Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Лъчезар Иванов
Секретари: Пламен Нунев и Петър Хлебаров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Регистрирани са 187 народни представители. На лице е необходимият кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Това заседание е първо за тази календарна година и използвам възможността да поздравя всички вас с Новата 2010 г. Искам да пожелая здраве на вас и вашите семейства и сили, за да издържим в държавническата мисия, която имаме – да служим на Република България.
Искам да започна с поздрав и от председателя на Европейския парламент господин Бузек. Чрез мен и господин Методиев, той отправя поздрав към народните представители от българския парламент. Имах официална среща с него на 11 януари т. г. Той прие поканата да бъде гост на българския парламент и това най вероятно ще се случи още през първото тримесечие.
Ще предложа на вашето внимание Програмата за работата на Народното събрание за периода 13-15 януари 2010 г.
Тъй като това е първа програма за месеца, знаете, че съгласно чл. 43, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание има възможност предложенията да постъпват от името на парламентарни групи. С оглед на поредността в числеността на групите, Парламентарната група на Коалиция за България са използвали това свое правомощие като са предложили в програмата да бъде включен на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси с вносители народните представители Драгомир Стойнев и Михаил Миков.
От останалите парламентарни групи, извън най голямата група, няма постъпили предложения. В този смисъл съгласно правилника ни, това ще бъде първа точка от работната програма.
Следват с променена номерация точките, така както са предложени в Проекта за програма за работа на Народното събрание, а именно:
„Първо четене на Законопроекта за потребителския кредит. Вносител е Министерският съвет.
Законопроект за ратифициране на Петия допълнителен протокол към Споразумението за Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа.
Законопроект за ратифициране на Допълнителния протокол към Конвенцията за защита на лицата при автоматизирана обработка на лични данни по отношение на надзорните органи и трансграничните информационни потоци.
Законопроект за ратифициране на Устава на Международната агенция за възобновяема енергия.
Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения.
Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс.
Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицирани организми.
Първо четене на Законопроекта за агенциите за временна заетост.
Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси.
Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата.
Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
Парламентарен контрол.”
Тъй като в представения ви проект за програма т. 9 „Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси”, от името на Коалиция за България постъпи предложение да бъде точка първа. Както казах в началото, тя ще бъде точка първа и съответно ще отпадне от номерирането под номер девет в проекта за програма.
Още едно пояснение – постъпило е писмо от Българската национална телевизия, че на 15 януари, а това се отнася и за идния петък – 22 януари т. г., Българската национална телевизия има договор, по силата на който следва да предава спускания и слалом от Световната купа по ски, поради което Парламентарният контрол ще бъде излъчван по сателитния канал на Националната телевизия. Такава практика е имало и в други случаи тогава, когато телевизията има сключени договори и е в обществен интерес, се налага те да имат приоритет над Парламентарния контрол.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Нали знаят, че имат други задължения към сключен договор?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За съжаление тогава, когато се насрочват тези състезания от международен план и договорите се сключват така, че да бъде удовлетворен общественият интерес, още повече с оглед визията на България и възможността да се провеждат кръгове от тези състезания в Банско, така както и досега е било – това не е прецедент, това не е първи случай, контролът ще се излъчва по сателитния канал.
Подлагам на гласуване така предложената ви програма с т. 1 –искането на Коалиция за България за първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси и съответно преномерирането на останалите точки, така както ви ги предложих.
Гласували 207 народни представители: за 206, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Съобщения относно постъпили законопроекти и проекторешения за времето от 16 декември 2009 г. до 12 януари 2010 г.
Постъпил е Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на държавата Катар за въздушни съобщения. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по външна политика и отбрана.
Постъпил е Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по труда и социалната политика. Разпределен е на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Постъпил е Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на етажната собственост. Вносител е Николай Пехливанов. Водеща е Комисията по правни въпроси. Съпътстваща е Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
Постъпил е Законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта. Съпътстваща е Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Постъпил е Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Съпътстващи са Комисията по правни въпроси и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Постъпил е Законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Постъпил е Законопроект за ратифициране на споразумението между Република Австрия, Република България, Република Унгария, Румъния и Република Турция относно Проекта „Набуко”. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм. Съпътстващи са: Комисията по външна политика и отбрана; Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове; Комисията по бюджет и финанси и Комисията по правни въпроси.
Постъпил е Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по труда и социалната политика. Съпътстваща е Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Постъпил е Законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси. Съпътстваща е Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика.
Постъпил е Проект за решение за приемане на Годишния доклад за младежта за 2008 г. Разпределен е на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, Комисията по труда и социалната политика и Комисията по здравеопазването.
Следва Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програмата „Укрепване на Националната програма по туберкулоза в България” между глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по здравеопазването. Съпътстващи са Комисията по външна политика и отбрана и Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд - вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по труда и социалната политика.
Законопроект за достъп до пространствени данни – вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по транспорта, информационните технологии и съобщенията, съпътстващи са Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, Комисията по околната среда и водите и Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците – вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по околната среда и водите, съпътстващи са Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, Комисията по регионална политика и местно самоуправление, Комисията по бюджет и финанси, Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм и Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за занаятите – вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, съпътстващи са Комисията по правни въпроси, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите – вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по здравеопазването, съпътстващи са Комисията по земеделието и горите и Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения – вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по здравеопазването, съпътстващи са Комисията по правни въпроси, Комисията по труда и социалната политика, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.
Законопроект за закриване на Социалноинвестиционния фонд – вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по труда и социалната политика, съпътстваща е Комисията по бюджет и финанси.
За процедура думата има господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин заместник министър-председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми госпожи и господа народни представители! Въз основа на чл. 41, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам откриването на Втората сесия на Четиридесет и първото Народно събрание да бъде предавано пряко по Българската национална телевизия и Националното радио.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Аз ще Ви моля да конкретизирате предложението си.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Да, в частта изчитане на декларациите на парламентарните групи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: И изявлението на министър-председателя.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Постъпи процедурно предложение за пряко предаване по Българската национална телевизия и Националното радио на тържествената част, условно наречена, от днешното пленарно заседание, в която ще бъде изслушан министър-председателят за приоритетите на правителството през настоящата парламентарна сесия и изслушването на декларациите на представители на различните парламентарни групи, така както на Председателския съвет уточнихме, че това ще се случи по поредността на числеността на групите.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 209 народни представители: за 203, против 2, въздържали се 4.
Предложението е прието.
За изявление думата има министър-председателят на Република България господин Бойко Борисов. Заповядайте, господин Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, дами и господа министри! В началото на първата за 2010 г. парламентарна сесия изразявам очакването си, че всички вие ще работите много старателно и всеотдайно за европейското развитие на България.
Гражданите, независимо от партията, която подкрепят, очакват да видят и почувстват реалните резултати от усилията и на законодателната, и на изпълнителната власт.
Първите месеци от своето управление нашето правителство осигури финансова стабилност и запази нисък бюджетен дефицит. Оценката на европейските ни партньори е, че България е страна с най-стабилна фискална политика в целия Европейски съюз в момента. (Реплики от КБ). Безспорно! Ние сме наясно, че има още много, което трябва да се направи, за да се смекчат ефектите от кризата и затова следваме пакета от мерки за възстановяване на икономиката, приет от Министерския съвет. Главната от тях в следващите месеци е поддържане на балансирания бюджет и усилия в преговорите за присъединяване към еврозоната.
Усилията ни за спиране на корупцията и ограничаването й имат видими резултати. Никой не може да отрече и успехите ни за разкриване на тежки престъпления в борбата с организираната престъпност. Когато икономическите и финансови мерки дадат резултат, ще направим всичко, за да повишим както доходите на работещите в публичната сфера, така и на пенсионерите.
Уверявам ви, че правим необходимото, за да наваксаме изоставането в усвояването на европейските фондове. Полагаме усилия, за да ускорим работата и мобилизирането за това не само от правителството, но разчитаме и на Народното събрание, и на общините, и на всеки, който има отношение към работата с европейските фондове. Вие добре знаете, че за да успее правителството, Народното събрание трябва да продължи активната си работа по обсъждане на внесените от Министерския съвет законопроекти.
В изпълнение на декларираните приоритети ние подготвяме редица законопроекти, които ще имат положителен ефект за благосъстоянието и прогреса на българското общество.
В ход са промени в Закона за насърчаване на заетостта. С тях трябва да постигнем по-добър баланс между търсенето и предлагането на пазара на труда, да активизираме работодателите за партньорство с бюрата по труда.
Основна цел на промените е намаляването на негативните последици от икономическата криза върху пазара на труда, запазване на заетостта и повишаване ефективността от трудовото посредничество.
Подготвили сме и промени в Закона за здравното осигуряване, с които ще се въведе нов модел и ще се подобри събираемостта на здравноосигурителните вноски.
В изпълнение на целите за повишаване на енергийната ефективност е подготвено изменение в Закона за възобновяемите и алтернативни енергийни източници и биогоривата и Закона за енергетиката. С тях целим създаване на ефективен национален енергиен пазар и увеличаване дела на възобновяемите и алтернативни енергийни източници в общия дял на произведената енергия.
В изпълнение на правителствената политика за намаляване на административните пречки пред бизнеса и създаване на по-добра бизнес среда, Министерският съвет ще предложи на Народното събрание законопроекти, насочени към облекчаване регулаторните режими. Така ще бъдат променени Законът за водите, цялостното регламентиране и контрола на храните от животински произход, облекчаване на регулаторните режими при търговията с ветеринарно медицински продукти.
Чрез промени в Закона за хидромелиорациите и в Закона за сдруженията за напояване правителството ще ускори създаването на съвременно пазарно ориентирано и конкурентно поливно земеделие и ще създаде условия за рационално и ефективно използване на водните ресурси.
С промените в Закона за съхранение и търговия със зърно целим създаването на условия за конкурентна търговия и устойчивост на пазарите на земеделски продукти. Подготвяме и цялостно изменение на Закона за горите с цел пълно разграничаване на контролната дейност на държавата в стопанската дейност по управлението им.
В съответствие с приоритета на правителството за развитие на българската наука подготвяме Законопроект за насърчаване на научните изследвания. Целта е изграждането на научна инфраструктура и по-широко участие на научните организации и университети в международните програми и проекти.
Подготвени са и промени в Закона за висшето образование с цел нов подход във финансирането на висшите училища, което да обвърже качеството на образователните услуги с рейтинга на учебното заведение.
За подобряване работата на съдебната система и връщането на доверието на гражданите в нея предвиждаме промени в Закона за съдебната власт. Основната цел на законопроекта е усъвършенстване и развитие на правната уредба, свързана с дейността на Висшия съдебен съвет, както и със статута на съдиите, прокурорите и следователите, производствата по тяхното назначаване и повишаване, избиране на административни ръководители на органите на съдебната власт. Измененията и допълненията в Семейния кодекс, които ще внесем, са свързани с правилата при националното и международното осиновяване.
Работим и за да регламентираме ускоряването на процедурите за придобиване на българско гражданство и подобряване координацията между институциите при тази процедура. В изпълнение на поетите ангажименти и предвидените в програмата на правителството цели и мерки за развитие на електронното правителство и усъвършенстване на нормативната база в областта на електронното управление са в ход изменения и допълнения на Закона за електронното управление, за бързо осигуряване на по-добри и бързи административни услуги на гражданите и бизнеса. Чрез промени в Закона за автомобилните превози ще защитим икономическите интереси на потребителите и ще ги предпазим от необосновано високите цени като ще изведем от сивия сектор физическите и юридическите лица, които извършват такава дейност без необходимите документи.
Уважаеми народни представители, през следващите месеци на изпълнителната и на законодателната власт предстои сериозна работа, свързана с подготовката и приемането на редица законопроекти, които ще подпомогнат ефективното ни членство в Европейския съюз, борбата с корупцията, ускоряване на правораздаването и подобряване на бизнес климата.
Вярвам, че ще имате волята достатъчно рано да приемете и изборното законодателство, с което ще отговорим на очаквания на обществото ключовите закони да се приемат обмислено и навреме, а не късно, за да постигнат партийни, корпоративни или лични ползи.
Убеден съм, че целите ни са общи и затова усилията ви да подкрепите законодателното им уреждане ще дадат положителен за страната резултат.
Пожелавам ви успешна работа през новата сесия! Да си пожелаем късмет, живот и здраве. Благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
От името на Парламентарната група на партия ГЕРБ декларация от нейния съпредседател госпожа Искра Фидосова.
Заповядайте, госпожо Фидосова.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми дами и господа министри, уважаеми дами и господа народни представители.
„От началото на 41-ото Народно събрание Парламентарната група на ГЕРБ доказа, че е националноотговорен, консенсусен и успешен политически партньор на българското общество. С работата си до момента ние потвърдихме нашите ангажименти пред българските избиратели да водим прозрачна политика. Само шест месеца след категоричната победа на ГЕРБ на парламентарните избори и след промяна в начина и темповете на работа в парламента успяхме да повишим доверието на българските граждани към институцията Народно събрание.
Усилията ни оттук нататък са насочени към изграждането и реализирането на добро взаимодействие между институциите, за да гарантираме изпълнението на политическите ни цели и приоритети. Работата на ГЕРБ през последните месеци показва, че политиката и усилията за реформиране и модернизация на основните обществени сектори вече дават резултат. Постигнахме финансова стабилност и най-нисък в Европа бюджетен дефицит. Подновихме, засилихме и гарантирахме конструктивен диалог със социалните партньори. Спазихме обещанията си пред избирателите и водим безкомпромисна борба с корупцията и организираната престъпност. Знаем и виждаме, че политиката и реформите са трудни, а понякога и болезнени. За да изведем България от икономическата криза обаче ще търсим и прилагаме работещи законодателни и икономически мерки.
В Народното събрание Парламентарната група на ГЕРБ наследи порочни практики, често отсъствие на народните представители от пленарна зала и гласуване с чужди карти. Парламентарната група на ГЕРБ и председателят на Народното събрание госпожа Цачева работят за подобряване имиджа на парламента и с добрия пример на постоянно присъствие в заседателната зала имат значителна роля за увеличаване доверието на гражданите в институцията Народно събрание. До дни, колеги, ще е факт и новият начин на гласуване с биометрични данни.
През първата сесия на 41-то Народно събрание бяха приети редица законопроекти, които регулират важни обществени отношения. Благодарение на усилията на законодателната и изпълнителната власт и откровения диалог с европейските партньори успяхме да гарантираме ефективното и прозрачно усвояване на средствата от европейските фондове. Върнахме доверието на европейските партньори в България. Осъзнахме, че поддържането на доверието не е еднократен акт, а труден и продължителен процес и потвърждаваме нашия ангажимент да работим при пълна прозрачност и отчетност на всички нива в политиката и властта. Основната ни политическа цел в следващите месеци е да работим за бързото излизане на страната от икономическата криза, за повишаване благосъстоянието на българските граждани, за възстановяване и ускорено развитие на българската икономика.
Законодателната програма за втората сесия на 41-то Народно събрание, освен посочените от премиера господин Борисов законодателни промени, приоритетна цел са и промените в основни закони, свързани с наказателното правораздаване и ефективната борба с престъпността и корупцията, Наказателния кодекс, Наказателно-процесуалния кодекс, Закона за съдебната власт, Закона за отнемане на имуществото придобито по престъпен начин, законодателната дейност в областта на престъпността сред малолетните, както и на посегателството над деца и малолетни.
Един от основните ангажименти поети от Парламентарната група на политическа партия ГЕРБ пред избирателите са промени в изборното законодателство чрез съставяне на Изборен кодекс. Нашите цели са чрез него да гарантираме честността и демократичността на изборния процес в България, да създадем такива законодателни условия, които да не допускат рецидив на досегашните проблеми в изборния процес и изборните нарушения, да предложим на обществото проект, който да определя изборните правила не конюнктурно в съответствие с конкретни партийни интереси и очаквани ползи, а принципно и с гаранции за стабилност. Новото изборно законодателство трябва да бъде консенсусно съобразено с мненията и предложенията на неправителствения сектор, политическите партии и държавните институции.
На 19 декември 2009 г. проведохме кръгла маса на тема „Определяне на законодателната рамка и концепция на предстоящите промени в изборното законодателство” с участието на представители от парламентарните групи на 41-то Народно събрание, представители на Президентството, председателя на Върховния административен съд, представители на Националното сдружение на общините в Република България, представители на Централната избирателна комисия, представители на неправителствения сектор и извънпарламентарни политически сили.
Благодаря на всички за постигнатия консенсус по темите за Изборен кодекс, за определяне на избирателната система – пропорционална избирателна система с преференциален вот на по-нисък праг. Приет е един много кратък срок от парламентарно представените партии и коалиции в българския парламент за определяне на политическа рамка на новото изборно законодателство в срок до 10 февруари 2010 г.
В законодателната програма за втората сесия на 41-то Народно събрание са заложени редица законопроекти:
– Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, с който се въвежда облекчен режим за националните инфраструктурни обекти, посочени и изброени в закона, приоритет на правителството на „Граждани за европейско развитие на България”;
– Законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост, с който се въвежда облекчен режим за такива регионални инфраструктурни обекти, посочени в закона;
– Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, който да гарантира подобряване на административното обслужване и премахване на предпоставките за противоречива практика при прилагането на закона;
– Законопроект за изменение и допълнение на Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор и промяна в Закона за вътрешния одит в публичния сектор, с които да се актуализира правната уредба относно държавния вътрешен финансов контрол в Република България;
– Законопроект за изменение на Закона за културното наследство, водещ до подобряване на управлението на недвижимото културно наследство, прецизиране режима на ползване и придобиване на метални детектори и подобряване на административнонаказателните разпоредби;
– Законопроект за българите и българските общности извън Република България. Законопроектът цели да постави политиката към българите в чужбина на приоритетно ниво и да регламентира правомощията на ангажираните държавни институции. Оптимизиране на основните дейности и политики към българите в чужбина;
– Законопроект за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Основна цел на предложените промени е да се повиши ефективността на Комисията за отнемане на имущество, придобито по престъпен начин;
– Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за здравето, с който ще продължи реформата в здравния сектор. Основна грижа ще бъде желанието на пациентите, от една страна, и на лекарите, от друга, да се подобрява законодателството, което да доведе до по-добра, по-качествена и по-достъпна медицинска услуга.
Не на последно място е и Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, с който да се създаде нов механизъм за пряко обезщетяване на претърпели вреди вследствие допуснати нарушения в областта на правата на човека и основните човешки свободи.
Ние в ГЕРБ вярваме, че България има нужда от по-свободно и демократично общество, в което гражданите няма да се страхуват да изразят ясно позициите си. Затова заявяваме, че ще разчитаме на гласа на гражданското общество.
Ние от Парламентарната група на ГЕРБ се стремим към откритост в общуването с българските граждани. Тази откритост е израз на нова диалогична политическа култура, която искаме да изградим и наложим в България и в парламента.
Знаем за намеренията да се дестабилизира държавата и за опитите страната да бъде докарана до политическа криза, но категорично заявяваме, че няма да се подадем на провокации, откъдето и да идват те. В отговор на това заявяваме, че ще работим за правова държава, в която последна дума има законът, законът, който закриля честните и наказва тези, които дръзнат да го нарушат. Само така българите могат да се почувстват сигурни в днешния и в утрешния ден, само така могат да бъдат спокойни, че законът, който ги пази, е както ефективен, така и приложим. Законите са създадени за всички и от ГЕРБ ще се борим те да бъдат прилагани еднакво спрямо всички без значение от обществено или социално положение.
Уважаеми колеги, в заключение искам да пожелая на всички ползотворна и успешна втора сесия на Четиридесет и първото Народно събрание.” Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ, Синята коалиция и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Фидосова.
От името на Парламентарната група на Коалиция за България има думата председателят й господин Станишев. Заповядайте.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги народни представители!
Очевидно дължа извинение, защото съм забравил приветственото си слово, затова ще направя изказване пред Народното събрание.
Прави впечатление, че министър-председателят след като изчете едно административно изказване веднага напусна пленарната зала. (Шум от ГЕРБ.) Оставете настрана опозицията, но това е отношение към висшия орган на властта в Република България и това прави впечатление. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ИВАН КОСТОВ (СК, от място): Колко пъти сте бягали от контрола, нека не говорим!
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: В самото начало на работната година искам да пожелая на всички здраве и благополучие.
Казват, че „За много години” не бива да се пожелава на затворници и на опозиция. Ще бъде много лицемерно и нелогично като лидер на опозиционна парламентарна група да пожелая на управляващите „За много години”, но да сте живи и здрави!
Както казва народът: „Нова година – нов късмет!” Уважаеми дами и господа управляващи, вече всичко зависи от вас. Дано да сте го разбрали след отрезвяването след многодневните празнувания по Нова година. Пък и вашият лидер го каза: „Вече единственият враг на ГЕРБ е самият ГЕРБ”.
„За лошата финансова картина през 2010 г. вече няма как да обвинявате било министър Орешарски, било предишното правителство. (Шум и реплики от ГЕРБ.) За забавените плащания и хвърляните в очите на хората празни обещания, че ще получат парите тези дни, вече няма да вървят оправданията с технически грешки и пропуски от неопитност на администрацията на господин Дянков.
Искам да ви припомня, че мнозинството в този парламент прие бюджет с много странни текстове, които обезсмислят този закон, давайки пълна свобода на правителството да прекроява бюджета. Това създава среда на непредсказуемост и липса на реални приоритети в политиката, която ще се осъществява през тази година от вашето правителство и вашето мнозинство. Коалиция за България ще инициира тези текстове от бюджета да бъдат разгледани от Конституционния съд.
България няма да излезе от само себе си от кризата въпреки заклинанията, че вече било достигнато дъното и оттук нататък следвало изплуване нагоре. Колкото и да ви се иска, гражданите на България не са барон Мюнхаузен. Мисля, че и Нетаняху с неговите идеи няма да помогне. Нямате ясна визия и никаква идея какво трябва да се предприеме като управляващи всеки ден, всеки час, за да допринасяте като изпълнителна власт и мнозинство за преодоляване на проблемите, създадени от кризата, и за смекчаване на ефектите й върху българските граждани.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Нали каза, че няма да четеш?!
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Едва ли има смисъл да попитам днес какви антикризисни парламентарни инициативи предлага управляващото мнозинство. Отговорът блести: такива просто няма, а и не се предвиждат. Заклинанията с приоритетите на ГЕРБ и новата свръхзадача, както е формулирана – ERM-2 и еврозоната, уверявам ви, не говорят абсолютно нищо на повечето български граждани и на нито един от пенсионерите, които по Коледа бяха унизени с 25 лв. коледна пенсия. Върнахте нещата 4 години назад, да не говорим, че тогава тези пари бяха за всички пенсионери, а по-миналата година бяха 6 пъти повече пак за всички пенсионери.
Говорейки за еврозоната, вие обвивате тази цел с красиви думи, но нямате ясна доблест да кажете за реалното състояние и проблеми, които трябва да бъдат преодолени за постигането на тази цел, за политиката, която трябва да се води от българското правителство и държава, за да се стигне дотам.
Няма да говорим за сериозните подозрения, че истинската цел е различна, тъй като влизането в еврозоната означава, че държавата няма да има нужда от тези валутни резерви, които се трупат от години за гарантиране на валутния борд. Тогава в навечерието на следващите избори могат да бъдат похарчени за политическо-партийни цели.
За външнополитическите гафове на новото правителство няма как да се оправдавате с лошото наследство – от безумната идея за референдум за новините на турски език, през експромптите на министър Божидар Димитров, до темите със сомалийските пирати или кандидатурата на госпожа Желева за еврокомисар и нейното изслушване в Европейския парламент, което прозвуча много тъжно, трябва да ви кажа.
Наследството няма да върви като алиби и пред социално слабите, чиито програми закривате в геометрична прогресия през последните месеци и ограничавате разходите за социални нужди. Това е тежестта, товарът да бъдеш управляващ. А ние от Коалиция за България ще продължим да бъдем корективна и алтернативна опозиция. Не виждам никакви основания да ви спестяваме критики.
Вашите редици страдат от липса на безкритичност, поклонничество и раболепие си ги имате в излишък. Както е казал един от героите на гениалния Йордан Радичков: „Дитирамбенето му е майката”. Но обществената чуваемост към послушното славословие вече изтича. Обещавам ви, че няма да имате такава опозиция.
През изминалите няколко месеца нямаше много законодателни предложения. Отсъстваше всякакъв дебат поради факта, че само мнението на премиера Борисов има някакво значение. За съжаление парламентарното мнозинство потвърждава тази теза. Можете да се похвалите с единодушни командирски гласувания и много често с некомпетентност. (Шум и смях от ГЕРБ.) Каква е равносметката след 6 месеца? По-малко законодателни предложения от предишния парламент, многократни промени с извинението – бих искал да вмъкна – че се готвят перфектни законодателни актове, които не подлежат на корекции. Така се обясняваше липсата на достатъчно и сериозни законопроекти. Не само че нямаше такива, а подлаганите за гласуване много често, твърде често бих казал, бяха в интерес на шепа хора от парламентарното мнозинство и от партията ГЕРБ.
Наслушахме се на популистко говорене, нагледахме се на технически грешки. Последната беше преди няколко дни със заплатите на железничарите. И днешното мнозинство, и днешното правителство все по-ясно показват, че не се съобразяват с реалния дневен ред на обществото, с реалните икономически и социални проблеми. Когато се говори за отговорността на политическите сили, питам управляващото мнозинство: каква е вашата отговорност, след като в продължение на повече от 6 месеца общините и бизнесът са изправени пред фалит, а държавата със своята политика задълбочава тези рискове пред общините и българската икономика?! Това ли е антикризисната програма на управляващите?!
В стремежа си да се представите добре навън, да демонстрирате финансова дисциплина, което само по себе си е добре, в момент, когато останалите европейски икономики не се плашат от дефицит в името на оцеляването на своите граждани, тази дисциплина се превръща в самоцел. В България настъпва застой в работата на администрацията и в действията на държавата, която е инструмент за подпомагане на икономическото развитие.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Вашите хора пречат на администрацията.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Общини, бизнес, работници – всички са изправени до стената в порочен цикъл. И само държавата може да го разбие, да го прекъсне.
Бизнесът е в капана на междуфирмената задлъжнялост, а държавата генерира такава задлъжнялост. (Реплики от ГЕРБ.) Отлагат се огромен брой плащания. Няма пари за заплати за работниците и резултатът е увеличаваща се безработица, която се превръща през тази година в основен проблем на българските граждани.
Това управление вече може да бъде определено с две думи – популизъм и надменност. По време на първата сесия бяхме свидетели на грубо нарушаване на парламентаризма и демокрацията, на лобистки практики и законопроекти, които бяха възпроизведени още в първите дни на новата власт, на антисоциалното поведение на правителството и на редица груби грешки в работата на новия парламент. За съжаление и в началото на втората сесия ни предстои да разгледаме законопроекти, които подчертано носят лобистки характер в интерес на определени частни интереси, както e със Закона за генномодифицираните организми, както e и с редица други законопроекти, в това число за висшето образование.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето, господин Станишев!
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Факт е, че Народното събрание, уважаеми дами и господа, започна с високо доверие миналата сесия – повече от 40% доверие. Още в края на миналата година това доверие падна със 17%.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето, господин Станишев!
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Приключвам, госпожо Цачева.
Искам да разберете и да осъзнаете много реално, че не само пръстови отпечатъци, ретина да сканирате на народните представители, това не може да замести духа на сериозните и отговорни парламентарни дебати и ролята на българския парламент. Надявам се в интерес на българските граждани в следващите месеци днешните управляващи да надскочат своето собствено самочувствие и самоувереност в името на живота на българите. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи – господин Местан. Заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми госпожи и господа министри! Фактът, че третата сесия на 41-ото Народно събрание се разполага в началото на втората календарна година от управлението на ГЕРБ, сам по себе си е многозначителен. Когато едно управление навлиза във втората календарна година от мандата си, вече не може да разчита на ресурсите на идеологемата за наследството на предишните управляващи. През 2010 г. тройната коалиция и нейното наследство няма да алибизират никое управленско решение на ГЕРБ.
С други думи, уважаеми госпожи и господа, 2010 е годината на пряката конкретна отговорност на днешните управляващи. Те ще я носят в условия на тежка икономическа и финансова криза. Анализатори прогнозират напролет тя да премине в депресия. Няма съмнение, че разликата криза-депресия може да се обоснове теоретически, но с оглед на преките социални измерения най-вероятно ще бъдем изправени пред парадокс – българските граждани да почувстват негативните последици на депресията много по-тежко, отколкото тези на кризата. Предстоят фалити и нови десетки хиляди безработни. В такава ситуация огромният електорален потенциал на Движението за права и свободи разбираемо провокира интерес към политическото поведение на партията.
Бързам да кажа, че 20-годишната ни история проявява Движението за права и свободи не като проблем, а като правило – решението на проблемите. Точно затова по-нататъшното демонизиране на ДПС като универсален виновник за всички неудачи няма да реши нито един реален проблем на българските граждани. Затова не ни ласкаят и признанията за най-силния противник, защото, уважаеми колеги, нашата сила е градивна, а не деструктивна.
Движението за права и свободи не познава политическото злорадство. Ние не се нуждаем от провала на другите партии, в конкретния случай на ГЕРБ, за да подчертаем на този фон собствената си значимост. Защото значимостта ни извира не от провала на другите, а от правилните управленски решения в съответствие с националния интерес. Затова, уважаеми господин министър Найденов, Вашият призив да получите подкрепата на ДПС за осигуряване на 116 милиона за тютюнопроизводителите, е не просто чукане на отворена врата. Ако си направите труда да видите предложенията на колегите ми Имамов, на Юнал Тасим, на д-р Адемов между първо и второ четене на бюджета, ще видите, че те са точно копие на нашите искания. Един вид се явяват управленска легитимация на позициите на Движението за права и свободи.
Няма как, точно по тази причина, да ни припознаете и като евентуални организатори на социални бунтове, защото кризата, която в този случай не е български продукт, според нас поставя въпроса за предефинирането на взаимоотношенията управляващи-опозиция. Осъзнаването на този проблем е новото мерило за политическа зрялост. Но това се отнася както за управляващите, така и за опозицията, защото априори изключва както управленската самонадеяност, така и опозиционната самоцелност. Ние имаме съзнанието, че страната ни се нуждае от друго – от активна политика на превенция на социалното недоволство, което означава провеждане на политики за бързо излизане от кризата. Така както фалитите на предприятията, високата безработица, обедняването са априори заложени в природата на икономическата криза и по тази причина не биха могли да бъдат вменени във вина нито на предишните, нито на сегашните управляващи, така и излизането от кризата едва ли ще е по силите само на ГЕРБ и на вече редуцираното мнозинство в 41-ото Народно събрание. Ваш проблем е дали ще се съгласите с тази теза. Още повече, че българските граждани не дължат на никого разбирането за обективния характер на негативните ефекти на кризата. Те си искат своето. Очакванията им са далеч по-високи от реално възможното. И това разминаване между очаквано и възможно в условия на криза е основният проблем на властта. Флиртът със свръхочакванията на гражданите печели избори, но се превръща в капан за управлението. Щем - не щем този урок е за всички.
Според Движението за права и свободи адекватният политически отговор на тези предизвикателства е изработването на национална визия за излизане от кризата. Според нас националната визия не е въпрос на красива стилистика, а на непреодолима необходимост от ясно дефиниране на приоритетите, защото без ясни приоритети няма правилни управленски решения, а оттам рискът развитието на кризата да изпревари политическите решения, вместо обратното, вече е налице.
Може би ще звучим наивно, но ние виждаме тази национална стратегия като консенсусен политически продукт на проевропейските български партии, на тези, които не поставят под съмнение евроатлантическото развитие на Република България. Би било елементарно, уважаеми госпожи и господа, ако в тази теза прочетете евтина куртоазия или още по-малко властови намеци. Никога подкрепата и неподкрепата на Движението за права и свободи не са егоистично самоцелни. Аз вече дадох пример с министъра на земеделието. Ние имаме и ресурса, и културата да участваме в конструктивния дебат за вземането на политически решения, без да се капсулираме в статичното опозиционерстване. Имаме културата да го правим, без да търсим калкулацията на властта.
Историята ни познава ярки примери в това отношение. През 1997 г. след тежка криза, когато дясното пое управлението, разполагаше със 137 народни представители твърдо мнозинство, но осъзна, че Тридесет и осмото Народно събрание трябва да мине през Декларация на националното съгласие, защото предизвикателствата бяха много по-тежки и трябваше да се ангажира ресурсът едва ли не на цялата нация. Ние участвахме в реформите, без да сме във властта.
Без да правя аналогии, смятам, че сега идеята за изработване на национална визия е не по-малко актуална. Повтарям, осъзнаването на тази теза, разбира се, е преди всичко в полето на управляващото мнозинство.
Според нас в условия на криза кабинетът трябва да избира между два модела на своята функционалност като политическо поведение – чрез широкото съгласие или чрез силата като компенсация на дефицита на съгласие, което извежда като доминанта централизацията и засилването на акцента на силовите елементи на управление.
В първия случай работещият механизъм е културата на дебата. За съжаление, в Четиридесет и първото Народно събрание към днешна дата отсъства културата на дебатите. Решенията, постигнати по силов начин, са обречени на кратък живот. Те няма как да осигурят своята приемственост. Обратно, решенията, постигнати по пътя на дебатите, на културата на диалога, са обезпечени с приемственост като дълготраен социален ефект.
Тоест изборът е във вашите ръце. Казано директно, ако продължите политиката на силово налагане на законопроектите, това ще означава само едно – продължаваща остра зависимост на ГЕРБ от антиевропейски политически сили, което не се съдържа в ко-политиката на Европейския съюз, параметър, който България няма как да подмени или подмине.
От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи пожелавам на всички, въпреки очакваните трудности през 2010 г., повече толерантност и добруване. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС и КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Давам думата на председателя на Парламентарната група на „Атака” господин Волен Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Господин председател, господин вицепремиер, дами и господа министри, уважаеми гости, дами и господа журналисти! Дами и господа народни представители, когато започва една нова година и една нова сесия на парламента, ние сме длъжни да направим рекапитулация на изминалото досега.
Колкото и да не им се иска на управлявалите предишния мандат да припомняме нарушенията и престъпленията на тяхното управление, аз съм длъжен да ги припомня и ще ги припомням и през годината, в която влизаме. Така че желанието на господата Станишев и Лютви Местан да забравим те какво са вършили и оттук нататък да не говорим за тяхното управление няма да се сбъдне. Обещавам, че и през 2010 г. ще припомням обилно и пълноценно това, което вършиха те, защото то остави непоправими следи в българската икономика, в социалната сфера, в политиката – и външна, и вътрешна.
Управлението до м. юли 2009 г. беше на правителство на демагогията и аз ще го докажа с примери. Когато днес господата от ДПС и БСП говорят за криза, трябва да припомня, че в разгара на най-голямата криза те обясняваха, че криза няма или че тя вече е преминала. Ето ви и цитати, ето ви и преглед на това какво се случи, за да сме наясно какво ни предстои, защото 2010-а наистина няма да е лека година.
От началото на 2009 г. светът е в криза. Цивилизованият демократичен свят, към който ние се стремим и от който сме част, беше в тежка криза. Тук това не се обсъждаше от тогава управляващите, начело с премиера Станишев.
От м. януари в Щатите и Западна Европа следваха фалити, закриване на банки, безработица! На 16 януари банката „Сити груп” съобщава за 19 милиарда доларова загуба. Шотландската кралска банка съобщава за 28 милиарда лири загуба. „Майкрософт”, водеща световна компания, по това време обявява, че съкращава 5000 работни места. Само за един ден, на 26 януари 2009 г., 70 хил. души са уволнени в Европа и САЩ. По това време тук цари идилична тишина по отношение на кризата в света.
На 13 февруари дефицитът на Франция е 56 млрд. евро! Брутният вътрешен продукт на Япония на 16 февруари се срива с 13%. Г-20 се събира, за да обсъжда какво да прави. В България цари тишина. Идилия! (Оживление и реплики от КБ.)
На 27 февруари безработицата в Еврозоната достига 8,2%. Американският брутен вътрешен продукт спада с 6%. В същото време през м. март САЩ очакват рекорден бюджетен дефицит, какъвто не са имали!
В същото време господин Станишев, който тогава е министър-председател на България, казва следното нещо, в същия период – март-април: „Най-трудният период на кризата е зад нас.” Казва го господин Станишев, цитат от месец пети 2009 г. – в разгара на кризата. Данните, които ви прочетох, са неоспорима фактология.
След това Станишев казва следното нещо: „Наблюдаваме положителни сигнали от САЩ.” Аз ви казах – тогава САЩ стига до рекорден бюджетен дефицит от 1 трилион 800 милиарда долара! Рекорден! Станишев обаче казва – положителни сигнали има от САЩ.
Ето защо наричам това управление управление на демагогията - пояснявам.
Той обяснява също така, че наблюдаваме раздвижване, съживяване на икономиката и излизане от кризата. Ето това са причините, заради които продължаваме да говорим не за тежкото, а за престъпното наследство на това управление. Ще продължаваме и през 2010 г. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
До м. юли 2009 г. България беше страната, олицетворение на корупция, лошо управление и финансова нестабилност. (Смях от ДПС.) Ще ви цитирам факти, защото когато правим анализ на изминалия период, трябва да говорим с факти, и то с обективни факти.
След изборите, до които Брюксел беше замразил милиони, милиони от фондове за България точно поради корупцията и лошото управление на кабинета Станишев, започна размразяване. Още през м. септември Брюксел размрази над 150 млрд. евро по САПАРД. (Оживление и смях от КБ и ДПС.)
Това са факти – проверете ги.
Шефът на ОЛАФ изрази пълна подкрепа за борбата с корупцията, защото видя такава за първи път в България от влизането ни в Европейския съюз. През м. октомври 2009 г. Еврокомисията за първи път даде положителен доклад, доброжелателен доклад. Досега винаги докладите на Еврокомисията бяха отрицателни – от влизането ни до октомври 2009 г. През ноември Еврокомисията пусна още 82 млн. евро, спрени също поради лошото управление на кабинета Станишев.
В началото на м. декември кредитният рейтинг на България се качи от отрицателен на стабилен. Това са обективни факти, доказуеми (това е мнение на международни финансови институции), които няма как да оспорите, господа от БСП.
Рейтингът на България се качва за разлика от съседни нам страни като Гърция и Румъния, които в момента са в тежко положение. Вие знаете, че Гърция е стигнала дотам да взема 54 млрд. заем – нещо, което България не го прави, поради своята финансова стабилност сега, в началото на 2010 г.
В началото на м. декември 2009 г. Центърът за изследване на демокрацията в България – неправителствена организация, която няма как да обвините в партийна пристрастност, излезе с доклад, в който каза, че корупционният натиск от страна на администрацията спрямо населението е намалял за първи път от влизането ни в Европейския съюз. При бизнеса, казва Центърът за изследване на демокрацията, тези нагласи са най-силни, тоест отчетено е намаляване на корупцията за първи път след идването на власт на новото правителство и мерките, които то взе.
В средата на м. декември м.г. официален доклад на Еврокомисията посочи ясно и категорично, че България ще завърши годината без дефицит, въпреки трудностите. Точно така са се изразили в доклада на Еврокомисията. Заедно с Швеция, Дания, Финландия и Естония ние сме посочени за пример. Забележете, ние сред водещи скандинавски страни, които винаги са били пример на стабилност, висок стандарт и добро развитие. България за първи път попада в групата на тези държави. Страната ни е единствената в Евросъюза, която не е заявила дефицит в края на годината.
И стигам до кулминацията на тези обективни международни – подчертавам – оценки за нашата страна: на 15 декември 2010 г. новоизбраният президент на Евросъюза Херман ван Ромпой каза ясно, цитирам: смятам, че България отново е на правилния път.
Това са обективните факти, дами и господа! Това са фактите, дами и господа! Това са фактите, които вие няма как да оспорите – нито с подвиквания, нито с подмятания, нито с някакви други звуци или вопли, защото тези факти са обективната оценка за България. И въпреки че сега вие в озлоблението си, в яда си се опитвате да саботирате пътя на България, няма да успеете! Аз имам предвид саботьорските действия, които са съвсем актуални. Отнася се до избора на Румяна Желева за еврокомисар. И саботьорските действия на евродепутатите от управлявалите до м. юли 2009 г. партии – НДСВ и ДПС, две партии, които са виновни за лошото положение на България. Представителите на тези две партии умишлено, подло, саботьорски бойкотираха избора на един български еврокомисар, с което доказаха, че те не работят за българските национални интереси, че те работят против българските национални интереси и против България като цяло.
Аз предвиждам, че през годината, което ни очаква – 2010 г., тези действия ще се засилват. Аз предвиждам, че там – зад тях, стоят хора и групи, които не искат България да поеме по пътя на една добре уредена европейска държава с по-малко корупция, с по-добър стандарт и със справяне с тежката престъпност, което видяхме също така в края на 2009 г.
Тук само ще добавя, че мощният удар по организираната престъпност, който беше осъществен от МВР окончателно затвърди доверието на българските граждани в кабинета и в подкрепящите партии на това парламентарно мнозинство. (Ръкопляскания от дясно.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето, господин Сидеров!
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Именно затова Партия „Атака”, заради това, което изброих, заради този напредък на България, заради това, което ни предстои през 2010 г., която година ще изисква нова мобилизация на всички нас; това ще е година, казах, не лека; това ще е година, в която трябва да сложим рамките на една национална стратегия за развитието на България – икономическа и национална доктрина. Това е нашата задача през 2010 г. Това е задачата ни, която ни предстои и която ние ще изпълним. Тук саботажите на тези, които загубиха властта заради корупция и лошо управление, няма да помогнат, така че през 2010 г. „Атака” ще бъде на същите принципни, последователни позиции за напредъка на България – най-старата държава в Европейския съюз, която повече от 1300 години носи същото име – България, и това ще продължи и занапред! Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от дясно.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Сидеров.
От името на Парламентарната група на Синята коалиция – съпредседателят господин Мартин Димитров. Заповядайте!
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги, уважаеми гости! Слушах внимателно господин Сидеров. Всичко това, което казахте, е ясно. Това вече е ясно. На всеки е ясно – има трима премиери за последните 20 години, които доведоха България до криза. Това са Луканов, Жан Виденов и Сергей Станишев. Това е ясно! (Ръкопляскания отдясно.)
Въпросът в момента е какво да правим оттук нататък и тези отговори не ги чух. Единственото, което господин Станишев каза, и то е възможно най-грешната стратегия, той поиска големи бюджетни дефицити. Това го направи неговият приятел Жан Виденов и ни доведе до най-голямата криза в новата история на България. Той днес поиска същото. Затова, което българският народ със своята мъдрост трябва да прави, и съм сигурен, че ще го направи, е никога повече на тези хора да не дава властта! Със сигурност!
Но, колеги, важният въпрос днес, в началото на новата сесия на парламента, е какви са приоритетите, какво правим, защото казвайки, че Станишев се провали, че тройната коалиция се провали и, че миналото правителство беше голям проблем, ние не решаваме проблемите на днешна България.
Съжалявам, че господин Цветанов излезе, но радвам се, че той хвана „Наглите”. Радвам се, че хвана „Наглите”! Но какво правим с най-наглите, които бяха в предишните две правителства? (Ръкопляскания.) Какво правим с най-наглите, защото обществото очакваше възмездие. Обществото очаква възмездие!
Доган каза само преди няколко месеца, че си прави каквото иска. И това наистина беше така. Повярвайте му, той наистина си правеше каквото си иска. Каза: няма Народно събрание, няма институции, няма правителство, каквото като се съберем и си решим, всичко си правим! Ще има ли последствие за това? Правителството ще поиска ли последствия за всички тези действия? Защото цялото общество очаква тези последствия. И тук вече виждаме забавяне.
Знам, че това е работа на съдебната система, но информацията, данните трябва да дойдат от правителството. И тук трябва да бъдем безкомпромисни, колеги, защото, ако няма възмездие, ако хората не получат тази справедливост, която очакват, за това ще бъде търсена сметка от цялото българско общество.
На следващо място – конкретно какво трябва да правим. Излизането от кризата няма да стане от само себе си. България няма сама да излезе от кризата. Трябва да бъдат взети ясни и категорични мерки.
ГЕРБ в началото предложи един добър план, само че той не се изпълнява достатъчно решително и често се ревизира. Говорим за връщане на европейските фондове. Бяха направени някои стъпки, но още огромната част от фондовете не са в България.
И тук е необходима изключителна решителност, защото в противен случай, колеги, се очертава в 2010 г. много сериозна ликвидна криза в България. За тази криза ще се плати цена и цената ще бъде фалити на фирми и ще бъде нарастване на безработицата. Трябва много по-решителна антикризисна програма.
Какво правим с реформите? Когато в началото на мандата не започнат реформите по един решителен начин после става все по-трудно и по-сложно, защото винаги наближават избори, така че образованието, здравеопазването, социалната сфера, административната реформа трябва да започнат по един решителен начин, защото там има изключителна негативност. Да, тя ни е завещана от колегите и приятелите на господин Станишев – така е, но тези проблеми трябва да бъдат решени. И ако тези реформи сега не започнат – в началото на 2010 г., утре ще бъде късно.
Особено много ни притеснява нас от Синята коалиция безработицата през 2010 г. Трябва да се помогне особено на малките и средните предприятия и не да фалират, а да запазят своите работници. И тук трябва Народното събрание и правителството да проявим изключителна решителност, за да се справим с този проблем.
На трето място – официално искаме участие при разработването на позициите на правителството за големите енергийни проекти, господин Трайков, защото усещаме сериозен натиск от Русия за промяна на позицията на правителството, която беше точна в своето начало. Сега обаче усещаме известна промяна.
Новата позиция на България, или това, което се прави с тези големи енергийни проекти, трябва да бъде по посока на защитаване интересите на България. Това не е правено много отдавна. Когато управляваше господин Станишев, изпълняваше всички искания на Русия, и вижте докъде стигнахме. Трябва да има национални интереси и тяхното отстояване, така че ние сме готови да участваме. Искаме да участваме при изработването на тези позиции, защото в крайна сметка трябва да направим така, че никой не само да не може да каже, но и да не може да си помисли, че България е Троянският кон на когото и да било в Европейския съюз. Това, колеги, е абсолютно недопустимо.
Следващото нещо, което е важно конкретно, защото истината е в конкретиката, колеги, е приемането на Изборния кодекс. Беше обещано това да стане в първите 6 месеца на правителството, не стана. Нека обаче да направим така - да се случи в следващите 6 месеца. Няма разумна причина това да се отлага повече, така че нека да бъде основен приоритет на Четиридесет и първото Народно събрание и да си свършим работата. Обещали сме го на обществото – и парламентът, и правителството го обеща, а не както се правеше в предишното Народно събрание, в последния момент, в последната секунда, в последния час си писаха изборни закони. Не се прави така!
Обещахме и конституционни промени, защото иначе съдебната система и проблемите с Висшия съдебен съвет ще продължат. Поискахме промени в Конституцията – това трябва да продължи. Предлагаме да има контактна група в рамките на Народното събрание, която в най-кратки срокове да изработи с максимална степен на консенсус промени в Конституцията, които да получат широка подкрепа, защото иначе съдебната система има опасност да не заработи, Висшият съдебен съвет да продължи да има проблеми и промяната, за която говорим в България, да не се случи.
За нас от Синята коалиция е важно това правителство да е успешно, колеги. Ние искаме да е успешно, защото България е в много тежка ситуация, но това няма да стане от само себе си. И нека никой да не си мисли, че няма алтернатива. Алтернативи много и въпросът е работата да бъде свършена.
Време е за решителност, време е за категорични действия и хората, обществото, няма да простят, ако това не се случи веднага. Време за губене никакво! Успешна година! (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Димитров.
С неговото изявление приключват декларациите от името на парламентарни групи.
Да благодарим на вицепремиера и министрите за участието им в днешното пленарно заседание, а ние да продължим с работната ни програма.
Следва:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ – вносители: Драгомир Стойнев и Михаил Миков.
Законопроектът е разпределен на Комисията по бюджет и финанси, която е водеща, и на Комисията по регионална политика и местно самоуправление и Комисията по правни въпроси.
За доклад на Комисията по бюджет и финанси думата има председателят на комисията госпожа Менда Стоянова.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 954-01-34, внесен от народните представители Драгомир Стойнев и Михаил Миков на 22 октомври 2009 г.
На заседание, проведено на 10 декември 2009 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, внесен от народните представители Драгомир Стойнев и Михаил Миков.
На заседанието присъстваха госпожа Пенка Драгнева – директор на дирекция „Данъчна политика”, и госпожа Лидия Атева – началник-отдел в дирекция „Данъчна политика” в Министерството на финансите.
Със законопроекта се предлагат следните промени в Раздел ІІІ на Закона за местните данъци и такси:
1. Да не се заплаща такса за детски ясли и градини за деца, чиито родители са І или ІІ група инвалиди, децата на неизвестни родители, децата на загинали при производствени аварии и природни бедствия, децата на загинали в изпълнение на служебен дълг, децата с тежки хронични заболявания и др.
2. Таксата да е с 50% намаление за сираци или за деца с един родител, за деца, чиито родители са редовни студенти, както и таксата за второ дете, ако две деца от едно семейство са приети в едно или в различни детски заведения.
След представяне на законопроекта се проведе дискусия, при която членовете на комисията се обединиха около становището за неподкрепа на законопроекта, тъй като съгласно чл. 8, ал. 6 от Закона за местните данъци и такси правомощията за освобождаване на определени категории лица изцяло или частично от заплащане на отделни видове такси са на общинските съвети.
След дискусията се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 4 народни представители, „против” – 14 народни представители и „въздържали се” – 1 народен представител.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 954-01-34, внесен от народния представител Драгомир Стойнев и народния представител Михаил Миков.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Стоянова.
С доклада на Комисията по регионална политика и местно самоуправление ще ни запознае председателят й господин Любен Татарски.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Уважаема госпожо председател, колеги!
„На свое редовно заседание, проведено на 29 октомври 2009 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 954-01-34, внесен от народните представители Драгомир Стойнев и Михаил Миков.
В заседанието на комисията взеха участие ръководни специалисти от Министерството на финансите, Националното сдружение на общините в Република България, Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата и др.
Със законопроекта се предвижда освобождаването от такса за някои категории деца и на лица в неравностойно положение във връзка със социалната политика на общината.
В хода на разискванията народни представители изразиха становище, че предлаганите изменения и допълнения са намерили вече нормативно решение в действащия Закон за местните данъци и такси, а именно в чл. 8.
В него се предвижда общинският съвет да определя размера на таксите при следните принципи:
1. възстановяване на пълните разходи на общината по предоставяне на услугата;
2. създаване на условия за разширяване на предлаганите услуги и повишаване на тяхното качество;
3. постигане на по-голяма справедливост при определяне и заплащане на местните такси.
Изрично в ал. 6 на чл. 8 се посочва, че общинският съвет може да освобождава отделни категории лица изцяло или частично от заплащане на отделни видове такси по ред, определен в негова наредба, а именно по реда на чл. 9.
Изказалите се народни представители посочиха, че приемането на предлаганите изменения и допълнения ще накърнят финансовата самостоятелност на общините и ще бъдат в разрез с процеса на финансовата им децентрализация. Категорично бяха изразени становища, че тези проблеми трябва да се решават от общинските съвети без държавна намеса.
След проведената дискусия се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за” – 3 гласа, „против” – 9 гласа, „въздържали се” – 2 гласа.
На основата на проведеното гласуване Комисията по регионална политика и местно самоуправление предлага на Народното събрание внесеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, внесен от народните представители Драгомир Стойнев и Михаил Миков, да не бъде приет на първо гласуване.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Татарски.
С доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае председателят й госпожа Искра Фидосова.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, ще прочета доклада на Комисията по правни въпроси относно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 954-01-34, от 22 октомври 2009 г., внесен от народните представители Драгомир Стойнев и Михаил Миков.
„Комисията разгледа законопроекта на свое заседание на 12 ноември 2009 г.
Законопроектът бе представен от вносителя господин Стойнев. С него се предлагат промени в Закона за местните данъци и такси, Глава трета „Местни такси”, Раздел III „Такси за детски ясли, детски градини, специализирани институции за предоставяне на социални услуги, лагери и други общински социални услуги”, където се регламентира социалната дейност на общината.
В законопроекта е предвидено такси за детски ясли, детски градини, специализирани институции за предоставяне на социални услуги и други да не се заплащат от родители с увреждания, деца на неизвестни родители, деца на загинали при производствени аварии и природни бедствия, деца на загинали в изпълнение на служебен дълг, деца с хронични заболявания, както и родителите на три или повече деца. Предлага се също така таксата да се заплаща с 50 на сто намаление за сираци или за деца с един родител, за деца, чиито родители са редовни студенти, както и за децата на едно семейство.
Следва да се има предвид, че съгласно Конституцията – чл. 141, ал. 4, и Закона за местното самоуправление и местната администрация – чл. 21, т. 7, общинския съвет определя размера на таксите по ред, установен в закон. Редът е предвиден в Закона за местните данъци и такси. Разпоредбите на чл. 8, ал. 3 от този закон предвиждат, че размерът на таксата може и да не възстановява пълните разходи на община по предоставянето на определена услуга, когато общинският съвет реши, че това се налага за защита на обществения интерес. Законодателят е предоставил възможност на общинския съвет да освобождава отделни категории лица изцяло или частично от заплащане на отделни видове такси по ред, определен с наредба, тоест оставена е възможност общинският съвет да предвиди механизъм за особена закрила на някои категории граждани, които са в неравностойно положение – чл. 8, ал. 6.
Накрая следва да се посочи, че законопроектът съдържа терминологични неточности. В законодателството вече не се използва думата „инвалиди”, а „лица с увреждания”. Този термин е възприет с приетия през 2004 г. Закон за интеграция на хората с увреждания. Не се използват вече и думите „санаториум” или „санаториално (оздравително) заведение”. В Закона за лечебните заведения са изброени видовете лечебни заведения, като сред тях няма санаториуми. Те са заменени с домове за медико социални грижи.
Разглеждането на законопроекта бе отложено след първото разглеждане в комисията до получаване на становище на Националното сдружение на общините в Република България, което не подкрепя внесения законопроект. Мотивите на Националното сдружение на общините са, че в чл. 8, ал. 6 от Закона за местните данъци и такси общинският съвет може да освобождава отделни категории лица изцяло или частично от заплащане на отделни видове такси по ред, определен с наредбата по чл. 9.
Държавата може да ограничи правомощия на общинските съвети при условие, че компенсира общините за отнети приходи, каквато възможност не е предвидена в бюджета. Такъв подход обаче не е включен в законопроекта. Да се налагат на общините нови ограничения в условията на рязък спад в собствените им приходи под влияние на кризата е нереалистично. Общинските съвети съобразно местната специфика и собствените им приходи по правилно могат да решат кои категории лица да освободят изцяло или частично от заплащане на такси за използване на детски ясли и детски градини.
След проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси с 6 гласа „за”, 6 гласа „против” и 7 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, входящ № 954-01-34 от 22 октомври 2009 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Фидосова.
От името на вносителите думата има господин Стойнев. Заповядайте.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа заместник председатели на Народното събрание, уважаеми колеги! Този законопроект предвижда намаление или освобождаване от такси за някои категории деца и лица в неравностойно положение и е свързан със социалната политика на общината.
Искам дебатите, които предстоят, да ги водим като народни представители, загърбвайки теснопартийните си интереси. Обръщам се към вас, защото голяма част от тук присъстващите сме родители – нека да не гласуваме механично заради това, че едва ли не се нарушава финансовата децентрализация на общините. Напротив, нека да видим, че ако приемем тези изменения, ще разширим социалната дейност на общините, в което вярвам, че няма нищо лошо. Не вярвам някой от вас да бъде против това.
По тази причина отново искам да прочета нашите изменения, а именно да се създаде чл. 82, който е да не се заплащат такси за деца, чиито родители са първа и втора група инвалиди. Приемам забежката на госпожа Фидосова, че става въпрос за лица с увреждания, деца на неизвестни родители, деца на загинали при производствени аварии и природни бедствия, деца на загинали при изпълнение на служебния дълг, деца с тежки и хронични заболявания. Ние мислим за бъдещето на нашата страна – децата, като в тази категория се включват и многодетните семейства, поради което е съвсем нормално да има намаление за трето и четвърто дете.
Тъй като кризата се задълбочава, изключително трудно става за хората да оцеляват, изключително тежко е и за студентите. Благодаря, че коригирахте вашето мнение относно ипотечните кредити за студентите - благодарение на министър-председателя, разбира се.
Смятам, че с този законопроект няма да настъпят кой знай какви сътресения за общините. Напротив, ще сложим ограничители върху това общинският съвет да завишава определени такси за сметка на хората в неравностойно положение, за да си вържат бюджетите. Знаем, че вследствие на кризата през 2010 г. финансовото положение на общините е изключително тежко и е много вероятно – това се случва вече в някои общини – да се увеличават таксите за сметка на децата. Както видяхте вече, таксата се вдигна с 50%, като тежестта се прехвърля върху родителите, за да се вържат общинските бюджети.
Вие казвате, че е намеса във финансовата децентрализация – в чл. 8 в настоящия Закон за местните данъци и такси се цитира, че общинският съвет може да освобождава конкретни лица от такси, но истината е, че сега такава практика няма почти никъде. Кажете ми една община от вашия избирателен район, в която наистина има преференциални възможности за децата с увреждания, с хронични заболявания.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ, от място): Банско.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Да, възможно е, но те се броят на пръсти.
Смятам, че това е конституционно задължение на държавата – да се грижи за най слабите хора, именно и за децата в неравностойно положение.
Какво нарушаване на принципите на финансовата децентрализация има тук? Аз съм за финансовата децентрализация и я подкрепям, но когато става въпрос за конституционните права и конституционните задължения на държавата, не намирам за уместно тя да прехвърля своите конституционни задължения към общините.
Това искам да кажа засега. Знам, че се отхвърля във всички комисии, но мотивите са чисто механични. Нека да разсъждаваме, тъй като сумата, която евентуално трябва да се предостави от държавата като допълнителна субсидия, не е толкова голяма. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Стойнев.
Откривам дебатите по обсъждания законопроект.
Заповядайте, госпожо Георгиева.
ВАНЯ ДОНЕВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господа Стойнев и Миков! Напълно разбирам мотивите, с които предлагате законопроекта. Бих казала, че са справедливи, но не са относими към сега действащия закон поради две причини. Едната е принципна, а другата – чисто техническа.
Принципната причина беше казана в доклада на Комисията по правни въпроси - че освен текста от Конституцията, който вие цитирате, има и друг – на чл. 141, ал. 1, който казва, че общината има самостоятелен бюджет, а ал. 4 казва, че общинският съвет определя размера на таксите, които се определят по реда на закон. Този закон е Законът за местните данъци и такси, който действа в момента и в който от 1 януари 2003 г. има промяна. В чл. 8 е въведена ал. 6, с която се определя абсолютното право на общинските съвети да определят категорията, групата хора, които да бъдат освободени от един или друг данък. Законът за местните данъци и такси единствено определя начина на формиране на размера на таксите, който в общи линии предимно е калкулативен, и определя видовете такси. Смятам, че се нарушава принципът на самостоятелност на общините да определят социалните си политики, защото социална политика може да се прави не само по реда на преференции и освобождаване от данъци. Тя може да се прави и с допълнително подпомагане. По този начин ограничаваме политиките на общините.
Кой е техническият проблем? Аз разбирам, че тази думичка „инвалиди” е останала, защото тя фигурира в стария текст на същите тези членове 82 и 83, действали до 1 януари 2003 г. Разбирам, че няма вече и първа и втора група инвалидност, загубата на трудоспособност се определя като процент. Още едно несъответствие, което показва, че вие просто сте копи-пействали текстовете, действали до 1 януари 2003 г. Но какво се случва тогава? Законодателят съвсем справедливо е преценил, че не може да останат тези текстове, които вие сега цитирате едно към едно от старото законодателство, при положение че се приема ал. 6 на чл. 8. Защото двата текста – единият, който дава правомощие на общинските съвети да определят лицата, които се освобождават от такси и от кои видове такси се освобождават, не може по-надолу в закона ние да създаваме такива императивни текстове, че задължително се освобождават еди-коя си категория лица. Мисля, че двата текста се блъскат, те се противопоставят и това е техническият проблем.
Така че не говорим за механично гласуване в момента. Наистина намеренията ви са сигурно чудесни, убедена съм в това, и ние разсъждаваме по същия начин в нашата група, че би трябвало лицата в неравностойно положение да се ползват със специално отношение, но не мисля, че в момента ви е прецизно предложението, не мисля, че е издържано. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Има ли желаещи за реплики? Господин Стойнев, заповядайте.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
За да не се нарушава принципът за финансова децентрализация, това означава ли, че не трябва да се правят каквито и да било промени в Закона за местните данъци и такси? Ако така разсъждаваме – добре. Но ако няма да променяме Закона за местните данъци и такси, защото нарушаваме финансовата децентрализация и да разсъждаваме така механично, то тогава наистина няма да има никаква социална защита именно за тези деца.
Какво пречи, какво не ви харесва тези деца да се ползват с протекцията на закона? Ние не даваме предложения върху размера на таксата, която може да определи дадена община. Просто казваме, че за дадени хора – за хронично болните деца, за първа и втора категория труд – трябва да има намаление на таксите. Какво лошо има в това? Нали ние всички се грижим именно за младото поколение в нашата страна? Но ако излизаме и казваме, че се нарушава принципът, че вече е дадена възможност на общините, нека тогава да задължим държавата по своите конституционни основания да задължи общините и да каже, че именно за тези категории таксата трябва да варира в тези и тези граници. Това е! Не виждам нищо лошо! Ако трябва да се говори примерно за изравнителна субсидия за сметка на държавата, какво лошо има в това?
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ, от място): Ами лошото е, защото е незаконно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Стойнев.
Втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, госпожо Георгиева.
ВАНЯ ДОНЕВА (ГЕРБ): Господин Стойнев, много моля, бъдете коректен! Никой не казва, че има лошо. Недейте да манипулирате като говорите „какво лошо има”. Никой не казва, че има лошо. Признайте си, че не сте подходили отговорно и сте допуснали да внесете едно предложение, което не е издържано по никакъв начин.
Това – първо.
И второ, аз и в момента знам за общини, които с наредбата по чл. 9, тоест Наредбата за определяне и администриране на местните данъци и цени на услуги, която по Закона за местните данъци и такси трябва да се приеме от общинския съвет, много от общините го правят това. Аз съм от Добрич и знам, че в Добрич има такива преференции. Отворете, проверете, аз не мога да цитирам в момента други общини, но знам в разговори, че има такива общини. Била съм председател на бюджетна комисия в общински съвет и знам, че общините се възползват от това си право.
И пак Ви моля, не казвайте, че има лошо. Лошото не е в това, лошото е, че Вие предлагате нещо, което не сте догледали, признайте си го!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
За изказване – заповядайте, господин Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Действително прецизността на текста в този закон се нуждае от известна доработка, но смисълът на закона, уважаеми госпожи и господа, е ясен. И тук ние трябва да отговорим на въпроса има ли потребност държавата да се намеси в подпомагането на битието на тези категории лица, които са обхванати от закона? И ако отговорът е, че има потребност да се отнася с особена грижа към тях, то тогава ще намерим и точната формула. Не е вярно, че няма аналог на вмесване (в кавички го слагам) на държавата в местната власт. Прави го, да речем, по отношение на използването на градския и другия транспорт. И го прави с нарочен закон. Но тук трябва да кажем къде е отликата. Когато държавата направи това, за да не е противоконституционно администриране в местната власт, тя осигурява средствата като държавна функция. И именно по този начин следва да се подходи в този конкретен случай. Когато се каже, че следва да има намаление, в рамките на приемането на бюджета за всяка бюджетна година да се осигурят съответните средства за тези категории граждани.
Не е много добър аргументът, който използвахте Вие, колега, че общините, които искат, го правят. Да, така е. Но това поставя много граждани от тези категории в неравностойно положение, което е своеобразно противоконституционно положение. Поставя в неравностойно положение гражданите от една община, която няма финансов ресурс. А вие знаете, че финансовата неравнопоставеност на общините в България е налице и е ясно, че е налице, и община с по-слаб финансов ресурс не може да осигури на изброените категории, които, пак казвам, са особени случаи и държавата трябва да се отнася към тях с по-особена грижа. Затова е логично, за да бъдат поставени в равни условия, държавата да осигури под формата на държавно възлагане към бюджета за съответната година равнопоставеността на всички общини и граждани в Република България. Тоест, приемайки по принцип, че това е проблем, който се нуждае от решение, между двете четения текстът може да се подобри откъм неговата законодателна същност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Георгиев.
Реплики? Госпожо Фидосова, заповядайте.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми колеги вносители! Господин Георгиев, Вие казвате, че текстът на така внесеното предложение от господин Стойнев и господин Миков се нуждае от обработка и от редакция. Няма как да редактираме нещо, което от правна гледна точка страда от толкова сериозни пороци, че е негоден акт по Закона за нормативните актове.
Когато се подготвя една промяна с един законопроект, той трябва да предвижда достатъчно необходимите промени в съответните закони. За да не се връщам отново да ги цитирам – чл. 21 и чл. 8, ал. 6 – тук господин Миков, като съвносител, неслучайно може би не излиза да се изказва, защото като юрист...
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Ще се изкажа, ще се изкажа! Не се притеснявайте!
ИСКРА ФИДОСОВА: Добре. Господин Миков е наясно, че законопроектът е наистина негоден административен акт...
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Не е административен акт!
ИСКРА ФИДОСОВА: ...законодателен акт, но разбирам популистките цели в този случай на колегите от Българската социалистическа партия.
Колеги, общини, управлявани от ГЕРБ като: Банско, Видин, Добрич, Бургас, Димитровград, Разлог и още десетки, много отдавна прилагат тази възможност за своите наредби. Община като Варна например, за което прочетох и се запознах с детайли и която се управлява от БСП, не е предвидила такъв ред. Може би Социалистическата партия трябва да преразгледа своята социална политика по места.
В заключение, наистина апелирам, ако трябва да вървим в посока уреждане на тези взаимоотношения, нека да има един коректно изписан законопроект, който да може да бъде гледан и да бъде приет на първо четене. Колеги, няма как да приемем нещо, което е негодно от правна гледна точка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Фидосова.
Има ли втора реплика?
Заповядайте, господин Татарски.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Позволявам си да взема думата. Все пак много години съм бил кмет и тази политика – социалната политика, за която се казва, че трябва да бъде приоритет на държавата, съгласете се, е приоритет и на общините. Бъдете сигурни, че отговорните кметове, отговорните общини водят такава политика и понякога тя даже е в разрез със законите, които са приемани в това Народно събрание, защото кметовете и общинските съвети са най-близо до хората. В много общини – не в единици, не в десет общини, а в много повече общини такава политика се прилага.
Ако трябва да се променя законът – аз съм за променянето му, то трябва да бъде в посока разширяване правомощията и възможностите на общините, на местните власти сами да определят своята и социална политика. Това става не с ограничения, както се предлага. Не говоря за това доколко правно издържан е този законопроект, а до смисъла, до принципа. Ние слагаме рамки, ние слагаме ограничения, нови правила, които задължаваме общините да спазват. Не говоря за това доколко конституционно е съобразен този текст.
Аз смятам, че е неправилно ние като народни представители да залагаме нови и нови ограничения и да ограничаваме свободата на местните власти, на кметовете, на общинските съвети да водят самостоятелна политика в интерес на своите граждани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Татарски.
Има ли трета реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаема госпожо Фидосова, надявам се да е лапсус объркването между законодателен и административен акт, защото все пак в Народното събрание сме се събрали да творим закони, които са в интерес и в полза на всички граждани на Република България. От тази гледна точка не е състоятелно твърдението Ви, че това е негоден административен акт – приемам, че е лапсус. Вие казвате, че това е негоден законодателен акт. Би станал законодателен акт след приемането му на второ четене. Неслучайно законодателната процедура е такава: да се гледа на първо четене, където е принципно съображението, да се направят поправките в него между двете четения и да се приеме окончателно на второ четене. Твърдението Ви просто е несъстоятелно.
Що се отнася до това, което господин Татарски казва. Социалната политика по Конституция е задължение не само на общините и не повече на общините, отколкото на държавата. Това, че тези категории, за които говорим – има ли смисъл да ги изброявам, помните ги Вие. (Реплика от народния представител Любен Татарски.) Предложете, допълнете, ако мислите, че има други такива семейства, нуждаещи се от специална закрила – предложете ги, но не да казвате, че държавата няма да се интересува от тях, а от тях ще се интересуват само общините. Защо не си отговорите на въпроса: тези общини, които нямат финансовата възможност да направят това, което биха искали, какво да направят и гражданите, живеещи в тях, какво да сторят? Да се преместят от една община в друга, за да могат по някакъв начин да решат тежките си битови проблеми? Когато държавата счита, че това е важен социален елемент, тя ще намери необходимия ресурс да възмезди местните бюджети, доплащайки им към съответния годишен бюджет с държавната функция, иначе поставяме гражданите си в невъзможност да се ползват от конституционните си права. Тоест поставяме ги в различни условия в Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Георгиев.
Господин Миков, заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, започваме втората сесия на Народното събрание с обсъждане на една политика по отношение на лица, за които конституционният законодател се е произнесъл доста ясно и е преценил, че грижата за тези лица не е грижа на общините. Не е грижа на общините, тя е ангажимент на държавата. В унисон с преамбюлната част на Конституцията, която казва, че България е социална държава – става въпрос за твърди минимални стандарти, за твърде малко хора, за твърде малко пари и всичко останало е израз на отношение.
Уважаеми дами и господа от ГЕРБ, не на подвикване, защото, ако снощи в Европейския парламент имаха вашия стил на поведение, трябваше да реват като лъвове. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Не на подвикване, не на крясъци, а на аргументи и анализи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Миков, отклонявате се от темата. Говорете по въпроса, за който взехте думата, моля!
МИХАИЛ МИКОВ: Не, аз коментирам поведението на най-голямата парламентарна фракция в българския парламент, която трябваше снощи да гледа по телевизията как се държат хората в Европейския парламент.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Не ни възпитавайте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Имах възможност лично да наблюдавам.
МИХАИЛ МИКОВ: Вие сте била свидетел, можете да им разкажете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Аз лично наблюдавах представителите на либералите как се държаха.
МИХАИЛ МИКОВ: Какво казва българският конституционен законодател в чл. 47?
„Чл. 47. Децата, останали без грижата на близките си, се намират под особената закрила на държавата и обществото.”
На държавата! Не на общините, не на кметовете – били общински, разложки или селски, а на държавата!
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ, от място): Общините не са ли държавата?
МИХАИЛ МИКОВ: Държавата, която може да задели в своя бюджет – става въпрос за смешни суми. Става въпрос за 2 3 милиона, които може да задели и да финансира този бонус. Тези приказки, че законопроектът бил негодно средство, те са несъстоятелни. Законът за местните данъци и такси е приет като закон през 1998 г. и е действал до 2002 г. и тези текстове са действали, уважаеми дами и господа! (Реплика от народния представител Искра Фидосова.) Така че той е вършил своята функция и е изразявал държавната политика.
Уважаеми народни представители от ГЕРБ, обръщам ви внимание, че той е приет от едно дясно мнозинство, от един десен кабинет. Разбира се, като продължение на политика и традиция в България е съществувал и преди това, но кабинетът на Костов не си позволи, мнозинството на ОДС тогава, не си позволи да отнеме тази минимална привилегия за тези лица. За кои става въпрос – чуйте добре! Става въпрос за децата с тежки хронични заболявания, посочени в списък, утвърден от министъра на здравеопазването. Става въпрос за деца, чиито родители са първа или втора група инвалиди. (Реплика.) Добре, хора с увреждания, ако се хващате за думата. Само че не думите правят политиката, а политическата воля е израз на политиката. Вие нямате политическа воля и отношение към тези лица.
Тук споделяте аргументи, че в някои общини това е станало. Да, знам, че е станало, но има и такива общини, в които тези лица не получават от бюджетите на общините необходимото отношение. В условия на криза, когато дефицитите в общинските бюджети са още по-големи, в условия на политика, която вие водите на свиване на финансирането на социалните дейности, шансовете да има такива общини, които ще имат социално отношение към тези категории лица, намаляват. Драстично намаляват, защото и правителствената политика, и вашата политика чрез бюджета не дава възможност на общините за разгръщане на по-широка социална политика.
За кои други става въпрос? За каква друга политика? Става въпрос за децата на многодетните родители, за децата на ромите, които е добре да ги стимулираме да бъдат в детските ясли и градини, а не да бъдат изнасяни по улиците. Това са все мерки, които струват смешни суми. Пак ви казвам, става въпрос за 2-3 милиона, не повече.
Министър-председателят след едно посещение на Божи гроб свали ДДС-то с 0,5%. Става въпрос за стотици милиони левове. В същото време се стискате за 2-3 милиона, които да дадете на общините и да въведете стандарт, който да изпълни конституционната повеля на чл. 47, ал. 4.
Пак ще ви го прочета: „Децата, останали без грижата на близките си, се намират под особената закрила на държавата и обществото.”
Става въпрос за деца на загинали при производствени аварии и природни бедствия, деца на загинали при изпълнение на служебния си дълг. Колко струва това на държавата и обществото, стига на има политическа воля за това? Смешна цена в сравнение с всякакви други разходи. Забележете, цена, която трябва да плати държавата на общините и да въведе стандарт за всички общини, а не само за Разлог. Къде е госпожа Георгиева, защото чула, че в Добрич, но не разбрала колко са точно. Трябва всички общини да прилагат това, не само Добричката.
Мога да ви кажа, че Софийската община в лицето на ГЕРБ не го прилага. Политическото лице на ГЕРБ по отношение на децата на редовните студенти.
Вие знаете, че в условията на криза все повече намаляват възможностите за наемане на работа на студенти. Знаете също, че студентите в последните 10-15 години работят, за да се издържат. Намаляват възможностите за издръжка на студентите в условията на криза, заради безработицата. Не е ли нормално на тези хора, които са тръгнали да учат, след като не може да им се дадат стипендии, след като не могат други неща, които държавата би трябвало и много държави предоставят, да се даде този минимум бонус, да се стимулира раждаемостта? Иначе ще има такива просташки подвиквания от залата, ще има търсене на формални аргументи за отхвърляне на законопроекта.
Не виждам никакви аргументи в това да не се заплаща такса с 50% намаление за децата сираци или децата с един родител. Това да бъде универсален стандарт във всички детски градини и да не зависи от волята на един или друг общински съвет от един или друг цвят.
Вие от ГЕРБ имате ли воля за това или нямате? Иначе ще търсите формални аргументи да го отхвърлите, защото не е съвършен. И тук „инвалиди” или „хора с увреждания”, „санаториуми” или „медико-социални грижи”.
През последните 20 години доста неща в законодателството се промениха като терминология, но като краен ефект по отношение на гражданите в един момент се разбира, че не промяната на думите прави и статуса.
Уважаеми дами и господа, мислете с главите си, защото оценката на хората за вашата политика ще бъде по това. Пак казвам, минимални са разходите на държавата, за да изпълни конституционния си ангажимент. Нежеланието за приемане, нежеланието в условия на криза да се реализира този конституционен ангажимент означава само едно – липса на социална чувствителност, крайно дясна, бих казал даже безхаберна политика. Защото и дясната политика има своите точки, ако щете и на популизъм, на социална чувствителност. В случая става въпрос за обикновен инат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Има ли реплики?
Госпожа Фидосова има думата.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Миков! Слушах внимателно Вашето изказване, което беше изцяло доминирано от абсолютен популизъм и демагогия. Ако Вие не бяхте проспали дебата за Бюджет 2010 г., там можехте да представите Вашата обосновка и по този въпрос, защото за всеки един законопроект, записано е и в нашия правилник, трябва да има такава финансова обосновка. Дори да има политическа воля за такава промяна, тя трябва да бъде съобразена с държавния бюджет за 2010 г.
Господин Миков, вече казах това, което трябваше, и защо този акт наистина е негоден като законодателен, за да бъде приет. Ако искахте наистина да предложите законопроект, който да заслужава обсъждане, а има смисъл да бъде обсъждан наистина, има доводи и аргументи в подкрепа на това, защо не предложихте промяна в чл. 8, ал. 6? Защо не предложихте промяна в чл. 21? Как да приемем този законопроект на първо четене, като той не решава този проблем, който Вие се опитвате да внушите на българските граждани, че решавате по този начин? Вие сте колега юрист, когото аз уважавам, и по отношение на юридическите доводи и аргументи сте наясно, че сте сбъркали. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на госпожа Фидосова.
Господин Лазаров, заповядайте.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Миков, няма да повтарям това, което беше казано за недостатъците на внесения законопроект. Доста разпалено защитавахте идеите и целите на законопроекта. Аз щях да Ви повярвам, че сте искрен, изказвайки се от тази политическа трибуна, но Вие споменахте, че от 2003 г. тази възможност, която е съществувала от страна на държавата, е отменена. Извинявайте, щях да Ви повярвам, ако през тези четири години, в които бяхте управляващи, бяхте внесли такъв законопроект и имахте пълната възможност да го приемете, защото вие управлявахте и имахте мнозинство.
Казвате, че сумите са малки. Да, сигурно са малки на фона на информационното обслужване, на възнагражденията, които са получавали някои хора, на фона на парите, които бяха похарчени и стоят все още в мазето на Министерския съвет за шапки, за палки за честване годишнина от Съединението и много, много други неща.
Понеже споменахте някои общини, аз знам община в региона на Пловдив окръг, където кметът си позволи, въпреки че има много задължения, да си купи много скъпа кола, плати си парите в брой. Сигурно има и други такива.
Така че нека да отделим същността, юридическата част от изказването. Да бяхте приели този законопроект. Четири години имахте възможност да направите това и сега нямаше нужда да правите тези изказвания. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За трета реплика думата има господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, господин Миков. Аргументите, които излагаме, в никакъв случай не са формални. Приемането на предлаганите изменения и допълнения ще нарушат финансовата самостоятелност на общините и са в разрез с процесите на финансова децентрализация. Държавата може да ограничава правомощията на общинските съвети, при условие че компенсира общините за отнетите приходи. Такъв подход обаче не е включен във вашия законопроект. Няма анализ на въздействието. Вие говорите за твърде малко пари, смешни суми, подхвърляте суми от 2-3 милиона, които за вас не са особени средства. Въпросът е обаче, че те не са част от гласувания от нас държавен бюджет за 2010 г.
В допълнение, общинските бюджети на повечето общини вече са приети. Срокът за това е краят на м. януари. В тези общински бюджети също не е отчетена възможността за освобождаване на тези лица в неравностойно положение и за намалените съответно приходи. Да се налагат на общините нови ограничения в условията на рязък спад в собствените им приходи под влиянието на кризата е нереалистично. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Добрев.
Заповядайте за дуплика, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Добрев, млад народен представител, най-обичам да ми четат реплики. Най-обичам да ми четат реплики! Разберете! Гледайте какво се случва в Европейския парламент, бе хора! (Шум и реплики от ГЕРБ.) Знам, че не ви харесва. Стига, стига!
Уважаеми дами и господа, когато се хващате за аргумента за бюджета, тези дни, днес-утре ще внесем искането до Конституционния съд, за да може наистина бюджетът да изглежда като закон, а не с този параграф, който приехте и с който дадохте възможност Министерският съвет да подменя волята на Народното събрание – нещо, което никога не се е случвало, да не говорим, че става въпрос, пак казвам, за прекалено малка сума.
Тя е десетина пъти по-малка от сумата, която любимата ви СИБАНК ще отнесе от държавата за винетките. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Десетина пъти! Не съм пресметнал точно какви са й печалбите, но така ми се струва, че писаха в медиите. В крайна сметка никой от вас не тръгва да каже: „Добре, това, което предлагат социалистите, Коалиция за България, не е добро”. Ние го предлагаме за тези лица като израз на политика. Затова казваме, че вашето правителство и вашето мнозинство няма политика, има хаотични действия. Днес отиваме до Божи гроб и се сещаме, че ДДС-то ще го намалим с половин процент, утре се сещаме, че има да прибираме от Турция едни 20 милиарда, после хайде, давай на обратно, друг ден се сещаме друго, трети ден... (Реплики от ГЕРБ.) Кажете в тази дискусия: „Хубаво, законът не е съвършен.” Излезте и кажете: „Ние предлагаме за децата на родители-инвалиди, за децата на неизвестни родители, за децата на загинали при производствени аварии, природни бедствия, при изпълнение на служебния дълг ...” – това е отношение на държавата, което иска чл. 47, ал. 4 от Конституцията, това предлагаме ние от ГЕРБ.
Вие се чудите как да отклоните тази законодателна инициатива, изключвайки, разбира се, поведението, което... Гледайте Европейския парламент. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Уважаеми народни представители, ще направим 30-минутна почивка, след което ще продължим с разискванията по този законопроект.
Обявявам почивка до 11,40 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Продължаваме с обсъждане на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси.
Има ли народни представители, които желаят да се изкажат?
Заповядайте.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! „За много години” – нека така започнем днес.
Мисля, че се намираме в по-странна ситуация, защото не видях да имаме спор по съществото на законопроекта. Сигурен съм, че всички колеги от ГЕРБ биха го подкрепили, ако такива привилегии се предлагат в конкретна община и те биха били общински съветници в конкретния общински съвет.
В случая спорът е по-скоро, че имаме единодушие по съществото на разговора, но за съжаление имаме различия дали Народното събрание може да приеме такъв законопроект и дали то би се изтълкувало като някаква намеса в работата на общинските съвети.
Като бивш общински съветник от Столична община бих казал, че за съжаление не можем да се похвалим с примерите, чух за такава практика в Добрич и Разлог. За съжаление в Софийска община, за която със сигурност не можем да кажем, че няма финансови възможности и със сигурност приемането на преференции за такива родители или деца за нея не би било затруднение, но тя не го е направила.
Освен това с такъв законопроект бихме въвели минимални стандарти. Оттам-нататък всяка община, ако прецени, че има повече средства или може да развива по-сериозна социална политика, е свободна да го направи. Смятам, че ако като Народно събрание приемем такъв законопроект, една община, каквато е Столична община, ще бъде длъжна да надгради този минимален стандарт и да предложи доста по-сериозни преференции.
Знаете, че с някои други законопроекти – например за военноинвалидите, отново има някакво вмешателство по отношение на общинските финанси. Например, ако се каже, че те имат определени привилегии в градския транспорт или на други места, но това не се е тълкувало като задължение от страна на Народното събрание или някакво страстно вмешателство към общинските съвети.
Молбата ми наистина е да помислите по следното: да не се обвиняваме един друг в популизъм, а след като сме съгласни по предлаганото, ако смятате, че трябва да се внесат поправки от гледна точка на прецизността на закона, вие сте свободни да внесете вашите предложения между първо и второ четене, включително да се направят и други промени в този законопроект, нека такива да бъдат направени и да вървим към приемането на този закон.
С това искам да ви призова да подкрепите законопроекта на първо четене, за да имаме възможност да продължим разговора между първо и второ четене, тъй като по същество не виждам да имаме противоречия по предлаганите мерки. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Курумбашев.
Реплики? Няма.
Друг народен представител, който желае да вземе отношение по обсъждания законопроект? Не виждам желаещи.
Закривам дебатите.
Преминаваме към гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 954-01-34.
Гласували 124 народни представители: за 33, против 80, въздържали се 11.
Предложението не е прието.
Процедурни искания във връзка с току-що проведеното гласуване? Няма.
Следващата точка оттук нататък от нашата работна програма е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИЯ КРЕДИТ.
Постъпили са доклади от Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, от Комисията по правни въпроси и от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
С доклада на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм ще ни запознае господин Мартин Димитров.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо председател, колеги! Първо, процедурно предложение за допускане в пленарната зала на: господин Евгени Ангелов – заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма, госпожа Силвана Любенова – директор на дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите”, госпожа Цвета Караилиева – експерт към дирекция „Техническа хармонизация и политика на потребителите, и господин Венцислав Аспарухов от Българска народна банка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме направеното процедурно предложение за допускане на представители на изпълнителната власт в залата.
Гласували 103 народни представители: за 102, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля, квесторите, поканете гостите в залата.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ:
„ДОКЛАД
по Законопроект за потребителския кредит, № 902-01-49, внесен от Министерския съвет на 25 ноември 2009 г.
На свое редовно заседание, проведено на 16 декември 2009 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроекта за потребителския кредит.
На заседанието присъстваха: от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма: господин Евгени Ангелов – заместник-министър, госпожа Силвана Любенова – директор на дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите”, госпожа Цвета Караилиева и госпожа Людмила Пеовска – експерти; от БНБ: господин Венцислав Аспарухов – експерт в дирекция „Международни отношения”, и госпожа Елена Димитрова – юрист в дирекция „Правна”; от Асоциацията на банките в България: госпожа Ирина Марцева – главен секретар, и госпожа Мирослава Зафирова – юрисконсулт; от Комисията за защита на потребителите: господин Дамян Лазаров – председател, и госпожа Ирена Черчеланова – юрисконсулт; от Института за пазарна икономика – господин Велико Димитров, и други гости.
Законопроектът беше представен от господин Евгени Ангелов.
Законопроектът за потребителския кредит цели да въведе в българското законодателство изискванията на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета.
Директивата възприема принципа на максимална хармонизация, съгласно който държавите членки не следва да запазват или въвеждат в националното си законодателство разпоредби, различни от предвидените в директивата.
Необходимостта от нова правна рамка за предоставянето на потребителски кредити се обуславя от нарастването на броя и разнообразието на предлаганите кредитни продукти, включително предоставянето на финансови услуги при използване на съвременни средства за комуникация. Повишаването на активността на банките при отпускане на кредити налага усъвършенстване на правната регламентация при предоставянето на потребителски кредити.
Въвеждането на допълнителни правила по отношение на преддоговорната и договорната информация, рекламата, правото на потребителя за предсрочно погасяване на кредита и правото на отказ от сключен договор, ще допринесе за насърчаване както на отговорно кредитирана страна на кредиторите, така и отговорно вземане на потребителски кредит от страна на потребителите и ще има ефекта на превантивен механизъм срещу свръхзадлъжняване.
Целта на законопроекта е да осигури защита на потребителите при предоставяне на потребителски кредити, включително чрез създаване на еднакви условия за получаване на кредит от всички потребители. Дефинира се понятието за договор за потребителски кредити и се определят страните му – потребител и кредитор.
Проектът на Закон за потребителския кредит ще се прилага за всички форми на потребителския кредит с изключение на тези, които са изрично изключени от обхвата му – договори за кредит с общ размер по-малък от 400 лв. или по-голям от 147 хил. лв., както и подробно разписани редица други кредити и договори.
Размерът на горната граница на потребителския кредит е 147 хил. лв. вместо досегашните 40 хил. лв. Разпоредбите на закона ще се прилагат и в случаите, когато между потребителя и кредитора са сключени няколко договора за кредит, чийто общ размер надвишава максималния или чието сключване е с цел или в резултат на заобикаляне на закона.
В съответствие с изискванията на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, за първи път се въвежда стандартизиран единен формуляр за предоговорна информация, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителския кредит. Всички кредитори трябва да предоставят този формуляр на потребителите преди сключването на договор за кредит. По този начин потребителите ще могат да сравняват по-лесно предлаганите им от кредиторите условия. Кредиторите се задължават при определени условия да предоставят, заедно с преддоговорната информация, екземпляр от проекта на договор за потребителски кредит.
Със законопроекта се разширяват задължителните реквизити на договора за потребителски кредит и той следва да съдържа следните основни елементи:
- вида на предоставяния кредит;
- срока на договора за кредит;
- общия размер на кредита и условията за усвояването му;
- стоката или услугата и нейната цена в брой, когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за стока или услуга или при свързани договори за кредит;
- лихвеният процент по кредита, условията за прилагането му, индексът или референтния лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент;
- годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължим от потребителя, изчислен и към момента на сключване на договора за кредит;
- условията за издължаване на кредита от потребителя, включително и погасителен план;
- информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно във всеки един момент от изпълнението на договора извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания;
- извлечение, показващо периодите и условията за плащане на свързаните повтарящи се или еднократни разходи и лихвата, когато те трябва да се заплатят без погасяване на главницата;
- всички разходи за откриване и обслужване на една или повече банкови сметки, предназначени за обслужване, усвояване и погасяване на кредита;
- лихвеният процент, който се прилага при просрочени плащания, изчислен към момента на сключване на договора за кредит, начините за неговото променяне, както и стойността на всички разходи, които се дължат при неизпълнение на договора;
- предупреждение за последиците за потребителя при просрочване на вноските;
- обезпечения, които потребителят е длъжен да предостави, ако има такива;
- наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора и срока, в който това право може да бъде упражнено;
- правото на предсрочно погасяване на кредита, реда за неговото осъществяване и, когато е необходимо, информация за правото на кредитора на обезщетение, както и начина за неговото изчисляване;
- реда за прекратяване на договора за кредит;
- наличието на извънсъдебни способи за решаването на спорове.
Разпоредбите на законопроекта предвиждат задължение за кредитора да оценява кредитоспособността на потребителя. За целта кредиторът ще трябва да извърши справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България, за оценка на кредитоспособността на потребителя.
Въвеждат се подробни изисквания по отношение на рекламата за потребителски кредити. Уредени са задължителните реквизити, които всяка реклама за потребителски кредит трябва да съдържа, когато се посочва лихвен процент или друго число, свързано с разходите по кредита, а именно: общият размер на кредита, дължим от потребителя, годишният процент на разходите, лихвеният процент – дали е фиксиран или приемлив, срока на рекламирания кредит, общата сума, дължима от потребителя и размерът на вноските. А когато кредитът се отпуска под формата на разсрочено плащане за конкретна стока или услуга се посочва и тяхната цена, както и размерът на евентуалното авансово плащане.
Въвежда се задължение всяка писмена реклама, независимо от използваното средство за реклама, задължително да представя всички елементи с еднакъв размер на шрифта и те да се открояват в еднаква степен.
Законопроектът за първи път въвежда правото на отказ на потребителя от сключения договор за потребителски кредит. В рамките на 14 календарни дни потребителят има право, без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина, да се откаже от сключения договор за кредит. Потребителят връща на кредитора главницата и заплаща лихвата, начислена за периода от датата на усвояване на кредита до датата на връщане на главницата, без неоправдано забавяне и не по-късно от 30 календарни дни, считано от изпращането до кредитора на уведомление за упражняване правото на отказ. Разпоредбите на законопроекта предоставят право на потребителя по всяко време да погаси изцяло или частично своите задължения по договора за кредит и кредиторът не може да откаже изпълнението на предсрочното погасяване. Кредиторът няма право на обезщетение при предсрочно погасяване в случаите, когато:
- предсрочното погасяване се извършва в период, през който лихвеният процент по договора за кредит не е фиксиран;
- плащането е по застрахователен договор, чиято цел е била да гарантира връщането на кредита;
- договорите са за кредит под формата на овърдрафт.
В останалите случаи кредиторът има право на обезщетение за евентуални разходи, пряко свързани с предсрочното погасяване на кредита, когато то се извършва в период, в който лихвеният процент е фиксиран.
Разпоредбите на законопроекта предвиждат възможност за начисляване на обезщетение от страна на кредитора, определено както следва:
- обезщетението не може да бъде по-голямо от 1 на сто и предсрочно погасената сума по кредита, когато оставащият период на договора за кредит е по-голяма от 1 година;
- обезщетението на кредитора не може да бъде по-голямо от 0,5 на сто от сумата на предсрочно погасения кредит, когато оставащият период на договора за кредит е по-малък от 1 година.
Въвежда се задължение за кредитора да уведомява незабавно потребителя за всяка промяна в годишния лихвен процент преди влизане в сила на промяната.
Разпоредбите на закона, свързани с предоставянето на преддоговорна информация, с оценката на кредитоспособността на потребителя и по отношение на рекламата, ще се прилагат и за ипотечните кредити. По този начин се въвеждат и минимални изисквания, близки до тези в преобладаващата част на държавите - членки от Европейския съюз, в областта на ипотечния кредит. Преодолява се съществуващата очевидна несиметричност по отношение на защитата на потребителите при предоставянето на потребителски и ипотечни кредити.
Законопроектът предвижда задължение за лицата, предоставящи потребителски кредити, в рамките на вътрешните си правила да предвидят процедури за подаване на възражения за решаване на спорове и за определяне на обезщетения във връзка с предоставяне на потребителски кредити. По този начин ще бъдат насърчени и двете страни да решават споровете си чрез взаимни отстъпки без въвличането на трета страна и отнасяне на спора пред съд.
Когато кредиторът не се произнесе в предвидения в закона срок, както и когато решението не удовлетворява потребителя, той може да упражни правата си по договора за кредит по административен и по съдебен ред и чрез извънсъдебни способи за решаване на потребителски спорове. За такъв извънсъдебен орган са определени помирителните комисии, създадени по реда на Закона за защита на потребителите.
Прилагането на Законопроекта за потребителския кредит не изисква създаването на нова институционална структура. Предвидено е контролът по изпълнението на закона да се осъществява от Комисията за защита на потребителя. В заключение следва да се отбележи, че приемането на проекта на Закон за потребителския кредит ще способства за създаването на механизъм за защита на потребителите, на потребителски кредит, отговарящ на европейските изисквания и осигуряващ високо ниво на защита на икономическите интереси на потребителите.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 14 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за потребителския кредит, внесен от Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Димитров.
С доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае заместник-председателят на комисията господин Тодор Димитров.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще ви запозная с доклада на Комисията по правни въпроси.
„На свое заседание, проведено на 10 декември 2009 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроекта за потребителския кредит, № 902-01-49, внесен от Министерския съвет на 25.11.2009 г.
На заседанието присъстваха: госпожа Цвета Караилиева – дирекция „Техническа хармонизация и политика на потребителите” към министерството, госпожа Илияна Цолова – директор в дирекция „Правна” към Комисията за защита на потребителите, и господин Иван Бъчваров – главен секретар на Комисията за защита на потребителите.
От името на вносителя законопроектът бе представен от госпожа Людмила Пеовска – дирекция „Техническа хармонизация и политика на потребителите” към министерството. Тя изтъкна, че Законопроектът за потребителския кредит цели да въведе в българското законодателство изискванията на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета.
Директивата възприема принципа на максимална хармонизация, съгласно който държавите членки не следва да запазват или въвеждат в националното си законодателство разпоредби, различни от предвидените в директивата.
Необходимостта от нова правна рамка за предоставяне на потребителски кредити се обуславя от нарастването на броя и разнообразието на предлаганите кредитни продукти, включително предоставянето на финансови услуги при използване на съвременни средства за комуникация. Повишаването на активността на банките при отпускане на кредити налага усъвършенстване на правната регламентация при предоставяне на потребителски кредити. Въвеждането на допълнителни правила по отношение на преддоговорната и договорната информация, рекламата, правото на потребителя за предсрочно погасяване на кредита и правото на отказ от сключен договор ще допринесе за насърчаване както на отговорно кредитиране от страна на кредиторите, така и на отговорно вземане на потребителски кредит от страна на потребителите и ще има ефекта на превантивен механизъм срещу свърхзадлъжняване.
Целта на законопроекта е да осигури защита на потребителите при предоставяне на потребителски кредити, включително чрез създаване на еднакви условия за получаване на кредит от всички потребители.
Законопроектът за потребителския кредит ще се прилага за всички форми на потребителския кредит, с изключение на тези, които са изрично изключени от неговия обхват.
Размерът на горната граница на потребителския кредит е 147 хил. лв. вместо досегашните 40 хил. лв.
Въвежда се стандартизиран единен формуляр за преддоговорна информация – „Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителския кредит”.
Законопроектът има за цел по-нататъшно стандартизиране на договорите за потребителски кредит и по-голяма яснота за правата и задълженията на потребителите, което ще допринесе за вземане на по-обосновани и информирани решения от тяхна страна.
В съответствие с Директива 2008/48/ЕО се въвеждат подробни изисквания по отношение на рекламата за потребителски кредит. Уредени са задължителните реквизити, които всяка реклама за потребителски кредит трябва да съдържа.
Законопроектът за първи път въвежда правото на отказ на потребителя от сключения договор за потребителски кредит. В рамките на 14 календарни дни потребителят има право, без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина, да се откаже от сключения договор за кредит. Счита се, че правото на отказ предоставя по-голяма възможност на потребителя да обмисли решението си за вземане на потребителски кредит и защитава в по-висока степен неговите интереси.
Разпоредбите на законопроекта предоставят право на потребителя по всяко време да погаси изцяло или частично своите задължения по договора за кредит и кредиторът не може да откаже изпълнението на предсрочното погасяване.
Разпоредбите на закона, свързани с предоставянето на преддоговорна информация, с оценката на кредитоспособността на потребителя и по отношение на рекламата, ще се прилагат и за ипотечните кредити. По този начин се въвеждат минимални изисквания, близки до тези в преобладаващата част на държавите - членки на Европейския съюз, в областта на ипотечния кредит. Преодолява се съществуващата очевидна несиметричност по отношение на защитата на потребителите при предоставянето на потребителски и ипотечни кредити.
Контролът по изпълнението на законопроекта ще се осъществява от министъра на икономиката, енергетиката и туризма чрез Комисията за защита на потребителите.
Приемането на Законопроекта за потребителския кредит ще способства за ограничаване на измамите и злоупотребите на потребителите и ще се създаде механизъм за защита на потребителите на потребителски кредит, отговарящ на европейските изисквания и осигуряващ високо ниво на защита на икономическите интереси на потребителите.”
Комисията по правни въпроси предлага прецизиране на текстове, които подробно са посочени в доклада, ще бъдат съобразени от водещата комисия и ще бъдат внесени между първо и второ четене.
„След проведената дискусия с 15 гласа „за”, без „против” и 1 глас „въздържал се” Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за потребителския кредит, № 902-01-49, внесен от Министерския съвет на 25.11.2009 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Димитров.
Със становището на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове ще ни запознае председателят й народният представител Светлин Танчев.
Имате думата, господин Танчев.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги народни представители!
„На извънредно заседание, проведено на 8 декември 2009 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроекта за потребителския кредит, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на комисията взеха участие: Евгени Ангелов – заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма, Людмила Пеовска – експерт в дирекция „Техническа хармонизация и политика на потребителите” в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, и от Българска народна банка: Иван Стоянов – юрист, и Венцислав Аспарухов – експерт.
Предложеният законопроект въвежда изискванията на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредит и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. С новата директива за потребителските кредити се цели да се осигури високо ниво на защита на потребителите и да се постави началото на процес за създаване на условия за реален вътрешен пазар на потребителски кредити.
Отменената Директива 87/102/ЕИО на Съвета се базираше на минимална хармонизация. След като констатира, че почти всички държави членки в различна степен вече са надминали установени стандарти с директивата от 1987 г., което от своя страна води до възпрепятстване на създаването на единен пазар в Общността, Европейската комисия изготвя новата Директива 2008/48/ЕО. Тази директива има за цел постигане пълна хармонизация на петте основни модула, към които се отнасят: предоставяне на пълна и коректна преддоговорна и договорна информация за предоставяните кредити; въвеждането на уеднаквен годишен процент на разходите; право на отказ и право на предсрочно погасяване на кредитите. С посочените модули директивата цели да съдейства за създаването на единен пазар на потребителските кредити, така че на кредиторите да не се налага да приспособяват продуктите си към различните национални законодателства на държавите членки.
В Директива 2008/48/ЕО се възприема принципът на максималната хармонизация, съгласно който държавите членки не трябва да запазват или да въвеждат във вътрешното си законодателство разпоредби, различни от предвидените в директивата. Новата директива цели изграждането на единен пазар на потребителските кредити и постигане на висока степен на защита на потребителите, без това да създава необосновани пречки на бизнеса.
В законопроекта се въвеждат разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО, сред които основно място заемат изискванията за съдържанието на рекламите на потребителски кредити (чл. 25) и задължителното съдържание на преддоговорната информация за предоставяните кредити (чл. 5 - чл. 8).
С приложения № 2 и № 4 към законопроекта се въвеждат единните европейски формуляри за кредитна информация, които ще се използват от всички кредитни институции в Европейския съюз. Тяхното ползване ще улесни сравняването от страна на потребителя на различните оферти, които предлагат потребителски кредити, независимо дали кредитите се предлагат от местен или чуждестранен кредитор.
Със законопроекта се въвежда усъвършенстван метод за изчисляване на годишния процент на разходите по кредита (чл. 19 и Приложение № 1), предвижда се право на потребителя на отказ от сключения договор за потребителски кредит (чл. 29 - чл. 31) и се въвежда право на предсрочно погасяване на кредита (чл. 32). Предвижда се законопроектът да влезе в сила от 12 май 2010 г., както това се изисква от директивата.
В хода на дискусията по законопроекта в комисията бяха направени следните бележки:
1. В предложения чл. 32 от законопроекта са преписани механично разпоредбите на чл. 16 от Директива 2008/48/ЕО относно предсрочното погасяване на потребителските кредити, без да бъдат взети предвид правата на потребителите и необходимостта от премахване на наказателните лихви. Необходимо е тази разпоредба да бъде конкретизирана между първо и второ четене.
2. В § 2 от Допълнителните разпоредби и в § 6 от Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта е допусната техническа грешка в датата на обнародване в Официален вестник на ЕС на Директива 2008/48/ЕО. В тази връзка посочената в законопроекта дата „25 май 2008 г.” следва да се замени с датата „22 май 2008 г.”.
В останалата си част законопроектът въвежда коректно разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага на Народното събрание с 15 гласа „за” да приеме на първо гласуване проект на Закон за потребителския кредит, № 902-01-49, внесен от Министерския съвет на 25 ноември 2009 г., като водещата комисия вземе предвид направените бележки между първо и второ гласуване на законопроекта”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Танчев.
От името на вносителя има ли желание за изказване? Не.
Откривам разискванията по внесения законопроект.
Желаещи народни представители, които да вземат отношение по него има ли? Няма желаещи.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за потребителския кредит, № 902-01-49, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 118 народни представители: за 117, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието, а с това и законопроекта на първо гласуване.
Следваща точка от работната ни програма е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ПЕТИЯ ДОПЪЛНИТЕЛЕН ПРОТОКОЛ КЪМ СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА МНОГОНАЦИОНАЛНИТЕ МИРНИ СИЛИ В ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА.
Постъпил е доклад от Комисията по външна политика и отбрана, с който доклад ще ни запознае господин Живко Тодоров. Заповядайте!
ДОКЛАДЧИК ЖИВКО ТОДОРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители!
„На редовно заседание, проведено на 16 декември 2009 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерски съвет законопроект.
Петият протокол към Споразумението е изготвен, за да бъде отразен опитът, както и да бъдат решени някои проблеми, възникнали при участието на Щаба на бригадата в операцията на Многонационалните сили в Афганистан. С него се цели повишаване на оперативната съвместимост между бригадата и НАТО, като се въвежда изрично принципът за работа съгласно стандартизационните документи на Алианса. Възлагат се допълнителни функции на политико-направляващия Комитет на инициативата. Регламентира се участието в структурите на бригадата на държави със статут на наблюдатели. Въвежда се по-детайлна регламентация на условията за заемане на длъжности в рамките на щата на военното формирование, както и на статуса на членовете на Щаба и техните семейства. За по-голяма оперативност при изпълнение на задачите във връзка с провежданата мисия се установява възможност командирът на бригадата да сключва договорености, свързани с въпроси от логистично или техническо естество.
Поради това, че Петият протокол се явява изменение на ратифициран международен договор с военнополитически характер, изпълнението на националната процедура изисква неговото ратифициране със закон от Народното събрание.
С оглед на изложените от вносителя мотиви, след провеждането на обсъждане и гласуване, Комисията по външна политика и отбрана прие следното становище с единодушие:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 и 8 от Конституцията на Република България, да ратифицира със закон Петия допълнителен протокол към Споразумението за Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа, подписан на 21 октомври 2009 г. в София”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Тодоров.
Има ли народни представители, които искат да вземат отношение по обсъждания законопроект за ратификация? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Петия допълнителен протокол към Споразумението за Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа, № 902-02-17, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Заповядайте за процедура, господин Тодоров.
ДОКЛАДЧИК ЖИВКО ТОДОРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, правя процедурно предложение за разглеждане и гласуване на законопроекта на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Предлагам да гласуваме направеното процедурно предложение.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ЖИВКО ТОДОРОВ: Уважаема госпожо председател, предлагаме на второ гласуване Закона за ратифициране на Петия допълнителен протокол към Споразумението за Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа с член единствен, който гласи:
„Член единствен. Ратифицира Петия допълнителен протокол към Споразумението за Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа, подписан на 21 октомври 2009 г. в София”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на второ гласуване с неговия член единствен, така както ни запозна господин Тодоров, Закона за ратифициране на Петия допълнителен протокол към Споразумението за Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа.
Моля, гласувайте.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Следваща точка от работната ни програма е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОПЪЛНИТЕЛНИЯ ПРОТОКОЛ КЪМ КОНВЕНЦИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЦАТА ПРИ АВТОМАТИЗИРАНА ОБРАБОТКА НА ЛИЧНИ ДАННИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА НАДЗОРНИТЕ ОРГАНИ И ТРАНСГРАНИЧНИТЕ ИНФОРМАЦИОННИ ПОТОЦИ.
Постъпили са доклади от комисиите, на които е разпределен законопроектът. Това са Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и Комисията по външна политика и отбрана.
С доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще ни запознае председателят й господин Анастасов.
Имате думата, господин Анастасов.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: Госпожо председател, правя процедурно предложение в залата да бъде допусната Снежана Малеева – началник отдел, дирекция „Европейски съюз и международно сътрудничество” към МВР.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме процедурното предложение за допускане в залата.
Гласували 99 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Моля квесторите, поканете госпожата в залата.
Господин Анастасов, продължете.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
„Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на свое заседание, проведено на 16 декември 2009 г., разгледа Законопроект за ратифициране на Допълнителния протокол към Конвенцията за защита на лицата при автоматизирана обработка на лични данни, по отношение на надзорните органи и трансграничните информационни потоци, № 902-02-16, внесен от Министерския съвет на 1.12.2009 г.
На заседанието присъства от Министерството на вътрешните работи Бранимира Игнатова - юрисконсулт в дирекция „Европейски съюз и международно сътрудничество”.
Законопроектът бе представен от госпожа Игнатова.
Допълнителният протокол към Конвенцията за защита на лицата при автоматизирана обработка на лични данни, по отношение на надзорните органи и трансграничните информационни потоци, е подписан на 8 ноември 2001 г. в Страсбург и установява задължение за страните по него да посочат национален надзорен орган, който е отговорен за защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъпа до тези данни.
Съгласно Допълнителния протокол страните могат да предоставят лични данни на получател (друга държава или организация), при условие че получателят е страна по Конвенция № 108 на Съвета на Европа от 28.01.1981 г. за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни или гарантира адекватно ниво на защита на личните данни на своя територия.
Присъединяването на Република България към Допълнителния протокол към Конвенцията е част от процеса на хармонизиране на националното ни законодателство в областта на защитата на личните данни и от подготовката на страната ни за присъединяването към Шенгенското пространство. Гарантирането на ефективна защита на човешките права и основните свободи, и в частност правото на неприкосновеност, е необходимо с оглед нарастващия обем на лични данни през националните граници.
Република България е ратифицирала със закон Конвенция № 108 от 1981 г. на Съвета на Европа за защита на лицата при автоматизирана обработка на лични данни, подписана на 2 юни 1998 г. в Страсбург (приет от Тридесет и деветото Народно събрание на 29 май 2002 г. и обн., ДВ, бр. 56 от 7 юни 2002 г.). В Закона за защита на личните данни са въведени изискванията на Директива 95/46/ЕО относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и свободното движение на тези данни, както и останалите международни и европейски изисквания в тази област. В Република България контролът по защитата на правата на физическите лица при обработването на личните им данни и при осъществяването на достъп до тези данни се упражнява от Комисията за защита на личните данни, която е независим държавен орган, осъществяващ общ надзор и контролни функции за защита на личните данни при обработването им.
Допълнителният протокол към Конвенцията за защита на лицата при автоматизирана обработка на лични данни, по отношение на надзорните органи и трансграничните информационни потоци, подлежи на ратифициране на основание чл. 85, ал. 1, т. 1, 6 и 7 от Конституцията на Република България.
В резултат на проведените разисквания Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Допълнителния протокол към Конвенцията за защита на лицата при автоматизирана обработка на лични данни, по отношение на надзорните органи и трансграничните информационни потоци, № 902-02-16, внесен от Министерския съвет на 1.12.2009 г.
Становището на комисията е прието с пълно единодушие.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Анастасов.
С доклада на Комисията по външна политика и отбрана ще ни запознае господин Живко Тодоров.
Имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЖИВКО ТОДОРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
„На редовно заседание, проведено на 4 декември 2009 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект.
Присъединяването на Република България към Допълнителния протокол към Конвенцията за защита на лицата при автоматизирана обработка на лични данни, по отношение на надзорните органи и трансграничните информационни потоци, е част от процеса на хармонизиране на националното ни законодателство в областта на защита на личните данни и от подготовката на страната ни за присъединяване към Шенгенското пространство. Гарантирането на ефективна защита на човешките права и основните свободи, и в частност правото на неприкосновеност, е необходимо с оглед нарастващия обмен на лични данни през националните граници.
Допълнителният протокол към Конвенцията за защита на лицата при автоматизирана обработка на лични данни, по отношение на надзорните органи и трансграничните информационни потоци, подлежи на ратификация от Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 6 и 7 от Конституцията на Република България.
С оглед на изложените от вносителя мотиви, след провеждането на обсъждане и гласуване, Комисията по външна политика и отбрана прие с единодушие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал.1, т. 6 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Допълнителния протокол към Конвенцията за защита на лицата при автоматизирана обработка на лични данни, по отношение на надзорните органи и трансграничните информационни потоци, подписан на 8 ноември 2001 г. в Страсбург.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Има ли народни представители, които искат да вземат отношение по обсъждания законопроект? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Допълнителния протокол към Конвенцията за защита на лицата при автоматизирана обработка на лични данни, по отношение на надзорните органи и трансграничните информационни потоци, № 902-02-16, внесен от Министерския съвет.
Гласували 103 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Процедура – заповядайте, господин Ципов.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Правя процедурно предложение на основание чл. 73, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за преминаване към второ гласуване на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от народния представител господин Ципов.
Гласували 99 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ:
„ЗАКОН
за ратифициране на Допълнителния протокол към Конвенцията за защита на лицата при автоматизирана обработка на лични данни, по отношение на надзорните органи и трансграничните информационни потоци
Член единствен. Ратифицира Допълнителния протокол към Конвенцията за защита на лицата при автоматизирана обработка на лични данни, по отношение на надзорните органи и трансграничните информационни потоци, подписан на 8 ноември 2001 г. в Страсбург.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на второ гласуване обсъждания законопроект.
Гласували 110 народни представители: за 109, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Преминаваме към:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА УСТАВА НА МЕЖДУНАРОДНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ВЪЗОБНОВЯЕМА ЕНЕРГИЯ.
Двете комисии, на които е разпределен, са Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм и Комисията по външна политика и отбрана.
С първия доклад ще ни запознае господин Мартин Димитров.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Първо, процедурно предложение за допускане в залата на госпожа Костадинка Тодорова – директор на дирекция „Енергийна ефективност и опазване на околната среда”, и госпожа Александрина Димитрова – началник на отдел към дирекция „Енергийна ефективност и опазване на околната среда”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 105 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Квесторите, поканете гостите.
Господин Димитров!
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ:
„ДОКЛАД
на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм по Законопроекта за ратифициране на Устава на Международната агенция за възобновяема енергия, № 902-02-14, внесен от Министерския съвет на 19 ноември 2009 г.
На свое редовно заседание, проведено на 16 декември 2009 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроекта за ратифициране на Устава на Международната агенция за възобновяема енергия.
На заседанието присъстваха госпожа Костадинка Тодорова – директор на дирекция „Енергийна ефективност и опазване на околната среда”, и госпожа Александрина Димитрова – началник на отдел „Възобновяеми енергийни източници” към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
Законопроектът беше представен от госпожа Костадинка Тодорова.
Международната агенция за възобновяема енергия е учредена в началото на 2008 г. по инициатива на Федералното правителство на Германия. Предвидено е тя да бъде междуправителствена организация, като всички държави – членки на ООН, са поканени да станат нейни членове. Република България е сред първите 75 държави, подписали Устава на агенцията.
Основните цели на агенцията са: подкрепа на правителствата при разработка на политики за оползотворяване потенциала на възобновяемите енергийни източници, разработване на изследвания и анализ за потенциала на възобновяемите енергийни източници в отделните държави, консултиране на международни организации, обучение, информационни кампании и трансфер на технологии.
Основните дейности на агенцията са: анализиране, систематизиране и мониторинг на съществуващите политически инструменти за насърчаване оползотворяването на потенциала на възобновяемите енергийни източници; анализиране, систематизиране и мониторинг на инвестиционните механизми, добрите практики, наличните технологии, интегрираните системи и оборудване; иницииране на дискусии и осигуряване на взаимодействие между правителствени и неправителствени организации и др.
Основният бюджет на агенцията ще се осигурява от вноски на страните членки, изчислени на базата на скала на ООН, отчитайки брутния вътрешен продукт и населението на съответната страна. Първоначалната вноска за България е изчислена на около 10 хил. щатски долара годишно през първите три години. Поради увеличаване броя на държавите, подписали устава, преизчисленият размер на вноската за България ще е 4179 щатски долара от 2011 г.
Уставът на Международната агенция за възобновяема енергия е одобрен с Решение на Министерския съвет от 22 януари 2009 г. Законопроектът за неговото ратифициране е внесен в Четиридесетото Народно събрание, но поради изтичане на мандата му той не е разглеждан. Поради това Министерският съвет внася повторно в Народното събрание за разглеждане Законопроекта за ратифициране на Устава на Международната организация за възобновяема енергия.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 14 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 2 и 4 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Устава на Международната агенция за възобновяема енергия, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Димитров.
С доклада на Комисията по външна политика и отбрана ще ни запознае господин Живко Тодоров.
ДОКЛАДЧИК ЖИВКО ТОДОРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
„На редовно заседание, проведено на 25 ноември 2009 г., Комисията по външна политика и отбрана обсъди внесения от Министерския съвет законопроект.
Новоучредената агенция се предвижда да бъде междуправителствена организация със състав от експерти от различни географски области. Всички държави – членки на Организацията на обединените нации са поканени за членство.
Целите на агенцията са подкрепа за правителствата при разработка на политики и планове за действие за оползотворяване потенциала на възобновяемите енергийни източници и развиване на енергийна ефективност, разработване на изследвания и анализи за потенциала на възобновяемите енергийни източници в държавите, консултиране на международни организации, обучение, информационни кампании, трансфер на технологии.
Основният бюджет на агенцията ще се осигурява от вноски на държавите членки, изчислени на базата на скала на ООН, отчитайки брутния вътрешен продукт и населението на страната. При осъществяването на дейностите си агенцията ще работи в съответствие с целите и принципите на ООН за мир и международно сътрудничество.
Като страна – членка на Европейския съюз, поела отговорностите за изпълнение на амбициозната политика на Европейския съюз за значително повишаване дела на възобновяемите енергийни източници в общото енергопотребление, както и с оглед на водещото положение на България в областта на енергетиката на Балканския полуостров, страната ни пое ролята на съучредител на Международната агенция за възобновяема енергия. Същевременно домакинството на един от регионалните офиси на агенцията ще позволи на България от една страна да се възползва по-пълноценно от капацитета на офиса, а от друга – ще улесни по-тясното и ефективно сътрудничество с държавите от региона.
След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана прие с единодушие следното становище:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 2 и 4 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Устава на Международната агенция за възобновяема енергия.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Тодоров.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Устава на Международната агенция за възобновяема енергия.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Има думата г-н Мартин Димитров.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо председател, колеги, съгласно чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам законопроектът за бъде гласуван и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме направеното процедурно предложение.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ:
Народното събрание приема на второ четене:
„ЗАКОН
за ратифициране на Устава на Международната агенция за възобновяема енергия, № 902-02-14, внесен от Министерския съвет на 19 ноември 2009 г.
Член единствен. Ратифицира Устава на Международната агенция за възобновяема енергия, подписан на 26 януари 2009 г. в Бон, Федерална република Германия.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на второ гласуване Законопроекта за ратифициране на Устава на Международната агенция за възобновяема енергия с неговия член единствен.
Моля, гласувайте.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МАРКИТЕ И ГЕОГРАФСКИТЕ ОЗНАЧЕНИЯ.
Законопроектът е разпределен на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм и като съпътстващи комисии – на Комисията по правни въпроси и на Комисията по култура, гражданско общество и медии.
С доклада на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм ще ни запознае господин Иван Иванов.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИВАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Позволете да ви представя:
„ДОКЛАД
на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения
На свое редовно заседание, проведено на 16 декември 2009 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения.
На заседанието присъстваха господин Костадин Манев – председател на Патентно ведомство и госпожа Мариана Рашева – директор на дирекция „Правно осигуряване, международно правоприлагане и спорове” в Патентното ведомство. Законопроектът беше представен от господин Костадин Манев.
Предложените в законопроекта изменения и допълнения са породени от необходимостта от промяна в режима на експертиза на заявките за регистрация на марки, породена от трайното установяване на пазарните обществени отношения в Република България и от уеднаквяване на правния режим в страната с практиката на ведомството за хармонизация на вътрешния пазар (търговски марки и дизайн), администриращо марката и дизайна на Общността.
Промените, които се предлагат, могат да бъдат групирани в две основни направления: промени, засягащи общите положения в Закона за марките и географските означения и промени, регламентиращи регистрацията на марките (Глава втора) – основанията за отказ на регистрацията на марка, разпореждането с правото върху марка, заличаването и отмяната на регистрацията, прекратяване на производството за регистрация на марка и др.
Що се касае до общите положения в Закона за марките и географските означения, подробно са разписани данните, които се съдържат в държавния регистър на марките и държавния регистър на географските означения, които се водят и поддържат в Патентното ведомство. Изрично се предвижда, че споменатите регистри са под формата на хартиен носител и на електронна база данни и се публикуват на официалната интернет страницата на Патентното ведомство. Законопроектът предвижда също така досието, което се поддържа в Патентното ведомство за всяка марка и географско означение, да се води освен на хартиен и на електронен носител.
Измененията и допълненията, предлагани в Глава втора се свеждат до следното:
- добавено е ново абсолютно основание за отказ за регистрация на марка, съгласно което не се регистрира марка, която съдържа отличителни знаци, емблеми или гербове, различни от тези, обявени в Парижката конвенция и представляващи особен обществен интерес;
- подробно и изчерпателно е описано какво се включва в понятието „по-ранна марка”. Тези промени се налагат след присъединяването на страната ни към Европейския съюз, когато над 350 хил. марки на Общността автоматично разпространиха действието си на територията на Република България;
- предвиждат се и нови основания за отказ на регистрацията с цел да се предотврати недобросъвестното заявяване на марка от агент или представител на действителния притежател на марката и да се избегне така наречената „кражба” на марки;
- предвидени са изменения относно „заличаване на регистрацията”, които се свеждат до създаване на нова разпоредба, която изрично посочва лицата, които в различните хипотези могат да подадат искане за заличаване;
- разписана е подробно процедурата по опозиция на заявката за регистрация на марка, като с нея най-общо се дава възможността за възражение срещу регистрацията на марка от притежателите на по-ранни права. Предвидено е нормите, регламентиращи тази процедура, да влязат в сила след изтичането на 12 месеца от обнародването на закона в „Държавен вестник”. Това се предлага с цел провеждането на разяснителни кампании за подготовка на заинтересованите среди, които са адресати на закона и които следва да приспособят своята бизнес среда за работа при новия режим на регистрация, при който се изисква стриктно наблюдаване на политиката на конкурентните правни субекти. Тук следва да се отбележи, че понятието „опозиция” в смисъла, в който е употребено, е непознато за българската правна система и следва да се прецизира;
- предвидени са и промени по отношение на сроковете за извършване на определени действия от заявителя на марка – за представяне на документите по заявката на български език и за заплащане на такси. Сроковете са съкратени поради факта, че това са действия, които не се характеризират със сложност и не се изисква продължителен период от време, за да бъдат осъществени, а също така и с цел да се ускори производството по регистрация, гарантиращо правна закрила на марката;
- предвидено е удължаване на срока за вземане на решения по исканията за отмяна и заличаване на регистрацията на марка, обусловена от това, че становището по искането се подготвя от състав от петима държавни експерти, като в голяма част от случаите се преценяват огромни по обем и сложност доказателства и често се налага страните да предоставят допълнителни такива;
- отпада необходимостта от процедура по определяне на марка като общоизвестна или ползваща се с известност. Тази процедура е предвидена като част от процедурата по опозиция и заличаване на марка. Мотивите за това са, че определянето на марката като общоизвестна или ползваща се с известност следва да се извършва при възникване на конфликт между поне две страни и в дадения спор да се прецени дали една марка има такива качества спрямо по-късната марка.
С приемането на Закона за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения ще се отговори на очакванията на потребители на системата, като се постигне пълно съответствие на режима на предоставяне на закрила на марките на територията на Република България с този, предвиден в Регламент № 207/09 за марката на Общността и в значителна част от страните – членки на Европейския съюз.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 14 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения, внесен от Министерския съвет.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
С доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае господин Тодор Димитров.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще ви запозная с доклада на Комисията по правни въпроси.
„На свое редовно заседание, проведено на 26 ноември 2009 г., Комисията по правни въпроси разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения, № 902-01-44, внесен от Министерския съвет на 16 ноември 2009 г.
Законопроектът беше представен от госпожа Добринка Добрева – директор на дирекция „Марки и географски означения” в Патентното ведомство. Тя изтъкна, че Законът за марките и географските означения е в сила от 15 декември 1999 г. и съществува необходимост от промяна в режима на експертиза на заявките за регистрация на марки, породена от трайното установяване на пазарните обществени отношения в Република България и от уеднаквяване на правния режим в страната с практиката на Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар, администриращо марката и дизайна на Общността.
Посочено беше, че промените, които се предлагат със законопроекта, могат да бъдат групирани в две основни направления, а именно промени, засягащи общите положения, и промени относно материалноправните норми, регламентиращи регистрацията на марките - основанията за отказ на регистрацията на марка, разпореждането с правото върху марка, прекратяване, заличаването и отмяната на регистрацията и производството, което се развива в Патентното ведомство по дадена заявка за регистрация на марка.
В законопроекта подробно са разписани данните, които се съдържат в Държавния регистър на марките и в Държавния регистър на географските означения. Предвижда се регистрите да се водят на хартиен носител и като електронна база данни, както и да се публикуват на официалната интернет страница на Патентното ведомство.
В съответствие с чл. 7, ал. 1, буква „и” от Регламент № 207/09 на Съвета от 26 февруари 2009 г. за марката на Общността е добавено ново абсолютно основание за отказ за регистрация, съгласно което не се регистрира марка…
Навсякъде в законопроекта след думите „Официалния бюлетин” следва да се добави „на Патентното ведомство”, тъй като това е изразът, който се използва в закона.
В § 5 относно чл. 7, в изречение първо думата „официалната” следва да отпадне като излишна, тъй като Патентното ведомство е национален държавен орган и не би следвало да има неофициална страница. В изречение второ думите „Те са под формата на хартиен носител и на електронна база данни” е добре да се заменят с „Регистрите се водят на хартиен носител и като електронна база данни”.
В § 8, чл. 12, ал. 2, т. 5 и 6 Регламент № 40/94 ЕС следва да се изпише с пълното му наименование.
В § 11, ал. 2 и 3 биха могли да се обединят и се нуждаят от прецизиране, тъй като „обезпечителните мерки се налагат незабавно”, а не „налагането им се извършва незабавно”, а думите „обезпечителните мерки” следва да се заменят с „обезпечителната мярка”, поради това, че съгласно ал. 1 може да се наложи само една обезпечителна мярка. В ал. 4 и 5 думите „в Патентното ведомство” трябва да отпаднат, тъй като Държавният регистър на марките, съгласно чл. 5, се поддържа от Патентното ведомство.
В § 15 относно чл. 26 в ал. 6 думите „по негова молба” би следвало да се заменят с „по негово искане”, така както е направено в останалите текстове на закона.
С измененията и допълненията се предлага да отпадне експертизата по същество, извършвана служебно от Патентното ведомство, и да се замени с опозиционна система.
В § 24 е развита опозицията срещу регистрацията и производството по опозиция. Терминът „опозиция” се използва в чл. 42 от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 г. относно марката на Общността. Тук следва да се обърне внимание обаче, че в „Официален вестник” на Европейския съюз понятието „опозиция” навсякъде е преведено като „възражение” и този превод е задължителен.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от Закона за нормативните актове „разпоредбите на нормативните актове се формулират на общоупотребимия български език”. Следва да се има предвид и че в чл. 36 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове е посочено, че „отклонения от общоупотребимия български език се допускат, само ако се налагат от предмета на акта, като чужди думи и изрази се използват само, ако са станали трайна съставка на българския език или не могат да бъдат заменени с български”. Понятието „опозиция” в смисъла, в който е употребен, е непознато за българската правна система, поради което би следвало законодателят да се придържа към официалния превод на документа. В случай, че думата „възражение” се използва в закона в друг контекст, като например в чл. 37, ал. 4, то следва на тези места да се замени с подходяща синонимна дума.
В § 31, чл. 45, ал. 4 и § 32, чл. 46, ал. 6 следва да бъдат уеднаквени, като думите „упълномощен” и „упълномощения” се заменят с „оправомощен” и „оправомощения”, поради това, че се касае за действия на държавен орган.
В § 33 редакцията на чл. 47, изречение първо е тромава и неясна и изречението е добре да се прередактира.
В § 43 посоченият регламент следва да се изпише с пълното му наименование, така както е обнародван в „Официален вестник” на Европейския съюз, като се посочи броят и денят на обнародването му.
В § 47, в т. 13 и 14 думите „за целите на чл. 26, ал. 3, т. 3” и „за целите на чл. 26, ал. 3, т. 6” следва да се поставят след съответните понятия.
В § 51 думата „закона” да се замени с „този закон”, тъй като се има предвид изменителният закон.
В § 52 следва да се посочи броят и годината на „Държавен вестник”, в който Законът за патентите и регистрацията на полезните модели е обнародван, както и броят и годината на „Държавен вестник”, в който са обнародвани измененията и допълненията му, като думите „предприема действия за обнародването му” се заменят с „го обнародва”.
Комисията по правни въпроси със 17 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения, № 902-01-44, внесен от Министерски съвет на 16 ноември 2009 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
С доклада на Комисията по културата, гражданското общество и медиите ще ни запознае народният представител Даниела Петрова – председател на комисията.
Заповядайте, госпожо Петрова.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Ще ви запозная с доклада на комисията относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения, № 902-01-44, внесен от Министерския съвет на 16 ноември 2009 г.
„На редовно заседание, проведено на 25 ноември 2009 г., Комисията по културата, гражданското общество и медиите обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения, № 902-01-44, внесен от Министерски съвет на 16 ноември 2009 г.
На заседанието присъстваха Костадин Манев – председател на Патентно ведомство на Република България, госпожа Добринка Добрева – директор на дирекция „Марки и географски означения” на Патентно ведомство.
Законопроектът бе представен от господин Костадин Манев.
Законът за марките и географските означения е приет през 1999 г. Промените в закона се предлагат във връзка с уеднаквяване на правния режим в страната с практиката на Патентното ведомство за хармонизация на вътрешния пазар (търговски марки и дизайн), администриращо марката и дизайна на Европейската общност.
Промените могат да бъдат групирани в две основни направления:
- промени, засягащи общите положения в Глава първа от Закона за марките и географските означения;
- промени относно материалноправните норми, регламентиращи регистрацията на марките в Глава втора.
С тези промени се цели синхронизиране с режима, въведен с Регламент (ЕО) № 207/2009 г. относно производството, което се развива в Патентното ведомство при експертизата на заявка за регистрация на марка. В тази промяна за регистрация на марката – от експертиза по същество, извършена служебно от ведомството на базата на основанията, залегнали в чл. 11 и чл. 12 от закона, се преминава към опозиционна система. Така се премахват пречките пред свободното движение на стоки и предоставяне на услуги на територията на Европейската общност. По този начин ще бъде облекчен процесът при придобиване на изключителни права върху марките като средство за пазарна реализация и реализация на икономическите интереси на българския бизнес.
След проведената дискусия Комисията по културата, гражданското общество и медиите с 16 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения, № 902-01-44, внесен от Министерския съвет на 16 ноември 2009 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на госпожа Петрова.
Дебатът по обсъждания законопроект е открит.
Има ли желаещи народни представители?
За процедура думата има господин Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Във връзка с разискванията в залата по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения моля да бъде гласувано допускането в залата на госпожа Маргарита Недялкова – заместник-председател на Патентното ведомство, и госпожа Мариана Цвяткова – директор на дирекция в Патентното ведомство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 96 народни представители: за 95, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят гостите в залата.
Има ли народни представители, желаещи да участват в разискванията по този законопроект? Няма.
Моля, гласувайте на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения, № 902-01-44, внесен от Министерския съвет.
Гласували 102 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът е приет.
Преминаваме към следващата точка от работната програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС.
С доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще ви запозная с доклада на Комисията по правни въпроси.
„На свое заседание, проведено на 17 декември 2009 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 954-01-55, внесен от народните представители Емил Радев, Искра Фидосова и Александър Ненков на 11.12.2009 г.
Законопроектът бе представен от вносителя – господин Емил Радев. Той изтъкна, че с приемането на ГПК е отпаднала съществуващата забрана, недопускаща принудително изпълнение срещу общини, като по този начин се стеснява кръгът на субектите, по отношение на които не се допуска изпълнение на парични вземания, единствено до държавни учреждения.
По отношение на общините и бюджетно субсидираните заведения забраната за принудително изпълнение бе ограничена по отношение на средствата по банковите им сметки, постъпили като субсидия от републиканския бюджет. За останалото имущество на общините – частна общинска собственост се прилага общият ред по ГПК.
Между двата режима на принудително изпълнение на парични вземания – срещу държавни учреждения и срещу общини, съществуват съществени различия, които поставят в привилегировано положение държавните учреждения.
С възможността да се налага запор върху банкови сметки на общините от страна на съдебните изпълнители значително се затруднява работата им и възможностите им да оказват публични услуги на гражданите.
С предложения законопроект се цели уеднаквяване на режима на принудително изпълнение за държавни учреждения и общините и осигуряване нормалното функциониране на общините по отношение на дейностите по предоставяне на публични услуги.
На заседанието присъства господин Благой Станчев – парламентарен секретар на Национално сдружение на общините в Република България.
Той изтъкна, че внесените промени са в резултат на искане от общините и се надява на подкрепа на законопроекта. С блокирани сметки в момента са общини Бобов дол и Карлово, което води до невъзможност да изпълняват задълженията си.
В дискусията госпожа Колева изказа становище да се ограничи приложното поле на разпоредбата – сметките да не се запорират, но имуществото – частна общинска собственост, може да бъде обект на принудително изпълнение. Общината като субект сключва договори, тегли кредити и няма причина да бъде привилегирована.
Господин Бисеров се изказа, че държавата и общините трябва да бъдат равнопоставени.
Господин Благой Станчев поясни, че сметките с държавни трансфери са защитени, но общинските дейности се финансират от местните приходи и при запориране на сметките на общината, тя не може да изпълнява дейностите си.
Според господин Лазаров трябва да се намери такъв баланс, че кметовете да не трупат задължения, от които фирмите да страдат, а в някои случаи водят и до фалит.
Изменения в тази посока са били дискутирани и в Четиридесетото Народно събрание. Във връзка с тях се поставя принципният въпрос, ако бъдат приети, кой ще поеме ангажимента да изплати паричното вземане, защото в случаите на неизпълнение на задължение от бюджетно учреждение, България вече е осъждана в Страсбург. Следователно предложените изменения може би налагат в републиканския бюджет за всяка следваща година да бъдат предвиждани средства за изплащане на дългове на общини. А ако това е така, не означава ли, че се разширява самостоятелността на общините за сметка на тяхната отговорност?
Комисията по правни въпроси предлага по правно-техническото оформление на законопроекта, както следва:
1. По § 1 заглавието на чл. 519 да се измени като накрая се добави „и общини”.
2. По § 2 в т. 1 думата „наименованието” да се замени със „заглавието”.
3. Параграф 3 няма характер на преходна разпоредба, поради което наименованието на подразделението на закона да се измени така: „Заключителна разпоредба”.
След проведената дискусия с 15 гласа „за”, без „против” и 2 гласа „въздържали се” Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 954-01-55, внесен от народните представители Емил Радев, Искра Фидосова и Александър Ненков на 11.12.2009 г.”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Димитров.
От името на вносителите – заповядайте, господин Радев.
ЕМИЛ РАДЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Налагането на приемане на такива промени в Гражданския процесуален кодекс стана ясно от срещата в края на м. ноември 2009 г. между Националното сдружение на общините и премиера господин Борисов. Там именно бяха изказани случаи на зачестили запори по сметки на общините, които в много голяма степен затрудняват дейността им по предоставяне на обществени услуги на гражданите. До м. март 2008 г. на практика действаше разпоредбата на стария Гражданско-процесуален кодекс, където общините и държавните учреждения бяха с изравнени правомощия и беше забранено принудителното изпълнение спрямо техни имущества.
С приемането на новия Гражданско-процесуален кодекс и сега действащият през 2007 г., който влезе в сила м. март 2008 г., на практика защитени от принудително изпълнение останаха само държавните учреждения, като общините бяха изкарани от императивната забрана за образуване срещу тях на принудителни изпълнения като забраната остана само за сметките, по които се привеждат субсидиите. С това до голяма степен зачестиха случаите на запор по сметките, да не говорим, че зачестиха и други случаи.
В община Пловдив например имаме случай на придобиване на 100% на дяловете на едно общинско еднолично дружество с ограничена отговорност с активи за 2-3 млн. лв. за дълг около 50 хил. лв. Това наложи вкарването на тези промени и отново изравняване на режима както за държавното учреждение, така и за общините, което ще позволи на общините да действат нормално в условията на криза, а също така това ще доведе и до невъзпрепятстване на възможностите им да участват в европейските програми, защото в момента се изискват и средства за съфинансиране от страна на общините, а при блокиране на техните банкови сметки това може сериозно да възпрепятства и тази тяхна дейност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Радев.
Има ли народни представители, които искат да вземат отношение по предлаганите промени в ГПК? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс.
Моля да гласуваме.
Гласували 107 народни представители: за 100, против 7, въздържали се няма.
Законопроектът е приет.
Следва обсъждане на:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГЕНЕТИЧНО МОДИФИЦИРАНИ ОРГАНИЗМИ.
Законопроектът е с вносител Министерски съвет.
Разпределен е на водещата Комисия по околната среда и водите и съпътстващи комисии по земеделието и горите и по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Постъпили са доклади от тези комисии.
Със становището на Комисията по околната среда и водите ще ни запознае нейният председател госпожа Искра Михайлова.
Имате думата, госпожо Михайлова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, ще ви запозная с:
„ДОКЛАД
относно първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицирани организми, № 902-01-50, внесен от Министерския съвет на 27 ноември 2009 г.
На свое редовно заседание от 10 декември 2009 г. Комисията по околната среда и водите разгледа на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицирани организми.
На заседанието присъстваха представители на Министерството на околната среда и водите: заместник министър Евдокия Манева, Бойко Малинов – началник на отдел „Предотвратяване на промишленото замърсяване”, Райна Хардалова – началник на отдел „Биологично разнообразие”, Дарина Тодорова – младши експерт, Татяна Султанова – младши експерт, и Красимира Аврамова – директор на дирекция „Мониторинг на околната среда”; на Министерството на земеделието и храните: Ивелин Ризов – държавен експерт в дирекция „Здравеопазване на животните и безопасност на храните”, на Министерството на здравеопазването – госпожа Цвета Георгиева – ръководител на Националната референтна лаборатория по генно модифицирани храни. На заседанието на комисията присъстваха представители на граждански и неправителствени организации: от Екологично сдружение „За земята” – господин Тодор Славов, госпожа Светлана Николова – от Сдружение „Агролинк”, Илиян Илиев – от Обществен център за околна среда и устойчиво развитие, Албена Симеонова от „Еко Биоразнообразие”, Илия Цонев – председател на Пчеларския съюз, и Илия Немски – член на Пчеларския съюз. Освен това присъстваха: Димитър Джилянов, Калоян Костов и представители на „Агробиотехнопарк „Български биотехнологичен информационен център”.
От името на вносителите законопроектът и мотивите за неговото внасяне бяха представени от заместник министър Евдокия Манева.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицираните организми цели постигане на пълно съответствие на националното законодателство с нормите на Европейската общност като се предлага отстраняване на констатирани неточности и непълноти при транспонирането на Директива 98/81/ЕО, изменяща Директива 90/219/ЕИО относно работата с генетично модифицирани организми в контролирани условия и на Директива 2001/18/ЕС относно съзнателното пускане в околната среда на генетично модифицирани организми и отменяща директива на Съвета 90/220/ЕИО.
В законопроекта са отразени писмените коментари на Европейската комисия, изпратени до Министерството на околната среда и водите през април 2009 г., относно транспонирането на Директива 98/81/ЕО, изменяща Директива 90/219/ЕИО, във връзка с започване на процедура за нарушение на чл. 226 от Договора за създаване на Европейската общност.
Измененията и допълненията в законопроекта могат да бъдат групирани в три основни направления:
І. Отстраняване на несъответствия и въвеждане на липсващи разпоредби от директивите, като:
- по строги предпазни мерки при съмнение за класифициране на работата в контролирани условия и изключенията от правилото;
- при определени условия работата в контролирани условия от клас 1 и 2 да започне или да може да продължи без издаване на разрешение от компетентния орган;
- потвърждение на крайното класифициране на работата в контролирани условия от министъра на околната среда и водите;
- провеждане на консултации и формиране на страни членки, които могат да бъдат засегнати при авария и подаване на определена информация на Европейската комисия;
- при оттегляне на заявление от заявител – запазване поверителността на предоставената от него информация;
- отмяна на някои общи забрани относно определени селскостопански култури и определени територии;
- въвеждане на ограничения или забрани въз основа на нова или допълнителна информация след издаване на разрешителното;
- разпоредби, свързани с докладването пред Европейската комисия;
- унифициране на прага за допустимост относно съдържание на генно модифицирани организми, за което не се изисква специално етикетиране.
ІІ. Отмяна на разпоредби по процедури, уредени в Регламент 1946 на Европарламента и Съвета на Европейския съюз.
С пълната хармонизация се отменят някои текстове на действащите закони за генетично модифицираните организми и ветеринарномедицинската дейност.
По-същественото за отменените текстове е: отстраняването на несъответствия с изискванията на Директива 2001/18/ЕС за съзнателно пускане на генномодифицирани организми и отменяща директива на Съвета 90/220/ЕИО; отстоянията на полета, засети с генетично модифицираните организми, които се определят в условията на разрешителното за всеки конкретен случай; предоставяне на гаранции за обществено достъпност и други.
ІІІ. Терминологични и технически корекции, целящи отстраняване на допуснати несъответствия между българските разпоредби и тези на директивите, с което се прецизират текстовете, разпоредбите се редактират и допълват с цел постигане на точно и недвусмислено транспониране на европейските директиви в българското законодателство.
Според представителя на Министерството на околната среда и водите законопроектът е обсъждан в специално назначена за целта комисия, в която са били представени различни гледни точки по въпросите от представители на Министерството на земеделието и храните и от неправителствени организации, като проектът е бил одобрен. Подготвен е бил и по суров вариант за изменение и допълнение на закона. От него е взета минимална част от измененията. Всички принципни изменения досега са подкрепени при различни обсъждания на различни етапи при подготовката на закона.
Представителите на Министерството на земеделието и храните и на Министерството на здравеопазването посочиха, че са представили свои становища по законопроекта и те са били отразени в предложения в комисията текст.
След информацията от официалните държавни институции се пристъпи към обсъждане на законопроекта в комисията, при което най активни бяха представителите на неправителствените организации и гражданския сектор.
Изказвания направиха госпожа Албена Симеонова – биофермер, представител на Асоциацията на биоземеделците в България, която направи дълго обяснение за генетично модифицираните организми и опасността да се смесят в природата. Тя отправи забележка, че фермерите в страната не са включени при дискусията по този законопроект.
Бяха направени конкретни предложения по отношение на параграфите в законопроекта, засягащи членове 79 и 80 от сега действащия закон, които третират забрани за култивиране на генно модифицирани организми при някои култури и отстоянията между полетата, засети с генно модифицирани култури или конвенционални и биологични култури.
Отношение взеха представители на Екологично сдружение за земята, член на Комисията по генно модифицирани организми към Министерството на околната среда и водите; също така представители на Сдружение „Агролинк”, представляваща Коалиция „За да остане природа в България”. Според повечето представители на неправителствения сектор действително е необходимо преразглеждане на законопроекта и широка обществена дискусия, която до този момент не е направена.
Имаше изказвания от господин Илия Цонев – представител на пчеларския бранш, който изказа опасения за намаление на пчелните популации от употребата на генно модифицирани организми и предложи да се отложи приемането на закона. Всички членове на комисията да се запознаят много добре предимно с пасивите на генно модифицираните организми.
Господин Илиев от Обществения център за околна среда и устойчиво развитие предложи да се даде гласност на проведените полеви опити досега за въвеждане на генномодифицирани организми.
Господин Георги Божинов, като представител на комисията, даде отговор по отношение появата на повлияни семена и защо никой не е поискал разрешение. Той предложи да се помисли дали да бъдат толкова рестриктивни текстовете и да се редактира тази част от текста, но в никакъв случай да не се отменя цялата й част.
Обсъжданията продължиха с изказвания на господин Борислав Великов, господин Димитър Женомов от Биотехнологичния информационен център на „Агробиотехпарк” – София, и от „АгроБиоИнститут”, които апелираха за внасяне на синхрон на националното законодателство с това на Европейската общност, като в някои от изказванията се посочиха недостатъците на закона, приет от 2005 г., като бяха дадени примери от страни като Швейцария, Германия, Франция и др. водещи фармацевтични фирми, които работят с генно модифицирани организми.
Бяха отправени питания от господин Огнян Пейчев за това как е решен въпросът с генно модифицираните организми в съседните за България страни, а също така от господин Лъчезар Тошев, който даде пояснения какво е състоянието с генно модифицираните организми и предложи да не се отваря така широко вратата за работа с тях, защото това може да доведе до непредвидени последици.
Изказвания направиха отново господин Георги Божинов, господин Иван Алексиев, госпожа Искра Михайлова. Изказванията бяха в двете противоположни посоки – пълно приемане на законопроекта и в другата посока разсъждения по отношение на някои от позициите на проекта, като голяма част от комисията се обедини около това, че предложените промени за генно модифицирани организми в контролирана среда съответстват на законодателството на Европейския съюз и могат да бъдат приети в предложения законопроект.
Що се отнася до освобождаването на генно модифицирани организми в свободна страна, позициите и на членовете на комисията се разделиха. Отношение по въпроса взеха господин Петър Курумбашев, господин Джевдет Чакъров, господин Алексиев, господин Пейчев. На повечето от въпросите отговаряше госпожа Евдокия Манева – заместник-министър на околната среда и водите.
Въз основа на представените мотиви и проведената дискусия Комисията по околната среда и водите след проведено гласуване с 9 гласа „за” 6 „против” и 1 „въздържал се” подкрепи законопроекта и изрази следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицирани организми № 902-01-50, внесен от Министерски съвет на 27 ноември 2009 г. като обосновани предложения на Комисията за прецизиране на текстовете се направят между първо и второ гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
С доклада на Комисията по земеделието и горите ще ни запознае председателят на комисията госпожа Десислава Танева.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, представям на вашето внимание
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по земеделието и горите относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицирани организми, № 902-01-50, внесен от Министерския съвет на 27 ноември 2009 г.
Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 9 декември 2009 г., на което обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицирани организми, внесен от Министерския съвет.
В работата на комисията взеха участие представители на Министерството на околната среда и водите, Министерството на земеделието и храните, неправителствени организации и експерти.
Госпожа Мариана Николова, директор на дирекция „Правно-нормативни дейности” в Министерството на земеделието и храните изрази от името на министерството принципната подкрепа за законопроекта, както е внесен в Народното събрание.
Госпожа Клементина Денева - главен секретар на Министерството на околната среда и водите представи мотивите на законопроекта. Тя изтъкна, че законът е приет 2005 г., когато България е в процес на присъединяване, а не държава членка. Към днешна дата България е държава членка и е длъжна да спазва изискванията на Европейската комисия в цялост. Госпожа Денева подчерта, че от месец април има наказателна процедура за непълноти при транспониране в националната законодателство на Директива 98/81/ЕО, относно работата с генетично модифицирани микроорганизми в контролирани условия, Тя подчерта, че има и редица констатирани несъответствия от страна на Европейската комисия в Закона за генетично модифицираните организми относно съзнателното пускане в околната среда на генетично модифицирани организми. Тя изтъкна, че България като държава членка е длъжна да транспонира директивата в цялост в националното законодателство.
Солидаризирайки се с мнението на народния представител Цветан Цветанов, г-н Божинов също счита, че не бива да отпада чл. 80, по силата на който се забранява освобождаването на генетично модифицирани организми в териториите, включени в Националната екологична мрежа, както и в прилежащите им територии, обхващащи 30-километров пояс около тях. Аргументът е, че България е втората страна в света по биологично разнообразие и че в местата от „Натура 2000” има ред, с който се допуска човешка дейност, а с този законопроект се премахва режима ограничаващ появата на нещо, което може да води до модификация на предмета на защита.
Народният представител Юнал Тасим изрази ясната си позиция за неподкрепа на законопроекта. Той изтъкна, че този законопроект следва да бъде разглеждан от Комисията по земеделието и горите, а не от Комисията по околната среда и водите. Той смята, че законопроектът не следва да бъде подкрепян и това е уникалният шанс на България да остане такава с цялото си биологично разнообразие. Счита, че решенията по този законопроект са политически и при обсъждането следва да бъдат ангажирани министрите на земеделието и храните и на околната среда и водите. Господин Тасим призова за защита на българското земеделие с аргумент, че в САЩ има цели щати като буферни зони, а в България буферните зони са до 100 м.
Д-р инж. Светла Николова, представител на коалиция „Да остане природа в България”, изрази притеснения относно политиката, която се предприема в областта на генетично модифицираните организми. Тя счита, че сега действащият закон е в съответствие с приоритетите на страната, интересите на българския земеделски производител и българския потребител. Госпожа Николова се обяви против предложението за отпадане на чл. 80. Освен това иска между двете четения на законопроекта да се внесе допълнителна забрана за отглеждане на монсантовия хибрид МОН 810. Госпожа Николова подчерта, че този хибрид на „Монсанто” е забранен в 6 държави членки, които са хармонизирани изцяло с европейското законодателство.
Господин Илия Цонев от Съюза на пчеларите изрази становище, че приетите със закона разстояния са формални. Той счита, че е невъзможно съвместното съществуване на биологичното и конвенционалното земеделие с отглеждането на генетично модифицирани култури, тъй като няма граница за разпространението. Той подчерта, че България е втората страна по биологично разнообразие след Тибет и има шанса да бъде водеща в производството на биологични продукти, а това са продуктите, които се търсят в световен мащаб.
Госпожа Албена Симеонова, представител на Асоциацията на биологичното земеделие в България заяви, че при приемането на такъв важен законопроект следва да има широка обществена дискусия. Намесата в природните закони е нещо опасно и непредсказуемо, защото генно модифицираните организми не могат да се получат по естествен начин в природата. От асоциацията изразиха ясната си неподкрепа за отпадането на чл. 52, ал. 2, и членове 79 и 80. С предложеното отпадане на чл. 52, ал. 2 се създава възможност за отглеждане в непосредствена близост на генно модифицирани организми и органични култури без буферна зона. С оглед на това има реална опасност при опрашването, генетично модифицираните култури да замърсят органично отглежданите. На практика контролирането на този процес е невъзможно. С оглед на това, предложението за отмяна на чл. 52 ал. 2 трябва да се прецизира.
Народният представител Стоян Гюзелев изрази становище, че при второто четене на законопроекта в Комисията по околната среда и водите следва да се вземе мнението на изтъкнати учени в областта, като доц. Божинов – декан на Аграрния факултет в Пловдив, проф. Иван Минков – декан „Микробиология” в Пловдивския университет, Геновева Начева – Института по микробиология на БАН, акад. Атанасов и други. Гюзелев уточни, че държавите имат различно отношение към генетично модифицираните организми, приемат ги в различна степен, някои изцяло ги отричат, но е факт, че тези продукти се отглеждат от 13 млн. фермери. Той даде пример с Испания, която е с най-голямо биологично разнообразие, произвежда плодове и зеленчуци предимно за Европа и различните видове земеделие се развиват успешно.
Народният представител Димитър Аврамов подчерта, че проблемът е дискусионен, но законодателството трябва да се либерализира. Генетично модифицираните организми съществуват и се използват в много държави и ако България не либерализира отглеждането им ще постави земеделските производители в неизгодно положение, тъй като в условията на Общия пазар, този който произвежда с по-ниска себестойност е по-конкурентноспособен. Той изрази принципна подкрепа за законопроекта.
След станалите разисквания и като взе предвид направените предложения, Комисията по земеделието и горите с 13 гласа „за”, 5 – „против” и без „въздържали се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицирани организми, № 02-01-50, внесен от Министерския съвет на 27 ноември 2009 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Танева.
Със становището на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове ще ни запознае председателят на комисията народният представител Светлин Танчев.
Имате думата, господин Танчев.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги народни представители!
„На заседанието, проведено на 9 декември 2009 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицирани организми, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на комисията взеха участие: Клементина Денева – главен секретар на Министерството на околната среда и водите, и Райна Хардалова – началник отдел „Биологично разнообразие” в Министерството на околната среда и водите.
Законопроектът цели привеждане на вътрешното ни законодателство в пълно съответствие с Директива 98/81/ЕО на Съвета от 26 октомври 1998 г. за изменение на Директива 90/219/ЕИО относно работата с генетично модифицирани микроорганизми в контролирани условия (Директива 98/81/ЕО) и с Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 март 2001 г. относно съзнателното освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда и за отмяна на Директива 90/220/ЕИО на Съвета.
Една част от измененията в законопроекта са в областта на работата с генетично модифицирани микроорганизми в контролирани условия. Те имат за цел пълно и точно отразяване на изискванията на Директива 98/81/ЕО, съобразявайки се с изискванията на Европейската комисия, която е започнала процедура по установяване на нарушение през април 2009 г.
В тази връзка и в съответствие с чл. 5, § 4 от Директива 98/81/ЕО в законопроекта се предвижда прилагане на по-строги мерки в случаите, в които има съмнение към кой клас да бъде класифицирана работата в контролирани условия и изключенията от това правило (чл. 18 от законопроекта).
В законопроекта е уредена възможността при определени условия работата в контролирани условия от клас 1 и 2 да започне или да продължи да се извършва, без да се иска издаване на разрешение от компетентния орган. Със законопроекта се предвижда потвърждаване от министъра на околната среда и водите на крайното класифициране на работата в контролирани условия, извършено от заявителя. В съответствие с чл. 14 и чл. 16 от директивата се предвиждат разпоредби за провеждане на консултации и информиране на други държави членки, които могат да бъдат засегнати в случай на авария, както и предоставяне на определена информация на Европейската комисия (в чл. 37 се създава нова алинея 1). Важен момент в законопроекта представлява запазването на поверителността на информацията, предоставена от заявителя при оттегляне на заявлението (в чл. 104 се създава нова алинея 4).
В законопроекта също се правят изменения в съответствие с чл. 23, § 1 от Директива 2001/18/ЕО, свързани с въвеждането на ограничения или забрани относно употребата или продажбата на генетично модифицирани организми в резултат на нова или допълнителна информация, или въз основа на нови или допълнителни научни знания (чл. 75 от законопроекта).
Законопроектът съдържа и изменения, свързани с отмяната на разпоредби, уредени в Регламент 1946/2003, както и на някои текстове от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
В заключение може да се каже, че Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицирани организми е насочен към постигане на пълно съответствие с Директива 98/81/ЕО на Съвета от 26 октомври 1998 г. за изменение на Директива 90/219/ЕИО относно работата с генетично модифицирани микроорганизми в контролирани условия и с Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 март 2001 г. относно съзнателното освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда и за отмяна на Директива 90/220/ЕИО на Съвета. Промените, които нямат отношение към правото на Европейския съюз, не му противоречат.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове с 9 гласа „за”, 3 гласа „против” и 2 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицирани организми, № 902-01-50, внесен от Министерския съвет на 27 ноември 2009 г.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: И аз благодаря, господин Танчев.
Заповядайте за процедурно предложение.
ИВАН АЛЕКСИЕВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за удължаване на работното време до приключване на разглежданата точка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 98 народни представители: за 82, против 11, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Госпожо Караджова, желаете ли да вземете отношение от името на вносителя? Не.
Народни представители, които имат желание да участват в разискванията по обсъждания законопроект?
Заповядайте, господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми народни представители, Съюзът на демократичните сили и Синята коалиция като цяло няма да подкрепи предложения законопроект по причини, че в него се предлага да бъдат отменени сериозни ограничения, които бяха въведени благодарение на национален консенсус на практика през предходните години – от 2005 насам, които въвеждаха принципа на предпазливост при въвеждането на генетично модифицирани организми в околната среда чрез засяване на селскостопански култури и други подобни на територията на Република България.
Ние не смятаме, че това че има определена директива означава, че, без да предприемаме никакви опити да я променим, трябва да приемаме и само да транспонираме всичко, което е включено в тази директива.
България е член на Европейския съюз, а Европейският съюз не е Съветският съюз. Ние имаме 18 евродепутати, имаме глас в Съвета на министрите, имаме еврокомисар и ще имаме еврокомисар, така че имаме възможност да защитаваме нашите позиции в Европейския съюз. Това е позиция, която е свързана с нашето разбиране за европейското членство на България в Европейския съюз.
В нашата страна има много широки обществени кръгове, които имат резерви към въвеждането на генетично модифицираните организми в околната среда. В момента, даже когато този закон се дебатира в Народното събрание, получаваме различни становища от организации и не само екологични, но и такива, които са свързани, примерно, с производство на етерични масла и дори, които изразяват загриженост за това, че отпадането на съответните ограничения, които се предлагат в закона, ще им създадат големи проблеми. Това се отнася и за тютюнопроизводството и пр., тъй като ние имаме записано в закона в Раздел ІV „Забрани”, чл. 79 и чл. 80, че се забранява освобождаването в околната среда и пускането на пазара на следните генетично модифицирани организми – тютюн, лоза, маслодайна роза, пшеница и всички зеленчукови и овощни култури. И още, че се забранява освобождаването на генетично модифицирани организми в територии, включени в Националната екологична мрежа по смисъла на Закона за биологичното разнообразие, както и в прилежащите им територии, обхващащи 30-километров пояс около тях, а по отношение на генетично модифицирания памук прилежащата територия обхваща 400-метров пояс.
От правителството се предлага тези текстове да отпаднат, както и при Преходната разпоредба, в която също така се забранява в § 4: на територията на страната се забранява извършването на генетични модификации с маслодайна роза, лоза и тютюн с изключение на научните изследвания при условията и по реда на Глава трета.
И втората алинея на § 4 забранява освобождаването в околната среда и пускането на пазара на генетично модифицирани животни.
Ние не можем да приемем с лека ръка да отпаднат тези забрани, тъй като смятаме, че цитираните в тези текстове култури са от стратегическо значение за българския износ.
Между другото се предлага да отпаднат цели раздели от закона – Раздел VІ „Несъзнателно трансгранично придвижване на генетично модифицирани организми”, Раздел V „Транзит”, в ал. 2 да отпаднат точки от 5 до 9, които дават описание на съответните организми, в Раздел ІV „Износът на генетично модифицирани организми, предназначени за директна употреба като храна или фураж, или за преработка” също се предлага да отпадне и т.н.
Имаме сериозни възражения към такъв начин на процедиране, защото към този въпрос трябва да подхождаме с много по-голяма предпазливост. Последиците след това можем да ги понесем всички и те да бъдат икономически последици.
Защо в обществото има резерви към генетично модифицираните организми? Защото това не са обичайни организми, които се получават като нови сортове чрез кръстоска или чрез обичайните методи, които се прилагат. При тях гени от организми, които няма как да се срещнат и да се кръстосват, се пренасят от един организъм в друг. По този начин се цели съответният организъм да придобие нови качества.
По време на този преход обаче се налага да се установи къде той е извършен успешно и къде – не. Затова към тези гени се добавят така наречените маркерни гени. Едни от тези маркерни гени са гените за антибиотична резистентност. По този начин, когато се извърши преносът, получените клетки се поставят в среда със съответствия антибиотик и там оцеляват тези, където този пренос е извършен успешно.
Много добра идея, обаче какво се оказа преди няколко години? Това беше широко коментирано в цял свят. Доказа се, че вирусите могат да пренасят от царевица, която е генетично модифицирана, в бактерия, живееща в коремчето на пчела, тези гени за антибиотична резистентност. Това нещо се знаеше от биолозите, но това се доказа на практика. Оттам нататък остава въпросът след като този пренос е възможен и вирусите играят тази роля на вектори, пренасящи и тези гени, това може да се случи и с бактериите, живеещи в човек и той после да се окаже, че не реагира на съответните антибиотици при лечение. Затова в чл. 81 ние забранихме освобождаването в околната среда и пускането на пазара на генно модифицирани организми, съдържащи маркерни гени за антибиотична резистентност. Всички маркерни гени за антибиотична резистентност не са единствените маркерни гени. Има и други, които не са за антибиотична резистентност. За тях ние нямаме забрана.
Но, какво ни предлага правителството в § 56 от новия законопроект? В чл. 81 думите се прередактират и текстът става: „Маркерни гени за антибиотична резистентност” се заменят с „гени за резистентност към антибиотици, който се използва в хуманната и ветеринарната медицина, когато съществува риск за човешкото здраве и околната среда”.
Какво означава този текст? Че ще има маркерни гени, които са за антибиотична резистентност в генно модифицирани организми, които ще се пускат в околната среда в България, обаче към антибиотици, които не се използват в момента в медицината – хуманната или ветеринарната. Никой тук не постави обаче въпроса, че може да настъпи спонтанна мутация, така че тази резистентност да се промени към резистентност към друг вид антибиотици. Затова ние искаме тук категорично да се запази оригиналният текст на чл. 81 и ние да не се отказваме от това, че в България не могат да се освобождават в околната среда генетично модифицирани организми, съдържащи маркерни гени за антибиотична резистентност.
Това е една специфична материя, но тя не е без значение, защото както вече ви казах, в обществото има сериозни резерви към генетично модифицираните организми. В някои случаи може би неоснователно, в други случаи – основателно, тъй като пък се установи, че има алергии и други реакции към някои от продуктите, получени по този начин, но във всеки случай, когато хората спрат да купуват определени продукти, не желаят да купуват, цели отрасли в нашето селско стопанство ще бъдат поставени в много тежко положение и много хора могат да загубят препитанието си. Тези хора са от всички политически партии, така че аз не бил искал да политизирам въпроса и да казвам, че това се отнася само за тези или, че това се отнася само за онези. Ние не бихме искали това да се случи и смятаме, че тези въпроси трябва да бъдат разглеждани в диалог много по-широк, отколкото при изготвянето на този законопроект.
В едно писмо, което е изпратено до госпожа Цачева от Българската национална асоциация за етерични масла, парфюмерия и козметика, се заявява, че те не са били потърсени при изготвянето на законопроекта, следователно не са взети предвид всички съображения, когато са били създавани тези текстове.
Затова аз смятам, че не можем да подкрепим този законопроект на първо гласуване. Ако той все пак мине, тези текстове трябва да бъдат преразгледани много внимателно във водещата комисия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Тошев.
Заповядайте за реплика, господин Алексиев.
ИВАН АЛЕКСИЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми господин Тошев! Отпадането на тези забрани, много добре знаете, се налага от факта, че наличието на подобни общи ограничения, както е при нас, в нашия закон, въведени с този закон, влизат в противоречие с изискването преценката да се извършва за всеки отделен случай на генно модифициран ген в генетично модифицираните организми, което в случая е уредено точно с Директива 2001/18, където има и защитна клауза. И това, което казвате, че не е спазен принципът на предпазливостта – напротив. С тази защитна клауза точно се спазва принципът на предпазливостта и се прави оценка на риска на всеки един отделен случай, така че Европейският съюз наистина не е Съветският съюз, но ние имаме общо законодателство с Европейския съюз. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За втора реплика има ли желаещи? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Уважаеми господин Алексиев, уважаеми дами и господа! Когато преди малко казах, че Европейският съюз не е Съветският съюз, имах предвид, че ние трябва да участваме активно в създаването на европейските регулации. Още повече, че съгласно Лисабонския договор от началото на тази година и парламентът има право на инициативи по този въпрос. Нашите пълномощия се засилиха значително с приемането на Лисабонския договор и бих желал ние активно да се възползваме от възможностите, които ни дава Европейският съюз. Това е нашето семейство.
Аз не се съмнявам, че мнозинството от ГЕРБ ще прецени правилно тези възможности и ще се възползваме от тях. Ние смятаме, че това е в интерес на всички – да участваме, когато се създават тези директиви, а не сме една техническа служба, която само транспонира в нашето национално законодателство това, което е написано в директивата. Не по този начин трябва да разглеждаме нашето членство в Европейския съюз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
За изказване - народният представител Джевдет Чакъров.
Заповядайте.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо министър! Бих искал да кажа, че това е изключително чувствителна тема, защото става въпрос за храната, която евентуално би се консумирала. Освен това става въпрос за един много важен сектор от българската икономика – за земеделието.
С промените в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицираните организми се предлага да отпадне забраната за отглеждане на генетично модифицирани организми на територията на нашата страна като цяло и, обърнете внимание, на териториите на защитените зони и зоните на Натура 2000, включително и за такива култури, както и господин Тошев посочи, като тютюн, лоза и маслодайна роза. Действително в първия вариант на законопроекта, впоследствие на закона, който беше приет от Тридесет и деветото Народно събрание, имаше забрана тези три традиционни, емблематични култури за нашата страна да бъдат забранени както за отглеждане и пускане на пазара, така и да бъдат отглеждани в лабораторни условия. В Четиридесетото Народно събрание тази забрана, с оглед на аргументи от страна на научната общност, беше преодоляна, и в лабораторни условия и за научни изследвания в сега действащия законопроект това е възможно. Наистина трябва да бъдем много отговорни и изключително внимателни, защото това са фундаментални въпроси – става въпрос за емблематични култури за нашата страна. Бих искал да обърна внимание, че даже само съмнение относно наличие на компоненти като генетична модификация по отношение на виното, на тютюна, на цигарите – господин Тошев посочи за традиционното розово масло в нашата страна, което има добър прием - едва ли би се възприело, най-вече в рамките на Европейския съюз и в редица други страни, където има силно негативно отношение към генетично модифицирани организми.
Искам да обърна внимание, че тази дискусия и разглеждането на законопроекта стават в момент, когато има официална позиция от страна на държавата, на правителството, на министъра на финансите, а предполагам, че това се споделя и от Министерството на околната среда и водите, за разширяване на външния пазар на земеделски продукти на базата на екологично отглеждане, тоест на биоземеделие. В случая наистина има сблъсък на тези намерения с предлаганите промени в Закона за генетично модифицираните организми.
Бих искал да отбележа, че не е проведена достатъчно адекватна, смислена, съдържателна и широка обществена дискусия. Ще ви дам за пример, когато приемахме Закона за генетично модифицираните организми в Тридесет и деветото Народно събрание. Тогава аз бях председател на парламентарната Комисия по околна среда и води. Дискусията и обсъжданията бяха приблизително във времева рамка от година и половина. Имахме множество срещи с обществеността – както народните представители, така и вносителите, имахме срещи със земеделски производители. Тогава в парламентарната комисия участваха господин Тошев, госпожа Манева, която в момента е заместник-министър на околната среда и водите, господин Божинов участваше активно. Искам да ви кажа, уважаеми колеги, тогава имаше пълен консенсус, без оглед на политическа принадлежност, в разглеждането на този законопроект на базата на нагласите, които имаше в обществото за един по-рестриктивен подход. Да, тогава ние приехме наистина един по-рестриктивен Закон за генетично модифицираните организми. В момента предлагам отново да чуем обществените нагласи, настроения и позиции и като народни представители, които отразяваме волята на обществеността, на всички граждани в републиката, да вземем съответно най-правилните решения и това да бъде приложено в законотворчеството, което в момента е обект на нашето внимание. Например ще дам за илюстрация отношението, позициите, които имаха земеделски производители, биофермери, пчелари т.н. по време на самото заседание, когато се разглеждаше настоящият Законопроект за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицираните организми, които са също отново доста негативни.
Действително повод за предлаганите промени е пълно привеждане на нашето законодателство в областта на генетично модифицираните организми в съответствие с това на Европейския съюз и отправени бележки от страна на Европейската комисия за непълно изпълнение на този наш ангажимент, но в случая, подчертавам, се отива много по-далеч. Има текстове, които трябва да бъдат хармонизирани, но не бива да се отива към пълна либерализация. Добре е да ползваме опита на страни от Европейския съюз по същия въпрос. Като министър на околната среда и водите от 2005 до 2009 г. двукратно на заседания на Съвета на министрите сме подкрепяли единия път Австрия, след това Унгария за забрана, и това се наложи, за отглеждане на генетично модифицирана царевица.
Искам да кажа, че има опции, които трябва да бъдат максимално използвани, за да се постигне баланс и защита на нашите български национални интереси. Освен това в момента в Европейския съюз върви дебат за промяна в Директивата за генетично модифицираните организми в посока да се даде по-голяма свобода на страните членки, както посочи и господин Тошев, да вземат решения относно генетично модифицираните организми съобразно своите национални интереси и приоритети. Това е в интерес на Общността. Ние имаме едно от най-богатото биологично разнообразие в рамките на Общността, заедно с Испания, Гърция и нашата страна, и затова близо 34% от територията на страната ни е със защитени зони. Ето защо трябва да бъдем много внимателни и да прецизираме текстовете, така че да бъдат защитени в максимална степен българските национални интереси, и законодателството, което приемаме, да отговаря и на обществените нагласи, а в момента аз не виждам да има кой знае каква сериозна промяна с оглед на рестриктивния подход, който е съществувал и в предходните години, и към настоящия момент.
Убеден съм, че ще вземем най-правилното решение. На този етап, надскачайки рамката на самото хармонизиране, отивайки в много по-голяма степен на либерализация, ние не бихме могли да подкрепим Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицирани организми в този вариант. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Чакъров.
Реплики? Няма желаещи.
Министър Караджова иска думата.
Заповядайте.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми депутати! Искам да започна от двете изказвания на господин Лъчезар Тошев, когото дълбоко уважавам като професионалист, и на господин Чакъров, който е бил министър на околната среда и водите, с ангажимента за приравняване на нашето законодателство към европейското и от тяхното предложение как ние да направим промяна в европейското законодателство. Изненадана съм от начина, по който се предлага да стане това, а именно чрез нашия закон ние да променим европейското законодателство. Да, има пътища, по които това може да се случи, но това е чрез европейските депутати, които вие имате като представители в Европейския парламент, чрез европейските партии, които са членове на Европейския парламент. Не е начинът да променяме европейското законодателство, господин Тошев, в нашия парламент. Нашата задача в момента е като отговорни членове на Европейския съюз да приведем нашето законодателство към европейското. Едновременно с това можем по легалния начин, по който това се прави, начин, по който и други държави го правят - чрез Европейския парламент да се опитаме да променим това европейско законодателство.
Що се отнася до това, което каза господин Чакъров и което най-много тревожи хората – консумацията на храни, съдържащи генетично модифицирани организми, искам да припомня чл. 2, ал. 2 от закона, където се казва, че разпоредбите на този закон не се прилагат по отношение на пускане на пазара на генетично модифицирани храни, хранителни съставки, лекарства за хуманната медицина и ветеринарно-медицински продукти, които се състоят или съдържат ГМО, или комбинация от ГМО, генетично модифицирани фуражи и ГМО за използване във или като фуражи. Тези неща се уреждат съответно със Закона за храните, Закона за лекарствените продукти, Закона за фуражите и Закона за ветеринарно-медицинската дейност. Тоест това, което най-много плаши хората какво консумират, въобще не се засяга от промените, които ние предлагаме. Искам това да е ясно на всички вас, а също и на всички хора, разтревожени от промените.
Искам да ви припомня историята на приемането на този закон. Както бе споменато преди малко, единствената причина този закон да бъде приет от парламента през 2005 г. (преди това той беше разработен от професионалисти и предложен горе-долу във вида с промените, които ние предлагаме), е единствено членството ни в Европейския съюз. До 2005 г. в България нямаше никаква регулация на тази тема. Имаше една - бих казала - беззъба наредба на Министерството на земеделието, в която нямаше никакви ограничения. Към 2002-2003 г. се отглеждаха около 200 хил. дка генно-модифицирана царевица. Оттогава това не се е случвало. Няма нито един случай през изминалите години на искане.
Законът за генно-модифицираните организми дава достатъчно инструменти да не се допусне нито един случай на пускане в околната среда, т.е. засаждане на генно-модифицирани растения, нито пък пускане на пазара. В резултат на тревогите на хората, че от утре започват да консумират неинформирано генно-модифицирани храни, ще кажа, че първо ще продължим с нашата разяснителна работа. Освен това направихме консултации с министъра на земеделието и храните. Разбрах, че е имало среща с ръководители на неправителствени организации. Нашето предложение – на министър Найденов и моето - е всеки конкретен случай, каквато е европейската процедура, да върви, както сега е записано – чрез Съвета на учените. Това са 15 хабилитирани учени, на които имаме основание да вярваме, които са наблюдатели от неправителствени организации. След това, минавайки през съответния министър по отношение пускането на пазара – на министъра на земеделието и храните и министъра на околната среда и водите, всеки конкретен случай да се одобрява или отхвърля от парламента. Това е най-висшата форма, която бихме могли да сложим како бариера. Нашата задача е да спазваме европейските правила, особено що се отнася до пускането на продукти на пазара. Едно от основните достижения на европейската общност е свободното движение на стоки, услуги и хора – нещо, от което в много голяма степен и България се възползва. Ние не можем да въвеждаме общи забрани, а трябва да спазваме процедури.
Апелирам към вас да подкрепите проекта на това предложение. Оттам нататък относно промяната на европейското законодателство, това да стане много по-рестриктивно относно пускането на пазара на генно-модифицирани организми - както на европейския пазар, така и в околната среда. Нека това да стане чрез нашите депутати, които са в Европейския парламент, чрез партиите, на които са членове ваши представители. Това е интелигентният подход. Това е начинът, по който подхождат всички останали държави.
Господин Чакъров, Вие споменахте да проучим опита на страните-членки. Проучихме този опит. Абсолютно сте прав, че има забрани за определени случаи на въвеждане на царевица и т.н. Във всички тези случаи това не са общи забрани в закона, а както изисква процедурата – по конкретни искания, случай по случай. И те са забранени. Ако в България някой поиска, а в случая ние предлагаме нивото да се вдигне до ниво парламент, имаме пълното право да въведем съответната забрана.
Призовавам Ви като професионалист да подкрепите това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър Караджова.
Заповядайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Ще започна със свежата в съзнанието ви мисъл на госпожа Караджова, че този закон е разработен за нуждите на членството ни и че е бил направен предимно от професионалисти. Вярно е, че водещите български учени бяха ангажирани с разработването на този закон, но ако е вярно, че е разработен от професионалисти, точно толкова вярно е, че тогава депутатите не бяха статисти. И днес познавачите на тази материя помнят името на скромната, но достойна депутатка Теодора Литрова, помни се името на Лъчезар Тошев, помни се името на госпожа Манева, чиято е идеята за чл. 80, който днес отменяте, помни се приносът на господин Чакъров, споменава се сигурно - и с известно основание - и моето име (оживление в мнозинството). Да, аз ще ви кажа какъв е моят принос точно в този закон, но не това е важното.
Важното е, че законът стана резултат на един широк обществен, научен и политически консенсус. Законът безспорно е добър, работи без основание за съществени претенции от страна на бизнеса, на българската общественост, на неправителствените организации, и с малки изключения – на водещите български учени.
Съгласен съм с идеите и обосновката, която направиха ораторите преди мен.
От името на парламентарната група ще кажа, че въпреки редица необходими текстове, които въвежда този Закон за изменение и допълнение на закона, се правят няколко неприемливи на този етап изменения, които ни дават основание да решим и да ви уведомя, че сме решили нашата парламентарна група да не подкрепи закона.
Най-напред искам да се спра на твърде експлоатираната спекулативно тема, че предстоят санкции от Европейската комисия и Европейския съюз. Повод ми даде вероятно грешка в становището, прочетено от Вас, госпожо Танева. Може да е грешка на стенографа, на записа...
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА (ГЕРБ, от място): Не на стенографа, а на този, който се е изказал.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Главният секретар на Министерството на околната среда и водите поради своята компетентност не би могъл да каже, че спрямо България е стартирана наказателна процедура.
Това изостри моето внимание, защото преди това ми беше направило впечатление в мотивите на Министерския съвет нещо твърде интересно. Във втория абзац в мотивите се говори не за стартирала процедура, а за писмен коментар от страна на Европейската комисия по повод на евентуално стартиране на процедура по чл. 226. Но това писмо и този коментар от 14 април е относно Директива 9881, която отменя Директива 9021. И така е написано в мотивите на Министерския съвет. А най-същественият рестриктивен пробив на същността на закона става въз основа на твърдение, че той не съответства на Директива 2001/18.
Какво пише в мотивите на Министерския съвет в подточка „е”? Че предлагате да се отменят членове 79 и 80 от Преходните и заключителните разпоредби, защото въвеждат общи забрани за употреба, продажба и работа на ГМО и те са в противоречие на Директива 2001/18, в която, забележете, разрешаването на работата, употребата и продажбата на ГМО се извършва за всеки конкретен случай поотделно.
Отварям и чета Директива 2001, чл. 18, който Вие цитирахте. Там пише: „Необходимо е да се установят хармонизирани процедури и критерии за оценка за всеки отделен случай на потенциалните рискове, възникващи от съзнателното освобождаване на ГМО в околната среда.”
Аз искам да помоля народните представители от ГЕРБ и „Атака”, които ще подкрепят закона, да ми намерят друг текст, който дава директно основание за твърдението, че в тази директива има императивно изискване да бъдат отменени членове 79 и 80. Нека който от вас е готов, ето я, ще я оставя тук, за да я ползва, освен тази обща препоръка, но, забележете, когато става дума за разрешаването, а нашата воля е била на определени територии и за определени растителни видове да не се дава разрешение за съзнателно пускане в околната среда, кой интерпретатор на волята на Европейския съюз ще намери в тези текстове директно препращане към онова, което пише в мотивите? Аз го моля и ако ми го покаже, ще смятам, че той гласува с главата си, а не с пръстовите си отпечатъци, което става все по-важно.
Ето защо прекомерното позоваване на това, че са започнали съдебни процедури към България, че директивата изисква непременно тази промяна, която ни се предлага, да знаят, че има и други сериозни хора, които познават директивите и мислят с главите си. Още повече, че в чл. 16 на тази директива, правена преди 9 години пише в първата му част, че разпоредбите на настоящата директива не следва да накърняват националното законодателство в областта на екологичната отговорност. И пояснява защо.
Така че Европейският парламент зачита, защитава и уважава когато има воля за суверенитет и обосновка на онова, което е национален интерес и което е национална особеност.
Уважаеми колеги, кое приемаме в закона и кое не приемаме? В тази материя условно могат да се обособят три относително самостоятелни области. Първата е работата с генно модифицирани организми в така наречените контролирани условия от различни класове. Втората сфера е съзнателното пускане на пазара на генно модифицирани организми. И третата сфера е пускането им на пазара.
Предлаганите изменения, усъвършенстваните текстове в съответствие с европейските изисквания в първата част са приемливи за нас. Те са рестриктивни, те са необходими, те прецизират написаното досега.
За пускането на пазара няма да говоря. Най-красноречива е императивната постановка в тази директива, която започнах да чета, постановка, че храна, която е допусната на европейския пазар и компонент на нея, не може да бъде спирана на националния пазар. Това е най-радикалната императивна мярка по отношение на третата сфера.
Защо обаче втората – за съзнателното пускане в околната среда – е обект на лобиране, интереси и желание за радикална промяна? Винаги съм си задавал въпроса дали с генно модифицираните организми и култури светът ще може да реши проблема за глада, за прехраната и в известна степен за бедността? Дали това не е в центъра на натиска на Световната търговска организация и на влиятелни световни кръгове за разширяване на територията, на която се пускат генно модифцирани организми? Ако това беше така, териториите на бедните страни, страните, в които има глад и недоимък, щяха да бъдат използвани за разширяване географията на новите хибриди, които дават и по-високи добиви. Проблемът е в това, че бедните страни и техните производители не могат да купуват скъпите хибриди и затова териториите на по-развитите и платежоспособни страни са обект на интерес от фирмите и страните, вложили огромни средства в първия кръг – научното разработване на нови хибриди и генно модифицирани сортове. Именно затова е натискът територията и на България да бъде по-достъпна за тези хибриди.
Знаете ли как с госпожа Манева някога написахме текста на чл. 80? Понеже волята беше България да е свободна от такива хибриди и генно модифицирани сортове, взехме картата на България, защитените зони по Закона за биологичното разнообразие и един кръг около тях с диаметър 30 км покриваше цялата територия на България. По този начин с този текст ние тогава я превърнахме като територия, недостъпна за тези хибриди.
Сигурно това е било крайно. Сигурно трябва да направим промяна, но това не може да стане с механичното премахване на чл. 80, защото там става дума и за защитените територии, и за обявените вече в „Натура 2000” места като български принос към европейското движение. Не може да бъдем съгласни да се отмени и чл. 79.
Защо предложихме българската роза да не може да се пуска в генно модифициран вид на българска територия? По много простия икономически факт, че по едно многолетно стечение на обстоятелствата климат, почва и растителен вид дават най-доброто в света розово масло и всяко генно модифициране и променяне на този вид може да ни лиши от това, което имаме. Същата беше обосновката на господин Чакъров за тютюна, други бяха факторите и основанията за лозата, за плодовете и зеленчуците.
Ето защо, приемайки, че са необходими промените в първата сфера относно работата в контролирани условия, че не оспорваме сегашните изменения относно пускането на пазара, ние се противопоставяме на изменението относно съзнателното пускане на генно модифицирани организми в околната среда. Няма го това изискване в директивата, за което ни говорите. Не е необходимо да отпадат на този етап забраните на чл. 52, ал. 2, където се определят допустимите отстояния от отглежданите по природосъобразен начин продукти, както и забраните на членове 79 и 80, за които говорим.
Ако искате да спечелите обществена подкрепа и доверие...
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Ние имаме спечелено обществено доверие.
Георги БОЖИНОВ: ...добре ще бъде днес да не гласуваме този закон, а наистина да направим едно сериозно обсъждане, да видим по-ясно какъв е общественият интерес, какви са претенциите на неправителствените организации, на пчеларски и други организации и да направим един текст, който е приемлив за обществото и достоен за отстояване в Европейския съюз.
Иначе, и с това завършвам, (ръкопляскания) искам да ви кажа, че като председател на комисията в предишния парламент аз познавам натиска на хората и организациите, вложили много пари за научни изследвания, на които са необходими територии, в които да стигнат с продукти до пазара, да си върнат парите и да произведат пари. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Божинов.
Господин Янаки Стоилов има въпрос.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, господа народни представители! Аз не исках да репликирам господин Божинов, защото той направи много обстойно изказване, но струва ми се, че беше малко деликатен в тези обяснения. След като това е една материя, в която има много екологични проблеми, но и материя, в която има много големи финансови интереси, как ще обясните, господин Божинов, това, че хора, които са отстоявали една радикална позиция срещу допускането на генно модифицирани организми и това е намерило отражение в действащия закон, сега дори от позициите, които заемат – не по-малко влиятелни, не предлагат обратното решение? Дали те са променили на 180 градуса своето мнение, което иначе е било постоянно в течение на последните няколко години или трябва да търсим други обяснения, или просто са проявили отстъпчивост пред натиска или са се изкушили от този натиск? На този въпрос ми отговорете в края. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли втора реплика? Няма.
За дуплика – господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Господин Стоилов ме притесняваше с това си настояване и преди да изляза на трибуната. Аз, разбира се, няма да отговоря в явен вид. Ще повторя, че в края на своето изказване бях максимално откровен, че познавам този натиск и знам как се отстоява позиция.
След 3-часов разговор с преводач на английски с господа от тази порода накрая единият от тях на чист български език каза: „Давайте да си вървим, с този няма да се разберем!” (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Има ли други народни представители за изказване? Госпожа Искра Димитрова Михайлова е заявила желание.
ИСКРА МИХАЙЛОВА (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, дами и господа, колеги! По време на заседанието в Комисията по околната среда и водите, докладът от което старателно ви прочетох в началото на дебатите, аз бях от народните представители, които гласуваха против предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицираните организми.
Гласувах против на заседанието на комисията и се чувствам длъжна, тъй като предложих доклада на комисията днес, да обясня защо гласувах против и ще гласувам против и в залата законопроекта на първо четене във вида, в който той ни е представен.
Гласувах и ще гласувам против по две причини.
Първата причина е, че едно от основанията да ни бъде предложен за разглеждане такъв законопроект в този момент е уеднаквяването на българското с европейското законодателство.
Основанията са разписани добре в мотивите през цитираните текстове от регламентите, с които трябва да се съобразим естествено. Съгласна съм, че когато говорим за ГМО в контролирани условия, ние можем да направим промени и подобрения в текстовете на сега действащия български закон, за да бъдем в съответствие с общото европейско законодателство. Когато обаче стане дума за освобождаване на ГМО в околната среда, тогава тази категоричност на изискванията на европейското законодателство не е точна. Защото всеки, който се интересува от проблемите, знае, че дори и в момента и в Европейската комисия, и в Европейския парламент, в специализираните комисии на Европейския парламент, в специализираните дирекции на Европейската комисия, говоря за дирекции „Околна среда” и „Здраве” и за други дирекции, текат дебати, провеждат се проучвания, събират се данни от всички страни членки, публикуват се междинни доклади на направените проучвания. Има едно общо категорично мнение на всички учени и ангажирани с тези проучвания. Нееднозначно се приемат в страните членки ГМО и особено тяхното свободно пускане в околната среда.
Разглежда се връзката на хранителната верига, която влияе пряко на човешкото здраве, и възможността свободно пуснати в околната среда ГМО да окажат негативно въздействие точно върху човешкото здраве чрез хранителната верига. Всеки, който се поинтересува, може да види и публикации, и становища на експерти и на членове на Европейския парламент, и презентации по това колко нееднозначни са позициите на страните – членки на Европейския съюз.
Не е вярно, че само в България има рестриктивни закони, като страна – член на Европейския съюз. Не е вярно, че само срещу България може да бъде възбудена наказателна процедура. Нашето поведение ми напомня на времето, когато България не беше страна –член на Европейския съюз, и искаше непременно да изпълни абсолютно всички изисквания, за да можем да се преборим и да станем страна – член на Европейския съюз. Ние сме страна – член на Европейския съюз. Ние имаме право да отстояваме позиция в един общ дебат в рамките на Европейския съюз. Този дебат е много сериозен и това е втората причина, поради която считам, че внасянето на този законопроект във вида, в който го виждаме сега, е ненавременно. Неговото приемане в този вид би било престъпление спрямо българската природа.
Има две тенденции в развитието и на земеделието, и на опазването на околната среда в Европейския съюз. Биологичното земеделие е това, за което настояват много от страните членки. Това, което получава сериозна подкрепа от структурните фондове на Европейския съюз, за което България залага много сериозни намерения в бъдеще.
Как можем да постигнем развитие на биологичното земеделие тогава, когато в предложения ни законопроект има текст, който отхвърля сега действащ текст в действащия закон, според който не може да бъде издадено разрешително за генетично модифицирани посеви в съседство с полета с биологични насаждения. Текстът отпада. Това е един от параграфите, в които той отпада. Защо отпада? Нима ние се отказахме от биологичното земеделие? Или ние напълно неглижираме друг документ на Европейската комисия? Това са препоръките за държавни стратегии и насоки, публикувани още през м. юни 2003 г., за съвместното съществуване на различните видове насаждения, свързано с генетично модифицираните организми, насаждения от генетично модифицирани организми, конвенционални насаждения и биологични.
В специално издадена препоръка, в която има дефинирани принципи, половината от тези принципи са нарушени с предложения законопроект. Нарушен е принципът за правото на различните видове земеделие да се развиват на територията на една страна. Когато ние можем да неглижираме биологичното земеделие, за да развиваме генетично модифицираните организми, тогава ние не спазваме този принцип. Когато ние елиминираме с отпадането на текст от сега действащ закон ролята на Комисията за защита на потребителите по отношение на продукти, в които има генетично модифицирани организми, зачеркваме я, отпада, няма да действа тази комисия по отношение на тези продукти. Как защитаваме хранителната верига? Как защитаваме правото на развитие на различните видове земеделие и на продуктите, които се получават от различните видове земеделие?
Колеги, апелирам, законопроектът може да бъде приет на първо четене, но той има нужда от сериозно осмисляне и много сериозна работа, защото тук става дума за перспективата на България и за перспективата на основни клонове на българската икономика.
Какво стана с развитието на селския туризъм? Какво стана с развитието на биологичното земеделие? Какво стана със специфичната роля на България като нова страна – член на Европейския съюз? Нима нашите 111 хиляди квадратни километра ще решат въпросите с изхранването на Европейския съюз или на други страни? Или може би след като ние решихме със Закона за биологичното разнообразие да отделим повече от 33% от територията си за защитени територии, сега с един друг закон ние правим абсолютно отстъпление и допускаме и тези защитени територии да бъдат заразени от генетично модифицирани организми.
Това са моите основания. Обръщам се към вас с молба да ги обмислите. Надявам се, че ние ще намерим баланса и добрия тон тогава, когато става дума за толкова отговорни решения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на госпожа Михайлова.
Реплики има ли? Няма.
Други народни представители желаят ли да вземат отношение?
Министър Караджова, заповядайте.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Смятам, че много ясно обясних каква е причината да преминем към приемането на този закон. Тъй като въпросът се политизира и подходът е непрофесионален… (Реплики от КБ.) Моля ви! Обяснимо е защо. Аз също съм за това, ако може на територията на целия Европейски съюз да няма никакви генетично модифицирани организми, нито храни.
Имаме проблем. Проблемът е, че има ред, по който България трябва да предложи да се промени европейското законодателство. Когато ние сме кандидатствали за страна член, сме знаели какви са директивите. През 2007 г. предишното правителство подписа договор за присъединяване, значи се съгласява с правилата на Европейския съюз – как се променят директиви, как се променят регламенти.
В Договора за Европейската общност има процедури как се променят европейски закони. Те не са чрез нашия парламент. (Реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Много моля за ред в залата. Не се обаждайте от място.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Госпожо Михайлова, безкрайно съжалявам, че употребихте много тежка дума, която плаши хората – че приемането на този закон е престъпление към околната среда. Престъпление срещу околната среда и срещу хората в България са 16-те наказателни процедури, които аз като министър на околната среда и водите наследих – правени безобразия в цялата страна. Това е престъпление. Не искам с още една наказателна процедура ние да утежняваме и без това тежкото положение. Искам да ви кажа, че за тези четири години няма нито един поискан случай за каквото и да е въвеждане в околната среда или на пазара. Има процедура, която може да забрани. Предлагаме ви парламентът да го решава. Моля ви, не плашете хората! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър Караджова.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение?
Заповядайте, доктор Желев.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, госпожо министър, дами и господа, уважаеми колеги! Аз очаквах някои от колегите лекари да вземе отношение, но явно че ... (Реплика от народния представител Искра Фидосова.) Не, правната реформа след време може да има много общо с този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Желев, моля Ви не се отклонявайте от темата, разполагате с четири минути и половина.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Аз ще ви кажа защо няма да гласувам. Защото не съм сигурен, че след време няма да създадем условия да възникват или възникнат необратими промени. Аз като лекар не съм сигурен и затова няма да гласувам. Така, както в страни като Швейцария, Ирландия и Италия имат пълна забрана за ....
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Швейцария не е член на Европейския съюз.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Да. Италия обаче е член, нали – Унгария, Гърция, Австрия, Франция, Люксембург?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля за тишина в залата.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: От какво се притесняваме ние сега? Законодателството на целия Европейски съюз е едно и също. Задавам си въпроса: какво ще решим с приемането на този закон? Тук се казва, че тези продукти ще се произвеждат – например царевица, но тя няма да се пуска на пазара, няма да я има в хранителната верига. Какво ще я правим тогава?
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Не пише такова нещо в закона.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Питам: какво ще я правим, къде ще я изнасяме? Още веднъж ви казвам, че аз като лекар не съм сигурен. Има хора в целия свят, които се съмняват, включително и в Европейския съюз. Защо се правим на повече католици от папата? Няма да гласувам поради тези причини, за да ми е чиста съвестта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Има ли желаещи за реплики? Няма.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение? Не виждам.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицирани организми, № 902-01-50, внесен от Министерския съвет на Република България.
Гласували 126 народни представители: за 89, против 36, въздържал се 1.
Законопроектът е приет. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Заповядайте за процедура, госпожа Михайлова.
ИСКРА МИХАЙЛОВА (ДПС): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще бъда много кратка. Предлагам процедура на основание чл. 73, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на 41-то Народно събрание – по изключение Народното събрание да реши да бъде удължен максимално срокът между първо и второ четене на Законопроекта за генетично модифицирани организми, което означава три седмици повече от обичайния срок. Това е моето предложение.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Общо три седмици.
ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Фидосова. Консултирах се с администрацията на Народното събрание, но може би не сме се разбрали. Предлагам да бъде увеличен до максимално възможния срок – 21 дни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване процедурното предложение за удължаване срока между първо и второ гласуване на законопроекта на 21 дни.
Гласували 127 народни представители: за 127, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Поради изпълнение на решението за удължаване на работното ни време до гласуване на законопроекта на първо четене закривам настоящото пленарно заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,55 ч.)

Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председател:
Лъчезар Иванов

Секретари:
Пламен Нунев
Петър Хлебаров