Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Екатерина Михайлова

Секретари: Милена Христова и Петър Хлебаров


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Новопостъпили питания за периода от 29 януари 2010 г. до 4 февруари 2010 г.
Постъпило е питане от народния представител Иван Костов към Бойко Борисов – министър-председател на Република България, относно оценката на министър-председателя за българо-турските отношения. Следва да се отговори в пленарното заседание на 12 февруари 2010 г.
Поради невъзможност на министър-председателя да отговори на 12 февруари 2010 г. отговор на това питане ще изслушаме в днешното пленарно заседание.
Постъпило е питане от народния представител Димчо Михалевски към Росен Плевнелиев – министър на регионалното развитие и благоустройството, относно изпълнение на заявени ангажименти за подкрепа на строителния бранш в Република България. Следва да се отговори в пленарното заседание на 12 февруари 2010 г.
Постъпило е питане от народния представител Димчо Михалевски към Росен Плевнелиев – министър на регионалното развитие и благоустройството, относно изпълнение на отговорностите за реализиране на преструктурирането и модернизацията на сектор „Водоснабдяване и канализация” в Република България. Следва да се отговори в пленарното заседание на 12 февруари 2010 г.
Постъпило е питане от народния представител Тодор Великов към Нона Караджова – министър на околната среда и водите, относно политиката на Министерството на околната среда и водите, касаеща принципите, прилагани при разрешаване на строителство в защитените територии на природен парк „Странджа”. Следва да се отговори в пленарното заседание на 12 февруари 2010 г.
Постъпило е питане от народния представител Калина Крумова към Божидар Нанев – министър на здравеопазването, относно политиката на Министерството на здравеопазването към болните от диабет. Следва да се отговори в пленарното заседание на 12 февруари 2010 г.
Постъпило е питане от народния представител Антон Кутев към Божидар Нанев – министър на здравеопазването, относно социалните и кадровите политики, прилагани при закриване на болниците в малките населени места. Следва да се отговори в пленарното заседание на 12 февруари 2010 г.
Едно съобщение:
Постъпил е писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков на въпрос, поставен от народния представител Атанас Мерджанов относно допълнително Споразумение между Министерството на финансите и Българска народна банка. Поради съдържание на класифицирана информация писменият отговор се намира в регистратурата за Национална класифицирана информация на Народното събрание в стая 290, етаж 2 в сградата на Народното събрание на пл. „Княз Александър І”.
Преминаваме към връчване на писмени отговори.
Връчвам писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов на въпрос от народните представители Тодор Великов и Димитър Чукарски.
Постъпил е писмен отговор от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков на питане от народния представител Емил Димитров.
Постъпил е писмен отговор от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков на въпрос от народния представител Иван Иванов.
Постъпил е писмен отговор от министъра на правосъдието Маргарита Попова на въпрос от народния представител Иван Иванов.
Постъпил е писмен отговор от министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов на въпрос от народния представител Иван Иванов.
Постъпил е писмен отговор от министъра на културата Вежди Рашидов на въпрос от народния представител Иван Иванов.
Постъпил е писмен отговор от министъра на околната среда и водите Нона Караджова на въпрос от народния представител Иван Иванов.
Постъпил е писмен отговор от министъра на околната среда и водите Нона Караджова на въпрос от народния представител Ваньо Шарков.
Постъпил е писмен отговор от министъра на здравеопазването Божидар Нанев на въпрос от народния представител Мариана Даракчиева.
Постъпил е писмен отговор от министъра без портфейл Божидар Димитров на въпрос от народния представител Яне Янев.
Постъпил е писмен отговор от министъра на здравеопазването Божидар Нанев на въпрос от народния представител Цвета Георгиева.
Постъпил е писмен отговор от министъра на здравеопазването Божидар Нанев на въпрос от народния представител Цвета Георгиева.
Господин Димитров, заповядайте за изявление от група.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер, господа министри, дами и господа! СДС и Синята коалиция днес поставят пет много важни и общи въпроса към българския президент.
Защо президентът не възрази на опитите да бъде узаконено безконтролното следене на български граждани? Този въпрос става изключително остър предвид агентурното минало на господин Първанов. (Шум и реплики от КБ.)
На второ място: какво е отношението му по заплахата България да загуби стотици милиони евро заради далаверите със замени на земи, които бяха извършени от създаденото от него правителство на тройната коалиция – на БСП, ДПС и НДСВ? Защо президентът мълчи по този въпрос?
На трето място: как оценява доказателството, което СДС даде, че Ахмед Доган наистина е разпределял порциите в държавата, както сам заяви?
РЕПЛИКА: Стига бе!
МАРТИН ДИМИТРОВ: Искаме и по този въпрос да му чуем думата.
На четвърто място: осъзнава ли се докато продължава да мълчи за спонсорите си, които са подсъдими за злоупотреби с европейски фондове? Пречи на връщането на доверието на европейските партньори в България. Достъпът до европейските фондове не се получава.
На пето място: защо президентът не възрази категорично срещу сделките с корвети, фрегати и правителствени самолети?
Едва когато реши, че неговите лични правомощия са засегнати, се прави на загрижен и наложи вето на Закона за отбраната? Защо чак сега? (Шум и реплики от КБ и ДПС.) Защо чак сега?
Синята коалиция няма да подкрепи ветото на президента върху Закона за отбраната! (Шум и реплики от КБ.) Ще подкрепим предложението на Министерския съвет!
Настояваме по най-бързия начин господин Първанов да отговори на тези пет въпроса пред Народното събрание, иначе той окончателно губи моралното си право отново да прави заявки за участие в бъдещия политически живот на страната, каквато заявка чухме съвсем наскоро от негова страна.
Ние от Синята коалиция с голям интерес очакваме господин Първанов да отговори на тези пет въпроса пред Народното събрание и пред цялото общество. Благодаря ви. (Шум и реплики от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Димитров. (Народният представител Петър Курумбашев иска думата.)
Заповядайте, господин Курумбашев, от името на група ли?
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер, уважаеми господа вицепремиери, уважаеми колеги! Взимам думата по повод процедура, свързана с парламентарния контрол.
С уважаемата госпожа Нинова зададохме въпрос към премиера, който ни беше върнат два пъти, което смятам за практика на цензура. Става дума за пътуването на парламентарна и правителствена делегация, водена от господин Иванов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Какво е процедурното Ви предложение, господин Курумбашев?
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Ще го кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това, за което взимате думата, не е процедура.
Позволявам си да Ви припомня чл. 45, ал. 2.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Това е процедура по повод ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: „Процедура са въпросите, с които се възразява срещу конкретно нарушаване на реда за провеждане на заседанията, предвиден в този правилник, или които съдържат предложения за изменение и допълнение на приетия ред за развитие на заседанието, включително тези от 1 до т. 5.”
Какво предлагате по правилника?
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Искам да Ви кажа, че Вие с Вашето връщане на въпроса, всъщност нарушаване правилника, позовавайки се на чл. 82, ал. 2, че въпроси към министър-председателя се задават по отношение дейността на правителството.
Това пътуване пряко касае дейността на правителството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Това не е процедура! Разбрах какво е.
Писмено съм се аргументирала, по надлежния начин. Предоставили сте моя отговор в пресата, всички медии разполагат с него. Благодаря ви.
Това не е процедура!
Ще Ви отнема думата, ако продължите.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Аз исках … (Народният представител продължава да говори при изключени микрофони. Ръкопляскания от ГЕРБ)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли други декларации? Няма.
Моля квесторите да отведат господин Курумбашев до мястото му.
Преминаваме към:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Първи ще отговаря господин Бойко Борисов – министър-председател на Република България, на питане от народните представители Яне Янев и Димитър Чукарски относно политиката на правителството при отстояване на националните интереси по повод причинените вреди и пропуснатите ползи за българската икономика и българските граждани.
Заповядайте, господин Чукарски.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател! На 19 януари 2010 г. Вие поискахте Европейската комисия да обезщети Република България за причинените вреди и пропуснатите ползи от блокадата на граничните контролно-пропускателни пунктове между България и Гърция. Разбрахме от медиите, че в разговор между Вас и председателя на Европейската комисия господин Барозу сте поискал България да бъде компенсирана с 10 млн. евро. Българската икономика, която се намира в тежка криза, търпи вреди и пропуска възможности за реализиране на постъпления. Дейността на множество търговски дружества е пряко свързана с активен стокообмен с южната ни съседка. Не са малко и обикновените български граждани, които в желанието си свободно да се придвижват в рамките на държава – член на Европейския съюз, каквато е Гърция, нямат възможност да упражняват това свое право.
Съобразно тези обстоятелства акцията Ви изглежда навременна, решителна и в интерес на страната. Добре е тя да се увенчае с успех. Същевременно поражда и някои въпросителни. Само няколко примера. България да бъде компенсирана за щети, които понася не по своя вина е справедливо, обаче едно искане е уместно, ако има поне минимални гаранции, че ще бъде удовлетворено. Засега по нищо не личи, че Европейската комисия би се отнесла положително. При отказ изпадаме в незавидна ситуация на унизително отхвърлен молител, а Вашето искане придобива облика на чисто популистки ход. Стана известно, че Вашето искане е съпроводено с настояване Гърция да бъде санкционирана, защото не може да се справи със ситуацията. Нашата южна съседка и партньор в Европейския съюз има вътрешен проблем, който достатъчно я затруднява. Санкции по наши предложения биха били напълно оправдани, само ако има ясни индикации, че негативите, които понася нашата страна, са резултат от умишлено или недобросъвестно пренебрегване на нашите интереси от страна на гръцкото правителство.
Безусловно българските национални интереси имат приоритет, но как би се отразило това наше действие върху отношенията ни в перспектива. Беше посочено, че българската икономика не е в цветущо състояние. Опасността България да се окаже един ден в аналогична, но реципрочна ситуация не бива да се пренебрегва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Тридесет секунди за въпроса Ви, господин Чукарски.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ: Да, благодаря.
Има ли правителството увереност, че ще се справи по-добре от Гърция и готови ли сме да понесем санкции, ако не се справим?
Въз основа на гореизложеното искам да попитам следното: има ли правителството изработена стратегия за търсене на компенсация от Европейската комисия при подобни случаи, и ако има, в какво се състои тази стратегия, или искането Ви е единична реакция за момента? От влизането на България в Европейския съюз има ли друг случай във връзка с блокада на границата или от други вреди, причинени на страната, да сме получили компенсации? Последно, как е определена исканата сума от 10 млн. евро, и кога очаквате да бъдат получени тези пари?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Чукарски.
За отговор – министър-председателят на Република България господин Бойко Борисов.
Заповядайте.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, колеги депутати! Искам да отговоря първо на господин Курумбашев, защото нито съм дребен, нито имам желание някой да ме крие. Много добре знаете, че съм възложил на ДАНС и на службите, които са компетентни по тази тема, да ни направят проверка. Публично съм я оповестил и единственото, което Ви моля, е да изчакате проверката, за да може, когато Ви дам отговор, той да бъде на базата на ДАНС. Ако това е криене, приемете го така.
Уважаеми господин Янев, господин Чукарски, с няколко думи ще се опитам да систематизирам отговора си. Действително това е прецедент в Европейския съюз, макар че е имало подобни затваряния и блокиране на границата и в други държави, но за пръв път държава – член на Европейския съюз, поставя въпроса за компенсация. Това го правим под силата на натиска на всички потърпевши, с които направихме доста срещи. Фактът, че продължават на порции да пускат тировете, е само, защото отидохме и молихме да направят това.
Провел съм не знам колко на брой разговори с премиера на Гърция господин Папандреу. Той истински съжалява за това, което се случва там, но нямат нито ресурс, нито възможност към този момент да отговорят на исканията. Ситуацията им е тежка, сложна и нямам желание да се намесвам във вътрешните им работи и да ги коментирам.
Проведох няколко разговора с господин Барозу и се опитах много детайлно да обясня всичко, което се случва реално на нашата граница. Имаме пълно разбиране, толерира се нашата дипломатичност и желание, изчакване да не пуснем въпросника към Люксембург за съд, защото действително това е прецедент и Европейската комисия се надява гръцкото правителство да се справи с кризата.
Много е комплицирана и тежка ситуацията. Първоначалните данни, които имахме, бяха за около 10 млн. евро, но тъй като идваха много хаотично, знаете, направихме щаб, в който влязоха няколко министри и започнахме да изискваме всеки ден от фирмите, които търпят щети, да внасят реалната стойност на това, което имат.
Само тях ще ви зачета като цифри:
- в туризма – около 500 хил. евро на ден отмяна на резервации;
- в транспорта – около 150 хил. евро на ден;
- в търговията – 2 млн. и 200 хил. евро на ден от неосъществен износ, от които около 1 млн. евро от земеделски стоки.
На тази база общо за първите три дни от блокадата загубите са оценени на около 10 млн. евро. В щаба вече детайлно е посочено фирма по фирма какви загуби търпим.
Какво да ви кажа: и Европейската комисия се намира в деликатно състояние, и ние, защото това е един много добър наш съсед. Разбираме тяхната ситуация, но в същото време се надяваме и виждате ролята на медиите ежедневно да ходят, да се срещат с фермерите в Гърция, да се опитват да помагат, за да бъде отпушена блокадата. Като се започне от мен, земеделският министър, главният секретар на МВР и областните ръководства всеки ден са при хората на границата. Това, че ги пускат на порции, донякъде решава въпроса, но така не може да продължава. Наистина се надявам до неделя това да бъде решено. Това е ситуацията в момента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
За два уточняващи въпроса има думата господин Яне Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми премиер, колеги! Още веднъж трябва да подчертаем, че ние одобряваме и принципно подкрепяме действията на изпълнителната власт, които защитават националния интерес на България. Смятаме обаче, че такива действия трябва да имат конкретна насоченост и резултативност. В европейското право по един изключително ясен и категоричен начин тези въпроси са уредени. Не може да се създава прецедент в европейското право и да се създават негативни отношения между две страни, членуващи в Европейския съюз, особено тогава, когато между Гърция и България има трайни добросъседски отношения.
Затова моите два конкретни въпроса са: преди да бъде сезирана Европейската комисия, предприети ли са всички възможни действия за уреждане на проблема на двустранна основа?
И вторият въпрос: господин премиер, когато Вие отидохте с хеликоптера на границата, не считате ли, че това допълнително създаде утежняващи обстоятелства при преговорите между Вас и гръцкото правителство? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Янев.
За отговор има думата министър-председателят Бойко Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаеми господин Янев, благодаря за това, че конкретизирахте въпросите. Много ясно ще отговоря.
Два поредни дни разговарях с господин Папандреу, включително и как да направим, как да му помогна – с европейски натиск, с натиск от България, за да не запушват границата, а да си пренесат проблема там, където му е мястото – на територията на Гърция, без това да се отразява на нашата икономика, на нашия бизнес, на нашите туроператори и на всичко, което е туризма. Всяка своя стъпка аз съм съгласувал с него. Именно той ме помоли да говоря и с лидера на опозиционната партия там, „Нова демокрация”, господин Самарас, да го помоля и него, ако случайно те имат отношение по протеста, да направят коридор, за да преминават тировете.
В 2.00 часá, някъде около 2.00 часá стачкуващите земеделски фермери - фермерите в Гърция, бяха поискали среща чрез наши журналисти с мен, като бяха казали, че ако отида, ще пуснат колоната. Колоната тогава беше около 5-6 км. Представете си, че вие сте в тези тирове – шофьори или хора, които висят там с дни! Ако не бях отишъл, щяха кажат: ”Да, ако беше дошъл, щяха да ни пуснат!”. Всеки един български гражданин в случая се явява там между тировете, затиснат като заложник, и аз съм длъжен да му помогна. Те настояваха веднага да се отиде. Затова ползвахме това транспортно средство, което, между другото, беше опасно да се ползва, защото се обледеняваше. А знаете, че този тип вертолети нямат реотани на витлата. Но, както и да е.
Когато отидох на границата, бяхме заедно със земеделския министър, оттам бях поръчал разговор - около 30 минути съм говорил с премиера Папандреу. Единственото, което той помоли, е те да дойдат на наша територия и да си поставят исканията – с абсолютно пълната негова подкрепа.
Второто, което помоли, е нашият земеделски министър с тяхната министърка да се чуят, а те бяха до мен - отидоха да говорят по другата линия, и да направят общ план как може това да се случи. Защото аз му казах: „За това, което правите, има хубава поговорка, че „когато мечката играе в комшийския двор, ще дойде и в твоя” - ще доведе до реципрочни действия от българска страна и тогава няма какво да направим. Включително му предложих да вземе част от стачкуващите, да ги докара той в България, но това да престане!
Така че, не само, че няма никаква намеса, а всичко е направено - една минута преди да изляза да се срещна с него, 30 минути сме правили общ план. Неслучайно в декларацията на господин Барозу изрично се подчертава, че благодари, че България действа толкова дипломатично и колегиално. Но ако ние не създадем този прецедент, ако не помогнем на господин Папандреу, и това продължи месец, два, три – не знаем докога може да продължи, то това вече ще бъде обратният прецедент: Гърция не изпълнява поетите си ангажименти към Съюза, за свободно преминаване на стоки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето, господин Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: За това сме го направили, господин Янев.
Мисля, че тези, които бяха на границата, останаха доволни, заради това, че им помогнахме. Правим и сега сме в непрекъснат контакт с господин Папандреу. По никакъв начин не само не сме влошили отношения, а точно обратното. Надяваме се, че през следващите два-три месеца ще открием нови контролно пропускателни пунктове. Да се надяваме, че няма да ги затварят. Между другото, само откритият контролно пропускателен пункт при Златоград не го затварят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Господин Янев, имате възможност да вземете отношение по отговора на министър-председателя.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Уважаеми господин премиер, дано да си давате сметка колко са сложни дипломатическите отношение с Република Гърция (оживления, смях в ГЕРБ) и тези отношения, ако някое правителство си позволи да влоши, това ще има изключително трайни последици в целия регион. Затова нашата препоръка, от „Ред, законност и справедливост”, е да дадете повече възможност на новия външен министър господин Николай Младенов, който има достатъчен опит в международната дипломация, на дипломатически език да си обменят информация, която е необходима между двете правителства. Защото с всеки изминат ден кризата не се решава, а се задълбочава.
Вие знаете, че гръцката страна е една от държавите с немалко инвестиции в Република България, знаете, че в моя избирателен район Благоевград гръцката държава е направила всичко възможно да има немалко инвестиции и добри отношения както по отношение на обмена на стоки, така и за създаване на работни места. Затова се надяваме българското правителство в кратък период от време да предприеме действия, за да може по никакъв повод да не се развалят дипломатическите отношения между България и Гърция.
Аз се надявам, че при един следващ период, ако българската граница на едно или друго място бъде блокирана от български протестиращи, поради една или друга грешка в икономическата политика на правителството, да последваме примера на гръцката държава. Вие виждате, че гръцките фермери протестират с тракторите, с машините и гръцката полиция им оказва необходимото съдействие, а не както в България се случваше през годините, палките на полицаите да свистят около ушите на протестиращите. Затова считаме, че в това отношение би било редно да се поучим от гръцката демокрация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Янев.
Следва въпрос от народния представител Корнелия Нинова към Бойко Борисов - министър-председател на Република България, относно Междуведомствения съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната към Министерския съвет.
Госпожо Нинова, имате възможност да развиете въпроса си.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Госпожо председател, господин премиер, господа министри, колеги! Постановление № 193 на Министерския съвет създава Междуведомствения съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната и регулира неговата работа. В това постановление е написано, че Междуведомственият съвет е структура към Министерския съвет, че той се занимава с държавната политика в областта на производството и търговията на оръжие, стоки и технологии с двойна употреба, че издава, спира, прекратява и отнема лицензии на български фирми, които се занимават с такава търговия.
Господин Борисов, на 22 януари Ви зададох въпроса, на който ще ми отговаряте днес. Двадесет и втори януари е 7 месеца по-късно от встъпването Ви в управлението на държавата. За да Ви го задам, имах четири причини.
Първата – към 22 януари около 30 фирми бяха подали заявления до Междуведомствения съвет за разрешение за търговия.
На 22 януари – 7 месеца по-късно, неслучайно подчертавам тази дата, Вие нарушавате Закона за експертния контрол на търговията с оръжие, който Ви задължава в 30-дневен срок да се произнесете. Вие не го правите 7 месеца.
Третата причина – преди 1 месец на среща в Института по металознание в Българската академия на науките обещахте на тези хора да им осигурите доставки, да им помогнете да намерят пазари. Не го направихте. Нещо повече, с несвикването на Съвета, с безхаберието на администрацията в Министерския съвет Вие им попречихте да свършат и това, което сами си бяха осигурили. Те имат подписани договори, изработили са продукцията си, платили са си, инвестирали са в нея и чакат само разрешение на администрацията, за да изнесат тази продукция.
Четвъртата причина – в антикризисните ви мерки, във всички Ваши изказвания и тези на господин Дянков казвате, че ще изведете икономиката на страната от кризата първо чрез стимулиране на износа. С това поведение – Ваше, на Министерския съвет и на администрацията в Министерския съвет, вие не стимулирате износа на тези продукти. Напротив, пречите му, спирате тези фирми, които имат сложни пазари, които имат сложни взаимоотношения – знаете, че тази търговия е специфична и че българската държава трябва да помага, а не да пречи.
Тогава Ви питах, питам Ви и сега: защо се получи това забавяне в работата на Междуведомствения съвет? За неговото свикване не трябват никакви средства – не Ви иска нито хляб, нито вода. Има само два начина да го свикате - ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Разбрахме въпроса Ви - 50 секунди просрочвате.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Приключвам.
... да имате политическа воля да помогнете на бизнеса и да имате административна култура, за да си свършите работата.
Питам Ви: защо не работи Съветът и кога ще заработи? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Нинова.
За отговор – министър-председателят на Република България господин Бойко Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, господа народни представители, уважаема госпожо Нинова! На 23.12. Министерският съвет прие Постановление за изменение и допълнение на Постановление № 193 от 1993 г., отнасящо се до промяна на структурния състав на Междуведомствения съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната. С Решение № 34 от 27 януари 2010 г., съгласно Правилника на Съвета, Министерският съвет определи и поименния състав на Междуведомствения съвет.
Първото заседание се проведе на 29 януари 2010 г. В дневния ред бяха разгледани 28 заявления за издаване на лицензии за износ, внос и трансфер на оръжия, за издаване на удостоверения за регистрация на брокерска дейност, оръжия и изделия с двойна употреба между две трети страни и за промени в обстоятелствата, при които са издадени лицензии и удостоверения.
Обсъден бе ходът на подготовката на Стратегия за развитие на българската отбранителна индустриална база. Разгледано бе предложението за изготвяне на списък на предприятията от отбранителната промишленост. Приети бяха указания на Междуведомствения съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната за дейностите по отбранително-мобилизационната готовност през 2010 г.
За съжаление, и в този орган откриваме тежко наследство от управлението на тройната коалиция. В архивите на Междуведомствения съвет не се откриват следи от действия по всички области на отговорност. Работата на Съвета е била сведена до издаване на лицензии и удостоверения по Закона за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба, извършване на частични проверки за готовността на централната и местната администрация и търговските дружества за работа във военно време.
Констатирахме, че в работата на Съвета има огромни пропуски, като например това, че Законът за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба задължава от 2007 г. Междуведомственият съвет да води публичен регистър на лицата, лицензирани за външнотърговска дейност с оръжия, за транспортиране на оръжия, регистрирани за извършване на брокерска дейност с оръжия и изделия и технологии с двойна употреба между две трети страни.
Такъв не е направен и разпоредих да се направи регистър и електронна страница на Съвета. Сайтът е готов и предстои откриването му. Публичният регистър вече е част от страницата и всеки може да види кои български фирми притежават лицензии за износ, внос и трансфер на оръжия, лицензии за транспортиране на оръжия между две трети страни и удостоверения за брокерска дейност с оръжия и изделия и технологии с двойна употреба между две трети страни - какво трябва да се направи при подаване на заявление за издаване на документи.
В Секретариата на Съвета е установено двойно деловодство. Служителите на Съвета недопустимо пряко са комуникирали с фирмите, кандидатстващи за лицензии и удостоверения и са получавали на ръка документацията им.
Разпоредих тази практика веднага да бъде прекратена и всички заявления да се подават в деловодството на Министерския съвет.
Правителството на господин Станишев не е представило в Народното събрание Годишен доклад за 2008 г. съгласно Закона за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба. Постановлението за създаване на Междуведомствения съвет задължава да се приеме и утвърди по съответния ред списък на предприятията от отбранителната промишленост. Такъв списък не е изготвен от предишното управление.
Разпоредено е неговото съставяне, както и да се подготви Стратегия за развитието на отбранителната промишленост, съвместно с професионалните сдружения, предприятията производители и неправителствени организации, занимаващи се с тези проблеми.
В областта на отбранително-мобилизационната подготовка на страната положението също не е каквото се очаква. Много от общините и държавните институции нямат мобилизационни планове, а Междуведомственият съвет няма право да ги санкционира за това. Ще се разширят правомощията на Съвета, за да може не само да се констатират нередностите, но и да се налагат административни санкции.
Разпоредил съм да се работи по изготвянето на Държавен военновременен план. Под ръководството на министъра на отбраната има специална междуведомствена работна група за разработване на Наредба за планиране на граждански ресурси за отбрана.
Констатирахме, че по отношение на научно-техническото развитие на отбранителната промишленост не е било работено в изминалия мандат. Това показват документите от архивите на Междуведомствения съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната.
На 8 януари посетих лично Института по металознание „Акад. Ангел Балевски” към БАН – констатирах, че научният потенциал не се използва пълноценно за научно-техническото развитие на отбранителната промишленост. Усилията им трябва да се насочат в тази посока, успоредно с активизирането на научните дейци за предлагане на разработки, които могат да бъдат предложени на държавата и на частните компании.
Както можете да се убедите от тези факти, заварихме много проблеми и усилено работим, за да ги преодолеем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Борисов.
Реплика на госпожа Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Господин Борисов, трябва да Ви призная едно качество – много сте добър в бягането от отговорност чрез прехвърляне на отговорност върху бившите управляващи. (Реплика от ГЕРБ.)
Само че някой тежко Ви е подвел, когато Ви е готвил отговора на въпроса. Аз персонално съм била член на Междуведомствения съвет. Персонално съм отговаряла в Министерството на икономиката за търговията. (Оживление, реплики от министър-председателя господин Бойко Борисов и от ГЕРБ.)
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Госпожо Цачева, моля да ми удължите времето.
Господин Борисов, започва да ни става навик – на нас двамата, да си спорим от трибуната, само че да Ви припомня, че се намираме в парламента и докато аз говоря тук, Вие нямате право да ме прекъсвате. След това ще имате думата за дуплика. (Смях от ГЕРБ и възгласи: „Е-е-е!”)
По време на предишното управление беше променен така Законът за експортния контрол, че за пръв път се въведе изготвянето на публични доклади и тяхното представяне както в Министерския съвет, така и в парламента.
Моля този, който Ви е написал отговора, че доклад не е представен в парламента, да понесе отговорност за това, че Ви е подвел и Вие излъгахте парламента. Проверете и тук, за да видите, че доклад за дейността на Междуведомствения съвет е внесен – за 2008 г.
Освен това, вярвам, че със задаването на въпроса ми, към 22 януари, съм допринесла да се разбързате и да си свършите работата, защото от отговора Ви пролича, че до този момент Междуведомственият съвет наистина не е работил.
Само че остава един друг въпрос: кой ще понесе отговорност за това забавяне от 7 месеца?
Кой ще обезщети фирмите за загубите, които са претърпели и българската икономика за това, което е претърпяла?
И ми е много интересно – когато дойде време Вие съгласно чл. 74 от Закона за контрола да внесете доклад за дейността на Междуведомствения съвет в парламента, какво ще напишете в него.
Според мен трябва да напишете само две изречения: „Уважаеми народни представители, нямам какво да ви отчета като дейност на Междуведомствения съвет, защото 7 месеца не съм го свиквал. Той не е работил и аз като министър-председател нося отговорност за това безхаберие.” Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Нинова.
Министър-председателят има възможност за дуплика в рамките на 2 минути. – Не желае.
На основание чл. 55, думата иска вицепремиерът и министър на финансите господин Дянков.
Тъй като съгласно ал. 3 председателят на Народното събрание може да определя времето, през което министрите говорят по определен въпрос и се намираме в процедура на парламентарен контрол, 2 минути време за Вашето изявление.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми народни представители, уважаема госпожо Нинова! Два кратки коментара по Вашия въпрос.
Първият коментар – от м. юли до м. януари са шест месеца, не седем. Ако не можете това да го пресметнете, си използувайте пръстите: август, септември, октомври, ноември, декември, януари! (Заместник-министър председателят с високо вдигната ръка брои с пръстите си. Ръкопляскания отдясно.) Шест!
Шест! Както днес смятате, така сте си правили бюджетите досега и затова държавата е в такова тежко положение!
Вторият коментар – по-сериозният, понеже се спомена износът и какво става в износа, съм радостен да Ви кажа някои от последните цифри, а именно – м. ноември 2009 г. е първият месец от 17 месеца, когато българският износ, българският износен сектор има реален възход. С 3,3% в реално отношение ни се повиши износът на фона на предишната година, когато госпожите и господата от тройната коалиция казваха, че няма въобще никаква криза. За м. ноември 2009 г. българският износен сектор се увеличи с 3,3%! Това са данни на Европейската комисия.
За м. декември т.г. има само предварителни данни. Данните са още по-добри. С други думи, антикризисната програма на правителството работи добре, вече показва резултати и това се отчита от Европейската комисия. Благодаря. (Ръкопляскания от дясно.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преминаваме към питане от народните представители Яне Янев, Димитър Чукарски и Бисерка Петрова относно политиката на правителството за гарантиране административния капацитет на изпълнителната власт.
Питането е към министър-председателят на Република България господин Бойко Борисов. То ще бъде развито от народния представител госпожа Бисерка Петрова.
Заповядайте, имате думата.
БИСЕРКА ПЕТРОВА (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател!
Една от съществените критики, които бяха отправени към правителството на Сергей Станишев в редица доклади на Европейската комисия, беше във връзка с административния капацитет на изпълнителната власт.
Всеизвестно беше, че държавната администрация при управлението на старата тройна коалиция БСП, ДПС и НДСВ, беше огромна, тромава, неефективна и не отговаряше на потребностите на обществото и гражданите. Тя беше хранилка за партийните функционери и проводник на партийните интереси.
Вие подчертавахте тези факти още като опозиционен лидер и едно от важните програмни намерения, които декларирахте при поемането на изпълнителната власт, беше сериозна реформа в държавната администрация. Ставаше дума за радикални структурни и кадрови промени, които да превърнат управленската машина от тежка бюрократична система в модерна, ефективна, изградена по европейски образец държавна организация. Ставаше дума за промяна на принципите, по които тя ще се конституира и ще работи.
Тази прокламирана от ГЕРБ цел напълно съвпадна с визията на „Ред, законност и справедливост” и беше един от аргументите, въз основа на които нашата партия подкрепи избирането на Вашето правителство. „Ред, законност и справедливост” отчете тежкото наследство, което завари ГЕРБ и дългогодишното окопаване на комунистическата номенклатура във властовите структури. Затова ние дадохме на кабинета времеви толеранс не от обичайните 100 дни, а шест месеца.
Измина повече от половин година. Ако намеренията на правителството са били сериозни и ако то притежава политическия капацитет да проведе тази реформа, резултати вече би трябвало да има. Тези резултати трябва да бъдат достояние на обществото.
Въз основа на горното, господин министър-председател, питаме следното: какви структурни промени са направени в администрацията на правителството от м. юли м.г. досега и как са обосновани?
Направени ли са съкращения в тази администрация?
Какъв е бил нейният числен състав при предишното правителство и какъв е сега?
Колко от служителите в нея са от предишния й състав и колко са назначени от Вашето правителство?
Колко са уволнените държавни служители през последните шест месеца и колко от тях са върнати отново на работа от съда?
По какви критерии се подбират служителите в администрацията на правителството?
Повишила ли се е компетентността на администрацията и какви са доказателствата за това?
Какви са разходите за администрацията за времето от м. август 2009 г. до м. януари 2010 г.?
По какво се различава работата на правителствената администрация на кабинета Борисов от тази на кабинета Станишев и какви са конкретните индикатори, че има повишаване на административния капацитет? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Петрова.
За отговор – министър-председателят господин Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, господа народни представители!
Вашето питане се състои от близо шест въпроса – уважаеми господин Янев, Чукарски и госпожа Петрова. Затова ще гледам да се вместя в предоставеното ми време и ще се опитам да отговоря бързо.
Първият въпрос е за структурните промени в правителството от м. юли м.г. досега и за тяхната обосновка.
От самото начало на мандата си правителството стартира процеса на реформи в администрацията. Това се наложи заради нейната неефективност и разширяването й заради баланса на интересите в тройната коалиция.
С новата структура на кабинета закрихме две министерства – Министерство на държавната администрация и административната реформа и Министерството на извънредните ситуации. Впоследствие преструктурирахме и държавните агенции. Бяха закрити три от тях – Държавна агенция по горите, Държавна агенция по туризъм и Държавна агенция по информационни технологии и съобщения.
Агенцията за държавни вземания стана част от приходната администрация, която преструктурирахме, за да започнем осветляване на сивата икономика и да подобрим приходната част в бюджета.
Агенция „Митници” бе трансформирана от тристепенна в двустепенна като се премахнаха петте регионални митнически дирекции и се предостави възможност митниците да действат ефективно с оглед на европейските стандарти и доброто обслужване на гражданите.
След приемането на Решение на Четиридесет и първо Народно събрание от 27.07.2009 г. са създадени четири нови административни структури – Министерство на физическото възпитание и спорта, Изпълнителна агенция „Електронни и съобщителни мрежи и информационни системи”, Център „Фонд за трансплантация” и Изпълнителна агенция „Медицински одит”.
Правителството закри също Редакция „Нормативни актове” и Центъра за преводи и редакции към Министерския съвет.
По втория въпрос - за направените съкращения в администрацията и сравнението на числения й състав при предишното и сегашното правителство. В края на управлението на предходното правителство щатната численост в централната изпълнителна власт е била 62 933. За шест месеца оптимизирахме щата с 11,3%. Това беше извършено със заповед на министъра на финансите и е част от цялостната реформа за намаляване на административните разходи.
Броят на служителите, занимаващи се с управлението на средствата по европейските фондове бе запазен. Правителствените разходи са намалени с 15%, съгласно Постановление № 196 на Министерския съвет от 13 август 2009 г. Това позволи фискалната 2009-а да приключи с нисък дефицит и балансиран бюджет.
В процес на формиране са в момента специални екипи, които ще прегледат функциите и дейностите на централната администрация, ще предложат преструктуриране на звената, ще ревизират процеси и регулаторни режими.
По третия въпрос за броя на уволнените държавни служители през последните шест месеца и броя на върнатите: през шестте месеца на нашето управление в администрацията са прекратени общо 1198 правоотношения. От тях 542 с държавни служители и 656 със служители по трудово правоотношение. Уволненията са оспорени от 76 служители. От тях съдът е възстановил само трима.
За освободените места се обявяват публични конкурси. От началото на мандата ни са проведени 981 конкурса и вече са назначени 882 служители. Критериите, които се прилагат, са високи. Търсим и назначаваме високообразовани хора с професионална подготовка и делови качества.
Четвъртият ви въпрос – за критериите и за подбора на служителите в администрацията. Назначаването на държавните служители се извършва чрез конкурсна процедура, която да осигурява равен достъп на кандидатите без дискриминационни ограничения на права или привилегии. Повишаването на компетентността на администрацията се постига чрез привличане и назначаване на високо квалифицирани кадри, постоянно повишаване на знанията и уменията им чрез възможностите за специализирано обучение.
За краткия 6-месечен период, специализирано обучение в Института по публична администрация са преминали 1486 служители от държавната администрация.
По петия въпрос за разходите за администрацията за времето от м. август м.г. до м. януари т.г. мога да кажа, че размерът на разходите за издръжка на администрацията се определя съгласно утвърдената Национална методология и срокове на отчетност на бюджета, годишните отчети за изпълнението на бюджета за съответната година. За 2009 г. те се изготвят от бюджетните организации по пълна бюджетна класификация и се представят в Министерството на финансите до 45 дни след отчетния период и след заверка на Сметната палата. Тази информация може да се представи на по-късен етап, след изтичането на срока.
В шестия си въпрос ме питате по какво се различава работата на правителствената администрация на Борисов и Станишев. Интересувате се кои са конкретните индикатори. Отговарям ви, че заварихме администрацията затънала в бездействие, поради липсата на отговорно и компетентно ръководство от министри и политически лидери.
Установихме пълното бездействие на управлението на тройната коалиция в месеците преди изборите. В тази ситуация администрацията е била оставена да не извършва своите функции нормално и да натрупва нерешените проблеми.
Започнахме с разрешаването на най-неотложните задачи и изискахме конкретни и бързи резултати. Признавам, че не е много лесно да промениш работата на всички институции, но последователно затягаме дисциплината в администрацията и въвеждаме правила, които да позволят по-добрата координация между отделните нива и оптималното й функциониране.
За съжаление партийните назначения през последните години тегнат много на идеите ни за промяна. Дори и да не спъват пряко и целенасочено работата, те възпроизвеждат лошите практики. Стремежът ни е последователно и динамично да променяме начина на работа. Затова основният ни критерий за оценка и атестация за служителите в администрацията са конкретните и навременни резултати при осъществяване на техните функции. За лоши резултати ще се търси отговорност. Нашето виждане е, че който не се справя със задачите, няма как да престоява в администрацията и да харчи парите на данъкоплатците.
Уверявам вас, народните представители, и всички, работещи компетентно и отговорно служители в държавната администрация, че разчитам и ще разчитам на тях, за да постигнем напредък в развитието на държавата. Благодаря Ви за въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин министър-председателя.
За два допълнителни въпроса – господин Чукарски.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател! Факт е, че наистина административният капацитет в България се явява сериозна пречка пред усвояването на чуждестранните инвестиции. Факт е, че поради този административен капацитет Европейският съюз има множество възражения по това как всъщност работи българската администрация.
Във връзка с това двата допълнителни въпроса са:
Какво Вие като министър-председател смятате да предприемете и сте предприели до момента, за да смените стила на работа на администрацията, и можете ли да гарантирате, че с тези действия административният капацитет наистина ще бъде достатъчен да отговори на изискванията на Европейската комисия, на Европейския съюз?
Вторият въпрос: коя е основната причина, или каква причина има кадрите на БСП и ДПС на второ и трето управленско ниво в различни ведомства все още да продължават да заемат своите места? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър-председателят Бойко Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Благодаря за уточняващите въпроси. Те ми помагат, защото същите въпроси ми задават колегите от ГЕРБ, от Синята коалиция, от „Атака”.
Първо, все пак искам да напомня, че има Закон за държавния служител и ние не можем да вървим срещу закона. Освен това аз ви прочетох, че са проведени над 980 конкурса. Всеки конкурс изисква технологично време - има обжалване, назначаване. Аз винаги съм бил човек, който е смятал, че приемствеността в държавата трябва да я има.
Действително на места има кадри на БСП и ДПС, които само заради това, че са членове на тези партии, да ги отстраня, не ми е в стила и не считам, че е правилно. Ще понеса атаката в тази посока. Нека думата не е атака, защото е правилно да питате, но там, където има професионалисти, където се справят добре, където не са се омърсили в корупционни практики, където са се развили по естествения си път, няма да ги отстранявам само заради това, че са членове на БСП или ДПС. Надявам се един ден това да стане практика в държавата, защото политическите партии печелят, губят избори – това е нашето състезание. Държавата е обща и ние би трябвало да се съобразяваме с това. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Идването на власт не означава, че трябва да изрежем всичко, което е било досега, и да кажем от днес вече всичко е о кей.
Напротив, въпросът Ви е много точен и трябва да Ви кажа, че не само нашето правителство, сигурно 5-6-10 правителства след това, 10 или 15 години ще минат поне, докато администрацията стане такава, каквато е в Европа. Защото, господин Янев, господин Чукарски, манталитетът, който в голяма част от служителите се е създал през тези 20 години, не се отстранява нито с партийно решение, нито се изкоренява, нито имаме тази огромна власт на момента да ги хванем и да ги отстраним. За съжаление това става чрез сигнали от граждани, медии, организации – едва тогава. Това - да затвориш гишето и да отидеш да пиеш кафе, е масова практика, вместо да останеш две минути, докато човекът е там, на гишето, да го обслужиш и тогава да щракнеш мандалото, да пуснеш стъклото. Масова практика, никаква човещина! Но това, това, това - с времето ще го отстраним. Много ми се иска, работим върху това, но и манталитетът е нещо, което най, най-трудно се отстранява. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
За отношение – господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Уважаеми господин премиер, сигурно Вашите съветници, които стоят на балкона, са Ви казали, че административна реформа се прави, първо, с нова нормативна уредба и второ, с нова организационна структура. Досега, за близо 7 месеца, няма нова нормативна уредба, касаеща държавната администрация, подбора и критериите при назначаването, а също така няма и нова организация, която да даде възможност да се усили административният капацитет и да не се получава партийна партизанщина при назначаването.
А тези във втори и трети ешелон от БСП и ДПС Ви бойкотират. Бойкотират Ви денонощно и това могат да Ви кажат вашите народни представители по места. Правят се уж, че са специалисти и работят за Вас, но те не са забравили кой ги е назначил, как ги е назначил, защото повечето от тези назначения не са по обективни критерии, а са хванати от партийните редици, за да могат да изпълняват партийната повеля.
Вие си спомняте на последния Консултативен съвет по национална сигурност при президента на републиката, че аз повдигнах въпроса по отношение на Разплащателната агенция – за създаването на гаранционен фонд, за да могат да бъдат усвоени тези 3 млрд. 500 милиона. Тогава министър Дянков – това го има в стенограмата, стана и настоя пред президента да бъде заложено. Към момента, искам да проверите, Разплащателната агенция е саботирана отвътре. Разплащателната агенция има изключително тежки проблеми и може да се стигне дотам, че изобщо голяма част от бенефициентите да бъдат излъгани и да не получат нищо от проектите. Вие знаете, че огромна част от тези проекти са публични и част от тази администрация вътре в Държавен фонд „Земеделие” бойкотира правителството, бойкотира и министъра. Ако Вие искате, да речем, конкретен пример давам, нещата да се променят, би било редно министърът на земеделието да има повече власт и да не се получава тази колизия между Държавен фонд „Земеделие”, Разплащателната агенция и Министерството на земеделието и храните, защото там има два отбора, като единият не знае какво прави другият, или по-точно - единият саботира другия.
А по отношение на тези, които са оспорили до момента заповедите за уволняването, аз се ангажирам да Ви изпратя в едноседмичен срок данни с конкретни хора, за да се убедите, че тези, които са Ви подготвили отговорите, не са прави. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Янев.
Преминаваме към питане от Яне Янев и Димитър Чукарски към министър-председателя на Република България господин Бойко Борисов относно политиката на правителството спрямо приватизацията на стратегически държавни предприятия.
Питането ще бъде развито от народния представител Димитър Чукарски.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател! Повод за настоящото питане ни дава раздвижването около приватизацията на „Булгартабак”, което настъпва и към края на 2009 г. Обсъждаше се смяна на принципала, създаде се специален наблюдаващ съвет от четирима министри, нарочен доклад трябваше да Ви бъде представен до 5 януари и Вие да вземете окончателно решение по приватизацията. Земеделският министър, министърът на икономиката и народни представители от ГЕРБ се изказаха за бърза приватизация на холдинга, но официална позиция на правителството все още няма.
Не е излишно да припомним, че приватизацията на този стопански субект, един от най-големите в България, се точи от десетилетие и половина. Бяха приемани, отменяни и отново приемани стратегии за приватизацията му. Акцията в кавички започва вече за пети пореден път, а междувременно производството и активите на холдинга непрекъснато падат. От силно печеливш той стигна до границите на фалита. Всеки от досегашните приватизационни опити беше съпровождан кога с по-груби, кога с по-завоалирани скандали. Те винаги са имали ясно изразен политически привкус и винаги в тях централно място е имало ДПС.
Обръщаме внимание на тези обстоятелства от близката политическа история. Впрочем тя още не е приключила, защото съдържа характерни особености на криминалната приватизация, която се прилага по отношение на практически всички големи обекти вече две десетилетия. Наличие на многобройни и обемисти принципни документи в кавички, което скрива липсата на каквато и да била смислена национално отговорна програма за приватизация както за всяко предприятие поотделно, така и в рамките на националната икономика като цяло. Постепенно източване и разсипване на държавните дружества, докато стойността им катастрофално падне, за да бъдат изкупени евтино. Пряко или тайно ангажиране на политически сили по такъв начин, че което и правителство да осъществи приватизацията, тя да е в интерес на икономически групи, свързани с БСП и ДПС.
Бихме искали, господин премиер, българското общество да има сигурни гаранции, че вашето правителство не продължава тази стратегическа в кавички линия. Най-сигурната гаранция би била, ако правителството има добре обмислена, ясна и прозрачна, детайлно изградена политика в областта на приватизацията. Държавна собственост останаха сравнително малко предприятия, но тези от тях, които имат стратегическо значение за националната икономика в условията на финансова криза, трябва да се приватизират само тогава, когато държавата има ясни секторни политики и чрез такива сделки цели да постигне разкриване на нови работни места.
Въз основа на горното, господин министър-председател, питам следното. Има ли правителството изработена конкретна приватизационна програма и в какво се изразява тя? Има ли утвърден списък на предприятията, които следва да се приватизират, кои са те и в какви срокове се предвижда това да стане? Какви са конкретните аргументи, въз основа на които тези предприятия трябва от държавни да станат частни? Какви приходи очаквате от приватизацията на тези обекти? Как ще бъде приватизиран „Булгартабак” – по отделни предприятия или в пакет? И последно, има ли договореност между ГЕРБ, БСП и ДПС относно приватизацията на „Булгартабак”, упълномощавани ли са депутати от ГЕРБ да водят дискретни преговори във връзка с тази приватизация? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Чукарски.
За отговор има думата министър-председателят на Република България господин Бойко Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаеми господин Янев, господин Чукарски! Просто за да не се разхождам два пъти, съм взел едно платежно нареждане от вчера да ви го предоставя – 390 млн. лв. по Програмата за развитие на селските райони сме привели. Така че да не се тревожат земеделските производители, ще го оставя тук, като дойдете след това за реплика, да си го вземете.
Относно въпросите ви. Договорки няма, мисля, че това са въпроси от едно време. Надявам се, се убедихте в това.
Уважаема госпожо председател, господа народни представители! Правителството всяка година приема план за работата на Агенцията за приватизация, който е базиран на остатъчния ресурс за приватизация. Такъв план за 2010 г. предстои да бъде приет и той ще представлява конкретна приватизационна програма на правителството. Трябва да имате предвид, че към настоящия момент са приватизирани 99,18% от подлежащите на приватизация активи и ресурсът за приватизация е значително ограничен. В тази връзка правителството предприема стъпки за анализ на дружествата, които не подлежат на приватизация и са включени в така наречения забранителен списък.
След анализа за изменение на забранителния списък ще бъде освободен допълнителен ресурс за приватизация. Предприети са и действия за промяна по обхвата на политиката по приватизация, предстоят нормативни промени, съгласно които ще се приватизират вече имоти частна държавна собственост. Списъкът от предприятия, които предстои да бъдат приватизирани, ще бъде част от плана за работата на Агенцията за приватизация. Най-атрактивният обект, който предстои да бъде приватизиран през 2010 г., е „Булгартабак холдинг” АД. Това, което казахте, че за 20 години той е доведен до пред фалит, е абсолютно правилно като оценка.
През настоящата година в сектора на енергетиката съгласно действащото законодателство на приватизация подлежи „Топлофикация Шумен” ЕАД. За нея до момента са проведени неуспешни опити за приватизация. В сектора на строителството на приватизация подлежат „Монтажи” ЕАД и „Промишлено строителство холдинг” ЕАД. В сферата на производство и търговия на специална и гражданска продукция на приватизация подлежат „НИТИ” ЕАД и „ВМЗ” ЕАД. Приватизацията на второто дружество следва да бъде след приемането на стратегия за приватизация от Народното събрание.
Атрактивните миноритарни пакети от акции и дялове, подлежащи на приватизация, са Свободна зона – Пловдив, Транзитна търговска зона – Варна АД, и Свободна безмитна зона – Бургас.
Други миноритарни пакети от акции, които е възможно да бъдат продадени, са миноритарни пакети от енергийни дружества от системата на БЕХ, например „Булгартрансгаз”, както и миноритарни пакети от други енергийни компании, в които държавата притежава директно участие.
Съгласно действащото законодателство на приватизация подлежат всички държавни дружества, с изключение на тези, включени в така наречения забранителен списък. Изхождайки от действащото законодателство, докато то не бъде променено от народните представители, подлежащи на приватизация към настоящия момент са около 20 мажоритарни пакета и около 120 миноритарни пакета акции и дялове, собственост на държавата в търговски дружества.
Според прогнозите на правителството общите приходи от приватизация на цялостния приватизационен ресурс биха могли да достигнат до 1 млрд. лв. Приходите от приватизация на акции и дялове в търговските дружества през 2010 г. в голяма степен ще зависят от успешното приключване на приватизационната сделка на „Булгартабак холдинг” АД, тъй като това е и най-голямото и атрактивно дружество, подлежащо на приватизация към момента.
Приходите от приватизация през 2010 г. ще зависят още от това дали ще бъде приет Законът за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, който беше приет на второ четене в Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм на 3 февруари 2010 г. Съгласно измененията в закона се предвижда новосформираната Агенция за приватизация и следприватизационен контрол да бъде единен орган за провеждане на единна политика по раздържавяването на държавната собственост. Съгласно законопроекта продажбата на имоти частна държавна собственост, както и на дъщерни държавни дружества и обособени части от тях ще се продават по нормативно установен ред чрез търгове и конкурси по реда на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
В цялост предложените изменения и допълнения на Закона за приватизация и следприватизационен контрол са насочени към създаване на унифицирана нормативна уредба за продажба на държавна собственост, пряка и опосредена, и то от единна агенция.
На въпроса ви за това как ще бъде приватизиран „Булгартабак” мога да кажа, че до този момент с Агенцията за приватизация е обсъждан единствено вариант за продажба на холдинга като цяло, като за тази цел през 2009 г. агенцията е извършила подготовка за приватизация, без да е определен метод за това.
С решение от 18 декември миналата година агенцията е открила процедура за провеждане на открит конкурс за избор на консултант при приватизацията на „Булгартабак холдинг” АД – гр. София, което осигури прозрачност и откритост, както и равнопоставеност на инвеститорите в една бъдеща инвестиционна процедура за продажба на държавно участие.
Открият конкурс за избор на консултант приключи на 1 февруари 2010 г. Има подадени четири предложения. Комисията ще се произнесе в законоустановения срок.
Правителството няма да сменя концепцията си и ще осъществи приватизацията на дружеството. Тя ще бъде прозрачна и подпомагана от качествени консултанти, избрани на конкурсен принцип. На тях ще им бъде възложено да извършат обширен маркетинг за нуждите на приватизацията, цялостно консултиране и оказване на съдействие на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, съдействие за актуализация на всички приватизационни документи, изготвяне на максимално широк списък от потенциални подходящи инвеститори при спазване на принципа на равнопоставеност.
Задачата на консултанта ще бъде изготвянето на предложение за метод на приватизация. В крайна сметка очакваме успешна приватизация на целия холдинг, а не неясна разпродажба на отделни фабрики.
В заключение искам ясно да припомня, че избиратели определиха коя е управляващата партия и кои са нейните партньори. Ние сме готови да дискутираме въпроси и проблеми с всички останали опозиционни партии, но дискретни, тайни преговори с партии, които избирателят отстрани от власт заради провежданата от тях политика, няма и няма да има. Такива преговори са невъзможни по време на управлението на ГЕРБ. Разбира се, колегите от БСП и ДПС, ако приемат, че тази процедура и начина, по който искаме да действаме, защото „Булгартабак” не е нито на ГЕРБ, нито на Яне, нито и на който и да е било от нас, разбира се, ако по тази процедура максимално прозрачна и ясна, и това, че и вие самите сте казвали в края на мандата си, че трябва да бъде продаден, след избора на консултант да излезе да ни каже как да стане, по какъв начин. Мисля, че това е най най-най-приемливото в Европейския съюз. Благодаря ви за въпроса. Тук ви оставям платежното нареждане за другото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Имате възможност за два допълнителни въпроса.
Заповядайте.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Госпожо председател, давате голям времеви кредит на министър-председателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Никого не съм прекъснала в момента. След подаден сигнал за изтичане на времето на нито един от задаващите питането или въпросите, не съм ограничила времето.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Не го приемайте лично.
Господин министър-председател, искам да уточня два въпроса.
Първо, не чух нищо за миноритарния дял на един от най спорните обекти за приватизация, а именно на Пловдивския панаир в Пловдив. Дали изобщо този дял е миноритарен или все пак българската държава има над 50% реално участие? Защото вие знаете, че един червен пловдивски олигарх от години държи неправомерни икономически схеми и притежава нещо, което по закон не му принадлежи.
Към миналото правителство съм отправял няколко конкретни въпроса и питания по този казус и така, и до ден днешен няма отговор. Затова искам да чуя дали и Пловдивският панаир също е вписан в тези стратегически обекти.
Вторият въпрос, по отношение на „Булгартабак” дали от Агенцията за приватизация Ви е докладвано преди два дни кои точно са консултантите, които искат да участват в подготовката на всички документи, тъй като по наша информация има фирми, които са участвали и в предишни процедури – печално известни при опита за приватизация на „Булгартабак”, чрез други подставени лица. В крайна сметка Вие знаете как приключиха тези процедури за приватизацията на „Булгартабак”по времето на Шулева и какво точно се случи. Те са обект на разследване още от Върховна касационна прокуратура.
Надявам се да са Ви информирали и би било редно и народното представителство да получи информация кои са консултантите, които са внесли документите в Агенцията за приватизация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Янев.
Заповядайте за отговор на допълнителните въпроси.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Аз мисля, че ясно казах, че е проведен конкурс. Явили са се четири консултанти. В законоразпоредения срок ще бъде обявен печелившият.
Ние не можем да забраним и кажем на фирмите или тези, които искат да участват за консултанти: „Не се явявайте.”.
Именно затова обаче има комисия и законоопределен срок, в който те ще кажат кой е победителят и тогава може пак да питате и ние ще ви кажем.
Сега да се меся – нито се интересувам, нито ме интересува, нито е правилно, дори питането на министър-председателя кой и как е в един конкурс, може да се тълкува като намеса в конкурса. Затова просто чакам и аз като вас да ми кажат кой е победител в конкурса. Има ясни критерии – да кажат.
За Пловдивския панаир. Това, което всички знаем, е, че той е бил в забранителния списък. Надявам се колегите, както оставиха госпожа Нинова да ме репликира, да ме атакува за безхаберие или нещо подобно, може би вече не я интересува, защото не я виждам тук, но можеше да ... (Шум и реплики.)
Явно им е приятно да си поговорят с мен и да си отидат. Толкова ги интересуват въпросите и отговорите. В случая много ми е неприятно да ме учат на морал – с влизането и излизането непрекъснато от парламента. Ако искате взаимно да се уважаваме, неслучайно сме отделили толкова време, мисля, че по всяка една от темите и въпросите на депутатите, дори да са от други политически партии, заслужават внимание да се чуят отговорите. Но както и да е, може би тя ще каже как са го извадили от забранителния списък.
Второ, министър Трайков го е дал на прокуратурата. Отговорът на прокуратурата обаче не ми е известен.
Ако в стила на уважение с Вас продължим, конкретизирайте ми го в отделно питане за следващ или по следващ петък или към министър Трайков, защото той изцяло и по тази процедура, и всичко по Пловдивския панаир е направено, изготвил е документите и ги е предал в прокуратурата. Това го знам. С удоволствие ще ви отговорим пред всички представители, а съответно колегите от тази страна на парламента биха могли да кажат кое ги е принудило да ги извадят от забранителния списък. Това е и целта на плурализма на политическите партии – да можем тук да си отговорим на неясните въпроси. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Борисов.
За отношение думата има господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Уважаеми господин премиер, благодаря Ви за това уточнение за Пловдивския панаир, защото то е изключително важно и е част от модела на управление на тройната коалиция начело със Станишев, Доган и Сакскобургготски.
Аз се ангажирам до края на другата седмица да Ви предоставя постановлението на прокуратурата от Пловдив. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Това постановление е 17 страници и в него се вижда как въпросният прокурор е положил неимоверни усилия да оневини всички тези престъпни сцени, които са реализирани. Така че ние още тази седмица ще обжалваме постановлението на Районна прокуратура Пловдив пред Върховната касационна прокуратура. Ще го изпратя и на Вас.
Ще направим и допълнителен въпрос към господин Трайков, защото е важно тази тема веднъж завинаги да се приключи и по този начин ще можем реално да си отговорим на въпроса как обекти, които са с апортна стойност около 300 млн. след това стават 120 130 пъти повече и тези схеми са прилагани през целият мандат на правителството на тройната коалиция.
По отношение на въпроса, касаещ „Булгартабак”, за нас е изключително важно хората в планинските и полупланинските райони и най вече в Родопите, защото това е и моят избирателен район – Благоевград, по поречието на р. Места, продължават да търсят отговор каква ще е съдбата на тютюнопроизводството в България. Дали правителството ще има специална стратегия, специална програма и особено тютюнопроизводството, което произвежда качествен дребнолистен тютюн, който служи за подобрител в цигарената индустрия, ще продължи да съществува в България и ще намери своя пазар в рамките на Европейския съюз. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Янев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: В Пловдив сме действали правилно, нали?
ЯНЕ ЯНЕВ (независим, встрани от микрофоните): Да.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ : Защо не го казахте? (Реплика от народния представител Яне Янев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Янев.
Питане към министър-председателя на Република България Бойко Борисов от народния представител Иван Костов относно оценката на министър-председателя за българо-турските отношения.
Заповядайте, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми министри, колеги! Уважаеми господин министър-председател, заварихте трудно наследство в българо-турските отношения. Дълъг и черен е списъкът на предадените български интереси от господата Сакскобургготски, Доган и Станишев. Съгласието България да залее собствените си земи, за да построи язовир „Тунджа”, да предаде и подари управлението на водите на турската страна. Да даде националните си пътни проекти, пътят до Маказа, магистрала „Тракия”, магистрала „Люлин” на турски изпълнители. Да се съгласи турските фирми да плащат 500 лв. на нает в България работник и 1500 евро на доведен от Турция работник за същата работа. Бяха прекратени напълно преговорите по повдигнатите от мен проблеми за обезщетяване на нашите тракийски бежанци. (Реплики от КБ.) Не бе поискано да се върне на България обещаната още през 2000 г. българска болница в Истанбул, но най-вече в Конституционния съд има дело за тежки нарушения на изборния процес в проведените избори в Република Турция. Имаме брутална намеса на турската държава в българския вътрешен политически живот в полза на Движението за права и свободи.
Като капак на всичко Симеон Сакскобургготски, без да се посъветва с когото и да било, даде безусловна подкрепа за турското членство в Европейския съюз, подкрепа, която беше потвърдена впоследствие от президента Първанов и от министър-председателя Станишев.
В тази връзка Ви моля да ми отговорите каква е оценката на правителството за двустранните отношения след посещението Ви в Република Турция? Отдаде ли Ви се в някои направления да коригирате позициите на предходните правителства, защото за никой не е тайна, че и двете предшестващи Ви правителства водеха политика във вреда на българския интерес. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Заповядайте за отговор, господин Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Костов! Тъй като ми е много прясно, направо ще Ви отговоря по хронологията, както Вие зададохте въпроса. Това, че турски фирми строят в България, е факт. Факт е обаче, че те са спечелили тези поръчки на базата на конкурс, на базата на това, че много от тях, големите им холдинги са много добре организирани, с много добра механизация, с много опит. Само за последните пет години са направили 250 естакади в Истанбул.
С една дума, в това си посещение аз се опитах да разделя политиката и бизнеса. Разбира се, на първо място съм поставил, неслучайно делегацията, която наблюдаваше срещите, беше от всички парламентарни партии.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ, от място): Не всички, БСП не беше.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Кои не всички? ДПС бяха. В случая, може би колегите са се объркали и са ви имали за едно, когато е ставало въпрос за Турция. (Шум и реплики.) Както и в Израел и навсякъде, извинявам се, аз не съм знаел и мислех, че има представител от вас. Съжалявам, надявам се повече това да не се повтори.
Да мина на сериозната част на въпроса. Става актуален въпросът Ви – защо се допуска да има разлика в заплащането или защо се допуска за магистрала „Люлин” с години да се удължава срока и при спечелената на ниска оферта поръчка след това да се искат 70 млн. отгоре. Аз бих казал, в първата си част, с цялото си уважение към Вас, не сте прав, че когато спечели турска компания, ние трябва да имаме към нея отношение и да я изхвърлим, но след това тя трябва да изпълни ангажимента си по начина, който е записан в тръжните документи. Иначе става обикаляне на поръчката и всъщност крайната цена на тази фирма е по-висока от български фирми, които са дали оферти. Надявам се повече това да не се повтори. Безспорното фирмите им са добри и много бързо строят. Има естакади, които са направени за 45 дни в центъра на града.
За българската болница не сте прав. Господин Ердоган лично пое да провери по закон как да стане, за да ни върнат болницата. Личен ангажимент пое. За българската метална църква също, турското правителство даде не само разрешение за реставрация, не само са я укрепили с 36 пилона, а и огромна сума за реставрацията, външната фасада и ремонта да го направи турската държава, а ние да направим отвътре ремонта на металната църква. Освен това се разбрахме България да предложи Пловдивската джамия като защитен паметник на ЮНЕСКО, а те от турска страна да предложат металната ни църква в Истанбул.
Това, което господин Янев в първата си част на въпросите говореше за Гърция, е абсолютно правилно. Ние по никакъв начин, ако продължаваме да не пускаме въпросника към Люксембург, то е точно, защото искаме да запазим максимално добри отношения с гръцката държава, а същото касае и нашата съседка Турция. Не можем да прекроим географията, това са ни съседите.
Относно проекта „Тунджа”. Господин Ердоган даде цифри колко хора са били удавени, колко жертви имат от наводненията и какви огромни материални щети търпят. Ние не сме му казали „да”. Казахме, че единственото, което трябва да се има предвид, е изцяло контролът на водите по този проект да е български.
Разбира се, ако тръгнем да правим този проект, господин Костов, без решението на парламента аз няма да направя една крачка. Просто това са поставените въпроси от тяхна страна. Гинат хора вследствие наводненията.
Относно намесата им за изборите. Аз се надявам, че те разбраха това, което им казах, и че повече няма да го правят. Моите колеги от ГЕРБ са поели ангажименти за нов Избирателен кодекс до юни. Там трябва като държава да отрегулираме правилата ясно и точно. Това е именно ролята на парламента – далече преди местните, президентските и парламентарните избори да сложим правилата за избори такива, че по никакъв начин да не може никой да ни се намесва.
Именно затова в целия този арсенал искам да включа сключените споразумения с Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията – споразумения, които нашите превозвачи искат от 20 години и не са постигнати, сега ги постигнахме, така че като цяло считам посещението за успешно.
Що се касае за безусловната подкрепа, аз много ясно, публично казах – вие сте го чули, че, първо, ние нямаме нужда от партии посредници. Българският народ излъчва партиите, които побеждават на избори, те излъчват премиер – той води отношенията със съседна Турция.
Що се касае за европейското им членство, макар че Вселенският патриарх лично настоя да помагаме, аз бях много ясен и точен – ние подкрепяме всички инициативи на турското правителство за европейска интеграция. Когато изпълнят критериите си, тогава можем да седнем и да кажем дали ги подкрепяме за членство. В момента те правят много реформи, ние като държава ги толерираме, но подкрепа от нас ще получат, само когато реформират така своята държава, че тя да изпълни критериите на Европейския съюз. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Костов, имате възможност за два допълнителни въпроса.
ИВАН КОСТОВ (СК): Уважаеми господин министър-председател, добре е за българските интереси, ако Вие сте постигнали ние да управляваме бъдещите води на яз. „Тунджа” – той да бъде на наша територия, да бъде под наше управление, защото след 20-30 години водата ще бъде по-ценна от петрола. Това е добре.
Добре е, ако Вие откажете да платите тези допълнително искани за магистрала „Люлин” пари и ако отстраните турската фирма от изпълнението на проекта. Добре е, ако предложите отстраняване на всяка турска фирма, която не е изпълнила първоначалните условия на проекта. Да не може да участва в български конкурс, защото това, което казвате че го правят сега с магистрала „Люлин”, те го направиха преди това с магистрала „Тракия”, където буквално удвоиха стойността на проекта, който изпълниха. (Реплика от народния представител Атанас Мерджанов.)
Добре е (искам този доуточняващ въпрос да задам), ако Вие сте активизирали отново преговорите по повод повдигнатите още в началото на века проблеми за обезщетяване на нашите бежанци. Какво е отношението на турската държава по този въпрос?
Добре е за българските интереси, ако турската страна е разбрала, че когато се звъни от Анкара, тук телефонът ще се вдига от българския външен министър, от българския министър-председател, а не от ръководството на Движението за права и свободи.
Накрая – считам, че е добре и изключително полезно както за Република Турция, така и за България ние да подкрепяме пътя на Турция към интеграция в европейското демократично пространство. Това не е позицията (искам дебело да подчертая това и това ме удовлетворява напълно) на Симеон Сакскобургготски, това не е позицията на Първанов, това не е позицията на господин Станишев.
Ние подкрепяме пътя, както казвате, подкрепяме движението им, нека се превърнат в страна с европейска демокрация, но ще решаваме въпроса, едва когато видим истинско изпълнение на ангажиментите и истинско превръщане на Турция в страна с европейска демокрация.
Много Ви моля да ми отговорите: как реагира турската страна на поставения от Вас въпрос – ще се водят ли преговори, кога ще се водят и при какви условия стартират те? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор на допълнителните въпроси – господин Бойко Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, господин Костов! Нещо важно, което пропуснах, беше по проекта „Набуко”.
Преди да Ви отговоря на въпроса - за Турция, както и за България той е приоритетен проект. Набелязахме мерки. Знаете, че преди около месец и половина господин Йошка Фишер, ръководителят на проекта, беше в България. За радост, българският парламент вчера ратифицира всичко, касаещо този проект, така че там също можем заедно да направим много по изграждането на „Набуко”.
Когато му зададоха въпроса за имотите, господин Ердоган публично, пред нашите медии, го обвърза с питането, че Европейският парламент е сезиран по тази тема. Отговорът му беше, че това пряко свързва процеса за присъединяване към Европейския съюз. Ако това е един от критериите и бъде поставен, съответно ще седнат на масата за преговори. Така че и в тази посока той даде доста свобода за бъдещето, включително по този тежък въпрос – да дискутираме и да постигнем решение, ако това е част от преговорния процес.
Що се касае за „Тунджа”, аз мисля, че го казах, но ще го повторя. Касае също и проекта „Горна Арда”. Ако правим „Тунджа”, той трябва да е изцяло на българска територия, стената да е вътре - ако трябва, с един метър да е навътре в българска територия, и оттокът да се контролира 100% от България. Това са най-грубите условия, които съм казал, по проекта, а оттам нататък експертите, групите, комисиите, които сега работят, когато излязат с предложения, ще ги внеса, за да може всеки в парламента да си каже мнението по този проект.
Лично аз - и от срещата с президента на Турция, и с господин Ердоган, и с общността, считам, че в момента имаме една приятелски настроена държава към България, която иска да прави бизнес с България, която иска да има много по-голям стокообмен, разчита на България по пътя на реформите си и европейската си интеграция, приема българските мюсюлмани като мост, а не като проблем между двете съседни страни.
Това беше единственото ми посещение, при което тръгнах, мога да кажа, напрегнат – не знаех как точно ще се развият преговорите. Мисля, че турската страна демонстрира максимално желание за интеграция, за добросъседство и за създаване на много по-добри взаимоотношения с България. Такова ми е усещането, така се държа и турският премиер. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отношение – господин Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър-председател, аз съм удовлетворен от Вашия отговор. Не искам ясното формулиране на българските интереси от трибуната на Народното събрание да се разбира като желание да бъдат влошени отношенията с Република Турция. Ние знаем много добре, че трябва да имаме добри взаимоотношения със съседната страна, трябва да имаме добри съседи, а не съседи, с които да се върнем в годините на Студената война. Опазил ни Господ от такова конфронтиране!
Голямото изкуство на политиката, особено на външната политика, е - без да бъде унижавана, без да бъде засягана другата страна, както многократно направи Република Турция в последните 8 години по отношение на България, поставяйки претенции и постигайки отстъпки от българската страна, каквито не трябваше да иска въобще. (Реплики от КБ.)
Голямото изкуство е, без да бъде унижавана другата страна, да се постига напредък във взаимните отношения. Голямото изкуство е да се запазва добросъседството, при положение че се отстояват интересите на собствената страна. Аз Ви желая да се върнете на този курс, така както показа Вашето посещение.
И отново да Ви върна на този въпрос – изключително знаменателно е дали турската страна ще върне българската болница в Истанбул.
Ако се върнете към протоколите от посещенията в началото на века, там е записано, че турският премиер е обещал да върне тази болница и това обещание още не е изпълнено. Това обещание е вече от десет години! Все проверяват нещо, все отговарят уклончиво.
Ние ще разберем, че те истински започват да се превръщат в европейска страна, тогава когато се отнесат толерантно към другите религиозни вероизповедания, тогава когато не дават основания на Вселенския патриарх да ги критикува за отношението към Православната църква, тогава когато ни върнат болницата. Болницата е българска и ще бъде наистина голямо постижение.
Аз Ви желая това да стане по време на Вашия мандат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Костов.
Благодаря и на министър-председателя Бойко Борисов за участието му в днешния парламентарен контрол.
Следва отговор на заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи господин Цветан Цветанов на въпрос от проф. Станислав Станилов, народен представител от Партия „Атака”, относно криминално проявени лица, получили българско гражданство.
Заповядайте, проф. Станилов, да развиете въпроса си.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин заместник министър-председател, колеги!
Според стенограмата от правителственото заседание на 4 ноември 2009 г. в Министерския съвет е поставен въпросът за изкореняване на корупционните практики при предоставяне на българско гражданство.
Лично министър-председателят господин Бойко Борисов посочва като доказателство за наличието на корупция факта, че има доста случаи на чуждестранни лица с криминални прояви, които са станали български граждани, въпреки възраженията на специализираните полицейски служби.
На Министерството на вътрешните работи и на Държавната агенция „Национална сигурност” е възложено от Министерския съвет да изготвят справка, за да се види кои са тези граждани. Оттогава мина повече от месец.
В тази връзка, уважаеми господин заместник министър-председател, Ви задавам следния въпрос: изготвена ли е вече справката с криминално проявените лица, издирвани в чужбина, и какъв е броят на получилите българско гражданство в последните 20 години от тях? Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, проф. Станилов.
За отговор – вицепремиерът и министър на вътрешните работи господин Цветан Цветанов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Станилов!
В отговор на Вашия въпрос относно криминално проявени лица, получили българско гражданство, Ви информирам следното.
В Глава втора от Закона за българското гражданство са регламентирани способите и редът за придобиването на българско гражданство като едно от предвидените от законодателя условия към датата на подаване на молба лицето-молител да получи българско гражданство е да не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер от български съд и срещу него да няма образувано наказателно производство за такова престъпление, освен ако е реабилитирано.
Процедурата по придобиване на българско гражданство започва по молба на заинтересованото лице до министъра на правосъдието на Република България. Във връзка с това към Министерство на правосъдието е създаден консултативен орган – Съвет по гражданството, който е председателстван от заместник-министър на правосъдието. Съветът взема решение по постъпилите молби и предоставя на министъра на правосъдието списък на лицата, които да бъдат предложени на президента на Република България за издаване на указ или отказ за придобиване на българско гражданство.
Образуваните по молби за придобиване на българско гражданство преписки се съгласуват с Министерството на вътрешните работи и Държавната агенция „Национална сигурност”, която в заключение изготвя становище за лицата – кандидати за придобиване, възстановяване или освобождаване от българско гражданство.
МВР и ДАНС не разполагат с информация Съветът по гражданство към Министерството на правосъдието да е предложил на министъра на правосъдието българско гражданство да получат криминално проявени и издирвани лица или такива, застрашаващи националната сигурност.
Към настоящият момент от страна на Дирекция „Миграция” при Министерството на вътрешните работи са предоставени отрицателни становища, както следва: за установени лица с криминални прояви – 7 на брой, за установена наложена принудителна административна мярка „забрана за влизане на територията на Република България” – 6 на брой, за установена наложена принудителна административна мярка „забрана за напускане на територията на Република България” – 3 на брой, за установена наложена принудителна административна мярка „отнето постоянно пребиваване на основание чл. 40, ал. 1, т. 6 от Закона за чужденците в Република България” – 36 преписки, за установена наложена принудителна административна мярка „обявен за общодържавно издирване” – 1 брой по преписка № 2660 от 2008 г. за освобождаване от българско гражданство.
Предстои разглеждането на още 26 преписки, за които са установени наложени принудителни административни мерки на кандидатите с оглед формирането на становище пред Държавна агенция „Национална сигурност”.
За Съвета по гражданството, Дирекция „Миграция” е формирала отрицателно становище по преписки за придобиване, възстановяване и отказ на българско гражданство за 7 лица.
От документите, съдържащи информация за получилите българско гражданство лица, е видно, че те са около 15 000 за съответната календарна година, тоест за периода 2005-2009 г. около 64 442 лица.
С оглед действащата нормативна уредба Министерството на вътрешните работи не разполага с регистър, съдържащ подробно описаните на брой криминално проявени и издирвани лица, получили българско гражданство през последните 20 години. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Цветанов.
Заповядайте за реплика, господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Благодаря Ви за отговора.
Той удовлетворява моят въпрос.
Надявам се, че е много точен и тези данни, които ми давате, които са Ви дали Вашите служби, не са подвеждащи.
Съжалявам, че господин Борисов е посочил, че има много случаи на чуждестранни лица с криминални прояви, а излиза, че не е съвсем така, но всеки прави грешки. Въпреки това ние от „Атака” ще продължим да събираме сведения и да държим общественото внимание на тази позиция за подобни случаи, тъй като нещата с даването на българско гражданство по принцип не са в ред. Ние сме отправяли много питания и много въпроси през миналия парламент. Това ще продължи и сега, разбира се, добронамерено, до колкото това е възможно. Благодаря ви още веднъж за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Няма да вземате думата за дуплика.
Следва питане от народния представител Иван Иванов относно реконструкцията на административната сграда и ниското тяло към нея на Държавната комисия по сигурността на информацията.
Моля, господин Иванов, да развиете питането.
ИВАН ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър!
Моето питане е посветено на сериозните нарушения от страна на Държавната комисия по сигурността на информацията, свързани със строителството на административната сграда в София на Седми километър, бул. „Цариградско шосе”.
Касае се за реконструкция на съществуваща сграда и ново строителство на един полу вкопан, едноетажен покрит паркинг. Нарушенията обаче са такива, че могат да създадат сериозни проблеми на страната ни в отношенията със страните членки на НАТО и на Европейския съюз.
Кои всъщност са основните нарушения?
Първо, съществува една странна и необяснима на пръв поглед неколкократна промяна на нивото на достъп до документацията на обекта. Отначало - до избора на главния проектант, документацията е поверителна с изрично направен гриф. След потвърждаване на проекта от бившия военен министър Веселин Близнаков изведнъж обаче - на следващия ден, информацията е декласифицирана.
След това за избора на главния изпълнител отново се използва формулировката, че се касае за класифицирана информация.
И накрая цялата информация се декласифицира по чл. 50, ал. 2, т. 3 от Правилника за приложение на Закона за класифицираната информация, която е поради отпаднала необходимост от нейната класификация. Дали необходимостта е отпаднала или по други причини е направено това, очаквам да чуя от Вас.
Вторият голям, бих казал, проблем при строителството на сградата е, че проектът за специалните системи за защита на обекта е непригоден за изпълнение, защото нарушава редица наши норми, имам предвид български, както и редица европейски кодове, поне пет на брой, поради което Експертният технически съвет е отказал да даде положителна оценка. Дал е отрицателна оценка и Вашето министерство, макар и не по време на Вашето управление, е отказало да съгласува проекта за специалните системи за защита на обекта.
Независимо от това ръководството на Държавната комисия по сигурността на информацията е изплатило цялата сума на проектанта за тяхното проектиране.
И третото е цената на обекта, която се увеличава два пъти по отношение на цената, която фигурира в договора с главния изпълнител.
По тази причина, господин заместник министър-председател, и в съответствие с Вашите правомощия, които са Ви възложени със заповед от страна на министър-председателя, имам следното питане:
Спазен ли е пусковият срок за обекта и ако не е, на какъв етап се намира той?
Второ: по каква причина проектите за обекта са одобрени от бившия министър Веселин Близнаков, като веднага след това са декласифицирани?
И накрая: какъв контрол е осъществяван от компетентните органи за целевото разходване на средства от държавния бюджет, които през годините са предоставени за този обект? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Иванов.
За отговор на допълнителните въпроси – заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Иванов! Във връзка с питането Ви относно реконструкцията на административната сграда и ниското тяло към нея на Държавната комисия по сигурността на информацията предоставям на вниманието Ви следната информация. Реконструкцията на обект „Административна сграда и ниско тяло към нея на Държавната комисия по сигурността на информацията”, находящ се в гр. София, район „Младост”, бул. „Цариградско шосе”, 7-ми километър, се извършва съгласно договора за строителство от 11.07.2007 г., със срок на изпълнение, или пусков срок 11 март 2009 г. Поради редуциране и разсрочване на финансирането на капиталовите разходи на Държавната комисия по сигурността на информацията за периода 2007-2010 г. същият не е бил спазен, а договорът за строителството от 11.07.2007 г. е бил прекратен. С оглед продължаване на строителните работи по реконструкцията на описания по-горе недвижим имот е била проведена нова процедура за избор на изпълнител на част от проектите, като е бил сключен договор съгласно осигуреното за реконструкцията на обекта финансиране със срок на изпълнение 30.06.2010 г.
Към настоящия момент реконструкцията на обекта се намира на етап изпълнение на вертикалната планировка и изграждане на специалните системи за сигурност. На основание чл. 187, ал. 3, във връзка с чл. 145, ал. 2 от Закона за устройство на територията министърът на отбраната издава разрешение за строеж „Специални обекти”, свързани с отбраната и сигурността на страната. Към момента на издаване на разрешението за строеж цялата проектна документация е била с ниво на класификация за сигурност „Поверително”. По причини на това обстоятелство проектите за реконструкция са били приети от Експертен съвет по устройство на територията към Министерството на отбраната, а разрешението за строежа е издадено от министъра на отбраната. Нивото на класификация по проекта е определено от главния проектант. Той е лицето, което, с оглед последващо разглеждане на съдържанието на проекта, е премахнало нивото на класификация на отделните проектни части. На останалите проектни части нивото на класификация е запазено поради съществуващи в тях подробности относно изграждането на системите за защита на класифицирана информация по отделни видове сигурност – физическа, автоматизирани информационни системи, документална и криптографска.
Във връзка с подадените от Вас сигнали съм инициирал да бъде извършена проверка за установяване наличието или липсата на нарушения на дейността на Държавната комисия по сигурността на информацията от компетентните контролни органи, а именно: Държавната финансова инспекция при Министерството на финансите, Държавната агенция за национална сигурност, Сметната палата, Главната инспекция при Министерския съвет, за резултатите от които ще бъдете уведомен своевременно след тяхното приключване.
Господин Иванов, накрая само да спомена - аз не знам защо въобще е взето подобно решение за такава голяма сграда, в която могат да бъдат настанени около 400 до 500 служители, при положение че се знае, че ДКСИ има не повече от 95-100 служители. Това показва нецелесъобразно харчене на парите на българския данъкоплатец, вземане на управленско решение, което е само и единствено, за да се задоволят нечии интереси. Трябва да Ви уверя, че при приключване на всичко, което е свързано с тези възстановителни ремонтни дейности на тази сграда, Министерският съвет ще се произнесе по компетентност относно това дали си заслужава подобна голяма сграда да се обитава от 95-100 служители, или просто трябва да се търси някакво управленско решение, което да задоволи потребностите на служби, които имат компетентност по борбата срещу организираната престъпност, всичко, свързано с правомощията на българското правителство да защитава интересите на държавата, и по този начин да се търси някъде другаде устройването на тази агенция. Защото смятам, че парите, които са налети там, и това, което казвате, за нас е нецелесъобразно предвид функциите, задачите и обемът от работа и хора, които трябва да работят там. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Цветанов.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Аз съм доволен от отговора Ви, особено от заключението, което дадохте, защото то напълно съвпада с моето виждане, че там е извършено безумно харчене на държавни средства. Съгласно първоначалния договор цената на строителството, не само на строително-монтажните работи, но на всички системи вътре, включително специалните системи за сигурност, които трябва да осигурят най-защитената зона в страната ни, защото там е специалната информация от НАТО и българската специална информация, изведнъж се оказва – и това е даже в отговора на стоящия до Вас министър на финансите, че е повишена два пъти и общата стойност вече става 35,9 млн. лв., и то на сграда, която ще приюти около 100 души. Очевидно правителството мисли за преструктуриране на функциите, които ще изпълнява тази сграда.
Но аз ще Ви кажа и нещо друго. Самото декласифициране на информацията е направено умишлено. Първо - класифицирана, за да има строго определен от самото ръководство на комисията главен проектант, след това главен изпълнител. Но по време на строителството, за да се избегнат високите изисквания към една такава сграда като строителство и изпълнение, изцяло са декласифицирани всичките документи. Дори пред мен са работните чертежи, които отначало са били поверителни и след това са декласифицирани, в които веднага човек може да види къде е регистратурата на НАТО, къде е регистратурата на българските секретни документи.
Аз питам, господин министър, в крайна сметка ръководството на ДКСИ ще поиска ли обратно парите си за проектирането на специалните системи, след като се оказа, че те не могат да бъдат приложени? Ще се потърси ли в крайна сметка отговорност за това, че два пъти е повишена цената, и дали сградата изобщо в този си вид може да изпълнява функции, които предварително са били заложени? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Иванов.
За допълнителните въпроси вицепремиерът има възможност да отговори в рамките на три минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, ще бъда съвсем кратък! Господин Иванов, това, с което завърших – след приключване на проверката от съответните компетентни контролни органи ще можем да вземем правилното управленско решение и да се търси наказателна отговорност там, където са допуснати такива слабости. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отношение – господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Действително се солидаризирам с Вашето становище, че трябва комисията, на която специално е разпоредено да извърши проверка на случая, да излезе с компетентен и обективен анализ. Крайно време е да се разбере, че тези служби, и не само те, изобщо всичките държавни служби трябва да се отнасят по един абсолютно прозрачен начин към харченето на държавните средства и спазването както на сроковете, така и на заявената сума за строителство. В това отношение сегашното ръководство на Държавната комисия по сигурността на информацията дава много лош пример и това трябва да бъде преустановено. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Следва въпрос от народния представител Лъчезар Тошев относно предприетите действия на Министерството на вътрешните работи по повод повторното поругаване на паметника на жертвите на комунизма в гр. Шумен, построен с дарения на Политическа партия ГЕРБ.
Господин Тошев, заповядайте да развиете въпроса си.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми господин вицепремиер! Миналата година с дарения предимно на политическа партия ГЕРБ, но също така на Михаил Багрянов, синът на министър-председателя Иван Багрянов, който дълги години беше член на СДС, сега – на ДСБ, със съвместни усилия беше открит паметник на жертвите на комунизма в Шумен. Откриването на паметника беше на 27 юни в присъствието на Бойко Борисов. На 15 юли той за първи път беше осквернен. След това плочата на този паметник беше сменена, на 23 октомври той отново беше открит за обществеността и на 18 ноември миналата година беше извършено неговото второ оскверняване от лица, които до момента не са ми известни. Бях сезиран за този случай от председателя на Областната организация на Съюза на репресираните от комунистическия терор в гр. Шумен господин Цветан Цанински, когото познавате, който ме уведоми за това повторно оскверняване на паметника на жертвите на комунизма в гр. Шумен. Той, разбира се, е сезирал областния управител и така въпросът е бил отнесен до Областната дирекция на МВР в гр. Шумен по компетентност.
В момента в България няма закон срещу поругаването, макар че смятам, че трябва да има такъв закон, но въпреки това виновните могат да бъдат подведени за хулиганство например, тъй като има такива текстове, на базата на които може да им бъде потърсена отговорност.
Затова моят въпрос към Вас е какви мерки са предприети от МВР за разкриване на извършителите на този акт на поругаване и какви са резултатите от тези мерки? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор има думата вицепремиерът и министър на вътрешните работи господин Цветан Цветанов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Тошев! Във връзка с постъпилия от Вас въпрос относно предприетите действия на МВР по повод повторно поругаване на паметника на жертвите от комунизма в гр. Шумен Ви уведомявам следното. При извършената проверка на място е установено, че от дясната страна на паметника, по средата на мемориалната плоча, има два трибуквени надписа на латински „DMF”. За установяване на извършителите на деянието са предприети съответните действия, като са проведени разговори с посетители и лица, работещи в търговските обекти на територията на градската градина в гр. Шумен.
Установено е, че в района на паметника са били забелязани малолетни и непълнолетни лица, които изписват графити по паметниците и бетонните здания на парка градска градина. Подробни данни относно самоличността на лицата, както и друга допълнителна информация обаче не е била дадена. Съгласно действащата Наредба 1 за поддържане и опазване на обществения ред в община Шумен, приета с решение № 27 от 1996 г., изменена с решение № 404 от 2009 г. на Общинския съвет – Шумен, за констатирани нарушения, а именно писането и драскането на думи, текстове и знаци по фасадите на сградите, паметници и други се съставят актове за нарушение на определените от кмета на общината контролни органи при общинската администрация от кметовете и кметските наместници и органите на Областна дирекция „Полиция” – Шумен.
Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления става по реда, определен от Закона за административните нарушения и наказания. По смисъла на чл. 51, буква „б” от тази наредба констатиране на престъпления и актове се извършва от районната прокуратура. Контролът по изпълнение на наредбата се осъществява от кмета на община Шумен. Той може да предлага съвместни с други контролни органи проверки за изпълнението.
С оглед превенция и недопускане на подобни деяния в района на парка градска градина гр. Шумен е заострено вниманието на лицата, стопанисващи търговските обекти, в случай че забележат участници в извършването им своевременно да сезират органите на МВР с цел тяхното установяване и предприемане на действия съгласно действащата нормативна уредба. Към настоящия момент територията на парка е със засилено полицейско присъствие. Надявам се, че при подобни такива деяния ще заловим съответните извършители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Цветанов.
За реплика – заповядайте, господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Благодаря Ви, господин министър. От отговора Ви разбрах, че става въпрос за някакви деяния вероятно на деца, които със спрей пръскали върху този паметник, но от снимката, която беше публикувана във вестниците, се вижда, че това не е спрей, че това е най-вероятно кутия с боя, която е била донесена. И също се вижда, че надписът е бил замазван, тоест някой е използвал четка, което говори, че това е умишлено действие, а не просто някаква детска история. Ето защо смятам, че органите на МВР в Шумен следва да обърнат внимание и на тези обстоятелства – че това е просто един акт на поругаване. Когато се поругава един паметник, се поругава паметта на тези, на които той е бил посветен. Това е нещо, което нашето общество не може да приеме, нито може да толерира.
Ето защо моля да обърнете внимание на МВР – Шумен, за по-голямо внимание към опазването на мемориалите, посветени на паметта на жертвите, които са в техния район. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Тошев.
Господин Цветанов, ще вземете ли думата за дуплика? Не.
Следва питане от народните представители Тодор Великов и Димитър Колев относно политиката на Министерството на вътрешните работи за разработване на правила и осъществяване на контрол за спазване на регламента и правилата за автомобили, ползващи специален режим на движение.
Въпросът ще бъде развит от господин Димитър Колев.
ДИМИТЪР КОЛЕВ (независим): Уважаеми дами и господа народни представители, госпожо председател, господин министър! Българските граждани и особено живеещите в гр. София ежедневно са притеснявани от множество автомобили, които безразборно и в противоречие на закона ползват синя лампа. Не спазват правилата за движението по улиците и пътищата, създават предпоставки за пътно-транспортни произшествия. Многократно сме били информирани, а и ние постоянно виждаме, че автомобили на различни министерства, ведомства, областни управители, народни представители от управляващата партия ползват сини лампи на личните си автомобили, без да имат право на това.
Във връзка с това, че в Закона за движение по пътищата и Наредба № 141 на министъра на вътрешните работи ясно са определени възможностите кои институции ползват автомобили, ползват и специален режим на движение, смятам, че е недопустимо МВР и КАТ да не предприемат мерки за преустановяване на тази порочна практика.
От друга страна, разбираме, че КАТ към МВР непрекъснато изпраща призовки от разпечатки на камери до институти, чиито автомобили имат право да ползват специален режим на движение.
Въз основа на изложеното, господин министър, питаме следното. Какви мерки ще предприемете, за да бъде прекратено безразборното ползване на сини лампи от автомобили на институции и лица, за които законът не предвижда възможност да ползват специален режим на движение? Има ли до момента установени от КАТ към МВР случаи, при които се ползват неправомерно сини лампи и какви административни наказания са наложени на нарушителите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
За отговор има думата вицепремиерът и министър на вътрешните работи господин Цветан Цветанов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господа Великов и Колев! Във връзка с постъпилото от вас питане относно политиката на Министерството на вътрешните работи за разработването на правила за осъществяване на контрол за спазване на регламента и правилата за автомобили, ползващи специален режим на движение, ви уведомявам следното.
В Закона за движение по пътищата са определени моторните превозни средства със специален режим на движение. Съгласно текста на чл. 91, ал. 1, това са автомобилите и мотоциклетите, които при движението си подават едновременно светлинен сигнал, пробляскваща синя или червена светлина и специален звуков сигнал. Алинея 3 на същата норма, както и § 12 и § 12а съдържат подробно изброяване на моторните превозни средства със специален режим на движение. Законът разрешава ползването на специален режим на движение само при необходимост и не освобождава от отговорност водачите на описаните по-горе моторни превозни средства при неспазване на това изискване.
В тази връзка, от встъпването ми в длъжност министър на вътрешните работи, по мое разпореждане е преустановена съществуващата в миналото практика да се издават разрешения за ползване на специален режим на моторни превозни средства извън упоменатите в законовите разпоредби институции, които съгласно дадената от отчета статистика са били 587 на брой. Създадена е организация за отнемане на вече издадени подобни разрешения. Засилен е контрола по спазване условията и ползването на специален режим на движение.
Чрез въведените системи за видеонаблюдение и видеоконтрол, отразяващи безпристрастно нарушенията на водачите на моторни превозни средства, се цели повишаване на дисциплината на водачите, респективно намаляване на броя на правонарушителите.
Вследствие на целенасочената дейност се установи тенденция за значително намаляване на противоправното ползване на атрибути, индикиращи специален режим на движение.
Констатираните такива нарушения за 2008 г., видно от водената статистика, са 88 на брой, наложени са глоби на основание чл. 175, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата, които са с общ размер от 7 хил. 220 лв., а водачите на автомобили са били лишени от право да управляват моторни превозни средства общо за срок от 91 месеца. За 2009 г. броят им е намалял на 21.
С оглед повишаване ефективността на мерките, предприемани по повод спазване на правилата за ползване на специален режим на движение следва да се отбележи значителната роля на гражданското общество. Сигналите до органите на МВР за извършени подобни нарушения са с естествен елемент от работата по контрола и предотвратяването им.
Мога пак да се върна на цифрата 587, които са дадени без правно основание. Откакто съм станал министър на вътрешните работи, не съм издал нито едно, а просто другите стават невалидни, защото са за срок от една година. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Великов, за два доуточняващи въпроса.
ТОДОР ВЕЛИКОВ (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, разбираемо, че в България има хора, които искат постоянно да имат привилегии, в това число и част от управляващите. Затова моите два конкретни въпроса са следните: според Вас има ли скъпоструващи автомобили на мутри или на представители на българския ъндъргаунд, които използват сини лампи, и пред които служителите на МВР са безучастни или остават безотговорни за тяхната забрана? Ако разполагате с някакви имена, искам да ни ги предоставите.
Вторият ми въпрос е: защо така за седем месеца продължаваме да допускаме старата практика на привилегии на заместник-министри, областни управители или висши държавни чиновници, които използват сини лампи, без да имат това право? Това са ми двата въпроса към Вас. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Великов.
Министър Цветанов, имате възможност да отговорите на двата въпроса.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми народни представители! Господин Великов, за пореден път, когато задавате въпрос или отправяте критика към мен, не слушате това, което казвам, и което говоря.
Аз Ви казах, че от 587 неправомерно раздадени разрешения за ползване на подобен специален режим от леки автомобили, такъв не съм издавал, откакто съм станал министър на вътрешните работи. Разпоредил съм да бъдат иззети всички, които са се възползвали от тази привилегия, за която Вие говорите.
Ако Вие имате предвид нещо конкретно, дайте го и своевременно ще предприемем административни мерки да бъдат иззети, ако има лица, които ползват неправомерно подобни ...(Реплика от народния представител Тодор Великов.) Аз Ви казвам, че не съм издал нито едно разрешително, което означава, че всъщност няма как да ползват. Как може да ползваш нещо, нали трябва да представиш някакво разрешително, което да бъде подписано от министъра на вътрешните работи?! Такова разрешително не съм подписвал откакто съм станал министър на вътрешните работи. Това Ви го заявявам съвсем отговорно, защото това беше едно от първите неща, които изисках да ми се даде като статистика, защото и на мен ми е правило същото впечатление, което и на Вас Ви е направило. Нека да бъдем коректни и да не казваме, че днешните управляващи ще се възползват от подобна привилегия, защото няма такава! Бъдете коректен, когато задавате въпроси и нека все пак да се придържаме към някаква етика и коректност на задаване на въпросите. Защото ако се върнем във времето, когато бяхте областен управител – да не говоря за това, което сте правили. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Имате възможност да изразите отношение към отговора на питането.
Заповядайте, господин Колев.
ДИМИТЪР КОЛЕВ (независим): Уважаеми дами и господа народни представители, госпожо председател! Нямах намерение да взимам отношение, тъй като господин министърът отговори подробно и обясни относно колите със специален режим на движение. Малко лично ме засегна като съм бил областен управител. Аз като бях областен управител ...
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Говорих за господин Великов, не за Вас.
ДИМИТЪР КОЛЕВ: Извинявайте тогава.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: За Вас мога друго да кажа.
ДИМИТЪР КОЛЕВ: Елате, кажете и аз ще Ви отговоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Това вече не е в процедурата. Ако имате нещо, направете го по друг ред.
С това приключиха въпросите и питанията към заместник-министър председателя и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов.
Преминаваме към отговори на заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков.
Първият въпрос, който ще бъде зададен от народния представител Кирчо Димитров относно вложени парични средства на държавни предприятия в банки.
Заповядайте, господин Димитров, да развиете Вашия въпрос.
КИРЧО ДИМИТРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, господин министър, уважаеми колеги народни представители! Моето питане е относно вложени парични средства на държавни предприятия в различни банки.
Знаем, че тези финансови средства носят сериозни приходи на банките, в които са вложени парите на тези предприятия. Всяко едно такова вложение трябва да донесе и добра доходност на самите предприятия.
По неофициални данни предприятия като „Булгаргаз” ЕАД, АЕЦ „Козлодуй” ЕАД, „Информационно обслужване” АД, „Български енергиен холдинг” ЕАД и други са внесли депозити в банки на стойност над 1 млрд. лв.
Господин министър, моят въпрос към Вас е: по какви критерии са избрани банките, в които се депозират тези средства, и спазен ли е Законът за обществени поръчки, като би следвало да се отчита и самата рискова експозиция? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Господин министър, имате думата за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Димитров! Държавните дружества и предприятия са самостоятелни юридически лица, които оперативно се управляват от органите им за управление и контрол, избрани от собствениците на капитала.
В Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие, съответно Търговския закон, са посочени случаите, в които определени решения изискват санкции от едноличния собственик на капитала или на Общото събрание на акционерите, било то принципал на съответното министерство или агенция, или министъра на финансите.
За съжаление, казвам за съжаление, изборът на обслужващите банки или банка не попада сред тези случаи. Същото е положението и в Закона за обществените поръчки. Вярно е, че там има някои членове, които засягат тази материя, но там също няма възможност на този етап или министърът на финансите, или принципалът да определят политиката на едно търговско дружество, било то и мажоритарна държавна собственост, относно къде ще вкарват парите.
Като се казва това обаче, искам да кажа досега какво съм направил като финансов министър. Още през м. август във втората си седмица на власт изисках отчет от всички министерства и агенции, които са принципали на такива дружества. Ние в момента имаме около 120 държавни търговски дружества или търговски дружества, където държавата е мажоритар, и още около 250-260, където държавата има миноритарна собственост. Става въпрос за големи активи. Изисках такъв отчет, в който поисках две неща – къде те си държат парите, в какви сметки, в какви банки и също на какви лихви и с каква продължителност, която, разбира се, определя и лихвения процес.
Искам да подчертая, че този отчет бе изискан от финансовия министър – в случая аз, за първи път. Имало е възможност и предишни финансови министри, по-конкретно моят предшественик господин Орешарски, да направи това, но той не го е направил нито веднъж. Аз го направих през м. август, както и Вие казахте, и мога да потвърдя неофициалните данни, които споменахте, че към края на м. август около 1 млрд. 400 млн. лв. от тези държавни търговски дружества са били депозирани в различни банки. В този анализ ми направиха впечатление две неща.
Първо, концентрацията – 3 банки владеят над 60% или по друг начин да се каже, доста от депозитите бяха концентрирани в 3 основни банки – над половината, над 60% бяха там.
Другото, което ми направи още по-голямо впечатление, е, че една огромна част – 3/4 от всички депозити бяха на овърнайт депозит, един вид с много, много ниска лихва, което предполага, че там могат да се използват само за оборотен капитал. Като стоят там с месеци, а дори с години, е ясно, че не са се използвали за оборотен капитал. Явно е, че има някаква друга причина от страна на ръководството на тези търговски дружества. Това е към края на м. август. Тогава бях информирал всички министри, че след шест месеца, тоест в края на м. февруари, вижте, че аз мога да броя до 6, за разлика от някой, ще направя още един отчет, за да видя каква е динамиката на този процес. Ще гледам две основни неща. Там, където вече на съответните депозити им е изтекъл срока, съм поръчал на всички министерства като основни собственици да изискат от съответните управления на търговските дружества да им дадат отчети тези депозити оттук-нататък остават ли в тази банка и на какви лихвени проценти, местят ли се в други банки и т.н. Да има прозрачност, така че следващият отчет, който стане в края на февруари, да стане публична собственост, за да знаят всички къде са парите на държавата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, министър Дянков.
Господин Димитров, имате възможност за реплика.
КИРЧО ДИМИТРОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин министър, аз Ви благодаря за изчерпателния отговор. Никога не съм се съмнявал във Вашата компетентност и Вашата строгост. Искрено се надявам след изтичането на тези месеци Вие да вземете необходимите мерки и да прекъснете процеса там, където има нарушения на закона. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Ще се възползвате ли от дуплика, министър Дянков? Не.
Преминаваме към въпроси, които са зададени от народния представител Иван Костов и народния представител Антон Кутев към министъра на финансите и заместник министър-председател Симеон Дянков относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта.
Преди да дам думата за въпроси и отговори искам само да уточня процедурата, тъй като имаме зададени въпроси от двама народни представители към министъра по една и съща тема.
Процедурата е следната: двамата имат възможност да развият своите въпроси в рамките на две минути, министърът може да отговори в рамките на шест минути, тъй като въпросите са два, след това следват реплика-дуплика, реплика-дуплика на всеки един от депутатите и на министъра.
Заповядайте, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин вицепремиер! Аз поставих своя въпрос на 26 и Вие ми отговорихте на 27. Вашата лична позиция, Вашето лично отношение по предвидените промени в Законопроекта за хазарта стана ясна на българската общественост. Вие не сте съгласен с промяната на начина на облагане. Затова ще си позволя сега да променя малко въпроса и мисля, че ще е в контекста на Вашата задача. Тези дни Вие освободихте шефа на Комисията по хазарта. Тази комисия очевидно стои в основата на разработения проект. Тя първо се беше опитала да представи този законопроект през една от парламентарните групи по онова време, след това се опита да го представи през Министерството на финансите.
Това, което аз Ви питам сега: възможно ли е в състава на Министерството на финансите и комисията, която Вие наблюдавате и която назначавате, да има хора, които не могат да прочетат, че на 25-ти министър-председателят Бойко Борисов е заявил, че данъкът върху хазарта ще бъде увеличен на 15%, че Вие заявявате на същата дата, че приемате увеличаването на 15% за данъка върху общия сбор от залозите на хазартните игри? Аз се питам каква е тази администрация, какви са тези хора, които не могат да разберат какво е решил министър-председателят, какво е решил вицепремиерът и техният пряк ръководител – министърът на финансите, та стигат до там да предлагат закон, в който драматично преобръщат начина на облагане? Изобщо ще търпите ли такива хора? Аз на Ваше място, аз съм бил на Вашия стол преди много години, не бих ги търпял нито един ден. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Костов.
Заповядайте да развиете своя въпрос, господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, господин министър, колеги! На мен, разбира се, ми е трудно да допълвам въпроса след господин Костов. Общо-взето в една и съща посока, колкото и да е странно, вървят съмненията ни по повод на този законопроект.
Аз също бих казал, че с предисторията, която има, по-важното не е дали ще се намалят с 50 милиона приходите от хазарта или не, защото тази позиция вече беше заявена. По-важното е по какъв начин работи тази администрация и по какъв начин се промъкват в нея очевидни корпоративни интереси. Това, че в момента те не са пробили, изобщо не означава, че няма да пробият следващия път. По-важното в този случай е какви са гаранциите за народните представители, за обществото, че едни чисто корпоративни интереси след като са успели по някакъв начин да пробият в Комисията по хазарта, сигурно има съгласувателна процедура, която е вървяла и в Министерството на финансите, защото не мога да си представя, че Комисията по хазарта качва нещо на страниците на Министерството на финансите, след като веднъж е публикуван този законопроект на Министерството на финансите, значи там е имало някакви процедури, които са изминати по някакъв начин. Там има хора, които по същия начин са били подвластни на тези корпоративни интереси, за да може да го докараме дотам, до ден-днешен законопроектът да стои на страница, въпреки ясното заявление и на министър-председателя, въпреки че макар и с половин уста, и министърът е подал индикации, че може би не е съгласен с тази мярка, но тя стои.
За нас най-важното е да сме наясно какви са силите, които поддържат корпоративни интереси и по какъв начин те ще бъдат спрени? Най-важното е, четох някъде, че новоназначеният председател на комисията е съученик на министъра. Аз също имам много симпатични съученици, може и да не е вярно. Затова единият от въпросите, който е и в интерес на министъра, е да изясним това наистина ли е така, защото за съжаление това е единият от начините, в които в тази държава се достига до това корпоративни, лични или групови интереси да се оказват в обществен ущърб. Ще добавя към въпроса си и това: има ли връзка министърът с новоназначения председател на Комисията по хазарта? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Кутев.
Господи министър, имате възможност да отговорите на двата въпроса, зададени към Вас.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Костов, уважаеми господин Кутев! Действително в интернет-страницата на Министерството на финансите преди около две седмици беше качен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта. Още в началото на изказването си искам да уточня, че това е само проект, който е отворен и в момента се работи за допълнителни предложения. Искам да кажа също, че този период съвпадна с трудности, както знаете с детето ми в личен план, така че аз може би като финансов министър точно в този период нямах пълната информация точно тогава какво става. Затова поемам, разбира се, отговорност.
Знаех, разбира се, че има предложение и че от няколко години се работи по предложение за изменение и допълнение на Закона за хазарта. Аз съм виждал предишни варианти на този закон, които всъщност ми харесваха. Там бяха залегнали и продължават да са залегнали с някои допълнения, за които сега става въпрос, три основни идеи, които аз смятам за добри идеи за промени.
Първо, да се направи много силна, много строга регулация за интернет залаганията. Интернет хазартът, който става все по- и по-голяма форма на залагания и в България, и въобще в Европа, в момента въобще не е регулиран в България. С този закон ние целим да има една от най-строгите регулации въобще в Европа, позовавайки се в случая на белгийския опит. Белгия преди около година е направила тези изменения.
Втората тема – и за мен много важна тема. На тези „квартални” казина в различни, дори жилищни сгради на първия етаж пише „Казино” – младежта на България един вид ги използва като социален клуб. Това искам да изчезне. Да има този тип регулации, че този хазартен бизнес да се концентрира в места, където младежта няма достъп до тях. Да не се почва още от училищната скамейка тази обвързаност с лоши навици.
Третата основна задача на предишни проекти, на този законопроект, беше да се направи така, че интересите на българските производители на този тип игри да се защитават. В момента законът е такъв, че българските производители минават през доста сложна лицензионна процедура, докато на чуждите производители въобще не им е необходим какъвто и да било лиценз. Един вид сегашният закон във формата, в която е, е дискриминиращ българската промишленост и аз искам това да се промени. Това бяха трите основни части на предишни законопроекти, които и на мен ми харесваха. Аз имах отношение към тях.
В последния месец, месец и нещо, както вие правилно казахте, са влезли и някои други идеи, които противоречат и на това, което сме приели в различните данъчни закони преди около два месеца (които вие приехте всъщност, за което ви благодаря) относно данъчното бреме върху хазарта. Не е нормално според мен само след месец-два да се правят промени, които променят закони, които току-що сме одобрили – това съм го казал нееднократно.
От друга страна, мога да ви уверя, че заради (може би и мои) пропуски в последните няколко седмици този законопроект ще мине през голямо, дълго и обстойно съгласуване с вас, народните представители, защото в крайна сметка вие ще приемате в някакъв вид този законопроект. И повече – с обществеността, която живо се интересува от тази тема по причините, които вие казахте.
Относно допълнителния въпрос на господин Костов. Как е така, че една администрация, като чуе и министър-председателя, в случая и министъра на финансите, продължава да пробва да прокара, да кажем, тези, които са различни от това, което се говори.
Вие имате много по-дълга и политическа, и експертна кариера от мен, господин Костов, така че предполагате може би как това може да стане. Дали е мой личен пропуск в момента, дали е просто част от тази цялостна реформа в мисленето, както и премиерът Борисов говори преди час-два тук – че на нас ни трябва време да променим начина, по който администрацията мисли, какви са обществените цели и да следва тези обществени цели. А не някакви корпоративни цели, както се е правело в миналото.
Аз се надявам, че и в този конкретен случай с ваша помощ ще успеем да направим така, че не корпоративните интереси да се следват и да печелят, а да печели обществото.
Относно другия въпрос. Да, имаше промяна в ръководството на Комисията за хазарта. Новият председател, с когото се надявам, че ще работя много добре (надявам се, че и вие ще работите много добре), е човек, който е работил дълго време в тази комисия, има опит там, добър юрист е, работил е и в частния сектор. Освен другите му качества, наистина е учил в същата езикова гимназия, в която аз съм учил, както са учили и много други достойни хора – и в моя випуск, и в други випуски. Той обаче е избран заради това, че е юрист, че е работил в тази комисия, познава я отвътре и аз съм видял, че той има визия как комисията да работи много по-добре, да работи за народа, за обществото, а не за някои лични интереси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, министър Дянков.
Първа реплика – господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин вицепремиер, щях да бъда много по-удовлетворен от Вашия отговор, ако бяхте казали просто и ясно: ще намеря виновните и ще ги уволня. Това щях да приветствам с ръкопляскания. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Имате възможност за дуплика на репликата, господин министър. – Няма да се възползвате.
Народният представител Антон Кутев има право на реплика.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаеми господин министър, аз не можах да разбера смисъла на това, което казахте. Тоест за мен има логика, след като ние всички виждаме очевидните недостатъци на този законопроект, той да бъде изтеглен. Вие не казахте това – Вие казахте, че ще го внесете и че тепърва в Народното събрание ще се решават някакви неща.
Аз имам много добър спомен от един закон преди две седмици – Закона за радиото и телевизията, в който Парламентарната група на ГЕРБ внесе едни предложения, след което изведнъж хора от типа на Бойко Борисов и Искра Фидосова направиха салто, което никога не съм предполагал, че могат да направят и смениха коренно логиката на закона впоследствие.
За мен правилното действие тук е да изтеглите този законопроект и да напишете друг, който да бъде в съответствие с това, което мислите, ако наистина мислите друго. Така че тук напълно не съм съгласен с действията, които заявихте, че ще направите.
Освен всичко друго, аз се опасявам от това по простата причина, че тук съм си записал един куп неща, които през шестмесечния период на управление се оказаха неподозирани за мен като обрати.
Първоначално имаше едни самолети, които бяха напълно ненужни. После се оказа, че част от тях ще платим.
Имаше вертолети, които не бяха подходящи – оказа се, че са подходящи.
Имаше в бюджета едни 2%, които щяха да бъдат отрицателен растеж – оказа се, че ще бъдат 0,3% положителен растеж.
Имаше един закон с отстъпки за младите семейства. Тук спорихме, борихме се, групата на ГЕРБ го прие като мнозинство, след което дойде премиерът отнякъде и се оказа, че трябва да променим смисъла на това.
Дойдохте с идеята, че едва ли не ще затваряме АЕЦ „Белене” - след това се оказа, че подписахме договорите.
Изгонихме немския инвеститор RWE, който е най-големият от Германия, от АЕЦ „Белене”, след което се оказа, че не отидохме да търсим нови немски инвеститори по заявлението на министър-председателя.
Щяхме да затваряме малките общини, ако си спомняте – после се отказахме от това, че ще затваряме малките общини. (Сигнал от председателя за изтичане на времето.)
Щяхме да вдигаме акциза на ракията – отказахме се.
Щяхме да правим нещо с ГМО-тата – сега се оказа, че правим обратното. (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Времето изтече.
АНТОН КУТЕВ: Приключвам.
Логиката тук е, че за пореден път внасяте Законопроекта за хазарта, след което се оказва, че вие нямате това предвид.
Това е последователно, бих казал, шизофренично поведение и затова ви моля да вземете мерки, преди да е влязъл в залата. Тук не можах заради времето да изброя другите 15 случая, в които сте направили едно и след месец сте направили друго. Нямам ви вяра. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Имате право на дуплика, господин министър. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Госпожо председател, госпожи и господа народни представители, господин Кутев! Два коментара.
Първо, за да може да се изтегли един законопроект, той трябва да е внесен. Това всъщност не е внесен законопроект. Така че Вие явно не знаете процедурата в Народното събрание, въобще законотворчеството. Хубаво е през уикенда да я научите.
Втората тема, която е също по-обща тема и която всъщност е в центъра на този въпрос: кой е защитавал с времето корпоративните интереси в хазарта? Тук отговорът е безапелационен – БСП! Вашата група е защитавала корпоративните интереси в хазарта.
Защо го знаем това? Защото можем да си зададем въпроса: кога беше намалено данъчното бреме върху хазарта? Отговорът е – господин Орешарски, вашият министър го намали от 12 на 10%. Беше по-малък, отколкото на държавното предприятие „Лотария”. Вие тогава го направихте. Показахте, че между други големи корпоративни интереси сте защитавали и интересите на хазарта. Време е да се засрамите. (Ръкопляскания от ГЕРБ и СК.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин министър.
С този отговор приключиха въпросите и отговорите към заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков.
Преминаваме към отговор на въпрос, зададен към министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов, от народния представител Кирил Гумнеров, относно настояването на Турция за сключване на нова социална спогодба с Република България.
Заповядайте, за да развиете своя въпрос.
КИРИЛ ГУМНЕРОВ (Атака): Кирил Гумнеров.
Уважаема госпожо Михайлова, уважаеми колеги, уважаеми господин министър!
Въпросът ми е относно настояването на Република Турция за сключване на нова социална спогодба с Република България.
Уважаеми господин министър, настояването на Република Турция за сключване между нея и Република България на нова всеобхватна социална спогодба е един от все още неразрешените проблеми между двете съседни страни.
По мои данни на 18 май м.г. в Анкара се е състояла среща между представителите на двете държави, на която представителите на Република Турция са настояли за сключването на нова всеобхватна социална спогодба, като обаче категорично са отказали да обвържат това с разрешаването на проблемния въпрос за необезщетените имоти на българските бежанци от Тракия.
Само за една година при сегашното двустранно споразумение нашата страна изплаща за пенсии в Турция над 50 млн. лв. Забележете, само за една година! Това е сума, която в този момент трудно може да бъде преглътната от българските данъкоплатци, особено ако изплащането на тези суми не бъде обвързано с разрешаването на проблема за компенсациите на имотите на българските бежанци.
Напомням, че съгласно подписаният между двете страни Договор за приятелство от 1992 г., имуществените и социални въпроси са пряко свързани и разглеждането им разделени е само и единствено в ущърб на интересите на Република България.
В тази връзка моля да ми отговорите колко пари е изплатила страната ни по действащото сега двустранно споразумение между България и Турция? По сега действащото споразумение имат ли и двете страни задължения, какви са и до колко коректно се изпълняват? Получен ли е в Министерството на труда и социалната политика проект за социална спогодба, изготвен от Турция? Каква е позицията на вашето министерство относно желанието на Турция за нова социална спогодба и до колко тя би била полезна за България? Много благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Гумнеров.
Господин министър, заповядайте, за да развиете своя отговор.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа депутати, уважаеми господин Гумнеров!
За решаването на част от социалните въпроси между Република България и Република Турция на 4 ноември 1998 г. е подписано Споразумение между правителството на Република България и правителството на Република Турция за изплащането на българските пенсии в Република Турция, което влиза в сила от 1 март 1999 г.
По силата на това Споразумение от страна на Република България се изпълняват ангажиментите за изплащането на пенсии, придобити по българското законодателство, на територията на Република Турция.
Със сключването на това Споразумение България е изпълнила всички свои задължения да защити основните човешки права в социалното им измерение, регулирано от актовете на Съвета на Европа, по които тя е страна.
Съобразно разпоредбите на Споразумението българската страна едностранно, без съответен насрещен ангажимент от турска страна, гарантира и осъществява ползването на пенсионните права за осигурителен стаж, придобит в България, на територията на Република Турция.
Съобразно разпоредбите на Споразумението нашата страна гарантира и осъществява ползването на пенсионни права за осигурителен стаж, придобит в България, извън територията на България. Също така българската държава е предприела необходимите мерки да защити пенсионните права на всички лица от и за които са правени осигурителни вноски за пенсии за старост и инвалидни пенсии, и които понастоящем пребивават в Турция, придобити при действието на собственото й законодателство. Гражданството на лицето, получаващо пенсия, няма значение за нейното отпускане и изплащане.
Така получаваните пенсии са израз на солидарността на българската пенсионна система в рамките на държавното обществено осигуряване. Именно в рамките на този принцип и при реализирането на всички предпоставки на българското законодателство лицата, пребиваващи в Република Турция, ползват пенсионните си права въз основа на осигурителните си периоди в България.
Изплащането на пенсии в Турция е сериозен ангажимент и само за 2009 г. България е изплатила 42 млн. 948 хил. лв. на 21 257 души в Турция. Общата сума, която е изплатена до момента възлиза на около 200 милиона евро, като всяка година се появяват нови правоимащи.
Сумите за неправилно изплатени пенсии към м. януари 2010 г., които подлежат на възстановяване на България са в размер на 562 145 лв., за които турската страна не оказва изисканото от Споразумението съдействие.
Правилно сте информирани, че на срещата на Смесената комисия по нерешените въпроси в двустранните отношения с Република Турция, проведена на 18 май 2009 г. в Анкара, българската страна е изложила своите имуществени претенции, на което турската страна е противопоставила претенции за сключване на пълна социална спогодба.
Според турската страна основният въпрос не е в това да бъде ползван трудовият стаж от тези, които са го придобили изцяло в България, а в това, че има много други хора, които все още не получават пенсии.
Турската страна е предложила въпросите да бъдат разделени в две подгрупи и работната подгрупа за сключване на всеобхватна социална спогодба да започне отделно работа по подписването на тази спогодба. Това предложение не се приема от българска страна. Въпреки категоричната позиция на българската делегация за недопустимост за разделянето на преговорите по имуществените и социалните въпроси, турската страна е връчила проект на двустранна спогодба за социална сигурност с искане за становище.
С писмо от 22 май 2009 г. до Министерството на труда и социалната политика беше препратен от Министерството на външните работи проект за Социална спогодба, връчен от турската страна за становище и финансова прогноза за тежестите, които биха се породили за България.
Министерството на труда и социалната политика на базата на направените анализи и разчети във връзка с представения проект намира предложената Всеобхватна спогодба за социална сигурност с Турция за непропорционална на интереса и правата на българските граждани, които евентуално биха се възползвали от нея при работа в Турция и прогнозира, че тя ще доведе до твърде високи финансови ангажименти за нашата страна.
Министерството на труда и социалната политика също така поддържа позицията, че не е налице изискването на международното право, нито е ангажимент, произтичащ от преговорния процес за членство на Република Турция в Европейския съюз, който да принуждава страната ни да пристъпи към преговори за сключването на тази спогодба.
В заключение бих искал да подчертая, че със стриктното изпълнение на Споразумението от 1998 г. за изплащането на българските пенсии в Република Турция, България е изпълнила всички свои задължения да защити основни човешки права в социалното им измерение, регулирано от актовете на международното право.
Със самите преговори по пакета „Открити въпроси в двустранните ни отношения с Република Турция” е ангажирана Смесената комисия по нерешените въпроси, част от която е и Групата за имуществените и социални въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър Младенов.
За реплика – Кирил Гумнеров.
КИРИЛ ГУМНЕРОВ (Атака): Уважаеми господин министър, аз искрено Ви благодаря за отговора, защото за първи път от много години насам чувам мнението на висш български политик, че е крайно време да се каже „Не!” на неизгодни договори по отношение на България.
Когато информацията по този въпрос попадна при мен, аз бях много изненадан – изненадан от това, че може в една двустранна спогодба, в едно двустранно споразумение, да има задължение само за едната страна, в случая – само за България.
Това, най-меко казано, не е логично. Аз винаги съм смятал, че ние и предходните правителства и депутати сме тук, за да защитаваме интересите на България, на хората в България, на тези, които с данъците си плащат нашите заплати и се учудвам, че това е пропиляно, че тази възможност за защита е пропиляна по един толкова безумен начин преди време. Ако Споразумението за изплащане на пенсии, което е справедливо, подчертавам, беше обвързано с изплащането на компенсациите за необезщетените имоти на българските бежанци от Тракия, което също е справедливо, тогава и аз щях да подкрепя тази спогодба. Тогава ние нямаше да се чудим, правителството нямаше да се чуди откъде да се вземат пари за болници, за образование, откъде да се вземат пари за хората в Бъл-га-рия!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Гумнеров.
Дуплика? Няма да ползва министър Младенов.
Благодарим за участието му в парламентарния контрол.
Сега ще дам думата на министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков, който следва да отговори на въпрос, поставен от народния представител Иван Иванов относно управление на отработеното ядрено гориво от АЕЦ „Козлодуй”.
Господин Иванов, имате възможност да развиете въпроса си.
ИВАН ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Управлението на отработеното ядрено гориво от АЕЦ „Козлодуй” изцяло се подчинява на разпоредбите на Стратегията за управление на отработени ядрени горива и радиоактивни отпадъци, приета през м. декември 2004 г. В съответствие с тази стратегия и съгласно решение на Управителния съвет на Фонд „Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения”, АЕЦ „Козлодуй” поема разходите за едно извозване годишно на отработено ядрено гориво за технологично съхранение и преработка в Русия на 240 касети, което прави осем контейнера ядрено гориво от малките реактори ВВЕР 440 и едно извозване годишно на 96 касети, което прави също осем контейнера на отработено ядрено гориво от големия реактор, който е ВВЕР 1000. Този, бих казал, режим на извозване трябва да завърши десет години след излизане от експлоатация на последния блок на АЕЦ „Козлодуй”. Това е срокът, в който площадката на АЕЦ „Козлодуй” ще бъде фактически изчистена от отработено ядрено гориво.
През 2008 г. са извършени две такива извозвания – съответно от ВВЕР 440 и ВВЕР 1000. През 2009 г. е извършено само едно извозване през м. май на отработено ядрено гориво от ВВЕР 440, а извозването на отработено ядрено гориво от голям реактор, тоест ВВЕР 1000, е отменено.
По този повод, господин министър, отправям към Вас следния въпрос: по какви причини не е осъществено извозването на отработено ядрено гориво от ВВЕР 1000 и каква е съдбата на средствата, предвидени за това извозване? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Трайков, заповядайте.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! В началото искам да започна с уточнението, както и Вие казахте, че това решение не се взема от Управителния съвет на фонда, а е в изпълнение на Стратегията за управление на отработеното ядрено гориво и радиоактивни отпадъци. Фондът финансира разходите за връщане за преработка на 720 касети с отработено ядрено гориво в три превоза от спрените от експлоатация блокове ВВЕР 440 в периода 2007-2010 г. Тези разходи не се възстановяват от АЕЦ „Козлодуй”.
През 2009 г. е извършен превоз на 240 касети от ВВЕР 440 в Русия за технологично съхранение и преработка. Превозът като разход принципно е одобрен от Управителния съвет на фонда и съответно подлежи на разплащане. Поради наложените бюджетни ограничения през 2009 г. предвидените средства за осъществения превоз не бяха отпуснати от Фонд „Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения”. Извършеният превоз през 2009 г. е финансиран от АЕЦ „Козлодуй”.
Превоз на отработено ядрено гориво от ВВЕР 1000 през 2009 г. не е извършван, както и Вие отбелязвате. Предложената от руската страна цена за извозване беше значително по-висока от средствата, които са планирани в АЕЦ „Козлодуй”, и съответно признати в цената за разполагаемост от ДКЕВР. При преговорите с руската страна за сключване на допълнително споразумение към договора не се стигна до приемливо съгласие за цената на превоза.
Предвид това и с оглед ефективно управление на финансовите средства на дружеството в условия на криза, превозът от ВВЕР 1000 на стойност, надвишаваща значително планираните разходи, признати от ДКЕВР, се оцени като нецелесъобразен. През м. януари т.г. ръководството на АЕЦ „Козлодуй” е изпратило доклад до Управителния съвет на фонда, в който като вариант за оптимално използване на одобрените в цената средства се предлага разликата между признатите от ДКЕВР в цената разходи за превоз за технологично съхранение и преработка от ВВЕР 1000 и реално заплатените от АЕЦ „Козлодуй”, за които споменах, от ВВЕР 440, да бъде внесена във Фонд „Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения”.
Докладът с предложенията на АЕЦ „Козлодуй” ще се разгледа по същество на насроченото за днес заседание на Управителния съвет на Фонд „Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър Трайков.
За реплика – господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, изложената от Вас фактология е точна и аз не мога да имам забележки по нея. В същото време, господин министър, не знам дали Ви направи впечатление, че едно извозване, което трябваше да бъде направено още през есента, тъй като пролетното е направено за ВВЕР 440, есенното не е направено, изведнъж се оказва, че в деня, когато министърът на икономиката, енергетиката и туризма господин Трайчо Трайков отговаря на парламентарно питане, тогава Управителният съвет, вече в следващата 2010 г., ще вземе такова решение. Стратегията е абсолютно категорична и там се заявява следното: нереализираните средства за осъществяване на две извозвания годишно на отработено ядрено гориво за технологично съхранение и преработка се внасят именно във Фонд „Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения”, тъй като от него се покриват всички разходи, свързани с управлението на оставащото на площадката отработено ядрено гориво. Искам да напомня, че се касае за сума от порядъка на 42 млн. лв., тоест 21 млн. евро. Това е една съществена сума и тя е дължима на фонда, за да продължи поддържането и управлението на радиоактивните отпадъци и отработеното ядрено гориво, така както е предвидено в задълженията на фонда.
Радвам се, че все пак може би съм допринесъл въпросът да бъде решен, което е всъщност и целта на парламентарния контрол. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Иванов.
Дуплика – министър Трайчо Трайков.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Иванов, оценявам Вашата добронамереност, декларирана. В същото време смятам, че Вие сте се прицелили с въпроса си към деня, в който ние сме насрочили заседание на Управителния съвет на фонда, защото според мен наистина е така.
Неосъщественият превоз не е извършен, за да се спестят тези пари, които всъщност са повече от тези, които Вие споменахте, поради, както казах, завишеното предложение от контрактора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Уважаеми колеги, с оглед времето за изказване от името на Парламентарната група на Синята коалиция от 3 минути и това, което показва часовникът, краят на днешния пленарен ден трябва да настъпи, но аз ви предлагам това да стане при условията на спрян часовник, за да уважим посещението на министър Трайков и да му дадем възможност да отговори и на втория въпрос, който му е поставен.
Преминаваме към въпрос от народния представител Анна Янева относно изпълнение на Оперативна програма „Конкурентоспособност”.
Госпожо Янева, заповядайте да развиете въпроса си.
АННА ЯНЕВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Господин министър, състоянието на Оперативна програма „Конкурентоспособност” предизвиква все повече загриженост не само сред българските фирми, бенефициенти на средства по програмата, но също така и на Генерална дирекция „Регионална политика” на Европейската комисия.
В изпратената от Европейската комисия оценка за прилагането на кохезиционната политика в България, придобила известност като писмото на Дирк Анер, се правят няколко извода, но аз ще цитирам един от тях, който касае напредъка по програмата, а именно, че за периода на финансиране – 2007-2013 г., нивото на контрактуване по Оперативна програма „Конкурентоспособност” до началото на есента има значително подобрение, което се изразява в сключени договори на стойност 782 млн. лв., в това число 391 млн. лв. от тях от „Джеръми”.
Дължа да отбележа, че за този извод на Европейската комисия сегашното правителство няма никакъв принос. Нещо повече, за шестте месеца на вашето управление твърдя, че има сериозно забавяне на Оперативна програма „Конкурентоспособност”, защото през този период не бяха обявени шест процедури от Индикативната годишна програма за 2009 г. Това са процедури за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за развитие на стартиращи иновативни предприятия чрез подкрепа за внедряване на иновативни продукти и услуги, технологична модернизация на малки, средни и големи предприятия, създаване на регионални бизнес инкубатори и насърчаване на бизнес кооперирането и клъстерите. По този начин в резултат на вашето бездействие бизнесът, малките и средните предприятия са лишени от безвъзмездна помощ в размер на 166 млн. евро. И за всички е ясно, че това забавяне в настоящата икономическа криза се отразява крайно негативно на българския бизнес.
Господин министър, на интернет страницата на министерството е публикуван графикът за обявяване на процедурите през 2010 г. Това, което прави впечатление обаче, е, че по голямата част от тези процедури се предвижда да бъдат обявени през второто полугодие на годината. За първото полугодие те са пет процедури на стойност 183 млн. евро, а за второто полугодие са седем процедури в размер на 255,7 млн. евро. Така ли помагаме на българските фирми, на малките и средните предприятия, които се нуждаят от подкрепа днес, а не утре или някога в бъдещето?
Ето защо моят въпрос към Вас е какво е изпълнението на Индикативната годишна програма за 2009 г., какви са новите процедури, които ще бъдат обявени, и на каква стойност? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожо Янева! Това, което прави впечатление, е точно обратното. И аз продължавам да се удивлявам на постоянството, с което държите да излязат на бял свят собствените ви автоголове, които сте вкарали. Това ли дължим на бизнеса? Ами да, това дължим – 12 процедури за 2010 г., като пет са в първото полугодие. За сравнение през миналата година до 20 юни са обявени нула на брой процедури от планирани шест. Това вероятно го знаете.
Какви са плановете, които сме обявили за 2010 г.? Вече сме в средата на програмния период 2007 2013 г. и ръководството на министерството съзнава голямото предизвикателство, пред което сме изправени, за да не бъдат загубени средствата. През тази година предстои обявяването на 15 процедури на обща стойност 465 млн. евро. Това ще даде възможност проектите по тези процедури да бъдат завършени до края на 2013 г., тъй като периодът им за реализация е около две години. Индикативна годишна работна програма за 2010 г. включва обявяването на следните процедури: по приоритетна ос 1 „Развитие на икономика, базирана на знанието и иновационни дейности” – пет процедури на стойност 80 млн. евро; по приоритетна ос 2 „Повишаване ефективността на предприятията и развитие на благоприятна бизнес среда” – десет процедури за 385 млн. евро; по приоритетна ос 3 „Финансови ресурси за развитие на предприятията”, по инициативата „Джеръми” финансовият ресурс е 200 млн. евро за подобряване на достъпа до финансиране на българските предприятия. И тези 200 млн. ще стигнат до българските предприятия, защото в последните месеци нашият екип направи всичко възможно да бъдат предоговорени условията по „Джеръми”, които нямаше да постигнат целта, за която бяха планирани. Напротив, вървяло се е по линията на най малкото съпротивление.
Финалните преговори с представители на Европейския инвестиционен фонд бяха проведени през тази седмица. През следващия месец предстои регистрацията на холдингов фонд, управляван от ЕИФ, след което да бъдат обявени процедури за избор на финансови посредници за фондове за рисков капитал, бизнес ангели, фондове за дялово участие, банки, финансови и нефинансови институции за микрокредитиране, а не както, госпожо Янева, вие бяхте договорили 80% от парите да бъдат дадени като кредитни линии за управление от банки.
В заключение бих искал да Ви уверя, че екипът и ръководството на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма е предприело конкретни мерки за увеличаване на размера на договорените средства, за ускоряване на плащанията към бенефициентите, които колкото и още да не са задоволителни, все пак са 35 пъти повече от това, което вие бяхте успели да постигнете до средата на миналата година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър Трайков.
За реплика – госпожа Янева.
АННА ЯНЕВА (КБ): Уважаеми господин министър, останах с впечатлението, че не сте разбрали въпроса ми. Нито Ви питах за „Джеръми”, нито Ви питам за усвояването на средствата, а Ви попитах за изпълнение на Индикативна програма 2009. Какво значи ние не сме изпълнили? Аз няма да вляза в реплика с Вас. Първо, шестте схеми са за второто полугодие на 2009 г. и вие не сте открили нито една процедура. Ясно и точно трябва да кажете, че сте забавили изпълнението на Оперативната програма „Конкурентоспособност”. Това е изводът. И не обвинявайте предишните, няма за какво да ги обвинявате!
Второто нещо, което ясно трябва да се каже и трябва да си го признаете, е, че напредъкът, който отчитате по усвояване на средствата и казвате, че това са 35 пъти увеличение – от 200 хил. на близо 7 млн. евро, не се дължи също на вас, защото става въпрос за проекти и сключени договори от предишното правителство. Просто е дошъл краят на тяхното изпълнение и е редно те да бъдат изплатени.
И държа да ви кажа, че не Ви зададох случайно въпроса. Следващият ми въпрос със сигурност ще бъде за „Джеръми”. Това са две различни политики – какъв да бъде процентът на кредитирането чрез банки, рисков капитал и така нататък. Но Ви зададох въпроса, защото наистина българските фирми се нуждаят от безвъзмездната помощ по Оперативна програма „Конкурентоспособност”. И аз искрено се надявам Вие да направите необходимото много бързо да бъдат отворени новите процедури, защото така както са планирани, аз Ви гарантирам, че Вие до края на годината няма да сключите нито един договор, защото няма как да се случи. И в тази връзка мога да Ви уверя, че непрекъснато и постоянно ще Ви задавам въпроси, свързани с изпълнението на Оперативна програма „Конкурентоспособност”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Янева.
За дуплика – министър Трайков.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаема госпожо Янева, аз не само че разбрах въпроса Ви, а и му отговорих. И той е съвсем ясен. По време на вашето управление бяха открити нула процедури през 2009 г. от индикативната програма. И българският бизнес имаше нужда от тези средства и през 2009 г., не само през 2010. За разлика от вас ние през тази година сме предвидили процедури за 460 млн. евро. Разликата между 460 млн. и 100 хил. е много голяма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър Трайков за участието му в парламентарния контрол днес.
С отговора на този въпрос приключихме работната програма за седмицата.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,14 ч.)

Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председател:
Екатерина Михайлова
Секретари:
Милена Христова
Петър Хлебаров