Председателствал: председателят Цецка Цачева

Секретари: Пламен Нунев и Мариана Даракчиева

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Регистрирани са 133 народни представители. Налице е кворум.
Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Уважаеми дами и господа, предлагам ви Проект за програма на Народното събрание за периода 16 – 18 декември 2009 г., който обсъдихме на Председателския съвет тази сутрин:
Първа точка предвижда разглеждане на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, приет на първо четене на 12 ноември 2009 г.
Следва първото четене на законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс с вносители Яне Янев и група народни представители; Лъчезар Тошев – втори законопроект от 3 ноември 2009 г., и трети законопроект на Министерски съвет от 18 ноември 2009 г.
Като трета точка се предвижда първо четене на Законопроекта за допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2009 г. Вносител е Министерският съвет.
Следва първо четене на Законопроекта за изменение на Закона за специалните разузнавателни средства. Вносители: Иван Петров, Пламен Тачев и Красимир Ципов.
Пета точка е второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване – общ законопроект, изготвен от Комисията по здравеопазване, по законопроектите за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, приети на първо четене на 19 ноември 2009 г.
Точка шеста е първо четене на Законопроекта за изменение на Закона за Националния архивен фонд. Вносители са Даниела Петрова и Вяра Петрова.
Седмо – Проект за решение за налагане на мораториум върху експлоатационната и строителната дейност, както и върху действията на разпореждане със сгради, поземлени имоти, земеделски земи, гори и движими вещи, за които има постановени решения за признаване и възстановяване правото на собственост или са дадени като обезщетение на наследниците на бившите царе Фердинанд І и Борис ІІІ. Вносители са Яне Янев и група народни представители.
Точка осма е второ четене на Законопроекта за изменение на Закона за енергетиката – общ законопроект, изготвен от Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм, по законопроектите за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, приети на първо четене на 12 ноември 2009 г.
Точка девета е първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията. Вносител е Министерският съвет.
Десета точка е първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба. Вносител е Министерският съвет.
Точка единадесета е първо четене на Законопроекта за развитието на академичния състав в Република България. Вносител – Министерският съвет.
Точка дванадесета е второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, приет на първо четене на 19 ноември 2009 г.
Тринадесета точка е второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда – общ законопроект, изготвен от Комисията по труда и социалната политика, по законопроектите за изменение и допълнение на Кодекса на труда, приети на първо четене на 12 ноември 2009 г.
Точка четиринадесета – първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Вносители: Министерския съвет и на втори законопроект - Стоян Мавродиев, Димитър Главчев и Делян Добрев.
Точка петнадесета е второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, приет на първо четене на 10 декември 2009 г.
Шестнадесета точка е първо четене на Законопроекта за дейностите по предоставяне на услуги. Вносител – Министерският съвет.
Седемнадесета точка е Законопроект за ратифициране на Протокола за Регистрите за изпускане и пренос на замърсители към Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решение и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда. Вносител е Министерският съвет.
Моля народните представители да гласуват така предложената Програма за работата на Народното събрание от 16 до 18 декември 2009 г.
Гласували 156 народни представители: за 144, против 2, въздържали се 10.
Предложението е прието.
Уважаеми дами и господа народни представители, на основание чл. 43, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание народният представител от Парламентарната група на ДПС господин Ариф Агуш е направил предложение за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресираните лица. Тъй като това предложение е заведено след времето, определено по правилника ни, което е до 16,00 ч. на деня, предхождащ пленарното заседание, а предложението е заведено в Деловодството в 16,24 ч., поради просрочието на времето няма да го подложа на гласуване, но се уточнихме на Председателски съвет, че това би могло да стане с оглед на движението във времето на предложената програма и очертаващото се извънредно заседание на 22 декември т.г., вторник, тогава бихме могли да разгледаме това предложение, което е свързано със срокове, изтичащи до края на 2009 г.
Съобщение за постъпили законопроекти и проекторешения от 9 до 15 декември 2009 г.: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата. Вносител е Даниела Петрова, Силвия Хубенова и Красимир Велчев. Водеща е Комисията по културата, гражданското общество и медиите. Съпътстваща е Комисията по правните въпроси и Комисията по труда и социалната политика.
На следващо място, като втори по ред, е Законопроектът за допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2009 г. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Вносител е Министерският съвет.
Трети е Законопроектът за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс. Вносители: Емил Радев, Искра Фидосова и Александър Ненков. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Четвърти е Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за социалното подпомагане. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по труда и социалната политика, а съпътстваща е Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
На пето място, Законопроект за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по труда и социалната политика. Съпътстващи са Комисията по здравеопазването и Комисията по бюджет и финанси.
Следва Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. Вносител – Ариф Сами Агуш. Водеща е Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите. Съпътстващи са Комисията по правни въпроси и Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за развитието на академичния състав на Република България. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.
И последно, осмо по ред е предложението за Законопроект за изменение и допълнение на Закона за животновъдството. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по земеделието и горите. Съпътстваща е Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
На 11 декември 2009 г. от Българската народна банка на основание чл. 1, ал. 2 и чл. 50 от Закона за Българската народна банка са постъпили Отчет на Българската народна банка за шестмесечието на настоящата година и Бюджет на Българската народна банка за 2010 г., приет от Управителния съвет на Българската народна банка на основание чл. 50 от Закона за БНБ.
С писмо на председателя на Народното събрание материалите са изпратени на Комисията по бюджет и финанси. Българската народна банка предоставя на Народното събрание 250 екземпляра на Отчета на банката за януари – юни 2009 г. и Бюджета на банката за 2010 г., които са раздадени на народните представители.
На 11 декември 2009 г. от Министерския съвет в Народното събрание е внесен План за действие по Националната програма за реформи на Република България 2008-2010 г., актуализация 2009 г. С мое писмо материалът е изпратен на всички постоянни комисии и е на разположение на народните представители в библиотеката на Народното събрание.
На 15 декември 2009 г. от Националния статистически институт са постъпили: информация за индексите на потребителските цени за ноември 2009 г. и предварителни данни за брутен вътрешен продукт и производителност на труда, заети лица и отработено време за третото тримесечие на 2009 г. Материалите са на разположение на народните представители в библиотеката на Народното събрание.
Господин Божинов, имате думата.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Вземам думата за процедурно предложение относно току-що гласувания дневен ред и по-точно относно т.7.
Тази точка се включва в дневния ред, не просто защото има формално предложение от народен представител, не просто защото е изтекъл предвиденият по закон срок за нейното разглеждане, а тя се включва в дневния ред след едно много категорично решение на Комисията по правни въпроси. Проектът за решение е подкрепен с впечатляващите 15 гласа. Ясно е, че има формирано политическо мнозинство в средата на българския парламент, тоест управляващото мнозинство подкрепя този проект за решение.
Същността на този проект за решение е, че се спира определена дейност за определено време, но за да не настъпи съдебен и административен произвол и предизвиканият от тях хаос, трябва да бъде ясно фиксиран срокът, за който се налага мораториумът. Тоест управляващото мнозинство трябва да бъде готово...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Тридесет минути за процедурата, господин Божинов. Влизате в същество.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: ...още днес, с включването на тази точка в дневния ред, да каже готово ли е да възложи на Министерския съвет внасянето на този специален закон и в какъв приемлив срок ще направи това решение изпълнимо? В противен случай, по-добре е тази точка да отпадне.
Предлагам, за да проверим готовността на мнозинството, отпадането на тази точка. Ако вие не сте готови, ще подкрепите моето предложение. Ако сте готови да възложите на Министерския съвет подготовката на такъв закон в приемливи срокове (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), ще отхвърлите моето предложение. Това е, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Божинов.
Направено е процедурно предложение за отпадане на т. 7 от Програмата за работа на Народното събрание.
Да припомня, че това е проект за решение за налагане на мораториум върху експлоатационната и строителната дейност, както и върху действията на разпореждане със сгради, поземлени имоти, земеделски земи, гори и движими вещи, за които има постановени решения за признаване и възстановяване правото на собственост или са дадени като обезщетение на наследниците на бившите царе Фердинанд І и Борис ІІІ.
Гласувайте предложението на господин Божинов.
Гласували 175 народни представители: за 50, против 121, въздържали се 4.
Предложението не е прието.
Господин Курумбашев – процедура.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Установих, че може би за първи път в нашата законодателна програма като точка отсъства парламентарният контрол. Бих искал да Ви помоля парламентарният контрол да бъде включен като точка. Не вярвам, че нашите министри са толкова уморени, че да не могат да отговарят този петък.
Правя формално предложение да имаме такава точка в дневния ред, независимо дали ще работим в петък, събота или във вторник. В петък от 11,00 ч. можем да имаме парламентарен контрол.
Ако сметнете, че аз нямам право да правя такова предложение, искам да Ви помоля Вие като председател на Народното събрание да се възползвате от това си право, да направите такова предложение и да спазим хубавата традиция – да имаме както винаги парламентарен контрол в петък от 11,00 ч. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Курумбашев.
Искам да Ви уведомя, че на Председателския съвет, проведен непосредствено преди настоящото пленарно заседание, се уточнихме: поради големия обем от законопроекти, предмет на програмата, да не се изслушват министрите, тъй като трябва да приключим с тази програма, а е много вероятно точки от нея да останат за извънредното заседание във вторник, а ако не приключим – и в сряда (оживление в залата). Да, така го коментирахме на Председателския съвет. Поради тази причина не се предложи и не се прие в дневния ред до петък да има изслушване на министрите. Ако обаче стане така, че за вторник останат само една или две точки, тогава няма да има проблем в програмата за следващата седмица да се включи и изслушване на министрите, т.е. да има парламентарен контрол.
Желаете ли да подложа на гласуване процедурното Ви предложение за включване в дневния ред на парламентарен контрол?
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ, от място): Да
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте предложението на господин Курумбашев за включване в дневния ред на парламентарен контрол.
Гласували 174 народни представители: за 51, против 113, въздържали се 10.
Предложението не е прието.
За процедура има думата господин Миков.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Хайде, затова няма да свършим работа!
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Господин Велчев, имате право на изказвания, така че ако обичате – не от място.
Уважаема госпожо председател, програмата, която приехме преди малко, обхваща различни политики на правителството, и то много сериозни – като се тръгне от наказателната, мине се през екологичната, първо четене на Законопроекта за Националния архивен фонд, за академичния състав в сферата на висшето образование. Моля Ви, още отсега да уведомите и поканите министрите, отговарящи за съответните ресори, поне там, където имат законопроекти на първо четене. Защото прави впечатление, че в последните седмици и месеци доста често минават съществени законопроекти, особено на първо четене (хайде, на второ четене да изпратят заместник-министри и експерти), където отсъства позицията на кабинета по тези съществени политики, включително законопроекти, внесени от народни представители. Например по Закона за приватизация и следприватизационен контрол – там също трябва да чуем позицията на министъра.
Моля Ви да ги предупредите да следят дневния ред на Народното събрание, да се подготвят и да дойдат да участват в дебатите. Хайде, една седмица, втора седмица, трета седмица, но няма по-сериозен дневен ред от този, който сме приели сега за цялата сесия на Народното събрание. И е добре в дискусиите да участват министрите, които да заявяват позицията на правителството по съответната политика. Там, където правителството е вносител, да представят законопроекта и да участват в дебатите, а там, където е от група народни представители от мнозинството – да заявяват правителствената позиция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Предложението Ви е принципно. Искам да Ви уведомя, че с тази работна програма след като тя стана факт с гласуването на народните представители, ще бъдат запознати всички министри от кабинета, които ще имат отношение към включените точки към дневния ред.
Ако няма други предварителни процедурни въпроси, да преминем по същество:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА
Доклад за второ четене е постъпил от Комисията по околната среда и водите, с който ще ни запознае председателят на комисията госпожа Искра Михайлова. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря, госпожо председател.
Бих искала да направя процедурно предложение за допускане в пленарната зала на представители на вносителя на закона: госпожа Жаклин Методиева – началник на отдел „Оценка на въздействието на околната среда” в Министерството на околната среда и водите, господин Николай Савов – началник на отдел „Опасни химически вещества” в същото министерство, и госпожа Нели Георгиева – старши експерт в отдел „Опасни химични вещества” в Министерството на околната среда и водите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте процедурното предложение за допускане на външни лица в залата.
Гласували 169 народни представители: за 168, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите в залата.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: „Закон за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте предложението на комисията в подкрепа на текста на вносителя за наименованието на закона.
Гласували 161 народни представители: за 161, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: По § 1 е постъпило предложение на народния представител Лъчезар Тошев.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 1 и предлага следната редакция:
„§ 1. В чл. 22 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Министърът на околната среда и водите ежегодно внася в Министерския съвет доклад за състоянието на околната среда, който след приемането му се публикува като Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда на интернет страницата на Министерството на околната среда и водите и на Изпълнителната агенция по околна среда.”
2. В ал. 2 думите „Народното събрание” се заменят с „Министерския съвет”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по § 1 за промени в чл. 22 от закона? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Лъчезар Тошев, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 164 народни представители: за 19, против 97, въздържали се 48.
Предложението не е прието.
Моля, гласувайте предложението на комисията, което подкрепя по принцип текста на вносителя за редакция на § 1.
Гласували 157 народни представители: за 135, против 15, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Постъпили са предложения на народните представители Иван Алексиев и Костадин Язов за създаване на параграфи от 1а до 1е.
Комисията подкрепя предложението за параграфи от 1а до 1е, които стават съответно § 2 - § 7:
„§ 2. В чл. 62 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „30 октомври” се заменят с „28 февруари”, думата „следваща дата” се заменя с думите „текущата”, а след думата „година” се добавя „и годишен отчет за дейността през предходната календарна година”.
2. Алинея 3 се отменя.
3. В ал. 4 думите „по ал. 1 и годишния отчет по ал. 3” се заменят с „и годишния отчет по ал. 1”.
§ 3. В член 69 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „в разрешителните или в комплексните разрешителни” се заличават.
2. В ал. 5 се създава изречение второ: „Текущите санкции са с фиксиран размер или нарастващи”.
3. В ал. 8 думите „в разрешителните или в комплексните разрешителни” се заличават.
§ 4. В чл. 69а, ал. 1, т. 2 и в ал. 2 думите „в разрешителните или в комплексните разрешителни” се заличават.
§ 5. В чл. 69б се правят следните изменения:
1. В ал. 1, 4, 5 и 6 думите „в разрешителните или в комплексните разрешителни” се заличават.
2. В ал. 8 думите „съгласно разрешителните и комплексните разрешителни” се заличават.
3. В ал. 10 думите „в разрешителните или в комплексните разрешителни” се заличават.
§ 6. В чл. 69в, в ал. 1, 3 и 13 думите „в разрешителните или в комплексните разрешителни” се заличават.
§ 7. Член 70 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи за изказвания?
Заповядайте.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, бих искал да взема отношение по направените предложения за промени в чл. 62 от Закона за опазване на околната среда.
На първо място, това е предлаганото изменение на чл. 62, който касае сроковете, в които се представят на министъра на околната среда и водите планът за дейността на Предприятието за управление на дейността на опазване на околната среда за текущата календарна година и годишният отчет за дейността му за предходната календарна година.
В досегашния текст, действащ в законодателството, беше предвиден плана за дейността на ПУДООС да се представя до 30 октомври предходната година, а годишният отчет за дейността да се представя до 28 февруари на следващата година, която е като отчетен период.
Сега се предлага и планът за дейността за настоящата година, и отчетът за дейността за предходната година да се представят до 28 февруари. На практика с това предложение ще има един период от време – от началото на съответната година до края на м. февруари, в който няма да има официално приет от Управителния съвет на ПУДООС план за дейността за годината.
От една страна, със задна дата ще трябва да се одобряват действията, защото управителния съвет ще заседава накрая на м. февруари за текущата година. Според мен и от правна гледна точка, от гледна точка на по добра координация в работата и дейността на Предприятието за управление на дейността на опазване на околната среда, да няма такова разминаване.
С оглед на това по скоро бих искал да се обърна към вносителите – аз няма как да подкрепя такова разминаване. Може би е по добре всичко това да бъде много по добре координирано и да бъде взето предвид.
Следващото изменение, което се прави, е в чл. 69 до чл. 69в, които касаят налагането на санкции при увреждане на околната среда и замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на емисионни норми и ограничения.
Предлага се редакция на чл. 69, ал. 1, с която се предвижда, че при неспазване на предвидените емисионни норми и ограничения на едноличните търговци и юридически лица да се налагат санкции.
От текста на разпоредбата отпада оповестяването, че се касае за норми и ограничения, определени в разрешителните и комплексните разрешителни. Това ще създаде определено много сериозна неяснота, тъй като има определени норми освен в разрешителните и комплексните разрешителни, също така и в множество наредби.
В комплексните разрешителни и в разрешителните, в които са определени тези норми, понякога се доуточняват с оглед на конкретната дейност, обстановка и ситуация. Има множество такива оператори, които имат определени различни норми, естествено в рамките на определените в нашето законодателство регламенти, които имаме. Това би създало още по сериозни предпоставки за различно тълкувание в съдебната практика. Имаме много такива случаи, защото ако в комплексното разрешително са зададени едни параметри, то в регламентите са други.
В настоящия етап не бих искал да отмина и като бивш министър да кажа, че там също имаме сериозни проблеми. С предлаганото изменение бих искал да кажа, че не би могло да се постигне решение за разрешение на този казус. Не бих могъл да подкрепя и тези промени с оглед на по широката опция, която се създава, за тълкувание както в ежедневната практика, така и при оспорванията, които никак не са малко и са обект на решение от страна на съдебната система. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Чакъров.
Има ли реплики?
Има ли друг народен представител, който желае да участва в дебата? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа на текстовете на вносителите, но с преномерирането им в параграфи от 2 до 7 включително с редакцията, с която ни бяха представени от председателя на комисията.
Гласували 145 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 28.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: По § 2 е постъпило предложение на народния представител Лъчезар Тошев.
Предложението е оттеглено.
Постъпило е предложение от народните представители Иван Алексиев и Костадин Язов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става § 8:
„§ 8. Член 83 се изменя така:
„Чл. 83. (1) Оценките по чл. 81, ал. 1 се възлагат от възложителя на плана или програмата или от възложителя на предложението по чл. 81, ал. 1, т. 2 на колектив от експерти с ръководител.
(2) Ръководителят и членове на колектива по ал. 1 могат да са български и чуждестранни физически лица, които притежават образователно-квалификационна степен „магистър”.
(3) В хода на консултациите по процедурата по оценка на въздействието върху околната среда компетентният орган по околната среда може по своя преценка или при поискване да препоръча на възложителя екипът по ал. 1 да включва експерти с определена компетентност, съобразена със спецификата на инвестиционното предложение или с местоположението му.
(4) Членовете на колектива и ръководителя по ал. 1 трябва да декларират писмено че:
1. не са лично заинтересовани от реализацията на съответното инвестиционно предложение, плана или програмата;
2. познават изискванията на действащата българска и европейска нормативна уредба по околна среда и при работата си по оценките по чл. 81, ал. 1 се позовават и съобразяват с тези изисквания и с приложими методически документи; изискванията към декларациите се определят с наредбите по чл. 90, ал. 1 и чл. 101, ал. 1.
(5) Членовете на колектива и ръководителят, изготвили оценките по чл. 81, ал. 1, дават заключение, ръководейки се от принципите за предотвратяване на риска на човешкото здраве и осигуряване на устойчиво развитие, съобразно действащите в страната норми за качеството на околната среда.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на комисията за редакция на § 8, в който се внасят промени в чл. 83 от закона.
Гласували 133 народни представители: за 132, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте § 3, който става § 9.
Гласували 137 народни представители: за 135, против няма, въздържали се 2.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 4, който става § 10 със следната редакция:
„§ 10. В чл. 86, ал. 1 думите „ал. 1-3” се заличават.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли народни представители, които искат да вземат отношение? Няма.
Моля, гласувайте редакцията на § 10.
Гласували 139 народни представители: за 138, против няма, въздържал се 1.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте § 11.
Гласували 136 народни представители: за 125, против няма, въздържали се 11.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 12:
„§ 12. В чл. 96 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, т. 8 думите „ал. 3” се заменят с „ал. 5”.
2. В ал. 6 думата „14-дневен” се заменя с „30-дневен”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания има ли? Няма.
Моля, гласувайте редакция на § 12 за промени в чл. 96 по предложение на комисията.
Гласували 136 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 12.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте § 13.
Гласували 136 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 18.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте § 14.
Гласували 135 народни представители: за 134, против няма, въздържал се 1.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте § 15.
Гласували 134 народни представители: за 133, против няма, въздържал се 1.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Комисията предлага създаването на нов § 9а, който става § 16 със следната редакция:
„§ 16. В чл. 111, ал. 3 думите „ал. 6” се заменят с „ал. 8”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Моля, гласувайте предложението на комисията за създаване на нов § 16.
Гласували 135 народни представители: за 132, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 17:
„§ 17. В чл. 116, ал. 2 в текста преди т. 1 думата „своевременно” се заменя с „веднага, след като тя стане налична” и се поставя запетая.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания има ли? Няма.
Моля, гласувайте § 17 за промени в чл. 116, ал. 2 по предложение на комисията.
Гласували 132 народни представители: за 129, против няма, въздържали се 3.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Комисията предлага създаването на нов § 10а, който става § 18 със следната редакция:
„§ 18. В чл. 116а, ал. 1 се правят следните изменения:
1. В т. 2 думите „ал. 6” се заменят с „ал. 8”.
2. В т. 3 думите „ал. 4” и „ал. 5” се заменят съответно с „ал. 5” и „ал. 6”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли народни представители, които желаят да се изкажат? Няма.
Моля, гласувайте § 18 по предложение на комисията.
Гласували 132 народни представители: за 127, против няма, въздържали се 5.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 19:
„§ 19. В чл. 116в, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. В текста преди т. 1 след думите „длъжен да” се добавя „провери” и се поставя запетая.
2. Точка 1 се изменя така:
„1. на подходящи интервали, не по-дълги от три години;”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания има ли? Няма.
Моля, гласувайте § 19 по предложение на комисията.
Гласували 132 народни представители: за 127, против няма, въздържали се 5.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 20:
„§ 20. В чл. 116з, ал. 3 в текста преди т. 1 думите „могат да” се заличават.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания има ли? Няма.
Моля, гласувайте § 20 по предложение на комисията.
Гласували 133 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 15.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 21:
„§ 21. В чл. 157б, ал. 4 след думите „Министърът на околната среда и водите” се добавя „или оправомощено от него длъжностно лице”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте предложението на комисията за § 21.
Гласували 134 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 15.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: По § 14 и 15 комисията подкрепя текста на вносителя и те съответно стават § 22 и 23.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ан блок гласуваме промяната в номерацията на двата параграфа.
Гласували 127 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 14.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Параграф 16. Постъпило е предложение от народните представители Иван Алексиев и Костадин Язов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 24:
„§ 24. В Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 1:
а) точка 29 се изменя така:
„29. „Съоръжение” е техническа единица в рамките на предприятието, в която се произвеждат, употребяват, обработват или складират опасни вещества. То включва цялото оборудване, структури, тръбопроводи, машини, инструменти, частни железопътни резервни коловози (коловози от вътрешния железопътен транспорт), докове, кейове за разтоварване (пристанищни терминали), които обслужват съоръжението, пирсове, складове или подобни структури, плаващи или не, необходими за работата на съоръжението.”;
б) в т. 29а след думите „отговорно пазене на” се добавя „налични”;
в) точка 43 се изменя така:
„43. „Оператор” е всяко физическо или юридическо лице, по отношение на което е налична една от следните характеристики:
1. експлоатира определено собствено предприятие, съоръжение и/или инсталация;
2. контролира експлоатацията на определено предприятие, съоръжение и/или инсталация;
3. разпорежда се и взема решение относно настоящото или бъдещото функциониране на предприятието, съоръжението и/или инсталацията.”;
г) точка 53а се изменя, както следва:
„53а. „Съществено изменение на предприятие и/или съоръжение” са:
а) планирани от оператора промени или модификации в работата на предприятието и/или съоръжението, включително спирането или модификацията на действащи или построяването на нови съоръжения, които могат да окажат значително влияние върху опасността от възникване на големи аварии;
б) промяна на количеството на всяко от опасните вещества, налични в предприятието и/или съоръжението, и/или въвеждане на нови опасни вещества, които се отразяват на класификацията на предприятието и/или съоръжението и/или оказват значително влияние върху опасността от възникване на големи аварии или сериозността на последствията от тях;
в) значителна промяна в естеството или физическата форма на наличните опасни вещества или всяка промяна на работните процеси, при които те се използват или произвеждат;
г) окончателно затваряне на предприятието и/или съоръжението;
д) промени в нормативните изисквания за експлоатационна безопасност на предприятието и/или съоръжението, налагащи използването на други техники;”
д) в т. 54 думата „голяма” се заличава;
е) точка 54а се изменя така:
„54а. „Голяма авария” е възникване на голяма емисия, пожар или експлозия, която става в резултат на неконтролируеми събития в хода на операциите на всяко предприятие, което има издадено разрешително по чл. 104, ал. 1, и която води до сериозна опасност за човешкото здраве и/или за околната среда, която опасност е непосредствена, забавена, вътре или вън от предприятието и включва едно или повече опасни вещества от Таблица 1 на Приложение № 3 или опасни вещества, класифицирани в поне една от категориите на опасност, посочени в Таблица 3 на Приложение № 3.”;
ж) създава се т. 65:
„65. „Нарастваща санкция” е санкцията, която прогресивно увеличава размера си във времето при наличието на нормативно установени предпоставки за това и въз основа на обективно определена формула за изчисление.”
2. Създава се § 2а:
„§ 2а. Този закон въвежда разпоредбите на Директива 96/82/ЕО на Съвета от 9 декември 1996 г. относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества, и на Директива 2003/105/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2003 г. за изменение на Директива 96/82/ЕО относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Чакъров.
Преди това за прецизност за стенограмата в т. 43 легално определение на оператор следва да се чете: „всяко физическо или юридическо лице, по отношение на което е налице една от следните характеристики:”
В буква „г” т. 53а се изменя така, а не както следва и в буква „в”: „значителна промяна в естеството или физичната форма...”, а не физическата. За прецизност на текста, защото трябва да бъдем коректни.
Заповядайте, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, бих искал да взема отношение по т. 43 от Допълнителните разпоредби на Закона за опазване на околната среда относно легалната дефиниция на понятието „оператор”.
Към настоящия момент „Оператор” е физическо или юридическо лице, което е собственик на дадено предприятие, съоръжение или инсталация, или осъществява контрол върху тяхната експлоатация.”
Съгласно разпоредбата на чл. 2, т. 13 от Директива 2008/1/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 г. за комплексно предотвратяване контрола на замърсяването „оператор” означава всяко физическо или юридическо лице, което експлоатира или контролира определена инсталация, или в случаите, когато това се предвижда от националното законодателство, лице, на което е предоставена решаваща икономическа власт във връзка с техническото функциониране на инсталацията.
Предлаганата с настоящите промени дефиниция на оператора е „всяко физическо или юридическо лице, по отношение на което е налице една от следните характеристики:
1. експлоатира определено собствено предприятие, съоръжение и/или инсталация;
2. контролира експлоатацията на определено предприятие, съоръжение и/или инсталация;
3. разпорежда се и взема решения относно настоящото или бъдещото функциониране на предприятието, съоръжението и/или инсталацията.”
Това само по себе си е значително подобрена от съществуващата в момента дефиниция в закона, с оглед по-точното транспониране на директивата.
Притеснителни обаче са няколко момента, а именно: както посочих, съгласно директивата всяко лице, което експлоатира определена инсталация, е оператор. Няма изискване, нито ограничение това лице да е собственик на тази инсталация. В досега съществуващия текст на закона изрично беше посочено, че това лице е собственик на инсталацията, а в настоящото предложение е предвидено лицето да експлоатира собствена инсталация, тоест налице е ограничаване на приложното поле на директивата, като извън кръга на лицата, които могат да бъдат оператори, остават наемателите и концесионерите.
Това на практика означава, че се запазва практиката комплексни разрешителни за регионални депа за твърди битови отпадъци, в тази част бих искал да акцентирам, да се издават на общините, а не на юридическото лице, което реално експлоатира депото. Така отново за неизпълнение на задълженията в разрешителното следва да се наказва собственикът на депото – общината, а не юридическото лице, което го експлоатира.
Всичко това особено в условията на текущи и нарастващи санкции, предложени за въвеждане, поставят общината в зависимост от добрата воля на концесионера на депото.
Не бива да забравяме също, че съгласно чл. 164, ал. 1 от закона за неизпълнение на изискванията в комплексното разрешително на оператора на инсталацията – юридическо лице, се налага имуществена санкция от 10 до 100 хил. лв.
Има и други моменти, които бихме могли да посочим в хипотезата на „оператор – собственик на инсталациите”, но на този етап едва ли е възможно това да бъде коригирано и подобрено. Обръщам се към вносителите естествено и ние, като членове на тази парламентарна комисия, ще дадем своите предложения в бъдеще наистина обхватът на легалната дефиниция „оператор” да бъде екзактен с оглед по-доброто функциониране на съответните инсталации и най-вече за регионалните депа. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Чакъров.
Има ли реплики? Няма.
Има ли други народни представители, които желаят да участват в дебата? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на § 24 по предложението на комисията.
Гласували 125 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 19.
Параграф 24 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: По § 17 е постъпило предложение от народния представител Лъчезар Тошев.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 25.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Лъчезар Тошев, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 127 народни представители: за 15, против 81, въздържали се 31.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията, която подкрепя текста на вносителя с преномериране на § 17 в § 25.
Гласували 117 народни представители: за 115, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 26.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване преномерирането на § 18, който става § 26, съгласно предложението на комисията.
Гласували 123 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: „Заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за наименованието и предлага следната редакция:
„Преходни и заключителните разпоредби”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме предложението на комисията.
Гласували 118 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 27.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 28.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ан блок гласуваме преномерирането на двата параграфа.
Гласували 119 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 5.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21, който става § 29:
„§ 29. В Закона за опазване на земеделските земи (обн., ДВ, бр. …) в чл. 11 се създава ал. 3:
„(3) Съгласуването на проекта за рекултивация по ал. 2 се извършва от министъра на околната среда и водите или от оправомощено от него длъжностно лице, а когато с проекта се предвижда рекултивация на земя за земеделски нужди и/или за нуждите на горския фонд – и от министъра на земеделието и храните.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли изказвания? Няма.
Моля да гласуваме § 29 по предложението на комисията.
Гласували 119 народни представители: за 115, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22, който става § 30:
„§ 30. В Закона за биологичното разнообразие (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 31, ал. 20, т. 8 се отменя.
2. В чл. 49, ал. 1:
а) в т. 1 след думите „министъра на околната среда и водите” се добавя „или оправомощен от него заместник-министър”;
б) в т. 2 след думите „министъра на околната среда и водите” се добавя „или оправомощен от него заместник-министър”;
в) в т. 3 след думите „министъра на околната среда и водите” се добавя „или оправомощен от него заместник-министър”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме промените в Закона за биологичното разнообразие, съгласно редакцията на § 30 по предложение на комисията.
Гласували 117 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 14.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23, който става § 31:
„§ 31. В Закона за защитените територии (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 13, ал. 2 думите „писмено съгласие на Министерството на околната среда и водите” се заменят със „съгласуване с министъра на околната среда и водите или с оправомощени от него длъжностни лица”.
2. В чл. 14, ал. 4 накрая се добавя „или оправомощени от него длъжностни лица”.
3. В чл. 17:
а) в ал. 3 думите „с разрешение от Министерството на околната среда и водите” се заменят със „след съгласуване с министъра на околната среда и водите или с оправомощени от него длъжностни лица”;
б) в ал. 4 думите „с разрешение от Министерството на околната среда и водите” се заменят със „след съгласуване с министъра на околната среда и водите или с оправомощени от него длъжностни лица”.
4. В чл. 58, ал. 2 думите „писмено съгласие от Министерството на околната среда и водите” се заменят със „съгласуване с министъра на околната среда и водите или с оправомощено от него длъжностно лице”.
5. В чл. 66, ал. 2, т. 2 думите „писмено съгласуване от Министерството на околната среда и водите” се заменят със „съгласуване с министъра на околната среда и водите или с оправомощени от него длъжностни лица”.
6. В § 7 от Преходните и заключителните разпоредби думите „Министерството на околната среда и водите” се заменят с „министъра на околната среда и водите или с оправомощени от него длъжностни лица”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Моля да гласуваме § 31 за промяна в Закона за защитените територии.
Гласували 122 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 16.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: По § 24 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграфа, който става § 32:
„§ 32. В Закона за лечебните растения (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 11 след думата „водите” се добавя „или оправомощено от него длъжностно лице”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме § 32 по предложението на комисията.
Гласували 118 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 17.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: По § 25 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграфа, който става § 33:
„§ 33. В Закона за водите (в сила от 28.01.2000 г.; обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения:
1. В чл. 59 ал. 2 се изменя така:
„(2) Документите по чл. 60, ал. 9 се подготвят от лица, които притежават професионална квалификация „магистър-инженер” по специалността, свързана с вида на исканото разрешително, и са регистрирани по реда на Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране – когато за издаване на разрешителното се изисква представянето на инвестиционен проект по смисъла на Закона за устройство на територията.”
2. В чл. 63 т. 2 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме § 33 за промени в Закона за водите.
Гласували 116 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 17.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: По § 26 има предложение от народните представители Иван Алексиев и Костадин Язов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 26, който става § 34:
„§ 34. (1) В тримесечен срок от влизането в сила на този закон Министерският съвет приема необходимите изменения в подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
(2) Издадените до влизане в сила на този закон подзаконови нормативни актове по прилагането му запазват действието си, доколкото не му противоречат.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме § 34.
Гласували 118 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието, а с него е приет на второ гласуване Законът за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда.
Преминаваме към следващата точка от нашата работна програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС, № 902-01-48, внесен от Министерския съвет на 18 ноември 2009 г.; № 954-01-36, внесен от народния представител Яне Янев и група народни представители на 23 октомври 2009 г.; № 954-01-40, внесен от народния представител Лъчезар Тошев на 3 ноември 2009 г.
Постъпили са два доклада по двата законопроекта от Комисията по правни въпроси, с които ще ни запознае председателят й госпожа Искра Фидосова.
За процедура има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Започва първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Сутринта неслучайно направих предложение да поканите министъра на правосъдието. Моля Ви се да й звъннете по ваши канали, ако трябва, ще вземем почивка от името на парламентарни групи, но нека министрите да благоволят да дойдат, особено на първо четене. На второ четене – по текстовете, могат да присъстват и заместник-министри, но на първо четене се обсъжда философията на закона. Молбата ми е да подсетите министъра на правосъдието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Миков! Правя обратно процедурно предложение на направеното от Вас – да започнем първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс...
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Нямам нищо против да започнем първото четене.
ИСКРА ФИДОСОВА: Да, разбрах. Но госпожа Попова е в чужбина, служебно пътуване. След малко ще направя процедура за допускане в пленарната зала на заместник-министър Машева.
Колеги, моля ви, апелирам да не се подкрепя направеното процедурно предложение от господин Миков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме процедурното предложение на господин Миков за покана към министъра на правосъдието госпожа Попова. (Реплики от народния представител Михаил Миков.)
Да, стана ясно, предложението Ви е принципно, както вече имах възможност да отбележа. Винаги се канят министрите, но когато отсъстват от страната, е коректно заместник-министър на представи философията на закона.
Пропуснах да кажа в началото, че по третия законопроект също е постъпил доклад от Комисията по правни въпроси.
Заповядайте, госпожо Фидосова. (Шум и реплики.)
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Процедурата ми е за допускане в залата на заместник-министър Даниела Илиева – Машева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме направеното процедурно предложение.
Гласували 125 народни представители: за 122, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят заместник-министър Машева в залата.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Първият доклад е за обсъждане на първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 902-01-48, внесен от Министерския съвет на 18.11.2009 г., и законопроект № 954 01-36, внесен от народния представител Яне Янев и група народни представители на 23.10.2009 г.
„На две поредни заседания, проведени на 19 и 26 ноември 2009 г., Комисията по правни въпроси разгледа законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 902-01-48, внесен от Министерския съвет, и № 954-01-36, внесен от народния представител Яне Янев и група народни представители.
На заседанието от името на вносителите присъстваха: госпожа Маргарита Попова – министър на правосъдието, госпожа Даниела Машева – заместник-министър, госпожа Юлия Меранзова – експерт в дирекция „Съвет по законодателство”, госпожа Ралица Илкова и господин Ивайло Цонков – експерти от работната група по изготвянето на законопроектите по НК и НПК към Министерството на правосъдието, господин Георги Апостолов – директор на дирекция „Досъдебно производство” в Министерството на вътрешните работи, на второто заседание присъстваха заместник-министърът на вътрешните работи Веселин Вучков и Иван Любенов – заместник директор на Областна дирекция на полицията в Стара Загора, както и народният представител Кристияна Петрова.
Присъстваха също и представители на съдебната власт и адвокатурата: господин Валери Първанов – заместник-главен прокурор, господин Гроздан Илиев – заместник-председател на Върховния касационен съд и председател на Наказателна колегия, госпожа Вероника Имова – съдия във Върховния касационен съд, Наказателна колегия, и госпожа Даниела Доковска – председател на Висшия адвокатски съвет.
Законопроектът на Министерския съвет беше представен от госпожа Маргарита Попова и госпожа Даниела Машева, които подробно аргументираха необходимостта от предложените промени.
Според министър Попова, необходимостта от промените в Наказателния кодекс е продиктувана от програмата на правителството и от препоръките на Европейската комисия, като е обърнато внимание на особено зачестилите тежки посегателства срещу личността и собствеността на гражданите и на посегателствата, при които пострадалият е малолетен или непълнолетен.
Госпожа Машева очерта промените в общата част на Наказателния кодекс, които на първо място се отнасят до чл. 78а, касаещ освобождаване от наказателна отговорност с налагането на административно наказание на извършителите на престъпления, които не са тежки, при наличие на определени предпоставки. Сред тези промени тя посочи и тази, отнасяща се до давността, като изтъкна, че сегашната й уредба предвижда сериозно разминаване в допустимите срокове за преследване на престъпления, които не са тежки.
Във връзка с промените в особената част на Наказателния кодекс госпожа Машева акцентира на тези, касаещи престъпните посегателства срещу основните права и свободи на личността, с които се завишават санкциите за приготовление и подбуждане към убийство, за причиняване на смърт при превишаване пределите на неизбежната отбрана, за причиняване на смърт по непредпазливост, за подпомагане и склоняване другиго към самоубийство, за причиняване на средна телесна повреда, както и на значително завишаване на санкциите за отвличане и създаването на нови квалифицирани състави за това престъпление с оглед предотвратяване на нарастващите случаи на отвличания и противозаконно лишаване от свобода. Тя спомена, че се предлага и увеличаване на санкциите за някои особено обществено укорими посегателства срещу личността на малолетните и непълнолетните.
Във връзка с престъпленията против собствеността госпожа Машева посочи, че се предвиждат промени в съставите на документната измама, обсебването, вещното укривателство.
С оглед гарантиране на нормалното и законосъобразно функциониране на икономиката на страната тя изтъкна, че се предлагат промени и в разпоредбите на престъпленията против стопанството.
Друга голяма група промени, които госпожа Машева очерта, е свързана със засилената защита и отговорност на полицейските и разследващите органи, измежду които са промените в съставите относно престъпленията против реда на управлението и подкупа. Тя акцентира и на измененията, които се внасят в системата на документните престъпления и на тези, с които се накърнява разрешителния режим за използване на специални разузнавателни средства и на класифицирана информация.
Представителите на Министерството на вътрешните работи акцентираха върху това, че промените не са самоцел, а резултат от противоречивата съдебна практика и на очакванията на обществото за засилена наказателна защита на полицейските и разследващите органи.
Законопроектът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от народния представител Яне Янев и група народни представители, беше представен от народния представител Кристияна Петрова. Тя акцентира на това, че промените са провокирани от неадекватните наказателноправни норми, които не могат да се противопоставят на съвременните форми на престъпност и чрез тях се цели невъзможност наново да се упражнява професия или дейност от която подсъдимият е бил лишен по съдебен ред, без да са възстановени вредите от престъплението и изплатени обезщетенията по уважените граждански искове в наказателното производство, избягване на възможността за налагане на необосновано занижени наказания в производствата със съкратено съдебно следствие. Същевременно тя изтъкна, че със законопроекта са предвидени нови, много тежки наказания за лица и организирани престъпни групи, осъществяващи отвличания с цел откуп, че се криминализират деяния, свързани с упражняване на чужди права за гласуване в колективни органи от народни представители и общински съветници, както и такива с незаконно осъществяване на търговска дейност и адекватна наказателна отговорност в случаите на документни измами. Освен това тя посочи, че се прецизират и текстовете, отнасящи се до незаконния хазарт, като се предвижда наказателно преследване за незаконно организиране и участие в хазартни игри, а с оглед реалното приложение на състава за общото длъжностно престъпление, законопроектът предвижда прецизиране на признаците на състава.
По направените предложения за изменение и допълнение на Наказателния кодекс по двата законопроекта, изразиха становище представителите на съдебната власт и адвокатурата.
Относно правителствения законопроект, госпожа Даниела Доковска изтъкна, че като цяло той цели засилване на наказателната репресия чрез завишаване на санкциите, увеличаване на давността за определени посегателства и установяването на нови състави.
Във връзка със завишаването на санкциите тя отбеляза, че историята на наказателното законодателство не познава подобно драстично увеличаване и че няма емпирика в подкрепа на тази идея, тъй като подобен подход е допустим само когато наказанията не могат да изпълнят целите си. Най-вероятният ефект, според нея, от това завишаване ще е ожесточаване и окрупняване на престъпността.
От друга страна, тя изтъкна, че удължаването на давността за дребните престъпления от две на три години ще отрупа прокуратурата и съдилищата с дела, а това ще забави производството.
Според госпожа Доковска е неразбираем подходът, възприет в законопроекта, спрямо посегателствата с предмет орган на власт, тъй като нито в правната теория, нито в практиката е имало отклонение от разбирането, залегнало в дефиницията на понятието „орган на власт” по чл. 93, т. 2.
Във връзка с предложените нови състави, тя изрично отбеляза изменението на чл. 212, с което се разширява приложното му поле, като посочи, че това ще рефлектира върху образуваните вече производства и внесените в съда и предложи, ако предмет на измамата е недвижим имот, да се създаде квалифициран състав по чл. 209 със завишена санкция.
В заключение госпожа Доковска отбеляза, че увеличаването на санкциите е въпрос на оценка на обществената опасност на деянията и че препоръки на Европейската комисия в тази насока липсват.
Отношение по проектозакона на Министерския съвет взе и заместник-председателят на Върховния касационен съд господин Гроздан Илиев, който в допълнение на изразеното от госпожа Доковска становище изтъкна, че не следва да се поставя ударение на ожесточаване на наказателната репресия и приведе примери с отделни разпоредби от законопроекта като убийство, извършено при превишаване пределите на неизбежна отбрана, в състояние на силно раздразнение, случаите на опасен рецидив при телесните повреди, блудство и други, при които се губи диференциацията.
От друга страна, той изтъкна, че е наложително с оглед изменението на чл. 218в да се дефинира понятието „частно имущество”, както и да се въведе друг критерий по чл. 218б – вместо размера на установената в страната минимална работна заплата да се премине към една фиксирана граница от 1000 или 1500 лева.
Във връзка с промените, с които се цели засилена защита на полицейските и разследващите органи, господин Илиев посочи, че не е имало спор в съдебната практика относно понятието „орган на власт”, което съдържа и тези органи и че ако има такъв, то Върховният касационен съд, неговият председател следва да бъде уведомен, за да се коригира съдебната практика.
Същевременно относно погасителната давност за дребната престъпност, той отбеляза, че докато за този вид дела – от частен характер, не се въведе диференцирана процедура в Наказателно-процесуалния кодекс, те ще продължат да се прекратяват по давност.
Във връзка със законопроекта, внесен от народния представител Яне Янев, господин Гроздан Илиев подчерта, че в него има рационални моменти и ако той се обедини с този на Министерския съвет, те биха могли да се отразят в съответните изменения.
Заместник-главният прокурор господин Валери Първанов подкрепи като цяло законопроекта на правителството, като изтъкна, че той изразява една обществена необходимост да се реагира на зачестилите прояви в обществото. Акцентира на генералната превенция и засилване на разкриваемостта.
По отношение на законопроекта, внесен от народния представител Яне Янев и група народни представители, посочи, че с новия текст на чл. 58а се предлага редуциране на предвидената санкция в съответния текст до едни разумни размери в случаите на съкратено съдебно следствие и даде пример с италианския наказателен закон. Той подчерта също така, че по този начин няма да се изключват нови състави от института на съкратеното съдебно следствие, защото ще се отчете приносът на обвиняемия, на подсъдимия, на неговата защита към изясняване на обективната истина, възстановяване на обществено-опасните последици и вредите, които са нанесени, както и съкращаване на разходите при извършване на съдопроизводството.
В заседанието на 26 ноември 2009 г. се проведе дискусия по внесените законопроекти, в която взеха участие народни представители от Комисията по правни въпроси.
Във връзка със законопроекта на Министерския съвет, според госпожа Манолова целите, които се преследват с него, могат да бъдат адмирирани, но преследването им следва да бъде съпроводено с цялостна концепция за наказателната политика. Трудно е да се каже каква е логиката на промените, но се откроява драстичното завишаване на санкциите, а липсва емпиричен анализ за това. По този начин според нея се нарушава много важен принцип – този на диференциацията на наказанията. Въпросът за давността също е достатъчно спорен, поради което и разностранно следва да се преценят възможните ефекти, като трябва да се търсят други разрешения, други процедури, за да се осигури бързината в процеса.
В изказването си господин Нотев подчерта, че парламентарната група, която представлява, принципно подкрепя представения от правителството законопроект. Същевременно той посочи, че решаването на поставените от вносителя задачи трябва да се осъществи чрез друг подход – приемането на нов Наказателен кодекс, но че промените, които се правят, са възможни и реални за момента, въпреки че крият много рискове. В тази връзка изтъкна, че някои от текстовете се нуждаят от редакция между първо и второ четене, като посочи за неприемливо добавянето на полицейските органи в редица текстове на кодекса, тъй като и сега легалното определение на понятието „орган на власт” осигурява защитата на тези органи.
Господин Нотев изрази становище, че е неприемлива и промяната в чл. 119 относно убийството при превишаване пределите на неизбежната отбрана, тъй като в наказателноправен аспект неизбежната отбрана е обстоятелство, което може да заличи престъпния характер на деянието и няма логика да се отмени минимумът в нормата. Във връзка с чл. 142 относно отвличането той заяви, че предвидените санкции се припокриват с тези на убийството и би следвало също да се коригират.
Господин Нотев изрази подкрепата си и за законопроекта, внесен от Яне Янев и група народни представители.
Подкрепа за правителствения проект изказа и господин Лазаров, но посочи, че между първо и второ гласуване също следва да се направят корекции, като се намери баланс при наказанията, например за телесните повреди, за деянието по чл. 338, като се създаде квалифициран състав за измамите по телефона. Същевременно изтъкна, че не е против защитата на полицейските органи, но възприетият в чл. 78а подход за изброяване на отделни категории служители е опасен, защото поставя въпроса за включването в отделни разпоредби и на други служители, което вече веднъж е допуснато в чл. 116, ал. 2.
Той подкрепи и предложените промени в Наказателния кодекс, внесени от Яне Янев и група народни представители.
Според господин Стоилов някои от промените, съдържащи се в законопроекта на Министерския съвет, могат да бъдат одобрени, като например тези по чл. 78а, съставомерността на приготовлението за отвличане и други, но общата посока на законопроекта - за увеличаване на санкциите и загубата на диференциацията, не е добра атестация за никоя наказателна политика. Той посочи и друг недостатък – че промените не се съпътстват с криминологични изследвания, и даде като пример различните по размер наказания за престъпленията с наркотични вещества през годините. Акцентира, че промяната в чл. 212 за документната измама с недвижим имот може да доведе до неясни отражения върху висящите производства и обобщи, че са налице много повече мотиви за отхвърляне, отколкото за приемане на законопроекта.
В дискусията господин Димитров сподели мотивите, залегнали в правителствения законопроект, като изтъкна, че изготвянето на нов Наказателен кодекс изисква много време, а предложените промени са в правилна посока, тъй като са ориентирани към увеличаване на наказанията и установяване на нови състави за актуалните престъпления, каквито са например отвличанията. Много сериозно обаче според него трябва да се анализират наказанията, тъй като те са прекомерно завишени, което налага между първо и второ гласуване да се направят предложения за подобряване на редакциите на разпоредбите.
Господин Бисеров подкрепи критиките към законопроекта на Министерския съвет, направени от колеги на чисто професионална основа, като изтъкна, че в над седемдесет текста от Наказателния кодекс са завишени наказанията, а самият законопроект съдържа 65 параграфа. Същевременно той посочи, че в сравнение с него другият законопроект съдържа доста наказателна политика.
По законопроекта на Министерския съвет господин Миков изтъкна, че и досега наказателната политика е била в посока увеличаването на санкциите, без да има статистика за това, и по този повод отправи искане до Министерството на правосъдието да предостави водената статистика за последните пет години, например до 2008 г., за средно налаганата санкция по текстовете, в които се завишават наказанията, за да се намери мярката на репресията по това, което практиката показва като тежест на наказанията.
С оглед на гореизложеното и след проведеното гласуване Комисията по правни въпроси:
1. С 18 гласа „за”, 5 гласа „против” и 2 гласа „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 902-01-48, внесен от Министерския съвет на 18 ноември 2009 г.
2. С 14 гласа „за”, 3 гласа „против” и 5 гласа „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 954-01-36, внесен от Яне Янев и група народни представители на 23 октомври 2009 г.”
Следващият доклад, който е много кратък, е по отношение обсъждането на първо четене на Законопроекта за допълнение на Наказателния кодекс, № 954-01-40, внесен от народния представител Лъчезар Тошев на 3 ноември 2009 г.
Комисията го обсъди на същите две заседания.
„Законопроектът беше представен от народния представител Лъчезар Тошев, който изтъкна, че предложените промени третират въпроса за давността за най-тежките престъпления, извършени по политически причини от комунистическия режим в България, за които в момента не могат да се извършват наказателни преследвания, защото е изтекла давността. В тази връзка той изложи и подробни аргументи, позовавайки се на Конвенцията за неприлагане срока на давност по отношение на военните престъпления и престъпленията против човечеството на ООН и на Римския статут на Международния наказателен съд, както и на мотивите, съдържащи се в Разпореждане № 3 от 11.07.2002 г. на ВКС.
Отношение по законопроекта взе госпожа Даниела Доковска, според която предложеният законопроект страда от непреодолими юридически недостатъци, които не могат да бъдат поправени на този етап.
Подобно становище изказа и господин Гроздан Илиев, който подчерта, че предложението, залегнало в законопроекта, е направено в един порядък, който противоречи на конституционни принципи, че не му е известно в който и да е нормативен акт да има такъв състав - престъпление убийство по политически причини. Също така посочи, че Пленумът на Върховния съд е имал повод по конкретно дело – т.нар. дело за лагерите, да издаде постановление, с което давността е била увеличена от двадесет на тридесет години и че тези разпоредби действат занапред, а тепърва да се установяват такива състави против личността е изключено.
С оглед на гореизложеното и след проведеното гласуване Комисията по правни въпроси с 2 гласа „за”, 7 гласа „против” и 15 гласа „въздържал се” предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроекта за допълнение на Наказателния кодекс, № 954-01-40, внесен от народния представител Лъчезар Тошев на 3 ноември 2009 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Фидосова.
Откривам дебатите по внесените законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
Процедура – заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Разбрахме, че министърът не е в страната. Молбата ми е, процедурното предложение, което да подложите на гласуване, да разменим просто точките. Предполагам, че той ще се върне за утре или за вдругиден – втора точка да стане т. 12, а т. 12 да стане т. 2.
Ползвам изказването по този процедурен въпрос, за да помоля още веднъж това, което прозвуча и в доклада – да получим, ако може, заместник-министър Машева, това, което Ви помолихме в Правната комисия – статистиката за средно налаганите наказания по текстовете, по които се предлага завишаване на санкциите. Оттогава минаха доста дни. Ако е получено, госпожо Фидосова, да ни го предоставите, защото и до момента го нямаме. Ще променяме, ще завишаваме санкции, без да знаем каква е практиката на съдилищата. Такава статистика трябва има в съда и в Министерството на правосъдието, иначе процедурата ми е да отложим разглеждането на законопроекта до връщането на министъра. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Искате замяна на т. 2 с т. 12 от дневния ред.
Моля да гласуваме направеното процедурно предложение за промяна в дневния ред, като т. 2 става т. 12 и обратното – т. 12 става т. 2.
Моля, гласувайте.
Гласували 121 народни представители: за 23, против 86, въздържали се 12.
Предложението не е прието.
От името на вносителя възможност за изказване има заместник-министър Машева.
Заповядайте, госпожо Машева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДАНИЕЛА МАШЕВА: Уважаеми дами и господа народни представители, настоящият законопроект цели осъвременяване на наказателното законодателство в насока към диференциация и засилване на наказателната репресия срещу онези лица, които застрашават или увреждат в значителна степен правата и свободите на гражданите.
В последните години зачестиха случаите на особено брутални посегателства срещу личността и собствеността на гражданите, които показват, че предвидените за извършването им санкции нямат необходимото превантивно въздействие. Наблюдават се и обществено опасни посегателства като сериозни злоупотреби със служебното положение от страна на отговорни длъжностни лица в частния сектор и други такива, които не са обхванати от системата на престъпни състави, уредени в особената част на Наказателния кодекс.
Измененията, които се предвиждат в общата част на Наказателния кодекс, на първо място се отнасят до института на чл. 78а – освобождаването от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на извършителите на престъпления, които не са тежки при наличието на определените в закона предпоставки, като се предлага увеличаване на максималния размер на приложимата административна санкция – глоба от 1000 до 5000 лв. Институтът се ограничава, когато предмет на посегателство са полицейски и разследващи органи при и по повод изпълнение на службата им. Също така се възстановява приложимостта му по отношение на непълнолетни извършители на престъпления, тъй като понастоящем те са в по неравностойно положение от пълнолетните извършители.
По отношение на давността се предвижда завишаване на най кратката, обикновената давност, от две на три години, тъй като сегашната уредба предвижда сериозно разминаване в допустимите срокове за преследване на престъпления, които не са тежки. Така например, извършителите на престъпления като лека телесна повреда, обида, клевета и други могат да бъдат санкционирани надлежно само до 3 години от извършване на деянието. При това положение, особено в големите съдебни райони, често пъти има за последица ненаказуемост на голям брой деяния.
Измененията, които се предвиждат в особената част на Наказателния кодекс, на първо място се отнасят до уредбата на престъпните посегателства срещу основните права и свободи на личността. В тази връзка се предлагат изменения на санкциите за приготовление и подбуждане към убийство, за причиняване на смърт при превишаване пределите на неизбежната отбрана, за причиняване на смърт по непредпазливост, за подпомагане или склоняване на другиго към самоубийство и за причиняване на средна телесна повреда.
С оглед предотвратяване на нарастващите случаи на отвличане и противозаконно лишаване от свобода се предвижда чувствително завишаване на санкциите за отвличане. Създават се нови квалифицирани състави, в които отвличането е извършено повторно или представлява опасен рецидив, когато от деянието са настъпили значителни вредни последици, когато към отвлеченото лице е проявена особена жестокост, когато деянието е извършено по особено мъчителен или опасен за здравето на отвлечения начин или освобождаването му е поставено в зависимост от изпълнението на някои условия от страна на трето лице.
Също така се завишават санкциите на някои особено обществено укорими посегателства срещу личността на малолетните и непълнолетните във връзка със зачестилите посегателства срещу подрастващите с оглед поетите от Република България международни ангажименти.
Всички престъпления против брака, семейството и младежта се предлагат да бъдат преследвани по общия ред, за да се гарантира правилното и своевременно упражняване на следващата се държавна принуда спрямо престъпните дейци.
Във връзка със зачестилите случаи на измами, извършени посредством употреба на опорочени документи, включително и с предмет „средства от фондовете на Европейския съюз”, се предвижда като възможен предмет на документната измама да се очертае и недвижимото имущество. По този начин ще се облекчи както процесът на доказване, така и очертаването на фигурата на пострадалия и това ще бъде винаги и без изключение действително ощетеното лице.
Предвижда се промяна на санкциите за обсебване, за вещно укривателство, включително и когато е извършено по занаят или по отношение на вещи, поставени под специален режим, за да се гарантира нормалното и законосъобразно функциониране на икономиката на страната и на дейността на заетите. При осъществяване на дейността на търговско-правните субекти се предвижда да се инкриминират някои често срещани обществено опасни посегателства в частно-правния сектор, които до момента остават ненаказуеми.
Предвижда се наказателна отговорност за всяко длъжностно лице в частния сектор, което наруши или не изпълни служебните си задължения или превиши властта или правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици.
Инкриминират се нови форми на обществено опасно посегателство против установения разрешителен режим за извършване на различни видове дейности с предмет акцизни стоки като например предлагането, превозването и пренасянето на такива стоки, както и завишаване на санкциите за престъпно нарушаване на разрешителните режими за извършване на дейност по отношение на акцизни стоки и на митническа контрабанда.
Предлага се и засилена защита и отговорност, когато полицейските и разследващите органи са обект или извършители на престъпления. В тази връзка се предлага въздигането на служебното качеството „полицейски орган” или „разследващ полицай” в квалифициращ признак в системата на активния подкуп наред с тези на съдията, съдебния заседател, прокурора и следователя, тъй като след разширяване на правомощията по разследването на служителите от системата на МВР правилното упражняване на функциите им е от не по малко значение за наказателното производство от тези на решаващите органи.
Предвижда се и засилена защита на символите на държавна власт, предвидени да демонстрират специалното служебно качество във връзка с опазване на обществения ред като за всяко опетняване, както и противозаконно повреждане или унищожаване на униформено облекло, служебни знаци или някакви надписи, носени по реда на Закона за МВР, Закона за отбраната и въоръжените сили, Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража и Закона за съдебната власт, се предвиждат да бъдат наказуеми с лишаване от свобода.
Изменения се предлагат и в системата на документните престъпления и на престъпленията против реда и общественото спокойствие със завишаване на санкциите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на заместник министър Машева.
Откривам дебата по измененията и допълненията на Наказателния кодекс.
Има ли народни представители, които желаят да се изкажат по въпроса?
Господин Миков иска думата. Заповядайте!
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, уважаема госпожо заместник-министър! Попитах, като идваше към трибуната госпожа Машева, какво става с тази справка, която трябва да покаже на народните представители какво вършат? Тя каза, че ще ни я даде някога.
Би трябвало във всеки един момент, когато се изменя едно наказание, когато се завишават санкциите, да е ясно на законодателя, че те се завишават тогава, когато се налагат, когато се налагат към максимума, и това не води до целите, които се поставят с налагането на наказание. Наказателния кодекс го изменяме на тъмно, в отсъствието на министъра, въпреки най-добронамереното ми настояване министърът да дойде тук и да очертае каква е правителствената политика, защото последното изменение на Наказателния кодекс беше април месец т.г., включително част от текстовете, по които сега отново са заложени увеличения на санкциите. Април месец ги увеличихме, сега пак ги увеличаваме. Каква е целта на това изменение на Наказателния кодекс? Да отчетем пред избирателите, че сме страшно загрижени за престъпността. Как? Като механично завишаваме санкциите. Аз ще коментирам и санкциите, за да видите за какво става въпрос.
Парадоксът с отвличането. Имаме проблем с разкриването и доказването на тежките отвличания. Имаме проблем, и той не е проблем на Наказателния кодекс. Достатъчно тежки са санкциите, увеличени са за последно април месец т.г. Сега приравняваме отвличането с цел откуп, ще говоря по-популярно, с квалифицираното умишлено убийство. И какъв е ефектът от това? Че извършителят на престъплението „отвличане” ще прецени на даден момент, когато е получил откупа, че е по-изгодно за него да премахне основния свидетел, след като ще носи една и съща наказателна отговорност. Или – завишаваме санкциите, или по-скоро променяме режима от общ характер за отвличанията при циганските сватби. Добре бе, така ли ще се борим с отвличанията? Като завишим санкциите по една достатъчно остаряла като концепция за отношенията на семейство Глава „Престъпления против брака, семейството и младежта”?
Смятам, че измененията в Наказателния кодекс не съответстват на необходимата наказателна политика на България през 2009 г. Те не съответстват и на възможностите на държавата. Защото, уважаеми дами и господа, когато се увеличават санкциите, трябва някой да каже - ако ефективно се налагат санкциите в този увеличен размер, и то към максимума - на българските граждани, че те ще плащат пребиваването в пенитенциарните заведения, в затворите, първо, а второ, държавата няма необходимите места, ако започне да функционира ефикасно съдебната система. Е такава наказателна политика ли ние ще предложим на българските граждани – несъобразена с действителността, или какво? Правим изменения в Наказателния кодекс, за да плашим гаргите, правим други изменения в Наказателнопроцесуалния кодекс, за да решим някакви ситуативни въпроси, а никой не мисли за цялостното функциониране на наказателноправната система – да разкриеш престъплението, да го докажеш, да го осъдиш с наказание и да го настаниш в съответното заведение.
И още един въпрос, който обръща наопаки разбирането за смисъла от налагането на наказание. В този закон има само генерална превенция – да плашим гаргите. Извършителите на престъпления не се страхуват от размерите на наказанията. Извършителите на престъпления смятат, че няма да бъдат разкрити и осъдени. Там е заровено кучето (оживление и смях) на наказателната политика, там! А иначе да тръгваш и механично да завишаваш санкциите, това е път без изход.
Всъщност днешното правителство никак не е новатор в това отношение. Много правителства през тези 20 години така на парче, мислейки единствено че като прочетат хората във вестниците, че санкцията става 20-30 години, доживотен затвор, доживотен затвор без право на замяна, престъпниците треперят и се свиват в ъглите. Такъв тип решения на наказателната политика са неефикасни, вредни са, разбиват устойчиви институти на наказателното право, за които чухте преди малко и в доклада на уважаемата госпожа председател, изложени са от Адвокатския съюз, от Върховния касационен съд достатъчно дипломатично и предпазливо, без да влизат в големия въпрос на законодателната целесъобразност. Но това е въпросът, който стои пред всеки народен представител тук. Едно са въпросите на техниката, които може между първо и второ четене да се чистят, вторият по-голям въпрос е какво правим с тези изменения в Наказателния кодекс.
Не може приготовлението за убийство да е по-леко наказуемо от приготовлението за отвличане! Не може, и в света го няма. Няма логика, колкото и да е притеснено обществото по темата с отвличанията, приготовлението за убийство да е по-леко наказуемо от приготовлението за отвличане. А иначе санкциите между квалифицираното убийство по изключително мъчителен за жертвата начин или по други такива флагрантни, тежки убийства да е същото, както при отвличането, защото значи, че законодателят не усеща стимулиращия характер на нормата – да стимулира все пак престъпниците да не извършват убийството. Той ги тика да приравнят едното с другото.
Уважаеми дами и господа, не може да се приеме механичното завишаване на санкциите при непредпазливи престъпления. Без да съм получил справката на Министерството на правосъдието, госпожа Машева е работила дълги години в съдебната система и знае, че за непредпазливите престъпления обикновено санкциите са при условията на чл. 55 - условно. Изведнъж тук въвеждаме едни специални минимуми за непредпазливи престъпления. Ама ние не можем да осигурим нормални пенитенциарни условия, нормални условия в затворите и достатъчно място – по 15-16 души са в килия, на тези, които вършат умишлени престъпления. Догодина ще имаме един талаз от около 1000-2000 души, осъдени на лишаване от свобода, който ще дойде от Европейския съюз, защото досега ако европейците ги съдеха и техните данъкоплатци плащаха изтърпяването на наказанието, в рамките на Съюза вече се осъждат и се връщат в страната тя да си плати цената на превъзпитанието на нейния гражданин, иначе гражданин на големия Европейски съюз. Е, къде отива тази наказателна политика?!
Или увеличаване санкцията за извършено престъпление при превишаване пределите на неизбежната отбрана. То може да бъде или телесна повреда, или убийство, само че там неизбежната отбрана е институт, който, особено в ситуация, в която държавата не може да осигури достатъчно гаранции за гражданите, е онзи компенсаторен механизъм, който трябва да компенсира този дефицит. Ние сега ограничаваме с този текст и казваме на гражданите: „Не превишавайте пределите!” Разбира се, ако няма неизбежна отбрана, тогава става въпрос за убийство или телесна повреда. Ама при неизбежна отбрана и при превишаване, когато не е могъл поради уплаха, смущение или други причини – уплаха и смущение въобще не се наказват, ние му казваме: „Не, ще те наказваме по-строго!” Защо? Защото си искал да отблъснеш противоправното нападение и не си преценил размера на защитата. Какъв знак даваме на гражданите и на обществото?
По отношение на завишаване на санкциите за обида и клевета. Гражданското общество наложи един мащаб – беше по времето на господин Костов – за по-ниски санкции по отношение на тези престъпления, за да може да се стимулира свободата на медиите. Имаше и такъв тип дискусии и дебати в обществото. Да, всеки от нас, особено политиците, се чувства оклеветен в един или друг случай, в една или друга публикация. И аз включително имам опит в това отношение. Това не означава, че трябва да завишаваме санкциите.
По отношение на давността за престъпленията от частен характер. Толкова ли няма с какво да се занимават нашата прокуратура и нашият съд, че престъпленията от частен характер, които се преследват по тъжба на пострадалия и за които той има време две години да заяви дали се чувства обиден или оклеветен, не го е направил през тези две години, сега да ги завишим още? Кому е нужно това? Каква е тази наказателна политика?! Какъв ще е резултатът от нея?!
Уважаеми дами и господа, това са все мотиви, заради които най-меката ни позиция е да не подкрепим Наказателния кодекс. Нашата парламентарна група в мнозинството си ще се въздържи, защото имаме тайната надежда, че това, което говорим в Комисията по правни въпроси, което говорим в залата, може да се чуе от тези, които формират наказателната политика на държавата, които отсъстват днес. Моето уважение към професионализма на заместник-министър Машева, но министърът по Конституция е този, който трябва да генерира и формира политиката на правителството, а тук да защитава тази политика. Е, няма го министърът – в чужбина. Тази процедура, която правя два пъти от сутринта, не е случайна. На това, което казвам, искам да чуя разумните отговори от тук. Иначе на вас ви хвърлят нещо и щом е с подписа на министър-председателя, вие натискате копчетата. Пак казвам, не искам първото четене да се превръща в редакция за второ четене. Виждат се неща, които ще имат много сериозни и тежки обществени ефекти. Това са въпросите, които не ни позволяват да подкрепим законопроекта.
Пак казвам, основният политически въпрос е: кое налага, след като през м. април тези текстове са променяни, и то в същата посока – за отвличанията (проблемът с отвличанията не е отсега), сега пак да го правим? Някой беше ли заловен и наложиха ли му наказание към максимума?! И понеже това наказание от 15 години не го е превъзпитало, сега ще го направим 30 години! Смешно и жалко за правителство, което претендира, че в областта на наказателната политика може да формира национални позиции. По такива въпроси може да се търси консенсус. По такива национални въпроси – може, но консенсусът трябва да е разумен, а не на всяка цена – „Ето ви тук един текст и ви обещаваме Наказателния кодекс другия път”. Тази работа с новия Наказателен кодекс от 10-ина години се върти като намерение.
И накрая, не може да се решават въпросите на наказателната политика, без те да се разглеждат комплексно – възможностите на държавата, финансите на държавата, скоростта на съдебната система, проблемите на съдебната система, които всички знаем и коментираме. А сега какво? С цигански сватби ще натоварим още веднъж Министерството на вътрешните работи – да разкрива отвличания. Лесно ще ги разкрива и тогава ще имаме много разкрити отвличания - с булките. Втори път ще натоварите прокуратурата да им внася обвинителни актове, трети път – съдебните инстанции да търкалят тези дела. Ами, вижте ги – престъпленията против брака, семейството и младежта.
Другият основен въпрос, който трябва да се изчисти като въпрос, е каква е целта на тези санкции. Тук има само плашене, генерална превенция. Ама виждате, че 20 години с плашене не става. Трябва да има смисъл и мисъл за специална превенция – да превъзпитаме този човек, да се опитаме да го ресоциализираме. Ще кажете – „много е трудно”, но само фашистката държава приема, че човек не може да бъде променян. (Реплика в мнозинството.)
Господин Костов ще се изкаже после.
Трябва да има ясна диференциация кои наказания се извършват по най-тежък, флагрантен начин в условията на рецидив, да видим тези санкции достатъчни ли са, да видим колко пъти са приложени и тогава да подкараме непредпазливите престъпления, престъпления против брака, семейството и младежта – санкциите от шест месеца, една година и така нататък. Иначе какво излиза? Че приемаме текстове с ясната представа, че не могат да бъдат прилагани, или ако бъдат приложени, то няма никакъв смисъл. Справката за състоянието на затворите достатъчно ясно очертава крайната фаза на наказателната политика.
Ето, това са все причини. Има и други. Времето е оскъдно. Съжалявам, че водим тази дискусия в отсъствие на министъра.
Няма да подкрепим този законопроект. (Частични ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Миков.
Има ли реплики?
Заповядайте, господин Димитров.
ПАВЕЛ ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Миков, с цялото ми уважение към Вас бях изненадан от това, което слушах във Вашата по-скоро политическа реч, отколкото професионална. Това ме изненада много. Искам да Ви попитам: когато вие през м. април увеличавахте санкциите на наказанията, гаргите ли плашехте тогава? Защото така поставяте въпроса.
Освен това не приемам, защото познавам криминалистическата теория и практика, че увеличението на санкциите въобще не стряскало престъпниците. Те не били се интересували от това какви са наказанията. Това не е вярно. Ще Ви дам пример с полицаите в онези държави, към които се стремим да се приравним. Смее ли някой да пипне полицай в европейските държави и защо не смее?! Защото, господин Миков, знае какви санкции и наказания го очакват за това. Така че Вие във Вашето изказване единствено акцентирахте на проблема в предложения Законопроект за увеличаването на санкциите, което мисля, че е резонно, тъй като това неминуемо ще има характер на превенция.
Вие обаче не споменахте нищо за другите предложения, направени в законопроекта – за усъвършенстване на механизма на доказването, за разширяване правата на МВР. Питам аз: кой ще ги спре, господин Миков? Всеки ден в последно време сме изправени пред тежки посегателства върху личността и собствеността на българските граждани. Кой ще ги спре, ако не МВР и магистратурата?! Вие не казахте нищо за това, което се предвижда. (Предупреждение за изтичане на времето.)
Завършвам. Мисля, че тези промени са своевременни и следва да ги подкрепим, защото бяха много добре обосновани от госпожа Машева, а и в мотивите много подробно са изложени съображенията за това. Затова ви призовавам да подкрепим на първо четене законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Има ли втора реплика? Няма.
За дуплика има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми господин Димитров! Правата на МВР – в Наказателния кодекс този въпрос не се решава! Той може да се решава в Процесуалния закон, може да се решава в Закона за МВР.
По въпроса, че за да създадете привидност, че се защитават повечето служители на МВР – от орган на власт, го правите орган на полицейско разследване или полицейски орган. Произнесли са се и колегите ви адвокати, и от Върховния съд. Всички са ви казали, че не е добре, за да убедиш полицаите, че ги защитаваш повече, общата категория орган на власт да е разбиващ полицейски орган или разследващ орган. Не казвам нищо по този въпрос, защото достатъчно много е казано в писмата, които са на адвокатурата и на Върховния съд, и на Прокуратурата, и на всички. Колко повече опозицията да ви го повтаря? Не сме чак толкова жестоки, за да ви показваме за какво става въпрос и вашите колеги как са се произнесли по закона.
По отношение на доказването. Това е въпрос, който ще гледаме в Наказателнопроцесуалния кодекс. Обсъждаме въпроси на наказателната политика и затова изказването ми е политическо. Мога да тръгна по текстовете, хиляда кусура да ви намеря, но не искам. На второ четене ще си направя предложенията.
Аз се опитвам да открия философията на тези промени.
По отношение на промените през пролетта, за които говорите. Точно това ви казвам – там обаче освен санкции, има и промени в съставите.
По отношение на приготовлението. Други въпроси, които не бяха обхванати от наказателната репресия. Там има друго. Прочетете поправките от м. април т.г. Вижте ги! Не е така – „вдигаме санкциите”, защото тук 70-80% от закона са увеличаване на санкциите. Там има други механизми, не се създават диспропорции между тежестта на престъпленията и съответната санкция. Тук се създават диспропорции. Това е разликата в едното и в другото. Прочетете го! Готов съм да коментираме изменението на законопроекта от м. април т.г.
По отношение на това дали полицаите ... Полицаите в цял свят са рискова професия. Има посегателства срещу полицаи. Колегите, които гледат телевизия виждат, че се случва и в Брюксел, и в Берлин, и навсякъде. Рискова професия е! Не може с Наказателния кодекс да предотвратиш това. Да, той трябва да гарантира достатъчно защита на пазителя на обществения ред, но винаги ще има такива, които го нарушават. Убийствата са забранени, изнасилванията са забранени, кражбите, но се случват. Така се случват и посегателствата срещу полицаи. Не може по лайтмотива да защитаваме полиците и да се правят глупости в Наказателния кодекс, за които казват и колегите ви адвокати, и от Върховния съд. Подбутнахте ме да ви припомням това, което и госпожа председателят ви прочете.
По тези въпроси нека повече да четем и да правим политическите изводи. Не е лошо. Тук се прави политика! Който си мисли, че е дошъл за чиновник в Народното събрание – се е объркал. Тук, от тази трибуна се прави политика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми колеги, в навечерието на Коледните празници Народното събрание е домакин на множество благотворителни прояви.
Днес в парламента гостува благотворителна Коледна изложба- базар на детски произведения от творческите ателиета на сдружение „Приятел на детето”, тя е под надслов „Коледа, време за добрини”.
Отправям покана към всички народни представители да уважат с присъствието си благородната инициатива по време на почивката, в Клуба на народния представител.
Обявявам началото на продължението на пленарното заседание в 11,45 ч.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми дами и господа народни представители, продължаваме дебатите по внесените три законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Първият е внесен от Министерският съвет, вторият - от Яне Янев и група народни представители и третият - от народния представител Лъчезар Тошев.
За изказване думата има господин Чукарски.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да използвам възможността от името на вносителите на единия от трите предложени законопроекта, приет от Правната комисия на първо четене, да споделя с вас мотивите и да защитя позицията, която налага да бъдат приети внесените от нас предложения за изменение на Наказателния кодекс.
Наказателният кодекс на Република България е приет преди повече от 40 години, като през това време е бил изменян и допълван изключително много пъти. Сами го виждате в раздадените ви материали – измененията и допълнения са на повече от една страница.Често това е ставало по конюнктурни съображения.
След 1989 г. са налице факти, които могат да се тълкуват в насока, че някои от измененията и допълненията са направени по конкретни поводи, включително и заради интересите на отделни лица. Спомняте си прецедента от 40-ото Народно събрание. С тези факти са погазвани основни принципи на правовата държава, каквито са върховенството на закона и еднаквото му прилагане, равенството на всички граждани пред закона и други.
Като цяло Наказателният кодекс е остарял и неадекватен на съвременните форми и прояви на престъпна дейност. Такива прояви са компютърните и информационните престъпления, тези в областта на екологията, специфични деяния, осъществявани от лицата, характеризирани от обществото и медиите с термина „бели якички”.
Наказателният кодекс е създаден при коренно различни обществено-икономически отношения, които нямат нищо общо с пазарната икономика и демокрацията. Това е причината предвидените в специалната му част престъпления в стопанската сфера да са изключително ограничени. Макар и многократно допълван в тази насока, Наказателният кодекс е неадекватен на тази най-бурно развиваща се сфера на престъпна дейност. Същото се отнася и до длъжностните престъпления и тези в сферата на организираната престъпност.
През 70-те и 80-те години на миналия век е преобладавала класическата криминална престъпност, осъществявана често на битова основа, а обикновената кражба е била общественоопасно престъпление срещу собствеността. Длъжностните престъпления са били изключителна рядкост, случаите на даване и получаване на подкуп инцидентни, а стопанските престъпления по обясними причини са били насочени единствено срещу имуществото на тоталитарната държава, която от своя страна ги е наказвала изключително тежко и безкомпромисно.
Престъпленията на „белите якички”, появили се през последните 15 години, осъществявани от мениджъри на големи частни търговски предприятия, включително от корпоративен тип и такива с международно участие, не са имали своя икономическа база, поради това те не са застъпени и като регламент от Наказателния кодекс в състава на деянията не е предвиден като престъпления. Тогавашното развитие на технологиите нормално е изключвало бурното развитие на компютърните технологии. Същото се отнася и до сферата на екологията, доколкото за целите на индустриализацията тоталитарната държава практически не е ограничавала посегателствата срещу жизнената среда на хората – въздух, вода и земя. Изобщо не са налице адекватни наказателноправни норми, които да се противопоставят на бича на съвременното българско общество - корупцията.
Не може да се оспори, че действащият Наказателен кодекс, макар и целите му да са били пречупени през интересите на тоталитарната държава, е бил на времето си един модерен Наказателен закон, изграден върху достиженията на континенталната правна система и традициите на българското наказателно право. Едва ли в днешно време е възможно, пък е и необходимо изцяло да се ревизират повечето от постулатите, заложени в общата част на Наказателния кодекс, още повече че те почиват на здрави теоретични основи, идентични практически с тези на повечето модерни правни системи от континентален тип, обогатени от изследванията на редица международно признати български учени в областта на наказателното право.
Едва ли нещо повече и различно може да се вложи в основните наказателноправни понятия, каквито са деянието престъпление, вина, обществена опасност, наказуемост, давност, съучастие, условно осъждане, освобождаване от наказателна отговорност, налагане на административно наказание и пр. Въпреки това твърде ниските наказания, налагани в днешно време от съдилищата в случаите на съкратено съдебно следствие и неяснота относно отговорността на непълнолетните лица при подобно развитие на процеса, предизвикаха негативни и дори гневни реакции на гражданите.
Колеги, за да приключа, тъй като времето ми изтече, искам да ви призова всички ние да подкрепим предложения от нас законопроект на първо четене, така както го е приела и комисията. След гласуването на първо четене при предложенията за второ четене да успеем да изработим Наказателен кодекс, който да даде възможност на съдебната система да раздава справедливи наказания на престъпниците, а гражданите да предпази от техните деяния. Благодаря, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Чукарски.
За реплика думата има господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Чукарски, изказването Ви беше доста противоречиво. В първата част казвате, че Наказателният кодекс е остарял, а във втората част обяснявате, че няма нужда от нов, защото почива на най-добрите континентални практики. Аз съм съгласен с това.
Code Penal е на 200 години и само е изменян. Други системи имат в България 50-60 години преди 9 септември функциониращ закон. Дайте да спрем да се оправдаваме в тази зала със стари закони. Има действащи закони, прилагани закони и закони, които често служат за повод на тези, които ги прилагат, да не ги прилагат.
Така че не са налице адекватни наказателноправни норми. За всичко това, което изброихте, мога да Ви говоря с часове - че има за компютърните престъпления едни от най-добрите европейски решения, защото са правени по-късно, за екологичните престъпления.
И един последен въпрос. Вие казвате, че тоталитарната държава е наказвала тежко и безкомпромисно. Сега ние вкарваме санкции за много от съставите, които са по-тежки от санкциите в тоталитарната държава, във внесения от правителството законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Миков.
Други реплики има ли? Няма.
Господин Чукарски, заповядайте за дуплика.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Господин Миков, това, което казах за основните принципи и за континенталната наказателноправна теория, е, че аз говорех за общата част на Наказателния кодекс. В особената част трябваше и трябва да търсим промяната в изпълнителните деяния, които да бъдат квалифицирани като престъпления. Това е, което искам да бъде разбрано от залата.
Що се отнася до това, че тоталитарната държава е наказвала строго посегателствата върху нейната собственост, искам да ви кажа, че тя ги наказва строго на базата на неравнопоставеност между различните видове собственост, когато е приеман Наказателният кодекс и когато тя е функционирала. В настоящия Наказателен кодекс – това, което Вие казвате, че се предлага, смятам, че е нормално, защото завишаването на санкциите трябва да го има, държавата трябва да сложи стоп на посегателствата върху собствеността и на държавата, и на общините, а оказва се и на частната собственост. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители има ли?
Господин Павел Шопов има думата.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаеми госпожи и господа, струва ми се, че дебатът по внесените законопроекти за промени на Наказателния кодекс започва да се превръща в дебат и това е нормално за нов Наказателен кодекс или против това… (реплика на народния представител Михаил Миков) ... за да се създава нов Наказателен кодекс, защото одеве имаше нещо подобно като теза в думите на господин Миков. Затова бяха и репликите, и дупликите.
Тук започвам да се връщам в 40-то Народно събрание и си спомням времето, през което „Атака” пледираше решително и много твърдо настояваше, поставяше въпроса да се изработи нов Наказателен кодекс вместо да се правят нов НПК, от който нямаше нужда, и нов ГПК, от който също нямаше нужда.
Тогава времето, усилията, средствата, които бяха хвърлени за нови ГПК и нов НПК, изместиха Наказателния кодекс, от който обществото, от който България имаше нужда или за който ние говорихме, че той е нужният кодекс, защото изработването на нов Наказателен кодекс не е по силите на една-единствена политическа сила, на една партия. Един кодекс от усилията на повече политически сили и парламентарни групи е резултат и може да бъде резултат от усилията на много работещи в системата юристи, специалисти, хора от практиката, и от правната теория. Сега виждам и разбирам, че от БСП не са имали волята да създадат нов Наказателен кодекс и то явно по тяхна си причина. Те си харесват Наказателния кодекс, създаден през 1968 г., и не са имали волята и решимостта да въведат нов Наказателен кодекс такъв, какъвто е нужен на българското общество и какъвто Наказателен кодекс и в други периоди от управлението си БСП явно не са имали политическата воля да създадат и да бъде приет от тяхното мнозинство.
Примерът е с Codе Penal, да, така е, 200 години работи този закон, но той е създаден не от социалистическа и комунистическа власт и държава. Това е страна, в която законът работи 200 години, но при сходни през всичките тези 200 години обществено-икономически условия. Докато сегашният Наказателен кодекс от 1968 г., изменян, между другото тук се каза, 40 пъти, мисля, че точното число е 36 пъти – кръпка върху кръпка, отдавна се е обезсмислил.
Тук се говори за философията на тези промени. Уважаеми госпожи и господа,за философия в Наказателния закон може да се говори истински тогава, когато се направи нова концепция и цялостно нов Наказателен кодекс с философия, различна от тази на досегашния. За философия на промените, на кръпките, които правим в сегашния Наказателен кодекс, не можем да говорим, защото те са на парче. Те са предвид едни или други условия, обстоятелства, които възникват в правния и в обществения мир и налагат една или друга промяна.
Във връзка с изказването на господин Миков. Господин Миков, аз започвам да давам още една характеристика на БСП. Ако БСП се изживява и декларира в обществото в продължение на толкова години като социална партия, сега спокойно с Вашето изказване мога да заявя, че БСП е една милостива партия, толерантна партия, снизходителна партия, имам предвид характеристиките по отношение на лицата, извършили престъпление. Това е така не само заради Вашите думи, които бяха основно във Вашата теза и изказване – в насока да не се завишава наказателната санкция и нейната тежест, а защото имаше и други събития и обстоятелства, които говорят за това.
Колеги, спомняте ли си едно от нещата след 10 ноември, което страшно засили криминогенната обстановка и създаде талаз от престъпници в България, беше една амнистия. Всички си спомняме за тази амнистия, няма да се връщам и да ви припомням конкретно. Тоест точно една снизходителност към лица, извършили престъпления.
В 40-ото Народно събрание също беше направена такава амнистия, но тя не предизвика ефекта, който отначало се целеше. Уверявам ви, първоначално, тя беше замислена като много сериозна амнистия, която щеше да засегне страшно много лица и на улицата щяха да бъдат пуснати страшно много престъпници. Тогава благодарение на решителната съпротива на тогавашната опозиция се стигна до едно минимализиране в намеренията и на онова, което като ефект, като престъпни деяния беше амнистирано, всичко това и днес се спомена на няколко пъти, но то не може да бъде абсолютно никакъв аргумент, че затворите били тесни, че нямало къде, че нямало места. Това не може да бъде факт, това не може да бъде аргумент. От „Атака” и в 40-ото Народно събрание сме говорили, пледирали и обръщали към съответните компетентни органи, а това е в компетенцията на Министерството на правосъдието – да се строят нови затвори, нови европейски затвори, които са нужни както за хора от подземния свят, както за криминални типове, така и за политици. Аргументът, че нямало къде да бъдат настанени, че ето, виждате ли, от Европа щели да ни върнат там осъдени лица, за които европейските ни партньори не желаели да плащат, за да изтърпяват наказанието си и ние трябвало да ги поемем, също не може да бъде сериозен и даже не е никакъв довод.
Затворите са елемент на държавността. Затворите трябва да бъдат толкова, колкото да поемат осъдените лица, а не лицата да се осъждат, съобразно възможностите на затворите да ги поемат. Затова, че БСП е милозлива и толерантна към престъпленията и престъпниците партия, говореше още един факт в 40-ото Народно събрание след като се приеха първоначално тежки наказания, след като се криминализира деянието „купуване на гласове”, тук от БСП се поиска и беше направено изменение, с което беше занижена в един момент санкцията, поради което после под напора на общественото мнение и на опозицията отново се върнаха по-тежките наказания.
Така че тук в момента говорим за философията на санкцията, на принудата, на държавната репресия. Явно има две тези, можем така да ги очертаем. Аз изложих една част от моите аргументи защо БСП иска по-ниска репресия. От една страна, БСП и исторически е за това репресията да не се засилва, да не се увеличава като години за изтърпяване на наказанията, като тежест на наказанията. Има и една друга теза, която се подкрепя от мнозинството, „Атака” също я подкрепя, тя е за завишаване на санкциите макар и по тези състави, които визира правителството и престъпленията, по отношение на които правителството иска да се увеличи санкцията.
Колеги, санкцията трябва да бъде адекватна на нуждите на обществото. Това е основен принцип в правото, в наказателното право и друго просто не може да бъде. Явно тази криминогенна обстановка, която съществува при тези извършени обществено-опасни деяния, при техния интензитет се нуждае от завишаване на санкцията на някои състави, включително и на други, които не са предмет на тези изменения.
Но ние имаме пред себе си възможността да се завиши санкцията по отношение на тези състави. Аз говоря за правителствения законопроект, мисля, че той е сериозният законопроект като дебат, като разисквания. Правителството желае и предлага завишаване на наказателната санкция и нека да не се лъжем - нашите избиратели, хората в България желаят такова завишение на наказателната санкция. Това е автентичното, това е меродавното и това е необходимото за нас.
В това отношение, когато се касае до Наказателен кодекс, до престъпни деяния и до определена санкция по отношение на престъпленията, тук трябва да престанем с един фалшив повик за човешките права да не станем прекалено строги, да не накажем прекалено силно и прекалено тежко някого. Това е несериозно.
Не е вярно и това, че наказателната репресия зависела от прилагането на закона, тоест от онова, което съдът щял да отсъди и приложи, тъй като имало възможност между минимум и максимум да се поставя по средата наказание или да се върви нагоре. Не е така. Най-елементарната правна теория, наказателноправно виждане, е, че резултатът на поставено наказание е резултат и на едното, и на другото – и на тежестта на закона, тоест санкцията, предвидена в закона, и на нейното приложение.
Ако питаме българите, имайки предвид тежката криминогенна обстановка, и всичко онова, което става, заобикаля и струи отвсякъде – и от екрана, и от страниците на вестниците, а и ние самите сме свидетели или много често сме потърпевши, има нагласа, и то силна нагласа, в България, за връщане на смъртното наказание. Има изключително тежки посегателства и престъпления, свързани с личността.
РЕПЛИКА ОТ КБ: А, така! Хайде, де!
ПАВЕЛ ШОПОВ: Да, има подвиквания отляво. Те са от БСП: „А, така!”.
Ако има такава нагласа в обществото за най-тежкото възможно наказание, какъв е проблемът ние да вдигнем наказателната санкция и наказанието за подобни престъпления до тези още по-големи размери, а дори може да се коментират и да се разискват размерите, които се предлагат с промените в законопроекта на Министерския съвет.
Не е състоятелен доводът за непредпазливите деяния. И това не е така. И тук санкцията също е занижена, защото и непредпазливите деяния създават общия климат, общата обстановка. Те са елемент от цялата наказателна превенция и са свързани.
Тук, когато говорим за наказанията, за съотношение между по-леките и по-тежките престъпления, е друг въпрос и той е въпрос на философия в един бъдещ кодекс, когато ще могат тези стойности, тези наказания като години да се балансират, съобразно една чисто нова философия при изработването на новия кодекс. Да, тук може да станат някои несъответствия, тъй като философията на досегашния кодекс, представляващ кръпка върху кръпка, за което говорих в началото на изказването си – точно тези баланси не могат да бъдат направени. Но това са възможностите ни.
Така че, колеги, пътят оттук нататък до изработването на нов Наказателен кодекс, който, аз съм убеден, това мнозинство в това Народно събрание най-после, след като той беше най-необходимият кодекс от всички кодекси в законодателството на България, ще го направи - ще се справи с тази много отговорна, съществена задача. А до момента, в който бъде създаден новият Наказателен кодекс, пътят е не към намаляване, не към оставянето на тези санкции, а към тяхното засилване и тяхното увеличаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Шопов.
Има ли реплики?
Господин Миков, заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Шопов! Спекулирате с фактите. Първата амнистия беше под напора на демократичната общност, в която вие веехте в първите редици байраците. Това е първата амнистия в началото на прехода.
За втората амнистия от предното Народно събрание, която коментирате, нямате никакъв принос, защото през последните шест месеца вие не бяхте в Народното събрание. От бараката пред Президентството не сте повлияли съществено. Напротив, самото управляващо мнозинство след една много по-сериозна дискусия стигна до ограничаване на онова, което беше като първоначален замисъл, който беше наистина по-широк, отколкото трябва.
Българската социалистическа партия иска само едно: ефикасна репресия, а не плашене на гарги. И не става въпрос за някаква милост към престъпниците. Ние имаме милост към лицата в неравностойно положение, но това е друга тема.
Затворите били тесни! Аз поставих въпроса, когато се обсъждаше бюджетът в Комисията по правни въпроси, да се предвидят средства по бюджета на Министерството на правосъдието точно за това. Вие, като част от управляващото мнозинство, нищо не направихте за това. И сега тук лъжете другата група от управляващото мнозинство, че сте за народна свобода.
Аз знам, че сте за смъртното наказание. Тази позиция на „Атака” за смъртното наказание я знам, само че не смеете да я казвате на глас. Но това не може да бъде позиция на европейска партия. Не може политиката на безсмислено увеличаване на санкциите да бъде наказателна политика на една държава, която има претенция за рационална наказателна политика. И аз разбирам проблема на управляващото мнозинство с вас, като коалиционен партньор, по този въпрос. Но там вие пред избирателите си ще говорите едно по темата за смъртното наказание, а в управляващото мнозинство ще гласувате това, което ви се предлага.
И накрая само още един въпрос – текста за купуването на гласове, ние го въведохме. Нямаше такъв състав, нямаше такива практики. Нашето правителство и ние, нашето мнозинство, въведохме този текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Миков.
Втора реплика не виждам.
Ще ползвате ли право на отговор, господин Шопов? Заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Що се отнася до онази амнистия, тя е паметна и хората, които си спомнят назад близо 20 години, си спомнят кой пусна престъпниците. Оправданието е, че всичко се е случило под напора на така наречената демократична тогава опозиция. Институциите, които се държаха, ръководеха и движеха от БСП, я извършиха, за да се създаде една бъркотия, в която тогава да се лови в мътна вода - БСП, която тогава се намираше в едно тежко положение и на колене, да си поеме дъх, за да може да излезе от дупката, в която се намираше.
Що се отнася до въпроса с купуването на гласове и криминализирането им, имаше една фалшива разпоредба, която уж ги криминализираше. Истината е, че „Атака” внесе предложението тогава, подписано от тогавашната Парламентарна група на „Атака”. Това много добре го знаете и си го спомняте –предложението мина и наказанията отначало бяха твърде строги, и то те бяха действени.
След това госпожа Мая Манолова – тя е тук – се изправи на парламентарната трибуна и участваше във внасянето на предложение, което намали наказанията, тъй като тогава й се видяха на БСП твърде тежки. Истината беше, нека да си го кажем, че на БСП никога не й е било приятно да криминализират и деянието „купуване на гласове” е особено популярно за тях, тъй като те са партия, която винаги е участвала в купуването на гласове. След това, когато наистина ние бяхме напуснали пленарна зала, беше направена една поправка, която върна нещата що-годе в един вид, който беше по-приемлив, но не в онзи радикален вид, в който ние ги бяхме внесли и което се беше приело от парламентарната зала.
Що се отнася до затворите, това е въпрос, който стои пред мнозинството и с финансирането и с излизането от финансовата криза, аз съм сигурен, че в бъдеще ще се намерят средства да се разшири и тази тема, която е толкова тежка.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Лично обяснение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Нямате основания за лично обяснение. (Реплики от народния представител Мая Манолова.) Спомената сте, но не сте спомената с укор или с нещо друго. Нямате право на лично обяснение. Уточнихме се, че няма да ползваме тази процедура при и по повод на всеки случай. Можете да направите изказване, заповядайте и направете такова. Нямате право на лично обяснение.
Има ли друг народен представител, който желае да се изкаже? Заповядайте.
КРИСТИЯНА ПЕТРОВА (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да внеса малко анонси в мотивите към Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс и най-вече в особената част, защото цари пълен хаос в особената част на Наказателния кодекс, действащ в момента. Има десетки изменения и допълнения, чиято редакция, целесъобразност, систематично място и здрав разум се поставят под съмнение. Там са налице и множество наказателноправни норми, които са толкова безнадеждно остарели от гледище на редакцията и обществено-икономическата необходимост от тях, че едва ли някога са били прилагани през последните години.
Този безпринципен и еклектичен сбор, от една страна, на мъртви правни норми, от друга страна – на модерни, създадени по конкретен повод, ясно показва липсата на наказателноправна стратегия на българската държава през последните две десетилетия. Това от своя страна води до неефективност на правораздавателната система като цяло, оправдано недоволство на гражданите от нея и липса на достатъчно доверие в съда и прокуратурата. Оттук следва и слабата ефективност на наказателната превенция, доколкото значима част от извършените престъпления се оказват ненаказани или неадекватно наказани. Съчетано с бавен и формално административен наказателен процес, се получава едно наистина незавидно правно положение, което пряко рефлектира върху авторитета не само на магистратите и на съдебната власт, но и въобще на държавата.
Неслучайно редица пеналисти твърдят, че действащият Наказателен кодекс по същество е административнонаказателен. Очевидно е, че немалко от предвидените в него престъпления трябва да се декриминализират и преследват от изпълнителната власт като административни нарушения. Успоредно с това прокуратурата следва да получи съответни правомощия сама да налага наказание глоба по административен ред, когато са налице условията за замяна на наказателна отговорност. Всичко това би спомогнало да се разтоварят първоинстанционните съдилища от твърде много работа по леки престъпления с ниска степен на обществена опасност, осъществявани от неосъждани до този момент лица.
Същевременно огромните празноти по отношение на съвременни и модерни престъпни сфери следва да бъдат запълнени с адекватни наказателноправни норми, а извършените престъпления да се преследват без излишен либерализъм. Последният с основание предизвиква негативна реакция в европейските партньори на Република България и неведнъж е бил повод за особена критика от официалните институции на Европейския съюз.
Направените тук предложения на Политическата група на РЗС имат за цел да запълнят някои от най-големите празноти и несъответствия в Наказателния кодекс с надеждата, че скоро страната ни ще разполага с модерен наказателен закон, основан на съвременните достижения на демокрацията и пазарната икономика, съответстващ на мястото и ролята на Република България в европейските институции. С предложените нови текстове и редакции по-конкретно се цели:
- невъзможност наново да се упражнява професия или дейност, от която подсъдимият е бил лишен по съдебен ред без да са възстановени вредите от престъплението или изплатени обезщетенията по уважените граждански искове в наказателното производство;
- избягване на възможността за налагане на необосновано занижени наказания в производствата със съкратено съдебно следствие и изясняване в тези случаи на пределите на наказанията за престъпления, извършени от непълнолетни;
- предоставяне на правна възможност за прокурора, когато са налице предпоставките за освобождаване от наказателна отговорност, да налага глоба на подсъдимия по административен ред;
- адекватна наказателна отговорност в случаите на документни измами с цел незаконно придобиване на недвижим имот както за съставителя, така и за ползвателя на инкриминирания документ;
- криминализиране на деяния, свързани с незаконно осъществяване на търговска дейност, неправилно отчитане на стопански показатели с цел избягване или намаляване на задължения за данъци, осигуровки и неплащане на осигуровки въпреки наличието на парични средства;
- осъвременяват се текстове от Наказателния кодекс, отнасящи се до незаконния хазарт като се предвижда наказателно преследване за незаконното организиране и участие в хазартни игри.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Реплики? Няма.
За изказване – господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо Машева, уважаеми колеги! Тук чухме струва ми се странно определение, че, видите ли, увеличаването на наказанието плашело гаргите. Това била целта на генералната превенция.
Днес във вестниците и медиите беше съобщено, че един уважаван от нас актьор – бате Николай, е бил обект на хулиганско нападение. Знаете ли колко е наказанието в този случай? До 2 години. (Реплики от народните представители Любен Корнезов и Михаил Миков.) Съответно при редукцията и различните техники на Наказателнопроцесуалния кодекс този човек ще получи наказание глоба. (Продължаващи реплики от народните представители Михаил Миков и Любен Корнезов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще имате възможност да репликирате. Нека да се изслушваме!
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Господин Миков, ще имате възможност да репликирате.
Да, наистина във внесените законопроекти от правителството и от господин Янев и групата народни представители има завишаване на наказанията. Да, наистина някои от текстовете са непремерени и небалансирани, но това би могло да се коригира между първо и второ четене.
Искам да ви обърна внимание, че има много обществени отношения, които напоследък са предмет на посегателства – това е публична тайна, като с течение на годините за тези опасни обществени отношения въпреки засилващите се посегателства няма увеличение на наказанията. Веднага ще дам пример: престъпленията по чл. 209 или така наречени измами, там текстовете не са променяни, ако не се лъжа, от 1997 г.
Всички знаем за добилите гражданственост така наречени телефонни измами, от които страдат много хора, а наказанието е чувствително ниско. За съжаление във внесените законопроекти няма завишаване на санкциите или поне да бъде постановен някакъв квалифициран състав.
Беше споменато, че през тоталитарните години държавата е наказвала строго – това е така – престъпленията срещу собствеността, тогава държавна и лична. Да, наказанията и досега продължават да са високи. Но ви давам пример и ви питам: деянието по чл. 219 или така наречената безстопанственост, наказанието е до 3 години, което практически означава административно наказание глоба, ако длъжностно лице допусне разпиляване на имущество или ако не е положило достатъчно контрол и бъде разпиляно имущество. Наказанието, което това длъжностно лице ще получи в момента, е административно наказание глоба по чл. 78а – до 1000 лв. Ако бъде завишено или не, е друг въпрос.
Господин Миков, мисля, че е несериозно да се твърди, че, видите ли, с оглед генералната превенция завишаването на някои от наказанията плашело гаргите. (Реплика от народния представител Михаил Миков.) Да, но освен генерална превенция има и специална превенция. През м. април т.г. бяха завишени наказанията за така наречените отвличания, но дотогава наказанието по общия текст беше от 1 до 6 години, което практически означаваше при налагане на наказания, при баланс на утежняващи и смекчаващи вината обстоятелства такива лица да получат наказания от приблизително 4 години, те такива и получаваха. Да, имаше разкрити такива престъпления.
Отделен е въпросът дали е най-удачно да се стигне до най-тежкото наказание за отвличанията, но това е нещо, което може между първо и второ четене да бъде дискутирано и да бъде намерен балансът. Поради това ви призовавам да подкрепите внесения от правителството законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Естествено, между първо и второ четене могат да бъдат нанесени корекции, лично според мен с оглед балансиране на някои текстове за завишения на наказанията и с оглед да бъдат завишени наказанията за някои престъпления, които на всички ни са до болка известни, напоследък се повтарят и обществото очаква наистина да има завишена санкция.
Аз мисля, че е несериозно да се поставя въпросът защо ще завишаваме наказанията, след като нямало хванати престъпници. Това на практика означава, че ако утре бъде внесен обвинителен акт за някои от извършителите на тези престъпления, за които говорим, тези колеги може би ще поставят въпроса защо сега получават ниски наказания, защо не ги завишихме.
По отношение на законопроекта, внесен от господин Янев и група народни представители, аз мисля, че той също следва да бъде гласуван, защото в него има разумни предложения. Особено тези, които касаят чл. 58а от Наказателния кодекс, също и в частта, където има добри текстове, касаещи престъпленията, свързани с хазарта, за да може между първо и второ четене да се ползва разумното и рационалното от тези два законопроекта.
Накрая аз ви призовавам да не правим политика, а да говорим като юристи. Понеже господин Миков каза, че тук се прави политика, да, прави се политика, господин Миков, но нека да не бъде само заради политическото говорене. Защото Вие също бяхте прав, че увеличаването на наказанието води след себе си до отваряне на повече места в затворите и тогава приемам като разумен довод, който следва да бъде преценен и обмислен. Но нека да се ограничим в политиката относно наказателната отговорност на държавата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на народния представител Димитър Лазаров.
Има ли други народни представители, които желаят думата?
Госпожа Мая Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, уважаема госпожо председател! На заседанието на Правната комисия, за разлика от пленарното заседание, министърът на правосъдието, като представител на правителството, обяви с днешните промени в Наказателния кодекс една амбициозна задача – преборване на престъпността и на корупцията. Няма как една подобна цел да не бъде адмирирана, но поставянето на високи цели изисква един по-сериозен подход, една по-добра подготовка, една обща визия за това как трябва да се променя наказателната политика. Вместо това виждаме поредните промени на парче, които в практиката на предишни парламенти са показали, че пипането тук и там в Наказателния кодекс прави повече бели, отколкото да решава проблеми. Всъщност тук лъсва и един друг голям проблем на това управление, а именно тоталната липса на приемственост. Започването на всичко на гола поляна.
Искам да припомня, че в работата на предишното правителство беше изготвена една концепция за наказателна политика, която включваше включително изработването на нов Наказателен и Наказателнопроцесуален кодекс. Ако не всичко, което би възприело новото управляващо мнозинство, то поне можеше да бъде използван емпиричният анализ, за да се покаже защо именно за тези престъпления се увеличават санкциите. И нещо друго, за което настояваше господин Миков – един анализ на това какви санкции за тези престъпления се налагат от съдилищата. Защото ако се окаже това, което ние предполагаме, а именно, че съдилищата налагат средни и минимални санкции, то тогава увеличаването на санкциите ще се окаже поредният удар в празно пространство, няма да даде никакъв ефект.
Тук ви разбирам донякъде, че няма как да представите анализ на наложени санкции, например за отвличания, тъй като тези престъпления изобщо не са стигали до съда. И оттук идва един друг огромен проблем – не се заблуждавайте, че промените в наказателното законодателство ще решат проблемите с разкриваемостта, че със законодателни промени в Наказателния кодекс ще решим проблемите на МВР и на това доколко е ефективна работата на тази първа фаза срещу престъпността. Напротив, проблемите трябва да се решават там, където са, защото нещо по-важно от увеличаването на санкциите е чувството за неотменност на наказанието, а именно, не че ще бъдат драстично наказаните престъпници, а че изобщо тези престъпления ще започнат да бъдат разкривани, ще стигнат до съда и там ще се наложи справедлива санкция. Това всъщност е истинският проблем.
Иначе това, което минава през целия проект за промени в Наказателния кодекс, е едно ожесточаване на наказанията, което, когато не е съпроводено със сериозни криминологични и емпирични анализи, е много вероятно да доведе до едно ожесточаване на престъпността. Тоест ефектът, който се цели, изобщо да не бъде постигнат. Всъщност, това прозвуча и от изказванията на присъдружните партии, защото тогава, когато санкцията за тежка телесна повреда се изравнява с наказанието за убийство, тогава, когато наказанието за отвличане се изравнява с наказанието за убийство, какво следва да бъде наказанието за убийство, освен наистина едно връщане на смъртното наказание. Виждате ли в каква опасна спирала се вкарваме, когато предлагаме законодателни промени, които нямат своята обосновка, които не почиват на един анализ както на динамиката на престъпността, така и на динамиката на налагане на наказанията. Така че не само плашене на гаргите, това е просто един удар в празно пространство, което се съмняваме, че ще доведе до какъвто и да е ефект.
В заседанието на Правната комисия прозвучаха и други аргументи, а именно, че кризата неизбежно води до увеличаване на престъпността, а престъпността и нейното увеличаване трябва да се борят с увеличаване на санкциите.
Прозвуча и една друга, според мен изключително спорна и неприемлива теза, че едва ли не увеличаването на санкциите би могло да бъде една мярка за борба срещу безработицата. Много са смели и са много несериозни подобни обосновки и подобни релации, защото тук проблемът с качеството и количеството места в затворите е най-малкият. Трябва да си даваме сметка и за сериозните атаки, на които беше подложен този законопроект от страна на прокуратурата и на съдебната система, на Върховния касационен съд. И да си спомним за една практика, която беше успешно прилагана в предишни парламенти – тогава, когато се иска мнението на магистратите, то да бъде отчитано в законодателството, защото в противен случай се правят повече грешки, отколкото проблеми се решават. А не когато мнозинството си е наумило някаква промяна, да я налага, независимо от разумните аргументи, които звучат от опозицията и от магистратурата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Има ли реплики? Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Госпожо Манолова, продължавате да повтаряте и да искате някакви изследвания, за някакви данни от Министерство на правосъдието, които всъщност какво ще ни убедят? Всички ние знаем, прилагали сме закона. Тук има хора, които са били следователи, дознатели, съдии, прокурори. Всички сме наясно, че в България наказанията винаги са клонели към минимума на наказанията. Много рядко към средата. А за максимумите като налагане на наказание господин Корнезов, чували ли сте за такъв случай да се даде максималното наказание? Няма такова нещо!
Такава е наказателната политика в България и тя не е от времето на така наречената демокрация. Тази наказателна политика в България води началото си още от социалистическото правораздаване, когато непрекъснато, госпожо Манолова, се правеха курсове, семинари и инструкции да се вдига наказанието – да минава към средата, между средата и максимума. Така че тези изследвания и статистики на Министерството на правосъдието, за които вие непрекъснато пледирате, имам чувството – ей така, просто за да се отложи днешното разискване, щяха да доведат до това и до нищо друго.
Много добре стана, че този дебат се превърна в дебат за наказателната политика – по мека, средна или по твърда: наказанията да се налагат към минимума, средата или максимума.
Аз пак ще повторя, който е съдил, който е бил на съдийското място знае много добре – когато максимумът е завишен, когато минимумите са качени нагоре, винаги се завишава санкцията. Това е един от пътищата към завишаване на санкцията. А че е необходимо да се завишава санкцията, е безспорно и ясно в България. Такава е обстановката, такава е динамиката на престъпността.
И ако не можем да се върнем по разбираеми причини към смъртното наказание, за което отново се спомена в тази зала, ясно е защо, можем спокойно да кажем, че то раничко беше въведено в България. В други страни, като Съединените щати, то още съществува. Единственият начин за осъществяване на истинската роля на генералната превенция е да се вдигат наказанията с цел да се дават по тежки наказания – единствено това е пътят при условията на сегашния Наказателен кодекс. За следващия като философия се отнася същото. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма желаещи.
Дуплика, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Господин Шопов, с Вашата реплика всъщност потвърдихте моята теза, а именно, че промените в Наказателния кодекс, които обсъждаме в момента, нямат никаква връзка с наказателната практика.
В парламента се прави наказателната политика – наказателната практика се създава от българските съдилища. Но е изключително опасно и, бих казала, вредно, когато между тези две неща няма връзка. Да, всеки от нас по един или друг начин е свързан със съдебната система – някой е бил съдия, друг е бил прокурор, трети е бил адвокат, но е несериозно тук да участваме в този дебат и да правим тези промени по спомени.
Вие вероятно сте били съдия преди 10 или 15 години, но оттогава наказателната практика се е променила съществено. Нормално е, когато се правят промени в наказателната политика, това да бъде подкрепено с анализ на практиката. А сте прав за това, че практиката показва, че по ред престъпления се налагат наказания, аз казах – около средните, Вие казвате – около минимума. Така че простото повишаване на санкциите не може да бъде заклинание, мантра, която тук ще повтаряме и ще очакваме, че ще има някакъв чудодеен ефект. Нещата трябва да имат своята подкрепа в практиката.
Използвам случая, тъй като не ми беше дадена възможност за лично обяснение, да припомня за тези народни представители, които не са следили работата на предния парламент, че криминализирането на купуването на гласове, тоест тази промяна в Наказателния кодекс беше направена по мое предложение и на колегата от Коалиция за България Георги Юруков. Ние сме тези, които предложихме това деяние да бъде провъзгласено за престъпление след това да бъдат увеличени санкциите. Имаше много хора от мнозинството, които гласуваха против.
Предлагам ви да спрем да използваме тази тема за политически спекулации, защото, както се разбра от доклада на комисията, която се занимаваше с нарушенията на изборния процес, няма политическа сила, която да не е изкушена от това нарушение. Подобни престъпления, защото това е престъпление, са извършвани и от представители на „Атака”, което е документирано и беше представено на комисията.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака, от място): Не е вярно това нещо! Всички сме маскари, с други думи!
МАЯ МАНОЛОВА: Така че нека не се явяват тук едни политически сили, целите в бяло, след като техни представители са участвали в тази порочна практика! Малко повече отговорност – ако не към колегите в парламента, към избирателите, защото с подобни демагогски изказвания ние абсолютно обезличаваме смисъла на този дебат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на госпожа Манолова.
Господин Бисеров иска думата.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Дами и господа колеги! Аз не споделям разбирането, че това е поредната промяна на Наказателния кодекс, която ще отмине, ще замине – някои ще я похвалят, други ще я отрекат, защото такава промяна в последните десетина година аз не помня.
Става въпрос за промяна на над 90 текста – промяна, която води до увеличаване на наказанията по начин, който ние досега не сме виждали. Тук ви говоря за увеличаване на наказанията, примерно: от шест месеца на три години, от три години на шест години, от една на пет години. Увеличаване на наказанията по начин, по който максимумът става минимум!
Прескачам това, че се въвеждат нови престъпни състави, които според мен са неудачни. Обръщам ви внимание, че има случаи, когато в мотивите на Министерския съвет е написано, че наказанието се увеличава и става от една до шест години, вместо до пет години примерно или до три години, за да можело да се прилагат специални разузнавателни средства.
Колеги, тези, които сме юристи, знаем, че в правото не може тежестта на наказанието да се определя от доказателствените способи! Тежестта на наказанието се определя само и единствено от неговата обществена опасност. Изобщо, колеги, има увеличение на наказанията, които са толкова немотивирани, че представителите на магистратурите възразиха на тях.
Няма никакво основание, никаква причина и никаква практика да увеличаваме наказанието при извършване на престъпление при превишаване пределите на неизбежната отбрана. Няма никаква причина да увеличаваме наказанията при престъпленията причиняване на телесни повреди и смърт поради непредпазливост. Няма такава съдебна практика, няма такава обществена нужда!
Няма никаква обществена нужда да увеличаваме наказанията по чл. 123, да увеличаваме наказанията при средна телесна повреда, при опасен рецидив при средната телесна повреда. Защо там се увеличават наказанията? Какво се е случило в последните 10 години, че увеличаваме там наказанията?
Да не говорим за увеличение на наказанията, които са толкова нелогични, че аз се питам: това практикуващи юристи ли са го правили и са го писали? Не може наказанието за блудство да е такова като при изнасилване. Не юрист да си, какъвто и да си! Разбира се, че визирам блудство с лице до 14 годишна възраст, но блудството е едно, изнасилването е друго. Не може наказанията при отвличания – темите, които бяха коментирани преди мен, да се равняват на тези при причиняване на смърт, при убийство! Неща, които един юридически екип не може да си позволи да напише в правителствен законопроект! Случва се, когато един законопроект е написан от група народни представители, да се допускат такива грешки, обаче правителството декларира правителствена политика!
Тъй като господин Лазаров искаше дебатът да е малко по професионален, наблягам на тези неща, които са абсурдни. Те не могат да бъдат основа да извлечем идея каква е правителствената политика!
От всичко, което го има в този закон, излиза, че наказателната репресия е пирона на закона. Това е завишаване на санкциите, нови престъпни състави, удължаване на давностните срокове. Това е философията на закона, а аз не приемам тази философия.
Да не ви говоря за това, че това не е дясна философия. Не искам да влизам в тази тематика, защото това е ваш проблем.
По тази причина ние не можем да подкрепим този законопроект, защото ние в Правната комисия знаем как тази тенденция се проявява в другия закон. Нещата стават там още по-изкривени. Ще дойде време да говорим и по НПК и ще видите там как държавната машина се е превърнала в нещо съвсем различно.
Колеги, без да отричам, че има сполучливи попадения като чл. 78а, обаче признавам, че не се сещам за друго сполучливо попадение в този закон. Тази работа с полицейския орган, с органа на власт, сякаш пак не са го писали юристи. Практикуващите магистрати съвсем ясно са го написали в своите доклади, че такива проблеми в практиката не съществуват. Ясно е, че полицаят е орган на власт. Защо го изписвате като някаква специална фигура в българското наказателно право? Извинявайте, ама нека да бъдем юристи!
И онзи текст дето казва, че който опетни униформа ... Това пък кой го измисли? Някой, ако си окапе униформата и я опетни, и той ли ще носи наказателна отговорност? (Реплики.)
Колеги, този закон има нужда от ново преработване. Не трябва да бъде подкрепян – това е нашата позиция. Ако бъде приет обаче, можете да разчитате на нас в Правната комисия и после в залата на второ четене, че ще бъдем коректни и тези текстове, които наистина са професионални и политически издържани, тоест нужни на обществото, ние ще ги подкрепим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
За реплика заповядайте, господин Радев.
ЕМИЛ РАДЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Бисеров! Имам чувството, че ние превръщаме разглеждането на първо четене на този законопроект на практика на второ четене.
Ясно е, че правителството има генерална концепция за наказателната политика в тази държава и това е ясно, защото се вкарват промени не само в Наказателния кодекс, а в Наказателно-процесуалния кодекс, Закона за МВР, Закона за специалните разузнавателни средства, които са части от общата наказателна политика.
Да, вярно е, че с Наказателния кодекс се завишават значително границите на наказателната отговорност при редица престъпления. По това нещо стана и доста широк дебат в Правната комисия. Взето е мнението на всички заинтересовани страни – и на адвокатурата, и на Върховния касационен съд, и на прокуратурата. Дебатът беше доста сериозен и в Правната комисия.
Разбира се, между първо и второ четене могат да бъдат направени всички тези корекции, които от различните институции бяха дадени като забележки. Някои наказания наистина са значително завишени, но има и наказания, които, например при стопанските престъпления, са останали значително ниски и там може да се завишат още, защото през последните години, особено през управлението на тройната коалиция остава чувството за безнаказаност за редица престъпления. (Шум и реплики.) Това е и резултатът, в последните дни го виждаме!
Нека оставим дебата за конкретните текстове на второ четене и нека днес подкрепим на първо четене този законопроект като знаем, че и в Правната комисия, и тук в залата можем да коригираме значителна част от текстовете, стига те да имат логично и правно основание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Радев.
Има ли други реплики?
За реплика заповядайте, госпожо Колева. (Силен шум в залата.)
Моля колегите юристи да не превръщат пленарната зала в съдебна!
ЮЛИАНА КОЛЕВА (ГЕРБ): Уважаеми колеги, аз искам да репликирам преждеговорившия, който направи изказването от тази гледна точка, че в последните дни, а и днес в самата пленарна зала се чуха доста обвинения към юридическия екип на ГЕРБ, както към този в парламента, така и по отношение на екипа, който е изготвил този проект.
Аз искам да ви кажа, че ние не сме горди с този проект, само че за разлика от нас, които сме от различни региони, идваме от практиката, в предходните мнозинства имаше изобилие от титулувани юристи, които също не направиха кой знае колко за изграждане на една сериозна наказателна политика на нашата държава.
Искам да кажа, че тази наказателна политика очевидно е доста трудна тематика и ние не можем за тези няколко месеца да се справим с нея, но този законопроект е годен да бъде приет на първо четене, затова защото ние в рамките на диалога с останалите политически сили можем да коригираме тези недостатъци, да ги наречем, които бяха констатирани, включително и днес в тази зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за трета реплика? Няма.
За дуплика заповядайте, господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, вярно е, че дебатът върви на ръба между първо и второ четене, но как да очертаем несъвършенството на закона и твърденията, които излагам, че има абсолютно ненужни увеличения на санкции, че има правно необосновани увеличения на санкции и друг тип пороци на този законопроект, като не ги очертая по текстове? Затова очаквам, че дебатът поне на второ четене и в рамките на комисията ще бъде много по-ползотворен.
Госпожо Колева, аз имам доста високо мнение за потенциала на Правната комисия. Хайде, да не хваля някоя парламентарна група, и затова Ви казах, че наистина на второ четене вие ще срещнете подкрепа от нас за онези текстове, които ние считаме, че са нужни и които наистина са нужни, но няма да подкрепим просто хей така държавната машина да бъде вкарвана в едни обороти, които времето не ги изисква. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Бисеров.
Заместник-министър Машева иска думата. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДАНИЕЛА МАШЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, бих искала да отговоря на някои от поставените въпроси.
На първо място – настоящите предложения за промени в Наказателния кодекс не са някаква самоцел, а идеята е понастоящем бързо и адекватно да се отговори на обществените изисквания за противодействие на най-драстичните форми на престъпна дейност.
Също така увеличаването на наказанията не би довело до пренаселване на местата за лишаване от свобода и до невъзможност осъдените лица да изтърпяват наказанията.
В политиката на Министерство на правосъдието е заложена като цел изграждането на нови затвори и с оглед предстоящите очаквания след края на 2011 г., която е краен срок за транспониране на рамковото решение за признаване на присъди и за трансфер на осъдени лица, в България да бъдат трансферирани прогнозно между 1000 и 2000 осъдени лица, за да се отговори именно на тези очаквания и да има възможност тези лица да продължат изтърпяване на наказанията в българските затвори. И понастоящем в България се трансферират много български граждани осъдени в чужбина не само в Европейския съюз, а от всички държави, които са извън Европейския съюз, и съумяваме да ги настаним в местата за лишаване от свобода.
Относно идеята за наказателната политика и за създаване на абсолютно нов Наказателен кодекс – тази цел е залегнала в политиките на Министерството на правосъдието. Сформирана е група, която действа. Това ще отнеме може би период от време в рамките на две-три години, когато да бъде обсъдена изцяло наказателната концепция. Ще бъдат използвани всички идеи, ще има приемственост и последователност, съответно ще се пристъпи към създаването на нов Наказателен кодекс. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Има ли други народни представители, желаещи да се включат в дебата? Не виждам.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, вх. № 902-01-48, внесен от Министерския съвет на 18.11.2009 г., който се подкрепя от Комисията по правни въпроси.
Гласували 128 народни представители: за 92, против 13, въздържали се 23.
Предложението е прието.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс с вх. № 954-01-36, внесен от народния представител Яне Янев и група народни представители на 23 октомври 2009 г., който се подкрепя от Комисията по правни въпроси.
Гласували 127 народни представители: за 84, против 18, въздържали се 25.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване Законопроекта за допълнение на Наказателния кодекс, № 954-01-40, внесен от народния представител Лъчезар Тошев на 3 ноември 2009 г., който не се подкрепя от Комисията по правни въпроси.
Гласували 135 народни представители: за 6, против 74, въздържали се 55.
Предложението не е прието.
Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2009 Г.
Законопроектът е разпределен на водеща комисия – Комисията по бюджет и финанси, която е внесла своя доклад.
Госпожо Стоянова, моля да ни запознаете със съдържанието на доклада.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо председател, ще направя процедурно предложение.
Моля да подложите на гласуване в пленарната зала да бъдат допуснати господин Владислав Горанов – заместник-министър на финансите, госпожа Светла Костова – директор на дирекция „Държавно съкровище” в Министерството на финансите, господин Добрин Пинджуров – директор на дирекция „Бюджет” в Министерството на финансите, и господин Владимир Петров – директор на дирекция „Държавни разходи” в Министерството на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение. Моля за вашия вот.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Моля, поканете гостите в залата.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА:
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси по Законопроекта за допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2009 г., № 902-01-55, внесен от Министерския съвет на 10.12.2009 г.
На извънредно заседание, проведено на 11 декември 2009 г. Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2009 г., внесен от Министерския съвет.
С § 1 на законопроекта се предлага в чл. 18, ал. 3 на Закона за държавния бюджет на Република България за 2009 г. след думите „салдо по консолидираната фискална програма” да се добави „в размер на 500 млн. лв.”, а с § 2 се иска да се отмени чл. 122б от Закона за гражданското въздухоплаване.
На заседанието на комисията присъстваха господин Владислав Горанов – заместник-министър на финансите, госпожа Светла Костова – директор на дирекция „Държавно съкровище” в Министерството на финансите, господин Добрин Пинджуров и господин Владимир Петров – директори на дирекции в Министерството на финансите.
От името на вносителя законопроектът беше представен от господин Горанов, който изтъкна, че през последното тримесечие на 2009 г. изпълнението на бюджета преминава под знака на сериозни усилия за осигуряване стабилност на бюджетната позиция и преодоляване на натрупания дисбаланс в края на мандата на предходното правителство. Предприетите мерки са помогнали за обръщане на тенденцията и постепенно стабилизиране на бюджетния баланс в последните два месеца на годината. Независимо от решителните действия на правителството, натрупаният дефицит по консолидираната фискална програма е трудно да бъде преодолян.
От началото на настоящата година брутният вътрешен продукт започна да се свива в реално изражение, което като темп определи първоначалните очаквания за годишен спад от 6,3%. Стабилизирането на фискалната политика и началните успехи в борбата със сивата икономика дават основание за подобряване на очакванията за този показател, като се ревизира прогнозата за годишен спад на 4,9%. По-добрите макроикономически резултати са именно вследствие на мерките, предприети от началото на мандата.
Създаването на благоприятни условия за развитие на българския бизнес и за привличане на инвестиции се отразиха в общия показател на бизнес климата, който се повиши с 0,4 пункта в сравнение с м. октомври, което е в резултат главно от отчетения относително по-добър бизнес климат в сектора на услугите и в промишлеността спрямо предходния месец.
Въпреки това българската икономика продължава изцяло да бъде повлияна от свитото вътрешно и външно търсене на основни за българския износ стоки. Очаква се през 2009 г. потреблението да спадне със 7,4% в реално изражение при 4,2% в прогнозата за бюджета, а свиването на инвестициите да се запази на 28,3%.
Износът на стоки, въпреки че се възстановява от най-ниските си стойности, регистрирани в началото на годината, е далеч от нивата, наблюдавани през предходните години.
От друга страна еластичността на вноса на стоки спрямо търсенето се оказва асиметрична. С излизането на повече данни се установи, че свиването на вътрешното търсене се отразява в по-голяма степен от очакваното върху намалението на вноса. Положителните ефекти от това са бързо подобряване на търговския баланс, а именно 13,1% от брутния вътрешен продукт спрямо 16% от брутния вътрешен продукт в предходната прогноза и съответно на дефицита по текущата сметка, което води и до по-малка зависимост от чуждестранни финансови потоци. През м. юли, август и септември текущата сметка на страната беше положителна, което не се е наблюдавало от м. юли 2005 г.
Свитото вътрешно търсене и спадът на международните цени води до по-ниска инфлация. Очаква се хармонизираната инфлация в края на годината да бъде 1,8%, а средногодишната 2,5%.
В началото на годината безработицата се запази на сравнително ниско ниво, като реакцията на предприемачите се забави с няколко месеца и в момента сме свидетели на ускорено увеличение на показателя на годишна база. За съжаление, поради влошената икономическа среда, безработицата се очаква да продължи да нараства и през следващите месеци. Затова на първо място правителството прие за своя основна задача да намали социалната цена на кризата. Противодействието на ефектите от спада на икономическата активност същевременно ще бъде извършвано много внимателно, за да не се допусне повторение на икономическия модел, характерен преди кризата, който да води до прегряване и повишаване на рисковете в икономиката вследствие натрупването на дисбаланса. Ето защо, още се акцентира върху мерките за повишаването на конкурентоспособността и потенциала за износ като основни двигатели на бъдещото икономическо развитие. Постигането на такъв качествено различен модел на икономически растеж би допринесло съществено и за по-бърза номинална и реална конвергенция, а оттам ще подпомогне и ускори процеса по приемане на еврото.
Отчетените негативни тенденции в приходите още през първата половина на година очертаха на годишна база значително неизпълнение на приходите, което превишава заложените буфери. При заложени в Бюджет 2009 приходи в размер на 32,5 млрд. лв. се очаква те да бъдат 25 млрд. лв., или 76,8% спрямо предвидените по консолидираната фискална програма, което представлява неизпълнение със 7,5 млрд. лв. на годишния разчет. Оценките за неизпълнението на приходите и съответно произтичащото от това влошаване на бюджетния баланс към края на м. юли показаха, че на годишна база се очертава недостиг до постигането на балансирана бюджетна позиция при прилагане на заложените в Закона за държавния бюджет на Република България за 2009 г. буфери от над 2,5 млрд. лв. Този дисбаланс би представлявал свръхдефицит съгласно Пакта за стабилност и растеж на Европейската общност.
При започването на своя управленски мандат новото правителство завари консолидираната фискална програма вече на дефицит в размер на 386,4 млн. лв. към края на м. юли. Драстичното влошаване на основните макроикономически параметри спрямо заложените в разчетите към Бюджетния закон за 2009 г. и влошените икономически тенденции се проявиха в очерталите се сериозни диспропорции в бюджетното изпълнение за 2009 г., а именно ръст в разходите с 23,8% спрямо седемте месеца на предходната година, при значително свиване в приходите с 10,3% спрямо същия период на 2008 г. Съпоставени с разчетите по Закона за държавния бюджет на Република България за 2009 г., изпълнението на приходите за първите седем месеца на 2009 г. е 45,3% при 49,9% от разчетените разходи със Закона за държавния бюджет на Република България за 2009 г. Естественият резултат е отчетеният дефицит, поради небалансираната фискална политика и липсата на решителни и активни действия за стабилизиране на фискалната политика и компенсиране на изоставането в приходите. Ако изключим резултата за м. януари, когато бюджетът е на излишък, основно поради внасянето на дължимия ДДС за м. декември 2008 г. и постъпили аванси по Оперативните програми на Европейския съюз, които могат да се считат за приходи с еднократно за годината действие, бюджетното салдо за последните шест месеца от мандата на предходното правителство (за периода от февруари до края на юли) се е влошило с около 1,3 млрд. лв.
Поетите ангажименти за разходи и сключени договори в края на мандата на предходното правителство допълнително са утежнили ситуацията и ограничават възможностите за оптимизиране и приоритизиране на разходите и създават предпоставки за натрупване на просрочени задължения.
Още от самото начало на мандата на новото правителство бяха предприети спешни активни мерки за стабилизиране на бюджетната позиция. Одобреното ограничаване на нелихвените разходи по републиканския бюджет за 2009 г. в общ размер на около 1,156 млрд. лв. не покри прогнозирания недостиг от 2,5 млрд. лв. за постигането на неутрална бюджетна позиция в края на 2009 г. Предвид това бяха предприети решителни действия за повишаване на събираемостта на приходите. Такива са мерките за засилване на митническия контрол по границите и засилен контрол и проверки от страна на приходните администрации с цел пресичане на контрабандния внос в страната и противодействие на схемите за неправомерно възстановяване и/или невнасяне на ДДС, акцизи, мита и други данъци. Ефектите от мерките за повишаване на събираемостта на приходите са съпроводени с известен лаг във времето и тяхното действие се проявява през последното тримесечие на настоящата година и при системното им прилагане се очаква този ефект да се засили през следващата бюджетна година.
Освен неотложните мерки във фискалната политика, правителството предприе активна политика и в сферата на реформата на държавната администрация. Целта е оптимизиране на управлението и подобряване на ефективността в работата на администрацията. Предложените мерки включват търсене на възможности за отстраняване на дублиращи се функции и звена и за извеждане на дейности извън прякото бюджетно финансиране. С това ще се осигури оптимизация на числеността на персонала, което от своя страна ще освободи фискален ресурс за по-добро заплащане на заетите в държавната администрация и по-висока ефективност на тяхната работа. В краткосрочен план тези мерки ще осигурят и икономии в разходите на държавните органи, министерствата и ведомствата, с което ще се подпомогне Бюджет 2010.
Резултатите от предприетите мерки за стабилизиране на фискалната позиция вече се проявиха. Преодолян е изпреварващият темп на нарастване на разходите в края на мандата на предходното правителство. Прогнозите за размера на разходите по консолидирания Бюджет за 2009 г. са близки до разходите за 2008 г. – разходите за 2009 г. се очаква да възлязат на около 100,7% от отчетените разходи за предходната година или с 84% от планираните със Закона за държавния бюджет на Република България за 2009 г. Това е изключително добър резултат в контекста на значителния дисбаланс през първите седем месеца на годината. В следствие на решителните мерки за повишаване на събираемостта на приходите и осигуряване на допълнителни източници на приходи, изоставането спрямо постъпленията за миналата година бе частично компенсирано, като на годишна база приходите се очаква да се свият с малко над 8% спрямо 2008 г., което е подобрение спрямо отчетеното свиване за седемте месеца на 2009 г. от малко над 10%. Бюджетният дефицит на месечна база бе намален над пет пъти още през август спрямо юли. При дефицит за юли от 564,3 млн. лв., за август той е 92,3 млн. лв., а за септември продължи да се свива до 70,3 млн. лв. За октомври салдото по консолидираната фискална програма на месечна база вече е балансирано (превишение на приходите над разходите в размер на 3,3 млн. лв.), по предварителни данни и оценки за ноември излишъкът е в размер на 48 млн. лв., а се очаква постигане на балансирано салдо за м. декември.
Предвид посоченото несъответствие между свиването на приходите и поетите значителни ангажименти от предходното правителство, въпреки огромните усилия за постигане на неутрална бюджетна позиция, се очертава кумулативен дефицит за 2009 г. в размер до 500 млн. лв. Консолидираният бюджет най-вероятно ще приключи годината с минимален дефицит в размер под 0,8% (0,756%) от прогнозния брутен вътрешен продукт. Постигнатият резултат поставя страната ни на челно място в групата на страните – членки на Европейския съюз с най-добър фискален баланс за 2009 г.
С § 2 на Заключителните разпоредби на законопроекта се предлага в Закона за гражданското въздухоплаване да се отмени чл. 122б, който разпорежда средствата от превишаването на приходите над разходите в края на календарната година да остават за ползване през следващата финансова година, като целево се разходват за изпълнение на Европейската програма за интегриране и хармонизиране на националните системи за управление на въздушното движение на европейските страни. Отмяната на чл. 122б се предлага поради неактуалността на посочената програма.
След представянето на законопроекта се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за” – 17 народни представители, „въздържали се” – 2 народни представители, без „против”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2009 г., № 902-01-55, внесен от Министерския съвет на 10 декември 2009 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на госпожа Стоянова.
Министър Дянков, желаете ли да вземете отношение от името на вносителя? Не.
Откривам дебата по законопроекта.
Моля, народните представители, които имат желание да се изкажат, да заявят това.
Господин Костов, заповядайте.
ИВАН КОСТОВ (СК): Уважаема госпожо председател, колеги, уважаеми господин министър! Трябва да бъде подкрепен този Законопроект за допълнение на Закона за бюджета на страната, тъй като се изпълни най-мрачната прогноза – консолидираната фискална програма няма да събере около 7,5 милиарда – една прогноза, която съм обявил още преди изборите. За съжаление това стана факт, независимо че преди изборите, виждайки накъде отива страната ни, ние от ДСБ и от Съюза на демократичните сили настоявахме да има актуализация на бюджета. Тогава тройната коалиция твърдеше, че няма нужда от такава актуализация. За съжаление ГЕРБ също не послуша нашия съвет и нашето настоятелно предложение да има актуализация на бюджета преди да бъде внесен Законопроекта за бюджета на страната за 2010 г. Така една значителна част от аргументите на опозицията на второ четене срещу бюджета за 2010 г. щяха да бъдат свалени, нямаше да могат да бъдат предявени предвид факта, който обсъждаме днес.
Какъв е фактът? Фактът е, че поне три сериозни фискални източника са в изключителен дефицит: първият – това са несъбрани в огромен размер приходи от общините; вторият е остър, тежък дефицит в бюджета на държавното обществено осигуряване, който правителството трябва да компенсира, тъй като бяха увеличени пенсиите, без да бъдат намерени необходимите средства; и третият източник е тежката ситуация с усвояването на европейските фондове по оперативните програми. Нищо такова няма да бъде изпълнено.
В този смисъл тези три много тежки удара пометоха така наречените буфери, с които се хвалеше министърът на финансите. Къде са ви буферите сега? Къде е господин Станишев да ни каже какви мощни буфери беше поставил, за да не допусне това нещо, което се случва сега? Виждате на какви несъстоятелни твърдения сте почивали. Това е най-вече, защото не искахте да видите реалността.
Аз бих възразил само срещу мотивите, с които това нещо се предлага. Вместо наистина с честно и сурово констатиране на тежкото наследство, ние тук слушаме колко големи са постиженията на правителството на ГЕРБ. Колкото и да са големи, каквото и да са направили, направили са толкова, че успяха да сведат несъбраните приходи до 7,5 милиарда. Толкова са им усилията, те не могат да бъдат и други, няма как. Защото ако се слушат мотивите, човек остава с впечатление, че всичко е толкова добре, че ние не можем да разберем защо тогава трябва да бъдат извършени с 15% по-малки разходи, защото това е съдържанието на предложението.
Министерският съвет иска право от Народното събрание да се намалят нелихвените разходи с повече от 10%, както е записано по закон, трябва да съкратят с 15, а може би някъде ще бъдат съкратени и повече. Това е съдържанието. Ако имаше успехи, нямаше да има тези допълнителни сериозни съкращения.
Кое е отрицателното на този законопроект, защото има и отрицателно? Той не е доработен, той е изработен в последния момент, защото става ясно, че трябва да бъдат извършени допълнителни икономии в името на тази цел за ограничаване на дефицита, която аз приветствам. Аз считам, че така трябва да бъде, защото шансовете са изключително малки на цялата бюджетна политика, ако това не се направи. Това според мен трябваше да бъде направено по много по-подробен начин. Трябваше да се каже: правителството съкращава тези в такава степен, примерно, тези не ги съкращава, защото е ясно, че ще бъде извършено съкращението избирателно и в зависимост от защитата на жизнеспособността на всички бюджетно финансирани сектори на публичните услуги.
Това прави Министерството на финансите и не може да направи друго. Не го казва пред народните представители и това е минус. Това е минус на такъв законопроект. Може би по-честно трябваше да се каже, може би трябваше да се посочат тези източници, може би трябваше да се каже какво не е събрано, за да може да бъде убедена обществеността и да се види каква тежка е ситуацията на новото правителство. По-малко приходи 23%. Седем милиарда и половина по-малко от тридесет и два и половина. Какво по-страшно нещо може да се случи на едно управление? Това трябваше да бъде казано обаче през септември, а не сега в последните дни на годината. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на народния представител Иван Костов.
Реплики има ли? Няма.
Господин Орешарски, заповядайте.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин вицепремиер! Аз също ще направя кратки коментари върху мотивите към това проекторешение, не толкова върху самото проекторешение. То не е изненадващо, още от средата на годината се очертаваха трудности относно приключването на бюджета за тази година. Подчертавам обаче, трудности сигурно на 99% от обективен характер, които в мотивите са интерпретирани пропагандно политически. Макар да не разбирам много от този език, сега ще се опитам за момент да вляза в него, за да видите другата гледна точка как биха звучали някои цифри, ако се пренебрегне икономическият анализ и се акцентира само на пропагандата.
Вижте какво пише на последната страница: „Консолидираният бюджет вероятно ще приключи годината с минимален дефицит с размер на 0,8 от брутния вътрешен продукт. Постигнатият резултат поставя страната ни на челно място в групата на страните – членки на Европейския съюз, с най-добър фискален баланс за 2009 г.” Напълно се съгласявам с това. На фона на английските 12% дефицит, на гръцките вероятно над 12-12,5 и на повечето страни с дефицити между 5 и 10, ние сме си направо отличници.
Върнете се две страници напред обаче и ще прочетете ужасии за дефицита от 0,5 в средата на годината, в края на юли. Кое е вярното? Това накрая ли е вярно или това в средата на доклада, където пише, че старото правителство е оставило ужасяващи, може би изразът е сериозни диспропорции? Извинявам се, чак ужас няма в доклада. Ужасът е на друго място – при свитите приходи, господин Костов, със 7,5. Да, кризата наистина не можеше да се прогнозира от края на миналата година.
Тук имаше една таблица... (Реплика от народния представител Иван Костов.) Вие също не прогнозирахте, аз си спомням Вашето изказване от края на миналата година. Вие не прогнозирахте дори отрицателен икономически растеж. Вие спорихте, че няма да бъде 4,7, но буферите, които имахме, щяха да ни покрият дори до нула икономически растеж.
Отново ще припомня, тъй като тук има много неикономисти, че Европейската комисия в оценката си от октомври, когато се подготвя проектобюджетът и се гласува ноември-декември, ни отреждаше по техните прогнози икономически растеж 4,5 плюс, а Международният валутен фонд – 3,8. Отреждаше на европейските икономики на 27-те положителен икономически растеж.
Вижте, когато Европейската комисия и Международният валутен фонд могат да грешат, очевидно и българската администрация може да греши, или по-скоро, водейки се от техните прогнози, няма начин да не се сгреши. Прогнозите не се правят, гледайки в тавана, а се стъпва на развитието на глобалната икономика. Всеки доклад започва с развитието на глобалната икономика. Ако там има грешки, ще имате грешки и на последните цифри в края на доклада.
Говорихте за свиването на приходите от 7,5. Ето как би звучало пропагандно: да, за първата половина на годината приходите бяха свити с 2,1, тоест на кого точно е приносът на тези 7,5? Бихме могли да коментираме така – ами втората половина на годината не се събраха сериозни приходи и това ще има същата стойност, каквито са вашите аргументи – софистична.
Говорите за общините. Господин вицепремиер, отговорете Вие на въпроса: след като лошото правителство лошо е управлявало бюджета, ако общините, които нямат нищо общо с правителството, си бяха управлявали според общите разбирания добре бюджетите, те щяха да имат баланс приходи и разходи с над 1 милиард повече и тогава нямахте никакви проблеми, нито вие, нито правителството.
Ако не се лъжа, ако цифрите ми са точни, само от тях идва милиард и половина от дисбаланса, може би малко повече, а ние говорим тук за половин милиард, щяхме да имаме излишък от 1 милиард. Само че факторите са обективни след като засягат правителството, Столична община, общините в цялата държава общо 264.
Споменахте, господин Костов, макар аз да направих реплика, но Вие ме изкушавате с Вашите аргументи преди второто четене, точно аз направих коментари, че брутният вътрешен продукт за тази година няма да се свие с 6,3, на базата на което базирах предложение за малко по-високи приходи от гледна точка на подценена база. Сега Вие говорите за някакви аргументи. Аз би трябвало да съм този, който да каже – само седмица по-късно правителството официално си коригира прогнозата от 6,3 на 4,9 за тази година и по този начин фактически се приближи плътно до прогнозите, които се съдържаха в нашите аргументи преди второто четене.
Това са аргументи, които поставят под съмнение иначе решение без особен проблем за един действително минимален дефицит, с който да приключим тази година и с който да дадем една добра предпоставка, сравнително добра в криза, и това е сравнително добър резултат за успешно изпълнение през следващата година, което искрено го желая. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Орешарски.
Има ли желаещи за реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, господин вицепремиер, дами и господа.
Господин Орешарски, дълго време говорихте, но не стана ясно как ще гласувате по този повод. Много лични обяснения имаше, кой какво казал, не стана ясно как ще гласува БСП, може би още не знае, аз така го приемам.
По-важният въпрос, чувал съм от Вас и от Ваши колеги от БСП, че първи в света сте усетили идването на кризата и това съм го чувал също и от тази трибуна, че още от началото, от края на 2007 г. сте имали това вътрешно усещане, което е било по-късно превъплътено в стойностни политики на Министерството на финансите. Сега се оказва, направихте едно напълно противоположно изказване, че кризата ни е изненадала и най-вече Вас – или едното е вярно, или другото. (Реплики от КБ.)Да Ви кажа честно, тази теза ми се стори по-искрена и Ви повярвах повече, че Ви е изненадала, но още по-голямата истина е, че върху вас имаше тройна коалиция, която нямаше чуваемост за тези аргументи за идване на криза и за това, че трябваше да бъдат намалени разходите. Те искаха да харчат до последно. Това беше истинският проблем. Това беше, господин Орешарски, цялата работа. Тези хора искаха да харчат до последно и нямаха чуваемост за намаление на разходите.
Сега по-важният проблем, колеги, който има отношение към днешния дебат, е следният: дефицитът за 2009 г. ще бъде относително малък, това е важно. Още по-важното е през 2010 г. да не допуснем по-големи дефицити. Ще има огромен натиск върху Вас, господин вицепремиер, върху това Народно събрание от различни институции, които ще искат пари. Това не трябва да бъде допускано по никакъв начин и това е един от най-важните въпроси.
Много хора подценяват този въпрос, казват: е, какво толкова, има дефицити в целия Европейски съюз, защо да ги няма и в България? Това ни е единственото предимство в момента. Това е предимството на България пред повечето европейски страни, не трябва да го губим на никаква цена. Знаете ли какво означава чисто икономически това предимство? По-голяма стабилност, по-добра бизнес среда. Само че трябва да разберете, че един евентуален по-голям дефицит в България ще бъде по-голям проблем и по-голяма тежест в сравнение със западноевропейските страни, защото веднага ще има аналогия с 1997 г. и с всички проблеми, които имахме покрай Жан Виденов.
Затова първото нещо, за което днес трябва да се разберем и да имаме една договорка с министъра, с мнозинството в Народното събрание, не трябва по никакъв начин през 2010 г., каквото и да стане, да се допускат големи дефицити. Това не може да бъде оправдано и не може да бъде полезно по никакъв начин.
Това за мен е един от най-важните въпроси. Аз се радвам, ако господин Дянков излезе с тази позиция още веднъж, защото ви уверявам, че ще има много фактори, които ще натискат в тази посока по всякакъв начин, водени от личен интерес да харчат пари или от някакви други интереси.
Другото нещо: буферите в Бюджет 2010 пак може да не стигнат, въобще ситуацията за 2010 г., и това трябва да бъде водено като дебат и в момента, не се очертава засега да бъде розова. Чака ни една много, много трудна зима, което означава, че сега е моментът не само да бъдат съкратени разходите на принципа навсякъде по 15, 20, 30%.
Трябва да бъде направен много сериозен функционален анализ на разходите в България, какъвто не е правен. Не е правен от предишното правителство поради политически натиск. Трите партии искаха да харчат и никой не разреши да бъде направен анализ на функционалността на тези разходи. Сега няма причина за 2010 г. такъв анализ да не бъде направен, да се види кое може да отпадне, без да коства по-лоши публични услуги, без да коства по-лошо работеща администрация. Това е друг много важен въпрос, който, за да можем 2010 да направим стабилен бюджет, този анализ трябва да започне сега.
Аз Ви призовавам, господин Дянков, да направите звено в Министерството на финансите, което само с тази работа да се занимава. Функционален анализ на ефективността на разходите в бюджета, който да започне и към средата на годината да има първите резултати, тъй като ще се окаже, че има сфери, в които парите трябва да станат повече, но има други сфери, в които изцяло може всичко да бъде съкращение. На този въпрос не е даден още отговор.
Аз знам при какви обстоятелства беше правен този бюджет: криза, срокове, трудности, ясно е. Сега важното е да бъде свършена и работата по качеството. Днес имаме бюджет, приет е. Ние ще гласуваме и „за” днешното предложение за актуализация.
Искам да ви напомня, че още от април 2009 г. искахме актуализация на този бюджет, така че ще гласуваме и днес „за”. По-важният въпрос е към средата на годината да знаем какво можем да отрежем и къде трябва да имаме повече пари. Това трябва да бъде направено и това е може би една от Вашите най-важни задачи, които сега трябва да бъдат свършени, за да може през 2010 г. да бъде удържан огромния натиск, който ще има за голям дефицит в бюджета, което ще бъде една много сериозна грешка, ако бъде допуснато.
Отсега ви казвам, че СДС, а вярвам и Синята коалиция няма да подкрепи такива предложения да тръгнем в тази посока. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Димитров.
Заповядайте за реплика, господин Орешарски.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ (КБ): Благодаря, госпожо председател, господин вицепремиер, уважаеми господин Димитров!
Изпускам вътрешно-коалиционните дебати в края на Вашето изказване, за да се върна в началото, когато говорихте за много харчове.
Отново ще разделя изказването си в два стила. Чисто икономически характеристиката е следната: в резултат на ефекта на кризата в икономиките на 27-те приходите се свиха значително по-бързо, отколкото допуска ниската еластичност или сравнително по-ниската еластичност на разходите. На политически език страните, в които имаше избори, опозицията обвини управляващите, че са управлявали неефективно. Ами страните, в които нямаше избори? При тях огромните дефицити как се обясняват на политически език? Никак, на политически – доминира икономическото обяснение.
Що се отнася до разходите, пожелавам Ви така да посъветвате ГЕРБ, че да стигнете до 38 на сто от брутния вътрешен продукт, като разходи. Това е 2008 г., последната цялост в управлението на тройната коалиция. Ако през следващите четири години вие успеете да повторите този резултат, не ли да го надминете, ще ви поздравя искрено. Съмнявам се обаче, че ще съумеете така икономично, подчертавам, да управлявате публичните разходи, че да стигнете 38 на сто от брутния вътрешен продукт. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Втора реплика – господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми дами и господа! Уважаеми господин Димитров, защо Вие не отговорите на този прост въпрос: защо в първата година има несъбираемост на 2 млрд. 100 милиона, (реплики от СК), а през второто шестмесечие изоставането е с 5,4? Откъде идва това? Само кризата ли е виновна? Защото Вие добре съветвате господин Дянков за функционалния анализ, само че практиката досега е рязане на калпак. При това рязане на калпак в условия на криза някои системи ще експлодират. Такава е системата на МВР. Там е структурен, вътрешен проблем и ако продължи това рязане на калпак, освен фискалните проблеми, които съществуват, ще има много тежки функционални проблеми в отделни сектори. Днес обсъждаме тези 500 милиона. Добре, ние няма да заявяваме позиция, ще се види при гласуването, а вашата позиция без да ви питаме, ние я знаем - вие сте присъдружна партия и сте „за”, няма нужда да ни я казвате вече. Даже като се изказвате оттук, не ни казвайте как ще гласувате, защото няма изненада при вас. Вие сте присъдружна партия, давайте смело напред. Така че не говорете за апетитите на секторите. Защото големият проблем и сега е с разпределянето на тези средства. Как се разпределят? Еднакво се подстригва отвсякъде, а за някои държавата е мащеха, за други – по-млечна майка. Пример е МВР. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Миков.
Трета реплика – заповядайте, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, господин Димитров, от тази трибуна в хода на бюджетните процедури Вие много често използвате два подхода, два типа предложения. Единият тип предложения са свързани с намаляването на осигурителните вноски, вторият тип предложения са свързани с намаляването и ограничаване на разходите.
За съжаление обаче през тази година това, което твърдите, не е точно така. Защото ако вие намалихте осигурителните вноски с 2-процентни пункта, от друга страна, вие увеличихте осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица. И аз питам, когато сте откровен, видяхте го, господине, това, когато приехме бюджета на държавното обществено осигуряване, след две точки ще го видите и когато приемаме Закона за здравното осигуряване - аз ще ви го докажа с цифри и факти.
На следващо място, говорите за ограничаване на разходите. Господин Димитров, кой предложи така наречения финансов меморандум, с който се увеличават разходите за следващата година? Кой го предложи, ако не вашата политическа сила и Министерството на финансите?
Така че, когато говорите по тези въпроси, ще Ви моля да бъдете в съгласие със себе си и да бъдете откровен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Адемов.
Дуплика – народният представител Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Госпожо председател, аз благодаря за тези емоционални реплики.
Започвам с присъдружната организация. Колеги, присъдружна организация се получава тогава, когато един политически лидер ходи първи да говори на конгрес на друга партия. Сега не мога да кажа дали БСП стана на ДПС, или ДПС на БСП. Ние в Синята коалиция спорим по този въпрос – половината казват – не, не БСП е присъдружна на ДПС, а другата половина – ДПС на БСП.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Продължавайте, продължавайте да спорите! (Шум и реплики.)
МАРТИН ДИМИТРОВ: Не знаем кое е от двете. Но може би вие ще ни помогнете с бъдещите си действия да разберем каква е истината. Важно е за България, важно е и за Народното събрание. (Реплики от КБ.)
Господин Адемов – аз му благодаря, той е разбрал, че СДС и Синята коалиция имат последователна позиция за намаляването на осигурителната тежест. Направихте ни реклама, за което аз Ви благодаря, господин Адемов. Така е, щом Вие сте запомнили, явно и повечето българи са запомнили тази наша позиция. Тя е много важна и е такава. Само че нека да ви кажа нещо, което господин Орешарски много добре помни.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: За разходите кажи.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз ви посъветвах БСП, ДПС и НДСВ, когато в края на 2008 г. имаше огромно преизпълнение на приходите – да не харчите тези пари, да не ги прахосвате, 4 милиарда в края на годината, а да отидат в така наречения Сребърен фонд. Ако това бяхте направили, Вие, господин Орешарски, можеше с достойнство да вземате думата от тази трибуна. А сега не можете. Ако това го бяхте направили преди кризата, сега щеше да има наистина големи резерви. Сега само доходността на тези пари можеше да отива за 13-та пенсия и за повишаване на пенсиите. Само доходността на тези средства можеше да служи за увеличение на пенсиите. Ето това пропуснахте. Това е единият от големите ви грехове, защото не мога да изброя всичките – не искам да се наемам с тази работа, но това е един от големите грехове на БСП и ДПС. Пропиляхте тази възможност. Това беше една много важна възможност - да има голям Сребърен фонд. Можеше там сега да има 5-7 млрд. лв. Това пропиляхте, господин Орешарски. Но не сте само Вие виновен. Защото от вашите колеги – от господин Миков, който също направи реплика, от ДПС бяхте подложени на голям натиск да харчите, да прахосвате. Оттам дойде и този проблем. Затова сега тези пари ги няма. Затова сега се прави въпрос и днес парламентът гледа увеличение на дефицита, който достига половин милиард лева, а вие над 4 млрд. лв., без много да му мигнете, в края на 2008 г. ей-така, бяха похарчени. Никой до момента не знае точно за какво. (Реплики от КБ и ДПС.) И до момента този въпрос не се изясни. (Шум и реплики отляво.) Моля, колеги, за повече внимание, защото пак след това някой няма да е разбрал. Тази ваша отговорност никой от нас няма да я подминава, ние ще ги помним тези неща.
Иначе, господин министър, много е важно да направите такова звено към Министерство на финансите...
РЕЛПИКИ ОТ КБ: Времето!
МАРТИН ДИМИТРОВ: ...което да анализира кои разходи могат да бъдат съкратени...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето!
МАРТИН ДИМИТРОВ: ...и къде трябва да бъдат увеличени. Това е много важно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето, господин Димитров! Благодаря Ви.
Има думата за процедурно предложение госпожа Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Госпожо председател, предлагам удължаване с 30 минути на пленарното време днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Направено е процедурно предложение за удължаване работата ни в пленарна зала до 14,30 ч., тъй като след това има насрочени комисии.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Господин Орешарски – лично обяснение, заповядайте.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Поисках лично обяснение, тъй като господин Димитров очевидно прехвърля негови проблеми на чужда глава. Не знам дали си спомняте, господин Димитров, как четири години, без изключение пледирахте да не се правят никакви фискални излишъци.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прощавайте, господин Орешарски!
Не сме приключили гласуването на процедурния въпрос.
Отменям гласуването.
Подлагам втори път на гласуване направената процедура за удължаване с 30 минути на работното ни време днес.
Гласували 114 народни представители: за 100, против 4, въздържали се 10.
Процедурното предложение е прието.
Имате думата, господин Орешарски
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря Ви.
Искам да Ви припомня, господин Димитров, че четири години много оживено пледирахте срещу политиката на фискални излишъци. Едва в края на 2008 г. сменихте коренно позицията (шум и реплики от СК) и започнахте да пледирате дори да не се харчи…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Орешарски, с какво лично сте засегнат от изказването, в личен план?
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Ами, каза, че не помня! Как да не помня? Това си е обида. Аз искам да му кажа, че той не помни. (Шум и реплики в СК.) Той не си спомня четири години как е гласувал, нали! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: И аз Ви благодаря.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение в дебата?
Господин Румен Овчаров, заповядайте.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Не ми се искаше да политизираме точно тази дискусия, но очевидно ще трябва да припомня някои неща.
Тъй като колегите от ГЕРБ не са присъствали на миналогодишната дискусия по бюджета на Република България, очевидно не си спомнят, че между първо и второ четене по Законопроекта за държавния бюджет през 2008 г. имаше почти едномесечна пауза. През тази едномесечна пауза ние правихме консултации с работодателски организации, профсъюзи, неправителствени обединения какво и как да предвидим в този бюджет.
В крайна сметка сигурно не си спомняте, че в последния момент преди внасянето на бюджета беше променена макрорамката и ръстът беше намален от 6,5% на 4,7%. Искам да ви кажа, че тогава предвиждането за 4,7% ръст почти абсолютно съвпадаше с предвижданията и прогнозите на Европейската комисия, които за България към м. октомври 2008 г. бяха за 2009 г. за ръст от 4,5%. Малко по-късно, в края на годината този ръст стана 2%, а още по-късно – през м. април 2009 г. Европейската комисия даде прогноза за нулев ръст.
Много добре си спомням тогава срещите и разговорите със синдикални и работодателски организации. Всички започваха с рефрена: „България е в криза”, като че ли никой от управляващите не се сещаше, че в България е в криза. И след този рефрен всички започваха да искат и искат или увеличения на пенсиите, или увеличения на заплати, или намаления на осигуровки и т.н.
Затова сега, когато слушам и господин Мартин Димитров, и господин Иван Костов, много ми се иска да ги попитам: как гласуваха миналата година при второто четене на бюджета за увеличението на минималните пенсии от м. януари, а не от април, както предвиждахме ние?! Как гласуваха и правиха ли тук дебат 400-те милиона в резерва на Националната здравноосигурителна каса да бъдат изхарчени, а не да бъдат запазени във фискалния резерв? Как гласуваха по всички останали социални придобивки, които бяха гласувани тук на второ четене в пленарната зала?! И как това се връзва със сегашните им тиради?
Има една българска поговорка, господин Димитров: „Недей забравя в кой гьол с кои жаби какво си квакал”. Защото ако Вие забравяте, много хора помнят, а и стенограмите на Народното събрание също помнят. (Реплики от народния представител Мартин Димитров.)
Ако трябва, ще Ви припомня още нещо. Сега пледирате, че следващият бюджет трябвало да бъде балансиран. С кого се договаряхте за 400 милиона допълнителни разходи в здравеопазването?! Откъде ще дойдат средствата за тези разходи? Имате ли идея?! Може би господин вицепремиерът ще ни каже откъде?
Когато говорим за сериозна фискална политика, нека говорим наистина за числа, тенденции и прогнози, а не да се опитваме тук да политизираме неща, които нямат нищо общо с елементарната демагогия.
Много ми се иска да кажа няколко думи по отношение на дефицита. Ако имам някакви бележки по това, те са, че дефицитът беше натрупан без да има идеи за какво точно ще бъде изразходен. Тоест, в момента ние правим нещо, което вече е изконсумирано, за да го легализираме. Не бяха предприети абсолютно никакви мерки нито за намаляване ефектите от кризата, нито за намаляване ефекта върху социално най-слабите групи, още по-малко бяха предприети мерки за подкрепа на бизнеса.
Искам да обърна внимание върху нещо, което със сигурност ще продължи и следващата година. Много Ви моля, господин вицепремиер, проверете методиката на ЕВРОСТАТ! Отложените плащания на задължения от тази година за следващата година не означават, че намаляваме дефицита за тази година. Този номер беше вече игран в Гърция преди 7-8 години, по време на Олимпиадата и Гърция беше хваната от Евростат. Да не стане така, че дефицитът, който смятаме в момента за 0,6-0,7-0,8%, да се окаже около 2-2,5%, не дай Боже, да мине 3-те процента, което тогава съвсем няма да ни нареди в редиците на най-добрите страни в Европейския съюз.
Казвам това, за да подчертая още веднъж следното. Когато водим този дебат, не го водим, за да правим дребна политика и да демагогстваме. Може да го направим и така, но ми се иска да имате предвид, че ние от Коалиция за България имаме сериозно отношение към фискалните проблеми на държавата. От гледна точка на търсене на решение на тези проблеми, винаги ще можете да разчитате на наша подкрепа в определена степен. Няма да можете да разчитате на наша подкрепа обаче в случаите, когато се демагогства, когато се прави дребна политика, за да се търсят дивиденти с евтина стойност.
Искам да ви информирам, че в крайна сметка Коалиция за България няма да подкрепи тази промяна в бюджета. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Ние ще се въздържим именно поради тези причини – че дефицитът е натрупан без да бъдат изразходвани средствата с точно определени цели: минимизиране на ефектите от кризата, намаляване на социалния ефект от кризата и стимулиране на икономиката. Искам специално да подчертая последния факт. В момента бюджетът дължи на фирмите 1,5 милиарда неразплатени задължения. Това е, ако не ме лъже паметта, Вие знаете повече от мен.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Вие сте ги изхарчили.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Има и около 400 млн. лв. от невърнато ДДС, тоест около 2 млрд. лв. Около 500 млн. лв. са задълженията към общините. Със сигурност от 85-90% тези 2,5 млрд. лв. ще бъдат пренесени към следващата година. Не знам колко от българските фирми ще успеят да просъществуват на изкуствено дишане тези 6-7 месеца, през които държавата не им плаща. Това е най-голямата опасност според мен, която стои пред бюджета за следващата година. Много ми се иска българското правителство да мисли като национално отговорно правителство, да мисли за българския бизнес, а не само за фискалния интерес на държавата. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Овчаров.
Реплики? Няма.
Има ли друг народен представител, който желае да се изкаже? Също няма.
Моля да гласуваме на първо четене Законопроекта за допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2009 г., № 902-01-55, внесен от Министерския съвет на 10.12.2009 г.
Гласували 125 народни представители: за 95, против 4, въздържали се 26.
Предложението е прието.
РЕПЛИКИ ОТ СК: Направо да минем към второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Стоянова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо председател, уважаеми колеги! Поради това, че в настоящия дебат не постъпиха конкретни предложения за изменение и допълнение на проекта, на основание чл. 70, ал. 2 предлагам да гласуваме и на второ четене настоящия законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме направеното процедурно предложение за гласуване днес на второ четене на въпросния законопроект.
Гласували 125 народни представители: за 97, против 5, въздържали се 23.
Предложението е прието.
Госпожо Стоянова, моля да докладвате законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „Закон за допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2009 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на вносителя за наименованието на закона, а именно Закон за допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2009 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 125 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 22.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „§ 1. В чл. 18, ал. 3 след думите „салдо по консолидираната фискална програма” се добавя „в размер на 500 млн. лв.”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване редакцията на § 1, съгласно предложението на комисията.
Гласували 127 народни представители: за 99, против 1, въздържали се 27.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „Заключителни разпоредби”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да гласуваме наименованието на Раздел „Заключителни разпоредби”.
Моля, гласувайте.
Гласували 124 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 25.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „§ 2. В Закона за гражданското въздухоплаване чл. 122б се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля за гласуваме § 2, съгласно предложението на вносителя.
Гласували 120 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 27.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „§ 3. Законът влиза в сила в деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте § 3.
Гласували 121 народни представители: за 96, против 1, въздържали се 24.
Предложението е прието, с това и на второ гласуване Законът за допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2009 г.” (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Уважаеми народни представители, моля да останете по местата си. Предложението, беше, че работното ни време се удължава до 14,30 ч.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): До изчерпване на точката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Няма постъпило такова процедурно предложение. Удължихме работното време с половин час, защото тогава започват заседанията на комисиите.
Преминаваме към следващата точка от нашата програма:
ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СПЕЦИАЛНИТЕ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА.
Постъпил е доклад от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Господин Иван Петров има думата да ни запознае с доклада.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ПЕТРОВ: Колеги, ще бъдем експедитивни.
Госпожо председател, уважаеми колеги, на основание чл. 39 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение за допускане в залата на лицата Красимир Колев от дирекция „Оперативно-технически операции” на МВР, и Красимир Мешев от същата дирекция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласувате направеното процедурно предложение.
Гласували 92 народни представители: за 91, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля да поканите гостите в залата.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ПЕТРОВ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение на Закона за специалните разузнавателни средства № 954-01-51, внесен от народните представители Иван Петров, Пламен Тачев, Красимир Ципов на 4 декември 2009 г.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на свое заседание, проведено на 9 декември 2009 г., разгледа Законопроект за изменение на Закона за специалните разузнавателни средства № 954-01-51, внесен от народните представители Иван Петров, Пламен Тачев и Красимир Ципов на 4 декември 2009 г.
На заседанието присъстваха представители на Министерството на вътрешните работи Красимир Колев – юрисконсулт в дирекция „Оперативно-технически операции”, Красимир Мешев – юрисконсулт в дирекция „Оперативно-технически операции” и от Държавна агенция „Национална сигурност” Стоян Тренин – директор в дирекция „Правно-нормативна дейност” и Таня Каракаш – началник отдел „Правно осигуряване на оперативно-издирвателната и административнонаказателната дейност”.
Законопроектът бе представен от народния представител Иван Петров. С последните промени на закона във връзка с изменението и допълнението в Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за Държавна агенция „Национална сигурност” се създаде задължение в чл. 16, ал. 3, когато е направено искане за използване на оперативния способ подслушване от дирекция „Вътрешна сигурност” на Министерството на вътрешните работи срещу служител на министерството, министърът на вътрешните работи да предлага на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност” да издаде писмено разпореждане за прилагане на специалното разузнавателно средство от специализираната дирекция „Технически операции” на агенцията. Към настоящия момент дирекция „Технически операции” на ДАНС не разполага с пълен капацитет от технически възможности за прилагане на това оперативно-техническо мероприятие. По този начин се създават затруднения за дирекция „Вътрешна сигурност” на МВР да осъществява дейността си по предотвратяване и разкриване на престъпления и дисциплинарни нарушения, извършени от служители на министерството. С оглед на това се предлага промяна в текста на ал. 3 на чл. 16, с която се създава правна възможност министърът на вътрешните работи да прецени необходимостта от прилагане на този оперативен способ от дирекция „Технически операции” на ДАНС или от дирекция „Оперативни и технически операции” на МВР.
След проведената дискусия Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред подкрепи с единодушие Законопроекта за изменение на Закона за специалните разузнавателни средства № 954-01-51, внесен от народните представители Иван Петров, Пламен Тачев и Красимир Ципов на 4 декември 2009 г., на първо гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по въпроса? Не виждам желаещи.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение на Закона за специалните разузнавателни средства.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 9.
Законопроектът е приет на първо четене.
Заповядайте за процедурен въпрос, господин Ципов.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
На основание чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред взе единодушно решение да предложи на Народното събрание да приеме законопроекта на две гласувания в едно заседание.
С оглед на това правя процедурно предложение да преминем към второ гласуване на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 94 народни представители: за 88, против 2, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: „Закон за изменение на Закона за специалните разузнавателни средства”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да гласуваме.
Гласували 92 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ:
„Параграф единствен. В чл. 16, ал. 3 думата „предлага” се заменя с „може да предложи”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за параграф единствен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да гласуваме параграф единствен съгласно предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя.
Гласували 92 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието, а с това и на второ четене – Законът за изменение на Закона за специалните разузнавателни средства.
Следващата точка от нашата работна програма е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ.
Общ законопроект, изготвен от Комисията по здравеопазването, по законопроектите за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, приети на първо четене на 19 ноември 2009 г.
Постъпил е доклад за второ гласуване от Комисията по здравеопазването, с който ще ни запознае господин Пламен Цеков. (Реплика от народния представител Михаил Миков.)
За информация на господин Миков - министър Нанев ми звънна, можете да проверите, но тъй като имаме само 10 минути, утре той ще бъде тук.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): За утре, за утре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте, господин Цеков.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Представям на вашето внимание Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване на второ четене.
Моля, преди да започнем четенето, в пленарната зала съгласно чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъдат поканени: госпожа Жени Начева – директор на дирекция „Бюджет и финанси – параметри” в Националната здравноосигурителна каса, доц. Тодорка Костадинова – заместник-министър на здравеопазването, госпожа Людмила Василева и госпожа Веселина Мандаджиева – дирекция „Правна” в Министерството на здравеопазването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Моля квесторите да поканят гостите.
Господин Цеков, продължете.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Доклад за второ гласуване относно общ Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 953-10-27, внесен на 27 ноември 2009 г., изготвен на основата на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 954-01-25, внесен от народните представители Ваньо Шарков и Мартин Димитров на 30 септември 2009 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 954-01-29, внесен от народния представител Лъчезар Иванов на 8 октомври 2009 г.
Уважаема госпожо председател, Комисията по здравеопазването на три поредни заседания, проведени на 9, 10 и 15 декември 2009 г., разгледа горепосочения законопроект, постъпилите писмени предложения от народни представители и направените предложения по време на заседанието.
Комисията по здравеопазването на основание чл. 73, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлага за второ гласуване следния проект на:
„Закон за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да гласуваме предложението на комисията в подкрепа на вносителя относно наименованието на закона.
Гласували 92 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН ЦЕКОВ: По § 1 има предложение от народните представители Евгений Желев и Мая Манолова:
В § 1, чл. 1, ал. 2 изразът „осигурителен орган” се заменя с думата „осигурител”.
Комисията не подкрепя предложението.
Следва предложение от народния представител Лъчезар Иванов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 1:
„§ 1. В чл. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създават се алинеи 2 и 3:
„(2) Здравното осигуряване е дейност по набирането на здравноосигурителни вноски и здравноосигурителни премии, управлението на набраните средства и тяхното разходване за заплащане на здравни дейности, услуги и стоки, предвидени в този закон, в националните рамкови договори и в здравноосигурителните договори.
(3) Здравното осигуряване е задължително и доброволно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли народни представители, които имат желание да се изкажат? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Евгений Желев и Мая Манолова, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 13, против 77, въздържали се 6.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за редакция на § 1, с който се извършват промени и допълнения в чл. 1.
Гласували 92 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да гласуваме § 2.
Гласували 88 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.

ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН ЦЕКОВ: По § 3 има предложение от народния представител Лъчезар Иванов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 3:
„§ 3. Член 3 се изменя така:
„Чл. 3. Доброволното здравно осигуряване е дейност по поемане на рискове, свързани с финансовото обезпечаване на определени здравни услуги и стоки, осъществявано от лицензирани по този закон здравноосигурителни дружества срещу заплащане на здравноосигурителни премии, въз основа на здравноосигурителни договори.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи за изказване? Няма.
Моля да гласуваме § 3 за промени в чл. 3 от закона.
Гласували 95 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН ЦЕКОВ: По § 4 има предложение от народните представители Нигяр Сахлим и Хасан Адемов - § 4 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Евгений Желев и Мая Манолова.
Комисията подкрепя предложението.
Предложението на народния представител Ваньо Шарков е оттеглено.
Има предложение от народния представител Лъчезар Иванов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 4:
„§ 4. В чл. 4 се създава ал. 3:
„(3) Условия и редът за упражняване правото на достъп и свободен избор на осигурените лица до медицинска помощ се уреждат в наредбата по чл. 81, ал. 3 от Закона за здравето и в националните рамкови договори.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Желаещи за изказване няма.
Гласуваме предложението на народните представители Нигяр Сахлим и Хасан Адемов, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 15, против 71, въздържали се 8.
Предложението не е прието.
Предлагам да гласуваме предложението на комисията, която подкрепя по принцип предложението на народните представители Евгений Желев и Мая Манолова, и Лъчезар Иванов, така както ни запозна с него представителя на комисията.
Моля да гласуваме редакцията на § 4.
Гласували 94 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН ЦЕКОВ: По § 5 има предложение от народните представители Нигяр Сахлим и Хасан Адемов - § 5 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Евгений Желев и Мая Манолова - § 5 отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Ваньо Шарков - § 5 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Лъчезар Иванов – комисията подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Даниела Дариткова, направено по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5:
„§ 5. В Глава втора, Раздел І се създава чл. 4а:
„Чл. 4а. Националният рамков договор е нормативен административен акт, който има действие на територията на цялата страна за определен срок и е задължителен за НЗОК, РЗОК, изпълнителите на медицинска помощ, осигурените лица и осигурителите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Няма желаещи за изказване.
Моля да гласуваме предложението на народните представители Нигяр Сахлим и Хасан Адемов за отпадане на § 5, което предложение не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 12, против 69, въздържали се 11.
Предложението не е прието.
Моля да гласуваме предложението, направено от народните представители Евгений Желев и Мая Манолова, за отпадане на § 5.
Комисията не подкрепя предложението.
Моля, гласувайте.
Гласували 91 народни представители: за 10, против 68, въздържали се 13.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Ваньо Шарков за отпадане на § 5 – комисията не го подкрепя.
Моля да гласуваме.
Гласували 89 народни представители: за 6, против 53, въздържали се 30.
Предложението не е прието.
И сега подлагам на гласуване предложението на комисията за редакция на § 5.
Моля да гласуваме.
Гласували 88 народни представители: за 79, против 2, въздържали се 7.
Предложението е прието.
С това гласуване изтече удълженото ни работно време.
Утре продължаваме с гласуване на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване.
Начален час на заседанието – 9,00 ч.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,31 ч.)




Председател:

Цецка Цачева



Секретари:

Пламен Нунев

Мариана Даракчиева