Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Христо Бисеров

Секретари: Пламен Нунев и Милена Христова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Регистрирани са 127 народни представители. Налице е необходимият кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни).
Уважаеми дами и господа народни представители, както ви информирах в сряда, в началото на пленарната седмица, постъпило е предложение за изменение и допълнение на Закона за политическата и гражданската реабилитация на репресирани лица, № 954-01-54, внесено от народния представител Ариф Агуш на 11 декември 2000 г. Само поради обстоятелството, че това искане за този законопроект беше заведено след определения по правилника час –16,00 ч. на деня, предхождащ пленарното заседание, той не влезе в работната програма, гласувана от нас с нарочно решение. Тъй като обаче предложението е свързано със срокове, които изтичат на 31 декември т.г. и то би имало смисъл да бъде разглеждано само ако това се случи преди тази дата. Намирам случая за изключителен, поради което на основание чл. 43, ал. 5 правя предложение за промяна в дневния ред - това предложение да бъде включено в работната ни програма след точка 8 – второто четене на Законопроекта за изменение на Закона за енергетиката, като бъде точка 9, преди първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията. Точките след това съответно да претърпят преномериране с една цифра по нагоре.
Поставям на гласуване предложението като точка 9 в работната ни програма да бъде включена допълнителна точка – първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица.
Докладът ви е раздаден. Ще имате възможност да се запознаете с него, докато обсъждаме другите точки.
Моля, гласувайте.
Гласували 128 народни представители: за 124, против 2, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Едно съобщение. Днес, 18 декември 2009 г., на народните представители е раздаден общ проект на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за събранията, митингите и манифестациите, приети на първо четене на 9 декември 2009 г. Проектът е изготвен от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на основание чл. 71, ал. 2 от правилника ни. Съобщението се прави с оглед срока за писмени предложения на второ четене.
Продължаваме с обсъждане на точка шеста по програмата ни за тази работна седмица:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАЦИОНАЛНИЯ АРХИВЕН ФОНД.
Доклади за първо гласуване са представили Комисията по културата, гражданското общество и медиите като водеща комисия, Комисията по регионална политика и местно самоуправление и Комисията по правни въпроси.
С доклада на водещата комисия ще ни запознае госпожа Караминова – член на комисията.
ДОКЛАДЧИК ГИНЧЕ КАРАМИНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
„На редовно заседание, проведено на 18 ноември 2009 г., Комисията по културата, гражданското общество и медиите обсъди Законопроекта за изменение на Закона за Националния архивен фонд, № 954-01 45, внесен от Даниела Петрова и Вяра Петрова на 13 ноември 2009 г.
На заседанието присъстваха проф. Георги Бакалов –председател на Държавна агенция „Архиви”, господин Пламен Георгиев – заместник-председател на Държавна агенция „Архиви”, и господин Росен Иванов – юридически съветник на проф. Божидар Димитров.
Законопроектът бе представен от госпожа Даниела Петрова.
В приетия през 2007 г. Закон за Националния архивен фонд се определя структурата на Държавна агенция „Архиви”, която е на бюджетна издръжка при Министерския съвет. Агенцията включва освен два централни държавни архива, и териториални държавни архиви, чийто обект на дейност са документите на държавните и общинските институции на територията на областите.
С предлаганите промени се цели оптимизиране структурата на Националния архивен фонд, като се закрият териториалните държавни архиви, а техните функции да се поемат от регионалните архиви. По този начин ще се дадат повече правомощия на ръководителите на регионалните звена, ще се оптимизира работата, ще се засили контролът от страна на централното ръководство и ще се ограничат излишните разходи.
Законопроектът е в съответствие със Закона за регионалното развитие и с бюджетната рамка на правителството. Предложените промени определят по коректно профила и обекта на дейност на Централния държавен архив и правомощията му, както и отговорностите на председателя на Държавна агенция „Архиви”.
След проведената дискусия Комисията по културата, гражданското общество и медиите с 13 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за Националния архивен фонд, № 954 01 45, внесен от Даниела Петрова и Вяра Петрова на 13 ноември 2009 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
С доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае господин Тодор Димитров.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, ще ви запозная с доклада на Комисията по правни въпроси.
„На свое редовно заседание, проведено на 26 ноември 2009 г., Комисията по правни въпроси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Националния архивен фонд, № 954 01 45, внесен от Даниела Петрова и Вяра Петрова на 13.11.2009 г.
Законопроектът бе представен от вносителя – госпожа Вяра Петрова. Тя изтъкна, че действащият Закон за Националния архивен фонд е приет през 2007 г. В него е определена структурата на Държавна агенция „Архиви”, която включва освен два централни държавни архива, и териториални държавни архиви, чийто обект на дейност са документите на държавните и общински институции на територията на областите.
Законопроектът за изменение на Закона за Националния архивен фонд цели актуализиране на структурата на архивната институция и оптимизиране управлението на Националния архивен фонд.
Актуализирането на нормативната уредба в областта на архивното дело се налага и с цел засилване на контрола на Държавна агенция „Архиви” по опазването на документите в държавните и общински институции.
От друга страна дейността на архивната институция по планирането, програмирането и контрола при провеждане на държавната политика по формирането, опазването и използването на Националния архивен фонд на Република България следва да се приведе в съответствие със Закона за регионалното развитие.
Създават се регионални държавни архиви, като отпада изричното определяне статута на административните звена като дирекции. Структурата и обектът на дейност на държавните архиви в системата на Държавна агенция „Архиви” ще се конкретизират в нейния устройствен правилник. Това ще даде възможност за по голяма гъвкавост при оптимизиране на административната и архивна дейност на агенцията.
С предложените изменения се определят по конкретно профилът и обектът на дейност на Централния държавен архив, който комплектува основно определените за постоянно запазване документи на централните органи на държавната власт. Документите на общинските институции са обект на дейност на регионалните държавни архиви.
В законопроекта са направени предложения за изменения, които определят по ясно и категорично правомощията и отговорностите на председателя на Държавна агенция „Архиви” с цел засилване на осъществявания текущ и превантивен надведомствен контрол по опазване на документите в държавните и общинските институции и предотвратяване на възможностите за тяхното унищожаване.
На заседанието присъства и господин Росен Иванов - юридически съветник на министър Божидар Димитров, който изцяло подкрепи законопроекта.
В дискусията се включиха народните представители Веселин Методиев и Искра Фидосова.
Госпожа Фидосова изказа мнение, че с преходната разпоредба на законопроекта - § 14, се предвижда регионалните държавни дирекции да са правоприемник на документите на Софийския държавен архив и на териториалните държавни архиви, на техните пасиви, активи и други права и задължения. С оглед на факта, че правоприемство е възможно между самостоятелни правни субекти, следва да се изясни статутът на предложените за закриване териториални държавни архиви, включително Софийския държавен архив, а следователно и необходимостта от преходна разпоредба, като в този случай правоотношенията между структурите и документите и архивите в тях могат да се уредят с вътрешен акт на председателя на агенцията или с устройствения й правилник.
След проведената дискусия Комисията по правни въпроси с 16 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение на Закона за Националния архивен фонд.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
С доклада на Комисията по регионална политика и местно самоуправление ще ни запознае председателят й народният представител Любен Татарски.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, на свое редовно заседание, проведено на 26 ноември 2009 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Националния архивен фонд, № 954-01-45, внесен от народните представители Даниела Петрова и Вяра Петрова.
От името на вносителите законопроектът бе представен от госпожа Даниела Петрова.
Основната цел на предлаганите изменения и допълнения в Закона за Националния архивен фонд е да се създадат необходимите предпоставки за оптимизиране структурата на Националния архивен фонд, като се закрият териториалните държавни архиви, а техните функции да се поемат от регионалните архиви.
Законопроектът предвижда да се разширят правомощията на ръководителите на регионалните звена, вследствие на което ще се оптимизира дейността, ще се засили контролът и ще се премахнат излишните разходи.
С предвидените изменения се определя по-точно предметът на дейност на Централния държавен архив, който комплектова основно определените за постоянно запазване документи на централните органи на държавната власт. Документите на общинските институции са предмет на дейност на регионалните държавни архиви. Предложените промени определят по-конкретно кръга на правомощията и отговорностите на председателя на Държавна агенция „Архиви”.
Народните представители, взели участие в дискусията, изразиха подкрепата си за законопроекта. С предложените промени се създават по-добри условия за оптимизиране на финансовото и административно управление, както и за постигане на по-ефективна експертна администрация. Направени бяха препоръки за прецизна преценка при определяне седалищата на регионалните архиви.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика и местно самоуправление с 10 гласа „за”, 2 гласа „против” и 3 гласа „въздържал се” предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Националния архивен фонд, № 954-01-45, внесен от Даниела Петрова и Вяра Петрова, да бъде приет на първо гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Татарски.
Откривам дебата по обсъждания законопроект.
Има ли народни представители, които желаят да се изкажат?
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Чувствам се задължен като човек, който е работил в българските архиви доста дълго време, да взема отношение и да кажа, че смисълът на законопроекта е фактически едно намаляване на администрацията, което е забележително, защото е експеримент в българската практика. Аз съм „за”, подкрепям го, вярвам, че ще го подкрепят всички колеги, но обръщам внимание главно на Комисията по регионална политика и местно самоуправление: в България съществува изнесена администрация на централната власт в рамките на 28 структури – на всички големи министерства, на всички големи сектори на централната власт. И ако се възприеме принципът за шестте, както е случаят с архивите, а това е принцип на регионалната политика, принцип, който е в Закона за регионалното развитие, аз ще бъда от хората, които ще подкрепят всяка следваща шесторка на мястото на 28-те. Защото ние сме малка страна, в една държава толкова много началници наистина не ни трябват. Съвсем възможно е, тези райони са исторически предопределени от столетия, те са формирани като културни области, като исторически области, като управленчески области (няма да ги изброявам, надявам се, всички ги познавате) и от тази гледна точка мисля, че архивите дават един много хубав пример, за да се помисли за една много по-голяма реформа, която е свързана с тези изнесени звена. Българското образование има 28 инспектората, българското здравеопазване има 28 регионални дирекции, българската социална политика има своите 28 звена и т.н., и т.н.
Уважаема госпожо председател, исках само това да споделя с колегите. Смятам да подкрепим този законопроект и да мислим по-нататък в тази посока за цялата ни изнесена администрация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Реплики? Няма.
Други народни представители? Заповядайте, господин Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Според мен не е ясно с този законопроект какво ще се случи с териториалните поделения на архивите. На пръв поглед се казва: с цел оптимизиране на структурата, но ако човек познава достатъчно добре съществуващата структура, в това число и по повод казаното от господин Методиев, тези 28 изнесени структури на агенцията няма как да се закрият. Няма как да се закрият, защото тук говорим за архивен фонд – и за централен, и за териториални, а не за чиновнически апарати. Същественото и важното са архивните единици, които се намират на определено място. Да не забравяме, че основното предназначение на този фонд е да се ползва за научни цели. И когато няма достатъчно ясна индикация чие притежание са съответните архивни единици и как са разположени, има опасност да създадем един хаос в посока на научните изследвания.
От друга гледна точка е много трудно да бъдат силно редуцирани наличните административни структури там, защото те са там, за да вършат определен вид дейност, да обслужват именно архивните единици, а не да вършат други неща, които не са полезни. Най-вероятно, както е заложено в закона, ще се принизи ръководното ниво на човека, който сега се нарича директор, и ще се кръсти началник на отдел. Истина е, че от гледна точка на статистиката в Европейския съюз разполагането на един координиращ административен център в центъра на плановите райони е нещо положително, не отричам. Но да не се мисли, че ще станат големи съкращения, това не може да бъде. Още повече, че ще се наложи - защото иначе ще има много разходи - тези регионални директори на плановите райони да делегират права на същите тези началник-отдели да вършат техните функции по отношение на определени разрешителни режими. Няма как за ползващите ги в съответната териториално-административна единица на архивите да ходят от единия край на плановия регион до другия, за да взимат разрешение от съответния директор. Това означава, че в правилника ще трябва да се прецизират много внимателно по-нататъшните функции.
Но аз взех думата основно за да кажа, че подходът при внасянето на този законопроект не е този, който трябва да бъде. Това е един структуроопределящ закон за тази дейност, а той се внася без да е съгласуван между отделните министерства, т.е. внася се от народни представители. Този законопроект не е обсъждан в Министерския съвет, той не е минал по съгласувателната процедура, а виждате, че дейността зависи от различни министерства в правителството. Този подход според мен не е коректен и аз призовавам вас, народните представители, които често ползвате тази практика, да не го правите. Да, този подход е по-бърз, но не е коректен, защото се губи съгласувателната процедура. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Реплики? Няма
Други народни представители, желаещи да вземат думата? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за националния архивен фонд, № 954-01-45.
Гласувайте, моля.
Гласували 125 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 21.
Предложението е прието.
За процедура има думата госпожа Вяра Петрова.
ВЯРА ПЕТРОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, колеги, тъй като не постъпиха конкретни предложения, моля на основание чл. 70, ал. 2 законопроектът да бъде гласуван и на второ четене в това пленарно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли обратно предложение?
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, естествено че няма как при обсъждането на един законопроект на първо четене да постъпят конкретни предложения, които да касаят второто гласуване на този законопроект. В залата се чуха конкретни възражения срещу текстове от този закон от представителя на Парламентарната група на Коалиция за България Захари Георгиев. Подобни са били изказани и на заседанието на комисията, което навежда на мисълта, че текстовете в този законопроект не са безспорни и ако бъде даден срок за предложения между първо и второ четене, такива ще бъдат направени.
Всъщност, ако прочетете внимателно текста, който дава възможност за гласуване в едно пленарно заседание на един законопроект на първо и второ четене, ще се убедите, че става дума за безспорни законопроекти, по които няма никакви възражения, направени от цялата пленарна зала, от всички парламентарни групи. Това е по-скоро изключение и се прави в случаите, в които наистина става дума за изключително кратки законопроекти, които имат безспорен характер. Очевидно случаят не е такъв, така че няма основание да се пристъпи към подобна законова процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение обсъжданият Законопроект за изменение на Закона за националния архивен фонд да бъде гласуван днес и на второ гласуване.
Гласували 133 народни представители: за 94, против 28, въздържали се 11.
Предложението е прието.
Моля председателят на комисията да докладва законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, предлагам на второ четене Закона за изменение на Закона за националния архивен фонд.
Моля да бъде гласувано първо наименованието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване наименованието.
Не разбрах комисията подкрепя или не наименованието?
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Комисията подкрепя наименованието.
ПРЕДЕСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме наименованието, съгласно предложението на комисията. (Шум и реплики вляво.)
Отменете гласуването!
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Уважаеми колеги, тъй като не са постъпили предложения и тъй като комисията изцяло… (Шум и реплики вляво.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трябва да се изчете.
Изчетете Законопроекта за изменение и допълнение.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Моля за внимание! Изчитам текста на целия законопроект, предложен от народните представители Даниела Петрова и Вяра Петрова за второ гласуване.
„Закон за изменение на Закона за националния архивен фонд”.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Няма доклад за второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми колеги, имали сме и други случаи, в които когато в едно заседание се чете на първо четене … (Реплика от народния представител Захари Георгиев.)
Преди малко приехме. Вие не поискахте процедура за прегласуване. В момента сме в процедура на второ обсъждане и гласуване.
Моля, госпожо Петрова, изчетете Проекта за закон.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА:

„ЗАКОН
за изменение на Закона за Националния
архивен фонд

§ 1. В чл. 13 се правят следните изменения:
1. В т. 11 думите „и упълномощава директорите на държавните архиви за осъществяване на такива сделки” се заличават.
2. В т. 14 запетаята след думите „експертно-проверочна комисия” се заменя със съюза „и”, а думите „и съответните експертни комисии в държавните архиви” се заличават.
§ 2. В Глава втора в наименованието на Раздел ІІ думата „териториални” се заменя с „регионални”.
§ 3. Член 18 се изменя така:
„Чл. 18. Структурата на Държавната агенция „Архиви” включва централни и регионални държавни архиви. Регионалните държавни архиви се определят с Устройствения правилник на Държавна агенция „Архиви”.
§ 4. Член 20 се отменя.
§ 5. В чл. 21 думата „общински” се заменя с „обществени”, а думите „за периода след 1878 г.” се заличават.
§ 6. Член 23 се отменя.
§ 7. Член 24 се изменя така:
„Чл. 24. Обект на дейността на регионалните държавни архиви са определените за постоянно запазване документи на областните администрации, на общините на територията на съответния регион, на териториалните структури на държавните органи и на други държавни и общински институции, намиращи се на територията на региона, на органи и организации с местно значение, както и документалното наследство на значими личности от местно значение.”
§ 8. Член 26 се отменя.
§ 9. В чл. 27 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Превантивният, текущият и последващият контрол по изпълнението на задълженията по този закон се осъществяват от председателя на агенцията или оправомощени от него длъжностни лица.”
2. Алинеи 4 и 5 се отменят.
§ 10. В чл. 43, ал. 2 думите „директорите на съответните държавни архиви” се заменят с „председателя на Държавна агенция „Архиви”.
§ 11. В чл. 47, ал. 2 думите „директора на приемащия ги държавен архив” се заменят с „председателя на Държавна агенция „Архиви”.
§ 12. В чл. 55, ал. 5 думите „от експертните оценителни комисии на приемащите ги архиви” се заменят с „по ред, определен с Устройствения правилник на Държавна агенция „Архиви”.
§ 13. В чл. 100, ал. 2 думите „или от директорите на държавните архиви, когато им е възложено от председателя на агенцията” се заличават.

Преходни и заключителни разпоредби

§ 14. Регионалните държавни архиви са правоприемник на документите на Софийски държавен архив и териториалните държавни архиви, на техните пасиви, активи и други права и задължения.
§ 15. Правоотношенията на служителите на териториалните държавни архиви се уреждат съгласно чл. 123 от Кодекса на труда, чл. 87а от Закона за държавния служител и в съответствие с определените с Устройствения правилник на Държавна агенция „Архиви” структура и числен състав.
§ 16. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на второ гласуване Закона за изменение на Закона за националния архивен фонд.
Гласували 124 народни представители: за 99, против 19, въздържали се 6.
Законът е приет и на второ гласуване.
За обяснение на отрицателен вот има думата народният представител Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, гласувах „против” този законопроект, защото сме изправени пред поредното грубо нарушение на правилата в пленарна зала. Недопустимо е един законопроект, по който са направени възражения на първо четене, да бъде приет на второ гласуване в същото пленарно заседание. Недопустимо е също така да бъдат гласувани ан блок всички параграфи от този законопроект, без да има достатъчна възможност за дебат. Нарушено е и конституционното право на депутатите да направят предложения между първо и второ гласуване на този законопроект с цел подобряване на неговите текстове.
По същество не съм съгласна с предложената нова структура на Националния архивен фонд, но няма как промените в това предложение на управляващите да бъдат направени в едно пленарно заседание. Считам, че това е грубо нарушение на парламентарната процедура, което ако бъде обжалвано в Конституционния съд, ще доведе до отмяната на този закон, тъй като е приет при грубо погазване на правото на всеки народен представител да упражни правомощията си на такъв, като предложи промени в текстовете между първо и второ гласуване на предложен законопроект.
Правилата в една демократична държава, включително и в парламента, се създават, за да се спазват. Политическата власт се дава на управляващите за да определят правилата и след като ги определят в парламентарния правилник, е нормално на първо място те самите да ги спазват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители.
Гласувах „против”, тъй като, първо, не съм съгласен с поредния пример как се трансформира държавна административна структура, без това да е инициирано от изпълнителната власт от Министерския съвет, а се прави от народни представители. Гласувах „против” също така и заради потъпкването на парламентарния правилник, който ясно гласи, че единствено и само когато няма възражения, независимо дали в зала или писмено, а когато законът се гласува на първо четене не може да има писмени възражения, те могат да бъдат само устни в залата, тук имаше такива възражения, не може и не е допустимо един законопроект да бъде гласуван непосредствено и на второ четене.
Аз силно се надявам, госпожо председател, това Четиридесет и първо Народно събрание да не допуска за в бъдеще подобни нарушения на собствения си правилник - ако искаме българските граждани да уважават Народното събрание като институция, на първо място ние трябва да уважаваме собствения си устройствен закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Казак.
Заповядайте, господин Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, днешното гласуване е едно типично потвърждение на максимата, че пътят до ада е постлан само с добри намерения. Това на пръв поглед е един законопроект, който не е толкова суспектен и би могъл да бъде приет без много корекции в него, но тук бяха направени три нарушения.
Едното е принципно - че устройствен и структурен закон не бива да се предлага от народни представители, а трябва да мине през съгласувателната процедура на Министерския съвет.
Второто, което направихте: предложихте да се гласува на две четения един законопроект, който има 12 параграфа и по него има изказвания и оспорвания на някои от текстовете. Лишихте от конституционното право народните представители, госпожо председател, да направят предложения между двете четения. Прочетохте като песен 12 или колко параграфа са там, не знам, и ги гласувахте ан блок на второ четене, без да има доклад по това. Кога сте видели да се гласува ан блок законопроект на второ четене? Грубо потъпквате Конституцията и правилника. Така не може да се работи, така не бива да се работи. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Преминаваме към:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА НАЛАГАНЕ НА МОРАТОРИУМ ВЪРХУ ЕКСПЛОАТАЦИОННАТА И СТРОИТЕЛНАТА ДЕЙНОСТ, КАКТО И ВЪРХУ ДЕЙСТВИЯТА НА РАЗПОРЕЖДАНЕ СЪС СГРАДИ, ПОЗЕМЛЕНИ ИМОТИ, ЗЕМЕДЕЛСКИ ЗЕМИ, ГОРИ И ДВИЖИМИ ВЕЩИ, ЗА КОИТО ИМА ПОСТАНОВЕНИ РЕШЕНИЯ ЗА ПРИЗНАВАНЕ И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ ИЛИ СА ДАДЕНИ КАТО ОБЕЗЩЕТЕНИЯ НА НАСЛЕДНИЦИТЕ НА БИВШИТЕ ЦАРЕ ФЕРДИНАНД І И БОРИС ІІІ.
С разпореждане проектът за решение с вносител Яне Янев и група народни представители е разпределен на Комисията по правни въпроси, която на свое заседание е обсъдила проекта за решение и е излязла със становище, с което ще ни запознае заместник-председателят на комисията господин Тодор Димитров.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
„На 10 декември 2009 г. се проведе заседание на Комисията по правни въпроси, на което се обсъди внесеният Проект за решение за налагане на мораториум върху експлоатационната и строителната дейност, както и върху действията на разпореждане със сгради, поземлени имоти, земеделски земи, гори и движими вещи, за които има постановени решения за признаване и възстановяване правото на собственост или са дадени като обезщетения на наследниците на бившите царе Фердинанд І и Борис ІІІ с № 954-02-91 от 11 ноември 2009 г., внесен от народния представител Яне Янев и група народни представители.
След проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси с 15 гласа „за” предлага на Народното събрание проект за

РЕШЕНИЕ
за спиране на разпореждането с поземлени имоти, земеделски земи, гори, сгради и движими вещи, за които има постановени решения за признаване и възстановяване правото на собственост или са дадени като обезщетение на наследниците на бившите царе Фердинанд І и Борис ІІІ и за спиране на експлоатационната и строителната дейност в посочените имоти

Народното събрание, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България,

РЕШИ:

1. Спира разпореждането с поземлените имоти, земеделските земи, горите, сградите и движимите вещи, за които има постановени решения за признаване и възстановяване правото на собственост или са дадени като обезщетение на наследниците на бившите царе Фердинанд І и Борис ІІІ.
2. Спира експлоатационната и строителната дейност в имотите по т. 1.
3. Спирането се налага до приемането на специален закон.
4. Лицата, които се намират във владение или държане на посочените имоти и вещи, са длъжни да полагат за тях грижата на добър стопанин, в противен случай носят отговорност за вреди.”
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Димитров.
Заповядайте за процедура, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предлагам при разглеждането на тази точка от дневния ред да бъдат поканени за участие в заседанието министърът на регионалното развитие и благоустройството господин Росен Плевнелиев и министърът на земеделието и храните, тъй като предложеното решение включва налагане на мораториум от страна на парламента върху експлоатационна и строителна дейност, както и върху действия за разпореждане със сгради, поземлени имоти, земеделски земи, гори и други вещи, които са постановени със съответни решения.
Както е известно на всички нас, бяха предявени съответни искове от страна на Земеделското министерство и на Регионалното министерство, част от които и в предишния мандат, касаещи спорове по отношение на някои - на някои, казвам - от тези имоти, а знаете, че съществува и законова възможност за налагане от страна на съда на обезпечителни мерки, включително и възбрана върху обектите, които са предмет на тези спорове. За една информираност на народните представители дали такива мерки са наложени - тъй като нормалната процедура наистина е не да се пристъпва с екстрено решение на парламента по тази тема с налагане на мораториум, а с вземане на съответно решение от съответния съд, пред който е представен съответният казус, мисля, че една информация от земеделския и от регионалния министър би била изключително полезна при разглеждането на този въпрос, тъй като ще информира народните представители за това има ли и какви са точно съдебните спорове, които касаят възстановяването на собствеността на някои от имотите, визирани в това предложение за решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Манолова.
Заповядайте за обратно процедурно предложение, проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Двамата министри нямат никакво отношение по проблема, по смисъла на предложения документ. Там има конкретика, а тук или имаме мораториум, или нямаме мораториум - така по принцип всички тези имоти да се върнат обратно в патримониума на държавата, тъй като династията Сакскобургготски ги е получила, когато е била владетелска династия в една монархия, а сега им ги връщаме като на обикновени граждани – нямат това право по смисъла на римското право, на базата на което лежи целият сегашен международен ред. Ако се мине на висока теория в правото, което аз много-много не разбирам, но от история на правото поназнайвам нещо, ще видите, че тази постановка, че те са получили имотите като династия и затова не могат да им бъдат върнати като на граждани, е вярна.
Ние сме за директен дебат и гласуване на мораториума в пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за изслушване на двамата министри в пленарната зала.
Гласували 135 народни представители: за 39, против 80, въздържали се 16.
Предложението не е прието.
От името на вносителя ще се изкаже народният представител Яне Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Уважаеми колеги, казусът с така наречените царски имоти възникна в началото на 2002 г., когато аз и господин Железчев внесохме при главния прокурор на Републиката сигнал, че Симеон Сакскобургготски неправомерно се опитва да осъществи реституция, която не се базира на никакви законодателни и други актове. Впоследствие този казус беше широко дискутиран от водещи юристи, конституционалисти и хора, познаващи в исторически план събитията около придобиването на така наречените царски имоти.
В Четиридесетото Народно събрание, след като още в самото начало на мандата аз внесох Проект за решение за създаване на Временна парламентарна анкетна комисия за изясняване на всички факти и обстоятелства, свързани с така наречените царски имоти, на по-късен етап беше създадена Комисия за установяване на отнетото и възстановено имущество на семействата на бившите царе Фердинанд І и Борис ІІІ и техните наследници. Комисията, за голямо съжаление, нямаше политическа воля да вземе конкретни решения. Но не само това, тя беше силно манипулирана от тройната коалиция, която е с гузна съвест и нейни представители в лицето на БСП и сега в момента искат да избягат от казуса. Затова ние в този парламент от името на Парламентарната група на „Ред, законност и справедливост” внесохме Проект за решение за налагане на мораториум върху експлоатационната и строителната дейност, както и върху действията на разпореждане със сгради, поземлени имоти, земеделски земи, гори и движими вещи, за които има постановени решения за признаване и възстановяване правото на собственост или са дадени като обезщетение на наследниците на бившите царе Фердинанд І и Борис ІІІ. Нашето предложение за решение е формулирано в три конкретни точки.
С налагането на този мораториум ние целим да се защити държавният интерес, тъй като към момента има неизяснени от правна и фактическа гледна точка обстоятелства във връзка с ползването, владеенето и разпореждането на имотите, в това число гори и земеделски земи, за които има постановени решения за признаване и възстановяване правото на собственост или са дадени като обезщетение на наследниците на бившите царе Фердинанд І и Борис ІІІ.
Тук обаче е мястото да припомня един от най-важните казуси. По принцип през годините спорът течеше в две направления. Първото направление беше свързано с това дали имотите са собственост на Интендантството на цивилната листа или са придобивани от Симеон Сакскобургготски и Мария-Луиза Хробок като физически лица. Още в миналата комисия бяха изяснени от правна гледна точка опорните пунктове, по които комисията проведе редица дискусии.
По отношение на интенданството беше възникнал въпросът може ли то да придобива собственост. Ако може, за кого – за короната или за всеки конкретен цар лично? Ако е за конкретен цар, за кой от двамата при две живи физически лица? Ако интенданството може да владее и придобива за царя, който е на власт в момента, но в личното му качество като физическо лице или при факта, че абдикацията на Фердинанд и коронясването на Борис се случват през 1918 г., а до този момент Фердинанд и Борис имат на свое име първични продавателни актове.
Недействително е придобиването чрез обстоятелства проверка и давностно владение на недвижими имоти, които вече са придобити с нотариален акт. Още повече, възникна въпросът как интенданството владее за Борис 30 години назад, щом до 1918 г. е представлявало и управлявало имотите на Фердинанд? В този случай срещу Фердинанд не тече давност. Дори да би текла такава давност, как се присъединява владение за Фердинанд към владение за Борис при липса на наследяване, и при това когато царят вече е абдикирал? Към 1930 г. са налице няколко обявени с валиден акт мораториума, при които спира придобивната давност и простата аритметична сметка към 1930 г. не дава сумарно 20 години давностно владение.
Която и от двете хипотези да избере Симеон Сакскобургготски – като наследник на Фердинанд или на Борис, или че имотите са придобити от интендантството на цивилната листа, което, забележете, е държавна институция – интендантството на цивилната листа всяка година има бюджет, определян от Народното събрание, тоест това са доказано държавни пари.
Ако избере другата хипотеза, че е наследник на Фердинанд, тогава вече влиза във вътрешен наследствен капан, от който няма как да излезе, защото наследниците не са само Симеон Сакскобургготски и Мария Луиза Хробок, а са пет и те многократно са проявявали реституционни претенции. Това впрочем е документирано в съответните компетентни институции.
Има и друг, трети казус, който не е бил обект на проверка на предишната комисия или просто само е споменат. Свързан е с условията на тежък конфликт на интереси от страна на лицето Симеон Борисов Сакскобургготски. В качеството му на министър-председател лично той вкарва точка в дневния ред на Министерския съвет. Забележете, той подписва това решение на Министерския съвет, с което има деактуване на публична държавна собственост в частна държавна собственост с цел да придобие тези имоти – лично той да ги придобие. Това е документирано, има го в архива на Министерския съвет и всеки би могъл да го притежава.
Още по-скандален обаче е случаят с така наречените царски гори. Докладът за царските гори в 40-то Народно събрание съм го правил и представял аз. Тогава именно за първи път беше установено, в това число с наличието на кадастрални карти, че става въпрос за презастъпване на около 6 хил. дка. Няма да влизам в подробности, защото повечето от тях са общоизвестни, има ги в архива на 40-то Народно събрание.
Искам конкретно да формулирам нашите мотиви и проекта за решение. Въпросът за така наречените царски имоти има съществено правно, държавно и морално значение. Първо, защото се засягат основни принципи за законността и правовата държава. Второ, защото става дума за имущество в особено големи размери. Трето, заради принципния въпрос за привилегиите, които най-висши държавни и политически фигури могат да имат като частни лица благодарение на временния си управленски статут. И четвърто, защото проблемът с така наречените царски имоти днес е важен индикатор дали в България ще се установи принципът на европейското правораздаване.
След като по време на мандата на предишното Народно събрание и на излъченото от него правителство имаше целенасочено игнориране и потулване на проблема, считам, че сега Народното събрание има възможност да коригира тези незаконосъобразни действия и да вземе решение в четири точки, изложени в нашия проект за решение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Янев.
Има ли други изказвания на други народни представители от името на вносителите?
Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение?
Заповядайте, господин Чукарски.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Днес сме изправени пред много важен момент, в който 41-то Народно събрание може с чиста съвест и консенсус да приеме много важно решение, което предлагаме с искането да се наложи мораториум върху експлоатацията и строителната дейност, както и действията на разпореждане със сгради, поземлени имоти – както е формулирана точката.
Защо казвам, че можем да постигнем консенсус? В края на 39-то Народно събрание цялата предизборна кампания на БСП и Коалиция за България мина под мотото за царските имоти, за незаконността на придобиването и връщането на тези царски имоти.
По време на 40-то Народно събрание като коалиционни партньори те нямаха възможност да приемат във временната анкетна комисия едно наистина справедливо и правилно решение.
Сега обаче смятам, че тази им зависимост вече е отпаднала.
Що се отнася до Движението за права и свободи, те също са наясно, че специално по отношение на горите има наистина припокриване с един огромен за българското разбиране обем гора – около 6 хил. дка, които, ако експлоатацията продължи, могат безвъзвратно да бъдат изгубени.
По тази причина се надявам, че днес в Народното събрание управляващите от партия ГЕРБ и останалите колеги могат наистина да заявят категоричната си воля.
Частично в обществото бяха подавани сигнали от представители на различни политически сили, че наистина трябва да се намери справедливо решение по казуса за царските имоти. Искам само да кажа, че като човек, завършил право и учил вещно право, не мога да си обясня как е възможно в правова държава да се реституират имоти на физическо лице, имоти, които са били собственост на юридическо лице, на държавна институция, по-голямата част от тях и публична държавна собственост.
Дори ако погледнете заключенията от доклада на временната анкетна комисия на 40-то Народно събрание, и там тогавашната управляваща коалиция не е взела категорично и ясно становище, а е прехвърлила всичко като ангажимент и последица от това, което е решил Конституционният съд. Двете неща обаче не трябва да бъдат обвързвани.
Убеден съм, че днес с гласуването по тази точка от работата на Народното събрание, от програмата за тази седмица ще демонстрираме волята на 41-то Народно събрание казусът с царските имоти да получи справедливо решение – каквото очаква българският избирател и българските граждани, каквото ние от „Ред, законност и справедливост” сме обещали на нашите избиратели. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря, господин Чукарски.
Има ли реплики? Не виждам.
Господин Миков, заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, защо ние няма да подкрепим решението? Защото досега слушах изказванията. Имаше аргументи от римското право, имаше аргументи по начина на придобиване. Една дискусия, която върви не само в обществото, имало е и комисията в предишното събрание, но и дискусия, която е в българския съд. Неслучайно ние настоявахме да дойде тук министърът на земеделието и да каже какви са исковете, тоест, кои са спорните от тези имоти. Първият и основен въпрос е има ли някой имот, който е върнат, който е безспорен, или всичките са незаконно върнати. Това никой не го каза. В един кюп се слагат и законно върнатите, и незаконно върнатите.
На второ място, защо в тези искове, които са заведени и от предишното правителство, и от сегашното правителство - спомням си, че министърът на земеделието носи едни папки към съда - защо той не е поискал, или е поискал, не знам, обезпечителни мерки? Държавата може в рамките на спорното съдебно производство да поиска обезпечение и да попречи на разпореждането с тези имоти, но които държавата, чрез Министерския съвет, смята за незаконно придобити. Ние също смятаме, че има имоти – тези 6 хил. дка, за които се говори, припокриване и прочие. Но знаете, че там има процедури.
Има още един въпрос, който произтича от този мораториум. Утре, ако се окаже по някакъв начин, че някой от тези имоти, по отношение на които са предприети тези действия, е придобит на законно основание, тогава субектът, чието ползване е ограничено, има всички претенции за вреди, за пропуснати ползи от един такъв акт, с който е обременена собствеността.
И един последен въпрос, който ни звучи странно – да бъде внесен закон за решаване на въпроса. Мисля, че беше т. 4.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Трета точка.
МИХАИЛ МИКОВ: Точка трета: „Предвиденият мораториум запазва своето действие до произнасянето на съда по искането...” – не, това е за исковете. Имаше тук внесено предложение да се внесе закон.
ИВАН КОСТОВ (СК, от място): Седни си и го прочети.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Моля без реплики.
МИХАИЛ МИКОВ: Ами, Костов, внесете закон. Двеста и четиридесет народни представители! Внесете закон. Ако има някой в тази зала, който смята по отношение на дадено имущество, че е незаконно придобито, внася се закон и имуществото се отнема в полза на държавата. А така какво се прави? Един акт, който има само политическо значение и никакво друго, но ще породи и правни последици. Хем не решавате въпроса, хем не искате да видите богатия опит на господин Костов. Защото по негово време започна цялата тази процедура. Тогава му върнахте имотите, тогава, включително в Министерския съвет, сте давали становище по иска и решението на Конституционния съд. Сега какво правите? Отчитате пред публиката някаква активност. Но, пак казвам, тази активност може да има последици за държавата в един бъдещ момент. Никой не излезе да каже.
Прозвучаха аргументи, че самият механизъм на връщане на фаза решение на Конституционен съд е невъзможен. Не казвам незаконен – не е възможен. Но това е въпрос, който трябва да се реши и не може да се реши с мораториум. Това е големият въпрос. И с този въпрос ние сме се сблъсквали и в предишното Народно събрание. Никак не се открива нищо ново. Един поизтъркан афиш се размахва за пореден път и Народното събрание се вкарва в едно поредно приключение – горе-долу като референдума за новините на турски език. Горе-долу от същия порядък е и това приключение, в което ще влезе Народното събрание. Затова ние ще се въздържим по този акт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има ли реплики?
Господин Лазаров, заповядайте за реплика.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги!
Господин Миков, от Вашето изказване разбрах, че имате готовност да внесете закон за национализация на въпросните имоти? Ами, направете го и да дебатираме в залата.
Що се касае до това, че държавата в лицето на министъра на земеделието е завела някакви искове, мисля, че има обезпечение. Вие много добре знаете, че при едно обезпечение никой не може да забрани на този, върху чийто имот е наложена някаква обезпечителна мярка, да строи, да го обогатява, да му увеличава стойността. Така че аз мисля, че мораториумът обхваща и тези случаи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има ли втора реплика? Няма.
Господин Миков, желаете ли дуплика? Заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, господин Лазаров, Вие казвате, че има спорно производство в съда. Представете си, че това спорно производство приключи в полза на ответника в случая. Утре той има ли претенции някой да му заплати това, което е пропуснал? Има ги. Тоест, трябва да е ясно какво произтича от този като перспектива.
По отношение на въпроса за отнемането на имотите. Двеста и четиридесет народни представители плюс Министерски съвет могат да упражнят такава законодателна инициатива. И това ще бъде отчуждаване в полза на държавата по някаква преценка. Тази преценка може да бъде и политическа. Тя може да бъде политическа преценка.
Такава преценка е извършена преди около половин век веднъж в България – политическата преценка. Сменя се политическият модел, има решение по отношение на династията. Не сме уникални, има го и в Италия, има го и в Гърция и е постигнато решение на този въпрос. Този въпрос се отвори, спомняте си в кои години. И тогава пак беше предмет на политически очаквания от едно правителство, което очакваше, че въпросът с имотите може да се превърне в разменна монета в политическите отношения. Само че във времето се получи такава каша, в която всеки бърка и ползва по някое парченце от кашата за политическа употреба. Никой не иска да реши въпросът правно и политически. Нека някой да стане и да каже: тези, тези и тези имоти са незаконни или въобще цялото връщане е незаконно. А сега ще си играем с мораториуми веднъж да заблуждаваме хората, че правим нещо, втори път да предполагаме някакви искове за обезщетения от този акт. И трети път, най-важното, не може парламентът да се намесва в такъв тип отношения. Може министърът, може този, който води иска, има всички механизми на гражданския процес, господин Лазаров, да си защити евентуалното изпълнение на специален бъдещ иск. Така е. Какво прави Народното събрание? Размахва, пак казвам, поизтъркани политически афиши от последните десетина години. И се вкарва в поредно приключение – същото като референдума за новините на турски език. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има ли желаещи за изказване?
Господин Казак, заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Ще се опитам да се абстрахирам от цялата политическа окраска или целия политически подтекст, който се съдържа в това предложение. Ще се опитам само да маркирам правните последици, за които спомена и господин Миков, които биха могли да последват и които ние като народни представители, по-специално онези от нас, които имаме юридическо образование и подготовка, би трябвало най-добре да предвидим, особено когато се касае за толкова важен въпрос.
На всички вас е известно, че в българската Конституция, в главата за основните права на българските граждани има един член, който гарантира неприкосновеност на частната собственост. На всички вас, и по-специално на юристите, е известно, че съществува един акт, който се нарича Европейска конвенция за правата на човека и основните свободи, в който също се съдържа един текст с пряко действие в българското законодателство, бивайки международен договор, имащ сила над вътрешното ни законодателство, който също гарантира неприкосновеността на частната собственост.
Всички вие знаете как се дефинира правото на собственост, какви аксесорни права то носи на собственика и всички правни последици, които следват от това.
Това предложение, което е внесено от Яне Янев, вместо да уреди, вместо да внесе яснота в цялата юридическа и политическа каша, която беше забъркана още от правителството на ОДС, допълнително ще създаде още по-голяма каша, тъй като по същество няма да реши нищо по отношение правото на собственост – дали то е законно или незаконно придобито. Напротив, ще даде основание и аз съм убеден, че ако това решение бъде гласувано, неминуемо биха последвали два акта: или ще се намери достатъчен брой народни представители в това Народно събрание, или някой от другите предвидени в Конституцията оправомощени органи би могъл да сезира Конституционния съд за обявяване на това решение за противоконституционно, тъй като накърнява конституционно гарантираното право на неприкосновеност на частната собственост.
Или, ако това не стане, бъдете убедени, че след няколко години някой от адвокатите, специализирани в тази материя, вече има такива, ще заведе иск от името на въпросните лица, наследници на царете Фердинанд и Борис, пред Европейския съд по правата на човека и България ще бъде осъдена именно за нарушаване на неприкосновеността на частната собственост и свързаните с това право права – на разпореждане, на използване на плодовете от собствеността и т.н.
Просто исках да ви обърна внимание върху тези възможни правни последици, които биха могли да възникнат, ако ние приемем този акт. Оттам нататък волята е ваша. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря, господин Казак.
Има ли реплики?
Реплика от господин Чукарски.
Заповядайте.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Уважаеми господин председател, колеги! В предишните две изказвания се говореше много за възможни правни последици. Вие като юристи сигурно сте се запознали и сте видели как е станало връщането на тези имоти. Аз си го спомням, включително когато започна със земите и горите в края на 90-те години на миналия век.
Много по-важно от това да има правни възможности и последици, свързани с това държавата да носи имуществена отговорност, са имуществените последици, които държавата търпи в момента от това, което става при разпореждането с тези имоти – със сеченето на горите, с изнасянето на дървения материал.
Ето това е нещото, за което ние искаме мораториумът да бъде наложен. След като този мораториум е наложен, тогава вече и съдебната власт, която знаете, че действа с по-забавени темпове с оглед на различни процедури, които се следват, и изпълнителната власт, и ние като народни представители, и останалите, които имат законодателна инициатива, да търсим начина и решението този въпрос да получи справедливо за българския народ решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Втора реплика?
Заповядайте, господин професоре.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Доколкото си спомням, тук съвсем наблизо тези правни последици вече се случваха – през 70-те години, когато гърците изгониха краля, взеха му всичко, той си отиде в Европа, даде ги под съд, международният съд ги осъди да му платят петнайсетина милиона обезщетение, те му ги платиха и забраниха на него и на цялата му фамилия до девето коляно да влизат в Гърция. Това беше също много прилично решение. Като стигнем до това решение един ден, всички царедворци ще млъкнат и никой няма да се обади.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има ли трета реплика? Няма.
Господин Казак, заповядайте за дуплика.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Чукарски, ако държавните органи и институции, които са оправомощени да контролират спазването на съответното законодателство по отношение например опазването на горите, нормите за сеч, не са в състояние или по една или друга причина не успяват да накарат собствениците на гори да спазват тези норми, това е друг въпрос. Не може обаче тяхното безсилие да бъде компенсирано с ангажирането на Народното събрание! Не може Народното събрание заради това, че дадена институция не е в състояние да изпълнява законовите си правомощия и компетенции, да изземва тези функции, тъй като това превръща Народното събрание в конвент. Решаваме всичко, присъждаме, отнемаме и т.н.
След като така или иначе тази процедура е тръгнала по определен ред – юридически, правен, съдебен, съдебните процедури трябва да се изпълняват докрай, трябва да се следват. Българският съд е този, който в крайна сметка е оправомощен да постанови има ли, законно ли е или незаконно правото на собственост на дадено лице върху даден имот, а не българският парламент. Когато българският парламент се намеси в тези взаимоотношения, той нарушава Конституцията и Европейската конвенция за правата на човека, която гарантира правото на собственост.
Професор Станилов, този пример, който дадохте – вижте, политическите решения нямат нищо общо с юридическите. Аз се опитах да направя прогноза какви правни, юридически последици ще има този акт, а политическите последици – естествено, всеки е свободен да прогнозира и да прави своите преценки. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Имаше заявка от господин Мартин Димитров.
Заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаеми дами и господа! Слушах господин Миков и господин Казак, но не чух най-важното. Защо, колеги, не се притеснявате от това, че това Народно събрание и предишни народни събрания приемат законите в България, но те не се спазват? Неправомерното връщане на земи и на имоти на господин Сакскобургготски е точно такъв пример.
Това е един много лош знак за българското общество, когато един от видните политици, когато един от хората, които са били министър-председатели злоупотребяват с права и точно в техния случай не е спазен закона, защото са върнати имоти, които не са били техни, това е ситуацията. Когато парламентът не вземе отношение и остане безмълвен, е много лошо за цялата страна. Хората си казват: добре, като тези лица не спазват закона, ние защо да го спазваме. Това е проблемът.
И аз много съжалявам, че господин Сакскобургготски не е намерил морални сили в себе си и неправомерно върнатите имоти, които са фактическа или някаква друга грешка, сам да ги върне обратно на държавата. Много съжалявам, че това не го е направил, но след като той не го е направил, сега парламентът, който отговаря за спазването на законите, е редно да приеме този мораториум.
Групата на Синята коалиция и СДС ще подкрепи тези текстове. Това е нашето политическо основание, защото, господин Казак, какво си казва нормалният човек в България? Той си казва така: има определена група политици, за които не важат законите, които правят каквото си искат, на които им връщат каквито земи си искат, и които си имат свои адвокати в Народното събрание, които са били техни коалиционни партньори и които винаги намират начин да ги защитят.
Ние с този акт трябва да покажем, че никой не е над закона, че има правила и че тези правила трябва да се спазват. Иначе, че някой друг трябва да си свърши работата и господин Сакскобургготски да получи само тези земи, които законово са негови, а всички останали да се върнат на държавата – да, така трябва да стане. Тук имат роля много институции, но парламентът най-малкото, което може да направи, е да наложи този мораториум, да помисли за законово изменение в тази посока, но ясно да покаже на цялото българско общество, че парламентът държи да има законност в тази страна и че никой не може да бъде над закона – било то потомък на български царе, било човек, който е бил някога министър-председател или някой друг. Никой не е над законите в България и никой не може да прави каквото си иска, което е най-големият проблем в тази ситуация.
Аз знам, че от БСП и ДПС с голям ентусиазъм замитахте в миналото Народно събрание този проблем под килима и го криехте от обществото, но цяла България знае за тази ситуация и тя не може да бъде крита повече. Така че реакцията, която днес Народното събрание може да приеме с този мораториум, е абсолютно адекватна и трябва да бъде подкрепена.
Това не е краят на историята, но това е в някакъв смисъл морален акт, който е знак към цялото българско общество за това какво е нашето отношение към хора, които нарушават закона в някакъв смисъл. Защото връщането на земи, което е фактическа грешка или които по някакъв друг начин не би трябвало да бъдат върнати, е нарушение в крайна сметка на закона. За това става въпрос. Можем ли да си затворим очите пред тази ситуация?
Аз разбирам, господин Миков, че и Вие сте склонен да си затворите очите. Винаги може да се намери някакво обяснение, което да звучи даже логично за определена група хора – че имало други институции, че не сега било времето, че си имало процедура. Имаше даже една анкетна комисия, която бяхме събрали тук и която анкетна комисия нищо не реши, нищо не направи. Винаги има някакво обяснение за отлагане и за невземане на решения.
Завършвам с това, че въпросът, който тегне пред това Народно събрание, е ще позволим ли законите да не бъдат спазвани и ако си позволяваме и ако няма да има едни и същи правила за всички български граждани, то защо стоим тук, защо гласуваме закони на две четения, защо полагаме тези усилия и защо ще работим оттук нататък? Ние уважаваме ли си собствената работа, колеги? Уважаваме ли си собствените закони, които приемаме? И те еднакви ли са за всички български граждани? Това е големият въпрос и това е голямата причина, поради която ние ще гласуваме за тези текстове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Първата реплика е от господин Казак.
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Димитров! Вие апелирахте във Вашето изказване, че законите трябва да са еднакви за всички и те трябва да важат за всички. Точно така е. Вие сте напълно прав. Тогава защо ни предлагате да приемем едно решение, което не е за всички, а е конкретно за един човек – интуито персоне, за който Вие предлагате да има някакъв специален режим, да се въведе някаква специална забрана за неговото разпореждане с неговата собственост, която по принцип може да е спорна? Но има съд, който трябва да каже дали е законно това или не, а не българския парламент.
Спрете да превръщате с подобни инициативи българския парламент в съд, защото той не е съд. Българският парламент е законодателен орган. Веднъж вие гласувахте вече един текст в правилника, който беше обявен за противоконституционен. Следващо решение, което взехте - за освобождаването на председателя на Комисията по труда и социалната политика, е втори противоконституционен акт. Този ще бъде третият. Спрете с тази тенденция, защото ще създадете много лош пример в това Народно събрание.
И накрая искам да Ви напомня още един текст от Светото писание: „Не съди, за да не бъдеш съден!” Благодаря. (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин Миков, заповядайте за втората реплика.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Димитров, защо сте в Народното събрание Вие и всеки народен представител трябва да си отговори. Това е въпрос на собствена гледна точка. Не можем ние да Ви изясняваме защо Вие сте в Народното събрание. Избрали са Ви гражданите.
Вие във Вашето изказване искате да кажете, че този акт е с много съмнителна правна стойност. С много съмнителна правна стойност този акт е по отношение на един политик, само че вие – десницата, го докарахте този политик в България. (Реплики отдясно.)
Докарахте го! Докарахте го, защото никой не може да обвинява левицата, примерно, в някакви монархически симпатии. Ако не бяха предшествениците на левицата, а бяха вашите предшественици в България, може би този политически въпрос за формата на държавно управление още щеше да стои два века назад като конструкция. Това е!
И сега да се опитвате за пореден път да заблуждавате хората, гражданите на България, които даже веднъж на избори са гласували по отношение на Симеон Сакскобургготски, че правите нещо – нищо не правите. Създавате проблем на държавата и хвърляте още веднъж поредното объркване и в обществото, но пак Ви казвам, и в правния мир.
Понеже обществото знае, че приватизацията в България беше доста замърсен процес – от 100 млрд. имущество - 3 млрд. приходи. Това беше приватизацията в България. И как би изглеждало да приемем едно решение на парламента за мораториум и преглед на приватизационните процедури?
ИВАН ИВАНОВ (СК, от място): Какво ви попречи четири години да го направите?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Моля без реплики! Без реплики от място!
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Така че едно е да се прави евтина политика, а друго - политика да се прави при съобразяване и спазване на законите в страната. Иначе евтината политика има пиарско значение и временно значение.
По същия начин стои въпроса и с референдума за новините на турски. Същото нещо, втора седмица го въртим. Благодаря ви. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря Ви, господин Миков. (Силен шум в залата.)
Моля за тишина в залата!
Господин Корман Исмаилов има думата за трета реплика.
КОРМАН ИСМАИЛОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители!
Господин Димитров, една кратка реплика към Вас. Тук е парламент и всичко, което се прави тук, е политика. Политика – базирана на принципи и на интереси.
Тук създаваме правото, а не го прилагаме тук. Прилага го съдът, така че съдът издава решения, издава определения.
Това е моята кратка реплика към Вас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин Мартин Димитров има право на дуплика.
Заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаеми колеги! Господин Исмаилов, с Вас ще започна, защото отговорът е най-кратък и ясен. Парламентът има контролни функции и трябва да ги прилага. Добре че стана дебатът днес, за да изясним този въпрос за вас. Това, че не ги е прилагал някога в миналото, особено когато вие управлявахте, е отделен въпрос, по Конституция ги има.
Колкото до господин Миков - вече всяко изказване на БСП е ясно. То започва от хан Аспарух, който защо дошъл в България, после е виновно правителството на СДС и накрая изводът е: затова нещата са такива в България. Такова е всяко изказване на човек от БСП. Вече звучи несериозно, смешно. Виждате, хората ви се смеят, дайте по същество. И смесвате всички теми - референдума, който се предлага от колеги, някакви други теми. Смесвате всички теми, става тюрлю гювеч и накрая не се разбира за какво става въпрос, което ако е целта, я постигате. Ако целта е да не е ясно какво сте искали да кажете, това го постигате, но ако искате да водите дебат по конкретната тема, трябва по-конкретно, иначе не се получава.
Господин Казак, Вие се опитахте да говорите по конкретната тема. Обаче на господин Сакскобургготски по ваше време, когато вие бяхте на власт, по специален режим, и май доста извън правилата, са върнати имоти. Не е ясно доколко хората, които са връщали имоти, не са му били подчинени. По-късно това бяха част от мотивите предишно Народно събрание да работи по Закон за конфликт на интереси. Затова, понеже подобни специални текстове и специални мерки са били основание да му бъдат върнати имоти, сега е необходимо Народното събрание да се погрижи да има справедливост и правила, които да бъдат съотносими по един и същи начин към всички. Това е цялата работа.
Това, което вие направихте в две поредни правителства - поради явен интерес и коалиционни отношения със Сакскобургготски крихте темата и бягахте от нея. Бягахте от темата и я крихте. Имаше политически чадър, с който умело поддържахте тази тема да не бъде повдигана и да не бъде решавана.
Аз пак ви казвам, най-много съжалявам, че господин Сакскобургготски за имоти, за които се доказа грешка при тяхното връщане, сам не намери сила да ги върне на държавата. Много съжалявам, че не направи това. Това беше най-силният акт, най-моралният акт, но след като той няма тази сила и тази потребност, ще се намеси Народното събрание и правителството. Да, крайното решение ще бъде на съда, защото ние сме правова държава, но това не означава, че Народното събрание не може да има подобен акт на мораториум до изясняване на ситуацията. Тя трябва да бъде изяснена, не може да се протака с години. Целта на БСП и ДПС беше тази тема да се влачи десет години, двадесет години, до момента, в който някой я забрави. Това беше целта – дълго протакане с идеята един ден хората да я забравят и да има друга проблематика. Това не е решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Колеги, има ли заявки за други изказвания?
Заповядайте, господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Господин председател, колеги! Аз се чудя как може българският парламент да си губи времето с подобен казус, който се въртя предишните четири години и сега пак се вади на дневен ред. Та толкова много сериозни проблеми има държавата, които трябва да решаваме. Това си е чист популизъм и опит пак да се насочи общественото мнение към един казус, от който най-малко се интересува българинът. Той се интересува колко пари получава и как ще изкара зимата.
Стига вече сме се занимавали с тези неща. На всички е пределно ясно, че има три власти и съдебната власт е независима. И какво ще се лансира тезата тук, че парламентът едва ли не ще контролира съдебната власт защо не си вършела работата. Горе-долу това беше подтекстът на господин Димитров. Има си заведено дело, има си съд, всичко си има, ще си решат нещата. Стига сте занимавали парламента и хората с неща, които въобще не са в дневния ред на обществото. Затова ще ни пада рейтингът, защото се занимаваме с неща, които въобще не са от значение за развитието на държавата.
Предлагам въобще да приключим с този казус и да оставим съда да си свърши работата. Благодаря.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Това беше най-слабото изказване.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (встрани от микрофоните): Може да е слабо, но е истина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Колеги, има ли реплики към изказването на господин Радославов? Не виждам.
Има ли желаещи за изказвания?
Господин Янев, заповядайте.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Уважаеми господин председател, тъй като и Вие сте били член на анкетната комисия за така наречените царски имоти в 40-то Народно събрание, искам да разсея всякакъв вид спекулации и да прочета основни текстове, от които се чудя как определени хора в БСП претърпяха толкова бърза метаморфоза. Чудя се защо хора като господин Георги Божинов, който познава изключително добре казуса, който години наред пледира точно за това, сега не казва нито дума! (Шум и реплики от КБ.) Не мога да разбера!
Искам да бъда изключително конкретен и ясен. Решение на Конституционно дело № 12 от 1998 г., чета становище на комисия, подчертавам, на стр. 46: „Няма нито отменително, нито правно възстановително действие, следователно не може да се посочва като основание за възстановяване собствеността върху имотите на бившите царе. Реституционното право не фигурира като конституционно право на гражданите и юридическите лица, нито като конституционно задължение на държавата”.
Нов абзац: „За да се признае правото на реституция на царската фамилия”, подчертавам дебело, „Народното събрание следва да се произнесе със закон, с който да уреди правото на възстановяване и реда, по който ще се извърши това възстановяване на отнетите имоти на наследниците на бившите царе и/или да се допълни съществуващия реституционен закон, като след изчерпателно изброените закони в чл. 2 се посочи и Законът за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд І и Борис ІІІ и техните наследници. Към настоящия момент прилагането на която и да било разпоредба по Закона за възстановяване собствеността на отнетото незаконно имущество по аналогия, включително и по чл. 3, е недопустимо”. От това по-категоричен извод просто не може да съществува.
Нещо повече, ясно и конкретно комисията излиза с определение, че по описите на отнетите и възстановените им имоти не може да се прави каквото и да било юридическо заключение. Казано е, че предвид изложеното пред Временната комисия на 40-то Народно събрание не са представени документи, от съдържанието на които да е възможно да се установи какви точно са по вид, брой и размер одържавените движими и недвижими имущества на семействата на царете Фердинанд І и Борис ІІІ и техните наследници. В хода на работата комисията констатира, че със Закона за обявяване на държавна собственост имотите на семействата на бившите царе са били отнети всички движими и недвижими имоти, находящи се на територията на България, със списъци – опис на личните имоти, притежание на Интендантството на цивилната листа. Ако описът е юридически акт, здраве му кажи! Така че всички тези изводи са направени по един категоричен начин, в който няма каквито и да било двусмислени текстове, и вие знаете как бяха възстановявани тези имоти.
Имотите бяха възстановявани от Олимпи Кътев като областен управител, който беше нещо като кочияш на Симеон Сакскобургготски и в предишния, и в по-предишния парламент. На практика всичко, дадено като реституционни преписки, беше изискано от комисията и беше проверено по надлежния ред. В нея участваха немалко експерти, за да се стигне до тези категорични изводи.
Затова искаме незабавно да се вземе това решение, за да се прекрати поголовната сеч в горите, които са държавна собственост, и да се предотврати възможността Симеон Сакскобургготски да залага и продава тези имоти, защото не са негови, а са държавна собственост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има ли реплики? Няма.
Господин Божинов желае думата за изказване. Заповядайте.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Тръгвайки от своето място към трибуната, един доста опитен и мъдър колега ми припомни една мъдрост: „Никога не съм грешал, когато съм мълчал”. Но има въпроси, по които не може да се мълчи.
Първият въпрос е има ли проблем по темата, която днес е в дневния ред на Народното събрание? За разлика от изказани преди мен мнения, аз оставам на своето становище и убеждение, че има проблем, и той е многостранен.
Първо, незавидно е положението, в което се намират българското общество и българската държава по този въпрос от морална, от правна и от политическа гледна точка. Смятам – това е мое убеждение – че е незавидна и позицията на наследниците на българските царе. Дори и да са станали много богати, при така оспорвания и с такива аргументи дискутиран въпрос за тяхното наследство това не може да е богатство, което дава комфорт.
Има ли добро решение? При такъв казус, наречен от оратор преди мен каша, не може да има универсален, добър и многостранно удовлетворяващ страните въпрос, но се е тръгнало към решение.
Коя обаче е причината да стигнем дотук? Трябва да кажем определено, че се стигна дотук, защото в продължение на много продължителен период от време сме свидетели на поредица от безпринципни, себични политически и управленски решения, както и индивидуални актове на страните по този въпрос. Едни от авторите на тези действия вече се разкаяха. Човекът, който, разхождайки се по улиците на една европейска столица, е осенен от мисълта да бъде поканен Симеон да се върне и да му бъде предложена реституция, вече описа в българската преса този акт. Един иначе достоен човек и вече покойник, лека му пръст, стана практическият инструмент за реализация на тази идея. Става дума за покойния главен прокурор. Той се възползва от статута си и от своите пристрастия и провокира тази опасна верижна реакция. Тя беше последвана от едно решение на Конституционния съд, което аз няма да коментирам, но никога няма да приема като юридически обосновано. Това беше последвано от действия на българско правителство, които определих преди малко като безпринципни и политически себични.
Така тръгна този нов тип реституция. В България след реституцията на царските имоти сме свидетели на практика на два типа реституция.
Първата, за което съм съгласен с господин Миков - от 100 млрд. лв. активи на обществото даде 3 млрд. лв. и можем да я наречем като несправедлива и нечестна. Несправедлива и нечестна е и заради това, че се върна материално овещественото и одържавено, но нямаше политическа воля да се реституира трудът на българския народ, който умножи десетки пъти това, което беше национализирано. Но това е стара тема.
В тези четири закона, в които се регламентира реституцията в България, винаги и във всеки закон е посочено - отнетото по кой закон и по какъв ред се връща, с какви документи, как и от кого се връща, и беше посочено, забележете, че върнатото по този ред имущество не се облага с данък върху наследството на тези, които го получават. Много съществен момент, защото втората безпринципна реституция, тръгнала от акта на Конституционния съд, стимулирана по политически причини от държавната власт и реализирана от представителите й, няма тези белези и качества. Затова сме свидетели на хаоса, който днес е непреодолим.
Аз съм автор на идеята за двете доктрини, господин Янев. Едната доктрина е дали се връщат имотите на българската корона, за която имат претенции наследниците на българските царе, и втората - дали се връща частна собственост. Която и от двете доктрини да избере царското семейство, тя не издържа последователно, за да защити това, което се е случило. Затова се прибягва до еклектиката да се прескача по един казус в едната, а по друг казус – в другата доктрина. Защото ако се избере първата, има два момента в българската история, които показват, че тя е несъстоятелна. Според Търновската конституция когато от страната отсъства титулярът на българската корона, винаги възниква въпросът за имотите; и вторият казус - когато в правния мир на българската държава отсъства фигурата на монархията, възниква въпросът за имуществото. Първия път, когато монархът е абдикирал, българското правителство решава този казус с акт на правителството, който казва кой ще управлява и кой ще се грижи за тези имоти. Вторият акт, когато с референдум отпада монархията, е Законът за национализацията на имуществото, който Конституционният съд реши и по силата на Закона за Конституционния съд нито едно българско правителство не изпълни неговото изискване, за което и Вие, господин Янев, четохте преди малко текстове от това тълкуване – текстът, който е отпаднал, да бъде заменен от органа, който е създал текста, отменен от Конституционния съд. Това беше една от възможностите за решаване на този казус, но много години преди днешната дата.
За позицията на Българската социалистическа партия. Когато казахте, че тя е направила център и ядро на своята предизборна кампания въпроса за справедливостта около царските имоти, аз бях ръководител на Националния щаб на предизборната кампания на партията. И не отричам, че ние виждахме проблем и дефинирахме пред своите избиратели воля, че ако имаме мандат, ще решим този въпрос на онзи етап.
Ако помните, без да беше казано тук, аз съм вносител на подобен текст между двете гласувания за правителство в Четиридесето Народно събрание. Някои го изтълкуваха, че това било натиск към НДСВ при първия неуспешен опит да се приобщи срещу мълчание по този въпрос. Истината в моите мотиви беше друга и аз ще я споделя. Ако в Тридесет и осмото и Тридесет и деветото Народно събрание нямаше мислене по посока търсене на решение на този казус, в Четиридесетото Народно събрание нямаше мнозинство. И това е точната дума и верният отговор на въпроса, който така коректно поставям пред вас, на този проблем пред моята партия. Когато аз със съгласието на председателя на партията внесох този текст, питах мнозинството, неспособно да излъчи от първия опит правителство, по-скоро цялата колегия, има ли мнозинство, което да се обедини около търсенето на това решение? Тогава се оказа, че няма такова политическо мнозинство и затова този въпрос беше вън от кръга на коалиционните партньори, дали на страната управлението си.
Днес обаче, когато сме свидетели на това, че Комисията по правни въпроси внася проект за решение с 15 гласа „за” и с 0 гласа „против”, няма друг прочит на този политически факт, освен че в управляващото мнозинство има воля. Аз не коментирам ефективна ли ще бъде, сполучлива ли ще бъде, в ущърб на икономическите интереси на страната или на фамилията – не я коментирам. Но е факт от изказванията и от това решение, че е формирана политическа воля. Как? Виждаме в т. 3, че тази политическа воля се търси по посока на подсказаното в Закона за Конституционния съд, че когато е отменен един акт, на негово място този, който го е издал, е длъжен да издаде друг, тоест закон. И когато в началото на тази седмица пледирах за отлагане на точката, то беше, защото въпросът остава, а той е: докога ще продължи това положение на спрени права? Кога ще се намерят група народни представители или друг субект, който да предложи закон? И ако имате тази воля, трябва да решите това още сега.
Предлагам ви следното. В т. 3, където пише „Спирането се налага до приемането на специален закон”, изречението да продължи с „Министерският съвет внася закона в Народното събрание в тримесечен срок от приемане на решението”. Това значи цялостно виждане за решението на този сложен казус.
Наемате се с нещо много сложно, много противоречиво, с неясен изход и той може би ще бъде в посока на изказването на уважавания от мен професор от „Атака”, който в момента разговаря и не чува, че го цитирам, но така както са решавани тези глобални и забъркани въпроси, трябва да бъде с яснота какво и колко остава на наследниците и по този начин се разсича възелът, който няма добро решение. Но ако вие днес не приемете, че Министерският съвет е субектът и разумният срок е 3 или 6 месеца и не приемете моето предложение, оставате обект на всички критики, които моите колеги изложиха, че се тръгва към решението на един сложен проблем недостатъчно подготвено и без прогнозируем изход.
Това е моето формално предложение, господин председател. Ако вие го подкрепите, аз ще гласувам „за”. Ако няма такъв текст, който да възложи на кого и в какъв срок да изготви закона, това е несериозна работа и аз няма да участвам в гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Уважаеми колеги, има ли реплики към изказването на господин Божинов? Няма реплики.
Има ли заявки за други изказвания? Ако няма заявки за други изказвания, ще пристъпим към гласуване, колеги.
Закривам дебата по тази точка.
Уважаеми колеги, припомням ви, че Комисията по правни въпроси по принцип подкрепя проекта за решение и предлага нова редакция. Доколкото си спомням, представителите на вносителите също подкрепиха в Комисията по правни въпроси тази редакция.
Господин Янев, заповядайте от името на вносителите да вземете отношение по редакцията на проекта за решение.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): По принцип не възразяваме по голяма част от поправките, които са направени в Правната комисия, да речем например замяната на думичката „мораториум” със „спира”. Но по т. 3 от нашия проект настоятелно държим да остане текстът така, както сме го формулирали: „и приемането на специален закон, уреждащ статута на така наречените царски имоти”. Такова е и категоричното заключение на предишната комисия, което прочетох тук. Без такъв закон на практика ние спираме владението, но не казваме какво се случва на следващия етап.
Затова ние държим да остане това нещо. Прав е господин Божинов, че бихме могли да възложим на Министерския съвет в тримесечен срок да подготви законопроект, но няма никаква пречка и група народни представители в този тримесечен срок да изработят друг законопроект. Не трябва да се ограничава възможността само и единствено Министерският съвет да го направи. Иначе ние нямаме нищо против и не възразяваме да се определи един тримесечен или шестмесечен срок Министерският съвет да изработи законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря.
Господин Янев, аз разбирам Вашето предложение в следния смисъл. Ако работим върху текста на комисията, Вие предлагате т. 3 да звучи по следния начин: „Спирането се налага до приемането на специален закон, уреждащ статута на така наречените царски имоти”. Тоест искате да добавим този израз. Така ли да го разбирам? Защото няма никаква разлика между двете точки под номер 3, освен този израз?
Уважаеми колеги, давам 30 мин. почивка.
Заседанието ще продължи в 11,45 ч.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Уважаеми колеги, заповядайте на местата си!
Заседанието продължава.
Дами и господа народни представители, намираме се в процедура по гласуване на Проекта за решение, внесен от група народни представители.
Господин Янев, уточняваме ли Ваше предложение по текста или не? Ако нямате, продължаваме.
При тази ситуация работим върху текста, предложен от Правната комисия, по който има едно предложение по т. 3, направено от господин Божинов. Той предлага в т. 3 да има второ изречение със следното съдържание:
„Министерският съвет в тримесечен срок внася законопроект”.
Подлагам на гласуване предложението на господин Божинов за изречение второ в т. 3.
Гласували 115 народни представители: за 32, против 74, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Колеги, тъй като нямаше други възражения по редакцията на текста в неговите четири точки, докладван от господи Димитров, подлагам на гласуване Проекта за решение в редакция на комисията, състоящо се от четири точки.
Гласували 106 народни представители: за 91, против 2, въздържали се 13.
Решението е прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА. Общ законопроект, изготвен от Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм по законопроектите за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, приети на първо четене на 12 ноември 2009 г.
Моля председателят на комисията господин Димитров да представи доклада.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
„Закон за изменение на Закона за енергетиката”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на вносителя за наименование на закона, подкрепено от комисията.
Гласували 105 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 2.
Наименованието е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: По § 1 има направено предложение от народните представители Мартин Димитров и Иван Иванов, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. Член 3 се изменя така:
„Чл. 3. (1) Държавната политика в енергетиката се осъществява чрез Народното събрание и Министерския съвет.
(2) Народното събрание приема Енергийна стратегия на Република България по предложение на Министерския съвет, с която се определят основните цели, етапи, средства и методи за развитие на енергетиката.
(3) Министерският съвет ръководи енергетиката на страната в съответствие с приетата от Народното събрание Енергийна стратегия.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на § 1, предложена от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 7.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, правя процедурно предложение за допускане в пленарната зала на госпожа Иванка Диловска – директор на Дирекция „Енергийна стратегия” в Министерството на икономиката, ако стане дебат, да може да отговори на възникнали въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допускане в пленарната зала.
Гласували 108 народни представители: за 107, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: По § 2 има предложение от народните представители Мартин Димитров и Иван Иванов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. В чл. 4 се правят следните изменения:
1. В ал. 2, т. 1 думата „приемане” се заменя с „одобряване”.
2. В ал. 3 думите „Министерския съвет” се заменят с „Народното събрание”, а думите „чл. 4, ал. 2, т. 1” се заменят с „чл. 3, ал. 2”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по обсъжданите текстове на § 2 за промени в чл. 4? Няма.
Моля да гласуваме § 2 по предложение на комисията.
Гласували 105 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: По § 3 има предложение на народните представители Мартин Димитров и Иван Иванов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. В чл. 8, ал. 5 думите „Министерския съвет” се заменят с „Народното събрание”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи за изказвания?
Заповядайте, господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател. Ще бъда съвсем кратък. Много внимателно четох текста, който ни е раздаден, но в него няма „Министерски съвет”. Там пише „Народно събрание” и не виждам кое заменяме. Текстът, който е даден за § 3, е че „Народното събрание” приема Енергийната стратегия и тъй като това е официалният документ на парламента, не знам какво заменяме.
Или докладът, който е изготвен, е грешен, но някъде е станал фал и за да бъдем коректни не можем да гласуваме нещо… (Реплики.) Ето го това, което е раздадено. Четете внесените документи от първия закон, но това е раздадено като доклад на комисията. В доклада на комисията пише „Народно събрание”, така че коригирайте грешката.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Димитров, мисля, че не сте прав. Става въпрос за следното нещо. Съвсем коректен е текстът. В чл. 8, ал. 5 на действащия закон е записано следното нещо: „В съответствие с приетата от Министерския съвет Енергийна стратегия”, промяната, която прави Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм с огромно мнозинство, даже с единодушие е стратегията да се приема от Народното събрание. Вижте, прочетете ал. 5 на чл. 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Но не от действащото, господин Димитров. Аз схващам неговото изказване, че вносителят … (Реплики.)
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Това е текстът на вносителя, който ние изменяме. (Реплика от народния представител Петър Димитров.) Ние изменяме действащия закон, господин Димитров, това грешите Вие.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо председател, изменяме действащия закон, а в него чл. 8, ал. 5 казва, че Енергийната стратегия се приема от Министерския съвет. Нещо, което ние изменяме като принцип, затова Вие, господин Петър Димитров, се заблуждавате. Ние изменяме действащия закон. Това е, което не разбирате. (Реплики от КБ.) Правим приемане, което е друга процедура. Колеги, мисля, че изяснихме …
РЕПЛИКА ОТ КБ: За ал. 3 става въпрос.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Какво за ал. 3? Господин Димитров, мисля, че няма проблеми. Има някакво неразбиране от Ваша страна по този повод. В чл. 8, ал. 5 думите „Министерския съвет” се заменят с „Народното събрание”. Това гласуваме! Член 8, ал. 5, това гласуваме.
Колеги, четете действащия … Вижте сега, всеки закон за изменение на действащ закон, колеги, изменя действащото законодателство. В действащия закон чл. 8, ал. 5, ще ви го прочета целия. В действащия закон пише следното нещо: „Министърът на икономиката, енергетиката и туризма провежда енергийна политика, насочена към енергийно развитие на страната при ефективно използване на енергията и енергийните ресурси и задоволяване потребностите на обществото от електрическа и топлинна енергия, природен газ, нефтопродукти и твърди горива, въз основа на общите прогнозни енергийни баланси и в съответствие с приетата от Министерския съвет Енергийна стратегия”.
Само че вече няма да я приема Министерският съвет, а вследствие на заседание на Комисията по икономическата политика взехме единодушно решение да се приема от Народното събрание. Затова в тази ал. 5 вместо Министерския съвет, колеги, ще пише вече Народно събрание. Това е цялостната промяна, която правим, и наистина не мога да разбера вашето безпокойство. Ние изменяме действащия закон.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Те не четат. Достатъчно ясно е написано.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо председател, моля да го предложите за гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли други народни представители, желаещи за изказвания? Няма.
Моля да гласуваме предложението на комисията за редакция на § 3 така, както се изясни от взелите отношения по този текст народни представители.
Гласували 102 народни представители: за 96, против 2, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател. Приехме закон на първо четене. В този закон не някой друг, а господин Мартин Димитров е дал точно този текст. На второ четене променяме текстовете на приетия на първо четене закон, но там пише Народно събрание и така е раздадено в доклада.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Пише „одобрен от”, а не „приет от”.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Той сменя „Министерски съвет” с „Народно събрание”. Така че съжалявам много, но действително играем ролята на образователни курсове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Димитров, моля, обяснете Вашия отрицателен вот по същество. Мисля, че се изясни казусът. Вие сте против гласуването.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Напротив, аз съм за това да е „Народно събрание” и така е прието на първо четене. Така е прието! Аз не виждам какво променяме днес в приетия на първо четене законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: На първо четене няма как да е приет текстът в тази конкретика.
Приключихме с гласуването.
Има ли друг народен представител, който желае да обясни отрицателния си вот? Няма.
Заповядайте, господин Мартин Димитров.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо председател.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване текста на § 4.
Гласували 104 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 4.
Параграф 4 е приет, а с това е приет на второ гласуване Законът за изменение на Закона за енергетиката.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Само, ако позволите, госпожо председател, искам да благодаря на членовете на Комисията по икономическата политика, енергетиката и туризма и на цялото Народно събрание. Приехме много важни текстове – Енергийната стратегия да минава през Народното събрание, което има право не само да я одобрява, но и да я приема, тоест да прави изменения в нея. Това е едно важно и решително действие от страна на българския парламент и смятам, че ще повиши качеството и стойността на Енергийната стратегия. Много благодаря за вашата подкрепа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Искам да обявя в Народното събрание, че докато изяснявахме редакцията на текста, господин Петър Димитров гласува с две карти. От Коалиция за България в залата присъстват седем народни представители, отразени са осем реално подадени гласа. Сега ще изясним с коя втора карта, която е чужда, господин Димитров, Вие гласувате в момента. (Ръкопляскания, възгласи от ГЕРБ.)
Обявихме нулева толерантност към подобен род явления. Не ви ли е срам, колеги? Аз се срамувам заради вашите действия! Аз се срамувам! (Реплики от ГЕРБ.)
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: При това говори за морал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преминаваме към точка девета от нашата работна програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОЛИТИЧЕСКА И ГРАЖДАНСКА РЕАБИЛИТАЦИЯ НА РЕПРЕСИРАНИ ЛИЦА.
Има доклад на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
Господин Бакалов, имате думата, да представите доклада.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН БАКАЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!

„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, № 954 01-54,
внесен от народния представител Ариф Агуш
на 11 декември 2009 г.

На извънредно заседание, поведено на 16.12.2009 г., Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, с който се предлага промяна на сроковете на негово приложение в частта „Преходни и заключителни разпоредби”.
Народният представител Ариф Агуш мотивира исканите промени с липсата на достатъчно време за съответните държавни институции, отговорни за реализирането на правото на репресираните лица да получат необходимите документи, доказващи тяхната репресия. Същият има предвид промяна в състава на Централната комисия по чл. 4, ал. 3 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица.
Вторият мотив е свързан с изискването Министерството на вътрешните работи да предостави целия си архив на Комисията за разкриване на документите за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Според вносителя процесът не е завършен, което препятства правоимащите да представят в указания от закона срок документи за претърпяна репресия.
Предлага се в предвиденият срок в § 11 – 31 декември 2009 г., да бъде удължен до 31 декември 2011 г. Също така се предлага нов параграф като Заключителна разпоредба, отнасящ се до нов срок, който да влезе в сила от 1 януари 2010 г.
Народният представител Красимира Симеонова по принцип подкрепя законопроекта, но предлага срокът да бъде удължен до 31 декември 2010 г.
Предлаганите промени са необходими и ще са от полза за тази част от репресираните български граждани, които не са успели да спазят изискванията на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица по обективни причини, и следва да бъдат подкрепени.
След проведеното гласуване, Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите с 13 гласа „за”, един глас „против” и без „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо и второ гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресираните лица, № 954 01-54, внесени от Ариф Агуш на 11 декември 2009 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Бакалов.
Комисията по правни въпроси също е изготвила доклад, с който ще ни запознае председателят й госпожа Искра Фидосова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Ще представя:

„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за
политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица,
№ 954 01 54, внесен от народния представител Ариф Агуш
на 11 декември 2009 г.


Комисията по правни въпроси разгледа на свое заседание на 17 декември 2009 г. законопроекта, който беше представен от вносителя господин Ариф Агуш. Той изтъкна, че проведените парламентарни избори на 5 юли 2009 г. и съставянето на ново правителство изискват промяна на състава на Централната комисия по чл. 4, ал. 3 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресираните лица, а също и непредаването на целия архив от Министерството на вътрешните работи на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия не позволи на правоимащите да се снабдят с официален документ за незаконната репресия в указания в закона срок.
Със законопроекта се предлага срокът за подаване на искания за изплащане на обезщетение за лицата, които са пропуснали да предявят искане до 29 юни 1996 г., да бъде удължен до 31 декември 2011 г.
Параграф 11 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (обн., ДВ, бр. …) се отнася до категория лица, които са имали право на политическа и гражданска реабилитация, съгласно чл. 1 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. По силата на действащата към 1994 г. редакция на чл. 5, ал. 1 „искането за обезщетение се предявява в петгодишен срок от влизане на закона в сила”. Този срок е изтекъл. Със Закона за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (обн., ДВ, бр. 12 от 2004 г.) действието на закона е възобновено, въпреки че са изминали близо осем години от прекратяване дейността на Централната и на регионалните комисии за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, като с изключение на разпоредбите на чл. 7 и 8 на закона останалите разпоредби са били изчерпали своето действие.
С измененията и допълненията на същия закон през 2004, 2005 и 2008 г. се въвеждат нови категории репресирани лица, като се предвижда тригодишен срок за подаване на искания за обезщетение.
Въвеждането на нов срок по отношение на лицата, които са имали право да подадат искане, но не са го упражнили до 29 юни 1996 г., е направено с измененията и допълненията на закона през 2005 г., като мотивите за това са били, от една страна, че част от лицата са живеели в чужбина и по една или друга причина не са разбрали за срока или не са имали възможност да се завърнат в страната, а, от друга страна, е обосновано и с все още съществуващият към 1996 г. страх в хората от нови репресии.
Следва да се отбележи, че по отношение на новите категории репресирани лица, добавени през 2004 и 2005 г., срокът за предявяване на исканията е бил определен на 3 години и не е бил нито веднъж удължаван. За кръга лица обаче, очертан с приемането на закона през 1991 г. този срок първоначално е бил пет години, след това е удължаван близо три години и осем месеца, като сега се предлага удължаване с още две години, което е неоправдано или най-малко е несправедливо по отношение на останалите категории репресирани лица. В тази връзка Комисията по правни въпроси предлага промяната да обхване всички категории репресирани лица, за които срокът е изтекъл, като по отношение на тези, за които е изтекъл, следва да се направи предложение за възстановяване. Комисията предлага конкретни текстове и редакция, които да бъдат обсъдени преди изготвянето на окончателния проект за второ четене.”
Колеги, няма да чета предложенията, защото са раздадени в доклада. От правно-техническо естество има и е необходима корекция на няколко от текстовете и номерацията на параграфите по предложенията на господин Агуш.
„След проведената дискусия със 17 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, № 954-01-54, с изричната уговорка, че в срока между първо и второ четене ще се входират предложенията на Комисията по правни въпроси и този срок ще се отнася за всички категории репресирани лица”.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
От името на вносителя, господин Агуш, желаете ли да вземете думата?
Заповядайте.
АРИФ АГУШ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще бъда съвсем кратък, защото бяха много подробни докладите на двете комисии – Комисията по правни въпроси и Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите. Състоялата се дискусия в Комисията по правни въпроси разшири действието на закона и иска възстановяването на сроковете, които са изтекли – 2005, 2006 г., има един изтекъл срок от 2007 г., за което наистина има резон, за да въведем действието на закона да бъде еднакво за всички категории и да завърши на 31 декември 2011 г. Приемам това. Очаквам между първо и второ четене наистина да се направят необходимите промени. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Има ли народни представители, които желаят да се изкажат? Няма.
Моля, гласувайте на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Заповядайте за процедура,.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да направя предложение за съкращаване на срока за предложения между първо и второ четене на три дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме направеното процедурно предложение.
Гласували 103 народни представители: за 101, против 2, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Следва:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА.
Вносител е Министерският съвет.
Законопроектът е разпределен на водещата Комисия по културата, гражданското общество и медиите, и съпътстващи комисии – Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
С доклада на водещата комисия ще ни запознае председателят й госпожа Даниела Петрова.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Процедура. Моля на основание чл. 39, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание до пленарната зала да бъдат допуснати: заместник-министърът на културата господин Димитър Дерелиев, Милда Паунова – директор на дирекция „Правна”, и експертите Ивелина Колева и Аксиния Бонева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме направеното процедурно предложение.
Гласували 99 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят гостите.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА:

„ДОКЛАД
за първо гласуване
относно Законопроект за изменение и допълнение
на Закона за радиото и телевизията, № 902-01-53,
внесен от Министерския съвет на 3.12.2009 г.

На редовно заседание, проведено на 9.12.2009 г., Комисията по културата, гражданското общество и медиите обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 902-01-53, внесен от Министерския съвет на 3.12.2009 г.
В заседанието взеха участие: господин Димитър Дерелиев – заместник-министър на културата, господин Първан Русинов – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и представители на: Комисията за регулиране на съобщенията, Съвета за електронни медии, Българската национална телевизия, Българското национално радио, Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори, Асоциацията на телевизионните продуценти, Асоциацията на филмовите продуценти, Асоциацията на PR агенциите и Българския дарителски форум.
Законопроектът бе представен от господин Димитър Дерелиев – заместник-министър на културата.
Със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията се цели да бъдат въведени изискванията на Директива 2007/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2007 г. (наричана по-нататък „Директивата”), за изменение на Директива 89/552/ЕИО на Съвета, чийто срок на транспониране изтича на 19 декември 2009 г.
Директивата извършва съществени промени в координираните области на регулация на телевизионното разпръскване и телевизионната дейност и разширява обхвата на регулация и на услуги по заявка. Това се налага във връзка с развитието на нови технологии и бизнес модели, за да се гарантират най-добри условия за конкурентоспособност и правна сигурност за европейските информационни технологии, медийни индустрии и услуги, както и зачитане на културното и езиковото многообразие. Приложното поле на директивата не обхваща електронните варианти на вестници и списания.
Със законопроекта се заменя сегашната радио- и телевизионна дейност с предоставянето на аудиовизуални медийни услуги и радиоуслуги и се разширява регулацията по отношение на аудиовизуалните медийни услуги по заявка.
Разпоредбите на действащия Закон за радиото и телевизията относно защитата на физическото, умственото и нравственото развитие на пълнолетни и непълнолетни, както и защитата на човешкото достойнство съгласно изискванията на директивата се прилагат вече за всички аудиовизуални медийни услуги и търговски съобщения.
В Глава четвърта на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията са разписани норми, касаещи търговските съобщения. Рекламата, спонсорството, телевизионният пазар или радиопазар, както и позиционирането на продукт са форми на търговско съобщение. Тези съобщения трябва да са ясно разпознаваеми като такива. Забранени са скритите търговски съобщения. Предлага се да се въведе по-либерален режим на регулация на търговските съобщения по отношение на традиционното телевизионно излъчване и основен пакет от правила относно услугите по заявка.
Със законопроекта се запазва позволеното време за реклама на час, но е облекчено прекъсването на определени произведения като филми, новини и детски предавания. Премахва се ограничението върху количеството телевизионна реклама, излъчвана на ден, но е запазено почасовото ограничение от 12 минути на час по отношение на телевизионните рекламни и телепазарни спотове. В съответствие с директивата законопроектът разграничава позиционирането на продукти от скритата реклама.
С Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта се предлага да бъде отменен Законът за публичното радиоразпръскване. Програмите на БНТ и БНР ще се разпространяват и чрез обществена електронна съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване с национален обхват. Предприятието, получило разрешение за обществена мрежа за наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване, е длъжно да разпространява в некодиран вид до четири телевизионни програми на БНТ и до четири радиопрограми на БНР.
С отмяната на Закона за публичното радиоразпръскване се отменят и разпоредби, които биха попречили за развитието на цифровите излъчвания на обществения радиооператор БНР. Става въпрос за текстовете, касаещи осигуряването на необходимия индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър за наземно цифрово разпространение – DRM и/или други цифрови технологии, на програмите на БНР.
С предложения текст на чл. 19а, ал. 2 се въвежда квота от 25% за български произведения, създадени от независими продуценти, като в общото годишно програмно време изпълнението на този праг не включва повторенията на такива произведения. В действащия закон е заложена квота от 10% за европейски произведения, създадени от външни продуценти, която е отразена в промените на Закона за радиото и телевизията от 2000 г., извършени с оглед синхронизиране на общностното законодателство с националното.
Текстовете на Директивата не налагат промяна, касаеща корекция на квотите, които са в съответствие с културното многообразие и поставените в Лисабонския договор приоритети пред общността.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията въвежда изискванията и принципите на Директивата, съгласно добрите практики в държавите – членки на Европейския съюз, и е от съществено значение за развитието на медийната среда у нас.
След проведената дискусия Комисията по културата, гражданското общество и медиите единодушно с 15 гласа „за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 902-01-53, внесен от Министерски съвет на 3 декември 2009 г.” Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: С доклада на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения ще ни запознае Иван Вълков – председател на комисията.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!

„ДОКЛАД
на Комисията по транспорт, информационни технологии и
съобщения относно Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за радиото и телевизията, № 902-01-53, внесен от
Министерския съвет на 3 декември 2009 г.

На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 10 декември 2009 г., бе обсъден законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 902-01-53, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха господин Първан Русинов - заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и господин Димитър Дерелиев – заместник-министър на културата.
Законопроектът беше представен от господин Димитър Дерелиев.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията въвежда принципите на Директива 2007/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2007 г. за изменение на Директива 89/552/ЕИО за координирането на някои разпоредби, установени в действащи закони, подзаконови и административни актове на държавите-членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги.
Законопроектът заменя сегашната радио- и телевизионна дейност с предоставянето на аудио-визуални медийни услуги и радиоуслуги и разширява регулацията по отношение на аудио-визуалните медийни услуги по заявка.
В законопроекта основно място заемат разпоредбите, които въвеждат изискванията на директивата относно защитата на физическото, умственото и нравственото развитие на малолетните и непълнолетните, не само в традиционните телевизионни излъчвания, но и при излъчването на всички аудио-визуални медийни услуги и търговски съобщения.
Предложеният законопроект въвежда и правилата, при които възниква правото на излъчване на кратки репортажи, правилата за излъчване на търговските съобщения, начина на спонсорирането им, както и позиционирането на продуктите, рекламата и пазара в телевизионните програми. В него са уредени правилата за предоставяне на медийните услуги по заявка, както и изграждането на публичен регистър към Съвета за електронни медии. Предвидени са промени в размера на глобите, които могат да се налагат на лицата и медиите, нарушили закона.
С Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта се предлага да бъде отменен Законът за публичното радиоразпръскване.
Приетият през май 2009 г. Закон за публичното радиоразпръскване урежда участието на държавата при осигуряване разпространението на програмите на Българската национална телевизия и на Българското национално радио на територията на Република България. Неговата цел е да се осигури разпространението на програмите на Българската национална телевизия и на Българското национално радио чрез наземно цифрово радиоразпръскване, включително необходимият за това индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър.
Философията на закона се основава на идеята за разделяне на преноса на радио- и телевизионни сигнали от тяхното излъчване в ефир. Поради това законът предвижда учредяването на два правни субекта, извършващи съответната дейност по пренос на сигнал и по излъчването им. Съгласно закона осъществяването на електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа за пренос на радио- и телевизионни програми се извършва от търговско дружество по Търговския закон с държавно участие, а излъчването в ефир на програмите на Българската национална телевизия и на Българското национално радио – от новообразувана Национална компания „Обществено цифрово радиоразпръскване” със статут на държавно предприятие по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон.
Приетият подход за създаването на две предприятия – едното за разпространение, а другото за пренос – не кореспондира със Закона за електронните съобщения, който определя електронната съобщителна мрежа като съвкупност от преносни и от излъчващи съоръжения. Освен това стартирането и дейността на предприятията е свързано с огромни разходи от държавния бюджет за изграждането, експлоатацията и поддържането на електронните съобщителни мрежи на предвидените в Закона за публичното радиоразпръскване търговци.
В законопроекта е предвидено създаването на текстове, които създават възможност едно предприятие - 100% частна компания, да реализира преноса и излъчването като една електронна съобщителна мрежа за обществено наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване.
След проведената дискусия и изказаните мнения, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, с 13 гласа “за” и 3 гласа “въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 902-01-53, внесен от Министерски съвет на 3 декември 2009 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
С доклада на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта ще ни запознае госпожа Галина Банковска – председател на комисията.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА БАНКОВСКА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!

„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 902-01-53, внесен от Министерския съвет
на 3 декември 2009 г.

На свое извънредно заседание, проведено на 10 декември 2009 г., Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 902-01-53, внесен от Министерския съвет на 3 декември 2009 г.
На заседанието присъстваха: Димитър Дерелиев – заместник-министър на културата, Радиона Никова от Държавната агенция за закрила на детето, Златка Георгиева – представител на Съвета за електронни медии, и Гриша Камбуров – изпълнителен директор на Асоциацията на българските радио-телевизионни оператори.
Законопроектът бе представен от страна на вносителите от заместник-министър Димитър Дерелиев.
Основните промени произтичат от хармонизиране на закона с актуализираната от Европейския парламент Директива 2007/65/ЕО. Те са предизвикани от нуждата да се регулира дейността на новите доставчици на медийни услуги, основани на информационните технологии, наред с традиционните радио- и телевизионни оператори.
С оглед пределите на компетентност на комисията най-съществените предложения са следните:
Навсякъде думите „малолетни и непълнолетни” се заменят с „деца”. Това не е изискване на Европейската директива 2007/65/ЕО, която борави с термина „непълнолетни лица”, а е синхронизиране с българския Закон за закрила на детето.
В чл. 19 се въвежда нова алинея:
„(1) Медийни услуги по заявка, които могат сериозно да увредят физическото, умственото или моралното развитие на децата, се предоставят само по начин, гарантиращ, че децата обичайно няма да чуят или видят такива медийни услуги по заявка.”
Разпоредбата на чл. 32, ал. 4 се изменя, както следва:
„Съветът за електронни медии и доставчиците на медийни услуги ежегодно сключват споразумение за защита на децата от съдържание, насочено към увреждане на тяхното физическо, умствено и морално развитие.”
Разпоредбата на чл. 75, ал. 9 защитава правата на децата при излъчване на търговски съобщения.
В чл. 83 се забранява позиционирането на продукти в детски предавания, а в чл. 85, ал. 3 се разрешава детски предавания да бъдат прекъсвани от реклами по веднъж за всеки период от най-малко 30 минути, при условие че определената продължителност на предаването е по-голяма от 30 минути.
Комисията констатира, че предложеният законопроект не е предварително писмено съгласуван с Националния съвет за закрила на детето съгласно чл. 18, ал. 2 от Закона за закрила на детето.
Основната дискусия се проведе по чл. 32, ал. 4. Бе изяснено, че е възприета европейската идея за баланс между регулацията от страна на Съвета за електронни медии и саморегулацията на медиите с оглед деликатната материя по закрила правата на детето.
Предложено бе да се направи връзка между нормата за сключване на споразумение и етичните журналистически кодекси. В рамките на саморегулацията към прилагането на чл. 32 биха могли да се включат и медийни неправителствени организации като Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори, Националният съвет за журналистическа етика и Съветът за саморегулация в рекламата.
Направено бе и важното уточнение, че Държавната агенция за закрила на детето не може да бъде страна по подобно споразумение, но задължително трябва да участва в работните групи по изготвянето му в качеството си на специализиран държавен орган, който и досега внася преобладаваща част от сигналите в СЕМ по въпросите на децата. Прие се, че ежегодното сключване на споразумение е по-гъвкаво и позволява ежегоден преглед на практиката по изпълнението в бързо променящата се медийна среда.
В тази връзка вносителите информираха за постъпило становище на Съвета за електронни медии с предложение за допълнително прецизиране на текста на чл. 32, ал. 4, което ще се има предвид между първо и второ четене на законопроекта.
По чл. 75, ал. 9 бе обсъдено предложението да се забрани въобще участие на деца в реклами, като възможно изключение може да има за търговски съобщения, в т.ч. и реклами за стоки и услуги, предназначени само за деца.
Народните представители изразиха своята неудовлетвореност от факта, че при обсъждане на мерките за защита на децата не присъства председателят или друг член, а само юридическият консултант на Съвета за електронни медии и възразиха срещу предложените ниски глоби за оператори, които нарушават правата на децата. Увеличаването им би засилило превантивните функции на СЕМ, който може да реализира значителен приход и дори да мине на самоиздръжка. Представителят на СЕМ също потвърди, че санкциите са ниски и непрецизирани с оглед тежестта на нарушението. По този повод членовете на комисията препоръчаха на СЕМ да ревизира собствените си критерии и да налагат максимална глоба още при първо нарушение, когато става дума за деца.
Вносителите увериха, че ще разгледат задълбочено всички предложения и те ще се имат предвид при практическото приложение на закона.
Извън компетентността на комисията бе коментирана разпоредбата на чл. 19а – най-малко 50 на сто от общото годишно програмно време на телевизионните програми да бъде предназначено за европейски произведения, като поне 25 на сто да е за български произведения, създадени от независими продуценти. Бе поставен въпросът доколко е изпълнимо като обем и дали разграничението между български и европейски продуцент не е в конфликт с общностното право.
Народните представители от „Атака” заявиха, че подкрепят разширяването на мерките за защита на децата, но не са съгласни с формулировката на чл. 12 от закона за предаванията на майчин, неофициален език и ще се въздържат при гласуването.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати: „за” – 11 гласа, „против” няма, „въздържали се” – 2, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 902-01-53, внесен от Министерския съвет на 3 декември 2009 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Банковска.
Следва становище на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, с което ще ни запознае председателят на комисията – народният представител Светлин Танчев.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители!
„На заседанието, проведено на 9 декември 2009 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на комисията взеха участие: Димитър Дерелиев – заместник-министър на културата, Милда Паунова – директор на дирекция „Правна” в Министерството на културата, и Гриша Камбуров – изпълнителен директор на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори.
Предложеният законопроект въвежда изискванията на Директива 2007/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2007 г. за изменение на Директива 89/552/ЕИО на Съвета относно координирането на някои разпоредби, формулирани в действащите закони, подзаконови и административни актове на държавите - членки, отнасящи се до упражняване на телевизионна дейност.
Настоящата директива се приема в изпълнение на инициативата „i2010” на Европейската комисия, която предвижда изграждането на европейско информационно общество, което да подпомага растежа и заетостта в информационното общество и медийните индустрии. Европейската комисия намира това за широкообхватна стратегия, предназначена да насърчава производството на европейско съдържание, развитието на цифровата икономика и възприемането на информационни и комуникационни технологии на фона на сближаването на услугите на информационното общество и на медийни услуги посредством модернизиране и използване на регулаторни инструменти, научни изследвания и партньорство с индустрията.
Директивата подпомага спазването на основните права на гражданите и е изработена изцяло в съответствие с принципите, приети в Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално член 11 от нея. Ето защо Директивата е изработена така, че по никакъв начин да не възпрепятства държавите - членки да прилагат конституционните си правила относно свободата на пресата и свободата на изразяване в средствата за масово осведомяване.
В законопроекта се въвеждат разпоредбите на Директива 2007/65/ЕО, сред които основно място заемат разпоредбите, които въвеждат: изискванията на директивата относно защитата на физическото, умственото и нравственото развитие на малолетните и непълнолетните не само в традиционните телевизионни излъчвания, но и при излъчването на всички аудио-визуални медийни услуги и търговски съобщения.
Законопроектът въвежда правилата, при които възниква правото на излъчване на кратки репортажи, правилата за излъчване на търговските съобщения, начинът за спонсорирането им, както и позиционирането на продуктите, рекламата и пазара в телевизионните програми.
В законопроекта са уредени правилата за предоставяне на медийни услуги по заявка, както и изграждането на публичен регистър към Съвета за електронни медии. Предвидени са промени в размера на глобите, които могат да се налагат на лицата и медиите, нарушили закона.
В процеса на дискусията бяха направени следните бележки по законопроекта:
1. В § 2, изменящ чл. 2, ал. 2 от законопроекта, думите „членове 49 и 50 от Договора за създаване на Европейска общност” следва да се заменят с думите „членове 56 и 57 от Договора за функционирането на Европейския съюз”.
В § 2, изменящ чл. 2, ал. 3 от законопроекта не е въведено напълно определението за аудио-визуално предаване, предвидено в чл. 1, буква „б” на Директива 2007/65/ЕО. За целта в края на чл. 2, ал. 3 на законопроекта след думата „услуги” следва да се добави изразът „и чиято форма е сравнима с формата и съдържанието на телевизионно излъчване”.
2. В § 2 и § 5 от законопроекта са цитирани разпоредби на директиви, които не са директно приложими и следва да бъдат коректно транспонирани.
3. В § 20, в новосъздадения чл. 19а, ал. 2, думите „български произведения” следва да бъдат заменени с думите „европейски произведения”.
4. В § 55 от законопроекта, с оглед правилното цитиране на посочени в текста директиви, се предлага текстът на новия § 1а от Допълнителните разпоредби на законопроекта да придобие следната редакция:
„§ 1а. Този закон въвежда изискванията на Директива 2007/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2007 г., за изменение на Директива 89/552/ЕИО на Съвета, относно координирането на някои разпоредби, формулирани в действащи закони, подзаконови и административни актове на държавите - членки, отнасящи се до упражняване на телевизионна дейност.”
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 15 гласа „за” на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 902 01 53, внесен от Министерския съвет на 3 декември 2009 г., като водещата комисия вземе предвид направените бележки между първо и второ гласуване на законопроекта.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: И аз благодаря, господин Танчев.
След като изслушахме докладите на комисиите, откривам дебата по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията.
Моля народните представители, които желаят да вземат отношение, да направят това.
Господин Курумбашев, заповядайте.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Както вече чухте може би от доклада на председателката на нашата Комисия по културата, гражданското общество и медиите, този доклад беше подкрепен, поне от нашата комисия, единодушно.
Ние смятаме, че на първо четене този законопроект трябва да бъде подкрепен, но от друга страна бихме искали да направим някои наши забележки, които не са толкова големи, че да ни дадат основание да гласуваме „въздържали се” или „против”, но си струва да бъдат казани в залата.
Първото нещо, което исках да отбележа, е, че по някой път, покрай хармонизацията на европейските директиви, авторите се изкушават и вкарват някои не много хармонизационни текстове. Какво имам предвид в случая? Това е § 15, където се прави изменение на чл. 15, който е класическа поправка срещу свободата на словото, а именно - досега текстът беше, че доставчиците на медийни услуги не са длъжни да разкриват източниците на информация, точка. Текстът е много ясен. Сега обаче се слага една запетайка и се казва: „освен ако има висящо съдебно производство или друго висящо производство по жалба на засегнато лице”.
Какво се случва? Някой публикува някакъв материал, някой се чувства като засегнато лице, пуска една жалба, дори не е написано каква да е жалбата, може дори да не е до съда, както разбирам, и авторът на материала вече е длъжен да разкрие своя източник на информация. Такава практика в Европейския съюз няма.
В § 16, ал. 3 също така се казва, че ограниченията по ал. 1 – тази, която ви цитирах – не се прилагат, когато по отношение на лицето има влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, тоест отново тук можем да задължим доставчика на медийни услуги или пък съответния журналист да разкрие своите източници на информация.
Много пъти са се водили дела срещу журналисти, които да бъдат заставени да разкрият своите източници на информация, и много пъти тези дела са били губени на различни инстанции в различни държави от Европейския съюз.
Искам да ви кажа, че според мен § 15 и § 16 трябва да останат в по-старите си редакции, а именно, че доставчиците на медийни услуги не са длъжни да разкриват източниците на информация, без допълнителни тълкувания.
По-нататък - § 20. Въвежда се не само това да има 50% изисквания за европейска продукция, но и 50% от тази продукция да бъде от български производител. Аз смятам, че това е една добра поправка, тъй като тя стимулира българските продуценти, а не, например, френските, германските, полските или всички останали, които са в Европейския съюз. В досегашната дефиниция беше просто „европейска продукция” и така, например, да кажем, един шведски собственик на телевизия може да пусне 50% шведска продукция и казва: „Тя европейска ли е? Да, европейска е. Е, няма българска, съжалявам”.
Въвеждането на задължителен процент българска продукция, според мен, е добра стъпка в посока на това ние да подкрепим нашите продуценти, нашите режисьори, нашите актьори.
Според мен е хубаво да се въведат действително тези дефиниции. Между другото колегата, който е председател на Комисията по европейските фондове, спомена някои от тях. За да бъдат окончателно изчерпателно описани, може би в Преходни и заключителни разпоредби да има текстове по отношение на това какво е външен продуцент, български производител и т.н.
Има и пак една запетайка, върху която искам да ви обърна внимание в този чл. 20. Там се казва, че трябва да има толкова процента европейска продукция и толкова процента българска. Слага се запетайка и следва: „когато практически това е възможно”. С този текст ние обезсмисляме абсолютно целия член.
Да приемем, че, примерно, аз казвам: хайде, че сме с господин Велчев в тази комисия, че ще му дам 1 млн. лв., когато ми е практически възможно. Все не ми се оказва практически възможно. Теоретически ми е възможно, но практически все не ми се получава.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Или аз ще ти го върна, когато практически ми е възможно...
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Един ден, надявам се. (Оживление.)
Между другото, този текст седи там от 1998 г., да знаете, за „когато практически това е възможно”, така че аз смятам за целесъобразно този текст просто да отпадне.
В § 35 и § 36 има една много интересна процедура, която е описана, за създаване на съвместна програма.
Знаете, че по принцип се създава доста тежка процедура, когато се кандидатства за външна продукция. Има си конкурс, изобщо е разписана тази процедура, както и затова се създават тези квоти. Тук обаче в § 35 и § 36 е записано, че Българската национална телевизия не просто съвместно предаване или външно предаване, но има право да създава програми съвместно с други физически и юридически лица.
И обърнете внимание, че след като е направен конкурсът, последната алинея казва, че след като се вземе решение в 7-дневен срок, Съветът за електронни медии с мотивирано решение съгласува вида и профила на тази съвместна телевизионна програма и я лицензира без конкурс. Защо да я има тази радост наистина да се лицензира без конкурс? И защо може по този начин да се провежда? И каква е тази съвместна телевизионна програма, която може да се направи по този начин? Просто аз смятам, че тези параграфи 35 и 36, които описват тази процедура, трябва да отпаднат и ще внеса такова предложение.
И последното предложение, което исках да направя, беше във връзка с това част от глобите, които налага Съветът за електронни медии, да остават като негов приход, а не да отиват изцяло в държавния бюджет, както е в момента. Съществува такава практика и в България по отношение, примерно, на КРС. Мисля, че 8% от глобите, които налага КРС, остават в неговия бюджет. Между другото, също е европейска практика част от глобите, налагани от регулатора, да остават в негова полза. Разбира се, малка част, защото ако отиде по-голямата част, тогава регулаторът може да бъде стимулиран да налага повечко глоби, за да има повече приходи, затова трябва да се внимава. Аз мисля, че резонният процент е между 15 и 20 на сто.
Това са забележките, които имах. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Курумбашев.
Реплики няма.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Изменителният Закон за радиото и телевизията, който е предложен на нашето внимание, заслужава да бъде подкрепен. Аз ще го направя заедно с моите колеги от Синята коалиция.
Заслужава да бъде подкрепен по няколко причини и ще се постарая съвсем накратко да ги изброя.
Първата и за мен най-важна е, че този закон отменя Закона за публичното радиоразпръскване, който беше един наистина закон, обслужващ корпоративни интереси, приет в последните дни на Четиридесетото Народно събрание със сериозни финансови ангажименти. Слава Богу, не можа да се реализира, защото това щеше да бъде поредният скандал в публичното телевизионно и радиоразпръскване.
Втората причина, поради която законът заслужава да бъде подкрепен, е, че се създава един много по-либерализиран режим за търговските съобщения. Едновременно с това те трябва да отговарят на определени общи изисквания, които са свързани най-вече с изисквания към достойнството на гражданите, запазване правата на децата, забрана за реклама, която например е свързана с цигари и тютюневи изделия, както и на лекарствени продукти от определен клас – тези, които са по лекарско предписание.
Има и още една причина за подкрепа, която искам да декларирам директно. Това е, че се въвеждат норми за по-голяма публичност, откритост на Съвета за електронни медии. Това, което наистина е нужно и е обществено полезно.
Относно закона има, разбира се, и причини, които ни карат да отправим не само забележки, но и предложения между първо и второ четене за промяна на някои текстове. Няма да бъда изчерпателен. По време на заседанието на комисията отбелязах повечето от моите забележки към закона. Тук ще се спра само на една и моята позиция е диаметрално противоположна на позицията, която зае преди малко господин Петър Курумбашев. Това е промяната, която е направена в досега действащия закон по отношение на квоти, които се предоставят за независима външна продукция.
Директивата на Европейския съюз е много точна и еднозначна. Тя е изцяло пренесена, транспонирана в досега действащия закон в чл. 10, ал. 3, където се изисква следното – чета дословно само същността на алинеята: „Най-малко 10% от общото годишно телевизионно време, като се изключват новините и някои други предавания от ежедневен характер, трябва да бъде предназначено за европейски произведения, създадени от външни продуценти”. Като се счита, че това трудно може да бъде постигнато изведнъж, се казва, че съотношението трябва да бъде постигнато постепенно чрез отделяне на достатъчно средства и т.н.
С тази промяна законът беше представен и промените тогава бяха одобрени от Съвета на Европа, който следи нашето законодателство, особено в областта на медиите. Изведнъж сега ни се предлага промяна, изключително драстична. Това е в § 20, ал. 2, в която се казва: „Най-малко 25% от общото годишно време на телевизионните програми - отново се изключват новините и други подобни предавания - трябва да е предназначено за български произведения, създадени от независими продуценти”. И още нещо, което е още по-скандално. В последното изречение на ал. 2 се заявява: „В общото годишно програмно време изпълнението на този праг не включва повторенията на такива произведения”.
В първия миг всеки от вас може да се настрои патриотично и да каже: „Да, разбира се, защо не, български продуценти трябва да представят продукция!” Аз питам: ако е качествена продукцията, кой спира не 10%, не 25%, 50% от програмното време да бъде предоставено на такива произведения? Но ако е некачествена, какво следва? Следва едно опошляване на програмите на телевизионните оператори, при това опошляване, което е законово разписано.
Нека си помислим първо, това насърчава ли конкуренцията между операторите? Ще ви кажа категорично „не”, защото тези 25%, заедно с повторенията, а вие знаете, че в различни часови пояси на програмата винаги се излъчват и повторения, ще даде 50% от програмното време. Към тях прибавете 20% за тези неизбежни сегменти, свързани с новини, спортни предавания, телевизионни игри, реклами, телетекст и телевизионен пазар, това дава около 80%. Което значи, че в условия на пазарно стопанство на операторите, които са стопански субекти, им се оставят само 30% за свободен програмен избор, включително за техните собствени произведения. Това е абсурдно отвсякъде.
Този текст, прощавайте, ми напомня за едни изисквания до 1989 г., които аз поради годините си помня много добре. Тогава телевизионното време беше строго сегментирано – толкова процента български произведения, толкова процента произведения от Съветския съюз, толкова процента от социалистическия лагер и останалото, каквото може да попадне, от капиталистическия свят. Нека бъдем коректни първо, към нашите зрители, второ - да насърчим конкуренцията, която е най-важна при едно свободно пазарно общество, и на трето място – нека коректно да отразяваме европейската директива. Чрез този текст дори независимостта на българските медии е поставена на прицел.
По тази причина, уважаеми колеги, макар че ще подкрепим законопроекта на първо четене - аз започнах с неговите достойнства и можех още да продължа да изброявам, ще настояваме категорично този текст да отпадне при второто четене на законопроекта и да се върне изискването на европейската директива, така както трябва всъщност да се подхожда в този случай. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Иванов.
Реплики?
Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Госпожо председател, колеги, колега Иванов! Не съм съгласен с Вашата теза и с разясненията, които дадохте за предаванията, които се предвижда да бъдат с български автори. Мисля, че при тази инвазия, която съществува, и то през последните 20 години, тази чалга култура, която властва в България (реплика от народния представител Иван Иванов), крайно време е Народното събрание и ние да мислим именно за възстановяване престижа на българската култура и за българската идентичност. Мисля, че замисълът е точно този.
Защото, вижте, всичко се предава вече на английски език. И Франция, и Германия, и всички страни, независимо че са основните страни-носители на европейските ценности, полагат усилия за запазване на собствените си културни периметри. Мисля, че това е един плюс на Четиридесет и първото Народно събрание, на вносителите, че за първи път се предоставят възможности, които ще осигурят едни културни, едни свестни програми на български език, защото ние трябва да стимулираме точно това. Какво се получава последните години? (Реплика от народния представител Иван Иванов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Имате възможност за реплика, господин Иванов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Получава се така, че се излъчват предавания за зрелища като „Биг Брадър” и тем подобни, които аз никога не съм гледал, защото ме е срам да ги гледам. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Радославов.
Реплика – заповядайте.
СТОЯН ИВАНОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Господин Иванов, европейската директива не ни задължава да имаме само 10% отделено време за продукция на български продуценти.
ИВАН ИВАНОВ (СК, от място): Не по-малко от 10%.
СТОЯН ИВАНОВ: Да, там пише: не по-малко от 10%. Българският парламент може, разбира се, да увеличи тази цифра.
Друг е въпросът, че Вие сте прав специално за едно – втората част от текста е леко абсурдна. Предлагат ни се 25%, а в тези 25% да не влизат повторенията. Наистина всяка една продукция по телевизията се повтаря поне веднъж, това прави 50%, което пък влиза в конфликт с предходния текст, който ни препоръчва да имаме и 50% европейска продукция, а българската също е европейска, но само ако може. Така че ние също ще предложим тук известни корекции в текста. Може би ще вдигнем процента за българските продуценти, защото трябва да защитим българската продукция и да дадем възможност и на българските, ако щете, артисти и въобще на целия този бранш да се развива, но ще включим и възможност за някакви повторения – еднократно повторение и т.н. Това е въпрос на прецизиране и наистина ще го обмислим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Трета реплика? Няма желаещ.
Господин Иванов, заповядайте за дуплика.
ИВАН ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! По отношение на защитата на този лобистки текст, защото той наистина е лобистки и е предложен от съответното сдружение, на което с тази промяна се обслужват интересите му - той не е предложен от българските зрители, за които някои казаха : „Да предложим на българските зрители качествена продукция”. По отношение на него искам да попитам: господин Радославов, досегашната норма в закона забранява ли не 25%, а 55% да бъдат качествените български произведения от външни продуценти? Не забранява. Европейската комисия чрез директива постановява не по-малко от 10%. Ако те имаха вашата логика, щяха да кажат: „Петдесет – седемдесет процента от произведенията да бъдат от страните на Европейския съюз”, защото Европейската комисия представлява 27 страни – членки на Европейския съюз. Но за разлика от вас те знаят, че качествените произведения си пробиват път чрез зрителския интерес. Те се налагат и се показват. Културата не се защитава с проценти в закона, господин Радославов. Ние вече сме отживели този период. Културата се защитава с качеството на културното произведение.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ, от място): Какво лобистко има тук?
ИВАН ИВАНОВ: Има културни произведения, които са се чели нелегално в период, когато са били забранени. И обратно – има автори, които бяха издали по 40 тома, но знаете, че на 10 ноември 1989 г. бяха изхвърлени в боклука.
Мисълта ми е: ако искаме нашите продуценти да развиват качествена продукция, сме длъжни да ги оставим на състезателната конкурентна писта. Не случайно Европейската комисия казва: „Гарантирайте 10% и оттам нататък оставете правото на операторите на базата на конкуренцията да представят най-качественото, за да имате най-голяма зрителска аудитория и съответно зрителската аудитория да им донесе приходи”. Така, както вие искате да заложите тези проценти, все по-пошли и по-пошли продукции ще влизат, защото процентът ще е гарантиран. Знам това от висшето образование, когато имаше гарантирани проценти за определени категории кандидат-студенти, които влизаха с успех 3,00. И, разбира се, те нямаха никакво качество.
Оставете всичко на пистата на състезателността и конкуренцията!
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ, от място): За да се направят качествени произведения, трябва да има кой да ги финансира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Иванов.
За изказване има думата господин Михайлов.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СК): Уважаеми колеги, по време на работата на комисията аз зададох въпрос на заместник-министъра – какви са мотивите за вкарване на § 20, който е обсъждан отляво и отдясно, въобще от всички? Не можахме да получим убедителен отговор. Ще ви помоля да обърнете внимание на мотивите към законопроекта – в нито една от трите страници мотиви няма и една дума за § 20. На § 20 не му е мястото в тези изменения, защото целта им е хармонизиране с Директива 207. Това е направено.
Затова ние ще подкрепим законопроекта, но § 20, както каза и моят колега, е абсолютно лобистки параграф. Защо? Защото не можем да налагаме регулаторни механизми, каквито бяха характерни допреди 20 години – какво трябва да се гледа и какво не трябва да се гледа.
Ще задам съвсем обикновен въпрос: в момента има ли две или три национални телевизии, в които повече от 25% да са такива предавания? Има. Значи пазарът показва, че когато има добри продукции, те могат да си влязат в програмните схеми на телевизията и на състезателен принцип да се реализират. Но какво да направим с този текст? Да задължаваме ли по-малки телевизии и да казваме 50%, защото с повторенията задълженията за телевизиите да пускат външни продуценти стават между 50% и 60%. Това е абсолютно невъзможно. Според мен ние като законодател трябва да дадем рамката. Рамката ни е казана от европейските директиви – най-малко 10%. А дали ще бъдат 20% или 30%, това зависи от качеството на продукта. Според мен трябва да направим така, че пазарът да определи кои са качествени и добри, дали са български или не. Това пазарът си го решава, но най-вече аудиторията, зрителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Михайлов.
Реплики? Няма.
За изказване има думата госпожа Фидосова.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, настоящото изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията се налага поради факта, че страната ни до края на годината – по-конкретно до 19 декември, трябва да приеме промени, които да хармонизират съществуващото законодателство - тоест сега действащия Закон за радиото и телевизията - с новата Директива за аудио-визуални и медийни услуги на Европейската комисия. Директивата, както очертаха и колегите – председатели на комисии, и народните представители, които се изказаха, има за основна цел да адаптира регулаторната рамка на аудио-визуалните услуги към предизвикателствата, продиктувани от новите технологии в сферата на аудиовизуалната технология, като в същото време са насочени изцяло към защита на правата и интересите на потребителите.
Необходимо е между първо и второ четене да бъдат прецизирани редица от текстовете. Тук съм съгласна с голяма част от изказванията на преждеговорившите.
Един от текстовете, по който е необходима специална дискусия и да се обърне достатъчно внимание, е текстът на § 20, който засегнаха и останалите колеги. Предложеното увеличение на тази квота от 25% за българските произведения, създадени от независими продуценти, смятам за изключително високо и драстично увеличение. Не съм против, а и ние от Парламентарната група на ГЕРБ не сме против да има увеличение, но сме против да има такова драстично увеличение. Ако трябва да има увеличение, то трябва да стане плавно във времето и да бъде съобразено с реалностите и с обществените нагласи, с обществения интерес. Не смятам, че в момента има обществена нагласа и обществен интерес към такова драстично увеличение.
Затова между първо и второ четене ще направим предложение за корекция в § 20 на посочените в момента в законопроекта 25%, за което ще апелирам за подкрепа.
Колеги, трябва да помислим за дефиниране на основни понятия, което беше също засегнато от колегите. Ние, юристите, ще помогнем на колегите от водещата комисия с тази дефиниция, за да няма спорове по отношение на приложението впоследствие на тези текстове, които в момента променяме на първо и второ четене. Необходимо е да имаме ясна дефиниция по спорните термини.
Апелирам към всички днес да подкрепим на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията. Тези текстове, които имат необходимост от корекция, ще бъдат коригирани. Ще бъдат внесени предложения между първо и второ четене и на второ четене ще изчистим в окончателната редакция всички спорни текстове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на госпожа Фидосова.
Има ли реплики? Заповядайте, господин Курумбашев.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря, госпожо председател. Както казват в едно от тези телевизионни предавания – „Гледам и не вярвам на ушите си”. Народните представители от БСП подкрепят законопроекта на Министерския съвет, както е внесен, а народните представители от ГЕРБ смятат, че трябва да бъде коригиран. Просто исках да ви обърна внимание на този факт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други реплики? Няма.
За дуплика – заповядайте, госпожо Фидосова.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Курумбашев! Това, което казах, е, че е необходимо прецизиране и редактиране на част от текстовете, а не неподкрепа. И категорично няколко пъти в моето изказване, включително и последното изречение беше призив към всички в тази пленарна зала да се подкрепи на първо четене този законопроект. Няма нищо лошо в това от правно-техническа гледна точка и по отношение на една норма, в която се предвижда драстично увеличение, каквато е нормата на § 20, да се направят корекции. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на госпожа Фидосова.
За изказване – господин Стефан Данаилов. Заповядайте.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, този диалог протече доста дълго в Комисията по културата, доста говорихме, има вече доста предложения от различни гилдии. Но бих искал само да припомня, че предстои и писане на нов Закон за радиото и телевизията. И си представям тогава какво ще стане. Когато прочетох предложението, дошло от Министерския съвет, не можех да повярвам, че може да се вземе такова наистина куражлийско решение – независимите продуценти да правят 25% програма от 50-те процента.
В Тридесет и деветото Народно събрание обсъждахме също едни поправки в Закона за радиото и телевизията. Там беше голяма битката за това, което сподели и колегата Курумбашев – за махане на запетайката, когато може. Което напълно се доказа в следващите девет години, че не може. Тук става въпрос за следното. Говорим за качество. Уважаеми колеги, качество в телевизионно производство, без да има нормалната финансова субсидия, не може да се постигне. Тук говорим за лобиране. Аз не искам да кажа, че господин Иван Иванов е свързан с групата на АБРО, които стоят пред частните телевизионери, но цялата работа е много проста. Ние все хокаме Националната телевизия, тя е единствена, която има по действащия закон 10% от бюджета, които държавата й предоставя, за да реализира филмово производство. С какво ние можем да помолим уважаемите частни оператори да инвестират в такова производство? Защото това, което гледаме в тези девет години от така наречената българска програма - онзи ден се опитахме да направим сметка колко от това, което виждаме всяка вечер в големите телевизии, е чисто българско съчинение, това, което върви като шоу-програми и т.н., са купени игри от чужбина, реализирани от български продуценти. А когато говорим за качество, това значи, че трябва все пак по някакъв начин да се инвестира в сериозно изкуство, сериал, не говоря за кино. Обаче когато имаш 6 лв., какъв филм ще направиш? Три неща са се явили по двете ни големи частни телевизии, моите уважения и към двете: единият е „Тя и той”, другото беше „Хотел „България”, и третото – „Забранена любов”. Ето това е! Ами разбира се, че ще има смутове, защото аз знам при какви условия и по какъв начин работят моите колеги – от сценаристи до режисьори и оператори. Така правехме едно време телевизионен театър, само че с по-добра драматургия. И знам как се снима един сериозен сериал, да речем, в Италия. Той се снима като кино и това изисква средства и това прави държавата Италия. Затова тези 25% не ги виждайте в това, че ще натиснем печалбата на тези телевизии. Ами ако ще иска да спечели 100 милиона, може да звучи грубо, ако те остават в България, ще е добре, но те отиват навън, защото те не са български телевизии. Какво пречи от 95 милиона 5 милиона да бъдат инвестирани именно в нещо, което е българско и което съм убеден, че хората искат. Защото ако видите допитвания как се гледа българско кино, дори и филмите, правени преди 20 години, хората искат да видят българско кино, но искат да видят качество. Сега се заляхме с турски програми. Ами един такъв филм, независимо от коя държава на Европа е, е много по-евтин като готов продукт да го преведеш зад кадър, отколкото да създадеш нещо българско.
От тази гледна точка мисля, че това беше нещо, което мен наистина ме учуди и, кълна ви се, аз го споделих с мои колеги от другите парламентарни групи - страх ме е, че това няма да мине. И само 36 часа след обсъждането в комисията започна натиск.
Аз съм сигурен, че трябва да стигнем до нещо, с което да подпомогнем. И да бъдат така любезни тези уважаеми господа и дами по друг начин да гледат на това, което е чисто българска култура. Защото, господин Михайлов, пазар в България за култура нямаме. Ако бяхме 60 милиона, да, но това е направо загиване. Този закон работи 9 години и малко преди това, когато беше в първия му вариант. И какво виждаме? Ние го виждаме с очите си, защото всеки от нас гледа телевизия. В този смисъл определено всички заставаме зад първото четене на законопроекта, но много важно с какъв кураж ще седнем в залата, когато дойде време да натискаме бутоните за този законопроект. Все пак нека да бъдем точни: не бива да вдигаме като в „Плод и зеленчук” с 2%, за да не ни се сърдят. Няма как, все някой ще е сърдит. Всички в политиката зависим от телевизии, но нали трябва да мислим и за това, което е в края на краищата е и наше, българско. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Реплики? Господин Михайлов, заповядайте.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СК): Господин Данаилов, има разминаване именно в това, което Вие казвате. Ние сме 6-милионна държава и не трябва филмите, които се правят, телевизионните сериали и въобще програмите да са съизмерими с една Италия или с една Франция. Вие сам казахте, че парите, които се влагат в един сериал във Франция, са съвсем различни от българските. Вие сам си дадохте отговора! Значи ако не можем да го направим, по-добре да не се прави, отколкото да се прави нещо, което само трябва да маркира, че има някакъв телевизионен сериал със съмнително качество. Вие сам дадохте отговора на въпроса, така че защо ние трябва да слагаме рамка от 25%? Това е!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Заповядайте за втора реплика, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Данаилов, аз не съм свързан нито с АБРО, нито с която и да е друга подобна организация. И, уви, Вие знаете това и поради тази причина Вашето изказване е крайно недостойно! Нещо повече, ще Ви кажа, че аз се изказвам като заместник-председател на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, където законът беше обсъждан, и като народен представител съм взел отношение, а като гражданин не приемам тази разпоредба. Не можете ли да разберете, че когато човек заема определено отношение, той изразява своя позиция? Защо винаги търсите някакъв друг подтекст? Означава ли това, че Вие като защитавате тази норма за 25%, сте пряко свързан с тази асоциация или организация на българските продуценти? Означава ли това? А може и така да е, не знам. Аз поначало считам, че в този дебат всеки един от участниците трябваше да декларира липса на конфликт на интереси. Аз декларирам за себе си. Нека другите да декларират било като продуценти, минали или настоящи, било като участници във външни продукции, дали не са в конфликт на интереси.
Що се касае до този процент, аз отново ще дам пример в един друг сегмент на културата. Спомняте ли си, господин Данаилов, как изглеждаха българските книжарници? Тоест измествам електронните медии, заменям ги с книжния пазар до 1989 г. – прашасали полици с книги, които никой не купува, и опашки два пъти седмично, когато докарват някоя интересна книга. Тогава всяко издателство имаше строго сегментирано какво да издава. Е, това, че бяха регламентирани тия проценти, включително за продукция, която никой не харесва и не търси, доведе ли до развитие? Не! По същия начин, не мислите ли, че може така да се опошлят някои телевизии, че хората да търсят да гледат други телевизии по кабела, а не българските? Аз искам да гледат българските телевизии, но за целта е необходимо нашите произведения да бъдат в конкурентна среда и да доказват своите качества. Това искам като български гражданин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Има ли желаещи за трета реплика? Няма.
За дуплика има думата Стефан Данаилов.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ (КБ): Уважаеми господин Иванов, аз не знам защо така възприехте моето …
ИВАН ИВАНОВ (СК, от място): Защото така го казахте.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Не, не, аз не съм казал: „Вие сте лобист”. Понеже Вие споделихте думата „лобизъм”, от Вас излезе.
ИВАН ИВАНОВ (СК, от място): Всички знаят, че нямам.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Аз вярвам, че Вие сте човек, който няма такива интереси. Извинявайте, ако така сте го разбрали. Вие споменахте лобизъм и по тази тема казах: да Ви подозирам ли Вас?
ИВАН ИВАНОВ (СК, от място): А Вие декларирахте ли?
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Добре, не сте лобист.
Но пак искам да Ви кажа, че във всички случаи едно кино – сигурно следите производството в братска Америка за какви пари става въпрос, когато решават да правят едни сериозни филми и сериозен сериал, за да има качество. И понеже досега такова качество и аз не съм видял, както и Вие казвате, няма да го видим още в следващо време, докато действа именно така законът. Защото няма как да принуди, да накара собствениците на телевизии да реализират такова произведение. Ако могат без външни продуценти, те трябва да го реализират. Защо трябва да е външен продуцентът?
Когато в 2001 г. в Комисията по културата говорихме да определим 25% чисто българско и 25% европейско, тогава не ни позволиха, тогава не стана. Защото под знаменателя на 50% европейско, пак ви казвам, много лесно може да се покрие именно с готови програми, които са по-евтини и се купуват отвън, а не се реализират оттук. За това става въпрос.
Това е Ваше становище, аз Ви разбирам, но нещо трябва да се направи, без да облагоденства един или друг. Ние не говорим за това, а да се произвежда. Моята тема е да се произвежда българско. Като е качествено, още по-хубаво. То, ако не е качествено, при първите три пилотни серии ще спре, както се прави в цяла Европа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
За изказване има думата народният представител Асен Агов.
АСЕН АГОВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми народни представители, този чл. 20, който на пръв поглед изглежда патриотичен, всъщност е на път да нанесе най-големите щети на българската култура, именно защото стои въпроса за качеството. Когато аз съм длъжен да купувам една четвърт от пазарската си чанта само определени стоки от определен магазин, аз ще ги купувам, защото съм задължен, но ще търся разнообразието в друг магазин. В резултат на всичко това, което е замислено в този чл. 20 – аз нямам никакво съмнение, че е замислено от тясна група хора с конкретни финансови интереси – никой не е говорил за разнообразието. Ето, аз не искам такава кошница. Защото утре, когато българските телевизии станат скучни, защото са длъжни да излъчват всичко, което им се предложи от независими продуценти, на практика, защото това е капацитетът на българските продуценти, тогава хората ще почнат отново да търсят други телевизии. Ще търсят други развлечения. Ето затова смятам, че това е дълбоко непатриотично. То е непатриотично, защото ще понижи качеството на българската култура. Ако имам с какво да се съглася … (Реплика от народния представител Александър Радославов.)
Не се смейте, господин Радославов. Никой не четеше онези боклуци, които се продаваха в книжарниците едно време.
Казвам, че ако наистина искаме да има качествена българска продукция, редно е да има конкуренция. Ще се съглася с моя отдавнашен приятел Стефан Данаилов, че е необходимо да има финансови стимули, за да има качествена продукция. Но финансовите стимули са нещо, което е съвсем различно от това да задължаваш хората да ядат един и същи продукт в определени проценти. Напротив, аз съм за това да има финансови стимули и съм сигурен, че това Народно събрание ще намери сили в себе си да отгарантира за българските продуценти такива финансови стимули, които да ги изравнят по възможности с всички останали продуценти. Дано това се случи в това Народно събрание.
Ще кажа още нещо. Знаете приказката – ще спестя нецензурните думи, за да не изпадам в положението на някои колеги, и ще спомена само две ключови думи – за лакомото и кръвта. Сещате се как изглежда тази поговорка. Според мен, самите продуценти стрелят в собствения си крак. Когато те предлагат нискокачествена продукция, съвсем естествено е приходите от реклами да са по-ниски, защото рекламното време ще бъде по-евтино. Хайде, ще кажете, телевизионните оператори ще претърпят загуби. Но утре те ще могат да плащат много по-малко за продукцията на тези независими продуценти. В крайна сметка бързите печалби, които се целят чрез тези 20%, утре ще станат точно обратното – загуби за всички нас, загуби за телевизиите, загуби за продуцентите, загуби за българското качество.
Аз питам: това патриотично ли е, или не е патриотично? Според мен това е дълбоко непатриотично. Тогава, когато няма да искаш да взимаш българското, а ще търсиш всяко друго нещо, което изглежда малко по-различно от това, което ти се налага на всяка цена.
От тази гледна точка аз приветствам и съм обнадежден от изказването на госпожа Фидосова. Този е верният подход. Ние трябва да мислим наистина как да избегнем конфликта и от друга страна да намерим най-доброто решение. Идеята, според мен, за търсене на плавни степени и проценти подлежи на сериозно обсъждане, госпожо Фидосова. Защото, ако ние спечелим – мога да назова имената им и да ги изброя с пръстите на едната ръка – ако спечелим тяхната подкрепа, ще загубим подкрепата на много повече хора. Това са зрителите, това са телевизионните оператори, това са много други хора. Аз съм за това да има нова система за стимули, но не квоти. Аз съм за това да обсъдим много внимателно в предстоящия период между двете четения какво може да се направи, но пак казвам: недейте постъпвайте непатриотично! Не понижавайте качеството на българската продукция, на българските творци!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи за реплики? Няма.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение? Няма.
Дебатите са закрити.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията с вносител Министерският съвет.
Гласували 97 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 5.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Колеги, правя очакваното процедурно предложение по чл. 38 – да продължим заседанието до приемане на дневния ред, защото имаме много други неща и за вторник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Направено е процедурно предложение да бъде удължен днешният работен ден до изчерпване на програмата.
Моля да гласуваме.
Гласували 93 народни представители: за 78, против 11, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Продължаваме с точка единадесета:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕКСПОРТНИЯ КОНТРОЛ НА ОРЪЖИЯ И ИЗДЕЛИЯ И ТЕХНОЛОГИИ С ДВОЙНА УПОТРЕБА.
Вносител е Министерският съвет.
С доклада на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм ще ни запознае председателят й господин Мартин Димитров.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
Първо, процедурно предложение за допускане в залата на господин Евгени Ангелов – заместник министър на икономиката, енергетиката и туризма, и госпожа Ивелина Бахчеванова – директор на дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност” в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме направеното процедурно предложение.
Гласували 63 народни представители: за 61, против 2, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Доклад по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Димитров, прекратете, тъй като няма кворум, а явно сме уморени, да прегласуваме това предложение.
Моля да прегласуваме процедурното предложение за допускане в залата.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Преди да изслушаме доклада на господин Димитров обявявам почивка до 14,30 ч.




(След почивката)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Уважаеми колеги, продължаваме заседанието.
В момента сме на точка единадесета - Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба.
По този законопроект има два доклада.
Единият доклад е на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризма.
Господин Иванов, заповядайте да докладвате становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИВАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии
с двойна употреба, № 902-01-42, внесен от Министерския съвет
на 11 ноември 2009 г.

На свое редовно заседание, проведено на 25 ноември 2009 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба.
На заседанието присъстваха господин Иво Маринов – заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма, и господин Христо Атанасов – началник на отдел „Международно контролирана търговия” към дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност” в същото министерство. Законопроектът беше представен от заместник-министър Иво Маринов.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за експортен контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба е разработен в съответствие с изискванията на Регламент (ЕО) 428/2009 г. на Съвета за въвеждане на режим на общността за контрол на износа, трансфера, брокерската дейност и транзита на изделията и технологии с двойна употреба.
Предлаганите в законопроекта промени са с цел своевременното въвеждане на национално ниво на разрешителен режим за брокерските услуги и транзит на изделия с двойна употреба. Това се предвижда в случаите, когато съществуват основания, че изделията – обект на тези дейности, могат да се използват за разработването и разпространението на оръжия за масово унищожение, когато са предназначени за ембаргови държави и са или могат да бъдат предназначени за военна крайна употреба. Въведените мерки в регламента по отношение на брокерската дейност и транзита на изделия с двойна употреба са в изпълнение на Резолюция 1540/2004 г. на Съвета за сигурност на ООН, отнасяща се до прилагане на мерки за борба с тероризма, и в съответствие със Стратегията на Европейския съюз срещу разпространението на оръжия за масово унищожение.
Във връзка с въвеждането на регистрация при използване на генерално разрешение на Общността за износ и предвидения в регламента срок за регистриране – до 10 работни дни от датата на получаване на документите, в законопроекта се предлага оптимизиране и уеднаквяване на процедурите по регистрация за износ, трансфер и брокерска дейност с изделия и технологии с двойна употреба. Това е предвидено чрез въвеждане на съпоставими срокове, като органът, който издава удостоверение за регистрациите, е министърът на икономиката, енергетиката и туризма. Основният аргумент за това е, че регистрирането е режим, при който органът, който отговаря за тази дейност, извършва автоматично регистрацията при представяне от заявителя на изискваните документи по съответния нормативен акт и не е налице необходимост от преценка по целесъобразно.
Във връзка с въвеждането на разрешения за транзит и брокерски услуги с изделия с двойна употреба, в случаите, определени с регламента, се предвижда Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката, енергетиката и туризма да издава разрешенията за транзитен превоз и за брокерски услуги.
По нов начин се дефинират определенията за брокер, брокерски услуги и транзит на изделия с двойна употреба, като това е породено от необходимостта от прецизиране на досега съществуващи текстове.
Предложените промени ще доведат до хармонизиране на националното законодателство с това на Европейския съюз, ще създадат благоприятни условия за бизнеса чрез оптимизиране и съкращаване на досега съществуващите административни процедури и ще внесат допълнителна яснота по отношение на правилата за прилагане на мерките по контрола на дейностите с изделия и технологии с двойна употреба.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 15 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба, внесен от Министерския съвет.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Следващият доклад е от Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове.
Господин Светлин Танчев – председател на комисията, ще представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги народни представители!
„На заседанието, проведено на 18 ноември 2009 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на комисията взеха участие Ивелина Бахчеванова – директор на дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност”, и Надежда Тончева – старши експерт в дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност” в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
Предложеният законопроект въвежда изискванията на Регламент (ЕО) 428/2009 на Съвета от 5 май 2009 г., предвиждащ специален режим за контрол на износа, трансфера, брокерската дейност и транзита на изделия и технологии с двойна употреба.
Промените в действащия Закон за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба са свързани с отмяната на Регламент 1334/2000 г., представляващ международноправната му основа.
Своевременното транспониране на изискванията на новия Регламент (ЕО) 428/2009 г. на Съвета във вътрешното ни право способства за изграждането на общата система за контрол и на хармонизирана политика за правоприлагане и наблюдение във всички държави - ¬членки, което е необходимо условие за въвеждането на свободно движение на изделия с двойна употреба в рамките на Общността.
Законопроектът регламентира брокерските услуги на изделия с двойна употреба (предлаганите нови членове 40, ал. 3; чл. 53а) в съответствие с изискванията на Регламент (ЕО) 428/2009 г.
Със законопроекта се създава нов Раздел ІІІа в Глава втора, с който се регламентира транзитът на изделия с двойна употреба и по този начин се транспонират изискванията на чл. 6 от Регламент (ЕО) 428/2009 г.
В процеса на дискусията бяха направени следните бележки по законопроекта:
1. С чл. 27 на Регламент (ЕО) 428/2009 г. на Съвета от 5 май 2009 г. се отменя Регламент 1334/2000 г. Това е наложило навсякъде в закона позоваването на отменения регламент да бъде заменено с позоваване на приетия през 2009 г. Регламент (ЕО) 428/2009 г., което е направено с общата норма на § 34 от законопроекта. Не във всички случаи обаче механичната замяна на номера на регламента е достатъчно прецизно.
В тази връзка предлагаме в законопроекта да бъде включен нов § 6а със следното съдържание:
„§ 6а. В чл. 41 след думите „в чл. 2” се добавят запетая и думите „§ 2”.
2. С цел прецизиране разпоредбата на § 9, т. 6 от законопроекта и нейното по-пълно съответствие с правото на Европейския съюз предлагаме текстът да придобие следната редакция:
„(6). Националното генерално разрешение за износ на изделия с двойна употреба по смисъла на Регламент (ЕО) 428/2009 г. за износителите по чл. 43 се публикува на интернет страницата на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.”
В заключение може да се каже, че предлаганият Законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба ще съответства на Регламент (ЕО) 428/2009 г. след отразяване на направените бележки от водещата комисия.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага на Народното събрание с 13 гласа „за” да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба, № 902-01-42, внесен от Министерския съвет на 11 ноември 2009 г., като водещата комисия вземе предвид направените бележки между първо и второ гласуване на законопроекта.”
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря, господин Танчев.
Има ли представители на вносителя, които желаят да вземат думата и да представят законопроекта? Не виждам.
Уважаеми колеги, откривам дебата по законопроекта. Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Още веднъж проверяваме дали има желаещи да се изкажат по законопроекта. Няма.
Уважаеми колеги, пристъпваме към гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба. Вносител е Министерският съвет.
Моля да гласуваме този законопроект на първо четене.
Гласували 85 народни представители: за 84, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
Пристъпваме към точка дванадесета:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАЗВИТИЕ НА АКАДЕМИЧНИЯ СЪСТАВ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Вносител е Министерският съвет.
Законопроектът е разпределен само на една комисия – водещата Комисия по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.
Има ли готовност председателят на комисията да докладва становището?
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА БАНКОВСКА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги!
„На свое редовно заседание, проведено на 16.12.2009 г., Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта обсъди Законопроект за развитие на академичния състав в Република България, № 902 01 56, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2009 г.
На заседанието присъстваха: Симеон Дянков – заместник министър председател и министър на финансите, Сергей Игнатов – министър на образованието, младежта и науката, Тодор Чобанов – заместник министър на културата. Присъстваха и ректори на университети, ръководството на БАН и Селскостопанската академия, както и неправителствени организации, работещи по проблемите на науката и висшето образование.
Законопроектът с мотивите към него бе представен от страна на вносителите от министър Сергей Игнатов.
Основната цел на предложения законопроект е да се установи рамката за развитие на академичния състав в Република България, като от централизирано управление се премине към управление на конкурентоспособност. Намалява се бюрокрацията, променя се системата за защита на дисертационния труд и реда за заемане на академичните длъжности. Съчетава се задълбочаването на академичната автономия с повишаването на контрола по спазване на процедурата. Законът е модерен, защото е рамков. При обсъждането му в министерството са постъпили повече от 1200 предложения, част от които са отразени в окончателния вариант, одобрен от Министерския съвет.
Законопроектът предвижда научната степен в Република България да е „доктор”. Отменя се научната степен „доктор на науките”. Законът въвежда академичните длъжности: „асистент”, „доцент” и „професор” – във висшите училища, и „изследовател”, „старши изследовател” и „главен изследовател” – в БАН и другите научни организации. Научните звания на членовете на академичния състав, получени съгласно Закона за научните степени и научните звания, се заменят с академични длъжности. Конкретните условия и ред за придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности се оставят в прерогативите на висшите училища и научните организации. Закрива се Висшата атестационна комисия, считано от 1 май 2010 г. Контролът по спазване на процедурите се осъществява от комисия, определена със заповед на министъра на образованието, младежта и науката. Дейността на контролната комисия се подпомага от служители в министерството. Рамковият характер на закона дава възможност защитата на дисертационния труд да се извършва пред жури, което се определя „ад хок” за целите на съответната процедура.
Академичните длъжности „асистент” и „изследовател” се заемат само от лица с придобита научна степен „доктор”, като са предвидени и някои изключения в медицинските университети, във висшите училища по изкуства и спорт, във военните висши училища, както и в други специализирани висши училища. За целта се провежда конкурс, който отново е пред комисия, назначена по конкретния повод от ректора на съответното висше училище или на председателя на БАН, на Селскостопанската академия или на съответната научна организация след избор от съответния факултет на висшето училище или от съответния институт на БАН или Селскостопанската академия. Сходна е процедурата при заемане на академичните длъжности „доцент” и „старши изследовател”, „професор” и „главен изследовател”. Длъжността „професор” се обвързва с наличие на осигурена преподавателска натовареност. Въвеждат се неакадемичните длъжности „стажант асистент” и „преподавател по практически дисциплини” във висшите училища, а в научните организации – „стажант изследовател”.
Процедурите по защита на дисертация или хабилитация могат да бъдат спрени от министъра на образованието, младежта и науката в случай, че контролната комисия констатира нарушение.
Законът за научните степени и научните звания се отменя. Откритите по него и неприключили процедури се довършват при досегашните условия и ред до 1 май 2010 г. Висшите училища и научните организации са длъжни да осигурят на лицата, които не притежават научна степен „доктор”, заварени на длъжностите „асистент”, „старши асистент” и „главен асистент”, съответно „научен сътрудник”, условия за зачисляване за придобиване на научна степен „доктор” в самостоятелна подготовка.
В дискусията се включиха народните представители Лютви Местан, Валентина Богданова, Ивелин Николов, Веселин Методиев, Атанас Семов и Станислав Станилов. От гостите свои становища изложиха проф. Иван Илчев – ректор на Софийския университет, проф. Матей Матеев – председател на Съюза на физиците, акад. Александър Попов – заместник председател на БАН, проф. Емил Хорозов – от Софийския университет, доц. Бойчо Кокинов – от Нов български университет, проф. Видин Георгиев – от Движението за развитие и защита на науката и висшето образование, проф. Дамян Дамянов – председател на Съюза на учените в България, проф. Камен Веселинов – ректор на Техническия университет, доц. Лиляна Вълчева – Синдикат „Висше образование и наука” към КНСБ, доц. Георги Петров от Федерацията на университетските синдикати, и представителите на „Когито” – младите учени Стилиян Георгиев и Димитър Атанасов.
Народните представители от БСП и ДПС обявиха, че представят единствено лично мнение, защото краткият срок за запознаване с проекта не им е позволил да формират позиция в парламентарните си групи.
Всички изказали се подкрепиха нуждата от създаване на нов модел за придобиване на научните степени и академичните длъжности. Нямаше нито едно становище, което да пледира запазване на Висшата атестационна комисия. Дискусията констатира, че има световна тенденция в налагане на англосаксонския модел в развитието на академичния състав, която успешно се съчетава със запазването на специфичните национални традиции. Това съчетаване трябва да бъде цел и на новия закон.
Част от дискусията беше насочена върху въвеждането на „доктор” като единствена научна степен. Мненията се поляризираха до двете крайности. Според едната трябва да има само една докторска степен, която да бъде задължително условие за академично израстване. Другата предлага запазване на две степени – „доктор” и „доктор на науките”, за сметка на сливане на длъжностите „доцент” и „професор”. Отнемането на степента „доктор на науките” бе коментирано с оглед евентуална незаконосъобразност. Очерта се компромисното предложение, основната научна степен да бъде „доктор”, а степента „доктор на науките” под това или под друго име да бъде запазена за малцината, които желаят да правят високи теоретични разработки, без това да им носи предимство при професионалната реализация. Бе поставен на съмнение предложеният начин на оценяване на дисертациите чрез оценки по шестобалната система, което влиза в противоречие с академичния подход, който изисква преценка единствено дали има или няма научен принос. Имаше предложение за запазване на национални критерии при присъждане на докторска степен. Становището на вносителя е, че липсата на такива наистина ще породи различия в качеството на доктори, университети и институти, но това различие ще стимулира конкурентността в академичните среди. Предложеното отпадане на класификацията на специалностите на научните работници с нейните тежки шифри бе коментирана като даваща възможност за развитие на системата в посока интердисциплинарност. Според противоположното мнение това противоречи на съвременната степен на специализация на научното познание.
Академичната длъжност „доцент” се запазва като национална традиция. По-значителни спорове имаше относно длъжностите в научните организации, за които вносителят предлага да бъде изследовател, старши изследовател и главен изследовател. Разграничението професор – главен изследовател бе определено като неуместно, защото университетските преподаватели извършват и научна дейност, а от друга страна изследователите в научните организации извършват и обучение на докторанти. Друг спор бе свързан със състава на журито, което избира професори, защото липсва изискването повече от половината членове на журито да са също професори, за да се спази принципът „равни избират равен”.
Приветствана беше идеята академичните длъжности асистент-изследовател да се заемат само от лица с придобита научна степен доктор. Същевременно бе изказано и съмнението доколко това може да се осъществи на практика, след като само Софийският университет има 460 асистенти, които не са доктори. Задължителното изискване за докторат блокира привличането на млади хора от студентските скамейки за асистенти. Трябва да се има предвид, че хората са различни и добрият преподавател не винаги е добър учен.
Беше предположено, че млади хора ще придобият бързо академични знания само в малките колежи и университети и системата отново ще се запуши. Предвиденото сливане на академични длъжности асистент, старши асистент и главен асистент в една – асистент, и аналогичните длъжности в Българска академия на науките в изследовател поставя въпроса за необходимостта заплатите на двете по-ниски досега степени да се изравнят с по-голямата, защото в противен случай възникват проблеми с трудовото законодателство. Проблемът не е изяснен във финансовата обосновка.
Значителна част от дискусията бе посветена на новата контролна комисия. Едното мнение бе свързано с наличието на достатъчен капацитет при състав само от трима души, другото, че комисията ще действа независимо, след като е подчинена на министъра. Като алтернатива бе предложено комисията да бъде включена в състава на Националната агенция за оценяване и акредитация, и правилниците, по които ще се осъществяват съответните процедури, също да бъдат одобрявани от националната агенция. Ако законът се приеме в този му вид, който го определя като рамков, подобните процедури за присъждане и акредитация трябва да залегнат в нов Закон за висшето образование. Във връзка с това се очерта и необходимостта председателят на комисията да поиска максимален срок между първо и второ четене, за да има достатъчно време да бъдат анализирани и правно прецизирани всички бележки.
Предвид значителния обем предложения е наложително те да бъдат разгледани от специална работна група членове на комисията.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: за – 13 гласа, против – 3, въздържали се – 2, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за развитие на академичния състав в Република България № 902-01-56, внесен от Министерския съвет на 1 декември 2009 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря Ви, госпожо Банковска.
Уважаеми господин министър, ако желаете, можете да представите законопроекта от името на Министерския съвет.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Господин председател, госпожи и господа народни представители, ще представя накратко законопроекта.
Правилно беше подчертано, че в нашия законопроект ние предлагаме преход от централизация и бюрократично управление на системата към децентрализация и широка автономия на висшите училища и научните организации. С този законопроект се закрива като че ли най-святото нещо, в кавички разбира се, в системата на академичната общност – Висшата атестационна комисия. Висшата атестационна комисия е създадена 30-те години по особени съображения. На територията на Евросъюза остана само в България. Тя е обогатена през годините и надхвърля замисъла на своя създател – знаете кой е той през 30-те години в Съветския съюз. Към нея в 1978 г. по решение на Политбюро – нещо, което го няма въобще в закона – са създадени специализираните научни съвети. Днес към Висшата атестационна комисия работят около 1000, 1100, 1200 човека. Висшата атестационна комисия струва на българската държава между 3 и 5 млн. лв. в зависимост от това колко са процедурите. Една процедура в специализираните научни съвети в момента е с различна цена, те сами си определят цената и тя е между 3 и 6 хил. лв. Защитата на научен труд или придобиването на доцентско или професорско звание в най-добрия случай трае между 8 месеца и 1 година.
Смятаме, че Висшата атестационна комисия трябва да бъде закрита като един остатък от миналото. Всички процедури по смисъла на нашия законопроект във висшите училища и научните организации се прехвърлят на самите висши училища и научни организации. Между другото, това е изискване на Европейската научна асоциация. В Европейската научна асоциацията не е възможно да членува университет, който не произвежда сам своите доктори, своите професори. Тоест, нито един български университет в момента не може да бъде член на Европейската научна асоциация, при положение, че България е член на Евросъюза.
Най-дискутираната част е въвеждането на изискването за асистенти, наличието на докторска степен. Въвеждане на това изискване по простата причина, че искаме след назначаването на асистента, вече с докторска степен, следващата бърза крачка в неговото развитие да бъде доцент и професор. В момента в Софийския университет има около 460 асистенти на пенсионна възраст, които в целия си живот в научните среди не са защитили докторската степен. По старому това беше кандидат на науките. Изключение от това правило са медицинските университети, висшите училища по изкуства, спорт, военните и някои други специализирани, където обучението има своята специфика.
Законопроектът предлага да се премахне научната степен доктор на науките. Смятаме я за архаична и абсолютно ненужна в научното израстване на младите кадри. Степента доктор на науките, както е преведена буквално, е от латински език от времето, когато в Европа в университетите са говорили и пишели на латински. През ХІХ век тази степен, под влияние на англосаксонския модел, се превръща първо в „ди фил” – доктор по философия, което вече има различните разновидности в различните страни.
Има няколко университета в света, които са запазили доктор на науките, но в техните правилници е написано, че това е „пи ейч ди”. Примерно, така е в Харвард. За да може хората, които имат нормална докторска степен, когато преминават на работа, да се знае, че са равни.
В няколко университета в света в наше време се дава научна степен доктор на науките, но това е както доктор хонорис кауза – това е оценка за приноса на дадения учен, обикновено в края на неговия път, преди пенсиониране. Ако направите проверка днес в списъка на нобеловите лауреати, ще видите, че има трима-четирима с тази степен. Всичките са „пи ейч ди” или „ди фил” в зависимост от това от какъв университет произлиза.
Българската практика показва, че доктор на науките се придобива средно след 55-годишна възраст, някъде около 60 е най-голямото струпване на желаещи да станат доктори на науките, за да могат след това да кандидатстват за професори. И понеже в България много се говори, че това е истинската докторска степен, задавам въпроса българският народ малоумен ли е или бавноразвиващ се, за да може нормално нашите колеги с докторска степен в света да са на средна възраст 25-30 години, а в България на 60. Ние нямаме такива особености. Единствените български особености са организационни. Нямаме ментални особености в България. Подчертавам това.
Изискването сега по закона за доктор на науките е това да бъдат задълбочени теоретични разсъждения, което прилича на мемоарна литература. Ето защо смятаме, че тя е абсолютно ненужна. Учените са хора, които постоянно пишат и естествено, че всеки в даден етап от живота си ще произвежда такива трудове.
По българска традиция се запазва тристепенната форма асистент – доцент – професор. Искам да подчертая, че премахването асистент, старши и главен, което напомня на младши лейтенант, лейтенант и старши лейтенант от армията е крайно наложително, тъй като това е спомен от милитаризацията на науката, извършена през онези далечни 30 години, когато започна този процес. Няма опасност да бъдат променени заплатите. Тук има юристи и те знаят как става това предоговаряне. То не е автоматично с този закон.
Има едно Българско Оксфорд общество. Активни български общественици ни обвиняват, че ние не сме радикални затова, че запазваме доцента, защото не можем да му намерим място. По сегашния закон никой не може да разбере каква е разликата между доцент и професор, освен заплащането. Но ние го запазваме заради добрата българска традиция.
Запазват се, подчертавам, всички права, всички привилегии, като заплащане, като предимство при участие в конкурси на всички хора, които са придобили вече своите научни степени, звания и длъжности по силата на действащия в момента закон.
Едно от основните обвинения е, че ще стигне до нарояване на твърде много доценти и професори. Аз съм професионалист повече от 25 години и се занимавам само с правене на наука и преподаване на наука. За да стане човек доцент или професор, има определен жизнен цикъл. За да кандидатства за заемането на тази длъжност по смисъла на закона, трябва да представи публикувани научни трудове в специализирани научни издания. Не в сборника, да речем, от Долна Вереница, който описва жителите на селото и кой къде се е разселил по време на миграционните процеси, а в специализирано научно издание.
Абсолютно категорично не съм съгласен с предложението на ректора на Софийския университет Националната агенция по оценяване и акредитация да оценявала правилниците на университетите. Това означава да създадем нова бюрократична процедура. Това означава да обречем нашите университети на втвърдяване, тъй като всъщност, много добре знаете, само мъртъвците и глупаците не се променят.
Не е възможно да има университет, който да не променя своите правилници. Академичната среда, за да бъде жизнена, трябва постоянно да изучава себе си и околната среда, да бъде пластична и да реагира. Ние какво – всеки месец или на два-три месеца ще променяме правилници?! Мисля, че това е абсолютно несериозно предложение.
По време на обсъждането станахме свидетели на организирана разлютена кампания срещу този закон.
Всъщност от м. август аз обикалям различните общности. Преди две седмици в Русе разширен Съвет на ректорите, тоест всички, които вършат висшето образование в България, подкрепиха законопроекта. Те поискаха едни промени и тези промени са залегнали в този текст, който ние ви представяме.
Българската академия на науките, която 3-4 дни преди обсъждането излезе с декларация против закона, по време на обсъждането в комисията заместник-председателят на БАН подкрепи законопроекта, като постави две изисквания, които си заслужава да бъдат обсъдени.
Едното е да приравним длъжностите. Тоест и в университетите, и в Академията да бъдат асистент, доцент, професор и точка. Това, между другото, е правилно, за да създадем възможност за динамика и движение.
Другото изискване, което може да бъде дискутирано, е да остане твърдото им, но не чак толкова твърдо – дали не е възможно да остане „доктор на науките”. Но те са готови да отстъпят от това, защото могат да си направят по вътрешен правилник изискване за още по-тежка дисертационна форма за израстване на техните хора.
Синдикатите в България подкрепиха този законопроект, защото не виждат абсолютно никаква заплаха за своите членове.
Мога само да кажа, и приключвам, че експертните предложения, които бяха направени - казвам експертните предложения - заслужават да бъдат обсъдени и вероятно между първо и второ четене тези, които наистина са експертни, да бъдат приети.
Обаче, уважаеми колеги, този законопроект е завършекът на 20-годишни безплодни обсъждания. Мога да ви кажа, че прекалените обсъждания и празнословието са много лошо разбиране за демокрация. Хората очакват решителни действия.
Не е възможно, напълно естествено, научната общност да постигне съгласие по какъвто и да е въпрос – не само по този, дори по някакъв научен проблем. Тя затова е научна общност.
Не е възможно също така управлението в момента да изиска такова съгласие по простата причина, че хората са получили своите привилегии в условията на друг режим на управление, в различно време.
Въпросът обаче е, че тези, които внасяме законопроекта, по силата на редица обстоятелства виждаме как ще се развият нещата 20-30 години напред. Затова сме го направили рамков, за да бъдат удовлетворени исканията на всички представители на тази многоцветна, многолюдна в България академическа общност.
Затова ви предлагам от празнословие и прекалени обсъждания да преминем към действия. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ и СК.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Уважаеми колеги, откривам дебатите.
Желаещи за изказвания по Законопроекта за развитието на академичния състав в Република България на първо четене? Заповядайте, колеги.
Госпожо Богданова, заповядайте.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, госпожи и господа народни представители! Когато се опитвах да подготвя изказването си за днес, имах нагласата да направя едно различно изказване. Вероятно такова, което да заяви мнение, макар и различно от това, което днес предлага министър Игнатов, макар и включвайки се в тази говорилня, която не решава проблеми, а създава подобни, разбирам.
Очевидно е, че няма смисъл днес да говорим за тези, за алтернативни виждания или за коректни разбирания на едно или друго явление, което днес създава физиономията на българското висше образование, на българската наука.
Ще ми се обаче да кажа две неща, които държа да прозвучат в тази зала. Ние като че ли в тази случваща се и неслучила финалната си форма дискусия не спорим по един сериозен проблем. Този проблем обединява всички ни, а той е необходимостта в българското висше образование и в българската наука процесите да бъдат модернизирани, да бъдат динамизирани, да има същностна промяна.
Ние даже не спорим и по това, че Законът за научните степени и научните звания, който е на 37 години, през това време е променян само девет пъти, трябва да бъде заменен с нов. Ние даже не спорим за това, че Висшата атестационна комисия със своите специализирани научни съвети, научни комисии и Президиум едва ли е структурата, която днес си струва да санкционира правенето на наука в България.
Така че доколко този модел е сталински, доколко той днес е спирачка за развитието на науката и образованието в България не е като че ли сериозният проблем, който днес си струва да бъде обсъждан.
Има два въпроса, колеги, които обаче за мен са важни. Аз знам, че вие днес нямате потребност да водите дискусия. Знам, че този законопроект ще бъде приет на първо четене. Само че думите, които ще кажа, са адресирани към вас, не към министър Игнатов.
Той е направил своите дискусии, приел е тезите и предложенията на формати, които е преценил за правилни. Изработил е законопроект, внесъл го е в Министерския съвет, който е дошъл в парламента в сряда, получен от народните представители. В сряда следобед, след четири часа и половина, е приет на първо четене в комисията. Днес, в петък, в удълженото работно време вече е в пленарната зала.
Аз не смятам, че съгласието в тази зала и решенията в нея трябва да бъдат вземани само и единствено с наличието на определящото гласуването парламентарно мнозинство.
Територията на науката и на образованието е територия, в която може да се търси съгласие. Тя е най-малко, според мен, интервенирана от идеология, от идеологеми и от партийност, само че липсата на дискусия, желанието да се чуе обратна теза, необходимостта да се търси общо решение, не е добър ход.
Съгласието в тази зала е условното съгласие, което ние с вас можем да постигнем навън, включително с неудобството да участваме в дискусия, включително с търсене на аргументи, с които да се наложи един или друг проект за закон. (Реплики от ПГ на ГЕРБ.)
Имам време, в което мога да говоря.
Аз съм абсолютно съгласна, че съгласие в академичните среди може да бъде постигнато трудно, но теза за бъдещото й развитие може да бъде убедително представена и защитена от едно по-убедително мнозинство.
Второ, аз добросъвестно успях да видя всички предложения, идеи, тези, които, вярвам, са изпратени до министър Игнатов. Той ги познава – моите притеснения, моите идеи за това какво не бива да се случва, там вече са заложени. И една част от тях не са отчетени, но, така или иначе, аз стоя зад една теза, която се прокрадва и твърдо стои в част от направените вече предложения до министерството и до комисията, включително и до българския парламент.
Редно е да се гледа Закон за академичното развитие или за развитие на академичната общност задължително заедно с новия Закон за висшето образование, защото базовият закон е вторият. Той е този, който урежда отношенията в системата. Той е този, който твърди колко голяма трябва да бъде автономията на висшето училище. Той е този, който дава правомощие на отделните органи. Няма как чрез един такъв закон, какъвто е Законът за развитие на академичната общност, да се предпоставят текстове в базовия Закон за висшето образование. Толкова по двата основни принципа.
Нещо по съдържанието на закона – не е големият проблем и не е вашата победа днес в това, че закриваме Висшата атестационна комисия. Висшата атестационна комисия 37 години определяше резултатите от научната дейност в България. Академичният състав е застарял. Трябват ни нови процедури, очевидно облекчени. Разбира се, предложеното тук скокване от тристепенната към едностепенната система за присъждане на научни степени и заемане на академични длъжности, можем да поспорим дали е най-добрият ход, който днес можем да приемем, само че аз твърдя, че този закон, който ние гледаме днес, трябва да гарантира две много важни, според мен, решения.
Първото е да даде гаранции за повишаване качеството на висшето ни образование и да даде гаранции за развитие на конкурентоспособна българска наука.
На второ място – да даде възможност за ускорено академично разбиране на база процедури, които да бъдат прозрачни, безспорни, които да не дават възможност за девалвация на научните степени и длъжности, които да не дават възможност за комерсализация, които даже да не дават възможност за корупция. Аз не съм убедена, че този проект за закон дава подобни гаранции.
Само три проблема искам да извадя на показ.
Първият – да, ние твърдим, че един закон с национална валидност, макар и рамков, трябва да бъде прилаган, прочитан и защитаван чрез правилници, приети от отделните висши училища и научни организации, без претенции към тяхното съдържание. Те определят специфичните си процедури, те определят специфичните си изисквания, те определят в края на краищата начина, по който ще избират научните журита. И ако ние към този етап имаме претенции към един 20-членен научен специализиран съвет, аз имам сериозни притеснения към едно 5-членно научно жури, което не е ясно как се избира, освен с решение на Академичния съвет. Тук даже няма регламент за експертност.
Освен това аз твърдя, че е опасно ние днес да даваме еднакви правомощия на висши училища с различен научен потенциал, с различни възможности, с различни критерии за качество. В края на краищата в България днес има 51 висши училища. Дали предхождащият този закон – Законът за висшето образование, решава проблема за това как те ще се развиват, е ли това образователната инфраструктура, която днес ни трябва? Кой е научният пазар, който всъщност ще гарантира тази конкурентоспособност? По какъв начин ще я развиваме?
Нека процесът да бъде децентрализиран. Нека в края на краищата, обаче, да има единни критерии за това как ще се присъждат научните степени и как ще се заемат академичните длъжности. Нека висшите училища, нека научните организации да бъдат принудени да се съобразяват с тях. Безконтролното увеличаване на академичната общност в частта „доценти и професори” не е добро решение, колеги. Идеята как тези училища ще се саморегулират днес при условие, че публично ние говорим за това, че имаме сериозни претенции към качеството на българското висше образование, към достиженията на българската наука, не се решава чрез този закон. Няма я технологията. Няма го механизмът.
Как би могъл той да се регулира, след като държавата не поставя своите претенции? Кой заявява държавната позиция? Коя я защитава? Една тричленна държавна комисия – тя не е и държавна, контролна комисия, която се назначава от министъра на образованието, която работи по правилник на министъра на образованието, и която в края на краищата има правомощия, подкрепени от действия на министъра на образованието.
Съжалявам, ако някой трябва да гарантира обективност на решенията, ако някой трябва да гарантира ред, който да бъде безспорен, една тричленка от хабилитирани чиновници, подбрани от министъра, който по същество е политическо лице, дълбоко не разбирам как променя подозренията в политическа пристрастност на един твърде обемен орган, наречен Президиум на Висшата атестационна комисия. При това те са хора, които тук се назначават без мандат, и към които има една-единствена претенция – да бъдат хабилитирани лица.
Аз не се сещам, тъй като чух отговора на министър Игнатов, но не намирам в този текст технология, по която една подобна тричленна комисия може да се спре прекомерното увеличаване на наличието на броя на професори и доценти, когато за тях има формални аргументи. Ние ще откриваме факултети, ние ще увеличаваме броя на студенти, но проблемът при качеството кой гарантира? Е ли това държавен ангажимент и как той може да бъде безспорно заявяван чрез един безспорно поначало предвиден политизиран орган?
Аз знам, че в този обем от време на вас не ви се слушат подобни дискусии – празници идват, само че, уважаеми колеги, вие приехте да удължим работното време днес и ще водим разговора така, както следва.
Давам си сметка, че в този вид този закон днес не си струва да бъде подкрепен, най-малкото тогава, когато той бъде съпроводен с философията и разбирането, заложено в нов Закон за висшето образование. (Силен шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Уважаеми колеги! …
Госпожо Богданова, извинявайте!
Уважаеми колеги, моля за тишина в залата!
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Аз ще завърша, господин председател, ако позволите, с едно изречение, което отправям към тези, които имат желание да слушат. Това изречение, между другото, предполагам, че господин Методиев, ако е в залата, си спомня… (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Моля ви, колеги!
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Хайде, че няма да започне банкетът ви!
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Нашият банкет ще се случи.
Това изречение е следното: „Науката се движи от можещите малцинства, които са защитими единствено тогава, когато експертността предхожда вота!”
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Това кой Ви го написа?
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Цитирам, разбира се. Това изречение, госпожо Фидосова, носи подписа на старши научен сътрудник І степен доктор на науките Георги Марков в качеството му на председател на Висшата атестационна комисия през 1999 г., когато се е гледал другият закон.
Днес след този ваш вот той е главен изследовател, разбирам, и просто доктор. Няма значение, аз държа експертността да предхожда вота. Ваше право е да прецените как ще го упражняват. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря Ви, госпожо Богданова.
Уважаеми колеги, ако желаете да направите реплики – имате възможност, имате свободна трибуна.
Има ли желание за репликиране в рамките на процедурата? Не виждам.
Имате думата за изказвания, колеги. Има ли желаещи за изказване? Все пак това не е законопроект за изменение и допълнение на действащ закон, това е цял нов закон!
Отново подканвам колегите – сега сме в процедура на обсъждане.
Господин Имамов има думата за изказване.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! Ще започна с това, че е жалко този законопроект да се обсъжда в една такава незаинтересована парламентарна среда. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
РЕПЛИКА: За вашите говорете. Натам гледайте!
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Аз говоря по съдържание, уважаеми колеги, не за присъствие. (Шум и реплики от ГЕРБ.) По съдържание ще говоря, не за това кой присъства и кой отсъства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Моля ви, колеги! Господин Имамов!
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Искам да ви кажа следното. Този законопроект десетки пъти е обсъждан в предишни парламенти, десетки пъти.
Слушам Ви, господин Бисеров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря.
Колеги, вие сте тези, които предложихте да работим в удължено работно време. Моля ви да има условия за работа, нищо повече. Всеки да се изказва в рамките на процедурите. Достатъчно време има за всички законопроекти съобразно нашето гласувано решение, така че продължаваме работата си.
Заповядайте, господин Имамов. (Смях от ГЕРБ.)
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Определено смехът е потвърждение на думите, които казах преди малко, защото в този законопроект няма нищо смешно. Напротив, има твърде сериозни неща, които изискват сериозен ангажимент. (Реплика от ГЕРБ.)
Ако вие си бяхте направили труда да отворите всички законопроекти, които са обсъждани досега в този парламент по тази тематика, изключително деликатна и важна за България, ще видите, че всички парламенти са се отнасяли с изключителна сериозност към тази тема. Нещо повече, този законопроект и тази материя е обсъждана в една изключителна дълбочина от самата академична общност и ако наистина досега няма решение на този проблем, една от причините е, че тези проблеми, които трябва да бъдат решени с този законопроект, трябва да разчитат на някакъв консенсус в академичната общност. Защото утре, уважаеми колеги от управляващото мнозинство, когато приемем закона, тази академична общност, чрез своите законови форми и представители, ще реагира по подобаващ начин. Бъдете сигурни в това.
Определено този законопроект има предимства. Те се изразяват в това, че той привежда в съответствие остарелите отношения в академичната общност с промените, които станаха в тази сфера, с европейския опит. Най-голямото предимство според мен в този законопроект е децентрализацията, опростяването и скъсяването на процедурите за академично израстване на представителите на академичната общност. Но във връзка с тази основна положителна черта има редица проблеми, които будят основателна тревога в академичната общност и които проблеми са споделени на срещи както в комисията, така и на други форуми, като Съвета на ректорите и други срещи на съответните равнища.
На първо място, тази контролна комисия е политически орган. Още когато господин Костов предложи един такъв законопроект, ако го отворите, ще видите, че там има един специален раздел за държавните изисквания по отношение на издигането на кадрите. Какви са държавните изисквания? Ние в случая правим една сериозна децентрализация на процедурите, а в същото време свръхцентрализация по отношение на критериите за оценка. Кой ще каже на какви критерии трябва да отговаря доцентът, професорът в отделните институти, като те имат права по този законопроект сами да правят правилници, сами да организират процедурите и сами да дават съответните длъжности – ти ще бъдеш доцент, професор и т.н.?
Това, уважаеми господин министър, Вие се изразихте, е една бърза крачка от асистент до доцент и професор. Според мен не е така. Не е така, защото професурата означава повторна хабилитация. В тази система няма да се даде допълнителен мотив на доцентите да стават професори, защото там ще се влагат политически съображения чрез контролната комисия, ще се влагат други чисто практически, професионални съображения на професорите, които по никакъв начин не биха били готови да помогнат на един млад 20 25 годишен доцент да стане професор. Пак ще продължаваме със същата, за съжаление, тревожна и тъжна възрастова структура на нашия преподавателски състав – средна възраст на професорите 65 години. Това няма да се преодолее с този закон.
На следващо място, кой ще контролира журито, кой ще оценява това жури? Вероятно ще има нужда от някакъв регистър на това жури. Кой ще влезе в състава на това жури? Можем ли ние да преодолеем чисто субективния подход при подбора на това жури, което или лесно, или трудно ще дава положителни оценки, за да може един преподавател да стане доцент или професор? Ето затова крайно необходимо е да се елиминира политическото влияние върху оценките и критериите за това какво трябва да знае един научен преподавател във висше учебно заведение или научно звено, за да стане доцент, професор и т.н. Този орган трябва да бъде държавен и в голяма степен независим, или да зависи само от равнището и критериите за оценка на научните продукти, а не на политически продукти, защото днес уважаемият министър е министър, утре ще бъде друг, вчера беше друг, който вероятно ще вземе думата - господин Методиев, и т.н. Тези неща се сменят във времето, но в науката нещата са по-устойчиви. Там нещата са устойчиви във времето, те са еднакви, трудно променящи се.
Вторият недостатък на този законопроект е съдбата на заварените случаи. Доколкото аз разбирам, текстовете в този законопроект може би ще предизвикват масови уволнения утре. Тоест ще бъдат освободени старши асистенти, главни асистенти, навършили определена възраст. Трябва ли да преодолеем този недостатък и какво би се случило, какъв би бил евентуално социалният и политическият ефект от едно такова действие?
Какво ще правим с националните професори? Те ще имат ли право да четат във всички университети – тези, които досега са станали професори? Каква ще бъде съдбата на националните доценти, които досега са станали доценти с правомощия да четат в който и да е университет в България? И какво ще стане утре, да речем, с един вундеркинд асистент, който не иска да става доцент, а директно иска да стане професор? Има ли процедура, която да му даде тази възможност? Какво ще стане ако един професор от УНСС реши да чете в Благоевград, да речем? Ще има ли тази възможност, за него ще важат ли тези процедури, други процедури ли ще има? Кой ще оценява тези деликатни и тънки моменти в процедурата, които имат дълбоко съдържателно отношение към работата на всеки научен работник?
Уважаеми колеги, не ви препоръчвам с насилие и грубо намесване на парламентарните правила при приемането на този законопроект. Аз смятам, че е нужно още повече време за дискусии главно в академичния състав. Този законопроект е предназначен за тях, затова те трябва да намерят баланса в текстовете и да направят такъв закон, който да удовлетворява както обществото и националните цели в областта на науката, така и самия състав, който ще се движи по този закон, за да усъвършенства своята професия както в преподаването, така и в научната дейност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря, господин Имамов.
Колеги, имате възможност за реплики.
Първа реплика – госпожо Алексиева, заповядайте.
ГЕНОВЕВА АЛЕКСИЕВА (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Имамов! Аз съм много учудена от Вашата нескрита тревога как ще се предоставя на ръководствата на отделните университети да определят критериите за развитието на техните кадри. Та нима Вие не знаете, че ръководството на тези университети се състои от хора не случайни, не току-що назначени на тези длъжности - асистенти например или някои, които не са минали през цялата тази процедура на израстване в университетите? Университетите се ръководят от персони, които са известни в нашата академична общност, защото аз доскоро бях активен член на тази общност. Тези хора имат достатъчно отговорност, знания и критерии да определят кой е достоен да израства нагоре. Не се тревожете, тези хора са опитни и на тях може да се разчита.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Втора реплика? Не виждам.
Господин Имамов, имате възможност за дуплика.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Госпожо Алексиева, ние унифицирахме стандартите за обучение в цялата страна на ниските равнища. Четворката в Пловдив е почти равна на четворката в София, на четворката в с. Горно нанадолнище и т.н. В същото време не уеднаквяваме стандартите на високо равнище по отношение на израстване на научните кадри. Това е парадоксално и недопустимо. Защото професорът в Софийския университет не във всички случаи е равен на професора в Благоевград. Не казвам кой е по-добър и кой по-лош. Няма еднакви стандарти. Няма държавни критерии, по които да кажем: „Ето, той има такава тежест, каквато тежест има преподавателят в университета във Варна, Бургас и т.н.”. Това трябва да го направи независима, тясно свързана с академичната област институция, тяло, което да не е политически зависимо.
Ако това се приеме, ще видите, че много от научните работници в своето израстване оттук нататък ще бъдат повлияни от чисто политически съображения, от чисто професионални съображения, защото даден професор в катедра в Свищов няма да иска еди-кой си да стане доцент, защото ще го измести. Това са много сложни взаимоотношения и вие трябва да ги знаете. Точно тези елементи в закона не са преодолени. Няма пречки за подобни ненаучни съображения, когато израстват кадри.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря.
Има думата за изказване господин Лъчезар Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър, почитаеми народни представители! На своето заседание във вторник Парламентарната група на Синята коалиция реши да подкрепи предложения законопроект. Той радикално ще реформира въпросите, свързани с науката и образованието в България. Тази реформа досега не е била придвижвана толкова радикално напред.
Тази подкрепа обаче не означава, че в законопроекта няма въпроси, които остават отворени и които би трябвало да бъдат дебатирани сериозно, за да намерят своето решение преди второто четене на законопроекта.
Такъв въпрос например е за записване в закона на минимални стандарти за придобиване на съответните научни степени. Аргументът, че тези, които се занимават с наука, тези, които се занимават с изкуство и култура, военните висши учебни заведения или пък спортните са толкова различни, че не може да има еднакъв стандарт, би могъл да се преодолее, като се създадат предложения за минимални стандарти във всяка една от тези четири области. Така ще гарантираме, че университетите няма да понижат нивото. Господин министърът спомена, че те могат да увеличават колкото желаят повече своите изисквания за научните степени и звания, но да не се дава възможност те да бъдат понижени. Защото целта на законопроекта не е да понижи нивото на образованието и науката в България, а да го повиши. Затова е уместно да се създадат в закона изисквания за минималните стандарти. Такива в науката биха могли да бъдат публикациите в международни издания, които имат цитиране (тъй наречения импакт фактор), тоест стойностни публикации, които да бъдат вземани предвид при решаването за даване на съответната научна степен. В изкуствата съответно трябва да има други критерии, свързани с някакъв вид прояви, но в крайна сметка да се гарантира, че има минимално гарантирано ниво, на което може да се стъпи, за да се направи по-нататък увеличение, ако съответният университет желае така.
Тъй като се премахва Висшата атестационна комисия, тогава би следвало да се завишат критериите при извършването на оценка на самите университети. Тя се извършва периодично, но трябва да се повиши изискването към даден университет, за да се знае, че той ще дава такива степени и звания, които ще съответстват на определено изискуемо ниво.
Ще засегна и друг въпрос. Моите колеги ще продължат тази дискусия след малко. Както в науката, така и в изкуството липсва едно звено, свързано с приложението на постиженията в тези области. Част от учените могат сами да се занимават с приложението на техните открития и постижения, но други не са способни на това, защото са се концентрирали главно в своята научна дейност и нямат възможност да отделят достатъчно време, за да се занимават с приложението на своите открития. А такива има. Това не е само хипотеза.
В нашата система липсва онова звено, което да подпомогне приложенията на научните постижения. Абсолютно същото е положението и в сферата на изкуствата и културата. Бях направил кръгла маса с деятели на различни изкуства, които констатираха, че въпреки Европейският съюз да предлага редица програми, би било добре да има звено, което да подпомага получаването на информация - как се правят съответните проекти и как се кандидатства. Защото хората на изкуството се занимават със своето изкуство и нямат голяма възможност и време, за да се занимават с неговото приложение. Затова очакват да бъдат поканени, за да покажат какво могат. Това е липсващо звено в нашата система – и в областта на науката, и в областта на изкуствата.
Можем да помислим как да направим така, че системата да функционира добре и да даде възможност постиженията на нашите учени и на хората на културата и изкуствата да бъдат реализирани по-добре в обществото. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има ли реплики? Няма.
Има ли желаещи за изказване? Заповядайте, господин Николов.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ (КБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Искам да ви кажа, че дори идеален да беше този законопроект, има нещо, което притеснява. Това е бързането, с което мнозинството иска той да бъде приет. Става дума за обсъждането в академичната общност, в синдикални организации, в различни професионални гилдии. Още миналия ден, в сряда, те казаха, че до вторник са имали три различни вида законопроекти. Законопроектът в този му вид се появи в началото на тази седмица. Не разбирам кое налага да се появи в началото на тази седмица, та сега бързо да бъде обсъден в комисията и веднага да бъде приет в пленарната зала.
Вече имах възможност да кажа, че ме притеснява, че той може да има някаква друга цел - или на някого да се направи коледен подарък, или по някакъв начин да реши проблеми, които не са в неговото съдържание.
От заседанието на комисията има протокол, който беше прочетен от заместник-председателя на комисията - от шестнадесет писмени становища на различни университети и организации само три бяха в подкрепа на законопроекта и тринадесет бяха против. След 4 часова дискусия в комисията, само двама души се изказаха в подкрепа на законопроекта.
В същото време този законопроект има свои положителни страни.
Първото положително нещо е, че то наистина решава проблем, забатачен двадесет години. Друг е въпросът защо трябва да бъде решен за два дни.
Другото, което е добро, това наистина е рамковият характер на закона, което министър Игнатов подчерта.
Третата положителна страна е, че той продължава децентрализацията и разширява автономията на висшите училища. На моменти обаче разширява тази автономия до безкрайност. И последната положителна черта във философията на този законопроект – пълната яснота по придобиването на единствената научна степен.
В същото време аз не мога да подкрепя законопроекта, защото в него има много сбъркани неща. Ще споделя само три от проблемите, които той създава, а не решава.
Първо, неяснотата и липсата на съответствие между индивидуалната подготовка, научното развитие на отделните кадри и заемането на длъжност. Единственото, което става ясно, е, че за всички видове академични длъжности кандидатстващият трябва да е доктор. Няма абсолютно никаква разлика при кандидатстването за доцент и професор. Оставям настрана, че законопроектът не отговаря и на заглавието си, защото няколко организации са дали мнение, че тук не става въпрос за развитието на академичния състав. Оставям на страна, че има други форми на развитие, че въобще я няма научно-приложната дейност в академичния състав, много малко внимание е обърнато на преподавателската дейност по специалности. (Шум в залата.)
Вторият проблем, който ще засегне хиляди хора, това е ретроградната тенденция съвместно да се разглеждат преподавателската и изследователската дейност. (Шум в залата.)
Господин председател, ако залата не се интересува, да започнем да се занимаваме с нещо друго.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Уважаеми колеги, ако има нужда от почивка, бихме могли да направим една кратка почивка. (Шум и реплики в ГЕРБ.)
Аз не искам да правя забележки, защото имаме нужда от спокойна обстановка, но колегите, които са заели поза на квестори, не е правилно да го правят.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Не могат ли да стоят прави?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Не искам да правя забележки, защото всички сме изморени, но работата си е работа и тя трябва да се върши нормално.
Господин Николов, имате думата да довършите изказването си.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Говорим за ретроградната тенденция за съвместно разглеждане на преподавателската и изследователската дейност, за абсолютното уеднаквяване на изискванията за преподаватели и изследователи. Да, това е и в досегашното българско законодателство. Но това означава ли, че трябва да остане така? Стотици са българските преподаватели, които не е задължително да бъдат изследователи. На основата на тази тенденция се появява прословутият чл. 16, срещу който протестират стотици хора – изискването асистентът да бъде задължително доктор. В момента този член засяга над две хиляди души в България. Само в Софийския университет „Св. Климент Охридски” има 460 асистенти, които не са доктори. Този законопроект никъде не предвижда какво се случва с тях. Единственото, което се предвижда в § 5 на Заключителните разпоредби, е, че те веднага могат да бъдат зачислени на докторантура. Но зачисляването на докторантура не означава придобиването на степен „доктор”, както е записано в същия закон. И те питат какво се случва с тях в следващите два месеца и кога се прекратяват трудовите им взаимоотношения? Няма никакъв срок, в който по някакъв начин да се мотивират асистентите да станат доктори, било пет, било седем години. И никой не може да обясни изискването защо асистентът трябва да е доктор, след като всички професори се радват най много на дошли магистри от студентската скамейка?
И ако вносителите твърдят, че виждат 20 30 години в бъдещето, аз ви предлагам да видим два три месеца напред в бъдещето и какво се случва с асистентския колегиум в България.
Неяснотата на завареното положение удря по най младата част на академичния състав. Ние говорим, че по някакъв начин този закон подмладява академичния състав. Законопроектът удря по най младата част от академичния състав, хората, които от студентската скамейка имат желание да се занимават с преподавателска дейност.
Има един опит в чл. 33 все пак да се определят тези длъжности и специалности, в които не се налага да има докторантура. Там са изброени само три длъжности – преподавателите, специалисти по чужди езици, по физическо възпитание и по изкуствата. Питам аз, това ли са единствените длъжности и сфери, в които преподавателят може да е добър преподавател, особено ако асистентът води семинари и конкретни практически занятия, и непременно ли трябва да е доктор?
Стана дума от преждеговорившите колеги за прословутата Контролна комисия на министъра на образованието, младежта и науката. Ако има единомислие по бъдещето на закриваната Висша атестационна комисия, аз не мога да разбера как не се вижда, че се създава един политически орган, съставен от трима души, който контролира изцяло научното развитие в България? Трима чиновници под ръководството на министъра контролират научното развитие в България! Говори се, че вносителите се позовават на световни практики, внасяйки този законопроект. Щом е така, аз ви предлагам тази тричленка да бъде наречена „Чрезвичайна комисия”, има такава световна практика от първата половина на миналия век, и тези хора да бъдат въоръжени.
В заключение, аз питам какъв проблем решава този закон, освен дългото отлагане на решаването на научното развитие в България с това, че най-после има закон? Решава ли проблема с мотивацията и подмладяването на академичния състав? Според мен той не решава проблема с мотивацията и подмладяването на академичния състав, а решава проблема на акредитацията на отделни университети и факултети. След приемането на този закон висшите училища, които имат проблем с акредитацията, ще могат да произведат достатъчно хабилитирани лица, за да имат акредитация още от началото на следващата година. Ако този проблем искаме да решим с този закон, нека вносителите да го заявят.
Има и втори вариант – вторият вариант е този закон да обезсили държавните висши училища, защото оттам ще избягат асистентите и ще бъдат уволнени, за сметка на някои частни висши училища. Ако е така, нека вносителите пак да го заявят.
Парламентарната група на Коалиция за България няма да подкрепи този законопроект в този му вид, защото няма време да бъде поправен преди второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има ли желание за реплики на изказването на господин Ивелин Николов? Не виждам.
Уважаеми колеги, има ли някой, който желае да се изкаже в рамките на тази дискусия?
Господин Радославов, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Господин председател, колеги аз ще говоря кратко и ясно. С една дума, и по съществуващия закон човек можеше да стане старши научен сътрудник, както аз например от конструктор седма степен, с хабилитационен труд, без да съм бил кандидат на науките с дисертация, на базата на внедрени разработки, на икономически ефекти, на патенти защитих дисертационен труд и станах старши научен сътрудник много преди възприетата професорската възраст.
Тук стана приказка от колегата Тошев, че точно научноизследователската работа и конкретното внедряване на разработките бяха приоритет на приложните отраслови институти, когато ги имаше преди промените. Предвижда ли се в закона възможност за развитие на точно такива звена, които да внедряват в практиката създадените научни продукти? Защото има чувството, че в момента в България това е едно от най тесните места. Има си Българска академия на науките, която прави фундаменталната наука. Разбира се, те имат и звена, които правят конкретни разработки. Университетите основно преподават, вършат някаква научноизследователска работа, но за да има българска индустрия и за да можем да дадем тласък на професионалното развитие на кадрите, включително техническо средно специално, би трябвало този закон да осигури възможност за развитие точно на такъв тип кадри, които не вървят точно по академичния ред, а имат възможност на базата на реалния си принос да се развиват и да имат също така нужното признание от обществото. Не съм наясно, мисля, че това би трябвало да се предвиди, защото точно тези са хората, които реално вършиха работата, имаше изделия и технологии и се произвеждаше нещо в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря, господин Радославов.
Други изказвания?
Господин Методиев, заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (СК): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, времето напредна. Часът е 16,00 и аз мога да кажа две неща. Първото е да заявя, че подкрепям законопроекта и да си седна. Но ще кажа още нещо в рамките на около две минути. Няма да отнемам от времето на народните представители, които са в залата.
Първо искам да кажа, че това е законопроект, който най-после фактически дава свобода на българските университети в израстването на академичния им състав. Фактически създава възможност за реална конкуренция сред хората, които се занимават с научни изследвания във всички научни организации и институции на България. В някакъв смисъл това е Ден на свободата на българската наука.
На второ място, един от основните упреци към законопроекта – иначе го хвалят всички, дори тези, които няма да го подкрепят – е свързан с това, че има държавни изисквания и стандарти за средно образование, защо ги няма сега тук, при науката? Отговорът е следният: когато България започна разговори с Европейския съюз през лятото на 1999 г., за да получи покана, това, което беше казано в тези срещи и разговори, беше следното: „Вие, за да станете част от нас, трябва да имате закон, с който да направите изисквания за средно образование, а всеки един от нас решава как да направи нещата си във висшето образование и науката си”. Няма такава стандартизация, не се познава в Европейския съюз. Има няколко процеса, които вървят с оглед на синхронизиране на съучастие, на съдействие, но няма такива, на латински казано, курикулни, които да задължават през държавните съответните институти или университети. Така че такъв тип изисквания да се искат по принцип е непостижима задача. Въпрос на самите университетски общности е да бранят своето име.
Още две съвсем кратки неща. Едното е по същество. Независими органи няма. Нека да разберем поне тези, които формираме мнозинството и подкрепяме това правителство. Независими институции в страната няма. Те се формират през пряк избор, през назначаване, през определяне от парламента, в резултат са на воля на гражданите, проявена на парламентарни избори. Това е смисълът на демокрацията. Няма за какво да се покриваме с наметала и да си скриваме очите с независими органи. Има политици, които поемат със своята воля отговорността на предизвикателството на времето. Такъв човек пред очите ми става политик и това е министърът на образованието господин Игнатов, за което го приветствам. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има ли желаещи за реплики? Няма.
Има ли други желаещи за изказвания? Не виждам.
Господин министър, желаете ли да допълните нещо? Не.
В такъв случай, колеги, можем да пристъпим към гласуване на първо четене на Законопроекта за развитието на академичния състав на Република България.
Моля гласувайте, колеги!
Гласували 102 народни представители: за 85, против 10, въздържали се 7.
Законопроектът е приет на първо четене.
Има заявки за обяснение на отрицателен вот.
За обяснение на отрицателен вот има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господин министър, господа народни представители! Аз не сметнах за необходимо да участвам в дискусията, тъй като не се очакваше дискусия по този въпрос и сигурно не е парадоксален факта, че правилата за научното развитие се определят от мнозинство, в което има най-малко хора - в сравнение с всички предишни години - имащи общо с науката.
Все пак трябва да заявя, ако някой има колебания, от какво е продиктувано моето отрицателно становище. Аз съм член на един от специализираните научни съвети, но не това ме безпокои в момента.
Това, което отличава политиката в областта на висшето образование и науката, поне към днешна дата, е, че тя е подложена на финансови ограничения и се предлага либерализиране на получаването на научни степени и звания като радикален изход и подобряване на сегашното състояние, без да се променя съществено Законът за висшето образование, без да се предлага Закон за научните изследвания и с вече обсъждания закон, по който се изказаха достатъчно критични мнения. Всъщност целта на този закон е да приведе част от фактическото положение в съответствие с правното или по-точно това, което в университета, който ръководеше господин Игнатов, е в несъответствие със закона, днес да стане обща нормативна практика.
Аз не отричам необходимостта да се премахне част от тази тромава процедура, която съществува в момента, но е пълна илюзия да се смята, че без увеличаване на ролята на науката, на свързването й с икономиката, с модернизирането на страната, с повишаване на социалния статус на хората, които се занимават с наука, научни изследвания и с преподаване, сам по себе си този закон може да реши въпроса или той може да реши това, което каза един от неговите поддръжници: днес настъпва свободата. Или, казано по-грубо, всеки, който не е ставал за нещо, днес при по-леки условия може да стане това, което е искал. Защото ние имаме горчивия пример на съседна Румъния, която преди години направи подобна либерализация, и трябваше да я ревизира. При 40-50 университета това ще се отрази на спадане на качеството, без да реши най-сериозните научни въпроси. Затова гласувах против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За процедура има думата госпожа Банковска.
ГАЛИНА БАНКОВСКА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение срокът за предложения между първо и второ четене на закона да бъде удължен с пет дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да разбирам, че процедурата Ви се отнася по предвидения в правилника срок? Вие искате удължаване с пет дни?
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 89 народни представители: за 83, против 4, въздържали се 2.
Процедурното предложение е прието.
Следващата точка от нашата програма е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ.
Господин Ципов, заповядайте, за да представите доклада на Комисията по външна сигурност и обществен ред.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, госпожо председател.
„Доклад на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 902-01-39, внесен от Министерския съвет на 2 ноември 2009 г.”
„Закон за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за наименованието на закона.
Гласували 77 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 1.
Гласували 79 народни представители: за 78, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 2.
Гласували 77 народни представители: за 76, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието, а с това на второ гласуване Законът за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следваща точка:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА.
Това е общ законопроект, изготвен от Комисията по труда и социалната политика, по законопроектите за изменение и допълнение на Кодекса на труда, приети на първо четене.
Заповядайте, доцент Алексиева, да представите доклада за второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК ГЕНОВЕВА АЛЕКСИЕВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, колеги! Процедура. Да бъде допусната в залата госпожа Христина Митрева – заместник-министър на труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме направеното процедурно предложение.
Гласували 75 народни представители: за 74, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят госпожа Митрева.
ДОКЛАДЧИК ГЕНОВЕВА АЛЕКСИЕВА: „Доклад за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда”
Комисията подкрепя текста на вносителите за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме предложението на комисията, в подкрепа текста на вносителя за наименованието на закона.
Гласували 89 народни представители: за 88, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГЕНОВЕВА АЛЕКСИЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителите за § 1.
Комисията подкрепя текста на вносителите за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме ан блок двата параграфа по предложение на комисията, в подкрепа текста на вносителя.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ГЕНОВЕВА АЛЕКСИЕВА: По § 3 има предложение на народния представител Драгомир Стойнев, който предлага да се създаде нов § 3.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 3.
„§ 3. В чл. 157, ал. 2 се правят следните допълнения:
1. В изречение първо, след думите „или служителка” се добавя „както и работничка или служителка в напреднал етап на лечение ин витро”.
2. В изречение второ, след думата „служителка” се добавя „както и на работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин витро”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
Гласуваме § 3 по предложение на комисията.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържал се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ГЕНОВЕВА АЛЕКСИЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителите за § 3, който става § 4.
Комисията подкрепя текста на вносителите за § 4, който става § 5.
Комисията подкрепя текста на вносителите за § 5, който става § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да гласуваме заедно трите параграфа със съответното им преномериране по предложение на комисията.
Гласували 89 народни представители: за 88, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГЕНОВЕВА АЛЕКСИЕВА: Има предложение на народния представител Драгомир Стойнев относно нов § 6.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 6, който става § 7:
„§ 7. В чл. 310 след думите „бременна жена” се добавя „работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин витро”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли народни представители, които желаят да се изкажат. Няма.
Подлагам на гласуване § 7 по предложение на комисията.
Гласували 94 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГЕНОВЕВА АЛЕКСИЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителите за § 6, който става § 8.
Комисията подкрепя текста на вносителите за § 7, който става § 9.
Комисията подкрепя текста на вносителите за § 8, който става § 10.
Комисията подкрепя текста на вносителите за § 9, който става § 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме ан блок § 8, 9, 10 и 11 по предложената номерация от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 88, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГЕНОВЕВА АЛЕКСИЕВА: „Заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителите за наименованието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да гласуваме предложението на комисията, в подкрепа текста на вносителя за наименованието.
Гласували 92 народни представители: за 91, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГЕНОВЕВА АЛЕКСИЕВА: Има предложение на народния представител Драгомир Стойнев относно нов § 10.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 10, който става § 12:
„§ 12. В чл. 48 на Кодекса за социално осигуряване се правят следните допълнения:
1. В заглавието след думите „бременност или кърмене” се добавя „или напреднал етап на лечение ин витро”.
2. В ал. 1 след думите „бременност или кърмене на дете” се добавя „или напреднал етап на лечение ин витро”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме предложението на комисията за § 12.
Гласували 92 народни представители: за 91, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГЕНОВЕВА АЛЕКСИЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителите за § 10, който става § 13.
Комисията подкрепя текста на вносителите за § 11, който става § 14.
Комисията подкрепя текста на вносителите за § 12, който става § 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да гласуваме ан блок трите параграфа – 13, 14 и 15, съгласно новата номерация, предложена от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието, а с това и на второ гласуване Законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
Преминаваме към точка петнадесет от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ.
Първият законопроект е с вносител Министерския съвет, а вторият законопроект е с вносители народните представители Стоян Мавродиев, Димитър Главчев и Делян Добрев от 10 ноември 2009 г.
Законопроектът е разпределен на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, като водеща и съпътстваща е Комисията по правни въпроси. Постъпили са съответните доклади.
С доклада на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм ще ни запознае народният представител Иван Иванов.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, позволете ми преди да ви запозная с доклада, да направя процедурно предложение за допускане в залата на представители на министерството: на господин Евгени Ангелов – заместник-министър в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, и на господин Лъчезар Борисов – началник-отдел в дирекция „Корпоративно управление и преструктуриране”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме направеното процедурно предложение.
Гласували 81 народни представители: за 80, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят гостите в залата.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИВАНОВ: Преминавам към

„ДОКЛАД
по Законопроекта за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 902-01-26, внесен от Министерския съвет на 12 октомври 2009 г., и на Законопроекта
за изменение и допълнение Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 954-01-44,
внесен от народните представители Стоян Мавродиев,
Димитър Главчев и Делян Добрев на 10 ноември 2009 г.

На свои редовни заседания, проведени на 28 октомври 2009 г. ...” (Шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Иванов, извинявайте, че Ви прекъсвам.
Колеги, много ви моля, времето напредна, нека да се уважаваме и да слушаме докладчика. Заемете местата си.
Моля продължете, господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИВАНОВ: Благодаря.
„Комисията по икономическата политика, енергетиката и туризма разгледа Законопроекта за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, внесен от Министерския съвет, и Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, внесен от народните представители Стоян Мавродиев, Димитър Главчев и Делян Добрев.
На заседанията присъстваха господин Иво Маринов – заместник-министър на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, господин Тодор Николов – изпълнителен директор на Агенцията за приватизация, госпожа Атанаска Бозова – изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол и др.
Законопроектът за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, внесен от Министерския съвет, беше представен от господин Иво Маринов – заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма.
Проектът на Закон за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол цели постигане на ефективност при разходването на средства от държавния бюджет в условията на глобална финансова криза.
Една от политиките за преодоляване на негативните ефекти от кризата е премахването на неефективните държавни разходи. Предвид това законопроектът предвижда редуциране на общия брой на ръководните органи на Агенцията за приватизация и на Агенцията за следприватизационен контрол, като бъде намален броят на членовете на надзорните съвети. Към настоящия момент Агенцията за приватизация се управлява от седемчленен Надзорен съвет и тричленен Изпълнителен съвет.
Агенцията за следприватизационен контрол се управлява от петчленен Надзорен съвет и тричленен Изпълнителен съвет. С оглед редуциране на разходите системата на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма с около 240 хил. лв. годишно, както и постигане на по-висока ефективност при разходването на държавни средства, в законопроекта е предвидено надзорните съвети на двете агенции да се състоят от по трима членове.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизацонен контрол, внесен от народните представители Стоян Мавродиев, Димитър Главчев и Делян Добрев, беше представен от народния представител Делян Добрев.
Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол предвижда сливане на Агенцията за приватизация и Агенцията за следприватизационен контрол в Агенция за приватизация и следприватизационен контрол и редуциране на числения състав на управителните органи на новата агенция. В Преходните и заключителните разпоредби се предлагат изменения в закони, отразяващи създаването на новата агенция, и изменения в Закона за стоковите борси и тържищата и Закона за защита на потребителите с цел намаляване на числеността на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата и Комисията за защита на потребителите.
Към настоящия момент приватизацията в Република България се осъществява в условията на значително ограничен ресурс от дружества с държавно участие в капитала, подлежащи на приватизация.
Общият размер на приватизираните дълготрайни активи възлиза на 99,18% спрямо подлежащи на приватизация активи.
Предстои продажбата на ограничен брой мажоритарни пакети, както и на определен брой миноритарни пакети акции и дялове, собственост на държавата в търговските дружества.
В резултат на това могат да бъдат направени следните изводи:
– приватизационният процес се намира във финална фаза;
– приватизацията вече не е водещ инструмент за привличане на преки чуждестранни инвестиции;
– целта пред предстоящата приватизация вече не е бързо раздържавяване с цел стимулиране на частния сектор, а приключването й;
– с оглед на контрола, осъществяван по вече приключили приватизационни сделки, и предстоящо раздържавяване на ключови и структуроопределящи предприятия се налага запазването на органи, осъществяващи следприватизационен контрол;
– с оглед ефективност на работата на органите, извършили приватизация и следприватизационен контрол, е целесъобразно обединяване на капацитета на Агенцията за приватизация и Агенцията за следприватизационен контрол.
В подкрепя на законопроекта вносителите изложиха и някои допълнителни аргументи в тази насока, свързани с комуникационното натоварване между двете агенции и постигането на синергизъм при функционирането им.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати:
– по Законопроекта за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, внесен от Министерския съвет – 14 гласа „за”, без „против” и 3 „въздържали се”;
– по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, внесен от народните представители Стоян Мавродиев, Димитър Главчев и Делян Добрев – 12 гласа „за”, без „против” и 3 „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, внесен от Министерския съвет, и Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, внесен от народните представители Стоян Мавродиев, Димитър Главчев и Делян Добрев.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
С доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае народният представител Тодор Димитров.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще ви запозная с доклада на Комисията по правни въпроси.
„На заседание, проведено на 10.12.2009 г., Комисията по правни въпроси разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, вх. № 954-01-44, внесен от Стоян Мавродиев, Димитър Главчев и Делян Александров Добрев на 11.11.2009 г.
На заседанието присъстваха народният представител Делян Добрев като вносител, господин Лъчезар Борисов – началник-отдел в дирекция „Корпоративно управление, преструктуриране и капиталови пазари” в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, и господин Руси Статков – член на Надзорния съвет на Агенцията за следприватизационен контрол.
Законопроектът предвижда сливане на Агенцията за приватизация и Агенцията за следприватизационен контрол, както и намаляване на числения състав на изпълнителните и надзорните състави на двете агенции, което ще доведе до оптимизиране на работата им. Промените се обосновават с до голяма степен приключилия процес на приватизация и предстоящи продажби на ограничен брой мажоритарни пакети и определен брой миноритарни пакети акции и дялове – собственост на държавата в търговските дружества.
От името на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма по законопроекта бе изразено положително становище от господин Лъчезар Борисов – началник-отдел в дирекция „Корпоративно управление, преструктуриране и капиталови пазари”, който в подкрепа на мотивите на законопроекта посочи, че предстои извършването на няколко големи приватизационни сделки: холдинг „Булгартабак” АД, електроразпределителни дружества и някои други, което налага комуникационна натовареност на двете агенции и провеждане на обща политика от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
В дискусията по законопроекта взеха участие народните представители Светослав Тончев, Мая Манолова, Четин Казак и Христо Бисеров. Господин Тончев се изказа в подкрепа на законопроекта и изрази неудовлетвореност от работата на Агенцията за следприватизационен контрол, позовавайки се на изслушаните годишни доклади от Народното събрание. Госпожа Мая Манолова изрази мнение, че и внесеният законопроект е част от общия сценарий за сливане, преобразуване и намаляване на числеността на органите с цел освобождаване на хората, които са избрани в тях. Господин Казак постави принципния въпрос защо важни законопроекти се внасят от народните представители, а не от Министерски съвет, където се формира общата политика с ясни ангажименти на изпълнителната власт. Господин Христо Бисеров зададе въпрос към вносителите за причините за отпадането на законовото положение в чл. 21, ал. 1, изречение второ - всяка парламентарна група да може да предлага за членове на Надзорния съвет на Агенцията за следприватизационен контрол и акцентира върху това добре балансирано законово положение, като отбеляза, че това е поправимо чрез предложение за второ четене на законопроекта. По изясняването на разликите в действащия текст на чл. 21 от закона и предлаганите промени в него чрез законопроекта взе отношение и председателят на Комисията по правни въпроси госпожа Искра Фидосова.
След проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси с 12 гласа „за” и 4 гласа „против” прие на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 954-01-44.”
Преминавам към доклада по втория законопроект:
„На заседание, проведено на 29.10.2009 г., Комисията по правни въпроси разгледа Законопроект за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 902-01-26, внесен от Министерския съвет на 12 декември 2009 г.
На заседанието присъстваха Лъчезар Борисов и госпожа Илона Стойкова като представител на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
От името на вносителя законопроектът беше представен от господин Лъчезар Борисов.
Законопроектът за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол цели постигане на ефективност при разходване на средства от държавния бюджет.
Изказвания в подкрепа на законопроекта направиха народните представители Димитър Лазаров, Искра Фидосова и Явор Нотев.
След проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси единодушно с 13 гласа „за” прие на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 902-01-26, внесен от Министерския съвет.”
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Разискванията по двата законопроекта са открити.
Има ли народни представители, които желаят да се изкажат?
Заповядайте, госпожо Янева.
АННА ЯНЕВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Преди да взема отношение по същество, искам да направя една принципна бележка. Разглеждаме законопроект, внесен от Министерския съвет. Гласувахме в залата да бъдат допуснати заместник-министър и експерти от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, а в залата няма никой.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Едно пояснение да Ви направя – пътуват в момента.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Вие кога дойдохте, като няма никой в залата? Преди пет минути! Не Ви ли е неудобно?
АННА ЯНЕВА: Не искам да влизам в диалог.
Смятам, че когато се разглежда важен въпрос, свързан с промени в Закона за приватизация и следприватизационен контрол, когато вторият законопроект е внесен от група народни представители и касае сливане на двете агенции, без това да е минало през Министерския съвет и съгласувателна процедура, считам, че е важно тук да има представители на Министерския съвет, в лицето на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Янева, докато приключите с изказването си, те ще бъдат тук.
АННА ЯНЕВА: Вземам думата по внесените два законопроекта, за да изразя несъгласието на Коалиция за България по направените предложения за промени в Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
На първо място, сливането на двете агенции. Считам, че в мотивите няма достатъчно аргументи, които да доказват необходимостта от сливането на двете агенции.
Уважаеми колеги, почти 20 години говорим за приватизация, говорим за приключване на приватизационния процес. Аз помня много добре, че по време на правителството на Иван Костов имаше срок в рамките до 2000 г. да приключи приватизацията, но днес сме в края на 2009 г., ще започне 2010 г., приватизацията още продължава. Вярно е, че е намалял нейният обем. Това е така. Но е хубаво преди да вземем това решение наистина да седнем в Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм и в другите комисии и да разгледаме наистина всички онези дълготрайни материални активи, дружества, мажоритарни, миноритарни дялове, които остават наистина за приватизация. Нека не забравяме, че имаме един забранителен списък с все пак достатъчно голям брой дружества и едва тогава да вземем решението за сливането, би могло да се вземе решение за закриването на Агенцията за приватизация, но нека наистина да погледнем и вземем това решение.
Уважаеми колеги, с промяната в закона през 2002 г. разделянето на двете агенции не беше случайно, а преди всичко с цел създаване на самостоятелна централизирана държавна структура за следприватизационен контрол, изразяващ се и в създаване на условия за доброволно изпълнение, а при отказ - и принудително, на поетите с приватизационните договори задължения на купувача. Сливането на двете агенции няма да доведе до промени в контролната среда, тоест вече сключилите договори за приватизационни продажби, дейността на купувачите, цялостната нормативна база в тази сфера. Функциите на двете агенции, макар привидно да изглеждат, че са част от общ процес, са различни.
И още нещо искам да кажа. Няма комуникационно натоварване между тях. Толкова по сливането на двете агенции.
Има още един важен въпрос. Ние направихме дебат в Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм и аз мисля, че всички колеги от комисията ще подкрепят това, което ще кажа. И в двата законопроекта се предлага да отпадне действащ текст на чл. 14, ал. 1 и чл. 21, ал. 1, който предвижда, че всяка парламентарна група може да предложи свои представители в двата надзорни съвета досега.
Уважаеми колеги, още с приемането на първия закон през 1992 г. този принцип съществува. Той съществува и до днес и не е довело до нито един конфликт и всички парламентарно представени партии в парламента имат възможност да предлагат свои представители в надзорните съвети. Това никак не е случайно, защото изводът е, че през целия процес на приватизация в управлението на процеса са участвали всички парламентарно представени партии и коалиции със своите представители в Надзорния съвет на Агенцията за приватизация. По този начин се постига прозрачност, публичност и ангажираност на парламентарно представените партии и коалиции по законосъобразното протичане на приватизационния процес. В крайна сметка това е гаранция за ефективност на процеса на раздържавяване, на публичен контрол върху него и има пряко отношение към предотвратяване на корупционни практики.
С предлаганите изменения относно броя и начина на избиране на членовете на надзорните съвети без възможността парламентарно представените партии да предлагат представители се създава реална възможност за едностранно политизиране на приватизационния процес. Следва да се има предвид, че изпълнителните съвети на двете агенции се назначават от Министерския съвет. Тоест, целият процес по управлението и надзор на приватизацията ще се осъществява от една политическа партия без никакъв коректив. Това е в противоречие с целите на ЗПСК, визиран в чл. 2 от този закон, а именно да се създадат условия за прозрачна и икономически ефективна приватизация при равнопоставеност на инвеститорите.

Явен е стремежът да се монополизира приватизационният процес от управляващата партия.
Уважаеми колеги, искам да кажа, че правителството на тройната коалиция не си позволи да направи промени както в надзорните съвети, така и в изпълнителните съвети. Наистина, не го правете и вие сега!
Липсва обективна и съществена причина за промяна в Закона за приватизация и следприватизационен контрол в предлаганата посока. Закон се приема или се изменя, когато се отчитат пропуски или недостатъци в приложението за действащ закон. В случая броят на членовете на надзорните съвети и начинът за избирането им с представители на всяка парламентарна група не е пораждал и не поражда проблеми вече 17 години.
Мотивите към законопроекта, че ще се намалят разходите по бюджета на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, не са убедителни. Ефектът за бюджета са само 240 хил. лв. годишно, които са пренебрежително малко с оглед рисковете от изкривяване на приватизационния процес и отклоняване от целите на ЗПСК.
Накрая, ако икономията на бюджетни средства е водещият мотив, той следва да се провежда в синхрон с изискването за публичност, прозрачност и икономическа ефективност на приватизацията при равнопоставеност на инвеститорите. Гаранцията за това е балансираността и независимостта на решаващите органи по приватизацията и съобразяването им само със закона.
Липсата на представители на парламентарно представените партии в надзорните съвети всъщност означава липса на коректив на изпълнителната власт. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Реплики? Няма.
Изказвания на други народни представители?
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! В този дълъг парламентарен ден не бих си позволил да вземам думата, особено след като изчетох становището на комисията, но след изказването на госпожа Янева съм длъжен да кажа следното.
Първо, да, отбелязах, че действително господин заместник-министърът не е тук. Но казаното от госпожа Янева, че е необходимо при внасянето на законопроекти от народни представители да се представи становището на ресорното министерство, е факт. Това становище е пред мен и е на разположение на всички народни представители в Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
И за да знаете какво е становището, ще отбележа съвсем накратко два пасажа. То е подписано от господин Евгени Ангелов. В него се заявява: „Внесеният законопроект” – има се предвид внесеният законопроект от тримата народни представители – „напълно припокрива визията на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.” „Администрацията на министерството подготвя аналогични по съдържание законопроекти, касаещи редуцирането на броя на органите за управление на Агенцията за приватизация и Агенцията за следприватизационен контрол.”
В мотивите изрично се изтъкват неща, изложени в становището на парламентарната комисия.
Искам да отбележа, че всъщност изказаното опасение за намаляване ефективността от работата и необходимостта от запазване на две агенции – Агенция за приватизация и Агенция за следприватизационен контрол, в случая не са приложими, защото когато беше създадена през 2002 г. Агенцията за следприватизационен контрол, действителното приватизацията беше в разгара си.
Отново ще повторя нещо, което казах на заседанието на комисията: за раздържавяване остават не повече от 0,8%, по-малко от 1% от активите на държавните дружества. При това положение действително, ако работят ефективно включените в новата Агенция за приватизация и следприватизационен контрол хора, смятам, че те могат да изпълнят тази дейност. Чухме какво каза господин Николов на заседанието на комисията, че действително работата през последната година силно е намаляла.
Към това искам да добавя следното. Госпожо Янева, чухте моето становище в комисията и знаете, че ще внеса предложения за изменения между първо и второ четене на предложените законопроекти, за да се защити принципът, който беше поначало въведен със самия Закон за приватизация и следприватизационен контрол. Смятам, че те ще бъдат одобрени от комисията.
Не може Вие предварително да заявявате, че едва ли не законът давал възможност за еднопартийно управление на агенцията. Смятам обратното, че ще бъдат направени промени след предложения от страна на народните представители, запазващи принципа, който ще гарантира едно прозрачно и в интерес на обществото завършване на приватизационния процес в страната.
Апелирам към вас, уважаеми колеги: подкрепете предложените два законопроекта. Процедурата след това е създаване на общ законопроект и даване на срок за предложения между първо и второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Реплики? Няма.
Други народни представители, които желаят да участват в дискусията? Няма.
Моля да гласуваме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 902-01-26, внесен от Министерския съвет.
Гласували 72 народни представители: за 59, против 3, въздържали се 10.
Предложението е прието.
Моля да гласуваме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 954-01-44, внесен от народните представители Стоян Мавродиев, Димитър Главчев и Делян Добрев.
Гласували 96 народни представители: за 82, против 7, въздържали се 7.
Предложението е прието, а с това са приети на първо четене и двата законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.

На следващо място в работната ни програма е поставено:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
До момента не е постъпил доклад за второ четене, поради което няма как сега да гледаме тази точка от дневния ред.
На следващо място е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЕЙНОСТИТЕ ПО ПРЕДОСТАВЯНЕ НА УСЛУГИ.
Вносител е Министерският съвет на 12 ноември 2009 г.
Законопроектът е разпределен на водещата Комисия по икономическа политика, енергетика и туризъм, и съпътстващи - Комисията по правни въпроси, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
С доклада на Комисията по икономическата политика ще ни запознае народният представител господин Иван Иванов.
Имате думата, господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Преди да запозная пленарната зала с доклада, позволете да направя процедурно предложение за допускане в залата на госпожа Десислава Георгиева – началник на отдел в дирекция „Техническа хармонизация и защита на потребителите” в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕА: Моля да гласуваме направеното процедурно предложение.
Гласували 80 народни представители: за 79, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят гостенката в залата.
Заповядайте, господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИВАНОВ:

„ДОКЛАД
по Законопроекта за дейностите по предоставяне на услуги,
№ 902-01-43, внесен от Министерския съвет на 12 ноември 2009 г.


На свое редовно заседание, проведено на 25 ноември 2009 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроекта за дейностите по предоставяне на услуги.
На заседанието присъстваха господин Иво Маринов – заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма, господин Стефан Узунов – директор на дирекция „Обща икономическа политика”, и госпожа Десислава Георгиева – началник на отдел „Икономическа политика” към същото министерство. Законопроектът беше представен от заместник-министър Иво Маринов.
Проектът на Закон за дейностите по предоставяне на услуги е изготвен в съответствие с разпоредбите на Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно услугите на вътрешния пазар.
Директивата установява общи разпоредби за улесняване на свободата на установяване за доставчиците на услуги и свободното движение на услуги в Европейския съюз. Целта на директивата е да осъществи напредък по посока на постигане на реален вътрешен пазар на услуги така, че в най-големия сектор на европейската икономика бизнесът и потребителите да могат да се възползват напълно от възможностите, които един интегриран вътрешен пазар на услуги предоставя.
Разпоредбите на директивата са насочени към опростяване на административните процедури, премахване на пречките за дейностите по предоставяне на услуги, засилване на взаимното доверие между държавите - членки и увереността на доставчиците и потребителите в рамките на единния вътрешен пазар.
В съответствие с изискванията на директивата в законопроекта се предлага създаването на Единно звено за контакт. Чрез него доставчикът на услуги ще може по електронен път да събере цялата необходима информация и да приключи всички административни процедури, свързани със стартирането и упражняването на дейности по предоставяне на услуги. Установяването на изцяло функциониращи и оперативно съвместими процедури по електронен път е ключов елемент за постигане на целта за административно опростяване.
В законопроекта са уредени и изискванията, свързани с упражняване правото на установяване реда за достъп до услуги, както и реда за упражняване на дейността по предоставяне на услуги, както и уреждането на процедурата, свързана с издаване на необходимите разрешения за упражняване на съответната дейност. Уредени са правилата, по които ще се извършва свободното предоставяне и ползване на услуги на територията на Република България от доставчици, които са установени на територията на друга държава-членка. Регламентирани са и изискванията за предоставяне на повече от една дейност по предоставянето на услуги от доставчиците, които те могат да извършват самостоятелно или съвместно с други лица на територията на страната. Разписани са задълженията на доставчиците на услуги по отношение на предоставяне на информация, отнасяща се до организационния им статут, вида, формата, цената и гаранциите на предоставяните от тях услуги. Въведено е задължение за сключване на застраховка за професионална отговорност за покриване на рисковете, които могат да настъпят. Предвиждат се и задължения за обмен на информация и взаимно сътрудничество между компетентните органи на държавите-членки, които имат правомощия във връзка с упражняването на дейност по предоставяне на услуги.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 15 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за дейностите по предоставяне на услуги, внесен от Министерския съвет.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Доклад за първо гласуване от Комисията по правни въпроси.
Господин Димитров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще ви запозная с

„ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по правни въпроси относно
Законопроект за дейностите по предоставяне на услуги,
№ 902-01-43, внесен от Министерския съвет на 12 ноември 2009 г.
На свое заседание, проведено на 26 ноември 2009 г., Комисията по правни въпроси разгледа законопроект за дейностите по предоставяне на услуги.
Законопроектът беше представен от господин Стефан Узунов – директор на дирекция „Общо икономическа политика” в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
Той посочи, че Законопроектът за дейностите по предоставяне на услуги е разработен в съответствие с разпоредбите на Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно услугите на вътрешния пазар. Целта на директивата е да осъществи напредък в работата по изграждане на реален вътрешен пазар на услуги, така че бизнесът и потребителите да могат да се възползват напълно от възможностите, които той предоставя.
С приемането на Закона за дейностите по предоставяне на услуги ще се осигури пълното и точно въвеждане на Директивата за услугите, чиито разпоредби допълват съществуващите инструменти на Общността и са основани на практиката на Съда на Европейските общности, свързана със свободата на установяване и свободното движение на услуги.
След проведеното гласуване със 17 гласа „за”, 0 гласа „против” и 0 гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за дейностите по предоставяне на услуги, № 902-01-43, внесен от Министерски съвет на 12 ноември 2009 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Господин Вълков ще ни запознае с доклада на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!

„ДОКЛАД
на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, относно проект на Закона за дейностите по предоставяне на услуги, № 902-01-43, внесен от Министерския съвет на 12.11.2009 г.
Проектът на Закон за дейностите по предоставяне на услуги бе представен от господин Стефан Узунов – директор на дирекция „Обща икономическа политика” в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
Както е посочено в мотивите, проектът на Закон за дейностите по предоставяне на услуги въвежда разпоредбите на Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно услугите на вътрешния пазар, в сила от 27 декември 2006 г. Целта на директивата е да бъдат опростени административните процедури, както и да бъдат премахнати пречките за дейностите по предоставяне на услуги. Резултатът, който се цели, е бизнесът и потребителите да могат да се възползват напълно от възможностите, които един интегриран вътрешен пазар на услуги предоставя.
Със Закона за дейностите по предоставяне на услуги ще бъдат създадени и условия Република България да осъществи организационните и практическите мерки, необходими за изпълнение задълженията, произтичащи от директивата, като създаването и функционирането на Единно звено за контакт.
С влизането в сила на Закона за дейностите по предоставяне на услуги ще се въведат разпоредбите на Общността по отношение на свободата на установяване и свободното движение на услуги на територията на Република България.
Законът за дейностите по предоставяне на услуги няма да се прилага спрямо електронни съобщителни услуги и мрежи и свързаните с тях структури и услуги, подлежащи на регулиране по Закона за електронните съобщения, както и спрямо услуги в областта на транспорта – въздушен транспорт, морски транспорт, транспорт по вътрешните водни пътища, автомобилен транспорт, железопътен транспорт, включително пристанищни и летищни услуги. По отношение на услуги, които са от общ икономически интерес, регулирани от разпоредбите на Закона за пощенските услуги, няма да се прилагат някои от общите изисквания и принципи, предвидени в проекта на закон.
Посочените видове услуги са изключени от обхвата на закона, тъй като предоставянето им е свързано със специфични правила и регулирането на достъпа до професията и до пазара за предоставянето на тези услуги е предмет на уреждане от специалните правила на съответните нормативни актове от европейското законодателство и от националното ни законодателство.
Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, с 10 гласа “за” и 1 глас “въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закона за дейностите по предоставяне на услуги, № 902-01-43, внесен от Министерския съвет на 12.11.2009 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Сега ще изслушаме становището на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Господин Танчев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги народни представители, на заседанието, проведено на 25 ноември 2009 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за дейностите по предоставяне на услуги, внесен от Министерския съвет.
Законопроектът създава правна рамка, която осигурява свободата на установяване, както и свободата на движение на услугите между държавите - членки до степента, до която тези дейности са отворени за конкуренция, така че да не въвеждат задължения за държавите - членки, насочени към либерализиране на услуги от общ икономически интерес или към приватизиране на публични субекти, които предоставят такива услуги. Законопроектът има за цел да уреди изискванията за упражняването на дейност по предоставяне на услуги между държавите – членки, без да се нарушава конкурентоспособността на пазара на услуги.
В съответствие с изискванията на директивата в законопроекта се предлага създаването на Единно звено за контакт, което да осигурява на доставчиците и на получателите на услуги улеснен електронен достъп до необходимата информация за административните процедури, с които е свързано започването и упражняването на дейността им. Уредени са изискванията, свързани с упражняване правото на установяване, редът за достъп до услуги, както и редът за упражняване на дейността по предоставяне на услуги. Специално място в законопроекта е отделено на уреждане процедурата, свързана с издаване на необходимите разрешения за упражняване на съответната дейност.
Уредени са правилата, по които ще се извършва свободното предоставяне и ползване на услуги на територията на Република България от доставчици, които са установени на територията на друга държава - членка. Регламентирани са изискванията за упражняване на повече от една дейност по предоставяне на услуги от доставчиците, които те могат да извършват самостоятелно или съвместно с други лица на територията на страната. Подробно са разписани задълженията на доставчиците на услуги по отношение предоставяне на информация, отнасяща се до организационния им статут, вида, формата, цената и гаранциите на предоставяните от тях услуги.
В законопроекта са транспонирани пълно разпоредбите на Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно услугите на вътрешния пазар.
Независимо от свободата, която е предоставена на националния законодател съгласно чл. 249, § 3 от Договора за създаване на Европейската общност, където е посочено, че „директивата е акт, който обвързва по отношение на постигането на даден резултат от държавите - членки, до които е адресиран, като оставя на националните власти свобода при избора на формата и средствата за постигане на този резултат”, внесеният законопроект в значителна степен дословно е възпроизвел разпоредбите на директивата в проектозакона. В тази връзка не следва да се очакват забележки от страна на Европейската комисия към Република България по отношение на транспонирането на разпоредбите на Директива 2006/123/ЕО в националното законодателство.
В чл. 44 от Директива 2006/123/ЕО е посочено, че тя следва да се въведе във вътрешното законодателство на държавите - членки най-късно до 28 декември 2009 г.
В § 14 от Заключителните разпоредби на законопроекта се предвижда той да влезе в сила от 10 ноември 2009 г., с изключение на три параграфа, чието действие възниква от деня на обнародване на закона в „Държавен вестник”. В тази връзка може да се посочи, че Република България ще спази предвидения в Директива 2006/123/ЕО срок за нейното транспониране.
В заключение може да се каже, че предложеният проект на Закон за дейностите по предоставяне на услуги съответства на разпоредбите на Директива 2006/123/ЕО.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове със 16 гласа „за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за дейностите по предоставяне на услуги, № 950-01-148, внесен от Министерския съвет на 12 ноември 2009 г.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по обсъждания законопроект? Не виждам.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за дейностите по предоставяне на услуги, с вносител Министерския съвет.
Гласували 91 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Преминаваме към точка последна от работната програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ПРОТОКОЛА ЗА РЕГИСТРИТЕ ЗА ИЗПУСКАНЕ И ПРЕНОС НА ЗАМЪРСИТЕЛИ КЪМ КОНВЕНЦИЯТА ЗА ДОСТЪПА ДО ИНФОРМАЦИЯ, УЧАСТИЕТО НА ОБЩЕСТВЕНОСТТА В ПРОЦЕСА НА ВЗЕМАНЕТО НА РЕШЕНИЯ И ДОСТЪПА ДО ПРАВОСЪДИЕ ПО ВЪПРОСИ НА ОКОЛНАТА СРЕДА.
Вносител – Министерският съвет.
Законопроектът за ратифициране на Протокола е разпределен на четири комисии, чиито доклади предстои да изслушаме.
Водеща е Комисията по околната среда и водите.
Моля председателят госпожа Искра Михайлова да ни запознае с доклада.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
„На 10 декември 2009 г. на свое редовно заседание Комисията по околната среда и водите разгледа Законопроект за ратифициране на Протокола за Регистрите към Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда, № 902-02-15, внесен от Министерския съвет на 27 ноември 2009 г.
Законопроектът и мотивите за неговото внасяне бяха представени от заместник-министър Евдокия Манева.
Със законопроекта се цели ратифицирането на Протокола за Регистрите за изпускане и пренос на замърсители, приет през 2003 г. на извънредна среща на страните по Орхуската конвенция, подписан от нашата страна и от Европейската общност и влязъл в сила през октомври 2009 г.
С този международен правен инструмент се въвежда изискването за създаване на комплексни регистри за изпускане и пренос на замърсители при обществено достъпна електронна база данни. Протоколът установява и правила за действието на този инструмент на международно ниво.
Като цяло с ратифицирането на Протокола и неговото действие се очаква повишаване на общата отговорност, предотвратяване и намаляване на замърсяването на околната среда, а също така и популяризиране на така желаното от всички устойчиво развитие.
Информация за изпускането на замърсители във въздуха, водите и почвата, както и преноса извън площадките за отпадъци и замърсителите в отпадъчните води, трябва да бъде включена в изискваните по Протокола регистри. В приложения към Протокола са изброени и промишлени, и други източници на замърсяване, както и замърсителите, за които ще се събира информация.
Ратификацията на Протокола ще гарантира изпълнението на изискванията на Закона за опазване на околната среда относно осигуряването на информация за изпускането и преноса на замърсители.
Комисията по околната среда и водите счита, че има достатъчно основания за приемането на законопроекта, подкрепи внесения законопроект единодушно и изразява следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Протокола за Регистрите към Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда, № 902-02-15, внесен от Министерския съвет на 27 ноември 2009 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва доклад на Комисията по правни въпроси.
Думата има народният представител Тодор Димитров.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще ви представя доклада на Правната комисия.
„На свое редовно заседание, проведено на 10 декември 2009 г., Комисията по правни въпроси разгледа Законопроект за ратифициране на Протокола за Регистрите за изпускане и пренос на замърсители към Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда, № 902-02-15, внесен от Министерския съвет на 27.11.2009 г.
Законопроектът бе представен от името на вносителя от господин Бойко Малинов – директор „Превантивна дейност” в Министерството на околната среда и водите. Той изтъкна, че Протоколът за Регистрите за изпускането и преноса на замърсители е приет на извънредна среща на страните по Орхуската конвенция в гр. Киев, Република Украйна на 21 май 2003 г.
Изискванията на Протокола съответстват на Регламент /ЕО/ № 166/2006 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейски регистър за изпускането и преноса на замърсители, въведен в националното ни законодателство чрез Глава втора на Закона за опазване на околната среда.
Ратификацията на Протокола ще гарантира изпълнението на изискванията на Глава втора от Закона за опазване на околната среда за осигуряването на информация за изпускането и преноса на замърсители.
След проведената дискусия Комисията по правни въпроси с 15 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Протокола за Регистрите за изпускане и пренос на замърсители към Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
С доклада на Комисията по външна политика и отбрана ще ни запознае господин Гяуров.
Заповядайте, господин Гяуров.
ДОКЛАДЧИК ДИМО ГЯУРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!

„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Протокола за
Регистрите за изпускане и пренос на замърсители към
Конвенцията за достъпа до информация, участието на
обществеността в процеса на вземането на решения и
достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда,
№ 902-02-15, внесен от Министерския съвет на
27.11.2009 г.

На извънредно заседание, проведено на 4 декември 2009 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект.
Протоколът е първият международен правен инструмент, който въвежда изискването за създаване на комплексни регистри за изпускането и преноса на замърсители под формата на обществено достъпна електронна база данни и установява правила за неговото функциониране на международно ниво. Очаква се той да допринесе за повишаване на корпоративната отговорност, предотвратяване и намаляване на замърсяването на околната среда, както и за популяризирането на устойчивото развитие.
Изискванията на Протокола съответстват на Регламент /ЕО/ № 166/2006 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейски регистър за изпускането и преноса на замърсители, който е въведен в националното ни законодателство чрез Глава втора на Закона за опазване на околната среда. Чрез ратификацията и прилагането на разпоредбите на Протокола ще се гарантира изпълнението на изискванията на Закона за опазване на околната среда за осигуряване на информация за изпускането и преноса на замърсители.
След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана прие следното становище:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 3 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Протокола за Регистрите за изпускане и пренос на замърсители към Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда.
Становището е прието на 4 декември 2009 г. с единодушие.”
То е подписано от председателя на комисията господин Димитър Чукарски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
И последният доклад е на Комисията по културата, гражданското общество и медиите.
Госпожа Даниела Петрова ще ни запознае с него, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги,

„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Протокола за
Регистрите за изпускане и пренос на замърсители към
Конвенцията за достъпа до информация, участието на
обществеността в процеса на вземането на решения и
достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда,
№ 902-02-15, внесен от Министерски съвет на 27.11.2009 г.

На редовно заседание, проведено на 9 декември 2009 г., Комисията по културата, гражданското общество и медиите обсъди Законопроект за ратифициране на Протокола за Регистрите за изпускане и пренос на замърсители към Конвенцията.
След обсъждане в комисията на предложения законопроект се отбелязва, че приемането му няма да се доведе до пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет. С ратификацията на Протокола за Регистрите за изпускане и пренос на замърсители към Конвенцията се гарантира изпълнението на изискванията на Глава втора от Закона за опазване на околната среда за осигуряване на информация за изпускане и преноса на замърсители.
Ратификацията на Протокола към Конвенцията дава възможност на Република България да участва активно в неговото бъдещо изменение и допълнение.
След проведената дискусия Комисията по културата, гражданското общество и медиите единодушно с 13 гласа „за” подкрепя Законопроекта за ратифициране на Протокола за Регистрите за изпускане и пренос на замърсители към Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда, № 902-02-15, внесен от Министерски съвет на 27.11.2009 г.” Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по обсъждания законопроект? Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване Законопроекта за ратифициране.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Има ли процедура с предложение за второ четене?
Колеги, четири комисии взеха отношение. Чакам предложение по процедурата!
Заповядайте, госпожо Михайлова, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Правя процедурно предложение да приемем на второ четене Закона за ратификацията на Конвенцията, по който бяха изнесени току-що докладите от комисиите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласувате направеното процедурно предложение.
Гласували 93 народни представители: за 92, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Госпожо Михайлова, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря.

„ЗАКОН
за ратифициране на Протокола за Регистрите за изпускане и
пренос на замърсители към Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на
вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси
на околната среда

Член единствен. Ратифицира Протокола за Регистрите за изпускане и пренос на замърсяване към Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда, подписан на 21 май 2003 г. в Киев, Украйна.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване текста на законопроекта, така както ни беше предложен, с неговия член единствен.
Гласуваме.
Гласували 101 народни представители: за 100, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
За стенографския протокол една корекция – текстът е „ратифицира Протокола за Регистрите за изпускане и пренос на замърсители”, а не „замърсяване”, както в бързината беше направена неволна грешка.
Уважаеми дами и господа, преди да закрием дългия пленарен ден и пленарна седмица, на основание чл. 38, ал. 3 от нашия Правилник, правя предложение Народното събрание да проведе извънредно пленарно заседание във вторник, 22 декември 2009 г., от 9,00 ч. при следния дневен ред:
1. Проект за решение за избиране на постоянно действаща подкомисия към Комисията по правни въпроси по чл. 24а от нашия правилник.
2. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения. Вносител – Министерски съвет.
3. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица.
4. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.
Моля да гласуваме извънредното заседание.
Гласували 97 народни представители: за 88, против 6, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Поради изчерпване на работната програма, с благодарност към всички в залата, закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 17,22 ч.)


Председател:

Цецка Цачева



Заместник-председател:

Христо Бисеров


Секретари:

Пламен Нунев

Милена Христова