Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Екатерина Михайлова

Секретари: Митхат Метин и Милена Христова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Регистрирани са 154 народни представители, налице е законно установеният кворум.
Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Уважаеми дами и господа, на Председателския съвет се уточнихме около следния проект за Програма за работата на Народното събрание за периода 25-27 ноември 2009 г., който предлагам на вашето внимание:
1. Проект за Решение за попълване на състава на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.
2. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност.
3. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
4. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси.
5. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане.
6. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове.
7. Законопроект за ратифициране на Решение № 3/2006 на Съвета за асоцииране Европейски съюз – България от 29 декември 2006 г. за изменение на чл. 3 от Допълнителния протокол към Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република България, от друга страна, относно удължаване на срока, предвиден в чл. 9, ал. 4 на Протокол 2 към Европейското споразумение.
8. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата.
9. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за събранията, митингите и манифестациите.
10. Първо четене на Законопроекта за допълнение на Закона за българските лични документи.
11. Първо четене на Законопроекта за изменение на Закона за Националния архивен фонд.
12. Парламентарен контрол, отреден за петъчния ден.
Моля народните представители да гласуват предложения проект за Програма за работата на Народното събрание за настоящата пленарна седмица.
Гласували 160 народни представители: за 155, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Съобщениe относно постъпили законопроекти и проекторешения в периода от 18 до 24 ноември 2009 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси, съпътстваща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове. Вносител – Яне Янев и група народни представители. Водеща е Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, съпътстващи са Комисията по правни въпроси и Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за ратифициране на Устава на Международната агенция за възобновяема енергия. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, съпътстваща е Комисията по външна политика и отбрана.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата. Вносител - Иван Вълков и група народни представители. Водеща е Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, съпътстващи са Комисията по правни въпроси и Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Проект за Решение за попълване на състава на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта. Вносител – Красимир Велчев.
С вх. № 953-22-19 на 24.11.2009 г. до мен постъпи сведение от Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика. Беше ми представен докладът на комисията, ведно с решението по преписка с вх. № 147 от 24.09.2009 г., образувана по сигнал на Парламентарната група на Коалиция за България относно установяване на конфликт на интереси.
Диспозитивът на решението от 12.11.2009 г. гласи:
„Министърът на икономиката, енергетиката и туризма господин Трайчо Трайков в качеството си на лице, заемащо публична длъжност, не е действал в условията на конфликт на интереси, внасяйки в заседанието на Министерския съвет на 2.09.2009 г. докладна за определяне на инвеститор на Каскада „Горна Арда” – „Хидроенергийна компания „Горна Арда”АД.”
Комисията счита за необходимо това решение да се оповести в началото на редовното пленарно заседание на 25 ноември 2009 г., което току-що сторих.
Преминаваме към първа точка от програмата за работната ни седмица:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПОПЪЛВАНЕ НА СЪСТАВА НА КОМИСИЯТА ПО ОБРАЗОВАНИЕТО, НАУКАТА И ВЪПРОСИТЕ НА ДЕЦАТА, МЛАДЕЖТА И СПОРТА.
На основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18, ал. 7, чл. 20, ал. 1 и ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание проектът за решение гласи:
„Народното събрание избира Стефани Михнева Михайлова за член на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта”.
Едно уточнение – приемането на проекта за решение и гласуването му се налага от факта, че на госпожа Михайлова последователно й бе прекратено участието като народен представител, заместващ госпожа Фандъкова за времето й като член на правителството. В петък госпожа Михайлова отново положи клетва и в момента ползва редовен мандат за периода на мандата на Четиридесет и първото Народно събрание. Това налага да бъде актуализирано и Решението за попълване на състава на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.
Моля, гласувайте решението.
Гласували 162 народни представители: за 158, против няма, въздържали се 4.
Решението е прието.
Следва:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ.
Постъпил е доклад от Комисията по бюджет и финанси.
Госпожо Стоянова, моля да ни запознаете с доклада.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Първо ще направя процедурно предложение. На основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля в залата да бъдат допуснати заместник-министърът на финансите господин Владислав Горанов, госпожа Пенка Драгнева – директор на дирекция „Данъчна политика” в Министерството на финансите, госпожа Даниела Влъчкова и госпожа Диана Терзиева – експерти в дирекция „Данъчна политика” на Министерството на финансите, и господин Росен Иванов – директор на дирекция „Данъчно осигурителна методология” в НАП.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 148 народни представители: за 148, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите в залата.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „Доклад на Комисията по бюджет и финанси относно Закона за данъка върху добавената стойност, № 902-01-32, внесен от Министерския съвет, приет на първо гласуване на 29 октомври 2009 г., проект за второ гласуване”.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме предложението на комисията относно наименованието на закона.
Гласували 155 народни представители: за 153, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 1 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте предложението.
Гласували 132 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8 и 9 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте параграфи от 2 до 9 включително, съгласно предложението на комисията.
Гласували 141 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 27.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 10 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
„§ 10. В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 7 думата „доставката” се заменя с „всяка от доставките”, а думата „предоставяната” се заменя с „получаваната”.
2. Създава се ал. 8:
„(8) При доставки по чл. 25, ал. 5 данъчната основа се определя пропорционално на броя на месеците, включени в съответната календарна година, спрямо общия брой на месеците на изпълнение на доставката, включително месеца на прекратяване на доставките.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля народните представители да гласуват редакцията на § 10.
Гласували 162 народни представители: за 135, против няма, въздържали се 27.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 11 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте редакцията на § 11.
Гласували 138 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 22.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 12 е постъпило предложение на народния представител Петър Димитров.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване има думата господин Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Това е един от най-спорните текстове за последните 20 години. Тъй като адвокатското представителство в парламента е силно, през всичките тези години той е бил обект на бурни обсъждания. Знаете, че това е конфликт на интереси. Получава се парадоксът, че адвокатите нямат право да участват в това обсъждане. Може би е добре. Затова други хора ще говорим по този въпрос, вероятно не толкова компетентно, но няма да има конфликт на интереси.
Предложението е да се отмени чл. 44, ал. 1, т. 5 от Закона за ДДС. Това е за процесуалното представителство за упражняване правото на защита на физически лица – да се извади от категорията на така наречените „освободени доставки”.
Защо сме против и призоваваме и вас да не подкрепим тази промяна? Адвокатската защита е конституционна, а не търговска дейност. Не можем да вкараме правото на хората за защита като търговска дейност, да го вкараме в „храма” и да накараме хората да плащат 20% ДДС, с което ще направим достъпа до този вид защита на практика невъзможен.
Второто, заради което сме против, е, че се вдига фискалната бариера за достъп до правосъдие. Сами разбирате кой ще плати тези 20%. Ако някой храни илюзии, че адвокатите ще намалят хонорарите си и тези 20% ще бъдат за сметка на тези хонорари, това е илюзия и никой не си я прави в Народното събрание. Нямат я и хората. Значи ще намалим достъпа до тази услуга, тъй като ще трябва да я плащат гражданите. Който не може да плаща тази услуга, ясно е, че няма да я ползва.
Много е важно, че тази мярка се въвежда в условията на икономическа криза. Напомням на народните представители от ГЕРБ, пък и не само от ГЕРБ, там седи десницата – категоричен беше ангажиментът да не се вдига данъчната тежест. Тук на практика вдигаме данъчната тежест. Нещо повече, на практика въвеждаме нов данък. В условията на криза, когато се правят опити да се облекчат хората и бизнеса, нека точно в тези условия да не въвеждаме този нов данък. Ясно е – вдигнахме акциза на алкохола, за да не пият, акциза на цигарите – за да не пушат, а тук защо вдигаме? За да не ползват правна защита, която им се полага по Конституция?! Това просто не е сериозно и аз призовавам да се отнесем сериозно към това предложение.
Когато един човек не може да си плати защитата, знаете, че се назначава държавна защита. Парите за държавна защита би трябвало да са увеличени с 20%, а те са намалени. От една страна слагаме ДДС и казваме, че държавната защита ще бъде ограничена. Ако това не е отказ от правосъдие, разбирате, че няма друга форма да се откаже на хората.
Има реална заплаха България като държава да почне да плаща повече пари. Знаете, че имаме немалко осъдителни присъди към българската държава. Сега в новите условия ще падне качеството. Служебните защити ще доминират пред нормалната адвокатска защита, в резултат на което България все по-често ще бъде осъждана. Така че допълнително, най-вероятно България ще почне да плаща повече обезщетения и вместо да осигурим повече приходи в бюджета ще се получи нещо обратно.
Още един аргумент – служебната защита сега се плаща с голямо закъснение. ДДС трябва да се плаща предварително. Хайде кажете ми служебният защитник откъде ще вземе пари, за да плати ДДС-то по съответната защита? Тоест той трябва да ползва личните си пари, личните си спестявания, за да плати ДДС-то и да бъде служебен, забележете, защитник с пари, които му дава държавата, а той предварително трябва да даде 20% на държавата. Ако смятате, че това е сериозно отношение към тази професия, направете го, но смятам, че правите точно обратното. Изкривява се и конкуренцията. Конкуренцията ще бъде при избора към адвокати, които не са регистрирани по ДДС.
Завършвам с това: адвокатите са неизбежни като докторите и като данъчните. Обещахте диференцирани ставки за лекарствата, не го направихте. Обещахте да не вдигате данъци. Недейте да вдигате данъци! Откажете се от тази поправка, тъй като тя не е в интерес преди всичко на гражданите на България. Адвокатите ще се оправят, аз не ги мисля тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Димитров.
Има ли желаещи за реплики?
Заповядайте, госпожо Георгиева.
ВАНЯ ДОНЕВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Димитров, чухме Вашите аргументи. Хубаво би било тази загриженост към гражданите да я демонстрирате при подписването на договора, когато е било възможно да има дерогация с договора точно на правните услуги.
Какви са аргументите на Бюджетната комисия, които взехме под внимание, гласувайки против Вашето предложение? Аргументите са повече от безспорни. До 2006 г. законодателството третираше правните услуги като освободени доставки. От 1 януари 2007 г., тоест от момента, когато се подписва Договора за присъединяване на България, в Закона за данък добавена стойност те са облагаеми. Имаме официално уведомително писмо за нарушение на Директива 2006/112 ЕО, където в Общите правила на тази директива правните услуги попадат в обхвата на облагаемите доставки. Официалното писмо, изпратено на 26 юни 2009 г., където е казано, че в срок от два месеца от получаване на това писмо българските власти трябва да проверят характера на отражението на нарушението, защото те считат, че сме в нарушение на общите правила на директивата. В случай на забава следват санкции за държавата и се изчислява лихва за забавени плащания за 2007 и 2008 г. По повод на това писмо България е дала своята позиция, с която поема ангажимента да отстрани нарушението, сиреч правните услуги вече да се облагат с ДДС.
Няма законова процедура страната ни да отмени своята позиция. В свое писмо от 26 юни 2009 г. комисията ... (Председателят подава сигнал, че времето е изтекло.)
Съжалявам!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Довършете си изречението.
ВАНЯ ДОНЕВА: Изречението ми е само, че не може правителството да поеме ангажимент, за да плаща санкции с едни такива аргументи като Вашите, които не са безспорни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Георгиева.
Има ли желаещи за втора реплика? Няма.
Ще ползвате ли дуплика, господин Димитров? Заповядайте.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Аз разбирам, че БСП е виновна за всичко, но Договорът с Европейската комисия не беше готвен от това правителство, беше готвен от предходното правителство, в което немалка част от сегашните представители на ГЕРБ участваха като депутати от НДСВ. Така че дайте да гледаме нещата в очите. (Възгласи от ГЕРБ: „Е, е, е!”.)
Недейте да викате! Вашият лидер и премиер водеше две листи за миналия парламент и беше избран.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Ама не е участвал.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Да, не е участвал. Още по-добре. Той просто играеше ролята на магнит, за да може една политическа сила да влезе в парламента.
Позволете ми да отговоря на това, за което си говорим.
Тук говорим за конституционно право, а не говорим за правна услуга. Правните услуги съответните кантори и сега си ги плащат. Плащат си ДДС. Така че това е право на всеки гражданин на България, за който не можем да бъдем осъдени, още повече глобени от Европейската комисия. Затова недейте всичко да прокарвате под общата шапка – Европа е казала така и трябва да го направим.
Знаете колко дълбока е раната със затварянето на първите четири блока, пак точно заради тези преговори. Дайте да не продължаваме като послушници да отваряме все нови и нови рани, тъй като, повтарям ви, мнението, действително на компетентните в тази област, е, че това не е задължително. Това просто е престараване. Това се отнася само за правните услуги, които са търговска дейност и трябва да се облагат с ДДС. Не може да превърнете конституционното право на защита в търговска дейност. Не може, нямате право и аз ви призовавам парламента да не го прави.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Димитров.
За изказване има думата господин Семов.
АТАНАС СЕМОВ (РЗС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, с известно притеснение взимам думата, защото мисля, че започнахме неправилно в контекста на лобита и интереси. Тук не става дума за каквито и да било лобита. Аз самият не съм адвокат, никога не съм бил и не съм в условията на конфликт на интереси, но съм човек, който чете Конституцията и горе-долу бегло познава европейското право.
Ще започна от втората част на това, което бях подготвил да кажа. Запознах се внимателно с писмото на Европейската комисия до българското правителство. То е традиционно, чиновническо. Според Европейската комисия, чл. 9 на Директива 2006/112 определя, че икономическа дейност е всяка дейност на свободните професии. Подобно разбиране, колеги, е повърхностно. Неуместно е да се поставя знак на равенство между всяка друга правна услуга, предоставена от адвокат, и процесуалната защита пред съд, която е гарантирано осъществяване на едно конституционно право.
Не мога да не се запитам защо не е такава позицията на други правителства в подобно положение като българското? Защото българското правителство през м. август е приело позиция с едно изречение, в която безусловно се съгласява с искането на Европейската комисия. Впрочем политика, водена години наред от други правителства, била основание България да бъде давана за отрицателен пример, че подкрепя някои международни или европейски инициативи преди още да са внесени.
Защо например Франция, Белгия и редица други европейски държави отстояват необлагането с данък на тази дейност, а България не намира повод да го направи? Кога станахме по-европейци от учредителите на Обединена Европа? Вярно е, че в момента Европейската комисия води дело срещу някои от тези държави в Съда на Европейските общности. Неговият изход обаче не е лесно предвидим.
Нещо повече. Смятам, че правилната позиция на България и на нашето правителство е да се изчака приключването на това дело, а то ще приключи през 2010 г., преди да поиска промяна в действащия Закон за ДДС. Ако Съда отсъди в полза на Европейската комисия, тогава нашето решение ще бъде неизбежно. Ако – не, обаче вратата за гъвкаво национално законодателство остава отворена. Убеден съм, нищо не налага да бързаме преди Париж и Брюксел. Въпросът за санкциите се поставя едва след произнасянето на Съда на Европейските общности.
Нещо повече, самата комисия в т. 31 на своето писмо ясно признава: „Следва да се прецени дали България има право да освобождава гореспоменатите дейности от ДДС”, а подобна преценка в крайна сметка може да направи единствено Съда на Европейските общности.
Тук е мястото да кажа още нещо. Насаждания чрез инертни медии неистов политически страх от делата в Съда на Европейските общности е неадекватен страх. Една от най-съдените държави в Съда на Европейските общности в цялата му близо 60-годишна история е именно Франция – държавата, измислила интеграцията и дала на Съда езика му и доктрината му. Едно зряло европейско общество ясно разграничава делата, които комисията води срещу държави заради корумпираност, некадърност или просто ленива небрежност на администрацията, което е недопустимо и непростимо, от делата, които се дължат на нейния порив да защити важни национални интереси.
Европейската комисия далеч невинаги е безпогрешна в тълкуванията си. Практиката на съда в Люксембург изобилства от подобни решения.
Ненормално е, когато в Европейската комисия тропнат по масата, у нас да падат камбанарии. Нека го кажем ясно – не става дума за въвеждане на диференцирана ставка, не става дума за интереси на адвокатите и тяхната професионална дейност, а става дума за защита на едно конституционно право, пред което, както правилно беше казано преди малко, се поставя фискална бариера. Нека да го сметнем простичко – увеличаването на стойността на адвокатската услуга за явяване пред съд ще се увеличи не само с 20 процентен данък, но и с новите разходи, които адвокатът ще трябва да прави за едно ново тежко счетоводство. Може да се твърди, че цената на адвокатската услуга за процесуално представителство ще се увеличи с 30 40%.
Още нещо, всъщност ще се получи така, че ще превърнем адвокатите в правни джипита – хора, които вместо да се занимават с присъщата си юридическа дейност, ще се занимават с една досадна бумащина, а да не говорим, че ще ги поставим под контрола на данъчните служби и ще създадем изкуствен натиск върху тяхната работа.
Най-накрая, преди да сме приели новата Конституция, нека все пак да се научим да четем действащата Конституция, която още в преамбюла по категоричен начин прогласява вярност към справедливостта като обща човешка ценност, а няма справедливост без гарантирана съдебна защита. Върховен принцип са правата на личността, а ние вместо да стимулираме нашето много слабичко, рехаво гражданско общество, слагаме една много силна бариера пред порива за защита пред съда. Смятам, че това е неуместно, а и фискалната му логика е твърде пренебрежима като числов измерител. Благодаря ви за разбирането. Смятам, че можем да бъдем европейци, защитавайки интересите си. (Ръкопляскания от РЗС, КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Семов.
Има ли реплики? Няма желаещи.
Господин Шопов, заповядайте за изказване.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Госпожо председател, уважаеми госпожи и господа! Вземам думата не за друго, а за да заявя конфликт на интереси, тъй като притежавам статут и имам адвокатско качество, поради което, въпреки че имам мнение, ще се въздържа от изказване по същество и от гласуване. С това искам да напомня на всички колеги, които имат качеството на адвокати, да постъпят по подобен начин. Благодаря ви. (Реплики от ГЕРБ: „Браво!”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Шопов.
За изказване – госпожа Менда Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Вземам думата, за да кажа, че ще подкрепя внесеното предложение на вносителя и искам да ви дам аргументите за това.
Изказалите се преди мен казаха много хубави думи. Вероятно всички ние сме съгласни с една част от тези думи. Искам ясно да заявя, че ние трябва да се научим, че когато сме влезли в една общност каквато е Европейският съюз, трябва да изпълняваме правилата на тази общност, трябва да изпълняваме договореностите с нея, иначе ще я караме пак по български – подписваме договорът и после го нарушаваме, така както на нас ни отърва.
В тази посока твърдо искам да кажа и да ви прочета два текста от писмата на Европейската комисия, за които стана дума:
„Съгласно установената съдебна практика освобождаванията представляват дерогация от общия принцип, според който данък добавена стойност се събира за всяко възмездно предоставяне на услуга, независимо от данъчно задълженото лице и термините, използвани за обозначаването им.”
„Договорът за присъединяване на България и Румъния към Европейския съюз не предвижда възможност за подобно освобождаване.”
В тази връзка м. октомври т.г. сме получили покана от Европейската комисия, с която българските власти се приканват да внесат средствата във връзка с нарушение на Директива 2008/4368 относно задълженията по ДДС на съдебните изпълнители и адвокатите.
В тази връзка искам да ви кажа, че уважаемото Народно събрание може да вземе и друго решение. То може да приеме предложението на господин Петър Димитров и услугата, предоставена от адвокатите, да остане необлагаема. Гласувайки за такова нещо всички ние трябва да сме наясно за фискалния ефект от него. Няма да има кой знае какъв данъчен фискален ефект, но ще има значителен фискален ефект във връзка с глобите, които Европейската комисия и Европейският съд налагат в такива случаи и те са два вида. Едната глоба е еднократна, първоначална и няма случаи, в които тя да е била по-малко от 2 млн. евро. Следващата глоба е на ден – между 30 и 150 хил. евро на ден, за всеки ден, в който България продължава да не изпълнява своите задължения.
Тук, преждеговорившият, уважаемият колега от РЗС каза, че тези глоби се присъждат след приключване на делата. Да, така е, само че от 1 декември 2009 г. с влизането в сила на Лисабонския договор тези глоби стават изискуеми предварително, при завеждане на делата. Всеки от вас, натискайки бутона за своето гласуване трябва да си даде сметка за отговорността, която поема, а именно – България да продължи да не изпълнява както и в други случаи договореностите, които е подписала, така и финансовия ефект от това неизпълнение. В случая имаме заведено друго дело по друг повод от Европейската комисия. Благодаря.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Кажете от кой са тези писма?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте за реплика, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Можеше да спестим тази реплика, но нямаше как моя въпрос да стигне до госпожа Стоянова. От кого са писмата, госпожо Стоянова? Ползвам репликата, защото всички говорят за Еврокомисията. Еврокомисията, Еврокомисията... Да чуем от кого са тези писма и кои са титулярите на тези писма.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията по Европейските общности. Отдолу ... ясно е, че е от генералния секретар.
МИХАИЛ МИКОВ: Ама, кой е титуляр? Съобщете го това!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте за втора реплика, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Стоянова! Колегата Семов много точно сподели с нас опита на други стари и най-стари европейски държави...
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Няма опит, има дела!
ЧЕТИН КАЗАК: Именно. Опитът свързан и с дела, и с нежелание на тези държави да изпълняват буквално текста на тази директива, както се очаква от чиновниците в Брюксел респективно от Европейската комисия. Всички ние знаем, че Европейската комисия толкова ревниво следи специално за приложението на тази директива, защото част от приходите от ДДС, събрани от всяка една държава членка, се внасят в общия бюджет на Европейския съюз. Ето защо тя се мъчи всячески да оказва натиск върху всички държави, да облагат максимално широк кръг лица и приходите да бъдат максимални.
За разлика от Франция, където голяма част от юридическите услуги, специално адвокатските услуги... Например адвокатските услуги, които се дават в рамките на така наречената правна помощ се облагат с диференцирана ставка от 4,5%. Аз искам да ви попитам: в България имаме ли диференцирана ставка за каквото и да било, с изключение на туроператорските услуги? След като нямаме диференцирана ставка България ще се окаже ли в по-неблагоприятно положение в сравнение с Франция, ако тръгне да прилага буквално текста на директивата, така както се изисква? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли народен представител, желаещ трета реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Аз още един път искам да припомня на колегите, които направиха реплики, че ние сме имали такъв шанс, господин Казак. Имали сме такъв шанс, ако го бяхме договорили и бяхме получили дерогацията при присъединяването си. Сега две години по-късно означава да не изпълняваме договореностите и да започнем да се съдим с Европейската комисия за нещо, което е изчистено като определение – конституционно или услуга.
Така че този шанс е пропуснат и той е пропуснат точно от вашето мнозинство в предходния парламент. (Реплики от народния представител Михаил Миков.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
За изказване думата има господин Станишев.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Поисках думата, за да подкрепя тезите и позициите, които бяха изразени от господин Петър Димитров, от господин Семов и от други народни представители, защото става дума за едно от фундаменталните права на българските граждани – достъпа до защита за техни права.
Тъй като стана дума в дискусията за договора с Европейския съюз, бих искал да припомня, пак бяха отправени обвинения към Социалистическата партия, преговорите за членството в Европейския съюз, условията за присъединяване на България бяха финализирани през м. април 2005 г. Това – първо.
Второ, искам да обърна внимание на народните представители, че България е една от страните в челната тройка в Европейския съюз от гледна точка на транспонирането на европейски директиви. Имаме един от най-ниския брой заведени дела от Европейската комисия. Както стана дума в дискусията и беше подчертано от господин Семов, всяка държава, наред с изпълнението на общите европейски директиви, следва своята национална политика. Много страни в практиката, когато се предявяват искове, съзнателно влизат в тези процедури, които отнемат в много случаи по година и половина – две, за да печелят време и да реализират политиката, която те смятат за целесъобразна. В дадения случай става дума за защита правата на гражданите.
Мисля, че имаме всички основания, при условие че България е един от отличниците в Европейския съюз от гледна точка на транспониране на директивата, да помислим първо за българската Конституция, за правата на хората, за тяхната процесуална защита и по този начин да бъдем принципни.
Освен това стана дума, разбира се, и за ДДС. Общата тенденция в Европейския съюз е към унифициране на ставката по ДДС – към единна ставка, но това е процес. Тук отново всяка държава реализира своя национална политика, в това число за диференцирано ДДС.
Искам да припомня на народните представители от ГЕРБ, че в предизборната програма на ГЕРБ имаше такъв ангажимент - ако се приема въвеждане на данъчни ставки по ДДС върху тези услуги, защитаващи правата на гражданите, въведете едновременно диференцирано ДДС. По този начин ще изпълните своята предизборна програма, по този начин България няма да бъде уязвима пред европейските институции.
И последно, водил съм немалко разговори, преговори с Европейската комисия. Европейската комисия винаги води диалог с всяка страна член. Вярвам, че при добро желание българското правителство може да намери убедителни аргументи не само пред един или друг чиновник на Европейската комисия, а пред Комисията, като институционално тяло, да защити свои позиции. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За реплика думата има господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Господин Станишев, малко отклонявам темата, но във връзка с направеното от Вас изказване, тъй като Вие посочихте, че България е от страните, срещу които има най-малко заведени дела, ако трябва да сме точни, смятам, че има само едно дело и то се отнася за начина на управлението на столичния боклук. Тук трябва да стане ясно дали причината за това е повече в правителството, или тя се дължи на начина на управление на Столичната община. Моля по този въпрос да дадете необходимото разяснение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Други реплики има ли? Няма желаещи.
Господин Станишев, заповядайте за дуплика.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Стоилов, действително България, както обърнах внимание, е един отличник в Европейския съюз по транспониране на европейски директиви. Това в голяма степен се дължи на предишния състав на Народното събрание, който в рамките на година и половина и в следващите години от предишния мандат прие огромно по обем законодателство, което да изравни българското законодателство с европейските стандарти. Гордея се с това, че сме постигнали такъв конкретен резултат.
Вярно е, че едно от делата срещу България е свързано с управлението на столичния боклук. Като бивш министър-председател изразявам съжаление, че Столичната община не положи достатъчно усилия, за да може по един европейски, ефективен начин да управлява този процес. За съжаление, дори и сега, проблемът вече не е само на Столичната община, отговорността е и върху новото правителство, тъй като и до този момент по оперативна програма „Околна среда” не е внесена от Столичната община апликационната форма по оперативна програма за строителството на прословутия завод за боклук в Столичната община. Това е положението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Станишев.
Господин Четин Казак има думата за изказване.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, очаквано дебатът по този текст се разгоря с особен пламък и това е обяснимо. Чух, някъде беше казано, че ако се направи проучване кое от двете лобита в Народното събрание е по-силно – дали на адвокатите, или на ловците, отговорът трудно може да бъде намерен. Така че подобно на Закона за лова преди време, така и сега теми, които засягат упражняването на адвокатската професия, възбуждат повишен интерес.
Аз мисля, че поради същите причини, поради които редица народни представители, за които е ясно, че упражняват в свободното си време дейността лов, не им пречеше да се изказват активно и да отстояват позиции по Закона за лова, така и мнозината колеги народни представители, които са вписани в съответните адвокатски колегии, имат пълното право да вземат отношение по текстове, които касаят упражняването на адвокатската дейност.
По тази гледна точка ми се струва, че изказването, което направи господин Семов, заслужава сериозно внимание от страна на управляващото мнозинство, тъй като то беше аргументирано от човек, който трудно може да бъде обвинен в непознаване на европейското законодателство и свързаните с това съдебни спорове, които държавите водят със Съда на Европейските общности.
Първо, не е тайна за никого, че европейските директиви не са спуснати свише канони, които съдържат в себе си абсолютната и непогрешима истина за висшата полза за европейските граждани. Това са законодателни текстове, приети от съответните органи и институции на Европейския съюз. Те не са непогрешими и държавите членки имат пълното право да се противопоставят, включително обжалвайки определено, най-често рестриктивно тълкуване на тези текстове от страна на бюрокрацията на Европейската комисия пред Съда на Европейските общности. Това е право, от което се възползват нееднократно най-старите и най-придобили опит в този вид дела страни – членки на Европейския съюз.
Аз мисля, че е крайно време България след като преодоля периода на тотално, безпроблемно и безропотно съобразяване и привеждане на своето законодателство буквално в съответствие с всички тези европейски директиви, което ние бяхме принудени да извършим в периода на преговори за присъединяване и когато за всички беше ясно, че към България имаше много повече и много по-високи изисквания за хармонизиране на законодателството, отколкото към огромната част от вече присъединилите се или създателките на самия Европейския съюз страни членки. Днес е време България също да се възползва максимално от правата на страна членка и да заяви ясно своите позиции, поставяйки своите интереси, на българското общество, поставяйки принципите, залегнали в националната ни Конституция.
Неслучайно посочих на госпожа Стоянова примера, че за разлика от България други държави имат диференцирана ставка специално в тази област, в унисон с отстояването на специфичните интереси и специфичните политики, които провеждат. В България няма диференцирана ставка. Кой е начинът България да защити конституционното право на защита на своите граждани пред Съда, ако България се откаже, тотално и безропотно изпълни писмо, изпратено от определени чиновници в Брюксел? Няма друг начин!
Уважаеми колеги, господин Семов спомена, че в момента има висящи дела пред Съда на Европейските общности. Стари държави членки са обжалвали именно това рестриктивно тълкуване на текста на Директивата, което администрацията на Европейската комисия се опитва да налага на страните членки. Предстои да се произнесе Съдът на Европейските общности. Аз предлагам да изчакаме това решение, за да видим в крайна сметка какво е тълкуването на тези текстове от един овластен, оправомощен орган, какъвто е Съдът и тогава да вземем нашето окончателно решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Казак.
Желаещи за реплики?
Заповядайте, господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Уважаеми колеги, опозицията представя нещата все едно, че ние имаме някакъв избор дали да подкрепим или да не подкрепим това предложение. Ние реално нямаме голям избор. Ако не подкрепим това предложение на вносителя, както каза госпожа Стоянова, ще плащаме десетки-стотици хиляди евро на ден разноски и глоби, наложени от Европейския съюз. Аз не мисля, че можем да си позволим това нещо. Запитайте се имаме ли избор на този етап или нямаме. Ние не сме някоя от старите страни членки, които могат да си позволят в продължение на години да дискутират и да оспорват този въпрос пред Европейския съд. Ние не можем да си позволим да плащаме тези лихви и глоби за една такава процедура. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Добрев.
Втора реплика? Няма желаещи.
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Добрев. Няма нужда по този начин да извивате ръце и да заплашвате пленарната зала с някакви глоби на ден и т.н. Госпожа Стоянова много правилно ви каза, че това е крайната фаза на натиск от страна на Европейската комисия, крайна фаза, до която ние сме още далеч. Ние още не сме започнали каквато и да е процедура, за да излизаме тук и да се плашим взаимно, видите ли, България ще плаща глоби на ден и т.н.
Уважаеми колеги, ние трябва да гласуваме по съвест, така както ни повелява нашата Конституция, ценностите, които изповядваме, и да престанем да мислим като първокласници, като все още държава, която трябва да бъде потупана по рамото от Европейския съюз и от Европейската комисия като примерен ученик. Ние трябва да отстояваме в Европейския съюз своите национални интереси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Казак.
Заповядайте, господин Димитров, за изказване.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа. Вземам думата, защото чух господин Станишев и го предлагам за шеф на Школата по демагогия в България. (Смях и ръкопляскания в залата.) Защо? Той каза, че би намалил ставката по ДДС, би направил диференцирана ставка. Чакайте бе, хора, само преди една година го предложихме в парламента и цялата ви парламентарна група гласува против. Стига вече! (Реплики от КБ.)
Това, което говорите е абсолютно несериозно. Вижте стенограмите в парламента, вижте кратката ни история все пак. Това беше абсолютно некоректно, абсолютно пълна демагогия, колеги, абсолютно непочтена позиция. Ако искахте намаления и диференцирани ставки, да ни бяхте подкрепили, когато го внесохме в миналия парламент. Всички от БСП гласувахте против.
Откъде идва проблемът? Когато беше правителството на НДСВ, БСП и ДПС (2001 2005 г.), тогава е можело да се договори изключение с Европейския съюз. Имахте двама министри от БСП тогава. Можеше да се договори изключение по този въпрос. Да сте го договорили! Оттам идва проблемът. (Реплики от КБ.) Сега идват много хора тук и ни дават акъл как да бъде решено. Вече е късно. Тогава сте го забъркали! Можело е да бъде поискано изключение по надлежния ред от Европейския съюз, защото си има процедури, има си правила. Като не си го поискал, вече е минал срокът. Това е истината, колеги. (Реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Има ли желаещи за реплики?
Заповядайте, господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаеми господин Димитров, Вие очевидно трудно изпълнявате многото роли, които в момента играете. Не сте слушали достатъчно внимателно дискусията досега, а и сте забравили какво се случи в миналия парламент. В миналия парламент Комисията по бюджет и финанси прие точно такова решение, каквото сега ви предлагаме – процесуалното представителство да бъде освободено от данък добавена стойност. Доколкото си спомням, Вие в комисията подкрепихте това решение. Надявам се, че и днес, сега ще подкрепите подобно решение.
Второ, което също така искам да Ви припомня: не в програмата на правителството на Република България от миналия мандат беше записана диференцираната ставка по ДДС. Тя беше записана в програмата на сега управляващата, така че е добре, когато си ги говорим тези неща, малко от малко да се съобразяваме и с елементарната истина. Разбирам, че сте напрегнат, че Ви предстоят тежки политически битки, но не ги пренасяйте в пленарна зала и някак си не раздвоявайте вниманието си, когато говорим за конкретни неща.
Искам и още нещо да Ви кажа, спекулацията и опитът да бъдат уплашени народните представители с някакви супер санкции, които едва ли не от утре ще потекат срещу България, са просто неверни. Има още много дълъг път да бъде извървян и много ми се ще най-после българското правителство и българският парламент да започнат да защитават интересите на държавата си. Да започнат да го правят и да се откажат от тази практика, която беше наложена в правителството от 2001-2005 г., когато ние на всичко казвахме „да”. Достатъчно беше в Европа да си вдигнат пръста и ние подскачахме. Хайде вече да започнем да защитаваме интересите тогава, когато те са достатъчно добре формулирани, а сега в момента става въпрос за точно такъв формулиран интерес. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи за втора реплика? Няма желаещи.
Заповядайте за дуплика, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Господин Овчаров, колеги, наистина добър Ваш опит, но аз продължавам да твърдя, че господин Станишев все пак си остава по-голям демагог от Вас, но може следващия път наистина да направите и нов опит в тази насока. (Реплики от КБ.)
Да се върнем на конкретната тема. Господин Станишев каза, че би подкрепил диференцирано ДДС за лекарствата. Абе, колеги, внесохме го в тази, а вие го отхвърлихте! Сега не ги говорете поне тези неща – не е честно към хората.
Вторият въпрос, който е много ясен. Можело е да бъде договорено това изключение, когато имахте двама министри – Паскалев и Калчев в правителството на НДСВ, тогава да се реши този въпрос, а не сте го договорили. Оттам идва проблемът. А в миналия парламент по тази точка имаше три гласувания. Там работата беше изпусната от всякъде. Бяхте я изпуснали отвсякъде. Нарушихте Конституцията – и това да ви припомня. Такава е ситуацията. Затова забъркахте цялата каша. Оттам се забърка цялата каша.
Но бъдете почтени – като е гласувал господин Станишев и неговите колеги „против” диференцираната ставка, сега да не се прави на най-големият поддръжник. Защото не е честно и ние помним тези неща. И хората ги помнят. Просто не е честно към хората. (Реплики от КБ.)
Затова бъдете поне малко последователни. Не може едната година „против”, а другата година „за”, поне малко-отмалко, защото иначе просто не е сериозно. (Реплики на народния представител Мая Манолова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Димитров.
Има ли други народни представители, които желаят да заявят и направят изказване?
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, очевидно дискусията по същество се върна в миналото. Очевидно и господин Мартин Димитров, който претендира да е специалист в сектор „икономика” тръгна да лепи клишета и етикети, поради липса на други аргументи.
Още веднъж повтарям, ако сте слушали внимателно, господин Станишев каза, че в програмата на ГЕРБ е била обещана диференцираната ставка.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Няма такова нещо.
МИХАИЛ МИКОВ: Тоест партията, с която вие сте в коалиция и се подкрепяте. И си търсете вътре, седнете и се разберете ще има ли или няма да има диференцирана ставка. (Реплики от СК.) Това е ваше възможно решение.
Но аз вземам повод от казаното от господин Добрев в репликата. Затова ми беше думата.
Уважаеми господин Добрев, не заблуждавайте народните представители, че Европейската комисия налага глоби. Глобите се налагат от съда, а Европейската комисия открива процедури, води искове. Вие тук говорите, че Европейската комисия ще ни глоби с еди-колко си – стотици, десетки, хиляди и милиони левове. Не глобява Европейската комисия. И ви обясниха - и господин Семов, и господин Казак, и господин Станишев. Недейте да заблуждавате.
Аз разбирам, че народните представители от ГЕРБ са отскоро и можете всичко да им продавате на парламентарна група. Но в крайна сметка много добре стана ясно, че трябва да се изчака процедурата пред съда по отношение на други страни.
И най-накрая. Госпожо Стоянова, кажете на залата кой подписа тези писма, за които говорите. Аз упорито питам кой. Очевидно е, че Европейската комисия не може да подпише писмо.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Не може комисията да подписва, комисията не подписва.
МИХАИЛ МИКОВ: Тя е колективен орган. Кой, като ни казвате, че има две писма, кой подписа тези писма? Защото тълкуването на регламентите и директивите, освен че може да го прави n-ския чиновник, шеф на дирекция, кой да е от Брюксел, може да го прави господин Семов, може да го правя аз и всеки народен представител – да тълкува. Така че, кажете кой подписа, за да видим и авторитетността на една такава кореспонденция, която Вие цитирате доста комплексирано? Ние сме пълноправен член на Европейския съюз. Ние не сме някакви такива покорни хора, на които пишат писма от Брюксел, козируваме и давайте нататък. Нека видим за какво става въпрос, да влезем в същността на тази кореспонденция. (Реплики от ГЕРБ.) Затова кажете на залата кой подписа и кой изпрати тези писма.
Има процесуално представителство към Министерския съвет, вземете си консултация от тях, ако не сте закрили и тази дирекция. Ако сте я закрили, питайте някой, който знае.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Вече е към Външно министерство.
Има думата за реплика господин Семов.
АТАНАС СЕМОВ (РЗС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо Стоянова, аз ще се опитам да Ви помогна, защото цялата ми позиция, която отново премина в рамките на дебата в един излишен политически спор, бих казал и нелеп, беше свързана с една възможност, която е предвидена – жива възможност, за защита на националните ни интереси.
Комисията на Европейските общности на 25 юни 2006 г. чрез своя комисар по енергетиката Ласло Ковач е изпратила своето становище на нашия външен министър от генералния секретар на комисията Карал Вон Кемпис. Не това е въпросът.
Становището на комисията е ясно. То е предвидено в договора като първи елемент от досъдебната фаза на едно производство срещу държава. Това, което е важно да се разбере, и затова вземам думата за реплика, е не дали е легитимно или не искането на комисията. Това искане е легитимно. Ние си спомняме достатъчно нелегитимни - и това беше потвърдено с решение на Съда на Европейските общности - искания на Европейската комисия, като това за затварянето на блоковете на АЕЦ „Козлодуй”. Ние въпреки това се съобразихме безпрекословно и заради определени страхове или интереси. Тук обаче става дума точно за обратното.
Тук става дума за това, че редица европейски държави са могли и продължават да се борят да отстояват защитата на предвиденото не само в Конституцията, но и в Хартата за основните права на Европейския съюз, в Европейската конвенция за защита правата на човека изконно, фундаментално право на съдебна защита.
Тук не става дума за това, че от 1 декември ще тръгнат санкции срещу България. Става дума за това, че биха могли да бъдат наложени санкции в резултат на едно приключило с осъждане срещу държавата съдебно производство пред съда в Люксембург. А преди това текат подобни производства срещу други държави членки. За нас не съществува съществена опасност, ако изчакаме съдът да се произнесе по другите производства. И ако там неговото решение е положително в духа на позицията, която защитавам, за нас не би имало никакъв проблем. Ако то не е положително, ние ще трябва да се съобразим с тълкуването на съда. Не комисията е тази, която тълкува директивите по обвързващ начин, а съдът в случай на спор. И ние имаме възможност да изчакаме и да се възползваме от неговите заключения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Семов.
За втора реплика – господин Шарков, заповядайте.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, най-вече онези, които не сте били тук в предния парламент! Понеже непрекъснато се говори, че дебатът отиде и към дебата за диференцираната ставка, каквото предложение няма направено, но някои биха го подкрепили, в крайна сметка обаче трябва да се знае едно нещо ясно и категорично. В тази зала се е водил много сериозен дебат по тази тема, и то нееднократно.
В същото време, когато се каза на коя партия какво е записано в програмата, трябва да стане ясно, уважаеми господин Миков, че господин Овчаров написа във вашата програма през 2005 г. да има диференцирана ставка на ДДС върху лекарствата. И това е безспорен факт! Така че отговорът на въпроса кой – кога го подкрепя, кога – не го подкрепя, този отговор трябва да се чуе. Защото вие го записахте във вашата програма, а след това не го подкрепяхте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Заповядайте за реплика.
ВАНЯ ДОНЕВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Господин Миков, ще се съобразя с Вашето предложение да се върнем към същността на проблема и ще ви зачета писмо от господин Стефан Ленер – директор на дирекция „Бюджет” в Комисията на Европейските общности от 2 октомври 2009 г. Той призовава българските власти да внесат средствата във връзка с нарушение на Директива № 2008/4368 относно задълженията по ДДС на съдебните изпълнители и адвокатите. Европейската комисия изисква в срок от два месеца от получаването на писмото българските власти да проверят характера на отражението на нарушението и да изчислят размера на неплатените, вследствие на посоченото нарушение, собствени ресурси на база на ДДС за 2007-2008 г. В противен случай ще започне да се начислява лихва за забава за плащане за 2007-2008 г. и за следващите години до отстраняване на нарушението. В тази връзка е позицията на Министерството на финансите, която е предоставена и по която казах, че няма процедура да бъде променена. Позицията е, че ще бъде отстранено нарушението. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Георгиева.
За дуплика - господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Все повече придобивам яснота кой е писал писмата, очевидно е Стефан Рене – шеф на дирекция, който има определени интереси (смях и реплики от ГЕРБ), интереси, които трябва да прочетем внимателно! Ние не казваме, че за всички услуги, които дават адвокатите, не бива да се дължи ДДС – това трябва много ясно да се разбере! Става въпрос за процесуалното представителство, за разграничаване между едното и другото. От това писмо по никой начин не следва, че и процесуалното представителство следва да се облага.
Това е спор, който трябваше да се реши, правителствените агенти да обиколят страните с аналогични проблеми. Има такива процедури. Пак ви препоръчвам: вижте процесуалното представителство. Вижте каква е позицията на страните, които са ангажирани по същия начин, със същите проблеми,!
В крайна сметка е хубаво, че господин Шарков е чел всички наши програми, може би е чел програмите и от десетия, може и от предишни конгреси. Познанията на политическите платформи, на политическата еволюция на Българската социалистическа партия е добро познание, господин Шарков.
Другият, по-големият въпрос на дискусията е, че България трябва да отстоява национални позиции като член на Евросъюза без комплекси, с ясното разбиране, че в случая може да се търси по-добро решение за страната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Миков.
Заповядайте.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! В Бюджетната комисия това писмо, което чухме преди малко, не беше прочетено.
Освен това аз попитах там каква ще бъде евентуалната санкция срещу България, но нищо не беше отговорено от всички присъстващи експерти. Сега не знам тези 2-3 милиона откъде бяха измъкнати и дали това изобщо е вярно.
Вземам думата, за да коментирам писмото. Очевидно е, уважаеми колеги, че това писмо от директора на дирекция „Бюджет” на Европейските общности е и касае собствените ресурси, чийто основен елемент е ДДС, тоест писмото има отношение само към вноската, която България трябва да внася в Европейския съюз. Ако сме излъгали по отношение на приходите от ДДС, вноската ще бъде коригирана и увеличена – такъв е интересът на дирекцията, която праща писмото тук.
Що се отнася до нашата дискусия, смятам, че тя е повече юридическа, отколкото фискална. Правилно посочи председателят на комисията, че приходите за фиска са незначителни, тоест пренебрежимо малки. Проблемът е свързан с конституционното право на гражданите на Република България и от гледна точка дали да бъдат облагани тези доставки – това е основният проблем. Поради тази причина нямах намерения да вземам думата, но съм провокиран от становището на младия колега от ГЕРБ господин Добрев, който зададе риторично въпроса: „Имаме ли избор?”. Това е опасен въпрос, уважаеми дами и господа, защото ако сметнем, че нямаме избор, означава да елиминираме изобщо съществуването на Европейския съд, който последен решава и казва кой крив – кой прав, България или Европейският съюз. Ако отречем възможността за избор, ние изцяло се отказваме от възможността да защитим националните интереси пред легитимния Европейски съд. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Имамов.
Има ли реплики към изказването на господин Имамов? Няма.
Заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (СК): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, вземам думата, за да изразя на глас нещо, което ме вълнува във връзка с аргументите, които чувам. Те са два, дискусията фактически се води по две теми. Едната тема е членството ни в Европейския съюз, поражда ли задължения и отговорности или не и оттам се стига и до защитата на националния интерес. Втората тема е какво става с конституционното право на българските граждани, които са обвинени и попадат в съдебно производство.
Първо искам да кажа нещо по втория аргумент. Конституционните права на българските граждани, които не са обвинени, а имат нужда от образование, защитили ли сме ги през този закон за ДДС? С този Закон за ДДС намалили ли сме ставката за образование, отменили ли сме ДДС върху учебниците например? Не сме. Образованието конституционно право ли е на българските граждани?! И то, както ми се подсказва, не на обвинените български граждани, а на всички български граждани?! Така че този аргумент е малко нестабилен, защото в следващия момент ще трябва да кажем, че конституционно право на българските граждани е и здравеопазването.
В българската Конституция – не само тази от 1991 г., но и в другата демократична Конституция, при която е имало парламентарна демокрация – тази от 1879 г., има много хубави записани неща, има принципи, дух на Конституцията, така е. Но в живия живот на хората нещата не се случват така, както са си представяли нещата тези, които са сътворявали Конституцията, говоря за тази от 1879 г., но няма да ви връщам толкова назад.
Въпросът е простичък: има ли смисъл този аргумент в сравнение с другите? Няма, никакъв смисъл няма според мен, никаква защита не може да се изгради около тезата на господин Петър Димитров, независимо колко адвокати в залата искат да излязат на трибуната, за да се получи подкрепа от българските адвокати. Българските адвокати са свободни български граждани, не са зависими, свободни са, изкарват хляба си по един почтен начин и по тази причина гласуват свободно. Сега ние тук не правим предизборно събрание, за да спечелим гласовете на българската адвокатура, нали така, някой да не се обърка! Да не се обърка някой от защитниците на господин Петър Димитров, от защитниците на неговата теза по-точно, защото той е официален вносител. Опитваме се да защитаваме общи принципи, за които сме получили доверието на хората.
Второ, за Европейската комисия и европейското ни членство. Всяко управляващо мнозинство в страната може да излиза и да заявява позиция в защита на националния интерес, разбирайки този национален интерес като защита на националните ценности на България. Сега правителството на ГЕРБ, политическите партии, които подкрепят това правителство, разбират тази защита като коректно поведение към поети ангажименти – това чух от колегите, говорили от тази трибуна. Разбирам тези аргументи, те имат смисъл за мен.
Мисля, че тук колегата Миков беше прав – нека не се връщаме толкова назад. Всеки един в предишно време е могъл да защитава аргументите. Сега от опозиционна гледна точка да ги защитава за своето си управление – това не ми стои стабилно като аргумент. Единственото, което ми стои разбираемо, скрито за всички тези неща, е следното: нека потърсим партийна подкрепа за едно съсловие, но няма да я получите, както не я е получил никой в тази зала през всички тези години. Българските адвокати гласуват за различни партии, имат различни граждански виждания и ще продължават да ги имат, независимо от това тук, от тази трибуна по тази тема – по ДДС-то, по процесуалното представителство, кой какво ще каже. Това е некоректно поведение според мен към самите тях, подценяване на интелектуалността им и тяхното гражданско поведение и умение. Тези хора са в гражданското общество на България не отскоро. Те наистина са познавачи на права – на човека, на гражданина, на законите и т.н. Така че точно този скрит мотив ми е изключително неприятен, ще кажа и неприемлив. Другите два аргумента, с които тук се води дискусията, за да се защитава позицията на вносителя Петър Димитров, ми се струват нестабилни. Благодаря Ви, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Методиев.
Реплика?
Заповядайте.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Господин Методиев, винаги съм уважавал интелекта Ви и днес съм изненадан. ДДС не е данък, който се плаща и ще се плаща от адвокатите. Говорим за хората, които имат право на защита. Право на защита има и онзи, който няма образование, и онзи, който има образование. От тази гледна точка да вкарвате образователен ценз и да казвате, че това е приоритет?! Още повече, че вие ще към поддържащия спектър на управляващото мнозинство. Ако искате диференцирани ставки, моля, направете ги. Това е ангажимент на ГЕРБ. Вкарайте диференцирани ставки в здравеопазване, в образование. За какво упреквате? И се повтаря, като че ли миналият парламент е въвел тази ставка и сега ние се изправяме и искаме да я няма. Обратното, миналият парламент не допусна въвеждането на такава ставка. Имаше искане на правителството, но парламентът не го допусна. Защото парламентът не е гуменият печат на правителството и не може всичко, което влиза тук, да се приема.
И ви призоваваме да се държите достойно. Аз мисля, че обикновено позицията ви е такава и днес съм изненадан от това, което твърдите. (Ръкопляскания от КБ).
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли втора реплика? Няма желаещи да репликират.
Имате думата за дуплика.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Благодаря Ви, господин Димитров, за хубавите думи, които казахте по мой адрес. Надали ги заслужавам.
Аз съм с желанието да бъда последователен. Предложил съм намаляване на диференцирани ставки и в този парламент. Аргументите, които съм чул, съм ги чул и от Вас самия в предишен парламент. Може би тези аргументи да са смислени. Защо да бъда все прав? Аз не живея с такова самочувствие. Дори диференцираната ставка за туризма, тъй като съм бил член на комисия, на която Вие сте бил председател, се видя, че донесе до деформирано развитие на самия сектор. Надали някой тук ще каже, че точно диференцираната ставка му е помогнала. Така че има аргументи в тази посока и това е друг дебат. Аз не говоря за него.
Аз говоря за базовия аргумент за конституционни права. Защото оттам започнах. И казвам, че в този базов аргумент аз не съзирам смисъл, защото конституционни права са и в – и дадох пример с образованието, което смятам, че сравнително добре познавам. И не съм казал, че някои от адвокатите ще плащат, а съм казал, че се създават определени правила, които не са еднакви в различните тези конституционни защитени права. Тези правила не са еднакви. Това казах. И мисля, че в някаква степен съм последователен.
А що се отнася до това опозицията да се опитва да защитава тази теза, в нея може да се съзре следният политически момент – необходимата ви нужда, и то не малка нужда, от адвокатска помощ. Защото опозицията има и този проблем. (Ръкопляскания от мнозинството).
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ, от място): След четири години и други ще имат.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Но казвам, че може да се съзре. Не ви упреквам. Казвам ви, че по този начин може да се отговори на репликата, която Вие ми направихте. А иначе аз Ви отговорих в първата си част и мисля, че ме разбрахте. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли други народни представители, които искат да вземат думата?
Господин Димитров, заповядайте.
ТОДОР ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! От името на всички адвокати от Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ, поради евентуален конфликт на интереси заявявам, че няма да участваме в изказванията, в обсъжданията и няма да гласуваме по този въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли други народни представители, които желаят да изкажат съображения относно обсъждания текст? Не виждам.
Госпожо Манолова, заповядайте. (Оживление.)
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Очевидно е, че никой от народните представители, които имат адвокатско качество няма да гласуват по този законопроект. Включително те не участваха и в дебата по предложението на господин Петър Димитров. Но използвам случая да припомня, че това е един текст, който не касае адвокатите, по никакъв начин няма да утежни работата на адвокатите, а касае българските граждани, които ще бъдат принудени освен 20-процентната ставка върху процесуалното представителство да заплатят на адвокатите и цялата дейност по администриране на тази услуга. Така че в крайна сметка става дума за едно увеличение на адвокатските услуги, които ще бъдат плащани от гражданите, които предлага управляващото мнозинство, в рамките на 30-40%.
Това е, което ще се случи не само с българските граждани, които имат обвинения и са страни по наказателни дела, но и всички български граждани, които се защитават срещу актове на администрацията, които искат да реализират своите граждански права чрез българския съд. Нека да е ясно, че в момента налагате данъка върху всеки български гражданин, който има взаимоотношение със съдебните институции, защото няма как да бъде направено без адвокатска защита.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика на господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, очевидно аз също съм адвокат, няма да гласувам. Вземам реплика от думите на колежката Манолова, за да припомня, че, ако не се лъжа, през м. август с измененията и допълненията на Закона за данък добавена стойност от януари 2007 г. Вие предложихте този текст.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ, от място): Беше ли приет? Не беше.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Конституционният съд го отмени. Повече нямам коментари.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли втора реплика? Госпожа Менда Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо председател, аз съм изключително обезпокоена от изказването на преждеговорившите адвокати. Ние явно днес няма да можем да изпълним своята програма, може би не само днес. Как ще гласуваме Закона за облагане на доходите на физическите лица, когато всички в тази зала сме в конфликт на интереси по този закон? Аз моля адвокатите да ни обяснят това, защото иначе не знам какво ще правим?(Ръкопляскания и оживление в ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли трета реплика? Заповядайте.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо Манолова, уважаеми колеги, ДДС се начислява от всички адвокати, които са данъчно регистрирани лица по Закона за данъка върху добавената стойност. Аз се съмнявам, че голяма част от адвокатите, от адвокатските практики, които осъществяват процесуална защита, са регистрирани по закона. Следователно, щом те не са регистрирани, тоест нямат 50 хил. лв. оборот през последните 12 месеца, няма да начисляват такъв данък. Следователно кога и по какъв начин ще се оскъпи процесуалното представителство? По какъв начин ще се ограничат правата на българските граждани? Мисля, че българските университети и адвокатски практики постоянно създават нови млади юристи, които не са регистрирани по Закона за данъка върху добавената стойност и следователно те спокойно ще могат да осъществяват това конституционно право и да защитават българските граждани. Мерси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Имате думата за дуплика.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, аз не направих изказването по същество и моля то да не бъде считано за такова. Но, както обикновено, моите изказвания от парламентарната трибуна предизвикват особен интерес от колегите от ГЕРБ, за което им благодаря. (Оживление). Не искам да изпадна в ситуацията на госпожа Фидосова нито аз, нито никой от народните представители, които са адвокати и да участваме във внасянето, обсъждането, коментирането и гласуването по един законопроект, който може да ни вкара в хипотезата на конфликт на интереси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не разбрах, госпожо Манолова, по какъв ред взехте думата, ако не е било изказване по същество? (Оживление).
Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата по същество? Не виждам.
Преминаваме към режим на гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Петър Димитров § 12 да отпадне.
Гласували 151 народни представители: за 57, против 89, въздържали се 5.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме предложението на комисията, която подкрепя текста на вносителя за § 12.
Гласували 154 народни представители: за 95, против 46, въздържали се 13.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте.
Гласували 145 народни представители: за 118, против 8, въздържали се 19.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Постъпило е предложение от народния представител Менда Стоянова за нов § 14.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага да се създаде нов § 14 със следния текст:
„§ 14. В чл. 58, ал. 1, т. 12 се правят следните изменения и допълнения:
1. Буква „а” се изменя така:
„а) внасят стоки на обща стойност не повече от 30 лв.;”.
2. Създава се нова буква „б”:
„б) получават малки пратки на стоки с нетърговски характер, изпратени от трета страна или територия от физическо лице на друго физическо лице в страната, без последното да е заплащало за тях, на обща стойност до левовата равностойност на 45 евро;”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме редакцията на § 14 съгласно предложението на комисията.
Гласували 136 народни представители: за 121, против 2, въздържали се 13.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте.
Гласували 140 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 21.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15, който става § 16:
„§ 16. В чл. 70 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3, т. 1 след думата „облекло” се добавя „и личните предпазни средства”, а думата „предоставяно” се заменя с „предоставяни”.
2. В ал. 4 след думите „на основание” се добавя „чл. 97а” и се поставя запетая.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме редакцията на § 16 съгласно предложението на комисията.
Гласували 128 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 17 и за § 17, който става § 18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме предложението на комисията за преномериране на параграфите съответно в 17 и 18.
Гласували 131 народни представители: за 127, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става § 19:
„§ 19. В чл. 82 ал. 2 се изменя така:
„(2) Когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката при:
1. доставка на природен газ чрез тръбопроводи за пренос или на електрическа енергия – когато получателят е регистрирано по този закон лице;
2. доставка на стоки, които се монтират или инсталират от или за сметка на доставчика – когато получателят е регистрирано по този закон лице и доставчикът е установен на територията на друга държава членка;
3. доставка на услуги – когато получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте редакцията на § 19.
Гласували 133 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 13.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 20.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 20.
Гласували 116 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
По § 20 е постъпило предложение от народните представители Мартин Димитров и Мариана Даракчиева.
Комисията подкрепя предложението по т. 1, 2 и 3 и не го подкрепя по т. 4 (относно създаването на нови точки 5 и 6).
Постъпило е предложение от народния представител Менда Стоянова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20, който става § 21:
„§ 21. В чл. 92 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а) в т. 2 думата „три” се заменя с „два”;
б) в т. 4 числото „45” се заменя с „30”;
в) в т. 5 думата „трите” се заменя с „двата” и думата „три” се заменя с „два”;
г) в т. 6 думата „три” се заменя с „два”.
2. В ал. 2 думата „трите” се заменя с „двата”.
3. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Независимо от ал. 1 данъкът за възстановяване по чл. 88, ал. 3 се възстановява в 30 дневен срок от подаване на справка – декларацията, когато лицето е извършило за последните 12 месеца преди текущия месец облагаеми доставки с нулева ставка на обща стойност повече от 30 на сто от общата стойност на всички извършени от него облагаеми доставки, включително доставките с нулева ставка. За целите на изречение първо на доставки с нулева ставка се приравняват и доставките на следните услуги с място на изпълнение на територията на друга държава членка, по които получател е лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка: транспорт на стоки в рамките на Общността и оказвани във връзка с този транспорт спедиторски, куриерски и пощенски услуги, различни от услугите по чл. 49; транспортна обработка на стоки; услуги във връзка с транспорта, оказвани от агенти, брокери и други посредници, действащи от името и за сметка на друго лице, както и услугите по оценка, експертиза и работа върху движими вещи.”
4. Алинея 10 се изменя така:
„(10) Данък, подлежащ на възстановяване, невъзстановен без основание или невъзстановен поради отпаднало основание (включително при отмяна на акт) в предвидените в този закон срокове по ал. 1, т. 4, ал. 3 и 4, се възстановява заедно със законната лихва, считано от датата, на която е следвало да бъде възстановен по този закон, до окончателното му изплащане, независимо от разпоредбата на ал. 8 и от спирането на данъчното производство.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване – народният представител господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаеми колеги, уважаема госпожо председател! Може би най важната промяна, която правим в Закона за данъка върху добавената стойност, е намаляването на сроковете за възстановяване на данъка. Аз се радвам, че успяхме да намерим един много важен консенсус - този срок да бъде намален с 45 дни. Такава реформа не е правена от много години насам, така че това е най-важната антикризисна мярка до момента, приемана от Народното събрание, според мен. Нека да уважим по достойнство този важен консенсус, който успяхме да постигнем и който вярвам ще бъде подкрепен от парламентарната зала, след като е подкрепен с голямо мнозинство от комисията.
Остава един въпрос, колеги, който е неуреден. В предложението, което сме направили с колежката Мариана Даракчиева, предлагаме разширяване на обезпеченията по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, които могат да се използват. Тоест да не бъдат само пари кеш, но да бъдат и други активи, каквито са предвидени и в Данъчно осигурителния процесуален кодекс. Знам безпокойствата на Комисията по бюджет и финанси по този въпрос, но имайте предвид, че това е едно от направленията, по които може още да бъде свършена работа. Не би трябвало да е необходимо да дадеш пари кеш, за да получиш пари кеш, тоест да направиш банкова гаранция, за да ти върнат по-бързо ДДС-то. Би трябвало да има по-широк спектър от възможности. Така че обмислете, когато гласуваме тези предложения, дали все пак да не подкрепите предложения от нас текст.
Искам да завърша със следното. При всички положения намаляването на срока за връщане на ДДС е изключителен успех на Четиридесет и първото Народно събрание. Това трябва да бъде признато от всички и да се знае от всички. Такава реформа в последните 8 9 години никой не е правил, а 45 дни, в условия на криза, е нещо много. Това ще направи оборота по-бърз, ще помогне на много фирми да запазят работниците си и да оцелеят.
Надявам се с голямо мнозинство тази мярка да бъде подкрепена, дори може и, както казват, нереформаторското мнозинство от БСП и ДПС да я подкрепят. Благодаря ви. (Реплика от народния представител Петър Мутафчиев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Димитров.
Не се обаждайте от място, без да съм Ви дала думата!
Ако имате желание за реплика, заповядайте на трибуната и репликирайте. Ще ползвате ли реплика? Не.
Друг народен представител, който желае да репликира? Няма.
Други народни представители, които имат отношение към обсъждания текст? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване не подкрепеното от комисията предложение на народните представители Мартин Димитров и Мариана Даракчиева относно създаване на нови точки 5 и 6 към § 20.
Гласували 138 народни представители: за 18, против 18, въздържали се 102.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на § 21 съгласно предложението на комисията.
Гласували 129 народни представители: за 122, против 2, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 22.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме редакцията на § 22.
Гласували 126 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22, който става § 23:
„§ 23. Създава се чл. 97а:
„Задължение за регистрация при доставки на услуги,
данъкът за които е изискуем от получателя
Чл. 97а (1) На регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, което получава услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2.
(2) На регистрация по закона подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, установено на територията на страната, което предоставя услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка.
(3) Данъчно задължено лице, регистрирано на основание ал. 1, се счита за регистрирано и по ал. 2 и обратното.
(4) За лицата по ал. 1 и 2 възниква задължение за подаване на заявление за регистрация по този закон не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем (авансово плащане или данъчно събитие), като данъчната основа на получената услуга подлежи на облагане с данък.
(5) Лице, което е регистрирано на основание на този член и за което възникват основания за задължителна регистрация по чл. 96, 97, 98 и 99 или за регистрация по избор по чл. 100, ал. 1, 2 и 3, се регистрира по реда и в сроковете за задължителна регистрация или регистрация по избор.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преминаваме към гласуване на § 23, с който се създава нов чл. 97а със съдържание съгласно предложението на комисията.
Гласували 128 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 23 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на параграфа, който става § 24:
„§ 24. В чл. 101 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 5:
„(5) В случай, че лицето не е заявило за вписване електронен адрес за кореспонденция пред Агенцията по вписванията, към заявлението по ал. 1 задължително заявява такъв адрес. При промяна на електронния адрес лицето в седемдневен срок уведомява приходната администрация, освен ако промяната е направена чрез заявяване за вписване в Агенцията по вписванията.”
2. Досегашните ал. 5 и 6 стават съответно ал. 6 и 7.
3. Досегашната ал. 7 става ал. 8 и се изменя така:
„(8) Независимо от ал. 6 и 7 регистрацията по чл. 97, 97а, 98 и 99 се извършва от органа по приходите в тридневен срок от подаване на заявлението за регистрация.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме редакцията на § 24, с който се внасят промени и допълнения в чл. 101 от закона.
Гласували 125 народни представители: за 109, против 7, въздържали се 9.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 24 комисията подкрепя текста на вносителя и параграфът става § 25.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да гласуваме § 25.
Гласували 109 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 10.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 25 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграфа, който става § 26:
„§ 26. В чл. 111 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 се създава т. 5:
„5. при дерегистрация по чл. 176 и последваща регистрация на лицето в рамките на един данъчен период.”
2. В ал. 4 думата „трите” се заменя с „двата”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 26 за промени в чл. 111 от закона.
Гласували 118 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По параграфи 26, 27 и 28 комисията подкрепя текстовете на вносителя, като § 26 става § 27, § 27 става § 28, а § 28 става § 29.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме текстовете на трите параграфа и преномерацията съгласно предложението на комисията.
Гласували 119 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Обявявам 30 минути почивка.
Продължаваме в 11,30 ч.
(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Продължаваме заседанието с второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност.
Госпожо Стоянова, продължете.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо председател.
По § 29 има направено предложение от народните представители Мартин Димитров и Мариана Даракчиева – в § 29, т. 1 се изменя така:
1. Създава се нова ал. 2:
„(2) Фискалните устройства за фирми с над един милион лева годишен оборот задължително да имат техническа възможност за установяване на дистанционна връзка с Националната агенция за приходите. Техническите изисквания, редът и начинът на изграждането и осъществяването на дистанционната връзка се уреждат с наредбата по чл. 4, като се съгласуват с Българския институт по метрология и с Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 30.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, дами и господа, има известен риск, който не е малък – прехвърляйки цялото право на Министерството на финансите с наредба да решава къде да има касови апарати и дистанционно отчитане. Аз изразих и на комисия своето безпокойство, че не може едно малко магазинче, един човек, който продава домати, да го караме да има апарат с дистанционно отчитане. Един такъв апарат ще струва минимум 300 лв. В условия на криза да налагаме – това е форма на допълнителен данък, както бяха сменени номерата на всички автомобили, е една рискова стъпка.
Позволих си внимателно да прегледам европейската практика. Повсеместно са въведени касови апарати и дистанционно отчитане само в една европейска страна и това е Сърбия. Има само още няколко европейски страни, в които има частично въведени такива мерки, и то е за големи търговци и големи производители. Няма въведена такава мярка повсеместно за всички. Не ми се иска тази тема да остане извън контрола на Народното събрание, каквото правим с този текст на практика, защото признавам и логиката на вносителя. Има логика, защото има сива икономика и за някои обаче, забележете, сектори това предложение може да бъде подкрепено, но не и повсеместно. Трябва да бъде сложена някаква граница. Как да накараме възрастната жена, която продава вестници пред парламента, да си сложи касов апарат с дистанционно отчитане? Как ще стане тая работа. Очевидно няма да стане. Проблемът е, че ние отсега не слагаме ясната граница на бизнеса, който е голям и който би трябвало да бъде подложен на такъв контрол, и малкия и среден бизнес.
Моля ви да обмислите този важен въпрос и да бъде взето разумно решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи за реплики? Заповядайте, господин Главчев.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, искам само да внеса уточнение, че не става въпрос за дистанционна връзка с НАП на малките магазинчета, а става въпрос само за тези, които са регистрирани по ДДС. Малките магазинчета са третирани от друг нормативен акт, това е Наредба за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти. С всичко друго съм съгласен, много е добре, но не знам как ще се осъществява контрола от НАП, ако я няма тази дистанционна връзка. Още повече, че тази дистанционна връзка не е толкова утежняваща. Става въпрос за 50-100 лв. допълнително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи за втора реплика? Няма.
Господин Димитров, ще ползвате ли право на дуплика, тъй като няма повече желаещи да Ви репликират? Заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаеми колеги! Господин Главчев, 50 000 лв. е задължителната регистрация по ДДС, което означава, че ако едно магазинче прави оборот от 4500 лв. на месец, на годишна база ще го мине като оборот. Това ви е ясно и на мен ми е ясно. Очевидно е, че 4500 лв. месечен оборот означава на ден по 140 лв. оборот. Това е едно съвсем малко магазинче. Защо ще налагаме върху този сектор, върху тези хора допълнително утежнение – да има дистанционна връзка. Няма логика.
Аз ви предлагам да намерим разумния компромис и разумното решение, а именно това да важи за големите вериги, големите магазини, за акцизните стоки – там, където имаме сигнали за източване на данъци и ДДС.
Имайте предвид, че така е постъпил и Европейският съюз. Най-модерните тенденции са за селекцията. Винаги се прави селекция. Това, което ние трябва да направим е да видим къде са най-тежките проблеми. Те не са хората, които продават вестници или домати. Уверявам ви, че на годишна база техният оборот минава 50 000 лв. Това е оборот, а не печалба. Оборотът им минава 50 000 лв. на годишна база. Това важи за 90% от фирмите в България, които все пак имат някакъв оборот, които наистина оперират, които наистина съществуват.
Така че този текст трябва да бъде отнесен наистина само за големи магазини, за големи вериги, за бензиностанции, за акцизни стоки. Така ще намери и обществена подкрепа, така ще бъде и разбрано. Иначе на едно малко магазинче да му кажете, че 180 лв. повече не е проблем, особено в условия на криза, не е коректно и не е сериозно.
Пак ви припомням: само една европейска страна – Сърбия, е направила такова нещо. Няма друг пример. А ако беше толкова умна политика, целият Европейски съюз щеше да се състезава да отчита дистанционно всички апарати и какво ли не. Очевидно след като никой извън Сърбия не го е направил, това не е, да го наречем, най-модерната и най-перспективна европейска политика. Нека да ограничим тази мярка до определени сектори, за да не настройваме малкия бизнес срещу българския парламент. Такова нещо не ни трябва. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Мартин Димитров.
Заповядайте за изказване, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Взимам думата, за да изразя съгласието си с аргументите на господин Димитров по отношение на необходимостта от някакъв ограничител за тази изключително важна фискална мярка. Трябва да признаем, че предложението е пряко насочено срещу сивата икономика и срещу опитите за криене на ДДС. Това е така – вярно е.
Българската държава изключително много губи от факта, че всички ние, когато влезем в даден магазин и вземем касов бон, ако успеем да ограничим това волно или неволно допускане на източване на данъците, държавата определено ще спечели.
Необходимо е ограничение поради няколко причини. Доколкото знам управляващите имат намерение да регистрират по ДДС всички търговски обекти, където се продават цигари и тютюневи изделия. Уважаеми колеги, това означава, че селската кръчма, лавката на площада на село, където се продават цигари, след като бъдат регистрирани по ДДС, те трябва да имат дистанционно управление. Освен това нека системата да се тества, да се пробва при определени ограничения, да обхване големите търговци, а чак след това, няма никакъв проблем от следващите години тя се въведе за всички.
Аз съм дълбоко убеден, че дистанционната връзка ще породи един нов бизнес – това е бизнес за манипулиране на безжичните връзки. Това става изключително лесно. Нека тази система да бъде тествана за големите търговски обекти, а след това, ако действа добре, тя ще бъде приложена за всички търговски обекти. Ние ще подкрепим предложението на господин Димитров. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли реплики?
Заповядайте.
ИВАН КОЛЕВ (ГЕРБ): Господин Имамов, специално за минималния праг за въвеждане на такава мярка. Знаете, че ние с Вас го дискутирахме по време на заседанието на комисията. Аз съм убеден, че много повече дискусии ще има, когато бъде определен този праг. Например, ако бъде определен праг от 200 хил. лв. годишен оборот – защо са 200, а не са 150 или защо не са 250. Действително това е антикризисна мярка и това е мярка за борба със сивата икономика. Всеки един търговец трябва да знае, че НАП има постоянна връзка с неговите продажби и да си избие от главата мисълта за възможност за манипулиране на данъците.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Има ли втора реплика?
Ще ползвате ли правото си за отговор? – Не, няма.
За изказване? Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Госпожо председател, колеги! Аз мисля, че аргументите на колегата Димитров и на колегата Имамов са достатъчно убедителни. Аз лично ще подкрепя предложението. Това не е естествено поголовно навсякъде, всички търговци да бъдат включени дистанционно с НАП. Да не преповтарям аргументите, мисля, че здравомислещите между нас ще трябва да си дадат ясна сметка, че тази мярка просто няма да е ефективна. Тя само ще натовари невероятно много от дребните търговци с допълнителни средства, плюс това, тук когато колегата казваше, че не се знае каква граница да бъде дадена. Доколкото си спомням се предлага да е половин милион годишно, но би могло самият НАП, той много добре знае по финансовите отчети, че те могат да се ориентират какъв процент да бъде тази граница. Ако това е проблемът – може да се уточни при една добронамереност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Радославов.
Има ли реплики? Няма.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Мартин Димитров и Мариана Даракчиева относно създаване на нова ал. 2.
Гласували 119 народни представители: за 45, против 4, въздържали се 70.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за редакция на § 29.
Гласували 125 народни представители: за 95, против 11, въздържали се 19.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30, който става § 31 и § 31, който става § 32.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 31 и § 32.
Гласували 113 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 32 е постъпило предложение на народния представител Менда Стоянова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 32, който става § 33:
„§ 33. В чл. 133 се създават ал. 6 и 7:
„(6) Когато лице по ал. 1 и 2 е установено в друга държава-членка или трета страна, с която страната ни има правни инструменти за взаимопомощ, регистрацията се извършва по общия ред. Чуждестранното лице може да посочи акредитиран представител и в тези случаи ал. 4 не се прилага.
(7) Органът по приходите може да регистрира по реда на чл. 102 и лице, което отговаря на условията на ал. 1 и 2 включително, когато е подало в срок заявление за регистрация, но не е определило акредитиран представител.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме редакцията на § 33 за нови ал. 6 и 7 в чл. 133.
Гласували 121 народни представители: за 115, против 1, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 33 е постъпило предложение от народния представител Менда Стоянова.
Предложението беше оттеглено на заседание на комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя на § 33, който става § 34.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме § 34.
Гласували 124 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Има предложение от народния представител Менда Стоянова за създаване на нов параграф.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 35:
„§ 35. В чл. 135, ал. 3 накрая се добавя „освен в случаите по чл. 133, ал. 6”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте предложението за нов § 35.
Гласували 126 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 34, 35, 36, 37, 38, които стават съответно 36, 37, 38, 39 и 40.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме ан блок параграфите от 36 до 40 включително.
Гласували 124 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 11.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 39, който става § 41:
„§ 41. В чл. 175, ал. 2 думите „чл. 118, ал. 3” се заменят с „чл. 118, ал. 4”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте редакцията на § 41.
Гласували 127 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 8.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 40 има предложение от народните представители Мартин Димитров и Мариана Даракчиева.
Комисията подкрепя предложението за отпадане на т. 1 и т. 2 от § 40 и не подкрепя отпадането на т. 3 и т. 4, а именно:
„3. В т. 4 думите „данъчни задължения” се заменят с „публични задължения, събирани от Националната агенция за приходите”.
4. Създава се т. 5:
„5. не посочи електронен адрес за кореспонденция”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 40, който става § 42:
„§ 42. В чл. 176 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 4 думите „данъчни задължения” се заменят с „публични задължения, събирани от Националната агенция за приходите”.
2. Създава се т. 5:
„5. не посочи електронен адрес на кореспонденция за период по-дълъг от три месеца от възникване на задължението за уведомяване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Вносителите желаят ли да вземат отношение? Не.
Моля, гласувайте предложението за отпадане на т. 3 и т. 4, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 125 народни представители: за 37, против 26, въздържали се 62.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 42 за промени в чл. 176, съгласно предложението на комисията.
Гласували 122 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 14.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 41, който става § 43.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте текста на вносителя за § 41, който става § 43.
Гласували 123 народни представители: за 117, против 1, въздържали се 5.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Има предложение от народните представители Мартин Димитров и Мариана Даракчиева § 42 да се отмени.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 42 и предлага той да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Вносителите желаят ли да вземат отношение? Не.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Мартин Димитров и Мариана Даракчиева за отмяна на § 42, което се подкрепя от комисията.
Гласували 117 народни представители: за 113, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 43, 44, 45, 46 на вносителя, които стават съответно 44, 45, 46 и 47.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте от § 44 до § 47 включително.
Гласували 118 народни представители: за 105, против 2, въздържали се 11.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 47 има предложение от народните представители Мартин Димитров и Мариана Даракчиева, което се подкрепя от комисията по принцип.
Има предложение от народния представител Менда Стоянова, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 47, който става § 48:
„§ 48. В Допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения:
1. Наименованието се изменя така: „Допълнителни разпоредби”.
2. В § 1:
а) в т. 11 се създава изречение второ:
„Не се счита за установено на територията на страната чуждестранно лице, което има обект на територията на страната, който не взема участие в извършването на доставката.”;
б) т. 18 се изменя така:
„18. „Лек автомобил” е автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава пет. Не е лек автомобил автомобил, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице. При определяне броя на местата за сядане по изречение първо се вземат предвид само седалките, монтирани от производителя.”;
в) точка 49 се изменя така:
„49. „Превозните средства по чл. 23” са моторни или немоторни, както и другото оборудване и устройства, проектирани да транспортират стоки или хора от едно място на друго, които могат да бъдат дърпани, теглени или бутани от превозни средства и които обикновено са проектирани и са годни да бъдат използвани за транспортиране на стоки или хора. Превозни средства са и:
а) ремаркета, полуремаркета и железопътни вагони;
б) моторни и немоторни наземни превозни средства, като мотоциклети, велосипеди, велосипеди на три колела, каравани, с изключение на каравани, които са неподвижно застопорени за земята;
в) самоходни и несамоходни плавателни съдове;
г) моторни и безмоторни въздухоплавателни средства;
д) превозни средства, проектирани за транспортиране на болни или ранени лица;
е) земеделски трактори и друга самоходна земеделска и горска техника;
ж) военни превозни средства, които не са бойни, и превозни средства за целите на разузнаването или гражданската отбрана;
з) механично и електронно придвижвани инвалидни колички.
Контейнерите не са превозно средство по смисъла на чл. 23.”;
г) точка 50 се отменя;
д) създават се точки 61, 62 и 63:
„61. „Кетъринг услуги” са съвкупност от характеристики и действия, в които преобладават главно услугите и в които доставката на храна и/или напитки е само един компонент. Преобладаващите главно услуги са същите като ресторантьорските услуги, но доставката е осъществена извън помещенията на доставчика.
62. „Ресторантьорски услуги” са услугите, които се състоят от доставка в помещенията на доставчика на приготвена или неприготвена храна и/или напитки за човешка консумация, следвани от достатъчно подпомагащи услуги, които позволяват незабавното им консумиране.
Не са кетъринг услуги или ресторантьорски услуги:
а) обикновената доставка на приготвена или неприготвена храна (например доставка за вкъщи от ресторанти, супермаркети и подобни);
б) доставката на приготвена храна и доставката, състояща се в храна за в къщи от ресторанти;
в) доставката, състояща се в приготвяне и доставка на храна и/или напитки без друга подпомагаща услуга.
63. „Трета страна, с която страната ни има правни инструменти за взаимопомощ” е трета страна, с която страната ни има правни инструменти за взаимопомощ, сходна по обхват с тази, предвидена в Директива 76/308/ЕИО на Съвета от 15 март 1976 г. за взаимопомощ за възстановяване на вземания във връзка с определени налози, митнически сборове, данъци и други мерки и Регламент (ЕО) № 1798/2003 на Съвета от 7 октомври 2003 г. относно административното сътрудничество в областта на данъка върху добавената стойност.
3. Създава се § 1а:
„§ 1а. Този закон въвежда разпоредбите на:
1. Директива 2008/8/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на мястото на доставка на услуги ( OB, L 44 /11 от 20 февруари 2008 г.).
2. Директива 2008/117/ЕО на Съвета от 16 декември 2008 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност с цел борба с данъчните измами, свързани с вътреобщностните сделки (OB, L 14/7 от 20 януари 2009 г.).”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме редакцията на § 48 за промени в Допълнителната разпоредба.
Гласували 121 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме наименованието на Преходни и заключителни разпоредби.
Гласували 116 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 48, който става § 49:
„§ 49. Правото на приспадане на данъчен кредит, възникнало до 1 януари 2010 г., което не е упражнено към датата на влизане в сила на този закон и за упражняването на което не са изтекли трите данъчни периода, следващи данъчния период, през който е възникнало това право, може да се упражни в някои от дванадесетте данъчни периода, следващи данъчния период, през който е възникнало това право.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме редакцията на § 49.
Гласували 123 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 49, който става § 50:
„§ 50. (1) Когато е получено авансово плащане до 31 декември
2009 г. включително за доставка на стока или услуга, за която с този закон е променено данъчното третиране по отношение на размера на ставката, мястото на изпълнение на доставката, приравняване на доставката на облагаема по чл. 69, ал. 2 и за която данъчното събитие възниква след тази дата, доставчикът документира доставката чрез издаване на фактура, в която посочва цялата данъчна основа на доставката. За доставката се прилага данъчният режим към датата на възникване на данъчното събитие на доставката по закона.
(2) За доставките на услуги по процесуално представителство, с което се осъществява правото на защита на физически лица в досъдебни, съдебни, административни и арбитражни производства, когато са доставки с периодично или поетапно изпълнение, се прилага данъчният режим към датата на съответното данъчно събитие, определено по реда на чл. 25, ал. 4.
(3) Когато е направено авансово плащане до 31 декември 2009 г. включително за доставка на стока или услуга, данъчното събитие за която възниква след тази дата и данъкът за доставката е изискуем от получателя по реда на закона, регистрираното лице получател е длъжно да начисли данък върху цялата данъчна основа на доставката, включително за направеното авансово плащане.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме редакцията на § 50.
Гласували 122 народни представители: за 112, против 1, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията предлага да се създаде нов § 51.
„§ 51. (1) Ограничението на чл. 70, ал. 1, т. 4 и 5 не се прилага за правото на приспадане на данъчен кредит, което е било налице и е възникнало до 31 декември 2009 г. включително, за леки автомобили, на които броят на монтираните от производителя места за сядане без мястото на водача не превишава 5.
(2) По договори за лизинг, в които не е уговорено задължение, а само възможност (опция) за прехвърляне на правото на собственост за леки автомобили по ал. 1, право на приспадане на данъчен кредит по лизинговите вноски ще възниква и след 1 януари 2010 г., при условие че до 31 декември 2009 г. включително е възникнало право на приспадане на данъчен кредит поне за една лизингова вноска.
(3) За стоките и услугите по чл. 70, ал. 1, т. 5, свързани с леките автомобили по ал. 2, след 1 януари 2010 г. не възниква право на приспадане на данъчен кредит.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме редакцията на § 51.
Гласували 120 народни представители: за 107, против 2, въздържали се 11.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 50, който става § 52.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме § 52.
Гласували 106 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 11.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията предлага да се създадат § 53, § 54 и § 55, а именно:
„§ 53. Двумесечният срок по чл. 92 се прилага за данък за възстановяване, отнасящ се за данъчни периоди след 1 януари 2010 г.
§ 54. Данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната, но е регистрирано на основание чл. 133, може да подаде заявление за дерегистрация по избор по чл. 108, независимо от облагаемия си оборот за последните 12 последователни месеца преди текущия, когато през същия период лицето е извършвало само доставки, за които след 31 декември 2009 г. данъкът е изискуем от получателя по доставката по чл. 82.
§ 55. Регистрираните към датата на влизане в сила на този закон лица, са длъжни да посочат електронен адрес за кореспонденция по чл. 101, ал. 5 в тримесечен срок от влизането му в сила.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме новите параграфи 53, 54 и 55.
Гласували 107 народни представители: за 97, против 1, въздържали се 9.
Предложението е прието.
По § 51 е постъпило предложение от народните представители Мартин Димитров и Мариана Даракчиева, а именно:
В § 51 думите „В 6-месечен срок” се заменят с „В срок от един месец”, а думите „до една година” се заменят с „до шест месеца”..
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 51, който става § 56:
„§ 56. (1) В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон министърът на финансите привежда наредбата по чл. 118, ал. 4 в съответствие с него.
(2) Министърът на финансите определя срок, в който лицата, задължени да използват фискални устройства, следва да приведат дейността си по осъществяване на дистанционната връзка в съответствие с изискванията на наредбата по ал. 1. Министърът може да определи различен срок за определени групи лица, който не може да бъде по-кратък от шест месеца и по-дълъг от две години от влизането в сила на наредбата по ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на народните представители Мартин Димитров и Мариана Даракчиева, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 122 народни представители: за 22, против 21, въздържали се 79.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване редакцията на § 56, съгласно предложението на комисията.
Гласували 115 народни представители: за 91, против 4, въздържали се 20.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 52, който става § 57:
„§ 57. Законът влиза в сила от 1 януари 2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме § 57.
Гласували 114 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието, а с това е приет на второ четене Законът за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност.
Преминаваме към следващата точка от работната ни програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪЦИТЕ ВЪРХУ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА.
Има доклад на Комисията по бюджет и финанси.
Госпожо Стоянова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо председател, имам процедурно предложение. На основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание по този законопроект моля в пленарната зала да бъдат допуснати заместник-министърът на финансите господин Владислав Горанов, госпожа Пенка Драгнева – директор на дирекция „Данъчна политика” в Министерството на финансите, госпожа Даниела Влъчкова – експерт в дирекция „Данъчна политика”, и господин Росен Иванов – директор на дирекция „Данъчноосигурителна методология” в Националната агенция за приходите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение за допускане в пленарната зала на представителите на изпълнителната власт.
Гласували 111 народни представители: за 111, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Моля, квесторите, поканете гостите.
Имате думата, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Доклад за второ гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, № 902-01-31, внесен от Министерския съвет, приет на първо гласуване на 29 октомври 2009 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте предложението на комисията за наименованието на закона.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 1 е постъпило предложение от народния представител Георги Анастасов, а именно: в § 1, т. 1 относно буква „а” се изменя така:
„а) Недвижим жилищен имот, който е единствен за прехвърлителя, независимо от датата на придобиването му.
Комисията не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от народния представител Огнян Стоичков, а именно: в § 1, т. 1, буква „а” се изменя така:
„а) Един недвижим жилищен имот, независимо от датата на придобиването му, ако в тригодишен период преди разпореждането с него, лицето не е извършило продажба или замяна с други жилищни имоти.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Диан Червенкондев и Делян Добрев, което беше оттеглено в заседание на комисията.
Има предложение на народния представител Менда Стоянова - § 1 се създава нова т. 3, а именно:
„3. Алинея 3 се отменя.”
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1, а именно:
„§ 1. В чл. 13 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 1, буква „а” думите „независимо от датата на придобиване на имота” се заменят с „ако между датата на придобиването и датата на продажбата или замяната са изминали повече от 3 години”.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Не се смята за доход полученото имущество по наследство, завет и дарение, както и полученото имущество, с възстановено право на собственост по реда на нормативен акт.”
3. Алинея 3 се отменя.
4. Създава се нова ал. 4:
„(4) Не се определя данък към датата на придобиване на акции и дялове, които са получени срещу направени непарични вноски в търговски дружества.
5. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея думите „ал. 1 и 2” се заменят с „ал. 1, 2 и 4”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи за изказване от вносителите Георги Анастасов, Огнян Стоичков, Диан Червенкондев и Делян Добрев?
Господин Стоичков има думата.
ОГНЯН СТОИЧКОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Логиката, от която съм се водил, когато направих това предложение, съвпада с мотивите на Министерския съвет, а именно да се прекратят възможни спекулативни сделки на едни лица, които са закупили имот днес, а утре да го препродават и по този начин да реализират доход, който не се облага със съответния данък. Но тръгнем ли по логиката на това изключение, ние всъщност бламираме и правилото, а то е, че голяма част от българските граждани са собственици на едно-единствено жилище и не трябва да ги обвързваме непременно с 3-годишен период от придобиването до разпореждането. Специално в конкретната обстановка в България през 2007-2008 г. имаше бум в жилищните сделки във връзка с банковите кредити. Тоест един български гражданин, който си е закупил жилището през 2007 или 2008 г. сега, притиснат от обстоятелствата се принуждава да го продаде, той ще плати 10% данък върху дохода си, плюс това, което е естествено - плаща и всички такси по прехвърлянето, сумарно около 3%, заедно с местния данък, сега ще го задължим с промяната в Закона за нотариусите плащането да се извършва и по банков път, тоест ще плати и банкови такси и комисионни. Тоест на една сделка от стотина хиляди лева продавачът би платил около 13-15 000 лв. данъци и такси, което в конкретната обстановка и ситуация аз виждам като ущърб за българските граждани. Защото законът урежда обществените отношения към конкретен момент.
Сега конкретният момент е, че няма бум на сделки с недвижими имоти, за да прекратим тази спекула.
Воден от гореизложеното, аз предлагам пак да има този 3 годишен период, но не между придобиване и разпореждане с имота, а в 3-годишен период назад да не е извършил друга сделка. След като не е извършил друга сделка, той не може по занятие да прави спекулативни сделки - покупка с цел продажба и реализиране на доход. Мисля, че това е резонно и ще се радвам да се подкрепи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Стоичков.
Има ли реплики? Няма желаещи.
Господин Анастасов искаше думата. Заповядайте.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Направеното от мен предложение реално кореспондира с идеята за социалната гаранция на българите при задаващата се тежка криза през тази година.
Разбирам мотивите, заложени в текста – да не се извършва спекулативно продаване на апартаменти. Мисля, че няма човек в залата, който да не е съгласен, че трябва максимално да ограничим спекулацията. Но когато става въпрос за единственото собствено жилище, първо по закон и по Конституция има гарантиран минимален жилищен фонд на всеки български гражданин, на всяко българско семейство.
На второ място, ако ние обложим с данъци хора, които желаят в тежкото финансово положение, в което са изпаднали, купили примерно тристайно жилище, но трябва да го продадат, за да погасят голяма част от кредита и си купят гарсониера и се измъчват, но да оцелеят в кризата, а ние да ги обложим с данъци, какво става? Това, което каза преждеговорившият – ние изкуствено ги натоварваме все повече и повече. Това е рестриктивна мярка, която констатираха и КТ „Подкрепа”, и КНСБ – синдикатите.
Затова ние като български социалдемократи, като Коалиция за България не можем да приемем това нещо, защото то е удар върху социалната сигурност, върху оцеляването на бедните хора. Не може заради това, че някой днес ще купи, а утре ще продава и пак ще купува... Нали разбирате, че когато беден човек продава едно жилище, той не знае дали утре ще може да купи друго със спекулацията.
Затова подчертавам следното. Когато става въпрос за един единствен недвижим имот, нека този текст да не важи. Когато имаш повече от един имот, естествено е нормално да бъде облаган с данък. Призовавам ви: помислете сериозно! Това е удар върху българските граждани, които са ни изпратили в тази зала. Моля, подкрепете моето предложение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ (ГЕРБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги! Става въпрос за доход от жилище, макар и единствено, ако жилището е било придобито в рамките на три години и се продаде, този доход трябва да се обложи. Но доход е разликата между покупната и продажната цена. Ако в рамките на три години сме купили жилище и в момента вследствие на кризата на недвижимия пазар и заради оцеляване се наложи да го продадем, ние ще го направим на цена по-ниска от тази, на която сме купили. Тоест реално няма да се реализира облагаем доход. Такъв е смисълът на поправката.
Гражданите, които ще бъдат принудени да си продадат собственото и единствено жилище, вероятно няма да реализират печалба или доход по смисъла на закона и няма да има облагане с данък. Мерси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Втора реплика? Няма.
За дуплика – господин Анастасов.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Благодаря.
Да отговоря на репликата, да внесем още веднъж яснота. Тук наистина става въпрос за доход, става въпрос за разлика. Световноизвестен или ноторно известен – ще кажат юристите – факт е, че болшинството жилища се купуват на данъчна оценка от малоимотните и бедните хора, а и не само от тях. Много рядко се купува жилище на нивото на реалната цена. Оттук идва сериозният проблем. Затова се получава голям демарш и огромен данък, с който ще бъдат обложени преди всичко българските млади семейства. В периода на кризата това ще засегне точно тях, когато в периода на кризата започнат да фалират или бъдат уволнени от работа, когато останат без доходи, ще бъдат принудени да продават жилищата и да плащат тези големи данъци. Това е причината.
Пак подчертавам: става въпрос за единственото жилище на българския гражданин, на семейството, за което Конституцията гарантира да прави с него това, което прецени за необходимо. Не говорим за спекулациите. Напротив, ние сме именно в защита и ако беше записан такъв текст, сме готови и това е резонно – да се борим със спекулантите, които препродават.
Аз питам: има ли спекулант, който да купува на висока цена и след това да продава на ниска, за да се отърве от жилището?! Няма такъв. Той има достатъчно пари, достатъчно финанси, за да не продава в криза. Достатъчно добре знаем какво прави спекулантът в криза. Нека не мислим за спекулантите. Те имат достатъчно много пари и именно сега ще изкупуват тези жилища, които ще фалират българския гражданин. Това е причината.
Пак казвам: помислете върху този въпрос, защото иначе ще натоварите малоимотните и социално слабите хора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли други народни представители, които желаят да се включат в дискусията по този текст? (Шум и реплики.) Обсъждаме § 1 с направените предложения от народните представители Георги Анастасов, Огнян Стоичков, Деян Червенкондев и Дилян Добрев.
По § 1, заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
По § 1, т. 2 и по вносител, и по комисия, ще помоля госпожа Стоянова да слуша, защото сигурно ще се наложи някакъв коментар, досегашният текст по ал. 3 предвижда за апортните вноски, че не се облага придобиването на акции и дялове, когато са получени срещу непарични вноски – нещо естествено. Моля и колегите юристи в залата да слушат. Става въпрос обикновена трансформация на имущество.
В момента текстът се променя и става: „не се определя данък към датата на придобиването”. Излизаме от хипотезата, че трансформацията на имущество не бива да се облага, ако апортирате недвижим имот и срещу него запишете акции и дялове, а се вкарва хипотезата, че може да се обложи след три месеца – нещо абсурдно. Мисля, че има нужда от обяснение.
Хубаво е, че има представители на вносителя – да обяснят кое налага такава промяна в данъчния режим. Нормално и логично е трансформацията на имущество да не се облага. А сега текстът става, че не се определя данък към датата на придобиването, но може след един два-три месеца да се определи такъв данък. Сами разбирате, това е въпрос, който неоснователно ще доведе до облагане на всички, които са решили да апортират имущество, за да извършват търговска дейност. Има друго облагане за търговската дейност, по друг закон – има данък върху дивидентите, има Закон за корпоративното подоходно облагане. Тук излиза, че се създава възможността при непарична вноска да се получава облагане. Това означава облагане няколко пъти, само заради това че лицето е решило да апортира. И от чистата и ясна хипотеза, действаща досега, че не се смятат за доход получените акции и дялове за направени непарични вноски в търговско дружество, се отива към сегашната редакция – не се определя данък към датата на придобиване на акции и дялове. Сами разбирате, че въпросът в никакъв случай не е редакционен, той е същностен. Ако не чуем разумно обяснение, няма да подкрепим този текст. Ще се получи неоснователно облагане по Закона за облагане доходите на физическите лица. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика към господин Миков?
От останалите вносители има ли желаещи да вземат отношение? Няма. (Уточнения между заместник-председателя господин Георги Пирински и председателя госпожа Цецка Цачева.)
Въпрос, поставен от господин Миков, към вносителите във връзка с тази точка – питах, никой не пожела да вземе отношение.
Заповядайте от името на вносителя – Министерският съвет.
РОСЕН ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Росен Иванов от Националната агенция за приходите. Мисля, че става дума за неразбиране в случая. Идеята не е да се обложат получените срещу апортна вноска акции и дялове. В случая идеята е да се избегне признаването на една преоценка. Този доход, който се получава при апортиране на имущество и получаване на акции и дялове, се облага при последваща продажба на тези акции и дялове. Малко по-нататък в законопроекта, ако обърнете внимание, става въпрос за това как ще се оценят впоследствие продадените акции и дялове. В този случай те ще се оценят по цената, на която е придобито имуществото, срещу което са придобити тези акции и дялове.
Ако ми позволите, ще дам един пример: ако купите една кола за 100 единици и я апортирате в дружество, когато се прави апортът, може да се направи пазарна оценка на тази кола и, да речем, тя да е 200 единици. Тоест вие ще получите акции и дялове на номинална стойност 200 единици.
Впоследствие, когато продавате тези акции и дялове и реализирате облагаем доход, се пита: каква е цената, на която вие сте ги придобили?
Тази разпоредба, която е във връзка с друга разпоредба на закона малко по-нататък, казва, че в подобен случай ще се счита, че вие сте придобили тези акции и дялове на цена 100 единици, тоест на цената, на която сте придобили колата. Тази преоценка от 100 до 200 единици, която се е извършила по повод на апорта, няма да бъде призната за данъчни цели, както и трябва да бъде.
Всякакви преоценки на имущество, както в Закона за корпоративното подоходно облагане, така и в този закон, не се признават за данъчни цели, а се търси действително реализираният доход, тоест разликата между цената на придобиване на едно имущество и цената на продажбата на това имущество. Всъщност тази разпоредба цели единствено да избегне признаването за данъчни цели на една преоценка – нищо друго. Няма изобщо за идея да се извършва облагане по повод самия апорт на имущество в търговско дружество. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Стоичков.
ОГНЯН СТОИЧКОВ (Атака): Благодаря, госпожо председател.
Не чух отговор от името на вносителя по повдигнатите въпроси от господин Анастасов от Коалиция за България и от моя скромна милост: каква е финансовата обосновка на вносителя - колко са спекулативните сделки, на каква цена са извършени те, за да правим изключението правило? В момента в Закона за данъците върху доходите на физическите лица въвеждаме изключението като правило. Затова аз питам вносителите: имат ли те финансова информация, защото по Закона за нормативните актове като вносители са длъжни да направят финансова обосновка - колко, какви и на каква цена са тези спекулативни сделки? Към момента променяме закона заради тях и изключението го правим правило.
Аз считам, че Народното събрание трябва да изработва закони и правила, а с изключенията ще се занимават прокуратурата и други контролни органи при данни за спекулация.
На последно място, нека да не забравяме, че ако един спекулант продаде имот и по този начин акумулира доход, някой друг купувач трябва да декларира пред нотариус (в тази зала има нотариуси) произход на средства. Тоест тези пари, с които купувачът купува имота, би следвало да са обложени с данъци, тоест спекулацията да не е чак толкова голяма, каквато от Финансовото министерство я втълпяват.
Затова въпросът ми е: имат ли финансова обосновка за броя и вида на тези спекулативни сделки и стойности? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Стоичков.
Кой ще отговори от представителите на изпълнителната власт? Има ли желаещи за отговор?
Заповядайте.
РОСЕН ИВАНОВ: Благодаря, госпожо председател.
Няма как да има финансова обосновка, тъй като това не е облагаем доход и той не се декларира. Няма откъде да се знае колко са тези сделки, така че да се изчисли евентуално данъкът, който би бил събран. Необлагаемите доходи съгласно правилата на същия този закон не подлежат на деклариране. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители, които искат да вземат отношение?
Заповядайте.
КИРИЛ ГУМНЕРОВ (Атака): Колеги, извинявайте, но е малко несериозно от страна на вносителя да се казва: ние искаме да се промени законът, защото има спекулативни сделки, без да знаем колко са.
В момента какво правим? Заради юргана, както се казва в народната мъдрост, изгаряме къщата.
Аз ще ви дам веднага един конкретен пример от живота. Младо семейство – преди 2 години се ожениха и си купиха гарсониера. В момента имат 2 деца, искат да си продадат гарсониерата и да си купят двустаен. Ние какво правим? Когато си продаде гарсониерата, това младо семейство ще го обложим с данъци, така ли? Това исках да попитам.
Просто е несериозно, без да има сериозна финансова обосновка, без да знаем дали наистина има спекулативни сделки, колко са те, да променяме един цял закон! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика към господин Гумнеров? Няма.
Друг народен представител? Няма.
Преминаваме към гласуване на направените предложения.
Първо подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Анастасов за промени в § 1, т. 1, буква „а”.
Гласували 104 народни представители: за 36, против 51, въздържали се 17.
Предложението не е прието.
Заповядайте, господин Анастасов.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Използвам процедурата за прегласуване само да ви дам малко информация – статистически данни от Националния статистически институт и от банките. Към настоящия момент около 20% от хората, които са взели кредити за жилища, не могат да ги обслужват. Това са официални данни. Това са хиляди жилища, които тепърва ще подлежат на продажба. Нека да помогнем на тези хора да се спасят от финансовата криза и да могат да продадат тези жилища, затова ви моля да проявите разбиране. Бюджетът няма да забогатее толкова много.
Заместник-министърът трябваше да каже колко ще са приходите, които очаква? Чак толкова много ли ще бъдат, че ще пробият бюджета? Няма да са толкова, няма да има даже и милион. Българинът е умен човек и ще намери начин как да се спаси и от тази норма. Защо трябва да създаваме норми, които ще търсим начин да заобикаляме? Олеква самият авторитет на Народното събрание, който в момента е към 6-7%. Дайте да не правим това. (Шум и реплики.)
Не, принципно така е. Да не спорим с проценти. Добре, 30% да бъде. Не само аз не искам, вие не трябва да искате този стил на поведение в българското общество - да се търси начин да се заобикаля вече приет закон. Това ще бъде първата алтернатива на българина, няма друга, затова моля за прегласуване с допълнителните мотиви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: На какво основание искате прегласуване? Позовавате се на...
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (встрани от микрофоните): На правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Съгласно правилника прегласуване има или когато резултатът бъде оспорен, или когато процедурата по гласуване е нарушена. Кое от двете визирате Вие? Оспорвате резултата или процедурата по гласуване? (Реплика от народния представител Георги Анастасов.)
Няма такава процесуална възможност по правилник.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ, от място): Резултата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Вие по същество не оспорихте резултата, Вие правите призоваване. Изобщо нямате право на такова процедурно искане. Поради тази причина няма да подложа на прегласуване приетото решение.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Огнян Стоичков за промяна в § 1, т. 1, буква „а”, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 124 народни представители: за 41, против 25, въздържали се 58.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за редакция на § 1.
Гласували 109 народни представители: за 58, против 26, въздържали се 25.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 2 е постъпило предложение от народния представител Огнян Стоичков – в чл. 22, ал. 1, т. 1 числото „5” се заменя с „10”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Стоичков, желаете ли да вземете отношение във връзка с Вашето предложение?
ОГНЯН СТОИЧКОВ (Атака): Благодаря, госпожо председател.
Предложението ми е да има симетрия между двата закона - за данъците върху доходите на физическите лица и за корпоративния данък. В Закона за корпоративния данък дарения до 10% се признават и се намаляват от облагаемата основа и аз не виждам причина същите 10% да не се признаят и на физически лица. Тоест аз като гражданин, ако даря като физическо лице на институциите, изброени в закона, които са социални институции, здравни заведения, образователни заведения, детски градини, 5% ще ми е признатото намаление. Ако срещу 2 лв. си направя едно ООД, 10% ще ми е признато. Не виждам логиката защо да има разлика в данъчното третиране на субектите, когато става въпрос за една и съща сделка към едни и същи институции. Подчертавам, става въпрос за социални институции, за детски градини, за здравни заведения.
Обръщам се към Парламентарната група на ГЕРБ да подкрепи това предложение, защото в период на криза има резон, след като държавата и бюджетът, който гласуваме, виждаме, че нямат достатъчно за тези социални сфери, поне да се предвиди възможността физическите лица да дарят и да им се намалят тези 10%, както е при юридическите лица. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте, господин Главчев.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да подчертая, че трудно може да се търси симетрия със Закона за корпоративното подоходно облагане, тъй като там в десетте процента влизат и физически, и юридически лица. Тук става въпрос само за юридически лица. Тоест обхватът при Закона за корпоративното подоходно облагане е по-голям за лицата, на които може да се правят дарения в размер на 10%. Там попадат и физически, и юридически лица. Във Вашето предложение става въпрос само за юридически лица, в полза на които могат да се правят такива дарения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Втора реплика? Няма.
Господин Стоичков, ще ползвате ли дуплика? Не.
Гласуваме предложението на народния представител Огнян Стоичков, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 115 народни представители: за 40, против 16, въздържали се 59.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на § 2, съгласно предложението на комисията, която подкрепя текста на вносителя.
Гласували 112 народни представители: за 74, против 9, въздържали се 29.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 3 е постъпило предложение от народния представител Георги Анастасов - § 3 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от народния представител Алиосман Имамов - § 3 се изменя така:
„§ 3. В чл. 22а се правят следните изменения:
1. Точка 2 отпада.
2. Досегашната т. 3 става т. 2.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От името на вносителите – господин Анастасов, заповядайте.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Тук пак става въпрос за един социален текст, или по-точно – за един антисоциален текст. С отмяната на § 22а се удрят младите семейства. Обръщам се към групата на мнозинството. Болшинството от вас сте работодатели, болшинството от вас дават работа на млади хора, при болшинството от вас тези млади хора са си купили жилище и са използвали определен кредит, който са приспаднали от облагаемия им доход. Сега как ще им обясните на тях, че оттук-нататък няма да им се приспада и че оттук-нататък на тези хора, които искат и имат възможност (дай Боже в тази криза да има повече такива, които да покажат, че българинът ще преодолее и тази криза, както много други досега), сега изведнъж ние им отнемаме това право?! Пак подчертавам – заедно със синдикатите сме обсъждали текст по текст тези ваши предложения. Не случайно правя изказването си от тяхно име и от името на българските социалдемократи. Разберете, това е пак един рестриктивен текст, пак няма да влязат кой знае колко пари вътре в бюджета. Нека заместник-министърът на финансите да каже с колко пари се облагодетелства бюджетът от отпадането на този параграф?! С колко пари са се облагодетелствали към настоящия момент?! И ще видите, че не са чак толкова много!
И нещо друго. Нали искаме да решим демографския проблем на българина – да не бъде само с по едно дете?! Говоря за социално слабите. Тук, в тази зала, мисля, че няма такива, за съжаление, които да усетят проблема на социално слабия човек. Очевидно е, че някои хора не ви интересуват, но има хора, които живеят в неистови условия, по три поколения вътре – бабата, майката и младото семейство. Нека да им дадем тази възможност. Призовавам ви! Казвам го с тази емоция, защото тези хора ме вълнуват, защото аз съм сред тях и говоря с тях много често. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли реплики към изказването? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаема госпожо председателстващ, уважаеми колеги! Предложението ми предвижда отпадане на възрастовото ограничение от 35 г. за ползване на тази данъчна преференция.
За разлика от господин Анастасов, който предлага да се запази старото статукво, тоест да се ползва с това възрастово ограничение данъчната преференция, тоест дължащите лихви през годината да се приспадат от облагаемата основа, аз предлагам възрастовото ограничение от 35 г. да отпадне. Защо? Защото един от основните аргументи, изтъкнат от вносителя, е, че има искове за възрастова дискриминация. По този начин проблемът с дискриминацията го решаваме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли реплики към изказването? Не виждам.
Има ли други желаещи да вземат отношение към този текст и предложенията към него? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Първо подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Анастасов.
Гласували 106 народни представители: за 38, против 45, въздържали се 23.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Алиосман Имамов.
Гласували 108 народни представители: за 34, против 51, въздържали се 23.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 3.
Моля да гласувате само със своите карти. (Оживление в мнозинството.) Тези, на които направих бележка, разбраха. След малко ще проверя пак. Иначе ще наложа наказания. Приемам, че този път казвате „Съжалявам”, затова да продължим.
Гласували 110 народни представители: за 72, против 29, въздържали се 9.
Предложението е прието.
Има думата за обяснение на отрицателен вот господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Вземам думата за обяснение на отрицателен вот, защото с това гласуване беше отменено единственото съществуващо данъчно облекчение за млади семейства - нещо, което е крайно неприемливо. Макар и не кой знае колко даващо, то беше някакъв знак за отношението на държавата. Днес най-вече с гласовете на управляващата партия ГЕРБ и с един глас от подкрепящата партия „Атака” – това трябва да е ясно – беше отменено данъчното облекчение за младите семейства. Това е не само антисоциален акт, това е антидемографски акт, който по никакъв начин не утежняваше хазната. Става въпрос за политическо отношение. Става въпрос за отношение към всички тези хора, голяма част от които ви подкрепиха на изборите. Те трябва да знаят как защитавате техните интереси. Това бяха причините да взема думата за обяснение на отрицателен вот, защото ние не можем да подкрепим такова решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли други желаещи да обяснят вота си? Не виждам.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 4 е постъпило предложение на народния представител Георги Анастасов. То е във връзка с предното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: В такъв случай то няма да бъде гласувано, защото има връзка с гласуван преди това текст.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте текста на вносителя за § 4.
Гласували 106 народни представители: за 68, против 22, въздържали се 16.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 5 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Моля, гласувайте предложението на комисията за § 5 по вносител.
Гласували 94 народни представители: за 72, против 2, въздържали се 20.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Постъпило е предложение от народния представител Даниела Петрова за нов § 5а.
Комисията подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от народните представители Янаки Стоилов и Михаил Миков за нов параграф.
Комисията не подкрепя предложението, а именно в чл. 25 да се създаде нова ал. 2:
„(2) Когато годишната данъчна основа за доходите от трудови правоотношения, определена по предходната алинея, не надвишава годишния минимален осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, облагаемият доход се намалява и със сума, равна на размера на минималната работна заплата за годината.”
Комисията предлага да се създаде нов § 6 със следната редакция:
„§ 6. В чл. 25 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създават се алинеи 2 и 3:
„(2) Годишната данъчна основа по ал. 1 на самоосигуряващи се лица, придобили доходи от трудови правоотношения по § 1, т. 26, буква „и” от Допълнителните разпоредби, се намалява и с осигурителните вноски, които осигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване.
(3) Годишната данъчна основа за доходите, придобити като морско лице, е 10 на сто от въведената по ал. 1 годишна данъчна основа.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли желание за изказвания?
От вносителите – народният представител Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, господа народни представители, нашето предложение с господин Миков има за цел да коригира прилаганото плоско данъчно облагане на доходите на физическите лица в частта за тези, които са с най-ниски доходи.
Предложението, което сме направили, стъпва върху две величини, които са избрани от управляващите в момента. Първата от тях е 420 лв., тъй като това се предвижда да бъде за следващата година – минималният доход, върху който всички самоосигуряващи се лица трябва да правят своето осигуряване. Затова ние сме го взели като такава граница, която трябва да послужи за критерий при допусканото облекчаване. Другата граница това е минималната работна заплата, която остава 240 лв.
Прилагането на този текст би означавало, че лицата, които получават минималната заплата, няма да дължат никакъв данък, а тези, които получават заплати между 420 лв. и 240 лв., ще бъдат облагани за разликата за по-високия доход над 240 лв. Това е един финансово ограничен вариант, който е и справедлив, защото дава стъпаловидно облагане на доходите като по този начин няма да се получат и резки разлики на границата на облагането.
Искам също да обърна внимание, че още когато се въвеждаше този данък изчисленията показаха, че той ощетява лицата, които получават доходи до около 400 лв., така че и по двете причини той е социално оправдан и финансово няма да натовари значително бюджета на държавата.
Смятам, че е крайно време ние да започнем промени в тази политика и още от следващата година да бъде направена първата необходима стъпка.
Също да обърна внимание, че имаше и по-значителни предложения в тази насока като например на някои от синдикалните организации, които предлагат всяко едно лице да може да приспада средствата, които са за минималната заплата, за осигурителни и здравни вноски. Разбирате, че това е доста по-голямо като финансово изражение. Ние сме решили, че на първо време това облекчение трябва да бъде създадено само за лицата, които получават сравнително ниски заплати, тоест от минималната заплата, до тези, които значително отстоят и от средната работна заплата за страната. По този начин ще се предотврати и свалянето на една група от лица, чиито реални доходи ще минат под прага на бедността, определен за следващата година, защото облагането на минималните заплати и осигуряването върху тях означава, че тази категория лица номинално ще получават под 200 лв.
Затова апелирам към вас да обърнете внимание на това предложение. Мисля, че то дава всички аргументи, които правят оправдано неговото приемане.
Независимо от това дали то ще бъде подкрепено или не, аз съм убеден, че не след дълго един ден в България политиката в тази област ще бъде изменена и колкото по-добре и по-бързо бъде направено това, толкова по-благоприятно ще бъде точно за гражданите, които са в най-неизгодно финансово и социално положение.
Дори и да не се приеме това предложение, ние ще продължаваме да го поддържаме и да го развиваме.
Затова аз апелирам към вашето внимание и даваме възможността народните представители да изберат своето отношение към такъв важен финансов и социален проблем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Има ли желаещи за реплики?
Госпожо Иванова, заповядайте за реплика към изказването на господин Стоилов.
ЛИЛИ БОЯНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, като член на Комисията по бюджет и финанси искам да изразя становище във връзка с направеното предложение за промяна в чл. 25.
Уважаеми колеги, не очаквах, че в 41-то Народно събрание има хора, които не различават два основни данъчни закона, а именно Закона за облагане на физическите лица и Закона за корпоративното подоходно облагане.
За какво става въпрос? Уважаеми колеги, тези хора са дългогодишни политици. Уважаваният от мен господин Янаки Стоилов е бил председател на Правната комисия в 40-то Народно събрание, а другият вносител - господин Михаил Миков, смятам, че е достатъчно известен в цяла България. Недопустимо е да се подписваш под предложение, касаещо един закон и да го препращаш към друг чрез председателя на Народното събрание. Недопустимо е това да го правят политици с опит, не такива, каквито сме от ГЕРБ.
Уважаеми господа вносители, като не можете да различите два основни закона, би трябвало да се посъветвате с вашите колеги от Бюджетната комисия – господин Овчаров, господин Орешарски. Вместо това вие, уважаеми господа вносители, сте направили втора стъпка, която показва, че освен законите не познавате и Правилника за работата на Народното събрание. На 18 ноември 2009 г. в 15,35 ч. сте входирали до госпожа Менда Стоянова – председател на Бюджетната комисия, писмо с молба да се разгледа предложението ви към Закона за изменение и допълнение на Закона за облагане на физическите лица. Осъзнавайки направения гаф би трябвало да знаете, че съгласно Правилника за работата на Народното събрание всички промени по внесени предложения също се входират чрез председателя на Народното събрание. (Председателят подава сигнал, че времето е изтекло.)
Затова аз моля председателя да вземе отношение по процедурата. Това, уважаеми колеги, е прецедент в Народното събрание – да сбъркаш два закона и писмено да потвърдиш това с последващо писмо, което не е към председателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изтече Ви времето, госпожо Иванова.
ЛИЛИ БОЯНОВА: Госпожо председател, ето писмото. (Подава на председателя Екатерина Михайлова писмото. Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Има ли желаещи за втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, аз не очаквах, че госпожа Лили Иванова ще засегне въпроса в тази му част. Използвам случая да благодаря на председателя на Комисията по бюджет и финанси – госпожа Стоянова, че макар и по-късно вследствие на нашето писмо добре е видяла, че предложението в своето съдържание се отнася точно до закона, в който е включено, а именно Закона за изменение и допълнение на Закона за данъка върху доходите на физическите лица.
Действително в предложението беше допусната техническа грешка поради бързината и това, че ние самите обсъждахме няколко предложения. Съдържанието на предложението ясно показва, че ние сме ориентирани към кой закон се отнася, а и вие мисля, че не сте били затруднени да разберете, че то наистина се отнася до облагането на физическите лица. Ние пуснахме това писмо, защото предложението беше направено в срока, който правилникът предвижда за второ четене, а именно да се смята като предложение, което е било адресирано в предвидения срок съгласно своето съдържание към посочения законопроект.
На тази страна на въпроса повече не искам да се спирам. Аз очаквах тук да се проведе дискусия по същество, а не да използвате тези процедурни трикове, за да отклоните дискусията в нейната същина. Хората се интересуват по какъв начин ще бъдат облагани доходите им. Аз приемам и Вашите процедурни бележки, но те не отменят въпроса, който е поставен и който се съдържа в доклада. Той може да бъде гласуван независимо от това, че не е подкрепено предложението.
Призовавам ви, ако имате възражения да ги направите по същество, да кажете дали тази политика, която се предлага, е обоснована или не, дали тя заслужава да бъде преосмисляна, дали трябва да натоварваме с по-голяма финансова тежест точно хората с най-ниски доходи – нещо, което прозира и от други управленски решения или не. Нека да водим дискусия по тези въпроси. Мисля, че няма да сте затруднени да възприемете предложението, ако до този момент не сте успели да му обърнете достатъчно внимание поради посочените от вас причини. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли други народни представители, желаещи да се изкажат?
Заповядайте за изказване, госпожо Иванова.
ЛИЛИ БОЯНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Вземам отношение като член на Комисията по бюджет и финанси. Искам да обясня защо комисията не подкрепи това предложение.
С направеното предложение на народните представители Янаки Стоилов и Михаил Миков на практика се цели въвеждането на един необлагаем минимум при облагане на доходите от трудови правоотношения на физически лица. Необлагаемият минимум беше отменен чрез въвеждането на пропорционалното облагане – плоския данък, през 2008 г.
С въвеждането на пропорционалното данъчно облагане на доходите на физическите лица се извърши цялостна промяна на данъчния режим. При промяната не само беше извършена смяна на прогресивната таблица за облагане с единна данъчна ставка, но и беше стеснен обхватът на ползваните данъчни преференции. Следва да се отчете и прилаганата ниска ставка на данъка от 10 на сто, която се запазва през 2010 г.
От страна на народните представители господин Янаки Стоилов и господин Михаил Миков на практика се предлага необлагаемият минимум да бъде въведен отново, но само за доходите от трудови правоотношения. Комисията сметна това за несправедливо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Има ли реплики към изказването на госпожа Иванова?
Господин Стоилов, имате право на реплика.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Благодаря за тази кратка разяснителна информация. Много добре знаем кога е приет този закон. Още от неговото приемане аз съм се обявявал срещу този начин на облагане. Така съм отстоявал позицията и така съм гласувал, така че може би за други тази информация да е полезна – каква е историята на въвеждането на плоското облагане в България.
Ние умишлено направихме предложението само за доходите, които се получават от трудови правоотношения, именно за да стимулираме точно лицата, които работят по трудови договори, а не всякакви договори – например от наеми или от други източници. Също така сме се съобразили с финансовите тежести на страната. Сега разбирам, макар и като подтекст на репликата, че едва ли не вие бихте приели предложението, ако ставаше дума за доходи от всички източници. Ако това сте смятали – да сте го направили. То щеше да увеличи категорията на лицата, които се ползват от това облекчение.
Аз и колегата Миков продължаваме да поддържаме предложението точно в този вариант, съобразявайки се както с фискалните мотиви, така и със социалните мотиви по отношение на лицата, които получават доходите, които ние сме предложили. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Ще се възползвате ли от право на дуплика? – Не, нямате желание.
За изказване – народният представител Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, направеното предложение променя наистина така нареченото плоскостяване или по-скоро единната ставка за облагане на доходите на физическите лица, защото плосък данък в България няма. Няма какво да се лъжем, макар че в публичното пространство широко битува едно такова разбиране за еднаквата ставка при облагане на доходите на физическите лица. Така е придобило популярност и много хора живеят с усещането, че това наистина е плосък данък. Да ги оставим да си живеят така.
Тази единна ставка беше продукт на постоянното ежегодно увеличаване на минималните работни заплати в страната. През изминалите 4 години от 150 се премина през 180, стигна се до 200, а след това последната година до 240 лв. Това бяха минималните работни заплати за последните 4 години.
За пръв път тази година с аргумента – криза, видно и от бюджета, че няма да има увеличение на минималните работни заплати. В същото време се увеличават минималните осигурителни прагове и то на най-ниско доходните групи. Всичко това натоварва точно тези най-ниско доходни групи. Именно заради това с господин Янаки Стоилов сме направили това предложение.
Още веднъж ще подчертая, че става въпрос за преценено минимално натоварващо фиска – далеч по-малко от това, което синдикатите, и прозвуча в публичното пространство приемът като възможен компенсаторен механизъм в условие на криза, в условия на не увеличаване на доходите от трудови правоотношения – забележете, само за тях става въпрос, което да позволи на хората с най-ниски доходи да поемат по-лесно последиците от кризата. Очевидно това не се разбира от мнозинството. Това е защото няма и дискусия по същество. Да ме прощава госпожа или госпожица Лили Иванова, но написаното от нея – тя го прочете добре, но няма аргументи по политиката. Каква е позицията на ГЕРБ по отношение на хората с най-ниски доходи в условията на криза? Ето този отговор чакаме да прозвучи в пленарната зала. Да чуем сериозните аргументи, а не тези – процедурните, където ние наистина още веднъж се извиняваме и на председателя на Събранието, и на госпожа Стоянова за тази грешка, която сме допуснали и която смятам, че коректно коригирахме.
Благодаря за разглеждането на текста в комисията. Това е големият въпрос: как българският парламент, това Народно събрание мисли за тези категории лица, които най-тежко поемат последиците от кризата? Наистина, ако в предишните години имаше един такъв данъчен подход, той беше свързан с компенсирането.
Неслучайно виждате, че последното увеличение при въвеждането на единната ставка за данък върху доходите на физическите лица вече скока е от 200 на 240, за да покрие загубите, които те имаха от премахването на необлагаемия минимум. Всичко това е вързано, и, госпожо или госпожице Иванова, приемете всяко от тях като комплимент към Вас, то има своята икономическа логика. Ако прочетете дискусиите, стенограмите от предишното Народно събрание ще видите и различните аргументи от различните парламентарни групи – от мнозинството и от опозицията.
И накрая искам да ви благодаря за оценката на моята популярност. И Вашето име е много популярно в България, но по този начин, без аргументите по същество на политиката, не може да се трупа добра популярност за хора. Дори да не е прав човек, той трябва да може да излага аргументи по същество, да се чуят и да се преценят.
Нямам съмнение, че вие няма да подкрепите, вие сте дясна формация, тези хора не ви интересуват особено, но поне извадете сериозните аргументи, с които правите това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Реплики има ли?
За първа реплика думата има господин Михов.
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Миков! Аз не съм член на Комисията по бюджет и финанси, но слушайки Ви, колкото и да разбирам и да не разбирам от финанси, знам едно: когато Вие давате предложение, свързано с финансовата рамка, само по себе си то е доста недоиздържано. Защо? Защото, когато давате това предложение, с което искате този необлагаем минимум, същевременно Вие трябваше да го свържете с бюджета, който ни предстои да гласуваме на второ четене, в който Вие трябва да кажете, че при въвеждането на този необлагаем минимум…
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Не си го прочел достатъчно.
ЦВЕТОМИР МИХОВ: Да, прочел съм го достатъчно.
... оттам насетне как той ще се отрази върху разходната част на бюджета.
Миналата година по това време, когато знаехте, че ще генерирате един излишък от порядъка на 3 милиарда, защо тогава не внесохте това предложение за този необлагаем минимум, а го правите в момента, когато постоянно казвате, че хората са в криза, че такава е ситуацията? Тогава не мислехте за хората, а сега мислите за хората. Изяснете се – дали тогава сте били дясна партия, или сега сте лява партия, или кога каква партия сте. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Има ли втора реплика?
Заповядайте, господин Калфин.
КИРИЛ КАЛФИН (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Доколкото разбирам, говорите за доходи от трудови правоотношения, господин Миков. А какво правим с доходите, които се получават от служебни правоотношения - тези хора, които са назначени по Закона за държавния служител? Не смятате ли, че тук изпадаме в противоречие и не противопоставяме ли една група на друга? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Трета реплика има ли? Няма.
Господин Миков, имате право на дуплика.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Първо, на господин Калфин.
Уважаеми господин Калфин, ако видите Законопроекта за държавния бюджет, няма съмнение, че сте го прочели и сте се запознали, ще установите, че няма лица по служебни правоотношения, които да попадат в тази нискодоходна група. Вижте, там са посочени цифрите. Какво прави впечатление? Прави впечатление, че и там няма никакво увеличение в сравнение с миналата година – и по Закона за държавния служител, и по Закона за МВР, и по Закона за отбраната. Директно са преписани цифрите от миналата година. Миналата година беше увеличението, а тази година няма увеличение.
По отношение на въпроса от господин Михов.
Уважаеми господин Михов, ще повторя още веднъж: ние въведохме единната ставка за облагане на доходите, като компенсирахме и то компенсирахме повече най-нискодоходните групи по трудови правоотношения – увеличение от 200 на 240. Сами можете да седнете и да си сметнете. Аз знам, че Вие никога не сте били на минимална работна заплата, но тогава тази дискусия се проведе в тази пленарна зала. Левицата също не беше единна по този въпрос. Тогава правителството намери средства да компенсира най-нискодоходните групи чрез подходящото увеличение.
За първи път от години наред, не само последните четири години, няма увеличение на минималната работна заплата. Оправданието е кризата – не било вързано с бюджета. Погледнете предложенията, които сме дали по бюджета. Тази дискусия по бюджета ще я проведем. Минималните работни заплати няма да осигурят бюджета. В същото време вие натоварвате още веднъж тези хора, натоварвате ги със завишаване на социалноосигурителния доход на ниските нива. Ние сме предложили да се увеличат и високите равнища. Депутатите също да попаднат в тази категория, малко и ние да понесем солидарно тежестта от кризата.
Това са въпросите, на които вие нямате отговори, а не че имам съмнение, че вие ще подкрепите това решение, затова не ви апелирам. Не можете да намерите разумни аргументи, с които да го отхвърлите. Благодаря Ви, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли други народни представители, желаещи за изказване? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Първо, относно процедурата. Мисля, че се изясни относно предложението на народните представители Янаки Стоилов и Михаил Миков - тъй като то е включено в доклада на комисията, ще подложа на гласуване предложението.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Янаки Стоилов и Михаил Миков, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 110 народни представители: за 29, против 70, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 6 в редакцията на комисията.
Гласували 107 народни представители: за 83, против 9, въздържали се 15.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Има предложение от народния представител Менда Стоянова за нов параграф, което комисията подкрепя.
Комисията предлага да се създаде нов § 7 със следната редакция:
„§ 7. В чл. 26, ал. 2 т. 3 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Моля, гласувайте § 7 в редакцията на комисията.
Гласували 109 народни представители: за 87, против 1, въздържали се 21.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията предлага да се създаде нов § 8 със следната редакция:
„§ 8. В чл. 29 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова т. 1:
„1. с 60 на сто за доходи от дейността на физическите лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, за производство на непреработени продукти от селско стопанство, с изключение на доходите от производство на декоративна растителност;”
2. Досегашната т. 1 става т. 2 и в нея буква „а” се изменя така:
„а) доходи от дейността на физическите лица за производство на преработени или непреработени продукти от селско стопанство (включително от продажба на произведена декоративна растителност), от горско стопанство (включително от събиране на диворастящи билки, гъби и плодове), от ловно стопанство и от рибно стопанство;”
3. Досегашната т. 2 става т. 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Не виждам желаещи да вземат отношение.
Моля да гласуваме новия § 8.
Гласували 111 народни представители, за 89, против 9, въздържали се 13.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 9, и за § 7, който става § 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Моля да гласуваме двата параграфа по вносител с новата номерация.
Гласували 106 народни представители: за 87, против 7, въздържали се 12.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Постъпило е предложение от народния представител Даниела Петрова за нов параграф.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 11 със следната редакция:
„§ 11. В чл. 42 се правят следните допълнения:
1. В ал. 2 накрая се добавя „или за задължително осигуряване в чужбина” и се създава изречение второ: ”Месечната данъчна основа на самоосигуряващи се лица за доходи от трудови правоотношения по § 1, т. 26, буква „и” от допълнителните разпоредби се определя, като облагаемият доход по чл. 24, начислен за съответния месец, се намалява с авансово внесените чрез дружеството осигурителни вноски, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване.”
2. В ал. 4 накрая се добавя „а за доходите, придобити като морско лице – по данъчна ставка 1 на сто”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Няма желаещи да вземат отношение към текста.
Режим за гласуване редакцията на § 11, който се подкрепя от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 82, против 4, въздържали се 20.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Моля, режим на гласуване за текста на вносителя за § 8, който става § 12.
Гласували 112 народни представители: за 100, против 3, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията предлага да се създаде нов § 13, а именно:
„§ 13. В чл. 48 се създават ал. 6 и 7:
„(6) Данъкът върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се преотстъпва в размер до 60 на сто на лица, регистрирани като земеделски производители, за годишната данъчна основа от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция при условията за преотстъпване на корпоративен данък по чл. 189б от Закона за корпоративното подоходно облагане.
(7) Преотстъпването на данък по ал. 6, представляващо държавна помощ за земеделски производители, не може да се ползва от лице, което е предприятие в затруднение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Моля да гласуваме новата редакция и новия § 13.
Гласували 109 народни представители: за 98, против 5, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията предлага да се създаде нов § 14 със следната редакция:
„§ 14. В чл. 49 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 след думите „годишната данъчна основа” се добавя: „по чл. 25, ал. 1 и 3”;
2. В ал. 3 след думите: „по чл. 25” се добавя: „ал. 1 и 3”.
3. Създава се ал. 8:
„(8) При определянето на годишната данъчна основа и на годишния данък по реда на предходните алинеи, не се включват доходите от трудови правоотношения по § 1, т. 26, буква „и” от допълнителните разпоредби”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Няма желаещи за изказване.
Моля да гласуваме новия § 14.
Гласували 112 народни представители: за 93, против 7, въздържали се 12.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Постъпило е предложение от народния представител Менда Стоянова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 15:
„§ 15. В чл. 50 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) Точка 2 се изменя така:
„2. доходите, подлежащи на облагане с патентен данък по реда на Закона за местните данъци и такси;”
б) Създава се т. 5
„5. предоставените/получените парични заеми, както следва:
а) предоставените през данъчната година парични заеми, ако размерът им общо надхвърля 5000 лв.;
б) непогасените към края на данъчната година остатъци от предоставените през същата и през предходни данъчни години парични заеми, ако размерът на тези остатъци общо надхвърля 5000 лв.;
в) получените през данъчната година парични заеми, ако размерът им общо надхвърля 5000 лв., с изключение на получените кредити, предоставени от кредитни институции по смисъла на Закона за кредитните институции;
г) непогасените към края на данъчната година остатъци от получени през същата и през предходни данъчни години парични заеми, с изключение на получените кредити, предоставени от кредитни институции по смисъла на Закона за кредитните институции, ако размерът на тези остатъци общо надхвърля 5000 лв.”
2. В ал. 2 накрая се добавя: „и в случаите по чл. 37а”.
3. В ал. 3 думите „буква „е” се заменят с „букви „е” и „и”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Режим на гласуване на редакциите на § 15 за промените в чл. 50 съгласно предложението на комисията.
Гласували 104 народни представители: за 27, против 3, въздържали се 74.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Моля процедура за прегласуване, госпожо председател. Оспорвам вота. Колко бройки гласове „за” и „против” се смениха в последните няколко секунди от гласуването?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не разбрах, госпожо Стоянова, какво предлагате – процедура по прегласуване или оспорвате резултата от гласуването?
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Твърдите, че не е този?
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Да. (Реплики от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Параграф 15, чл. 50 с измененията и допълненията, които са предложени от комисията режим на прегласуване.
Гласували 125 народни представители: за 51, против 11, въздържали се 63.
Предложението не е прието.
Госпожо Стоянова, моля, продължете.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 16.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Как ще стане § 16, като няма § 15?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще има ли промяна, госпожо Стоянова?
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Да, ще има промяна.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте § 15 след промяната в номерацията.
Гласували 116 народни представители: за 87, против 8, въздържали се 21.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 11 е постъпило предложение от народния представител Менда Стоянова, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 16.
„§ 16. В чл. 52 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея:
а) в т. 1 думите „когато работодателят по основното трудово правоотношение” се заменят с „когато към 31 декември на данъчната година лицето има само един работодател и той”;
б) в т. 2 думите „с изключение на посочените в чл. 13, ал. 3,” се заличават”;
в) в т. 4 накрая се поставя запетая и се добавя „с изключение на случаите по чл. 37а”.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Независимо от обстоятелствата по ал. 1, местните физически лица са задължени да подават годишна данъчна декларация в случаите по чл. 50, ал. 1, т. 5 и ал. 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме § 16 за промени в чл. 52, така както се подкрепят от комисията.
Гласували 110 народни представители: за 90, против 6, въздържали се 14.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 17, § 13, който става § 18, § 14, който става § 19, § 15, който става § 20, и § 16, който става § 21.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме ан блок редакциите на параграфи от 17 до 21 включително.
Гласували 110 народни представители: за 88, против 1, въздържали се 21.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 17, който става § 22:
„§ 22. Създава се чл. 80а:
„Чл. 80а. (1) Физическо лице, което е задължено и не декларира или невярно декларира информация по чл. 50, ал. 1, т. 5, се наказва с глоба в размер на 10 на сто от недекларираните или невярно декларираните суми.
(2) При повторно нарушение глобата по ал. 1 е в размер 15 на сто, ако лицето не подлежи на по-тежко наказание.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Стоянова, смисълът на чл. 80а бе да бъдат предвидени санкции, при положение че беше приет текстът на чл. 50, ал. 1, т. 5. По § 15 промените в чл. 50 не се приеха, поради което, „на първо четене”, ми се струва, че тази разпоредба няма смисъл.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Да, така е.
Продължаваме с § 18.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става съответно § 22.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме редакцията на § 22.
Гласували 97 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 18.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 19 е постъпило предложение от народния представител Даниела Петрова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 23:
„§ 23. В § 1 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 21 думите „Непреработена растителна и животинска продукция” се заменят „Непреработени продукти от селско стопанство”.
2. В т. 26 се създава буква „и”:
„и) правоотношенията, независимо от основанието за възникването им, със съдружници и член-кооператори, както и с акционери, притежаващи повече от 5 на сто от капитала на акционерното дружество, за полагане на личен труд в дружествата и кооперациите, в които те са съдружници, член-кооператори или акционери.”
3. Създават се т. 52, 53 и 54:
„52. „Основно трудово правоотношение” е трудовото правоотношение по т. 26, което е възникнало първо по време.
53. „Годишен отчет за дейността” е отчетът по чл. 20, ал. 4 от Закона за статистиката.
54. „Морско лице” е физическо лице, заемащо длъжност по трудово правоотношение като член на екипажа на морски кораб, вписан в регистъра на корабите на държава - членка на Европейския съюз, независимо дали се намира на брега или на борда на кораба, притежаващо свидетелство за правоспособност и свидетелство за допълнителна и/или специална подготовка, придобито по реда на наредбата по чл. 87, ал. 1 от Кодекса на търговското корабоплаване”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Моля, гласувайте новата редакция на § 19, който става § 23.
Гласували 104 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Димитров.
ТОДОР ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение да бъде удължено днешното заседание до приключване на т. 4 - до гласуване на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, след което да се проведат заседанията на съответните постоянни комисии, които са насрочени за днес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Всъщност предложението е не просто да приключим с този законопроект, но и по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси.
Моля, гласувайте.
Гласували 105 народни представители: за 85, против 4, въздържали се 16.
Предложението е прието, тоест удължихме работното време до приключване на т. 4.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „Преходни и заключителни разпоредби.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Моля, гласувайте предложението на комисията.
Гласували 92 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 20 комисията подкрепя текста на вносителя, който параграф става § 24.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Моля, гласувайте предложението на комисията за този параграф.
Гласували 93 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 21 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21, който става § 25:
„§ 25. Член 51 се прилага и по отношение на годишния отчет за дейността за 2009 г. Годишни финансови отчети за 2009 г. и одиторски доклади към тях не се подават в Националната агенция за приходите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Моля, гласувайте този параграф.
Гласували 100 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията предлага да се създадат нови параграфи 26, 27 и 28:
„§ 26. Преотстъпването на данък по чл. 48, ал. 6 се прилага след постановяване на положително решение от Европейската комисия за съвместимост с правилата в областта на държавните помощи. При условие, че Европейската комисия постанови положително решение до 31 март 2011 г., преотстъпването може да се приложи и за 2010 г. Преотстъпване на авансови вноски за данъка на земеделските производители не се допуска до датата на положителното решение на Европейската комисия.
§ 27. Администратор на държавната помощ по чл. 48, ал. 6 е министърът на земеделието и храните. Министърът на земеделието и храните уведомява Европейската комисия по реда и процедурите, установени в Закона за държавните помощи.
§ 28. Данъкът върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като еднолични търговци се преотстъпва по реда на чл. 48, ал. 6 в срок до 31 декември 2013 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Моля, гласувайте трите нови параграфа под нова номерация § 26, § 27 и § 28.
Гласували 101 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Постъпило е предложение от народния представител Даниела Петрова.
Комисията подкрепя предложението като § 29 със следната редакция:
„§ 29. Авансовият данък за доходи от трудови правоотношения на морски лица, начислени след 31 декември 2009 г. за предходни данъчни години, се определя по реда на чл. 42, ал. 4, в сила към датата на начисляване на дохода.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Моля, гласувайте този параграф.
Гласували 98 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 22 комисията подкрепя текста на вносителя за параграфа, който става § 30.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Моля, гласувайте § 30 по вносител с новата номерация.
Гласували 90 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието, с което е приет на второ четене Законът за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
Преминаваме към точка четвърта:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо председател, процедура. На основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам в залата по този законопроект да бъдат допуснати следните лица: господин Владислав Горанов – заместник-министър на финансите, госпожа Пенка Драгнева – директор на дирекция „Данъчна политика” в Министерство на финансите, госпожа Даниела Влъчкова – експерт в дирекция „Данъчна политика” в Министерство на финансите, и господин Росен Иванов – директор на дирекция „Данъчноосигурителна методология” в Националната агенция за приходите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Моля, гласувайте за направената процедура да бъдат допуснати за участие представители на институциите.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля въпросните лица да заповядат в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „Доклад на комисията по бюджет и финанси относно второ четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 902 01-30, внесен от Министерския съвет, приет на първо гласуване на 29 октомври 2009 г.”
„Закон за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Моля, гласувайте наименованието на закона.
Гласували 104 народни представители: за 103, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 1 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 4, ал. 3 накрая се поставя запетая и се добавя „а в производствата по обезпечение на данъчни задължения – на публични изпълнители.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Моля, гласувайте новата редакция на § 1.
Гласували 103 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 2 е постъпило предложение от народния представител Алиосман Имамов, а именно § 2 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от народния представител Георги Анастасов - § 2 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин Имамов, заповядайте да защитите своето предложение.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Параграф 2 засяга чл. 10, ал. 4 от закона, която алинея определя долната граница на данъчната оценка, над която се облагат недвижимите имоти с данък недвижими имоти.
Сегашното предложение е за намаляване на тази долна граница от 2520 лв. на 1680 лв. Уважаеми колеги, това означава, че данъчнозадължени ще бъдат дребни собственици на малки имоти в населените места.
Моето предложение е намаляването на прага на данъчната оценка да не се осъществи през следващата година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Има ли реплики към изказването на господин Имамов? Няма.
Господин Анастасов, имате думата да обосновете своето предложение.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Аз имам повече въпрос към Министерството на финансите – колко пари ще спечели държавата от това намаляване? И аз ще ви кажа – нищо няма да спечели. Нищо няма да спечели от тази сума, или толкова малко, което няма да се отрази в бюджета. В бюджета говорим за стотици милиони левове, тук ще влязат не повече от стотина хиляди лева. И кого ще обложите? Бедните хора с нивиците. Тях ще обложите. Бедния човек ще обложите. Богатия човек не го засяга. Неговите имоти са доста сериозни. Даже ние одеве си разменихме реплики с председателя на комисията, ставаше въпрос за друга тема – за данъчната оценка. Това също не е съобразено от Министерството на финансите.
Аз имам чувството, че някой от чиновниците в министерството ви подвежда. Това не може да бъде политика, която да защитава социалната сигурност в условия на предстояща тежка криза – да им вземете парите. Не мога да разбера на човечеца, който ще продаде земята за 2000 лв., с какви очи ще му вземете десетте процента, ще му вземете 200 лв. Не го разбирам. Аз лично като български социалдемократ не го разбирам. Ако някой го разбира, нека да ми го обясни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли реплики?
Имате думата.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Анастасов! Вашият въпрос не е отправен в правилната посока. Това предложение е направено от Националното сдружение на общините в Република България. Не трябва да питате Министерството на финансите да го аргументира и какво ще загуби и какво ще спечели. Това предложение, както и почти всички предложения, които Бюджетната комисия е приела в своите заседания е по предложение на Националното сдружение на общините в Република България. Те искат да им се разшири основата, приходната основа. Мисля, че предложението е в посока на децентрализация и финансова самостоятелност, за която всички ние тук мисля, че не сме на различно мнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Главчев.
Има ли втора реплика? Няма.
Желаете ли дуплика, господин Анастасов? Заповядайте.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Жалко за Сдружението на общините за това предложение. Защото това пак подвежда. Фактически никой не знае, че Сдружението на общините го е предложило. Защото е ясно – виждате кой е вносителят на този закон. Съвсем друг е източникът. Така че заради това вие помислете дали някой не ви подхлъзва с това предложение и да натоварвате българските граждани. Не зная какво толкова ще спечелят кметовете.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Нали и Вие бяхте там!
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Българските социалдемократи никога не са имали представители там.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Дора Янкова беше там!
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Аз никога не съм бил с Дора Янкова.
Аз продължавам да твърдя, че това е по-слабият ход. Помислете. Пак ще натоварите бедните хора. Човек може да допусне и грешка, когато иска.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Даваме възможност на кметовете.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Вие не им давате възможност с това в момента. Вие им давате по-ниска граница за облагане на данъка. Така е. Вие вече им я заковавате. Оттук нататък те вече са длъжни да начисляват данъци. Няма полза от това.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Те го поискаха.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Те може да поискат всичко. (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли други желаещи за изказване? Имате думата.
ВАНЯ ДОНЕВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател. Вземам думата за изказване, за да сведа до знанието на колегите както, че такова предложение от Националното сдружение на общините на Република България има. Тези предложения се разглеждаха в ежегодните годишни срещи между местната и законодателната власт.
Това предложение е мотивирано, цитирам по памет, защото в момента не разполагам с него, със следния аргумент. Съществуват множество имоти, които се намират на атрактивни места – край Черноморието, в планински райони, на които данъчните оценки са далеч по-ниски от тези, които биха били постигнати като цени в случай на продажбата. Аргументите на общините са, че е добре да бъдат предлагани такива атрактивни имоти. Не говорим само за ефекта във фиска, говорим за една справедливост, която е поискана точно от общините и Министерството на финансите внася това предложение, съобразявайки се с тяхното искане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи за реплика? Няма.
Имате думата за изказване, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, аз мисля, че настоящото Народно събрание трябва да продължи и задълбочи политиката за даване на все повече правомощия в самоуправлението и финансовата децентрализация на общините. И това решение, което комисията ви предлага, е именно в тази посока. Защото, освен, че се сваля прагът, трябва да погледнем предложенията в следващите параграфи, в които ние разширяваме диапазона на общините и надолу, и нагоре, в който те могат да определят промила за този данък. Тоест общините могат да водят една самостоятелна политика във връзка с размера на това облагане. И тези два параграфа трябва да се гледат в своята връзка и свързаност, за да има ефект от това, което ние бихме искали да постигнем.
Не бива едностранно да гледаме на нещата. Не бива да смятаме, че общините са недорасли да водят самостоятелна политика, че общините са недорасли да определят това какво могат да понесат техните жители и какво ще бъде като ефект в приходите на общините. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли реплики? Няма.
Има ли други народни представители, които желаят да се изкажат по обсъждания въпрос? Няма.
Преминаваме към режим на гласуване.
Тъй като по същество предложението на народния представител Алиосман Имамов е идентично с предложението на народния представител Георги Анастасов за отпадане на §2а, което не се подкрепя от комисията, моля, гласувайте предложението на двамата народни представители.
Гласували 108 народни представители: за 16, против 81, въздържали се 11.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на § 2, съгласно предложението на комисията, която подкрепя текста на вносителя.
Гласували 103 народни представители: за 89, против 9, въздържали се 5.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. В чл. 17 ал. 2 се изменя така:
„(2) За жилищните и нежилищни имоти, върху които имат право на собственост, съответно им е учредено ограничено вещно право на ползване, предприятията подават декларации по реда и в сроковете по чл. 14.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте.
Гласували 109 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 14.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
„§ 4. В чл. 19 се създава ал. 4:
„(4) Алинея 3, изречение първо не се прилага за нежилищните имоти, които са собственост на предприятията или върху които им е учредено ограничено вещно право на ползване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте редакцията на § 4 за промени в чл. 19 - за създаване на нова ал. 4.
Гласували 101 народни представители: за 93, против 2, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте § 5 съгласно предложението на комисията.
Гласували 107 народни представители: за 93, против 1, въздържали се 13.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 6 е постъпило предложение от народния представител Алиосман Имамов.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Постъпило е предложение от народния представител Георги Анастасов, а именно § 6 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6:
„§ 6. В чл. 22 думите „от 0,5 до 2 на хиляда” се заменят с „от 0,1 до 2,5 на хиляда”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Анастасов, ще вземете ли отношение от името на вносителя?
Заповядайте.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Тук спадането на долната граница (0,1) е много добро и приемливо. Искам да заявя, че нямаме нищо против да има децентрализация – за предишния текст.
Тук си помислете: при тези 2,5% колко от общините, когато даваме този горен таван, ще се съобразят да вървят към по-малката, долната граница и колко от общините ще вървят към по-горната граница за решаване. Това е сериозният проблем. Между вас има кметове и общински съветници, които знаят много добре, че се гони таванът за облагането, за данъците, за да се напълни общинската хазна.
Това е единственото предложение. Иначе то може да мине, както минаха двата процента преди, както и едно време – от 1,5% нарасна. Виждате, че процентите и данъците на хората само растат. Това е предложението ми. Иначе долната граница е много добре, че е 0,1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте.
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Господин Анастасов, този въпрос го засегнах може би преди месец, когато вървеше първото четене и гласуване.
Миналия мандат вие вдигнахте данъчните оценки точно със 100% - два пъти! Тогава се наложи на над 80-90% от общините съвсем бързо, експресно да намалят своите ставки, за да могат да останат нивата на местните данъци на тези, които бяха преди. Сега Вие да казвате, че общините ще се възползват и ще вдигнат на горна граница, просто е смешно и абсурдно. При положение че предния мандат, когато вие управлявахте, искахте това да го наложите със закон! Вдигнахте със закон два пъти данъчните оценки, 100% ги вдигнахте, и всички общини трябваше да ги намаляват! Намалиха си процентите и промилите, за да могат да останат на същите ставки и да не утежнят положението на населението. Тези притеснения, които в момента изразихте, са безпочвени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Втора реплика? Няма.
Господин Анастасов, ще ползвате ли дуплика? – Не.
За изказване?
Заповядайте.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да се отбележи, че моето предложение по тази точка не е прието по принцип. Може да се каже, че е прието наполовина. Моето предложение за долната граница е 0,3, а в предложението на комисията, което се роди по време на заседанието на комисията, долната граница е 0,1. Уважаеми колеги, тук има една съществена разлика.
Друг е въпросът, че това е политически фарс, бих казал, защото тук става дума за идеята за симетрия в децентрализацията. Тази идея ние я споделихме още на първо четене на законопроекта.
Сега, че някой е решил 0,3 да стане 0,1, не означава, че той е предложил подобна идея. Това в политиката, както и в другите области, се нарича плагиатство на идеи. Само че в политиката плагиатството не се наказва, за разлика от други области. Някои колеги знаят, че в науката плагиатството се наказва жестоко, но в политиката това е чест случай на политически маниер и похват.
Нещо друго. Аз недоумявам защо Министерството на финансите не реагира при тази ниска граница на този интервал. Тази ниска граница създава теоретическа възможност някои общини да имат проблеми със собствените приходи и приходите, които са заложени в консолидираната фискална програма. Аз им препоръчвам да си направят наново сметките – какво би могло да се случи, ако голяма част от общините, които имат възможност, смъкнат значително този данък, защото текстът в закона им позволява да направят това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат думата за реплики? Няма.
Има ли народни представители за изказване? Няма.
Гласуваме предложението на народния представител Георги Анастасов за отпадане на § 6, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 2, против 79, въздържали се 13.
Предложението не е прието.
Гласуваме редакцията на § 6, съгласно предложението на комисията, която по принцип подкрепя предложението на народния представител Алиосман Имамов.
Гласували 99 народни представители: за 83, против 9, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Постъпило е предложение от народния представител Менда Стоянова за нов параграф.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 7 със следната редакция:
„§ 7. В чл. 24, ал. 1, т. 14 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте предложението на народния представител Менда Стоянова, подкрепено от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 91, против 1, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 7 е постъпило предложение от народния представител Георги Анастасов § 7 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението за отпадане на ал. 4 и не подкрепя предложението за отпадане на ал. 3.
Комисията подкрепя текста на вносителя за ал. 3, не го подкрепя за ал. 4, и предлага следната редакция на § 7, който става § 8:
„§ 8. В чл. 44 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 3:
„(3) Данък при безвъзмездно придобиване на имущества се дължи и при придобиване на недвижими имоти и ограничени външни права върху тях по давност”.
2. Досегашните алинеи 3, 4 и 5 стават съответно алинеи 4, 5 и 6.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи от името на вносителя да вземат отношение?
Господин Анастасов, заповядайте.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Благодаря на комисията, че е приела тази част, която реално касае дребните и средните предприятия, въобще фирмите.
По ал. 3, която се предлага, за данък върху безвъзмездното придобиване на имущества – това спрямо съдебната практика, и така както са ни казали юристите, е, че по принцип, когато се придобива по давност, реално се признава, че е закупен този имот. Тоест, не става въпрос за безвъзмездно придобиване. Защото, за да придобиеш по давност нещо, трябва да го имаш 10 години – да го владееш, да го обработваш, да инвестираш и да си плащаш данъка. Обикновено такава е практиката. Това го приема и практиката на Върховния съд, заради това е и предложението да не се облагат тези имоти, но все пак съм благодарен, че ал. 4, която е доста по-важна и стимулираща дребния и среден бизнес, е приета от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли реплики? Няма.
Има ли други народни представители, които да искат да вземат отношение? Също няма.
Гласуваме предложението на народния представител Георги Анастасов за отпадане на ал. 3 от § 7, което предложение не се подкрепя от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 15, против 82, въздържали се 3.
Предложението не е прието.
Гласуваме редакцията на § 8 за промените в чл. 44, така както се предлагат и подкрепят от комисията.
Гласували 87 народни представители: за 77, против 1, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 8 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя по т. 1, а не го подкрепя по т. 2, и предлага следната редакция на § 8, който става § 9:
„§ 9. В чл. 46, ал. 1 накрая се поставя запетая и се добавя „а при придобиване по давност – към момента на издаване на акта, удостоверяващ правото на собственост, който подлежи на вписване”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме редакцията на § 9, съгласно предложението на комисията.
Гласували 101 народни представители: за 88, против 1, въздържали се 12.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 9 е постъпило предложение от народния представител Алиосман Имамов, а именно в § 9, т. 2 да се измени така:
„2. В ал. 2 думите „от 1,3 до 2,6 на сто” се заменят с „от 1 до 3 на сто”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 10:
„§ 10. В чл. 47 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, т. 2 думите „буква „б” се заменят с „т. 1”.
2. В ал. 2 думите „от 1,3 до 2,6 на сто” се заменят с „от 0,1 до 3 на сто”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Стоянова.
Господин Имамов, заповядайте.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Тук е приложен същият подход, както и при данъка за недвижимите имоти, тоест моето предложение е интервалът да бъде от 1 до 3. В комисията постъпи предложение този интервал да бъде от 0,1 до 3. Все пак би било добре някой да мотивира сериозно едно такова широко разтваряне на ножицата по отношение на възможностите на общините да определят данъка при възмездно придобиване на имущество. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики няма.
Други изказвания няма.
Гласуваме предложението на народния представител Алиосман Имамов, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 13, против 80, въздържали се 9.
Предложението не е прието.
Редакцията на § 10, така както се предлага от комисията, подкрепяйки по принцип текста на вносителя.
Гласували 84 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 10 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 11:
„§ 11. В чл. 49, ал. 2 накрая се поставя запетая и се добавя „а в случаите по чл. 44, ал. 3 – към момента на издаване на акта, удостоверяващ правото на собственост, който подлежи на вписване”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме редакцията на § 11, така както се подкрепя от комисията.
Гласували 92 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.

ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията предлага да се създаде нов § 12:
„§ 12. В чл. 54 се правят следните изменения:
1. В ал. 3 изречение второ се отменя.
2. В ал. 4 изречение второ се изменя така: „При прекратяване на регистрация на превозно средство данъчно задълженото лице представя документ от компетентен орган.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласувайте редакцията на § 12, както се подкрепя от комисията.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Предложението се приема единодушно.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 13, за § 12, който става § 14, за § 13, който става § 15, за § 14, който става § 16, за § 15, който става § 17, и за § 16, който става § 18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме ан блок редакцията на параграфи от 13 до 18, съгласно предложението на комисията.
Гласували 88 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 17 е постъпило предложение от народния представител Менда Стоянова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя по т. 1, а го подкрепя по т. 2 и предлага следната редакция на § 17, който става § 19:
„§ 19. В § 1 от Допълнителната разпоредба т. 4 и 18 се отменят.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласувайте редакцията на § 19, съгласно предложението на комисията.
Гласували 88 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „Преходни и заключителни разпоредби.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да гласуваме предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за наименованието.
Гласували 89 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Има предложение на народния представител Емил Димитров за нов § 18:
„§ 18. В Закона за подземните богатства се правят следните изменения:
1. В чл. 61, ал. 3, изречение второ числото „30” се заменя с „50”, а думите „концесионна площ” се заменят с „находището на подземните богатства”.
2. Параграфи 18, 19 и 20 стават съответно 19, 20 и 21.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме предложението на народния представител Емил Димитров, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 4, против 50, въздържали се 44.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 20.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 20, съгласно предложението на комисията.
Гласували 99 народни представители: за 93, против 1, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 21:
„§ 21. За притежаваните нежилищни имоти и за нежилищните имоти, върху които има учредено ограничено вещно право на ползване, предприятията подават декларации по чл. 14 в срок до 30 юни 2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме редакцията на § 21, съгласно предложението на комисията.
Гласували 97 народни представители: за 90, против 1, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 22.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да гласуваме § 22, съгласно предложението на комисията.
Гласували 93 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието, а с това на второ четене и Законът за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси.
За днес приключваме.
Утре продължаваме в 9,00 ч. с второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)
(Закрито в 14,43 ч.)

Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председател:
Екатерина Михайлова


Секретари:
Митхат Метин
Милена Христова