Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Лъчезар Иванов и Екатерина Михайлова

Секретари: Петър Хлебаров и Милена Христова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Регистрирани са 148 народни представители. Налице е законният кворум. (Звъни.) Откривам пленарното заседание.
Уважаеми дами и господа народни представители, с вх. № 902 01 40 от 5 ноември 2009 г. е входиран Законопроект за допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, приет от Министерския съвет с Решение № 855 от 2009 г. С оглед изключителността на случая, тъй като промените в законопроекта се свеждат до това да бъдат осигурени средства от републиканския бюджет извън обхвата на задължителното здравно осигуряване за лекарствени продукти, разпределих своевременно законопроекта на Комисията по здравеопазването, която го е обсъдила, има представен доклад, поради което има и готовност да бъде разгледан на пленарното заседание.
Това налага необходимостта от промяна в днешния дневен ред. На основание чл. 43, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам като първа точка в дневния ред да бъде обсъждане на първо гласуване на Законопроекта за допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
Моля, гласувайте.
Гласували 160 народни представители: за 159, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Преди да преминем към обсъждането на законопроекта, ще направя едно съобщение.

На 5 ноември 2009 г. в края на работния ден в Народното събрание постъпи искане от Борис Велчев – главен прокурор на Република България, за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Емилия Радкова Масларова – народен представител в Четиридесет и първото Народно събрание, по досъдебно производство № ЗМ-147 от 2009 г. по опис прокурорски проверки № 114-24 от 2008 г. по описа на Софийска градска прокуратура за извършени престъпления по чл. 282, ал. 3 във връзка с ал. 2, във връзка с ал. 1 от Наказателния кодекс и по чл. 203, ал. 1 във връзка с чл. 202, ал. 1, т. 1 и във връзка с чл. 201 от Наказателния кодекс. Искането е заведено в деловодството на парламента с вх. № 927-00-9 от 5 ноември 2009 г. и ще бъде раздадено на народните представители.
Поради големия обем на приложения доказателствен материал той ще бъде на разположение на народните представители в библиотеката на Народното събрание. Процедурата по чл. 123 от нашия правилник предвижда Народното събрание да се произнесе по искането не по-рано от 14 дни след постъпването му. Разрешението от парламента за възбуждане на наказателно преследване не се изисква, ако постъпи писмено съгласие от народния представител. Ако в 14-дневния срок не постъпи такова писмено съгласие, ще се премине към процедурата, която обичайно е била прилагана от предходните парламенти – решение на пленарната зала, като в повечето случаи това е ставало в съответствие със заключенията на временна комисия, която е била създавана по конкретното искане на главния прокурор.
Квесторите ще ви раздадат искането на главния прокурор. Повтарям – доказателствата към това искане ще бъдат на ваше разположение в библиотеката на Народното събрание.
За процедура има думата госпожа Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, връчвам Ви моето писмено съгласие за отказването ми от имунитет, за да може да се възбуди наказателно преследване срещу мен. Няма да преча на прокуратурата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Масларова, ако обичате да го заведете.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Аз съм го дала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на госпожа Масларова.

Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ПРОДУКТИ В ХУМАННАТА МЕДИЦИНА.
С доклада за първо гласуване на Комисията по здравеопазването ще ни запознае нейният председател д-р Лъчезар Иванов.
Преди това – процедура от госпожа Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, с оглед заявената спешност и извънредност на законопроекта, който ще разглеждаме, и предвид проблема с готовността на Министерството на здравеопазването да се справят с проблемите, които създава свинският грип, предлагам по време на обсъждането на законопроекта да поканим здравния министър господин Нанев, който да вземе отношение по него.
РЕПЛИКИ ОТ МНОЗИНСТВОТО: Нали вчера беше тук!
МАЯ МАНОЛОВА: Той ще бъде и днес, за да отговори на въпроси на българските граждани. Мисля, че е нормално за изпълнителната власт и за правителството в случаите, в които хората са обезпокоени от някакъв проблем, да бъдат информирани, ако е необходимо – ежедневно, от най-високата трибуна в страната, а именно Народното събрание.
Освен това обичайна практика е когато се разглеждат законопроекти, които касаят определен сектор от дейността на изпълнителната власт, тук да присъства лицето, което отговаря за този сектор, в случая здравният министър. Нормална парламентарна практика!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Манолова.
Моля министър Нанев да влезе в пленарната зала. (Министър Божидар Нанев влиза в пленарната зала. Оживление. Реплики: „Изненада!” Ръкопляскания от мнозинството.)
Има думата господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаема госпожо председател, на основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля да бъдат допуснати в пленарната зала госпожа Мариела Анастасова – директор на Дирекция „Правна” в Министерството на здравеопазването, и госпожа Маргарита Цонева – главен експерт, сътрудник в Комисията по здравеопазването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте предложението.
Гласували 165 народни представители: за 165, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Моля, поканете гостите в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ:

„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за допълнение на
Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина,
№ 902-01-40, внесен от Министерския съвет на
5 ноември 2009 г.
На свое редовно заседание, проведено на 5 ноември 2009 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 902-01-40, внесен от Министерския съвет на 5 ноември 2009 г.
На заседанието присъстваха министърът на здравеопазването д-р Божидар Нанев, представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването и пациентските организации.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от министър Божидар Нанев. Той информира народните представители, че с предлаганото допълнение в чл. 262 от закона се цели облекчаване на режима за купуване на лекарствени продукти със средства от републиканския бюджет, извън задължителното здравно осигуряване, когато в страната има епидемични взривове, епидемии, пандемии или при наличието на предполагаемо или утвърдено разпространение на химически или биологични и ядрени реакции. Въвежда се с изключение за тази група лекарствени продукти, като се предлага те да не са включени в Позитивния лекарствен списък.
Доктор Нанев уточни, че предложеното допълнение се налага, тъй като в ситуация на епидемия, причинена от нов вид микроорганизми, както и при други извънредни обстоятелства, е налице необходимост от профилактика или лечение с лекарствени продукти, които вече са разрешени за употреба в условията на извънредна ситуация, но възможността за спешното им закупуване е ограничена от множество действащи нормативни режими на регулация при разходването на публични средства за лекарствени продукти.
В хода на дискусията членовете на Комисията по здравеопазването изразиха единодушно своята подкрепа за представения законопроект и отбелязаха, че поради нарастващото напрежение в обществото, породено от бързото разпространение на грипния вирус А (Н1N1) и необходимостта от осигуряването на противогрипна ваксина, промените трябва да влязат в сила във възможно най-кратки срокове.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за” – 16, „против” – 0, „въздържали се” – 0, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина № 902-01-40, внесен от Министерския съвет на 5 ноември 2009 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Иванов.
Министър Нанев, желаете ли коментар по законопроекта от името на вносителя? Вчера имахме възможност да обясните подробно. Ако имате желание, заповядайте.
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, с проектозакона за допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина се предлага промяна в чл. 262. Тя има за цел да облекчи режима за купуване на лекарствени продукти със средства от републиканския бюджет при епидемии, пандемии, при разпространение на химически или биологически агенти или ядрена радиация.
С промяната се дава възможност със средства от републиканския бюджет да се купуват лекарствени продукти, които не са включени в Позитивно реимбурсния списък. В момента това е задължително условие за заплащане на лекарствени препарати с обществени средства.
Тук нямаме за цел да избегнем Закона за обществените поръчки. Причината за инициирането на тази промяна е по-бързото осигуряване на пандемична ваксина у нас. Според Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина включването на един препарат в Позитивно реимбурсната листа отнема до 90 дни. Това означава, че с приемането на промяна срокът за осигуряване на ваксина ще се скъси с един до три месеца. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на д-р Нанев.
Откривам дебата по първото гласуване на законопроекта.
Заповядайте, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин вицепремиер, господин министър, госпожи и господа народни представители! Нашата парламентарна група в Комисията по здравеопазването и тук, в пленарната зала, ще подкрепи предложения законопроект. Очевидно е, че в интерес на обществото във връзка със задаващата се епидемия е необходимо този законопроект да мине по така наречената бърза писта, защото беше внесен вчера и навременно беше разгледан в Комисията по здравеопазването. Днес е на нашето внимание и вероятно комисията ще предложи законопроектът да бъде гласуван на две четения в едно заседание.
Разбира се, че след като има такава обстановка, трябва да се направи всичко възможно, за да може да се улесни Министерството на здравеопазването, включително и чрез заобикаляне на традиционните процедури.
Господин министър, няма никаква пречка по Закона за обществените поръчки, тъй като там има един текст, който казва, че когато има заплаха за националната сигурност, не е необходимо да има процедура по възлагане на обществена поръчка. След като става въпрос за един предепидемичен, вероятно след няколко дни и епидемичен период, това по същество от само себе си представлява своеобразна заплаха за националната сигурност, така че няма проблем със Закона за обществените поръчки.
От друга страна трябва да е ясно на народните представители, че към Министерския съвет има три комисии – едната комисия е във връзка с разрешението на лекарствените продукти, едната комисия е Комисия по цените, другата е комисията, за която говориха преди малко колегите и господин министърът – Комисията по Позитивно реимбурсния списък, и още една, която се казва Комисия по прозрачност.
Разбира се, че ние ще подкрепим предложения законопроект, но не може да не отбележим, че има един текст в действащия Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина, който казва, че министърът на здравеопазването може по причини, свързани със защита здравето на населението, със заповед да разреши на изпълнителния директор на Агенцията по лекарствените средства да разреши за употреба лекарствен продукт, който не е разрешен за употреба на територията на Република България и за който няма подадено, забележете, заявление за издаване на разрешение, но е разрешен в друга държава членка. По презумпция този текст на чл. 11 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина включва и хипотезата за заобикаляне на чл. 262. Но понеже има спор, няма нищо лошо в това, че Министерството на здравеопазването предлага промени в чл. 262. Спирам дотук.
Нашата парламентарна група ще подкрепи предложения законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на д-р Адемов.
Има ли желаещи за реплики? Няма.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат участие в дебата? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
Гласували 168 народни представители: за 167, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Госпожо председател, на основание чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, във връзка с единодушното гласуване на законопроекта и липсата на направени предложения за изменение и допълнение на законопроекта по време на неговото обсъждане, Комисията по здравеопазването предлага първото и второто гласуване на този законопроект да се проведат в едно и също заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 160 народни представители: за 160, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: „Закон за допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване наименованието на закона.
Гласували 172 народни представители: за 172, против и въздържали се няма.
Заглавието на закона е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 1, подкрепен от комисията.
Гласували 165 народни представители: за 165, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: „Заключителна разпоредба”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за това наименование.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване наименованието „Заключителна разпоредба”.
Гласували 159 народни представители: за 159, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 2, подкрепен от комисията.
Гласували 164 народни представители: за 164, против и въздържали се няма.
Параграф 2 е приет, с което Законът за допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина е приет и на второ четене.


Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ.
Приет е на първо четене на 15 октомври 2009 г.
С доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще ни запознае господин Ципов.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
На основание чл. 39, ал. 2 правя процедурно предложение за допускане в пленарната зала на Иван Шаренко – директор на дирекция в Министерството на вътрешните работи, и Кристина Лазарова – старши юрисконсулт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 120 народни представители: за 120, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Моля квесторите да поканят гостите в залата.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: „Закон за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи”.
По наименованието на закона има направено предложение от народния представител Тодор Великов да бъде създаден нов § 1 със следното съдържание:
„§ 1. Заглавието на Закона за Министерството на вътрешните работи се изменя на „Закон за дейността на Министерството на вътрешните работи”.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте, господин Тагарински.
МАРИО ТАГАРИНСКИ (РЗС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Този въпрос относно наименованието, специално на този закон, лично аз съм го поставял многократно пред няколко министри на вътрешните работи, включително и по времето на правителството на ОДС, тъй като по силата на българската Конституция няма такъв правен субект като министерство. Министерството е една администрация, която подпомага в дейността конституционния орган на изпълнителната власт – министъра. Това е един архаизъм, който е останал от времето на социализма.
Всички, които имат правно образование, и повечето от вас тук, които се сблъскват всеки ден с различни проблеми от нашия бит и от общественото ни битие, знаят, че един закон формализира определени правила, които регулират една предметна област, една сфера на нашия живот, която трябва да бъде организирана. В този смисъл дейността, която би трябвало да регулира този закон, е общественият ред и вътрешната сигурност. Не може да има закон за инструмента, защото администрацията е инструмент, дори самият министър е инструмент за изпълнение на една програма, с която едно правителство идва на власт.
Властта произтича от нашите избиратели – народът, който ни я делегира, а ние делегираме на изпълнителната власт. Министър-председателят предлага, а парламентът приема структурата и персоналния състав на Министерския съвет. Това е инструментът, с който той ще реализира своята политика. В този смисъл това е един конституционен нонсенс, който е време да бъде променен и наистина да започнем да реформираме тази система и дейността „вътрешен ред и обществена сигурност” или „обществен ред и вътрешна сигурност”.
Ще дам един прост пример, понеже вземам повод от думите на министър-председателя за ланския сняг. Не можем да пишем Закон за снегорина. Ние, ако трябва ще урегулираме дейността по почистването и т.н., когато има нужда от тази дейност да бъде извършена.
В случая ние правим закон за един инструмент, което няма никаква логика. Пак казвам: органът на изпълнителната власт е министърът. Той и само единствено той е отговорен пред нас като работодатели в крайна сметка, по силата на вота, който са ни дали нашите избиратели.
В този смисъл давам аналогия с една друга част от националната сигурност – Министерството на отбраната. Защо няма Закон за Министерството на отбраната, а има Закон за отбраната и въоръжените сили? Защото това е дейността, която законът регулира, приемайки законодателя и съответно създава правна рамка, в която се реализира този предмет на обществена дейност и на определени политики, които се реализират чрез програмата на един мандат, който е еманация на едно управление.
Това е. Аз се обръщам към вашия разум. Много е лесно да се гласува и да кажем, че щом е предложен от Министерския съвет, ние го гласуваме „за” и край. Този въпрос се затлачва с години. Това е в основата на закостенялостта на Министерството на вътрешните работи. Един сигнал, една индикация за това, че там нищо не се променя и няма да бъде променено, защото ние не можем да правим закон за един апарат. Това е еманация на апарата! Закон за Министерството на вътрешните работи – някакъв идол, зад който стои някакъв фетиш, който те не дават да го пипаме. Аз съм съгласен с това, което каза премиерът: „Времето и ерата на Държавна сигурност свърши!” Това е един от фетишите на Държавна сигурност.
Господин министър, много Ви моля, разчитам и на Вашата подкрепа това веднъж завинаги да бъде приключено. Нека да регулираме дейността. Утре ще решим, че не ни е нужно Министерство на вътрешните работи, а Министерство на обществения ред и сигурността или на нещо друго, което регулира тази дейност. Защо трябва да ограничаваме възможността на министър-председателя да предложи структура и персонал? В структурата на Министерския съвет влиза и наименованието на съответното министерство. „Министерство” е наименованието на администрацията, която подпомага дейността на министъра. Това е толкова просто, че аз наистина вече дълги години се опитвам с различни министри да се обърна към здравия разум. Надявам се този път да бъда чут. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Тагарински.
Заповядайте за реплика, господин Ципов.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Тагарински, Законът за Министерството на вътрешните работи, както и Законът за Държавна агенция „Национална сигурност” са от типа на устройствено-функционалните закони. В тези закони не се уреждат само функции, задачи и правомощия на съответното ведомство, а се урежда и тяхната структура. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли втора реплика? Няма желаещи.
Заповядайте за дуплика, господин Тагарински.
МАРИО ТАГАРИНСКИ (РЗС): Ето, виждате ли – една грешка поражда друга грешка?! Устройствените правилници и структурата на една администрация се приемат от Министерския съвет. Прочетете Конституцията, и то внимателно, иначе ще трябва да Ви върнем в І курс „Право”. Аз съм инженер и ми е неудобно да Ви правя забележки. Прочетете внимателно Конституцията, там са изредени органите на държавна власт, има Закон за администрацията, в който са описани всички структури на изпълнителната власт и не само на изпълнителната власт.
Съгласен съм, че е друг въпросът, когато стигнем до въпроса за ДАНС, дали е правилно наистина да има закон за една агенция, за една администрация – пак казвам, или трябва да създадем Закон за националната сигурност. Това е съвсем различно нещо. Това е дейността, която трябва да урегулираме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли друг народен представител, който желае да се изкаже?
Заповядайте, министър Цветанов.
МИНИСТЪР ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Тагарински! Промените, които внасяме за изменение на Закона за МВР и за ДАНС от новото българско правителство, е за да отпушим системата. Това, което предвиждаме в по-дългосрочен аспект, е да се изработи цялостна национална концепция, за която да има възможност да се дебатират подобни въпроси, които поставяте днес.
Това, което Вие поставяте в наименованието на Закона за МВР, няма да отпуши системата, а не е нещо, за което трябва да търсим някакво политическо противопоставяне. Нека да бъдем съсредоточени към детайлите за функционирането и даване възможност системата на Министерството на вътрешните работи да си свърши своята работа. Уверявам ви, че с промените, които ще бъдат гласувани днес на второ четене, системата ще работи много по-ефективно и много по-продуктивно, отколкото досега.
Що се касае до наименованието, за което Вие претендирате, ще го имаме предвид в обсъжданията, които ще бъдат за Националната концепция за сигурност, където ще търсим цялостния сегмент на всички елементи от цялостната система за сигурност и обществен ред. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на вицепремиера и министър на вътрешните работи.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Тодор Великов относно заглавието на закона, който предлага то да бъде „Закон за дейността на Министерството на вътрешните работи”.
Гласували 145 народни представители: за 24, против 77, въздържали се 44.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте предложението на комисията за наименованието на закона.
Гласували 124 народни представители: за 110, против 2, въздържали се 12.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По § 1 има предложение от народния представител Тодор Великов, а именно досегашният § 1 да стане § 1а.
Комисията не приема предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте предложението на народния представител Тодор Великов.
Гласували 137 народни представители: за 15, против 86, въздържали се 36.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте § 1 по вносител.
Гласували 137 народни представители: за 121, против 1, въздържали се 15.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2 и § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте параграфи 2 и 3.
Гласували 135 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 14.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По § 4 има предложение от народния представител Цветан Сичанов и група народни представители, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
„§ 4. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създават се нови точки 9-11:
„9. защита при бедствия, подпомагане и възстановяване, ресурсно осигуряване и приемане на помощи по ред, определен със закон;
10. координация на действията на единната спасителна система съгласно Закона за защита при бедствия;
11. приемане, обработка и регистриране на спешни повиквания към ЕЕН 112 и обмен на информация със службите за спешно реагиране”.
2. Досегашните точки от 9 до 23 стават съответно от 12 до 26”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте § 4 в редакция на комисията.
Гласували 137 народни представители: за 125, против няма, въздържали се 12.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По § 5 има предложение от народния представител Тодор Великов:
„§ 5. В чл. 9, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създават се нови т. 5 и 6:
„5. Дирекция „Международни проекти”;
6. Дирекция „Национална система 112”.
2. Досегашните точки 5-8 стават съответно точки 7-10”.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Народният представител Тодор Великов има думата.
ТОДОР ВЕЛИКОВ (РЗС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин вицепремиер, колеги, мотивите ни са продиктувани от това, че ние извеждаме миграцията и българските документи за самоличност като възможност да съществуват като самостоятелни дирекции, подчинени пряко на министъра. Логиката за това ние намираме, че е неправилно посочено в мотивите на Министерския съвет, че Дирекция „Миграция” и Дирекция „Български документи за самоличност” са дирекции за административен контрол върху българските граждани и чужденците нямат отношение към обществения ред. Ние смятаме, че това е точно обратното. Общественият ред изисква МВР да регулира миграционните процеси, като изпълнява стриктно поетите ангажименти към Европейския съюз.
Другият мотив е, че те трябва да обслужват гражданите с нови документи като контролират тяхното ползване и съхранение. По същия начин това е с КОС и с КАТ, които не са изведени като отделни дирекции, а също издават документи на граждани, като контролират ползването им по предназначение в съответната сфера.
Благодаря на вицепремиера за изказаното съждение. Ние не търсим конфронтация с този законопроект. Смятам, че ако следваме логиката на общото мислене в посока за това да бъде наистина изготвена една стратегия за развитие в дейност „Сигурност”, ще можем да постигнем по-добър ефект от това наистина да направим един закон. Защото знам, че след като се изготви тази стратегия, ще бъде направен нов закон за дейността на МВР. Смятаме, че в тази връзка това е целесъобразно. Смятаме да участваме в този дебат с наши експерти, които да подпомогнат дейността. Нашето мнение е продиктувано само от желание да помагаме в тази насока, а не да се конфронтираме.
По-нататък в изказванията ще защитя и тезата защо предлагаме по-малко на вид главни дирекции. Оттам нататък няма да се изказвам повече, защото всички наши предложения следват логиката на това наше предложение - за броя на дирекциите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Великов.
Реплики? Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Тодор Великов, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 143 народни представители: за 22, против 70, въздържали се 51.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте.
Гласували 137 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 14.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По § 6 има предложение от народния представител Тодор Великов:
Текстът на чл. 10, ал. 1 придобива следния вид:
„Чл. 10. (1) Главните дирекции на МВР са:
1. Главна дирекция „Борба с организираната престъпност и досъдебно производство”;
2. Главна дирекция „Полиция”;
3. Главна дирекция „Гранична полиция”;
4. Главна дирекция „Обществена безопасност”.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има думата народният представител Тодор Великов.
ТОДОР ВЕЛИКОВ (РЗС): Благодаря, госпожо председател.
Моето предложение предвид дебата в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и съобразно бюджета, с който разполага Министерството на вътрешните работи - недостигът на средства при тях, е за намаляване на предложените в Законопроекта на Министерския съвет главни дирекции – ние ги намаляваме от 7 на 4. Предложението ни е борбата с организираната престъпност и досъдебното производство да се сформират в една главна дирекция; Главна дирекция „Полиция” да включва „Криминална полиция”, „Охранителна полиция”, „Транспортна полиция” и „Жандармерия”; Главна дирекция „Гранична полиция”, четвъртата е Главна дирекция „Обществена безопасност”, в която включваме „Пожарна безопасност” и „Гражданска защита”.
Направили сме това с оглед намаляване бюрокрацията в МВР и броя на главните дирекции, които обединяваме по функционални задължения – оттам сме изхождали.
Ако това предложение не бъде прието, логиката, смисълът на следващите ми предложения се губи и впоследствие ще взема отношение само при предложенията относно функциите на главния секретар и организирането на конкурси. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Министър Цветанов.
МИНИСТЪР ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители!
Уважаеми господин Великов, по това, което предлагате в двата текста – предходния и сегашния, Ви уверявам, че няма да увеличаваме броя на дирекциите, а с предложението за прилагането на Закона за МВР в Правилника, ще намалим дирекциите, за да оптимизираме работата.
Вие предлагате досъдебното производство да мине към борбата с организираната престъпност. В момента това е нереалистично да бъде изпълнено, защото концепцията, функционирането, досегашната дейност на тази дирекция в министерството е със създадената Главна дирекция „Досъдебно производство”. В тази посока не искаме да правим пореден експеримент с текстове, с които да отидем в друга посока.
Пак повтарям, цялостната концепция, която ще бъде разработена, ще даде широко поле за дискусия и търсене на политически и обществен консенсус, за да направим реформа в полза на правоохранителната система, а не днес да приемаме текстове, които биха могли да ни отправят към нещо, чиито плодове няма да знаем какви ще бъдат след няколко месеца.
Предложените законодателни промени приемаме в общи линии като козметични, за да оптимизират дейността на Министерството на вътрешните работи от сегашната конструкция и функции, които то изпълнява. Всяко допълнително утежняване, създаването на нови или прехвърлянето на едни към други дирекции ще създаде проблем.
Що се касае до българските документи за самоличност, към момента те бяха към „Охранителна полиция”. Ако кажете какво общо има „Охранителна полиция” с българските документи за самоличност, съм готов да дискутираме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на вицепремиера и министър на вътрешните работи.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Тодор Великов за редакцията на § 6, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 136 народни представители: за 12, против 84, въздържали се 40.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте предложението на комисията за подкрепа текста на вносителя.
Гласували 133 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 11.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По § 7 има направено предложение от народния представител Тодор Великов:
Текстът на чл. 12 придобива следния вид:
„Чл. 12. (1) Главна дирекция „Борба с организираната престъпност и досъдебно производство” се състои от:
1. Дирекция „Борба с организираната престъпност”;
2. Дирекция „Досъдебно производство”.
(2) Главна дирекция „Борба с организираната престъпност и досъдебно производство” има териториални звена. Тяхното устройство и дейност се определят с Правилника за прилагане на закона”.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Великов, желаете ли коментар? Не.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Тодор Великов, неподкрепено от комисията.
Гласували 137 народни представители: за 18, против 77, въздържали 42.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте предложението на комисията за редакцията на § 7.
Гласували 130 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 14.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По § 8 има предложение от народния представител Тодор Великов:
Текстът на чл. 13 придобива следния вид:
„Чл. 13. (1) Главна дирекция „Полиция” се състои от:
1. Дирекция „Криминална полиция”;
2. Дирекция „Охранителна и пътна полиция”;
3. Дирекция „Транспортна полиция”;
4. Дирекция „Жандармерия”.
(2) Устройството и дейността на Главна дирекция „Полиция” се определят с Правилник за прилагане на закона”.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте предложението на народния представител Тодор Великов.
Гласували 123 народни представители: за 11, против 79, въздържали се 33.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласувате предложението на комисията.
Гласували 124 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 16.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По § 9 има направено предложение от народния представител Тодор Великов – текстът на чл. 13г придобива следния вид:
„Чл. 13г. (1) Главна дирекция „Обществена безопасност” се състои от:
1. дирекция „Пожарна безопасност и спасяване”;
2. дирекция „Гражданска защита”.
(2) Главна дирекция „Обществена безопасност” има териториални звена. Тяхното устройство и дейност се определят с правилника за прилагане на закона”.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласувате предложението на народния представител Тодор Великов.
Гласували 126 народни представители: за 10, против 77, въздържали се 39.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме предложението на комисията.
Гласували 127 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 16.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По § 10 има направено предложение от народния представител Тодор Великов - в § 10, т. 2 се правят следните изменения:
„1. В текста на т. 2 цифрите „3-5” се заменят с „3-4”.
2. Алинея 4 се заличава.
3. Алинея 5 става ал. 4”.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте предложението на народния представител Тодор Великов.
Гласували 125 народни представители: за 13, против 74, въздържали се 38.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10:
„§ 10. В чл. 16 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създават се нови ал. 2 и ал. 3, 4 и 5:
„(2) Специализираната дирекция „Оперативно-технически операции” е юридическо лице.
(3) Устройството и дейностите на дирекция „Миграция” и на дирекция „Български документи за самоличност” се определят с правилника за прилагането на закона.
(4) Дирекция „Миграция” и дирекция „Международни проекти” са юридически лица.
(5) Териториални звена на дирекция „Национална система 112” са районните центрове 112. Тяхното устройство и дейност се определят с правилника за прилагане на закона”.
2. Досегашната ал. 2 става ал. 6”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме редакцията на § 10 за промени в чл. 16 на закона.
Гласували 122 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 21.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По § 11 има направено предложение от народния представител Цветан Сичанов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11:
„§ 11. В чл. 20, ал. 1 след думата „сигурност” съюзът „и” се заменя със запетая и след думите „обществения ред” се добавя „и защитата при бедствия”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте.
Гласували 120 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 12.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По § 12 и 13 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме за редакцията на § 12 и 13.
Гласували 119 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 11.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По § 14 има предложение от народния представител Тодор Великов – в § 14 се правят следните изменения и допълнения:
„Текстът на чл. 24, ал. 1, т. 1 придобива следния вид:
1. Организира, координира, контролира и носи отговорност по цялостната професионална дейност в подчинените му дирекции.
2. В чл. 24, ал. 2, т. 2 и 3, текстът „контролира” се заменя с „контролира и носи отговорност по”.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има думата народният представител Тодор Великов.
ТОДОР ВЕЛИКОВ (РЗС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Един от основните въпроси в МВР е функцията на главния секретар. Цялата система със сигурност е съставена и представлява динамично равновесие, в което участват и главният секретар, директорите на главните дирекции, и подчинените му. Тогава, когато това равновесно състояние не е балансирано, тогава се получават недобри резултати. Едно от основните неща, които ние видяхме като пропуск в този законопроект, е, че не е добавено, че главният секретар носи отговорност за своите действия за подчинените му главни дирекции.
Ние многократно поставяхме този въпрос в комисията, дебатирахме по него и аз смятам, че това трябва да бъде записано в закона. Защо? Защото то създава илюзията в подчинените директори на главни дирекции, когато те ще носят своята отговорност, че най-професионалната длъжност в МВР – главният секретар, няма да носи отговорност. Съответно, когато една такава система излезе извън равновесие, когато подчинените в тази система усетят, че самата система работи срещу тях, тогава започва саботиране на тази система и резултатите са очевадни. Просто няма да има резултати. Защото всеки ще се скатава на работното си място, няма да е инициативен, и няма да се получат необходимите резултати в тази насока.
Затова ние предлагаме в § 14 да бъде добавено „и носи отговорност за цялостната професионална дейност в подчинените му дирекции”. Това се отнася за т. 2 и за т. 3. Смятаме, че това е резонно, защото именно при главния секретар става пресечната точка между професионализма в МВР и политическата отговорност, която носи министърът на вътрешните работи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Великов.
Има ли реплики?
Има думата за първа реплика господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми господин Великов! От текста на мен не ми стана ясно каква отговорност искате да вмените на главния секретар – имуществена, тъй като дирекциите са юридически лица, политическа, дисциплинарна? За наказателната е ясно – ако извърши престъпление, всеки един български гражданин носи наказателна отговорност.
Естествено е, че след като дирекциите - поне така е балансиран законът, и е разписано, че са юридически лица, има директори, които също ръководят, надолу има и други звена, отговорността си върви по вертикалата. За мен не е ясно. Така записано означава, че ако в някоя дирекция, която, разбира се, е юридическо лице, има някой юрист, то главният секретар трябва да носи имуществена отговорност. Поради това смятам, че Вашето предложение не е уместно и не следва да бъде прието. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли втора реплика? Не виждам.
Имате думата за дуплика, господин Великов.
ТОДОР ВЕЛИКОВ (РЗС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Логиката на нещата следва отговорностите на съответните директори в главните дирекции, които са разписани в законопроекта. По същата логика трябва да носи отговорност и главният секретар.
Доколко министърът носи политическа отговорност? Естествено, че най-професионалната фигура в Министерството на вътрешните работи, именно главният секретар, трябва да носи своята отговорност пред подчинените си дирекции. Това е логиката на нещата. Ако той не носи отговорност, това ще демотивира съответните директори на дирекции. Това е. Когато не е записано в закона, нали разбирате какво се получава – че за 20 години постоянно създаваме безотговорни структури и направихме от тези безотговорни структури безотговорна държава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Великов! Ще си запазя правото, след като бъде приет на второ четене Законът за МВР, да Ви поканя, за да Ви обясня как функционира системата на Министерството на вътрешните работи.
Мога да Ви кажа, че главният секретар е лицето, което утвърждава плановете за координацията при определени оперативни разработки и реализации, така че той през цялото време носи отговорността и пред подчинените си директори, които координира. Това, което Вие в момента казвате, просто не отговаря на истината. Естествено че главният секретар носи своята отговорност за всички действия, които предприема, и всичко, което прави. В тази посока си запазвам правото да Ви поканя на разговор, за да Ви обясня как функционира министерството. Ще направим една среща с генералния комисар, който вече ще бъде главен секретар.
Моля ви, нека да се придържаме към разумни предложения и разумни законодателни инициативи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Цветанов.
Подлагам на гласуване...
Извинявайте, господин Миков. Заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа! Госпожо председател, моля Ви, преди да подлагате на гласуване, да питате има ли изказвания! Ако някой се обади, да се изкаже. Предишните текстове вървяха, безспорни бяха, нямаше проблем, но навлизаме в текстове, по които сигурно ще има изказвания. Да си спестим много подвиквания, пък и Вие само да се оглеждате в залата.
Уважаеми дами и господа, ние няма да подкрепим замяната на генерален комисар с главен секретар по следните съображения. Споделих ги и на първо четене – има действащ Закон за администрацията, Закон за държавния служител, които определят, че във всяко министерство главният секретар е шефът на специализираната администрация. Нормално би било в процеса на девоенизация и Министерството на вътрешните работи да изгради такава ръководна фигура на специализираната си администрация. Това е носталгия по миналото след 1990 г., когато първо нямаше заместник-министри в това министерство, а имаше секретари на министъра, после се появи главният секретар, който битуваше през последните десетина години. Тази носталгия е връщане назад и тя не може ясно да очертае фигурата на професионалното ръководство.
По този текст и следващите става още нещо. Главният секретар в бъдеще, или генералният комисар, досега се натоварва с още функции в рамките на професионалното ръководство. В същото време се ограничават възможностите за изграждане на същинско професионално ръководство от заместници, каквато е възможността, защото логиката е следната – там е и криминалната полиция, там е и борбата с организираната престъпност, и пожарната, а вече и тел. 112, и бедствията и авариите - да делегира функции и да назначи свои заместници – заместник по бедствията и авариите, или хайде, може да е един заместник по пожарната, бедствията и авариите, заместник по криминална полиция, заместник по охранителна полиция. Тоест всичко се свежда само до един заместник. Забележете, в следващия текст в закона е записано, че функциите на заместник изпълнява през свободното си време шефът на Звеното за борба с организираната престъпност. Е, тази логика на конструиране ние, господин министър, не възприемаме. Казах го в комисията, казваме го и в пленарната зала. Това означава, че там ще има една формалност на професионалното ръководство. Не може един човек с един заместник, който е по съвместителство, иначе има най-отговорната функция да ръководи Дирекцията за борба с организираната престъпност, да обхване толкова много разнообразни, различни професионални дейности. Когато пътува генералният комисар в чужбина, а шефът на дирекцията ръководи някаква операция, представете си, че възникне някаква сложна, тежка ситуация в бедствията и авариите.
Ако замяната на генерален комисар с главен секретар е въпрос на носталгия по професионалната кариера на министър-председателя (шум и реплики от ГЕРБ), преглъщаме го някак. Това е носталгия по времето, от което се опитваме да излезем. В началото на 90-те години всички заместник-министри се наричат секретари в това министерство и то е свързано с военния статут в министерството по това време.
Ще продължа по другите текстове, защото те са свързани, а процедурата не ми позволява да си довърша логиката. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Миков.
Реплики?
Министър Цветанов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Миков! Това, което Вие връщате назад във времето - за секретарите. Знаете, че имаше специфични изисквания за професионално присъствие в Министерството на вътрешните работи последните 10 години. Що се касае до въвеждането на заместник-министрите, това беше 2000 г., когато вече се създадоха политическите кабинети.
Искам да напомня, че Вие като министър на вътрешните работи направихте промени 2008 г. и въведохте възможността за заместници на генералния комисар. Точно в тази връзка Ви питам: колко заместници имаше генералният комисар по Ваше време? Един, и аз го освободих още първия ден, когато дойдох на работа, защото видях, че имаше действия и неща, които се случват, които са несъвместими с изпълнението на тази длъжност.
В момента мога да Ви кажа, че през последните 20 години Министерството на вътрешните работи е функционирало само с главен секретар. Предложенията, които бяха правени тогава като послания към политиците, бяха да се въведе възможността за заместник-главен секретар. Това е по времето, за което казвате, че е въпрос на носталгия. Сегашният премиер господин Борисов тогава беше главен секретар. Тази идея не беше възприета въобще от никой и от нито една политическа партия в парламента 2001-2005 г. Когато беше въведена тази възможност, всъщност не я изпълнихте, защото Вие имахте само един заместник. В тази посока по никакъв начин няма да бъде нарушена работата. Този заместник, който ще бъде директорът на Главна дирекция за борба с организираната престъпност, е за да може да продължи координиращата функция на главния секретар, когато той отсъства от страната. Това е идеята. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър Цветанов.
Реплики към изказването на народния представител Михаил Миков? Няма.
Други народни представители? Няма желаещи.
Гласувайте предложението на народния представител Тодор Великов по § 14, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 123 народни представители: за 14, против 75, въздържали се 34.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 14, подкрепен от комисията.
Гласували 126 народни представители: за 101, против 6, въздържали се 19.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15 и 16.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение?
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа, понеже имам отношение и по двата параграфа, ще ви моля да не ме прекъсвате. Няма да употребя времето по двата параграфа, но ще направя едно изказване по тях.
Уважаеми господин министър, същият този заместник, който Вие сте освободили, ми беше предложен от Вашия заместник-министър сега, който тогава беше и генерален секретар, а по-късно и генерален комисар, така че той ми го предложи. А това, че нямаше други заместници, попитайте го колко пъти съм му казвал да назначи и да изгради този екип, който да може да обхване дейността. Иначе физически е абсурдно, невъзможно е един човек и един заместващ го по съвместителство да обхванат цялата тази дейност, която досега е изпълнявал генералният комисар, а иначе Вие предвиждате главен секретар – това по терминологията. Иначе във всички европейски страни висшата професионална фигура е по-скоро комисар. Това е проучване. Връщането, пак казвам, назад, когато Министерството на вътрешните работи беше военна структура, когато заместник-министрите – имаше сливане между професионално и политическо ръководство, в началото на 90-те бяха слети. Тая трансформация трябва да приключи един ден с ясното разграничаване между политическо и професионално ръководство.
Да, аз сигурно не съм успял за късото време да формирам този щаб, който да бъде ръководството на професионалната структура. Вие имате всичкия шанс да го направите. Другото означава, с ясното съзнание, че това сливане на политическо и професионално ръководство ще продължи. Иначе няма някаква логика да не се изгради едно истинско, с възможности да управлява системата професионално ръководство. Разбира се, това ще товари и Вас с отговорности за занимания с професионални ангажименти, които рано или късно ще разберете, че са били един погрешен подход. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Има ли желаещи за реплики? Не виждам.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по обсъжданите параграфи 15 и 16? Няма.
Подлагам на гласуване текстовете на § 15 и 16, подкрепени от комисията.
Гласували 127 народни представители: за 98, против 12, въздържали се 17.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По § 17 има направено предложение от народния представител Цветан Сичанов и група народни представители, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17:
„§ 17. В чл. 28 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 2 думите „генералния комисар” се заменят с „главния секретар”;
б) създават се нови точки 7 и 8:
„7. управляват бюджета на дирекциите и ръководят финансовото и материално-техническото им осигуряване;
8. отговарят за управлението на предоставените на дирекциите държавни имоти”;
в) досегашната т. 7 става т. 9;
г) създава се т. 10:
„10. представляват юридическото лице”.
2. Създава се нова ал. 2:
„(2) Директорите на главните дирекции контролират, координират и методически ръководят изпълнението в областните дирекции на задачите по направление на дейност”.
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея след думите „ал. 1” се добавя „и 2”.
4. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и се изменя така:
„(4) Директор на главна дирекция може да бъде само лице, притежаващо категория А или Б по смисъла на този закон”.
5. Създава се ал. 5:
„(5) Директорът на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност” осъществява и функциите на заместник-главен секретар на МВР”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по предлаганата редакция от комисията за § 17? Няма.
Подлагам на гласуване текста за § 17 в редакция на комисията.
Гласували 125 народни представители: за 101, против 8, въздържали се 16.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, 19, 20, 21 и 22.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли съображения от народните представители по тези текстове, подкрепени от комисията? Няма.
Подлагам на гласуване текстовете на вносителя за § 18, 19, 20, 21 и 22, подкрепени от комисията.
Гласували 118 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 23.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По § 23 има направено предложение от народния представител Тодор Великов – в § 23 в предлагания текст на Раздел ІV от Глава пета се правят следните изменения и допълнения:
1. В заглавието на раздела и в чл. 37в текстът „Дирекция „Миграция”, Дирекция „Български документи за самоличност”, се заличават.
2. В чл. 37г се заличава ал. 1.
3. В чл. 37г, ал. 2 се заличават т. 3, 4, 5, 9, 10 и 11, като т. 6, 7 и 8 стават съответно т. 3, 4 и 5.
4. В чл. 37г, ал. 3 думата „директорите” се заменя с „директорът”, текстът „Дирекция „Български документи за самоличност” се заличава, а текстовете на т. 1-6 се съгласуват в единствено число по отношение на думите „директор” и „дирекция”.
Комисията не подкрепя предложението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Желае ли думата народният представител Тодор Великов? Не.
Други народни представители? Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Тодор Великов, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 121 народни представители: за 11, против 75, въздържали се 35.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По § 23 има направено предложение от Цветан Сичанов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23:
„§ 23. В Глава пета се създава Раздел ІV с чл. 37в и чл. 37г:

„Раздел ІV
Управление на дирекция „Миграция”,
дирекция „Български документи за самоличност”,
дирекция „Международни проекти” и дирекция
„Национална система 112”

Чл. 37в. Дирекция „Миграция”, дирекция „Български документи за самоличност”, дирекция „Международни проекти” и дирекция „Национална система 112” се ръководят от директори.
Чл. 37г. (1) Директорът на дирекция „Миграция”:
1. ръководи, организира и носи отговорност за дейността на дирекцията;
2. изпълнява заповедите на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и се отчита пред тях;
3. управлява информационните фондове;
4. управлява човешките ресурси;
5. осъществява оперативното взаимодействие на дирекцията с други държавни органи;
6. осъществява сътрудничество със съответните служби на други държави, международни органи и организации;
7. управлява бюджета на дирекцията и ръководи финансовото и материално-техническото й осигуряване;
8. отговаря за управлението на предоставените на дирекцията държавни имоти;
9. издава наказателни постановления и прилага принудителни административни мерки по ред, определен със закон;
10. представлява юридическото лице.
(2) Директорът на дирекция „Международни проекти”:
1. ръководи, организира и носи отговорност за дейността на дирекцията;
2. изпълнява заповедите на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и се отчита пред тях;
3. управлява информационните фондове;
4. управлява човешките ресурси;
5. осъществява оперативното взаимодействие на дирекцията с други държавни органи;
6. осъществява сътрудничество със съответните служби на други държави, международни органи и организации;
7. координира подготовката на програми, финансирани със средства на Европейския съюз, и ги съгласува с Европейската комисия;
8. управлява средства, предоставени на МВР по програми на Европейския съюз;
9. сключва споразумения и делегира правомощия по управление на средства на Европейския съюз;
10. управлява бюджета на дирекцията и ръководи финансовото и материално-техническото й осигуряване;
11. представлява юридическото лице.
(3) Директорите на дирекция „Български документи за самоличност” и на дирекция „Национална система 112”:
1. ръководят, организират и носят отговорност за дейността на дирекциите;
2. изпълняват заповедите на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и се отчитат пред тях;
3. управляват информационните фондове;
4. управляват човешките ресурси;
5. осъществяват оперативното взаимодействие на ръководените от тях дирекции с други държавни органи;
6. осъществяват сътрудничество със съответните служби на други държави, международни органи и организации.
(4) В изпълнение на правомощията си директорите по алинеи 1, 2 и 3 издават заповеди”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи да вземат отношение по редакцията на § 23 съгласно предложението на комисията? Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа! Аз предлагам да приемем текста на вносителя. Не виждам защо - пропуснал съм в комисията мотивите - отпада стопанисването. Значи директорите на главни дирекции отговарят за стопанисването и управлението на предоставените на дирекциите държавни имоти. Тук имоти и имущество са употребени в широк смисъл. Защо отпада?
Господин министър, вносителят внася текст, че директорът на дирекция отговаря за стопанисването и управлението на предоставените на дирекцията държавни имоти. В текста казваме, че главните директори отговарят за стопанисването на имотите, а тук отпада текстът на вносителя. С какви аргументи?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Точка 8 ли визирате конкретно?
МИХАИЛ МИКОВ: Да, т. 8. Вносителят е предложил директорът на дирекция да отговаря за стопанисването и управлението на имотите – т. 8.
Господин Сичанов е в залата. Нека да каже с какви съображения отпада отговорността за стопанисването на имотите. Аз разбирам имоти и имущество в широкия смисъл. Кой ще отговаря? Генералният комисар или министърът? Директорът е директор, тези имоти и имущество са му предоставени и той трябва да отговаря. И защо главният директор ще отговаря, а директорът няма да отговаря? В предишния текст главният директор отговаря. Добре е и тук да се запише.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За реплика има думата господин Ципов.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Миков, с промените в Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост терминът „стопанисване” отпадна и се включва в термина „управление на имотите”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Дуплика? Няма да ползвате.
Други желаещи да се изкажат? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на § 23 съгласно предложението на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 131 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.

Уважаеми дами и господа народни представители, преди да обявя почивката, предхождаща парламентарния контрол, ще направя две съобщения.
На балкона на пленарната зала се намират младежи от гр. Добрич. Нека да ги приветстваме с добре дошли! (Ръкопляскания.)
Второ съобщение, за което съм длъжна официално да ви уведомя.
С вх. № 954-00-373 от 6 ноември 2009 г., входирано в 9,09 ч., до председателя на Народното събрание е заявено писмено съгласие от Емилия Радкова Масларова – народен представител от 29.Многомандатен избирателен район Хасково:
„Уважаема госпожа Цачева, във връзка с постъпило искане от главния прокурор на Република България за възбуждане на наказателно преследване срещу мен, на основание чл. 123, ал. 2, изречение второ от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, с настоящото заявявам изричното си писмено съгласие за възбуждане на наказателно преследване срещу мен.
С оглед на горното и предвид разпоредбата на чл. 123, ал. 2, изречение първо от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, не е необходимо Народното събрание да дава разрешение във връзка с искането на главния прокурор.
Моля на основание чл. 123, ал. 2, изречение трето от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да уведомите незабавно главния прокурор за моето писмено съгласие, както и да информирате Народното събрание на първото следващо пленарно заседание.
С уважение, Емилия Масларова”.
С оглед процедурите от моя страна следва заверено копие от писменото съгласие своевременно и по надлежния ред да бъде изпратено на главния прокурор.
Обявявам почивка до 11,00 ч., когато продължаваме с парламентарен контрол.



(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Започваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода от 30 октомври 2009 г. до 5 ноември 2009 г.
Постъпило е питане от народния представител Павел Димитров Шопов към Мирослав Найденов – министър на земеделието и храните, относно проблема с изработването на Националния регистър на обработваемите земи от Държавния поземлен фонд. Следва да се отговори в пленарното заседание на 13 ноември 2009 г.
Постъпило е питане от народния представител Борислав Тодоров Стоянов към Цветан Цветанов – заместник министър-председател и министър на вътрешните работи, относно случаите на нападения с камъни на влакове в цялата страна и поставяне на прегради на железния път с цел кражба на товари на организирани цигански банди. Следва да се отговори в пленарното заседание на 13 ноември 2009 г.
Постъпило е питане от народния представител Станислав Тодоров Станилов към Йорданка Фандъкова – министър на образованието, младежта и науката, относно мерки на Министерството на образованието, младежта и науката по решаване на скандала с изгубените протоколи от изпити в Пловдивския филиал на Техническия университет. Следва да се отговори в пленарното заседание на 13 ноември 2009 г.
Постъпило е питане от народния представител Иван Николаев Иванов към Трайчо Трайков – министър на икономиката, енергетиката и туризма, относно подготовката на страната ни за евентуална нова газова криза. Следва да се отговори в пленарното заседание на 13 ноември 2009 г.
Съгласно чл. 83, ал. 5 и чл. 91, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е постъпил само един писмен отговор. Той е от министъра на отбраната Николай Младенов на въпрос от народния представител Петър Хлебаров.
Направено е искане за изказване от името на Парламентарна група.
Господин Волен Сидеров, заповядайте.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, господин премиер, дами и господа народни представители, дами и господа журналисти, уважаеми гости! Тези дни се навършиха 100 дни от кабинета на управляващата партия ГЕРБ и по този повод аз прочетох и чух страшно много коментари. Съвсем логично е всеки, който може и не може, да се упражнява на темата 100 дни.
Относно коментарите ще разделя моето изказване на две – коментари, които бяха откровено зложелателни – аз на тях няма да обръщам внимание, защото те са правени от хора и кръгове, които бяха свалени от власт и които каквото и да направи новото правителство, те ще повтарят, че то е лошо. Те и техните рупори, техните говорители от отделни медии ще го повтарят до умопомрачение. Затова тези коментари ги отделям настрана и не се занимавам с тях.
Става дума за коментарите, които идват от доброжелателната страна на обществото. Това е от страна на тези хора, които ни избраха, които избраха партия ГЕРБ да бъде управляваща, избраха партия „Атака”, гласуваха за партия РЗС, за Синята коалиция и казаха: „Вие сте тези, които ще подкрепяте управлението на ГЕРБ!”.
За тези 100 дни хората, с които се срещаме аз и моите колеги от партия „Атака”, казват следното: „Да, ние одобряваме управлението на Борисов. Ние го одобряваме като лидер. Въпросът, който поставяме, е: Защо например има още новини на турски език по Канал 1 – телевизията, която се изплаща от парите на данъкоплатците? Това е държавната телевизия, тя се плаща от всички нас, съществува с тези пари”. Хората, които ме срещат, казват: „Добре, какво правите – вие сте управляващи?!” Аз казвам: „Аз подкрепям управляващата партия, делегирал съм подкрепа и продължавам да я подкрепям, но ние не сме управляваща партия”. В съзнанието на хората нещата се смесват. Не е само това. Аз скоро чух спекулативни изказвания от представители на ДПС – управлявала двупартийна коалиция в България – една много долнопробна спекулация, която цели да предизвика определени интриги, определено вклиняване между управляващата партия и подкрепящите я парламентарни групи. Аз мисля, че това няма да стане, но искам да отговоря на тези твърдения следното нещо. Много добре трябва да е ясно, че в България в момента управлява партия ГЕРБ, която взе достатъчно голям вот, за да управлява. Тази партия потърси и получи подкрепата на парламентарните групи на „Атака” – втората по големина, Синята коалиция и РЗС. Тази подкрепа е без участие в изпълнителната власт. Затова, когато някой спекулант от ДПС ми каже, че ние управляваме, аз отговарям следното: „Атака” няма нито един министър, нито един заместник-министър, нито един областен управител, нито един човек в администрация, в някаква агенция, дирекция, отдел и каквото и да е друго от държавната администрация – нито един директор на селско училище няма „Атака”. Нямаме съдии в съдебната система, нямаме прокурори, нямаме хора в МВР и другите органи на правораздаване”. Това трябва да е много ясно, когато се говори за управляваща коалиция, управляващо мнозинство, спекулации, които БСП и ДПС много смело правят в последните дни.

Защо обяснявам и разграничавам тези неща? Защото трябва да е много ясно, че цялата отговорност е на партия ГЕРБ, цялата отговорност е на ръководството на партия ГЕРБ, на премиера, на кабинета, който той е съставил. Тази отговорност е огромна и ние го съзнаваме. Тази отговорност е историческа, защото в момента се прави преход към нещо, което трябваше отдавна да стане – европеизирането на България. Нещо, което трябваше да стане преди 20 години – на 10 ноември, става сега. Фактически 10 ноември идва сега - на 20-та година. За да дойде наистина обаче, за да бъдат хората наистина убедени, уверени, че това става, трябва да се предприемат няколко мерки, за които самите хора, българите, българските избиратели ни го казват в очите, когато се виждаме.
Те казват следното: „Кадрите на ДПС стоят по места. Те не са пипнати”, и ги посочват един по един. „Кадрите на БСП стоят по места”.
Тогава аз питам: кой е управляващ все още? Не са ли управляващи още БСП и ДПС, защото всички тези техни кадри по веригата стоят? Знам, че може би някой от ГЕРБ ще ми възрази и ще каже: вие искате политическа чистка, господин Сидеров. Не, аз искам да се разчистят корупционните кръгове, защото корупцията не е само на жълтите павета. Напротив, тя е тази корупция, която е разпръсната като мрежа и прословутите обръчи от фирми не могат да съществуват без нивата надолу. Всеки един шеф на дирекция, на агенция, на отдел в най-малкия град е от ДПС и е част от тези кръгове и обръчи. Хората го виждат и го знаят много добре. Те си познават много добре хората, които са ги лъгали, мамили, ограбвали толкова години. Те сега казват: защо те още са на този пост, защо заместник-министърката на образованието и науката беше прехвърлена в отдела, а не освободена, защото тя направи поразии в това образование? Точно в това образование се намеси ДПС и се опита да премахне българският език да бъде официален в държавните учреждения. Това беше опит, направен от господин Местан, като председател на Комисията по образованието, чрез неговия инструмент Мукадес Налбант. Защо тези хора още са там? – Питат ме хора от системата, учители, хора, които са се възмущавали от сърце. А аз трябва да им отговоря нещо.
Понеже съм коректен и съм доказал това, сега ви предавам, делегирам Ви тези въпроси, господин премиер, защото Вие сте този, който трябва да се справи. Хората Ви вярват. Аз също съм делегирал доверието си и знам, че и Вие имате истинска решителност да направите промени. Не се съобразявайте с хора или кръгове, които ще Ви подхвърлят: недей тук да пипаш, защото ще стане страшно. Напротив, пипайте смело, режете смело, за да убедим всички, че наистина в България е дошъл 10 ноември.
Ние ще Ви помагаме по всякакъв начин. Аз ще Ви предоставям информация, която стига до нас чрез структурите ни, чрез сигналите на граждани, за всякакви нарушения, за всякакви поразии и опити да бъде ограбено българското население от местни структури, от кадри на ДПС и БСП. Те трябва да си отидат. Трябва да дойдат честни хора, можещи хора - има ги, и чак тогава хората ще кажат: да, наистина видяхме промяната.
Знам много добре, че това не става за сто дни. Знам много добре, че два, три, четири месеца не са достатъчни. Вие показахте тенденцията за открито, решително и безкомпромисно поведение. Оттук нататък моят съвет е: не се подавайте на грешни гласове, които да Ви кажат: недейте да прекалявате, господин Борисов, защото ще вземете да засегнете интересите на ДПС и те ще надигнат писък за това, че са преследвани отново като прословутото, много жално и милно малцинство. Не, няма да е така, защото само преди няколко дни Касим Дал, който е основна фигура в ДПС в момента, каза в Шуменско: ние ще се върнем на власт, и не само ще се върнем, ами ще вземем цялата власт.
Така че ние не трябва да се успокояваме. Те са извън властта само външно, само по най-високите върхове, но там по места те се срещат със своите структури и им казват: ние пак ще вземем властта, не гледайте какво става, ние сме на власт, ние имаме парите от кръговете, ние имаме в местните структури всичко, продължаваме си под сурдинка, тихо и спокойно и ще дойде нашето време. Това не трябва да става, не трябва да го позволяваме. Тук Вие имате нашата 100-процентова подкрепа.
Така че моят съвет към Вас е, използвам тази петъчна трибуна: решителност и безкомпромисност. Само така наистина ще убедим хората, че 10 ноември е реалност. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ, Атака, РЗС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Сидеров.
Няма заявени от името на парламентарни групи други декларации.
Преди да дам думата на министър-председателя на Република България, който ще отговори на въпроси и питания на народни представители, искам да ви дам едно пояснение. За разлика от обявената ви поредност, по която ще отговарят днес министър-председателят и министрите, ще се наложи разместване с оглед служебни ангажименти. Веднага след Бойко Борисов ще отговаря Нона Караджова – министър на околната среда и водите, която има спешен ангажимент и няма физическа възможност да изчака нейната поредност.
Питане от народния представител Екатерина Иванова Михайлова и Иван Йорданов Костов относно политиката на правителството спрямо незадоволителната дейност на контролните органи.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СК): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър-председател, госпожи и господа министри, уважаеми колеги! Питането, което правим с господин Костов относно политиката на правителството спрямо незадоволителната дейност на контролните органи, беше провокирано от няколко обстоятелства.
Първото е, че в парламента беше създадена временна анкетна комисия, която трябваше да разследва дейността в последната една година на правителството „Станишев”. В срока, в който трябваше да постъпят материали от съответните министерства, такива почти не дойдоха, или ако имаше, те бяха формални. Тоест виждаме не особено добра работа на контролните органи вътре в самите министерства.
На второ място, провокацията да зададем този въпрос беше и годишният доклад на главния прокурор, който беше приет от Народното събрание, където се изнесе информация, че само около един процент от образуваните производства от Прокуратурата се дължат на сигнали от контролните органи – не само вътрешноведомствените, а и всички големи национални контролни органи. Това означава, че контролните органи не са си на място.
Във времето, в което подадохме въпроса, получихме и още една информация, която искам да използвам като аргументация за днешното питане.
Миналия петък министър Нона Караджова по повод разискване на питане заяви в Народното събрание следното, което е заварила в нейното министерство: „Заварихме за цялата система на министерството само един инспектор и трима вътрешни одитори при 10 свободни места в дирекция „Вътрешен одит”. Министерството е било две години без директор на дирекция „Вътрешен одит” и с трима експерти тази дирекция, скарани помежду си. Не е правена проверка четири години на Предприятието за управление на дейността и опазване на околната среда нито от финансов контрол, нито от Сметна палата, нито от Инспектората на министерството, нито от вътрешния контрол. Това означава, че и вътрешноведомствените, и националните контролни органи не са си били на мястото. Защото не са имали капацитет или защото политически никой не им е давал задачи да вършат контролни дейности, защото така е било удобно на предишните управляващи.
В тази връзка, господин министър-председател, нашето питане е в следната посока: каква е Вашата оценка за дейността на контролните органи в изпълнителната власт и каква политика ще предприемете Вие и вашето правителство, разбира се, за преодоляване и подобряване на тази незадоволителна дейност на контролните органи в страната ни? Пак ще подчертая, и вътрешноведомствените, и тези, които са извън ведомствата – националните, големите контролни органи, каквито са НАП, „Митници”, ДАНС и т.н.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор на питането има думата министър-председателят на Република България господин Бойко Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Михайлова, уважаеми господин Костов! Преди да кажа мнението си и да отговоря на вашето питане, искам да благодаря на господин Сидеров за думите, които каза. Същото се чува от нашите областни организации. В сряда на заседание на Министерския съвет бяха приети решенията, касаещи структурните промени в основните министерства, където надолу след това ще се правят необходимите промени. Затова приемаме критиката като правилна.
Поради незадоволителната дейност на контролните органи в изпълнителната власт правителството отчита необходимостта от мобилизиране, стабилизиране, синхронизиране и съсредоточаване на усилията в борбата с корупцията при работата на контролните органи. С протоколно Решение № 35.20/9.09.2009 г. на Министерския съвет е приет График за неотложни мерки и действия на правителството и органите на съдебната власт за изпълнение на показателите за напредък в областта на съдебната реформа, борбата с корупцията и организираната престъпност в периода септември-декември 2009 г. Този пакет от мерки е сериозен механизъм за мобилизация на контролните органи чрез изпълнение на конкретни показатели и постигане на определени цели. Графикът с мерките съдържа конкретни дейности за оптимизиране работата на контролните органи.
Нашето впечатление към момента за състоянието на администрацията е ниско професионално ниво и демотивация при изпълнение на служебните задължения. До това е довела липсата на взискателност от страна на бившите ръководни екипи. Наблюдава се политическа обвързаност и зависимост, което води до нездрава работна атмосфера, неизпълнение на служебните задължения, срещу което не е противодействано и не е търсена дисциплинарна отговорност.
С приемането на графика за неотложните мерки правителството прави заявка за разрешаване на проблема с незадоволителното състояние на работата на контролните органи. С оглед значимостта на въпросите, свързани с финансовия контрол и механизми на държавата, по предложение от 28.08.2009 г. на министъра на правосъдието госпожа Попова с моя Заповед П-100 от 21.10.2009 г. е създадена междуведомствена експертна работна група на основание чл. 21 от Закона за администрацията под ръководството на заместник министър-председателя и министър на финансите господин Дянков. Работата на експертната работна група е съсредоточена върху контролния механизъм в държавата, който следва да обхване адекватно и надеждно както държавните и общински бюджетни средства, извънбюджетните средства, така и средствата и имуществото, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени на българската държава от фондове и програми на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране, както и различните ведомства и структури, имащи съответни функции при осъществяване на контрол.
Първото заседание на работната група е проведено на 26 октомври 2009 г. и в срок до 18 декември т.г. ръководителят на групата трябва да представи предложенията за промяна на нормативната уредба.
Основните задачи и цели, поставени пред вече сформираната работна група, са: да се извърши анализ на действащото законодателство, свързано с финансовия контролен механизъм, чието изпълнение е възложено на различни ведомства, в това число за контрол на управлението или използването на средства и имущества, принадлежащи на Европейския съюз, или предоставени на българската държава от фондове и по програми на Европейския съюз и свързаното с тях съфинансиране.
След анализиране на действията и прилагането на сега действащата нормативна уредба съм възложил да се направят предложения за необходимите изменения и допълнения, като се имат предвид резултатите от проверката по прилагането на Закона за Сметната палата, Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор, Закона за вътрешния одит в публичния сектор, Закона за Държавната агенция „Национална сигурност” и подзаконовите актове, свързани с тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
За два доуточняващи въпроса от името на отправилите питането – народният представител Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател! Вашият отговор практически попадна точно там, където искахме да зададем втория допълнителен въпрос. Това беше едно от нещата, към които проявявахме интерес.
Заедно с моите колеги ще очаквам с интерес вашите решения по отношение промяна на нормативните актове, защото пасивността на контролните органи наистина е забележителна.
Ще си позволя следната вметка. Ако някой е манипулирал контролните органи, за да вземат определени решения, той не може да ги е контролирал. В този смисъл е напълно обяснимо, ако едно Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда четири години не е проверявано, тоест стотици милиони са изхарчени, без да има нито един критичен поглед върху неговата дейност - това е направено само за да могат да бъдат извършени нарушения, няма друго обяснение на тези неща.
В този смисъл за народните представители ще представлява изключителен интерес пълен отчет на дейността на контролните органи, включително и на националните, чието пълно бездействие виждаме.
Вижте, Националната агенция за приходите има само 184 образувани производства, само 184 - това казва главният прокурор. Вижте Агенция „Митници” – само 64 производства. Толкова ли са нарушенията за досъдебно производство?! Цяла митница работи цяла година и накрая – 60.
Агенцията за Държавната финансова инспекция – 12. Ами, тя не е работила тази Държавна финансова инспекция, как може такова нещо?!
Дирекцията за национален строителен контрол - пред очите ни са извършени такива огромни нарушения на законите, които уреждат строителството в градовете – седем преписки. Как е възможно да са седем преписките?!
В този смисъл за нас представляват интерес не само националните контролни органи. Имате ли намерения да разпоредите за всеки орган за вътрешен надзор какво точно е произвел като продукция? Като контролни органи те трябва да произведат три неща, грубо казано, за да фокусираме вниманието: първо, да дадат преписки за прокуратурата; второ, да предложат или наложат административни наказания, защото са констатирали нарушения; и трето, да наложат глоби.
Аз това питам: ще проявите ли интерес да видим колко нарушения са констатирани, колко глоби са наложени и къде по ведомства това се е случило? Ето, госпожа Нона Караджова няма какво да я питаме, при нея отговорът е: „никакви нарушения, никакви санкции и никакви глоби” – най-вероятно това е отговорът за предишното управление в Министерството на околната среда и водите. Но ние искаме да чуем това оттук, от трибуната, за да се разбере, че националните контролни органи са били целенасочено парализирани с политическа сила, за да станат възможни нарушенията, които видяхме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Костов.
Господин Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Михайлова, господин Костов! Не само че имаме интерес, а съм убеден, че догодина докладът на главния прокурор ще бъде в много различни проценти, защото и в момента знам, че от различните министри е изпратено до прокуратурата, минало е през мен, гледал съм го като полицай. Разбира се, ще си спестя очакванията, защото виждате как се спекулира от тази страна на залата, че всяка наша проверка е полицейщина, че всяка наша проверка е репресия, вие сами виждате.
АСЕН АГОВ (СК, от място): Престъпниците се депресират. (Шум, оживление.)
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Сами виждате, че основните доклади, които сега липсват, са пращани от различни министри и ръководители на такива контролни агенции до моя предшественик. И точно тези, които най-много касаят обществото, тематиките, които най-много обикалят в публичното пространство, точно такива са заглавията на това, което отсъства: контрабандни канали, фондове, специални търгове – това липсва. Повярвайте ми, нямаме умисъл или желание да злепоставяме когото и да било.
Вчера на кръглата маса за ДАНС сами видяхте, че се налага преструктуриране, налагат се нови хора. Подкрепяме абсолютно и казаното от господин Сидеров за ДАНС. С новата структурна промяна, която се надявам да е скоро, защото имаше колеги, които казваха в публичното пространство, че парламентът не работел, а разбирам, че вече сте задръстени от закони и бавите основни закони, които ни интересуват, не ви стига времето. (Шум и реплики от мнозинството.)
Значи, виждате спекулацията: бърза се една седмица да се хвърли в публичното пространство, че парламентът не работи, а сега вие нямате време да разгледате всички дадени от нас закони. Толкова ли беше важно една седмица или десет дена? Както и да е.
Искам да Ви уверя, че докладът догодина ще е много по-различен относно проверките и това, което сме направили и сме дали по различни министерства. Цели звена не работят, в цели звена в момента текат проверки - защо когато са отишли и са констатирали нередност, не са я отчели и поради каква причина. Така че Ви уверявам, че във връзка с това правим абсолютно всичко, което е необходимо. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ, СК, Атака и РЗС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Имате думата да вземете отношение, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Ние сме доволни от Вашия отговор, господин министър, от тези резултати. Очакваме да видим изпълнени тези неща.
Едновременно с това обаче отново акцентирам вниманието Ви върху това, което е превенция или предотвратяване на престъпни деяния. Много и ефикасно върху администрацията е налагането на санкции във вид на административни наказания, уволнения, във вид на санкциониране с глоби и т.н. Интерес представлява и тази част от контролната дейност на контролните органи. Защото администрацията не се дисциплинира само с въвеждане на дела и осъждане на тежките нарушители. Тя трябва да знае, че всеки неин погрешен ход ще бъде санкциониран от контролните органи. Близо 15% от всичката администрация в страната са контролните органи. Те трябва да дават производство, трябва да има продукция. Трябва да е ясно, че си вършат работата, защото заради това са създадени и заради това българският данъкоплатец ги издържа.
Пожелаваме Ви успех. Ние ще зададем допълнителен въпрос още след 18 декември, за да се информираме, вероятно писмено, за напредъка.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СК, от място): Нека да е през януари. (Оживление.)
ИВАН КОСТОВ: Януари ли беше? Добре, нека да е януари.
Благодаря Ви и успех.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Костов.
Преминаваме към питане от народния представител Венцислав Асенов Лаков към министър-председателя на Република България господин Бойко Борисов относно изразходване на бюджетни средства от кабинета Станишев по комуникационната стратегия за членство в Европейския съюз и Националната програма за отбелязване на независимостта на България и констатирани злоупотреби и разхищения.
Заповядайте, господин Лаков.
ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер, уважаеми госпожи и господа! Поставяме този въпрос от името на партия „Атака”, защото в момента сме в процес на обсъждане на бюджета за 2010 г. Ясно е, че пари в този бюджет няма. Ясно е и защо няма – защото тези пари са били прахосани и разхищавани от предишните управляващи. Пример за ненужно прахосване на държавните пари е комуникационната стратегия на предишното правителство за членството на България в Европейския съюз, която продължава да действа и се приема всяка година с постановление, като размерът на сумите е 1 милион и отгоре.
Друг подобен пример е Националната програма за отбелязване на независимостта на България. Тази програма струва около 10 млн. лв. на данъкоплатеца. Гражданите не видяхме нито някакви големи тържества, нито пък усетихме нещо от тази програма. Та питането ни към Вас, господин премиер, е как са били усвоени - в кавички - тези милиони? Не са ли били наливани в близки до властта фирми? Не са ли били използвани за влияние върху определени медии, за да се създава благоприятен имидж на бившите управляващи, тоест за купуване на медии? Констатирани ли са злоупотреби при раздаването на сумите? Кои са били получателите? Вярно ли е, според колеги журналисти, че мазетата на Министерския съвет са задръстени с шапки и фланелки от Програмата за честване на българската независимост? И натъкнахте ли се на други примери за подобни разхищения при приемането на лошото наследство, което получихте? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор има думата министър-председателят на Република България господин Бойко Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Лаков! Знаете, че в зависимост от това кога е интересно или сме двупартийна коалиция с „Атака”, или с господин Костов сме на един клип. В зависимост от това – както е удобно, така ни представят. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Но хубавото е, че ние с Вас си знаем колко честни, принципни и точни са ни отношенията с всеки един от вас, включително и с колегите от РЗС. Вашият въпрос е такъв, че със сигурност трябва да избера между това да кажа истината или да си създам допълнителни от огромните вече врагове, които съм си създал. Но тук, в тази зала мисля, че трябва да се говори истината, с последиците, които носи за нас. Защото аз, за съжаление, за 20 г. това е било една практика, не само от последния кабинет.
В отговор на Вашия въпрос за изразходените бюджетни средства за комуникационната стратегия на България, мога да посоча следните факти – за 2006 г. са похарчени 1 млн. 100 хил. лв., за 2007 г. – 1 млн. 150 хил. лв., за 2008 г. – 1 млн. 263 хил. 250 лв. Средствата по комуникационната стратегия са раздадени по проекти на различни фирми, неправителствени организации и медии по неясни критерии за неясни цели. Членовете на комисията, одобряващи обществените поръчки, са вземали и по 100 лв. на заседание. Общо за хонорари на членовете на комисията годишно са давани между 11 и 14 хил. лв. За 2007 г. например на един от членовете на комисията – господин Азер Меликов, са платени 2810 лв.
За разпоредител със средствата за комуникационната стратегия със заповед на министър-председателя е определена госпожа Таня Джаджева – директор на Дирекция „Правителствена информационна служба”. Тя е имала правото да администрира разхода на средствата, като провежда обществени поръчки и сключва договори със съответните фирми. Трябва да уточня, че за 2009 г. не са били изразходвани средства по комуникационната стратегия, а с един от първите си актове правителството се отказа от тези средства.
По отношение на Националната програма за отбелязване на 100-годишнината от независимостта на България – 2008-2009 г., мога да кажа, че тя е регламентирана с Постановление на Министерския съвет № 209 от 27.08.2008 г. Това е по-малко от месец преди датата на годишнината. Цялостната кампания е насочена към медиите в страната и чужбина. Въпреки че идеята на кампанията е била да се проведе в рамките на една година – от септември 2008 до септември 2009 г., средствата са били изразходвани до края на м. юни 2009 г. Вие можете да си обясните защо, след като знаете, че по клиповете говореше господин Данаилов и се показваше премиерът Станишев. Проверката установи, че действията, съответно разходите по кампанията са извършени след честването на датата на независимостта – 22.09.2008 г. След датата.
И по тази програма министър-председателят господин Станишев е възложил на своя политически съветник Петър Петров да извършва цялата дейност по програмата и нейното отчитане. Той е бил упълномощен да подписва договори и провежда обществени поръчки по ЗОП и Наредбата за малки обществени поръчки за сметка на Министерския съвет. Проведени са процедури за закупуване на рекламни стикери, памучни тениски, шапки и USB устройства. Проверката констатира, че фирмите, на които е било възложено да изработят материалите, са избрани без ясна процедура, като за някои от поръчките е била избрана най-високата оферта.
В резултат били произведени 160 хил. броя стикери с инициалите на кампанията. От тях 10 хиляди са били използвани по предназначение на празника на 22.09.2008 г. във Велико Търново. Останалите 150 хил. броя продължават да стоят на склад в мазето на Министерския съвет. Ако искате, можем да ги раздадем. (Оживление.) Ако ви трябват.
Десет хиляди броя тениски на обща стойност 38 хил. 835 лв. От тях 3 хил. 500 продължават да стоят на склад в мазето на Министерския съвет на стойност 14 хил. 595 лв. Ако ви трябват тениски?
ИВАН КОСТОВ (СК, от място): Дайте ги на домове за деца- сираци.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Ако ни давате мандат, още днес ще ги пратим по домовете да ги носят.
Рекламни шапки с логото на кампанията. Не са използвани 4 хил. 800 броя от тях и стоят в мазето на Министерския съвет. Тяхната стойност е 12 хил. 800 лв. Също ако шапки трябват на парламента, можем да дадем. (Оживление.)
Две хиляди бройки USB устройства с логото на кампанията на стойност 34 хил. 400 лв., които отново са в склада на Министерския съвет. От тях не е използвана нито една бройка. Ако ви трябват USB устройства – също сме готови. (Оживление и реплики:”Дайте ги”.)
Изкарайте едно решение на парламента, ние ще го изпълним. (Оживление.)
Знамена на стойност 17 хил. 996 лв. 40 ст., които също са в склада на Министерския съвет. Не знам дали знамената са с дръжки или не, но също трябва да намерим начин да ги изпратим да се ползват. Обща стойност на неизползваемите рекламни материали в мазето на Министерския съвет – 150 хил. 894 лв.
Уверявам ви, че наличните материали в Министерския съвет ще бъдат раздадени с протоколи на домове за деца след приключване на проверките.
Относно медийното представяне на кампанията „100 години независимост” мога да кажа, че е приложен текстът на чл. 4, ал. 2 от Закона за обществените поръчки за сключване на договори с електронни медии, без обявяване на процедура за обществена поръчка.
Сключени са договори със следните медии на стойност…(Реплика от народния представител Петър Курумбашев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не Ви ли е интересно? Да, виждам, че е изтекло времето.
Извинявайте, господин Борисов.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Има правилник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да, но това на мен лично ми е интересно. (Шум и реплики от КБ.)
Продължете, господин Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Съгласно правилника трябва да приключа.
Благодаря Ви, господин Курумбашев, защото точно щях да чета имената на медиите. (Смях и ръкопляскания от ГЕРБ.) Спазвам правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Процедура – Петър Курумбашев.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Процедура по начина на водене на заседанието.
Госпожо председател, прави ми впечатление, че сте изключително стриктна, когато представители на опозицията в тази зала просрочат времето си (шум и реплики) и още на петата секунда, когато те просрочат времето, ги прекъсвате. Преди малко говори господин Костов, просрочи си времето, не му направихте забележка. Сега говори и премиерът, не му направихте забележка. Когато аз направих забележка на господин Борисов, чак тогава спря. (Възгласи: „Е-е-е!”. Шум и реплики от ГЕРБ.) Не е необходимо аз да се намесвам. Мисля, че Вие като председател на Народното събрание трябва да следите за реда в залата. Благодаря на премиера, че се съобрази с това, че е просрочил времето. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми господин Курумбашев, Вие сте прав, че правилникът трябва да се спазва. Винаги съм поддържала тази теза, но фактите бяха толкова интересни. Съжалявам и аз съм човек, отвлякох се и не можах да проследя времето. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Заповядайте за два уточняващи въпроса.
ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ (Атака): Уважаеми господин премиер, два уточняващи въпроса.
Първият е свързан с Вашия отговор: кои са медиите и рекламните агенции, които обслужват кампанията? (Смях и ръкопляскания от ГЕРБ.) Кажете, хубаво е да знаем.
Вторият е – колко пари са били дадени на австрийския лобист Петер Хохегер, който е трябвало да рекламира положителния образ на България в Европейския съюз и който по информация на в. „Труд” е разследван в Австрия за укриване на данъци за над 10 млн. евро? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Лаков.
Три минути, господин премиер.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Много Ви моля, стриктно искам да спазваме закона.
Сключени са договори със следните медии на стойност: „Болкан Нюз Корпорейшън” – 193 хил. 161 лв.; БНТ – 185 хил. 295 лв.; Нова телевизия – 188 хил. 330 лв.
Между другото, това, което обещаха - да върнат ДДС-то по игрите, в които участваха в „Стани богат”, сега е дошло писмо от госпожа Зурлева, с което иска аз да им ги платя, а в бюджета не са вкарани.
Агенция „Фокус-Нунти” – 360 хил. лв.; Дарик радио – 180 хил. лв.; БНР – 150 хил. 246 лв.; сключен договор на обща стойност 1 млн. 705 хил. 200 лв. с ДДС с фирма „Дрийм Тийм Прадакшънс” за производство на ТВ-поредици със средна цена на епизод между 65 и 70 хил. лв. Направената справка показва, че реалната стойност на такъв род предавания е между 3 и 5 хил. лв. Това означава, че завишението, с което е ощетен бюджетът, е почти десет пъти.
Средствата са разпределени по следните пера: телевизионна поредица „Операция „Слава” от 12 епизода – 835 хил. лв.; телевизионна поредица „Урок по родолюбие” от 12 епизода – 777 хил. 600 лв.; издигане на паметна плоча „Паметник на българската независимост” – 50 хил. 400 лв.; „Шахматен мач Веселин Топалов – великите сили” – 42 хил. лв.
Тъй като времето ми е малко, ще отговоря на допълнителния въпрос колко пари са били предоставени на австрийския лобист Петер Хохегер. Проверката установи, че за кампанията за утвърждаване на положителния образ на Република България е сключен договор с Петер Хохегер – представител на фирма „Хохегер Комуникационсбератунг” на стойност 2 млн. 244 хил. 124 лв. и 95 ст. с предмет на дейност – „Провеждане на кампания за утвърждаване на положителния образ на Република България в рамките на Европейския съюз”. От наличните документи в Министерския съвет не могат да се установят отчети по предмета на договора. Има единствено справки за мониторинг на българска и чуждестранна преса, както и в интернет. Договорът е отчетен изцяло само с една фактура. Според публикации в българските медии Петер Хохегер е укрил данъци за 9,6 млн. евро в Австрия и в момента срещу него е повдигнато обвинение от австрийската прокуратура. За нас това няма значение. Така са разходени парите.
Колко минути имам? (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Тридесет секунди.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Искам да ви информирам, че проверката на сключените граждански договори за периода 2006-2009 г. установи, че общата сума по тях е 677 хил. 800 лв. Договорите са сключвани с лица от политическия кабинет. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин министър-председателя.
За отношение – господин Лаков.
ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ (Атака): Благодаря, господин министър-председател, за изчерпателния отговор. Донякъде дадохте отговор откъде се появяват средствата за червени прашки в левицата.
Ще Ви помоля да се ангажирате с още нещо. Изпратете от тези хиляди шапки 78 бр. Да си ги сложат колегите отляво и когато гласуваме бюджета, да се вижда ясно за какво са отишли парите и защо няма пари за образование, за здравеопазване и за отбрана. (Смях и ръкопляскания от ГЕРБ.) Намалете малко от бройките за детските домове. Пратете 78 шапки, за да са ясни нещата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преминаваме към въпрос от народния представител Николай Янков Пехливанов относно отпускане на 5 млн. лв. на община Пловдив от Министерския съвет. Въпросът е отправен към министър-председателя на Република България господин Бойко Борисов.
Господин Пехливанов, моля да развиете Вашия въпрос.
НИКОЛАЙ ПЕХЛИВАНОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги, госпожи и господа министри! На 8 октомври т.г. беше открит Завод за преработка на твърди битови отпадъци в с. Шишманци, обл. Пловдив. Без съмнение този проект е от голямо обществено значение за жителите на региона. Продължилото повече от пет години строителство бе съпроводено от редица скандали. Екологичното съоръжение бе готово още през м. юни т.г., но откриването му се отложи заради процедури по документацията. В крайна сметка заводът бе открит без разрешение за ползване.
В средствата за масово осведомяване бе публикувана информация за незаконосъобразни действия при провеждане на процедурата по възлагане на изпълнението, подмяна на консорциума, спечелил първоначално поръчката, и вероятност за конфликт на интереси.
Медиите информираха също, че община Пловдив и консорциумът, който е изградил екосъоръжението, ще поискат допълнително от Министерския съвет сума в размер на 5 млн. лв. за строителство на 7 километра пътен участък до новопостроения завод.
В тази връзка е и актуалният ми въпрос: защитен ли е държавният интерес при изграждането, финансирането и пускането в експлоатация на обекта? Каква е сумата, инвестирала държавата до момента, както и наличието на всички законови предпоставки Министерският съвет да предостави допълнително исканата сума от 5 млн. лв.? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Пехливанов.
За отговор има думата министър-председателят на Република България господин Бойко Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Пехливанов, относно въпроса, който задавате, Ви уведомявам, че искане за 5 млн. лв. от община Пловдив и консорциум „Екологичен завод” няма. Но Ви информирам, че изграждането на предприятие с депо за третиране на битови отпадъци – с. Шишманци, е в съответствие с Националната програма за управление на дейностите по отпадъците и е планирано за третиране на битови отпадъци от регион Пловдив, включително на редица общини от този регион, изграждането на алтернатива за третиране на отпадъци, генерирани на територията на този регион след изчерпване на капацитета на депото в с. Цалапица. Бих Ви препоръчал да отидете да видите как се прави сега нашият завод – 2 километра магистрала, пътища, електропроводи, газопроводи – всичко се премества и първо се прави инфраструктурата, след това се изгражда инсталацията.
Проектът на екологичен завод с депо за третиране на битови отпадъци в гр. Пловдив е включен в списъка на проектите по Приложение № 2 към Решение № 272 на Министерския съвет от 14.04.2005 г. за определяне на публични инвестиционни проекти с национално и местно значение, които ще се изграждат със средства на „Публични инвестиционни проекти” ЕАД – София, през 2005 г., като възложител на проекта е община Пловдив. Във връзка с изискванията на т. 5 от същото решение и указанията за условията и реда за откриване на финансирането и за извършването на плащания на публични инвестиционни проекти, финансирани със средства на „Публични инвестиционни проекти” ЕАД, приети с протокол № 5 от 26.04.2005 г. на заседание на Съвета на директорите, община Пловдив е внесла искане за откриване на финансиране с вх. № 77 от 27.04.2005 г. С протокол № 6 от 03.05.2005 г. и решение на Съвета на директорите е одобрено финансирането на проект „Екологичен завод – депо за третиране на битови отпадъци” на гр. Пловдив. Сумата на този проект е 9 млн. 800 хил. лв. На същата дата е сключено тристранно споразумение между „Публични инвестиционни проекти” ЕАД, община Пловдив и Консорциум „Екологичен завод”. До момента са предоставени средства в размер на 42 млн. 217 хил. 814 лв., осигурени както следва: от собствен бюджет на община Пловдив – 6 млн. 027 хил. 569 лв.; от целева субсидия на Република България – 6 млн. лв.; от държавния бюджет чрез „Публични инвестиционни проекти” ЕАД – 13 млн. 096 хил. 730 лв.; чрез Постановление № 278 от 2008 г. на Министерския съвет – 17 млн. 093 хил. 514 лв. Към 30 септември 2009 г. са усвоени 37 млн. 507 хил. 639 лв.
От Дирекцията за национален строителен контрол е издадена заповед № РД 19136 от 28.10.2009 г., с която е назначена държавна приемателна комисия на строеж „Завод за преработка на твърди отпадъци” за подобектите, които трябва да се въведат в експлоатация. Назначената държавна приемателна комисия е установила изпълнението на строежа и неговата функционална пригодност съобразно издадените строителни книжа и действащи нормативни уредби по изпълнение и приемането на строителството и в съответствие с изискванията на чл. 169, ал. 1 от закона. (Сигнал, че времето е изтекло.)
Времето изтече! (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Борисов.
Ще ползвате ли реплика? Няма.
Благодаря на господин министър-председателя Бойко Борисов за участието му в парламентарния контрол. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Преминаваме към отговорите на Нона Караджова – министър на околната среда и водите, на питане от народния представител Цвета Алипиева Георгиева относно политиката на правителството за разполагане на машини за обратно изкупуване на отпадъци.
Заповядайте госпожо Георгиева, да развиете питането си.
ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА (Атака): Уважаема госпожо председател, госпожо министър, господин министър, уважаеми колеги народни представители! Според мен всички ясно съзнаваме състоянието, в което се намира нашата природа в момента и сериозното замърсяване, на което е подложена. За ужасното състояние на околната среда в България сме виновни всички ние, които осигуряваме комфорта на онези, които я замърсяват. България е изправена пред екологична катастрофа, тъй като са замърсени реки, морето, поля, земи с всякакви пластмасови отпадъци. Кой не е виждал да се веят пластмасови торбички къде ли не, както и бутилки, чашки, бъркалки и какво ли не от същия материал?!
Оказва се, че фирмите, които се занимават с рециклиране на отпадъци, срещат особени трудности от нормативен характер да потребяват отпадъците за тази цел, тъй като нямат ресурс да сортират и рециклират отпадъците. Трудно е да се внуши и създаде изведнъж такава култура сред обществото, че гражданите сами да събират разделно отпадъците и така да подпомагат природата. С въвеждането само на глоби това няма да се постигне. Необходимо е да се въведат стимулиращи такова поведение процедури.
Допълнително разделното събиране на отпадъци и опаковки се усложнява и от факта, че в контейнерите за стъкло например различните видове стъкло се смесват и когато бутилките се счупят в контейнера, разделянето на стъклото по цветове става много трудно, дори ако в тези контейнери не са изхвърлени битови отпадъци от недобросъвестни граждани.
За общо сведение искам да уведомя всички народни представители за съществуването на тъй наречените машини за обратно изкупуване. В случая става дума за отпадъци, които поемат пластмасови бутилки според цвета на пластмасата, стъклени – според цвета на стъклото и алуминиеви кутийки от всякакви напитки. След като машините поемат съответната бутилка – пластмасова или стъклена, връщат на подалия отпадък в машината стотинки според ценоразпис. Този тип машини се използват отдавна в Япония, Гърция, Естония, Малта, Франция и много държави.
В тази връзка, госпожо министър, искам да Ви попитам: предвижда ли се при промяна на Закона за управление на отпадъците да се създаде такава нормативна уредба, която да задължи и подпомогне бутилиращите фирми, както и производителите на всякакви видове напитки, които се продават в пластмасови и стъклени опаковки, както и фирмите, които се занимават с рециклиране на отпадъци, да разположат такива машини по свой избор на модел и производител на територията на всички градове в страната с цел безпроблемно събиране на тези отпадъци и създаването на мерки за стимулиране на разполагането на такива машини от фирми и общини на територията на цялата страна? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Георгиева.
За отговор има думата Нона Караджова – министър на околната среда и водите.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колега Плевнелиев! Уважаема госпожо Георгиева, във връзка със зададения от Вас въпрос бих искала да Ви информирам следното.
Министерството на околната среда и водите провежда политика по разделно събиране на отпадъците от опаковки в съответствие с установената в чл. 4 от Закона за управление на отпадъците йерархия за управление на отпадъците. Тази йерархия е заложена в последователността от мерки за намаляване на отпадъците от опаковки, предназначени за крайно обезвреждане. За изпълнение на тези мерки и съгласно разпоредбите на Закона за управление на отпадъците лицата, които пускат на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, каквито са и отпадъците от опаковки, са длъжни да заплащат продуктова такса в размер и по ред, определен с постановление на Министерския съвет, или могат да изпълняват целите си индивидуално, или чрез колективна система, представлявана от организация по оползотворяване. В последните два случая съответната организация, която изпълнява индивидуално целите си, или организацията по оползотворяване на отпадъци от опаковки, сама финансира дейностите за постигане на целите за рециклиране на отпадъци от опаковки.
Наистина предстои още работа по ефективното въвеждане на работещи устойчиви системи за разделно събиране на отпадъците от опаковки. На гражданите, които са бенефициенти на въвежданите системи, трябва да бъде предложена още по-добра и добре поддържана услуга по разделно събиране.
Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки е подготвена в изпълнение на поетите ангажименти за пълно хармонизиране на националното законодателство и политика в сектор „Управление на отпадъците”. С наредбата в българското законодателство са транспонирани изискванията на директивата, като включително са указани по-подробно начините за изпълнение на целите, като са поставени съответните количествени цели.
Дейностите по разделно събиране, транспортиране, сортиране и оползотворяване на отпадъците от опаковки се извършва от лица, притежаващи съответни разрешения или регистрационни документи, издадени по реда на Закона за отпадъците въз основа на договори с общината или производствени предприятия, или организация по оползотворяване.
По отношение на предложението Ви за въвеждане на машини за обратно изкупуване на отпадъци следва да се има предвид, че всяка община, организация по оползотворяване на отпадъци от опаковки или лицата, които изпълняват индивидуално целите си, имат избор за начин на изпълнение на целите и към настоящия етап. Не считаме за целесъобразно въвеждане на административно задължение чрез закон за използване на такива машини.
По принцип всяка държава има поставени национални цели и всяка държава естествено има интерес тези цели да се постигат по най-икономичния и най-евтиния начин за съответната държава. В крайна сметка цената по събиране, рециклиране на отпадъците от опаковки, а и на всички масово разпространени отпадъци, се плаща от гражданите чрез включване на цената за това събиране, рециклиране в крайната цена на продукта, който се продава – в случая всички опаковани стоки.
Ние считаме, че най-добре лицата, които са задължени, да изберат начини, които към настоящия момент са най-евтини за страната. Разбира се, не пречи да се направи пилотен проект, за да се види какво ще бъде поведението на гражданите. Това може да бъде направено например по инициативи на общините и организациите по оползотворяване, тъй като в много случаи между общините и организациите по оползотворяване на опаковките има сключени договори, съответно с магазини, които са на територията на страната, така че да се изпробва и този модел. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, госпожо Караджова.
Госпожо Георгиева, имате възможност за два уточняващи въпроса към министъра.
ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА (Атака): Благодаря Ви, госпожо министър, за отговора, поставен дотук. Въпросът оттук нататък, който бих могла да задам. Разбирам, че всичко е въпрос на пилотен проект и че всъщност министерството има становище, според което да даде възможност на самите рециклиращи фирми сами да избират начина, по който да стимулират гражданите да разделят отпадъците. Ние обаче сме свидетели на това, че настоящия начин, който се прилага с контейнери, които не вършат работа, също е провален като начин на стимулиране на обществото и на гражданите и не само гражданите, гражданите на Републиката да събират разделно отпадъците. Тази е една от причините, поради която се създават всякакъв вид нерегламентирани сметища около по-малките населени обекти, а и те сами се самосъздават от тези пластмасови опаковки и торбички. Знам, че трябва да се въведат саморазграждащи се торбички от 2011 г., но дотогава имаме още цяла година и половина, в която това ще се трупа.
Затова аз искам да попитам: не е ли възможно министерството да въведе такива стимулиращи инструменти за фирмите и общините, които се занимават с рециклиране, за да могат те да въведат наистина тези машини, които не са много скъпи? Една такава машина, независимо от производителя, струва около 500 евро. Тук не говорим за някакви невъзможни суми за една машина, а ефектът – икономически и социален от едно такова въвеждане на машините, ще бъде огромен. Може би трябва да се въведат някакви други стимули, създаване на фонд за фирмите, които рециклират, които да могат да черпят от този фонд и именно да въведат тези машини.
Мислите ли, че това е възможно?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Георгиева.
Госпожо министър, имате възможност да отговорите.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Мисля, че преди малко се постарах да изложа мотивите и аргументите, поради които не е целесъобразно държавата да се меси административно в начините на изпълнение на целите от страна на организациите по оползотворяване на отпадъци от опаковки. Това е техен избор, отново повтарям. Наказанията са ясни – на тези организации, които не си изпълнят целите, съответно им се отнемат и лицензите за тази дейност. Все пак ние сме една пазарна икономика.
Може би Вие представлявате определен район в страната и с кметовете на общини, които са от Вашия регион, може да споделите идеята. Ако има такъв добър положителен ефект, това може да има съответно и добър отзвук на територията и на други общини.
Тук искам да подчертая, че въвеждането на такива машини е свързано, доколкото разбирам от Вашия въпрос, със заплащане на определена сума на гражданите, които завръщат. С тази сума, която се връща на гражданите, ще се увеличи цената на рециклиране. Така че това е донякъде и под въпрос - дали е целесъобразно или не. В крайна сметка това отива в цената на продукта, който се продава на пазара. Все пак това може да се използва.
Имам информация, че такива модели най-вече се използват в северните скандинавски страни. В Германия е била въведена такава система, но след това е била отменена, тъй като се счита, че административни забрани и съответно налагащи мерки не са най-подходящия начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Ще вземете ли отношение, госпожо Георгиева? Не.
Следва въпрос към министъра на околната среда и водите Нона Караджова от народния представител Кирил Владимиров Гумнеров относно депозиране на твърди битови отпадъци от София в сметището на Ловеч. Имате думата.
КИРИЛ ГУМНЕРОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Моят въпрос е относно депозирането на твърди битови отпадъци от София в сметището на Ловеч.
Уважаема госпожо министър, още правителството на тройната коалиция лансира идеята, че Ловеч е подходящо място да бъдат складирани 50 хил. тона твърди битови отпадъци от София. Тази идея предизвика сериозни обществени спорове и дебати, както и редица протести, зад които, в интерес на истината, до голяма степен застанах и аз, в качеството си на областен координатор на политическа партия „Атака” за Ловеч.
Нашата кампания, между другото, предизвика много сериозен интерес. Предизвика много сериозна активност и в крайна сметка накара общинския съвет на областния център на град Ловеч да отмени гласуваното преди това решение за приемането на тези 50 хил. тона боклуци от София. Ние проведохме тази кампания с ясното съзнание, че причината за това неприятно решение е лошата политика на старото правителство. В последните седмици отново се предлага от страна на държавата, както казват местните медии в града, на новото сметище на община Ловеч да се приемат 50 хил. тона бали с боклук от София.
В тази връзка аз моля да ми отговорите кое налага това решение и защо държавата е приела, че Ловеч е подходящ приемник на твърди битови отпадъци от столицата? Има ли предлаганото за складиране депо Акт 16 или документ за въвеждане в експлоатация и, ако няма, кой е виновен за това? Каква е цената на депото в окончателен вид и ще стане ли Министерството на околната среда и водите гарант по договора между Ловеч и София, ако се стигне до подписване на такъв, за да е сигурно, че Ловеч ще получи в пълен размер договорените средства? Благодаря много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Гумнеров.
Госпожо министър, заповядайте, за да отговорите на зададения въпрос.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Гумнеров! Както ви е известно, от м. октомври 2007 г. стартира процедура срещу Република България от страна на Европейската комисия за неизпълнение на изискванията на чл. 4 и чл. 5 от Директивата за отпадъците във връзка с липсата на интегрирана адекватна мрежа от съоръжения за депониране на отпадъците и съответно дълъг срок на временно съхраняване на балираните отпадъци на София. С оглед недопускане на санкция за Република България за решаване на проблема по управление на отпадъците на Столична община се наложи транспортиране на балираните отпадъци за обезвреждане в регионални депа, но само отговарящи на нормативните изисквания. Това е единственият начин за минимизиране на риска от налагане на сериозни санкции на държавата, които в крайна сметка, ще се плащат от всички данъкоплатци.
До момента балираните отпадъци от Столична община са транспортирани до регионални депа Силистра, Пловдив – Цалапица и Карлово.
През м. септември 2009 г. предвид предстоящото внасяне на процедурата в „Колеж на комисарите”, тоест влизане в Европейски съд, Столична община и Министерството на околната среда и водите незабавно обсъдиха възможността за финализиране на този процес. В тази връзка се проведоха допълнителни разговори с редица общини като Харманли, Пловдив, Силистра, Ловеч и Оряхово с цел обезвреждане на останалото количество балирани отпадъци.
Всяка от общините изрази известна готовност да помогне за решаването на този национален проблем като приема за депониране част от балираните отпадъци на Столична община, като в замяна на това очаква да бъдат подпомогнати в реализирането на проекти в региона.
Съгласно програмата за управление на дейностите по отпадъците 2013 г. Регионално депо Ловеч е едно от 56-те регионални депа, които са предвидени да бъдат изградени на територията на страната. Регионалното депо от населените места в общини Ловеч, Летница, Угърчин и Стралджа включва три клетки за депониране на неопасни отпадъци с общ капацитет 1 млн. и 20 хил. тона.
Капацитетът на депото позволява приемането на 50 хил. т балирани отпадъци, без това да се отрази на експлоатационния срок на депото, тъй като тези отпадъци, освен всичко останало, са силно компресирани.
Депото е построено изцяло от средства от националния бюджет на България и предприятия за управление на дейностите по опазване на околната среда в размер на 16 млн. 647 хил. лв., в които са включени средства за отчуждителни процедури, проектиране, строително-монтажни работи, авторски, инвеститорски контрол и строителен надзор.
Въвеждането на депото в експлоатация предстои в началото на 2010 г., по реда на Закона за устройството на територията, като в момента се осъществяват процедурите по предаване на обекта от строителния надзор.
Последно, това, което е много важно за гражданите – в Закона за държавния бюджет за 2010 г. вече са предвидени средства в размер на 2 млн. лв. за община Ловеч за доставка на техника за обслужване на новото регионално депо. По закон това трябва да се осигури от общината и да се заплати от такса битови отпадъци на гражданите. Така гражданите ще бъдат облекчени с 2 млн. лв., а общината може да кандидатства със заложени средства от държавния бюджет за изграждане на инсталация за сепариране и компостиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин Гумнеров, имате възможност за реплика.
КИРИЛ ГУМНЕРОВ (Атака): Уважаема госпожо министър, преди да премина към, така да ги наречем, въпросите, искам да Ви кажа, че в началото, доколкото си спомням, първоначалната цена за изграждане на сметището беше 3,5 млн. За мен ще бъде много любопитно да проверите как тази цена е стигнала до 17 млн. за 5 или 6 години.
Госпожо министър, аз наистина съжалявам, че се налага да отправям този въпрос тъкмо към Вас, защото, повярвайте ми, като изключа проблема с депозирането на тези 50 хил. т битови отпадъци, изпитвам огромни симпатии към дейността на Вашето министерство и към Вас като човек, който се е заел да оправя бакиите на този труден ресор.
Аз зададох този въпрос по две много важни причини. Първата е, притеснението на ловчанлии от идването на боклука в града ни. Едно логично притеснение – трябва да признаем, въпреки че и кметът, който е от БСП, и част от съветниците, грубо казано, се скъсаха да ни убеждават колко безопасно е това. На мен и на хората в Ловеч ни е трудно да повярваме, че има екологично чисти и безопасни отпадъци.
Всъщност не знам как е тук, но в Ловеч, може би поради спецификата на соцуправлението през последните 15-16 години, колкото пъти излезе управляващият, кметът или общински съветник от съответното мнозинство и ни убеждават как една сделка е чиста и прозрачна, толкова по-големи съмнения се предизвикват в гражданите, че е така. Така е в Ловеч.
Втората причина е, че аз исках от тази най-висока трибуна да се чуе, че държавата в този случай не е страна по договор за депозиране на отпадъците в Ловеч. Строи се в София и в Ловеч. За този проблем не са виновни нито министрите, нито парламента – ние тук. Вина за това, че боклуците се приемат в Ловеч, си е на нашия кмет, нашите управници и на нашите общински съветници, които се съгласиха да приемат столичните отпадъци.
Аз искам да благодаря на държавата, че поне, при условие, че го има този договор, те отпускат пари да подпомогнат изграждането на сметището.
В заключение, само с една дума искам да кажа, че ние сами сме си ги избрали тези хора, така че, уважаеми съграждани, идват местни избори. Моето мнение е, че за 16 години управление на Ловеч горе-долу ефектът е същият, какъвто на времето е имала чумата в средните векове, когато е минала през Европа. Първо БСП обезлюдиха Ловеч, а сега се готвят да го напълнят с боклуци. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Желаете ли дуплика, госпожо министър? Ще се възползвате ли?
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Непременно ще проверя за стойността на депото и ще Ви информирам допълнително.
Искам да благодаря и на гражданите на Ловеч за разбирането за решаването на този проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Следва въпрос, зададен от народния представител Павел Димитров Шопов относно използването на минералните извори в гр. Хисаря към министъра на околната среда и водите госпожа Нона Караджова.
Господин Шопов, заповядайте да развиете Вашия въпрос.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Госпожо председател, госпожо министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Това е един въпрос от живия живот, от собствен опит, в началото беше една случка. Бяхме с майка ми на Димитровден в кв. „Веригово” в гр. Хисаря, след което, както много често, решихме да си налеем вода от минералните извори. Какво видяхме там? Десетки суетящи се хора напред-назад, хора от околните бани от персонала в бели престилки, които бяха наизлезли. Вода няма! Там, където е текла вода хиляди години, където има останки от минерални бани от римско време! Какво беше и обяснението на хората? Такова, каквото и беше, с които се срещнах от „Атака”, от нашата структура, че се отнемат количества вода, особено напоследък, и тя се прехвърля в СПА центрове и хотели, които се захранват, разбира се, с минерална вода, която е абсолютна ценност и благо в тяхното битуване, тяхното съществуване в този бизнес.
Назрява бум – казвам ви! Страшно недоволство видяхме на хората и затова отправям към вас този въпрос: Дали след тази проверка, която сте направила, има нарушения на процедурите, по които се предоставят количествата минерални води към новопостроени хотели и СПА-центрове? Направена ли е правилна преценка и баланс на дебита на минералните извори, за да бъдат удовлетворени последните искания за черпене на минерална вода? Намалени ли са количествата, с които захранват обществените бани и извори за наливане на вода от гражданите? Извършена ли е проверка за дейността на съответната басейнова дирекция, извършваща регулация на минералните извори в гр. Хисаря?
За информация и ние, и гражданите в този ден не си наляхме вода. В околните бани от персонала говореха за намалено налягане и много често изобщо спиране на водата, и за една баня „Русалка”, която е затворена поради тази причина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Шопов.
Заповядайте, госпожо министър, за Вашия отговор.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Шопов! При заявените искания за издаване на разрешителни и стартиране на концесионни процедури за предоставяне на права за водовземане на минерална вода е правена задължителна преценка на свободния ресурс. Балансът на минералните води се актуализира ежемесечно, като се отчита предоставеният вече ресурс и се публикува на интернет страницата на министерството.
Доколкото ни е известно, обектите, в които се използва или може да се използва минерална вода за хигиенни нужди в обществени бани, са собственост на специализирана болница за рехабилитация и на община Хисаря.
До момента в Министерството на околната среда и водите не са постъпили заявления за издаване на разрешителни за такива обекти – обществени бани. Ето защо, ако има закриване на обекти, ползвани като обществени бани, то е не поради намаляване или липса на експлоатационен ресурс, а поради нежелание и невъзможност на собствениците на обектите да осигурят тяхното функциониране.
Към момента находището разполага с много голям свободен обем. Това са 7 литра в секунда, за които община Хисаря или други юридически лица могат да кандидатстват за издаване на разрешителни за водовземане за хигиенни цели, тъй като не е възможно ползването без разрешително. Такъв е законът и така е редно.
Така че, ако общината има намерение, ще молим в най-скоро време да направи това заявление, тъй като нямаме право да отказваме при липса на други такива заявления.
Също така във връзка с привеждане на сключени концесионни договори в съответствие със Закона за водите миналата седмица Министерският съвет прие решения, с които задължи четиримата концесионери да изградят допълнителни чешми към сега съществуващите два павилиона за общо водоползване за наливане на вода от гражданите. Така че това е задължение на концесионерите - както да изградят тези допълнителни четири чешми, така и да подават допълнителни количества към тези чешми. Така че със сигурност ще бъде удовлетворена потребността на гражданите от обществено водоналиване.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): То е по Закона за водите.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Да, точно, казах „по Закона за водите”.
Басейнова дирекция в град Пловдив извършва проверки на всеки три месеца за изпълнение на условията по издадените разрешителни за водовземане на минерална вода, като предложението за отнемане на разрешителни, ако има нарушения, се изпращат в Министерството на околната среда и водите.
Басейнова дирекция в град Пловдив за 2008 г. е извършила 98 проверки за издадените разрешителни за водовземане на минерална вода. В периода от 2000 г. до 2009 г. за водовземане на минерална вода от Хисаря са издадени 47 разрешителни, като са отнети и прекратени 17 броя.
През последните четири години министерството не е извършвало проверка на Басейновата дирекция в Пловдив за дейността и по контрола за издадените разрешителни за минерални води. Както стана въпрос и при първия въпрос към премиера, въобще не са извършвани проверки на дейността на всичките ни регионални органи – както на басейнови дирекции, така съответно и на регионални инспекции. Ние вече започнахме такива проверки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, госпожо министър.
За реплика думата има народният представител Павел Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Госпожо министър, така както Ви слушах, би трябвало да няма проблем, но проблем съществува, той е реален и той може да се види на място. Това е проблем, който вълнува всички граждани на град Хисаря, както и гостите му. Явно някъде някой не си върши работата, за да са стигнали до това положение нещата. Не е само формално в това община Хисаря да поиска за банки, които притежава, разрешения. Вода няма и тя е поради причина, че се е отклонявала някъде. Друг е въпросът, че може изворите да имат този дебит, но става въпрос за инсталации, които да си изпълнят функцията. Обезпокоителното е, че до този момент няма проверка на Басейновата дирекция.
В миналото Народно събрание от тази трибуна съм задавал въпроси относно Басейнова дирекция в Пловдив. Ще Ви препоръчам с оглед и на онова, което тогава се констатира, да направите тези проверки, изобщо на басейновите дирекции, за които ние от „Атака” сме изнасяли многократно данни, а и във в. „Атака”, че от всичките басейнови дирекции огромната част са назначени и са кадри от ДПС без необходимата квалификация, забележете, и без необходимите качества.
Тук се опитах да си изясня кой е шефът на Басейнова дирекция – Пловдив, но не успях. На многократните обаждания на телефон, няма да го казвам, на госпожа Гюмер Осман, която е началник на „Човешки ресурси” във вашето министерство, никой не отговаряше дълго време. В сайта на басейновите дирекции не успяхме да открием почти нищо като информация за това кои са шефовете на басейновите дирекции. Така че имате още една шефка на отдел със звучното българско име Емел Мехмедова на „Програмиране, партньорство, информация и публичност”, която може би трябва да се погрижи да подаде тези данни, за да станат достъпни имената на шефовете на басейновите дирекции, с което да се ориентираме в обстановката. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Имате възможност за дуплика, госпожо министър, ако желаете.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Ще разпоредя нарочна проверка какво се случва в Хисаря и ще Ви отговоря допълнително, ако се констатират нарушения.
По отношение на коментара Ви за директорите на басейновите дирекции, искам да Ви информирам, че в сряда правителството прие изменение в Устройствения правилник и в Министерството на околната среда и водите ще бъдат прекратени правоотношенията с всички директори на регионални звена на министерството и ще бъдат проведени конкурси. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Преди да преминем към отговор на следващия въпрос, искам да уведомя народните представители, че има още едно разместване на отговорите днес в парламентарния контрол. След министър Нона Караджова ще отговори министър Росен Плевнелиев, също поради служебни ангажименти. След това вече ще преминем към реда, по който предварително бяха раздадени отговорите на парламентарния контрол.
Следва въпрос от народния представител Лъчезар Благовестов Тошев относно политиката на Министерството на околната среда и водите за защита на водните ресурси в България.
Господин Тошев, заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми народни представители, уважаема госпожо министър! Моят въпрос е в по-дългосрочен контекст относно политиката на Министерството на околната среда и водите за защита на водните ресурси в България. Той е също и в контекста на предстоящата конференция през м. декември в Копенхаген за промените в климата, тоест необходимостта от мерки да се предотвратят промените в климата или поне да се омекотят.
Прогнозата на Европейската комисия за климатичните промени показва, че страните от Северното Средиземноморие, в това число и България, ще бъдат най-силно засегнати от глобалното затопляне и свързаното с това трайно засушаване, което ще се отрази на биоразнообразието, на селското и горското стопанство, на енергетиката и така нататък.
В тази връзка е наложително България да има свой национален план за защита на водните ресурси, който да включва, например, изграждане на снегозадържащи насаждения, залесяване, борба с опустиняването, ерозия и деградация на почвите, както и запазване на нивото на подпочвените води чрез различни мерки – например чрез изграждане на речни бентове и други подобни. Има примери – една баластриера на север от Благоевград по р. Струма, която поради издълбаването на коритото на реката е довело до значително намаляване на нивото на подпочвените води в съседните терени, което е засегнало и насажденията в района. Ето защо контролът на такъв тип дейности, с оглед запазване нивото на подпочвените води, би следвало да бъде предмет на нашето внимание.
Затова моят въпрос към Вас е: каква е политиката на Министерството на околната среда и водите за защита на водните ресурси в България в контекста на проблема с глобалното затопляне?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Госпожо министър, имате думата да отговорите.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Политиката по опазване и защита на водните ресурси съобразно компетенциите на министерството се осъществява в две направления: рационално оползотворяване на водните ресурси, опазване на водоизточниците от изтощаване и в качествен аспект – защита на водите от замърсяване и подобряване на качеството им.
Основен подход при управление на водните ресурси е ефективното разпределение на водите от комплексните язовири и минимизиране на риска в условия на протичане на високи води, както и осъществяване на непрекъснат контрол за изпълнение на месечните графици като неразделна част от разрешителните.
В годишния график се определя годишна стратегия за управление на водите в комплексните язовири. Чрез месечните графици се определят водните обеми за ползване на различни водоползватели. В случай на потичане на високи води и за намаляване на риска от наводнения при управление на значимите язовири се извършва ежедневна оценка и прогноза, определяне на обемите в язовирите в периоди на пълноводие и маловодие, предупреждаване на съответните съседни страни при очаквана висока вълна.
Разрешителният режим на водоползване е част от инструментариума на МОСВ, чрез който се регулира и контролира използването на водните ресурси в количествено отношение. Едновременно с контрола по водоползването, важен е и контролът върху състоянието на водните обекти – на извършените в тях дейности с оглед опазване и подобряване на техния екологичен статус.
Във връзка със сигнали на граждани и мои лични наблюдения още през м. септември т.г. разпоредих на всички басейнови дирекции проверка на всички баластриери в страната, тъй като положението е отчайващо. Информацията от басейновите дирекции се получи преди няколко дни, в момента се обобщава и ако желаете, ще Ви я предоставим, но със сигурност има установени нарушения.
До края на 2010 г. България трябва да осигури необходимата степен на пречистване на отпадъчни води във всички агломерации с над 10 хил. жители. Предвид малкото време до крайния срок, приоритет на министерството е ускоряване изпълнението на това задължение поради изключително голямото забавяне в този процес.
В условията на глобални изменения на климата и намаляване на естествения отток на реките в нашия пояс въпросите, свързани с управлението и опазването на водните ресурси, са първостепенен приоритет. Ето защо в програмата на правителството на Република България, приета преди няколко дни, оповестена, е заложено до края на 2010 г. министерството заедно с другите компетентни министерства да разработят Стратегия за внасяне, обсъждане и приемане от Народното събрание за развитие и управление на водния сектор в дългосрочен план. Това изискване е залегнало всъщност от 2005 г. в Закона за водите, но до момента няма написан нито ред. Уверявам ви, че до края на 2010 г. ще внесем такава стратегия в парламента след широко обществено обсъждане и вече сме предприели мерки за нейното разработване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин Тошев, имате възможност за реплика на отговора на министъра.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря за отговора на министър Караджова. Точно това имах за цел, задавайки въпроса – да подтикнем министерството да предприеме по-спешни мерки, за да може тази национална стратегия да влезе в Народното събрание за обсъждане и всички да можем да участваме в нейното създаване. Желая Ви успех! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Госпожо Караджова, желаете ли дуплика? Не желаете. Благодарим Ви.
Преминаваме към въпроси, зададени към министъра на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев.
Първи има питане народният представител Николай Янков Пехливанов относно изготвяне и одобряване на Национална устройствена схема на България.
Заповядайте да развиете своето питане.
НИКОЛАЙ ПЕХЛИВАНОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! На среща с членовете на парламентарната Комисия по регионална политика и местно самоуправление, проведена на 1 октомври т.г., заявихте, че един от основните приоритети на Министерството на регионалното развитие и благоустройството е изготвянето на Национална устройствена схема на България. Изготвянето на Национална устройствена схема е Ваш ангажимент и отговорност, изразени в чл. 3 от Закона за устройство на територията, съгласно който министърът на регионалното развитие и благоустройството ръководи осъществяването на държавната политика по устройство на територията и упражнява контрол върху цялостната дейност.
Липсата на Национална устройствена схема, както и на общи устройствени схеми на населените места, е основна причина за презастрояването на определени зони и за хаоса в строителството като цяло. От друга страна, наличието на актуална Национална устройствена схема ще посочи ясно приоритетите и ще доведе до единна стратегия за изграждане на националната инфраструктура.
В тази връзка моля да ни информирате за мерките, които смятате да предприемете за приемане на Национална устройствена схема, и по-специално за начина, по който ще осъществите процеса.
В продължение на горния въпрос, моля да доуточните: в рамките на какъв период смятате да осъществите изготвянето на Националната устройствена схема и какви механизми смятате да използвате за ускоряване на този процес? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин министър, имате възможност да отговорите на питането на народния представител.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Пехливанов! По повод на Вашия въпрос, свързан с липсата на Национална комплексна устройствена схема и мерките за нейното разработване, Ви информирам за следното: Министерството на регионалното развитие и благоустройството разглежда Националната комплексна устройствена схема като основен политически инструмент за управление на процесите, свързани с устройството на националната територия. Разработването на този управленски документ за пространствено развитие на Република България е включено в програмния формат на бюджета за 2010 г. и на прогнозите за 2011 и 2012 г. в частта „устройствено планиране на територията”.
Подготовката и организацията на работата по Националната устройствена схема ще стартира през 2010 г. Считаме за целесъобразно схемата да се разработва като стратегическа концепция за пространствено развитие на страната, която да се фокусира върху ключовите пространствени елементи, осите на развитие, урбанизация, полюсите на развитие, транспортните връзки със съседни страни и региони, зоните за трансгранично сътрудничество. По предварителни предвиждания изработването на схемата трябва да приключи към 2012 г., за да сме готови за качествено програмиране от 2014 г. нататък и по европейските програми.
Конкретният размер на необходимите средства за разработването на отделните етапи от проекта, както и за цялостното изпълнение, ще бъде определен след финансовото осигуряване на необходимите средства в бюджетите за 2011 и 2012 г. и провеждането на съответните процедури по Закона за обществените поръчки за избор на изпълнител, но имаме заложена сума и за 2010 г.
Съгласно чл. 118, ал. 1 от Закона за устройството на територията министърът на регионалното развитие и благоустройството възлага изработването на националната схема със средства от държавния бюджет. Оперативното ръководство на проекта ще се осъществява от ръководител на проекта, съветник на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
С националната схема се очаква да се осигури координация на секторните програми, изискващи оптимизация в пространственото им разположение, и връзки с цел бъдещо ефективно развитие. С проекта трябва да се предложат механизми за по-добро взаимодействие и координация на документите по Закона за устройство на територията с документите по Закона за регионалното развитие, Закона за опазване на околната среда и Закона за културното наследство.
Националната схема следва да определи основните насоки и принципи на политиката по устройство на националната територия, които да гарантират хармонизиране и взаимодействие със секторните политики. Най-общо, очакваните резултати са: регламентиране на хармонично устройство на територията на национално ниво; на устройствените правила, критерии и процедури за постигане на тази стратегическа цел; органично, обвързано с общото, устойчиво социално-икономическо развитие. Изключително важен елемент и резултат от проекта е оптималното ситуиране на трансевропейските и регионалните транспортни и други инфраструктурни коридори, обектите с национално значение, защитените територии, устройствените мерки срещу трансграничните замърсявания. Цялостният ефект от проекта е свързан с дългосрочните перспективни прогнози на действие на различните устройствени схеми и планове от по-ниски йерархични нива в продължение на 15-20 години, в които икономическата обосновка е неделима част от проектите и цели осъществяване на дългосрочната стратегия на държавата и общините в усвояването, изграждането и функционирането на територията на страната в съответствие с националната Стратегия за регионално развитие и програмите за развитие на регионално, областно и общинско ниво. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър Плевнелиев.
Заповядайте за два уточняващи въпроса.
НИКОЛАЙ ПЕХЛИВАНОВ (Атака): Благодаря Ви, госпожо председател.
Благодаря, господин министър. Ясно е, че имате желание и възможности за изготвяне на Национална устройствена схема.
Вярвам, че съзнавате изключителната важност за осъществяване на този процес в разумни срокове.
Знайте също така, че това е изключително дълъг и трудоемък процес и независимо от неговата интензивност за него ще са необходими две или три години.
В тази връзка са и двата ми допълващи въпроса. В периода, в който ще тече тази процедура, по какъв начин ще спрете порочната практика за преотреждане на парче, без да са приети общите устройствени планове на общините? Съгласно чл. 9 от Закона за устройство на територията е допустимо в териториите без устройствени планове предназначението на поземлените имоти до влизането в сила на плановете да се определя от фактическото им ползване. Този член от закона масово се използва спекулативно за преотреждане на имоти и дава основание на общините да извършват процедури без да им е необходим нов общ устройствен план.
Господин министър, считате ли за необходимо изготвянето на регистър, съгласно който за всяка община да става ясно на какъв етап е процедурата по изготвяне и одобрение на устройствения й план, както и изготвянето на ясни указания за кои от тях могат да се прилагат разпоредбите на чл. 9 от Закона за устройство на територията? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Министър Плевнелиев, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Благодаря за допълнителните въпроси. Бих искал съвсем конкретно да отговоря, че по отношение на регистъра – тази идея за процедурите, които преминават през общините като текущи, смятам, че това е една много добра идея и можем заедно в рамките на следващо заседание на Комисията по регионална политика да я обсъдим малко по-сериозно. Идеята е добра. Министерството е отворено към нея.
По отношение на преотреждането на парче, както Вие казахте, от една страна е повече от ясно, че ние, докато направим националната устройствена схема, а това ще трае наистина две-три години, както и Вие потвърдихте, това е в нашите планове, е много трудно да спрем изцяло дейността в общините. Въпросът е, че като че ли в момента ни помага и ситуацията на пазара, която, разбира се, намали драматично интензивността на този вид дейност спрямо това, което се правеше в миналото. И това презастрояване, и тази изключителна скорост, с която се работеше на парче, виждате, че в момента намаля два-три пъти. Не можем да спрем всичко, но това, което можем да направим, е тези преотреждания на парче и тези процедури, докато върви разработването на устройствени планове, да ги направим малко по-прозрачни.
От тази гледна точка съм готов, ако имате конкретни предложения, да ги обсъдя с вас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Имате думата да вземете отношение.
НИКОЛАЙ ПЕХЛИВАНОВ (Атака): Благодаря Ви, госпожо председател, благодаря Ви, господин министър.
Смятам, че липсата на инвестиционен натиск показва, че времето е много подходящо за кардинални действия от страна на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Изготвянето на Национална устройствена схема е било приоритет на всеки министър на регионалното развитие и смятам, че е ясно защо досега не е изготвена и одобрена Националната устройствена схема. Ясно е, че липсата на правила, на ясно позициониране на зоните, където може да се застроява, е основание да се преотрежда на парче, основание цели масиви гори да се преотреждат за строителство, основание да се правят и съответните заменки. Ако имаше към днешна дата одобрена Национална устройствена схема, нямаше да е необходимо да приемаме мораториум върху заменките и нямаше да е необходимо да повдигаме този въпрос към днешна дата. За всички нас е важно качеството на живот, важен е начинът и средата, която ни заобикаля. Радвам се, че Вие наистина поемате тази инициатива и за Вас тази идея ще бъде приоритет. Аз сам готов по всякакъв начин да Ви съдействам и да работим в тази посока. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Уважаеми дами и господа народни представители, преди да продължим с отговори на въпроси към министър Плевнелиев, искам да конкретизирам, че след него ще отговаря министърът на отбраната Николай Младенов, следван от Божидар Нанев, министър на здравеопазването, министър Вежди Рашидов – министър на културата, и последен в днешния парламентарен контрол ще отговаря министърът на икономиката, енергетиката и туризма господин Трайчо Трайков, който е служебно възпрепятстван да се яви, както обявих в поредността на отговора. Това за сведение на народните представители, които са отправили своите въпроси и питане към министър Трайков.
Въпрос към министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Плевнелиев от народния представител Борислав Тодоров Стоянов относно почистването на пътната мрежа на Република България във връзка със започналите интензивни снеговалежи.
Моля, господин Стоянов, да развиете въпроса си.
БОРИСЛАВ СТОЯНОВ (Атака): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, господин министър, в края на миналия месец Вие изнесохте пред медиите ни крайно обезпокоителни данни, според които ако през ноември завали сняг, в две трети от страната няма кой да чисти. Вие обяснихте, че заради напълно безотговорното забавяне на обществените поръчки за зимно почистване, които са били обявени от предишното управление на държавата през август, а не през март, както е трябвало, сега действат 156 договора, 71 от които са изтекли и не могат да бъдат удължени. Следователно, областните пътни управления ще трябва сами да преценяват как да реагират и да използват собствените си ресурси, тъй като нови договори ще има от 1 декември.
Хубаво е, че снегът, който заваля в началото на тази седмица, бързо спря. Виждаме, че днес времето е хубаво. Но това не отменя въпросите около ситуацията към днешна дата. Така че такъв е и моят въпрос – каква е реалната ситуация към днешна дата, особено какви са резултатите от дейността на щаба към вашето министерство, който преговаря с фирмите, на които ведомството дължи пари, и има ли опасност държавата да изпадне в кризисна ситуация, ако снеговалежите наистина се случат през м. ноември?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Право на отговор има министър Росен Плевнелиев – министър на регионалното развитие и благоустройството. Заповядайте.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Стоянов! Благодаря за зададения въпрос. Той е много актуален. Слава Богу, навън в момента ситуацията е по-добра, както и прогнозата за времето. Искам да използвам, разбира се, тази възможност, за да информирам обществеността на България за ситуацията около зимното поддържане на пътната мрежа на Република България.
При предишното ръководство на Агенция „Пътна инфраструктура” не е било разпоредено и не е направено предварително обявление по предстоящите процедури за текущ ремонт и зимно почистване. Когато след продължително неприемане на типовата тръжна документация от Надзорния съвет се стига до подготвяне и обявяване на тръжни процедури, зимата вече наближаваше и трябваше да се търсят всякакви алтернативни решения, за да не се окажем без поддържащи фирми за снега по републиканската пътна мрежа за сезон 2009-2010.
Независимо от всички трудности и неспособност за редовно разплащане, през последните месеци се създаде организация и се изготвиха тръжни документи за провеждане на открити процедури за избор на изпълнител за текущ ремонт, поддържане и зимно поддържане. В момента тези процедури текат. Подготвени са пълномощни на директорите на областните пътни управления за удължаване сроковете на действащите договори до избор на изпълнител, а там, където това е невъзможно, директорите са упълномощени да проведат малка обществена поръчка за региона с цел посрещане на зимата.
Предприети са действия за вътрешна компенсирана корекция на разходите, позволяваща пренасочване на 44 млн. лв. за дейността текущ ремонт и поддържане. Беше внесено мотивирано предложение до Министерството на финансите за целево осигуряване при тези тежки условия на бюджета за 25 млн. лв. за зимно поддържане. Въпреки това агенция „Пътна инфраструктура” има огромен дефицит, който трябва да бъде покрит, а именно 132 млн. лв. В момента спешно са осигурени 7 млн. лв. от Министерството на финансите, за да можем да покрием екстрени нужди през м. ноември във връзка със зимното почистване.
Във връзка с подготовката на страната за зимния период 2009-2010 г. и с цел намаляване на последствията за населението и осигуряване на нормално функциониране на инфраструктурата, агенция „Пътна инфраструктура” и според указание на министър Цветан Цветанов до 2 октомври извърши пълен анализ и планиране на дейността по зимно поддържане на републиканската пътна мрежа. Подготвена е заповед за организация на движението и контрола през зимния сезон по републиканските пътища за 2009-2010 г., която, според установената практика, бе съгласувана и с „Охранителна полиция” към МВР, и Национална служба „Гражданска защита”.
На 23 септември проведохме разширено заседание на формирания кризисен щаб по подготовка, организация и обезпечаване на зимното поддържане, на което обсъдихме ангажиментите, подготовката, организацията, координацията, проблемите, както и предстоящите действия от страна на участниците в щаба. До 2 октомври всички областни пътни управления са предоставили своите оперативни планове за работа в зимни условия, а на започналите на 18 октомври регионални и зонални съвещания между представители на агенция „Пътна инфраструктура”, областни пътни управления, „Охранителна полиция” към МВР, Национална служба „Гражданска защита” към МВР, област по област, администрация по администрация всичките същите планове се представят и събират заверени и съгласувани от заинтересованите и ангажирани в процеса институции.
Приключвам с това, че сме направили преглед на техниката, подготвили сме кризисния щаб, имаме пълен списък на дейности, които би следвало спешно да се задействат през ноември.
И последно, текат открити процедури по ЗОП за текущ ремонт и зимно поддържане – общо 85 на брой. Очакват се решения на тези 85 комисии и подписване на договори до края на м. ноември. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Право на дуплика има народният представител Борислав Стоянов.
БОРИСЛАВ СТОЯНОВ (Атака): Благодаря, господин министър, за отговора.
Искам само като препоръка да допълня нещо, за което ние от „Атака” настояваме през всичките три месеца на новото управление, нещо, за което и днес стана въпрос по време на нашата декларация. Ние настояваме и държим Вие да направите проверка, да посочите точно и поименно конкретните виновници за тази екстремна ситуация, в която е поставено Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Да не се приключи само с констатиране на тези факти, а да знаем кои са виновниците, както и какви са санкциите, които са им наложени, за да не се стига отново до подобни ситуации. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Имате възможност за дуплика, министър Плевнелиев.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Съгласен съм с Вашето предложение. В момента тече проверка на контролния орган в Агенция „Пътна инфраструктура” именно по тази тема. Също така има проверка и от Сметната палата, която беше инициирана и от Парламентарната комисия. Ще ви запознаем с резултатите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Преминаваме към въпрос от народния представител Николай Янков Пехливанов към министър Росен Плевнелиев.
Заповядайте.
НИКОЛАЙ ПЕХЛИВАНОВ (Атака): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Въпросът ми към Вас е продължение на въпроса ми към министър-председателя.
На 8 октомври т.г. беше открит Завод за преработка на твърди битови отпадъци в с. Шишманци, област Пловдив. Без съмнение този проект е от голямо обществено значение за жителите на региона. Продължилото повече от пет години строителство бе съпроводено от редица скандали. Екологичното съоръжение бе готово още през м. юни т.г., но откриването му се отложи заради процедури по документацията. В крайна сметка заводът бе открит без разрешение за ползване.
В тази връзка задавам следния въпрос: на какъв етап е процедурата по издаване на разрешение за ползване на споменатия обект, предоставени ли са всички необходими документи относно вещно-правния статут на имота, както и задължителната строителна документация, влязла ли е в сила комплексна оценка за въздействие върху околната среда? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Право на отговор има министър Росен Плевнелиев. Заповядайте.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Пехливанов! Относно процедурата по въвеждане в експлоатация на екологичен завод за преработка на отпадъци край с. Шишманци, Пловдивска област, искам да Ви информирам за следното. Във връзка с постъпило в Дирекцията за национален строителен контрол писмо с вх. № 759 от 20 октомври 2009 г. искане за назначаване на държавна приемателна комисия за строежа, с приложени изискуемите документи по чл. 4, ал. 2 от Наредба № 2 за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минималните гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, от ДНСК е издадена заповед № 19-13-61 от 28 октомври 2009 г., с която е назначена държавна приемателна комисия на строеж „Завод за преработка на твърди битови отпадъци”. Подобекти: корпус „Първична преработка” с две пристройки; втори подобект – корпус „Ферментация и зреене”; и трети подобект – „Административно-битова сграда”, находящ се в урегулиран поземлен имот 1 ”Завод за преработка на твърди битови отпадъци” – масив 67 по картата на възстановената собственост на с. Шишманци, община Раковски, и депо за твърди битови отпадъци първи етап, находящ се в урегулиран поземлен имот 3 – „Депо за преработка на твърди битови отпадъци” – масив 67 в с. Шишманци, община Раковски, област Пловдив.
В състава на държавната приемателна комисия са включени представители на всички контролни органи, имащи отношение към този вид строежи, възложителите, експлоатацията на строежа, строителния надзор, одобряващия орган, експлоатационни дружества и проектанти. Назначената държавна приемателна комисия е установила изпълнението на строежа и неговата функционална пригодност съобразно издадените строителни книжа и действащата нормативна уредба по изпълнение и приемане на строителството в съответствие с изискванията, за което са предоставени положителни становища от всичките 23 члена на комисията, включително специализираните контролни органи – РИОС – Пловдив, РИОКОЗ – Пловдив, Басейнова дирекция с център Пловдив, МВР – Пловдив, Гражданска защита – Пловдив.
След преглед на всички представени документи, в т.ч. и задължителната строителна документация – документи за собственост, сключени договори между участниците в строителния процес, и след извършен оглед на строежа на място е съставен и подписан от всички членове на приемателната комисия, без заявени особени мнения, протокол-образец 16 от 2 ноември 2009 г. с предложение за издаване на решение за ползване на строежа. ДНСК е издало разрешение за ползване на строежа № 051302 на 3 ноември 2009 г. за цитирания строеж.
По отношение на поставения въпрос относно наличието на проведени или приключили процедури по Закона за опазване на околната среда. От Министерството на околната среда и водите е издадено комплексно разрешително от 24 юли 2009 г. за изграждане и експлоатация на инсталации и съоръжения за следната категория промишлена дейност по Приложение № 4 – „Депо за неопасни отпадъци и инсталация за биологично разграждане по закрит способ” в с. Шишманци. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Право на реплика - народният представител Николай Пехливанов. Отказва се.
Да благодарим на министър Росен Плевнелиев за участието му в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към въпроси към Николай Младенов, министър на отбраната.
Въпрос, зададен от народния представител Георги Георгиев Пирински.
Заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин председател, колеги народни представители, уважаеми гости, господин министър! Преди близо 20 дни – на 18 октомври т.г., Вие заявихте публично, че не сте в състояние все още да назовете принципа, на който ще се решава увеличаването на българския военен контингент в Афганистан. Същевременно нееднократно в медиите заявявахте, че основната заплаха за националната сигурност на България идва от Афганистан. В два аспекта конкретизирахте това свое твърдение - като място, източник на тероризъм, и като източник на радикален ислям.
Моят въпрос към Вас е: към днешна дата какъв е Вашият отговор за принципа, на който ще се решава въпросът за българския военен контингент, и поддържате ли своето становище за основната заплаха за националната сигурност на страната?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Право на отговор - министър Николай Младенов.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Пирински, уважаеми народни представители, гости! Ще започна да отговарям първо на втората част от Вашия въпрос. Отговарям директно – да, основната заплаха отвъд границата на България за нашата национална сигурност в момента идва от Афганистан. Именно затова България е в Афганистан.
Преди 8-9 години Афганистан беше превърнат в база и източник на стратегически тероризъм – един от новите феномени на ХХІ век. Комбинацията между талибанското движение и моделът Ал Кайда е най-сериозната заплаха за колективната сигурност на Европа, съответно и за националната сигурност на България, в тяхното широко измерение. Тази комбинация включва в себе си различни елементи – религиозен екстремизъм, държава с провалено политическо управление и стратегически терор.
Ако тази комбинация се окаже успешна, има опасност да се превърне в модел за подражание в редица страни и региони по света. Евентуалният успех на талибаните и терористите ще създаде пряка заплаха за политическата и етноконфесионалната стабилност в региона на Централна Азия, Русия, Китай, Пакистан, Индия, Иран, Турция, Югоизточна Европа и на запад от нас. Стабилността на Афганистан и Централна Азия е важна също и поради факта, че в региона се намират източници на транспортни коридори, на газ и петрол, изваждането от строя на които би имало тежки последици преди всичко за Европа, също така за Русия, Китай, но най-вече за Пакистан и Индия.
Именно в този контекст заплахата от Афганистан е въпрос на отговорност не само на НАТО, а на цялата международна общност. Тя изисква решителен военен отговор, но също изисква и широк подход към самия Афганистан за изграждането на новите негови политически представителни институции и включването на съседните страни в решаването на този проблем.
България участва в мисията на НАТО в Афганистан с около 500 човека. В момента 215 военнослужещи в Кабул изпълняват задачи по охраната на външния периметър на летище Кабул – разузнаване, ръководство на въздушното движение, както и един медицински екип във френската военна полева болница в столицата на Афганистан, 275 военнослужещи в Кандахар в състава на рота за охрана на вътрешния периметър на летището, една оперативна група за обучение и връзка и десетина военнослужещи в състава на два медицински екипа в испанската военнополева болница в Херат.
Преминавам към отговора на втората част от Вашия въпрос. Защо не мога на този етап да отговоря по какъв начин ще бъде променено нашето участие в Афганистан? Основната причина за това е, че в момента се изгражда новата стратегия на Главнокомандващия на международните сили в Афганистан ген. Стенли Маккристъл. Той я внесе за обсъждане в НАТО за първоначална оценка на срещата на министрите на отбраната в Братислава на 22 и 23 октомври т.г. Основният извод, който главнокомандващият прави, е, че в настоящия етап нито успехът, нито провалът на мисията на международната общност в Афганистан са сигурни и следващите 12 месеца ще бъдат критично важни за крайното решение, съответно и успех на международните усилия там.
На този етап нашите непосредствени намерения могат да бъдат ограничени само в подпомагане на оперативното действие на нашите контингенти в Афганистан. Това изисква: първо, българските контингенти в Афганистан да имат по-добри възможности да контролират своите зони на отговорност; второ – да се осигури по-добро командване и контрол; трето – да се провежда по-добра подготовка за войските; четвърто – по-ефективно да се осъществява логичното им осигуряване; пето – по-добре да се използват въоръженията и техниката.
Именно за това предприехме решение за консолидация на нашето участие, прекратявайки участието на един охранителен взвод в Кабул и консолидирайки действията си в столицата в рамките на периметъра около летището. На този етап разглеждаме възможностите, единствено свързани с оперативното подпомагане на нашите контингенти до изясняване на окончателната стратегия на НАТО за Афганистан. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Реплика? Заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Господин министър, намирам Вашия отговор най-малкото за спорен, за дискусионен, по следните причини: Вие казахте, че е нужен твърд военен отпор на заплахите, идващи от Афганистан. Вие знаете, че и в доклада на ген. Маккристъл се подчертава, че целият подход на водене на войната в Афганистан като конвенционална война се е провалил, че е необходимо на първо място да се постави въпросът за спечелване на афганистанското население за каузата на стабилизацията, че за целта е необходимо сериозно засилване на обучението на афганистанските сили за сигурност и за много по-активна политика на развитие и на стабилизиране на икономиката и институциите на Афганистан.
Освен това през последната година, знаете, че се води много сериозна дискусия във всички основни страни, участващи в многостранните сили, на първо място Съединените щати, където се отбелязва, че през последната година от Афганистан не са отбелязани опити да се организират терористични акции в Западна Европа или Северна Америка. Основен източник на такива заплахи е Пакистан, както и действия на радикални ислямски групировки.
На трето място, акцентът, който поставяте върху участието във военни мисии, и според мен заслужава възможно най-сериозно обсъждане и в обществото, и в специализираните държавни институции, включително в Народното събрание, защото Вие заявихте, че основната заплаха - добавяйки израза „външна заплаха за националната сигурност” - е Афганистан, но съгласете се, че основните заплахи за националната сигурност произтичат от нашата собствена неспособност достатъчно убедително да се справяме с престъпност и други криминални и терористични действия в самата страна.
Така че има цял кръг въпроси, които си заслужава много сериозно да бъдат обсъждани. Надявам се, че ще проявите такава готовност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Право на дуплика.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Уважаема госпожо председател! Господин Пирински, позволете да се съглася абсолютно с Вас, че основната вътрешна заплаха за стабилността на България е другаде, и тя е в корупцията, и тя е в прояждането на нашите институции от различни финансови интереси, които не позволяват на държавата да реализира ефективно политиката си до този момент. Надявам се разбирате, че това е приоритет на новото управление – да се справи с това предизвикателство, където го посрещне, по най-бързия и ефективен начин. Защото ако ние не посрещнем тази вътрешна заплаха, външните заплахи ще останат второстепенни.
Рискуваме да направим и нещо друго – да покажем на света, че съществува и друга връзка, и това е връзката между корупцията, финансирането чрез корупция на дейности, свързани с тероризма. Аз не казвам, че това се случва в България, но именно затова смятам, че трябва да дадем отпор на тероризма там, където той в момента съществува.
Да, стратегията на ген. Маккристъл се съсредоточава върху промяна на военния подход в Афганистан, но той по никакъв начин не отрича нуждата от военен подход. Съвместно с неговата стратегия усилията на международната общност и на Обединените нации трябва да бъдат удвоени, утроени ако трябва, в подпомагане на институциите на афганистанската държава, за да могат те да бъдат по-ефективни.
Помогнете ми да намеря аз отговор на въпроса – къде ние ще намерим финансовите средства, с които да участваме във фондовете за развитие на Афганистан? Това, което можем да направим, е освен военното участие, да подпомагаме обучението в различни части от новата афганистанска армия. Колегите в Министерството на външните работи имат усилия в това отношение. Търсим възможности да направим подобни инициативи и в Министерството на отбраната, но това няма да е достатъчно. Не се ли осигури контролът върху територията на Афганистан от международната общност, което да даде възможност афганистанската армия и полиция да бъдат изградени, да поемат своите функции, междувременно и институциите да заработят, проблемът ще излезе отново към нас.
Съгласен съм с Вас, че може би анализите, които се публикуват в медиите, говорят за източници в Пакистан на терористични групировки към Европа и заплахи, но това не означава по никакъв начин, че ние не трябва да отречем възможността на терористите, на Ал Кайда и на радикалистите отново да превърнат Афганистан в своя изходна база, от която те могат да атакуват не само нашия начин на живот, нашите институции, всеки един от нас навсякъде по света. Това е отговорност на цялата международна общност. Радвам се, че днес в Комисията по външна политика и отбрана след края на пленарното заседание ще имаме възможност да обсъдим по-подробно тези въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря за участието в парламентарния дебат на министъра на отбраната господин Николай Младенов.
Преминаваме към изслушване на министъра на здравеопазването Божидар Нанев, който ще отговори първо на въпрос, поставен от народния представител Евгений Желев относно усвояване на финансови средства по бюджета на Министерството на здравеопазването за осигуряване на лъчетерапевтична медицинска техника за лечение на пациенти с онкологични заболявания.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господа министри, дами и господа народни представители, колеги! През последното тримесечие на 2008 г. бяха предоставени допълнителни финансови средства с решение на Министерския съвет на Министерството на здравеопазването в размер на 80 млн. лв. От тях 15 млн. лв. бяха разпределени на няколко здравни заведения като Специализираната болница за онкологични заболявания, Университетската болница „Царица Йоанна” – ИСУЛ, Университетската болница „Свети Георги” – Пловдив и Университетската болница в Стара Загора за закупуване на нова лъчетерапевтична техника. Тези заведения и типът техника бяха определени след консултации по предложение на националните консултанти.
В тази връзка моят въпрос към господин министъра е: докъде са стигнали тръжните процедури, къде са завършили успешно, има ли някъде непреодолими пречки за успешното приключване на този проект? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Моля министър Нанев за отговор.
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми д-р Желев, във връзка с Вашия въпрос бих отговорил следното: като част от допълнителните средства по бюджета на Министерството на здравеопазването за 2008 г. в размер на 15 млн. лв. са предоставени за закупуване на лъчетерапевтична апаратура на следните лечебни заведения:
- Специализирана болница за активно лечение на онкологични заболявания, гр. София – 3 млн. 652 хил. лв.
- Университетска болница „Св. Георги”, гр. Пловдив – 1 млн. 728 хил. лв.
- Университетска болница, Стара Загора – 3 млн. 288 хил. лв.
- УМБАЛ „Царица Йоанна”, гр. София – 6 млн. 732 хил. лв.
Относно Вашия въпрос – известно ли е докъде са стигнали тръжните процедури, къде са завършени успешно и има ли непреодолими пречки за успешно приключване на този проект, Ви уведомяваме, че е осъществен последващ контрол относно усвояване на средствата, предоставени на лечебните заведения за болнична помощ за капиталови разходи. От направените проверки е констатирано следното:
Специализирана болница за активно лечение на онкологични заболявания – гр. София. Проведена е процедура по Закона за обществените поръчки. В момента комисията изготвя окончателен протокол за класиране. Няма обжалване на процедурата, предстои сключване на договор за доставка на:
- брахитерапевтична уредба с комбиниран на работа режим, помощна рентгенова скопична уредба и съвместимост при директен електронен трансфер на данни на управляваната конзола на брахитерапевтичната уредба от наличните инсталирани планиращи системи;
- горен плот на пациентна маса на линеен ускорител;
- устройство за портално изобразяване, плосък детектор за изобразяване, работна компютърна станция със софтуер за обработка на образите;
- работна компютърна станция и оптимизационен софтуер за дозиметрично обратно планиране на модулирано по интензитет лъчелечение;
- фантом за верификация – дозиметър, кладенчова йонизационна камера, йонизационна камера за терапевтични цели, водно еквивалентен слоест фантом, лъчезащитен полеви дозиметър.
По отношение на УМБАЛ „Св. Георги” – Пловдив - проведена е процедура по Закона за обществените поръчки. Има решение за класиране и сключен договор с фирма-доставчик от 5 юни 2009 г.
УМБАЛ – Стара Загора. Проведена е процедура по Закона за обществените поръчки. Има решение за класиране и сключен договор с фирма-доставчик от 18 юни 2009 г. Апаратурата е доставена и монтирана в онкологичен диспансер, като в момента се изпълняват довършителните работи. Предстои извършване на пробни лъчетерапии, обучение на персонала и пускане в действие на апаратурата.
УМБАЛ „Царица Йоанна” – гр. София. Проведена е процедура по Закона за обществените поръчки. Има решение за класиране и сключени договори от 20 юли 2009 г. с фирми-доставчици по две обособени позиции.
В Министерството на здравеопазването ежемесечно се събира информация от лечебните заведения за болнична помощ за проведени процедури по Закона за обществените поръчки и сключени договори за усвояване на предоставените средства за капиталови разходи и се извършват проверки от Дирекция „Вътрешен одит”. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Желев.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, господин министър, дами и господа, колеги! Благодаря за така направения отговор. Той ме удовлетворява. Това показва, че проектът върви успешно. Ние целяхме действително първо да покрием нуждите на Южна България. Надявам се Вие да продължите покриването на съответните лечебни заведения в Северна България, така че да осигурим адекватното лъчетерапевтично лечение на болните или нуждаещи се от това лечение, още повече, че това не беше правено в последните 30 години.
Надявам се да намерите тези средства. Оперативна програма „Регионално развитие”, чийто бенефициент е Министерството на здравеопазването, има предвидени 150 млн. лв. От тях 40 млн. лв. са за онкозаболявания. Мисля, че там е един добър ресурс, който трябва да се използва. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преминаваме към въпроса на народния представител Мая Манолова относно правомощията на директорите на Националната здравноосигурителна каса според новата концепция на управляващото мнозинство за здравноосигурителната система.
Заповядайте, госпожо Манолова, да развиете въпроса си.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, в последните седмици представители на управляващата партия – визирам вицепремиера господин Дянков, Вас - в качеството Ви на здравен министър, председателя на Здравната комисия в парламента, депутати и партийни функционери, лансираха идеи за многобройни предложения за промени в здравния сектор. Бяха внесени и съответни законопроекти в Проекта за бюджет 2010 със Сектор „Здравеопазване” – Проекта за бюджет на Националната здравноосигурителна каса, предложения за промени в Закона за здравното осигуряване. Тези намерения пораждат многобройни въпроси и притеснения не само в съсловните организации на лекарите, стоматолозите и фармацевтите, не само в пациентските организации, но и у всички български граждани, и то не само защото драстично намаляват предвидените средства за здраве. В следващия бюджет те ще бъдат с половин милиард по-малко и то не само защото се предвижда драстично намаляване броя на болниците – от 420 се очаква те да станат 100, но и защото се анонсират промени, които визират подмяна в здравноосигурителната система, промяна в модела и в нейните основни принципи, което, простете, в условията на криза поражда сериозни безпокойства.
Какво имам предвид? С внесените промени в Закона за здравното осигуряване на практика се премахва договорното начало, върви се към одържавяване на Касата, възстановява се командно-административният подход, с който считахме, че се бяхме разделили, обезличават се съсловните организации, намаляват се възможностите за граждански контрол, създават се предпоставки за хаос в системата и за пораждането на нови корупционни практики.
Кое поражда тази тревога? Лансираните от депутати от ГЕРБ предложения в правомощията на шефовете на регионалните здравноосигурителни каси, според което те са лицата, които еднолично ще определят с колко и с кои изпълнители на медицинска помощ ще се сключват договори за финансиране от Касата, и то без ясни правила, без критерии. Очевидно или на политически принцип, или на принципа: „Който слушка – ще папка!”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова, времето!
МАЯ МАНОЛОВА: Тоест връщаме номенклатурата. Тези, които са удобни на съответния регионален директор на Касата, ще могат да получат финансиране от Касата, останалите ще бъдат оставени на принципите на свободния пазар.
Какво е Вашето отношение по отношение на тези лансирани промени?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля министър Нанев за отговор.
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Манолова, бих казал, че съм очарован от Вашето внимание към моята персона през тази седмица. (Смях и весело оживление, ръкопляскания в ГЕРБ.) Многократни бяха призивите към мен. Интересен въпрос ми задавате наистина и бих могъл да го систематизирам, но няма да ми стигне времето, тъй като става въпрос за концепция за управление и за развитие на здравноосигурителната система, за развитие на здравеопазването в страната.
Тревоги от страна на съсловни организации и пациентски организации е възможно да има, но ние правим редовни срещи с тях и като министерство и мисля, че успяваме да постигнем много сериозно разбирателство и консенсус по отношение на това какво се случва по изясняване на концепцията и се съобразяваме с техни мотивирани становища.
Попитахте за промени в условията на криза. Действително стигнахме дотам, че се налагат промени, които с десетки години не са направени, умишлено са задържани, затлачвана е системата, създаван е хаос, корупционни практики, объркана нормативна база, за да се наложи в условията на криза да извършим реформа. Да, трябва да се извърши реформа, защото сме принудени това да стане.
Здравноосигурителният модел, за който споменахте, е крайно време да бъде променен, тъй като всичко това, което се случва като развитие на здравноосигурителната система, е започнало и години наред по същия начин се задържа развитието.
Конкретно по отношение на Вашия въпрос - Министерството на здравеопазването подкрепя внесения в Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, който е насочен към усъвършенстване на здравноосигурителната система в страната. Отделни разпоредби от внесения законопроект, една от които касае правомощията на директорите на РЗОК да отказват сключване на договори с изпълнител на медицинска помощ, следва да бъдат прецизирани.
Министерството на здравеопазването смята, че директорите на РЗОК трябва да сключват договори с лечебни заведения, които отговарят на определени със закон чрез Национален рамков договор или национални рамкови условия откази за сключване на договори с РЗОК, следва да се правят по отношение на тези лечебни заведения, които не отговарят на изискванията за обезпеченост с медицински специалисти и апаратура и които не отговарят на утвърдени медицински стандарти.
Именно по този начин Националната здравноосигурителна каса би спомогнала за гарантиране качеството на оказваната медицинска помощ на здравноосигурените лица в съответствие със законоустановения принцип за равнопоставеност на лечебните заведения.
Условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ, за да сключат договори с РЗОК, трябва да бъдат обективни, ясно регламентирани с цел недопускане на корупционни практики при сключване на договори с районните здравноосигурителни каси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Госпожо Манолова, имате право на реплика.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин министър, аз Ви поздравявам за това, че въпреки защитата на мнозинството, Вие събрахте сили и смелост да дойдете в българския парламент и оттук да обясните на българските граждани (шум и реплики от ГЕРБ) какви мерки предприема в сферата на здравеопазването по отношение на...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова, изказвате се извън темата. Ще Ви отнема думата! Придържайте се към правото си на реплика по поставения от Вас въпрос.
МАЯ МАНОЛОВА: Господин Нанев, реформа безспорно е необходима, особено в сектора „Здравеопазване”, но тук възниква въпросът: каква реформа? Дали такава, която да отвори широко вратите на корупцията в здравната система и да превърне здравето на българина в предмет на подобно отношение? Това, което Вие цитирахте, е част от действащия закон, в който шефовете на регионалните здравноосигурителни каси сключват договори само с тези лечебни заведения, които са получили съответната акредитация и отговарят на законовите изисквания.
Предложението, което правят депутати от ГЕРБ, е те субективно, еднолично да правят преценка с кои точно лечебни заведения, разбирайте както общопрактикуващи лекари, така и болници, да сключат такива договори, съобразно тяхната преценка за достъпност на медицинската помощ.
Тук бих задала един такъв въпрос: как ще направи подобна преценка директорът на една каса, когато в съответната община има две общински и две частни болници? Даже по-конкретно: коя болница ще предпочете шефът на Касата в Стара Загора – дали общинската или тази на депутата от ГЕРБ? Всъщност основания да задаваме този въпрос ни дават и политическите чистки, които откровено се извършват в системата на здравеопазването. Имам предвид уволненията на директори на многопрофилни болници, с които са белязани последните месеци, при това уважавани специалисти, при това хора, които добре са се справяли със своите функции и което е видно от резултатите на техните болници.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: За кражбите в болниците защо нищо не казахте?
РЕПЛИКА: Ще има още осъдени, да знаете! Сега, след като направим проверката, ще има осъдени!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Уважаема госпожо Манолова, при такова настойчиво призоваване от Ваша страна, няма как да не намеря смелост да се появя. (Шум и ръкопляскания от ГЕРБ.)
Съжалявам, че така поставяте въпросите. Аз отново Ви казвам, че тези текстове подлежат на прецизиране, и то точно с цел да не се допускат корупционни практики. По отношение на изказванията Ви за това как да бъдат постигнати тези критерии, точно затова в момента се правят мотивирани становища и от страна на министерството, и от страна на общински структури, и от страна на съсловни организации, от пациентски организации, и от представители на здравноосигурителната институция.
При всички случаи бъдете сигурни, че критериите няма да правят разлика между държавна и общинска собственост, между частна и обществена собственост. За всички условията ще бъдат едни и това ще бъдат медицинските стандарти, обезпеченост с кадри, с техника и с апаратура.
Колкото до подмятанията за уволнения – мисля, че е излишно, защото това в голямата си степен се случва чрез с общи събрания. Ако визирате смяната на доц. Баташки в Университетската многопрофилна болница в Пловдив – там има достатъчно материали, които са отнесени към прокуратурата, доказани нарушения и престъпления, ако това визирате, че е извършено като смяна. Да, аз го направих и така ще постъпвам при всички такива установени факти. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва въпрос от народния представител Мая Манолова относно значителното увеличаване на санкциите срещу личните лекари, отправено отново към министъра на здравеопазването д-р Нанев.
Госпожо Манолова, моля да развиете въпроса си.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин Нанев, уважаеми колеги! В контекста на зададения вече от мен въпрос относно лансираните от управляващите идеи за промени в здравноосигурителната система, сериозно безпокойство у изпълнителите на медицинска помощ поражда и една друга част от промените, а именно тази, която касае контрола и санкциите, които ще бъдат налагани на лечебни заведения и на общопрактикуващи лекари.
Според мен, против всякаква логика е контролът за изпълнението на договорите, които медицинските специалисти сключват със Националната здравноосигурителна каса, да бъде изваден от обхвата на Касата или по-точно да се раздели на две. Непосредственият контрол за изпълнение на договорите да се извършва от Касата, а санкциите да се налагат от инспектори на една нова изпълнителна агенция, наречена „Медицински одит” и от инспектори – служители на сегашните регионални центрове за здравеопазване.
По този начин контролът се дублира или, аз бих казала, че се утроява, защото се извършва от три вида контролни органи. Инспекторите в Националната здравноосигурителна каса, които всъщност получават ролята на обикновени доносници, защото ще информират за резултатите от своите проверки, ще донасят в новата изпълнителна агенция и инспекторите на самата агенция, и длъжностните лица от сегашните центрове по здравеопазване, които придобиват статута на нещатни сътрудници към новата агенция. Тоест с идеята за нераздуване на администрацията сме дотук, доколкото създаваме два нови вида контролни органи.
Това, от друга страна, създава предпоставки и за агресивна репресия срещу изпълнителите на медицинска помощ, основно върху общопрактикуващите лекари, което се вижда и от драстичното увеличаване на санкциите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Ще дам само няколко примера или по-точно един, защото нямам време, а именно за нарушаване изискването за постоянен 24-часов достъп до консултации по телефон. Едно джи пи може да бъде санкционирано с имуществена санкция от 10 хил. лв. Подобна санкция за това, когато някое джи пи не е отговорило на телефонно повикване може да...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, въпроса, а не коментара към него. Нали задавате въпроси и трябва министърът да Ви отговори?!
Вие си задавате въпроси и си отговаряте. (Смях.)
Моля, министър Нанев, заповядайте.
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Забравих да допълня от предния въпрос, че доцент Баташки е лидер на вашата партия в Пловдив. Ако това е причината за поставения въпрос преди малко - да, разбирам.
Съжалявам, но не сте прочела текста на законопроекта. Няма такава санкция.
РEПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Като всеки път.
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Да, като всеки път може би или нарочно. Такава санкция не съществува. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Колкото до философията за създаване на контролни органи, едва ли бихте могла да я разберете, защото искаме да отделим истинския финансов контрол от медицинския контрол, а медицинският контрол да се извършва от органи, които имат капацитет за това. Но все пак, моля ви, прочетете текстовете и тогава да дадем предложения.
По отношение на конкретния въпрос, който писмено бяхте представили и на който искате устен отговор, ще Ви отговоря следното: Министерството на здравеопазването подкрепя предложението контролът върху дейността на изпълнителите на медицинска помощ и санкциите, които им се налагат, да бъдат детайлно регламентирано със Закона за здравното осигуряване. Отчитайки проведените обществени обсъждания на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване и изразените становища на съсловните организации, забележете, и на медицинските специалисти, Министерството на здравеопазването счита, че следва да се преразгледа част от предвидените административно-наказателни разпоредби в законопроекта. Размерът на глобите следва да се определи диференцирано в зависимост от вида на лечебното заведение, дали се касае за индивидуални или групови практики, за медицински и диагностични консултативни центрове или медико-диагностични лаборатории, или за болници и диспансери, като в зависимост от това дали се касае за оказване на медицинска и дентална помощ. При определяне размера на санкциите в Закона за здравното осигуряване следва да се вземе предвид сега съществуващата практика и размерът на налаганите финансови неустойки на лечебни заведения по реда на Националния рамков договор, както и да отчете вида и характера на всяко отделно административно нарушение.
В тази връзка и предвид условията на финансова криза и ограничения публичен ресурс за здравеопазване, Министерството на здравеопазването предлага при разглеждане от Народното събрание на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване да се обсъди възможността за редуциране размера на предвидените в проекта глоби, както да се премахне или ограничи възможността на налагани имуществени санкции на лечебни заведения. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър Нанев.
Реплика, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Разбира се, че санкцията, която цитирах, е коректна, господин Нанев. Това е видно от внесения от Лъчезар Иванов и други народни представители Законопроект за промени в здравното осигуряване. Освен нея се предвиждат и други санкции. Например санкцията за отчитане от джипи на медицинска помощ, която не е извършило, която стига сумата от 15 хил. лв., или за елементарното нарушение на работния график предвидената санкция е в размер на 2 хил. лв.
Очевидно е, че тези текстове са писани от чиновници, които нямат представа както от финансовото състояние на общопрактикуващите лекари, така и от съвременната концепция за смисъла от наказването, а именно наказанията да действат стимулиращо, а не убиващо, както ще се случи, ако тези предложения станат факт. Всъщност на практика те ще закрият редица медицински практики именно в малките населени места и по този начин ще бъде ограничен достъпът на хората до качествена помощ. Между другото, желаещите да откриват медицински практики в малките общини и в момента не са много. Мисля, че това изцяло ще демотивира лекарите, които се превръщат в едно преследвано съсловие.
Няма как като юрист да не кажа, че и мъглявите текстове са рай за адвокатите, които в съда ще доказват що е то „ред и условия за оказване на медицинска помощ”, що е то „обем и качество на оказаната медицинска помощ”, за които се предвиждат безумните санкции. Да не говорим как ще се доказва нарушението за отказ от достъп до 24-часова телефонна помощ. Може би по отношение на лекарите ще се прилагат СРС-та или ще трябва да се вадят разпечатки от техните разговори?
Да не говорим за безумната идея да се премахне арбитражът, който е един съвременен европейски, бърз и ефективен способ за разрешаване на спорове, който в системата на доболничната помощ работеше перфектно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Имате думата за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Съжалявам, госпожо Манолова, ако бяхте слушали моя отговор, нямаше да се налага реплика от Ваша страна. Точно за това, което говорихте, прочетох и предложих какво трябва да се случи и казах, че не съществуват точно тези санкции.
По отношение на арбитража – да, така е, права сте, аз също бих приветствал връщането на арбитража вътре в системата за контрол.
Това, което искате да политизирате, много трудно би могло да се случи, тъй като съсловните организации участват и ще участват с мотивирани становища при подготовката на текстовете, които да бъдат съобразени при внасянето и разглеждането на законопроекта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър Нанев.
За процедура думата има господин Лъчезар Иванов. Поименно е споменат в пленарната зала и иска да се ползва от правото си по чл. 50 за 2 минути.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): По чл. 50, т. 1 народен представител има право на лично обяснение до 2 мин., след като в изказването е бил засегнат лично и поименно. По тази процедура ползвам правото си.
Уважаема госпожо Манолова, не знам поради каква причина от известно време Вашите интереси към здравеопазването се увеличиха изключително много? Може би това вероятно е поради чара и интелекта на нашия министър на здравеопазването и неговата обаятелност, когато тук изявява пред Вас стратегията за здравеопазване.
Що се отнася до това, което Вие днес направихте относно здравеопазването, показва Вашата гузност. Когато говорим за здравеопазване и корупция, това би трябвало да го отнесете единствено и само към вашите представители на Българската социалистическа партия, които управляваха болничните заведения.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Това е лично обяснение, а не изказване.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Що се отнася до законопроекта, където Вие визирахте мен, искам да Ви споделя, че това е законопроект, който все още не е влязъл в пленарната зала. Пиарът, който Вие бихте искали да направите чрез здравеопазването, мисля, че много скоро ще се върне като бумеранг и днешният урок, който Вие получавате днес, всяка седмица ще има по още един такъв, където ще бъде обвинен в корупционни сделки, ще бъдат обвинени представители в лечебните заведения, които през годините са трупали дългове на болниците.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Лично обяснение, господин Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Така че, госпожо Манолова, аз Ви съветвам...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не се отклонявайте от процедурата.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Разбира се. Аз Ви съветвам да се занимавате с темата, по която най-добре сте подготвена. Всеки народен представител има право да защитава политическите си пристрастия и съответно, ако имате такива...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ориентирайте се към приключване, господин Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Да, благодаря Ви, госпожо председател. Завършвам с това, че законопроектът не е влязъл в залата. Така че, госпожо Манолова, мисля, че чухте заявената воля, че ще се съобразим с всички желания на съсловните организации. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Миков има думата за процедура и вероятно ще отправи бележка по начина на водене, може би. Заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо председател! Аз разбирам усещането на господин Иванов да се съпреживява като цялата система на здравеопазването, той, персонално. Той не беше упоменат по никой начин, нито отъждествен, нито някой има илюзията да отъждествява един човек с цялата система на здравеопазването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Миков, не сте слушали, моля прочетете стенограмата след това.
МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви, не позволявайте под формата на лични обяснения да се правят изказвания по принцип. Иначе всички ще започнат да злоупотребяват с процедурите, а най-малко прилича на заместник-председател на Народното събрание да спекулира по този начин. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Миков. Разсъждавам като Вас, но за съжаление беше даден повод на господин Лъчезар Иванов, като беше споменат, назован персонално. Можете да прочетете стенограмата след приключване на днешното пленарно заседание.
Преминаваме към следващия въпрос от народния представител Ангел Петров Найденов към министър Нанев относно Многопрофилната болница за активно лечение, гр. Радомир.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! От поредица публикации, господин министър на здравеопазването, от поредица срещи в последно време и от поредица протести стана обществено достояние тежкото състояние на многопрофилната болница в Радомир. Всъщност става дума за недостиг на финансови средства, поради което има забавяне в изплащането на работните заплати, има неразплатени задължения по доставка на лекарства, консумативи, храна за пациентите, неразплатени задължения към електроразпределителното дружество.
Няма да бъда обективен, ако не спомена, че финансовото състояние на дружеството от гледна точка на задължения не е нито от тази, нито от предишната година. Това тежко финансово състояние може да се проследи пет години назад и да се види, че примерно през 2004 г. при 250 хил. лв. задълженията растат, като към момента са над 600 хил. лв.
В интерес на истината трябва да се каже, че общината полага определени грижи. За 2008 г. например е дала над 300 хил. лв., за да се осъществява дейност, над 400 хил. лв. са дадени, за да се възстанови отнета акредитация, но очевидно всичко това не е достатъчно.
Господин министър, моят въпрос е породен от загрижеността и необходимостта от запазване на медицинските екипи, от осигуряването на качествена медицинска помощ и, разбира се, най-вече от гледна точка интересите на пациентите от близо 70 населени места на трите общини, обслужвани от многопрофилната болница в Радомир – Радомир, Земен, Ковачевци.
От тази гледна точка, господин министър, моят въпрос е: с оглед на отговорностите, възложени Ви като министър, какви варианти има според Вас за съществуването на болницата? В какво може да се изрази помощта на държавата? (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Министър Нанев – за отговор.
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Найденов! МБАЛ „Радомир” ЕООД, гр. Радомир е общинско лечебно заведение и правата на собственост на дружеството се упражняват от Общинския съвет, гр. Радомир. Финансовите постъпления в лечебното заведение за извършената медицинска дейност са по линия на сключен договор с Националната здравноосигурителна каса и от община Радомир.
От анализа на наличните в Министерството на здравеопазването данни за дейността на лечебното заведение е видно, че е налице трайна тенденция за намаляване броя на преминалите през лечебното заведение болни. През 2007 г. – 1876 преминали болни; през 2008 г. – 1588; за първото полугодие на 2009 г. – 747 души. Наблюдава се тенденция към постоянно намаляване на средния брой легла – от 60 през 2007 г. до 38 легла в края на първото полугодие на тази година. Въпреки това показателят „използваемост на леглата” е изключително неудовлетворителен – средно 48% за периода 2007 до средата на 2009 г.
Показателят „оборот на легла” също е с намаляваща тенденция от 31 през 2007 г. до 20 през първото полугодие на 2009 г.
Намалена е и стойността на един лекарстводен и храноден, както следва: през първото полугодие на 2009 г. стойността на един преминал болен е завишена със 147 лв. – от 506 на 654, в сравнение със същия период на 2008 г. Към 30.06.2009 г. краткосрочните и дългосрочни задължения на лечебното заведение са в размер на 622 хил. лв., от които 50% са за медикаменти и консумативи. Просрочените задължения към 30.06.2009 г. са в размер общо на 363 хил. лв.
Ще отворя една скоба. При среща с представители на общината и ръководството на болницата разбрах, че община Радомир е заделяла по 3 млн. лв. за боклука на града. (Шум и реплики от КБ.) Казах само за сравнение, нищо не констатирам.
Болницата не извършва дейности, предвидени за заплащане по реда на утвърдената методика за реда на субсидиране на преобразувани държавни или общински болници и лечебни заведения за болнична помощ с държавно и общинско участие в капитала. Липсва нормативно основание за сключване на договор за финансиране на болничната структура от Министерството на здравеопазването. (Председателят дава звуков сигнал за приключване на отговора.)
Уважаеми госпожи и господа народни представители, Министерството на здравеопазването има нова визия за болничната система и политика за преструктуриране на болничната инфраструктура. Стратегията за преструктуриране на болничния сектор в България се съобразява с потребностите на населението от здравни грижи, отразява регионалната специфика на населеното място, обезпечеността на болницата с кадри и апаратура, както и с броя на обслужваните жители. Следва да се имат предвид и демографските промени, които са много динамични, и болничната инфраструктура задължително трябва да се съобрази с тях. Целта на преструктурирането е повишаване и ефикасност на болничната помощ при спазване на изискванията за достъпност и качество при предоставянето. Целта е рационализиране на болничното обслужване и установяване на баланс между потребностите от болнична помощ и необходимите ресурси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето изтече, господин министър .
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Бих искал, ако е възможно, допълнително под формата на реплика и дуплика да дам информация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, няма как да бъда доволен от Вашия отговор. Предполагам, че и народните представители от вашата политическа сила от Пернишки избирателен район също не могат да бъдат удовлетворени. И не защото не разбирате разликата между такса „Смет” и начина, по който тя се формира в общинския бюджет, и средствата, които могат да бъдат заделяни от бюджета на общината за здравеопазване.
Аз се питам за друго. Зная тези данни – за броя на клиничните пътеки, намаления процент пациенти, намаляващите медицински кадри в болницата, ниската използваемост на легловия фонд – имам тези неща и дори мога да ги проследя в годините.
Господин министър, моят въпрос е: в какво ще се изрази Вашата помощ по отношение на болницата като министър на здравеопазването? Явно тук има натрупващо се негативно въздействие на ограничените финансови възможности на общината. Наивно е да се мисли, че общината може да издържа болницата.
Второ, има явен недостиг на финансовите средства по отношение на здравните пътеки. Знаете много добре, че средствата по тях не покриват 100% разходите, които прави съответното здравно заведение. Има нисък брой на здравните пътеки поради отсъствието на достатъчно лекари, с които да се сключи този договор – това е ясно. Въпросът е по какъв начин да бъдат гарантирани интересите на хората, живеещи в тези 70 населени места?
Разбирам, че сред забранените думи е „закриване”, затова Вие говорите за преструктуриране. Обяснете какво точно ще бъде преструктурирането на здравното заведение в Радомир, за да знаят хората, които ни слушат, по какъв начин могат да разчитат на медицинските услуги, на медицинската помощ и на достъпа си до здравеопазване на територията на общините, чиято средищна болница е болницата в Радомир?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Найденов.
Дуплика – министър Нанев.
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Уважаеми господин Найденов, интересно е след като тези показатели са Ви били известни, защо няколко години подред е допускано болницата да съществува под тази форма? Какво сме целели – да поддържаме структура или действително да оказваме квалифицирана медицинска болнична помощ? Не ми е ясно каква е била целта.
Какво би могло да направи новото правителство? Както е известно, от около 400 болнични заведения в България само 36 са за долекуване, продължително лечение и рехабилитация. Това съотношение е изключително неприемливо, имайки предвид, че при редица хронични заболявания, състояния след тежки травми, онкологично болни в последен стадий, болни с усложнения от диабет и др. състоянието на болните не може да се проследява в домашни условия, а изисква продължителни медицински грижи. Такива специализирани структури са крайно необходими, но в момента не можем да си позволим изграждането на нови. Това налага да се използват наличните бази и човешки ресурси.
Крайно необходимо е вече болничните услуги да бъдат насочени към демографски потребности в съответните региони на страната, съобразно потребностите на застаряващото население. Във връзка с това и предвид близостта на гр. Радомир до областния център в гр. Перник, както и с оглед тежкото състояние на МБАЛ „Радомир”, смятам, че Общинският съвет в Радомир в качеството си на принципал на болницата следва да анализира ситуацията, да вземе решение и предприеме конкретни действия за преструктуриране на болничното лечебно заведение.
С оглед оказване на достатъчна и навременна спешна медицинска помощ в рамките на утвърдените бюджетни параметри на системата за спешна медицинска помощ, Министерството на здравеопазването може да предприеме структурни и организационни промени в частност на Центъра за спешна медицинска помощ в гр. Перник и филиала в гр. Радомир. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър Нанев за участието му в днешния парламентарен контрол.
Имате думата за процедура.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, правя процедура за удължаване на работното време на Народното събрание до изчерпване на въпросите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте за направеното процедурно предложение настоящата ни работа да продължи до изслушване на всички министри.
Гласували 83 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Имате думата от името на парламентарна група.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Моят интерес към здравеопазването, макар да не съм лекар, е продиктуван от това, че съм народен представител и български гражданин. Това е темата, от която се интересуват моите избиратели от Кюстендилския многомандатен избирателен район, както всъщност и всички българи. Това е темата, от която се интересуват и лекарите от Българския лекарски съюз, на който доскоро господин Нанев беше председател. Сега, като представител на Парламентарната група на Коалиция за България, ще оглася декларация на парламентарната група. (Възгласи и ръкопляскания от ГЕРБ.)
Един от приоритетите, които обяви сегашното управление, е здравеопазването. Ние споделяме този приоритет. Но ако само думите можеха да лекуват, нямаше днес да поставяме този проблем.
Какво означава приоритет, когато проектът за Бюджет 2010 и промените в Закона за здравното осигуряване не просто усложняват състоянието на здравеопазването, а застрашават здравето и живота на българските граждани, особено на най-уязвимите. Драстично намаляват парите за здраве. Бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г. намаляват с повече от 350 млн. лв. С 220 млн. лв. намаляват парите за данъчна помощ. Намаляват средствата за лекарства и за специализирана и за болнична помощ. За целия сектор „Здравеопазване” предвидените средства за 2010 г. са 2 млрд. 514 млн. лв. при бюджет за 2009 г. над 3 млрд. лв. Тоест с около половин милиард по-малко. Огласиха се намерения за драстично намаляване броя на болниците – от 420 на 100. И тази опасност е реална, защото финансовата примка около тях ще се затяга чрез въвеждане на лимити на болниците и списъци на чакащите болнична помощ.
Предвижда се директорите на регионалните здравноосигурителни каси еднолично да решават кои общопрактикуващи лекари и кои болници ще получават финансиране от Касата. Това е начин да се накажат недоволните и се създават предпоставки за някои корупционни практики. Всъщност предлаганите промени предполагат широко отваряне на вратите на корупцията в здравеопазването и превръщане на здравето на българина в пазар. Особено тревожна е тенденцията правителството да заобикаля участието на лекарите, зъболекарите, фармацевтите при управлението на здравната система. Прави се опит Националната здравноосигурителна каса изцяло да се постави под политически контрол, а чиновниците да властват над медицинските специалисти. Впрочем вече реализирахте първите стъпки за политически уволнения в системата чрез освобождаване на директори на болници – уважавани специалисти. (Възгласи: „Е-е-е!” от ГЕРБ.) За пример ще ви дам директора на болницата в Добрич, обявена за мениджър на 2008 г. от авторитетно медицинско издание „Форум медикум”, директорът на болницата в Монтана, обявена за мениджър на 2006 г. от същото издание, и като за капак председателя на Асоциацията на директорите на многопрофилните болници – директорът на болницата в Перник. И това е малка част от списъка, който може да бъде продължен с други уважавани директори. Визирам болницата в Шумен, в Майчин дом. Впрочем, що се касае до болницата „Св. Георги” и уволнението на нейния директор господин Баташки, все пак трябва да отчитате факта, че там се преглеждат 8% от пациентите от българските граждани в цяла Република България.
Очевидно политическите уволнения съпътстват изцяло вашите намерения, които бяха демонстративно заявени в днешния контрол и от министър-председателя за политически чистки във всички сфери на държавното управление, във всички администрации, без значение професионалните качества, изцяло въз основа на политически пристрастия.
И отново реформите са на гърба на осигурените български граждани, които ще трябва да си доплащат за лечение. Държавата прехвърля основната тежест на осигуряването на работещите, при това без да им гарантира полагащата им се медицинска помощ. Както и в други области, тежестта на икономическата криза се стоварва в най-голяма степен върху тези групи хора, на които политиката е длъжник.
Парламентарната група на Коалиция за България настоява:
Първо, здравето на българите да се превърне в реален, а не във фалшив приоритет на управляващите.
Второ, за реално увеличаване на средствата за здравеопазване поне на нивото от 2009 г.
Трето, за обмислена реформа, която да се прави с участието на съсловните организации на лекарите, зъболекарите, фармацевтите, медици и медицинските сестри и пациентите. В интерес не на бюрократите и на спекулантите, а на хората, за да преживеят и да могат да се лекуват. За да преодолеят не само свинския грип, а много по-голямата опасност – здравната политика на правителството. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От името на парламентарна група има думата д-р Лъчезар Иванов. (Ръкопляскания от ГЕРБ. Част от народните представители на Коалиция за България напускат залата.)
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Довиждане, господин Станишев.
Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, виждате как реагира в момента опозицията, когато ние искаме да изкажем своето становище от името на парламентарна група - просто с бягство, както обикновено.
Уважаеми народни представители, тук за политиката здравеопазването на политическа партия ГЕРБ още в самото начало бяха казани тежки думи. Мисля, че все още не ме показали реалната реформа в здравеопазването. И още преди да сме започнали, вие виждате какви заплахи и какви нападки бяха отправени към нас.
В името на всички български граждани, които в момента ни гледат, аз съм длъжен да кажа, че това „прекрасно” икономическо състояние и наследство, което ни оставиха, е благодарение на тройната коалиция. (Реплика от народния представител Ангел Найденов.)
Да, много се радвам, че се усмихвате, но когато вие заложихте в бюджета си 4,7, не успяхте да го изпълните. Вие знаете дупката в бюджета, която ни оставихте. Когато се прави един бюджет, този бюджет се базира на националния вътрешен продукт. Нека тук да не се правят политически спекулации.
Що се отнася до това, че вие познавате добре бюджетирането на здравеопазването – показва абсолютната ви некомпетентност относно това, което казахте. За следващата година мога да споделя, че всички български граждани ще бъдат подсигурени с качествени медицински услуги.
Понеже засегнахте темата за Националната здравноосигурителна каса, нека да припомня за някои, които са забравили – вероятно затова избяга господин Станишев, не бягайте, че вашият довереник д-р Райнов нямаше доблестта и смелостта да представи доклада на Здравната осигурителна каса, преди да направим финансовите ревизии, както и госпожа Тодорова, и побързаха да избягат. Искам да ви кажа, че съответно компетентните органи ще направят ревизия и точно за районните здравни каси, за които госпожа Манолова говореше преди малко, ще видим как са извършвани вътрешните трансфери с решение на Управителния съвет, и точно към Кюстендил как са текли парите. (Реплика от народния представител Мая Манолова.)
Бъдете сигурна, госпожо Манолова, ние ще покажем какви хоспитализации примерно има в Кюстендилската болница и как са сключвани договорите.
Продължавайки по-нататък в политиката, мисля, че от Коалиция за България нямат търпение да научат как и по какъв начин ще реформираме здравеопазването, тъй като те показаха пълна некомпетентност и импотентност в областта на здравеопазването, а сега виждаме, че разбират изключително много след четиригодишен мандат. Това е похвално, но ние ще им покажем урока, за да могат да го научат.
В тази връзка – как се управляват болниците. Дълговете, които са натрупани, не се дължат само на недофинансиране, госпожо Манолова, на съответните клинични пътеки, а на мениджмънта. Тук искам да припомня, защото явно някой е забравил крилатата фраза на проф. Гайдарски за „Св. Георги” и за господин Баташки: „Баташки ще оправи батака!” – цитат.
Продължавам по-нататък. Миналата година колко милиона бяха дадени за погасяване на дълговете на „Св. Георги”? Е, не е приятно да се чуят истините, но когато хвърляте упрек, трябва да сте направили задълбочен анализ. Тепърва прокуратурата там ще поработи и скоро обществото ще научи (ръкопляскания от ГЕРБ), защото е крайно време - всички онези, които пълнеха партийните касички, всички онези, които бяха силно партийно оцветени и не на професионален принцип бяха избирани за ръководители на болниците, всички тези, които не бяха професионалисти, натрупаха огромни дългове. И те се видяха, независимо че бяха в партийните листи на последните избори. Няма лошо, но когато си професионалист и си гледаш задълженията.
Що се отнася до отговорността на политическа партия ГЕРБ за здравеопазването, мисля, че ние показахме и че реагираме на всяко едно предизвикателство, което е отправено към нашата политическа партия. Виждате настъпващия грип, за който всички тук показахте изключителна загриженост.
Госпожо Манолова, ще Ви обърна внимание, че предното правителство - съжалявам, че д-р Желев отсъства оттук, трябваше да вземе мерки, и е указано кога се вземат тези мерки, за грипа, за който Световната здравна организация беше предупредила. Всички правителства бяха взели своите мерки и бяха заделени нужните средства. Когато излизате тук да ни правите демагогия за това, че искате да изслушвате един или друг, това е прекрасно, но основната грижа е когато ти си предвидил това събитие, този проблем за държавата, да предвидиш съответно и нужните средства. Не тук в момента да правим на хората някакви театри колко сме загрижени.
Продължавайки нататък, бих искал да се обърна към вас за загрижеността ви към здравеопазването. Реформата в здравеопазването сме принудени да я правим в условия на криза. Затова бих искал да споделя, тъй като явно никой от вас не се е интересувал и не е правил справки: когато едно лечебно заведение (както преди малко беше цитирано от господин Ангел Найденов, който е изключително загрижен за болницата – тази Ваша загриженост обаче трябваше да я покажете, когато имахте възможност) не може да изпълнява основните си функции, когато не дава на хората нужната компетентна помощ, тогава това лечебно заведение съществува заради самото себе си. Мисля, че гражданите, независимо дали живеят в Перник или Радомир, трябва да получат съвременна, компетентна помощ от лекарите.
Направете си справка колко от вашите пациенти, които бихте искали да защитите, са потърсили помощ след пролежаването в болницата в други лечебни заведения. Колко пари е отделила общината за последната година, понеже сте много загрижен? Аз ще Ви кажа – отделени са 100 хил. лв. за дофинансирането на лечебното заведение за цялата година.
Тук беше изтъкнато, че 3 млн. лв. за сметка на това са дадени за такса смет. Ако Вие сте толкова загрижен, господин Найденов - в тези четири години, когато болницата потъваше и стигна до 40 легла, къде бяхте и не алармирахте вашите министри от трибуната? (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Всичко това, което говорите, е пълна демагогия! Просто днес пролича отново за кой ли път, че слагате маската на привичната загриженост за хората. Това, уверявам ви, няма да ви помогне, но аз много държа да продължавате в този стил, за да можете да изпиете чашата до дъно на това, което направихте.
Завършвайки, бих искал да кажа, че когато правите изявления за политическа партия ГЕРБ, за нейните политики, имайте търпението да видите какво предстои в секторните политики и реформата! Недейте да хвърляте политически клишета, защото политическите назначения бяха при вас.
Не забравяме формулата 3:5:8, която още ви звучи в ушите, но вие вече ще я чувате след всеки изминал ден и седмица – как прокурорът на Република България ще иска поредното, поредното вземане на имунитет, а на всички онези, които са извършвали престъпления спрямо българските граждани на политически принцип, ще бъде потърсена отговорност! Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ, от място): Лично обяснение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Ангел Найденов – по чл. 50, лично обяснение, персонално споменат в изказването на д-р Лъчезар Иванов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): След този изблик от думи на заместник-председателя Лъчезар Иванов, госпожо председател, аз съм принуден да направя това обяснение. Не, разбира се, да влизам в дискусия с него за Програмата на ГЕРБ и отражението на „преструктурирането” върху системата на здравеопазването, върху медицинското съсловие и най-вече върху гражданите.
Аз съм длъжен да кажа, господин Иванов, че ще се радвам, ако в рамките на вашето управление четирите здравни заведения, които функционираха на територията на Пернишка област, продължат да функционират – болниците в Трън, в Брезник, в Радомир, в Перник – многопрофилната болница.
Господин Иванов, 5 млн. и половина са средствата, които бяха вложени в техника, в рехабилитация на сградния фонд – средства, които бяха вложени най-вече с оглед на потребностите на хората, които работеха в здравното заведение и, разбира се, за гарантиране на качествена медицинска помощ на хората в Пернишка област. Ето, това е което сме направили в рамките на нашето управление. Смея да кажа, че сигурно имам малка, може и пренебрежимо малка, но все пак някаква дейност, принос и участие в гарантирането на функционирането на тези здравни заведения.
Това, което казва министърът по отношение на преструктурирането, ще се радвам да не се изроди в затваряне на здравните заведения, защото аз лично не чух в какво ще се изрази помощта на държавата и съответно участието на държавата в гарантиране на съществуването на здравните заведения не сами заради себе си, а заради хората, които разчитат на тази медицинска помощ! Ето, това ще се радвам да видя и ми обяснете след няколко месеца, а не след няколко години, какъв е резултатът. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Найденов.
Надявам се господин Лъчезар Иванов да не иска отново лично обяснение на същото основание.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ, от място): Няма как да го иска.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има как да го иска, защото го споменахте не веднъж, а няколко пъти – на всяко такова изказване би могъл. (Реплика от заместник-председателя господин Лъчезар Иванов.) За което Ви благодаря.
Министър Нанев, заповядайте.
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Чувствам се длъжен да поискам думата.
Първо, виждам, че госпожа Манолова се превръща във флагман на здравната политика. Пожелавам по-чести срещи с нея (смях), за да можем да направим дискусия.
По отношение на всички Ваши изказвания от името на съсловните организации, съзирам много опасна политическа тенденция. Недейте да вземате думата от името на съсловните организации! Оставете съсловните организации да бъдат участници в процеса и там, където им е мястото, да вземат своето отношение. Никога не сте били член, не сте били лекар, за да можете да говорите от тяхно име. Не бива да го правите, излишно политизирате.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Аз само като народен представител.
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Излишно политизирате, излишно създавате напрежение. Аз съм бил председател на Българския лекарски съюз. Гордея се с това и мисля, че това, което правя оттук нататък, в никакъв случай не е в разрез с принципите, които съм имал и преди.
За бюджета, за който говорите - и аз искам да имам пари, разбира се, много повече пари. Но къде са тези пари?! Къде са тези пари, какво оставихте като наследство, в крайна сметка?!
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Това е за другата година.
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Да, за другата година. Ако погледнете добре разпределението на средствата във функция „здравеопазване”, ще видите, че нито специализираната извънболнична медицинска помощ, нито първичната извънболнична, нито медикодиагностичната, нито стоматологичната помощ, нито лекарствата за онкоболни, нито хемодиализата, нито „Спешна помощ”, нито домовете за медикосоциални грижи са засегнати по някакъв начин. Единствено има намаление на средства от здравноосигурителни плащания за болнична помощ. А защо е така? Защо имаме в момента 430 договорни партньори за болнична помощ за активно лечение, при условие, че 17-милионна Холандия има 80 такива?
Защо сте допуснали този вид управление? Защо се налага в болнично лечебно заведение да се влиза, да бъде изписан един пациент като здрав и да влезе отново в друго? Защо са остойностени клиничните пътеки така, че да водят до големи загуби за някои, а други да бъдат добре финансирани? Защо се допусна да се получава така, че много пациенти не получават качеството, което трябва да получат, и се налага отново да бъдат рехоспитализирани? Защо се получава така, че да има всички тези неуредици, неразбории? Защото така сте ги управлявали досега. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Много съжалявам, господин Найденов, но не е необходимо да имаме всички тези болници. Необходимо е да има не пет, необходимо е да има една болница, но действително да върши работа. Това е най-тежката част от нашата реформа. Ние сме принудени сега в условия на криза да правим нещо, което вие оставихте недовършено, никога не сте искали да го промените и да го направите по друг начин. Какво правехте досега? Трупане на дългове, плащане на задължения, селективно обаче - на който преценим, че е необходимо. Най-големите дългове от порядъка на десетки милиони са плащани точно на УМБАЛ „Св. Георги” в Пловдив.
Всички тези политически уволнения, за които говорите, не са така. Единствено където министерството е 100% принципал, там има право министърът да уволнява, както се е случило в Пловдив. По другите се взема решение на общото събрание на представителите на лечебното заведение, така че излишна политика, фалшива политика, липса на отговорност.
Кажете ми какво направихте в преструктурирането на болничния сектор за тези години? Оттук оттам преливане на средства, инфраструктура, която е безумна, липса на кадри. Сега какво искате – да запазим пет болници без лекари, без техника, без апаратура, при население 5 хил.?! Как да се случи това?! Нито една страна не може да си го позволи. Нито Кувейт, нито Америка, нито Саудитска Арабия, ако искате. Това е абсолютно неразумно, абсолютно необосновано, абсолютно грешно. Дали ще бъдат 100, дали ще бъдат 200, това е продължителен процес, но без това не може да мине. Това трябва да се случи. За съжаление, принудени сме да го правим в условия на икономическа криза. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министъра на здравеопазването д-р Нанев за участието в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към питане от народния представител Емил Димитров Караниколов относно проект „Севтополис”, отправено към министъра на културата господин Вежди Рашидов.
Моля господин Караниколов да развие питането си.
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър, уважаема госпожо Манолова! Най-после и аз успях да се вредя след многобройните въпроси, които задавахте към нашите министри. Изненадан съм, че заставам пред една изпразнена лява третина – това е частта от пленарната зала, в която традиционно седи Коалиция за България.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Не ни подценявайте!
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Те преди малко избягаха от пленарната зала, както четири години бягаха от работата си, но това е техен стил и метод на управление.
Сега конкретно към моето питане към министъра на културата.
Уважаеми господин министър, сред приоритетите на вашето ведомство, заявени многократно, досега не е посочен проектът „Севтополис” – възстановяване на древен тракийски град, чиито останки се намират на дъното на язовир „Копринка” край гр. Казанлък. По предварителни данни стойността на проекта е над 120 млн. евро. Кметът на община Казанлък многократно твърди, че държавата стои зад този проект, има създадена държавна комисия, която редовно заседава и има разработен план за действие.
Този несравнимо по-малко важен за инфраструктурата на региона и страната проект ще бъде ли изпълнен в условията на икономическа криза и какви разходи са направени досега от тази комисия, ако тя още работи по този проект? Ще бъдат ли наказани лицата за неправомерно изразходваните средства досега? Ще се извърши ли съответният контрол за изхарчените суми?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Караниколов.
За отговор – министърът на културата господин Вежди Рашидов.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Караниколов! Преди да дам точен отговор на въпроса, ще Ви кажа, че говорих с проф. Николай Овчаров – един от инициаторите на комитета, който е създаден за „Севтополис”. Този комитет изрично е декларирал, че това ще се прави с извънбюджетни средства, с пари, които те са мислили, че ще дойдат от Япония. Министерството на културата няма конкретен ангажимент като финансиране и не е имало. Въпреки всичко се направи проверка и ще Ви прочета за какво става въпрос.
Севтополис е открит при строителството на яз. Копринка през 1948-1954 г. Той е бил столица на тракийски одрийски цар Севт ІІІ. Комплексът „Севтополис”, който споменавате във въпроса си, предвижда експониране на мястото на града и създаването на музейна експозиция на тракийското наследство в района, разположен в кръговото съоръжение. Според авторите му проектът ще има прогнозна цена 80-85 млн. евро. Проектът е подкрепен от инициативен комитет при условие, че реализацията му се основава на извънбюджетно финансиране. Със Заповед № РД 09732 от 24.11.2008 г. на министъра на културата се е създала междуведомствена работна група за подготовка на начален проект, включващ кръгово инженерно съоръжение, археологически структури под вода и общ устройствен план на зоната на тракийското наследство.
Със своя заповед № РД 09587 от 06.07.2009 г. министърът на културата Стефан Данаилов одобрява обобщения доклад. Въпросният доклад дава обща оценка на проекта, концепция и стратегия за данни за проектиране на музейна експозиция, задание за проектиране на кръгово съоръжение към музей „Севтополис”, включващ музейната експозиция, конферентни зали за 250 и 45 души, кафе, медицински център, административно-обслужващи звена, проект за изготвяне на общ устройствен план, техническо задание, предвиждащо проучвателни работи на стойност над 150 хил. лв., и становище на Басейнова дирекция – Пловдив.
При направения анализ от екипа ни стана ясно, че реализацията на този проект, особено във времето на финансова и икономическа криза, е нереалистична. Не виждам как може да бъде реализиран този проект при настоящата икономическа конюнктура и стесненото международно финансиране, още повече, че проектът „Севтополис” не отговаря на изискванията за кандидатстване по европейските програми в частта им за опазване на недвижими културни ценности.
Надявам се в бъдеще да се намери решение на този проект, ако местната общественост продължи да подкрепя неговото изграждане. За съжаление искам да ви информирам, че към сегашния момент е невъзможно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър Рашидов.
Заповядайте за два допълнителни въпроса.
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин министър, аз съм напълно удовлетворен от Вашия отговор, тъй като с него се спират всякакви спекулации, които се правят в Община Казанлък, на която аз съм представител. Крайно време е да се насочат всички усилия в по-градивна насока, тъй като има много проблеми, които трябва да бъдат спешно решавани в моята община.
Въздържам се от допълнителни въпроси. Напълно съм доволен и Ви благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Караниколов, а на господин Рашидов - за участието му в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към отговорите на Трайчо Трайков – министър на икономиката, енергетиката и туризма, който първо ще отговори на въпрос, поставен от народния представител Петър Курумбашев, относно финансиране на проекта „АЕЦ Белене”.
Господин Курумбашев, заповядайте да развиете въпроса си.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Всъщност аз исках да задам тези въпроси при предишния парламентарен контрол, но се оказа, че нямам право в рамките на една реплика. Затова съм ги задал писмено.
Единият въпрос е свързан с това защо България трябва да има по-малък дял от 51% в проекта „Белене”? Честно казано, аз не разбирам причините, когато държавата ни си носи целия екологичен риск, когато ще имаме и други рискове, които носи държавата, примерно при една аварийна ситуация, защо ние трябва да сме миноритарни участници в този проект? Опитвам се да изясня, особено след излизането на такъв важен инвеститор, какъвто е RWE, позицията на държавата – дали искаме да имаме мажоритарен дял? Или пък ако искаме да имаме миноритарен дял, то на какво основание ще направим това?
Като отчитам за похвално намерението на министър Трайков да обяви конкурс за консултант за избор на инвеститори, искам да го попитам дали същата открита и прозрачна процедура за избор на инвеститори ще има и по проекта „Горна Арда”? Защото там както един инвеститор успя да влезе за два месеца, така един инвеститор успя да влезе само за един месец – EVN. Господин Трайков, знаете, че има определени съмнения на определени хора към Вас във връзка с дейността на EVN в България. Може би е редно да се даде ясен и публичен отговор дали ще има същата прозрачност при избор на инвеститори за проекта „Горна Арда”. Още повече, че според мен това е проект, който очевидно е много финансово по-неизгоден, отколкото „Белене”, тъй като при инвестиции от 500 млн. евро и годишно производство от 440 гигаватчаса, този проект никога няма да си върне парите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Курумбашев.
Заповядайте, министър Трайков.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ (встрани от микрофоните): Аз нямам такъв въпрос.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Курумбашев, признавам, Вие успяхте тотално да ме изненадате, защото сте задали два съвсем различни въпроса. Но нека да кажа все пак за определените съмнения на определените хора, за които споменахте. Определените хора успяха да губят моето време, на цяла една парламентарна комисия, на експерти, на обществото, за да се стигне до днешната констатация на Комисията по парламентарна етика, че наличие на конфликт на интереси няма. (Възгласи: „Браво” и ръкопляскания от мнозинството.)
За „Горна Арда” ще кажа, че инвеститорите, които визирате ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Няма такъв въпрос. Въпросът към Вас е за финансиране на проекта „АЕЦ Белене”.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Точно така.
Онези инвеститори бяха избрани от вашето правителство и парите, които ще се инвестират в проекта, не са държавни средства.
По повод на „Белене”. Уважаеми господин Курумбашев, проектът „Изграждане на нова ядрена мощност на площадка „Белене” предвижда поетапно изграждане и въвеждане в експлоатация на два нови ядрени блока с мощност 1000 мегавата всеки. Както добре знаете, от самото начало проектът не следва широко известните необходими етапи на проектния мениджмънт, а именно: подготовка, създаване на проектна компания, структуриране на финансирането, изпълнение на проекта. При проекта „Белене” фазата на реализация стартира с избора на изпълнител, без ясна икономическа и правна рамка, без да е ясен субектът, който ще го осъществи, и без изяснена финансова структура – все изключително необходими и целенасочено пропуснати етапи в управлението на проекта досега.
Развяваният от Вас като знаме стратегически инвеститор RWE, който беше всъщност проектостратегически инвеститор, ясно заяви причините за оттеглянето си, господин Курумбашев, които, освен икономическата криза, са неподписването на окончателен договор с изпълнителя – руската компания „Атомстройекспорт”, и неосъщественото финансово приключване на проекта. И двата етапа трябваше да приключат до 31 юли т.г. Очевидно нямаше това как да се случи четири дни след идването на власт на новото правителство, дори и с удължаването на срока до 30 септември. Това е било кристално ясно на предшественика ми, надявам се, и ще е интересно той да обясни откъде е смятал в тези четири дни да намери милиардите евро за българските 51% и какъв окончателен договор е очаквал да бъде подписан, след като предишната ревизия е стояла в „Атомстройекспорт” от м. април.
Имаме примера за провал със запазената марка на кабинета „Станишев”, криене на проблемите до последно с цел бомбата да изгърми след изборите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето изтече, господин министър.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За реплика има думата господин Курумбашев.
Господин Курумбашев, за да ни стига времето за отговори, моля – само по отправения въпрос! Защото с допълнителните тук развити въпроси отклонихте министъра, който говори за „Горна Арда”, за Етичната комисия, а не можахме да чуем отговора му за „Белене”, който и мен много ме вълнува.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Не исках да отиваме във въпроси, свързани с Етичната комисия.
Въпросът ми не е свързан с оттеглянето на RWE, а е свързан с новата ситуация. RWE не е в проекта. По какви причини – това не касае този въпрос. Просто попитах: ние като държава смятаме ли, че трябва да имаме мажоритарен дял, или смятаме, че трябва да имаме 20% дял? От това зависи какво задание поставяме на консултанта. Ние му казваме примерно: „Като държава ще държим 20% и правим търг за 80% за нови инвеститори”, или „Ние като държава държим 51% - което смятам, че е правилната позиция – и правим търг за инвеститори за 49%”. Това беше въпросът ми, а не дали RWE стои в този проект или не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Министър Трайков, ще ползвате ли дуплика? Заповядайте.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Това какъв трябва да е процентът участие на българската страна в проекта е една от задачите на консултанта, който предстои да бъде определен. Господин Курумбашев, знаете, че защитата на търговския интерес в едно дружество не зависи непременно само от номиналния дял акционерно участие. Аз например пък не съм чул аргументи защо трябва да има 51 процента, освен че по този начин ще се дадат повече пари.
По отношение на другата част от въпроса Ви, още веднъж бих искал да подчертая, че осъществяването на проекта ще зависи преди всичко от икономическата му атрактивност и наличието на инвеститорски интерес и ясно да Ви кажа, че и преди оттеглянето на РВЕ, с която предишното управление така и не съумя да създаде съвместно дружество, и сега, след оттеглянето на немския концерн, всички дейности по АЕЦ „Белене” са финансирани единствено от българската страна. Затова размерът на инвестицията в него следва да съответства на риска, в който държавното дружество може да си позволи очакваната икономическа рентабилност и наличието на инвеститорски интерес. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Втори въпрос от народния представител Петър Курумбашев към министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков относно процедурата за избор на инвеститори на АЕЦ „Белене”.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Извинявам се, госпожо председател, просто може би аз обърнах реда на въпросите и започнах с втория, но така е бил във Вашия ред.
Всъщност аз исках да уточним според Вас колко време ще трае тази процедура за избор на консултант, как Вие виждате работата тогава на досегашния консултант, който е по структурирането на този проект в лицето на „Делойт”? Смятате да се откажете от тях и да изберете нов консултант или просто двата консултанта да работят паралелно?
Ако може да дадете и някакво време, някакъв времеви хоризонт, в който ще се развие тази процедура, тъй като знаете, че по някой път се случва тези решения да бъдат обжалвани и целият този процес може да спъне във времето развитието на този проект? Как Вие си представяте това, че ще се случи през 2010 г. и съответно какво финансиране смятате да предвидите за Проекта „Белене”, независимо от това дали смятате да замразявате този проект или да го развивате по нов начин, тъй като така или иначе държавата има поети ангажименти? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля министър Трайков за отговор.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаема госпожо председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Курумбашев, през 2010 г. не предвиждаме ангажирането на средства от държавния бюджет или от европейските фондове. В зависимост от проявения инвеститорски интерес ще се избере подходящата форма на по-нататъшно финансиране. Във всеки случай, господин Курумбашев, тя ще бъде различна от вашия модел. Като казвам вашия модел, искам да дам пример с 30-те милиона лева, които предишното правителство е отпуснало чрез Българския енергиен холдинг (БЕХ) на НЕК за първоначална дялова вноска в бъдещото съвместно дружество с РВЕ. Както се казва, останалото е история – дружество няма, парите са похарчени и компетентните органи проявяват жив интерес към контрола върху изразходването им, упражнен от моя предшественик господин Петър Димитров.
Що се отнася до сроковете за избор на консултант, те следват своята нормална логика, така че в близките два месеца това би трябвало да е близко до разрешаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър Трайков.
Желаете ли реплика, господин Курумбашев? Не желаете.
Въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов относно ратифициране на Многостранното споразумение за изграждане на газопровода „Набуко”.
Заповядайте, господин Иванов, за да развиете Вашия въпрос.
ИВАН ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, моят въпрос касае един ключов за България многостранен проект – проектът за изграждане газопровода „Набуко”. Проект, който е приоритетен за Европейския съюз не само на думи, както правеше българското правителството, управлявало допреди няколко месеца, а с прякото участие на Европейския съюз, включително с финансиране и техническа помощ.
Знаете, че една от най-големите заслуги на този проект е, че ще освободи България от нейната едностранна зависимост, която доведе до 16-дневната газова криза, когато България беше лишена от доставка на природен газ. В този проект участват пет страни – членки на Европейския съюз – България, Румъния, Унгария, Австрия, плюс Турция, която е кандидат-член на Европейския съюз. Този проект досега функционира изцяло по едни напълно прозрачни правила, при една напълно определена отговорност за всяка една от страните участнички. В съответствие с графика на изпълнение на дейностите по Проекта „Набуко”, през м. юли в Анкара беше подписан Многостранният договор между всичките страни - участнички в проекта, с оглед стартирането на по-нататъшните действия относно работния проект и започване на реализацията. По този повод документът, който беше изготвен, беше предоставен на страните участнички за ратификация, за да стане именно официален документ.
Отправям към Вас следния въпрос: кога правителството на Република България по Ваше предложение ще внесе за ратификация в Народното събрание Многостранното споразумение за изграждане на газопровода „Набуко”? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Иванов.
Заповядайте, министър Трайков, за да дадете своя отговор.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, на 13 юли т.г. в Турция беше подписано Междуправителственото споразумение между Австрия, Унгария, Румъния, Турция и България за сътрудничество по Проекта „Набуко”. В този акт всички транзитни държави в „Набуко” създават и гарантират осигуряване на равни правни условия за транзита на природен газ по цялата дължина на газопровода. След проведените избори за Четиридесет и първото Народно събрание и сформиране на правителството Министерството на икономиката, енергетиката и туризма проведе неформални разговори с Министерството на външните работи за последващи действия относно ратифицирането на Многостранното междуправителствено споразумение за газопровода „Набуко”. Към настоящия момент съм разпоредил на ръководеното от мен ведомство да подготви внасянето на Многостранното междуправителствено споразумение за ратифициране съгласно разпоредбите на Закона за международните договори на Република България, обнародван в „Държавен вестник”, бр. 97 от 2001 г. Предвиденият срок за внасяне на Проектозакон за ратификацията на Споразумението за газопровода „Набуко” е в началото на м. декември. Следващите етапи на развитие на проекта обхващат финализирането на споразумение за подкрепа, включващи подкрепа от страна на държавите по отношение на детайлното техническо планиране и оценката на въздействието върху околната среда и социалните аспекти за териториите, през които преминава газопровода. Заедно с това консорциумът стартира преговори с финансови институции и се търгува транспортният капацитет по време на открития сезон. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Искам действително България да покаже едно друго отношение, едно ново лице по отношение на приоритетите на Европейския съюз. В това отношение наистина съм съгласен с Вас и казаното, и заявено, че още в началото на м. декември т.г. ще бъде внесен за ратификация подписаният протокол в Турция през м. юли т.г. Ако има една страна от тези пет, която е най-силно заинтересована от ускоряване на този газопровод, това е България. Необходимо е ние с нашето поведение да дадем доверие на реализирането на този газопровод, още повече, че доверие за неговото реализиране дават съответно и финансиращите институции, а това са Европейската инвестиционна банка, Европейската банка за възстановяване и развитие, както и отделните страни - членки.
Похвално е това, че Вие на разговорите с бившия германски външен министър Йошка Фишер ясно заявихте, че пари за такъв приоритет, какъвто е газопроводът „Набуко”, ще бъдат намерени и България ще изпълни своите ангажименти. Това наистина е поведение на страна, която иска нейната политика да бъде проевропейска. С очакването, че това, което заявихте около срока, в който ще бъде внесен за ратификация този документ, аз оставам с твърдото убеждение, че по отношение на газопровода „Набуко” ние можем да покажем поведение на страна, която да бъде дори водеща в инициативите за ускоряване на това строителство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за дуплика, министър Трайков.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин Иванов! Ще внеса още един щрих към това, за което говорим. Преговорите по Споразумението за подкрепа започват на 9 ноември 2009 г., тоест в понеделник, когато от „Набуко Газ Пайплайн интернешънъл” очакваме да получим техния проект, и с това започваме вече конкретната работа и по този втори документ, свързан с изпълнението на проекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър Трайков.
ИВАН ИВАНОВ (СК, от място): Добра новина! Браво!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Както каза народният представител Иван Иванов – добра новина ни съобщихте.
Преминаваме към процедура за един отговор на въпрос и на питане на една тема, която ще се развие по следния начин. Съобразно парламентарната практика, без изрично да е предвидена в нашия правилник, тъй като народният представител Стоян Иванов Иванов е задал въпрос относно петролопровода „Бургас-Александруполис”. По същата тема има направено питане от народните представители: Димитър Бойчев, Иван Стефанов Вълков, Иван Атанасов Алексиев, Вяра Димитрова Петрова, Галина Стефанова Милева-Георгиева и Стоян Янков Гюзелев.
Процедурата ще бъде следната: дава се думата на народния представител Стоян Иванов да развие въпроса си до две минути; дава се думата на един от вносителите на питането и Димитър Димитров и група народни представители да го развият до три минути; дава се думата на министър Трайков за общ отговор на въпроса и на питането в размер на общо осем минути – три за отговор на въпроса и пет за отговор на питането; думата ще има Стоян Иванов за реплика до две минути; дуплика на министър Трайков до две минути; уточняващ въпрос до две минути, след което министър Трайков ще отговори до три минути и един от народните представители, отправили питането, ще има право на отношение към отговора в рамките на две минути.
Да развие своя въпрос относно петролопровода „Бургас-Александруполис” думата има народният представител Стоян Иванов Иванов. Заповядайте.
СТОЯН ИВАНОВ (Атака): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Въпросът ми е свързан с доста противоречивите изявления и информации и сигнали, които бяха дадени през последните два месеца във връзка с проекта за петролопровода „Бургас-Александруполис”. Тук съм цитирал само два от тези факта - как на 22 октомври след срещата Ви със заместник министър-председателя на Руската федерация – Собянин, медиите Ви цитираха, че сте казал, че България очаква проектната компания на петролопровода, предоставена във вариант прекопаване на канал и разширяване на нефтопристанище „Росенец” край Бургас, като алтернатива на плаващите буеве за разтоварване на нефта.
Преди това на 9 октомври т.г. след срещата Ви с „Транс Болкан Пайплайн” – въпросната компания, Вие заявихте, че за момента няма особени причини България да не продължи проекта „Бургас-Александруполис”.
Уважаеми господин министър, Вие сигурно знаете, че в три общини – Бургас, Созопол и Поморие, се проведоха референдуми и огромно мнозинство от участвалите граждани гласуваха срещу реализацията на този проект.
Искам също така да Ви напомня, както на Вас, така и на всички колеги в залата, а и на медиите, че ангажименти към гражданите на Южното Черноморие в тази посока поеха както партия „Атака”, която аз представлявам, така и партиите, подкрепящи сегашното правителство като СДС и ДСБ, а също така и партия ГЕРБ, включително и сегашния министър-председател господин Борисов. Тези ангажименти не бяха просто жест към волята на нашите съграждани и към гражданското общество. Те бяха приети след внимателен анализ и многобройни консултации с независими специалисти и съпоставка на изключително скромните икономически ползи, които би донесъл този петролопровод специално за България, с огромните рискове, които крие за екологията, за туризма и за икономиката въобще на България.
В тази връзка моля да ми отговорите: каква е позицията на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма по този проект и разполага ли то със сравнителен икономически анализ на евентуалните ползи за България от реализацията и експлоатацията на петролопровода, съпоставени както с неизбежните, така и с възможните щети върху околната среда, туризма и въобще върху българската икономика?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Давам думата на Иван Алексиев. Той е един от колегите, които са отправили питането.
ИВАН АЛЕКСИЕВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми министър Трайков! Първоначалната позиция на правителството за един от най-спорните проекти в Бургаския регион – изграждането на петролопровода за транспортиране на каспийски нефт през Черно море и българската територия до гръцкото пристанище „Александруполис”, бе проектът да бъде преразгледан. След срещата Ви с представители на проектната компания „Транс Болкан Пайплайн” и с консултанти по изготвянето на техническия проект, Вие дадохте изявление, в което споменавате, че избраната от проектната компания технология за разтоварване на нефта в бургаския залив е на монобуи.
Според експертите изграждането на тръбопровода застрашава околната среда по Южното Черноморие, което ще се отрази силно негативно на основния поминък на хората в региона, това е туризмът.
Разтоварването на танкерите в морето на вода посредством шлангове и директно изливане в тръбата се създава огромен риск от аварии и разливи, които ще нанесат непоправими щети на околната среда, заради което тя е отречена от страните от Западна Европа.
Световната практика не познава случаи, в които монобуевете да се разполагат в близост до туристически зони и градове или в заливи със затворена циркулация на водата, както е в настоящия случай. Бургаският залив е тесен, а водните течения са слаби и крайбрежни, което прави практически невъзможно разсейването на евентуален разлив. Вместо това предлаганият проект предвижда изграждането на два или четири буя на 13-15 километра от Бургас срещу Поморие на равни разстояния от Созопол и Несебър. Това според нас означава, че в центъра на залива във всеки момент може да има 1 милион тона нефт. Дори прилагана без технически и човешки грешки или външни климатични влияния, тази технология предполага процент оперативно изпускане на петрол във водата.
Проведоха се референдуми в Поморие, Бургас и Созопол. Кметовете на черноморските общини от Бургас, Поморие, Несебър и Созопол подписаха Харта за съпричастност към опазването и бъдещето на Черно море, в която настояват никакви инженерингови, строителни дейности по проекта да не започват преди да му бъде изготвена пълна независима експертиза, включваща екологична оценка, пълна оценка на риска, както и подробен икономически анализ.
За да се достигне до решение за изграждане на петролопровода „Бургас-Александруполис”, вероятно е направен анализ от предишното правителство – политически, социално-икономически, екологичен, на ползите, щетите и рисковете, свързани с неговото изграждане, експлоатация и демонтиране след изтичането на сроковете му на годност. Тези анализи обаче не са публично достояние и това поражда обществено напрежение у населението в засегнатите райони, браншовите организации в туризма, природозащитната общност и сред културните дейци. Те са обезпокоени от възможните щети за икономиката на района, отрасъла, природата и културното ни наследство.
Ето защо нашето питане към Вас, господин министър, е: каква е позицията Ви и по-нататъшните Ви действия по проекта и какво влияние ще окаже евентуалното му изграждане върху развитието на икономиката на България и на туризма и околната среда в бургаския залив и региона? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Думата за отговор има министър Трайков. Отговорът ще бъде общ до осем минути.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов, уважаеми господин Алексиев! Не разполагам със сравнителен икономически анализ на евентуалните ползи за България от реализацията и експлоатацията на петролопровода, съпоставени както с неизбежните, така и с възможните щети върху околната среда, туризма и въобще върху българската икономика. Доколкото знам, такъв анализ никога не е правен. Правени са анализи на проекта на стендалоун база, тоест проекта сам като такъв и изискваните от това анализи по закон.
До момента нефтопроводът „Бургас – Александруполис” е планиран и развиван като инфраструктура, а не като енергиен проект, тъй като не е определящ за гарантиране сигурността на енергийните доставки, затова исторически той е осъществяван от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Отговорът, който представям в момента, се основава на презумпцията, че един от вариантите е проектът да бъде прехвърлен към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, за което са водени първоначални разговори с министър Плевнелиев. Изхождайки от тази възможност, като евентуален бъдещ принципал на проекта, предприех необходимите действия за детайлно запознаване и анализ на неговата техническа, правна и финансова структура.
В тази връзка на 9 октомври 2009 г. в сградата на министерството по моя молба се проведе презентация от „Транс болкан Пайплайн” в широк институционален обхват, на която презентация поканихме експерти от МОСВ, Министерството на финансите, МРРБ, БЕХ и др. След презентацията споделих това, което съм чул от консултантите, и всяка от констатациите задължително ги предшествах според консултантите.
След презентацията изисках от проектната компания допълнителна информация за различните технологични варианти за разтоварване на нефта в пристанище Росенец, включително с прокопаване на канал и разширяване на пристанището като алтернатива на плаващите буьове. Защото буьовете бяха единственият вариант, разгледан и в презентацията.
Резултатите, с които разполагаме до момента, тъй като получихме вече такава допълнителна информация, сочат, че въпреки сигурността на технологиите за разтоварване и опериране на нефтопровода, осъществяването на проекта няма да бъде екологично неутрално, както може да се очаква за всеки голям проект от подобен тип.
Проектът „Бургас – Александруполис” е структуриран и предвиден да се реализира на база проектно финансиране, следват етапи, характерни за проектния мениджмънт, които, слава Богу, поне вървят в правилна последователност, като средства от държавния бюджет в тази рамка не са изразходвани. Проектът се финансира от проектната компания „Транс болкан Пайплайн”.
Разбира се, че следя внимателно позициите на обществеността и местните власти в засегнатите общини, изразявана в различни дискусионни форуми, обществени обсъждания и референдуми. Високо ценя ангажираността на екологичните организации и сдружения и считам, че при вземането на решения по проекта всички гледни точки трябва да намерят място в оценката на аргументите „за” и „против”. Информиран съм за притесненията на хората и те са напълно разбираеми.
Бих искал още веднъж ясно да заявя, че решение за изграждане на петролопровода ще бъде взето от правителството, или няма да бъде взето, но ако бъде взето, то ще бъде взето едва когато бъдем убедени, че не съществуват сериозни екологически рискове за Бургаския залив, че това е най-добрата икономическа алтернатива и че няма да бъде застрашено развитието на туризма, като основен поминък на хората от региона. В този процес ще бъдат въвлечени всички заинтересовани страни, защото решението за проекта трябва да бъде взето на широка обществена основа. Подходът ни е част от ангажимента на новото българско правителство за провеждане на открита, прозрачна и социалноотговорна политика, включително и в сферата на енергетиката и инфраструктурата. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Право на реплика - господин Стоян Иванов.
СТОЯН ИВАНОВ (Атака): Благодаря, господин министър, че най-сетне публично от тази трибуна стана ясно нещо, което ние в Бургас знаехме отдавна – че такъв сравнителен анализ, въобще икономически анализ, който да доказва необходимостта за България от този проект, не е правен.
И той не е правен, господин министър и уважаеми колеги, знаете ли защо? Не е правен, защото този проект не е български проект. Той тотално не е в интерес на България. Този проект обслужва единствено страната, която е производител на петрол – Русия, и страната, която ще получава петрол евентуално и ще го превозва с корабите си, ще го преработва в Дедеагач, в Александруполис – Гърция. България е само транзитна страна и за нея остават само рисковете.
В тази връзка искам да вметна, че този проект подпомага и икономическото развитие на областта Еврос в Гърция, където ще бъде построена нова рафинерия, която ще бъде директен конкурент на бургаската рафинерия. Ще бъде построено и ново пристанище, включително контейнерен терминал, който ще удари директно пристанищата Варна и Бургас. Така че митичните транзитни такси, които ние получаваме, ще ги загубим само от тези два удара.
Господин министър, тъй като от „Транс болкан Пайплайн” най-безочливо в очите Ви казаха, че не е имало досега случай при тази технология на голяма екокатастрофа, аз ще кажа, ще бъда малко по-мек, няма да кажа, че Ви излъгаха нагло, а че казаха неистина. Сега ще Ви оставя снимки от такава екокатастрофа – 4400 т разлят нефт в Северно море, случила се преди по-малко от две години. Изглежда господата от „Транс болкан Пайплайн” смятат, че в България няма интернет или че в България няма морски специалисти, които от десетилетия превозват нефт. За техен потрес, да им кажа – има!
Заповядайте, господин министър, това са двете снимки. Поръчайте да Ви направят справка и ще видите за какво става въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От името на народните представители, отправили питането, имате право на два уточняващи въпроса.
ИВАН АЛЕКСИЕВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, съжалявам, а и цялата наша група съжалява, че Вие трябва да отговаряте за всички безотговорни действия на предното правителство на тройната коалиция по въпроса с петролопровода „Бургас – Александруполис”. Техните непрозрачни действия и решения, вземани без да бъде отчетено мнението на хората, които са пряко зависими от този проект, ни върнаха във времената на социализма. Затова се стигна сега на този въпрос да отговаряте Вие.
Имаме още един допълнителен въпрос към Вас и той е следният. Досега всички оценки по проекта са правени от проектната компания „Транс болкан Пайплайн”, която е пряко заинтересована и е страна в реализацията на проекта. За първи път има оценка на този проект, направена от независими експерти от БАН и тяхното становище е категорично отрицателно. Ще се вземе ли под внимание тази оценка на независимите специалисти? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Моля, министър Трайков, да отговорите на допълнителния въпрос.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Колеги, да, запознат съм с изследването на БАН. Наистина оценките и изводите в него са такива, каквито казвате – неблагоприятни, и естествено ще бъдат взети в цялата палитра от аргументи при вземането на окончателно решение. Това се разбира от само себе си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Имате възможност да изразите отношение към отговора.
ИВАН АЛЕКСИЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин министър. Надявам се, че заинтересованите страни няма да бъдат забравени в този процес. Решението за реализацията на този проект, дано не се случи, но ако се стигне до такава реализация, ще бъде съгласувана с всички заинтересовани страни и ще бъде взето решение наистина на широка основа и на едно широко мнение, чуто от абсолютно всички – и от Вас, и от правителството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Алексиев.
Да благодарим на министър Трайков за участието му в днешния парламентарен контрол.
Отговорите на въпросите приключиха, с което приключи и парламентарният контрол.
Следващото пленарно заседание е в сряда от 9,00 ч.
Закривам настоящото пленарно заседание. (Звъни.)

(Закрито в 15,05 ч.)




Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председатели:
Лъчезар Иванов

Екатерина Михайлова

Секретари:
Петър Хлебаров

Милена Христова