Председателствал: заместник-председателят Лъчезар Иванов
Секретари: Мариана Даракчиева и Митхат Метин

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Регистрирани - 140 народни представители, имаме необходимия кворум. Откривам заседанието. (Звъни.)
„ПРОГРАМА
за работата на Народното събрание за 27-29 януари 2010 г.
1. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. Вносители: Яне Янев и група народни представители, 23.10.2009 г.; Министерски съвет, 18.11.2009 г.
2. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, приет на първо четене на 18.12.2009 г.
3. Първо четене на Законопроекта за допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Вносител: Министерски съвет, 4.01.2010 г.
4. Първо четене на Законопроекта за закриване на Социално- инвестиционния фонд. Вносител: Министерски съвет, 11.01.2010 г.
5. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Вносители: Мартин Димитров, Цветан Костов и Ваньо Шарков, 16.10.2009 г.; Министерски съвет, 29.12.2009 г.
6. Проект за Решение за персонални промени в Министерския съвет на Република България. Вносител: министър-председателят на Република България, 25.01.2010 г.”
Уважаеми народни представители, тук искам да заостря вашето внимание, че тази шеста точка ще бъде разгледана около 12,00 ч., след като завърши заседанието на Министерския съвет – след пристигането на министър-председателя господин Бойко Борисов. Това постигнахме сутринта на Председателския съвет като споразумение.
„7. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за животновъдството. Вносител: Министерски съвет, 15.12.2009 г.
8. Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република Австрия, Република България, Република Унгария, Румъния и Република Турция относно проекта „Набуко”. Вносител: Министерски съвет, 29.12.2009 г.
9. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба, приет на първо четене на 18.12.2009 г.
10. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за администрацията. Вносител: Министерски съвет, 29.12.2009 г.
11. Проект за Решение за изменение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Вносители: Яне Янев и група народни представители, 8.12.2009 г.
12. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, приет на първо четене на 13.01.2010 г.
13. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Вносител: Министерски съвет, 11.01.2010 г.
14. Парламентарен контрол.”
Има ли предложения от народните представители? Не виждам.
Уважаеми народни представители, моля, гласувайте така прочетения проект за програма за работа в периода от 27 до 29 януари 2010 г.
Гласували 152 народни представители: за 143, против няма, въздържали се 9.
Програмата е приета.
Преминаваме към съобщения.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 20 до 26 януари 2010 г.:
21 януари 2010 г. – Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Румъния за трансгранично полицейско сътрудничество по наказателноправни въпроси. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Разпределен е и на Комисията по външна политика и отбрана.
21 януари 2010 г. – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта. Вносители – Галина Димитрова Банковска, Иво Тенев Димов и Ивелин Николов Николов. Водеща е Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта. Разпределен е и на: Комисията по правни въпроси и Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
22 януари 2010 г. – Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс. Вносител – Огнян Стоичков Янакиев. Водеща е Комисията по правни въпроси.
22 януари 2010 г. - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър. Вносител – Огнян Стоичков Янакиев. Водеща е Комисията по правни въпроси.
25 януари 2010 г. – Законопроект за изменение на Закона за изменение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси.
25 януари 2010 г. – Проект за Решение за персонални промени в Министерския съвет на Република България. Вносител – Министерският съвет.
26 януари 2010 г. – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката. Вносител – Мартин Димитров Димитров. Водеща е Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм. Разпределен е и на Комисията по правни въпроси.
26 януари 2010 г. - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Уважаеми народни представители, преминаваме към първа точка от нашата седмична програма, а именно:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС.
Имаме доклади от Правната комисия.
Давам думата на председателя на Правната комисия Искра Фидосова, за да докладва.
Заповядайте, госпожо Фидосова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Най-напред ще направя процедурно предложение.
На основание чл. 39, ал. 2 от нашия правилник правя процедурно предложение за допускане в залата на заместник-министъра на вътрешните работи господин Веселин Вучков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли обратно предложение? Не виждам.
Моля народни представители да гласуват.
Гласували 151 народни представители: за 151, против и въздържали се няма.
Предложението се приема единодушно.
Моля квесторите да поканят госта в залата.
Имате думата, госпожо Фидосова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин председател.
Госпожо министър, колеги народни представители, имаме внесени два законопроекта за промяна на Наказателно-процесуалния кодекс.
Комисията по правни въпроси има подготвени два доклада.
Ще започна с Доклада за обсъждане на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс с входящ № 954-01-37, внесен от народния представител Яне Янев и група народни представители.
Комисията го разгледа на свое заседание на 19 ноември 2009 г. и повторно на 26 ноември 2009 г.
„На заседанието присъстваха госпожа Маргарита Попова – министър на правосъдието, госпожа Даниела Машева – заместник–министър, госпожа Юлия Меранзова – експерт в дирекция „Съвет по законодателство”, госпожа Ралица Илкова и господин Ивайло Цонков – експерти от работната група участвала в изготвянето на законопроекта на Наказателния кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс към Министерството на правосъдието, господин Иван Любенов – заместник-директор на Областна дирекция на полицията – Стара Загора, господин Валери Първанов – заместник главен прокурор, господин Гроздан Илиев – заместник-председател на Върховния касационен съд, госпожа Вероника Имова – съдия във Върховния касационен съд, Наказателна колегия, и госпожа Даниела Доковска – председател на Висшия адвокатски съвет.
От името на вносителите законопроектът беше представен от народния представител Кристияна Петрова. Тя обоснова необходимостта от предложените изменения и допълнения с яснота, оперативност в работата на разследващите органи и наблюдаващия прокурор и с облекчаване работата на първоинстанционните съдилища, особено по частни дела и такива по чл. 78а от Наказателния кодекс. Наред с това подробно обоснова по-съществените от предлаганите изменения и допълнения.”
Комисията по правни въпроси проведе гласуване, като с 3 гласа “за”, 1 глас „против” и 17 гласа “въздържал се” предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 954-01-37, внесен от Яне Янев и група народни представители”.
Вторият доклад е относно обсъждане на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 902 01 47, внесен от Министерския съвет на 18.11.2009 г.
Същият законопроект е разгледан на две поредни заседания на комисията от 19 и 26 ноември 2009 г. Присъстваха представителите, които вече изброих в другия доклад.
„Законопроектът беше представен подробно от госпожа Маргарита Попова – министър на правосъдието, която подробно аргументира необходимостта от предложените промени като отбеляза, че те са в три насоки: усъвършенстване на доказването и най-вече опростяване на процеса на доказване, ограничаване на формализма и ускоряване на наказателното производство, както и изменения, свързани с правата на участниците на процеса – на обвиняемия и пострадалия.
Представителите на Министерството на вътрешните работи акцентираха върху това, че промените осигуряват възможност на полицейските и разследващите органи в определени случаи на неотложност да извършват оглед, претърсване, изземване и обиск. Изрично бяха споменати и промените, свързани със статута на служителя под прикритие, които основно са в насока да се гарантира неговата сигурност и безопасност.
По направените предложения за изменения и допълнения на НПК изразиха становище и представители на съдебната власт и адвокатурата. Госпожа Даниела Доковска изтъкна, че като цяло предложеният законопроект се подчинява на идеята за засилване на репресивната мощ на държавата за сметка на правото на защита, като се посяга на това право във всички стадии на процеса. В тази връзка посочи като пример промяната в чл. 91, ал. 2 относно защитата от близък роднина, която съществува в наказателното производство още от времето на първите български наказателно-процесуални закони, а и в действащия ГПК, и че по този начин ще се засегнат правата на малоимотните граждани, които нямат средства да ангажират адвокат. Тя възрази срещу отмяната на задължителната защита пред Върховния касационен съд като посочи, че касационната инстанция е инстанция по правото, а не по фактите. Посочи също така, че се ограничава правото на защита с идеята за въвеждането на запасен защитник, която противоречи изобщо на чл. 6, т. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, която, освен че е унизителна за българската адвокатура, има и дискриминационен характер и противоречи на чл. 31, ал. 4 от Конституцията. Посочено бе, че това предложение е от естество да предизвика и осъдителни решения на Съда по правата на човека в Страсбург.
Госпожа Доковска се изказа отрицателно и за предложените промени, според които разследващите органи ще се разпитват като свидетели. Като смело хрумване изтъкна и предложението по § 23 от законопроекта, според което осъдителната присъда може да почива единствено на показанията на свидетели с тайна самоличност и данни от специални разузнавателни средства, като посочи, че това крие риск от съдебни грешки и води до дела в Страсбург.
Във връзка с промяната в системата на контрола върху сроковете на разследване отбеляза, че това ще стимулира забавянето на досъдебното производство.
Беше оспорена и възможността за протестиране на разпореждането на съдията докладчик за връщане на делото за доразследване. Тя възрази и срещу предложението да се четат всички обяснения на обвиняемия и показания на свидетелите, дадени в досъдебното производство, като поясни, че разпоредбата е объркана и неясна и ще породи множество съществени процесуални нарушения в практиката, от една страна, а от друга – евентуално дела срещу България в Страсбург, тъй като присъдата не може да се основава нито изключително, нито преимуществено върху показания, дадени пред несъдебен орган.
Заместник-председателят на Върховния касационен съд господин Гроздан Илиев посочи, че стремежът да се ускори процесът е похвален, но постави въпроса доколко предложените промени са били удачни след като формата в наказателния процес е гаранция за законосъобразността на процесуалните действия и доказателствения материал. Във връзка с това той изрази неразбиране относно стремежа да се допуснат разследващите органи до участие в процеса в качеството на свидетели. Посочи, че свидетелят в наказателния процес е основно гласно доказателствено средство, което установява обстоятелства, относими към предмета на доказване, а разследващият орган установява обстоятелства, при които е извършил съответно процесуално действие, но с разпита му то няма да се валидира.
Господин Илиев изтъкна, че процесът няма да се ускори и с предвидената възможност за протестиране на разпореждането за връщането на делото за доразследване, която е показала своята неефективност и преди, като в тази връзка е бил предложен друг процесуален инструмент, който обаче не е възприет от вносителя.
Според господин Гроздан Илиев предлаганото с изменението на чл. 177 използване на данни, получени от специални разузнавателни средства, посочени в хипотезата на чл. 13, ал. 1 от Закона за специалните разузнавателни средства, надхвърля процесуалните граници на достоверност, на законност и на допустимост. Същевременно посочи, че, от една страна, органите по чл. 13, ал. 1 от Закона за специалните разузнавателни средства не са субекти на наказателния процес и че най-образно казано извършват една оперативна дейност, а от друга – че специалните разузнавателни средства са само един от възможните източници за информация за извършени престъпления и пренасянето им по чисто административна процедура не е издържано в духа на Наказателно-процесуалния кодекс.
Господин Валери Първанов – заместник-главен прокурор, изказа положително мнение по законопроекта като посочи, че щом в Германия като една демократична страна разпитът на полицаи е възможен, защо в България това да не е възможно. Заедно с това изложи и подробни аргументи в подкрепа на предложените промени, с които се ускорява досъдебното производство, за прочитане на обясненията на обвиняемия и показанията на свидетели в случаите на противоречия и за използването на данни, получени при прилагането на специални разузнавателни средства по друго наказателно производство или по искане на органа по чл. 13, ал. 1 от Закона за специалните разузнавателни средства. Същевременно отправи препоръки и за други промени, като например да се определи срок за предявяване на разследването.
В проведената дискусия се изказаха народните представители Мая Манолова, Христо Бисеров, Явор Нотев, Янаки Стоилов, Юлиана Колева, Павел Димитров и Димитър Лазаров.
Госпожа Манолова посочи, че законопроектът се явява естествено продължение на внесения Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, като се засилва драстично репресията на държавата. Цели се опростяване на процеса, но баланс с правото на защита не е постигнат. В тази връзка тя възрази срещу въвеждането на запасен защитник, като подчерта, че е абсурдно да се натрапва защитник на обвиняемия и то от прокурора и че трябва да се търсят решения за преодоляване на трудностите поради отлагането на делата, но тази промяна е опасна и ще доведе до дела в Страсбург. Според нея е парадокс и предложението за отмяна на задължителната защита пред Върховния касационен съд. Доста спорни са и предложенията относно процеса на доказване, като например присъдата да се основава само на специални разузнавателни средства, да бъдат разпитвани като свидетели разследващите органи, както и прочитането на свидетелски показания, дадени не пред съдия. До опасни последици ще доведат и предложенията относно възможността прокурорът да протестира разпореждането за връщане на делото за доразследване, както и присъдата, дори и когато тя е постановена в съгласие с исканото от него.
Според господин Бисеров такъв законопроект, с такива предложения – за разпит на разследващите органи като свидетели, за запасния защитник, за специалните разузнавателни средства, е внасян и в миналото Народно събрание, макар и в по-мек вариант. Той категорично заяви, че ще гласува против, защото няма причина и аргументи, които да доведат до обратното становище и гласуване.
В изказването си господин Нотев изтъкна, че част от предложенията са неприемливи, като посочи, че споделя казаното за разпита на разследващите органи и обжалването на разпореждането за връщане на делото за доразследване. Според него няма логика в промяната на чл. 215 относно заличаването на думата „достатъчно”. Изтъкна, че по принцип трябва да се прецизират основанията за касационно обжалване на делата и че облекчаването на работата на Върховния касационен съд не може да е аргумент. Неудачна е според него и отмяната на Глава двадесет и шеста, чиито разпоредби работят добре и аргументите за тази отмяна са малко. Относно възприетия подход за съкратеното съдебно следствие – да се изключват определени престъпления, той заяви, че е изкуствено привнесен в логиката на този институт и обобщи, че са заявени цели, които споделя и на които дава приоритет.
От своя страна господин Стоилов посочи, че процесуалният закон има по-голямо значение от наказателния, защото той определя облика на процеса, но предложеният проект съдържа недостатъци, за които се дискутира и при обсъждането на материалния закон, поради което проектът трябва да бъде отклонен. Същевременно посочи, че текстът на чл. 91, ал. 2 – относно изискването за висше юридическо образование, е лобистки, че е обратно на логиката на търсените цели отпадането на задължителната защита пред Върховния касационен съд. Освен това изтъкна, че съчетаването на две доказателства със специален характер на практика може да доведе до отклонение от реалните факти, а по отношение на отмяната на Глава двадесет и шеста възрази, че е по-уместно да се обсъди продължителността на сроковете, тъй като според него неограничените по време процеси са били средство за упражняване на политически натиск върху определени лица. Според господин Стоилов е необходимо да се помисли и за по-доброто прилагане на разпоредителното заседание с оглед отстраняването на допуснатите нарушения, както и да се намери по-гъвкав вариант за обжалването пред Върховния касационен съд.
В изказването си госпожа Колева изтъкна, че предложеният законопроект е изготвен без съответния анализ и изследвания и без визия за цялостна наказателна политика. Посочи също така, че принципните недостатъци, които той съдържа, са били обсъдени предварително в работна група, но предложенията за отстраняването им не са били взети предвид.
С оглед на гореизложеното и след проведеното гласуване Комисията по правни въпроси с 13 гласа „за”, 4 гласа „против” и 6 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 902-01-47, внесен от Министерския съвет.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Фидосова.
Преминаваме към доклад от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно обсъждане на първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 902-01-47, внесен от Министерския съвет на 18.11.2009 г., и № 954-01-37, внесен от народния представител Яне Янев и група народни представители на 23.10.2009 г.
На заседания, проведени на 25.11.2009 г. и 9.12.2009 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа законопроектите за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс.
На заседанията присъстваха госпожа Даниела Машева - заместник-министър на правосъдието, госпожа Юлия Меранзова – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство”, госпожа Екатерина Салкова и господин Ивайло Цонков – експерти от работната група по изготвянето на законопроектите по Наказателния кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс към Министерството на правосъдието, господин Георги Апостолов – директор на дирекция „Досъдебно производство” в Министерството на вътрешните работи, господин Иван Любенов – заместник-директор на Областната дирекция на полицията – Стара Загора, както и господин Петър Раймундов – завеждащ отдел „Информация, анализ и методическо ръководство” във Върховната касационна прокуратура, господин Гроздан Илиев – заместник-председател на Върховния касационен съд, госпожа Вероника Имова – съдия във Върховния касационен съд, наказателна колегия, и госпожа Даниела Доковска – председател на Висшия адвокатски съвет.
Законопроектът, внесен от народния представител Яне Янев и група народни представители, беше представен от госпожа Кристияна Петрова, която подробно мотивира необходимостта от промените, които се предлагат със законопроекта, като подчерта, че чрез тях се цели да се отстранят безнаказаността, недобросъвестното упражняване на процесуалните права, съзнателното неизпълнение на процесуалните задължения от страна на подсъдимия и неговата защита и формализирането на наказателния процес в двете му фази. В тази връзка тя изтъкна, че промените ще облекчат в голяма степен и работата на първоинстанционните съдилища, особено по частните дела и тези по чл. 78а от Наказателния кодекс. Измежду предлаганите изменения госпожа Петрова посочи създаването на правната фигура на запасния защитник, увеличаването на санкциите за свидетелите, които не се явят или откажат да свидетелстват, засилването на доказателствената тежест на свидетелите с тайна самоличност наред с използваните други доказателства.
Внесеният от Министерския съвет законопроект беше представен от госпожа Даниела Машева, която подробно аргументира необходимостта от предложените промени, като отбеляза, че те са свързани с усъвършенстване на доказването и най-вече опростяване процеса на доказване. Измежду промените, които внася законопроектът, тя изтъкна тези, с които се разширява кръгът на субектите, оправомощени да извършват действия по разследването, разширяващи приложното поле на информацията, която може да бъде използвана като доказателствен материал, по-конкретно данните, събрани по реда на Закона за специалните разузнавателни средства.
Госпожа Машева посочи също така, че се предвижда като свидетели да могат да бъдат разпитвани и служители на МВР и на Военна полиция, да могат да бъдат прочитани показанията на свидетели, както и обясненията на обвиняем, дадени пред органа на досъдебното производство, когато това е станало в присъствието на защитника на обвиняемия. Тя подчерта, че предложението събраните доказателства и след изтичането на срока по разследване да могат да се използват като доказателствени материали е от особена важност, че са важни и другите промени, с които се цели да се ограничи формализмът и да се ускори наказателното производство, сред които са участието на запасен защитник, ограничаване на приложното поле на касационното производство и възможността да се протестира от прокурора връщането на делата на досъдебното производство.
Господин Апостолов подкрепи законопроекта, внесен от Министерския съвет, като посочи, че промените целят приближаването на наказателния процес към добрите европейски практики. Той акцентира върху предлаганите промени, свързани с усъвършенстване на доказването в досъдебната фаза по реда, със средствата и способите на процеса, чрез осигуряване на възможността в предвидените случаи действия по разследването да могат да извършат и полицейските органи в МВР.
Народният представител господин Бакалов възрази срещу подхода, с който са предложени промените, свързани с използването на специалните разузнавателни средства като доказателствени средства в съда, както и относно тези, свързани с институцията „агент под прикритие”. Същевременно той изрази подкрепа за предложението по § 23, ал. 3 от проекта, според което за доказване на тежко умишлено престъпление по чл. 172, ал. 2, могат да се ползват и данните, получени при прилагане на специални разузнавателни средства от друго наказателно производство или по искане на орган по чл. 13, ал. 1 от Закона за специалните разузнавателни средства.
В последвалата дискусия изразиха становище и представителите на съдебната власт и адвокатурата.
Господин Петър Раймундов подкрепи законопроекта на Министерския съвет, като изтъкна, че с предлаганите промени процесът наистина ще стане по-бърз, по-ефективен и в крайна сметка ще доведе до едно работещо правосъдие. Същевременно той посочи, че извън обхвата на законопроекта остават много важни проблеми, като например липсата на механизъм за отговорност в наказателния процес, подобно на съществуващия такъв в чл. 3 от Гражданския процесуален кодекс, обтекаемата формулировка за връщането на делата за доразследване, процедурата по чл. 78а от Наказателния кодекс, унифицираната процедура по разследване на престъпления без значение дали се касае за такива с висока или ниска степен на обществена опасност.
Госпожа Даниела Доковска изтъкна, че законопроектът на Министерския съвет представлява едно връщане назад към стари институции, които са съществували по-рано и са били отменени поради тяхната изчерпаност или поради това, че са неефективни. Тя подчерта също така, че в много голяма степен се ограничават правата на защитата на обвиняемия, че декларираната цел за бързина на процеса не се покрива с направените предложения, защото много то тях всъщност ще го забавят, като например предложението, което журналистите нарекоха „вечния обвиняем”. Госпожа Доковска възрази и срещу отмяната на задължителната защита пред Върховния касационен съд, като посочи, че касационната инстанция е инстанция по правото, а не по фактите. Същевременно тя посочи, че се предлага и нещо много радикално и новаторско с въвеждането на института на запасния защитник, което противоречи и на финансовите интереси на държавата и ще доведе до редица осъдителни решения на Съда в Страсбург. Според госпожа Доковска революционно е и предложението да се разпитват разследващите органи, когато са опорочили своите собствени протоколи. Тя изтъкна също така, че много сериозен въпрос, който заслужва специално внимание, поставя предложението в законопроекта присъдата да може да почива на две тайни доказателства.
Госпожа Доковска изложи аргументи и срещу другите промени, предвидени в законопроекта, като посочи че те се съдържат в писменото становище, внесено в комисията от Висшия адвокатски съвет.
Заместник-председателят на Върховния касационен съд господин Гроздан Илиев посочи, че със законопроекта на Министерския съвет се цели усъвършенстване на наказателния процес в няколко направления, които подкрепя. Същевременно той изрази известни резерви по отношение на предлаганото с изменението на чл. 177 използване на данни, получени от специални разузнавателни средства в хипотезата на чл. 13, ал. 1 от Закона за специалните разузнавателни средства, както и на това разследващите органи да бъдат разпитвани в качеството на свидетели.
Господин Илиев изрази подкрепа относно предложението за въвеждане на запасния защитник като посочи, че това ще дисциплинира процеса. В тази връзка той посочи, че е удачно и предложението за изменение на обвинението и че в тази част са направени предложения, които се съдържат в становището на Висшия касационен съд.
Господин Илиев взе отношение и по внесения от народния представител Яне Янев и група народни представители законопроект, като изтъкна, че в него се съдържат удачни решения като например това, свързано с производството по дела за престъпления от частен характер.
След проведената дискусия Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред:
1. С 1 глас „за”, 1 глас „против” и 12 гласа „въздържал се” предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 954-01-37, внесен от Яне Янев и група народни представители на 23 октомври 2009 г.
2. С 11 гласа „за” без „против” и 3 гласа „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 902-01-47, внесен от Министерския съвет на 18 ноември 2009 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря на народния представител Ивелин Николов.
Уважаеми народни представители, сега ще дам думата на вносителите.
Министър Маргарита Попова, заповядайте.
МИНИСТЪР МАРГАРИТА ПОПОВА: Уважаеми народни представители, уважаеми председателстващи Народното събрание! Разрешете ми съвсем накратко да акцентирам върху няколко важни неща, които формират и очертават философията на вносителя на законопроекта и най-важните акценти от него в защита на идеята за изменения в Наказателно-процесуалния кодекс.
Уважаеми колеги народни представители, основен акцент в държавната политика в момента е съдебна реформа и успешна борба с организираната престъпност и корупцията. Тези две изключително важни направления са обхванати в така известния на всички ни механизъм за сътрудничество и проверка, който представлява една политика на Европейската комисия, която на всеки 6 месеца дава оценка не на отделните институции в държавата, а на цялата държава като цяло за това има ли потенциал, имаме ли ресурс, решимост и кураж най-сетне да започнем решителни, радикални реформи в съдебната система и да предложим наистина качествени решения за успешно справяне с организираната престъпност и корупцията.
Пресечна точка, уважаеми народни представители, в тези две главни направления от механизма за сътрудничество и проверка е правният фундамент, правната основа, с която разполага държавата, за да могат да бъдат направени и съдебната реформа, и решителни крачки в борбата срещу организираната престъпност и корупцията. Този правен фундамент в основата си има наистина и именно Наказателно-процесуалния кодекс.
Защо трябва да бъдат направени изменения в Наказателно-процесуалния кодекс? Общо е решението и няма народен представител, и няма магистрат, който да не признава и който да не определя Наказателно-процесуалния кодекс в момента като твърде формален.
Какво всъщност означава това? Това означава, че основният инструмент, с който ангажираните в борбата с корупцията и организираната престъпност работят, съдържа в себе си неадекватни решения за постигане на крайния резултат. Още по-конкретно, това означава, че в Наказателно-процесуалния кодекс в момента има твърде много забрани, които не дават възможност на държавните органи в лицето на полиция, прокуратура и съд да се справят успешно с тази задача. Затова ние като вносители направихме равносметка на недостатъците на Наказателно-процесуалния кодекс, на този важен правен фундамент, и решихме да предложим няколко конкретни неща, които сме убедени, че ще помогнат в разрешаването на тези основни въпроси.
Колеги, забраните в Наказателно-процесуалния кодекс отдавна са забравени в модерните и цивилизованите наказателно-процесуални системи. Там, на първо място и на преден ред, излиза свободата при доказването и свободата на съдийското убеждение, на магистратското убеждение за проверка и оценка на доказателствата. За да постигнем нашите цели, ние предлагаме няколко радикални, но разумни и съобразени с всички правила на Европейския съд процедури. Ние предлагаме няколко неща.
Първо, да може да бъде ангажиран в по-голяма степен държавният ресурс при разследване на тежката престъпност – престъпността, която ние бележим като организирана престъпност и корупция.
На второ място, ние предлагаме опростяване на процедурите.
На трето място, предлагаме разширяване правата на пострадалия в наказателния процес и разпоредби, които очертават и гарантират респект и възможност на държавата да се справи със задачата, която е посочена като чл. 1 в Наказателно-процесуалния кодекс. Държавните органи, които са ангажирани с разследване на борбата с корупцията и организираната престъпност, са длъжни да могат да разследват успешно престъпленията, да наказват виновните по правилата така, както са изписани в Наказателно-процесуалния кодекс, разбира се и цялата система на наказателно законодателство, което представлява един основен пакет и инструмент в ръцете на правоприлагащите органи.
На първо място, колеги, ние решихме, че наистина е неразумно да съществува забрана ресурсът на българската полиция да бъде включен по-значително в разследването на тежката престъпност. Затова бихме искали да бъде отменена забраната и по-голяма част от полицейските органи да могат да извършват съответни процесуални действия под ръководството на прокурора и по разпореждане на прокурора така, както те са посочени в Наказателно-процесуалния кодекс.
Следваща забрана, която е изключително важно да бъде отменена, за да могат да бъдат изпълнени задачите на процеса и задачите на държавата, за да получи тя добра оценка във вече тригодишното си членство и в действието на вече почти четвърта година на този механизъм за сътрудничество и проверка, който и до последния доклад определя България като неспособна да се справи с организираната престъпност и корупцията, е възможността да дадем право и възможност на полицейските служители и на служителите от Военна полиция тогава, когато отиват първи на мястото на произшествието, извън разследващия служител, те да могат да бъдат в полза и на прокурора, и на съда и да могат обективно, точно, безпристрастно и пълно да дадат показания за техните непосредствени впечатления за това какво се е случило на местопрестъплението, как те биха могли обективно да го представят на съдебните органи, за да могат те след това, по вътрешно убеждение, да вземат своето решение.
И аз питам: кое досега налагаше тези държавни органи, на които ние разчитаме, да не участват по този начин в разследването – нямаме доверие, те не са подготвени или какво? Българската полиция трябва да участва в разследванията и като свидетел, и като разследващ.
Затова, на трето място, и във връзка с предложението за отстраняване на втората забрана е именно полицейските служители, които извършват действия по разследването, освен че изготвят служебни протоколи, да могат да дадат показания пред съд за това, което те първи на място са възприели като факти и данни от извършеното престъпление. Няма кой друг освен те, при разследване на тежка криминална престъпност, да дадат достоверни факти, необходими на съда и на прокуратурата за преценка. Дискриминационните забрани да не участва държавата в разследването, да не може да свидетелства, да не може да разследва не помагат на разследването на тежката престъпност. Те вредят. Никой не може да разбере такава политика, никой не я приема. Подобни подходи нямат аналог в цивилизованите европейски наказателно-процесуални системи.
Следваща забрана, която съществува до момента като необясним законодателен подход и на която ние решихме да кажем: „Не!”, и предлагаме да бъде приета и одобрена от вас, уважаеми народни представители, е да могат доказателствата, събрани в досъдебната фаза, която е регламентирана в нашия процес и която има значение, да не бъде ненужна. Да могат събраните доказателства, при гаранция за правата на обвиняемите, да бъдат използвани и в съдебната фаза. Това не е невъзможно и е необяснимо, че досега ние всъщност сме работили по такъв процес, в който държавата използва огромен ресурс или средства, кадрови потенциал, а събраното в досъдебната фаза не може да се използва за преценка на доказателствата и за постановяване на обективна присъда в съдебната фаза. Кому е нужно това, кому са нужни забраните и защо сама държавата лишава себе си от целия този ресурс, с който разполага, за да може наистина да отчете бързо и качествено добри резултати в организираната престъпност и корупцията?
Аз няма да се спирам на всички конкретни предложения, които сме поставили в тази група – „намаляване на формализма”, именно чрез премахване на съществуващите забрани, които очертават един недопустим законодателен подход, и забрани, които целят държавата да не може да се справи с организираната престъпност.
Втората група предложения, които правим, са насочени към ускоряване на съдебното и досъдебното производство, към ускоряване на наказателния процес въобще. Разбира се, тази група предложения са много тясно и логически свързани с първата, но аз ще ги отгранича за ваша прегледност и за да добиете представа и да се убедите в това, че предложенията, които сме направили, са подчинени на една процесуална логика. Те са обмислени, те са само началото, решителна първа крачка, но само началото, за да направим един такъв процес, който заслужава българската съдебна система и българската полиция.
Към важните стъпки, които предлагаме в групата „Ускоряване на съдебното и на досъдебното разследване”, предлагаме възможност в неотложни случаи да бъде възможно образуване на досъдебно производство не само, когато разследващите органи са на мястото на произшествието или на мястото на извършеното престъпление и могат да направят оглед, а и тогава, когато те правят изключително важните неотложни първоначални следствени действия като претърсване, изземване, освидетелстване.
Защо са били лишени българската полиция, разследващите полицаи и разследващите органи от възможността при такава ситуация незабавно да се образува досъдебно производство? Юристите, които познават добре процеса, които са добри професионалисти и които имат успешно сътрудничество и взаимодействие със своите западноевропейски колеги, не могат да разберат и не могат да дадат разумно обяснение. Бихме искали тази забрана да отпадне и разследващите органи да имат място да правят това. Целта е пряка и непосредствена – ускорен процес, бързо образуване на досъдебното производство, ускорено, законосъобразно събиране на доказателствата и по-бързо придвижване на делата от досъдебната фаза в съдебната, където се разгръща в цялост състезателното производство и защитата на обвиняемите, и, разбира се, на пострадалите.
Друга много важна стъпка от тази втора група предложения, които правим за ускоряване на наказателния процес, е идеята да приемем възможността да бъде посочван, да бъде назначаван още един защитник в процеса, а именно предлагаме фигурата на запасния защитник.
Защо смятаме, че това е необходимо, колеги? Това е още една гаранция за ускоряване на процеса без ни най-малко да се накърнява правото на защита на обвиняемия, тъй като той има възможност да работи със своя упълномощен защитник, освен това не се отменя фигурата на служебния защитник, която в много по-голяма степен отговаря на някои от критиките, че би могла да се превърне във фигура на натрапен за обвиняемия защитник, отколкото на фигурата, която ние предлагаме сега. Така че запасният защитник може да не се наложи изобщо да бъде използван, но ако се наложи, то ще бъде единствено и само за ускоряване на досъдебната и съдебната фаза без ни най-малко накърняване правата на обвиняемия или на неговия защитник. Напротив, нашата цел е защитаване правата и интересите на пострадалия. Защото досега нашият процес крещи от несправедливост по отношение на пострадалите и по отношение на дискриминационното положение на ресурса на държавата за разследване и разкриване на престъпленията в сравнение с правата на обвиняемите и на техните защитници.
В нашия законопроект не е отнето нито едно право от каталога на правата на обвиняемите за защита, напротив – добавено е правото на превод на обвиняемия. Не е отнето нито едно от правата на защитниците, напротив – ние разчитаме на подкрепата на колегите адвокати като защитници, които и в качеството си на резервни защитници, ще допринесат за качествена и наистина добра защита на обвиняемите и на пострадалите в процеса.
Колеги, по отношение на фигурата, която предлагаме, бих искала да ви кажа следното. Правото на защита на обвиняемия, ако се възприеме фигурата на запасния защитник, ще бъде ограничено единствено и само тогава, когато този защитник бъде толкова зле професионално подготвен, че не е в състояние да защити правата на обвиняемия.
Аз мисля, че в българската адвокатура и хората, които са се регистрирали да бъдат служебни защитници, защото те същите ще бъдат и запасни защитници, няма колеги, които да не са в състояние професионално да защитят правата на обвиняемите или на пострадалите в процеса.
Съвсем накратко бих искала да се спра и на третата група предложения, които правим и които са логически свързани с двете групи, за които току-що говорих. Това са нашите нови предложения за разширяване на правата на някои от участниците в процеса – правата на пострадалия. Даваме предложение те да бъдат гарантирани, да може наистина този път пострадалият да упражнява своите права, защото не е достатъчно в един нормативен документ да изпишеш формално, че един от участниците в процеса има право. Чрез разпоредби на тези участници в процеса, трябва да им бъдат дадени гаранции, че ще могат да защитят своите права и ще могат да упражнят своите права.
Ние предлагаме на всички пострадали по досъдебните производства, по наказателните производства да се гарантират правата на участие в процеса, като задължаваме държавните органи, които водят разследването, незабавно да уведомяват пострадалите, когато те са посочили съответен адрес в страната, че стартира досъдебно производство, за да могат те от самото начало да участват в него и ефективно да защитят своите права.
Ще посоча само едно от разширените права на участниците в процеса. То е много актуално и е съзвучно с основни акценти в Стокхолмската програма, която, убедена съм, че ще се изпълнява успешно от испанското председателство за следващия период от време.
Даваме възможност за малолетните и непълнолетните свидетели да могат да не бъдат викани за разпит непрекъснато и по няколко пъти пред съдебните органи в държавата, а техните показания да бъдат прочитани, за да спестяваме неблагоприятните психически последици за това, че подрастващите се явяват по няколко, понякога по много пъти в полиция, в прокуратура и в съд, което всъщност е един от акцентите в нашия законопроект.
Има и други интересни, модерни, необходими и съобразени с процесуалната практика на модерните европейски държавни разпоредби.
Колеги, няма да отнемам повече от вашето време, защото сме в друга процедура – процедура на първо четене и предлагане на духа и идеите на закона.
Благодаря ви за вниманието и за това, че ме изслушахте.
От трибуната на Народното събрание искам да благодаря на работната група, която много разумно и много професионално, под ръководството на проф. Маргарита Чинова, успя за изключително кратко време да предложи и да покаже, че българските магистрати и юристи имат нужда от промяна в закона и ние сме достатъчно компетентни, решени и имаме кураж да предложим такива промени, че да отговорим на изискванията и на препоръките на нашите партньори за възможност да правим съдебни реформи и за възможност да се борим с тежката трансгранична организирана престъпност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря на министър Попова.
С това откривам дебата за първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс.
Господин Костов беше заявил желание за изказване.
Заповядайте.
ИВАН КОСТОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, колеги народни представители! Вземам думата от името на Парламентарната група на Синята коалиция, за да заявя, че ние няма да подкрепим този законопроект. Причините са следните.
Такъв вид законопроект не е експертна работа. Той е експертна работа в определена част от своето съставяне. Той преминава през експертиза. Такъв законопроект е политическо дело, а на този законопроект точно политическата му част липсва изцяло. Ние можем да се съгласим с огромна част от казаното от министъра на правосъдието. По принцип – да, така е – ние сме съгласни, разбира се, приемаме, но реализацията на тези иначе правилни неща в някои отношения, далеч не е само написаният текст в закона.
Трябваше да се измине дълъг път, който не е изминат. Едно важно доказателство, че не е изминат пътят, е докладът на председателя на Комисията по правни въпроси. Така както чух изложението, нито един от участващите в дискусията не е подкрепил този законопроект. Кой е трябвало да говори с тях? Кой е трябвало да постига съгласие? Кой е трябвало да ги убеждава? Кой е трябвало да решава споровете? Кой е трябвало да извърши тази политическа работа? Министърът и нейният екип. Министърът не е експерт, министърът е политик. Тя трябваше да мине през това трудно упражнение, което се нарича политическа защита и политическо прокарване на законопроекта. Може ли от всички, които са били там, нито един да не го подкрепи и всички ние тук в залата да повярваме изцяло на експертизата, която беше предложена? Това не може да стане така!
Отношението на Синята коалиция към този законопроект е двузначно. Ние дадохме подкрепа, защото Комисията по правни въпроси да има положително становище. Без двата гласа на нашите представители това становище щеше да бъде отхвърлено. Искам да подчертая това. Ние сме допринесли този законопроект да влезе в залата, да не бъде спиран и да не се превръща в пълна катастрофа на правосъдния екип. Това не е законопроектът, който е необходим.
Ние се включихме едва накрая в опита да бъде защитен някак си законопроектът. Чак тогава беше потърсена подкрепата на представителите на Синята коалиция. Това става по време на политическата защита и показва, че не е работено с народните представители, с хората от Комисията по правни въпроси по този законопроект. Това е друга важна задача на министъра. Министърът трябва да работи, той трябва да убеждава народните представители, трябва да се среща с тях, трябва да дискутира, трябва да ги убеждава, трябва да спори, това му е работата. Той е министър! Той не е експерт! Той не идва тук да ни казва истината, защото истината ние много добре в тази зала знаем, че не е заключена в сградата на което и да е министерство.
Щом ние сме потърсени едва след дъжд качулка, аз си представям как е работено с останалите. Не се прави така такъв законопроект! Това е изключително важно усилие, то е преди всичко политическо усилие! Може ли дотам да не е координирана позицията, че да има критики от самата прокуратура по определени текстове? Това е съвсем непонятно. Уж засилваме обвинителната мощ на държавата и оттатък се оказва, че не го приемат.
От тази гледна точка ние сме помогнали този законопроект да влезе в залата, да има положително становище и да се гледа. Ние не можем да гласуваме за законопроект, който ще бъде пренаписван от Комисията по правни въпроси. Ние не можем да се съгласим и да приемем на доверие това, в което ни уверяват. Да, тези неща нали ще се съобразят, ще се напишат?! Ще постъпим по друг начин. Ще направим своите предложения пред Комисията по правни въпроси, ще участваме в тази дискусия. Ако съвпаднат с волята на мнозинството – добре, ако не съвпаднат – ние ще си ги защитаваме в залата, но не можем на доверие да приемаме законопроект тук, който ще бъде доработван и то така, както предшестващия го Наказателен кодекс е доработван в Комисията по правни въпроси. Не се правят така тези работи! Поради това Синята коалиция не може да подкрепи този законопроект. Ще гласуваме против. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря на народния представител Иван Костов.
Има ли реплики?
Заповядайте за реплика.
ПАВЕЛ ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Изразявам несъгласието си с това, което чух от господин Костов, защото фактите говорят друго. Вие чухте докладите на двете комисии – и на Комисията по правни въпроси и на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. В двете комисии законопроектът е подкрепен от мнозинството, и то не само от мнозинството, но и с повече гласове. Така че това е необосновано твърдение и аз не го приемам.
Освен това считам, че народните представители от ГЕРБ са наясно с промените, които се предлагат, и смятам, че те са навременни и че със сега действащия Наказателно-процесуален кодекс не може да се продължи по този начин и да се осъществи борбата срещу тежката престъпност. Именно в този смисъл е и докладът на Европейската комисия от м. юли 2009 г.
Аз смятам, че в предлаганите мерки, първо, няма нищо противоконституционно, второ, те са в синхрон с препоръките на доклада. Смятам, че по философията на законопроекта за преодоляването на формалните процедури – да се усъвършенстват методите на доказването, действително има радикални предложения, но в крайна сметка ние не бива консервативно да гледаме на тези неща, а трябва да ги възприемем, защото само по този начин можем да постигнем успехи в борбата срещу престъпността и да дадем възможност един инструментариум за тази цел.
Ето защо считам, че това твърдение е неоснователно. Ние от ГЕРБ подкрепяме този законопроект, изразили сме това в своето гласуване. Лично аз ще го подкрепя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желаещи за други реплики? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин Димитров, благодаря Ви за репликата, само че трябва да прочетете числата – 13 „за”, 4 „против” и 6 „въздържали се”. Преместете 2 гласа „за” към гласовете „въздържали се” и ще видите, че се получава отхвърляне на законопроекта. Получава се резултат 12 на 11. С 11 гласа не може да бъде прокаран законопроект през Комисията по правни въпроси. Прочетете внимателно как свършва докладът на комисията, за да разберете какво имам предвид.
Законът „минава на косъм”. Това се казва „минава на косъм”. Добре е след този неуспех много внимателно да се слуша, да се търси широк консенсус. Няма да престана да говоря това от трибуната на Народното събрание. Трябва консенсус за такъв закон. Широк консенсус, за да тече процесът. Уреждат се изключително важни и болезнени обществени отношения. Нужно е отговорността да не отива само върху министъра, нито върху кабинета. Тази отговорност, влизайки в Народното събрание, се разпростира върху всички нас и затова ви трябва диалог и широко съгласие, за да мине този законопроект. Аз съжалявам ако не разбирате толкова елементарни политически послания. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря. Има ли желаещи за изказвания?
Заповядайте, господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа, госпожо министър! Движението за права и свободи няма да подкрепи този законопроект. Ние няма да го подкрепим не заради това, че той не е съгласуван с нас, не само заради това, че гилдията се изказа против този законопроект, а защото го направи по един доста категоричен, бих казал учудващо категоричен начин. Ние няма да го подкрепим по същностни съображения.
Това е законопроект, който ограничава човешки права. Това е законопроект, който ограничава правото на гражданите на защита. Законопроект, който дебалансира страните в процеса и превръща обвинението и прокурора в силната страна в процеса. Това са нарушения на принципи, които ние не можем да приемем.
Съображенията за неподкрепа на законопроекта поради липса на по-широко съгласие са важни, но те не са съществени. Ние ще гласуваме против и наистина ще наблюдаваме с интерес, когато се заявява неподкрепа на законопроект, дали тя се изразява в гласуване, защото ние вече познаваме практика в този парламент, когато се заявява неподкрепа и се излиза от залата. Неподкрепата е да гласуваш. Затова ние ще гласуваме с отрицателен вот и аз няма да направя пълен анализ на законопроекта, защото в този дебат е невъзможно да стане.
Искам да кажа, госпожо министър, Вие подвеждате залата. Не е вярно, че законопроектът не нарушава принципите на правото и принципите на Европейската конвенция за защита правата на човека. Аз ще се спра само върху няколко неща, които се предлагат, за да демонстрирам и да посоча причините, поради които ние заемаме тази категорична позиция.
На първо място, предвиждането на запасен защитник е едно уникално, повтарям, уникално творение във формата, в която ни се предлага. За запасния защитник идеята е, че той трябва да осигури хода на процеса, да се грижи допълнително за правата на подсъдимия, но всъщност не е така. Става така, че запасният защитник измества защитника, избран от подсъдимия. Когато е в първоначалната фаза, представете си, обвинението назначава защитник на обвиняемия, на следствения. Това как да го разбирам аз? Този, който ме обвинява, привличаме в качеството на обвиняем, той ми назначава защитник. После стигаме до такива конструкции при които, ако нормалният защитник не може да се яви по уважителни причини, процесът си продължава. Тоест дори когато има уважителни причини избраният защитник да не се яви, може да е болен, да го е бутнала кола, процесът продължава.
Нещо повече! Нещата стигат дотам, че в крайна сметка ще се породи една нова професия. Не искам да бъда много категоричен, обаче „защитник – провокатор на прокурора” как ви звучи? Не е ли възможно да се появи такава професия? Да не говорим, че това изобщо не е осмислено финансово. Ако тази практика, тъй като няма никакви рамки в закона, започне да се прилага, парите, които държавата осигурява за служебната защита, изобщо няма да стигнат и ще бъдат похарчени още в първите два месеца на една календарна година.
Следващото нещо, което няма как да прескочим, е разпитът на разследващия орган. Това е най-уникалното нещо в този закон. Значи разпитващ е разследващият орган – следовател, примерно, и като не си направи протокола и като го обърка, без да иска или нарочно, след това отива да го поправи, като дава свидетелски показания. Ето такова нещо няма никъде. Може да има свидетелски показания на полицай, който се е явил на местопрестъплението – той има впечатления, обаче органът, който ти създава доказателства, след това да ти свидетелства върху тези доказателства, такова нещо няма. Такава правна конструкция няма никъде, да не говорим, че той като свидетелства, той и по закон има право да не свидетелства срещу себе си. Представяте ли си колко сложна конструкция се получава? Тоест той, ако иска – ще свидетелства, ако иска – няма да свидетелства. Ако състави документ с невярно съдържание, това е престъпление и никой не е длъжен да свидетелства срещу себе си. Въобще, оставам без коментар повече!
Продължавам по-нататък с ОЛАФ. Законът задължава ОЛАФ да представя доказателства! Българският закон задължава ОЛАФ?! За първи път виждам в български закон да можем да задължаваме небългарски органи.
Осъдителната присъда. Принцип в правото е, че не може една осъдителна присъда да се базира само, как да го нарека, на показания, събрани с тайни средства, най-общо казано. Примерно не може някой да бъде осъден, само въз основа на доказателства, събрани със специални разузнавателни средства. Принцип! Чудесно!
Второ правило: не може никой да бъде само въз основа на показания на свидетел с тайна самоличност. Нали, правилно! Обаче изведнъж се поява правилото, че когато събереш тези две неща на едно, можеш да имаш осъдителна присъда. Значи от две невъзможности правиш една възможност. Както се изрази някой в Комисията по правни въпроси, не помня кой – два заека не правят един кон! А това пък до какви дела може да доведе извън страната, няма да коментирам!
Премахването на сроковете, които досега притискаха прокуратурата да работи наистина в рамките на някакви срокове. Казвам – досега – по новия НПК. Ние променяме този закон, приет преди три години, въз основа на експертиза на Венецианската комисия, която е най-авторитетният орган в тази сфера. Сега го променяме, без да имаме никакви, как да кажа, препоръки в тези насоки. Препоръките са най-общи, вярно е, но тези несъответствия няма как да ги коментирам по друг начин.
Така любимата на всички ни тема за специалните разузнавателни средства отново излиза на преден план и аз искам да припомня на тези, които помнят миналото Народно събрание, независимо дали са били народни представители или не, защото тук има колеги, които най-малкото са следили работата на миналото Народно събрание, че такъв опит беше правен тогава. Става въпрос за това специалните разузнавателни средства, независимо как са събрани извън наказателния процес, да стават годно доказателствено средство. Принципът, че доказателствата се събират в наказателния процес, независимо от това дали в предварителната или в съдебната фаза, тук остава на заден план.
Всъщност, колеги, правилото, че формализмът в процеса е нужен, не е така. То е важно – формализмът гарантира истинността на доказателството и гарантира защитата правата на човека. Затова идеята, че всяко СРС, пуснато от всеки оперативен работник за всичко, което той е решил, че трябва да поиска на фона на това безобразно използване на специалните разузнавателни средства години наред, е едно прекалено смело и опасно начинание.
И накрая, странно ми изглежда, че докато разглеждаме Наказателно-процесуалния кодекс, с него искаме отново да изменим Наказателния кодекс – тук, накрая, има една разпоредба. Иначе двата закона са вкарани едновременно и с втория закон - той не е втори, изменяме изменящия се закон. Това е само правна технология.
Завършвам с това, че този закон нарушава човешки права. Този закон дебалансира процеса. Този закон превръща обвинението в силната фигура в процеса. Този закон не е демократичен. Той трябва да бъде отхвърлен затова, а не само поради естественото му невъзприемане от повечето от хората, имащи отношение към тази материя. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря на господин Бисеров.
Има ли реплики?
Заповядайте за реплика, господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Господин председател, госпожо министър, колеги! Господин Бисеров, имам една такава реплика към Вас. Вие определихте, че понятието „запасен защитник” било уникално за България. Аз мисля, че хич не е уникално. Защото, ако си припомним годините след 9 септември, много хора бяха осъдени от така наречения Народен съд на смърт и ред други репресии, благодарение на така наречените служебни защитници, които бяха назначавани точно, за да защитават подсъдими. И аз си мисля, че тук въобще нищо не е уникално, а е една модификация на това прокуратурата да си назначава защитници, които при всички положения няма гаранция, че няма да й служат на нея повече, отколкото на който и да е обвиняем. Така че този въпрос е много сериозен, затова отправям реплика, че нищо не е уникално, а е като че ли опит да се повторят някои неща от един период в българската история, който в никакъв случай не може да бъде адмириран. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли други реплики? Няма.
Господин Бисеров, имате право на дуплика. Отказвате се.
Има ли желаещи за изказвания?
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, с предложения от правителството законопроект се заявяват цели, които трудно могат да не бъдат споделени, а именно ограничаване на формализма, опростяване на процедурите, усъвършенстване на доказването и в резултат - един бърз и ефективен процес. Към тези мотиви министърът на правосъдието добави и нови: борба с тежката и с организираната престъпност. Звучи точно, както го очакват хората, защото няма българин, който да не се вълнува от състоянието на съдебната система, който да не иска тя да работи бързо и ефективно, законът да се прилага еднакво към всички и престъпниците да бъдат своевременно залавяни и справедливо наказвани.
Всеки, който от тази трибуна не аплодира възторжено този законопроект, рискува да попадне сред онези, които саботират правителството в парадната му битка срещу престъпността.
Именно затова предлагам, когато започваме този дебат, да не спекулираме с тревогата на хората. Може би за първи път да се въздържим от популизъм, да се въздържим от желанието да извличаме политически дивиденти, да го проведем сериозно и отговорно в интерес на реформата на съдебната система. Според мен едва ли точно този законопроект е подходящият терен за напасване на коалиционни отношения и за уреждане на вътрешно коалиционни сметки в управляващото мнозинство.
Според мен трябва преди всичко честно да се опитаме да си отговорим на въпроса дали предлаганите промени водят до ускоряване на процеса за сметка на правото на защита на гражданите, което е в основата на честния и справедлив процес; дали не се губи самото предназначение на наказателния процес като средство за изясняване на истината.
За да се постигнат тези баланси, според мен би било редно правителството да направи опит да предложи цялостна концепция за наказателна политика, работата по която беше започната в предишното управление. Така предложени – на парче, промените създават впечатление, че с Наказателния кодекс се иска просто драстично увеличаване на санкциите, а с Наказателнопроцесуалния кодекс драстично се засилва репресивната мощ на държавата.
Притесненията са в няколко посочи. Те бяха споделени от изказванията на колегите от Демократи за силна България и Синята коалиция.
На първо място, правото на защита на гражданите. Особено недоумение буди предложението да се премахне задължителната защита пред Върховния касационен съд. Както и при предложените промени в Наказателния кодекс тук не се сочат никакви анализи и никакви емпирични изследвания. Твърди се, че тя била формална и самите подсъдими не проявявали интерес към нея. Напротив, статистиката показва, че две трети от решенията на въззивните съдилища се отменят от Върховния касационен съд, затова за всеки подсъдим е толкова важно да бъде представляван от адвокат. Всички юристи знаят, че касацията е инстанция по правото, а не по фактите.
Да вземем лобисткия текст за въвеждане на изискване за висше юридическо образование като условие за защита от роднини на обвиняемия и то в досъдебната фаза на процеса, в който, забележете, дори няма изискване разследващите да имат висше юридическо образование. Това е дискриминационен текст, който на практика ще остави хората с ниски доходи без каквато и да било защита в досъдебната фаза на процеса, където адвокатът не е задължителен.
Един от най-спорните въпроси беше поставен от колегата Бисеров и това е въвеждането на фигурата на запасния защитник по начина, по който това се разписва в този проект на НПК. Да, трябва да се търсят способи за дисциплиниране на участниците в процеса. Аз лично обаче се съмнявам, че това е начинът. Защо например не се направи опит да се дисциплинират и вещите лица, които според статистиката са най-честата причина за забавяне на процеса?!
Абсурдно е това, което беше казано дотук – запасният защитник да се назначава от прокурора. Знаете, че прокурорът в досъдебната фаза съчетава обвинителната функция с функцията по ръководене на процеса. Тази идея противоречи на българската Конституция и на Европейската харта за правата на човека. Сигурна съм, че това ще породи множество жалби най-вече поради различния режим на третиране на двете фигури – договорният и запасният защитник. Представете си, ако не се яви упълномощеният защитник, делото се гледа, а ако не участват запасният защитник – то се отлага. Както се пошегувахме в Правната комисия, фигурата на запасните отпадна в армията, но се запазва в българската адвокатура. Ако можем да направим предложение за уеднаквяване на понятията, може би те трябва да се кръстят „резервисти”, за да няма противоречие с използвания термин в Българската армия.
Друго предложение, което буди недоумение и няма разумно обяснение, е идеята да се отмени възможността на обвиняемия да поиска делото да се гледа след изтичане на определения двугодишен срок. Това е една от мерките, които определено дисциплинираха и ускоряваха процеса и го вкарваха в така наречените разумни срокове. Обратното само би удължило процеса. Искам само да припомня, че в края на миналата година прокуратурата отбеляза, че за 2009 г. 70 000 са преписките и делата, прекратени по давност.
Втората линия, която минава през законопроекта и буди основателна тревога у юристите и у българските граждани, е подходът към доказателствата, така начената идея за усъвършенстване на доказателствата. Това е една изключително чувствителна област и самото съмнение, че могат да бъдат деформирани доказателства, че могат да бъдат манипулирани и нагласявани доказателства, вече е достатъчно опасно.
Абсурд според мен е възможността разследващият орган да бъде разпитван в хода на наказателното производство. Това са заимствания от други правни системи, с които е неуместно да се правят аналогии предвид спецификата на нашето наказателно правораздаване. Разследващият има своите ангажименти за извършените от него процесуални действия да състави съответните протоколи и не можем да очакваме, че той ще промени мнението си в хода на съдебното производство предвид наказателната отговорност, която носи. Според мен след разпита на разследващ следващата стъпка е разпитът на прокурор.
Относно възможността присъдата да се основава само на данни от специални разузнавателни средства. Това са тайни способи за събиране на данни, които не се събират по реда на Наказателния кодекс. Абсолютно обяснимо е изискването присъдата да не се обосновава и да не се основава само на данни от едно специално разузнавателно средство. Няма да изпадам в подробности, само ще кажа, че нула плюс нула не е равно на едно. Ако не е възможно да обосновем присъдата само въз основа на данни от едно специално разузнавателно средство, няма как да го направим върху данните от две специални разузнавателни средства, още повече предвид спецификата на тези способи, е много възможно те да бъдат идентични.
Голяма част от предложенията – третата линия в предложения проект – вместо да ускоряват, забавят процеса. Това знае всеки юрист, например протестиране разпореждането на съдията за връщане делото на прокурора.
Едва ли може да бъде дадено според мен разумно обяснение на всички тези поставени въпроси.
Не чухме аргументи в Правната комисия, независимо че бяха подробно изложени от мен, от колегите от Синята коалиция и от останалите колеги. Вместо това чухме от премиера, че тъй като досега Наказателнопроцесуалният кодекс се е писал от адвокати, сега ще бъде написан от прокурори.
Заедно с изявлението на един от водещите прокурори, че в дейността си прокуратурата се основава на закона, но освен това действа и под натиска на общественото мнение, считам, уважаеми колеги, че това е изключително опасно.
Няма как да не бъде споделена и тревогата, че предложените решения се правят не само без съгласуване с магистратурата и колегите от гилдията, но и въпреки категоричното противопоставяне от страна на Върховния адвокатски съвет и на българската адвокатура, и от Върховния касационен съд – инстанция, призвана да прилага справедливо закона и да издава справедливи присъди.
Аз не разбирам този уклон и това желание да се ускорява процесът за сметка на правото на защита на гражданите и споделям, че наистина съдебната система трябва да бъде бърза и ефективна. Но тук искам да припомня, че най-бърза и най-ефективна в кавички е била съдебната система по времето на Сталин.
Ние от Коалиция за България няма да подкрепим този законопроект, защото считаме, че в него са нарушени балансите между търсенето на бързина и ефективност и правото на защита на гражданите, защото считаме, че въпреки декларацията от страна на правосъдното министерство, този законопроект не отговаря на изискванията, визирани в Доклада на Европейската комисия.
Също така ние изразяваме своето недоумение защо докладът не беше изпратен своевременно на Венецианската комисия, заедно с този проект за изменение на НПК и след като това все пак беше направено, защо не се изчака нейното становище, за да не стигнем до хипотезата, при която трябва да приемем неприемливи и за българските граждани, и за нашите европейски партньори решения, които впоследствие да бъдат отменяни?
Подходът за промени в Наказателно-процесуалния кодекс би следвало да бъде отговорен, би следвало наистина да се търси и зачита мнението както на магистратурата, така и на всички, които са ангажирани с прилагането на закона и с наказателното правораздаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Има ли реплики към госпожа Манолова?
Заповядайте, господин Димитров.
ПАВЕЛ ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председателстващ.
Уважаема госпожо Манолова, смятам, че няма нито едно право на обвиняемия, което да е отменено. Напротив, разширени са правата на пострадалия. Затова не приемам вашето твърдение, че е нарушен балансът. Напротив, смятам, че с предложените норми е постигнат добър баланс между правото на защита и съответно правото на държавата да се ползва от едни по-бързи неформални процедури, за да постигне по-добри резултати в правораздавателната си дейност.
Аз мисля, че се преекспонира въпросът с разпита на разследващите полицаи. Самата госпожа Манолова каза, че това е в законодателството на европейските държави, но, виждате ли, при нас бил специфичен наказателният процес. Кое му е специфичното? И тук се твърди от господин Бисеров, нещата се преувеличават, и двамата говориха, че този полицай ще бъде разпитван само по отношение на това какво той е изготвил като документи. Напротив, в проекта се предвижда да бъде разпитван по всички обстоятелства. Може той да е пропуснал нещо, нещо да не е догледал добре. И когато бъде разпитан като очевидец на произшествието, защото той е първият човек, който отива там, аз не виждам нищо, което да е в противоречие на правото на защита на обвиняемия. Напротив, това ще даде възможност доказателственият процес да се ползва от един пряк очевидец на престъплението.
Що се касае до запасния адвокат, сега се хващаме за това дали трябва да е запасен, думата е била взета от армията. Аз мисля, че това не е същественото. Запасният адвокат, и което не се казва в изказванията на колегите, ще се ползва само в изключителни случаи – при тежки престъпления. Това няма да бъде практика. Мисля, че това ще реши проблема с отлагането на процеса, с шиканирането и по този начин действително ще помогне да имаме бърз процес.
Това са най-актуалните проблеми, по които се спори. Аз мисля, че това не са уникални предложения, а са радикални и ние трябва да разчупим своя консерватизъм и да ги приемем като нещо, което ще допринесе, за да подобрим ефикасността на процеса. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли други реплики към госпожа Манолова? Няма.
Имате думата за дуплика, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин Димитров, Вие сте действащ адвокат и с не лоша репутация. Аз се изненадвам къде в проекта виждате липса на ограничаване на правата на обвиняемия и подсъдимия. Те не се отменят, те просто се ограничават до степен, до която поставят под въпрос възможността им от адекватно право на защита. Така е с фигурата на запасния, както ние предлагаме – резервиста адвокат, който няма как да не се превърне в професия по начина, по който е разписан в проекта. Представяте ли си какво ще се случи в Европейския съд в Страсбург, ако един осъден за тежко престъпление обясни, че линията на защита е била въпреки неговата воля и че е защитаван от лице, което му е било натрапено от прокуратурата? В крайна сметка ще се стигне до отмяна на едно решение, на една присъда, която при нормални обстоятелства, ако се спазват правилата, би била произнесена адекватно и би влязла в сила и делото ще излезе далеч извън разумните срокове.
По отношение на разпита на разследващи пред съда, това е първият случай в българското процесуално право, в който участници в процеса се стимулират да нарушават Наказателно-процесуалния кодекс. Свидетелстването пред съда е една възможност за разследващия да поправи това, което не е свършил в кръга на своите ангажименти.
И вместо МВР да наблегне на обучението на разследващите полицаи, на които им липсва юридическо образование, ние ги стимулираме и им даваме правни възможности да поправят своето незнание чрез разпит пред съда. Тези и още много спорни предложения според мен няма как да бъдат възприети от Венецианската комисия, която беше сезирана с този проект на Наказателно-процесуален кодекс и аз не разбирам упорството на мнозинството, което, вместо да изчака мнението и становището на Венецианската комисия и да се съобрази с него, натрапва на българския парламент, на съдебната система и на гражданите едни крайни решения, които по всяка вероятност ще се наложи в най-кратки срокове след това да променяме в обратна посока.
Нека си спомним, че действащите текстове, които се изменят в момента, бяха разписани със съгласието и одобрението именно на Венецианската комисия. И аз отново ви казвам – не споделям вашия оптимизъм, че предложените решения съответстват на препоръките на Европейската комисия. Това е едно от намеренията, което според мен е абсолютно нереализирано в този проект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Има ли желание за други изказвания?
Господин Вучков, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Позволявам си да взема думата по този изключително важен законопроект, защото, както добре сте разбрали от самите разписани текстове, в много голяма степен той, разбира се, се отразява върху дейността на Вътрешното министерство в частта за дейността на полицейските органи, доколкото той предвижда възможност, която няма да е нова за българската правна история – малко по-широк кръг полицейски органи да провеждат някои от действията по разследване.
Искам да напомня, че действащият Наказателно-процесуален кодекс е в сила по-малко от четири години – 29 април 2006 г. Разбира се, правилата по неговото приложение показаха, че в голяма степен той отговори на очакванията, макар че по своето съдържание той преписваше 75% от тестовете на отменения НПК от 1974 г. Но едновременно с това, според мен е важно да се отбележи, че предизвика и редица големи проблеми и нито един от изказващите се досега не каза за може би един от най-големите проблеми, които споделят и главният прокурор, и министърът на вътрешните работи, а именно, че на бюрото на един дознател или прокурор в момента понякога има по 200 висящи производства. Едно положение, което категорично трябва да променим, защото в противен случай всички принципи, за които говорим тук – справедливост и загриженост, няма как да бъдат спазени при положение, че един дознател трябва едновременно да разследва около 150-200 висящи образувани досъдебни производства.
Като Вътрешно министерство ние в значителна степен участвахме в състава на работната група, която подготви Проекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. Работната група, както обясни министър Попова, беше ръководена от проф. Маргарита Чинова. В нея участваха, искам специално да подчертая, господин Бисеров, много представители на магистратурата от различните й звена, съдии, прокурори, следователи, разследващи полицаи. Така че в много голяма степен в проекта е отразено и становището на гилдиите. Според мен некоректно би звучало това да обобщаваме, че гилдиите целокупно са били против, защото това просто не е вярно. Това самите те могат да го споделят чрез работата си в работната група.
Бих искал да отбележа, че по редица пунктове, поне според моето изчисление може би над 70% от текстовете в работата на работната група, особено в работата на парламентарните комисии, имаше единомислие. Ще спомена някои от тях.
Корекции по отношение на местната подсъдност, корекции по възможността по-широк кръг полицейски органи да провеждат някои от действията по разследване. Благодарни сме за това, че всички депутати в парламентарните комисии съвсем загрижено и упорито защитаваха тази теза, която ние представихме – че трябва да се даде възможност не само на дознателите, но и на други полицейски органи да провеждат някои от процесуално-следствените действия.
Както виждате, в законопроекта са заложени две групи такива действия: първо, неотложните по чл. 212, ал. 2 от НПК и, второ, възложени им от разследващ орган или прокурор. Това е тема, по която не срещнахме съпротива и обратно мнение от нито един от членовете на парламентарните групи по комисии. Това е много важно за нас като Вътрешно министерство, уважаеми народни представители.
Разбира се, не трябва да подхождаме прибързано към тази нова редакция, поради което сме предвидили цяла програма за обучение на полицейски органи. Това няма да бъдат всички 30 хил. полицейски органи, а една по-малка част от тях. Осигурили сме финансиране чрез Оперативна програма „Административен капацитет” и започваме обучение на полицейските органи да провеждат тези изключително важни, неотложни следствени действия. Това, между другото, е практика, която съществуваше за периода от 2000 до 2006 г. и много прибързано беше заличена с новия НПК преди по-малко от четири години, което предизвика огромни проблеми на досъдебното производство изобщо.
Много по-ясно са дефинирани правата на пострадалото физическо лице – чл. 75. Мисля, че всеки, който е прочел внимателно текстовете във връзка с пострадалия, ще се съгласи с това.
Много по-ясно е дефинирана защитата на служителя под прикритие, което е вид специално разузнавателно средство. Тук също не срещнахме никакви обратни становища при обсъждането в комисиите.
Не говоря за по-ясната процедура за връчване на някои книжа и призовки. Много по-ясни текстове, които да преодоляват възможността неоснователно да се спират наказателните производства в края на досъдебната фаза – чл. 244 и др.
Бих искал да взема отношение по някои конкретни текстове във връзка с дискусията, която се разрази досега.
Господин Бисеров, Вие споменахте, че законопроектът задължава ОЛАФ да представя доказателства. Според мен това не е така. Ние сме предвидили единствено възможност докладите на Служба ОЛАФ да бъдат приобщавани към доказателствения материал, но изобщо не става дума за задължение категорично да възлагаме на ОЛАФ да извършва разследващи функции. Просто докладите на ОЛАФ стават част от съвкупния доказателствен материал и ще може съдът да се позове и на тях въз основа на своето свободно вътрешно убеждение, без да придаваме някаква формална сила на доказателствата и доказателствените средства, защото това е принцип на наказателния процес, който не е нарушен.
Госпожа Манолова спомена защитника пред Върховния касационен съд. Едва ли може да се твърди, че елиминирането на тази задължителна защита пред третата съдебна инстанция е ограничаване правото на защита. Както знаете, госпожо Манолова, това е възможност, която я има едва от три години и половина. Преди това не е имало такава хипотеза на задължително участие на защитник. По тази тема може много да се спори, но едва ли задължителното участие на защитник непременно в третата съдебна инстанция трябва да бъде категоричен императив. Разбира се, когато пожелае, обвиняемият може да си упълномощи защитник и в трета инстанция, но едва ли е необходимо да превръщаме това в задължение. Преди 2006 г. никой не е поставял под въпрос, че е ограничено правото на защита на подсъдимия, защото тогава нямаше възможност и задължение да се явява защитник на третата съдебна инстанция.
Уважаеми народни представители, искам да отбележа, че има теми, по които дискусията е съвършено справедлива и аргументирана, теми, по които тази дискусия би могла да продължи в рамките на законодателния процес. Мисля, че следва да признаем това. Много от тези теми бяха подсказани от депутатите, които се изказаха преди малко. Това са теми, по които различни становища изразиха представители на политическите сили в парламентарните комисии, много представители на магистратурата, на академичната мисъл и други експерти.
Тук ще отбележа две от тези теми. Едната е възможността да бъде разпитван свидетел и разследващ полицай като свидетел. Втората е във връзка с възможността, това беше неколкократно обсъждано в рамките на комисиите, обвинението и присъдата да се основават на показания на анонимен свидетел и на доказателства, събрани със специални разузнавателни средства. Забрана, която съществува в момента, която ние сме предложили да отпадне. Както знаете, в момента има три подобни забрани във връзка с доказателствената съвкупност. Обвинението и присъдата не могат да се основават само на самопризнание, което е принцип в Европейската конвенция и Конституцията. Обвинението и присъдата не могат да се основават само на данни, събрани със СРС. Обвинението и присъдата не могат да се основават само на показания на анонимен свидетел.
Няма пречка аргументите по тези две или три теми, които в крайна сметка станаха причина за противопоставяне от страна на редица представители на политическите сили, да бъдат изслушани повторно в хода на обсъжданията в парламентарните комисии - най-отговорно следва да го заявим.
Това по никакъв начин не променя отношението към главните теми, които казах преди малко, заложени в законопроекта. Споровете по някои текстове според нас не бива да стават пречка за придвижването на законодателния процес напред. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря на заместник-министър Вучков.
Господин Четин Казак заяви желание за изказване.
Имате думата.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Малко е странно, че такъв важен законопроект, който обхваща материя, по която България е обект на особено засилено внимание от страна на Европейската комисия в рамките на процедурата за наблюдение и сътрудничество, и по която предстои в най-скоро време – през м. февруари т.г., да бъде изготвен и представен междинен доклад на Европейската комисия, да протича при едно обсъждане, при което от страна на управляващата партия няма нито едно изказване по същество, а позицията на управляващата партия беше представена в рамките на една реплика, от един единствен неин представител. (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Господин Казак, дебатът не е завършил. След Вас е заявено желание за изказване от господин Лазаров.
Моля, ако обичате, пристъпете към същество...
ЧЕТИН КАЗАК: Така че, уважаеми колеги, това говори красноречиво за това, че този законопроект явно буди основателни съмнения, включително и сред представителите на управляващата партия относно неговите качества, относно неговата правилност. И неслучайно представителят или един от съпредседателите на Синята коалиция ви обърна внимание върху едно от съществените му недостатъци, а именно това, че подобни законопроекти трябва да бъдат плод на широки дебати, в които Народното събрание на първо място, а не само гилдиите, да бъдат приобщени за постигането на по-широк консенсус, тъй като не гилдиите, а в крайна сметка Народното събрание е органът, който трябва да приема законите на страната и който трябва да начертава бъдещото развитие на наказателната политика в България.
Заради този съществен недостатък ние сега сме изправени пред ситуацията, при която да констатираме редица слабости, редица проблемни моменти в този законопроект, които за съжаление, ако бъдат приети в този си вид, вместо да решат проблемите, ще ги умножат.
Основният недостатък на този законопроект е, че той не само че нарушава основни права на гражданите, както каза колегата Бисеров, ами нарушава най-важния баланс, на който трябва да се основават въобще наказателната политика и наказателният процес в една демократична държава – гарантирането на равни права на участващите в него.
Не може в името на абсолютизирането на една единствена цел, която е дефинирана като ускоряване на съдебния процес, ние да пожертваме основни постулати на наказателния процес, основни принципи на наказателното право и гарантирането на правото на ефективна защита на всеки обвиняем – принцип и право, което е гарантирано в Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи.
Не може по този начин драстично да се прехвърля тежестта и да се увеличават правата на едната страна – обвинението, за сметка на правата на обвиняемия.
Въвеждането на категорията „запасен защитник” не само заради терминологичния подход, който е възприет, а и по същество е именно стъпка в тази посока – обвиняемият да бъде лишен от всякаква възможност да защити своите права чрез налагането на лице, забележете, което може да бъде избрано не само от безпристрастния и независим съд, но и от другата страна в процеса, която има определен интерес за неговото приключване в определена посока. Това е нещо, което е абсолютно недопустимо и неслучайно не е изчакана позицията на Венецианската комисия именно по този казус, защото ние не се съмняваме какво би било това становище на Венецианската комисия.
И след като България неколкократно вече е обвинявана и е осъждана от Съда по правата на човека в Страсбург именно поради факта, че не е била осигурявана ефективна защита на обвиняемите, ние сега създаваме предпоставки тези дела да бъдат умножени.
Непонятно е как в един и същи законопроект се говори, от една страна, непрекъснато, че ние сме за ускоряване на процеса, че ние сме за възприемането на всякакви мерки, които да доведат до по-бързото му протичане и така нататък, и в същото време в същия законопроект ние премахваме основния способ, който беше възприет в новия Наказателно-процесуален кодекс с цел именно ускоряване на наказателния процес, а именно сроковете за приключването и предявяването на обвинението.
И никой от вносителите не излезе да обясни какви са мотивите на това крещящо противоречие между двете основания, между двете цели, които си поставя законопроектът – от една страна искаме да ускорим, а от друга страна развързваме отново широко ръцете на прокуратурата да проточва процеса по нейно усмотрение и премахваме основната дисциплинираща мярка, която цели именно това.
Уважаеми дами и господа народни представители, ние от Движението за права и свободи няма да подкрепим този законопроект, на първо място, защото той е изработен в една ситуация на прибързаност, в една ситуация, при която липсва всякакъв консенсус от страна на заинтересованите страни, най-вече в парламента.
Не е вярно, че гилдиите, представители на някои от които са били участвали в работна група, са останали без забележки и без критики. Напротив, в медиите ние станахме свидетели на сериозни критики и забележки от страна на много изтъкнати експерти и специалисти. Фактът, че някой е бил поканен да участва в една работна група не означава задължително, че накрая неговото становище е било възприето и той е останал доволен.
Ние няма да подкрепим този законопроект също така поради факта, че зад него не се крие никаква ясна концепция. В него набързо са събрани един наръч от способи, с които се развързват широко ръцете на органите на досъдебното производство за сметка на драстичното съкращаване и отнемане на правата на обвиняемия, съответно на правото му на защита.
И не на последно място, тъй като той е ярко доказателство за това, че липса ясна визия и стратегия от страна на управляващото мнозинство и най-вече на Министерството на правосъдието за бъдещата наказателна политика, липсва стратегия за нейното развитие, липсва визия за това как да се развива нашата наказателна политика. Имаше изготвен в края на мандата на предното правителство един проект, който за първи път предлагаше например да се разграничат престъпленията по видове и на базата на това да се предвиди за по-леките закононарушения или простъпки, както бяха наречени те тогава, за тях например да се предвидят някои по-съкратени механизми, по-олекотено производство и така нататък. Вместо да се помисли и да се продължи този дебат, ние вървим сега към едни прибързани мерки, които не са добре обмислени, не са добре съгласувани и които нарушават тънкия баланс, който трябва да бъде гарантиран между правата на обвинението и защитата.
Надявам се, ако този законопроект все пак бъде приет, между първо и второ четене тези значителни недостатъци и слабости да съумеят да бъдат коригирани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли реплики към господин Казак?
Заповядайте, господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Господин председател, госпожо министър, дами и господа!
Ще ви прочета § 19: „По искане на съда или на органите на досъдебното производство директорът на Европейската служба ОЛАФ предоставя докладите и приложените към тях документи относно провежданите разследвания”.
Ако това не е създаване на задължение?!...
Господин председател, извинявайте, че ползвам реплика, но нямаше друг начин да оспоря твърденията, които чух преди малко. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: И аз Ви благодаря.
Часът е точно 11,00 ч.
Давам 30-минутна почивка и ви моля да бъдете точни. Благодаря.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми народни представители, моля заемете местата си – продължаваме.
Заявка за изказване беше направена от народния представител Димитър Лазаров.
Имате думата, господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В Комисията по правни въпроси гласувах за внесения Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, въпреки че по някои от предложените промени имах и имам известни резерви. Доколкото се касае за приемане на един законопроект на първо четене, ще ви призова да гласувате този законопроект.
Какво имам предвид? Тук преди малко се говореше за нарушаване правата на обвиняемия, видите ли, защото се назначавал резервен или запасен защитник, без значение какъв е терминът. Съжалявам, че го няма господин Радославов, просто искам да му напомня, че служебен защитник в правото като фигура съществува и продължава да съществува, и тази фигура се прилага. Служебният защитник и сега се назначава – терминът дали е точно „назначава”, но с акт органът на досъдебното производство, дознателят или прокурорът, или съдът, го определя или назначава. Въпросът обаче е друг. Това сега става по един ред – отправя се искане до Бюрото за правна помощ и оттам индивидуално определят този служебен защитник. Естествено, за да има качеството на такъв в процеса, трябва да има акт на органа, който го е поискал. Този акт точно това и означава. Така че мисля, че тук няма драма и не виждам защо трябва да се спекулира с този въпрос. Няма драма, разбира се, че, видите ли, били нарушени правата на обвиняемия, защото органът на досъдебното производство - или прокурорът, или съдът, защото тук се пропуска съдът, бил назначил служебен защитник. И ако преди години това ставаше в изключителни случаи – при тежки престъпления, при непълнолетни, хора, които не владеят български език или неграмотни, то сега, влизайки в Европа и европеизирайки нашето законодателство, това става и когато интересите на правосъдието налагат това. Тоест във всички случаи, когато обвиняемият или подсъдимият поиска да му бъде назначен служебен защитник, без значение какво е естеството на престъплението, такъв бива назначаван и никой не поставя въпроса, че били нарушени правата на обвиняемия.
Господин Радославов, да, има и резервни съдебни заседатели. Това е предвидено в Наказателно-процесуалния кодекс и се прилага в съда, когато се касае за процеси, които са усложнени откъм разследване, тоест има много свидетели, бавно във времето се допуска да се извършва разследването. Да, тогава се налага да бъде назначен и резервен съдебен заседател, в случай че някой от съдебните заседатели... Даже се назначават и резервни съдии, за да може да не се отлага процесът или да не се преповтаря действието, тъй като има несменяемост на състава.
В сега действащия Наказателно-процесуален кодекс, който беше приет, не зная доколко и как е съгласуван - „с Венецианската комисия” беше казано, след това беше казано „с Европейската комисия”, се отне възможността, която е съществувала дълги години, при неотложни следствени действия органите на полицията да могат да ги извършват – оглед, претърсване, изземвания, разпит на свидетели и очевидци, когато тяхното неразпитване би попречило след това да бъдат разпитвани – неотложното им разпитване. С измененията в сега действащия кодекс тази възможност беше отнета и на практика се получава така, че когато бъде извършено престъпление в село Хикс, което е отдалечено на 70-80 км от районното полицейско управление, и там отиде районният инспектор или той е там, или просто отиде, за да види дали има престъпление, установи, че има взломна кражба, той не може да направи оглед и да разпита собственика на жилището, каквато възможност имаше преди, и тези доказателствени средства да бъдат кооптирани в процеса, а трябва наново да дойде групата с дознателя, за да могат да бъдат извършени тези действия.
В досега действащия Наказателно-процесуален кодекс беше премахната възможността да бъдат преобразувани някои досъдебни производства. Чисто хипотетично, ако едно пътно-транспортно произшествие е извършено от неизвестен извършител, дознателят отива, извършва, започва досъдебното производство под формата на дознание, ама след това се оказало, че извършителят е лице – било то военен или други хипотези, и делото би трябвало да бъде провеждано от следовател. Сега възможността на прокурора да преобразува я няма в този действащ кодекс.
Вие много добре знаете, от доста време се поставя въпросът - в едно досъдебно производство сега съществува възможността да бъдат отделяни материали, да бъде образувано друго досъдебно производство или да бъдат прилагани към друго досъдебно производство, и те имат своята сила в съдебното производство. Това, което сега също се предвижда - тук господин Бисеров, ако не се лъжа, говори, е добитите данни със СРС в едно досъдебно производство да могат да бъдат ползвани в друго досъдебно производство, защото на практика се получава така, че по целия сложен ред с разрешение от съдия при едно образувано досъдебно производство искането е за някакво друго престъпление. Изведнъж се оказва, че се добиват данни за убийство и сега тези данни не могат да бъдат ползвани. Аз мисля, че това е неразумно и такъв подход няма наистина и в Европа, колкото и да говорим. А ние говорим. И колегите тук казаха, че СРС-та се ползват, ползват се в достатъчно голям обем, но малко били внасяни като веществени доказателствени средства в съда.
Затова аз ще подкрепя този кодекс. Да, има и спорни моменти, които предстои да бъдат разгледани между първо и второ четене. Нека не забравяме, че ние сме на първо четене. Между другото, аз очаквах още по-радикални предложения за изменения в Наказателно-процесуалния кодекс, защото в момента за мен досъдебното производство при наличието на възможността за съкратеното съдебно следствие, където е дадена възможността с оглед бързина на процеса да не се разпитват многобройни свидетели, при положение че подсъдимият признава фактите и обстоятелствата, установени с обвинителния акт, съдебното следствие да приключи в рамките на няколко часа, за да бъде произнесен съдебният акт, то сега в досъдебното производство, когато сме изправени почти при тази хипотеза, формално процесът продължава с всички условности, с назначаване на експертизи, с очни ставки, защото в момента там няма изменения.
Съжалявам, че в тези изменения на Наказателно-процесуалния кодекс не са предвидени такива изменения, които да облекчат досъдебното производство. Прави са господин Вучков и представителите на Прокуратурата, да, дознателите са много натоварени, натоварени са и прокурорите. И би трябвало Наказателно-процесуалният кодекс да се радикализира в частта досъдебно производство, за да се облекчи тази работа. Защото няма логика, когато пострадалият е заварен на местопроизшествието, когато признае фактите и обстоятелствата, досъдебното производство да върви с целия формализъм, който понякога продължава с месеци.
Има спорни моменти. Ние направихме една работна група и се обединихме около някои от институтите, които биха могли да бъдат приети с така внесения законопроект, но също се обединихме около идеята, че някои от институтите са неприемливи. Тук беше казано, че се премахвали сроковете за разследване. Това не е така, не се премахват сроковете за досъдебното производство. Има само една промяна, че административният ръководител, а не по-горният може да удължава първоначално сроковете, а след това – по-горният прокурор и съответно главният прокурор. Не са премахнати тези срокове, но лично за мен, за да се запази дисциплинираността, би трябвало след сроковете, които са удължени, извършените процесуални действия да нямат тази правна сила в съда.
В крайна сметка мисля, че и очакванията са такива, в измененията на този закон има някои разумни предложения, които следва да бъдат приети и ще ви призова на гласуваме на първо четене внесения Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря на народния представител Лазаров.
Има ли реплики? Няма.
Желания за изказвания? Господин Нотев, имате думата.
ЯВОР НОТЕВ (Атака): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Участниците в работната група по изготвяне на законопроекта от Парламентарната група на „Атака” имахме последователната позиция активно да коментираме предложения законопроект, внесен от Министерския съвет, и да заявяваме своята позиция по отношение на това доколко тези промени биха способствали за изпълнението и реализирането на заявените от вносителите цели и задачи. Цели и задачи, с които впрочем няма кой в тази зала да не се съгласи. Говорим за една особена обстановка, призната и от цялата общественост, а така също призната и отчетена в сигналите, които идват от Европа. Няма как в тази битка с престъпността да не се прибегне и до усъвършенстване на инструментариума, да не се прибегне и до това да се даде възможност на органите, ангажирани в тази битка и остро критикувани и неприети като оценка за тяхната работа, да свършат по-добре поставените им задачи, по-срочно и по-ясно да отговорят на обществените очаквания.
С оглед на това логиката на предложените промени по линията на образуването на досъдебното производство, воденето на това производство от разширен кръг служители – разширен спрямо досега действащия закон – възможностите да се признаят действия, които са извършени от един разследващ орган непосредствено и пряко при преминаване на работата и възлагането на работата на друг, облекченият режим за извършване на процесуално-следствени действия, коментирам намаления брой на поемни лица примерно, които изкуствено спъват възможностите за чисто практическо ускоряване на работата, разширяване компетентността на бездействалите дълго време органи на следствието, което е изключително тежък проблем по отношение на хора, които са с най-високата професионална квалификация и които години наред стоят в някакъв дълбок резерв и бездействие, което се отразява както на тяхното професионално самочувствие и статут, така и на последиците за продукта, който влиза в съдебната фаза на наказателния процес.
Продължавам с линията, която би трябвало да доведе и съм убеден, че ще доведе до ускоряване на наказателния процес. Облекчаване процедурата по предявяване на материалите от досъдебното производство. Правилният коментар и бележка, че това е право на обвиняемия, впоследствие подсъдимия, и той не може да бъде принуждаван да упражнява това свое право. Поканата и предупреждението, че той може да се запознае с материалите и неговото становище, взето още в началото при повдигане на обвинението, е достатъчна гаранция, че той може да упражни своето право, ако желае това. И нищо повече не би следвало да се изисква.
Този стремеж продължава и в съдебната фаза, той се наблюдава от предложените промени. Става дума за това, че продължаването на сроковете вече се извършва по една относително опростена процедура и то от компетентен и осведомен орган – прекия административен ръководител. Става дума за това, че се ограничава касационният контрол с оглед разтоварването на Върховния касационен съд от несвойствени и нетипични, неприлягащи му казуси, които се чуват и се слушат на най-високо ниво на съдебната система на страната. И за учудване на присъстващите в залата се коментират едни случаи, които преди време бяха компетентност на другарския съд или са от частен характер.
В този смисъл предложените промени няма как да не бъдат подкрепени и няма как да не бъде споделено разбирането, че те трябва да станат факт и те трябва да станат начин и процедура, която да намери своето приложение при работата на съдебната система.
Още едно основание за подкрепата на така предложените промени намираме в обстоятелствата, които и днес бяха изнесени тук. Става дума за една непримиримост и нетърпимост към позицията и положението по-точно на пострадалите от престъпление граждани, които към момента се явяват действително незащитени, на първо място, защото не се информират за хода на наказателния процес, и на следващо, защото липсват законови гаранции за това те да могат да упражнят правата си, които и житейски, и правно би следвало да бъдат на тяхна страна.
Такъв един статус не би могъл да бъде подкрепен. Не бихме могли да се съгласим с това, че не е нужна промяна, че тази промяна не трябва да бъде в посоката на ускоряване на процеса.
От друга страна, още в рамките на работата на работната група заявихме резерви, от които няма да отстъпим – заявявам го лично, заявявам го от името на представителите на Партия „Атака” в работната група за изготвяне на законопроекта. Става дума за резерви по отношение на създаването на нови институти – извинете, ако греша в ударението „запа+сен” или „запасе+н”, какъвто и да е там защитник. Фигура, която е несвойствена – казвам го с цялата дистанцираност от подобна идея, с която се разширява кръгът на лицата, които могат да встъпят в защита на подсъдимия с предполагаемото доверие и всеотдайност в упражняване на това негово основно право, но така или иначе лице, което е наложено по един служебен ред. Намираме за достатъчна възможността служебният защитник като съществуваща фигура да бъде заместващ в ситуации, при които процесът се спъва, спира и умишлено се саботира от страна на защитата на подсъдимия, без да е необходимо да се прибегне до още една такава фигура. Обратното решение намираме за пряко посегателство върху правата на личен избор и, респективно, правото на защита на подсъдимия. Това е едно съществено нарушение, без да има никакъв спор по неговия характер.
Не бихме се съгласили и заявихме вече това – присъдата на съда да залегне и да стъпи единствено и само върху тези така наречени за нуждите на дебата днес тайни доказателства. Няма как в съчетание те да дадат нещо повече отколкото всяко едно от тях поотделно, а то е равно на нула, защото законът и понастоящем предвижда така.
Разпитът на разследващия орган в момент, в който не са променени неговите функции по изготвяне на основни процесуални документи, е несвоевременен. Позоваваме се на чуждо законодателство и на съдебна практика на страни, където този въпрос е решен по друг и различен от нашия закон начин. Изкуственото привнасяне на възможността разследващият орган да бъде свидетел събуди отрицателната реакция и на представители на Върховния касационен съд. Тук искам да отхвърля обвиненията, евентуалните подозрения за такава позиция, наложена от адвокатската гилдия. Това не е така. Съдия Гроздан Илиев заяви ясно защо биха били затруднени да коментират доказателствената маса, изградена по правилата, които се предлагат с това изменение.
Имаме известни резерви по отношение ограничението на защитата в касационната инстанция. Действително тази защита би следвало да бъде високо професионална. Инстанцията е по правото. Правото е наука, правото е професия, няма как да се довери и то с надеждата за една пълноценна реализация в ръцете на хора, които нямат нужната подготовка, или да се замести с личната защита на подсъдимия.
По отношение на отпадането на двегодишния срок за внасяне на обвинителен акт в съда също намираме, че нещата са спорни. Би следвало да се убедим защо едно такова решение, което е в съответствие с предписанията на Венецианската комисия, би следвало точно сега да бъде отменено, противно на логиката, която е заявена от служителите и се следва във всички тези промени.
Тези забележки обаче не ни препятстват както в рамките на работната група и в Правната комисия, където заявихме тези свои резерви, в крайна сметка да подкрепим законопроекта. Отново се връщам към началото на своето изказване – подкрепата основаваме към острата обществена необходимост от промени и това не може да бъде отречено от никой. Става дума за нападки към органите, които имат за непосредствена професионална задача борбата с престъпността, става дума за съдебната система, от която се изисква бързина, и в крайна сметка да застанем на позиция, че ние ще вържем ръцете им, както досега това е сторено с действащите правила. Това звучи, меко казано, нелогично.
Оттук-нататък се отваря възможността да се изисква от тези органи и от съдебната система, прилагайки закона такъв, какъвто им предоставим като решение и възможности и като инструментариум, да бъдат искани по-различни и по-високи, разбира се, резултати в защита на обществения интерес.
Връщам ви отново на това – приемаме Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, не цялостен нов Наказателно-процесуален кодекс. Няма как да изискваме в по-висока степен философия, логика и цялостна хармония и завършеност на този акт.
На второ място, необходимостта е назряла и е очевидна за всички. Сигналите са отвсякъде. Не можем да стоим със скръстени ръце, нямаме право да сторим това и да очакваме да се случи нещо извън нас и извън времето, в което живеем и коментираме. Ето защо Парламентарната група на партия „Атака” ще подкрепи законопроекта, а позициите си по така заявените спорни моменти, които не намираме за решаващи, ще заявим в рамките между двете четения с нужната полемичност и контакт за отстраняване на неприемливи решения, които се предлагат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря на народния представител Явор Нотев.
Има ли желаещи за реплики? Не виждам.
Уважаеми народни представители, както сутринта обявих в програмата за днес, която беше прогласувана, в 12,00 ч., преминаваме към шеста точка:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПЕРСОНАЛНИ ПРОМЕНИ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Заповядайте за процедура, госпожо Фидосова.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин премиер, уважаеми господин вицепремиер, дами и господа министри, уважаеми колеги народни представители, ще направя две процедурни предложения.
Първото е за пряко предаване на точката от дневния ред за Решение за персонални промени в Министерския съвет на Република България по Българското национално радио и Българската национална телевизия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми народни представители, направено е процедурно предложение.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 183 народни представители: за 180, против няма, въздържали се 3.
Процедурното предложение е прието.
Моля камерите да бъдат пуснати.
Заповядайте, госпожо Фидосова.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Правя второ процедурно предложение – за допускане в пленарната зала на господин Аню Запрянов Ангелов. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допускане в пленарната зала.
Гласували 188 народни представители: за 186, против няма, въздържали се 2.
Процедурното предложение е прието.
Моля, квесторите, поканете госта в залата.
Уважаеми народни представители, давам думата на министър-председателя на Република България господин Бойко Борисов.
Заповядайте, господин Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Госпожа Румяна Желева – министър на външните работи, подаде оставка пред мен в качеството ми на министър-председател на Република България и поиска да бъде освободена от заеманата от нея длъжност като член на правителството. В тази връзка и на основание чл. 84, т. 6 от Конституцията на Република България съм представил проекта на решение за персонални промени в Министерския съвет, който предвижда:
1. Госпожа Румяна Русева Желева да бъде освободена като министър на външните работи.
2. Господин Николай Евтимов Младенов – министър на отбраната, да бъде освободен от тази длъжност и да бъде избран за министър на външните работи.
Убеден европеист и международник, Николай Младенов е сред основните мотори на евроатлантическата интеграция на България от самото начало на демократичния преход. Опитът му като политик, дипломат, организатор и общественик, ще бъде от ключово значение за реформирането на българската дипломатическа служба с цел формулирането и провеждането на модерна, отговорна и балансирана външна политика, основана на националния ни интерес и евроатлантическите принципи и ценности. В тази връзка изборът на Николай Младенов – бивш депутат, евродепутат, министър на отбраната и силно ангажирана в общественото пространство знакова фигура в българския интелектуален елит, е съвсем логичен и очакван от общественото мнение в страната и чужбина.
Ще зачета неговата биография.
Николай Евтимов Младенов е избран за министър на отбраната от 41-то Народно събрание на Република България на 27 юли 2009 г.
В периода 2007-2009 г. господин Младенов е член на Европейския парламент, участник в Комисията по вътрешен пазар и защита на потребителите, Комисията по външна политика и подкомисията й по сигурност и отбрана. Председател е на делегацията за връзки с Израел и е член на делегациите за отношение с Израел и Афганистан.
От 2001 до 2005 г. Николай Младенов е народен представител в 39-то Народно събрание, където е заместник-председател на Комисията по европейска интеграция и член на Комисията по сигурност и отбрана. В този период е и представител в Европейския конвент за изработването на Европейска конституция.
От 2005 г. е консултант на Световната банка, Националния демократически институт, Международния републикански институт, както и други международни организации в Югоизточна Европа и близкия изток, включително Египет, Ирак, Афганистан, Йемен и Мароко.
Работил е в Световната банка, както и за Фондация „Отворено общество” – България и Югоизточна Европа. Бил е наблюдател на изборния процес в Албания, Босна и Херцеговина, Украйна и Пакистан.
През 2008 г. е оглавявал Мисията „Изборни наблюдатели на Европейския съюз” в Гана.
Съосновател е на Европейския институт в Република България.
Николай Младенов има магистърска степен по военни науки от Кралския колеж в Лондон и магистърска степен по международни отношения от Университета за национално и световно стопанство в София. Говори английски, френски и руски език.
Господин Аню Запрянов Ангелов, който в момента е заместник-министър на отбраната, да бъде избран за министър на отбраната.
Благодарение на богатия си армейски опит, придобит изкачвайки последователно всички стъпала на военната кариера, ген. Ангелов се ползва със заслужения авторитет на стратег и реформатор както сред Въоръжените сили на Република България, така и пред широката общественост. Наред с това международният му опит и силна ангажираност в евроатлантическата интеграция го прави уважаван и предсказуем партньор пред нашите чуждестранни съюзници от НАТО и Европейския съюз.
Ще прочета биографията на господин Аню Ангелов.
Генерал-лейтенант от запаса. Генерал-лейтенант Аню Запрянов Ангелов е досегашен заместник-министър на отбраната от м. юли 2009 г.
В периода 2000-2009 г. е последователно: началник на Военна академия „Георги Сава Раковски”; директор на дирекция „Планиране на отбраната” в Министерството на отбраната; председател на Борда на директорите на „КТТ Зенит” АД; заместник-председател на Конфедерацията на обществени организации за сигурността и отбраната; председател на Фондация „Център за изследване на националната сигурност”.
Преди това ген. Ангелов е аташе по отбраната към посолството на България в Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия.
Аню Ангелов изкачва последователно всички стъпала на военната кариера от командир на самостоятелен взвод в периода 1966-1971 г. до заместник-началник на Генералния щаб на Българската армия м. септември 1997 г.
Аню Ангелов е инженер по радиоелектроника и магистър по оперативно и стратегическо ръководство на Въоръжените сили. Завършил е и Колежът по отбрана на НАТО в Рим със специален профил за висши офицери. Владее английски и руски език.
Предлагам на народните представители да гласуват за двете кандидатури. Предварително благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря на министър-председателя.
Сега ще прочета решението за персонални промени в Министерския съвет на Република България.
„Народното събрание на основание чл. 84, т. 6 от Конституцията на Република България и във връзка с решението на Народното събрание за избиране на Министерски съвет на Република България от 27 юли 2009 г. реши:
1. Освобождава Румяна Русева Желева като министър на външните работи и Николай Евтимов Младенов като министър на отбраната.
2. Избира Николай Евтимов Младенов за министър на външните работи и Аню Запрянов Ангелов за министър на отбраната.”
Уважаеми народни представители, имате думата за мнения и изказвания.
Господин Станишев, заповядайте.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин председателстващ, уважаеми господа министри, колеги народни представители! Промени в едно правителство се правят в няколко случая – или когато има сериозна криза на доверието в един или друг сектор на политиката на българската държава, на изпълнителната власт, или когато самото правителство има визия за нужни корекции в съответната политика и хората, които я реализират.
Без съмнение, промените, които предлага министър-председателят, са принудени промени. Те са принудени по същество от позицията на Европейския съюз и са резултат на първото голямо фиаско – първия голям неуспех, на българското правителство, за съжаление и на България, и на личния избор на министър-председателя за българския кандидат за европейски комисар.
Не го казвам със злорадство – повярвайте ми! (Шум, реплики, смях и ръкопляскания от ГЕРБ.) Не го казвам със злорадство, а със съжаление, че ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля за ред в залата!
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: ...през миналата седмица цяла Европа трябваше да бъде свидетел на едно некомпетентно представяне и отговаряне на въпросите на европейските депутати. Това показва и характера на цялостната кадрова политика на министър-председателя и на сегашното правителство.
Господин Борисов заяви, че има дълга скамейка от фигури, които да заемат различни постове. Все повече става съмнителна тази теза.
Второ, без съмнение, според мен тези промени не отговарят на реалните нужди за корекции в политиката, която провежда кабинетът. Те би трябвало да се концентрират освен в областите, в които се правят по принуда, отново повтарям, без ясна визия, би трябвало да се концентрират в сферите на финансите, икономическата политика, здравеопазването – най-малкото, защото именно там шест месеца след като ГЕРБ има собствено правителство, след като има такава широка подкрепа в българския парламент и от Синята коалиция, и от „Атака”, личат дефектите на управлението, личат лошите резултати.
В българското общество имаше очаквания, че след парламентарните избори икономическата криза ще приключи. Де факто икономическата криза се задълбочава. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Икономическата криза се задълбочава при това не само поради обективни причини, а заради липсата на ясна антикризисна политика от страна на правителството. От това, че държавата не изпълнява своя основна функция по време на криза – първо, да намери нужните инструменти да подкрепи реалната икономика, реалния бизнес и запазването на работни места.
В целия Европейски съюз и в целия свят, в това число в Съединените американски щати, това се прави чрез публични инвестиции, чрез активно участие с държавен ресурс в икономическата дейност, чрез публични проекти, за да може да се компенсира липсата на достатъчна икономическа активност от стопанските субекти, благодарение на държавата. Такава политика не виждаме. Виждаме по-скоро политика на всяка цена да се постигне най-добрият бюджетен баланс в целия Европейски съюз и това с гордост беше заявено като основен резултат на правителството. Това е факт, но по никакъв начин това не помага на реалните стопански субекти, не защитава работните места в България. Докато в света започват да излизат от рецесията, в България кризата – повтарям, се задълбочава и прогнозата никак не е благоприятна.
Второ, в условия на такава мащабна криза основно задължение на държавата е да запази функциониращи основните социални системи. Говорим за здравеопазване, говорим за социално подпомагане, и в двете области в резултат на политиката и на бюджета, който беше гласуван от мнозинството, вървят негативни тенденции. При прогноза безработицата да нарасне значително тази година, това е обща прогноза, средствата за политика срещу безработица намаляват близо три пъти. (Реплики от СК и ГЕРБ.)
Освен всичко останало, най-големият проблем в момента за огромна част от българските граждани, около една трета, са намеренията на правителството за закриване на общински болници. Отново с фискални съображения. (Реплика от народния представител Иван Костов.)
Говоря, господин Костов, за темите, които вълнуват българските граждани, и за сферите, в които би трябвало да се коригира политиката на българското правителство. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля за тишина и ред в залата.
Господин Станишев, имате думата по Законопроекта за персонални промени на Министерския съвет. Моля, продължете.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Персоналните промени, уважаеми господин Иванов, са функция на политиката, която се води. Искам да подчертая още един елемент от политиката на сегашното правителство. Неразумните, непремислените и авантюристични реформи и идеологът на тези реформи е министърът на финансите – и в областта на здравеопазването, и в много други сфери. Затова аз бих очаквал днес министър-председателят да предложи не само тези промени, които ни предлагат днес, а много по-широк кръг. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Повярвайте ми, това е реална нужда, ако това правителство иска да бъде успешно. На всички, струва ми се, е ясно в широкото общество, че тези промени са по-скоро освен принудени и PR ход, за да се отвлече вниманието от редица неуспехи на това правителство. Започвайки с принудената смяна на кандидата за европейски комисар.
Искам да се обърна към министър-председателя и към мнозинството, и към членовете на кабинета. Времето на толеранс, на търпение, на извинение с предишното правителство изтече. Хората натовариха ГЕРБ и партиите, които го подкрепят, със сериозни и реални очаквания за антикризисни мерки, които да доведат до резултати. Това не се вижда. Крайно време е да започнете реална работа в тези реални условия и да помагате на българските граждани, на българската икономика, да има ясна визия, каквато аз не виждам, в това число и в мотивите, които са предложени за смяна на министри. Затова Коалиция за България няма да подкрепи направените промени, това, което е предложено от министър-председателя. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Очакваме много по-широки промени, ако това правителство иска да свърши това, с което е натоварено от хората в България. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли реплики към господин Станишев? Няма.
Думата има министър-председателят господин Бойко Борисов. Заповядайте.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаеми колега Станишев, може би от Вас очаквах по-друго изказване. (Реплика от народния представител Сергей Станишев.) Моля?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля за тишина, ако обичате.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Очаквах по-друго изказване, по-колегиално, по-честно, по-искрено. Ние знаем още от вчера, от онзи ден, от публичните ви изказвания, че няма да дадете подкрепа и вие, и ДПС. Само уважението ми към парламента, към парламентаризма ме кара да дойда да представям кандидатурите, съответно да Ви направя тази реплика. (Реплики от КБ и ДПС.) И Конституцията, разбира се.
Сега аз много дълго мога да Ви отговарям. Първо, промените в кабинета, за разлика от тези, които правихте Вие, са следствие на дадена оставка, която аз съм приел и сме обяснили защо, заради лошото представяне. Заради този комплот, който Вие организирахте, много силен, много ясен и цяла Европа го знае. В случая беше успешен. Той нанесе планирания удар върху нас, добре го направихте, в това отношение нямате равни, но считайте, че с новата кандидатура и по начина, по който се представяме там, в пъти ще излезем над този скандал в полза на България. Това е мнението на всички в Европейския съвет. Мога много да Ви отговарям за милиардите, които са изтекли в здравеопазването, и не сте направили никаква реформа. Мога да Ви отговоря за проспаното време за тютюнопроизводителите, че не сте направили това, което направи една съседна Гърция. Мога да Ви дам примери, тъй като днес разговаряхме с румънския премиер за годините забавено строителство на Дунав мост 2. (Реплики от КБ.) Безобразията, безобразията по магистрала „Люлин”. Много бих Ви отговарял. Много бих Ви отговарял, но не е това целта на днешното ни събиране.
Мога да ви уверя, че ние много сериозно гледаме на нашите задачи и поети ангажименти. Вие сами казахте, че промени се правят или когато липсва подкрепа, а вие самите оценихте, че подкрепа имаме – и обществена, и съответно благодарение на колегите в парламента. Кандидатурите, които представяме, са доказани професионалисти и аз мисля, че те ще се справят и тези промени са по принуда, защото ние за разлика от Вас за всичкото време, което бяхте министър-председател, не чух защо сменихте вашите министри. Аз казах точно. Заради това, че тя не се представи добре и по този начин, бидейки да продължава да бъде министър на външните работи, щеше да създаде проблем на България и ние затова, независимо от тежката загуба, която това ни причинява, в името на държавата сме го направили. Аз от Вас не чух защо сменихте господин Овчаров, господин Петков, Корнелия Нинова. Аз не чух – през всичките тези години. Мисля, че е честно и ясно, когато има проблем, да кажеш какъв е той и защо го правиш. Мисля, че постъпвам честно и към парламента. Именно затова считам това за достойно поведение. Да скриваш всичко под килима и да го замиташ, и да казваш, че проблем няма, според мен не е правилно.
Надявам се във Ваше лице да имам по-колегиални отношения, знаейки проблемите, които всяко едно правителство има. Не искам да Ви връщам във времето, в което казахте, че няма финансово-икономическа криза, а сега казвате, че тя се затвърждава. Приемете, че съм се подвел по Вашите думи и затова не сме готвили антикризисни мерки. (Смях и ръкопляскания в ГЕРБ.)
В края на краищата, аз мисля, че преди всичко сме хора, професионалисти, и трябва да пазим взаимно уважението към поста и да отчитаме и реалното. Надявам се по този начин да работя с Вас занапред.
Благодаря на всички за подкрепата, която се надявам, че ще дадете. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желаещи за изказвания?
Заповядайте, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми министри, колеги народни представители! От името на Синята коалиция искам да заявя, че ние ще подкрепим предложените промени по две причини. Първата е персонална. Почтено е, когато се предлагат персонални промени, да се вземе отношение към лицата. Трябва да се каже нещо за тези хора. Това ще бъдат министри на Република България и е редно ние да се произнесем по техните качества и по това какво очакваме от тях.
Безспорно господин Николай Младенов е човек, който може да бъде много силен външен министър на Република България по много причини. Той има и качества, има и доказана съвсем наскоро способност да прояви концентрирана воля и компетентност да овладее един изключително тежък сектор, управляван 8 години от Националното движение „Симеон Втори” – сферата на отбраната. Той е доказал качествата си и поради тази причини заслужава поне да му се посветят няколко думи.
Аз предлагам и на другите, които се изказват, все пак да говорим за темата, а това са ето тези две имена.
Ние със сигурност имаме достатъчно основание да подкрепим господин Аню Ангелов – генерал от запаса, за поста министър на отбраната, първо, защото той е участник, мотор в един екип, който пое в много тежко състояние Министерството на отбраната и започна там действия, които ние сме очаквали от него. Ние виждаме в него едно специфично съчетание от качества и познаване на материята. Той може да бъде наистина изключително силен военен министър на страната. Това заслужава да бъде казано.
Освен това ние подкрепяме правителството и поради една друга причина. Ние подкрепяме този кабинет и очакваме от него, след 6-месечно навлизане в материята, той да дава резултати. Ние по никакъв начин не сме съгласни с настояването да се правят правителствени промени. Ние се срещаме с някои от министрите, които желаят срещи с нас, дискутираме очакваните действия в сферата на реформата, казваме това, което мислим, виждаме реалния отговор и способност да се движат в тази посока. Те вече са се ориентирали и ние очакваме от тях резултат именно през следващите месеци. В този смисъл намираме за абсолютно неуместен разговора за повече правителствени промени. Изобщо този разговор, който се разплисква извън темата на така предлаганите промени, не е удачен.
Най-малко удачно е да се говори за антикризисна програма от министър-председател, който обяви за антикризисна програма собствения си бюджет, който накрая не изпълни и се провали, ама по всички линии. Защото не събрахте парите и целият този, така наречен, план „Станишев” беше едно абсолютно излишно упражнение.
Вие, който посрещнахте кризата неподготвен, господин Станишев, който изиграхте като че ли правите някакво усилие да овладеете кризата, и се провалихте напълно, да излизате и да се опитвате да правите това тема на този дебат, е абсолютно неуместно.
Връщам се на темата какво очакваме ние от министрите, защото ние очакваме конкретни неща. Ако имаше консултации, ако бяха проведени консултации, ако ние се бяхме срещнали с министър-председателя и с кандидатите за министрите, ние бихме казали следното: господин Николай Младенов, очакваме от Вас следното - първо, да превърнете в приоритет № 1 на външния министър на Република България европейската интеграция на страната. Вие трябва да влезете в този диалог между България и европейските институции, трябва да поемете много повече отговорности, трябва да станете реален мотор на процеса, защото Вие имате всички качества да направите това, най-малкото дори заради това, защото има изключително лоша комуникация между министрите и Европейската комисия. Има специален дипломатически език, на който Европейският съюз говори със страните, и този език, за съжаление, не се разбира от много български министри и от техните кабинети. Вие трябва да влезете в този процес, трябва да дадете решителен пример.
Ние очакваме от Вас да работите силно в Европейския съюз за енергийната сигурност на страната. Вие трябва да превърнете това в тема № 1. Малка България не може да удържа интересите си, не може да намери защита на интересите си както в сферата на енергетиката, така и в сферата на енергийната сигурност без Вашето най-активно участие и ангажиране на колкото се може по-широка европейска подкрепа в решаването на общия европейски проблем за енергийната сигурност на страната. Ние сме били свидетели откъде бяха нанесени най-тежките щети върху България в годините на прехода. Те бяха нанесени пред очите ни през м. януари миналата година, когато бяха спрени газовите доставки. Това повече не може да се случва и Вие трябва да направите много в тази посока.
Към господин Аню Ангелов! Националната стратегия за сигурност е Ваша основна задача. Ние очакваме за тези ключови документи в сферата на отбраната, които са в Националната стратегия за сигурност, за която говорим от толкова време, Вие да станете основен участник в тяхната разработка. Вие по-добре от мен знаете, че документите са стари, че са за друга ситуация, в друга конфигурация – на рискове, на организация на отбраната и т.н. Вие трябва да участвате активно и да дадете бързо Национална стратегия. Трябва на нейна основа да разработите нова Военна доктрина на страната и трябва да преразгледате радикално и излезете с нов план за модернизация на Българската армия. Това са Вашите задачи. Аз вярвам, че Вие ги разбирате и ги знаете. Аз лично Ви пожелавам и да дисциплинирате както Министерството на отбраната, така и Въоръжените сили на съвсем друго ниво на дисциплина, която съм сигурен, че можете да постигнете.
Ще подкрепим вашите кандидатури. Считаме, че те са обещаващи.
На добър час във вашата работа!
Благодаря. (Ръкопляскания от СК и ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Има ли реплики към господин Костов?
Заповядайте за първа реплика, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, колеги! Уважаеми господин Костов, действително ние очаквахме днес от правителството да ни представи своята визия оттук нататък, защото съзнаваме, че дните, които предстоят пред България, са много тежки.
Но честно казано не съм си представял, че управляващото мнозинство ще си дава указания едни на други тук, пред парламентарната трибуна. Най-малкото логиката на нещата е това да сте го направили предварително, за да може тук и пред очите на всички български граждани да чуем каква ще бъде политиката.
И още нещо! Не сте прав, че предходното правителство не е събрало данъците. За първото шестмесечие на 2009 г. са събрани 13 млрд. лв. (Реплики от ГЕРБ.) За второто шестмесечие са събрани 11,5 млрд. при ясната логика, че през втората половина трябва да се събират почти толкова, дори малко повече, отколкото през първата. Така че, не подвеждайте публиката, а по-скоро трябва да поставим въпроси и пред правителството, и пред всички нас какво се случва в България – дали само кризата, или политиката и начинът на управление водят до този тъжен резултат. Благодаря. (Реплики от министър-председателя.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Заповядайте за дуплика, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Михалевски, правителството не е коалиционно.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: А какво е?
ИВАН КОСТОВ: Това, което се говори, го говорим публично, пред всички. Това, което имаме да казваме, го казваме пред залата на Народното събрание.
Ние не участваме в никакви комбинации. (Ръкопляскания от СК.) Нищо скришно няма за вас. Нещата, които се разменят помежду ни, са публични. Това е съществената разлика между модела, който вие оставихте и по който вие управлявахте при предишния мандат.
Открито партньорство, но отговорност, която се носи от министър-председателя, не както се носеше при един триумвират, който не се вясваше въобще в Народното събрание, отговорност, която е поета от ГЕРБ - те не искат да делят тази отговорност, имат сили, имат куража да се изправят срещу нея. Това е причината, поради която ние си говорим по този начин. Аз считам, че може да чуят повече аргументи, повече доказателства на нашите твърдения, разбира се, ако има достатъчен диалог. Но това въобще не е ваш въпрос. Това, което имате да чувате, го чувате ясно.
Използвам репликата, да кажа още нещо на господин Аню Ангелов. Тази Програма за модернизация на въоръжените сили, не както беше – на парче, не дошъл някой, продава вертолети, някой продава самолети, някой – корвети и т.н., а програма с петгодишни планове – забравих да кажа това, дължа го на колегите, които настояват да Ви се каже – минимум петгодишен план за финансиране на тези програми. Трябва да е ясно, че това е солидно, сериозно нещо, а не кой откъде минал, оставил, кой – корвета, кой – „Спартан”, кой – не знам какво в България. И някои взели комисиони! (Смях от ГЕРБ.) Казвам пред всички: искаме сериозно отношение към тези въпроси.
И накрая, какво сте събрали се видя в края на годината – 7,5 млрд. лв. по-малко приходи и направихте дефицита преди изборите. Направихте дефицит 2,5 млрд. лв. само преди изборите. Как изобщо имате очи да говорите за тези неща, аз се удивлявам!
Рухнал е целият ви план за противодействие на кризата. Вие не сте го прочел. Намерете го в старите сайтове. Едно време той се казваше „План Станишев”, после го прекръстиха „План на правителството за противодействие на кризата”. Седнете и го прочете и ми кажете: коя мярка по този план сте реализирали, една-единствена! Просто елате и кажете: „Господин Костов, не сте прав, това е реализирано!”.
Вие сте работили с пари, т.е. Вие можехте да усвоите много пари, но не можахте да вкарате никакви пари в страната. Все пак би трябвало да знаете кога парите не влизат, нали?! Би трябвало да имате представа когато парите ги няма, как без тях не може да се направи нищо. Това е целият Ви опит като заместник-министър. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ и СК.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За изказване има думата господин Лютви Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин вицепремиер, господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! На шестия месец от избирането на кабинета Борисов разискваме втори проект за персонални промени в състава му. Подобен подход сякаш няма аналог в никой от предишните осем кабинета, които като правило се въздържаха от промени в първите месеци от мандата си. И понеже чухме заявка, че напролет предстоят и структурни, и още персонални промени, ще кажем, че дори да се окажете рекордьори по брой промени за единица време, този факт сам по себе си не е укорим, стига новаторството да не се изчерпва само с този недотам функционален параметър на управленската ефективност.
Несъмнено проектът за решение е следствие от българската кандидатура за европейски комисар. Той щеше да стои на вниманието на Четиридесет и първото Народно събрание, независимо дали кандидатурата бе успешна или провалена, както за съжаление се случи. Само че двете хипотези безспорно са натоварени с различен политически знак. Ако кандидатурата бе успешна, ние щяхме да бъдем в режим на попълване на овакантено място, което щеше да предопредели съдържанието на дебатите днес. Дори можеше и да не се стигне до разисквания, защото и без това Четиридесет и първото Народно събрание не проявява кой знае каква склонност към разисквания. Това може би е единственият парламент, в който може да се избира министър на образованието, както това се случи преди два месеца, без дума разисквания.
Четиридесет и първото Народно събрание е събранието на съкратената процедура, а това е грамаден проблем, не само в диалога управляващи-опозиция, не само в междупартийния диалог, но и в диалога между институциите и гражданското общество, сякаш личността, която избираме, е самодостатъчна и няма нужда от дебати за политиките, които ще провежда в изпълнение на конституционните си правомощия.
Дори и ние не сме в състояние да изгубим усета си за мярата, поради което днешният проект за решение нямаше как да мине по тази съкратена процедура – с гласуване без дебати, най-малко защото сме във втората хипотеза – на неуспешна кандидатура за еврокомисар, което доведе до оставката й като външен министър. С други думи, днес не просто разискваме предложение за персонални промени, а би следвало да се дадат отговори на въпроса кое налага тези персонални промени, тоест това да са дебати за коригирането на определена политика в нейното не само кадрово, но и съдържателно измерение.
Има два въпроса, на които българското общество все още до днес не бе чуло ясни и убедителни отговори. Правя тази ремарка, защото тези отговори не се съдържаха в официалните мотиви, с които ни бяха представени предложенията за персонални промени.
Първият от тях, ако кандидатурата на Румяна Желева бе успешна, тези същите ли персонални промени днес щяха да се предлагат на нашето внимание?
Второ, защо оставката й бе приета, след като само ден преди това чухме категорични заклинания, че Румяна Желева остава министър на външните работи.
В мотивите няма отговор на тези въпроси. Апропо, мотивите чухме устно.
Уважаеми господин премиер, в този случай най-важни са политическите изводи. Ние не критикуваме Румяна Желева за подадената оставка, нито Вас, затова че я приехте. За Румяна Желева се изговориха толкова много думи с негативен знак, че коректността изисква да оценим може би навременната й оставка по достойнство. Също така е правилно макар и закъснялото Ви решение да я приемете.
Да не й се приеме оставката, тоест тя да продължава да бъде министър на външните работи на Република България, би означавало, че приемаме български министър да отговаря на по-ниски критерии от тези за европейски комисар, с други думи, България сама да се изолира от стандартите на Европа. Това би означавало да се осмислим като държава второ качество. И понеже не сме, тази оставка нямаше как да не бъде приета.
Няколко са причините, независимо от този анализ, поради които Движението за права и свободи ще гласува против.
Първо, вече го казахме – предложенията не са обосновани.
Второ, българското общество все още не е получило задоволителни отговори за причините, довели до приключилата с оставка кандидатура на Румяна Желева за еврокомисар.
Трето, няма свидетелства, че са осмислени политическите изводи.
Четвърто, отново дебатите, доколкото ги има, са по-скоро и единствено за персоните. Ние не поставяме под съмнение качествата на номинираните, не е в стила ни да правим това априори. Темата обаче не са двете имена.
Уважаеми господин Костов, Вие казахте какво очаквате от тези две имена. И точно с изказаните очаквания казахте, че темата не са двете имена, а собствено политиките, които очаквате те да провеждат. По този начин Вие дописахте мотивите. Това е правилно, ние трябва да знаем какви политики ще провеждат предложените министри. Само че нашите очаквания следва да бъдат предшествани от заявените намерения, защото една подкрепа или неподкрепа зависи от това как се срещат очакванията на политическите сили и заявените управленски приоритети.
Ето това го няма като съдържание на днешните дебати. Разбира се, още не е късно, никой не ни е ограничил по време.
И така, едва на последно място, мотивът за вота на ДПС ще е формалният, макар и самодостатъчен критерий. Няма как една опозиционна партия да подкрепи проект за решение, което е едно от няколкото акта, отношението към които структурира парламента на управляващи и опозиция. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли реплики към господин Местан? Няма.
Има думата народният представител Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаеми господин премиер, господа министри, господин председател, уважаеми дами и господа, уважаеми гости!
В изказването на господин Станишев пролича единствен аргумент за политики (реплики от КБ), което той прави във всяко второ изказване, а именно поиска голям бюджетен дефицит. Това е напънът за единствената политика, която БСП предлага. Това остана и това ще се запомни в тази зала. И това е грешната политика.
От изказването на господин Местан остана едно нещо в залата – че тези промени не са обосновани, а обосновката, която сме виждали от ДПС, е 3:5:8, която в някакъв смисъл е обосновка. Да, такава обосновка тук няма.
Това, което до момента не виждаме, са съответните политики. Ние ще променим тези промени в кабинета. Това е решението на СДС и Синята коалиция. Големият въпрос е какво очакваме и какво ще изискваме от тези министри.
На първо място, конкретно, господин Младенов, Вие имате много сериозен опит в европейската интеграция. Очакваме от Вас активна роля по отношение на връщане на европейските фондове. Вие трябва да поемете и тази задача. Трябва да поемете и тази отговорност.
На следващо място, Външно министерство и българските посолства изобилстват от хора от Държавна сигурност. Очакваме от Вас коренна промяна. Може ли да се прави европейска външна политика с хора от Държавна сигурност? Очакваме да вземете решителни мерки по този въпрос и след известно време ние ще питаме дали има постигнати резултати.
По отношение на проекта „Белене” нашата естествена защита е Европейският съюз, Европейската енергийна стратегия. Казвам го толкова конкретно, господин Младенов, защото Вие ще имате участие. Виждате огромния натиск, който се стоварва върху България и правителството. Интересите да бъде направен проектът Белене са огромни, Да, те са наследство от предишното управление. Но този проект не е икономически обоснован. И Европейската енергийна стратегия и енергийна политика е естественият защитен механизъм. Очакваме и по този въпрос решителност и действие от Ваша страна и се надяваме по този въпрос да има диалог и със Синята коалиция.
Към господин Аню Ангелов. В това министерство бяха направени едни от най-знаковите заменки и далавери. Очакваме да бъдат извадени на светло, да бъдат дадени на прокуратурата и да има резултати. Както каза преди малко Станишев, тук ще го цитирам, нищо не трябва да бъде заметено под килима, най-малко заменките на миналото управление. Така че се надяваме решително на този въпрос да се отговори и да бъдат дадени материали на прокуратурата.
Очакваме енергийна стратегия и стратегия в областта на сигурността. И по двете имате отношение и се надявам в най-кратки срокове да има резултати и да има внесени документи в Народното събрание.
И най-важният въпрос – трябва да бъде подобрен диалогът. Да, той трябва да бъде публичен, защото в 2010 г., колеги, се очертава като една много, много трудна година. И малко утешение за всички нас е, че това е резултат от наследството на миналото управление. Няма дебат за това, че то не се справи. Който и да питате – този отговор ще получите навсякъде. Въпросът е как излизаме от кризата. И когато говорим за излизане от кризата трябва наистина да има нова стратегия. Казвам това днес, защото с тези промени започва на практика и новата политическа година. Има нов състав на Министерския съвет. Двамата нови министри ще имат право на глас. Въпросът е ще има ли стратегия за излизане от кризата с едни ясни послания, ясни аргументи, ясни принципи. Сега е моментът.
Как се отговаря на рекордната безработица 2010 г.? Как ще се отговаря на масовите фалити, които се очакват през 2010 г.? Виновните са ясни. Този въпрос, дето се казва, го изяснихме. Въпросът е кога се приема тази стратегия. Защото всяко забавяне води до резултати. Вижте българските улици. Много магазинчета са затворени. Много хора вече останаха без работа. И ако няма категоричен отговор на този въпрос, хората няма да са доволни. Тази отговорност и тази надежда е дадена и на правителството, и на парламента. И това за мен и за Синята коалиция е една от най-важните задачи, на които това правителство трябва да отговори в най-кратки срокове.
Ние сме готови да бъдем партньор. Даваме и ще дадем конкретни предложения. Но няма време за губене.
Така че и аз пожелавам успех, но е необходима изключителна решителност, защото, господин премиер, има един основен принцип и той е следният. Ако в началото на мандата не се тръгна с реформите, всеки следващ ден става все по-трудно. Успех и от мен! (Ръкопляскания от ГЕРБ и СК.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли реплики към господин Димитров? Няма.
Има ли желаещи за изказвания?
Господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин председател, господин министър-председател, господа министри, уважаеми колеги!
Бих искал да продължа оттам, където завърши господин Местан. Той насочи вниманието към онази политика или политики, които можем да очакваме да бъдат провеждани от предложените кандидати за двата министерски поста. И е основателно онова, което беше изразено като разбиране за предмета на тази дискусия, за разбира се и личните, но преди всичко политическите намерения на предложените кандидати.
Председателят на Парламентарната група на Коалиция за България вече заяви, че парламентарната ни група няма да подкрепи тези две кандидатури. Бяха изразени принципните причини за това. Но смятам, че е важно да бъдат назовани още няколко конкретни причини, свързани с представянето на всеки от кандидатите не днес на това заседание, но на предходни заседания в Народното събрание, а и заемани публични позиции.
Господин Младенов като министър на отбраната зае позицията, че най-важната стъпка или приоритет от гледна точка на националната сигурност на страната е трансформирането на армията от една точка на максимално изпълнение на задгранични мисии – повишаване на нейната гъвкавост и поначало участието в задгранични мисии като водещ приоритет от гледна точка на цялостната национална сигурност.
Ние с господин Младенов водихме дискусия и в Комисията по външна политика и отбрана, аз му отправих в парламентарния контрол и актуален въпрос на тази тема дали действително той смята, че това е така. Той отчасти се съгласи, че по-широкото разбиране за национална сигурност включва и проблемите за корупцията, на вътрешната сигурност, но аз оставам със своите сериозни резерви, че господин Младенов подценява политическите аспекти на националната сигурност. Даже ако вземете последните изказвания отпреди ден-два на ген. Макристъл за необходимостта от политическо решение в Афганистан, на изказванията на секретаря Гейтс преди няколко дена в този смисъл, говори, че ние у нас – и в парламента, и в обществото, далеч недостатъчно свързваме и гледаме комплексно на военните и невоенни форми на участието ни във възлови проблеми на международната сигурност. Не искам да се разпростирам повече по този въпрос. За мен резервата към господин Младенов в това отношение остава. В контекста и рамката му на министър на външните работи вярвам, че той ще бъде сериозно заставен да разшири своя подход по проблема.
Що се отнася до ген. Ангелов, той беше участникът в нашите заседания, който представяше Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. По два въпроса той остави силно неудовлетворително мнение, поне в част от народните представители: статута на началника на отбраната и статута на ректорите на висшите военни училища, както вече беше възприето да се казва. По мое мнение, и не само по мое, при следването на интегрирания модел в Законопроекта за отбраната отиде отвъд мярата за баланса между гражданско и военно начало и постави в недобро състояние и недобър статут въоръжените сили и техните висши представители.
Що се отнася до позициите на ректор, докрай беше защитавано разбирането, че не е нужно това да са хабилитирани лица. За мен това е израз на общо силно неразбиране и подценяване на важността на науката и на не просто формалното титулуване с едни или други научни звания и степени. Реалният факт е, че всеки, който е изминал пътя до такава степен, представлява качество на личността, което именно трябва да му даде и правото да бъде ръководител на висше учебно заведение.
Третият въпрос (тук се обръщам и към господин министър-председателя) във връзка с тези две кандидатури, господин Борисов, е свързан с по-принципен недостатък във функционирането на правителството и лично на Вас като министър-председател. Вие и тук от трибуната, и в многото Ваши публични изказвания призовавате към директен, откровен разговор, изразявате готовност да преоцените една или друга страна на вашата дейност.
Първият аспект според мен е една прекалена самоувереност, едно чувство, че Вие, изслушвайки едни или други мнения, можете накрая еднолично да решите. Според мен това Ви подведе в случая с кандидатурата на госпожа Желева. Като информиран човек не е било възможно да не знаете, че в европейските среди има много широки съмнения и възражения по тази кандидатура. Да свеждате обяснението до това, че е било комплот - сам като опитен човек знаете, че комплот не може да успее, даже да е имало, ако няма основата, на която той да поникне.
Вие трябваше, според мен далеч преди да се стигне до онова, което се случи в Европейския парламент, да вземете своето решение (Вие подчертавате, че сте способен на преразглеждане на Ваши решения) и да избегнете този крайно нежелателен, отрицателен развой за България.
Другият принципен аспект е липсата на достатъчна диалогичност и повтарящият Ви се опит да обясните едни или други проблеми непременно с наследството от миналото правителство. Това е тактика, която е позната в политическата практика (тя се препоръчва на ново правителство, което се заема с много трудни решения, за които се знае, че ще предизвикат недоволство) – систематично и последователно да се заявява, че няма как, това е наследство.
Аз не апелирам Вие тук да спестите нито една реална критика и упрек към предходното управление, но Вие сте длъжен достатъчно обективно да оцените и онова, което имате като даденост, като основа, на която да работите. През цялото време изтъквате въпроса с бюджета, но подминавате факта, че самата Европейска комисия в средата на м. октомври миналата година в своя официална комуникация нареди България сред петте страни - от всичките 27, които са със стабилна дългосрочна бюджетна позиция и които, благодарение на тази позиция, са с най-нисък дългосрочен риск, наред с трите скандинавски страни…
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Сега сме първи.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вие навярно все пак правите разлика между числови изражения, които Ви дават основание да кажете „сега сме първи”, и целия огромен кръг въпроси и проблеми, които това „първи” създава за домакинства, създава за фирми, създава за общини. Защото да възприемете принципа „Свалете 10% и плащам”, означава, че, първо, вие криминализирате всички, които са сключили договори, и, второ, вие нарушавате закони, когато отказвате дължимо плащане без конкретен аргумент.
Накрая бих споменал следното. Във Вашите уводни думи някак си впоследствие се сетихте, че сте тук и по силата на Конституцията. Не бива да се създава впечатление, че считате, че можете да се съобразявате или не, да речем, с чл. 1 на Конституцията, който изключва възможността отделна личност или партия да присвои цялата власт. Вярвам, че ще прецените обективно всичко онова, което казах.
Надявам се, че ще има и корекции в поведението на правителството, за да може действително и парламентът да заработи в по-диалогичен режим, но засега това решение, което предлагате, аз няма да подкрепя. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Реплики към господин Пирински? Няма.
Госпожа Корнелия Нинова заяви желание за изказване.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Господин министър-председател, господа министри, колеги! Вече 6 месеца съм народен представител. (Реплики от ГЕРБ: „Браво!”) И още не мога да свикна с едно нещо, което се случва в тази зала, сигурно няма да свикна никога – манипулация с фактите, и то от опитни политици, или вероятно защото са опитни. (Реплики от ГЕРБ: „Станишев!”)
Нормално е когато говорим за промяна в кабинета в условия на икономическа криза, най-вече да обсъждаме антикризисни политики.
Господин Костов, Вие манипулирате фактите, като твърдите, че предишното управление не е имало антикризисен план, че „Планът Станишев” не е предвиждал никакви конкретни мерки и че нито една от тях не е изпълнена. Ще Ви кажа поне три.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Извинявайте, госпожо Нинова, в момента обсъждаме проект за промени в Министерския съвет. Това е темата, отклонявате се от нея. Ако обичате, моля, насочете изказването си към темата на нашето проекторешение. Благодаря.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Господин председателстващ, наистина когато обсъждаме промените в кабинета, най-важно е да обсъждаме антикризисните политики. Предполагам, че и господин Борисов е съгласен с това.
Та „Планът Станишев”, който ще обвържа с политиката на ГЕРБ – затова го споменавам.
Господин Костов, ...
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Това не е реплика на Костов!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: ... в „Плана Станишев” пише: „да се намали работното време на 4 часа и държавата да поеме доплащане от 120 лв. за това намалено работно време” – мярка, която се изпълнява.
Там пише: „финансиране на Банката за развитие с 500 млн. лв. за облекчаване кредитирането на малкия и средния бизнес” – и това е направено.
Там пише: „поемане от работодателите на разходите за движение на техните работници на разстояние 100 км от работното им място” – и това е направено.
Защо го казвам? Ние сме чели „Плана Станишев” – не сте прав, че не сме го чели. Ние сме го чели и сме го правили.
Вие не сте чели „Плана Бойко Борисов” – антикризисния. Там първите четири мерки, които са записани, са тези, които току-що ви цитирах. Мерки от „Плана Станишев” – те са записани в плана на господин Борисов и се изпълняват и в момента. Тоест ето един добър пример за приемственост в едни принципни антикризисни политики и действия.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Защо не го подкрепихте? (Оживление и смях от ГЕРБ.)
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Господин Борисов, точно днес не очаквах от Вас да произнесете думата „тютюнопроизводители” в залата (смях от ГЕРБ), защото от днес имаме информация, тя е публична, че 20 хил. тютюнопроизводители – тези хора, които Вие заявихте, че уважавате заради труда им, се организират на протести и ще блокират гръцката и румънската граница, което не е добро. (Оживление и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля за ред в залата!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Ние не го знаем. Вие откъде го знаете?
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Пишат го всички агенции от сутринта – „Фокус”, „Mediapool”. Навсякъде е обявено. Аз го знам оттам.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Те какво искат?
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Сега ще Ви обясня.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Госпожо Нинова, обръщам Ви внимание да се концентрирате върху темата. Ако обичате, продължете.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Говоря за антикризисни политики.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Чакайте, те ни издават нещо, което се готвят да правят.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Не го издаваме ние – пише го от сутринта в медиите.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Кои медии? Как го знаете? Колегата Станишев се смее. (Оживление, смях и шум от ГЕРБ.)
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Господин Борисов, ... (Силен шум от ГЕРБ.)
Може ли да въведете ред в залата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля за ред в залата.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Издавате си партията, че правите подобни бунтове.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Господин Борисов, през м. декември тютюнопроизводителите проведоха протести заради това, че в Бюджета за 2010 г. вие сте предвидили да им платите 80 милиона, вместо 160. И да им ги платите!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Сто и шестнадесет.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Сто и шестнадесет – моля да ме извините, прав сте.
И да им ги платите след м. юли. Това е невъзможно. Трябва да им ги платите през март и април. Така пише в законите на държавата.
Вашият земеделски министър вчера им е казал, че е затруднен в изпълнението на този ангажимент. През декември вие ги излъгахте. Казахте им, че не е поискано разрешение от Европейския съюз – от бившето управление.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Напротив, Европейският съюз сега даде разрешение – преди една седмица.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Господин Борисов, не сме в диалог.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Като не сме, недейте да говорите глупости. (Оживление в ГЕРБ.)
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Вие не знаете какво прави вашият министър на земеделието. (Силен шум от ГЕРБ.) Вашият министър на земеделието внесе искане пред Съвета на министрите по земеделие в Брюксел да бъде разрешена тази помощ и си го оттегли сам, защото в Брюксел му казаха, че тази помощ е разрешена още през 2007 г. Тогава вашият министър на земеделието каза: да, разрешено е, ще ви ги платя. Днес им казва – няма да ви ги платя.
Разберете, не е уместно точно днес да хвърляте вината върху предишното управление за тютюнопроизводителите. Знаете ли защо? Защото призовахте за колегиално, толерантно и коректно отношение между нашите две партии, когато става въпрос за принципни неща в политиката.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Вие проспахте ли 4 години? Проспахте ли това време?
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Щом очаквате такава коректност, бъдете и вие коректни.
И последно… (Шум и реплики в залата.)
И последно… (Силен шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Ако обичате, ред в залата!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Господин Димитров! Енергийна стратегия – и отново бившето правителство е виновно.
Само в петък, но може би Вие отсъствахте от залата, миналия петък попитах господин Трайков защо излъга в парламента, че ще имаме нова Енергийна стратегия до края на 2009 г.? Сега сме 25 януари 2010 г. и няма и помен от нова Енергийна стратегия. И знаете той какво отговори: „Ами, и аз съм човек – греша. Ами, ето, признавам си грешката!”.
На въпроса: „Кога ще я внесете тази Енергийна стратегия?”, той каза: „Не знам, има много процедури”.
Моля ви не манипулирайте фактите. Нека да говорим коректно и колегиално, защото тези теми са важни за държавата и за България.
Винаги завършвам всичките си изказвания с този апел: да проявим професионализъм, отговорност към държавата и към хората и да забравяме политическите си пристрастия и противоречия, когато обсъждаме наистина такива важни теми.
Благодаря ви, че ме изслушахте. (Ръкопляскания от ПГ на КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Реплики към госпожа Корнелия Нинова няма.
Желания за други изказвания няма.
Закривам дебата по решението за персонални промени на Министерския съвет на Република България.
Уважаеми народни представители, поставям на гласуване изчетеното решение в цялост.
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 196 народни представители: за 127, против 69, въздържали се няма. (Ръкопляскания.)
Предложението е прието.
Господин Младенов, господин Ангелов, заповядайте…
Желание за отрицателен вот – заповядайте, народният представител Хасан Хаджихасан. (Оживление.)
ХАСАН ХАДЖИХАСАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми министри, дами и господа народни представители! Преди половин година настоящият министър-председател обеща от същата тази трибуна в тази важна за всички българи зала: „Заявявам, че ще провеждам управление на честност към гражданите, на висока критичност към самите нас, откритост, прозрачност във всяко наше действие”.
За съжаление обаче от шест месеца се установи една доста печална практика. Не направиха изключения днешните промени в състава на правителството. На практика няма отговор на въпроса защо се правят тези промени, не се чу. Това е признание на допусната грешка и дали те ще доведат до промяна в политиката на кабинета. (Шум и реплики.)
Гласувах против не защото априори поставям под съмнение качествата и предложенията на министрите. Гласувах против практиката за силово налагане на волята на мнозинството.
Какво очаквате вие от целия български народ след скандала с номинацията на еврокомисар Румяна Желева? Най-малкото ясен знак за разбиране, че европейските правила и критерии важат за всички, дори за тези, които са получили значителна част от народното доверие. И няма как ние – депутатите от Движението за права и свободи, да подкрепим принципите на случайния подбор в управлението. Благодаря. (Смях, шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля за тишина в залата!
Друго желание за отрицателен вот има ли? Няма.
Уважаеми министри, моля заемете местата си за полагане на клетва.
Моля народните представители… (Всички стават.)
Моля, господа министри, повтаряйте след мен!
НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ, АНЮ АНГЕЛОВ: „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната, във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!”. (Ръкопляскания.)
А сега да ви помоля да разпишете клетвените листове. (Новите министри получават поздравления. Те подписват клетвените листове. Шум и реплики.)
Моля за тишина!
Уважаеми народни представители, заемете местата си. Продължаваме с дебата по първа точка, по Наказателно-процесуалния кодекс.
Има ли желания за изказване? Няма.
Уважаеми народни представители, обявявам сигнал за гласуване.
Моля народните представители да заемат местата си.
Уважаеми народни представители, предстои ни гласуване. Имаме внесени два законопроекта, затова ни предстоят две гласувания.
Ще поставя на гласуване Законопроект № 954-01-37, внесен от народния представител Яне Янев и група народни представители на 23.10.2009 г.
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 164 народни представители: за 1, против 147, въздържали се 16.
Подлагам на гласуване Законопроект № 902-01-47, внесен от Министерския съвет.
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 168 народни представители: за 100, против 61, въздържали се 7.
Предложението е прието, а с това и законът на първо четене.
Има желание за прегласуване.
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правя предложение за прегласуване, първо, защото на този дебат прозвучаха доста сериозни критики по отношение на законопроекта, срещу които ние не чухме отговор от страна на вносителя в лицето на министъра на правосъдието. Тя дори не присъства и в момента в пленарната зала.
Правя предложение за прегласуване, тъй като искам да се обърна към някои колеги специално от Синята коалиция. Един от съпредседателите й, който се казва Иван Костов, оттук официално заяви, че няма да подкрепят законопроекта, а ние виждаме изписано: от Синята коалиция 14 гласа „за”. (Силен шум и реплики от Синята коалиция.) Ако е така, вземам си думите обратно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Господин Казак, Вие просто не можахте да видите как е протекло гласуването. Желанието Ви за прегласуване беше по-голямо от това да видите кой как е гласувал.
ЧЕТИН КАЗАК: Уважаеми господин Иванов, искам, когато от тази трибуна се заявяват позиции, те да се отстояват докрай, а не да се налага някои колеги да призовават определени личности, когато заявяват мнение, след това да отсъстват от пленарната зала по една или друга причина. Така че, скъпи колеги, нека да подходим отговорно към този акт. Този законопроект се нуждае от значителни корекции, които много трудно биха могли да бъдат направени между първо и второ четене.
Аз ви призовавам наистина, специално колегите юристи от ГЕРБ - нека да гласуват по съвест. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Преди да подложа на прегласуване предложението, моля народните представители да заемат местата си.
Обявявам прегласуване.
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 169 народни представители: за 98, против 68, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Има заявено желание за процедура.
Заповядайте, госпожо Фидосова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! На основание чл. 73, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение за удължаване на срока между първо и второ четене на максимално допустимия с още 21 дни, или общо да стане 30 дни между първо и второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми народни представители, направена е процедура.
Има ли обратно предложение? Няма.
Моля да гласуваме процедурата, направена от народния представител госпожа Фидосова, за удължаване на срока между първо и второ четене.
Гласували 132 народни представители: за 129, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Преминаваме към втора точка от нашата програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА.
Давам думата за доклад на председателя на Комисията по културата, гражданското общество и медиите.
Имате думата.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правя процедурно предложение на основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъдат допуснати до залата следните лица от Министерството на културата: господин Димитър Дерелиев - заместник-министър на културата, госпожа Милда Паунова - директор на дирекция „Правна”, госпожа Ивелина Колева – експерт, и госпожа Аксения Бонева – експерт; от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията: господин Първан Русинов – заместник-министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли обратно предложение? Няма.
Моля народните представители да гласуват за допуск в залата на изброените лица.
Гласували 82 народни представители: за 81, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля, квесторите, поканете гостите!
Имате думата.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 902-01-53, внесен от Министерския съвет на 3 декември 2009 г., приет на първо гласуване на 18 декември 2009 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля народните представители да гласуват.
Отменете гласуването.
РЕПЛИКА: Няма кворум.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми народни представители, в момента подлагаме на гласуване заглавието на законопроекта.
Има желание за процедура. (Шум и реплики от КБ.)
Току-що отмених гласуването. Ако обичате, да слушате какво се говори в залата.
Има желание за процедура. Заповядайте.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, тъй като при това гласуване се установи, че няма кворум, виждате, че има гласували 68, а кворумът е 71, искам да ви помоля за съвсем кратка почивка. По правилник това не може да се случи, тъй като има по-малко от един час до края на работното време, но просто в рамките на пет минути да поканите колегите народни представители поне да направят необходимия кворум. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Ще изчакаме две минути и ще продължим.
Моля, квесторите, ако обичате да поканите народните представители да влязат в залата.
Подлагам на гласуване заглавието на закона. Моля народните представители да заемат местата си и да гласуват.
Гласували 109 народни представители: за 101, против 1, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желание за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 1.
Гласували 96 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: По § 2 е постъпило предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. Член 2 се изменя така:
„Чл. 2. (1) Медийни услуги по смисъла на този закон са аудио- визуални медийни услуги и радио услуги.
(2) Аудио-визуална медийна услуга/радиоуслуга е:
1. услуга, така както е определена в чл. 56 и 57 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ОВ, С 115/47 от 9 май 2008 г.), която е в рамките на редакционната отговорност на доставчик на медийни услуги, чиято основна цел е предоставянето на аудио-визуални предавания/радиопредавания за информиране, забавление или образование на широката общественост чрез електронни съобщителни мрежи по смисъла на Закона за електронните съобщения;
2. аудио-визуално търговско съобщение/търговско съобщение в радио услуга по т. 1.
(3) Аудио-визуално предаване е поредица от движещи се изображения със или без звук, което представлява обособена част от програмна схема или каталог, утвърден от доставчик на адуио-визуални медийни услуги и чиято форма е сравнима с формата и съдържанието на телевизионно излъчване.
(4) Радио предаване е обособена част от програмна схема на радиопрограма или каталог, утвърден от доставчик на радиоуслуги.
(5) Разпоредбите на този закон не се прилагат за:
1. медийни услуги, които не са за масово осведомяване, тоест не са предназначени за значителна част от аудиторията;
2. дейности, които по принцип са с нестопански характер и които не са конкурентни на телевизията въз основа на програмна схема;
3. лична кореспонденция на ограничен брой адресати чрез електронни съобщителни мрежи;
4. всички услуги, чиято основна цел не е предоставянето на предавания, тоест когато адио-визуалното съдържание е включено случайно в услугата и не е нейна основна цел;
5. игрите на късмета, в които се залагат пари, включително лотария, наддаване и други форми на хазарт, както и онлайн игри и програми за търсене, но не и предавания, изцяло посветени на хазартни игри или игри на късмета;
6. електронни варианти на вестници и списания;
7. самостоятелните текстови услуги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Желание за изказвания от народните представители? Няма.
Подлагам на гласуване така прочетения § 2 по предложение на комисията.
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 98 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3 и § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желание за изказвания от народните представители? Няма.
Подлагам на гласуване § 3 и § 4.
Гласували 95 народни представители: за 85, против 1, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: По § 5 е постъпило предложение от народния представител Иван Иванов и народния представител Михаил Михайлов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5:
„§ 5. Член 5 се изменя така:
„Чл. 5.(1) Този закон гарантира независимост на доставчиците на медийни услуги и на тяхната дейност от политическа и икономическа намеса.
(2) Не се допуска цензурирането на медийни услуги под каквато и да е форма.
(3) Осигурява се свобода на приемането и не се ограничава препредаването на медийни услуги от други държави – членки на Европейския съюз, на основания, които попадат в областта на медийните услуги.
(4) Алинея 3 може временно да не се прилага по отношение на програми от друга държава – членка на Европейския съюз, които нарушават чл. 17, ал. 2 и 3 относно децата.
(5) Алинея 3 може временно да не се прилага по отношение на медийни услуги по заявка от друга държава – членка на Европейския съюз, ако ограниченията са необходими по някоя от следните причини:
1. опазване на обществения ред, по-специално предотвратяване, разследване, разкриване и съдебно преследване на престъпления, включително защита на децата и борбата срещу подбуждането към омраза въз основа на раса, пол, религия или националност и накърняване на човешкото достойнство на отделни лица;
2. опазване на общественото здраве;
3. гарантиране на обществената сигурност, включително и на националната сигурност и отбрана;
4. защита на потребителите, включително инвеститорите.
(6) В случаите по ал. 5 ограниченията следва да са:
1. предприети срещу определена медийна услуга по заявка, която накърнява посочените в ал. 5 цели или може сериозно и тежко да накърни тези цели;
2. пропорционални на тези цели.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желание за изказване от народните представители? Няма.
Подлагам на гласуване § 5 с предложената редакция от комисията.
Гласували 87 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 8.
Текстът на § 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: По § 6 е постъпило предложение от народните представители Стефан Данаилов и Петър Курумбашев - § 6 се изменя така:
„§ 6, чл. 6, ал. 2 в т. 4 и 5 думата „поощряват” да се замени с „подпомагат”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желание за изказване от народните представители? Няма.
Подлагам на гласуване предложението от народните представители Стефан Данаилов и Петър Курумбашев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 88 народни представители: за 14, против 59, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 6, подкрепен от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 78, против 2, въздържали се 9.
Текстът на § 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 7 и предлага следната редакция:
„§ 7. Член 7 се изменя така:
„Чл. 7. (1) Доставчиците на аудио-визуални медийни услуги осигуряват лесен, директен и постоянен достъп на потребителите на услугата най-малко до следните актуални данни:
1. името на доставчика на медийната услуга, седалище и адрес на управление, адрес на електронната му поща и страницата му в интернет, телефон за контакти;
2. данни за Съвета за електронни медии, седалище и адрес на управление, адрес на електронната му поща и страницата му в интернет, телефон за контакти.
(2) Доставчиците на аудио-визуални и радиоуслуги осигуряват данните по ал. 1 на страницата си в интернет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желание за изказване от народните представители? Няма.
Подлагам на гласуване текста на § 7 в редакция на комисията.
Гласували 86 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 7.
Текстът на § 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8:
„§ 8. Член 8 се изменя така:
„Чл. 8. (1) Медийните услуги не трябва да подбуждат към ненавист, основана на раса, пол, религия или националност.
(2) Доставчиците на аудио-визуални медийни услуги се насърчават да гарантират, че техните услуги постепенно стават достъпни за хората с увредено зрение или слух.
(3) Доставчиците на радиоуслуги се насърчават да предоставят по подходящ начин програми и предавания онлайн, достъпни за хората с увредено зрение или слух.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желание от народните представители за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване текста на § 8 в редакция на комисията.
Гласували 91 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 12.
Текстът на § 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желание за изказване от народните представители? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 9, подкрепен от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 10.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 10:
„§ 10. В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в текста преди т. 1 думите „радио- и телевизионните оператори” се заменят с „доставчиците на медийни услуги”;
б) в т. 7 накрая се добавя „в програмите”.
2. Алинеи 2, 3 и 4 се отменят.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желание за изказване от народните представители? Няма.
Подлагам на гласуване текста на § 10 в редакция на комисията.
Гласували 89 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 8.
Текстът на § 10 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желание за изказване от народните представители? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 11, подкрепен от комисията.
Гласували 88 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 9.
Текстът на § 11 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Постъпило е предложение от народните представители Иван Иванов и Михаил Михайлов за § 12, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 12:
„§ 12. В чл. 12 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „на радио- и телевизионните оператори” се заличават.
2. В ал. 2:
а) в текста преди т. 1 думите „на радио- и телевизионните оператори” се заличават.
б) в т. 4 думата „препредават” се заменя с „предават”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 12.
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 88 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 12.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желаещи за изказвания по § 13 и § 14? Няма.
Подлагам § 13 и § 14 на общо гласуване.
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 78 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Постъпило е предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от народните представители Стефан Данаилов и Петър Курумбашев, което е оттеглено.
Постъпило е предложение от народните представители Иван Иванов и Михаил Михайлов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15:
„§ 15. В чл. 15 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „Радио- и телевизионните оператори” се заменят с „Доставчиците на медийни услуги”.
2. В ал. 2 думата „оператор” се заменя с „доставчик на медийни услуги”.
3. В ал. 3 думите „Радио- и телевизионните оператори” се заменят с „Доставчиците на медийни услуги”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желаещи за изказвания от народните представители? Няма.
Подлагам на гласуване § 15.
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 79 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Постъпило е предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители за § 16.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16:
„§ 16. В чл. 16 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 и 2 думите „Радио- и телевизионните оператори” се заменят с „Доставчиците на медийни услуги”.
2. В ал. 3 думите „радио- и телевизионните оператори” се заменят с „доставчиците на медийни услуги”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 16.
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 87 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желаещи народни представители за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 17.
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 86 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 18:
„§ 18. В чл. 18 се правят следните изменения:
1. Алинеи 1 и 2 се изменят така:
„(1) Лица и държавни и общински органи, засегнати от линейни медийни услуги, в които не са участвали лично или чрез свой представител, имат право на отговор.
(2) В 7-дневен срок от деня на предаването лицата или органите по ал. 1 имат право да поискат писмено от съответния оператор предоставянето за разпространение на техния отговор. В искането трябва да са посочени оспорваните твърдения, както и датата и часът на предаването.”
2. В ал. 3 „Радио- и телевизионният оператор” се заменят с „Операторът”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 18, моля народните представители да гласуват.
Гласували 86 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желаещи народни представители за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 19, моля гласувайте.
Гласували 83 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Постъпило е предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от народния представител Стефан Данаилов в следния смисъл:
В § 20, чл. 19а се изменя така:
„Член 19а:
- В ал. 1 думите „когато това практически е възможно” се заменят с „от които не по-малко от 40 на сто са оригинално създадени на официалния език на страната”.
- Алинея 2 се изменя така:
„(2) Най-малко 10 на сто от общото годишно програмно време, като се изключат новините и спортните предавания, радио- и телевизионните игри, рекламите, телетекстът, и радио- и телевизионният пазар, и най-малко 10 на сто от техния програмен бюджет се отделя за европейски произведения, оригинално създадени на официалния език за страната от (външни) независими продуценти. В общото годишно програмно време изпълнението на този праг не включва повторенията на тези произведения.”
Комисията не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от народния представител Петър Курумбашев – в § 20 чл. 19а се изменя така:
- В ал. 1 думите „когато това практически е възможно” се заменят с „от които не по-малко от 40 на сто са оригинално създадени на официалния за страната език”.
- Алинея 2 се изменя така:
„(2) Най-малко 25 на сто от общото годишно програмно време, като се изключат новините и спортните предавания, радио- и телевизионните игри, рекламите, телетекстът, и радио- и телевизионния пазар и най-малко 10 на сто от техния програмен бюджет се отделя за европейски произведения, оригинално създадени на официалния език за страната от (външни) независими продуценти. В общото годишно програмно време, изпълнението на този праг не включва повторенията на тези произведения.”
Комисията не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от народните представители Иван Иванов и Михаил Михайлов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20:
„§ 20. В Глава първа се създава чл. 19а, чл. 19б и чл. 19в:
„Чл. 19а. (1) Най-малко 50 на сто от общото годишно програмно време на телевизионните програми, като се изключат новините и спортните предавания и телевизионните игри, рекламите, телетекстът и телевизионният пазар, трябва да е предназначено за европейски произведения, когато това практически е възможно.
(2) Най-малко 12 на сто от програмното време по ал. 1 трябва да бъде предназначено за европейски произведения, създадени от независими продуценти. Изпълнението на този праг не включва повторенията.
(3) Съотношението по ал. 2 трябва да бъде постигнато постепенно чрез отделяне на средства за достатъчно количество нови произведения, които се разпространяват не по-късно от 5 години след тяхното създаване.
(4) Насърчава се производството и разпространението на европейски произведения в радиопрограмите.
(5) Изискванията на алинеи 1, 2 и 3 не се прилагат за програми, които са предназначени за местна аудитория и се разпространяват от един оператор, който не е част от националната мрежа.
(6) Съветът за електронни медии изготвя ежегодни справки за европейските произведения в линейните аудио-визуални медийни услуги и ги публикува като част от годишния си отчет.
Чл. 19б. Радио- или телевизионен оператор, който притежава изключително право върху значимо събитие, е длъжен да осигури достъп на другите радио- и телевизионни оператори за неговото информационно отразяване в съответствие с поетите от Република България задължения по влезли в сила международни договори.
Чл. 19в. (1) За целите на кратките новинарски репортажи всеки телевизионен оператор, установен в общността, има право на достъп на справедлива, разумна и недискриминационна основа до събития, които са от значителен обществен интерес и се предават по силата на изключително основание от телевизионен оператор под юрисдикция на Република България. Достъп се иска първо от оператор под същата юрисдикция, ако има такъв.
(2) Разпоредбата на ал. 1 се прилага съответно и за радиооператори под юрисдикцията на Република България.
(3) Радио- и телевизионните оператори имат право свободно да избират кратки откъси от сигнала на оператора – носител на права, като при аудио-визуалните медийни услуги се отбелязва името и/или се включва логото на оператора с изключителни права, а при радиоуслугите се посочва източникът по подходящ начин.
(4) Кратки откъси се използват единствено за актуално-публицистични предавания и новини в срок, не по-дълъг от 24 часа, считано от края на събитието, и могат да бъдат използвани в медийни услуги по заявка само, ако същото предаване се предлага на запис от същия доставчик на медийни услуги.
(5) Правото на информационно отразяване включва и правото на директен достъп до мястото на събитието, освен ако това не е практически възможно, и на запис, който да се използва единствено за създаване на материал с продължителност, не по-голяма от 90 секунди.
(6) Правото на информационно отразяване е безплатно. По изключение може да се предвиди компенсация, която не надхвърля преките допълнителни разходи за осигуряването на достъп.
(7) Не се допуска повторна употреба на репортажа освен по изключение за отбелязване на тематични събития и обзор, като репортажите могат да се запазват в архивите на доставчика на медийни услуги. Когато краткият репортаж е осъществен на основата на достъп до събитието, оригиналният материал на авторите на репортажа се унищожава след произвеждането му, за което се информира операторът с изключителните права.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желаещи за изказвания?
Заповядайте, господин Данаилов.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, при обсъждане на моето предложение в комисията направихме доста обширна дискусия. На следващия ден, когато се запознах по-подробно с още някои материали от Европейския съюз, помолих колегите да обсъдим още веднъж този член, макар че вече беше гласуван, както беше предложен от експертната група. Мисля, че стигнахме до някакво съгласие, за да се реши дали текстът, който предложих тогава, да бъде в ал. 1 или в ал. 2. Аз получих странично обяснение, че понеже вече е гласувано, няма как.
Искам да отбележа следното. Това е въпрос, който беше поставен още през 2001 г., когато се приемаше вариантът на действащия закон – имаме ли право да определим тип българска квота в изискването от 50% европейско.
Аз предложих този текст въз основа на преамбюла на самата Директива за аудио-визуални и медийни услуги – т. 30, където е казано, „че за провеждането на активна политика в подкрепа на един специфичен език държавите членки са свободни да създават по-подробни или по-строги правила, в частност въз основа на езикови критерии, при условие че тези правила са в съответствие с правото на Общността”.
Запознах се и с превода от Доклада–анализ на степента на прилаганите мерки в европейските страни до 19.12.2009 г. Ето какво се открива там. Директивата позволява всяка една държава, която иска да защити собствената си култура и език, да включи в европейската квота определен процент за произведения, оригинално създадени на официалния език на страната. Повечето европейски държави го записват в своите законодателства като „оригинално създадени на официалния език”. Това са Франция, Испания, Португалия, Холандия, Латвия, Унгария и Полша. Като изключение може да се посочи, например, нормативният документ на Словения, където е записано „словенски произведения”. Но използването на понятието „български произведения” в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радио и телевизия влиза в противоречие с чл. 6 от Договора за Европейския съюз за забрана за дискриминация на национална основа.
„Оригинално създадени на официалния език” - като посочваме и процент, вече коментирахме за 25%, ще рече, че даваме по-голяма възможност на „оригинално създадени на официалния език”, защото по новия Търговски закон има възможност да се регистрират различни фирми, които да произвеждат кино или ред телевизионни предавания. Ако са от европейските страни, това не е проблем. Но когато са извън Европа, те могат да участват за субсидии от българската държава за изграждане на българско говорящи филми, които въобще не се отнасят до България и това да замърси и без това не много чистия фон на това, което виждаме в телевизионната мрежа.
Убеден съм, че от друга страна това ще даде възможност – говоря за ал. 1, при един такъв определен процент, който е минимален, българските и въобще националните ни телевизии и телевизиите да инвестират повече в производства на оригинална българска програма. Смятам, че това не е в разрез и в нарушение на изискванията на Европейския съюз.
Самият факт, че има определени квоти – ще бъда по-подробен – например операторите на публични услуги в Холандия трябва да заделят 50% от програмното време за програми, създадени в оригинал на холандски или фризийски език. В Португалия 50% от времето, в което се излъчват програми, телешопинг, телетекст и т.н., 20% от цялото програмно време е за творчески произведения, оригинално произведени на португалски език. В Латвия – 40%, в Унгария – 33% от програмното време е за произведения, оригинално създадени на унгарски език, в Полша – 33%, в Гърция – 25%.
Това са фактите, които исках да кажа. Моето предложение при второто обсъждане на законопроекта по текста на вносителя беше след думата „произведения” да се добави текстът: „от които не по-малко от 25 на сто са създадени на официалния език на страната”, дори предложението ми беше с продължение „когато е възможно”, за да вземем най-меката форма. (Председателят Лъчезар Иванов дава звуков сигнал за приключване на изказването.)
Моля да изчета как ще изглежда текстът, за да има яснота.
Проблемът е много важен, защото става въпрос за България, не става въпрос за нещо друго. Ще изчета текста, за да чуят колегите как звучи:
„Чл. 19. Най-малко 50 на сто от общото годишно програмно време на телевизионните програми, като се изключат новините и спортните предавания, телевизионните игри, рекламите, телетекстът и телевизионният пазар, трябва да е предназначено за европейски предавания, от които не по-малко от 25 на сто са създадени на официалния език на страната, когато това практически е възможно.”
Това не е крайната мярка, макар голяма част от телевизиите вече да са взели по-твърдите мерки. Това е предложението ми. Не зная дали съм разбран от колегите. Не мисля, че не можем да опитаме, тъй като такава е практиката. Годините доказват, че не особено активно в българското производство на всякакви програми, телефилми и т.н., в тези 9 години успяваха да го направят и да го проведат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Има ли реплики към господин Данаилов? Има.
Времето наближава 14 ч. и 04 мин.
Ще продължим със законопроекта утре в 9,00 ч. и с репликите към господин Данаилов.
Закривам днешното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,04 ч.)

Председателствал:
Лъчезар Иванов

Секретари:
Мариана Даракчиева
Митхат Метин