Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Екатерина Михайлова

Секретари: Пламен Нунев и Петър Хлебаров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум, откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Продължаваме с предвидените точки от програмата ни за настоящата работна седмица на Народното събрание.
Следва:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ДЪРЖАВАТА КАТАР ЗА ВЪЗДУШНИ СЪОБЩЕНИЯ.
Вносител е Министерският съвет от 17 декември 2009 г.
Законопроектът е разпределен на водещата Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения и съпътстващите комисии по външна политика и отбрана и по бюджет и финанси.
Постъпили са доклади от Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения и от Комисията по външна политика и отбрана.
С доклада на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения ще ни запознае председателят й господин Иван Вълков.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за допускане в пленарната зала на главния експерт от Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” господин Виктор Лилов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме направеното процедурно предложение за допускане в залата на представител на изпълнителната власт.
Гласували 126 народни представители: за 124, против 2, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, квесторите, поканете господин Лилов.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ:
„ДОКЛАД
на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения относно Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Държавата Катар за въздушни съобщения, № 902 02 18, внесен от Министерския съвет на 17 декември 2009 г.
На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 14 януари 2010 г., бе обсъден Законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Държавата Катар за въздушни съобщения, № 902 02 18, внесен от Министерския съвет на 17.12.2009 г.
Законопроектът беше представен от господин Виктор Лилов – главен експерт в Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Ратифицирането на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Държавата Катар за въздушни съобщения произтича от действието на Регламент 847 от 2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. Регламентът изисква всички съществуващи двустранни споразумения между държави членки и трети държави, които противоречат на правото на общността, да бъдат изменени или заменени от нови споразумения, съвместими с правото на общността.
Измененията се отнасят до включване в текста на спогодбата на определени типове разпоредби, одобрени от Европейската комисия, за нуждите на договорния процес. Чрез тези изменения се постига хармонизиране и недискриминационни условия за достъп на превозвачите на Европейския съюз до транспортните пазари на трети страни.
Спогодбата за въздушни съобщения допълва подписаните през последните години двустранни документи с Държавата Катар и способства за формиране на договорно правна основа на българо катарските отношения. Ратифицирането на спогодбата ще спомогне за развитие на търговското и икономическото сътрудничество между двете страни. Организирането на директни въздушни превози между Катар и България е предпоставка за облекчаване на бизнес контактите и туризма, за разширяване на отношенията в икономическата, културната и политическата област.
След проведената дискусия и изказаните мнения Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения единодушно с 13 гласа „за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Държавата Катар за въздушни съобщения, № 902-02-18, внесен от Министерския съвет на 17.12.2009 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Вълков.
С доклада на Комисията по външна политика и отбрана ще ни запознае господин Живко Тодоров.
Заповядайте, господин Тодоров.
ДОКЛАДЧИК ЖИВКО ТОДОРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители!
„На редовно заседание, проведено на 13 януари 2010 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект.
Присъединяването на Република България към Европейския съюз и задължението на страната за прилагане на европейските правни норми налагат договаряне и внасяне на някои изменения в двустранно съгласуваната и одобрена през 2006 г. Спогодба за въздушни съобщения между правителството на Република България и правителството на Държавата Катар. Чрез тези изменения се постигат хармонизиране и недискриминационни условия за достъп на превозвачите на Европейския съюз до транспортните пазари на трети страни. Наличието на спогодба за въздушни съобщения допълва подписаните през последните години двустранни документи с Държавата Катар и способства за формирането на договорно правната основа на българо катарските отношения. Организирането на директни въздушни превози между Катар и България е предпоставка за облекчаване на бизнес контактите и туризма, за разширяване на отношенията в икономическата, културната и политическата област. Подписаната спогодба е в съзвучие с тенденцията към засилване на многопластовия взаимен обмен с Държавата Катар.
След изслушване на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана прие с единодушие следното становище:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 5 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Държавата Катар за въздушни съобщения.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по обсъжданата ратификация?
Заповядайте.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Нашите взаимоотношения с Държавата Катар датират от 2009 г. Даже не е изминала една пълна календарна година.
Вземам думата, за да подчертая, че след установяването на дипломатически отношения на ниво посланици между Република България и Държавата Катар ние посочваме още веднъж, че Република България, макар и пълноправен член на Европейския съюз, ще продължи да развива активни отношения – икономически, политически, културни, и със страните от Близкия Изток. В този контекст, между другото, беше и посещението на премиера Бойко Борисов в близките дни в Израел и автономната палестинска държава.
Ето защо аз смятам, че с тази спогодба се прави първа реална крачка за установяване на реални икономически взаимоотношения. Затова предлагам всички да подкрепим тази ратификация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Юнал Лютфи.
Има ли реплики? Няма.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение? Не виждам.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Държавата Катар за въздушни съобщения.
Моля, гласувайте.
Гласували 142 народни представители: за 142, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене единодушно.
Имате думата за процедура.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! На основание чл. 70, ал. 2 от нашия правилник предлагам законопроекта да бъде разгледан и на второ четене. Той е разгледан и гласуван в Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 143 народни представители: за 143, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ:
„ЗАКОН
за ратифициране на Спогодбата между правителството на
Република България и правителството на Държавата Катар за
въздушни съобщения
Член единствен. Ратифицира Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Държавата Катар за въздушни съобщения, подписана на 14 април 2009 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на второ гласуване Законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на държавата Катар за въздушни съобщения.
Моля, гласувайте.
Гласували 148 народни представители: за 148, против и въздържали се няма.
Законът за ратифициране на Спогодбата е приет и на второ гласуване.
Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪБРАНИЯТА, МИТИНГИТЕ И МАНИФЕСТАЦИИТЕ.
Общ законопроект, изготвен от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред по законопроектите за изменение и допълнение на Закона за събранията, митингите и манифестациите, приети на първо четене на 9 декември 2009 г.
Господин Ципов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
На основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, правя процедурно предложение за допускане в пленарната зала на Николай Григоров и Стефан Теофилов от Главна дирекция „Охранителна полиция” на МВР.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 136 народни представители: за 133, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят гостите в залата.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Доклад на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред относно второ гласуване на Общ законопроект, № 953-06-34, от 17 декември 2009 г. на приетите на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Закона за събранията, митингите и манифестациите.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за събранията, митингите и манифестациите”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на закона да се измени така:
„Закон за изменение на Закона за събранията, митингите и манифестациите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на комисията за промени в наименованието на закона.
Моля, гласувайте.
Гласували 140 народни представители: за 139, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ:
„§ 1. В заглавието и навсякъде в закона думите „манифестация/та” и „манифестации/те”, се заменят съответно с „шествие/то”, и „шествия/та”.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 1 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Някой желае ли да вземе отношение от името на вносителите? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на комисията, която не подкрепя текста на вносителя и предлага отпадането на § 1.
Моля, гласувайте.
Гласували 140 народни представители: за 83, против 48, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ:
„§ 2. Навсякъде в закона текстовете „общинския народен съвет или кметството” и „председателят на изпълнителния комитет на общинския народен съвет, съответно кметът” се заместват с „кмета/ът на общината”.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 2 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място при останалите разпоредби на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадане на § 2.
Гласували 140 народни представители: за 137, против няма, въздържали се.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ:
„§ 3. В чл. 5 след думата „денонощието” се поставя точка, а думите „освен в часовете от 22 до 6 часа” се заличават.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 3 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме отпадането на § 3 по предложение на комисията.
Гласували 136 народни представители: за 136, против и въздържали се няма.
Гласували сме единодушно – предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По § 4 комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 1:
„§ 1. В чл. 7, ал. 2 думите „Народно събрание” се заменят със „сградите на Народното събрание, на Президентството и на Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи за изказвания?
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, в този параграф ми се струва, че за първи път се въвежда терминът „Президентство”. Мисля, че няма друг законов акт, друг законов текст, в който да съществува подобен термин. Просто поставям въпроса дали това е уместно или той би могъл да се замени например с думите „в сградата на Администрацията на Президента”.
Първо, няма институция Президентство, има Президент, за разлика от Народно събрание и Министерски съвет, които са конституционно установени институции, държавни органи, докато Президентство – няма нито такъв орган, нито такава институция. Има институция Президент и затова просто поставям въпроса дали не е по-уместно да бъде „сградата на Администрацията на Президента”. Просто го поставям като въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Ципов, имате думата за реплика.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Уважаеми господин Казак, и в Конституцията има термини „Президентство”, „Администрация на Президентството”, затова го използвахме в текста на законопроекта – „в сградата на Президентството”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика няма.
Господин Казак не желае дуплика, но не го разбрах дали прави предложение.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Щом го има в текста на Конституцията, оттеглям предложението си. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване думата има госпожа Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СК): Уважаеми колеги, разбира се че трябва да проверим и да сме сигурни дали може да се използва думата „Президентство”. Ако това не е конституционен термин, което в момента трябва да проверим, наистина трябва да бъде заменен с „Администрацията на Президента”.
Но тук възниква още един въпрос – сега, като гледам текста, който е приела комисията. Практически за първи път се урежда статут за свободно пространство около определен вид сгради, в които се намират институциите, а именно Народно събрание, Президент, Министерски съвет. За мен възниква въпросът защо само около две от властите: Народно събрание – законодателна, Министерски съвет – изпълнителна?
Ако подхождаме институционално, то тогава би трябвало да предвидим и третата власт – съдебната. Би трябвало да се направи още едно допълнение към този текст, а именно „сградите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд”, ако искаме да имаме принципно отношение, институционално. А логиката, по която ни се прави това предложение от комисията, както разбирам, е да погледнем не само за мястото, където ние заседаваме – Народното събрание, където е законодателната власт, а да погледнем и към другите власти, но едната сме я изпуснали. В историята ни има случаи – говоря за новата ни история, в които е имало нерегламентирани събрания, митинги, протести. Понякога дори се е стигало до сблъсъци и около сградата на Върховния касационен съд. Ако ще подхождаме институционално, аз предлагам да направим тази крачка и да допълним текста с тази редакция: „сградата на Върховния касационен съд и сградата на Върховния административен съд”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Михайлова.
Няма реплики.
Предлагам да отложим гласуването по този параграф. Тук трябва да се направят уточнения за сградата на президента. Ако остане този текст, разбира ли се, че иде реч за Администрацията на Президента, а не за сградите, които битово ползва президентът?
Подлагам на гласуване направеното предложение от господин Четин Казак в чл. 7, ал. 2 текстът „сградите на Народното събрание, на Президентството” да се чете „сградите на Народното събрание, на Президента”… (Силен шум в залата.)
Тъй като има и такова понятие в Конституцията, в чл. 102, ал. 3, т. 5, тоест няма да бъде прецедент, ако понятието „Президентството” е въведено в този закон, господин Казак оттегли своето предложение.
Предлагам да гласуваме направеното процедурно предложение от госпожа Екатерина Михайлова след „Министерски съвет” текстът да се допълни с думите „на Върховния касационен съд и Върховния административен съд”, в резултат на което редакцията става:
„В чл. 7, ал. 2 думите „Народното събрание” се заменят със „сградите на Народното събрание, на Президентството, на Министерския съвет, на Върховния касационен съд и Върховния административен съд.”
Подлагам на гласуване процедурното предложение на госпожа Михайлова. (Реплики от КБ.)
В режим на гласуване сме. Дадох възможност за реплики по нейното предложение, нямаше такива.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Какви реплики, аз искам думата за изказване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прекратете гласуването и отменете същото!
Господин Миков, имате думата.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Без да е реплика към госпожа Михайлова, как ще дефинираме кой съд? Окръжният съд в Плевен, във Варна или в Перник?! Всеки от тях е точно такъв орган на съдебната власт, каквито са Върховният административен съд и Върховният касационен съд. Ако бихте тръгнали да уреждате, ако имаше смисъл, това би трябвало да бъде Висшият съдебен съвет. Той е ръководният орган, какъвто е ръководният орган на изпълнителната власт, но неслучайно в комисията този въпрос не сме го обсъждали.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: А Инспекторатът?
МИХАИЛ МИКОВ: Инспекторатът, и възникват въпроси, и става живо чудо, така че аз ви предлагам да спрем дотук. Вчера имаше дискусия в комисията, докъдето сме стигнали - да не залитаме, защото, пак ви казвам, и Върховният касационен съд, и Върховният административен съд по същия начин правораздават както Пернишкият, Видинският, Врачанският и Варненският окръжен съд или Софийският апелативен съд, или някой друг съд в страната. Те са същият тип органи. Вярно, че тези са висшите органи, но, освен всичко друго, те могат да заседават и на друго място, има и такава възможност. Въпросът е съставът на съда, да не влизаме в тази дискусия. Нека да спрем дотук, защото не можем да очертаваме кръга на ограниченията, а прекаленото разпростиране на ограничението би нарушило други конституционни права, които са уредени и са достатъчно важни в Конституцията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Тъй като ръководството на Събранието предвижда и други възможни хипотези, например в лицето на главния прокурор, който се намира в сградата на Върховния касационен съд, процедурно – поддържате ли предложението?
Реплика на госпожа Михайлова спрямо изказването на господин Миков.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СК): Уважаеми колеги, съгласна съм, че възникват много въпроси, тогава оттеглям предложението. Обаче предлагам да помислим сериозно за точна редакция и да се направи дебат по този въпрос по-нататък - при следващо гледане на закона, защото главният прокурор, както като коментар възникна преди малко, също се намира в сградата на Върховния касационен съд. Нека да помислим дали не трябва, ако се подхожда институционално, да бъде и към трите власти, но след като в момента възниква спор и не сме сигурни дали трябва точно така да бъде изписването, оттеглям предложението си.
Това беше реплика към господин Миков. За да не вземам отделна процедура, по този начин заявявам, че го оттеглям, но оставам с надеждата, че ще помислим по-сериозно дали не трябва да бъде уреден в бъдеще и един подобен ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Тъй като направените предложения са оттеглени, има ли други народни представители, които имат още нещо да добавят?
Изказване – господин Ципов.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Разбирам логиката на госпожа Михайлова.
Още нещо искам да добавя. Наистина има логика да съществува такава зона – именно да не се пречи на администрацията на съответния орган на държавна власт да изпълнява своите функции и задачи. Но като цяло искам да обърна внимание, че законът е остарял и е необходимо да се помисли за приемане на нов закон, който да регламентира изцяло, по нов начин, тези обществени отношения, и в този закон евентуално да се помисли за въвеждане на такива зони за всички органи на държавната власт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя, с редакция, така както бе изложена от докладчика, и с преномериране на текста на вносителя, като § 4 става § 1.
Гласуваме § 1 по предложението на комисията.
Гласували 144 народни представители: за 141, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 2:
„§ 2. В чл. 8, ал. 1, думите „48 часа” се заменят със „72 часа”, а думите „общинския народен съвет или кметството” се заменят с „кмета на общината”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на § 2 по предложението на комисията.
Гласували 136 народни представители: за 135, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да гласуваме § 3.
Гласували 134 народни представители: за 132, против няма, въздържали се 2.
Параграф 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 4:
„§ 4. В чл. 10 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думата „председател” се заменя с „организаторите, подписали уведомлението по чл. 8, ал. 1”.
2. В ал. 2 думата „председателя” се заменя с „организаторите по ал. 1”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи да се изкажат? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на § 4 по предложението на комисията.
Гласували 136 народни представители: за 134, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 5:
„§ 5. В чл. 11 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „общинския народен съвет или кметството” се заменят с „кмета на общината”, а думите „пет дни” се заменят със „72 часа”.
2. В ал. 2 думите „Председателят на изпълнителния комитет на общинския народен съвет, съответно кметът” се заменят с „Кметът на общината”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи да вземат отношение по предлагания текст?
Господин Ципов.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Направи ми впечатление, че в чл. 11, ал. 1 текстът е: „Организаторите на манифестацията уведомяват писмено общинския народен съвет или кметството за целта, времето и пътя на движението на манифестацията най-малко пет дни преди провеждането й, а в неотложни случаи – най-малко два дни”.
За да унифицираме режима за уведомяване с чл. 8, ал. 1, ние предложихме това уведомяване да е в срок от 72 часа за всички видове мероприятия и направихме предложение за промяна в чл. 11, ал. 1, но забелязвам, че сме пропуснали. За да унифицираме терминологията, в края на чл. 11, ал. 1: „а в неотложни случаи - най-малко два дни”, предлагам да направим текста така: „а в неотложни случаи - най-малко 48 часа”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това като второ изречение?
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Не.
В действащия текст думите „два дни” да бъдат заменени с „48 часа”, тъй като в текста малко по-горе „най-малко пет дни” заменихме „пет дни” със „72 часа”. Идеята е да се унифицира терминологията – „72 часа” или „48 часа”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: „В ал. 1 думите „общинския народен съвет или кметството” се заменят с „кмета на общината”, думите „пет дни” се заменят със „72 часа” преди провеждането й, а в неотложни случаи – най малко два дни към момента съобразно предложението.”
Този текст би следвало да остане.
А какво предлагате Вие сега?
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Предлагам „два дни” да се замени с „48 часа” с оглед унифициране на терминологията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Значи в текста изразът „два дни” да се замени с „48 часа”. Това е с оглед в една и съща алинея времето веднъж да не бъде отчитано в часове, а втория път – в дни.
Предложението Ви е по прецизно като редакция.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Точно така. Текстът на т. 1 трябва да бъде: „В ал. 1 думите „общинския народен съвет или кметството” се заменят с „кмета на общината”, думите „пет дни” се заменят със „72 часа”, а думите „два дни” се заменят с „48 часа”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Подлагам на гласуване направеното предложение от господин Ципов за допълнение в ал. 1 на чл. 11 от § 5, като текстът „два дни” бъде заменен с „48 часа”.
Моля, гласувайте предложението на господин Ципов за унифициране при отбелязване на времето в ал. 1.
Гласували 129 народни представители: за 129, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Подлагам на гласуване целия § 5 за извършените промени с допълнението от току що приетото от нас решение в ал. 1.
Моля, гласувайте.
Гласували 123 народни представители: за 123, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По § 9 комисията подкрепя текста на вносителя, като параграфът става § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте § 6 по предложението на комисията.
Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По § 10 комисията подкрепя текста на вносителя и той става § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте § 7.
Гласували 128 народни представители: за 128, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По § 11 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграфа, който става § 8:
„§ 8. В чл. 14 се правят следните изменения:
1. В ал. 2 думите „съответните органи на народните съвети” се заменят с „длъжностни лица, определени от кмета на общината”.
2. В ал. 3 думата „съответно” се заличава, а думите „председателя на изпълнителния комитет на общинския или на областния народен съвет” се заменят с „кмета на общината”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи да вземат отношение по предлаганата редакция на § 8? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за редакция на § 8.
Гласували 129 народни представители: за 129, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По § 12 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграфа, който става § 9:
„§ 9. В Допълнителните и заключителните разпоредби се правят следните изменения:
1. В § 1 думата „другарски” се заменя с „други”, а думите „събранията по месторабота и събранията, предвидени с нормативен акт” се заменят с „каквито и да било събрания на закрито”.
2. В § 3 думите „народните съвети” се заменят с „кметовете на общини”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение? Няма.
Подлагам на гласуване § 9 по предложението на комисията.
Гласували 133 народни представители: за 132, против няма, въздържал се1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за наименованието и предлага то да се измени така: „Преходна разпоредба”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да гласуваме наименованието „Преходна разпоредба”.
Гласували 132 народни представители: за 130, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По § 13 комисията подкрепя текста на вносителя, като параграфът става § 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 10 по предложение на комисията.
Гласували 129 народни представители: за 128, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: „Параграф 14. Законът влиза в сила от деня на обнародването му “Държавен вестник”.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 14 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме предложението на комисията за отпадане на § 14.
Гласували 130 народни представители: за 128, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието, а с това е приет и на второ гласуване Законът за изменение на Закона за събранията, митингите и манифестациите.
Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОСТЪП ДО ПРОСТРАНСТВЕНИ ДАННИ.
Вносител е Министерският съвет.
Законопроектът е разпределен на водеща комисия Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, и на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, Комисията по околната среда и водите и Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
Постъпили са доклади от четирите комисии.
С доклада на водещата комисия - Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, ще ни запознае председателят на комисията господин Вълков.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Правя процедурно предложение за допускане в залата на заместник-министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията господин Първан Русинов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение. Моля да гласуваме.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят госта.
Господин Вълков, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ:
„ДОКЛАД
на Комисията по транспорт, информационни
технологии и съобщения относно Законопроект за
достъп до пространствени данни, № 002-01-3, внесен
от Министерския съвет на 6 януари 2010 г.
На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 14 януари 2010 г., бе обсъден Законопроект за достъп до пространствени данни, № 002-01-3, внесен от Министерския съвет на 6 януари 2010 г.
На заседанието присъства господин Първан Русинов – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Законопроектът беше представен от господин Първан Русинов – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Законопроектът за достъп до пространствени данни е изготвен в изпълнение на ангажиментите на Република България като пълноправен член на Европейския съюз и в съответствие с изискванията на Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на Европа за изграждане на инфраструктура за пространствена информация в Европейската общност.
Законопроектът урежда обществените отношения, свързани с изграждането, поддържането и използването на инфраструктура за пространствена информация.
Инфраструктурата за пространствена информация включва метаданни, масиви от пространствени данни и услуги за пространствени данни, мрежи и технологии за достъп и използване, споразумения за обмен, механизми за координация и наблюдение, процеси и процедури и други, въведени, управлявани или предоставени по този закон от публична власт или от трето лице.
Пространствените данни съгласно разпоредбите на законопроекта са всички данни, които пряко или непряко указват определено местоположение, адрес или географски район.
Законопроектът предвижда и създаването на Национален портал за пространствени данни, който ще предоставя достъп до пространствени данни, метаданни и услуги за пространствени данни от различни източници по унифициран начин. Чрез Националния портал за пространствени данни ще се осъществява връзката с геопортала INSPIRE на Европейския съюз, регламентиран в чл. 15 от Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2007 г. за създаване на инфраструктура за пространствена информация в Европейската общност.
В съответствие с Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2007 г. за изграждане на инфраструктура за пространствена информация в Европейската общност е посочен национален орган за контакт с Европейската комисия по въпроси, свързани с хармонизиране на условията за достъп до националните пространствени данни от страна на Европейския съюз. Предлага се това да бъде министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Той ще бъде и органът за регулиране и контрол на инфраструктурата на пространствените данни.
Съгласно законопроекта при изпълнение на правомощията си по този закон министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията се подпомага от Изпълнителната агенция „Електронни съобщителни мрежи и информационни системи” и от Междуведомствения съвет по пространствени данни.
Законопроектът предвижда Междуведомствения съвет да се състои от членове, определени от органите на изпълнителната власт, които са първични администратори на пространствени данни. Председател на Междуведомствения съвет е министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или оправомощено от него длъжностно лице. Административното обслужване на съвета ще се извършва от администрацията на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Предлага се Министерският съвет да приеме правилник за дейността на съвета по предложение на неговия председател.
Разходите по изграждането на Националния портал за пространствени данни и достъпа до него ще бъдат съобразени с възможностите на утвърдения бюджет на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията за съответната година, а разходите за събиране на информацията са ангажимент на ведомствата, които са първични администратори на пространствени данни.
Предлаганият законопроект няма да доведе до пряко и/или косвено въздействие върху държавния бюджет.
След проведената дискусия и изказаните мнения Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения единодушно с 14 гласа „за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за достъп до пространствени данни, № 002 01-3, внесен от Министерския съвет на 6 януари 2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Вълков.
Следва становището на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Госпожо Танева, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА:
„СТАНОВИЩЕ
на Комисията по европейските въпроси и контрол
на европейските фондове относно проект на Закон за
достъп до пространствените данни, № 002-01-3,
внесен от Министерския съвет
на 6 януари 2010 г.
На заседанието, проведено на 20 януари 2010 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа проект на Закон за достъп до пространствените данни, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на комисията взеха участие представители на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията: Първан Русинов – заместник-министър, и Лиляна Турналиева – началник на отдел „Пространствени база данни”.
Първо. Настоящият законопроект има за цел да уреди обществените отношения, свързани с изграждането, поддържането и използването на инфраструктура за пространствена информация. В законопроекта са установени правилата за изграждане, поддържане и използване на инфраструктура за пространствена информация, осигуряване на достъп до пространствените данни и предоставяне на услуги за данни в областта на околната среда или други дейности, които могат да окажат влияние върху околната среда чрез гарантиране на съвместимост и сигурност при обмена на данни. Със законопроекта се предвижда създаването на Национален портал за пространствени данни, който ще предоставя достъп до такива данни от различни източници по унифициран начин.
Второ. Законопроектът е съобразен с изискванията на Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за създаване на инфраструктура за пространствена информация в Европейската общност. Директивата е нова за правната система на Европейския съюз и чрез нея се регулират достъпът и обменът на публична информация, който е необходим за формулирането и прилагането на политики, които трябва да включват изисквания за опазване на околната среда.
Трето. Бележки по законопроекта. В чл. 13, в чл. 16, ал. 1, т. 4 и ал. 2, в чл. 21, ал. 2, т. 3 и в § 5 и § 6 от Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта са цитирани разпоредби от Директива 2007/2/ЕО, които би следвало да бъдат транспонирани в тялото на закона, а не да се прави препратка към тях.
Четвърто. В заключение може да се каже, че предложеният проект на Закон за достъп до пространствени данни съответства на разпоредбите на Директива 2007/2/ЕО.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 15 гласа „за” на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за достъп до пространствените данни, № 002-01-3, внесен от Министерския съвет на 6 януари 2010 г., като водещата комисия вземе предвид направената бележка между първо и второ гласуване на законопроекта.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Следва доклад на Комисията по околната среда и водите.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Благодаря Ви, госпожо председател!
Уважаеми дами и господа! Предлагам на вашето внимание Доклад на Комисията по околната среда и водите относно първо гласуване на Законопроект за достъп до пространствени данни, № 002-01-3, внесен от Министерския съвет на 6 януари 2010 г.
„На свое редовно заседание, проведено на 14 януари 2010 г., Комисията по околната среда и водите разгледа Законопроект за достъп до пространствени данни, № 002-01-3, внесен от Министерския съвет на 6 януари 2010 г.
На заседанието присъстваха госпожа Евдокия Манева – заместник-министър на околната среда и водите, госпожа Ваня Григорова – директор на Изпълнителната агенция по околна среда, експерти от Министерството на околната среда и водите и господин Кирил Желязков – директор на „Браншови организации” от Българската стопанска камара.
От името на вносителя заместник-министър Манева представи предлагания законопроект и мотивите за неговото приемане.
Проектозаконът е част от процеса на хармонизиране на българското законодателство с това на Европейския съюз и е изготвен в изпълнение на ангажиментите на страната ни като държава членка, в съответствие с изискванията на Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от м. март 2007 г. за изграждане на инфраструктура за пространствена информация в Европейската общност (INSPIRE).
Чрез Директива 2007/2/ЕО се прави опит за достъп и обмен на публична информация, необходима за изготвяне и прилагане на политики, включващи изисквания за опазване на околната среда, при гарантиране сигурността и здравето на гражданите.
Предложеният законопроект урежда обществени отношения, свързани с изграждането, поддържането и използването на инфраструктура за пространствена информация. Темите, включени в инфраструктурата, са изброени в приложения към закона.
Със законопроекта се уреждат обществени отношения между потребителите на инфраструктурата и органите на изпълнителната власт, местното самоуправление, организациите и лицата, които законосъобразно събират, създават и поддържат актуализирани бази пространствени данни. Предвижда се и създаването на Национален портал за пространствени данни, чрез който ще се осъществява и връзката с геопортала на Европейския съюз.
Съгласно законопроекта, национален орган за изграждане, регулиране и контрол на инфраструктурата за пространствените данни е министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, подпомаган от Изпълнителна агенция „Електронни съобщителни мрежи и информационни системи” и от Междуведомствен съвет по пространствени данни, включващ и представители на Министерството на околната среда и водите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
С приемането на законопроекта ще се осигури възможност за унифициран достъп до масиви пространствени данни и метаданни, събирани и поддържани от 20 държавни администрации, и осигуряване на публичен достъп до информацията.
По време на обсъжданията Комисията по околната среда и водите се обедини единодушно, че има основание за приемане на законопроекта, подкрепи го и предлага следното становище на Народното събрание – да подкрепи на първо гласуване Законопроект за достъп до пространствени данни № 002-01-3, внесен от Министерския съвет на 6 януари 2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Сега ще помоля господин Татарски да ни докладва становището на Комисията по регионална политика и местно самоуправление. Това е всъщност последната комисия, която имаме, със становище.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за достъп до пространствени данни № 002-01-3, внесен от Министерския съвет
На свое редовно заседание, проведено на 14 януари 2010 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроект за достъп до пространствени данни № 002-01-3, внесен от Министерския съвет.
На заседанието на комисията присъстваха господин Първан Русинов – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и госпожа Лиляна Турналиева – началник отдел „Пространствени бази данни” в Агенция „Електронни съобщителни мрежи и информационни системи”.
От името на вносителите законопроектът бе представен от госпожа Лиляна Турналиева.
Проектът на Закон за достъп до пространствени данни е изготвен във връзка с изпълнение на ангажиментите на Република България като държава – членка на Европейския съюз, в съответствие с изискванията на Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2007 г. за изграждане на инфраструктура за пространствена информация в Европейската общност и е част от процеса на хармонизиране на българското законодателство със законодателството на Европейския съюз.
Със законопроекта се регламентират обществените отношения между ползвателите на инфраструктурата за пространствена информация и органите на изпълнителната власт, органите на местното самоуправление, организациите и лицата, които по силата на нормативен акт събират, създават и поддържат актуализирани бази пространствени данни във връзка с осъществяваните от тях правомощия и предоставят публични услуги, както и трети лица, различни от посочените, които могат да предоставят създадени и поддържани от тях пространствени данни и услуги за тях в рамките на инфраструктурата за пространствена информация.
Инфраструктурата за пространствена информация включва метаданни, масиви от пространствени данни и услуги за пространствени данни, мрежи и технологии за достъп и използване, споразумения за обмен, механизми за координация и наблюдение, процеси и процедури и други, въведени, управлявани и предоставяни по този закон от публична власт или от трето лице.
Законопроектът предвижда и създаването на Национален портал за пространствени данни, който ще предоставя достъп до пространствени данни, метаданни и услуги за пространствени данни от различни източници по унифициран начин. Чрез Националния портал за пространствени данни ще се осъществява връзката с геопортала INSPIRE на Европейския съюз, регламентиран в чл. 15 от Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2007 г. за създаване на инфраструктура за пространствена информация в Европейската общност.
Народните представители, взели участие в дискусията, изразиха принципната си подкрепа за законопроекта, тъй като той е с основополагащо значение за регулирането на отношенията в областта на създаването, достъпа и обмена на геопространствени данни. За да се създаде обаче истински работен механизъм на закона, е необходимо извършването на задълбочен анализ на цялостното законодателство в страната, имащо отношение към събирането, обработката и анализа на геопространствени данни и генерирането на геопространствена информация. Особено важен е въпросът, свързан с разработването на необходимите национални стандарти за географска информация и метаданни, съвместими с изискванията на Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2007 г. за изграждане на инфраструктура за пространствена информация в Европейската общност.
В хода на дискусията стана ясно, че към момента няма ясно дефинирана единна държавна политика в областта на географската информация, която да позволи ефективното използване на този ценен ресурс в процесите, свързани с планирането и управлението на регионалното развитие, устройството на територията, опазването на околната среда. Наред с това, бе обърнато внимание на редица неправилни от терминологична гледна точка интерпретации на залегналите в закона понятия, които следва да се прецизират и коригират при подготовката на законопроекта за второ гласуване.
Представителите на министерството подкрепиха по принцип направените предложения за прецизиране на отделни разпоредби от законопроекта и дадоха разяснения по въпросите, поставени от отделни народни представители.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика и местно самоуправление единодушно – с 12 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, предлага на Народното събрание Законопроект за достъп до пространствени данни № 002-01-3, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Татарски.
От името на вносителя заместник-министър Първан Русинов? Няма да вземете отношение.
Откривам дебатите по обсъждания законопроект.
Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Взимам думата, за да изразя категорична подкрепа за внасянето и гласуването на Законопроекта за достъп до пространствени данни. Този закон е нов за българското законодателство, но в същото време той е израз на една нова политика в Европейския съюз, която беше стартирана с гласуване на Директива 2007/2 на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2007 г.
Съгласно тази директива страните – членки на Европейския съюз, в един наистина продължителен период – до 2014 г., трябва да изградят националните си инфраструктури за достъп до пространствени данни, които национални инфраструктури трябва да бъдат свързани с европейския орган за управление на тези масиви. Това е така нареченият геопортал INSPIRE.
Счита се, по мнението както на Европейския парламент, така и на водещите експерти в тази област, че страните – членки на Европейския съюз, благодарение на изграждането на тази европейска система ще имат възможност за развитие на нови политики по отношение подобряването на качеството на живот, по отношение опазването на околната среда и всички други дейности, които ще облекчат общуването и бизнеса между гражданите на Европейския съюз.
България като страна членка имаше задължението още през м. май да модифицира своето национално законодателство, за да може да въведе изискванията на директивата.
Макар и със закъснение, аз искам да поздравя екипа на министерството, което намери сили законопроекта да бъде бързо придвижен. Виждаме, че още в началото на 2010 г. той е на нашето внимание.
Какво трябва да направи българската страна в изпълнение на Директива 2007/2ЕО? На първо място, трябва да определи националния орган, който служи за регулиране и контрол на инфраструктурата на пространствените данни. Този орган е министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Дейността на министъра се подпомага от специализирано звено, което беше създадено след разформироването на Агенцията по информационни и телекомуникационни технологии. Това е Изпълнителната агенция „Електронни съобщителни мрежи и информационни системи”.
България има няколко, бих казал, спешни задачи, които трябва да реши и те са свързани с изискванията за срокове по отношение на част от темите, по които трябва да се изгради европейската инфраструктура за достъп до пространствени данни.
Аз ще отбележа тези важни за България дати.
До 3 декември т.г. ние трябва да създадем масивите от пространствени данни, съответстващи на темите в две от приложенията. Това са основните теми, свързани с географски имена, административни единици, адреси, кадастрални имоти, транспортни мрежи. Това е така нареченото Приложение 1, което е в съответствие с директивата, както и Приложение 2 – земно покритие, геология, релеф.
Само три години по-късно трябва да изградим и следващия масив от пространствени данни, които съответстват на Приложение 3, в което има над 20 различни теми, които завършват с минералните ресурси, енергийните източници, разпространението на видовете, местообитания и всичко останало.
Без да изброявам всички тези теми, искам убедено да заявя, че ако България изпълни тези задължения, които поема доброволно чрез Закона за достъп до пространствени данни, българският бизнес и българските граждани ще имат много широк хоризонт за бизнес в рамките на Европейския съюз – за общуване в рамките на Европейския съюз, свободно движение както на стоки и капитали, така и на хора. В същото време ще има масив от информация за данните във всяка една страна – членка на Европейския съюз, които ще позволят всичките 27 страни да провеждаме общоевропейска политика.
Голямо е предизвикателството пред българската администрация, която ще трябва сериозно да се натовари. На базата на досегашния твърде слаб опит в събиране, систематизиране и верифициране на тези данни пред нея стоят много важни задачи. Тези задачи трябва да бъдат изпълнени от около 10 министерства, защото почти всяко министерство трябва да представи част от масивите в тези данни.
Така или иначе с гласуването днес ще направим първата стъпка за една нова европейска политика в тази насока. Призовавам ви да подкрепите законопроекта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Иванов.
Има ли реплики? Няма желаещи.
Има ли други народни представители, които имат отношение?
Заповядайте, господин Захари Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, след хвалебственото слово на господин Иванов бих искал да добавя само, че в мотивите на този законопроект е посочено, че неговото финансово отражение ще бъде незначително и в рамките на предвидения за друго бюджет в министерството. То, същото, ще се справи.
Надявам се да е така, но вероятно това се отнася основно до изграждането на самия информационен портал.
Колкото до синхронизирането на данните и приравняването на стандартите, по които са събирани данните до момента, там ще се наложат по-сериозни инвестиции, които във всички случаи ще се отразят на бюджета на министерството, ако то трябва да финансира всичко това.
Наистина ползите ще бъдат много. За съжаление стандартите, по които се работи, бих казал, хаотично дори до този момент в страната ни, не съответстват на стандартите, по които трябва да се представи информацията в този общ портал INSPIRE, което, без съмнение, ще ни забави във времето. За да ни забави по-малко във времето, трябва да има и по-малко финансови ресурси, за да може да се работи паралелно.
Най-голямата полза ще бъде действително за гражданите, за бизнеса, защото ще се преустанови практиката на прикриване на лична информация, дори независимо, че имаме специализиран Закон за достъп до информация, ще може и гражданите, и предприемачите да разполагат с информация, която да ги ориентира в техните действия. Отделно от това, той ще служи изключително много както на самото управление, така и на науката.
Не ми остава нищо друго, освен да кажа, че е логично този закон да бъде подкрепен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Георгиев.
Има ли реплики? Няма.
Има ли други народни представители, които желаят да участват в разискванията? Няма.
Закривам дебатите.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за достъп до пространствени данни.
Гласували 124 народни представители: за 124, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет единодушно.
Преди съобщението за парламентарния контрол утре, който ще започне в 11,00 ч. – това е и началният час на пленарното ни заседание, ще направя няколко съобщения.
Днес, 21 януари 2010 г., от 11,00 ч. в Клуба на народния представител ще бъде открита изложба на Художествената галерия „Никола Маринов” – Търговище. Експозицията представя най-доброто от акварелната живопис в българското изобразително изкуство. Всички народни представители са поканени да присъстват на откриването.
Преди това, в пленарната зала в 10,30 ч. ще посрещнем учениците от Софийската математическа гимназия и от Природоматематическата гимназия в Шумен, които представиха достойно нашата страна на престижно международно състезание в Алмати – Казахстан, където спечелиха множество медали и призовите места.
Младите български таланти са в Народното събрание, не само за да им засвидетелстваме признание към забележителните постижения, но и за да чуем техните мнения по актуални въпроси в сферата на образованието и политиката към младите хора.
В 10,30 ч. в пленарната зала ще има среща с представителите на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта. Каня всички народни представители да присъстват на тази среща с българските медалисти и призьори от Шестата международна олимпиада по математика, информатика и физика и техните ръководители.
Парламентарният контрол за 22 януари 2010 г., петък, включва:
- отговор на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов на два въпроса, поставени от народните представители Борислав Стоянов и Станислав Станилов;
- отговор на министъра на здравеопазването Божидар Нанев на въпрос от народния представител Антон Кутев и на питане от народния представител Нигяр Джафер;
- отговор на министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на четири въпроса от народните представители: Пенко Атанасов – три въпроса, Янаки Стоилов – един въпрос;
- отговор на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Александър Цветков на въпрос от народния представител Ивайло Тошев;
- отговор на министъра без портфейл Божидар Димитров на въпрос от народния представител Станислав Станилов;
- отговор на министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков на пет въпроса от народните представители: Иван Николаев Иванов – два въпроса, Мартин Димитров – два въпроса, Корнелия Нинова – един въпрос, както и на питане от народния представител Кирил Гумнеров.
На основание чл. 83, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов на въпрос от народния представител Кирил Гумнеров;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев на въпрос от народния представител Владимир Тошев.
На основание чл. 83, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание поради отсъствие по уважителни причини на народния представител Кирчо Димитров се отлага отговорът на негов въпрос към заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков.
По здравословни причини в заседанието за парламентарен контрол не може да участва министърът на външните работи Румяна Желева.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не могат да участват заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов и министърът на отбраната Николай Младенов.
Утре пленарното заседание ще започне в 11,00 ч. с парламентарен контрол.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)


(Закрито в 10,23 ч.)


Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председател:
Екатерина Михайлова


Секретари:
Пламен Нунев
Петър Хлебаров