Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Лъчезар Иванов и Екатерина Михайлова

Секретари: Петър Хлебаров и Милена Христова


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (звъни): Налице е кворум, откривам пленарното заседание.
Преди да започнем по дневния ред, две съобщения.
На 31 март 2010 г. от Държавна агенция „Национална сигурност” е постъпил Отчет за изпълнение на политика в защита на националната сигурност за периода 1 януари 2009 г. – 31 декември 2009 г.
С мое писмо отчетът е изпратен на Комисията за контрол на Държавна агенция „Национална сигурност” и Комисията по бюджет и финанси. Отчетът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
На 1 април 2010 г. в Народното събрание постъпи информация от Министерството на околната среда и водите в изпълнение на т. 2 от Решение на Народното събрание от 30 октомври 2009 г. във връзка с разисквания по питане на народния представител Иван Алексиев относно прекратено финансиране към общините по договори, сключени с ПУДООС. Докладът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Процедура – заповядайте.
ТОДОР ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, правя процедурно предложение точки 6 и 7 от нашата програма да станат съответно точки 4 и 5 и да бъдат разгледани съответно като първи точки от днешното заседание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение днешната ни работа да започне с разглеждане на…
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Имам обратно процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Сега да прочета за какво става реч в точките и ще Ви дам възможност.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Чух какво каза колегата, не правя реплика на Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, чувствам се достатъчно свободен да направя обратно процедурно предложение, именно защото онова, което ще кажа, бе споделено с Вас достатъчно навреме на вчерашния Председателски съвет. Спомняте си, надявам се, че тогава споделих притесненията си от начина, по който точката за избор на членове на Съвета за електронни медии влиза в дневния ред на Народното събрание през тази седмица.
Има една установена традиция, при това смея да твърдя добра традиция, още от 1997 г., когато се създаде праобразът на СЕМ – Националният съвет за радио и телевизия, председателят на Народното събрание да обявява достатъчно навреме, че предстои разглеждането на подобна точка, за да даде възможност не само на парламентарните групи, но на всички заинтересовани неправителствени организации, които работят в медийния сектор, да направят своите предложения, след което те се обсъждат в нарочната комисия – тогава Медии, а сега Култура и медии, и с доклад на специализираната комисия се обсъждат и в пленарната зала.
Сега начинът, по който тази точка влиза в дневния ред, без дори да има заседание на Комисията по културата и медиите или може би ще проведем това заседание за 5-6 минутки по време на почивката, е по-скоро притеснителен. Това е грубо нарушение на установена парламентарна традиция – не казвам на текст от правилника, но определено на установена парламентарна практика и минимум дължите обяснение кои са тези екстремални обстоятелства, които налагат подобни екстремални действия на четиридесет и първия парламент. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Местан.
Тъй като отправихте въпрос към мен, на който считам, че вчера на Председателския съвет дадох отговор, не е задължение на председателя на Народното събрание да информира парламентарните групи кога изтичат мандатите на определени лица, които са в мандатни структури.
На всички е известно, че повече от месец СЕМ работи в намален числен състав – с двама души по-малко. Ако аз не бях подала програмата в 10,30 ч. в понеделник, най-вероятно в момента и тази седмица нямаше да имаме предложение.
Освен това известно е на всички, че е обявен конкурс за директор на Националното радио и не считаме, че той следва да се провежда от непълен състав на СЕМ.
Що се отнася до парламентарната практика и традиция, както ще стане ясно след малко по други точки от дневния ред, едва ли те, когато не почиват на нормативна основа, са най-доброто и лично аз нямам никакво притеснение, ако занапред не прилагам практики и традиции, установени в парламентаризма в България, които не се съдържат в закон.
Що се отнася до задължение за разпределение в специализирана комисия, има специални закони, които казват за такива органи като например Законът за Висшия съдебен съвет, Инспектората, членовете – да, там е задължително всяка една кандидатура да бъде обсъждана.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на народния представител Тодор Димитров за разглеждане като първа точка от дневния ред в програмата ни за днес – Проекти за решения за избиране на членове на Съвета за електронни медии, а като т. 2 – първо четене на Законопроекта за изменение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.
Гласували 175 народни представители: за 121, против 54, въздържали се няма.
Предложението е прието.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Прегласуване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване – господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, моля залата да прегласуваме.
Аргументът, който Вие поставяте, че включването на точката в дневния ред е предстоящият конкурс за радиото. Ами, във Висшия съдебен съвет постоянно текат конкурси, а управляващото мнозинство хич не взема мерки да включи тази точка, за да попълним състава на Висшия съдебен съвет. Тоест, за какво ние избираме хората – защото имате някакви кадрови намерения в СЕМ, кадрови намерения във Висшия съдебен съвет или другаде, или защото тези органи наистина трябва да функционират? Защо да не се обсъди, господин Местан много ясно го каза, да се видят качествата на тези хора? Или искате да покриете качествата на човека, който сте си решили да изберете от мнозинството? Изберете си човек - няма лошо, но нека да минат там, да се види и в обществото да се чуе, да има едно обсъждане. Сега на Велики Четвъртък, рано сутринта, давайте сега, за да няма много шум около кандидатурата. Това веднага дава съмнителност на качествата на хората, които предлагате.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Хайде, стига, стига.
МИХАИЛ МИКОВ: Или поне самите вие не вярвате във вашите хора, които ще предложите.
Така че ви моля да влезем в една нормална приета парламентарна практика - на обсъждане. Има достатъчно време, за да се видят тези кандидати, да се изслушат от специализираната комисия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Миков.
Подлагам на прегласуване процедурното предложение на Тодор Димитров да бъдат разгледани съответно като т. 1 - Проекти за решения за избиране на членове на СЕМ, и като т. 2 – Първо четене на Законопроекта за изменение на Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите.
Гласували 170 народни представители: за 118, против 52, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Преминаваме към:
ПРОЕКТИ ЗА РЕШЕНИЯ ЗА ИЗБИРАНЕ НА ЧЛЕНОВЕ НА СЪВЕТА ЗА ЕЛЕКТРОННИ МЕДИИ.
Постъпили са три предложения с вносители: две предложения от Лъчезар Тошев и група народни представители, и от Лютви Местан, Камен Костадинов и Йордан Цонев.
По реда на постъпване на предложенията давам думата на вносителите да ни запознаят с кандидатурите, които поддържат.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Преди да ви запозная с кандидатурите, моля за допуск в залата на Георги Лозанов и на София Владимирова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване направеното процедурно предложение за допускане в зала.
Гласували 144 народни представители: за 131, против 1, въздържали се 12.
Предложението е прието.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): София Владимирова е родена на 22 май 1979 г. Завършила е специалност „Журналистика” в Софийския университет, факултет по журналистика и масова комуникация, след което специализира две години – от 2002 до 2004 г. в Германия специалност „Медии”. След това последователно от 2004 до 2008 г. заема постове като отговаря за информация и подготовка на водещи, организира и следи за провеждането на снимки по време на самото предаване. Отговаря за подбора на предаванията... (Шум и реплики в залата.)
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Защо само двете кандидатури са допуснати в залата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Направете предложение за допускане в залата.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Защо само вашите кандидатури гласувахме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Защото не сте направили предложение, не мога да го направя аз.
Имате думата.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря.
Госпожо председател, ако искате направо да преминем към гласуване на двете предложения, които са направени от господин Лъчезар Иванов.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Да, да, хайде!
ЛЮТВИ МЕСТАН: Имате пред себе си всички номинации. Какво означава да се правят отделни процедурни предложения в залата да бъдат поканени или поотделно поканени номинираните по една и съща точка? Прощавайте, но това е меко казано недопустимо. Или минете направо да гласуваме направените от вас предложения...
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Да, хайде.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Добре, чудесно! Вижте какво съгласие има в залата. Или направете коректно предложение всички номинирани да бъдат поканени в пленарната зала.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, моля да бъде допусната в залата Мая Вапцарова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 147 народни представители: за 135, против 5, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Квесторите, поканете госпожа Вапцарова в залата.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): От 2000 до 2001 г. е работила като сценарист, екип-гост, репортер, сценарист и екип-гост в междинна станция „Медии” като медиен репортер и в ресор „Култура”, в.”Новинар”. Преминала е през всички длъжности в радио-телевизионните дейности. Работила е в програма „БНР”, програма „Христо Ботев”. Това е за първата кандидатура.
Вторият кандидат е Георги Лозанов. Роден е на 26 април 1958 г. Образование „Философия” – Софийски университет „Климент Охридски”. Доцент от 1994 г. Завеждащ отдел „Теория и критика на фотографите” в сп. „Българско фото”. От 1989 г. до днес е редактор и заместник главен редактор на в. „Култура”. От 1994 г. до днес е преподавател и ръководител на Катедрата по печат и книгоиздания във Факултета по журналистика и масова комуникация в Софийския университет „Климент Охридски”. От 1997 до 2001 г. е член и председател на Националния съвет за радио и телевизия. От 2001 до 2003 г. е член на Съвета за електронни медии. От 2004 до 2006 г. е председател на Съвета на настоятелите на „Сорос център”. От 2004 до 2008 г. е председател на Управителния съвет на Българската медийна коалиция. От 2004 г. до днес е художествен консултант на Галерията. От 2004 до 2006 г. е главен редактор на сп. „Егоист”. От 2006 до 2009 г. е главен редактор на сп. „Пет звезди”. От 2006 до 2007 г. е член на Националния съвет за кино. От 2007 до 2008 г. е член на Националната художествена комисия за игрално кино. От 2007 г. до днес е управител на Фондация „Медийна демокрация”. И от 2008 г. до днес е член на Художествения съвет на университетските театри „Алма Матер”. Публикации – над 100 научни студии и статии в областта на медиите и медийната регулация и философията. Хиляда критически публикации и статии. Две хиляди интервюта в пресата и електронните медии. Ще спра дотук, тъй като биографията е твърде голяма. Мисля, че добихте представа за образованието и професионалния ценз на доц. Георги Лозанов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: И третото предложение е от господин Местан, Камен Костадинов и Йордан Цонев. С него ще ни запознае господин Костадинов.
Имате думата.
КАМЕН КОСТАДИНОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предлагам на вашето внимание кандидатурата на госпожа Мая Вапцарова за член на Съвета за електронни медии.
Госпожа Мая Борисова Вапцарова е родена на 7 юли 1944 г. в гр. Банско. Има висше образование, завършено през 1972 г. – кинорежисура и драматургия в Академията за театрално изкуство и кинорежисура в Унгария.
Госпожа Вапцарова владее английски, руски, унгарски, немски и френски езици.
Членува в Европейския форум за национално и културно наследство – Белгия, Постоянния комитет за трансгранична телевизия – Страсбург, Франция, Асоциацията на българските филмови продуценти, Съюза на филмовите дейци и Съюза на българските писатели.
Автор и режисьор е на над 53 филма, от които 50 документални дългометражни и 3 игрални. Има публикации, 6 книги – поезия и проза.
Настоящ председател е на Съвета за електронни медии.
Както ви казах, завършила е драматургия в Унгария, режисура – също в Унгария, психология - в Нюйоркския университет. Има квалификация на преводач от езиците, които прочетох, че владее.
Носител е на орден „Кирил и Методий” І степен, Златен дукат за „Лъжовни истории” от института в Манхайм, Наградата на католическото жури, Голямата награда на ФИПРЕС и Награда на публиката.
Професионалният й опит:
От 1974 до 1989 г. работи като художествен ръководител в „Българско видео”, както и в Студия за научни и документални филми и Студия за игрални филми – Бояна, като режисьор и драматург.
От 1989 до 1993 г. работи в Общобългарски съюз „Македония” като президент и главен редактор на в. „Македония”.
От 1996 до 2001 г. работи в „CIM” – Германия, като консултант по интегриране на България към европейските стандарти. Така се нарича проектът. Организиране на промоция на България пред европейските страни.
От 1999 до 2007 г. работи във фирма „Банкови информационни технологии” като ръководител на направление „Връзки с обществеността”.
През периода 1996-2007 г. ръководи Фондация „Вапцарова вяра” като изпълнителен директор.
От 2006 до 2009 г. е член на Съвета за електронни медии, като отговаря за международните връзки на СЕМ.
От 2009 г. до настоящия момент е изпълняващ длъжността „Председател на Съвета за електронни медии”.
Госпожа Вапцарова е достатъчно известно име в гилдията на журналистите, на художественотворческата интелигенция, на хората, занимаващи се с електронни медии и тяхната регулация, така че не считам, че е необходимо допълнително да се мотивира нейната кандидатура.
Призовавам колегите народни представители да подкрепят нейното избиране в Съвета за електронни медии. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Костадинов.
Имате възможност за становища по предложените три кандидатури.
Господин Курумбашев, заповядайте.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Позволете ми от името на Парламентарната група на Коалиция за България да изкажа нашата позиция.
Първо искам да направя остра бележка по наистина безобразния начин, по който влязоха тези кандидатури. Дори сега, в 11,00 ч. имаме заседание на Медийната комисия – поне там един път можеха да бъдат обсъдени тези кандидатури. Даже аз си мислех, че като са точки 6 и 7, ще имаме възможност да се направи кратък дебат дори в рамките на почивката, дори, както каза господин Местан, за 5-6 минути.
Следващото нещо, което бих препоръчал като практика на управляващото мнозинство, е да не повтаря практики на предишни управляващи мнозинства, а именно да не избира членове на каквито и да е регулаторни органи, след като е изтекъл техният мандат.
Тази процедура трябваше да бъде стартирана през м. септември, да се даде възможност за обсъждане, да речем, през октомври и ноември, да влезе в залата през м. ноември и тези нови членове да бъдат избрани през декември или януари, за да може на 21 януари, когато изтекоха мандатите на тези двама членове, първо, да се знае кой встъпва в длъжност и, второ, да бъдат избрани навреме.
За съжаление обаче, практиката, която има от предишни управляващи мнозинства, с изтекли мандати продължава и в този мандат.
Искам да изразя подкрепата на Парламентарната група на Коалиция за България за госпожа Мая Вапцарова, която наистина е име в гилдията. Не бих искал да оставя настрани и факта, че е представител, не само като име, на гилдията, а и на рода Вапцарови.
В това отношение, понеже е по-добре да избираме личности, а не да се правят политически назначения, искам да кажа, че двете кандидатури – на госпожа Мая Вапцарова и на господин Георги Лозанов, са доста по-напред от третата кандидатура. Поради тази причина бих искал да предложа да има отделни гласувания, а именно да се гласува кандидат по кандидат за избор на членове на СЕМ, за да може всеки от народните представители да представи своята позиция и да гласува човек по човек, а не да се направи гласуване ан блок, каквото изглежда, че ни е подготвено.
Последното, което исках да кажа, което прави много неприятно впечатление – може би за първи път влиза предложение за членове на СЕМ, което не е подписано от нито един член на Медийната комисия – нито от ГЕРБ , нито от „Атака”, нито от Синята коалиция, да не говорим, че не сте потърсили и нас за мнение, пък някой от нас можеше да припознае някой от вашите кандидати. Но тази практика на диалог на вас ви е чужда, очевидно имате желание да продължите с нея, в което ви желая успех. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Курумбашев.
Реплики? Няма.
Други народни представители, които желаят да вземат отношение?
Заповядайте.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Днес отново сме свидетели на погазване на установената практика по процедурата за избиране на членове на Съвета за електронни медии.
Съветът за електронни медии през последните години се утвърди и се институционализира, въпреки всичките трудности, с които се сблъскваше през годините и от гледна точка на институциите, и от гледна точка на политическите партии, и от гледна точка на гражданското общество.
Вече стана ясно, че кандидатурите на госпожа Вапцарова и на господин Лозанов са достатъчно безспорни и като професионалисти, и като граждански изявени личности – в това няма никакво съмнение.
В тази връзка, тъй като задължителното в такава ситуация обсъждане на кандидатурите вътре в парламентарната Комисия по културата, гражданското общество и медиите е пропуснато, вероятно съвсем целенасочено и съзнателно, аз имам въпрос към кандидатурата на госпожа София Владимирова.
Моля да ми бъде отговорено тук, в пленарната зала: как си представяте работата на независимия регулаторен орган, госпожо Владимирова? Като как Вие ще контактувате с останалите институции? Как си представяте независимостта на този регулаторен орган?
Разбира се, въпросът може да бъде много обстоятелствен, много пространен. Аз ще Ви моля обаче да се ограничите в рамките на законовите правила, норми, които действат до този момент в нормативната уредба и практика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Реплики?
Заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз на моя приятел Атанас Мерджанов бих му задал следния въпрос: кога този регулаторен орган е бил независим. Никога не е бил независим!
Този регулаторен орган винаги е бил, се е състоял от едни конформисти, винаги е имал такава характеристика. Защо обаче? Защото е имал политическа подкрепа да бъде независим и да работи върху обективността на медиите, а не да защитава някакви митични права без да изисква задължения. Медиите трябва да бъдат субективни и на това трябва да държи този орган.
Ние имахме среща с кандидатите и аз казах абсолютно същото. „Атака” ще се държи по същия начин, както се е държала досега спрямо този тъй наречен регулаторен орган, ако той не си смени визията за нещата и не започне да изпълнява, както трябва, както изисква общественият интерес, своите задължения. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Втора реплика няма.
Господин Мерджанов – дуплика.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители!
Уважаеми проф. Станилов, изненадва ме този Ваш въпрос, тъй като аз и в своето изказване подчертах, че независимо от трудностите, Съветът за електронни медии, въпреки всичко, успява да намери своето място като един регулаторен орган. Най-малкото Вие имате право да задавате въпроси, що се отнася до кандидатурите на Георги Лозанов и на Мая Вапцарова, тъй като те вече имат един мандат в Съвета за електронни медии и с дейността си доказаха, че в максимална степен се придържат към законовите рамки и норми.
Поради тази причина и нашата парламентарна група ще подкрепи тези кандидатури. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Госпожо Владимирова, към Вас бяха отправени въпроси.
Заповядайте, за да отговорите.
СОФИЯ ВЛАДИМИРОВА: Добър ден, госпожо председател.
Господа народни представители, благодаря ви затова, че имам възможност да бъда днес тук пред вас.
Благодаря за специалното внимание, което ми бе оказано.
Съветът за електронни медии е независим орган и такива би трябвало да бъдат отношенията му с другите институции. Той не би трябвало да се влияе от никакви инспирации, създавани от институциите, с които взаимодейства. Това е и моето виждане по въпроса. То не може да бъде различно.
По отношение на действието на Съвета за електронни медии – смятам, че всеки сам трябва да гласува според съвестта си, според убежденията си, според нормативните закони и актове на Република България.
Господин Мерджанов, отговарям ли с това на въпроса Ви? (Шум и реплики от ПГ на КБ.)
Аз мисля, че ще мога да се запозная. Имам достатъчно време. Проблем … (Реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От място не могат да бъдат задавани въпроси.
Благодаря Ви, госпожо Владимирова.
СОФИЯ ВЛАДИМИРОВА: Оставам на разположение за вашите въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Има други народни представители, които желаят да вземат отношение? Не виждам.
Преминаваме към режим на гласуване.
Ще подлагам на гласуване кандидатурите по реда на тяхното завеждане в Деловодството.
Първо по време е предложението за господин Георги Лозанов Георгиев.
Гласуваме кандидатурата на господин Георги Лозанов.
Режим на гласуване, моля.
Гласували 156 народни представители: за 144, против няма, въздържали се 12.
Предложението е прието. (Ръкопляскания.)
Следващото предложение е за госпожа София Владимирова Владимирова.
Режим на гласуване.
Гласували 160 народни представители: за 113, против 12, въздържали се 35.
Предложението е прието, което означава, че госпожа София Владимирова и преди това господин Георги Лозанов са новите членове на Съвета за електронни медии. (Ръкопляскания.)
Квотата е попълнена, поради което е безсмислено подлагане на гласуване … (Реплики от КБ.)
Запазете тишина!
Няма проблем да подложа на гласуване и третата кандидатура, но след като мандатите, които са вакантни, бяха с тези две наши решения обявени за приети и кандидатите за избрани, няма вакантен мандат.
Заповядайте …
КАМЕН КОСТАДИНОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, за втората кандидатура бяха получени 113 гласа. Заседанието започна при кворум 150 и няколко, след което имаше влизания, излизания от залата, може да има депутати, които да не са участвали в гласуването, така че след като не е получила повече от 121 гласа, има теоретична възможност третата кандидатура да получи повече гласове и да бъде избрана.
Моля в духа на добрата парламентарна традиция да подложите и третото предложение на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Приемам аргументите Ви с оглед възможността третата кандидатура да получи повече гласове, въпреки че моето лично мнение е, че за това бяха необходими специални процедурни правила, каквито ние нямаме.
Подлагам на гласуване кандидатурата на госпожа Мая Вапцарова.
Гласували 163 народни представители: за 51, против 25, въздържали се 87.
За прегласуване – заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, изборът на членовете на СЕМ, който е уж обществен, не политически орган, винаги е бил политически акт. Няма мнозинство, което да не си е налагало свои представители в този орган. Не случайно отново се появи и фигурата на господин Георги Лозанов, за когото не бих могъл да кажа каквото и да е от гледна точка на неговия … Не бих изразил каквито и да е резерви относно неговият безспорен професионализъм.
С него е свързан един особен момент, когато във връзка с приетия подход членовете на НСРТ и на СЕМ да бъдат обновявани, той имаше нещастието да изтегли първи късата клечка. Мнозинството на ОДС тогава го предложи отново и тук се разгоря спор дали дадено нещо може да обнови себе си със самото себе си. Оказа се, че когато е Георги Лозанов, това може да се случи и ние го избрахме, разбира се повторно, и НСРТ бе обновено със самото себе си тогава. Но ние като ДПС винаги сме се въздържали да предлагаме партийни кандидатури.
Кандидатурата на Мая Вапцарова е чисто формално кандидатура на ДПС. С нито един свой акт тя не се е държала дори като симпатизант на Движението за права и свободи, ръководила се е само от професионалната си съвест. И точно това ми дава основание, ако искате в този орган до професионалиста Гого Лозанов да има и хора, които действително са доказали, че могат да бъдат над, надпартийни, че могат да бъдат съвестта на гражданското общество, това е кандидатурата.
Премислете и подкрепете кандидатурата на госпожа Мая Вапцарова. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Подлагам на прегласуване кандидатурата на госпожа Мая Вапцарова.
Гласували 162 народни представители: за 52, против 33, въздържали се 77.
Предложението не е прието.
Новоизбраните членове на Съвета за електронни медии са Георги Лозанов и София Владимирова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Преминаваме към следващата точка:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОНТРОЛ ВЪРХУ НАРКОТИЧНИТЕ ВЕЩЕСТВА И ПРЕКУРСОРИТЕ.
Вносители: народните представители Цецка Цачева и Лъчезар Иванов.
Имаме становище на водещата комисия.
Моля да ни докладвате това становище.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
„Д О К Л А Д
за първо гласуване относно Законопроект за изменение на
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, № 054-01-27, внесен от народния представител Цецка Цачева и народния представител Лъчезар Иванов
На свое извънредно заседание, проведено на 31 март 2010 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за изменение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, № 054-01-27, внесен от народните представители Цецка Цачева и Лъчезар Иванов на 29 март 2010 г.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от д-р Лъчезар Иванов като един от неговите вносители. Той информира народните представители, че със законопроекта се предлага изменение на т. 30 в § 1 от Допълнителната разпоредба, даваща определение за „Непряка реклама”. Доктор Иванов допълни, че мотивите за внасяне на разглеждания законопроект са свързани с обнародвана в “Държавен вестник”, брой 23 от 23 март 2010 г. поправка на т. 30 от § 1 от Допълнителната разпоредба. За тази поправка председателят на Народното събрание не е издавал разпореждане или искане за поправка по реда на чл. 10, ал. 5 във връзка с ал. 1 от Закона за „Държавен вестник”. Въпреки това поправката е произвела правно действие и поради това анулирането на нейното действие трябва да се направи чрез приемане на съответния Закон за изменение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.
В хода на дискусията д-р Иванов посочи, че на проведеното пленарно заседание на 5 март 2010 г. на гласуване е бил подложен § 90 по предложението на Комисията по здравеопазването, съобразно внесения от нея доклад за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите с вх. № 053-10-17 от 24 февруари 2010 г. Видно от доклада на комисията, тя предлага редакцията на т. 30 от § 1 от Допълнителната разпоредба на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите да е следната:
„30. „Непряка реклама” е всяка форма на търговско послание, съобщение, препоръка или действие, която използва име и/или изображение, представляващо или наподобяващо наркотично вещество, за реклама върху стоки и рекламни продукти.”
Волята на гласувалите „за” 105 народни представители е била в подкрепа на предложения от Комисията по здравеопазването текст. Така е била подписана от председателя на Народното събрание и стенограмата от заседанието, така е бил изпратен за обнародване и приетият Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Впоследствие е издаден Указ № 52 от 9 март 2010 г. на Президента на Република България, с който законът е обнародван в този вид в „Държавен вестник”, брой 22 от 19 март 2010 г.
В хода на дискусията членовете на Комисията по здравеопазването изразиха единодушно своята подкрепа за представения законопроект и се обединиха около становището, че с приемането на посоченото определение за „Непряка реклама” отпада възможността за разпространяване на реклами с вредно влияние върху подрастващите по отношение на разпространението и употребата на наркотични вещества.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за” – 15, „против” и „въздържали се” – няма, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, № 054-01-27, внесен от народния представител Цецка Цачева и народния представител Лъчезар Иванов на 29 март 2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: От вносителите - желаете ли?
Заповядайте – народният представител Цецка Цачева. Като вносител разполагате с 10 минути.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми дами и господа народни представители, изключително неприятен случай, с който се поставя под въпрос авторитетът на законодателния орган на Република България – Народното събрание. Нямах друга процедурна и морална възможност освен по реда на закон за изменение да поправим нещо, което се надявам сега в дебата да стане ясно как сме сътворили.
Хронологията на нещата е следната.
Внесен законопроект от името на Министерския съвет. Обсъден за второ гласуване в Комисията по здравеопазването. Безспорен текст по отношение легалното определение на непряка реклама. Никакво изказване по този въпрос. Доказателството – от стенограмата, въз основа на която е изготвен докладът за второ гласуване на Комисията по здравеопазването. Текстовете бяха много. Законопроектът беше обемен. Онези 105 народни представители, които останаха до края в залата, за да гласуват, си спомнят темпото и ритъма на работа. Може би освен този закон като темп и бързина, с по-бързо темпо сме приели само Закона за животновъдството. Чете се от докладчика в тази пленарна зала, че по § 84, който след това става § 90 по новата номерация, при обсъждането в комисията е имало предложение от народния представител Лъчезар Иванов, което предложение комисията възприема. Той казва, че комисията подкрепя текста на вносителя с редакционна поправка, която, естествено, се отнася за онова, което е обсъждано в комисията по отношение на предложението на Лъчезар Иванов. Чете се текст тук, пред всички нас. Давам думата за становища, за изказвания, за предложения. Няма. Подлагам на гласуване § 90 по предложение на комисията. Предложението на комисията е това, което е раздадено на всички нас в доклада, и се гласува. В гласуването участват 106 народни представители – 105 са „за” и 1 „въздържал се”. След заседанието се изготвя докладът. Всички знаят, че той се заверява от председателя на комисията или заместник-председателя, този, който е докладвал текстовете в залата. Докладът е подписан от докладчика с текста на Комисията по здравеопазването, както тя е приела този текст, след което той идва при мен, преподписан преди мен от „n” на брой подписи. Подписвам доклада и го изпращам – това е оригиналът, както е разписано в процедурата по Закона за „Държавен вестник” и в Закона за нормативните актове – за издаване на указ от Президента. Президентът издава указ, законът е обнародван.
От този момент насетне пред мен за този текст, за този законопроект, въпросът се повдига в събота след обяд, в 15,00 ч., когато в дома ми чиновник от Президентството идва и казва: „Извършена е поправка” с много тежки квалификации и обвинения, които и вчера прозвучаха тук, от това място – „криминална подмяна”, „лобистки текстове”, „подменена воля на народните представители”.
Когато се запознах с това, което се е случило, истината е: в бр. 23 на „Държавен вестник”, тук отдолу, в края на официалния раздел стои поправка. Няма подпис, както трябва за всеки един друг законопроект или акт, който се обнародва в официалния раздел - да има указ с подписа на президента, преподписалия го министър на правосъдието или лицето, което има право да преподписва, и ако е закон – да носи моя подпис. Тук няма такова нещо!
Започвам да търся истината и се оказва следното. На мен ми обясняват: „Госпожо Цачева, такава е практиката”. Коя практика? – питам аз. Тогава, когато се окаже, че между това, което е казано в залата, това, което е написано в стенограмата, и нормативният акт вече е обнародван, служителите изпращат без преподпис на председателя – тук не говоря само в лично качество, говоря за всички председатели преди мен, защото съм направила проверка само от 2000 г. насам, но не знам колко са от 1990 г. насам – без подписа на председателя, без указ на президент, повече от десет години Народното събрание, парламентът на Република България твори поправки!
Що е това „поправка”? Отговорът е в Закона за нормативните актове. В чл. 42, ал. 2 той казва: „Когато в обнародван текст на закон се открие несъответствие – и там са визирани три хипотези на несъответствие – корекцията (поправката) се извършва по реда на обнародването”. Тоест онзи, който е открил въпросната поправка или несъответствие, както казва понятието в закона, трябва да уведоми по същата тази верига докладчика, който е подписал доклада, председателя на Народното събрание, той от своя страна да го изпрати на президента, президентът да издаде указ, защото закон и несъответствие в закон се публикуват само след указ на президента!
Съжалявам, че тук го няма господин Корнезов – вчера ни изнесе лекция за какво бихме могли да търсим отговорност на президента – тогава, когато той не е издал указ.
Питам аз (без този, последния случай): в тези 11 случая къде е бил президентът и защо няма указ?
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: На лов.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ): Къде са били председателите преди мен? Кой е създал тази практика? Кой създаде тази практика?! И защо в един момент, в който има несвършена работа, ние го използваме за чисто популистки партийни цели? Защото е обнародван верният текст, защото е влязла в сила вече тази поправка и нямаме друга възможност освен чрез закон за изменение да тръгнем и да оправим нещата такива, каквито са.
Това са били мотивите ми, когато внесох предложението за това изменение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Това беше изказване от името на вносител.
Откривам дебатите по внесения законопроект. Има ли желаещи за изказване?
Господин Янаки Стоилов изрази желание да вземе отношение по законопроекта.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, господа народни представители! Преди да обсъждаме съдържанието на предложения законопроект, трябва да поставим въпроса за причините за появата на този законопроект и за мотивите, които го съпътстват.
Първият въпрос, който поставям, е за това, че докладите на комисиите, в случая на Комисията по здравеопазването, трябва да отразяват всички най-важни страни от обсъждането на законопроекта. На вчерашното заседание на Комисията по здравеопазване от името на Парламентарната група на Коалиция за България аз заявих, че ние няма да участваме в гласуването на този законопроект – не защото не споделяме неговото съдържание, а защото ние вече два пъти сме гласували за този текст и трети и четвърти път няма да гласуваме за същия текст.
Освен това на заседанието накратко бяха поставени въпроси за изясняване на причините, които доведоха да се появи отново разпоредба, която е идентична с предложената от Министерския съвет по предишните промени в Закона за изменение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.
Въпросите, които постави госпожа Цачева, за технологията на законодателния процес, за нанасянето на поправки в приетите закони, от юридическа гледна точка са важни и трябва докрай да бъдат изяснени и последователно прилагани.
Но аз няма да заплитам разговора в тази посока, а ще поставя първия и най-важен въпрос: защо от парламентарната трибуна докладващият законопроекта предлага поправка, която е много повече по същество, отколкото редакционна? И откъде идват мотивите за тази поправка, която по същество узаконява косвената реклама на наркотични вещества? Това е основният въпрос. И докладвалият от името на комисията заместник-председател Пламен Цеков предлага в движение тази поправка, която стана ясно, че не е поправка, която отразява волята на комисията или дори на някаква част от нея. Следователно вносителят на тази поправка дължи отговор на въпроса по чия инициатива и в чий интерес тя е направена? Това дори не е лобизъм, това е нещо много повече. Защото лобизъм е, когато има определени икономически интереси, когато някой публично ги аргументира и когато има посредник между този интерес и народния представител, който го споделя и отстоява. Това не е лобизъм, това е неприкрит интерес или, ако приемем по-добрия случай, подвеждане на един народен представител да прокара предложения, които са в разрез с волята на вносителя и на комисията.
Така че това, което може да изясни случая преди всички въпроси, които се отнасят до публикацията в “Държавен вестник”, е в чий интерес, по чия инициатива това е направено. Тоест кой е подбудителят на господин Цеков, за да предложи този текст. Той едва ли самият би претендирал, че е специалист в областта на наркотиците и наркотичните вещества и е направил по своя инициатива това предложение. Не се спираме на въпроса за правно-техническите елементи. И ако ние не получим някакъв ясен отговор на този въпрос, смятам, че вие самите от ГЕРБ трябва да поставите проблема дали е допустимо този народен представител да бъде по-нататък в ръководството на комисията. Защото ако този въпрос не получи отговор и вашата ясна оценка, тогава ще се окаже, че определена група народни представители от ГЕРБ стоят зад нея и зад тези интереси, които отразява направената поправка. Това е основният въпрос и парламентът трябва да има в такива случаи много категорична позиция, за да не бъде той използван като параван на интереси, които имат голямо финансово-икономическо влияние, в случая вероятно част от производителите на алкохол, които съпътстващо рекламират такива наркотични вещества с косвени средства.
Тава е истинският въпрос и аз очаквам, госпожо Цачева, изяснявайки другите въпроси, да кажете Вашата позиция – ще стигнете ли докрай да се изяснят подбудите, мотивите за тази поправка? Защото това е първият въпрос, а от него следват всички други въпроси, в които ние бяхме въвлечени за поправката. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Желание за реплика от страна на Лъчезар Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Считам, че тук всички, които присъстваме, и моето обръщение е към господин Стоилов, мисля, че вчера много обстойно в Комисията по здравеопазване ние разяснихме въпросите и дадохме много ясен отговор на това, че Комисията по здравеопазване по никакъв начин и членовете на Комисията по здравеопазване, по никакъв начин нямаме разминаване със законопроекта, който ние приехме, и законопроекта, който беше публикуван в бр. 23 на “Държавен вестник”. Мисля, че вчера изяснихме и направихме много ясна преценка на това, че както за първо гласуване, така и за второ гласуване всички членове на комисията подкрепиха текста именно за пряката и непряка реклама на наркотични вещества. Вчера направихме един обзор и това, че в нито едно от заседанията, нито един член на комисията не е внесъл такъв текст и никога не е бил обсъждан такъв текст и винаги единодушно всички членове на Комисията по здравеопазване вкарахме доклада, който беше подписан от мен.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Тогава как стана?
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Нещо повече, бих искал да изясня и това, че в “Държавен вестник” всъщност се появи онова, уважаеми колеги, което ние гласувахме в комисията единодушно и съответно в залата също е било гласувано единодушно. И така то се е появило в “Държавен вестник” след подписа на господин Цеков и съответно юридически след подписа на председателката на Народното събрание.
Така че мисля, тук се опитваме да търсим някакъв елемент на скандал, някакъв елемент на вадене на политически дивиденти, защото тук, от тази трибуна вчера, ще припомня, че госпожа Манолова каза, че това е прецедент, че това е нещо, което е нечувано … (Реплики от народния представител Михаил Миков.) Не е така, господин Миков, защото само аз вчера запознах тези, които се интересуват, че от 2000 година досега има 11 по същество поправки. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Други желаещи за реплики има ли? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин Иванов, Вие не ми правите реплика, защото нито опровергавате въпросите, които поставих, нито ми давате отговор на тези въпроси. За да не се хвърля някаква сянка на съмнение върху комисията, за която стана ясно, че не е тази, която инициира поправката и не е комисията, която подкрепя поправката, моят въпрос остава с пълна сила: кой стои зад тази поправка и чии интереси тя изразява?
РЕПЛИКА ОТ СК: Това ще изясни прокуратурата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Това ще стане, но прокуратурата не може да реши пряко проблемите на парламента. Защото ние предложихме и анкетна комисия по този въпрос, която именно трябва да даде отговори на поставените питания. Вие отклонихте това искане. Не знам защо от Синята коалиция искате да бъдете съучастници.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Защо съучастници?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Защото репликират от място. Ако знаете отговора, дайте отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Моля ви се, репликите – на трибуната. Наистина не говорете от място.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Дайте отговора вместо колегите, които са го направили.
Но пак казвам, авторитетът на парламента и на управляващите изисква да се каже с какви мотиви и подбуди е направена тази поправка. И да не се занимаваме сега с дребните въпроси дали тази поправка е повече редакционна или повече по същество.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Това е практика.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Не е практика, господин Велчев. Аз съм бил председател на комисия. Имало е случаи, когато след като е приет докладът на комисията, се е установявало, че някои текстове трябва да бъдат прецизирани и коригирани. И тогава това е ставало в залата именно защото се знаят мотивите и аргументите и залата го е решавала. Това не е извадено от джоба на един или друг народен представител, не е било бутнато от някого. И знаете, че и в предишния парламент имаше някои скандални или спорни текстове, които след това се оказва, че са се отразили върху определени случаи и интереси и това не е било подминавано в обществената дискусия.
Така че вие дължите отговора на въпроса дали този текст е прокаран, за да защити определени икономически интереси. Защото това не e текст, който трябва да подобри съществуващата редакция, това е текст, който трябва да промени съдържанието на закона и да разшири спектъра на неговото действие. Защото ограничителният текст се заменя с друг текст, който е либерален и допуска всичко това, което аз заявих. (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Думата поиска народният представител Тодор Великов.
Господин Цеков, изчакайте малко, господин Тодор Великов вдигаше ръка доста преди Вас.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Какво прави той тук? Вчера къде беше?

ТОДОР ВЕЛИКОВ (независим): Благодаря Ви, госпожо председателстваща.
Който иска да се изказва, тук е мястото, а не с подмятания и подхвърляния, защото това, което забелязваме, не е за първи път, колеги. Мога да кажа, че това е една може би трайна тенденция в този парламент. Не знам как е било в Четиридесетото Народно събрание, но трябва да ви кажа, че тук този въпрос ние ще го отправим към прокуратурата и не само него, а и за други текстове, за които бяхме сигнализирани, колеги. Говоря за Законопроекта за радиото и телевизията също, който се оказа, че има подмяна на това, което е гласувано тук, с това, което е гласувано в комисия и е обнародвано в „Държавен вестник”. Затова това е една трайна тенденция. Ние бяхме сигнализирани и имаме данни за извършени такива действия от страна може би на хора, които ще разберем кои са, защото това ще стане обект на прокурорски разследвания.
Затова аз казвам, че това е една трайна тенденция на подмяна на това, което веднъж е гласувано и което е публикувано.
Ние виждаме тук, че и двата текста, които са предложени на нашето внимание – и този с поправката, и този, предишният, са едно толкова лобистко предложение, толкова крещящ лобизъм, който се чете от тези два текста, че не може да бъде. Защото това нещо е направено типично по балкански – нито е изследвана европейската практика как е в другите страни, нито нищо. Чета ви този текст, който казва какво означавало „Непряка реклама”. Нека да се съсредоточим точно върху текста, за да разберете:
„Всяка форма на търговско послание, съобщение, препоръка или действие, която използва име и/или изображение, представляващо или наподобяващо ...”.
Какво значи „наподобяващо”, колеги? Какъв е този правен термин, който е включен в това изискване за „наподобяващо”? Това е като дървено желязо?! Кой ще каже кое наподобява и кое не наподобява? Кой е този?
Нашето предложение, на „Ред, законност и справедливост”, е този текст и този законопроект да бъде върнат в Правната комисия. Да се иска становището на Европейската комисия за това какво вникваме в понятието „Нескрита реклама”, колеги, защото можем да стигнем до правния абсурд утре. Приемайки този законопроект, да се атакува например търговската марка „Кока-кола” или „Пепси-кола”, защото тя също наподобява наркотично вещество. Внимавайте много за това какво ще гласуваме, защото можем да влезем в такива действия спрямо България в Международния съд, за който не можем и да си представим. Ще започнат такива дела за този текст, който е внесен тук, от който не знам как ще излезем.
Затова ви казвам съвсем искрено и сърдечно: ние от „Ред, законност и справедливост” държим този законопроект да бъде върнат в Правната комисия, да се изиска становище на Европейската комисия за това какво означава „Непряка реклама”, защото не можем да се правим на по-папа от папата. Не може да следваме европейската логика в Испания, Англия и в другите държави, които имат определение за „Непряка реклама”.
Затова ние смятаме, че това е открит лобизъм и в двата текста и затова ви молим: нека да не гласуваме този законопроект. Нека да го върнем в Правната комисия, да се поиска становище на Европейската комисия и тогава да се прецизират текстовете, които предлагаме. Иначе не отговаряме за правните действия, които този законопроект може да има върху търговската дейност в България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Великов.
Едно от процедурните Ви предложения, които направихте, не може въобще да се изпълни, защото законопроектът не е разпределен на Правната комисия и водеща комисия по законопроекта е друга комисия. Така че това искане е невъзможно да бъде удовлетворено.
Практически, в края на изказването си ,Вие направихте предложение за отлагане на разискванията. Така ли да разбирам предложението Ви като процедура?
Подлагам на гласуване процедурното предложение за отлагане на разискванията.
Гласували 136 народни представители: за 28, против 95, въздържали се 13.
Не се приема процедурното предложение.
Продължаваме разискванията.
Думата беше поискана от народния представител Пламен Цеков.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми колеги, взимам думата, за да направя пояснение по вече така известната ни тема, а не обяснение, защото се оказа, че сега без вина трябва да доказваме, че не сме виновни.
От трибуната на 5 март т.г. аз докладвах Закона за изменение на наркотичните вещества и прекурсорите. В § 90, т. 30 беше изчетен текст, който беше прогласуван в ...
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Кой го изчете? Кой го изчете? Вие го изчетохте.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Слушайте, господин Миков. (Шум и реплики в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Много ви моля да се изслушваме! Много ви моля да се изслушваме и да говорим от трибуната!
Господин Миков, моля Ви, дайте възможност да чуем какво ще каже господин Цеков.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Текстът беше изчетен от мен.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: От кого, бе? (Шум и реплики в КБ.)
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Вие имате ли уши, бе, господа отляво?
Текстът беше изчетен от мен, законопроектът беше гласуван в окончателния му вид и в деня на 5 март след обяд в Правен отдел и „Финални текстове”, след сравняване на текстовете от стенографския запис, от звукозаписа ми беше докладвано, че има пропуск в т. 30 – един цял абзац, който беше изпуснат от мен. Най-вероятно с бързината, която чета, това е станало факт. Тогава направихме консултация с юристите от Правния отдел, юристите от Правната комисия на ГЕРБ казаха: да, случват се такива неща. И от администрацията на Народното събрание казаха: случват се такива неща.
Приемаме оригиналния текст, който е в доклада и който аз съм чел, който е приет на комисия – Здравната, който аз съм гласувал и съм подкрепил. На практика във финалните текстове на законопроекта беше отразен оригиналният текст, който е приет в Комисията по здравеопазване, който е подкрепен от всички членове, присъствали на заседанието на Комисията по здравеопазването.
Под тоя доклад аз сложих подписа си и това замина към председателя на Народното събрание госпожа Цецка Цачева. Това излезе и в „Държавен вестник”. Тоест думите „и/или изображение” – прощавайте, притеснявам се наистина в момента – бяха отразени коректно. Така че лапсусът, който съм допуснал в залата по време на четене, или техническа грешка, както искате го наречете, беше коригиран още същия ден и беше съобразен съобразно гласуването в залата, защото председателят на Народното събрание беше подложил на гласуване текста на вносителя, а текстът на вносителя е на Комисията по здравеопазване. Така че това, което излезе на 19 март в „Държавен вестник”, е гласуваният, законният текст. Не е променян от мен, не е променян от никого и той трябваше да остане там. Какво се е случило оттук нататък аз нямам никаква представа, нито мое участие, нито някакво съдействие в тая посока. Това оставям на ръководството на Народното събрание да изясни как се е стигнало до това. Но като виждам активността, с която членовете на БСП отляво разискват темата, оставам със съмнението дали те не стоят зад тази провокация. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
За реплика – народният представител Валентина Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председателстваща.
Уважаеми колеги, колега Цеков! Първо, се надявам, че вдясно няма членове на БСП, така че анонсът Ви накрая да не се счита за валиден. Проблемът е дали обяснението Ви би следвало да се счита за валидно.
Вчера по време на заседанието на Комисията по здравеопазване въпросът за това какво прочетохте Вие и от чие име го прочетохте, го зададох аз. Тъй като председателят на комисията твърди, че ние сме изяснили всичко в комисията, държа да изясним дали това, което сме чули в комисията е това, което днес чуваме в залата.
Ако правилно си спомням, Вие тогава отговорихте, че сте прочели този текст, като преди това сте се консултирали с юристи и с колеги адвокати, че той може да бъде прочетен.
Сега Вие твърдите, че сте прочели един текст по погрешка и след това сте се консултирали, дали тази грешка би трябвало да се счита за правилна.
Извинявайте, това обяснение в залата на Народното събрание звучи изключително смешно, най-малкото звучи неуважително към присъстващите днес тук, още повече, че във времето, в което Вие сте чели този текст, председателят на Народното събрание е следил работния доклад и е подложил този текст на гласуване, с разбирането, че пред него стои друг работен доклад с друг текст.
Аз моля да изясните тук по погрешка ли го прочетохте или убедено след консултации с някого?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Втора реплика има ли?
Народният представител Мая Манолова. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, непонятно ми е вашето веселие, освен ако не интерпретирате казаното от колегата Цеков като първоаприлска шега, за колосалния гаф, който беше извършен от него да обвинява опозицията. То е ясно, че за всичко сме виновни вие (смях, шум и реплики от ГЕРБ), ... сме виновни ние.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Видяхте ли как стават грешки?
МАЯ МАНОЛОВА: В случая наистина става дума за нещо недопустимо. Нещо недопустимо! (Шум и реплики от ГЕРБ.)
След като няма човек в тази зала, който да не си дава сметка, че е фалшифициран законодателния процес, че за първи път се случва заместник-председател на парламентарна комисия да подвежда народните представители, да чете текст, който не е записан в доклада на водещата комисия и след това да даде три пъти различни обяснения, както тук се шегуваха колегите – едни на предварителното производство, едно в съдебното заседание, каквото е това на парламента, и да обвинява за това левицата.
Уважаеми колега Цеков, Вие заявихте: първо, че сте прочели текста на комисията; второ, че сте прочели едно листче, което Ви е дадено от Комисията по здравеопазването; трето, че Ви е дадено листче от Комисията по правни въпроси с редакционен текст; сега съобщавате четвърта версия. Много Ви моля, кажете ясно кой Ви даде въпросния текст, който даде възможност на фирмите, които рекламират с изображение наркотични вещества, да продължават да го правят? Кой ви даде този текст? Отговорете ясно! След като няма да се прави Парламентарна анкетна комисия, каквото беше нашето предложение, очакваме в това пленарно заседание Вие да излезете и да кажете ясно: Тази поправка, с която давам възможност за скрита реклама на наркотични вещества ми беше дадена от лицето ..., и казвате лицето.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Мая Манолова, Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Станете и кажете! Всичко останало е несериозно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Времето, госпожо Манолова.
Има ли желание някой да направи трета реплика? Няма.
Дуплика. Ще се възползвате ли, господин Цеков?
ПЛАМЕН ЦЕКОВ (ГЕРБ): Надявам се, госпожо Манолова, че беше неволен лапсус това, че днешното тук е съдебно заседание.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Шега беше.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: А, първоаприлска шега.
Съдебното заседание беше да, наистина – вчера.
Текстът, който аз съм изчел, е оригиналният и този, който е приет в Комисията по здравеопазването. През цялото време аз визирам този текст и коментирам това. Явно вие коментирате другия текст, за който аз нямам нищо общо, но се опитвате да ми го пришиете на мен.
Самият факт, че аз съм подписал оригиналния текст в окончателния му вид, е доказателство, че аз нямам нищо общо с никакви инсинуации, каквито вие се опитвате да насадите тук като усещане. Аз не познавам фирми производители на никакви продукти, носещи някаква скрита, явна, тайна или каквато и там ще я наречете реклама на наркотични вещества или сходни на тях приличащи вещества. Не познавам такива производители. Нямам никакви ангажименти към никой, освен ангажиментите към Народното събрание и към законодателните инициативи, които произтичат от Комисията по здравеопазването и от Министерския съвет. Всичко останало, което вие казвате тук в тази зала по отношение на този законопроект го оставям за ваша сметка и ясно съзнавам, че в политическата борба могат да се използват всякакви, всякакви средства и вече след като едните са маскари, трябва и другите да станат маскари. Аз се надявам ние да не станем. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Други желаещи за изказвания?
Народният представител Лютви Местан. (Народният представител Асен Агов иска думата.)
Ще ви дам думата, но вече дадох думата на господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Ако е по начина на водене, ще изчакам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Добре, господин Местан.
Заповядайте, господин Агов.
АСЕН АГОВ (СК): Уважаема госпожо председател, искам да отправя една препоръка към Вас. В момента ние обсъждаме поправка към закон, а не обсъждаме характера, личностната същност и други подобни неща на господин Цеков, на народния представител Цеков. Има Комисия по парламентарната етика, има Комисия по корупцията, има Комисия по жалбите и петициите, където всичките тези въпроси, с които ни губите времето в момента, могат да бъдат разгледани.
Ето затова, госпожо председател, аз имам препоръка към Вас да върнете дебатите към същността на въпроса, който е поставен в дневния ред. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Агов.
Надявам се, че поне един народен представител днес ще говори по законопроекта. До този момент нито един не е говорил.
Аз приемам Вашите аргументи, че законопроектът има друг предмет, но за съжаление към този законопроект имаме и следващи неща, т.е. защо сме стигнали до него и затова не прекъсвам дебата.
Един момент, господин Местан.
Моля да бъде отчетено коректно изказването на господин Агов, защото поради проблем в системата, беше сложено в системата от името на парламентарна група, а това беше процедура по начина на водене, просто да бъде отчетено.
Заповядайте, господин Местан.
Наистина моля народните представители, независимо от това, че е много важно защо стигаме до тази промяна, все пак и малко по същината на законопроекта да се говори.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за наркотичните вещества и прекурсорите. Ние ще подкрепим този законопроект, защото предложената промяна всъщност е в съответствие с изначалната философия на законопроекта, която по някакви причини се промени и се стигна до ситуация, при която, разпоредба, която позволява косвена реклама на наркотични вещества да действа вече ... Колко дни, госпожо Цачева? Може би 5 дни?
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ): От петък.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Да, в продължение на 5 дни.
Да се надяваме, че през този период не са произтекли непоправими щети за публичния интерес.
Аз мисля, че имаше логика в идеята за анкетна комисия. Явно е, че не се споделя от мнозинството. Моята препоръка е колегата Цеков наистина да снеме всички съмнения, които продължават да стоят в публичното пространство и в тази зала относно причините, които станаха причина за днешната повторна промяна в Закона за наркотичните вещества и прекурсорите. Дали това ще стане чрез анкетна комисия, или ще стане в други специализирани помощни органи на 41-то Народно събрание, в Комисията по парламентарна етика, това е друг въпрос, но ако той е искрен, когато споделя, че зад действията му не стоят никакви лобистки интереси, би трябвало да бъде най-заинтересован и цялата пленарна зала, и българското общество да са убедени в това.
Мисля, че има легитимни процедури, по които този въпрос да бъде изчистен. Това наистина трябва да се случи, уважаеми госпожи и господа, защото и 41-то Народно събрание не заслужава този етикет, че тук са възможни нарушения на легитимните процедури да се налагат лобистки текстове в законите.
Ние ще завършим с това, но имаме една молба към ръководството и на Народното събрание – да няма без вина наказани служители на администрацията на Народното събрание. Защото ако от пленарната зала е докладван коректният текст, който е раздаден и писмено като доклад на комисията, то някой е променил текста по своя инициатива. Това е едно много тежко нарушение. Но ако аудиозаписът показва, че докладчикът е заменил израза „име и/или изображение с наименование” ще ви моля, ако това е безспорно доказано, нито един служител на администрацията да не носи незаслужена отговорност или да не бъде незаслужено наказан. Това е изключително важно. Точно защото е възможно да бъдат засегнати и служители на администрацията, при това незаслужено, ние дължим, първо, именно като народни представители да изясним собствената си отговорност, преди да видим дали има отговорност някой друг извън законодателния орган. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: За реплика думата има госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин Местан, няма „ако”. Аудиозаписът от пленарното заседание на 5 март много ясно показва, че господин Цеков е прочел текста на § 90, т. 30 в неговото лобистко съдържание. Той е подвел народните представители, като е прочел нещо, различно от доклада на Здравната комисия. Според прочетения от него текст се дава възможност на фирми, разпространителки на стоки, да излагат върху своите етикети изображения на наркотични вещества, без това да се счита за непряка реклама на наркотични вещества.
Ние от Коалиция за България изискахме официално аудиозаписа от пленарното заседание и там ясно се чува как господин Цеков прочита този текст. Така че в случая е недопустимо да се хвърля петно не само върху служителите на парламента, които коректно са стенографирали, както и в момента какво говоря аз, така и на предните народни събрания, че подобни практики тук са се случвали и друг път.
Защо официално не беше оповестена тази справка с тези 11 законопроекта, за да се види, че там става дума за технически грешки, не за подмяна на волята на законодателя? Питам аз: защо е Народното събрание, след като някой ще дописва и ще законодателства от негово име? В случая става дума за фрапантно нарушение. Не бих си позволила да го кажа, но ще изкажа предположение, че вероятно става дума за престъпление по служба, за документно престъпление и то с много сериозни последствия. Вие сте юрист и разбирате, че в момента действа един лобистки текст, който дава възможност за скритата реклама на наркотични вещества.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: За втора реплика думата има господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ (ГЕРБ): Госпожо председател, колеги, господин Местан! Освен това, което поясни госпожа Манолова, стана ясно, че колегата Цеков веднага е реагирал, на момента, в който се е разбрало за грешката, и е постъпил така, както трябва. Направил е веднага това, което е необходимо.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Кое е необходимо?
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Тоест оттам нататък трябва да се търси къде се е случила издънката и престанете да търсите под вола теле.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Трета реплика има ли? Няма.
Господин Местан, заповядайте за дуплика.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаеми колеги, аз имах предвид изказването под формата на дуплика на колегата Цеков. Той каза, че е докладвал коректния текст. Вероятно той е имал предвид, че след заседанието е подписал онзи текст, който е бил в писмения доклад на комисията. Предполагам, че за това става въпрос.
Разбирам, за мен не е без значение, че той е проявил готовност да реагира незабавно, но, уважаеми господин Цеков, за съжаление това е станало не по установения ред. Това се докладва в пленарната зала. Вероятно трябваше да поискате думата, да поднесете коректно обяснение, че е допуснат и тогава всички щяха да Ви повярват и да помолите пленарната зала, преди да е обнародван законът в „Държавен вестник”, да внесе съответната корекция. Ето това е нещото, което не сте сторили. Разбирам това и най-вероятно това е проблемът, пред който сме изправени и по който са необходими може би още малко усилия от Ваша страна да кажете от неопитност ли е това, не сте знаели, че това е процедурата ли. Важно е.
Факт е, че 4-5 дни тази разпоредба действа и най-хубавото е, че днес променяме тази разпоредба. Предлагам даже в Преходна разпоредба този път, не знам дали е предвидено, госпожо Цачева, да приемем, че законопроектът влиза в сила не по общия ред - 3 дни от обнародването му в „Държавен вестник”, а незабавно с обнародването, още от деня на обнародването. Поне това да направим. Благодаря.
ПРЕДЕСДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин Местан, това е предвидено в доклада за второ четене, но нека да стигнем до второто четене. Ние още не сме стигнали до първото.
Госпожа Цачева иска думата, господин Михаил Миков иска думата, господин Димитър Лазаров също. Всички ще ви запиша и ще ви дам думата.
Госпожо Цачева, заповядайте.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ): Вземам повод от изказването на господин Местан, което ми се струва, че най-точно с оглед на фактите, каквито са, след събиране на информация и анализирането им, може би най-много се доближава до действителността, такава каквато се е случила.
Това, че волята на господин Цеков по отношение на този законопроект е била, каквато тя е обективирана в доклада на Здравната каса, за мен не стои под съмнение. Той е доказал това с полагането на подписа си върху оригинала на законопроекта, който след нашето гласуване е станал закон. Знаете, че този оригинал, след като се преподпише там, по реда на веригата, отива за указ на Президента. Това той го е направил. Да, нашият правилник, и тук е прав господин Местан, предвижда процедура, когато се констатира несъответствие, има специален ред, по който докладчикът на комисията би могъл да подаде това нещо отново за пленарна зала, да се забави обнародването. Това не е сторено. Поемам отговорността, че е сторено от недостатъчна компетентност, от несъобразяване с конкретния текст в момента. Но законът е публикуван, обнародван такъв, какъвто е приет, и такава, каквато е била волята на народните представители. Защото аз не мога да допусна, че някой от тези 105 народни представители, които сме гласували и подкрепили, сме гласували за това, което той е прочел и се чува на аудиозаписа. Оттук насетне вече господин Местан призова да няма невинно наказани служители.
Господин Местан, това, което от събота насам, вече в продължение на почти седмица, се опитвам да изясня като последователност - някой е констатирал това несъответствие между вече обнародвания закон и това, което се чува на стенограмата. Някой - специалист по стенограми, го е използвал по начина, по който такива поправки са правени многократно. Кой е този някой? Аз не мога да знам и няма как да бъде установено, без Народното събрание да се превръща в конвент или да, нека да стигнем и до прокуратурата, нека тя да изследва. Всички служители от стенографите до „Финални законови текстове”, през “Държавен вестник” ми казват - госпожо Цачева, това е била практика толкова години. Като се чуе нещо, че на стенограмата, на звуковия файл е нещо по-различно, това си отива без подпис на председателя, без да се уведомява председателят, без да се изпраща на президент за указ и се публикува.
И дори бившият шеф на “Държавен вестник” излезе във вестниците – нали, тук вече много са анализаторите и всички са компетентни, всички казват какво и как, той казва: „Никога не е имало подобен случай!”. Как да не е имало, господин Гайдарски? Защото коректно президентът изиска да му бъде дадена преписката, за да види с какви документи и как е влязла тази поправка в “Държавен вестник”. Няма такова нещо! Служителката, тя не е служителка, а е директор на “Държавен вестник”, ми казва – понеже в стенограмата така се чувало, някой от администрацията е решил, че това е волята на народните представители. И вие ме призовавате някой от администрацията да остане без последици, защото стана ясно, че волята в пленарната зала е една. По този въпрос не може изобщо да става спор. А къде да се търси този някой, който е подбудител, инициатор – както искате, така го наречете? Отговорът ще бъде даден сега - по гласуването им ще ги познаете! Кои стоят зад този скандал в Народното събрание – по гласуването им ще ги познаете! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Да гласуваме вече този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли реплики?
Реплика – Ивелин Николов.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ (КБ): Уважаема госпожо Цачева, уважаеми колеги! След всичко казано дотук, аз искам да Ви кажа, че вярвам, първо, във Вашето добро намерение случаят да се изясни докрай, както и в доброто намерение на господин Цеков - да не остане сянка върху неговото име.
Само две неща не са ми ясни.
Първото е: защо, след като искате да изясните кой е този някой, отхвърлихте идеята за анкетна комисия на Народното събрание?
И второто е: откъде точно и как на господин Цеков му дойде точно това изречение в залата на 5 март? Защо не му дойде изречението: „Как прекарахте националния празник?”. Защо не прочете точно това изречение оттук? Откъде му дойде това изречение, кой му го подсказа?
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Дайте такава тема сега!
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Защото и по четенето на текстовете ще ги познаете! (Частични ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Друг желае ли реплика?
Заповядайте, господин Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Най-малкото на председател на Народното събрание върви да заяви от трибуната – по гласуването ще разберете кой е бойкотирал или кой е предизвикал скандала. Право на народния представител е да гласува „за”, „против”, „въздържал се” или да не участва. Аз мисля, че дължите извинение за тези, които ще гласуват различно от вносителите. Това е право на народния представител. Вие сте опитен юрист, не бива да правите подобни изявления - щом гласувате различно, значи сте предизвикали скандала.
Допусната е една грешка, въпросът е да се поправи. (Реплики на народния представител Красимир Велчев.) Но, господин Велчев, не може да има изявление от трибуната, председателят на парламента да казва, че щом гласувате различно, значи вие сте виновни! Допусната е грешка, но грешката не се поправя с грешка. (Реплики на народния представител Красимир Велчев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли трета реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, госпожо Цачева.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ): Господин Николов, вчера аз гласувах „за” анкетна комисия. Въпреки че в своята практика и дейност, каквато и да е била тя, съм научена винаги да поемам отговорността тогава дори, когато е невиновна. Но така или иначе правомощията на председателя на Народното събрание съдържат задължението - той отговаря за “Държавен вестник”. Аз ще стигна докрай в това разследване с позволените средства, които имам, без да съм специализиран орган. Да, госпожо Манолова, вярвайте ми – ще го направя и Вие сте човекът, който първи ще бъде уведомен. (Възгласи: „Е-е-е!”от ГЕРБ.)
Искам да ви кажа, че тогава, когато сме констатирали нещо, което – с това започнах – е изключително неприятно и тогава, когато тук се чу становище от независим народен представител, съжалявам, че в момента го няма – няма и да говоря в негово отсъствие, че едва ли не законът трябва да се върне, за да се обсъжда има ли нужда от такова норма и да бъдем предупредени какво съдържа тази норма. Ами, не възникват ли някакви въпроси към вас, защото в мен определено възникнаха?
Колективен орган, анкетна комисия би свършила хубава работа и няма пречка тя да бъде създадена. Аз съм готова да стана инициатор след празници да създадем една такава комисия. (Реплики от ГЕРБ.) Ако считате, че това работи за имиджа на Народното събрание, за законодателния орган, аз съм готова.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Не, не!
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Има Комисия по корупцията.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: А що се отнася до емоционалното ми изказване, че по гласуването им ще ги познаете, Вие сте прав – емоционално беше.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли желаещи за изказвания?
Преди Вас, господин Лазаров, думата поиска народният представител Михаил Миков, след това ще Ви я дам, в зависимост от това колко още искат думата. Защото е хубаво да приключим дебата и гласуването, ще отложим почивката малко.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател – няколко думи преди това.
Ние, от Коалиция за България, бихме приели и предложението на господин Агов – Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика да се заеме с този въпрос, не държим непременно на тази анкетна комисия. Но трябва да има орган, който да изчисти представата, че в парламента могат да се случват такива неща.
Какво всъщност се е случило? Аз не мога да разбера защо тук дискутираме темата поправки и държавни вестници. Най-простото нещо, което се е случило – господин Цеков не е прочел нищо в зала. Чете се нещо, написано в доклад. Господин Цеков е дописал доклада на Здравната комисия. Това се е случило и то е ясно. Личи от фонограмата. Три пъти се променяха стенограмите на сайта на Народното събрание. Това вместо да изчиства въпроса, създава още сенки на съмнение за прикриване на нещо. И какво се е случило? Един текст, който е приет в Народното събрание – аз се изказвам точно по законопроекта – е минал на първо четене в комисия, минал е на първо четене в пленарна зала, минал е на второ четене в Здравна комисия, не е приет в пленарната зала на второ четене, за да се затвори конституционната процедура. Друг текст, който не е минал на първо четене, не е внасян от никого в Народното събрание, забележете, не е внасян от никого по предвидения от закона ред. Ако беше внасян, щяхме да говорим, господин Велчев, за лобизъм.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Защо към мен се обръщаш?
МИХАИЛ МИКОВ: Попаднахте ми в полезрението, извинявайте, добре, ще се обърна към госпожа Манолова. Щяхме да говорим, госпожо Манолова, за лобизъм. А тук става въпрос не за лобизъм, а за заблуждаване на пленарната зала. Слушам господин Цеков какво бил чел. Ама, господин Цеков, разберете, нищо не сте чел. Съчинили сте нещо, което го няма написано на хартията, която е трябвало да прочетете. И това е казусът, който ни отправя към допустимостта на това, което гледаме днес.
В този смисъл аз питам допустимо ли е гледането на законопроект, който променя два незавършени състава? Единият текст е минал на първо четене в зала, на второ четене в комисия, но не е приет от пленарната зала. Другият текст е приет веднъж само от пленарна зала и той е публикуван във втората поправка, в първия брой на „Държавен вестник”. Ние се хващаме от публикуваното в „Държавен вестник”, защото това, което ви говоря, ще има конституционни последици, включително по отношение на това, което правим днес. И ако ние искахме анкетна комисия, смисълът й беше освен да изясним кой е виновен, кой крив, кой прав, и чисто юридически какво прави Народното събрание, за да излезе от тази каша. Иначе всъщност в момента има публикувани два текста в „Държавен вестник”. Един в бр. 22, един в бр. 23. И двата са нищожни текстове. Нищожни в конституционния смисъл. И двата. Защото единият е приет в бр. 22 на първо четене от залата и на второ четене от комисията, а вторият в поправката е от пленарна зала, защото господин Цеков не го е казал на пленарната зала. И това личи и от фонограмата.
И пет пъти да се сменят стенограмите, засега само три пъти ги сменяме на сайта и го виждат всички, няма да се реши този проблем. И не е верен мотивът, уважаема госпожо Цачева, че волята на гласувалите „за” 105 народни представители е в подкрепа на предложения от комисията текст. Волята на гласувалите 105 народни представители е била да гласуват това, което им е казал господин Цеков от тази трибуна. Ако би било така, волята на 105-те да е за предложения от комисията текст, днес нямаше да се занимаваме с този въпрос, щяхме да приемем, че първата публикация в бр. 22 е коректна, да отмените поправката и да приключим с темата. Ама това, което пишете в мотивите, не е така. Волята на 105-те народни представители е била да подкрепят прочетения и представен като текст на комисията от господин Цеков текст. А той не е текстът на комисията. И оттук идва проблемът. И оттук трябва да се търси юридическо решение.
Иначе ние също настояваме тази работа да се разплете докрай. Защото имам чувството, че бързането на този въпрос и вкарването му в тематиката грешка-прошка, подменя същинския въпрос – как се стигна дотам. Самият господин Цеков вече е безкрайно объркан. За няколко дена дава четвърти път обяснение. Един път му казали от Правната комисия, днес казва, че го е прочел. Ама, господин Цеков, чете се нещо, което е написано. А Вие сте казали на залата нещо, което сте си представили може би за написано. (Шум и реплики.)
Това е така. И освен въпросът кой е отговорен, въпросът за юридическото решение продължава да стои. Той не се решава с този законопроект. Мерси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Госпожа Цачева поиска думата за реплика на изказването на Михаил Миков.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ): Господин Миков, с цялото ми уважение за Вас като специалист в наказателното право и като парламентарист, но в случая по нормотворчеството и в процедурата сте в дълбока грешка. След като един текст влиза в сила, той произвежда правно действие. И той е влязъл в сила, защото това изчакаха от Президенството. На 23-ти във вторник е публикуван, изчакаха трите дни – вокацио легис – да влезе в сила и ме уведомиха в събота с очакването да направя това, което Вие предлагате – да пусна писмо, за да отменя поправката, както му казвате. Няма такова коректно название. Понятието е „несъответствие”. Не може никой с писмо – така, както е правено досега по тази практика, за която Вие говорите, да си кореспондира с „Държавен вестник” и да поправя, отменя и прочие актове. Всичко това става по реда на обнародването с указ на президента. Няма такава процедура. Единствената процедурна възможност за влязъл в сила текст по аргумент от чл. 42, ал. 2 от Закона за нормативните актове, е да бъде направено това изменение.
Призовавам мнозинството да го подкрепи, защото това е единственият юридически способ, по който ние можем да излезем от създадената ситуация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Има ли желание за втора реплика?
Заповядайте, господин Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Миков, аз също не съм съгласен, че трябва да се спираме тук на процедурата за отстраняване на грешка в задачка. Според мен, предполагам, и за всички вас е важно да изясним как е станала тази грешка, тя неволна ли е, има ли умисъл в нея, за да се изчисти. (Реплики от ГЕРБ: „Стига вече!”)
Защо стига? Защо да стига? Според мен не стига. Трябва да си изясним какво се случва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Моля Ви, направете си репликата към господин Миков.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: И искам да знам следното. Освен че има доклад на комисията, част от текста на който не е прочетен по незнайно какви причини, има и поне двама души, които следят този текст как се изчита. Единият стои отзад, зад мен, който тогава е председателствал заседанието. Другият стои тук и следи текста. Как стана така, че трима души едновременно допуснаха един текст, който съществено изменя смисъла на законопроекта. Какво е това? Не е ли опит за подмяна на текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли друга реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Не търсете в Конституцията решение и в практиката. Никога конституционният законодател не е могъл да допусне, че ще има редовна легислатура, която да прави такива неща. И това няма да го намерите там.
И второ, чл. 48 на Конституцията казва: „Законите се обсъждат и приемат в две гласувания, които се извършват на отделни заседания”. Следващата ал. 3 казва: „Приетите актове се обнародват в „Държавен вестник”. И като се има предвид, че актът е приет на две гласувания – в бр. 22 и в бр. 23 са публикувани все неща, които не са приети на две гласувания. Това в бр. 22 не е прието, защото е стигнало до залата и не е прочетено от заместник-председателя на комисията, а поправката е прочетена, без да е минавала на процедурата първо и второ четене. Точка. В „Държавен вестник” и в двата случая е публикуван нищожен акт, неприет на две гласувания според чл. 88 от Конституцията.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Предлагате ли вариант?
МИХАИЛ МИКОВ: Затова искахме да има анкетна комисия. Отде да знам сега варианта. Нека Конституционният съд каже. Не знам вариант. Това е хипотезата, в която се намираме. Извинявайте. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин Миков, знаете, че законът няма нищожност. Колкото анкетни комисии да направим, няма да може да кажат, че един закон е нищожен. Нямаме такова правомощие.
РЕПЛИКИ: Време е за почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Ще дам почивка след приключване на дебатите и гласуване. Да изчерпим тези дебати и тогава ще дам почивката.
Има думата за изказване господин Димитър Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Слушайки дебата, чувайки обвинения за лобизъм, понеже не съм се занимавал детайлно с този закон и с тези изменения, останах с впечатлението, че текстът, който в момента е предмет на дебат, е съществувал от 1999 г., когато този закон е публикуван за първи път. Този текст на практика забранява рекламата и скритата реклама на наркотични вещества. Това е дебатът. Дебатът е дали обхватът на този текст при първото публикуване е по-широк, естествено при второто е по-стеснен с оглед премахването на думата „изображения” и последиците.
Да се върнем на темата за лобизма. Аз попрегледах закона и установих, че този текст сега се въвежда от правителството. Ако някой си позволява да говори за лобизъм, защо 40-то Народно събрание не публикува такива забрани, защо 39-то Народно събрание не публикува такива забрани? Това е текстът, това е волята на вносителя. За първи път има такава забрана за скрита реклама на наркотични вещества. Нека да бъдем наясно.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Кой лобира?
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Аз не казвам кой лобира. Казвам, че този текст, който сега е предмет на обсъждане в един закон, който е от 1999 г. – досега този въпрос не е бил поставян и не е стоял. Поне това успях да разбера от дебата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Реплики има ли? Няма.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение?
Господин Божинов, заповядайте.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател! Тези, които възклицаваха, може и да съжаляват, след като чуят изказването ми.
Напускайки предишното Народно събрание, погледнах статистиката и установих, че миналия парламент малко повече от 30 часа съм докладвал законопроекти на тази трибуна. Имало е и грешки, и това е нормално.
Ще кажа две неща, които са на двата полюса.
Преди време имаше една жестока практика в България, когато цели търговски дружества се превземаха с изменение на волята на управляващия орган за насрочване на събрания. Някои от тези автори на престъпления вече са покойници – от тези, които са им търсили реванш.
Как ставаше? Легитимният управителен орган публикува обява в „Държавен вестник” за деня и часа на провеждане на общото събрание и посочва обстоятелства, при които в отсъствие на кворум се провежда алтернативното събрание. Хората, които бяха замислили тази схема, неволно, както тук се обяснява, дописваха в нов „Държавен вестник”, че при липса на кворум събранието се провежда от еди-колко си часа при еди-какъв си дневен ред. Отиваха на мястото, допълнително обявено, с готовите протоколи, внасяха ги по-бързо от легитимното, с кворум, събрание, съдът ги регистрираше, влизаха за една седмица и ликвидираха предприятия. Справка – ликвидирането на Приватизационния фонд „Отечество” и превземането на неговите предприятия, и много други.
Така че тези неща не са безобидни. Какво искам да кажа по този случай?
Спомняте ли си, когато в началото на този парламент внесохте законопроект за изменение на един от законите, приети в предишния парламент, и в един от мотивите посочихте като основание за изменение на член техническа грешка? Какво направих аз тогава тук, от тази трибуна? Станах и казах от тази трибуна, че ако се приема, че е техническа грешка и се търси отговорност на служителите на Събранието, това е текста, който аз съм прочел, волно или неволно, председателстващият го е подложил на гласуване – това е била волята на Народното събрание. Така ли беше? Точно така беше.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Да, така и водих дебата с Вас 15 минути – по Закона за водите.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Само една препоръка направих - в мотивите да не се цитира, че е техническа грешка, а е воля на новото мнозинство и на вносителя да има друг ред по проблема, който беше.
Защо казвам това? Казвам го с такова мъжество и отговорност – човекът, към когото концентрираме погледите си, да стане и за последен път, и еднозначно да ни каже кое е, как е и да приключим. Когато същият този отдел за корекция на текстовете е идвал при мен като председател на комисията, той никога не е публикувал техническата грешка без волята и ясното съгласие на онзи, който слага първия си подпис, преди да подпише председателят. Ако той не е питан за втората публикация, това си е престъпление, което някой е извършил. Но ако той е обърнал два пъти мнението си, а втората публикация е станала от чиновник, който е консултирал с него, е друго.
За да спрем, нека му дадем думата – още един път ясно и членоразделно да каже: такъв беше текстът, прочетох го по този начин, променихме го по този, но го установихме, дойдоха при мен от отдела и аз дадох съгласие да се публикува. Без това няма как да се размине. (Оживление, шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Има ли реплики към изказването на народния представител? Няма.
Други желаещи народни представители?
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): От името на парламентарна група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: От името на парламентарна група, но по въпрос извън това анкетна комисия ли е и извън темата на закона. Иначе ще Ви отнема думата. Много Ви моля!
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, от името на Парламентарната група на Коалиция за България искам да ви информирам за действията, които ние ще предприемем във връзка с фалшифицирането на Законопроекта за наркотичните вещества и прекурсорите. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Госпожо Манолова, това е по темата. Аз ще Ви отнема думата. Пак влизате в дебата.
МАЯ МАНОЛОВА: Парламентарната група на Коалиция за България ще сезира главния прокурор за криминални нарушения и свързани…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Добре, госпожо Манолова, направете го, но наистина влизате в дебата. Не мога да Ви дам думата. Можете по друг въпрос и го знаете много добре. (Народният представител Мая Манолова продължава да говори при изключени микрофони.)
Отнемам Ви думата. Това че си изчерпа времето групата е друг проблем. Много Ви моля! Знаете, че можете да вземате думата от името на група, но по друга тема – извън това, което е дебатирано. Вие вземате думата по този въпрос.
МАЯ МАНОЛОВА: В случая става дума за действия,…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Отнемам Ви думата, госпожо Манолова! (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по законопроекта? Не виждам.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите с вносители Цецка Цачева и Лъчезар Иванов, вх. № 054-01-27.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Процедура – господин Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! На основание чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и във връзка с единодушното гласуване на законопроекта и липсата на направени предложения за изменение или допълнение на законопроекта по време на неговото обсъждане, Комисията по здравеопазване предлага първо и второ гласуване на този законопроект да се проведат в едно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Направено е процедурно предложение от името на Комисията по здравеопазване за провеждане и на второ гласуване.
Режим на гласуване.
Гласували 105 народни представители: за 104, против няма, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Преминаваме към второ четене на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаема госпожо председател бих искал, преди да започна, да зачета съответно предложенията за второ гласуване – виждам, че тук прекурсорите има допусната грешка правописна, която държа да бъде за точност на протокола, моля ви колеги… За точност на протокола, господин Пирински така ни е учил, така че ако обичате да бъде отнесено в протокола.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Моля, прочетете точно наименованието на закона, за да не станат грешки.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: „Закон за изменение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Моля, режим на гласуване…. (Реплики от КБ.)
Искате да се изкажете по заглавието ли?
Заповядайте, госпожо Манолова – по заглавието…. (Шум и реплики отдясно.)
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, ще задам един изключително съществен въпрос: кой законопроект ще променяме сега - дали този, който е публикуван в „Държавен вестник”, бр. 22, или този, който е публикуван и обнародван в „Държавен вестник”, бр. 23? Това е изключително съществено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли други изказвания? Няма.
Моля, режим на гласуване.
Гласуваме заглавието на законопроекта.
Гласували 108 народни представители: за 107, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Продължаваме нататък.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Ние току-що гласувахме наименованието на закона.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли желаещи за изказвания по § 1? Няма желаещи.
В такъв случай подлагам на гласуване § 1 по текста на вносителя, така както ви е раздаден, от доклада, който всички вие имате, аз също – пред себе си, и не го изчитаме в зала.
Режим на гласуване.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: „Заключителна разпоредба”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за това наименование.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Режим на гласуване за текста „Заключителна разпоредба”, по текста на вносителя.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Няма желаещи за изказване.
Режим на гласуване за § 2 по вносител.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
С това е прието и това предложение, както и целият законопроект.
Господин Мартин Димитров – процедура.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Госпожо председател, уважаеми колеги! Моля да не напускате залата.
Правя процедурно предложение т. 10 – първо четене на Законопроекта за изменение на Закона за здравното осигуряване, да стане т. 6, съгласно чл. 45, ал. 2 от правилника. Това касае Здравната карта и нейното задължително носене при пътуване в чужбина – влиза в сила от 1 април 2010 г.
Колеги, важно е да приемем законопроекта и това изискване да отпадне, за да не създаваме суматоха сред българските граждани. Моля да подкрепите това процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Моля режим на гласуване за направеното процедурно предложение от господин Димитров, а именно за преместване напред на т. 10 – първо четене на Законопроекта за изменение на Закона за здравното осигуряване, което означава, че ако го приемем, с него ще продължим веднага след почивката, но да видим какво ще приемем.
Гласували 108 народни представители: за 105, против 2, въздържал се 1.
Приема се.
Продължаваме след 30 мин. почивка с тази точка от дневния ред.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заседанието продължава съгласно приетото процедурно решение от нас:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ.
С доклада на Комисията по здравеопазването ще ни запознае председателят й господин Лъчезар Иванов.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение на Закона за здравното осигуряване, № 054-01-1, внесен от народния представител Ваньо Шарков и народния представител Мартин Димитров на 19 януари 2010 г.
На своето редовно заседание, проведено на 25 март 2010 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за изменение на Закона за здравното осигуряване, № 054-01-1, внесен от Ваньо Шарков и Мартин Димитров на 19 януари 2010 г.
На заседанието присъстваха д-р Божидар Нанев, министър на здравеопазването, д-р Глинка Комитов, заместник – директор на Националната здравноосигурителна каса, представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването и на пациентски организации.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от неговия вносител д-р Ваньо Шарков. Той информира народните представители, че със законопроекта се предлага изменение в разпоредбата на чл. 80г, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване, съгласно която Европейската здравноосигурителна карта е задължителна за здравноосигурените по този закон лица при пътуването и пребиваването им в чужбина. С така въведената задължителност на Европейската здравна карта при напускане на страната се нарушава правото на свободно придвижване на българските граждани, установено и гарантирано в разпоредбата на чл. 35 от Конституцията на Република България и международните актове, по които Република България е страна. Съгласно чл. 23, ал. 2 от Закона за българските лични документи всеки български гражданин има право да напусне страната само с основния идентификационен документ за самоличност – лична карта, и да се завръща с нея през вътрешните граници на Република България с държавите – членки на Европейски съюз. Съгласно чл. 23, ал. 3 от същия закон правото по ал. 2 не подлежи на ограничения, освен ако това е предвидено в закон и има за цел защита на националната сигурност, обществен ред, здравето на гражданите или на правата и свободите на други граждани.
Доктор Шарков допълни, че разпоредбата на чл. 80г, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване, чиято промяна се предлага, противоречи на правото за свободно движение на хора в Съюза с лични карти или паспорти, регламентирано в чл. 45 – чл. 50 от Договора за функциониране на Европейския съюз. Той посочи, че принципите за свободно придвижване са доразвити и регламентирани в Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно правото на гражданите на Съюза и на членовете на техните семейства да се движат и пребивават свободно на територията на държавите членки.
В заключение д-р Шарков информира народните представители, че със законопроекта се предлага Европейската здравноосигурителна карта да е препоръчителна за българските граждани, защото повишава здравната сигурност на сънародниците ни при пътуване и пребиваване в страни от Европейския съюз.
Доктор Божидар Нанев - министър на здравеопазването, представи становището на Министерството на здравеопазването. Съществуващата към момента разпоредба на чл. 80г, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване гарантира в максимална степен правата на българските граждани за неотложна медицинска помощ при пътуването им извън пределите на Република България в границите на Европейския съюз.
В хода на дискусията членовете на Комисията по здравеопазването изразиха единодушно своята подкрепа за представения законопроект и се обединиха около становището, че по този начин се гарантира правото на свободно придвижване на българските граждани извън пределите на страната.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за” – 13, „против” и „въздържали се” няма, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за здравното осигуряване, № 054-01-1, внесен от народния представител Ваньо Шарков и народния представител Мартин Димитров на 19 януари 2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
С доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае госпожа Фидосова.
Имате думата, госпожо Фидосова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Ще прочета доклада на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за изменение на Закона за здравното осигуряване, № 054-01-1, внесен от Ваньо Шарков и Мартин Димитров.
Комисията го разгледа на свое заседание на 25 март 2010 г.
„На заседанието присъства и проф. Мила Власковска – заместник- министър на здравеопазването.
Законопроектът бе представен от вносителя – господин Ваньо Шарков.
Със законопроекта се предлага изменение в разпоредбата на чл. 80г, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване, съгласно която Европейската здравноосигурителна карта е задължителна за здравноосигурените по този закон лица при пътуването и пребиваването им в чужбина.
С Европейската здравноосигурителна карта се създават единни изисквания за достъп до медицинско обслужване и своевременно възстановяване на разходите за лечение на здравноосигурените граждани, които временно пребивават на територията на друга държава-членка на ЕС или в държава по Споразумението за Европейското икономическо пространство.
Съгласно чл. 23, ал. 2 от Закона за българските лични документи, всеки български гражданин има право да напуска страната само с основния идентификационен документ за самоличност – лична карта, и да се завръща с нея през вътрешните граници на Република България с държавите – членки на Европейския съюз. Съгласно чл. 23, ал. 3 от същия закон правото по ал. 2 не подлежи на ограничения, освен ако това е предвидено в закон и има за цел защита на националната сигурност, обществения ред, здравето на гражданите или на правата и свободите на други граждани.
Предвиденото изискване за задължителност на Европейската здравна карта в Закона за здравното осигуряване е несправедливо, тъй като премахва правото на избор.
Правото на свободно придвижване е установено и гарантирано и в разпоредбата на чл. 35 от Конституцията на Република България. Ограничения на това право съгласно конституционния текст са допустими, само когато са определени със закон – за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани.
Предлага се Европейската здравна карта да е препоръчителна за българските граждани, защото повишава здравната сигурност на сънародниците ни при пътуване и пребиваване в страни от Европейския съюз.
Професор Мила Власковска изрази становището на Министерството на здравеопазването, като изтъкна, че разпоредбата на чл. 80 г, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване гарантира в максимална степен правата на българските граждани на неотложна медицинска помощ при пътуването им извън пределите на Република България в границите на Европейския съюз.
В дискусията взеха участие народните представители Янаки Стоилов, госпожа Д. Атанасова и господин Любен Корнезов.
Госпожа Атанасова изложи становището на отдел „Европейско право”, в което е видно, че изискването за задължително притежаване на Европейска здравноосигурителна карта не е посочено в решения № 189, 190 и 191 от 18 юни 2003 г. на Административната комисия на Европейските общности за социално осигуряване на работници мигранти, с които се създава правната рамка за въвеждане на Европейската здравноосигурителна карта.
След проведената дискусия Комисията по правни въпроси с 14 гласа „за” предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за здравното осигуряване, № 054-01-1, внесен от Ваньо Шарков и Мартин Димитров.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Становища?
Заповядайте, господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще взема думата съвсем накратко от името на вносителите. Действащият текст, който беше приет с последните промени от Закона за здравното осигуряване на 18 декември 2009 г., казваше, че здравноосигурителната карта е задължителна за здравноосигурените по този закон лица при пътуването и пребиваването им в държава-членка на Европейския съюз, което определено създаде настроения сред българските граждани и нарушава някои от основните права на гражданите на Европейския съюз като правото за свободно движение и пребиваване. Това първоначално е било валидно само за работниците, но вече е делегирано и за неактивното население, т.е. за членовете на семействата. Прецедентното право гарантира да се премахнат всички предпоставки за дискриминация. Наличието или липсата на европейска здравна карта не може да бъде едностранно изискване за пребиваване или пътуване на българските граждани в която и да е от страните на Европейския съюз. Единственият изискуем документ, с който могат да бъдат пресичани границите на държавите-членки на Европейския съюз, е личната карта или международния паспорт. В този смисъл държавите членки трябва да гарантират, че във вътрешното им законодателство няма засягащи свободното движение на хора разпоредби, които противоречат на регламентите на общността. За прилагането на тази свобода - за свободно движение и пребиваване, има само едно условие – физическите лица да са граждани на държава-членка на Европейската общност.
В този смисъл са и мотивите за нашия законопроект, с който предлагаме задължителният характер за европейската здравноосигурителна карта да отпадне, тъй като това е право, което не може да има задължителен характер. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Шарков.
РЕПЛИКИ? Няма.
За изказване има думата д-р Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, дами и господа! Законопроектът е навременен във връзка със свободното придвижване на българските граждани в страните от Европейския съюз. Но веднага искам да заостря вашето внимание, че българските граждани трябва да притежават европейска здравна карта, защото при инцидент – заболяване, болест в страните от Европейския съюз, когато потърсят медицинска помощ, трябва да могат по някакъв начин да докажат, че в страната, от която идват – в случая България, са били изрядни данъкоплатци и са платили своите здравноосигурителни вноски.
При невъзможност за доказване на това те имат няколко варианта: единият е да платят сумата за извършената услуга, а след това тя да бъде възстановена; другият вариант е да бъде намерена форма за контакт с нашата Здравноосигурителна каса, което отнема време.
Длъжни сме да кажем на българските граждани това на всяка цена, за да не бъдат допуснати такива случаи, каквито досега има – български граждани, когато пребивават в страна от Европейския съюз, да не могат да предоставят тези средства, тъй като голяма част от нашите граждани не могат да погасят в брой или съответно с карта да гарантират извършената медицинска услуга.
Така че с промяната на този законопроект сме напълно съгласни. Ние възстановяваме законното право за придвижване с лична карта или паспорт, но нека всички български граждани да знаят, че тази карта е изключително важна. Материалното състояние на българите не е толкова добро, за да могат да заплатят кеш, или пък в състояние на безпомощност да бъде търсена връзка с Националната здравноосигурителна каса, за да се провери дали тези граждани са били добросъвестни платци.
Уважаеми дами и господа, призовавам да подкрепите законопроекта. Ние, от Политическа партия ГЕРБ, ще го подкрепим. Бих искал да кажа, че с когото и да разговаряте, молбата ми е да информирате, че тази карта трябва да бъде съпътстваща. Тя няма да е задължителна, но трябва да бъде съпътстваща - до личния документ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Иванов.
Реплики? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение на Закона за здравното осигуряване.
Гласували 111 народни представители: за 111, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Процедура.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! На основание чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, във връзка с единодушното гласуване на законопроекта и липсата на направени предложения за изменения или допълнения на законопроекта по време на неговото обсъждане, Комисията по здравеопазването предлага първото и второто гласуване на този законопроект да се проведат в едно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме процедурното предложение.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: „Закон за изменение на Закона за здравното осигуряване”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме наименованието на закона.
Гласували 111 народни представители: за 111, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1 – единствен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз подкрепих закона на първо четене. Подкрепих и процедурата днес да гласуваме и на второ четене този закон, защото е важен. Не бива да създаваме ограничения на гражданите за минаване през граница.
Има обаче още един въпрос, който трябва да се реши, защото създава затруднения на гражданите. Може би с една нова поправка да бъде обърнато внимание на този въпрос. Става дума за валидността на картата. Правилно е, че картата трябва да важи за една година, за да може да се прецени дали едно лице продължава да се осигурява или не. Ако не се осигурява, картата трябва да се вземе, за да не нарушаваме директивите на Европейския съюз. Но трябва да въведем система, в която след като лицето продължава да се осигурява, то автоматично за следващата година да получава картата и тя да му бъде изпратена на адреса, на който е регистрирано, а не всяка година да караме българските граждани да попълват формуляри, да се нареждат на опашки и да създаваме хаос в Здравноосигурителната каса.
Молбата ми в тази посока е и към членовете на Комисията по здравеопазване – нека да помислим за подобна процедура.
Иначе ще подкрепя § 1 и закона, предложен от господин Шарков. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Мутафчиев.
Има ли реплики?
Заповядайте, господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Господин Мутафчиев, в известна степен Вие сте напълно прав. Въвеждането на правото за една година е за да може Здравноосигурителната каса да съблюдава събирането и плащането на вноските. Абсолютно сте прав. Ще го обмислим. Знаете, че в нашата програма е залегнала Единната електронна здравна осигурителна каса и поставяйки картата на апарата, ще се знае дали даденият пациент е платил или не е платил. Това е предстоящо в бъдещето и предстои да бъде направено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
За дуплика има думата господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Надявам се, господин Иванов, че наистина до края на 2010 г. ще бъде готова системата, така че още януари месец 2011 г. всички да си получим картите. Защото виждате, че независимо че го има това изискване, април месец е, не всички български граждани, включително народни представители, имат издадена електронна здравна карта, което означава, че пак сме в нарушение на всички европейски норми и тази карта не може да се използва. Вярвам на това, което казвате, но се надявам, че ще стане до края на 2010 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
За изказване – господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Мутафчиев! Има специален регламент на Съвета на Европа, който казва как трябва да изглежда тази карта, моделът й и там е казано изрично, че върху нея може да има, може и да няма магнитен носител с информация относно здравното досие на пациента. Електронната здравна карта е нещо различно от европейската здравноосигурителна карта. Въпрос на организация на работата на фирмата, която издава тези карти, е начинът, той не е въпрос на законодателна инициатива, тъй като в закона тези неща не са упоменати.
Госпожо председател, позволете ми да направя предложение за една редакционна поправка на основание Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Тъй като нашето предложение е европейската здравноосигурителна карта по ал. 1 да стане „е препоръчителна”, в известна степен ни беше обяснено, че думата „препоръчителна” не е правно издържан термин и затова предложението ни е да бъде „здравноосигурителната карта по ал. 1 може да се използва” вместо „е препоръчителна”. Текстът става: „...може да се използва от здравноосигурените по този закон лица при пътуването и пребиваването им в държава – членка на Европейския съюз”.
Смятам, че предложението за редакционна поправка е наистина редакционно, тъй като „може да се използва” е равнозначно на „препоръчително”. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Предложението е в чл. 80г, ал. 2, думата „задължителна” се заменя с „препоръчителна”. Едно прилагателно „задължителна” се заменя с „препоръчителна”, а Вие предлагате текст „може да се използва”. Не се вписва в основния текст.
ВАНЬО ШАРКОВ: Госпожо председател, приемам Вашите мотиви и оттеглям редакционното си предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за § 1 - в чл. 80г, ал. 2, думата „задължителна” се заменя с „препоръчителна”.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно, а с това и на второ гласуване внесеният законопроект.
Заповядайте, господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
На основание чл. 73, ал. 1, от нашия правилник правя процедурно предложение срокът по Законопроекта за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия да бъде удължен с още една седмица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме направеното процедурно предложение за удължаване на срока между първо и второ гласуване.
Гласували 110 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Преминаваме към следващата точка от нашата работна програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ.
Заповядайте, господин Вълков, да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за допускане в залата на заместник-министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията господин Първан Русинов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме направеното процедурно предложение.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, квесторите, поканете заместник-министъра.
Господин Вълков, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: „Доклад, второ гласуване, относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 902-01-62, внесен от Министерския съвет на 28 декември 2009 г.
„Проект
Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения”.
Комисията подкрепя наименованието на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме предложението на комисията в подкрепа на наименованието на проекта.
Гласували 102 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: По § 1 има предложение от народния представител Иван Иванов.
Комисията подкрепя предложението по т. 1, а по т. 2 се оттегли.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 1 и предлага следната редакция:
„§ 1. Член 22 се изменя така:
„Чл. 22. (1) Комисията е колегиален орган, който се състои от петима членове, включително председател и заместник-председател.
(2) Членовете на комисията са български граждани:
1. с професионална квалификация в сферата на съобщенията, информационните технологии, медиите, икономиката или правото;
2. с постоянен адрес на територията на страната;
3. неосъждани на лишаване от свобода за престъпления от общ характер.
(3) Председателят на комисията се определя и се освобождава по решение на Министерския съвет и се назначава със заповед на министър-председателя за срок от пет години.
(4) Заместник-председателят и двама от членовете на комисията се избират и освобождават с решение на Народното събрание за срок от пет години.
(5) Един от членовете на комисията се назначава и освобождава с указ на президента на републиката за срок пет години.
(6) Броят на последователните пълни мандати по ал. 3, 4 и 5 е не повече от два за всеки от членовете на комисията.
(7) Членовете на комисията имат всички права по трудово правоотношение освен тези, които противоречат или са несъвместими с правното им положение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Становища? Заповядайте, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Аз, още когато обсъждахме закона на първо четене, се опитах да предупредя управляващото мнозинство, че това е един текст по § 1, който безспорно ще бъде оценен като нарушение на европейското право, най-малкото за това, защото чрез един такъв текст се нарушава възможността за независимост на един важен регулаторен орган, какъвто е Комисията за регулиране на съобщенията.
Разбирам и мотивите, че се използваше едно увеличение на броя на комисарите, за да се каже: ние сме в криза, дайте да съкратим бройката. Ако бяхте направили само това, може би щяхте да имате някакви основания. Може би, казвам. Но вие предприехте още две действия, които са изцяло вече в нарушение на основното правило – че за да се постигне независимост на органа, трябва да има ненарушаване на мандатността.
Ясно е, че винаги, когато един орган като парламента с мнозинство избира определени хора в регулаторен орган, който трябва да бъде независим, има определена политика. Но за да не може тези, които са избрали комисарите, да се месят в тяхната работа, на тях им се дава мандат за несменяемост, за да може тези хора наистина да изпълняват функциите така, както изискват европейските директиви, тоест те да не се влияят от политическата конюнктура.
Какво направихте вие? От една страна, намалихте бройката на комисарите. Включително в заключителните разпоредби казвате кои точно да си отидат персонално. Включително и на президента казвахте, сега има промяна ... (реплики от ГЕРБ), да, малка, знам, ... кой точно трябва също да си отиде.
От друга страна, вие намалявате времето на мандата, от което ясно и категорично още двама от комисарите ще си отидат. И какво става? Опит на управляващото мнозинство да наложи определена политическа конюнктура в един независим орган.
Уважаеми дами и господа, разберете, това няма да остане незабелязано. И в един момент, ако имате амбицията за политическа чистка в този орган, да назначите трима човека, с които да може да влияете политически вътре, това ще изиграе лоша шега, защото ще струва много пари на българския данъкоплатец. Защото няма начин срещу България да не се повдигне именно по този въпрос процедура по инфрийджмънт, което означава България да плати глоба, която никак няма да бъде малка.
Затова, госпожо председател, правя процедурно предложение да се гласува отпадане на параграф номер едно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? (Заместник министър-председателят и министър на финансите Симеон Дянков иска думата.)
Но трябва да приключи процедурата с репликите. След репликите ще Ви дам думата.
Заповядайте за първа реплика.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, ще бъда съвсем кратък, защото господин Мутафчиев преповтори казаното от преди няколко седмици тук от господин Корнезов, че това е едно грубо вмешателство в независим регулаторен орган. Такова нещо няма.
Говори се за уволнение. Първо, господин Мутафчиев, ние не уволняваме никой. Ние възстановяваме положението, което е съществувало до май месец миналата година, когато тази комисия е работила прекрасно с петима членове.
Защо петима членове? Това е един колегиален орган на управление. Той не се влияе от бройката на членовете. Там решенията се взимат с мнозинство.
Когато говорите за грубо вмешателство в работата на такъв независим регулаторен орган, помислете си как бихте квалифицирали вашето вмешателство, когато май месец миналата година, сещайки се, че скоро ще изтекат мандатите на вашите членове, вие ги правите от 5 – 9, именно поради тази причина, целейки политическо вмешателство и политически вие да можете да контролирате този орган. Поради тази причина вие увеличавате, чисто на политически принцип, квотата от 5 на 9 членове. Ако това не е политическо вмешателство, моля да ме поправите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Втора реплика? Няма.
За дуплика – господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Не е политическо вмешателство, защото не променя включително политическата конюнктура – да говоря с вашия език вътре в комисията – с увеличението. Може всичко друго да говорите, но политическо вмешателство не е, защото една част от петимата са избирани от този парламент, ако гледате това.
Добре, намалете бройката! Но какво правите вие? Вие не само че намалявате бройката, вие съкращавате на останалите – тези, които са преди избрани, с една година мандата. Така че април да смените още двама от онези, първите пет.
Второ, което казвате, което е недопустимо, и се чудя защо го правите. Казвате: ще бъдат освободени последните четирима, които са избрани. Тоест трима от Народното събрание. Ами че какво ви пречеше – хайде да не ви давам съвети – да кажете Народното събрание да препотвърди кои са и така нататък, а не персонално, с едно такова решение да определите кои точно си заминават днес.
Затова категорично твърдя, че има сериозни основания България да бъде санкционирана заради такава двусмислица, която предлагате в момента. Знам, че сте си разпределили квотите между отделните партии от управляващата тройна коалиция – доскоро бяхте четворна – между ГЕРБ, ДСБ и „Атака”. Успех! Но ще бъде за сметка на българските граждани. Благодаря.
Ще Ви моля за процедурата, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от господин Мутафчиев за отпадане на § 1. (Реплика от народния представител Любен Корнезов.)
Ами той държи сега да бъде подложено на гласуване.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Това не е процедура, това е по същество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Отменям гласуването.
Думата поиска министър Дянков.
За процедура, заповядайте, госпожо Фидосова.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Дянков! Правя процедурно предложение на основание чл. 41, ал. 2 от нашия правилник изказването на господин Дянков да се предава пряко по Българската национална телевизия и Българското национално радио. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 116 народни представители: за 103, против 8, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Заповядайте за процедура, господин Кутев. (Реплики от ГЕРБ.)
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Тук чувам бодри подмятания от страна на мнозинството – питат ме дали не са ме изгонили. Правилникът гони само за един ден. Някои от вас биха предпочели да ме изгонят завинаги, ама няма да стане. Съжалявам! (Весело оживление.)
Между другото, искам да ви кажа – съжалявам, не е точно по процедурата, обаче живот и здраве, това пък Народно събрание, според мен, няма да издържи дълго. В следващото аз ще бъда, пък вие няма да бъдете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ако не говорите по процедурата, ще Ви отнема думата.
АНТОН КУТЕВ: Но това е друг въпрос.
Сега по процедурата – имам въпрос. Предположението, че господин Дянков ще говори, го разбирам. Това, което не разбирам, за да може да предложим процедурата, е дали ще има дискусия по разговора, който той ще направи, тоест той ще ни уведоми за мерките или ще имаме възможност да дискутираме мерките? Нека да видим каква ще бъде самата процедура, моля.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По същество това не е процедурно предложение. Вие отправяте въпрос и ще Ви отговоря.
Считам, че това, което поиска господин Дянков, е по реда на чл. 55 от правилника – членовете на Министерския съвет имат право да присъстват на заседанията. Те могат да взимат думата винаги, когато я поискат. Думата беше поискана и нямам причина да не му я дам. (Народния представител Петър Мутафчиев иска думата за процедура.)
Каква е Вашата процедура, господин Мутафчиев?
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): По това, което в момента разглеждаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да, заповядайте.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, господин вицепремиер!
Парламентарната група на Коалиция за България ... Надявам се, че господин вицепремиерът и министър на финансите поиска думата за това да ни представи антикризисните мерки.
В началото на тази седмица и миналата седмица ние поискахме да има дебат по този случай, тоест да дойде вицепремиерът, за което благодарим, че е тук и всяка една от парламентарните групи да изрази своята позиция. В момента с това процедурно решение, без дори да съобщите за какво ще говори вицепремиерът в пленарната зала ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Все още и аз не знам, но той има право винаги да влезе.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Добре е да го питате като идва: Господин вицепремиер, за какво става дума?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Нямам такова правомощие, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Госпожо председател, нека да се изкажа, след това може да ме репликирате.
Добре би било да се даде съответно възможност за дискусия или за задаване поне на въпроси. Такава е парламентарната практика. Ако целта е само да се покаже пред телевизията, пред гражданите една позиция на министъра на финансите по антикризисните мерки, това може да стане и не в парламента, студия има колкото си искате. Парламентът е място, където да се дискутира. В този смисъл мисля, че по начина на водене нарушихте процедурата и трябваше народното представителство да бъде информирано за какво става дума и да се намери възможност за дебат по изказването на вицепремиера. Аз мисля, че това е и в негова полза. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Мутафчиев.
Правото ви да искате изслушване не е ограничено. Бихте могли ...
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (встрани от микрофоните): Ние поискахме ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да, то е разпределено по комисии и съобразно правилата на нашия правилник.
След като направихме ...
Процедура. Заповядайте, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Аз първо искам да кажа, че от прочита на мерките става ясно, че за голяма част от тях ще трябва да се дискутира в Народното събрание, защото ще трябва да се произведат съответните актове на законодателя или да се одобрят актове на Министерския съвет, или нещо подобно. В този смисъл всяка една или поне голяма част от мерките ще бъдат дебатирани. Това няма да бъде лесен процес – прилагането на антикризисните мерки. От тази гледна точка всеки, който има позиция конкретно, когато се прилагат и се реализират част от мерките, ще има възможност да си изрази позициите пред Народното събрание.
Това, което обаче аз предлагам, все пак, за да уважим идеята, която се дава от страна на опозицията, е, че те със сигурност след движението на мерките на вицепремиера, те са всъщност мерки на правителството, доколкото разбирам и на партньорите, да се направят изявления от името на парламентарните групи, което, разбира се, всички ние ще решим самостоятелно, но това да се дава също по телевизията, тоест да не се дава само какво казва вицепремиерът, а да се дава и това, което казват, и това, което ще бъдат реакциите на парламентарните групи. В този смисъл моето предложение като допълнение към процедурата, която предложи госпожа Фидосова, и изказването на министъра на финансите и вицепремиер, и изявлението на парламентарните групи общо да се дават по телевизията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: В рамките на колко минути предлагате?
ИВАН КОСТОВ: Десет минути, както е по правилник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Десет минути по правилник.
Подлагам на гласуване процедурното предложение след изложението на вицепремиера и министър на финансите господин Дянков да се даде възможност на всяка една от парламентарните групи в рамките на 10 минути да вземе отношение и аз бих си позволила да допълня, господин Костов, ако не възразявате, след това, тъй като очаквам, че ще бъдат поставени и въпроси към господин Дянков, ако постъпят в рамките на тези 10 минути изявления и въпроси, той да отговори след това ...
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Това е друго.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Това е съвсем друго нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: ... и да се дава по телевизията цялата процедура по изслушването.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение: за становища по мерките от името на парламентарните групи – до 10 минути, след което господин Дянков да има възможност да отговори на поставените въпроси.
Гласували 135 народни представители: за 52, против 1, въздържали се 82.
Предложението не е прието.
Заповядайте, имате думата, господин вицепремиер.
Моля микрофоните на Националното радио и камерите на Националната телевизия да бъдат включени.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Искам да започна с една добра новина. По оперативни данни на Агенцията по заетостта безработицата през м. март е спаднала с около 4400 души.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По-високо, господин Дянков, но моля и по-тихо в залата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Това е първият месечен спад от декември 2008 г. Тези данни са още един сигнал, че икономиката започва да се съживява, но трябва да се помогне още на заетостта, на бизнеса и на домакинствата. По тази причина аз бих искал да ви представя пакета от мерки, който беше приет вчера от НСТС (Националния съвет за тристранно сътрудничество) и правителството.
В пакета има 60 мерки. Аз ще се спра на по-важните.
Първо, за заетостта. Една от основните мерки беше предоставяне на 10 милиона допълнителни средства за субсидираната заетост към Националния план по заетостта. Тук става дума за програми за временна заетост, които обхващат към този момент около 15 000 души.
Една друга мярка е комплексът от мерки по Оперативна програма „Човешки ресурси” и републиканския бюджет за запазване на заетостта в предприятия със затруднени пазари. Този комплекс включва специфичен отпуск по икономически причини и гарантиране правата на освободените работници на база брутното възнаграждение по трудов договор.
Една допълнителна мярка е ограничаването на достъпа до пазара на труда на работниците от трети страни.
Някои от мерките, които касаят домакинствата.
Една такава мярка е временното ограничаване на нарастването на държавно регулираните цени на стоки и услуги от обществен интерес.
Друга мярка е оптимизирането на разпределението върху операторите на ваучери за храни чрез премахване на квотите.
Трета такава мярка е премахване на тавана за обезщетенията за безработица от 1 юли 2010 г.
Една друга мярка са допълнителните бюджетни средства за финансиране на разкритите обществени трапезарии, това да продължи и през месец април.
Някои от мерките за бизнеса.
Първа такава мярка е изплащане до края на първото полугодие на 2010 г. от държавата на дължимите суми по изпълнените обществени поръчки при спазване на всички нормативни уредби, включително и Закона за бюджета за 2008, 2009, 2010 г. Този процес ще стане чрез Българската банка за развитие.
Друга такава мярка е създаването на публични регистри за дължимите средства по обществени поръчки, ДДС, акцизи и всички европейски проекти.
Трета такава мярка е ускорената продажба на предписани емисионни единици до 50 млн. т, това е по Протокола от Киото, за инвестиции в зелени проекти.
Четвърта такава мярка, която касае туризма главно, е облекчаване на визовия режим за гражданите на Русия и Украйна, съобразно най-либералните европейски практики.
Някои мерки от частта за фиска.
Първо, приватизация на миноритарните остатъчни дялове чрез Българската фондова борса.
Друга такава мярка е ограничаването на текущите разходи на администрацията с до 10%. Това ще доведе до спестяване в бюджета от около 450 млн. лв.
Националният съвет за тристранно сътрудничество е дал на Министерството на финансите срок от седем работни дни, за да излезе с предложение как тази мярка може да влезе в действие.
Това са само някои от мерките, които бяха приети и от Националния съвет за тристранно сътрудничество вчера, и от Министерския съвет.
Други мерки са по-дългосрочни и целят обстоен анализ на реформите в здравната и в пенсионната реформи. Този анализ ще бъде представен на НСТС до 31 май 2010 г. и ще се вземе предвид в законопроектите, които ще дойдат в парламента.
Искам да засегна и два други въпроса.
Първият въпрос е дали тези мерки са своевременни и ще имат ли те желания резултат? Отговорът и на двата въпроса е: да.
Общо допълнителните приходи и намалените разходи в администрацията са на стойност 1 млрд. 600 млн. лв. Това е ресурсът, който на този етап е необходим, за да спазим Бюджет 2010 г. Беше хубаво тези мерки да са предприети още през есента на 2008 г., когато кризата реално започна. Тогава те щяха да имат по-силен ефект. Кабинетът Станишев обаче избра да си скрие главата под юргана и да не предприеме нищо. Мерките, които ние предприехме през м. август 2009 г. и в Бюджет 2010 г., вече помагат за по-бързо излизане от кризата. Данните за спада на безработицата през м. март са едно такова доказателство.
Необходими са и допълнителни мерки предвид постоянно излизащите данни за извънбюджетни харчове на кабинета Станишев. Такива например са наскоро разкритите анекси по 150 договора в 13 министерства. Това влошава бюджетните прогнози и прави необходими новите мерки.
Вторият въпрос е следният: причина за оптимизъм ли са новите мерки на фона на задълбочаващите се бюджетни проблеми? И тук отговорът е: да.
С всяко ново предизвикателство, а анексите по тези 150 договора са точно такова, аз ставам по-голям оптимист за бъдещето на България. Защо? Защото тези разкрития показват за пореден път, че предишното правителство е управлявало с цел личен интерес, не в името на народа и на хората. Кабинетът Борисов работи за хората, за всички българи. България има възможност да стане богата държава, когато се управлява за обществения интерес. Все по-уверен съм, че на Бойко Борисов и на целия ни екип се е паднала тежката задача да направим България модерна европейска държава. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Продължаваме с обсъждането.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Искаме думата от името на парламентарна група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не мога да ви дам думата от името на група, тъй като ползвахте това право от госпожа Мая Манолова.
Член 44, ал. 6 казва: „Веднъж на заседание председателят дава думата на председатели на парламентарни групи.”
Думата ви беше дадена. Това е формалното основание, а за това, че вие не сте знаели какво да говорите и тя ви е отнета, основанието е на друго място.
Продължаваме с доклада на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ, от място): Искам думата за процедура по воденето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте по процедура за воденето.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Госпожо председател, вземам думата за процедура по начина на водене. Искам да подчертая следното. Това, че днес е 1 април, не Ви освобождава от отговорността да се отнасяте достатъчно сериозно към начина, по който работи Народното събрание. Това, което правите, сама разбирате, че е израз на едно, без да се извиня, ще кажа безотговорно отношение от Ваша страна.
Първо, отнехте думата тогава, когато госпожа Манолова искаше да направи изявление от името на парламентарна група.
Второ, позволявате си квалификации по отношение на това, което тя е казала.
Трето, в момента по една изключително сериозна тема си позволявате да ни отнемете правото да направим изявление от името на парламентарни групи.
Имаше процедурно предложение за директно излъчване, господин Костов, което не беше подкрепено. Нямате право да откажете и никой не може да откаже правото на парламентарните групи да направят изявление в рамките на процедурите, които са предвидени по правилник, в това число, което би се случило с Ваша подкрепа, ще бъде неадекватно поведение към днешния ден, към това, което се опитва да представи вицепремиерът и което със сигурност много повече интересува хората, отколкото заниманията, които в момента ни предлагате.
Затова Ви моля, отнесете се сериозно към сегашния политически момент, дайте възможност, ако не за дебати, то за изявления от името на парламентарните групи. Не се опитвайте чисто процедурно, в това число на абсолютно измислени основания, да отнемете правото на изявление по темата, свързана със социално-икономическата ситуация, по предложенията, които прави вицепремиерът, и евентуално за отношение от името на различните парламентарни групи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Найденов.
Заповядайте за процедура, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Уважаема госпожо председател, преди да говори господин вицепремиерът, аз предложих една процедура, съобразявайки се и с това, че някоя група може да е взела думата по някакъв друг повод по време на днешното заседание, за да може да се даде възможност още веднъж, след изявлението на вицепремиера всеки да може да каже своето становище, да бъдем при това равнопоставени, това нещо да се дава и да не е скрито от хората, да го дават и по телевизията. Вие не го подкрепихте.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Как да не го подкрепихме?
ИВАН КОСТОВ: Между вас имаше „въздържали се”.
В края на краищата това е, което не можа залата да го одобри. Това, което възразявам сега, е, че докато говореше господин Ангел Найденов, може би е бил вън и не е разбрал, че аз направих това предложение, гледаше с укор през цялото време към дясната страна на залата, като че ли ние сме ви отнели това право, а ние всъщност искахме да ви дадем това право. (Реплики от КБ.) Това беше държанието му и езика на тялото му. (Шум и реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Костов.
Продължаваме с обсъждането на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения.
Заповядайте, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, колеги! Господин Мутафчиев, това е изказване, но е повлияно от Вашето.
Аз стоически се опитвах през последните няколко месеца да не вземам отношение по този въпрос, но явно театърът, който разигравате, в който в ролята на добрите, които се опитват да наложат доброто, сте вие и за нас се отрежда ролята на непослушните и лошите, просто трябва да бъде преустановен.
Какво ще кажете, господин Мутафчиев, ако ние вместо да се намесваме в независимостта – цитирам Вас, като намаляваме бройките от 9 на 5, вземем, че почерпим вашия „челен опит” и приложим добрите практики на вашето правителство и вместо да ги намаляваме, ги увеличим, да речем на 19 души – 10 души слагаме наши и установяваме пълен контрол над комисията? Освен това увеличаваме срока на мандата им на 8 години. Бетонираме независимостта! (Реплики от КБ.) Не се притеснявайте, ще намерим 10 човека, които ще работят доброволно. Ще бъдете ли доволни? Защото това е нещото, което вие направихте в дванадесет без пет миналата година? Това е, което вие направихте! Удовлетворява ли ви такъв ход? Аз не възразявам, ние можем да приемем това нещо.
Какво направихте вие миналата година? Нека стане ясно! Вие не просто увеличихте, за да намерите топло местенце на ваши колеги и другари, вие предприехте един добре обмислен ход, знаейки много добре, че правейки го в дванадесет без пет, неминуемо следващото правителство ще предприеме стъпки за връщане на старото положение и тогава да имате основание да го удряте с довода, че „вие се намесвате в независимостта, като пипате бройката”, тоест като влияете върху несменяемостта.
Това беше добре обмислен ход, като черешката на идеята беше, че ние няма да можем да отговорим с такъв довод, защото, виждате ли, вие не сте пипали по този начин, а само сте увеличавали. Ето, в момента ние ви предлагаме – дайте да ги увеличим. И въпросът се решава.
Знаете ли, това, което изразявате тук, не е просто недоволство, то е наглост. Защото вие сте тези, които докарахте умишлено нещата да стигнат до тази ситуация, за да можете да дойдете след това и да викате: „Ау-у-у, какви сте лоши вие, а ние сме добрите!”. Извинете, но няма да стане. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли реплика?
Заповядайте, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател! Господин Петров, не бих Ви репликирал, ако не беше Вашето иронично отношение. Първо, искам да Ви кажа, че ние театър не играем и когато няколко пъти повтарях тази моя теза, се опитвах да ви помогна, за да не изпаднете в ситуацията, в която след това да се налага да променяме закони и да си даваме сметка легитимен ли е този орган с един закон, който, примерно, е бил оспорен от Европейската комисия. Искам да ви предпазя. (Реплика от ГЕРБ.) Ако това не се случи, би било добре за вас. Но вие това не го разбирате! Вие гледате винаги на опозицията като на хора, които ви мислят злото.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Да.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Абе, не е така! Защото от вашите решения зависят съдбите и на нашите семейства, и на нашите симпатизанти, и т.н. И това трябва да го знаете.
Искам още нещо да ви кажа. Като ви слушам – и за театъра, и за тези различни варианти, които ни предлагате, ами, вашите изказвания са точно доказателства на моята теза. Вие ми казвате какви варианти можете да изработите, за да имате мнозинство в Комисията по регулиране на съобщенията – това е целта и вие я потвърждавате. Ами, с тази стенограма в Европейската комисия може да се докаже точно това какво целите вие. Но бъдете поне предпазливи, мъничко предпазливи! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): И аз имам реплика към Вас - не съм съгласен! През цялото тяхно управление те правеха назначения 3:5:8, с които увеличаваха щатовете както си искаха. (Реплика на народния представител Петър Мутафчиев.) Много сте гласовит, господин Мутафчиев, но това в момента няма да помогне за един културен и възпитан диалог.
Ще припомня, че в последния момент, в дванадесет без пет, започнаха да назначават посланици във Външно министерство, да създават нови консулски служби, да правят промени в комисиите и да се увеличава техният брой! Въобще не сте прав, господин Петров! Просто, въобще не сте прав! И моля Ви, оставете ги хората! Искат по някакъв начин да запазят някакво достойнство, те трябва да запазят хората си, тъй като е безработица - с техния стаж и възможности, повечето от тях са партийни функционери, и няма как да се реализират в една такава ситуация на криза.
Този смешен плач, който чуваме тук – смешният плач на господин Мутафчиев, защото няма как да защитите хората си. Разбирате ли, няма как! Тъй като вие толкова явно го правехте в предния парламент, мачкахте всички! Никога няма да забравя тук какво се случваше! Дори и хората, които искаха да се изкажат, нямаха правото да се изказват. Нямаха право!
Много добре знаете как си разпределяхте с НДСВ квотите. Тук не искам да припомням грозните картини на пазарлъци. Ще припомня още един момент (реплика на народния представител Петър Мутафчиев), тъй като репликата е към Вас – за комисиите по Позитивния лекарствен списък. Когато трябваше да се назначават, забележете, експерти в комисиите по Позитивния лекарствен списък, господин Станишев назначи човек от БДЖ в Лекарствената комисия, тъй като имаше политическа квота! Разберете го, не сте прав! Моля Ви, не сте прав! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли трета реплика? Няма.
Господин Петров – дуплика. (Реплики между народните представители Лъчезар Иванов и Петър Мутафчиев.)
ПЕТЪР ПЕТРОВ (ГЕРБ): Господин Иванов, обещавам да си взема бележка и да внимавам повече.
Господин Мутафчиев, ако Ви направи впечатление – предлагам ви да направим това, което вие направихте, просто едно към едно да приложим същата схема. Това Ви предложих. Това направихте вие. Това е въпросът, от който вие панически, или как да кажа, се опитвате да избегнете. Вие не отговаряте на този въпрос – защо направихте това нещо в края на мандата? Ето, аз в момента ви предлагам – няма да ги намаляваме, дайте да ги увеличим по същата схема, по същия начин. (Реплика на народния представител Георги Божинов.) Но вижте какво се получава! Вие открадвате, след което викате – край, оттук-нататък се забранява краденето! (Шум и реплики в КБ.)
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): А вие не искате да забраните кражбите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли други становища?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз ще подкрепя предложението, което направи комисията, за промяна в Закона за електронните съобщения.
Не бих се изказал, ако от трибуната господин Мутафчиев не беше направил такова сърцераздирателно изказване, което наистина може да се определи като смешен плач.
Защото, господин Мутафчиев, Вие знаете, че не сме родени вчера. И действително, когато говорите, че ние намаляваме състава на комисията – не, решението е да се възстанови съставът на комисията, който беше 5-членен в продължение на 9 години до м. май 2009 г. Когато говорите, че се намалява мандатът на членовете на комисията, не – това също не е вярно. Мандатът беше 5-годишен, ние възстановяваме този мандат.
Няма никакво съмнение, че това, което беше направено през м. май – месец и половина преди изборите, беше продиктувано от чисто политически съображения, много прозрачни - до такава степен прозрачни, че аз казах на моя колега от левицата Радослав Илиевски, който стана член на Комисията за регулиране на съобщенията, че неговото пребиваване там ще бъде само броени месеци, защото няма никакво съмнение, че актът, който тогава беше направен, не може да издържи в следващия български парламент. Възстановява се справедливостта при създаването и функционирането на комисията.
Тогава, през м. май – и в комисията, и в пленарна зала, десет пъти ви поставих въпроса, сега ви го поставям за 11 път: кои бяха причините да увеличите състава на комисията от 5 на 9 души? Кажете ясно! Задъхваше се от работа ли? И как изведнъж това се случи през м. май 2009 г.?
Считам, че 5-членният състав на комисията отговаря както на пазара на телекомуникационни услуги в страната, така и на възприетата европейска практика. Почти във всички страни – членки на Европейския съюз, е възприет моделът на 5-членен колегиален независим орган.
Ако Вие считате, че сте въвели независимостта, поставяйки бивши народни представители в комисията, това може само да се посрещне със снизходителна усмивка. (Реплика от народния представител Петър Димитров) Не се старайте да четете Евангелието като дявола. Имайте предвид, че това, което в момента прави комисията, наистина възстановява едно нормално състояние на комисията – 5-членен състав с 5-членен мандат на всеки един от членовете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли реплики? Няма.
Заповядайте, господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз благодаря, че още съм в това заседание и не съм изгонен. (Реплики от ГЕРБ.) Ще мога да ви кажа няколко думи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Говорете по същество! (Оживление.)
АНТОН КУТЕВ: А! Идва моментът.
По същество това, което исках да ви кажа по повод на закона е, че предполагам, че повечето поне от тези, които участват в комисиите и следят проблема знаят, че само преди няколко седмици Европейската комисия повдигна две наказателни процедури срещу Естония и срещу Словения. Става дума за регулаторни органи в тези държави. И двете наказателни процедури са на основание неосигуряване от страна на законодателството на достатъчна степен на независимост на тези органи, които по своята логика би трябвало да бъдат независими. И трябва да ви кажа, че поне в единия от двата случая, където става дума за това, че на председателя на съответната комисия, тоест на тяхното КРС, не е била осигурена достатъчно независимост от страна на политическо бездействие, това е основанието, на което се започва тази наказателна процедура. Пак става дума за законодателни промени, които не са съобразени.
Тоест, искам да ви кажа, че улисани тук в спора кой какво е направил в края на мандата, колко човека е назначил и колко не е, в крайна сметка стигаме до ситуация, в която съвсем спокойно кореспондира с двете. Аз не казвам дали ще започне наказателна процедура или не, защото това не е моя работа, не е и мое решение. Казвам ви обаче, че ако погледнете сериозно това, което става в рамките на Европейската комисия и на Европейския съюз, в момента създаваме реална възможност за подобна наказателна процедура. Защото, каквото и да си говорим, независимо от историческите основания кой кога го е сменил, сигурно преди една година смените са били направени с политическа цел. Хубаво. Това означава ли, че оттук-нататък всеки нов, като дойде, трябва да прави смени с политическа цел? Значи ли като загубите властта след няколко месеца, че следващият трябва да влезе да ги изгони? Нали не значи?
Тоест, ако искаме тук да вземем някакво смислено решение, ние би трябвало, поне според мен, да се абстрахираме от цялата тази политическа еуфория, в която говорим, да направим каквото и да е решение по начин, по който да не бъде атакувано след това от Европейската комисия. А аз наистина ви предупреждавам. Приемам довода от девет на пет. Вие ги направихте девет, ние ще ги съкратим. Добре, но резултатът е, че от петимата човека вие сменяте трима. Тоест, постига се абсолютна политическа зависимост на този орган. Нямам против, променете нещата. А ако си имате някаква идея за възмездие за каквото и да е – постигнете си възмездието, но го постигнете по начин, по който гарантираме независимост на органа. Защото сега ние не го правим. Това може да се окаже сериозен проблем за България в рамките на Европейската комисия от гледна точка на бъдеща наказателна процедура срещу България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли реплики към господин Кутев? Заповядайте за първа реплика.
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги, уважаеми господин Кутев! Да, сигурно ще има наказателна процедура от Европейския съюз спрямо България. Но тя ще бъде спрямо бездействието на тази комисия – Комисията за регулиране на съобщенията. Вие не сте присъствали на разговорите на Транспортната комисия, когато аз им поисках някакъв лек отчет за дейността. При положение, че все още част от мобилните оператори не изпълняват директивата за максималната цена на роуминг, знаете ли колко акта има написани за една година от тази комисия от 9 членове? Ну-ла, както се изразява господин Корнезов – ну-ла. Знаете ли колко акта има за преносимост на номерата? Ну-ла! Знаете ли колко средства и пари на данъкоплатците има изхарчени за представителни разходи? Двеста хиляди. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Заповядайте за втора реплика.
ИВАН ИВАНОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Кутев, принципът на независимост на комисията е заложен в закона по начина, по който се формира Комисията за регулиране на съобщенията – председател, назначен от министър-председателя, 3-ма членове (двама плюс заместник-председателя) от Народното събрание и един член от президента. Когато този принцип функционираше 8 години, интересно защо никой от вас не каза, че това е предпоставка за политическа обвързаност на този орган. В момента, когато има друго съотношение в Народното събрание, изведнъж вие получавате някакво просветление. Не знам, може би защото сме в Страстната седмица.
На второ място, определено считам, че тези заплахи с Европейската комисия, или както преди това се говореше за Конституционния съд, са абсолютно неоснователни. Щях да се солидаризирам с вас, ако беше казано: запазва се 9-членният състав на комисията, но изваждаме поименно 4-ма членове и вкарваме 4-ма членове на комисията, които са от мнозинството, от ГЕРБ. Няма такова нещо. Напротив, отново ви казвам, че този цирей, който съществуваше, след 6 месеца, дори малко повече, с увеличаване състава на комисията, просто се изрязва от тялото. Това е положението.
И не на последно място искам да ви напомня, че този 9-членен състав на комисията в малкия период на своето съществуване през май и юни успя да прокара корпоративни интереси благодарение на промените в Закона за електронните съобщения по два текста, които след това, господин Корнезов знае, Конституционният съд ги промени. Но бяха прокарани вече корпоративните интереси. Ето това направи този 9-членен състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли трета реплика? Няма.
Господин Кутев, право на дуплика.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаеми колеги, на господин Михов аз се радвам, че е научил нещо от нас. Ако не друго, научи се как да подчертава определени мисли чисто политически, натъртвайки на тях. Хубаво, няма лошо. Ако това е нещото, което е научил за тези дни – добре.
А иначе какво да ви кажа, очевидно нещата ще си минат и очевидно ще си гласуваме това, което сме решили. Това е нормалното, затова има мнозинства в парламента. Очевидно някъде след няколко месеца някой ще седи и ще разглежда всичко това и ще вървим отново и отново по същия път. Аз все се надявах, че има някакъв начин да излезем от този път. И пак ви казвам – особено по този въпрос като човек, който не съм участвал в предишните управления пряко, но съм ги виждал достатъчно отблизо. И миналия път ви казах – накрая ще се окаже, че няколко човека от вас ще спечелят от това, което всички вие правите. Но по-голямата част от вас ще загубите от това. И ще го разберете прекалено късно. Повярвайте ми, изживявали сме го вече. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Беше направено процедурно предложение от народния представител Мутафчиев § 1 да отпадне.
Подлагам на гласуване предложението на господин Мутафчиев § 1 да отпадне.
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 95 народни представители: за 15, против 78, въздържали се 2.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията, което беше прочетено.
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 93 народни представители: за 79, против 13, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: По § 2 има предложение от народния представител Иван Иванов.
Предложението се оттегли.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желания за изказвания по § 2? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за § 2.
Гласували 87 народни представители: за 81, против 2, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желания за изказвания по § 3? Няма.
Гласуваме текста на комисията за § 3.
Гласували 87 народни представители: за 83, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: По § 4 има предложение от народния представител Иван Иванов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 4 и предлага следната редакция:
„§ 4. Член 334б се изменя така:
„Чл. 334б. (1) На предприятие, предоставящо услугата роуминг чрез обществени електронни съобщителни мрежи, което наруши изисквания на Регламент (ЕО) № 717/2007 относно роуминга в обществени мобилни телефонни мрежи в рамките на Общността и за изменение на Директива 2002/21/ЕО относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (ОВ, L 167/12 от 29 юни 2009 г., изменен с Регламент (ЕО) № 544/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г.), се налагат имуществени санкции, както следва:
1. за нарушение на чл. 3 от регламента – в размер от 400 хил. до 2 млн. лв.;
2. за нарушение на чл. 4, § 1 от регламента – в размер от 10 хил. до 100 хил. лв.;
3. за нарушение на чл. 4, § 2 от регламента – в размер от 50 хил. до 2 млн. лв.;
4. за нарушение на чл. 4, § 3, ал. 1 и 2 от регламента – в размер от 10 хил. до 100 хил. лв.;
5. за нарушение на чл. 4а от регламента – в размер от 400 хил. до 2 млн. лв.;
6. за нарушение на чл. 4б, § 1 от регламента – в размер от 10 хил. до 100 хил. лв.;
7. за нарушение на чл. 4б, § 2 от регламента – в размер от 50 хил. до 2 млн. лв.;
8. за нарушение на чл. 4б, § 3 от регламента – в размер от 100 хил. до 2 млн. лв.;
9. за нарушение на чл. 4б, § 4 и 5 от регламента – в размер от 50 хил. до 2 млн. лв.;
10. за нарушение на чл. 4б, § 6 и 7 от регламента – в размер от 10 хил. до 100 хил. лв.;
11. за нарушение на чл. 4в от регламента – в размер от 10 хил. до 100 хил. лв.;
12. за нарушение на чл. 6 от регламента – в размер от 10 хил. до 100 хил. лв.;
13. за нарушение на чл. 6а от регламента – в размер от 10 хил. до 100 хил. лв.;
14. за нарушение на чл. 7, § 4 от регламента – в размер от 10 хил. до 100 хил. лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, се налага имуществена санкция в размер не по-малко от двойния размер на наложената по ал. 1 санкция за първото нарушение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми народни представители, имате думата за мнения, изказвания и становища по § 4.
Имате думата, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз бих подкрепил този текст, но последният вариант някак си ме смути. Казваме: не по-малко при повторно нарушение от два пъти. А до колко? Има ли ограничение?
Във всички текстове, които приемаме за санкциите, има ограничения. При повторно нарушение значи няма да има ограничение. Може да е 2 пъти, 10, 30 пъти, 40 пъти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: В текста е казано „не по-малко от двойния размер”.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: А горната граница колко е?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: „Двойният размер на наложената”.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Не по-малко…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: „От двойния размер на наложената”.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Така. Значи не може да е по-малко от два пъти размерът, а максималната граница? Пак е два пъти – така ли?
Някак си не звучи добре юридически. Нека юристите да кажат дали е така. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желание за реплика? Няма.
Изказване – заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Предлагам да дадем думата на вносителя да вземе отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Заместник-министър Първан Русинов – заповядайте да разясните на народното представителство.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЪРВАН РУСИНОВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Считам, че така предложен, текстът на комисията може да бъде подкрепен. В случай, че не постъпи някакво конкретно предложение за корекция на текста, считаме, че и в този вариант той оправдава целите и би могъл да работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Желания за други изказвания? Няма.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване § 4, както беше прочетен от председателя на комисията.
Гласували 81 народни представители: за 80, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: По § 5 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
„§ 5. В Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 1 т. 35 се изменя така:
„35. „Нетни разходи” е разликата между разходите на предприятия със задължение за предоставяне на универсална услуга и разходите без задължение за предоставяне на универсална услуга, намалена с приходите от предоставяне на универсалната услуга”.
2. Досегашният § 2 става § 1а и в него се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Член 334б осигурява прилагането на разпоредбите на Регламент на Европейската общност под № 717/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2007 г. относно роуминга в обществени мобилни телефонни мрежи в рамките на Общността и за изменение на Директива 2002/21/ЕО относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (ОВ, L 167 от 29 юни 2009 г.), изменен с Регламент на Европейската общност под № 544/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г.”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желания за изказвания, становища, мнения по § 5? Не виждам.
В такъв случай ще подложа на гласуване § 5, както беше прочетен от председателя на комисията.
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 89 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: „Заключителни разпоредби” – комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Желание за изказване няма.
Подлагам на гласуване наименованието.
Гласували 91 народни представители: за 90, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: По § 6 има предложение от народния представител Иван Вълков.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 6 и предлага следната редакция:
„§ 6. В 15-дневен срок от влизането в сила на този закон Народното събрание освобождава последните трима избрани членове на комисията от квотата на Народното събрание и президентът на републиката освобождава единия от двамата назначени от него членове на комисията”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желание за изказване?
Заповядайте...
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, аз направих едно предложение в комисията, което не е отразено в доклада, защото ние в комисията искахме всичко да бъде ясно и прозрачно, както иска и господин Иванов винаги. Затова искам да предложа това, което предложих в комисията. Може би залата ще разбере, че това е много по-правилното решение, от което предлага комисията, с този текст, който е даден – да отпаднат от § 6 думите „последните трима избрани членове” и на тяхно място да се напишат „освобождава Десислава Димитрова Преображенска, Радослав Георгиев Илиевски и Свилен Христов Попов”. Така всички ще знаем за какво се отнася в този закон.
И не мога да си обясня нещо – защо ние правим разделение, разграничение между различните институции. Например, на президента му даваме възможност той да избере от двамата си кого да освободи, а парламентът задължително трябва да освободи последните трима от комисията. Аз не мога да разбера защо се получава така. Това пак противопоставяне на институциите ли е, което в последните два дни го забелязваме много често в нашата?... (Реплики.)
Моля? Не е по същия ред. Прочетете го! Един от двамата, госпожо Фидосова. (Реплики.)
Напротив, аз правя поименно да ги запишем, пък за президента съм съгласен – когото избере, него да посочи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Реплики? Реплики към господин Такоров?
Заповядайте...
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Такоров! Вашето изказване току-що още веднъж потвърди факта, че Вие се борите за политическите Ваши колеги – хората, които Вие сте назначили. Вие, както и господин Корнезов преди няколко седмици, ги назовахте поименно.
Не, господин Такоров! Ние възстановяваме един работещ механизъм, който работи и преди вас, и по време на вашето управление, ще работи и след вашето управление. Не искаме да заблуждавате колегите в залата, че ние политически се намесваме. Не, ние не се намесваме политически в работата на независимия регулаторен орган. Политически се намесихте вие, когато назначихте вашите колеги и в момента вие се борите за някакви трима души като си позволявате оттук да ги назовете поименно. Ако това не е политическо вмешателство, моля да ме поправите.
И още нещо – тук, в закона се говореше за глоби, говореше се за една антикризисна мярка, която може да бъде въвеждането на долен праг за фирмите, които сега стартират. Защо вие не взехте отношение по тези въпроси? Защо вие сте се хванали именно за тези трима души и така яростно ги отстоявате? Защото това са политически назначения и вие политически се борите да си ги запазите, защото няма къде, както каза господин Иванов, няма къде да им намерите работа в кризата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Втора реплика няма.
Господин Такоров, имате право на дуплика.
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Колеги, аз направих опит да подобря текста, защото поради простата причина, именно така, както е записано, излиза, че това наистина е политическа чистка. Защото мнозинството е ваше в парламента. Ако бяхте написали текста, както е за президента – по избор на Народното събрание, никой нямаше да ви пречи тези тримата също да ги посочите и да ги освободите. И с това всичко щеше да бъде решено. Нямаше да го има политическият момент, в който вие казвате: разбира се, последните трима. (Реплики.)
Ти не можеш да разбереш какво приказваш в момента! (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Така че, вижте – аз съм убеден, че с тези трима, дето ще ги освободите, дали безработните през последните осем месеца ще станат 130 хиляди или 130 хиляди и трима, това е без всякакво значение за статистиката. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Желание за изказвания от народното представителство? Няма.
В такъв случай ще подложа на гласуване § 6, както беше прочетен от председателя на комисията.
Моля народните представители да гласуват. (Реплика от народния представител Румен Такоров.)
Вие по същество не направихте предложение за гласуване.
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ, от място): Направих предложение: „последните трима избрани”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Прекратете гласуването, за да спазим абсолютно правилника.
Господин Такоров направи предложение в текста: „последните трима избрани”.
Но Вие не прочетохте имената. Дайте ми текста и ще го подложа на гласуване. (Шум и реплики от ГЕРБ, смях.)
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Господин Такоров прави първоаприлска шега.
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ): Честит ви 1 март. Наистина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Не сме 1 март, а сме 1 април.
РУМЕН ТАКОРОВ: Аз затова ви казвам, че не се шегувам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Подлагам на гласуване направеното предложение от народния представител Такоров.
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 3, против 87, въздържали се няма. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Моля за тишина!
Моля, покажете по групи. При гласуването присъстват трима души от Коалиция за България. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Подлагам на гласуване § 6, както беше предложен от председателя на комисията.
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 99 народни представители: за 85, против 13, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желание за изказвания от народното представителство? Няма.
Подлагам на гласуване § 7 по вносител.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 92, против 4, въздържали се 3.
Предложението е прието, а с това и Законът за електронните съобщения. (Ръкопляскания от ГЕРБ и Синята коалиция.)
Уважаеми дами и господа народни представители, в момента е 13,46 ч. По план днес трябваше да разглеждаме Законопроекта за развитието на академичния състав в Република България, но тъй като времето напредна, този законопроект няма да бъде разглеждан.
Процедурно предложение – господин Методиев, имате думата.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (СК): Господин председателю, процедурното ми предложение е да започнем, да приемем заглавието примерно на закона на второ четене, за да може след ваканцията не да бъде точка наново, а да бъде продължение на този закон. Това според мен е съвсем в стила на нашата практика и можем да приемем заглавието. До 13,58 ч. ще приемем заглавието на закона и може би два текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Господин Методиев, не мога да подложа на гласуване Вашето предложение, тъй като Вие добре знаете - Вие сте човек от гилдията, че за този законопроект не присъстват нужният брой народни представители.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Ако няма кворум, това е друг въпрос. Аз за кворум не говоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Кворум има.
Подлагам на гласуване направеното предложение от господин Методиев - да се започне със законопроекта, за да бъде започнат, и след ваканцията да се продължи.
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 97 народни представители: за 79, против 5, въздържали се 13.
Предложението е прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, господин Стоичков.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
на Комисията по образованието, науката и въпросите на
децата, младежта и спорта за второ гласуване на
Законопроекта за развитие на академичния състав”
„Закон за развитие на академичния състав в Република България”.
Има предложение на Стоичков, Станилов, Методиев, Колев и Банковска – наименованието на закона да се измени така:
„Закон за научните степени и научните длъжности”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на Янаки Стоилов – заглавието на закона да стане: „Закон за научните степени и длъжности”.
Комисията не подкрепя предложението. (В залата влиза министърът на образованието, младежта и науката, посрещнат с ръкопляскания от мнозинството).
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Становища? Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, господин министър, господа народни представители! Не мисля, че е много сериозен подходът в 14 без 10 да пристъпваме към обсъждането на такъв законопроект (реплики и възгласи от мнозинството).
Ще обоснова моето предложение. Защо смятам предложеното от вносителя заглавие за неуместно?
Първо, то не е точно, защото този законопроект урежда само част от въпросите за развитието на академичния състав. Това са въпросите, които се отнасят до начина на получаване на научните степени и научните длъжности и условията за тяхното заемане. Но развитието на хората, които заемат такива длъжности, например въпросите за тяхното атестиране, както и други проблеми... т.е. заглавието на законопроекта не отговаря изцяло на неговото съдържание, защото заглавието е доста по-широко от предмета, който урежда този закон.
Второ, тук вече възражението ми е принципно – ние трябва да се придържаме главно към предметния подход на регулиране на отношенията, а не към субектния, защото това са определени обществени отношения, а не просто определени лица. Това е тенденция в българското законодателство, която според мен не подобрява неговото качество. И тя не е започнала от последната година.
Ако трябва да направя едно по-грубо сравнение, то ние нямаме Закон за железопътния състав, а Закон за железопътния транспорт. Мисля, че точно когато става дума за въпроси, които уреждат отношенията в областта на науката, трябва да сме още по-прецизни. Затова както съм предложил, а виждам, че и други народни представители са направили такова предложение, точното наименование на този закон е „Закон за научните степени и длъжности”. Или ако стремежът ви е да се отдалечите от сегашното наименование на закона и да изглеждате новатори, този опит е доста несполучлив.
Затова аз смятам, че ако не се гледа предубедено на поставените въпроси, още в заглавието законът трябва да претърпи промяна. Няма да се спирам на другите въпроси, които той поставя, тъй като това се урежда в последващите текстове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Стоичков, Станилов, Методиев, Колев и Банковска – за наименованието, което комисията не подкрепя.
Гласували 105 народни представители: за 11, против 61, въздържали се 33.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Янаки Стоилов, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 7, против 82, въздържали се 12.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за наименованието на закона.
Гласували 103 народни представители: за 93, против 7, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Да приключваме вече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Стоилов има процедурно предложение.
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, мнозинството прие предложението на господин Методиев – да бъде прието заглавието на закона. Тази ваша заветна цел е постигната. Часът е почти 14 без 3-4 минути. Мисля, че е време да завършим и ви пожелавам приятни празници, все пак.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното предложение за отлагане на разискванията.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение за отлагане на разискванията.
Гласували 102 народни представители: за 85, против 6, въздържали се 11.
Предложението е прието.
Уважаеми дами господа, не е първоаприлска шега - от утре сме във ваканция.
Следващото пленарно заседание е на 14 април 2010 г., сряда.
Закривам пленарното заседание. (Звъни).

(Закрито в 13,58 ч.)



Председател:
Цецка Цачева



Заместник-председатели:
Лъчезар Иванов
Екатерина Михайлова


Секретари:
Петър Хлебаров

Милена Христова