Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Лъчезар Иванов

Секретари: Пламен Нунев и Митхат Метин

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум, откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Уважаеми дами и господа, на Председателския съвет обсъдихме и предлагаме следния Проект за програма за работата на Народното събрание за времето от 24 до 26 февруари и за 4 и 5 март 2010 г., тоест проектът за програма е за две пленарни седмици:
1. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство. Вносител - Министерският съвет.
2. Първо четене на Законопроекта за изменение на Закона за изменение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Вносител – Министерският съвет.
3. Повторно гласуване на оспорените разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, приет от Народното събрание на 20 януари 2010 г., и върнат с Указ № 14 от 1 февруари 2010 г. на Президента на републиката по чл. 101 от Конституцията на Република България.
4. Второ четене на Законопроекта за достъп до пространствени данни, приет на първо четене на 21 януари 2010 г. – продължение.
5. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето. Вносители – Яне Янев и група народни представители.
6. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, приет на първо четене на 29 януари 2010 г.
7. Законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Кралство Бахрейн за насърчаване и защита на инвестициите. Вносител – Министерският съвет.
8. Ново обсъждане на Закона за изменение на Закона за събранията, митингите и манифестациите, приет от Народното събрание на 21 януари 2010 г., и върнат от Президента на Републиката с Указ № 15 от 2 февруари 2010 г. по чл. 101 от Конституцията на Република България.
9. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения. Вносител – Министерският съвет.
10. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения, приет на първо четене на 13 януари 2010 г.
11. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акредитацията, извършвана от Българската служба за акредитация. Вносител – Министерският съвет.
12. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Румъния за трансгранично полицейско сътрудничество по наказателноправни въпроси. Вносител – Министерският съвет.
13. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за промишления дизайн. Вносител – Министерският съвет.
14. Проект за решение на Народното събрание, с което Министерският съвет на Република България се задължава да спре процеса на закриване на общински болници и в срок до два месеца да представи пред Народното събрание Национална програма за преструктуриране на болничната помощ. Вносители – Нигяр Джафер и група народни представители.
15. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.
16. Второ четене на Законопроекта за закриване на Социалноинвестиционния фонд, приет на първо четене на 28 януари 2010 г.
17. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта. Вносител – Министерският съвет.
18. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за занаятите. Вносител – Министерският съвет.
19. Парламентарен контрол на 26 февруари 2010 г. от 11,00 ч. и на 5 март 2010 г. от 11,00 ч.
Подлагам на гласуване проекта за програма за двете пленарни седмици.
Гласували 152 народни представители: за 150, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Постъпило е предложение по чл. 99 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание от народните представители Мартин Димитров и Иван Иванов за провеждане на изслушване на министъра на икономиката, енергетиката и туризма господин Трайчо Трайков относно последните публични изявления на министъра по повод намеренията на правителството за бъдещото изграждане на АЕЦ „Белене”. Предложението е своевременно подадено и заведено в деловодството.
Процедура – заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Действително миналата седмица, в пълно съответствие с правилника на Народното събрание, с колегата Мартин Димитров депозирахме това предложение за изслушване на министър Трайчо Трайков. В предложението единствено посочихме това да бъде сторено в настоящата парламентарна седмица. Не уточнихме ден и час поради претоварената програма на министъра, включително и посещение извън страната.
След разговори с Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, позволявам си, госпожо председател, да предложа на пленарната зала да гласува изслушването да бъде извършено в петък от 9,00 ч. Съгласувано е с министъра и неговия екип.
Ако обичате, да се подложи на гласуване това предложение с уточнението, което правя. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Иванов.
Подлагам на гласуване направеното предложение по реда на чл. 43, ал. 3 от правилника, във връзка с чл. 99 от същия изслушването на министър Трайчо Трайков относно последните му публични изявления по повод намеренията на правителството за бъдещото изграждане на АЕЦ „Белене” да се състои в петък от 9,00 ч.
Гласували 165 народни представители: за 163, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Уважаеми дами и господа народни представители, до Народното събрание бе изпратено Решение № НС-256 от 19 февруари 2010 г. на Централната избирателна комисия относно изпълнение на Решение № 2 от 16 февруари 2010 г. на Конституционния съд на Република България по конституционно дело № 10 от 2009 г. Съгласно решението се обявява за избран за народен представител в 7. многомандатен избирателен район Габровски Георги Цвятков Терзийски от листата на политическа партия „Ред, законност и справедливост” и му е издадено съответното удостоверение.
Обявява за избран в 8. многомандатен избирателен район Добрички Венцислав Василев Върбанов от листата на коалиция „Синята коалиция” и е издадено съответното удостоверение.
Обявява за избран за народен представител в 23. многомандатен избирателен район София Румен Стефанов Стоилов от листата на политическа партия ГЕРБ и му се издава съответно удостоверение.
Народните представители са тук. Моля да поканите господата в пленарната зала за полагане на клетва. (Тримата новоизбрани народни представители влизат в пленарната зала.)
Господа, заповядайте на трибуната и повтаряйте след мен. (Всички народни представители стават.)
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ, ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ, РУМЕН СТОИЛОВ: „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!” (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преди да започнем работа по същество, ще направя няколко съобщения.
На основание чл. 75 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е оттеглен внесен законопроект от народните представители Галина Банковска, Иво Димов и Ивелин Николов за изменение и допълнение на Закона за физическо възпитание и спорт № 054-01-2 от 21 януари 2010 г.
На 22 февруари 2010 г. от Националния статистически институт е постъпила информация за основните резултати от наблюдението на работната сила, проведено през четвъртото тримесечие на 2009 г. С писмо на председателя на Народното събрание материалът е изпратен на съответните постоянни комисии: Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм и Комисията по труда и социалната политика. Материалът е на разположение на народните представители в библиотеката на Народното събрание.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 17 февруари 2010 г. до 23 февруари 2010 г., както следва:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Вносители – Михаил Михайлов и група народни представители. Водеща е Комисията по земеделието и горите. Съпътстващи са Комисията по правни въпроси и Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
Законопроект за ратифициране на актовете на ХХІV конгрес на Всемирния пощенски съюз. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Съпътстващи са Комисията по външна политика и отбрана и Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи. Вносители – Михаил Михайлов и група народни представители. Водеща е Комисията по земеделието и горите. Съпътстващи са Комисията по правни въпроси и Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето. Вносители – Иван Димитров Иванов и група народни представители. Водеща е Комисията по здравеопазването. Съпътстваща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на територията. Вносители са Михаил Рашков Михайлов и група народни представители. Водеща е Комисията по регионална политика и местно самоуправление. Съпътстващи са Комисията по земеделието и горите и Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите. Вносители – Михаил Михайлов и група народни представители. Водеща е Комисията по земеделието и горите. Съпътстващи са Комисията по правни въпроси и Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
Годишен доклад за дейността на Държавна агенция „Национална сигурност” за 2009 г. Вносител – Министерският съвет. Разпределен е на Комисията за контрол на Държавна агенция „Национална сигурност”.
Законопроект за ратифициране на Споразумението между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Република Южна Африка, от друга страна, за изменение на Споразумението за търговия, развитие и сътрудничество. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм. Съпътстващи са Комисията по външна политика и отбрана и Комисията по правни въпроси.
Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Румъния за работата на железопътните гранични преходи, подписана на 9 февруари 2007 г. в Русе. Водеща е Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Съпътстващи са Комисията по външна политика и отбрана и Комисията по правни въпроси.

Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКОТО ГРАЖДАНСТВО.
Разпределен е на Комисията по правни въпроси. Постъпил е доклад от комисията, с който ще ни запознае председателят на комисията госпожа Искра Фидосова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Ще прочета доклада на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, № 002-01-14, внесен от Министерския съвет на 26 януари 2010 г.
„Комисията разгледа законопроекта на свое заседание, проведено на 11 февруари 2010 г.
На заседанието присъстваха госпожа Жанета Петрова – заместник-министър на правосъдието, госпожа Райна Манджукова – председател на Държавната агенция за българите в чужбина, госпожа Маргарита Иванова – началник отдел „Методология и контрол” в Главна дирекция ГРАО към МРРБ, и господин Росен Иванов – юридически съветник на министър Божидар Димитров.
От името на вносителя законопроектът бе представен от госпожа Жанета Петрова.
Тя изтъкна, че Законът за българското гражданство е приет през 1998 г. и урежда отношенията във връзка с българското гражданство в съответствие с международноправните изисквания, но в периода от приемането на закона възниква необходимостта от усъвършенстване регламентирането на определени елементи от тази сфера на регулиране.
С предлаганите промени се предвижда, че в производството по придобиване на българско гражданство по натурализация българският произход се удостоверява с документ, издаден от Държавната агенция за българите в чужбина, който се представя едновременно с молбата за придобиване на българско гражданство. В удостоверението се посочва въз основа на какви данни е установен българският произход. Цели се да бъде предотвратена тенденцията за представяне на неистински и подправени документи с цел установяване на български произход. Обстоятелството, че определено лице е от български произход, в производството по придобиване на българско гражданство по натурализация би следвало да се доказва само с удостоверение от Държавната агенция за българите в чужбина. Председателят й е едноличен орган на изпълнителната власт, който ръководи, координира и контролира провеждането на държавната политика по отношение на българските общности извън Република България. Издаването на удостоверения за български произход от агенцията се основава на специално разработени процедури, свързани с установяването на етническа принадлежност.
Такава промяна ще доведе до значително ускоряване разглеждането на преписките за българско гражданство в разумни срокове. Проверките, които се извършват във връзка с автентичността на представяните документи, допълнително затруднява производството по българското гражданство и удължава срока за неговото приключване. Допълнителни проверки и експертизи за автентичност на документите се извършват предимно по преписки, към които няма приложено удостоверение за български произход, издадено от Държавната агенция за българите в чужбина.
С предложените промени се цели да се ограничи възможността молбите в производството по българското гражданство да бъдат подавани чрез пълномощници или по пощата. Запазва се възможността за лицата, които живеят в чужбина, да подават молбите в дипломатическите или консулските представителства на Република България.
Практиката показва, че голяма част от неистинските и преправените документи по преписките са представени от посредници. Преобладаващата част от кандидатите за българско гражданство живеят в чужбина и подаването на молбите лично в дипломатическите или консулските представителства ще ограничи представянето на фалшиви документи и по този начин ще се ограничи и възможността за използване на производството по българското гражданство за подмяна на самоличност.
Законопроектът определя срок за произнасяне и за ведомствата, които задължително дават становища по молбите и предложенията – Държавна агенция „Национална сигурност” и Министерството на вътрешните работи, с което се постига оптимизиране на процедурата и точно посочване на задълженията на участниците в нея.
В дискусията се включиха народните представители Павел Димитров, Любен Корнезов, Казак, Михаил Миков, Искра Фидосова, Димитър Лазаров, Юлиана Колева и Веселин Методиев.
Според изказаните становища част от народните представители подкрепят предлаганите промени в законопроекта, които са своевременни и водят до преодоляване на слабости в сега действащия закон – личното явяване на интервю, премахването на корупционния елемент при подаването на документи и поставянето на реални срокове.
Според другата част от становищата така направените промени не водят до желаните промени, тъй като няма изменение в изискванията за придобиване на българско гражданство, а процедурата за придобиването му трябва да се либерализира. Указаните срокове не водят до бързина на производството, което се цели, и е необходимо и се даде препоръка да се укаже срок за издаване на удостоверението от Държавна агенция за българите в чужбина. Постави се въпросът дали лицата, подали молба за възстановяване на българско гражданство, не са поставени в по-неблагоприятно положение от тези, които кандидатстват за придобиването му. С § 8 се дава дефиниция за лице от български произход, с която се стеснява кръгът на лицата, които могат да получат българско гражданство.
Постави се въпросът за законово решение за ускоряване на натрупаните молби до момента - около 47 хиляди, и ще има ли административен капацитет за решаването на проблема.
Господин Росен Иванов се съгласи, че трябва да се улесни придобиването на българско гражданство, но това не трябва да е безконтролно. Според него личното явяване на интервю ще допринесе за съкращаването на сроковете, тъй като ще се получават и по-бързо становищата от ДАНС и МВР.
Госпожа Райна Манджукова подкрепи законопроекта и каза, че това е първият закон, в който е предвидено Държавната агенция за българите в чужбина да удостоверява българското гражданство със съответния документ, а такива документи се издават от 10 години.
След проведената дискусия с 14 гласа „за” и 4 гласа „въздържал се”, без „против” Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, № 002-01-14, внесен от Министерския съвет на 26 януари 2010 г.” Благодаря.
И едно процедурно предложение, госпожо председател, в залата да бъде допусната госпожа Жанета Петрова – заместник-министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме направеното процедурно предложение за допускане в зала на заместник-министър Жанета Петрова.
Гласували 136 народни представители: за 132, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Моля, поканете госпожа Петрова в залата.
От името на вносителите първа ще вземе становище министърът на правосъдието госпожа Попова.
МИНИСТЪР МАРГАРИТА ПОПОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми заместник-председатели, уважаеми дами и господа народни представители! Аз съм днес тук пред вас, за да изложа накратко философията, намеренията и идеите на Министерския съвет във връзка с проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство.
Както чухте от председателя на Правната комисия, идеята на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство е фокусирана в три основни насоки.
Първото основно положение е удостоверяването на българския произход в производството по придобиване на българско гражданство по натурализация, което да се извършва с документ, издаден от Държавната агенция за българите в чужбина. Всички мотиви за включването на този държавен орган в издаването на документи и за придобиването на българско гражданство бяха изложени от госпожа Фидосова и аз няма да ги повтарям, за да не отнемам време.
Втората основна насока, която решихме, че е необходима за да ускорим процедурите по придобиване на българско гражданство, е личното подаване на молби от кандидата за придобиване, освобождаване и възстановяване на българско гражданство и провеждане на интервю. Промяната, която предлагаме в чл. 29, цели да ограничи възможността молбите в производството по българско гражданство да бъдат подавани чрез пълномощници или по пощата, като се запазва възможността за лицата, които живеят в чужбина, да подават своите молби в дипломатическите или консулските представителства на Република България. Няма никакво съмнение, че личното явяване и провеждането на интервю ще намалят възможностите фирми и посредници да осъществяват бизнес, нерегламентирани контакти, да създават съмнения и предпоставки за корупционни практики.
Практиката показва, че голяма част от неистинските и преправени документи по преписките са представени от посредници, а преобладаващата част от кандидатите за българско гражданство живеят в чужбина и подаването на молбите лично в дипломатическите и консулските представителства ще ограничи представянето на фалшиви документи. По този начин смятаме, че ще се ограничи и възможността за използване на производството по българско гражданство за подмяна на самоличност, което е много важно обстоятелство и срещу което е необходимо да бъдат взети мерки.
Третата насока, която сме преценили, че е необходима за ускоряване процедурата за придобиване на българско гражданство, е определянето на срокове за произнасяне от страна на двама от участниците в това производство за придобиване на гражданство, а именно Държавната агенция за национална сигурност и Министерството на вътрешните работи.
Уважаеми народни представители, в момента в Съвета по българско гражданство участват много институции. Работата по придобиването на българско гражданство и по процедурите и сега е свързана с определени инструктивни срокове, но предложенията, които ние правим, е да обвържем с определени конкретни срокове две от институциите – МВР и ДАНС, за да могат колегите да вземат необходимите организационни мерки да се справят в рамките на този срок, с което цялата процедура за придобиване на българско гражданство ще бъде със съкратени срокове, което всъщност е и нашата цел.
За ваша информация бих искала да предоставя някои допълнителни данни във връзка с натрупания брой молби за придобиване на българско гражданство, за историята на процеса, за да подкрепя с това нашето виждане и нашата философия за това, че ние смятаме, че предприетите мерки ще доведат до ускоряване на процеса за придобиване на българско гражданство.
Уважаеми колеги, при приемането на Закона за българското гражданство през 1998 г., предвидените срокове по чл. 45 са били съобразени тогава с динамиката на молбите за промяна на гражданството. Броят на образуваните преписки в Министерството на правосъдието по молби за промяна на гражданството за 1998 г. е бил 3729. Към момента на влизане в сила на закона тези срокове са били реални.
След 2001 г., поради настъпилите промени в обществено политическите и международните отношения естествено броят на желаещите да придобият българско гражданство рязко се е увеличил.
Най-много преписки са били регистрирани през 2004 г. – 29 439, като от 2006 г. постепенно започват да намаляват. Тенденцията е за периода 2009 2012 г. да се образуват по около 5 хиляди преписки за промяна на гражданството за всяка календарна година.
В същото време броят на лицата с променено гражданство, въз основа на указ на вицепрезидента на Република България, е както следва: за 2002 г. – 4636, а от 1 януари до 1 декември 2009 г. – 7805.
Уважаеми колеги, няма да отнемам повече време за информация относно това какви са били нашите идеи и цели за така предложените промени. Надявам се, че в дискусия и чрез въпроси, ако имате към мен и към министър Димитров, ще можем да отговорим допълнително във връзка с този Закон за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, предложен от нас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, министър Попова.
Министър Божидар Димитров, имате думата.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ДИМИТРОВ: Юридическата страна на въпроса беше така прекрасно изяснена от моя колега министър Маргарита Попова, че аз няма какво повече да добавя.
Искам да кажа нещо друго, по скоро като историк. За съжаление, България има нерадостна съдба през ХIХ - ХХ век и в резултат на неправилни политически решения, взимани включително в тази зала от нашите предшественици. Около 2 – 2,5 милиона българи, заедно с териториите, които обитаваха, в момента се намират в границите на чужди държави и нямат българско гражданство, но са от български етнически произход, който, за щастие, е съхранен при по голямата част от тях. Естествен е стремежът им да получават българско гражданство и този процес трае от първия ден след Берлинския конгрес до наши дни.
Неслучайно старите български царе – Фердинанд и Борис III, се наричаха царе на българите, а не царе на България. Като държава ние би трябвало да се смятаме, мисля, че така е и по Конституция, на всички българи – на тези, които имат гражданство, и на тези, които нямат гражданство, и естествено е да дадем гражданство на тези, които желаят, за да се включат в живота на страната, така както намерят за добре – преселвайки се в България, оставайки на място – там където живеят, или дори заминавайки за Европа. Мисля, че ние не бива да се интересуваме точно как ще го направят.
Искам да ви кажа, че в понеделник бях в болница „Токуда”. Трябваше да ми се направи една малка манипулация. За 24 часа се срещнах с четирима лекари от Македония, които работят там вече 7 8 години. Двама имат българско гражданство, двама чакат от 4 5 години. Подобни неща може да видите и вероятно сте видели навсякъде из страната – юристи, инженери, лекари от Украйна, от Молдова, от Македония, от Сърбия и така нататък – живеят и работят в България.
Аз ви уверявам, че ще направим нещо много добро, ако гласуваме единодушно този закон. Веднъж поне да се обединим около нещо, което действително ще е полезно за България.
Няма цинично да разправям тук, че можем да си оправим демографския проблем. Ние намаляваме с минус 29 хиляди годишно, само в разлика между раждаемост и смъртност, но напълно е възможно, дори само по този път, чрез приемането на този закон да постигнем 30 хиляди нови гражданства годишно и да ликвидираме демографския проблем.
Преливането на свежа, млада кръв в България също е много важно. Някои от вас, които са успели да гледат BTV „Тази сутрин”, знаят прогнозите на един американски професор какво ще се случи с България 2025 2030 г. Ще се случи това, че 50 на сто от населението ще бъде пенсионерско и останалите, даже не 50%, защото има хора до 18 годишна възраст, които не работят – 30% ще изхранват 70% от населението на страната. Дори и само това да беше, но не е само това, както казах – знания, познания, се вливат в България.
Миналият път, когато бях тук, споменах колко са само министър председателите на България, които са външни българи. Само Александър Малинов е бил пет пъти министър-председател и той е бил много качествен министър-председател. Министър председатели като външни българи са и Андрей Ляпчев, Димитър Греков и много други и дори напоследък господин Сергей Станишев и господин Симеон Сакскобургготски. Те нямаха българско гражданство някъде до средата на 90 те години.
Още веднъж ви призовавам и ви моля да гласувате този закон единодушно. Той няма да нанесе вреда никому, а само полза.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър Божидар Димитров.
Дебатите са открити.
Професор Станилов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, колеги! Позволявам си първи да взема думата по дебата по измененията в Закона за българското гражданство, поради това, че в предишното Народно събрание този проблем беше постоянно на вниманието на „Атака”. Ние сме питали няколко пъти съдебният министър, питали сме няколко пъти различните инстанции – Външно министерство и така нататък, по проблемите на българското гражданство. Например по едно време от Западните покрайнини при нас идваха списъци – списък от 12 души и срещу името му пише колко време чака. Чакат 3,4,5 и така нататък години и нищо не излиза, и повторно се оплакват и т. н., и т. н. Най големите проблеми са засегнати в закона и е направен опит да бъдат разрешени. Това е проблемът със скъсяването на процедурата. Един от главните проблеми, може би най болният – с установяването на българския произход и най после най-най болният е проблемът с корупцията.
Разписаните мерки в този закон са опит тази корупция да бъде ликвидирана. Аз се съмнявам, дали може да бъде ликвидирана, но поне може да бъде силно снижена, защото не можете да си представите какви огромни пари взимаха различни посредници, не само посредници, взимаха консули и т. н., и така нататък, за да приемат и прокарат документи за българско гражданство.
Позволявам си да поздравя правителството и лично министъра, защото такова изменение не е внасяно от 20 години. Смятам, че това е само първата стъпка от усъвършенстването на този проблем. България никога не е оказвала достатъчно внимание на външните българи. Дано това се промени, колеги. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Заповядайте за изказване.
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Темата за българското гражданство е една изключително вълнуваща и актуална тема, която засяга над два милиона българи, които живеят извън пределите на нашата родина. Както стана ясно, засяга и последните двама български министър-председатели, така че интересът към тази тема неслучайно е изключително голям, оправдан и обясним.
Сега действащият Закон за българското гражданство беше приет през 1998 г. и оттогава е коригиран пет пъти. Въпреки тези корекции и тези „кръпки върху дрехата” на този закон, не можаха да бъдат решени всички проблеми, които третират тази тематика.
Сега, 12 години по-късно, след приемането на този закон през 1998 г., положението е такова, че много българи чакат с години за получаване на българско гражданство. Средният срок за придобиване на това гражданство е между 4 и 5 години. Заявките за придобиване на българско гражданство са над 47 000, а годишно се издават на не повече от 4000 души - както стана ясно от изказванията на преждеговорившите. Явно е, че сега действащият закон не можа да реши тези проблеми. Нещо повече, той създаде нови проблеми и нови корупционни практики.
С предложенията, които се внасят с този проектозакон, ще бъдат решени няколко основни проблема:
1. Създаване на ясна, открита и прозрачна процедура по придобиване на българското гражданство – нещо, което досега липсваше в досега действащия закон.
2. Определя се и се фиксира срок за получаване на това гражданство. Така ще бъдат обработени повече документи и молби и повече българи ще придобият в рамките на чакания срок своето гражданство.
3. Отпада ролята на този посредник. Сега всеки, който иска да придобие българско гражданство, директно и лично ще подаде своята молба в съответните представителства и така ще може да участва в този процес. По този начин, отпадайки ролята на този посредник, ще бъдат отменени корупционните практики, които доведоха до арестуването на висши служители в тази агенция.
Ето защо смятам, че този закон е важен и необходим. Той трябва да бъде подкрепен от всички нас и за пореден път ще ни сплоти и ще докаже, че „Обединението прави силата.”.
Моята молба към вас е да подкрепим на първо гласуване измененията в Закона за българското гражданство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Караниколов.
Има ли желаещи за реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател!
Уважаема госпожо министър, уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Парламентарната група на Движението за права и свободи участва неизменно във всички издания на Народното събрание – от Великото Народно събрание до Четиридесет и първото Народно събрание. Винаги сме имали последователна политика за подкрепа на една активна политика спрямо българите и българските граждани, които живеят извън територията на нашата страна. Ние сме били съинициатори или безусловно подкрепящи редица инициативи в тази посока.
Уважаеми господин Димитров, госпожо министър, искам да ви припомня, че именно по време на предишния мандат за първи път по инициатива на група народни представители от Комисията по образованието и науката и въпросите на децата, младежта и спорта най-сетне, след години протакане, се реши един проблем, който днес вероятно ще Ви изглежда много дребен, несъществен, но все пак ние решихме този въпрос, а именно, предложението ни бюджетът да поеме здравните осигуровки на студентите, приети по постановления № 103 и № 222 на Министерския съвет. Това най-сетне стана факт.
Разбира се, с това не може да се изчерпва ангажимента на българската държава спрямо българите и българските граждани и затова са необходими още усилия. Ние разглеждаме Проект за изменение на Закона за българското гражданство, но мотивите ви бяха свързани по-скоро с политиката спрямо българите в чужбина, който въпрос се решава в друг нарочен закон.
Искам да ви припомня, че 1998 г., когато се приемаше законът, ние изразихме определени резерви относно разширяването на кръга от лица, които да издават удостоверения за български произход.
Уважаеми колеги, за съжаление, тази дума е с ударение на второто „о” и моля да не ме уличите в грешка.
Уважаеми господин министър, с този закон кръгът от лицата или органите, които могат да удостоверяват български произход, се свежда до Държавната агенция за българите в чужбина. Ще кажа, че това е стъпка в правилната посока. Един пример, с който да илюстрирам и да актуализирам резервите, които изразихме още през 1998 г. Представете си един българин-католик, който трябва да се обърне към Българската православна църква, за да получи документ, с който да се удостовери българският му произход. Извинете, но това действително звучи несериозно. Най-малкото ще дискредитира неговите религиозни чувства.
За съжаление, през 1998 г. не бяхме чути. С този конкретен пример преминавам към същинската част на своето изказване, а именно във връзка с изменението, което предлагате в § 2, т. 1 от Допълнителните разпоредби, с която се дава определение за лице от български произход. Действащата разпоредба казва, че „лице от български произход е лице, на което поне единият възходящ е българин”. Предложената промяна е „лице от български произход е лице, на което поне единият възходящ е българин по народност”.
Аз имам въпроси към Вас. Смятате ли, че тази промяна кореспондира по някакъв начин с духа на българската Конституция? Има ли общо с българската Конституция? Имам предвид принципът, заложен в българската Конституция, за еднонационалност на българската държава. Имате ли идея или ще ни разясните ли по-подробно каква е точно разликата според Вас между „българин” и „българин по народност” от гледна точка на конституционния принцип за еднонационалност на българската държава?
Въпросът ми е и към Вас, и към министъра на правосъдието, която беше любезна да ни поощри в един съдържателен и отговорен диалог, включително и чрез въпроси и отговори да се опитаме да оформим окончателно политическите си позиции.
Уважаеми господин Димитров и госпожо министър, вие знаете много добре, че понятието „народност” е по-скоро еднородово с понятието „етнос”, докато българската Конституция прокламира съвършено категорично уважението към етническите, религиозните и езиковите различия. Тоест постигайки един много интересен баланс между принципа за еднонационалността и уважението към етническите, религиозните и езикови различия в рамките на тази нация, всъщност Великото Народно събрание на Република България е приело разбирането за нацията като една над етническа категория, политическа субстанция на гражданското общество, в която различни по етнос и вяра сме обединени от волята за обща държавност.
Въпросът ми е: Предложената промяна в съзвучие ли е с духа на българската Конституция, с принципа и конкретната разпоредба, мисля, беше чл. 6, на които се позовавам в своето изказване? Това са въпроси, на които ние бихме искали да получим достатъчно ясни отговори, за да отпаднат съмненията, че с промяната се цели нещо, което не би било в съзвучие с духа именно на основния закон на страната.
Аз повтарям онези въпроси, на които наистина би било полезно да чуем отговори, а именно: Каква собствено е разликата между определението, което се дава по действащия закон „е българин” и промяната, която предлагате „е българин по народност”? Какви са практическите последици от тази промяна? И, второ, в съзвучие с българската Конституция ли е предложената промяна?
Бидейки достатъчно отговорни, коректни и градивни, ние изразихме определени съмнения именно от гледна точка на безусловното ни уважение към конституционния принцип за еднонационалност на българската държава. Затова с огромно внимание очакваме вашите отговори. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – проф. Станилов.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Естествено, че ще репликираш.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Искам само да направя една бележка, за да няма недоразумения и провокации.
Точка 1 на Допълнителната разпоредба в този закон, доколкото аз разбирам, се отнася за онези българи, чиято аргументация да станат български граждани е, че са българи по произход, българи по народност, което значи в определения смисъл на думата етнически българи.
Няма да се спирам на спорния въпрос дали „нация” е политически продукт, или е продукт на историята, тоест на културното моделиране на човешките общности. Ако беше политически продукт, тя щеше да бъде създадена с волята на определени хора с политически аргументи, а нацията просто е създадена от историята и по това не може да има никакъв спор.
Искам да стане ясно и ще моля господин министъра да го обясни конкретно, както и госпожа правосъдния министър, ако, разбира се, смята, че е необходимо: Българско гражданство по смисъла на целия закон, не само на поправките, а на неговата философия, отговаряща напълно на Конституцията, може да се получи с различни аргументи. Един негър от Судан може да получи българско гражданство, ако има достатъчно аргументация затова и ако българските власти сметнат, че е необходимо, че той има право и на него просто трябва да му се даде българско гражданство по други причини, а не заради това, че е българин по произход.
Тук обаче този закон касае българите по произход отвън, останали вън от България по определени причини, най-паче исторически, морални и пр., и тези българи трябва да имат определен приоритет – трябва колкото се може по-бързо да получат българското гражданство. Затова, според мен, речта ви, господин Местан, не беше много коректна, извинявайте за израза.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли втора реплика? Няма.
За дуплика – господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Станилов, независимо че през цялото време говорехте с министър, мисля, че репликата все пак беше към мен. Затова се възползвам от правото си на дуплика.
Моля Ви да не смесваме другите основания за придобиване на българско гражданство. Говорим единствено за разпоредбата на § 2, т. 1, с която се дава определение за „лице от български произход”. Промяната е от лице, „на което единият възходящ е българин” в „на което единият възходящ е българин по народност”. Не е възможно да настъпва такава промяна в закона и мотивацията за промяната да не е в официалните мотиви на вносителя. Понеже вносителят е тук и коректен да представи от първо лице този законопроект, затова и въпросите ми бяха към Вас, и, повтарям, единствено от гледна точка на духа на българската Конституция и принципа за еднонационалност на българската държава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Думата иска министър Божидар Димитров.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ДИМИТРОВ: Господин Местан, предлагате ми да влезем в чисто научен спор, който обикновено се води в научни институти и по време на научни конференции: Що е нация и има ли тя почва у нас?
Ако сте гледали мои телевизионни предавания и чели мои книги, а Вие много гледате и много четете, в това съм убеден, знаете, че аз се различавам дори от проф. Станилов по мнението за „нация”.
Смятам, че българската нация, поне в момента, се състои от всички живеещи или живели на територията на нашата страна – и българи по народност, и цигани, и турци, и т.н. Това е влязло и в закона. Разбира се, въпрос на тълкуване е, но искам да Ви кажа, че тълкуването е правилно. Всеки седмичен протокол, защото Съветът по гражданство се събира в петък, и обикновено са от 150 до 450 имена - има 10-15 турци, които получават българско гражданство, на базата на това, че са били граждани на България до 1979 г. Знаете, че с изселването от 1968 до 1979 г. 30 хиляди души изселващи се годишно - такова беше споразумението между България и Турция - губеха българско гражданство. Изселниците от така наречената голямата екскурзия не губеха българското си гражданство, стига да не си късаха демонстративно българските паспорти пред телевизионните камери, но те бяха няколко десетки души – на Капъкуле пред телевизионните камери.
Така че ние и сега даваме гражданство по силата на този закон на хора, родени в България и желаещи да си върнат българското гражданство. По силата на тази точка не го правим дори за българите от загубените по Парижкия мирен договор територии. Имаше го в първоначалния текст на закона, но се отказахме, тъй като сметнахме, че една година чакане покрива всички случаи. Не го направихме за загубените български територии с милионно население в Македония, Поморавието, Западните Покрайнини и Беломорска Тракия. Така че ако се обявите против този закон, Вие ще се обявите против интересите на много български турци, живеещи в Турция, или вече живеещи в България, които са подали молби и чакат българско гражданство. Казвам ви: това са 10-12 до 15 души, в зависимост от големината на протокола, седмично, които получават българско гражданство. И аз виждам кога са го загубили – в периода 1968 – 1979 г. Това е по въпроса за нацията.
Разбира се, има и политически нации, господин Местан. Една такава нация е учредена с Декрет на Коминтерна и по-точно на Балканския лендер синдикат на Коминтерна, тя е наблизо, няма да я споменавам, да не ми се кара пак Бойко Борисов. (Шум, оживление.)
Има и други политически нации. Американската нация е политическа нация, нация от нации.
Нашата нация през последните 14 века на тази територия с всички прибавки към нея, дошли в различно време, някои – преди 1100 години, като куманите и печенегите, други – преди 600 години, като турците, и т. н., в крайна сметка това е днешната българска нация, според мен, дори да ми се сърди проф. Станилов. Тя е резултат от народностите, които са живеели тук стотици години, и законът точно това има предвид. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър Димитров.
Министър Попова, заповядайте.
МИНИСТЪР МАРГАРИТА ПОПОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Местан, с удоволствие ще отговоря на Вашия въпрос съвсем кратко. Той изисква наистина кратко юридическо пояснение, за да сме наясно какъв е смисълът, вложен в Допълнителната разпоредба на т. 1 в предлагания от нас Законопроект за изменение на Закона за българското гражданство.
В действащия към момента закон определението гласи така:
„Лице от български произход е лице, на което поне един възходящ е българин.”
В момента се добавя един предлог и се добавя словосъчетанието „по народност”. Това нещо се прави, не за да се променя смисълът на определението.
Мотивите на вносителя са единствено и само, за да се избегнат неразбирания в практиката между понятията „лице от български произход” и „български гражданин”. Това се случва често. За да направим това пояснение, сме се позовали и сме ползвали тълкуванията и разсъжденията на български конституционен съдия по к.д. 13 от 1996 г. В него абсолютно правилно, ние приемаме тези разсъждения, се казва, че понятието „българин” не е юридическо. Единствената привилегия, която нашата Конституция създава за българите, е възможността те да придобият българско гражданство по облекчен ред, ако нямат такова. Тази привилегия е изписана в чл. 25, ал. 2 от българската Конституция. Ние абсолютно сме се съобразили с Конституцията, която в чл. 25, ал. 1 и 2 говори за тези понятия.
Второ, единствено и само за да облекчим процедурите и да избегнем неразбирането между двете понятия, тук са добавени думите „по народност”, а не за да променяме смисъла и съдържанието на определението. Иначе, в началото на моето експозе аз и колегите ми, които се изказаха, дадохме ясна насока на обхвата на приеманите разпоредби, така че нищо ограничително, нищо дискриминиращо. Всичко е направено в рамките на българската Конституция. Направено е единствено и само за уточнение на тези две понятия, с които борави българската Конституция.
Ако това задоволява от юридическа гледна точка Вашето питане, бих била доволна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър Попова.
Христо Бисеров, заповядайте.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, господин министър, колеги! Добре е, че дебатът изяснява не само историческия смисъл, но и правния.
Трябва да видим обаче какво става всъщност: дали това, което чуваме – че се разширява възможността за тази дейност (за придобиване на българско гражданство), или се стеснява? За целта трябва да следваме мотивите, бих казал, и изказванията на двамата министри.
Обръщам ви внимание, че за пореден път разглеждаме законопроект, в който има важен текст, по който няма мотиви. В мотивите тук няма нито едно изречение, което да казва защо се променя въпросната точка.
По време на заседанието на Комисията по правни въпроси не бяха изложени мотиви по тази точка. Бяха обяснени много важни неща, които ние приемаме: как ще работи агенцията, защо тя получава тези правомощия, как ще се ускорят процедурите, какви ще бъдат сроковете – все хубави текстове. Няма как да кажем, че не ги харесваме, напротив, адмирираме цялата тази част от закона.
Но като стигнем до въпросния текст, по който сега говорим – за българския произход, започваме да търсим мотивите. Като не ги намираме, започваме да ги търсим на втори пласт. Стигам до едно изречение в мотивите, което казва следното: „Издаването на удостоверение за български произход от агенцията се основава на специално разработени процедури, свързани с установяването на етническа принадлежност”.
Колеги, това е тясното разбиране за български произход според нас. Вярно е, че това е основната посока, в която трябва да бъдат извършени изследванията. Но етническата принадлежност не е единственото поле.
Господин министър, преди малко, когато отговаряхте на господин Местан и говорехте за нацията, споменахте, че се състои от различни етноси. Казахте: „българи по народност и турци”. Следователно в понятието „народност” Вие влагате етноса. Ако е така и това правите в закона, защото казвате „народност”, това означава, че Вие стеснявате приложното поле на обхвата на израза „български произход”. Това е конституционният термин, който досега означаваше „българин”, българин като член на нацията. Сега, когато казвате „българин по народност”, вие казвате „българин по етнос”.
Няма да споря с Вас дали това е правилно или не. Категорично смятам, че не е правилно. Казвам, че вие стеснявате приложното поле на закона. Като ускорявате процедурите, ограничавате редица хора – българи, които имат български произход. Казвате, че има много турци, които сега получават българско гражданство. Трябва да посочите, че това е по-скоро по т. 3, отколкото по т. 1. Този пример не е в рамките на това, което се опитваме да изясним.
Законът се стеснява – това е истината.
И Ви питам, да не говоря за турци. Вчера един колега от нашата парламентарна група спомена следното. Едно семейство евреи по етнос са се изселили, да кажем, преди 50-60 години от България. Изгубили са българското си гражданство, било защото са се отказали, било по друга причина. Техните внуци – млади хора, внуци, не деца, как ще получат българско гражданство? Те не са етнически българи. По коя точка ще го получат? По т. 3 не могат, защото техните родители не са български граждани. Техните баба и дядо са били български граждани. Следователно тези хора не могат да докажат, че имат български произход.
В заключение, казвам следното: законът е добър в процедурите, във всички неща, които българската държава трябва да осигури, добър е. Но законът стеснява приложното поле и по този начин е в противоречие с Конституцията.
Много ми се иска да не влизаме отново в спорове за конституционносъобразност, да занимаваме Конституционния съд с такива неща, понеже става въпрос за деликатни теми, разбирате ли?
Изследването дали едно лице наистина е етнически българин по закона сега няма никакъв проблем да се реализира. Вие не подобрявате закона в това, вие го подобрявате в процедурите и ограничавате. Не го правете! Нека тази точка да отпадне и законът ще бъде приет с абсолютен консенсус!
Като вносител можете да поемете някакъв ангажимент, че между първо и второ четене този въпрос ще бъде преразгледан по такъв начин, че да отчете нашите забележки и в крайна сметка да получим един консенсусен закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли реплики?
Господин Местан, имате думата.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Бисеров, понеже този пример вчера бе даден от мен на заседанието, държа коректно да поясня.
Уважаеми господин министър, понеже имате готовност да дадете отговор на конкретния казус, допълваме го с уточнението, че тези хора никога не са имали друга родина, освен България. И там, където сега живеят, не е Държавата Израел. Нашият въпрос е отказваме ли правото на техните внуци, правото на съхранена памет, правото на принадлежност към България, правото им да се чувстват българи? Тази променена разпоредба на § 2, т. 1 ще им даде ли шанс те да вървят по процедурата именно на това основание – българи по народност? Това е конкретният ми въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За втора реплика – проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Аз се опитах все пак да кажа тук, че има определена разлика между принадлежност към българската нация, българския народ и българския етнос. И е много мъгляво да се прави разликата в ежедневието – когато се формулира, когато няма дебати, когато не можеш по научен път да обясниш каква е разликата.
Имаше един случай, когато сегашният министър на културата беше в телевизионно предаване и му казаха: „Господин Рашидов, Вие знаете ли стихотворението „Аз съм българче”? И той вика: „Аз го знам, ама не съм сигурен, че ще ми повярват”. Значи, когато питаш някой: „Ти какъв си?”, той казва: „Аз съм арменец”, нищо, че е български гражданин и принадлежи към българската нация по смисъла на Конституцията. Този закон е направен, за да даде определени уточнения, а не всичко друго, по което се дебатира и спекулира. Просто да се направи така, че тези, които могат да докажат, че са българи, да получат гражданство по ускорена процедура. Тъй като ние имаме не само морални, ние имаме демографски и прочие, и прочие проблеми.
В това се състои промяната и няма нужда да се правят всички тези изказвания и спекулации. Останалото вероятно ще го каже и министърът. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли трета реплика? Няма.
Господин Бисеров, имате право да отговорите.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Благодаря.
Госпожо председател, колеги! Аз не разбрах, господин Станилов, каква реплика ми направихте. Но, пак повтарям, ускоряването на процедурата, за което говорите, е чудесно. Изчистването на сроковете – всичко това е чудесно. Не разбирам защо стеснявате приложното поле на закона. За хората с български етнически произход с нищо не се подобрява тяхната възможност, освен с процедурите. Процедурите са за всички, обаче ограничавате кръга от лица, които могат да ползват тези процедури. Лице от български произход не е само етнически българин. Разберете го! Това е по-широко понятие. Не стеснявайте понятието от Конституцията с този текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има думата министър Божидар Димитров.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ДИМИТРОВ: Разбирам страховете ви. Предполагам, че сте искрени и имате страхове. Никъде в текста не сме казали етнически българи. Казваме българин по народност, което означава човек, роден в България.
Специално за случая с евреите бях готов с отговор веднага, даже подскачах на стола. Те са на трето място след македонците и молдовците по брой на получили българско гражданство, на четвърто са турците. Признаваме, разбира се, и внуци, и правнуци и всякакви други. И няма да стане промяна. Защото България наистина е в тежка демографска криза и всеки човек е добре дошъл в нашата страна. Така, както е било след Освобождението. След Освобождението не само турците, които са избягали по време на Освободителната война, са се върнали. Даже Временното руско правителство са гонили българите, заели местата им. Поканени са от цяла Европа да дойдат хора. В България има черногорски села, те са в Търговищко, в Бургаско, украинци. Дора Габе е дошла тогава, баща й е от Украйна и прочие, и прочие.
Няма да скрия, че нещо подобно искам да направим и сега. И ако трябва ще поправим този текст между двете четения, но не го разбирайте криво. Всички са добре дошли в нашата страна в тези тежки години. Стига да искат да дойдат, разбира се. Но аз съм убеден, че когато икономическата криза свърши, много от тези хора ще останат по местата си. Много искат просто защитата на българския паспорт. И вие виждате, че когато човек има български паспорт, какъвто е случаят със Спаска Митрова и много други, има полза от него. Подобни неща стават и в Украйна и Молдова. Няма проблеми. Наистина няма проблеми.
Гласувайте закона и ще видите, че нищо няма да се промени. Напротив, законът отваря много широки възможности и наистина ликвидира корупцията. Знаете за корупцията. За една година срок никой няма да плати, ако знае, че в рамките на една година ще чуе „да” или „не” на молбата си. Само това да беше – „берекет версим” - на езика на тази парламентарна група.
Има и нещо друго. Това е, че само агенцията ще издава документи, 4-5 човека ще са, те ще се гледат през лупа от ДАНС, от МВР. Виждате сега какво става – различни институции издават. За щастие тези дни вече беше разкрит един случай на корупция и така нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър Димитров.
Давам думата за изказване на народния представител Веселин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин министър, уважаеми колеги, и аз искам да се присъединя към това, че законът е много добър в частта си от процедурен характер. Това означава, че като законодатели вървим напред. Спорният въпрос, който повдигат колегите Местан и Бисеров, обаче заслужава наистина внимание. И отговорите, които получаваме дотук от министрите и от министър Димитров, според мен се нуждаят от още малко уточнение. Прав беше господин Димитров, когато каза, че тук не е научна зала, в която трябва да обсъждаме исторически въпроси. Но неизбежното идва от факта на конституционния текст и на текста, който е в закона. И това е понятието „народност”.
Аз казах в Комисията по правни въпроси, че ние познаваме трите понятия – етнос, народност и нация, от собствената си българска история, и ги познаваме хронологично.
Ние наименуваме с „етнос” съставните части на българската народност и казваме, че българската народност в модерния свят е основата на българската нация. Така говорят историците.
Сега обаче политиците трябва да кажат какво значи понятието „народност”. Ако предложението беше българин по произход да е този, на когото единият от възходящите е българин по националност, тогава нещата щяха да бъдат балансирани, защото ще кажем така: българската нация е създадена в последните 200 години, в която са вградени като базов фундамент и българската народност, но и други народности. Тази идея е политическа идея, тя се бие с историческите възгледи. (Реплика от министър Божидар Димитров.) Говоря за българските исторически възгледи.
Ако ние си отворим собствените учебници, ако си отворим собствените автори, ще видим, че там ще влезем в известни конфликти.
Но политическият въпрос кой е?
ИВАН КОСТОВ (СК, от място): Тя е на Левски!
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Да, тя е идея на Апостола, защото той пише, че всички трябва да сме равни пред закона, независимо от каква вяра, етнос и народност сме.
Но политическата идея тук, която трябва да бъде приветствана, е, че всеки, който се чувства българин, ще трябва да получи облекчена процедура. Това е, което аз видях и което чух и от министрите, и в комисията.
От тази гледна точка трябва да помислим на второ четене, тук съм съгласен, точно как да формулираме тези понятия. Не съм склонен да падат обаче. Склонен съм по-скоро да намерим още време и енергия за дискусия вътре в комисията. Това е законопроект на Комисията по правни въпроси като водеща - там да посветим още малко време, за да можем да поговорим върху тези думи, тъй като ми се струва, че в пленарната зала като че ли изчерпваме възможността на самата пленарна зала.
Тук сме наясно с волята. Аз приемам тази воля – да се получи облекчена процедура за този, който се чувства българин, независимо, господин Димитров, дали е роден тук, в Молдова или някъде другаде, където го е запокитила съдбата чрез неговите прадеди от ХVІІІ или ХІХ век. Нека той се чувства българин, нека да е облекчена за него процедурата, а не да е облекчена за добрия бразилски футболист, който за 24 часа става български гражданин, за да може да влезе в националния отбор. Това звучи почти в дискомфорт с това, което вие имате като идеология зад себе си.
Ще подкрепя, нашата група също ще подкрепи законопроекта, но тази политическа воля трябва да бъде съвсем ясна, за да не се получават тези опасения и разминавания, благодарение на двете понятия – народност и националност. Благодаря, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Методиев.
Реплики?
Министър Божидар Димитров ще отговори на господин Методиев.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ДИМИТРОВ: Боях се да не стане научна конференция, но май наистина това ще стане, макар че съм съгласен с казаното от колегата Методиев. Действително „етнос” е гръцка дума, българската е „народност”, но ние като че ли правим разлика тук, защото така се е получило исторически.
За „народност” в латинските държави (тези, за които Ромпой каза, че Европа се е поучила от тях, а не при нас) е латинската дума „нацио”. Означава и народ - народност.
Добре, ако думата „народност”, „националност” чак толкова ви пречи, можем да помислим и да я сменим между двете четения. Тогава всичко ще бъде наред.
На практика и сега става точно така. Получават гражданство, за съжаление, игриви бразилски футболисти – поне да можеха да играят (весело оживление), но както и да е. Получават и български евреи, и български турци. Разбирането, очевидно не само на законодателя, но и в практиката – всеки, който има някакви корени в България, да получи българско гражданство по този закон.
Така се прави и досега в никакъв случай никой не е смятал да ограничава. Между двете четения има седмица-две – можем да помислим в Правната комисия и да решим този въпрос. Аз нямам нищо против. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Господин Четин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Имаше смисъл от този дебат и аз се радвам, че господин министърът Божидар Димитров се включи активно в него, тъй като проблематиката, свързана с българското гражданство, е комплексна. Законопроектът само дава повод да проведем този по-широк дебат.
Вярно е, че основната цел на този законопроект е по-ограничена. Тя е, както споменаха вносителите, да се решат някои наболели проблеми, свързани с корупцията при получаване на българско гражданство (най-вече с облекчаване на сроковете, с решаване на проблема с огромното натрупване на досиета, молби за българско гражданство, които не могат да бъдат обработвани в срок и хората чакат с години).
Затова законопроектът се е концентрирал към тези проблеми, но тази дефиниция, която се променя, без да е посочена мотивировката за това, ни дава повод да поставим по-широкия дебат - накъде искаме да се развива Законът за българското гражданство, в каква посока. Дали в посоката, която според мен грешно беше заложена през 1998 г., или в съвременната, в модерната посока на това всички лица, свързани по някакъв начин с България, господин Димитров, от историята, свързани с България – било то по етнически признак, било по това, че са родени, живели и т.н., да могат да получават българско гражданство по еднакъв начин? Тоест не определена група да получава по по-облекчен ред, отколкото друга.
Вие правилно казахте, че всяка седмица в Съвета по българско гражданство се разглеждат молби – не само на лица от Молдова, от Македония, но и на лица от други държави, най-вече от Турция, само че те се разглеждат по друг ред, по друга процедура, най-вече по процедурата за така нареченото възстановяване на българското гражданство.
Нашата основна идея, господин министър, е (ние се радваме, че Вие заявявате тук категоричната си позиция), че българската нация е изградена от всички нейни съставки, независимо от техния етнически и религиозен признак. Изхождайки именно от тази позиция, ние заявяваме, че искаме българското гражданство да може да се получава по еднакъв начин, при еднакви условия и срокове от всички онези, които по някакъв начин са свързани с България, за разлика от бразилските футболисти, които по никакъв начин не са свързани с нея.
Това е нашата основна теза - затова между първо и второ четене ние ще настояваме и ще внесем подобни предложения за изменения, които да гарантират, че условията, изискванията за получаване на българско гражданство ще бъдат еднакви за всички, които са свързани с България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика?
Заповядайте.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Вземам реплика и се извинявам!
Но все пак, господин министър, понеже законът е много важен, искам да заявя, че нашата парламентарна група ще го подкрепи, но го казваме под условие. Казваме го под условие, защото разбираме Вашето изказване като ангажимент и готовност думичката „народност” да се замени с думата „националност”. Този ангажимент от страна на вносителя, че промяната е в правилна посока, за нас е достатъчен, за да гласуваме, но все пак под условие ние да гласуваме „за”. Благодаря.
Госпожо председател, извинявайте, че използвах тази процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще ползвате ли правото си за дуплика? Не.
Госпожа Михайлова има думата.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СК): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, господин министър! Аз искам да заявя, че ще подкрепя предложения ни Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, тъй като той наистина прави крачка напред по една изключително важна тема, а именно българите и в страната, и извън нея, как придобиват своето гражданство, как се чувстват принадлежни към страната България, което е и една по-голяма тема. Аз използвам случая, че тук сте Вие, господин министър, днес. Може би е крайно време и нещо повече да бъде направено – да има една по-голяма яснота държавата как въобще третира и как се обръща към българите в чужбина, как им помага не само през формата на закон.
Аз лично съм се сблъсквала с такива проблеми и, поставяйки ги на министри от предишни правителства, съм получавала отговор, че примерно Външно министерство има един поглед, Образователното министерство има друг поглед и така накрая не се знае ще има ли български училища в чужбина или няма да има, тоест имаме необходимост този дебат, който днес започва в парламента по повод българското гражданство, да бъде доразвит и в други посоки.
Сега конкретно за закона – добре е, че се скъсяват сроковете. Добре е, че се създават нови процедури, по които наистина се надяваме, че ще стане така, че ще се получава по-бързо българско гражданство. Добре е, че ще има лично явяване, за да се пресичат корупционни практики, за които в последно време бяхме уведомени през акции, които бяха проведени от страна на Министерството на вътрешните работи, че бяха разкрити корупционни канали. Всичко това трябва да приветстваме и да подкрепим с идеята и в следващия етап на работа по закона да го подобрим.
Аз тук правя и още едно предложение, което беше започнато като обсъждане в Правната комисия, дали по повод сроковете, които сега се предвиждат, да не се въведе една възможност, която я има през Административнопроцесуалния кодекс, а именно фигурата на мълчаливото съгласие за част от процедурите. И досега имаше срокове, но чухме и от Вас, че не с месеци, а с години продължават производствата за придобиване на българско гражданство – нещо, което впрочем знаем дори и да не бяхте го съобщили.
Аз ще направя предложение между първо и второ четене и за въвеждане на фигурата на мълчаливото съгласие за сроковете, които да доведат до това администрацията да си върши бързо работата и да не затруднява хората, които съвсем коректно са представили цялата информация и отговарят на условията за придобиване на гражданство.
Относно спора, който тук се провежда за това кой е български гражданин по произход – наистина това е въпрос, който е добре, че започна да се дискутира тук, но не бива темата да се развива като на научна конференция. Съгласна съм с това. Аз няма да говоря в историческа плоскост, защото не съм историк, но ще се опитам през юридическите понятия, които имаме, да кажа, че наистина има необходимост да се работи върху законопроекта между първо и второ четене. Въпросите, които се повдигат, не са без основание. И веднага ще кажа защо.
Не е вярно, че всички, които искат да бъдат български граждани, ще получават това гражданство по един и същи ред. Това не е вярно и не може да се изисква от българския парламент да бъде приложено като норма, защото чл. 25 на Конституцията казва, че лицата от български произход придобиват българско гражданство по облекчен ред.
И оттук следва големият проблем на § 8 от закона – кой е българският гражданин по произход, за да получава гражданство по облекчен ред. Явно това е било проблем, още когато е правен законът, и затова, когато е писан законът, са спрели до „българин” и – точка. Явно и тогава е имало проблем в изписването, защото наистина, ако остане, както е сега– „по народност”, най-малкото трябва да разберем какво влагаме в това понятие за яснота.
Вижте какво казва чл. 6 – „всички граждани са равни пред закона”, следва: „не се допускат никакви ограничения”, и следва: „раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход”. Извинявайте, но наистина започва да става като в един омагьосан кръг. Казваме „по произход”, което тук в Конституцията явно е различно от „народност”, различно от „етническа принадлежност” и т.н. Има необходимостта, когато кажем, че е по произход, да дадем формулировка за това, което говорим, но така че да не се сблъскваме с юридическия проблем, който ни е създаден с текстовете от Конституцията.
Иначе, наистина чл. 25 е специален явно към чл. 6 и е дал привилегия на база произход, тоест това е възможно, защото самият създател на Конституцията е дал тази привилегия. Сега въпросът, който стои пред парламента, е да формулира тази привилегия правилно, не само за да няма чисто политически спорове, а и да няма спорове за прилагането на закона. Те могат да възникнат, след като ние вече около час и повече дебатираме и утре човекът, който ще трябва да го приложи, трябва да е напълно наясно какво означава текстът, за да не се окаже, че прилага грешно закона.
Това бяха аргументите, които исках да споделя. Явно трябва да се доработят част от текстовете. И още нещо, което искам да кажа: да направим така, че сроковете да бъдат наистина срокове, които да се спазват, а не пожелателни срокове, за които след това да трябва да задаваме въпроси на Вас или на министъра на правосъдието защо въпреки всичко, което е направено, всичко, което е спазено, все още тези срокове не се спазват. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на госпожа Михайлова.
Има ли народни представители, които желаят да репликират? Не.
Министър Димитров, заповядайте.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ДИМИТРОВ: Много Ви благодаря.
Аз не смеех да направя такова предложение за мълчаливото съгласие, макар че си го мислех. Наистина, ако в рамките на една година чиновникът не може да отговори, чиновниците не могат да отговорят, би трябвало да следва мълчаливо съгласие и кандидатстващият автоматично да получи българско гражданство, но това е ваша воля – на народните представители, дали да въведете тази юридическа категория. Дори не знам дали така наистина се казва.
Що се отнася до сроковете, искам да ви кажа, че за първи път има срок. Предишните срокове бяха всъщност срокове за публикуване на указа, след като е минала цялата процедура – три месеца, шест месеца и така нататък, но за публикуване на указа на вицепрезидента – последното звено в процеса за даване на българско гражданство, сега срокът е предвиден да бъде една година от момента на получаване на молбата до указа на вицепрезидента.
Преди нямаше срокове. Много хора бъркат. Дори журналистите сбъркаха и казаха: вие практически увеличавате сроковете. Не, не ги увеличаваме, а ги установяваме.
И сега отново за спора – виждам, че всичко се свежда до това „народност” или „националност”. В една западна страна не би съществувал този спор, защото ви казах, че там няма разлика между народност и нация. Има един термин, излизащ още от латинско време „нацио” – и толкоз. Народ!
Веднага искам да ви кажа нещо съвсем друго, нещо вече извън строгите юридически правила, за това как държави, които са в нашето положение, приемат граждани. Гърците имаха 100 хил. понтийски гърци, тоест гърци, живеещи по брега на Черно море, още от времената на Перикъл и Темистокъл. Досега понтийски гърци са приели за свои граждани около 700-800 хил. души. Гръцкото малцинство в Албания е 70 хил. души, въпреки всичко са приели 700-800 хиляди албанци за гръцки граждани по гръцки произход.
Разговарял съм с гръцки официални лица и те ми казаха, че това е политика на Гърция, но аз им казвам, че това не са гърци. Те казват: да, но децата им ще бъдат гърци! Ето така се прави нация!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Павел Шопов - за изказване.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Както ви е ясно, въпросът не е научен, тук не се намираме на конференция. Той е много политически, от една страна, за ДПС, а от друга страна, за всички нас, другите. От решаването на този въпрос, на пръв поглед научен, за пред конференция, зависи дали кой знае колко хиляди бивши български граждани, живеещи от 3-4-5 десетилетия, може би от различни изселнически вълни в България, в Република Турция, ще могат по облекчената процедура, пък и техните деца и наследници, защото по логиката, която развива ДПС, и те ще имат тази възможност - нали така, господин министър, да се ползват от тази процедура, от която етническите българи от други страни ще се ползват според измененията. Ето в това е сега големият въпрос. Затова от ДПС са толкова активни, хвърлят цялата си тежка артилерия, успиват нас в залата и ни кандърдисват. Точно това правят те – да се приеме тяхното невинно, конституционно в кавички предложение, за да може да бъде така.
Защото, както ви е известно - нали така, господин министър, има един процес от известно време, който ще се засилва все повече и повече, въпросните - не знам, никой не може да каже колко, десетки хиляди, естествено и техните наследници - може би стотици хиляди, живущи в Република Турция, пак повтарям, по облекчената процедура да станат български граждани. Това харесва ли ни, или не ни харесва, приемаме или не приемаме - това е въпросът. Ако кажем: „Приемаме го, хайде, така да бъде”. Да не им скършим хатъра на тези люде, които преди 50-60 години, пък и може би преди това, още от изселническите вълни преди 9 септември, и техните наследници просто по признака: ние имаме нещо общо с България, ние сме българи, защото дядовците ни или прадядовците ни, затова имаме тази връзка. Може да не знаем дума български, но ние ще се ползваме от тази процедура.
В Турция този спор не стои. Както ви е известно, той не стои. Подсмихват се в момента от ДПС, защото много добре знаят, че в турската Конституция е казано дословно: „Всеки турски гражданин е турчин”. Край, няма спор! Само че при нас те, от ДПС, спорят и поставят въпроса тук, защото тях ги интересува това. В момента трябва да е ясно - тях не ги интересува нищо от този закон, нищо от това, че този закон облекчава приема на български граждани от Молдова, от Бесарабия, от Македония, от Западните покрайнини и отвсякъде другаде. Те са се вторачили целенасочено и ясно по този въпрос, защото тях ги интересуват тези правоотношения – на тези хора, които ще претендират българско гражданство и ще станат български граждани по облекчената процедура. Хайде да не се залъгваме.
Затова ви казвам: бъдете бдителни, бъдете българи, дръжте се твърдо! Не се успивайте от този така наречен дебат, защото той е силно политически. Между двете четения не приемайте техните предложения и идеи в тази връзка. Много ги интересува в момента, вярвайте ми! Тук, от тази банка горе, си личеше. Вие може би не можете от страни да видите оживлението, хъса, настоятелността, с която те защитават тази теза. Тя е много важна за тях и това не е случайно. Те гледат на този въпрос, на това правило в перспектива, в развитие, за десетилетия напред, затова не се поддавайте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма желаещи.
Янаки Стоилов - за изказване.
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, господин министър, господа народни представители! Законопроектът изразява приемственост при уреждането на статута на българското гражданство, а именно, че водещият принцип за придобиване на българско гражданство е произходът. Правилно този принцип се продължава, тъй като България принадлежи към преобладаващата група страни, които определят гражданството на основата на произхода, а не на месторождението. Заедно с това той държи сметка за процеса на формиране на българската нация и в нея са се включили различните етноси. Както стана дума, при нас дори етносите се смятат като част от българската народност, докато нацията е по-скоро политическото измерение на тази народност с оглед установяването на държавна, църковна и прочее независимост.
Още нещо, което е много важно. В една намаляваща по своята численост нация обикновено законодателството се стреми да приобщи повече хора, които имат коренна връзка с нея. При това положение ние, без да се стремим да обезлюдяваме териториите, които са населявани от българи, трябва да създадем благоприятни условия тези от тях, които искат да придобият гражданство, да могат да го направят.
Има два въпроса и както в редица закони обикновено част от най-важните въпроси са в Преходните и заключителните разпоредби. Обръщам внимание на един от тях, който не беше предмет на дискусията досега. Посочва се, че молбите, подадени до влизане в сила на този закон, се разглеждат и решават при досегашните условия и ред. Обикновено това е практиката – процедурите да се развиват според законодателството, при което те са започнали.
Апелирам към вносителите на законопроекта да обсъдят още веднъж този въпрос, защото има хиляди молби, които стоят нерешени с години, така че по тях трябва възможно по-бързо да се намери положителен или отрицателен отговор, защото законът, който сега се предлага в изменителната част, ще действа по отношение на новопостъпващите молби, а всъщност големият масив от заявления е заварен. Мисля, че законът не трябва да остава затворен към този проблем.
Другият въпрос, който вече се разисква, е за лице от български произход. Смятам, че по този въпрос няма да възникнат усложнения. Пак казвам, ако възприемаме народността като съставена от всички етноси, които я формират и които имат връзка било чрез родителите си или чрез своя живот в България, непосредствено или през няколко поколения, те попадат в обхвата на закона. И без да се впуска в дълбоки научни разсъждения още народният поет мисля, че беше казал: „От днеска нататък българският род има писменост и става народ”.
Вижте какви много ясни индикатори има за връзката както по линия на родословието, така и на културата, на езика и писмеността. Следователно винаги могат да се намерят свързващи поколенията звена, които могат ясно да легитимират едно лице по произход, за да претендира за българско гражданство.
Затова мисля, че тези няколко въпроса, които бяха предмет на дискусията, могат да бъдат доизяснени по-нататък при обсъждането на законопроекта.
Главният проблем е да се намалят злоупотребите при предоставянето на българско гражданство и да се ускорят процедурите. Мисля, че тук не трябва да се стига толкова далеч и да се възприема принципът на мълчаливото съгласие. Ако има отклонение от процедурите, може да се търси административна отговорност на длъжностните лица, но не чрез забавянето - някой просто по силата на бездействието да бъде обявяван за български гражданин. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Стоилов? Няма желаещи.
Има думата министър Божидар Димитров.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ДИМИТРОВ: Господин Стоилов, абсолютно сте прав, когато казвате, че ако се разглеждат старите натрупани молби (за съжаление те не са 47 хиляди, а 55-56 хиляди), ще има отново забавяне и законът няма да сработи, тъй като забавянето досега е 4-5 години. Сега се обработват молбите от 2005 г. Изпробвахме административния капацитет при работа на пълна натовареност за периода от септември 2009 до февруари 2010 г. Чиновниците (както ги наричате) разгледаха двойно повече молби. Явно това е върхът на административния капацитет. Около два пъти бе увеличено даването на българското гражданство, което е радостна новина. От януари т.г. досега около 3000 човека са станали български граждани, а миналата година – по-малко от 1200-1300. Явно е, че при този административен капацитет могат да се обработват 15 хиляди молби, но при 55 хиляди натрупани и още пет хиляди, които ще дойдат тази година, или общо 60 хиляди, отново срокът става пак 4 години.
Затова се обърнах с докладна записка към министър-председателя и към вицепремиера господин Дянков. В трите основни служби – Агенцията за българите в чужбина, ДАНС и Министерството на правосъдието, административният капацитет ще бъде удвоен. Знам, че не е за вярване, но министър Симеон Дянков се съгласи да отпусне 12 щатни места. (Оживление в залата.) На съвещание миналия петък ги разпределихме по братски – 4 за ДАНС, 4 за Министерството на правосъдието. Това означава, че поне 30 хиляди молби годишно ще могат да се разглеждат. Като се имат предвид и облекченията в новия закон – че ДАНС няма да губи 7-8 месеца, за да търси дали лицето, примерно Александър Станковски, реално съществува, а лицето само ще се е появило при служител на ДАНС в консулството и ще си е внесло документите, след като процесът се съкращава силно именно от това, което предлагаме сега, то предполагаме, че тези 55 хиляди молби заедно с новите 5 хиляди ще бъдат обработени в рамките на година-година и половина и тогава законът ще заработи с пълна сила. Вече не за една, а за много по-малко време ще бъде издавано гражданството.
В последно време молбите намаляват - а мисля, че намаляват, защото хората знаеха, че се чака много и трябва да се плащат много пари, но като видят, че работим по-добре и даваме по-бързо гражданството, молбите отново рязко ще се увеличат. Българите в чужбина – както искате го разбирайте, дали по народност или по националност – са твърде много, около 2-2,5 милиона, а може би и повече. Говоря за тези българи, които нямат българско гражданство, защото има още около 1 милион, които имат българско гражданство, и точно там са проблемите с училищата, за които говорихте. За съжаление тази дейност, която засяга други аспекти от работата с българите в чужбина, е пръсната в различни министерства – Министерството на образованието, младежта и науката, Министерството на външните работи и т.н., но не винаги това е първата им грижа, което е естествено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър Димитров.
Народният представител Иван Костов иска думата.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Господин министър, колеги! Като член на групата на Синята коалиция също ще подкрепя този законопроект. Искам да приветствам изразената воля от Народното събрание да бъдем открити, да бъдем отворена страна, която да приема хората, и които искат българско гражданство (ще кажа тези, които се самоопределят като български граждани, като българи), да могат да станат български граждани.
В тази връзка искам да обърна внимание на следното обстоятелство. В историята много пъти България, изпадайки в тежки икономически и демографски кризисни състояния, е получавала приливи вълни от емигранти, които са влизали в страната. По отношение на тях е водена специална политика. В този смисъл искам да разгранича и изясня пред народните представители няколко специфични елемента на това гражданство.
Първо, обстоятелството, че човекът ще вземе българско гражданство, не означава, че ще дойде да работи и живее в България. Някои хора получават българско гражданство и не остават в нашата страна, не стават създатели на просперитета на България. От тази гледна точка ще кажа, че в миналото всеки път, когато такива емигрантски вълни са идвали в страната, особено след Освобождението, се е водила специална политика по отношение на тези хора. Вземали са се заеми, помагали са им да изграждат къщи, да се устройват и т.н., за да могат наистина да отсядат в нашата страна. Заострям вниманието на правителството, че това е само една първа стъпка. Надявам се, че ще се извървят и други стъпки, защото нашата идея е хората да дойдат тук и да създават богатство в България. Това е идеята, с която ние се отваряме.
Вторият момент, на който искам да обърна внимание и който е много важен, е да се вгледаме в числата, които чуваме да се цитират: „Българско гражданство вземат 2-3 хиляди души”. Ние намаляваме годишно, поради демографския упадък, с около 30 хиляди души годишно. Искам народните представители ясно да съзнават, че всичко това, за което говорим, не решава въпроса, който ние считаме, че решаваме по някакъв начин. Ние не спираме чрез тази политика, а и тя в момента не е набрала такава сила, това отваряне не е толкова ефикасно, че да дойдат тук хора, които да получат българско гражданство и да променят демографския състав на страната. От едната страна са 3 хиляди идващи и получаващи българско гражданство, а от друга страна – 30 хиляди! Ние намаляваме с размерите на средно голям град годишно.
И ако искаме наистина тази политика да даде резултат, второто нещо, с което аз искам да се обърна към правителството и към Парламентарната група на ГЕРБ, защото ще изисква много усилия, и да развия мисълта, която тук изказа Екатерина Михайлова, трябва да се води много активна политика по отношение на всички тези територии и райони, за които се знае, че има хора, които са българи, които биха се самоопределили като българи, за да може тези хора да бъдат призовани отново да направят своя избор. Сигурен съм, че министър Димитров знае, че има българи, които са разселвани в Съветския съюз като наказателни акции, това са българите в Крим, българите, които са отишли по целините на Казахстан, които са отишли в Сибир и са разселвани къде ли не поради политиката на Сталин, защото ги е считал за неблагонадеждни съветски граждани. По отношение на такъв вид хора трябва да се води много активна политика, за да може тези хора наистина да бъдат изправени пред въпроса да изберат отново къде биха желали да живеят и къде биха желали да работят, към коя култура, към коя общност искат да се определят.
От тази гледна точка призовавам правителството съвсем директно да постави въпроса на следващите срещи с президента на Казахстан, с президента на Русия, с Кабинета на Русия, с президента на Украйна и министър-председателя – хората трябва да знаят, че родината им е отворила вратите си и е готова да ги приеме.
Иначе аз не мисля, че има трудност в решаването на този въпрос, ние няма да се заплетем и се надявам, че ще намерим правилните дефиниции. Защото въпросът е политически. От цялото, което аз казвам и за което искам да обърна внимание на министър Димитров, не е длъжен да се изказва след мен, изобщо не е длъжен да се изказва след всеки, който взима думата, но искам да обърна внимание, че въпросът е изключително политически. И политическото във въпроса е следното: България да се отвори в такава степен и така да уреди получаването на българското гражданство или отсядането в България, че това наистина да стане фактор за решаване на демографската криза в страната. И това е по-важно от всичко останало, което ние ще кажем в тази зала. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Реплики? Няма.
За изказване – министър Божидар Димитров.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ДИМИТРОВ: Искам да Ви коригирам, господин Костов, защото знам, че Вие сте направили доста за бесарабските българи. В момента се занимавам с Дома на българите в Одеса и знам, че вашето правителство е направило първото голямо дарение или държавна субсидия за неговото възстановяване.
Искам да Ви кажа, че цифрите не са такива. Годишно българско гражданство получават не 3 хиляди българи. Миналата година 9500 българи от чужбина – евреи, турци, получиха българско гражданство. Действително намаляваме с 30 хил. годишно, но при условие че сега постигаме 10 хиляди – при тази корупция, при тези бюрократични спънки, то при отстраняването им сега с този закон цифрата 30 000 годишно гражданство е напълно постижима.
Що се отнася обаче до Вашето предложение както в миналото тези хора да се уреждат, тоест да има програма за заселване, искам да Ви кажа, че аз съм малко против тази работа и ще Ви кажа защо. В миналото емиграцията, която е идвала, наистина понякога стотици хиляди души в рамките на 2-3 години, особено след войните, е била съставена само от селско население. Държавата е отпускала 30 дка земя на семейство, една шаронска къща по заема „Шарон” и хората са се оправили. Сега нещата стоят другояче. Тези, които идват и се заселват в България, са предимно хора с образование – с висше, със средно образование и т.н. С 30 дка земя не става. Но ако започнат да им се отпускат заеми с облекчени условия, да им се дават апартаменти и т.н., това ще ги постави в неравностойно положение спрямо останалото българско население – тези българи, които живеят тук. И съм сигурен, че ще се получи дискомфорт, тоест хората, това до 70 на сто бедно българско население, едва свързващо двата края, ще каже: защо аз ще плащам заем с лихва 10%, а бесарабският българин – с 5%? Примерно казвам.
От моите наблюдения, а аз се занимавам с този въпрос 20 години като общественик, сега от шест месеца като министър, искам да ви кажа, че те чудесно се уреждат и сами. Аз вече споменах, че само в „Токуда” за 24 часа видях четирима лекари да работят там с доста добри заплати. Включително и бившият министър на здравеопазването на Македония е лекар в „Токуда” в момента – д-р Владимир Димов. Други се нареждат, купуват евтини апартаменти по бившите военни градчета или в Радомир и работят в София. Чудесно се уреждат, нямат нужда в момента от помощ. Тоест имат, но в края на краищата докато сме в икономическа криза се уреждат сами, а после ще видим. Мисля, че в момента ще бъде противопоказно за самите бесарабски или македонски българи да получават някакви изгоди от правителството в рамките на някаква програма за заселване. Това ще ги постави, както казах, в по-благоприятно положение спрямо останалите българи и съществуващият комфорт спрямо тях ще изчезне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение? Няма.
Закривам дебатите.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство.
Гласували 119 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието. (Единични ръкопляскания в мнозинството.)
Уважаеми народни представители, имам удоволствието да ви информирам, че в кулоарите на Народното събрание е подредена представителна експозиция „Реликви на българската държавност”. Експозицията проследява върховите моменти в българската история от създаването на Велика България през VІІ век до края на Втората световна война.
Всички народни представители са поканени да присъстват на откриването на експозицията в северното фоайе, непосредствено след обявяване на почивката, която започва в 11,10 ч., а пленарното заседание ще продължи в 11,40 ч.

(След почивката.)

Продължаваме с втора точка от програмата ни:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНОТО РЕГУЛИРАНЕ И АДМИНИСТРАТИВНИЯ КОНТРОЛ ВЪРХУ СТОПАНСКАТА ДЕЙНОСТ, № 002-01-13.
Заповядайте за процедура, госпожо Фидосова.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, правя процедурно предложение по точката, която гласувахме преди малко - първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, срокът между първо и второ четене да бъде удължен с още седем дни и да стане общо четиринадесет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Постъпи процедурно предложение за удължаване на срока.
Моля, гласувайте.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Продължавам по програмата. Законопроектът е разпределен на Комисията по правни въпроси. Постъпил е доклад от нея. С него ще ни запознае госпожа Фидосова.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Ще ви запозная с доклада на Комисията по правни въпроси относно Законопроекта за изменение на Закона за изменение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, № 002-01-13, внесен от Министерския съвет на 25 януари 2010 г.
„На свое заседание, проведено на 11 февруари 2010 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение на Закона за изменение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, № 002–01–13, внесен от Министерски съвет на 25.01.2010 г.
На заседанието присъства госпожа Жанета Петрова – заместник-министър на правосъдието, която представи законопроекта от името на вносителя.
Тя изтъкна, че със законопроекта се предлага отпадането на ал. 2 от § 3 на Заключителната разпоредба на Закона за изменение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. С тази разпоредба е възложено на министъра на финансите и на министъра на правосъдието, в срок 6 месеца от влизането в сила на закона, да издадат наредби за условията, реда и организацията за изпълнението му. Разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност предвижда административният орган да не изисква предоставяне на информация или документи, които са налични при него или при друг орган, а да ги осигурява служебно за нуждите на съответното производство.
Заключителната разпоредба на § 3, ал. 2 от Закона за изменение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност не определя конкретно и пълно предмета на предвидените наредби. От текста на посочената разпоредба може да се направи извод, че законодателят е имал предвид с наредбите да се регламентира начинът за изпълнение на посоченото задължение. От извършения преглед на подзаконовите нормативни актове в тази област става ясно, че в правния мир вече има подзаконови нормативни актове, които уреждат служебния обмен на информация между отделни административни органи по електронен начин. В този случай трябва да се спази изискването на разпоредбата на чл. 10 от Закона за нормативните актове, според което обществени отношения от една и съща област се уреждат с един, а не с няколко нормативни актове от същата степен, а обществени отношения, които спадат към област, за която има издаден нормативен акт, се уреждат с неговото допълнение или изменение, а не с отделен акт от същата степен. Цитираната законова разпоредба създава гаранция за стабилност на правното регулиране и служи като превенция срещу инфлацията на нормативните актове.
Действащи подзаконови нормативни актове, които уреждат служебното предоставяне на информация и документи по електронен начин между административни органи, са: Наредба № 7 за взаимодействието на регистър Булстат с други регистри и информационни системи за достъпа до данни, издадена от министъра на правосъдието; Наредба за реда и начина на взаимодействие между Министерството на културата, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, Министерството на земеделието и храните, Комисията за защита на конкуренцията, Агенция „Митници” и Патентното ведомство чрез националната система за обмен на информация в областта на авторското право и сродните му права и индустриалната собственост и за дейността на Междуведомствения съвет по администрирането, поддържането и развитието на националната система и Наредба за взаимодействието между регистър Булстат и други национални и ведомствени регистри и информационни системи, приета от Министерския съвет.
Тези доводи обосновават необходимостта от изменението на Закона за изменение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, което се изразява в отменянето на ал. 2 на § 3 от Заключителната разпоредба.
В дискусията в Комисията по правни въпроси се включиха народните представители – господин Четин Казак и господин Красимир Ципов.
Господин Казак изтъкна, че не е съгласен със законопроекта и така предлагания начин на разрешаване на трудностите на изпълнителната власт. Приетият закон през 2009 г. е целял улесняването на бизнеса, премахването на пречки и бюрокрация от страна на администрацията. По правилния подход, според него е Министерският съвет да издава наредби, като така ще се обхванат взаимодействието между институциите и регламентират задълженията им.
Господин Ципов направи правно-техническа бележка, че наименованието на законопроекта следва да се промени и да бъде: „Закон за изменение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност”.
След проведената дискусия, с 15 гласа „за”, 3 гласа „против” и 1 глас „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение на Закона за изменение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, № 002–01–13, внесен от Министерски съвет на 25 януари 2010 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Фидосова.
От името на вносителя думата има заместник-министър Жанета Петрова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖАНЕТА ПЕТРОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин заместник-председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Искам да ви помоля да подкрепите предложения законопроект по съображенията, изложени в мотивите, както ги представи госпожа Фидосова. Предложената за отмяна норма се отнася само и единствено до регистрите и информационните системи, функционално подчинени на министъра на финансите и министъра на правосъдието. Тя не вменява на двамата министри задължение за изработването на наредби, които да регламентират обвързващо дейността на всички административни органи в страната. Именно към тяхната дейност е насочена разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност.
Тъй като текстът на предложената за отмяна разпоредба създава задължение единствено и само по отношение на тези двама министри, останалите въпроси не биха могли да бъдат разрешени по друг начин освен чрез отмяна на този текст на закона.
Изследването на това кои регистри и административни органи са останали извън функционалната компетентност на министъра на правосъдието и министъра на финансите, следва да бъде извършено от съответните ресорни ръководители, за да бъде изпълнена по същество разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от закона. Тази дейност обаче остава извън приложното поле на нормата, която се предлага за отмяна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Откривам дебатите.
Има ли желания за изказвания? Не виждам желаещи за изказвания.
Закривам дебатите.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение на Закона за изменение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, № 002-01-13, внесен от Министерския съвет на 25 януари 2010 г.
Моля уважаемите народни представители да гласуват.
Гласували 95 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПОВТОРНО ГЛАСУВАНЕ НА ОСПОРЕНИТЕ РАЗПОРЕДБИ ОТ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПРИЕТ ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА 20 ЯНУАРИ 2010 Г., И ВЪРНАТ С УКАЗ № 14/1.2.2010 Г. НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА ПО ЧЛ. 101 ОТ КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Уважаеми народни представители, имате възможност да изразите своите становища и позиции.
Заповядайте да ни запознаете с доклада на комисията за второ четене, господин Тошев.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ТОШЕВ:
„ЗАКОН
за изменение и допълнение на Закона за отбраната
и въоръжените сили на Република България
в параграфи 29, 116 и 129
„§ 29. Член 83 се изменя така:
„Чл. 83. (1) Началникът на отбраната е най-старшият офицер с висше военно звание и е пряк началник на всички военнослужещи от въоръжените сили.
(2) Началникът на отбраната се назначава от Президента на Републиката по предложение на Министерския съвет за срок четири години.
(3) Началникът на отбраната е непосредствено подчинен на министъра на отбраната.
(4) Началникът на отбраната осъществява правомощията си непосредствено чрез командващия на Съвместното оперативно командване или чрез началниците на видовете въоръжени сили в съответствие с Конституцията, законите, уставите на въоръжените сили и заповедите на министъра на отбраната.”
Предложение от народните представители Моника Панайотова, Красимир Минчев, Живко Тодоров и Владимир Тошев:
„§ 29. Член 83 се изменя така:
„Чл. 83. (1) Началникът на отбраната е най-старшият офицер с висше военно звание и е пряк началник на всички военнослужещи от въоръжените сили.
(2) Началникът на отбраната се назначава от Президента на Републиката по предложение на Министерския съвет за срок 4 години.
(3) Началникът на отбраната е непосредствено подчинен на министъра на отбраната.
(4) Началникът на отбраната е подчинен на Президента на Републиката при осъществяване на правомощията му на върховен главнокомандващ на въоръжените сили.
(5) Началникът на отбраната осъществява правомощията си непосредствено, чрез командващия на Съвместното оперативно командване или чрез началниците на видовете въоръжени сили в съответствие с Конституцията, законите, уставите на въоръжените сили и заповедите на министъра на отбраната.”
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Ангел Найденов, Атанас Мерджанов и Спас Панчев:
„В чл. 83 ал. 3 да се измени и да стане:
„(3) Началникът на отбраната е подчинен на Президента на Републиката при осъществяване на правомощията му на върховен главнокомандващ на въоръжените сили.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на § 29:
„§ 29. Член 83 се изменя така:
„Чл. 83. (1) Началникът на отбраната е най-старшият офицер с висше военно звание и е пряк началник на всички военнослужещи от въоръжените сили.
(2) Началникът на отбраната се назначава от Президента на Републиката по предложение на Министерския съвет за срок четири години.
(3) Началникът на отбраната е непосредствено подчинен на министъра на отбраната.
(4) Началникът на отбраната е подчинен на Президента на Републиката при осъществяване на правомощията му на върховен главнокомандващ на въоръжените сили.
(5) Началникът на отбраната осъществява правомощията си непосредствено чрез командващия на Съвместното оперативно командване или чрез началниците на видовете въоръжени сили в съответствие с Конституцията, законите, уставите на въоръжените сили и заповедите на министъра на отбраната.”
Господин председателстващ, преди да започнат дебатите, предлагам процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Имате думата за процедура.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Предлагам да гласуваме в залата да бъдат допуснати господин Валентин Радев – заместник-министър на отбраната, господин Пламен Петков – главен секретар на Министерството на отбраната, и госпожа Нина Чебишева – началник отдел „Правен”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми народни представители, моля да гласуваме процедура за достъп в залата.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, квесторите, поканете гостите.
Започваме дебата по § 29.
Има ли желаещи за изказвания?
Заповядайте, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, вземам думата единствено, за да не се съглася със становището, което е изразено от комисията, защото, ако погледнете текстовете на предложението, което сме направили с колегите Станчев и Мерджанов, няма да видите разлика в текста, който е предложен от колегите от Парламентарната група на ГЕРБ.
В какво обаче е разликата? Разликата е в това, че според нас, ако следваме логиката на йерархията в държавата, систематичното място на тази ал. 3 би следвало да бъде непосредствено след текстовете, които регламентират назначаването на началника на отбраната от Президента на Републиката, след което да следва фактът на подчиненост на началника на отбраната на Президента на Републиката. После да се върнем към текстовете, които регламентират непосредствена подчиненост, както е казано в Закона за отбраната и въоръжените сили, на началника на отбраната съответно на министъра на отбраната.
Това е единствената разлика и аз не виждам основанието, поради което комисията отхвърля този текст, който е идентичен буквално дума по дума с текста на колегите. Би следвало да има запис, че се приема по принцип. След това, че се предлага и съответно да се отрази разликата в тези виждания. Факт е, че има един пропуск. Ние предлагаме промяна на ал. 3, след което логично следва, че досегашните алинеи 3 и 4 стават съответно алинеи 4 и 5.
Няма да влизаме във вчерашния спор дали непосредствената подчиненост като по-силен израз на субординацията в Министерството на отбраната следва да бъде преди подчиненост на началника на отбраната, съответно на Президента на Републиката, но това беше основният аргумент на представителите на Министерството на отбраната, за да не се приеме нашето предложение.
Аз намирам този аргумент за несъстоятелен, поради което подчертавам още веднъж, че в случая текстовете са идентични и това следва да бъде отразено като становище на комисията.
Ние ще подкрепим, разбира се, текстовете във вида, в който са докладвани от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли реплики към господин Найденов?
Заповядайте, господин Тошев.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Уважаеми колеги, искам да изясня това, което господин Найденов току-що изказа като становище. Моля ви, погледнете внимателно! Тримата господа от Коалиция за България предлагат да се измени ал. 3 на чл. 83. Това, което обсъждаме, гласи: „Началникът на отбраната е непосредствено подчинен на министъра на отбраната”. Те предлагат Началника на отбраната да е подчинен на Президента на Републиката при осъществяване правомощията му на върховен главнокомандващ. Отпада подчинението на началника на отбраната на министъра на отбраната. Ние, като вносители, предлагаме да се запази. Вмъкваме нова ал. 4, която гласи: „Началникът на отбраната е подчинен на Президента на Републиката при осъществяване на правомощията му на върховен главнокомандващ”.
Господин Найденов пледира да се разменят ал. 3 и ал. 4. Оперативният ръководител на началника на отбраната е министърът на отбраната. Той ежедневно работи с него. Главнокомандващият на въоръжените сили е опосредстван в своите ръководни дейности чрез Министерския съвет и неговите задължения и права са гарантирани от Конституцията и са определени в Конституцията.
Предлагам да бъде гласувано това, което сме предложили като вносители, и това, което комисията е подкрепила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли втора реплика към господин Найденов? Няма.
Господин Найденов, ще вземете ли думата за дуплика?
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли други желаещи за изказвания по § 29? Няма.
Подлагам на гласуване предложението, направено от народните представители Ангел Найденов, Атанас Мерджанов и Спас Панчев за § 29, а именно за чл. 83, ал. 3, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 17, против 78, въздържали се 3.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване текста на комисията, който беше прочетен тук в залата, за редакция на § 29, чл. 83.
Гласували 99 народни представители: за 89, против 9, въздържали се 1.
Предложението е прието.
Господин Тошев, имате думата за § 116, чл. 235.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря.
„§ 116. Член 235 се изменя така:
„Чл. 235. На военнослужещите се изплащат възнаграждения и обезщетения по този закон при условия и по ред, определени с акт на министъра на отбраната.”
Има предложение от народните представители Ангел Найденов, Атанас Мерджанов и Спас Панчев – да отпадне § 116, изменящ чл. 235 на действащия закон.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на § 116 в редакцията, приета от Народното събрание на 20 януари 2010 г., както следва:
„§ 116. Член 235 се изменя така:
„Чл. 235. На военнослужещите се изплащат възнаграждения и обезщетения по този закон при условия и по ред, определени с акт на министъра на отбраната.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Уважаеми народни представители, имате възможност да вземете позиция. Има ли желаещи за изказвания?
Господин Найденов, заповядайте.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители, нашето предложение е за отпадане на § 116, с който на практика чрез Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили се променя досегашния текст на чл. 235, а в него досега беше регламентирано правото на обезщетение на военнослужещите, което следваше да се изплаща в 45-дневен срок от настъпване, съответно, на обстоятелствата за това обезщетение.
Със сегашния текст на практика се предоставя оперативна възможност на министъра на отбраната със свой акт да определя реда и условията за изплащане на обезщетението. Според нас този текст е допълнително демотивиращ фактор, доколкото внася несигурност в българските военнослужещи по отношение на сроковете, в които те ще получат едно регламентирано в закона право – след освобождаване от военна служба да получат определена сума като обезщетение за прослужените години.
Ние считаме, че следва да бъде фиксиран срок в Закона за отбраната и въоръжените сили и това да изразява волята на народните представители по отношение на изплащането на това обезщетение.
Считаме, че в случая предоставянето на оперативна възможност на министъра на отбраната не дава достатъчно гаранции и не създава достатъчно сериозни препятствия по отношение амбицията немотивирано да започне освобождаване или съответно намаляване на числеността на военнослужещите. Между другото, обезщетението, макар и малка, е все пак една удобна гаранция, при положение че отпада отговорността и правото на Народното събрание да определя числеността. Виждате, че имаме едно комбинирано въздействие на редица фактори, които създават несигурност сред българските военнослужещи и по този начин увеличаваме рисковете за това, че няма да има достатъчно кандидати за професионална военна служба.
Разбира се, в законодателството има различни техники. Има закони с по няколко текста, чрез които се предоставя право на изпълнителната власт да регламентира реда и условията за изпълнение на този закон. Това е едната крайност.
Другата крайност е, когато самият закон подробно изброява какво точно да се прави. Очевидно е, че и двете крайности не са достатъчно добри като законодателна техника. Но в случая ние считаме, че в закона изрично трябва да бъде посочен този срок.
Затова предлагаме да бъде подкрепено предложението да отпадне § 116. Между другото, това е и смисълът на оспорването от страна на президента - точно на § 116 по отношение обезщетението на военнослужещите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря, господин Найденов.
Има ли реплики към господин Найденов?
Първа реплика – заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, господин председател.
Господин Найденов, каква несигурност може да бъде внесена в съзнанието на военнослужещите и съответно да ги демотивира да служат, когато министърът на отбраната им е задал конкретна схема, по която те ще получат своите пари? Имах вече възможността от тази трибуна да спомена, че ако въведем 45-дневния срок за изплащане на обезщетенията при пенсиониране на военнослужещите, ние, народните представители, правим автоматично министъра на отбраната закононарушител – или трябва да наруши Закона за държавния бюджет, където не сме му определили такава сума, защото не сме знаели в предишната година какво точно ще му трябва, или го правим закононарушител на 45-дневния срок. Това, първо.
Второ, по отношение на мотивацията за постъпване на служба, искам тук да обясня на колегите, които все пак са далече от спецификата на военната служба, че обезщетение се дава на хора, които са прослужили 25 години в армията. Тоест тези, които сега постъпват, ще трябва да се съобразяват с този срок след 25 години. Дай Боже, след 25 години България и, съответно, Българската армия да разполагат със значително по добър бюджет и тези срокове да са отпаднали, защото, ако продължаваме да работим по този закон след 25 години с Българската армия, ние сме много зле! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Втора реплика? Няма.
Господин Найденов, заповядайте за дуплика.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Уважаеми господин Тошев, каква е схемата, по която министърът смята да изплаща обезщетенията, в момента знае очевидно само министърът, тъй като тя не е била предмет на никакво обсъждане. Това, че той знае каква е схемата, не е аргумент, за да не се запише конкретен срок, в рамките на който да се изплаща това обезщетение за военнослужещите. Ако министърът желае да се ангажира с конкретна схема, която да поеме като ангажимент пред Народното събрание, има трибуна и микрофони, тази схема може да бъде заявена и съответно да влезе в стенограмите. По този начин всички ще бъдем убедени, че има яснота за начина, по който ще се изплаща това обезщетение. Докато няма подобна схема, очевидно в случая има елемент на несигурност.
Впрочем, Вие сте човек, минал по този път, получил сте обезщетение и знаете достатъчно ясно какво означава да чакаш обезщетение неясно кога. Фиксирането на срок, дори да приемем, че в случая не сте съгласен с 45-дневния срок, дава гаранция на военнослужещия, че ще получи в определени срокове и обозримо бъдеще тази сума; тя няма да бъде отложена за тогава, когато министерството или министърът прецени и има възможност.
Защо да превръщаме министъра в закононарушител, при положение че в закона бъде фиксиран срок и тогава, когато се готви бюджетът на Министерството на отбраната – той достатъчно добре знае колко човека подлежат на освобождаване от военна служба, съответната сума, също ясна като размер, може да бъде фиксирана в бюджета, след което всичко ще бъде изпълнено в сроковете, заложени от Народното събрание.
Впрочем, ако имате идея по отношение на друг, различен от 45-дневния срок, предложете го, нека да бъде подложен на гласуване. То няма да противоречи нито на оспорването от страна на президента, нито на очакванията на българските военнослужещи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Други?
Заповядайте.
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Аз не считам, че този параграф трябва да отпадне от закона. Той е изключително важен и трябва да остане.
Бюджетът, който гласувахме, и който вие, господа от Коалиция за България, не подкрепихте, тъй като не присъствахте в пленарната зала на първо четене, гарантира сумите, които ще бъдат изплатени. По никакъв начин не се отразява върху сумите, които ще бъдат изплатени на военнослужещите, тоест социалната част си остава и е финансово защитена.
Но вие искате да поставите министъра в закононарушение и да го накарате в един извънредно кратък срок – 45 дни, да бъдат изплатени тези 20 заплати. Ние категорично не приемаме този срок, тъй като това би променило изцяло структурата на разходите в бюджета. Ето защо смятаме, че трябва да предоставим на министъра възможността по ред и условия, които той сам определи, да бъдат изплатени тези 20 заплати.
Затова смятам, че параграфът трябва да остане, не трябва да отпадне. Призовавам всички да подкрепите моето предложение! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Реплики към господин Караниколов?
За реплика – господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Уважаеми господин Караниколов, принуден съм да взема думата за тази реплика, първо, защото не сте много убедителен в тезата, която развивате от парламентарната трибуна.
Преди това ми се иска да кажа, че бъркате: ние не подкрепихме бюджета на първо четене, бяхме тук и гласувахме „против”, защото не споделяме политиката, която заложихте в този бюджет. Сега вие използвате тъкмо този бюджет като аргумент, за да ни убедите, че текстът трябва да отпадне. В него очевидно не виждате финансовите разчети, които да ви позволят да направите съкращения и да изплатите обезщетенията, полагащи се на българските военнослужещи. Това е дешифровката на онова, което се опитвате да ни кажете. За нас то е неприемливо.
Още веднъж ще Ви кажа: по-важното е, че имате достатъчно време в рамките на подготовката на бюджетната процедура да разчетете хората, подлежащи на освобождаване, и съответно да заложите сумата в бюджета за следващата година. Впрочем това е действащ текст в рамките на 2009 г. и по никакъв начин предишният министър не се е чувствал закононарушител, след като беше един от основните инициатори да бъде приет този текст в Закона за отбраната и въоръжените сили – говоря за текста в закона, приет през м. май 2009 г. основно по инициатива на Министерството на отбраната и на министъра на отбраната. Съответно той не е имал притесненията, които сега използвате като аргумент за отпадане срока за изплащане на обезщетенията на българските военнослужещи.
Още веднъж ще кажа, че това е неприемливо и наистина засилва несигурността. Всякакви импровизации по темата за обезщетенията са абсолютно вредни и непродуктивни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Втора реплика? Няма.
За дуплика има думата господин Караниколов. Заповядайте.
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Найденов! Наличието на този параграф в закона по никакъв начин не ограничава и не лишава министъра от възможност и при наличие на необходимия финансов ресурс сумите да бъдат изплатени в този срок, но просто не го задължава. Тоест, ние му оставяме опция, възможност, ако има такива суми, те да бъдат изплатени. Текстът не го задължава, тоест министърът има свобода на действие.
Искам само да напомня, че в бюджета на Министерството на отбраната – за Ваше сведение, Вие сигурно си спомняте, защото това беше разисквано многократно в комисията, огромна част от разходите отиват за заплати и социални осигуровки на военнослужещите – над 70%, ако не се лъжа, огромен процент. Този процент би бил неминуемо много по-малък, ако през миналата година не бяха заложени разходи, които не бяха платени, а трябваше да бъдат покрити и да бъдат заложени за изпълнение сега – в бюджета за 2010 г. Така че, моля да не прехвърляме топката в днешната половина. Затова аз настоявам този период да остане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Желания за други изказвания?
Заповядайте.
КОРМАН ИСМАИЛОВ (ДПС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми госпожи и господа народни представители! Още в комисиите, когато беше внесен законопроектът, и на първо четене, и на второ четене, и след това, когато чухме позициите на президента при налагането на вето по този текст, изказахме много аргументи защо не трябва да се отнема това право, което имат военнослужещите; защо отнемането на това право, да кажем – на тази тяхна привилегия, превръща професията на военнослужещия, на българския боец, в една по-непрестижна, по-нискоавторитетна работа. Защо тази професия трябва да има подобни привилегии и защити – по този въпрос няма спор, съгласен съм. Основният аргумент е, че няма средства, че няма пари в бюджета.
Аз съм сигурен, че министерството, Министерският съвет може да намери пари. (Оживление.)
Ако щете, има недвижима собственост… (Реплики от ГЕРБ.) Казвам откъде ще намери, тоест има имоти, които могат да носят доходи, които могат да бъдат реализирани. Когато е криза, човек може да продаде нещо, за да преживее и да си гарантира живота и съществуването. Когато не е криза, когато е просперитет, с парите, които е спестил може да си купи имоти, обаче това не трябва да нарушава статута, не трябва да нарушава функционирането на тези структури, на държавата и на тези хора.
Добре, предстоят съкращения, ще бъдат пенсионирани доста хора, които имат съответния стаж. Това по някакъв начин явно ще натовари бюджета, но пак твърдя, че могат да бъдат намерени ресурси и в армията. Затова поддържаме становището, което досега сме поддържали. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли реплики към господин Исмаилов?
За първа реплика заповядайте, господин Минчев.
КРАСИМИР МИНЧЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председателстващ, колеги! Тосподин Исмаилов, първо, трябва да Ви поправя – това не е отнемане на правото на военнослужещите да получават полагащите им се пари при напускане на армията. На това право просто се дава една гъвкава схема. Дава се една гъвкава схема в ръцете на министъра в рамките на правото, което има военнослужещият, напускайки армията, да си получи парите. Тези 45 дни в дадената обстановка биха могли да затруднят изплащането, както казаха колегите, от министъра, и да поставят пред такава ситуация министъра, че той да бъде съден. Министърът естествено, че няма никакво основание и никакво желание да забавя изплащането, стига да има необходимите средства. В една гъвкава схема възможно най-бързо, но не конкретизирано – в 45 дни, тези пари ще бъдат изплатени, това бих искал да Ви кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Втора реплика няма.
Господин Исмаилов, ще ползвате ли правото на дуплика? Отказвате се.
Има ли желание за изказване?
Заповядайте, госпожо Панайотова.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги народни представители! Ако се намирахме наистина в идеална ситуация, можеше и да говорим за конкретни срокове, не нека да бъдем откровени и да кажем ситуацията, в която се намираме в момента – Бюджет 2009 беше планиран със свръхприходи, а същевременно бяха направени изключително много разходи, които не бяха финансово осигурени. В момента имаме над 200 млн. лв. външен дълг на Министерството на отбраната, тоест това, което се опитваме в момента да направим, е да постигнем максимално реализуемото в рамките на допустимото.
Това, което залагаме с новия закон, е изключително важно да се отбележи тук, че не искаме в бъдеще да изпадаме в подобни ситуации. В тази връзка се въвеждат антикорупционни мерки, които именно гарантират прозрачността и безпристрастността при изразходването на средствата, отделяме планирането на бюджета от неговото разходване, въвеждаме така наречения външен одит, имаме участие оттук нататък на Народното събрание съвместно с Министерския съвет и министъра на отбраната при инвестиционни разходи, които надвишават определена стойност, тоест ако тези мерки бяха залегнали преди в Закона за отбраната и въоръжените сили, нямаше в момента да се налага да водим този дебат. Наистина в този случай ще накараме министъра да бъде закононарушител, ако въведем този 45-дневен срок, тъй като той на практика е нереализуем при бюджета, с който в момента разполагаме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Реплики към госпожица Панайотова? Няма.
Имате думата, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Уважаема госпожо Панайотова, аз ще пропусна първата част на Вашето изказване по отношение на бюджета, защото този спор сме го водили много пъти. Аз, разбира се, няма да се съглася с Вас, че се опитвате да прехвърляте задълженията от края на годината на управление, което е било до средата на годината. Но, разбира се, това е тема за друга дискусия.
Аз обаче не мога да се съглася с нещо, което казвате по отношение на 45-дневния срок. Разбирате ли, че ние тази дискусия я водим не защото сега се прави предложението да има 45-дневен срок, а защото този 45-дневен срок го е имало в закона и защото вие го отнемате, променяйки съответно текста на чл. 235?
Това е основната причина, за да говорим за несигурност сред българските военнослужещи по отношение на изплащането. Вие дори не предлагате някакъв срок, който да бъде фиксиран в този закон, и тогава когато отнемате от една страна право на военнослужещите, а от друга страна, ако обърнахте внимание на казаното и от колегата от Парламентарната група на ДПС, че става дума за защита, ще се съгласите, че трябва да предложим нещо различно от това, което вие предлагате в текста на чл. 235.
Пак ще кажа – нека да не е 45-дневен срокът. Предложете 90 дни, предложете шест месеца, дайте да видим каква е тази схема, за която всички вие говорите, че министърът я има като яснота и която е предложил. Нека тя да влезе като ангажимент на Министерството на отбраната и това да бъде казано на българските военнослужещи. Вие обаче не приемате, че трябва да се върнем към 45-дневния срок, не предлагате никакъв срок, не казвате каква е тази прословута схема, по която ще се изплащат обезщетенията, и ни казвате, че българските военнослужещи трябва да вярват във вашата добра воля. Е, не става така!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Втора реплика няма.
Отказвате се от правото на дуплика.
Има ли желание за изказване? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Ангел Найденов, Атанас Мерджанов и Спас Панчев да отпадне § 116, изменящ чл. 35 на действащия закон.
Предложението не се подкрепя от комисията.
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 106 народни представители: за 21, против 83, въздържали се 2.
Предложението не е прието.
Сега ще поставя на гласуване текста на комисията за § 116 – чл. 235, който бе зачетен в залата.
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 106 народни представители: за 87, против 15, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Преминаваме към § 129.
Имате думата, господин Тошев.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ТОШЕВ: „§ 129. Глава десета „Социална политика, провеждана от Министерството на отбраната” с членове 300-315 се отменя.”
Предложение от народните представители Ангел Найденов, Атанас Мерджанов и Спас Панчев:
„Във връзка с оспорването на § 129 предлагаме да се създаде нов чл. 226в със следното съдържание:
„Чл. 226в. (1) Военнослужещи от Министерство на отбраната могат да придобият чрез закупуване или замяна със собствен имот едно жилище, ателие или гараж от жилищния фонд на Министерството през целия срок на службата, ако са прослужили не по-малко от 15 години. Изискването за прослужено време не се прилага в случаите на прекратяване на правоотношенията за изпълнението на военната служба на основание чл. 164, т. 1.
(2) Военнослужещи от Министерство на отбраната, които са участвали в операции и мисии, извън територията на страната, с висока степен на риск, придобиват право по ал. 1, ако са прослужени в министерството не по-малко от 10 години, а ако са участвали в операции, мисии извън територията на страната с ниска степен на риск – не по-малко от 12 години.
(3) Преживелият съпруг, съпруга и децата на военнослужещ, загинал при или по повод изпълнение на военната служба, могат да придобият чрез закупуване или замяна със собствен имот едно жилище, ателие или гараж от фонда на министерството, ако военнослужещият не е ползвал правото по ал. 1 и 2.
(4) Цивилните служители на Министерство на отбраната придобиват право по ал. 1, ако са прослужили в министерството не по-малко от 15 години, освен ако в закон не е предвидено друго.”
Съответно чл. 226в става чл. 226г и така останалите текстове се преномерират.”
На основание чл. 76, ал. 6 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, комисията предлага предложението да не се гласува, тъй като е извън обхвата на оспорените текстове от закона.
Комисията подкрепя текста на § 129 в редакцията, приета от Народното събрание на 20 януари 2010 г., както следва:
„§ 129. Глава десета „Социална политика, провеждана от Министерството на отбраната” с членове от 300 до 315 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желаещи за изказване?
Господин Панчев, имате думата.
СПАС ПАНЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, драги колеги, явно това е последното ни заседание по Закона за отбраната и въоръжените сили. Съжалявам, че нито веднъж не чухте опозицията и молбата ни на разискванията тук и в комисията да каним началника на отбраната. Това е Закон за отбраната и въоръжените сили. Генералите, които работят в Българската армия, имат също толкова хора, колкото цивилните служители в Министерство на отбраната да присъстват по време на обсъжданията. Дори го приемете като жест на уважение към тази служба, която те години наред носят и изпълняват с чест и отговорност. Съжалявам, че не ни послушахте. На мен ми се искаше днес генералът да е заедно до заместник-министъра, до представителите на министерството. Щеше да е по-добре. Това щеше да е уважение на вас, управляващите, към въоръжените сили. А е истина, че Министерството на отбраната е това, което готви законодателните промени и заедно с Министерския съвет ги внася за обсъждане в парламента.
Ако приемем мотивите на господин Тошев за промяната, която ние искаме за съпруга, съпрузите и децата на загиналите военнослужещи да ползват правата, да ползват този член и имат право да закупят жилище, тъй като не е направено при първоначалното внасяне на проекта, а така също и за изпълняващите мисии с висока отговорност или с по-нисък риск, съответно 10 и 12 години, аз отново апелирам да се приеме, защото четири години имах възможност да съм близо до военнослужещите. Ако ние успяхме да гласуваме в миналата година един закон, който даде възможност за по-добри заплати, добавки и социални придобивки на военнослужещите, смятам, че и за в бъдеще вие ще имате проблеми, уважаеми дами и господа от ГЕРБ, защото все още военнослужещият не е щастлив, не е достатъчно удовлетворен за труда, който полага, за грижите, които има за националната сигурност, участието му в мисии в чужбина. Това, че живее разделен от семейството. И това, че вдигнахме малко заплатите, ще видите след време, че отново ще бъдат недостатъчно кандидатите, които желаят да работят в Българската армия, във въоръжените сили.
Смятам, че е добре да запазим придобивка, която така или иначе вече я има. Истина е, че това ще утежни бюджета на министерството, особено при този бюджет от 1,46, който отново казвам, че и за мен е по-нисък от необходимия, за да се издържа една боеспособна и съвременна армия. Въпреки това една грижа повече към военнослужещите, една възможност те, след като прослужат необходимите 15 години да имат възможност в новия гарнизон, на новото място да си закупят жилище, би могло да бъде решено при добра работа и управление на средствата такива, каквито ги има в министерството.
Тук искам да подкрепя колегата от ДПС. Наистина много имоти има в Министерството на отбраната. Тези имоти могат да бъдат експлоатирани по-пълноценно.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Със заменки!
СПАС ПАНЧЕВ: Заменки могат да се правят. За мен заменките не са нещо незаконно, ако те са направени съгласно изискванията или върху площи, които ги има, а те са десетки хиляди, може да се строи и да има жилища за военнослужещите. Така че нашето желание е да подкрепите идеята ни и идеята на президента на Републиката – да остане възможността военнослужещи, които са прослужили 15 години, да могат да купят жилище и да останат да живеят в гарнизоните, където са работили и е минала голяма част от живота им. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли реплики?
Има думата за реплика Моника Панайотова.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Тъй като аз обичам да говоря с реални факти, в момента има 3000 жилища, с които разполага Министерство на отбраната. Хиляда от тях дори са в райони, които са реално нежелани за закупуване. Желаещите да получат жилища са 11 920 души. Тоест няма как да бъде удовлетворено това искане и отново ще се получи ситуация на дискриминация.
Предложението, което беше лансирано от Министерството на отбраната по време на комисията е, че в Закона за държавната собственост към държавните служители, които имат право след три години прослужено време да закупят държавно жилище, ще се добави съответно и за военнослужещите. Това е ангажимента, който се пое в лицето на министър Ангелов при присъствието му по време на заседанието на комисията. Така че нека наистина да говорим за реално постижимите неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли втора реплика? Няма.
Желаете ли дуплика? Не.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение?
Господин Красимир Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Съжалявам, че и младите гости, които бяха тук, напуснаха. Но аз се надявам това, което ще кажа, да бъде чуто както от сега действащите военнослужещи, офицери и генерали, така и от тези, които са в резерва, така и от цялото българско общество, в което са и пенсионерите и изнемогват. Тъй като и аз съм човек на точните науки, както Моника каза – говорим с цифри, за да се обоснова, първо искам да ви прочета няколко цифри и след това да ви кажа защо смятам, че всичко това, което се прави от опозицията, е див популизъм. Повтарям го, предишния път пак го казах.
Главно ще ви прочета неща, които касаят последните 8 години – от 2002 до 2009 г. Това е периодът, в който главнокомандващ е бил същият този човек, който прави вето на някои неща от закона. В Министерството на отбраната е имало 26 търговски дружества, от които в този период са останали 12 или 13 – половината. Едно от тези дружества е „Воинтех”.
Набързо ще ви кажа само някои неща, пък вие си направете сами извода. Във „Воинтех” е имало 60 автошколи с над 3 хил. автомобила – товарни, леки, автобуси, 500 мотоциклета, 100 картинга. Имало е 17 летища със 122 самолета плюс обслужваща техника, която обхваща линейки, пожарни, мотокари, камиони и автобуси. В актива на „Воинтех” е имало 300 недвижими имота, 30 морски клуба, забележете, с над 30 кораба и катера, 200 яхти и 400 гребни лодки.
Ще ви кажа защо споменавам всички тези неща. Защото това вече го няма, а цените, на които е разпродадено не само това, а имуществото на Министерството на отбраната, ще ви ги кажа сега. Само искам да подчертая, защото се засяга социалната политика, че това бяха готови, създадени условия за активно спортуване, развлечения и занимания за свободното време на младите хора и донаборниците.
Сега да минем към цифрите за продажба. За този период са продадени 343 имота, като искам да обърнете внимание на цените, на които са продавани. Средната цена на квадратен метър – като обем само ще ви кажа, че са продадени 236 млн. кв. м площ и близо 102 хил. кв. м застроена площ, не разгъната. Който е техник, знае какво е застроена площ. Една сграда, ако е 100 квадрата застроена, значи разгънатата площ е 300. Средната цена на земята е продавана за 53 ст., а застроената площ е продавана за 17 лв. (Реплика от КБ.)
Ще говорим и за заменките, защото тук един колега каза, че е хубаво да се правят и заменки. Заменени са 87 обекта със застроена площ 115 хил. кв. м и 1900 дка земя. Всичко това е заменено, забележете, за 300 апартамента. Цената, която е давана за оценка от министерството, е 53 ст. на кв. м, когато се прави заменката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Тридесет секунди до изтичане на времето.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Не, не 30 секунди. Другите говореха ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Тридесет секунди. (Реплики и смях.)
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Аз точно се мотивирам за това, за което Вие говорихте - за тези заменки, и моля да не ме прекъсвате.
А когато са се оценявали тези 300 апартамента, е било цена на 1050 квадрата.
Ако всички тези имоти и техника бяха продадени – обръщам се към президента и главнокомандващ, и 50% от тези имоти бяха вкарани в Министерството на отбраната за социална програма, а останалите 50% за „Сребърния фонд”, тогава положението в държавата щеше да бъде съвсем друго. Нали в този момент главнокомандващ и президент, който е държавен глава, е можело поне да раздели това нещо и да удостои хората, от които 40 години са се отделяли пари за тези военни имоти, да може тези военни имоти да се върнат по обратен начин за техните пенсии. Правени са от техните данъци. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Защо на другите беше дадено време без ограничение, а мен ме ограничавате?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Една минута дадохме отгоре. Завършете си изречението.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Ще ви кажа, че привилегията за апартаментите беше до 1990 г. Тогава беше дадена тази привилегия, защото апартаменти не можеха да се купят – 20 години се чакаше, а сега всеки може да си купи. Тогава се даваха апартаменти и на спортисти, и на артисти. Сега пак да им върнем тези привилегии, така ли? Как да направим баланса в обществото? Министерството на вътрешните работи нима има по-малко жертви? Я погледнете, защото цитирате жертвите от Министерството на отбраната. Вижте в МВР какви жертви се дават ежедневно. Тези хора какво да ги правим?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Велчев, ориентирайте се към приключване.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Добре. Много неща мога да кажа, само искам да завърша с едно нещо.
Госпожо председател, извинявам се предварително!
Преди 25 години имаше един филм „Голямото плюскане”. (Шум от КБ. Смях и ръкопляскания от ГЕРБ.) Френски филм с Мишел Пиколи, Марчело Мастрояни и други известни артисти. Логиката на този филм е да се покаже как да ядеш, без да си гладен, плюскане до гадене, до жестока болка, до импотентност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето изтече, господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: В България е същият този филм, само че не актьори, а политици правят този филм. (Шум и ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към изказването на господин Велчев?
Професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми колега Велчев, първо, забравихте да кажете кога е станало всичко това и, второ - този поменик не е за нас. Той е за прокурора, бе. (Смях и ръкопляскания.) Това го пращаш на прокурора – кой го е направил, кога го е направил, кой е ограбил отечеството ни. (Ръкопляскания.) И ще Ви кажа кой – от Костов до тройната коалиция.
Къде е господин Костов? (Смях.) От Костов до тройната коалиция всички грабиха до безумие, като за последно.
И като сте дошли на власт, хайде да отворим икономическите досиета, дето вика Първанов, само че повтаря мен от миналия парламент, където аз казах: „Като ги отваряте досиетата, моите избиратели от Пазарджик не се интересуват кой какъв е бил, а кой какво е откраднал”. И като сте дошли на власт, хайде, вадете ножовете и почвайте сеч! Няма време, защото ще загубите инерцията и ще ви свалят и вас като тях. (Ръкопляскания и реплики: „Браво!”)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Заповядайте, господин Велчев, за дуплика.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Искам да подчертая, затова направих това изказване, затова казах за дивия популизъм, защото това, за което имам данни, господин професор, е от 2002 до 2009 г. Искам да напомня, че министрите на отбраната през този период са били от НДСВ. Наистина, тях ги няма, но заместник-министърът, който е отговарял за имотите, е бил от ДПС. А в последните 4 години шеф на Комисията по отбрана е бил господин Найденов, който също е тук и който много лобира за това, че тези неща са много важни за армията, защото едва ли не това е социална политика. (Реплика от КБ.)
Дали чета, или не, вие декламирате тук.
Искам да ви кажа нещо друго – ние сме народни представители на цялото общество и лобизмът, ако говорим за лобизъм, в много случаи е опасен, защото става дисбаланс в обществото. А много е опасно - предупреждавам всички, че да лобираш за едно силово министерство, е опасно и за националната сигурност.
Ако лобирате, направете го, но ви дадох пример – и МВР ще поискат. Ами енергетиката? Тези хора работят в мините, пращаме ги в Козлодуй на облъчване. Те също ще поискат тези привилегии. Ами какво става с артисти, футболисти и други „-исти”?! Нали трябва да мислим за цялото общество?! Затова сме тук!
Мисля, че такова лобиране е много, много опасно. Затова ви казвам: „Приятно гледане на филма – то целият български народ го гледа – „Голямото плюскане”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители, които желаят да се изкажат?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Нека да говорим по текста. Стига общи приказки!
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Направете вие репликите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Давам думата на господин Минчев.
КРАСИМИР МИНЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Да, вярно е, както каза господин Найденов, че в предишния закон е имало възможност, след 15-годишна служба, военнослужещите да закупуват жилища. Това не е само в предишния закон, а от много време, даже от времената преди 1989 г. Хората, които можеха да си купуват жилища след 15-годишна служба, наистина си купуваха. Но огромната разлика от тогава е, че по това време съществуваха институции като Главно управление на Строителните войски, ЖП-войски – институции, които строяха жилища за военните. Всяка строяща организация винаги оставяше определен процент жилища за военнослужещите. Тоест фондът, с който разполагаше армията, беше неимоверно по-голям отколкото сега. Правилно каза Моника Панайотова, че сега имаме 12 хил. души, които са картотекирани и се нуждаят от жилища, а имаме 3 хил. жилища. От тях 1200 са в райони, където никой не ги желае. Тоест имаме от порядъка на 1800 жилища. Как ще се ги разпределим на тези 12 хил. души?!
И още нещо. Хората, които постъпват в армията, щели да се демотивират, защото приемаме такова положение. Трябва да ви кажа, че младият офицер, войник или сержант, който постъпва в армията не се замисля въобще за това, че след 15 години ще получи жилище. Него го мотивира заплатата, мотивират го условията, които има текущо към момента. Тоест ние трябва да му осигурим – надявам се да го направим в бъдеще – една висока заплата, на базата на която той може да живее. Трябва да му дадем жилище, докато е в армията. За тази цел армията трябва да има жилища, а не те да бъдат продадени. Ние трябва да му осигурим такава възможност, че той да живее в жилище във всеки гарнизон, в който отиде, и то държавно жилище, а не да плаща по 200-400 лв. наем и от голямата заплата, която ние му даваме, да не остава нищо. Това трябва да му осигурим!
Затова искаме в армията да има жилищен фонд, който тя да поддържа за действащите военнослужещи. Останалите, когато им осигурим висока заплата и те могат да отделят средства, в момента, в който се пенсионират, ще имат пари да си закупят жилище, както е във всички останали армии – и в САЩ, и в европейските страни.
Господа, това не е дискриминация, а приравняване на условията и използване на всички възможности на армията, за да задоволи тези, които действат, които в момента защитават страната ни и служат в армията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Минчев.
Реплики? Няма.
Други желаещи за изказване?
Има думата господин Тошев.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Това, което нашите колеги от ляво защитават и чрез вота на президента, наистина звучи много добре за хората, които не знаят за какво става въпрос. Като бивш военнослужещ искам да кажа, че има една приказка, която и в момента е валидна – „Поделение се мести, сержант се не мести”. Знаете ли защо? Защото офицерите, които служат в поделенията, са кадрови офицери, постъпили по разпределение, а за сержанти се наемат от местните хора, които имат или къщи, или апартаменти. Поделението може да се премести от град „Хикс” в град „Игрек” но сержантът търси всякакви връзки, за да остане там, където му е жилището.
Статистиката преди промените и сега показва, че офицери, които по една или друга причина са придобили недвижимо имущество в границите на гарнизона, в който служат, нито желаят да развиват кариерата си, нито продължават да се обучават. Основният контингент офицери, които не са завършили Военната академия след военното училище, са тези, които са се оженили в гарнизона, в който са започнали службата си и са придобили жилище. Оттам нататък няма мърдане!
Ако господин президентът и нашите колеги от ляво мислят не само за социалната страна на военнослужещите, а и за бойната готовност на армията, нека да се замислят и върху този факт. Това – първо.
Второ, по Закона за държавния служител, който е специален закон, всеки служител в Министерството на отбраната с над 3 години служба има право да закупи апартамент от фонда на министерството. Нима искаме да кажем на военнослужещите: Вие трябва да чакате пет пъти повече.
Следващото нещо е – и моят колега Минчев го спомена – защо толкова настояваме да продаваме?! Защото е много сладко за тези, които купуват от организация и продават на военнослужещите. Комисионните са си комисионни и много лесно влизат в нечии джобове. Сега министерството не строи, не разполага със собствен фонд, нищо че има имоти. То закупува готови жилища. Практиката в страните, към които ние сега се числим – натовските и европейските армии, е да се създава оборотен фонд от жилища за военнослужещите и във всеки гарнизон се знае апартаментът на командира, знае се апартаментът на началник щаба, знае се апартаментът на командира на ротата. Не се знае името на този човек. Практиката е да се създадат оборотни жилища, а не армията да разпродаде това, което има, за да се задоволят нечии интереси чрез брокерство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Тошев.
Реплики? Няма.
Има думата за изказване господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, вземам думата, първо защото има становище на комисията, което казва, че предложенията, които ние сме направили, излизат извън обхвата на текстовете от закона, оспорени от страна на президента, което е абсолютно несъстоятелно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Вашето предложение ще бъде подложено на гласуване.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Разбирам, но ми се иска да кажа, че по същество това е абдикация на мнозинството в комисията от решение по същество. Вие сте юрист. Предполагам, че всеки един от юристите настръхва като види подобен текст. Сред оспорените от страна на президента текстове са всъщност всички текстове на Глава десета, които се визират в § 129 на президента. Чрез този параграф на практика беше отменен и текстът на чл. 304, чийто текст ние сме предложили в законопроекта, очевидно на второ четене. Отменени са 15 текста от чл. 300 до чл. 315 и няма как, след като основният мотив на президента е свързан с отнемането на възможността военнослужещите да закупят жилище, а и ние сме направили подобно предложение, комисията да твърди, че нашите предложения излизат извън обхвата на оспорените текстове. То е пряко във връзка с оспорените текстове, които са изрично посочени, в това число и в мотивите, придружаващи Указа на президента. Но това е едната страна на въпроса.
Втората страна е, че при разглеждането на предложенията в Комисията по външна политика и отбрана на първо четене ние се съгласихме, че очевидно Министерството на отбраната има проблем с изграждането и поддържането на жилищен фонд. Същевременно министерството е заложило механизъм, по който да изгражда този жилищен фонд – със собствени средства, наети или придобити чрез други способи. Следователно тук въпросът, уважаеми колега Минчев, не опира до възстановяването на Главното управление на Строителните войски, за да има кой да строи жилища, а самото министерство предвижда механизъм, при който да създаде и поддържа жилищен фонд.
Вие обаче пропускате факта, че отнемате за пореден път възможност, която е заложена в закона. И казвате: след приключването на военната служба нас не ни интересуват военнослужещите и техните семейства! Добре, вие не желаете да продавате от жилищния фонд, който се ползва за нуждите на армията, съответно за цивилните служители в структурите на подчинение на министъра. Същевременно говорите за практики в други въоръжени сили в страните – членки на НАТО, или за спомени отпреди 1989 г. Не предлагате никакъв механизъм. Предложете – дали това ще бъде по начина, по който беше заложено създаването на здравноосигурителен фонд, на пенсионен фонд, на социално осигуряване за военнослужещите, фонд, по който хората, които са служили в армията, могат да придобият при облекчени условия жилища след приключване на тяхната военна служба.
Господин Тошев казва: има схема, има възможност, отчисления от заплатите. Добре, предложете ги. По същия начин ни казвате: има варианти, министърът има виждане, ние имаме виждане. Ами споделете ги! Кажете какви са тези виждания, в това число и по отношение на жилищата.
Казвате за държавните служители и същевременно не предлагате допълнение към Закона за държавната собственост или Закона за държавния служител, който да изравни статута на военнослужещите с този на държавните служители, да могат след третата година да придобият правото да си купят жилище. Ами предложете, това ще бъде изход! Но и това не предлагате.
Тоест вие се опитвате да ни кажете, че имате някакви намерения, очевидно не много ясни и за вас самите, и това да бъде аргументът, който да ни накара да ви подкрепим. Ние ви предлагаме конкретен текст, конкретен механизъм, вие отлагате решението неясно за кога, при неясно какви механизми. Ето това е неприемливо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Заповядайте, господин Минчев.
КРАСИМИР МИНЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, колеги, господин Найденов! Първо, аз не съм предлагал да се възстанови ГУСВ, аз просто казах, че тогава имаше ГУСВ, което правеше жилища, а сега не се правят. Не съм го предлагал това.
Проблемите за жилищния фонд така или иначе съществуват сега и ние, давайки възможност на старите военни, които имат петнадесет и повече години служба, да купят жилища, задълбочаваме проблемите на армията с младите, тези, които действат в момента. Това исках да ви кажа и трябва да го признаете поне.
Искам също да ви напомня, че сега тези 12 000 души, които са на свободен наем, освен че плащат високи свободни наеми, те получават от армията до 100 лв. за компенсиране на част от този наем. Тоест армията допълнително плаща всеки един месец. Това са средства, които ако армията имаше собствени жилища, нямаше да ги плаща, щеше да получава наеми. Така че съвсем нормално е.
Искам също да добавя, че вие подкрепяте едно предложение, както е по Закона за държавния служител, след третата година да се дава право да се купи жилище. Всъщност Законът за държавния служител, доколкото знам, дава не права, а дава възможност да се купи жилище. Право и възможност са две различни неща. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Втора реплика – господин Тошев.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Чисто технически, за протокола, искам да кажа, че отменените членове от 300 до 315 са шестнадесет на брой, а не петнадесет, защото ние отменяме всичките, не оставяме нито един.
Аз не зная господин Найденов дали не разбра или умишлено ни вкара в нова тема по дебата. Ние досега коментирахме по същество, а това, което Вие казвате, че не го приемаме, защото е извън обхвата на ветото, ние не го коментираме, виждате, че коментирахме по същество. Но за колегите, които вече сигурно загубиха дирята на този закон, защото три месеца се занимаваме с него, искам да кажа, че трябва да се има предвид, че новият чл. 226в е в Глава седма, която се наименува „Военна служба”, което означава, че се отнася само за военнослужещите. А регламентацията за право на закупуване, на жилища от цивилните служители, което колегите предлагат, следва да се приеме в § 128, който чрез специална препратка към чл. 298а влиза в разпоредбите на Глава седма. Това е просто за сведение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: И трета реплика – на народния представител Красимир Велчев.
КРЕСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Найденов, аз се радвам, че все пак се получава някакъв дебат, защото ние бяхме упрекнати от десните партии, че уважаваме ветото на президента. И аз тогава казах, че точно това е целта – българските граждани да чуят за какво става дума и да си направят сами оценка. Но Вие нищо не казахте за моето изказване, за това, което аз Ви казах като цифри и като данни. Това – едно.
Второто нещо. Ние сме влезли вече в Европа. Според Вас има ли европейска държава, в която да има такава европейска практика? Че дори и в Америка. Аз не знам да има такава практика. Задавам Ви директно въпроса: тук, от тази трибуна, кажете какво правим с МВР? Тях в по-друга ситуация ли ги поставяме? Или Министерството на отбраната го поставяме в по-специална среда, защото главнокомандващият е президентът? Кажете, да чуят и другите структури, какво правим с другите министерства? Пак казвам, и енергетика, и култура, и т.н. Те по-малко ли работят, по-малко ли рискуват живота си, по-друга категория хора ли са? Това ми е въпросът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
За дуплика има думата народният представител Ангел Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Велчев, не казах нищо за Вашето изказване, просто за да си спестя отговора, че го намирам за абсолютно неуместно. Защото онова, което Вие смятате, че е престъпване на закона, несъответстващо на изискванията, неотговарящо на цени или, с други думи казано, често използвате тази дума „далавера”, изпратете тези материали на прокуратурата, никой не Ви пречи. Няма как президентът да наложи вето на разпродажбата на „Воинтех” като акционерно дружество, чийто едноличен собственик е Министерството на отбраната. Ако това имахте предвид с Вашето изказване.
Намирам също така за проява на доста лош политически вкус да водите задочен спор с президента оттук по въпроси, към които той няма пряко отношение. И още по-малко пък намирам за уместно да ни занимавате с въпроси от 2002 г. и да ни натоварвате с отговорност за действия при друго мнозинство. Или може би наистина трябваше да се обърнете по-скоро към вашите партньори вдясно, които тогава подкрепяха тази политика на Министерството на отбраната. Справка – гласуването за политическата рамка на Стратегическия преглед на отбраната и самия Стратегически преглед на отбраната от 2004 г. Но аз няма да се занимавам с тази тема.
Това, което не разбирам, е защо след като една практика не е достатъчно добра, след като няма достатъчно възможности, вие сте склонни да премахнете всичко, което е свързано с тази възможност за закупуване на жилища и не предлагате никакъв механизъм! Ето това не мога да разбера! И ако наистина има смисъл от тази дискусия по текстовете, тя е за да ни накара да се замислим: отнемате поредица от текстове, свързани със социалната политика на Министерството на отбраната, отнемате възможности, които са регламентирани за българските военнослужещи, и ни казвате: нас това не ни интересува, това не е работа на Министерството на отбраната!
Търсите други аргументи и аналогия с МВР. Говорим в момента за Закона за отбраната и въоръжените сили и за възможности, които съществуват в закона и които вие отнемате. Предложете алтернативни възможности, кажете: това е по-добрата практика. Предложете я за обсъждане и нека тя да влезе в закона. Единственото, което вие правите, е да отнемате възможности. Затова не сме съгласни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Найденов.
Други народни представители? Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Госпожо председател, колеги! Може би индиректно ще дам отговор на колегата Велчев.
Аз как разбирам нещата? След Освобождението на България от турско робство професията на армейския офицер е била високо престижна. Било е голяма гордост в семейството да има български офицер. Затова и по времето на монархическото управление офицерите са имали ординарци-войници, защото им е било забранено да носят пазарска чанта, да бутат детска количка. Всичко това е, за да се създаде един ореол на българския офицер. Не напразно униформите им са били други, сабята и т.н. Тоест има традиция, създадена след Освобождението, към едно привилегировано отношение към българския армейски офицер – не към полицията, а към армейския офицер. Това е било оправдано, когато се е създавала една нова държава. Времето е било такова - водили сме четири-пет войни за близо 50-60 години, че и повече, както и две световни войни. Тогава държавата е била длъжна да развива един мощен офицерски корпус, защото времената са били такива, че постоянно са идвали война след война. Българската армия не напразно няма нито една загубена битка, има загубени войни, но нито едно знаме не е пленено, благодарение на това отношение на цялото общество към българския армейски офицер. Те са се отплащали достойно като хора и над тях е било само „Цар, Бог и Отечество”. На това са се кланяли, а не на партии. Искам да кажа, че това възприятие беше продължено и след промените след Втората световна война.
Вие, които защитавате тезата, правилно казвате, че имаше невероятно голямо строителство. Тогавашната, доскорошната българска държава имаше възможност да дава такива възможности на армейските офицери, и не само на тях. Имаше и много други ведомствени жилища. Тази практика я имаше извън казуса, за който говорим. Аз съм напълно съгласен, че трябва и е важно в сегашните условия да гарантираме оборотни жилища на българските офицери най-вече и на чинове, които са дефицитни, особено в армията.
Армията е много широко понятие. Тя си има дефицитни професии, които изискват много по-висока квалификация и много по-дълго време човек да практикува, за да израсне в даден род войска. В този закон, който дискутираме, така разбирам аз позицията на колегата Найденов, е, да заложим текст, който да гарантира оборотните жилища, така че българските действащи офицери да са абсолютно сигурни, че където и да ги прати министерството да служат, те ще имат нормални условия за тях и за семействата им.
Трудно е това, което се опитваме да защитим като теза. Вероятно има и други формули, които досега не сме дискутирали, за това как да бъдат подпомогнати офицери и други военнослужещи след 15-годишна служба, за които да има помощ от държавата, за да имат жилища след като 15 години са ги разкарвали от гарнизон на гарнизон и т.н. Това е може би разковничето – да намерим под каква форма да бъдат устроени тези хора. Може би точно това, което е предмет на този текст, да не е казано най-добре.
Относно другия текст за обезщетенията от двадесет и няколко месечни заплати – явно 45 дни в тези условия да е малък срок, но той може да е половин година. Има резон да има някакъв законов срок, а не да се казва, че е хрумване на даден министър. Може да се каже: не по-късно от шест месеца. Да има някакъв срок. Това мисля, че е разумно, ако искаме да се реши конкретно въпросът, иначе пледоариите могат да продължават много време и да няма конкретен резултат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли реплики?
Господин Велчев, заповядайте.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Радославов, наистина много хора си спомнят с умиление, даже и тези, които само сме слушали, какво е било нивото на българското офицерство в царско време. Даже и тогава не са им давали да си купуват апартаменти или жилища. Те са носили авторитета в себе си. Спомнете си защо са го изгубили. След 1945 г. комунистите въвеждат политкомандир, защото не са можели да управляват, а са искали да контролират армията и затова са взели и оттам пада авторитета на българския офицер. Ако е паднал авторитетът, то е в тези 45 години, за които става дума.
Аз съм напълно съгласен, пак повтарям, не само на българската армия, не само на офицерите, а на всички военнослужещи е хубаво да гарантираме решаването на един проблем – например жилищния проблем. Не мога да се съглася, че сега трябва да приемем да гарантираме нещо, при положение, че не сме гарантирали положението на тези, които служат в момента. Те няма къде да живеят. Нали чухте – има над 11 900 молби.
Хайде да направим така – да дадем един гратисен период. Ние като управляваща партия ще направим всичко възможно да се построят или да се набавят апартаменти, но не чрез такива продажби, за които Вие, или не точно Вие – да не засегна пак някой, а предишните управляващи са правили, защото това са престъпления. Не е престъпление само към държавата, а престъпление към българското офицерство, към българската армия, към държавата.
Ние ще направим всичко възможно тези имоти, които имаме, да минат на публични продажби, за да може от тези средства да се отделят достатъчно за нуждите на тези, които в момента служат и дават всичко от себе си за армията. Това е като в едно семейство да тръгнеш на почивка, а не си осигурил пари за училище или за здравето на детето си. Нека първо да осигурим това, което иска ежедневието, а след това ще мислим за бъдещето. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Велчев.
Има ли втора реплика?
Господин Радославов, ще ползвате ли дуплика? Няма да ползвате дуплика.
Заповядайте, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Аз се чувствах много уютно в този дебат. Много ми се искаше всичко това, което беше поставено като искане от господата Ангел Найденов, Атанас Мерджанов и Спас Панчев, да може да се случи. Заставам пред вас, за да дам някакви конкретни обяснения, доколкото мога в случая, макар че съм вън от дебата за това, което беше зададено като въпрос, от една страна. От друга страна, военнослужещите да чуят от нас, от ръководството на Министерството на отбраната, какво мислим ние по тези, според мен вторите два много важни въпроси за военнослужещите.
Аз съм сигурен, че господин Найденов е убеден, че няма по-заинтересовани от нас – ръководството на Министерството на отбраната, да имаме възможността да дадем този срок от 45 дни да изплатим заплатите. Същото е и с жилищата. Аз не виждам по-заинтересован дори от Вас, дори от депутатите от ГЕРБ. Няма никой по-заинтересован от ръководството на Министерството на отбраната всички военнослужещи да казват: „Да, ръководството е много добро и е успяло да направи това.”
Уравнението, което трябва да решим, просто не се решава в момента. Няма ги парите. Съгласен съм с вас и съм чувал даже в комисията, че Вие защитавахте по-голям бюджет. Лично съм Ви чувал! Едно и четири е малко и ние сега се опитваме да решим това уравнение с тези финансови ограничения. Да, но парите ги няма. На мен, на министър Ангелов и преди това на министър Николай Младенов ни е крайно неудобно да стоим на една зелена покривка в залата с мечовете – няма да я забравя, и да обясняваме на нашите партньори най-вече отвън, че имаме задължения, които в момента вече са 200 милиона – външни и вътрешни, намалихме ги колкото можахме, и те не са платени не заради нас. Тази невъзможност, липсата на средства, ни кара да вземаме такива решения и да предложим тези неща в закона.
Аз се радвам, че не се дебатират и в момента очевидно не е тема. Такива са правилата и другата част на закона. Някъде е ставало това. Промените в закона всъщност бяха насочени към една цел – да се опитаме да направим най-накрая едно по-добро управление с интегрирания модел на армията. Ограниченията, които се получиха в тези две точки, в които се съсредоточи вниманието – заплащането на парите и тази прословута схема, са направени само поради липса на средства, а не поради някакви други мотиви, които усещам от това, което се говори в залата.
Вие очаквате да кажа конкретна схема. Сигурно ще я кажа, но не можехме да я кажем до внасянето на промените в закона, тъй като в момента тече структурна реформа в Министерството на отбраната. В момента моите колеги работят по структурата. Следващата седмица трябва да кажем колко хора остават.
Чували сте сигурно това, което бяхме решили преди това в експертната комисия за тези 2% съкращения на администрацията от числеността на армията. Това се опитваме да направим – да спестим някакви средства. Наистина се получава голям брой военнослужещи, които трябва да освободим вероятно. Не знаем точно какъв е броят. Затова не можем да ви предложим схема.
Аз съм тук да ме чуят военнослужещите, че тези пари ще бъдат изплащани. Искаме да бъдем коректни. Точно, защото искаме да бъдем коректни и открити не казваме 45 или пък 60 дни. Като военен и мен лично ме притеснява, защото винаги знам, че нещо, което трябва да се свърши, трябва да има срок и изпълнител. Ние не можем да поставим срока, поради тази причина че не е приключила работата в структурната реформа.
Не знам дали съм убедителен, но щом приключи тя лично на вас или по какъвто механизъм трябва ще докладвам и схемата, по която ще бъдат изплащани тези пари. Ще кажа съвсем накратко, че вече сме говорили, разбираме, че освобождаването от армията, от служба и отиването в пенсия и ненамирането веднага на работа е затруднение. Вероятно ще дадем някакви заплати – дали ще бъдат 3, 5 или повече, зависи колко позволяват изчисленията от бюджета, които ни остават всеки месец, ще бъдат предоставени на военнослужещите. Това можем да направим. Това е истината по тези заплати.
Ако позволите още малко за жилищата - няма кой да ги строи. Сигурен съм, че и бившият заместник-министър Спас Панчев е в течение. Знаете какви усилия бяха направени от предишното ръководство да бъдат закупени жилища. Това е бъдещето и ние се стремим да направим нещо модерно. Закупуването на жилища силно ограничава военнослужещите, ограничава и нас като управление и, разбира се, ръководството на Българската армия, за да поддържаме тази толкова необходима мобилност.
Тук се говори много за това - само накратко ще го маркирам. Това застопоряване, което беше през годините на офицерския, а пък и на сержантския, сега вече и на професионалния войнишки състав, особено много ни затруднява. Не знам дали го разбирате. Повечето от изказалите се народни представители са бивши военнослужещи. Вероятно на тях им е ясно, но това е голям проблем на армията. Съвсем накратко ще кажа, че това дори не е модерно.
Ние искаме да направим модерни жилища. Съвсем наскоро един военнослужещ ми каза: „Извинявайте, господин заместник-министър, на мен ми трябваше само да си занеса чантата и да вляза”. Говорехме за общежитието в „Младост”. Всичко има вътре. Ето така трябва да бъде направено около Карлово и Казанлък, където са нашите действащи части и оттам те отиват по мисиите. Това е нашата цел.
Разбира се, ако успеем да купим достатъчно жилища и тази цифра, за която няколко пъти стана дума – малко над 11 900 картотекирани, ако прехвърлим тази цифра, ще започнем да се освобождаваме от жилища. Кога може да стане обаче това? Подчертавам, в момента това уравнение не може да бъде решено и ние не можем да го направим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Има ли желаещи народни представители за изказвания? Няма желаещи.
Закривам дебатите.
Преминаваме към гласуване. Ръководството на заседанието не споделя предложението на комисията да не се подлага на гласуване предложението на народните представители Ангел Найденов, Атанас Мерджанов и Спас Панчев с мотив, че то е извън обхвата на оспорените текстове от закона. Оспорен е § 129, с който Глава десета – „Социална политика, провеждана от Министерството на отбраната” с текстове от член 302 до 315 се отменя.
Предложенията, направени от тримата народни представители, са относими към социалната политика, провеждана от Министерството на отбраната, поради което ръководството, повтарям, счита, че това предложение следва да бъде поставено на гласуване.
По тези съображения подлагам на гласуване предложението на народните представители Ангел Найденов, Атанас Мерджанов и Спас Панчев.
Гласували 102 народни представители: за 18, против 83, въздържал се 1.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на § 129, в редакцията приета от Народното събрание на 20 януари 2010 г., а именно § 129, Глава десета – „Социална политика, провеждана от Министерството на отбраната” с членове от 300 до 315 се отменя.
Гласували 101 народни представители: за 85, против 16, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Уважаема госпожо председател, по § 155 беше направено предложение от народните представители Моника Панайотова, Красимир Минчев, Живко Тодоров и Владимир Тошев.
На основание чл. 76, ал. 6 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание комисията не гласува предложението, тъй като то беше оттеглено, защото е извън обхвата на оспорените текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Изчерпахме работата по т. 3 относно повторно гласуване на оспорените разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОСТЪП ДО ПРОСТРАНСТВЕНИ ДАННИ.
Заповядайте да продължим, господин Вълков.
В четвъртък стигнахме до Глава пета – „Административнонаказателна отговорност”.
Имате думата.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Първо, искам да направя процедурно предложение да бъдат допуснати в залата заместник-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията господин Първан Русинов и госпожа Лиляна Турналиева – началник на отдел в същото министерство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме направеното процедурно предложение за допускане в залата.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, квесторите, поканете гостите.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: „Глава пета – „Административнонаказателна отговорност”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава пета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме наименованието на Глава пета по предложение на комисията.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 25 и предлага следната редакция:
„Чл. 25. (1) Длъжностно лице или лице по чл. 4, ал. 1 и 2, което наруши или не изпълни задължение по чл. 7, ал. 2, чл. 8, ал. 2, чл. 10, чл. 11, чл. 12, ал. 2, чл. 14, чл. 17, ал. 1-3, чл. 18 и чл. 21, ал. 2, т. 2 от този закон, се наказва с глоба или с имуществена санкция.
(2) Глобите за длъжностните лица са в размер от 1000 до 5 хил. лв., а за лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 глобата или имуществената санкция е в размер от 5000 до 30 хил. лв.
(3) Когато нарушението е извършено повторно, глобата е в размер 5000 до 10 хил. лв., а имуществената санкция – от 10 000 до 100 хил. лв.
(4) За нарушение на този закон и на издадените въз основа на него актове, за което не е предвидено друго наказание, се налага глоба или имуществена санкция в размер от 500 до 5 хил. лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на чл. 25 по предложението на комисията.
Гласували 82 народни представители: за 80, против 1, въздържали се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 26 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадане на чл. 26 по текста на вносителя.
Моля, преустановете гласуването. Преустановете гласуването! Моля за сериозно отношение към това, за което сме в залата.
Подлагам на гласуване предложението на комисията, която не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 26 да отпадне.
Гласували 82 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Заповядайте за процедура, господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, искам и журналистите отвън да чуят, че тук от лявата страна има депутати, които умишлено не гласуват и саботират работата на Народното събрание. Вижте по групи да излезе… (Шум и реплики от КБ.)
РЕПЛИКА ОТ КБ: Чакай, бе!
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Какво, чакай! Два пъти – три пъти чакаме... Нарочно е..
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Какво е процедурното предложение, господин Велчев? (Шум и реплики.)
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Да се вземат мерки или ги предупредете - когато са на работа, да са на работа. Предупредете ги да гласуват.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Браво, браво! (Ръкопляска.)
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Стоят 20 човека, а никой не гласува. (Реплики на народния представител Любен Корнезов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте за процедура.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Очевидно от 116 депутати от ГЕРБ, а вече 117 даже, не можете от ГЕРБ да съберете 117. Другите не ги изброявам, защото гледам, че има от Синята коалиция, има и от Атака отзад. Очевидно не можете да се съберете и 77 гласа, с труд ги събирате. Затова моята процедура е: направете си една почивка, съберете си хората и не се излагайте повече така сега! (Викове от ГЕРБ: „Е-е-е”, „У-у-у!”). Мнозинството е ваша работа, дръжте се на положение! Благодаря. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Вълков, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 27, който става чл. 26:
„Чл. 26. (1) Нарушенията се констатират с актове, съставени от длъжностни лица, определени със заповед на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
(2) Въз основа на съставените актове министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или оправомощено от него длъжностно лице издава наказателни постановления.
(3) Съставянето на актовете и издаването на наказателните постановления за административни нарушения по този закон, както и тяхното обжалване и изпълнение се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване чл. 26 по предложението на комисията.
Гласували 89 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: „Допълнителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме наименованието на Допълнителните разпоредби, съгласно предложението на комисията.
Гласували 95 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1, като в т. 5, буква „в” думите „с публични правомощия или функции или лице” се заличават.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за § 1 с уточнението, направено от докладчика.
Гласували 97 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване редакцията на § 2.
Гласували 100 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието „Преходни и заключителни разпоредби”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме предложението на комисията.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: По § 3 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 3.
Гласували 99 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: По § 4 има предложение от народния представител Иван Вълков, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 4 и предлага следната редакция:
„§ 4. Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията изпраща доклада по чл. 20, ал. 3 на Европейската комисия в срок до 15 май 2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 4.
Гласували 99 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: По § 5 има предложение от народния представител Иван Вълков.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 5 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме отпадането на § 5 по предложение на комисията.
Гласували 104 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: По § 6 има предложение от народния представител Иван Вълков.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 6 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме отпадането на § 6.
Гласували 104 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: По § 7 има предложение от народния представител Иван Вълков.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 5 съгласно предложението на комисията.
Гласували 104 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: По този закон остава да гласуваме и три приложения.
„Приложение № 1 към чл. 1, ал. 3, т. 3, чл. 9 и чл. 10, ал. 1.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 1 към чл. 1, ал. 3, т. 3, чл. 9 и чл. 10, ал. 1, като навсякъде в текста на т. 2 думата „grid” и тирето след нея се заличават.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме предложението на комисията за приложение № 1 с поправките в текста на вносителя.
Гласували 102 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: „Приложение № 2 към чл. 1, ал. 3, т. 3 и чл. 10, ал. 1.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 2 към чл. 1, ал. 3, т. 3 и чл. 10, ал. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме Приложение № 2.
Гласували 102 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: „Приложение № 3 към чл. 1, ал. 3, т. 3 и чл. 10, ал. 1.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 3 към чл. 1, ал. 3, т. 3 и чл. 10, ал. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за Приложение № 3.
Гласували 96 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието, а след като гласувахме и приложенията, сега законът с приложенията му е приет на второ гласуване.
Остават по-малко от две минути до края на работното ни време днес. Следващият законопроект е достатъчно сериозен. Предстои по програмата ни първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето. С него ще започне работата ни в утрешния пленарен ден.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 13,59 ч.)


Председател:

Цецка Цачева


Заместник-председател:

Лъчезар Иванов

Секретари:

Пламен Нунев

Митхат Метин