Председателствал: заместник-председателят Лъчезар Иванов
Секретари: Милена Христова и Мариана Даракчиева

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми народни представители, регистрирани са 149 народни представители. Имаме кворум. Откривам заседанието. (Звъни.)
Представям ви програмата за работата на Народното събрание за 11-13 ноември 2009 г.:
1. Прекратяване пълномощията на народен представител.
2. Освобождаване на член на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност.
3. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи - продължение.
4. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност".
5. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда.
6. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за енергетиката.
7. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
8. Проект за решение за даване на съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи Изменение № 2 на Договора за финансиране между Република България и Европейската инвестиционна банка.
9. Законопроект за денонсиране на Споразумението между Република България и Програмата за развитие на Организацията на обединените нации от 1992 г. и на Допълнителния протокол към него от 2004 г.
10. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
11. Проект за решение относно подкрепа на европейски актове за осъждане на престъпленията на комунистическите и националсоциалистическите режими.
12. Проект за декларация на Народното събрание на Република България по повод Резолюция на Съвета по правата на човека на ООН № S-12/1 от 16 октомври 2009 и Доклада „Голдстоун”.
13. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
14. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване.
15. Парламентарен контрол.
Има ли предложения към седмичната програма?
Господин Стоилов, имате думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители! Моето предложение е за отпадане на т. 14, а именно законопроектите за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване. Представям ви накратко мотивите.
Вносителите Ваньо Шарков и Мартин Димитров правят промяна, която е необходима – държавата да внася пълния размер на здравните осигуровки за лицата, на които тя е осигурител. Но, забележете, в крайна сметка се предлага от управляващата партия тази промяна да влезе от 2013 г. Господин Димитров, може би трябва да целувате ръка на управляващите, ако смятате, че това е изпълнението на идеята, която предлагате. Тоест това е една неактуална тема с хоризонт от 4 години напред, така че няма защо да се занимаваме в момента с нея.
По другия законопроект, на който вносител е господин Иванов. Смятам, че също е по-добре този законопроект да отпадне. Една от неговите основни цели вече е осъществена, а именно отстраняването на директора на Националната здравноосигурителна каса. Освен това в този законопроект с предвижданите възможности за избор на изпълнител на здравна помощ, на лимити всъщност се подготвя финансовата ликвидация на редица лечебни заведения. Има неодобрение от съсловните организации, от синдикалните организации и от пациентите - говоря за гражданите като потребители на медицински услуги.
Поради тази причина и от това, което чух сутринта от Вас, че сте започнали да подготвяте нов Закон за здравното осигуряване, смятам че е най-сполучливо тази тема да отпадне от седмичната програма.
Това е моето предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря, господин Стоилов.
Има думата господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Отговорната държавна политика понякога изисква да бъдат поемани по-дългосрочни ангажименти. (Смях в КБ.) За т. 14 искам да подчертая например, че този въпрос беше поставен и в миналото Народно събрание и БСП, ДПС и НДСВ не свършиха нищо. Затова макар и да налага отлагане от три или четири години, е важно този ангажимент за здравното осигуряване на широк кръг от обществото, което държавата плаща и трябва да плаща в пълен размер, да бъде поет. Защото ако сега не направим нищо, колеги, този въпрос просто няма да бъде придвижен. И между другото тук особено любопитно беше …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Господин Димитров, дебат по дневния ред просто не мога да допусна.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Обратното ни предложение е да не отпада т. 14 от програмата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението на господин Янаки Стоилов т. 14 да отпадне от седмичната програма.
Моля, гласувайте.
Гласували 182 народни представители: за 55, против 129, въздържал се 1.
Предложението не е прието.
Господин Стойнев има думата.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моето предложение е т. 12 от дневния ред, касаеща декларация на Народното събрание на Република България по Доклада „Голдстоун”, да отпадне. Може би голяма част от вас са запознати, други – не, става въпрос за декларация относно конфликта между Израел и Палестина. Смятам, че сега не е моментът Народното събрание да излезе с декларация. Ситуацията наистина е доста напрегната, има доста разногласия по този въпрос и според мен виждането е, че трябва да се намери единна позиция в рамките на Европейския съюз. Поради тази причина едно евентуално приемане на такава декларация би излъчило доста подвеждащи сигнали.
Моето предложение е т. 12 да отпадне от дневния ред. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря на народния представител Стойнев.
Подлагам на гласуване предложението на господин Стойнев за отпадане на т. 12 от дневния ред.
Моля, гласувайте.
Гласували 173 народни представители: за 51, против 113, въздържали се 9.
Предложението не е прието.
Има ли други предложения за промяна в дневния ред? Не виждам.
Подлагам на гласуване седмичната програма за 11-13 ноември както беше прочетена от мен.
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 182 народни представители: за 136, против 25, въздържали се 21.
Предложението е прието.
От името на парламентарна група заяви желание за изказване народният представител Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, от името на Синята коалиция ще направя едно изявление:
„Сто дни след падането на правителството на тройната коалиция от власт българските граждани станаха свидетели на ежедневни разкрития за тотална корупция и безогледни грабежи на бившите управляващи. В резултат на действията на бившия министър на труда и социалната политика госпожа Емилия Радкова Масларова са настъпили вредни ефекти от имуществен характер на стойност 9 млн. 806 хил. лв. Това деяние представлява особено тежък случай. Такава е констатацията на главния прокурор на Република България, в резултат на което той поиска нейния имунитет и тя се съгласи да бъде свален.
За всеки от нас е ясно, че най-големият проблем на българското общество, а така и по социологическите анкети, е престъпността и корупцията. Трябва да се справяме с тежко наследство.
Не е морално народен представител, за който прокуратурата твърди, че са налице достатъчно доказателства за конкретно виновно поведение, да бъде председател на парламентарна комисия. Тя трябва да се съсредоточи върху своята защита и не може реално да решава проблемите на трудовата и социална политика на Народното събрание. Тежките и конкретни обвинения в корупция на госпожа Масларова са безпрецедентно доказателство против качествата й да бъде председател на една от най-важните комисии на Народното събрание. Народното събрание на Република България не може да е авторитетна и уважавана институция, ако има председатели на парламентарни комисии със свален имунитет заради нарушаване на законите на страната с цел лично облагодетелстване.
В тази връзка Парламентарната група на Синята коалиция предлага проект за Декларация за промяна на ръководството на парламентарната Комисия по труда и социалната политика и очакваме от ГЕРБ, „Ред, законност и справедливост” и „Атака” да ни подкрепят.” Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря на господин Костов.
„На основание чл. 75 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание оттеглям внесения от нас на 16 октомври 2009 г. Законопроект за изменение на Кодекса на труда на 6 ноември 2009 г. – народните представители Геновева Алексиева и Светла Ангелова.”
„На основание чл. 75 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание оттегляме внесения от нас на 16 октомври 2009 г. Законопроект за изменение на Кодекса за социалното осигуряване под № 954-01-32. София, 6 ноември 2009 г. – народните представители Геновева Алексиева и Емануела Спасова.”
Съобщение: На 6 ноември 2009 г. Министерският съвет е внесъл в Народното събрание Програма на правителството на европейското развитие на България 2009-2013 г. Програмата се намира на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 4 ноември до 10 ноември 2009 г.:
Постъпил е на 4 ноември 2009 г. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта. Вносители са Яне Георгиев Янев и група народни представители. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Законопроектът е разпределен и на Комисията по правни въпроси.
На 4 ноември 2009 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане. Вносители са Яне Георгиев Янев и група народни представители. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Законопроектът е разпределен и на Комисията по правни въпроси.
На 6 ноември 2009 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси. Законопроектът е разпределен на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
На 10 ноември 2009 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за събранията, митингите и манифестациите. Вносители са Ивайло Георгиев Тошев, Емил Йорданов Радев и Красимир Георгиев Ципов. Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Законопроектът е разпределен и на Комисията по правни въпроси.
На 10 ноември 2009 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Вносители са Стоян Тодоров Мавродиев, Димитър Борисов Главчев и Делян Александров Добрев. Водеща е Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм. Законопроектът е разпределен и на Комисията по правни въпроси.
Уважаеми колеги, през последните дни Европа отбелязва една забележителна годишнина – 20 години от падането на Берлинската стена и началото на демократичните промени в Централна и Източна Европа. Годишнината от събитието днес отбелязва с тържествено заседание и Европейският парламент. По този повод председателят на Европейския парламент изказа в послание уважението си към българите, които са се борили за свободата на своя народ.
Позволете ми да ви запозная с посланието на Йежи Бузек към България по повод годишнината от началото на демократичните промени.
„Скъпи български приятели, за мен е голяма чест и удоволствие да ви поздравя по случай един много важен ден за българската нация – 10 ноември, двадесет години след падането на комунизма. През 1989 г. живеехме в Европа със стени, в една разделена Европа. Падането на Берлинската стена и рухването на Желязната завеса доведоха до обединението на Европа.
Няма свобода без солидарност. Това е също тъй вярно днес, както бе и през осемдесетте години, когато участвах в Движението „Солидарност”. Комунизмът в България разруши историческото наследство на страната и се опита изцяло да подмени историята. Погреба икономиката на страната, отне от нацията нейната идентичност, а от гражданите – свободата на словото, по същия начин както и в другите държави по повод същия режим. Знам това, защото го преживях в своята страна. Тогава, през 1980 г., моето поколение започна борбата за свободата в Гданск. Както хората в София, дисидентските организации като независимото Дружество за защита правата на човека, Клубът за гласност и „Екогласност” и ние мислехме, че сме малцина и че сме обречени на провал. Но постепенно ние осъзнахме, че сме многобройни, почувствахме го и бяхме предопределени през съдбовната 1989 г. – преди двадесет години, да съборим стените, които бяха затвор за 100 милиона като нас.
След двадесет години България е пълноправен член на Европейския съюз и НАТО, заедно с най-големите сили в Европа. Преходният период към демокрация не беше лесен, но днес българската нация е уверена, силна и свободна да изразява своето си действие свободно.
И днес, двадесет години по-късно, ние отново сме изправени пред бъдещето – свободно, демократично и гордо. Ние променихме духа на Европа. Бяхме нации в затвор, но сега сме се върнали в нашето общо европейско семейство на свободните нации.”
Преминаваме към нашата програма:
ПРЕКРАТЯВАНЕ ПЪЛНОМОЩИЯТА НА НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ.
Заявление от Евгений Василев Узунов – народен представител от Парламентарната група на Коалиция за България:
„На основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България подавам оставка пред Народното събрание и моля да бъда освободен като народен представител от 11.Ловешки многомандатен избирателен район, считано от 4 ноември 2009 г.
Евгений Узунов
народен представител”

„РЕШЕНИЕ
за прекратяване пълномощията на народен представител
Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Прекратява пълномощията на Евгений Василев Узунов – народен представител от 11.Многомандатен избирателен район Ловешки.”
Уважаеми народни представители, поставям на гласуване това предложение.
Гласували 172 народни представители: за 162, против 3, въздържали се 7.
Решението е прието.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ОСВОБОЖДАВАНЕ НА ЧЛЕН НА КОМИСИЯТА ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ИМУЩЕСТВО, ПРИДОБИТО ОТ ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ.
Има подадена оставка от Рушен Мехмед Риза – член на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност:
„На основание чл.12, ал.6, т.2 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност подавам оставка като член на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност.”
Ще ви прочета решението:
„РЕШЕНИЕ
за освобождаване на член на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 12, ал. 7, т. 2 и във връзка с чл. 12, ал. 6, т. 2 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност
РЕШИ:
Освобождава Рушен Мехмед Риза като член на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност.”
Моля, гласувайте.
Гласували 168 народни представители: за 167, против няма, въздържал се един.
Решението е прието.
Преминаваме към следващата точка от програмата:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – продължение.
Господин Ципов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, господин председател.
На основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение за допускане в залата на господин Веселин Вучков – заместник-министър на вътрешните работи, господин Иван Шаренков – директор на дирекция в МВР, и госпожа Кристина Лазарова – старши юрисконсулт в МВР.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля, гласувайте.
Гласували 150 народни представители: за 150, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля поканете гостите в залата.
Господин Ципов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, господин председател.
Стигнали сме до § 24.
По § 24 има предложение от народния представител Тодор Великов:
„В § 24 се правят следните изменения и допълнения:
1. Навсякъде в предложения текст на чл. 51а думите „главна дирекция” се заменят с думата „дирекция”.
2. В ал. 1 на чл. 51а думите „на МВР” се заменят с думите „в състава на главна дирекция „Борба с организираната престъпност и досъдебно производство”.
Нов § 24а със следното съдържание:
„§ 24а. Досегашният чл. 52в става чл. 51б, като в него се правят следните изменения и допълнения:
1. Навсякъде в текста думите „главна дирекция” се заменят с думата „дирекция”.
2. В ал. 1 думите „на МВР” се заменят с думите „в състава на главна дирекция „Борба с организираната престъпност и досъдебно производство”.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля, гласувайте.
Гласували 152 народни представители: за 37, против 101, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По § 24 има предложение от народния представител Иван Костов:
„В § 24, чл.51а, ал. 1 текстът „разкриване на организирана престъпна дейност на местни и транснационални престъпни групи” се замества с „престъпления, извършвани от организирани престъпни групи”.”
Комисията не подкрепя предложението.
ИВАН КОСТОВ (СК, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Господин Костов оттегля предложението си в залата.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24:
„§ 24. Създава се чл. 51а:
„Чл. 51а. (1) Главна дирекция „Борба с организираната престъпност” е национална специализирана оперативно-издирвателна структура на МВР за предотвратяване, пресичане и разкриване на организирана престъпна дейност на местни и транснационални престъпни структури, свързана с:
1. митническия режим, паричната, данъчната и осигурителната система;
2. наркотични вещества, техните аналози и прекурсори;
3. компютърни престъпления или престъпления, извършени в или чрез компютърни мрежи и системи;
4. интелектуална собственост;
5. неистински или подправени парични знаци, платежни инструменти и официални документи;
6. трафик на хора;
7. трафик на културни ценности;
8. огнестрелни оръжия, взривни, химически, биологични и други общоопасни средства и вещества, както и с оръжие и изделия, и технологии с двойна употреба;
9. корупция в органите на държавната власт;
10. терористични действия, използване на общоопасни средства и вещества, внушаване на страх, вземане на заложници, отвличане на лица с цел получаване на материални облаги и насилствени действия;
11. изпиране на пари и хазарт.
(2) За изпълнение на задачите по ал. 1 Главна дирекция „Борба с организираната престъпност” самостоятелно или съвместно с други специализирани органи извършва дейности по:
1. предотвратяване, пресичане и разкриване на престъпления, извършвани от престъпни структури;
2. участие в оперативно-издирвателната дейност по разкриване на престъпната дейност на престъпни структури на територията на страната;
3. осигуряване и прилагане на оперативно внедряване и извършване на доверителни сделки чрез служител под прикритие;
4. осъществяване на контролирани доставки;
5. събиране, обработване, съхранение, анализиране и предоставяне на информация за състоянието, структурата и динамиката на организираната престъпност на територията на страната;
6. проучване и оценяване методите на полицейските тактически действия, прилагани в борбата с организираната престъпност, и изготвяне на предложения за усъвършенстване на работата;
7. провеждане на обучение на служителите от териториалните й звена за повишаване на професионалната им квалификация;
8. идентифициране на лица по ред, определен от министъра на вътрешните работи;
9. даване на становища по проекти на нормативни и други актове, регламентиращи противодействието на организираната престъпност и участие в изготвянето на програми и стратегии;
10. участие в екипи, създадени съвместно с други компетентни държавни органи, служби и органи на други държави и международни организации;
11. ръководство, помощ и контрол за осъществяване на дейностите по т. 1-10 на съответните териториални звена.
(3) Главна дирекция „Борба с организираната престъпност” осъществява информационно-аналитична, прогностична, контролна, координационна и методическа дейност със собствена или на други органи информация съобразно своята компетентност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Моля, гласувайте § 24.
Гласували 136 народни представители: за 117, против 4, въздържали се 15.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По § 25 има предложение от народния представител Тодор Великов - в § 25 текстът на чл. 52 придобива следния вид:
„Чл. 52. (1) Главна дирекция „Полиция” е национална специализирана дирекция за оперативно-издирвателна, превантивна, методическа, контролна и информационно-аналитична дейност по предотвратяване, пресичане и разкриване на престъпления с изключение на свързаните с организирана престъпна дейност, както и за опазване на обществения ред.
(2) За изпълнение на задачите по ал. 1 Главна дирекция „Полиция” извършва дейности по:
1. превенция, предотвратяване и пресичане на престъпления;
2. разкриване на престъпления;
3. издирване на обвиняеми и подсъдими, укрили се от наказателно преследване, осъдени, отклонили се от изтърпяване на наказание, безследно изчезнали, както и други лица, в предвидените със закон случаи;
4. идентификация на лица;
5. опазване на обществения ред;
6. защита и охрана на стратегически особено важни обекти;
7. осигуряване на сигурността при провеждане на мероприятия;
8. контрол на безопасността на движението по пътищата, на техническата изправност и регистрацията на моторните превозни средства, на водачите на моторни превозни средства и на пътно-транспортните произшествия;
9. разрешение и контрол за ползване на общоопасни средства;
10. разрешение и контрол за извършване на охранителна дейност;
11. конвоиране на лица в страната и в чужбина;
12. ръководство, помощ и контрол за осъществяване на дейностите по т. 1-11 на съответните звена в областните дирекции;
13. издаване на документи за самоличност и контролиране тяхното законосъобразно ползване и съхранение;
14. регулиране на миграционните процеси и издаване на необходимите за това документи.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 127 народни представители: за 14, против 85, въздържали се 28.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По § 25 има предложение от народния представител Иван Костов:
В § 25. В чл. 52, ал. 1 след думата „престъпление” текстът се заменя с „извършвани от организирани престъпни групи”.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Народният представител Иван Костов оттегля предложението си.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 25:
„§ 25. Член 52 се изменя така:
„Чл. 52. (1) Главна дирекция „Криминална полиция” е национална специализирана структура за оперативно-издирвателна, превантивна и информационно-аналитична дейност по предотвратяване, пресичане и разкриване на престъпления с изключение на свързаните с организирана престъпна дейност.
(2) За изпълнение на задачите по ал. 1 Главна дирекция „Криминална полиция” извършва дейности по:
1. превенция, предотвратяване и пресичане на престъпления;
2. разкриване на престъпления;
3. издирване на обвиняеми и подсъдими, укрили се от наказателно преследване, осъдени, отклонили се от изтърпяване на наказание, безследно изчезнали, както и на други лица в предвидените със закон случаи;
4. идентифициране на лица;
5. ръководство, помощ и контрол за осъществяване на дейностите по т. 1-4 на съответните звена в областните дирекции.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля народните представители да гласуват § 25 - чл. 52, както беше прочетен.
Гласували 126 народни представители: за 110, против 1, въздържали се 15.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По § 26 има направено предложение от народния представител Тодор Великов – § 26 придобива следния вид:
„Чл. 52а се заличава”.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля народните представители да гласуват.
Гласували 123 народни представители: за 18, против 86, въздържали се 19.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля народните представители да гласуват.
Гласували 124 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 13.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По § 27 има направено предложение от народния представител Тодор Великов – в § 27 се създават нови точки 4 и 5 със следното съдържание:
„4. Навсякъде в текста на чл. 52г думите „главна дирекция” се заменят с думата „дирекция”.
5. В ал. 1 на чл. 52г думите „на МВР” се заменят с „в състава на Главна дирекция „Обществена безопасност”.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля народните представители да гласуват.
Гласували 118 народни представители: за 10, против 87, въздържали се 21.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля народните представители да гласуват.
Гласували 123 народни представители: за 112, против 1, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По § 28 има направено предложение от народния представител Тодор Великов – в § 28 се правят следните изменения и допълнения:
1. Навсякъде в предложения текст на чл. 52д думите „главна дирекция” се заменят с думата „дирекция”.
2. В ал. 1 на чл. 52д думите „на МВР” се заменят с думите „в състава на Главна дирекция „Обществена безопасност”.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля народните представители да гласуват.
Гласували 120 народни представители: за 7, против 94, въздържали се 19.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 28:
„§ 28. Създава се нов чл. 52д:
„Чл. 52д. (1) Главна дирекция „Гражданска защита” е национална специализирана структура на МВР за изпълнение на задачи по защита при бедствия при условията и по реда на този закон и на Закона за защита при бедствия.
(2) За изпълнение на задачите по ал. 1 Главна дирекция „Гражданска защита” извършва дейности по:
1. гражданска защита и защита при бедствия в единната спасителна система, като:
а) превантивна дейност;
б) предупреждение и оповестяване при бедствия;
в) операции по издирване и спасяване;
г) провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи при бедствия;
д) оперативна защита при наводнения;
е) радиационна, химическа и биологична защита при инциденти и аварии, свързани с опасни вещества и материали;
ж) обучение на населението за начините на поведение и действие при бедствия и прилагане на необходимите защитни мерки;
з) координиране на обучението за действие при бедствия;
и) оказване на методическа и експертна помощ по защита при бедствия на териториалните органи на изпълнителната власт;
к) осъществяване на взаимодействието с компетентните държавни органи по въпросите на готовността за работа при положение на война, при военно или извънредно положение;
л) предлага на министъра на вътрешните работи да обяви бедствено положение на територията на цялата страна или на част от нея;
2. Подпомагане дейността на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет;
3. Защита на населението при обявяване на режим „положение на война”, „военно положение” или „извънредно положение” в съответствие с разпоредбите на Женевските конвенции от 12 август 1949 г. (необнародвани), ратифицирани с Указ № 181 на Президиума на Народното събрание от 1954 г. (Изв., бр. 43 от 1954 г.), и Допълнителните протоколи към Женевските конвенции от 1977 г., ратифицирани с Указ № 1586 на Държавния съвет от 1989 г. (ДВ, бр. 62 от 1989 г.);
4. Ръководство, помощ и контрол за осъществяване на дейностите по т. 1-3 от териториалните й звена.
(3) Редът за осъществяване на дейностите по ал. 2, т. 1, букви „в” – „ж” се определя с инструкции на министъра на вътрешните работи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля уважаемите народни представители да гласуват.
Гласували 113 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По § 29, § 30, § 31, § 32, § 33, § 34, § 35, § 36 и § 37 комисията подкрепя текста на вносителя за съответните параграфи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля уважаемите народни представители да гласуват изброените параграфи.
Гласували 113 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По § 38 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 38:
„§ 38. В Глава седма, Раздел ІІ се създават чл. 91и – 91л:
„Чл.91и. При провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи за защита при бедствия, както и за осигуряване на достъп до мястото на бедствието, до изкуствени и естествени водоизточници органите за защита при бедствия имат право:
1. да влизат по всяко време в жилищни, производствени и други сгради и помещения на физически и юридически лица, непосредствено засегнати от бедствието;
2. да разрушават сгради или част от тях, да разглобяват конструкции, да отстраняват, унищожават или повреждат имущество, дървета или други насаждения, когато няма друг начин за действие;
3. да използват спасителни, транспортни, съобщителни и други технически средства – собственост на физически и юридически лица;
4. да привличат граждани за оказване на съдействие;
5. да изменят реда за движение в района, където се провеждат спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи, до пристигане на компетентните органи.
Чл. 91к. При упражняване на контрол по защитата органите за защита при бедствия:
1. извършват проверки на обекти, работещи с рискови вещества и материали;
2. извършват проверки на локалните автоматизирани системи за оповестяване;
3. извършват проверки в жилищата на гражданите през деня в присъствието на обитателите им при получаване на писмен сигнал за наличие на рискови вещества или материали, а при отсъствието или отказа им – след разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд;
4. извършват проверки във връзка с изпълнението на оперативната защита при наводнения;
5. дават задължителни предписания;
6. съставят констативни актове за нарушения по Закона за защита при бедствия;
7. при наличие на данни за извършено престъпление сигнализират съответния прокурор;
8. изискват от държавни и местни органи, организации, юридически лица и граждани документи и сведения, свързани с осигуряването на защитата.
Чл. 91л. Органите за защита при бедствия не могат да извършват дейност по защита:
1. в обекти на подземната минна промишленост;
2. в обекти от енергетиката – АЕЦ, мрежи с високо напрежение;
3. в обекти на Министерството на отбраната;
4. извън вътрешните морски води.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми народни представители, моля, гласувайте.
Гласували 113 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията предлага да отпаднат § 39 и 40, тъй като са отразени на систематичните им места в § 38.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми народни представители, моля, гласувайте.
Гласували 106 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По § 41 и 42 комисията подкрепя текста на вносителя и тези параграфи стават съответно § 39 и 40.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми народни представители, моля, гласувайте.
Гласували 112 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По § 43 има направено предложение от народния представител Иван Костов:
В чл. 161а, ал. 1 и ал. 2 думите „компетентна специализирана структура” отпадат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Предложението се оттегля в залата.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 43, който става § 41:
„§ 41. В Глава тринадесета се създава Раздел ІІІа с членове 161а – 161м:
„Раздел ІІІа
Обмен на информация или данни с компетентни органи на държави – членки на Европейския съюз, с цел предотвратяване, разкриване и разследване на престъпления
Чл. 161а.(1) По реда на този раздел МВР чрез компетентна специализирана структура осъществява опростен обмен на информация или данни с компетентните правоприлагащи органи на държавите – членки на Европейския съюз, и страните по Споразумението от Шенген с цел предотвратяване, разкриване и разследване на престъпления.
(2) Министерството на вътрешните работи чрез компетентна специализирана структура може да предоставя:
1. информация или данни от информационните фондове на министерството;
2. информация или данни, получени от други държавни органи или органи на местното самоуправление, от юридически или физически лица.
(3) Обменът на информация или данни с компетентните органи на държавите – членки на Европейския съюз, и страните по Споразумението от Шенген се извършва при спазване на условията и реда за достъп до тях съгласно действащото законодателство и международните договори, по които Република България е страна, както и при спазване на изискванията на Закона за защита на класифицираната информация и Закона за защита на личните данни.
Чл. 161б. Не се допуска събиране на информация или данни единствено с цел да се предоставят на компетентните органи на други държави членки.
Чл. 161в.(1) Предоставяне на исканата информация или данни може да се откаже, когато са налице достатъчно основания да се предположи, че съществува опасност:
1. да се създадат условия за заплаха за националната сигурност и обществения ред;
2. да се попречи на действия по разследване или на събиране на данни с цел образуване на наказателно производство;
3. да се застраши сигурността на физическо лице.
(2) Освен в случаите по ал. 1, може да се откаже предоставяне на исканата информация или данни, когато те:
1. не отговарят на целите, за които са поискани;
2. са за престъпление, за което по закон е предвидено наказание лишаване от свобода за срок до една година или друго по-леко наказание.
(3) Исканата информация или данни се предоставят, само ако е получено разрешение от компетентния съдебен орган за достъп до тях.
Чл. 161г.(1) Когато искането е за предоставяне на информация или данни по чл. 161а, ал. 2, т. 2, МВР отправя запитване до съответния компетентен държавен орган, орган на местното самоуправление, юридическо или физическо лице. Те са длъжни да предоставят в срок исканите информация или данни.
(2) Информация или данни, получени от друга държава членка или от трета държава, се предоставят от МВР след изрично писмено съгласие на държавата, която ги е предоставила.
Чл. 161д.(1) Информация или данни се предоставят въз основа на искане от съответния компетентен орган на държавата членка.
(2) Искането за предоставяне на информация или данни се изготвя на един от официалните езици на Европейския съюз и съдържа:
1. основанията, че съответните информация или данни са налични;
2. целта, с която се искат информацията или данните;
3. връзката между целта и лицето, за което се отнасят информацията или данните.
(3) Информация или данни, необходими за предотвратяване, разкриване или разследване на престъпления по чл. 36 от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест, може да се предоставят без отправяне на искане.
Чл. 161е.(1) При получаване на искане по чл. 161д, ал. 1 информацията или данните се предоставят, ако не са налице обстоятелствата по чл. 161в. Предоставянето на исканите информация или данни се извършва в срок до:
1. осем часа – при спешно искане за информация или данни, свързани с престъпленията по чл. 36 от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест, от информационен фонд на МВР;
2. седем дни – за информация или данни, свързани с престъпления по чл. 36 от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест, от информационен фонд на МВР;
3. четиринадесет дни – за всички останали случаи.
(2) При обективна невъзможност за спазване на срока по ал. 1, т. 1 незабавно се уведомява органът, отправил искането за отлагането, като исканите информация или данни се предоставят в срок до три дни.
(3) При обективна невъзможност за предоставяне в сроковете по ал. 1, т. 2 и 3 незабавно се уведомява органът, отправил искането.
(4) Сроковете по ал. 1 започват да текат от момента на постъпване на искането.
Чл. 161ж. (1) Обменът на информация или данни се извършва при съблюдаване на установените правила за защита на използването на каналите за връзка чрез:
1. Шенгенската информационна система (ШИС);
2. органите на Международната организация на криминалната полиция (Интерпол) в държавите членки;
3. органите на Европейската полицейска служба (Европол);
4. задгранични представители на МВР и офицери за връзка на държави членки в Република България;
5. електронна поща или факс;
6. всеки надлежно защитен начин, при който може да се установи автентичността на искането за предоставяне на информация или данни.
(2) Обменът на информация или данни по този раздел се извършва и с Европол и Евроюст, когато информацията или данните са за престъпления от тяхната компетентност.
Чл. 161з. При предоставяне на информация или данни по този раздел на компетентен орган на друга държава членка компетентната специализирана структура на МВР може:
1. да определи условия за използването им;
2. да изиска съобщаване на резултата от наказателното производство или действията за събиране на данни с цел образуване на наказателно производство.
Чл. 161и.(1) Компетентната специализирана структура на МВР може да иска от съответния компетентен орган информация относно използването и последващата обработка на предоставените информация или данни.
(2) Компетентният орган на държавата членка се задължава да предоставя информация за спазването на изискванията по ал. 1 и по чл. 161з.
Чл. 161к.(1) При условията и по реда на този раздел компетентна специализирана структура на МВР може да отправя искания до компетентните органи на държавите членки за предоставяне на информация или данни.
(2) Компетентната специализирана структура на МВР използва получените по ал. 1 информация или данни при спазване на определените от компетентния орган на държавата членка условия.
Чл. 161л. Предоставените по реда на този раздел информация или данни на компетентна специализирана структура на МВР може:
1. да се използват само за целта, за която са поискани, или за предотвратяване на възникнала опасност за националната сигурност и обществения ред;
2. да се обработват с друга цел извън случаите по т. 1 само с предварително разрешение от съответния компетентен правоприлагащ орган на държавата членка, предоставил информацията или данните;
3. да се използват като доказателство в наказателно производство само с предварително разрешение от съответния компетентен правоприлагащ орган на държавата членка, предоставила информацията или данните.
Чл. 161м. Министърът на вътрешните работи утвърждава формулярите-образци за обмен на информация или данни по този раздел.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля народните представители да гласуват.
Гласували 116 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По параграфи 44, 45, 46, 47, 48, 49 и 50 комисията подкрепя текстовете на вносителите, които стават съответно параграфи 42, 43, 44, 45, 46, 47 и 48.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля народните представители да гласуват.
Гласували 115 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 14.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По § 51 има направено предложение от народния представител Тодор Великов:
В предложения текст на чл. 189, ал. 2 думите „конкурс не се провежда” се заменят с думите „се провежда конкурс”.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Давам думата на народния представител Тодор Великов.
ТОДОР ВЕЛИКОВ (РЗС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, много от предложенията, които бях направил, не се приемат. Бях решил да не се изказвам, но това е много интересно предложение. Въпросът е защо се отменят конкурсите за категориите А и Б.
Предложението ми е продиктувано от липсата на състезателен характер. По време на представянето на законопроекта в комисията министърът изрази желанието си да го няма това конкурсно начало.
Да сме комунисти и да не допускаме конкурси – разбирам, но ние сме демократи. Явили сме се на най-важното състезание в нашата страна и това са парламентарните избори. Тогава когато няма конкурс за точно тези две категории – за А и Б, това означава, че някой трябва да чака потупване по рамото, за да бъде назначен, така ли? Това означава, че в момента ще продължи да се шири един от най-големите бизнеси в момента в нашата страна и това е купуването на постове. Това е една широко разпространена форма на корупция.
Господин заместник-министър, аз много се радвам, че министърът на вътрешните работи ме покани в министерството. Много държа на тази покана, за да мога да го запозная с интересни данни и факти, с които разполагам. До шест месеца аз няма да ги обявя пред залата, но след шестия месец ще се постарая те да станат известни.
Затова аз предлагам точно за тези две категории – А и Б, да има конкурс, защото няма друг критерий за израстване на служителите, освен конкурса. Така ще се видят професионалните качества.
Разбирате ли какво ще стане, ако няма конкурси в тези две категории? Тогава устните разпореждания ще текат в много по-голяма и силна степен. Тогава кой ще носи отговорност? Тогава може някой да си каже: а, бе, чакай, Тодор Великов като толкова много знае и парадира, да вземем да го подслушваме, хей така. И да се разпореди на някой, и да вземе да открие, че Тодор Великов, по думите на някои колеги, е бил продукт на ДАНС. Да, има бръмбари в главите на много хора, които спекулират с тази тематика. (Шум и реплики в залата.)
Да, аз съм бил член на ДАНС, да – нещатен сътрудник… Толкова измислени истории!
Господин министърът на няколко пъти каза, че много от хората, които изказват обратно на неговото мнение, като че ли са били в чужбина. То, в тази ситуация по-добре да си бил в чужбина, отколкото да си бил покрай милиционери, които сега ни затрупват с информация и да се чудим как да излезем от ситуацията.
Затова аз подкрепям предложението тук да бъде прието и наистина да има конкурс, защото това е най-добрият начин, по който да има израстване и да могат служителите да следват своята професионална кариера, да не участват в такива схеми, които са противозаконни, а да се работи в правилната посока. Защото ще попаднете в същия капан, в който попаднаха предишните правителства, които управляваха държавата ни. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли реплика към господин Великов? Не виждам желаещи.
Господин Миков, имате думата.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, Министерството на вътрешните работи не би трябвало да е министерство само на една политическа фракция на управляващото мнозинство. То би трябвало да изпълнява функции, които са извън политиката.
С предишния текст от предишното гласуване вие отнехте и премахнахте съгласувателната процедура по отношение на генералния комисар, а сега вече главен секретар, с президента. Отрязахте това правомощие на държавния глава да участва в тази съгласувателна процедура. Очевидно, както вървите, утре ще отнемете и правомощията за назначаване на посланици. „Вся власт ГЕРБ-ом!”. (Шум и реплики в залата.)
Натам вървите, натам вървите! Същото правите и тук, разширявайки кръга от категории по отношение на които не се изисква конкурс. Вие вкарвате политическото начало и на по-ниските равнища. До момента съществуваше такава възможност за най-високата категория – категория А. Сега вие разширявате и за категория Б. Това означава, че дори 30 години да управлявате, както се каните, на 31-та година, когато дойде следващото правителство, когато дойде следващото мнозинство, то по същите политически причини ще нареди не само от категория А, но и от категория Б. Премахването на конкурсното начало освен че крие риск, за който каза и народният представител Великов, за политически натиск и за политическо съобразяване на служителите, защото министърът ги назначава без конкурс, то крие нестабилност за служителите не само от най-висшите, но и от средните ръководни равнища. Това правите днес, премахвайки конкурсното начало в полицията и я превръщате в полиция не на България, превръщате я в полиция на ГЕРБ.
Господин Костов също беше направил предложение този текст да отпадне, но очевидно някои обстоятелства…
ИВАН КОСТОВ (СК, от място): Недей да говориш!
МИХАИЛ МИКОВ: Не, не, ще говоря, защото то е написано в доклада. Когато сте правили предложението….
ИВАН КОСТОВ (СК, от място): Аз ще говоря за това.
МИХАИЛ МИКОВ: Сега очевидно няма да подкрепи собственото си предложение. Защо? Защото се включва активно в работата на управляващото мнозинство по превземане на цялата власт в полицията. Е, може ли всички български граждани, всички български партии да смятат, че полицията, Министерството на вътрешните работи, е на всички? То ще се превърне в един момент във ваша политическа полиция. Щом го искате, направете го с това гласуване и премахване на конкурсното начало, но трябва да е ясно на гражданите какво се прави.
Ние знаем, че нямаме гласове да променим това намерение, но имаме достатъчно възможности да го разкажем на хората, за да знаят – първо, премахвате обвързаната компетентност с държавния глава по един въпрос, който пряко касае националната сигурност.
На второ място премахване конкурсното начало по отношение на служителите от категория Б.
Това правите. Така сте избрали. Натам вървите. Направете си политическа полиция.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Добре, ходи го разкажи на червените бабички!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
За първа реплика заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ПЕТРОВ (ГЕРБ): Господин председател, уважаеми колеги, господин Миков, смятам, че в комисията ние говорихме и дискутирахме тази тема доста обстойно и по принцип бяхме се спрели на това да няма по категория А и Б конкурси само и само на базата на това, че по време на Вашето управление тези длъжности не бяха заети. Това – първо.
Сега висят около 400 длъжности на ръководни служители в системата на МВР, които не могат да бъдат заети, а те в същото време заемат и старите си длъжности, което торпилира системата на управление. Единствената причина да се приеме това беше по-бързото отпушване на системата и нейното заработване в смисъл, че ръководните служители да поемат своите ангажименти и системата да започне да работи.
Аз тук искам да се спра и на другото, което Вие коментирате – принципа за конкурсното начало. Да, добре е да има конкурсно начало, но ако се върнем във времето и видим онези кадри, които Вие назначихте по време на Вашето управление и по времето на управлението на господин Петков, някои от висшите ръководни кадри търкаха наровете в следствени арести и голяма част от тях ще отговарят за извършени престъпления, така че давайки този пример аз не искам да отричам конкурсното начало като един важен момент, на базата на който се определят действително хората, имащи необходимите качества, но ми се струва, че трябва да се погледне и от позицията на това в определен момент заварвайки системата на МВР в такова отчайващо състояние, най-вече с дисциплината, дори мотивационно тя не е в добро състояние, искаме просто час по-скоро да може тя да заработи. Това ще стане единствено с назначаването на ръководни служители, които трябва да изискват от своите подчинени. Въпреки всичко, по-нататък Вие ще разберете, може би ние ще направим известно отстъпление от това, което сме дали като предложение. Смятам, че това ще е разумният подход. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Втора реплика има ли?
Господин заместник-министър, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! От името на вносителите на законопроекта бих искал да кажа няколко думи.
Най-напред във връзка с изказването на господин Великов бих искал да направя следното уточнение. Господин Великов, и досега не е имало изисквания за конкурси за категория А, защото от изказването Ви излезе, че Вие за първи път предлагате едва ли не да отпаднат изискванията за конкурси за категории А и Б. Първоначалното ни предложение беше единствено да отпадне изискването за категория Б.
По отношение на поканата, която Ви отправи господин Цветанов. Ако имате каквито и да било данни, доказателства или факти във връзка с купуването на постове за категория Б, моля да ги предоставите в най-скоро време. Обещавам Ви, че в това отношение ще бъдем категорично безкомпромисни. Това е, което мога да кажа на този етап.
Искам да направя още едно уточнение, уважаеми колеги. Никой не поставя под съмнение конкурсното начало във Вътрешното министерство, което беше въведено през 2006 г. Държа да подчертая – конкурсното начало функционира пълноценно и в момента. Има много категории в МВР държавни служители – А, Б, В, Г, Д и Е. Единственото, което предлагаме, е да отпадне изискването за конкурс за категория Б, иначе цялата система и кадрово развитие функционират и в момента на основата на едно състезателно конкурсно начало и за първоначално постъпване, и за израстване в кариерата.
По отношение на изказването на господин Миков. Господин Миков, мисля, че има някакво объркване от Ваша страна. Никой не е отменял процедурата за назначаване на висшата професионална фигура във Вътрешното министерство. Направете си справка, сега ние направихме това. Никой от нас не го е предлагал и никой не е гласувал да се промени преди една седмица. Отново искам да Ви обърна внимание – генералният комисар на МВР се назначава от Президента на Република България по предложение на правителството. Единственото, което сме предложили, е да се замени словосъчетанието „генерален комисар” със словосъчетанието „главен секретар”.
Отново по съществото на нашето предложение за категория Б. Многократно го споменахме и обяснихме проблемите, които са съвършено професионален израз на управленски визии, не са изобщо политически. Разисквахме ги тук преди първото четене на законопроекта и подробно няколко пъти във всички комисии, които гледаха законопроекта. Проблемът е с категория Б. Близо 391 човека в момента заемат тази категория, без да са преминали през конкурс и са временно назначени на длъжността за срок от една година, което напълно блокира системата за управление. Както многократно беше казано, тези хора заемат две щатни бройки – и временно назначената, и тази, на която са работили дотогава. Това създава управленска немощ. Проблемът наистина ескалира и той не се появи при нашето управление.
Специално искам да подчертая, че няма нито един назначен директор на категория Б, включително и от предишното ръководство на министерството, господин Миков. Вие не сте назначили нито един титуляр на категория Б - директор в Министерството на вътрешните работи. Знаете много добре, че това наистина е проблем.
Въпреки това, господин Цветанов разпореди специално работната група, която предложи и разработи мотивите и конкретните текстове на законопроекта, да седнем и да обсъдим всяко едно предложение, което беше направено от страна на всички народни представители. И преди първото четене, и между първо и второ четене подробно сме разгледали всяко едно от предложенията. Въпреки нашите опасения и мотивите, които изложихме съвсем професионално, сме склонни да отстъпим и да запазим изискването за конкурс за категория Б, което ще означава, че трябва да променим така подзаконовата нормативна уредба – това са едни наредби, които да ни дадат възможност с малко по-ускорени срокове, оптимално и справедливо да назначим титуляри на категория Б, макар и след провеждането на конкурс. Това е, което мога да заявя като позиция от страна на вносителите. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Господин Миков, с извинение, имате право на дуплика.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): И аз с извинение, господин председател. Хубаво, че господин Вучков ме поправи. Наистина отменя се не чл. 184, а чл. 184а и затова съм допуснал грешката в другото ми твърдение - за съгласувателната процедура, за което се извинявам.
Обаче само нещо за яснота на залата. Временно назначаване на длъжност може да става в рамките на една година. Време достатъчно и предостатъчно да се проведе не един, а поне два-три конкурса. Кое налага да се отменя въобще конкурсното начало? Да, по мое време много хора бяха назначени временно на тази длъжност до една година, до провеждане на конкурси. (Реплика от народния представител Иван Костов.) Вие сте от 3-4 месеца.
Иване, не подвиквай там! (Шум и реплики.)
За тези 3–4 месеца, когато вие сте наясно за кои длъжности трябва да се провеждат конкурси, нищо не пречи те да бъдат проведени, защото, пак ви казвам, другото означава стремеж към политическа вярност. Стремежът към политическа вярност превръща полицията не във вършеща и изпълняваща закона, а в политическа. От това вие нямате полза и тези служители нямат стабилност на местата.
Аз съм леко обнадежден от това, което казвате като идея за правилника - дано да го направите, но не може да се подкрепи отстъплението от конкурсното начало. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Други изказвания?
Господин Димитров, заповядайте.
ПАВЕЛ ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Миков, поставяте въпроса кое налага мерките, които сега трябва да бъдат взети? Аз искам да припомня на господин Миков, а и на уважаемите колеги депутати, че предложенията, които се правят за изменение на Закона за МВР, са спешни и неотложни мерки, защото тези временни назначения водят до едно притеснение в тези ръководни кадри и в крайна сметка системата не може да заработи. Затова МВР е на този хал. Мисля, че в такава екстремална ситуация министърът следва да поеме отговорността и да назначи тези хора. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря на господин Димитров.
Реплика – господин Великов.
ТОДОР ВЕЛИКОВ (РЗС): Благодаря, господин председател.
Смятам, че това, което беше казано сега, е много несериозно - защото сме работили във форсмажорни обстоятелства, дайте да отменим конкурсите. Това е много несериозно.
Истината е, че в момента трябва да бъде направен нов Закон за МВР, след като се изготви Националната стратегия, която да регламентира дейността в МВР. Това е истината. Затова предложих в комисията да направим измененията в Закона за МВР, които касаят въпроса, свързан с телефон 112 и Министерството на бедствията и авариите, което е закрито. Всички други промени да бъдат включени в новия законопроект, който ще се изготвя, защото така или иначе след приемането на новата стратегия трябва да се направи нов Закон за МВР. Това е истината. Затова е несериозно, че в момента отменяме тези конкурси, за да може министърът да отпуши системата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Господин Павел Димитров, ще се възползвате ли от правото си на дуплика? Не? Благодаря.
Други изказвания?
Господин Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, понеже сега става дебатът, аз взимам думата, за да подкрепя моето предложение по § 51 и да го мотивирам, за да бъде прието. Приветствам готовността на заместник-министъра на вътрешните работи да реагира положително.
За какво става въпрос? Добре е народните представители да знаят същината на нещата. Аз ще се опитам да го кажа по такъв начин, че да бъде понятно за всички. Избирането чрез конкурс е единственият способ, при който в демократичните страни е намерен начин да бъдат излъчвани лидери. Не послушковци, а лидери. Лидерът отива на конкурс, той се преборва с конкуренцията, той заема мястото и след това дължи това място, тази позиция на собствените си качества. А от друга страна, дължи да служи на тази държава, на тази институция, която е провела конкурса. Така се прекъсва личната зависимост и това е изключително важно за здравината, за силата, за намирането на истински лидери вътре в Министерството на вътрешните работи, които да изведат министерството от кризата, в която се намира.
Не е прав господин Михаил Миков, аз заради това му подвиквам от място. Не е хубаво да ми реагира така, ние сме Народно събрание да си подвикваме. Нямахте характер, трябваше да ги назначите, трябваше да проведе конкурсите. Това изглеждаше отстрани като слабост на волята, като слабост на дисциплината, на енергията, като липса на енергия, като липса на желание. А може би, ако бяхме злонамерени, и на някакви други задни сметки – да се чувства нестабилно на поста, да бъде по-лесно манипулируем, да може по телефона да му се казва да прави каквото трябва, а не каквото пише в закона, и т.н. Всичко можем да подозираме, ако сме зложелателни. Трябваше да ги направите тези конкурси. И не носете вода от десет дерета да поправите това нещо. Просто когато човек е допуснал грешка, става и казва: аз трябваше това нещо да го направя, не събрах сили, не можах да се организирам. Така се прави, ако човекът е честен. Това е положението.
Не става въпрос за най-висшето управленско ниво, за служителите от категория А. Това е част от екипа на самото управление на министерството. Там хората наистина трябва да работят в екип. Там влиза в сила друга логика. Тук не е прав моят колега Тодор Великов – един екип управлява и със силата, и с различните качества, и със способността да се допълва. Той е синергичен, той има по-голяма сила да управлява, отколкото силата на отделните съставящи го служители. Те се допълват, включително и в слабостите се допълват, но трябва да искат и трябва да могат да работят в екип. За категория А това е в сила. Обаче за категория Б, където са средните кадри, където е фактически онова голямо управленско ниво, върху което пада голямата отговорност, там хората трябва да отиват с конкурс.
Аз подкрепям предложението и очаквам то да бъде подкрепено от мнозинството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Реплики към господин Костов? Не виждам.
Имате думата, господин Ципов.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По § 51, господин председател, предстои да гласуваме предложението на народния представител Тодор Великов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Подлагам на гласуване предложението на народния представител Тодор Великов.
Моля, гласувайте.
Гласували 142 народни представители: за 23, против 73, въздържали се 46.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Сега, господин председател, да подложите на гласуване предложението на народния представител Иван Костов в § 51, в чл. 189, ал. 2 да отпадне текстът „и в категория Б”.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля народните представители да гласуват.
Гласували 134 народни представители: за 126, против 6, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 51, който става § 49, със следната редакция:
„§ 49. За израстване в категория А и за заемане на длъжност в тази категория конкурс не се провежда.”
Това е в съответствие с подкрепеното предложение от народния представител Иван Костов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Тук предполагам народните представители разбраха, акцентира се за това, че предложението на господин Костов беше прието.
Моля, гласувайте.
Гласували 132 народни представители: за 112, против 5, въздържали се 15.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 52, който става § 50.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля народните представители да гласуват.
Гласували 130 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 17.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 53, който става § 51:
„§ 51. В чл. 202 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 т. 2 се изменя така:
„2. резултати в служебната дейност;”
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Условията и редът за формиране на допълнителното възнаграждение по ал. 1, т. 2, се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.”
3. Създава се ал. 4:
„(4) Извън възнагражденията по ал. 1 на държавните служители се изплащат и допълнителни възнаграждения, определени със закон или с акт на Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля народните представители да гласуват.
Гласували 131 народни представители: за 106, против 1, въздържали се 24.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя текстовете на вносителя по параграфи 54, 55 и 56, които стават съответно параграфи 52, 53 и 54.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля народните представители да гласуват.
Гласували 129 народни представители: за 108, против 1, въздържали се 20.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По § 57 има направено предложение от народния представител Тодор Великов:
1. В предлагания текст на 257а, ал. 3, след думите „държавни служители” се добавя „изпълняващи дейности по опазване на обществения ред и противодействие на престъпността”.
2. Предлаганият текст на чл. 260, ал. 2, придобива следния вид:
„(2) В Съвета участват представители на ръководството на МВР и на организациите по чл. 257, ал. 1.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Господин Великов, заповядайте, имате думата.
ТОДОР ВЕЛИКОВ (РЗС): Благодаря Ви, господин председателстващ.
Уважаеми колеги, все пак благодаря за индиректната подкрепа на предложението, което направихме за конкурсите, защото чрез предложението и приетото на господин Костов – все пак 50 на 100 от моето предложение беше прието, за което благодаря. Имаме напредък – от всички предложения поне едно е подкрепено.
За предложението, което съм направил по чл. 257, ал. 3. Така, както е предложен текстът на чл. 257, ал. 3 в проекта, се отнася за всички служители със статут на държавни служители, без да се прави разграничение, че едните изпълняват дейности по опазване на обществения ред и противодействие на престъпността, а другите подпомагат изпълнението на основните действия. Тук става въпрос само за тези, които са пряко заангажирани с опазване на обществения ред. Това е ограничението, което желая да се промени в чл. 257, ал. 3.
Що се касае въпроса за чл. 260, ал. 2, фактът, че колективните споразумения и колективните трудови договори, с които се договарят по-благоприятни условия на труд, се сключват съгласно българското, европейското и международно право само между социални партньори в лицето на работодатели и синдикални организации. Други организации, движения, или както се нарича в чл. 260, ал. 2 от Проектозакона за изменение и допълнение на Закона за МВР, представители на служители, нечленуващи в синдикални организации, нямат законно право да бъдат страна в колективния трудов договор. Сами разбирате, че по силата на социалното партньорство нечленуващите в социални синдикални организации не се ползват със статута на социални партньори. Точно заради това казваме, че в тази комисия на социално партньорство, която ще подписва колективните трудови договори, такива нечленуващи трябва да бъдат отделени. В случая се дава процентно съотношение на нечленуващите в синдикални организации да присъстват на такъв диалог, което, меко казано, е неприемливо, но както се приеме от народните представители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря, господин Великов.
Има ли желаещи за реплики към господин Великов? Не виждам.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Тодор Великов, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 124 народни представители: за 23, против 69, въздържали се 32.
Предложението не се приема.
Господин Ципов заповядайте.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 57, който става § 55:
„§ 55. В Глава двадесета се правят следните изменения и допълнения:
1. Чл. 257 се изменя така:
„Чл. 257. (1) Служителите в МВР имат право свободно да се сдружават в синдикални организации за защита на своите трудови и социално-икономически права и интереси.
(2) Държавните служители в МВР могат да членуват в синдикални организации само на служители от МВР. Те не могат да приемат в своите организации лица, които не са служители в МВР.
(3) Лицата, работещи по трудово правоотношение, имат право да се сдружават в синдикални организации при условията и по реда на Кодекса на труда.”
2. Създават се чл. 257а – 257в:
„Чл. 257а. (1) Синдикалните организации на служителите в МВР придобиват качеството на юридическо лице след вписването им по реда, установен за вписване на сдруженията с нестопанска цел.
(2) Синдикалните организации в МВР представляват служителите пред ръководството на МВР и защитават техните права по служебните, трудовите и осигурителните правоотношения, както и по въпросите на жизненото равнище чрез предложения, искания и участие в подготовката на проекти на нормативни и вътрешни актове.
(3) Синдикалните организации, в които членуват държавни служители в МВР, нямат право да се присъединяват или да членуват в национални синдикални организации извън МВР.
(4) Синдикалните организации, в които членуват държавни служители в МВР, имат право да се присъединяват към международни синдикални организации със сродни функции и характер.
(5) Ръководството на МВР съдейства на синдикалните организации за осъществяване на тяхната дейност, като им предоставя безвъзмездно ползване на помещения и им създава други материални условия, необходими за изпълнението на техните функции.
Чл. 257б. (1) Синдикалните организации изразяват и отстояват интересите на своите членове и съдействат за осъществяване на социално-икономическите им права и интереси и за подобряване на жизненото им равнище в сътрудничество и консултации с ръководството на МВР.
(2) Когато при осъществяване на дейностите по ал. 1 не се постигне съгласие с ръководството на МВР, организациите по чл. 257, ал. 1 могат да пристъпят към осъществяване на избрани от тях форми на протестни действия, без членовете им да преустановяват изпълнението на служебните си задължения.
(3) По време на протестните действия представителите на организациите по чл. 257, ал. 1 и ръководството на МВР полагат усилия за разрешаване на спорните въпроси чрез преговори и консултации.
Чл. 257в. (1) Министърът на вътрешните работи и синдикалните организации, в които членуват държавни служители в МВР, сключват споразумение за сътрудничество при осъществяване на социално-икономическите права и интереси на държавните служители.
(2) Министърът на вътрешните работи и синдикалните организации, в които членуват лица работещи по трудово правоотношение в МВР, могат да сключват колективен трудов договор и споразумения при условията и по реда на Кодекса на труда.”
3. Чл. 258 се изменя така:
„Чл. 258. (1) Държавните служители могат да провеждат събрание в извънработно време, включително и в униформа, в:
1. помещения или места, предоставени за ползване и управление на МВР, при условия, определени от съответния ръководител;
2. други помещения, избрани от тях, за което предварително уведомяват съответния ръководител.
(2) Държавните служители могат да провеждат събрания през работно време в рамките на 40 часа годишно, времето и мястото на които се определят от съответния ръководител.”
4. Чл. 259 се изменя така:
„Чл. 259. (1) Държавните служители, които заемат ръководна изборна длъжност в организациите по чл. 257, ал. 1, за времето на мандата си имат право на неплатен отпуск.
(2) Броят на служителите с право на неплатен отпуск по ал. 1 се одобрява от министъра на вътрешните работи след обсъждане в Съвета за социално партньорство в МВР.
(3) Времето по ал. 1 се зачита за трудов стаж по този закон.”
5. Член 260 се изменя така:
„Чл. 260. (1) В МВР се създава Съвет за социално партньорство, наричан по-нататък „съвета”. Съветът се ръководи от министъра на вътрешните работи или от определен от него заместник-министър.
(2) В съвета участват представители на ръководството на МВР, на организациите по чл. 257, ал. 1 и на служителите, нечленуващи в синдикалните организации. Броят на представителите на служителите, нечленуващи в синдикални организации, не може да е по-голям от една четвърт от общия брой представители на организациите по чл. 257, ал. 1.
(3) Съветът осъществява социалния диалог, като разрешава въпросите, свързани с трудовите и служебните отношения и със социално-икономическите права и интереси на служителите, в дух на сътрудничество, взаимни отстъпки и зачитане интересите на всяка от страните.
(4) Съветът полага усилия за доброволно уреждане на възникналите спорни въпроси чрез консултации и преговори за постигане на съгласие и приемане на общи решения по реда на ал. 3.
(5) Съветът приема правила за организацията и дейността си.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля, гласувайте.
Гласували 116 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 11.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 58 и 59, които стават съответно параграфи 56 и 57.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля, гласувайте.
Гласували 116 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 11.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 58:
„§ 58. Параграф 21 от Преходните и заключителните разпоредби се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля, гласувайте.
Гласували 117 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 18.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията предлага да се създаде „Допълнителна разпоредба” с § 59:
„Допълнителна разпоредба
§ 59. Този закон въвежда:
1. Конвенцията за създаване на Европейската полицейска служба (Европол), приета на 26 юли 1995 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 105 от 2006 г., необнародвана) и Решение 2002/107/ПВР на Съвета от 28 февруари 2002 г. за създаване на Евроюст с оглед засилване на борбата срещу сериозната престъпност.
2. Рамково решение 2006/960/ПВР на Съвета от 18 декември 2006 г. за опростяване обмена на информация и сведения между правоприлагащите органи на държавите – членки на Европейския съюз.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля народните представители да гласуват.
Гласували 117 народни представители: за 107, против 2, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на закона „Преходни и заключителни разпоредби”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля, гласувайте.
Гласували 116 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 9.
Наименованието е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Има предложение от народния представител Тодор Великов навсякъде в текста на Преходните и заключителните разпоредби думите „Главна дирекция „Гражданска защита” да се заменят с думите „Главна дирекция „Обществена безопасност”.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля народните представители да гласуват предложението, което не е прието от комисията.
Гласували 121 народни представители: за 8, против 81, въздържали се 32.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя текстовете на вносителя за параграфи 60, 61, 62, 63, 64 и 65.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля народните представители да гласуват.
Гласували 118 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 20.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Има предложение от народния представител Цветан Сичанов и група народни представители за създаване на нов § 65а в Преходните и заключителните разпоредби, което комисията подкрепя.
Комисията предлага да се създаде нов § 66:
„§ 66. С влизането в сила на този закон заварените служебни и трудови правоотношения на държавните служители и лицата, работещи по трудово правоотношение в специалната куриерска служба, не се прекратяват, а се преобразуват съответно в служебни или трудови правоотношения на служители на Министерството на вътрешните работи, като служителите се назначават на длъжностите, които заемат към момента на преобразуване на правоотношенията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля народните представители да гласуват § 66.
Гласували 114 народни представители: за 94, против 2, въздържали се 18.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По § 66 има предложение от народния представител Тодор Великов:
„В § 66, т. 9 текстът „главните дирекции на МВР – „Гражданска защита” и „Пожарна безопасност и спасяване”, се заменят с текста „Главна дирекция „Обществена безопасност” в МВР.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля народните представители да гласуват предложението, което комисията не подкрепя.
Гласували 128 народни представители: за 12, против 89, въздържали се 27.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 66, който става § 67:
„§ 67. В Закона за защита при бедствия (обн., ДВ ....) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 8 думите „министъра на извънредните ситуации” се заменят с „министъра на вътрешните работи”.
2. В чл. 9, ал. 5 думите „Министърът на извънредните ситуации” се заменят с „Главния секретар на Министерството на вътрешните работи (МВР)”.
3. В чл. 11:
а) в ал. 1, т. 3 след думата „повиквания” се добавя „с единен европейски номер 112”;
б) в ал. 2 думите „Министерството на извънредните ситуации” се заменят с „МВР”.
4. В чл. 12, ал. 3 думите „Главна дирекция „Национална служба „Гражданска защита” се заменят с „Главна дирекция „Гражданска защита” – МВР”.
5. В чл. 13, ал. 2, т. 1 думите „Министерството на извънредните ситуации” се заменят с „Министерството на вътрешните работи”.
6. Член 15 се отменя.
7. В чл. 16, ал. 3 думите „министъра на извънредните ситуации” се заменят с „министъра на вътрешните работи”.
8. В чл. 18, ал. 5 думите „Министърът на извънредните ситуации” се заменят с „Министърът на вътрешните работи”.
9. В чл. 22 ал. 1 се изменя така:
„(1) Основни съставни части на единната спасителна система са главните дирекции на МВР – „Гражданска защита” и „Пожарна безопасност и спасяване”, областните дирекции на МВР и центровете за спешна медицинска помощ.”
10. В чл. 24, ал. 2 думите „Главна дирекция „Национална служба „Гражданска защита” се заменят с „Главна дирекция „Гражданска защита – МВР”.
11. В чл. 25 думите „Министерството на извънредните ситуации” се заменят с „Министерството на вътрешните работи”.
12. В чл. 28, ал. 4 думите „министъра на извънредните ситуации” се заменят с „министъра на вътрешните работи”.
13. В чл. 29:
а) в ал. 1 думите „Министерството на извънредните ситуации” се заменят с „МВР”;
б) в ал. 3 думите „Устройствения правилник на Министерството на извънредните ситуации” се заменят с „Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи”;
в) в ал. 5 думите „министъра на извънредните ситуации” се заменят с „главния секретар на МВР”.
14. В чл. 30, ал. 2 думите „Министерството на извънредните ситуации” се заменят с „МВР”.
15. В чл. 31, ал. 2 думите „Главна дирекция „Национална служба „Гражданска защита” се заменят с „Главна дирекция „Гражданска защита” – МВР”.
16. В чл. 42, ал. 1, т. 5 думите „в Министерството на извънредните ситуации” се заменят с „до директора на Главна дирекция „Гражданска защита” – МВР”.
17. В чл. 47:
а) в ал. 1 текстът преди т. 1 се изменя така:
„Директорът на Главна дирекция „Гражданска защита” – МВР:”;
б) в ал. 2 думите „министъра на извънредните ситуации” се заменят с „министъра на вътрешните работи”.
18. В чл. 49, ал. 2 думите „министъра на извънредните ситуации” се заменят с „министъра на вътрешните работи”.
19. В чл. 50, ал. 2 думите „министъра на извънредните ситуации се заменят с „министъра на вътрешните работи”.
20. В чл. 50а думите „министъра на извънредните ситуации” се заменят с „министъра на вътрешните работи”.
21. В чл. 51, ал. 2, т. 2 думите „министъра на извънредните ситуации” се заменят с „министъра на вътрешните работи”.
22. В чл. 54:
а) в ал. 1, изречение второ думите „министъра на извънредните ситуации” се заменят с „министъра на вътрешните работи”;
б) алинея 4 се изменя така:
„(4) Комисията се подпомага от Главна дирекция „Гражданска защита” – МВР.”
23. В чл. 62, ал. 2, т. 4 думите „министъра на извънредните ситуации” се заменят с „министъра на вътрешните работи”.
24. В чл. 63, ал. 2 думите „може да се създаде” се заменят със „се създава”.
25. В чл. 64:
а) в ал. 1, т. 9 думите „Министерството на извънредните ситуации” се заменят с „МВР”;
б) в ал. 2:
аа) в т. 3 думите „Министерството на извънредните ситуации” се заменят с „МВР”;
бб) в т. 6 думите „може да създаде” се заменят със „създава”.
26. В чл. 65, ал. 2:
а) в т. 2 думите „може да създаде” се заменят със „създава”;
б) в т. 4 думите „Министерството на извънредните ситуации” се заменят с „МВР”.
27. В чл. 66 думите „Министерството на извънредните ситуации” се заменят с „МВР”.
28. Глава девета с чл. 67-86 се отменя.
29. В чл. 87 думите „министъра на извънредните ситуации” се заменят с „министъра на вътрешните работи”.
30. В чл. 88:
а) в ал. 1 думите „министърът на извънредните ситуации” се заменят с „министърът на вътрешните работи”;
б) в ал. 5 думите „министъра на извънредните ситуации” се заменят с „министъра на вътрешните работи”.
31. В чл. 89 думите „министъра на извънредните ситуации” се заменят с „министъра на вътрешните работи”, а думата „експертизи” се заличава.
32. В чл. 90 думите „министърът на извънредните ситуации” се заменят с „министърът на вътрешните работи”.
33. Членове 95, 96 и 97 се отменят.
34. В чл. 100:
а) в ал. 1 думите „министъра на извънредните ситуации” се заменят с „министъра на вътрешните работи”;
б) в ал. 2 думите „министъра на извънредните ситуации” се заменят с „министъра на вътрешните работи”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля уважаемите народни представители да гласуват.
Гласували 121 народни представители: за 104, против 2, въздържали се 15.
Предложението е прието.
Сега часът е точно 11,00. В 11,30 ч. продължаваме нашата работа.

(След почивката)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има заявено желание от името на парламентарна група. Господин Яне Янев има думата.
ЯНЕ ЯНЕВ (РЗС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще прочета декларация от името на Парламентарната група на „Ред, законност и справедливост”.
„Двадесет години след 10 ноември са необходими нов ред, нова Конституция и нова държавност. Какво пожела народът на огромните митинги и демонстрации веднага след 10 ноември 1989 г. и какво постигна държавата след две десетилетия преход? Това е критерият, по който можем да оценим направеното през тези 20 години демокрация. Отговорът е ясен: българските граждани оцениха многопартийността, политическия плурализъм, свободата на словото, правото на сдружаване, неприкосновеността на частната собственост и членството на страната ни в Европейския съюз и НАТО. За огромна част от нашето общество тези демократични завоевания не могат да компенсират два тежки порока на българския преход – бедността и престъпността. Дори и най-големите поддръжници на статуквото след толкова неуспешни политически експерименти трябва да признаят, че утвърждаването на демокрацията бе подменено с криминален преход. Огромна част от националното богатство бе присвоено от групировките, създадени от БКП и БСП, а страната ни остана най-бедната и изостанала държава в Европа. Корупцията обхвана всички етажи на всички институции. Затова България стана символ на корупция и престъпност в цяла Европа, а опасността мафията окончателно да победи държавата все още не е отминала.
Системата за национална сигурност не функционира пълноценно, а част от съдебната власт се е превърнала в частен бизнес, който няма нищо общо със законността. България е европейски шампион през последните 20 години по публични и показни убийства и отвличания, при това неразкрити и ненаказани.
Нацията деградира – демографски, образователно, културно и духовно. Налице е дълбока криза на доверието към държавата и политическата система, а разделението на властите и демократичните правила са изпразнени от реално съдържание. Това за пореден път се потвърди и тази седмица след отказа на президента на републиката да освободи посланиците в Съединените щати и в Турция за фалшифицирането на изборите в чужбина. Този отказ е затова защото президентът знае, че и той е бил избран чрез гласове фантоми, средно по 1500 на секция, от Република Турция. Отказът за отзоваването на посланици показва, че Георги Първанов дължи властта си на безпринципна политическа сделка с Движението за права и свободи. Той взе от политико-икономическия холдинг на Ахмед Доган непогасяеми политически кредити в особено големи размери и докато е на власт, ще ги връща заедно с лихвите.
Причината обаче далеч не е само в личността на Георги Първанов, а в системата, която прави възможно това да се случи. Затова ние от „Ред, законност и справедливост” се обявяваме не само за импийчмънт на президента, а за импийчмънт на цялата държава, на политическата система, която продължава да властва през последните 20 години по сценарий на старата комунистическа номенклатура. Така ще стане ясно дали има конституционно мнозинство в Четиридесет и първото Народно събрание и ще може ли Първанов да бъде освободен предсрочно директно от суверена. Сега това е особено важно, когато управляващата партия е на път да помилва президента.
Затова ние от РЗС се обявяваме за промяна на промяната. Извършените промени през тези две десетилетия не отговориха пълноценно нито на очакванията, нито на желанията на демократично мислещите хора в България. Лукановата Конституция на безкрайния преход на практика заложи тежки институционални кризи, липса на контрол и отговорност, слаба държава. Необходим е нов основен закон с радикални реформи в съдебната, законодателната, изпълнителната, президентската и местната власт. Възстановяването на доверието в политиката може да стане само чрез връщане на гражданското участие в нея. Страната ни достатъчно дълго бе държава на мутрите, олигарсите и политическата мафия. Време е България да се преучреди като европейска държава. Ефективна държава може да се изгради на основата на пряка референдумна демокрация, реално разделение на властите и доближаване на управленските центрове до хората със строги правила за търсене на отговорност от държавните органи и служители. Необходими са конкретни мерки за ликвидиране на олигархичния модел и пирамидалната икономика, действаща и сега по латиноамерикански образец, в който шепа богати живеят в охолство за сметка на огромното мнозинство от бедни.
Ние искаме рестарт на посттоталитарната държава и нови правила, които реално да гарантират демокрацията, свободата на личността, свободата на стопанска инициатива и националното достойнство на България.
Парламентарната група на „Ред, законност и справедливост” призовава партиите от конституционното мнозинство в Четиридесет и първото Народно събрание да започнат незабавни консултации за подготовка на проект за нова Конституция на Република България и свикване на Велико Народно събрание преди президентските избори. Двадесет пропилени години за нацията са недопустимо много време. Четиридесет и пет години комунизъм и двадесет години посттоталитаризъм стигат! Всеки, който счита, че може да прави реформи при този сбъркан модел, се заблуждава и неусетно става част от статуквото.” Благодаря ви. (Ръкопляскания в ПГ на РЗС).
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря на господин Янев.
Господин Ципов, продължаваме с § 67.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, господин председател.
По § 67 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 68.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля народните представители да гласуват.
Гласували 109 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 13.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По § 68 има направено предложение от народния представител Тодор Великов:
В § 68 се правят следните изменения:
1. в текстовете „Главна дирекция „Борба с организираната престъпност” и „Главна дирекция „Досъдебно производство” се заличава думата „Главна”;
2. текстът „Главна дирекция „Криминална полиция”, Главна дирекция „Охранителна полиция” се заменя с текста „Главна дирекция „Полиция”;
3. текстът „Главна дирекция „Охранителна полиция” се заменя с текста „Главна дирекция „Полиция”;
4. текстът „Пожарна безопасност и спасяване” се заменя с текста „Обществена безопасност”;
5. текстът „дирекция „Миграция”, дирекция „Български документи за самоличност” и” се заличава.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми народни представители, моля да гласувате това предложение, което комисията не подкрепя.
Гласували 117 народни представители: за 10, против 79, въздържали се 28.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По същия параграф има направени предложения от: народния представител Иван Костов, което бе оттеглено; и от Цветан Сичанов и група народни представители, което е подкрепено по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 68, който става § 69:
„§ 69. В Закона за защита на класифицираната информация (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В Допълнителните разпоредби:
а) в § 1 точки 1 и 2 се изменят така:
1. „Служби за сигурност” са Националната разузнавателна служба, Националната служба за охрана, Държавна агенция „Национална сигурност”, служба „Военна информация” на Министерството на отбраната, Главна дирекция „Борба с организираната престъпност” и специализираната дирекция „Оперативни технически операции” на МВР.
2. „Служби за обществен ред” са Главна дирекция „Криминална полиция”, Главна дирекция „Охранителна полиция”, Главна дирекция „Гранична полиция”, Главна дирекция „Досъдебно производство”, Главна дирекция „Пожарна безопасност и спасяване” и областните дирекции на МВР, служба „Военна полиция” на Министерството на отбраната.”;
б) параграф 2а се изменя така:
„§ 2а. За целите на този закон служителите на Академията на Министерството на вътрешните работи, на институтите на Министерството на вътрешните работи, курсантите, служителите в специализираните административни дирекции, в Главна дирекция „Гражданска защита”, в дирекция „Международни проекти”, в дирекция „Вътрешна сигурност”, в звеното за вътрешен одит и в дирекция „Международно оперативно полицейско сътрудничество” се смятат за служители на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност”.”;
в) създава се § 2б:
„§ 2б. За целите на този закон служителите на дирекция „Миграция”, дирекция „Български документи за самоличност” и дирекция „Национална система 112” се смятат за служители на Главна дирекция „Охранителна полиция”.”
2. В Преходните и заключителните разпоредби се създава § 11а:
„§ 11а. Започналите процедури за проучване и издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация за посочените в параграфи 2а и 2б от Допълнителните разпоредби служители се довършват по досегашния ред.”
3. В Приложение № 1 към чл. 25, в Раздел ІІ т. 4 се изменя така:
„4. Подробна организационна и щатна структура на службите за сигурност и служба „Военна полиция” на Министерството на отбраната, както и обобщени данни за личния им състав.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля народните представители да гласуват.
Гласували 112 народни представители: за 92, против 1, въздържали се 19.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По параграфи 69, 70, 71 и 72 комисията подкрепя текстовете на вносителя, които стават съответно параграфи 70, 71, 72 и 73.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля народните представители да гласуват.
Гласували 116 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 19.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 73, който става § 74:
„§ 74. В Закона за автомобилните превози (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения:
1. В чл. 89:
а) в ал. 1 думите „Министърът на транспорта” се заменят с „Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията”;
б) в ал. 4 думите „Министърът на икономиката и енергетиката” се заменят с „Министърът на икономиката, енергетиката и туризма”.
2. В чл. 89д:
а) в ал. 1 думите „Министърът на транспорта” се заменят с „Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията”;
б) в ал. 4, т. 3 след думите „пребиваващи на нея” запетаята се заменя със съюза „и”, а думите „и на Министерството на извънредните ситуации” се заличават.
3. В останалите текстове на закона думите „министърът на транспорта”, „министъра на транспорта” и „Министерството на транспорта” се заменят съответно с „министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията”, „министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията” и „Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля народните представители да гласуват.
Гласували 119 народни представители: за 103, против 1, въздържали се 15.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 74, който става § 75.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля народните представители да гласуват.
Гласували 117 народни представители: за 98, против 1, въздържали се 18.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 75, който става § 76:
„§ 76. В Закона за водите (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения:
1. В чл. 9, ал. 4 думите „Министерството на транспорта” се заменят с „Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията”, а думите „Министерството на извънредните ситуации” се заменят с „Министерството на вътрешните работи”.
2. В чл. 52, ал. 2 думите „Министерството на транспорта” се заменят с „Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията”.
3. В чл. 131, ал. 1 думите „Министерството на извънредните ситуации” се заменят с „Министерството на вътрешните работи”.
4. В чл. 138, в ал. 2 и в ал. 3 навсякъде думите „Министерството на извънредните ситуации” се заменят с „Министерството на вътрешните работи”.
5. В чл. 142 думите „Министерството на извънредните ситуации” се заменят с „Министерството на вътрешните работи”.
6. В чл. 172 думите „Министерството на транспорта” се заменят с „Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията”.
7. В чл. 190:
а) в ал. 2 думите „Министърът на транспорта” се заменят с „Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията”;
б) в ал. 3 думите „Министърът на извънредните ситуации” се заменят с „Министърът на вътрешните работи”.
8. В чл. 201:
а) в ал. 4 думите „министъра на транспорта” се заменят с „министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията”;
б) в ал. 6 думите „министъра на извънредните ситуации” се заменят с „министъра на вътрешните работи или оправомощено от него длъжностно лице”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля народните представители да гласуват.
Гласували 113 народни представители: за 97, против 1, въздържали се 15.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По § 76 комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 76 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля народните представители да гласуват.
Гласували 111 народни представители: за 88, против 9, въздържали се 14.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По § 77 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграфа:
„§ 77. В Закона за движение по пътищата (обн., ДВ, ...) се правят следните изменения:
1. В чл. 91, ал. 3 думите „Министерството на извънредните ситуации” и запетаята след тях се заличават.
2. В чл. 138:
а) в ал. 4 думите „Министърът на транспорта” се заменят с „Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията”;
б) в ал. 6 думите „Министърът на икономиката” се заменят с „Министърът на икономиката, енергетиката и туризма”, а думите „министъра на транспорта” се заменят с „министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията”.
3. В чл. 140:
а) в ал. 2 думите „министъра на транспорта” се заменят с „министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията”;
б) алинея 4 се изменя така:
„(4) Пътните превозни средства от поделенията на Въоръжените сили и бронираната, колесната и верижната техника, влекачите и специалната техника на Министерството на вътрешните работи се регистрират и отчитат по ред, определен от съответния министър. Формата, размерът и видът на регистрационните номера на превозните средства на Въоръжените сили се съгласуват с министъра на вътрешните работи.”
в) в ал. 6 думата „продоволствието” се заменя с „храните”.
4. В чл. 146:
а) в ал. 1 думите „министъра на транспорта” се заменят с „министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията”;
б) в ал. 2 думата „продоволствието” се заменя с „храните”, а думите „министъра на транспорта” се заменят с „министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията”.
5. В чл. 166а:
а) в ал. 1 в текста преди т. 1 думите „министъра на икономиката и енергетиката” се заменят с „министъра на икономиката, енергетиката и туризма”;
б) в ал. 3, т. 4 думата „продоволствието” се заменя с „храните”.
6. В § 11, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби думите „министъра на транспорта” се заменят с „министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията”, думата „продоволствието” се заменя с „храните”, а думите „министъра на икономиката и енергетиката” се заменят с „министъра на икономиката, енергетиката и туризма”.
7. В останалите текстове на закона думите „министърът на транспорта”, „министъра на транспорта” и „Министерството на транспорта” се заменят с „министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията”, „министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията” и „Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля народните представители да гласуват.
Гласували 111 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По § 78 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
„§ 78. В Закона за електронните съобщения (обн., ДВ, ...) в чл. 20, ал. 1, т. 14 накрая се добавя „след съгласуване с Министерството на вътрешните работи”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля народните представители да гласуват предложението.
Гласували 110 народни представители: за 95, против 1, въздържали се 14.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По § 79 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
„§ 79. В Закона за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти (обн., ДВ, ...) се правят следните изменения:
1. В чл. 4, ал. 10 думите „и на министъра на извънредните ситуации” се заличават и думите „по тяхно искане” се заменят с „по негово искане”.
2. В чл. 25:
а) в ал. 2 думите „и министъра на извънредните ситуации” се заличават и думите „които отправят” се заменят с „който отправя”;
б) в ал. 4, 7 и 10 думите „и министъра на извънредните ситуации” се заличават.
3. В чл. 25а, ал. 3 думите „и с министъра на извънредните ситуации” се заличават.
4. В чл. 25б, ал. 1 в текста преди т. 1 думите „и министъра на извънредните ситуации” се заличават.
5. В чл. 28 в текста преди т. 1 думите „и министърът на извънредните ситуации” се заличават и думите „могат да предложат” се заменят с „може да предложи”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля народните представители да гласуват § 79.
Гласували 113 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 80:
„§ 80. В Закона за здравето (обн., ДВ, ...) се правят следните изменения:
1. В чл. 5, ал. 4 думите „Министерството на транспорта” се заменят с „Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията”.
2. В чл. 114, ал. 2 думите „Министерството на извънредните ситуации” се заменят с „Министерството на вътрешните работи”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля народните представители да гласуват.
Гласували 114 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По § 81 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
„§ 81. В Закона за здравословни и безопасни условия на труд (обн., ДВ, ...) се правят следните изменения:
1. В чл. 2, ал. 2, т. 1 и в ал. 3 след думата „отбраната” запетаята се заменя със съюза „и”, а думите „и Министерството на извънредните ситуации” се заличават.
2. В чл. 20, ал. 2 след думата „работи” запетаята се заменя със съюза „и”, а думите „и Министерството на извънредните ситуации” се заличават.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля народните представители да гласуват.
Гласували 115 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По § 82 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
„§ 82. В Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (обн., ДВ, ...) се правят следните изменения:
1. В чл. 10, ал. 4 думите „генералният комисар” се заменят с „главният секретар”.
2. В чл. 22 думата „продоволствието” се заменя с „храните”.
3. В чл. 29 думата „продоволствието” се заменя с „храните”.
4. В чл. 32а навсякъде думата „продоволствието” се заменя с „храните”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля народните представители да гласуват § 82.
Гласували 116 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По § 83 има направено предложение от народния представител Тодор Великов:
В § 83, т. 1 и 2 текстът „директорите на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност”, Главна дирекция „Криминална полиция” и Главна дирекция „Досъдебно производство” се заменя с текста „директорите на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност и досъдебното производство” и на Главна дирекция „Полиция”.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля народните представители да гласуват това предложение, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 114 народни представители: за 13, против 79, въздържали се 22.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 83.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля, гласувайте § 83 по предложение на комисията.
Гласували 112 народни представители: за 96, против 3, въздържали се 13.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 84:
„§ 84. В Закона за културното наследство в чл. 5, ал. 2 след думата „отбраната” запетаята се заменя със съюза „и”, а думите „и министъра на извънредните ситуации” се заличават.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля народните представители да гласуват § 84.
Гласували 115 народни представители: за 104, против 1, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По § 85 има направено предложение от народния представител Тодор Великов – в § 85 се правят следните изменения и допълнения:
„В т. 1 думата „Главна” се заличава.
В т. 2 текстът между думите „ред” и „областните” се заменя с текста „главните дирекции „Полиция”, „Гранична полиция” и „Обществена безопасност” и дирекция „Досъдебно производство”.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля народните представители да гласуват.
Гласували 116 народни представители: за 12, против 81, въздържали се 23.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 85:
„§ 85. В Закона за мерките срещу изпирането на пари се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 17 се създават ал. 3-8:
„(3) Контролните органи на дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност” извършват проверки на място на лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 по прилагането на мерките за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари, както и при съмнение за изпиране на пари.
(4) Контролни органи на дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност” са определените от председателя на Държавна агенция „Национална сигурност” длъжностни лица от състава на дирекцията.
(5) Проверките по ал. 1 могат да се извършват съвместно с органите, на които със специален закон е възложено да упражняват контрол върху лицата по чл. 3, ал. 2 и 3.
(6) Проверките се извършват въз основа на писмена заповед на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност” или на оправомощено от него длъжностно лице, в която се посочват целите, срокът и мястото на проверката, проверяваното лице, както и имената и длъжностите на проверяващите лица.
(7) Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3, държавните органи, органите на местното самоуправление и техните служители са длъжни да оказват съдействие на контролните органи на дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност” при изпълнението на техните функции.
(8) При извършване на проверките на място контролните органи по ал. 3 имат право на свободен достъп в служебните помещения на лицата по чл. 3, ал. 2 и 3, както и да изискват документи и да събират сведения във връзка с изпълнението на възложената им задача.”
2. В чл. 23, ал. 1 след числото „15а” се добавя „или откаже да даде съдействие по чл. 17, ал. 7, или да осигури свободен достъп в служебните помещения на лицата по чл. 3, ал. 2 и 3, да предостави изисканите документи или сведения по чл. 17, ал. 8”.
3. В § 1 от Допълнителните разпоредби:
а) точка 4 се изменя така:
„4. „Служби за сигурност” са Националната разузнавателна служба, служба „Военна информация” на Министерството на отбраната и Главна дирекция „Борба с организираната престъпност” на Министерството на вътрешните работи.”;
б) точка 5 се изменя така:
„5. „Служби за обществен ред” са главните дирекции „Криминална полиция”, „Охранителна полиция”, „Гранична полиция”, „Досъдебно производство”, „Пожарна безопасност и спасяване” и „Гражданска защита”, областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и служба „Военна полиция” на Министерството на отбраната.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля народните представители да гласуват.
Гласували 113 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 19.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 86:
„§ 86. В Закона за опазване на околната среда се правят следните изменения:
1. В чл. 23, ал. 1 думите „Министерството на извънредните ситуации” се заменят с „Министерството на вътрешните работи”.
2. В чл. 75, ал. 2 думите „министъра на транспорта” се заменят с „министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията”.
3. В чл. 110а, ал. 2 думите „министъра на извънредните ситуации, директора на Национална служба „Пожарна безопасност и защита на населението” се заменят с „министъра на вътрешните работи”.
4. В чл. 157а, ал. 2 думите „Министерството на извънредните ситуации, Националната служба „Пожарна безопасност и защита на населението” се заменят с „Министерството на вътрешните работи”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля народните представители да гласуват § 86.
Гласували 114 народни представители: за 98, против 1, въздържали се 15.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 87:
„§ 87. В Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се правят следните изменения:
1. В чл. 39, ал. 1 и 2 думите „Министърът на извънредните ситуации” се заменят с „Министърът на вътрешните работи”.
2. В чл. 44, ал. 2 думите „директора на териториалната дирекция „Гражданска защита” на Министерството на извънредните ситуации” се заменят с „ръководителя на териториалното звено на Главна дирекция „Гражданска защита” на Министерството на вътрешните работи”.
3. В чл. 267, ал. 4, т. 4 думите „в Министерството на извънредните ситуации и” се заличават.
4. В чл. 276, ал. 2, т. 2 думите „Министерството на извънредните ситуации” се заменят с „Министерството на вътрешните работи”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Подлагам на гласуване предложението на комисията за § 87.
Гласували 114 народни представители: за 110, против 2, въздържали се 11.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя текстовете на вносителя за § 88 и 89.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Подлагам на гласуване тези два параграфа, подкрепени от комисията.
Гласували 113 народни представители: за 98, против 2, въздържали се 13.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 90 и предлага следната редакция:
„§ 90. В Закона за публичното предлагане на ценни книжа (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения:
1. В чл. 71, ал. 9 думите „генералния комисар” се заменят с „главния секретар”.
2. В чл. 133, ал. 5, т. 3 думите „генералния комисар” се заменят с „главния секретар”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Подлагам на гласуване предложението на комисията за § 90.
Гласували 111 народни представители: за 98, против 2, въздържали се 11.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 91 и предлага се следната редакция:
„§ 91. В Закона за пътищата (обн., ДВ, бр. ...) чл. 10б се изменя така:
„Чл. 10б. За движение по републиканските пътища на пътни превозни средства на Министерството на вътрешните работи, на Държавна агенция „Национална сигурност”, на Неотложната медицинска помощ и на въоръжените сили, не се заплащат такси по чл. 10.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Подлагам на гласуване предложението на комисията за § 91.
Гласували 112 народни представители: за 100, против 1, въздържали се 11.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По § 92 има направено предложение от народния представител Цветан Сичанов и група народни представители, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 92 и предлага следната редакция:
„§ 92. В Закона за пощенските услуги (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения:
1. Чл. 11 се изменя така:
„Чл. 11. Приемането, пренасянето и доставката на кореспонденция, съдържаща класифицирана информация, се извършва от Министерството на вътрешните работи.”
2. В чл. 14 ал. 2 се изменя така:
„(2) Изискванията за пощенската сигурност се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните работи и с председателя на Държавна агенция „Национална сигурност”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Подлагам на гласуване това предложение.
Гласували 115 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 14.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 93 и предлага следната редакция:
„§ 93. В Закона за регионалното развитие (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 18, ал. 4 думите „Министерството на държавната администрация и административната реформа и Министерството на извънредните ситуации” се заменят с „и Министерството на вътрешните работи”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Подлагам на гласуване това предложение на комисията.
Гласували 111 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 13.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя текстовете на вносителя за § 94 и § 95.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Подлагам на гласуване тези два текста.
Гласували 112 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 12.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По § 96 има направено предложение от народния представител Тодор Великов – в § 96 думата „Главна” се заличава.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Поставям на гласуване това предложение.
Гласували 110 народни представители: за 13, против 77, въздържали се 20.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 96 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадане на § 96.
Гласували 112 народни представители: за 96, против 1, въздържали се 15.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 97, който става § 96.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Подлагам на гласуване това предложение.
Гласували 106 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 98, който става § 97, и предлага следната редакция:
„§ 97. В Закона за чистота на атмосферния въздух (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения:
1. В чл. 3, ал. 2, т. 4 след думите „Министерството на отбраната” запетаята се заменя със съюза „и”, а думите „и Министерството на извънредните ситуации” се заличават.
2. Навсякъде в закона думите „министърът на транспорта”, „министъра на транспорта” и „Министерството на транспорта” се заменят съответно с „министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията”, „министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията” и „Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Подлагам на гласуване това предложение на комисията.
Гласували 108 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 99, който става § 98:
„§ 98. В Закона за храните (обн., ДВ, бр...) се правят следните изменения:
1. В чл. 29е:
а) в ал. 2 думите „генералният комисар” се заменят с „главният секретар”;
б) в ал. 4 думата „продоволствието” са заменя с „храните”.
2. В останалите текстове на закона думата „продоволствието” се заменя с „храните”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля народните представители да гласуват.
Гласували 104 народни представители: за 91, против 4, въздържали се 9.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По § 100 има предложение от народния представител Тодор Великов:
В § 100, т. 2 след думата „престъпност” се добавя „и досъдебно производство”.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля народните представители да гласуват предложението.
Гласували 108 народни представители: за 12, против 75, въздържали се 21.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 100, който става § 99.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля народните представители да гласуват.
Гласували 107 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 12.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По § 101 има предложение от народния представител Цветан Сичанов и група народни представители, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 101, който става § 100:
„§ 100. Законът влиза в сила един месец след обнародването му в „Държавен вестник”, с изключение на § 1, 2, 21, 36, 39, 41, 44, 45, 49, 50, 51, 53, 55, 56, 57, 59, 62, 63, 64, 65, 70 и 91, които влизат в сила от деня на обнародването му.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля народните представители да гласуват това предложение.
Гласували 106 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 13.
Предложението е прието, а с това и Законът за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Господин председател, позволете ми да благодаря на експертите от МВР и на експертите от Правната дирекция на Народното събрание, които ни подпомогнаха в изработването на доклада за второ четене на този дълъг и важен закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Преминаваме към следващата точка от нашата програма, а именно:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ”, № 902-01-22, внесен от Министерския съвет на 25 септември 2009 г.
Заповядайте за процедура.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Правя предложение за допускане в залата на основание чл. 39, ал. 2 на господин Веселин Вучков – заместник-министър на вътрешните работи, господин Стоян Тренин – директор на дирекция в ДАНС, и госпожа Таня Каракаш – началник отдел в ДАНС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля народните представители да гласуват предложението за допуск.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Давам думата за доклад на господин Иван Петров Иванов.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ПЕТРОВ: Благодаря, господин председател.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона – „Закон за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля народните представители да гласуват наименованието на закона.
Гласували 81 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 2.
Наименованието е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ПЕТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля, гласувайте.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ПЕТРОВ: По § 2 има предложение от народния представител Тодор Великов:
В § 2, в текста на чл. 4, ал. 1 се добавят нови точки 15 и 16 със следното съдържание:
„15. сключване на договори в нарушение на правилата и процедурите за отдаване на концесии и възлагане на обществени поръчки;
16. незаконно усвояване на средства от фондове на Европейския съюз.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Думата има господин Великов.
ТОДОР ВЕЛИКОВ (РЗС): Уважаеми господин председател, предложението е допълнение на точките, които се предлагат относно дейностите, които извършва ДАНС – това е сключване на договори в нарушение на правилата.
Понеже по Закона за МВР не беше прието нито едно мое предложение, всички тези предложения, които внесох за ДАНС, също не са приети.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ПЕТРОВ: Едно беше прието.
ТОДОР ВЕЛИКОВ: Едно приехте, но индиректно чрез Иван Костов. Точно пък чрез него не исках да се приема, но както и да е.
Така че, ако не приемете това предложение, аз оттук нататък, понеже виждам, че се гласува машинално, няма да правя повече обосновка на предложенията, които съм направил. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Реплики има ли? Няма.
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 88 народни представители: за 14, против 58, въздържали се 16.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ПЕТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) текстът преди т. 1 се изменя така:
„Държавна агенция „Национална сигурност” извършва дейности за защита на националната сигурност от посегателства, насочени срещу националните интереси, независимостта и суверенитета на Република България, териториалната цялост, основните права и свободи на гражданите, демократичното функциониране на държавата и гражданските институции и установения в страната конституционен ред, свързани с:”
б) точка 4 се изменя така:
„4. корупционни прояви на лица, заемащи висши държавни длъжности;”
в) точка 11 накрая се добавя „както и финансирането им”;
г) точка 12 се изменя така:
„12. международна търговия с оръжия и изделия или технологии с двойна употреба, производство, съхраняване и разпространение на общоопасни средства;”
д) точка 13 се изменя така:
„13. дейности на групи и лица, подпомагащи чужди служби, терористични или екстремистки организации;”
е) точка 14 се изменя така:
„14. миграционни процеси.”;
ж) точки 15 и 16 се отменят.
2. Създава се нова ал. 2:
„(2) Държавна агенция „Национална сигурност” самостоятелно или съвместно с други държавни органи извършва контраразузнавателна дейност за наблюдение, разкриване, противодействие, предотвратяване и пресичане на замислени, подготвяни или осъществявани посегателства срещу националната сигурност, включително в структурите на Министерството на отбраната по чл. 77, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.”
3. Досегашните ал. 2, 3 и 4 стават съответно ал. 3, 4 и 5.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля народните представители да гласуват.
Гласували 94 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ПЕТРОВ: По § 3 е постъпило предложение от Иван Петров и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. Създава се чл. 6а:
„Чл. 6а. (1) Гражданите могат да подават до Държавна агенция „Национална сигурност” предложения и сигнали, които са свързани с дейностите на агенцията по чл. 4.
(2) Редът за разглеждане, препращане на документите по компетентност на съответните органи, проверка и решаване на предложенията и сигналите се определят с наредба на председателя на агенцията.
(3) подателите на документите по ал.1 се уведомяват, че в агенцията се извършва проверка по посочената от тях информация, когато в предложението или сигнала се съдържат твърдения за посегателства срещу националната сигурност по смисъла на чл. 4, ал. 1.
(4) Сигналите, подадени до Държавна агенция „Национална сигурност” във връзка с дейността на длъжностни лица в нейната администрация, се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля народните представители да гласуват § 3.
Гласували 97 народни представители: за 89, против 1, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ПЕТРОВ: По § 4 е постъпило предложение от народния представител Иван Костов, който впоследствие го е оттеглил.
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля народните представители да гласуват § 4.
Гласували 100 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ПЕТРОВ: По § 5 е постъпило предложение от народния представител Иван Костов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5:
„§ 5. В глава трета, Раздел І се създава чл. 10а:
„Чл. 10а. (1) Административното ръководство на администрацията на агенцията се осъществява от главен секретар.
(2) Главният секретар ръководи администрацията, като координира и контролира административните звена за точното спазване на нормативните актове и на законовите разпореждания на председателя на агенцията, за регламентираното движение на документите и информацията и отговаря за отчетността при изпълнение на ежегодните цели на администрацията, включително координира и контролира разпределението и ползването на имуществото, предоставено за управление на агенцията. Главният секретар организира и координира взаимодействието на агенцията с други ведомства и организации. Главният секретар изпълнява и други функции, възложени му от председателя на агенцията.
(3) Главният секретар подпомага председателя и заместник-председателите на агенцията при изпълнението на техните правомощия. Той е непосредствено подчинен на председателя на агенцията.
(4) При изпълнение на правомощията си главният секретар издава заповеди, отнасящи се до администрацията на агенцията или до отделни структурни звена.
(5) Главният секретар не осъществява правомощията си по отношение на оперативно-издирвателната дейност на агенцията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля народните представители да гласуват.
Гласували 102 народни представители: за 93, против 3, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ПЕТРОВ: По § 6 е постъпило предложение от народния представител Тодор Великов, което гласи - в предлагания текст на чл. 11, ал. 2 след думите „Национална сигурност” се поставя запетая и се добавя текстът „утвърден с акт на Министерския съвет”.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля народните представители да гласуват.
Гласували 104 народни представители: за 14, против 72, въздържали се 18.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ПЕТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6:
„§ 6. Член 11 се изменя така:
„Чл. 11. (1) Основни структурни звена в администрацията на Държавната агенция „Национална сигурност” са специализираните дирекции, териториалните дирекции, самостоятелните териториални отдели и специализираните административни дирекции.
(2) Общата численост на служителите в агенцията се определят с правилника за прилагане на закона по предложение на председателя на агенцията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля народните представители да гласуват.
Гласували 100 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ПЕТРОВ: По § 7 е постъпило предложение от народния представител Тодор Великов – в текста на чл. 12, ал. 1 след думите „Специализирана дирекция „Технически операции” се добавя запетая и текстът „Специализирана дирекция „Финансово разузнаване”.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля народните представители да гласуват.
Гласували 98 народни представители: за 9, против 68, въздържали се 21.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ПЕТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля народните представители да гласуват.
Гласували 95 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ПЕТРОВ: По § 8 има постъпило предложение от народния представител Иван Костов, впоследствие оттеглено.
Има второ предложение от народния представител Тодор Великов:
В § 8 текстът на чл. 13, ал. 1 придобива следния вид:
„(1) Специализирани административни дирекции са:
1. дирекция „Инспекторат”;
2. дирекция „Информация и архив”;
3. дирекция „Координация и информационно-аналитична дейност”;
4. дирекция „Човешки ресурси”;
5. дирекция „Международно сътрудничество”;
6. дирекция „Административна”;
7. дирекция „Финансово-стопанска и управление на собствеността”.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Тодор Великов.
Гласували 99 народни представители: за 7, против 73, въздържали се 19.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ПЕТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля народните представители да гласуват § 8.
Гласували 92 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ПЕТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, 10, 11 и 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля народните представители да гласуват.
Гласували 104 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ПЕТРОВ: По § 13 е постъпило предложение от народния представител Тодор Великов – в § 13 т. 1 и 3 се заличават.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля народните представители да гласуват.
Гласували 98 народни представители: за 6, против 72, въздържали се 20.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ПЕТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля народните представители да гласуват предложението на комисията.
Гласували 100 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ПЕТРОВ: По § 14 е постъпило предложение от народния представител Тодор Великов - § 14 се заличава.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля народните представители да гласуват.
Гласували 98 народни представители: за 10, против 75, въздържали се 13.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ПЕТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля народните представители да гласуват.
Гласували 98 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ПЕТРОВ: По § 15 е постъпило предложение от народния представител Иван Костов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15:
„§ 15. В чл. 31 ал. 1 и 2 се изменят така:
„(1) Държавна агенция „Национална сигурност” ползва информация от информационни фондове на Министерството на вътрешните работи за изпълнение на възложените й със закон правомощия.
(2) Достъпът до информацията по ал. 1 се осъществява по начин, непозволяващ разкриване на интереса на агенцията, и при спазване на принципа „необходимост да се знае” по смисъла на чл. 3 от Закона за защита на класифицираната информация.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля народните представители да гласуват § 15.
Гласували 100 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ПЕТРОВ: По параграфи 16, 17, 18, 19, 20, 21 и 22 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля, да гласуваме параграфите до 22 включително.
Гласували 99 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ПЕТРОВ: По § 23 е постъпило предложение от народния представител Иван Костов.
Комисията го подкрепя.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23:
„§ 23. Член 75 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля народните представители да гласуват § 23.
Гласували 101 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ПЕТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля, гласувайте § 24, уважаеми народни представители.
Гласували 104 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ПЕТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 25:
„§ 25. В чл. 77 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Служителите на агенцията ползват почивните бази, санаториалните и профилактичните заведения към Министерския съвет по ред, определен с акт на Министерския съвет.”
2. Създава се ал. 4:
„(4) Почивните бази, санаториалните и профилактичните заведения на Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи се ползват от служителите на агенцията при условия и по ред, определени съвместно от председателя на агенцията и съответния министър.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля народните представители да гласуват.
Гласували 105 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ПЕТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля народните представители да гласуват § 26.
Гласували 106 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ПЕТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 27:
„§ 27. В чл. 110, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се т. 2а:
„2а. при придобито и упражнено право на пенсия – по преценка на органа по назначаване;”.
2. В т. 7, буква „е” навсякъде думите „под или” се заличават.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля народните представители да гласуват § 27.
Гласували 109 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 11.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ПЕТРОВ: По § 28 и § 29 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля народните представители да гласуват.
Гласували 106 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 11.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ПЕТРОВ: По § 30 е постъпило предложение от народния представител Тодор Великов - § 30 се заличава.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля народните представители да гласуват предложението на Тодор Великов.
Гласували 101 народни представители: за 5, против 79, въздържали се 17.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ПЕТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля народните представители да гласуват предложението на комисията по § 30.
Гласували 106 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ПЕТРОВ: По § 31 е постъпило предложение от народния представител Тодор Великов - § 31 се заличава.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля народните представители да гласуват.
Гласували 102 народни представители: за 12, против 74, въздържали се 16.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ПЕТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля народните представители да гласуват.
Гласували 105 народни представители: за 90, против 1, въздържали се 14.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ПЕТРОВ: По § 32 е постъпило предложение от народния представител Тодор Великов - § 32 се заличава.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Подлагам на гласуване предложението на Тодор Великов.
Гласували 105 народни представители: за 3, против 77, въздържали се 25.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ПЕТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 32:
„§ 32. В чл. 127 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създава т. 3:
„3. задържане на лице по чл. 125, ал. 1, ако лицето оказва съпротива или се опитва да избяга”.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Помощните средства са: белезници, каучукови, пластмасови, щурмови и електрошокови палки и прибори, патрони с гумени, пластмасови и шокови куршуми, устройства за принудително спиране на превозни средства, светлинни и звукови устройства с отвличащо въздействие.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля народните представители да гласуват § 32.
Гласували 105 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 12.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ПЕТРОВ: По § 32 е постъпило предложение от народния представител Тодор Великов:
Създава се нов § 32а, както следва:
„§ 32а. В чл. 132 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създават се нови алинеи 2 и 3 със следното съдържание:
„(2) В комисията влиза по един народен представител от всяка парламентарна група.
(3) Председателят на комисията не може да бъде излъчен от управляваща партия или коалиция.”
2. Досегашната ал. 2 става ал. 4, като накрая се добавят думите „и/или документи”.
3. Създават се нови алинеи 5, 6 и 7 със следното съдържание:
„(5) Комисията може да изслушва лицата по ал. 4, както и да предлага на Народното събрание изслушването им.
(6) Комисията подпомага отношенията на агенцията с други държавни органи в областта на националната сигурност.
(7) Заседанията на комисията са закрити, а предоставянето на публична информация става по ред, приет в правилник за дейността й, като се спазват разпоредбите за защита на класифицираната информация.”
4. Досегашните алинеи 3 и 4 стават съответно алинеи 8 и 9.
Комисията не подкрепя предложението за създаване на нов § 32а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля народните представители да гласуват.
Гласували 108 народни представители: за 12, против 67, въздържали се 29.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ПЕТРОВ: По предложение на народния представител Тодор Великов се създава нов § 32б, както следва:
„§ 32б. Създава се нов чл. 132а със следното съдържание:
„Чл. 132а.(1) Председателят на Държавна агенция „Национална сигурност” сезира парламентарната комисия за всеки отделен случай, при който в агенцията са предоставени или придобити данни, чието потвърждаване или опровергаване, или извършването на оперативно-издирвателни дейности въз основа на тях би довело до недопустима намеса в дейността на ръководните органи на политически партии, Министерския съвет, президента на републиката, съдебната власт, медиите и дипломатическите представителства.
(2) В случаите по ал. 1 председателят на агенцията е длъжен да вземе становището на парламентарната комисия, като дотогава оперативно-издирвателни дейности се осъществяват само в неотложни случаи при пряка и непосредствена заплаха за националната сигурност.”
Комисията не подкрепя предложението за създаването на нов § 32б.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля народните представители да гласуват.
Гласували 108 народни представители: за 8, против 76, въздържали се 24.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ПЕТРОВ: Има предложение от народния представител Тодор Великов за създаването на нов § 32в, както следва:
„§ 32в. Създава се нов чл. 132б със следното съдържание:
„Чл. 132б.(1) При изпълнение на своите функции парламентарната комисия може да излиза с писмени становища, които не се оповестяват и са задължителни за председателя на агенцията.
(2) При възникване на особено важни и нетърпящи отлагане въпроси, комисията може да предложи на Народното събрание проект за решение, чието обсъждане влиза в дневния ред на първото следващо пленарно заседание или се насрочва извънредно такова.”
Комисията не подкрепя предложението за създаването на нов § 32в.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля народните представители да гласуват.
Гласували 112 народни представители: за 5, против 78, въздържали се 29.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ПЕТРОВ: От народния представител Тодор Великов е постъпило предложение за създаването на нов § 32г, както следва:
„§ 32г. Създава се нов чл. 132в със следното съдържание:
„Чл. 132в.(1) При необходимост и в условията на конфиденциалност парламентарната комисия може да взема мнението на необвързани със службите за сигурност експерти и/или граждански организации.
(2) Когато на лицата по ал. 1 са предоставени документи и/или информация, получени по реда на чл. 132, ал. 4, същите декларират писмено, че под страх от наказателна отговорност за разкриване на класифицирана информация ще пазят в тайна станалите им известни факти и обстоятелства във връзка с дейността на парламентарната комисия и агенцията, като няма да правят публични изявления.”
Комисията не подкрепя предложението за създаването на нов § 32г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля народните представители да гласуват.
Гласували 107 народни представители: за 5, против 76, въздържали се 26.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ПЕТРОВ: Постъпило е предложение от народния представител Тодор Великов за създаването на нов § 32д, както следва:
„§ 32д. Създава се нов чл. 132г със следното съдържание:
„Чл. 132г. За дейността си парламентарната комисия изготвя годишен доклад, който се приема с решение на Народното събрание.”
Комисията не подкрепя предложението за създаването на нов § 32д.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля народните представители да гласуват.
Гласували 107 народни представители: за 3, против 79, въздържали се 25.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ПЕТРОВ: Постъпило е предложение от народния представител Лютви Местан – в § 33, т. 1 след думите „конституционно установения ред на страната” се добавя изразът „интегритетът на гражданското общество”, след което текстът продължава.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Господин Местан, заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, § 33 има за цел да даде легална дефиниция на категорията „национална сигурност”. Аз започвам с уговорката, че усилието на вносителите най-сетне да се даде определение за тази основополагаща категория заслужава подкрепа, защото действително националната сигурност е една основополагаща категория. Това е своего рода организиращият център на държавността, а до днес ние нямахме легално определение. Вносителите са възприели подхода да изредят основните елементи на националната сигурност и предполагам ще се съгласят, че всяко изреждане крие риска да не бъде достатъчно изчерпателно.
В конкретния случай нашето предложение е: в определението за национална сигурност да се включи и изразът „интегритетът на гражданското общество” поради следните съображения. Българската Конституция прокламира принципа за еднонационалност на българската държава. Наред с това обаче Конституцията неслучайно, ако не ме лъже паметта, в своя чл. 6 и в редица други текстове прокламира уважение към етнически, религиозни и културни различия. Или с други думи България е еднонационална държава, но самата нация не е еднородна от гледна точка на съществуващи в страната етнически и религиозни различия.
Уважаеми господин Петров, аз се извинявам, че по уважителни причини, поради заболяване нямах възможност да защитя предложението си във вашата комисия, но се възползвам от правото си от тази трибуна да Ви помоля още веднъж да премислите дали не си заслужава този израз да се включи в определението за национална сигурност, защото съществуването на етнически и религиозни различия в страната поставя априори въпроса за необходимостта от единението, от интегритета. Необходим е баланс между различията. И ако в страната има тенденции към използването на тези различия в смисъла на тяхното сепариране, това би било действие, което откровено е насочено срещу разбирането ни за националната сигурност. В този смисъл интегритетът на гражданското общество се явява важен, неотменим елемент на националната сигурност дотолкова доколкото без гарантирания интегритет на гражданското общество ние не можем да говорим, че е възможно да се гарантира националната сигурност на страната. Ако решите да ми опонирате, че всички тези проблеми, които поставям, са включени в приложното поле на израза „конституционно установения ред на страната” – убеден съм, че ще имате подобни възражения – аз ще побързам да се съглася с Вас, но ще кажа, че на същото основание би трябвало да отпаднат и другите характеристики на националната сигурност в предложеното ни определение, защото те също априори са включени в израза „конституционно установения ред на страната”. Ако все пак изреждането цели да се подчертае нарочно кои са най-важните характеристики, то аз определено смятам, че интегритетът на гражданското общество е характеристика, която е от висш порядък и заслужава да намери място в това определение. Благодаря за разбирането.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Реплики към господин Местан? Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ПЕТРОВ: Господин Местан, предполагам, че Вие чухте съвсем тихото ми опониране на това, че споменахте преди всичко законоустановения конституционен ред. Той е основополагащ, все пак ние сме правова държава и от гледна точка на това, което Вие казахте, ми се струва, че интегритетът като понятие много по-силно акцентира проблемен въпрос, който ми се струва, че на този етап не е толкова съществен, защото в страната няма такива прояви, които да касаят примерно различия било то в етническо или религиозно отношение, както Вие казвате. Сам по себе си този въпрос не би могло да бъде така пунктуално поставен.
Смятам, че в останалите характеристики, които се съдържат в понятието „национална сигурност”, напълно и цялостно се обхваща предметът на дейност, която службата ще трябва да изпълнява и всъщност това ще бъдат нейните приоритетни задачи.
И друго нещо. Ако трябва да се мери с някаква форма за интегритет, кой би поставил тази норма, ако мога да кажа, или състояние на нещата като интегрираност в обществото или не?
Смятам, че тези въпроси стоят пред държавата като цяло и интегритетът би следвало да бъде едно от тези неща, които така или иначе са ангажирани с централната власт и всички останали институции, които се занимават с тази материя. Така че не смятам, че е толкова важно. Това ми беше репликата по Вашия въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Право на дуплика – заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа, уважаеми господин Петров! Ако погледнем на проблема от гледна точка на онова, което се случи в нашия регион от 1989 г. насам, ще се убедим, че въпросът е изключително важен. Защото редица държави около нас имаха проблеми със своята национална сигурност, включително и загубиха част от суверенитета си именно заради действия, които са насочени срещу интегритета на гражданското общество.
Идеята този израз да бъде неразделна част от определението за национална сигурност цели освен всичко друго действия, насочени срещу интегритета на гражданското общество, разбирайте включително с нюанс на сепаратизъм, освен всичко друго да бъдат дефинирани и като престъпление по смисъла и на този закон като действия, насочени срещу националната сигурност на страната. По същия начин обаче, когато имаме подобен израз като част от определението за национална сигурност, включително изказвания по посока на омраза, също би следвало да бъдат дефинирани вече като действия, които са насочени пряко срещу националната сигурност на страната. Естествено Ваша воля е дали да имате подобно разбиране или не. Аз, за разлика от Вас, считам, че този проблем е изключително важен, той е характерен за общества, които са разнородни по своя етнически и религиозен състав, без това да влиза в някаква колизия с конституционния принцип за еднонационалност на държавата ни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря на господин Местан.
За изказване – господин Четин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, съвсем накратко само искам да допълня това, което каза господин Местан. Вярно е, че към настоящия момент може би няма непосредствена заплаха или пък този проблем не изглежда толкова остро като заплаха, но аз мисля, че по същия начин не стоят на дневен ред като някаква непосредствена заплаха и други елементи от определението за национална сигурност, което е предложено, като например териториалната цялост, суверенитетът, конституционно установеният ред и т.н. и въпреки това те фигурират като понятия, които дефинират термина национална сигурност. Така че ми се струва, че е добре сега да използваме първия опит да се даде една законова дефиниция на понятието „национална сигурност”, в законов текст и ние наистина да обхванем възможно най-широки хипотези, които биха допринесли за по-пълното дефиниране на всички аспекти на този проблем.
Мисля, че интегритетът на нацията, интегритетът на българското гражданско общество е една ценност, която стои на достатъчно сериозна висота и грижа за нейното запазване, колкото са и останалите елементи от тази дефиниция. Струва ми се, че дори и аргументите, които явно са били изтъквани от представителите на Държавната агенция за национална сигурност, че едва ли не това би разширило нейните правомощия, би разширило нейните задачи и т.н., аз мисля, че Държавната агенция за национална сигурност не би трябвало да остане безучастна към всякакви, дори и хипотетични или пък колкото и рядко да се срещат те, но все пак някакви опити за накърняване на този интегритет и за поставяне под заплаха единството на нацията и на спокойствието на българските граждани.
Така че аз ви призовавам наистина съвсем добронамерено да подкрепите това предложение, което само ще допълни и ще обогати съдържанието на понятието национална сигурност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желаещи за реплики? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Лютви Местан, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 113 народни представители: за 15, против 82, въздържали се 16.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ПЕТРОВ: По § 33 има направено предложение от народния представител Иван Костов, което е оттеглено.
Има направено предложение от народния представител Тодор Великов – в § 33 текстовете на предлаганите нови точки 1, 2 и 3 от Допълнителната разпоредба придобиват следния вид:
„1. „Национална сигурност” е благосъстоянието и здравето на нацията, социалната стабилност и политическият плурализъм, постигнати и опазвани включително с използване от страна на специални държавни служби и органи на ефективни средства и способи за своевременно разкриване и адекватно противодействие на заплахи и рискове.
2. „Посегателство срещу националната сигурност” е всяко действие или бездействие на лица и организации, което има за цел да застраши политическата стабилност, социалния мир, здравето и благосъстоянието на нацията, поради което срещу него се предприемат конкретни действия за защита, организирани в рамките на система за национална сигурност и под контрола на специални държавни органи.
3. „Служебна тайна” е притежаваната от агенцията информация, която не е държавна тайна, но същата е конфиденциална, достъпът до нея е ограничен, съдържа актуалност и ценност включително за трети лица, поради което са предприети конкретни мерки за нейното опазване, с цел по-ефективно упражняване на заложените в закона функции за защита на националната сигурност.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Подлагам на гласуване предложението на народния представител Тодор Великов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 108 народни представители: за 10, против 74, въздържали се 24.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ПЕТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 33, подкрепено от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 88, против 1, въздържали се 14.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ПЕТРОВ: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Подлагам на гласуване предложението на вносителя за наименованието „Преходни и заключителни разпоредби”.
Гласували 110 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ПЕТРОВ: Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 34 и предлага да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Подлагам на гласуване това предложение на комисията.
Гласували 102 народни представители: за 69, против 15, въздържали се 18.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ПЕТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35, който става § 34.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36, който става § 35.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Подлагам на гласуване текстовете на вносителя за тези два параграфа.
Гласували 106 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 14.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ПЕТРОВ: Комисията предлага § 37 на вносителя да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадане на § 37.
Гласували 106 народни представители: за 91, против 2, въздържали се 13.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ПЕТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 38, който става § 36, и предлага следната редакция:
„§ 36. В Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (обн., ДВ, бр. …) в чл. 3, ал. 1, т. 16 думата „министъра” се заменя с „Министерството”, а думите „главните директори, директорите, началниците на отдели и началниците на сектори” се заменят с „и държавните служители”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Подлагам на гласуване предложението на комисията за текста на § 38, който става § 36.
Гласували 109 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 16.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ПЕТРОВ: По § 39 има направено предложение от народния представител Иван Петров и група народни представители, което е подкрепено от комисията.
Има направено предложение от народния представител Иван Костов, което е оттеглено.
Има направено предложение от народния представител Тодор Великов - § 39 се заличава, което не е подкрепено от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Подлагам на гласуване предложението на народния представител Тодор Великов, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 113 народни представители: за 6, против 82, въздържали се 25.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ПЕТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 39, който става § 37:
„§ 37. В Закона за специалните разузнавателни средства (обн., ДВ ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 10в думите „Закона за Държавна агенция „Национална сигурност” се заличават.
2. В чл. 13, ал. 1 т. 1 се изменя така:
„1. Главна дирекция „Борба с организираната престъпност”, Главна дирекция „Криминална полиция”, Главна дирекция „Охранителна полиция”, Главна дирекция „Гранична полиция”, Дирекция „Вътрешна сигурност”, областните дирекции на Министерството на вътрешните работи; специализираните дирекции (с изключение на Дирекция „Технически операции”), териториалните дирекции и самостоятелните териториални отдели на Държавна агенция „Национална сигурност;”.
3. В чл. 16:
а) в ал. 2 думите „специализираните дирекции в” се заменят с „специализирана дирекция „Технически операции”;
б) създава се ал. 3:
„(3) Когато е направено искане за използване на оперативния способ по чл. 6 от Дирекция „Вътрешна сигурност” на Министерството на вътрешните работи срещу служител на министерството, министърът на вътрешните работи предлага на председателя на Държавната агенция „Национална сигурност” да издаде писмено разпореждане за прилагане на специалното разузнавателно средство от Специализираната дирекция „Технически операции” на агенцията, след получаване на писмено разрешение по чл. 15.”
4. В чл. 20, ал. 1 думата „главна” се заменя със „специализирана”.
5. В чл. 34о, ал. 2 и 3 думите „генералния комисар” се заменят с „главния секретар”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля народните представители да гласуват.
Гласували 110 народни представители: за 96, против 1, въздържали се 13.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ПЕТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 40, който става § 38.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля народните представители да гласуват.
Гласували 109 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 14.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ПЕТРОВ: Комисията предлага параграфи 41, 42 и 43 да отпаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля народните представители да гласуват.
Гласували 108 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 13.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ПЕТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 44, който става § 39.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля народните представители да гласуват.
Гласували 107 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 10.
Параграфът е приет, а с това и Законът за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Преминаваме към следващата точка от нашата програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА, № 902-01-24, внесен от Министерския съвет на 09.10.2009 г.
Давам думата на председателя на Комисията по околната среда и водите госпожа Искра Михайлова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Господин председател, правя процедурно предложение в залата да бъде допусната госпожа Евдокия Манева – заместник-министър на околната среда и водите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля, гласувайте.
Гласували 103 народни представители: за 98, против 4, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Поканете госпожа Манева в залата.
Госпожо Михайлова, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател.
„ДОКЛАД
относно първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 902-01-24, внесен от Министерския съвет на 09.10.2009 г.
На свое редовно заседание, проведено на 29 октомври 2009 г., Комисията по околната среда и водите разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда с вносител Министерски съвет.
Поради отсъствие на председателя на комисията – госпожа Искра Михайлова, по обективни причини, заседанието беше ръководено от заместник-председателя господин Иван Алексиев.
На заседанието присъстваха госпожа Евдокия Манева – заместник-министър на околната среда и водите, експерти от Министерството на околната среда и водите, представители на Българската стопанска камара, Асоциацията на парковете в България и на Дунавско-Карпатската програма.
Законопроектът беше представен от заместник-министър Евдокия Манева, която изложи мотивите за неговото внасяне и обоснова необходимостта от приемането му.
Със законопроекта се цели основно пълното и точно отразяване на изискванията на Директива 96/82/ЕО (Севезо ІІ) относно контрола на опасностите от големи аварии, включващи опасни вещества, както и преодоляване на възникнали несъответствия при прилагането на процедурата по оценка на въздействието върху околната среда и оценката за съвместимост, и облекчаването на някои административни процедури. Промените, които се предлагат в областта на контрола на риска от големи аварии с опасни вещества, са изготвени на базата на писмени коментари, изпратени от Европейската комисия до Министерството на околната среда и водите през м май т.г., касаещи транспонирането на Директива 56/82/ЕО и целят постигане на пълно съответствие на националното законодателство с нормите на Европейския съюз. Като страна – член на Съюза, Република България е поела ангажимент за привеждане на националното си законодателство в съответствие с това на Европейския съюз. Съгласно процедура, предвидена в чл. 226 от Договора за Европейския съюз, в случай на неизпълнение на този ангажимент Европейската комисия може да стартира наказателна процедура за установяване на нарушението.
Като цяло предложените изменения и допълнения на предложения законопроект могат да се обособят в пет основни групи.
Първа група. Въвеждане на липсващи разпоредби от Директивата Севезо ІІ като:
а) изготвяне на авариен план за районите извън предприятието, които могат да бъдат засегнати от последствията от голяма авария
б) отчитане целите на директивата при устройствено планиране на територията;
в) предоставяне възможност на оператора да ограничи информацията в Доклада за безопасност в случай, че определени вещества в предприятието не са в състояние да предизвикат опасност от възникване на голяма авария.
Втора група. Терминологични и технически корекции, целящи отстраняването на допуснати несъответствия между българските разпоредби и тези на директивата. Основната част на тези изменения и допълнения са насочени именно към прецизиране на текста, редактиране или допълване с оглед постигането на точно и недвусмислено транспониране.
Трета група. Преодоляване на възникнали несъответствия при прилагане на процедурите по оценка на въздействие на околната среда и оценка за съответствие по отношение на инвестиционни предложения, за които се прилага разпоредбата на § 12б от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за опазване на околната среда.
Разписаната процедура в този параграф за осъвременяваме на издадени решения по ОВОС в случай, когато компетентният орган вземе решение, с което изменя и допълва вече издадено решение по ОВОС, може да се стигне и до изменение на решението по оценката за съответствие по § 14, ал. 3 на Преходните и заключителните разпоредби на Закона за биологичното разнообразие. С това допълнение в законопроекта се дава възможност за съвместяване на процедурата по осъвременяване на решение по ОВОС по реда на § 12б от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за опазване на околната среда с процедурата по оценка на съответствие в случаите, при които не е проведена такава за разглежданото инвестиционно предложение.
Четвърто, промени, свързани с предоставяне на информация за състоянието на околната среда на обществеността.
С предлаганото изменение на чл. 22 на Закона за опазване на околната среда министърът на околната среда и водите ежегодно ще внася доклад за състоянието на околната среда в Министерски съвет, а не в Народното събрание, който след приемане от Министерския съвет ще се публикува като Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда, с което ще се съкратят сроковете за приемане и предоставяне на обществеността на информация за състоянието и политиките за опазване на околната среда.
Пето, промени, свързани с облекчаване на административни режими.
С изменението на чл. 83 от Закона за опазване на околната среда се премахва задължението за възлагане на докладите по ОВОС и оценка на съответствие на регистрирани от Министерството на околната среда и водите експерти. Възложителите могат да избират експерти на пазарен принцип. Така е и съгласно европейското законодателство. В тази връзка е и предложението за отмяна на т. 8 от чл. 31, ал. 20 на Закона за биологичното разнообразие.
С предложените изменения на Закона за концесиите, Закона за опазване на земеделските земи, Закона за горите и Закона за водите ще се облекчат разрешителните и съгласувателни режими в администрацията, затрудняващи инвестиционните инициативи и дейностите на граждани и фирми. В Закона за концесиите се предлага отпадане на задължителното участие на представители на министерството в комисиите по текущия контрол за изпълнението на сключените концесионни договори. Такива представители могат да се включат само по целесъобразност.
В Закона за горите се предвижда отпадане на дублираща се съгласувателна процедура по чл. 16, ал. 1, както и на процедура, противоречаща на изискванията на Закона за биологичното разнообразие. В Закона за водите се предлага отпадане на някои лицензионни режими, свързани с разрешителния режим в областта на водите и произтичащите от това задължения за водене на определени регистри от страна на Министерството на околната среда и водите.
В Закона за опазване на земеделските земи се предлага отпадане на необходимостта от съгласуване с министъра на земеделието и храните на проекти за рекултивация, които не целят възстановяване на нарушени терени за ползването им като земеделски земи.
В Закона за биологичното разнообразие, Закона за защитените територии и Закона за лечебните растения се предвиждат изменения и допълнения, свързани с възможността за делегиране на правомощия от компетентността на министъра на околната среда и водите на длъжностни лица от администрацията на Министерството на околната среда и водите.
В заключение заместник-министър Манева помоли народните представители да подкрепят законопроекта на първо четене.
Становище по законопроекта относно съответствието с правото на Европейския съюз беше представено от отдел „Европейско право” на Народното събрание, в което са описани текстовете, които пренасят изискванията на съответните директиви на Европейския парламент и на Съвета. В заключение в становището се подчертава, че предлаганият законопроект транспонира коректно изискванията на Директива 96/82 относно контрола на опасностите от големия аварии, включващи опасни вещества, и се подкрепя неговото приемане.
По законопроекта имаше и становища на Българската стопанска камара, неправителствената организация Световен фонд за дивата природа, Дунавско-Карпатска програма „България” и Асоциацията на парковете в България, които бяха представени съответно от господин Александър Дунчев за Асоциацията на парковете, госпожа Катерина Раковска за Дунавско-Карпатската програма и от госпожа Илиана Павлова от Стопанската камара.
Асоциацията на парковете в България подкрепя предложените изменения на закона, като счита предложените текстове за подходящи за транспониране изискванията на европейските директиви и намаляване на административните процедури.
Техният опит в процедурите за екологична оценка, оценка за въздействие върху околната среда и оценка за съвместимост с целите на НАТУРА 2000 им дава основание да обърнат внимание на няколко опасности, свързани с подкрепяното и от тях отпадане на регистрацията на експерти по ОВОС/ЕО.
Предложеният текст в законопроекта премахва ненужната регистрация и поставя следните изисквания за професионална квалификация към експертите:
- да имат образователно-квалификационна степен, придобита във висшите училища;
- да декларират липса на заинтересованост от реализацията на инвестиционното предложение;
- да декларират познаване изискванията на нормативната уредба за околна среда.
Тези ограничени изисквания според асоциацията ще поставят под въпрос качеството на извършените оценки, като могат да позволят оценки да се извършват от специалисти в други области на познанието или такива без достатъчен опит, които е трудно да преценяват различни алтернативи, предложени от инвеститора. За съжаление техният опит показва, че особено на ниво Регионална инспекция по околна среда липсва достатъчен институционален капацитет за качествено произнасяне във всички области на опазване на околната среда и човешкото здраве, което комбинирано с една потенциална липса на експертно познание в изготвящите се доклади за екологична оценка и оценка на въздействието върху околната среда може да доведе рискове пред околната среда и човешкия живот.
В тази връзка те смятат, че трябва да се премахне връзката между експертите по екологична оценка и оценка на въздействието върху околната среда и инвеститора и имат следните предложения:
1. Избиране на независим и с високо експертно познание посредник между експертите, изготвящи докладите за екологична оценка и докладите по оценка за въздействието върху околната среда, и инвеститора. Като най-добри отговарящи на тези изисквания от българските институции са Българската академия на науките, Софийският университет „Св. Климент Охридски” или Изпълнителната агенция по околна среда.
2. Независимият посредник на основата на специална наредба, утвърдена от него и министъра на околната среда и водите, извършва дейността по избор на експерти и ръководители на доклади с необходимата квалификация.
3. Заплащането на услугата на посредника се извършва от инвеститора, като има възможност и заплащането на експертите да се извършва през посредника. Размерът на заплащането може да се определи по аналогия със заплащането на архитектите и проектантите, или адвокатите като точна сума или като процент от размера на инвестицията.
Реализацията на това предложение според представителите на Асоциацията на парковете в България ще гарантира качество на докладите по екологична оценка и оценка на въздействието върху околната среда, като е логично това да се приложи и за експертите по оценка за съвместимост с НАТУРА 2000 и ще облекчи работата на експертните екологични съвети към РИОСВ и МОСВ.
Ако настоящата процедура по изменение на Закона за опазване на околната среда не може да се ангажира с подобно предложение, е необходимо текстовете на ЗИД да се допълнят със задължение служителите на РИОСВ и МОСВ да могат да доказват професионалната компетентност на експертите в рамките на експертните екологични съвети.
Заместник-министър Евдокия Манева даде изчерпателен отговор на предложенията, които са неприемливи, имайки предвид европейската практика, консултирането със специалисти още на прединвестиционен етап, удължаването на сроковете, които се съкращават с предложения от министерството проект и др.
Госпожа Раковска от Дунавско-Карпатската програма „България” смята, че е необходима промяна на системата за заплащане на услугите по изготвяне на оценки по чл. 81 на Закона за опазване на околната среда. От новия ЗИД това засяга § 2, отнасящ се за чл. 83 на ЗООС.
Години наред настоящата практика по изготвяне на оценка на въздействието върху околната среда, екологична оценка и оценка за съвместимост, при която инвеститорът наема директно експертите, които оценяват неговия проект, не води до добри резултати – е посочено в становището. Пряката зависимост инвеститор-оценител в мнозинството от случаите води до необективни доклади. Това е така поради факта, че няма инвеститор, който да приветства доклад, даващ негативна оценка за прилагането на плана, проекта или инвестиционното предложение. От една страна, експертите правят компромиси с реалните оценки, за да са сигурни, че ще бъдат наети отново. От друга страна, вече има случаи, в които инвеститор, получил доклад по екологична оценка или оценка за въздействието върху околната среда с отрицателен знак от даден експерт, възлага разработването на нов доклад на друг експерт до получаване на положителна оценка.
В резултат масово в структурите на Министерството на околната среда и водите постъпват проекти или инвестиционни предложения на базата на необективна информация, които често имат отрицателно въздействие върху околната среда или здравето на хората. Че има съществен проблем в системата за оценка и одобряване на инвестиционни предложения е видно и от четири от наказателните процедури, започнати срещу България от Европейската комисия в областта на опазването на околната среда.
Съществуват различни варианти на „прекъсване” на връзката инвеститор-оценител, като възлагането на оценките се вмени или на структура на Министерството на околната среда и водите, или на агенция, или на друга държавна структура, като например Българската академия на науките. Предложената от организацията нова процедура не следва да натоварва държавния бюджет, тя трябва да се издържа изцяло от таксите, заплащани от инвеститора, като тези въпроси бъдат уредени в наредба. Не на последно място, предложената система е по подобие на принципа на заплащането на съдебните експерти от съда.
Заместник-министър Манева подчерта, че наказателните процедури не са в резултат на слаби доклади, че е много важно да има прозрачност – решението не е на експертите, а на органите, на екологичните съвети и при прозрачност, без натиск, с предложени варианти за инвестиционни намерения с най-малки въздействия върху околната среда няма да има проблеми. Има два месеца за обществено обсъждане и още един след това, тоест общо три месеца, които могат да осигурят вземането на най-доброто решение.
Българската стопанска камара подкрепя предлагания законопроект, като предлага да бъде преразгледана възможността за определяне на условия в разрешителното по чл. 104, ал. 2, което не е предвидено в Директива 96/82 на Европейския съюз. Има се предвид, че компетентният орган може да изисква от оператора допълнителна информация относно оценката на възможност от възникване на голяма авария и, освен това, при проверки на операторите се дават предписания за отстраняване на неточности и непълноти за съответствието на дейностите и съдържанието на докладите. В становището се посочва още необходимостта от промяна в централизираното издаване на разрешителни, като се делегират права на регионалните инспекции по околна среда и води и на Изпълнителната агенция по околна среда, с което ще се даде възможност за административно обжалване пред Министерството на околната среда и водите и ускоряване на процедурите.
Предложен е и конкретен текст, нова редакция на § 2.
От страна на вносителя беше подчертано, че всякакви рационални и обосновани предложения, подобряващи законопроекта, могат да бъдат внесени между двете четения и отразени за второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда.
Последваха изказвания на народните представители Иван Алексиев, Огнян Пейчев, Павел Димитров, Лъчезар Тошев и Георги Божинов. Всички изказали се народни представители подкрепиха законопроекта като цяло. В хода на дискусията се посочи и възможността за евентуални подобрения на законопроекта между двете гласувания.
В дискусията се включи и представител на „Зелени Балкани” господин Добринов, който смята, че има зависимост между експертите, автори на докладите за ОВОС, и инвеститорите и при такава зависимост оценката може да е неправилна. В отговора на заместник-министъра на околната среда бе подчертано, че преценката е на контролния орган и ако докладът е некачествен, той няма да бъде приет, още повече, че има и два месеца обществен достъп до доклада.
Комисията счита, че с приемането на законопроекта ще се осигури пълната синхронизация с изискванията на европейските директиви.
След проведените разисквания Комисията по околната среда и водите подкрепи единодушно законопроекта с 14 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”.
В резултат на състоялата се дискусия и проведеното гласуване по внесения от Министерския съвет законопроект Комисията по околната среда и водите изразява следното становище:
„Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 902-01-24, внесен от Министерския съвет на 9 октомври 2009 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Уважаеми народни представители, часът е 14,00 – днешното заседание завършва.
Утре започваме в 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)

Председател:
Лъчезар Иванов

Секретари:
Милена Христова
Мариана Даракчиева