Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Лъчезар Иванов
Секретари: Пламен Нунев и Милена Христова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Отривам пленарното заседание. (Звъни.)
Продължаваме с приетата работна програма за тази седмица:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС.
Има общ законопроект, изготвен от Комисията по правни въпроси по законопроектите за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, приети на първо четене на 16 декември 2009 г.
Процедура.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, дами и господа! От пресата днес научаваме, че тъй наречената Венецианска комисия, която има доста по-сложно заглавие, цитирам: „е направила на пух и прах Законопроекта за конфискация на госпожа Маргарита Попова”. (Възгласи в пленарната зала.) Повтарям, Венецианската комисия е направила на пух и прах законопроекта на госпожа Маргарита Попова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Конкретизирайте процедурното си предложение.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Тъй като законопроектът, който сега ще гледаме, също е законопроект на госпожа Маргарита Попова, ние положихме много усилия в Комисията по правни въпроси да го подобрим, много усилия положихме, за да подобрим Законопроекта за изменение и допълнение на НПК, то предлагам точката да отпадне от дневния ред и този законопроект, който ние в Комисията по правни въпроси успяхме да сглобим, да бъде изпратен във Венецианската комисия за експертиза. Във всички случаи това ще помогне за качеството на законопроекта. Две седмици отлагане и после може да спестим много дела в Страсбург. За това става въпрос. Нека да направим същото и с Наказателно-процесуалния кодекс и след ваканцията да приемем два качествени законопроекта. Това е моето процедурно предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Обратно процедурно предложение.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Формулировката най-малко казано е несериозна – „тъй наречената Венецианска комисия, която била направила на пух и прах нашия законопроект и видите ли, това явно е прочетено във вестниците”. Ние суверенна страна ли сме?! За какво става дума тук?! И може ли това да бъде аргумент?! Законопроектът беше подложен на първо четене на изключително сериозен дебат, той продължи между двете четения. Мисля, че малко законопроекти в това Народно събрание са били подлагани на такова всеобщо обсъждане, бих казал дори – всенародно обсъждане, в което се включиха правните среди от всички кръгове – адвокати, съдии и прокурори. В тази връзка особено чувствително е мнението и на българската общественост. Няма какво да отлагаме. Че делата се отнасят до Страсбург – това също не може да бъде какъвто и да е аргумент. Не може да има нищо общо сегашното отлагане, че в бъдеще сигурно ще има казуси, отнасяни в Страсбург. По някои от тях българската държава може да бъде и осъдена, разбира се, но това няма нищо общо с онова, което ще гледаме. Така че решително се противопоставям на отлагането на законопроекта и по-нататъшното протакане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Министърът на правосъдието Маргарита Попова иска думата.
МИНИСТЪР МАРГАРИТА ПОПОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Хубаво е, че господин Бисеров постави макар и малко рано този въпрос – за Законопроекта за отнемане на имущество, придобито по престъпен начин и за усилията на Министерството на правосъдието да приеме в кратък срок много силен пакет от мерки, с които да даде решителен отпор на организираната престъпност и корупцията в българската държава, която се шири вече дълго време.
Становището, прието във Венеция преди няколко дни, където присъствахме аз и един от моите заместник-министри – на форума на събранието на Венецианската комисия, беше посрещнато с одобрение от Венецианската комисия и с аплодисменти за усилията на българската държава да се справи най-сетне с организираната престъпност и корупцията.
Ще ви прочета само няколко реда от становището, което Венецианската комисия реши да приеме като междинно, а двама или трима експерти, с които ние работим, ще дойдат още веднъж в България, с които заедно ще продължим да работим, защото те оцениха нашите усилия като новаторски и във връзка с усилията на много държави от континенталната система - да направят производството отделно от наказателното производство, тоест да се въведе гражданската конфискация като много силен, решителен и много по-добър инструмент за отнемане на имущество, придобито по незаконен начин именно от организираната престъпност и корупцията. В тази връзка ще прочета само няколко изречения, за да не отнемам от времето, защото днес имаме друга много важна работа – да приемем един от законите, които Министерството на правосъдието подготви и с което ще остане в историята за това, че нашето правителство чрез Министерството на правосъдието ще постави началото на решителна борба с организираната престъпност и корупцията в нашата държава.
Ето какво казват колегите от Венецианската комисия. Ще прочета само отделни изречения.
„В Европа съществува непрекъснато тенденция за приемане на по-всеобхватни мерки за отнемане под формата на разширена конфискация на различни имущества, притежавани от лица, които са осъдени или неосъдени за престъпления, свързани с организираната престъпност” - да могат да бъдат конфискувани в някои ситуации.
Втора отделна реплика: „Напоследък като че ли се появи тенденция да се използва гражданското производство, което не се основава на издадена осъдителна присъда, като средство за възстановяване на облаги от престъпления, и то в държави в континенталната система”.
И още едно нещо, става дума специално за нашия законопроект. Ето какво казват за България: „Усилията на тази държава трябва да бъдат силно поощрени в стремежа да се бори с организираната престъпност и корупцията”. Затова Венецианската комисия продължава да помага на българската държава и до края на м. март или в началото на септември ние отново ще имаме колеги от Венецианската комисия, с които ще продължим да работим. Ние поискахме това становище по отделни пунктове на законопроекта, за да бъдем сигурни, че правата на гражданите ще бъдат защитени максимално, че ще бъдем във форма и наистина ще можем да дадем достатъчни, абсолютни гаранции, за да не бъдат засегнати правата на обикновените хора, а законът да засегне организираната престъпност, която генерира ресурс и чрез този ресурс тя се възпроизвежда.
Държа в себе си междинното становище и съм изключително удовлетворена от него.
Колеги, скоро в Министерския съвет ще се гледа такъв законопроект и той ще отвърже наказателното производство от гражданската конфискация, защото това е възможно и Венецианската комисия ни подкрепя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение на народния представител Христо Бисеров за отпадане на второто четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс от работната програма за тази седмица.
Гласували 144 народни представители: за 50, против 84, въздържали се 10.
Предложението не е прието.
За прегласуване – госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, използвам процедурата за прегласуване, за да кажа, че ние от Коалиция за България подкрепяме идеята промените в Наказателно-процесуалния и в Наказателния кодекс да бъдат консултирани и съгласувани с Венецианската комисия, още повече, че подобен ангажимент е поет от българското правителство, а не след това при отрицателни доклади да се стига до последващи промени в текстовете.
Изключително сложна е материята на наказателното право. Юристите и особено колегите от Правната комисия знаят, че пипането на един текст води автоматично след себе си до промени в ред други текстове. Така че когато се правят промени в тази материя, е хубаво освен един системен анализ на това как функционира наказателното правораздаване, да се имат предвид и мненията на нашите европейски партньори.
И тъй като този дебат току-що започва, бих ви помолила да не го пренасяме в една популистка плоскост, в която да твърдим, че битката с престъпността обезателно означава максимално повишаване на всички размери на наказанията в Наказателния кодекс и всяко едно несъгласие с драстичното повишаване на санкциите да се възприема като саботаж на показната битка срещу престъпността, която е предприело правителството. Нека да не смесваме двете неща, още повече, когато липсва система и цялостна концепция за промени в наказателната политика, включително в Наказателния кодекс и в Наказателно-процесуалния кодекс. Мисля, че ако се очаква становище на Венецианската комисия, една или две седмици е време, което само би спомогнало за прецизиране на едни текстове, които да могат да бъдат прилагани ефективно именно в тази посока, в която желаят всички – ефективна борба с организираната престъпност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Подлагам на прегласуване процедурното предложение на народния представител Христо Бисеров за отпадане второто четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
Гласували 141 народни представители: за 50, против 84, въздържали се 7.
Предложението не е прието.
Госпожо Фидосова, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Ще прочета доклада на Комисията по правни въпроси относно общия законопроект, приет на първо гласуване, от внесените два законопроекта с № 902-01-48 на Министерския съвет и № 954-01-36, внесен от Яне Янев и група народни представители.
„Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за наименованието на закона.
Гласували 126 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 1 е постъпило предложение от народния представител Димитър Лазаров и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от народния представител Михаил Миков – комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 1 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме предложението на комисията за отпадане на § 1.
Гласували 115 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 2 има постъпило предложение от народния представител Димитър Лазаров и група народни представители, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става § 1.
Преди да го прочета искам да обърна внимание, че в ал. 3 правя редакционно предложение за отпадане на изречение второ.
Чета текста на § 2, който става § 1:
„§ 1. Член 58а се изменя така:
„Чл. 58а.(1) При постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета.
(2) В случаите по чл. 57, ал. 1, когато съдът определи като най-подходящо по вид наказанието доживотен затвор без замяна, не го налага, а наказанието доживотен затвор заменя с лишаване от свобода от 20 до 30 години.
(3) Съдът определя размера на наказанието лишаване от свобода в пределите на най-ниския минимален размер и най-високия максимален размер на наказанието лишаване от свобода, определено при условията на ал. 2, и наказанието лишаване от свобода, предвидено в Особената част на този кодекс.
(4) В случаите, когато едновременно са налице условията по ал. 1-3 и условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е по-благоприятен за дееца.
(5) Правилата по ал. 1-4 не се прилагат за предвидените в Особената част на този кодекс наказания по чл. 37, ал. 1, т. 2-11.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Становища? Заповядайте, господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Колеги, госпожо министър! Смятам, че така наречената редакционна поправка е правилна. Но искам да поясня, уважаеми господа народни представители, че това е може би най-важният текст в този закон и очаквам да има дебат. Надявам се, че колегите, които го приеха, защото ние се въздържахме, ще обяснят защо предлагат този текст. Този текст урежда една много тежка материя – това е материята за съкратените производства, където фактите се признават от подсъдимия и след това се получават леки присъди. Една тема, която изключително много вълнува обществото и управляващото мнозинство от трите партии трябва да обясни защо предлага този текст. Това е въпрос на тежка политическа отговорност. Ние сме минали по този път и знаем за какво става въпрос, затова ви призоваваме, колеги, да станете и да обясните какво стои зад тези текстове, какво се подобрява. За да е ясно след това, защото много магистрати в заседанието на Правната комисия не одобриха този текст, част от тях го одобриха.
Използвам случая, че съм взел думата, за да изкажа изключителното си задоволство от начина, по който Правната комисия работи по този закон, а и по други. Този законопроект е много по-добър от това, което ни подаде Министерският съвет, госпожо Попова. Но не е достатъчно.
Връщам се на този текст, моля, обяснете чл. 58а пред българското общество от тази трибуна! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Заповядайте, господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър! Всички знаете, с приемането и влизането в сила на Наказателно-процесуалния кодекс в 2006 г. беше предвидена една възможност при така нареченото съкратено съдебно следствие, когато подсъдимият признае фактите и обстоятелствата в обвинителния акт, да не се разпитват свидетели, съдът да може да произнесе веднага своята присъда. Тя може да бъде осъдителна, може да бъде и оправдателна, разбира се. След което подсъдимият или прокуратурата имаха право на въззивна жалба или протест.
Това беше направено с оглед съкращаване на съдебното производство, с оглед на това да не се водят процеси в продължение на години с разпит на много свидетели, които да отклоняват фактите и обстоятелства, изнесени в обвинителния акт за извършеното престъпление, които подсъдимият признава, че те са такива, и остава съдът да се произнесе дали тези факти или обстоятелства са съотносими към предвидения текст от Наказателния кодекс, по който подсъдимият е привлечен като обвиняем от прокуратурата.
В Процесуалния кодекс беше предвидено, че в тези случаи съдът задължително налагаше наказанието, ако се стигнеше до осъдителна присъда, под определения минимум на наказанията в Наказателния кодекс. Една част от наказанията в Наказателния кодекс имат минимум, тоест долна граница, и максимум – горна граница. Някои от наказанията, предвидени в Наказателния кодекс, нямаха и долна граница, тогава съдът задължително прилагаше наказанието пробация или друго по-леко такова, ако има предвидено.
Сам по себе си този институт наистина се прилагаше добре в правото. Наказателният процес 2006 г. регламентираше налагането на наказанията при един Наказателен кодекс, който сега променяме, който е от 1968 г., тоест този институт е добър, той се прилага в редица държави в Европа и в неконтиненталното право, но се получи противоречие, тъй като наказанията в Наказателния кодекс нямаха долна граница или се слизаше под долната граница, което беше неприемливо за обществото, и с основание имаше критики към прилагането на този институт в частта му на определяне на наказанията. Такива критики, разбира се, имаше и от съдиите, които прилагаха наказанията, тъй като задължително трябваше да слязат под определения минимум.
От друга страна, материята, която регламентира определянето, индивидуализацията на наказанията, беше сложена в процеса с една процесуална норма, а нейното място е в Наказателния кодекс при определяне на наказанието, поради което се наложи, и това стана миналата година, да се изключи прилагането на института за съкратено съдебно следствие за някои дела. Първо беше за престъпленията за убийство, след това за престъпленията, извършени при употреба на алкохол, за тежки телесни повреди. Със сега предложените изменения в Наказателно-процесуалния кодекс, който ние ще гласуваме, също имаше предложение да бъдат изключени от съкратено съдебно следствие редица други престъпления, което на практика означаваше, че този институт няма да може да се прилага. Непрекъснато говорим за облекчаване на процеса, за премахване на формализма в Наказателно-процесуалния кодекс, а на практика, тъй като Наказателният кодекс е остарял, се вървеше към изключването на прилагането на това съкратено следствие, където в рамките на няколко часа едно дело, вместо да върви в продължение на месеци или на години някой път, може да приключи за 2 часа и съдът да произнесе присъда.
Тази идея, която е на вашето внимание в чл. 58а, е обсъждана и при приемането на Наказателно-процесуалния кодекс 2006 г. Другият вариант беше ние да тръгнем и да вдигаме непрекъснато долната граница, поради което ние възприехме този подход в чл. 58а, който мислим, че е по-справедлив и съдът да определя наказанието, съобразно извършеното престъпление, в рамките на това, което е предвидено. Така определеното наказание, то може да бъде на максимума, съдът да го намали с 1/3. Призовавам ви да гласувате за този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Реплики има ли? Няма.
Желаещи за изказване?
Господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаеми народни представители, госпожо министър! С този текст се стига до фиксиране на налаганото наказание. Господин Лазаров доста високо теоретично обясни за какво става дума, но истината е, че досега не съществуваше точно фиксирано какво да бъде наказанието и под минимума.
В досега съществуващия текст се стигаше до един произвол и до една добросъвестност. При тази съдебна система, която толкова често бива обвинявана, че е корумпирана, се стигаше да се налагат наказания, които много често влизаха в усмотрението на съответните съдии по всеки отделен казус. Така се стигаше до случаи, какъвто скоро беше изнесен. В Гърция за наркотрафик българин беше осъден много тежко, избягал от затвора в Гърция, върнал се в България, получил абсолютно символично наказание, тъй като направил самопризнания и съдът намалява неговото наказание под минимума, той не лежи, осъден е условно и се стига до абсолютен парадокс.
Сега с този текст, който беше приет и като процесуална възможност при признание в един период, бих казал, на голям правен нихилизъм, когато започна галенето с перце на доказани и на безспорни разкаяли се лица, извършили престъпления, се слага край.
Така че, както каза господин Бисеров, въпросът е политически, но всъщност той е политически дотолкова, доколкото политика е привеждането в ред на наказателното законодателство по такъв начин, че да се завиши наказателната санкция и по никакъв друг начин не е политически. Политически по такъв начин, че при тежкото криминологенно положение, в което се намира страната, наказателната санкция да бъде завишена.
Така че ви призовавам да бъде подкрепен този текст като един от основните в тенденцията, която е приета от управляващите за завишаване на наказателната санкция и наказателната репресия, което е обществено необходимо и много актуално.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към изказването на господин Шопов има ли? Няма.
Народният представител Явор Нотев има думата.
ЯВОР НОТЕВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Като участник в работата на Комисията по правни въпроси вземам отношение по дискутирания текст със съзнанието, че той беше такъв, какъвто го посочи в изказването си господин Бисеров, а именно един от най-спорните и коментирани текстове в предложения на вниманието ви Законопроект за изменение на Наказателния кодекс.
На първо място, защо считам, че по принцип следва да бъде подкрепен такъв един текст. Той идва да отговори на две групи обществени очаквания, свързани с нагласата, настроението, което се засилваше, срещу необосновано занижени наказания за тежки и не толкова тежки престъпления, наложени по реда на намаляване наказанието под минимума – така нареченият чл. 55, който беше, забележете, задължителен за съда при условието на разглеждане на делото по съкратената процедура на чл. 373.
Съдът търпеше укори, които по принцип бяха незаслужени, доколкото текстът на закона му вменяваше да премине под долната граница. Такъв беше законът и той беше задължителен, включително за съда. Въпреки това обществената нагласа беше изключително категорична в присъдите си за неудовлетвореност от така наложените наказания.
В отговор, след приемането и негативния опит след 2006 г., постъпи законодателна промяна, която, както отбеляза колегата Лазаров, изключи от кръга на прилагане разпоредбата, правеща възможно съкратеното производство по отношение на някои тежки престъпления, именно за да се удовлетвори общественото очакване, че те няма да преминат по този ред, съдът няма да бъде длъжен и респективно няма да наложи несъответно ниско наказание.
Ето защо със сега коментираната промяна ходим по тънкия лед – в материалния закон да уредим едни въпроси, които са много тясно свързани, а освен това и предмет на регламентиране в процесуалния закон, където не им е мястото.
Втората група очаквания са вече на юридическата общност – правно-технически въпросът да намери своя съответен и адекватен отговор. Затова подходът, който сме избрали, е правилен. Този отговор трябва да се съдържа в Наказателния кодекс, в материалния закон, а не там, където се коментира една процедура, поначало желана, поначало одобрена и която си струва да бъде приветствана като процедура, но е атакувана и критикувана като последица, а именно като последица, носеща едни несъответно ниски наказания. Ние трябва да избягаме от това законодателно решение в Наказателно-процесуалния кодекс, който, за да не допусне налагането на ниското наказание, изкуствено ограничаваше възможността на подсъдимия в един процес да заяви признаването на фактите и да доведе до ефекта на съкратеното производство, което така или иначе е прието като положителен ефект за цялото общество, респективно и за съдебната система: бързо и ясно приключване на процеса с ясен отговор по въпроса за вината и поставяне само на един въпрос – по размера на наказанието. Размерът на наказанието в този момент ние го отнасяме към уредбата на Наказателния кодекс.
Ето защо заявявам, че мястото на този текст е в Наказателния кодекс. Уредбата, която се предлага на вашето внимание, е адекватна със следните бележки по нея.
Първата ми бележка е редакционна. Според мен, в текста, неясно по правилата на българския език, се заявява поведението и се разписва поведението на съда в ал. 3 на чл. 58а, която се прилага. Там срещаме словосъчетанието „съдът определя размера на наказанието лишаване от свобода в пределите на най-ниския минимален размер и най-високия максимален размер”. Тоест имаме двойно степенуване на размер на наказанието: най-ниският – минимален, най-високият – максимален.
В същото време от текста става ясно, че се сравняват две величини, не повече. Не се прави избор от многото или от три най-малко, за да имаме основание да ползваме превъзходната степен в българския граматически език. Сравнителната степен предполага да се каже, ако това е логиката такава, каквато се опитвам да я разбера и я разбирам, че се налага, по-ниският минимален размер и по-високият максимален размер и не повече, не „най-”. Защото от следващото изречение ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Нотев, да разбирам ли, че по същество правите редакционна поправка?
ЯВОР НОТЕВ: Да, правя бележка с уговорката, че ако неправилно разбирам смисъла на нормата, може би вносителите или референтите ще пояснят, за да може да се коментира. Поне поставям на внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Тъй като времето Ви изтече, само да уточним: предлагате вместо превъзходната степен „най-” в ал. 3 да бъде записано „по-ниският минимален размер”.
ЯВОР НОТЕВ: „и по-високият максимален”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: „и по-високият максимален”.
ЯВОР НОТЕВ: Тоест превъзходната степен да бъде намалена. Струва ми се, че това ще допринесе за яснотата на текста.
Само още една редакционна бележка. Препращащият текст, който се съдържа в ал. 1, че „в случай при постановяване на осъдителна присъда в случаите на чл. 373, ал. 2”, ми се струва некоректен, доколкото основният състав на законов текст, който урежда съкратената процедура, е в чл. 372 от текста, ал. 2, а самата норма, която е посочена в закона за изменение и предложеният ни текст, е препращаща също към чл. 372. Там са основните хипотези на съкратена процедура. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Има ли други народни представители, желаещи да се изкажат?
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, госпожо министър, дами и господа народни представители! С основание се обръща внимание на разпоредбата на чл. 58а. Аз разбирам усилията да се прокара принципно решение, защото в миналия парламент ние правихме опити да въведем изключения за прилагане на съкратеното производство в случаите, когато това се преценява като крайно несправедливо. По тази причина бяха изключени престъпленията, които са довели до причиняване на смърт или тежка телесна повреда, когато те са предизвикани в пияно състояние от извършителя. Сегашният подход може да се приеме като последователен, защото той допуска прилагането на съкратеното производство във всички случаи и поставя едни по-ясни граници пред съда, когато определя наказанието, предлагайки това наказание да бъде намалявано с една трета. Отделен въпрос е, че досега няма съдебна практика и не е ясно дали съдът ще постановява едно решение, в което той определя наказанието, и второ решение, с което вече определя намаленото наказание с една трета и това ще бъдат две части от една присъда, като втората ефективно ще бъде изпълнявана.
Това е единият открит въпрос, но той е по-малък, защото може да бъде решен в практиката непротиворечиво от гледна точка на крайния резултат.
Основният въпрос, който остава неизяснен, е в ал. 3 и тук дори бележката, която направи господин Нотев, според мен, не преодолява логическия проблем, който съществува не само в редакцията, но и в прилагането на текста. Няма как минималният размер, който винаги означава най-долната граница на наказанието, и максималният размер да варират било в сравнителна или в превъзходна степен като най-нисък или по-нисък, като най-висок или по-висок.
Смятам, че в комисията, се изказаха хора, които имат много по-голям опит в тази материя. Аз не се наемам да направя сега друго редакционно предложение. Някои от тях се опитваха с конкретни и елементаризирани казуси да посочат прилагането на ал. 3. Аз не съм сигурен дали тези избирателни казуси, които те даваха като илюстрация за нейното прилагане, могат във всеки един случай на практиката, която вероятно ще бъде по-усложнена, да бъдат непротиворечиво и разбираемо прилагани от съда.
Затова смятам, че този текст още веднъж трябва да бъде обсъден и наистина да се намери редакция, която разкрива неговия смисъл. Защото, пак казвам, дори идеята да е добра, тя не дава отговор на въпроса по какъв начин органите, които прилагат закона и определят наказанието, трябва да постановят своето решение и съответно присъдата. Тук предложението за отпадане на второто изречение не решава проблема.
Затова моето предложение, въпреки че аз по същество взех отношение, е този текст още веднъж да бъде обсъден в комисията и по него наистина да се постигне редакция, която е разбираема и следва логиката на направеното предложение. Пак казвам, то бележи значителен напредък спрямо текста на вносителя, но става крайно неясно и затруднително, защото този математически алгоритъм, според мен, не може докрай да бъде еднозначно разбран и приложен.
Завършвайки, госпожо председател, за да не взимам втори път думата, съчетавам моето изказване по същество с процедурно предложение - този текст да бъде отложен, и ал. 3 наистина да бъде изяснена. Защото този текст, противоречив от гледна точка на логиката на езика, а мисля, че и в някаква степен на логиката на наказателното право, няма да свърши работа и ще ни изправи пред множество бъдещи проблеми. Иначе ние ще бъдем принудени да се въздържим от тази редакция, която не можем да предвидим до какви последващи усложнения ще доведе. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Има ли реплики?
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Искам да успокоя господин Стоилов, че няма никаква драма и никакъв проблем. Въпросът се явява чисто технически и в начина, по който още нещо ще бъде отразено в мотивите към присъдата и в самия диспозитив на присъдата. А Вие говорихте едва ли не, че трябва да се постановява второ решение. Тук става въпрос не за решение – това не е гражданско право, а става въпрос за присъда.
Господин Стоилов, тук не става въпрос за някакви математически алгоритми или някакви други, а за формулировка, която всички колеги съдии са правили досега и правят и в друга връзка с подобни усложнения и вариации във връзка с приложението на определени текстове, различни от основните във всички присъди. Просто в мотивите, казвам ви практически как ще стане, ще бъде отразено, че е на основание чл. 373, ал. 2 от НПК и се описва, и после в диспозитива на решението ще се каже – „с една трета” на основание на този текст. И нищо повече.
Господин Корнезов кима, сигурно е съгласен с мен. Така ли е, господин Корнезов? Така е, разбира се!
Така че не се налага преглеждане на текста и неговите промени, защото съвсем практически и юридически като техника тук не органите, които ще прилагат текста и закона, господин Стоилов, а става въпрос за съдията. Защото органът е съдията. Така че не виждам никакъв проблем в това и никакво усложнение, което да налага усъвършенстване и промяна на досега съществуващия текст. Това е въпрос на правна техника и на практика, която ще се оформи негласно още в първия казус, още в първия случай и тя ще бъде непротиворечива за всички съдилища. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Не виждам желаещи.
За дуплика има думата народният представител Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин Шопов, аз не знам как е кимал господин Корнезов, но дори това, което казахте във Вашето възражение, подсилва противоречивостта в текста. Защото Вие смятате, че съдът в мотивите трябва да каже какво наказание се полага, а вече в диспозитива да определи наказанието.
Но, забележете, текстът казва друго. Текстът не казва, че съдът мотивира наказанието, което според него трябва да бъде наложено и в присъдата определя действителното наказание, намалено с една трета. Според мен, това означава дори, че в самия диспозитив съдът трябва да каже, че за това престъпление се налага еди-какво си наказание, но поради прилагането на чл. 373, ал. 2 той определя това наказание в редуцирания размер. И това трябва да е част от самата присъда в нейния диспозитив, а не в мотивите. Но след като Вие от Вашата съдийска практика правите подобни заключения, вероятно те ще възникнат и в други случаи къде да бъде посочено.
Но Вие направихте възражение в несъществената част на моите възражения, тъй като те наистина могат да бъдат възприети в известна степен като технически, въпреки че наказателният процес е строго формализиран и ако това не бъде направено по съответен начин, може да служи понякога като основание за обжалване на самата присъда.
Основните ми възражения са по ал. 3, защото, пак казвам, този текст остава неясен. Ако ние разчитаме съдиите да се ориентират в него, което не е сигурно, че ще могат да направят по еднозначен начин, какво да кажем за съдебните заседатели, които са също част от наказателния състав? За тези хора, които не са професионално подготвени в областта на правото, им се прилага тази словесна, позволявам си израза абра-кадабра, с изрази, които българският език не може да съдържа.
Не е необходимо да сте юристи, за да разберете логическото противоречие на „най-ниския” или „по-ниския” минимален размер, което означава, че може да има и най-висок минимален размер и най-нисък максимален размер. Ако такива възможности не съществуват, текстът трябва да ги изключи, защото той може да си позволи отклонение от логиката на езика само, ако е ясно, че в специализирания език всички тези изрази имат някакво предметно и ясно съдържание, което е напълно разбираемо за този, който трябва да го предложи.
Така че предлагам и на вас да се замислите по-сериозно върху направените възражения, за да не се опорочи и прилагането на една идея, която има своите основания, но която не е завършена по начин, позволяващ нейното еднозначно прилагане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Стоилов.
Има ли други народни представители, които желаят да се изкажат?
Министър Попова желае думата.
МИНИСТЪР МАРГАРИТА ПОПОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Аз нямаше да се намесвам в дебата по този текст, защото той не е в проекта на Министерския съвет, но ще взема отношение, за да кажа следното.
Термин като „най-ниският размер”, „най-високият размер” са термини, употребени в Наказателно-процесуалния кодекс и на друго систематично място. Погледнете и чл. 50.
Аз много добре разбрах това, което казахте Вие, господин Стоилов. Разбрах много добре това, което каза господин Шопов и следях много внимателно дебата, за да доуточним редакцията, за да доуточним законодателната техника и да доуточним смисъла на текста. Аз не се притеснявам да разбера като практикуващ доскоро юрист смисъла на този текст. На мен ми е пределно ясно как трябва да го приложа. Така че опасенията, че тези словосъчетания биха довели до объркване на приложението на закона и до различна практика в работата на съдиите при формулирането на техните осъдителни или оправдателни диспозитиви и при добавяне на мотивите, които да обяснят диспозитива, на мен ми се струват неоснователни.
Струва ми се, че този текст е добре редактиран, включително и в ал. 1 с посочването на чл. 373, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс.
А що се отнася до така наречената редакционна бележка в ал. 3, последното изречение – дали е редакционна или не е, аз не бих се заела да коментирам, но по-добрият вариант е действително тя да отпадне, за да придобие текстът по-стегнат израз и да може да се прилага така и толкова добре, както е замислен като предложение и обсъден в Комисията по правни въпроси на парламента.
Така че просто ми се струва ненужно повече да бъдат провеждани дебатите за „най-нисък” и „най-висок” и чл. 373, ал. 2. Но все пак като се гласува Вашето процедурно предложение, може би ще се вземе решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Стоилов, след поясненията от страна на министър Попова, поддържате ли предложението си за отлагане на текста?
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за отлагане на гласуването по § 1.
Гласували 115 народни представители: за 33, против 79, въздържали се 3.
Предложението не е прието.
Други становища по обсъждания § 1?
Мая Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги! Аз няма отново да влизам в детайли в този дебат, защото той така или иначе се състоя и в Правната комисия, и в работната група. В крайна сметка, предвид че нашите предложения не бяха взети предвид, ние от Коалиция за България ще се въздържим при неговата подкрепа, така че отговорността за неговото приемане е изцяло на мнозинството.
Тук бих искала да обърна внимание върху няколко момента във връзка с отказа ви да бъде отложено приемането на този текст и той да бъде подобрен. От чисто практическа гледна точка, след като текстът на ал. 3 поражда толкова въпроси и дебат между юристите в парламента, представете си какво ще се случи с българските съдии в случаите, в които ще им се налага да определят размера на наказанието при условията на съкратеното съдебно производство. Във всички случаи тук ще става дума за противоречива съдебна практика или нещо друго. Просто съдиите пред възможността да сбъркат изобщо няма да стигат или да опират до тази процедура, така че ще избягват прилагането на ал. 3, респективно на цялата процедура по съкратеното съдебно производство.
Още повече, по начина на изписване на ал. 4, в голяма част от случаите тя обезсмисля за подсъдимия прилагането на този текст, тъй като в първоначалния вариант съкратеното съдебно производство изключваше прилагането на чл. 55. Сега чл. 55 и неговото прилагане е заложено по такъв начин, че във всички случаи, в които подсъдимият може да се позове на многобройни смекчаващи присъдата обстоятелства, в никакъв случай няма да прибегне до съкратеното съдебно производство. Алинея 4 по начина, по който е написана, противоречи на цялата идея на Наказателно-процесуалния кодекс, който вече е във вариант гласуване на второ четене в пленарната зала и където идеята е за бърз и справедлив процес. Във всички случаи това ще доведе до забавяне на процеса и до многобройни дела в Страсбург, поради това че случаите, когато може да бъде използвано съкратеното съдебно производство, то е неприложимо, естествено, предвид интересите на подсъдимия.
Начинът на изписване на ал. 3 не само ще постави много въпроси пред българските съдии, които ще я прилагат, но според мен не може да ориентира достатъчно добре и защитата. Във всички случаи, в които може да се търси прилагането на чл. 55, а това означава в общия случай нормалния продължителен наказателен процес, нито подсъдимият, нито неговият защитник, нито съдията ще имат интерес от прилагането на съкратеното съдебно производство.
Искам да ви кажа, че с нежеланието да бъде подобрен този текст на практика обезсмисляме голяма част от усилията, които полагаме с НПК да ускорим наказателното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика?
Димитър Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър! Госпожо Манолова, прочетете ал. 3 до края и ще видите, че тя се отнася само до ал. 2.
Учудвам се как може от тази трибуна да правите изявления, които поставят под съмнение компетентността и интелигентността на българските съдии?! Просто се учудвам!
Имайте предвид, че този текст – и Вие много добре знаете – е разглеждан и в присъствие на представители на Върховния касационен съд, и представители на всички наказателно-правни съдии от апелативните съдилища. Този текст е подобрен, а не е първият вариант – той имаше 7-8 алинеи, които не бяха ясни.
Вие тук изведнъж казвате, че българските съдии не са интелигентни и не могат да приложат този текст. Извинявайте, но тази редукция се прилага и при непълнолетните. Искате да кажете, че съдията ...
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС, от място): Цветанов така казва.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Искате да кажете, че съдията, когато има редукция на наказанията при непълнолетните, не ги прилага, защото не може да разбере как ще се намалява наказанието, предвидено за 15 години, с 5 години?!
По отношение на чл. 55. Изрично е казано в текста, че – да, чл. 55 ще се прилага, когато има основания за това. Не е изключена тази възможност, при съкратеното производство – също.
Не мога да разбера! Просто правите едно общо изказване. Алинея 3 е само по отношение на ал. 2, която говори за редукцията на наказанията доживотен затвор и доживотен затвор без замяна. Основният текст е в първата алинея. Естествено, че когато се определи едно наказание, след като съдът го определи, ще го индивидуализира и в акта, в присъдата, ще каже – така, както и досега се прилагаше съкратеното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето, господин Лазаров. Благодаря ви.
Втора реплика – заповядайте, господин Нотев.
ЯВОР НОТЕВ (Атака): Уважаеми колеги! Текстът, предложен на вашето внимание, който се съдържа в ал. 1, 3, 4 и 5, беше много обстойно дебатиран и в този вариант е подходящ и годен да отговори на поставената задача.
Не споделям казаното от колегата Манолова, че съдът ще се колебае да приложи този институт на съкратеното следствие. Няма вече никакво съмнение, че съдът е длъжен да го приложи – такава е уредбата. Няма никакво съмнение относно полезността от текста на ал. 4, която допуска при наличие на предпоставките на чл. 55 съдът да го приложи на общо основание по отношение на лице, което се е съгласило на съкратена процедура, стига този чл. 55 да осигурява по-благоприятно негово положение. Това беше предмет на спор. Спорът е решен и мисля, решен съвсем аргументирано и правилно.
В този смисъл намирам и поддържам виждането си, което заявих и по-рано, за известна необходимост от редакционна намеса в текста на ал. 3 – нещо, което не променям като становище и след изслушването на становището на министър Попова. Сравняваме между две величини. Колеги, моля ви, вникнете в текста! Когато има сравнение между две величини на минимален размер, то тогава можем да кажем „по-”. Такъв е смисълът на сравнителната степен в българския език. Няма повече от две, за да говорим за най-нисък минимален размер. Текстът на чл. 55 ползва най-ниските предели, но там виждате, че няма тавтологията с минимален. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Нотев.
Трета реплика? Няма.
Госпожо Манолова, имате възможност за дуплика.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги! Самият спор по редакциите на всяка една от алинеите в този текст опровергава вашата забележка, че текстът е ясен и недвусмислен.
Тук бих искала да кажа, че законът не е тест за интелигентност. Той трябва да бъде ясен и недвусмислен и да се прилага еднакво за всички по начин, по който да не буди допълнителни въпросителни – нещо, което определено не постигаме с тези редакции.
Що се отнася до моето отношение към българските съдии, мисля, че с досегашното си поведение и изказвания, за разлика от управляващите, не съм подложила на съмнение компетентността, интелигентността и добросъвестността на българския съд. Това обаче по същия начин се отнася и за българския парламент, за народните представители. Тук би трябвало да се прояви също толкова компетентност и интелигентност при разписването на текстовете, че да не създават никакви проблеми в съдебната практика.
От друга страна, приветствам промяната в тона на мнозинството по отношение на българския съд, защото наистина той заслужава повече уважение в изказванията на управляващите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители желаят ли да вземат отношение? Няма желаещи.
Закриваме дебатите. Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване направеното редакционно предложение на народния представител Явор Нотев в ал. 1 на чл. 58а вместо текста „по чл. 373, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс”, да бъде записано „чл. 372 от НПК”.
Моля, гласувайте.
Гласували 113 народни представители: за 35, против 42, въздържали се 36.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакционното предложение на народния представител Явор Нотев в ал. 3 вместо превъзходната степен „най-ниския”, „най-високия” да бъде записана сравнителната степен „по-ниския” и „по-високия”.
Моля, гласувайте.
Гласували 112 народни представители: за 20, против 52, въздържали се 40.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване § 1 с отбелязаната от госпожа Фидосова редакционна поправка в ал. 3 без последното изречение.
Моля, гласувайте.
Гласували 116 народни представители: за 85, против 9, въздържали се 22.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 3 е постъпило предложение от народния представител Димитър Лазаров и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 3 да отпадне.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Не сме гласували предишния текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Кой текст не е гласуван?
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Гласувахме, господин Корнезов, целия текст току-що. Гласувахме го.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Гласувахме Вашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не, едновременно гласувахме целия текст с редакционната поправка. Записано е в стенограмата.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Редно е редакционните предложения да се гласуват отделно.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Аз може да гласувам за Вашето предложение, но против целия текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По начина, по който беше предложен текстът, първо се направи уточняването, след което госпожа Фидосова изчете текста така, както следва да бъде. Това съм подложила на гласуване.
Заповядайте за процедура, господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Госпожо председател, ако позволите да прегласуваме ще бъде добре. Защото ние искаме да подкрепим отпадането на това изречение. Истината е, че това не е редакционна поправка. Съдържателно това не е редакционна поправка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ако не е редакционна поправка трябва да приемем предложението на комисията.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Не искам да усложняваме нещата. Формално е отпадане и нека да го гласуваме като предложение за отпадане на изречение второ и след това да гласуваме целия текст. Защото наистина тук става въпрос за това кой как гласува и по детайлите. Тази стенограма ще остане, тя ще се чете, тя ще се тълкува в практиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Разбрах Ви, господин Бисеров.
Отменете последното гласуване.
Подлагам на гласуване отпадането на последното изречение в ал. 3 на § 1.
Моля, гласувайте.
Гласували 105 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване пълната редакция на § 1 с промяната в ал. 3, която гласувахме току-що.
Моля, гласувайте.
Гласували 109 народни представители: за 84, против 2, въздържали се 23.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 3 комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 3 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли становище? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадане на § 3 по вносител.
Гласували 104 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 4, първо, обръщам внимание, че в него има предложение и от двата законопроекта на двамата вносители. Затова имаме вариант първи и вариант втори.
По отношение на вариант първи има постъпило предложение от народния представител Димитър Лазаров и група народни представители, което комисията подкрепя.
Постъпило е предложение от народния представител Михаил Миков.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 2:
„§ 2. В чл. 78а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 в текста преди буква „а” думите „от 500 до 5000 лв.” се заменят с „от 1000 до 5000 лв.”
2. Създава се нова ал. 6:
„(6) Когато са налице основанията по ал. 1 и деянието е извършено от непълнолетно лице, съдът го освобождава от наказателна отговорност, като му налага административно наказание обществено порицание или възпитателна мярка. Съдът може да наложи административно наказание лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност за срок до 3 години, ако лишаване от такова право е предвидено за съответното престъпление.”
3. Досегашната ал. 6 става ал. 7.”
И вариант втори за § 4.
По вариант втори има постъпило предложение от народния представител Димитър Лазаров и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 4, вариант втори да отпадне.
Ще помоля първо да подложим на гласуване вариант втори и след това вариант първи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По същество няма предложение на комисията.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Има по вариант първи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: След като комисията предлага втори да отпадне, нали това е предложение на комисията да бъде в два варианта. Това следва от гласуването на вариант първи.
Има ли становища?
Господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Госпожо председател, госпожо министър, колеги! Ето ви един добър пример за това как може да се работи в комисиите и в залата, как се приема предложението на господин Лазаров, приема се предложението на господин Миков, който в момента го няма, и текстът става наистина по-добър.
В резултат на дебата в комисията, в който участваха представители на ангажираните ведомства и представители на съдебната власт, всички стигнахме категорично до извода - разбирането, че полицейски разследващ орган не е ясно дали е орган на власт, не е правилно. Ние отхвърлихме предложението на Министерството на правосъдието да има такъв тип разбиране, което по общо мнение да внесе шум в съдебната практика.
Затова, колеги, считам, че този текст, така както е предложен от комисията, трябва да бъде подкрепен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Други народни представители?
Подлагам на гласуване предложението на комисията, което не подкрепя текста на вносителя и предлага § 4, вариант ІІ да отпадне.
Гласували 107 народни представители: за 105, против 2, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията по вариант І в подкрепа по принцип текста на вносителя и с редакцията на § 4, който става § 2. Гласуваме § 2 по предложението на комисията.
Гласували 108 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 5 е постъпило предложение от народния представител Михаил Миков.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Становища? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков за отпадане на § 5 по текста на вносителя, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 22, против 83, въздържал се 1.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя, който става § 3.
Гласували 107 народни представители: за 85, против 10, въздържали се 12.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Становища? Няма.
Гласуваме § 4 по предложението на комисията.
Гласували 107 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 7 има предложение от Димитър Лазаров и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 7 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме отпадането на § 7 съгласно предложението на комисията.
Гласували 102 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 5.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме ан блок параграфи 5 и 6 по предложението на комисията.
Гласували 106 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 15.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 10 е постъпило предложение от народния представител Михаил Миков.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 10 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме предложението на комисията за отпадане на § 10.
Гласували 108 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 11 е постъпило предложение от народния представител Михаил Миков.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 29, против 72, въздържал се 1.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за § 11 на вносителя, който става § 7.
Гласували 102 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 18.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 12 е постъпило предложение от народния представител Михаил Миков.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на Михаил Миков, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 16, против 75, въздържали се 7.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване § 8 по предложението на комисията.
Гласували 90 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 13 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 9.
Гласували 95 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 14 е постъпило предложение от Димитър Лазаров и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от народния представител Михаил Миков.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 10:
„§ 10. В чл. 129, ал. 1 думите „до 5 години” се заменят с „до 6 години”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 21, против 78, въздържали се 5.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за редакцията на § 10, така както ни бе предложен.
Гласуваме § 10.
Гласували 100 народни представители: за 78, против 2, въздържали се 20.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15, който става § 11:
„§ 11. В чл. 131, ал. 1 в текста след т. 12 думите „от 3 до 12 години” се заменят с „от 3 до 15 години”, а думите „от 1 до 5 години” се заменят с „от 2 до 10 години”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Становища няма.
Гласуваме § 11 по предложението на комисията.
Гласували 102 народни представители: за 81, против 1, въздържали се 20.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 16 е постъпило предложение от народния представител Димитър Лазаров и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 12:
„§ 12. В чл. 131а, думите „от 5 до 12 години” се заменят с „от 8 до 15 години”, а думите „от 3 до 8 години” се заменят с „от 5 до 12 години”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме предложението за редакция на § 12.
Гласували 89 народни представители: за 76, против 1, въздържали се 12.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Има оттеглено предложение да се създаде § 16а.
По § 17 е постъпило предложение от народния представител Димитър Лазаров и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Постъпило е предложение от народния представител Михаил Миков.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17, който става § 13:
„§ 13. В чл. 142 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Който отвлече другиго, се наказва с лишаване от свобода от 3 до 10 годни”.
2. В ал. 2 в текста преди т. 1 думите „от 3 до 10 години” се заменят с „от 7 до 15 години”.
3. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Наказанието лишаване от свобода от 10 до 20 години или доживотен затвор, както и конфискация на част или цялото имущество на виновния, когато:
1. е извършено повторно или представлява опасен рецидив;
2. от деянието са настъпили значителни вредни последици;
3. към отвлеченото лице е проявена особена жестокост;
4. деянието е извършено по особено мъчителен или опасен за здравето на отвлечения начин;
5. освобождаването на отвлечения е постановено в зависимост от изпълнение на определено условие от страна на трето лице”.
4. Алинея 4 се отменя.
5. Създават се ал. 5 и 6:
„(5) За приготовление, подбуждане или сдружаване с цел извършване на престъпление по този член наказанието е лишаване от свобода от 1 до 6 години.
(6) В случаите по ал. 1-5 деецът се наказва при условията на чл. 55, ако доброволно се предаде на органите на властта, разкрие всичко, което му е известно за извършените престъпления, и по този начин съществено улесни разкриването и доказването на престъпленията”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Становища?... (Реплики.)
Процедура?
Заповядайте, господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Госпожо председател, господин министър, колеги! Влизаме в един много важен текст – чл. 142. Това са отвличанията.
Идеята, че можем да го приключим за няколко минути, не ми се струва правилна. Тук правим много сериозни промени – пада целта. Юристите знаят за какво става въпрос. За не юристите ще кажа, че се появяват текстове, които според много юристи и не юристи стимулират (реплики), не е юрист тук колегата, могат да стимулират извършването, убиването на отвлечения. Защото наказанието за убийство на отвлечен се приравнява на наказанието за убийство и работата става много неприятна. Можем да създадем текст, с който да стимулираме лицата, извършващи отвличания по-лесно да пристъпват към последната фаза.
Затова има нужда от дебати и не бива в 10,35 ч., когато е време да прекратите заседанието по-скоро и да дадете почивка, да влизаме в този текст.
Другата седмица ще продължим нормално, както го правихме в комисията.
Предлагам да дадете почивка, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение. (Шум и реплики в залата).
Гласуваме!
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Нали е време за почивка?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Къде в правилника има такава почивка, господин Корнезов? (Реплики от КБ).
Гласуваме направеното процедурно предложение.
Гласували 99 народни представители: за 90, против 4, въздържали се 5.
Предложението е прието.
В 11,00 ч. продължаваме с Парламентарен контрол.

(След почивката)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Започваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ
Новопостъпили питания за периода от 12 март 2010 г. до 18 март 2010 г.:
Постъпило е питане от народния представител Асен Агов към Николай Младенов – министър на външните работи, относно политиката на Министерството на външните работи за привеждането на дипломатическите мисии в съответствие с приоритетите на българските външни отношения. Следва да се отговори в пленарното заседание на 26 март 2010 г.
Постъпило е питане от народните представители Яне Янев и Тодор Великов към Цветан Цветанов – заместник министър-председател и министър на вътрешните работи, относно политиката на Министерството на вътрешните работи във връзка с издаването на новите документи за самоличност. Следва да се отговори в пленарното заседание на 26 март 2010 г.
Постъпило е питане от народния представител Петър Василев Мутафчиев към Александър Цветков – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, относно политиката по изработване на стратегия за развитие на Българските държавни железници. Следва да се отговори в пленарното заседание на 26 март 2010 г.
Постъпило е питане от народния представител Петър Мутафчиев към Александър Цветков – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, относно политиката по подобряване качеството на услуга „Превоз на пътници” от „БДЖ - Пътнически превози” ЕАД. Следва да се отговори в пленарното заседание на 26 март 2010 г.
Постъпило е питане от народните представители Димитър Бойчев Петров, Иван Алексиев, Иван Вълков, Вяра Петрова, Галина Георгиева и Стоян Гюзелев към Трайчо Трайков – министър на икономиката, енергетиката и туризма, относно техническото състояние и безопасността на трите кея в курортен комплекс Слънчев бряг. Следва да се отговори в пленарното заседание на 26 март 2010 г.
Постъпило е питане от народните представители Яне Янев и Димитър Колев към Николай Младенов – министър на външните работи, относно политиката на Министерството на външните работи във връзка с репресии срещу български граждани в други държави. Следва да се отговори в пленарното заседание на 26 март 2010 г.
Постъпили са писмени отговори за връчване по реда на чл. 83, ал. 5 и чл. 91, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, както следва:
Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов на въпрос от народния представител Цвета Георгиева.
Писмен отговор от министъра на здравеопазването Божидар Нанев на въпрос от народния представител Цвета Георгиева.
Писмен отговор от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков на въпрос от народния представител Иван Иванов.
Писмен отговор от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков на въпрос от народния представител Иван Иванов.
Писмен отговор от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков на въпрос от народния представител Лъчезар Тошев.
Писмен отговор от министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Лъчезар Тошев.
Писмен отговор от министъра на културата Вежди Рашидов на въпрос от народния представител Лъчезар Тошев.
Писмен отговор от министъра на околната среда и водите Нона Караджова на въпрос от народния представител Лъчезар Тошев.
Писмен отговор от министъра на околната среда и водите Нона Караджова на въпрос от народния представител Лъчезар Тошев.
Писмен отговор от министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов на въпрос от народния представител Ваньо Шарков.
Писмен отговор от министъра на здравеопазването Божидар Нанев на въпрос от народния представител Ваньо Шарков.
Писмен отговор от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков на въпрос от народния представител Ваньо Шарков.
Писмен отговор от министъра на външните работи Николай Младенов на въпрос от народния представител Асен Агов.
Писмен отговор от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков на въпрос от народния представител Петър Димитров.
Преминаваме към Парламентарния контрол, предвиден за петък, 19 март 2010 г.
Пръв ще отговаря Симеон Дянков – заместник министър-председател и министър на финансите, на въпрос, поставен от народния представител Георги Пирински относно антикризисни мерки на правителството.
Заповядайте, господин Пирински, да развиете въпроса си.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател, господин министър, уважаеми колеги народни представители! Въпросът, който зададох на 10 март т.г. до господин министъра гласи: „Съгласно появилите се съобщения на 7 март при министър-председателя са били обсъдени мерки за съживяване на икономиката, предложени от специална комисия към Министерството на финансите, като акцентите са били: бързо преодоляване на спада в икономиката, повишаване на събираемостта на приходите, свиване или задържане на безработицата. Същевременно двата синдиката и 6 работодателски организации огласиха общ план с 15 спешни мерки срещу кризата. Той включва и мерки за спиране на срива в доходите на най-засегнатите в нея. В частност се предлага отпадане на тавана за обезщетения при безработица, който сега е 12 лв. на работен ден. Предложението е той да стане 60% от последното възнаграждение на работника.
Въпросите: Господин министър, кога ще бъдат готови и обявени антикризисните мерки на правителството? Мерките включват ли предложенията на синдикатите и работодателите и по-специално тези за обезщетенията на безработните?
Както всички разбираме, от 10 март досега темата „антикризисни мерки” претърпя качествено развитие, като днес обществото си задава въпроса: Какви мерки се предлагат и от кого, и преди всичко - какво смята да прави правителството?
Господин министър, първият въпрос е, че правителството и Вие лично като министър на финансите хвърлихте в пълно недоумение обществото, защото няма защо да се оправдавате с това, че един или друг лансирал едни или други предположения, след като вие самите на 8 март пускате в медиите – защото без ваше съдействие това не може да стане – индикации, че се работи по такива мерки, и след това 20 дни мълчите какво правите.
По същество въпросът ми, господин министър, е следният: В обосновката на бюджета за 2010 г. Вие заявявате, че бюджетът е процикличен, което преведено на нормален език значи прокризисен, и го заявявате черно на бяло с разбирането, че той ще има умерено въздържащ ефект. Към днес е ясно, че вашият прокризисен бюджет има изключително въздържащ ефект и е един от основните фактори за задълбочаване на кризата.
В тази връзка един допълнителен въпрос: Не смятате ли, че антикризисният трябва да се казва „Антидянков” ?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Думата за отговор има Симеон Дянков – заместник министър-председател и министър на финансите. Време за отговор – 3 минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Пирински! Екип с представители на повечето министерства под ръководството на Министерството на финансите все още работи по допълнителните мерки за подкрепа и устойчив растеж на българския бизнес. Мерките ще бъдат готови до края на тази седмица. Те ще бъдат обсъдени със социалните партньори на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество в началото на следващата седмица. Следва тяхното разглеждане и на предстоящото редовно заседание на Министерския съвет. В края на този съгласувателен процес аз бих искал да представя мерки от този пакет и тук, в Народното събрание, в удобно за народните представители време. Благодаря за вниманието.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Майтап ли си правиш?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За реплика има думата господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, както сам разбирате, един такъв отговор не може да удовлетвори не само мен…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Затова имате думата за реплика.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Затова бих помолил да не ме прекъсвате, защото Вашата реплика е изцяло извън правилата на водене на заседание.
Моята реплика към господин Дянков е следната. Господин Дянков, Стратегия „Европа 2020” третира и проблемите за излизане от кризата в светлината именно на стабилизиране, на консолидиране на бюджетите и на фискалните позиции на страните. Само че съответният раздел на стратегията е озаглавен „Умна политика за стабилизиране на бюджетните позиции” и там се поставя много сериозен акцент върху това мерките за стабилизиране да не накърняват факторите за възстановяване на растежа. И се казва, че фискалната консолидация и дългосрочната финансова стабилизация трябва да вървят ръка за ръка с важни структурни реформи, особено що се отнася до различните публични области, публичната администрация и възможността да се осигуряват ефективни публични услуги. Вашите мерки предвиждат единствено съкращаване колкото се може повече на колкото се може по-голям брой видове разходи. И това е едно паническо действие, след като се провали вашата програма за набиране на приходи. Както публично е известно, за двата месеца са събрани 600 млн. лв. по-малко от миналата година и няма как това да го прехвърлите на предишно правителство що се отнася до събирането на приходи.
Така че, господин министър, Вие дължите много сериозно обяснение, първо, защо досега от вашите реформи няма и помен, няма никакъв знак и защо пристъпвате към безразборно, необмислено и противоречиво обявяване на мерки чисто за рязане на разходи?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За дуплика? Отказвате. (Шум и реплики в КБ.)
Питане от народния представител Георги Георгиев Пирински относно Закон за възстановяване на българската икономика.
Имате думата, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Питането ми също с дата 10 март към министъра на финансите е следното.
Господин министър, съгласно цитирани изявления на заместник-министъра на финансите Владислав Горанов, на 7 март в Министерския съвет е бил обсъден план за бързо и решително излизане от кризата, който да бъде приет със специален, както се е изразил господин заместник–министърът, закон за възстановяване на българската икономика. Съобщава се, отново по думите на господин Горанов, че основа на антикризисните действия ще бъде конвергентната програма на правителството – онази, която правителството прие в края на януари и представи в Европейската комисия и по която вчера беше публикувано проектостановището на звената на Комисията за разглеждане в Съвета на министрите.
Питането ми е по какъв начин и кои части от програмата ще служат за основа за бързо преодоляване на спада в икономиката и за свиване на безработицата? Тъй като в конвергентната програма, господин министър, има всичко друго, но не и особено видими мерки за насърчаване на растежа и заетостта, ще Ви помоля наистина по-конкретно отколкото при отговора на първия ми въпрос да се постараете да отговорите, имайки предвид отново и контекста, в който трябва да разглеждаме такъв въпрос, а той е Стратегията „Европа 2020”. Там, както знаете, има седем стратегически инициативи, на които се гради тази стратегия, а те са: иновацията, младежката политика, цифровизацията, ефективно оползотворяване на ресурсите, индустриална политика за глобалната ера, нови умения и работни места и платформа срещу бедността. Къде са тези инициативи във вашата конвергентна програма? Очевидно те не могат да намерят място там, но в една стройна програма за реформи, която трябва да върви ръка за ръка с фискалната стабилизация, те трябва обезателно да присъстват. Досега вашето правителство не дава и признак, че мисли в тази посока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Давам думата за отговор на Симеон Дянков – заместник министър-председател и министър на финансите.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Пирински! Българската икономика плава в бурно море. Събитията само от последната седмица в Гърция, в Румъния, в Латвия, където най-голямата партия излезе от правителството, показват колко е трудно на всички европейски икономики и каква е цената на недалновидната фискална политика. Виждам, че има опасения дали и ние ще последваме лошия път на нашите съседки. Отговорът е еднозначен: България е остров на сравнителна стабилност в региона и ще остане такъв. Трудно е, но няма причини за тревога. Моят екип, а и цялото правителство знае много добре какви са стъпките за излизане от кризата, а оттам – и за постигане на устойчив растеж на българската икономика. Следваме тези стъпки и съм убеден в правилността им.
Първите резултати вече са налице. Износът вече трети месец расте. Данните за януари показват, че промишлената продукция спря своя спад. Пазарът на ипотеки също се съживява. Тази седмица постигнахме и два допълнителни успеха. Първо, данните от средата на седмицата показват, че българските публични финанси имат най-ниската степен на риск от септември 2008 г. Ето я графиката (показва), която показва, че от септември 2008 г. рискът се е вдигал, като влезе в правителството на ГЕРБ, рискът започна да пада и тази сряда има най-ниския риск от последните 18 месеца. (Ръкопляскания в ГЕРБ. Подвиквания „Браво!” в КБ.)
Резултатите са такива: за сряда, 17 март, рисковият индекс на България е 174 пункта, най-нисък от 18 месеца насам. За сравнение – през м. ноември 2008 г., когато моят предшественик Пламен Орешарски твърдеше, че няма криза, рисковият индекс е бил над 600 пункта, а през м. март 2009 г., когато целият кабинет Станишев криеше истината за кризата, той е бил близо 750 пункта. Благодарение на нашата добра фискална политика, сега България има най-ниският риск в региона. Това означава стабилност на доходите на всички граждани. Не се притеснявайте от гръцки, румънски или латвийски сценарий. Той в България няма да дойде.
Второ, тази седмица също, България за пръв път покри инфлационния критерий от Маастрихт. За последната година инфлацията в България е била само 1,8%, по-ниска от референтната инфлация в Европейския съюз – 1,83%. Това не е постигнато нито от кабинета Станишев, нито от кабинета Сакскобургготски, постигна го за пръв път кабинетът Борисов. Добрата инфлационна политика е допълнителен гарант за стабилността на доходите.
Тези резултати показват, че вървим по правилния път. Да, трудно е, но не си захлупваме главата под юргана, както го правеше предишното правителство, решаваме проблемите, вместо да се правим, че ги нямаме. За съжаление, има сили, които се опитват да саботират, които искат да тласнат страната към голям бюджетен дефицит, които искат да се провалим. Това ще доведе до рязко спадане на всички доходи. Вижте какво става в Гърция, в Румъния, в Латвия. Тези опити са жалки и няма да успеят. Не ни е страх от провокациите, следваме начертания път. Всички сме мобилизирани, за да избегнем големите катаклизми и за да покажем, че България може там, където други не успяват. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За два уточняващи въпроса думата има господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря, господин председател.
Господин министър, ръстът на износа и на промишлеността, за който говорите, се дължи на възстановяване на икономическата динамика в Европа и в световен мащаб, в далечния Изток в частност, тя няма нищо общо с каквито и да било действия на вашето правителство. Една от мерките, която Вие предложихте, е намаляване с 2-процентни пункта на осигуровките като аргумент, че това ще повиши заетостта и активността.
Цялата политика, която водите, води до увеличаване на сивия сектор, господин министър, и оттам падане на приходите и задълбочаване на проблемите с излизане от кризата.
Едно от нашите конкретни предложения за бюджета за тази година беше да не се намаляват с 2-процентни пункта осигуровките. По този начин да остане един ресурс в бюджета от 450 млн. лв., с който вие сега, ако се налага наистина, да помогнете на здравната система. Вие робувате на една философия, която е за пълно дезангажиране на правителството, на държавата от насърчаване на икономиката и изчакване просто светът да излезе от кризата. Резултатът, фиксиран във Вашия доклад за бюджета за тази година, е, че тази година се очаква 1,5% ръст в Европа, а у нас нула цяло и няколко десети.
Ето защо, господин министър, моят единствен въпрос е: не разбирате ли, че политиката, която предлагате, е контрапродуктивна за целите, които се преследват, тъй като фискалната стабилизация е необходимата основа, но съвсем не е нужната политика за динамично излизане от кризата и догонващо развитие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отговор думата има министър Симеон Дянков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Пирински! Имам пак два коментара. Просто искам пак да покажа тази графика, която показва (шум и реплики от КБ), че в последните 18 месеца в правителството на кабинета на Станишев външният риск на България се е качвал, качвал, качвал. Вижте: 750 пункта. Откакто влиза кабинетът на господин Борисов рискът пада, пада, пада. Вчера беше най-ниският риск от 18 месеца насам.
Външните анализатори, с други думи, показват, че това правителство знае какво прави, че вече изважда икономиката от кризата и че има план, който работи. Имаме план, който работи, понеже знаем икономика и понеже знаем да смятаме. И това е вторият ми въпрос.
Господин Пирински каза една неточна цифра, че в Европа ръстът, който е прогнозиран за тази година, е 1,5%. Това не е вярно. Европейската комисия прогнозира ръст 0,7%. Но господин Пирински показва пак, че са нужни някакви допълнителни мерки за обучаване как се брои, защото той каза, че от 8 март има вече 20 дни без отговор. Ако считате от 8 март, сега сме 19, са 11 дни. Така че пак трябва да помислим дали господата и госпожите от БСП трябва да ходят на курсове по смятане. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отношение думата има господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Очевидно, господин председател, колкото и да получава съвети господин Дянков да не се увлича по собственото му чувство за хумор и да говори несериозно и повърхностно, не може да се сдържи винаги човек. Винаги съм готов да приема уточнение било на число, което съм назовал, било на брой дни, това не е нещо, което ме смущава.
Господин Дянков, зад такива „уточнения” не можете да се криете за същината на въпроса, който стои пред Вас, вашия кабинет и вашата политика. Защото каквито и графики да демонстрирате, не можете да оспорите факта, че ако имахте сега 450 млн. лв. повече в бюджета, нямаше да хвърляте цялото общество в тази паника, свързана със здравните осигуровки.
Така че бих само засилил съвета да се отнасяте сериозно към въпросите, които са Ви вменени в отговорност, и най-накрая да вникнете, че ако продължавате по този път, наистина Вие трябва да вземете собственото си решение да освободите правителството от присъствието си. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Да благодарим на министър Симеон Дянков за днешното му участие в парламентарния контрол. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Изявление от група думата има госпожа Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Господин председател, колеги! Правя тази декларация по конкретен повод.
В нарушение на чл. 90 от Конституцията на Република България и чл. 83, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание министър-председателят Бойко Борисов за втори пореден път ми отказва да дойде в парламента и да отговори на мой въпрос. Разбрах, че е зает с показна PR-акция – открива поредния обект, изграден от предишното правителство. Няма лошо, но мисля, че моят въпрос беше по-важен за дискусия. Той е: как се изпълнява Решение № 772 на Министерския съвет от м. октомври миналата година?
Мнозина от вас сигурно се питат какво е това решение? Това е най-важното решение на новото правителство. То е за приемане на икономически мерки за възстановяване на българската икономика. (Част от депутатите на ГЕРБ напускат залата.)
Колеги, най-важният дебат сега за кризата и за начина на нейното преодоляване се води навсякъде – води се в структурите на гражданското общество, в медиите, в синдикатите, в работодателските организации, но не се води в парламента.
Господин Борисов за пореден път демонстрира неуважение към Народното събрание. Той не желае да дебатира с нас по най-важния въпрос за държавата. Същото поведение демонстрира сега и господин Дянков. Съжалявам, че си тръгна, за да му кажа, че мълчанието е злато, но не винаги. Ще го питам: защо мълчи по антикризисния план? Вероятно, защото няма какво да ни каже или го е страх от фактите, както и господин Борисов, за да не се яви.
Какви са фактите? Кризата се задълбочава. През първата половина на 2009 г. правителството на Сергей Станишев предприе мерки, които да намалят нейния ефект – орязаха се разходите на администрацията с 15%; намалени бяха заплатите на министри и заместник-министри; въведе се 4-часов работен ден с доплащане от държавата по 120 лв. на човек; облекчи се достъпът до кредитиране на малки фирми; отпуснати бяха 500 млн. лв. на Банката за развитие. Тези мерки дадоха ефект.
През втората половина на 2009 г. правителството на Борисов прие нов Антикризисен план. Колеги, в него има заложени 78 мерки. От тях са изпълнени пет-шест. Срокът за реализация на този план е 27 април, тоест изтича. Кратък анализ показва, че в плана има няколко групи въпроси:
Първа – добри намерения, като например ефективно законодателство за устойчивост на провежданата политика.
Втора – мерки, които изобщо не са изпълнени, а те са най-голямата част, като например изграждане на Единна информационна система за търсене и предлагане на работна сила.
Трета – мерки, които са изпълнени, но вече се отчитат като грешни дори от представители на правителството – намаляването на осигурителната тежест с 2-процентни пункта.
Четвъртата група са мерки, които напълно противоречат на действията на правителството.
Къде е ускоряването на обработката и плащанията на проектите? По изпълнени проекти не се плаща, а нови проекти не се обработват. Къде е ускорено възстановяването на ДДС? Не ускорено, а никакво възстановяване на ДДС. Къде е запазването на съществуващите и разкриването на 100 хил. нови работни места? Имаме 380 хил. нови безработни през м. март.
Колеги, този план е само лист хартия. Антикризисен план, по който изобщо не е работено и вследствие на това има непоследователни, объркани и противоречащи си решения и действия на правителството. Кризата се задълбочи. Не са платени дължимите от държавата пари на българските фирми. Те от своя страна намаляват обема на работа: не плащат данъци, вследствие намаляват приходите в бюджета; освобождават работна ръка; увеличава се безработицата; няма ефективни мерки на пазара на труда; доходите са замразени; данъци, такси и осигуровки – растат; хората обедняват; намалява покупателната способност; свива се производството и се срива икономиката.
Този план, дори и да се изпълни, вече е закъснял. Пропуснатите осем месеца бяха фатални. В момента се обсъждат нови мерки, още по-рестриктивни. Те са насочени към орязване на разходите и нито дума няма за събиране на предвидените приходи в бюджета. Правителството ни уверяваше, че като увеличи акцизите ще събере повече приходи. Нищо такова не се случи. Случват се нашите прогнози. Вследствие на това увеличение се увеличи сивият сектор. Контрабандата, колеги, стигна 50% – над милиард и половина лева остават в ръцете на престъпниците. Няма мярка за борба с това явление.
ГЕРБ пропусна времето за активна намеса на държавата. Сега вече са нужни не антикризисни, а спешни спасителни мерки. Трябва стабилизация на финансовата система на държавата, трябва недопускане на бюджетен дефицит над 3%. Трябва да не допускаме кризата да удари най-уязвимите групи – майки, пенсионери, безработни. Трябва стабилизиране на приходите и борба с контрабандата. Нужно е изплащане дължимото на фирми и общини. Трябват активни действия за нови работни места.
Уважаеми колеги, ние, като народни представители, трябва да бъдем водещи в тази дискусия, а не да стоим отстрана и безучастно да наблюдаваме какво се случва.
Госпожа Цачева преди дни беше домакин на среща-дискусия за ролята на институциите. Нека да не позволяваме Народното събрание като институция да бъде изолирано от най-важния въпрос на обществото.
Да обясним на господин Борисов, че когато го каним тук не е за да му губим времето и да го отклоняваме от PR-акции, а за да го чуем какво мисли като министър-председател и да му кажем какво мислим ние.
Ето защо правя процедурно предложение – господин Борисов да бъде поканен в сряда на изслушване в парламента по антикризисния план на правителството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: В момента правите декларация, така че процедурно предложение не може да направите. Ако обичате, спазвайте правилника на Народното събрание!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Благодаря Ви.
Господин председател, мога ли да взема думата по процедура?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Не. (Смях и оживление в залата.)
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Защо?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Тъй като Вие току-що направихте изявление и след това преминахте към процедурно предложение и нарушихте правилника, трябва да поискате думата по реда, по който е записан в правилника. Благодаря Ви.
Освободете трибуната.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Искам по реда, по който е записан в правилника. Това, че съм направила декларация, не ми пречи да поискам процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Освободете трибуната и поискайте ...
Има поискана процедура от господин Найденов.
Заповядайте, господин Найденов.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Господин Иванов, правилникът ми дава право след декларацията да искам право на процедура и го правя сега официално и тук. На какво основание ми го отказвате?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: На това основание, че господин Найденов поиска по реда и начина процедура.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Господин Иванов, това е несериозно. Поне един правилник на парламента не можете ли да прочетете и научите? Ако не го знаете си го дръжте в ръцете и си го четете от място.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Нарушавате реда.
Господин Найденов, заповядайте за процедура.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Уважаеми господин председателстващ, мястото, което заемате, Ви задължава не просто да демонстрирате познаване на правилника, в случая непознаване на правилника, а да имате едно обективно отношение към говорещите от парламентарната трибуна. В случая имате изявление от името на парламентарна група, което завършва, и със завършването говорещият от името на парламентарната група прави процедурно предложение. Нямате никакво основание да откажете процедурното предложение, което искаше да направи госпожа Корнелия Нинова. Посочете текста от правилника, на основата на който Вие отказахте правото й да направи процедурно предложение. Няма такъв текст.
Господин председателстващ, вземам думата за процедурно предложение да предложа на народните представители изслушване на министър-председателя Бойко Борисов в сряда, на 24 март, по темата за изпълнение на антикризисния план от страна на правителството и съответно предложения за антикризисни мерки по отношение на българската икономика и финансовата система.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Продължаваме с парламентарния контрол. (Силен шум и реплики от КБ.)
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Има процедура! Трябва да се гласува!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми народни представители, да, прочел съм добре правилника. Искам само да обърна внимание на господин Найденов, тъй като има доста дълъг стаж, че след правенето на декларация автоматично не може да бъде дадена думата съответно за поискана процедура. Ето тук има един човек професионалист – господин Корнезов, който може да каже дали има такава процедура. Недейте, просто посъветвайте вашите колеги да бъдат достатъчно етични и това, че е взела думата, автоматично не дава право да се правят процедури.
Две процедури. (Народни представители от КБ искат думата за процедура.) Кой от двамата?
Заповядайте, господин Курумбашев, пръв вдигнахте ръка.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги, дами и господа народни представители! Това е процедура по начина на водене на заседанието. Когато се иска процедура, може да я поискат примерно пет народни представители, тя се дава по реда, по който те са я поискали.
Първо я поиска госпожа Корнелия Нинова, после я поиска господин Найденов, така че първо госпожа Нинова трябваше да получи думата, след което господин Найденов. Може да са две различни процедури, може да са по една и съща тема, така или иначе който си вдигне ръката първи, той получава думата. Така, както аз я получих в момента от справедливия, само в този случай, господин председател.
Това, което исках да Ви помоля, е във връзка с предложението за изслушване, което направи господин Найденов. Молбата ми е това предложение да бъде подложено на гласуване. Подложете го на гласуване. Може да го подкрепите, може да го отхвърлите?! Просто довършете докрай демократичната процедура. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми народни представители, има процедура за изслушване на министър-председателя, която беше направена от господин Найденов.
Моля, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 35, против 20, въздържали се 40.
Предложението не е прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Процедура – госпожа Корнелия Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Колеги, предлагам прегласуване. (Шум в ГЕРБ.)
Не ви разбирам! Антикризисните мерки на правителството наистина са най-важните за обществото и за хората, които са ви изпратили тук и те очакват точно парламентът в една парламентарна република да води активна дискусия по тези въпроси. Фактът, че криете министър-председателя... (Силен шум, реплики, викове: „Е-е-е!”от ГЕРБ.)
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Всяка седмица е тук.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: ... и с това гласуване не допускате той да дойде в парламента не го спасява от отговорност. Защото отговорността е негова, дори вече не е и на господин Дянков. Бойко Борисов носи отговорност за състоянието на държавата.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Естествено.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: А чрез тези си действия принизявате авторитета на институцията Народно събрание, принизявате и собствения си авторитет на народни представители.
Предлагам прегласуване.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Може ли процедура?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Не може, не може!
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Ще гласувам против и ще кажа защо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на прегласуване процедурното предложение.
Гласували 97 народни представители: за 32, против 49, въздържали се 16.
Предложението не е прието.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Обяснение за отрицателен вот!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Велчев, заповядайте - отрицателен вот, обяснение. (Силен шум и реплики от КБ.)
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Няма отрицателен вот, не е по същество. Не може!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прави са колегите, господин Велчев.
Преминаваме към изслушване на Мирослав Найденов – министър на земеделието и храните, който ще отговори на два въпроса.
Първият въпрос е поставен от народния представител Димитър Горов относно прекратяване дейността на Общинска служба по земеделие – гр. Ябланица.
Заповядайте, господин Горов, да развиете въпроса.
ДИМИТЪР ГОРОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, колеги! На 8 март 2010 г. присъствах на среща в община Ябланица, организирана от кмета на общината инж. Иван Цаков, с народните представители от региона, заместник-областния управител, кметове от общината, както и представители на земеделските производители в общината, а именно господин Иван Георгиев.
Повод за срещата беше Ваша заповед, господин министър, № РД 44-51 от 4 февруари 2010 г., с която се прекратява Общинската служба по земеделие – Ябланица, а дейността на закритата вече служба се прехвърля в Общинската служба по земеделие – Тетевен. Няма да се спирам на решението на Общинския съвет – Ябланица, с което се възлага на кмета да изготви една протестна декларация. Също така няма да се спирам на мотивите – Вие най-вероятно сте запознат с тях.
Искам обаче да отбележа, че в община Ябланица от 118 хил. дка обработваема земя се обработват 62 хил. дка. Това е земя, която се обработва от по-едри и от по-дребни земеделски производители, но всички те са хора, които са ангажирани и много активни в този район. Участието в която и да е програма от националните доплащания, е свързана с доказване на обработваемата площ, което включва тяхното очертаване и, разбира се, подписите на редица документи от общинската земеделска служба. Преместването на службата в град Тетевен ще затрудни значително дейността на земеделските производители в общината...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Пет секунди имате още!
ДИМИТЪР ГОРОВ: ... както и възможността им да получават полагаемите им се доплащания.
В тази връзка моят въпрос към Вас е: ...
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Изтече времето!
ДИМИТЪР ГОРОВ: Какво наложи закриването на службата и какво ще направим евентуално тази дейност да бъде доразвита и да могат хората да се възползват от дейността на службата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отговор давам думата на Мирослав Найденов – министър на земеделието и храните.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Горов, аз бях подготвил малко по-дълъг отговор, но ще го съкратя с оглед времето, което загубихте за тези процедури и за това да повикате министър-председателя в сряда, без да проверите предварително, че в сряда той е на официално и държавно посещение в Кувейт.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Сега разбрахте ли защо не може?
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: По отношение на въпроса, отговарям Ви направо: не е закрита службата, а е закрито началническото място. Офисът в Ябланица остава, заедно със служителите, които продължават да обслужват земеделските производители от региона. Това, което сме направили, е редуциране на началническия състав с оглед оптимизиране на дейността и административната реформа, която провеждаме в момента. Благодаря.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Върнете техните началници. Демагогия!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има думата за реплика народният представител Димитър Горов.
ДИМИТЪР ГОРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър. Аз не знам кое точно време съм Ви отнел, за да съкратите отговора си по този конкретно въпрос. Но става въпрос за нещо съвсем различно.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Кажи поименно кои да върнем!
ДИМИТЪР ГОРОВ: Нямам никакви притеснения кого ще връщате и кого няма да връщате, колега, да знаете.
Става въпрос за съвсем друго нещо – за всеки един подпис, независимо от това, че има хора, които остават в Ябланица, те ще трябва да отидат при ръководителя в Тетевен, така ли е?
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Така е.
ДИМИТЪР ГОРОВ: Както е в Летница, както е и в други малки общини, и не само в Ловешка област. Гарантирам ви го, колеги, това е във вашите избирателни райони. Тези хора когато трябва да сеят, да торят и да се занимават с къде-къде по-важни неща, се разкарват да обикалят по дирекции, по служби, за да им дадат един подпис. Ето за това става въпрос, колеги.
Изобщо не съм дошъл за да правя някакъв евтин популизъм.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Така звучи.
ДИМИТЪР ГОРОВ: Но явно тук го има и се вижда отношението, което имате към малките общини. Защото това явно е първата стъпка да бъдат закрити - като им махнете болниците, като им махнете административното обслужване, като махнете на тези общини изобщо възможността да водят нормално съществуване. Тогава в края на краищата тези хора какво ще ги правим? Закривате ги! Ето в това е проблемът.
Другото нещо, за което стана въпрос – за министър-председателя, като го няма в България, как ще обсъждате тогава мерките, които предложи господин Дянков? (Реплика на народния представител Красимир Велчев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За дуплика има думата министър Мирослав Найденов.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин Горов, Вие очевидно не ме разбрахте. Обясних, че офисът остава, служителите остават, тези, които трябва да оформят и подписват документите, остават. Просто няма да има началници, ще съкратим началниците. (Шум, ръкопляскания от ГЕРБ.) Има една поговорка: „По-малко вождове, повече индианци”. Не виждам каква е причината за безпокойството Ви.
Налага се тежка административна реформа с оглед орязване бюджета на министерството, тъй като е орязан с 32%. Ако бях съкратил обикновени експерти, можехте да реагирате, но Ви обяснявам, че съкращението е по отношение на ръководни длъжности за сметка на експертите. Мисля, че това е правилната политика.
Разбирам Ви защо – защото ръководителят на Областната служба по земеделие – Ябланица, явно е от вашата политическа сила. Не съм гледал от коя политическа сила е, просто сме решили да направим оптимизиране на дейността – това е истината. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Преминаваме към въпрос от народните представители Лютви Местан, Алиосман Имамов, Юнал Тасим, Неджми Али относно осигуряване на семена за производство на тютюн – реколта 2010 г.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Найденов, един безпристрастен анализ за дела на експорта на тютюн и тютюневи изделия безспорно показва, че търговията с тютюн и тютюневи изделия, произведени в България, има изключително положително влияние върху дефицита по текущата сметка и върху външнотърговския баланс на страната. Това би трябвало да ни подскаже, че този отрасъл трябва да се поощрява.
Наред с многото неща, които една държавна политика може да реализира, ние днес поставяме един наглед по-дребен проблем, който обаче е от съществено значение.
Уважаеми господин министър, знаете, че технологичното време за полагане на тютюневия разсад вече изтича. За пръв път от много години насам тютюнопроизводителите не са получили необходимите семена, нямат и яснота по какъв начин ще бъде решен този нетърпящ отлагане проблем. Има притеснителна информация, че производителите вече са принудени да използват семена, добити от самите тях, което е в противоречие с технологичните изисквания относно чистотата на отделните произходи и сортове тютюни.
Важно е да чуем от Вас дали тези дни въпросът ще бъде решен. Дори да имате готова схема, това не обезсмисля нашия въпрос, тъй като е добре онова, което имате като решение, да се чуе от няколкото десетки хиляди производители. Благодаря за вниманието. Очаквам отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отговор има думата министър Мирослав Найденов.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители, уважаеми господин Местан! Благодаря ви за наистина актуалния въпрос, защото знам много добре, че касае много хора в момента.
Имахме възможност да обсъдим този въпрос и на Управителен съвет на Фонд „Тютюн” и преди няколко дни на разширено заседание на Комисията по земеделието и горите. Все пак смятам, че от трибуната на Народното събрание парламентарният контрол ще стигне до повече хора, които ги касае.
Съгласно чл. 7 от Закона за тютюна и тютюневите изделия тютюнопроизводителите, регистрирани по този закон, получават безвъзмездно тютюневи семена. Средствата за производство на тютюневите семена от сортове тютюн се осигуряват от Фонд „Тютюн”. Същите тези средства бяха одобрени от Европейската комисия като съществуваща държавна помощ за реколтите от 2007 до 2009 г.
Нотифицираната от България схема за безвъзмездно предоставяне на тютюневи семена изтече на 31 декември 2009 г. Тази схема просъществува като преходен тригодишен период за прилагане на така наречената залязваща държавна помощ и съгласно правилата на Европейската комисия за държавните помощи в земеделието не може да бъде възобновена чрез нотифициране като нова държавна помощ. Евентуалното безвъзмездно предоставяне на тютюневи семена би се изтълкувало от Европейската комисия като неправомерна държавна помощ, подлежаща на възстановяване, и съответно България да бъде санкционирана за прилагането й.
Предоставянето на семената за тютюн не може да се извърши безвъзмездно след 2009 г. поради съществуването и на общата организация на пазара на тютюн, разписан с Регламент 1234/2007 г., директно приложим във всички държави членки. Общата организация на пазара на тютюн не предвижда държавна регулация в сектора и подобна уредба, каквато съществува в националното ни законодателство, не е в съответствие с Общата селскостопанска политика.
Цитираните факти наложиха предоставянето на тютюневите семена да се извърши чрез тяхната продажба на тютюнопроизводителите. Тази дейност не може да се осъществява от Министерството на земеделието и храните и от Фонд „Тютюн”, защото е в противоречие със Закона за тютюна и тютюневите изделия. Поради това с моя заповед от 15 март тази година разпоредих Фонд „Тютюн” да предаде чрез приемно-предавателни протоколи на Селскостопанска академия произведените тютюневи семена от всички етапи на сортоподдържане и семепроизводство – собственост на Министерството на земеделието и храните и съхранявани в складовата база на Фонд „Тютюн” в Института за тютюна и тютюневи изделия в с. Марково, както и в генбанката в Института по растителни и генетични ресурси, гр. Садово. В срок до днес – 19 март 2010 г., Фонд „Тютюн” ще предаде на Селскостопанска академия тютюневите семена, които от своя страна своевременно ще организират и извършат продажбата им на купувачите на тютюн. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За реплика давам думата на народния представител Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господа министри!
Уважаеми господин министър, Вашето изказване хвърли известна светлина върху това как ще се реши този изключително актуален проблем.
Но, господин министър, Вие говорите в бъдеще време. Казахте, че днес стартира процесът по раздаване на тези семена, тоест Фонд „Тютюн”, Институтът по тютюн и тютюневи изделия, търговците и след това тютюнопроизводителите. Господин министър, Вие добре знаете, че както тютюнопроизводството, така и всички дейности в земеделието зависят силно от сезоните. Обикновено пролетта се сади, а есента се събира продукцията. Всяко забавяне може да предизвика сериозни проблеми с технологията на производството на която и да е селскостопанска продукция. Това важи и за тютюна.
Ние обаче бихме желали да чуем по-конкретен отговор на друг въпрос: кой ще плаща тези семена? Очевидно държавата не може да ги плаща. Схемата, която вие прилагате, отговаря до известна степен на европейските изисквания. Въпросът е: предвиждате ли някакви законови решения на проблема търговците или тютюнопроизводителите ще плащат тези семена? Надяваме се, че това забавяне на процеси, които трябваше да станат през втората половина на месец февруари, не е част от една обща политика за ограничаване и свиване на „печелившия” очевидно отрасъл на тютюнопроизводството в българската икономика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За дуплика има думата министър Найденов.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Имамов! Ще започна с последния акцент от Вашето изказване. Уверявам Ви, че не е политика на правителството да бъдат ограничени тютюнопроизводителите или въобще секторът. Мисля, че доказателство за това са и последните действия и решения, абсолютно единодушното решение – не знам имало ли е такова скоро, на Комисията по земеделие и гори, по отношение премирането на реколта 2009 г.
Забавянето дойде от това, че ние направихме совалки с Европейската комисия и опити наистина да продължим да предоставяме като нотифицирана държавна помощ семената за тютюнопроизводство безвъзмездно, но ни беше направен категоричен отказ.
След това по моя инициатива проведох среща с петте най-големи търговци на тютюн. Това са „Булгартабак”, „Мисириан”, „Алианс лан”, „Първомай БТ” и „Сокотаб”, като беше поет ангажимент от техните ръководства те да поемат ако не изцяло, поне по-голямата част от семената. Тоест не сме губили напразно времето си, наистина направихме всичко възможно.
Използвам случая да благодаря на господин Юнал Тасим, който помагаше при цялата тази дейност да облекчим максимално финансовия ангажимент на тютюнопроизводителите. Разбираме, че има определено забавяне, но се надяваме, тъй като в момента семената са предоставени на Института по тютюн в Марково, по най-бързия начин те да стигнат до тютюнопроизводителите и да не бъде провалена реколтата. А междувременно, успоредно с това ние работим и по мерки, по които те да могат да получават допълнителен финансов пакет от кампания 2010. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Приключиха въпросите към министър Найденов в днешния парламентарен контрол. Да му благодарим.
Преминаваме към отговори на МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ - министър на икономиката, енергетиката и туризма, на въпрос от народния представител Иван Иванов относно назначение на заместник-изпълнителен директор на „Мини Марица изток” ЕАД.
Имате думата, господин Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, на 11 януари 2010 г. за заместник-изпълнителен директор на „Мини Марица изток” ЕАД – град Раднево, е назначен господин Стамен Ведричков. Същият е бил управител на рудник „Трояново-север”. Това е най-големият рудник там, с. Ковачево в периода от 2005 до 2007 г. През този период в рудника са извършени големи злоупотреби, заради които Окръжна прокуратура – Стара Загора, е образувала дело за безстопанственост. Разследването е спирано и възобновявано многократно, което впрочем е практика на съвременната ни съдебна система, за жалост.
В крайна сметка преди месец досъдебно производство № 21 от 2009 г. по чл. 219 от Наказателния кодекс за безстопанственост и умишлено разхищение в много големи размери в рудник „Трояново-север”, с. Ковачево в периода 2005-2007 г., е възобновено отново.
По този повод, господин министър, и като имам предвид, че „Мини Марица изток” е 100% държавна собственост, това е може би едно от най-големите държавни енергийни дружества, отправям към Вас следния въпрос – считате ли за целесъобразно назначаването на господин Стамен Ведричков за заместник-изпълнителен директор на „Мини Марица изток” ЕАД, предвид обстоятелството, че същият, като началник на рудник „Трояново-север”, с. Ковачево в периода 2005-2007 г., когато в рудника са извършени престъпления по чл. 219 от Наказателния кодекс, носи поне – повтарям поне, защото може да не е единствено – морална отговорност за разхищения и безстопанственост в много големи размери. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отговор има думата Трайчо Трайков – министър на икономиката, енергетиката и туризма.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Добър ден!
Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, преди да отговоря конкретно на въпроса Ви, бих искал да направя уточнението, че въпреки че „Мини Марица изток” са изцяло държавна собственост, то правата на държавната собственост там се изпълняват от Българския енергиен холдинг. А пък заместник-директорът се назначава от директора.
Въпреки това по повод Вашия въпрос потърсих информация от изпълнителния директор, от която става ясно следното – с допълнително споразумение от 11 януари 2010 г. към действащия му трудов договор инженер Ведричков е преназначен от длъжност инженер минен технолог на длъжност заместник-изпълнителен директор. Тъй като длъжността заместник-изпълнителен директор се заема по трудово правоотношение, трудовият договор с лицето е сключен от изпълнителния директор, като е уговорена клауза за срок на изпитване, съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от Кодекса на труда.
Изпълнителният директор на мините мотивира извършеното от него преназначаване на инженер Ведричков с притежаваните според него от лицето висок професионализъм, образователен ценз и богат професионален опит. Освен това изпълнителният директор декларира, че ако съответните компетентни органи установят причинени вреди за дружеството или извършени злоупотреби в рудник „Трояново-север” за времето, когато инженер Ведричков е бил негов управител, той ще предприеме незабавни действия за освобождаването му от длъжността заместник-изпълнителен директор на „Мини Марица изток” ЕАД.
През 2008 г. назначена от министъра на икономиката, енергетиката и туризма комисия е извършила проверка в мините, в това число и в клон рудник „Трояново-север”, обхващаща периода от 1 януари 2005 г. до 30 юни 2008 г. За времето от м. юли 2005 г. до м. март 2007 г. управител на клона е бил инженер Ведричков. Комисията е констатирала редица пропуски и нарушения в дейността на рудника и е предложила мерки за отстраняването им, които са изпратени до Българския енергиен холдинг и до изпълнителния директор на „Мини Марица изток” ЕАД за предприемане на съответни действия. Едновременно с това докладът на комисията е изпратен и до Агенцията за държавна финансова инспекция за обстойна проверка на данните и констатациите.
Във връзка с това, независимо от законовите правомощия на изпълнителния директор да осъществи подбор и назначи по трудов договор заместник-изпълнителен директор на дружеството, ще препоръчам на директора на мините да прецени още веднъж решението си евентуално да отмени това назначение до произнасяне на компетентните органи относно наличието или липсата на персонална вина и отговорност на инженер Ведричков в качеството му на управител на рудник „Трояново-север”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За реплика има думата народният представител Иван Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър, напълно съм съгласен с Вас, че „Мини Марица изток” са едно от дружествата, които влизат в Българския енергиен холдинг, но в крайна сметка това е наистина 100-процентова собственост на холдинга, който от своя страна е изцяло държавна структура.
Аз не възразявам по отношение на образователен ценз или по отношение на професионален опит. Но, господин министър, в периода, за който говоря, са изчезнали от „Мини Марица изток” близо 300 км релси и траверси.
Първо, те са изчезнали, откраднати са и продадени след това без протоколи за брак по нареждане на „неизвестен извършител” за момента. В същото време трябва да отбележа, че през същия този период други неща са били продадени за скрап и това е била небезизвестната фирма „Еврометал” на Людмил Стойков – спонсор на Президента Георги Първанов. И дори пред мен са и заповеди, свързани с подобна дейност. Продадени при една цена, която е с 33% по-ниска от цената, на която се продава скрап.
Разбира се, няма съмнение, че това е станало с благословията на хора, които са стояли във висшето ръководство на тогавашната трипартийна коалиция БСП – ДПС – НДСВ.
Но, когато ние казваме, че е необходимо да има прозрачно управление, не е необходимо да се чака съдебно решение, господин министър. Това, което аз казах тук от трибуната, е публична тайна и в енергетиката, и в район Стара Загора. И енергийните дружества в „Мини Марица изток” по време на тройната коалиция наистина са се превърнали в основния източник за корупционно облагодетелстване на енергийните олигарси в България. Това трябва да се спре, защото това е радикалната промяна, която трябва да извършите в управлението на българската енергетика и Ви желая успех в това отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Господин Трайков, ще се възползвате ли от правото Ви на дуплика? Заповядайте.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Господин Иванов, прав сте за това, че постоянно излизат теми и въпроси, на които най-подходящият адресат е прокуратурата. И това се случва непрекъснато. Във връзка с това в енергетиката постоянно имаме нужда от квалифицирани и честни хора. Така че ако знаете за такива и всички вие, които сте в Народното събрание, ще се радвам да ги видя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Преминаваме към въпрос от народния представител Мартин Димитров относно изпълненията на препоръките на Сметната палата след одита на Програма „Ефективно използване на енергията и енергийните ресурси за периода от 1.01.2006 г. до 31.12.2008 г.” и изготвен доклад на основание чл. 41, ал. 1 от Закона за Сметната палата, приет от Сметната палата с Решение № 149-15-7 от 2009 г.
Имате думата.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, дами и господа! Наистина българската енергетика има спешна нужда от честни хора и това е точната диагноза, която постави и министър Трайков току-що.
Сметната палата направи одит на програма „Ефективно използване на енергията и енергийните ресурси” за периода от 1 януари 2006 до 31 декември 2008 г. Когато този одит беше представен пред колегите от Икономическата комисия, всички бяхме много впечатлени, че Агенцията по енергийна ефективност е обследвала сгради, но не е завършила енергийно ефективно нито една от тях, тоест няма нито една сграда със сертификат. Агенцията е с председател, назначен, разбира се, от БСП по време на миналото правителство. Няма нито една сграда със сертификат накрая – това разказа Сметната палата вследствие на своя одит.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ, от място): Не си в час!
МАРТИН ДИМИТРОВ: Ще ви прочета по-конкретно какво пише в доклада на Сметната палата, което е за информация, разбира се, и на депутатите от Четиридесет и първото Народно събрание:
„Липсва информация за степента на изпълнение на заложената национална индикативна цел за енергоспестяване до 2010 г. в размер на 3 на сто от крайното енергийно потребление за три години (тоест средно по 1 на сто годишно).
Не е постигната основната цел, заложена с целевите програми, за енергийна ефективност по чл. 11 от Закона за енергийната ефективност, като средствата са усвоени изцяло за обследване, без да са предприети реални енергоспестяващи мерки.”
Като прочетем, господин министър, такъв доклад на Сметната палата, е ясно, че трябва да има последващи действия. Съгласно самия Закон за Сметната палата в петмесечен срок е редно вече новото министерство и новият министър да вземат отношение и мерки, защото не може да продължава по този начин.
Енергийната ефективност е едно от полетата, от които може да бъде спестено много и да се окаже, че България и със сегашните мощности може да задоволява напълно нуждите от производство на електроенергия, включително и да изнася за съседни страни.
Господин министър, въпросът е: какви са конкретните действия и мерки, които Министерството на икономиката, енергетиката и туризма смята да предприеме или е предприело - по-добрият вариант, въз основа на доклада, който е представен от Сметната палата?
Искам да Ви напомня за едно Ваше интервю в „Дневник”, в което много правилно казвате, че до момента са инвестирани 230 млн. евро в енергийна ефективност и с тях са спестени 440 мегаватчаса електроенергия. Това е правилният път. Вървите ли по него?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Думата за отговор има министър Трайков.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Димитров, докладът за одита на Сметната палата е заведен в министерството на 24 юни 2009 г. Когато аз станах министър, той още не беше разпределен. На 30 юли съм го резолирал за действие.
По първия въпрос. Да, към днешна дата Сметната палата е уведомена с писма от 26 януари и от 4 февруари т.г. за изпълнението на препоръките.
Сега по-конкретно за изпълнението им.
По препоръка първа. При разработването на тригодишната бюджетна прогноза на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма за периода 2010-2012 г. разходите за издръжка и възнаграждение на човешкия ресурс, ангажиран с изпълнението на дейностите по определена програма, са планирани, като в отчета на програмния и ориентиран към резултатите бюджет на министерството за 2010 г. ще бъдат отчитани по съответната програма.
По препоръка втора. Във връзка с прецизирането на показателите ще се предприемат действия от страна на Агенцията по енергийна ефективност в насока промяна на заложения 1% повишаване на енергийната ефективност всяка година.
По препоръка трета. Министерството на икономиката, енергетиката и туризма е изготвило и публикува на сайта си през одитирания период Национална краткосрочна програма за насърчаване използването на възобновяемите енергийни източници – 2007 г. Към настоящия момент в процес на разработване е Закон за енергията от възобновяеми източници, който въвежда разпоредбите на Директива 28 от 2009 г. По силата на същата ще се изготви Национален план за действие за енергията от възобновяеми източници, който покрива изцяло изискванията за разработване на дългосрочни и краткосрочни програми.
В законоустановения срок България разработи и публикува на 31 декември 2009 г. на страницата на министерството прогнозен документ за очакваното производство на енергия от възобновяеми източници до 2020 г.
По препоръки четвърта и пета. Понастоящем в Закона за енергийната ефективност функциите и дейностите по определяне и провеждане на държавната политика в тази област са по-детайлно и ясно разписани. Координацията и сътрудничеството между институциите са нормативно уредени и регламентирани. Това позволява по-добро цялостно структуриране на управлението и съответно показва, че няма необходимост от съществуването на Съвета за координация.
По препоръки шеста и седма. Направените препоръки са взети предвид, но през 2009 г. не са предоставени средства от централния бюджет за схема за кандидатстване за отпускане на безвъзмездна помощ за извършване на обследвания за енергийна ефективност с цел подобряване на конкурентоспособността на българските предприятия и за насърчаване на местното и устойчиво развитие чрез подкрепа на енергоспестяването.
По препоръка осма. По информация от Агенцията по енергийна ефективност през 2009 г. е стартирало изпълнението на план-график за извършване на контролни проверки и обследвания на място на енергийните потребители и лицата, извършващи обследвания на сгради и промишлени системи, изпълнението на предписаните енергоспестяващи мерки и сертифицирането на сгради. При извършените контролни обследвания на сгради и промишлени системи не са установени отклонения в показателите на обследваните обекти с повече от 10%.
По втория Ви въпрос. Съгласно Закона за Сметната палата при наличие на данни за вреди и нарушения при изпълнението на бюджета и извънбюджетни сметки и фондове или при определянето на имущество, които не съставляват престъпление, с решение на Сметната палата материалите от одита или одитния доклад се изпращат на съответния компетентен орган за търсене на имуществена или административнонаказателна отговорност. Сметната палата изиска писмени отговори и направи интервю за уточняване на част от отговорите на министерството, които прие за достатъчни и задоволителни.
Няма постъпила информация за инициирани действия до този момент от страна на Сметната палата, откъдето би следвало да се приеме, че същата не е открила необходимите причини за сезиране на съответните органи и за налагане на административно-наказателна отговорност. Въпреки това дирекция „Вътрешен одит” на министерството извършва планова проверка на дейността на Агенцията по енергийна ефективност във връзка с изпълнение на възложените й задачи и компетенции съгласно програмния бюджет на министерството. Също така възложих проверка и на Инспектората за ефекта от изпълнението на препоръките, направени в доклада на Сметната палата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За реплика има думата Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Господин министър, от Вашите действия става ясно, че поставяте енергийната ефективност като основен приоритет на правителството – такъв и трябва да бъде, защото тук има огромен потенциал. Това е океан от възможности, който ние трябва да използваме.
Един процент подобряване на ефективността през 2010 г., ако бъде постигнато, е нещо изключително важно, изключително значимо. Знам, че е криза, но всеки лев, инвестиран в енергийна ефективност, е инвестиран правилно в сегашната ситуация.
От свое име и от името на партията и коалицията, която представлявам, Ви казвам, че ние ще подкрепяме всяка мярка в тази насока.
Този въпрос Ви беше зададен от наша страна заради безпокойството ни, че по тази тема много се приказва и малко се върши до момента. Говоря най-вече за миналото правителство – много приказки, много обещания и много малко свършена работа.
Ако тук се ангажирате с ясна програма, намерите честните хора, защото това е голям проблем и в тази област, мисля, че България може да постигне много. За съжаление, ние сме в долната класация на Европейския съюз по енергийна ефективност.
Аз Ви пожелавам в края на Вашия мандат да застанете на тази трибуна и да кажете пред Народното събрание, че след мандата Ви България е по-напред и има по-добра енергийна ефективност в рамките на Европейския съюз в сравнителен план. Това Ви пожелавам, господин министре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Ще ползвате ли правото на дуплика?
Заповядайте, министър Трайков.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаеми господин Димитров, действително енергийната ефективност е най-евтиният и най-подходящ начин за задоволяване на енергийните нужди на страната. В това отношение има съществуващи вече инструменти, но това, което смятам, че по-мащабно следва да направим, за да постигнем много амбициозните цели, които си поставяме до 2020 г., включва съвместна работа с Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с Министерството на околната среда и водите, с Министерството на финансите, свързани с възможността за широкомащабно саниране на панелните сгради, което да се финансира чрез постъпления по линията на схемите за зелени инвестиции, както и с наличните структурни фондове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Преминаваме към въпрос от народния представител Иван Иванов относно договори, сключени от мини „Марица Изток” ЕАД, град Раднево.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър!
Оставаме на терена на мини „Марица Изток”. Въпросът вече не е за откраднати стотици километри железопътни релси, траверси и вагони, но за мен това е въпрос, който наистина е важен, защото той е свързан със стила на управление на едно от най-големите ни енергийни дружества.
На 22 декември 2009 г. мини „Марица Изток” ЕАД, гр. Раднево, представлявано от своя изпълнителен директор, сключва в качеството на възложител шест договора, които аз Ви ги изпратих, с фирми-изпълнители за техническо обслужване и ремонт при необходимост на автомобили, собственост на мини „Марица Изток” ЕАД, гр. Раднево.
По този повод отправям към Вас следните въпроси: кое е наложило да се сключат шест договора с изпълнители вместо един-единствен, като се има предвид, че дейностите по договорите се припокриват?
На второ място – в списъка на автомобилите, обект на договорите, има ли такива, които са в гаранционен срок и не би ли трябвало те да бъдат обслужени в специализираните сервизи на фирмите-доставчици?
На трето място – разбиването на един евентуален общ договор на шест по-малки договора, свързано ли е с постигането на стойности, Вие знаете, до 50 000 лв., за които не се изисква публично обявяване на процедура, съгласно Закона за обществените поръчки, тоест се минава в процедурата на малките обществени поръчки и поканване на съответни възможни изпълнители.
И накрая – считате ли, че подобно въведение е пример за прозрачно управление в държавните енергийни дружества? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отговор има думата министър Трайков.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов!
До момента на сключване на въпросните договори техническото и сервизно обслужване на автомобилите години наред се е извършвало без да има сключени договори с фирми-изпълнители като услугите и резервните части по автомобилите са заплащани само въз основа на издадени фактури като не са контролирани стойностните прагове по Закона за обществените поръчки и Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки.
Справка от дружеството сочи, че през 2009 г. средномесечните разходи по фактури само за техническо обслужване и ремонт на автопарка са били по 48 870 лв. на месец, което прави над 580 000 лв. на година. За 2010 г. общата пределна стойност на шестте договора, за които се отнася във Вашия въпрос, са 250 000 лв., като тази сума ще се разходва само при необходимост. Това прави разлика от най-малко 330 000 лв. спестени годишно.
Понастоящем при избора на фирмите, които са били поканени да представят оферти, валидните критерии за избор са били: съобразяване с местодомуването на автомобилите и с транспортните разстояния до сервизните бази от две отправни точки – Раднево и Стара Загора.
Второ, най-ниска предложена цена в лева на час без ДДС като оферираната от кандидатите часова издръжка – цена на труд, изразена в нормочаса, съгласно програмния продукт „Алфодата”, изискванията и правилата на производителя.
Трето, приемането в сервизите превозните средства на дружеството да се извършва с предимство, и четвърто – специализацията на сервиза за товарни превози и камиони или за определен клас и марка леки автомобили.
При така определените критерии разбирате, че се касае за техническо или сервизно обслужване на различни видове и марки автомобили, които местодомуват на различни места, като обслужването на всеки един тип, марка и клас съдържа специфика и би трябвало да бъде самостоятелно обособено.
Важно предимство на шестте договора е, че при необходимост от поддръжка и ремонт на общо 103-те автомобила на дружеството, изборът само на един или два сервиза едновременно за камиони и за леки коли, би създало тясно място и би удължило неоправдано времето за приемането и обслужването им като би лишило дружеството от своевременно разполагане с автомобилите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За реплика има думата Иван Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Това, което изнесохте, което касае обслужването без договори, само с фактури при много завишени цени от порядъка на близо 500 000 лв. само доказва, че управлението на мините по време на Иван Марков, който беше член на Висшия съвет на Българската социалистическа партия плаче за прокурор. Моят апел към Вас е да изпратите тези материали, които сигурно са подготвени от сегашното ръководство на мините на прокуратурата!
Но, господин министър, все пак нека се върна към моя въпрос. Аз определено заявявам, че разделянето на една обществена поръчка на шест малки обществени поръчки се прави с цел да бъдат насочени обществените поръчки, малките обществени поръчки към определени фирми и определени лица.
На всичкото отгоре, това, което прави впечатление – да, законът не е нарушен, но законът е заобиколен реално като е намерена вратичка за такова възлагане.
Що се касае до отговора, в който се казва, че има различни марки автомобили и така нататък, ами, пред мен са шестте договора. Веднага ще Ви кажа, че два от договорите – единият с „КЪНЧЕВ моторспорт лайт” и вторият с „Римекс Комерс”, са с много силно припокриване, включително на обслужваните автомобили - един дълъг списък от автомобили „Фолксваген”, в които дори регистрационните номера са едни и същи. И има една малка разлика, за която може да се хванат, а то е, че на едната фирма, която, както разбираме, е фирма на съпругата на съученик на изпълнителния директор, се възлага само техническото обслужване, а на другата фирма - техническо обслужване плюс ремонт при необходимост.
Аз питам, господин министър, една фирма, която извършва ремонт, нима не може тя да обслужва и технически един автомобил? Може, разбира се, но явно там, където няма логика, има друга логика, за която трябва да питате съответните лица. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Иванов.
Министърът – за дуплика.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаеми господин Иванов, при провеждането на поръчките има ясна логика и валидни аргументи, които аз приех и Ви представих.
Благодаря за допълнителната информация. Никога не е късно човек да научава нови неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър Трайков.
Преминаваме към питане на народните представители Сергей Станишев и Петър Димитров към министър Трайчо Трайков относно развитието на ядрената енергетика в контекста на енергийната стратегия на България.
Заповядайте, господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Госпожо председател, тъй като господин Станишев е болен днес, то само аз ще направя питането.
Уважаеми господин министър, да оставим калния терен на мини „Марица Изток” и да минем към ямата в Белене.
Аз искам да Ви попитам три неща, за да не стане така, че няма да ми стигне времето.
Първият ми уточняващ въпрос е: кога ще бъде стартирано строителството на І и ІІ блок на АЕЦ „Белене” и в какви срокове предвиждате това строителство да приключи?
Знам, че ми отговаряхте на този въпрос. Знам, че не ми отговорихте и затова Ви го задавам отново, като ще Ви дам три причини, поради които Ви го задавам отново.
Знаете ли, че цената, с която „Атомстрой” спечели, тя е около 4 млрд. евро, се индексира? И тя се индексира от януари 2007 г., тоест часовникът на ескалацията на цената е пуснат, искаме или не искаме. Колкото повече протакаме проекта, толкова по-скъп ще става, при това там има сериозен спор кое да се прилага – инфлацията в България, инфлацията в Европейския съюз - 27, в Еврозоната и така нататък. Това беше една от причините, поради която поразвалихме малко отношенията с руснаците и донякъде се задържаха преговорите. Това са реалностите.
Второ, пуснат е часовникът на конкуренцията. Всичко е тръгнало да прави ядрени централи – Албания с Хърватска, Гърция, Турция, Румъния знаете, че има интензивна програма. Тоест, ако ние там изпуснем колелото на историята, просто ще ни изхвърли тази история и няма да ни има в ядрената енергетика.
Трето – обаждат се точно тези, за които искам да напомня – върви явно лобиране „Белене” да не стане, да нямаме ядрена енергетика, тъй като всички разбираме, че ако „Белене” стане, това ще изтласка по-скъпите и по-неефективни източници на енергия от пазара. И естествено тези, които се страхуват това да се случи, е да работят срещу „Белене”.
Втори въпрос, който искам да задам: смятате ли да стартирате проучванията и процедурата за даване на разрешение за VІІ и VІІІ блок на АЕЦ „Козлодуй”? Писано е „лиценз”, но лицензът е накрая при изграждането. Само напомням: през 2002 г. актуализираме проучването за „Белене”; през 2004 г. има принципно решение на Министерския съвет; през 2005 г. – решение по същество; през 2006 г. – одобряване на площадката; през 2007 г. – нотификация пред Европейската комисия; и на 7 декември 2007 г. имаме становище на комисията. Сега проектът дреме. Тоест минали са 8 години оттогава. Ако стартираме VІІ и VІІІ блок, ще минем през тези срокове. Вие разбирате за какви срокове си говорим. И ако нищо не се прави в тази посока, тъй като отново от полууправляващите има намеци, че VІІ и VІІІ блок ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Димитров, времето Ви изтече.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Задавам въпроса: смятате ли, че тези два проекта могат да се развиват едновременно и независимо един от друг?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Димитров.
За отговор на питането – министър Трайков, имате думата.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Димитров, тежка е тази тема. За съжаление е тежка. Казвам - за съжаление, защото по начина, по който е бил управляван този проект, сте го докарали до задънена улица.
Лобиране има наистина – и за това да не стане, и за това да стане. Лобиране има отвсякъде.
Часовникът на ескалацията за съжаление е пуснат съвсем не навреме, когато това не е трябвало да става. Имало е други неща, които да се договарят. Ние обаче се опитваме да го спрем.
Сега да ви представя общата законова рамка, в условията на която се реализират коментираните проекти. Както е добре известно, по отношение на изграждането на нови мощности за електропроизводство в страната действа либерален режим. Това означава, че реализацията на такива проекти е зависима единствено от намеренията и оценките на инвеститорите, които съответно ще понесат рисковете или ще извлекат печалби от своята инвестиция. Новата директива за вътрешния пазар на електрическа енергия, която предстои да бъде транспонирана и в българското законодателство, потвърждава този режим.
Когато говорим за ядрени мощности, прилагат се и разпоредбите на специален закон – този за безопасното използване на ядрената енергия. Съгласно този закон предварително условие за изграждане на ядрена централа е вземането на решение от Министерския съвет по предложение, внесено от мен в качеството на министър. От своя страна условие за влизане в сила на издадена по силата на Закона за енергетиката лицензия е издаването на всички необходими разрешения и лицензии от страна на Агенцията за ядрено регулиране, предвидени в Закона за безопасното използване на ядрената енергия.
Относно политиката на досегашното правителство по ядрените проекти. Нашите твърди намерения са решенията да се основават на икономически принципи и енергийна сигурност, за което от особено значение е прозрачността в политиката и широката платформа за дискусии. От тази позиция трябва да е ясно, че ще придадем европейско звучене на бъдещото развитие на ядрената енергетика в страната. Това означава хармонизиране на позициите ни по проекта „Белене” с тези на европейските институции, стриктно спазване на европейските стандарти за безопасност и сигурност, модифициране на възможностите за партньорство с руската страна от гледна точка на качеството ни на държава – членка на Европейския съюз, и полагане на всички усилия не само в „Белене”, но и във всеки друг потенциален ядрен проект основните ни партньори да са от Европейския съюз.
Към конкретните Ви въпроси.
Строителството на „Белене” може да започне веднага след като се изпълнят посочените по-горе предварителни условия за това. Откъм срокове – технически възможно е ако строителството стартира в рамките на тази година, І-ви блок да бъде в експлоатация в края на 2015 г. Разбира се, това е при условие, че изпълнителят остане същият и спази сроковете с офертата, с която спечели търга за избор на изпълнител на проекта.
По отношение на това дали смятаме да стартираме проучване и процедури за разширяване на мощностите на АЕЦ „Козлодуй” – да, имаме такива намерения. Както вече казах, предварително условие за изграждане на ядрена мощност е наличието на решение на правителството. Нашата политика е насочена към създаване на условия за конкуренция и прозрачна среда, в която печелят икономически най-целесъобразните решения и проекти. По тази причина възнамеряваме да дадем зелена светлина за потенциални инвеститори и по отношение изграждането на нови блокове на площадката на АЕЦ „Козлодуй”, най-малкото поради наличието на благоприятни технически предпоставки за това и заявен интерес.
Тук отново ще подчертая, че и този проект, както и „Белене”, ще зависят от инвеститорите. Нямаме никакви намерения да ангажираме държавата като гарант или източник на финансов ресурс.
Двата проекта могат да се развиват едновременно и независимо един от друг. Ако бяхме установили липса на мощност за покриване на вътрешното електропотребление, съответно ДКЕВР беше обявила конкурс, тогава двете потенциални мощности щяха да са конкуренти. Случаят обаче не е такъв, тъй като в страната няма прогнозиран дефицит. При това положение от интереса на инвеститорите, възможностите им и оценките за рискове и ползи ще зависи дали едната или и двете централи ще могат да бъдат изградени. Така или иначе, съответните собственици на централите сами ще трябва да търсят пазар за реализация на продукцията си. Ако се намери пазар за толкова енергия, тогава не виждам пречки да се развият и двата проекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър Трайков.
За два доуточняващи въпроса – господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря, господин министър. Аз неслучайно споменах за пуснатите часовници. Затова уточняващият ми въпрос е: кога все пак ще обявите позицията на България? Ще строим ли „Белене” или няма да го строим? Кога ще го обявите еднозначно и непротиворечиво? Докога една седмица единият министър ще казва едно, другата седмица ще казва друго, а премиерът ще казва нещо трето? Това е уточняващият ми въпрос: кога това ще стане ясно в рамките на стратегията, която се прави? Календарно кога ще се случи?
И вторият въпрос, който не мога да Ви спестя – при посещението с в „Белене” премиерът показа изкопаната яма и каза, че тук са заровени 800 милиона. Молбата ми е да разясните как е станало това заравяне, тъй като тези приказки просто не са истина и са безотговорни. Добре е министърът на икономиката, който отговаря, да каже колко са отишли за изкопаването на дупката и за разрушаването на мощностите, да каже, че точно тези пари са останали в България и те са стимулирали икономическото развитие на региона, а не са хвърлени на вятъра, да кажете какво е отишло за поръчването на оборудване в Русия с дълъг срок на изготвяне, за техническия проект, за инженер-консултанти и т.н. Иначе приказките просто са голи.
В тази връзка на мен ми е непонятно кой беше даден на прокуратурата?! Вие знаете, че всички работи, в това число и разрушителните, минават през „Атомстройекспорт”. „Атомстройекспорт” ли дадохме на прокуратурата? По времето, когато госпожа Цачева водеше преговори с господин Шматко, който преди по-малко от две години беше изпълнителен директор на „Атомстройекспорт”, ние заявяваме, че там най-вероятно са вървели корупционни процеси и ще дадем „Атомстройекспорт” на прокуратурата. Не мислите ли, че с тези приказки само нагнетяваме ...
Това само по себе си е повод за скандал между България и Русия и влошаване на статута на проекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Димитров.
Господин Трайков да отговорите на двата въпроса, които бяха зададени допълнително.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Димитров, отговорът на това каква е позицията на България, на правителството по отношение на проекта „Белене” беше даден някъде през септември миналата година. Той е, че ние ще дадем шанс на този проект да се случи съгласно принципите, които ние смятаме за икономически целесъобразни. А те не свързват участие на публични средства в проекта. И когато това се разбере добре, е ясно, че няма никакво противоречие с мнението на тези колеги от правителството, които казват, че няма да бъде дадена нито стотинка по проекта. Надявам се това да е ясно.
По отношение на прокурорските проверки. Това е позиция, която споделихме с руските си партньори, още в началото на разговорите ни през лятото и есента на миналата година – че този проект може да се случи, но трябва да се случи по ясен и прозрачен начин и който е нарушавал правилата, трябва да понесе отговорността си за това.
Проверките не са насочени към проекта като такъв, напротив, точно обратното, господин Димитров, смятаме, че когато държавата е встъпила в правата си, заявила е позицията си, поставила е ръка върху проекта, казала е, че няма да се разреши да се харчат пари, които след това да натоварват и потенциалния инвеститор, точно това създава доверие и надеждност на проекта и интереса на инвеститорите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отношение – господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Господин министър, може би някой не разбира, но с това, което се каза за публичните средства, просто казваме „не на Белене”. И то го казваме окончателно. „Белене”, държавната му част не може да получи кредити без държавни гаранции. Кой ще му даде, за какво ще му ги даде?
И пряко свързано с това, което казвате, Русия в момента предлага 2 млрд. евро. Ние сме в тежка криза, разкъсвани от тази криза. Вместо да вземем мерки от тези 2 милиарда половината да останат в България, това е изключително ефективна антикризисна мярка. Но трябва да се направи предприятие „Белене” и българската държава да каже: моята част като собственост аз ще си я гарантирам като държава. Затова избяга RWЕ, понеже българската държава в лицето на господин Дянков каза: няма да има държавни гаранции! И като няма да има държавни гаранции, няма да си собственик, тъй като по какъв начин едно предприятие, което го няма, което не произвежда, което няма гаранции, че ще бъде завършено, някоя банка ще му даде кредит? RWE ще заложи авторитета си, за да получи този кредит.
И отново ви връщам, изпълнението на тези дейности, за които се говори, минават през „Атомстройекспорт”, той носи отговорността, той възлага, той подбира изпълнителите. Кого проверявате? Ако има нещо нередно между „Атомстройекспорт” и изпълнителите или изпълнителите правят нещо, което „Атомстройекспорт” не одобрява, това е друг въпрос.
Същата схема наблюдаваме и по отношение на „Цанков камък”. Ще проверяваме „Алпине бау”, което ни е препоръчано от австрийското правителство и по Спогодба с австрийското правителство. Тоест трябва да има реализъм. И в тази ситуация на кризисно напрежение вместо да създаваме консенсус, в това число и между политиците, ние търсим умишлена конфронтация. Не знам докъде ще ни доведе тази конфронтация. Аз се страхувам, че антиядреното лоби на България ще унищожи не само проекта „Белене”, няма да има и седми и осми блок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да благодарим на господин Димитров за това отношение.
Следващият въпрос към министър Трайков е от народния представител Иван Иванов относно отпускане на заем от 2 млрд. евро от Руската федерация за строителство на АЕЦ „Белене”.
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Разгеле бившият министър Петър Димитров се спря именно върху темата, по която аз ще Ви задам въпрос, а той е за тези 2 млрд. евро, които Руската федерация ни предлага. Щедри хора!
И така, в последния месец в София и в Москва бяха проведени поредица от разговори. Поредица от разговори на високо ниво, най-често с участието на министъра на енергетиката на Руската федерация Сергей Шматко и, разбира се, на генералния директор на „Росатом” Сергей Кириенко. На всички български представители, в това число министър-председателя и председателя на българския парламент, те поставяха въпросите, свързани основно с АЕЦ „Белене”. Руската делегация отправи настойчиво предложение, включително в писмен вид в позицията на руската делегация пред българските власти, да отпусне заем от 2 млрд. евро, за да могат да бъдат обезпечени технико-икономическите дейности по проекта АЕЦ „Белене” през 2010 и 2011 г.
По този повод, господин министър, освен това като имам предвид, че наистина часовникът цъка и след по-малко от 10 дни изтича и продължението от 3 месеца, което е договорено, за да се изясни този въпрос, свързан с по-нататъшното развитие на проекта, отправям към Вас следния въпрос. Кой ще обслужва отпуснатия заем, ако той бъде отпуснат, разбира се? На второ място, разумно ли е това да се случи като сключване на споразумение за заема, без да е известен и без да е избран бъдещият инвеститор, който би трябвало да участва по определен начин също в обслужването на заема? И на трето място, структурирано ли е изобщо финансирането на проекта и как това финансиране ще продължи по-нататък? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Министър Трайков, имате възможност да отговорите.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Наистина получихме предложение от руската страна за финансиране чрез 2 милиарда или повече евро, което да бъде използвано за АЕЦ „Белене”, което беше изцяло нов и интересен момент в разговорите по темата. Към момента българската страна не е приемала това предложение. Считаме, че действията по избор на бъдещ инвеститор и структуриране на финансирането са свързани въпроси и смятам, че ние подхождаме отговорно към тях. Очакваме, че изборът на консултант по проекта ще направи този процес още по-ясен и в детайлите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика? Заповядайте.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Не мога да не бъда доволен от Вашия отговор. Не мога да не бъде доволен, защото в една ситуация, при която действително дори финансовият консултант по преструктуриране на финансирането на проекта – „Париба”, се оттегли, без да ни предложи такъв модел на финансиране, когато този стратегически инвеститор все още не е избран и когато не е известно процентното участие от българска страна, от руска страна и от евентуалния бъдещ стратегически инвеститор, не би трябвало да се теглят пари, които не са знае как след това и кой след това ще трябва да ги връща. Защото иначе към единия милиард, закопан там, ще се прибавят още 2 милиарда и след това наистина ще започне едно дълго и мъчително строителство, което не се знае кога ще завърши.
Затова напълно подкрепям позицията, тя сигурно е не само Ваша, а на правителството на ГЕРБ, че въпросите за финансирането и за избора на стратегически инвеститор са свързани и трябва да се решават заедно. Не може финансирането да изпреварва този избор на стратегически инвеститор.
Обръщам се с апел към Вас: не слушайте това, което министър Петър Димитров Ви говореше тук, защото това е почти като песента на морските сирени, които примъкват към дъното хората от повърхността на морето! Имайте предвид, че в бъдещето на този проект до голяма степен е заложена финансовата стабилност на страната ни. Може би в следващия въпрос към министър Плевнелиев ще се спра отново на това, че парите на България не са толкова много, за да бъдат пилени безразборно в интерес само на една малка прослойка от олигарси и партийни функционери. Благодаря Ви още веднъж, господин министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Иванов.
Дуплика? Няма да ползвате.
Благодарим на министър Трайчо Трайков за участието му в днешния парламентарен контрол.
За процедура – имате думата, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо председател, съгласно нашия правилник, чл. 84, ал. 1, народният представител може да зададе не повече от два въпроса за едно заседание за парламентарен контрол. Току-що зададеният въпрос от колегата Иванов беше трети за днешния ден. Аз съзнателно не направих процедурното си предложение преди този въпрос, а има и четвърти за днешното заседание. Така че бих помолил да разтълкувате този текст в светлината на участието на господин Иванов в днешния контрол и да прецените как да приложите ал. 1 на чл. 84. (Реплики от народния представител Иван Н. Иванов.)
Госпожа Цачева е онази, която ще отговори!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще дам отговор на повдигнатия въпрос от господин Пирински, който още преди месеци съм повдигнала пред парламента и най-вече пред администрацията, която обслужва нашата работа.
Практиката, която е била и в предишните състави на Народното събрание, е, че по два въпроса имат възможност да задават народните представители тогава, когато се дава крайният срок за този отговор. Но тъй като министрите по една или друга уважителна причина нямат възможност и са поискали отлагане, заради това се получава така. Това не е първият случай, Вие сте прав, имаме и други такива дни на парламентарен контрол, когато се случва така, че един министър отговаря на повече от два въпроса на народен представител, или пък повече от един министър отговаря на различни въпроси на народен представител. Това се получава във връзка с отлагането, което министрите искат с основание, поради служебни ангажименти или невъзможност да отговорят в предвидения по нашия правилник ред.
Този текст наистина не е прецизен, но това е въпрос на бъдещо изясняване и промяна в нашия правилник, за което аз пледирам и може би е хубаво по посока на законодателна инициатива да уредим този въпрос. Докато няма тази промяна, ще се придържам към практиките на предходните народни събрания.
Преминаваме към изслушване на Росен Плевнелиев – министър на регионалното развитие и благоустройството, който ще отговори на въпрос от народния представител Иван Иванов относно необходимостта от спешен ремонт на пътя Княжево – Драгичево.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър!
Искам да Ви благодаря, госпожо председател, че така точно развихте отговора на процедурата на господин Пирински. Учудвам се, той беше председател на Народното събрание в последните четири години и много добре знае, че се касае за задаване на въпроси за парламентарен контрол, а не за отговорите, които често пъти поради ангажименти и служебни командировки на министрите се отлагат.
Минавам към въпроса, а той е свързан, господин министър, с един тежък проблем, който касае не само и единствено пътя София – Перник, но и много други пътища в страната. Моят въпрос беше зададен преди един месец. Надявам се, че той вече е предизвикал съответно решение, ще го видя утре, когато ще пътувам за празника на гр. Кюстендил, но при всички положения това, което беше преди месец, е наистина скандално. Ежедневно по 6-10 коли пукаха гуми, по една, по две. Аз действително имах случай да разговарям с хора, които са потърпевши, включително и с по-тежки проблеми, които възникнаха за техните леки автомобили.
Може би седмица по-късно видях, че една от националните телевизии също излъчи репортаж за проблемите там. Този проблем е общ, но все пак има нещо, на което трябва да си отговорим, а то е: дали ще се потърси отговорност от фирмата, която е извършила предишния ремонт, и ведомствените контролни органи, които са одобрили некачествено извършената работа? Страхувам се, че само преди две или три години отново дупките там се запълваха и същите се разцъфтяха сега.
Накрая, предвижда ли в крайна сметка Агенция „Пътна инфраструктура” да извърши този спешен ремонт на пътя, кога и в какъв срок? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Иванов.
Министър Плевнелиев, имате възможност да отговорите на поставения въпрос.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Абсолютно трябва да бъда откровен с Вас и да Ви кажа, че има огромно разминаване и в момента между състоянието на пътната мрежа и реалните възможности на държавата да я поддържа адекватно. Натрупани са проблеми с годините и всички ние много добре ги знаем. По поддържането на пътищата те са много и най-различни. Бюджетът тази година е особено ограничен.
През тази година за текущо поддържане, зимно поддържане и финансиране в рамките на населените места са предвидени 117 млн. лв. За сравнение цифрите през предходните години са както следва: 2007 г. – 421 млн. лв., четири пъти повече, за текущ ремонт и поддръжка; 2008 г. – 397 млн. лв., 3,5 пъти повече; 2009 г. – 135 млн. лв., което е около 15 млн. лв. повече от бюджета, който имаме в момента – изключително малък от 117 млн. лв.
В тази сума разбивката е следната: имаме 66 млн. лв. за текущо поддържане, 35 млн. лв. за зимно поддържане, 15 млн. лв. за аварийно поддържане и още 3 млн. за финансиране в границите на населените места.
Посоченият от Вас участък, всички го знаем, е изключително приоритетен, тежък, изключително интензивен трафик. Той се поддържа от Областно пътно управление София. Със свое решение управителният съвет утвърди спешен ремонт на участъка от Александров мост до границата с Областно пътно управление- Перник. От 1 март машини на фирмата „Пътна строителна техника” към Сдружение „Пътища” са на участъка. Бяха направени съответните подготовки, създадена е организация на работа за изкърпване на увредените участъци. На 4 март беше запазена и асфалтовата база – 2 бр. Лично аз съм проверил, но условията на времето не позволяваха, защото щяхме да хвърлим пари през прозореца.
Така че направихме и предварително замерване, което показва, че ние трябва да изкърпим 14 600 кв. м дупки специално в този участък. Освен кърпеж на повредените участъци, в ремонта се предвижда и полагане на нова маркировка, ремонт на стоманената предпазна ограда, почистване на отводнителните съоръжения. По време на строително-монтажните работи ще се упражнява постоянен контрол от експерти на дирекция „Анализ на риска”, за което съм се разпоредил, както и от централния институт. Целта е спазване на технологията за подготовка и изкърпване на всеки участък. В момента там се работи, метеорологичните условия са добри и подходящи и към 31 март този ремонт трябва да приключи.
По отношение на предишните ремонти в участъка трябва да отбележа, че до този момент е поддържан по линия на текущ ремонт и поддръжка, тоест едно безкрайно наливане на пари в пълнене на дупки.
От тази гледна точка през м. януари 2009 г. е била проведена работна среща, на която е решено изпълнителят да подготви алтернативни технически решения за приемане на вариант рехабилитация, ремонт и рехабилитация в участъка, извършван през м. юли и началото на м. август 2009 г. – в един много ограничен участък. Той беше стартирал, спряхме го, тъй като щяхме да затапим цяла София. Крайното решение е да пуснем магистрала „Люлин”, да заработим, да отпушим трафика, имаме проект, имаме готовност, приватизирали сме. В началото на 2011 г. трябва да стартира ремонтът и на този участък. В момента е ремонтиран един изключително малък участък, там настилката е добра, останалото е едно безкрайно пълнене на дупки. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За реплика думата има господин Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Имам надежда, че нещата ще се променят към добро. Това, което Вие казахте, действително укрепва тази надежда. Все пак искам да се спра на три неща.
Първо, хората от областните управления на Агенция „Пътна инфраструктура” трябва да бъдат много по-често на местата на ремонтите, трябва да извършват ефикасен контрол и да се разплащат с фирмите само, когато извършената дейност изпълнява всичките изисквания за качество.
На второ място, необходимо е процедурите, по които се възлагат ремонтните дейности, да бъдат прозрачни. Вярвам, че ще направите това, защото, уви, досега ставаше така, че фирмата победител влага материали с по-ниско качество, защото трябва да се „разплати” с тези лица, които са й помогнали да спечели търга. Това не трябва да се случва.
На трето място, Вие сте член на правителството, българското правителство трябва да задели преди всичко средства за нашата национална пътна инфраструктура, която ще отпуши икономиката, ще даде достъп на инвеститори, ще засили туристическия поток.
В едно свое скорошно интервю напълно основателно Вие казвате къде са отивали тези пари досега. Нека се промени тази практика. Българските граждани ще имат по-добро качество на живот, ако има по-добра пътна инфраструктура. Ако това се направи в рамките на мандата, действително България ще има един съвсем друг хоризонт в Европейския съюз. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Заповядайте за дуплика, министър Плевнелиев.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Уважаеми господин Иванов, благодаря за Вашите много ясни и конкретни думи. Искам да Ви дам още малко допълнителна информация, а именно, че по отношение на процедурите ние в момента подготвяме изключително нова, не само прозрачна тръжна процедура, но една много по-различна тръжна процедура как ще се поддържа цялата републиканска пътна мрежа.
Проблемът е следният, че едни бюрократи в затворени стаи са решавали досега на кой какво да възложат, на кой какво да платят или да не платят. Ние го виждаме по един безапелационен начин от тази гледна точка как може да се промени. Много е елементарно – когато се обективизира процесът и когато му се даде много по-голям хоризонт. Ние ще стартираме нови договори за поддръжка не за една и две години, както досега. Много удобно! Защото колко е удобно да правим търгове всяка година. Колко е удобно да имаме малък хоризонт, защото бюрократът тогава всяка година взема решения кой, защо и колко. Не, сега подготвяме четиригодишни договори. Абсолютно обективни с ясни критерии. Те ще бъдат обсъдени с камарата на строителите, с браншови организации и пътища, с правителствени и неправителствени организации. Ще минат и тогава ще ги направим. По-дълъг хоризонт, възможност за инвестиции в техника. Така че на фирмите да им „пука” от работата, която те извършват, а на хората, които ще контролират, трябва да им стане ясно, че това е част от техните задължения. Ние имахме отдел за контрол в Агенция „Пътна инфраструктура” – от 95 човека, от тях пътни инженери – 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Преминаваме към въпрос от народния представител Димитър Карбов относно отделяне на средства за авариен ремонт на отсечка: надлез Каспичан – Варна по автомагистрала „Хемус”.
Имате думата, господин Карбов.
ДИМИТЪР КАРБОВ (Атака): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! По време на зимния период след обилните валежи от дъжд и сняг и сериозните заледявания вследствие на тежестта на времето и заради това, че пътната настилка е подложена на тежки атмосферни влияния по автомагистрала „Хемус” в отсечката надлез Каспичан – Варна са се образували множество дупки по пътната настилка, които тормозят всички участници в движението, пътуващи от и към гр. Варна.
Отсечката е в критично състояние – дупките, различни по големина и дълбочина, не са локализирани и означени с пътни знаци, указващи наличието им, няма въведени и ограничения на скоростта, за да могат водачите на МПС да намалят и избягнат влизане с висока скорост, което може да доведе до фатални последици за живота и здравето на всички пътуващи. Тези препятствия създават редица пътно-транспортни произшествия. Голяма част от автомобилите са тежко увредени, с материални щети, а от КАТ отказват издаването на протоколи за пътно-транспортни произшествия, като заявяват, че щетите и авариите са вследствие на несъобразена скорост. Това обстоятелство от своя страна не установява застрахователно събитие, затруднява работата на застрахователите и изплащането на застрахователни обезщетения.
Ако не бъдат предприети спешни мерки, има реална опасност поредният инцидент да завърши с тежки последици. Всички знаем, че дълбока дупка плюс висока скорост могат да са фатални за хората.
В тази връзка, въпреки финансовата криза и политиката на икономии се обръщам към Вас, уважаеми господин министър, със следния въпрос: какви мерки в краткосрочен план ще предприеме Министерството на регионалното развитие и благоустройството за извършване на укрепителни ремонтни дейности за подобряване състоянието и въвеждане нормално движение по отсечката надлез Каспичан – Варна по автомагистрала „Хемус”?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Давам думата на министър Плевнелиев за отговор.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Карбов! Строителството на обекта автомагистрала „Хемус” в участък Белокопитово – Варна е започнат през 70-те години на миналия век. През 1995 г. е въведен в експлоатация участък Варна – Каспичан. Изграден и въведен в експлоатация е участъкът Шумен – Каспичан от километър 350 до километър 360+600 с обща дължина 12,640 км.
От началото на 2010 г. в Агенция „Пътна инфраструктура” постъпиха доклади от директорите на Областно пътно управление – Варна, и Областно пътно управление – Шумен. Постъпиха и изключително много сигнали от граждани за състоянието на настилката.
На 8 март 2010 г. ние направихме проверка на място като изпратихме специалисти от Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” и специалисти от Централния институт за пътни технологии, национални и европейски норми и стандарти, които извършиха оглед на пътната настилка на именно този участък, който Вие посочвате, Каспичан – Варна от километър 347+800 до километър 423 – ляво и дясно платно. В резултат на проверката са изработени – имаме конкретни резултати, предварителни количествено-стойностни сметки за най-неотложните ремонти на пътната настилка от километър 360 до километър 423. Освен че са описани най-неотложните ремонти, те са остойностени. Имаме нужда от 7 млн. лв., за да можем да направим тези най-неотложни дейности. Предстои този доклад на експертната група да бъде разгледан на заседание на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура”, което ще стане следващата сряда.
Очевидно този ремонт е приоритет, но за да бъда откровен с вас и с българските граждани, ние трябва да знаем, че положението на цялата територия на страната е наистина драматично с всяка следваща година и именно поради тези три фактора. Знаете много добре, че в нормалните държави на всеки седем години си подменят изцяло горния слой асфалт. Нормалните държави имат механизми и начини, по които да се реагира. За съжаление, тази технологична дисциплина в последните 25 години не е спазвана.
Разбира се, ние в момента сме в изключително тежка ситуация – пълнейки дупки. Да нямаме дори финансовия ресурс да напълним всичките тези дупки, а всъщност знаем много добре, че решението не е в пълненето на дупките. Решението е в цялостната подмяна на асфалтовия слой, така че да имаме едно трайно решение. Това, което правим в момента с изключително малкия ресурс, който имаме, е контакт с абсолютно всички областни управители. В момента са изготвени от самата Агенция „Пътна инфраструктура” и на база на решение на областните пътни управления поименни списъци. Тези поименни списъци са за обекти от републиканската пътна мрежа, които имат неотложна и спешна нужда от ремонт. В диалог с областните представители обаче тези обекти ще бъдат приватизирани и в крайна сметка ще имаме окончателни списъци на територията на всяка област. Тези обекти ще влязат в рамките на финансовия ресурс, с който ние разполагаме, и ще търсим, разбира се, всяка възможност за допълнително финансиране. Към момента се опитваме да бъдем максимално прагматични. Ние не искаме да решаваме кои са приоритетните проблеми на регионите от гледна точка на пълненето на дупки, така че те ще кажат, но ние имаме един определен ресурс, който трябва да влезе. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За реплика има думата народният представител Димитър Карбов.
ДИМИТЪР КАРБОВ (Атака): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Аз съм удовлетворен от отговора, който ми дадохте, и съм сигурен, че в най-скоро време това, което заявихте от трибуната на Народното събрание, ще бъде извършено и действително тази отсечка ще бъде приведена в едно нормално за движение състояние.
Разбирам, че наследството, което сте получили от вашите предшественици в лицето на тройната коалиция, е доста опоскано и разсипано, въпреки че те разполагаха с безвъзмездни милиони от Европейския съюз, предприсъединителни касички, ИСПА и ФАР, както и приятелските заеми от Европейската инвестиционна банка с предълги гратисни срокове и ниска лихва, които доведоха до резултата: „Пари газим, по дупки пътуваме”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Имате право на дуплика, министър Плевнелиев. Отказвате се.
Преминаваме към въпрос от народния представител Иван Костов относно преодоляване на нарушения при продажба на 122 дка държавна собственост и недопускане на конфликт на интереси при одобряването на Общ устройствен план на Варна.
ИВАН КОСТОВ (СК): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър! Въпросът ми е от особен интерес както за варненци, така и за всички български граждани, заинтересовани от прозрачността и управлението на държавната собственост, градоустройственото планиране и опазването на културното и природно богатство на страната ни, с които се ангажира ГЕРБ преди изборите. Моите срещи показаха наистина много голям интерес към въпроса със сделка за 122 декара в крайбрежната ивица на гр. Варна.
На първо място, възраженията са, че този терен е актуван като публична държавна собственост през 1998 г., а след това е преактуван като частна собственост – през 2009 г., от областния управител без да има разрешение на Министерския съвет, както изисква законът. Това е пряко нарушение на Закона за държавната собственост – чл. 6, ал. 1 и ал. 3.
На второ място, теренът по действащия подробен устройствен план на гр. Варна от 2002 г. бе отреден за градска брегова зона с рекреационни функции. Същевременно в приложените към сделката оценки е отбелязано, че няма изработен подробен устройствен план за терена и той е с неясна перспектива, което е довело до сериозно занижаване на цената на терена и несправедлива оценка на имотите при осъществяване на продажбата.
На трето място, по проекта за нов общ устройствен план на община Варна имотът е преотреден от градски брегови зони в зона за обществено обслужване с показатели за застрояване, надвишаващи допустимите по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие.
Освен това този проект за общия устройствен план се изготвя от фирма, чийто едноличен собственик на капитала, е именно инвеститорът за закупуване на тези 122 декара – така наречената Алея първа, това е „Холдинг Варна”. Това поражда основателни съмнения за конфликт на интереси при самото градоустройствено планиране. (Председателят Лъчезар Иванов дава сигнал за изтичане на времето.)
Знаем, че има прокурорска проверка, но Ваше основно задължение е да защитите недвижимите имоти държавна собственост.
Въпросите са: какви действия е предприело министерството за разследване на сделката с терена от 122 декара за проекта „Алея първа” – гр. Варна?
Второ, предприети ли са действия за завеждане на граждански иск пред компетентния български съд за защита правото на държавната собственост?
И трето, предприети ли са действия за избягване на конфликт на интереси при градоустройственото планиране при изготвянето на общия устройствен план на община Варна?
Господин председател, много Ви благодаря за това, че удължихте времето. Но трябва да знаете, че огромен брой варненци следят този въпрос и неговия отговор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отговор давам думата на министър Росен Плевнелиев.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Костов, в продължение политиката на ревизия на социално значими теми и проекти и такива от особен обществен интерес, ръководеното от мен министерство има за постоянна цел наблюдаването и грижата за точното и последователно спазване на законите, нормите и специално по отношение на такива обществено значими проекти. Тази дейност осъществяваме към опазване на държавната собственост, нейната трансформация, разпореждане и контрол.
Разбира се, минавам към Вашите конкретни въпроси, които Вие зададохте. Очевидно е, че всички хора във Варна, както и всички искаме да излезе истината за този проект, така че аз мога да бъда само конкретен. Разбира се, знам, че нашите действия и това, което ние правим от трибуната на парламента в момента, ще има продължение.
Така че конкретно на трите въпроса. Какви действия е предприело МРРБ – е първият Ваш въпрос, за разследване на сделката с терен от 122 декара за проекта „Алея първа” в гр. Варна?
Ние бяхме сезирани от господин Димо Гяуров – председател на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарната етика, с въпроси по установяването на обстоятелства по продажбата на така наречената „Алея първа”. Искам да отбележа категорично, че преди да бъдем сезирани прокуратурата вече беше в министерството с молба за помощ да бъдем максимално съдействащи от гледна точка на проверките, които тя независимо прави по този казус. Разбира се, аз разпоредих обстойна проверка на процедурите, извършвани и контролирани от МРРБ. В момента тази проверка е в своята заключителна фаза, още не сме приключили. Засега данни обаче за съществени нарушения в процедурата няма.
Следва да се отбележи, че процедурата, предхождаща продажбата на „Алея първа”, е сложна и решение за осъществяването й са вземани от три различни администрации в различни периоди от времето, включително и с промяна на закона. Анализът за съпричастността на МРРБ в осъществяването й ще бъде готов много скоро, но единствено обследването в цялост може да даде категоричен отговор за редовността й. В момента, както казах, по-скоро процедурни нарушения - без да сме приключили окончателно, защото работим с много инстанции, за да съберем цялата картинка - няма.
По Вашия втори конкретен въпрос: Предприети ли са действия за завеждане на граждански иск пред компетентния български съд за защита правото на държавната собственост? Граждански иск и всякакви други производства по случая могат да бъдат обосновани едва след като приключим с пълния всестранен анализ на проверката. Но работим заедно с прокуратурата. Всички резултати, които ние имаме от различните дирекции, които правят проверките, са тяхна собственост – има прокурори, които идват при нас, и освен максималното съдействие, което ние им даваме, се надяваме, че и резултатът от проверката, която ние ще довършим, също ще им бъде полезен. Но тук считаме, че прокуратурата ще бъде водеща и ще си свърши работата, както цялото общество очаква.
На последния трети конкретен въпрос от Вас: Предприети ли са конкретни действия за избягване на конфликт на интереси при градоустройственото планиране при изготвянето на общия устройствен план на община Варна? Общият устройствен план на община Варна е възложен за изработване през м. август 2005 г. Той е възложен от общината. Съгласно правомощията си общината също така е определила и изпълнител на проекта фирмата „ТПО – Варна”. Поради това отговорът на въпроса за наличието или липса на конфликт на интереси трябва да се потърси, и то категорично, от община Варна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За реплика има думата народният представител Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, всички във Варна, които се интересуват от продажбата на тези 122 декара са в течение за това, че вървят тези проверки на прокуратурата.
В момента искам да концентрирам вниманието Ви върху обстоятелството, че се очаква наистина една безпристрастна и точна експертиза от страна на Министерството на регионалното развитие и благоустройството дали са нарушени нормативните правила преди и по време на самата сделка. Преди – когато тя е направена възможна, и впоследствие – когато е осъществена, тъй като прокуратурата не може без компетентната преценка на вашето министерство. Това е едното.
Второто, разбирам, че не сте предприели действия и изчаквате изходът от тази експертиза. Но по отношение на изготвянето на общия устройствен план аз Ви призовавам да премислите възможността Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което трябва да одобри общия устройствен план, подготвен от тази фирма „ТПО - ЦППБО” ЕООД, която е изцяло на „Холдинг Варна”. Дали не е възможно Вие да потърсите на свой ред основание да не се съгласите с тази част от проекта, която, както аз посочвам във въпроса си, нарушава допустимите по Закона за устройство на Черноморското крайбрежие условия за застрояване, тъй като във Варна са убедени, че фирмата, която предлага общия устройствен план, е нарушила тези изисквания на закона и Вие на това основание да не позволите това нарушаване на закона? Просто искам да концентрирам вниманието върху тези две обстоятелства, тъй като аз мисля, че предвид разположението, ако мога така да кажа, на политическите сили в Общинския съвет на Варна – този общински съвет, доминиран от досега управлявалата тройна коалиция, ще даде ход на този общ устройствен план и аз предварително ви предупреждавам, че ако Вие не сте последната инстанция, която да защити интереса на страната и позволите нарушения на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие и да се извърши това строителство, всичко в бъдеще ще бъде свързано с управлението на ГЕРБ. Вероятно хората от Варна ще го свързват и с Вашето име. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Ще се възползвате ли от правото на дуплика? Не.
Преминаваме към следващия въпрос.
Въпрос от народния представител Корнелия Нинова относно строителството на автомагистрала „Струма”.
Заповядайте, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Господин министър, автомагистрала „Струма” е водещ проект по оперативна програма „Транспорт”. Тя е значима за икономиката на България, значима е и за Европейския съюз, поради разположението й на Коридор № 4.
Вие досега сте правил публични заявки за строителството на „Струма”, като сте заявявал, че стартират два лота през пролетта на 2011 г. и до края на 2013 г. ще бъде готова частта от София до Симитли и от Сандански до Кулата, а след 2014 г. ще започне работата по отсечката Сандански-Симитли.
Напоследък има информация и така оставаме с впечатление, че премествате приоритетите си от строителството на магистрала „Струма” към строителството на магистрала „Тракия”, както и че има опити за пренасочване на средства от магистрала „Струма” към магистрала „Тракия”. Моето притеснение и това на избирателите и гражданите от Благоевградска област е ще се строи ли наистина магистрала „Струма”? Колко лота и кога ще стартират? Кога ще приключи окончателното строителство? Има ли достатъчно осигурени средства за финансиране по проекта? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Думата за отговор има министър Плевнелиев.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Нинова! Всички знаем, че автомагистрала „Струма” е част от трансевропейската транспортна мрежа, коридор 4 и остават за доизграждане още 132 км от Долна Диканя до Кулата, разделени на четири участъка.
Лот-1 е Долна Диканя-Дупница. Ще ви кажа конкретните ангажименти, които съм поел като министър и по които работим – и то не само моето министерство, а пет различни министерства в момента, които се движат по точни графици, разпределени във времето.
Искаме да стартираме тръжната процедура през втората половина на 2010 г. Искаме до месец декември 2010 г. да приключат отчуждителните и археологическите процедури, за да постигнем едно много елементарно нещо, а именно да имаме и строително разрешение за този лот. Искаме да имаме избор на изпълнител през първата половина на 2011 г., така че да завършим строителството навреме – през лятото на 2013 г., както сме се ангажирали. Индикативната стойност на този проект е 68 млн. евро. Тук всички много добре знаем, че това са виртуални пари.
Бих искал да използвам случая и от тази гледна точка да Ви кажа, че няма как да говорим за пренасочване на средства, просто защото тези средства много лесно или много трудно могат да бъдат усвоени. Много трудно е, защото всички ние трябва денонощно да работим по нещо, което не е направено 25 години! Много лесно е да говорим за милиардите, бюджетите, лотовете, но е много трудно да накараме пет различни министерства да извършат всички необходими процедури, когато това не е направено от 25 години, така че да издадем строителни разрешения и с гордост да направим първа копка.
От тази гледна точка вярвайте, че имаме конкретни графици, мога да Ви ги предоставя, да ги видите и се убедите, че работим изключително интензивно. Графиците са разписани отзад-напред: кога бихме могли да имаме строителното разрешение, за да може на следващия ден да имаме възможност да започнем строителството.
По отношение на лот-1 Долна Диканя-Дупница искаме да приключи до края на мандата.
По отношение на лот-2 Дупница-Благоевград, имаме начална процедура. Тук не говорим за 2011-2012 г., а още сега, през месец април 2010 г. документацията е почти готова и ще стартираме процедура за избор на проектант. Стартираме самото строителство по-нататък във времето – през пролетта на 2012 г. – това е сложено също в нашите графици. Индикативната стойност на проекта е 129 млн. евро, но първо трябваше да правим проектите. За разлика от лот-1, в лот-2 нямаме такива.
По отношение на лот-3 Благоевград-Сандански, разбира се, ситуацията е най-тежка. Там има три участъка: Благоевград Крупник, Крупник-Кресна и Кресна-Сандански. По този проект сме се ангажирали да бъде включен в инфраструктурните проекти, които ще бъдат подготвени сега така, че за разлика от предишното правителство, което за съжаление не ни помогна много, ние бихме искали независимо кой ще управлява България през 2014-2020 г., да има готови проекти и да може на първия ден да се започне да се работи. Първо ще проектираме, там е много тежко, трябва да се правят тунели, да се правят алтернативни трасета. Искаме до края на 2011 г. да имаме готови проекти. След това всичките процедури и през 2014-2020 г. да се строи. Разбира се, от 1 януари 2014 г., а не да има три изгубени години, както, за съжаление, в момента имаме.
Добавяме и още една година, просто защото проблемът ни е, че в Брюксел казват: ”Да, ето ви парите, но къде са ви строителните разрешения?”.
Последният лот е лот-4 Сандански-Кулата. Той е готов, има технически проект, имаме да направим археология, имаме да направим още малко отчуждителни процедури. Петнадесет километра са планирани и през втората половина на 2010 г. искаме да стартираме тръжна процедура за избор на изпълнител, а през първата половина на 2011 г. да направим и началото на строителството, така че спокойно и комфортно двата лота, които сме обещали до края на мандата на това правителство, също да бъдат готови.
Още едно изречение само да кажа: всъщност нашето правителство обеща три готови магистрали: „Люлин”, „Марица” и „Тракия”, но в хода на работата, която направихме, и в хода на високите цели, които си поставихме, поехме конкретни ангажименти и за тези два лота и ще се справим. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За реплика има думата народният представител Корнелия Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Господин министър, свикнали сме, когато не сте свършили нещо за 7-8 месеца, постоянно да прехвърляте отговорността на предишното управление.
В този случай обаче предишното управление ви остави: оценка за въздействие на околната среда – готова; работен проект Долна Диканя–Дупница, с който сега се хвалите, оставен от предишното правителство; работен проект Сандански-Кулата, оставен от предишното правителство.
Аз Ви питам: какво вие сте направили за последните осем месеца? Нито сте подали апликационна форма, нито сте започнали отчуждителни процедури, нито сте започнали каквито и да е било тръжни процедури.
Разбирам, че трябва да намерите оправдание за това бездействие, но моля Ви: не го търсете постоянно в предишното управление, защото в този конкретен случай нямате никакво основание! Благодаря ви. (Реплики от народния представител от ГЕРБ Станислав Иванов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За дуплика има думата министър Плевнелиев.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Уважаема госпожо Нинова, предишното правителство ми остави един аутобан без разрешение за ползване – абсолютно незаконен, остави ми Хаинбоазкия път, който е абсолютно незаконен...(Шум и реплики от КБ.)
Нека Ви кажа какво ми е оставило и по този конкретен участък, за който говорим, или по-скоро – какво не ми е оставило. Няма направени никакви археологични проучвания; няма отчуждителни процедури. От тази гледна точка отговорът е много елементарен: когато свършим с археологията. В момента има 15 археологически екипа на БАН, на Археологическия институт на БАН на различни отсечки на нашата територия, които вместо за дванадесет месеца, трябва да свършат работата за четири месеца. Когато те свършат работата, когато направим отчуждителни процедури, тогава ще сглобим всичко и ще направим тръжната процедура. Това ще стане след четири месеца. Дотогава, вярвайте ми, полагаме всички усилия. Двадесет и пет изгубени години. Сега едно нещо трябва да е ясно: в това министерство наистина кипи тих труд. Той не може да бъде видян от българските граждани. Много е лесно да говорим за пари, много е трудно да правим строителни разрешения. През месец декември миналата година съм издал 16 строителни разрешения за пътища в България. През месец януари тази година са издадени още 13 строителни разрешения – по „Транзитни пътища” 5, по оперативна програма „Регионално развитие”. Трудно ще го разберем, но ние се гордеем с това. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Да благодарим на министър Росен Плевнелиев за днешното участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси към министъра на здравеопазването Божидар Нанев.
Започваме с питане от народните представители Яне Георгиев Янев и Бисерка Борова Петрова относно цялостната политика на Министерството на здравеопазването.
БИСЕРКА ПЕТРОВА (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! От началото на така наречения преход здравната реформа е една от тези, които се приемат с най-масово неодобрение, непрекъснато е обект на критики и много често е източник на конфликти. Заедно с това очевидно са налице и реални неудачи от субективен, концептуален и фактически характер. В резултат на това реформата не успя ефективно да реши поне три кръга от основните проблеми. Първо, да отговори адекватно на демографския срив и на влошаването на здравното състояние на нацията. Второ, да осигури достъпна медицинска помощ, равноправна за всички граждани на България, както постановява и Конституцията. И трето, да противодейства достатъчно категорично на корупционните практики в системата на българското здравеопазване.
Показателен пример е Националната здравна стратегия 2008-2013 г. с план за действие към нея, предложен от тогавашния министър на здравеопазването, одобрена от предишното правителство и приета от Народното събрание, съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона за здравето. Тя има достойнства. Например сравнително точното посочване на проблемите. Но има и един много сериозен недостатък – от всички близо 80 стр. изобщо не става ясно как точно, с какви параметри и с какви средства се планира да се подобри здравното състояние на населението в резултат от нейното прилагане. Това и досега остава неизвестно.
Очакванията към правителството на ГЕРБ бяха високи, включително и в тази сфера. Несъмнено не могат да се постигнат радикални позитивни резултати за половин година, но би следвало да има поне демонстрация на концепция, на обмислена и обвързана съвкупност от мерки, визия за един продължителен период. За съжаление, досегашните действия на Здравното министерство не доказват наличието на подобен систематичен подход.
Въз основа на изложеното, уважаеми господин министър, питаме следното: какви са принципите на политиката на Министерство на здравеопазването за осигуряване на качествено и достъпно здравно обслужване на населението за разлика от политиката на Министерството на здравеопазването при предишното правителство? По цитираната Национална здравна стратегия ли работи Министерство на здравеопазването или има собствена програма? Ще бъде ли внесен проект за нова стратегия и ако ще има такава, по какво ще се отличава от досегашната? Какви са приоритетите на Министерството на здравеопазването, които планирате за 2010 г. и какви са очакваните резултати? Какво е състоянието на българското здравеопазване към момента в конкретни цифри? И какво предвиждате да бъде след една година специално по параметрите здравно състояние на населението, достъп до здравна помощ и ефективност на здравната система? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Давам думата на министър Божидар Нанев за отговор.
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Петрова! Пет минути са абсолютно недостатъчни за отговор на това питане. Какво мога да кажа за това малко време?
Във връзка с цялостната политика на Министерство на здравеопазването, все пак да Ви благодаря, че съвсем коректно и според разбиранията от Ваша страна във Вашето изложение, което сте направили, имате констатацията, че за половин година несъмнено не могат да бъдат постигнати радикални позитивни резултати и констатацията за това, за по-крупно реформаторско действие. За да можем да дадем точна преценка за здравното състояние на нацията годишно се прави доклад за здравето на нацията. Този доклад за здравето на нацията оценява предходната година. И тъй като от 2008 г. няма направен доклад за здравето на нацията, наложи се ние да го направим. Той е готов и в най-скоро време ще ви го представим. Нещо, което е трябвало да извърши предишното правителство.
По въпроса за Националната здравна стратегия 2008-2013 г. и плана за действие към нея, приети с Решение на Народното събрание от 5.12.2008 г., бих искал да ви информирам, че се съобразяваме с обстоятелството, че е действащ документ. Във връзка с това, както и с оглед заявената воля в Програмата на правителството за европейското развитие в областта на здравеопазването със заповед на министъра беше сформирана експертна работна група, която изготви анализ за изпълнението на тази Национална здравна стратегия 2008-3013 г. и планът за действие към нея, както и съответствието на заложените цели, дейности и индикатори за изпълнението им в Програмата на правителството за европейско развитие.
Представям Ви част от изводите от оценка по метода на експертизата, така наречения „Делфи метод”. Изпълнението на Стратегията и плана за действие 2008-2013 г. е неритмично и в недостатъчна степен организирано. Съответствието на стратегията и плана за действие е недостатъчно спрямо програмата на правителството. Тази стратегия има твърде общ характер на заложени цели, задачи, дейности и резултати. Анализите и оценките по изпълнението на стратегията са субективни, поради липсата на обективно измерими индикатори за оценка.
Изпълнението на стратегията и плана за действие не са обвързани с необходимите ресурси – финансови, кадрови и т.н. Много от заложените цели, дейности и програми са само на хартия, нямат реално приложение. Този анализ на Националната здравна стратегия 2008-2013 г. също ще Ви бъде представен, когато бъде завършен окончателно.
И все пак, от прегледа, който имаме, бих искал да кажа, че стратегията и планът за действие на предишното правителство са един типичен пример за документ, който не се основава на доказателства от науката и реалния живот, тоест на изследвания, констатации, статистически данни, проучвания и други, а на мненията на група от експерти или така наречени доказателства.
Документът много подробно описва системата на здравеопазването в България, нейните отличителни черти и слаби места, но не се обръща внимание на състоянието на общественото здраве и на реалните потребности на здравето на гражданите.
Тази стратегия по-скоро звучи като ангажимент на администрация, която от своя страна мисли, че общественото здраве е изцяло продукт и е в зависимост от функционирането на системата на здравеопазване, а не обратното. Стратегията нито защитава правата, нито определя отговорностите на българските граждани, свързани със здравето им – индивидуално, семейно, групово, обществено и т.н.
Традиционно използваната технология при подготовка на важни политически документи е остаряла и неефективна, и неадекватна в стратегията и по плана за действие.
Каква е в момента политиката на Министерство на здравеопазването? Тя се базира на няколко основни документа. Това е предизборната програма на Партия ГЕРБ, програмата на правителството в частта здравеопазване, Концепцията за преструктуриране на болнична помощ, приета с постановление на Министерския съвет, промени в Закона за здравно осигуряване и Закона за лечебните заведения, който в момента е на фаза второ четене в Народното събрание. В същото време, както вие виждате, стратегията е предложена от предходното правителство в края на 2008 г. Ние, напротив, ще предложим много по-рано стратегия и подготвяме такава. Направили сме достатъчно квалифицирани работни групи, които да работят на база на наука на доказателствата и в скоро време ще ви бъде представена ясна Национална здравна стратегия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За два уточняващи въпроса има думата господин Яне Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): За голямо съжаление, не чухме нищо конкретно по този изключително важен въпрос, господин министър. Вие направихте ретроспекция на това какво е правило предишното правителство, което ние от тази трибуна сме критикували всеки ден. Но, според Вас – и това е първият ми въпрос – възможно ли е да има законодателни реформи в сферата на здравеопазването по принцип, без да е приета стратегията? Нали стратегията е концептуалната рамка, върху която се поставят основните приоритети в здравната реформа. Как може да се прави законодателство на парче, без да е направена цялостната концепция? Аз питам и ние не чухме конкретно в какви срокове Вие поемате ангажимент да представите Националната здравна стратегия? Кога? До края на месеца, до края на този парламентарен сезон или до края на мандата. Защото Вие асоциирате вашите действия с предходното правителство, но не поемате никакви конкретни ангажименти.
Освен това имате ли конкретен план за оздравителна реформа на най-болезнените теми в българското здравеопазване – първо, за съдбата на Националната здравноосигурителна каса? И второ, по отношение на обезпечаване на плащанията на общопрактикуващите лекари? Ако през всеки месец-два се опитвате да потушавате проблемите, без да ги решавате, нещата ще се задълбочават.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има думата за отговор министър Нанев.
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Уважаеми господин Янев, както Ви казах преди малко, нашите законодателни инициативи са свързани и се основават на предизборната програма на партия ГЕРБ и на програмата на правителството в частта здравеопазване.
По отношение изготвянето на Здравна стратегия и план за действие към нея, за да се случи това, са необходими определени статистически извадки. Тези статистически извадки, анализи и разчети се получават обикновено към средата на всяка година за предходната година. За да можем да изготвим ясни и последователни стъпки, които са свързани с анализ, с отчетност на база на статистически данни, обикновено е необходимо да премине средата на годината, за да можем да получим всичко това.
Както Ви казах, ние подготвяме Национална здравна стратегия с план за действие към нея и това ще бъде представено в съвсем кратък срок - при всички случаи най-късно до средата на тази година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отношение – народният представител Яне Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Ние ще чакаме, господин министър, тази стратегия до м. юни, но дали ще могат да я изчакат лекарите? Лекарското съсловие е в изключително тежко състояние. Само преди няколко дни разговарях с лекари от най-важните болници в страната. Огромна част от тях, които са по-млади особено, учат езици и се чудят по какъв начин да напуснат България в ускорени срокове.
Ако вие не предприемете мерки тези хора да имат мотивация да останат тук, след броени месеци вече нещата ще са изключително закъснели.
Затова тази стратегия, която готвите, първо не може да бъде чиновническа, тя не може да бъде написана на базата на статистически данни. Вие трябва да искате широк национален консенсус. Трябва да впрегнете усилията на всички, които имат идеи за българското здравеопазване.
Аз се убеждавам - от това, което Вие казахте, че дори не сте прочели Програмата на ГЕРБ. В тази Програма на ГЕРБ са записани други срокове и други приоритети от изреченото от Вас.
Затова Ви съветвам - като се приберете в министерството, отворете сайта на ГЕРБ, за да направите справка, за да видите, че това, което твърдите, драстично се разминава дори с поетите ангажименти от вашата партия.
Последният съвет, който искам да Ви дам, е по възможно най-бързия начин да свикате кръгла маса и да поканите всички лекари, които са достатъчно компетентни по отношение на стратегията, за да може тази стратегия да бъде приложима, а да не бъде документ, който сме виждали и предишни народни събрания. В крайна сметка той е една купчина с писани и изобщо ненужни на здравеопазването документи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Въпрос от народния представител Захари Димитров Георгиев относно политиката на Министерството на здравеопазването за реформи в областта на диспансерното лечение и наблюдение на пациенти със социално значими заболявания.
Имате думата.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър! Въпреки че много нещо се изговори в публичното пространство по отношение на прокламираната от вас бърза, незабавна реформа в болничното здравеопазване, слава Богу, че се реши да се обмисли малко повече, преди да се пристъпи към това изпълнение, което безспорно е необходимо, но в рамките на разумните граници, които осигуряват болничното лечение на пациентите, а не хаос в тази система.
Една от сферите, които се засягат в Закона за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, са диспансерите, за които е и моят въпрос. От тази трибуна председателят на Комисията по здравеопазването и представители на комисията, когато представяха този закон на първо четене, казаха, че тези промени по отношение на диспансерите се правят с основна цел да се подобри финансирането. Това беше едното твърдение.
Другото твърдение беше, че всичко това, преди да се направи, е съгласувано, синхронизирано с директорите, управителите на диспансерите в страната. Нито едното, нито другото е вярно.
Второто не е вярно, защото се чуха гласовете на лекарите и директорите на тези диспансери, които са в точно обратната посока – на несъгласие за закриването им. Всъщност с тези промени вие ги закривате като лечебни заведения и ги преобразувате, ако може да се каже въобще „преобразуване”, в някакви други форми като части от болнични заведения или медицински центрове, или специализирани болници.
Кажете ми, моля Ви: как ще се подобри финансирането на диспансерите? Досега те се финансираха по здравни пътеки от Министерството на здравеопазването, както и чрез предоставянето на безплатни лекарства за някои видове пациенти, които се лекуват в тези диспансери. Как на практика ще стане това? Ще продължат ли доплащането от страна на Министерството на здравеопазването и тези безплатни лекарства?
Мисля, че трудно ще се намери поне една разумна причина диспансерите да се преобразуват в някакви други лечебни заведения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Времето Ви изтече.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Времето ми изтече, …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Имаме правилник.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: … но мерете с еднакъв аршин всички изказващи се, господин Иванов, а не да преценявате на някой да давате минута и половина повече, а на други – пет минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Имаме правилник.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Като имате право, не ме прекъсвайте, за да завърша изречението си.
Та, господин министър, една разумна причина ми посочете защо преобразувате диспансерите съгласно действащия в момента Закон за лечебните заведения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Цяла минута повече говорихте – само за информация.
Думата за отговор има министър Нанев.
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Георгиев, една разумна причина искате защо преобразуваме диспансерите и дали щяло да се запази доплащането от Министерството на здравеопазването. А защо има доплащане ми кажете. Знаете ли защо има доплащане? Защото тези дейности по някакъв начин не са финансирани адекватно. Тоест има нещо из корен в системата, което не е направено така, че да може една дейност да се финансира само от едно място и това да е достатъчно. Защо е необходимо да се финансира от три места?
По отношение на Вашия въпрос – в проекта за Закон за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения се предвижда отпадането на диспансера като вид лечебно заведение и преобразуването на съществуващите диспансери в друг вид лечебни заведения. Диспансер е един вид лечебно заведение, а предлагаме друг вид.
Проектът предвижда съществуващи към влизането в сила на закона диспансери да се преобразуват от собственика им в едногодишен срок, тоест в 2010 г. няма да има промяна, както следва: диспансерите за психични заболявания – в центрове за психично здраве, но забележете, остават си специализираните психиатрични болници - не говорим, че някой иска да промени стационарната психиатрична помощ; диспансерите за пневмофизиатрични заболявания – в медицински центрове или специализирани болници за пневмофизиатрични заболявания; диспансерите за кожно-венерически заболявания да се влеят в лечебни заведения за болнична помощ и да продължат дейността си като клиники или отделения по кожно-венерически заболявания; диспансерите за онкологични заболявания – в друг вид лечебно заведение, да се слеят с лечебно заведение за болнична помощ.
Виждате ли, става въпрос за четири вида диспансери, които третират в първите три случая едно или две заболявания, в четвъртия случай става въпрос за онкологични заболявания? Това означава ли, че за всеки вид заболяване трябва да имаме диспансер? Как се извършва диспансеризация на хронично болни, примерно, от хепатит? Как се извършва тяхното лечение и проследяване? Това искаме – да уеднаквим стандартите.
Обсъжда се възможността диспансерите за кожно-венерически заболявания да се преобразуват и в центрове за кожно-венерически заболявания. Това е едно предложение, разбира се. Лечебните заведения, които са правоприемници на диспансерите ще продължат да извършват активно издирване, диагностициране, лечение и периодично наблюдение на болни, тоест те запазват своите функции. Целта на промяната е осигуряване и на по-добра организация и условия за лечение на лицата с онкологични, пневмофизиатрични, психични и кожно-венерически заболявания, по-добър и равнопоставен достъп за пациенти до промоция, профилактика, съвременна диагностика и лечение, прилагане на съвременни политики и подходи към групите болни, които се обслужват в диспансерите.
Предложеният проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения не предвижда промяна в източниците на финансиране на лечебните заведения - Национална здравноосигурителна каса, републикански и общински бюджети, доброволни здравноосигурителни фондове, местни и чуждестранни юридически и физически лица. Това е чл. 96 от Закона за лечебните заведения.
Конкретният начин за финансиране на лечебните заведения, които са правоприемници на диспансерите, в това число конкретните източници, следва да се определи в специалните закони – Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, Закона за бюджета на НЗОК за съответната година. Няма пречки като източници за финансиране на лечебните заведения правоприемниците на диспансерите да се запазят и програмите и проектите, по които диспансерите са получавали средства до преобразуването си, какъвто е Глобалният фонд.
Ние сме съобразили и това, че може по програми и проекти да получават свои...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Времето Ви изтече! Дадох равно време на вас двамата.
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За реплика имате думата.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Уважаеми господин министър, по отношение на финансирането – от това, което изброихте, половината от тези източници са невъзможни, те са несъстоятелни, но защо премахнахте текстовете в проекта за закон, които гарантират допълнителното финансиране за допълнителните дейности от този вид лечебни заведения, каквито са диспансерите, а именно издирването и диспансеризирането и работата на терен? Това ги прави различни от болниците, от болничните заведения. Те не са обикновени болнични заведения, за да искате да се финансират само по пътеките на Здравната каса. Това е разликата. И ако това го премахнем ние ще ги съсипем. А по-добре от мен, защото аз не съм медик, а Вие сте, знаете, че поне два от тези вида диспансери, за които говорим, при тях пациентите не отиват доброволно. Тях ги издирват, за да бъдат лекувани там. И обществото се нуждае да има тази гаранция, че този вид пациенти ще бъдат издирени и лекувани, за да предпазим цялото общество от тези болести, на които те биха били носители, ако не са диспансеризирани.
Използвам случая, за да Ви кажа – лошият пример на такъв вид преобразуване на диспансерна дейност в болнична специализирана, е Белодробната в Пловдив. И Вие много добре го знаете. Заради премахването на диспансерната дейност тя беше доведена почти до фалит и тя сега е в несъстоятелност, ако Вие не реализирате това, което сте обещали лично – да бъде предадена към държавата собствеността на Белодробната болница.
И между другото можете да ми кажете дали ще удържите думата си и кога ще се случи това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За дуплика има думата министър Нанев. Две минути!
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Господин Георгиев, по отношение на финансирането – става въпрос за това, че искаме да унифицираме системата на финансиране на болничната дейност. Затова предвиждаме и преминаване през 2011 г. към така наречените диагностично свързани групи, където да отпадне проблемът с клиничната пътека. Няма смисъл да се връщам отново и да обяснявам какво е клинична пътека и защо не е подходяща и т.н.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ, от място): Да, но сега сме в началото на 2010 г., не сме в 2011-а!
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Да, но този закон ще влезе в сила от 2011 г. Не става въпрос за 2010 г. Той така е предвиден, а освен това за извънболничната помощ, за наблюдение, издирване и т.н., дейностите по така наречената диспансеризация, са поети от извънболничната медицинска помощ, която е първична и специализирана извънболнична помощ. Нищо не пречи тези специализирани болници да запазят и такъв предмет на дейност. И това се дава като възможност да извършват извънболничната медицинска помощ, както извършват много болнични лечебни заведения съвместно със свои структури, наречени към момента ДКЦ-та, които могат да осъществяват този вид наблюдение, изписване на лекарства, консултации на болните в извънболнична помощ и така да се изравнят в сравнение с другите видове заболявания, както Ви дадох пример с други хронични заболявания.
Няма смисъл три или четири заболявания да бъдат отделени. Имало е смисъл във времето, имало е смисъл, погледнато исторически назад, да бъдат създадени такива специализирани заведения, тъй като това са били изключително социално значими заболявания, но по тази логика би трябвало да създадем и за болни от СПИН диспансер или за всяко едно друго заболяване.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Да, помислете!
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Да, но защо да не ги унифицираме? Това е предложението на закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Преминаваме към въпрос от народния представител Мая Манолова относно закриването на диспансерите в здравеопазването.
Преди да вземе думата народният представител Манолова бих искал да информирам залата, че днес от името на Парламентарната група на Коалиция за България в лицето на Корнелия Нинова е разходвано 6 минути и 35 секунди време, с което време, знаете, по правилник можем да удължим работното време.
Имате думата, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, това, че колегата от Коалиция за България зададе въпрос с подобно съдържание на министър Нанев, улеснява изясняването на проблема от моя и от негова страна.
Аз ще започна с това, с което завърши министърът, а именно, че тук същностният въпрос, който би следвало да се зададе, е: защо след закриването на малките болници – общински, и в малките населени места, пристъпваме към закриването на диспансерите?
Всъщност, министър Нанев загатна това, което коментират много от медицинските специалисти, които са ангажирани в тази сфера, и много от представителите и на ГЕРБ, и на опозицията, а именно, че в случая става дума за финансирането на диспансерите и по-точно посоката е към ограничаване на средствата, които се изразходват към тяхното поддържане.
Знае се, че към този момент финансирането става чрез Министерство на здравеопазването, чрез делегираните бюджети на общините и в някои от случаите – по клинични пътеки. И въпреки това ситуацията с диспансерите, както и цялата ситуация в здравеопазването, е недофинансиране. Идеята те да бъдат закрити като че ли е линията на най-малкото съпротивление, по която се върви в така наречената здравна реформа на правителството. Ако нещо не може да бъде изцяло финансирано поради това, че или министерството, или Касата не може да си сметне приходите и разходите, се пристъпва към неговото закриване.
В същото време искам само да Ви кажа за какви дейности става дума в диспансерите и какви хора ползват техните здравни услуги. Искам да припомня, че 30% от хората, например, които постъпват в психодиспансерите, постъпват там с прокурорско решение, 60% от психоболните, които се лекуват в психодиспансерите, са неосигурени и 50% от лекуващите се са без средства за лечение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Госпожо Манолова, 10 секунди сте над времето.
МАЯ МАНОЛОВА: Тоест, отговорът е, че става дума за социално значими заболявания, които касаят най-бедните и уязвими слоеве на населението и в момента, в който Министерство на здравеопазването абдикира от тях, оставя без здравна грижа хиляди, стотици хиляди български граждани, от една страна. От друга страна, подлага на риск останалите граждани, защото в голяма част от случаите става дума за заболявания, които са опасни за околните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отговор има думата министър Нанев.
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Уважаема госпожо Манолова, при предишния въпрос отговорих на голяма част от Вашия въпрос, зададен във формата му, която получих. Примерът, който дадохте, не беше подходящ. Тези болни, които се лекуват с прокурорско нареждане, които не са социално адаптивни и психически адекватни, се лекуват в психиатрични болници. Диспансерът има извънболнична част, но може да има и болнична част. Това, което е психиатрична болница – никой не спори, че трябва да съществува. Тя е изцяло държавен ангажимент и се финансира от държавата.
Това, което предлагаме като центрове за психично здраве, е съвременна, утвърдена от Европейския съюз форма на лечение в извънболничната помощ. Тези пациенти по същия начин ще получават своето лечение, без да се налага да плащат сами, без да се налага да се съобразяват дали ще бъдат здравноосигурени или не. Психиатричната помощ навсякъде в Европа е приоритет на държавата. Така че болничната помощ и извънболничната помощ няма да бъдат нарушени. Напротив, смятаме, че с нашите предложения ще бъдат поставени по-съвременни, по-добри условия на дневен стационар в извънболничната помощ, където хората могат да бъдат социално по-адаптивни, могат да имат контакти, да имат право на трудова дейност, а тези, на които задължително се налага болнично лечение, да бъдат изолирани, ще бъдат лекувани в психиатричните болници.
По отношение на онкодиспансерите – много сериозен въпрос. Там възможността да бъде специализирана болница или както е наречена по света – онкологичен център, съвместно с извънболнична и болнична помощ, дава дори по-големи възможности на лечебното заведение за работа по отделни дейности, които да бъдат заплащани и от Националната здравноосигурителна каса и да бъдат финансирани целево по национални програми, да бъдат финансирани и чрез изписване на безплатни лекарства.
Така че не виждам да се застрашава по някакъв начин интересът на пациентите чрез трансформацията. Целта е да въведем ясни правила за всички видове заболявания и да се подчиняват на едни и същи регулативни механизми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За реплика има думата народният представител Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин министър, един от абсурдните отговори, който получихме по време на дебата, свързан със здравната реформа, беше от Вашия заместник, който обясни, че онкодиспансерите следва да бъдат закрити, преобразувани или трансформирани поради това, че трябва да действат при пазарни условия. Знаете, че в момента има дванадесет онкодиспансера в България. Видите ли, те трябвало да бъдат трансформирани, за да може онкологичният диспансер или съответното му производно, например в Русе, да се конкурира с това в Стара Загора. Това е абсурдно разбиране за социалния и здравния характер на тези заболявания, което надявам се, в процеса на доизчистване на вашите тези ще бъде преодоляно.
От друга страна, подходът Ви към закриването на диспансерите по нищо не се различава от подхода за закриването на малките болници, защото той се прави въпреки и без съгласието на хората и специалистите, които работят в тях. В Комисията по здравеопазването бяха депозирани многобройни становища на представители на обединенията на различните видове диспансери, в които те подробно обявяват защо и как не следва да се прави това преструктуриране. Във всички случаи тук ще има период, в който едно здравно заведение трябва да се трансформира в друго. Самият процес, който не е описан в този закон, ще създаде колосални проблеми за функционирането на тези диспансери, респективно за хората, които ползват техните услуги.
Много вероятно е и тук да се стигне до протестни действия, както се случи и с малките болници. Тогава под напора на общественото мнение ще бъдете принудени да направите отново крачка назад в политиката, която провеждате в този сектор.
Бих апелирала към Вас – както вече се отказахте…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Времето Ви изтече.
МАЯ МАНОЛОВА: …от някои първоначални идеи в здравната реформа, своевременно да се откажете…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Времето Ви изтече.
МАЯ МАНОЛОВА: …от идеята за закриване на психо, онко и останалите диспансери…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Времето Ви изтече. Отнемам Ви думата. (Изключва микрофоните.)
МАЯ МАНОЛОВА (говори на изключени микрофони): ...защото ще бъдете принудени да го направите под напора на общественото мнение. (Реплики в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За дуплика има думата министър Нанев.
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Госпожо Манолова, съжалявам, че няма да вляза в политически дебат, но някъде преди малко да споменах за закриване на онкологични диспансери, на психологични диспансери?! Ставаше въпрос за трансформиране, преобразуване. Ставаше въпрос за друг вид, друга форма – нещо, което искаме да унифицираме. Защо трябва да постъпваме по този начин? Но аз няма да вляза в такъв диспут с Вас и да Ви отговоря, че политически не е адекватно онова, което казвате – че някой иска да ги закрият. Няма такова нещо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми народни представители, в момента часът е 14,07 ч.
Следващото пленарно заседание ще се състои на 24 март 2010 г. от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,07 ч.)

Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председател:
Лъчезар Иванов


Секретари:
Пламен Нунев
Милена Христова