Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Лъчезар Иванов
Секретари: Митхат Метин и Милена Христова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (звъни): Регистрирани са 130 народни представители. Налице е кворум, откривам пленарното заседание.
Продължаваме с точка втора от приетата програма за работата на Народното събрание за периода 2-4 декември 2009 г.:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЮДЖЕТА НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ЗА 2010 г., приет на първо четене на 18 ноември 2009 г.
С доклада ще ни запознае председателят на комисията госпожа Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, правя процедурно предложение в залата по т. 2 и т. 3 от дневния ред да бъдат допуснати: господин Владислав Горанов – заместник-министър на финансите, госпожа Христина Митрева – заместник-министър на труда и социалната политика, господин Александър Огнянов – изпълняващ длъжността директор на НЗОК, госпожа Жени Начева – директор на дирекция в НЗОК, госпожа Весела Караиванова – подуправител на НОИ, госпожа Антоанета Ганчева – директор на дирекция в НОИ, и господин Йосиф Милушев – експерт в НОИ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище има ли? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 124 народни представители: за 124, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Ще ви запозная с Доклада на Комисията по бюджет и финанси относно второто четене на Законопроект за бюджета на НЗОК за 2010 г., № 902-01-36, внесен от Министерския съвет на 28 октомври 2009 г., приет на първо четене на 18 ноември 2009 г.
„Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте наименованието на закона по вносител, подкрепено от комисията.
Гласували 115 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 2.
Наименованието се приема.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 1 има предложение на народните представители Ваньо Шарков и Цветан Костов, което комисията не подкрепя.
Предложение от народния представител Нигяр Джафер и народния представител Хасан Адемов, което комисията не подкрепя.
Предложение от народния представител Евгений Желев и народния представител Янаки Стоилов, което комисията не подкрепя.
Комисията подкрепя предложението от народния представител Джема Грозданова.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на чл. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Откривам дебатите по чл. 1.
Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение?
Доктор Желев, заповядайте.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа! Добро утро! Надявам се, че сме отпочинали и можем днес да продължим сериозните дебати, защото става въпрос за сериозни работи, въпреки че държавният бюджет, консолидираният, вчера беше приет и днешните дебати ще вървят само за пред нас и пред обществото.
Длъжен съм все пак да кажа, че този бюджет, който предлагате за НЗОК, е доста рестриктивен и според мен крие много опасности. Само преди 1-2 дни беше представена една сериозна Кръгла маса, според мен, със сериозни политически намерения за промяна, което е добре. Оттук нататък обаче стои въпросът как тя ще стане. Знаете, че опасностите, според мен, а това е и така, са в детайлите, в начина на изпълнение, във времето, в разположението на всички онези неща, които предстоят оттук нататък.
Мисля, че с орязването на бюджета на Касата и поставянето на болничния сектор в почти много затруднено положение за работа, самата реформа или промяна, за да не използваме тази изтъркана дума, би се случила по-трудно. Развитието на тезата за реформа, а после пари, според мене не е действаща. Аз защитавам отпреди тезата, още когато бях министър, че реформата се прави с пари.
Защо? Защото това, което предстои да направите, ще постави много въпроси за достъпа и естествено за качеството на услугата. Това без пари няма да стане. Преди да прехвърлим или пренасочим потоците на евентуалните пациенти, трябва да им се осигури достатъчност по места, където живеят. Първичната помощ не изпълни задълженията си или това, което й беше вменено да направи. За съжаление това трябва да го признаем.
Спешната помощ е добре оборудвана вече, но има още много да се направи, защото тя е връзката между първичната помощ и болничната помощ. С една тежка промяна в болничния сектор, каквато се предвижда, при един неустановен поток на пациентите, при един изключително рестриктивен бюджет специално за болничната помощ, мисля, че нещата трудно биха се случили. Експерименти на гърба и за сметка на здравето на хората според мен много внимателно трябва да се правят.
Затова ние с колегата Янаки Стоилов предлагаме промяна в някои от параметрите на бюджета, а именно увеличение с 225 млн. сумата за здравноосигурителни плащания за болничната помощ; 120 хил. лв. увеличение на оперативния резерв на Касата, защото практически с тези пари могат да се покриват и трябва да се покриват болнични разходи; предлагаме предвидените 9 млн. за зъботехническа помощ да минат към денталната помощ, защото така се разбрахме, поне такива бяха мненията на цялата комисия предварително, пък и няма смисъл да правиш нещо, с което няма да задоволиш огромните нужди, само ще харчим пари, според нас; увеличение с 800 хил. лв. за изследване в специализираната помощ.
Така че, дами и господа, въпросът е откъде ще дойдат тези пари. Ние предлагаме да бъде намалена общата сума на резерва на Касата и да останат 480 хил. лв. - един добър, сериозен резерв според нас, който би позволил, дори и намален, функционирането на Касата като цяло.
Мисля, че трябва да бъдем доста по-внимателни. Това е един от начините да подсигурим, да подплатим реформата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Реплики има ли? Няма.
За изказване думата има господин Адемов. Заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря, госпожо председател!
Уважаеми госпожи и господа народни представители, бюджетът на Националната здравноосигурителна каса е единственият от трите бюджета – от държавния бюджет и бюджета на Държавното обществено осигуряване, който се приема с излишък. Забележете, с излишък от близо 830 млн. лв.! Знам, че веднага може да ме репликирате и да кажете, че и предните бюджети са били с излишък, но за мен това е порочна практика и трябва най-после да дойде време, когато тази практика да бъде прекратена.
Осигурителният риск здраве е краткосрочен осигурителен риск. Парите, които се събират от българските данъкоплатци, от българските граждани, са пари, които трябва да бъдат използвани, когато има нужда от тези пари. Това не е дългосрочен осигурителен риск като останалите от класификацията на Международната организация на труда. Това не е пенсионно осигуряване, за да се спестяват някъде тези пари. Те трябва да бъдат използвани в рамките на годината, през която са събирани. Затова нашето предложение е 580 млн. лв. от тези пари да бъдат използвани в рамките на тази календарна година за здравноосигурителни плащания.
Това, което предлагаме, е да увеличим парите за първична извънболнична медицинска помощ, парите за общопрактикуващите лекари. Следващото важно предложение е да бъдат увеличени средствата за специализираната извънболнична помощ. При положение, че драстично се намалява финансовият ресурс за болнична помощ, това означава, че главната тежест трябва да се прехвърли върху извънболничната помощ, върху специалистите. Те са тези, които трябва да предотвратят болните български граждани да влизат в болничните заведения, защото основната идея на реформата е да се намалят хоспитализациите. За да се случи това обаче, трябва при всички положения да има гарантиран финансов ресурс за извънболнична специализирана медицинска помощ.
Това, което се предлага в бюджета по проекта на вносителите, е тези пари да се намалят с близо 1 млн. лв., което означава над 50 хиляди талона. Над 50 хиляди български граждани няма да могат да се лекуват в рамките на специализираната медицинска помощ. Затова ние предлагаме тези пари да бъдат увеличени.
Освен това предлагаме да бъде увеличен оперативният резерв, защото в досега действащия текст на Закона за здравното осигуряване е казано, че 10% от приходите и трансферите задължително отиват в така наречения оперативен резерв, който може да бъде използван с решение на управителния съвет. Това е една гъвкава система, гъвкава възможност, за да може в края на годината, както показва досегашната практика, да могат да се прехвърлят пари предимно за болнична помощ, защото недостигът там е изключително голям. Ние предлагаме да се запазят тези 10% за така наречения оперативен резерв.
Освен това предлагаме пари за така наречената зъботехническа помощ. Аз знам, че тези пари, които са предвидени – 9 млн. лв., на всичко отгоре извадени от стоматологичната помощ, са пари крайно недостатъчни, от една страна, а от друга страна, ощетяват и без това минималния бюджет на стоматологичната помощ. По информация на колегите зъботехници необходимите средства, за да бъде решен този проблем, са някъде около 200 млн. лв. Очевидно е, че това няма как да се случи в рамките на един бюджет, но още по-ясно е, че трябва да се направят първите стъпки и затова ние предлагаме 50 млн. лв. от тези пари, за които говорих, за зъботехническа помощ.
На следващо място предлагаме да се увеличат средствата за домашно лечение. Защо предлагаме да се увеличат средствата за домашно лечение? Защото, ако погледнем отчета към края на 2009 г. и това, което се предвижда в проектобюджета за следващата година, и като имаме предвид факта, че позитивният списък включва все по-нови и нови необходими за българските граждани лекарства, стигаме до извода, че този заложен финансов ресурс няма да бъде достатъчен.
Завършвам с това, госпожо председател, и ние предлагаме в разходната част на чл. 1 да се увеличат средствата за здравноосигурителни плащания с 580 млн. лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Адемов.
Има ли желаещи за реплики?
Заповядайте, госпожо Грозданова.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
Доктор Адемов много добре знае, че 50 млн. лв. за зъботехническа помощ не могат да се отпуснат, защото ако се отпуснат 50 млн. лв. само за лабораториите в сегашния пакет, който включва хирургична и терапевтична дейност, ние трябва да включим повече от 50 млн. лв., за да има кой да плаща на зъболекарите. В условия на криза това нещо не може да се случи. На нас, на специалистите, ни е изключително ясно, че хората имат нужда от протезиране, но не можем да си позволим в момента да развием ясен и строен пакет, който не създава социално напрежение, за да направим нещо, което не обслужва всички нуждаещи се хора, които са около 2,5 милиона човека. Тези 9 млн. лв., които са отпуснати в момента, стигат за 45 хил. души, а ние нямаме механизъм и критерии, по които да разберем на кого да се предостави тази услуга. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на госпожа Грозданова.
Желаещи за втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо Грозданова, за репликата.
Тази дискусия я проведохме в Комисията по здравеопазването. Ясно е, че тези пари са недостатъчни, но с този аргумент, който изтъквате Вие, ние никога няма да тръгнем към решаването на този проблем. Нашето предложение е не да се отнемат парите от стоматологичната помощ, такова предложение нямаме. Там имаме предложение да бъдат увеличени тези пари. Нашето предложение е да стартираме с някакъв финансов ресурс, като предлагаме не 9 млн. лв., а 50 млн. лв., ако сте забелязали предложението, което правим, за да можем да се опитаме да стартираме с решаването на този проблем.
От гледна точка на това, което казвате: за критериите, по които трябва да се изразходват тези средства, повярвайте ми, в Зъболекарския съюз има достатъчно компетентни хора, които могат да изготвят и методика, и критерии как да се изразходват тези средства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря. Има ли други народни представители, желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, господин министър, господа народни представители!
Ясно е, че няма да приемете предложението, което сме направили с колегата Желев, независимо че то е обосновано както по отношение на приходите, така и на разходите, за които се предлагат тези допълнителни средства.
Ние предлагаме допълнително около 450 млн. лв. за бюджета на Здравната каса – средства, които да не отидат изцяло за увеличаване на фискалния резерв от парите, събирани за здравни вноски. Тези средства в най-голямата си част са необходими за увеличаване на разходите за болнична помощ с допълнителни 225 млн. лв. за дентална помощ, за увеличаване на оперативния резерв на Здравната каса около два пъти и с покриване на нормативно определени разходи, които вие вчера не приехте. Това са средствата, които по Закона за здравното осигуряване трябва да бъдат доплащани от държавата за таксите, които се дължат на лекарите от доболничната помощ.
Това са основните предложения. Те вече бяха съобщени, но вие не само не приемате нашето предложение, но приемате един бюджет, който е фиктивен. Това е един бюджет на нереализираните обещания, защото беше обявено и то мисля с участието на здравния министър, на финансовия министър, на лидери на присъдружната Синя коалиция, че в бюджета за здравеопазване ще бъдат предвидени допълнително около 400 млн. лв. Тези пари отсъстват от този бюджет и той остава изцяло в рамките на това, което е предложено за първо четене. Пита се: как тези пари ще бъдат вадени или една част от тях, ако те все пак бъдат осигурени?
Хипотезите са две. Едната е, че такива пари няма да има. Втората е, че е възможно завишение на разходите за здравеопазване, но след извършване на допълнителни действия, които засега остават доста неясни. Вероятно разчита се, че в процеса на ликвидация или преструктуриране на част от болниците и други лечебни заведения ще бъдат увеличени разполагаемите средства, които ще бъдат преразпределяни към останалите лечебни заведения, междупрочем в един процес, в който продължава стремежът да се откриват нови лечебни заведения, а се издига лозунгът за закриване на съществуващи и то в едни и същи населени места и общини, които трябва да осигуряват здравните услуги на населението.
Следващата година ще бъде съпроводена и с още един удар върху българските граждани в областта на здравеопазването – това, че то ще стане по-скъпо и по-недостъпно. Това е част от стратегията за неговото по-нататъшно реформиране – забележете, да се събират допълнителни здравни вноски в 2-процентни пункта, спрямо сегашната, и то изцяло за сметка на работещите, които, забележете, трябва да отидат, за да финансират мощните амбиции на няколко частни здравноосигурителни каси. Мисля, че отиването към такива решения не може да бъде по никакъв начин дело на самия парламент, докато българските граждани не се произнесат по този въпрос. Опитът от техните джобове да бъдат вземани допълнително средства, които от работещите да отидат в бюджета на тези здравни фондове. И, забележете, когато бъде преценена общата сума на тези средства, когато се преценят техните административни разходи, техните по-нататъшни печалби, системата за контрол от държавата ще се окаже, че ефективно за здравеопазване едва ли ще отидат повече от 100-тина милиона лева. Е, необходимо ли е за такъв финансов ефект такава организация, която при всичко това не дава отговор на въпроса каква част от здравната помощ ще бъде за сметка на сега предоставените от Националната здравноосигурителна каса услуги – дали тези фондове ще надграждат медицинската помощ, или те ще се конкурират за основния пакет, който, ако сега приемем, че е 100 единици, макар че той не е изцяло финансов осигурен, дали ще падне на 80, на 70 и какъв ще е процентът на това дофинансиране.
Смятам, че всички тези действия, на които имаше привърженици в миналия парламент и управление не успяха да бъдат прокарани и това поне трябва да бъде отбелязано като известна заслуга на управлението. Така че то не успя да реформира здравната система, но и не допусна да бъдат нанесени непоправими, още по-тежки удари от тези, които тя изпитва в продължение на години.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Времето изтече!
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тъй като времето изтече ви призовавам да се събудите и да погледнете сериозно на проблемите на здравеопазването. (Реплики от ГЕРБ.) Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Има ли реплики? Няма.
Има ли други народни представители, които желаят да се изкажат по обсъждания текст? Няма.
Закривам дебата, преминаваме към режим на гласуване.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо председател, предлагам да подложите на гласуване предложението на народните представители Ваньо Шарков и Цветан Костов, което комисията не подкрепя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте.
Гласували 134 народни представители: за 39, против 64, въздържали се 31.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Нигяр Джафер и Хасан Адемов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 131 народни представители: за 30, против 93, въздържали се 8.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на народните представители Евгений Желев и Янаки Стоилов, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 131 народни представители: за 30, против 95, въздържали се 6.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предложението на народния представител Джема Грозданова и предлага следната редакция за чл. 1:
„Чл. 1. (1) Приема бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г. по приходите и трансферите на обща сума 2 млрд. 519 млн. 211 хил. лв., както следва:” (Таблицата по ал. 1)
(2) Приема бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г. по разходите и трансферите на обща сума 1 млрд. 689 млн. 432 хил. лв., както следва:” (Таблицата по ал. 2)
(3) Приема излишък по бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г. на обща сума 829 млн. 779 хил. лв.
(4) Народното събрание по предложение на Министерския съвет може да утвърди допълнителни бюджетни кредити, с които Управителният съвет на Националната здравноосигурителна каса да увеличи цените на видовете медицинска помощ по ал. 2, редове 1.5, 1.5.1, 1.5.2, 1.5.3, 1.5.4, 1.5.5 и 1.5.6, считано от 1 юли 2010 г. за сметка на намаление на положителното салдо по ал. 2.
(5) При неизпълнение на приходите по ал. 1 плащанията от бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г. се извършват за сметка на изменение на средствата по сметки.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване чл. 1, в едно с петте му алинеи и таблиците, съгласно предложението на комисията.
Гласували 126 народни представители: за 95, против 29, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме текста на чл. 2.
Гласували 110 народни представители: за 96, против 9, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 3 са постъпили предложения от народните представители Ваньо Шарков и Цветан Костов.
Комисията не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от народния представител Нигяр Джафер и от народния представител Хасан Адемов.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Заповядайте.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Нашето предложение за отпадане на чл. 3, ал. 1 и 2, е продиктувано от това да не направим здравната система още по-недружелюбна към пациента.
За какво става въпрос? Лимитите и регулацията, разбира се, са нещо добро, когато следим нещата да се случват по-достъпно, по-качествено. Ясно е, че не може без регулация и без лимити, когато трябва да вкараме в определени финансови рамки предлагането на дадена услуга.
Кое е порочното обаче? Когато тези пари за доболнична помощ, за медико-диагностична дейност са още по-малко, отколкото са били през предходната година. Ето защо предлагаме при този квазипазар, какъвто е здравеопазването, да не се предприемат крайни мерки за лимитиране.
В тази връзка сме направили и други предложения за отпадане на текстове, които ограничават достъпа на българските граждани до здравна помощ и здравно обслужване. С текстовете и с гласуваните преди малко финансови ресурси в доболничната помощ ще има 50 хил. направления по-малко. Това означава, че сега, когато пациентът попита своя лекуващ лекар има ли направление и може ли да отиде при специалист, този лекуващ лекар ще отговори 50 хил. пъти допълнително в повече, че няма направление, което ще създаде напрежение в системата.
Това е така, защото с 800 хил. лв. са намалени средствата за специализирана доболнична помощ, защото намалението за медико-диагностичните дейности и тяхното лимитиране ще продължи да ограничава достъпа на възрастни и деца както до профилактика, така и до по-съвременните иновативни лечебни и диагностични методи. Целта е да се откриват заболяванията в ранен стадий, да се лекуват в по-ранен стадий и да може да се отбремени болничната система, защото навсякъде в света най-скъпото лечение е болничното. Доколкото разбирам, това е цел на управляващите в предлаганата реформа, така че ако наистина желаете тя да се случи, трябва да намери отражение в средствата за доболнична помощ, но за съжаление няма такова отражение. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Джафер.
Реплики?
Заповядайте.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Вземам думата, за да направя реплика по отношение направленията за специалистите. Те наистина са намалени с 50 хил., но при наличието на 4300 джипита в България, това прави средномесечно по едно направление по-малко за джипи. Хората, които ежедневно практикуват, много добре знаят, че един преглед не е от никакво съществено значение по отношение качеството и достъпа до специализирана помощ.
Има убедителни данни от статистиката на Националната здравноосигурителна каса, която забелязва тревожна тенденция, запазваща се от години, че в края на всяко тримесечие рязко се покачва броят на направленията от семейните лекари към специалистите за извънболнична медицинска помощ и се създава усещането, че има някаква предварително планирана дейност между фамилния лекар и специалистите за извънболнична медицинска помощ.
Смятам, че има достатъчно регулаторни механизми в бюджета на Националната здравноосигурителна каса, които могат да компенсират всяко тримесечие необходимостта от допълнителни изследвания за специалистите, за направление за специалистите от извънболничната медицинска помощ, така че не виждам никакъв сериозен и съществен проблем в това отношение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Втора реплика, заповядайте.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, господин министър, уважаеми колеги! Искам да уточня, че лимитите в изпълнението на договорите за извънболнична медицинска помощ по отношение на специалисти и изследвания не са наше откритие. То е съществувало и досега и няма как в рамките на кризисен бюджет да бъде променено и да се премахнат лимитите, защото те гарантират изпълнението на бюджета и не поставят риск в един момент да се изчерпят средствата и да няма възможност да се реализира истински достъп до такива услуги за гражданите.
Освен това достъпът на децата до 14 години е свободен, няма никакво ограничение за тях. Ние не сме променили това, така че не бива да се спекулира с него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Дариткова.
Трета реплика? Няма желаещи.
За дуплика, заповядайте, госпожо Джафер.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми д-р Цеков, обяснете на пациента, дошъл при Вас, че не е важно да бъде на преглед, когато се налага и джипито прецени, да отиде на преглед при специалист, при невролог, кардиолог, при друг специалист. Обяснете му, че един преглед не е важен: точно това заявихте преди малко от трибуната.
Що се отнася до репликата на д-р Дариткова, да, лимитите не са ваше откритие, но нали няма да продължавате порочни практики? Лошото в случая е, че лимитите остават, а парите намаляват, което означава, че затягането, рестрикцията, ограничението ще се отрази изключително сериозно върху българския пациент. То ще демотивира и българските лекари и следователно ще даде отражение върху системата – за това ставаше въпрос. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
Заповядайте, д-р Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, госпожи и господа народни представители! Член 3 се отнася за така наречените регулативни стандарти. Преведено на по-разбираем език, означава талони за прегледи при специалисти и в клинична лаборатория. Това е текстът, който винаги е предизвиквал сериозна дискусия, текстът, който е бил и на вниманието на омбудсмана на Републиката, защото той сезира Конституционния съд по този текст. Това е проблем, с който се е занимавал и Върховният административен съд. Тоест дискусията не е случайна и, д-р Дариткова, няма никакви спекулации, защото числата, за които говорим, са изчислени с електронно устройство. 800 хиляди лева по-малко в бюджета за специалисти, разделени на 14,50 лв., дават точно 50 хил., малко повече от 50 хил., тоест ще има 50 хил. талона по-малко.
Знаете какъв е проблемът в България по отношение достъпа до специализирана помощ: до десето или до 15-о число талоните свършват. Това е истинският проблем. Обаче това е едната страна на въпроса.
Другата страна според мен е малко по-важна. Винаги – и по време на предишното правителство, и сега – съм оспорвал това и винаги, когато имам възможност, ще продължавам да оспорвам, защото според мен става дума за класическа липса на достъп до специализирана медицинска помощ. Какво имам предвид?
Очевидно при този бюджет малкото средства, които има, трябва да бъдат изразходвани по най-добрия начин. Много е ясно, че трябва да бъде спряна практиката на свободно движение не на стоки, хора и капитали, какъвто е европейският принцип, а на свободно движение на талони и ЕГН-та. Това е порочната практика, която трябва да бъде отстранена, уважаеми дами и господа, защото ако тази практика на свободно движение на талони бъде ликвидирана, това означава, че повече български граждани ще имат право на достъп до специализирана медицинска помощ. Вероятно това трябва да стане с контролните механизми и структурите на Националната здравноосигурителна каса.
Защо предлагаме да отпадне този текст? Според нас той ограничава достъпа на българските граждани до специализирана медицинска помощ, защото 800 хил. български граждани се водят на диспансерен отчет. Те трябва да бъдат прегледани по съответния начин. При положение, че финансовият ресурс е редуциран в сравнение с миналата година, това на практика означава, че те няма да могат да бъдат прегледани от специалисти, което от своя страна означава, че нелекувани или недоизлекувани от специалистите, ще ползват по-скъпата болнична помощ, за която, забележете, отделяме и по-малко пари. Този дискомфорт искаме да ликвидираме. Вие не приехте предложението ни да бъдат увеличени парите за специализирана болнична помощ, те са по-малко, затова предлагаме тези регулативни стандарти, тези лимити да отпаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Реплики?
Заповядайте, д-р Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, господин министър! Понеже идвам от практиката и на всяко тримесечие се занимавам с регулативни стандарти, искам да обясня, че те водят до възможност на лекаря да менажира практиката.
Самият Вие, д-р Адемов, посочихте къде са погрешните практики в условията на работа на общопрактикуващите лекари – да не се превръщат те в писачи на направления, а да бъдат наистина отговорни лекари по отношение на здравето на своите пациенти. Донякъде този регулативен стандарт им дава възможност да покажат отговорно отношение към задълженията си.
Припомням ви, че преди 9-10 години ние създадохме реформата, като избрахме модела, в който общопрактикуващият лекар е пазач на вратата. (Реплика от народния представител Хасан Адемов.) Да, точно във връзка с това той да прецизира необходимостта от определени назначения, като консултации със специалисти и изследвания.
Освен това, диспансерно болните се наблюдават по определена програма, утвърдена от министъра на здравеопазването и техният достъп до специалисти е свободен – тези, които се диспансеризират при специалистите. Така че и в този смисъл няма определени ограничения.
Да, наистина има наредба за диспансеризация, която касае и общопрактикуващите лекари, но пък там също е регламентиран броят на консултациите и тези направления са предвидени.
Уверявам ви, че всеки добре работещ общопрактикуващ лекар се справя с направленията, които му се полагат. Още повече, че има региони в страната, които не използват рационално направленията. Аз самата съм от такъв регион.
Достъпът на пациенти в малките населени места е труден заради липсата на възможност да пътуват до специалисти. Именно върху това трябва да се концентрираме. Освен това, в рамките на всяка Здравноосигурителна каса съществува възможност за преразпределение на тези направления от неизползвалите ги лекари към тези, които потребяват малко повече направления. Съществуват механизми, които не заплашват възможностите на българските граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Втора реплика? Не виждам.
За дуплика – д-р Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин министър, колеги! Доктор Дариткова, това, което казахте, разбира се че е така. Аз Ви благодаря за коректната реплика.
От това, което казвате, разбирам, че няма никакъв проблем в извънболничната помощ. Ако това е така, аз ще Ви моля това да го кажете на Вашите избиратели, на българските граждани, защото от тази система на извънболничната помощ недоволните в България са много. Това не е проблем от днес. Знам, че ще ми кажете, че това е проблем от много години. Това е точно така, но за да решим този проблем, не бива с ограничаване, с лимитиране да тръгваме към неговото решаване.
Няма как да ми кажете, че с по-малко пари ще има по-добър достъп! Вие самата казахте, че няма достъп по други причини – транспортни, финансови и т.н. На всичко отгоре ние им поставяме още едно препятствие – лимитираме талоните. Вие много добре знаете, че към 10-то – 15-то число талоните свършват и пациентите започват да търсят, включително и народни представители, колега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Други народни представители желаят ли да се включат в дискусията?
Доктор Костов, заповядайте.
ЦВЕТАН КОСТОВ (СК): Уважаема госпожо председател, господин министър, уважаеми колеги! В проектобюджета, в чл. 3, ал. 1 е записано: Националната здравноосигурителна каса определя броя на назначаваните специализирани медицински дейности в съответствие с чл. 1, ал. 2, ред 1.5.2.
Ние предлагаме в тази т. 1 думата „броя” да се замени с „прогнозния брой”. Това не е просто редакционна корекция, а опит с включване на това определение да се потърси оптималният за нуждите на населението брой медицински специализирани дейности.
Аз искам да изразя своето учудване от представители на управляващите до вчера, по време на чийто мандат лимитирането на медицински дейности беше драстично.
В ал. 2 след думата „каса” предлагаме да се добави „съгласувано с Управителния съвет на Българския лекарски съюз”.
След като три години отношенията между Националната здравноосигурителна каса и изпълнителите на медицинска помощ се определяха с решение на Управителния съвет на Касата, смятаме, че е задължително да се върнем към договорното начало. Това да бъде част от пакета мерки, които трябва да се приложат, за да рестартира здравната реформа в България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на д-р Костов.
Реплики? Няма.
Други народни представители?
Министър Нанев, желаете ли да вземете думата?
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Нямах намерение да се изказвам, но като слушам всички теми и въпроси, които се задават от лявата страна на залата, искам да разбера каква е тази заинтересованост, тази грижа, която проявявате, след като допреди няколко месеца аз ви задавах същите въпроси, които вие задавате сега.
Защо не са повече парите?
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Сега имате възможност да го проверите.
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Точно това искаме да направим. (Реплика от народния представител Янаки Стоилов.)
Да, по-малко са и сигурно трябва да обясним защо са по-малко. Знаете ли колко пари заявих аз за функция здравеопазване в началото? Вие казвате, че сте искали 450 милиона. Аз исках за функция здравеопазване, заедно с тези пари, които са за Националната каса и министерството, общо 1 млрд. лв., само че ги няма.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): И Желев ги искаше!
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Да, няма ги и затова мисля, че този бюджет, който е направен, е изключително балансиран. Изключително балансиран, защото по много сигурен начин се осигурява извънболничната медицинска помощ, денталната помощ, медико-диагностичната дейност.
Истинската рестрикция, истинското намаление е в болничната помощ. Там имаме достатъчно възможности и резерви, както сами споменахте. Имаме решение да бъдат включени, но,разбира се, не могат да бъдат включени сега тези 350 млн. лв. При по добра събираемост тези пари ще бъдат включени и ще се включат предимно за болнична помощ. Най-вероятно може би ще покрият и този недостиг за лимити, за който казвате.
Съжалявам, както каза господин Пирински, че се изказвам много често като заместник-финансов министър, но явно стремежът ми е такъв в момента – да балансирам системата като говоря за пари.
Господин Стоилов, не виждам защо се притеснявате от това, че искаме 2% увеличение на здравноосигурителната вноска за 2011 г. Знаете много добре, че България е с една от най ниските здравноосигурителни вноски. Нормално е да вървим в тази посока. Дали тези 2% ще бъдат само тези 2% - за сметка на работодателя, или работодателят ще се включи, или ще бъде на работещия, това е въпрос, който не е решен все още. Истинската цел тук е да бъде увеличена здравноосигурителната вноска, за да има повече приходи в системата.
Колкото до здравноосигурителния модел мисля, че това беше едно предложение за обсъждане на двустълбов модел, в което да се включим всички заедно. Това не е решено. Това е едно предложение, което да обсъдим заедно с вас. Ако искате да бъдете истински конструктивни – дайте предложения. Може би ще дадете други предложения – за двустълбов модел, или да минем към директно бюджетиране на системата, както решите, но това ще бъде решено в диалог.
Мисля, че няма защо да има голяма тревога по отношение на бюджета за Националната здравноосигурителна каса за 2010 г. Излишно е да политизираме нещата.
Няма смисъл да се връщам към всички тези дебати, които съм имал с вас, както и към отговорите, които съм получавал от вас и да ви припомням защо се е случило, как се е случило, защо тези трансфери от републиканския бюджет не са се привеждали. Този патент не е измислен сега. Този патент се практикуваше много усърдно. Тези виртуални средства, които оставаха в резерва се трупаха все повече и повече. Сега това е едно продължение в условия на криза, което няма как по друг начин да се случи.
Аз мисля, че този бюджет е сравнително добре балансиран и няма място за сериозни притеснения, още повече, че имаме възможности в течение на годината да се допълват тези средства. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър Нанев.
Има ли други желаещи народни представители да вземат думата или да считам, че липсата на заявени желания за изказване означава приключване на дебата? Да.
Преминаваме към гласуване.
Гласуваме предложението на народните представители Ваньо Шарков и Цветан Костов, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 115 народни представители: за 34, против 44, въздържали се 37.
Предложението не е прието.
Да гласуваме предложението на народните представители Нигяр Джафер и Хасан Адемов чл. 3 да отпадне, което предложение не се подкрепя от комисията.
Гласували 115 народни представители: за 23, против 86, въздържали се 6.
Предложението не е прието.
И следва да гласуваме предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за чл. 3.
Гласуваме чл. 3 по предложение на комисията.
Гласували 109 народни представители: за 80, против 24, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 4 са постъпили предложения от народните представители Ваньо Шарков и Цветан Костов, което комисията не подкрепя.
Има предложение от народните представители Нигяр Джафер и Хасан Адемов, което комисията не подкрепя.
Има и предложение от народните представители Евгений Желев и Янаки Стоилов.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Откривам дебата по чл. 4.
Доктор Адемов, заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, госпожи и господа народни представители, ние предлагаме текстът за делегираните бюджети да отпадне. Какво означава това?
Това е един текст, който предварително определя коя районна здравноосигурителна каса, кое лечебно заведение с колко финансов ресурс да разполага съответно за тримесечие и в края на годината. Това е така нареченото административно бюджетиране с финансиране на структури, тоест всяка една структура, затова, че е разкрита като лечебно заведение, получава определено финансиране на базата на тези стандарти, за които говорихме преди малко.
Затова ние предлагаме този текст да отпадне още повече, че тази практика, която се наложи през годините, показа известни несъвършенства. Затова нашето предложение е тази година да намерим куража и самочувствието да предложим отпадането на този текст.
Административното регулиране на цени и обеми, административното бюджетиране означава връщане към една практика, от която уж на практика се отказахме. Става въпрос за финансиране на структури. Нали пациентът е този, който носи след себе си финансовия ресурс? Нали пациентът е този, който е носител на тези 117 лв., които като разделим общия бюджет на здравеопазването на всички български граждани се получава в рамките на една календарна година? Ако ние искаме да не ограничаваме достъпа на българските граждани до болниците, ако ние искаме в лечебните заведения при изчерпване на финансовия ресурс да няма листи на чакащите, ако ние искаме да няма здравен туризъм и българските пациенти, отивайки в една болница при положение, че тя е изчерпала финансовият ресурс да отидат в друго лечебно заведение, трябва да се съгласим с нашето предложение, което предложение е за отпадане на чл. 4, който касае делегираните бюджети.
Уважаеми колеги, аз ви призовавам да подкрепите това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на д-р Адемов.
Има ли реплики?
Заповядайте, д-р Цеков.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги!
Господин Адемов, да, наистина, финансовото рамкиране на едно лечебно заведение не е най добрият начин да се води финансирането, но през годините са натрупани, пак казвам, доста порочни практики, и когато има свободен достъп на пациента, неограничен на практика, лечебните заведения се изкушават да приемат и случаи, които пациентите съвсем спокойно могат да бъдат лекувани в извънболничната помощ.
Консервативният подход по отношение бюджета в болничното здравеопазване е наложен именно с това разбиране, че ние трябва да прецизираме приема в лечебните заведения именно на тези болни, които се нуждаят и няма друг изход, освен болнично лечение.
С предприетите структурни промени, които ще започнат да действат от 1 януари следващата година, по критериите, които са заложени от Министерството на здравеопазването, се предвижда от болничната система да отпаднат лечебни заведения, които не могат да осигурят необходимото качество за болнично лечение. Това само по себе си ще доведе до освобождаване на ресурс, който ще бъде насочен именно към тези лечебни заведения, които могат да окажат необходимата качествена, достатъчна и в същото време достъпна медицинска помощ. Наистина трябва да има ред при изразходването на средствата за болнична помощ и тези лечебни заведения, които извършват необходимото качествено болнично лечение, да получат достатъчно средства, за да могат да окажат помощ на нуждаещите се.
Ние сме убедени, че това рамкиране, ако мога така да се изразя, на бюджета за следващата година е само една кратка прелюдия към това, което ще се случи от 2011 г. Тоест отпадане на ограниченията не само в болничната помощ, но и по отношение на така наречените лимити в извънболничната помощ за медицински направления и медико-диагностични направления. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Втора реплика? Няма.
Дуплика – д-р Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Благодаря Ви, д-р Цеков, за коректната реплика, но искам да Ви кажа нещо, което приехме преди малко.
Вие приехте в чл. 3 Управителният съвет на Националната здравноосигурителна каса да прави политика – нещо, което оспорвахте. Колегите от Синята коалиция съвсем коректно ви предложиха при изработването на тази методика да участва и Българският лекарски съюз. Вие отказахте и отхвърлихте това предложение.
На следващо място, вие твърдите, че с този финансов ресурс и с мерките, които предприемате от 1 януари, които аз не съм виждал, не съм ги прочел някъде, има ги само като теоретичен модел, достъпът до болнична помощ ще бъде гарантиран, ще бъде гарантирано преразпределението на финансовия ресурс. Какво означава това? Ще бъде отнет финансов ресурс от едни региони, ама българските граждани плащат едни и същи здравни вноски според техните доходи. Те са равнопоставени от гледна точка на правото им на достъп до болнична помощ. Как така с административни методи ще направите така, че да прехвърляте финансови потоци от едни болници към други болници? Това е един от най-опасните текстове и за него ще стане въпрос малко по-нататък в този законопроект.
Уважаеми колеги, много ви моля с такива административни решения, с такива модели, с които ни запознавате, да не противопоставите малките на големите болници, защото това е един от най-важните конфликти в Закона за държавния бюджет, в Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Противопоставянето на малките на големите болници, противопоставянето на малките на големите региони чрез административно прехвърляне на финансов ресурс е най-недалновидното нещо, което може да си позволи едно правителство. Аз ви приканвам, докато не сте приели всички тези мерки, да ги преосмислите още веднъж, да чуете какво ще ви каже Националното сдружение на общините, да чуете какво ще ви каже Българският лекарски съюз, за да можете да вземете най-адекватните и правилни решения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Други народни представители?
Господин Стоилов, заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, господин министър, господа народни представители! Ако забелязвате, нашето предложение е компромисен вариант между идеята въобще да отпадне опитът за регулиране на системата чрез лимити и предварително задаване на рамките на бюджетите и това, което се предлага в правителствения законопроект - тази система да бъде подчинена на правила, по които тя няма как да функционира.
Надявам се добре правите разлика между делегирането на бюджети в училищата, където има предварително определен брой ученици и размерът на тяхната издръжка, и само вероятният брой болни, които могат да се нуждаят от лечение в дадена болница или от други изпълнители на медицинска помощ. Буквалното пренасяне на тези модели на финансиране повдига други въпроси за общия модел, по който се финансира системата на здравеопазването. Затова ние предлагаме Националната здравноосигурителна каса да определя по отношение на районните здравни каси, а те от своя страна по отношение на изпълнителите на болнична помощ, ориентировъчна стойност на бюджетите, за да могат те да бъдат все пак насока за действие от изпълнителите, но да не препятстват необходимостта от предоставяне на медицински услуги, когато това е обосновано, когато отговаря на изискванията. И другото е, да се определи, че това трябва да бъде направено по месеци, в съответствие с разходите за тази година. Тъй като в предишния текст вече не приехте средствата да бъдат поне на нивото на 2009 г., тук също ще отклоните това предложение.
Все пак трябва да отбележа казаното от министър Нанев, неговата готовност за дискусия и това, че представената стратегия е само повод за обсъждане на сериозните проблеми. Дано това наистина да е така – тя да бъде подложена на много внимателен анализ и първо да бъде направен анализ на здравното състояние на нацията, на проблемите, на структурите, които са задължително необходими, преди да се отиде към промените от финансов характер.
Защо се противопоставям на увеличението на здравната вноска? По три причини:
Първата е, че тези увеличени пари засега не отиват ефективно за здравеопазване, а вероятно в първите години след въвеждането на новото увеличение те отново няма да отиват.
Втората причина е, че държавата не осигурява равностойно лицата, на които тя заплаща, а това е по-големият брой от осигурените лица.
И третата причина е по-нататъшното оттегляне на държавата от поддържане на здравето на нацията.
Всъщност реформата, която започна СДС и която вие задълбочавате, беше първият пробив в принципа: обществени пари се дават за обществени структури. Сега се оказва така, че всеки може да направи лечебно заведение, често с недобре прилагани критерии, и всеки, който е побил червения кръст над една сграда, има право да започне да взема пари от тези, които държавата събира като задължителни данъци и осигуровки. Тези неща трябва да бъдат внимателно преценени, преди да се пристъпи към следващите стъпки.
Тъй като тук е и вашият колега финансов министър, господин здравен министър, казвам, че ние се опитваме да мечтаем реалистично. Затова сме предложили само 450 млн. лв., а не като вас 1 милиард, защото по-важно е не колко пари ще предложиш, а колко ще защитиш в бюджета, които ще отидат до действието на системата.
Това са мотивите на нашето предложение. Надявам се, че все още много от въпросите са открити. Следващата година ще бъде по-тежка за здравните грижи, от които се нуждаят българските граждани, но дано тя да не стане по-тежка и съкрушителна от гледна точка на цялостните перспективи на българското здравеопазване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на Янаки Стоилов.
Реплики? Няма.
Други народни представители желаят ли да участват в дебата по чл. 4? Няма желаещи.
Закривам дебата, преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Ваньо Шарков и Цветан Костов за промени в чл. 4, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 34, против 47, въздържали се 28.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на народните представители Нигяр Джафер и Хасан Адемов – чл. 4 да отпадне.
Това предложение не се подкрепя от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 27, против 68, въздържали се 8.
Предложението не е прието.
Следва предложението на народните представители Евгений Желев и Янаки Стоилов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 114 народни представители: за 28, против 74, въздържали се 12.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 4:
„Чл. 4.(1) В рамките на стойностите по чл. 1, ал. 2, ред 1, т. 5.6:
1. Националната здравноосигурителна каса определя за всяка районна здравноосигурителна каса годишна обща стойност на разходите, разпределена по месеци;
2. районните здравноосигурителни каси определят задължителни стойности на делегирани бюджети за дейностите за болнична медицинска помощ към договорите с изпълнителите.
(2) Изпълнението на дейностите по ал. 1 се контролира по месеци и се коригира на тримесечие.
(3) Делегираните стойности по ал. 1, т. 2 и тяхното изменение по ал. 2 се утвърждават от Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса.
(4) За определяне на стойностите на делегираните бюджети по ал. 1, т. 2 и тяхното изменение, Управителният съвет на Националната здравноосигурителна каса приема правила.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте чл. 4 в редакцията му съгласно предложението на комисията.
Гласували 110 народни представители: за 84, против 21, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 5 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме чл. 5.
Гласували 97 народни представители: за 92, против 2, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „Заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието на подразделението: „Преходни и заключителни разпоредби”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме предложението на комисията за наименованието – „Преходни и заключителни разпоредби”.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 1 е постъпило предложение на народните представители Ваньо Шарков и Цветан Костов.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи да участват в разискванията? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Ваньо Шарков и Цветан Костов, което комисията не подкрепя.
Гласували 101 народни представители: за 24, против 43, въздържали се 34.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. Преизпълнението на здравноосигурителните приходи по чл. 1, ал. 1, ред 1 се разпределя за здравноосигурителни плащания по ред, определен от Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме предложението на комисията за редакция на § 1.
Гласували 103 народни представители: за 78, против 11, въздържали се 14.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 2 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за параграфа:
„§ 2. Министерството на здравеопазването ежемесечно, до края на текущия месец предоставя трансфер към бюджета на Националната здравноосигурителна каса по чл. 1, ал. 1, ред 5 в размер на поетото през месеца задължение към лечебните заведения за извършената от тях акушерска помощ по чл. 82, ал. 1, т. 2 от Закона за здравето. Дейността се заплаща при условията и по реда на Националния рамков договор за 2010 г., а когато не е сключен Национален рамков договор – при условията и по реда на чл. 55, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване. Средствата се отчитат по чл. 1, ал. 2, ред 1.5.6.1 по бюджета на Националната здравноосигурителна каса.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме редакцията на § 2 съгласно предложението на комисията.
Гласували 101 народни представители: за 94, против 5, въздържали се 2.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 3, 4 и 5 комисията подкрепя текстовете на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване ан блок редакцията на § 3, 4 и 5 съгласно предложението на комисията.
Гласували 104 народни представители: за 93, против 2, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 6 има предложение на народните представители Ваньо Шарков и Цветан Костов, което комисията не подкрепя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуването предложението на народните представители Ваньо Шарков и Цветан Костов, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 19, против 41, въздържали се 41.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 6 съгласно предложението на комисията, подкрепяща текста на вносителя.
Гласували 95 народни представители: за 86, против 3, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Параграфи 7 и 8.
Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 7 и 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме параграфи 7 и 8, моля.
Гласували 103 народни представители: за 92, против 2, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Постъпило е предложение от народните представители Ваньо Шарков и Цветан Костов за създаване на нов § 9.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Желаещи за изказване? Няма.
Гласуваме предложението на народните представители Ваньо Шарков и Цветан Костов за създаване на нов параграф, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 17, против 34, въздържали се 56.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 9 е постъпило предложение от народните представители Ваньо Шарков и Цветан Костов, което комисията не подкрепя.
Постъпило е предложение от народния представител Пламен Цеков, което комисията не подкрепя.
Постъпило е предложение от народните представители Нигяр Джафер и Хасан Адемов, което комисията не подкрепя.
Постъпило е предложение от народните представители Евгений Желев и Янаки Стоилов, което комисията не подкрепя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Народни представители, желаещи да се изкажат по § 9? Заповядайте, д-р Джафер.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, предлагаме този параграф да отпадне със същите аргументи, с които предложихме отпадането на предходния. Защото това е една нова стъпка към административно закриване на болници. Този опит може да бъде представен като желание за повишаване на качеството, имало е много такива опити, обаче има един факт, който никой не може да опровергае – че с предложените тук мерки ще бъдат закрити болници.
Какво показва анализът? Пет процента от населението на болниците, които лекуват хората в отдалечените от столицата и големите градове региони, може да си позволи да отиде и да получи здравна помощ и в друга по-голяма болница. Деветдесет и пет процента от това население, което живее в тези региони, обслужвано от общинските, от районните болници, продължава да се лекува и ще иска да се лекува в тези региони, просто защото няма финансовата възможност да отиде до по-голям град, до по-голяма болница. И по каква логика, уважаеми колеги, вие предлагате тези 95% от населението да отива на по-отдалечени места да се лекува в по-големи болници, а не лекарят да дойде при тези хора?
Проблемът е изключително важен. Той е социален, той е финансов и моля да бъде много добре обмислен.
Предлаганите мерки трябва да намерят своето отражение например в Закона за лечебните заведения, защото ако има капацитет и демографските показатели са такива, че има защо да съществува например вътрешно отделение, неврологично отделение, детско отделение в една общинска болница, трябва да се даде възможност те да съществуват. Вярно е, че проблемът с хирургичните отделения, с АГ-отделенията, отново свързани с капацитета на работната ръка и с демографските проблеми, е малко по-сложен. Но действително здравната карта може да реши тези проблеми, а не текстове, вкарани в Закона за бюджета на Здравната каса по чисто административен път да решават тези проблеми. Те са прекалено важни, за да се позволи това да се случи.
Подкрепяме по принцип идеята част от тези общински болници да се превърнат в болници за долекуване, в хосписи или да се разкрият в тях отделения за продължително лечение. Няма я обаче регламентацията на този етап, вие не предлагате такава, нито финансово изражение, за да се случи това.
Ето защо през 2010 г. ще видим само тревожната тенденция да отпадат услуги, което ще влоши достъпа на българските граждани до здравна помощ. С мерки, които се предлагат под формата на мерки за повишаване на качеството, не може да не си даваме сметка, че може да се влоши достъпът. А и сега български граждани имат прекалено труден достъп до здравната система, поради това че няма достатъчно джипита в даден регион, поради това че няма достатъчно специалисти и те са затруднени дори и в тези редки случаи, когато трябва да получат специализирана извънболнична помощ, да пътуват и да дават финансов ресурс, който е даден на халос. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Реплики? Няма.
За изказване – д-р Адемов, заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, госпожи и господа народни представители, колеги! Това е един от най-сериозните параграфи, които в Законопроекта за бюджета на Касата за следващата година. Забележете, че с бюджетен закон се променя Законът за здравното осигуряване, който е специалният закон. В същия момент сега тече процедура за предложения по същия този Закон за здравното осигуряване, който е внесен от народен представител, от д-р Лъчезар Иванов. Тоест в Закона за бюджета на Касата има предложение за промени в Закона за здравното осигуряване, след като в момента има внесен в Народното събрание и се обсъжда друг Закон за здравното осигуряване. Това е по-малкият проблем. Вероятно колегите от Националната здравноосигурителна каса, имайки предвид, че бюджетната процедура изпреварва приемането на специалния закон, са предложили този текст. Но тук има три неща, които според нас са категорично неприемливи.
Първото нещо е, че се намалява така нареченият оперативен резерв. Досега, откакто съществува Националната здравноосигурителна каса, този оперативен резерв, с който Националната здравноосигурителна каса оперира по принцип в края на годината, за което я обвиняват, че прави политика, винаги беше 10% от приходите, а съвсем скоро стана и 10% от трансферите, които се осъществяват към бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Сега се предлага тези 10% да бъдат намалени на 5%. Аз питам защо? Какво налага това намаление на този оперативен резерв с 50% - от 250 милиона се предлага този резерв да бъде намален на 125 милиона.
На следващо място, предлага се нещо, което е изключително интересно. Колеги, знаете, че има така наречената потребителска такса. Тези, които са работили, и тези, които са имали възможност да се обръщат към общопрактикуващи лекари, специалисти и т.н., знаят за какво точно става въпрос, независимо от това че има една много голяма група граждани, които са освободени от плащането на така наречената потребителска такса. Преди една или две години приехме, че пенсионерите – жените над 60 години и мъжете над 63 години, ще плащат при посещение на лекар 1 лев, като разликата до 2,40, каквато е цената, която се плаща сега, 1% от минималната работна заплата, се доплащаше от министъра на финансите по една специална методика.
Уважаеми колеги, сега това съфинансиране се прекратява. Тоест за сметка на общопрактикуващите лекари и за сметка на специалистите българските граждани се освобождават от така наречената потребителска такса, такса, която има изключително важно значение не само като инструмент за повишаване на дохода на медицинските специалисти, а като един финансов регулатор на системата, като пазач на системата, както преди малко заяви д-р Дариткова. Затова според мен не е основателно премахването на плащането на тази разлика от Министерството на финансите и не става въпрос изобщо за голям финансов ресурс.
На трето място, с промяната в Закона за здравното осигуряване се предлага, забележете, уважаеми колеги, всяко лечебно заведение за болнична помощ да сключва договор с Националната здравноосигурителна каса единствено и само ако има специалисти на постоянен трудов договор. На пръв поглед тази мярка изглежда логична от гледна точка на интереса на пациента. Но тук се поставят няколко въпроса.
Господин министър, без да се замислям, мога да Ви изброя няколко областни болници, в които например няма патолози. Вие знаете какво означава това – не могат да сключат договори по клинични пътеки. Има лечебни заведения, в които няма анестезиолози – да не изброявам всички специалности, които са дефицитни. И когато ги няма тези специалисти, те няма да могат да сключат договор с Националната здравноосигурителна каса.
Какъв е изходът пред една такава малка болница, на която разчитат гражданите от така наречените отдалечени региони, защото всичко, свързано с достъпа, означава и финансов ресурс. Защото, за да можеш да стигнеш до болницата в Кула – не знам дали господин Миков е тук, трябва да пропътуваш известно разстояние, трябва да дадеш известен финансов ресурс. Това означава обаче, че с административен подход в момента финансовият ресурс се насочва от по-малките към по-големите региони, което е неприемливо за вас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Адемов.
Има ли желаещи за реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, д-р Желев.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, господин министър, уважаеми колеги! Предложението ни с господин Янаки Стоилов касае отпадането на т. 2 в този член, който е промяна в Закона за здравното осигуряване – чл. 37, ал. 5, което практически урежда начина на доплащане от страна на държавата, а именно тази разлика между единия лев на пенсионерите и това, което е до установената такса. Ако текстът остане така, както го предлагате, става въпрос за социално облекчение за възрастните граждани, пенсионерите, което беше прието преди няколко години, ще остане изцяло за сметка на общопрактикуващите. Изборът е ваш.
Освен това текстът, с който се създава ал. 10 в чл. 59, според мен е доста революционен. Вярно е, че ценим качеството. Това е правилно. Важно е обаче в какъв период от време и как ще постигнем всичко това. Аз имах възможността – господин министърът го нямаше, да кажа, че политическата воля на управляващите за промяна в системата на здравеопазването е ясна.
Оттук нататък, още веднъж повтарям, въпросът е: как ще го направим? Според мен, струва ми се, че доста, доста избързвате и изведнъж искате да решите всички проблеми в тази много консервативна, много тежка система.
Какво означава този член? Че търсим качество, да има и да се сключи пътека там, където има съответният специалист. Можем ли веднага да го направим? Според мен, не е редно, защото това касае не само малките болници. Това касае огромна част и от частните болници. Те така работят – голяма част. Ще затрудним изключително много достъпа на пациентите и не само, че няма да има качество на болниците, ами забавяме лечението.
Добре беше представен замисълът на тази Кръгла маса, на която присъствахме на 1 декември 2009 г., болничната помощ да се променя по съответни критерии и стандарти на всяко ниво. Нека го направим малко по-бавно, господин министър. Тази година, 2010 г., няма да стане. Няма как да се получи. Нека да се подготвят всички тия неща, аз така мисля, за да може от 2011 г. нещата да си дойдат в оня режим, който на всички ни се иска. Защото веднъж финансово напрежение върху болниците, втори път – административно ограничение. Всичко това ще се отрази върху пациентите. Знаете, че едно неблагополучие, не дай Боже, на един човек да е, отговорността е ваша. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на д-р Желев.
Има ли желаещи за реплики?
Заповядайте, д-р Цеков.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Да, много е хубаво, когато си в опозиция, да казваш, че не трябва да има специалисти на постоянен трудов договор и 8 часа, още повече, когато си го въвел като действаща норма, когато си бил на власт. От две години, д-р Желев, Касата прилага тази мярка за всички болници в България. Болниците отдавна вече са се адаптирали към нея. Сега ние извеждаме в законова разпоредба ... (Реплика от народния представител Хасан Адемов.)
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Да, и бюджет.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Знаеш, че не е вярно.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Вярно е, как да не е вярно? Сто процента. Досега беше в разпоредбите на Рамковия договор, който сключвахме с Националната здравноосигурителна каса. Сега го извеждаме в законова форма точно, ясно и императивно казана. Не въвеждаме нищо ново, а тоест продължаваме вашата практика. Вие знаете, това беше и моето мнение в комисията, че ние не можем да отменим всички неща, които сътворихте през последните осем години. Няма как да ги премахнем отведнъж, без това да застраши съществуването на системата. Следващата година така ще функционира, а от 2011 г. ще ви предложим нови, по-интересни неща. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на д-р Цеков.
Желаете ли дуплика, д-р Желев? Не.
Давам думата на министър Нанев.
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Виждам, че все пак се получава диалог. Има разбиране, д-р Желев го показа и може би, защото е бил точно в тази си позиция като министър, дори съветва да не бързаме толкова много.
Вярно е, системата е консервативна, иска доста прецизни действия, но все пак говорим за качество, говорим за достъп.
Преди малко д-р Сахлим каза, че пациентът не можело да пътува, лекарят трябвало да отиде при него. Да, лекарят ще отиде при него, но болницата как да отиде при пациента? Не е възможно да се поддържа такава структура. Кое е по-скъпо – да пътува пациентът, да се направи някаква навигация? Дори болниците да си осигурят микробуси, с които да превозват пациентите, излиза безкрайно по-евтино, отколкото да поддържаме структура. Вие разбирате ли, това не е болница, това е структура, която трябва да запази някакви работни места и да имитира дейност? Какво качество ще имаме там, какво ще постигнем? Как се лекуват тези хора в момента?
Знаете много добре за какво се използват в момента някои от тези лечебни заведения. Те се използват формално да влизат пациенти, да се водят като лекувани там, да се изписват като здрави, да се отчитат след това пари през Касата, че са изразходвани. Защо са толкова хоспитализациите в крайна сметка? Защо са толкова много – два пъти за девет години? Да не би два пъти повече да боледуваме? Това са огромни, сто процента разлики. Това са проблеми, които знаете много добре.
Само недейте да казвате, че искаме да запазим една болница, защото работни места има на няколко души и кметът трябва да отчете някаква дейност. Не искайте от нас да правим нещо, което вие не посмяхте да направите, а ние се опитваме сега да свършим.
Да, въпросът е: кога и за колко време? Но докога ще чакаме това нещо?
Колкото до потребителската такса, аз мисля, че по принцип не е работа на Финансовото министерство да плаща потребителски такси. Тя има съвсем друг принцип, съвсем друга функция – тя трябва да дисциплинира системата и това е работа на всеки, който е преглеждан в извънболничната помощ, да си плати тази потребителска такса.
Според мен беше ваша грешка, че намалихте тази потребителска такса и я направихте 1,00 лв. за пенсионери и накарахте Финансово министерство да доплаща. Не е работа на Финансовото министерство. Работа е на този, който отива да се прегледа, да има дисциплина, че и той има самоучастие. Това е отговорност. Така че, ако искате нещо да се направи, по-добре да се върне да се плаща от всички тези, които бяха освободени. Защо не го предложите по този начин?
Здравната карта щяла да реши проблемите. Да, здравната карта ще ги реши, но какво представлява тя? Националната здравна карта е сбор от областни здравни карти. Кой определя потребностите на самата област? Нали пак трябва местната власт, нали трябва изпълнителната?!
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Областният съвет по здравеопазване.
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Да и областният съвет по здравеопазване. Точно така!
Това не може да се случи – здравната карта да реши въпроса къде ще има достатъчно болни. Трябва да се приложат критерии за качество. Разберете го това! Ако не се приложат тези критерии за качество нито болница ще имаме, нито ще имаме някакъв регламент в тази система, в която господин Стоилов каза, че вноската е 8%, а тя досега е била 6%, са се изразходвали неефективно като средства. Защо се изразходват неефективно? (Реплика от народния представител Янаки Стоилов.) Защо не е изразходвана? Това стана по ваше време! Вие я вдигнахте на 8%, но не предложихте никаква услуга за тези 2%. Къде отидоха тези пари?
Всъщност целта е съвсем друга. Постоянно има много въпроси. За делегираните бюджети ми е ясно. Къде е тази дисциплина в системата? Двеста и деветдесет милиона лева текущи задължения, може би просрочените задължения вече са станали 59. Затова са тези делегирани бюджети в момента, в условия на криза да дисциплинират системата, за да не може да преразходваш.
Освен всичко друго имаше нереални хоспитализации. Къде е ценообразуването, за което трябва да се случи и което да определи какъв разход да направи една болница? Кое колко струва? Тази безумна стойност на клиничните пътеки, липсата на относителни тегла. Как може едно заболяване да струва на европейски цени, а другото да струва 10-15 пъти по-ниско от европейските цени? Къде е националната ни здравна статистика?
Нали много добре знаете, че от някои заболявания въобще не боледуваме, защото ги няма по клинични пътеки?! Нека да започнем оттам. Не искайте от нас да няма качество. Напротив – това, което предлагаме с тези промени, целта е качество. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър Нанев.
Господин Миков – за изказване.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа! В някои страни след дълги години опити в управлението са стигнали до политически консенсус, че не бива Министерствата на здравеопазването да се управляват от лекари – да ме прощават представителите на тази професия.
Резултатите в българското здравеопазване днес са такива и винаги лекарското съсловие е управлявало системата. Въпреки политическите спорове, водещи в определянето на критериите, господин Нанев, аз този спор съм го имал и с Вашите предшественици от нашата партия.
Вие поставяте въпроса за парите. Какво прави днес пациентът в България? Той плаща за здраве увеличената вноска, както казахте по наше време, когато системата се компенсираше със средства от бюджета, а сега вече не. Тия пари вместо да отиват за здравеопазване, те отиват за някаква си друга цел в подкрепа на фискалния резерв.
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: И по ваше време беше така.
МИХАИЛ МИКОВ: И по наше, ама защо и по ваше? По наше време имаше бюджетни излишъци и сега ви оставихме 600-700 милиона. Вие ще съберете още 600-700 милиона от гражданите, уж като здравни вноски за здравеопазване, само че те де факто ще стоят като данък за постигане на фискални цели. Това е скрито данъчно облагане и нищо здравно няма в тая работа.
Защо трябва да отпадне този текст? Защото към момента не се държи сметка включително за отваряне на европейския пазар на лекарски услуги.
Преди една седмица разговарях с един директор на болница и той ми разправяше как хора, които не са с кой знае какъв опит в дадени специалности, вече си намират място да работят в София, защото софийските специалисти си намират място в Европа. Този процес с влизането на България в Европейския съюз се развива все по-силно, защото и лекарите са хора, и те търсят по-доброто възнаграждение особено, когато са качествени специалисти. Това води до стихиен процес.
Доктор Адемов ви спомена за оголване на специалности, не в общинските болници – вие общинските болници сте ги отписали, а в окръжните болници в по-отдалечените райони. Детски пулмолог във Видин. Тук има народен представител от Видин, да отиде във видинската болница и да пита има ли детски пулмолог. Една детска бронхопневмония ще я натоварят от другия край на България, за да я докарат в София, защото критериите се създават от лобито тук, в София, а лобито гледа финансовите потоци да се насочват там, където ги насочват критериите.
Тук големият въпрос е за възможния баланс между достъпност и качество. Всички искаме да се лекуваме при хабилитирани лица, само че не всеки може да си го позволи и тогава политикът е този, който трябва да каже: „Тук е балансът!”.
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Дайте предложение!
МИХАИЛ МИКОВ: Правя предложение да отпадне този текст, защото механично Вие ще усилите този стихиен процес на преразпределяне на паричните потоци. Пак ви казвам: това че 50-60 болници ще ги закриете или ще създадете условия за тяхното закриване чрез ограничаване на достъпа им до финанси – това е едно на ръка. Ще бъдат ограничени окръжни болници. Аз говоря със старите понятия – окръжни болници. Поради закриването на общинските болници, натискът от пациенти ще се изсипе върху окръжните болници. Част от тях нямат капацитет да го поемат поради липса на специалности.
Вие говорите, че сте заделили средства. Само че в момента няма никаква организация в Министерството на здравеопазването – за предислоциране на спешната помощ, за укрепване на ДКЦ-тата, там където ще се закрият общинските болници. Кметовете идват при мен да ме питат какво да правят, защото не могат да намерят достъп до компетентно указание от Министерството на здравеопазването. Вие вдигате ръцете и казвате: „Да се оправят – те са общински.”
Да, но гражданинът не е нито общински, нито държавен – гражданинът е пациент, данъкоплатец и съвестно си плаща здравната вноска. Мога много да ви разкажа по този въпрос, но в момента нищо не се прави по него. Реформа – хубаво, ама да се знае накъде се върви с тази реформа, а не само чрез продължаване на процеса на стихийно пренасочване на потоците чрез постоянни регулации – било в рамковия договор, а сега го вкарвате в Закона. Няма специалисти! Вие знаете в последните 10 години какво стана със специалностите – самата система направи така… (Шум и реплики от ГЕРБ.) Питайте колегите си, които ви подкрепят сега, през 1999 г. какво се говореше в тази зала. Прочетете стенограмите! Прочетете ги!
Ако това продължи така, няма да можете да се оправдаете след 2-3 години нито с нас, нито с други преди нас!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Миков.
Заповядайте за реплика, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин министър, госпожи и господа народни представители, господин Миков! Изобщо не сте прав в твърдението си, че проблемът е само в това, че ще се закрият част от общинските болници. Проблемът е далеч по-сериозен, защото този текст на практика представлява ноу-хау за общинското здравеопазване в България – § 9.
На следващо място, не е проблемът в това, че ще се преструктурират лечебните заведения, както казва министърът на здравеопазването, а проблемът е, че ако се преструктурират в лечебни заведения за долекуване и продължително лечение, никъде в бюджета няма заделена нито една стотинка за тази дейност. Разбирам, че в Министерството на здравеопазването, в Националната здравноосигурителна каса има работни групи, които подготвят такива клинични пътеки, но няма никъде нито един лев, нито се казва, че ще има пари за долекуване и продължително лечение.
Ако тази мярка е правилна, както каза и господин Желев преди малко, системата все още не е подготвена за този начин на функциониране. Не е подготвена спешната помощ, въпреки че заделяте за следващата година 30 милиона в повече средства. Не са подготвени и областните болници, нямат капацитета да поемат тези болни.
Това, което каза господин Миков, е, че може би трябва да търсим онзи вариант, в който достъпът и качеството да се срещнат в полза на българските пациенти. Това ще бъде най-добрият вариант за реформата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
За втора реплика думата има госпожа Анастасова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Миков, възхищавам се на умението Ви, изработено с годините, да се изказвате политически по специализирани теми, но се надявам да не заприличам на Вас, защото сте некоректни.
Никъде в България само детски пулмолози не лекуват пневмония. Пневмонията при децата се лекува от педиатри. И почти такива са останали в общинските и областните болници, въпреки вашите огромни усилия през последните години да съсипете специализацията в България. Искам да припомня, че това е изцяло ваша заслуга, защото имаше три нулеви години за специализация. Системата за специализация с откъсване две години и всичките непосилни подробности по отношение по специализацията в областта на тесните специалисти по медицина се случиха по ваше време.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Кажете кои години?
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Този резултат ние сега трябва да поемем върху себе си и да се справим с оголването от специалисти в България. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на д-р Анастасова.
Доктор Желев, заповядайте за трета реплика.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, господин министър! Вземам повод като реплика към изказването на господин Миков, но искам да кажа, че специализацията беше спряна преди нас и ние я възстановихме. Така ли беше? Така беше.
Въпреки че има какво да се направи, господин министър, по тази наредба за специализацията, аз мисля, че тя трябва тотално да се преработи. Но все пак ние я възстановихме, а кой я спря и как я спря, лобитата в София добре знаят защо стана това, нали? Защото монополът в една или друга специалност води до финансов резултат. Така че не нашето правителство е виновно за тази специализация.
Аз искам обаче друго да кажа. Уважаеми господин министър, така е, който не е бил министър на здравеопазването, не знае какво значи да носиш огромната отговорност за действия и бездействия на всякакви нива. Винаги съм казвал, че съществуването на една болница като топографски знак е нищо. Винаги съм го казвал – и като министър, и сега ще го кажа.
Това, че някъде има болница, не означава, че има качество. Пак казвам, заявената воля за реформа, за промяна, добре, но въпросът е как ще го направим. Защото вие целите изключително изведнъж с този рестриктивен бюджет на НЗОК, с републиканския бюджет, с правилата, които тук се вкарват, с договорите, които ще се сключат сега през м. декември, всичко ще се случи от 1 януари. Не сме готови. Не сме готови! Може това да се подработва в разстояние на една година, така както заявявате намерение, с тези финансови условия, но не толкова рестриктивно. Ще страдат българите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
За дуплика – господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаема госпожо Дариткова! Помните ли кои години се случи това със специалностите? Не е по време на предишното управление. Направи се опит да се компенсира нещо, което не беше достатъчно. Само че има още един факт, който трябва да се отчита – отвореният европейски пазар за свободно движение на хора. България произвежда специалисти, които вече почти, не автоматично, но могат много лесно да намерят реализация на европейския пазар. Това в следващите няколко години ще бъде факт. Ще се получи процесът – по-висококвалифицираните от големите градове ще отиват към Европа, а по-нискоквалифицираните, по-младите специалисти ще идват към София и ще се оголват окръжните градове. Разберете го.
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Как да го спрем?
МИХАИЛ МИКОВ: Как да го спрете! Като не можете да го спрете, ето правилно питате как, не можете да го спрете, ще съобразите закона, че не могат да бъдат покрити заведенията с необходимия брой специалисти, иначе няма да могат да се покрият. Не може обнять необятного.
Това за тези болници за долекуване в тази зала го слушам от какви ли не представители 10-12 години. Никой не е чул и не е видял някакъв норматив за тези болници за долекуване. Те се повтарят като мантра всеки път за някакво оправдание за развитие в бъдещето на реформата или риформата, но такова нещо никой не е видял, не е чул и не е пипнал. Всеки път, когато се обсъжда някаква здравна тема и проблеми в здравеопазването, излизат от Министерството на здравеопазването – дали ще е д-р Желев, дали ще е неговият предшественик проф. Гайдарски, дали преди тях или сегашният министър, и говорят за болници за долекуване. Ама нито е написано нещо, нито е финансово осигурено. Десетина години е така. Десетина години е точно така.
Въпросът за качеството е основният.
Господин министър, пари имате. В момента нямате конкретни концепции какво се случва в тази една година, когато естествено ще се затварят общински болници, защото политиката е в тази посока. Какво се случва с дислоцирането на Бързата помощ, за която парите са при вас? Къде отиват линейките? Има региони, в които са по 60-70 км. Обикновен инсулт и няма невролог. Откъде да знае лекарят? Извинявам се, че ви говоря по тези въпроси, но това са проблеми на хората, на пациентите, които си внасят вноските, аз разбирам, че само лекарите искат да разбират от здравеопазване и най-вече от финансовата му част, ама пациентите са от другата страна на финансовата част. Те си плащат и тези пари са при вас в държавата и в Конституцията за здравеопазването нещо е записано. Благодаря, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Министър Нанев иска думата. Заповядайте.
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Продължително лечение, продължителни грижи – да, прав сте, че все още нямаме конкретни текстове. Днес ще бъдат разпратени за съгласуване с отделните ведомства промени в Закона за лечебните заведения. Снощи финализирахме един етап от подготовката на промени в Закона за лечебните заведения, където това се предвижда. Това е едната стъпка.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): От 15 декември започват да се сключват договори с болниците.
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Другата стъпка е изработване на конкретни клинични пътеки, 9 такива клинични пътеки. Работните групи са готови с почти всички тези 9 клинични пътеки, така че това може да се случи дори и до края на тази година. Но ако не се случи до края на тази година, в началото на следващата би могло.
Това са двете стъпки – промени в Закона за лечебните заведения и създаване на клинични пътеки, които да влязат в основния пакет, които да се използват в лечебни заведения, които са извън активно лечение. Това са конкретните стъпки. Предстои тази седмица или следващата да бъдат извършени тези промени, за които питате.
Господин Миков, по отношение за кадрите и моят въпрос към Вас беше: дайте предложение как да ги задържим.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Не можете, ако не дадете пари.
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: А, не даваме пари, добре. Какво предлагате?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля народните представители да не се обаждат, без да съм дала думата.
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Какво предлагате?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин министър, не влизайте във въпроси и отговори с народните представители, изложете Вашата теза.
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Ние предлагаме да има добри специалисти, които да работят. Там, където няма и сега, откъде да намерим? Вие ни предлагате там, където няма и сега специалисти, да осигурим специалисти. Откъде искате да ги доведем - от Пакистан, от Индия? Може и оттам да дойдат. Това ли предлагате?
Тази миграция е един процес, който няма как да бъде пренебрегнат в никакъв случай. Единственият път е стимулът, стимулът към тези специалисти, които трябва да бъдат задържани. Това се опитваме точно да направим, само че не знам защо не го разбирате. Искате там, където и сега няма специалисти, да осигурим, а там, където се опитваме да осигурим, щели да отидат в Европа, не трябвало да има рестрикция, не трябвало да има делегирани бюджети. Точно това е дисциплината в момента, това е опитът да заздравим в условията на криза. Това не е идеалният бюджет, това в никакъв случай не е решение, това не е мечтата ни в момента чрез този бюджет, но това са възможностите и мисля, че го правим по най-адекватен начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Разбрахме тезата Ви, министър Нанев. Благодаря Ви.
За изказване думата има господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, господин министър, колеги!
Първо, искам да благодаря на министър Нанев, защото той е един от най ярките примери за диалогичен човек, който води диалог в парламента, нарушавайки, може би без да иска, някои наши правила, но аз му благодаря за подхода и за желанието му действително да се стигне до някакво по добро решение от това, което се предлага.
Аз винаги съм смятал, че трябва да има реформа и съм защитавал такава позиция и в предишния парламент, защото не може да има над 400 болници при една такава малка България, няма и толкова пациенти. Ясно е, че трябва да се направи тази реформа, ясно е, че трябва да има преструктуриране и е похвално, че поемат такъв ангажимент. Аз мисля, че от този дебат става ясно и за голямата отговорност, която поема министърът, че трябва да се прецизира, как да кажа, самият процес на преструктуриране, защото не може всичко да стане с магическа пръчка, колкото и да ни се иска.
Аз искам да взема отношение по два въпроса. Прави ми впечатление, че в текста се говори само за основен трудов договор. Целта е да се осигурят специалисти, които имат квалификация в дадените клинични пътеки. Защо да не може да се напише примерно по основен или друг вид договор, може да е граждански и така нататък.
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Не е забранено.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Точно това исках да попитам, дали е забранено. Не. Това ме удовлетворява, защото има и други правни ангажименти, които могат да обезпечат такива специалисти.
Второто, за което исках да взема отношение, е за намалената потребителска такса за пенсионерите. Една голяма част от пенсионерите са с ниски доходи и не би трябвало да се вдига, би трябвало да остане за тях този един лев, независимо как се компенсира, дали се доплаща както досега, или е за сметка на джипитата, но е редно да се запази тази намалена такса за пенсионерите с много ниски доходи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Радославов.
Има ли желаещи за реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, сигурно няма да ви кажа нещо ново, ако припомня, че в момента в процедура между първо и второ четене е Законопроекта за изменения на Закона за здравното осигуряване. Даже за информация на тези, които се интересуват от него, мога да кажа, че срокът за предложенията между първо и второ четене изтича утре – на 4 декември 2009 г. Този текст, който се предлага, се отнася до промени в същия закон, от една страна, е в противоречие с парламентарната процедура и с утвърдената парламентарна практика, защото реално имаме два закона за изменение на Закона за здравното осигуряване, които се развиват паралелно, успоредно един с друг. Това обикновено води до противоречия и липса на връзка, на логическа обоснованост между текстовете. Между другото, нещо, което се случи и тази нощ, когато приехме последните текстове от Закона за държавния бюджет. Те касаеха промени в данъка върху доходите на физическите лица, младите семейства плюс декларациите, които всеки български гражданин от следващата година ще бъде длъжен да подава в случаите, в които е взел или е дал заеми.
Тук сме изправени пред един наистина опасен прецедент и аз не разбирам каква е необходимостта след като Законът за здравното осигуряване е предмет на процедура в момента, да се правят промени в него през бюджета на Националната здравноосигурителна каса. От друга страна, по същество тези текстове са абсолютно неприемливи, каквато позиция изразихме по повод на подобни текстове в Закона за здравното осигуряване. На практика с предложенията, които се правят, се цели и се стига до пълно закриване на общинското здравеопазване. Болниците в ред населени места, каквито са и общините от Кюстендилска област, определено не разполагат с пълния набор специалисти, за да може да бъде осигурено финансиране за достатъчен брой клинични пътеки. Това означава например, че ако болницата в Кюстендил не разполага със специалист патоанатом на основен трудов договор, няма да могат да бъдат включени и обслужвани такива клинични пътеки от болницата в моя град, които изискват наличието на такъв специалист. Това означава, че болните от община Кюстендил ще трябва да се пренасочват към други болници, които със сигурност не са на територията на тази област и ще бъдат препращани към трета и четвърта болница.
В крайна сметка, закриването, ограничаването на клиничните пътеки и закриването на болниците, към които в крайна сметка се стремите чрез този закон и чрез другия Закон за здравното осигуряване, изключително сериозно ще ограничат достъпа на хората до медицинска и доболнична помощ, и от друга страна, ще създадат и огромен проблем в социалната сфера предвид големия брой лекари и медицински сестри и други здравни специалисти, които практически ще останат без работа. Аз не разбирам за какво ви е това, при положение че се прави без да е окончателно изготвена националната здравна карта, без да е ясно на територията на всяка една община от какъв брой лечебни заведения има нужда, от какъв брой медицински специалисти, във връзка с един анализ на заболяванията на съответното население. Всъщност към същия ефект, закриване на общинските болници, водят и текстовете в Закона за здравното осигуряване, който разглеждаме между първо и второ четене. Той дава възможност на шефовете на регионалните здравноосигурителни каси да сключат договори с колкото и с които лечебни заведения те самите преценят. Това означава, че и механизмът, по който ще бъдат закривани тези болници, е разписан. Той е в другия Закон за здравното осигуряване. Общото между двата е, че няма правила и критерии, които да почиват на един анализ в коя област от колко болнични заведения има нужда населението, така че да бъде осигурен достъп до медицинска помощ. Ако ще закривате болници, трябва да предложите алтернатива. Едната алтернатива безспорно е спешната помощ, една разширена мрежа и възможности, които да дава спешната помощ и да гарантира, че ако един гражданин не може да получи...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Остават Ви десет секунди, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: ...достатъчна компетентна помощ в болницата в негово населено място, ще може да получи такава в друго населено място, до което може да бъде транспортиран, така че да остане жив и да може да бъде излекуван.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Манолова. Времето Ви изтече, коректно Ви предупредих. Благодаря.
Желаещи за реплики?
Има ли други народни представители, желаещи за изказвания? Няма.
Закривам дебата по § 9 и преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Ваньо Шарков и Цветан Костов, което не се подкрепя от комисията.
Моля да гласуваме.
Гласували 96 народни представители: за 23, против 32, въздържали се 41.
Предложението не е прието.
Моля гласувайте предложението на народния представител Пламен Цеков, което комисията не подкрепя.
Гласували 93 народни представители: за 22, против 31, въздържали се 40.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложението на народните представители Нигяр Джафер и Хасан Адемов, неподкрепено от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 20, против 66, въздържали се 11.
Предложението не е прието.
Моля да гласуваме предложението на народните представители Евгений Желев и Янаки Стоилов, което комисията не подкрепя.
Гласували 99 народни представители: за 26, против 69, въздържали се 4.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9:
„§ 9. В Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 26, ал. 1, т. 1 думата „десет” се заменя с „пет”.
2. В чл. 37 ал. 5 се отменя.
3. Член 58а се отменя.
4. В чл. 59 се създават алинеи 10 и 11:
„(10) Всяко лечебно заведение за болнична помощ може да сключи договор по ал. 1 само за тази дейност за оказване на болнична медицинска помощ по чл. 45, за която има специалист/и, работещ/и на основен трудов договор.
(11) Директорът на съответната районна здравноосигурителна каса прекратява договорите с изпълнителите на медицинска помощ – лечебни заведения за болнична помощ по чл. 9 от Закона за лечебните заведения, в следните случаи:
1. при отчитане на дейност, която не е извършена – частично, за съответната клинична пътека;
2. при повторно отчитане на дейност, която не е извършена – за всички договорени клинични пътеки.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме предложението на комисията за редакцията на § 9.
Гласували 107 народни представители: за 83, против 23, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Има предложение от народните представители Ваньо Шарков и Цветан Костов за създаване на нов § 10.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Ваньо Шарков и Цветан Костов, което комисията не подкрепя.
Гласували 106 народни представители: за 21, против 40, въздържали се 45.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 10 има предложение от народните представители Ваньо Шарков и Цветан Костов за преномерация на параграфа, което няма смисъл.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте предложението на комисията за подкрепения текст на вносителя за § 10.
Гласували 110 народни представители: за 86, против 7, въздържали се 17.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 11 има предложение от народните представители Ваньо Шарков и Цветан Костов за преномерация на параграфа, което няма смисъл.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме § 11 съгласно предложението на вносителя с текст, подкрепен от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 93, против 2, въздържали се 9.
Предложението е прието, а с него е приет на второ гласуване и Законът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Обявявам 30 минути почивка. Ще продължим в 11,50 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Продължаваме заседанието.
Има думата господин Яне Янев от името на парламентарна група. Заповядайте.
ЯНЕ ЯНЕВ (РЗС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще прочета декларация от името на Парламентарната група на „Ред, законност и справедливост”.
„Политическият съвет и Парламентарната група на „Ред, законност и справедливост” изразяват своя категоричен протест срещу отказа да се увеличи с 1 млн. лв. бюджета на държавния орган, който се бори срещу незаконно забогателите от престъпления и корупция за сметка на Президентството. Считаме, че са нарушени елементарни правила на политическата етика, защото тази бюджетна трансформация беше съгласувана с всички основни фактори в управляващата партия. За сметка на това „Ред, законност и справедливост” се съгласи да оттегли своите над 30 предложения по конкретни позиции в държавния бюджет.
В разрез на предизборните си обещания за борба с корупцията и организираната престъпност, Парламентарната група на ГЕРБ, заедно с БСП и ДПС, отхвърли предложението на „Ред, законност и справедливост”. Целта на тази пропаднала бюджетна трансформация бе да се даде ясен знак на българското общество, че държавата тръгва на битка срещу организираната престъпност и незаконно забогателите, дори с цената на съкратен бюджет на институции с важни, но все пак предимно представителни функции, каквато е Администрацията на Президента на републиката. Вместо това към българското общество се излъчва точно обратният сигнал, че държавата отказва да отдели допълнителен ресурс за борба срещу незаконно забогателите от корупция и други престъпления, че основополагащият принцип за справедливост отново е поставен на заден план.
Чрез този свой вот част от депутатите на ГЕРБ изневериха на собствената си съвест, за да запазят нечия повеля. Защо и как предстои да разберем в близко бъдеще. Това е напълно необяснимо и на фона на декларираната преди няколко седмици готовност на ГЕРБ да води консултации за импийчмънт на президента.
Вместо от ГЕРБ получихме подкрепа от Синята коалиция. С този свой акт народните представители от СДС и ДСБ демонстрираха не само колегиалност, но преди всичко принципност и последователност и аз искам да им благодаря.
Това е повод „Ред, законност и справедливост” още веднъж да се обяви против всякакъв вид политически метаморфози с цел запазване на 20 годишното порочно политическо статукво. Ние считаме, че бившите членове на БКП имат право на еволюция в мисленето, но сме наясно, че вчерашните БКП-активисти могат да се превърнат в социалисти и в най-добрия случай в социалдемократи, но не могат да се превърнат в десни християндемократи.
Ползваме случая да припомним на нашите политически партньори от ГЕРБ, че щедро спонсорираният от тях чрез държавния бюджет президент е избран два последователни мандата, благодарение преди всичко на гласовете на ДПС. Ето защо „Ред, законност и справедливост” застава на позиция, че с бламирането на вчерашното ни предложение за намаляване бюджета на раздутата президентска администрация се прави реверанс към най-ретроградните политически кръгове в България – кръгове, свързани с Държавна сигурност и тоталитарния комунистически режим.
„Ред, законност и справедливост” нееднократно е изразявала отношението си към лицето, заемащо в последните два мандата поста държавен глава. Това отношение определено е отрицателно и то се дължи на факта, че ние сме категорично против политическата мимикрия, особено, когато тя минава от аферата „Петрол срещу храни” на Садам Хюсеин, през трубадур на Милошевич до социален президент, през чийто мандат България е най-бедната и най-корумпираната страна в Европейския съюз.
Бившият социалистически лидер Георги Първанов ще влезе в историята като първия президент, чието име беше замесено в съмнения за злоупотреби с власт, в очевиден лобизъм за енергийни проекти на чужди държави и компании, както и други по-пикантни ловни, туристически, мезонетни и прочие скандали.
Георги Първанов записа в историята на президентската длъжност връчването на орден „Стара планина” на Ахмед Доган, амнистията за криминалния ромски лидер Цветелин Кънчев, поредицата неуспешни опити да бъде приет като равностоен партньор пред политиците от Европейския съюз. Тези успехи в кавички му дадоха възможност да запълни времето си с посещения и лов по време на бедствия и скъпи, но екзотични туристически дестинации в Южна Америка, Австралия и Нова Зеландия по време на финансова криза.
Затова РЗС смята, че с оглед дейността на президента Народното събрание трябваше да ограничи разходите и бюджета му, защото държавата не може да си позволи да покрива разходи за лов и пътешествия на фона на огромните дупки в хазната. След като хората под прозорците на президентството и правителството трябва да затягат колана, морално е това да се отнася и за българския президент и неговата администрация. Бюджетът, включително и президентският, не е свещена крава, а инструмент за постигане на конкретни задачи, пред които е изправена страната. Най-тежката от тях е да се върне на държавата престъпно заграбеното имущество в периода на прехода – работа, възложена на Комисията „Кушлев”, която се нуждае от средства, за да работи ефективно. Задачи, различни от организирането на далечни екскурзии и ловни сценки из планините на Узбекистан.
Ние смятаме, че Георги Първанов няма необходимите морални достойнства, за да изпълнява най-високата длъжност в Република България. Съзнателно не защитава националния интерес на страната и действията му противоречат на основните принципи на правовата държава, а именно Георги Първанов стана архитект и конструктор на тройната коалиция. Това той извърши противно на основни демократични правила, като бе съставено правителство на подменения вот с бламиран премиер Станишев с мандата на етническата партия.
При управлението на това правителство България се превърна в нарицателен пример на повсеместна корупция и организирана престъпност под крилото на правителството, в това число и на президента.
Георги Първанов дължи властта си на безпринципна политическа сделка с ДПС. Той взе от Ахмед Доган непогасяеми политически кредити в особено големи размери и докато е на власт, ще ги връща заедно с лихвите. Това той доказа за пореден път с протекцията си на грубо фалшифициране на изборите в Турция.
Георги Първанов стана най-яростният противник и защитник на руските икономически и геополитически домогвания и имаше решаваща роля в опитите на Русия да постави България в енергийна зависимост.
Георги Първанов стана особено „популярен” с агентурния си псевдоним Гоце. В епохата, когато другите източноевропейски страни правеха лустрация и правеха всичко възможно да изолират бившите тоталитарни спецслужби от властта, най-високият пост в България се заема от агент на Държавна сигурност.
И днес другарят Първанов остана верен на себе си. След като видя, че действията му срещат твърд отпор и в парламента, и в правителството, той обяви мир между институциите, но този мир той разбира така, както някога са го учили в партийните школи на БКП и в инструктажите на Държавна сигурност.
Той отново иска да направи пазарлъци, да търгува с правото си на вето, да заплашва със сезиране на Конституционния съд.
Това са опити за нерегламентирано влияние и ГЕРБ допусна политическа грешка, като се поддаде на подобно изнудване.
Припомням, че искането ни за намаляване на президентския бюджет не е самоцелно. „Ред, законност и справедливост” предложи парламентът да вземе 1 млн. лв. от излишния лукс на Първанов и да го даде на комисията, която следва да отнеме незаконно придобитите имоти на политическата мафия и организираната престъпност, в това число дворците на Ахмед Демир Доган и Симеон Сакскобургготски. При настоящия си бюджет тази комисия не би могла да извърши пълноценно дейността си.
„Ред, законност и справедливост” се отнася с пълно съпричастие към нейната задача, която е в пълно съгласие с нашата позиция за безкомпромисна борба с корупцията. Затова ние подкрепихме правителствения проект на Закона за отнемане”…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ: …”на незаконно придобитото имущество, подготвен”... (Сигнал от председателя за изтичане на времето.)
Завършвам.
...”от министър Попова, съгласувано с компетентните европейски институции.
Очаквахме съответно ГЕРБ да приеме нашето предложение за президентския бюджет не като връщане на жеста, а като съвместно действие в една и съща посока.” Благодаря ви. (Ръкопляскания от РЗС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Янев, съгласно чл. 133, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание мое правомощие като председател на Народното събрание е да отстраня за повече от едно заседание, но не повече от три, народен представител, който оскърбява Народното събрание или държавния глава.
Считам, че във Вашето изказване – декларация от името на парламентарна група, се съдържаха оскърбителни квалификации за Народното събрание, в частност за парламентарни групи, представени в него, както и недопустими оценки от парламентарната трибуна за държавния глава!
Ще си позволя да цитирам само една от тях: „няма необходимите морални достойнства”.
Считам, че подобна теза… (Реплика от РЗС.)
Лично засегната – имам право на 2 минути обяснение и като председател се позовавам на ал. 1 на чл. 133.
За това, че Вие във вашата декларация оскърбихте 41-то Народно събрание на Република България и държавния глава, Ви отстранявам от пленарната зала за едно заседание! (Ръкопляскания от КБ.)
ЯНЕ ЯНЕВ (РЗС, от място): Вижте кой ръкопляска и помнете това! (Парламентарната група на РЗС напуска залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От името на парламентарна група – господин Лъчезар Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, вземам думата от името на парламентарната група, тъй като в изказването на преждеговорившия господин Яне Янев от „Ред, законност и справедливост” беше обидена политическа партия ГЕРБ и аз не мога да остана безразличен към обидите, които бяха нанесени спрямо нашата политическа партия. Нещо повече, ние бяхме уличени в действия, които не са присъщи за политическа партия ГЕРБ.
Длъжен съм да кажа на всички вас, че аз, Красимир Велчев и други мои приятели и колеги сме започнали да създаваме сдружение ГЕРБ като Граждани за европейско развитие на България и не мога да позволя политическа партия ГЕРБ да бъде обиждана тук за това, че европейските ценности не са й присъщи.
Искам да подчертая, че днес, 3 декември, е празник на нашата партия. Още по-малко ще позволя в днешния ден нашата партия да бъде клеветена.
Искам да се обърна към всички тук присъстващи за това, че партия ГЕРБ възникна като антикорупционна партия още от първия ден и мисля, че с поведението си нашият лидер господин Бойко Борисов доказа, че се бори против всички корумпирани сили, независимо какъв политически цвят имат или нямат.
Искам да подчертая от тази трибуна, че партия ГЕРБ, изповядвайки своите християндемократически ценности и като член на Европейската народна партия, ще продължи да спазва именно правовия ред, да спазва реда между различните институции. Няма да позволим да се създава напрежение между институциите в Република България! Това са опити за провокация, както и за обида на политическа партия ГЕРБ.
Нещо повече, когато от тази трибуна се пледира за даване на повече пари за „Комисията Кушлев”, искам да попитам: за шестте години какво направи „Комисията Кушлев”? Но това е друга тема и не е място и време да правим оценка на тази комисия и на нейния ръководител.
Обръщам се към всички вас за това, че от политическа партия ГЕРБ няма да допуснем никой да петни нашето име в началото на нашия път - когато ние сме поели България, когато сме поели отговорността за управлението на България и за борбата с корупцията!
Ние, виждате, от първите дни имаме доверието на нашите европейски партньори. Още преди първите сто дни ние получихме размразяване на европейските фондове. Те видяха, че имаме сериозно желание и амбиция да се борим против корупцията в страната. Затова ни беше гласувано доверие от народа и затова политическа партия ГЕРБ тук представлява мнозинство. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Госпожа Мая Манолова – от името на група.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, уважаема госпожо председател, от името на Парламентарната група на Коалиция за България изразявам съжаление и възмущение, че за втори пореден ден, когато българският парламент е ангажиран с приемането на най-важните закони, които определят финансовата рамка за следващата бюджетна година, парламентът се занимава, и то от председателя на комисията антикорупция и по парламентарна етика, с клеветене и обиди срещу институциите. Безпрецедентен е езикът, който господин Янев си позволява спрямо българския президент, като по този начин дава един изключително лош тон, изключително лош стил на взаимодействието между институциите.
Изразявам нашето задоволство от това, че ръководството на Народното събрание най-накрая след нашите убедителни настоявания реши да приложи по отношение на господин Янев санкцията, предвидена в парламентарния правилник.
Нека не забравяме, че парламентарната трибуна е най-високата трибуна в държавата. Нека не превръщаме парламента в Хайд парк, в който всеки един народен представител, загърбвайки своите ангажименти към своите избиратели, да клевети, обижда и отправя лични нападки срещу институциите. Недопустимо е това, което се случи в поведението на представителите на РЗС срещу държавния глава.
Изразявам нашето задоволство от това, че своевременно и по начина, предвиден в парламентарния правилник, беше наложена санкция на председателя на групата на РЗС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Продължаваме със следващата тема – точка трета от нашата работна програма, а именно:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ЗА 2010 г.
Законопроектът е на второ гласуване.
Госпожо Стоянова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър!
„Доклад на Комисията по бюджет и финанси по Законопроекта за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2010 г., № 902-01-38, внесен от Министерския съвет на 29.10.2009 г., приет на първо гласуване на 18.11.2009 г. Второ гласуване.”
„Закон за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2010 г.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване предложението на комисията, с което се подкрепя предложението на вносителя за наименованието на закона.
Гласували 119 народни представители: за 118, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 1 е постъпило предложение от народния представител Хасан Адемов, което комисията не подкрепя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи за изказване?
Господин Адемов, заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, госпожи и господа народни представители, аз съм направил предложение в чл. 1, ал. 1 в частта за приходите от осигурителни вноски.
Уважаеми колеги, заложените приходи от осигурителни вноски за следващата година са с 300 млн. лв. по-малко от очакваното изпълнение за 2009 г. Всичко това се случва на фона на, от една страна – предложението за намаление на осигурителните вноски с 2%, от друга страна, с увеличението с 61% на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица.
И още нещо – предлага се средният месечен осигурителен доход за следващата година да бъде 572,96 лв., което означава, че очакванията за по-високи приходи от осигурителни вноски са налице.
И още едно предложение, което е изписано и в Доклада към проекта за бюджет на Държавното обществено осигуряване – броят на работещите през следващата година, броят на заетите, се предлага да бъде увеличен с 0,75%, което е още една обективна предпоставка за увеличение на приходите от осигурителни вноски.
Затова моето предложение е свързано с впечатлението ни и наблюдението ни и върху Закона за държавния бюджет, че в приходната част приходите са занижени и затова предлагам със 150 млн. лв. да бъдат увеличени приходите от осигурителните вноски за следващата година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, д-р Адемов.
Реплики няма.
Има ли други народни представители, които желаят да се изкажат?
Заповядайте, господин Стойнев
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Няма как да не прави впечатление, гледайки чл. 1 от закона, все по-голямото участие на държавата в консолидирания бюджет за Държавното обществено осигуряване. За 2010 г. трансферите от републиканския бюджет възлизат на над 4 млрд. лв. или 4 млрд. 800 млн. лв.
Разбира се, вие ще кажете, че това главно се дължи на предприетите от вас мерки от началото на годината. И това е така, държавата като антикризисна мярка влезе като трети осигурител по схемата 8:10:12 и за следващата година по ваши изчисления трансферите по това перо ще бъдат за 2 млрд. 300 млн. лв.
Все пак, за покриване на недостига от средства в бюджета са заложени над 2 млрд. лв. За 2009 г. този недостиг се покриваше с 855 млн. лв., тоест говорим за едно увеличение над два пъти.
Друго, което прави впечатление, ще говоря в проценти, относно структурата на приходите: за тази година приходите от осигурителни вноски от работодателите възлизат на 24,7%, при положение че за 2009 г. са били приблизително 34%. Приходите от лични осигурителни вноски възлизат на 14,5%, при положение че за 2009 г. са на 20%. Общо трансферите и субсидиите от републиканския бюджет за 2010 г. възлизат на 57%, а за 2009 г. са били 42%. Какво се получава, колеги?
Голяма част и може би почти изцяло този бюджет ще се финансира от държавата. Може би през следващата година, ако тези трансфери, съвсем логично е да се предположи, че ще достигнат до около 70%. Какво означава това? Това означава, че вече пенсиите се плащат от държавата. Какъв е смисълът тогава да плащаме осигуровки? По кой начин ще стимулираме хората да плащат осигуровки, при положение че и тази година таванът на пенсиите не падне?
Въпросът ми към Вас, господин министър, го приемете не като от човек от опозицията, който иска да се заяде с Вас, а по-скоро като за обяснение към заинтересован човек – излезте, за да обясните как Вие виждате бъдещето на този модел на Държавно обществено осигуряване.
За нас е важно да разберем, ако евентуално имате идеи за преструктуриране и промяна, да започнат и конструктивни дебати в тази зала. Хората трябва да разберат за какво плащат осигуровки и дали има смисъл да се плащат осигуровки, при положение че в момента или най-вече през следващата година пенсионерите, примерно, трябва да заработват своите пенсии, купувайки си хляб, кисело мляко и лекарства, защото по този начин ще си плащат данъците, а от данъците парите ще се върнат за пенсии. Наистина е важно да знаем как Вие виждате бъдещето на този модел.
Знаем, че има Консултативен съвет, който работи към Вас вече и приблизително може би от четири месеца е създаден. Споделете с нас какви са резултатите от работата на този Консултативен съвет, какви решения ще вземете, за да можем тук всички ние заедно да започнем да мислим или за промяна на модела, за бъдещето на модела, за да могат хората да бъдат спокойни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли реплики към господин Стойнев? Не виждам.
Има ли други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Хасан Адемов, което не се подкрепя от комисията.
Уважаеми народни представители, моля гласувайте.
Гласували 123 народни представители: за 24, против 97, въздържали се 2.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми народни представители, моля гласувайте.
Гласували 123 народни представители: за 102, против 20, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за членове от 2 до 7 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля, гласувайте.
Гласували 123 народни представители: за 111, против 5, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 8 е постъпило предложение от народните представители Пламен Орешарски и Меглена Плугчиева.
Комисията не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от народните представители Сергей Станишев, Румен Овчаров и Пламен Орешарски.
Комисията не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от народния представител Хасан Адемов.
Комисията не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от народните представители Емилия Масларова и Драгомир Стойнев.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми народни представители, откривам дискусията.
Има ли желаещи?
Госпожо Масларова, заповядайте.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми господин министър, колеги! Може би ви прави впечатление, че са доста аналогични направените предложения, които не са приети от комисията. Те са свързани с два въпроса. Единият се отнася до увеличаване на минималния осигурителен доход на самоосигуряващите се лица, а другото предложение, което ние правим, но което не съвпада с предложенията на част от колегите, е увеличаване на максималния осигурителен доход.
През тези няколко дни и седмици, през които гледаме и националния бюджет, и бюджета на Здравната каса, и бюджета на Националния осигурителен институт, непрекъснато коментираме въпроса за кризата и как тя по-лесно да бъде поета от хората в страната – със способи, методи, свързани с различните бюджетни и данъчни закони.
В случая искам да кажа, че за нас е неприемливо увеличаването на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, както е предвиден тук от вносителя от 260 на 420 лв. Това увеличение е 61,5 на сто. Шестдесет и един процента увеличение за една група хора, които са самоосигуряващи се. Знаем, че в голяма степен това са хора с малък, да не кажа и по-силна дума, бизнес. Ние смятаме, че би трябвало да бъде повишена минималната осигурителна вноска на самоосигуряващите се, но не така драстично с 61,5%. Затова нашето предложение е да бъде 340 лв., което е 30,8% увеличение.
В същото време прави впечатление, че правим твърде големи реверанси към хората с високи доходи. От една страна, не пипаме отново максималния осигурителен доход. Нали по време на криза се разпределят тежестите равномерно и би трябвало да има някаква консолидация на нацията. Две хиляди лева максимален осигурителен доход плащат някъде около 70 хил. души приблизително, ако не се лъжа,. Ние там не даваме никакво увеличение, а на нискодоходните, на самоосигуряващите се даваме 61% увеличение. Затова определено считаме, че трябва да бъде повишен и максималният осигурителен доход от 200 на 240 лв., което, забележете, е по-малко увеличение, отколкото на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се. Тук увеличението е с 20%, но това увеличение следващата година ще повлияе и върху размера на максималната пенсия, която се определя съобразно максималния осигурителен доход от предходната година, който е 35% от максималния осигурителен доход. Така ние ще дадем възможност следващата година максималната пенсия да стане 840 лв., още повече че сега тя се задържа. Това е нашето предложение.
Определено считам, че трябва да има баланс и да се съобразяваме с интересите, които защитаваме. Както интересите на системата като цяло, защото, увеличавайки максималния осигурителен доход, в приходната част на осигурителната система ще влязат 30 млн. лв. А вие знаете колко други системи има, които очакват от тази система, която е недофинансирана, която се субсидира и субсидиите се увеличават чувствително, да може да издържи. Пенсионната система трябва да бъде, както говорим всички, балансирана, но в пенсионната система трябва да има и справедливост. Не може за едните да бъде 61% нарастване на осигурителния доход, а за другите да няма ръст на осигурителния доход.
Считаме, че предложението, което сме направили с колегата Драгомир Стойнев, е едно справедливо предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Реплики към госпожа Масларова?
Заповядайте, имате думата.
ИВАН КОЛЕВ (ГЕРБ): Госпожо Масларова, цифрите, които предлагате за минимален и максимален осигурителен доход, нямат кой знае каква икономическа логика. Те не отговарят и на правилата, които са приети в началото, когато се е приемал този модел.
Кратката ми реплика към Вас е, че увеличаване на максималния осигурителен доход от 2000 на 2400 лв. ще доведе до евентуални приходи в бюджета от 6 млн. лв. по прогноза на Министерството на финансите, а не 30, както Вие обявихте от трибуната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Други реплики? Няма.
Госпожо Масларова, имате право на дуплика.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаеми колеги, разбирам, че всички ние се стремим по някакъв начин да докажем своята правота и своята теза. Възможно е и аз да съм сгрешила в това, което съм казала.
В същото време искам да кажа - поне за тези, които са следили стенограмите от предишни изследвания на бюджетите и позициите ни в Надзорния съвет на Националния осигурителен институт, твърде трудно беше, не знам защо, твърде големи са упорствата да се повишава максималният осигурителен доход. Не мога да разбера защо! В предишния парламент, в тройната коалиция много трудно успявахме да повишим максималния осигурителен доход. Той стоя две години на 1400 лв. и беше едва ли не революция да го направим 2000 лв. Мисля, че когато правим стъпка към едната група, към минималната, трябва да правим същата и към максималната.
В противен случай ние създаваме диспропорции, които не са в интерес на системата като цяло.
След като се увеличи максималният осигурителен доход, след като дадохме преференции на осигурените майки да ползват до навършване на една година на детето си 90% от работната си заплата, тогава всички майки, още преди да заченат рожбите си, добиха интерес да се осигуряват на максималния осигурителен доход, за да бъде гарантирано тяхното майчинство на прилична сума.
Затова нека да бъдем справедливи – да повишим с една стъпка минималните осигурителни доходи на самоосигуряващите се, но в никакъв случай да не подминаваме и максималния осигурителен доход. Той рефлектира и върху максималната пенсия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Думата за изказване има господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Министър Симеон Дянков даде финално определение за държавния бюджет за 2010 г. като „единствено възможният”. Аз едва тогава, към 2,30 ч. снощи си обясних вашето мълчание, защото какво толкова има да му коментираш на „единствено възможното”?! Обяснимо мълчание.
Това обаче според нас е прекалено висока претенция и по тази причина тя неизбежно включва асоциация с Франсоа Волтер и неговия наивен оптимист Кандит. Ще припомня, че изразът „единствено възможният” е първа част от първия постулат на учителя Панглос, с който той зарежда наивния оптимизъм на Кандит. Министърът знае, защото е учен, че много по-интересно е продължението. Ще парафразирам: „Кандит, този свят, в който си се родил, е единствено възможният – казва учителят и продължава – и по тази причина е най-прекрасният”. Не знам дали и този бюджет на държавното обществено осигуряване, подобно на държавния, е единствено възможният и следователно най-прекрасният, но знам със сигурност, че вашето разбиране за единствено възможното и прекрасното не се покрива с това на земеделските производители, например. Те не могат да определят като единствено възможно и прекрасно близо 4-кратното увеличение на осигурителната тежест. Да, самоосигуряващи се, ако са родени преди 1960 г. Земеделските производители и тютюнопроизводителите ще плащат близо четири пъти по-високи здравни и социални осигуровки – неоспорим факт, уважаеми господин министър.
Вчера обаче ние направихме анализ на приходите и се оказа, че те едва покриват дължимите здравни и социални осигуровки. Вие като министър на труда и социалната политика сте наясно със значението на израза „разрушена трудова парадигма”. Това е класиката на разрушената трудова парадигма.
Уважаеми колеги, бюджетът е факт. Там на земеделските производители са отнети значителни средства за пряко субсидиране или са писани под условие. Същото се отнася и за тютюнопроизводителите. Поне тук да проявим разум и да подкрепим предложението на д-р Адемов, за да можем да им спестим тази допълнителна тежест, която довежда до абсурд идеята въобще да се произвеждат тютюни в България. Уверявам ви, че точно бюджетът няма нужда от това. Ще се загубят значителни приходи от експорта на тази стратегическа суровина.
Завършвам с усещането, че едва ли ще бъдем чути. Нямайте съмнение, че тютюнопроизводителите и самоосигуряващите се едва ли ще стигнат дотам да полеят със сълзи снощното шампанско. Те обаче са недоволни. Има ситуации, когато ножът опре до кокала – недоволството да прерасне в гняв, а гневът не е за подценяване.
Уважаеми колеги, ако това недоволство прерасне в първите протести срещу властта, на нас не ни остава нищо друго, освен да поемем политическата отговорност за тях. Това е смисълът на парламентарната демокрация. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Има ли реплики към господин Местан?
За първа реплика – господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Господин Местан, недейте плашете! Това, което направихте, беше поредният рекет.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС, от място): Какъв рекет, бе!
ПАВЕЛ ШОПОВ: Ако разтълкуваме думите Ви, те са ясно послание. Те не са направени от кой да е, а от Вас, който винаги е бил до болка откровен. И Вие винаги сте издавали четата „ДПС”. Нерде Анкара, нерде Стамбул, нерде Ямбол, нерде тютюнопроизводителите. Ако в България някой е гневен, ако някой е яростен и има място за протести, те са в резултат на вашето престъпно 8-годишно управление, включително в Министерството на земеделието. Там трябва да се жалват тютюнопроизводителите, защото не друг, а вашите министри на земеделието бяха тези, които не решиха проблема на тютюнопроизводителите, както впрочем в България не се решиха хиляди други проблеми – и в земеделието, и проблемите на млекопроизводителите, и на зърнопроизводителите, и на зеленчукопроизводителите.
Така че Вие днес от тази трибуна уж завоалирано, но Вие не можете да говорите завоалирано, Вие говорехте право и ясно – заплашихте с гнева на тези отрудени хора, които манипулирате и чиито проблеми не сте решили осем години! Цялата политическа класа в България, всички трябва да се замислим над тези думи на Лютви Местан и оттук нататък да се държи сметка за онова, което ще става и ще възниква. За мен, за нас от „Атака”, които сме наясно и можем да разшифроваме посланията, които ни се дават, това беше откровена заплаха срещу гражданския мир. Тук се говореше за гняв, за вълнения уж срещу властта. Не е въпросът властта.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Това реплика ли е?! Говори повече от 3 минути! Ще искам моята дуплика 4 минути.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Тук въпросът е за гняв и вълнения срещу държавността.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Времето на изказването беше 2 минути и 35 секунди. Подал съм знак точно на 2 минути и 5 секунди. Можете да направите справка. Имате право на 34 секунди повече.
Има ли друга реплика? Няма.
Право на дуплика. Имате право на 34 секунди бонус.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря. Няма да се възползвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Ваше право.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми господин председател, колеги! Господин Шопов, политическият Ви език е непосилен. Доказахте го за пореден път. Все пак това не е уличният език, не е езикът на агресията. Това е политическо говорене. Повтарям, няма как тютюнопроизводителите да са доволни, когато им намалявате приходите три пъти. Те са недоволни!
Заявявам отново: ваше право е как ще четете думите ми, но точно това прави една опозиция. Ние поемаме политическа отговорност за недоволството им и трансформираме тази политическа отговорност в предложение за решаване на проблемите с оглед да се избегне рискът от протести. Затова предлагаме: не им вдигайте цели четири пъти осигурителната и здравната тежест. Не правете това!
Къде тук виждате заплаха? Една опозиция поема политическа отговорност за недоволство от актовете на управляващото мнозинство. Това заявявам и повтарям: да, поемаме политическа отговорност за недоволството. И тази ни политическа отговорност се изразява в конкретни предложения за решаване на проблема. И забележете, като превенция, преди да се е случило! Сега е възможността, сега е шансът. За бюджета не ни подкрепихте, подкрепете предложението на д-р Адемов поне осигурителната и здравна тежест да не е толкова висока! Оставете им глътка въздух! Къде тук виждате заплахата? Какво е това безумно изказване?
Съжалявам, уважаеми колеги, не можех да не бъда емоционален, защото аз говоря за съдбата на 150 хил. семейства. Този колега зад гърба ми, стоящ толкова високо в йерархията на българския парламентаризъм, ме атакува с митологеми, Анкара, Истанбул и кой знае какво още. Жалко и позорно за нивото на Четиридесет и първото Народно събрание! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Желание за изказване? Доктор Адемов, имате думата.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, госпожи и господа народни представители! Предложението, което съм направил, което всъщност е предложение на нашата парламентарна група, е да се запази минималният осигурителен доход на нивата от 2009 г.
Защо си позволявам да направя такова предложение? От една страна, всички осигурителни плащания за следващата година са запазени на нивото на 2009 г., всички осигурителни престации са на нивото на 2009 г., което предполага, че трябва да има симетрия и в размера на осигурителните вноски. Предлагам минималният осигурителен доход да се запази на 260 лв., а не да се увеличава с 61%. Предлагам осигурителният доход на земеделските производители да се запази на една четвърт от минималния осигурителен доход, а не да се повишава на минималната работна заплата.
Аз знам, че аргументът, с който се тръгва към такова драстично повишение на минималния осигурителен доход, е свързан с факта, че пенсиите, които получават земеделските производители и тютюнопроизводителите, се дотират за сметка на всички останали български граждани. Това е правилната мярка, господин Костов, и всички колеги от Националния осигурителен институт и от Министерството на труда и социалната политика знаят това. Ако това е правилна мярка, аз задавам следващия въпрос: защо няма симетрия по отношение на една друга група самоосигуряващи се български граждани и една група български граждани, за които държавният бюджет отново дотира техните пенсии? Говоря за държавните служители от армията, от полицията, говоря за държавните служители от държавната администрация. Ежемесечно, господин Костов, Вие миналата година имахте такова предложение, държавният бюджет дотира със 150 млн. пенсиите на тези български граждани. Аз нямам нищо против тази група български граждани, но искаме - не искаме, създаваме конфликт между земеделските производители и държавните служители. Защото тази мярка тръгва в условия на криза към тези, които са най-нискодоходните групи. Господин Местан преди малко ви каза, че за родените преди 31 декември 1959 г., тези, които се осигуряват за всички осигурителни рискове, социалноосигурителната тежест се повишава, забележете, точно с 593,80 лв., а за тези след 1 януари 1960 г. - с 488,40 лв. Тоест повишението за едната категория е близо четири пъти, за другата – близо три пъти.
Това ли заслужават българските земеделски производители? Да понесат в условия на криза най-тежкия удар, повишаване на осигурителните вноски за тях, повишаване на данъците. За първи път въвеждаме плоския данък, данък общ доход за земеделските производители и други данъчни плащания за тази категория български граждани.
Уважаеми госпожи и господа, аз съм далеч от мисълта, че тази категория български граждани са от групата на така наречения неблагонадежден избирател. Те гласуват за всички парламентарни групи, гласуват за всички политически партии. Не ги наказвайте по този начин, подкрепете предложението, което правим от нашата парламентарна група!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Реплики към д-р Адемов?
Първа реплика – заповядайте.
ВЯРА ПЕТРОВА (ГЕРБ): Колеги, само да обърна внимание, че до момента тези лица, за които говорим, самоосигуряващите се, тютюнопроизводителите и земеделските производители, се осигуряват на една четвърт от месечния доход за останалите самоосигуряващи се. А това са 65 лв. В същото време те ползват осигурителни права въз основа на изключително нисък месечен осигурителен доход. Това означава и че пенсиите им са много по-ниски от размерите за минималните пенсии по Кодекса за социално осигуряване. Тоест на база на техните вноски пенсията им е изчислена на 37 лв., при положение че гарантираната минимална пенсия е 136,80 лв. От това следва, че пенсиите и на тези лица се дотират от бюджета на ДОО, за да могат да достигнат този съответен минимален размер.
Увеличаването на минималния осигурителен доход осигурява гарантирана минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Затова преценяваме, че те трябва да се осигуряват поне на минималната работна заплата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Втора реплика – господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Това беше верният тон, господин Адемов, така се разговаря. Разговаря се експертно, разговаря се като за всички български граждани – минимален доход, една четвърт от него, процент. Това е разговор. И благодаря Ви, че сменихте тона, защото преди това тонът беше друг. Не може, господин Адемов, преждеговорившият Ваш съпартиец да говори за вълнения и после да се измъква като мокра връв, че това бил разговор едва ли не тук за някакво недоволство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Правя ви забележка за обида на народен представител.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Вълнения – каза той. Вълнения! Какви вълнения? Свързани с какво? С чупене, с хвърляне, с какво? Вълнения!
Така че това беше тонът. И ние умеем да разграничаваме нещата, умеем, господин Адемов, да разграничаваме градивното, онова, което е опозиционно, колкото и остро да е то, и мнение, което е автентично, естествено, в защита на избирателите, и другото, което е, господин Адемов, екстремистко, нагло, брутално, което е рекетьорско.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Трета реплика има ли? Няма.
Доктор Адемов, заповядайте за дуплика.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Отзад напред. Господин Шопов, езикът на омразата и противопоставянето не е патент на Движението за права и свободи. Отдавна сме се отрекли от този език, така че ако имате нещо да си кажете с господин Местан, може да го направите не от трибуната на парламента. Защото по този начин създавате условие за изостряне на дискусията, а дискусията по бюджета на държавното обществено осигуряване е сериозна и тя заслужава не само експертни аргументи, заслужава и политически аргументи, защото Народното събрание е политически орган.
Що се отнася до това, което каза госпожа Петрова. Ако сте слушали много внимателно, аз бях достатъчно коректен да кажа, че това е мярка в правилна посока. Друг е въпросът дали трябва да бъде извървяна по този начин, друг е въпросът дали трябва да бъде направена тази грамадна крачка с 60% увеличаване на минималния осигурителен доход. Вие давате ли си сметка, че в тази категория освен земеделските производители, освен тютюнопроизводителите влизат и други категории български граждани? Ами тези, които са занаятчии, тези, които са еднолични търговци, тези, които са представители на дребния, средния и на малкия бизнес? Какво ще им кажете на тях? Вие направо ги пращате в сивия сектор, уважаеми госпожи и господа!
Много ви моля, ако искате, диференцирайте, ако искате, вие направете предложението, но оправете този въпрос. Защото аз наблюдавам от дълги години поведението на тази група самоосигуряващи се, колегите от Националния осигурителен институт могат да ви кажат, различните мерки веднага пращат в едната или в другата посока, пращат ги най-често в сивия сектор. Нека да им дадем възможност в условия на криза с подходяща мярка да влязат в осигурителната система, да бъдат не в сивия сектор, а в реалната, в нормалната икономика, за да могат да плащат нормално своите осигурителни вноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря, д-р Адемов.
Думата за изказване има господин Иван Костов. Заповядайте.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря Ви, господин председател.
Първо, да направя една забележка. Вие се изказахте по адрес на „Ред, законност и справедливост”, но те бяха напуснали залата. Това не е много добрият начин да си говорим помежду си. Не е добрият начин да говорим по адрес на групи, които са напуснали. Не се говори така просто в тази зала. Ние обикновено говорим, гледайки се в очите. Това по отношение на начина, по който реагирахте. Аз не взимам отношение към спора. Просто не се прави така. Това е забележка по начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Само че аз не водех, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ: По отношение на тези текстове, безспорно това са най-тежките текстове в закона, за които заслужава да се води дискусия. Първо, искам да кажа, че „Синята коалиция” има политическо решение срещу предложението да бъде повишен минималният месечен размер на осигурителния доход на самоосигуряващите се лица на 420 лв. Ние първи, вероятно едни от първите, реагирахме и казахме, че това не е антикризисна мярка. Защото в условията на икономическа криза наистина ще принуди част от осигуряващите се лица да отидат в сивия сектор, да престанат да се самоосигуряват. Това противоречи на една от основните цели, които Националният осигурителен институт си поставя да направи колкото се може по-масова основата за осигуряващите се лица.
В този смисъл искам да заявя, независимо, че съм човекът, който върши черната работа на ГЕРБ, че ще подкрепим предложението на господин Хасан Адемов за замяна на 420 лв. с 260 лв. Това ни се струва разумно и логично.
По отношение на другия спор обаче аз ще използвам аргумента на самия господин Адемов. Вие казвате: държавата национализира Осигурителния институт. Нали така? Постепенно го национализира – това е Ваша основна теза. Все повече намеса на държавата, все повече се натоварват тези системи с вноската на държавата.
Трябва да има радикална реформа. Пенсионната система няма да удържи това състояние. Това го казват, даже и вчера ни четоха оценката на „Стандард енд Пауърс”. Трябва да я има тази реформа, трябва да се излезе от това състояние.
Вярно е, че големият ангажимент на Националния осигурителен институт е преди всичко по отношение на тези лица, за които и аз няколко пъти съм говорил от трибуната. Това са тези, които се осигуряват при първа категория, тези високоплатени обезщетявания и прочие държавни служители. Това е вярно, но вярно е също така и това, което казаха от ГЕРБ в репликата си, че за тези лица, които се осигуряват при 64 лв., практически държавата продължава да внася там около 100 лв. чрез Националния осигурителен институт. Тоест тя внася почти 80% от пенсията на тези лица. Това не може да продължава дълго време. Това също трябва да бъде признато.
Аз приветствам това, че Вие казвате, че това е действие в правилната посока. Вярно е, че върху тези с ниските доходи, особено срещу част от земеделските производители, това ще бъде тежък удар, особено върху хората, които работят един-два декара тютюн или някаква друга дребна земеделска работа. Трябва да се държи сметка, че такава мярка в условията на криза допълнително ще утежни тяхното положение.
От друга страна обаче това трябва да накара всички ни бързо да се консолидираме около необходимостта реформата на пенсионната система да бъде направена колкото се може по-скоро и отговорността за нея да бъде поделена от всички, както става в другите европейски страни, защото това е голям проблем навсякъде.
Накрая искам да предупредя тук, че за мен също изказването на господин Лютви Местан прозвуча като заплаха. Аз също имам ухо за политическия език, много добър слух имам по отношение на използването на митове. Това, което Вие казахте, може да бъде тълкувано – не казвам, че Вие влагате тоя смисъл, но може да бъде тълкувано като заплаха, че Движението за права и свободи ще вдигне хората в районите, където има местната власт, на протести и това трябва да го чуят управляващите и правителството и да вземат съответните мерки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
За първа реплика има думата господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Господин министър, колеги! Уважаеми господин Костов, аз благодаря за коректния коментар на моето изказване, защото Вие казахте, че изказването ми може да се възприеме от Вас по този начин. Но това не означава, че аз влагам онова значение, което Вие сте уловили в изказването ми. Отново повтарям, че с държавния бюджет и с този ние наистина докарваме тютюнопроизводителите до нищета и глад. Не може да не се поеме политическа отговорност за това. Да, ние поемаме тази политическа отговорност и ще повторя, ще потретя тази теза.
Съгласни сме, че едва ли през осигурителната система ще решаваме социалните проблеми на тютюнопроизводителите. Но понеже това не се е случило до днес чрез други способи, защо точно в годината на кризата, когато вече веднъж сме ги лишили от премии, ги удряме и с тази тежест?
Вие правите първата крачка, подкрепяйки предложението на д-р Адемов да не се повишава минималния осигурителен доход. Направете и втората стъпка по отношение на самоосигуряващите се земеделски производители и тютюнопроизводителите, като ние също оставаме открити за намирането на консенсусно решение тези социални проблеми да не се решават през осигурителния механизъм, а чрез други управленски решения. Ние също сме отворени, но нека да започнем този разговор без да утежняваме положението им допълнително, а съхранявайки досегашния режим на осигуряване върху една четвърт от минималната работна заплата. Това е молбата ми към Вас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За втора реплика има думата господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, дами и господа народни представители! Господин Костов, аз се радвам, че започва на практика истинската дискусия по това какво трябва да се случи оттук нататък с пенсионната реформа. За целта тази дискусия, според мен, е крачка в правилната посока, защото ние дължим тази дискусия не само на парламентарната зала, ние дължим тази дискусия на обществото като цяло. Но според нас тази дискусия е само една част и тази дискусия, и тези предложения в момента засягат най-уязвимата част от българските граждани.
Не сме съгласни с това, че тежестта на кризата трябва да се прехвърля върху хората с най-ниски доходи, защото волю-неволю на практика това се случва – искаме или не искаме. Аз знам, че се дотира, макар и не в размера, в който каза колежката, не е точно така. Знам, че се дотира пенсията за минимален осигурителен стаж и възраст, която е 136 лв., но се дотират и други пенсии.
Тогава моят въпрос е: защо се тръгва единствено и само с пенсиите на земеделските производители? Ако тази мярка беше симетрична към двете групи, за които говорим, тогава щяхме да се замислим и да възприемем аргументи, които са сериозни. Но ние оставаме с впечатлението, че се нанася тежък удар върху тази група, която и без това е в затруднено положение, независимо от това кой управлява.
Затова моето предложение е да се замислим, да видим. Фискалния ефект на това предложение е 40 млн. лв. И без това са занижени приходите. Аз мисля, че няма да има никакъв проблем, господин министър, да приемем това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За трета реплика има думата господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, господин министър! Господин Костов, преди всичко приветствам подхода и тона, който внасяте в този дебат, защото той наистина засяга една от най жизнено важните области – пенсионната. От друга страна, както се почувства, е особено податлив на много остро политизиране, което съвсем не е невинно.
Моята реплика към Вас се състои в следното. Отчитайки сериозното, изключително тежкото допълнително натоварване, което ще се получи по отношение на, както стана и е безспорно ясно най уязвимата част на българското население, онези които ще бъдат изключително затруднени от вдигане. Вие казахте, че това трябва да се отчете като факт, че това ще създаде сериозно допълнително натоварване и спряхте дотам.
Според мен трябва да се направи още една крачка и да се признае, че такова натоварване неминуемо носи риск от напрежение и то социално напрежение. Сега е моментът този факт да бъде погледнат много ясно в очите. Не става въпрос за една или друга етническа категория, става дума за една доста сериозна част от българското население. Ако в парламента се дискутира Законопроект за държавното обществено осигуряване, няма как тази дискусия да бъде чисто технократска за параметрите на една финансова програма. Тя непременно трябва да отчете политическите последици, контекст и възможни развития.
Вие се смущавате и поставихте въпроса на господин Местан за неговата позиция по отношение на тази заплаха. Може да се дискутира по този въпрос, но първо трябва да погледнем в очите заплахата от социалните последици от такава мярка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Думата за дуплика има господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, извинявам се, че се обърнах към Вас в изказването си.
Господин Местан, няма предложение, за да се измине някакъв път в правилната посока по отношение точно на тези лица – регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители. Вашето предложение ни връща на старото ниво.
Без да Ви укорявам, но в добрите години, нали така – седемте години с мършавите крави и седемте години с тлъстите крави, когато бяха тлъстите крави, тогава трябваше да направите това нещо. Тогава трябваше да направите тази промяна в пенсионната система, а не сега да казвате защо се отива към това?! Защото тогава тия неща можеха по много по лек начин да се направят.
Аз се радвам, че Вие ни уверихте, че тук не влагате този смисъл на агресивна заплаха, въпреки че не е лошо управляващите да имат едно на ум по отношение на това.
ЛЮТФИ МЕСТАН (ДПС, от място): Не съм такъв човек, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ: По отношение на изказването на господин Адемов. Големият политически смисъл на това, което трябваше да извършат ГЕРБ, ако си бяха свършили работата добре, аз тук направо отправям упрек към министъра, симетрично да разположат тежестта в момента или симетрично да разтоварят Национално осигурителния институт и неговия бюджет. Това е повече от ясно! Само че те не извървяха този път. Те си затвориха очите за привилегированите защото на привилегированите привилегированото положение се запазва, а на тези, които се намират в най тежко положение – положението се влошава допълнително. Това очевидно е така.
Трябваше да направят симетрични усилия. Защо не са го направили? Аз не знам. Тук наистина е укорима пасивността им. Аз не знам дали това не е споделена отговорност с ръководството на Националния осигурителен институт. Защо са били пасивни? Дали са предупредили затова, дали са го предложили, дали са настоявали да се направи аз не знам?! Но те трябваше така да го направят и тогава Вие сте абсолютно прав, тогава всички щяхме да кажем: да, но така е справедливо. Вдига се от 65, например на сто или на 120, обаче едновременно с това се ангажират тези и тези също да бъдат осигурени. Това е напълно справедливо решение. Ние не виждаме това справедливо решение в момента.
От друга страна, няма как, независимо, че ГЕРБ поемат риска, аз тук също искам да кажа, че ГЕРБ поемат риска от напрежение, защото това наистина създава много сериозен натиск върху хора, които са много слаби социално. Вие нямате компромисно предложение, за да направим стъпка напред. Заради това Синята коалиция ще подкрепи това, което заявихте ...предложението на господин Адемов и не можем да подкрепим другото, защото то е крайно радикално. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Думата за изказване има МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа депутати! За съжаление, господин Костов, след последната реформа в пенсионната реформа от 2000 г. се натрупаха много негативи и се загуби голяма част от доверието на хората в пенсионния модел. Именно от тази гледна точка още преди три месеца аз съм създал Консултативен съвет, в който участват широк кръг експерти и представители от различни институции и социални партньори, които започват да работят по новия модел на пенсионната реформа и постепенно да започнем да връщаме доверието на хората в нея.
Пенсионната система не се реформира за два дни, за една седмица или за един месец. Тя е отражение на цялостната социална политика в държавата. Тя е свързана с това човекът при какви условия работи, какво е нивото на здравеопазване, свързана е с това какви доходи получава, какво е нивото на заетост на безработица и демографската картина.
От тази гледна точка аз искам да ви заявя, че още от м. януари 2010 г. ще започне един широк дебат и ще бъдем готови с Консултативния съвет по тези въпроси, за бъдещето на пенсионната реформа.
Що се отнася до това, че аз искам да повторя – 11,16% от брутния вътрешен продукт се заделят за пенсии. Мисля, че това трябва да е ясно.
От друга страна за тютюнопроизводители и за земеделските производители.
Доктор Адемов, Вие много добре знаете и аз бих Ви препоръчал да подкрепите усилията на Министерството на труда и социалната политика и на Министерството на земеделието и храните, които от един месец търсят пътища и начини как да се създаде един специален фонд за земеделските производители и за тютюнопроизводителите с европейски средства, за да може този пенсионен фонд допълнително да помогне на тези хора.
Когато говорим за самонаетите, когато говорим за тютюнопроизводителите, за земеделските производители, имайте предвид, че в момента се изработва Европейска директива за самонаетите лица, където се иска максимална и пълна социална защита за тях.
От тази гледна точка ние се подготвяме в тази връзка. Затова правилният път, д-р Адемов, е да търсим заедно пътищата за създаването на този специален фонд, за да може да подпомогнем земеделските производители и тютюнопроизводителите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Атанасов.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Господин председател, уважаеми господин министър, колеги! В началото на изказването си бих искал да се обърна към министъра и да попитам: с тази стъпка, която се предприема, счита ли се, че ще постъпят повече средства в хазната? Това е важно, защото, мислейки по темата, спомням си тази стара приказка за цар Петър, който увеличавал данъците и питал съветниците си: „Какво прави народът?”, ами те казвали: „Мърмори, но работи.” Така няколко пъти и в един момент, когато те идват и му казват: „Удариха го на пир и не работят”, тогава той казал: „Тогава трябва да връщаме данъците”.
Да не изпаднем в тази хипотеза, защото безспорно всички сме съгласни, че свързаните със земеделието и самоосигуряващите се трябва да получават по-високи пенсии. Това и в минали времена като че ли винаги е било слабото място в нашата пенсионна система. Обаче четири пъти да вдигнеш това, което до вчера са внасяли, през същото време голямата част от хората получават един минимален доход, за които говорим – и тютюнопроизводители, и тези, които са самоосигуряващи се, ударът е непоносим, и то в период на криза.
В тази посока би трябвало да се погледне към това, което предлага господин Адемов. Разбирам, че трябва да се направи някаква стъпка, но този момент едва ли е удачен.
Така че нека сериозно да се замислим, още повече, че проблемът наистина беше погледнат от много страни и на никого не е нужно да има напрежение в страната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Реплики към изказването на господин Атанасов има ли?
Госпожа Масларова за реплика.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Господин Атанасов, казахте нещата донякъде и спряхте. Трябва да се направи стъпка. Чудесно е, че в залата днес се слушаме с интерес, защото осигурителната система е система, която в различни страни работи повече от сто години и много рядко се поставя на динамични промени.
Вярно е това, което каза и д-р Адемов, и господин Костов, всички ние се солидаризираме, че такава рязка промяна за хората с най-ниски доходи, които респективно получават поради това и най-ниски пенсии и държавата ги дотира, е непоносимо в период на криза. Аз лично считам, че те няма да плащат. Те просто няма да плащат.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Няма откъде.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Да, няма откъде.
Колеги, има нещо друго, което явно няма да решим днес, но трябва да започнем да мислим заедно. Това е, че ние имаме различни групи самоосигуряващи се и не всички са селскостопански труженици, които имат декар-два и не могат да изкарат по-големи доходи. Има групи от населението, които спокойно могат да се осигуряват не на 420, не на 620, а на много повече. Ето тук трябва смелостта, за да се направи стъпката. Аз мисля, че ако в това отношение има воля в управляващата коалиция, те ще получат и нашата подкрепа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Коя коалиция?
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Управляващата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Други реплики има ли?
Господин Михов, заповядайте.
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! Бих взел отношение като реплика към господин Атанасов по минималния месечен размер на осигурителния доход на земеделските производители, тъй като господин Местан няколко пъти – и вчера, и днес, споменава цифрата 150 хил., 150 хиляди семейства, които се занимават със земеделие, с тютюнопроизводство. Не знам дали тази цифра е ваша статистика или това е официалната статистика, защото съм сигурен, че от тези 150 хил. семейства, за които казвате, може би не повече от 10-15% са истинските земеделски производители и тютюнопроизводители.
Знам много случаи, в които хора се регистрират като земеделски производители само заради това да ползват тези преференции, да укриват или да намаляват своите осигурителни вноски и своите данъци. Може да направите справка, когато отидете на един обикновен пазар във всеки един град, и ще видите, че 90% от продавачите на този пазар са регистрирани като земеделски производители. Те регистрират едни 100 квадрата, които имат пред къщите си, и декларират, че са произвели 100 т дини от тях и са земеделски производители, а всъщност те са едни търговци. Само че ако се регистрират като търговци, на тях ще им трябват документи, че са купили стоката, че са я продали и т.н. Този начин да се регистрират като земеделски производители им дава страхотни преференции. Така че аз не съм съгласен с тази цифра, която Вие постоянно два дни изтъквате – 150 хиляди, 150 хиляди, 150 хиляди!
Сигурен съм и смея да твърдя, че истинските земеделски производители са не повече от 15-20 хиляди. Ако тръгнем да ги защитаваме, може би трябва да тръгнем към направлението да се диференцират и по-строг контрол да има на истинските земеделски производители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Имате думата за дуплика, господин Атанасов.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В своето изказване цифри не ползвах, но няма значение. Въпросът стои и мисля, че по-скоро на госпожа Масларова не беше реплика, а по-скоро допълнение към моето изказване и тя каза точно какво трябва да стане. Наистина трябва да бъде разграничено включително и това, което Вие казвате.
Но в голямата си част хората, за които говорим, наистина са в изключително трудно положение. Въпросът е да можем наистина да ги отделим и за тези хора да имаме друга политика – такава, че тя да съхрани мизерните им доходи, а в случая ние ги удряме четири пъти. Не говоря за тези, които са по пазарите, не говоря за тези, които се крият под шапката като земеделски производители и се осигуряват на това. Това е нашата голяма задача, според мен, която трябва да свършим и в това отношение смятам ще получите подкрепа безспорно от всички политически сили. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
За процедура думата има господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Господин министър, колеги! Окуражен съм от факта, че се получава една съдържателна, видна от всички изказвания, и доста отговорна дискусия. Само че ние нямаме по-лесни ходове, ако минем към режим на гласуване на тези текстове, защото нямаме алтернативни предложения, за които говореше и господин Костов.
Точно затова правя процедурно предложение, не да отлагаме въобще тези текстове, а да ги отложим за кратко и призовавам за консултации с участието на всички парламентарни групи. Защото е възможно и тези 65 лв. да се придвижат нагоре, за да направим първата стъпка, но тя да не е радикална четири пъти. Да видим как можем да постигнем и симетрията с натоварване с тежести и другите социални групи, които са преференцирани от държавата при това сто процента.
Уважаеми господин министър, госпожо Стоянова! Вие знаете, че 60% от приходите на земеделските производители се признават за разход. Знаете, че извън силите им за ориенталски тютюни е едно семейство да произвежда повече от 800 до 1 тон тютюн. Това прави приход при изкупна цена около 4,20 до 4,50 – около 4 хил. лв., разходи 60% - 2400 лв., остават 1600 лв. Забележете, от тях това, което се дължи на държавата, ако не вземем тази почивка, не направим усилия, дължимата сума за двама осигурени, ако са родени преди 31 декември 1959 г., е 1680 лв. плюс 160 лв. данък общ доход, той ще работи на загуба 200 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Господин Местан, взехте думата за процедура, а прехвърлихте времето.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Процедурата ми е за кратка почивка и консултации между парламентарните групи, за да намерим разумно решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря, господин Местан, разбрах.
Уважаеми народни представители, беше направена процедура от господин Местан. Длъжен съм да я поставя на гласуване в залата, а именно да се създадат работни групи, за да може да се направи една по-точна преценка.
Моля, гласувайте предложението на господин Местан.
Гласували 130 народни представители: за 45, против 65, въздържали се 20.
Предложението не се приема.
Давам думата на заместник-министъра на труда и социалната политика госпожа Христина Митрева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ХРИСТИНА МИТРЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател!
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Искам да внеса едно малко пояснение. Действително вноската за земеделските производители се увеличава почти три пъти и половина, но в цифри за фонд „Пенсии” това означава досега те са се осигурявали върху 11,70 лв., от следващата година трябва да се осигуряват на 38,40 лв. Това са 27 лв. повече на месец. Принципът, който искаме тук и заради който се предлага това увеличение, е защото десет години чрез пенсионната реформа се поемаха реформите в образованието, в отбраната, в здравеопазването. Не може чрез осигурителната система отново да се поема и една реформа, която не е извършена в земеделието. Наистина всички смятахме, че за десет години в тази област нещата ще се стабилизират, но сега дефицитът във фонд „Пенсии” се увеличава, дефицитът в социалното осигуряване и участието на държавата се увеличава, а в същото време нищо не се прави, за да има някаква равнопоставеност между осигурените лица. Това е система за всички осигурени лица, не е само за земеделските производители или за самоосигуряващите се.
За ваша информация, земеделските производители, тютюнопроизводители, които досега се осигуряваха на 65 лв., са 24 720 души. Сто и петдесет хиляди са работещите, които са в работоспособна възраст. От тях се осигуряват 56 хиляди земеделски производители, а само тютюнопроизводителите са 24 хиляди, което говори за нарушени принципи. Наистина държавните служители и военнослужещите, които осигурява държавата, се считат за привилегировани, но те съвсем не са привилегировани, защото ако държавата трябва да им плаща личната вноска и трябва да им увеличи заплатите, на тях първо им се увеличава индивидуалният коефициент, който води до по-висока пенсия, до по-високи обезщетения и те ще спечелят от това, а за самата държава това ще е допълнително натоварване, защото тя ще има по-високи разходи за заплати, за пенсии и за обезщетения. Държавата, както казвате, поема 4 млрд. 600 милиона и ако трябва и това да прави, за да им додаде към заплатите, ако те си поемат личната вноска, това ще отиде на 5 млрд. 200 млн. лв. Самите държавни служители и военнослужещите са ощетени по този начин, защото това не е към заплатите им, а това е лична вноска, която държавата плаща.
Последното, което каза господин Стойнев, че около 4 млрд. 200 млн. лв. вече е субсидията и трансферът от държавата, само че това не е само за Фонд „Пенсии”, защото има пенсии, несвързани с трудова дейност, несвързани с трудов стаж – 402 млн. лв., дефицитът на Фонд „Общо заболяване и майчинство” – 191 млн. лв., на Фонд „Безработица” – 90 млн. лв. или това са 700 млн. лв., които отиват за други фондове, несвързани с пенсионирането.
Последното, което искам да кажа: дали трябва по еднакъв начин да се третират примерно самоосигуряващите се лица, на които им се качва доходът от 260 на 420 лв. или тези, които са на максимален размер на осигурителния доход. За едните се додава, там е нарушен принципът на осигуряване, защото на самоосигуряващите се лица при 260 лв. осигурителен доход това осигурява пенсия 93 лв. за мъжете и 87 лв. за жените, тоест тези хора, ако не се осигуряват поне на 420 лв. за сметка на другите осигурени лица се додава към пенсията им, за да имат поне минималната пенсия. Докато на тези, които са на максималния осигурителен доход 2000 лв., нищо не се додава. Те си изработват пенсиите и техните пенсии се преразпределят и затова има таван на пенсиите. Едните са недоволни от тавана на пенсиите, другите – защо са ниски пенсиите. Докато няма равнопоставеност между осигурените лица, по-тясна връзка между осигурителен принос и получавана пенсия или обезщетение, няма да има доверие в тази пенсионна система, защото ние нарушихме точно тези принципи. Както каза министърът: целта на Консултативния съвет за пенсионната реформа е да направи един анализ на стратегията, на законодателството, на всички грешки и отклонения, които допуснахме, и оттук нататък да търсим правилните, консенсусните решения, които да върнат доверието в системата. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи народни представители за изказване?
Заповядайте за процедура, господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател!
Уважаеми колеги, подкрепям напълно господин Местан в това, че дебатите станаха конструктивни и интересни, и в тази връзка предлагам да удължим работното време на основание чл. 38 до приемането на този закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме направеното процедурно предложение за удължаване на работното време до приемане на закона. Дано не ни се налага да спираме часовника.
Гласували 124 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Заповядайте за процедура, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател!
Ние подкрепихме процедурното предложение за удължаване на работното време до приемането на закона, следователно в процедурното ни предложение не бихте могли да съзрете желание да протакаме разискванията или да отложим приемането на текстовете.
С тази уговорка, от името на парламентарната група искам половин час почивка, като каня представител или представители на парламентарните групи, нека да е на неутрално място в зала „Запад”, да направим една кратка консултация по разисквания параграф, ако има политическа воля да намерим някакво по-приемливо решение на този казус.
Уважаеми колеги, ако има политическа воля, ако имате желание, заповядайте в зала „Запад” по двама представители, които са ангажирани с тази проблематика.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Нека да останем в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожа Масларова предлага, така наречената контактна група да остане в пленарната зала.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Съгласно направеното предложение от името на парламентарна група обявявам 30-минутна почивка до 14,10 ч.

(След почивката)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Продължаваме с Второ четене на Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2010 г.
В дебати сме по чл. 8. Има направени предложения от народни представители – членове на различни парламентарни групи.
Има ли народни представители, желаещи да се изкажат?
Господин Миков, заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Обсъждаме текст, който ще засегне десетки хиляди хора. Опитът за някакво съгласие очевидно беше подминат доста снизходително, да не кажа високомерно от мнозинството – негова воля. Но аргументите, които ще продължим да излагаме тук, не могат да бъдат подминати.
Какво се случи със земеделските производители предишната нощ по данъчните закони и днес? Първо, сурвакане за Коледа 2009 г. с безакцизното гориво, второ, намаляване на бюджета за национално финансиране, на средствата от 500 на 220 млн., иначе ревизираните бюджети се намаляват с 10%, тук се намаляват наполовина, дори с над 100%. И трето, сурвакане за социалното осигуряване с 3-4 пъти, от около 11 лв. на 37-38 лв. – това се случва. Това се постига благодарение на вас от мнозинството, които участвахте активно в протестните действия. Имаше един господин Цанковски, нека сега врачанските депутати да отидат сега за Коледа и му кажат, че от блокирането на пътищата ще увеличат четири пъти осигурителните вноски на земеделските производители. Нека пак излязат и пак да затварят пътищата. Ето това получиха те като подарък от клетвите в земеделската политика на управляващото мнозинство. Това не е коректно записано, но това ще им се случи и ще го усетят догодина през м. февруари-март, когато Националната агенция за приходите започнат да събират вземанията си от тях.
Уважаеми дами и господа, това се случва, когато преди малко експертите казаха, че става въпрос за 25-26 млн. лв. В същото време по-нататък в текста с 2%, всъщност господин министърът не беше много щастлив от намаляването с 2% на осигурителните вноски, става въпрос за около 400 млн. лв. Нали разбирате за какви порядъци става дума – израз на политическо отношение и нищо друго. Само господин Дянков увеличава фонда „Работна заплата” на Министерство на финансите с 30 млн. лв. Не знам колко души работят в Министерство на финансите. А на регистрираните земеделски производители – около 56 хил. души, увеличаваме разхода им 4 пъти.
Опитвам се образно да ви обясня какво правите, за да може с ясно съзнание да гласувате. Има три копчета пред вас и пред нас, всеки си избира копчетата. И когато отидете в районите, кажете на хората защо се случва това.
Явно упоритостта и усещането за консолидираност на мнозинството понякога надхвърля чуваемостта към аргументите. Много често опозицията спестява някои аргументи на мнозинството, когато се вижда такава чуваемост, ви ги съобщаваме в кулоарите или в частни разговори. Но Народното събрание е място, където аргументите, които не се чуват в нормален диалог, какъвто трябваше да постигнем, да потърсим, пленарната зала е мястото, откъдето тези аргументи отиват и трябва да стигнат до хората.
Уважаеми дами и господа, от Коалиция за България сме предложили по-средна, плавна стъпка за увеличение, да не се скача изведнъж. Това нещо е абсолютно възможно и поносимо в условия на криза – да не се превръща непременно в правителствена политика приказката „Болен здрав носи”. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Миков.
Реплики? Няма.
Други народни представители, които желаят да се изкажат?
За процедура – господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Моля предвид изказаното становище на Синята коалиция за начина на гласуване да подложите процедурно чл. 8 с отделните точки 1, 2 и 3 поотделно на гласуване, за да можем по всяка поотделно да вземем съответно отношение. Например, по предложението на господин Хасан Адемов, което специално ние искаме да подкрепим, в случая при спазване на това, което предлагам, т. 1 на чл. 8 ще бъде гласувана отделно от т. 2, за да можем да я подкрепим. Ако подложите цялостно предложението на гласуване, няма как да гласуваме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Направено е процедурно предложение.
Има ли обратно становище? Няма.
Моля да гласуваме процедурното предложение на господин Костов за разделно гласуване на точките 1, 2, 3 и 4 на чл. 8.
Гласували 138 народни представители: за 47, против няма, въздържали се 91.
Предложението не е прието.
Има ли други народни представители, които желаят да се изкажат по обсъжданите текстове? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Пламен Орешарски, Меглена Плугчиева, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 143 народни представители: за 40, против 95, въздържали се 8.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Сергей Станишев, Румен Овчаров и Пламен Орешарски, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 138 народни представители: за 38, против 92, въздържали се 8.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Хасан Адемов, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 146 народни представители: за 47, против 78, въздържали се 21.
Предложението не е прието.
Господин Местан иска думата по процедура, навярно за прегласуване.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Моля за прегласуване на предложението на д-р Хасан Адемов – едно последно усилие да намерим в себе си политическа воля да бъдем малко по справедливи към възможно най чувствителните социални слоеве в българското общество.
Ако отхвърлите повторно предложението на д р Адемов, не опозицията, а вие с тази политика създавате предпоставки за социално напрежение. И не търсете под вола теле, защото нищо друго не може да предизвика социално напрежение освен политиката, насочена срещу интересите на огромна група хора. Не ми остава да кажа нищо друго освен това, че ако повторно отхвърлите това предложение, парламентарната група на Движението за права и свободи ще напусне заседанието (оживление в ГЕРБ), тъй като не намира смисъл от участие в едни дебати, по които няма – не я обичам думата, но тя е много хубава в конкретния случай – не ни чувате, уважаеми колеги. Съжалявам, но политическата отговорност оттук нататък за тежкото положение, в което ще поставите десетки хиляди български граждани, е на управляващото мнозинство в тази зала. Благодаря. (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Местан.
Обратно становище на тази процедура за прегласуване – няма.
Подлагам на прегласуване предложението на народния представител Хасан Адемов.
Гласували 150 народни представители: за 48, против 75, въздържали се 27.
Предложението не е прието. (Народните представители от ДПС напускат залата.)
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Емилия Масларова и Драгомир Стойнев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 126 народни представител: за 22, против 93, въздържали се 11.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията, която подкрепя текста на вносителя за чл. 8.
Гласували 120 народни представители: за 89, против 28, въздържали се 3.
Текстът на чл. 8 е приет.
Отрицателен вот – госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, гласувах „против” предложения текст, защото той олицетворява философията на управляващите за изход от кризата, философията на тяхната икономическа политика, а именно тежестта от кризата да се поеме от най ниско доходните български граждани, от социално слабите, от бедните. С този текст се отваря още повече ножицата между най бедните и богатите български граждани, като ефектите и тежестите на кризата се прехвърлят върху тях.
Не знам да ли си давате сметка, но текстовете, които приехте, касаят над половин милион български граждани, защото самоосигуряващи лица са не само нотариусите и адвокатите, които могат да си позволят плащане на такива минимални осигурителни прагове, това са хиляди български граждани – занаятчии, фризьори, козметици, часовникари. Това са най ниско доходните еднолични търговци. С този текст ще обречете на фалит хиляди от тях, а една друга огромна част ще пратите обратно в сивата икономика.
Гласувах „против” аргументите, които бяха изложени от страна на Социалното министерство, от заместник-министърката на труда и социалната политика, която заяви, че проблемите на пенсионната реформа, представете си, трябва да се решават чрез увеличаване на вноските на най-ниско доходните български граждани, а именно на земеделските производители и на самоосигуряващите се лица. Това е цинично и в условията на криза – да прехвърляме тежестите и ефектите на кризата на тези български граждани, които имат най голяма нужда от защита и подкрепа. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на госпожа Манолова.
Втори отрицателен вот – заповядайте, господин Панчев.
СПАС ПАНЧЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители? Липсват големите земеделски трибуни като Георги Пенчев, като Яне Янев, като госпожа Мозер, да не ги изброявам. Аз съм председател на Земеделски съюз „Стамболийски” и помолих да взема думата за отрицателен вот, защото искам да защитя неколкостотин хиляди души, които гласуваха за нас, но гласуваха и за вас – болшинството в този парламент, гласуваха за ГЕРБ с надеждата за нещо ново. Те бяха хората, които бяха най-активни на улицата, те стачкуваха против правителството на Сергей Станишев, те имаха доверие във вас и очакват вие да им помагате. Ние – избраните с техните гласове, защото те са най-активните в гласуването. Искаха да получат от нас подкрепа. Подкрепа, защото в последните години наистина българското земеделие, за съжаление, не получава това в размер, какъвто има нужда да получава.
Вчера, в закона, който гласувахме, ние ощетихме земеделските производители, ощетихме хората на село, като орязахме до възможния минимум помощите, които бюджетът на държавата, различните фондове предлагаха за развитие на българското земеделие. Аз зная, че в година на криза бюджетът на държавата има нужда от пари, за да изпълни своя ангажимент. Но аз знам, че в година на криза селските производители, които години наред са ни помагали да преживяваме кризата, също имат нужда от помощ. Двадесет и шест или 30 милиона няма да бъде сума, която да повлияе съществено върху приходната част на бюджета. Но за тези хора, уважаеми колеги, които изхранват себе си, семействата си, живеят на село при много трудно условия, повишаването в трикратен размер на осигурителния праг, за тях е голям проблем.
Ние, като конструктивна опозиция, оставаме в залата и гласуваме, работим, но нека да се обърнем с лице към тези, които ни имат доверие и имат нужда от нас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Има ли трети отрицателен вот? Няма.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 9 е постъпило предложение на народните представители Емилия Масларова и Драгомир Стойнев, което комисията не подкрепя.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли изказвания? Заповядайте.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, мен лично не ме учудва това, което се случи и това, което гласувахте в чл. 8. Говоря на управляващите от ГЕРБ. Все пак вие се идентифицирате като дясна партия и като дясна партия е съвсем нормално да не мислите за най-слабите хора в нашето общество. Разбираемо е. И вчера това, което гласувахме в бюджета – нямате желание да помогнете на безработните хора, отказвате да помогнете на хората с увреждания, отказвате да помогнете на семейства, които отглеждат деца с увреждания, за младите хора няма никаква политика. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Не ме прекъсвайте, ако обичате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Придържайте се към темата. Моля, не се обаждайте от място.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви.
Та, поне да компенсирате малко това, което правите и това, което налагате върху най-слабите хора в тази държава, в чл. 9 предлагам именно това – от 1 януари до 30 юни минималната пенсия, понеже вие казвате, че няма да вдигате нито една пенсия, замразявате доходите, замразявате пенсиите, да остане на сегашното ниво от 136,08 лв., но след 30 юни да приложите швейцарското правило и да вдигнете пенсиите.
Разбирам, че много хора очакваха, защото така бяха и вашите обещания, че виждате ли, от 1 януари най-възрастните хора над 75 години ще получат своите добавки. Останаха излъгани. Ще вдигнете вдовишките пенсии – хората останаха излъгани. Сега поне от 1 юли вдигнете минималната пенсия. Да не се окаже така, че това ще е първото правителство, което не увеличава минималната пенсия.
Разбира се, вие предлагате един механизъм, който е изключително уважаван от мен в кавички, така наречения гъвкав механизъм, с който евентуално от 1 юли ще се увеличат пенсиите по следния механизъм – ще се отчита икономическото развитие, състоянието на бюджета, темповете на нарастване на осигурителния доход, инфлацията и динамиката на заетостта. За да не се чудим и да не знаят хората с колко ще им се вдигнат пенсиите, ако приложите швейцарското правило от 1 юли, какво ще се получи? Обяснявам за хората от ГЕРБ, понеже може би те не знаят какво е швейцарско правило. Това е сбор, равен на 50 на сто от нарастване на осигурителния доход за предходната година и 50 на сто от индекса на потребителските цени през предходната календарна година.
Какво означава това, за да разберете конкретно? Средният осигурителен доход за 2009 г. се очаква да бъде 557,44 лв. Прогнозираното ниво на инфлация средно годишно е 2,3%. Тоест, от 1 юли хората могат да получат едно увеличение на минималната пенсия с 6,85%. Не виждам какво толкова лошо има в това, какво толкова ще попречи на бюджета. Една човещина, която мисля, че е във вашите възможности. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Стойнев.
Има ли реплики? Няма.
Министър Тотю Младенов има думата.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Това, което се предвижда в бюджета за ДОО за следващата година, от 1 юли ще се увеличат добавките за старост на възрастните хора над 75 години, вдовишките пенсии и също така по ред и начин, определен от Министерския съвет, съобразно изпълнението на консолидираната фискална програма за 2010 г., от 1 юли 2010 г. ще се актуализират всички пенсии. Това се прави, защото, ако се ползва швейцарското правило, може да се окаже, че увеличението няма да е толкова много, колкото може да позволи този механизъм след 1 юни 2010 г. И аз съм сигурен, че този размер ще бъде повече, ако се определи по този начин увеличението на пенсиите след 1 юли, отколкото, ако се използва швейцарското правило.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър Младенов.
Имате думата за изказване, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Моят колега господин Стойнев обясни за какво става въпрос. Аз обаче искам да кажа, тъй като в момента, в който тук се опитвахме да сближаваме позициите си по предишната точка, останах с впечатлението, че част от вас тук в залата разчитате, че швейцарското правило ще се състои.
Искам да кажа и нещо друго. Стана една лоша практика да се подменят кодифицирани материи със законите за държавния бюджет, със Закона за държавното обществено осигуряване. Член 100 на Кодекса за социално осигуряване е обсъждан с една огромна група специалисти, социални партньори, неправителствени организации, учени и новият Кодекс за социално осигуряване, колкото и трудно да се стигне до неговия консенсус, все пак беше приет от цялото общество. Сега ние решаваме, че Министерският съвет ще реши и ще промени чл. 100, който всъщност е така нареченото златно швейцарско правило, което всички приехме, че е най-справедливо. Защото то отчита динамиката на осигурителния доход, на ръста на осигурителния доход и инфлацията. Ами, ако няма инфлация, и хората разбират, че няма покачване на цените и могат да живеят по-нормално. Но ръстът на осигурителния доход е една величина, която влиза във формулата на изчисление на пенсиите и всъщност е много по-справедливо, отколкото каквото и да било да додаваме по пенсиите по наше усмотрение. Ако имаме пари – дай Боже – ще дадем Коледни добавки. Ето, сега примерно, ако има пари – дайте Коледни добавки – по 50 лв., по 100 лв. Дайте Коледни добавки или някакъв друг бонус. Но не го свързвайте със законодателството, което е Кодекс за социално осигуряване. Там има много разписани правила и ние трябва да спазваме тези правила.
Така че аз не приемам, че може по всяко време всеки един в Министерския съвет на базата на мнозинството в парламента да променя закони, които са правени доста трудно. Аз самата съм била много против Кодекса за социално осигуряване и го признавам. Имали сме много спорове с предишни министри, кавги сме имали със синдикати, с работодатели. Но, колеги, става въпрос за закони. Закони, на които хората разчитат. Хората знаят, че има един закон, който е приет и така или иначе се съобразяват с него. Ние по този начин демотивираме гражданите, особено в осигурителната система, защото тя се тресе всяка година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на госпожа Масларова.
Има ли реплики?
Има думата д-р Лъчезар Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Масларова, искам да Ви попитам: от колко месеца вече не сте министър?
Вие ще ми отговорите после на дупликата.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Това по темата ли е?
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Да, точно по темата е. Искам да попитам госпожа Масларова, тъй като допреди 4 месеца управлявахте и имахте възможност да извършите всички онези промени, правила – швейцарски и всякакви други. (Реплики от КБ.)
Вие го правихте прекрасно: изпращахте пенсионерите, едни – на море, други – на планина, трети – на Кариока. По ваша преценка, без да могат да се възползват от тези средства всички български пенсионери!
Провеждахте популистична политика, която смятахте, че ще ви донесе успех на изборите.
Госпожо Масларова, оставете ние в момента да покажем какво можем и какво умеем. Вие показахте какво можете и какво не умеете.
Друго, на което искам да обърна внимание и на преждеговорившия Стойнев, защото каза: къде са обещаните пари за хората над 75 години, къде са обещаните пари за вдовишките пенсии и т.н.
Изчакайте, господа, виждате, че не може да се събере държавата след вашето управление! Не можем да я съберем след разпилението, което вие направихте!
Сега бързате отново с предложения. Чакайте, попиляхте тази държава! Оставете да я съберем, за да можем да раздадем на тези хора! Вие пръскахте пари ей-така, предизборно!
Пращахте ги по ваша инициатива на море – хора на 75 години, вместо да им дадете да имат да изкарат примерно лятото и зимата. Пращахте ги на планини и курорти. Само на караоке бар дето не ги пратихте – да пеят и да танцуват възрастните хора! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Сега излизате и давате акъл. Мисля, че вече тази демагогия писна на всички тук. Слушаме ви, слушаме ви, но трябва да има някакво мерило. Другото си го знаете вие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Втора реплика?
Господин Велчев, заповядайте.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз няма да се връщам пак на темата защо и кой доведе държавата до това положение. Искам само да напомня на всички, че преди малко напуснаха и депутатите от ДПС. Тук се поставя нещо като рекет – вчера бяха БСП.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Процедурата Ви е реплика към госпожа Масларова. Припомням ви - да не се отклоняваме от темата.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: За това говоря. Искам да кажа, че, за разлика от вас, в нашата парламентарна група, колкото и да Ви е смешно, господин бивш министър, са хора земеделски производители, хора еднолични търговци, учители, лекари. Всичко това е тук – пред вас. Много добре знаят проблемите на българското общество. Много добре знаят лишенията, на които са подложени всички слоеве на обществото. (Реплика от народния представител Мая Манолова.)
Вие кого искате да разплачете, че няма пари и че ние ощетяваме?
Едната група се грижи за една част – трябвали им 30-40 милиона. Вие ставате за друга част – 30-40 милиона. Да де, ама ние като управляващи се грижим за цялото общество! Не за тази част – тези селски производители, тези тютюнопроизводители.
Пред нас е отговорността. Вие правилно казахте, че утре ние си носим отговорността за всичките вълнения, за негодуванията. Да, ние отговаряме, но не с вашата помощ – вие едва ли не тук плачете, че хората били много зле. Зле са, защото цялата държава е зле. Тази държава не можем да я оправим на парче – ние трябва да правим цялата държава. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Велчев.
Реплика? Няма желаещи.
За дуплика – госпожа Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, колеги! Аз не знам какво лошо казах, за да предизвикам отново омраза, злоба и желание за отмъщение.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Къде видяхте злоба?
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Така няма да постигнем нищо, колкото и да постигнете вие, колкото и да са постигнали тези преди вас.
Има закони, които хората четат и които ние с вас се опитваме непрекъснато да променяме. През целия период, през който сме работили, сме спазвали и швейцарското правило, и сме използвали възможностите, които е имала държавата, а държавата имаше възможности, да дадем нещо допълнително.
Абсолютно прав сте: не можем да изпратим всички пенсионери на почивка – на море или на планина. Аз не приемам вашите подигравки и никъде по света всички не ходят на почивка.
Но вие не знаете, че Европа има нова програма от една година, която се казва Програма за активно стареене, в която се включват точно тези неща. Аз много бих се радвала, ако има пари през следващата година, господин Младенов да продължи тази практика.
Ако не знаете, влезте в сайта на министерството – още стоят благодарствени писма на хора, които са отишли на почивка, макар и на 75 години. (Възгласи: „Е-е-е!” от ГЕРБ.)
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): От хиляда трима все ще са доволни!
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Зная, че за вас в момента подигравателното отношение, подхвърлянията и подмятанията са израз на някаква сила. (Реплика.)
Госпожо председател, може би трябва все пак, ако ми се правят други реплики, да кажете, защото аз не мога така да...
Вашият заместник непрекъснато Ви суфлира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обръщам внимание на народните представители да не се обаждат от място, без да съм дала думата.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Какво сме давали? Давахме и коледни добавки. Коледни добавки през м. юли не можем да даваме. Но през юли давахме допълнително увеличение, когато имаше пари.
Аз не съм се притеснявала от това, че съм искала да дадем пари на социално слабите.
Ние не сме дали само на пенсионерите, уважаеми колеги! Дадохме и на майките. Ако друго не признавате, поне признайте, че България има най-доброто и най-дългото майчинство в целия свят. Това е плод на предишното правителство. Нека го продължим заедно. Защо е тази омраза? Аз просто съм потресена. Така напред трудно ще вървим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Масларова.
Други народни представители? Няма желаещи да участват в дебата.
Преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Емилия Масларова и Драгомир Стойнев, което предложение не се подкрепя от комисията.
Гласували 113 народни представители: за 13, против 98, въздържали се 2.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на комисията, която подкрепя текста на вносителя за чл. 9.
Гласували 111 народни представители: за 99, против 12, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 10 е постъпило предложение от народния представител Хасан Адемов – комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи да се изкажат? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Хасан Адемов, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 111 народни представители: за 14, против 91, въздържали се 6.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията, която подкрепя текста на вносителя, за редакцията на чл. 10
Гласували 106 народни представители: за 96, против 4, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 11 е постъпило предложение от народния представител Дарин Матов, което комисията не подкрепя.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли народни представители, които желаят да се изкажат? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Дарин Матов, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 113 народни представители: за 16, против 92, въздържали се 5.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията, която подкрепя текста на вносителя за чл. 11.
Моля, гласувайте.
Гласували 118 народни представители: за 103, против 6, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 12 е постъпило предложение от народните представители Емилия Масларова и Драгомир Стойнев.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи да вземат отношение?
Господин Стойнев, заповядайте.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин министър, уважаеми колеги, разбрахме, че за пенсионерите няма пари. Сега става въпрос и за малките деца. Ако и за бъдещето на тази страна кажете, че няма пари, то аз тогава вече не разбирам за какво седим тук и какво бъдеще чертаем на страната. Всички чакаме сакралната дата 1 юли. Какво ще стане на 1 юли? Току-що министърът каза, че ще вдигнем пенсиите с повече от швейцарското правило. Какво ще стане? Кажете с колко!
РЕПЛИКИ: Ще има пари! Тогава ще има пари!
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: А, ето – отново се обаждат от залата, че ще има пари. А сега се сещам, пък и от вчера разбрах, че от 1 юли кризата се отменя. Поради тази причина ви моля да уведомите и Световната банка, и Международния валутен фонд, че в България от 1 юли кризата се отменя. (Шум и реплики.)
Винаги съм вярвал във вашите свръхестествени възможности, но чак толкова, не разбрах ... (Силен шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Много моля да се изслушваме в залата1
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Ако и за малките деца, наистина за бъдещето на страната, не можете да вдигнете парите, наистина съжалявам, но се чудя тогава какво правите тук. Благодаря ви. (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Стойнев.
Има ли реплики?
Заповядайте, госпожо Найденова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Стойнев, стига с този популизъм! Недейте заблуждава хората в залата! Не става въпрос за малките деца. В текста става въпрос, че след изтичане на срока на обезщетения за бременност и раждане майчинството до две години да стане от 240 на 280 лв. Това са две различни неща – майчинство и малки деца. (Реплики от ПГ на КБ.)
Престанете да се правите на Майка Тереза! (Ръкопляскания от ПГ на ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За втора реплика заповядайте, господин Михов.
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, господин министър, колеги!
Уважаеми господин Стойнев, Вие явно се превръщате в най-младия говорител на партията, но само да Ви припомня, че преди около една година, когато по това време ви се налагаше да разпределяте едни много големи суми в междучасието, когато Вашия лидер се занимаваше или да пее патриотични песни на Бузлуджа или да кара един трамвай, за което имаше пари (ръкопляскания от ГЕРБ), в тези междучасия той доста добре по всички медии обявяваше, че кризата ще ни подмине, че в България няма да има криза, че ние сме много финансово стабилни. В същия този момент, когато вие разпределяхте тук почти до Коледа едни 3-4 милиарда, тогава малки деца в България нямаше ли? Тогава здравеопазване нямаше ли?
Най-лесното е да кажете: да, ние ще ги направим 280 лв., а най-трудното е да кажете откъде ще дойдат още тези 40 лв. Може би от тези пари, които изхарчихте преди една година в междучасията и между трамвая и Бузлуджа?! Благодаря. (Ръкопляскания от ПГ на ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За трета реплика има думата господин Петров. (Реплики на народния представител Петър Мутафчиев.)
Господин Мутафчиев, не съм в състояние да гледам само вашия сектор, следя и останалите сектори. (Реплики от ПГ на КБ.)
На Вас персонално ...
ПЕТЪР ПЕТРОВ (ГЕРБ): Колеги, господин Лъчезар Иванов ми се струва, че даде не особено лесно смилаем пример с разпиляната страна, затова аз ще си позволя да дам един друг христоматиен пример. Ние имаме пред себе си една грохнала, изпосталяла, кльощава крава, под вимето на която в котленцето едва сме изцърцорили няколко пръста мляко. И Вие непрекъснато казвате: ау, колко малко мляко! Дайте да издоим още малко за тези, за онези, за другите. А опитаме ли се да го направим кравата ще умре. И ние това се опитваме да направим – трябва да нахраним кравата. Кравата просто трябва да бъде нахранена, за да има утре мляко повече за всички! Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Петров.
За дуплика имате думата, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (КБ): Уважаеми колеги, благодаря ви за трите реплики.
Пожелавам ви да постигнете в социалната сфера поне на половината това, което ние го постигнахме. (Смях и оживление.)
Пожелавам ви го! (Смях.)
Пожелавам ви го, защото когато говорим за четири години за увеличаване на пенсиите средно със 70%, ви го пожелавам; на средноосигурителния доход със 75% - ви го пожелавам; че два пъти вдигнахме детските надбавки – ви го пожелавам; че майките в продължение на една година получават 90% от заплатата си – ви го пожелавам; че създадохме Сребърния фонд, който има 1 млрд. 600 млн. лв. – ви го пожелавам; че заварихме фискален резерв с 4 млрд. лв. и оставихме държавата с 8 млрд. лв. – ви го пожелавам; че валутните резерви бяха 14 млрд. лв. и оставихме държавата с 24 млрд. лв. – ви го пожелавам; че за 4 години България беше най-бързо развиващата се икономическа държава с над 6% икономически растеж – искрено ви го пожелавам; че ви събрахме най-много чуждестранни инвестиции като процент от брутния вътрешен продукт за Европейския съюз – искрено ви го пожелавам и това; че държавата най-много се модернизираше и по инвестиции и основен капитал бяхме на първо място в Европейския съюз за 2008 г. – ви го пожелавам.
Така че, престанете с този популизъм - само какво е било преди и е изхарчено. Ето тук са нещата затова сегашният премиер отваря пътища, отваря и модернизира болници. Откъде мислите, че са тези пари? Това благодарение на вас ли са? Поради тази причина – вършете си работата, недейте да политиканствате. Благодаря ви. (Силен шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Стойнев.
Има ли други народни представители, които желаят да се изкажат?
Господин Мутафчиев, ще се изкажете ли? (Реплики.)
Нямате желание да се изкажете.
Гледам Ви, господин Мутафчиев. Имате ли желание да се изкажете? Благодаря, няма желание.
Закриваме дебатите по този текст и преминаваме в режим на гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Емилия Масларова и Драгомир Стойнев, което предложение не се подкрепя от комисията.
Гласували 115 народни представители: за 17, против 94, въздържали се 4.
Предложението не е прието.
Обяснение на отрицателен вот от д-р Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Гласувах „против”, защото не искам клетвите на комунистите да ме стигат. (Смях.) Гласувах „против” закона на госпожа Масларова и на младия другар комсомолец. Не бих искал никога да има управление отново на комунисти, ДПС и... (Реплика от КБ.)
Да, точно така, точно така. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Гласувах против демагогията, която днес разигравате много добре. (Реплики от ГЕРБ.)
Гласувах против цялостната ви политика, защото ако продължавате с вашата политика, в тази зала няма да имате места. Като гледам, ако водим същата политика, ще се случи същото, което се случи с вас. Затова ви обръщам внимание, когато правите законопроекти и когато се изказвате, бъдете по-внимателни.
Ще ви кажа още едно нещо. Господин Берлускони – предполагам знаете кой е, когато водеше кампанията си, казваше: „Никога не трябва да унищожаваме комунистите докрай. Само ще си ги гледаме, защото като ги виждаме, ще се сещаме какво ни чака.” (Смях и ръкопляскания от ГЕРБ.) Ако ме разбрахте, пожелавам ви по същия начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на комисията, която подкрепя текста на вносителя за чл. 12.
Гласували 115 народни представители: за 98, против 10, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за членове от 13 до 17.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме ан блок членове от 13 до 17 включително.
Гласували 104 народни представители: за 90, против 2, въздържали се 12.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „Преходни и заключителни разпоредби.”
Комисията подкрепя наименованието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме наименованието на Преходни и заключителни разпоредби.
Гласували 102 народни представители: за 96, против 1, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя предложението на вносителя за параграфи 1, 2 и 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме параграфи 1, 2 и 3, съгласно предложението на комисията.
Гласували 111 народни представители: за 94, против 9, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 4 има предложение от народния представител Хасан Адемов.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли народни представители, които искат да защитят предложението на господин Адемов? Няма.
Подлагам предложението на гласуване, с уговорката, че не се подкрепя от комисията.
Гласували 112 народни представители: за 19, против 92, въздържал се 1.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на комисията, която подкрепя текста на вносителя за § 4.
Гласували 103 народни представители: за 90, против 6, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме редакцията на § 5, съгласно предложението на комисията.
Гласували 110 народни представители: за 99, против 6, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 6 е постъпило предложение от народните представители Емилия Масларова и Драгомир Стойнев.
Комисията не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от народния представител Хасан Адемов.
Комисията не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от народните представители Сергей Станишев, Румен Овчаров и Пламен Орешарски.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението на народните представители Светлана Ангелова и Даниела Петрова и предлага окончателна редакция на § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Откривам дебата по § 6.
Заповядайте, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Колеги, ще се опитам съвсем накратко да обоснова нашето предложение, което всъщност е свързано с отмяната на намаляването на осигурителната вноска с още два процентни пункта. Защо искам да обърна вашето внимание на този факт?
Ще кажа само няколко неща като информация, тъй като предполагам, че не всички са специалисти точно в тази област. През 2000-та година общият размер на осигурителната вноска в България е бил 45,7%. За работодателя тя е била 36,7%, а за работника - 9%. През 2009 г. нашата осигурителна вноска е 31,25%, допълнително държавата има 12%, които внася, като за работодателя е 18,25%, а, забележете, за работника от 9 става на 13%.
Няколко други неща още. През 2008 г. осигурените лица са били 2 млн. 851 хил. 226. През 2009 г., когато намалихме още осигурителната вноска, в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване се предвижда ръст на осигурените лица с 1,1%, а сме намалили осигурителната вноска с 2,4 процентни пункта. Очакваното изпълнение за 2009 г. по отношение на осигурените лица е те да бъдат с 87 хиляди по-малко.
Искам да кажа, че независимо от намаляването на осигурителните вноски, в структурата на тези намаления, които сме правили, се забелязва една тенденция на намаляване на осигурителните вноски за сметка на работодателите, които от 65,4 на сто, през 2007 г. намаляват на 61,3 на сто.
Не сме получили онзи ефект, който очаквахме. Предишното правителство направи най-голямото намаление на осигурителните вноски в период, в който имаше бурно развитие, за да даде шанс на икономиката. В момента 2% намаление на осигурителните вноски на около 300 хил. регистрирани фирми – горе-долу се получава около 61 лв. месечно на фирма. Аз не знам някоя фирма, която ще спести 61 лв. месечно, да излезе от кризата. Но иначе това на бюджета на Националния осигурителен институт, ако се не лъжа, се равнява на 398 млн. лв.
И понеже одеве говорехте за кравата, която доим, онова, което предлагахме за обезщетение за гледане на малко дете до 2-годишна възраст, когато нямаме все още ясли, когато имаме висока безработица и общо взето майките с деца не са предпочитани от работодателите, това струва за около 48 хил. майки, които получават тези обезщетения, 23,5 млн. лв., срещу 398 млн. лв., които ние ще дадем, без да получим очаквания ефект.
Това беше нашето предложение и аз се опитах да го аргументирам. Надявам се, че ако не го приемете, поне ще запомните за какво става въпрос. Осигурителни вноски се намаляват, когато имаш някакъв ефект. До този момент и социалните партньори отчитат, че нямаме очаквания ефект от страна на работодателите при намаляване на осигурителните вноски, защото 12,5% намалени осигурителни вноски през този период плюс още 2% сега е доста чувствително намаление, но насреща нямаме онова, което очакваме от работодателите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Заповядайте.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Младенов, колеги! Не може във време на кризи и в икономически растеж да се предлагат едни и същи мерки. Знам, че има доста икономисти от ГЕРБ, но предложете нещо друго като антикризисна мярка. Не може осигурителната система да бъде трамплин, за да изведем страната от кризата. Предложете нещо друго. Сами виждате – спрямо предходната година приходите намаляват с 2,8 млрд. лв. Държавата има все по-голямо и по-голямо участие. Системата се променя. И в началото на дебата ви казах – не може да се разчита държавата да плаща пенсиите. Какъв е стимулът да плащаме осигуровки? Сега искаме още да намаляваме тези осигуровки. Ние ги намалихме с 11,4 пункта, но нямаше чак такова голямо изсветляване, признаваме си го. Но не го правете и вие сега, когато системата ще гръмне. Разбирам, че е във вашата предизборна програма, разбирам, че трябва да се спазват ангажименти и обещания, но предложете нещо друго. Какъв е смисълът сега в тази криза при положение, че една фирма фалира, че не може да си пласира продукцията, вие да намалявате осигуровките?! Е, какво като ги намалите, те няма къде да си пласират продукцията. Това е проблемът на българския бизнес.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Ти пък какво разбираш от тези работи!?
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: С какво ще ги подпомогнете? С 61 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Има ли желаещи да репликират по реда, предвиден в правилника, а не от място?
Заповядайте, г-н Димитров.
ВЛАДИСЛАВ ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Господин Стойнев, проблемът на българския бизнес е огромната междуфирмена задлъжнялост. Това се дължи на поръчките, които вие правихте без осигурено финансиране. Това е проблемът, а сега ние отнякъде трябва да намерим пари, за да им пуснем и да могат да се разплатят. (Частични ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
За дуплика има думата господин Стойнев. (Шум и реплики в мнозинството.)
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (КБ): Госпожо председател, направената реплика нямаше нищо общо с моята интервенция, но все пак да отговоря.(Шум и реплики в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обръщам внимание за обаждането от залата. Пречите на изказващите се колеги.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Относно междуфирмената задлъжнялост - това е факт. Хайде, разплащайте де! Нали господин Дянков трябва да разплаща. (Смях и оживление сред мнозинството.) Разплащайте. Докога ще се оправдавате, че предишните са ви виновни за нещо?! Вие нарочно сега не искате да разплащате и обещавате на фирмите: „Изчакайте още един месец”. Какво има да изчакват още един месец! Колко е фискалният резерв? Какво само се оплаквате?! Оставени са пари, съумейте да ги оползотворявате. (Частични ръкопляскания в КБ, шум и реплики в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте за изказване, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, господин министър, господа народни представители! Аз няма да апелирам към групата на ГЕРБ да подкрепи това предложение, въпреки че аз не го споделям и ще гласувам срещу него, както обосноваха моите колеги, защото смятаме за крайно неуместно по-нататъшното намаляване на размера на осигуровките. Но вие имате право да го подкрепите, защото е хубаво българските партии да се развиват като програмни партии. Тъй като вие сте обещали намаляване на осигурителната тежест, това е един от примерите, в който вие се придържате към ангажиментите, които сте оповестили, за разлика от други действия, които вече видяхме и в бюджета, и в управленски действия, които са в отклонение от собствената ви заявена политика. Но вие като дясна партия или поне такава, каквато се представяте, е обосновано да продължавате с тези стъпки. Затова на изборите предупреждавах хората: „Не се колебайте. Това управление ще бъде дясно”. Защото много от тях имаха илюзии, че хората от малкия и средния бизнес, от другите категории, хората, които работят по наемни и трудови договори едва ли не ще бъдат облагодетелствани от тази нова политика.
Другият основен апел беше за противодействие срещу корупцията. Него ще го коментираме повече напролет, тъй като трябва да мине още малко време, за да разберем какво става в този сектор.
Забележете, ако облагодетелствате някой от това намаление на осигурителната тежест, то това са отново работодателите, тъй като върху работниците отражението е практически незначително. И се пита: докога ще продължава тази политика, която поставя труда в България в най-неизгодно положение?! Проевропейската статистика, за която можете да направите справка, в брутния вътрешен продукт на страната разходите за заплати и пенсии в България трайно са на нивото около 1/3, за разлика от средните нива за Европейския съюз, които по различните статистики варират между 45 и 48%. Тоест в европейските страни се поддържа приблизителен баланс по отношение на политиката към труда и капитала, а в България трудът е крайно принизен. Вие предлагате тази тенденция не само да бъде запазена, но и задълбочавана. Това хората трябва да го разберат, защото по този начин ние се превръщаме в една неевропейска страна, независимо каква е политиката на другите от гледна точка на конкретните управления, които имат в момента.
И още една справка, с която ще завърша този обзор – за класирането на страните в Европейския съюз според размера на общата осигурителна вноска, която внася работодателят. Ситуацията е за 2008 г. Не разполагам с по-актуални данни, но мисля, че те общо взето запазват своите съотношения. Като изключим три страни – Кипър, Ирландия и Великобритания, където тези нива са доста ниски, България се намира на пето място, тоест в повечето страни този дял е около 30% и в някои страни значително надхвърля 40, приближавайки 50%, като имате предвид, че България прилага най-ниските ставки за данъците – както за корпоративния, така и върху доходите на физическите лица, но по пропорционален начин, който не отчита разликите между заможните и тези, които се нуждаят от специална социална подкрепа.
Така че добавяйки това намаление, вие всъщност задълбочавате диспропорциите и аз не знам дали това не смущава и министъра на труда и социалната политика, тъй като той се оказва представител в правителството на една група, която трайно се поставя в неравностойно положение. А по този начин тя не може да генерира и по-висока производителност, да има и по-високо потребление, което да повлияе положително на общата икономическа ситуация. Докато тази политика продължава, мисля, че тя няма да ни доведе до никакви очаквани резултати и обещания, както министър Дянков каза, че кризата свършва на 1 април, а пък Бойко Борисов като министър-председател от 1 юли ще раздава големите допълнителни средства. Благодаря. (Частични ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Стоилов.
Реплики? Няма.
Министър Младенов иска думата. Заповядайте.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа депутати! Искам да се спра малко върху философията на намаляването на осигурителната вноска с 2%.
Първо, вноската се намалява с 1,1 на сто за бизнеса и 0,09 на сто за осигурените лица, тоест за работниците и за служителите. Аз не виждам защо сте против да се намалява осигурителната вноска за работниците и за служителите.
Второ, госпожа Масларова попита преди малко и каза, че не е имало ефект по време на тяхното управление, когато са намалявали осигурителната вноска. Ами причината е много проста – слаб контрол! Слаб контрол на държавата върху бизнеса. Оттук нататък има едно джентълменско споразумение между бизнеса и между държавата намаляването на осигурителната вноска да даде възможност за запазването на колкото се може повече работни места. Намаляването на тази осигурителна вноска не е аритметична величина, тя е геометрична величина и това трябва да се има предвид. Аз смятам, че всичко зависи от бизнеса оттук нататък и ако той направи всичко възможно, а аз съм сигурен, че голяма част от него ще направи – да използва намаляването на тази осигурителна вноска за запазване на колкото се може повече работни места, политиката на държавата ще бъде същата спрямо тях. Ако не го направи, тогава ние ще преосмислим нашата политика. Трябва ясно да се разбере, че трябва да има такова споразумение между бизнеса, наетите лица и държавата. И оттук нататък усилията ни трябва да бъдат насочени именно към запазване на колкото се може повече работни места, особено в първите месеци на следващата година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър Младенов.
Други народни представители? Заповядайте, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър, не е реплика, но искам да Ви кажа, че и с намаляването с два процента на осигурителната тежест няма да се реши проблемът на безработицата. И от вашата парламентарна група посочиха къде е големият проблем на бизнеса в момента. Мисля, че правителството трябва да се насочи в тази посока – там, където има дългове към бизнеса, тези дългове бързо да бъдат изплатени, така че да не изпадне в по-тежка криза и да има ясно антикризисни мерки по отношение на строителството, на инфраструктурата, инвестиции, за да може да се запазват работни места. Но когато сме в криза, когато сме поставени пред един сериозен срив на работната сила, увеличаване на процента на безработните, какво направихме ние в този момент? Там, където ще търсят работа, тоест за свободните професии – таксиметрови шофьори, в занаятите и т.н., ние сега увеличихме осигурителния праг. И, честно казано, слушайки всичко, което правим, се притесних за това, което ще се случи през следващата година.
Но четейки § 6, видях една светлина в тунела. Поне сте помислили за моряците, така че те да бъдат свободна професия и съответно да се самоосигуряват, което ще им намали до голяма степен тежестта по отношение на осигуряването. Това ще помогне и на работодателите, тоест на корабособствениците. Но струва ми се, че не сте го написали както трябва. Аз ще подкрепя този текст, казвам ви го, голяма част от Коалиция за България, която е свързана с транспорта, също ще го подкрепи. Но обърнете внимание какво е написано в закона. Първо, че морските лица задължително се осигуряват изцяло за своя сметка. Това е в чл. 4а, ал. 1 от Кодекса за социалното осигуряване. Тоест те са самоосигуряващи се лица. Накрая обаче с този закон ние променяме и Допълнителните разпоредби на Кодекса за социалното осигуряване, където, обърнете внимание, какво формулираме като морско лице: „Морско лице” е физическо лице, което заема длъжността по трудово правоотношение като член на екипажа на морски кораб.” Смятам, че тук ние категорично си противоречим по отношение на действащото законодателство в България, защото когато си в трудово правоотношение, принципът на осигуряване е съвсем различен от принципа на самоосигуряване, който е заложен в предния текст.
Второ, обърнете внимание на следващия текст. В ал. 2 ние отново повтаряме това определение в същия този закон. И ако погледнете пък следващия § 7 (за да не се изказвам и за § 7, но той касае същия въпрос), там също сме дали определението що е морско лице и сме го повторили. Ако си спомняте, преди една седмица отново дадохме определение за морско лице и го записахме в Допълнителните разпоредби в Закона за физическите лица.
Уважаеми дами и господа, в България има закони, които се наричат специални закони. И ако трябва да се определи една професия, длъжност или каквото и да е, то трябва да бъде в специалния закон. И ако с първия Закон за физическите лица бяхме записали какво е морско лице в Кодекса за корабоплаването, сега нямаше да има проблем да си пишем текстове навсякъде. Защото някъде можем да допуснем грешка и да се получи колизия и по този въпрос.
Същото противоречие го има и в § 7, където отново казваме, че те се самоосигуряват, а същевременно са лица по трудов договор в своето определение.
Радвам се, че изгря слънчице поне на палубата на моряците. Пак казвам, ще го подкрепя, но когато се предлагат текстове, моля ви те да бъдат коректни спрямо българското законодателство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Реплики? Заповядайте.
ДАНИЕЛА ПЕТРОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин министър! Уважаеми господин Мутафчиев, в момента ще изразя становище и като вносител, и за да разясня това, което за Вас не е станало ясно. Определението за моряците и в публикувания текст вече в „Държавен вестник”, бр. 95, и в настоящия момент се запазва като определение за морско лице. Но в самите мотиви изключително подробно е разписано, че предлаганите изменения и допълнения в Закона за здравното осигуряване предвиждат морските лица да се осигуряват за своя сметка върху избран месечен осигурителен доход между минималния и максималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващо се лице, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, като не определят окончателен размер на осигурителния доход за доходите от трудово правоотношение като морски лица. Тоест те ще си бъдат по трудово правоотношение, а имат свобода на избор да определят между минималния и максималния. И по-нататък съответно сме разяснили, че вноската се внася от работодателя едновременно с осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, като работодателят удържа здравноосигурителната вноска за сметка на осигуреното лице от брутното му трудово възнаграждение. До настоящия момент осигуряването се извършваше върху брутното трудово възнаграждение, тъй като знаете, че трудовото възнаграждение на моряците по трудово правоотношение е с определен размер, но заедно с това те са високозаплатени лица, които получават и командировъчни, които са необлагаеми. Тоест лицата изпадат в ситуация да получат осигурителен доход, който е твърде малък, респективно пенсия впоследствие, която е в твърде нисък размер по нашите минимални и по този начин се дава възможност лицата в категорията, обособени така „морски лица”, да изберат този доход в определени граници, той да се удържа от трудовото им възнаграждение в определения от тях размер от работодателя, респективно по този начин да се изпълни и останалата част от пакета от мерки, които всяка морска държава от Европейския съюз е поела към моряците и към която ние също сме поели ангажименти по съответни конвенции. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на госпожа Петрова.
Втора реплика? Няма желаещи.
Заповядайте за дуплика, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): По отношение за определението искам да ви кажа, че в колкото и закони да го повтаряте няма да стане по убедително, няма и повече хора да разберат какво значи морско лице. Има си практика в законодателството, която трябва да се спазва. Когато има специален закон, там си направи определението в Допълнителните разпоредби и оттук нататък може да се ползва във всички закони. Не е задължително във всеки един закон да го повтаряш по два пъти. Аз не мога да си обясня защо в този закон, примерно в Кодекса за социално осигуряване, е повторено два пъти това понятие. Не си го обяснявам, а и Вие не ми дадохте отговор на това, след като ми правите реплика като вносител.
Що се касае за доходите на моряците, да, съгласен съм, но не може в определението ти да пишеш, че то е в трудови правоотношения, а същевременно да го слагаш и в съвсем различна категория – самоосигуряващо се лице.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Направете предложение за редакция.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Не мога да направя сега предложение, тъй като трябва добре да се обмисли. Аз се опитах да се консултирам и с представителите на Министерството на труда и социалната политика, но в момента не можем да го направим така, че текстът да е чист.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Най вероятно и вносителите не са намерили по точно.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Не са намерили, но текстът е противоречив, госпожо председател, и затова репликирах. Така че, когато се определя статута на едно лице по отношение на осигуряването, трябва да е ясен – или си вълк, или примерно си агне, но не може да си нещо средно между вълк и агне.
По отношение на доходите, тук вече не се засягат доходите на моряците, най вече по отношение на командировъчните. Няма задължение в Европейския съюз, има препоръки и аз се радвам, че най сетне наистина това, което моряците искаха дълго време, с този закон и по ваше предложение успяхме да стане.
По отношение на командировките, където има много спорове, въпросът беше решен със Закона за физическите лица. Това означава, че командировките вече трябва да са включени към заплатите на моряците и те да плащат този 1% данък, за който става дума. Но за днешния закон няма нищо общо с командировките на моряците.
Необходим е чист текст. За съжаление, в този момент веднага просто не мога да предложа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Мутафчиев.
Заповядайте за изказване, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър, колегите имат някаква идея, но нека да я напишат, за да не импровизирам от трибуната.
Аз взимам думата, за да направя предложение в дефиницията на „морско лице” да отпадне думата „морски” пред „кораб”.
Аргументите ми са следните. Народният представител, веднъж избран, трябва да се грижи и да представлява всички български граждани. В момента имам чувството, че тоя закон се прави така. Хубаво е, че има такава преференция за Черноморското крайбрежие, но моряци има и в речното плаване. Понякога моряци в речното плаване правят по далечни рейсове по р. Дунав – каналът Рейн- Майн-Дунав стига до Хамбург, отколкото моряци в морето. И никой не нарича моряците, които плуват по Дунава, и капитаните речняци. Има капитани на речни кораби, но и те са точно толкова моряци, трудът им е същият. Не че става въпрос за кой знае колко много хора, но не може само да е морски кораб. Работата, която се върши, е една и съща. България освен морско корабоплаване със затихващи функции в последните десетилетия има и речно плаване, което пък, дай Боже, може да се развие с развитието на европейския воден път.
Молбата ми е да подложите на гласуване и колегите народни представители да подкрепят това мое предложение, защото иначе ще излезе, че Народното събрание се грижи само за една категория работници, изпълняващи тази специфична функция. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи за реплики?
Заповядайте, господин Крайчев.
СВИЛЕН КРАЙЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Уважаеми господин Миков, абсолютно съм съгласен с Вашата забележка и предлагам на колегите наистина да я подкрепят. Не може да има само морски, има и други кораби – и речни, така че ние трябва да подкрепим и тези моряци.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте за втора реплика, госпожо Петрова.
ДАНИЕЛА ПЕТРОВА (ГЕРБ): Уважаеми колеги, трябва да се прави разграничение между речен и морски кораб. Формулировката за морско лице е изключително точно прецизирана и същата се черпи от предишния Кодекс за търговско мореплаване. С оглед правната техника и прецизирането считам, че определението е дадено изключително коректно. Упражнението да се смесват понятия – различна е нормативната уредба, първо, която урежда плаването по река и по море и съответно моряк на морски кораб и на речен кораб. Категорията на корабите е съвсем различна и лицата, работещи по трудово правоотношение на борда на съответния кораб като член на екипаж или е респективно моряк, се разграничават в двата случая.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи за трета реплика? Не виждам.
Заповядайте за дуплика, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа, аз също съм преглеждал Кодекса за търговско мореплаване. Също така знам, че въпросът за терминологията е важен, но по важен е въпросът за волята на законодателя.
Какво иска законодателя? Да има различни категории. И, ако плува три месеца в речния флот – да бъде на един режим на социално осигуряване, след три месеца ще мине в морския и ще мине на друг режим, а по същество функцията, работата, това, което се върши, е едно и също. Ако искате, разграничавайте и участващи в каботажно плаване, в далечни рейсове, в презокеански и прочие, но не се прави такава диференциация. Включително има плавателни съдове, които са водни плавателни съдове и могат да плуват еднакво добре и в море, и в сладка вода. Въпросът е принципен.
Какво иска законодателят? Учат едно и също училище, вършат една и съща работа. Кое налага да има диференциране в тия категории? Само, защото в някакви текстове някаква терминология – нещо.
Какво искаме ние? Не съм правил специално проучване, но не става въпрос за кой знае колко, каква категория, много лица. Разберете, че не може да има такъв тип дискриминационно отношение. Не бива да има!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Миков, няма да има. Министър Младенов приема Вашето предложение за отпадане на думата „морски” пред думата „кораб”. Най вероятно след подлагане на гласуване това ще стане факт.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Минаваме в режим на гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Емилия Масларова и Драгомир Стойнев, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 91 народни представители: за 17, против 73, въздържал се 1.
Предложението не е прието.

Подлагам на гласуване предложението на народния представител господин Хасан Адемов, което комисията не подкрепя.
Гласували 92 народни представители: за 17, против 71, въздържали се 4.
Предложението не е прието.
Ще подложа на гласуване предложението на народните представители Сергей Станишев, Румен Овчаров и Пламен Орешарски, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 16, против 78, въздържали се няма.
Предложението не е прието.
Госпожо Стоянова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията предлага следната окончателна редакция на § 6:
„§ 6. В Кодекса за социално осигуряване се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 4:
а) в ал. 1, т. 1 изречение първо накрая се поставя запетая и се добавя „с изключение на лицата по чл. 4а, ал. 1”;
б) в ал. 3, т. 5 думите „нормативно признатите разходи” се заменят с „разходите за дейността”;
в) в ал. 6 след думата „Лицата” се добавя „по ал. 31 т. 1, 2, 4-6” и думите „в случаите, когато упражняват дейностите по ал. 31, т. 1, 2, 4 и 5 по реда на този кодекс” се заличават;
2. Създава се чл. 4а:
„Осигуряване на морски лица
Чл. 4а (1) Морските лица задължително се осигуряват изцяло за своя сметка за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост, смърт, трудова злополука и професионална болест върху избран месечен осигурителен доход между минималния и максималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.
(2) Лицата по ал. 1 по свой избор и желание могат да се осигуряват изцяло за своя сметка и за безработица върху избрания месечен осигурителен доход между минималния и максималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.
(3) Лицата по ал. 1 внасят осигурителни вноски в размерите, определени за фонд „Пенсии”, фонд „Общо заболяване и майчинство”, фонд „Безработица” и фонд „Трудова злополука и професионална болест, както следва:
1. Шестнадесет на сто за фонд „Пенсии”, за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., а за работещите при условията на І или ІІ категория труд – 19 на сто;
2. Единадесет на сто за фонд „Пенсии” за лицата, родени след 31 декември 1959 г., а за работещите при условията на І или ІІ категория труд – 14 на сто;
3. 3,5 на сто за фонд „Обществено заболяване и майчинство”;
4. 1 на сто за фонд „Безработица”;
5. 1,1 на сто за фонд”Трудова злополука и професионална болест”.
(4) Лицата по ал. 1 не определят окончателен размер на осигурителния доход от трудово правоотношение като морски лица.
(5) Редът за осигуряване на лицата по ал. 1 и 2 се урежда с акта на Министерски съвет по чл. 4, ал. 8.
(6) Когато лицата по ал. 1 получават доходи и от дейности по чл. 4, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:
1. доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2;
2. осигурителния доход като морски лица;
3. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители;
4. доходи за работа без трудово правоотношение.
(7) Осигурителните вноски на лицата по ал. 1 се удържат от брутните им трудови възнаграждения за съответния месец и се внасят от работодателя при изплащането им. Вноски от авансовите плащания не се удържат освен в случаите, когато за съответния месец е изплатен само аванс. Когато възнагражденията са начислени, но не са изплатени, или не са начислени, осигурителните вноски се внасят от работодателя до края на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът.”.
3. В чл. 5:
а) в ал. 4 т. 1 се изменя така:
“1. осигурителен доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, "Учителския пенсионен фонд", здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване;”
б) в ал. 8 думите “ал. 4” се заменят с “ал. 4, т. 1, за приходите от осигурителни вноски”.
4. В чл. 6:
а) в ал. 1:
аа) в т. 1 думите “осемнадесет на сто” се заменят с “шестнадесет на сто” и думите “21 на сто” се заменят с “19 на сто”;
бб) в т. 2 думите “тринадесет на сто” се заменят с “единадесет на сто” и думите “16 на сто” се заменят с “14 на сто”;
б) в ал. 2 в текста преди т. 1, изречение първо, след думите “начислените и неизплатени” се добавя “или неначислените”;
в) в ал. 3:
аа) текстът преди т. 1, изречение първо се изменя така:
“Осигурителните вноски за работниците и служителите и за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 и 8 се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по ал. 2, т. 3, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход – минималната месечна работна заплата за страната и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход.”;
бб) точка 8 се изменя така:
“8. от 1 януари 2010 г. осигурителната вноска за фонд “Пенсии” за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., се разпределя, както следва:
а) 7,1 на сто за сметка на осигуреното лице, а за самоосигуряващото се лице – 16 на сто;
б) 8,9 на сто за сметка на осигурителя, а когато лицето работи при условията на І и ІІ категория труд и за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 4, както и за следователите по Закона за съдебната власт – 11,9 на сто;”
вв) точка 9 се изменя така:
“9. от 1 януари 2010 г. осигурителната вноска за фонд “Пенсии” за лицата, родени след 31 декември 1959 г., се разпределя, както следва:
а) 4,9 на сто за сметка на осигуреното лице, а за самоосигуряващото се лице – 11 на сто;
б) 6,1 на сто за сметка на осигурителя, а когато лицето работи при условията на І и ІІ категория труд и за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 4, както и за следователите по Закона за съдебната власт – 9,1 на сто.”;
в) в ал. 6 след думите „Трудова злополука и професионална болест” се поставя запетая и се добавя „с изключение на вноските за лицата по чл. 4а, ал. 1”;
г) алинея 7 се изменя така:
“(7) Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.”;
д) алинея 8 се изменя така:
“(8) Окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по ал. 7 се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд "Пенсии" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в срока за подаване на данъчната декларация. Годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или определения с влязъл в сила ревизионен акт по Данъчно–осигурителния процесуален кодекс облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. Когато с данъчната декларация за предходната година са декларирани доходи, получени за извършена дейност през минали години, или е определен с влязъл в сила ревизионен акт по Данъчно–осигурителния процесуален кодекс по–висок или по-нисък облагаем доход, лицето подава и коригираща справка за осигурителния доход за съответната година.”
5. В чл. 7:
а) алинея 3 се изменя така:
“(3) Когато възнагражденията са начислени, но не са изплатени или не са начислени, осигурителят внася осигурителните вноски по ал. 1 и 2 до края на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът.”;
б) алинея 5 се отменя;
в) в ал. 6 думите “месеца, за който се дължат” се заменят с “месеца на изплащане на възнаграждението”.
6. В чл. 9:
а) в ал. 1:
аа) в т. 1 думите “чл. 4, ал. 1, т. 1 – 4” се заменят с “чл. 4, ал. 1, т. 1”, а след думата “полученото” се поставя запетая и се добавя “начисленото и неизплатеното, както и неначисленото”;
бб) в т. 4 накрая се добавя „и от лицата по чл.4а, ал.1”;
вв) в т.5 след думата “полученото” се поставя запетая и се добавя “начисленото и неизплатеното, както и неначисленото”;
б) в ал. 3:
аа) в т. 1 след думите „по чл.4, ал. 1, т. 1,2,3 и 4” се добавя „и чл.4а, ал. 1”, а след думите „за сметка на осигурителя се поставя запетая и се добавя „а за лицата по чл.4а, ал. 1 от работодателя им”;
бб) в т. 2 след думите „по чл.4, ал. 1, т. 1,2,3 и 4” се добавя „и чл.4а, ал. 1”, а след думите „за сметка на осигурителя” се поставя запетая и се добавя „а за лицата по чл. 4а, ал. 1 от работодателя им,”;
вв) в т. 5 думите „са в съотношението по чл. 6, ал. 3” се заменят със „се разпределят по чл. 6, ал. 3, т. 8 и 9”.
7. В чл. 10 след думите “по чл. 4” се добавя “или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски”.
8. В чл. 22а, ал. 1 се създава буква “д”:
“д) добавки към пенсиите за лица, навършили 75-годишна възраст.”
9. В чл. 22б, ал. 1 се създава т. 12:
“12. добавки към пенсиите на лица, навършили 75-годишна възраст”.
10. В чл. 33, ал. 4 след думата “ЕСГРАОН” се поставя запетая и думите “и от Националния статистически институт” се заменят с “от Националния статистически институт и от лечебните заведения”.
11. В чл. 36, ал. 1 т. 11 се отменя.
12. В чл. 40, ал. 3, изречение първо след думите “декларирана от тях” се добавя “лична”.
13. Създава се чл. 40а:
“Срокове за представяне на документи за изплащане на обезщетение за временна неработоспособност или трудоустрояване
Чл. 40а. Документите за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност или трудоустрояване се представят в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт в следните срокове:
1. от работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения – за всеки календарен месец не по-късно от два работни дни след деня на изплащане на дължимите възнаграждения или част от тях, а когато възнагражденията са начислени, но не са изплатени или не са начислени – не по-късно от два работни дни след последния ден на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът;
2. от самоосигуряващите се лица – не по-късно от 11 дни след внасянето на дължимите авансово осигурителни вноски за съответния месец.”.
14. В чл. 46 се създава ал. 3:
“(3) Парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи.”
15. Създава се чл. 48б:
“Срокове за представяне на документи за изплащане на обезщетение за бременност и раждане
Чл. 48б. Документите за изплащане на обезщетение за бременност и раждане се представят в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт в сроковете по чл. 40а.”
16. Създава се чл. 52б:
“Срокове за представяне на документи за изплащане на обезщетение за отглеждане на малко дете
Чл. 52б. Документите за изплащане на обезщетение за отглеждане на малко дете се представят в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт в сроковете по чл. 40а.”
17. В чл. 54ж, ал. 3 след думите “декларирана от тях” се добавя “лична”.
18. В чл. 54и:
а) в ал. 1:
аа) в текста преди т. 1 думите “съответното териториално поделение на” се заличават;
бб) точка 1 се изменя така:
“1. след получаване на обезщетение за безработица са останали без работа за период не по-малък от 12 последователни месеца, предхождащи месеца на подаване на заявлението по ал. 3, редовно са поддържали регистрацията си като безработни в Агенцията по заетостта и през този период не са получавали парично обезщетение за безработица;”
б) в ал. 3 след думата “ежемесечно” се добавя “по реда на чл. 54ж, ал. 3”.
19. В чл. 70а:
а) в ал. 1 след думите “ал. 3, т. 5” се добавя “и 6”, а след думите „самоосигуряващите се лица” се добавя „и за лицата по чл. 4а, ал. 1”;
б) в ал. 3, т. 3 думите “трудов или служебен” се заменят с “осигурителен”.
20. В чл. 84 ал. 1 се изменя така:
“(1) Пенсионерът има право на добавка от пенсията или от сбора от пенсиите, които е получавал починалият съпруг/съпруга, в размер, както следва:
1. до 30 юни 2010 г. – 20 на сто;
2. от 1 юли до 31 декември 2010 г. – 25 на сто;
3. от 1 януари до 31 декември 2011 г. – 30 на сто;
4. от 1 януари до 31 декември 2012 г. – 35 на сто;
5. от 1 януари 2013 г. – 40 на сто.”
21. В раздел ІІІ се създава чл. 84а:
„Добавка към пенсиите на лица, навършили 75-годишна възраст
Чл. 84а. Към пенсиите на лица, навършили 75-годишна възраст, се изплаща добавка при условия и в размер, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.”
22. В чл. 95:
а) досегашният текст става ал. 1;
б) създава се ал. 2:
“(2) Длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, може да издаде разпореждане за спиране на пенсията, когато са представени доказателства за обстоятелства, които могат да доведат до нейното прекратяване съгласно чл. 96, ал. 1. Разпореждането се издава в 14-дневен срок от представяне на доказателствата. Ако се установи, че няма основание за прекратяване на пенсията, тя се възстановява от датата на спирането.”
23. В чл. 97, ал. 3 след думите „чл. 95” се добавя „ал. 1”.
24. В чл. 98:
а) алинея 1 се изменя така:
„(1) Пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от:
1. длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, или други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделение на НОИ;
2. длъжностното лице в Националния осигурителен институт, на което е възложено ръководството на дейността по отпускане и изплащане на пенсиите по международни договори за лица с постоянен адрес в чужбина.”;
б) в ал. 2:
аа) в изречение първо думите „Длъжностното лице по ал. 1 издава” се заменят с „Длъжностните лица по ал. 1 издават”;
бб) създава се изречение трето:
„Ако върху пенсията има наложени запори по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и Гражданския процесуален кодекс, вземанията се събират в поредност – задължения за издръжка, неправилно изплатени суми за пенсии, други публични вземания и частни вземания.”;
в) в ал. 6 думите „Софийския градски съд” се заменят с „Административния съд – гр. София, по реда на Административнопроцесуалния кодекс”.
г) алинея 7 се изменя така:
„(7) Ако решението на ДЕЛК, ТЕЛК и НЕЛК е обжалвано от председателя на медицинската комисия или по реда на чл. 112 от Закона за здравето, до влизането в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда по обжалваното решение на органите на медицинската експертиза, се отпуска, възобновява и възстановява пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост.”
д) алинея 8 се изменя така:
„(8) След влизането в сила на решението по ал. 7 пенсията се определя в действителен размер от датата на придобиване на правото, съответно от датата, от която е възобновена или възстановена, ако на лицето е определен процент трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто.”;
е) създават се ал. 9 и 10:
„(9) Към пенсията по ал. 7 не се изплащат добавки по този кодекс и други нормативни актове.
(10) Пенсията по ал. 7 не може да се получава заедно с друга пенсия”.
25. В чл. 102, ал. 4 думите „за 1999 г.” се заменят със „за 2007 г.”.
26. В чл. 113 ал. 2 се отменя.
27. Член 114 се изменя така:
„Чл. 114. (1) Недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113.
(2) Добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на връщане от осигурените лица с изключение на случаите по чл. 42, ал. 2, чл. 54е и при прилагане разпоредбите на международни договори, по които страна е Република България, в които случаи възстановяването им е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение.
(3) За възстановяване на сумите по ал. 1 и 2 длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението, издава разпореждане, което подлежи на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването му.
(4) Дължимите суми по влезлите в сила разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал. 3, подлежат на принудително изпълнение по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, освен в случаите, когато могат да бъдат прихванати от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване. Прихващането се извършва с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението.
(5) В случаите, когато има изплатени суми за пенсии след прекратяването им поради смърт на пенсионера, те се събират от лицето, което ги е получило, или солидарно от наследниците. За събиране на сумите длъжностното лице, на което е възложено ръководството по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, издава разпореждане.”
28. В чл. 117:
а) в ал. 1:
аа) в т. 1 след думите „Националния осигурителен институт” се поставя запетая и се добавя „откази за издаване на удостоверения за ползване на парична помощ за профилактика и рехабилитация”;
бб) в т. 2, буква „а” след думата „изменение” се добавя „и спиране”;
б) в ал. 4 думата „спогодби” се заменя с „договори за лица с постоянен адрес в чужбина”.
29. В чл. 157:
а) алинея 2 се отменя;
б) в ал. 4 накрая се поставя запетая и се добавя „а за лицата по чл. 4а, ал. 1 са изцяло за тяхна сметка”;
в) в ал. 5 след думите „самоосигурените лица” се добавя „и лицата по чл. 4а, ал. 1”.
30. В чл. 158 се създава изречение второ: „осигурителните вноски на лицата по чл. 4а, ал. 1 се удържат и внасят по реда на чл. 4а, ал. 7”.
31. В чл. 159, ал. 1 думите „осигурителните вноски за пенсионните фондове” се заменят с „осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване и лихви към тях”.
32. В чл. 262, ал. 1 се създава т. 10:
„10. морските лица”.
33. В чл. 349:
а) в ал. 1 думите „от 50 до 1000 лв.” се заменят с „от 100 до 2000 лв. за всеки отделен случай”;
б) създава се нова ал. 3:
„(3) Осигурител, който не представи в срок в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт документи за изплащане на обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване и майчинство или представи такива документи с невярно попълнени данни, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба от 500 до 2000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание – с глоба от 100 до 1000 лв. за всеки отделен случай.”;
в) досегашната ал. 3 става ал. 4;
г) досегашната ал. 4 става ал. 5 и се изменя така:
„(5) При повторно нарушение по ал. 1, 3 и 4 се налага имуществена санкция и/или глоба в двоен размер от първоначално наложената.”
34. В чл. 355:
а) алинея 1 се изменя така:
„(1) Който наруши разпоредбите на чл. 5, ал. 4, чл. 6, ал. 8, чл. 7, чл. 8, ал. 2, т. 1 и чл. 158 и разпоредбите на нормативните актове по прилагането им, се наказва с глоба от 50 до 500 лв. за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 500 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.”;
б) в ал. 2 след думата „вноски” се добавя „и който не подаде в срок декларация с данните по чл. 5, ал. 4 или декларация от самоосигуряващото се лице”;
в) в ал. 3 след думите „длъжностно лице, което” се добавя „начисли, неначисли и/или”;
г) алинея 4 се изменя така:
„(4) при повторно нарушение на ал. 1 наказанието е глоба от 500 до 2000 лв. или имуществена санкция в размер 1000 лв. за всеки отделен случай, но не повече от 10 хил. лв., а по ал. 2 – глоба от 500 лв. за всеки отделен случай, но не повече от 10 хил. лв.”.
35. В § 1 от Допълнителната разпоредба:
а) в ал. 1:
аа) в т. 2 се създава изречение второ:
„Когато възнагражденията не са начислени, до начисляването при определяне на паричните обезщетения за нетно възнаграждение се взема предвид минималният осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 или минималната месечна работна заплата за страната, ако няма определен минимален осигурителен доход.”;
бб) точка 3 се изменя така:
„3. „Осигурено лице” е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност, съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и 5. Самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4а, ал. 1 се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски;
вв) създава се т. 5а:
„5а. „Морско лице” е физическо лице, което заема длъжност по трудово правоотношение като член на екипажа на морски кораб, вписан в регистъра на корабите на държава – член на Европейския съюз, независимо дали се намира на брега или на борда на кораба, притежава свидетелство за правоспособност и свидетелство за допълнителна и/или специална подготовка, придобито по реда на наредбата по чл. 87, ал. 1 от Кодекса на търговското корабоплаване”.
б) в ал. 2 се създава т. 30:
„30. „Морско лице” е физическо лице, което заема длъжност по трудово правоотношение като член на екипажа на морски кораб, вписан в регистъра на корабите на държава – член на Европейския съюз, независимо дали се намира на брега или на борда на кораба, притежава свидетелство за правоспособност и свидетелство за допълнителна и/или специална подготовка, придобито по реда на наредбата по чл. 87, ал. 1 от Кодекса на търговското корабоплаване.”
36. В Преходните и заключителните разпоредби:
1. В § 6, ал. 1 думите „31 декември 2009 г.” се заменят с „31 декември 2011 г.”
2. Създава се § 22н:
„§ 22н. От 1 януари 2010 г. пенсиите по чл. 98, ал. 7 и § 22м се определят съгласно чл. 98, ал. 9 и 10.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков, който предложи в т. 30 да отпадне думата „морски” преди „кораб”, за да се чете като „член на екипажа на кораб”.
Моля да гласуваме направеното процедурно предложение.
Гласували 103 народни представители: за 20, против 67, въздържали се 16.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за редакцията на § 6, както го изчете госпожа Менда Стоянова.
Гласували 114 народни представители: за 98, против 8, въздържали се 8.
Параграф 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Има предложение на народния представител Даниела Петрова за нов § 6а.
Комисията подкрепя предложението по т. 1 и 2 и не подкрепя предложението по т. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на комисията в частта, в която не подкрепя т. 3 от предложението на народния представител Даниела Петрова.
Гласували 114 народни представители: за 26, против 54, въздържали се 34.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията предлага следната окончателна редакция на § 6а, който става § 7:
„§ 7. В Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 40, ал. 1:
а) в т. 1 след думата „трудови” се добавят „правоотношения, с изключение на морските лица”.
б) създава се т. 2а:
„2а. морските лица се осигуряват изцяло за своя сметка върху избран месечен осигурителен доход между минималния и максималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, като не определят окончателен размер на осигурителния доход за доходите от трудово правоотношение като морски лица. Вноската се удържа и внася от работодателя на лицата по реда на чл. 4а, ал. 7 от Кодекса за социалното осигуряване.”;
в) в т. 3, буква „а” думите „т. 1 и 2” се заменят с „т. 1, 2 и 2а”;
г) точка 6 се изменя така:
„6. за лицата, получаващи доходи на различни основания, посочени в т. 1, 2, 2а, 3, 4 и 5, вноските се внасят върху сбора от осигурителните доходи и в предвидените за тях срокове по реда, определен в чл. 4а, ал. 6 и чл. 6, ал. 10 от Кодекса за социалното осигуряване;”
2. В § 1 от Допълнителната разпоредба се създава т. 23:”
В т. 23, за да не се изписва още един път определението на „морско лице” и съобразявайки се със забележката на господин Мутафчиев, предлагам текстът да придобие следната редакция:
„23. „Морско лице” е физическо лице по смисъла на Кодекса за социалното осигуряване”.
Препращаме към това, което вече гласувахме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване окончателната редакция на § 7, предложена от комисията, с уточнението, което направи госпожа Менда Стоянова за препращане към легалното определение на „морско лице”.
Гласували 116 народни представители: за 106, против 4, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 7 има предложение на народните представители Емилия Масларова и Драгомир Стойнев. Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Хасан Адемов. Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Дарин Матов. Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Всички народни представители са направили предложение за отпадането на § 7, предложения еднакви по същество, поради което подлагам на общо гласуване предложенията на народните представители Емилия Масларова, Драгомир Стойнев, Хасан Адемов и Дарин Матов.
Те не се подкрепят от комисията.
Гласували 118 народни представители: за 17, против 96, въздържали се 5.
Предложението не е прието.
Моля, гласувайте предложението на комисията, която подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 8.
Гласували 113 народни представители: за 97, против 16, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 8 комисията подкрепя текста на вносителя за параграфа, който става § 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да гласуваме § 9.
Гласували 114 народни представители: за 98, против 4, въздържали се 12.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Има предложение от народния представител Светлана Ангелова за създаване на нов § 9.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 10 със следния текст:
„§ 10. Дейността по профилактика и рехабилитация за 2010 г. се извършва само в дружества, в които едноличен собственик на капитала е Националният осигурителен институт.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте § 10 съгласно предложението на комисията.
Гласували 108 народни представители: за 97, против 4, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 9 комисията подкрепя текста на вносителя за параграфа, който става § 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме § 11.
Гласували 111 народни представители: за 101, против 3, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 10 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за параграфа, който става § 12 със следната редакция:
„§ 12. Законът влиза в сила от 1 януари 2010 г. с изключение на § 4, който влиза в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме § 12 съгласно предложението на комисията за номерация и съдържание на параграфа.
Гласували 109 народни представители: за 100, против 1, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Последно, комисията подкрепя текста на вносителя за приложения № 1, 2 и 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Костов, заповядайте за изказване.
ИВАН КОСТОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Погледнете сега текста в Приложение № 1 и вижте колко много категории имат задължителен минимален доход за осигуряване, значително по-малък от този, който ние подпряхме самоосигуряващите се лица. Вижте колко много категории са. Вижте колко много категории, това са гарантирано платени, назначени хора. Ето приложението, отворете го, за да видите колко не са догледали работата си в Министерство на труда и социалната политика и в Националния осигурителен институт, защото дори ръководители в определени отрасли се осигуряват на по-ниски заплати, отколкото тези 460 лв., които сложихте за самоосигуряващите се лица. Това не е редно и показва колко е слаб аргументът на Министерството на труда и социалната политика, когато твърди, че по този начин се гарантират парите за пенсии.
Тук кой гарантира на всички тези, които са под 460 лв., минималната пенсия? Няма отговор. Ето защо трябва да се прави цялостна реформа.
Искам тук да заявя, че няма да подкрепя този параграф именно заради това принципно съображение. (Шум и реплики.) Той няма да отпадне, но аз няма да го подкрепя.
Слаб аргумент беше този, с който беше защитено вдигането на 460 лв. И самата тази таблица го показва. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля за пояснение по това възражение госпожа Весела Караиванова – подуправител на НОИ.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Уважаема госпожо председател, господин министър, дами и господа народни представители! Господин Костов, имате право, но това са минимални прагове по икономически дейности, които всяка година са част от приложенията на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Те не се определят административно от Министерството на труда и социалната политика, а се договарят между работодатели и синдикати. Това е договаряне между работодатели и синдикати, работници и служители. Тук нямаме основания. Те са определени, няма как да не ги приемем, защото тези прагове са основание за начисляване и дължимост на осигурителната вноска. Когато станат административни и не се договарят, а административно се определят, тогава вече Министерството на труда и социалната политика и актюерите в Националния осигурителен институт ще могат да направят разчетите, за които говорихме: приносът да е обвързан с внасянето на осигурителната вноска. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли други народни представители, желаещи да се изкажат по приложенията? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 116 народни представители: за 88, против 14, въздържали се 14.
Предложението е прието, а с това е приет на второ четене и Законът за бюджета на ДОО за 2010 г. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Благодаря ви.
Преди да закрия днешното пленарно заседание, съобщения за парламентарния контрол на 4 декември 2009 г., петък.
Министър-председателят на Република България Бойко Борисов ще отговори на питане от народния представител Яне Янев.
Министърът на здравеопазването Божидар Нанев ще отговори на въпрос от народния представител Михаил Михайлов.
Министърът на правосъдието Маргарита Попова ще отговори на въпрос от народния представител Цвета Георгиева.
Министърът на околната среда и водите Нона Караджова ще отговори на въпрос на народния представител Емил Караниколов.
Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Александър Цветков ще отговори на въпрос от народния представител Бойко Великов и на питане от народния представител Деница Гаджева.
Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков ще отговори на въпрос от народния представител Петър Хлебаров.
Министърът на физическото възпитание и спорта Свилен Нейков ще отговори на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев ще отговори на три въпроса, поставени от народните представители Михаил Михайлов, Ваньо Шарков и Валентин Николов и на две питания от народните представители Иван Николаев Иванов и Николай Пехливанов.
Министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов ще отговори на два въпроса от народните представители Кирил Гумнеров и Калина Крумова.
На основание чл. 83, ал. 3 и чл. 86, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- министърът на външните работи Румяна Желева на два въпроса от народния представител Димитър Чукарски;
- министърът на здравеопазването Божидар Нанев на въпрос от народния представител Димитър Горов;
- министърът на отбраната Николай Младенов на три въпроса от народните представители Бойко Великов и Ангел Найденов с два въпроса;
- министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов на три въпроса от народните представители Захари Георгиев, Моника Панайотова и Огнян Пейчев;
- министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков на въпрос с писмен отговор от народния представител Иван Николаев Иванов.
На основание чл. 83, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, поради отсъствие по уважителни причини на народния представител Петър Курумбашев се отлага отговор на негов въпрос към министъра на културата Вежди Рашидов.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не може да участва заместник министър-председателят и министър на финансите Симеон Дянков.
Утрешното пленарно заседание започва в 9,00 ч. с продължаване по работната програма и от 11,00 ч. парламентарен контрол.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 16,45 ч.)


Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председател:
Лъчезар Иванов


Секретари:
Митхат Метин
Милена Христова