Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Екатерина Михайлова

Секретари: Пламен Нунев и Петър Хлебаров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Регистрирани са 130 народни представители. Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)

Продължаваме работната програма, предвидена за настоящата пленарна седмица, с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ.
Постъпил е доклад от Комисията по бюджет и финанси – проект за второ гласуване.
Моля, председателят на комисията госпожа Менда Стоянова да представи доклада.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имам процедурно предложение: във връзка със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане моля в пленарната зала да бъдат допуснати господин Владислав Горанов – заместник-министър на финансите, госпожа Пенка Драгнева – директор на дирекция „Данъчна политика” в Министерството на финансите, господин Димитър Войнов и госпожа Лидия Атева – експерти в дирекция „Данъчна политика” на Министерството на финансите, и госпожа Цветана Янкова – експерт в Националната агенция по приходите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 121 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите в залата.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „Доклад от Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 902-01-33, внесен от Министерския съвет, приет на първо гласуване на 4 ноември 2009 г., проект за второ гласуване”.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте наименованието на закона съгласно предложението на комисията, която подкрепя текста на вносителя.
Гласували 130 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По параграфи 1, 2, 3, 4 и 5 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте ан блок редакцията на параграфи от 1 до 5 включително.
Гласували 127 народни представители: за 112, против 1, въздържали се 14.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 6 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграфа:
„§ 6. В чл. 16, ал. 1 навсякъде думите „данъчният финансов резултат” се заменят с „данъчната основа”, а думите „който би се получил” се заменят с „която би се получила”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме редакцията на § 6 за промени в чл. 16, ал. 1.
Гласували 136 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 16.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По параграфи 7 и 8 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте редакцията на параграфи 7 и 8.
Гласували 125 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 18.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 9 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграфа:
„§ 9. В чл. 31, ал. 2 след думите „дарения в” се добавя „общ”, а накрая се поставя запетая и се добавя „Център „Фонд за асистирана репродукция” и Център „Фонд за трансплантация”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля народните представители да гласуват § 9 съгласно предложението на комисията.
Гласували 136 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 17.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 10 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте текста на § 10 по вносител.
Гласували 127 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 13.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Постъпило е предложение от народния представител Стефан Данаилов за нов параграф.
Комисията не подкрепя предложението, а именно: създава се чл. 33а:
„Разходи за депозиране на печатни и други произведения
чл. 33а. Признават се за данъчни цели счетоводните разходи за печатни и други произведения, задължително депозирани при условията и по реда на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има думата народният представител Стефан Данаилов.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Добро утро, уважаеми колеги! Приятна работа ви желая!
Повод за това предложение ми дадоха писмата и срещите, които имах с доста издателски сдружения от гилдията и от гилдията на продуцентите на филмопроизводството и други издатели.
За какво става въпрос? Депозиращият екземпляри освен разходите за създаването, на практика, се лишава и от приход. Това става, изпълнявайки задълженията си и ангажиментите по Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения. Депозиращият по същество прави дарение в полза на държавата в размер на стойността им. Ще ви дам пример: едно филмово копие струва от порядъка на 1000-1500 евро плюс нереализираните приходи от него, тъй като то отива във фонда и се затваря там. Себестойността на една книга средно се движи между 10 и 100 лв., но пък издателите трябва да дават по 12 екземпляра, изпълнявайки Закона за депозитите, и сумата набъбва доста само дори при едно заглавие.
Аз имам тук и списъци на издатели, които са предоставили свои произведения по Закона на Народната библиотека само. Имам една извадка на 18 издатели, които за 2008 г. и 2009 г. са предоставили 16 715 книги, на които стойността е 224 393 лв.
Моето предложение е свързано с това, че те дават своите произведения на държавни културни институти – това са Народната библиотека, Националната филмотека, Националният исторически музей, Националният архивен фонд, и това е все за целите на културния, образователния, научния обем.
Затова моето предложение е за данъчните им цели да се признават освен счетоводните разходи по чл. 11 и поне до 10% от положителния финансов резултат за дарение по чл. 31, т. 13. Просто те да се считат за дарение.
Някой ще каже: парите са много малко. Но на самите издатели им е нужна всяка стотинка, всеки лев, за да могат да имат своята дейност, тъй като ти даряваш и накрая трябва да платиш данък печалба за нещо, което си предоставил на държавата без да си получил този приход.
Между другото, в Закона за обществените библиотеки е оповестено, но той беше приет в началото на годината. Наистина се надявах, че в края на годината в тези закони бихме могли да поправим това. (Реплика от народния представител Менда Стоянова.)
То всъщност звучи като дарение.
Тази малка отстъпка наистина ще има много добър резултат сред тези институти, тъй като действително даряват на държавата и след това плащат данък печалба, която те фактически не реализират. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Има ли желаещи за реплики?
Заповядайте, госпожо Георгиева.
ВАНЯ ГЕОРГИЕВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Господин Данаилов, така както е предложен на Бюджетната комисия, текстът е 1:1, какъвто е чл. 11 от Закона за корпоративното подоходно облагане. Бюджетната комисия не прие този текст точно поради тази причина, че този въпрос вече е уреден с чл. 11, където е казано, че разходите, които са регламентирани в нормативен акт като задължителни, се признават за данъчни цели.
Нашето становище беше, че един път казано в закона, ако втори път го подложим на гласуване и го вкараме като изричен текст, това означава едно тълкуване, че преди промяната, която сега предлагате да се случи, до този момент тези разходи не са били признавани, което не е вярно. Разходите и до момента се признават.
Това, което споменавате сега за дарение, за отмяна на десетте процента, не е разписано в текста, който сте ни предложили. Гледайки това Ваше предложение, становището на комисията е такова. Има го в чл. 11 и не е необходимо в данъчния закон изрично да се посочва какви са задължителните разходи по отделните закони. Задължителните разходи по Закона за задължително депозиране на печатни и други произведения се включват като такива съгласно чл. 11 от Закона за корпоративно подоходно облагане. Това беше идеята и становището на Бюджетната комисия, за да не приеме предложението. Не по същество, а защото вече съществува такъв текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи за втора реплика? Няма.
Ще ползвате ли дуплика, господин Данаилов? Заповядайте.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ (КБ): Извинявам се, че не можах да дойда там да си говоря с вас, защото сами разбирате, че това е сложен въпрос за моето друго образование. Но все пак освен разходите, които се признават – знаете, че книгата има своята стойност до корица. Там се приспадат разходи, но те плащат всъщност за пазарната цена и плащат данък някъде от порядъка на 25 на сто за нещо, което не са продали. В този смисъл е. Извинявам се, че съм го подал неправилно, защото …
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Двадесет процента е.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Това е, ще Ви дам преписките, за да видите. Двадесет и пет процента е данък култура.
Може би по-лесно щеше да бъде, ако бяхме водили разговори там и срещнех наистина и помощ от финансистите в нашата група, макар че единият от тях беше поел ангажимента да говорим по този въпрос.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Имаме време пак да дискутираме и да го решим.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Благодаря Ви.
На този етап го оттеглям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 11, подкрепен от комисията.
Гласували 148 народни представители: за 115, против 1, въздържали се 32.
Текстът е приет.

ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте редакцията на § 12.
Гласували 145 народни представители: за 110, против 1, въздържали се 34.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте за изказване.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Смятам, че е добре да отчетем, че има предложение от КРИБ и ИДЕС да се направи едно допълнение в § 13, което е в интерес на фиска.
Сегашният запис е: „С годишната данъчна декларация се подава и годишният отчет за дейността.” – и толкова.
Предложението е да се допълни: „Когато между подадения годишен отчет за дейността и годишния финансов отчет, заверен от регистриран одитор съществува разлика, която води до промяна на декларирания данъчен финансов резултат, данъчно задълженото лице подава в срок до 30 юни на следващата година коригираща декларация”.
Каква е идеята? Одиторът е открил разлики. Вместо да чакаме данъчна ревизия, която може да дойде и след 2-3 години – самопризнаваш си и си внасяш парите в рамките на три месеца.
Смятам, че предложението е разумно, то е в интерес на фиска, ще постъпят пари. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли реплики? Заповядайте, заместник-министър Горанов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! По принцип можем да намерим аргументи в подкрепа на предложението, но така или иначе на Националната агенция за приходите подобна коригираща декларация не й е необходима. В този смисъл е въпрос на целесъобразност, но ние смятаме, че няма нужда да правим подобни допълнения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли други народни представители, които искат да вземат отношение по направеното предложение? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване предложението на господин Петър Димитров, а то е ал. 3 да се чете по следния начин:
„(3) С годишната данъчна декларация се подава и годишният отчет за дейността. Когато между подадения годишен отчет за дейността и годишния финансов отчет, заверен от регистриран одитор съществува разлика, която води до промяна на декларирания данъчен финансов резултат, данъчно задълженото лице подава в срок до 30 юни на следващата година коригираща декларация.”
Моля, гласувайте предложението в смисъла, в който ви запознах с редакцията на ал. 3 в чл. 92.
Гласували 148 народни представители: за 47, против 63, въздържали се 38.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване редакцията на § 13, така както комисията подкрепя текста на вносителя.
Гласували 148 народни представители: за 110, против 8, въздържали се 30.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 14, § 15, § 16 и § 17 комисията подкрепя текста на вносителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте ан блок редакцията на параграфи от 14 до 17 включително.
Гласували 146 народни представители: за 115, против 1, въздържали се 30.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Постъпило е предложение от народния представител Менда Стоянова за нов параграф.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 18:
„§ 18. Член 179 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте редакцията на новия § 18.
Гласували 140 народни представители: за 109, против 10, въздържали се 21.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 19.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 19 съгласно, предложението на комисията.
Гласували 139 народни представители: за 110, против 1, въздържали се 28.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията предлага да се създаде нов § 20:
„§ 20. В чл. 182 се създава ал. 5:
„(5) Данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за земеделски производители, не се прилага по отношение на предприятия в затруднение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте § 20, съгласно предложението на комисията.
Гласували 139 народни представители: за 110, против 3, въздържали се 26.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 21 и за § 20, който става § 22.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте редакцията на параграфи 21 и 22.
Гласували 138 народни представители: за 104, против 6, въздържали се 28.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията предлага да се създаде нов § 23:
„§ 23. В чл. 188, ал. 3 думите „и намалението на данъка по чл. 186” се заличават, а думата „натрупват” се заменя с „натрупва”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 23, съгласно предложението на комисията.
Гласували 127 народни представители: за 105, против 5, въздържали се 17.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 24.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме § 24.
Гласували 137 народни представители: за 109, против 4, въздържали се 24.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията предлага да се създаде нов § 25:
„§ 25. Създава се чл. 189б:
„Данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за земеделски производители
Чл. 189б. (1) Корпоративният данък се преотстъпва в размер до 60 на сто на данъчно задължени лица, регистрирани като земеделски производители, за данъчната им печалба от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция.
(2) Корпоративният данък се преотстъпва, когато са изпълнени едновременно следните условия:
1. преотстъпеният данък се инвестира в нови сгради и нова земеделска техника, необходими за извършване на посочената в ал. 1 дейност, в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването;
2. активите по т. 1 са придобити при пазарни условия, съответстващи на такива при несвързани лица;
3. дейността по ал. 1 трябва да продължи да се осъществява за период от поне 3 години след годината на преотстъпване; това обстоятелство се декларира всяка година до изтичане на 3-годишния срок с годишните данъчни декларации;
4. преотстъпеният данък не трябва да превишава 50 на сто от стойността на активите по т. 1.
(3) Преотстъпването не е допустимо, когато преотстъпеният данък се инвестира в сгради и земеделска техника, които заместват съществуващи.
(4) Корпоративен данък не се преотстъпва, когато лицето е получило други помощи по смисъла на чл. 87, § 1 от Договора за създаване на Европейската общност, както и минимална помощ по смисъла на Регламент (ЕО) № 1535/2007 на Комисията от 20 декември 2007 г. за прилагане на членове 87 и 88 от Договора за създаване на Европейската общност към помощите de minimis в сектора на производството на селскостопански продукти за активите по ал. 2, т. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Имате желание да вземете отношение?
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, очевидно става въпрос за данъчни облекчения, свързани със земеделското производство. Затова предлагам, госпожо председател, в чл. 189б, ал. 2, т. 1 думите „нови”, употребени на две места, да отпаднат: „преотстъпеният данък се инвестира в нови сгради и нова земеделска техника, необходими за извършване на посочената в ал. 1 дейност” и пр. Смятам, че не трябва само за нови да се преотстъпва данък, защото в сектора ще има и фалити, ще има окрупняване. Нашето земеделие е силно раздробено. Нека с този акт на държавата да го стимулираме включително и тогава, когато не става въпрос непременно за нови сгради и нова земеделска техника. Има смисъл да се стимулира въобще окрупняването. Останалото в условия на свит пазар, свито производство означава, че практически няма да може да се реализира. Разбира се, ако някой инвестира в нови, ще получи по-голямо преотстъпване, защото цената на придобитото е по-голяма, отколкото за закупуване на техника и сгради.
Смисълът е в този акт, който компенсира онова, което отнехме на земеделските производители, онова, което се въвежда за първи път тази година като данък, и намаляването на това, което беше данъчно облекчение за земеделските производители. Това е стъпка, която си мисля, че може да допуснем. Останалото означава практически неприлагане на мярката. В условия на свит пазар много силно се съмнявам, че реинвестициите ще бъдат основен приоритет на земеделието. То ще се опитва да оцелява, а не да се развива, да надгражда през следващите една-две години. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Миков.
Реплика? Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Миков, много хубаво изказване направихте и аз съм абсолютно съгласна с Вас, но ние сега сме в положение да търсим нотификация на това облекчение. Това можеше да бъде направено преди две години, така че сега въобще да не се прекъсва ползването на облекчението. Сега този текст, който се предлага, е именно възможност за някаква компенсация за това, че предходното правителство не си е свършило работата. Тази компенсация, разбира се, ще може да бъде ползвана от нашите земеделски производители само при положение, че Европейската комисия нотифицира този текст. Когато е правен текстът, експертите, работили по него от Министерството на земеделието и храните, Министерството на финансите и от Министерския съвет – „Европейска практика”, са подготвили текста така, че да отговаря на всички изисквания, така щото да се нотифицира текстът. В противен случай ще загубим година, година и половина, чакайки комисията да ни откаже и тази преференция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това е реплика. Втора реплика? Няма желаещи.
Заповядайте за дуплика, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаема госпожо Стоянова, доколкото ни е известно, нотификациите трябва да се извършат до края на годината и то от това правителство. Стига с предишното правителство. Пуснато ви е писмо, което иска промяна. Пуснато ви е за настоящото правителство. Това е въпросът.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Необходимо е минимум една година, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ: Минимум една година. Направена ли е някаква стъпка по този въпрос?
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Това е стъпката. Трябва да я има в закона, за да тръгне нотификацията. (Реплики от ГЕРБ.)
МИХАИЛ МИКОВ: Да. Вие ще се оправдавате сигурно и четвъртата година с предишното правителство. Сега има механизми, които…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От името на вносителя – господин Горанов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаема госпожо председател!
Позволявам си да поискам думата, за да дам някои разяснения, които биха поставили под съмнение възможността за получаване на положително решение от страна на Европейската комисия. Изискването активите да бъдат нови, а не заместващи, е изискване на насоките на Общността за помощи в областта на земеделието. В този смисъл е изискването на Регламент 1857 на Комисията от 15 декември 2006 г. за прилагане на чл. 87 и 88 от Договора към държавна помощ за малки и средни предприятия. По принцип има логика в това, което се предлага, но ние смятаме, че приемайки подобни изменения в текста, до голяма степен ще предрешим становището на Европейската комисия, тъй като текстът ще влезе в пряко противоречие с регламента и с насоките за помощи в областта на земеделието.
Що касае сроковете за нотификация, може да се нотифицира само действащ законов текст. В този смисъл няма как сегашното правителство да предложи за нотификация или да напише каквото и да е писмо към Брюксел, докато не се приеме текст, който да регламентира помощта и тя да бъде допустима или да отговаря на всички изисквания на насоките. Затова ние предлагаме този текст, който е съобразен с всички изисквания на Общността. Смятаме, че предложението, което се прави, до голяма степен би предрешило едно отрицателно решение на Европейската комисия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, зам.-министър Горанов.
Заповядайте за изказване, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз вземам думата най-напред, за да изразя своите дълбоки опасения, че този текст няма да сработи, така както е предложен. Всички тези едновременни условия, които трябва да се случат, аз наистина изразявам съмнение дали някой ще ползва тази преференция.
Освен това, естествено задължение на управляващите е да искат нотификации от Европейския съюз и те трябва да го направят. Ние сме правили подобни неща по много въпроси през миналия мандат. Така че това е тяхно задължение.
И нещо друго. В оригиналния текст съществува условието за отпускане до сто на сто от печалбата, а тук е ограничено до 60%. Защо, кое налага това?
Аз предлагам, уважаема госпожо председател, в ал. 1 числото „60” да бъде заменено със „100”.
Освен това предлагам ал. 4 да отпадне. Тя забранява на онези селскостопански производители, които са ползвали помощи по европейски програми, да се възползват и от тази преференция. Питам защо? Във връзка с това предлагам също да отпадне ал. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли реплики?
Заповядайте за реплика, госпожо Танева.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА (ГЕРБ): Ще използвам възможността да направя реплика. Съжалявам, ако повторя част от това, което каза господин Горанов.
По последното предложение на господин Имамов - ал. 4 не може да отпадне. Тя и да не присъства в текста, ако Европейската комисия нотифицира този текст, така или иначе ал. 4 ще се прилага, защото тя е следствие на Регламент 1857 от 2006 г. във връзка с чл. 87, 88 от Договора ни за присъединяване към Европейския съюз. Това са условия, които важат по тези регламенти по Договора ни за присъединяване. И да не го напишем в текста, трябва да се спазва. Това не е решение, което вносителят сам е сложил като ограничение.
По отношение критиката за нотификациите на текстовете от сегашното правителство. Един текст, за да се нотифицира, той трябва да е приет в съответния законов акт.
По отношение на помощите за земеделските производители в закона, който в момента променяме, тази помощ по предишния текст на чл. 179 съществува до края на 2009 г. Това е вид финансова помощ. Съгласно този регламент тази помощ като финансова помощ не може да се нотифицира по същия ред за 2010 г. и следващите години. За да нотифицираме облекчения, те трябва да бъдат инвестиционни помощи. В този смисъл искам да отговоря на господин Миков, че не можем да искаме нотификация за инвестиционна помощ, ако тя е за инвестиции в употребявано оборудване. По този повод защитавам оставането на текстовете и в ал. 1 и на самата ал. 4. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Танева.
Има ли втора реплика? Няма желаещи.
Имате думата за дуплика, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Госпожо Танева, вероятно като председател на Земеделската комисия Вие сте разгледали документите на Европейския съюз.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА (ГЕРБ, от място): Да, точно.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Но аз искам да Ви припомня, че нотификацията е изключение – искане за изключение.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА (ГЕРБ, от място): Да.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Това дали Европейският съюз ще направи изключение от тези директиви, които Вие цитирате, зависи от вашето умение да искате, от вашето умение да пишете тези нотификации. Благодаря.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА (ГЕРБ, от място): Не може да нарушаваме действащи регламенти. Защо правим едни политически говорения в момента?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля ви, не се пререкавайте от място.
Има думата за изказване госпожа Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, не е нужно човек да е земеделски производител, за да разбере изчитайки внимателно предложения нов параграф, че практически той няма да има никакво приложение. Освен вътрешното противоречие, което съдържа този текст, съществуването на ал. 4, която изключва лицата – земеделски производители, които са получили други помощи, включително и такива за минимална площ, означава, че практически няма да има земеделски производител, който да може да се възползва от предложеното облекчение, да не говорим, че кумулативното наличие на четири изисквания, за да се получи това преотстъпване на данъчно задължените лица, прави практически невъзможно съществуването на тази хипотеза в този й вид.
Аз лично не разбирам и няма никаква логика в това да има забрана за инвестиране в съществуващи и особено в заместващи сгради. Защото земеделското производство има своя логика и своя целесъобразност и няма никакъв смисъл от изграждането на нови сгради там, където може да се инвестира в съществуващи или най-вече в заместващи. Има логика в това да не се инвестира в съществуваща техника, но в сграден фонд, особено в подобряването, в обновяването на съществуващия, няма такава логика.
Този текст освен, че е някакъв знак към земеделските производители, което би следвало да бъде адмирирано, тук трябва да се каже, че е абсолютно неприложим. Защото макар да има някакво добро намерение от страна на управляващите, предвид тежките условия, които са представени пред тези производители, на практика той няма да получи реализация.
Що се отнася до обвиненията, които традиционно звучат от тази трибуна за несвършена работа от предишния законодателен орган, мисля, че стана ясно, че изключение може да се иска по вече приети законови текстове. След като така или иначе такова облекчение съществуваше за земеделските производители в рамките до края на тази година, от средата на тази година е работа на новите управляващи да се погрижат за текстове, които да създадат такива облекчения за земеделските производители през следващата година, но не и по начина, по който се предлага. Защото, както вече казах, това е една заблуда към земеделските производители, тъй като на практика те няма да могат да се възползват от нея, дори и да бъде допусната тази нотификация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на госпожа Манолова.
Има ли реплики?
Заповядайте, госпожо Танева.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Манолова, по отношение на ал. 4, първо, искам да Ви обясня, че нямаме държавни помощи за минимална площ. Има директни плащания за ползваната земеделска земя. Тези директни европейски плащания, заедно с националните доплащания, не са държавна помощ и те не са в хипотезата на ал. 4.
Второ, условията в ал. 4 в този текст са включени и те третират така наречените държавни помощи. Пак по регламент всеки земеделски производител за определен период от време има таван на получените общо държавни помощи, независимо те по кой ред са. Те обаче винаги са нотифицирани и такива, които са регламентирани.
В този смисъл текстът на ал. 4, както казах и в предната си реплика, и да не е написан изрично, той следва да се приложи при условията на нотификация на текста на чл. 189б.
Искам също така да кажа, че текстът наистина изглежда може би тежък. Той ще бъде тежък и за администриране. Но това е единственото възможно, което можем да направим, тъй като, пак повтарям, финансовото облекчение по стария чл. 179 е финансова помощ, която не може да се нотифицира по същия ред от 2010 г. и нататък. Това е възможно да се направи, макар и трудно да се администрира, и ние трябва да се съобразяваме с регламентите, които следва да изпълняваме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика няма.
Госпожо Манолова, ще ползвате ли дуплика? Не.
Има ли други народни представители, желаещи да се изкажат? Няма желаещи.
Моля, гласувайте първо предложението на народния представител Михаил Миков – в чл. 189б, ал. 2, т. 1 думите „нови” и „нова” да отпаднат.
Гласували 128 народни представители: за 35, против 87, въздържали се 6.
Предложението не е прието.
Моля, гласувайте предложението на народния представител господин Имамов – в ал. 1 на чл. 189б числото „60” да бъде заменено с числото „100” и ал. 4 да отпадне.
Гласували 119 народни представители: за 31, против 81, въздържали се 7.
Предложението не е прието.
Моля, гласувайте редакцията на § 25 за създаване на нов чл. 189б съгласно предложението на комисията.
Гласували 124 народни представители: за 109, против 4, въздържали се 11.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 22, 23 и 24 комисията подкрепя текстовете на вносителя, като § 22 става § 26, § 23 става § 27, § 24 става § 28.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли съображения по тези три параграфа? Няма.
Моля да гласуваме ан блок редакцията на параграфи 26, 27 и 28.
Гласували 122 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Постъпило е предложение от народния представител Дарин Матов.
То е оттеглено на заседанието на комисията.
По § 25 е постъпило предложение от народния представител Дарин Матов.
То също е оттеглено.
Постъпило е предложение от народния представител Мартин Димитров и от народните представители Мариана Даракчиева и Кирчо Димитров.
Комисията не подкрепя предложението, което гласи: чл. 223 се изменя, както следва:
„Чл. 223. Данъчната ставка върху данъка за хазартната дейност по този раздел е 15 на сто.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаеми колеги, обобщавайки картината, която представи госпожа Стоянова, по този повод има предложение на РЗС, което е оттеглено, тоест го няма, и предложение на Синята коалиция за ставка върху хазарта от 15%.
Каква е логиката? Тя е следната. Намалихме и трябва още да бъдат намалени редица данъци в България, но специално върху хазарта няма логика данъкът да бъде нисък, той трябва да бъде висок, тази дейност трябва да бъде ограничавана, защото не носи полезност за българското общество – казано най-директно, най-ясно, най-категорично.
Следващите текстове, които говорят за помощни и спомагателни дейности, сме склонни да ги оттеглим, защото не може заради самия хазарт водата, кока колата, храната, да бъдат облагани със същата ставка. Тези аргументи бяха изложени пред нас и ние ги приемаме.
Но нека гласуваме самата ставка върху хазарта да бъде 15%. Радвам се, че и премиерът след няколко дни на колебание реши да подкрепи тази позиция. Така ще консолидираме волята на Народното събрание в една посока. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители, желаещи да вземат отношение?
Заповядайте, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Аз също ви призовавам да подкрепите този текст. Мотивите ми са следните.
Първо, ние от Синята коалиция изявихме желание и готовност да подкрепим бюджета, като предупредихме за определени рискове. Казахме, че неутрализирането на тези рискове може да стане със съответни мерки. Давам пример: една от предприетите вчера мерки беше намаляването на срока за възстановяването на данък добавена стойност.
Друга мярка, свързана с поемането на допълнителни ангажименти от бюджета, свързани със споразумението за здравна политика, в частност намирането на допълнителни средства за подмяна на апаратите за хемодиализа и намирането на допълнителни средства за лекарства на онкоболни, всички разбрахте вече, че предишното правителство е лекувало едва 28% от тях, тези споразумения изискват допълнителни средства. Ако се увеличи акцизът върху хазарта на 15%, в бюджета ще влязат около 150 млн. лв. с това увеличение от 20%, което ще се получи. Някои от големите игри ще бъдат обложени със ставка, която се увеличава с 50 на сто. В момента са със ставка от 10%, защото старата ставка беше намалена от предишния финансов министър от 12% на 10%, така че увеличението сега ще бъде на 15%.
Смятам, че Асоциацията на организаторите на хазартни игри ще поеме този допълнителен ангажимент с разбирането за големите нужди, които трябва да бъдат удовлетворени във връзка с кризата и във връзка с политиката на правителството.
Призовавам ви да подкрепите този текст: да се увеличи на 15% ставката за облагане на хазарта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Госпожо Фидосова, заповядайте за изказване.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! От името на Парламентарната група на политическа партия ГЕРБ категорично заявявам нашата позиция за увеличаване на данъка върху хазарта. ГЕРБ не е имала колебание по отношение на това, че хазартът трябва да бъде обложен с по-висок данък.
В подкрепа на това е следният факт. Преди около 30 минути ми донесоха последното социологическо проучване, което беше поръчано от нашия вицепремиер и министър на финансите господин Дянков, за обществените нагласи към Закона за хазарта.
Ще си позволя да изчета само няколко цифри от това социологическо проучване. Преобладаващи са негативните мнения за хазарта. Проучени са и са направени анкети с 1000 български граждани. Едва 10% са на мнение, че организаторите на хазартни игри трябва да бъдат максимално облекчени. Осемдесет и осем процента от българските граждани смятат, че трябва да има строго регулиране и ограничаване на развитието на тази дейност.
В допълнение към по-стриктната регулация мнозинството от интервюираните са за увеличението на данъка върху хазарта, и то с данъчна ставка, надхвърляща дори 15%. Около 60% от българските граждани смятат, че данъкът трябва да бъде в рамките на 14-20%.
Ние категорично и в подкрепа на изразеното чрез социологическото проучване мнение на българските граждани заставаме зад това данъкът върху хазартните игри да бъде 15% и подкрепяме направеното предложение от колегите от Синята коалиция, господин Димитров и госпожа Даракчиева. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Изказване – господин Янаки Стоилов, заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, господа народни представители! Аз споделям направеното предложение. Както стана ясно, то ще бъде подкрепено от голямо мнозинство в парламента.
Подкрепям го по две причини.
Първата е, че ние трябва постепенно да се отклоняваме от системата на примитивното плоско облагане за дейности, които имат финансово и социално основание.
Втората е, че става дума за една дейност, която почти навсякъде е значително по-високо облагана поради размера на печалбите и поради самото си естество, така че тя да бъде строго контролирана и да се поставят редица изисквания за нейното осъществяване.
Едва ли тези социологически проучвания, които бяха цитирани преди малко, са от вчера – онзи ден. Нямам обяснение защо мнозинството в Комисията по бюджет и финанси не е подкрепило това предложение. Трябва ли да дойде императорът в парламента, за да разпореди каква да бъде позицията или народните представители трябва да формират своя воля, която да е последователно изразявана? (Оживление и реплики от ГЕРБ.)
Вие с това предложение правите добре, че в момента го подкрепяте, но правите много зле за авторитета на Народното събрание, че той е само едно средище, в което се съобщават предварително взети решения и се налагат решения, които не са преди това формулирани и аргументирани в Народното събрание. Точно тази практика аз порицавам и не бих искал тя повече да продължава. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Госпожа Фидосова.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Стоилов, думите, които изказахте от тази трибуна, са, меко казано, обидни – и за управляващото мнозинство, и за премиера, и за всички нас като народни представители, и за институцията Народно събрание.
Парламентарната група на ГЕРБ има собствено мнение, има собствени решения, които взема на заседания на Парламентарната група, които се провеждат редовно – два пъти седмично. Не знам вашите как са и не е моя работа да се намесвам в автономността на всяка една от останалите парламентарни групи.
Нищо лошо няма в това, че премиерът дойде вчера в Народното събрание. В крайна сметка Народното събрание е институцията и органът, пред който премиерът положи клетва, заедно с цялото правителство. Това е нещо изключително естествено и важно.
Колеги, когато има диалог между институциите - между Народното събрание, Министерския съвет, Президентството, тогава нещата ще се променят в положителна посока за България и тогава нещата ще бъдат различни от това, което беше до днес.
Аз ви призовавам дебатите и отношението да бъдат в позитивна посока – на диалог, а не безрезултатно и непремислено плюене и хулене, просто за да има такова. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Втора реплика?
Дуплика ще ползвате ли?
Господин Стоилов – дуплика.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, колеги народни представители! Госпожо Фидосова, не Ви подхожда точно на Вас да говорите за плюене срещу парламента, защото често стилистиката, която тук се използва, мисля, че трябва да адресирате и към себе си, и към някои други хора, а не към мен. Ние трябва да назоваваме истината или проблемите, така както ги виждаме, с истинските имена.
Аз приветствам това да има диалог между институциите, но това, което Вие наричате диалог, не е диалог, защото при едни и същи условия вие променяте мнението си в рамките на един или два дни. Ако не беше вчерашното разпореждане, едва ли вашата група щеше да започне този диалог, както го наричате, за да се стигне до днешното решение.
Това, че партията ви е много централизирана, има и положителни страни за момента, защото дейността на групата се следи, реагира се на определени обществени нагласи и се спускат тези позиции, които вие трябва да подкрепяте и към които да се придържате. Но аз говоря за това да се чуват гласовете в самия парламент, защото този диалог не може да бъде затворен в самите вас. Това е една от предпоставките, за да се развива демократично парламентът.(Реплика от народния представител Иван Костов.)
Господин Костов, не Ви чувам. Може би трябваше да ми направите реплика, за да мога да Ви отговоря. Така се концентрирам върху това, което беше отправено официално към мен. Аз подкрепих предложението ви. Мисля, че в момента нямате основание да се включвате в този диалог.
Мисля, че вие като партия, подкрепяща управляващата партия, също трябва да поддържате възможността парламентът да бъде активна институция.
Парламентът, а не отделна група, да бъде в диалог с другите институции. Точно това липсва и затова аз призовавам да се поддържа авторитетът на парламента. Когато парламентът, разбира се чрез мнозинството, дава принципна подкрепа на правителството, той осигурява стабилност на това управление. Но когато парламентарните групи, поддържащи правителството, се превръщат в негов придатък, това вече принизява ролята на парламента. Ето за това говоря и мисля, че от това ще спечелят и самите институции.
Не става дума да не реагираме на погрешни решения, защото по същия начин вие отхвърлихте облекченията за младите семейства при разпореждане с жилище, а вероятно след няколко дни ще предложите това да бъде ревизирано. Тези аргументи звучаха в парламента и нямаше нужда някой да дойде, извън парламента, да ги съобщи. Вие знаете общественото мнение, финансовите възможности и предложенията, които се правят в парламента. Така че не пропускайте възможността, когато един въпрос може да бъде решен навреме и от парламента, някой друг да диктува това решение. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Стоилов.
Изказване – господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Вземам думата, за да кажа, че съм много доволен за постигнатото съгласие в цялата зала, доколкото разбирам, и в средите на опозицията, за това, че хазартът ще трябва да се обложи с по-висок данък от 15%, за да може получените приходи да задоволят неотложни социални разходи в ситуация на криза.
Мисля, че това решение беше взето в контекста на един начин, по който работят българските институции в момента, който е сравнително нов – непознат. По тази причина предизвиква такива реакции от страна на опозицията.
Става дума за следното – обръщам се специално към колегите от ГЕРБ. В миналия парламент имаше една тройна коалиция, на която аз бях опозиционер, която тройна коалиция вземаше решенията чрез тримата си лидери и хора от крилото на Янаки Стоилов, от Социалистическата партия, научаваха последни – след опозицията. Не тук в залата, не по време на дебатите, не като идваше министър-председателят, а някъде съвсем накрая, след всички останали.
Сега има една партия, която е получила доверие. Тя се подкрепя от три парламентарни групи. Споделят общи принципи, заявяват политики, спорят помежду си, както виждате – публично, пред всички вас. В даден момент не някой отвън идва, а лидерът на спечелилата партия, който е избран тук за министър-председател, казва своето мнение и в качеството си на лидер, който общува с тези свои партньори, които го подкрепят като министър-председател. От това по-класически пример за парламентарна демокрация човек не може да се сети. И това става публично - пред очите на хората, става по начин, дори бих казал – не дипломатичен, а доста непосредствен, пряк.
Тези неща при данъчна политика, при бюджет трябва да бъдат разбирани като нещо много, много съществено и то е следното.
В българската Конституция, и не само в нея, е записано, че бюджетът може да бъде представен единствено и само от Министерския съвет. Той не е по силите на парламентаристите. Само правителството е това, което може да разработи приходите и разходите. От тази гледна точка данъчната политика е скачен съд с бюджета и мненията на правителството, на министрите и най-вече на министър-председателя са изключително важни. Как се казва той – не говорим. Говорим за това как функционират институциите.
Във вчерашния ден имаше постигнато такова съгласие по отношение на хазарта и още нещо, за което господин Стоилов е прав: имаше реплика към въпроса, свързан със социален въпрос на младите семейства, за което Парламентарната група на ГЕРБ и ние като хора, които подкрепяме правителството, реагираме адекватно. Казваме: да, наистина в мнозинството се получи разногласие, не се постигна това, което трябваше и не се постигна резултатът накрая. Това ще се постигне сега.
Такава прозрачност на политиката не приемаме, а политика, правена по някакви върхове?! По някакви върхове се събираха тези тримата от тройната коалиция, по някакви санаториуми, бяха само тримата, пък те идваха, пък тук хората не знаеха за какво става дума. Всичко това се случваше така и България се управляваше така. Да се каже, че това е добрият пример, а това е лошият, аз не го разбирам. Ето затова поисках думата. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ и СК.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Методиев.
Реплики?
Госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Господин Методиев, не е изненадващо, че даже изказванията в дебатите по данъчните закони започват с „имало едно време”. Имало едно време една тройна коалиция (реплика от народния представител Иван Иванов), която правила нещата така или иначе. След като ще разказвате приказки, разказвайте ги коректно, а коректният разказ изисква да кажете, че в предния парламент беше честа практика предложения за решения, внесени от правителството, да бъдат ревизирани, да бъдат дебатирани и след като мнозинството се вслуша, включително в мненията на опозицията, да се вземат добрите решения. Не е имало такъв прецедент, в който някой от лидерите на тройната коалиция да е идвал в парламента, да е размахвал пръст и от това да е предизвикван такъв чудодеен ефект. Не е изненадващо робското послушание, с което колегите от спечелилата партия се отнасят към разпорежданията на своя лидер.
Мен лично ме изненадва вашия ентусиазъм за това как се нарушават процедурите в парламента, как се променят в движение вече предложени решения и особено парадоксалния случай, в който една промяна в данъчния закон, която лиши младите семейства от облекчение при закупуване на жилище, ще бъде променена може би с гласуване в друг или с внасяне в същия закон, с трето, четвърто и пето прегласуване. Мен лично ме учудва вашия ентусиазъм да се нарушават правилата, да се обезличава парламентът, тук да се размахва пръст от една позиция и вашите, включително, предложения да се налагат по този начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа! Уважаеми господин Методиев, аз продължавам да се учудвам как един човек, за който все още вярвам, че е истински демократ (не само за това, че е заместник-председател на една партия, която нарича себе си Демократи за силна България), отказва поне малко да се усъмни в подобни практики, които наблюдаваме в днешно време, в тяхната демократичност. Или може би това се дължи на спомените от управлението на ОДС, когато вашият лидер, без да даде никакви обяснения на обществото, Ви освободи като министър на образованието. Нима това беше израз на прозрачност пред обществото, за което сега толкова много възхвалявате новата управляваща партия? Тогава добра ли беше тази практика, която дори принуди президентът да се обърне с апел към премиера?
Така че, господин Методиев, аз Ви призовавам обективно да оценявате събитията. Знам, че Вие сте историк – може би имате нужда от дистанцията на времето да оцените обективно, но все пак – опитайте се. Тогава може би ще разберете, че не е добра практика парламентът да бъде поставян в ситуация на диктат – дали от класна ръководителка или по друг начин. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика? Трета реплика?
За дуплика – господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо Манолова, господин Казак! Благодаря за репликите. Не съм изразил никакви чувства – възхищение и пр. Нещо сте ме разбрали погрешно. Казах, че има нова практика на съгласувателни действия на едно мнозинство при управлението на България, която не познаваме всички, по която всички вървим и някак си се учим. Практиката на лидерите, която познаваме, беше следната: от тримата двамата не стъпваха в парламента. Доган каза, по телевизията го гледахме, в предизборната кампания, че парламентът не бил мястото, той решавал всичко, той режел, той оправял. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Защо изобщо имате очи да говорите на тази тема?
Господин Сакскобургготски не си спомням кога за последен път е влизал в тази зала, но през тези четири години е влизал сигурно един или два пъти.
Не се връщам в историята, госпожо Манолова, казвам каква е практиката на българския парламентаризъм в последните години. Не ви занимавам с миналото.
Дали ще съм обективен, господин Казак, или не – това не е работа на парламента. Това някъде другаде го казват някакви хора, които се занимават с история. Мъча се да бъда политик и затова ви го казвам съвсем добронамерено.
Имате ситуация, която е различна от предишните години, в която имате мнозинство, което е формирано от 116 депутати от една партия и другите групи. Има различия помежду ни – тези, които подкрепяме правителството, обсъждаме ги публично – не ги обсъждаме някъде скришом! Това обсъждане е причина, за да се вземе едно или друго решение, което не е дребно - вземането на решения по въпросите за данъчната политика, за приходите на държавата. Ето хората там, на последните редове, които работят в Министерството на финансите, знаят, че от това зависи всичко по-нататък. Това зависи от гласуването в залата. Това гласуване не се постига скришом, с договорки. Постига се явно, пред публиката! Това е ново! Да, така е. Това е ново – прави се със силите, които притежаваме.
Кой, кога, как е освобождавал министри, нека да не занимаваме колегите от ГЕРБ, че е малко невъзпитано – става дума за миналия век. Не ме карайте да се чувствам толкова стар. Вярно, че съм възрастен, но не съм толкова стар, за да Ви давам обяснение сега, защото не сте внимавали през 1999 г. какво се е случвало. Съжалявам много, господин Казак, но последното Ви беше абсолютно безсмислено и излишно. Благодаря, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Имамов – за изказване.

АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаема госпожо, уважаеми колеги, Парламентарната група на ДПС също ще подкрепи увеличението на данъка върху дейността от хазарта на 15 на сто. (Ръкопляскания от ПГ на СК.)
Аз ще кажа защо – по принцип ние сме против хазарта като обществена дейност. Ние сме за регулация и контрол на този сектор, защото основният проблем на този сектор не е данъкът. Основният проблем на този сектор е регулацията и контролът.
Обърнете внимание, уважаеми колеги, на една много тънка разлика, която е много съществена от гледна точка на това какви анализи правят управляващите. Господин Костов преди малко каза, че очакваните приходи за бюджета ще бъдат някъде около 150 млн. лв. Припомнете си вчера премиерът какво число спомена за приходите в бюджета. Аз ще ви кажа – към 50-60 млн. лв. Наясно ли сте за какво става дума? Три пъти разлика!
Това е сигурно доказателство, че фискалният ефект от това увеличение няма да се постигне. Няма да го има поради липса на регулация и контрол върху сектора.
И понеже тук има една носталгия към миналото, аз ще ви кажа още нещо – имаше време, когато големи политици на България ни убеждаваха, че хазартът е единственият й шанс и е бъдещето на България, и че от хазарта България ще стане богата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи да направят реплики?
Господин Костов, заповядайте.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Имамов, Вие сте икономист, разбирате тези неща и аз – също. Хайде да не спекулираме по този нелеп начин, по който се опитахте да го направите пред колегите. Аз казах колко общо ще бъдат приходите при сегашните 117 млн. лв. общо от хазарта, които се очакват и тази година, при ставка между 12 и 10% в зависимост от различната категория хазарт. Ако се вдигнат всички ставки на 15% ,очакваните приходи общо ще бъдат 150 млн. лв., а това, което е казал министър-председателят, е с колко ще се увеличат, така че нека да бъдем коректни пред хората.
Аз съм абсолютно сигурен, че Вие сте наясно с тази работа и просто спекулирахте тук, надявайки се, че никой няма да Ви чуе, обаче нека да кажем ясно: 150 млн. лв. допълнителни приходи и при затягане на контрола, за който аз силно Ви подкрепям и очаквам това да се случи, включително и Организацията на хазартните игри могат, хайде, да дадат поне още 50%. В това съм абсолютно сигурен. И ние ще очакваме това от правителството на ГЕРБ да го направи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Желаещи да направят втора реплика няма.
За дуплика заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Съвсем очаквано, господин Костов, Вие много леко се измъкнахте от ситуацията. Вие искате да кажете, че говорите за прираст, но думичката „общо” не я използвахте във Вашето изказване. Това може да се види от стенограмата.
Понеже ми давате възможност, с дупликата аз искам да Ви кажа и нещо друго – оставете това целево събиране на средства в бюджета, защото някои хора си въобразяват, че в бюджета всяка стотинка, която данъкоплатецът дава, може да отиде в някакво си направление от стоте направления, които ги има.
Вие много добре знаете, правили сте много бюджети, имате принос в бюджетните процедури и знаете, че приходите в бюджета са общи. Какво пречи в момента на управляващите да дадат 100 млн. лв. за онкоболните, без дори да се увеличава този данък? Няма никакви пречки, никакви пречки! (Шум и реплики в залата.) Просто намалявате със 100 млн. лв., да речем, субсидиите за Министерството на физическото възпитание и спорта, където увеличението е на 136%, и ги давате за онкоболните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Имамов, отклонявате се от темата. За хазарта говорим в момента! (Шум и реплики.)
За изказване има думата господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа! Бяхме изправени пред една рядка възможност. Някои от парламентарните групи или отделен депутат има ли против това решение? Мисля, че няма. Бяхме изправени пред възможността с консенсус да приемем един текст, но и тук БСП е вярна на своята същност, на своята скандална същност. От едно решение, което всички подкрепяме, БСП подкрепяна от ДПС отново направи скандал, защото това е работата на БСП в този парламент – да прави скандали, излишни скандали.
Ако БСП беше направила това предложение, сигурно от това щяха да изкарат много голям политически капитал, но явно съжаляват, че не са го направили това предложение. Те и не можеха да го направят, защото те ме карат да припомням, че при приемането на един друг бюджет при условията на миналото Народно събрание, колеги, които бяхме тук, спомняте ли си, че бяхме на ръба финансовият министър тогава – Орешарски, да въведе правилото да се облага не върху залагания, а разликата между залаганията и получените премии, получените печалби. Така ли беше, колеги? Така беше.
Понеже те започнаха да се връщат в миналото, ще ме накарат и ме накараха, както виждате, да припомня този неприятен момент, който преживяхме и тогава, благодарение, всички си спомняме, на общите усилия на опозицията, се спасиха нещата. Така беше. (Реплики от народните представители Румен Овчаров и Мая Манолова.)
Спомняте си много добре. И голям скандал стана тогава по този повод! Но в крайна сметка тук, и госпожа Манолова каза, че всичко започвало в минало време. Да, в минало време, когато беше, когато започна, и нещата ще се оправят, когато в минало време започнем да говорим за БСП и ДПС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи за реплика?
Господин Овчаров, заповядайте.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Аз разбирам, че всички са много велики в борбата срещу хазарта, особено разбирам, че групата на „Атака” е била такава и е определяла политиката на предишното правителство по отношение на хазарта. Ама все пак ви предлагам малко от малко да се съобразяваме с истината.
Предложение наистина беше внесено в пленарната зала – това, за което говори господин Шопов, но това предложение беше променено тук, в тази зала. И то не беше променено от 20-те депутати, всъщност вие миналата година не бяхте и 20, господин Шопов, а бяхте 10-тина, съвсем не от вас. То беше променено по предложение на управляващата коалиция. Аз съм подписал предложението за отмяната и за промяната на всички тези неща, така че разбирам сега, че всички сме велики със задна дата, но поне нека да се съобразяваме малко от малко с истината.
Що се отнася до политиката на държавата към хазарта аз съм убеден, че тя не може да става на парче, не може да се импровизира по нея. Наистина трябва много внимателно да се помисли какво иска България от хазарта, по какъв начин България ще контролира хазарта, защото ние досега не го контролираме както трябва. И това, господин Костов, няма да стане от днес за утре, нито пък за следващата година, защото няма механизъм. Вие и сега не предлагате такъв механизъм. Едва тогава можем да седнем и да разговаряме, и да си четем социологически проучвания.
Проблемът е значителен и наистина е много по-сериозен, отколкото се опитваме сега с лека ръка да го пререшаваме. Благодаря ви за вниманието.
Ние ще подкрепим вашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За втора реплика, заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаеми господин Шопов, аз не съм напълно съгласен с това, което казахте. Искам да Ви обърна внимание да видим сега господин Орешарски как ще гласува по този текст. Чухме няколко души от БСП, които го подкрепят.
Другото, което е много странно – те казват, че трябвало да се управлява хазартът по друг начин. Ами, тези хора не управляваха ли до вчера или аз нещо бъркам и сега започват да казват: ама то трябва да се управлява по друг начин. Ами защо не свършиха тази работа досега? Къде бяха? Какво правиха?
И много интересен въпрос е, че министърът на финансите – господин Шопов, обръщам Ви внимание, на правителството на БСП, ДПС и НДСВ, той предложи на практика намаление на данъците върху хазарта и добре, че в тази зала се вдигна шум, за да спасим положението. Това трябва ясно да се каже, за да няма спекулации.
И е много интересно, ако господин Орешарски дойде в залата, как ще гласува днес.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: То и затова го няма! Няма го! (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За дуплика имате думата, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Господин Димитров, нали това казах?! Аз не говорих, че само „Атака” взе отношение в миналото Събрание. Аз говорих за цялата опозиция. Така беше и стана скандал.
Господин Овчаров, Вие потвърдихте моите думи – че е имало такъв момент, и го припомнихте, мисля, с основание. Вие не само че не ме опровергахте, ами подкрепихте моята теза. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте за изказване, проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, колеги! Павел Шопов вече каза как ще гласува „Атака” – ние ще подкрепим изцяло, но аз използвам случая да ви кажа каква е тезата на „Атака” за хазарта.
Първо, ние сме за зоново ограничаване на хазарта, подобно на американския модел, и това ще донесе изключително големи ползи за националната икономика. Подобно на това, което е в Америка – зоново ограничение на хазарта при перфектно регулиране.
Второ, ние не държим хазартът в България да бъде приложен като частна дейност. Може да бъде държавен, добре регулиран, с добър мениджмънт и ще донесе също огромни ползи.
И накрая, уважаеми колеги от опозицията, използвам случая, че съм излязъл на трибуната, да кажа и едно изречение за това как вие плачете за демокрацията и демократичната дейност на парламента. Тъй като претендирате тук, че лидерът на ГЕРБ определял всичко, искам само да ви напомня, че с огромно мнозинство българският народ избра лидерска партия да управлява България. Лидерската партия има свои вътрешни закони, има своя ценностна система и това, че се отнасят към лидера си за всяко по-решително действие в парламента, е тяхна лична работа. Също е наша лична работа, на „Атака”, как го правим. Въпросът е, че в парламента има демокрация и никой никому не е запушил устата. Никой не е длъжен да възприема чужди акъли и никой друг пък не е длъжен да ги раздава. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители, които искат да вземат отношение по обсъждания текст? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Предложението на народните представители Мартин Димитров, Мариана Даракчиева и Кирчо Димитров е следното – чл. 223 се изменя както следва:
„Чл. 223. Данъчната ставка на данъка върху хазартната дейност по този раздел е 15 на сто.”
РЕПЛИКА: Това е изтеглено.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Не е изтеглено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване така направеното предложение на тримата народни представители, прочетено от мен дословно, както са го предложили.
Гласували 149 народни представители: за 149, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Процедура – госпожо Манолова, имате възможност да направите процедурното си предложение.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, по начина на водене на заседанието. Моля да изчитате поред предложенията, както следват, включително и предложението на господин Дарин Матов, което е в същия смисъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: То е оттеглено, госпожо Манолова. (Шум и реплики от мнозинството.)
МАЯ МАНОЛОВА: А именно за увеличаване на ставката от „12” на „15”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това предложение е оттеглено.
МАЯ МАНОЛОВА: Освен това за коректност, както винаги са правили председателите на Народното събрание, когато правите неподкрепено от комисията предложение, го подлагате на гласуване, доуточнявате дали същото е подкрепено от комисията или не. В случая за яснота трябваше да се каже, че предложението на господин Мартин Димитров, госпожа Мариана Даракчиева и господин Кирчо Димитров, което залата подкрепи, не е подкрепено от Комисията по бюджет и финанси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Манолова.
Госпожо Стоянова, продължете.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо председател.
По § 26 е постъпило предложение от народните представители Мартин Димитров, Мариана Даракчиева и Кирчо Димитров.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 30.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли изказвания по този текст?
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Колеги, в случая става въпрос за помощни и спомагателни дейности по смисъла на Закона за хазарта. На практика това са храни, води, безалкохолни напитки и т.н. Няма логика тук ставката да се увеличава и да става 15%. Ние сме склонни, в духа на разбирателството в парламента, да подкрепим предложението на Министерския съвет и да оттеглим това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Димитров.
Други народни представители? Няма.
След като предложението на народните представители Мартин Димитров, Мариана Даракчиева и Кирчо Димитров е оттеглено, подлагам на гласуване § 30 на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 128 народни представители: за 116, против 2, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Постъпило е предложение от народните представители Мартин Димитров, Мариана Даракчиева и Кирчо Димитров за нови параграфи:
„§... Член 230 се изменя така:
„Чл. 230. Данъчната ставка на данъка върху хазартната дейност по този раздел е 15 на сто.”
§... Член 234 ал. 1 се изменя така:
„(1) Приходите от помощни и спомагателни дейности по смисъла на Закона за хазарта се облагат с алтернативен данък върху стойността им в размер на 15 на сто.”
§... Член 238 се изменя така:
„Чл. 238. Данъчната ставка на данъка по този раздел е 15 на сто.”
§... Член 241 ал. 1 се изменя така:
„(1) Приходите от помощни и спомагателни дейности по смисъла на Закона за хазарта се облагат с алтернативен данък върху стойността им в размер на 15 на сто.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Димитров, заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Госпожо председател, колеги! В съответствие с приетите досега текстове и политика на Народното събрание, предложението по чл.230 да остане. То запазва за други видове хазарт ставката от 15 на сто; по чл. 234, ал. 1 – да отпадне, защото пак касае помощни и спомагателни дейности, за които приехме да остане предложението на Министерския съвет; по чл. 238 – да остане, защото отново въвежда 15 на сто ставка за други видове хазарт; по чл. 241, ал. 1 – да отпадне, защото отново става въпрос за помощни и спомагателни дейности, за които приехме вече политика на Народното събрание.
Госпожо Стоянова, два от текстовете трябва да останат, а два – да отпаднат. Тоест оттегляме два от текстовете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на народните представители Мартин Димитров, Мариана Даракчиева и Кирчо Димитров за нов § 31 със следния текст:
„§ 31. Член 230 се изменя така:
„Чл. 230. Данъчната ставка на данъка върху хазартната дейност по този раздел е 15 на сто.”
Моля, гласувайте.
Гласували 146 народни представители: за 145, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Предложението на тримата народни представители за промени в чл. 234, ал. 1 беше оттеглено, поради което на вашето внимание за гласуване подлагам нов § 32 за промени в чл. 238, който се изменя така:
„§ 32. Член 238 се променя така:
„238. Данъчната ставка на данъка по този раздел е 15 на сто.”
Моля, гласувайте.
Гласували 146 народни представители: за 145, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 27 комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте отпадането на § 27 съгласно теста на вносителя.
Гласували 118 народни представители: за 100, против 6, въздържали се 12.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 28 е постъпило предложение на народните представители Мартин Димитров, Мариана Даракчиева и Кирчо Димитров.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 28, който става § 33:
„§ 33. В член 245 ал. 1 се изменя така:
„(1) Размерите на данъка върху хазартната дейност по този раздел се определят, както следва:
1. за хазартен игрален автомат, съответно всяко игрално място от него – 500 лв. на тримесечие;
2. за съоръжение за осъществяване на залагания върху резултати от надбягвания с коне или кучета – 500 лв. на тримесечие за всяко съоръжение;
3. за рулетка в казино за игрална маса – 22 хил. лв. на тримесечие за всяко съоръжение;
4. за друго игрално съоръжение в казино – 5 хил. лв. на тримесечие за всяко съоръжение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли изказвания по този текст? Няма.
Подлагам на гласуване § 33 за промени в чл. 245 съгласно предложението на комисията.
Гласували 128 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 14.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 29, 30, 31 и 32 - комисията подкрепя текста на вносителя за тези параграфи, които стават съответно параграфи 34, 35, 36 и 37.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли народни представители, които искат да се изкажат по тези текстове? Няма.
Подлагам ан блок на гласуване редакцията на параграфи от 34 до 37 включително.
Моля, гласувайте.
Гласували 121 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 33 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, който става § 38:
„§ 38. В § 1 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 5 буква „а” се изменя така:
„а) сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, букви „а” и „б”;”.
2. В т. 8 се създава изречение трето:
„Промишлено, търговско или научно оборудване” са всички движими вещи, включително транспортни средства, съоръжения, средства за производство, средства за оказване на услуги и други, които предприятието използва в стопанската си дейност.”
3. Точка 27 се изменя така:
„27. „Непреработена растителна и животинска продукция” е всеки първичен продукт, получен от растенията и животните, който не е подлаган на никаква технологична обработка или преработка, в резултат на която да са настъпили физико-химични изменения в състава и е посочен в Приложение № 1 на Договора за създаване на Европейската общност.”
4. Създават се точки 56-60:
„56. „Годишен отчет за дейността” е този по чл. 20, ал. 4 от Закона за статистиката.
57. „Счетоводни приходи, счетоводни разходи, счетоводен финансов резултат, активи, пасиви и собствен капитал на чуждестранно лице от държава членка на Европейския съюз, или от друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, осъществяващо стопанска дейност в страната чрез място на стопанска дейност единствено при условията на свободно предоставяне на услуги” са тези по смисъла на международните счетоводни стандарти, приложими в страната за съответната година.
58. „Счетоводни приходи, счетоводни разходи, счетоводен финансов резултат, активи, пасиви и собствен капитал на чуждестранно юридическо лице от държава членка на Европейския съюз, или от друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство” за целите на определяне на корпоративния данък по чл. 202а, ал. 2 са тези по смисъла на международните счетоводни стандарти, приложими в страната за съответната година.
59. „Разпореждане с имущество на място на стопанска дейност” е налице и в случаите на прехвърляне на мястото на стопанска дейност самостоятелно или заедно с цялото предприятие.
60. „Земеделска техника” за целите на чл. 189б са самоходните, несамоходните и стационарните машини, съоръженията, инсталациите и апаратите, използвани в земеделието.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли народни представители, които искат да вземат отношение по този текст? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на § 38 за промени в § 1 от Допълнителните разпоредби на закона.
Гласували 130 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 20.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване наименованието „Преходни и заключителни разпоредби”, подкрепено от комисията.
Гласували 112 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 5.
Наименованието „Преходни и заключителни разпоредби” е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 34, който става § 39.
Тук ще се променят тези параграфи, тъй като за хазарта приехме други. Съобразно новата номерация на параграфите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да разбирам, че в § 39 номерацията на параграфи 13, 28, 33 и 34 следва да бъдат съответни съобразно приетите решения?
Подлагам на гласуване редакцията на § 39 за съответна промяна в параграфи, посочени в доклада на комисията като 13, 28, 33 и 34, които следва да бъдат преномерирани съобразно вече приетите решения от нас.
Гласували 126 народни представители: за 106, против 2, въздържали се 18.
Текстът на § 39 е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията предлага да се създаде нов § 40, а именно:
„§ 40. Намалението на корпоративния данък по отменения чл. 186 се натрупва с друга държавна помощ, одобрена с решение на Европейската комисия или получила разрешение по чл. 9 от Закона за държавните помощи за придобитите дълготрайни материални и нематериални активи, до максимално допустимия интензитет на помощта, определен с Карта на националната регионална държавна помощ.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване редакцията на новия § 40.
Гласували 124 народни представители: за 108, против 1, въздържали се 15.
Параграф 40 е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на комисията за нови параграфи 41, 42 и 43:
„§ 41. Данъчното облекчение по чл. 189б се прилага след установяване на положително решение от Европейската комисия за съвместимост с правилата в областта на държавните помощи. При условие, че Европейската комисия постанови положително решение до 31 март 2011 г., данъчното облекчение може да се приложи и за 2010 г. Преотстъпване на авансови вноски на корпоративен данък на земеделските производители не се допуска до датата на положителното решение на Европейската комисия.
§ 42. Администратор на държавната помощ по чл. 189б е министърът на земеделието и храните. Министърът на земеделието и храните уведомява Европейската комисия по реда и процедурите, установени в Закона за държавните помощи.
§ 43. Корпоративният данък се преотстъпва по реда на чл. 189б в срок до 31 декември 2013 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли съображения от народни представители относно редакцията на тези три параграфа? Няма.
Подлагам на гласуване ан блок редакцията на § 41, 42 и 43.
Гласували 125 народни представители: за 112, против 1, въздържали се 12.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: От § 35 до § 42 комисията подкрепя текста на вносителите за параграфи: 35, който става 44; 36, който става 45; 37, който става 46; 38, който става 47; 39, който става 48; 40, който става 49; 41, който става 50, и § 42, който става § 51.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване ан блок параграфи от 44 до 51 включително.
Гласували 127 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 20.
Текстовете са приети, а с това е приет и на второ четене Законът за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане.
Почивка до 11,30 ч.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ.
Госпожо Стоянова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо председател, ще направя процедура в залата да бъдат допуснати: господин Владислав Горанов – заместник-министър на финансите; госпожа Венетка Тодорова – началник-отдел „Данъчна политика”; госпожа Пенка Драгнева – директор на дирекция „Данъчна политика”; господин Красимир Николов – заместник-директор на дирекция „Митници”, господин Божидар Алексов – директор на дирекция „Акцизи” в Агенция „Митници”, и госпожа Наташа Петрова – началник-отдел „Акцизи” в Агенция „Митници”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 95 народни представители: за 94, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят гостите в пленарната зала.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „Доклад от Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 902 01 34, внесен от Министерския съвет, приет на първо гласуване на 4 ноември 2009 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за наименованието на закона.
Гласували 112 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Постъпило е предложение от народните представители Делян Добрев и Димитър Главчев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 3 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея:
а) точка 3 се изменя така:
„3. лица, които в нарушение на този закон са произвели или участвали в производството на акцизни стоки, държат или са участвали в държането на акцизни стоки, разпореждат се или са се разпоредили с акцизни стоки, за които не е бил заплатен акциз или акцизът е бил заплатен частично;”.
б) в т. 6 думите „по т. 5, когато задължен за заплащането на акциза е данъчният представител” се заменят с „когато лицата по т. 5 са изпълнили задълженията си по този закон”.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Когато няколко данъчнозадължени лица са отговорни за заплащането на акциза, те са солидарно отговорни.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли народни представители, които искат да вземат отношение по този текст? Няма.
Моля, гласувайте редакцията на § 1, съгласно предложението на комисията.
Гласували 115 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 16.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 2 е постъпило предложение на народните представители Делян Добрев и Димитър Главчев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 8 след думите „е обект за дестилиране” се добавя „с обща вместимост на съдовете до 500 литра включително”.
2. В т. 25:
а) в буква „а”:
аа) в подбуква „дд” накрая думите „и Гибралтар” се заличават;
бб) създава се подбуква „жж”:
„жж) за Република Финландия: Оландските острови;”
б) в буква „б” се създава подбуква „дд”:
„дд) суверенните бази на Обединеното кралство Акротири и Декелия се третират като движения с начало във или предназначени за Кипър;”.
3. В т. 28 думите „не е лицензиран складодържател, но” се заличават.
4. В т. 29, изречение първо думите „не е лицензиран складодържател, но” се заличават, думата „конкретно” се заменя с „еднократно определено” и след думата „стоки” се добавя „в рамките на двумесечен период”.
5. Създава се т. 29а:
„29а. „Регистриран изпращач” е лице - вносител на акцизни стоки, което при определени условия има право да изпраща акцизни стоки, които са допуснати за свободно обращение едновременно с поставянето им под режим отложено плащане на акциз, предназначени за друга държава членка. Регистрираният изпращач не може да складира или да получава акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз.”
6. Създават се т. 39 - 44:
„39. "Пазарна цена" е сумата без данъка върху добавената стойност и акциза, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока по сделка между лица, които не са свързани.
40. „Компютърна система” е система за компютризиране на движението и контрола на акцизни стоки съгласно чл. 1 от Решение
№ 1152/2003/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 юни 2003 г. за компютризиране на движението и контрола на акцизни стоки.
41. „Доставка на акцизни стоки” е еднократно движение на определено количество акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз.
42. „Изпращач” е лицензиран складодържател-изпращач или регистриран изпращач, който изпраща акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз.
43. „Получател” е лицензиран складодържател, регистриран получател, временно регистриран получател или лицата по чл. 21, ал. 1, т. 1 и 3, които са посочени като получател в електронния административен документ при движение на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз.
44. „Регистриран електронен административен документ” е електронен административен документ, на който митническите органи са определили уникален административен референтен код.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли становище по редакцията на § 2?
Заповядайте, господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Имам едно предложение за промяна в количеството, което е посочено тук за казаните. В текста е посочено – 500 литра. Какво имам предвид? Обикновено в населените места, дори и в най-малките села, тези обекти – така наречените „Специализиран малък обект за дестилация”, както е посочено в закона, има по два или три казана. Тези казани – така наречените малки казани, са с вместимост 250-300 литра, а големите са 400-500 литра. В момента, може би повечето от вас са изпитвали това удоволствие да варят ракия.
Обикновено в кампания – есенно време, се правят списъци и хората чакат с дни, като през това време се вари денонощно ракия. Има хора, които денонощно варят ракия или чакат по няколко дни.
Ако ние приемем този текст, така както е посочено с 500 литра, първо, че ще се наложи да събаряме част от казаните, които и в момента са изградени и са, както казваме, традиция и от години ги има тези малки обекти и не виждаме смисъла, първо, от една такава мярка, второ, че достатъчно се нагнети напрежение сред хората.
Нашето предложение е да е „до 1000 литра”, за да може да не се вземат тези мерки и да е в едни разумни граници. Съгласни сме, че все пак трябва да има някакво ограничение, за да не станат тези малки обекти в големи центрове за производство на алкохол, но да не изпадаме в някакви ситуации, някакви малки количества, което ще доведе до други напрежения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли реплики? Няма.
Има ли други народни представители, които имат съображения относно обсъждания текст? Не виждам.
Подлагам на гласуване направеното предложение от името на народния представител Красимир Велчев в чл. 4, т. 8 след думите „е обект за дестилиране”, се добавя „с обща вместимост на съдовете до 1000 литра включително”.
Гласували 117 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване пълния текст на § 2, съгласно предложението на комисията с направената промяна от току-що приетото решение.
Гласували 106 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Постъпило е предложение от народните представители Делян Добрев и Димитър Главчев за нов параграф.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 3:
„§ 3. В чл. 9, т. 1 думите „на Република България” се заличават.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме редакцията на новия § 3, съгласно предложението на комисията.
Гласували 118 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 12.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме § 4.
Гласували 108 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение от народните представители Делян Добрев и Димитър Главчев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 5:
„§ 5. В чл. 20, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 накрая се добавя „както и извеждането на акцизни стоки от специализиран малък обект за дестилиране и обект за винопроизводство на малък винопроизводител”.
2. Точка 7 се отменя.
3. Създава се т. 12а:
„12а. обратното въвеждане на акцизни стоки на територията на страната, изпратени от регистриран изпращач;”.
4. Създават се т. 21 и 22:
„21. производството, държането или разпореждането на акцизни стоки, за които в нарушение на този закон не е заплатен акциз или акцизът е заплатен частично;
22. получаването на акцизни стоки от лицата по чл. 21, ал. 1, т. 1 и 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не виждам желаещи за отношение по този текст.
Гласувайте редакцията на § 5, съгласно предложението на комисията.
Гласували 125 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 15.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме текста на вносителя за § 5, който става § 6.
Гласували 122 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 11.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Постъпило е предложение от народните представители Делян Добрев и Димитър Главчев.
Комисията подкрепя по принцип предложението, като по ал. 9 е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 7:
„§ 7. В чл. 24 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 4 думите „от 2710 19 81 до 2710 19 99” се заличават.
2. В ал. 3 накрая се добавя: „като освобождаването на енергийните продукти за плавателните средства по ал. 1, т. 1 се прилага и при условие, че горивата са маркирани. Маркирането се извършва само в данъчен склад при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.”
3. Създават се ал. 7 и 8:
„(7) Действието на удостоверението по ал. 4 се прекратява с решение на началника на компетентната митница, което подлежи на предварително изпълнение, освен ако съдът разпореди друго. Прекратяването се извършва при условия, определени с правилника за прилагане на закона.
(8) Решението по ал. 7 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласувайте редакцията на § 7, съгласно предложението на комисията.
Гласували 131 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 13.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народните представители Делян Добрев и Димитър Главчев за нов параграф.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 8:
„§ 8. В чл. 24а, ал. 5 се създава изречение второ: „При констатиране на непълноти или нередовности в подадените документи, началникът на компетентната митница определя 14-дневен срок за отстраняването им, до изтичането на който срокът за произнасяне по изречение първо спира да тече.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме редакцията на § 8.
Гласували 118 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народните представители Делян Добрев и Димитър Главчев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 9:
„§ 9. В чл. 25, ал. 1, в текста преди т. 1 преди думата „Лицензираните” се добавя „До освобождаване за потребление на акцизните стоки”, а думите „или платеният акциз се възстановява” се заличават.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме § 9.
Гласували 117 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Постъпило е предложение от народните представители Делян Добрев и Димитър Главчев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 10:
„§ 10. В чл. 27 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 4 навсякъде думите „регионалната митническа дирекция” се заменят с „Агенция „Митници”.”
2. Създава се ал. 11:
„(11) В случаите по ал. 9 и 10 акцизът се възстановява в 30-дневен срок от датата на издаването от митническите органи на протокол за констатираната автентичност на бандеролите. Протоколът за констатирана автентичност се издава не по-късно от 60 дни от подаване на искането за възстановяване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля гласувайте редакцията на § 10, съгласно предложението на комисията.
Гласували 120 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Постъпило е предложение от народния представител Делян Добрев и Димитър Главчев за нов параграф.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 11:
„§ 11. В чл. 28 т. 7 се изменя така:
„7. за тежкото гориво, втечнения нефтен газ (LPG), смазочните масла, включени в код по КН от 2710 19 71 до 2710 19 93 и другите смазочни масла, включени в код по КН 2710 19 99 – количеството, измерено в тонове;”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме нов § 11, съгласно предложението на комисията.
Гласували 114 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Постъпило е предложение на народните представители Диан Червенкондев и Валентин Николов за нов параграф.
Комисията подкрепя предложението.
Постъпило е още едно предложение на народните представители Делян Добрев и Димитър Главчев за нов параграф.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 12:
„§ 12. В чл. 29 се правят следните изменения:
1. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Данъчната основа за облагане с акциз за тютюна за пушене (за лула и цигари) е количеството тютюн за пушене, измерено в килограми.”
2. В ал.3:
а) в текста преди т. 1 думите „и 2” се заличават;
б) в т. 2 думите „и 7” се заличават;
в) в т. 5 думите „и 2” се заличават.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли желаещи за изказвания? Не виждам.
Моля, гласувайте новия § 12 в редакцията, която ни беше представена.
Гласували 119 народни представители: за 106, против 5, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Постъпило е предложение на народния представител Яне Янев и група народни представители за нов параграф:
„I. Създава се § 9:
„§ 9. В чл. 31 се правят следните изменения:
1. В т. 1 думите „1.50 лв.” се заменят с „2.20 лв.”.
2. В т. 5 думите „1100 лв.” се заменят с „1500 лв.”
II. Параграф 9 става § 10 и всички останали параграфи се преномерират.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 13:
„§ 13. В чл. 31 се правят следните изменения:
1. В т. 5 думите ”1100 лв.” се заменят с „ 1250 лв.”
2. В т. 6 думите „550 лв.” се заменят с „625 лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: От вносителите има ли желаещи да вземат отношение по предложението?
Заповядайте, господин Матов.
ДАРИН МАТОВ (РЗС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Парламентарната група на „Ред, законност и справедливост”, както винаги, предлага една последователност в своите предложения. Изменението, което предлагаме, е в т. 1 на чл. 31 - думите „1,50” да се заменят с „2,20” – става въпрос за акциза на бирата, и в т. 5 думите „1100 лв.” се заменят с „1500 лв.” – става въпрос за акциза на етиловия алкохол. И в двата случая става въпрос на хектолитър градус Плато.
Искам да кажа, че законодателно и данъчно бирата се фаворизира изцяло за сметка на родното производство, а именно на ракията, виното и лозарството. И тук стои въпросът дали вместо да се рекламираме като наследници на траките – първите винопроизводители в Европа и в света, което може да бъде лицето на българския туризъм и да привлича цял свят заедно с тракийските могили и гробници, ние ще се превръщаме в една северна страна, която занемарява собственото си лозарство за сметка на производството на бира от ечемик и хмел.
Искам да кажа още в началото, че 95% от пивоварните в България са чужди.
Другото изключително важно нещо е, че суровините са предимно вносни. Става въпрос за хмела и за пивоварния ечемик. Двете големи фирми, които държат пивоварния пазар в България, са основно „Брю инвест” и „Интербрю”. В тази връзка искам да кажа, че в България е един от най-ниските акцизи в Европа, а дори и в света. Става въпрос за 0,767 евро на хектолитър градус Плато, което е равно на 1,50 лв., каквато е ставката в момента в България. Само за сравнение ще ви кажа, че една от фирмите - собственици на пивоварни фабрики в България, която е холандска, в Холандия акцизът е 25,11 евро на хектолитър градус Плато. Така че можете спокойно да си направите сметката за каква разлика става въпрос в акциза на бирата.
Другото нещо, което искам да спомена, е за консумацията на бирата, която за 2008 г. е 564 млн. литра. Ако приемете нашето предложение, ще има два ефекта. Първият ефект ще бъде фискалният, от което приходите в републиканския бюджет ще бъдат около 80 млн. лв. Вторият, който е не по-малко важен, е социалният ефект, а именно прекъсването на тази традиция и ограничаване на тревожното увеличаване на консумацията на бира от непълнолетни.
Другото нещо, свързано с бирата, което искам да предложа като факти и данни за съпоставка, е, че с нашето предложение за увеличение на акциза на бирата - ще се увеличи със 7 стотинки за най-разпространената продавана бутилка от 0,5 литра, което аз лично смятам, че не е особен проблем и няма да окаже влияние върху цената на крайния производител по една проста причина, защото производителят може да си намали цената за сметка на увеличения акциз и при това положение отново цената на бирата ще бъде същата.
В същото време казах, че суровините хмел и пивоварен ечемик, които се внасят в България, и използването на родното производство на хмел и пивоварен ечемик си мисля, че не съответства на количеството произведена бира. Дълбоко се съмнявам в това и по-скоро смятам, че тук играе роля водата и спиртът, защото аз лично като консуматор на бира напоследък забелязвам изключително ниското качество и след употреба, разбира се, ме боли главата. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Моля да се ориентирате към приключване, времето изтече.
ДАРИН МАТОВ: Искам само да приключа с това, че за да може държавата да събере адекватни на продажбите и производството суми от акциза върху бирата, е уместно, според мен, да се въведе еднаква ставка за облагане на всички алкохолни продукти - спиртни напитки и бира, на базата процент алкохолно съдържание. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Има ли реплики към изказването на господин Матов? Не виждам желаещи.
Заповядайте за изказване.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! От името на парламентарната група на ГЕРБ искам да кажа, че няма да подкрепим предложението на „Ред, законност и справедливост”, включително за бирата. Има и леко противоречие в изказването на колегата. От една страна, каза, че има увеличаване, тъй като се забелязвала повишена употреба на бира от малолетни. В следващия момент каза, че това няма да се отрази на крайната цена или ще се отрази съвсем леко. Следователно не това е целта.
Същото важи и за акциза върху твърдия, метиловия алкохол.
Няма да подкрепим и предложението на Министерския съвет. Казвам това от името на парламентарната група на ГЕРБ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Други изказвания?
Заповядайте, имате думата.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Парламентарната група на Коалиция за България също няма да подкрепи повишаването на акцизите както за бирата, така и за алкохола. Ние сме по принцип против повишаването на акцизите.
Ще изтъкна само няколко допълнителни аргумента. Когато беше разглеждан въпросът от Комисията по бюджет и финанси, представителите на пивоварните в България декларираха, че изкупуват около 30% от ползваните хмел и пивоварен ечемик от България. Тоест, ако се произвежда повече, биха изкупували повече. Следователно България има полза от високото производство на бира, защото се изкупува всичко, което се произвежда като суровина.
От друга страна, там са ангажирани около 45 хиляди души български работници, които получават реални доходи и заплати. Макар да има реално намаление в производството и консумацията на бира във връзка със стагнацията и икономическата криза, посягайки върху бирата, качвайки акциза на бирата, ние ще посегнем фактически върху доходите на тези 45 хиляди души, върху цялата индустрия, което не е в интерес нито на българския потребител, нито на производството, нито на работниците, ангажирани с него. Затова твърдо няма да подкрепим предлаганите промени както от колегата Матов, така и от Министерския съвет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Има ли други желаещи?
Господин Янев, заповядайте.
ЯНЕ ЯНЕВ (РЗС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Вчера българският министър-председател Бойко Борисов проведе среща с парламентарните групи и изтъкна важни, съществени мотиви за преразглеждане на някои предложения, направени от нашата парламентарна група и от останалите колеги от Синята коалиция и от ГЕРБ. След като чухме мотивите на премиера, разбира се, оставяйки с разбирането, че има много тежки и нерешени проблеми, свързани преди всичко с вноса на етилов алкохол, ще оттеглим нашето предложение за т. 5 – замяна на думите „хиляда и сто” с думите „хиляда и петстотин”.
Но по отношение на бирата позицията ни остава непроменена, тъй като премиерът искаше от нас подкрепа само по отношение на ракията, по-точно, имаше предвид дребните производители.
Тук обаче е мястото да направя едно изключително важно разяснение. Бих искал, госпожо председател, да получим пояснение от представителите на Агенция „Митници” колко литра етилов алкохол годишно се внасят в България? Колко е вносът през 2008 и колко е вносът през 2009 г.? Кои са основните вносители на етанол в България? Освен това бих искал да запозная колегите народни представители със следното: един кубик алкохол тежи по-малко от един кубик вода. Ако се направят изчисленията, например 10 кубика внесен етанол се приравняват на 10 милиона литра етанол. Това прави някъде около 25 милиона литра при 40-градусова алкохолна напитка. Ако направите цялата калкулация на дистрибуторските мрежи на алкохола в цялата страна, съпоставите я с митническите справки, ще видите, че разликата е огромна, колосална: всички тези пари без изключение са в сивия сектор, защото не е въведен строг контрол, в това число и в пивоварната индустрия.
Искам да чуя най-вече от представителите на митниците, когато правят проверка, имат ли надеждни устройства, с които да се измерва количеството произведена бира? Същото е и за алкохола от вносен спирт.
Затова е редно правителството да вземе мерки и преди всичко да се стигне до формулата да има акциз върху единица мярка на чист спирт. Само така могат да се ловят контрабандистите, нелегалните производители и търговците на алкохол. Акцизът в много по-малка степен касае производителите на домашна ракия от така наречените селски казани.
Тук трябва едно към едно да изкараме истината най-после на бял свят: този дебат не е за бай Иван от с. Лешница, а е много по-голям, става въпрос за огромни нелегални партиди, които са в ръцете на по-малко от 100 души в държавата. Става въпрос за огромни спекулативни печалби и трябва час по-скоро правителството да даде информация кой стои зад всички тях. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Янев. Всъщност, Вие оттегляте само т. 2, т. 1 остава за гласуване.
Има ли желаещи да вземат отношение по предложенията? Не виждам.
В такъв случай преминаваме към гласуване.
ЯНЕ ЯНЕВ (РЗС, от място): Помолих да вземат отношение представители на Агенция „Митници”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Никой не поиска да вземе думата. Надявам се, ако не днес, в следващ момент ще получите отговор, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (РЗС, от място): За какво са тук тогава?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Нека изчакаме дали ще поискат думата. Може би нямат готовност в момента да дадат точни данни.
ЯНЕ ЯНЕВ (РЗС, от място): Ако нямат готовност по тези важни въпроси, просто не знам за какво имат готовност?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Много Ви моля, господин Янев. Просто не мога да Ви отговоря, не съм представител на Агенция „Митници”, нямам тази информация.
Искате ли да вземете отношение?
Има думата господин Красимир Николов – заместник-директор на Агенция „Митници”.
КРАСИМИР НИКОЛОВ: Добър ден, госпожо председател.
Дами и господа народни представители, като представител на Агенция „Митници” не бих могъл да коментирам размера на тарифната ставка, но мога да коментирам вида на продукта и контрола, който евентуално би могъл да се осъществи върху него, и съответно ефектите, които биха могли да се получат.
ЯНЕ ЯНЕВ (РЗС, от място): Но размерът е най-важното. (Шум, реплики и смях.)
КРАСИМИР НИКОЛОВ: Ставката в момента е върху точно определено количество. Тя е върху хектолитър 100о чист спирт. Така се преизчислява всяко количество, за да може да се пресмята точно ставката.
Като статистика мога да ви кажа, че от началото на годината до този момент в страната са внесени от други страни, включително и държави - членки на Европейския съюз, общо около 12 хил. хектолитра. Мисля, че точната цифра до края на м. октомври е 12 хил. 038 хектолитра етилов алкохол и е заплатен съответно около 13 млн. 500 хил. лева акциз за това количество.
Относно това, което каза господин Янев. Всъщност идеята на всички промени в Закона за акцизите, така както вие в момента го гласувате, е точно тази – да се засили контролът върху производството в тези точки, където всъщност може още в самото начало на производствения процес да се измери точното количество спирт, който е произведен, или съответно друг такъв акцизен продукт, който е в течна форма. Идеята е да се измери количеството и вече по този начин, хващайки суровината в самото начало, да може да се определи дължимият акциз, който би трябвало да бъде внесен в бюджета впоследствие, тъй като практиката показа, че веднъж разпространена в търговската мрежа, след това контролът е изключително труден и неефективен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Господин Имамов, заповядайте за изказване.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Нямах намерение да вземам думата, съвсем накратко искам да кажа следното. Акцизът като косвен данък е косвено или частично регулируем от Европейския съюз. Така е и с ДДС. Значи ние не можем да си измисляме начини на облагане по отношение на този данък. Има точно определени кодове, които се регулират на европейско равнище. Там е казано точно по какъв начин трябва да бъдат групирани акцизните стоки и как да бъдат облагани, така че темата за дискусия в тази посока е излишна, безполезна.
Що се отнася до самия данък, имайте предвид, че в бюджета, който вие сте подготвили, уважаеми колеги, са предвидени около 4 млрд. 500 млн. лв. приходи, от които 48%, забележете, са от акциз от тютюн, тютюневи изделия, цигари и т.н., 46% са от горива, а останалите 8% - от други акцизни стоки. Можете да си представите къде е и какво е мястото на алкохола в приходите за фиска. Това е така, защото продажбата на акцизни стоки от групата на алкохола и алкохолите, независимо какви са те, в момента не е регулирана и там сивият сектор е изключително голям. Има сериозни обвинения, вие знаете, по отношение на бандеролите, по отношение на фалшификация на бандеролите, по отношение фалшификации на алкохола и т.н. Държавата има сериозен проблем с продажбата на алкохола като акцизна стока. Ако управляващите това не го регулират, бюджетът ще страда от липса на средства по отношение на облагането на тези стоки.
Също така не мога да приема твърдението, че дискусията не засяга дребните производители. Не е така. Известно е на всички, че ако ние увеличаваме общия акциз, това моментално води до увеличение и на акциза на домашната ракия, защото ясно е казано, че те дължат 50% от стандартния акциз.
Що се отнася до малките казани, митницата трябва да извърши също една огромна работа да регулира този процес. Явно в момента ние робуваме на някаква традиция, но тя е криво разбрана и не води до някакви положителни процеси по отношение на ограничаване на алкохолизма в българското село. Това са проблеми, които трябва да бъдат дискутирани и да се търси решение и в парламента включително. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Има ли реплики към изказването на господин Имамов? Няма.
Други желаещи народни представители да вземат отношение? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Първо подлагам на гласуване предложението на народния представители Яне Янев и група народни представители за създаване на нов § 9 със следното съдържание – в чл. 31 се правят следните изменения:
1. В т. 1 думите „1.50 лв.” се заменят с „2.20 лв.”
Моля, гласувайте.
Гласували 132 народни представители: за 14, против 96, въздържали се 22.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението, което е направено от комисията за създаване на нов § 13 в редакцията, която беше прочетена.
Гласували 136 народни представители: за 10, против 97, въздържали се 29.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 9 е постъпило предложение на народните представители Мартин Димитров и Иван Иванов:
„І. В § 9, т. 1 се правят следните изменения:
1. Буква „б” да отпадне.
2. Създава се нова буква „в” със следното съдържание:
„в) В т. 8 думите „и съответстващ” се заменят с „или на продукт с код по КН 2207 10 00, съответстващи.”
3. Досегашната буква „в” става буква „г”.
ІІ. В § 9, т. 2, буква „б” да отпадне.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Валентин Николов и Диан Червенкондев.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Делян Добрев и Димитър Главчев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 13:
„§ 13. В чл. 32 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 4 думите „565 лв.” се заменят с „600 лв.”;
б) в т. 7 думите „и биоетанол с код по КН 2207 20 00” се заличават, а думите „които отговарят” се заменят с „който отговаря”;
в) създава се т. 10:
„10. за тежки корабни горива с кодове по КН от 2710 19 61 до 2710 19 69 – 600 лв. за 1000 кг.
2. Алинеи 2, 3, 4, 5 и 6 се отменят.
3. В алинеи 7 и 8 думите „и 2” се заличават.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин Димитров, желаете ли да обосновете предложението си? Заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, дами и господа! Става въпрос за предложението, което сме направили заедно с господин Иван Николаев Иванов – биоетанолът да не се облага с акциз. Виждате, че в окончателната редакция на комисията този текст отпада.
Има много важен принцип – ще вървим ли, колеги, в европейската посока за необлагане с акциз на биогоривата? Ще развиваме ли този отрасъл в България? Знам, че вероятно някой, който е добре запознат, ще ми отговори, че процедурата по нотификация с Европейската комисия не е завършила и че има проблеми от такова естество. Въпреки това как да развиваме тази индустрия и как в огледален закон, в който сега приемаме задължително приложение на биодизел и биоетанол, изведнъж в другия паралелен закон казваме, че няма да ги освободим от акциз?! Как ще стане тази работа?! Как ще имат стимул търговците и производителите да изпълнят нашия паралелен закон?
Иска ми се тук, ако има политическа воля, този въпрос да бъде решен, защото е много важен. Ще изпълняваме ли наистина тази европейска директива за биогоривата? Ако ще я изпълняваме, по-добре е да сложим стимули. Ако няма стимули, няма да се развие биоиндустрията. Без стимули не става! Това се видя през последните години – няма ли стимул, няма резултат. Тук е моментът и това е точката, по която трябва да има гласуване. Ако тук не сложим стимулите, няма да ги има никъде.
Обръщам се към всички членове на икономическата комисия - колеги, заедно с огромно мнозинство, гласувахме задължително приложение в транспорта на биодизел и биоетанол. Сега е моментът обаче да освободим от акциз биоетанола. Иначе това задължително приложение ще остане на книга и няма да има задължително приложение. Затова се надявам да постъпим принципно и да подкрепим тези текстове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Димитров.
Има ли реплики към изказването? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Панчев.
СПАС ПАНЧЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! През последните години земеделските производители бяха подпомагани с редица държавни помощи, които се усвояваха чрез Държавен фонд „Земеделие”. За първи път през 2006 г. в Закона за акцизите бяха предвидени и субсидии чрез гласуваните промени за преференции в заплащането на акциза на моторните горива. Възстановяването на акциза ставаше чрез Агенция „Митници”, като в съответствие с Наредба № 3 земеделските производители доказваха правото на ползване на земя. Приблизително 22 млн. дка обработваема земя беше дотирана (подпомагана), като на един декар се признаваха 7,3 л възстановен акциз. Ежегодно до средата на годината в Агенция „Митници” се представяха списъци и се искаха дължимите суми по акциза. Два пъти в годината той се връщаше. По този начин в последните четири години – от 2006 до 2009 г. земеделските производители получиха 220 млн. лв. като субсидия. За тази година субсидията е в размер на 87 млн. лв., което представлява 4,1 лв. на декар. През 2010 г. тази помощ трябваше да се нотифицира. В бюджета за 2010 г. няма предвидени средства в тази връзка.
Бяха предложени различни варианти за усвояване на тези средства.
Първият беше за оцветяване на горивото, което земеделските производители използват – механизъм, който е ползван през 60-те години на миналия век в някои държави, тромав механизъм, изискващ много административни разходи, допълнително изграждане на складова база при производителите, а също и резервоарен парк при земеделските производители, контрол и т.н.
Беше предвиден и втори вариант за помощ в размер на 70 млн. лв. в бюджета – за компенсиране на акциза за горива, като те бъдат плащани допълнително като национални доплащания. Трябва да се има предвид, че това няма да е държавна помощ, което е съществена разлика от националните плащания.
Нашето становище е, че следва държавната помощ да бъде нотифицирана за периода 2010-2013 г. Възстановяването може да стане или по досега действащия механизъм чрез Агенция „Митници”, или по друг начин, който бъде решен. Независимо че нотификацията може да бъде извършена през месеците март и април следващата година от Министерството на земеделието и храните и Министерството на финансите, тя може да се приложи веднага, тоест да действа от началото на 2010 г. при отделен бюджет. Това е нашето предложение, за да не бъдат ощетени земеделските производители и да помогнем, та българското земеделие да се развива в устойчиви темпове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Има ли реплики към изказването на господин Панчев?
За първа реплика има думата госпожа Танева.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Панчев, Вие принципно и може би съвсем обективно изложихте историята около дебата по отношение на това облекчение – държавна помощ за земеделските производители. (Реплика на Мая Манолова.)
Искам да кажа, че в трите години, през които са прилагани тези облекчения, от тези 220 млн. лв. не са усвоявани толкова.
Второ, да, помощта следваше отново да се нотифицира през 2010 г. До м. март не може да се получи нотификация.
След консултациите, които направихме, вероятността да получим нотификация на режима за ползване на облекчения за земеделските производители на използваното гориво беше след м. юни. Това означава, че земеделските производители теоретично можеха да се ползват от това облекчение единствено за есенните обработки.
След многобройните разговори, които проведохме в много конструктивен дух с Агенция „Митници”, с Министерството на финансите, включително и с Фонд „Земеделие”, с най-големите производители и търговци на горива, които обективно доказаха, че няма готова дистрибуционна система за доставка на маркирани горива, вследствие на реформите в Агенция „Митници”, намаляването на персонала и много тежкото администриране на досегашния начин за ползване на акциза, най-доброто предложение беше това, което и ние приехме за Земеделската комисия – 70 млн. лева като облекчение за акциза да бъдат предоставени към националните доплащания.
Аз съм съгласна с Вас, че така записан текстът, това не е държавна помощ. В крайна сметка е важно какво подпомагане в общ план ще получат земеделските производители. Като национални доплащания ние имаме още много голям таван или резерви да увеличаваме тези национални доплащания, за което бюджетът няма тази възможност. Така че решението тези 70 млн., които са теоретичната възможност за целогодишното усвояване на облекчението на земеделските производители, ще бъде усвоено по възможно най-простия администриран ред, а това е именно чрез предоставяне на тези средства направо към директните плащания. В този смисъл земеделските производители в национален мащаб ще получат напълно облекчението си за акциза.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Господин Панчев, ще се възползвате ли от правото си на дуплика? Заповядайте.
СПАС ПАНЧЕВ (КБ): Разбира се, Вие сте права, че търсите механизъм. Аз присъствах на обсъжданията. Истина е, че 70 млн. лв. ще донесат по 2,45 лв. на декар обработваема земя на земеделските производители и това все пак е някаква помощ пред възможността да не получат нищо. За мен е важно земеделските производители да получат помощ.
Що се отнася до това, че няма да има време, наистина 2-3 месеца е времето, необходимо за нотификация на едно искане. Струва ми се, че при по-активна работа и така бихме могли да използваме тия възможности, които, за съжаление, не използваме.
Не искам да репликирам за тези 220 милиона лв. Естествено, те са ми дали като анализ за изразходваните средства през тези години, и 88 млн. лв. или 4,15 лв. на декар са сумите, които са предвидени за тази година в бюджета и се изплащат. Аз използвам данни на статистиката, а не измислени от мен цифри. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин Агуш иска думата, както и заместник-министър Горанов. Ако искате, да чуем първо заместник-министъра. Може би някаква информация и обяснение ще бъдат полезни за дебата.
Заповядайте, господин Горанов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаема госпожо председател, исках да обясня защо работната група и Бюджетната комисия предлагат да не бъде подкрепено предложението на народния представител Мартин Димитров.
Предложението е против отпадането на нулевата ставка за биоетанола. Няма стандарт за използването на биоетанола в чист вид като моторно гориво. За да бъде използван като моторно гориво биетанолът трябва да бъде смесен в определено процентно съотношение до 5% с базов бензин, което се извършва задължително в данъчен склад.
В тоя смисъл, докато не бъде смесен – това смесване се регламентира с изменението и допълнението на Закона за възстановяваните и алтернативни енергийни източници и биогорива, който е предмет на разглеждане от парламента, той си остава спирт по същество, а не гориво и не може да се освободи за потребление в чист вид с цел използването му за гориво.
За биоетанол в чист вид не може да се прилага нулева ставка. Предвидена е намалена ставка за безоловен бензин, съдържащ биоетанол в нормативното определено съотношение. Тази ставка обаче може да се прилага, тя е нотифицирана, имаме вече разрешение от Европейската комисия, но тя може да се прилага след приемане на съответните изменения, които да регламентират реда на смесване и санкциите, евентуално при злоупотреби с биоетанола в качеството му на чист спирт.
В тоя смисъл отпадането на нулевата ставка е, за да може да се премахнат възможните злоупотреби в момента.
Биодизелът и в момента може да се използва, защото имаме стандарт на използване на биодизела като гориво. Ние не сме против възможността за използване на етиловия. Тя е регламентирана в закона и в предложените изменения в Закона за възобновяемите алтернативни енергийни източници и биогорива.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Горанов.
Господин Агуш, имате думата.
АРИФ АГУШ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, взимам думата по отношение поправката на господин Димитров за премахване на нововъведената ставка на биоетанола. Биоетанолът и досега е със ставка нула. Законът за възобновените енергийни източници позволява смесването като на видно място се поставят качествата на новополучената смес там, където се продават. Така че няма никаква логика да се връща някаква ставка или да се слага ставка, която впоследствие в Закона за възобновяемите енергийни източници смесването на биоетанол 2% става задължителна от 1 март 2011 г. Просто за няколко месеца да слагаме ставка за биоетанола, да влизаме в противоречие с европейската Директива 2003/300 от 23 август е неправилно.
Мисля, че залата би могла и трябва да подкрепи предложението на господин Димитров.
По отношение на кода на биоетанола, който в България е 2207 20 00. Това предвижда той да бъде денаториран. Самата денаторация прави спирта негоден за биогориво, защото смъква градуса на биоетанола и впоследствие самото изгаряне на оцветителя води до премахване на ефекта от смесването. В някоя държава тоя код е 2207 10 00. За сведение давам на председателя на комисията немския закон, в който категорично е записано. (Народният представител Ариф Агуш дава извадка от немския закон на председателя на Комисията по бюджет и финанси госпожа Менда Стоянова.)
Целта на всичко това е да уеднаквим стандартите в България и Европейския съюз, така че изцяло заставам зад поправката, предложена от господин Мартин Димитров. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Има ли желаещи за реплики към изказването на господин Агуш? Няма.
За изказване давам думата на господин Пенко Атанасов.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, колегата Спас Панчев даде накратко пояснение за намаления акциз на горивото за земеделските производители. Сега сме в състояние въобще да премахнем тази норма, която работи три години, мисля, че добре, вероятно със затруднения, която е факт в много европейски страни, но ние сега се отказваме от тази норма.
Тук госпожа Танева казва, че ще бъдат компенсирани земеделските производители и не е важно по какъв начин, важното е да се получат парите. Силно се съмнявам, защото не се знае по какъв начин ще бъде приет бюджетът.
Преди месец и нещо на парламентарен контрол аз зададох въпрос към министъра на земеделието и храните по въпроса за акциза на горивата. Беше ми отговорено в прав текст, че сегашното правителство ще продължи политиката на предишното правителство. Аз адмирирах това и мисля, че всички от залата го приеха.
Дами и господа управляващи, нужна е последователност в управленските решения и аз мисля, че тогава или не ви стигна времето да нотифицирате тази помощ, или нещо се случи, но вие реално се отказвате от нещо, което е достигнато. Аз наблягам на факта, че земеделските производители, от това, което следва сега от акциза и впоследствие от бюджета, ще бъдат наистина ощетени и то много сериозно. Не може да бъде прието това предложение и ние няма да гласуваме за него, защото то не е добро за земеделските производители. Благодаря.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА (ГЕРБ, от място): Това беше възможно най-доброто решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Атанасов.
Има ли реплики?
Заповядайте.
ДИМИТЪР АВРАМОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Атанасов! Вие много добре знаете, че средствата, които досега са давани под формата на държавна помощ за акциза на земеделските стопани, ще бъдат предвидени и ще бъдат дадени и следващата година на българските земеделски производители. Единствената разлика е начинът на администриране и начинът на плащане.
Ние смятаме, че е много по-добре, вместо Агенция „Митници” да се занимава с неприсъщата им дейност, да възстановяват акциза на земеделците и да проверяват фактури и документи, това да бъде направено от специализираните структури, каквато е Държавен фонд „Земеделие”. Тези пари в същия размер, в който са давани през последната година и предните години, ще бъдат предоставени на българските земеделци под формата на доплащане към преките плащания на площ и преките плащания на глава животно.
Много ви моля да не заблуждавате тук от тази трибуна народните представители и хората, които ни слушат, че ще бъдат ощетени земеделците и няма да получат средствата, които им се полагат за акциза и които са им давани досега в предните години. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за втора реплика, госпожо Танева.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА (ГЕРБ): Аз искам да допълня господин Аврамов. Няма да повтарям репликата си към господин Спас Панчев. На господин Атанасов искам да кажа, че това не е практиката във всички европейски страни. Само в три европейски страни се прилага по този начин, включително от следващата 2010 г. в една от тях няма да се прилага това облекчение по този начин с маркиране на горива.
Второто, което искам да поясня също като мотив – по този начин администриране на това облекчение до 2009 г. – нещо, което изпуснах в предишната си реплика, са установени много злоупотреби по отношение на фактури и нерегламентиране, по което тези облекчения са усвоявани не точно по предназначение. Пак искам да повторя – по този начин администрираност, реформата, която се прави в Агенция „Митници” няма наистина и капацитет да се администрира по този начин.
Извън това, отново искам да повторя, че за 2010 г. това беше възможно най-доброто решение, така че земеделските производители да получат максимално възможното, като теоретична възможна сума за облекчение от акциза. Господин Атанасов го знае много добре.
От тази трибуна искам да кажа за земеделските производители и за всички сфери, нека да бъдем обективни към обществото, нека не използваме състоянието, живота, дейността, работата на хората, на субектите в дадено производство за политически дивиденти, защото това са много сериозни неща. Нека не заблуждаваме земеделските производители за това, че ние тук като парламентарни групи от едната и от другата страна водим някакъв дебат. Те трябва да са наясно, че с решението, което ще се предложи, съгласна съм с Вас, господин Атанасов, след гласуването на бюджета на второ четене, те ще получат теоретично за облекченията максималната сума, която биха усвоили по сега действащия регламент. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Танева.
Има ли трета реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Атанасов.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Добре е, че ме репликирахте. Не ме обвинявайте в това, че аз бия камбаната! В никакъв случай! Аз съм еднакво заинтересован, както вие, земеделските производители да си получат тази помощ. Докато не стане факт това, силно съм притеснен, защото Вие казвате, че по сега действащия ред имало злоупотреби. Въпросът е в контрола! Това е! Мисля, че не подлежи въобще на съмнение.
Факт е обаче, че нещо, което сме достигнали, вие сега го отменяте. Ако да кажем чрез Агенция „Митници” въпросът ни трудно се администрира, трудно става – ние нямаме против. Вие го решете по друг начин. Нямаме против! Решете го така, че да бъде удовлетворен земеделският производител, но големият въпрос остава и виси във въздуха. В никакъв случай не искам да заблуждавам никой. Аз просто изразявам тревогата на много земеделци, които в момента гледат какво се готви, и за бюджета и са притеснени. Факт е, че ще получат по-малко пари следващата година, отколкото тази година. Това е. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте за отношение, господин Горанов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Господин Атанасов, това което се опитвате да предложите или това, срещу което възразявате всъщност, на практика означава нищо да не получат земеделците през следващата година.
Схемата за прилагане на намалени акцизни ставки за горива по регламентите на Европейския съюз може да се прилага само при оцветяване на горивата. Ако вървим към схема за оцветяване на горивата общото становище на всички производители и търговци на горива е, че това ще бъде една огромна инвестиция, която до голяма степен ще намали ефекта на съществуващото подпомагане.
Трябва да сте наясно, че съществуващата досега схема е в противоречие с регламентите и тя трябва да бъде отменена независимо от една или друга политическа воля.
Това, което предлагаме, е по най-безболезнен начин още от 1 януари следващата година ресурсът, който досега държавата е възстановявала, отново да отиде, само че този път не през приходната част, до земеделските производители, а през разходната. Ако не се възприеме този подход, няма да го има източника, с който да увеличим обема на националните доплащания, към преките плащания, и същевременно няма да можем да продължим и с възстановяването на акциза, тъй като това ще влезе в пряко противоречие с регламентите на Европейския съюз.
След дълъг дебат и именно, за да може максимално бързо средствата да стигнат до земеделските производители, ние възприехме максимално ефективното решение – невъзстановеният акциз, тоест този акциз, който няма да бъде възстановен като оценка приблизително 70 милиона, да бъде добавен към възможната сума за националните плащания към преките плащания.
Тази година с постановление от м. януари разпределихте по моя оценка един несъществуващ резерв и определихте 211 милиона. За следващата година със Закона за бюджета ние предлагаме 220. По никакъв начин не мога да приема, че Вие може да твърдите, че парите на земеделските производители ще намалеят със следващия бюджет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Има ли други народни представители, които искат да вземат отношение? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Мартин Димитров и Иван Иванов за редакция на т. 1 в § 9 с визираните предложения.
Гласували 111 народни представители: за 11, против 36, въздържали се 64.
Предложението не е прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване старата редакция на § 9, който става § 13, съгласно предложението на комисията.
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 110 народни представители: за 86, против 18, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо председател.
Постъпило е предложение на народните представители Валентин Николов и Диан Червенкондев.
Комисията подкрепя предложението.
Постъпило е предложение и от народните представители Делян Добрев и Димитър Главчев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 14:
„§ 14. В чл. 33 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създава нова т. 1:
„1. за газьол с кодове по КН от 2710 19 41 до 2710 19 49 – 50 лв. за 1000 литра;”.
2. В т. 2 след думите „до 2710 19 69” се поставя запетая и се добавя „други тежки масла, различни от смазочните, включени в код по КН 2710 19 99”, а думите „30 лв.” се заменят с „50 лв.”.
3. Създават се ал. 3 - 6:
„(3) За целите на прилагане на ставките по ал. 1 освободените за потребление акцизни стоки се придружават от документ по образец, определен с правилника за прилагане на закона.
(4) Ставките по ал. 1 се прилагат, при условие че лицето, което е освободило акцизните стоки за потребление, разполага с документа по ал. 3, заверен от лицето, което ще използва стоките за съответното предназначение, с изключение на втечнения нефтен газ (LPG) в бутилки за отопление, извеждани от данъчен склад до обект за размяна на бутилки.
(5) Лицето, което е освободило акцизните стоки за потребление, е задължено за разликата между съответната ставка по чл. 32, ал. 1 и ставката по ал. 1, с изключение на случаите, когато до датата на подаване на акцизната декларация за данъчния период лицето е получило документа по ал. 4.
(6) Когато документът по ал. 4 се получи след срока по ал. 5, лицето коригира размера на дължимия акциз по ред и начин, определени с правилника за прилагане на закона.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи за изказване? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване редакцията на § 14 за промени в чл. 33, съгласно предложението на комисията.
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 98 народни представители: за 79, против 10, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Постъпило е предложение от народните представители Делян Добрев и Димитър Главчев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 15:
„§ 15. Създава се чл.33а:
„Чл. 33а. (1) Акцизната ставка за смазочни масла с кодове по КН от 2710 19 71 до 2710 19 93 и други смазочни масла, включени в код по КН 2710 19 99, е 0 лв. за 1000 литра.
(2) В случаите, когато лица въвеждат на територията на страната стоките по ал. 1, се прилагат разпоредбите на чл. 76в, ал. 4, т. 1, 2, 3 и 5 и ал. 5.
(3) Ставката по ал. 1 се прилага само в случаите, когато стоките са в потребителски опаковки до 210 литра, предназначени за реализация на територията на страната и/или ще се използват пряко в дейности, които не представляват производство по смисъла на чл. 59.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи за изказване?
Гласувайте редакцията на § 15 за създаването на чл. 33а.
Гласували 101 народни представители: за 81, против 1, въздържали се 19.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 16:
„§ 16. В чл. 34 след думите „Ставките за” се добавя „газьол и”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме § 16, съгласно предложението на комисията.
Гласували 93 народни представители: за 78, против 1, въздържали се 14.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 17.
„§ 17. В чл. 34а, ал. 1 думите „1,40 лв.” се заменят с „2,00 лв.”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Няма желаещи за изказване.
Гласувайте редакцията на § 17.
Гласували 99 народни представители: за 83, против 6, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Постъпило е предложение от народните представители Диан Червенкондев и Валентин Николов за нов параграф.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 18, а именно:
„§ 18. Член 38 се изменя така:
„Чл. 38. Акцизната ставка за тютюн за пушене (за лула и цигари) е 100 лв. за килограм.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Желаещи за изказване? Няма желаещи.
Гласувайте редакцията на § 18.
Гласували 92 народни представители: за 73, против 15, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Постъпило е предложение от народните представители Менда Стоянова и Димитър Главчев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 19:
„§ 19. Член 39 се изменя така:
„Чл. 39. (1) Акцизната ставка за цигарите е, както следва:
1. на специфичния акциз – 101 лв. на 1000 къса;
2. на пропорционалния акциз – 23 на сто от продажната цена.
(2) Размерът на акциза по ал. 1 не трябва да е по-малък от 148 лв. за 1000 къса.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Желаещи за изказване?
Заповядайте, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, продължавам да твърдя, че е грешка такова драстично увеличение на акциза на цигарите. Нека да видим аргументите, с които го предлагате.
Първият аргумент – така било договорено с Европейския съюз. Не е вярно. Договорената стъпка с Европейския съюз е увеличение на акциза на цигарите с 64 евро на 1000 къса, а не с 76 евро на 1000 къса, както предлагате вие в момента.
Нещо повече, редица страни в Европейския съюз отложиха увеличението на акциза на цигарите от 2010 на 2012 г. с аргумент, че такова увеличение би довело до увеличение на контрабандата, на сивия сектор и би ударило по джоба пушачите в Европейския съюз.
Вторият аргумент - правите го заради борбата с тютюнопушенето и от грижа за здравеопазването. Сигурна съм, че си давате сметка, че увеличаването на цените на цигарите не е начин, по който може да се ограничи тютюнопушенето. Практиката показва, че в тези случаи пушачите преминават на по-евтини цигари, които обикновено са с по-лошо качество, тоест влошава се здравето им, или търсят контрабандни цигари, които са по-евтини.
Виждам, че сте разбрали, че през последните месеци, заради увеличението на цените на цигарите, на много места в България хората преминават на свиване на цигари от тютюн. Давате си сметка, че няма да спрат да пушат, а просто преминават на алтернативни начини. Затова предложихте и одобрихте увеличението на акциза на рязания тютюн за свиване на цигари. Тоест вие вътрешно си давате сметка, че с тази мярка няма да ограничите тютюнопушенето.
Не е верен и аргументът, че по този начин се гарантират повече средства за здравеопазване. Защото от официалния и единствения влязъл засега проект на бюджет в парламента се вижда, че не са предвидени в повече средствата за здравеопазване от този акциз.
Третият ви аргумент – повече приходи в хазната. Този аргумент е сериозен и си заслужава обсъждане. Също практиката и опитът обаче показват, че такова драстично увеличение на акциза на цигарите води до увеличаване на сивия сектор и на контрабандата, свива официалното производство, а оттам следва свиване в официалните приходи от акциз, които влизат в бюджета. Тоест мисля, че и с този аргумент няма да се постигне целта, която си поставяте.
Четвърто, продължавам да мисля, че това е сериозен удар по „Булгартабак”, а оттам сериозен социален проблем. Защото 2000 души работят в системата на „Булгартабак”. Има и много съпътстващи производства към това на „Булгартабак” и към производството на цигари: производство на хартии, целофани, коркофани, филтърни пръчки и т.н. Това са все сектори, които след това също ще пострадат – ще бъдат принудени да свиват обема си на производство и да освобождават работна ръка.
Чух един аргумент от министър Дянков, че „Булгартабак холдинг” ще издържи на този удар, защото имал стотици-милиони левове в сметките. Това е вярно. Приемам този аргумент и като добра оценка към предишното ръководство на „Булгартабак”, включително и към себе си като бивш директор. Наистина „Булгартабак” имаше пари в сметките, имаше сериозни запаси. И този аргумент обаче отпада, след като правителството принуди „Булгартабак” втори път да внесе дивидент на държавата. Два пъти, извън всякакви законови норми да внесе дивидент на държавата! И тези пари, които бяха натрупани в сметките и бяха резерв, вече ги няма там. Тоест и този аргумент отпада.
Драстичното увеличаване на акциза на цигарите, вземане или прибиране на сметките на „Булгартабак” и подготовката му за приватизация през м. март–април, когато вече ще се усети ударът от това увеличение на акциза, води само до един извод: намаляване на неговата финансова стабилност, влошаване на финансовото му състояние и продажбата му за малко пари.
Колеги, не виждам нито икономическа логика в това, което предлагате, поради тези аргументи, които изтъкнах, нито политическа. Защото създавате напрежение сред пушачите и сред бранша, който не одобрява тези мерки.
Тъй като в периода на дискусия между първо и второ четене и в комисията не постигнахме споразумение и не чухте тези аргументи, единствената надежда, която ми остава, е Бойко Борисов да дойде днес до края на заседанието в парламента и да ви помоли да коригирате това гласуване. Благодаря ви за вниманието. (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли реплики?
Заповядайте, господин Главчев.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Нинова, с първите два аргумента няма да се занимавам. Преминавам направо на третия и четвъртия аргумент. Третият аргумент беше за увеличаване постъпленията във фиска. Не можем априори да приемем, че няма да се справим с контрабандата и тези пари няма да постъпят във фиска. Нека да направим опит все пак.
С четвъртия аргумент - че това е срещу „Булгартабак”, с него сме се съобразили при предложението, което сме направили с госпожа Менда Стоянова. Там двата компонента на акциза са така разпределени, че да отговарят на интересите на „Булгартабак”. Членовете на Комисията по бюджет и финанси от вашата парламентарна група присъстваха на предложенията, които направи изпълнителният директор на „Булгартабак”, и точно, за да защитим българската марка – единствената българска марка, сме направили такова разпределение между двата компонента в елементите на данъка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи за втора реплика? Няма желаещи.
Госпожо Нинова, заповядайте за дуплика.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Наистина е добре да предприемете някакви мерки за борба с контрабандата. Не ги виждаме обаче заложени в приходната част на бюджета за 2010 г. Не виждаме увеличаване на приходите от борба с контрабандата в цигарения сектор през последните 3-4 месеца. Напротив, вижда се, че приходите в Агенция „Митници” от това перо намаляват. Знае се, дори има вече такава официална статистика, че контрабандата на цигари в страната расте през последните месеци и стига 40 и нагоре процента. (Реплики от ГЕРБ.) Направете го, ще ви подкрепим за всички мерки, които се предприемат за борба с контрабандата. То е добро за българската икономика, за бюджета, за хората, работещи в „Булгартабак”, за пушачите и за тютюнопроизводителите. Така че тук ние ще ви подкрепим.
По отношение на разпределението между специфичен и адвалорен акциз. Второто предложение, което сте направили с госпожа Стоянова, наистина е по-добро и подпомага по някакъв начин „Булгартабак”.
„Булгартабак” обаче няма само една марка цигари. И не бива да гледаме само „Виктори”. Когато говорих, аз имах предвид това, че цялото увеличение до 76 евро на 1000 къса е вредно за „Булгартабак”. Както виждате, не коментирах вътре разпределението между специфичен и адвалорен акциз, защото с корекцията във вашето мнение е постигната една по-голяма справедливост за българското производство, както и това, че вие не коментирахте, че въвеждате минимален задължителен акциз. Това е добра стъпка. Радвам се, че поне това беше взето предвид от нашите предложения и се вслушахте и в предложенията на бранша, и в разума в този случай. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на госпожа Нинова.
Има ли други народни представители, които желаят да се изкажат?
Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз споделих моето и на моята парламентарна група становище по време на първо четене. Няма да се повтарям, само искам да кажа следното. Вярно е, че са направени малки, козметични промени по отношение на двата компонента на акциза за цигарите.
Вярно е, че те са в посока на подобрение от гледна точка на българското цигарено производство. Но това не е достатъчно. Не е достатъчно! Аз пак ще повторя, съотношението на двата компонента в акциза за цигарите е антипротекционистична мярка. Това съотношение при всички положения оказва силно влияние върху пазарните дялове, не в полза на „Булгартабак”. Пушачите в България ще се преориентират към чужди цигари, което означава, като се има предвид предстоящата приватизация на „Булгартабак”, че „Булгартабак” на тезгяха ще бъде по-евтина и по-атрактивна за някои купувачи. Това е реалният резултат, който ще се постигне с този акциз.
Нещо повече, акцизната ставка за тютюн за пушене за лула и цигари е 100 лв. за килограм. Знам, че малко хора пушат лула, но много хора се преориентират към пушене на тютюн от цигари, които сами си правят. Това е тенденция в цяла Европа. В България тази тенденция се отрязва в самото си начало. Просто няма да се случи тази преориентация към по-качествени и към по-голяма възможност на пушача да избира онова, което ще пуши. Ние няма да подкрепим увеличението. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Имамов.
Има ли реплики към господин Имамов? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Всяка година, когато се прави бюджетът и пакетът от данъчни закони, се поставя въпросът за налозите върху цигарите. Този въпрос е свързан с другия въпрос – за настоящето и бъдещето на „Булгартабак”. Най-малко от всички компоненти и причини за сегашното състояние на „Булгартабак” има въпросът за налозите върху цигарите. Казвам „най-малко”, защото, разбира се, има някакво значение, но относно пазарния дял на „Булгартабак” и други фактори имат значение, например загубата на традиционни пазари. Неслучайно обикновено се говори за настоящето и бъдещето на „Булгартабак” без да се говори за миналото.
Когато се говори за миналото на „Булгартабак”, трябва да се кажат много горчиви истини. Те са престъпното управление на това предприятие по време на абсолютно всички правителства, без никакво изключение, на всички управления досега. Всички управления, всички правителства по правило си слагат послушен човек, който да управлява „Булгартабак”, защото „Булгартабак” е златната кокошка, която снася златни яйца. Но тези златни яйца, вместо да влизат в държавния бюджет и да бъдат в полза на българския народ и държава, биват изяждани от разбойници, престъпници и крадци – хора от всички политически сили, които станаха богати именно от „Булгартабак”.
Така беше и при предишното управление, по време на което госпожа Нинова беше изключително отговорен фактор в управлението на „Булгартабак”. Спомням си, че имаше някаква афера, някаква история, спомням си и каква беше тя, при която госпожа Нинова, свързана политически, а и професионално с „Булгартабак”, твърде много пострада. Спомням си, че беше така.
Пак се връщам на въпроса: „Булгартабак” е в това положение не заради акцизите, не заради двата налога – на късове и процентно, той е така предвид на обстоятелството, че първо, беше краден и заради това не беше приватизиран, а продължи да бъде в патримониума на държавата, за да продължи да бъде златната кокошка, която да снася златните яйца. Това е едната причина, поради която не беше приватизиран.
Другия въпрос, другите причини са толкова много, че няма да ги конкретизирам, да ги изброявам, да ги анализирам дълбоко, защото темата днес не е такава.
Основното и важното обаче е, че ако продължим да ги изброяваме и се спираме на тях, то е, защото тук се стигна до взаимната лъжа, че акцизът и налозите върху цигарите – върху късовете цигари, е причина за тежкото състояние на „Булгартабак”. Това не е така! Още по-малко ще бъде причина сегашното увеличение, което все пак е минимално.
Всяка година предишните управляващи – вие от БСП и от тройната коалиция, правехте такива увеличения на налозите върху цигарите, така че не демагогствайте и не говорете с думите, с които предишната опозиция говореше по тази тема за увеличение на акциза на цигарите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Шопов.
Реплики?
Заповядайте, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Благодаря.
Колеги, бих искала да ви помоля, когато обсъждаме такъв важен въпрос за икономиката на държавата, да не държим политически речи и да говорим по същество!
Изтичали парите от „Булгартабак” и не влизали в бюджета. Господин Шопов, знаете ли колко внася годишно „Булгартабак” в бюджета?! Не знаете, естествено, въпреки че от тази трибуна съм го казвала поне три пъти: 1 млрд. 300 млн. лв. всяка година от акциз, ДДС, данък дивидент и данък печалба. Това е един от големите данъкоплатци в държавата. Не си играйте така леко с думите!
Защо „Булгартабак” е в това състояние? Не е нито заради политическото управление, нито заради източването, нито заради златната кокошка, а заради влизането на България в Европейския съюз. До 1 януари 2007 г. „Булгартабак” държеше 99% от вътрешния пазар и беше монополист. От 1 януари 2007 г. задължително с присъединяването на България към Европейския съюз пазарът се отвори, либерализира се и всички големи марки влязоха на пазара. Започна конкурентна борба, борба на конкурентоспособност, качество, себестойност, цени на цигарите. Затова „Булгартабак” за няколко години загуби част от вътрешния си пазар. Дотогава всички външни цигари бяха на регистрационен режим. Правителството регистрираше на какви цени ще влизат цигарите и можеше да контролира този пазар. Оттогава насам това не може да се случи, защото е въпрос на пазарни принципи и на икономически механизми.
Казвате, че това увеличение било минимално. Това ми звучи абсолютно несериозно! Или не сте чел закона, или не виждате, че увеличението е не минимално, не максимално, а свръхмаксимално – 76 евро на 1000 къса е над договореното с Европейския съюз и преминава минималния праг на акциза върху цигари в Европейския съюз. То не е обяснимо нито икономически, нито политически като логика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли втора реплика? Няма.
За дуплика – господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Госпожо Нинова, безкрайно ме учудва, че през 2007 г., която цитирахте, „Булгартабак” едва ли не бил в цветущо положение?! И оттогава едва ли не през управлението на последните 4-5 месеца и при управлението на партия ГЕРБ се е стигнало до това положение! Или тепърва сега ще се катурне, предвид на този акциз!
През 2007 г., когато вие управлявахте, „Булгартабак” беше вече в трагично състояние, беше разсипан. От десетки фабрики, които „Булгартабак” представляваше в миналото, бяха останали само три. Оттогава по време на вашето управление се затвори още една – в Пловдив, най-традиционният център за производство на цигари. Останаха две фабрики. Смешно е да давате за пример „Булгартабак” такъв, какъвто беше само преди 2-3 години.
Въпросът е не в това, което внася „Булгартабак”, защото това, което се внася, е много малко. „Булгартабак” някога внасяше много милиарди, не един милиард и нещо лева. „Булгартабак” оцеля всъщност, защото е монополист върху производството на цигари в България. Да, може би ще искате да ме опровергаете, че има и частни фабрики. Глупости, те са незначителен дял!
Вие общо, всички управления – на тройната коалиция, на коалиционните ви партньори отпреди това, по времето на НДСВ „Булгартабак” беше страшно много разсипан. Направихте нечуваното: разсипахте един монопол, предприятие, което произвежда цигари, да бъде докарано до това положение, в което той се намира, е голямо геройство в кавички! Това е абсолютно разбойнически подвиг – да бъде докарано предприятие за производство на цигари до това положение, в което се намира в момента!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Шопов.
Други желаещи народни представители за изказване? Няма.
Моля, гласувайте редакцията на § 19 за промени в чл. 39 съгласно предложението на комисията.
Гласували 104 народни представители: за 85, против 18, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 15 комисията подкрепя текста на вносителя за параграфа, който става § 20 със следната редакция:
„§ 20. В чл. 43, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 думите „и чл. 57в” се заменят с „чл. 57в и чл. 58в”.
2. Създава се т. 4:
„4. лицата по чл. 60а, ал. 2 – на датата, на която приключва тестването или изпитването.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Няма изказвания.
Гласувайте § 20 за промени в чл. 43.
Гласували 93 народни представители: за 79, против 4, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 16 е постъпило предложение от народните представители Делян Добрев и Димитър Главчев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 21:
„§ 21. В чл. 44, ал. 1 се създава т. 7:
„7. в случаите по чл. 60а – в 14-дневен срок от издаването на акцизния данъчен документ по сметката на компетентното митническо учреждение по местонахождение на обекта, освен когато акцизните стоки са унищожени под контрола на митническите органи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласувайте § 21.
Гласували 89 народни представители: за 77, против 2, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 17 има предложение от народните представители Делян Добрев и Димитър Главчев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17, който става § 22:
„§ 22. В чл. 47, ал. 1 се правят следните допълнения:
1. В т. 5 накрая се добавя „с изключение на случаите, когато административнонаказателното производство е приключило със сключването на споразумение”.
2. В т. 7 накрая се добавя „където ще се получават и разтоварват акцизните стоки”.
3. Създават се т. 9 и 10:
„9. самостоятелно и за своя сметка осигурява интернет достъп на митническите органи до пълната функционалност за преглед на автоматизираните системи за отчетност по т. 8;
10. използва средства за измерване, отговарящи на изискванията на този закон, Закона за измерванията и нормативните актове по прилагането им.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласувайте § 22 за промени в чл. 47, ал. 1, съгласно предложението на комисията.
Гласували 91 народни представители: за 80, против 2, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става § 23:
„§ 23. В чл. 48 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 2 след думата „стоки” се добавя „с кодовете по КН”;
б) в т. 8 накрая се добавя „/електронни административни документи”.
2. В ал. 2:
а) в т. 1 накрая се поставя тире и се добавя „оригинал или нотариално заверено копие в случаите, когато лицето не е пререгистрирано по реда на Закона за търговския регистър”;
б) в т. 9 накрая се добавя „с обозначени местоположение и предназначение на помещенията, съоръженията и съдовете с техния обем, както и местоположение на измервателните уреди”;
в) създават се т. 17 и 18:
„17. годишни прогнозни количества на основните суровини, които се използват при производството на акцизните стоки, и разходни норми за получаване на краен продукт;
18. анализ на финансовото състояние, потвърден от регистриран одитор или специализирано одиторско предприятие по смисъла на Закона за независимия финансов одит, в случай че лицето осъществява дейност повече от една година.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 23 за промени в чл. 48, съгласно предложението на комисията.
Гласували 94 народни представители: за 83, против 1, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Има предложение на народните представители Делян Добрев и Димитър Главчев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 24:
„§ 24. В чл. 51, ал. 1, т. 7 накрая се добавя „с код по КН”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да гласуваме предложението за нов § 24.
Гласували 92 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Има предложение на народните представители Стоян Мавродиев и Димитър Главчев за нов параграф.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От името на вносителите – господин Главчев.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ (ГЕРБ): От името на вносителите оттеглям предложението.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Има предложение на народните представители Делян Добрев и Димитър Главчев за нов параграф.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 25:
„§ 25. В чл. 53 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 1 след думите „юридическото лице” се добавя „с изключение на преобразуване чрез промяна на правната форма”.
2. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Лицензът се прекратява с решение на директора на Агенция „Митници”, което подлежи на предварително изпълнение, освен ако съдът разпореди друго.”
3. Създава се ал. 4:
„(4) Решението по ал. 3 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме новия § 25, съгласно предложението на комисията.
Гласували 90 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 26.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 27.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме ан блок двата параграфа с номера 26 и 27.
Гласували 83 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Има предложение от народните представители Стоян Мавродиев и Димитър Главчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Главчев?
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ (ГЕРБ, от място): Оттеглям предложението.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията предлага да се създаде нов § 28:
„§ 28. В чл. 57, ал. 3, т. 1 накрая се добавя „в случаите, когато лицето не е пререгистрирано по реда на Закона за търговския регистър”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма желаещи.
Гласуваме новия § 28.
Гласували 96 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 21 има предложение от народните представители Делян Добрев и Димитър Главчев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21, който става § 29:
„§ 29. В чл. 57а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 4 думата „регистрирани” се заменя с „данъчните представители на регистрираните лица”.
2. В ал. 2, т. 1 накрая се добавя „или трите имена и единен граждански номер (личен номер на чужденец)”.
3. Създава се ал. 3:
„(3) Информацията по ал. 2, т. 1 за единния граждански номер (личен номер на чужденец) се предоставя при условията и по реда на Закона за защита на личните данни.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 29, съгласно предложението на комисията.
Гласували 94 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 22 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграфа, който става § 30:
„§ 30. В чл. 57б, ал. 5 се правят следните допълнения:
1. В т. 1 след думата „копие” се добавя „в случаите, когато лицето не е пререгистрирано по реда на Закона за Търговския регистър”.
2. В т. 4 накрая се добавя „с код по КН”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли изказвания? Няма.
Моля, гласуваме § 30.
Гласували 90 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 23 има предложение на народните представители Делян Добрев и Димитър Главчев: параграф 23 става § 24.
Комисията подкрепя по принцип предложението, като ал. 5 е оттеглена.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23, който става § 32:
„§ 32. В чл. 58 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създават се ал. 2, 3 и 4:
„(2) Регистрацията се прекратява с решение на началника на компетентната митница, което подлежи на предварително изпълнение, освен ако съдът разпореди друго.
(3) При промяна на обстоятелствата, които подлежат на вписване в издаденото удостоверение, органът по ал. 1 издава решение, което е неразделна част от издаденото удостоверение.
(4) Решенията по ал. 2 и 3 подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Гласуваме § 32.
Гласували 92 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 24 има предложение на народните представители Делян Добрев и Димитър Главчев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24, който става § 31.
„§ 31. В чл. 57в се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Регистриран търговец може да бъде лице, което:
1. е капиталово търговско дружество по Търговския закон с регистриран и изцяло внесен капитал не по-малко от 500 хил. лв.;
2. не е в производство по несъстоятелност или ликвидация;
3. се представлява от лица, които:
а) не са осъждани за престъпление от общ характер;
б) не са били членове на управителен или контролен орган или неограничено отговорни съдружници в дружество, прекратено поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори.
4. няма ликвидни и изискуеми митнически задължения, данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски;
5. не е извършило тежко или повторно нарушение по този закон;
6. разполага със собствени или наети помещения, където ще се получават и разтоварват акцизните стоки;
7. използва автоматизирана система за отчетност, която позволява извършването в реално време на контрол на получените акцизни стоки;
8. самостоятелно и за своя сметка осигурява интернет достъп на митническите органи до пълната функционалност за преглед на автоматизираните системи за отчетност по т. 7;
9. използва средства за измерване, отговарящи на изискванията по този закон, Закона за измерванията и нормативните актове по прилагането им.”
2. В ал. 2:
а) в текста преди т. 1 думите „седалище и адрес на управление” се заменят с „местонахождение на обекта, където ще се получават и разтоварват акцизните стоки”;
б) в т. 1 накрая се добавя „в случаите, когато лицето не е пререгистрирано по реда на Закона за Търговския регистър”;
в) в т. 4 думите „обектите, в които” се заменят с „обекта, в който” и думите „тези обекти” се заменят с „този обект”;
г) в т. 5 накрая се добавя „с код по КН”;
д) в т. 7 след думата „подписват” се добавя „електронни административни документи/”;
е) създават се точки от 9 до 15:
„9. свидетелство за съдимост за обстоятелствата по ал. 1, т. 3, буква „а”, а ако лицата не са български граждани – декларация;
10. декларация за обстоятелствата по ал. 1, т. 3, буква „б”;
11. удостоверение за наличие или липса на данъчните задължения и на задължения за задължителни осигурителни вноски;
12. декларация за обстоятелствата по ал. 1, т. 5;
13. декларация, че лицето не е в производство по несъстоятелност или ликвидация;
14. план на помещението с обозначено местоположение на съоръженията и съдовете с техния обем, както и местоположение на измервателните уреди;
15. техническа документация за използваните автоматизирани системи за отчетност в обекта.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преди да подложа на гласуване текста, струва ми се, че има някаква грешка в номерацията. Преди малко гласувахме § 32, а сега § 31.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Не е грешка. Имаше разместване на текстовете, подадени от Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ние гласувахме промени в редакцията на чл. 58 с § 32. Сега се връщаме и гласуваме промени в чл. 57в, който е преди § 58, с § 31.
Подлагам на гласуване § 31, с който се извършват промени в чл. 57в.
Гласували 93 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 11.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 25 има предложение на народните представители Делян Добрев и Димитър Главчев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 25, който става § 33:
„§ 33. В чл. 58а се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Право да получава еднократно определено количество акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз от лицензиран складодържател в друга държава членка има лице, което:
1. е търговец по смисъла на Търговския закон, регистрирано е по Закона за данъка върху добавената стойност, получило е разрешение по реда на този раздел за всяка конкретна доставка на акцизни стоки и което:
а) не е в производство по несъстоятелност или ликвидация;
б) се представлява от лица, които:
аа) не са осъждани за престъпление от общ характер;
бб) не са били членове на управителен или контролен орган или неограничено отговорни съдружници в дружество, прекратено поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори;
2. няма ликвидни и изискуеми митнически задължения, данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски;
3. не е извършило тежко или повторно нарушение по този закон;
4. разполага със собствено или наето помещение, където ще се получават и разтоварват акцизните стоки;
5. използва автоматизирана система за отчетност, която позволява извършването в реално време на контрол на получените акцизни стоки;
6. използва средства за измерване, отговарящи на изискванията на този закон, Закона за измерванията и нормативните актове по прилагането им.”
2. В ал. 2:
а) в текста преди т. 1 думите „седалище и адрес на управление” се заменят с „местонахождение на обекта, където ще се получават и разтоварват акцизните стоки”;
б) в т. 1 накрая се добавя „в случаите, когато лицето не е пререгистрирано по реда на Закона за Търговския регистър”;
в) в т. 5 накрая се добавя „с код по КН”;
г) в т. 8 след думата „подписват” се добавя „електронни административни документи/”;
д) създават се точки от 9 до 15:
„9. свидетелства за съдимост за обстоятелствата по ал. 1, т. 1, буква „б”, подбуква „аа”, а ако лицата не са български граждани – декларация;
10. декларация за обстоятелствата по ал. 1, т. 1, буква „б”, подбуква „бб”;
11. удостоверение за наличие или липса на данъчни задължения и на задължения за задължителни осигурителни вноски;
12. декларация за обстоятелствата по ал. 1, т. 3;
13. декларация, че лицето не е в производство по несъстоятелност или ликвидация;
14. план на помещението с обозначено местоположение на съоръженията и съдовете с техния обем, както и местоположение на измервателните уреди;
15. техническа документация за използваните автоматизирани системи за отчетност в обекта.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване редакцията на § 33 за промени в чл. 58а.
Гласували 101 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 12.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 26 има направено предложение от народните представители Делян Добрев и Димитър Главчев, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 26, който става § 34:
„§ 34. В Глава четвърта се създава Раздел ІІІг с чл. 58в-58з:

„Раздел ІІІг
Регистриран изпращач
Чл. 58в. (1) Регистриран изпращач може да бъде лице, което:
1. е търговец по смисъла на Търговския закон или по законодателството на друга държава членка или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и е капиталово търговско дружество с регистриран и изцяло внесен капитал не по-малко от 500 хил. лв.;
2. не е в производство по несъстоятелност или ликвидация;
3. се представлява от лица, които:
а) не са осъждани за престъпление от общ характер;
б) не са били членове на управителен или контролен орган или неограничено отговорни съдружници в дружество, прекратено поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори;
4. няма ликвидни и изискуеми и митнически задължения, данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски;
5. не е извършило тежко или повторно нарушение по този закон.
(2) Търговците по смисъла на законодателството на друга държава членка или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, осъществява дейност като регистриран изпращач чрез клон в Република България.
Чл. 58г. (1) За издаване на удостоверение за регистриран изпращач се подава писмено искане за регистрация до началника на митницата по седалище и адрес на управление, което съдържа:
1. вида на акцизните стоки с код по КН, които ще се изпращат;
2. средномесечно количество на изпращаните акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз;
3. митническите учреждения, в които ще бъде извършвано допускане за свободно обращение на акцизните стоки;
4. вида на обезпечението, което ще бъде предоставено;
5. списък с трите имена и единен граждански номер на лицата, упълномощени да подписват електронните административни документи/придружителните административни документи и спесимени на подписите.
(2) Към искането по ал. 1 се прилагат следните документи:
1. актуално удостоверение за вписване в Търговския регистър – оригинал или нотариално заверено копие, в случаите когато лицето не е пререгистрирано по реда на Търговския регистър;
2. свидетелство за съдимост за обстоятелствата по чл. 58в, ал. 1, т. 3, буква „а”, а ако лицата не са български граждани – декларация;
3. декларация за обстоятелствата по чл. 58в, ал. 1, т. 3, буква „б”;
4. удостоверение за наличие или липса на данъчни задължения и на задължения за задължителни осигурителни вноски;
5. декларация за обстоятелствата по чл. 58в, ал. 1, т. 5;
6. заверено копие от документ, удостоверяващ единния идентификационен код на лицето;
7. декларация, че лицето не е в производство по несъстоятелност или ликвидация.
Чл. 58д. (1) Когато условията за регистрация са изпълнени и подадените документи отговарят на изискванията, органът по чл. 58г, ал. 1 се произнася по искането в едномесечен срок от датата на постъпването му.
(2) Когато представените документи по ал. 1 не отговарят на изискванията или предоставената информация е недостатъчна, органът по чл. 58г, ал. 1 в 14-дневен срок от получаване на искането уведомява заявителя и му определя срок за отстраняване на нередовностите или за предоставяне на допълнителна информация, която започва да тече от деня на получаване на уведомлението.
(3) В срока, определен по ал. 2, заявителят трябва да отстрани нередовностите или да предостави необходимата допълнителна информация, като при неизпълнение на това задължение органът по чл. 58г, ал. 1 отказва регистрацията.
(4) В едномесечен срок от отстраняване на нередовностите или от предоставяне на исканата допълнителна информация органът по чл. 58г, ал. 1 разглежда искането и приложените към него документи и се произнася по него.
Чл. 58е. (1) В сроковете по чл. 58д началникът на компетентната митница издава удостоверение за регистриран изпращач или мотивирано отказва регистрация. Непроизнасянето в срок се смята за отказ за регистрация.
(2) Отказът за регистрация подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(3) Удостоверението за регистрация се връчва на лицето след представяне на обезпечението по чл. 81б.
(4) Правото на регистрирания изпращач да изпраща акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз възниква от датата на връчване на удостоверението за регистрация.
Чл. 58ж. Регистрираният изпращач е длъжен да:
1. води отделна документална отчетност за акцизните стоки под режим отложено плащане на акциз;
2. уведомява писмено началника на митницата за всяка промяна на данните в искането за регистрация в 14-дневен срок от настъпването й;
3. не допуска пълният размер на акциза, който е възникнал или който би могъл да възникне при прилагане на режима отложено плащане на акциз, да надвиши размера на предоставеното обезпечение.
Чл. 58з. (1) Органът по чл. 58г, ал. 1 прекратява регистрацията:
1. по молба на регистрираното лице;
2. при прекратяване или ликвидация на регистрираното лице;
3. по своя инициатива, когато:
а) регистрираното лице не отговаря на изискванията по този закон, или
б) регистрираният изпращач не представи в определените срокове ново обезпечение, изисквано в случаите, когато е определен нов размер на обезпечението или когато обезпечението е престанало да бъде валидно.
(2) Регистрацията се прекратява с решение на началника на компетентната митница, което подлежи на предварително изпълнение, освен ако съдът разпореди друго.
(4) Решението по ал. 2 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване редакцията на § 34 за създаването на Раздел ІІІг в Глава четвърта с текстовете от чл. 58в до чл. 58з включително.
Гласували 94 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 9.
Текстовете са приети.
С това прекъсваме работата по второто четене на този законопроект.
Съобщение за парламентарния контрол утре:
Парламентарният контрол утре ще започне в 11,00 ч.
Първи ще отговаря Цветан Цветанов – заместник министър-председател и министър на вътрешните работи, на въпрос от народния представител Петър Курумбашев.
Следва отговор на заместник министър-председателят и министър на финансите Симеон Дянков на два въпроса от народните представители Янаки Стоилов и Мартин Димитров и на две питания от народните представители Ариф Агуш и Делян Добрев.
Следва отговор на министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Пенко Атанасов.
Четвърти поред ще отговаря министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Александър Цветков на питане от народния представител Деница Гаджева.
Следва отговор на министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков на седем въпроса, поставени от народните представители, както следва: Георги Пирински – два въпроса; Калина Крумова – три въпроса; Иван Николаев Иванов и Анна Янева – по един въпрос.
Шести по ред ще отговаря министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов на питане, поставено от народния представител Станислав Станилов.
На основание чл. 83, ал. 3 и чл. 86, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- министърът на правосъдието Маргарита Попова – на въпрос от народния представител Цвета Георгиева;
- министърът на външните работи Румяна Желева – на два въпроса от народния представител Димитър Чукарски;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев – на два въпроса от народните представители Михаил Михайлов и Валентин Николов и на две питания от народните представители Иван Иванов и Николай Пехливанов;
- министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов – на въпрос от народния представител Кирил Гумнеров;
- министърът на здравеопазването Божидар Нанев – на въпрос от народния представител Михаил Михайлов и на въпрос с писмен отговор от народния представител Иван Николаев Иванов;
- министърът на физическото възпитание и спорта Свилен Нейков – на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов;
- министърът на културата Вежди Рашидов – на въпрос от народния представител Петър Курумбашев.
Утре пленарното заседание започва в 9,00 ч. с продължение на второ четене на данъчните законопроекти.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)






Председател:

Цецка Цачева



Заместник-председател:

Екатерина Михайлова


Секретари:

Пламен Нунев

Петър Хлебаров