Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Екатерина Михайлова

Секретари: Бисерка Петрова и Мариана Даракчиева

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Регистрирани 130 народни представители. Налице е конституционно определеният кворум.
Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Уважаеми народни представители, за мен е удоволствие да ви информирам, че на балкона на пленарната зала са участниците в Единадесетата есенна сесия на Българския детски и младежки парламент. Моля да ги приветстваме с добре дошли в Народното събрание! (Ръкопляскания, всички стават прави.)
Тазгодишната сесия на младите парламентаристи е под надслов „Младежки диалози за България с бъдеще”. Днес те ще наблюдават пленарното заседание, а по-късно ще разговарят с председателя и членове на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта. Участниците в тазгодишната сесия са подготвили Обръщение към народните представители от Четиридесет и първото Народно събрание. Позволете ми да ви запозная с текста на документа.



„ОБРЪЩЕНИЕ
към народните представители на Четиридесет и първото
Народно събрание на Република България

Ние, участниците в Единадесетата национална есенна сесия на Българския детски и младежки парламент, започнахме нашите дискусии в рамките на „Младежки диалози за България с бъдеще”. Сто и петдесет представители на ученически и младежки парламенти и съвети от цялата страна се обръщаме към вас, народните представители, с искането да бъдем активна част от нашето общество.
Преди 10 години в Париж, под егидата на ЮНЕСКО и с домакинството на парламента на Франция, се събра Световният парламент на децата. Триста и петдесет младежи от 175 страни на света изработиха, приеха и връчиха в Организацията на обединените нации Младежки манифест за ХХІ век. Ние бяхме част от този представителен форум, а България стана третата страна в света след Канада и САЩ, в която младите хора връчиха своите искания към държавниците на България от трибуната на парламента.
За 10 години ние, българските млади парламентаристи, изминахме дългия път от желанието да чуете нашия глас до потребността да станем ваши партньори. Но за да бъдем активни и полезни граждани на Република България, ние трябва непрекъснато да обогатяваме нашите познания и да имаме възможността пълноценно да ги прилагаме.
От тази най-висока трибуна предлагаме:
- да бъде открита младежка приемна към Народното събрание;
-Асоциация „Български детски и младежки парламент” да бъде постоянен партньор в образователните програми на Народното събрание за запознаване на младите граждани с историята на парламентаризма и с демократичното управление;
- Българският детски и младежки парламент да стане активен партньор на Парламентарната комисия по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.
25 ноември 2009 г. София
Български детски и младежки парламент”.
Уважаеми дами и господа народни представители, продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ, приет на първо четене на 4 ноември 2009 г.
Във вчерашния пленарен ден стигнахме до § 35.
Продължаваме с доклада за второ четене на Комисията по бюджет и финанси.
Моля председателя й госпожа Стоянова да докладва.
Моля квесторите да поканят в пленарната зала гостите, за които вчера гласувахме да бъдат допуснати в пленарната зала във връзка с разглеждания законопроект.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 27 е постъпило предложение от народните представители Делян Добрев и Димитър Главчев, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 27, който става § 35:
„§ 35. В чл. 59 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Производството на алкохол, алкохолни напитки и тютюневи изделия включва обработката и преработката на всякакъв вид суровини и материали, в резултат на което се получават или опаковат акцизни стоки”.
2. Създава се нова ал. 2:
„(2) Производството на енергийни продукти включва:
1. добива на нефт и природен газ;
2. преработката или рафинирането на нефт или битумни минерали, природен газ и други въглеводороди в газообразна форма с цел получаване на енергийни продукти;
3. друга обработка или преработка, изискваща наличието на технологична инсталация за получаване на енергийни продукти, за които има определена акцизна ставка;
4. пълнене на втечнен нефтен газ (LPG) в бутилки, предназначени за използване като гориво за отопление;
5. опаковане и преопаковане на енергийни продукти”.
3. Досегашната ал. 2 става ал. 4”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли народни представители, които желаят да се изкажат по обсъждания текст? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на § 35 за промени в чл. 59.
Гласували 134 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 28.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28, който става § 36.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 37.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване ан блок редакцията на тези два параграфа.
Гласували 131 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 31.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Постъпило е предложение от народните представители Стоян Мавродиев и Димитър Главчев.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ (НДСВ, от място): Оттегляме предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Оттегляте предложението.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30, който става § 38.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 30, който става § 38.
Гласували 120 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 25.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31, който става § 39.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 31, който става § 39.
Гласували 124 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 27.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 32 е постъпило предложение от народните представители Делян Добрев и Димитър Главчев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 32, който става § 40:
„§ 40. В чл. 64 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 4 след думите „по начин” се добавя „от който да е видна обозначената върху него информация и”.
2. Алинея 8 се изменя така:
„(8) Лицензираните складодържатели и лицата по ал. 2 и 3 заявяват необходимото количество бандероли пред компетентното митническо учреждение. В 30-дневен срок компетентното митническо учреждение предава на заявителите бандероли в количества, както следва:
1. на лицензираните складодържатели и регистрираните търговци – брой бандероли, който не надвишава средномесечното количество на освободените за потребление акцизни стоки, облепени с бандерол, увеличено с 15 на сто, а в случаите, когато лицето не е осъществявало дейност - брой бандероли, който не надвишава средномесечното прогнозно количество на освободените за потребление акцизни стоки, облепени с бандерол;
2. на нерегистрираните търговци - брой бандероли, който не надвишава количеството на акцизните стоки, посочени в разрешението по чл. 58б;
3. на вносителите – брой бандероли, който не надвишава договорените количества с чуждестранното лице”.
3. Създават се нови ал. 9 и 10 и ал. 11 и 12:
„(9) Количества бандероли, надвишаващи определените в ал. 8, се заявяват след решение на началника на компетентното митническо учреждение, което се издава в 7-дневен срок от подаване на обосновано искане за необходимостта от получаване на бандероли над установения лимит. Решението на началника на митницата или мълчаливият отказ подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(10) В случаите, когато стоките по ал. 1 ще се облепват в данъчен склад на територията на страната, бандеролите се заявяват само от лицензирания складодържател пред компетентното митническо учреждение по местонахождението на данъчния склад, където ще се извършва облепването.
(11) Заявителите на бандероли предоставят пред компетентното митническо учреждение отчет за получените бандероли за всяко тримесечие по ред и начин, определени с правилника за прилагане на закона.
(12) Отчетите за бандероли по ал. 11 се предоставят в срока за подаване на акцизната декларация след изтичане на тримесечието, следващо отчетния период, като в случай на липси на бандероли възниква задължение за заплащане на акциз.
4. Досегашните ал. 9 и 10 стават съответно ал. 13 и 14”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли народни представители, които искат да вземат отношение по обсъждания текст? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на § 40 за промени в чл. 64 от закона, съгласно предложението на комисията.
Гласували 131 народни представители: за 109, против 1, въздържали се 21.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 33 е постъпило предложение от народните представители Делян Добрев и Димитър Главчев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 33, който става § 41:
„§ 41. В чл. 65 се създават ал. 4, 5 и 6:
„(4) В данъчен склад за складиране не може да се извършват дейности, представляващи производство на акцизни стоки по смисъла на чл. 59.
(5) В данъчен склад се допуска извършването на следните обичайни операции:
1. които не водят до промяна на кода по КН или промяна на акцизната ставка като поддържане на търговския вид, подобряване на качеството или привеждане в съответствие с изискванията за норми и стандарти, филтриране, вентилация, етикетиране, преетикетиране, преномериране на опаковки, поставяне на бандероли, прибавяне на добавки за търговски и технически цели, подобряващи качеството и други подобни;
2. като денатуриране на етилов алкохол, маркиране на газьол и керосин, смесване на втечнени нефтени газове, смесване на биогорива с горива от нефтен произход, изпразване/източване на съдове и отстраняване на утайки или отпадъци от дъното на съдовете за енергийни продукти.
(6) Операциите по ал. 5, т. 2 се извършват след предварително писмено уведомление до компетентното митническо учреждение по местонахождение на склада при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли народни представители, които искат да се изкажат по този текст? Няма.
Моля гласувайте § 41 за промени в чл. 65 за създаване на нови ал. 4, 5 и 6.
Гласували 115 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34, който става § 42.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 42.
Гласували 120 народни представители: за 105, против 1, въздържали се 14.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 35, който става § 43:
„§ 43. В Глава четвърта след чл. 73 се създават Раздели VІа, VІб, и VІв:
„Раздел VІа – Движение на акцизни стоки с електронен административен документ
73а. (1) Движението на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз включва транспортирането на акцизни стоки:
1. от данъчен склад на територията на страната до друг данъчен склад на територията на страната или до лицата по чл. 21, ал. 1, т. 1 и 3 на територията на страната;
2. от данъчен склад на територията на страната до друг данъчен склад на територията на друга държава - членка, до регистриран получател или временно регистриран получател или до лицата по чл. 21, ал. 1, т. 1 и 3 в друга държава членка;
3. от данъчен склад на територията на страната до изходно митническо учреждение или до трети територии - в случаите на изнасяне;
4. допуснати за свободно обращение с едновременно поставяне под режим отложено плащане на акциз, до данъчен склад на територията на страната;
5. от данъчен склад или от регистриран изпращач на територията на друга държава - членка до данъчен склад на територията на страната, до регистриран получател или до временно регистриран получател на територията на страната или до лицата по чл. 21, ал. 1, т. 1 и 3.
6. допуснати за свободно обращение с едновременно поставяне под режим отложено плащане на акциз, от регистриран изпращач до данъчен склад на територията на друга държава членка, до регистриран получател или временно регистриран получател или до лицата по чл. 21, ал. 1, т. 1 и 3 в друга държава членка.
(2) Движението на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз започва в случаите по ал. 1, т. 1, 2 и 3 - от момента на извеждането на стоките от данъчния склад, а в случаите по ал. 1, т. 4 и 6 - от момента на допускането им за свободно обращение с едновременното им поставяне под режим отложено плащане на акциз.
(3) Движението на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз приключва в случаите по ал. 1, т. 1, 2, 4 и 5, когато получателят получи акцизните стоки, а в случаите по ал. 1, т. 3 - когато акцизните стоки напуснат територията на Общността.
Чл. 73б. (1) Движението на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз задължително се осъществява с регистриран електронен административен документ.
(2) В случаите по ал. 1 изпращачът предоставя електронен административен документ на митническите органи чрез компютърната система по чл. 4, т. 40.
(3) Електронен административен документ се подава от:
1. лицензирания складодържател-изпращач не по-рано от 7 дни преди извеждането на стоките от данъчния склад на територията на страната до:
а) друг данъчен склад на територията на страната, или
б) друг данъчен склад на територията на друга държава - членка, или
в) регистриран получател в друга държава - членка, или
г) временно регистриран получател в друга държава - членка, или
д) лицата по чл. 21, ал. 1, т. 1 и 3;
2. лицензирания складодържател-изпращач не по-рано от 7 дни преди извеждането на стоките от данъчния склад на територията на страната с цел изнасяне към изходно митническо учреждение или към трети територии;
3. лицензирания складодържател, в чийто данъчен склад ще постъпят стоките - собственост на титуляра на режима допускане за свободно обращение, или от регистрирания изпращач при поставянето на стоките под режим допускане за свободно обращение с едновременното им поставяне под режим отложено плащане на акциз.
(4) Задължителните реквизити на документа по ал. 3 се определят с Регламент (ЕО) № 684/2009 на Комисията от 24 юли 2009 г. за прилагане на Директива 2008/118/ЕО на Съвета по отношение на компютризираните процедури за движението на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз (ОВ, L 197/24 от 29 юли 2009 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 684/2009”.
(5) Митническите органи осъществяват проверка на данните в електронния административен документ за съответствие с изискванията на регламента по ал. 4, както и за валидността на надлежно предоставеното и прието обезпечение. При съответствие на данните митническите органи определят на документа уникален административен референтен код и уведомяват незабавно изпращача.
(6) При несъответствие на данните с изискванията на ал. 5 митническите органи уведомяват изпращача със съобщение чрез компютърната система.
(7) Изпращачът предоставя на лицето, превозващо акцизните стоки, хартиено копие от регистрирания електронен административен документ или друг търговски документ, съдържащ цялата информация от електронния административен документ, в който ясно е посочен уникалният административен референтен код.
(8) Документът по ал. 7 придружава акцизните стоки при движение под режим отложено плащане на акциз и трябва да бъде представян на компетентните органи при всяко поискване от тяхна страна по време на движението под този режим.
(9) При движение на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз до лицата по чл. 21, ал. 1, т. 1 и 3 стоките се съпровождат и от сертификат за освобождаване от акциз.
Чл. 73в. (1) Когато акцизните стоки са предназначени за данъчен склад на територията на друга държава - членка, за регистриран получател или за временно регистриран получател в друга държава - членка, или за лицата по чл. 21, ал. 1, т. 1 и 3 на територията на друга държава - членка, митническите органи изпращат незабавно електронния административен документ на компетентните органи на държавата - членка на получаване.
(2) Когато акцизните стоки са предназначени за данъчен склад на територията на страната, митническите органи изпращат незабавно електронния административен документ на лицензирания складодържател-получател.
(3) Когато акцизните стоки са изпратени от данъчен склад на територията на друга държава - членка, митническите органи изпращат получения от компетентните органи на друга държава членка електронен административен документ до лицензирания складодържател-получател, регистрирания получател или временно регистрирания получател на територията на страната.
(4) Редът за уведомяване на лицата по чл. 21, ал. 1, т. 1 и 3 се определя с правилника за прилагане на закона.
(5) Когато акцизните стоки са предназначени за износ, митническите органи изпращат електронния административен документ на компетентните органи на държавата - членка, в която се подава декларацията за износ съгласно член 161, параграф 5 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността, ако тази държава - членка е различна от Република България.
Чл. 73г. (1) Изпращачът може да анулира електронния административен документ преди започване на движението съгласно чл. 73а, ал. 2.
(2) По време на движението под режим отложено плащане на акциз изпращачът може със съобщение чрез компютърната система да промени мястото на получаване и да посочи ново място на получаване, което трябва да е едно от местата на получаване по чл. 73а, с изключение на лицата по чл. 21, ал. 1, т. 1 и 3.
Чл. 73д. (1) Получаването на акцизни стоки на територията на страната се потвърждава от получателя с подаване на съобщение за получаване чрез компютърната система.
(2) Съобщението за получаване се подава незабавно и не по-късно от 5 работни дни след приключване на движението. При наличие на извънредни обстоятелства и по искане на получателя компетентното митническо учреждение може да удължи срока за подаване на съобщението за получаване.
(3) Условията и редът за подаване на съобщението за получаване от лицата по чл. 21, ал. 1, т. 1 и 3 се определят с правилника за прилагане на закона.
Чл. 73е. Митническите органи осъществяват проверка на данните в съобщението за получаване за съответствието им с изискванията на Регламент (ЕО) № 684/2009 г.
Чл. 73ж. (1) Когато данните са в съответствие с Регламент (ЕО) № 684/2009 г., в случаите по чл. 73а, ал. 1, т. 1 и 4 митническите органи изпращат съобщението за получаване на изпращача, а по чл. 73а, ал. 1, т. 5 - на компетентните органи на държавата членка на изпращане.
(2) Когато данните не са в съответствие с Регламент (ЕО) № 684/2009 г., митническите органи уведомяват получателя със съобщение чрез компютърната система.
(3) Когато митническите органи получат съобщение за получаване или съобщение за износ от друга държава - членка, те препращат това съобщение на изпращача.
Чл. 73з. (1) В случаите по чл. 73а, ал. 1, т. 3 компетентното митническо учреждение попълва съобщение за износ въз основа на заверката от изходното митническо учреждение, посочена в член 793, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2454/93 на Съвета от 2 юли 1993 г. за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета относно създаване на Митнически кодекс на Общността, или от учреждението, удостоверяващо, че акцизните стоки са напуснали територията на Общността.
(2) Митническите органи осъществяват проверка на данните, които се съдържат в заверката по ал. 1, и изпращат съобщението за износ на изпращача или на компетентните органи на държавата членка на изпращане.
Чл. 73и. Електронният административен документ се отразява в регистъра „Дневник за складовата наличност” в данъчния период, за който е издаден, съответно получен.

Раздел VIб
Процедура за движение на акцизни стоки, когато компютърната система не работи.
Чл. 73й. (1) При наличие на извънредни обстоятелства, когато компютърната система не работи, движението на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз може да започне след разрешение от компетентното митническо учреждение чрез заверка на документ на хартиен носител, съдържащ данните на електронния административен документ.
(2) Когато бъде възстановена работата на компютърната система, изпращачът подава електронен административен документ съгласно чл. 73б, ал. 2.
(3) След валидиране на данните електронният административен документ заменя документа по ал. 1.
(4) Докато данните от електронния административен документ не са валидирани, движението се смята за движение под режим отложено плащане на акциз, придружено от документа на хартиен носител по ал. 1.
Чл. 73к. (1) Документът по чл. 73й, ал. 1 се издава в 3 екземпляра от изпращача и се заверява от компетентното митническо учреждение.
(2) Първият екземпляр се съхранява от изпращача, вторият екземпляр се съхранява от компетентното митническо учреждение, а третият съпровожда стоките.
Чл. 73л. (1) По време на движението под режим отложено плащане на акциз изпращачът може да промени мястото на получаване и да посочи ново място на получаване след разрешение от компетентното митническо учреждение, дадено чрез заверка на документ на хартиен носител в два екземпляра, съдържащ данните на съобщението за промяна на мястото на получаване.
(2) Когато бъде възстановена работата на компютърната система, изпращачът подава до компетентното митническо учреждение електронен административен документ и съобщение за промяна на мястото на получаване.
(3) След валидиране на данните електронният административен документ заменя документите по чл. 73й, ал. 1 и чл. 73л, ал. 1.
(4) Докато данните от електронния административен документ не са валидирани, движението се смята за движение под режим отложено плащане на акциз, придружено от документа на хартиен носител.
Чл. 73м. (1) В случаите по чл. 73а, ал. 1, т. 1, 4 и 5, когато съобщението за получаване не може да бъде подадено в срока по чл. 73д, ал. 2, получателят подава пред компетентното митническо учреждение документ на хартиен носител, съдържащ същите данни като съобщението за получаване, с който се удостоверява, че движението е приключило.
(2) Когато работата на компютърната система бъде възстановена или след приключване на процедурите по чл. 73й, 73к и 73л, получателят подава съобщение за получаване по реда на чл. 73д.
Чл. 73н. Съобщението за получаване по чл. 73д или съобщението за износ по чл. 73з удостоверяват, че движението на акцизни стоки е приключило съгласно чл. 73а, ал. 3.
Чл. 73о. (1) С Регламент (ЕО) № 684/2009 г. се определят:
1. структурата и съдържанието на съобщенията, които се обменят за целите на чл. 73б – 73з между съответните лица и компетентните органи във връзка с движението на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз;
2. правилата и процедурите, свързани с обмена на съобщения по т. 1;
3. структурата на документите на хартиен носител, посочени в чл. 73й, 73л и 73м.
(2) Случаите, в които се счита, че компютърната система не работи, се определят с правилника за прилагане на закона.
Чл. 73п. (1) Когато съобщението за получаване не може да бъде изпратено чрез компютърната система, митническите органи изпращат копие на документа по чл. 73м, ал. 1 на компетентните органи на държавата - членка на изпращане при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.
(2) Когато съобщението за износ не може да бъде изпратено чрез компютърната система, митническите органи изпращат документ на хартиен носител, съдържащ реквизитите на съобщението за износ, на компетентните органи на държавата - членка на изпращане при условие и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.
Чл. 73р. В случаите, когато компютърната система не работи, документите на хартиен носител се отразяват в регистър „Дневник за складовата наличност” за данъчния период, за който са издадени, съответно получени.

Раздел VIв
Други разпоредби при движение на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз
Чл. 74. Лицензираният складодържател-изпращач или лицензираният складодържател, в чийто данъчен склад ще постъпят стоките – собственост на титуляра на режима допускане за свободно обращение, или регистрираният изпращач е задължен за дължимия акциз за изпратените или внесените стоки, посочени в придружителния административен документ или в електронния административен документ, с изключение на следните случаи:
1. при движение на стоките по чл. 67, т. 1 – когато до 45 дни от датата на извеждане на стоките от склада складодържателят е получил третия екземпляр на придружителния административен документ, заверен от получателя;
2. при движение на стоките по чл. 67, т. 2 – когато до 45 дни от датата на извеждане на стоките от склада складодържателят е получил третия екземпляр на придружителния административен документ, заверен от изходното митническо учреждение;
3. при движение на стоките по чл. 67, т. 3 – когато до 45 дни от датата на допускане на стоките за свободно обращение третият екземпляр е получен в митническото учреждение, оформило режима;
4. при движение на стоките по чл. 73а, ал. 1, т. 1, 2 и 4 – когато до 45 дни от датата на извеждане на стоките от данъчния склад лицензираният складодържател е получил съобщението за получаване;
5. при движение на стоките по чл. 73а, ал. 1, т. 3 – когато до 45 дни от датата на извеждане на стоките от данъчния склад лицензираният складодържател е получил съобщението за износ;
6. при движение на стоките по чл. 73а, ал. 1, т. 6 – когато до 45 дни от датата на изпращане на стоките до друга държава - членка регистрираният изпращач е получил съобщението за получаване.
Чл. 75. Получателите по чл. 67, т. 4 и чл. 73а, ал. 1, т. 5, с изключение на лицата по чл. 21, ал. 1, т. 1 и 3, са задължени за дължимия акциз за получените стоки, посочени в придружителния административен документ/съобщението за получаване.
Чл. 75а. (1) При наличие на извънредни обстоятелства, когато липсва третият екземпляр на придружителния административен документ, на съобщението за получаване или на съобщението за износ, доказателството, че движението на акцизните стоки под режим отложено плащане на акциз е приключило, може да бъде представено под формата на заверка от компетентните органи на държавата - членка на получаване или на държавата - членка, в която е подадена декларацията за износ, удостоверяваща, че стоките са напуснали територията на Общността.
(2) Редът и начинът за приемане на доказателството по ал. 1 се определят с правилника за прилагане на закона.
Чл. 76. Когато екземплярите на придружителния административен документ/съобщението за получаване се получат след сроковете по чл. 74, лицензираният складодържател-изпращач или лицензираният складодържател, в чийто данъчен склад ще постъпят стоките – собственост на титуляра на режима допускане за свободно обращение, или регистрираният изпращач коригира размера на дължимия акциз, възникнал вследствие на прилагането на чл. 74 през данъчния период, в който е получил придружителния административен документ, по ред и начин, определени с правилника за прилагане на закона.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли народни представители, които желаят да се изкажат по отношение на създадените нови Раздели VІа, VІб и VІв в Глава четвърта след чл. 73? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване § 43 за създаване Раздели VІа, VІб и VІв след чл. 73 в закона.
Гласували 113 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 20.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Постъпило е предложение от народните представители Делян Добрев и Димитър Главчев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 44, а именно:
„§ 44. В Глава четвърта, Раздел VІ досегашните чл. 74, 75 и 76 се отменят”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Няма желаещи за изказване.
Моля гласувайте редакцията на § 44 за отмяна на чл. 74, 75 и 76 в досегашния Раздел VІ.
Гласували 104 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 14.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36, който става § 45.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля гласувайте номерацията на § 45 със съдържание, съгласно предложението на комисията.
Гласували 106 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 14.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Постъпило е предложение от народните представители Димитър Главчев и Стоян Мавродиев.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ (ГЕРБ, от място): Оттегляме го.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37, който става § 46.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 46, съгласно предложението на комисията.
Гласували 108 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 16.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 38, който става § 47:
„§ 47. В Глава пета, Раздел I се създава чл. 81а:
„Чл. 81а. Лицензираният складодържател е длъжен да предостави ново обезпечение не по-късно от 14 дни преди изтичането на срока на предходното обезпечение”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте редакцията на § 47.
Гласували 117 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 12.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 39, който става § 48, за § 40, който става за § 49, за § 41, който става § 50, и за § 42, който става § 51.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме ан блок редакциите на § 48, 49, 50 и 51, съгласно предложението на комисията.
Гласували 108 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 11.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 43 има предложение на народните представители Делян Добрев и Димитър Главчев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 43, който става § 52:
„§ 52. В чл. 85 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2:
а) в т. 4 след думата „акциз” се поставя точка и запетая и текстът до края се заличава;
б) създават се т. 6 и 7:
„6. превозвач и регистрационен номер на транспортното средство;
7. точен адрес на мястото на доставка”.
2. Създава се ал. 3:
„(3) В случаите, когато акцизните стоки, които се извеждат от данъчния склад, са собственост на лице-вложител, в акцизния данъчен документ освен данните за лицензирания складодържател се попълват и данни за лицето-вложител”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Гласуваме новия § 52, с който се правят промени в чл. 85 от закона.
Гласували 120 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 19.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 44, който става § 53, и за § 45, който става § 54.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ан блок гласуваме двата параграфа с номерация 53 и 54.
Гласували 107 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Постъпило е предложение от народните представител Димитър Главчев и Стоян Мавродиев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Главчев, заповядайте.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ (ГЕРБ): От името на вносителите оттеглям предложението в частта му от ал. 2 до ал. 7.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя предложението по ал. 1.
Комисията подкрепя да се създаде нов § 55, а именно:
„§ 55. Създава се чл. 88б:
„Чл. 88б. Физическите лица, които предоставят за производство на етилов алкохол (ракия) ферментирали материали от грозде и плодове – собствено производство, попълват справка-декларация по образец, определен с правилника за прилагане на закона, която им се предоставя от лицата по чл. 57, ал. 1”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Гласуваме новия § 55 за създаване на чл. 88б от закона.
Гласували 114 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 14.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 46 е постъпило предложение от народните представители Делян Добрев и Димитър Главчев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 46, който става § 56:
„§ 56. Член 91а се изменя така:
„Чл. 91а. (1) Забраняват се производството и складирането в данъчен склад на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз, които не са включени в обхвата на лиценза.
(2) Забранява се извършването на операции в данъчен склад, които не са включени в обхвата на лиценза, с изключение на обичайните операции, свързани с поддържане на търговския вид на акцизните стоки”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи за изказвания по този текст? Няма.
Гласуваме § 56, съгласно предложението на комисията.
Гласували 116 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 17.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 47, който става § 57.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме § 57.
Гласували 108 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 11.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Постъпило е предложение от народния представител Стоян Мавродиев и Димитър Главчев за създаване на нов параграф.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 58, а именно:
„§ 58. В чл. 92 ал. 3 се отменя”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 58.
Гласували 99 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 13.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 48 и § 49, които стават съответно § 59 и §60.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме двата параграфа 59 и 60.
Гласували 100 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 11.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията предлага да се създаде нов § 61:
§ 61. В глава седма се създава чл. 100а:
„Чл. 100а. (1) Забранява се продажбата, съхранението и предлагането на тютюневи изделия от търговци, които не са регистрирани по чл. 96, ал. 1 или чл. 100, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност и не притежават разрешение за продажба на тютюневи изделия.
(2) Разрешениeто по ал. 1 се издава от началника на митницата по местонахождение на търговския склад или обект при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте новия № 61 със съдържание съгласно предложението на комисията.
Гласували 106 народни представители: за 87, против 4, въздържали се 15.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 50 комисията подкрепя текста на вносителя за параграфа, който става § 62.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте § 62.
Гласували 101 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 13.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Постъпило е предложение от народните представители Делян Добрев и Димитър Главчев за нов параграф.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 63:
„§ 63. В чл. 103 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Събирането, обезпечаването и преценката на доказателствата по ал. 1 се извършват по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме § 63.
Гласували 101 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 17.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 51 комисията подкрепя текста на вносителя, като параграфът става § 64.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме § 64.
Гласували 93 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 11.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 52 е постъпило предложение от народните представители Делян Добрев и Димитър Главчев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 52, който става § 65:
„§ 65. В чл. 104 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в изречение първо преди думата „производствата” се добавя „извършване на проверките и за”;
б) създава се изречение трето: „Митническите служители, определени със заповед на директора на Агенция „Митници”, имат компетентност по смисъла на чл. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на територията на страната”.
2. В ал. 4 думите „съответната регионална митническа дирекция” се заменят с „Агенция „Митници”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме редакцията на § 65.
Гласували 100 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 12.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 53 е постъпило предложение от народните представители Делян Добрев и Димитър Главчев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага в § 53 т. 1 да се обособи в отделен параграф, а в т. 2 всеки член да се измени с отделен параграф на основание чл. 50 от Указ 883 за прилагане на Закона за нормативните актове.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция в § 53, т. 1, който става § 66:
„§ 66. В Глава девета „Административно-наказателни разпоредби” се създава Раздел I „Общи разпоредби”, с членове 107а-107з.
„Раздел І
Общи положения
Чл. 107а. Митническите органи имат право да изземват и задържат стоките – предмет на нарушение по този закон, както и преносните, превозните и други средства и съоръжения, послужили и използвани за извършване на нарушението, както и стоки и суми за обезпечаване на евентуални вземания във връзка с извършеното нарушение.
Чл. 107б. (1) До приключване на административно-наказателното и наказателното производство иззетите и задържаните стоки, средства и съоръжения се съхраняват от митническото учреждение.
(2) При невъзможност за съхранение иззетите и задържаните стоки, средства и съоръжения се оставят на отговорно пазене с протокол на нарушителя или на други лица, които отговарят за тях.
(3) За целите на ал. 2 митническите органи запечатват обекта или част от него, в който стоките са оставени на отговорно пазене, както и средствата или съоръженията, послужили и използвани за извършване на нарушението.
Чл. 107в. (1) Преди приключване на административно-наказателното производство митническите органи могат да се разпореждат със задържаните акцизни стоки, чието съхраняване води до значителни разходи за митническата администрация, както и когато съхраняването им е невъзможно или представлява опасност за живота и здравето на хората или за околната среда
(2) Стоки, чието съхраняване води до значителни разходи за митническата администрация, са тези стоки, чието продължително съхраняване е икономически необосновано или води до разходи, превишаващи тяхната стойност. Разходи по съхраняването на стоките са всички разходи, направени от митническите органи във връзка със задържането и съхраняването на стоките, включително разходите по товаренето и разтоварването, транспортирането, складирането, пазенето и др.
(3) Разпореждането чрез продажба или унищожаване и транспортирането на стоките по ал. 1 се извършва по ред, определен с наредбата по чл. 124, ал. 4.
Чл. 107г. (1) За обезпечаване на вземания по съставен акт за установяване на нарушение по този закон митническите органи могат да налагат следните обезпечителни мерки:
1. запор на движими вещи и вземания на длъжника, включително по сметки в банки;
2. запор върху стоки в оборот;
3. възбрана върху недвижими имоти.
(2) Обезпечителните мерки се налагат, когато без тях ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на вземанията по ал. 1.
(3) Обезпечителните мерки се налагат в съответствие с размера на вземанията.
(4) Обезпечителните мерки се налагат с постановление на началника на митницата, в района на който е установено нарушението.
(5) За неуредените в този член въпроси се прилагат разпоредбите на Глава двадесет и четвърта от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Чл. 107д. (1) Когато нарушителят е неизвестен, актът се подписва от актосъставителя и от един свидетел и не се връчва. В този случай се издава наказателно постановление, което влиза в сила от датата на издаването му.
(2) Когато нарушителят е известен, но не е открит на адреса, посочен при връчването на акта за административно нарушение, или е напуснал страната, или е посочил адрес само в чужбина, наказателното постановление не се връчва. Постановлението се смята за влязло в законна сила два месеца след издаването му.
Чл. 107е. (1) Административнонаказващият орган постановява отнемане в полза на държавата на стоките - предмет на нарушение по този закон, както и на преносните, превозните и други средства и съоръжения, послужили и използвани за извършване на нарушението, когато такава мярка е предвидена в този закон.
(2) Когато стоките, средствата или съоръженията по ал. 1 липсват или са отчуждени, се присъжда тяхната стойност, определена по пазарна цена.
(3) Начинът и редът за определяне на пазарната цена на отнетите в полза на държавата стоки - предмет на нарушение по този закон, както и на преносните, превозните и други средства и съоръжения, послужили и използвани за извършване на нарушението, се определят в правилника за прилагане на закона.
(4) Пазарната цена се определя към момента на извършване на нарушението, а ако това е невъзможно – към момента на неговото установяване.
Чл. 107ж. (1) В случаите, когато за стоките - предмет на нарушение по този закон, е заплатен частично или не е заплатен акциз, включително при присъждане на тяхната стойност, определена по пазарна цена, се дължи акциз на общо основание.
(2) Отнетите в полза на държавата стоки се смятат за поставени под режим отложено плащане на акциз.
Чл. 107з. (1) До издаване на наказателното постановление, но не по-късно от 30 дни от съставяне на акта за установяване на нарушение по този закон, между административнонаказващия орган и нарушителя може да бъде постигнато споразумение за прекратяване на административно-наказателното производство, освен ако деянието съставлява престъпление.
(2) Не могат да бъдат обект на споразумение установени случаи на административни нарушения, при които стоките - предмет на нарушението, застрашават живота или здравето на хората или околната среда или не съответстват на изискванията за качество на продуктите.
(3) Споразумението се изготвя в писмена форма и отразява съгласието на административнонаказващия орган и нарушителя по следните въпроси:
1. има ли извършено деяние, извършено ли е то от нарушителя и извършено ли е виновно, съставлява ли деянието нарушение на акцизното законодателство;
2. какъв да бъде видът и размерът на наказанието;
3. отнемат ли се в полза на държавата стоките - предмет на нарушението, както и преносните, превозните и други средства и съоръжения, послужили и използвани за извършване на нарушение по този закон, или те се заплащат в размер не по-малко от 40 на сто от пазарната им цена.
(4) Със споразумението не може да се определя:
1. наказание от вид, различен от предвидения в закона за конкретното административно нарушение;
2. размер на глобата или на имуществената санкция, по-нисък от минималния размер, предвиден за конкретното административно нарушение;
3. сума в размер по-малко от 40 на сто от пазарната цена на предмета на нарушението, както и на преносните, превозните и други средства и съоръжения, послужили и използвани за извършване на нарушение по този закон.
(5) Споразумението се подписва от административнонаказващия орган и от нарушителя или от негов представител, изрично упълномощен за постигане на споразумение.
(6) В 14-дневен срок от подписване на споразумението за прекратяване на административно-наказателното производство директорът на Агенция "Митници" или оправомощено от него длъжностно лице издава решение, с което одобрява или отказва да одобри споразумението. Решението, с което се одобрява споразумението за прекратяване на административно-наказателното производство, се изпраща на съответния прокурор в 7-дневен срок от неговото издаване.
(7) Споразумението за прекратяване на административно-наказателното производство се одобрява, ако са спазени изискванията на закона и ако определените в него публични държавни вземания са заплатени или са обезпечени по депозитната сметка на съответното митническо учреждение.
(8) Решението по ал. 6 не подлежи на обжалване, с изключение на решението, с което се одобрява споразумение за прекратяване на административно-наказателното производство, срещу което прокурорът може да подаде протест относно неговата законосъобразност пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В този случай протестът на прокурора не спира изпълнението на решението.
(9) Сроковете за издаване на наказателно постановление спират да текат от датата на образуване на съдебното производство по протест на прокурора до неговото приключване.
(10) В случаите, когато споразумението за прекратяване на административно-наказателното производство не бъде одобрено или решението, с което е одобрено, бъде отменено от съда, административнонаказващият орган издава наказателно постановление на общо основание.
(11) Споразумението за прекратяване на административно-наказателното производство влиза в сила от датата на одобряването му. Споразумението има последиците на влязло в сила наказателно постановление и подлежи на принудително изпълнение по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Предстои гласуване на § 66.
Моля народните представители да отразят вота си съгласно предложението на комисията.
Гласували 88 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 13.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията предлага да се създаде нов § 67, а именно:
„§ 67. След чл. 107з се създава Раздел ІІІ с наименование „Административни наказания”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме новия § 67.
Гласували 82 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията предлага да се създаде § 68:
„§ 68. Създава се чл. 108а:
„Чл. 108а. (1) Който съхранява, предлага или продава в търговски складове или обекти тютюневи изделия в нарушение на чл. 100а, се наказва с глоба от 15 000 лв. до 50 000 лв., съответно му се налага имуществена санкция от 50 000 лв. до 100 000 лв. и се отнема разрешението за срок една година, а тютюневите изделия се отнемат в полза на държавата.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е от 50 000 лв. до 100 000 лв., а имуществената санкция - от 100 000 лв. до 150 000 лв. и се отнема разрешението за срок три години, а тютюневите изделия се отнемат в полза на държавата”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте за изказване.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Госпожо председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че тук се предвиждат много сериозни санкции - този чл. 100а, за който се говори, че се нарушава, който беше приет.
Той гласи така: „Забранява се продажбата, съхранението и предлагането на тютюневи изделия от търговци, които не са регистрирани по...” член еди-кой си „от Закона за данък върху добавената стойност и не притежават разрешение за продажба на тютюневи изделия”.
Когато дискутирахме тези въпроси, се оказа, че и в най-малкия селски магазин, който не е регистриран по ДДС, не може да продава съответно тютюневи изделия. Ако случайно такова нещо се случи, сега се предвиждат гигантски санкции - от 15 до 50 000, имуществени – от 50 до 100 000 лв. и т.н. Това са невероятно високи санкции – на практика не могат да се продават тютюневи изделия в малките магазини по селата и малките градове. Така ли да го приемаме? Фактически това се предлага.
Разбирам за някои едри търговци да има такива санкции, но за такива дребни търговци?! Хората ще трябва да пазаруват само в областните центрове при такова положение. Залитаме в много сериозна крайност. То бива, бива, но чак дотолкова. Мисля, че това просто не е съобразено с реалния живот. Аз ще гласувам „против”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте за реплика, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Радославов, първо, искам да кажа, че санкциите са за тези, които не спазват закона, а не за тези, които го спазват, така че в никакъв случай който продава по правилата на закона не може да търпи такива санкции.
Второ, размерът на санкциите, които са предвидени тук, просто ги пренесохме от Закона за тютюна и тютюневите изделия, където са предвидени санкции за тези, които продават тютюн и тютюневи изделия в нарушение на онзи закон. Нормално е между двата закона да има съответствие в тази посока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще ползвате ли дуплика?
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Формално погледнато излиза така, че се пренасят санкциите, но по същество по досегашния закон не бяха задължени всички, които продават цигари, да се регистрират по данък добавена стойност и при тази ситуация санкциите стават невероятно големи. Аз не мога да си представя как ще се регистрират по ДДС примерно всички селски магазини, които продават цигари. Какво ще правят тези хора там?! Струва ми се, че някак автоматично пренасяме санкциите при предишните условия, когато не бяха задължени всички, които продават цигари, да се регистрират по ДДС. Тук автоматично се прехвърлят нещата, които имат логика от чисто юридическа гледна точка, но в практически план действително ще подложим на много стресова ситуация пушачите.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Не пушачите, а нарушителите.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Абе нарушителите! Няма да ходи чичо от село в Монтана примерно да си купи цигари, ако в село еди-кое си край Монтана няма регистриран продавач по ДДС. Кой ще се регистрира в малките села по ДДС, когато продават цигари в някакво малко магазинче?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Разбрахме тезата Ви, господин Радославов.
Други народни представители?
Вие правите ли конкретно предложение за намаляване на размера, което да подлагам на гласуване, или просто заявихте, че ще гласувате против?
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Аз, госпожо председател, нямам готовност да определя точно цифра.
Първо, мисля, че би могло да коригираме някои от цифрите.
Второ, по принцип ще гласувам против, но апелът ми е да се помисли тук, в момента, дали не може нещо да се коригира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване редакцията на § 68 за създаване на чл. 108а, съгласно предложението на комисията.
Гласували 92 народни представители: за 74, против 9, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо председател, правя процедурно предложение да удължим времето до приключване на гласуването на този закон, за да не се налага да правим извънредно заседание следващата седмица във вторник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме направеното процедурно предложение. (Шум и реплики от КБ.)
Да се удължи времето сега. Ще ползваме по-кратка почивка. Ако действаме по-организирано, ще успеем да гласуваме текстовете до края.
Гласували 78 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията предлага да се създаде § 69:
„§ 69. В чл. 110 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата „което” се добавя „не внесе дължимия акциз в срока по чл. 44 или”.
2. В ал. 2 думите „не подаде акцизна декларация в срока по чл. 87 или” се заличават”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласувайте § 69, моля.
Гласували 91 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 14.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията предлага да се създаде § 70:
„§ 70. В чл. 111 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
„(2) Лице, което не спази разпоредбата на чл. 65, ал. 6, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 2500 лв.”
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3.
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думите „и 2” се заменят с „2 и 3”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласувайте § 70.
Гласували 99 народни представители: за 84, против 1, въздържали се 14.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията предлага да се създаде § 71:
„§ 71. В чл. 112 се създава ал. 4:
„(4) При нарушение по ал. 1 и 2, когато лицето е начислило данъка в период следващ периода по ал. 3, имуществената санкция е в размер 50 на сто от акциза, но не по-малко от 400 лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме редакцията на § 71.
Гласували 93 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 13.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията предлага да се създаде § 72:
„§ 72. Създава се чл. 114а:
„Чл. 114а. (1) Лице, което разтовари на място, различно от посоченото в чл. 91б, се наказва с имуществена санкция в двоен размер на дължимия акциз, но не по-малко от 2000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 имуществената санкция е в двоен размер на неначисления акциз, но не по-малко от 4000 лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 72.
Гласували 96 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 11.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията предлага да се създаде § 73:
„§ 73. В чл. 117 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 числата „300” и „3000” се заменят съответно с „500” и „5000”.
2. В ал. 2 числата „600”, „6000” и „20 000” се заменят съответно с „1000”, „10 000” и „50 000”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да гласуваме редакцията на § 73, моля.
Гласували 95 народни представители: за 82, против 1, въздържали се 12.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията предлага да се създаде § 74:
„§ 74. В чл. 124 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите „нарушения по” се добавя „чл.114а” и се поставя запетая, думите „чл. 123, ал. 1 и 2” се заменят с „чл. 123, ал. 1, 2 и 6” и след думите „чл. 126” се поставя запетая и се добавя „както и в случаите, когато извършителят е неизвестен”.
2. В ал. 5 думата „Отнетите” се заменя със „Задържаните, отнетите”.
3. В ал. 6 след думите „унищожаване на” се добавя „задържани” и се поставя запетая.
4. Алинея 7 се отменя”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме § 74.
Гласували 93 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията предлага да се създаде § 75:
„§ 75. Създават се чл. 124а, 124б и 124в:
„Чл. 124а (1) В случаите по чл. 108, 108а, 109, 114, 114а, 115, 117, 120, 121, 122, 123, ал. 1, 2, 4, 6 и 8, 123а, 125 и 126, лицето се лишава и от право да упражнява определена дейност или дейности за срок един месец.
(2) В случаите на повторно нарушение по ал. 1, лицето се лишава от право да упражнява определената дейност или дейности за срок от 2 до 6 месеца.
(3) Изпълнението на административното наказание по ал. 1 и 2 се прекратява от органа, който го е наложил, по молба на нарушителя, след като бъде доказано от него, че глобата или имуществената санкция е заплатена изцяло.
Чл. 124б (1) В случаите на налагане на административно наказание по чл. 124а се налага и принудителна административна мярка - запечатване на обекта или обектите, където е установено нарушението.
(2) Принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на началника на компетентното митническо учреждение или на оправомощено от него длъжностно лице.
(3) Заповедта подлежи на предварително изпълнение, освен ако съдът разпореди друго.
(4) Заповедта по ал. 2 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(5) Принудителната административна мярка се прекратява от органа, който я е наложил, по молба на административно-наказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществената санкция е заплатена изцяло. Отпечатването се извършва при задължение за съдействие от страна на лицето.
Чл. 124в. (1) При налагане на принудителната административна мярка по чл. 124б, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на нарушителя, а наличните стоки, с изключение на тези, които са предмет на нарушение, се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице в срок, определен от органа, наложил принудителната административна мярка.
(2) Когато отстраняването е свързано със значителни затруднения за митническите органи и/или със значителни разходи за задълженото лице, органът, постановил мярката по чл. 124б, ал.1, може да разпореди оставяне на стоките в обекта или обектите на отговорно пазене от задълженото лице. Разпореждането не се отнася за стоките - предмет на нарушението.
(3) В случаите на ал. 1, когато отстраняването на стоките не се извърши в определения срок, митническият орган ги отстранява, като ги разполага пред обекта, без задължение да ги пази, за сметка на задълженото лице и не носи отговорност за тяхното повреждане, похабяване или загуба”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте § 75.
Гласували 102 народни представители: за 86, против 1, въздържали се 15.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията предлага да се създаде § 76:
„§ 76. В чл. 125 ал. 4 се отменя”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласуваме § 76.
Гласували 91 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 12.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията предлага да се създаде § 77:
„§ 77. В чл. 126 след думите „или придружителен административен документ” се добавя „/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте § 77.
Гласували 94 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията предлага да се създаде § 78:
„§ 78. В чл. 126а, ал. 1 след думите „този закон” се добавя „и на нормативните актове по прилагането му”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме редакцията на § 78.
Гласували 94 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 11.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 54 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграфа, който става § 80 в Допълнителните разпоредби:
„§ 80. Навсякъде в закона думите „регистриран търговец” и „регистрираният търговец” се заменят съответно с „регистриран получател” и „регистрираният получател”, думите „нерегистриран търговец” и „нерегистрираният търговец” се заменят съответно с „временно регистриран получател” и „временно регистрираният получател”, а думите „регистриран или нерегистриран търговец” и „регистрирания или нерегистрирания търговец” се заменят съответно с „регистриран получател или временно регистриран получател” и „регистрирания получател или временно регистрирания получател”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме редакцията на § 80 в Допълнителните разпоредби.
Гласували 94 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 55 комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага да отпадне, тъй като промените са направени на систематичното им място в закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме предложението на комисията за отпадане на § 55.
Гласували 98 народни представители: за 83, против 4, въздържали се 11.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „Допълнителна разпоредба”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието „Допълнителна разпоредба” да се измени така: „Допълнителни разпоредби”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме промяната на наименованието съгласно предложението на комисията – „Допълнителни разпоредби”.
Гласували 89 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 56 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за параграфа, който става § 79:
„§ 79. Този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/118/ЕО на Съвета от 16 декември 2008 г. относно общия режим на облагане с акциз и за отмяна на Директива 92/12/ЕИО (ОВ, L 9/12 от 14 януари 2009 г.)”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласуваме § 79.
Гласували 96 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 14.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя наименованието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме предложението на комисията в подкрепа на наименованието „Преходни и заключителни разпоредби”.
Гласували 94 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По параграфи 57, 58, 59, 60 и 61 - комисията подкрепя текста на вносителя за § 57, който става § 81, § 58, който става § 82, § 59, който става § 83, § 60, който става § 84, и § 61, който става § 85.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме ан блок редакцията на параграфи от 81 до 85 включително.
Гласували 100 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 16.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 62 е постъпило предложение от народните представители Делян Добрев и Димитър Главчев, което се подкрепя от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 62, който става § 86:
„§ 86. Производители на енергийни продукти, които не са подлежали на лицензиране към датата на влизане в сила на този закон, в случай че до 28 февруари 2010 г. подадат заявление и необходимите документи за издаване на лиценз за управление на данъчен склад, могат да продължат дейността си по реда на закона до произнасяне на директора на Агенция „Митници”, но не по-късно от 30 април 2010 г. при спазване на разпоредбите относно задълженията на лицензираните складодържатели”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване текста на § 86.
Гласували 99 народни представители: за 84, против 1, въздържали се 14.
Текстът на § 86 е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията предлага да се създаде § 87:
„§ 87. (1) Лицата по чл. 100а, които към датата на влизане в сила на този закон притежават разрешение за търговия с тютюневи изделия, издадено по реда на Закона за тютюна и тютюневите изделия, в срок до 30 април 2010 г. подават заявление до началника на митницата по местонахождение на търговския склад или обект за издаване на ново разрешение.
(2) До получаване на разрешението или на отказа за неговото издаване, лицата по ал. 1 продължават да осъществяват дейността си”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване текста на § 87.
Гласували 101 народни представители: за 85, против 1, въздържали се 15.
Текстът на § 87 е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 63 и предлага да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадане текста на вносителя за § 63.
Гласували 85 народни представители: за 73, против 1, въздържали се 11.
Предложението за отпадане на § 63 е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Постъпило е предложение от народните представители Делян Добрев и Димитър Главчев, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага да се създаде § 88:
„§ 88. В тримесечен срок от влизането в сила на този закон министърът на финансите издава наредба, с която определя условията и реда за подаване на документи по електронен път”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на комисията за § 88.
Гласували 97 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 12.
Текстът на § 88 е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Постъпило е предложение от народните представители Делян Добрев и Димитър Главчев за създаване на нов параграф, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага да се създаде § 89:
„§ 89. Когато държавата - членка на износ е различна от държавата - членка на изпращане, разпоредбите на чл. 73в, ал. 5, чл. 73ж, ал. 3 и чл. 73з, ал. 2 се прилагат в случай, че са създадени необходимите за това условия на общностно ниво”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на комисията за § 89.
Гласували 94 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 14.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Постъпило е предложение от народните представители Делян Добрев и Димитър Главчев за създаването на нов параграф, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага да се създаде нов § 90:
„§ 90. В Закона за митниците (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 7:
а) в ал. 2 думите „регионални митнически дирекции” се заменят с „митници”;
б) алинея 3 се отменя;
в) в ал. 4 изречение второ думата „митницата” се заменя с „териториалното митническо управление”;
г) алинея 6 се отменя.
2. В чл. 8 думите „Регионални митнически дирекции” се заличават.
3. В чл. 11, ал. 3 думите „регионалните митнически дирекции” се заменят с „митниците”.
4. В чл. 14:
а) в ал. 1:
аа) в т. 8 думите „чл. 17, т. 3” се заменят с „чл. 20”;
бб) създават се т. 10 и 11:
„10. двадесет на сто от събраните глоби и имуществени санкции за нарушения по Закона за акцизите и данъчните складове;
11. десет на сто от събраните от Агенция „Митници” такси на граничните контролно-пропускателни пунктове, включително такси по чл. 10 от Закона за пътищата”.
б) в ал. 3 след думите „съответната година” се добавят „и десет на сто от приходите по ал. 1”.
5. В чл. 16, ал. 5 думите „на директорите на регионални митнически дирекции” се заличават.
6. В чл. 84б, ал. 1:
а) в изречение първо думата „регионалните” се заменя с „териториалните”;
б) изречение второ се заличава.
7. В чл. 84в, ал. 2, т. 2 думите „директор на регионална митническа дирекция и” се заличават.
8. В чл. 211е думите „съответната регионална митническа дирекция” се заменят с „Агенция „Митници”.
9. В чл. 211з думите „съответния директор на регионална митническа дирекция, в чийто район се намира съответната митница” се заменят с „директора на Агенция „Митници”.
10. В чл. 211и:
а) в ал. 1 думите „регионалната митническа дирекция” се заменят с „Агенция „Митници”;
б) в ал. 3 думите „регионалната митническа дирекция” се заменят с „Агенция „Митници”;
в) в ал. 4 думите „регионалната митническа дирекция” се заменят с „Централното митническо управление”.
г) в ал. 5 думите „регионалната митническа дирекция” се заменят с „Агенция „Митници”.
11. В чл. 211л:
а) в т. 1 думите „съответния директор на регионална митническа дирекция” се заменят с „директора на Агенция „Митници”;
б) в т. 2 думите „регионалната митническа дирекция” се заменят с „Агенция „Митници”.
12. В § 1 от допълнителната разпоредба в т. 25 буква „б” се отменя”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване редакцията на § 90.
Гласували 93 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 12.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията предлага да се създаде § 91:
„§ 91. В Закона за ветеринарномедицинската дейност (обн., ДВ, бр. …) в чл. 199, ал. 2 думите „регионална митническа дирекция” се заменят с „митница”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване текста на § 91.
Гласували 91 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 9.
Текстът на § 91 е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията предлага да се създаде § 92:
„§ 92. В Закона за кредитните институции (обн., ДВ, бр. …) в чл. 62, ал. 6, т. 6, в текста преди буква „а” думите „директорите на регионалните митнически дирекции” се заменят с „началниците на митниците”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване текста на § 92.
Гласували 96 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 8.
Текстът на § 92 е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията предлага да се създаде § 93:
„§ 93. В Закона за пазарите на финансови инструменти в чл. 35, ал. 6, т. 6, в текста преди буква „а” думите „директорите на регионалните митнически дирекции” се заменят с „началниците на митниците”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте § 93.
Гласували 98 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 12.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията предлага да се създаде § 94:
„§ 94. В Закона за тютюна и тютюневите изделия се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 30 ал. 1 се изменя така:
„(1) Тютюневите изделия се продават от търговци, притежаващи разрешение за продажба на тютюневи изделия, издадено при условията и по реда на Закона за акцизите и данъчните складове”.
2. В чл. 46, ал. 1 след думите „чл. 30” се добавя „ал. 2”.
3. В чл. 47, ал. 3 думите „кметът на общината” се заменят с „началникът на митницата”, а думите „лицензирания обект на търговеца” се заменят с „търговския склад или обект”.
4. В чл. 52, ал. 1, т. 3 след числото „30” се добавя „ал. 2”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте § 94.
Гласували 94 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията предлага да се създаде § 95:
„§ 95. В Закона за местните данъци и такси чл. 113 и чл. 114 се отменят”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте § 95.
Гласували 96 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 64 е постъпило предложение от народните представители Валентин Николов и Диан Червенкондев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 64, който става § 96.
Ще прочета текста на § 96, така както е по вносител, с уговорката да се направят съответните редакции, така както ги преномерирахме в хода на приемането на закона.
„§ 96. Законът влиза в сила от 1 януари 2010 г., с изключение на: § 1; § 2, т. 1, 3, 4 и 6; § 3 и 4; § 5, т. 1 и 4; § 6, 7, 8, 10 и 11; § 14, т. 1, букви ”б” и „в”; § 16 и 17; § 21, т. 2; § 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30, 31, 32, 33, 34, 36, 37, 38, 39, 40, 42, 43, 46, 47, 48, 51, 52, 53, 54, 55, 57, 58, 59, 60, 61, 62, 63, 64, 65, 66, 67, 68, 69, 70, 71, 72, 73, 74, 75, 76, 79, 82, 83, 87, 88, 89, 91, 92, 93, 94, 95 и 96, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник”, и § 2, т. 2 и 5; § 5, т. 3; § 21, т. 1; § 35, 44, 45, 49, 78, 80, 81, 84, 85, 86 и 90, които влизат в сила от 1 април 2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте § 96, съгласно номерацията на параграфите на вносителите с направеното уточнение, че същите ще се преномерират съобразно приетите от нас решения.
Гласували 95 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието, а с това и на второ четене Законът за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове. (Ръкопляскания.)
Парламентарният контрол ще започне в 11,10 ч.

(След почивката)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Продължаваме нашата работа с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ
Преди това няколко съобщения.
Днес, 27 ноември 2009 г., е постъпил и раздаден на народните представители общ Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване. Законопроектите са приети на първо четене на 19 ноември 2009 г. Законопроектът е изготвен от Комисията по здравеопазването на основание чл.71, ал. 2 от нашия правилник. Съобщението се прави с оглед срока за писмени предложения за второ четене.
Следва да ви уведомя, че не са постъпили нови питания.
Предстои връчване на писмени отговори по реда на чл. 83, ал. 5 и чл. 91, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
- от заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков на въпрос от народния представител Цветан Цветанов;
- от министъра на външните работи Румяна Желева на въпрос от народния представител Ангел Найденов;
- от министъра на външните работи Румяна Желева на въпрос от народния представител Лъчезар Тошев;
- от министъра на външните работи Румяна Желева на въпрос от народния представител Лъчезар Тошев;
- от министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов;
- от министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов;
- от министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов на въпрос от народния представител Петър Хлебаров;
- от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Александър Цветков на питане от народния представител Иван Вълков;
- от министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Димитър Дъбов.
Съобщение за промяна в Парламентарния контрол:
На основание чл. 83, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание народните представители Мартин Димитров и Деница Гаджева с писма са поискали отлагане на отговорите на въпрос към заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков и на питане към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Александър Цветков.
Първо, отговорът на народния представител Мартин Димитров относно нотификация на държавната помощ № 607-28 – намаляване на облагането на биогоривата, към министър Симеон Дянков, който е в днешния дневен ред, се отлага за следващото заседание.
Второ, отговорът на питането от народния представител Деница Гаджева относно състоянието и перспективите за развитие на „БДЖ” ЕАД и НК „Железопътна инфраструктура” към министър Александър Цветков, което е в днешния дневен ред, се отлага за следващото заседание.
Изявление от името на парламентарна група - госпожа Корнелия Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Госпожо председател, господа министри, уважаеми колеги! Упълномощена съм от името на Парламентарната група на Коалиция за България да направя следната декларация. Тази седмица парламентът прие окончателно данъчните закони, които са важно средство за провеждане на политика. Данъчното законодателство дава облика на всяко едно управление. С гласуването на промените в законите за ДДС, за корпоративното подоходно облагане, за акцизите и данъчните складове, за местни данъци и такси, за доходите на физическите лица се увеличава данъчното бреме върху хората и се прехвърля тежестта на кризата върху обикновения човек.
БСП и Коалиция за България се обявява против такава политика: увеличихте акциза на електроенергията за фирмите; вдигнахте акциза на цигарите драстично, което води до средно увеличение от 1,10 лв. до 1,40 лв. за кутия; обложихте с ДДС адвокатските услуги, с което оскъпихте достъпа на всеки гражданин до правото му на защита; заложихте възможност за увеличаване данък сгради и такса смет; увеличихте прага на самоосигуряващите се лица; отхвърлихте предложението за намаляване на ДДС върху лекарствата; отнехте привилегията на младите семейства да ползват данъчни облекчения при ипотечен кредит.
Това са мерки, които натоварват гражданите на България. Тези мерки представляват отстъпление на държавата от задължението й да поеме своята част от отговорността и да разпредели равномерно тежестта на икономическата криза. От друга страна, замразяването на доходите, на минималната работна заплата, заплатата в публичния сектор и пенсиите води до намаляване на покупателната способност, до свиване на вътрешното потребление, блокиране на икономиката, нарастване на безработицата и в крайна сметка до обедняване на хората. С такива мерки считаме, че няма да се преодолее лесно кризата. С такива мерки тя се задълбочава и увеличава пропастта между бедни и богати.
Коалиция за България е разумна и конструктивна опозиция. Ние имаме своята визия за развитието на икономиката през 2010 г. и затова предложихме алтернативен бюджет. Смятаме, че той е възможен, че е по-справедлив за хората и ще изведе държавата по-плавно от кризата.
Предложихме да се заложат 1 млрд. 260 млн. повече приходи в бюджета. Аргументите ни: прогнозите на редица европейски държави и на БНБ за нулев ръст на брутния вътрешен продукт. Предложихме отказ от намаляване на осигурителната тежест с 2%, което смятаме, че в условия на криза е неподходяща мярка. Предложихме прагът на самоосигуряващите се лица да не се вдига така драстично от 260 на 420 лв.; да се вдигне прагът на максималния осигурителен доход – от 2 хил. на 2 хил. 400, т.е. хората с по-големи възможности да поемат и част от тежестта на кризата. По този начин смятаме, че могат да се увеличат разходите за социална политика, да се повиши минималната работна заплата от 240 на 280 лв., като с тази мярка ще се компенсира увеличението на цените и на данъците за хората.
Предлагаме да се заделят 65 млн. лв. за пазара на труда поради нарастващата безработица, да се подпомогнат хората с увреждания с 65 млн. лв., да се гарантира достъпно здравеопазване, като се осигурят 380 млн. лв. от резерва на Здравната каса, 60 млн. за онкоболните и 20 за спешна медицинска помощ. Настояваме да се подкрепят общините, като се заделят допълнително 200 млн. лв., и земеделските производители, като се заделят допълнително 150 млн. лв.
Уважаеми колеги, наближават хубави християнски семейни празници – Коледа и Нова година. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Госпожо Цачева, бихте ли въвели ред в залата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля народните представители за ред в залата. Нека се изслушваме.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Разумно е, човешко е в момент като този, когато хората са уплашени за бъдещето си, когато цари несигурност за доходите и за работните им места, държавата да направи жест на съпричастност и да осигури коледни добавки не по-малко от 50 лв. на всеки пенсионер. Традиция е било винаги досега това да се прави.
Миналата година ние осигурихме по 150 лв. на пенсионерите. Коалиция за България е убедена, че има финансов ресурс и настоява и тази година да бъдат осигурени поне по 50 лв. за пенсионерите, които в условия на криза живеят най-зле.
Колеги, Бюджет 2010 на управляващото мнозинство има алтернатива, тя е разумна, обоснована, справедлива и по-добра за държавата и икономиката. Въпрос на политическа воля, на вашата зрялост и отговорност пред хората е да се вгледате и да се вслушате в тази алтернатива, защото има неща, които стоят над политическото противопоставяне, високомерие и самочувствие. Едно от тези неща е нашето задължение да осигурим на хората справедливост и по-добър живот.
Нека с Бюджет 2010 Народното събрание да даде сигнал, че е институция, която заслужава уважението на хората. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ).
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Нинова.
Заповядайте, господин Волен Сидеров, за изявление от името на парламентарна група.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, господа министри, дами и господа народни представители, уважаеми журналисти и гости!
Госпожо Нинова, преди да започна изказването си, само едно леко въпросче: това, което го изказахте тук и го прочетохте, дали Ви го изпрати Красьо Черничкия с SMS? (Смях и оживление в залата.) Признайте си, ще Ви олекне, защото вчера цял ден отричахте, че Вашето име го има в указателя на въпросния екземпляр, брокер от Плевен. Оказа се обаче, че Вашето име е там. Вие отричате, но то е там, както на Вашия колега Румен Петков, както и на парламентарния секретар на президента Бойко Радоев. Те присъстват. Вие присъствате в това тефтерче.
Това е връзката с темата, по която исках да кажа няколко думи, защото става дума за нещо много по-сериозно, отколкото интригите, които завъртяхте през последната седмица.
Първо, не Ви прави чест, че отричате. Признайте си, че сте в този указател. Признайте, че поддържате връзка с това лице. Признайте, че сте се намесвали в съдебната система и продължавате да се намесвате.
Това е темата, по която днес искам да говоря – съдебната система и аферата, която се показа на повърхността, но само малко. Само върхът на айсберга. Ние трябва да направим така, че тази афера да бъде разкрита докрай. Чорапът, наречен съдебна система, трябва да бъде разплетен докрай, защото това, което излезе в медиите, е много малка част и то беше потулено веднага от висшите магистрати.
Какво се случи през последните седмици? Стана ясно, че някакъв 27-годишен брокер посредничи между Висшия съдебен съвет, бизнес кръгове, политически кръгове, главно от БСП, ДПС - тук са имената на Касим Дал, Лютви Местан и НДСВ, и организира назначаването на окръжни прокурори и съдии. Всичко това е една огромна афера, която показа цялата корумпираност на нашата съдебна система. Ако ние не се справим с този въпрос в много кратко време, това ще бъде огромна щета за България. Никакви данъчни и други бюджетни теми не могат да заменят това, което става в съдебната система, това, което се случва там и което вреди на образа на България и пред нашите партньори в Брюксел.
Става дума за една огромна корумпираност, става дума за плащане на пари, с които пари се назначават окръжни прокурори и съдии и тази практика продължава, защото съдебната система в момента се състои от политически квоти на предишната управляваща тройна коалиция. Във Висшия съдебен съвет бяха споменати две имена – на съдията Стойков и Иван Димов, за които стана ясно, че са уличени във връзка с въпросния Красимир Георгиев. Те напуснаха Висшия съдебен съвет, но какво стана с тях? Единият – военен съдия, а другият – окръжен съдия в Окръжното съдилище в Сливен. Те продължават да правораздават, вместо да бъдат изхвърлени от системата. Вместо да застанат на подсъдимата скамейка, те продължават да са в системата и да решават съдби.
Цялата съдебна система е изключително прогнила. Ние видяхме само за последните месеци случаи, в които бивш съдия във Варна е поръчвал убийство. Участвал в поръчка на убийство. Само да си припомним този случай. Съдия участва в поръчка на убийство. Става дума за Галин Костов във Варненския окръжен съд, който беше уличен в това, че е участвал в поръчката на убийството на един бизнесмен.
Аз ще кажа името на още един окръжен съдия – Крумов, от Софийския окръжен съд. Трябва да ви припомня този изключително неприятен случай, но това се случва в нашата родина. Трима цигани убиха, ограбиха, изнасилиха и обезглавиха с брадва една жена в с. Литаково, Ботевградско. Какво се случи с двама от тях? Те бяха пуснати след 72 часа от въпросния съдия Крумов. Пуснати под подписка или гаранция, не знам точно. Варварско убийство и вместо да бъдат задържани, те бяха освободени с подписа на този съдия. Ето това са съдиите, назначавани по този начин – начинът на Красьо Черничкия, в чийто указател сте Вие, госпожо Нинова, Вашият колега Румен Петков и да не припомням останалите хиляда имена. Тази система трябва да бъде разбита.
Още миналата година „Атака” предложи много радикални мерки, които тогава прозвучаха наистина като нещо неизпълнимо в публичното пространство, но аз виждам, че с всеки изминал месец тези мерки стават все по-възможни. На първо място предложихме избираемост на съдиите – нещо, което можем да направим, ако решим. Имаме парламентарното, и не само обикновеното парламентарно, а конституционно мнозинство. Ако решим, можем да направим конституционните промени, които са нужни, за да се реформира съдебната система.
Този Висш съдебен съвет в сегашния си състав е нещо, което не работи за доброто на България. Назначен на политически принцип, в една абсолютна мъгла и неяснота, този Висш съдебен съвет трябва да бъде разтурен. Най-добре е той да подаде колективно оставка. Най-добре е да се наложи мораториум върху назначенията на съдии и окръжни прокурори до момента, до който не направим реформа в съдебната система. Знам, че се работи по нов Наказателен кодекс. Знам, че се работи по нов Наказателнопроцесуален кодекс. Всичко това трябва да стане много бързо, за да може да обявим пред обществото, че ние наистина искаме реформа в България.
В съдебната система трябва да бъде направена революция. Иначе не можем да успеем, иначе и бюджетната тема, и данъчните теми остават на заден план, защото отгоре имаш едно похлупване, един чадър на организираната престъпност, на подземния свят, на черните пари, на всичко това, което досега натикваше България в блатото, от което се опитваме да я измъкнем. Без тази радикална реформа няма да успеем.
Аз съм убеден в решителността на новото правителство. Аз съм убеден в решителността на премиера. Знам, че и главният прокурор има желание да направи тези реформи, но трябва да получи нашата подкрепа. Партия „Атака” е категорично за радикални реформи в съдебната система. Нека да има избираемост на съдии, защо не, както е в някои държави. Нека да има съдебно жури, защо не, нали непрекъснато даваме Съединените американски щати за пример – там е така.
Нека този въпросният, който е освободил убийците, да излезе пред хората и да се яви на избори. Да го гледат в очите, да го питат: „Ти защо пусна тези убийци?”. Да излезе и да пишат всичко за него. Какво е семейството му, какъв е, що е. Така както за всеки от вас, дами и господа народни представители, пишат, когато излизате на избори. Защо един общински съветник трябва да излезе пред хората и да обяви всичко за себе си, а един съдия, един окръжен прокурор да не знаем какъв е той, да не знаем нищо за него? Нека да се явяват на избори. Нека хората да ги избират и тогава ще стане ясно кой кой е в тази система. Това е едно от нещата, които предлагаме.
Пак ви казвам: можем да го направим! Сто шестдесет и два гласа ги имаме! „Атака” е „за”. Нека останалите партии да кажат „за” ли са? Да застанем и да го направим. Можем да направим истинска революция и без Велико Народно събрание с конституционни поправки, които да направят нужните реформи.
Ние вече видяхме няколко предложения, чудесни предложения между другото, на главния прокурор Борис Велчев в пресата. Нека тези неща, които той предлага, и тези неща, които предлагат правителството и подкрепящите парламентарни групи, да станат реалност с общи усилия. Тогава ще покажем, че такива като Красьо Черничкия освен че трябва да бъдат в затвора, не могат вече да бъдат фактори в българската политика, защото това е едно грозно явление, което за съжаление тук групата на БСП вместо да наведе очи и да каже: „Да, ние поддържахме такива хора”, се опитва да отрича и се опитва да дава акъл какъв бюджет да има.
Всички тези неща, госпожо Нинова, които ги изредихте, можеха да станат, ако не бяхте завлекли 3 милиарда само за един месец в 2008 г. от фискалния резерв. Три милиарда за един месец! (Ръкопляскания от ГЕРБ и „Атака”.) Къде ги похарчихте?
Тези чудесни предложения, които правите сега, са лицемерни, те са там – в парите, които отвлякохте. Точно затова просто не трябва, дори нямате моралното право да излизате и да предлагате подобни неща. (Реплики от КБ.)
В заключение само ще кажа, че тази съдебна реформа трябва да бъде направена колкото се може по-бързо. Аз съм убеден в доброто желание на управляващата партия, подкрепящите я други парламентарни групи, защото това очаква Европа от нас. Това трябва да го направим в следващите месеци и до края на следващата година да видим истинска, работеща съдебна система с един европейски наказателен кодекс и най-после да видим виновниците за грабежа и зулумите в България там, където им е мястото – не на парламентарната трибуна, а в новия европейски, модерен, обзаведен затвор, който се надявам правителството ще построи.
Благодаря ви за вниманието. Да живее България! (Ръкопляскания от ГЕРБ и „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обяснение на лично засегнат, госпожа Нинова. (Смях и реплики от ГЕРБ.)
Моля за тишина в залата!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Колеги, аз съм народен представител за първи път. Никога не съм допускала, че тази трибуна и този парламент могат да се използват за лъжи и клеветене от народен представител. (Смях от ГЕРБ.)
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: И ние не сме допускали.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Благодаря Ви, че ми давате още една възможност пред целия български народ да заявя в лично качество, че не познавам въпросното лице, че не съм си говорила с него и не съм си разменяла никаква кореспонденция, което е потвърдено от Главна прокуратура, на която Вие се позовавате като стожер на правораздаването в България.
Смятам, че не чухте това, към което ви призовах. В такъв важен момент за държавата и за икономиката, когато наистина трябва да проявим надполитическо мислене, да бъдем консенсусни и да намерим най-верния път за държавата и за хората през 2010 г., тази трибуна се използва за евтино политиканстване, за отклоняване на вниманието на хората от важните за тях теми и за раздухване на инсинуации и скандали, които целят да легитимират един човек, който очевидно е загубил легитимацията си пред обществото. Благодаря ви, че ме изслушахте. (Реплики от ГЕРБ, ръкопляскания и тропане по банките от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли други декларации от името на парламентарни групи? Няма.
На въпроси и отговори от парламентарния контрол първи ще отговаря Цветан Цветанов – заместник министър-председател и министър на вътрешните работи на въпрос от народния представител Петър Атанасов Курумбашев относно охрана на частно парти от служители на МВР.
Заповядайте, господин Курумбашев, за да развиете въпроса си.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми министри, уважаеми господин Цветанов! Точно преди една седмица се случи това събитие, че с една лента, с която обикновено се отцепват при някакви случаи, да речем, на местни престъпления, беше отцепен паркингът пред станалия доста известен ресторант „Монтерей”. Това се е случило, според мен, благодарение на злоупотребата на един районен кмет, който е подвел колегите си и им е написал, че там ще има общинско мероприятие. Те са му се доверили, разрешили са да се проведе такова мероприятие, в резултат на което се отцепва паркингът пред ресторанта, че даже има и заповед за ограничаване на движението по улицата, че даже има и заповед тази улица да бъде отцепена и паркингът да се пази до приключване на мероприятието. Тоест, докато си допият хората. (Смях от КБ.)
Тази демонстрация, хайде, да го кажем по-учтиво - на дерибейство, тя между другото е била присъща за България за всички управляващи. Сега да не кажем, че нещо започва от ГЕРБ в България. И това не започва от ГЕРБ в България, за съжаление.
За съжаление живеем в държава, в която някои хора смятат, че колкото повече сини лампи има около тях, те имат толкова по-голям обществен престиж. Но това не е така и аз се питам има ли законов начин вие като министерство да отказвате охраната на такива мероприятия, макар че има разрешение на кмета. Защото едно е да извикаш колегите си от полицията, които да охраняват един митинг на работници от 2 хил. човека, да речем, или един футболен мач, който може да повреди обществено имущество, а друго е да охраняваш 20 човека, които ядат и пият. Просто се иска друг вид бойно снаряжение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето, господин Курумбашев!
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Аз знам, че Вие сте много добре запознат с темата, тъй като Вие бяхте и заместник-кмет по сигурността. Тоест бил сте и от двете страни и се надявам, че от този въпрос ще излезем не като опоненти, а като хора, които не биха искали подобни прецеденти да се случват в бъдеще. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има думата за отговор вицепремиерът на Република България и министър на вътрешните работи господин Цветан Цветанов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости в парламента днес! Уважаеми господин Курумбашев, в отговор на Ваш въпрос относно охраната на частно парти от служители на Министерството на вътрешните работи Ви уведомявам следното: на 19.11.2009 г. в Столичната дирекция на Министерство на вътрешните работи са получени следните документи: уведомително писмо от Столична община, район „Овча купел”, във връзка с организирането от кмета на района мероприятие на 20.11.2009 г . в ресторант „Монтерей”, кв. „Изток”, ул. „Жюлио Кюри”, съгласувателно писмо от заместник-кмета на Столична община, заповед № РД-09-05-676 от изпълняващия длъжността „кмет на Столичната община”, издадена на основание чл. 3, ал. 2, т. 5 от Наредбата за организацията на движението на територията на Столична община и чл. 44, ал. 1, точки 1 и 4 и ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, с която на директора на СДВР се нарежда да осигури охраната във връзка с горепосоченото мероприятие.
В посочените документи не се съдържат данни относно вида и начина на провеждане на мероприятието. В изпълнение на заповедта от СДВР на посоченото място са били изпратени двама полицаи и един полицейски инспектор от отдел „Пътна полиция”. На 23.11.2009 г. в СДВР е постъпило писмо от Пламен Йорданов – кмет на район „Овча купел”, с което същият моли да бъде сключен договор между СДВР и него в качеството му на възложител на осигуряваните постове за контрол и регулиране на движението по време на мероприятие и заплащане на дейността с договор. На същата дата, на основание чл. 76, ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи, който гласи, че за охрана на полицейските органи на спортни мероприятия или други масови мероприятия, както и на други мероприятия или дейности с краткосрочен характер може да се сключват договори между МВР и заинтересованите лица. Такъв договор е сключен, издадена е фактура за извършената услуга, сумата е внесена в касата на СДВР и на основание чл. 76, ал. 5 от Закона за Министерството на вътрешните работи е отчетена по бюджета на Министерството на вътрешните работи.
Във връзка с горното съм разговарял с Йорданка Фандъкова и съм й изпратил писмо, с което я моля в бъдеще всички документи, касаещи дейността на полицейските органи, да съдържат данни за вида и начина на провеждане на мероприятието с оглед недопускането на пропуски в бъдеще и заповедите за охрана да бъдат съгласувани с МВР, но да имаме яснота за мероприятието - дали е частно или не, и тогава ние вече да предприемем действия дали бихме сключили договор с тях.
Сами разбирате, че в момента това, което ние е трябвало да направим, е да изпълним разпореждането и заповедта на временно изпълняващия длъжността кмет Минко Герджиков. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър Цветанов.
Заповядайте за реплика, господин Курумбашев.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Аз Ви благодаря за отговора, министър Цветанов, и се надявам, че в бъдеще ще имате по-добра координация с новия кмет госпожа Фандъкова, за да няма такива случаи.
След мероприятието на 23-ти, този районен кмет е поискал да плати. Ако не беше се разшумял този случай, щеше ли да се сети?
И знаете ли колко е крупната сума, която се плаща както на вас като МВР, така и на общината? – Сто и шестдесет лева на час било, за да се затвори улица в София. Това е общински проблем. Ами, ако всеки на рождения си ден затвори по една улица за 160 лв. на час?
И другото нещо е да се помисли за самочувствието на тези момчета, които са били там. Едно е да осигуряваш митинг, едно е да охраняваш мач, а какво е това да охраняваш едни големци, които са седнали вътре и ядат и пият? Какво правим ние за самочувствието на служителите на МВР?
Последният въпрос, който оставям свободен към Вас, защото не сте длъжен да отговорите, но освен моралната отговорност, има и политическа. Този кмет е избран с листата на ГЕРБ, тези, другите хора, които са му разрешили, са назначени от ГЕРБ и имате право да им поискате отговорност, което не е свързано с Вашата дейност като министър. Ако искате, можете да отговорите и на този въпрос. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Ще ползвате ли дуплика? Заповядайте, господин Цветанов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Курумбашев! Да, действително този кмет може би нямаше да прибегне до заплащане на тази услуга, ако не бяха медиите, за което Ви благодаря. Медиите могат да бъдат коректив на всеки, който се смята за по-различен от всички останали.
Според мен най-важното е, че според закона нямат вина полицаите, отишли там, нямат вина и гостите, присъствали на това мероприятие. Морална вина има този кмет. Убеден съм, че той е извел своите изводи от постъпката си. Координацията, за която сме се разбрали с госпожа Фандъкова в момента, смятам, че няма да има никакъв проблем в бъдеще да се прави.
Абсолютно съм съгласен в тази посока, че това е морален акт на всеки политик – какво поведение и как ще се възползва от привилегиите, които би могъл да има по закона. Убеден съм, че в бъдеще време това няма да се повтори и всеки един от нас – и тук присъстващите, в това число отляво, отдясно и от центъра, трябва да сме наясно, че законът е еднакъв за всички и всеки трябва да спазва правилата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на вицепремиера Цветанов за участието му в парламентарния контрол.
Преминаваме към отговори на Симеон Дянков – заместник министър-председател и министър на финансите, който ще отговори на следните въпроси:
Първо, питане от народния представител Ариф Сами Агуш относно финансиране на проектите по Програмата за развитие на селските райони.
Господин Агуш, заповядайте да развиете питането си.
АРИФ АГУШ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин заместник министър-председател и министър на финансите, уважаеми господин министър на икономиката и енергетиката, уважаеми колеги и колежки народни представители! Моят въпрос е относно финансирането на проектите за развитие на селските райони.
Общините могат да реализират проекти по Програмата за развитие на селските райони, само ако разполагат с необходимите за това финансови средства. Програмата действа на принципа на възстановяването. Предвидени са авансови и междинни плащания, но те не могат да покрият на сто процента стойността на един проект. Ако се използват всички възможности, предвидени от фонда, се покрива 60% от необходимата сума. Данък добавена стойност на общините е невъзстановим разход при извършване на инфраструктурни инвестиции. Съгласно този закон недопустим разход е и този по програмата. Изпълнителите на проектите начисляват данък добавена стойност. Възниква въпросът как ще бъде финансиран този разход.
Моят въпрос към Вас, господин министър, е: какви действия предприема и е предприело повереното Ви министерство за подпомагане на общините по отношение на проектите по Програмата за развитие на селските райони? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Агуш.
Заповядайте, министър Дянков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Агуш! На 7 март 2007 г. с разпореждане на Министерския съвет е създаден Фонд за органите на местното самоуправление в България, накратко ФЛАГ. Фондът отпуска заеми на общини и общински дружества, които изпълняват проекти, одобрени от управляващия орган на Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., както и на общини за подготовка на проектни предложения.
Проблемът, който Вие обобщихте, са средствата за финансиране на разходи за данък добавена стойност на публични бенефициенти. За 2009 г. въпросът е решен с приемането на Постановление № 53 на Министерския съвет. То регламентира извършването на разходи от Държавен фонд „Земеделие”, както и начина за финансиране на разходи за данъка върху добавената стойност на одобрени за подпомагане проекти по Програмата за развитие на селските райони. Сумата е в размер на 10 млн. лв. и има следните получатели: Министерството на земеделието и храните, Държавен фонд „Земеделие”, разбира се, самите общини.
Корекцията по план-сметката на Държавен фонд „Земеделие” за 2009 г. вече е направена за сметка на националните средства за съфинансиране на средствата от Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони. Допълнително правителството търси и решения, отнасящи се за целия програмен период до 2013 г. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър Дянков.
Заповядайте за два доуточняващи въпроса.
АРИФ АГУШ (ДПС): Уважаеми министър Дянков, наистина за 2009 г. има предвидени само 10 милиона, но в края на тази година има подписани проекти за 400 млн. лв., като се очаква да се подпишат проекти за още за 100 млн. лв. За тези 500 млн. лв., които ще бъдат реализирани за следващата година, ДДС-то по проста сметка излиза от порядъка на 100 млн. лв. Дори всички да не бъдат реализирани, в проекта на бюджет за 2010 г. няма предвидени такива средства.
Програмата за развитие на селските райони е малко по-особена от другите програми. Тук е необходимо съфинансиране около 20%, като 80% са европейските средства. Оттук трябва да натоварим и още 20% за данък добавена стойност.
Аз Ви моля да разгледате въпроса в дълбочина и да се намери решение между първо и второ четене, защото е актуален. Още повече при правителство на европейското развитие би следвало той да е приоритет.
Позволявам си да Ви дам една поправка между първо и второ четене, за да я имате предвид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на народния представител Ариф Агуш.
Ще отговорите ли? Не.
Преминаваме към питане към Симеон Дянков – заместник министър-председател и министър на финансите, от народния представител Делян Александров Добрев относно изпълнение на Постановление на Министерския съвет за предоставяне на бюджетни средства за увеличаване капитала на „Българския енергиен холдинг” ЕАД.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, господин вицепремиер, господа министри! В момента в Народното събрание тече процедура по приемане на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2010 г. Изправени сме пред предизвикателствата на глобалната икономическа и финансова криза, като се стремим да намерим най-добрия баланс между ограничаване на разходите и повишаване събираемостта на приходите, за да осигурим социална защита на хората в тези трудни времена. И в този момент, когато правителството прави всичко възможно да поддържа балансиран национален бюджет, в общественото пространство непрекъснато излиза информация за поети през 2008-2009 г. значителни по обем дългосрочни ангажименти, без да е осигурено финансирането им за текущата и следващите години.
Какво имам предвид в конкретния случай? С Постановление на Министерския съвет № 259/27 октомври 2008 г. са предоставени 300 млн. лв. от републиканския бюджет за увеличаване капитала на БЕХ, с които последващо да бъде увеличен капиталът на Националната електрическа компания с цел изпълнение на проекта за изграждане на АЕЦ „Белене”. С ПМС № 299/8 декември 2008 г. са предоставени от републиканския бюджет допълнително 400 млн. лв. за увеличаване капитала на Българския енергиен холдинг с цел осъществяване на инвестиционни намерения.
По този повод моето питане към Вас, господин вицепремиер, и в качеството Ви на министър на финансите, е, първо, по какъв начин са изразходвани отпуснатите огромни бюджетни средства на Българския енергиен холдинг? Осъществяван ли е контрол при тяхното разходване?
Второ, изпълнени ли са целите, заложени в двете постановления на Министерския съвет? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Добрев.
Заповядайте за отговор, господин Дянков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Добрев, проблемът, който поставяте, засяга наливането на 700 млн. лв. от държавния бюджет в Българския енергиен холдинг и контрола по тяхното разходване от бившия министър на икономиката и енергетиката. В доклада си министър Петър Димитров е мотивирал предложението за отпускане на 300 млн. лв. с аргумента, че, цитирам: „Проектът „Белене” е в напреднал етап на развитие и е нужно осигуряване на необходимия ресурс и финансова стабилност на НЕК за равнопоставено участие в проекта”.
Искането за финансиране е обосновано и с предстоящото учредяване на смесеното дружество между НЕК и избрания инвеститор – германската фирма RWE.
Проверката на Агенцията за държавна финансова инспекция показва, че отпуснатите 300 млн. лв. са изхарчени за плащания към руската фирма „Атомстройекспорт”, включително за покупката на оборудване, а не за финансиране участието на НЕК в капитала на съвместното дружество. По тази причина в края на м. октомври 2009 г. немският инвеститор се оттегля от проекта „Белене”, както всички знаете.
Тук възникват три въпроса. Първо, защо се купува оборудване за Атомната централа „Белене”, преди още да е създадено съвместното дружество между НЕК и германската фирма RWE, което да изгради новата ядрена мощност?
Второ, защо в момент на глобална икономическа криза парите на българския данъкоплатец се харчат за реализиране на проект с неясен финансов модел и без анализ на икономическата му рентабилност?
Трето, защо в процеса на съгласуване на проекта за постановление на Министерския съвет не е взето предвид становището на тогавашния министър на финансите и Министерството на финансите, което счита, цитирам: „за целесъобразно извършването на подобно увеличение на капитала на НЕК да бъде разгледано само по време, в което е ясен финансовият модел, осигуряващ изграждането и пускането в експлоатация на този обект”?
Отрицателното мнение на Министерството на външните работи също не е било взето предвид. Ситуацията е сходна и по отношение на разходването на средства по второто правителствено постановление. Там кабинетът Станишев е отпуснал 400 млн. лв. от държавния бюджет за увеличаване на капитала на Българския енергиен холдинг с цел осъществяване на инвестиционни намерения.
От доклада на министър Петър Димитров е видно, че 400-те млн. лв. са поискани за осъществяване на план за антикризисно управление във връзка с предстоящото увеличение на цената на природния газ. Отпускането на средствата е обосновано с необходимостта от финансово стабилизиране на „Топлофикация - София”.
В процедурата за съгласуване отново не е взето предвид становището на Министерството на финансите, което е гласяло следното:
„1. Финансовото стабилизиране на „Топлофикация” следва да е обвързано с разработването на план с точни срокове и мерки за комплексно преструктуриране и финансово оздравяване”. Това не е било направено.
„2. Не става ясно за какъв период от време се предвижда осигуряването на тези пари и не са представени” - това е мнението на тогавашното ръководство на Министерството на финансите – „финансови разчети за разпределението на тези средства.
3. Целите на предложените финансови операции следва да бъдат ясно дефинирани”. Това също не е направено.
„Последно, необходимо е предварително съгласуване с Европейската комисия”. Това също не е било направено.
Заключението на Агенцията за държавна финансова инспекция е, че средствата са разходвани от Българския енергиен холдинг по начин, който не е довел до финансовото оздравяване на „Топлофикация - София”. Не само това, а единствено е бил сменен кредиторът и задълженията на дружеството са се увеличили с над 15 млн. допълнителни лихви.
Този доклад на Агенцията за държавна финансова инспекция, както вече знаете, е предаден на прокуратурата и тя работи по неговото доуточняване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър Дянков.
За два уточняващи въпроса – заповядайте, господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин вицепремиер, благодаря Ви за изчерпателния отговор. От него става ясно, че в разгара на глобалната икономическа и финансова криза, когато е налице рязък спад в събираемостта на приходите в републиканския бюджет, правителството на господин Станишев, вместо да ограничи разходите, поема дългосрочни финансови ангажименти, като в случая това се изразява в наливането на 700 млн. лв. държавни средства в държавния отново Български енергиен холдинг.
Какво се е случвало с парите на българските данъкоплатци – всички разбрахме много добре от Вашето изложение. Поръчано е оборудване за Атомната централа „Белене”, без да е осигурено бъдещо финансиране за нея и преди създаване на смесено дружество с немската компания RWЕ.
„Топлофикация - София” си е в същото плачевно финансово състояние, като продължава да натрупва дългове към „Булгаргаз”. Раздавани са междуфирмени кредити и нищо от заложените в двете постановления цели не е постигнато.
В тази връзка имам един допълнителен въпрос към Вас, господин вицепремиер: смятате ли да възложите на ръководената от Вас Агенция за държавна финансова инспекция да извърши финансова инспекция относно законосъобразното усвояване на предоставения бюджетен ресурс по посочените постановления на Българския енергиен холдинг и на Националната електрическа компания? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Добрев.
Има думата вицепремиерът Дянков за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Добрев, Вие сте абсолютно прав – българските граждани трябва да знаят по какъв начин са изхарчени парите им от данъците, които ние се опитваме да събираме. Ето защо докладът на Агенцията за държавна финансова инспекция вече е предаден, както казах, на прокуратурата, а, освен това, на 23 ноември 2009 г. аз възложих на Агенцията за държавна финансова инспекция да извърши допълнителна проверка на Българския енергиен холдинг и на Националната електрическа компания относно начина за използване на отпуснатите от кабинета Станишев 700 млн. лв. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отношение – господин Добрев? Няма да ползвате правото си.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Лично обяснение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Лично засегнат.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Дянков, безкрайно съм удивен от елементарната манипулация, която се прави. Не се прави никаква разлика между парите в бюджета и парите във фискалния резерв. Аз очаквах, че Вие ще я направите и ще кажете, че тези пари не са взети от бюджета за 2009 г., а са взети от фискалния резерв, тъй като само там могат да се ползват средства, за да се направят капиталови разходи. Така че републиканският бюджет за 2009 г. не е дал нито лев нито за „Белене”, нито за оздравяването на „Топлофикация”.
Второто нещо, което искам да напомня, тъй като се е създало впечатление как ние нещо сме ощетили българските данъкоплатци: фискалният резерв се удвои за 4 години управление на предишния кабинет. Удвои се, а не е намален! Така че сме дали пари...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Димитров, вземате отношение по същество. Трябваше да изразите само своето несъгласие от личното засягане....
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Разбира се, аз обяснявам. Лансира се една клевета и Вие ми задавате въпроса защо обяснявам. Какво друго да направя, освен да обясня? Парите, 300 млн. лв., са дадени за оборудване по една проста причина. (Реплика от народния представител Иван Иванов).
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Вземате процедурата за изказване в качеството Ви на физическо лице, лично засегнат от отговора, а отговаряте в ролята Ви на бивш министър.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Точно така, като физическо лице – твърди се, че тези 300 млн. едва ли не са изразходвани неправомерно. „Белене” е грижа на НЕК, НЕК прави „Белене”. Няма някой друг, който да го прави. Бяха заделени пари под формата на капиталови разходи, за да може да бъде поръчано това оборудване. (Реплика от народния представител Иван Иванов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето изтече, господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Не знам защо ме изключвате, тъй като това е същността на нападката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Станишев – лично обяснение. Надявам се, че в качеството на физическо лице ще отговаряте, а не като бивш министър-председател.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Да, разбира се, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господа министри! Аз действително съм изненадан от такава манипулация, на която станахме свидетели. Крайно време е и депутатите от мнозинството, и министърът на финансите да правят разлика между фискален резерв и държавен бюджет. Искам да припомня само, че миналата година държавният бюджет, за който стана дума, в условия, когато финансите и икономиките на много страни вече се сриваха, приключи с фискален бюджетен излишък над 3% от брутния вътрешен продукт. Пожелавам и на сегашното правителство да постига подобни резултати поне през 2010 г. Господин Дянков заяви, че от 1 април 2010 г. кризата ще бъде вече преодоляна.
Искам да припомня, че действително за последния мандат фискалният резерв се увеличи почти два пъти, и да обърна внимание, че в бюджета за следващата година е заложено сериозно очевидно харчене на фискалния резерв. За тази година в бюджета е заложено минималният размер на фискалния резерв, който гарантира стабилността на финансите, на валутния борд, по този начин доходите и спестяванията на гражданите, да бъде 6 млрд. 800 млн. лв., а за догодина планирате да бъде 6 млрд. 300 млн. лв. Тоест да се харчи от фискалния резерв и да се увеличава дупката в бюджета чрез разширяване на дефицита, срещу което Коалиция за България ще се противопостави. (Реплики от ГЕРБ. Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли някой друг лично засегнат? (Шум и смях.)
Преминаваме към въпрос от народния представител Янаки Стоилов относно изпълнението на договора за приватизация на „Дунав” АД – Лом.
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин министър, през 2007 г. Търговското дружество „Балканкар - Дунав” в Лом е приватизирано. Мажоритарният контрол в дружеството придобиват „Бургаски корабостроителници”, разбирайте Васил Божков. Държавата запазва над една четвърт от акциите. Поети са редица задължения, разбира се, за заплащане на цената, за покриване на стари задължения на дружеството. Доколкото разполагам с информация, тази цена е платена, но част от старите задължения не са погасени, вероятно има и нови. Също така в договора е поет ангажимент контролът и дейността на дружеството да се запазят за три години. От няколко месеца обаче дружеството е във фактическа ликвидация. То е прекратило дейността си, съкратени са повечето от работниците, а няколко от десетките, които са останали, не получават възнаграждение. Предприема се разпродаване на основни машини и по този начин предприятието приключва своята дейност.
Моят въпрос към Вас е: да разясните какво от договора е изпълнено, какво не е изпълнено до момента, предприети ли са някакви действия от страна на контролните органи и какви действия Вие самият като отговарящ за тази дейност ще разпоредите да бъдат предприети за защита на държавните интереси, на правата на работниците и на малките акционери? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Стоилов.
Вицепремиерът и министър на финансите господин Дянков има възможност да отговори на поставения въпрос.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Стоилов! Договорът за продажба на 70 % от капитала на „Балканкар – Дунав” АД, гр. Лом е сключен на 15 февруари 2007 г. след провеждането на търг с явно наддаване. Контрагентите са: Агенцията за приватизация и, както Вие казахте, „Бургаски корабостроителници” АД, гр. Бургас. Собствеността върху придобитите акции е прехвърлена през м. март 2007 г. В договора купувачът се е ангажирал да уреди публичните задължения на дружеството и задълженията към персонала към 31 декември 2006 г. Агенцията за следприватизационен контрол е констатирала неизпълнение на тези ангажименти и е начислила неустойка в размер на 728 хил. 697 лева.
Предметът на дейност на приватизираното дружество, както и размерът на участие на купувача, се запазват същите през 2007-2008 г. Отчетът по изпълнението на задълженията на купувача за 2009 г. по договор трябва да бъде представен до 31 март 2010 г. Срокът на задълженията, подлежащи на следприватизационен контрол, е 14 март 2010 г. Приватизационният договор не предвижда задължения за купувача, свързани с изпълнение на Програмата по трудова заетост. Не е предвидено – става въпрос в договора от 2007 г., и забрана за разпореждане с дълготрайните материални активи на приватизираното дружество.
И последно по Вашия въпрос, според сключения договор съкращенията на персонала и масовата разпродажба на основни машини не са предмет на следприватизационния контрол.
По тази тема е говорено от тази трибуна няколко пъти. Помня, говорихме за Сопот, говорихме за Ловеч. Темата пак се появява днес и е една и съща – че Агенцията за следприватизационен контрол не си върши добре работата. Не само че не си е вършила добре работата Агенцията за следприватизационен контрол, а и Агенцията за приватизация. Както виждаме от този договор и Вие правилно показвате, всъщност липсват някои от задълженията, за които Вие питате – за съкращения на персонала, масовата разпродажба на основни машини и т.н. Това просто не е било в самия договор. Както съм казвал и преди, според мен там трябва да има някакво по-радикално решение. За мен това решение на първи етап е сливането на Агенцията за приватизация и Агенцията за следприватизационен контрол, за да работят заедно и да работят по-добре по договорите, а в бъдеще може би и някакво по-радикално и по-добро решение. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин министър.
Господин Стоилов, заповядайте за реплика.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин министър, мисля, че в момента неизплатените задължения на дружеството са около 1 млн. 700 хил. лв., тоест Вие не трябва да допускате тези задължения да не бъдат изпълнени.
Що се отнася до Вашето предложение за сливане на двете агенции, то едва ли ще даде положителен резултат или поне по-добър от сегашните недобри резултати, защото тези, които сключват договорите, и договорите често не са в изгода на държавата, ще трябва след това да се контролират дали договорите са били добри. Така че препоръчвам Ви да помислите за някаква друга мярка, която наистина ще промени политиката на приватизация и следприватизационен контрол за изминалите години на прехода.
Също така можете да проверите, защото от няколко месеца прокурист на дружеството е общински съветник от ГЕРБ, което също затвърждава една практика – че едрият капитал, в съюз с новите политически храненици на властта, продължават да ощетяват държавата, работниците и малките акционери. Този модел е твърде продължителен и Вие като представител на една авторитетна световна финансова институция и като човек, който се занимава с изследвания в тази област, трябва да направите опит тази практика да бъде прекратена. За съжаление обаче в програмата за управление на правителството аз не виждам заявена индустриална политика. Има шаблонната фраза, че ще бъдат доприватизирани остатъчните активи, тоест, че държавата там, където сега участва, номинално ще има свои представители, но те няма да упражняват участие в управлението и в защитата на държавните интереси.
Точно заради това моят настойчив апел е: наистина да бъде променен този инерционен подход и така да се действа, че всички тези сделки да бъдат предимно в интерес на обществото, на работещите и, разбира се, да създават ангажименти за развитието на българското производство, иначе ние нямаме шансове да преодолеем сегашното състояние. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Имате възможност за реплика, господин Дянков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Благодаря и аз.
Наистина може да се направи още много и трябва да се направи още много, така че държавната собственост - в случая приватизация, но става въпрос за концесии, за държавни търговски дружества и с мажоритарни, и с миноритарни пакети, да се управлява много по-добре. Държавата трябва всяка седмица, всеки месец да си защитава там интересите. Работим по темата, извън конкретното дружество, как това да стане. Тук просто напомням, че този договор, който проверихме заради Вашето запитване, е написан 2007 г. – доста преди нашето правителство да дойде на власт. Но наистина се мисли как това да стане не само по приватизационния контрол, а за концесии, за държавни търговски дружества, за да може всички ценни активи на държавата да се управляват много по-добре. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
С това приключват въпросите към заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков.
Преминаваме към въпроси и питания към Мирослав Найденов – министър на земеделието и храните.
Първо, въпрос има народният представител Пенко Атанасов относно политиката на министерството спрямо структури с отношение към механизацията на земеделието.
Заповядайте, господин Атанасов, да развиете своя въпрос.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, колеги! Господин Найденов, в повереното Ви министерство има три структури с отношение към механизацията на земеделието. Те са второстепенни разпоредители с бюджетни средства. Това са Контролно-техническата инспекция и двата центъра за изпитване на земеделска и горска техника в гр. Пловдив и гр. Русе.
Във връзка с предстоящите структурни промени в министерството се очакват съкращения. Двата центъра в момента имат по 20 човека персонал и издръжка от порядъка на 30 хил. лв. годишно. При проведените съкращения в края на 2008 г. персоналът на всеки от центровете бе съкратен с 37% при обявени 12% и реализиран в КТИ – 0%. Очевиден е фактът, че като персонал са на критичния минимум и ако се посегне допълнително на тези центрове, то ще могат ли да изпълняват длъжността си като акредитирани изпитателни лаборатории, акредитирани органи по сертификация на продукти, технически служби по директивите за одобряване на тип на компоненти и системи към колесни трактори и като нотифициран орган на европейско ниво по Директива 2006/42 и Директива 2000/14?
Уважаеми господин министър, въпросът ми към Вас е: каква ще бъде политиката на министерството спрямо тези центрове?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Атанасов.
Министър Найденов, имате възможност да отговорите на зададения въпрос.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаема госпожо председателстваща, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Атанасов, Контролно-техническата инспекция и центровете за изпитване на земеделска и горска техника и резервни части в Русе и Пловдив са определени като специализирани администрации към Министерството на земеделието и храните съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделска и горска техника.
В информацията, която предоставяте към въпроса си, Вие посочвате 0% съкращения в Контролно-техническата инспекция през 2008 г., което не отговаря на истината. Общата численост на персонала в Контролно-техническата инспекция през 2008 г. е намален с 12% - от 116 на 102 щатни бройки. Това намаление на числеността е извършено със съответна промяна в Устройствения правилник на Контролно-техническата инспекция и е обнародвано в „Държавен вестник”, бр. 78 от септември 2008 г.
По отношение на механизацията на земеделието в Република България следва да се има предвид, че предстои обнародването на нова Наредба за условия и реда за регистрация на земеделска техника, горска техника и машини за земни работи. Във връзка с нея е извършена нотификация в Европейската комисия и съгласно полученото съобщение за нотификация в момента се отразяват направените коментари и забележки. С влизането в сила на цитираната наредба ще отпаднат дейностите на центровете по изпитване на техниката с валидна регистрация или пусната в употреба в държава – членка на Европейския съюз, или на Европейското икономическо пространство. Регистрацията в Европейския съюз ще се признава, когато тази техника се предоставя за регистрация в Република България.
По отношение на политиката ни към бъдещото развитие на двата центъра в Пловдив и Русе: функциите, възложени на тези две специализирани администрации предвид въведеното право на Европейския съюз в областта на типовото одобрение, контрола на пазара и извършването на съответни изпитания на земеделска и горска техника, налагат да се предприемат мерки за оптимизиране на структурата и подобряване на координацията. Това ще стане както вътре в тези администрации, така и при поддържане на връзки с други администрации, които имат компетентност в тази област. По този въпрос в сряда е проведено заседание на Комисията за административна реформа към Министерския съвет, на което е взето решение центровете за изпитване на земеделска и горска техника и резервни части в Русе и Пловдив да се влеят в състава на Контролно-техническата инспекция с цел да се създаде единен специализиран орган. Той трябва да бъде отговорен за реализирането на цялостната дейност по Закона за регистрацията и контрол на земеделска и горска техника. В тази връзка съм наредил да се създаде работна група към Министерството на земеделието и храните, която в срок до 15 декември т.г. да извърши анализ на дейностите по Програма „Земеделска техника” и да изготви предложение за преструктуриране на специализираните администрации към Министерството на земеделието и храните съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горска техника. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, министър Найденов.
Господин Атанасов, имате възможност за реплика.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, господа министри, господин Найденов, колеги! Разбирам, че предстои сливане на КТИ с тези два центъра, но въпросът е, че те изпълняват различни функции. Според мен ще настъпи конфликт. Едната функция е по контрола, а другата – по изпитването. Ако това се слее в едно, тогава как ще бъде разграничен този контрол между двете функции?!
Така сте го решили, вероятно ще бъде прието, защото имате достатъчно мнозинство. В предишния парламент имаше подобен ход от страна на министерството това да се случи. Ние го спряхме и мисля, че бяхме прави. Мисля, че грешите със сливането на КТИ с тези два центъра. Това няма да бъде добро за тези центрове и за КТИ като цяло. Нормално е те да бъдат отделни структури, като едната има контролни функции, а другата – изпитателни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Желаете ли дуплика?
Заповядайте, господин Найденов.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Господин Атанасов, както и в отговорите на Вашия въпрос, аз уточних – става въпрос за оптимизиране на дейността, става въпрос за ползване на най-добрата европейска практика. А тя е в тази посока, в която предприемаме съответните действия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, министър Найденов.
Това беше въпросът към Вас в днешното пленарно заседание.
Преминаваме към отговори на въпроси към министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков.
Първа има думата народната представителка Калина Венелинова Крумова относно назначаването на нови служители в ТЕЦ „Марица изток 2”.
Заповядайте, имате възможност да зададете своя въпрос.
КАЛИНА КРУМОВА (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми гости, уважаеми колеги! Въпросът ми е свързан с назначаването на нови служители в ТЕЦ „Марица изток 2”. Имайки предвид, че в момента сме във финансова криза и че безработицата в страната ни е ужасяваща, ние от партия „Атака” държим да знаем кой български гражданин – грамотен, образован и заслужаващ своето възнаграждение, къде работи.
В ТЕЦ „Марица изток 2” в момента работят около 2600 човека. Средната заплата на всеки един от тях е около 1000 лв. По-високите етажи получават по около 2000 лв. С добавките, които вземат за храна и допълнителни възнаграждения, се добавят още около 500 лв., което както всички се досещате, е една изключително добра заплата на фона на заплащането, което в момента имаме в България.
От симпатизанти на партия „Атака” и от хора, които са подали молби, но техните молби залежават от доста дълго време в деловодството на ТЕЦ „Марица изток 2”, имаме следното запитване: на какъв принцип се назначават служителите там? Имаме сигнал, че това се случва на политически принцип. Тъй като сами се досещате, че е изключително трудно доказуемо кой как е назначен, аз мисля, че е лесно доказуемо да се види кой какви качества притежава, каква диплома притежава и защо е на този пост. Това е въпросът ми към Вас: как се назначават новите служители в ТЕЦ „Марица изток 2”? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, госпожо Крумова.
Министър Трайков, имате възможност да отговорите.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Крумова, цитираните от Вас данни и цифри са в общи линии коректни. Средната работна заплата в предприятието е 1570 лв. при списъчен състав около 2537 човека. Работниците в дружеството в допълнение разполагат и с доста добър социален пакет, част от който са всекидневни купони за безплатна храна в размер на 8 лв. за храноден по Наредба № 11, както и ежемесечни ваучери за храна, договорени в колективния трудов договор на ТЕЦ „Марица - изток 2” в размер на 60 лв. на месец.
Премиите, които служителите получават, се изплащат в зависимост от постигнатите стопански резултати и са в рамките на до 3% от заплатите, като общо добавките към трудовите възнаграждения са около 270 лв. на месец.
Подобно е положението и в „Мини Марица - изток”.
Добрите условия за работа и стимулиращото заплащане правят предприятието атрактивно и желано място за работа по принцип, още повече когато говорим за регион с висока безработица. За едно вакантно работно място има средно около 150-200 кандидати.
Процедурите за избор на нови служители са описани в Регламент РД-03 – „Приемане на работници и служители на освободените или новооткрити работни места”, което е част от интегрираната система за управление на предприятието. Има три възможности за подбор на персонала – по документи, интервю и с конкурс, като изборът на процедурата и изискванията при кандидатстване за работа могат да зависят от характеристиките на обявените вакантни длъжности.
Съгласно колективния трудов договор предимство за заемане на определена длъжност при равни други условия имат работниците и служителите с трудов стаж в енергетиката. От м. януари досега в дружеството на работа са постъпили 170 нови служители. Подборът им е извършен на база документи и проведено интервю и в нито един от случаите новоназначен не е избиран с конкурс – от трите възможни варианта.
Копие от Регламент РД-03, както и от колективния трудов договор са на разположение за сведение в министерството.
По-нататък бих искал да отбележа, че прегледът на новозаетите позиции показва, че за част от тях конкурсното начало вероятно би било по-удачно от формата за избор по документи. Тук визирам няколко мениджърски позиции – юрисконсулт, счетоводител, експерт „Връзки с обществеността”, експерт по подбор на персонала, технически, административен секретар и други.
За да бъда коректен, трябва да подчертая, че начинът за подбор на персонала е в правомощията и компетенциите на ръководния екип на дружеството, а добре би било и Българският енергиен холдинг (БЕХ), като холдинг, да вземе отношение във функциите си на координиращ политиките в дружеството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Госпожо Крумова, имате право на реплика.
КАЛИНА КРУМОВА (Атака): Господин министър, Вие казахте, а мисля, че на всички ни е ясно, че наистина в регион с такава безработица и с такава работна заплата е напълно нормално ТЕЦ „Марица Изток 2” да бъде желано работно място за всички. Сам казахте, че назначаването на нови служители е в ръцете на ръководния екип. Явно на хартия всичко е добре или поне що-годе добре. Иска ми се обаче щом това е в ръцете на ръководния екип да направите една ревизия на този ръководен екип как е назначавал тези кадри, какви молби има и дали длъжностните характеристики на тези хора, които стоят и чакат, са съпоставими с тези, на които в момента работят там.
Аз смятам, че това е правилното, за да се знае дали този екип в крайна сметка работи достатъчно добре, достатъчно в полза на българските граждани и на тези, които заслужават работните си места. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Желаете ли дуплика, министър Трайков? Заповядайте.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаема госпожо Крумова, аз наистина взех отношение и се радвам, че поставихте този въпрос. Има неща, които е практично да се направят, и такива, които е по-трудно. Смятам, че удачното решение в случая наистина е да се обърне внимание на ръководството на „Марица Изток 2” да използват конкурсното начало за избор там, където това е целесъобразно. Това е направено. Също така и по отношение на БЕХ забележката, че трябва да се координират политиките, включително и тази по човешките ресурси в дружествата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Следва въпрос от народния представител Калина Крумова относно избора на станции и хотели, където ТЕЦ „Марица- Изток 2” изпраща служителите си.
Имате думата.
КАЛИНА КРУМОВА (Атака): Ще обърнем днес специално внимание на ТЕЦ „Марица - Изток 2” и на „Мини Марица Изток 2” по обясними причини.
Благодаря на министъра, че още преди малко с отговора си насочи темата към следващия ми въпрос, а именно бонусите, които получават служителите в ТЕЦ „Марица Изток 2”.
Още преди да премина по същество към въпроса и преди да го задам, искам да подчертая дебело, че ние от партия „Атака” много сериозно поддържаме и подкрепяме това, че в България все още има държавни предприятия, където работещите там се насърчават да почиват. Не одобряваме обаче това и Ви питаме: как се определят местата, където тези хора почиват?
Питаме Ви: защо в ТЕЦ „Марица Изток 2” се дават допълнително пет дни отпуск на хората, които решават да почиват на следните места: хотел „Цезар Палас” в Св. Влас за лятна почивка; хотел „Елина” в курорта Пампорово за зимна почивка и в Старозагорски минерални бани хотел „Армира” – целогодишно?
Само една справка, уважаеми колеги, за тези от вас, на които през последните две години не им е услужлива паметта. Според правната информация, собственик на хотел „Армира” е Венцислав Върбанов. Същият е посочен като лице за контакт със същия адрес на фирмата „Конкордия”, която печели и обществена поръчка за снабдяване с гориво на ТЕЦ „Марица Изток 2”. Оказва се, че едно и също лице обслужва всички интереси на предприятието. Но дали по този начин обслужва финансовите интереси на държавата, питаме от партия „Атака”?
Интересно е да се знае, че на телефоните, на които отговаря хотел „Армира”, и където са изпращани да почиват служителите на ТЕЦ „Марица Изток 2”, отговаря фирмата „Кънстръкшън Енд Рипеър”. Неин изпълнителен директор е господин Антон Масларов – съпруг на екссоциалната министърка Емилия Масларова.
В този ред на мисли Ви питаме: как са избрани тези хотели, няма ли конфликт на интереси и дали ако хотелите бъдат променени, държавата ще продължи да дава пет допълнителни дни отпуск на тези служители? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Министър Трайков, заповядайте да отговорите на въпроса на народния представител Калина Крумова.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Крумова, в отговор на поставения от Вас въпрос поисках информация от ТЕЦ „Марица Изток 2” за реда и начина на избор на станции и хотели за почивка на служителите. Той се осъществява съгласно две споразумения. Първото е Споразумение за сътрудничество между синдикалните организации към ТЕЦ „Марица Изток 2” ЕАД, ръководството на дружеството и „Тема” ООД – собственик на хотел „Армира”, за осъществяване на рехабилитационна програма за работниците и служителите. Вторият документ е четиристранно споразумение за сътрудничество между председателя на синдикалния комитет на КНСБ, председателя на синдикалната секция на КТ „Подкрепа”, работодателя и представилия услугата – фирма „Елина”.
Споменатите от Вас хотели „Цезар Палас” и „Елина” са собственост на едноименната фирма.
С моя заповед от 11 ноември т.г. на служители на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма е възложена проверка в ТЕЦ „Марица Изток 2” за установяване на основанието за сключване и изпълнение на договора за почивка на работници и служители в хотел „Армира”, курортно селище Старозагорски минерални бани. Проверката все още не е приключила, но към момента проверяващите са констатирали, че работниците и служителите в предприятието ползват рехабилитационна програма в хотел „Армира” на база сключено споразумение за сътрудничество от 26 март 2009 г. Рехабилитационната програма е инициирана от синдикалните организации в дружеството през м. февруари 2009 г., като е предложено да бъде избран рехабилитационен комплекс, който да е максимално ефективен и удобен за персонала на дружеството, а финансирането на програмата да бъде за сметка на средствата от Фонд „СБКО”. Изборът на базата не е бил подлаган на обсъждане на заседание на Съвета на директорите.
Като следваща стъпка е подписан споразумителен протокол към колективния трудов договор, съгласно който в началото на м. април 2009 г. стартира Програмата за рехабилитация на персонала. Няколко дни след подписването на споразумителния протокол е сключено тристранно споразумение за сътрудничество между синдикалните организации, работодателя и изпълнителя „Тема” ЕООД. Предмет на споразумението е изпълнение на лечебно-възстановителна програма за работници и служители на ТЕЦ „Марица Изток 2” по преференциални цени. Споразумението е сключено в условията на пряко договаряне, без да са спазени правилата за възлагане на обществени поръчки и принципите на Закона за публичност и прозрачност, свобода и лоялна конкуренция, равнопоставеност и недопускане на дискриминация.
В споразумението е записано, че програмата може да се ползва единствено и само в рехабилитационния център, хотелски комплекс „Армира”, при предложените от „Тема” ООД и приети от ТЕЦ „Марица Изток 2” условия. Чрез наложения избор на единствен изпълнител работодателят не е дал възможност на работниците сами да преценят къде да извършат рехабилитацията съобразно индивидуалните си потребности.
По отношение на допълнителните пет дни отпуск за служителите проверката установи, че те са определени в новия колективен трудов договор, подписан между ръководството на „Марица Изток 2” и синдикалните организации. Те се полагат на работниците и служителите само в случай, че ползват Програмата за рехабилитация и се губят в случай, че не се ползва програмата в хотел „Армира”. Това не е незаконно, но не е правилно. Разпоредената от мен проверка, която ще изясни основанията и обстоятелствата, ще приключи в началото на следващата седмица и тогава ще има окончателни резултати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Заповядайте, госпожо Крумова, за реплика на отговора на министъра.
КАЛИНА КРУМОВА (Атака): Министър Трайков, казахте, че не е редно и не е незаконно. Аз бих казала, че е скандално работниците от едно предприятие да бъдат принуждавани да отиват да почиват на едно-единствено място и само тогава да могат да получават пет дни допълнителен отпуск.
Мисля, че е скандално и е малко срамно държавата да си признава, че не е правен конкурс, а такова споразумение има и такива пари се наливат. По моя информация, предполагам, че ако и Вие направите справка, ще установите същото. Издръжката на един работник за този период от време, в който почива, е около 760-800 лв. Скандално е също така, както казахте Вие, че сега тепърва започва проверка.
Съжалявам, че министър Дянков го няма. След малко ще продължим с Вас да си говорим за парите в ТЕЦ „Марица-изток 2”, мини „Марица-изток 2”. Не може да се чудим къде са милионите, при положение, че се знае къде са. Настоявам тук в пленарната зала, без да бъде поставен отново въпроса, да ни информирате точно за този случай. Благодаря.
Министър Трайков, желаете ли дуплика? – Не.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Лично обяснение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Нямаше нищо обидно, госпожо Масларова, освен че беше изнесена информация… (Шум и реплики.)
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, встрани от микрофоните): Имам право на лично обяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Засегнахте се лично или поименно?
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Поименно е засегнат съпругът ми. Мисля, че имам право на лично обяснение, тъй като е от парламентарната трибуна. Ние се превърнахме в театър на абсурда! (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Извинявайте, направихте…
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Госпожо председател, дайте ми право да отговоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Отговорете, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: От тази трибуна искам да заявя, че никога моят съпруг не е бил изпълнителен директор на фирмата, която Вие споменавате. Никога моят съпруг не е работил във фирма, или е участвал с дялове, или нещо друго, за горива.
Моят съпруг е напуснал фирма „Лена” през м. април 2007 г. и оттогава няма нищо общо с фирмите, за които Вие говорите.
Още нещо, нямам нищо общо, никакви дялове, никакви собственици във всичко това, което вече не месеци, а години наред се опитвате да внушавате за мен и за моето семейство чрез медиите и парламентарната трибуна. За всяко нещо трябва да има документи. Документите за трудовия стаж и за работното място на моя съпруг са декларирани и може да ги видите. Моля Ви, госпожо, заповядайте да Ви представя документите къде е работил господин Антон Масларов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, встрани от микрофоните): То не беше ден, не беше месец…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ние съд ли сме да обсъждаме кой е крив и кой е прав? (Реплика на народния представител Мая Манолова.) Не съм Ви искала становището.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Имаше право на лично обяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преминаваме към въпрос на народния представител Георги Пирински относно усвояване на средствата от Европейския съюз за изграждане на алтернативни връзки за доставки на природен газ.
Заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожи и господа народни представители, господин министър! От изключително значение за страната ни е колкото се може по-бързо да бъдат изградени алтернативни връзки за доставка на природен газ за страната ни. Тази необходимост беше отразена в плана за съдействие, който Европейският съюз прие на 30 юни т.г., в който план предходното българско правителство успя след много упорити усилия да включи съфинансиране от Европейския съюз за две междусистемни връзки – едната с Гърция, другата с Румъния, както и средства, с които да бъде подпомогната България по проекта „Набуко” и по усилията за осигуряване на обратен поток на газ от съседни страни.
На 17 ноември т.г. министърът на външните работи госпожа Желева публично сподели безпокойство, че финансирането, съдействието от страна на Европейския съюз може да не се получи, като един от основните въпроси беше до каква степен са готови проектите – нашите и на нашите партньори, за защита пред Европейската комисия, за да можем да получим необходимото съфинансиране.
Според министър Желева подготовката на тези проекти е в напреднала фаза. Това е, което тя заяви публично.
Моят въпрос към Вас, господин министър е: какво е състоянието на подготовката на тези проекти? Имате ли увереност, че ще бъдат в достатъчна степен готови, за да получим необходимото съфинансиране?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Пирински.
За отговор – министър Трайков.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Господин Пирински, ще Ви отговоря накратко, а след това и по-подробно – докъдето стигне времето.
По цитираните от Вас проекти апликационни форми са подадени през м. юли – да. Впоследствие бяха искани допълнителни въпроси и разяснения, които бяха предоставени от българския енергиен холдинг. Преди около 2-3 седмици имахме сигнали, че наистина нещата с разглеждането на проектите не вървят добре. Тогава предприехме една съвместна интервенция с колегите ни министри от Гърция и от Италия и към настоящия момент имаме увереност, че това е помогнало в правилната посока.
Междусистемната газова връзка Гърция – България. Проектното предложение за кандидатстване е подадено на 15 юли от БЕХ заедно с ДЕПА и Едисон в съответствие с условията на търга. Съгласно актуализирания график при спазване на законовите процедури проектът ще навлезе в инвестиционна фаза през м. ноември 2010 г.
Газовата междусистемна връзка България – Румъния. Проектното предложение е подадено на 13 юли съвместно с „Булгартрансгаз” и „Трансгаз – Румъния”. Допълнително поисканата от Европейската комисия информация по предложението ще бъде предоставена до края на месеца, тоест до понеделник. Проектът ще навлезе в инвестиционна фаза през м. октомври 2010 г.
„Набуко”. Международната проектна компания „Набуко Газ Пайплайн Интернешънъл”, отговаряща за развитието на проекта, е внесла в Европейската комисия проектопредложение за кандидатстване за получаване на гранд по линията на Европейския план за възстановяване. Съгласно изискванията на програмите договорите за доставки се предвижда да бъдат сключени до края на 2010 г.
БЕХ ЕАД като съдружник в международната проектна компания поддържа дейностите на компанията, изпълнява своевременно ангажиментите си във връзка с проектното предложение за кандидатстване и съфинансиране по европейската програма за възстановяване.
Горепосочените три проекта кандидатстват за финансиране в съответствие с изискванията на процедурата. Съществен елемент от оценката е етапът на готовност на проектните предложения. Съществува изискване за достигане на инвестиционен етап на проекта и извършване на значителни капиталови разходи до края на 2010 г. И трите горепосочени проекта отговарят на това изискване.
Реверсивните потоци от Гърция и Турция – те бяха ли част от въпроса Ви? От оператора на газопреносната мрежа не е подадено предложение за … Те не са част от проектите, за които кандидатстваме по рикавъри плана, но въпреки това към момента по отношение на техническите и търговски аспекти на обратно подаване на природен газ по съществуващите връзки на транзитна мрежа към Гърция в случай на спиране на доставките от Русия са извършени необходимите действия още преди влизане в сила на рикавъри плана. Там имаше организационни въпроси, които да се вземат предвид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За реплика – господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин министър, от това, което споделихте, има достатъчно основание да считаме, че подготовката върви с необходимата степен на готовност, необходимите темпове, но имам един допълнителен въпрос, тъй като е известно, че за да се успее, трябва да има достатъчно активно взаимодействие със съответните партньори. Вие бяхте в делегацията на президента Първанов, която посети Гърция през последните три дни. Бихте ли споделили дали поставихте въпроса пред гръцката страна за възможно най-висока степен на подготовка и ускоряване на всички процеси, свързани със стигането до инвестиционна фаза?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Пирински.
Министър Трайков, заповядайте.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Да, господин Пирински, това беше тема на разговор с партньора ми в Гърция. Не само това, а и в рамките на Енергийния съвет в Брюксел на 7 декември имаме договорена среща и общи действия с колегата от Гърция и колегата от Италия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва втори въпрос от народния представител Георги Пирински относно изваждане на „Булгартрансгаз” ЕАД от структурата на „Български енергиен холдинг” ЕАД.
Заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин министър, както разбирате, и този въпрос е свързан с комплексния проблем за осигуряване на енергийната сигурност и по-специално сигурността на доставките и преноса на природен газ за нуждите на страната.
Въпросът ми е предизвикан от Вашето публично изявление във връзка със сто дни от мандата на правителството – на 10 ноември т.г.: наред с другото, Вие съобщихте, че възнамерявате да извадите „Булгартрансгаз”, 100-процентовото държавно дружество, от състава на „Булгаргаз”, на Енергийния холдинг, и да пристъпите към организирането на публично предлагане на дялове от „Булгартрансгаз” на Българската фондова борса, в размер до10-15% от капитала на дружеството. В тази връзка въпросите ми са два.
Първият е безпокойството ми, че по такъв начин може би сте на път да се откажете от едно стратегическо предимство, придобито отново от предходното правителство при редактирането на съответната Директива на Европейския парламент и Съвета във връзка с либерализацията на газовия пазар, където се предвижда не непременно разделяне на собствеността, тоест приватизация, а разделяне на функциите, така както го предвижда чл. 14 от Директивата, чрез независими системни оператори. Това означава, че държавата, оставайки собственик и едновременно с това, разбира се, спазвайки изискването за разделяне на функциите на доставчик от функциите на преносител, може да провежда една много целенасочена политика на национално равнище.
И вторият въпрос е свързан с чл. 17 от тази Директива, който се отнася общо за независимите оператори на газопреносни системи, където се изисква независимият оператор да разполага с всички необходими ресурси за преноса. Подточка 1 на т. 1 на този чл. 17 предвижда изрично, че активите са собственост на оператора на газопреносната система. Не считате ли, преминавайки макар и към частична приватизация, че най-малкото частично накърнявате това изискване, а известни са интересите към собствеността на „Булгартрансгаз”, а именно газопреносните тръби?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Трайков, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Пирински, въпросът Ви е продиктуван от неправилно разбиране на това как стоят нещата. Ако беше правилно, щях да разбера загрижеността Ви, но нека да обясня.
Както знаете, цитираната от Вас нова газова директива е част от влезлия в сила от 3.09.2009 г. Трети енергиен законодателен либерализационен пакет, насочен към изграждането на ефективно работещ енергиен пазар. В центъра на Третия пакет е постигането на независимост на операторите на преносни системи, така че всеки производител, потребител и търговец да може безпрепятствено да ползва преносната мрежа за транспортиране на договорната енергия. Газовата директива, както и електрическата, включва три възможни модела за отделяне на операторите от дейностите по производството и снабдяване с енергия – отделяне по собственост, „Независим системен оператор” и „Независим преносен оператор”. Това са възможностите, които Вие визирате, постигнати при управлението на предишното правителство.
Тъй като правителството в най-скоро време трябва да вземе решение кой от трите модела за отделяне на операторите на преносни системи ще избере, след което да нотифицира пред Европейската комисия взетото решение, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма изиска със свои писма от ДКЕВР и от Българския енергиен холдинг, в това число от дъщерните му дружества – системни оператори, становище относно избора на един от трите допустима модела.
В отговор на искането бяха получени съответни становища, включващи сравнителен анализ на моделите и оценка на въздействието от тяхното прилагане, в които като предпочитан модел за отделяне е посочен моделът „Независим преносен оператор”, а не системен оператор. Другите два допустими от директивите модела – „Отделяне по собственост” и „Независим системен оператор”, въпреки че са приложими спрямо българските електроенергиен и газопреносен оператори, единодушно са оценени като по-неподходящи. Тук сте прав.
Характерното за избрания от нас модел, който не е този, който визирате, е, че операторът трябва да е самостоятелно юридическо лице, което да е собственик на преносната мрежа и което притежава отделно седалище, персонал, самостоятелно оборудване и правни, счетоводни и информационни услуги.
Конкретно моделът ще бъде приложен чрез отделяне на операторите „Булгартрансгаз” и „ЕСО”, заедно с преносните активи, като две юридически лица, в които министърът на икономиката, енергетиката и туризма пряко да упражнява правата на собственост на държавата. Това също показва необосноваността на Вашите притеснения.
Нашите и на ДКЕВР основни мотиви да предпочетем такова отделяне са, че при него ще се гарантират в по-голяма степен независимостта на операторите, като същевременно ще се осигури и ефикасно управление на мрежовите компании и пряко провеждане на политика в полза на всички пазарни участници чрез пряката държавна собственост.
На следващо място ще обърна вниманието ви и върху друг важен мотив за избор на този модел за отделяне. Това е залегналото в правителствената програма решение за публично предлагане на миноритарни пакети от акциите на държавните енергийни компании. Възнамеряваме да предложим акции от двете преносни дружества след тяхното отделяне, като по този начин ще осигурим при прозрачни условия приходи за бюджет, капитал за необходимите по-мащабни инвестиции, а и ще стимулираме българския фондов пазар.
За да ускорим процесите, възнамеряваме да извършим дискутираното преструктуриране последователно, съобразно готовността на дружествата за тази стъпка. На първия етап ще бъде отделен, трансформиран в публично дружество и листван на фондовата борса или борси „Булгартрансгаз”. Предвид дългосрочната стратегическа значимост и финансова стабилност на това дружество, ние сме убедени, че ще има значителен инвеститорски интерес.
Предвид гореизложеното, мисля, че конкретният Ви въпрос получава своя изчерпателен отговор. Става ясно, че министерството е не само запознато с трите възможни модела на отделяне на операторите, а вече е консултирало вижданията на заинтересованите страни, включително и чрез представянето на модела на кръгла маса в Народното събрание, въз основа на което е налице предпочитан модел и той не е отделяне по собственост. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Пирински, заповядайте за реплика.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател!
Господин министър, приемам уточнението, което направихте. Действително става дума за независим преносен оператор и съм удовлетворен от това, че ориентацията, която заявихте тук, е именно към този модел.
Едновременно с това отново подновявам въпроса си към Вас за необходимата степен на отговорност при управлението на такова държавно дружество и ще илюстрирам повода на въпроса си с едно Ваше изказване в печата от 17 ноември. Вие предавате един телефонен разговор между Вас и министър-председателя Бойко Борисов. В него господин премиерът Ви задава въпроса: „Господин министър, собствено какво представлява българската икономика?” Вие признавате, че това е добър въпрос и казвате, че всъщност става дума за стотина държавни дружества, които са в ликвидация. Ясно е, че това не може да е обхватът на българската икономика. Очевидно енергетиката и газовият сектор са…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Пирински, извинявайте, но се отклонявате от въпроса. Имате възможност да репликирате във връзка с поставения от Вас въпрос.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Доразвивам въпроса си, госпожо председател. Искам да чуя още веднъж от господин министъра неговото еднозначно намерение да упражнява правата на собственик възможно най-отговорно в национален интерес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Заповядайте за дуплика, министър Трайков.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Господин Пирински, аз съм министър на икономиката, енергетиката и туризма. Ясно е какво е енергетиката, въпросът беше какво включва икономиката в рамките на министерството. Не българската икономика, а това, което като министерство имаме задача да управляваме, и затова аз казах, че това не трябва да е задачата на едно министерство, както винаги е било. Това трябва да е формирането на национални политики, секторни анализи. Такава е структурата на министерството, създадена още при вашето правителство. (Реплики от народния представител Георги Пирински.)
По отношение на „Булгартрансгаз” искам да Ви кажа, че превръщането на едно такова дружество в публично е най-голямата гаранция за отговорно и прозрачно управление, защото частните акционери не приемат неща, които понякога биха били заметени под килима в държавното управление. Така че Ви съветвам да не се притеснявате, а напротив – да ни вярвате. Ако имате идеи, също така да ги споделяте. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря. Следва въпрос на народния представител Иван Николаев Иванов към министър Трайчо Трайков относно разходване на бюджетни средства от Министерството на икономиката и енергетиката през 2008-2009 г.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър!
Когато преди по-малко от час колегата Делян Добрев зададе въпрос към министър Симеон Дянков, който въпрос реално обхваща същата тематика, аз в един момент се колебаех дали действително въпросът трябва да бъде поставен. След разгорялата се дискусия с двама бивши министри – министър-председателя Сергей Станишев и министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров, обратно считам, че въпросът наистина трябва да бъде изяснен, защото те се постараха да изместят центъра на разискването.
В два последователни транша през м. октомври и м. декември правителството на Сергей Станишев взема решение от фискалния резерв, господин Димитров, първоначално да бъдат отделени 300 млн. лв. за капитализиране на съвместната компания за реализация на АЕЦ „Белене”, която е трябвало да бъде създадена между НЕК като инвеститор с 51% и RWE като инвеститор с 49% в проекта. Два месеца по-късно се отделят нови 400 млн. лв., този път за инвестиционни намерения, които трябва да бъдат реализирани под формата на антикризисни мерки предвид кризата, която навлиза особено силно в България точно тогава в края на годината и в началото на следващата година. Отделените 700 млн. лв. са наистина една огромна сума за страна като България и е необходимо да се знае тези средства как са били изразходвани и в какъв размер.
По този повод моят въпрос към Вас, господин министър, е: как и в какъв размер са били изразходвани тези средства? Спазени ли са условията, които са поставили някои български министерства преди разходването на средствата? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Иванов.
Заповядайте за отговор, министър Трайков.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов!
Мисля, че отговорът на министър Дянков беше достатъчно изчерпателен. Нашето мнение също се базира въз основа на доклада на Агенцията за държавна финансова инспекция и за да не повтарям всичко, бих споменал само заключенията. Видно от доклада на Агенцията за държавна финансова инспекция, предоставените средства от държавния бюджет не са изразходвани за целта, за която са били поискани, а именно да се създаде възможност на НЕК ЕАД да осигури финансирането на своята част 51% от капитала на предстоящото проектно дружество за реализация на новата атомна централа. За първите 300 милиона… (Реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не се обаждайте от място. Ще ви обърна официално внимание.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Заключението по вторите 400 милиона е, че тези суми са изхарчени по предназначение, съгласно ПМС № 299 К, съгласно доклада на Агенцията за държавна финансова инспекция, обаче не е постигнато финансово оздравяване на „Топлофикация” – София, каквато е била целта за отпускане на средствата, видно от доклада по постановлението, а само е сменен кредиторът на топлофикационното дружество от „Булгаргаз” на БЕХ. Увеличени са задълженията на топлофикационното дружество с 15 млн. 368 хил. 444,08 лв., представляващи начислени лихви от страна на новия кредитор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър Трайков.
Заповядайте за реплика, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър!
От това, което беше казано, се разбра и отговорът е ясен: отпуснати са пари за българското участие в съвместното дружество и тези пари не са използвани за това, за което са отпуснати. По този повод аз действително напълно споделям казаното и от министър Дянков, който на 23 ноември е разпоредил съответната проверка.
По отношение на втория въпрос – поставя се съвсем ясно въпросът защо се отпускат пари за „Топлофикация” – София под претекст, че тя ще бъде оздравена, когато вместо да бъде оздравена, тя трупа нови 15 млн. лв. Какво полезно е извършено, след като отново е натрупала нови финансови задължения? Има и нещо друго, спазено ли е това, което е било препоръчано на правителството от негови органи, министерства преди всичко? Защо например не е създаден ясен финансов модел на проекта АЕЦ „Белене” преди да се създава самата компания? Във втория случай, защо моделът за оздравяване на „Топлофикация” – София не е бил съгласуван с Европейската комисия, каквото изискване реално е съществувало?
В заключение бих казал така: една колежка от БСП само преди два часа тук много тъжно се жалваше, че ДДС върху лекарствата не е бил намален от 20% на по-ниска ставка. Питам: защо тези пари – 700 милиона лева, са похарчени без да се изпълни предназначението, за което са били дадени, защо не са били похарчени именно за намаляване на ДДС на лекарствата, ДДС на учебниците? (Реплики от народните представители Румен Овчаров и Петър Димитров.) Защо не са похарчени за увеличаване на болничната помощ? Това е въпрос, на който вие нямате отговор.
Когато тук се казва, че в изказванията често пъти говорим, че имало едно време. Да, имало е едно време, когато едно правителство е харчело така безотговорно, че създава христоматиен пример в това отношение как не трябва да се управляват държавни средства. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще ползвате ли дуплика? Не.
Въпрос от народния представител Калина Крумова относно финансови измами с обществени поръчки в „Мини Марица - изток 2”.
Заповядайте, госпожо Крумова.
КАЛИНА КРУМОВА (Атака): Понеже чувам въпроси от ТЕЦ „Марица изток 2”, отиваме на „ Мини Марица - изток 2”.
Господин министър, госпожо председател, преди въпроса ми само искам да кажа следното, тъй като госпожа Масларова я няма. Всеки среднограмотен български гражданин, всеки един разследващ и всеки един от нас, които сме тук в пленарната зала, работи с фирмените регистри и може да си направи съответната справка. Повече не искам да коментирам, смятам, че обясненията трябва да бъдат дадени на друго място. Дотук по този въпрос.
Продължавам със следния въпрос. Финансови измами с обществени поръчки в „Мини Марица-изток 2”. Месецът е март, а годината е 2007 г. Фирма „Лена”, за която ви говорих преди малко, печели конкурс за преустройство на един блок в почивна станция. Сумата за това е 3 млн. лв. – 3 млн. лв. ли струва една такава преустройка? Това е първият ми въпрос. След малко ще ви кажа и за още едни милиони, но искам като начало господин Трайков, ако може да ми каже – 3 млн. лв. ли струва едно такова преустройство?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте за отговор, министър Трайков.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Крумова, обявлението за обществена поръчка за преустройство на хранителен блок в почивна станция на „Мини Марица-изток” на Старозагорските минерални бани е от м. март 2007 г. Стартирана е на основание инвестиционна програма на „Мини Марица-изток” ЕАД за 2007 г. и е одобрена от Съвета на директорите на предишното ръководство на дружеството.
Интересен е фактът, че документация за участие са закупили само двама кандидати: фирма „Лена” ЕООД – гр. Стара Загора, и фирма „Феникс Строй” ЕООД – гр. София. Впоследствие обаче заявление за участие в процедурата е подала само фирма „Лена” ЕООД – гр. Стара Загора. Едноличен собственик на капитала на фирма „Лена” е Елена Христова Римпопова. С участника е сключен договор на стойност 2 млн. 391 хил. 616 лв. и 67 ст., като в условията на процедурата и договора е предвидена възможност за допълнително увеличаване стойността му с 20%. Договорът е изпълнен, изплатените по него суми са в размер на всичко, което е възложено да се усвои - 2 864 195 лв. 29 ст.
Извършени са проверки на „Мини Марица-изток” ЕАД от комисия, назначена със заповед № РД-16-900/29 август 2008 г. на предишния министър на икономиката и енергетиката, при които са констатирани допуснати нарушения. В състава на комисията са били включени представители на Дирекция „Главен инспекторат” в Министерския съвет, служители на Министерството на икономиката и енергетиката и началник-група „Икономическа полиция” в Районно управление на МВР – гр. Раднево. Констатирани са нарушения при провеждане на процедури по Закона за обществените поръчки и Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки и на финансовата отчетност на дружеството за периода от 1 май 2005 г. до 31 март 2008 г. В Министерството на икономиката и енергетиката са постъпили 6 броя доклади за резултати от проверките от Министерски съвет, които са препратени от тогавашния министър до изпълнителния директор на „Мини Марица-изток” и до изпълнителния директор на Българския енергиен холдинг за предприемане на действия и мерки за отстраняването им.
През м. май 2009 г. в дружеството е извършена проверка от Българския енергиен холдинг, като проверяваният период обхваща дейността на „Мини Марица-изток” ЕАД през 2005-2009 г. Резултатите от извършения одит показват допуснати сериозни злоупотреби от оперативното ръководство на „Мини Марица-изток”, липса на контрол при планиране и изразходване на финансови средства, както и липса на контрол при провеждане на финализирани процедури по Закона за обществените поръчки за доставки на активи и услуги. Констатирани са сериозни нарушения на финансовата дисциплина, вследствие на което е сменено ръководството на дружеството. Освободени са двама от членовете на Съвета на директорите на „Мини Марица-изток” Иван Марков и Гочо Христов, без освобождаване от отговорност. Към настоящия момент тече следствие, в рамките на което се разследват група от фирми, имащи отношение с „Мини Марица-изток”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте за реплика, госпожо Крумова.
КАЛИНА КРУМОВА (Атака): Господин Трайков, от всичко, което днес си казахме с Вас тук от трибуната, излиза, че в България няма друга фирма, освен „Лена”, която може да обслужва интересите на „Мини Марица-Изток 2” и ТЕЦ „Марица-Изток 2”. Аз смятам, че всеки един български гражданин може да си направи равносметката защо това е така. За да приключим с темата или поне защото се надявам след тези проверки Вие да ни информирате какво става, ще кажа само няколко цифри. Съжалявам, че господин Дянков го няма тук. Сделка на фирма „Лена” с ТЕЦ „Марица-Изток 2” на стойност 3,8 млн. лв. за доставка на 350 т на дизелово гориво и за 2 млн. 880 хил. лв. за ремонт на столова в почивната станция. През 2008 г. фирма „Лена” се преименува на фирмата „Кънстракшън енд Рипеър”. Тогава взима 550 хил. лв. за допълнителен ремонт на вече освежената от преименуваната фирма „Лена” станция. Защо тогава не са си направили ремонта като хората, можете сами да си отговорите. След това, климатици за 107 хил. лв., горива – 1 млн. лв., ремонт на станция за отдих на „Мини Марица-изток 2” в Несебър – 9 млн. лв. Аз мисля, че когато фактите говорят, коментарите са излишни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще ползвате ли дуплика, господин министър Трайков? Не.
Въпрос от народния представител Анна Георгиева Янева относно политиката на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма по отношение на приватизацията на „Булгартабак холдинг” АД.
АННА ЯНЕВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми министри, уважаеми колеги! Господин Трайков, на пресконференцията на 10 ноември т.г. по повод 100 дни от управлението на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма Вие заявявате, че „Булгартабак” може да бъде приватизиран през първото тримесечие на 2010 г.
Освен това казвате, че предстои да се проведе нова процедура, нов метод. Няма нищо лошо в това. Но сигурно ви е известно, че това е в правомощията на принципала, тоест в правомощията на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и той във всеки един момент може да постави своите изисквания по отношение на процедурата и на метода.
И още нещо. Вие заявявате, че министерството ще наеме консултант по приватизацията, казано най-общо. Не ми е известно законово основание, на което министерството може да наема консултант. Да, може да се избере консултант. Този консултант може да се избере от Агенцията за приватизация, след провеждане на съответната конкурсна процедура.
Всичко това означава две неща. Първо, че Министерството на енергетиката и туризма няма ясна визия за приватизацията на „Булгартабак”. И, на второ място, че тази приватизация се отлага в неясното бъдеще, и то в условия на световна финансова криза, в условия на либерализиран цигарен пазар, в условия на драстичното увеличение на акциза на цигарите. Това може да означава само едно – че с тази политика „Булгартабак” ще бъде доведен до унищожаване, че българското цигарено производство ще бъде унищожено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето, госпожо Янева. Ще зададете въпроса без коментар към него.
АННА ЯНЕВА: В тази връзка моят въпрос към Вас е: каква е политиката на министерството по отношение приватизацията на „Булгартабак холдинг”?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за отговор, министър Трайков.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Янева, всичко това означава други две неща – че с предишната Ви политика сте пропуснали всички златни шансове да приватизирате „Булгартабак”. Знаем какви са причините и сега задавате безсрамни въпроси, пак по същите причини.
Иначе изразявам благодарност за поставения от Вас въпрос по отношение на бъдещата приватизация. Тази тема е била изключително актуална не само днес, а и през последните 10 години. Още през далечната 1998 г. се заговаря за приватизация на „Булгартабак”, като Агенцията за приватизация започва да събира оферти от потенциални купувачи. През 2000 г. започва същинската процедура по продажбата. Интерес проявяват всички големи цигарени компании. През следващата година процедурата е закрита.
През 2002 г. е приета стратегия за продажбата на „Булгартабак” . След конкурс за купувач е избран „Табако кепитъл партнерс”. Предложена е цената от 110 млн. евро. Върховният съд обезсилва решението за избор на купувач.
През 2003 г. „Булгартабак” влиза в списъка с предприятия от значение за националната сигурност по Закона за приватизация и следприватизационен контрол. През м. декември 2003 г. Народното събрание приема Стратегия за приватизация на „Булгартабак”. По-късно „Бритиш америкън табако” подава оферта за 200 млн. евро за три цигарени фабрики – в София, в Пловдив и в Благоевград. Тогава министърът на земеделието и горите като член на Надзорния съвет на дружеството оттегля подписа си от сделката. Следва скандал и приватизацията отново се отлага, а сделката с „Би Ей Ти” е прекратена.
По време на управлението на тройната коалиция с Решение от 17 декември 2008 г. на Четиридесетото Народно събрание е отменена стратегията за приватизация на дружеството. Впоследствие е приет и Закон за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, с който е направено изменение в Приложение № 2 към чл. 31, ал. 1 – Списък на търговски дружества с повече от 50% държавно участие в капитала, които са от значение за националната сигурност на Република България, и т. 1 се отменя. Тоест „Булгартабак холдинг” е изключено от Списъка на дружествата, за които е необходимо приватизацията да е предхождана от одобряването на стратегия от Народното събрание.
Агенцията за приватизация съгласно законоустановените си функции е осъществила действия, свързани с подготовката на процедурата за приватизация.
Отговаряйки конкретно на въпроса за бъдещето на приватизацията на „Булгартабак”, което съм споменавал неведнъж, няма да Ви кажа какво ще стане, а какво няма да стане.
Няма да се случи това, което написаха медиите през пролетта на 2009 г., а именно, че съгласно публикациите Министерството на икономиката и енергетиката няколко пъти е сменяло позицията си. Единия път се казва, че приватизацията на холдинга тръгва, втория път се казва, че не се вижда защо да се бърза. А третият път, цитирам: „Просълзих се от финансовото състояние на „Булгартабак” и от перспективата му. Оказа се, че това е една изключително успешна компания в условията на Европейския съюз и няма смисъл да я продаваме”.
Докато наблюдавахме дисбаланс на мнения, отново медиите написаха, че продажбата на холдинга ще тръгне от 130 млн. евро, и то при 95 млн. евро живи пари по депозитните сметки на дружеството. Така излизаше, че срещу джобните 70 80 млн. евро някой ще вземе две модерни цигарени фабрики и едно тютюнево предприятие с утвърдени цигарени марки, 55% от българския пазар и подписани и гарантирани силни договори за експорт на цигари.
Аз поемам ангажимент, че това няма да се случи по време на сегашното управление, а именно да приватизираме наличен финансов ресурс. Правителството вече взе решение за разпределение на печалбата на „Булгартабак холдинг” АД, като през тази година ще бъде разпределена печалба в размер около 66 млн. лв., от които 53 млн. лв. ще постъпят в бюджета.
Предварително ще отговоря на още един възможен въпрос, че в условия на финансова криза и по-високи акцизи на цигарите е естествено приватизацията на дружеството да бъде по-трудна. Да, така е, но приходите, посочени в бюджета от новите акцизи и от разпределената печалба на холдинга, която ще постъпи в бюджета, реално ще надвишават тези 70 80 млн. евро, които бяха посочени в публичното пространство като реална цена, която ще бъде платена за „Булгартабак” през месец май 2009 г.
Тук се поставя риторичният въпрос: защо четири години се оказаха твърде малко време за тройната коалиция да приватизира холдинга, и то в условията на икономически подем, висока пазарна капитализация и апетит на борсите и по-ниски акцизи на цигарите?
Визията на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма е, че няма да сменяме концепцията и приватизация ще има – приватизация, при която няма да се продават парични средства по сметките на „Булгартабак холдинг” АД. Приватизацията ще бъде прозрачна и подпомагана от качествени консултанти, избрани на конкурсен принцип. На консултантите ще бъде възложено да бъде извършен обширен маркетинг за нуждите на приватизацията, цялостно консултиране и оказване на съдействие на Агенцията за приватизация, съдействие за актуализация на всички приватизационни документи, изготвяне на максимално широк списък от потенциални инвеститори и други.
Агенцията по приватизация финализира работата по документацията за избор на консултант, както Вие искахте. В предстоящата седмица тази документация ще бъде публикувана, с което ще бъде стартирана процедурата за избор на консултант. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За реплика.
АННА ЯНЕВА (КБ): Уважаеми господин Трайков, искам да кажа, че не съм доволна от отговора Ви. (Шум и смях от ГЕРБ.)
Вие представихте историята много добре – нещо, което, мисля, всички много добре знаем. Въпросът ми беше как и кога виждате приватизацията на „Булгартабак”. От чутото не става ясно поставяте ли си срокове, кога ще бъде избран консултантът, какви ще са основните изисквания към бъдещите купувачи и основните задължения на бъдещите купувачи?
Що се отнася до въпросите, които ми задавате – какъв въпрос поставям, ще Ви отговоря тогава, когато си сменим местата и Вие имате право да ме питате. В момента аз имам право да Ви питам, а Вие – да ми отговаряте. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Желаете ли дуплика? Не.
Да благодарим на министър Трайков за участието му в парламентарния контрол.
Преминаваме към питане от народния представител Станислав Станилов към Сергей Игнатов – министър на образованието, младежта и науката, на въпрос относно мерките на Министерството на образованието, младежта и науката по решаването на скандала с изгубените протоколи от изпити в Пловдивския филиал на Техническия университет.
Заповядайте, професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (АТАКА): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, колеги! Безобразията, вършени в българското образование през последните години, започват да се проявяват едно след друго.
Най-новият скандал е в Пловдивския филиал на Софийския технически университет. Административната работа там е била толкова занемарена, че липсват оценките на студентите за няколко години назад. Протоколи от изпити – предимно индивидуални, не са били предоставени своевременно в деловодството на учебния отдел, но и никой не ги е търсил. Така студентите са премивали от курс в курс, без да знаят, че по документ не са взели някои от изпитите си. На финала на своето следване голяма група студенти са заплашени от непризнаване на завършено семестриално образование поради загубени протоколи от изпити, чиито брой още не е уточнен. Ръководството на филиала признава за несъответстващи оценките на 92 студенти. Според студентските организации има списък от 94 студенти, които са с повече от два несъответстващи изпита, а при подобна проверка бройката може да стигне до 450 души.
Ръководството приема, че е имало административни нарушения по случая и уволнява дисциплинарно служителката в учебния отдел. Това не решава проблема. По закон студентите са загубили правата си и трябва да кандидатстват отначало, като съответно трябва да плащат нова такса. Естествено те не са съгласни с подобно решение и заплашват с протестни действия. Университетът не може да се справи с проблема и трябва да се намеси министерството.
В този ред от факти моят въпрос към Вас, господин министър, е: какви мерки ще вземе министерството, за да бъдат възстановени правата на студентите? Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, професор Станилов.
Заповядайте.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми професор Станилов! Във връзка с данните за нарушения на учебния процес и на свързаните с него дейности за учебните 2008 2009 и 2009 2010 г. бе разпоредена проверка в Техническия университет, гр. София, филиал Пловдив, в хода на която комисията установи две групи нарушения: по процедурите за провеждане на семестриалните изпити и по воденето на учебната документация.
Комисията проведе срещи и обмени информация с представител на Икономическа полиция. Съгласно Инструкцията за работата на служителите във факултетите и колежанските канцеларии на Техническия университет - София, филиал Пловдив, която е без посочена дата, утвърдена от директора на филиала доцент Илиев, служителите във факултетните канцеларии трябва да извършват проверка на подписите на преподавателите, като вземат под внимание и депозираните доклади от ръководителите на катедри до декана за незаверен семестър и да подпишат и положат печат в студентската книжка, че семестърът е заверен. При проверката се установи следното: допуснати са 38 студенти с три и повече неизяснени оценки да бъдат записани в трети курс; 43 студенти – в четвърти курс. Допуснати са 10 студенти до защита на дипломни работи с констатирани впоследствие несъответстващи оценки. Допуснато е на трима студенти да се дадат задания за дипломна работа с констатирани впоследствие несъществуващи оценки.
В нарушение на чл. 96, ал. 1 и чл. 90, ал. 2 от Правилника на Техническия университет, гр. София на гореописаните студенти са заверени семестри и им е дадена възможност да внесат семестриална такса за продължаване на обучението.
При проверката на изпитните протоколи комисията констатира, че до началото на учебната 2008 2009 г. изпитните протоколи са издавани без номер, без дата на провеждане на трите изпита от редовна, поправителна и ликвидационна сесия. Върху протоколите няма дата и подпис на преподавателя, провел изпита. След това груповите протоколи са издавани с номер и дата на издаване, но е допуснато от преподавателите да не се вписва датата на изпита, или ако има дата, тя да бъде коригирана или да не се чете.
Съгласно справка от директора на филиала в нарушение на Заповед 26/11 февруари 2009 г. е допуснато за учебната 2008 2009 г. да бъдат издадени 461 индивидуални протокола без номера. След проведените разговори с дошлите на среща студенти и преподаватели се потвърди, че с издаваните индивидуални протоколи в повечето случаи са се разпореждали самите студенти, с което са създадени условия за нарушения и пропуски при нанасяне на оценките.
Проверката установи, че често се допуска масово явяване на студенти за писмено изпитване по една дисциплина в един и същи ден вследствие изпълнението на учебната програма, което затруднява вписването на оценките в студентските книжки и попълването им в главните книги от преподавателите. Комисията счита, че това е довело до наличието на практика студентите да не се чувстват задължени да представят по време на изпита студентските си книжки, а преподавателите да не ги изискват и да не вписват своевременно получените оценки.
При проведения разговор ръководството на филиала изрази становище, че е установена практика за първичен документ при доказване на изпитните оценки да бъде считан изпитният протокол, а студентската книжка да е вторичен. Тази нагласа явно е възприета и от повечето студенти, които проявяват безотговорност като не носят със себе си книжките при провеждане на изпитите или не търсят настоятелно преподавателите за нанасяне на оценките в тях в дните след оповестяване на резултатите от изпита. Вследствие на това директорът на филиала издава заповед, с която разпорежда на преподавателите да изискват студентската книжка преди започване на изпита, а при започването му самият студент да не се допуска до изпита.
При извършената проверка и при проведените разговори с преподаватели не намерихме потвърждение, че те са запознати и спазват тази заповед.
В нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 2 от Наредбата за държавните изисквания към съдържанието на основните документи, издавани от висшите училища, относно данните за хода и резултатите от обучението бе констатирано, че в главните книги на филиала не се нанасят всички задължителни реквизити и преподавателите не попълват своевременно изпитните оценки съгласно длъжностните им характеристики. До момента на проверката голяма част от преподавателите не бяха нанесли в главните книги оценките от проведените от тях изпити.
Проверката констатира създадената от служителите в канцелариите практика да се водят така наречените студентски картони за студентското положение на обучаемите. Нанасянето на оценките от изпитните протоколи в картоните е извършено без отбелязване на номера на протокола и датата на провеждане на изпита. Установено бе наличие на множество корекции в картоните без посочване на тяхното основание - лицето, извършило корекциите, времето на извършване и прочие.
Техническият университет – гр. София, филиал Пловдив е въвел практика върху основата на данните от картоните, които не са официален документ, студентите да бъдат записвани в по-горен курс.
Проверката установи и констатира – за да разреши създалата се ситуация, ръководството на филиала съгласно чл. 58, ал. 1, т. 3 от Закона за висшето образование е отстранило дисциплинарно старши експерт „Учебна дейност” от канцеларията на Факултета по машиностроене и уредостроене, отговаряща за водене на учебната документация.
Със заповед на директора на филиала са задължени всички преподаватели в срок до 30 септември 2009 г. да нанесат оценките от изпитните протоколи в главните книги. Също така със заповеди на директора на филиала на основание чл. 100, т. 2 и чл. 99, ал. 1, т. 3 от правилника на университета са отстранени съответно 40 студенти за срок от 10 години и 63 - за срок от една година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето, министър Игнатов.
За два уточняващи въпроса – проф. Станилов, след което ще имате възможност да продължите с отговора.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Моят допълнителен въпрос просто ще сложи край на това продължително изложение, което сте направили явно поради подробността и сложността на проверката и просрочихте времето – това няма значение.
Моят въпрос е такъв: ще имат ли възможност потърпевшите студенти да заверят навреме семестъра - тези, които не са виновни за цялата работа?
Вторият ми въпрос е в малко по-друга посока, но е пряко свързан с това. Скандалът поставя един принципен въпрос: как точно министерството упражнява функциите си по контрол на нередности в българските университети?
Първите тревожни сигнали за Пловдивския филиал постъпват през 2007 г. Оказа се, че има и други проблеми, като например обучението на докторанти, обръщам Ви внимание, в катедра „Електроника”. Сигналите са останали без внимание. Причината е, че в министерството има две дирекции, според мен - с дублиращи функции. Дирекция „Студенти, докторанти и специализанти” определя броя на приеманите студенти и докторанти във висшите училища, но не контролира процеса за провеждане на обучението и спазването на законовите изисквания за него. Това е функция на друга дирекция – „Политика във висшето образование”.
При това положение не е ясно по какви критерии дирекция „Студенти, докторанти и специализанти” е решавала ежегодно колко студенти да се приемат във филиала в Пловдив. Подобни неясноти в работата на дирекция „Студенти, докторанти и специализанти” се наблюдават и в други направления в нейната дейност, за което лично аз многократно съм сигнализирал предишния министър. Създава се впечатление, че дирекцията е била специално създадена за отделен човек, а не за вършене на работа.
Ако се проследи административната история на министерството, ще се види, че в предишните периоди дирекцията е била отделена изкуствено от основната дирекция „Политика във висшето образование” и това предизвиква моя втори въпрос: какъв е смисълът от съществуването на отделна дирекция „Студенти, докторанти и специализанти”? Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля министър Игнатов за отговор на уточняващите въпроси.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Отговорът на първия въпрос: напълно естествено е, че студентите, които не са виновни, ще бъдат допуснати да се възстанови тяхното положение.
Както министерството контролира университетите – трудно поради наличието на частична автономия на университетите, която позволява на министерството единствено да извърши проверка, да напише протокол. Никога досега не се е прибягвало до драстичната мярка министърът да поиска отнемане на акредитацията за определено време.
По повод дирекциите – благодаря за този въпрос. До една или две седмици всички ще научите за предстоящите структурни промени в министерството. Те ще засегнат както управлението на самото министерство, така и броя на дирекциите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Имате думата за отношение.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Аз настоявам да се направи проверка и в другите факултети на този филиал в Пловдив. Това – първо.
Второ, поздравявам Ви за желанието да направите структурни промени в министерството.
Това министерство се превърна в обект на постоянна реформа на всички правителства, на постоянни опити на всякакви хора, докато би трябвало да бъде развиваща се консервативна система. Това изглежда парадокс, но е истина, че едно такова министерство във всяка държава, която има успехи в образованието си, е развиваща се консервативна система.
Обръщам внимание на колегите, които не са в тази тема, че средното и висшето образование в страните от Европейския съюз и в големите развити държави в света са в криза през последните 4 5 години. Българското образование не е изключение. Само в Швеция и Финландия тази криза не личи, на друго място личи.
Аз пожелавам на новия министър да успее, като обещавам, че ще му помагам, както той пожелае и за каквото той се допита до мен. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Станилов.
Благодаря и на министър Игнатов за участието му в парламентарния контрол.
Ориентираме се към приключване на пленарната седмица.
Следващото редовно пленарно заседание е в сряда, с начален час - 9,00.
Закривам настоящото пленарно заседание. (Звъни.)

(Закрито в 13,32 ч.)





Председател:

Цецка Цачева



Заместник-председател:

Екатерина Михайлова

Секретари:

Бисерка Петрова

Мариана Даракчиева