Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Лъчезар Иванов
Секретари: Пламен Нунев и Бисерка Петрова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (звъни): Регистрирали са се 152 народни представители. Налице е законният кворум, откривам пленарното заседание.
Съобщение.
Днес, 13 ноември 2009 г., в Народното събрание са постъпили следните искания от главния прокурор на Република България.
Първо, искане от Борис Велчев – главен прокурор на Република България, за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Гюнай Хасан Сефер – народен представител в Четиридесет и първото Народно събрание, по досъдебно производство № СЗ-4/2009 г. по описа на Върховната касационна прокуратура за извършено престъпление по чл. 212, ал. 5 във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2 и ал. 1 и чл. 26, ал. 1 от Наказателния кодекс. Искането е заведено в деловодството на парламента с вх. № 927-00-10 от 13 ноември 2009 г.
Второ, искане от Борис Велчев – главен прокурор на Република България, за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Митхат Мехмед Табаков – народен представител в Четиридесет и първото Народно събрание, по досъдебно производство № СЗ-1/2009 г. по описа на Върховната касационна прокуратура за извършено престъпление по чл. 282, ал. 1 от Наказателния кодекс, както и по досъдебно производство № СЗ-4/2009 г. по описа на Върховната касационна прокуратура за извършени престъпления по чл. 212, ал. 5 във връзка с ал. 2, във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2, във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 от Наказателния кодекс, по чл. 282, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Наказателния кодекс и по чл. 302а във връзка с чл. 302, т. 1, във връзка с чл. 301, ал. 1, във връзка с чл.26, ал. 1 от Наказателния кодекс.
Искането е заведено в деловодството на парламента с вх. № 927-00-11 от 13 ноември 2009 г.
Исканията ще бъдат размножени и раздадени на народните представители. Поради големия обем на приложените доказателствени материали към двете искания те ще бъдат на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
От името на парламентарна група думата има господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! От името на парламентарната група и по изричната молба на колегите Гюнай Сефер и Митхат Табаков заявявам, че те на основание чл. 123, ал. 2, изречение второ от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание са депозирали писмено заявление, с което дават съгласие главният прокурор да възбуди наказателно преследване срещу тях. Ще окажат пълно съдействие на главния прокурор и заявяват, че по тази причина не се налага парламентът да гласува изрично решение в тази посока.
Понеже днес отсъстват от пленарното заседание по уважителни причини, за което са уведомили своевременно председателя на Народното събрание, писменото им заявление, госпожо председател, вероятно ще бъде получено още днес.
Бях упълномощен да съобщя всичко това. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
За процедура думата има господин Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Бих искал да направя предложение по чл. 45, ал. 2 от нашия правилник, а именно Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване да станат т. 1 и т. 2 от днешната програма.
Правя това предложение, тъй като двата законопроекта са с изключително значение. Хората, които живеят в малките населени места, очакват тези законопроекти, сроковете текат. Предвид това, че миналата седмица не можахме да стигнем до тези точки, а видно от работата ни, че и тази седмица няма да могат да бъдат разгледани тези две точки, бих искал да предложа да станат съответно т. 1 и т. 2 от работната програма за днешния ден. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Има ли обратно мнение? Не виждам.
Моля, гласувайте процедурното предложение т. 1 и т. 2 от днешния дневен ред да бъде първо четене на двата законопроекта.
Гласували 174 народни представители: за 144, против 4, въздържали се 26.
Предложението е прието.
Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ПРОДУКТИ В ХУМАННАТА МЕДИЦИНА
С мое разпореждане Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, внесен от народния представител Лъчезар Иванов и група народни представители, е разпределен на водещата комисия – Комисията по здравеопазването, и съпътстващата – Комисията по правни въпроси.
Думата има председателят на Комисията по здравеопазването д-р Лъчезар Иванов да представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
„На свое редовно заседание, проведено на 5 ноември 2009 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
На заседанието присъстваха министърът на здравеопазването д-р Божидар Нанев, заместник-министъра на здравеопазването проф. Мила Власковска, представители на Изпълнителната агенция по лекарствата, Националната здравноосигурителна каса и съсловни организации в сферата на здравеопазването и пациентските организации.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от името на вносителите от Лъчезар Иванов, който информира народните представители, че с приемането на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина - неговите изменения и допълнения, е създадена нова правна уредба по отношение на регистрацията на лицата, които могат да извършват дейност по търговия на дребно с лекарствени продукти. В съответствие с новата уредба този вид дейност могат да извършват само лица, регистрирани по реда на Търговския закон, които са осигурили съответните условия по отношение на съхраняването и отпускането на лекарствени продукти, както и при условие, че дейността по продажбата се извършва под ръководството на правоспособен магистър по фармация или помощник-фармацевт.
С оглед така приетата регулация на тези обществени отношения в § 66, ал. 3 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изпълнение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина за магистър-фармацевтите, които са получили разрешение за откриване на аптека по реда на отменения Закон за лекарствата и аптеките в хуманната медицина в качеството им на физически лица, бе определен гратисен период за провеждане на дейността им в съответствие с изискванията на закона. Срокът за извършване на пререгистрация бе едногодишен и изтече на 12 август 2009 г. Голяма част от лицата, извършващи дейността по търговия на дребно с лекарствени продукти, са привели дейността си в съответствие с новите изисквания и са подали заявления за пререгистрация в законоустановения срок. Поради различни причини за някои от аптеките магистър-фармацевтите, които са получили разрешение за откриването им, не са успели да изпълнят този срок, посочен в изискванията, като не са подали документи за пререгистрация и не са кандидатствали след 12 август 2009 г. Преди това, след изтичането на преклузивния законов срок, тези аптеки следва да преустановят своята дейност. Една голяма част от тези аптеки се намират в малки или труднодостъпни селища, находящи се в райони, отдалечени от големите градове. Преустановяването на дейността на аптеките в тези населени места на практика ще остави населението им без достъп до лекарствени продукти или в голяма степен ще го затрудни.
Снабдяването на населението с лекарства е проблем със социално значение, пряко свързан със задълженията на държавата и закрила на здравето на гражданите, прогласено в чл. 52, ал. 3 от Конституцията на Република България.
Вносителят на законопроекта д-р Иванов поясни, че целта на предлагания законопроект е да осигури възможност за задоволяване потребностите от лекарствени продукти в малките, планински градчета и населени места, като се предвижда откриването на аптеки в тези населени места да става при облекчен ред и условия при заплащането на по-ниска такса за обезпечаване на административната услуга. С разпоредбата на § 4 от законопроекта се предлага по смисъла на този закон малките населени места да са градове и села с население под 10 хил. жители.
Представителите на институциите запознаха народните представители със своите становища по предлагания законопроект, като Министерството на здравеопазването, Изпълнителна агенция по лекарствата и Националната здравноосигурителна каса изразиха своята подкрепа за направените предложения, с които се създават облекчени условия за откриване на аптеки в малки, планински и гранични населени места.
В своето становище Изпълнителната агенция по лекарствата направи предложение за обсъждане на възможността разпоредбите на законопроекта да се прилагат за всички малки населени места с население под 10 хил. жители, а не само за малките населени места по смисъла на този закон, които са планински или гранични селища, което бе възприето от вносителя на законопроекта.
В хода на дискусията членовете на Комисията по здравеопазване изразиха единодушно своята подкрепа за представения законопроект и отбелязаха, че поради социалната значимост на проблема промените би следвало да бъдат приети възможно в най-кратки срокове.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за” – 14 гласа, без „против” и „въздържали се”, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 954-01-35, внесен от народния представител Лъчезар Иванов и група народни представители на 23 октомври 2009 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на д-р Иванов.
Постъпил е доклад и от Комисията по правни въпроси.
Давам думата на народния представител Искра Фидосова – председател на Комисията по правни въпроси, за да ни представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители!
„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси относно обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 954-01-35, внесен от народния представител Лъчезар Иванов и група народни представители на 23 октомври 2009 г.
Законопроектът е разгледан в комисията на 5 ноември 2009 г. Със законопроекта се урежда възможността магистър-фармацевтите и помощник-фармацевтите, които са получили разрешение за откриване на аптека в малки населени места по реда на отменения Закон за лекарствата и аптеките в хуманната медицина и които не са подали заявление за пререгистрация в срокът по § 66, ал. 3 от Закона за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, да приведат дейността си в съответствие с изискванията на този закон в срок до 31 декември 2009 г.
С посочения закон бе създадена нова правна регулация относно регистрацията на лицата, които могат да извършват дейност по търговия на дребно с лекарствени продукти. В съответствие с новата уредба този вид дейност могат да извършват само лица, регистрирани по реда на Търговския закон, които са осигурили съответните условия по отношение на съхранението и отпускането на лекарствени продукти, както и при условие, че дейността по продажбата се извършва под ръководството на правоспособен магистър по фармация или помощник-фармацевт.
С оглед на така приетата регулация на този вид обществени отношения в § 66, ал. 3 от Закона за магистър-фармацевтите, получили разрешение за откриване на аптека по реда на отменения Закон за лекарствата и аптеките в хуманната медицина в качеството им физически лица, бе определен гратисен период до 12 август 2009 г. за привеждане на дейността им в съответствие с новата уредба. Голяма част от лицата, извършващи дейност по търговия на дребно с лекарствени продукти, са привели дейността си в съответствие с новите изисквания и са подали заявления за пререгистрация в законоустановения срок. Поради различни причини от обективен или субективен характер някои от аптеките не са успели да изпълнят в този срок посочените изисквания, като не са подали документи за пререгистрация или са кандидатствали след 12 август 2009 г. Предвид това, след изтичането на преклузивния законов срок, тези аптеки следва да преустановят своята дейност. Една голяма част от тези аптеки се намират в малки или трудно достъпни планински или гранични селища. Снабдяването на населението с лекарства е проблем със социално значение, пряко свързан със задълженията на държавата за закрила здравето на гражданите, прогласено в чл. 52, ал. 3 от Конституцията на Република България.
В хода на проведената дискусия народният представител Искра Фидосова направи следните предложения:
Първо, в § 2, т. 1, в ал. 4 да се заличат думите „планински и гранични”, като по този начин облекченият ред за издаване на разрешения за търговия на дребно с лекарствени продукти в аптека да се отнася за всички малки населени места, а не само за тези, които са планински и гранични.
Второ, да се обсъди възможността за удължаване на предложения срок по § 5, ал. 1, в който магистър-фармацевтите и помощник-фармацевтите, получили разрешение за откриване на аптека в малки населени места поради неотменения Закон за лекарствата и аптеките в хуманната медицина и които не са подали заявление за пререгистрация в срока по § 66, ал. 3 от Закона за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, следва да приведат дейността си в съответствие с изискванията на този закон и на срока по § 6 за изменение и допълнение на наредбата по чл. 219, ал. 2 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
След проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси с 18 гласа „за”, „против” и „въздържали се” няма, приема така представения законопроект и предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 954-01-35, внесен от народния представител Лъчезар Иванов и група народни представители.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Фидосова.
От името на вносителите, д-р Иванов, заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Мисля, че в момента обсъждаме изключително важен законопроект, който касае хората, живеещи в малки населени места под 10 хил. жители.
Този законопроект се наложи заради това, че на 11 август т.г. изтече едногодишният срок за регистрация и пререгистрация на аптеките. Това събуди доста дебати и проблеми в хода на дискусията в Комисията по здравеопазването. Беше поставен въпросът дали заради това, че дадени аптеки са пропуснали срока за регистрация, трябва да бъде променян Законът за лекарствените продукти в хуманната медицина. Това събуди оживен диалог и дискусия дали като институция ние трябва да защитим закона и да не даваме възможност за удължаване на срока за регистрация на тези аптеки.
След доста оживена дискусия установихме, че в крайна сметка, ако не позволим да се удължи срокът за регистрация на тези лечебни заведения по смисъла на закона, каквито са аптеките, всъщност кого ще дисциплинираме? Ще дисциплинираме и ще затворим аптеките, но какво ще стане с гражданите, живеещи в тези малки населени места? Ще трябва да пътуват от един град до друг град, да разходват средства, да посетят лекаря, след това да пътуват до друго населено място, за да купят лекарствата.
Всичко това доведе до обединяването около идеята, че всички аптеки в малките населени места трябва да имат възможността да направят своята регистрация. Нещо повече, знаем, че положението с инфраструктурата и пътищата за страната е изключително затруднено и достъпът до лечебни заведения – също, затова решихме, че тези аптеки трябва да имат и някаква преференция. Затова считам, че законопроектът, който преди малко ви беше представен, би трябвало да бъде подкрепен, защото е обърнат изцяло към хората и към грижата за тяхното здраве, за да може действително хората, живеещи в малките населени места, да купуват лекарствата си, без да пътуват с километри.
След обстойно разглеждане законопроектът беше приет в Комисията по здравеопазването с пълно единодушие. Доколкото разбирам, е приет с пълно единодушие и в Комисията по правни въпроси. Затова се обръщам към вас, уважаеми народни представители, за подкрепа, тъй като този законопроект е изцяло обърнат към хората и тяхното здраве. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Лъчезар Иванов.
Откривам дебата по първо гласуване на този законопроект.
Има ли народни представители, които желаят да изразят отношение по обсъждания законопроект?
Заповядайте, господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Госпожо председател, колеги! Искам да поздравя вносителите на този законопроект, който е много навременен и действително е грижа за милионите, бих казал, живеещи в малките населени места български граждани. Самият факт, че е приет единодушно от двете комисии, говори, че това е действително общо разбиране на всички народни представители от всички парламентарни групи. Аз лично ще го подкрепя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги! Внасянето на законопроекта беше продиктувано от реална необходимост от подобни текстове, свързани и с изискванията на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
Проблемът възникна от дадения за пререгистрация срок на съществуващите аптеки. Особено в малките населени места някои от собствениците на тези аптеки по обективни или субективни причини, четейки промените в закона, смятаха, че не е необходимо да извършват такава пререгистрация, тъй като са еднолични търговци, регистрирани съгласно условията на закона. Всъщност се оказа, че е необходимо да се направи такава пререгистрация. Поради факта, че изтърваха срока, който изтичаше на 12 август, се случиха някои интересни неща. Продължавайки да работят и след 12 август, аптеките работеха по договор с Националната здравноосигурителна каса и предоставяха на своите пациенти лекарства, напълно или частично реимбурсирани. Около 45 дни след изтичането на срока, тоест след 12 август т.г., те получиха писма от районните здравноосигурителни каси, че договорите им се прекратяват, считано от 12 август, тоест със стара дата. В резултат на това сред тези хора се получи доста сериозно напрежение, още повече някои от тях бяха проверявани от районните здравноосигурителни каси в периода след 12 август. В протоколите от проверките обаче констатациите на районните здравноосигурителни каси бяха, че нямат бележки по дейността на съответната аптека. След това изведнъж се разбира, че сроковете са пропуснати.
Другият проблем е лекарствоснабдяването на хората, живеещи в малките населени места. Давайки възможност в известна степен за преференциални условия за разкриване на аптеки в тези населени места, всъщност даваме възможност на хората в тези населени места да имат по-лесен достъп до необходимите им лекарства.
Аз бях внесъл такъв законопроект, но смятам, че заедно с председателя на комисията намерихме по-добър вариант за решаване на проблема, заради което оттеглих своя законопроект. Заедно с д-р Иванов направихме по-добър вариант, който днес е на вашето внимание на първо четене.
В законопроекта има заложени срокове, които трябва да се изпълнят, и понеже той не среща никакви обструкции, никакви отрицателни мнения и в двете комисии, затова предлагам срокът между двете четения да бъде намален на три дни, за да можем в по-бърз период от време да решим конкретния проблем, с който се сблъскват хората в малките населени места.
Даваме си ясна сметка, че всяка промяна в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина трябва да бъде много сериозно преглеждана и обсъждана, тъй като сме били свидетели как в предишни години с някои промени са решавани чисто лобистки интереси. В случая обаче лобизмът е за хората, за пациентите в тези населени места и затова се надявам на подкрепата на целия парламент, както често се случва да има парламентарен консенсус по въпроси, касаещи българското здравеопазване и решаващи конкретни проблеми на пациентите в България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Реплика? Няма.
Заповядайте за изказване.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, колеги! Този законопроект беше подложен на много обстоен дебат в комисията и всички бяхме единодушни, че той е рационален и е в полза на онези, които са ни изпратили тук, за да защитаваме техните интереси. „Атака” ще гласува законопроекта.
С това изказване, госпожо председател, предлагам процедурно да прекратим дебатите и да преминем към гласуване, защото, както виждате, няма противоречия. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Постъпило е процедурно предложение за прекратяване на дебатите, което няма как да бъде подложено на гласуване при първо четене на законопроекта.
Моля народните представители, които имат отношение по обсъждания проблем, да изкажат свое разбиране.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
Моля, гласувайте.
Гласували 140 народни представители: за 139, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет.
Има думата за процедура д-р Иванов.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да направя процедурно предложение срокът между първо и второ четене да бъде намален до три дни, тъй като преди малко ние изказахме нашите аргументи.
Този закон се очаква от много хора, той е консенсусен и затова предлагам процедура срокът между първо и второ четене да се намали на три дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 134 народни представители: за 131, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Втора точка от днешния дневен ред, съгласно приетото от нас решение в началото на пленарното заседание:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ.
Постъпили са доклади от водещата комисия – Комисията по здравеопазването, както и от Комисията по бюджет и финанси и Комисията по правни въпроси.
Да ни запознае с доклада на Здравната комисия има думата д-р Лъчезар Иванов.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ:
„ДОКЛАД
относно законопроекти за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 954-01-25, внесен от народните представители Ваньо Шарков и Мартин Димитров на 30.09.2009 г., и № 954-01-29, внесен от народния представител Лъчезар Иванов на 8.10.2009 г.
На свои две поредни заседания, проведени на 22 и 29 октомври 2009 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди законопроекти за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване:
- № 954-01-25, внесен от народните представители Ваньо Шарков и Мартин Димитров на 30.09.2009 г.
- № 954-01-29, внесен от народния представител Лъчезар Иванов на 8.10.2009 г.
На заседанията присъстваха министърът на здравеопазването д-р Божидар Нанев, заместник-министърът на здравеопазването д р Валери Митрев, заместник-министърът на труда и социалната политика госпожа Христина Митрева, представители на Министерство на финансите, Националната агенция за приходите, Националния осигурителен институт, Националната здравноосигурителна каса, съсловните организации в сферата на здравеопазването, синдикатите и пациентските организации.
І. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 954-01-25, внесен от народните представители Ваньо Шарков и Мартин Димитров на 30 септември 2009 г.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от д-р Ваньо Шарков, който информира народните представители, че с предлаганото изменение на чл. 40, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване се цели увеличаване размера на сумата, върху която се определя здравноосигурителната вноска за лицата посочени в чл. 40, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване, които се осигуряват за сметка на републиканския бюджет. Той поясни, че съгласно действащите разпоредби на закона, за тази група лица, държавата заплаща здравноосигурителна вноска в размер на 8% върху половината от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, което поставя държавата в привилегировано положение спрямо гражданите, които добросъвестно заплащат своите здравноосигурителни вноски в пълен размер. Във връзка с това, законопроектът предвижда лицата по чл. 40, ал. З от Закона за здравното осигуряване, да бъдат осигурявани за сметка на републиканския бюджет в размер на 8% върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица.
В заключение, д-р Шарков уточни, че приемането на предлагания от него законопроект ще гарантира по-добро финансиране на системата на здравното осигуряване, което от своя страна ще доведе до подобряване достъпа и качеството на медицинските услуги в България.
Представителите на институциите запознаха народните представители със своите становища по предлагания законопроект, като Министерство на здравеопазването и Министерство на труда и социалната политика изразиха принципната си подкрепа за предлаганото изменение на чл. 40, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване, но същевременно единодушно заявиха, че тъй като осигурителните вноски за лицата по чл. 40, ал. 3 са за сметка на републиканския бюджет е необходимо да се вземе предвид и становището на Министерство на финансите.
От своя страна, представителят на Министерство на финансите, госпожа Катя Паракозова, информира народните представители, че при приемането на подобна промяна, следва да се има предвид т. 12 от основните допускания по средносрочната фискална рамка за периода 2010 – 2013 г., одобрени с решение на Министерския съвет № 705 от 31.08.2009 г. Тя уточни, че за 2010 г. минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица е увеличен от 260 на 420 лв., което означава, че средствата, предвидени за трансфер за здравно осигуряване за лицата по чл. 40, ал. 3 от ЗЗО, които се осигуряват за сметка на републиканския бюджет, са увеличени. Проектобюджетът за 2010 г. е разработен при тези допускания и при спазване на изискването за постигане на балансиран бюджет на консолидирана основа.
В заключение, госпожа Паракозова заяви, че поради гореизложените аргументи, на този етап, Министерство на финансите не би могло да подкрепи предлаганата със законопроекта промяна, тъй като това би означавало промяна на параметрите на средносрочната фискална рамка и поемане на допълнителни финансови ангажименти.
В хода на дискусията, членовете на Комисията по здравеопазването изразиха принципната си подкрепа за предлагания законопроект, като отбелязаха, че следва да се има предвид, че проектът на Закон за държавния бюджет на Република България за 2010 г. е вече изготвен и приемането на промяната в чл. 40, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване от 2010 г. би довело до дебалансиране на бюджета в разходната му част.
Поради важността на темата, предмет на разглеждания законопроект и изразената подкрепа по принцип за предлаганите в него решения, председателят, д-р Лъчезар Иванов, направи процедурно предложение, за следващото заседание на Комисията по здравеопазването, Министерство на финансите да изготви справка относно възможностите, в съответствие с приетата средносрочна фискална рамка за периода 2010 - 2013 г., предлаганата промяна да влезе в сила от 1 януари 2011 г. Процедурното предложение бе подкрепено единодушно от народните представители, като вносителят на законопроекта д-р Ваньо Шарков изрази готовност да съобрази влизането в сила на предлаганата промяна със становището на Министерството на финансите.
Във връзка с приетото на 22 октомври 2009 г. от Комисията по здравеопазването решение на заседанието, проведено на 29 октомври 2009 г., Министерството на финансите представи справка относно възможността за увеличаване на размера на средствата за лицата, осигурявани от републиканския бюджет, чрез промяна на чл. 40, ал. 4 от ЗЗО от 1 януари 2011 г. Съгласно направените разчети в тази справка представителят на Министерството на финансите госпожа Катя Паракозова информира народните представители, че на този етап не е възможно да бъде подкрепена предлаганата промяна на ал. 4 от чл. 40, тъй като това би означавало промяна на допусканията по средносрочната фискална рамка и поемане на допълнителни финансови ангажименти.
Вносителят на законопроекта д-р Ваньо Шарков изрази готовност между първо и второ гласуване на законопроекта да внесе предложение промяната на чл. 40, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване да влезе в сила от 1 януари 2013 г., за да има предвидимост в разчетите и да не се нарушава финансовата рамка на бюджета.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за” – 9 гласа, „против” – 1, „въздържали се” – 3, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 954 01-25, внесен от народните представители Ваньо Шарков и Мартин Димитров на 30 септември 2009 г.
ІІ. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 954-01-29, внесен от народния представител Лъчезар Иванов на 8 октомври 2009 г.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от д р Лъчезар Иванов, който поясни, че предлаганите изменения и допълнения имат за цел оптимизиране на нормативната уредба в областта на здравното осигуряване, като основните промени се отнасят до:
1. органите на управление на Националната здравноосигурителна каса;
2. Националния рамков договор и договорите между изпълнителите на медицинска помощ и районните здравноосигурителни каси;
3. контрола и санкциите, налагани на изпълнителите на медицинска помощ;
4. събираемостта на здравноосигурителните вноски и намаляване броя на неосигурените лица.
Доктор Иванов допълни, че предлаганите промени са насочени към подобряване управлението на Националната здравноосигурителна каса, постигане на стабилност в отношенията между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ, засилване на финансовата дисциплина и контрола върху изпълнителите на медицинска помощ, повишаване събираемостта на здравноосигурителните вноски и намаляване броя на неосигурените лица.
В своите становища представителите на Министерството на здравеопазването, Министерството на финансите, Националната здравноосигурителна каса, Националната агенция за приходите и Националния осигурителен институт изразиха подкрепа за необходимостта от усъвършенстване на здравноосигурителната система в България, но същевременно посочиха, че, за да бъдат постигнати целите, заложени в мотивите на законопроекта, при второ гласуване на законопроекта следва да се преразгледат и прецизират текстовете, някои от които предложени на самото заседание.
Представителите на съсловните организации в сферата на здравеопазването, Българският лекарски съюз, Българският зъболекарски съюз, Българският фармацевтичен съюз и Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи единодушно заявиха, че подкрепят волята на управляващите да извършат цялостна реформа на системата на здравеопазването в България, но възразиха срещу подхода, с който тази реформа се осъществява чрез предлаганите изменения и допълнения на закона. Основните аргументи, които бяха изтъкнати в подкрепа на това тяхно твърдение, бяха свързани с предвидените в законопроекта промени в органите на управление на НЗОК, премахване на договорното начало и ограничаване функциите на съсловните организации, замяната на настоящия Национален рамков договор с Национални рамкови условия, отмяната на възможността за разрешаване на възникнали спорове чрез института на арбитражните комисии и завишените размери на глобите и санкциите, налагани на изпълнителите на медицинска помощ.
В хода на дискусията членовете на Комисията по здравеопазването изразиха следните мнения и становища:
- Законопроектът като цяло има дисциплиниращ характер, като чрез него се създават условия и гаранции за по-голяма оперативност за управление на системата и за ясно и точно изпълнение на задълженията на участниците в солидарната система на здравното осигуряване.
- Предвиденият механизъм за повишаване събираемостта на здравноосигурителните вноски е изключително навременен, особено в условията на икономическа криза, и следва да бъде подкрепен.
- В предлагания законопроект има заложени добри идеи, които следва да бъдат прецизирани и доразвити между първо и второ четене, като бъдат отчетени мненията, които постъпиха в комисията от неправителствения сектор и синдикатите.
- Поради известни неясноти в предлаганите текстове могат да бъдат създадени предпоставки за възникване на допълнителни проблеми, вместо решаване на съществуващите в системата на здравеопазването.
- Здравеопазването е изключително чувствителна и консервативна сфера и приемането на всяко едно решение следва да бъде добре обмислено и съгласувано в широк обществен формат.
В заключение д-р Иванов отбеляза, че ще вземе предвид направените предложения и между първо и второ гласуване на законопроекта ще внесе необходимите промени, за да бъде постигнат баланс между изразените становища от страните участнички в системата на здравното осигуряване.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за” – 9 гласа, „против” – 2, „въздържал се” – 1, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 954 01-29, внесен от народния представител Лъчезар Иванов на 8 октомври 2009 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на д-р Лъчезар Иванов.
Да ни запознае с доклада на Комисията по бюджет и финанси давам думата на нейния председател – госпожа Менда Стоянова. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси по законопроекти за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 954-01-25, внесен от народните представители Ваньо Шарков и Мартин Димитров на 30 септември 2009 г., и № 954-01-29, внесен от народния представител Лъчезар Иванов на 8 октомври 2009 г.
На заседание, проведено на 4 ноември 2009 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроектите за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване.
На заседанието присъства госпожа Катя Паракозова – държавен експерт в дирекция „Държавни разходи” на Министерството на финансите.
Законопроект № 954-01-29 беше представен от д-р Цеков, който изтъкна, че основните цели на законопроекта са: по-доброто управление на Националната здравноосигурителна каса, включително и чрез промени, свързани с органите на управление на Националната здравноосигурителна каса, подобряване на болничната помощ, засилване на финансовата дисциплина и контрола върху медицинската помощ, повишаване на събираемостта на здравноосигурителните вноски и др.
Доктор Цеков очерта следните основни промени:
1. Поради неефективността от дейността на органите на управление на Здравната каса, които са многочислени, не функционират добре и не е налице възможност за вземане на бързи и оперативни решения тези органи се оптимизират и се редуцират на Надзорен съвет и директор. Предвижда се директорът на Националната здравноосигурителна каса да се избира от Народното събрание, като се въвеждат по-високи изисквания за професионален опит към лицата, които ще заемат длъжността „директор на НЗОК”.
2. Законопроектът по нов начин регламентира отношенията между Националната здравноосигурителна каса и изпълнителите на медицинската помощ. Липсата на сключен рамков договор през последните години и възприетият подход Управителният съвет еднолично да определя значими въпроси, които са предмет на рамково договаряне, водят до редица затруднения в дейностите по задължителното здравно осигуряване.
3. Националният рамков договор е заменен с Национални рамкови условия. Те ще бъдат нормативен акт, който има действие на територията на цялата страна и който е задължителен за Националната здравноосигурителна каса, изпълнителите на медицинска помощ, осигурените лица и осигурителите и ще действат за срок от пет години, с възможност за актуализация.
4. С цел гарантиране бързината и защитата на правата и законовите интереси на лечебните заведения законопроектът въвежда специални процесуални правила за оспорване отказа на директора на регионалната здравноосигурителна каса да сключи споразумение с изпълнител на медицинска помощ.
5. Предвиждат се промени в правната уредба на контрола и санкциите, които се налагат от Националната здравноосигурителна каса на изпълнителите на медицинска помощ.
6. Липсата на законодателна яснота и практически затруднения при прилагането на Националния рамков договор налагат промени в законовите разпоредби относно контрола и санкциите за изпълнителите на медицинска помощ. Нарушителите ще носят административнонаказателна отговорност за допуснатите от тях административни нарушения.
7. Законопроектът предвижда контролът върху дейността на изпълнителите на медицинска помощ да се възложи на държавен орган – Изпълнителна агенция „Медицински одит” към министъра на здравеопазването, която ще поеме и правомощията на Изпълнителна агенция „Медицински инспекторат”.
8. Прецизира кръга на задължително осигурените лица, за които следва да се подават данни в Националната агенция за приходите, като изрично се включват лицата, които са осигурени за сметка на републиканския бюджет.
9. Предлага се изменение на разпоредбите, уреждащи реда за определяне и внасяне на здравноосигурителни вноски от задължително осигурените лица в съответствие с Кодекса за социалното осигуряване. За лицата, които не са осигурени на друго основание, не получават доходи, върху които се дължат здравноосигурителни вноски и не се осигуряват от републиканския бюджет, се въвежда задължение да подават декларация за това. Към момента не е налице друг способ, освен извършването на ревизия за установяване задълженията им за здравноосигурителни вноски. С подаването на декларация от този кръг е задължително – на здравноосигурени лица да се създава възможност за идентифициране на тези лица и установяването и събирането на здравноосигурителните им вноски от Националната агенция за приходите, без извършване на ревизия.
10. Предлагат се промени по отношение на прекъсването и възстановяването правата на задължително здравноосигурените лица, които пребивават извън страната повече от 183 дни в рамките на една календарна година, като се увеличават сумите, които лицата следва да заплатят за възстановяване на здравноосигурителните им права. Увеличава се и броят на вноските, които неосигурените лица, живеещи в страната, трябва да заплатят за възстановяване на здравноосигурителните им права.
11. Предлага се увеличаване на глобите и имуществените санкции, които се налагат на работодателите и лицата, които не изпълняват задълженията си за заплащане на здравноосигурителни вноски или за предоставяне на информация, необходима за целите на задължителното здравно осигуряване.
12. Обемите, цените и методиките за остойностяване и заплащане на медицинската помощ да се извършва структурно независимо от НЗОК, от Българския лекарски съюз и от Българския зъболекарски съюз.
13. Предлага се съотношението работодател или ведомство: осигурено лице за задължителната здравноосигурителна вноска на осигурено лице по чл. 4, ал. 1 и 2 от Кодекса за социалното осигуряване да е 50:50.
В хода на обсъждането дискусия предизвикаха следните въпроси, свързани с тематиката на работата на Комисията по бюджет и финанси, а именно:
- промяната в чл. 40, ал. 1 относно съотношението работодател или ведомство:осигурено лице за задължителната здравноосигурителна вноска на осигурено лице по чл. 4, ал. 1 и 2 от Кодекса за социалното осигуряване;
- размерът на дохода, върху който се внася здравноосигурителната вноска по чл. 40, ал. 4 и 5 от Кодекса за социалното осигуряване;
- промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Мнението на Комисията по бюджет и финанси е следното:
1. Относно измененията и допълненията на чл. 40 бяха изразени следните становища:
а) по ал. 1, т. 1 – предлаганата промяна в съотношението работодател или ведомство:осигурено лице за задължителната здравноосигурителна вноска на осигурено лице по чл. 4, ал. 1 и 2 от Кодекса за социалното осигуряване да отпадне и се замени с „60:40”, тъй като това е включено в Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2010 г. и разчетите в него са направени на тази база;
б) мнозинството от членовете на комисията се обединиха около становището промените в размера на дохода, върху който се внася здравноосигурителната вноска по чл. 40, ал. 1, т. 1, буква „б”, да не бъдат подкрепени, а именно да се запази досегашният размер на здравноосигурителната вноска за лицата в неплатен отпуск, които не подлежат на осигуряване на друго основание, която се определя върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица;
в) бяха изразени становища против предлаганата промяна на чл. 40, ал. 4, чието изменение е предложено и в Законопроекта за изменение на Закона за здравното осигуряване, внесен от народните представители Ваньо Шарков и Мартин Димитров, и от народния представител Лъчезар Иванов, а именно осигурителната вноска за ученици и студенти да е в размер, определен със Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, върху минималния осигурителен доход, а не както досега върху половината от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица. Комисията не подкрепя изменението, тъй като това би означавало и промяна на допусканията по средносрочната фискална рамка и поемане на допълнителни финансови ангажименти от бюджета за 2010 г.;
г) не бе подкрепена и промяната на ал. 5, а именно лицата, които не подлежат на осигуряване по чл. 40, ал. 1, 2 и 3, да се осигуряват върху осигурителен доход не по-малък от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващи се лица, определен със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване, а не както досега осигуряването да става върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход на самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване.
2. Членовете на комисията не подкрепиха и предложението по § 81, който предвижда, че „Законопроектът за бюджет на Здравната каса се изготвя в съответствие с изискването на този закон”, тъй като законопроектът вече е внесен и е изготвен в съответствие с „Основните допускания по средносрочната фискална рамка за периода 2010-2013 г.”, приет е от Събранието на представителите на НЗОК и е одобрен с Решение на Министерския съвет № 705 от 31 август 2009 г.
3. Народните представители изразиха становище, че измененията и допълненията в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, насочени към тези, които не внасят дължимите вноски, са необходими, но изменението правно-технически трябва да стане чрез отделен Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, където ще се обсъди това предложение и ще се реши дали неплащането на здравните вноски трябва да се третира по различен, по-рестриктивен режим от други публични вземания, например неплащането на данъци.
След обширната дискусия се проведе гласуване, което приключи със следните резултати:
1. По Законопроект № 954-01-29, внесен от народния представител Лъчезар Иванов: „за” – 12 народни представители, „въздържали се” – 6 народни представители, без „против”.
2. По Законопроект № 954-01-25, внесен от народните представители Ваньо Шарков и Мартин Димитров: „за” – 1 народен представител, „против” – 11 народни представители, „въздържали се” – 6 народни представители.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание:
1. Да приеме на първо гласуване Законопроект № 954-01-29, внесен от народния представител Лъчезар Иванов на 8 октомври 2009 г., като при второто четене да бъдат взети под внимание направените бележки.
2. Да не приеме на първо гласуване Законопроект № 954-01-25, внесен от народните представители Ваньо Шарков и Мартин Димитров на 30 септември 2009 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на госпожа Менда Стоянова.
Процедура – госпожа Искра Фидосова.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! На основание чл. 38, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам провеждане на извънредно заседание на Народното събрание на 17 ноември 2009 г., вторник, от 9,00 ч. с единствена точка: първо четене на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2010 г., внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2009 г.
Моля, госпожо председател, да го подложите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно мнение? Няма.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за извънредно пленарно заседание, което да се проведе на 17 ноември 2009 г. от 9,00 ч.
Гласували 103 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Постъпил е доклад от Комисията по правни въпроси, която е обсъдила на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 954-01-25, внесен от народния представител Ваньо Шарков и народния представител Мартин Димитров на 30 септември 2009 г.
С доклада на Правната комисия ще ни запознае госпожа Искра Фидосова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Ще ви запозная с
„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси относно обсъждане на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 954-01-25, внесен от народния представител Ваньо Шарков и народния представител
Мартин Димитров на 30 септември 2009 г.
Законопроектът беше обсъден на заседание на комисията, проведено на 5 ноември 2009 г.
С разглеждания законопроект се предлага здравноосигурителната вноска за лицата по чл. 40, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване да се внася в размера, определен със Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за съответната година, определен върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, вместо върху половината от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, както е досегашната уредба.
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване за сметка на републиканския бюджет, освен ако не са осигурени на друго основание, се осигуряват изрично посочените в тази разпоредба осем категории лица – лицата до 18-годишна възраст и лицата след навършване на тази възраст, ако учат редовно, съответно до завършване на средно образование, студентите – редовно обучение във висши училища – до навършване на 26-годишна възраст и др.
В съответствие с нормата на чл. 40, ал. 4 от същия закон, за посочените осем категории лица осигурителната вноска се внася в размера, определен със Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за съответната година.
Действащото законодателство определя различна осигурителна база, върху която се изчислява здравноосигурителната вноска за отделните категории лица. Така например за пенсионерите базата е основният размер на пенсията или пенсиите без добавките върху тях, за други категории лица – минималният размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, а за лицата по чл. 40, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване – половината от минималния доход за самоосигуряващите се лица. Този различен размер на здравноосигурителната вноска води до недофинансиране на здравните услуги за изброените в ал. 3 на чл. 40 от закона лица.
В хода на проведената дискусия народните представители от Комисията по правни въпроси изразиха единодушно подкрепа за представения законопроект.
След проведеното обсъждане комисията със 17 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” приема така представения законопроект и предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 954-01-25 от 30 септември 2009 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Фидосова.
От името на вносителите на двата законопроекта думата ще вземе д-р Иванов. Заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване има за цел да оптимизира нормативната уредба в областта на здравното осигуряване. Предвиждат се промени, насочени към по-доброто управление на Националната здравноосигурителна каса, постигане на стабилност в отношенията между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ, засилване на финансовата дисциплина и контрола върху медицинската помощ, повишаване на събираемостта на здравноосигурителните вноски и намаляване на броя на неосигурените лица.
Промени, свързани с органите на управление на НЗОК. От приемането на Закона за здравното осигуряване до настоящия момент органите на управление на НЗОК са Събранието на представителите, Управителният съвет, Контролният съвет и директорите на НЗОК. Десетгодишната практика по прилагането на закона показа, че така учредените органи на управление на НЗОК са многочислени и не функционират добре, не е налице възможност за вземането на бързи и оперативни решения.
Законопроектът предлага органите на управление на НЗОК да бъдат Надзорен съвет и директор при запазване принципа на участие на държавата, осигурените и работодателите в управлението на Касата. Само лицата, които заплащат редовно здравноосигурителните си вноски, ще имат своите представители в НЗОК и Надзорния съвет.
Законопроектът предвижда директорът на НЗОК да се избира от Народното събрание по модел, аналогичен на управлението на НОИ. Въвеждат се и по-високи изисквания за професионалния опит към лицата, които заемат длъжностите директор на НЗОК, съответно на РЗОК, промени, свързани с Националния рамков договор и договорите между изпълнителите на медицинска помощ и РЗОК. Законопроектът по нов начин регламентира отношенията между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ.
Липсата на Национален рамков договор през последните години и възприетият подход на Управителния съвет еднолично да определя значими въпроси - предмет на рамково договаряне, водят до редица затруднения в дейностите по задължителното здравно осигуряване. Правната същност на Националния рамков договор, неговият предмет и обхват, страните и процедурата по сключване пораждат множество съдебни спорове и тълкувания в съдебната практика. Това обосновава предложението за премахване на института на Националния рамков договор и законово регламентиране на нормативния му правен характер, в унисон с установената практика на Върховния административен съд и тълкуванията му в дейност.
Законопроектът предвижда НЗОК и съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина да изготвят и приемат национални рамкови условия. По своята същност националните рамкови условия ще бъдат нормативен акт, които имат действия на територията на цялата страна, задължителен за НЗОК, изпълнителите на медицинска помощ, осигурените лица и осигурителите. Законопроектът предвижда националните рамкови условия да се приемат отделно за медицинските дейности и отделно за денталните дейности. С цел постигане на стабилност в отношенията между НЗОК и изпълнителните на медицинска помощ, законопроектът предвижда националните рамкови условия да действат за срок от пет години с възможност за актуализация.
Приетите национални рамкови условия от НЗОК и съответните съсловни организации на лекарите и лекарите по дентална медицина следва да бъдат преподписани от министъра на здравеопазването. Проектът регламентира процедурата по преподписването на рамковите условия, като се предвижда възможност министърът да откаже тяхното преподписване само в случаи на съществени нарушения на обществените интереси или при незаконосъобразност.
Множеството спорове по изпълнението на индивидуалните договори между РЗОК, изпълнителите на медицинска помощ и противоречивата съдебна практика налагат необходимостта от промяна на Раздел VІІІ на Глава втора от Закона за здравното осигуряване. Предвижда се промяна в използваните термини, като думата „договор” се заменя със „споразумение”.
Законопроектът изрично регламентира хипотезите, в които директорът на РЗОК има право да откаже сключването на споразумение с изпълнители на медицинска помощ. Директорът на РЗОК в условията на оперативна самостоятелност ще взема решения за сключване на споразумение с лечебните заведения, които в най-голяма степен осигуряват на гражданите достъпност и качество на медицинска помощ.
С цел гарантиране на бързина и защита на правата и законните интереси на лечебните заведения, законопроектът въвежда специални процесуални правила за оспорване отказ на директора на РЗОК да сключи споразумение с изпълнител на медицинска помощ. Срочният характер на националните рамкови условия на споразуменията между РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ обосновават въвеждането на по-кратки срокове за насрочване на съдебно заседание, призоваване на страните, произнасяне по спора и едноинституционалност на оспорването, промени, свързани с контрола и санкциите, налагани на изпълнителите на медицинска помощ. Законопроектът предвижда промени в правната уредба на контрола и санкциите, които се налагат от НЗОК на изпълнителите на медицинска помощ.
Към настоящия момент контролът и санкциите са предмет на договаряне с Националния рамков договор и индивидуалните договори с изпълнители на медицинска помощ.
Правният статут, производствата по издаване и оспорване на актовете, с които НЗОК упражнява контрол и санкционира лица, сключили с нея договор, са дискусионни от подписването на първия Национален рамков договор.
По въпроса дали актовете, с които НЗОК налага санкции, имат административен или граждански характер. Поради изключително разнообразната и противоречива съдебна практика, липсата на законодателна яснота и практически затруднения при прилагането на НРД се налагат промени в законовите разпоредби относно контрола и санкциите, налагани на изпълнителите на медицинска помощ.
Финансовите неустойки, които се налагат по сега действащия Закон за здравното осигуряване, се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс, който не отчита тяхната правна природа. Поради това законопроектът регламентира ясно административнонаказателните състави. Детайлно са посочени административните нарушения и наказания, които се налагат при тяхното установяване.
Промяната в правния характер на досега налаганите санкции на изпълнителите на медицинска помощ е съществена. Нарушителите ще носят административнонаказателна отговорност за допуснати от тях административни нарушения. Налагането на наказания и съдебни производства по обжалване ще стъпят на утвърдените институти и процедури по Закона за административните нарушения и наказания.
Законопроектът предвижда контролът върху дейността на изпълнителите на медицинска помощ да се възложи като правомощие на държавен орган – изпълнителна агенция „Медицински одит” към министъра на здравеопазването, която ще поеме и правомощията на създадената със Закона за здравето Изпълнителна агенция „Медицински инспекторат”. Новата агенция „Медицински одит” ще осъществява цялостен контрол върху дейността на лечебните заведения, включително и контрол по изпълнението на договорите им по задължителното здравно осигуряване.
Освен това се премахва сега съществуващият институт на арбитража поради неустановените правомощия на този орган и доказаната му в практиката неефективност.
Законопроектът предвижда запазване на възможността на РЗОК да осъществява предварителен и последващ финансов контрол на отчетена, съответно вече заплатена медицинска дейност. Правомощията на РЗОК са ясно регламентирани, а самите процедури са опростени, което е насочено към по-голяма ефективност и засилване на финансовата дисциплина.
Промени, свързани с повишаване събираемостта на здравноосигурителните вноски и намаляване броя на неосигурените лица. Законопроектът прецизира кръга на задължително осигурените лица, за които следва да се подават данни в Националната агенция за приходи, като изрично се включват лица, които са осигурени за сметка на републиканския бюджет с оглед коректно формиране на здравноосигурителния им статус.
Предвиждат се промени в разпоредбите, които определят реда за определяне и внасяне на здравноосигурителните вноски от задължително здравноосигурени лица в съответствие с Кодекса за социалното осигуряване. За лицата, които не са осигурени на друго основание, се въвежда задължение да подават декларация за това. Към момента е налице и друг способ освен извършването на ревизия за установяване на задълженията им за здравноосигурителни вноски. С подаването на декларации от този кръг задължително здравноосигурените лица се създава възможност за идентифициране на тези лица и установяването и събирането на здравноосигурителните им вноски от Националната агенция за приходи без извършване на ревизии.
Предвиждат се промени по отношение прекъсването и възстановяването на правата на задължително здравноосигурените лица, които пребивават извън страната повече от 183 дни в рамките на една календарна година, като се увеличават сумите, които лицата следва да заплатят за възстановяване на здравноосигурителните им права.
Увеличава се и броят на вноските, които неосигурените лица, живеещи в страната, трябва да заплатят за възстановяване на здравноосигурителните им права.
Предвижда се също така по-голям размер на глобите и имуществените санкции, които се налагат на работодателите и на лицата, които не изпълняват задълженията си за заплащане на здравноосигурителните вноски или за предоставяне на информация, необходима за целите на задължителното здравно осигуряване.
Законопроектът предвижда въвеждане на допълнителни ограничения в правата на лица, които не изпълняват законоустановените си задължения за внасяне на здравноосигурителните вноски.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на д-р Лъчезар Иванов.
От името на вносителите на другия законопроект има думата д-р Ваньо Шарков. Заповядайте.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, предложената от нас промяна в Закона за здравното осигуряване третира основно факта, че държавата се отнася непочтено и нечестно към здравноосигурителните вноски, които би трябвало да трансферира към бюджета на Националната здравноосигурителна каса. И това нещо се случва в България години наред.
За да ви докажа своето твърдение, това е писмен отговор (показва) на въпрос, който е зададен на министъра на финансите относно вноските, които държавата плаща. Гражданите, които се осигуряват изцяло за сметка на държавата, на първо място, пенсионерите – 2 208 418 души, за които годишният разход от държавния бюджет е 501 772 217 лв. Граждани, които се осигуряват за сметка на държавния бюджет са също ветераните, пострадалите при отбраната на страната и т.н. – това са 4290 души, като годишният разход от държавния бюджет е 535 392 лв. И на следващо място, основно децата и студентите до навършване на 26-годишна възраст, като общият брой на децата до 18-годишна възраст и студентите е 1 712 170 души, а годишният разход от държавния бюджет е 415 889 735 лв.
Това са данните за 2009 г. В същото време обаче това, което виждаме, е, че всъщност държавата осигурява 3 924 878 души, като това, което тя би трябвало да трансферира като годишен разход съгласно отговора от Министерството на финансите, е 918 197 344 лв. В същото време обаче в Закона за бюджета за 2009 г. е записано не това число, а 738 493 000 лв. или 179 млн. по-малко отколкото прочетения преди малко годишен разход. В същото време и този трансфер не се осъществява на 100 процента, а се осъществява на 90 процента, в резултат на което държавата като цяло превежда здравноосигурителни вноски за гражданите, които тя осигурява на базата на Закона за здравното осигуряване, с 252 млн. лв. по-малко, отколкото посочения в отговора на Министерството на финансите годишен разход, който би трябвало да съществува.
Държавата осигурява пенсионерите на реалната пенсия, като 8% върху реалната пенсия, която получава. Това трябва да се казва, тъй като много пъти сме спорили в предния парламент, имаше хора, които не го разбираха, че е така и смятаха, че държавата трябва да осигурява пенсионерите върху 8% върху реалните им пенсии. Така се прави. В същото време обаче децата и студентите се осигуряват на 8% върху половината от минималния осигурителен доход или, казано с други думи, не с 8%, а с 4%, което не е справедливо, когато твърдим, че детското здравеопазване е приоритетно в нашата страна.
Затова нашият законопроект цели изравняване на това участие, което има от страна на държавата, с това, което всеки един български гражданин би трябвало да плаща като здравноосигурителни вноски. Не можем да настояваме хората, които са с минимални работни заплати, да си плащат здравноосигурителните вноски и да бъдат почтени към данъчноосигурителната система в България, а в същото време да разрешаваме на държавата да плаща върху половината от минималния осигурителен доход.
Това, което искам да ви кажа и за което ще настоявам да го вземем като решение в този парламент, е нещо, което би трябвало всички в тази зала да знаят.
Затова аз задавам един такъв въпрос: докога държавата ще плаща здравноосигурителните вноски на държавните чиновници? Докога няма да плаща половината от тези за децата, но ще осигурява напълно държавните чиновници? Това е несправедливо и затова нашият законопроект цели изравняване участието на държавата.
Разбираме, че ситуацията в момента не позволява това нещо да се случи от 2010 г. Надяваме се обаче със записването на друга година, от която да започне действието на този закон, да гарантира предвидимост и да гарантира сигурност за българските граждани за това, че в системата за здравеопазване ще влязат в един момент повече средства от тези, които влизат в момента, и че държавата ще изпълнява стриктно своите задължения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Има ли народни представители, които искат да вземат отношение в дебата по обсъжданите два законопроекта на първо четене?
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Другата седмица, защото ще разкъсаме дебата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Предлагате да излезем в кратка почивка, да преминем парламентарния контрол, след което следващото редовно пленарно заседание да започнем дебата по законопроекта.
Първо, има ли желаещи за участие?
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): За пет минути няма да можем да се справим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не можете да развиете становището си.
В такъв случай обявявам почивка до 11,00 ч., след което ще продължим с парламентарен контрол.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми народни представители, започваме със:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Постъпило е питане от народния представител Четин Хюсеин Казак към Мирослав Найденов – министър на земеделието и храните, относно откази на Държавния фонд „Земеделие”, Разплащателна агенция, Централно управление за финансиране на част от заявления за подпомагане на Мярка 322 „Обновяване и развитие на населените места”, ос 3 от ПРСР 2007-2013 г., предвиждащи дейности по чл. 4, ал. 1, т. 5 от Наредба № 24 от 29 юли 2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Мярка „Обновяване и развитие на населените места” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. и произтичащите от това правни, финансови и социално-икономически щети за засегнатите общини и техните граждани. Следва да се отговори писмено до 19 ноември 2009 г.
Това е новопостъпилото питане за периода 6-12 ноември 2009 г.
Съгласно чл. 83, ал. 5 и чл. 91, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание има за връчване писмени отговори:
- писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов;
- писмен отговор от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Александър Цветков на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов;
- писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков на въпрос от народния представител Яне Янев;
- писмен отговор от министъра на правосъдието Маргарита Попова на въпрос от народния представител Яне Янев;
- писмен отговор от министъра на културата Вежди Рашидов на въпрос от народния представител Яне Янев;
- писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев на въпрос от народния представител Петър Курумбашев;
- писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов на въпрос от народния представител Ваньо Шарков;
- писмен отговор от министъра на здравеопазването Божидар Нанев на въпрос от народния представител Ваньо Шарков;
- писмен отговор от министъра на здравеопазването Божидар Нанев на въпрос от народния представител Ваньо Шарков;
- писмен отговор от министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Дарин Матов.
Първи днес ще отговаря заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов на питане от народния представител Борислав Тодоров Стоянов относно случаите на нападения с камъни над влакове в цялата страна и поставяне на прегради на железния път с цел кражба на товари на организирани цигански банди.
Народният представител Борислав Стоянов има думата да развие питането си.
БОРИСЛАВ СТОЯНОВ (Атака): Благодаря, госпожо председател.
Колеги, господин министър! Конкретният повод за моето питане е инцидентът от 2 срещу 3 ноември, когато жители на столичния квартал „Христо Ботев”, който се обитава на практика почти изцяло от цигански семейства, направиха пореден опит да оберат влак. Тогава организирана банда спря умишлено товарна композиция, като предварително бяха блокирани релсите с камъни и автомобилни гуми. Машинистът е бил принуден да спре, за да не дерайлира влакът. По информация на БДЖ движението на влака е било преустановено за 21 минути, като за щастие след това нападението е било прекратено от пристигането на полицията.
Това, за съжаление, е само един от стотиците подобни инциденти, които се случват повече от десетилетия на територията на цяла България.
По данни на БДЖ най-атакувани са районите между Захарна фабрика и Горна баня, Владая, района около Перник, между гара Искър и Подуяне, около Вакарел, Ихтиман и т.н. Тези нападения стават все по-дръзки през годините.
Отново по данни на БДЖ само през 2007 г. 13 пътника са ранени при 299 случая на хвърляне на камъни по влакове. Още по-тревожното е, че нападенията се извършват не само на товарни композиции, а и над пътнически. Също така тревожно е, че досега полицията е залавяла само 1-2% от извършителите – отново по данни на БДЖ.
Така че моето питане е: какво смята да направи новото ръководство на МВР за справяне с този голям социален проблем и как смята да се бори с вандалските набези срещу железниците? Защото предишните управници било поради нежелание, било поради некадърност се оказаха неспособни да се справят с това явление. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор думата има господин Цветан Цветанов – заместник министър-председател и министър на вътрешните работи.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Стоянов! Във връзка с питане относно нападение над влакове и поставяне на прегради на железопътни релси ви информирам за следното. Съгласно статистическите данни през 2008 г. констатираните принудителни спирания и нападения над превозни средства – собственост на Българските държавни железници, са 13 на брой. От началото на 2009 г. досега констатирани такива случаи са 7 на брой.
В резултат на своевременните действия на органите на МВР не са допуснати посегателства над превозни товари. От направения анализ е установено, че тези деяния се извършват предимно на територията на гр. София. Причините за наличието им са комплексни, най-важните от които са липсата на социална адаптация и ниският социален статус на определени обществени групи, живеещи в райони, през които преминават железопътните линии. Предпоставка за подобни инциденти е и затрудненото пренасочване на допълнителни полицейски сили към рисковите участъци, което е вследствие на направените през 2008 г. законодателни и структурни промени. В края на същата година и в началото на 2009 г. приблизително 300 щатни бройки от полицейския състав пряко осъществяващи охраната на уязвими жп-обекти са съкратени, 45 щатни бройки разследващи полицаи са извадени от щата на Транспортна полиция и са прехвърлени в щатовете на областните дирекции. Това създава изключителни затруднения с оглед своевременното посещаване на местопроизшествията от разследващите полицаи.
Към настоящия момент има засилено полицейско присъствие в районите на жп-гари и спирки с повишен риск от извършване на подобни деяния. Създадени са подвижни полицейски наряди, които постоянно да осигуряват полицейско съпровождане на товарните влакове, състави и уязвими участъци. Извършват се допълнителни проверки на трасетата преди преминаването на влаковите състави. Предимно се провеждат превантивни мероприятия съвместно с местните комисии за борба с противообществените прояви, малолетни и непълнолетни, органите на общинските и областните администрации.
С оглед повишаване на сигурността в рисковите обекти на железопътната инфраструктура ще се монтират системи за видеонаблюдение. Предвидено е изграждането на огражденията на жп-линиите в населените места и на железопътните разпределителни гари. Между Министерството на вътрешните работи и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията се създава постоянно действащ Експертен съвет, който да разработва, внедрява и контролира прилагането на правилата за съвместната дейност, включващи актуализиране на нормативната база, изготвяне на Единен план за информационно осигуряване и действия при произшествия, аварии и катастрофи, използване на информационните масиви и регистрите за получаване на актуална и възлова информация към МВР и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
С извършените вече нормативни промени в Закона за Министерството на вътрешните работи се създават условия за изменение на вътрешно-нормативната ведомствена база, която ще доведе до оптимизиране на организацията на охранителната дейност на Транспортна полиция и досъдебното производство.
В заключение заявявам, че опазването сигурността и безопасността на живота и здравето на гражданите е основно задължение и приоритет на правоохранителните органи.
Аз само мога да вметна, че в момента се наблюдава действително доста повишаване на криминогенната обстановка точно в тези групи, които са с много нисък социален статус. Дори не само тези престъпления, за които Вие в момента правите Вашето питане, ако направим една равносметка на всичко, което се случва през последните няколко месеца, ще видим, че за голямо съжаление точно тези социално ниски слоеве извършват престъпления, които вече създават сериозен проблем. Но съм убеден, че с действията, които предприема българската полиция, ще се постараем да го неутрализираме и ограничим в едни поносими граници за обществото.
Само ще дам като констатации и като факт, че представители от подобен социален статус бяха извършителите на последното отвличане, което беше в с. Гложене, като след това в едно от плевенските села бяха задържани четирима представители от ромски произход, като единият беше с излежана 15-годишна ефективна присъда за убийство. Сами разбирате, че бяхме изложени на един изключително голям риск за сигурността и живота на тези две момичета, които бяха попаднали при тези лица. Правим всичко възможно да работим адекватно на предизвикателствата, които има днес допълнително към тежестта, която се стоварва от икономическата криза и голямата безработица. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов.
Имате думата за два допълнителни въпроса, господин Стоянов.
БОРИСЛАВ СТОЯНОВ (Атака): Благодаря, господин министър.
Аз съм убеден, че тук наистина, както и Вие споменахте, може би най-важна е превантивната работа, тъй като сме наясно, че тези банди специално, за които аз говоря, съвсем съзнателно са формирани от малолетни и непълнолетни лица, при които идеята е, че малко по-трудно може да се приложи цялата сила на закона. Въпреки това съм сигурен, че ако МВР прилага законите, отнасящи се абсолютно за всеки гражданин на държавата, а не да има някакви групи, които поради една или друга причина минават извън тях, тогава и борбата срещу този вид престъпност ще бъде доста по-ефективна.
Също така, Вие споменахте, че вече се работи за издигането на прегради между железния път и въпросните квартали. Това нещо не е само в България, има го и в много страни в Европа. Те, едно, че защитават живота на гражданите, а така защитават и самата сигурност на влаковете. Още повече, че през последните години, макар и не в такъв мащаб, сигурно сте запознати, такива нападения се случват и над определени автобусни маршрути в столицата. Визирам най-вече автобусна линия № 83, и то най-вече, когато преминава през така наречената махала „Татарли”. Късно вечер и зимно време имаше доста инциденти. Така че смятам, че тук единствено прилагането на закона с цялата му строгост ще помогне за решаването на този проблем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Стоянов.
Заповядайте, господин заместник-министър председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Стоянов! Проблемите са много големи и трябва да си призная, че за съжаление през последните години на управление от моя предшественик господин Миков са съкратени 300 бройки при съкращенията, проведени в системата на Министерството на вътрешните работи.
Другото е, че за този период на управление в министерството не е проведено нито едно национално съвещание с областните дирекции в страната.
За краткия период от първите три месеца аз съм провел две национални съвещания, а от понеделник, днес включително, а ще продължа и другата седмица, провеждам оперативни съвещания със съседни областни дирекции – по четири, за да можем да подобрим координацията и взаимодействието и да можем действително да противодействаме, а не да вървим след събитията, когато стават. Това естествено е свързано с увеличаване обема на работа на полицейските служители в малките населени места. В някои от сериозните проблемни зони ние също вървим към разкриване на полицейски участъци от наличното, което имаме като числен състав. Това можем да го реализираме с помощта на местните власти.
За всичко това, което казах, че се предприема като действия за подобряване на работата и търсенето на допълнителни форми за заграждения, за които говорим, и видеонаблюдение, за съжаление е свързано с пари. Самият обход, който правят полицейските служители, трябва да бъде осигурен с гориво, което също е свързано с пари. Правим всичко възможно и затова догодина ние ограничаваме капиталовите разходи, за да можем да увеличим малко разходът, който ще бъде за полицейските автомобили, за да могат да правят повече обход, да бъдат в близост до обществото и да се чувства силата и превенцията, която трябва да бъде от правоохранителната система. Надявам се, че и бюджетът, който ще бъде приет и за това, което ще бъде поставено като проблеми, ще получим пълно разбиране, защото сигурността на гражданите в тежка икономическа криза е от изключително значение за доверието, което трябва да върнем и за Брюксел и доверието, което трябва да има обществото и да бъдат един добър партньор съвместно, заедно както с вас, така и с гражданското общество, и Министерството на вътрешните работи да може да си свърши своята работата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Цветанов.
Господин Стоянов, желаете ли да изразите отношение? Не.
Преминаваме към отговор на министъра на външните работи Румяна Желева на питане от народния представител Искра Фидосова относно действията на Министерството на външните работи по постъпилите сигнали за нарушения и опорочаване на изборния процес при провеждането на изборите за Народно събрание на 5 юли 2009 г.
Заповядайте, госпожо Фидосова, да развиете своето питане.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин заместник министър-председател, госпожи и господа министри, уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо министър Желева! Ще развия питането си към Вас относно действията на Министерството на външните работи по постъпилите сигнали за нарушения и опорочаване на изборния процес при провеждането на изборите за Народно събрание на 5 юли 2009 г.
Народното събрание заедно с компетентните органи на Република България извърши проверка на получените сигнали за нарушения в изборите за народни представители, проведени на 5 юли 2009 г.
В тази връзка в Народното събрание е създадена Временна анкетна комисия за проверка на сигналите за опорочаване на проведените избори, която работи за изясняване на казуса и подробностите по случая. Както е публично достояние, няколко сигнала за нарушения са постъпили за определени секции в чужбина, например в Турция и Съединените американски щати. В търсене на правното основание за изясняване на случая с българските избори на 5 юли 2009 г. и в зачитане правата на българските гласоподаватели за получаване на точна и конкретна информация по случая се обръщам към Вас, госпожо министър, с молба да отговорите на следните въпроси.
Първо, какви са нарушенията на изборния процес, констатирани от ведомствената комисия на Министерството на външните работи?
Второ, има ли длъжностни лица от Министерството на външните работи, за които да е констатирано участие в нарушения, и кои са те?
Трето, извършена ли е проверка от страна на Министерството на външните работи на постъпилите сигнали за нарушения в определени секции в чужбина?
Четвърто, какви са резултатите от извършените проверки до момента? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на госпожа Фидосова.
Моля госпожа Желева – министър на външните работи, за нейния отговор.
МИНИСТЪР РУМЯНА ЖЕЛЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Фидосова!
По първия Ви въпрос, какви са нарушенията на изборния процес, констатирани от ведомствената комисия на Министерството на външните работи. В отговор на това съществено питане, което отправяте, на първо място бих желала да посоча, че съгласно действащото законодателство организационно-техническото обезпечаване на изборите в чужбина се извършва от Министерския съвет чрез Министерството на външните работи. С тази цел в Министерството на външните работи със заповед на моя предшественик е назначена ведомствена избирателна комисия за организиране и провеждане на изборите за членове на Европейския парламент на Република България на 7 юни 2009 г. Същата комисия е натоварена да функционира и като ведомствена избирателна комисия за изборите за народни представители на 5 юли 2009 г. За организацията и провеждането на изборите в чужбина отговарят ръководителите на задграничните ни представителства в съответните държави. В 59 държави са образувани общо 274 избирателни секции, от които например: 17 в Испания, 15 в Съединените американски щати, 10 в Германия, 6 във Франция, 6 във Великобритания, като само в Република Турция избирателните секции са били 123. В други 29 наши задгранични представителства не са образувани избирателни секции в нарушение на императивния текст на чл. 41 от Закона за избиране на народни представители. Нарушението е обективно обусловено от липсата на подадени заявления за гласуване на постоянно пребиваващи български граждани, невъзможността да бъде съставена избирателна комисия, неоправдани финансови разходи за образуване на избирателни секции и др.
Второ, най-съществени нарушения бяха констатирани по безспорен и категоричен начин при проверката на изборния процес в Турция. При направената частична проверка от специално създадената с моя заповед работна група се установи, че списъците на подалите заявление за гласуване в Турция български граждани не отговарят на задължителното съдържание, установено със закон. Липсват императивно установени реквизити като: три имена, единен граждански номер, постоянен адрес в Република България. В предоставения ми от Генералното консулство в Истанбул списък личните данни на множество заявители са посочени многократно и на практика той не отразява вярно броя на подадените заявления. Данните за подадени заявления в Турция към 19 юни 2009 г., а именно 44 хил. 134 бр., предоставени от генералния ни консул в Истанбул и посланика ни в Анкара, са изчислени въз основа на неправилно изготвените списъци, а не въз основа на реално подадените лични заявления от българските граждани.
Трето, на 6 юли 2009 г. ведомствената избирателна комисия е дала указания на задграничните ни представителства, включително на мисиите в съседните на България страни, за унищожаване на неизползваните бюлетини. Унищожаването на неизползваните изборни бюлетини в съседните на България страни представлява нарушение на чл. 106, ал. 5 във връзка с чл. 91, ал. 2 от закона и т. 19, 20 и 22 от Решение № 18 от 10 май 2009 г. на Централната избирателна комисия.
Четвърто, също така на 5 октомври 2009 г. Министерството на външните работи беше информирано от посолството ни във Вашингтон, че са били унищожени изборните книжа, включително протоколи, съхранявани в посолството, от шест избирателни секции, от общо 15 за Съединените щати, а именно: Вашингтон, област Колумбия; Сиатъл, Вашингтон; Атланта, Джорджия; Далас, Тексас; Форт Уодърдейл, Флорида; Сан Франциско, Калифорния.
По втория Ви въпрос – има ли длъжностни лица от Министерството на външните работи, за които е констатирано участие в нарушение и кои са те, извършените проверки във връзка с организацията и провеждането на изборите на 5 юли 2009 г. констатираха, че редица служители на Министерството на външните работи са допуснали нарушения не само на изборното законодателство, но и на Закона за дипломатическата служба, Закона за държавния служител, Кодекса на труда, Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация и Етичния кодекс на Министерството на външните работи. Срещу тези служители са образувани дисциплинарни производства и с мои заповеди в качеството ми на ръководител на дипломатическата служба съм наложила съответни дисциплинарни наказания.
Тук искам ясно и категорично да заявя пред народните представители, че на 6 ноември т.г. на президента на Република България са предоставени писмено мотивите за налагане на съответни дисциплинарни наказания в пълно съответствие с упоменатото в Закона за дипломатическата служба.
По третия въпрос, извършена ли е проверка от страна на Министерството на външните работи на постъпили сигнали за нарушения в определени секции в чужбина, непосредствено след избирането ми за министър на външните работи с моя заповед беше създадена специална комисия за проверка на постъпилите сигнали за нарушения в хода на изборите на 5 юли 2009 г. в избирателните секции в чужбина. В резултат на първоначалната проверка на 18 август 2009 г. информирах главния прокурор на Република България за констатирани нарушения при провеждането на изборите в чужбина за Четиридесет и първо Народно събрание. Беше образувано и досъдебно производство 11755 от 2009 г. на Генерална дирекция „Криминална полиция”. Министерството на външните работи предостави и пълна информация по образуваните пред Конституционния съд дела.
Наред с това обаче в Министерството на външните работи са постъпили и жалби във връзка с отказа на някои ръководители от задграничните ни представителства да образуват избирателни секции извън територията на мисиите и на почетните консулства. Постъпилите жалби са от инициативния комитет в градовете Нюрнберг и Ерланген – Германия, и от Асоциацията „Прозрачност без граници”. В тази връзка бих желала да поясня, че в Министерството на външните работи са получени ноти от министерствата на външните работи на Германия и Франция, в които се дава разрешение за откриване на секции единствено на територията на българските дипломатически и консулски представителства, както и в почетните консулства.
По четвъртия Ви въпрос, какви са резултатите от извършените проверки до момента, специалната комисия, назначена с моя заповед, продължава да разглежда изборния процес в мисиите зад граница и очаквам да приключи работата си в кратки срокове с конкретни предложения за дисциплинарна отговорност и на други длъжностни лица. В резултат на назначените от мен проверки беше установено, че при сега действащата институционална уредба Министерството на външните работи не е в състояние да осигури прозрачност при провеждане на изборите зад граница. Министерството на външните работи и задграничните ни мисии се явяват изпълнители на често обективно противоречиви норми в Закона за избиране на народни представители и решенията на Централната избирателна комисия. В този ред на мисли бих желала в заключение изрично да подчертая, че обществените отношения, свързани с организирането и провеждането на избори в чужбина, следва да получат адекватна и пълна регламентация в един нов изборен закон. Преценката за необходимостта от изработването на такъв изборен кодекс оставям на вас – народните представители. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър Желева.
Госпожо Фидосова, заповядайте за два уточняващи въпроса.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаема министър Желева, уважаеми народни представители! Удовлетворена съм от изчерпателния Ви отговор, но ще си позволя да Ви задам още два уточняващи въпроса.
Бихте ли посочили на кои длъжностни лица и представители на дипломатически представителства в съответните цитирани дипломатически мисии са наложени дисциплинарни наказания и какви точно, съгласно закона?
Второ, бихте ли посочили още факти, които са Ви станали известни по повод на извършената проверка, касаещи констатираните нарушения на изборния процес? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Заповядайте, министър Желева.
МИНИСТЪР РУМЯНА ЖЕЛЕВА: По първия Ви въпрос мога да кажа, че дисциплинарни наказания са наложени на лицата Бранимир Младенов – предсрочно прекратяване на задграничния мандат, на Лъчезар Петков – предсрочно прекратяване на задграничния мандат, Евгени Генев – предсрочно прекратяване на задграничния мандат, Николай Янкулов – предупреждение за уволнение. Дисциплинарни производства са образувани също срещу Огнян Нинов и Силвия Нинова, но въз основа на становището на Дисциплинарния съвет дисциплинарни наказания не са налагани. Към настоящия момент продължава изясняването на евентуалното участие в нарушаване на изборния процес на други длъжностни лица в министерството.
По отношение на допълнителни нарушения, които искате да знаете, освен тези, които посочих, ще дам един пример. Въз основа на писмо от 1 юни 2009 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов са изпратени указания до задграничните представителства във връзка с даване на списъка на заличените лица от избирателните списъци, които нямат право да бъдат дописвани в избирателния списък в изборния ден.
Приложеният към писмото на МРРБ образец не съответства на задължителното му съдържание, предвидено в чл. 41, ал. 8, т. 2 на Избирателния закон. В резултат на това по-голямата част от списъците, изпратени на задграничните представителства, са съставени в нарушение на закона. Представените от Министерството на външните работи обобщени данни не съдържат посочване на постоянен адрес, което е грубо нарушение на Избирателния закон.
Също така практика на Министерство на външните работи е от всички провеждани досега избори зад граница е било изборните книжа и материали да се предават на Централната избирателна комисия наведнъж след получаването им в мисиите в чужбина. В действащото законодателство липсва установен срок, в който Министерството на външните работи следва да предаде материалите и книжата на ЦИК, което означава, че изборните книжа и материали следва да бъдат предавани на Централната избирателна комисия веднага след получаването им с първата дипломатическа поща, което не е осъществено след изборите на 5 юли 2009 г.
Във връзка с всичко обаче, което Вие поставяте като въпрос, аз бих искала тук да кажа последния развой на събитията с тези нарушения. И понеже ми задавате въпроса за дисциплинарните наказания и производства, бих искала да уточня нещо.
В 17,50 ч. на вчерашния ден по куриер получихме писмо от Президентската администрация, в което се изисква цялата информация от ведомствената проверка по двата случая – случая с Турция и случая със Съединените американски щати, в това число и дисциплинарните производства, тъй като питате за тях. В 23,15 ч. вчера Министерството на външните работи е предоставило с опис на личната документация от проверката на Президентската администрация, като аз междувременно проведох няколко телефонни разговора с Президента на Република България по ситуацията и го информирах, че двете дисциплинарни производства – за изборите в Съединените американски щати и в Турция, също ще му бъдат предоставени в момента, в който получим съгласие от служителите, които са обект на това дисциплинарно производство. Това е съгласно изискванията на Закона за държавния служител.
Днес сутринта получихме писменото съгласие и вече съм разпоредила да бъдат предоставени двете дисциплинарни производства на Президента на Република България.
Както многократно съм заявявала, процедурата и в двата случая е абсолютно спазена, така че обяснения и оправдания от рода, че посланиците са спазили недостатъчно закона, звучи като една много популярна реплика, която вземам в заем, за малко бременната жена. Така че, съгласно принципите на правовата държава, законът се спазва или не се спазва.
В 8,05 ч. тази сутрин получих оставката на господин Бранимир Младенов, досегашния ни посланик в Турция, за което аз му благодаря, защото това е израз на достойнство.
Критикарите на Външно министерство, които използват тези два случая, които нямат никакви политически импликации, но ги използват в политически контекст, трябва да знаят, че Министерство на външните работи под мое ръководство извърши проверка на организацията и провеждането на изборите в чужбина и на 20-ия ден нарушенията бяха предоставени на главния прокурор. Няма по-добра гаранция за опазване репутацията на една правова държава от спазването на закона и налагането на върховенството на закона. Аз съм уверена, че Република България е правова държава. Затова съм уверена, че Президентът на Република България, след като се запознае с дисциплинарните производства, с пълната информация по тях, ще вземе информираното правилно решение и по отношение на посланика ни в Съединените американски щати. Благодаря ви много за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър Желева.
Имате думата за отношение, госпожо Фидосова.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър Желева, уважаеми колеги народни представители! Аз благодаря за изчерпателния отговор и на моите два уточняващи въпроса. За мен беше важно да стане ясно и на всички колеги народни представители, както и на всички български граждани, че Министерство на външните работи е спазило всички процедури, които са разписани в закона. Освен това е проявило политическа воля и желание да вземе решение за отстраняване и отзоваване на тези, които са нарушили закона за провеждане на изборите за парламента на 5 юли 2009 г. и да наложи съответните други дисциплинарни наказания, които госпожа Желева цитира от тази трибуна.
Благодаря, госпожо Желева, за изясняване на подробностите по този случай.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Фидосова.
Трайчо Трайков – министър на икономиката, енергетиката и туризма, ще отговори първо на питане от народния представител Иван Николаев Иванов относно подготовката на страната ни за евентуално нова газова криза.
Заповядайте, господин Иванов, да развиете питането си.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! На 6 януари т.г. Русия прекъсна доставките на природен газ през Украйна за европейските страни, в това число и в България. От всички европейски страни България се оказа най-засегната, защото независимо от твърдението, че ние сме енергиен център на Балканите се оказа, че ние нямаме никаква алтернатива за доставка на природен газ. Това продължи 16 дни. Бяха нанесени тежки щети на българската икономика и българските домакинства. По твърдението на самия министър Петър Димитров – бившият министър на икономиката и енергетиката, загубите за българската икономика – преки загуби са от порядъка на 500 млн. лв., като не се броят косвените загуби като изгубени пазари в резултат на обстоятелството, че не са изпълнени определени поръчки.
Кризата доведе до два много ясни извода. Първо, че Русия и Украйна не могат да бъдат надежден доставчик, респективно транзитьор на природен газ за страната ни. И второ, че България трябва да вземе спешни мерки, за да намери изход от тази ситуация, да се снабди с алтернативни горива, от една страна, и от друга страна – да потърси и алтернативни източници и маршрути за доставка на природен газ.
Днес, десет месеца и половина след газовата криза от м. януари, Европа се изправя пред близка до критичната ситуация. Това беше заявено директно от министър-председателя на Руската федерация Владимир Путин, който предупреди, че отново може да се стигне до прекъсване на доставките на природен газ.
По този повод и като отчитам, че действително ситуацията, изразена чрез декларация както на руската, така и на украинската страна, е особено критична, няма съмнение, че ние не бихме желали да се повтори или най-малкото да се повтори в същата степен за България ситуацията от началото на м. януари.
Това е и поводът, като отчитам изключителната важност на проблема, да отправя към Вас, господин министър, следното питане: каква е подготовката на страната ни, ако избухне нова газова криза между Русия и Украйна? Какви мерки по този повод се осъществяват от ръководеното от Вас министерство в краткосрочен план? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на народния представител Иван Иванов.
Моля министър Трайков за отговор.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! В краткосрочен план - в газовото хранилище „Чирен” са налични всички технически възможни количества за осигуряване на потреблението от природен газ в случай на прекратяване на подаването на газ от Украйна. Техническите характеристики на съществуващите надземни съоръжения позволяват максимален дневен добив от 4,3 4,4 млн. куб. м в началния период, като в края на добивния период – около 160 дни, се достига до 2,5 млн. куб. м дневно. При екстремни условия дебитът може да бъде увеличен – 4,7 4,8 млн. куб. м газ дневно.
Към момента в „Чирен” са нагнетени около 650 млн. куб. м газ, което е най-голямото количество газ в хранилището, откакто то съществува. Беше 675 преди няколко дни. Тези запаси могат да бъдат използвани в рамките на 9 месеца.
Всички съоръжения от системата на „Булгартрансгаз” ЕАД са подготвени за работа в зимни условия.
Има подписано стенд-бай споразумение за реверс на природен газ с гръцката фирма „ДЕПА”, което влиза в сила при екстремни, кризисни случаи, а предстои подписване на такова споразумение и с турската фирма „Боташ”. Предоговорени са количествата природен газ по договорите между „Булгаргаз” ЕАД и потребителите – енергийни предприятия, индустрия, газоразпределителни дружества. Всички топлофикационни дружества са декларирали наличност за петдневен запас от горива в съответствие с определените от министерството количества.
В случай на ограничителен режим на доставките на газ топлофикационните дружества преминават на смесено изгаряне на природен газ и мазут.
Извършена е профилактика на съоръженията за работа с мазут и наличното гориво е от порядъка на 22 хил. т, от които 18 хил. т в София.
Министерството на икономиката, енергетиката и туризма готви указания до топлофикационните и газоразпределителни компании за провеждане на срещи с кметовете на общините. Целта е да бъде подготвен план за действие, гарантиращ защита на потребителския интерес в случай, че бъде въведен ограничителен режим.
В допълнение искам да Ви уверя, че се водят интензивни експертни разговори с Европейската комисия по разработването на ново общностно законодателство, което да гарантира сигурността на доставките на природен газ. Приоритет е и приемането на нов регламент за нотифициране на дейностите за реализацията на енергийни проекти в страните – членки на Европейския съюз. Регламентът включва солидарност и механизъм за взаимопомощ между държавите членки и дава солидна основа за по-ефективна защита интересите на Еврообщността в отношенията с външни доставчици на природен газ, като Русия и Украйна.
В краткосрочен план ползата за България е ускоряването на процесите по изграждането на междусистемни връзки със съседните страни, като най-напреднала е процедурата с Гърция и Румъния.
Хубавото на тази криза, както се случва и с други кризи, е, че тя се оказа шанс за сериозно разглеждане на възможностите за реална диверсификация, които бяха неглижирани в миналото. Проектите и вариантите, които се предлагат, вече са двуцифрено число, така че в дългосрочен план това беше едно необходимо подтикване на мисленето и действията в тази посока. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър Трайков.
Господин Иванов, заповядайте за два насочващи, допълнителни въпроса.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Няма съмнение, че ситуацията в подготовката за посрещане на евентуална газова криза е достатъчно напрегната и аз разбирам, че се полагат всички усилия в това направление.
Едновременно с това помня, че когато се проведе Консултативният съвет за национална сигурност в началото на годината, беше изтъкнато, че възможността ежедневно от хранилището „Чирен” да се черпят 4,4-4,5 млн. куб. м газ задоволява едва 30% от ежедневните потребности на страната. Беше поставен въпросът за пробиване на нови 20 сондажа, тоест възможност за черпене на количество природен газ, което действително да позволи България да покрива ежедневните си нужди по време на подобна криза.
На второ място беше поставен въпросът, всъщност това е моят допълнителен въпрос към Вас: какво е положението с преговорите да се използва доскорошното газово находище „Галата” като второ газохранилище на страната, заедно с необходимостта от допълнителни сондажи за газовото хранилище „Чирен”?
Вие отговорихте за интерконекторните връзки. Да, зная, че в Европейската комисия все още тече процесът на одобрение на европейско финансиране чрез Европейската инвестиционна банка за тези проекти.
Като, естествено, изхождам от обстоятелството, че изграждането на една газопреносна инфраструктура е и дълъг, и скъп процес, едновременно с това: каква е възможността, за която включително и днес ще водите преговори, за доставка на втечнен газ от Азербайджан и, ако това може да стане през Черно море, какъв е изходът на този газ на брега на Черно море от страна на Азербайджан, за да може действително да се осъществи тази връзка? И кога се вижда това в бъдеще? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор думата има министър Трайков.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Стратегическите възможности, за които говорите, са: по-добро използване на съществуващата инфраструктура и изграждане на междусистемни връзки със съседни държави, насърчаване на изследванията за нови газови находища в акваторията на България и изследване на възможностите за осъществяване на доставки на компресиран и втечнен природен газ.
Господин Иванов, Вие засегнахте някои от вариантите в тези три насоки. Например по отношение на разширяването на капацитета на „Чирен” вече приключва изследване на чешка консултантска компания, поръчана от БЕХ, което описва възможностите и необходимите стъпки за разширяването на „Чирен”. Решението в това отношение предстои да се вземе съвсем скоро. Вече имаме и подписано мандатно споразумение с „Иберди” за финансиране, когато това е необходимо.
По отношение на доставките на компресиран и втечнен газ. Вариантът, за който споменахте, с Азербайджан е за компресиран природен газ, който не изисква създаването на скъпоструващ терминал, както при втечнения. Така че за вкарването на този природен газ в системата би могло да се използва и находището „Галата”, за което към момента има три обсъждани варианта за превръщането му в газохранилище.
Има и вариант за втечнен природен газ. Знаете, терминалът е много скъп – става дума за милиарди инвестиции, а и не е целесъобразно да бъде в Черно море заради трудността при преминаването на танкери с втечнен природен газ през Босфора. Така че вариантите, които се разглеждат, са на гръцкото и турско Егейско крайбрежие, като България би могла да има част от интереса в изграждащи се терминали за втечнен газ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Трайков.
За отношение – господин Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Благодаря Ви за изчерпателния отговор. До построяването на газопровода „Набуко”, който ще осигури трайна диверсификация на доставките на природен газ за страната, това, което Вие изброихте, е нещо, което ще даде сигурност и спокойствие на българската индустрия, включително и на чуждестранните инвеститори, които ще знаят, че производственият процес в България няма да бъде прекъснат поради спирането на доставките на природен газ.
Идеята за компресирания газ от Азербайджан е наистина много добра. Все пак е необходимо да се знае дали Грузия ще предостави свое пристанище на брега на Черно море, откъдето компресираният газ може да бъде транспортиран до бъдещото хранилище „Галата”. Това до голяма степен ще ни позволи много бързо да компенсираме липса на природен газ поради някаква бъдеща криза.
Едновременно с това искам да напомня, че съгласно Договора за присъединяване на България към Европейския съюз, в Главата „Преходни мерки в областта на енергетиката” изрично е записано – това не е за природния газ, за петролните продукти и запасите, които трябва да имаме. Това е както бензин, мазут и газьол. За да можем трайно да преодолеем евентуална липса на природен газ, България трябва да има към настоящата година запаси за не по-малко от 50 дни при критична ситуация, а след 1 януари 2010 г. - и за 60 дни.
Надявам се, че министерството, което ръководите, е направило съответните проверки, защото неслучайно Европейската комисия разписа в този изключително важен за нас документ за присъединяване тези изисквания, за да се осигури безпроблемното снабдяване и на индустрията, и на българските домакинства със съответни горива. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Преминаваме към въпроса от народния представител Иван Николаев Иванов, отправен към министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков относно заявления от „Атомстройекспорт” за продължаващо изпълнение на графика по реализацията на АЕЦ „Белене”.
Заповядайте, господин Иванов, да развиете въпроса си.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! На 28 октомври 2009 г. немският концерн RWE официално се оттегли от проекта АЕЦ „Белене”. След неговия отказ българското правителство във Ваше лице като ресорен министър направи най-точното и обяви двустепенна или двуетапна процедура, която трябва да завърши в рамките на година-година и половина с избора на нов или на нови инвеститори при определени условия и по определена процедура, която трябва да бъде изготвена след работата на избрани консултанти. Всичко това е напълно, както се казва, съответстващо на създалата се ситуация.
Това, което последва, поне за мен буди определено недоумение. Казано е така от изпълнителя на проекта „Атомстройекспорт”, цитирам: „Независимо от решението на германския концерн да се оттегли от проекта, руският строител на АЕЦ „Белене” „Атомстройекспорт” ще продължи по график работата си по проекта, съобщиха от компанията. Дружеството уверява, че ще се придържа към съществуващия в момента работен график и няма да иска промяна в параметрите по договора с българската държава”.
Господин министър, след оттеглянето на RWE като инвеститор, държащ 49% от общото дружество, което трябваше да бъде създадено, единствено българската държава чрез държавното дружество „НЕК” остава инвеститор по проекта. Аз наистина изпитвам опасение да не се стигне до допълнителни финансови тежести за българската държава, респективно за българските данъкоплатци, и по този повод отправям към Вас следния въпрос:
Каква е позицията по повод изявленията на „Атомстройекспорт” и на „Уорли Парсънс”, с които сигурно също сте се запознали чрез изявленията на Джурица Танкосич? Реализируеми ли са техните намерения, при положение че не е проведен избор на нови инвеститори по проекта? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Министър Трайков, имате три минути за отговор. Заповядайте.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Към момента не са предприемани стъпки за осигуряване на мостово финансиране. В тази насока ръководството на „НЕК” ЕАД се стреми да минимизира разходите и евентуални претенции на който и да е от участниците в проекта, като в същото време цели да се предприемат възможните разумни мерки за продължаване на дейностите. Една от основните задачи, която ще бъде част от конкурса за избор на консултант по проекта, е всеобхватна оценка на бъдещите стъпки, необходими за реализацията на проекта и оптимизиране на структурата му, която да доведе до защита на интересите както на „НЕК” ЕАД и държавата, така и на бъдещите инвеститори. Считаме, че единствено по този начин може да бъде постигната реализацията на проекта за изграждане на АЕЦ „Белене”, поставяйки всички участници в проекта в една ясна и прозрачна структура и рамка, която да позволи успешно финансово приключване.
Дотогава ръководството на НЕК ще направи необходимото площадката на АЕЦ „Белене” и извършеното до момента да бъде запазено през есенно-зимния сезон, като не се стига до замразяването на проекта. До избирането на консултанта, НЕК ще работи със съществуващите такива при максимална защита на интересите на компанията, както и с „Атомстройекспорт” за намирането на ефективни решения, които да дадат възможност за приключване на процеса по избор на инвеститори по проекта във възможно най-кратки срокове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър Трайков.
За реплика - господин Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Вие много точно заявихте каква е позицията на НЕК. В същото време не стана ясно може ли да се възприеме позицията, която е изразена от „Атомстройекспорт”, както и от „Уорли Парсънс”, защото там се говори за нещо, което за мен не е известно да съществува в момента в проекта? То е: реализация на така нареченото мостово финансиране. Това означава изпълнителят да намери финансиране, да финансира строителството, което да продължи, независимо че няма избран инвеститор, няма финансово структуриране на проекта и изобщо осигурено финансиране, след което, когато това се случи, да бъдат изплатени на съответните банки, които финансират „Атомстройекспорт”, дължимите суми.
В ситуацията, в която сме в момента, като възложител и инвеститор стои единствено НЕК. Когато изобщо няма яснота дали ще бъдат намерени други инвеститори - съвсем ясно заявих моето опасение, не бих желал в период на финансова и икономическа криза българското правителство и българските граждани да бъдат допълнително финансово натоварени. Предприемат ли се стъпки, за да се направи съответното внушение на изпълнителя на проекта и на досегашния консултант, че такива действия не са финансово обезпечени и че България не може да носи отговорност за действия, които са извършени без съгласуване с българската страна в лицето на НЕК и на министерството, което ръководите? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на народния представител Иван Иванов.
Ще ползвате ли възможността за дуплика, министър Трайков? Заповядайте.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Господин Иванов, естествено всеки участник в проекта е в свободата си да споделя своите виждания по процеси, следващите си стъпки и намеренията си.
От наша страна, тъй като сме в регулярен контакт с „Атомстройекспорт”, е не само внушено, но директно е разговаряно, че не можем да се ангажираме с допълнителни средства на този етап.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър Трайков за участието му в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към отговора на Тотю Младенов – министър на труда и социалната политика, на въпрос, поставен от народния представител Емилия Масларова относно подписване на Споразумението за прилагане на Договора за социална сигурност с Руската федерация.
Госпожо Масларова, заповядайте да развиете Вашия въпрос.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Близо осем години българската държава прави сериозни усилия, които бяха много по-интензивни през последните три години, за подписване на Договор за социална сигурност между Република България и Руската федерация. Този договор касае въпроса за социалните и осигурителните права на десетки хиляди български граждани, които през различни периоди от своя живот са работили на територията на бившия Съветски съюз и на територията на Руската федерация.
Тази година на 27 февруари в Москва подписахме този Договор за социална сигурност. Българският парламент – Четиридесетото Народно събрание, през м. април т.г. ратифицира Договора за социална сигурност. Въпреки всичко обаче в избирателните райони (имам сигнали от Монтана, от госпожа Райна Кънева от Русе, много писма и много обаждания в комисията и чрез различни народни представители) нашите граждани се интересуват докъде е стигнало развитието и влизането в сила на тази спогодба с Руската федерация. Разбирам, че всяка страна има своя път, който трябва да извърви. Българската страна е извървяла своя път и ние сме готови. В същото време тези десетки хиляди български граждани чакат своите пенсионни и осигурителни права, които да получат на база на подписания договор.
Моят въпрос към Вас е: докъде стигнаха преговорите за реализиране на договора чрез административното споразумение, докъде е позицията на руската страна и можем ли в скоро време да кажем на българските граждани, че тези техни социални права са уредени с една държава, която не е в Европейския съюз, но все пак държава, която би им дала сериозни права, които те основателно очакват? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Давам думата на министър Тотю Младенов.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Госпожо Масларова, както сте подчертали във Вашия въпрос, интересът от страна на гражданите към подписания на 27 февруари т.г. в Москва Договор между Република България и Руската федерация за социална сигурност е много голям. Министерството на труда и социалната политика работи за влизането в сила на този договор във възможно най-кратки срокове. Ние осъзнаваме, че е голям броят на българските граждани, които през последните десетилетия са работили и работят в България и бившия Съветски съюз, съответно днешна Русия. Социалните права на тези хора остават незащитени вече няколко години след денонсирането на Спогодбата за социално обезпечаване между Народна република България и бившия Съветски съюз от 1959 г. Подписването на договора обаче не изчерпва процедурата за влизането му в сила. Той следва да бъде ратифициран от двете страни и се предвижда да влезе в сила 30 дни след размяната на ратификационните документи.
Към момента ратификационната процедура в България е приключила, като със закон, приет на 10 април т.г. от Четиридесетото Народно събрание, ратифицира договора. В Русия по официална информация ратификационната процедура все още не е приключила. Договорът изисква към него да бъде сключено споразумение за прилагането му.
Преговорите по това споразумение са стартирали през м. декември, въпреки многократните покани от наша страна за провеждането на втори кръг преговори по това споразумение.
През м. юни т.г. в Министерството на труда и социалната политика бяха получени бележки от руска страна по проекта на текста на споразумението. Руската страна е посочила, че предлага провеждането на преговорите по проекта на споразумение след разглеждането на тяхното становище от българските експерти. Министерството на труда и социалната политика съвместно с Националната агенция по приходите и Националния осигурителен институт разгледа руските бележки и предложения и е върнало становището на своите колеги от Русия в началото на м. юни т.г. С това бяха завършени подготвителните действия за провеждането на втори кръг преговори по проектоспоразумението.
За провеждането на втори кръг преговори по споразумението в края на м. август т.г. отправих покана към руския министър на здравеопазването и социалното развитие госпожа Татяна Голикова. Предложих преговорите да се състоят в периода септември-декември т.г. в удобно за двете страни време. Тази покана беше връчена по дипломатически път чрез посолството ни в Москва. В отговор в края на м. септември министър Голикова ме информира, че пакетът документи за ратификация на договора е внесен в правителството на Руската федерация, но не предложи конкретни дати за преговори по проекта на споразумение. Въпросът за сключването на споразумение и финансирането на процедурите за влизане в сила на договора бяха обсъдени по време на срещата ми с посланика на Руската федерация в България – Негово Превъзходителство Юрий Исаков, състояла се на 11 септември т.г. в Министерството на труда и социалната политика. Посланик Исаков се ангажира да направи енергичен сигнал за ускоряване на експертните преговори по този проект за споразумение за прилагане на договора, който разглежда като важна стъпка за двустранните отношения. Заедно с това той посочи, че още по-важно е договорът да влезе в сила в най-скоро време. Експертите от Министерството на труда и социалната политика поддържат непрекъснат контакт с техните колеги от руското министерство.
С цел ускоряването на процеса, министерството предложи проекта на Споразумение за прилагане на Договора за социална сигурност с Руската федерация да бъде обсъден по време на 13-ата сесия на Междуправителствената българо-руска комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество, 10-11 декември т.г. в София, като в състава на българската делегация бъде включен и представител от нашето министерство.
Уважаема госпожо Масларова, искам да подчертая, че усилията на Министерството на труда и социалната политика са насочени изцяло този договор да влезе в сила до края на тази година. Желанието ни е Споразумението за прилагането на договора да бъде факт. Имаме готовност във всеки момент до края на годината да организираме и проведем необходимите за това преговори.
Искам да ви информирам, че миналия месец с колегите си - министъра на социалните въпроси и социалните услуги на Държавата Израел господин Ицхаак Херцог и министъра на здравеопазването, социалната политика и семейните въпроси на Република Корея госпожа Джонг Дже-хи подписахме следните административни споразумения: първо, Административно споразумение за прилагане на Спогодбата между Република България и Държавата Израел за социална сигурност, което беше подписано съвместно с министъра на здравеопазването господин Нанев, спогодбата влиза в сила от 1 септември т.г. и тя вече е факт; и второ, Административно споразумение за прилагането на Спогодбата за социална сигурност между Република България и Република Корея, спогодбата е ратифицирана, приета на 22 октомври от българския парламент, но ще влезе в сила от първия ден на третия месец, следващ този, в който е получена втората от нотите, с които договарящите се страни се уведомяват взаимно по дипломатически път, че са изпълнени изискванията на националните им законодателствата за влизането в сила. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Госпожа Масларова – право на реплика.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми министър Младенов, аз няма да правя реплика. Много държах от парламентарната трибуна да се чуе Вашият отговор, да се чуе, че колегите от Министерството на труда и социалната политика са направили необходимите стъпки за ускоряване на влизането в сила на Договора за социална сигурност с Руската федерация, защото, както казах и в самото начало при задаването на въпроса, твърде дълъг и тежък е периодът на преговорите, които сме водили през последните години.
Убедена съм, че това, което чуха хората, които са работили в Коми и в други области в Руската федерация, ще се надяват час по-скоро да дойдат датите 10 и 11 декември, на които казахте, ще бъде подписана Спогодбата, така че до края на годината да стартира и това споразумение.
Още веднъж казвам, че това е въпрос, който касае социалната сигурност на много хора, които са работили доста години в страна не членка на Европейския съюз. За тях е много важно да получат своите социални преференции, които по този договор двете страни им гарантират. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Да благодарим и за участието на министър Тотю Младенов в парламентарния контрол.
А сега преминаваме към въпрос от народния представител Павел Димитров Шопов към Мирослав Найденов, министър на земеделието и храните.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Това е един стар въпрос, който „Атака” задаваше в миналото Народно събрание. И в интерес на истината, след като зададох въпроса, в медиите се появиха съобщения, че проблемът се придвижва. А проблемът не е никак млад и будеше учудване как толкова години не беше направен национален регистър на държавния поземлен фонд – нещо, което тежеше като задължение върху Министерството на земеделието и което се изискваше съобразно Присъединителния договор към Европейския съюз и от нашите партньори от Европейския съюз.
В материалите, които са излизали във в. „Атака”, и в това, което сме говорили от тази трибуна в миналото Народно събрание, подсещайки и настоявайки да бъде направено това, са били нашите съмнения, че това не се прави с цел да могат да бъдат присвоявани земи от Държавния поземлен фонд. Размерите на това бедствие, което, образно казано, е кражба на земи, до този момент не са известни. Надяваме се, че след изработването на този регистър ще започне рекапитулацията точно какво е сторено, какви земи са били присвоени и докъде се е стигнало с намаляването на размера на Държавния поземлен фонд.
Моят въпрос към вас е кога най-после ще бъде изградена единна информационна система на национален регистър на обработваемите земи от държавния поземлен фонд, работи ли се по този въпрос, осъществявате ли проверка на извършените сделки по времето на мандатите на предишните правителства и какви мерки ще предприемете за защита на държавния интерес? Защото известно е, че той е нарушен на много места.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Давам думата за отговор на министър Мирослав Найденов.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Шопов! Държавният поземлен фонд представлява национален ресурс, чийто общ размер към м. септември т.г. възлиза на 2 млн. 296 хил. 150 дка. Законът за собствеността и ползването на земеделските земи и Правилникът към него предоставят правомощие на министъра на земеделието и храните, който упражнява правата на собственик. За осигуряване на ефективно ползване на държавните земи по местонахожденията им с мои заповеди съм възложил на директорите на областните дирекции „Земеделие” да изпълняват определени функции, свързани с предоставянето и разпореждането със земи от държавния поземлен фонд на територията на съответните 28 области на страната. Към тези функции спадат отдаването под наем и аренда, организирането и продажбата на земеделски земи на притежатели на поименни компенсаторни бонове, сключването на договори по замяна и продажба на прилежащи земи към сгради в стопанските дворове, както и сключване на договори за предоставяне на земи от държавния поземлен фонд на безимотни или малоимотни граждани.
В този смисъл съм напълно съгласен с Вас, че поддържането на актуална информация за земеделските земи от държавния поземлен фонд, както и за гарантиране на провеждането на ефективен контрол върху органите, разпореждащи се с тази поземлена собственост, е необходим единен електронен регистър за земите от държавния поземлен фонд. За съжаление през изтеклите години не е създаден регистър на земеделските земи от държавния поземлен фонд, което неминуемо води до невъзможност за упражняване на стриктен контрол върху процесите, свързани с управлението, ползването и разпореждането с тях.
През 2008 г. министърът на земеделието и храните тогава е одобрил докладна записка за изготвяне на техническо задание и стартиране на процедура за създаване на регистри на земеделските земи от държавния поземлен фонд, включващ и информация за процедурите, свързани с промяна на предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди. Впоследствие е изготвен доклад за разрешаване сключването на граждански договор за изготвяне на такова задание с външен консултант, експерт по база данни.
Във връзка със заповед на министъра от края на м. юни т.г. е преустановено сключването на нови граждански договори за консултантски услуги, поради което и разработеният от външни специалисти проект на техническо задание не е бил одобрен и проектът временно е спрян.
За настоящия екип на Министерството на земеделието и храните обаче разработването и въвеждането на информационна система, осигуряваща дейностите, свързани с управлението, ползването и разпореждането със земеделските земи от държавния поземлен фонд, е приоритетна задача. Нещо повече, то съвпада и с една от основните препоръки в одитния доклад на Сметната палата.
Понастоящем в министерството е сформирана работна група със задача да разгледа, приеме и одобри изготвеното техническо задание с предмет за поземлени отношения за имоти от държавния поземлен фонд и за дейности, свързани с промяна на предназначението на земеделската земя с оглед възможността за своевременно стартиране на процедура за избор на изпълнител за създаване на програмен продукт. По наше мнение регистърът ще гарантира достоверността на данните за точния размер на земите от държавния поземлен фонд, сключените договори и постъпленията от наеми и арендни вноски и от разпоредителни сделки със земи от държавния поземлен фонд.
Създаването и поддържането на такъв регистър ще създаде условия и за по-голяма публичност и прозрачност при управление на държавните земи.
По отношение на втората част от Вашето питане бих искал да Ви информирам, че в изпълнение на моя заповед Инспекторатът на Министерството на земеделието и храните е извършил проверка за периода 2001-2009 г. на направените замени на земеделски земи от държавния поземлен фонд, предоставени за ползване на професионалните гимназии в системата на Министерството на земеделието и храните, със земеделски земи, собственост на физически или юридически лица. За резултатите от проверката Инспекторатът е изготвил доклад, който вече оповестихме публично и по-важните изводи от него са следните.
На първо място, при извършване на замените нормативно не са защитени интересите на държавата, а именно не са разписани в нормативен акт ясно правилата за извършване на замени. Действали са указания за извършване на замените на земеделски земи, утвърдени от тогавашния заместник-министър Нихат Кабил, които са в сила от 28 февруари 2002 г., които указания се явяват вътрешноведомствен акт и като такъв те са били известни само на ограничен кръг лица. Така на практика повечето замени са разрешени със заповед на заместник-министър, а в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи е предвидено заповедите за замяна да се издават от министъра и не е предвидена нормативна възможност за преупълномощаване на друго лице.
В констатациите от проверката е записано, че няма създаден регистър за замени на земеделските земи от държавния поземлен фонд, което е и предметът на Вашето питане.
На второ място, проверката на Инспектората е констатирала, че са заменяни имоти от физически и юридически лица, чиято площ е под 10 дка, което е в нарушение на споменатите указания за извършване на замени на земеделски земи.
Трето, не са прилагани измененията на Наредбата за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на земеделски земи, като при тези обстоятелства е прилаган по-нисък коефициент за площ, с което е ощетявана държавата. В дирекция „Поземлени отношения”, където се резолират преписките за замяна, не са извършени проверки на оценките на земи от държавния поземлен фонд за съответствие с измененията на Наредбата.
Четвъртото нарушение, установено от Инспектората, е, че има заменени от физически или юридически лица земеделски земи, които са придобити, забележете, непосредствено преди разпоредителната сделка, като дори има случаи, при които първо е инициирано искането за замяна, а едва след това са придобити имотите.
На пето място, не са изпълнени препоръките, дадени в доклада на Сметната палата за резултатите от извършения програмен одит на изпълнението на дейностите за управление и разпореждане с недвижими имоти частна държавна собственост в Министерството на земеделието и горите за периода от 1 януари 1998 г. до 31 декември 2005 г., а именно не е създаден самостоятелен регистър за земите от Държавния поземлен фонд с възможности за проследяване на извършените сделки с тях. Не са разработени правила, критерии и показатели при извършване на сделките със земи, както и не са актуализирани указанията за извършване на замени на земеделски земи частна държавна собственост.
Уважаеми господин Шопов, в заключение искам да Ви информирам, че в резултат на констатациите и изводите от проверката на Инспектората е предложено следното:
На първо място, да се направят изменения и допълнения в Наредбата на реда за определяне на цените на земеделските земи, с които да се защитят интересите на държавата при извършване на разпоредителни сделки.
На второ място, да се изпълнят новите препоръки на Сметната палата за резултатите от извършения одит на дейността на Главна дирекция „Земеделие” към Министерството на земеделието и храните за периода от 1 януари 2005 г. до 31 декември 2007 г. като се разработи информационна система, осигуряваща дейностите, свързани с управлението, ползването и разпореждането със земеделски земи от Държавния поземлен фонд и се осигури гласност и прозрачност при управлението и разпореждането със земеделски земи.
Както вече знаете, Докладът от проверката на Инспектора за извършените разпоредителни сделки със земеделски земи е изпратен на органите на прокуратурата за търсене на наказателна отговорност, както и на ДАНС за предприемане на съответните действия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Имате право за два уточняващи въпроса, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Господин министър, благодаря Ви за изключително пространния отговор. Този отговор обаче сочи май, че положението във вашето министерство е още по-тежко отколкото дори ние сме предполагали. Трудно ще се чистят авгиевите обори и затова трябва да се предприемат мерки и по отношение, явно, на личния състав на министерството. Много важно е, че сте предоставили на прокуратурата данни за това, което е извършено.
От друга страна, предвид многобройните нарушения, които сочите, има място за искане за развалянето на сделките, които са били осъществени, и това може да стане по съдебен ред.
Аз мисля, че този въпрос ще допринесе за това да се започне дебатът. Явно Вие имате най-тежкото наследство от всички министри и от всички министерства, тъй като вашето министерство се държеше 8 години от ДПС. Имайте предвид обаче, че ако ДПС не направиха нищо, за да се създаде регистър на Държавния поземлен фонд и на земите да бъдат рекапитулирани, то ние още от миналото Народно събрание сме заявявали многократно, заявяваме го и сега, че има абсолютно сигурни данни, че такъв регистър и кадастрална карта в ДПС има. Тя е направена. Данните произтичат, разбира се, именно от Министерството на земеделието, което не е работило за интересите на българската държава и за опазването на земите от Държавния поземлен фонд, а чисто в интерес на ДПС, където всеки ден са били отбелязвани придобитите от приближени до ДПС физически и юридически лица земи и имоти както от Държавния поземлен фонд, така и имоти, закупени от физически лица.
Известно е, че ДПС има особени отношения и особен интерес по отношение на придобиването на земи, което всички народни представители в залата знаят от собствените си избирателни райони – оттам, откъдето те произхождат и произтичат, че е една постоянна, непрекъсната практика да се придобиват земи от приближени до ДПС физически и юридически лица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
За отговор има думата министър Мирослав Найденов.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин Шопов, само да допълня, че преди този доклад да бъде връчен на прокуратурата, аз разпоредих мащабни проверки на областните служби до сега или областните дирекции по земеделие. Констатира се наистина, че са вършени безобразия, казано най-точно.
С оглед на това, използвам случая от трибуната на Народното събрание да информирам Вас и останалите народни представители – аз днес с моя заповед освободих всички 28 директори на областни служби „Земеделие”. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Това не е политически акт. На базата, наистина на тези констатации, които вчера връчих с доклад до главния прокурор господин Борис Велчев и поисках с писмо до него да сезира Върховния административен съд или по-скоро да поиска тълкувание дали предходните министри на земеделието са имали право да упълномощават своите заместници за такива разпоредителни сделки. Ако отговорът е, че та са нямали това право, абсолютно всички сделки, подписани от тях, ще бъдат обявени за нищожни. В този смисъл наистина очакваме решението на Върховния съд, а се надявам новите директори на областни дирекции „Земеделие”, които ще бъдат назначени, да не участват в подобни, наистина кражби на държавно имущество. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Преминаваме към въпрос от народния представител Антон Константинов Кутев към министър Мирослав Найденов.
Имате думата, господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Въпросът ми е свързан може би с това, с което министърът завърши даже предишния си въпрос. Аз видях радостта в редиците, когато се обяви, че всички 28 председатели са били уволнени масово. Тъй като не харесвам този подход, задавам общо взето обратния въпрос, макар и да не касае това.
Въпросът ми касае уволненията в системата на Държавната агенция по горите. Искам предварително да кажа, че си давам сметка, че всяка нова политическа власт идва с подмяна на политическите лица, срещу което аз нямам нищо против. Нямам против това, че когато една власт иска да провежда определени политики, на нея й трябват инструменти и лостове за това. Така че, когато се подменят определени политически нива, това е нормално, разбираемо и аз не бих се включил, ако ставаше дума за това.
Задавам питането си: Защо се подменят масово хора в Държавната агенция по горите, имайки предвид дори не ръководителите и директорите на ловните и горските стопанства, въпреки че не съм съгласен с това, че всички масово трябва да бъдат освобождавани.
Моят въпрос не е за това защо масово се освобождават директорите и ръководителите. Моят въпрос е: Защо масово се освобождават служителите в горските стопанства? Конкретно имам предвид Силистра и „Каракуз” в гр. Дулово, където всички масово са били принудени да си подадат молбите за напускане.
Въпросът ми касае това: Кой е членът от Наказателния кодекс или от Закона за държавния служител, който допуска принуждаването на всички служители в едно ведомство да си подадат молби за напускане? Това представлява ли нарушаване на трудовото законодателство на държавата? Ако представлява, какви са мерките, които министърът ще вземе? Това е въпросът ми. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Има думата за отговор министър Мирослав Найденов.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кутев, на първо място бих искал да Ви уверя, че Вашите опасения за подмяна на редовите служители на горски и ловни стопанства са неоснователни.
Относно визираните конкретни случаи в Държавно горско стопанство – Силистра, и Държавно ловно стопанство „Каракуз” – Дулово, според Изпълнителната агенция по горите няма данни за нарушаване на трудовото законодателство в системата на горите, както се твърди в поставения от Вас въпрос. В Държавно горско стопанство – Силистра, е прекратен трудовият договор само на един служител, изпълняващ длъжността горски стражар, като същият е освободен по взаимно съгласие въз основа на подадена от него писмена молба и при стриктно спазване разпоредбите на Кодекса на труда.
Що се отнася до Държавно ловно стопанство „Каракуз” в Дулово, бих искал да обърна вниманието Ви на първо място на това, че предвид множество сигнали за нарушения, извършени във връзка с дейностите по стопанисването на горите и ползването на дървесината, в това стопанство е извършена проверка от служители на Агенцията по горите със заповед на председателя на Държавната агенция по горите от 21 август т.г. В резултат на проверката са открити множество нарушения от страна на служителите на стопанството, които не са предмет на настоящото питане, но подробна информация за тях може да бъде намерена на Интернет сайта на бившата вече държавна, понастоящем Изпълнителна агенция по горите.
Именно в резултат на тези проверки са инициирани множество промени в стопанството, в това число и кадрови. Но, както вече посочих, предвидени изцяло в рамките на Кодекса на труда. Законността на тези кадрови, както вие ги наричате, промени се потвърждава и от проведената на 5 ноември т.г. проверка от Инспекцията по труда – гр. Силистра, с участието на представител на Областната организация на КНСБ. Въпросната проверка от страна на Инспекцията по труда и КНСБ е направена по повод подадена жалба в предприятието при прилагане на трудовото законодателство и конкретно при прекратяването на трудовите правоотношения на служители.
Проверката обаче не установява такива нарушения. Тя е констатирала, че за период от 11 септември т.г., когато е назначен нов директор на предприятието, в Държавното ловно стопанство „Каракус” са били освободени 21 служители, като на 14 трудовият договор е прекратен по взаимно съгласие на страните въз основа на подадени от тях писмени молби за освобождаване и при спазване разпоредбите на Кодекса на труда. На други 7 служители трудовият договор е прекратен на основание на Кодекса на труда с писмено предизвестие от страна на работодателя поради съкращаване на щата, на базата на одобрено от Изпълнителната агенция по горите ново щатно разписание в сила от 1 ноември 2009 г.
Бих искал да обърна вниманието ви на факта, че Кодексът на труда изрично дава право на подбор на работодателя при съкращение на щата.
Съгласно разпоредбата на чл. 329, ал. 1 от кодекса работодателят може в интерес на производството или на службата да уволни работници и служители, длъжностите на които не се съкращават, като останат на работа тези, чиито длъжности се съкращават, но които имат по-висока квалификация или работят по-добре. Именно на такова основание в Ловното стопанство „Каракус” е извършен подбор на служители и то от специално назначена от директора за целта комисия за подбор, в която за участие е бил поканен и участвал представител на КНСБ.
Комисията е изготвила подробен протокол за извършената работа и е направила предложения до директора на предприятието, с които той се е съобразил. Това е потвърдено и от проверката на Инспекцията по труда на 5 ноември – гр. Дулово, като инспекцията се е произнесла, че не са налице допуснати нарушения на трудовото законодателство при прекратяване на трудовите договори на служителите. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Право на реплика има народният представител Антон Кутев.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Благодаря.
Уважаеми господин министър, аз все пак не разбрах дали наистина служителите – 86 на брой в Ловното стопанство „Каракус”, са били принудени да си подадат молби за напускане? Защото според жалбите, които имам, и според разговорите, които проведох, аз твърдя, че 82 от 86 са били принудени да си подадат молбите за напускане.
При това положение следващият въпрос най-вероятно ще трябва да бъде отправен към Инспекцията по труда и към министъра на труда и социалната политика. Ако това е така, всъщност с какво точно се е занимавала проверката на Инспекцията по труда? Няма нито един текст, продължавам да го твърдя, нито в Закона за държавния служител, нито в Кодекса по труда, нито един текст, който да дава право на някого да принуждава всичките членове на едно предприятие да си подават молби за напускане. Той няма право да принуждава един от тях, камо ли всичките. Случаят е точно такъв и това продължава да си бъде чисто нарушение на трудовото законодателство.
За мен проблемът не е толкова голям, че вие тук сте нарушили трудовото законодателство, проблемът е в това, че чрез нарушаване на законодателството не може да се въвежда ред. Аз нямам против всичките усилия на мнозинството или на малцинството, както там си се броите, да въвеждате ред. Това може да се окаже даже и добро за държавата. Друг е въпросът, че категорично смятам, че това не може да се случва през нарушаване на законодателството. Аз продължавам да твърдя, че случаят в Дулово е точно такъв. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Право на дуплика има министър Найденов.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин Кутев, искам да информирам Вас и останалите народни представители, че част от нарушенията, които са констатирани, наистина са качени на сайта. Предполагам, че няма да намерите време да ги прочетете, затова ще си позволя да ви кажа само някои от тях, за да стане ясно, че от тези 86, за които Вие казвате, са освободени само 14 на базата на подадени молби. Нарушенията са такива, че следва това ловно стопанство, ако аз трябваше да взема решение, да бъде закрито.
Размерите на нарушенията са такива, че ще цитирам само някои от тях: „Допуснато е транспортиране на незаплатена дървесина на стойност 374 650 лв. Още 270 000 лв. са дължими за такси за ползване на дървесина през 2009 г. Добитите дървесни материали са окачествявани единствено като технологична дървесина.” А там е добивана първокачествена дървесина. „Масово от фирмите ползватели се извършва сеч на немаркирана дървесина.”
Това са само част, а тези, които поне малко разбират от дърводобив, ще им е ясно, че за това нещо следва не само искане да си подадеш молбата, а следва и търсене на наказателна отговорност.
Така че в този смисъл ще продължат действията. Нормално е, когато има такива констатации, новият директор да поиска от тези, които са участвали или гледали по-скоро безучастно какво се случва, да си подадат молбите. Мисля, че така се постъпва. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Да благодарим на министър Найденов за участието му в парламентарния контрол.
Искам да припомня на народните представители, че следващото заседание на Народното събрание е извънредно и ще бъде на 17 ноември, вторник, от 9,00 ч.
Поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 12,36 ч.)


Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председател:
Лъчезар Иванов


Секретари:
Пламен Нунев
Бисерка Петрова