Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Лъчезар Иванов
Секретари: Милена Христова и Мариана Даракчиева

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Регистрирани - 149 народни представители. Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Имате думата за процедура.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, понеже ежедневно сме свидетели на дребни хитрувания от страна на мнозинството, включително умишлената регистрация на нисък кворум, за да може да се оправдаят движенията напред-назад на управляващите по време на гласуванията (оживление в ГЕРБ), включително и до парламентарния бюфет, искам проверка на кворума, за да се установи колко души присъстват в момента в залата, защото очевидно, че кворумът, който се регистрира, е много по-нисък от присъстващите в пленарната зала, което е едно заблуждение към българските граждани. В момента вие участвате в една лъжа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За обратна процедура – госпожа Искра Фидосова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Поисках поименна проверка.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Само че не го поискахте. Мина Ви процедурата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не сте казала такова нещо.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин вицепремиер, господин министър, госпожо Манолова! Освен че не си четете правилника, очевидно не можете добре и да броите и не виждате. Защото аз не можах да разбера как Вие тази сутрин преброихте колко човека стоят в залата. Не можах да разбера това.
Но аз правя обратно процедурно предложение да не гласуваме това, което предложи госпожа Манолова, защото ще означава загуба от времето днес за работа на парламента повече от един час, колеги. Имаме дълъг дневен ред и трябва да работим, да приемаме закони, защото за това българските граждани ни изпратиха тук, госпожо Манолова. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми дами и господа народни представители, във връзка с направеното искане за повторна регистрация, моля за повторна регистрация.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Искахме поименна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не е имало такава, не е формулирана в дневния ред. Много ви моля да се изслушваме. Обявих повторна регистрация на присъстващите в залата.
Уважаеми колеги, в залата има присъствие на повече хора, отколкото са регистрирани.
Прекратявам регистрацията. Регистрирани са 160 народни представители, налице е кворум.
Имате думата за процедура.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, първо, очевидно, че в залата присъстват повече народни представители, отколкото се регистрират. Второ, свидетели сме на това дребно хитруване от страна на ГЕРБ ежедневно. Трето, мисля, че наистина българските граждани трябва да са информирани за това кои народни представители от ГЕРБ присъстват в залата, кои хитруват, кои са в бюфета, кои ядат кюфтета (смях в ГЕРБ), след като превърнахме с ваше участие парламента в една квартална кръчма, в квартално кафене, в една разправия от градския транспорт. (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Съгласно чл. 43, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на ...
МАЯ МАНОЛОВА: Искането ни е за… (Народната представителка продължава да говори при изключен микрофон.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не съм Ви дала думата. Седнете си на мястото. Няма да излизате по три пъти за едно и също нещо. Седнете си на мястото. Помнете си мисълта, когато излизате на трибуната. (Ръкопляскания от ГЕРБ. Народната представителка продължава да говори на изключен микрофон.) Моля квесторите, отведете госпожа Манолова до мястото й. (Шум и реплики.)
Съгласно чл. 43, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, предлагам като т. 1 от днешния дневен ред да бъде включено освобождаване на Йорданка Асенова Фандъкова като министър на образованието, младежта и науката и избирането на Сергей Симеонов Игнатов за министър на образованието, младежта и науката във връзка с проведените частични избори за кмет на Столичната община.
Моля народните представители да гласуват направеното процедурно предложение като първа точка, а като т. 2 освобождаване на госпожа Йорданка Фандъкова като народен представител в Четиридесет и първото Народно събрание поради невъзможността да съвместява качеството на народен представител с качеството на кмет.
Моля, гласувайте.
Гласували 169 народни представители: за 157, против 8, въздържали се 4.
Предложението е прието.
За процедура – господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, поради очевидната разлика на регистрираните и гласували сега от името на парламентарната група искам поименна проверка на присъстващите народни представители с изчитане на техните имена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е законоустановеният кворум по правилника за откриване на пленарното заседание, което бе и сторено. Няма процесуална пречка, която да налага поименно регистриране, след като процедурата по регистрация вече премина.
Сега сме в следваща процедура и продължаваме по дневния ред.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Има правилник!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По точка първа от дневния ред.
„До председателя на Четиридесет и първото Народно събрание ...” (Реплики от КБ.)
Обръщам официално внимание на народните представители от Коалиция за България за нарушаване на реда в залата. (Шум и реплики от КБ.)
„Уважаема госпожо председател, на частичния избор за кмет на Столична община, област София-град, произведен на 15 ноември 2009 г., госпожа Йорданка Асенова Фандъкова, министър на образованието, младежта и науката, бе избрана за кмет на Столичната община.
Съгласно чл. 113, ал. 1 във връзка с чл. 68, ал. 1 от Конституцията членовете на Министерския съвет не могат да изпълняват друга държавна служба или да изпълняват други дейности, които са несъвместими с положението на народен представител. Това налага госпожа Фандъкова да бъде освободена като министър на образованието, младежта и науката и на освободената длъжност Народното събрание да избере друг министър.
В тази връзка и на основание чл. 84, т. 6 от Конституцията представям на вниманието Ви проект на решение на Народното събрание за персонални промени в Министерския съвет на Република България.”
Проектът предвижда госпожа Йорданка Асенова Фандъкова да бъде освободена като министър на образованието, младежта и науката, а господин Сергей Симеонов Игнатов да бъде избран за министър на образованието, младежта и науката. Приложена е биографична справка за господин Игнатов, като се предлага Народното събрание да приеме проекта за решение.
ТОДОР ДИМИТРОВ (ГЕРБ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Мисля, че не е коректно, когато чета, да искате процедура. Започнала съм някакво изказване, дала съм думата. Да, виждам ви, ще ви дам и на вас думата.
ТОДОР ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правя процедурно предложение да бъде допуснат в залата господин Сергей Симеонов Игнатов.
Моля да го подложите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля народните представители да гласуват направеното процедурно предложение.
Гласували 157 народни представители: за 154, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят господин Игнатов в залата.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Курумбашев беше първи.
Господин Курумбашев.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Това е процедура във връзка с начина на водене на заседанието. Обръщам Ви внимание, че Вие нарушихте чл. 42, ал. 3 от правилника, а там е записано: председателят във връзка с предстоящо гласуване може да извърши по своя инициатива или до два пъти общо в едно заседание по искане на парламентарна група, каквото искане имаше в момента, проверка на кворума чрез поименно прочитане на народните представители.
Така че такова нещо беше поискано, то не се коментира и не се обсъжда, а просто се прави.
Моля Ви да спазвате правилника и във връзка с чл. 42, ал. 3 да организирате това поименно прочитане на народните представители, тъй като то е направено от името на парламентарна група. Предстоящото гласуване, на което се позовавам, е очевидно повече от важно, тъй като става дума за гласуване за министър. Така че очевидно е важно колко народни представители присъстват в залата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Курумбашев, бихте ли уточнили? Вие се позовавате на направено такова искане.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Да, господин Найденов го направи, известен като господин Ангелов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря. Не е лошо човек да е известен с две имена.
Не съм нарушила правилника, защото, ако обърнем внимание на стенограмите, до момента няма направено искане за поименно преброяване.
Госпожа Мая Манолова заемаше три пъти място на трибуната. Поименно не е направено. Стенограмата е много точна. Ако сега го направите изрично и се запише, ще допусна такова поименно преброяване. Много добре слушам и, освен това, в стенограмата е записано.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Процедура.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Извинявайте, аз поисках процедура преди госпожата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте, вземете думата. Хубаво е, че влязохте в залата, за да започнем с процедурни хватки и да си уплътним времето.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Ще Ви моля – без констатации.
Уважаема госпожо председател, аз се надявам, че ще водите по правилник нашето заседание.
Моята процедура е свързана с първа точка, която днес започнахме да обсъждаме. По Конституция министър-председателят е този, който предлага българското правителство и промени в българското правителство. Виждам, че днес министър-председателят не е тук, за да направим тази промяна след избирането ... (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Ще ви моля да запазите тишина.
Няма прецедент в това Народно събрание, когато е ставала смяна на министри и предлагане на нови министри, министър-председателят да не направи това! Това е негово задължение.
Мисля, че е неуважение, включително към предложението за новия министър, да не се направи и да не се мотивира от министър-председателя.
Не забравяйте, че Министерският съвет е колективен орган и той е под ръководството на министър-председателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: В негово отсъствие – извън страната?!
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Съжалявам много, ако е извън страната. Като се върне в страната, ще се направи съответно това предложение. (Оживление и смях от ГЕРБ.)
Аз мисля, че това е достатъчен повод, госпожо председател, за да обърнете внимание и по Вашето нарушение по предложението за поименна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, вземам думата по процедурата относно Вашето водене. Вземам я, за да Ви избавя от неловката ситуация, в която сте на път да изпаднете – Вие и Вашите заместници. (Смях от ГЕРБ.)
Срещу вас има камери, които ясно са записали предложението от името на Парламентарната група на Коалиция за България, което направих, с искането за поименна проверка и с поименното изчитане на народните представители. Така че в случая не търсете други позовавания, други предложения. Ясно съм го заявил, то е записано, отразено е, в това число е влязло и в стенографските записки. Затова Ви моля да направите поименна проверка чрез изчитане имената на народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Найденов.
Започваме поименна проверка с изчитане на народните представители.
Александър Владимиров Радославов- тук
Александър Руменов Ненков- тук
Александър Стойчев Стойков- тук
Алиосман Ибраим Имамов- тук
Анастас Василев Анастасов- тук
Анатолий Великов Йорданов- тук
Ангел Георгиев Даскалов- тук
Ангел Петров Найденов- тук
Андрей Лазаров Пантев- отсъства
Анна Георгиева Янева- тук
Антон Константинов Кутев- отсъства
Антоний Йорданов Йорданов- тук
Ариф Сами Агуш- тук
Асен Димитров Гагаузов- тук
Асен Йорданов Агов- тук
Аспарух Бочев Стаменов- тук
Атанас Марков Семов- тук
Атанас Станкев Камбитов- отсъства
Атанас Тодоров Мерджанов- тук
Ахмед Демир Доган- отсъства
Белгин Фикри Шукри- тук
Бисерка Борова Петрова- тук
Бойко Стефанов Великов- тук
Борис Крумов Грозданов- отсъства
Борислав Тодоров Стоянов- тук
Валентин Алексиев Николов- тук
Валентин Николов Иванов- тук
Валентин Тончев Микев- тук
Валентина Василева Богданова- отсъства
Ваньо Евгениев Шарков- тук
Ваня Донева Георгиева- тук
Величка Николова Шопова- тук
Венцислав Асенов Лаков- тук
Веселин Методиев Петров- тук
Владимир Цветанов Тошев- тук
Владислав Евгениев Димитров- тук
Волен Николов Сидеров- тук
Вяра Димитрова Петрова- тук
Галина Димитрова Банковска- отсъства
Галина Стефанова Милева-Георгиева- тук
Геновева Иванова Алексиева- тук
Георги Велков Колев- тук
Георги Георгиев Пирински- тук
Георги Георгиев Плачков- отсъства
Георги Данаилов Петърнейчев- тук
Георги Иванов Андонов- тук
Георги Иванов Икономов- тук
Георги Тодоров Божинов- тук
Георги Чавдаров Анастасов- отсъства
Гинче Димитрова Караминова- тук
Гюнай Хасан Сефер- отсъства
Гюнер Фариз Сербест- тук
Даниел Георгиев Георгиев- тук
Даниела Анастасова Дариткова-Проданова- тук
Даниела Димитрова Миткова- отсъства
Даниела Маринова Петрова- тук
Дарин Величков Матов- тук
Делян Александров Добрев- тук
Делян Славчев Пеевски- тук
Деница Стоилова Гаджева- тук
Десислав Славов Чуколов- тук
Десислава Вълчева Атанасова- отсъства
Десислава Жекова Танева- тук
Джевдет Ибрям Чакъров- отсъства
Джема Маринова Грозданова- отсъства
Диан Тодоров Червенкондев- отсъства
Димитър Анастасов Карбов- тук
Димитър Асенов Колев- тук
Димитър Бойчев Петров- тук
Димитър Борисов Главчев- отсъства
Димитър Иванов Аврамов- тук
Димитър Йорданов Атанасов- тук
Димитър Йорданов Чукарски- тук
Димитър Николов Лазаров- тук
Димитър Стоянов Дъбов- тук
Димо Георгиев Гяуров- тук
Димчо Димитров Михалевски- тук
Доброслав Дилянов Димитров- тук
Драгомир Велков Стойнев- тук
Дурхан Мехмед Мустафа- отсъства
Евгени Димитров Стоев- тук
Евгений Желев Желев- тук
Екатерина Иванова Михайлова- тук
Елин Елинов Андреев- тук
Емануела Здравкова Спасова- тук
Емел Етем Тошкова- отсъства
Емил Делчев Димитров- тук
Емил Димитров Гущеров- тук
Емил Димитров Караниколов- тук
Емил Йорданов Радев- тук
Емил Кирилов Иванов- отсъства
Емилия Радкова Масларова- тук
Ердоан Мустафов Ахмедов- отсъства
Живко Веселинов Тодоров- отсъства
Захари Димитров Георгиев- тук
Зоя Янева Георгиева- тук
Ивайло Георгиев Тошев- тук
Иван Атанасов Алексиев- тук
Иван Дечков Колев- тук
Иван Димитров Иванов- отсъства
Иван Йорданов Божилов- тук
Иван Йорданов Костов- отсъства
Иван Николаев Иванов- тук
Иван Петров Иванов- отсъства
Иван Стефанов Вълков- тук
Иван Тодоров Иванов- отсъства
Ивелин Николаев Николов- отсъства
Ивелин Николов Николов- отсъства
Иво Тенев Димов- тук
Илия Иванов Пашев- отсъства
Ирена Любенова Соколова- тук
Искра Димитрова Михайлова-Копарова- тук
Искра Фидосова Искренова- тук
Йоана Милчева Кирова- тук
Йордан Иванов Бакалов- тук
Йордан Кирилов Цонев- отсъства
Калина Венелинова Крумова- тук
Камен Костов Костадинов- отсъства
Камен Маринов Петков- тук
Касим Исмаил Дал- тук
Кирил Боянов Калфин- тук
Кирил Владимиров Гумнеров- тук
Кирил Николаев Добрев- тук
Кирчо Димитров Димитров- тук
Корман Якубов Исмаилов- тук
Корнелия Петрова Нинова- тук
Костадин Василев Язов- тук
Красимир Георгиев Ципов- тук
Красимир Любомиров Велчев- тук
Красимир Неделчев Минчев- тук
Красимир Петров Петров- отсъства
Красимира Щерева Симеонова- отсъства
Кристияна Методиева Петрова- тук
Лили Боянова Иванова- тук
Лъчезар Благовестов Тошев- тук
Лъчезар Богомилов Иванов- тук
Любен Андонов Корнезов- отсъства
Любен Петров Татарски- отсъства
Любомила Станиславова Станиславова- тук
Любомир Владимиров Владимиров- тук
Любомир Тодоров Иванов- тук
Лютви Ахмед Местан- тук
Мариана Иванова Даракчиева- тук
Марио Иванов Тагарински- тук
Мартин Димитров Димитров- тук
Мая Божидарова Манолова- тук
Меглена Иванова Плугчиева-Александрова- тук
Менда Кирилова Стоянова- тук
Милена Иванова Христова- отсъства
Мирослав Николов Петков- тук
Митко Живков Захов- тук
Митхат Мехмед Табаков- отсъства
Митхат Сабри Метин- отсъства
Михаил Ненов Николовски- тук
Михаил Райков Миков- отсъства
Михаил Рашков Михайлов- тук
Моника Ханс Панайотова- тук
Муса Джемал Палев- тук
Неджми Ниязи Али- тук
Недялко Тенев Недялков- тук
Нели Иванова Калнева-Митева- тук
Нигяр Сахлим Джафер- тук
Никола Иванов Белишки- тук
Николай Горанов Коцев- отсъства
Николай Димитров Костадинов- тук
Николай Петков Петков- отсъства
Николай Тодоров Мелемов- отсъства
Николай Хинков Рашев- тук
Николай Янков Пехливанов- тук
Огнян Димитров Тетимов- тук
До момента в залата присъстват 127 народни представители, отсъстват 43 - до тук прочетените. Налице е кворум, поради което проверката на кворума е изпълнена и продължаваме настоящото заседанието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
РЕПЛИКА ОТ КБ: Няма такова нещо в правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Искате процедура? Заповядайте.
ДИМИТЪР ГОРОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Първо искам да отбележа, че от Коалиция за България поискахме поименна проверка, а такава не ни беше представена за кворума.
Освен това, не знам по какви причини, ме извадихте от списъка за народни представители. Явно списъкът не е коректен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Бихте ли си казали името?
ДИМИТЪР ГОРОВ (встрани от микрофона): Димитър Горов.
ЗАМЕСТНИК ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Той е от новите. (Председателят Цецка Цачева прави справка по списъка.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Горов, бележката Ви е коректна. Представен ми е списък от 12 ноември 2009 г., тоест преди Вашата клетва. Аз извършвах поименната проверка по списъка към тази дата, а в актуалния списък към 19 ноември 2009 г., който сега ми се поднася, Вие фигурирате под № 68.
Изчитам Вашето име – Димитър Ангелов Горов, който присъства тук.
Кворумът става 128 души.
Сега ще четем текста на чл. 42, ал. 3 от Правилника: „Председателят във връзка с предстоящо гласуване може да извърши по своя инициатива или до два пъти общо в едно заседание по искане на парламентарна група на кворума чрез поименно прочитане имената на народните представители или чрез преброяване на народните представители от секретарите на Народното събрание”. Ние проверяваме кворума по тази процедура. (Реплики от КБ)
Тъй като твърдите, че не го знам, исках да Ви го прочета, за да го чуем заедно, та дано го запомня и аз. Извършихме проверка на кворума за трети пореден път в днешното пленарно заседание. Към момента в залата присъстват 128 народни представители. Налице е кворум, поради което пленарното заседание продължава.
Госпожа Манолова – процедура. Заповядайте. (възгласи „е-е-е” в мнозинството).
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ако не сте разбрали, искането ни за поименна проверка на кворума беше свързано с разобличаването на една дребна, но ежедневна хитрина, която се прилага от ГЕРБ, а именно съзнателно регистриране всяка сутрин на по-нисък от реалния кворум, за да може през деня депутатите от ГЕРБ да си щъкат напред-назад из парламента или където пожелаят (възгласи „е-е-е”) и да си осигуряват приемане с изключително нисък кворум.
Обърнете внимание на следното. Първоначалната регистрация на парламентарната група на ГЕРБ беше 66 народни представители в залата.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Каква ти е процедурата?
МАЯ МАНОЛОВА: Изявление на парламентарна група.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Не си го обявила.
МАЯ МАНОЛОВА: При втората проверка се оказа, че в залата присъстват 78 народни представители от ГЕРБ.
Задавам два въпроса: Как така в рамките на две минути в залата се оказаха 12 души повече от ГЕРБ и къде са останалите до 116, след като претендирате, че неотклонно и неотлъчно присъствате в залата? (Реплики и възгласи от ГЕРБ). Къде е разликата от 78 до 116. Мисля, че българските граждани трябва да знаят с какъв кворум всеки ден се приемат законите в парламента. Кворумът винаги е под 100, което даже от бройката от народни представители от ГЕРБ би предполагало, че при неотклонно присъствие в залата, макар и да не се изказвате, при чинно натискане на копчетата, трябва да имате 116 души при гласуването на всеки законопроект. (Реплики и възгласи от мнозинството.) Другото е лъжа. Наистина – лъжа на дребно, но такова е цялото поведение на депутатите от ГЕРБ. (Възгласи и реплики в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето, госпожо Манолова!
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Каква е процедурата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не ми стана ясно каква е процедурата и на кой текст от правилника се опирате.
Уважаеми дами и господа народни представители, предлагам да започнем днешната работа в пленарното заседание.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Който не иска да работи, да излезе от залата. (Реплики и възгласи от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще продължим оттам, докъдето стигнахме.
В залата е поканен след наше гласуване и присъства предложеният от министър-председателя на Република България за министър на образованието, младежта и науката господин Сергей Симеонов Игнатов.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Да ни гледа сеира!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Неговата биография ще ни бъде представена от вицепремиера господин Симеон Дянков. Заповядайте. (Реплики от КБ.)
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Имам честта да ви представя кратка биография на Сергей Симеонов Игнатов, предложен за министър на образованието, младежта и науката.
Както знаете, днес премиерът Борисов е на среща на правителствените глави от Европейския съюз в Брюксел, поради което тази чест се падна на мен.
Сергей Симеонов Игнатов понастоящем е заместник-министър в Министерството на образованието, младежта и науката. Преди това в продължение на десетилетие той е бил ректор на Нов български университет, а преди това за десетилетие е бил асистент и доцент в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Специализирал е няколко пъти в „Оксфорд колидж”, владее 7 чужди езика – 3 съвременни (английски, руски и френски) и 4 древни езици (египетски, копски, сировавилонски и старогръцки). Има над 40 научни публикации в научни издания в Лондон, Кеймбридж, Кайро, Торино, Сантяго де Компостела, Санкпетербург и Москва. В системата на българското образование са нужни решителни реформи, особено във висшето образование и науката. Една от сериите там е децата, които завършват средно образование, вместо да ходят навън и да учат в университети в чужди страни, да остават в България. Това може да стане, ако се увеличи качеството на нашето обучение в университетите.
Господин Игнатов е правилният човек на правилното място, за да постигне този успех. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
„Проект
РЕШЕНИЕ
за персонални промени в Министерския съвет на Република България
Народното събрание на основание чл. 84, т. 6 от Конституцията на Република България и във връзка с решение на Народното събрание за избиране на Министерски съвет на Република България от 27 юли 2009 г.
РЕШИ:
1. Освобождава Йорданка Асенова Фандъкова като министър на образованието, младежта и науката.
2. Избира Сергей Симеонов Игнатов за министър на образованието, младежта и науката.”
Моля народните представители да гласуват проекта за решение.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Прощавайте, без дискусия ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Нямаше заявено желание.
Гласували 157 народни представители: за 129, против 17, въздържали се 11.
Предложението е прието. (Реплики в КБ.)
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Нали има разпределение на времето?!
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Поискайте думата и ще Ви се даде.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА (ГЕРБ, от място): Нищо, спестихме малко време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За обяснение на отрицателен вот има думата …
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Аз исках да обясня друго, но не ми дадохте шанс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, господин министъра, за полагане на клетва.
(Всички стават.)
СЕРГЕЙ ИГНАТОВ (повтаря текста на клетвата след председателя на Народното събрание): „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!” (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следващата точка, която приехме с нарочно решение днес.
Постъпила е молба от Йорданка Асенова Фандъкова, народен представител от 24.многомандатен избирателен район София:
„Уважаема госпожо председател, моля на основание чл. 37, ал. 4 от Закона за местните избори във връзка с решение № 001266 от 16 ноември 2009 г. на общинската избирателна комисия – община Столична, област София–град, за избиране на кмет на община Столична да бъдат прекратени пълномощията ми на народен представител в 41-то Народно събрание предвид обстоятелството, че с горецитираното решение съм обявена за избрана за кмет на Столична община, област София–град.”
Предлагам служебен проект за решение за прекратяване на пълномощията на народен представител.
„Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 37, ал. 4 от Закона за местните избори
РЕШИ:
Прекратява пълномощията на Йорданка Асенова Фандъкова, народен представител от 24.многомандатен избирателен район София.”
Господин Местан, желаете ли да вземете отношение по проекта за решение? А други народни представители искат ли да вземат отношение по този проект?
Моля гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 165 народни представители: за 157, против 4, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Уважаеми дами и господа народни представители! Във връзка с извършените промени в състава на правителството и освобождаването на г-жа Фандъкова от качеството й на народен представител настъпват по силата на закона персонални промени в състава на 41-ото Народно събрание в следния смисъл.
Съгласно чл. 125, ал. 2 от Правилника, когато бъде освободен като министър, пълномощията на народен представител се възстановяват, а на заместващия го – се прекратяват. На мястото на г-жа Фандъкова при избора й за министър и на това основание за следващ в листата заместващ за времето й докато тя е министър с решение на Централната избирателна комисия и нарочно удостоверение за народен представител от 24.Многомандатен избирателен район София от листата на политическа партия „ГЕРБ” на мястото на г-жа Фандъкова бе избрана Стефани Михнева Михайлова.
С прекратяване на качеството на министър на г-жа Фандъкова автоматично се прекратяват и качествата на заместващата я – това е г-жа Михайлова. След като г-жа Фандъкова беше освободена като член на парламента, тоест тя загуби качеството си на народен представител днес, ще следва вече на ново основание Централната избирателна комисия да издаде ново свое решение, в което г-жа Стефани Михнева Михайлова като следваща в листата на „ГЕРБ” от 24.Многомандатен избирателен район София ще бъде избрана за народен представител с мандата на 41-ото Народно събрание, а не за времето, за което беше като заместващ на избран за министър.
Това пояснение е за протокола, тъй като то ще бъде заедно с двете решения представено за Централната избирателна комисия за издаване на ново удостоверение на г-жа Михайлова. Уведомявам ви, че същата не присъства в залата.
Следващата точка:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ с вносители Ваньо Шарков и Мартин Димитров (30 септември 2009 г.); Лъчезар Иванов (от 8 октомври 2009 г.) - продължение.
Както си спомняте, прочетени бяха докладите на комисиите. Предстоят разисквания по законопроектите.
Откривам дебата. Моля народните представители, които желаят да вземат отношение, да заявят това по подходящ начин.
Заповядайте.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, разглеждаме предложени промени по Закона за здравното осигуряване – един закон, променян многократно. В сегашния си вид предложенията предизвикаха в рамките на месец-месец и половина изключително сериозни дискусии, бурни дебати както между синдикати, съсловни организации, експерти в областта на здравеопазването, така и в рамките на Комисията по здравеопазване.
На първо място, трябва да поздравим вносителя за това, че избра подходящо време, за да ги внесе. И времето е подходящо не защото сме в криза, каквито аргументи имаше, защото кризата е момент, в който могат да се предприемат реформи, които са забавени, тъй като безработицата и засилващите се проблеми в една сфера се задълбочават, времето е подходящо, защото първата година от управлението, което и да е то, е времето, в което управляващите имат най-висока степен на доверие на обществото. Ето защо мерки в нереформирани системи, били те популярни и не толкова популярни, трябва да се предприемат действително в началото на едно управление.
Условно предложенията, които са многобройни и може да се обмисли дали най-подходящата форма за предложения е Закон за изменение и допълнение на закона и въобще нов законопроект, могат да се разделят на четири групи.
Първата група предложения касаят повишаване на събираемостта на здравните вноски – санкции, глоби и въобще дисциплиниращи мерки.
Втората група предложения касаят управителните органи на Националната здравноосигурителна каса.
Третата група предложения условно бихме могли да определим като правомощия, дадени на районните здравноосигурителни каси и техните директори.
Една голяма група от предложените промени касаят Националният рамков договор.
Ние бихме подкрепили предложените мерки, които са свързани с повишаване на събираемостта. В България във всеки един момент има между 900 000 и 1 300 000 български граждани, които не са си платили здравните осигуровки и това е огромен проблем за системата, която, повтаряме много често, че е недофинансирана. Въпреки всичко, въпреки усилията за повишаване на тази събираемост, ние изразяваме мнение, че предложените санкции могат да доведат до обратния резултат. Връщането 36 месеца назад може да постави в конфузна ситуация дори и министри от сегашния кабинет, както стана известно.
Ето защо трябва да се огледат направените предложения. Защото в един момент може да се получи, че просто по-високите санкции, предложени с най-добра умисъл и водени от добри подбуди, могат да доведат до увеличаване на сивата икономика, както и до демотивиране на хората, които редовно си плащат здравните осигуровки, особено когато един здравно осигурен си задава въпроса: аз като си плащам редовно здравните осигуровки, дали получавам достатъчно качествена помощ срещу това, което внасям?
Втората група предложения касаят управителните органи на Националната здравноосигурителна каса. По тези предложения имаше много сериозни проблеми и много сериозни разисквания. Нашето мнение е, че това са предложения, направени с цел да бъде сменено ръководството на Касата. Мисля, че така или иначе това е факт. Ето защо между първо и второ четене трябва да се помисли действително дали това е най-удачната форма.
Разбираме намерението ръководството на Националната здравноосигурителна каса и управителните органи да се формират по подобие на Националния осигурителен институт. Управителният съвет и Контролният съвет, които досега съществуваха, се предлага да се наричат Надзорен съвет. Смятаме обаче за предложение, в което има известна доза популизъм – това предложение, с което се намалява общия брой на Общото събрание. Искам да поясня за аудиторията, че всъщност членовете на Общото събрание не получават заплащане за своя труд и за това, което правят. Така че намаляването на техния брой няма да доведе кой знае до какви финансови икономии от тази гледна точка.
Редно е да се обмисли между първо и второ четене кои да бъдат представителите в Надзорния съвет, за да не се отиде към одържавяване на структурата, каквато опасност винаги има.
ГЕРБ декларира преди да спечели изборите, че е против политическите назначения в ръководните органи на Касата. Това, което последва обаче след като станахте управляващи, просто копира отново стъпките на предишните управления. Мисля, че е правилно решението да се върви към това дали директорът на Националната здравноосигурителна каса да няма глас, когато се взима решение в Надзорния съвет. Ние бихме приветствали и подкрепили едни такива предложения.
Що се отнася до дадените правомощия на директорите на регионални здравноосигурителни каси, уважаеми колеги, нашето мнение е, че трябва да се прецизират много добре така формулираните текстове. Ще ви зачета само някои от тях: „Регионалните здравноосигурителни каси сключват споразумение с изпълнители, отговарящи в най-голяма степен на условията”. Кой формулира тези условия? По какъв начин се преценява, че някой отговаря в най-голяма степен на тези условия? Ако някой отговаря в по-малка степен, какво се случва? Тук трябва да има много ясни критерии, защото в противен случай се залага един корупционен заряд, който ще изиграе лоша шега на самите директори на здравни каси.
Имах разговор с няколко бивши и настоящи такива директори и трябва да ви кажа, че те са много по-притеснени от всички нас за това как ще откажат на едно лечебно заведение да сключат договор, споразумение или условие, както формулирате в новите предложения, и как ще оправдаят своето решение да изберат например от 10 лечебни заведения 5 в дадена област.
По същия начин звучи една формулировка, която изглежда така, че Касата може да отказва договор при достатъчен брой лечебни заведения. Кой преценява кой е достатъчният брой лечебни заведения? Ако в област Пловдив те са 10, кой ще реши дали тези заведения трябва да са 5, 8 или трябва да останат 10? Това, разбира се, трябва да се случи с новата Здравна карта, както премиерът обяви в словото си онзи ден преди приемането на Закона за държавния бюджет.
Изключително много притеснение и вълнение предизвикаха предложенията за замяна на досега съществуващия Национален рамков договор с някакви национални рамкови условия, вследствие на което се сключват споразумения с партньорите на Касата. Не съм юрист, тук има достатъчно добри юристи и те могат да кажат дали договор е равно на споразумение. Видно, че не е. Дали последствията от сключване на договор са такива, каквито са при спазване на условието на едно споразумение?
Тук се предлага да се въведат национални рамкови условия и те са наречени Нормативен административен акт, който има действие на цялата територия на страната.
Аз мисля, че трябва да се намери желание да се коригират тези текстове, да се прецизират, за да бъдат наистина екзактни и да бъдат издържани и юридически.
В заключение, когато предлагаме един такъв пакет от промени, които касаят междупрочем много текстове от сега действащия закон, може би трябва да си зададем въпроса: с какво ще се подобри ситуацията в здравеопазването с тези промени? Разбирам усилията на вносителя това да бъде крачка към така желаната реформа.
Моите очаквания обаче са, че следващата стъпка, със следващите промени, когато ще се дискутира модела на здравно осигуряване в България, структурата на здравноосигурителния модел, ще можем да намерим отговор на тези въпроси. Така предложените промени в момента просто обслужват конюнктурата. Мисля, че въпреки това си струва да бъдат прецизирани, разгледани, отново обсъдени.
Ние сме готови да подкрепим част от тях, макар че на мен малко не ми харесва част от говоренето, използваната риторика, когато се защитаваха част от тези текстове. Не ми харесва да се говори за навигиране на пациентите. Аз, уважаеми колеги, много се учудих какво значи това. Да, това идва от навигация, но мисля, че не е най-прецизната терминология. Да се делегират бюджетите, да се дисциплинират осигурени и неосигурени, да се санкционират, накажат лекарите.
Няма да влизам в терминологията, която наложиха някои от синдикатите например, защото те заявиха, че някои от предложенията са неоправдани, ненужни, безсмислени, конфронтационни. Според Министерството на финансите предложените промени са радикална промяна в законовата рамка. Личното ми скромно мнение е, че това не е радикална промяна в законовата рамка. Следващите предложения, които очакваме, най-вероятно ще бъдат такива.
Козметични, популистки идеи, с цел смяна на хората в системата. Това също беше използвана терминология, когато вървеше дебатът за промените, които разглеждаме.
Ако си зададем въпроса: къде е истината? Всъщност ми се иска да кажа, че това е част от една обмислена, подходяща, обществено приета реформа. На този етап няма кой знае какви такива признаци, но мисля, че със следващите стъпки може да се тръгне действително в правилната посока. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на госпожа Джафер.
Има ли желаещи за реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, д-р Желев.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа, уважаеми колеги! Аз и като вчера пак ще заявя, че съм малко раздвоен в това какво ще коментираме днес, защото както и вчера от Закона за бюджета на Здравноосигурителната каса от момента на внасянето и обсъждане в комисията на този Законопроект за здравното осигуряване до днес се появиха мнения и на самия вносител, че доста от нещата ще бъдат изменени. Това е добре. Добре е, защото в диспута и дискусиите, които имахме в комисията, разбира се, се получиха много мнения и много настроения против този закон. Добре е тогава, когато човек слуша, прави си изводи и успява да се настрои така, че да промени предварително вкарани недобре обмислени действия.
Така или иначе законопроектът е пред нас. Няма да повтарям това, което каза колегата, въпреки че той третира няколко основни момента. На първо място, цели промяна в управлението на Касата. На второ място – промяна в договарянето. На трето място, според мен ценообразуването се третира по определен начин, контролът е засегнат по начин, който не се харесва и не се приема най-вече от съсловните организации и всички го знаете. Естествено е онази част, която всички подкрепяме, това е възможността действително да осигурим, да увеличим, да направим така, че да се съберат повече здравноосигурителни вноски.
С промените, които се направиха обаче в Управителния съвет от Общото събрание на Касата, мисля, че управлението е овладяно. Тези текстове, които се предлагат в законопроекта, само дават възможност за одържавяване на цялото управление. Осем човека – Управителен съвет, четирима от държавата, а другите знаете как се избират – с един директор, който има право на глас 5:4. Опозицията досега протестираше точно против това, че Касата е одържавена. Каква е разликата? Никаква. Може би в криза така трябва да се действа.
Ценообразуване – изцяло държавата поема начина на ценообразуване. Може би в криза така трябва да стане.
Аз винаги съм казвал, че повече държава – по-добре. Въпросът е: как се прави?
Договаряне – съсловните организации са в ъгъла. В криза – може би добре. Аз и в комисията питах: каква е философията в крайна сметка и какво целим да направим с този законопроект? Да променим отношенията в системата на здравеопазване, да минем към данъчна система – какво ще правим? Затова и тогава предлагах да изчакаме да видим какъв ще е бюджетът, какви са възможностите, как ще се подсигурят всички реформи и законите за здравеопазването, касаещи реформа или промяна да влязат в пакет, защото и Законът за здравното осигуряване, Законът за лечебните заведения и Законът за здравето – действително имат нужда от ремонт.
По този начин избързваме с внасянето в един законопроект, който между двете четения изцяло ще бъде променен – за мен е загуба на време и възможност тук да приказваме и да правим политика. Каква политика? Политика на всяка група, на партиите или политика на здравеопазването в крайна сметка?!
Дами и господа, мисля, че заявените намерения за промяна на текстовете между двете четения са добър акт. Осъзнато е, че има много какво да се прави, че документът не е съвършен. Аз лично ще подкрепя всички онези текстове, които действително ще работят за съществена и значима промяна в системата на здравеопазването. Но да правим законопроект само, за да сменим управлението на Касата – не си струва. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на д-р Желев.
Има ли реплики? Не виждам.
Заповядайте за изказване, д-р Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, всъщност става въпрос за два законопроекта – единият законопроект е с вносители Мартин Димитров и Ваньо Шарков, а другият законопроект е с вносител Лъчезар Иванов.
Искам да кажа само няколко думи за законопроекта с вносители Мартин Димитров и Ваньо Шарков. Тук става въпрос за търсене на възможности за по-добро финансиране на системата на здравеопазване чрез увеличаване на сумите, които са за сметка на държавата за осигурителни вноски на деца, ученици и студенти. Ако са студенти – до навършване на 26-годишна възраст. Досега държавата плащаше 8%. В българското законодателство за здраве никога не е имало осигурителна вноска 4%. Тя винаги е била 8% и се определя с бюджета на Националната здравноосигурителна каса за всяка година. Проблемът е в това, че тези 8% за ученици, деца и студенти се плащат върху половината от минималния осигурителен доход. Аргументите на вносителите всъщност са, че държавата трябва да изпълни своя ангажимент, за да може децата да се осигуряват върху минималния осигурителен доход.
Аргументите на Министерството на финансите са точно в обратната посока, защото тази година се увеличава минималният осигурителен доход и половината от минималния осигурителен доход всъщност ще вкарва в системата повече пари номинално, отколкото през миналата година.
Комисията по бюджет и финанси отхвърли този законопроект за разлика от Комисията по здравеопазване, която прие консенсус на този проект, само че за първи път в това Народно събрание се приемат ангажименти за следващото правителство. Беше посочено, че този законопроект трябва да влезе в сила от 1 януари 2013 г.
На следващо място е законопроектът с вносител Лъчезар Иванов. Ще кажа няколко думи по философията на предложените промени. Разбирам, че според вносителите не е така, но според мен е нормално към такава радикална промяна в системата на здравното осигуряване да се пристъпи едва след един цялостен анализ на това, което е постигнато в системата на здравеопазването досега, от една страна, и от друга страна, да се направи цялостен анализ за здравето на нацията, за да се приемат конкретни мерки, за да се приемат онези необходими мерки, които ще подобрят качествените показатели в системата на здравеопазването.
За съжаление това не е направено, не е внесен и докладът за здравето на нацията от министъра на здравеопазването. По Закона за здравето той има ангажимент да внесе такъв доклад за здравето на нацията 2 месеца преди изтичането на годината.
Има Национална здравна стратегия, която е валидна до 2013 г. и моят въпрос е: управляващите искат ли да работят по тази Национална здравна стратегия или искат по някакъв начин да я променят? Ако искате да я промените – променете я, за да може това, което е залегнало в Националната здравна стратегия да намери съответно място в законите, които предлагате. Няма и национална здравна карта, така че се очертава една законотворческа дейност, без да са изяснени основните цели, основната посока на движение на реформата в сектор „Здравеопазване”. Затова липсва интегрираният подход и цялостната готовност със законопроекти. Разбирам, че вече има напреднал стадий на готовност по отношение на някои от идеите, които са заложени от управляващите, но така или иначе все още не сме видели по какъв начин ще изглежда реформата, която се предлага.
Тук беше казано от колежката преди малко, че в предложения законопроект на практика се предлагат промени в 95 члена от 111 параграфа в действащия закон. Този закон многократно е променян и както е казано в Закона за нормативните актове – при положение, че се променят толкова много текстове, по-добре е да се пристъпи към нов закон. Това е нещо, което вносителите не са предпочели да направят.
На следващо място, преди да се внесе, законопроектът не е съгласуван с Националния съвет за тристранно сътрудничество. Няма такова задължение, има пожелание. Прави чест на председателя на комисията, че след дискусията поиска такова становище от Националния съвет за тристранно сътрудничество. Разбирам, че то още не е пристигнало в комисията.
Твърди се, че някои от текстовете на законопроекта са изготвени от Министерския съвет, а се внасят от народен представител. Народните представители, разбира се, че по Конституция имат право на законодателна инициатива, но когато става въпрос за такава мащабна законодателна промяна, която променя фундамента на здравното осигуряване в България, според мен е редно правителството да се ангажира с този проект, защото ангажимента на правителството означава подкрепа за политиката, тъй като по Конституция Министерският съвет е този, който реализира политиката в областта на секторните политики.
Фактът, че това не е направено, а и фактът, че министърът на здравеопазването не присъства в залата, нямаше го и в Комисията по здравеопазването, когато се обсъждаше, означава, че има някои проблеми по част от текстовете, които са предложени, но това е проблем на управляващата коалиция.
От политическа партия ГЕРБ се очакваше на базата на заявките в предизборната кампания и като дясноцентристка формация да предложи промени, които да бъдат в посока на ограничаване на държавната регулация в сектора, от една страна; от друга страна, стимулиране на конкуренцията, стимулиране на пазара; не на последно място, стимулиране на конкуренцията между финансиращите органи, стимулиране на конкуренцията между лечебните заведения. Вместо това, за съжаление, налице е точно обратната посока в предложения законопроект. Това е посока на засилване на държавната и политическата намеса в сектора – тенденции, които са свързани със свръхрегулация в сектора.
На следващо място, искам да кажа няколко думи за предложената структура на Националната здравноосигурителна каса и за механизма на действие на НЗОК. Предлага се двустепенна структура, независимо от това, че България е ратифицирала конвенция на Международната организация на труда, в която е казано, че предпочитаният принцип за управление на обществени системи, на публични системи е трипартитният принцип с участие на държава, работодатели и синдикати в съотношение 2:1:1. Вносителите са предпочели тази структура. Аз лично не съм убеден, че тя ще бъде по-добрата структура и ще наложи по-добър стил на управление, още повече, че се премахва събранието на представителите. Могат да се премахнат Контролният и Управителният съвет, но те се заменят с Надзорен съвет, който според мен с нищо няма да подобри дейността на управлението на Националната здравноосигурителна каса.
На следващо място, по отношение на факта, че парламентът ще избира директора на НЗОК за срок от пет години, Министерският съвет ще назначава Надзорния съвет, а Министерството на финансите ще определя методиката, обема и цените, на практика държавата влиза изцяло във функциите си като взема Националната здравноосигурителна каса под свой контрол и под свое директно управление. С други думи казано, пълно тържество на държавно общественото начало в сектора. Аз не съм убеден, че това е желанието на вносителите, но на практика с предложените промени се стига точно до този извод.
На следващо място, това е въпросът, който беше засегнат тук от колегите, директорът на Регионалната здравноосигурителна каса да има право да избира с кого да сключва договори – с изпълнители, които в най-голяма степен отговарят на условията, без да е ясно какви са критериите и дали тези критерии са достатъчно обективни. Това може да послужи като инструмент за политическа разправа с лечебни заведения, може да послужи като инструмент за междуличностна разправа, така че според мен това, което председателят на комисията прие като резултат от дискусията да се промени този текст, заслужава поздравление.
Защото, уважаеми колеги, за да функционира едно лечебно заведение, то има регистрация от Министерството на здравеопазването или от Регионалния център по здравеопазване, има сертификат, че лечебното заведение отговаря на съответните изисквания.
Не на последно място, всички лечебни заведения преди да сключват договори със Здравната каса отговарят на определена акредитация. След като отговарят на тези условия, кой е този директор на Регионална здравноосигурителна каса и с какво право той може да отхвърли искането за сключване на договор? За мен това е абсолютно субективна преценка, а преди малко беше казано, че съдържа и корупционен заряд, така че това в никакъв случай не бива да се приема.
За националните рамкови условия беше казано достатъчно.
Искам да кажа нещо и за това, което се предвижда от 1 януари 2011 г.
Колеги, забележете, че методиките, обемите и цените за остойностяване ще се определят от Изпълнителна агенция „Икономически анализи и прогнози” към Министерството на финансите. Тази агенция съществува в момента, но не съм убеден, че тя има капацитет в момента. Вероятно до края на 2010 г. ще се изгради такъв капацитет, за да може да се определят цените по този начин. Но трябва да отбележа много ясно и на висок глас, че цената е пазарно понятие. Цената се определя от предлагането, а тези, които предлагат медицински услуги, са лечебните заведения, а и от търсенето. Ако лечебното заведение предлага по-високи цени, очевидно е, че няма да има търсене. Пазарът е този, който може да реализира ценообразуването. Вярно е, че има проблеми в досегашната система на ценообразуването, но изцяло тази дейност да се одържави, да се въведе едва ли не Комитетът по цените, който действаше преди 1989 г., не е най-правилният начин.
Предвидено е сформиране на Изпълнителна агенция „Медицински одит”. Уважаеми колеги, това е същият Медицински инспекторат, срещу който заваляха толкова според мен обективни оплаквания, че неговото съществуване в началото на този мандат беше поставено под съмнение и изведнъж с ново име се появява Агенция „Медицински одит” и ще извършва контролната дейност, ще отнеме контрола, който се извършваше досега от НЗОК, и този контрол се прехвърля, забележете, на държавен орган към Министерството на здравеопазването. Никой не казва, че не трябва да има контрол, но най-добрият вариант е контролът да бъде независим. Това са държавни чиновници, назначени от министъра на финансите. Това са държавни чиновници, подчертавам, назначени на заплата, финансирани от държавата. По какъв начин ще осъществяват независим контрол? Няма как това да стане по дефиниция. Затова ние се обявяваме категорично против тази Изпълнителна агенция „Медицински одит”.
Контролната дейност, санкциите са десетократно увеличени, уважаеми колеги. Общопрактикуващите лекари при невдигане на телефона и т.н., и тук има уверение на председателя на комисията, че тези текстове ще отпаднат или ще бъдат прецизирани, затова може би ще се търси друго решение в Комисията по здравеопазването.
По отношение на събирането на осигурителните вноски - от нашата парламентарна група подкрепяме всички идеи, които са свързани с подобряването на възможностите за влизане на повече средства в осигурителната система, за адекватно участие, но тук има известно бюрократизиране на процеса за събиране на здравните вноски по отношение на самоосигуряващите се лица. Ежемесечно трябва да подават декларации за доходите, върху които трябва да внасят здравноосигурителни вноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Адемов, имате 30 секунди от времето.
ХАСАН АДЕМОВ: Трябва да се помисли по този въпрос, защото, първо, ще увеличите броя на здравнонеосигурените, на второ място, вие залагате 6 млн. 600 хиляди, така че не виждам в бюджета на НЗОК дисциплиниращите мерки, които ще доведат до ефекта, който очаквате.
За здравния туризъм напълно съм съгласен – за тези 36 вноски, защото на практика ... (Председателят подава сигнал, че времето на оратора е изтекло.)
Приключвам, госпожо председател. Много сте стриктна, когато става въпрос за времето на опозицията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Напротив, дадох Ви повече време. Не се изказвайте без да разполагате с фактите.
ХАСАН АДЕМОВ: Движението за права и свободи няма да подкрепи предложения законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Първо фактите, тогава коментарите. Дадох Ви достатъчно време, предупредих Ви, че имате една минута, така че нека не влизаме в такива диспути.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): Вие нямате право да коментирате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики има ли? Няма.
Други изказвания има ли?
Доктор Лъчезар Иванов има думата. Заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Мисля, че този законопроект още преди да влезе в залата беше широко коментиран и широко дебатиран със съсловните организации и всички онези, които са заинтересовани от здравеопазването и реформите в него.
Бих искал да започна с това, че единствено ние от политическа партия ГЕРБ имахме доблестта и смелостта още от първия ден да се заемем с реформиране на здравеопазването, независимо и поради кризата, която съществува в момента в страната. Кризите идват точно затова в света, за да могат световните икономики да дисциплинират развитието си. Кризата в България съвпадна с нашето управление за огромно съжаление, не само международната, но и кризата, която предизвика тройната коалиция у нас.
Тук бих искал да кажа, че всички в обществото виждаха, че парите, които се дават за здравеопазване, се разходват нецелесъобразно, те се пилееха, с всеки изминат ден се виждаше неефективността на системата. Всички тук, присъстващи в тази зала, са изпитвали върху гърба си неефективността на здравната система в България. Нима никой от вас не се е обаждал по един или друг повод даден пациент да бъде прехвърлен от една болница в друга болница? И още ред, ред примери, които мога да дам, които са в ежедневието.
Тук бих искал да кажа по т. 1 – първият аспект от законопроекта, а именно промяната в управлението, да, господа, промяната в управлението е задължителна не поради личността „хикс” или „игрек” – казах го многократно и пак ще го посоча: поради признанието и самопризнанието, че органите за управление са неефективни и неработещи структури. Намираме се в динамично общество, където структурите трябва да функционират, управленските органи трябва да вземат бързи и ефективни решения. Затова се наложи промяна в организацията и управлението на Здравната каса.
Тук биват отправени различни упреци. Как са избирани ръководствата на Здравната каса? Ще оставя вие да си отговорите на това. Има ли по-демократично от това директорът на Здравната каса да бъде избиран от Народното събрание със закон?! Нещо повече, когато стане въпрос за избора на омбудсман и такива институции, има ли регламент? Какво става? Парламентарната група посочва кой да бъде. Нека не си затваряме очите и да видим какви са процедурите, преди да говорим, още по-малко вие.
По т. 2 от закона, повишаване на събираемостта. Да, тя трябва да бъде повишена. Какво наследство оставяте? Оставяте 1 млн. 150 хиляди души, които не плащат. Как дисциплинирахте системата, д-р Адемов – питам аз. Какво направихте, като управлявахте до вчера? Нищо, нула! А сега идвате и критикувате. Имате ли един законопроект, внесен в тази насока? Нищо, нула! Така че много ви моля, когато говорите за законопроекти, покажете вашия законопроект, за да беседваме. Осем години станаха, откакто управлявате и сте на власт. Срам! Нищо не направихте, абсолютно нищо! Виждам, че тук риториката взема повече от времето, използвахте го, дори не ви стигна.
Продължавам нататък, тъй като Вие и вашата парламентарна група за осемгодишно управление не внесохте нито един смислен закон за реформа в здравеопазването, защото част от хората източваха парите на данъкоплатците, на хората, даващи своите вноски за здраве, знаете за един заместник-министър, за който мога да кажа.
По-нататък, за събираемостта. Тя трябва да бъде гарантирана, да бъде дисциплинирана системата. Мотивът е средствата да бъдат събирани, за да отиват за качествено европейско здравеопазване. (Реплики от народния представител Хасан Адемов.)
Да, точно така е, д-р Адемов. За по-качествено здравеопазване говорихте. Е, как ще имаме по-качествено здравеопазване, когато парите се източват, сключват се фиктивни договори, районните шефове на здравните каси сключват фиктивни договори с лечебни заведения и пациенти се вписват като хоспитализирани, а всъщност те не са били такива. Има и още редица други неща и нарушения, които знаете. Как се противопоставихте на тези нарушения в Касата? Никак!
Мисля, че във време на криза трябва да намерим най-правилния механизъм, за да се увеличи дисциплинираността на системата. Как? Чрез въвеждане на електронна система. Аз питам: колко пари бяха източени за тази електронна система? От тази страна можете да ми отговорите колко. Доктор Адемов, вие управлявахте от 2001 г., правихте каси, вземахте. Кои управлявахте – НДСВ и ДПС. Харесвате, не харесвате, това са фактите. Тази система обаче не проработи. Защо? Защото е много удобно да няма контрол и прозрачност на разходваните средства и да източваш Касата. Това е, ние казваме основната причина: затова не беше въведена електронната информационна система и електронните карти и досиета, за да няма отчетност и прозрачност за обществото, за да не се знае кой пациент кога е постъпил, кога е изписан и всичко да бъде по документи. Има ли прозрачност, има контрол и дисциплина.
Нещо повече, тук бяха отправени упреци за 36-те вноски. Да, по време на криза трябва да стабилизираме системата и да гарантираме, че всеки ще продължи да плаща. А какво имахме към днешна дата? Всички добре знаете: не си плащал вноски, налага се да влезеш в болница, хоп, плащаш за шест месеца и си възстановяваш правата. За това говорим. Но това ли е дисциплината? Точно поради липса на дисциплина Касата е на такова дередже.
Минавам по-нататък – качествената медицинска помощ. Какво направихте за качествената медицинска помощ? Тук имаше големи пледоарии, големи желания, европейски критерии. Какво направихте? Нищо! За въвеждане на европейски стандарти, критерии, добри медицински практики в лечебните заведения Касата трябва да има критерии, по които да сключва договори, за да може при влизане на пациент в дадено лечебно заведение да не преминава след това във второ, трето или пето лечебно заведение и да не може да получи нужната квалифицирана помощ.
И да си кривите устата, точно това е, д-р Адемов, защото създаваме малки болнички, които съществуват заради самите себе си, а не за да дават качествена услуга на хората, отишли там да получат лечение. Те лежат в една болница седем дни, вземат им парите, после отиват във втора болница, лежат седем дни, накрая отиват в трета болница. И ако пациентът е влязъл в привидно неувредено състояние в първата болница, докато излезе от втората болница вече е в доста увредено и тежко състояние и трябва да постъпи в интензивни отделения, където Вие знаете, разходите са в пъти повече. Затова трябва да има дисциплиниране на системата.
По-нататък, тук искам да кажа нещо специално за договорите. За разлика от вас направихме доста дебати и дискусии. Нещо повече, Министерският съвет в лицето на нашия премиер Бойко Борисов и вицепремиера Симеон Дянков направиха Кръгла маса за здравеопазването. Нещо повече, премиерът лично се ангажира с реформата в здравеопазването. Определихме всеки месец да провежда срещи по 30 минути, за да види как вървят реформите. Можете да се подсмихвате от ДПС, но фактите са такива. На 1 декември т.г. ще се организира огромна Кръгла маса тук, в парламента, за да се разгледа цялостната стратегия.
Вие много бързате. Имайте търпение, господа от опозицията, имайте търпение, за да видите цялостната програма за реформа в здравеопазването. На 1 декември – първа Кръгла маса. На 14 януари 2010 г. лично господин Борисов прави среща в Министерския съвет с всички, които са заинтересовани от реформата. През м. февруари 2010 г. – нова среща. Кога е имало такова отношение на премиера към проблемите на здравеопазването?! Нима хората умираха по-малко или бяха по-некачествено лекувани?! Или всичко беше окей, защото грижата на държавата не беше отнесена към здравеопазването? Или проблемът със здравеопазването беше тотално изхвърлен и загърбен от миналото правителство? Когато критикуваме и отхвърляме, много ви моля, най-напред погледнете вие какво сте направили!
Що се отнася до диалога с Лекарския съюз и пациентските организации, ще кажа някои от фактите, които трябва да чуете. Всички подадени предложения на съсловни и пациентски организации към датата, която обявих, бяха взети предвид. Вие сам добре чухте какви са те, а сега излизате тук, на трибуната, и се правите, все едно никога не сте участвали в дискусиите и беседите с всички пациентски и съсловни организации – Лекарският съюз и Зъболекарският съюз. (Реплики от народния представител Хасан Адемов.)
В заключение, бих искал да ви кажа следното. Много е лесно да критикувате, когато нищо не сте направили. Когато нищо не си направил, не трябва да имаш очи, както казва народът – сурат, особено хората, които гласуват с чужди карти и отсъстват, да идват и да дават мнение каква да бъде оперативната работа на Здравната каса и да вземат отношение към работата на Събранието.
В заключение ще кажа: законопроектът има своите слабости. Можем да заявим това тук, от тази трибуна. Но съвместно, заедно с всички заинтересовани съсловни и пациентски организации крачките са направени и предложенията ще бъдат внесени още днес в заседание на Комисията по здравеопазване. Ако законопроектът бъде приет на първо гласуване, ще бъдат предложени между първо и второ четене. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Реплики?
За първа реплика – господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, господа народни представители, господин Иванов! Наистина могат да се разпределят отговорностите за кризата и върху предишното управление, и върху други фактори, но ако търсим всички, които персонално могат да бъдат питани за причините за кризата, мисля, че можем да отправим въпрос и към господин Дянков.
Аз не твърдя, че причините за кризата не са в самото функциониране на световната финансова система. Но трябва да отбележим, че Световната банка и Международният валутен фонд имат много по-голям принос, защото не предвидиха и не регулираха така финансовите отношения, че да не се развие тази криза.
След като разбрахме, че господин Борисов ще огрее и системата на здравеопазването, тогава се пита на какво основание сте внесли целия законопроект, след като сега започва основната дискусия за начина, по който да бъде променена действащата в България здравна система.
Приветствам ви, защото и вие поемате пореден ангажимент за въвеждане на електронната система и дано да го изпълните, защото имаше народни представители, които започнаха кариерата си през 2001 г. с този въпрос и я продължиха, включително от европейските нива, пак със същата тема, но без да има такава система.
Също трябва да разясните какво разбирате под замяната на договор със споразумение, защото като юрист не разбирам в какво се изразява тази разлика.
Иначе е ясно в какво е разликата между националните условия и Националния рамков договор, който години наред не беше подписван между съсловните организации и другите страни в договарянето. Но тези условия означават по-скоро въвеждане по административен ред на нормативи, които ще действат в продължение на пет години без да бъдат променяни.
Някои от въпросите, поставени в самия законопроект, сигурно се нуждаят от разясняване. Сигурно ще използвате дупликата, за да го направите, защото поне част от въпросите, които поставих, остават без отговор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Стоилов.
Доктор Желев, заповядайте – втора реплика.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Иванов, колеги, дами и господа! Длъжен съм, естествено, да направя реплика, защото от това, което емоционално каза колегата Иванов излиза, че досега българският народ трябва да е загинал десет пъти и да е умрял от всички болести. Не е вярно, разбира се. Направили сме много неща и това, което премиерът открива, и за което министърът реже ленти и ще предложи да реже в следващите месеци до средата на следващата година, ще бъде това, което ние сме заложили като средства в здравеопазването. И вие го знаете добре. Вярно е, че винаги може да се направи много повече.
Радвам се, че премиерът се ангажира с реформите в здравеопазването. Това е много добре. Това означава, че има някаква гаранция, че това е приоритет, както декларирате. Ама не го подвеждайте с грешни съвети и с некачествени документи.
Трето, относно качеството. Това, което стана въпрос и аз трябва да кажа, че оня Инспекторат, който не е направен с промяната в Закона за здравето в последните дни на мандата на миналото правителство, целеше именно този Инспекторат да следи за качеството на медицинската услуга. Тогава някои го кръстиха медицинска полиция. Напротив, прочетете закона, там ясно е казано за какво става въпрос. Той трябваше с тези бройки, които бяхме осигурили от свободния щат на министерството – около 45, именно да следи по една изградена система интегрирани показатели дали за съвпадение на клиничната с патоанатомичната диагноза. Вие го направихте с проста одиторска форма, което няма да свърши работа.
Ето защо има какво много да се промени по този закон. Надявам се следобед в комисията да поговорим сериозно и да стигнем до тези неща, които в крайна сметка ще свършат работа на всички нас и най-вече на българите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли трета реплика? Няма желаещи. Имате думата за дуплика, господин Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Стоилов, що се отнася до термина договори и споразумения, отсега бих искал да Ви кажа, че след като проведохме разговори със съсловните организации, ние приемаме тяхното предложение, така че давам точен отговор, че ще отпадне именно тази неяснота.
Що се отнася до електронните карти, мисля, че Вие бяхте един от тези и Вие оттогава всъщност започнахте да разбирате от здравеопазване, тъй като оттогава сте депутат и сте участвали в беседването, когато бяха ДПС и НДСВ и се говореше за електронно здравеопазване. Надявам се в този мандат действително електронната система да заработи.
Що се отнася до отговора на д-р Желев. Да, д-р Желев, с ангажирането на нашия премиер – човек, който, като се ангажира с нещо, винаги го докарва докрай – мога да Ви кажа, че действително реформите в здравеопазването ще се случат и ще бъдат факт.
Веднага казвам каква е функцията на медицинския одит и съответно как ще се осъществяват контролните функции. В съответствие със сега съществуващия медицински одит и органите на НЗОК и РЗОК ще се осъществява предварителен текущ и последващ контрол и всичко това ще се осъществява от Здравната каса. Това е изключително важно, затова Ви давам отговор. А медицинският одит ще контролира изпълнението и правилата за добра медицинска практика. Мисля, че това е абсолютният баланс и допълването, което липсва. Нещо повече, медицинският одит ще се включва дотогава, когато трябва на дадено лечебно заведение да се отнемат разрешенията. Тогава ще участва медицинският одит. И мисля, че тук действително се получава пълен контрол и синхрон между районните здравноосигурителни каси и държавата като гарант на медицинската услуга. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Има ли други народни представители, които искат да се включат в разискванията?
Госпожа Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, истина е, че обявените от управляващите намерения за промени в здравноосигурителната система предизвикаха широка обществена дискусия, много страхове и безпокойства, и въпросителните у съсловните организации на лекарите, зъболекарите, фармацевтите, у пациентските организации. Но също така и във всички български граждани. Защото, както вчера прозвуча по време на дебата за бюджета на Здравноосигурителната каса, правото на здравеопазване е основно право на българските граждани, което обаче трябва да бъде обезпечено със съответна организация и дейност на самото здравеопазване. Така че промените, които са заявени в посока намаляване средствата за здраве, намаляване броя на болниците, съчетано с една сериозна реформа в здравноосигурителния модел, с промяна на основни нейни принципи, буди сериозна тревога у българите най-вече поради факта, че такива драстични промени в условията на криза едва ли са оправдани. Защото съвпадането на кризата с намеренията на управляващите да обърнат системата с главата надолу, по-скоро създава проблеми и притеснения у хората, тъй като по време на криза хората не само че ще боледуват по-малко и здравните услуги няма да станат по-евтини, а напротив.
Вървят някакви договорки, за които ние се информираме от медиите, между съсловните организации в бранша, между пациентските организации, между министъра на здравеопазването, между финансовия министър. Както разбрахме, в тези договорки се е включил и лично премиерът Бойко Борисов. Тревожното обаче е, че тези договорки и тези споразумения не стават достояние на народните представители е на българските граждани по нормалния ред.
Вчера бяхме свидетели на нещо безпрецедентно – на сключено допълнително споразумение за допълнително финансиране на Здравноосигурителната каса, което не беше отразено нито в републиканския бюджет, нито в бюджета на Здравноосигурителната каса, който приехме вчера. Чухме представянията от вносителите на този законопроект, но едва днес чуваме от господин Лъчезар Иванов, че той мисли в хода между първо и второ четене да направи някакви промени във внесения от него законопроект. Смятаме, че подобен подход е несериозен, защото основата, върху която се води дебатът в пленарната зала, така и остава неясна. Както всъщност остана неясно от вчера върху какви цифри народните представители приеха бюджета на Здравноосигурителната каса – дали върху цифрите, които ни бяха раздадени с проекта за бюджет, дали върху цифрите, които коментираше здравният министър, дали върху листа, с който разполагаше председателят на Здравната комисия, в който имаше пълно несъвпадане с това, което коментираха и дебатираха народните представители.
Но конкретно по това, което ни е предложено за дебат, тъй като ние не можем да сме в течение на това какви са задкулисните договорки между участниците в този процес от страна на правителството.
Това, което буди най-основателна тревога, е премахването на договорното начало в дейността на Здравноосигурителната каса, във възстановяването на командно-административния подход, с който смятахме, че сме се разделили, в пълното обезсърчаване на функцията и ролята на съсловните организации, в премахването на възможностите за граждански контрол и разбира се, в създаването на многобройни възможности за нови корупционни практики.
Аз няма да коментирам по отношение на това има ли разлика между национален рамков договор и национални рамкови условия, има ли разлика между договор и споразумение, по-скоро ще кажа, че в този национален документ, в чието подписване трябва да участват и представители на съсловните организации, се стига до пълното му изпразване от съдържание. Защото в него вече няма да се договарят, споразумяват, или употребете който искате термин, обеми, цени и методика за заплащане на отделните видове медицинска помощ. Тогава какво ще договарят и за какво ще се споразумяват представителите на правителството и представители на съсловните организации?
Да, имаше проблеми в комуникацията между тогавашното ръководство на Лекарския съюз, но възможност за постигане на споразумение съществуваше. Сега вече такава възможност изобщо няма. Това, което ще се случва в здравеопазването, ще се решава еднолично от здравния министър, може би от финансовия министър. Както разбрахме, окончателната дума ще бъде на господин Бойко Борисов.
В Надзорния съвет на същата Здравноосигурителна каса абсолютно се променя съотношението между представителите на държавата и представителите на неправителствените организации, на гражданския сектор в съотношение 5:4. Даже един парадокс от правна гледна точка: в този Надзорен съвет ще участва директорът на Касата, който по този начин ще има решаващ глас върху контрола над себе си. Директорът на Касата ще контролира сам себе си. Това е предложението, което правят депутатите от мнозинството.
Още по-тревожно стоят нещата в регионален план, защото там, забележете, се дава право на директорите на регионалните каси еднолично, без критерии, без регламент, който да е разписан в закона, да преценяват с кои изпълнители на медицинска помощ да сключват договори. Тоест кой ще получава финансиране от Националната здравноосигурителна каса, кое джипи, коя медицинска практика, коя болница – ще решава еднолично шефът на регионалната каса. Е, ако това не е предпоставка за корупция, не знам кое е.
Тук според мен се връща и нещо друго, с което се бяхме разделили – номенклатурата, защото тези джипита, които се харесват от управляващите, които слушкат и папкат, ще попаднат в списъка, който ще се финансира от Касата, а другите просто така, без някакъв регламент и правила, ще бъдат елиминирани от този списък. Забележете, не само с кои, но и с колко болници – ще решава шефът на Касата, без да е готова Националната здравна каса, без да е ясно в съответния регион от колко такива лечебни заведения има нужда, от колко джипита, от колко болници, от колко медицински специалисти. По този начин се поставя под въпрос и достъпът на гражданите до медицинска помощ, защото чухме тук, че, като изчерпат своите лимити, болниците ще правят едни списъци на пациентите, които ще насочват към други болници.
Да, може би хората от Силистра, като се изчерпи списъкът на болницата в Силистра, ще могат да отидат в болницата в Търново например, която може би ще бъде по-модерна и с по-добра апаратура. Но възниква въпросът: дали ще могат да бъдат транспортирани живи до тази болница, за да получат качествената медицинска помощ?
Има един основен принцип в лекарската практика, който е „Първо – не вреди!”. Тази система, която управляващите предлагат, би следвало ако не подобри състоянието на здравеопазването, то поне да не създава нови, допълнителни проблеми – нещо, което не виждаме във внесения законопроект.
Чухме, че поне по отношение на санкциите между първо и второ четене ще се премахне възможността за троен контрол, забележете: веднъж - от инспектори на Касата, веднъж - от инспектори на новата Агенция „Медицински одит”, и трети път – от служителите на РЦЗ. Вместо да съкращаваме администрация, ние ще я раздуваме, и то не с някаква друга, а с контролни органи. Едните ще проверяват, другите ще налагат санкции. И то какви санкции? В пъти увеличени, като санкциите по отношение на едно джипи стигат до 15 хил. лв.! Забележете, за това, че един общопрактикуващ лекар не си е вдигнал телефона на нощно обаждане, ще бъде санкциониран с имуществена санкция в размер до 2 хил. лв.!
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Няма такъв член!
МАЯ МАНОЛОВА: Цитирам дословно: „за нарушаване на изискването за постоянен денонощен достъп до консултация по телефона”. Постоянен денонощен достъп!
Възниква въпросът: как ще бъдат констатирани тези нарушения? Дали по отношение на джипитата ще се използват специални разузнавателни средства или ще се вадят разпечатки от телефонните им разговори?
Когато се предлага нещо в един толкова важен законопроект, то трябва да има своята правна, юридическа обосновка и да бъде приложимо. Това ще създаде прецедент за безкрайни съдебни дела, още повече, че за първи път се премахва нещо, наистина работещо – системата на арбитража, която в доболничната помощ решаваше окончателно над 70% от споровете.
Но да не изпадам в допълнителна конкретика. Това, което бих искала да кажа в заключение, е, че когато се пристъпва към сериозна промяна в здравноосигурителния модел, трябва не само да се питат, но и да се чуят и съсловните организации, и Лекарският съюз, и стоматолозите, и пациентските организации, и неправителствените организации, и българските граждани. В противен случай сме свидетели само на имитация на дебат, както всеки ден в парламента сме свидетели на имитация на демокрация, от което в крайна сметка ще пострадат българските граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Има ли желаещи да репликират? Не виждам.
Други народни представители, които искат да участват в дебата? Няма.
Закривам дебатите и преминаваме към режим на гласуване.
В тази точка обсъждаме два законопроекта. Първият е с № 954-01-25, внесен от народните представители Ваньо Шарков и Мартин Димитров на 30 септември 2009 г. Поради момента на отдалеченост от изслушване на докладите ще ви припомня какви бяха предложенията на комисиите по този законопроект.
Комисията по здравеопазването го подкрепя с резултати: „за” – 9 гласа, „против” – 1, „въздържали се” – 3.
Комисията по правни въпроси го подкрепя със 17 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”.
Комисията по бюджет и финанси не го подкрепя с резултати: „за” – 1 народен представител, „против” – 11, „въздържали се” – 6 народни представители.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 954-01-25, внесен от народните представители Ваньо Шарков и Мартин Димитров.
Гласували 133 народни представители: за 127, против няма, въздържали се 6.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
По отношение на втория - Законопроект № 954-01-29, внесен от народния представител Лъчезар Иванов, докладите на комисиите са, както следва:
Комисията по здравеопазването го подкрепя с гласове: „за” – 9, „против” – 2, „въздържал се” – 1.
Комисията по правни въпроси няма доклад по отношение на този законопроект.
Предложението на Комисията по бюджет и финанси е да бъде подкрепен законопроектът на първо гласуване с резултати: „за” – 12 народни представители, „против” няма, „въздържали се” – 6.
Подлагам на първо гласуване Законопроект № 954-01-29, внесен от народния представител Лъчезар Иванов.
Гласували 133 народни представители: за 97, против 33, въздържали се 3.
Законопроектът е приет.
Едно съобщение, преди да обявя почивката.
Уважаеми народни представители, в 11,00 ч. в Клуба на народния представител ще бъде открита изложбата „Митове и легенди на моя народ” на Градската художествена галерия – Стара Загора. В нея са представени наградени творби от последното издание на Балканското квадринале на живописта в Стара Загора. Всички народни представители са поканени на откриването.
Обявявам почивка до 11,30 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Продължаваме със следващата точка от работната ни програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВОДИТЕ.
Постъпил е доклад от Комисията по правни въпроси с проект на закона за второ гласуване.
Моля председателя на комисията госпожа Искра Фидосова да ни запознае с доклада.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги народни представители, между първо и второ четене постъпиха предложения от народния представител Павел Димитров и становище на Комисията по околната среда и водите. Всички тези предложения и становището са взети предвид, преди да изготвим проекта на доклад за второ гласуване за пленарната зала.
Започвам с наименованието на закона: „Закон за изменение и допълнение на Закона за водите.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля народните представители да гласуват предложението на комисията за подкрепа наименованието на закона.
Гласували 88 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Колеги, правя процедурно предложение - да бъде допуснат в залата господин Владимир Стратиев от Министерството на околната среда и водите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласувайте процедурното предложение.
Гласували 82 народни представители: за 78, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Моля, квесторите, поканете господин Стратиев в залата.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 1.
Гласували 84 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Има постъпило предложение от народния представител Павел Димитров за нова редакция на § 2.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. В чл. 46а се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага по отношение на разрешителните за минерални води – изключителна държавна собственост.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 2.
Гласували 88 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 3.
Гласували 89 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 4 има постъпило предложение от народния представител Павел Димитров за нова редакция, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме текста на § 4.
Гласували 86 народни представители: за 82, против 2, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
По § 7 има постъпило предложение от народния представител Павел Димитров - да се създаде нов § 7.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 7 със следното съдържание:
„§ 7. В чл. 183, т. 2а се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на второ гласуване § 5 и § 6, след което самостоятелно ще подложа на гласуване текста на § 7.
Моля, гласувайте параграфи 5 и 6.
Гласували 96 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване § 7, както комисията предлага и както с предложението ни запозна нейният председател.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 87, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 8 има постъпило предложение от народния представител Павел Димитров – да се създаде нов § 8.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
„§ 8. В Допълнителните разпоредби се създава § 2в:
„§ 2в. Този закон въвежда изискванията на Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте § 8.
Гласували 108 народни представители: за 92, против 1, въздържали се 15.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По следващия параграф има предложение на народния представител Павел Димитров за нова редакция на § 7, който става § 9.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 9, като подкрепя и предложението на народния представител.
„§ 9. В Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за водите (обн., ДВ, бр. 65 от 2006 г., попр. ДВ, бр. 66 от 2006 г., изм. бр. 22 от 2007 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 144, ал. 2 думите „т. 1а, 6, 9” се заменят с „т. 1а, 9”.
2. Създава се § 144а:
„§ 144а. (1) До приемането на наредбата по чл. 135, т. 6 за определяне на зони за защита на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване и на минералните води и издаването на заповедите за определяне на санитарно-охранителните зони по реда на посочената наредба, границите и режимите на средния и външния пояс на учредените преди 28 януари 2000 г. санитарно-охранителни зони на находищата на минерални води не се прилагат, а границата на най-вътрешния пояс, когато той е предназначен за защита на водовземно съоръжение, се запазва.
(2) В най-вътрешния пояс на зоните и в срока по ал. 1 не се разрешават дейности и не се прилагат забрани и ограничения извън установените по този закон.
(3) В териториите, определени като зони за защита на водите във водните тела и като санитарно-охранителни зони на водовземните съоръжения за минерални води, се прилагат мерките, определени с плановете за управление на речните басейни.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте редакцията на § 9 съгласно предложението на комисията.
Гласували 104 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 14.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Следва предложение на народния представител Павел Димитров за редакция на § 8, който става § 10.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 10:
„§ 10. В Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за водите (ДВ, бр. 47 от 2009 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 28 ал. 8 се изменя така:
„(8) Концесионните договори по започнали, но неприключили до влизането в сила на този закон процедури за предоставяне на концесии за добив на минерални води, се сключват в съответствие с чл. 47, ал. 10.”
2. В § 29:
а) в ал. 1 думите „тримесечен срок” се заменят със „срок до 6 месеца”;
б) в ал. 3:
аа) създава се ново изречение първо: „ВиК системите и съоръженията, за които няма документи за собственост и/или за тяхното изграждане, се описват в списъците по вид, местонахождения и балансова стойност.”;
бб) досегашното изречение първо става изречение второ;
в) в ал. 4 думите „списъците по ал. 1” се заменят с „протоколите за разпределение по ал. 3”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте § 10 съгласно предложението на комисията.
Гласували 111 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 13.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте предложението на вносителя за наименованието „Преходни и заключителни разпоредби”.
Гласували 102 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Има предложение на народния представител Павел Димитров за създаване на нов § 11.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 11 със следното съдържание:
„§ 11. Наредбата по чл. 135, т. 6 се приема в срок до 31 март 2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля гласуваме § 11 съгласно предложението на комисията.
Гласували 110 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По следващия параграф има предложение на народния представител Павел Димитров - § 9 да стане § 12 и в него в чл. 13а да се създаде ал. 2.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 12:
„§ 12. В Закона за управление на отпадъците и (обн. ДВ, бр. 86 от 30 септември 2003 г., изм. ДВ, бр. 70 от 10 август 2004 г., изм. ДВ, бр. 77 от 27 септември 2005 г., изм. ДВ, бр. 87 от 1 ноември 2005 г., изм. ДВ, бр. 88 от 4 ноември 2005 г., изм. ДВ, бр. 95 от 29 ноември 2005 г., изм. ДВ, бр. 105 от 29 декември 2005 г., изм. ДВ, бр. 30 от 11 април 2006 г., изм. ДВ, бр. 34 от 25 април 2006 г., изм. ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., изм. ДВ, бр. 36 от 4 април 2008 г., изм. ДВ, бр. 70 от 8 август 2008 г. и изм. ДВ, бр. 105 от 9 декември 2008 г.) се създава чл. 13а.
Чл. 13а. (1) Не се допуска разполагане на площадки за третиране на отпадъци на територията на пояс І на санитарно-охранителни зони на водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди.
(2) Площадките за третиране на отпадъци не могат да бъдат разположени в средния и външния пояс (пояс ІІ и пояс ІІІ) на санитарно-охранителните зони на находищата на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди, ако със заповедите за учредяване на санитарно-охранителните зони, издадени при условията и по реда на Закона за водите и подзаконовите нормативни актове по прилагането му са въведени забрани и ограничения.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля гласувайте § 12 съгласно предложението на комисията.
Гласували 117 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 13.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Предложение на народния представител Павел Димитров за нова редакция на § 10, който става § 13.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 13:
„§ 13. Параграф 8 влиза в сила от 1 януари 2007 г., § 9 и § 12 влизат в сила от 11 август 2006 г., § 10, т. 1, влиза в сила от 23 юни 2009 г., а § 10, т. 2, влиза в сила от 24 септември 2009 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте редакцията на § 13.
Гласували 116 народни представители: за 100, против 4, въздържали се 12.
Предложението е прието, а с това и на второ гласуване Законът за изменение и допълнение на Закона за водите.
Преминаваме към следващата точка от програмата:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПРЕБРОЯВАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ СТОПАНСТВА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2010 г.
Вносител е Министерският съвет.
Законопроектът е разпределен на Комисията по земеделието и горите като водеща и на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
С доклада на Комисията по земеделието и горите ще ни запознае госпожа Десислава Танева – председател на комисията.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Първо искам да направя процедурно предложение на основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в залата да бъде допусната госпожа Диана Атанасова – експерт в дирекция „Статистика” при Министерството на земеделието и храните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме направеното процедурно предложение.
Гласували 113 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 5.
Моля, квесторите, поканете гостенката.
Уважаеми дами и господа народни представители, изключително приятно ми е да ви съобщя, че на Народното събрание гостува делегация на Шанхайския клон на Китайската народна политическа консултативна конференция с ръководител господин Жу Джъ Чънг – заместник-генерален секретар на Шанхайския клон. Гостите са на балкона, моля да ги аплодираме. (Всички стават и аплодират гостите.)
Госпожо Танева, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Представям на вашето внимание доклад на първо гласуване на Комисията по земеделието и горите относно Законопроект за преброяване на земеделските стопанства в Република България през 2010 г., № 02-01-27, внесен от Министерския съвет на 19 октомври 2009 г.
„Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 11 ноември 2009 г., на което обсъди Законопроекта за преброяване на земеделските стопанства в Република България през 2010 г., внесен от Министерския съвет.
В работата на комисията взеха участие зам.-министърът на земеделието и храните господин Преслав Борисов, представители на Асоциацията на земеделските производители в България, Националната асоциация на зърнопроизводителите и експерти.
Законопроектът беше представен от заместник-министър Преслав Борисов.
Законопроектът има за цел да уреди нормативната база за провеждане на точно и изчерпателно преброяване на земеделските стопанства в Република България през 2010 г. в съответствие с изискванията на Закона за статистиката, с оглед осигуряване на необходимата статистическа информация за определяне на аграрната политика на страната и управление на земеделието, установяване структурата на земеделските стопанства, изследване на земеделските производствени методи и използване ресурсите на земеделските стопанства, а така също и изграждане на статистически регистър на земеделските стопанства.
С приемането на Закона за преброяване на земеделските стопанства в Република България през 2010 г. ще се създадат условия за прилагане на Регламент /ЕО/ № 1166/2008 г. на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно изследванията на структурата на земеделските стопанства и изследването на земеделските производствени методи и за отмяна на Регламент /ЕИО/ № 571/88 на Съвета.
Със законопроекта се регламентират подготовката, организацията и провеждането на преброяването на земеделските стопанства, въвеждат се общите правила за събиране, обработване и разпространение на данните, получени при преброяването на земеделските стопани. Определят се обектите и обхватът на наблюдение при преброяването на земеделските стопанства. Регламентират се редът и начинът за провеждане на преброяването, включително анкетирането на земеделските производители, поверителността на данните и опазване на тайната. Определя се и периодът на преброяването, който започва на 1 септември 2010 г. и приключва на 30 ноември 2010 г.
Законопроектът предвижда министърът на земеделието и храните съвместно с областните управители и кметовете на общините да организира и ръководи преброяването на земеделските стопанства. Определят се органите на преброяването и се регламентира редът за създаване на Централната комисия по преброяването като временен орган, а така също и на областните комисии. Подробно са разписани и техните компетенции - както на централната комисия, областните комисии, контрольорите и анкетьорите, така и на органа по статистика в Министерството на земеделието и храните и областните дирекции „Земеделие” при същото министерство.
Законопроектът включва и норми за финансиране на преброяването.
Констатации и препоръки по законопроекта:
1. В чл. 1, ал. 2, точка 5 да стане т. 2 и да се редактира с цел по-пълно и точно отразяване на изискванията на Регламент (ЕО) 1166/2008.
2. Текстът на чл. 2, т. 2 също следва да претърпи редакция, като думата “анкетиране” се замени със “събиране на информация”, а думите „въпроси отнасящи се до” отпадат.
3. В чл. 7, ал. 3 в съответствие с изискванията на Закона за статистиката да се уточни, че предоставянето на данни е безплатно.
4. В чл. 10, т. 2 да отпадне, а в т. 3 да се добави краен срок за внасяне на доклада за приключване на преброяването в Министерския съвет. Срокът да е съобразен със срока в Регламент (ЕО) №1166/2008, а именно 31.12.2012г.
5. В чл. 11 е необходимо да бъде направено терминологично прецизиране в точки 2 и 7.
6. В чл. 12 е необходимо да се създаде нова точка 2, съгласно която областните дирекции “Земеделие” да организират съвместно с областните комисии по преброяването със съдействието на органите на местното самоуправление проверка и актуализация на списъка на земеделските стопанства. Мотивите са, че местните власти познават най-добре земеделската дейност на територията на съответното населено място.
7. В чл. 13, ал. 1 да отпадне фиксираният брой „16” на членовете на комисията с цел икономия на средства.
8. В чл. 14, ал. 3 да се редактира така, че директорът на съответната областна дирекция „Земеделие” да е председател на областната комисия по силата на закона.
9. В чл. 15 е необходима корекция.
10. В чл. 16, ал. 3 отпада, тъй като броят на земеделските стопанства към посочените ведомства е много малък и не е необходимо да се регламентира в закона специално задължение на съответния министър.
11. В чл. 19, ал. 1 следва да се впише, че „средствата, необходими за преброяването, се осигуряват целево от държавния бюджет при условията на чл. 13 от Регламент № 1166/2008.”
12. В чл. 21, ал. 3 да се прецизира, тъй като номерът на приложението не е отразен коректно.
13. В чл. 22 след думата „упълномощено” се добавя „от стопанина или от ръководителя”, с оглед уточняване на лицата, които имат право да упълномощават.
14. В член 24 да се прецизира, тъй като номерът на приложението не е отразен коректно.
15. В чл. 27, ал. 3 следва да се добави крайният срок, определен от Регламент № 1166/2008 г., както и да се впише, че данните от изследванията на структурата на земеделските стопанства са в електронна форма.
След станалите разисквания Комисията по земеделието и горите с 19 гласа “за”, без “против” и “въздържали се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за преброяване на земеделските стопанства в Република България през 2010 г., № 902-01-27, внесен от Министерския съвет на 19 октомври 2009 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря на госпожа Танева.
Давам думата на председателя на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, за да представи становището по Законопроекта за преброяване на земеделските стопанска в Република България през 2010 г.
Заповядайте, господин Танчев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председателстващ.
Уважаеми колеги народни представители!
„На заседанието, проведено на 4 ноември 2009 г., Комисията по европейските въпроси разгледа проект на Закон за преброяване на земеделските стопанства в Република България през 2010 г., внесен от Министерския съвет.
В заседанието на Комисията взеха участие Преслав Борисов – заместник-министър, и Диана Атанасова - началник отдел в Дирекция „Агростатистика” в Министерството на земеделието и храните.
Законопроектът за преброяване на земеделските стопанства в Република България през 2010 г. има за цел чрез проследяване на тенденциите в развитието на земеделските структури да допринесе за определяне на аграрната политика на страната в контекста на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз в съответствие с изискванията на Регламент (ЕО) 1166/2008 относно изследванията на структурата на земеделските стопанства и изследването на земеделските производствени методи.
За актуализиране на основните регистри на земеделските стопанства е необходимо веднъж на всеки десет години да се прави преброяване на земеделските стопанства в Общността. Последното преброяване е било проведено през 1999-2000 г., следователно следващото следва да се проведе през 2010 г. (България проведе първото преброяване на земеделските стопанства по регламенти на Европейския съюз през 2003 година).
С предлагания Закон за преброяване на земеделските стопанства в Република България през 2010 г. се създава националният инструментариум за това преброяване. Една от целите, които законопроектът си поставя като прилага Регламент (ЕО) 1166/2008, е преброяването, осъществено по стандартни класификации и общи определения за характеристиките на изследванията за всички държави членки, да способства за изготвяне на изцяло хармонизирана и съпоставима земеделска статистика в Европейската общност.
Регламентът (ЕО) 1166/2008 относно изследванията на структурата на земеделските стопанства и изследването на земеделските производствени методи освен преброяването през 2010 г. предвижда и изследвания на структурата на земеделските стопанства, които следва да се извършат през 2013 г. и 2016 г. (чл. 6 от Регламент (ЕО) 1166/2008), които може да се проведат като извадкови изследвания.
Законопроектът визира само преброяването през 2010 г., спазвайки изискванията на чл. 18 от Закона за статистиката, с който се регламентира изготвяне и приемане на отделен закон за извършване на изчерпателни селскостопанска преброявания.
Членове 9 и 12 от Регламент (ЕО) 1166/2008 г. относно изследванията на структурата на земеделските стопанства и изследването на земеделските производствени методи определят сроковете, в които държавите членки следва да предадат на Комисията валидирани данни от изследването на структурата на земеделските стопанства за 2010 г. и национални методологически отчети.
В съответствие с тези срокове проектозаконът в чл. 14, ал. 6, т. 5, чл. 13, ал. 5, т. 4 и чл. 27, ал. 1 определя междинни срокове за Република България, без обаче да разписва крайните срокове, определени от Регламент (ЕО) 1166/2008 г.
С оглед постигане на пълнота и яснота в чл. 27, ал. 3 от законопроекта следва да се добави крайният срок, определен от Регламент (ЕО) 1166/2008 г.
Член 9, ал. 4 от Регламент (ЕО) 1166/2008 г. предвижда данните от изследванията на структурата на земеделските стопанства да са в електронна форма. Това изискване също би трябвало да се възпроизведе в чл. 27, ал. 3 от законопроекта.
В съответствие с бележки 1 и 2 се предлага следната редакция на текста на чл. 27, ал. 3:
„(3) Валидираните резултати от преброяването и свързаните с тях национални методологични отчети се предоставят в електронна форма на Комисията по Регламент (ЕО) № 1166/2008 от министъра на земеделието и храните в предвидените в регламента срокове.”
Регламентът (ЕО) 1166/2008 г. предвижда субсидия от Общността в подкрепа на програмата от изследванията на структурата на земеделските стопанства и изследването на земеделските производствени методи (2010, 2013 и 2016 г.) посредством Европейския фонд за гарантиране на земеделието съгласно Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета от 21 юни 2005 г. относно финансирането на Общата селскостопанска политика.
Член 13 от Регламента (ЕО) 1166/2008 г. определя максимална финансова помощ от Общността от 75 % от разходите за провеждане на изследванията, определени от регламента (чл.13, ал. 1), която съгласно ал. 3 на същия член е:
„За комбинираните разходи по изследването на структурата на земеделските стопанства през 2010 г. и изследването на земеделските производствени методи, помощта от Общността се ограничава до максималните суми, определени по-долу:
- по 50 000 EUR за Люксембург и Малта;
- по 1 000 000 EUR за Австрия, Ирландия и Литва;
- по 2 000 000 EUR за България, Германия, Унгария, Португалия и Обединеното кралство;
- по 3 000 000 EUR за Гърция, Испания и Франция;
- по 4 000 000 EUR за Италия, Полша и Румъния; и
- по 300 000 EUR за всички останали държави-членки.”
В Глава четвърта – „Финансиране на преброяването”, би трябвало да се отрази тази разпоредба на Регламента, поради което се предлага следната редакция на чл. 19, ал. 1 от законопроекта:
„Чл. 19. (1) Средствата, необходими за преброяването, се осигуряват целево от държавния бюджет и при условията на чл. 13 от Регламент (ЕО) № 1166/2008.”
В заключение може да се каже, че предложеният проект на Закон за преброяване на земеделските стопанства в Република България през 2010 г. съответства на разпоредбите на Регламент (ЕО) 1166/2008 г.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове с 11 гласа „за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за преброяване на земеделските стопанства в Република България през 2010 г., № 902-01-27, внесен от Министерския съвет на 19 октомври 2009 г., като водещата комисия вземе предвид направените бележки между първо и второ четене на законопроекта.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: След като чухме доклада на двете комисии, откривам дебата.
Има ли народни представители, които желаят да изразят мнение по обсъждания законопроект? Не виждам.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за преброяване на земеделските стопанства в Република България през 2010 г., входиран под № 902-01-27, внесен от Министерския съвет.
Гласували 114 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 6.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Преминаваме към следващата точка:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ОТНОСНО ПОДКРЕПА НА ЕВРОПЕЙСКИ АКТОВЕ ЗА ОСЪЖДАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА КОМУНИСТИЧЕСКИТЕ И НАЦИОНАЛСОЦИАЛИСТИЧЕСКИТЕ РЕЖИМИ.
Вносители са Лъчезар Тошев и група народни представители.
С мое разпореждане проектът за решение е разпределен на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите, която е представила доклад, с който ще ни запознае председателят на комисията народният представител Йордан Бакалов.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН БАКАЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
„На редовно заседание, проведено на 22 октомври 2009 г., Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите разгледа и обсъди Проект за решение относно подкрепа на европейски актове за осъждане на престъпленията на комунистическите и националсоциалистическите режими, № 954-02-9, внесен от Лъчезар Тошев и група народни представители на 22 юли 2009 г.
На заседанието присъстваха госпожа Людмила Божкова, директор на дирекция „Права на човека и международни хуманитарни организации” и господин Георги Карастаматов, началник на отдел „Европейски държави” в дирекция „Европа III” от Министерството на външните работи.
Проектът за решение беше представен от народния представител Лъчезар Тошев. Той обясни, че внесеното проекторешение има за цел Народното събрание на Република България да подкрепи няколко европейски акта и да изрази позиция по тях. Тези актове са:
1. Приетата на 25 януари 2006 г. от Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа Резолюция 1481 за необходимостта от международно осъждане престъпленията на тоталитарните комунистически режими.
2. Резолюция на Европейския парламент от 2 април 2009 г., озаглавена „Европейската съвест и тоталитаризма”.
3. Резолюция на Парламентарната Асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа от 3 юли 2009 г., озаглавена „Ново обединение на разделена Европа”.
Вносителят отбеляза, че тъй като тези три акта са приети от Европейския парламент със значително мнозинство и представляват сериозни политически документи, необходимо е и Народното събрание да изрази политическата си позиция в подкрепа на принципите, залегнали в тях. Освен предложението за подкрепа на трите европейски акта, проекторешението предлага да се обяви 23 август за ден на памет за престъпленията на националсоциалистическите, комунистическите и другите тоталитарни режими и за почитане паметта на жертвите им. Предложението е в резултата на европейска инициатива, включена в Резолюцията на Европейския парламент и приета с огромно мнозинство, включително и от групата на социалистите.
Петата точка на проекторешението е свързана с датата 9 ноември 2009 г., като се предлага еднократно на този ден да се отбележи 20-годишнината от събарянето на Берлинската стена и разрушаването на „Желязната завеса”. На този ден се предлага да се приеме декларация от Народното събрание.
Точка шеста се състои в призив към Министерския съвет, изразяващ се в следното:
1. Да внесе проект за обща позиция на Европейския съюз в преговорите с Русия за гарантиране на свободен и неограничен достъп до архивите на Съветския съюз и на Комунистическия интернационал.
2. Да участва в създаването на Платформата за европейска памет и съвест, която представлява мрежа от национални изследователски институти за проучване на престъпленията на тоталитарните режими, както и в създаването на Паневропейски документален център и Мемориал на жертвите на тоталитарните режими.
3. Да разработи и внесе в Народното събрание законопроект за създаване на Институт за национална памет.
В последната седма точка на проекторешението се призовава Министерството на образованието, младежта и науката да направи необходимото за пълно отразяване на престъпленията на тоталитарния режим в България в учебните програми, учебниците и учебните помагала.
Представителите на Министерството на външните работи заявиха, че от външнополитическа гледна точка много внимателно са анализирали проекторешението. По първите пет точки нямат бележки, доколкото те изразяват подкрепа на приети резолюции от такива авторитетни международни парламентарни институции като Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа, Европейският парламент и Парламентарната Асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Тези резолюции са приети с голямо мнозинство и въпреки че нямат задължителен характер за правителствата, имат голямо морално политическо значение и обществен резонанс.
По точка шеста беше заявено, че Министерството на външните работи се въздържа да подкрепи проекторешението в тази му част, тъй като въпросът за архивите стои открит в двустранните отношения между България и Руската федерация и многократно е поставян на руската страна. България е поискала пълен достъп до архивите на бившия Съветски съюз, но тази молба е била отклонена. Ако това искане бъде повдигнато от страните-членки на Европейския съюз, България би го подкрепила и би се присъединила към него.
По останалите предложения – призив към Министерството на образованието, младежта и науката, представителите на Министерство на външните работи не изказаха възражения. В случай, че те бъдат подкрепени от съответните компетентни ведомства, Министерството на външните работи ще окаже пълно съдействие за осигуряване участието на страната ни в създаването на Платформа за европейска памет и съвест, на Паневропейски документален център и на Мемориал на жертвите от тоталитарните режими.
При проведените дебати бяха изразени мнения в подкрепа на проекторешението, както и такива, за които то вече е изгубило своята актуалност и е свързано с един отминал етап от развитието на човечеството. Според някои от членовете на комисията дебатът на тази тема е силно политизиран и връща страната години назад.
Направено беше предложение проекторешението да бъде гласувано по точки, което се подкрепи.
При проведеното гласуване се получиха следните резултати:
По точка 1: „Подкрепя приетата на 25 януари 2006 г. от Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа Резолюция 1481 от 2006 г. за необходимостта от международно осъждане на престъпленията на тоталитарните комунистически режими” – с 12 гласа „за” и 2 гласа „въздържали се” комисията подкрепя предложението.
По точка 2: „Подкрепя Резолюцията на Европейския парламент от 2 април 2009 г. „Европейската съвест и тоталитаризма” – с 12 гласа „за” и 2 гласа „въздържали се” комисията подкрепя предложението.
По точка 3: „Подкрепя Резолюцията на Парламентарната Асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа от 3 юли 2009 г. „Ново обединение на разделена Европа” – с 12 гласа „за” и 2 гласа „въздържали се” комисията подкрепя предложението.
По точка 4: „Обявява 23 август за ден на памет за престъпленията на националсоциалистическите, комунистическите и другите тоталитарни режими и за почитане паметта на жертвите на тези режими”- с 2 гласа „за” и 12 гласа „въздържали се” комисията не подкрепя предложението.
По точка 5: „Обявява 9 ноември 2009 г. за ден на отбелязване на 20-годишнината от събарянето на Берлинската стена и разрушаването на „Желязната завеса” – с 2 гласа „за” и 12 гласа „въздържали се” комисията не подкрепя предложението.
По точка 6: „Призовава Министерския съвет:
- Да внесе проект за обща позиция на Европейския съюз в преговорите с Русия за гарантиране на свободен и неограничен достъп до архивите на Съветския съюз и на Комунистическия интернационал, съдържащи данни за престъпленията на комунистическите режими.
- Да участва в създаването на Платформа за европейска памет и съвест – мрежа от национални изследователски институти за проучване на престъпленията на тоталитарните режими, както и в създаването на Паневропейски документален център и Мемориал на жертвите на тоталитарните режими.
- Да внесе в Народното събрание законопроект за създаване на Институт за национална памет.”
С 1 глас „за” и 13 гласа „въздържали се” комисията не подкрепя предложението по точка 6.
По точка 7: „Призовава Министерството на образованието, младежта и науката да направи необходимото за пълно отразяване на престъпленията на тоталитарния комунистически режим в България в учебните програми, учебниците и учебните помагала.” – с 2 гласа „за” и 12 гласа „въздържали се” комисията не подкрепя предложението.
Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите предлага на Народното събрание да гласува по точки Проект за решение относно подкрепа на европейските актове за осъждане на престъпленията на комунистическите и националсоциалистическите режими, № 954 02 9, внесен от Лъчезар Тошев и група народни представители на 22 юли 2009 г.”. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
От името на вносителите думата има господин Лъчезар Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми народни представители, проектът за решение, който разглеждаме днес, беше първият проект, внесен от нашата парламентарна група в Народното събрание - още на 22 юли т.г. Ние имахме желание с този проект за решение Народното събрание да заяви една своя позиция в подкрепа на актове, приети от парламентарни асамблеи и от Европейския парламент, две от които са от тази година, които осъждат престъпленията както на националсоциалистическите тоталитарни режими, така и на комунистическите тоталитарни режими.
Текстът, който сме внесли, гласи следното:
„Народното събрание на Република България:
Като се позовава на своето Решение от 18 септември 2008 г. за подкрепа на Пражката декларация за европейската съвест и комунизма от 3 юни 2008 г. и необходимостта истината за престъпленията на комунистическите режими да стане достояние на обществото, както и на Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен (обн. ДВ, бр. 37/5 май 2000 г.)
РЕШИ:
1. Подкрепя приетата на 25 януари 2006 г. от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа Резолюция 1481/2006 за необходимостта от международно осъждане на престъпленията на тоталитарните комунистически режими.
2. Подкрепя Резолюцията на Европейския парламент от 2 април 2009 г. „Европейската съвест и тоталитаризма”.
3. Подкрепя Резолюцията на Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа от 3 юли 2009 г. „Ново обединение на разделена Европа”.
4. Обявява 23 август за ден на памет за престъпленията на националсоциалистическите, комунистическите и другите тоталитарни режими и за почитане паметта на жертвите на тези режими.
5. Обявява 9 ноември 2009 г. за Ден на отбелязване на 20-годишнина от събарянето на Берлинската стена и разрушаването на „желязната завеса”.
6. Призовава Министерския съвет:
- да внесе проект за обща позиция на Европейския съюз в преговорите с Русия за гарантиране на свободен и неограничен достъп до архивите на Съветския съюз и на комунистическия интернационал, съдържащи данни за престъпленията на комунистическите режими;
- да участва в създаването на Платформата за европейска памет и съвест – мрежа от национални изследователски институти за проучване на престъпленията на тоталитарните режими, както и в създаването на Паневропейски документален център и Мемориал на жертвите на тоталитарните режими;
- да внесе в Народното събрание Законопроект за създаване на Институт за национална памет.
7. Призовава Министерството на образованието, младежта и науката да направи необходимото за пълно отразяване на престъпленията на тоталитарния комунистически режим в България в учебните програми, учебниците и учебните помагала.”
Това е текстът на проекта, който сме внесли.
Тъй като предложението в т. 5 вече не е актуално, бих искал да го оттегля от името на вносителите, тъй като то се отнася за датата 9 ноември, която вече отмина.
По това проекторешение получихме становище от министъра на външните работи д-р Румяна Желева, в което се изразява резерва към едно от предложенията, които сме направили, във връзка с архивите, това е предложението в т. 6, първата подточка.
Тъй като Министерството на външните работи има съображения за начина, по който да се процедира по този въпрос, бих искал да оттегля и тази точка. Останалите точки се ползват с подкрепата на Министерството на външните работи. Надявам се да получат подкрепата и на Народното събрание.
Желанието ни да заявим категоричната си подкрепа за принципите, изразени в трите резолюции на международните организации, е за да се присъединим към всички тези, които осъждат престъпленията, независимо какъв тоталитарен режим ги е извършил. Това е един цивилизован избор, към който съм убеден, че и нашето Народно събрание ще се присъедини, още повече че миналата година приехме решение за подкрепа на Пражката декларация за европейската съвест и комунизма от 3 юни 2008 г., в което вече се съдържат част от решенията, които са включени в Резолюцията на Европейския парламент.
Що се отнася до точката за обявяване на 23 август за Ден на памет за престъпленията на националсоциалистическите, комунистическите и други тоталитарни режими и за почитане паметта на жертвите на тези режими, това е в съответствие с чл. 84, т. 15 от Конституцията, която казва, че Народното събрание определя официалните празници.
Имахме възможност вече по един законопроект, който бях внесъл в Народното събрание, който не беше приет, да дебатираме дали такъв ден да бъде включен в Кодекса на труда, където са празниците, които са почивни дни – дните за почит и т. н. Този проект беше отхвърлен.
В своето становище Комисията по труда и социалната политика накрая заявява следното: „Същевременно народните представители изразиха мнение, че Народното събрание в дух на приемственост и последователност, и като израз на споделени ценности в обединена Европа следва да предприеме необходимите действия за подкрепа на Резолюцията на Европейския парламент относно европейската съвест и тоталитаризма.”
Точно в тази резолюция се съдържа апелът към страните -членки на Европейския съюз, да обявяват 23 август за такъв ден на памет за престъпленията на двата големи тоталитарни режима и почитане на техните жертви.
Смятаме, че това предложение, представено по този начин, дава възможност тази дата да се обяви за дата, на която да се извършват възпоменателни събития, но тя да не бъде почивен ден.
Що се отнася до предложенията в т. 6 – да се участва в създаването на Платформа за европейска памет и съвест – това е един процес, който вече е стартирал. Министерството на външните работи също заяви своето становище, че няма проблеми България да се включи, напротив, България ще участва в този процес.
Следващото предложение е призив към Министерския съвет – да внесе в Народното събрание Законопроект за създаване на Институт за национална памет. Ние също имаме възможност да лансираме нашите идеи. Дори разбрах, че днес е имало консултации между нашата парламентарна група и представители на ГЕРБ по този въпрос. Така че това е едно предложение, което се надяваме в крайна сметка да доведе до създаване на такъв Институт за национална памет.
Както вече изтъкнах в предишни изказвания, България е единствената страна от тези, които са преживели тоталитарния комунизъм, която няма такъв Институт за национална памет.
И последната точка е призивът към Министерството на образованието, младежта и науката да направи необходимото сведенията, информациите, историята на извършените престъпления от тоталитарните режими да се отразят в учебните програми, учебниците и учебните помагала.
Смятаме, че с това проекторешение Народното събрание ще даде един сигнал към нашето общество и ще направи голяма крачка към националното помирение в България и българското общество, от една страна, и, от друга страна, ще се присъедини към един процес, който е обхванал цяла Европа и който изисква категорично разграничаване и недвусмислено осъждане на извършените престъпления от тоталитарните режими, независимо какви точно тоталитарни режими са извършили тези престъпления.
Надявам се на вашата подкрепа и с този акт и нашето Народно събрание да се включи в този процес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Тошев.
Има ли други народни представители, които искат да изложат свои виждания относно обсъждания проект за решение?
Заповядайте, господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Госпожо председател, уважаеми колеги! Вземам думата като член на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите. В комисията се състоя много обстойна и съдържателна дискусия по проекта за решение, внесен от колегата Лъчезар Тошев и група народни представители, за подкрепа на европейските актове за осъждане престъпленията на тоталитарните и авторитарните режими в Европа през ХХ век. Визират се националсоциалистическите и комунистическите управления, предопределили съдбата на стотици милиони хора от няколко поколения.
Според моето мнение въпросът трябва да се разглежда в няколко аспекта.
Първо, по същество. Безспорно е, че мнозинството съвременни европейци, европейски държави, в това число и страните – членки на Европейския съюз, категорично осъждат всички престъпления срещу човечеството от страна на всички тоталитарни и авторитарни режими. Изразява се съчувствие и признание за страданията на жертвите и техните семейства, почит към паметта на пострадалите от репресиите. Тази позиция аз като народен представител и български гражданин споделям.
Второ, от гледна точка на досегашната оценка на българското общество и българските институции. Безспорно е, че легитимните български институции нееднократно през годините на така наречения преход приемаха актове, осъждащи редица действия на тоталитарното комунистическо управление, между които следва да споменем: Закона за репресиите, приет от Седмото Велико Народно събрание; Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен, 2000 г.; решение на Народното събрание от 2008 г. за подкрепа на Пражката декларация за европейската съвест и комунизма и т.н.
Обективната истина обаче изисква категорично да бъдат осъждани и репресивните действия на монархо-фашисткото управление, което доведе страната до поредната национална катастрофа, да бъде почитана паметта и на жертвите, дадени от антифашистката съпротива, признателност към останалите живи участници от тази съпротива.
Ние, българските народни представители от 41-то Народно събрание, имаме според мен тежка задача и сме длъжни да бъдем полезни за единението на нацията в тези трудни години на икономическа криза. Би трябвало да мерим с еднакъв аршин, когато вземаме решение по този болезнен въпрос – за жертвите на тоталитарните режими и нарушаването на правата на човека.
В духа на Резолюцията на Европейския парламент от 2 април 2009 г. – един от документите, който се предлага да бъде подкрепен, с наименование „Европейската съвест и тоталитаризма”, откъдето ще цитирам: „Потвърждава своята решителна позиция срещу всяка форма на тоталитарно управление, независимо от идеологическия контекст”, целта на този документ е постигане на обединена Европа на основата на общоприети ценности – защита на човешките права и хуманизма.
За съжаление проектът за решение на 41-то Народно събрание според мен има едностранен характер – и в мотивите, и в конкретните предложения по отделните точки, където се акцентира фактически за осъждане само на, цитирам: „тоталитарните комунистически режими”. В този смисъл проектът за решение не е в унисон с резолюцията на Европейския парламент и не служи за единение на българската нация, така необходимо ни днес, когато според мен дневният ред на българското общество не е комунизъм, а антикомунизъм. Затова не мога да подкрепя подхода на вносителите.
По-скоро резолюцията на Европейския парламент обръща внимание върху следното, цитирам: „необходима е непрестанна бдителност в борбата срещу недемократичните, ксенофобски, авторитарни и тоталитарни идеи и течения”. Това приемам като наша актуална задача като народни представители.
И последно, трето, от гледна точка дали е предмет на нашето Народно събрание приемането на подобно решение. Отговор дава същата тази досега цитирана от мен резолюция на Европейския парламент от тази година, чиято точка „В” гласи: „Като има предвид, че официалното тълкуване на историческите факти не следва да бъде налагано посредством взети с мнозинството решения на парламентите; като има предвид, че един парламент не може да законодателства по отношение на миналото”, мисля, че на всички колеги става ясно, че не следва българският парламент да приема решение по проблема, след като изрично в тази резолюция се говори, че не трябва да се върши това. Според мен, ако искаме да насърчаваме развитието на българското гражданско общество, е по-целесъобразно да се подпомага дейността на неправителствените организации и националните исторически институти за обективно установяване на случилото се за националната памет, за конкретните форми на възпоминание и т.н. Смятам, че българското Народно събрание не следва да вземе решение по този въпрос на база на цитираното от мен от резолюцията на Европейския парламент и от моите разбирания. Благодаря. (Единично ръкопляскане от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Радославов.
Реплики? Няма желаещи.
Други народни представители, които желаят да изкажат мнението си?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Заставам пред вас, за да пледирам за приемането специално на първите четири точки от предложеното на вашето внимание Решение за подкрепа на европейските актове за осъждане на престъпленията на комунистическите и националсоциалистическите режими.
Благодаря на колегите, които в Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите са подкрепили с гласуване първите три точки от това решение. Няма никакво съмнение, че България като страна – членка на Европейския съюз, и страна – членка на Съвета на Европа и на Организацията за сигурност и сътрудничество на Европа, подкрепя трите основополагащи документа в тази област, съответно гласуваната от Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа резолюция през 2006 г., Резолюцията на Европейския парламент от 2 април 2009 г. и Резолюцията на Парламентарната Асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа от 3 юли 2009 г. Със самия акт на приемане на тези три точки реално депутатите са застанали и зад четвъртата точка в проекта за решение, защото, уважаеми колеги, т. 4, която известява, че „Народното събрание на Република България обявява 23 август за Ден на памет за престъпленията на тоталитарните режими на ХХ век и за почитане паметта на жертвите на тези режими” всъщност е основополагащ акт, който ние можем да извършим. Той се явява и пряко следствие от подкрепата, която заявяваме в предишната т. 2 на резолюцията на Европейския парламент.
Искам да напомня нещо, което всъщност господин Радославов не каза. Точка 15 от резолюцията на Европейския парламент гласи, че „Европейският парламент призовава – естествено националните парламенти на страните - членки на Европейския съюз – за обявяване на 23 август за Общоевропейски ден за почитане паметта на жертвите на всички тоталитарни и авторитарни режими, който да бъде отбелязан с достойнство и безпристрастност”.
Искам до допълня към това, което казах, че отправям апела си към колегите от парламентарната група на ГЕРБ. Аз не се обръщам, въпреки че би било много добър знак, ако бъде сторено, към колегите от Българската социалистическа партия, защото БСП е правоприемник на партията, която осъществяваше тоталитарен режим в страната в продължение на половин столетие. Те вероятно не желаят осъждане на тоталитарните режими. Но вас, уважаеми колеги, призовавам да подкрепите т. 4 от решението. Тя беше внесена от политическата група на Европейската народна партия в Европейския парламент. След гласуване на резолюцията Вилфред Мартенс поздрави депутатите от Европейския парламент за резолюцията от 2 април. Нека покажем, че сме част от демократичното европейско семейство, нека покажем, че сме част от този обществен климат в страната, който иска ясно да осъди тоталитарните режими на ХХ век – векът с най-много жертви, който нанесе най-тежките поражения на човечеството – в душите, морала и манталитета на хората.
Ако ние приемем 23 август да бъде обявен именно като ден на памет за тези режими и на почит към жертвите на тоталитарните режими, това ще покаже, че българският парламент е събрал необходимата политическа воля да се произнесе по един ясен начин за всичко онова не само у нас, но и в целия европейски континент, което остави тежки последици за Европа. Всъщност да покажем, че сме част от европейското семейство на демократична Европа на ХХІ век. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Иванов.
Има ли реплики? Няма.
Има ли други народни представители, които искат да вземат участие в дебата?
Госпожа Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, още при включването на тази точка в седмичната ни програма възразих с аргумента, че по-голямата част от решението, което предлага Синята коалиция, вече е било предмет на обсъждане на българския парламент и е било отхвърлено. Но предвид изказването на колегата Лъчезар Тошев, че започват нови консултации между парламентарните групи от мнозинството за преосмисляне на позицията по това произнасяне, бих искала в самото начало да кажа, че очевидно в тази зала има хора, които не си дават сметка за това, че съвсем наскоро отбелязахме 20 години от промените, които стартираха през 1989 г. – 20 години български преход. И в случая десницата ми прилича на онзи японски войник, който през 70-те години беше открит в джунглите на Филипините и който още не беше разбрал, по обективни причини, че Втората световна война е приключила.
Преходът, уважаеми господа, приключи и идеята за това, абсолютно в разрез на европейските актове, които се цитират, а идеята в тях е единение на Европа, е да се сее разединение и противопоставяне не само в българския парламент, но и в българското общество.
По отношение на конкретните пунктове от това предложение за решение. Припомням не само на колегите, които са членове на Правната комисия, но и от това, което се случи в пленарната зала, че почти единодушно отхвърли проекта на Закон за създаване на институт на националната памет. Впоследствие този законопроект беше оттеглен от Синята коалиция.
В Закона за народната просвета преди месец българският парламент категорично се противопостави срещу това да бъдат идеологизирани и политизирани съдържанията на учебните програми – т. 7 от проекта за решение.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК, от място): Аз цитирах т. 4.
МАЯ МАНОЛОВА: Предложението за обявяване на 23 август за Ден на памет против тоталитарните режими, беше обсъждано в предишния парламент през м. май тази година. И тогава подробно в тази зала на колегите от Синята коалиция обясних, че редът за обявяване на официални празници не е този. (Реплика от народния представител Иван Н. Иванов.) Редът за официални празници е чрез промени в Кодекса на труда. Такива предложения бяха направени и българският парламент ги отхвърли. Ние се произнесохме в този състав на парламента преди месец.
Процедурата за обявяване на международни празници е съвършено различна и тя става не с акт на Народното събрание, а с постановление на Министерския съвет. Така че, ако желаете, обявете всички 364 дни за празници по един или друг повод, но го направете по нормалния ред, който е предвиден в българското законодателство – чрез акт на Министерския съвет.
Нещо друго, международните дни, с които изобилства календара – на здравните работници, на стоматолозите, на миньорите или прочие, се обявяват с актове на съответната международна организация. Няма процедура, според която българският парламент да провъзгласява такива дни. Вярно е че неспазването на правилника стана практика в българския парламент, но нека да спазваме поне закона за нормативните актове и да не се излагаме пред гражданите на България.
А що се касае до обявяването на 9 октомври за Ден на отбелязване на 20-годишнината от падане на Берлинската стена, искам само да подчертая, че няма европейска държава, която да е обявила този ден за ден на отбелязване. Просто всички европейски държави отбелязаха по начин, който счетоха за съответен на техните национални традиции тази дата, без да го формализират в някакъв проект за решение.
И, приключвайки, искам отново да кажа, че не е беда това, че десницата продължава да навива и да повтаря една и съща тема периодично пред българския парламент. Беда е, че в желанието на мнозинството в момента да й угоди пристъпва към поредното нарушение не само на парламентарния правилник, не само на нормалните парламентарни процедури, но и на действащото законодателство в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на госпожа Манолова.
Има думата за реплика господин Лъчезар Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо Манолова, Вие твърдите, че 23 август не може да бъде обявен с решение на Народното събрание. Вие сте юрист, вижте какво пише в Конституцията – чл. 84, т. 15. Това е правомощие на парламента: „Народното събрание определя официалните празници”. Не на правителството, а на парламента. Така че това, което казахте, не е вярно.
Друго, което казахте и е невярно, е, че в миналия мандат са били отхвърлени предложения. Не е вярно и това нещо. В миналия мандат на парламента имаше предложения за подкрепа на Резолюция 1481. Едно от тях дори беше от депутат от вашата парламентарна група - Трифон Митев. Не го виждам между вас в този мандат. Не знам защо сте го сложили толкова назад в листите, но вече не е в парламента. Може би защото е направил това предложение за подкрепа на Резолюция 1481. Предложенията бяха приети в комисията, но не влязоха в пленарната зала. Това е истината.
А другите две предложения са от тази година, така че не е имало как да бъдат отхвърлени в миналия мандат. Така че тези неща, които казахте, просто не са верни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли втора реплика? Няма.
Имате право на дуплика, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Надявам се, че все пак мнозинството ще направи разлика между ден на отбелязване и официален празник. Защото официално да се празнува паметта на загиналите в условия на тези режими, мисля, че не е нормално за нито една нормална европейска държава. Не мисля, че това е, което искахте да предложите – денят за памет да го обявим за официален празник на Република България, защото ще сътворим поредния прецедент, в който вместо в този ден да отбелязваме паметта на жертвите, ние официално ще празнуваме това. Не мога да допусна, че в тази зала има човек, който да свързва този ден с някакво радостно събитие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношения?
Господин Иван Костов, заповядайте.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз мисля, че ние ще постигнем съгласие и по-нататък ще създадем Институт за националната памет, но не за това вземам думата за изказване.
Чудесна е метафората с онзи войник, който е в джунглата и не знае, че е свършила Втората световна война. Кой обаче е войникът днес? Кой се е свил с собствената си джунгла и брани комунизма, без да знае, че е паднала Берлинската стена? Кой е този войник? (Ръкопляскания от ГЕРБ и Синята коалиция.) Кой е войникът?
Ние ви предложихме нещо много великодушно в миналото Народно събрание и продължаваме да сме великодушни. Ние искаме да се почетат всички жертви на хора, загинали за убежденията си. Искаме да затворим тази страница. Искаме да имаме памет за тези неща. Искаме съгласие, но съгласието минава през осъждането на комунизма. Така е направила Европа, така трябва да направим и ние. Това е същината на моето изказване.
Един от явните знаци, че сме го направили, е 23 да бъде Ден за отбелязване на събарянето на Берлинската стена. Тоест този велик момент трябва да бъде отбелязан. Това е много важен знак. Това не е още онова осъждане, което ние искаме, но постепенно хората трябва да го преживеят и да стигнат до тези неща.
Аз наблюдавах честванията на 20-годишнината. На повече носталгия по комунизма, повече долнопробно възкресяване на митовете, вашите митове специално за прехода, аз не съм се нагледал през тези 20 години. То беше върхът! Очевидно се бяхте подготвили, очевидно тези 20 години трябваше да бъдат абсолютно присвоени от вашата идеология. Не бива това нещо да продължава в бъдеще. Това не е пътят. Вие трябва да излезете от джунглата и трябва да дойдете при нас (смях от ГЕРБ), в отсамната страна на съборената стена. Това ви призовавам да направите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика?
Госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Господин Костов, Вие зададохте един изключително интересен въпрос: кой в България днес се опитва да въведе авторитарен режим, да върне командно-административния подход и да възстанови тоталитарната държава? Кой? (Смях от ГЕРБ.) Да не би да намеквате нещо за българския премиер? Но тогава датата, която трябва да обявим за официален празник, не е 23 август! Тогава датата е друга – имаме избор между 5 юли и 27 юли.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Пети юли – дълго време ще помните тази дата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Господин Костов, имате право на дуплика.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Колегите ще забележат, че аз допуснах известна грешка. Двадесет и трети август е денят, в който фашистите и комунистите се разбират и поделят Полша. Това е 23.
Двадесет и трети август е приет за такъв знак, на европейското помирение, от Партията на европейските социалисти. Аз ви призовавам да извървите и тази последна оставаща ви малка стъпка към пълно влизане в Партията на европейските социалисти, да влезете и телом, и духом, и да се присъедините към това.
Що се отнася до тоталитаризма, вижте: ако вие бягате от задълженията си, ако не изпълнявате това, заради което сме изпратени тук, за което ни плащат хората – те ни плащат да дебатираме бюджета, ако крадем хляба от хората и не си вършим работата, ако не идваме на работа, какъв тоталитаризъм? Ще ни нападнат отвсякъде!
Аз казах: голяма грешка за демокрацията е, че нямаше такъв дебат. Много голяма слабост на българската демокрация. Така че бъдете колкото се може по-силна, по-организирана (но къде ви е водачът – пак го няма) опозиция (ръкопляскания и смях от ГЕРБ), за да нямате и тези тревоги. Тези ваши тревоги се раждат от собствената ви катастрофална слабост в момента. Излезте от нея, стига сте пребивавали в това състояние. Просто елате на себе си. Всичко очакваме, но не и да ни заразявате със собствените си страхове.
Моята майка едно време така ми е казвала: не слушай друг, като се плаши, защото ще започнеш да се плашиш и ти (смях от ГЕРБ). Така че вие си се плашете, но не споделяйте с нас. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ и СК.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
Госпожо Михайлова, заповядайте.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Вземам думата, за да се обърна към Народното събрание – да подкрепи предложеното решение не само в т. 1, 2 и 3, но и в т. 4, а именно в България да се обяви Ден за памет за престъпленията на националсоциалистическите, комунистическите и другите тоталитарни режими и за почитане паметта на жертвите на тези режими.
Вземам думата, за да се обърна към всички народни представители, в това число и към представителите на левицата. Чувствам се задължена, защото два дни присъствах на тържества, които бяха организирани от председателите и от парламентите на Чехия и Словакия. Там бяха представители на парламентите на всичките 11 посткомунистически държави. Всички се обединихме за това, че не трябва да се забравят комунизмът и престъпленията, извършени по време на комунизма, които трябва да бъдат по същия начин третирани като тези, които са извършвани и от нацизма; за това, че трябва да бъдат почитани жертвите.
Тържествата за 20-годишнината от „Нежната революция” и в Прага, и в Братислава бяха проведени и показани като единомислие на тези нации. Искам да напомня нещо, което сигурно знаят много от левицата. В Братислава, в Словакия на власт са лявоцентристите, в Прага, в Чехия на власт са дясноцентристите, но и в двете страни от години се чества като официален празник 17 ноември – денят, в който избухна „Нежната революция” в бивша Чехословакия, и помогна и в други страни да се случат събитията, които събориха комунизма.
Ако искаме да сме цивилизовани, ако искаме наистина да не живеем в каменната епоха и да мислим по комунистически, днес българският парламент може да даде знак, и то на единомислие, за това, че извършените престъпления от всеки един тоталитарен режим трябва да бъдат осъдени, че демокрацията трябва да се пази! А тя се пази, ако и управляващи, и опозиция я бранят!
Затова аз се обръщам към вас, колеги от Социалистическата партия: днес наистина имаме шанс българският парламент да направи нещо, което отдавна не се е случвало и което ще е много добър знак и вътре в страната, и за това, че сме наистина демократична държава – член на Европейския съюз, зачитаща достойнството, свободите и демокрацията! Нека да го направим по цивилизован начин, така както много посткомунистически страни го направиха преди нас. Ние обикновено малко късно го правим, но нека поне го направим, за да бъдем част от свободния свят – с достойнство и със зачитане на всички права и свободи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Михайлова.
Реплики?
Заповядайте, господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Госпожо председател, уважаеми колеги, колежке Михайлова! В своето изказване много ясно разделих нещата - че по същество ние подкрепяме. Аз лично подкрепям тези актове. Но цитирах текст от Резолюцията на Европейския парламент от 2 април т.г., в който изрично пише, че не следва с мнозинства на парламентите такива актове да се вземат като решения на парламентите. Затова поставих въпроса: дали българският парламент е мястото за вземане на такова решение? Не става въпрос по същество, че се осъждат тоталитарните или другите режими, за съчувствие към жертвите. По същество нещата са много ясни. Според мен всички нормални хора ги подкрепят.
Има изричен текст в Резолюцията на Европейския парламент, която цитираме и която трябва да подкрепим. Цитирам още веднъж точка „В”:
„В. като има предвид, че официалното политическо тълкуване на историческите факти не следва да бъде налагано посредством взети с мнозинство решения на парламентите; като има предвид, че един парламент не може да законодателства по отношение на миналото;”.
Цитирам самата Резолюция на Европейския парламент. Затова поставих въпроса в няколко аспекта. Единият е по същество - че ние подкрепяме по принцип тези актове като желание за обединение и единение на Европа на базата на запазване правата на човека срещу репресиите на тоталитарните и авторитарните режими, което споделям и го споделят колегите от парламентарната група. Смятаме, че след като има такъв изричен текст в резолюцията, не следва парламентът да взема формално решение. Трябва да намерим друг модус - да го направим така, че да не сме в противоречие със текста на тази резолюция. За това говоря. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Втора реплика? Няма.
За дуплика – госпожа Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СК): Благодаря.
Господин Радославов, аз се изказах, за да подкрепя и да се обърна към вас да подкрепите т. 4 в проекторешението, което обявява 23 август за Ден на памет за престъпленията.
Това, което Вие говорите, е нещо съвършено различно. Точка „В” говори, че не бива да тълкуваме историята. С обявяването на един ден за почит на жертвите на всички тоталитарни режими, ние, парламентът, не правим тълкуване на историята. Ние обявяваме този ден за ден, в който всички ние да извършим действия, с които да отчетем, че тоталитаризмът е явление, което е вредно, опасно, и жертвите от всеки един тоталитарен режим трябва да бъдат почитани. Никакво разминаване няма в това, което предлагаме като текстове и към което аз се обръщам и призовавам всички да го подкрепите, и т. „В”, за която Вие говорите. Тя има друг ракурс практически. Тя говори за друго – парламентът да не дава оценките.
Тук не става въпрос за оценки. Става въпрос за оценка, ако говорим за оценка единствено за това, че и комунизъм, и нацизъм са тоталитарни режими и че жертвите трябва да се почитат. Аз не вярвам някой тук да мисли нещо различно, за да говорим, че правим политическо тълкуване. Просто не мога да допусна, че някой може да мисли нещо друго, че някой ще се изправи и ще каже, че комунистическият режим не е бил тоталитарен. Не го допускам! Не допускам, че има такъв народен представител, за да смятате, че буква „В” в тази резолюция е в разрез с проекторешението, което ви предлагаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на госпожа Михайлова.
За изказване думата взема господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Беше хубаво всички хора, които участваха в този дебат, със същия ентусиазъм да влязат и в дебата за бюджета. (Шум и реплики от КБ.)
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Ти защо не се изказа?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Винаги, когато някой колега каже, че БСП не е забравила своето комунистическо минало, вие казвате обидени: „Ама моля ви се, ние сме част от европейските социалисти в Европейския парламент!” Когато обаче нещата опрат до гласуване на декларация за осъждане на комунизма от какъвто и да било характер, винаги намирате повод да откажете това гласуване. Било то процедурно с въпроса защо да гласува българският парламент, било поради някаква друга причина, забележете, вие винаги намирате повод да избягате от едно такова гласуване. Иначе оценката на Европейския парламент, колеги, на цяла модерна Европа за комунизма, за тоталитарните режими е само една – няма тълкуване, няма интерпретации, оценката е само една и тя е заклеймяваща. Това е, колеги, положението.
Не виждам защо продължавате да упорствате, а не преминете този важен тест за БСП. Това е много важен тест вътре за вас. Ако искате да бъдете част от европейското семейство, трябва да преминете този тест и да гласувате „за” днес за първите четири точки от предложената декларация на парламента.
Забележете какво пише в Резолюцията на Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа: „Ново обединение на разделена Европа”. Европа беше разделена основно заради комунистическите режими. Това предизвика разделението в Европейския съюз, в Европа. Обединението минава през ясно признаване на тези грешки и ясно разграничаване. Вие, колеги, още имате ваш вътрешен проблем с това разграничаване. Този въпрос трябва да бъде приключен.
Така че препоръка към целия парламент – гласувайте за тези текстове, колеги, защото човек, за да бъде демократ, трябва ясно да се разграничи от тоталитарните режими. Този тест продължава да виси със страшна сила пред БСП. Аз ви пожелавам да го преминете, това е важно за цялото Народно събрание. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към изказването на господин Мартин Димитров? Няма.
За изказване – народният представител господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Това, което заяви господин Костов като смисъл на връщането към историята днес, като смисъл на дебатирането в Народното събрание на целия този кръг въпроси, свързани с историята, а именно да се намери онази обединяваща основа, онази почва, на която обществото ни да започне да преодолява десетилетни разделения, довели до трагедии в българското общество, той назова, както го направи и в изказването си по повод 9 септември, отдаване на почит към всеки и всички онези, които са жертвали живота си в името на своите идеали. Това е обоснованата, рационалната гледна точка, от която да тръгнем да преценяваме всеки отделен акт на Народното събрание, текст или дата, която обсъждаме.
Ако се върнем към датата 23 август, която колегите от Синята коалиция ни предлагат като дата, която да бъде записана в наш акт, нека самите те да преценят, включително и господин Иван Иванов, който ме насочва към Европейския парламент. Какво е записал Европейският парламент, господин Иванов?
„Като взе предвид своята Декларация за обявяване на 23 август за Европейски възпоменателен ден за жертвите на сталинизма и нацизма.” Това ли предлагате? Вие ни предлагате нещо съвършено друго. Вие предлагате текст, който гласи: „престъпленията на националсоциалистическите, комунистическите и другите тоталитарни режими…”.
Вярвам, че ако и вие сте сериозни, ще правите разлика между сталинизъм и комунизъм – комунизъм като идеология, комунизъм като практика в много различни страни, през много различни периоди. И когато вие си позволявате такава подмяна, и когато така убедено ни предлагате да приемем една свръх опростена трактовка на историята по повод на една дата, която безспорно има своя черен смисъл в историята на предвоенна Европа и я пренасяте върху споровете, които разделят и днес обществото, вие пряко действате против онова, което и господин Иван Костов обосноваваше тук и преди малко, и преди два месеца.
Затова, уважаеми колеги, ако искате да повярваме, че сте искрени в търсенето на онова, което да обединява, това не се постига чрез внасяне на подобни резолюции по този натрапчив начин след три-четири обсъждания на същите въпроси, а се сяда и се говори сериозно и се търси наистина обединяващото.
Да вземем другата дата – 9 ноември. Говорите ни за 17 ноември в Чехословакия. Да. Но защо не говорим за 10 ноември в България като обединяваща дата, която маркира едно общо желание да се скъса с авторитаризма, да се даде повод за едно демократично и свободно развитие? След това на 18 ноември, на първия митинг се появиха различията как това да се постигне. Стигна се до остра политическа борба, но се стигна и до общо споразумение как да се проведат първите свободни избори и т.н. Разговорът е възможен. Намирането на общи разбирания е възможно. Но не по начина, по който вие постъпвате. (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Пирински.
Реплика? Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Пирински, Вие цитирахте не част от Резолюцията на Европейския парламент от 2 април, а част от Резолюцията на Парламентарната асамблея на ОССЕ. Там действително се говори за сталинизма, но нека ви прочета отново т. 15 от Резолюцията на Европейския парламент от 2 април, където се говори за жертвите на всички тоталитарни и авторитарни режими - не на сталинизма само!, господин Пирински! След това, обръщайки се към Резолюция на Европейската народна партия – това го казвам за цялото Народно събрание – има призив да бъде определен ден на жертвите на тоталитарните комунистически режими.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Това си е за вашия партиен конгрес!
ИВАН Н. ИВАНОВ: Аз съм горд, че партията, към която принадлежа, е част от Европейската народна партия – най-голямата политическа сила в демократична Европа и в Европейския съюз.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Това не е вярно!
ИВАН Н. ИВАНОВ: Това си личи от представителството в Европейския парламент и в другите общоевропейски форуми.
Считам, че от изключителна важност е, когато искаме да отдадем почит, господин Пирински, към жертвите на всички тоталитарни режими, както е записано, трябва да знаем къде е генезисът на тези жертви. Жертвите не са били случайно явление, те се дължат на тоталитарните режими в България и по света през ХХ век. И затова обявяването на 23 август за такъв ден преди всичко е ден на памет, за да не се допуснат такива тоталитарни режими било националсоциалистически, било фашистки, било франкистки, било комунистически в никоя европейска страна. И преди всичко ние като български народни представители да не допуснем такова явление да се повтори в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Заповядайте за дуплика, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Да, действително т. 15 говори за текста, за който Вие говорите. Но всеки парламент е длъжен, прилагайки такава препоръка, да направи своята преценка. Затова аз считам, че текстът, записан в преамбюла на същата резолюция, е коректният. Защото, както знаете, господин Иванов, включително и във връзка със 70 години от 23 август, тази година в Полша имаше едно много представително отбелязване, не честване, на тази черна дата. И тогава споделеното разбиране беше, че тя е една от наистина много черните дати в предвоенната история, които са дали възможност на нацизма да разпали Втората световна война. Но тя е предшествана от октомври 1938 г., от Мюнхенското съглашение, което отваря пътя на нацистка Германия да разгърне своята подготовка и започването на Втората световна война. Октомври 1938 г. е пропуснатият шанс вместо да се даде простор на Хитлер, да се формира антихитлеристка коалиция още тогава с участието на Съветска Русия. И тогава може би нямаше да има тези трагедии, които светът преживя. (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Пирински.
Други народни представители? Не виждам желаещи.
Процедура по начина на гласуване – заповядайте, господин Стоилов. Припомням, че предложението на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите е гласуването да бъде по точки от представения ни проект за решение.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Да, госпожо председател, ние подкрепяме това предложение. Искам да заявя, че не виждам пречка ние да подкрепим втора и трета точка. Първа точка е дискусионна, тъй като там Резолюцията на Съвета на Европа поизостава в актуалното тълкуване на събитията, така че недейте да имате колебание и призовавам българския парламент именно това да направи и да отхвърли категорично останалите точки. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преминаваме към режим на гласуване на проекта за Решение относно подкрепа на европейски актове за осъждане на престъпленията на комунистическите и националсоциалистическите режими.
„Народното събрание на Република България:
Като се позовава на своето Решение от 18 септември 2008 г. за подкрепа на Пражката декларация за европейската съвест и комунизма от 3 юни 2008 г. и необходимостта истината за престъпленията на комунистическите режими да стане достояние на обществото, както и на Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен
РЕШИ:”
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Този преамбюл остава ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По отношение на преамбюла няма направени никакви предложения, има предложения по точките.
Подлагам на гласуване т. 1 от решението, а тя гласи:
„1. Подкрепя приетата на 25 януари 2006 г. от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа Резолюция 1481 от 2006 г. за необходимостта от международно осъждане на престъпленията на тоталитарните комунистически режими.”
Моля, гласувайте.
Гласували 120 народни представители: за 99, против 12, въздържали се 9.
Предложението е прието.
Втора точка от предложението за решение, цитирам дословно, е:
„2. Народното събрание подкрепя Резолюцията на Европейския парламент от 2 април 2009 г. „Европейската съвест и тоталитаризма”.”
Моля, гласувайте решението по т. 2.
Гласували 122 народни представители: за 115, против 2, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Точка 3 от проекта за решение гласи:
„3. Подкрепя Резолюцията на Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа от 3 юли 2009 г. под название „Ново обединение на разделена Европа”.”
Моля, гласувайте т. 3.
Гласували 122 народни представители: за 115, против 1, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване широко дискутираната т. 4 от проекта за решение, съгласно която Народното събрание обявява 23 август за Ден на памет за престъпленията на национал-социалистическите, комунистическите и другите тоталитарни режими и за почитане паметта на жертвите на тези режими.
Моля, гласувайте.
Гласували 121 народни представители: за 100, против 14, въздържали се 7.
Предложението е прието. (Ръкопляскания от блока на СК).
Точка 5 бе оттеглена от господин Лъчезар Тошев в качеството му на вносител, поради което няма да я подлагам на гласуване.
Оттеглена беше от т.6 първата подточка, където се призовава Министерският съвет да внесе проект за обща позиция на Европейския съюз в преговорите с Русия за гарантиране на свободен и неограничен достъп до архивите на Съветския съюз и на Комунистическия интернационал, съдържащи данни за престъпленията на комунистическите режими, поради което няма да подлагам на гласуване и тази точка.
Подлагам на гласуване т. 6, където се призовава Министерският съвет в две подточки:
„Да участва в създаването на платформа за европейска памет и съвест, мрежа от национални изследователски институти за проучване на престъпленията на тоталитарните режими, както и създаването на Паневропейски документален център и Мемориал за жертвите на тоталитарните режими.”
Другата подточка е:
„Да внесе в Народното събрание Законопроект за създаване на Институт за национална памет.”
Моля, гласувайте.
Гласували 116 народни представители: за 20, против 11, въздържали се 85.
Предложението не е прието.
Последната точка от проекта за решение е т. 7, съгласно която се призовава Министерството на образованието, младежта и науката да направи необходимото за пълно отразяване на престъпленията на тоталитарния комунистически режим в България в учебните програми, учебниците и учебните помагала.
Моля, гласувайте.
Гласували 113 народни представители: за 19, против 17, въздържали се 77.
Предложението не е прието.
РЕПЛИКА ОТ КБ: А за преамбюла?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По въпроса за преамбюла нямаше направено никакво предложение.
Подлагам на цялостно гласуване, ведно с преамбюла, проекта за решение относно подкрепа на европейските актове за осъждане на престъпленията на комунистическите и национал-социалистическите режими.
Моля, гласувайте.
Гласували 116 народни представители: за 100, против 14, въздържали се 2.
Предложението е прието. (Ръкопляскания от мнозинството).
Преминаваме към следващата точка от програмата ни:
ПРОЕКТ ЗА ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПО ПОВОД РЕЗОЛЮЦИЯ НА СЪВЕТА ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА НА ООН, № S-12/1 от 16.10.2009 Г. И ДОКЛАДА „ГОЛДСТОУН”.
Вносители са господин Яне Янев и група народни представители.
Проектът за декларация е разпределен на Комисията по външна политика и отбрана и на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
Постъпил е доклад от Комисията по външна политика и отбрана, с който ще ни запознае господин Чукарски.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
„На редовно заседание, проведено на 4 ноември 2009 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Яне Янев и група народни представители проект за декларация.
Мотивите на вносителите бяха представени от Димитър Чукарски.
Проведе се обсъждане, в което взеха участие представители на присъстващите парламентарни групи. Според преобладаващото становище е необходимо да се изчака изработването на позиция на Министерството на външните работи.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, в резултат на което с 1 глас „за”, 5 гласа „против” и 7 гласа „въздържали се” Комисията по външна политика и отбрана прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да не приеме проект за декларация по повод Резолюция на Съвета по правата на човека на ООН № S-12/1 от 16.10.2009 г. и Доклада „Голдстоун”.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Чукарски.
Постъпил е и доклад от Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите, с който ще ни запознае председателят на комисията – народният представител Йордан Бакалов.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН БАКАЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
„На редовно заседание, проведено на 12 ноември 2009 г., Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите разгледа и обсъди Проект за декларация на Народното събрание на Република България по повод Резолюция на Съвета по правата на човека на ООН № S-12/1 от 16 октомври 2009 г. и Доклада „Голдстоун”, № 954-03-6, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 30 октомври 2009 г.
От името на вносителите Проектът за декларация беше представен от народния представител Димитър Чукарски. На 16 октомври 2009 г. Съветът по правата на човека на ООН приема Резолюция за „Ситуацията с човешките права в окупираните палестински територии, включително в Източен Йерусалим.” Съществената част от констатациите и препоръките в Резолюцията се основават на Доклада на назначената от Съвета на 3 април 2009 г. Мисия със задача да разследва има ли нарушения на човешките права при военните операции в ивицата Газа от 27 декември 2008 г. до 18 януари 2009 г., станал известен като Доклада „Голдстоун”.
В проекта си за декларация вносителите:
1. Изразяват несъгласие с Резолюция S-12/1 на Съвета по правата на човека и определят Доклада „Голдстоун” като необективен;
2. Отправят призив към Общото събрание на ООН да не разглежда доклада на 64-то си заседание;
3. Потвърждават пълната съпричастност на Република България в световната борба срещу тероризма, като заявяват, че всички суверенни държави, в т.ч. и държавата Израел, имат право да защитават територията и гражданите си и да предприемат всички необходими действия за противопоставяне на терористични групировки.
След представянето на декларацията, становището на Министерството на външните работи и последвалата дискусия, Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите с 2 гласа „за”, 1 глас „ против” и 9 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да не приема Проект за декларация на Народното събрание на Република България по повод Резолюция на Съвета по правата на човека на ООН № S- 12/1 от 16 октомври 2009 и Доклада „Голдстоун”, № 954-03-6, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 30 октомври 2009 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Бакалов.
От името на вносителите има думата господин Яне Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (РЗС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! По независещи от нас причини приемането на декларацията бе отложено в продължение на няколко седмици, през които се случиха международни събития, които изискват определени уточнения и допълнения в декларацията. Затова, предвид актуалната обстановка и Решението на Общото събрание на ООН от 5 ноември 2009 г., ще ви прочета текст на декларация с тези актуални текстове:
„ДЕКЛАРАЦИЯ
на Народното събрание на Република България по повод Резолюция на Съвета по правата на човека на ООН от 16 октомври 2009 г. и Доклада „Голдстоун”
На 16 октомври 2009 г. Съветът по правата на човека на ООН прие Резолюция за ситуацията с човешките права в окупираните палестински територии, включително в Източен Йерусалим. Съществена част от констатациите и препоръките в резолюцията се основават на доклада на назначената от Съвета на 3 април 2009 г. Мисия, на която бе възложено да разследва има ли нарушени човешки права при военните операции в ивицата Газа от 27 декември 2008 г. до 18 януари 2009 г., който стана известен като Доклада „Голдстоун” от името на ръководителя на мисията.”
Сега се добавя нов актуален текст, който гласи:
„На 5 ноември 2009 г. Общото събрание на ООН одобри Доклада „Голдстоун” и прие резолюция, с която предоставя на Израел и Палестина период от три месеца за провеждане на независимо разследване на нарушенията на международните разпоредби на правата на човека по време на конфликта в Газа и призовава генералния секретар Бан Ки-мун да изпрати Доклада „Голдстоун” в Съвета за сигурност”.
Текстът продължава:
„Докладът „Голдстоун” е основан предимно на сведения и показания от палестински и антиизраелски източници и може да бъде възприеман като документ, целящ да наложи санкции на израелската държава отколкото като обективен и основан на конкретни факти и анализ. Липсата на съдействие по дейността на Мисията на ООН от страна на Израел може да бъде коментирана критично, но това не променя факта, че докладът е подготвен без да е взето становището на всички засегнати страни и следователно не би могъл да отразява обективната фактология на конфликта и реалното зачитане на човешките права при него.
Четиридесет и първото Народно събрание на Република България,
- като смята, че Резолюция № S-12/1 на Съвета по правата на човека на ООН е съставена в дух на небалансирана критичност” – използван е израз на нашето Министерство на външните работи – „по отношение на държавата Израел не отчита цялата сложност на конфликта в Близкия Изток и създава впечатление, че е приета по политически мотиви, а не в защита на човешките права;
- като отбелязва, че посочените” - тук се добавя – „резолюции на Съвета по правата на човека и Общото събрание на ООН не отчитат факта, че визираните военни операции на Израел са в отговор на действията на терористичната групировка „Хамас” и игнорират тежките последици от постоянните жестоки терористични актове на „Хамас”, причинили смъртта на огромен брой невинни израелски граждани;
- като намира възприетия с резолюциите на ООН подход за налагане на санкции за неуместен за целите на мирното и дългосрочно разрешаване на конфликта, предвид факта че ситуацията в ивицата Газа е натоварен с редица исторически, политически, етнически и културни противопоставяния и всеки опит тя да бъде разрешена радикално би довела до нейното усложняване
ДЕКЛАРИРА:
1. Изразява несъгласие с Доклада „Голдстоун” и представен пред Съвета по правата на човека на ООН, одобрен на 5 ноември от 64-та сесия на Общото събрание на ООН и го определя като необективен.
2. Обръща се към Общото събрание на ООН да преразгледа своята позиция от 5 ноември 2009 г. и да направи обективна оценка на Доклада „Голдстоун”.
3. Призовава генералния секретар на ООН да не изпраща Доклада „Голдстоун” в Съвета за сигурност.
4. Потвърждава пълната съпричастност на Република България в световната борба срещу тероризма и заявява, че всяка суверенна държава в това число и държавата Израел има право да защитава територията и гражданите си и да предприема действия за противопоставяне на терористични групировки.”
Това е актуалния текст на декларацията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Янев.
Откривам дебатите по проекта за декларация.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение?
Заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател, доколкото разбрах от изказването на господин Янев, той в момента внесе редица съществени нови текстове, които не фигурират в Проекта за декларация, разгледан от комисиите. Това прави невъзможно не само гласуването, но и разглеждането на декларацията по-нататък в това пленарно заседание.
Вие дадохте думата на господин Янев за становище на вносителя, както предвижда нашия правилник. Становище, което накратко да изрази мотивите за внасянето на проекта и да вземе отношение евентуално към становищата на комисиите. Комисиите, както чухме, предлагат да не се приема текста на декларацията.
Освен това, госпожо председател, ако по същество все пак вземем отношение, онова по същество, което предлага сега господин Янев, е Народното събрание да не изрази съгласие. Напротив, да отхвърли мнението, гласувано от Общото събрание на Организацията на Обединените нации. С текстовете, които се предлагат, се призовава Народното събрание да заяви, че Общото събрание е приело неправилно решение по този доклад, да преразгледа това свое решение, да не изпраща доклада по-нататък за разглеждане и т.н. Това са свръхсериозни постановки, които по никой начин не могат просто така, по слух, да бъдат обсъждани, камо ли по тях да се взима решение.
Ето защо моето предложение е да преустановите разглеждането на тази точка и да минем към следващата. Така го изисква правилникът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Кои точно от хипотезите на правилника визирате, господин Пирински? Имаме възможност за отлагане на разискванията, които приключиха или отлагане на гласуването.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Най-малкото това, че в момента се внасят устно предложения, които иначе трябва да се внесат писмено, да се разгледат отделно, да се оттегли този проект за декларация…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Формулирайте си предложението, за да го поставя на гласуване.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да се прекратят разискванията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: След което да преминем към гласуване?
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (встрани от микрофоните): Да се отложи разглеждането.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Кое последно? Това са различни хипотези по правилника.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да се прекратят разискванията и да се отложи разглеждането на точката.
Ако искате можете да ги подложите двете поотделно на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По реда на нашия правилник предлагам да гласуваме двете процедурни предложения.
Първото е за прекратяване на разискванията.
Моля гласувайте.
Гласували 102 народни представители: за 89, против 11, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за отлагане на гласуването.
Гласували 102 народни представители: за 79, против 12, въздържали се 11.
Предложението е прието.
Следваща точка от нашата програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВЛИЗАНЕТО, ПРЕБИВАВАНЕТО И НАПУСКАНЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ НА ГРАЖДАНИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И ЧЛЕНОВЕТЕ НА ТЕХНИТЕ СЕМЕЙСТВА.
Вносител е Министерският съвет.
Постъпили са доклади на Комисията по правни въпроси, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и становище на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Водеща е Комисията по правни въпроси. С доклада ще ни запознае председателят й госпожа Искра Фидосова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Първо ще си позволя да направя процедурно предложение – да удължим работното време на днешното пленарно заседание до изчерпване на дневния ред, защото имаме още три законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 92 народни представители: за 78, против 8, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Имате думата, госпожо Фидосова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, госпожо председател.
Ще прочета доклада на Комисията по правни въпроси относно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства, № 902-01-41, внесен от Министерския съвет на 6 ноември 2009 г., който беше разгледан на наше заседание, проведено на 12 ноември 2009 г.
„Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства представи г-н Бойко Хаджийски - главен експерт в сектор „Консулско-правни въпроси” към дирекция „Консулски отношения” към Министерство на външните работи.
Законът за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства транспонира Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членовете на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки.
Директивата изисква лицата, ползващи се от правото на свободно движение да бъдат информирани и уведомявани писмено за решението за ограничаване на правото им на влизане и на пребиваване на територията на държавата членка, за мотивите и основанията за вземането на решението, освен ако това не противоречи на интересите на националната сигурност, а така също и за реда и срока за оспорването му.
Тези изисквания са отразени в определени текстове на Закона, но не са намерили приложение в случаите на отказ за издаване на визи и на откази за влизане и пребиваване на гражданин на Европейския съюз и на член на семейството на гражданин на Европейския съюз, който не е гражданин на Европейския съюз.
Така например, с разпоредбата на чл. 22 са регламентирани ограничения на правото на влизане и правото на пребиваване, като е предвидена възможност те да бъдат прилагани само по изключение, когато са налице предвидените в закона основания, свързани с националната сигурност, обществения ред или общественото здраве.
И с разпоредбата на чл. 5, ал. 2 е предвидено отказът за влизане и пребиваване да се мотивира и да подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс, но тази разпоредба регламентира правата само на определена категория лица и не може да се прилага по аналогия в случаите на отказ за издаване на визи.
В Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства не е въведено изискването за мотивиране на отказите за издаването на визи и не е регламентиран както редът за оспорването на такива откази, така и редът за оспорване на отказите за влизане и пребиваване на гражданин на Европейския съюз и на член на семейството на гражданин на Европейския съюз, който не е гражданин на Европейския съюз, е предложено от вносителя изменение и допълнение на чл. 4. Разписана е нова ал. 6, с която се регламентира и отказът за влизане и излизане на лицата, визирани в ал. 1 и 2, да се мотивира и да подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Със законопроекта се предвижда за отказа за издаването на виза да се съставя формуляр по образец, утвърден с акт на Министерския съвет.
Господин Четин Казак изказа становище, че в законопроекта е предвидено отказът за издаване на виза да може да се обжалва, но не е предвидена възможността за информация на заинтересованото лице, което да обжалва последвалия отказ.
От името на вносителя г-н Хаджийски се съгласи с предложената корекция в тази насока, която да бъде внесена като предложение между първо и второ четене.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: единодушно с 18 гласа „за”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства, № 902-01-41, внесен от Министерския съвет на 06 ноември 2009 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Фидосова.
С доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще ни запознае нейният заместник-председател.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, госпожо председател.
„Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на свое заседание, проведено на 11 ноември 2009 г., разгледа внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства, № 902-01-41, внесен от Министерския съвет на 6 ноември 2009 г.
На заседанието присъства господин Бойко Хаджийски от дирекция „Консулски отношения” на Министерство на външните работи, който представи законопроекта.
Изискванията на директива 2004/38/ЕО от 29 април 2004 г., са въведени в българското законодателство със Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства. Директивата предвижда лицата, ползващи се от право на свободно движение да бъдат уведомявани писмено за всяко решение за ограничаване правото им на влизане и пребиваване на територията на държава членка по такъв начин, че да могат да разберат съдържанието му и последствията за тях.
Съгласно чл. 22 от закона правото на влизане и правото на пребиваване в Република България на гражданин на Европейския съюз или на член на семейството му, който не е член на Европейския съюз може да се ограничава по изключение и на основания, свързани с националната сигурност, обществения ред и общественото здраве. В такива случаи се налага принудителна административна мярка, която може да се оспорва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Във връзка с издаването на визи изричен ред за мотивиране на отказите и ред за оспорване не е предвиден както в този специален закон, така и в други приложими нормативни актове като Законът за чужденците в Република България и Наредбата за условията за реда и издаване на визи и определяне на визовия режим.
Предвид на това в законопроекта се предлага възпроизвеждане на нормата на чл. 5, ал. 2, изречение последно от действащия закон като нова алинея в чл. 4, тъй като към настоящия момент правото на информираност и предвиждането на ред за оспорване не се предоставят изрично на членовете на семейството на граждани на Европейския съюз, които не са граждани на Европейския съюз.
Със законопроекта се предвижда за отказа за издаване на виза да се съставя формуляр по образец, утвърден с акт на Министерския съвет.
В резултат на проведените разисквания Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства, № 902-01-41, внесен от Министерския съвет на 6.11.2009 г.
Становището на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред е прието с единодушие.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Ципов.
Становището на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове ще представи народният представител Светлин Танчев – председател на комисията.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Уважаема, госпожо председател, уважаеми колеги народни представители!
„На заседанието, проведено на 18 ноември 2009 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на комисията взеха участие Светлозара Кабакчиева – началник сектор „Консулско-правни въпроси” в дирекция „Консулски отношения”, и Любомир Грънчаров – началник на отдел в Националния визов център в Министерството на външните работи.
С настоящия законопроект се предлага приемането на разпоредби, гарантиращи съответствието на българското законодателство с европейските изисквания относно влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства.
След проведеното разискване стана ясно, че предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства съответства на разпоредбите на Директива 2004/38/ЕО от 29 април 2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства и да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент 1612/68/ЕИО и отменяща директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага на Народното събрание с 13 гласа „за” да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства, внесен от Министерския съвет на 6 ноември 2009 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по обсъждания законопроект? Не виждам.
Моля, гласувайте на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства.
Гласували 83 народни представители: за 82, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Законопроектът е разпределен на водещата Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред.
С доклада ще ни запознае народният представител Галина Георгиева – член на комисията.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА ГЕОРГИЕВА:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 902-01-39, внесен от Министерския съвет на 2 ноември 2009 г.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на свое заседание, проведено на 11 ноември 2009 г., разгледа внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 902-01-39, внесен т Министерския съвет на 2.11.2009 г.
На заседанието присъства господин Бойко Хаджийски - главен експерт в сектор „Консулско-правни въпроси”, Дирекция „Консулски отношения” в Министерството на външните работи, който представи законопроекта.
Целта на законопроекта е да се синхронизира българското законодателство с европейските изисквания относно издаването на визи и по-конкретно разпоредбите на Регламент (ЕО) № 390/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за изменение на Общите консулски инструкции за издаване на визи от дипломатическите мисии и консулските служби във връзка с въвеждането на биометрични данни и за включване на разпоредби относно организацията на приемането и обработването на заявления за издаване на визи.
Предвижда се биометричните данни, включващи изображение на лицето и пръстовите отпечатъци на кандидата за виза да се събират по ред, определен с акт на Министерския съвет.
В чл. 9а, ал. 3 и 4 на действащия Закон за чужденците в Република България е предвидено събирането на биометрични данни, които могат да се използват само за проверка на действителната самоличност и за разпознаване или установяване на самоличност във връзка с подаването на заявление за виза или в рамките на граничния контрол или административния контрол на чужденците. С влизането в сила на регламента се определят категориите лица, от които не се събират биометрични данни и с оглед на това се създава нова разпоредба в чл. 9а от Закона за чужденците в Република България относно изключенията по отношение на изискването за пръстови отпечатъци, уредени в чл. 1, § 2 от Регламент (ЕО) № 390/2009.
Предлага се отмяна на чл. 14а относно издаването на групова виза за транзитно преминаване или с право на пребиваване до 30 дни на чужденци, която бе регламентирана в Общите консулски инструкции (ССІ), но не е предвидена в разпоредбите на новия Регламент (ЕО) № 810/2009 от 13 юли 2009 г. за създаване на Визов кодекс на Общността. Разпоредбата на чл. 14а на практика и към момента не се прилага.
В резултат на проведените разисквания, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 902 01-39, внесен от Министерския съвет на 2.11.2009 г.
Становището на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред е прието единодушно!” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: С доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае председателят на комисията госпожа Искра Фидосова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА:
„ДОКЛАД
относно обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 902-01-39, внесен от Министерския съвет на 02.11.2009 г.
На заседание, проведено на 12.11.2009 г., Комисията по правни въпроси разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 902-01-39, внесен от Министерския съвет на 02.11.2009 г.
По представения законопроект бяха изразени мнения относно съдържанието на предвиждания със законопроект акт на Министерския съвет, който да определи реда за събиране на биометрични данни от чужденци. Изказа се становище, че този акт следва да съдържа условията, при които ще се извърши процедурата, но според представителя на вносителя тя ще урежда само технически изисквания. В тази връзка беше обсъден и въпросът да се установи срок, в който Министерският съвет да издаде този акт.
Предмет на дискусия беше и разпоредбата на § 1, т. 2 от законопроекта относно чл. 9а, ал. 5, очертаваща категориите лица, които се освобождават от изискването за снемане на пръстови отпечатъци. Акцентира се на обстоятелството, че сред тях следва да се посочат и членовете на официалните парламентарни делегации.
В резултат на проведената дискусия и направения сравнително-правен анализ се установи, че предложената редакция на чл. 9а, ал. 5 от законопроекта напълно съответства на разпоредбите на чл. 1, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 390/2009, както и на практиката в другите държави - членки на Европейския съюз.
С оглед на гореизложеното и след проведеното гласуване Комисията по правни въпроси с 14 гласа “за” и 4 гласа “въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 902-01-39, внесен от Министерския съвет на 02. 11. 2009 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: С доклада на Комисията по външна политика и отбрана ще ни запознае господин Димитър Чукарски. Не го виждам в пленарната зала.
Преминаваме към доклада на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Господин Танчев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, внесен от Министерския съвет
На заседанието, проведено на 18 ноември 2009 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на комисията взеха участие Светлозара Кабакчиева – началник-сектор на Консулско-правни въпроси в дирекция „Консулски отношения”, и Любомир Грънчаров – началник-отдел в Националния визов център, Министерство на външните работи.
I. С настоящия законопроект се предлага приемането на разпоредби, гарантиращи съответствието на българското законодателство с европейските изисквания относно издаването на визи.
II. Законопроектът е съобразен с изискванията на Регламент (ЕО) № 390/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за изменение на Общите консулски инструкции за издаване на визи от дипломатическите мисии и консулските служби във връзка с въвеждането на биометрични данни и за включване на разпоредби относно организацията на приемането и обработването на заявленията за издаване на визи.
След проведената дискусия става ясно, че предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в република България не противоречи на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 390/2009 г. и на Регламент (ЕО) № 810/2009 г.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага на Народното събрание с 13 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” да бъде приет на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 902-01-39, внесен Министерския съвет на 2 ноември 2009 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: С доклада на Комисията по външна политика и отбрана ще ни запознае господин Венцислав Лаков – член на комисията.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 902-01-39, внесен от Министерския съвет на 2 ноември 2009 г.
На извънредно заседание, проведено на 6 ноември 2009 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерски съвет законопроект.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България има за цел привеждане на националната нормативна уредба в съответствие с Регламент (ЕО) № 390/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета на 23 април 2009 г. за изменение на Общите консулски инструкции за издаване на визи от дипломатическите мисии и консулските служби във връзка с въвеждането на биометрични данни и за включване на разпоредби относно организацията на приемането и обработването на заявления за издаване на визи.
В законопроекта се предлага отмяна на чл. 14а относно издаването на групова виза. Този текст на практика към момента не се прилага. В подзаконовата уредба не са предвидени специален ред, изискуеми документи и такса за издаване на такава виза, което е в синхрон с промяната в Шенгенското законодателство. С публикувания в „Официален вестник” на Европейския съюз, брой L 243 от 15 септември 2009 г. Регламент (ЕО) № 810/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. за създаване на Визов кодекс на общността, разпоредбите относно груповата виза се отменят.
След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане, в рамките на което беше отбелязана необходимостта от по-прецизна формулировка на разпоредбата по § 1 относно т. 3 на новата ал. 5, където се определя кръгът на държавните ръководители, освободени от изискването за снемане на пръстови отпечатъци. Предложената редакция не обхваща официалните парламентарни делегации, които са също част от държавното ръководство. Във връзка с това, при второто гласуване на законопроекта, е необходима промяна на съответния текст.
След приключването на обсъждането се проведе гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България.
Становището е прието на 6 ноември 2009 г. с единодушие.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по законопроекта? Не виждам.
Има думата господин Димитър Чукарски.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (РЗС): Аз се извинявам, колеги! Това, което беше важно да се приеме законопроектът на първо гласуване, но да не се гласува процедура за второ гласуване, тъй като трябва да бъдат прецизирани текстовете. Това е само молбата ми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 902-01-39, внесен от Министерския съвет на 2 ноември 2009 г.
Гласували 99 народни представители: за 97, против 1, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Последна точка от работната ни програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА СРЕЩУ ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ с вносител Министерският съвет.
Водеща е Комисията по правните въпроси и съпътстващи са Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта и Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
От трите комисии са постъпили доклади.
Госпожа Искра Фидосова има думата, за да представи доклада на водещата Комисия по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита срещу домашното насилие, № 902-01-35, внесен от Министерския съвет на 23 октомври 2009 г.
Комисията по правни въпроси разгледа на свое заседание от 5 ноември 2009 г. Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита срещу домашното насилие.
На заседанието присъстваха Маргарита Попова-министър на правосъдието, Даниела Машева - заместник-министър на правосъдието, Албена Койчева и Даниела Горбунова от Фондация „Български център за джендър изследвания”.
От името на вносителя мотивите на разглеждания законопроект бяха представени от министъра на правосъдието - Маргарита Попова. Тя посочи, че в законопроекта са включени изменения и допълнения, които имат за цел да гарантират в по-висока степен защитата на децата от домашно насилие, да подобрят превенцията и да обезпечат финансово прилагането на Закона за защита срещу домашното насилие, като:
1. Дефиницията на понятието „домашно насилие” е допълнена и е предвидено изрично, че за насилие върху дете ще се смята и домашното насилие, извършено в негово присъствие, което е в съответствие с Препоръка № 5 от 30 април 2002 г. на Комитета на министрите на Съвета на Европа.
2. Разширен е обхватът на закона по отношение на лицата, срещу които може да се търси защита, като са включени и лицата, с които пострадалото лице се намира в родствена връзка по съребрена линия до четвърта степен, лицата, с които се намира или е било в родствена връзка по сватовство до трета степен, лицата, които са възходящи или низходящи на лицето, с което пострадалото лице се намира във фактическо съпружеско съжителство, както и лице, с което родител на пострадалото лице се намира или е бил във фактическо съпружеско съжителство.
3. Разширява се кръгът на лицата, които имат право да подават молба за издаване на заповед за защита срещу домашното насилие, като се предвижда това да са пострадалото лице, законният представител на лицето, директорът на дирекция „Социално подпомагане”, брат, сестра или лице, което е в родствена връзка по права линия с пострадалото лице. Предвижда се да не се внася държавна такса за подаване на молба и на жалба срещу заповедта за защита.
4. Прецизира се разпоредбата на чл. 18, като се предлага заповедта за незабавна защита да се издава, когато опасността за живота и здравето на пострадалото лице е „пряка, непосредствена или последваща”.
5. Предвижда се извършителят на домашно насилие, в случай че откаже да изпълни доброволно мярката по чл. 5, ал. 1, т. 2, да се отстранява от съвместно обитаваното жилище със съдействието на полицейските органи от Районното управление на МВР по местонахождението на жилището.
Юридическите лица, регистрирани по реда на чл. 18, ал. 2 и 3 от Закона за социално подпомагане и на чл. 45 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел, които работят за защита на лицата, пострадали от домашно насилие, ще имат право на субсидия от държавния бюджет при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.
Отбелязано беше, че законът е получил добра гражданственост и успешно се прилага от съдилищата.
Народният представител Емил Радев поздрави вносителите за навременния законопроект като посочи, че с него се въвежда европейската и световна практика срещу домашното насилие. Той приветства предвиденото финансиране за тази чувствителна за обществото област.
Народният представител Янаки Стоилов отбеляза, че наред с психологическия фактор има и социален фактор, като подчерта, че трябва да се насърчават лицата към участие в социални програми.
Даниела Горбунова благодари от името на неправителствените организации за възможността да присъстват при обсъждането на законопроекта. Тя обърна внимание, че промяната е необходима във връзка с прилагането на закона, като заяви, че основното предложение се съдържа в изменението и допълнението на чл. 6 и е свързано с финансирането от страна на държавата на неправителствения сектор, който работи в областта на домашното насилие. Беше посочено, че предвидените в чл. 6, ал. 7 по бюджета на Министерството на правосъдието средства за финансиране на проекти на юридически лица с нестопанска цел за разработване и изпълнение на програми са необходими, тъй като липсата на такива програми прави невъзможно прилагането на мерките по чл. 5, ал. 1, т. 5 и 6 от закона.
В резултат на проведените разисквания, Комисията по правни въпроси с 15 гласа „за”, „против” няма и 4 гласа “въздържали се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита срещу домашното насилие, № 902-01-35, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Тази сутрин е постъпил доклад и от Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, със съдържанието на който ще ни запознае член на комисията.
ДОКЛАДЧИК НЕЛИ КАЛНЕВА-МИТЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Представям на вниманието ви:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита срещу домашното насилие, № 902-01-35, внесен от Министерския съвет на 23 октомври 2009 г.
На свое редовно заседание, проведено на 19 ноември 2009 г., Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита срещу домашното насилие, № 902-01-35, внесен от Министерския съвет на 23 октомври 2009 г.
На заседанието присъстваха: Даниела Машева – заместник-министър на правосъдието, Благородна Макева и Васил Стойчев – от Министерството на вътрешните работи; Христо Монов – заместник-председател на Държавната агенция за закрила на детето; Янита Манолова – заместник-изпълнителен директор на Агенцията за социално подпомагане; Даниела Горбунова – Български център за джендър изследвания, Росанка Кръстева – изпълнителен директор на Фондация „Център Надя”.
Законопроектът и мотивите към него бе представен от страна на вносителите от госпожа Машева – заместник-министър на правосъдието.
В дискусията се включиха народните представители – членове на комисията.
Господин Лютви Местан изказа мнение, че заглавието на закона следва да се прецизира между първо и второ четене на законопроекта. Той предложи формулировките „Закон за защита от домашното насилие” или „Закон за борба срещу домашното насилие”.
Заместник-председателят на Държавната агенция за закрила на детето господин Монов изтъкна, че подкрепя инициативата на вносителя и я счита за навременна с оглед стряскащата статистика от първото шестмесечие на тази година – 84% от децата са жертва на домашно насилие.
Народният представител Валентина Богданова фокусира вниманието върху института „фактическо съпружеско съжителство”, като припомни, че същият не е бил подкрепен при гласуването на последните поправки в Семейния кодекс.
Бяха направени и други редакционни бележки.
Заместник-министър Машева прие направените предложения като конструктивни и заяви, че ще бъдат взети под внимание при дискусията на второ четене в Комисията по правни въпроси.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати „за” 14 гласа, „против” и „въздържали се” няма, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита срещу домашното насилие, № 902-01-35, внесен от Министерския съвет на 23 октомври 2009 г.”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: С доклада на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите ще ни запознае член на комисията.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИРА СИМЕОНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита срещу домашното насилие, № 902-01-35, внесен от Министерския съвет на 23 октомври 2009 г.
На редовно заседание, проведено на 12.11.2009 г., Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита срещу домашното насилие, № 902-01-35/23 октомври 2009 г., внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: госпожа Машева – заместник-министър в Министерство на правосъдието, госпожа Петканова – юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативна дейност” в Министерството на вътрешните работи, госпожа Стойчева и госпожа Горбунова от Фондация „Български център за джендър изследвания” и госпожа Кръстанова от Фондация „Анимус”.
От името на вносителя законопроектът беше представен от заместник-министър Машева. В своето изложение тя подчерта, че така предложените промени в Закона за защита срещу домашното насилие са продиктувани от необходимостта да се гарантира в пълна степен защита на децата от домашно насилие, да се подобри превенцията и се обезпечи финансовото прилагане на закона.
Предвидените промени се отнасят до допълнение на понятието „домашно насилие”; разширяване обхвата на лицата, пострадали и търсещи защита при домашно насилие; развиване и усъвършенстване на мерките, последващи констатациите на случаи с насилие; допълване на субектите, оправомощени да работят по тази материя, както и необходимостта ежегодно Министерският съвет да приема Национална програма за превенция и защита от домашно насилие.
Госпожа Машева подчерта, че това изискване към Министерския съвет и промените са изцяло съобразени с Резолюция 1582 от 2007 г. на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа, пред която се изисква всяка една европейска държава да предвиди за 2008 г. необходимите бюджетни средства, чиито минимален размер е определен от едно евро на човек от населението. Предлага се финансовите средства да се предвидят за 2010 и следващите години, тъй като Законът за държавния бюджет за 2009 г. е влязъл в сила и по него не са предвидени средства за финансиране на програми за защита срещу домашното насилие. Затова се предвижда тази разпоредба да влезе в сила от 1 януари 2010 г.
В дискусията се включиха депутати и представители на неправителствени организации. Беше изказано мнение от народния представител Александър Радославов, че законът не защитава в еднаква степен двата пола като равноправни участници в съвместното съжителство и има предпоставки за злоупотреба от страна на недобросъвестни съпруги или съжителки. Господин Радославов предложи между първо и второ четене предлаганите промени да бъдат прецизирани. Представителките на неправителствения сектор защитиха промените, като изказаха желание предвиденото за техния сектор финансиране да бъде увеличено при възникване на възможност в процеса на реализация на Бюджет 2010.
След проведените дебати Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите единодушно с 12 гласа „за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита срещу домашното насилие, № 902-01-35 от 23.10.2009 г., внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по обсъждания законопроект? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита срещу домашното насилие.
Гласували 108 народни представители: за 107, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет.
Съобщения за парламентарния контрол на 20 ноември 2009 г., петък, с начален час 11,00 ч.:
Първи ще отговаря министърът на здравеопазването Божидар Нанев на три въпроса, поставени от народните представители Евгений Желев, Калина Крумова и Петър Димитров.
След него ще отговаря министърът на околната среда и водите Нона Караджова на въпрос от народния представител Валентин Николов.
На основание чл. 83, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- заместник министър-председателят и министър на финансите Симеон Дянков на въпрос от народния представител Янаки Стоилов;
- министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Александър Цветков на въпрос с писмен отговор от народния представител Иван Вълков;
- министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков на пет въпроса от народните представители: Калина Крумова – два въпроса, Георги Пирински – два въпроса, и Иван Николаев Иванов.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не може да участва министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов.
Поради изчерпване на програмата следва да закрия пленарното заседание.
Повтарям, утре начален час на парламентарния контрол и на пленарното заседание – 11,00 ч.
Закривам днешното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,33 ч.)


Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председател:
Лъчезар Иванов


Секретари:
Милена Христова
Мариана Даракчиева