Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Лъчезар Иванов

Секретари: Пламен Нунев и Милена Христова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (звъни): Налице е необходимият кворум. Откривам пленарното заседание.
Уважаеми колеги народни представители, имам удоволствието да ви съобщя, че от днес, 20 януари 2010 г., заседанията на Народното събрание се излъчват в реално време в интернет чрез интернет страницата на парламента. Това е един дългосрочен проект, който предстои да бъде разширяван и обогатяван. С него поставяме начало на нов етап в развитието на демократичната парламентарна публичност и гарантираме по-голяма прозрачност на законодателния процес.
Предлагам следния Проект за програма за работата на Народното събрание за 20-22 януари 2010 г., а именно:
1. Проекти за решения за промени в постоянни комисии. Вносители са народните представители Димитър Главчев и Лютви Местан.
2. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, приет на първо четене на 10 декември 2009 г. – продължение от работата ни в петък, 15 януари 2010 г.
3. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност. Вносител е Министерският съвет.
4. Първо четене на Законопроекта за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции. Вносител е Министерският съвет.
5. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за управление на етажната собственост. Вносител е народният представител Николай Пехливанов.
6. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Вносител е Министерският съвет.
7. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане. Вносител е Министерският съвет.
8. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на държавата Катар за въздушни съобщения. Вносител е Министерският съвет.
9. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за събранията, митингите и манифестациите - общ законопроект, изготвен от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред по законопроектите за изменение и допълнение на Закона за събранията, митингите и манифестациите, приети на първо четене на 9 декември 2009 г.
10. Първо четене на Законопроекта за достъп до пространствени данни. Вносител е Министерският съвет.
11. Парламентарен контрол, относно който ви напомням, че ще бъде предаван по Сателитния канал поради ангажименти на Българската национална телевизия към ски-състезанията с международно участие.
Подлагам на гласуване Проекта на програма за работата на Народното събрание за 20-22 януари 2010 г.
Гласували 141 народни представители: за 139, против няма, въздържали се 2.
Програмата е приета.
Няколко съобщения:
На 15 януари 2010 г. от Българската асоциация на управляващите дружества в Народното събрание е внесен новият Сборник със статистически данни за 2009 г. и анализи относно европейската индустрия по инвестиционен мениджмънт, издаден от Европейската асоциация на управляващите дружества. Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 13 януари до 19 януари 2010 г.:
Проект за декларация на Народното събрание на Република България. Вносител е Яне Янев и група народни представители. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акредитацията, извършвана от Българската служба за акредитация. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика, енергетиката и туризма, съпътстваща е Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Законопроект за изменение на Закона за посевния и посадъчния материал. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по земеделието и горите. Съпътстваща е Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Законопроект за допълнение на Закона за храните. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по земеделието и горите, разпределен е и на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Проект за решение за промени в състава на Комисията по бюджет и финанси. Вносител е народният представител Димитър Главчев.
Законопроект за изменение на Закона за здравното осигуряване. Вносители са народните представители Ваньо Шарков и Мартин Димитров. Разпределен е на водеща Комисия по здравеопазването и съпътстваща - Комисията по правните въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси, ще се гледа и от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Законопроект за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, разпределен е на съпътстващи - Комисия по икономическата политика, енергетиката и туризма, Комисията по транспорта, информационните технологии и съобщенията, Комисия по външна политика и отбрана и Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Проект за решение за промяна в състава на Комисията по правни въпроси. Вносител е народният представител Лютви Местан.
Проект за решение за промяна в състава на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Вносител е народният представител Лютви Местан.
Проект за решение за промяна в състава на Комисията по земеделието и горите. Вносител е народният представител Лютви Местан.
Проект за решение за попълване на състава на Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика. Вносител е народният представител Лютви Местан.
Преди да преминем към работната ни програма, във връзка със затворените контролно-пропускателни пунктове на границата ни с Гърция, думата поиска министърът на земеделието и горите господин Мирослав Найденов за информация относно дейността на правителството по този въпрос и неблагоприятните последици, които страната ни търпи от него.
Заповядайте, господин Найденов.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Поисках думата, за да мога да ви запозная с актуалната ситуация във връзка с блокадата на българо-гръцката граница от протестиращите гръцки фермери, тъй като информацията, която излиза и в международния обмен, и от гръцка страна, е доста неизчерпателна.
Знаете, че блокадата стартира в понеделник, 18 януари 2010 г. Още същия ден по разпореждане на премиера Бойко Борисов аз поисках и проведох среща с гръцката министърка на земеделието в Брюксел, която помолих за допълнителна информация. Тя не можа да ми я предостави, освен това, разбира се, което излезе в медиите, и всъщност уточнихме за какво стачкуват гръцките фермери. Исканията им са следните: на първо място, продължаване на евросубсидиите за тютюн до 2013 г., намаляване на данъка в сектор „Селско стопанство”, настояват за 50 евро субсидия на хектар памук и зърно, както и на специална цена на горивата за земеделски производители, замразяване на кредитите към Земеделската банка, както и продължаване на субсидиите от Европейския съюз след 2013 г.
Със специално писмо гръцките фермери се обърнаха към българските фермери, с което се извиняват за причинените им неудобства и призовават те да ги подкрепят в техните действия и искания.
Помолих гръцката министърка за разяснение каква е реакцията и готовността на гръцката страна за удовлетворяване на исканията, тъй като разбирате, че голяма част от тези искания влизат в колизия с европейските регламенти и не са само от компетентността на гръцкото правителство. Отговорът, който ми даде тя, е, че се надява до средата на седмицата – в сряда, максимум в четвъртък, да има развитие по въпроса и те ще ни уведомят своевременно. До момента информация от гръцка страна няма.
Другото, което се получи след това като информация от гръцките производители, е, че те могат и да пропускат определени стоки, но със сигурност няма да пропускат земеделска и горска продукция. Това допълнително ме накара да обясня на колежката от Гърция, че няма как проблеми на гръцките фермери да бъдат решавани, причинявайки проблеми на българските им колеги, защото тази продукция се произвежда от българските земеделски производители.
След това проведох среща и с румънския министър на земеделието, тъй като голяма част от трафика на румънски стоки също минава през България, съответно през българо гръцката граница. След разговора излязохме с общо писмо до Европейската комисия, по специално до комисарите Ферхойген – комисар по предприемачество и индустрия, Макрийви – комисар по вътрешен пазар и услуги, комисаря по земеделие Мариан Фишер Бийл, с което писмо настояваме да се спазва Регламентът за свободно движение на хора и стоки и Европейската комисия в лицето на тези трима комисари и главни дирекции да предприемат съответните процедури спрямо Гърция.
Искам да ви дам и допълнителни данни какво представлява за България стокообменът с Гърция и затварянето на границата. За българския аграрен стокообмен Гърция е най важният търговски партньор. През последните години относителният дял на стокообмена с Гърция представлява около 12% от общия аграрен стокообмен. Водещи стоки в експортната аграрна листа на България са: тютюн, сирене, растителни масла, зърно и други. Трябва да се има предвид, че през българо гръцката граница минава експортът освен за Гърция и за други страни от Европейския съюз с оглед на най кратката пътна дестинация.
Ще ви дам данни и от Националния статистически институт за износа, респективно вноса от Гърция, Испания и Италия за м. януари 2009 г., за да можем да направим сравнение какво бихме понесли като евентуални приблизителни загуби, макар да е ясно, че ако част от продукцията не може да се изнесе по време на стачката, може да се изнесе след това. Мисля, че данните са интересни.
Износът за м. януари 2009 г. за Гърция е за 44 млн., говоря само за земеделски стоки – аграрна и горска продукция, за Испания е в размер на около 37 млн., за Италия е в размер на около 22 млн., съответно вносът от тези страни е следният: от Гърция – 36 млн., от Испания – 14 млн., от Италия – 15 млн. Естествено, не целият обем стоки е минал през българо-гръцката граница, но с оглед на най кратката пътна дестинация предполагаме, че това са приблизителните цифри, които в момента не могат да бъдат осъществени.
Следващото, което направихме, е да разговаряме с ръководствата на Националната асоциация на зърнопроизводителите и Съюза на животновъдите в България, които опитаха да направят контакт с гръцките си колеги. Отговориха на писмото, което гръцките колеги изпратиха до тях. В писмото се обяснява, че няма как да се солидаризират с тях, защото блокадата на границата, респективно реализацията на българската селскостопанска продукция, е в техен ущърб. Поискаха среща, която да направят. Снощи късно получих информация, че е даден отказ - от щаба на протестиращите гръцки фермери са отказали среща с представители на българските браншови организации. Остава изпратеното писмо и надеждата гръцките фермери да проявят разбиране по отношение продукцията на българските фермери.
Следващото, което направихме, е следното: по заповед на премиера Борисов е създаден щаб, който ежедневно да оценява и да докладва на правителството евентуалните загуби, които понася българската икономика. В щаба влизат представители на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Министерството на земеделието и храните, на ниво заместник министри. От днес този щаб заседава. Има и постоянна връзка с неправителствените организации, които подават информация. Правим всичко възможно на ниво постоянно представителство в Брюксел също да имаме контакт с гръцките си колеги. Да се надяваме, че ще има някакво скорошно разрешение. Много добре знаете, че земеделският сезон в Гърция е свършил, до м. март де факто те нямат някакви ангажименти. Затова с оглед на исканията им, които на пръв поглед са неизпълними, е възможно блокадата да продължи много дълго.
Това е информацията, която исках да ви предоставя към момента. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин министър.
Информация по същата тема от министъра на транспорта.
Господин Цветков, заповядайте.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Още на 14 януари т.г. сутринта Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията изпрати чрез Министерството на външните работи по дипломатически път писмо с настояване да се осигури от гръцка страна коридор за българските автомобили. В писмото си Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията изразява следните аргументи: българската държава приема правото на гражданите на Европейския съюз да изразяват своята позиция, както и правото на гръцките земеделски производители да протестират, но не и в случай, когато този протест нарушава основни права и свободи на други граждани на Европейския съюз. В това писмо се изразява, че българската страна си запазва и правото да се обърне за съдействие към Европейската комисия, защото коридорът, поискан от страна на министерството, не беше осигурен.
На 16 януари т.г. Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Министерството на външните работи изпратиха прессъобщение, в което всички превозвачи и граждани в България бяха информирани да избягват пътувания до Гърция заради тези блокади.
На 18 януари т.г., понеделник, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията отново чрез Министерството на външните работи изпрати писмо до господин Матиас Рюте – генерален директор на Генерална дирекция „Транспорт и енергетика” на Европейската комисия, с молба за спешно съдействие за осигуряване и гарантиране от гръцките власти на поне един постоянен коридор за преминаване на българските автомобили, осъществяващи превози на пътници и товари до и през територията на Република Гърция.
На 19 януари т.г., вторник, с мое разпореждане Българските държавни железници създадоха извънредна организация за превоз на товарите до Гърция, което ще даде възможност за по бързо придвижване на по спешните товари до южната ни съседка, независимо от блокираните пътища. Железопътните гари на територията на страната, на които могат да се извършват товаро разтоварни дейности, са София товарна, Благоевград, Дупница, Дамяница и Кулата. Товарите от Благоевград, Дупница, Дамяница и Кулата пътуват и се разтоварват на всяка жп гара в Гърция, отворена за търговска дейност. На гара София товарна има възможност и за товарене на контейнери. На гръцка територия контейнерите могат да се разтоварват само на гарата в Солун. Към момента вече има заявки за жп превози на товари от България до Кулата, така че тази извънредна мярка започна да дава резултати.
Последната информация от сформирания кризисен щаб, който е в постоянна връзка с браншовите съюзи на превозвачите, както и с браншовите съюзи, засегнати от тази блокада, е, че загубите на този етап се изчисляват на около 3 млн. евро за всеки ден по време на блокадата. Това е последната информация, която имаме. Щабът поддържа почти ежечасна информация с всички засегнати страни.
Ще ви предоставим и допълнителна информация, когато е готова. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Цветков.
Има думата министъра на икономиката, енергетиката и туризма. Заповядайте.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаема госпожо председател на Народното събрание, уважаеми госпожи и господа народни представители! Преди малко завърши поредната среща на кризисния щаб, който се ръководи от заместник министър Иво Маринов. Наистина обобщените данни към момента, които продължават да се уточняват, са за около 3 млн. евро загуба на ден, разделени на загуби за превозвачите, загуби на земеделските производители и загуби в туризма.
По късно днес ще имам среща с гръцката посланичка, на която ще предоставя тези данни, и ще настояваме въпросът да бъде разрешен по начини, които предлагаме, така че да има облекчение в дейността на българските икономически субекти. Позоваваме се на Регламент от 1998 г. за предприемане на мерки от страната, в която възниква проблемът, по отношение на засегнатите страни. Надяваме се, че в оперативен план чрез работата на засегнатите ведомства ще имаме възможност в кратки срокове да постигнем напредък. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министрите за предоставената ни информация.
Политически декларации и изказвания от името на групи ще има ли? Не виждам желаещи.
Преминаваме към първа точка:
РЕШЕНИЯ ЗА ПРОМЕНИ В СЪСТАВА НА ПОСТОЯННИТЕ КОМИСИИ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ:

„РЕШЕНИЕ
за промени в състава на Комисията по бюджет и финанси
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 18, ал. 7 и чл. 20, ал. 1 и 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Освобождава Валентин Алексиев Николов като член на Комисията по бюджет и финанси.
2. Избира Борис Крумов Грозданов за член на Комисията по бюджет и финанси.”
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 144 народни представители: за 144, против няма, въздържали се няма.
Решението е прието.

„РЕШЕНИЕ
за попълване състава на Комисията за борба с корупцията
и конфликт на интереси и парламентарна етика
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18, ал. 7 и чл. 20, ал. 1 и ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание внасям проект за решение.
РЕШИ:
Избира Рушен Мехмед Риза за член на Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика.”
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 142 народни представители: за 138, против 2, въздържали се 2.
Решението е прието.

„РЕШЕНИЕ
за промяна в Комисията по правни въпроси
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18, ал. 7, чл. 20, ал. 1 и ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Освобождава Петя Николова Раева като член на Комисията по правни въпроси.
2. Избира Делян Славчов Пеевски за член на Комисията по правни въпроси.”
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 132 народни представители: за 113, против 9, въздържали се 10.
Решението е прието.

„РЕШЕНИЕ
за промени в състава на Комисията по земеделието и горите
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18, ал. 7, чл. 20, ал. 1 и ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Освобождава Рушен Мехмед Риза като член на Комисията по земеделието и горите.
2. Избира Петя Николова Раева за член на Комисията по земеделието и горите.”
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 145 народни представители: за 143, против няма, въздържали се 2.
Решението е прието.

„РЕШЕНИЕ
за промяна на Комисията по вътрешна сигурност
и обществен ред
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18, ал. 7, чл. 20, ал. 1 и 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Освобождава Камен Костов Костадинов като член на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
2. Избира Христо Дамянов Бисеров за член на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.”
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 140 народни представители: за 138, против няма, въздържали се 2.
Решението е прието.

Преминаваме към втора точка:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Имате думата за процедура.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Правя процедурно предложение във връзка с гледането на второ четене на Закона за отбраната и въоръжените сили в залата да бъде поканен началникът на отбраната ген. Симеонов. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение да бъде поканен ген. Симеонов.
Моля, гласувайте.
Гласували 150 народни представители: за 71, против 2, въздържали се 77.
Предложението не е прието.
Имате думата, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, не съм убеден, че ще подкрепите предложението, дори и при прегласуването, но все пак чувствам необходимост да кажа следното.
Станахме свидетели на една доста странна процедура по представянето на законопроекта за изменение и допълнение и в комисията, и в пленарната зала. За първи път, аз поне нямам такъв спомен от дълги години, представителите на командването и на военнослужещите, в лицето на най-високопоставения военен – началникът на отбраната, преди това началникът на Генералния щаб, не присъства при представянето на изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили.
В комисията видяхме всякакви служители от Министерството на отбраната – медийни съветници, правни съветници, служители на Правната дирекция. Не видяхме нито един представител на командването на Българската армия и на Българските въоръжени сили. Намирам това за крайно недопустимо и ви моля тогава, когато гласуваме, да си дадем сметка, че освен политическо ръководство и цивилни служители, има и военнослужещи, чиито интереси, още повече от гледна точка на отбрана, от гледна точка на развитие, изграждане на въоръжените сили, се представят от командващия в лицето на началника на отбраната.
Затова ви моля при прегласуването да подкрепите предложението на колегата Мерджанов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Найденов.
Подлагам на прегласуване процедурното предложение за допускане на ген. Симеонов в залата.
Гласували 146 народни представители: за 61, против 6, въздържали се 79.
Предложението не е прието.
Господин Тодоров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЖИВКО ТОДОРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Преминаваме към § 85.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 85, който става § 119.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте § 119.
Гласували 137 народни представители: за 111, против 1, въздържали се 25.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЖИВКО ТОДОРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 86, който става § 120:
„§ 120. В чл. 245, ал. 1 се правят следните изменения:
1. В т. 3 думите „188, ал. 5” се заменят със „188, ал. 6”.
2. Точка 4 се изменя така:
„4. системни нарушения на правилата за защита на класифицираната информация, довели до нерегламентиран достъп по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли народни представители, които искат да вземат отношение по този текст? Няма.
Моля, гласувайте § 120.
Гласували 129 народни представители: за 102, против 1, въздържали се 26.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЖИВКО ТОДОРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 87, който става § 121.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 88, който става § 122.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 89, който става § 123.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване ан блок трите параграфа с номерация 121, 122 и 123 по предложението на комисията.
Гласували 124 народни представители: за 98, против 1, въздържали се 25.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЖИВКО ТОДОРОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 124:
„§ 124. В чл. 277, т. 4 думите „специализираните формирования на въоръжените сили” се заменят със „структурите”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме създаването на нов § 124 по предложение на комисията.
Гласували 116 народни представители: за 92, против 1, въздържали се 23.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЖИВКО ТОДОРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 90, който става § 125:
„§ 125. Създават се членове 285а и 285б:
„Чл. 285а. (1) Цивилните служители са длъжни да декларират по реда на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси всеки частен интерес, който имат във връзка с функциите на структурата или военно формирование, в което изпълняват служебните си задължения или работят.
(2) Цивилните служители са длъжни да не участват при обсъждането, подготовката и вземането на решения, когато те или свързаните с тях лица са заинтересовани от съответното решение или когато имат със заинтересованите лица отношения, пораждащи основателни съмнения в тяхната безпристрастност.
(3) В случаите по ал. 2 цивилните служители писмено уведомяват органа по назначаването или работодателя.
(4) При наличие на обстоятелствата по ал. 1 цивилните служители се отстраняват от изпълнение на служебни задължения, свързани с възникналия конфликт на интереси по ал. 1.
Чл. 285б. (1) Цивилните служители не могат да приемат или да улесняват приемането нито за себе си, нито за свързани с тях лица на подаръци, дарения, пътувания, настаняване в хотел, оказване на гостоприемство, отстъпки от дължими плащания, преференциални заеми или други облаги или услуги, които водят до оказване на влияние върху изпълнението на служебните им задължения в полза на предлагащия облагата или услугата.
(2) Цивилните служители не могат да ползват служебното си положение с цел придобиване на облаги за себе си или за свързани с тях лица, дори и когато получаването на облагите няма да окаже влияние върху изпълнението на служебните им задължения.
(3) Цивилните служители нямат право да дават или да предлагат подаръци или извършване на други услуги, които биха довели до оказване на влияние върху изпълнението на служебните задължения на приемащия.
(4) Приемането или предлагането на подаръци или облаги въз основа на служебно положение се счита за корупционна практика.
(5) Цивилните служители могат да приемат подаръци на стойност до 50 на сто от минималната работна заплата, установена за страната, еднократно през календарната година.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на § 125 съгласно предложението на комисията.
Гласували 126 народни представители: за 111, против 1, въздържали се 14.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЖИВКО ТОДОРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 91, 92, 93, 94 и 95, които стават съответно параграфи 126, 127, 128, 129 и 130, като в § 92, чл. 291, в четвърти ред, преди „висшите военни училища” се поставя „военните академии”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме ан блок предложението на комисията за преномериране на параграфите с номера от 126 до 130 включително с направеното уточнение от докладчика.
Гласували 126 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 12.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЖИВКО ТОДОРОВ: Преминаваме към § 96.
Предложение от народните представители Ангел Найденов, Атанас Мерджанов и Спас Панчев - § 96 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 96, който става § 131.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Господин Найденов, заповядайте.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! И аз, и народните представители Панчев и Мерджанов предлагаме отпадането на § 96, с който на практика се отменя разделът в досегашния Закон за отбраната и въоръжените сили, където се регламентира социалната политика и съдържанието, естествено, на тази социална политика, която се реализира в рамките на Министерството на отбраната.
Според мен има две доста странни характеристики на това предложение.
Първото е, че това е израз на една неудачна законодателна технология, при която текстове, които сега са събрани в един цял раздел, се разхвърлят по отделни текстове на Закона за отбраната и въоръжените сили, при което започва едно преномериране и създаване на нови текстове с половината от буквите в българската азбука, което, разбира се, според мен е необосновано.
Второто обаче, което е по-важно, което е също така неприемливо, е, че това е израз на едно доста странно разбиране в сегашното ръководство на Министерството на отбраната за нежелание да се реализира социална политика във вида и в обема, в който тя е заложена в Закона за отбраната и въоръжените сили.
Не искам да влизам в тълкувание на аргументите за едно подобно решение на ръководството на Министерството на отбраната, но ще отбележа, че има едно натрупване на аргументи с негативен знак за всички служители – и военнослужещи, и цивилни, в системата на Министерството на отбраната. Това са аргументи и натрупвания, които без съмнение създават опасения в служителите, които със сигурност създават несигурност по отношение на тяхната кариера, по отношение на тяхната служба в армията или в структурите на подчинение на Министерството на отбраната, и които със сигурност създават напрежение, което вече виждаме сред служителите в Министерството на отбраната. На практика то засилва демотивацията и в крайна сметка ще се изрази, дано да не бъда прав, в резерви към военната служба.
Още веднъж ще подчертая и ви моля да се замислим над това, че за да има привлекателност на военната служба, особено за една доста голяма категория от длъжности, които се заемат в Българската армия, трябва да има допълнителни стимули. И сега имаме не по-малко от 10% недостиг на кандидати за определени длъжности в Българската армия и в системата на Министерството на отбраната. Това трябва да бъде компенсирано с една не препоръчителна - забележете, колеги - а задължителна политика, която да се реализира от държавата, разбира се, чрез Министерството на отбраната. Ето защо ви моля да подкрепите предложението за отпадането на § 96.
И за да няма произволни тълкувания, на които станахме свидетели през изминалата седмица, от страна на министъра, ще кажа, че без съмнение чрез условия, които създават по-висока прозрачност по отношение на начина, по който се реализира службата в Българската армия или се изпълняват задълженията в Министерството на отбраната, въвеждаме допълнителни изисквания, свързани с несъвместимост и с конфликта на интереси. Ние ги подкрепихме, защото това е предложение, което засилва прозрачността, но което, колеги, създава ограничения. Друг е въпросът, че това са ограничения с положителен знак, заради което ги подкрепяме. Но когато въвеждаме допълнителни ограничения, естествено трябва да дадем и съответно израз на нашето разбиране, че това е служба с особен характер, за което държавата има определени ангажименти.
Затова ви моля да подкрепите предложението за отпадане на § 96.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители желаят ли да участват в дискусията по този текст? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Ангел Найденов, Атанас Мерджанов и Спас Панчев, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 127 народни представители: за 25, против 77, въздържали се 25.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 96, който става § 131 и се подкрепя от комисията.
Гласували 118 народни представители: за 97, против 10, въздържали се 11.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЖИВКО ТОДОРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 97, който става § 132:
„§ 132. В чл. 319 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, т. 1 думата „министерството” се заменя с „Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия”.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Министърът на отбраната може да продава жилища, ателиета и гаражи от жилищния фонд на Министерството на отбраната, които се намират в населени места, в които няма структури на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и на Българската армия, при условия и по ред, определени в акт на Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване § 132, съгласно предложението на комисията.
Гласували 119 народни представители: за 98, против 1, въздържали се 20.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЖИВКО ТОДОРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 98, който става § 133:
„§ 133. В чл. 321 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „Министерството на отбраната” се заменят с „Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия”.
2. Алинеи 2 и 3 се отменят.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 133.
Гласували 125 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 23.
Предложението е прието.

ДОКЛАДЧИК ЖИВКО ТОДОРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 99 и § 100, които стават съответно § 134 и 135.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме ан блок параграфи 134 и 135 съгласно предложението на комисията.
Гласували 121 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЖИВКО ТОДОРОВ: Комисията подкрепя по принца текста на вносителя и предлага следната редакция на § 101, който става 136:
„§ 136. В § 1 от Допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения:
1. Създават се т. 1а, 1б и 1в:
„1а. „Мирно време” е времето, през което в страната не е обявено „положение на война” или „военно положение”.
1б. „Военно време” е времето, през което в страната е обявено „положение на война” или „военно положение”.
1в. „Сили от системата за национална сигурност на Република България” са: въоръжените сили, структурните звена на Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция „Национална сигурност”, Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана.”
2. Точка 7 се отменя.
3. В т. 13 думите „по т. 13” се заменят с „по т. 12”.
4. Създават се точки 17а и 17б:
„17а. „Непосредствена йерархическа връзка” е връзката на ръководство и контрол между военнослужещия и неговия непосредствен началник.
17б. „Свързани лица” са лицата, посочени в § 1, т. 1 от Допълнителната разпоредба на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси.”
5. Създават се т. 19 23:
„19. „Допълнителни възнаграждения с постоянен характер” са допълнителните възнаграждения, които се изплащат ежемесечно заедно с основното месечно възнаграждение за постоянно съществуващи фактори, утежняващи условията за изпълнение на военната служба за заеманата длъжност.
20. „Криза” е нестабилност в политическата и обществената сфера, предизвикваща рязка промяна на установеното състояние на икономиката и обществения живот.
21. „Психологично пригоден за военна служба” е състояние на личността, при което лицето притежава психични ресурси и механизми, необходими за ефективното справяне с изискванията на военната служба.
22. „Охрана на въздушното пространство на Република България” е задача за осигуряване на въздушния суверенитет на страната и за пресичане на нарушения на въздухоплавателни средства, които извършват непозволено навлизане, ползване или прелитане през въздушното пространство на Република България или нарушават правилата на полетите.
23. „Контрол над въздухоплаването във въздушното пространство на Република България” е непрекъсната дейност по наблюдение, следене и идентифициране на въздухоплавателни средства, а при необходимост – и въвеждане на забрани, ограничения и други действия за осигуряване безопасността на въздухоплаването и спазване на установените правила и процедури за извършване на полети във въздушното пространство на Република България.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли изказвания? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване § 136.
Гласували 121 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЖИВКО ТОДОРОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 137:
„§ 137. Параграф 9 от Преходните и заключителни разпоредби се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 137 за отмяна на § 9 от Преходните и заключителните разпоредби.
Гласували 114 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 19.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЖИВКО ТОДОРОВ: Премиваме към „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията предлага наименованието „Преходни и заключителни разпоредби” да се заличи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме заличаване на наименованието „Преходни и заключителни разпоредби”.
Гласували 124 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 12.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЖИВКО ТОДОРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 102 и предлага следната редакция на параграфа, който става § 138:
„§ 138. В чл. 24, ал. 1, чл. 143, ал. 1, чл. 211, в наименованието на Глава девета, чл. 284, чл. 297, ал. 1, чл. 316, ал. 1, т. 9, чл. 328, ал. 1 и чл. 329, ал. 3 и 6 думите „Министерството на отбраната” се заменят с „Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване § 138 по предложението на комисията.
Гласували 124 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 17.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЖИВКО ТОДОРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 103, който става § 139:
„§ 139. В чл. 24, ал. 3, чл. 284 и чл. 292, ал. 3 думата „министерството” се заменя с „Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 139 по предложението на комисията.
Гласували 126 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 17.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЖИВКО ТОДОРОВ: Комисията предлага да се създаде „Допълнителна разпоредба” с § 140:

„ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 140. В останалите текстове на закона думите:
1. „специализираните формирования от въоръжените сили” се заменят със „структурите”.
2. „плана за организационно изграждане и развитие на въоръжените сили” се заменят с „плана за развитие на въоръжените сили”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме създаването на нова „Допълнителна разпоредба” с § 140 и съдържание съгласно изнесеното от докладчика.
Гласували 119 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 17.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЖИВКО ТОДОРОВ: Комисията предлага § 104 да отпадне, тъй като е отразен на систематичните места в съответните параграфи на закона.
Същото е по отношение на § 105, 106 и 107.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване ан блок отпадането на параграфи 104, 105, 106 и 107 съгласно предложението на комисията.
Гласували 115 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЖИВКО ТОДОРОВ: Комисията предлага да се създаде наименование „Преходни и заключителни разпоредби”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме създаването на наименование „Преходни и заключителни разпоредби”.
Гласували 115 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЖИВКО ТОДОРОВ: Преминаваме към параграф 108.
Предложение от народния представител Красимир Минчев – в § 108, ал. 2, изречение първо да се измени така:
„(2) Договорът за военна служба с лицата по ал. 1 се сключва за сроковете, определени в чл. 142, ал. 5, съответно в чл. 144, ал. 3, но не по-късно от датата на навършване на пределната възраст за съответното военно звание”.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 108, който става § 141:
„§ 141. (1) В тримесечен срок от влизането в сила на този закон със заварените на военна служба военнослужещи се сключват договори при условията и по реда на този закон, като министърът на отбраната и оправомощените от него длъжностни лица не могат да откажат сключването на договор. С военнослужещите, които през този срок изпълняват служебни задължения извън територията на страната или ползват законоустановен отпуск, договорът за военна служба се сключва след завръщането им в страната или след използването на разрешения им отпуск.
(2) Договорът за военна служба с лицата по ал. 3 се сключва за сроковете, определени в чл. 142, ал. 5, съответно в чл. 144, ал. 3, но не по-късно от датата на навършване на пределна възраст за съответното военно звание. В случаите, когато срокът на поетото задължение за изпълнение на военна служба по чл. 142, ал. 5, чл. 144, ал. 3 или чл. 145, ал. 1 не е изтекъл, договор за военна служба се сключва до изтичането на определения срок.
(3) Отказът за сключване на договор за военна служба се счита за предизвестие от военнослужещия за прекратяване на правоотношението за изпълнение на военна служба по реда на чл. 163.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 141 по съдържанието съгласно доклада на комисията.
Гласували 120 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 17.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЖИВКО ТОДОРОВ: Преминаваме към § 109.
Комисията предлага § 109 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място като § 137.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме отпадането на § 109.
Гласували 109 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЖИВКО ТОДОРОВ: Преминаваме към § 110.
Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 110, 111, 112, 113, 114, 115, 116 и 117, които стават съответно параграфи 142, 143, 144, 145, 146, 147, 148 и 149.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване ан блок параграфи с номера от 142 до 149 включително, съгласно предложението на комисията.
Гласували 118 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 12.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЖИВКО ТОДОРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 118 и предлага следната редакция на § 118, който става § 150:
„§ 150. В Закона за държавните резерви и военновременните запаси чл. 7, ал. 2, т. 12 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 150.
Гласували 109 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЖИВКО ТОДОРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 119, който става § 151.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме § 151.
Гласували 106 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЖИВКО ТОДОРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 120, който става § 152:
„§ 152. В Закона за Държавната агенция „Национална сигурност” в чл. 4, ал. 2 и навсякъде в чл. 123, ал. 3, думите „структурите на Министерството на отбраната по чл. 77, ал. 2 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България” се заменят с „Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да гласуваме § 152.
Гласували 114 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЖИВКО ТОДОРОВ: Комисията предлага да се създаде § 153:
„§ 153. В Закона за инспектиране на труда в чл. 6, т. 8, думите „структурите на Министерството на отбраната по чл. 77, ал. 2 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България” се заменят с „Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 153.
Гласували 113 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЖИВКО ТОДОРОВ: Преминаваме към следващия параграф.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 121, който става § 154:
„§ 154. В Закона за данъците върху доходите на физическите лица в чл. 24, ал. 2, се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1:
а) в буква „г” думите „безплатната храна, предоставена в натура на военнослужещите съгласно чл. 225, ал. 1, точки 1 и 2” се заменят с „безплатна храна, предоставена на военнослужещите и цивилните служители съгласно чл. 224, ал. 1, т. 3”;
б) в буква „д” след думите „Национална сигурност” се добавя „Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България”, а думите „и по чл. 224, ал. 2 и чл. 298, ал. 2 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България” се заличават.
2. В т. 7 думите „чл. 303, ал. 1” се заменят с „чл. 226в, ал. 1 и чл. 298а”.
3. В т. 16 думите „чл. 312” се заменят с „чл. 226з и чл. 298а”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване § 154 по предложение на комисията.
Гласували 116 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЖИВКО ТОДОРОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 155:
„§ 155. В Закона за военноинвалидите и военно пострадалите в чл. 21 думите „чл. 311, ал. 1, 2 и 4 и чл. 312” се заменят с „чл. 226ж и чл. 226з”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 155.
Гласували 105 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЖИВКО ТОДОРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 122, който става § 156.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване § 156.
Гласували 109 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 7.
Параграф 156 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЖИВКО ТОДОРОВ: По § 123, който става § 157, има направено предложение от народните представители Живко Тодоров и Моника Панайотова - § 123 да се измени така:
„Законът влиза в сила от датата на обнародването му в „Държавен вестник” с изключение на § 76, който влиза в сила от 1 март 2010 г., и § 136, който влиза в сила от 1 януари 2011 г.”
Оттегляме първоначалното предложение и предлагаме тази редакция, която бе представена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване § 157.
Гласували 122 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 14.
Текстът е приет, а с него е приет и на второ гласуване Законът за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
ДОКЛАДЧИК ЖИВКО ТОДОРОВ: За протокола – във връзка с настъпилите промени в пленарната зала, при изготвянето на финалния законов текст Дирекция „Законодателна дейност” да извърши повторна проверка и да преномерира разпоредбите и приведе в съответствие с препратките към съответните текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Димитров.

Преминаваме към следващата точка от нашата програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НОТАРИУСИТЕ И НОТАРИАЛНАТА ДЕЙНОСТ.
Законопроектът е разпределен на Комисията по правни въпроси. Комисията е депозирала доклад, с който ще ни запознае заместник-председателят й Тодор Димитров.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, ще ви запозная с доклада на Комисията по правни въпроси.
„На свое заседание, проведено на 10 декември 2009 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност № 902-01-45, внесен от Министерския съвет на 18 ноември 2009 г.
На заседанието присъстваха господин Димитър Танев – председател на Съвета на нотариусите, и господин Красимир Димитров – преподавател по нотариално право в Софийския университет.
От името на вносителя законопроектът бе представен от госпожа Жанета Петрова – заместник-министър на правосъдието.
Законопроектът е изготвен в съответствие с препоръки на Европейската комисия за предприемане на законодателни мерки за предотвратяване възможностите за използване на сделките с недвижими имоти за целите на изпирането на пари, както и за противодействие на корупцията и имотните измами.
Законопроектът предвижда, че при извършване на възмездни сделки, с които се учредяват, прехвърлят, изменят или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, страните представят декларация, че сумата, посочена в акта, е действително уговорената цена по сделката, като подписите и съдържанието на декларацията се удостоверяват по реда на чл. 590, ал. 1 и 4 от Гражданския процесуален кодекс. Декларацията ще се попълва по образец, утвърден от министъра на правосъдието.
Предвидено е пред нотариуса да се представя заверен препис от платежните документи, когато между страните са извършени плащания преди нотариалния акт.
Когато в акта са уговорени последващи плащания, страните посочват в декларацията и сметката, по която ще се извършват плащанията.
Предлагат се два варианта за извършване на плащания между страните по сделката – плащанията могат да се извършват по специална банкова сметка на нотариуса или по банкова сметка в избрана от страните банка.
Условията за внасяне на сумите по специалната банкова сметка на нотариуса и за нареждания за плащания от нотариуса се уреждат с писмено споразумение между нотариуса и страните по сделката.
Не се допуска принудително изпълнение върху паричните средства по специалната банкова сметка за задължения на нотариуса.
Предложените промени ще допринесат за предотвратяване укриването на истинската цена при сделките с недвижими имоти, за облагане с данък при придобиване на имущество по възмезден начин по действително уговорената цена, за изясняване произхода на средствата по сделката и за противодействие на изпирането на пари.
В дискусията се включиха народните представители Бисеров, Радев, Тошев, Стоилов и Тончев.
Поставиха се въпроси липсата на декларация за плащането по сделката и неверните данни в нея не опорочават ли сделката? Нотариусите ще носят ли отговорност при извършване на сделки без представяне на такава декларация? Заверката на декларацията няма ли да оскъпи производството?
Господин Бисеров изказа мнение, че укриването на цената по сделката вече води до носенето на наказателна отговорност и тази промяна трябва да бъде разяснена на българските граждани.
Господин Стоилов изказа мнение, че още преди влизане в сила на закона трябва да бъдат уточнени реквизитите на декларацията, а господин Тончев – да се запише изрично в закона, че заверката на декларацията се таксува като заверка на обикновен подпис по т. 5 от Тарифата за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност.
След проведената дискусия Комисията по правни въпроси с 15 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност.”
Госпожо председател, правя процедурно предложение за допускане в пленарната зала на госпожа Жанета Петрова – заместник-министър на правосъдието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 104 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 2.
Процедурното предложение е прието.
Моля квесторите да поканят госпожа Жанета Петрова в пленарната зала.
Откривам разискванията по обсъждания законопроект.
Има ли народни представители, които искат думата?
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, господа народни представители! В Комисията по правни въпроси ние подкрепихме предложения от правителството Законопроект за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност. Ясно e какви са неговите мотиви.
Използвам случая да обърна внимание само на два въпроса, които трябва да се имат предвид при неговото обсъждане и окончателно приемане.
Единият въпрос е от по-общ характер. Той не засяга само този законопроект, а е за ролята на банките и банковата система и за все още недостатъчното регулиране на финансовите и банковите пазари. Това е световен проблем, който беше красноречиво потвърден от самото развитие на световната финансова криза. Според мен в България регулирането в тази област все още изостава. Забележете, че ние даваме все повече възможности на търговските банки, включително и чрез този закон, разплащанията със сделки с недвижими имоти задължително да минават през тях, тоест законодателството допринася за увеличаване на финансовия ресурс, с който оперират търговските банки. Това е една повсеместна практика, срещу която гражданите неведнъж са възразявали. И вие сте били свидетели, че понякога таксите, които се изплащат за определени услуги на банките са с по-висока цена, отколкото превода, който трябва да бъде направен, включително за различни държавни вземания.
Давам този пример, за да обърна внимание върху цялостната ни дейност, включително и върху неотдавна приетия Закон за потребителския кредит, че могат да се потърсят такива регулации, които в по-голяма степен да защитават интересите на гражданите и на фирмите срещу едностранно налаганите условия от банките.
Използвам случая да обърна внимание и на Министерството на финансите, и на Централната банка, че в цялостния пакет на нормативното регулиране тази политика, която беше дефицитна в изминалите години досега, трябва да бъде постепенно и последователно преодолявана.
Вторият въпрос е конкретен. Той непосредствено засяга предлагания законопроект. Става дума за декларацията, която страните по сделката ще подават, че цената, по която тя се извършва е действителната. Забележете, в тази декларация вероятно ще се наложи отново да бъде оповестена цената, която страните са договорили.
Обръщам внимание на този въпрос, стана дума и в комисията. Трябва да е напълно ясно – аз оттук очаквам и потвърждение от ръководството на Министерството на правосъдието. Вероятно този въпрос заслужава изрично да бъде отбелязан при обсъждането по-нататък и уточняването на съдържанието на законопроекта, че декларацията трябва да бъде таксувана като заверка на обикновен подпис без материален интерес, за да не се окаже, че някои нотариуси ще начисляват таксата два пъти – веднъж върху сделката, така както изисква тарифата, и втори път върху същия материален интерес, отбелязан в декларацията.
Трябва напълно ясно да бъде заявено, че това е волята на законодателя, за да се ограничат до минимум допълнителните разходи на страните по сделката, които ще бъдат продиктувани само от използване на банките или сметката на нотариуса, но нищо повече. В противен случай би се стигнало до абсурдната ситуация те да бъдат натоварени със значително по размер двойно плащане. Според мен това е въпрос, по който трябва да има яснота, и аз очаквам това разбиране да бъде потвърдено и от представителите на различните групи, които подкрепиха законопроекта, и главно от Министерството на правосъдието.
Това са моите бележки към законопроекта и мисля, че ако той бъде възприеман така от всички нас, може да допринесе за осигуряване на по-големи приходи за по-малки или незначителни отклонения от цената, която страните по сделките плащат, спрямо тази, която е обявена в нотариалния акт и в декларацията, която страните подават. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Има ли реплики?
Заповядайте.
ТОДОР ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Стоилов, и двата въпроса, които поставихте, ние ги обсъждахме в Комисията по правни въпроси. Те ще намерят своето решение и ще бъдат отразени между първо и второ четене в законопроекта.
Относно банковите сметки – предвидено е плащанията да стават не само по тази особена банкова сметка на нотариуса. Дадена е възможност страните да договарят и по друга банкова сметка и по тяхно споразумение да бъде извършено плащането.
Относно таксата, която ще бъде събирана – както прочетохте в доклада на Комисията по правни въпроси, там също сме изложили своите съображения. Ние ще ги съобразим и тази по-ниска такса, която ще бъде само за заверка на подписа, ще бъде разписана или в законопроекта, или в инструкциите, които са към този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли втора реплика? Няма.
Господин Стоилов, ще ползвате ли дуплика?
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Аз мисля, че господин Димитров използва формата на реплика, за да потвърди необходимостта от пълно изясняване на въпросите, които поставих за съдържанието на законопроекта.
Използвам дупликата за още един въпрос, който може да изглежда незначителен, но има практическо значение. Тъй като сегашната разпоредба на законопроекта се отнася до всички сделки с недвижими имоти, има случаи, в които при даване на части на имоти – по тях нотариалният интерес може да се окаже незначителен, дори той да бъде няколкостотин лева. Дали в тези случаи действието на закона трябва да се разпростира, тоест дали не трябва да поставим още един въпрос? Когато се приеме законопроектът на второ четене, все пак да бъде сложен някакъв праг на този материален интерес, за да не се окаже, че при незначителни плащания независимо, че става дума за недвижим имот, когато те са или маломерни, или с някаква ниска стойност – ще има такива случаи по изключение, и не трябва да стигнем до строго формализиране, което не отговаря на практическото разнообразие на случаите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Стоилов.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение?
Господин Корнезов, заповядайте.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател, за дадената ми възможност да взема отношение по този законопроект, който е кратък.
Още в началото трябва да кажа, че споделям опасенията на господин Янаки Стоилов. Проблемите, които той постави – те са преди всичко и финансови, и трябва да намерят отражение в самия закон, в изданието му вече на второ четене.
Тук може да си говорим, но кой ще го прилага? Който го прилага – гледа закона. Тези проблеми, които Янаки Стоилов постави, просто не са отразени в законопроекта.
Споделям също и идеята на законопроекта – да се избегнат тези симулативни сделки, така да ги нарека, като цяло. Лично аз се съмнявам дали ще постигнем целта си с този закон, който ни се предлага. Всъщност няма нищо ново, освен една декларация при извършването на тези сделки. Иска се, освен нотариалния акт, и една декларация.
Уважаеми дами и господа народни представители, както ви е известно, във всеки един нотариален акт за покупко-продажба пише цената на сделката. Продавам си апартамента за 100 хил. лв. – пише го във всеки един нотариален акт, няма как, и се подписват страните в този договор. Сега, освен това, искаме декларация от страните, че действително сделката е на цена 100 хил. лв. - в конкретния случай като пример. Ами те, естествено, ще пишат това, което са писали в нотариалния акт. Няма никаква друга декларация да дадат. Кому е необходима тази декларация, след като в нотариалния акт пише съответната цена?
Трябва да го свържем с някакви санкции, ако в нотариалния акт цената е по-ниска от реалната, която се дава от страните, за да се избегнат държавни такси, и да се търсят други изменения в облигационните отношения.
Уважаеми народни представители, аз обаче искам да се спра на това, че между първо и второ четене трябва да помислим за по-голяма прецизност, защото е възможно да ни създаде проблеми текстът, който ни се предлага сега. Защото и сега става по банков път, не става по друг начин. Вижте основния текст – той е т. 5, ал. 9:
„(9) При извършване на възмездни сделки, при които се учредява, прехвърля, изменя или прекратява...”
Всяка сделка учредява, прехвърля или изменя и не е необходимо да се казва: „При извършване на възмездни сделки се иска и тази декларация”.
Тук поне юристите знаят, че още от римското право сделките се делят на възмездни и безвъзмездни. Във възмездни сделки има много видове. То не е само покупко-продажбата, но вероятно тук се има предвид покупко-продажбата. Възмездна сделка е и замяната. При замяната може да няма плащане. Явно е възмездна сделка, но не попада под тази хипотеза. Имаме възмездна сделка прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, много често срещано в практиката. Тук пак нямаме плащане, нямаме пари, които се плащат от страните, но те са възмездни сделки.
Поне да пишем, според мен, на този етап „при покупко-продажба на недвижими имоти” и т.н., за да е ясен текстът. Утре ще се чудим – сделката е възмездна, пък ще даваме ли декларация или няма да даваме.
Така че текстът не е прецизен и трябва да се уточни. Явно се има предвид продажбата и да кажем, че е продажба, а не другите видове възмездни сделки. Понякога сделката е безвъзмездна, примерно дарението, понеже няма престация на дарение, но може да се превърне във възмездна сделка. Тоест дарението може да бъде отменено, припомням на юристите, ако дареният не издържа дарителя си, когато това е необходимо, и сделката се трансформира във възмездна сделка. Но сега да не навлизам в теорията на облигационното право, явно се изисква по-голяма прецизност в текста, който трябва да се направи между първо и второ четене.
И още нещо, не знам защо, поправимо е, разбира се, в последния параграф е казано: „Законът влиза в сила от 1 януари 2010 г.”
Защо даваме обратна сила на закона? От 1 януари, докато влезе законът в сила, ще са извършени ли сделки? Ще са извършени. Ще има ли декларации? Няма да има декларации. Какво ще правим тези сделки, дето нямат декларации? Законът да си влезе в сила три дни или от деня на обнародването му. Това трябва да се поправи. Грешка е да бързаме законите да влизат в сила или от деня, или даваме обратна сила, защото ще създадем проблем. Конституцията казва: „три дни след обнародването”, само ако има нещо чрезвичайно. Плюс това той не може да влезе в сила, докато още не е приет. Как ще влезе в сила нещо, което го няма в правния мир?
Това са моите бележки. Дано успее целта с това, което ни се предлага. Аз лично имам съмнение, но като цяло ще го подкрепя. Между първо и второ четене, ако можем да го поправим да сработи, с удоволствие ще го подкрепя. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Корнезов.
Реплики има ли? Няма.
Други народни представители желаят ли да вземат отношение?
От името на вносителя думата има заместник-министър Петрова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖАНЕТА ПЕТРОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми господа заместник-председатели на Народното събрание, уважаеми народни представители! Искам да взема отношение по два от поставените въпроси.
По повод изказването на проф. Корнезов за промяна на редакцията на чл. 25, ал. 9, която се създава с § 1 от внесения законопроект, считам, че възприетата в законопроекта на Министерския съвет редакция е по-широка и по-добре отразява замисъла на вносителя. Текстът е консултиран с представители на Нотариалната камара и по наше мнение обхваща всички сделки, в които се извършва насрещна престация срещу заплащане на определена цена. Покупко-продажбите са само една от многото видове сделки, при които се заплаща такава цена, поради което, ако се премине към такава редакция, би се ограничило много приложното поле на законопроекта.
По отношение на втората бележка на проф. Корнезов относно наличието на волеизявление за цената, по която се извършва сделката – да, такова волеизявление има в нотариалния акт, но това волеизявление е свободно и то не е скрепено със санкция, както отбеляза проф. Корнезов. С такава санкция е скрепено волеизявлението в декларацията, защото за декларация, която съдържа неверни данни, се носи наказателна отговорност. Именно в тази посока е замисълът на вносителя.
Известно е, че множество сделки се извършват на различна от посочената в нотариалния акт цена, което позволява да се укрива местен данък, постъпващ в бюджетите на общините. Именно това е една от целите на законопроекта – да се оптимизира заплащането на данъка и той да постъпи действително по сметка на общините.
Дали този законопроект ще постигне целта си, смятаме, че е крачка напред в посока на заплащането на този данък, на постигане прозрачност на сделките, крачка напред в борбата с имотните измами и една от мерките за борба срещу прането на пари.
Искам да взема отношение и по забележката, която направи господин Янаки Стоилов. Действително в Правната комисия беше обсъден въпросът за това как ще се извършва заверката на този вид декларации, които трябва да бъдат заверявани от нотариусите, и от гледна точка на тяхното съдържание, и от гледна точка на подписа на страните, които ги дават.
Ние сме готови да предприемем съответни изменения в нормативната уредба, но ми се струва, че такъв отговор има и в сега действащата Инструкция 38 от 16 ноември 1998 г. за прилагане на тарифата на нотариалните такси. В чл. 5, т. 2 на тази инструкция е записано, че „По смисъла на точки 4 и 5 от тарифата частни документи без определен материален интерес са клетвените декларации, като например декларация за гражданство, семейно имотно и материално състояние, за липса на дългове към държавата, за идентичност на имената, образци от подписи...” и т.н.
Няма никаква пречка това примерно изброяване да се допълни с декларацията, която се предвижда и по този законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на заместник-министър Петрова.
Има ли други народни представители, които желаят да се изкажат?
Господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, това, което се прави с тези декларации, е един елемент в нашето законодателство, който много отдавна трябваше да бъде осъществен. Досега в класическите облигационни правоотношения по повод на прехвърлянето на имоти нещата бяха такива, че много често се извършваха сделки, при които не се пишеше истинската цена, което в много отношения, в много направления имаше последици, когато сделката се последваше от патология в каквато и да е връзка, тоест неизпълнение, когато се касаеше до нищожност.
До този момент нещата бяха така, че писането на цената беше необходим елемент от сделката, но цената в огромната част от случаите не се пишеше такава, каквато е. Оттук нататък при проблеми, при спорове, при дела за разваляне на сделката нямаше начин да бъде оспорена цената. Тя беше фиксирана, тя беше описана в нотариалния акт и оттам нататък не съществуваше начин за каквото и да е доказване на обратното, освен в редките случаи, когато за друга цена се даваше обратно писмо, със свидетелски показания това не можеше да стане. На всички юристи това им е ясно и известно.
Трябва да се разделят нещата на две - цената като елемент от сделката, господин Корнезов, и другият момент, който е свързан с фиска, и с правоотношения, свързани с държавата, с държавните институции и държавните органи, във връзка с които нямаше до този момент каквито и да е гаранции. Това, което се прави в момента, е вторият елемент с фиска, с държавните институции, и по този начин се прави опит с тази декларация. Аз не считам, че този опит в 100% от случаите ще бъде ефективен и по този начин нещата ще се уредят, но това е пътят натам.
Има връзка, обаче, и с първия случай, с цената на сделката, при което ще си кореспондират и тази декларация ще помага. Това за мен е по-важното – в случай, че има нищожност на сделката, че има опит с дело за разваляне на сделката. За изясняване ще помага тази декларация в един съдебен спор при изясняване на истинските правоотношения на страните, така че ще има елемент не само по отношение на фиска и с уреждането въобще с държавните институции, но ще има значение и като изясняване на истинската същност, истинските параметри на сделката между страните, което за мен е по-важно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Шопов.
Има ли желаещи за реплики?
Заповядайте, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Господин Шопов, Вие сте и бивш съдия като мен, само че по-млад. Представяте ли си в нотариалния акт да пише, че Иван Иванов продава апартамента в ж.к. „Младост”, примерно за сумата да вземем 100 хил. лв., подписали са се двамата. Каква декларация ще даде Иван Иванов, че е получил 200 хиляди ли? Ще пише 100 хиляди. Кой е луд да пише в нотариалния си акт 100 хиляди, а да даде декларация, че е получил 200 хиляди или 150 хил. лв.? Ще го видите на практика, че това е така. (Реплики от ГЕРБ.) Тази декларация всъщност ще преповтори това, което пише като цена в нотариалния акт и нищо повече - нито по-малко, нито повече.
Искам да взема отношение по въпроса, който Вие повдигнахте тук. Добре, ако целта ни е фискът. В огромна част от сделките, примерно, пишат по-ниски цени не само при продажбата на недвижими имоти и други сделки, но и при продажбата на леки коли.
Вероятно някой от вас си е купил лека кола, говоря втора употреба, и сигурно сега си спомня, че в договора, който нотариално е заверил при нотариуса, цената е по-ниска от тази, която той е платил. Бас хващам, че това е така! Говоря за втора употреба, масово се прави. Трябва да намерим противодействие на това, аз съм за това.
Тогава поставям въпроса, който просто сега не можем да решим: защо тогава ще искаме декларация при факт, че едва ли хората ще станат така честни, че да пишат в договорите реалната цена, след като се иска декларация? И за продажби на леки коли, там също масово се крият цените. Там също да искаме декларация, за да може да се събират данъци върху действителната стойност на сделката. Благодаря ви. Извинявайте, ако просрочих времето. С колко минути просрочих?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Малко.
Има ли желаещи за втора реплика? Няма желаещи.
Заповядайте за дуплика, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Господин Корнезов, точно това е смисълът на тази декларация. Тя ще има обратно действие, тя ще има дисциплиниращо действие. Когато страните са подали декларация и носят за това наказателна отговорност, те, както Вие казвате, няма да смеят да декларират вече фалшивата или грешна, или привидна стойност от 100 хил. лв., която Вие посочихте. Те ще декларират и нея като истинската такава, каквато са декларирали в декларацията, а именно 200 хил. лв., каквито параметри Вие определихте. Какво е положението досега?
Досега няма каквато и да е наказателна отговорност в привидността на цената до този момент като престация при възмездните сделки и оттам идва винаги тази разлика, тъй като няма такава отговорност. Сега за първи път се възвежда отговорност, която ще има дисциплиниращо значение и вече цената и в договора ще бъде еднаква, но тя ще бъде такава, каквато е и в декларацията. Цената в декларацията, която ще бъде посочена, остава под наказателна отговорност. Разбира се, изключения ще продължава да има за тези, които не се уплашат или трогнат от наказателната отговорност, която тежи върху тях, но цената ще е основно за това да бъде писана цената в нотариалния акт като истинска. Ще има страх от наказателна отговорност за това, което ще бъде декларирано във втората декларация.
Това е. Мисля, че Вие сам отговорихте на въпроса до голяма степен, поставяйки го така като реплика. Това е отговорът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Шопов.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат думата? Няма желаещи.
Закривам дебата по първо четене на законопроекта.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност.
Гласували 103 народни представители: за 100, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.

Съгласно нашата програма следва:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПРИЗНАВАНЕ, ИЗПЪЛНЕНИЕ И ИЗПРАЩАНЕ НА РЕШЕНИЯ ЗА КОНФИСКАЦИЯ ИЛИ ОТНЕМАНЕ И РЕШЕНИЯ ЗА НАЛАГАНЕ НА ФИНАНСОВИ САНКЦИИ.
Законопроектът е разпределен на водеща – Комисията по правни въпроси, и съпътстващи – Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и Комисията по бюджет и финанси.
Доклади са постъпили от Комисията по правни въпроси и от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
С доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае заместник-председателят й господин Тодор Димитров.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще ви запозная с доклада на Комисията по правни въпроси:
„На свое заседание, проведено на 14 януари 2010 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, № 902-01-54, внесен от Министерския съвет на 7 декември 2009 г.
На заседанието присъстваха госпожа Даниела Машева – заместник-министър на правосъдието, госпожа Надя Хрингова – главен експерт в отдел „Международно сътрудничество и правна помощ по наказателни дела”, и госпожа Мариела Костова – младши експерт в отдел „Международно сътрудничество и правна помощ по наказателни дела”.
От името на вносителя законопроектът бе представен от госпожа Даниела Машева.
След присъединяването на Република България към Европейския съюз възникна задължение да бъдат имплементирани редица правни актове, сред които: Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 г. относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции и Рамково решение 2006/783/ПВР на Съвета от 6 октомври 2006 г. за прилагане на принципа за взаимно признаване на решение за конфискация.
С предложения законопроект се възпроизвеждат разпоредбите на цитираните рамкови решения, като се отразяват и характерните особености на българското законодателство. Целта е взаимното признаване на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции и осигуряване на единното тълкуване от страна на правоприлагащите органи.
В законопроекта са посочени компетентните български органи за признаване, изпълнение и изпращане на решение за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции. За компетентни органи по признаване са определени окръжните съдилища. Националната агенция за приходите е посочена като компетентен орган за изпълнение на признатите от български съд решения. Компетентни органи по изпращане на влезлите в законна сила актове са българските съдилища и НАП – в случаите на изпращане на решения за налагане на финансови санкции, установени от български административен орган.
Застъпен е принципът на директната комуникация между съответните компетентни органи на издаващата и изпълняващата държава и с цел улесняване на сътрудничеството между тях. Същевременно законопроектът предвижда при възникнали затруднения административното получаване и изпращане на актовете да се реализира посредством Министерството на правосъдието в качеството му на централен орган.
Уредени са подсъдността, условията и процедурите за признаване и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, както и производството по обжалване пред въззивния съд.
В законопроекта е предвидено актовете, постановени в друга държава – членка на Европейския съюз, да се признават без никакви допълнителни формалности и незабавно да се предприемат необходимите мерки за тяхното изпълнение.
С приемането на законопроекта Република България спази ангажиментите, произтичащи във връзка с членството й в Европейския съюз, а също ще допринесе за опростяване на процедурите по взаимно признаване и изпълнение на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции между държавите – членки на Европейския съюз, като по този начин ще се постигне по-голяма степен на защита на правата и интересите на гражданите и ще се гарантира правовият ред в държавата.
Същевременно обаче по същество законопроектът поставя някои въпроси, които най-общо са свързани с това доколко съдържанието му съответства в най-пълен обем на изискванията на посочените по-горе рамкови решения, включително и с оглед промените, въведени с Договора от Лисабон, и дали е съобразен с особеностите на българското законодателство. В тази връзка могат да се посочат например размерите на предвидените наказания „лишаване от свобода” по чл. 2, ал. 2, т. 3 и чл. 14, ал. 2, чиято редакция е различна от възприетата в рамковите решения, а и от тази в санкционната част на Наказателния кодекс. От друга страна е необходимо и изброените в разпоредбите на чл. 14, ал. 2 и чл. 30, ал. 2 престъпления евентуално да се прецизират с тези по рамковите решения.
Госпожа Юлияна Колева постави въпроса след като решенията за конфискация по наказателни дела са визирани в чл. 2, ал. 1 от законопроекта, дали са включени в приложното поле на законопроекта и решенията за конфискация на имущество по граждански дела.
След проведената дискусия с 21 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, № 902 01 54, внесен от Министерския съвет.”
Уважаема госпожо председател, правя и процедурно предложение за допускане в пленарната зала на госпожа Даниела Машева - заместник-министър на правосъдието. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допускане на заместник-министър Даниела Машева в пленарната зала.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието единодушно.
Моля квесторите да поканят госпожа Машева в пленарната зала.
Предстои да изслушаме становището на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Не виждам председателя на комисията господин Светлин Танчев. Моля заместник-председател или член на комисията да ни запознае със становището на комисията.
Заповядайте, госпожо Танева.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА:

„СТАНОВИЩЕ
на Комисията по европейските въпроси и контрол на
европейските фондове
относно Законопроект за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане
и решения за налагане на финансови санкции,
№ 902-01-54, внесен от Министерския съвет на
7 декември 2009 г.
На заседанието, проведено на 16 декември 2009 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, внесен от Министерски съвет.
В заседанието на комисията взеха участие представители на Министерството на правосъдието: Даниела Машева - заместник-министър, Надя Хрингова – главен експерт в отдел „Международно сътрудничество и правна помощ по наказателни дела”, и Мариела Костова – старши експерт в отдел „Международно сътрудничество и правна помощ по наказателни дела”.
І. В настоящия законопроект се предлага приемането на разпоредби, гарантиращи съответствието на българското законодателство с Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции и Рамково решение 2006/783/ПВР на Съвета от 6 октомври 2006 г. за прилагане на принципа за взаимно признаване на решения за конфискация.
ІІ. Съгласно Рамково решение 2005/214/ПВР относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, принципът на взаимното признаване следва да важи за финансови санкции, които са наложени от съдебни или административни органи с цел улесняване изпълнението им в друга държава – членка на Европейския съюз.
Целта на Рамково решение 2006/783/ПВР на Съвета от 6 октомври 2006 г. за прилагане на принципа за взаимно признаване на решения за конфискация е улесняване на сътрудничеството между държавите - членки по отношение на взаимното признаване и изпълнението на решения за конфискация на собственост, както и задължаване на държавите - членки да признават и изпълняват решения за конфискация, издадени от наказателен съд в друга държава членка.
Законопроектът е съобразен с изискванията на рамковите решения, като посочва компетентните български органи за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане, както и на решения за налагане на финансови санкции. Предложени са разпоредби, свързани с подсъдността, условията и процедурите за признаване и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, както и производството по обжалване пред въззивния съд. В законопроекта са регламентирани и въпросите на двойната наказуемост, условията за допустимост, както и прилагане на принципа non bis in idem. В съответствие с изискванията на рамковите решения са изброени основанията за отказ от признаване и изпълнение.
ІІІ. Към законопроекта биха могли да бъдат направени следните препоръки:
В чл. 14, ал. 2, думите „максимален размер три години” следва да бъдат заменени с думите „максимален размер не по-малко от три години”.
Необходимо е изброените престъпления в чл. 14, ал. 2 да следват стриктно тези в чл. 6 от Рамково решение 2006/783/ПВР и чл. 5 от Рамково решение 2005/214/ПВР, например по отношение на участието в престъпна група, подправянето на парични знаци и др.
Като цяло към законопроекта би могла да бъде направена общата бележка, че е необходимо да бъдат отразени промените, въведени с Договора от Лисабон, по-специално в чл. 5, ал. 2, чл. 14, ал. 2, чл. 30, ал. 2 и в чл. 35, т. 10 от законопроекта.
Останалите правно-технически бележки следва да бъдат уточнени от водещата комисия при разглеждане на законопроекта между първо и второ гласуване.
ІV. Въз основа на гореизложеното и като се вземат предвид направените бележки, може да се направи заключение, че предложеният Законопроект за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, № 902-01-54, внесен от Министерския съвет на 7 декември 2009 г., не противоречи на разпоредбите на Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции и Рамково решение 2006/783/ПВР на Съвета от 6 октомври 2006 г. за прилагане на принципа за взаимно признаване на Съвета на 6 октомври 2006 г. за прилагане на принципа за взаимно признаване на решения за конфискация. Следователно законопроектът следва да бъде подкрепен, като направените препоръки се вземат предвид от водещата комисия при разглеждане на законопроекта между първо и второ гласуване.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 12 гласа „за”, 2 гласа „въздържали се” на Народното събрание да бъде приет на първо гласуване Законопроект за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, № 902-01-54, внесен от Министерския съвет на 7 декември 2009 г., като водещата комисия вземе предвид направените препоръки между първо и второ четене на законопроекта.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на госпожа Танева.
Сега ще ползваме 30-минутната почивка, след което продължаваме с дебати по първо четене на обсъждания законопроект.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми дами и господа, след като изслушахме докладите на водещата и съпътстващата комисии, преминаваме към обсъждане на първо четене на Законопроекта за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.
От името на вносителя има думата заместник-министър Машева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДАНИЕЛА МАШЕВА: Уважаеми дами и господа народни представители! Представеният на вашето внимание законопроект е в резултат на изпълнението на задълженията на България като член на Европейския съюз с оглед транспонирането на две рамкови решения: Решение № 783 от 2006 г. на Съвета за прилагане на принципа на взаимно признаване и конфискация и Рамково решение № 214 от 2005 г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на решения за налагане на финансови санкции.
Законопроектът цели разширяване на международното сътрудничество по наказателни и административни дела и създаване на правни средства за неговото улесняване и ефективност.
Предмет на закона е взаимното признаване между държавите – членки на Европейския съюз, на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции. С оглед осигуряване на единно тълкуване от страна на правоприлагащите органи в законопроекта изрично са дефинирани основни понятия и термини. Така например в редакцията на чл. 2 от законопроекта е съобразена важната особеност на българския наказателен закон и Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове. Заедно с понятието „конфискация” по смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наказателния кодекс е постановено и понятието „отнемане” по смисъла на чл. 53 от Наказателния кодекс.
Съгласно изискванията на посочените две рамкови решения в законопроекта са определени и компетентните български органи за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и на решения за налагане на финансови санкции. За компетентни органи по признаване са определени окръжните съдилища. Националната агенция за приходите е посочена като компетентен орган за изпълнение на признатите от български съд решения. Компетентни органи за изпращане на влезли в сила решения са българските съдилища, които са ги постановили. Националната агенция за приходите е компетентен орган в случаите на изпращане на решения за налагане на финансови санкции, постановени от български административен орган.
В пълно съответствие с установената между държавите – членки на Европейския съюз практика за осъществяване на директен контакт между компетентните органи на издаващата и на изпълняващата държава и с цел улесняване на сътрудничеството между тях в предложения законопроект е застъпен принципът на директна комуникация между съответните компетентни органи. Същевременно законопроектът предвижда при възникнали затруднения при административното получаване и изпращане на актове за признаване компетентен орган да бъде Министерството на правосъдието в качеството на централен и консултиращ орган.
На следващо място, в законопроекта изчерпателно са уредени въпросите относно подсъдността, условията и процедурите за признаване и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, както и производствата по обжалване пред Въззивния съд. Съгласно предложените законови разпоредби всяко решение се признава от окръжен съд по местоживеене или обичайно пребиваване на лицето на територията на България съответно по седалище, адрес на управление или адрес за кореспонденция за юридическите лица.
В пълна степен е отразено съдържащото се в рамковите решения изискване актовете, постановени в друга държава – членка на Европейския съюз, да се признават без никакви допълнителни формалности и незабавно да бъдат предприемани необходимите мерки за тяхното изпълнение.
В законопроекта са регламентирани и въпросите за двойна наказуемост, условията за допустимост, както и прилагането на принципа на non bis in idem. Изчерпателно са изброени основанията за отказ, като изрично е подчертан техният факултативен характер с оглед премахване на пречките пред взаимното признаване на цитираните актове.
Въведен е минимален праг от 70 евро по отношение на финансова санкция, чието изпълнение се изисква. Посочена е приложимостта на националното законодателство при изпълнение на решенията. Регламентирани са последиците от взаимно признаване и задължения за насрещно уведомяване. Детайлно е уредено разпореждането с конфискувано в България имущество, респективно с приходите от изпълнение на финансови санкции. На компетентните органи е предоставена свобода на договаряне относно разпореждането с предмета на конфискацията или получените в резултат на изпълнението средства. В случай, че не е налице изрично споразумение между издаващата и изпълняващата държава, имуществото или паричните суми остават в България, освен ако тяхната стойност надвишава 10 хил. евро. При всички случаи разноските по изпълнението са за сметка на изпълняващата държава.
Предвид на изложеното ви моля да подкрепите така предложения законопроект. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Откривам дебатите по обсъждания законопроект.
Моля народните представители, желаещи да вземат отношение, да заявят това.
Има ли желаещи народни представители?
Моля да гласуваме на първо четене Законопроект за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, № 902-01-54, внесен от Министерския съвет.
Гласували 95 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 8.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Следващата точка от работната ни програма е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ.
Вносител е Николай Пехливанов, от 18 декември 2009 г.
Законопроектът е разпределен на водещата Комисия по правни въпроси и съпътстваща Комисия по регионална политика и местно самоуправление.
От името на Комисията по правни въпроси с доклада ще ни запознае нейният заместник-председател господин Тодор Димитров.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще ви запозная с:

„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси
На заседание, проведено на 14.01.2010 г., Комисията по правни въпроси разгледа Законопроект за изменение и допълнение Закона за управление на етажната собственост, № 954 -01-56, внесен от народния представител Николай Янков Пехливанов на 18 декември 2009 г.
На заседанието присъстваха вносителят на законопроекта господин Пехливанов и господин Стефан Хубенов – началник отдел ”Държавна собственост и жилищна политика” от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Николай Пехливанов като вносител представи законопроекта. Той посочи, че в предметния обхват на внесения законопроект са основно две групи въпроси – удължаване на сроковете за свикването на общите събрания от собствениците и кметовете в сградите в режим на етажна собственост и създаването на публичен регистър за тях към съответната община, което е в обществен интерес.
Законопроектът е мотивиран и със статистически данни, основаващи се на справка от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, които сочат ниския процент на изпълнение на законовата разпоредба за сроковете за провеждане на общите събрания.
Господин Хубенов като представител на Министерството на регионалното развитие и благоустройството изрази подкрепата за законопроекта, като изказа становище в подкрепа на предложенията, които са обосновани и полезни за успешното прилагане на закона. Той предложи допълнение на чл. 47 с нова ал. 2, според която при поискване от министъра на регионалното развитие и благоустройството, кметът на община или район да предоставя в 14 дневен срок подробна информация за регистрираните сгради и входове в режим на етажна собственост на територията на съответната община или район. Господин Хубенов изказа препоръка в § 2, ал. 1 да не се включва вписването в регистъра на нововъзникналите сгради, тъй като за тях е приложим друг 6-месечен срок според чл. 12, ал. 1 от закона.
В дискусията по законопроекта взеха участие народните представители госпожа Искра Фидосова, господин Павел Димитров, господин Янаки Стоилов и господин Красимир Ципов, които изразиха своята принципна подкрепа по законопроекта. Госпожа Фидосова изказа становище, че подкрепя идеята на внесените промени, но според нея по законопроекта могат да се направят бележки относно съдържанието на нормите, предложени в съответните параграфи и правно-техническото им оформяне с оглед на юридическа прецизност. Господин Стоилов обърна внимание, че между първо и второ четене е добре да бъдат огледани и други норми, които се нуждаят от промяна с оглед тяхната съгласуваност относно сроковете за провеждане на събрания, които се отнасят не само за първоначално им свикване. Господин Ципов предложи да се препоръча на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, съвместно със Националното сдружение на общините в Република България, да организират кампания по разясняването на закона.
Председателят на комисията госпожа Искра Фидосова предложи народните представители да се обединят около идеята да се изпрати писмо до Националното сдружение на общините в Република България за становище по законопроекта, както и ангажирането им в съвместна кампания с ресорното министерство по разясняването относно задълженията на гражданите по закона, както и за сроковете и последиците при неизпълнение на закона. Тази идея бе възприета и подкрепена от всички народни представители.
След проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси единодушно с 20 гласа “за” прие на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на етажната собственост, № 954-01-56.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
С доклада на Комисията по регионална политика и местно самоуправление ще ни запознае председателят й господин Татарски. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги,

„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за управление на етажната собственост,
№ 954-01-56, внесен от Николай Пехливанов

На свое редовно заседание, проведено на 14 януари 2010 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за управление на етажната собственост, внесен от Николай Пехливанов.
В заседанието на комисията взе участие и господин Стефан Хубенов – началник-отдел в дирекция „Държавна собственост и жилищна политика” в Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Законопроектът бе представен от вносителя – народния представител господин Пехливанов.
Внесеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на етажната собственост има за цел удължаване на сроковете, свързани с изпълнение на задълженията за свикване на общи събрания и регистрация на собствениците и сградите в режим на етажна собственост.
В предложената нова редакция на чл. 47 е предвидено задължение за кметовете на общини и райони да подават ежегодна справка до министъра на регионалното развитие и благоустройството за регистрираните сгради и входове в режим на етажна собственост, като е предвидено първоначалната справка да бъде подадена в срок до 30.07.2010 г.
В предложената нова редакция на § 2 от Преходните и заключителни разпоредби и предвидено удължаване на срока за свикване на общото събрание и вписване в книгата на собствениците и в регистрите по чл. 44 до 30.06.2010 г.
В изменението на § 3 се предвижда удължаване на срока от 3 на 6 месеца за организиране и провеждане на общото събрание от кметовете в случаите, когато такива не са проведени в срока по § 2.
В хода на дискусията народните представители се обединиха около необходимостта от приемане на законопроекта, като същевременно бяха направени и някои предложения за прецизиране на разпоредбите на законопроекта.
В становището на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, подкрепящо по принцип предложените промени, се предлага да отпадне задължението за предоставяне на справка от кметовете в посочените от законопроекта срокове, а такава да се представи по искане на министъра на регионалното развитие и благоустройството в 14-дневен срок от поискването. Обърнато бе внимание, че от проекта трябва да отпадне задължението, предвидено за вписване в книгата на собствениците и в регистъра по чл. 44 на нововъзникнали сгради в режим на етажна собственост в срока по § 2, тъй като сроковете за тях са уредени в разпоредбите на чл. 12, ал. 5 от закона. Освен това е необходимо да се предвидят различни срокове по § 2 за свикване на общото събрание и вписване в книгата на собствениците и за вписване в регистъра по чл. 44 на сградите в режим на етажна собственост, тъй като вписването в регистъра може да се осъществи едва след провеждане на общото събрание, което да определи формата на управление и да избере управителните органи, които от своя страна да подадат изискваните от закона данни за вписване на сградата.
Бяха направени някои бележки от правно-технически и редакционен характер. Вносителят на законопроекта изрази съгласие с направените предложения за промени в законопроекта, които следва да бъдат взети предвид при подготовката му за второ гласуване.
Въз основа на гласуванията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика и местно самоуправление единодушно с 14 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” предлага на Народното събрание Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за управление на етажната собственост, № 954-01-56, внесен от Николай Пехливанов, да бъде приет на първо гласуване.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Татарски.
Господин Пехливанов, имате думата от името на вносителя.
НИКОЛАЙ ПЕХЛИВАНОВ (Атака): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на етажната собственост има за цел удължаване на сроковете за свикване на общи събрания и изграждането и създаването на публичен регистър към тях, за да бъдат изпълнени в срок целите на самия закон. Шестмесечният срок за провеждане на общи събрания е изтекъл на 1 ноември 2009 г. Съгласно справка от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, едва 2% от сградите са провели събрания. В същото време 92% от гражданите в България имат собствено жилище, повечето от тях в съсобственост, което налага да се обезпечи нормативно поддържането на общи части в сградите с цел повишаване стандарта на живот на българските граждани.
Кметовете на общините и районите също няма да могат да се справят със свикването на събрания в дадения им от закона тримесечен срок. Така се оказва, че всички – и собствениците на жилища, и кметовете, ще бъдат в нарушение, което не е в обществен интерес.
Генералната цел на този закон е създаването на единен регистър на сградите в режим на етажна собственост и следва да бъде посочен изричен срок, в който всички сгради и входове да се впишат в публичния регистър на съответната община. Законът има нужда от обществено анонсиране, за да може да се проведе необходимата обществена кампания от министъра на регионалното развитие и благоустройството като ресорен министър. Досега собствениците на жилища не бяха известени за това, което трябваше да се случи в изпълнение на закона и съответно не са изпълнили изискванията. Няма ли инициативност от страна на собствениците, законът не може да бъде приложен. Инициативността може да бъде провокирана с разясняване на обществената значимост на закона, с една широкомащабна кампания, която ще може да се вмести в предложения за удължаване срок. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Пехливанов.
Откривам дебатите по законопроекта.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение?
Има думата народният представител Захари Георгиев. Заповядайте.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, в по-голямата си част този законопроект е необходим, защото видимо сроковете за провеждането на тези общи събрания не са били достатъчни, още повече, че нямаме и добра традиция в това отношение.
Но има един текст, който е в самото начало на законопроекта за изменение и допълнение на закона, който според мен е нонсенс, а пък, за съжаление, чух това и в мотивите, които вносителят, господин Пехливанов, изложи – че генералната цел на този закон била да се направи единен регистър. Целта е разписана в членове 1, 2 и 3 на самия закон (в основното тяло на закона) и тя съвсем не е да се прави такъв регистър. Още повече, че е абсолютно безсмислено да се администрират по някакъв начин всички вписани етажни собствености и собствениците в тях в единен публичен регистър в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Той няма кого да ползва от тази си гледна точка.
Това са данни, които се водят от местните власти. Както по-нататък в дневния ред ще стигнем до Законопроекта за достъп до пространствени данни, те биха били предмет и обект на информация по съвсем друг ред. Така че да се създават излишни административни движения няма никакъв смисъл.
Освен това, искам да кажа за някои от колегите, които мислят, че с този закон започва дейността на гражданския оборот по отношение на реда в етажните собствености - това съвсем не е така, защото до приемането му действаха части от Закона за собствеността и Правилника за управление реда и надзора в етажната собственост, които на практика покриваха същите или почти същите нормативни основания на този нов закон.
Законопроектът е подходящ и аз ще го подкрепя на първо четене, с изключение на тази му част. Доколкото си спомням, в нашата комисия самият господин Пехливанов каза, че там могат да се направят корекции, за да не е императивно създаването на такъв регистър. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Георгиев? Не виждам желаещи.
Други народни представители за изказвания? Също няма желаещи.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на етажната собственост, № 954-01-56, внесен от народния представител Николай Пехливанов.
Гласували 114 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 4.
Законопроектът е приет.

Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА, № 902-01-60, внесен от Министерския съвет на 17 декември 2009 г.
С мое разпореждане същият законопроект е разпределен на: водеща - Комисията по труда и социалната политика, и съпътстваща - Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
За доклад от името на Комисията по труда и социалната политика има думата народният представител госпожа Алексиева.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ГЕНОВЕВА АЛЕКСИЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Процедура – предлагам в залата да бъдат допуснати заместник-министрите на труда и социалната политика госпожа Христина Митрева и госпожа Валентина Симеонова.
Те ще са и по двете точки – пета и шеста, защото и двата законопроекта се внасят от това министерство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Моля квесторите да поканят гостите в залата.
Госпожо Алексиева, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ГЕНОВЕВА АЛЕКСИЕВА:

„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на
Кодекса на труда, № 902-01-60, внесен от Министерския съвет
на 17.12.2009 г.

Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 13.01.2010 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 902-01-60, внесен от Министерския съвет на 17.12.2009 г.
В заседанието участваха: госпожа Христина Митрева – заместник-министър на труда и социалната политика, и представители на национално представителните организации на работодателите и на работниците и служителите.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от госпожа Христина Митрева – заместник-министър на труда и социалната политика.
Основната цел на законопроекта е усъвършенстване на нормативната уредба в областта на трудовите отношения, и по-конкретно – детайлно регламентиране на трудовите и социалните права на командированите национални експерти и националните експерти на обучение в институциите на Европейския съюз.
Във връзка с това законопроектът предвижда запазване на трудовите правоотношения и на получаваното основно трудово възнаграждение на командированите национални експерти за изпълняване на длъжност в институции на Европейския съюз. Предложението се аргументира с необходимостта да се приведе националното законодателство в съответствие с Решение на Европейската комисия от 12 ноември 2009 г. относно правилата, приложими към командированите национални експерти и националните експерти на обучение към службите на Европейската комисия.
Направени са предложения, с които се гарантира осигуряването на минимални условия на труд и работа за командированите национални експерти, идентични с минималните условия в приемащата държава за наетите лица, изпълняващи същата или сходна работа. Разпоредбата е приложима при дългосрочно командироване за повече от 30 календарни дни в държава – членка на Европейския съюз, държава – членка на Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария. Условията за постигането на съгласие и параметрите на договаряне между страните по трудовото правоотношение ще бъдат установени от Министерския съвет.
Предвидени са и разпоредби по отношение на зачитането на трудов стаж на работещите в институции на Европейския съюз, както и на работещите по законодателството на държава – членка на Европейския съюз, държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство или в Конфедерация Швейцария, установен по надлежен начин.
Развити са съответните хипотези за тези лица по отношение на времето, което се признава за трудов стаж, без да е полаган труд, както и при обявяване за недействително на трудовото правоотношение.
Предложена е и съответна промяна в Закона за държавния служител по отношение запазване на служебното правоотношение и размера на получаваното основно трудово възнаграждение на командированите национални експерти и националните експерти на обучение в институциите на Европейския съюз.
Съществена част от законопроекта е свързана със създаването на нормативни условия за развитието на социалния диалог на областно равнище, което от своя страна ще позволи включване на социалните партньори на всички равнища на вземане на решения и ще развие принципите на демокрацията с пряко участие. Предвидени са разпоредби за създаването на областни съвети за тристранно сътрудничество, техните функции, организирането на дейността им и приемането на решения.
В съответствие с каноните на християнската религия се предлага увеличаване на официалните празници, които са неприсъствени, с Велики петък. Подобрена е уредбата по отношение правомощията на Министерския съвет по обявяване на други национални празници и дни за честване определени професии, както и по разместването на почивните дни. Предвидено е и ново правомощие на Министерския съвет – да обявява и дни за оказване на признателност. Същевременно се предлага общинските съвети, по предложение на кмета на общината и след съгласуване със съответния областен управител, да обявяват и други дни за празнични и неприсъствени на територията на съответната община.
Законопроектът предвижда и други изменения за прецизиране на действащи разпоредби на Кодекса на труда, сред които са и разпоредбите по отношение на трудовия договор за работа през определени дни от месеца, трудовите права на ползващите отпуск поради бременност, раждане и осиновяване, имуществената отговорност на работодателя при смърт или увреждане здравето на работника и служителя, определянето на работни места за трудоустрояване и легалното определение на масови уволнения.
Получено е становище от отдел „Европейско право” по отношение съответствието на законопроекта с правото на Европейския съюз, съгласно което законопроектът не противоречи на изискванията на Решение на Комисията от 12.11.2008 г. относно правилата, приложими към командированите национални експерти и националните експерти на обучение към службите на Комисията, и на Решение 2004/677/ЕО на Съвета относно Правилника, приложим за националните експерти и военния персонал, командирован в Европейската агенция по отбрана, и Правилата за командироване на национални експерти в Европейския парламент от 2005 г.
В хода на дискусиите по законопроекта положително бяха оценени промените в уредбата на социалния диалог и тристранните отношения на областно ниво. По този начин по-ясно, в съответствие с местните потребности, ще се дефинират проблемите на ниво област, ще се изградят липсващи партньорски взаимоотношения, а също така ще се предложат по-адекватни мерки и решения, които отчитат по балансиран начин интересите на общините и социалните партньори от съответната област.
Комисията по труда и социалната политика възприе навсякъде в законопроекта думите „друга държава – членка на Европейския съюз, на Европейското икономическо пространство или Конфедерация Швейцария” да се заменят с думите „друга държава – членка на Европейския съюз, в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария”.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за” – 15 гласа, „против” и „въздържали се” – няма, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 902-01-60, внесен от Министерския съвет на 17.12.2009 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Алексиева.
Със становището на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове ще ни запознае председателят на комисията господин Светлин Танчев.
Имате думата, господин Танчев.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги народни представители!
„На заседанието, проведено на 13 януари 2010 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на комисията взе участие Христина Митрева – заместник-министър на труда и социалната политика.
Със законопроекта се цели да се усъвършенства нормативната уредба на трудовите правоотношения.
Настоящият законопроект е съобразен с изискванията на Решение на Комисията от 12.11.2008 г. относно правилата, приложими към командированите национални експерти и националните експерти на обучение към службите на Комисията, Решение 2004/677/EО на Съвета от 24 септември 2004 г. относно Правилника, приложим за националните експерти и военния персонал, командировани в Европейската агенция по отбрана, и с Правилата за командироване на националните експерти в Европейския парламент, приети с решение на бюрото от 7 март 2005 г.
В чл. 120а, ал. 2 от законопроекта се предвижда, че работникът или служителят си запазва трудовото правоотношение и продължава да получава от работодателя основното си трудово възнаграждение за срока, в който той изпълнява дадена длъжност в институция на Европейския съюз. Тази промяна е предвидена и в Преходните и заключителните разпоредби, а именно за изменение на чл. 81в, ал.2 от Закона за държавния служител.
Със законопроекта се регламентира срокът на командироването за предоставяне на услуги в друга държава – членка на Европейския съюз, в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, който ако надвишава 30 календарни дни, страните следва да уговорят за този срок същите минимални условия на работа, установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава.
Създава се нова разпоредба със законопроекта, съгласно която за трудов стаж се счита и времето, през което се изпълнява държавна служба или работа по трудово правоотношение, съгласно законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз.
Към законопроекта може да бъде направена следната бележка:
В чл. 121, в новата ал. 3; чл. 351, в новата ал. 2; чл. 353 и чл. 354, в новата ал. 2 думите „друга държава – членка на Европейския съюз, на Европейското икономическо пространство или Конфедерация Швейцария” да се заменят с думите „друга държава – членка на Европейския съюз, в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария”.
В заключение може да се каже, че законопроектът е съобразен с изискванията на Решение на Комисията от 12.11.2008 г. относно правилата, приложими към командированите национални експерти и националните експерти на обучение към службите на Комисията (С (2008) 6866), Решение 2004/677/EО на Съвета от 24 септември 2004 г. относно Правилника, приложим за националните експерти и военния персонал, командировани в Европейската агенция по отбрана, и с Правилата за командироване на националните експерти в Европейския парламент, приети с решение на бюрото от 7 март 2005 г. В законопроекта се предвиждат и други изменения, които нямат отношение към правото на Европейския съюз, но и не му противоречат.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага на Народното събрание с 13 гласа „за” да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 902-01-60, внесен от Министерския съвет на 17 декември 2009 г., като водещата комисия вземе предвид направената бележка между първо и второ гласуване на законопроекта.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Танчев.
Заместник-министър Митрева ще ни представи становището на вносителя.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ХРИСТИНА МИТРЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Тъй като двете комисии бяха много подробни в излагане целите на законопроекта, ще се спра само на някои по-важни моменти.
С параграфи 1, 2 и 3 се предлагат промени в чл. 3б, 3в и 3д от Кодекса на труда, с които се поставя нормативна основа за осъществяване на социален диалог на областно равнище чрез областни съвети за тристранно сътрудничество. По този начин на областно ниво ще могат да се решават по-добре въпроси, свързани с трудовите, осигурителните отношения, както и въпроси с жизненото равнище на областите.
С § 4 се предлагат измененията в заглавието и текста на чл. 114 от Кодекса на труда, съгласно които страните по трудовото правоотношение свободно ще договарят дните, през които ще се полага труд, както и продължителността на работното време в рамките на работния ден и месец.
Тук отпада ограничението до 5 дни в месеца. Всъщност това е по-гъвкав режим за заетост.
Регламентира се и възможността за сключване на трудов договор за работа през определени дни от месеца. Това време се признава за трудов стаж.
С § 5 се изменя чл. 120а от Кодекса на труда, съгласно което за срока за заемането на длъжност в институция на Европейския съюз се запазва трудовото правоотношение на работника или служителя и работодателят му дължи основното трудово възнаграждение не както досега – до 1/2, но не по-малко от минималната работна заплата за страната.
Предложена е и аналогична промяна в чл. 81в, ал. 2 от Закона за държавния служител. Това е § 16 от законопроекта.
Направена е и промяна с § 6, като се предлага допълнение на разпоредбата на чл. 121 от Кодекса на труда, където страните могат да отговарят за срока на командировката при същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или изходна работа в приемащата държава.
Тъй като условията, по които страните следва да постигат съгласие, ще се установят с акт на Министерския съвет, този текст влиза в сила 6 месеца след влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
Важна промяна е с § 9 – предлага се допълнение на чл. 200, ал. 1 от Кодекса на труда с оглед отстраняване на непълнота в обхвата на лицата с трайно намалена трудоспособност, съгласно което работодателят отговаря имуществено за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили трайно намалена работоспособност 50% и над 50%.
С параграфи от 11 до 14 се предвиждат промени във връзка със зачитане на периоди на заетост в друга държава - членка на Европейския съюз като трудов стаж по смисъла на Кодекса на труда за целите на ползване на трудови права в България.
С § 15 се отстранява допусната неточност при въвеждането в българското законодателство на определението за масови уволнения, като по този начин се отстранява тази допусната неточност за изчисляване броя на уволнените работници.
С § 17 се предлага допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, с което се уреждат нормативно правомощията на органите за местно самоуправление – общинските съвети, да обявяват по предложение на кмета на общината определени дни за празнични и неприсъствени на територията на общината, района, кметството след съгласуване с областния управител. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на заместник-министър Митрева.
Откривам дебатите с изказване на народния представител господин Адемов. Имате думата.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Кодексът на труда е приет през 1986 г. Това е шестдесетата поправка в трудовата конституция на Република България. Когато се предлагат промени в Кодекса на труда, винаги възниква един и същ въпрос – дали не е необходим съвсем нов Кодекс на труда. Но това е съвсем друга дискусия. Предложенията, направени в шестдесетата поправка в Кодекса на труда, са свързани с усъвършенстване на нормативната уредба на трудовите правоотношения в Република България.
След като нормативно и законодателно са решени въпросите с институционализирането на Националния съвет за тристранно сътрудничество, на браншовите, отрасловите и на общинските съвети за тристранно сътрудничество, на преден план сега се поставя въпросът за нормативното ситуиране на тъй наречените областни съвети за тристранно сътрудничество, като тяхната цел е свързана с обсъждане и изразяване на мнения и становища по въпроси на социалната политика с областно значение. Касае се за въпроси, отнасящи се до регулиране на трудовите и непосредствено свързаните с тях осигурителни отношения, както и въпросите на жизненото равнище – както е записано в Кодекса на труда.
На следващо място, съгласно решение на Европейската комисия от м. септември 2008 г. относно правилата, приложими към командироването на национални експерти и национални експерти на обучение към службите на Европейската комисия, досегашният ред, визиран в Кодекса на труда, даваше възможност на тези хора за срок от 4 години да получават половината от заплатата, която са получавали по трудово правоотношение в България, но не по-малко от минималната работна заплата, както е записано в досегашните текстове. Това, което се предлага сега, е да се запазят отново трудовите правоотношения, но работодателят вече да заплаща основното трудово възнаграждение на работници и служители, командировани в структурите на Европейската комисия.
Предлага се Разпети петък, който според каноните на християнската религия е ден за духовно пречистване в навечерието на най-светлия християнски празник, да бъде обявен за официален празник. По този начин официалните празници в България заедно с националния празник и заедно с Деня на будителите, който е неприсъствен само за определена сфера от обществото, всъщност стават 14.
На следващо място, предлагат се промени в Закона за местното самоуправление и местната администрация, които уреждат нормативно правомощията на органите на местното самоуправление, като се дава право на общинските съвети по предложение на кмета на общината да обявяват определени дни за празнични и неприсъствени на територията на общината, района, кметството или отделни населени места, след съгласуване с областния управител. По този начин определени важни от гледна точка на местното самоуправление дни се обявяват за неприсъствени с решение на общинския съвет.
В общи линии това са най-важните промени, които се предлагат в Кодекса на труда. Според нашата парламентарна група те са консенсусни и ще бъдат подкрепени на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на народния представител Хасан Адемов.
Има ли реплики към неговото изложение? Няма.
Има ли други народни представители, желаещи да се включат в дебата?
Заповядайте, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Колеги, искам да кажа, че Коалиция за България ще подкрепи предложените изменения и допълнения в Кодекса на труда, тъй като са свързани с налагащи се промени относно обстановката – присъединяването ни в европейското семейство и някои неща, които налагат тези промени да бъдат извършени.
Ще започна оттам, откъдето завърши д-р Адемов – от въпроса, отнасящ се до областните съвети за социално подпомагане. Предполагам, че всички вие сте запознати с действието на тези съвети на различните равнища на управления. Важно е хората, които ще бъдат включени в тези областни съвети за социално подпомагане, да бъдат компетентни, знаещи какво се случва в тези съвети, за да могат да бъдат коректен партньор на областните съвети, регионите и да могат да регулират и помагат като подпомагащ коректив за решаването на социалните проблеми в дадени области.
Ние подкрепяме общинските съвети да определят празниците, важни за общините. В предишния кабинет сме получавали много искания от различни кметове кой ден да бъде даден като ден за празнуване на различни големи общини в страната. Винаги възникваше спор трябва ли това да го решава Министерският съвет или да бъде въпрос, който да се реши на местно равнище. Считаме, че това е подходяща промяна.
Важно е и това, че се уреждат новите отношения на българските граждани, които работят в структурите на Европейския съюз. Те все повече и повече ще се увеличават. Затова е съвсем естествено към тях да се подходи като към всички други граждани и в никакъв случай те да не бъдат поставени в друг режим, различен от този на гражданите в Европейския съюз и на други граждани в Република България.
От наша страна имате подкрепа на промените в Кодекса на труда. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Реплики към госпожа Масларова? Не виждам.
Други желания за изказвания? Няма.
В такъв случай приключваме дискусията. Обявявам гласуване.
Моля народните представители да гласуват на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, внесен от Министерския съвет на 17 декември 2009 г.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Законопроектът се приема единодушно.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ.
С доклада по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане, № 902-01-57, внесен от Министерския съвет, ще ни запознае госпожа Геновева Алексиева.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ГЕНОВЕВА АЛЕКСИЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за социално подпомагане, № 902-01-57,
внесен от Министерския съвет на 11 декември 2009 г.

Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 13 януари 2010 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане, № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2009 г.
В заседанието участваха госпожа Валентина Симеонова – заместник-министър на труда и социалната политика, госпожа Йоанна Германова – директор на дирекция, и госпожа Елена Кременлиева – главен експерт в дирекция „Социална закрила и социално включване” в Министерството на труда и социалната политика, госпожа Екатерина Ташкова от Агенцията за хората с увреждания, госпожа Капка Панайотова – изпълнителен директор на Сдружение „Център за независим живот”, както и представители на други организации на и за хора с увреждания и представители на социалните партньори.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от госпожа Валентина Симеонова – заместник-министър на труда и социалната политика.
Основната цел на законопроекта е привеждане на българското законодателство в съответствие с решението на Европейския комитет за социални права по отношение на въведения от 1 юли 2006 г. срок от 18 месеца, а от 1 юли 2008 г. – 12 месеца, за непрекъснато получаване на социални помощи от лица в трудоспособна възраст и без намалена работоспособност. В своето решение Европейският комитет за социални права е констатирал, че след изтичането на законово определения срок лицето, което получава социални помощи, може да изгуби основното си средство за препитание. Създават се условия за отклонение от чл. 13, т. 1 и чл. Е от Европейската социална харта (ревизирана) и със законопроекта се предприемат мерки за неговото отстраняване.
Законопроектът предвижда прецизиране на институциите и организациите за осъществяване на държавната политика в областта на социалното подпомагане. Предложени са и разпоредби, с които се създават условия за повишаване ефективността на консултативния процес чрез премахване на органи и звена с дублиращи функции. Предвижда се закриване на Съвета за социално подпомагане към министъра на труда и социалната политика с оглед избягване на дублирането с други органи за социален и граждански диалог като Националния съвет по въпросите на социалното включване и Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Усъвършенстват се разпоредбите относно функциите на Агенцията за социално подпомагане по отношение откриването, закриването, промяната на вида и капацитета на специализирани институции и социални услуги в общността, когато са делегирани от държавата дейности, както и дейността по социалните помощи и социалните услуги.
За повишаване ефективността на дейността по отпускане на социални помощи, предотвратяване на злоупотреби и повишаване на предварителния контрол се предвижда задълбочаване на сътрудничеството с други държавни органи за установяване статуса на лицето, като Националната агенция за приходите, Националния осигурителен институт, Агенцията по заетостта и други.
Въвежда се и нов вид месечна целева помощ за хора с увреждания след преценка на доходите, работоспособността или вида и степента на увреждането. Тази помощ замества интеграционните добавки за хора с увреждания по Закона за интеграция на хората с увреждания. Въвеждането на този нов вид месечна целева помощ се възприема като мярка за подобряване целенасочеността на държавната политика по отношение на най-уязвимите групи.
От 1 януари 2011 г. се отменя законово определеният срок от 12 месеца за непрекъснато получаване на социални помощи в съответствие с решението на Европейския комитет за социални права от 18 февруари 2008 г.
Предложени са и промени, свързани с прецизиране на понятието „социално подпомагане” и отпускането на социалните помощи, като е удължен срокът за уведомяване на лицата във връзка с отпускането или отказа на социални помощи.
Прецизирани са разпоредбите, регламентиращи санкции при недобросъвестно ползване на социални помощи. Предвижда се лишаване от социални помощи за срок от една година при неинформиране на териториалните поделения на Агенцията за социално подпомагане за промени в обстоятелствата, въз основа на които е отпусната социалната помощ. Развита е и уредбата по отношение на лицата, които не използват по предназначение целевите помощи за отопление, като същите ще бъдат лишавани от правото на такъв вид помощ през следващия отоплителен сезон.
В резултат на натрупания опит и действащата практика са предложени съществени изменения в уредбата на социалните услуги. Въвежда се нов подход при предоставянето на социалните услуги, като ще се отчита освен желанието и личният избор на лицата и специално изготвена индивидуална оценка на потребностите, което ще позволи предоставянето на адекватни и качествени социални услуги.
Детайлно са разработени и разпоредби относно задълженията на кметовете на общини по отношение на управлението на социалните услуги на територията на съответната община, както и по отношение на функциите на работодател на персонала в социалните услуги.
Предвидени са и нови функции и форми на сътрудничество между областните управители, регионалните дирекции за социално подпомагане, общинските съвети и съответните дирекции за социално подпомагане. Предвидено е да се разработват и приемат областни и общински стратегии и годишни планове за развитие на социалните услуги, както и планиране на разкриването на социалните услуги. Специален акцент е поставен върху функциите на обществените съвети за подпомагане на общинските съвети при анализиране потребностите от социални услуги и разработването на общинските стратегии и годишни планове за развитие на социалните услуги.
Предложени са и промени по отношение състава, функциите и дейността на фонд „Социално подпомагане” и неговия Управителен съвет за повишаване на оперативността в дейността на фонда, разширяване на правата и задълженията на Управителния съвет и рационализиране на съгласувателния процес с министъра на труда и социалната политика.
С Преходните и заключителните разпоредби в Закона за семейни помощи за деца се предвижда нов вид целева помощ за безплатно пътуване с железопътния и автобусния транспорт в страната за многодетни майки. С реализиране на това предложение всички семейни помощи ще се уреждат от един нормативен акт.
Осигуряването на адекватна и целенасочена подкрепа за уязвимите групи, както и на плавен преход в прилагането на новите разпоредби се гарантира чрез предвидения кратък срок за изготвяне и приемане на нормативните актове по прилагането на Закона за социално подпомагане и Закона за семейни помощи за деца, а именно един месец от влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане.
В хода на дебата съществен акцент бе поставен върху трансформацията на интеграционните добавки за хора с увреждания в месечни целеви помощи за хора с увреждания. Детайлно бе обсъдено въвеждането на доходен критерий като условие за получаването на целеви помощи за хора с увреждания. Подчертано бе, че този подход не среща обществена подкрепа.
С оглед на широкия обществен отзвук по този въпрос народните представители от Парламентарната група на политическа партия ГЕРБ изказаха становище и се ангажираха с предприемането на действия за промяна на законопроекта за отпадане на доходния критерий при предоставянето на интеграционните добавки за хора с увреждания.
Изказани бяха мнения за подкрепа по отношение отмяната на законово определения срок за непрекъснато получаване на социални помощи. Същевременно бе подчертано, че е необходимо да се предприемат допълнителни мерки, за да се избегнат злоупотреби с помощите и предпочитането на помощи пред доходи от труд. Във връзка с това заместник министър Валентина Симеонова представи намеренията на Министерството на труда и социалната политика да обвърже получаването на социални помощи с увеличаване на минималното изискуемо количество обществено полезен труд до 10 или 15 дни през съответния месец. Този подход среща подкрепата и на Конфедерацията на труда „Подкрепа”, която счита, че получаването на социални помощи от членове на семейства с деца следва да се обвърже и с изисквания за изпращането на децата в учебни заведения.
Представителите на организациите на и за хора с увреждания представиха становището си за промяна на политиката за интеграция на хората с увреждания, като настояват да се провежда същинска интеграционна политика вместо предоставянето на добавки с елементи на социални помощи. Във връзка с това като особено позитивна бе оценена промяната в насочеността на социалните услуги и по конкретно фокусирането на индивидуалната оценка върху потребностите на ползвателите на социални услуги. По този начин социалната услуга ще се изгради и моделира по възможно най близкия до потребностите на ползвателя начин и ще допринесе за повишаване качеството на живот.
Комисията по труда и социалната политика счита, че обвързването на разкриването и функционирането на социални услуги и предварителен анализ на потребностите на отделни целеви групи ще повиши достъпа до социални услуги, ще повиши тяхното качество и ефективност. Същевременно следва да се държи сметка за наличието на професионален и административен капацитет и провеждането на целенасочено обучение по отношение анализиране на потребностите и планирането на нуждите от социални услуги.
Комисията по труда и социалната политика се обедини около мнението, че с оглед отпадането на предвидения доходен критерий при предоставянето на интеграционни добавки за хора с увреждания е необходимо да се извършват промени в параграфи 5, 20, 22, 23 и 25 от законопроекта.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за” – 12 гласа, без „против”, и „въздържали се” – 3 гласа, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане, № 902 01-57, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2009 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на проф. Алексиева.
Следва да изслушаме доклада на Комисията по регионална политика и местно самоуправление от председателя й господин Любен Татарски.
Заповядайте, господин Татарски.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги!
„На свое редовно заседание, проведено на 14 януари 2010 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане, № 902-01-57, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на комисията взе участие госпожа Валентина Симеонова – заместник министър на труда и социалната политика, която представи законопроекта от името на вносителите.
Една от съществените промени е свързана с изпълнение на решението на Европейския комитет за социални права от 18 февруари 2009 г. и е насочена към отпадане на ограничението в срока за непрекъснато получаване на месечни социални помощи от безработни лица в трудоспособна възраст, считано от 1 януари 2011 г.
Друга съществена промяна е свързана с предложението за прекратяване на съществуването на Съвета за социално подпомагане, тъй като по същество на практика той дублира функции и предмет на дейност на различни консултативни органи. Целта е да се оптимизира диалогът по въпросите на социалното подпомагане като част от политиката по социално включване. Тази промяна следва да се разглежда в контекста и другото предложение, свързано с регулирането на процеса на разработване и реализиране на стратегиите и плановете за развитие на социалните услуги.
С цел осигуряване на равен достъп до качествени социални услуги на хората от рисковите групи се въвежда качествено нов подход в развитието на социалните услуги чрез планиране на разкриването, закриването, промяната на капацитета и предоставянето им на общинско и областно ниво на базата на анализ на потребностите от социални услуги. Досега разкриването на социалните услуги не беше обвързано с анализ на потребностите на различните целеви групи и лица в риск. Поради това, въпреки големия брой услуги в общността, от една страна, капацитетът им не се използва в максимална степен, а от друга страна, много от нуждаещите се от определена социална услуга не могат да я ползват, тъй като тя не се предоставя на територията на съответната община.
Във връзка с прилагането на новия подход за планиране се регламентират задълженията на областния управител и на общинския съвет за приемане на стратегии за развитието на социалните услуги на регионално и на общинско ниво. Предлага се общинските съвети да приемат и годишни планове за развитието на социалните услуги на общинско ниво. По този начин се гарантира разкриването на социални услуги, които да отговарят на конкретните потребности на хората от целевите групи не само на територията на общината, но и в областта. Въвеждането на регионалния принцип на планиране и развитие на социални услуги ще стимулира инициативността и ще създаде условия за максимална гъвкавост на икономически по изгодни, финансово обосновани и по достъпни социални услуги.
С цел максимална прозрачност на общинската политика, свързана с развитието на социалните услуги, и гарантиране, че мнението на обществото, включително на най-уязвимите групи, взето предвид при нейното формиране, се предлага създаване на нормативни условия за участието на гражданското общество във формирането на общинската политика за планиране на социалните услуги, като се регламентират функциите на обществените съвети в този процес.
Наред с посочените по горе промени се прецизират и текстовете, свързани с подобряване на контрола върху отпусканите социални помощи, касаещи недобросъвестното поведение от страна на бенефициентите, включително при ползването на отпуснатите помощи. Прецизират се също така текстовете, които уреждат цялостната дейност по отпускане на социални помощи – проверка на декларирани обстоятелства, сътрудничество с другите държавни институции и други.
В хода на дискусията народните представители се обединиха около необходимостта от приемане на законопроекта, като същевременно бе обърнато внимание, че между двете гласувания е необходимо да се направят допълнителни уточнения във връзка с разпоредбите на параграфи 5, 20, 22 и 23 от законопроекта, които дублират аналогични разпоредби, включени в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания и които не са в контекста на постигнатите договорености за отпадане на предложения доходен критерий при определяне на целевата помощ за хора с увреждания. Заместник министър Симеонова информира народните представители, че при обсъждането на законопроекта във водещата комисия – Комисията по труда и социалната политика, е постигната договореност тези текстове на отпаднат от този законопроект, тъй като въпросите, които третират, ще намерят адекватно разрешение при подготовката за второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хора с увреждания.
Във връзка с дейността на обществените съвети – да съдействат и подпомагат общинските съвети при анализиране на потребностите от социални услуги и да участват в разработването на стратегиите и годишните планове за развитие на социалните услуги на общинско ниво, комисията счита за целесъобразно при подготовката на законопроекта за второ гласуване в текста на предлаганата ал. 2 на чл. 35 след думите „общинските съвети” да се добавят „и кметовете на общините”, тъй като реално те ще разработват стратегиите и плановете, подпомагани от обществените съвети и съгласувано със съответните дирекции „Социално подпомагане”, след което ще ги предлагат на общинските съвети за приемане.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по регионална политика и местно самоуправление – с 10 гласа „за”, без „против” и един глас „въздържал се”, предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане, № 902 01 57, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Татарски.
От името на вносителя, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР ВАЛЕНТИНА СИМЕОНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, мисля, че беше доста изчерпателна информацията, която получихте, и за промените, които ние предвиждаме в Закона за социалното подпомагане, и за съпътстващите го дебати.
В допълнение само ще кажа кои бяха основните, водещи за нас мотиви за промяната в този закон и тези, разбира се, които провокираха най сериозни дебати.
Една от промените беше новата философия, която ние влагаме в понятието „интеграция на хора с увреждания”. За нас интеграционната добавка такава, каквато сега съществува в Закона за интеграцията на хора с увреждания, е парично подпомагане и затова предложението ни беше тази парична помощ да се формулира и да се дава чрез Закона за социално подпомагане.
Когато ние вкарахме паричното подпомагане в Закона за социално подпомагане, се наложи и доходният критерий, който трябваше да бъде въведен и по отношение на хората с увреждания, и всъщност това провокира много сериозния дебат. Ние продължаваме да считаме, че тази интеграционна добавка е парично подпомагане. За сметка на това ние сме развили много сериозно каква философия влагаме в понятието „интеграция на хора с увреждания” в Закона за интеграция на хора с увреждания, където предлагаме развитието на комплекс от услуги, които ще бъдат на базата на потребностите и в подкрепа на човека с увреждане, така че той да бъде реално интегриран в обществото.
Другото допълнение, за което бих искала да кажа, е нашият нов подход за регионално планиране на социалните услуги, защото анализите ни показват, че на този етап съществуват региони, в които има струпване на социални услуги за сметка на други региони, в които нищо не се случва, а всички ние знаем, че социалните услуги са скъпоструващи.
Според нас е много важно регионалното планиране на социалните услуги, което въвеждаме с промените на Закона за социално подпомагане, базирано на адекватна оценка на потребностите на хората от местната общност.
Това е, което исках да кажа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Откривам дебатите.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение?
Господин Адемов, имате думата.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! На нашето внимание са поредните промени в Закона за социално подпомагане. Те са в няколко посоки и аз искам да спра вашето внимание на най-важните от тях.
На първо място, на базата на решение на Европейския комитет за социални права по констатирано несъответствие с един от членовете на Европейската социална харта (ревизирана), която е ратифицирана от българския парламент, се уреждат правото на социална помощ и принципът за недопускане на дискриминация. Това са двата основни момента, които според Европейския комитет за социални права са нарушени в българското законодателство.
За какво точно става въпрос? През 2006 г. – годината, в която безработицата в България беше на много ниски нива, ние в Народното събрание приехме ограничение за ползване на месечни социални помощи, тоест за социални помощи, и по този начин се опитахме да ограничим на 18 месеца правото за ползване на социални помощи. Две години след това – през 2008 г., ограничихме този срок на 12 месеца, като след изтичане на този срок, в който се получаваха месечните социални помощи, една година хората в трудоспособна възраст нямаха право на месечно социално подпомагане.
Според Европейския комитет за социални права това е дискриминиращо решение. На базата на този доклад на Европейския комитет за социални права, който се внася, между другото, в Съвета на министрите, които трябва да излязат или с резолюция за прекратяване на производството, или трябва да излязат с препоръка към България, която препоръка предполага всяка година България да бъде наблюдавана и да дава отчет за това как прилага това законодателство, така че да не се допуска дискриминация.
Затова вносителят в лицето на Министерския съвет, за да се избегне тази процедура, решава да отпадне на практика това ограничение за получаване на социални помощи от 12 месеца, което в момента съществува.
Тук искам да ви припомня, че беше внесен един законопроект, който предлагаше ограничение за получаване на социални помощи в рамките на 6 месеца, но не стигнахме до разглеждането на този законопроект по съображенията, които ви казах преди малко.
Сега възниква въпросът, който ни се поставя от Европейския комитет за социални права: трябва ли ние да ограничим правото на ползване на социални помощи или трябва да дадем възможност на хората в работоспособна възраст, които нямат работа, не са включени в курсове, в програми и мерки за заетост, да продължат да получават социални помощи, тоест да превърнат тази дейност в професия социално слаб?
Но, така или иначе, ние сме принудени след 1 януари 2011 г., по изказаните съображения, да дадем възможност на всички, които отговарят на условията за социално подпомагане, да получават месечни социални помощи.
Искам да отворя една скоба и да прибавя това, което според нас е изключително важно. Досега от тази ограничителна мярка се възползваха само тези, които са в трудоспособна възраст и които получават социални помощи, а не всички останали български граждани, които по някакъв начин са хора с увреждания или отглеждат деца до 3-годишна възраст, бременни, самотни майки и т.н. Имаше една група, която не попадаше в рамките на това ограничение, което според нас беше основание да ограничим за всички останали, които са в трудоспособна възраст. Пак повтарям, към онази дата - 2006-2008 г., пазарът на труда в България страдаше от хроничен недостиг на работна ръка.
На следващо място, тази мярка, която се предлага и която според нас е изключително неадекватна, а и не само според нас, предизвика на практика сериозна публична дискусия преди внасянето на този законопроект в Народното събрание. Тя е свързана с въвеждането на така наречената целева социална помощ за лица с трайни увреждания.
Досегашният режим какъв беше? На базата на социалната оценка, която на практика произтичаше от експертното решение от медицинския документ, който беше ключът към тези права, всички хора с трайни увреждания, тоест лицата с 50 и над 50% загубена работоспособност, имаха право на месечна интеграционна добавка. Тези месечни интеграционни добавки бяха за транспортни услуги, за информационни и телекомуникационни услуги, за обучение, за балнеолечение и рехабилитация, за достъпна инфраструктурна среда, наем за общинско жилище, за диетично хранене и лекарствено лечение. Това са седемте мерки, които след социалната оценка, на базата на потребностите, според степента и вида на увреждането, според степента на намалената работоспособност, получаваха право на интеграционни добавки, след социална оценка и след заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане”.
Сега тази индивидуална интеграционна добавка се подменя с така наречената целева социална помощ за лица с трайни увреждания, тоест минава в системата на социалното подпомагане, което предполага и подоходен критерий – нещо, което е изключително неприемливо за хората с увреждания.
Не случайно в хода на публичната дискусия президентът на републиката господин Георги Първанов заяви, че ако в този вид бъде приет законът, той ще наложи вето, предварително беше заявена тази позиция. И не случайно в следващи дискусии с министър-председателя господин Бойко Борисов се стигна до разбирането, че този подоходен критерий няма да бъде приет. Аз се учудвам, че сега управляващото мнозинство внася законопроект, в който фигурира отново този доходен критерий.
На заседанието на Комисията по труда и социалната политика от представители на Политическа партия ГЕРБ беше заявено, че този текст ще отпадне, но на първо четене, така или иначе, беше приет текстът във вида, в който е внесен от вносителите в лицето на Министерския съвет. Този текст на практика е неприемлив за хората с увреждания.
Всъщност това е причината, поради която Парламентарната група на Движението за права и свободи няма да подкрепи предложения законопроект и няма аргументи, с които да подкрепим предложения законопроект.
На следващо място, Съветът за социално подпомагане, който съществуваше досега към Министерството на труда и социалната политика на практика, се предлага да бъде отменен, тъй като Националният съвет по въпросите на социалното включване към Министерски съвет, Националният съвет за тристранно сътрудничество се ангажират с проблемите, които са свързани със социалното включване и според вносителите няма нужда от такъв Съвет за социално подпомагане.
Преди малко в докладите на вносителите от водещата комисия беше подчертано, че са изключително важни промените в областта на социалните услуги, планирането на разкриването, на закриването, на промяната на капацитета и предоставянето на социалните услуги и се приема тезата за планирането на социалните услуги на областно и общинско ниво, за да се предотврати струпването на социални услуги в рамките на една област, на една община или на няколко области или няколко общини. Дава се възможност на областните и общинските съвети да планират социалните услуги според потребностите на населението от съответната община и област, за да може в крайна сметка тази дейност по предоставяне на социални услуги да бъде адекватна на конкретните потребности в съответната община или област. Планирането на социалните услуги в съответствие с реалните нужди е изключително важно, но това е мярка, която няма как да бъде подкрепена.
Пак повтарям, нашата парламентарна група – на „Движението за права и свободи”, няма да подкрепи внесения по този начин законопроект. Запазваме си правото да внесем поправки между първо и второ четене, защото според нас целевата социална помощ за лицата с трайни увреждания на практика прави Закона за интеграция на хората с увреждания напълно излишен, превръща интеграционните добавки в социална помощ с въвеждането на доходния критерий и затова ние няма да подкрепим така внесения законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Адемов.
Има ли желаещи за реплики?
Заповядайте, госпожо Найденова.
СВЕТЛАНА НАЙДЕНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Адемов, искам да Ви кажа, че Вашите притеснения относно въвеждането на целева социална помощ за хората с увреждания по Закона за социално подпомагане са неоснователни. Вие присъствахте на заседание на Комисията по труда и социална политика, на което ясно и категорично народните представители от ГЕРБ заявиха, че между първо и второ четене ще внесат предложение тези текстове да отпаднат. За един месец назад, от момента, в който е внесен този законопроект, ние – народните представители от ГЕРБ, се срещнахме с много организации на и за хора с увреждания, както и със самите лица с увреждания. Всички те изразиха своите притеснения по отношение на тази законодателна промяна. Ние сме диалогична партия и е редно да се съобразим с мнението на нашите избиратели, каквито са и хората с увреждания затова между първо и второ четене ще направим предложение тези спорни текстове да отпаднат.
Апелирам към залата всички да подкрепят на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на госпожа Найденова.
Има ли желаещи за втора реплика?
Заповядайте за дуплика, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо Ангелова, аз бях достатъчно коректен, като заявих, че на заседанието на Комисията по труда и социалната политика Вие заявихте позицията, която представяте сега под формата на реплика, но преди малко представител на вносителите в лицето на заместник-министър на труда и социалната политика заяви, че продължавате да смятате, че това е правилният подход. По какъв начин аз трябва да реагирам, след като има внесен законопроект във вида, в който ние го дискутираме в момента? Ако искахте да се откажете от този подход, имаше друг, по-коректен начин да го изтеглите този законопроект, за да отпадне тази дискусия, за която става въпрос в момента.
Аз се съгласявам с това, че вие сте изслушали хората с увреждания, само че искам да ви кажа, че ние ги слушаме отдавна, малко по-рано, отколкото това правите вие. (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли други народни представители, желаещи да участват в разискванията?
Заповядайте, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, колеги! Винаги е добре, когато се поставят на дневен ред социални проблеми, тъй като смятам, че всеки един от нас тук малко или много се докосва до тях не само срещайки се с избирателите, а и като член на това общество.
Аз лично съм учудена, че днес или в тази седмична програма на Народното събрание ние гледаме измененията и допълненията само в Закона за социално подпомагане, без промените в Закона за интеграция на хората с увреждания, тъй като и двата законопроекта бяха внесени почти едновременно, приети в Комисията по труда и социална политика, и в много голяма степен корелират един с друг и се отнасят за определени категории от гражданите.
Искам също да изразя своето безпокойство, не, а една бележка, че когато се правят промени в такива закони, които, повярвайте, са обсъждани преди да бъдат приети, многократно, в публични дискусии, в определени панели, дори, ако щете, на цели конференции, някак си много бързо се направиха едни промени и се сменя концепция, която общо взето показа едни прилични резултати.
Повярвайте ми, аз зная, че за да се решат част от въпросите на хората, които се нуждаят от социално подпомагане и на хората с увреждан,е са нужни не пари, а много пари. Зная, че това е един проблем, който днес стои пред страната ни като цяло, а и не само в България. В същото време законите не се правят за една година, те не се правят за няколко месеца или до края на тази година, а се правят за един по-дълъг, по-далечен хоризонт. Затова съм учудена, че нямаше дискусия по тези въпроси.
Отделните срещи с отделни хора от представителни или непредставителни организации е едно, но когато дойдат национално представените организации на хората с увреждане, на родителите на деца с увреждания, когато се срещаме и с други етнически групи и техни представители, разбира се, и работещите в областта на социалната политика и най-вече социалното подпомагане, ще видите, че има много неща, които трябва да дискутираме, пак казвам, по двата закона.
Аз лично бих препоръчала този законопроект да се изтегли или да се задържи временно и да се гледат двата законопроекта заедно. Естествено, налага се, и то ще влезе в сила от 1 януари 2011 г., ние да се съобразим с Европейския комитет по социални права, че всъщност текстовете, които наложихме за ограничаване на получаването до безкрай на социални помощи от здрави, прави, пращящи от сила хора и влизащи в професията „социално слаб”, ние трябва да се съобразим с него.
Уважаеми колеги, аз поставям един друг въпрос днес, сега, защото до 1 януари 2011 г. има време: критериите. Критериите! Само доходният тест, само имущественото състояние не са достатъчни. Няма страна в Европейския съюз, която да раздава социални помощи, от тези социални помощи изключваме: децата, бременните, майките на малки деца, хората с увреждания, възрастните хора, говорим за работоспособните хора, на които да дават социални помощи до безкрай, без да искат нещо насреща. Чудесно, предложението, което прави министерството, е да се увеличи отработването на тази социална помощ на 15 дни. Тук, в залата, има кметове, и то добри кметове, поне са показали. Аз имам впечатление от тяхната дейност в социалната област. Искам да ви попитам, колко кмета могат да принудят, да накарат тези хора, които получават социални помощи, да отработват онези 7-8 дни? Това от една страна. Всички дават медицинско и казват, че са болни. Това е практика.
На следващо място, колко кметове имат материалния ресурс в бюджета си, с който да намерят подходящите материали, суровини, оръдия на труда и т.н., с които тези социално слаби ще работят? Обикновено това са хора по благоустройство, озеленяване, почистване на улиците, боядисване на тротоари и т.н. Горе-долу това е, което се прави. За да даде кметът, да поиска 15 дни да се работи, той трябва да има ресурси, а това все пак не е предвидено.
Аз ви моля да се обърнем към европейската практика – човек, който не е работил и не е внесъл нито един лев в държавата България или в осигурителната система, не трябва да има право на социални помощи. Аз много пъти, срещайки се с хора, съм казвала – идват за социални помощи мъже, които камък да стиснат – вода ще пуснат, но в крайна сметка те не желаят да работят и им е по-лесно да получават социални помощи.
Доктор Адемов много просторно обясни как преминахме от 18 на 12 месеца, а имахме идея да станат и 6 месеца, защото една голяма част от хората, които бяха свикнали да получават социални помощи, на които им се предоставяха услуги за квалификация или да научат нещо и им се предлагаше работа, в крайна сметка отидоха там и част от ресурсите, заделени за социално подпомагане, бяха насочени примерно за увеличение двойно на помощта на първокласниците на родители с доходи до 350 лв. – за всички първокласници, за 15 септември. Тоест чрез вътрешна компенсация на бюджета на Министерството на труда и социалната политика освободените ресурси от тези хора, които отидоха да работят, се използваха в друга насока.
Сега разбирам действително, че имаме висока безработица, но тук не поставям под съмнение хората, които до този момент са работили и са станали безработни. Те ще получат обезщетение при безработица, което е в определен период съобразно техния стаж - продължителността на техния трудов път, и са участвали във всички системи – и данъчните, и осигурителните, на страната. Така че има време до м. януари 2011 г. да има ясни и точни правила в тази насока.
На следващо място, аз искам да поставя въпроса, който тук се повдигна и все пак се коментира, че ще има промяна между първо и второ четене относно доходния критерий, който беше предвиден.
Колеги, когато се внася един законопроект, той се гледа такъв, какъвто е внесен, а не на базата на поети ангажименти. В крайна сметка ние гледаме един текст. Струва ми се, че трябва да бъдем много внимателни. Вие казахте преди малко, госпожо Ангелова, че сте се срещнали с много неправителствени организации – не поставям под съмнение това Ваше твърдение, но в пощите си ние имаме една протестна нота на националнопредставителните организации на хората с увреждания и на родителите на децата с увреждания, които много остро поставят въпроса не само за доходния критерий. Тук става въпрос и за други неща, касаещи и другия закон. Затова, пак казвам, че те трябва да се гледат комплексно. Защото не може да смесваме социалното подпомагане, дори то да се нарече „целево подпомагане”, с един специализиран закон, какъвто е всъщност Законът за интеграция на хората с увреждания.
Още нещо искам да кажа, което можете да проверите. Аз бях безкрайно учудена, когато, прочитайки стенограмата от заседанието на Министерския съвет, виждам, че на 9 януари т.г. Министерският съвет е взел решение да отмени Правилника за приложение на Закона за социално подпомагане в частта му за този доходен критерий. Как може да се променя нещо, което още не е прието със закон? Как може един правилник да се променя, преди да е променен законът? Значи има някакво объркване и много ми се иска министърът да не се подвежда в този случай. Убедена съм, че ще отпадне това. Но пак настоявам – мисля си, че е най-добре двата закона да се гледат заедно, успоредно, и то след обстойно обсъждане - широко обществено обсъждане, заедно с неправителствените организации, и то националнопредставителните неправителствени организации.
В противен случай се поставяте вие, като нова парламентарна група, като нови управляващи, в риск да бъдете обвинени за сегментиране на различните неправителствени организации, а вие насочвате погледи и към общините - към планиране на дейността в социалното подпомагане в общините. Чудесно, след 20 години се връщаме към плановия подход! Аз съм завършила „Управление и планиране” и мисля, че най-после си дойдохме на думата, че без да планираш и без да имаш стратегия за нещо, не можеш да имаш успешно развитие.
Но в същото време много е важно да не се хвърлят такива квалификации, че, видите ли, някои области са били развити много добре в някои общини, а други – по-зле, защото подходът бил лош. Подходът зависи от хората по места. Вие имате и във вашите среди, и във всички среди кметове и общински съвети, които работят перфектно, които имат усет към социалното подпомагане, които разбират тази дейност, които са активни и са създали необходимите социални услуги на територията на своята община. И те са избирани и преизбирани, защото знаят и могат да го направят - как да го направят, кога да го направят, към кого да се обърнат, а не както когато хората са индиферентни. Така че не всичко зависи от това, към което искате да насочите вниманието.
Съвсем накрая ще попитам: аз не разбирам логиката на това да бъде закрит Съветът за социално подпомагане, въпреки че неговата дейност - почти същите хора със същите проблеми, се насочват към Министерския съвет, към Националния съвет по въпросите за социално включване.
Уважаеми колеги, повярвайте ми, всички въпроси, които се обсъждат в Съвета за социално подпомагане, се обсъждат на професионално равнище. А когато една институция отиде към Министерски съвет, тя винаги има повече представителни функции. Така че не отнемайте нещо, просто за да премахнете едни хора и да сложите други, още повече вие сте хората, които непрекъснато коментирате, че всичко това е свързано и с Националния съвет за тристранно сътрудничество и е много важно. Всички решения на Съвета за социално подпомагане задължително минават през Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Така че аз не мога да разбера логиката на тази промяна и искрено се надявам действително, госпожо председател, че на този етап ще задържите този законопроект, за да може да се гледа успоредно с другия законопроект и да се обмисли действително логиката и философията на социалното подпомагане такава, каквато тя е. Защото в противен случай ние приравняваме хората с увреждания със социално слабите за определен период от време, което за тях е своего рода неприемливо. Имайте предвид и тази тяхна позиция, а това не са малко хора, те са близо половин милион. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на госпожа Масларова.
Има ли реплики? Има ли желаещи народни представители да репликират изказването на госпожа Масларова? Не виждам.
Думата за изказване поиска народният представител Цветан Костов.
Доктор Костов, имате думата.
ЦВЕТАН КОСТОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Парламентарната група на Синята коалиция подкрепя по принцип внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане. Ние заставаме зад основния мотив, с който е внесен законопроектът, за оптимизиране на нормативната уредба в областта на предоставяне на социални помощи и социални услуги, а също така и зад съответствието с решението на Европейския комитет за социални права, уреждащо съответно правото на социална помощ и принципа за недопускане на дискриминация.
Ние сме за засилване на контрола върху отпусканите социални помощи - подкрепяме текстовете, касаещи недобросъвестното поведение от страна на бенефициентите при ползване на отпуснатите помощи. Подкрепяме също така законовите възможности, които дава този законопроект, за равен достъп до социални услуги на хората от рисковите групи, и то стойностни и ефективни социални услуги, адекватни на нуждите на потребителите.
Но ние не можем да приемем въвеждането на месечна целева социална помощ за хората с увреждания. И не само заради предвидения подоходен критерий, ние не споделяме идеята за механично включване на права и на привилегии за хората с увреждания в общия режим на социалното подпомагане.
Това в значителна степен обезсмисля промяната, философията на Закона за интеграция на хората с увреждания.
Обръщам се към вас с призив: нека чуем мнението на хората с увреждания, на представляващите ги организации. Да се опитаме да разберем защо те възразяват срещу това прехвърляне на текстове от Закона за интеграция на хората с увреждания в Закона за социално подпомагане. Нека спазим наложения в Европа принцип: при разработване на тази проблематика да не се прави нищо за тях без тях.
С оглед на изложеното, ако този законопроект бъде приет на първо четене, ние ще направим съответните предложения. Обнадежден съм от позицията, която чух от партия ГЕРБ в същата посока – за предложения за промени.
Разбира се, има и още две опции: евентуално удължаване на времето между двете четения за провеждане на широка обществена дискусия по тези въпроси и отлагане – такова предложение вече чух в пленарната зала, с оглед разглеждането заедно със Закона за интеграция на хората с увреждания. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на д-р Костов.
Реплики? Не виждам желаещи.
Други народни представители, които желаят да се изкажат? Няма.
Обявявам разискванията за приключили.
Преминаваме към гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане, № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2009 г.
Гласували 103 народни представители: за 81, против 18, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Уважаеми дами и господа народни представители, тъй като гласуваната от нас програма за работата на Народното събрание за периода 20-22 януари 2010 г. върви сравнително бързо и с оглед обстоятелството, че по част от точките от дневния ред не са постъпили необходимите доклади от комисиите, които ще заседават днес, предлагам на основание чл. 53, ал. 1 да гласуваме заседанието да бъде прекратено преди обявения по нашия правилник финален час 14,00 ч.
Моля да гласуваме процедурното предложение за прекратяване на заседанието.
Гласували 97 народни представители: за 84, против 5, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Утре продължаваме в 9,00 ч. със Законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Държавата Катар за въздушни съобщения.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 13,25 ч.)


Председател:

Цецка Цачева


Заместник-председател:

Лъчезар Иванов


Секретари:

Пламен Нунев

Милена Христова