Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Лъчезар Иванов и Екатерина Михайлова

Секретари: Пламен Нунев и Митхат Метин


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Уважаеми дами и господа, с входящ номер от 20 април т.г. № 054-02-36 е постъпило искане с предложение: проект за Решение за освобождаване на членове на Комисията за регулиране на съобщенията. Във връзка с приетия от нас и обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, в § 6 има 15-дневен срок от влизане в сила на този закон - Народното събрание да приеме решение за освобождаване на последните трима избрани членове на комисията. Това налага съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да предложа промяна в дневния ред и като първа точка от нашата дневна програма да бъде включен проект на Решение за освобождаване на членове на Комисията за регулиране на съобщенията.
С вх. № 039-00-47 от 21 април 2010 г., вчера бе подадена молба от Жени Начева, която на основание чл. 19, ал. 4, т. 5 от Закона за здравното осигуряване подава оставка. Това е основание за приемане на решение на Народното събрание за предсрочно прекратяване мандата на директора на Здравната каса, поради което предлагам като т. 2 от нашата програма: приемане на Решение за предсрочно прекратяване на мандата на директора на Националната здравноосигурителна каса.
Моля, гласувайте така извършената промяна в дневния ред.
Гласували 161 народни представители: за 127, против 16, въздържали се 18.
Предложението е прието.
Преминаваме към точка първа:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ НА ЧЛЕНОВЕ НА КОМИСИЯТА ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА СЪОБЩЕНИЯТА.
От вносителите има думата господин Вълков.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и § 6 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения внасям проект за Решение за освобождаване на членовете на Комисията за регулиране на съобщенията и мотивите към него.
„РЕШЕНИЕ
за освобождаване на членове на Комисията за регулиране на съобщенията.
Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и § 6 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения
Р Е Ш И:
Освобождава като членове на Комисията за регулиране на съобщенията Вяра Чавдарова Минчева, Радослав Георгиев Илиевски и Свилен Христов Попов.”
Мотиви:
Със Закона за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, приет на 1 април 2010 г. от Народното събрание и обнародван в „Държавен вестник”, бр. 27 от 9 април 2010 г., парламентът гласува и прие промени в числеността и мандата на Комисията за регулиране на съобщенията. Този закон влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”. Във връзка с приетите промени, с § 6 от Заключителните разпоредби на посочения закон е предвидено в 15-дневен срок от влизане на закона в сила Народното събрание да освободи последните трима избрани членове на Комисията за регулиране на съобщенията от квотата на парламента. Това са госпожа Вяра Чавдарова Минчева, Радослав Георгиев Илиевски и господин Свилен Христов Попов, избрани с решение на 40-ото Народно събрание на 21 май 2009 г.
С внесения проект за решение се предлага освобождаването на Вяра Минчева, Радослав Илиевски и Свилен Попов като членове на Комисията за регулиране на съобщенията. С приемането на проекта Народното събрание ще изпълни разпоредбите на § 6 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Вълков.
Има ли желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Вълков, разбира се, законът иска в определен срок след неговото обнародване да бъдат освободени съответно определените по допълнението на закона лица, които са назначени за комисари в КРС.
Но аз имам един въпрос, госпожо председател, към Вас. По правилника на Народното събрание всеки акт, предложен за приемане в Народното събрание, се разпределя по комисии. Каква е причината, поради която внесеното решение от страна на господин Вълков не е разпределено в Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, включително и в Комисията по правни въпроси, тъй като Вие често използвате подобен подход - да се изпраща в няколко комисии, за да е сигурно решението на Народното събрание? По причина на бързане или собствено усмотрение, госпожо председател, че не всеки акт на Народното събрание трябва да бъде гледан в комисията, тъй като мнозинството е решило, че трябва да гласува така? Благодаря.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ): Господин Мутафчиев, разпоредбата на § 6 от закона, който сме приели, е императивна. Тя е основанието, въз основа на което се извършва прекратяване в мандатите на членове, които са максимално определяеми въз основа на правната норма. Оттук следва характерът на решението, което приема Народното събрание, което е правопораждащо по своето същество, но няма място за каквито и да било обсъждания от страна на която и да било комисия. Тъй като предложението е внесено в понеделник след 16,00 ч. (то по тази причина не влезе вчера в програмата), а срокът на закона – на § 6, изтича утре на 23 април, няма друга законова възможност за Народното събрание да приеме валидно решение съобразно разпоредбата на § 6, различно от това, което предложих и събранието прие днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Това беше реплика.
Господин Мутафчиев, имате право на дуплика.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, независимо, че едно такова решение е оперативно, то все пак изисква становище на комисията да каже: абе, тези хора, дето господин Вълков ги предлага, точно тези ли са, които трябва да бъдат по закона?
Аз мисля, че в края на краищата Народното събрание е един колективен орган и все пак и колективното начало трябва да се спазва. Така че, колкото и да Ви се струва технически този въпрос, той е много важен за принципите за взимане на решения и законодателството в нашата страна. Така че считам, че не краткото време, а чисто и просто желанието бързо да се решават подобни кадрови въпроси от мнозинството, не даде възможност и на останалите политически формации да изкажат своите позиции за едно такова решение и предложение на Народното събрание в комисиите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Желание за изказвания от други народни представители? Няма.
В такъв случай закривам дебата.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване Проект за решение за освобождаване на членовете на Комисията за регулиране на съобщенията.
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 157 народни представители: за 113, против 38, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следващата точка от приетата ни програма за днес е:
ПРЕДСРОЧНО ПРЕКРАТЯВАНЕ НА МАНДАТА НА ДИРЕКТОРА НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА.
Както казах, с вх. № 039-00-47 от 21 април 2010 г. в 17,20 ч. вчера постъпи молба от Жени Николаева Бумбарова - Начева със следното съдържание:
„Уважаема госпожо председател,
На основание чл. 19, ал. 4, т. 5 от Закона за здравното осигуряване подавам оставка.
Моля да бъда освободена от длъжността директор на Националната здравноосигурителна каса и мандатът ми като директор на същата Каса да бъде прекратен предсрочно.”
Във връзка с подадената оставка ви предлагам служебен Проект за решение за предсрочно прекратяване на мандата на директора на Националната здравноосигурителна каса:
„Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 19, ал. 4, т. 5 от Закона за здравното осигуряване
Р Е Ш И:
Предсрочно прекратява мандата на Жени Николаева Бумбарова - Начева като директор на Националната здравноосигурителна каса”.
За пояснение, съгласно чл. 19, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване предсрочно прекратяване на мандата на директора на НЗОКаса става с решение на Народното събрание в няколко хипотези. Точка 5 е подаване на оставка. Налице е тази хипотеза, въз основа на което ви предложих и служебния Проект за решение.
Имате думата, колеги.
Господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, спомняме си, че наскоро беше внесен проект за избиране на госпожа Начева за шеф на Здравната каса. Тоя законопроект имаше вносители и може би е хубаво в днешната дискусия да се коментира въпросът тия вносители знаели ли са нещо за това, което се случи, и да декларират пред Народното събрание, че не са знаели.
Вторият принципен въпрос - Комисията по здравеопазването, която е изключително активна по такива активни мероприятия, няма ли да вземе някакво отношение, няма ли да разгледа начина, по който госпожа Начева подаде оставка, защото тоя начин не е случаен?
ДАНС, МАНС, премиерът трябва да ги задържат в петък, пък ги отстранили във вторник ... Отношенията между премиера и прокуратурата – превръщаме държавата в един доста сериозен цирк. Най-лошото в това е, че участва парламентът. Днес парламентът ще участва в това.
Това не е обикновена процедура по подаване на оставка. Това е процедура, която по определен начин ангажира, злепоставя и компрометира парламента, който само преди месец и половина – два, избра с относително съгласие – аз мисля, че от нашата парламентарна група голяма част подкрепи това предложение.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Сто процента.
МИХАИЛ МИКОВ: Господин Иванов ми каза: сто процента. (Шум и реплики.)
Добре, не е консенсусно, репликират ме. Няма значение.
И как става така, че точно след месец – месец и половина изведнъж подава оставка? Това не е обикновена оставка. Това е скандално кадруване, в което е намесен и българският парламент.
Аз си мисля, че поне Здравната комисия като минимум би трябвало да се занимае с тоя случай и тя да внесе такова предложение, а не тихо, кротко Вие: служебно тук внасяме, нищо не е станало, измихме си ръцете. Довиждане, госпожо Начева, благодарим ти. Ако си траеш, нищо няма да ти се случи.
Така че, Ви предлагам тази оставка да се внесе минимум в Здравната комисия. Здравната комисия да се произнесе по случая и тя да предложи на пленарната зала.
Предлагам Ви да отложим точката и случаят да се гледа от Здравната комисия и тя да вземе позиция, защото с предложението ... (Реплики.)
Пак Ви казвам, преди месец и половина.
Парламентът е замесен в някакви абсолютно нездрави отношения в средите на управляващите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По същество направихте процедурно предложение, така ли да разбирам, господин Миков?
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Аз така го разбирам – да се отложи точката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за отлагане на точката от дневния ред, което по същество е отпадане от днешния дневен ред.
Гласували 157 народни представители: за 50, против 105, въздържали се 2.
Предложението не е прието.
Заповядайте за процедура за прегласуване, господин Миков. (Реплики от народния представител Красимир Велчев.)
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Господин Велчев говори за полицейски номера. Ще изморим публиката от смях.
Уважаема госпожо председател, взимам думата, за да предложа процедура за прегласуване, защото без да искам заблудих народното представителство. Всъщност Коалиция за България не е подкрепила това предложение. Мисля, че за друго кадрово предложение на управляващите гласувахме „за” заради професионализма на човека. Това обаче не сме го подкрепили.
Така че, още веднъж Ви моля Вие самите да не се излагате толкова много, колкото се изложихте с това предложение. Защото вашата излагация е излагация за парламента. Не може два месеца тук да се внася, да се обосновава, да се подкрепя кандидатура, премиерът да казва: ДАНС тук всеки ден носи папките там, аз пиша резолюциите. Всичко това да се случва по такъв начин и да искате сега тихо, кротко това да подмине парламента. Да, госпожа Начева казва: довиждане – довиждане. Минимум Здравната комисия трябва да каже какво се случи, как се управляват парите в здравеопазването, в Здравната каса.
Моля Ви да преосмислите това решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на прегласуване предложението на народния представител Михаил Миков за отлагане на тази точка от дневния ред.
Гласували 158 народни представители: за 50, против 105, въздържали се 3.
Предложението не е прието.
Господин Местан, заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, по принцип оставките не би трябвало да се обсъждат, с едно много важно уточнение, ако са продукт на свободната воля на този, който подава оставката. В случая обаче не смятам, че е покрито това условие. Не смятаме, че тази оставка е резултат на свободната воля на неотдавна избраната Жени Начева.
Нека да Ви припомня, че собствено заради нейната кандидатура мнозинството промени закона, изискванията в закона – шефът на НЗОК да е непременно лекар. Това условие беше променено, за да стане възможна кандидатурата на госпожа Жени Начева. Наистина задаваме въпроса: какво се промени за месец, месец и нещо от нейното избиране, за да разискваме днес нейната оставка? Отговорът: защото има оставка, не е достатъчен, защото в съвсем друга хипотеза бихме били, ако госпожа Жени Начева признаваше, че е отговорна за всичко онова, за което вече е обвинена. Тя обаче във всички свои публични изяви отрича основателността на обвиненията, отправени срещу нея. Тя директно казва, че е невинна за всичко онова, за което е обвинена и за което се поиска нейната оставка.
Ако след време се установи, че тези обвинения наистина са неоснователни, че тя наистина е невинна – какво ще стане тогава? Можем ли да си играем по този начин с толкова важни държавни постове? Това е важен въпрос, уважаеми колеги.
Освен това припомням, защото се тиражира тезата за консенсуса при нейния избор, че от присъствали 26 народни представители при гласуването за избор на директор на Националната здравноосигурителна каса, 26 народни представители от ДПС се въздържаха, така че ние не сме подкрепили нейната кандидатура и затова имаме право днес да направим и това изказване. Ако не се получат отговорите на тези въпроси, които формулирах, колкото и парадоксално да звучи, Парламентарната група на ДПС ще гласува по начина, по който гласува и при избирането й. Тоест ние ще се въздържим да гласуваме проекторешението за нейното освобождаване. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, господа народни представители! Въпросът, който обсъждаме, няма как да бъде подминат поради това, че изборът, който мнозинството в парламента направи, е от около 2 месеца.
Този въпрос нямаше да стои с такава острота, ако в момента се обсъждаха евентуални нарушения на директора на Националната здравноосигурителна каса, които са извършени от него, след като той е бил избран. В случая обвиненията са за нарушения, които датират доста преди това. Оттук възниква въпросът: в България някой способен ли е да носи политическа отговорност? След като тази кандидатура е предложена от ръководството на управляващата партия, те не са ли се постарали да проучат дейността на този кандидат, който предлагат, след като самият министър-председател каза, че много внимателно проучва кандидатурите? Знам, че парламентът няма този ресурс. Защо след като депутатите поемат инициативата да протежират определени кандидатури – и това не е нова практика, те не са поискали достатъчно информация, която органите на изпълнителната власт могат да им предоставят преди да ангажират парламента с определени предложения?
Аз не мога да коментирам самите обвинения за нарушения – това е работа на други органи, дали те съществуват, доколко и как са били извършени. Това е големият въпрос, защото вие днес, гласувайки оставката на госпожа Начева, всъщност гласувате и срещу себе си, защото тя е станала директор по ваша инициатива.
Нали е така, господин Велчев? Усмивката Ви е горчива, защото когато заставаш …Защо вие предлагате хора, които са извършили нарушения? Тези нарушения, пак повтарям, ако съществуват, са извършени в минал период.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Като има нарушения, трябва да се санкционират.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това съдът ще го каже, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Точно това е, ще го каже съдът. Няма да го кажа аз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Разбира се, нека да не казваме ние дали има нарушения, престъпления …
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз не казвам – вие го казвате! Вие използвате това основание.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Тя си е подала оставката. Вие какво искате?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тя си е подала оставката по много разбираеми причини, защото й е казано да си я подаде, но това е още един друг въпрос за способността на хората, които заемат определени висши държавни длъжности да разбират значението на политическата отговорност, защото това първо, означава да не се съгласяваш много охотно с всяко примамливо служебно предложение, а да преценяваш дали си способен да носиш неговите тежести, не само неговите предимства. Това също е един хроничен проблем на българската политическа система.
Вторият въпрос е, когато си приел и когато си избран, да не си отиваш при всеки натиск, упражнен върху тебе, защото този, който си е подал оставката, би следвало да дойде тук и да поиска да обоснове своята оставка, какви са причините …
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Това правено ли е досега?
ПЛАМЕН НУНЕВ (ГЕРБ, от място): На какво основание?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Как на какво основание? Това се оказва, че един човек може да бъде манипулиран както за да бъде избран, така и за да бъде отстранен. Точно такива хора няма да могат да променят системата на управлението в България. Вие тази практика вместо да я преодолявате, продължавате да я задълбочавате. Това са големите въпроси. Затова възникват други покрай тях.
Да не би да се е оказало, че директорът на касата има свои контакти или интереси, които опират до други лица, които вие смятате за неподходящи, защото, пак казвам, има нови причини, които не се коренят в обстоятелствата от миналия период? Именно тези въпроси са интересните от политическа гледна точка. За другите никой от нас не спори, че трябва прокуратурата и съдът да се произнесат.
Затова смятам, че така както ние не сме подкрепили тази кандидатура при избора – аз го напомних, защото не можем да подкрепяме хора, които самите нарушават законовите разпоредби, въвеждайки изисквания от позициите, които заемат от административна целесъобразност, така и затова смятам сега да се въздържим по този въпрос и вие да си го решите, защото зад тази оставка аз не виждам реалната воля на човека, който я подава и способността му да застане на тази трибуна и да обясни какво е неговото отношение към собствената му оставка. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Стоилов.
Реплики?
За първа реплика – Искра Фидосова. За втора реплика – проф. Станилов.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Стоилов! От името на парламентарната група и ръководството на групата на Политическа партия ГЕРБ ще заявя, че ние не се крием и не бягаме от отговорност. Стоим зад това, което взимаме и предлагаме като решение.
Кандидатурата на госпожа Начева я разглеждахме на заседание на нашата парламентарна група, както и преди това, правихме събеседване и обсъждане. Разглеждахме я като кандидатура, като експерт, като професионалист. (Реплики от КБ.)
Господин Стоилов, господин Мутафчиев, ще имате възможност да вземете думата и да се изкажете тук, от тази трибуна.
Ние нямаме разследващи функции, уважаеми колеги. Ние не сме нито прокуратура, нито полиция. Нито един кандидат, който предлагаме за някаква изборна длъжност, ние не го разследваме предварително. Наистина не сме полицейска държава и това е поредното доказателство в тази посока. (Шум и реплики от КБ.) Моля Ви да не спекулирате и да не изопачавате фактите и обстоятелствата както по този случай, така и по останали случаи, които в момента започвате да въртите в медийното пространство. Благодаря. (Реплика от народния представител Михаил Миков.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте, проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Ние от „Атака” с удоволствие ще гласуваме срещу себе си, тоест за тази оставка. Но, аз искам да кажа още нещо. Трябва да напуснем политическата практика да крещим от тази трибуна: „крадецът да крещи дръжте крадеца”.
Аз си спомням много добре, когато БСП освобождаваха единия си министър на здравеопазването и назначаваха другия. Нищо лошо! Това си беше тяхно решение и единият беше свестен според мен, и другият не беше лош министър, но им беше лоша философията на управление. Тогава господин Гайдарски не беше извикан в Народното събрание да обяснява защо си подава оставката. Тогава господин Станишев не направи подробен доклад защо му иска оставката, изобщо защо го сменят. Просто така си мина.
Сега какво искате? Да дойде госпожа Начева и да обяснява защо си подава оставката и т.н.
Новата политика на господин Борисов аз я разбирам, много добре я разбирам. Той, така да се каже, „бяга пред вятъра”, което не е лошо от политическа гледна точка. Пази се от всякакво докосване до корупция. А корупцията така е прояла българското общество, че е изключително трудно да се намерят хора, които не са се допрели до корупцията. Това е много трудно и така ще бъде.
Аз смятам и няма да се учудя, ако следващите месеци до края на годината, а и другата „летят глави” на различни министри. Няма спасение от това. Има нова политика, нов начин на управление, опити да се промени начинът, по който се управлява страната. (Реплика от народния представител Сергей Станишев.) Господин министър-председателят помни колко пъти сме разговаряли с него по този въпрос и какво съм му казал. Така че, няма нужда да се излиза тук, на трибуната, и да се иска да се прави това, което не е правено преди. Да сте го правили вие същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика – господин Велчев, заповядайте.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че точно това е разликата между новите управляващи и бившето неудачно управление от страна на БСП и коалиция. Какво имам предвид? Нормално е, ако направиш грешка, защото и аз съм се подписал под кандидатурата на госпожа Начева. Казвам Ви откровено, естествено нито съм я познавал като професионалист, но гледайки това какво е работила и какъв стаж има, аз си дадох думата и тогава взехме решение да я предложим. Но няма нищо лошо, ако сгрешиш, да си признаеш грешката, което за Вас е много чудно и странно нещо – да си признаеш грешката. (Реплика от народния представител Петър Мутафчиев.) А дали има грешка, това ще каже съдът. Аз казвам, че ако съм сгрешил, че съм предложил някой, ще стана и ще кажа: „Да, сгреших”.
Но има и един друг момент. Ние от самото начало заявихме, че няма да политизираме управлението на държавата, а ще търсим хора, кадри и специалисти в дадените области. Благодарение на вас много хора, които са участвали във властта, са се омърсили и са допуснали грешки в управлението под ваше ръководство. Защото ако Начева е сгрешила, тя ще е сгрешила под ръководството на ваш заместник-министър, политическо лице. (Смях и оживление в КБ.) Ако, казвам, е сгрешила. Така че тя си е подала оставката, съвсем нормално е ние да я приемем и ако е имало такава практика досега, че който си подаде оставката, идва тук и Ви дава обяснение, това е отделен въпрос. Аз не знам да е имало такава практика, така че не виждам никакъв проблем да гласуваме оставката на госпожа Начева. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте за дуплика, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Благодаря на народните представители, които ме репликираха, защото техните реплики мисля, че доизясниха дискусията, която започнахме.
Под това решение за предложението на директора на Здравноосигурителната каса са се подписали тримата съпредседатели на ГЕРБ.
Моят въпрос към госпожа Фидосова е не за това дали те са полицаи или не, а разговаряхте ли в ръководството на парламентарната група с госпожа Начева преди да я предложите и зададохте ли й въпроса: „Вие смятате ли, че всички Ваши управленски действия са били законосъобразни и уязвима ли сте за някои от тези решения, с които по-нататък можете да бъдете атакувана?” (Реплика от народния представител Красимир Велчев.) Да, и получихте отговор, че всичко е наред. Това трябваше да ни го съобщите и при избора, защото тук не прозвуча.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Има подписана от нея декларация, че отговаря на изискванията.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Декларацията, че отговаря на изискванията, означава, че тя покрива законовите изисквания, които определят длъжностната характеристика, а не за това дали са допуснати нарушения в периода на управлението. Много добре знаете това.
Господин Велчев, Вие потвърдихте едно мое предположение за това, че смятате, че госпожа Начева дали поради длъжността, която е заемала, или по други причини, е работила близо с бившия заместник-министър Райнов и следователно поради тази причина тя се оказва неуместна, за да продължи да ръководи Касата. (Реплика от народния представител Красимир Велчев.) Вие го казахте. Да! След като казвате, че съдът трябва да се произнесе за нейната отговорност, а тя е временно отстранена от длъжност, защо тогава не предлагате временно управляващ на Касата, за да може да се получи обективен отговор дали тя има вина, дали е извършено престъпление? Тогава вече да пристъпите към окончателното решаване на въпроса.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Защото си е подала оставката.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тя си е подала оставката точно, защото беше много категорично предупредена от министър-председателя да направи това нещо. Аз го чух публично, предполагам че и Вие сте го чули.
По отношение на репликата на господин Станилов искам само да му кажа, че няма колективни субекти крадци и затова, господин Станилов, аз се надявам, че не сте адресирали към мен този Ваш упрек.
Второто, което Вие казахте, дали са изслушвани или не министрите при смяна трябваше да го кажете във вчерашната дискусия. Днес ние сме в един друг казус, който е предизвикан на други основания, и поради тази причина смятам, че имаме право да поставим точно тези въпроси, които зададох. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Заповядайте за изказване, господин Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Бих искал да напомня на някои от тук присъстващите, че в България Народното събрание е суверен, но освен това България е и правова държава. Затова считам, при воля на госпожа Жени Начева, че обсъжданията, които днес провеждаме тук, се явяват в момента излишен политически дебат и спор. Защо казвам това? Когато от прокуратурата и съда има повдигнато обвинение, считам, че ние трябва да оставим правораздавателните органи да свършат своята работа. Нещо повече, тук е пропуснат и моментът, че не Народното събрание, уважаеми колеги, а съдът отстрани госпожа Жени Начева.
Аз ще си позволя да зачета пред вас чл. 19, т. 4 от Закона за здравното осигуряване, където се казва: „Обективна невъзможност да изпълнява задълженията си като директор за срок, по-дълъг от три месеца”.
Така че, уважаеми народни представители, считам, че никой от тук присъстващите не може и няма как да има политически дивидент от цялото политизиране в залата. Ако ние действително сме правова държава, трябва да дадем възможност на съда да докаже едната или другата теза. Ако тук, в залата, някой не е чул – затова го казвам на висок глас - съдът я отстрани от длъжност, тя не може да изпълнява своите функции. Предвид ситуацията, в която се намираме, и това, което прочетох от Закона за здравното осигуряване, като отстранена от съда тя е в невъзможност да изпълнява своите ангажименти. (Реплика на народния представител Ангел Найденов.) Има закони, четете ги. Аз мога да Ви ги предоставя, за да се запознаете. Така че, тук цялото политизиране е напълно излишно.
Ако ние уважаваме закона в тази държава като парламентаристи, трябва да дадем възможност на съда и на госпожа Жени Начева действително да докажат едната или другата теза. В момента се намираме в ситуация, когато при липса на шеф на Здравната каса, при очакване за разплащане на лечебните заведения, не можем да стоим в позиция на изчакване.
Така че, уважаеми народни представители, аз Ви предлагам действително ние като парламентаристи, уважаващи закона, съда и прокуратурата, просто тук днес да гласуваме оставката. По-късно, когато съдът се произнесе, ще се види едната или другата теза, но тук, от трибуната на Народното събрание, ние нямаме право да манипулираме едната или другата теза. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли реплики?
Реплика – Ангел Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Уважаеми господин Иванов, ако някой политизира тази дискусия, то това сте вие – не персонално, а като представители на ГЕРБ. Всъщност ако някой изобщо политизира тази дискусия, сте Вие още със самото внасяне на предложението за избиране на госпожа Жени Начева за директор на Касата. Ние тогава ви предложихме госпожа Начева да се срещне с всички парламентарни групи, да я изслушате във вашата комисия, да има становище. Вие разчитахте само на предложението за решение, което внесоха вашите съпредседатели.
Всъщност в днешната дискусия Вие използвате понятието „политизиране” като едно клише. Не става дума за политизиране, а за основни принципи на парламентаризма. Ако имате малко достойнство, няма да се съгласите на този натиск, който се оказва върху госпожа Начева, за да подаде оставка. Това е натиск! Вие си позволявате само на основата на повдигнати обвинения и на основата на искане на министър-председателя да подведете цялото Народно събрание да гласува тази оставка. Вие би трябвало да бъдете първият, който да се възпротиви на подобен натиск. Иначе всичко останало върви по пътя на онова установяване на режим, който е абсолютно неприемлив за една съвременна и демократична държава. (Реплика на народния представител Красимир Велчев. Единични ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли реплики?
Заповядайте, господин Николов.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Иванов, има нещо неясно в тези оставки. Докато то не се изясни, не е нормално народните представители да се ангажират с гласуване на тази оставка.
Стана ясно с оставката на ексминистър Нанев, че неговото разследване е започнало два месеца преди да сключи договора, заради който е обвинен, и министър-председателят е разпоредил разследване два месеца преди министър Нанев го да сключи. Сега се твърди, че госпожа Начева има злоупотреби, за което тя твърди, че няма такива.
Аз искам да попитам: тези бързи изгонвания прикриват ли някого? Дали прикриват Вас, господин Иванов, или министър-председателя, който е подписал тези договори за ваксина? Благодаря.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Напротив, напротив! В случая е разследване, а не е прикриване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли втора реплика? Няма.
Дуплика – д-р Лъчезар Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Найденов! Може би не бях достатъчно ясен и категоричен, че съдът е поискал и той е снел Жени Начева. Съдът, господин Найденов! Съдът!
А тук преди малко прочетох текст от Закона за здравното осигуряване, че след като съдът я е отстранил за повече от три месеца, тя няма как да бъде шеф на Здравната каса. Мисля, че бях много ясен, но явно Вие не сте ме чули.
Що се отнася до това дали тя е права или не, или съдът, аз мисля, че точно ние като парламентаристи трябва да дадем възможност той да си свърши работата.
Има малка разлика от това, което Вие имате като визия за това как трябва да се процедира. В партия ГЕРБ нашият премиер много добре е заявил, че когато има наличие на обстоятелства, които съдът или прокуратурата са намерили за достатъчни да бъде отстранена, господин Борисов е казал, че в следващия момент всеки ще се раздели с поста си.
Тук има едно неразбиране. То също е и към господин Николов, че за разлика от предното управление при нас в партия ГЕРБ като антикорупционна партия не можем да търпим и да се съгласим, когато има нарушения, а те се изискват от прокуратурата и съда, да оставим този човек да продължи да работи. Разликата между нашето и поведението, което имаше тройната коалиция, е, че ние изнасяме нещата веднага, на часа, на момента, докато при вас, когато се сменяха министрите – няма да цитирам – никой не знаеше защо те са отстранени. Знаете, че витаеше също неяснота, както се опитахте да кажете, защо са отстранени тези министри.
Знаете, че Народното събрание е законодателен орган и мисля, че господин Борисов абсолютно доказа новия стил на управление в държавата. Това е стил, който мисля, че е чужд за тройната коалиция, тъй като ние като нова партия все пак налагаме нови методи на управление и нов стил. Благодаря ви. (Реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има думата за изказване председателят на Народното събрание госпожа Цачева. Заповядайте!
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми дами и господа народни представители! Нямах намерение да вземам думата, но тъй като от тази трибуна се поставиха въпроси за това колко свободна е волята на госпожа Начева, подавайки тази молба за предсрочно прекратяване на мандата й, искам да споделя с вас, че вчера тя ме посети в кабинета ми, естествено разстроена от това, което се случи предходния ден от повдигнатото й обвинение и от решението, че е отстранена от длъжност. Дали това е основателно или не, ние с вас, колеги, от тази трибуна нямаме право да коментираме, защото това означава намеса в работата на независимата съдебна власт. Така или иначе обаче въз основа на доказателства, които на мен не са ми известни, няма откъде да ми бъдат известни, независимата съдебна власт е преценила, че с оглед интереса на обективността на разследването и поста, който заема госпожа Начева, за това да няма съмнение дали цялата документация ще бъде предоставена коректно на разследващите органи, най-вероятно това е имал предвид съдът, който е постановил едно отстраняване от работа. От това, колеги, още нищо не следва. И не бива в правова държава, каквото имаме претенции, че сме, да се притесняваме от действията на едни или други органи, които вършат своята работа.
Но в ситуацията, в която сме изправени, след като тя е отстранена от длъжност, с оглед на ситуацията, в която се намира реформата в здравеопазването, ние не можем като орган, който отговаря за това Националната здравноосигурителна каса да има ръководител, да оставим Касата на автопилот. Алтернативите пред нас бяха две: или ние да инициираме сами – народните представители, на основание липса на обективна възможност за изпълнение на работата й да прекратим правомощията, или да оставим, както казах, касата на автопилот. Затова, естествено, господата и дамите отляво щяха да ни обвинят, че по време на криза си позволяваме такъв важен орган да няма ръководител и да не се знае от кой и как се вземат решенията там.
И тук е силата, която подкрепя правилността на моето решение, когато давах гласа си за госпожа Начева. Тя наистина е доблестен, коректен човек. В тази ситуация тя дойде сама в сградата на Народното събрание. Нали не считате, че има някоя механична сила или каквато и да е друга зависимост, която насила може да докара един ръководен кадър, да си подаде оставката, в състоянието, в което тя се намира в момента – повтарям, беше много разстроена, обяснимо е за всеки един от нас защо е разстроена.
Но искам да се обърна към вас: нека да спрем да се упражняваме в красноречие на гърба на госпожа Жени Начева. С оглед на създадената ситуация нека да гласуваме, да уважим волята й, защото това волеизявление тя е направила с подаването на тази молба. А какво ще се случи оттук насетне – има независима съдебна власт, която въз основа на събраните доказателства ще каже правилно ли е отстраняването, обективно ли е повдигнатото обвинение и ще издържи ли на събраните доказателства. Но нека да имаме доверие между властите в тази държава – за това иде реч. Не сме ние тези, които казваме има или няма нарушение. Пред нас има конкретна хипотеза, конкретен казус, ние сме органът, който трябва да вземе решение и сме длъжни да упражним своето правомощие в момента. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Цачева.
Първа реплика – Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо Цачева, не въвеждайте в заблуждение народните представители, защото, ако господин Лъчезар Иванов, който не е юрист, би могъл да направи фактологическа грешка и грешка по същество, то Вие не би следвало да твърдите, че има автоматизъм между решението на съда за временно отстраняване от длъжност на шефа на Националната здравноосигурителна каса и необходимостта същата да бъде освободена. Това е едно внушение, противно на смисъла и логиката на закона.
Самият текст, който Вие прочетохте, визира обективната невъзможност в рамките на три месеца шефът на Националната здравноосигурителна каса да изпълнява своите задължения. Откъде Вие предпоставяте, че отстраняването от съда ще бъде в рамките на три месеца? Ако следваме буквата и смисъла на закона, това най-малкото би следвало да се случи, след като изминат три месеца след вчерашния ден, когато съдът се е произнесъл, още повече това решение подлежи на обжалване.
Защо Вие се ангажирате тук да предугаждате от най-високата трибуна какво ще се случи с това разследване – че тя ще бъде отстранена в рамките на повече от три месеца и какво ще се случи с този съдебен процес?! Това е внушение, което се прави към независимата съдебна власт!
Нека Ви напомня и за други примери. По същия мистичен начин беше подадена оставка от господин Ушев, от господин Нанев, от заместник-министри на здравеопазването и прочие. Това, че сме били несъгласни с политиката на Нанев в здравеопазването, не означава, че в момента трябва да сме доволни от начина, по който се разделихте с тях.
Да Ви припомня случая с шефа на БЧК. Срещу него също имаше повдигнато обвинение, след това имаше съдебен процес и той беше оправдан и възстановен на своята длъжност. Отнасяйте се с повече уважение към хората! Не може да се освобождаваме от тях като с носни кърпички при най-малкото съмнение за някакво нарушение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Други желаещи за реплики?
Господин Станишев, заповядайте за втора реплика.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! След като управляващото мнозинство е решило да освободи ръководителя на НЗОК, да си го направи! Но недейте, госпожо председател, да се позовавате на свободната воля, която е заявена в оставката.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Не сме ние решили.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Защото това не е свободна форма, това е решение под натиск и това е поредният употребен от вас човек, който се използва за определени цели и след това се изхвърля.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): От личен опит ли го казваш?!
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Това е практиката на това управление.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Това е практиката на вашето управление.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: И искам да кажа, че много силно подкрепям това, което Вие казахте, че не парламентът е този, който трябва да се произнася по същността на едни или други обвинения.
Госпожо председател, ще ми бъде много интересно каква ще бъде Вашата позиция по тъй наречения доклад Антистанишев. Защото по този доклад по същество парламентът действа като конвент, като трибунал, като съдилище и се произнася не само с обвинения, а и със заключения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Моля Ви, все пак реплика правите, отидохте в друга тема. (Шум и реплики.)
Има ли трета реплика? Няма.
Госпожо Цачева, имате възможност за дуплика.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми народни представители, уважаема госпожо Манолова! Или не сте ме чули добре какво казах, или избирателно възпроизвеждате част от моето изказване. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Те са манипулатори.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това, че госпожа Начева е отстранена от длъжност в момента, според Вас позволява ли й да си извършва функциите на директор на Касата?! Може ли да отиде на работа?!
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Тримесечен е срокът.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Така. И аз казах: можем ли да оставим три месеца Касата на автопилот, или повече или по-малко и така нататък?
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Три месеца малко ли е?!
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Нали Вие щяхте да бъдете първата, която от това място да каже, че по време на криза, при тежестта в здравеопазването управляващите си позволяват да оставят такива важни органи без ръководител пак с внушение за някакви…, не знам как да се изразя от тази трибуна. (Реплики от Мая Манолова.)
Има подадена оставка. Господин Станишев, не знам как определяте свободата на волята, най-вероятно имате някакви по-различни сензорни качества от средностатистическите граждани. Аз не притежавам такива. Когато едно лице дойде, разговарям с него и то се подпише, аз приемам, че това е съобразно неговата воля. Най-вероятно имате практика и знаете как се полагат подписи, но моля Ви, недейте практиките от Вашето управление да ги прехвърляте върху това, което се случва днес! (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.)
А по въпроса за доклада „Антистанишев”, мисля, че не съм длъжна под формата на дуплика да заявя какво персонално отношение ще взема към това. Когато му дойде редът, изслушаме доклада, ако трябва, ще взема отношение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Цачева.
Думата поиска народният представител Павел Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаеми колеги, давате ли си сметка в какъв безумен така наречен дебат ни вкараха тия отляво? (Оживление.) Те само стоят отсреща, подсмихват се като хитри лисици и като че ли използват нашето желание на управляващите да бъдем обективни, да отговорим, да обясним нещо, което няма нужда от обяснение. Защото такова нещо досега не се е правило. И аз ще Ви кажа защо го правят. Освен, разбира се, да се хвалят по всякаква причина и да словоблудстват, те днес имат и конкретна причина за това. Защото следващата точка в дневния ред е коя? – Доклад на Временната анкетна комисия за проверка на разходите, назначенията и сделките, извършени в последната една година от мандата на Сергей Станишев. Ето това е въпросът. И искат да проточат времето, да го отместят, да остане по-малко време, да се загуби интерес, депутатите да се поразсеят от пленарната зала, камерите и медиите отзад да позагубят своето търпение.
Затова, колеги от управляващите, аз ви призовавам: не им отговаряйте, оставете ги да се изпразнят, ако не са го направили още. (Оживление.) И да преминем към следващата сериозна точка от дневния ред, която е тази – да види българският народ за какво става дума през последната година на управлението на Сергей Станишев. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ и „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение?
Заповядайте, д-р Желев.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа, уважаеми колеги! Аз ще бъда много кратък. Господин Велчев, не сте сбъркали, когато предложихте Жени Начева. Тя действително е добър специалист и професионалист с необходимата квалификация. Така поне пишеше в представянето й. Ако си спомняте тогава, когато гласувахме, също се изказах от тази трибуна и казах, че всичко е хубаво. Това е така, но имам съмнението, че направихте необходимия грешник и жертвен агнец. За 69 дни това се случи. Прав е колегата Иванов и госпожа председателката, че в крайна сметка съдът ще каже това, което реши. Според мен обаче се въвежда една практика, твърде опасна – да се решават кадрови проблеми през и чрез ДАНС и прокуратурата. И ще трябва всички да се замислим много добре, включително вие – какво искаме да правим и как го правим. А иначе има и Господ. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Има ли реплики към изказването на народния представител Желев?
Има думата Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Госпожо Михайлова, мисля си, че би трябвало след едно изказване преди малко да направите забележка за изразите, които се използват. Но този случай, който обсъждаме, за пореден път преди всичко компрометира Народното събрание. И не е случайно, че рейтингът на Народното събрание продължава да пада. Но аз искам да кажа няколко прости неща.
Уважаеми управляващи, как се появява бившият управленски елит на България? Как се появи бившата външна министърка, която след това си отиде, как се появи Божидар Нанев, как се появи Жени Начева? Как се появяват? Те не могат да се появят от кръстовището край Велико Търново. Значи имате някакъв механизъм за подбор и виждате, че този механизъм за подбор не работи. Той компрометира нацията. Затова случаят, който осъждаме днес, не е толкова важен за конкретната ситуация и конкретните хора, но вие виждате, че правителството се върти, горе-долу на 2-3 месеца има изхвърляне – не смяна, а изхвърляне на министър от правителството. Сега изхвърляте Жени Начева. Ще трябва да си зададете въпроса, че там нещо сте сбъркали.
Аз задавам един прост въпрос. За да сложиш някой, някой трябва да ти даде препоръки. Кой дава препоръките за тези хора? Тъй като един човек струва толкова, колкото хората го препоръчват. Кои са хората, които застанаха зад Жени Начева? Кои са хората, които казаха: тя е чиста, принципна, тя ще свърши работа? Не давате отговори на този въпрос.
Много интензивно се оказва натиск върху членовете на Висшия съдебен съвет: дайте да минете през ДАНС, за да сме сигурни, че сте кристално чисти. Е, тук мина ли се през ДАНС? Имаше ли някаква пречка да се мине? Изобщо системата за сигурност на държавата работи ли, или тя е изключена? Тъй като разбирате, че като е изключена, вие сигурно утре ще ни предложите да изберем следващия кандидат.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Ще го предложим.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Сигурно ще предложите. Как се е появил той ще ни кажете? Ще ни кажете ли кой застава зад гърба му? Казвате партия ГЕРБ. Каква отговорност носите вие за тези кадрови провали, които се случват?
Много обидно е това самоуволнение на госпожа Начева. Госпожа Начева, в това число и вчера твърдеше, че тя е невинна. От тази гледна точка тя не смята, че трябва да си подаде оставката. Върху нея беше оказан мелничарски натиск и тя днес си е подала оставката.
Слушам не друг, а председателката на парламента, която е първа, но е една от нас. Какво прави госпожа Начева при председателката на парламента, а я няма в парламента? Това е парламентът – не сградата, не кабинетът на председателя и не самият председател. И, простете ми, но дори в съда не приемат показанията, искат да ги чуят в съда да не би да е станало под натиск, да не би да са му извили ръцете. Защо не искаме да поканим госпожа Начева и да чуем нейното мнение? Тъй като вие си спомняте сцените с ареста на господин Григоров. Нацията тогава беше убедена, че той е виновен и е престъпил закона. Оказа се, че не е виновен. Дайте да не режем с лекота това, което в момента се опитваме да направим.
И напомням, тъй като това ви стана практика – когато избирахме госпожа Начева, Коалиция за България поиска прекъсване, поиска почивка, за да се видим с госпожа Начева като парламентарна група, да я чуем. Председателката на парламента стигна дотам, че каза: не е минал един час, сега е 10,00 ч., пък часът ще мине в 10,03 ч., затова няма да дам почивка и няма да се срещате. Ние всички сме отговорни за това, което се решава в парламента.
От тази гледна точка аз си мисля, че днешното решение е важно точно за това – да се спре с тези практики, да видим откъде се появява висшият управленски екип на България, да видим кой ни управлява и защо ни управлява, а не утре да ги гледаме зад решетките. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Преди да дам думата за реплики, искам да съобщя на народните представители, че гости на Народното събрание днес са председателят на Асамблеята на Република Косово Якоб Красничи и водена от него парламентарна делегация, които са на двудневно официално посещение в България. Нека да приветстваме гостите, които са на балкона на Народното събрание. (Народните представители стават и с ръкопляскания приветстват гостите.)
Има думата за реплика госпожа Цачева.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ): Господин Димитров, хубаво е в кабинетите понякога да има смяна, защото ако нямаше такава смяна, Вие нямаше да бъдете министър.
Това дали и как съм спазила Правилника на Народното събрание, когато бяха дебатите за приемане решението за госпожа Начева, нали не се съмнявате, че ако по някакъв начин не бях прецизна, вашата парламентарна група щеше да използва този момент и най-малкото - щяхте да направите съответните процедурни изказвания по отношение начина на водене на заседанието?
За това дали трябва днес ние, парламентаристите, да чуем волята на госпожа Начева, явно вие разполагате с някакви други теории, тези или научни разработки на тема, пак се връщам, за свободната воля и за това, след като едно лице се изправи тук, какви качества и какви механизми имаме ние, народните представители, за да преценим дали волята е свободна, или тя под някакъв натиск е обективирана. Повтарям, аз нямам такива способности.
Но това, че госпожа Начева дойде човешки в кабинета ми в 17,00 ч. вчера, може би според вас би било по-редно да отиде направо в Деловодството и там да си подаде молбата. Не знаех и не съм намерила правна норма в правилника, според която (сигнал от председателя за изтичане на времето) аз трябва да свикам пленарно заседание или пък тук, пред всичките народни представители, да подам молбата на госпожа Начева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Времето, госпожо Цачева.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ако знаете друг подобен случай, моля, обяснете го на народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Втора реплика – господин Красимир Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Госпожо председател, уважаеми колеги! Господин Димитров, самото Ваше изказване и разнопосочното изказване от вашата група на различни мнения, и то противоположни, показват, че това не е дебат, а просто търсене на нещо, което аз не мога да си обясня, празнодумство или нещо такова.
Защо? Вие казвате: защо не сме проверили госпожа Начева, защо не сме проверили и другите – явно във вашата презумпция е, че тя наистина не е този човек, който е трябвало да изберем. Да, но д-р Желев казва точно обратното – че ние не сме сбъркали. Той ме успокои, защото от всички тези нападки чувствах някаква вина, че и аз съм един от тези, които са я предложили.
Въпросът е друг – дали ще има още такива уволнения. Да, аз мисля, че ще има и ще бъдат дотогава, докато намерим точните хора за точното място. В това няма нищо лошо, защото ние самите, всички тук, наистина нямаме опит в управлението, но това не значи, че не трябва да продължаваме да търсим хората, които ще изведат България от кризата и наистина ще направим генерална промяна в мисленето на управляващите.
Нека да намерим хора, които да управляват с чисти помисли и най-добре - с чисто минало. За съжаление, не сме толкова огромна държава и хората, от които можем да избираме и да разполагаме, са хора, които малко или много са участвали досега във властта. Надявам се искрено, че не всички са омаскарени. Наистина някои са правили грешки под натиска - този, за който и господин Станишев предполага, че така е била подадена оставката. Може би при него по този начин са били и назначавани, и освобождавани хората. (Сигнал от председателя за изтичане на времето.)
Ние искаме да намерим истинските хора и ще продължим да ги търсим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Трета реплика – госпожо Джафер, имате думата.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Уважаеми господин Димитров, ние отдавна не се интересуваме чие лично предложение и съответно личен провал е Жени Начева, и това не е най-същественото. Много по-важно в случая е защо Народното събрание беше въвлечено във всичко това.
Ние в Здравната комисия променихме закона специално, за да може този избор да става така. Променихме текстове в Закона за здравното осигуряване, за да може точно определен човек да заеме този пост и това е същественият въпрос.
По-съществен въпрос също така е: защо Жени Начева не беше изслушана нито в Здравната комисия преди избирането й, не беше поканена нито веднъж в рамките на тези месец и половина?
Не знам колко от колегите знаят, че в историята на България Министерството на здравеопазването е било обединено министерство и така се е наричало - на вътрешните работи и здравеопазването.
Въпросът е: натам ли вървим и какво се случва не само в здравната система, и в държавата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Имате възможност за дуплика, господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ):Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз съжалявам, че госпожа Цачева излезе, но явно има служебни ангажименти и това не е проблем.
Въпросът е, че до вчера всички официални изявления на госпожа Начева бяха, че тя не приема тези обвинения, тя ги отхвърля.
Тя не отхвърля правото на съдебната система да я класифицира и да каже – виновна или не, и това трябваше да каже госпожа Начева пред нас. Вместо това, по медиите тя беше заплашена, че ако не си подаде оставката, ще бъде смачкана! Или това не е така? Защо влиза тогава в парламента? Да я омачкаме извън парламента и толкова!
Вие разбирате ли, че с този акт – принудителна оставка, наложена отвън, ние каква роля играем с вас?
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): По какво разбра, че е принудителна?
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Ами по медиите беше лансирана тази заплаха, че тя, ако не си подаде оставката, ще бъде смачкана.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Стига с тези медии! (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Моля ви, спокойно! Народните представители от място да се държат по-тихо. Репликите – от трибуната.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Това, което каза господин Велчев. Господин Велчев, това е основният проблем. Искате да назначите определен човек – този човек да бъде избран. И започвате – променяте закона, променяте критериите, променяте изискванията, изолирате го от опозицията, сакън тя да не му хване някакъв кусур и този кусур да се...
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Това е вашият маниер!
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Това направихте, за да изберете госпожа Начева. И днес не я каните дори в залата! Когато я избирахме, я поканихме в залата – днес не я каните в залата и искате ние да вземем някакво...
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Кога е била такава практиката?
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Това е нормалната практика. Нали „случаят Румяна Желева” трябваше да Ви научи на нещо?
Вие разбирате, че скривайки висшия управленски клир, лишавайки го от това да му чуете акъла оттук, от парламентарната трибуна, вие го правите утрешен виновник. Утре той може да бъде отстранен. Така че от тази, гледна точка това решение, което вземаме днес, унижава Народното събрание. За това си говорим.
„Казусът Начева” не е единственият. Казвам Ви – това става практика и започваме да прилагаме тази практика през седмица. (Реплика от народния представител Красимир Велчев.) Утре разбирам, че ще идем при КРС и ще продължим в същата посока до безкрайност.
Това, което каза госпожа Нигяр Джафер – аз съм съгласен с Вас. Не е въпросът кой го е предложил. Да де, ама тези хора се появяват отнякъде. Не може дебатът да стигне в Европейската комисия и тогава да предположим, че някоя силова структура е предложила въпросната кандидатка.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Стига с тези лъжи!
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Не може – това е абсурдна ситуация. Затова ви казвам, че е много важно, когато изкарваме някого, да кажем кой стои зад него. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Думата има народният представител Николай Коцев.
НИКОЛАЙ КОЦЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председателстващ, уважаеми колеги! По-скоро искам да направя процедура за прекратяване на разискванията и за преминаване към гласуване. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Няма такава процедура. (Реплики от КБ и ДПС.)
НИКОЛАЙ КОЦЕВ: Призив, добре – не процедура.
Колеги, бяхме въвлечени наистина в един изключително неприятен дебат, който с нищо не ни помага. Сега разбрах защо Народното събрание не се ползва с добро име. Аз чух толкова различни тези от колегите вляво, които си противоречат, обаче те не се притесняват от това нещо. Добри жонгльори с думите са. Смятам обаче, че нас са ни избрали за съвсем друго – нас са ни избрали, за да работим. Смятам да не им даваме възможност по този начин да губят времето на всички нас. Затова предлагам прекратяване на дебатите. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Държа да уточня, че не може да бъде прекратен дебатът. В процедурата, в която сме, няма как да гласуваме подобно нещо.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Това е призив, обръщение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Призивът е призив, разбира се. Вие, народните представители, преценявате.
Госпожа Мая Манолова иска думата.
Заповядайте – реплика.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колега, ясно е, че преди да се правят процедурни предложения, трябва да се прочете правилникът. Няма как да се прекрати дебат на първо четене.
Аз искам да Ви задам един друг въпрос: с какво сте толкова ангажирани народните представители от Парламентарната група на ГЕРБ, че неглижирате абсолютно дебатите в пленарната зала? Нима здравната реформа, нима кандидатурата и действията на шефа на Националната здравноосигурителна каса не заслужават вашето внимание?
Фактът, че един месец това министерство беше без министър все пак е показател за някакво отношение. Но тук става дума за една принудителна оставка, както вече стана ясно, за един механизъм, за един подход на управляващите към техните кадри на различни позиции на управлението. Ако за вас тази тема не е интересна, уверявам ви, че за българските граждани е много интересна.
Също съм сигурна, че гражданите от Враца, които Ви избраха за народен представител, очакваха Вашата позиция по темата, а не едно изказване, с което сравнявате пленарната зала на българския парламент с един телевизор – като спре да Ви е интересно, просто превключвате канала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Втора реплика има ли към изказването на господин Коцев? Няма.
Господин Коцев, искате ли дуплика?
Ще се възползвате от тази възможност – заповядайте.
НИКОЛАЙ КОЦЕВ (ГЕРБ): Госпожо Манолова, искам да Ви убедя, че точно за това са ме изпратили избирателите – да не разрешавам такова словоблудстване, такова празнодумство и губене на времето на народните представители. Изключително съм задължен да вдигнем на друго ниво... (Реплика от народния представител Ремзи Осман.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Моля Ви, не от място репликирането! Много Ви моля!
НИКОЛАЙ КОЦЕВ: Колеги, кажете ми има ли някой здравомислещ човек, който да е съгласен, че това не е вмешателство на колегите отляво? Те се опитват да се качат на нашата кола, без да са заслужили това, и се опитват да кадруват в ГЕРБ. Кой ги пита? Кой ги моли за това нещо? Ще поемат ли отговорността по-късно за това нещо? Говорят за някакъв морал, говорят за нещо, което те не са правили преди това. Казват: нашите министри, когато ги сменяхме, не питахме народните представители, обаче Вие не ни гледайте какво правим, слушайте ни какво говорим.
Ние ви гледаме какво правите, госпожо Манолова, гледаме вашите министри! Ние не искаме да има министри с такива суми, които след това да ги съдят. По-добре в самото начало да се отървем от тях. Не сте ли съгласна с това? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Думата има народният представител Фани Христова. Заповядайте.
ФАНИ ХРИСТОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Тъй като така или иначе разводнихме дебата, аз искам да споделя с Вас едно лично преживяване и да отговоря на господин Велчев. Всъщност той зададе риторичен въпрос – така ли е било при тяхното управление и как са били освобождавани хората. Радвам се, че господин Петков е тук, или излезе? Жалко.
Просто от тази висока трибуна, колеги, искам да Ви обясня как бях освободена от длъжност от един от министрите на тройната коалиция. Някъде в архивите на МВР съществува една молба, в която е написано как аз моля министъра да бъда освободена от длъжност под натиск – на правно основание по взаимно съгласие, разбира се, но обяснявам, че настоящата молба подавам под натиск, въпреки че съм провела конкурс за длъжността и съм заела съответната длъжност „началник отдел „Полицейско разследване” само преди два месеца.
Съмнявам се, че никой не е докладвал на господин Петков тогава, че съществува такава молба и не знам дали някъде в историята на МВР има молба с такъв текст. Никой не ме потърси да обясня защо под натиск, защото натискът идва отгоре естествено.
Така че, моля Ви, не спекулирайте с темата и не се правете на повече хуманисти, отколкото сте. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, госпожо Христова.
Има ли реплики към изказването на госпожа Христова? Не виждам.
Други желаещи народни представители?
Госпожа Манолова имаше реплика, има право на изказване. – Отказвате се.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
Закривам дискусията.
Подлагам на гласуване следното проекторешение:
„РЕШЕНИЕ
за предсрочно прекратяване на мандата на директора на
Националната здравноосигурителна каса
Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 19, ал. 4, т. 5 от Закона за здравното осигуряване
РЕШИ:
Предсрочно прекратява мандата на Жени Николаева Бумбарова - Начева като директор на Националната здравноосигурителна каса.”
Гласували 147 народни представители: за 107, против 10, въздържали се 30.
Решението е прието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред, а именно:
ДОКЛАД НА ВРЕМЕННАТА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА ПРОВЕРКА НА РАЗХОДИТЕ, НАЗНАЧЕНИЯТА И СДЕЛКИТЕ, ИЗВЪРШЕНИ В ПОСЛЕДНАТА ЕДНА ГОДИНА ОТ МАНДАТА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ И ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ПО ДОКЛАДА.
Вносител – Временната анкетна комисия.
Заповядайте за процедура.
ПЛАМЕН НУНЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председателстващ, уважаеми колеги! На основание чл. 41, ал. 2 от нашия правилник правя процедурно предложение т. 3 от днешната ни програма да се предава пряко по Българската национална телевизия и Българското национално радио. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за пряко предаване на т. 3 от първоначалната програма, а именно доклада на временната комисия.
Гласували 128 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Моля да бъдат включени камерите на Българската национална телевизия и съответно – микрофоните на Българското национално радио.
Заповядайте за доклад на комисията, господин Мавродиев.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН МАВРОДИЕВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! В качеството ми на председател на Временната анкетна комисия за проверка на разходите, назначенията и сделките, извършени в последната една година от мандата на правителството на Сергей Станишев, искам да Ви представя доклада на комисията.
За целта ще представя едно съкратено резюме, тъй като целият доклад е в общо обем от 125 страници. (Реплики от КБ.) Мисля, че всеки от вас има този доклад и се е запознал с него. (Реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Моля Ви, спокойно! (Шум и реплики.)
ДОКЛАДЧИК СТОЯН МАВРОДИЕВ: „Създаване, мандат, състав и правила на работата на комисията и бюджет на комисията.
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 34 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание”...
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Каква е тази процедура?! Така не можем да работим!
ДОКЛАДЧИК СТОЯН МАВРОДИЕВ: „На свое заседание от 2 септември 2009 г.”...(Силен шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Искате процедура ли, господин Миков?
Ще прекъснем господин Мавродиев, защото така не можем да работим, подвиквайки от място.
Прощавайте, господин Миков иска процедура.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
С извинение към господин Мавродиев за прекъсването.
Става въпрос за материал, който не е раздаван в писмен вид. Хубаво, голям е, няма да се раздава, ама поне да се прочете.
На какво основание ще се правят подборки и резюмета от четящия? Има доклад на комисията, да се прочете докладът. Това е нормалната процедура по правилник. Откъде накъде един човек ще преценява от материала на комисията кое да влезе в резюмето и кое да не влезе?!
Мисля, че нормалната логика това повелява – да се прочете докладът. Резюме? Кой го е правил това резюме? Един! Гласувано ли е резюме в комисия? Комисията е приела доклад. Сега къде се намираме? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Добре, господин Миков.
Това, което мога да кажа, е, че докладът е бил на разположение на всички народни представители. Входящият му номер е от 22.03.2010 г. Това е днешното. Знаете много добре, че той беше депозиран в Народното събрание още преди Великденската ваканция.
И тук искам да напомня, че такава практика съществува не само в този, но и в предишни парламент. Не са изчитани целите доклади на временните анкетни комисии. Това не е доклад от типа на доклад, който се представя при обсъждане на законопроекти. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Така се е процедирало и при други доклади на временни анкетни комисии. Съвсем скоро имаше също такъв доклад, в рамките на много по-кратко резюме, отколкото е целият доклад, така че това не беше дори и процедура. Това беше обяснение как ще протече...(Реплики от КБ.)
Ами, няма такава процедура, господин Миков. Няма такава процедура в правилника, добре знаете това.
Заповядайте, госпожо Манолова – по начина на водене на заседанието.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, не въвеждайте в заблуждение народните представители, защото в случаите, в които някои от докладите на парламентарните комисии са представени в зала в резюме, те са разглеждани преди това, и резюмето е обсъдено и прието от съответната парламентарна комисия.
Искам да попитам господин Мавродиев дали резюмето е било одобрено от членовете на парламентарната комисия? Още повече, че в случая сме в хипотеза – пряко предаване по Националното радио и телевизия, което означава, че преценката за това кои текстове да се включат в резюмето от господин Мавродиев може да въведе в заблуждение тези, които наблюдават този дебат.
Българските граждани имат право да чуят доклада в пълната му цялост, а не това, което господин Мавродиев е счел за нужно. Каква е гаранцията, че той не е манипулирал в това резюме фактите и изводите, до които е стигнала комисията?
Искам да Ви припомня и практиката на това Народно събрание, когато във временната комисия, която установяваше нарушенията в изборното законодателство, ние също представихме резюме пред пленарна зала, но преди това заедно с председателя и членовете на комисията обсъдихме какво следва да включва това резюме и приехме неговите текстове. Имаше гласуване какво да се включи и какво не, което приключи, разбира се, с вишегласие. Но това беше обсъдено и имаше валиден акт на съответната парламентарна комисия. Иначе за какво я правихме?! Да си беше написал господин Мавродиев едно резюме по начина, по който той счита за нужно да манипулира народните представители и българските граждани, и да не си играем на парламентаризъм?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Още нещо искам да съобщя на народните представители, че докладът, освен че е предоставен в Деловодството на Народното събрание, е раздаден и по парламентарни групи. Така се процедира винаги, когато имаме много голям обем на материалите, които се разпространяват не лично на всеки, а по парламентарни групи. Точно как е оформен този доклад, който ще ни бъде предоставен, ще ни каже господин Мавродиев, естествено, в съкратения вид, и аз пак ще дам думата на господин Мавродиев. (Шум и реплики.)
Ама, не викайте, моля Ви! Вие зададохте въпрос към господин Мавродиев. Мисля, че е нормално именно председателят на временната комисия да даде отговор.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН МАВРОДИЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, мисля, че току-що направените изводи от госпожа Манолова са доста фриволни и лишени от всякаква логика. Защо? Защото....(Силен шум в залата.)
Защото този доклад не представлява някакво резюме, в което аз съм написал съвсем различни неща, които не се съдържат в основния доклад. Всяка една дума в резюмето се съдържа и в основния доклад, госпожо Манолова.
Ако сте имали време да четете доклада, което би било нормално да направите, сигурен съм, че сте го направили, даже съм убеден, че доста внимателно сте чели, и най-вероятно господин Станишев го използва като нощно четиво също в последно време, мисля, че нямате никакъв проблем да участвате в дебата.
Този доклад е раздаден преди повече от месец на парламентарните групи. Също така е качен във вътрешната мрежа на Народното събрание. Всеки един народен представител има достъп до този доклад. Гласуван е с квалифицирано мнозинство от състава на комисията на нейно заседание, така че всяка една дума, повтарям, която ще представя в резюмето на доклада, се съдържа и в основния доклад. Тук няма дори една запетая променена от съдържанието на основния доклад, госпожо Манолова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Запознайте ни с доклада, който започнахте преди малко да четете. (Реплики от КБ.)
Госпожо Манолова, дала съм думата на народния представител Стоян Мавродиев, и след като приключи той с четенето на доклада, ще Ви дам пак думата. (Реплики от КБ.)
Много Ви моля, нека ни запознаят с доклада.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Той нека да си чете текста, а тя пък да го следи!
ДОКЛАДЧИК СТОЯН МАВРОДИЕВ: Създаване, мандат, състав и правила за работата на комисията, бюджет.
Комисията беше създадена от Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 34 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, на свое заседание от 2 септември 2009 г. същата комисия прие решение за създаване на... На същото Народно събрание прие решение за създаване на Временна анкетна комисия за проверка на разходите, назначенията и сделките, извършени в последната една година от мандата на правителството на Сергей Станишев.
Съгласно решението от 2 септември 2009 г., срокът за извършване на проверката, възложена на комисията, беше определен на 2 месеца. По повод и в отговор на мотивирано искане за продължаване на времето за извършване на проверката, внесено от председателя на комисията, със свое решение от 28 октомври 2009 г. Народното събрание удължи времето за работата й с 4 месеца.
Комисията е в състав от 12 члена на паритетен принцип от всички парламентарни групи, който включва по двама народни представители от всяка парламентарна група, както следва: председател – Стоян Мавродиев, Политическа партия ГЕРБ; заместник - председатели – Пламен Нунев, Политическа партия ГЕРБ; Николай Пехливанов, партия „Атака”; членове – Петър Хлебаров, „Атака”; Иван Иванов, Синя коалиция; Димо Гяуров, Синя коалиция; Тодор Великов, „Ред, законност и справедливост”; Дарин Матов, РЗС; Йордан Цонев, ДПС; Алиосман Имамов, ДПС; Румен Овчаров, БСП и Пламен Орешарски, БСП.
На свое заседание от 10 септември 2009 г. комисията прие Вътрешни правила за организацията и дейността си. Тези вътрешни правила са приложени в Приложение № 1 към настоящия доклад.
В изпълнение на възложената работа за проверка на разходите, назначенията и сделките, извършени в последната една година от мандата на комисията в периода от 10 септември до 22 март 2010 г., включително, комисията проведе 7 редовни заседания.
По време на мандата си комисията разполагаше с бюджет, утвърден от председателя на Народното събрание на 17 септември 2009 г. и непроменен по повод удължаване на срока й на действие.
Сумите по отделните показатели на бюджета бяха ползвани по предназначение като неразходваната част от него бе върната в бюджета на Народното събрание, поради приключване на бюджетната 2009 г.
Направление на проверката. Обобщени резултати по разходите, сделките и назначенията.
На свое заседание, проведено на 18 септември 2009 г., комисията прие решение за изпращане на писма с искане за предоставяне на информация и документи, свързани със значими разходи, сделки и назначения, извършени в последната една година от мандата на предходното правителство до всички първостепенни разпоредители с бюджетни средства – членове на Министерския съвет, министерства, областни управители, държавни агенции и няколко национални медии.
В рамките на дейността на комисията бяха изпратени над 100 писма с искане за предоставяне на информация и документи до всички първостепенни разпоредители с бюджетни средства – министерства, областни управители, държавни агенции и национални медии.
В отговор на изпратените писма в комисията бяха получени отговори и материали с общ обем над 35 хил. страници.
Към настоящия доклад е приложен подробен опис на получените материали в комисията в хронологичен ред по начина на тяхното получаване и постъпване в комисията, което представлява неразделна част – Приложение № 2 от настоящия доклад.
Данните и анализите изложени в доклада са базирани на получени в комисията материали, информация и документи.
Изложението по-долу представлява обобщени резултати от анализа на получената информация и документи, свързани с нарушения при разходи, сделки и назначения, извършени през последната една година от мандата на правителството на Сергей Станишев.
Докладът и структурата на доклада е, както следва: в Глава втора е разгледана темата с бюджет и разходи, където в нея са анализирани различни политики и компоненти, свързани с бюджета и разходите, като например липсата на антикризисна програма, стопяването на фискалния резерв от кабинета Станишев, сключени договори без осигурено финансиране в размер на 2 млрд. 158 млн. лв., наливането на средства в различни държавни предприятия, множество пропуски в бюджетната процедура за 2009 г., задълбочен макроикономически анализ върху така нареченото „антикризисно” харчене на правителството на Сергей Станишев.
Направен е доста сериозен анализ на платежния баланс към м. юли 2009 г.
Съща така са анализирани отделните звена в администрацията на Министерския съвет и съответно в различни програми като Комуникационната стратегия на Министерския съвет и различни договори, по които администрацията е работила.
Всеки от вас има пълния текст по отношение на съдържанието на доклада.
В Глава втора са анализирани по-значимите сделки, извършени от кабинета Станишев, като съответно е обърнато внимание основно на сделки със значим обществен интерес или сделки, от които са произтекли сериозни последици, негативни за националния бюджет. По много от тези анализирани сделки вече дори има повдигнати обвинения от страна на органите на правораздавателната система.
По отношение на назначенията са анализирани две групи назначения – дипломатическите назначения на кабинета Станишев в последните дни от мандата му, както и съответно раздаването на постове в ключови регулаторни органи в последните дни на управлението на правителството на Сергей Станишев. Тук са анализирани и Комисията за финансов надзор, Комисията за регулиране на съобщенията, Комисията за защита на конкуренцията, Националният осигурителен институт и, разбира се, Надзорният съвет на Агенцията за приватизация.
Изложението, което след малко ще Ви представя, представя обобщените данни от анализа на някои от важните действия, които комисията е гласувала, че смята, че имат съмнителен ефект, съмнителна законосъобразност и минимален публичен ефект, значителни съмнения за злоупотреби и нарушения при разходи, сделки и назначения.
В последните 12 месеца от мандата на правителството на Сергей Станишев, когато говорим за бюджет и разходи, е много важно да отбележим, че преминаха под знака на драстично влошаване на икономическата среда и навлизане на България в най-тежката рецесия от повече от едно десетилетие.
Промените в икономическата конюнктура и внимателния анализ на протичащите процеси в икономиката изискваха държавата в лицето на правителството да предприеме незабавни и решителни действия за минимизиране на негативните ефекти на икономиката и фиска от разрастващата се икономическа криза, които да бъдат разписани в една ясна и широко приета антикризисна програма.
На фона на тази тревожна картина правителството на тройната коалиция съзнателно заблуждаваше обществото и бизнеса с декларации, че криза в България няма и нашата страна по някакъв странен начин ще бъде един остров на стабилност на картата на Европа.
Самият премиер Станишев в свои изказвания като цитираното по-долу от 17 септември 2008 г. заяви: „Светът е във финансова криза. Слава Богу, такава криза засега не засяга България”. Това е цитат на самия премиер, бивш премиер Станишев.
Последвалите действия на правителството говорят, че това е било една съвсем целенасочена политика с единствената цел фокусът на общественото внимание да бъде изместен от важните въпроси за предприемане на наистина работещи антикризисни мерки и гарантиране на стабилност за фискалната позиция на страната при драстични ефекти на кризата върху приходната част на бюджета. По този начин предходното правителство успя за рекордно кратко време необезпокоявано да изхарчи огромен ресурс за финансиране на неясно дефинирани политики и множество спорни проекти.
Много от разходите са правени на ръба на закона. Често са използвани различни методи за заобикаляне на закона в името да бъдат усвоени до последно отпуснатите лимити за разход. Освен това периодът, в който са направени тези разходи, оставя сериозни съмнения за предизборно харчене и ниска ефективност при усвояване на средствата.
Съзнателното заблуждаване на обществото започна още през м. септември 2008 г., когато по предложение на Министерския съвет предходното Народно събрание одобри със свое решение допълнителни бюджетни кредити за финансиране на важни социално ориентирани политики и инфраструктурни проекти.
Важно е тук да отбележим, че периода между внасяне на предложението до Народното събрание от предходния кабинет и неговото гласуване съвпада с периода на разразилата се буря на международните финансови пазари и фалитите на някои от най-големите финансови институции в Съединените американски щати. Това обстоятелство обаче по никакъв начин не бива взето под внимание и Народното събрание гласува предложението на Министерския съвет на 10 октомври 2008 г.
Ситуацията обаче се променя драстично още през м. октомври 2008 г., тоест същия месец, когато започва сериозна забавяне в приходите поради свиването във външната търговия и свитите приходи от ДДС при внос на стоки.
Това са първите сериозни сигнали за предстоящото драстично влошаване на приходите през последните месеци на 2008 г. и цялата 2009 г.
Тези сигнали обаче са пренебрегнати и правителството на тройната коалиция през месеците ноември и декември 2008 г. успява ударно да похарчи огромен ресурс, и то само за два месеца. Това харчене стопи фискалния резерв с близо 30% - от рекордните 12,1 млрд. лв. към 31 октомври 2008 г. на 8,4 млрд. лв. към края на годината.
Министерството на регионалното развитие и благоустройството например е сключило договори за над 302 млн.лв., Министерството на отбраната – за 644 млн. лв., Министерството на вътрешните работи – за 64 млн. лв. Това са сериозни примери за необезпечени договори. Всички тези разходи бяха извършени по изключително непрозрачен начин и назначените проверки констатираха редица нарушения при спазването на законовите изисквания.
От друга страна по-голямата част от тези разходи не само бе възможно да бъдат спестени, но на фона на първите сигнали за настъпващата икономическа криза това бе абсолютно задължително.
Ударното харчене, което за декември 2008 г. е почти двойно спрямо нормалните нива за останалите месеци на 2008 г., предполага, че голяма част от средствата са похарчени неефективно и непрозрачно, като стремежът е единствено да се усвоят до последно одобрените лимити за разход.
Сключените договори без осигурено финансиране, за които преди малко говорих, са за над 2,158 млрд. лв. – отново повтарям, за 2 млрд. 158 млн. лв. Забележете с каква огромна сума се е разпореждал предишният кабинет доста спокойно. Изброих фрапиращи цифри. Отново ще повторя – само за Министерството на отбраната – 644 млн. лв. по това перо.
Към настоящия доклад е приложена справка за договорите за обществени поръчки, които са сключени от първостепенни разпоредители с бюджетни кредити и второстепенни разпоредители с бюджетни кредити в системата на централната изпълнителна власт. Това представлява Приложение № 3 към настоящия доклад, което всеки може да види.
В периода на последната една година от управлението на кабинета на господин Станишев имаше сериозно наливане на средства в държавни предприятия. В последните седмици на декември 2008 г. са налети огромни суми в държавни компании като Български енергиен холдинг ЕАД, Българската банка за развитие. Увеличаването на държавното участие в капитала на търговски дружества според бюджетната методология не се отразява в дефицит на правителството и това е било един начин за заобикаляне на ограниченията в разходите, без да бъде отчитан дефицит от страна на кабинета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин Мавродиев, понеже вече става 11,00 ч., моят въпрос е: като обем колко още време ще продължи четенето на доклада, за да зная дали да дам почивка сега, или ако е въпрос на 5-10 минути – да не Ви прекъсвам?
ДОКЛАДЧИК СТОЯН МАВРОДИЕВ: Няма да се справя за 5-10 минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: В такъв случай да прекъснем тук и да продължим след половин час, защото разбирам, че има още доста от доклада.
Почивка. Продължаваме в 11,30 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Моля народните представители да заемат местата си, тъй като заседанието продължава с точката Доклад на временната комисия.
Заповядайте, господин Мавродиев, за да продължите оттам, докъдето спряхме Доклада на временната комисия.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН МАВРОДИЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, продължаваме с точката, до която бяхме стигнали преди почивката – „Стопяване на фискалния резерв”.
Сигнали по отношение на международната финансова и икономическа криза бяха пренебрегнати от правителството на Тройната коалиция и през месеците ноември и декември 2008 г. кабинетът „Станишев” успя ударно да похарчи огромен ресурс само за два месеца. Това харчене стопи фискалния резерв с близо 30% - от рекордните 12,1 млрд. лв. към 31 октомври 2008 г. на 8,4 млрд. лв. към края на годината. Всички тези разходи бяха извършени по един непрозрачен начин и назначените проверки констатираха редица нарушения при спазването на законовите изисквания.
От друга страна, по-голямата част на тези разходи не само бе възможно да бъдат спестени, но на фона на първите сигнали за настъпващата икономическа криза, това бе абсолютно задължително.
Ударното харчене, което за м. декември 2008 г. е почти двойно над нормалните средномесечни разходи на консолидирано ниво за останалите месеци на 2008 г., предполага, че голямата част от средствата са похарчени неефективно и непрозрачно, като стремежът е бил единствено да се усвоят до последно одобрените лимити за разход.
Анализът на данните по отношение на сключените договори без осигурено финансиране в размер на 2,2 млрд. лева показа, че бизнесът е бил подведен да сключва договори, за които не разполага със средства. В нарушение на § 79 от Закона за държавния бюджет за 2009г., предишният кабинет е сключил договори в размер на 2,158 млрд. лв.
Съгласно § 79 от Закона за държавния бюджет за 2009 г., разпоредителите с бюджетни кредити не могат да сключват договори за доставки на материали и медикаменти с годишна задача по-висока от утвърдените им по бюджета за тази цел кредити за 2009 г.
От анализа на получените данни става ясно, че предишното правителствто е сключило 150 договора и анекси към тях, за които няма осигурено финансиране.
Като примери: Министерството на регионалното развитие и благоустройството е сключило договори за 302 млн. 910 хил. лв., Министерството на отбраната – за 644 млн. 974 хил. лв.; Министерството на вътрешните работи – за 64 млн. 261 хил. лв; Министерството на физическото възпитание и спорта – за 108 млн.лв.
Общото неосигурено финансиране е в размер на 2 млрд. 158 млн. 455 хил. лв.
Към настоящия доклад има приложена Справка за договорите за обществени поръчки, сключени от първостепенните разпоредители с бюджетни кредити и от второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към тях в системата на централната изпълнителна власт. Това е Приложение 3 към настоящия доклад.
Наливане на средства в държавни предприятия
В последните седмици на м. декември 2008г. кабинетът „Станишев” наля огромни суми в държавни компании като „Български енергиен холдинг” ЕАД (БЕХ), „Българска банка за развитие” АД. Операциите по увеличаване на държавното участие в капитала на търговски дружества според бюджетната методология не се отразяват в дефицит на правителството и това е един от начините за заобикаляне на ограниченията в разходите, без да бъде отчитан бюджетен дефицит.
Основната част от увеличението на капитала на БЕХ (общо в размер на 500 млн. лв. за 2008 г.) са насочени към финансирането на дейности по изграждането на АЕЦ „Белене” и към „Булгаргаз” ЕАД, като и в двете компании бяха констатирани редица нарушения. През първите месеци на 2009 г. операциите по увеличение на дяловото участие на държавата в капитала на държавни дружества продължават, като общо през м. декември 2008 г. и през първите седем месеца за 2009 г. са изразходвани близо 1 млрд. 400 млн. лв.
Още през м. януари 2009 г. кабинетът „Станишев” одобрява разходването на 400 млн. лв. от резерва за непредвидени и неотложни разходи, от частта му за допълнителни фискални мерки, за реализиране на мерки в земеделието (за национални доплащания за земеделска земя и за национални доплащания за животновъдите в размер на общо 211 млн. лв.), железопътния транспорт (за Национална компания „Железопътна инфраструктура” и за „Български държавни железници” ЕАД – в размер общо на 94,5 млн. лв.), социалната инфраструктура (строителство, ремонт на социални заведения, детски градини, училища, както и за ремонт и оборудване на студентски общежития и столове и подобряване на образователна инфраструктура за общо 94,5 млн. лв.)
През м. февруари 2009 г. с две постановления на Министерския съвет са разпределени нови 100 млн. лв., с които държавата увеличава своето дялово участие в капитала на Национална компания „Индустриални зони” ЕАД. С това одобрените от началото на тази година и анализирани в доклада допълнителни средства до края на м. февруари вече надвишават 500 млн. лева.
През м. март 2009 г. с нови единадесет Постановления на Министерския съвет са одобрени допълнително около 273 млн. лева. Основната част от средствата в размер на 155 млн. лв. са насочени за финансиране на капиталови разходи по бюджетите на общините, като остават неясни критериите, по които е станало това разпределение.
Непрозрачните критерии и съмнителната ефективност на допълнително одобрените разходи говорят за предизборно насочване на средства към симпатизиращи на предишната коалиция общини. Освен това с отделно Постановление на Министерския съвет са одобрени още 100 млн. лв. за плащания по договори с крайни бенефициенти по спряната по това време вече Програма САПАРД. С това одобрените средства от началото на годината до края на м. март 2009 г. вече доближават 800 млн. лв.
През април 2009 г. отново Министерския съвет приема нови девет Постановления на за одобряване на допълнителни средства в общ размер на 383 млн. лв. Тези средства са разпределени по бюджетите на различни министерства и ведомства в размер на 76,7 млн. лв. Администрацията на Министерския съвет получава от тези пари, Министерството на отбраната, Министерството на външните работи, Държавна агенция „Национална сигурност, съответно в различни капитали на търговски дружества - в „Български нанотехнологичен център” ЕАД са наляти отново 50 млн. лв. С ПМС 89/21.04.2009 г. са одобрени 207 млн. лв. за заемообразно осигуряване на средства за плащания по договори по Програма ФАР, управлявани от Изпълнителните агенции по Програма ФАР към Министерството на финансите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Раздуването на фискалната рамка в разходите е основното средство, чрез което предходното правителство оправда предизборното харчене в последните месеци от мандата си. Влошаването на бюджетната позиция на страната за периода февруари-юли 2009 г. е в размер на близо 1,3 млрд. лв.
В последните месеци от мандата на предходното правителство с 37 отделни постановления на Министерския съвет са одобрени и разпределени допълнителни средства за разходи в общ размер на около 1,2 млрд. лв., включително и 400 млн. лв. от резерва за непредвидени и неотложни разходи, за който така настоятелно се твърдеше, че осигурява надежден буфер срещу задълбочаващата се икономическа криза.
Разпределението на този огромен ресурс е непрозрачно и в пълно противоречие с протичащите в икономиката неблагоприятни процеси и сериозното задълбочаване на икономическата и финансова криза през 2009 г. Одобрените допълнителни средства превишават заложената фискална рамка със Закона за държавния бюджет за 2009 г. и оказаха сериозен натиск върху бюджетната позиция на страната в условията на осезаемо свиване на приходите в резултат на негативните ефекти от кризата.
Неизпълнението на приходите и изпреварващият темп на ръст на разходите през първите седем месеца на годината доведоха до дефицит още в средата на 2009 г. При сериозното влошаване на икономическите показатели и на изготвените още в началото на годината прогнози за очаквано неизпълнение в приходите от над 6 млрд. лв. на годишна база е било абсолютно задължително Кабинетът на господин Станишев да ограничи разходите, за да компенсира очертаващото се неизпълнение в приходната част на бюджета.
С одобряването на тези 37 постановления на Министерския съвет от началото на 2009 г. до края на мандата на предходното правителство са разпределени малко над 1,2 млрд. лв., което става на фона на остър недостиг на средства за осигуряване на стабилна бюджетна позиция в условията на драстично свиване в приходите.
Още в първото тримесечие на 2009 г. експертните оценки на Министерството на финансите са показвали неизпълнение на приходите от над 6 млрд. лв., което впоследствие достигна до над 7.5 млрд. лв. Въпреки това обаче, министрите на господин Станишев са приемали решения за допълнителни разходи с ясното съзнание, че подобни ангажименти няма как да бъдат финансирани, без да се изпадне в свръхдефицит.
Друг основен „пропуск” в политиката на предходното правителство е свързан с подготовката и приемането на Закона за държавния бюджет за 2009 г. Последният етап от бюджетната процедура за 2009 г. съвпада с ясните сигнали за променената икономическа ситуация в България и първите фискални ефекти от това вече се бяха проявили.
Отново съвсем целенасочено в макрорамката на Бюджет 2009 се залага прекалено оптимистичен сценарий, който предвижда икономически ръст от 4,3% за 2009 г. По този начин фискалната рамка в разходите е раздута, като по-високите разходи са оправдани с планиран ръст в приходите, който както видяхме, не само че не се състоя, но приходите за 2009 г. се свиха значително спрямо тези за 2008 г.
Нереалистичните допускания по макрорамката се оправдават с високата степен на несигурност при изготвянето на разчетите за 2009 г., но в действителност най-правилната стратегия за Кабинета Станишев е била да се заложи песимистичен макроикономически сценарий, като това би принудило правителството да намали разходите за годината в съответствие с нови по-реалистични оценки за приходите. Ако Кабинетът Станишев бе следвал тази стратегия и не бе раздул изкуствено разходите през 2009 г., стабилността на фискалната позиция би била гарантирана и основната част от проблемите, които възникнаха в хода на изпълнението на бюджета щяха да бъдат със сигурност избегнати.
В Закона за държавния бюджет за 2009 г. обаче бе предпочетена нереалистична макрорамка, като се твърдеше, че фискалните буфери ще осигурят стабилност за фискалната позиция, независимо от развитието на неблагоприятен икономически сценарий. В действителност обаче неизпълнението в приходите за 2009 г. превиши значително заложените буфери.
Неизпълнението на приходите за 2009 г. спрямо разчетите към Закона за държавния бюджет за 2009 г. е около 7,5 млрд. лв. и в случай, че не бяха предприети решителни мерки за стабилизиране на бюджетната позиция, както по линия на разходите, така и по линия на увеличаване на събираемостта на приходите, България би изпаднала в ситуация на свръхдефицит по бюджета.
Ако още от първия ден на мандата на новото правителство на господин Бойко Борисов не беше започнало да се работи изключително активно по осигуряване на мерки за компенсирането в приходите и за осигуряване на стабилна бюджетна позиция, дефицитът по консолидирания бюджет би превишил 5,4 % от брутния вътрешен продукт, при прилагане на всички заложени в Закона за държавния бюджет на Република България за 2009 г. буфери. Там бяха заложени неизпълнение на приходите 7,5 млрд. лв., буферите бяха 3,9 млрд. лв. Това би се отразило в крайна сметка като дефицит в размер на 3,6 млрд. лв. или 5,4 % от брутния вътрешен продукт.
През месец декември 2008 г. депозитът на правителството в Българската народна банка – където е по-голямата част от фискалния резерв, намаля с почти 3,5 милиарда лева. Това е отражение на решението за допълнителни бюджетни разходи както и на решението да се предостави сериозно финансиране „под черта“ на Българския енергиен холдинг и Българската банка за развитие.
Решението за разпределение на излишъка беше одобрено от правителството и парламента в периода на най-голяма паника на световните финансови пазари и то допринесе за решението за намаление на суверенния кредитен рейтинг на българското правителство. От своя страна, това изпрати негативни сигнали към чуждестранните инвеститори и банките кредитори, лихвите започнаха да се вдигат, а кредитирането беше замразено.
Увеличеното „антикризисно“ харчене на правителството на Сергей Станишев не помогна за овладяване на кризата. Точно обратното, то засили опасенията и притесненията за стабилността и перспективите пред икономиката и финансите на България, с което допринесе за задълбочаване на влошаването на стопанските показатели.
Опасността за българската икономика е била свързана с фискалната политика и с интервенциите на правителството. Предизборните харчове на правителството на тройната коалиция през последните седмици от мандата им са били един сериозен източник за заплаха от гледна точка на влошаващия се общ платежен баланс и намаляващите резерви в Българската народна банка.
През м. май 2009 г., правителството е събрало с около 160 млн. лева по-малко в сравнение с месец май 2008 г. В същото време, отново през м. май 2009 г., правителството е похарчило с над 500 млн. лева повече в сравнение с м. май на предходната 2008 г. – и в двата варианта разглеждаме единствено националния бюджет, тоест въобще не коментираме европейските средства.
Приходите наистина се свиват, но водеща роля за състоянието на публичните финанси играят високите правителствени разходи.
Ако българското правителство беше разумно и отговорно по време на кризата и непосредствено преди изборите, фискалният резерв на България можеше да бъде над 15 млрд. лв. или двойно на това, което имаме в момента като фискален резерв.
„Антикризисните” предизборни харчения на опозицията промениха обаче нещата чувствително в отрицателна посока.
Основният извод от гореизложеното е, че бездействието на предходното правителство през първите седем месеца на 2008 г. е било съзнателно допуснато, за да може, използвайки раздутата рамка в разходите, предизборно и ударно, в подкрепа на изборната кампания на коалицията, да се похарчат огромни суми. На всички от Кабинета Станишев е било ясно, че неизпълнението на приходите е било в размери, които предполагат незабавно допълнително ограничаване на разходите. Въпреки това реални действия не са били предприети, а в края на мандата на предходното правителство бе прието ПМС №156/17.06.2009 г. за ограничаване на нелихвените разходи на бюджетните предприятия, което е чисто популистко, тъй като одобрените мерки са само пожелателни и липсват конкретни разчети за ефекта от тяхното прилагане. Това заедно с поетите сериозни ангажименти за разходи и сключените договори за сериозни суми в последните месеци предопредели огромните проблеми, пред които новият кабинет бе изправен още от самото начало на своя мандат.
При анализ и изследване на допълнителните харчове на българските правителства за периода 2000 - 2007 г. се вижда, че точно годините, предхождащи парламентарни избори, а именно 2000 г. и 2004 г., са и годините с най-висок процент на одобрените допълнителни разходи, съответно 7,7% през 2000 г. и 7,1% през 2004 г., спрямо разходите по консолидираната фискална програма.
Вярно на традицията да оставя страната в пагубно състояние след всеки свой мандат, правителството, доминирано от БСП, е натрупало над 1,2 млрд. лева извънбюджетни задължения в края на мандата си. Анализът сочи, че тройната коалиция съзнателно е подвела бизнеса, че криза в България няма и няма да има. По този начин фирмите, бизнесът и гражданите, които са имали шанса да се преструктурират и да намалят ефекта от кризата, са били умишлено подведени, съзнателно заблуждавани, че криза няма и няма да има и са изгубили ценно време.
Ударното харчене на близо огромна част от фискалния резерв само за два месеца по никакъв начин не може да бъде обяснено като стабилизиране и поддържане на този буфер на относително постоянно равнище в контекста на последвалото драстично влошаване и на негативните икономически тенденции през 2009 г.
Тези разходи в действителност са свързани с политическия цикъл и са в началото на предизборното харчене на предишните управляващи, които, вместо да предприемат реални мерки за минимизиране на ефектите от кризата и да защитят бюджетната позиция на страната, излизаха с декларации, че икономическата криза в България няма да засегне сериозно икономиката. Кабинетът Станишев е подвел бизнеса, че ще бъде напълно защитен чрез мерките на тогавашната антикризисна програма, които, както стана ясно през 2009 г., или не проработиха, или имаха ограничен ефект.
По отношение одобряването на споменатите по-горе тридесет и седем постановления на Министерския съвет от началото на 2009 г. до края на мандата на предходния кабинет, с които са разпределени малко над 1,2 млрд. лв., което става на фона на остър недостиг на средства за осигуряване на стабилна бюджетна позиция в условията на драстично свиване на приходите, следва да се отбележи, че правителството не е имало право по никакъв начин да изразходва допълнителни бюджетни средства, използвайки тази технология. Защото тези средства не са били бюджетирани и предварително заложени в рамката и предвижданията на бюджета. Обещани и разпределени са били разходи, за които реално не е имало осигурено финансово покритие, и по този начин е създаден огромен дефицит.
Всички тези процеси са били администрирани и решавани самостоятелно от правителството на Сергей Станишев, без категоричното одобрение и без дебат в Народното събрание. Последното предпоставя нелегитимност и незаконосъобразност на цитираните постановления на Министерския съвет, с които на практика е бил заобиколен Законът за държавния бюджет и неговата рамка.
Необоснованото и предизборно харчене на излишъци от фискалния резерв от страна на кабинета Станишев доведе до следните негативни ефекти:
– агенциите за кредитен рейтинг веднага намалиха рейтинга на България;
– това даде много лоши сигнали към чуждите инвеститори и кредитори, лихвите започнаха да се вдигат;
– фискалните и валутните резерви на страната намаляха, което допълнително уплаши наблюдателите;
– премията за риск на България скочи рязко до 700 базисни точки, което допълнително повиши лихвите и намали инвестициите и кредитите;
– всички чужди наблюдатели започнаха да говорят, че България неизбежно ще има нужда от Международния валутен фонд – една изключително лоша реклама за страната като инвестиционна дестинация;
– икономиката се влоши рязко – от 3,5% растеж през последното тримесечие на 2008 г. достигнахме до 3,5% спад през първото тримесечие на 2009 г., т.е. рекордно влошаване от цели 7 процентни пункта за едно тримесечие;
– за тези негативни ефекти правителството беше предупреждавано многократно както от независими български икономисти, така и от представители на опозицията от различни политически партии, както ГЕРБ, така и Синята коалиция и други колеги от опозицията, но всички полезни и разумни съвети не бяха умишлено взети под внимание от представителите на управляващата тройна коалиция.
Категоричен извод и предложение с оглед гореизложеното следва да бъде преустановяването оттук насетне и недопускането на описаните по-горе порочни практики на вземане на решения за правене на допълнителни разходи в нарушение и със заобикаляне на рамката на Закона за държавния бюджет, както и нереализирането на разходи, за които няма предварително осигурено финансиране.
На следващо място, гореизложеното подчертава сериозната необходимост оттук нататък да бъде въведено програмно бюджетиране и въвеждането на трайна практика всяко ведомство, когато предлага и иска определен бюджет, да направи обоснована защита на програмата и исканията си, както и да представя обективна информация за обществената полза и ефектите от похарчването на исканите средства. По този начин ведомствата биха имали разработени предварително прозрачни програми и разчети за исканите разходи и ясен план за дейността си за съответния бюджетен период. Последното би спомогнало съществено при текущия контрол на разходите, както и би подобрило в значителна степен така проблематичното и чувствително усвояване на европейските средства.
В момента трудностите в немалка част се дължат на неяснотата и липсата на данни за ползите от конкретни проекти, които ведомствата искат да реализират и съответно предвиждат и правят бюджетни искания за тях. В продължение, бихме подчертали, че горните констатации и препоръки, включително за преминаване и въвеждане на програмното бюджетиране, се съдържат и в докладите и препоръките, давани от Европейската комисия и Съвета на Европейския съюз по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН), с оглед постигане на максимална прозрачност и публичен контрол, както и подобряване усвояването на европейските средства.
Съществуват още много знайни и незнайни решения на правителството, свързани с разходи, които не са дотам логични или необходими в условията на глобална икономическа криза. Още повече, че това са средства от бюджета и всеки български гражданин има правото да знае: какво се случва с тези средства, как се харчат тези средства, ефективно ли се действа и по какъв начин се инвестират парите на българските данъкоплатци? Анализът на данните води до преценката, че правителството на Сергей Станишев е харчило бюджетните средства непрозрачно, нецелесъобразно и в противоречие с икономическите процеси и логика.
По-долу в доклада представяме анализи на изразходването на бюджетните средства и дейностите в отделни ведомства, структури и програми както от държавната администрация, така и от контролираните от държавата предприятия, сделки и назначения, които представляват особено фрапиращи случаи на злоупотреби и нецелесъобразни решения и разходи, извършени през последната една година от мандата на кабинета на Сергей Станишев. Извършени на базата на постъпилите в комисията материали от отделните ведомства, включително предоставените одитни доклади на Сметната палата и други държавни институции.
Извършените анализи и проверки на данни по отношение на обществените поръчки за периода 1 януари 2008 г. до 30 юни 2009 г. в Агенция „Пътна инфраструктура”, включително и данни от одитния доклад на Сметната палата показват, че честите структурни и персонални промени не са позволили да се създаде система за ефективен вътрешен контрол, която да минимизира рисковете в агенцията и да предотврати нарушения на закона. В част от одитирания период са прилагани контролни дейности, но без необходимата ефективност, липсва планиране на дейността, свързана с реконструкция, ремонт и поддържане на пътната мрежа. Няма утвърдени годишни програми и инвестиционни планове, както предвижда българската нормативна уредба. Установен е дисбаланс между планирани и предоставени средства, което води до невъзможност да се финансират договорни дейности по поддръжка на инфраструктурата. Сключвани са договори без осигурено финансиране, поради което агенцията систематично не е разплащала своите задължения по отношение на изпълнителите. По този начин са създадени рискове изправните контрагенти да претендират за неустойки по договорите. Одитът установява, че планирането на обществените поръчки не е съобразено с наличния финансов ресурс, поради който процедурите са били прекратявани впоследствие. Установено е, че контролът върху агенцията от страна на централната администрация е бил недостатъчно ефективен.
Общата оценка е, че контролните дейности не са функционирали или са били неефективни. Тенденцията за провеждане на процедури, на договаряния без наличие на основания за това, както и за процедури за избор на изпълнител, проведени фиктивно, след като договорите са били вече възложени. Тази практика е категорично в противоречие с императивните норми на българското законодателство и е създала условия за непрозрачно изразходване на бюджетните средства. В по-голямата част от случаите е разглеждана само една оферта при пълна липса на реална конкуренция.
По отношение на финансовото управление на бюджета и имуществото на Държавен фонд „Земеделие” през периода от 1 януари 2008 г. – 30 юни 2009 г. направеният анализ на финансовото управление на бюджета и имуществото на Държавен фонд „Земеделие” позволява да се направят следните изводи:
През анализирания период по Програмата за развитие на селските райони са усвоени средно 8,71% от бюджета за 2008 г. и 2009 г., а по Оперативната програма за развитие на селските райони – едва, забележете, 0,20%.
Ниският относителен дял на усвоените средства е резултат от неподходящи и непоследователни управленски решения на ръководството на Държавен фонд „Земеделие” и на Програмата за развитие на селските райони – Дирекция „Развитие на селските райони” в Министерството на земеделието и храните, при планиране и откриване на периоди за прием и неадекватната оценка на административния капацитет, което е създавало сериозни рискове от намаляване на положителните ефекти от прилагането на програмата и са били увредени в сериозна степен финансовите интереси на кандидатите.
Към 30 юни 2009 г. по мярка 121 не са сключвани договори по 872 проекта, което е 44% от общия брой на постъпилите заявления за този анализиран период заявления. По мярка 112 не са сключени договори по 3 хил. 971 проекта, което е 76% от общия брой на постъпилите за анализирания период заявления. За останалите мерки по Програмата за развитие на селските райони са постъпили 1 887 заявления, но договори въобще не са били сключени.
Необезпечаването на процеса по разглеждане и оценяване на постъпилите проекти в нормативно определените срокове, от страна на ръководството на Държавен фонд „Земеделие” с необходимия експертен ресурс, съответстващ на сложността и обема на работата, е довело до свръхнатрупване на заявления и претовареност на администрацията и са констатирани сериозни нарушения и сериозни пропуски при разглеждане на постъпилите заявления и приложените към тях документи. Липсват ефективни контролни механизми, допускани са сериозни пропуски при сключваните договори и последващия контрол за изпълнение.
Гореизложеното дава основания да бъдат направени изводи за сериозни незаконосъобразни практики в управлението на дейностите и бюджетните средства, както и нецелесъобразно разходване на бюджета на Държавен фонд „Земеделие”. Вземаните решения, сключваните договори дават основание за съмнения за корупционни елементи и съмнителна целесъобразност в действията. Пропуските при спазването на закона в редица случаи, незачитането на интересите на ведомството, съответно на държавата, оставят съмнения за умишлено извършени престъпни деяния.
Укрепване на бреговете на р. Арда в района на гр. Кърджали” е един от примерите, разгледани в Доклада.
Дейностите по укрепване бреговете на р.Арда в района на гр. Кърджали, които са важни от гледна точка на неговата хидротехническа защитна функция и по отношение опазване територия на град Кърджали от високите води на река Арда при аварийно изпускане на язовир „Кърджали”, са така наречения Проект „Водно огледало”, за който от 1999 г. до 2009 г., в рамките на десет години, общо са сключени договори за над 91 млн.лв., включително и за консервация на строежа.
До 2002 г. главен изпълнител на строителството е Консорциум „Хидровиатехстрой” ООД, а инвеститорският контрол и строителният надзор е осъществяван от „Пловдивинвест” АД. Договорът, сключен по реда на Закона за обществените поръчки между МРРБ и консорциума, е прекратен поради съществени нарушения на условията му и поради невъзможност да бъде изпълнен по уговорения начин.
Към момента извършената проверка констатира редица нарушения и редица пропуски в проектната документация, неизпълнение на законовите изисквания, както и финансиране на една и съща дейност многократно, неуредени вещни права върху земята по трасето, дадено от община Кърджали.
Анализираният пример с Проекта „Водно огледало” е показателен за механизма на източване на държавни средства чрез възлагане на обществени поръчки и облагодетелстване на изпълнители, близки до определени партийни централи. Една и съща дейност е финансирана многократно, липсва анализ на икономическата целесъобразност на проекта, липсва и всякакъв анализ по отношение на ефективността на разходите.
Глава втора в Доклада разглежда по-значими сделки, които ние сме анализирали в него.
На първо място, извършени нарушения на служебните задължения от Емилия Масларова - министър на труда и социалната политика в правителството, избрано от 40-то Народно събрание на Република България.
На 23 февруари 2010 г. в качеството на обвиняем е привлечена Емилия Масларова - бивш министър на труда и социалната политика, за това, че в периода м. ноември 2007 г. - м. май 2009 г., като длъжностно лице е присвоила държавни пари в размер на 11 млн. 038 хил. 405 лв. Спрямо обвиняемата е наложена мярка за неотклонение “парична гаранция” в размер на 50 хил. лв., впоследствие намалена на 5 хил. лв.
Госпожа Масларова е нарушила служебните си задължения по Закона за обществените поръчки, в съучастие с Димитър Димитров - бивш заместник-министър на труда и социалната политика, и Иван Пенев - бивш главен секретар на ведомството.
Обвинението срещу госпожа Масларова е за извършване на ремонтни дейности в Центъра за социално обслужване в гр. Стара Загора, за които са платени 19 млн. лв., или 2 хил. 700 лв. на кв.м. Изпълнителят на поръчката е фирма „Стара Загора-2007”, която е собственост на пет дружества. Едно от тях „Конкордия” ЕООД - собственост на Михаил Методиев, държи 99% от капитала на горното юридическо лице. Като лице за контакти е посочен Венцислав Драганов - собственик на хотел „Армира” в с. Старозагорски минерални бани. Същият човек е посочен и като контакт на други конкурентни фирми за обществената поръчка.
Анализираният случай е пример за корупционно поведение чрез нарушаване на Закона за обществените поръчки от висш представител на изпълнителната власт. Извършено е грубо нарушение на разпоредбите на закона, като е приета оферта за извършване на ремонтни дейности на цени от три до четири пъти над средните за пазара. По този начин са облагодетелствани определени дружества.
Извършени действия са анализирани в Доклада по отношение ущърб на държавата, причинен от Валери Цветанов - министър на земеделието и горите в правителството на господин Сергей Станишев, както и на Стефан Юруков - бивш председател на Държавна агенция по горите.
Валери Цветанов е обвинен за извършени сделки по замяна на гори в периода от м. септември 2008 г. до деня на влизане в сила на Мораториума върху механизма на смяна на държавни гори и земи с терени на частни лица. На господин Цветанов са повдигнати обвинения по чл. 282, ал. 2 и чл. 219, ал. 3 от Наказателния кодекс. Цветанов не е координирал държавната политика в тази област и не е извършил никакъв контрол върху нея.
През м. октомври 2009 г. Софийската градска прокуратура също така внесе обвинителен акт срещу Стефан Юруков - бивш председател на Държавната агенция по горите.
На 18 март 2009 г. при специализирана акция на Прокуратурата и ДАНС в Министерството на земеделието и горите и Държавната агенция по горите са открити документи за неизгодни за държавата замени на държавни земи. При акцията са установени повече от 70 запазени празни номера в компютърната деловодна система, което би могло да позволи сключването на сделки и след влизането в сила на този мораториум.
Голямата част от замените на гори са направени в края на мандата на правителството, ръководено от Сергей Станишев, и преди влизането в сила на Мораториума върху тях. При повечето от тях има данни за сериозни корупционни практики, заобикаляне на закона, договаряне между свързани лица и несъобразяване с обществения интерес. С направените замени са нанесени огромни и безвъзвратни щети на българската държава.
Третият анализиран случай в доклада е за извършени нарушения от Николай Цонев в качеството му на министър на отбраната в правителството на Сергей Станишев.
На 4 март 2010 г. Софийска градска прокуратура внесе обвинителен акт срещу бившия министър на отбраната Николай Цонев за това, че в периода 12.02.2009 г. - 01.06.2009 г. в качеството си на длъжностно лице е нарушил служебните си задължения и е извършил престъпление по чл. 282, ал.2 от Наказателния кодекс. Цонев не е положил достатъчно грижи за ръководенето, управлението и стопанисването на повереното му имущество във връзка с сключването на договор с американското дружество “MIC INDUSTRIES” за доставка на „Комплектомобилна производствена линия за метални конструкции UBM". Разрешението за доставка на производствената линия е дадено въпреки липсата на осигурени финансови средства за доставка и икономическа целесъобразност. В резултат са нанесени значителни вредни последици за Министерството на отбраната, които са в размер на 8 025 825 лв.
Започнат е проект, без да е анализирана предварително икономическата му целесъобразност и без да е осигурено финансиране, от което са произлезли значителни щети за Министерство на отбраната.
В края на декември 2009 г. Софийската градска прокуратура образува досъдебно производство срещу Цонев за неправомерно разпореждане с финансови средства. Същият на 25 юни 2009 г. е увеличил капитала на държавното дружество "Терем” ЕАД с над 38 млн. лв. Така е позволил финансови средства да останат в дружеството, вместо на държавата да се изплати дивидент от близо 19 млн. лв.
Срещу бившия военен министър е повдигнато обвинение и от Военна прокуратура по дело за сключени неизгодни договори, докато е бил управител на дружество "Снабдяване и търговия" ЕООД към Министерството на отбраната. Там са били сключени неизгодни договори с различни български и чуждестранни фирми за доставки и съхранение на хранителни продукти, техническо имущество и резервни части за нуждите на Българската армия. В резултат на тези договори отново има нанесени сериозни щети на Министерството на отбраната за около 1 млн. лева и отделно за над 140 хиляди щатски долара.
В следващия пример са анализирани загубата на средства по предприсъединителните програми ФАР, САПАРД И ИСПА, загубата на акредитация на двете агенции, рискът от загуба на средства по европейските фондове .
През ноември 2008 г. България загуби окончателно и безвъзвратно 220 млн. евро по Програма ФАР. Впоследствие безвъзвратно загубените пари по Програма ФАР са се увеличили с още 39 млн. евро и достигат общата сума от 389 млн. евро. Това са средствата, които България няма да получи от замразените през февруари 2008 г. общо 543 млн. евро по програмата заради лошото й управление.
През същата година Европейската комисия замрази плащания в размер на 323 млн. евро по проекти, договорени от двете агенции по ФАР към министерствата на регионалното развитие и на финансите.
Освен загубата на средствата по Програма ФАР, през ноември 2008 г. бяха отнети акредитациите на двете изпълнителни агенции към министерствата на финансите и на регионалното развитие. През пролетта на 2009 г. предишното правителство покри от бюджета замразени проекти за 130 млн. евро. Освен по ФАР, Европейската комисия спря средства и по САПАРД и ИСПА, като общата сума на блокираните по трите предприсъединителни програми средства е близо 900 млн. евро.
Общо по трите оперативни програми за инфраструктура, транспорт, околна среда и регионално развитие за първите две години от членството ни в Европейския съюз са усвоени, забележете, едва 2,6 млн. евро, което е под 0,05 % усвоени средства от бюджета от 55,4 млрд. евро, отпуснати на България за програмите в периода 2007 - 2013 г.
По оперативна програма „Конкурентоспособност”, от началото на програмата през 2008 г. до средата на 2009 г. са усвоени едва 107 хил. евро. Общият бюджет на програмата за периода 2007 - 2013 г. е 2,273 млрд. лева (1,162 млрд. евро).
Проблемите, констатирани от Европейската комисия и ОЛАФ, са свързани с начина на провеждане на обществените поръчки. По всички програми има регистрирани нередности, без изключение, като основно те са свързани с обществените поръчки и наличието на конфликт на интереси при възлагането им. Друго констатирано нарушение е двойното финансиране на проекти. Проектите са управлявани лошо и усвоените средства по програмите са буквално нищожни. Констатира се липса на архивиране и съхраняване на документация, както и недостатъчен административен капацитет. Контрол по изпълнение на проектите не е извършван и системата за докладване на нередности не е работила ефективно.
В следващата глава на доклада е анализизан проблемът с разходите и дейностите на НЕК ЕАД.
Анализът на финансовото състояние на НЕК ЕАД към 30.06.2009 г. показва, че в условията на финансово-икономическа криза ръководството на дружеството не е предприело достатъчно адекватни мерки за редуциране на оперативните разходи с цел подобряване на финансовите си резултати. За периода 2006 - 2009 г. НЕК ЕАД е изпълнявала една непоследователна стратегия и политика в отрасъла. На НЕК ЕАД са възлагани конкретни оперативни решения, без да се анализира тяхното отражение върху дългосрочната дейност на дружеството. Такива примери са големите
инвестиционни проекти на НЕК ЕАД, дългосрочните договори за изкупуване на електрическа енергия и изпълнението на функцията на обществен доставчик на вътрешния пазар. След тяхното възлагане прогнозите на НЕК ЕАД са изготвяни в неоправдано оптимистичен тон, дължащ се най-вероятно на пренебрегване на сериозния анализ на риска и на стремежа да се угоди на управляващия елит. В съдържанието им не се обосновава потребността от подготвяне на антикризисни програми в случай на финансови и икономически сътресения.
Особено показателни са инвестиционните проекти на НЕК, както следва. На първо място, проектът за АЕЦ „Белене”.
До 30.06.2009 г. от общата стойност на основния договор за инженеринг и доставка, строителство, проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на Блок № 1 и Блок № 2 на АЕЦ „Белене”, сключен между НЕК ЕАД и ЗАО „Атомстройекспорт” в размер на 3 997 260 000 евро, са платени 244 149 186 евро.
До 30.06.2009 г. по Допълнение 3 за демонтажни работи на площадката са платени, забележете, 76 млн. евро.
Общо разходите на НЕК ЕАД по проекта АЕЦ „Белене”, изплатени до 30.06.2009 г., са 395 227 887 евро.
Реализирани са приходи от продажба на оборудване за 87 612 525 евро.
Беше установено, че липсва решение на Съвета на директорите на НЕК за одобряване подписването на Допълнение 3 към Споразумението с „Атомстройекспорт” на стойност 76 млн. евро. Подписано е единствено от изпълнителните директори на НЕК ЕАД.
До 30.06.2009 г. само за консултантски услуги по проекта са платени 74 млн. 809 хил. 356 евро. Видно от Протокол РД-21-531 от 13 декември 2007 г. на министъра на икономиката и енергетиката се установи следното – общата стойност на оборудването, което е договорено да бъде продадено на ЗАО „Атомекспортстрой”, съгласно оценките по протокола на министъра на икономиката и енергетиката, е 205 млн. евро. По предоставени справки НЕК е издал фактури за плащане към руската компания за изнесено оборудване, които са на обща стойност 87 млн. 612 хил. евро, като платената сума към НЕК към 15 септември 2009 г. е само от 63 млн. 988 хил. евро. Остатъкът в размер на 23 млн. евро е предвиден за плащане в по-късен етап.
Анализът на информацията от предприятието АЕЦ „Белене” и НЕК ЕАД показва, че остатъкът по цитираните плащания в размер на 117 млн. 387 хил. 475 евро е бил използван за плащане на посочените разходи в протокола на Министерството на икономиката и енергетиката (митнически такси и други в размер на около 40 млн. евро, платени при изнасяне на оборудване от страната). За тези разходи не бяха открити никакви счетоводни, митнически или други оправдаващи разхода документи от фирмата „Бон Марин Лоджистик – Варна” ЕАД, изнесла и обмитила оборудването. Не бяха предоставени счетоводни и други документи, удостоверяващи разходите и за останалата част от така наречените „разходи по следващо обследване” в Русия, застраховки и транспортни разходи, направени от „Атомстройекспорт”.
На въпроса за наличие на документи за плащания към НЕК ЕАД от „Атомстройекспорт” за остатъка от сумата за изнесено оборудване с цел продажба на руската компания, ръководството на предприятие „АЕЦ Белене” и счетоводството на НЕК отговарят, че такива налични няма, но може би ще бъдат открити някъде впоследствие.
Не е изяснен въпросът с окончателната продажна цена на оцененото оборудване, което не може да бъде интегрирано по проектни основи в новия проект. Това оборудване първоначално е било оценено за 295 млн. 981 хил. евро. Впоследствие с протокол на Министерството на икономиката и енергетиката цената е редуцирана до 205 млн. евро. Тоест редукция с над 90 млн. евро.
Непрозрачността по повод на вземането на решения и при определянето на разходите по проекта „Белене” създаде съмнения в коректността на проведените процедури още с избора на консултанти от правителството, ръководено от тогавашния премиер Симеон Сакскобургготски. Правителството, ръководено вече от Сергей Станишев – следващото правителство, избра без обективни критерии, реална състезателност и възможности за избор строителя „Атомстройекспорт”. Самият избор на ядрена мощност и на строител стана след фиктивен конкурс, в който участваха руската компания „Атомстройекспорт” и чешкият консорциум „Шкода алианс”. И в двете компании, забележете, кандидатът акционер е „Газпром”.
Според последни оценки по проекта „Белене” са вложени около 1 млрд. евро. До момента само за подготовката на площадката, разрушаване на изграденото преди години, поръчка на ново оборудване и плащания към изпълнителя „Атомстройекспорт” в Русия и на консултанти са похарчени 430,4 млн. евро. Най-голямата част от средствата от договорените 193 млн. евро, близо 161 от тях, забележете, са изразходвани за подготовка на технически проект и дейности, извършени от „Атомстройекспорт” като допълнително само консултантските компании „Парсънс уорли”, финансовият „Делойт” и БНП „Париба” са получили 90 млн. евро за консултантски услуги. Авансово са изразходвани 90 млн. евро за оборудване, което отново е важно да се подчертае, че е с много дълъг срок на изработване.
Не са подписвани анекси към договорите с „Атомстройекспорт” за обема на дейностите, които трябва да се извършат през тази година, и не е приета никаква методика за индексиране на цените. Правителството на господин Станишев гласува държавни гаранции за 600 млн. евро по същия този проект, които водят до увеличаване на външния дълг на България и в крайна сметка може да доведат до намаляване на кредитния рейтинг на България, а оттам и до увеличаване на цената на заемите. Въобще не е ясно как НЕК е похарчила отпуснатия заем в размер на 250 млн. евро от БНП „Париба”.
Предвидените за страната ни неустойки в случай на прекратяване на договора са много трудни за оразмеряване, тъй като са използвани разтегливи фрази като следните: „в размера на доказаните вреди” или например „в размер на пропуснатите ползи”. Предвидените неустойки по няколко договори са сериозни по отношение както на поръчаното оборудване, така и на прекратените строителни дейности.
По експертни оценки крайната цел на проекта се очаква да доближи 10 млрд. евро, без да има ясно финансиране. Проблемите с финансовото структуриране на проекта проличаха още при оттеглянето на френската „Електрабел”, с която RWE преговаряше за подялба на участието от 49% в проекта „Белене”.
На 27 ноември 2009 г. при извършена проверка на Агенция „Държавна финансова инспекция” е констатирано, че отпуснатите 700 млн. лв. от фискалния резерв на БЕХ не са похарчени по предназначение. От тях 300 млн. лв. са предоставени на Българския енергиен холдинг за увеличаване на капитала на НЕК и за поръчка на оборудване за АЕЦ „Белене”. Установено е, че парите са похарчени за плащания към „Атомстройекспорт”, който е изпълнител на строителството, но не са похарчени за финансиране на участието на НЕК в капитала на смесеното дружество, както тогава посочва в мотивите си, с които иска тези суми да бъдат отпуснати, тогавашният министър на икономиката Петър Димитров. Вероятно и конкретно по тази причина RWE се оттегля от "Белене". Проверката по случая продължава, като получените досега резултати вече са предадени на прокуратурата.
От Министерството на вътрешните работи също така е разкрита сериозна престъпна схема за източване на АЕЦ „Белене” чрез продажба на занижени цени на скрап от старата площадка на централата. Загубите на Националната електрическа компания до този момент само от продажбата на занижени цени на скрап е около 1 млн. лв.
В заключение по отношение на общия финансов размер на задълженията по договори за кредит, които са сключени от НЕК ЕАД към 30.06.2009 г., е огромната сума от 1 млрд. 40 млн. 578 хил. лв.
Пълна информация за кредитните задължения и за сумите, които до момента цитирах, са в приложена таблица към доклада.
Следващият проект, който е анализиран, отново крупен проект, е хидровъзелът „Цанков камък”.
Хидровъзелът „Цанков камък” е разположен в Родопите по поречието на р. Въча. Изгражда се за усвояване на хидроенергийния потенциал на незастроения участък „Средна Въча” от каскада „Доспат – Въча”, предназначен за водоснабдяване и електропроизводство. Първоначално по проекта е било предвидено той да стартира на 1 януари 2004 г. и да приключи за 48 месеца, тоест на 31.12.2007 г. Предвидената дата за стартиране на проекта е изместена с шест месеца, като, следователно, срокът за завършване се удължава до м. юни 2008 г. Към момента на извършване на проверката, очакваният срок за изпълнение на проекта е бил удължен, забележете, с общо още три години.
По отношение стойността на проекта в доклада има приложени таблици както за осигуреното банково финансиране, по което усвоената сума по кредитите до 30.06.2009 г. е 163 млн. 412 хил. евро, също така е договорена обща стойност на кредита 235 млн. 989 хил. евро.
По отношение на разходите по договори с главните изпълнители, отново във валутата евро без данък добавена стойност има допуснато при първоначално договорена сума от 216 млн. 334 хил. евро увеличение с още 169 млн. 657 хил. евро, с което сумата набъбва на близо 386 млн. евро, което, колеги, означава увеличение на проекта с близо 78%.
В таблицата, която е приложена към настоящия доклад - до момента на извършване на проверката стойността на основните разходи по проекта се е увеличила с близо 170 млн. евро.
Една от основните причини за това е, че договорът с компаниите Alpine и Verbundplan съдържа клауза за инфлационна добавка.
Увеличението на инфлационната добавка е било в размер на 61 млн. 491 хил. 552 евро, тоест представлява близо 36,2% от общото увеличение на стойността на проекта.
Следва да се вземе предвид, че първоначалната сума, определена за инфлационна добавка, е в размер на едва 13 млн. евро, но в резултат на значителното забавяне на проекта от три години добавката е нараснала неколкократно.
Друг значителен компонент на увеличението на стойността на проекта са общите разходи на изпълнителя на проекта Alpine.
Общото увеличение на разходите е с близо 22,3% и възлиза на 37 млн. 760 хил. евро, с което общото увеличение на стойността на проекта, заедно с инфлационната добавка представлява 58,5% от общото увеличение на цялата стойност на проекта.
Видно от таблицата, към момента проектът е изпълнен някъде на около 72% и са платени около 70% от стойността му в размер на 805 млн. 81 хил. лв.
Назначения. Дипломатическите назначения на кабинета Станишев в последните дни от мандата му се случиха на едно от най-скандалните правителствени заседания, от 10 юли 2009 г., за последните четири години. Министри от тройната коалиция бързаха да прокарат дипломатически назначения, разпоредителни действия с имоти и други скандални решения няколко дни преди да дойде следващото правителство.
В края на юни и началото на юли 2009 г. са били определени 9 посланици и 8 консули. Решенията за петима от тях впоследствие бяха отменени от кабинета на господин Бойко Борисов.
Дипломатическите назначения на кабинета Станишев в края на мандата са направени по отношение на следните позиции: консул в Торонто, посланик в Малта, посланик в Катар, посланик в Беларус, посланици в Молдова, Нигерия, Саудитска Арабия, Косово и
Япония, консул в Одрин и консул в Чикаго.
Тези решения са само от заседанията от 30 юни и 10 юли 2009 г.
Кабинетът на господин Борисов отмени назначенията на консулите в Лос Анжелис, Новосибирск, Солун, Ню Йорк и Милано.
Ключовите дипломатически постове са били договаряни, гласувани и назначенията направени от предишното правителство в последните дни от управлението му абсолютно непрозрачно, по неясни изборни критерии и след ясни пазарлъци и договорки между коалиционните партньори във властта.
В последните си заседания правителството на тройната коалиция също така си разпредели постовете в пет ключови държавни институции, които са разгледани по-нататък в доклада и устройват 20 свои изключително приближени и верни хора за шест години напред, тъй като това са мандатни длъжности. Седмина от назначените в последния момент ще изкарат втори мандат, а 13 нови попълнения бяха разпределени между БСП, НДСВ и ДПС в съотношение 11 : 5 : 4 . Назначенията бяха гласувани само от мнозинството, тъй като опозицията напусна пленарната зала в парламента.
Дни преди края на мандата си мнозинството попълни състава на пет ключови независими регулаторни органа – Комисията за финансов надзор, Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за регулиране на съобщенията, Националния осигурителен институт и Надзорния съвет на Агенцията за приватизация. Явно е, че тези три партии във властта по това време договарят и квотите в отделните институции.
Назначенията например в Комисията за финансов надзор. В последните дни от мандата си управляващите партии избраха нов състав на комисията, въпреки че, забележете, някои от местата стояха вакантни още от 2007 г.
Квотното разпределение е равностойно – по двама от БСП, ДПС и НДСВ. За председател на Комисията за финансов надзор беше избран Петър Чобанов, негови заместници – Нено Павлов от БСП, Ралица Агайн от НДСВ, която единствена повтаря мандат, но с друг ресор – „ Инвестиционна дейност ”, и Емил Атанасов от „Движението за права и свободи”.
Същото е и разпределението при тримата нови членове на комисията – бившият заместник финансов министър Кирил Желев – БСП, депутатът Мариана Костадинова – НДСВ, и синът на бившия главен мюфтия Недим Генджев – ДПС.
По това време цялата инвестиционна общност реагира срещу попълненията и те бяха определени като потресаващи и непрофесионални. Според мнението на инвестиционната общност подборът на този състав на КФН е изключително слаб от гледна точка на образование и възраст, извън очевидните политически пристрастия на състава му.
Някои от новите членове на ведомството нямат сериозен опит нито в капиталовия пазар, нито в застрахователната или пенсионно-осигурителната дейност. Прави впечатление например липсата на юрист в състава на комисията, независимо че дейността на комисията е и надзорна, тоест по отношение на спазване на законодателството.
Назначения в Комисията за регулиране на съобщенията. В края на мандата си предишното мнозинство е увеличило почти двойно състава на КРС, без да е имало нужда, само за да бъдат устроени хора от бившата власт. Правителството на тройната коалиция направи промени и увеличи на девет души състава на КРС, като през м. май 2009 г. бяха направени новите назначения. Става дума за назначения от квотата на Президента – Десислава Преображанска, и трима от квотата на парламента – Вяра Минчева, Радослав Илиевски и Свилен Попов. Освен, че бе увеличен броят им, членовете на КРС се сдобиват в допълнение и с по-дълъг мандат до 2015г. (Народният представител Михаил Миков се приближава към трибуната и поглежда към доклада. Шум от ГЕРБ.)
Назначения в Комисията за защита на конкуренцията. Съгласно решение на кабинета Станишев за председател на Комисията за защита на конкуренцията беше преизбран досегашният председател Петко Николов, а за заместник-председатели – Александър Александров и Реджеп Мустафа. За членове на КЗК бяха одобрени Ненко Темелков, Диана Хитова, Евгени Иванов и Весела Антонова.
На същия принцип – назначенията в Националния осигурителен институт. По решение в последните дни от кабинета Станишев Сотир Ушев е посочен като управител на НОИ, а за подуправител – Весела Караиванова.
Сотир Ушев е бил едновременно шеф на Агенцията по заетостта, протежиран едновременно, забележете, от двете партии –БСП и ДПС.”
Това е краят, колеги, с което аз представих това кратко резюме.
Виждам, че господин Миков вече е доволен, че не прочетох 125 страници доклад.
Може би да прочета проекторешението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Да, господин Мавродиев – ако обичате.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН МАВРОДИЕВ: Проекторешение, което беше прието и гласувано на последното заседание на Временната анкетна комисия за проверка на разходите, назначенията и сделките, извършени в последната една година от мандата на правителството на Сергей Станишев:
„Народното събрание на основание чл. 86 от Конституцията на Република България и чл. 34 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Приема Доклада на Временната анкетна комисия за проверка на разходите, назначенията и сделките, извършени в последната една година от мандата на правителството на Сергей Станишев.
2. Констатациите от сигнали, отнасящи се до непълноти и слабости в законовата уредба, действия или бездействия на изпълнителната власт и администрацията, неподготвеност на прилагащите закона, неработещи контролни механизми, да бъдат обсъдени и съобразени в хода на изработването на проекти за изменения и допълнения на съответните законови норми.
3. Копие от Доклада на Временната анкетна комисия за проверка на разходите, назначенията и сделките, извършени в последната една година от мандата на правителството на Сергей Станишев да бъде изпратено на главния прокурор на Република България, заедно с препоръка за предприемане на съответните действия по проверка на законосъобразността и целесъобразността на описаните в доклада случаи и нарушения на обществения интерес. По отношение на взетите мерки и реализираните действия от страна на прокуратурата Народното събрание очаква да бъде уведомено.” Благодаря ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Да благодарим на господин Мавродиев за доклада, който той прочете макар и в намален вариант.
Уважаеми дами и господа, уважаеми народни представители, откривам дискусията.
Пръв за изказване се е записал господин Николай Пехливанов. Заповядайте.
НИКОЛАЙ ПЕХЛИВАНОВ (Атака): Господин председателстващ, уважаеми колеги! Изказвам се в качеството си на заместник-председател на комисията и член на Парламентарната група на политическа партия „Атака”.
Вие имахте възможност да се запознаете с констатациите, които извърши комисията. Целта ни беше да направим безпристрастна проверка на дейността на кабинета на господин Станишев, но фактите, които установихме и се разкриха пред членовете на комисията, ни изненадаха със своя мащаб и негативни последици.
За всеки беше ясно, че по време на мандата на предходното правителство се е злоупотребявало със средствата и назначенията, но безогледният начин, по който се е правило, както и размерите, в които се е случвало, ме поразиха. Вие чухте фактите, а аз ще обърна внимание само върху три аспекта.
Първо, начинът, по който националните интереси на страната ни са били поставени в подчинение на тясно партийни интереси и корупционни схеми. В крайна сметка държавата е пострадала най-много, и то в дългосрочен план. Какво се случи? Загубихме безвъзмездно 220 млн. евро по програмата ФАР, както и още 323 млн. евро по европроекти, финансирани към Министерството на финансите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Ако към днешна дата тези средства бяха в българската икономика, последиците от световната икономическа и финансова криза биха били много по-малки.
Друга интересна констатация, която извършихме. В рамките на Националната програма за отбелязване на 100-годишнината на Независимостта на България и кампанията за утвърждаване на положителния образ на Република България в Европейския съюз, бяха изхарчени близо 10 млн. лв. Интересно е, че макар средствата за 100-годишнината от Независимостта в размер на 7,5 млн. лв. за 2008 г. и 2 млн. 183 хил. лв. за 2009 г. да са били предвидени за изразходване до м. септември 2009 г., в рамките на една година, те ударно са били изхарчвани през м. юни, ползвайки ги за предизборната кампания на Българската социалистическа партия.
Какво можем да кажем за прословутите заменки по Черноморието? Някои от най-хубавите и живописни места по морското ни крайбрежие бяха дадени на роднини и приятелски фирми за стотинки, за да бъдат застроени и безвъзмездно изгубени като природни красоти.
Друг основен момент, който забелязахме при работата на комисията, е, че през последната една година правителството е управлявало с некомпетентност и корупция. До какво може да ни доведе този взривоопасен коктейл, ние всички към днешна дата виждаме.
Отново искам да припомня някои от най-фрапантните случаи.
Националната агенция „Пътна инфраструктура” – едно учреждение, пряко ръководено от Министерския съвет – какво се е случвало в него? Възлагани са поръчки, без да е имало договор за тях. Когато са възлагани с договор, оказва се, че договорите са сключвани с роднински фирми. Правени са поръчки, без да се обезпечават средства за плащане. Липсвала е стратегия за изплащане на просрочените задължения.
Друга институция, в която има фрапантни нарушения – Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС). Възлагано е изграждането на ВиК мрежи за скандалната цена от 13 хил. лв. на линеен метър. Забележете, 70% от тях не са завършени вече пета поредна година, а и освен това са изградени без пречиствателни съоръжения.
Друго ведомство, в което констатирахме доста сериозни злоупотреби – Министерството на регионалното развитие и благоустройството: прословутия ремонт и прословутото изграждане на нов корпус на министерството. Ремонтът е струвал 2 хил. 254 евро на квадратен метър без ДДС – цена между 3 и 4 пъти по-висока от пазарната цена към момента. Тази цена обаче не е включвала обзавеждането на министерството, което е за сума от 179 хил. 996 лв. и 40 ст., която е възложена без конкурс и прозрачно договаряне, с мотив, че са налице непредвидени обстоятелства. Стойността на сделката е само 3,60 лв. под сумата за задължително провеждане на конкурс по Закона за обществените поръчки.
Ще спомена и още един друг интересен ремонт, направен с одобрението на тогавашния социален министър – Центъра за социално обслужване в гр. Стара Загора, за който са платени 19 млн. лв. или 2 хил. 700 лв. на квадратен метър – също цена между 3 и 4 пъти завишена над пазарната.
Няма да навлизаме в детайли по изискания ремонт на министър-председателя, който струва на държавата 300 438 лв. Само ще вметна, че интериорният проект, който е възложен, е на стойност от 120 евро на квадратен метър – цена, която би стигнала за строителството и ремонта на кабинета.
Друг аспект, на който искам да отделя вашето внимание, е, че държавните средства са били използвани за финансиране на кампании, облагодетелстване на близки фирми и облагодетелстване на висши държавни служители. Тук отново ще спомена укрепването на бреговете на р. Арда. Ударно в последните месеци и преди парламентарните избори са били харчени средства, като два пъти по 1 млн. лв. са дадени за почистването на р. Арда и дерето в района на гр. Кърджали при условие, че 6 месеца по-рано са били отново платени същите суми за същата цел.
Друг фрапантен пример е Държавната агенция по горите. Там се откриха 70 запазени празни номера в компютърната делова система, което би могло да позволи сключването на сделки и след влизане в сила на мораториума.
Бившето правителство също така е въвело механизъм за финансиране на фирми – близки до участващи в коалицията БСП-ДПС, като един от фактите е пътят, който беше изграден, с липсващия път, с дължина 7,3 км, като в крайна сметка е изграден път с дължина 1,7 км, който не отговаря на проектните условия и реално имаме присвояване на средства за над 300 хил. лв.
Излезе още един интересен механизъм за корупционна схема – избягване на конфликт на интереси. При него бившият министър на държавната администрация, който разпределя фондове и отпуска финансиране на фирми по европейските програми, след изтичане на мандата си придобива такива фирми на номинал. Купувайки по номинална стойност на дяловете, въпреки че се оказва, че предприятията са доста печеливши, именно благодарение на въпросните фондове.
В заключение, налице са факти и обстоятелства, достатъчни за самосезиране на прокуратурата и даване под съд на виновните нарушители. Това обаче е извън компетенцията на Народното събрание. Нашата отговорност е да прекратим веднъж завинаги възможностите и вратичките в закона, позволяващи подобни престъпни действия и допускащи установяването на корупционни практики.
Предлагам докладът да бъде в основата на създаването на работна група, която да анализира и даде конкретни решения за законови промени, които да ликвидират всички възможности за продължаване на порочните корупционни действия и схеми на кабинета Станишев. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря, господин Пехливанов.
Има ли реплики?
Процедура? Заповядайте.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Уважаеми господин председателстващ, вземам думата за процедурно предложение по начина на водене. Желанието за изказване от народни представители е очевидно. Следователно има интерес към тази дискусия. Но аз Ви предлагам да не съобразявате поредността на изказванията с бързината на вдигане на ръка, а да го съобразите с процедурните правила и парламентарната практика – изказване по групи, съобразени с тяхната големина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Да считам, че Вашето предложение е да вървят представителите на политическите групи една след друга, да има редуване. Благодаря.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Точно така!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Преминаваме към следващия. Досегашното изказване беше от групата на „Атака”.
Има думата господин Евгени Стоев от Политическа партия ГЕРБ.
ЕВГЕНИ СТОЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В доклада на Временната анкетна комисия за проверка на разходите, назначенията и сделките, извършени през последната година от мандата на правителството на Сергей Станишев, стана ясно цялата хронология и фактология. Аз искам специално да взема отношение по разходите. Предполагам, както каза и преждеговорившият, че сделките ще бъдат разглеждани по-нататък от прокуратурата.
По бюджета за 2009 г. се залага прекалено оптимистичен сценарий, като се предвижда ръст от 4,3%. Това се оказа нереалистична макрорамка и дори заложените фискални буфери не можаха да осигурят стабилност във фискалната позиция. В действителност неизпълнението на приходите за 2009 г. повиши значително заложените буфери и оттам, имайки предвид неизпълнението на приходите от 7,5 млрд. лв., остава неизпълнения дефицит в размер на 3,6 млрд. лв. или 5,4%.
Харченето на този огромен паричен ресурс в условията на задълбочаващата се икономическа и финансова криза през 2009 г. и осезаемото свиване на приходите доведоха до дефицит още в средата на годината. При това сериозно влошаване на икономическите показатели и изготвени още в началото на годината прогнози за очакваното неизпълнение в приходите от над 6 млрд. лв. на годишна база е било абсолютно задължително тройната коалиция да ограничи разходите, за да компенсира очертаващото се неизпълнение в приходите.
Приходите на този етап падат в началото на годината, но разходите се увеличават. Само през м. май 2009 г. правителството е похарчило над 500 млн. лв. повече в сравнение с м. май 2008 г. Приходите обаче за м. май 2009 г. са със 160 млн. лв. по-малко в сравнение с м. май 2008 г. Тук ще отбележа, че всичко това се е случвало в края на 2008 г. и първите седем месеца на 2009 г. и е направено съвсем съзнателно като се е използвала раздута рамка в разходите предизборно да се похарчат огромни суми пари. Само за м. декември са разпределени над 4 млрд. лв. от фискалния резерв и то, както се отбелязва в доклада, непрозрачно и нецелесъобразно.
Необоснованото предизборно харчене на излишъци от фискалния резерв доведе до следните негативни ефекти за България, които още не могат да отшумят в настоящата година:
- намали се кредитният рейтинг на България. Това даде лоши сигнали към чуждите инвеститори и кредитори;
- лихвите скочиха;
- икономиката се влоши рязко;
- фискалните и валутните резерви на страната намаляха.
Най-важният извод е, че през периода на управление на БСП в тройната коалиция и с мандата на ДПС разсипването и ограбването на България се извършваше целенасочено. Това беше цел, начин и метод на управление.
Като се вземат предвид неоспоримостта на фактите, доказващи ограбването и разсипването на България, и развихрилите се корупционни практики на всички нива на управление, непрозрачното, нецелесъобразното и необосновано харчене на огромни суми пари, може да се констатира, че това, на управлението на тройната коалиция, няма аналог в най-новата история на България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Реплики към господин Стоев? Няма.
Давам думата на Мартин Димитров. (Реплики от КБ и ДПС.)
Караме подред – от всяка политическа партия. (Шум и реплики в КБ и ДПС.)
Ние започнахме от „Атака”, така че още в старта на процедурата тя беше направена и веднага се взе отношение.
Имате думата, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Благодаря Ви, господин председател.
След този доклад е нормално да има нервност от страна на БСП и ДПС.
Докладът и комисията бяха сформирани по предложение на Синята коалиция и аз мисля, че беше свършена добра работа, включително от председателя господин Мавродиев. По-важното обаче са изводите и какво правим оттук нататък, защото излязоха много нелицеприятни факти.
Исках да Ви кажа, че е важно 41-то Народно събрание да направи следния паралел. Възможно ли е, колеги, в ХХІ век примерно да излезе сега Ангела Меркел и да каже, че открила за милиарди договори, за които не е знаела? Възможно ли е примерно във Великобритания да се окаже, че строят атомна централа и тя струва три пъти повече от това, което твърди правителството? Възможно ли е примерно във Франция да се окаже, че са направени заменки, за които има нарушени правила, за които цените не съответстват на пазарните и са далеч от тях? Възможно ли е? Възможно ли е – представете си Ангела Меркел, да й се налага да препитва служители от отделни министерства какво се е случило? Да ги покани и да я питат: какво правите, госпожо Меркел днес? Ами събрала съм ги от Финансите и ги разпитвам какви договори са сключили.
Какъв е изводът, колеги? Има огромен проблем с контролната система в България. Това е изводът, който трябва да бъде направен днес. Ще слушаме много оправдания от БСП и ДПС – някои по-емоционални, други по-тъжни. Въпросът е, че тая контролна система не работи.
Най-важният въпрос – превантивният контрол трябва да бъде направен и възстановен в България наистина да заработи. Не да научаваме постфактум за сключени договори, не постфактум да научаваме, че има десетки анекси, за които никой не знае, а още преди да бъдат сключени договорите да има, първо, звено в Министерството на финансите, което да ги разглежда и одобрява; да има превантивен контрол; да има общ регистър, в който да се вписват всички договори на правителството и всички задължения на правителството и какво е движението по тези договори. Защото, колеги, ако не бъде направена една такава ясна контролна система, то още от тройната коалиция постоянно ще излизат нови и нови неща, за които няма да знаем. Някой ще зададе въпроса: а сега какво правим? Трябва да има ясен регистър с всички договори, всички анекси, кой ги подписал, кой ги разрешил – с ясен превантивен контрол. Иначе оправия, колеги, няма на това положение и ще се чудим като народни представители как да решаваме проблемите на държавата и няма да ги решим. Те просто са неразрешими.
Най-големият грях на тройната коалиция е, че те нарочно разрушиха контролната система в България, за да може никой да не проследи или трудно да се проследи какви са ги вършили. Това им е най-големият грях. Давам ви пример: тези одитори, които специално бяха обучени да работят по европейски програми, ги уволниха, за да намалят броя на администрацията. Ето тази беля направиха, да речем. Нарочно унищожиха контролната система в България. И се оказва – харчи министър от БСП, а го контролира човек от ДПС и накрая на годината се оказва, че няма подписан одит. Не е подписан! Затова, колеги, днешният ден и целият този доклад е важно да доведат до правилните изводи оттук нататък – че не може да се продължава по този начин и ние трябва да направим работеща контролна система.
Сега се предвиждат промени в Комисията по финансов надзор, но тези промени ще бъдат успешни, ако там започнат да работят професионалисти, ако там има хора, които работят за истински контрол. Трябва да бъдат направени промени в Сметната палата, които да направят така тази институция да работи, да има истински контрол, да знае всеки министър, че договорите, които сключва, ще бъдат проверени.
Пак се връщам на превантивния контрол. Колеги, това трябва да бъде свършено и направено, иначе бюджетът – чуйте ми думите: ако няма превантивен контрол в България, бюджетът никога няма да стига. Никога няма да стига! Винаги ще има дефицит, особено в условия на криза. Винаги ще има изхарчени много пари, за които никой не знае. Липсата на превантивен контрол позволява на тройната коалиция в края на 2008 г. да похарчат близо 4 млрд. лв. от фискалния резерв. Даже Орешарски сега си признава: „Повече”. Чувам, господин Орешарски „даже повече”, правилно. Липсата на превантивен контрол, за които и до момента не е ясно точно за какво са изхарчени и с каква ефективност. Това трябва да бъде променено в България веднъж завинаги, защото иначе има смисъл да се правят много доклади оттук нататък.
Следващият въпрос, трябва да приключи ревизията на управлението на тройната коалиция с ясна оценка по всички сделки. Не може това да бъде бавено още много месеци и постоянно да избухват нови и нови бомби. Забележете какво се получава: разбитата контролна система от тройната коалиция продължава да работи и сега. Хората от БСП и ДПС са сложени там, за да няма контролна система и в момента са там. За тях вече носи отговорност обаче новото управление, защото не ги е махнало и не е взело мерки. И при тази нефункционираща контролна система проблемите продължават и не могат да бъдат избегнати. Това е проблемът, по който отношение трябва да вземе 41-то Народно събрание, заедно с правителството. Защото, колеги, повтарям за трети или за четвърти път, иначе ще четем доклади, ще се упражняваме по риторика. Сега след малко ще излезе Станишев, за да каже, че всичко това не е вярно, че не било така, че вярно, че той ги изхарчил парите, ама хубаво ги бил изхарчил и т.н. Всички знаем, че лошо сте ги изхарчили, господин Станишев.
Трябва да има система, която като напише който и да е министър преди да подпише проект да трябва да мине оценка на въздействието, да трябва да се види какви са ползите и какви са разходите, колко струва тоя проект, за да нямаме „Цанков камък”. Да не се окаже, че тръгнали от една сума, сумата станала два пъти по-голяма, струва два пъти повече пари и това е масово в администрацията – два пъти повече от първоначалните. И няма ясна обосновка защо. На никой не се е налагало да обясни за „Цанков камък” защо струва два пъти повече от това, което е било първоначално. Защо струва два пъти повече? На никой не му се е налагало да направи тия обосновки. Това трябва да бъде променено в държавата, защото тези проблеми ги има и в момента. И в момента, когато се сключват такива договори, няма ясна оценка на въздействието колко струва, какви са ползите, какви са разходите – ясна и публична оценка. Това е голямата промяна, която трябва да направим в България.
И накрая, искам да Ви върна към онова, от което започнах. Причината да не се налага госпожа Меркел да кани чиновници от всички министерства и да ги пита: „Какви договори сега сте сключили?”, е тази, че Германия има работеща контролна система. Когато тя иска да провери какви са договорите, какви са анексите, кой какво е свършил – гледа в общ регистър, където ги пише всички тия работи. Не й се налага министерство по министерство и чиновник по чиновник да ги проверява тези неща.
В момента като питаме какви са задълженията на държавата към бизнеса, чуваме различни числа. Няма яснота, защото няма също така единен регистър на всички задължения на държавата. Това е основният извод от доклада – от добрия доклад, който господин Мавродиев представи днес.
Колеги, трябва да възстановим контролната система, иначе просто оправия няма. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Реплики към господин Мартин Димитров?
Заповядайте, господин Василев.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ (независим): Казаното от господин Димитров е напълно вярно.
Правя тази реплика, защото ми се ще да продължим още по-нататък в същата посока, господин Димитров, защото проблемите са по-дълбоки. Не е сбъркан само контролният механизъм в държавата, сбъркана е въобще организацията на държавната администрация, сбъркан е моделът на държавната администрация. Този модел с изпълнителни агенции като второстепенен разпоредител с бюджетни средства е прокорупционен. Това даде прекрасна възможност на бившите комунисти да крадат на воля в мандата на Четиридесетото Народно събрание.
Този сбъркан модел даде прекрасна възможност и на предишния управленски мандат – по време на Сакскобургготски, да крадат на воля. Крадоха хората на Сакскобургготски, крадоха и хората на Станишев – това е истината, но ние трябва да стигнем до края и да погледнем по-надълбоко – нов модел на държавна администрация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Втора реплика? Няма.
Имате думата за дуплика, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Съгласен съм с Вас. Разберете, това е направено нарочно – то не е случайно. Нарочно в България няма контролна система, няма функционираща администрация. Това има цена, колеги. Цената е, че европейските фондове не идват в България. Има сериозни злоупотреби, защото тази контролна система, която трябва да следим, не функционира. Цената, която плащаме в момента, включително за проблемите с администрацията е, че губим милиони евро, защото някой не си е свършил работата.
Това, за което искам да ви стресна, колеги, е, че в много кратки срокове тези проблеми трябва да бъдат решени и да е ясно, че ако има неизгоден за България договор, веднага превантивният контрол ще го показва и преди да бъде сключен, преди да са изхарчени милионите, ще има възможност да бъде спрян, да бъде ограничен. Това трябва да направим в България. Не някой да разбира случайно и да има случайна проверка на някоя институция или по някакъв друг случаен начин някоя медия да е чула нещо, или пък някой да е извадил някакъв компромат. Трябва да има системна контролна система, която да позволява да спира кражбите, да спира неразумните разходи, иначе няма как да решим всички тези проблеми.
Най-важното, господин Станишев и приятели никога не са искали да има такава контролна система. Те участваха в нейното разрушаване. Сега нашата отговорност е да я създадем и да я направим да работи.
Имайте предвид, че и тук има забавяне, че и тук няма време за губене. Това спешно трябва да бъде променено и трябва да бъде направено, иначе ще има нови и нови доклади, нови и нови проблеми, нови и нови разпити от страна на министър-председателя към служители на отделни министерства. Това не може да бъде решението.
Пак Ви казвам, необходим е цялостен регистър с всички договори, с всички анекси, с всички задължения. Това е характерно за една сериозна държава. Иначе просто си губим времето, колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми народни представители, сега давам думата на господин Станишев. (Шум и реплики.)
Моля за тишина в залата.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Измори се господин Мавродиев, пресъхна му устата да чете един забележителен доклад, всъщност памфлет, бих казал, с някои претенции за макроикономически анализ и за много препечатки от българските медии и от констатации на Сметната палата.
Разбира се, ще засегна и съдържанието на доклада, но аз ще започна с друго – с една случка, която ми разказаха преди два дни.
Представител на една от браншовите камари на българския бизнес отишъл в едно от министерствата, управлявани от ГЕРБ, разбира се, с инициатива за нова нормативна уредба, която засяга реални проблеми на съответния бранш. Хората си направили проучване в своята браншова камара, наели юристи, подготвили проект, с който отиват в министерството. Отишли в съответната дирекция и там им казали: „Да, вярно – не е уреден този въпрос. Добра е инициативата, само че моля Ви се, обадете ми се след два месеца, защото сега нямаме време да се занимаваме с текуща дейност. Пишем доноси за предишните.”
Това по същество е съдържанието и философията на доклада, който беше представен от господин Мавродиев, и това е философията на управлението.
Също преди няколко дни министър Плевнелиев в „Панорама” заяви: „Нашата цел е да променим миналото.” Замислете се! Аз мисля, че хората очакват от управляващите, от ГЕРБ, от присъдружните партии да променят настоящето – желателно към по-добро, заради бъдещето. Очевидно друга е целта и неведнъж в историята е имало такива опити да се промени миналото, да се интерпретира, реинтерпретира и фалшифицира.
Ще ви припомня великата книга на Джордж Оруел – „1984”., Там има един специален отдел, който се занимава точно с подмяна на миналото, господин Мавродиев, дори с подмяна на съдържанието на вестниците в зависимост от конкретната политическа конюнктура. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Може би не разбирате доклада.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: За това става дума и във вашия доклад.
Разбира се, започвам и по същество на това, което е изписано в тези забележителни, исторически 125 страници.
Започва се с цитат на мое изказване от 17 септември 2008 г., в което казвам: „Светът е във финансова криза. Слава Богу, тази криза засега не засяга България.”
Искам да Ви припомня тогавашната ситуация, когато в Западна Европа, в Америка, държавите, правителствата бяха принудени да налеят стотици милиарди долари или евро в техните банки, да ги откупуват, за да ги спасят и да не фалират.
Кажете ми, господин Мавродиев, има ли една фалирала банка в България? (Реплика от народния представител Станислав Иванов.) Наложи ли се държавата да ги изкупува, за да може в България – това са български юридически субекти, за да може да ги спасява? Няма такава. Това се дължи на добрата контролна система върху дейността на българските банки в много голяма степен. Разбира се, любимият лайтмотив на управляващите е: „изядоха ни резерва, не ни оставиха”.
Нека да Ви припомня – в края на правителството на господин Иванов Костов след цялостна приватизация на българската индустрия с активи, които се оценяват на няколко десетки милиарди лева, фискалният резерв на държавата беше под 3 млрд. лв. В края на правителството на господин Сакскобургготски – фискалният резерв беше около 4,5 млрд. лв., едно сериозно увеличение. На вас ви оставихме фискален резерв като наследство от 8 млрд. 200 млн. лв., с всичките ви приказки. (Ръкопляскания от КБ.) Да, това е наследство на правителството.
Казвате: „много пари са похарчени в края на 2008 г.”. Искам да ви припомня, че по Закона за държавния бюджет трябваше да изпълним 3% бюджетен излишък, и това беше изпълнено. Беше изпълнено това, което беше над него. (Реплики от ГЕРБ.) Да, харчеше се. Съберете и вие приходи и ги похарчете за инфраструктурни обекти или социални нужди. (Ръкопляскания от КБ.) Това, което беше събрано над 3% - милиард и 200 млн. лв. правителството влезна в Народното събрание с програма за тези разходи. Народното събрание одобри тази програма. Там имаше средства и за коледните пенсии – около 450 млн. лв., имаше средства и за здравеопазване, и за образование, и за Българската академия на науките, и за другите неща.
Искам да Ви припомня във връзка с обвиненията към разходите в края на 2008 г. – началото на 2009 г. има една справка за откриваните обекти от министър-председателя Борисов през последните 6 - 7 месеца. Близо 50! През 3-4 дни има рязане на лента. Тук ги няма обектите, които са открити от другите министри. Това са все обекти, финансирани от предишното правителство. Ако не Ви харесват, разбира се, не ги откривайте.
Искам да обърна внимание и върху тази таблица, която е представена на стр. 11 – за необоснованите разходи в началото на 2009 г. Попитайте хората, които получиха подкрепа на кризата чрез тези разходи на българската държава. Цитирам вашата таблица: национални доплащания на хектар земеделска земя – 150 млн. лв. Помогна ли това на българските земеделци? Помогна. Национални доплащания за краве мляко и овце майки – 61 млн. лв. Помогна ли това? Помогна, по време на кризата! Попитайте хората от БДЖ и Националната компания „Железопътна инфраструктура” дали тези близо 95 млн. лв. за инфраструктура бяха от полза за стабилността на компаниите и за тяхната модернизация? Попитайте ги! (Реплики от ГЕРБ.) Попитайте хората, тези, които ползват обновените детски градини и други социални заведения, 94,5 млн. лв., които бяха изразходвани за това, бяха ли подкрепа за тях? Попитайте – 233 млн. лв. за национални програми за развитие на средното образование дали бяха от полза за българските учители? Попитайте ги! Попитайте и българските общини – тези 155 млн. лв., които бяха преструктурирани, взети от министерствата и насочени за инфраструктурни обекти в общините помогнаха ли им да решават благоустройствени въпроси? Създаваха ли заетост на местния бизнес? (Реплики от ГЕРБ.) Попитайте отново българските земеделци за този 1 млрд. 963 млн. лв. финансов ресурс за подпомагане на земеделските стопани дали е бил от полза за тях по време на кризата? Дали всички тези мерки оказваха въздействие върху смекчаване на въздействието на външната криза, дали помагаха на реалния бизнес, дали помагаха на заетостта? Разбира се!
Тук се цитираше много госпожа Меркел и други случаи. Няколкостотин милиарда евро госпожа Меркел задели за инвестиции в германската икономика. (Единични ръкопляскания от КБ.) Дефицитът в Германия за миналата година в бюджета е 6,5% и нагоре. Вие имате сбъркано икономическо мислене. (Възгласи: „Е-е-е!” от ГЕРБ.) Всичките Ви мерки – и старите, и новите, са насочени само към бюджета и фиска, но когато мачкате, потискате реалната икономика, не може да съберете приходите. Разберете това! Създавате затворен кръг, който не може да разбиете.
След като се цитираше обилно как не е планирано добре за 2009 г. като бюджет, погледнете какво е състоянието през тази година, нали добре сте планирали. За първите два месеца бюджетен дефицит от 1 млрд. 400 млн. лв. И аз ви прогнозирам – ще нараства този бюджетен дефицит до края на годината. (Реплика от народния представител Красимир Велчев.) Не можете да овладеете процеса, защото няма как да убиеш кокошката, която снася яйцата – икономиката, и да очакваш, че ще идват приходи в бюджета. Казвам го най-добронамерено.
Бих могъл да говоря и за много други неща, които присъстват в доклада. Това е тема за часове дискусия. Времето обаче е ограничено. Искам да попитам официално – стр. 18 и 19 на този доклад – тайното споразумение за операции с фискалния резерв, това не е класифицирана информация? Тази част на доклада е раздадена заедно с останалата публично на всички парламентарни групи. Нали така, господин Мавродиев? Така е! Чудесно!
Искам да Ви информирам, че както господин Дянков – вицепремиерът, така и Вие като основен автор на доклада, така и тези, които сте го подкрепили, сте нарушили закона и сте разгласили класифицирана информация от това споразумение, което е тайна действително. Класифицирано с гриф и подлежите на прокурорска проверка. Надявам се прокуратурата да прояви в този случай бърза реакция и принципи.
Искам да обърна внимание върху самия проект на решението. В т. 3 Вие предлагате този доклад да бъде изпратен на главния прокурор, заедно с препоръка за предприемане на съответните действия по проверка на законосъобразността и целесъобразността на описаните в доклада случаи и действия. Създавате много важен прецедент. Прокуратурата да проверява не само законност, целесъобразност на действия на правителството, което означава съд над политиките. Над политиките! Това не го правеше нито господин Костов, нито което и да е българско правителство.
Казвам Ви го, защото днес вие от ГЕРБ и от присъдружните партии смятате, че сте на власт за дълго, може би за вечно. Беше казано, че 30-ина години ще продължи епохата на управлението на ГЕРБ. Някои говореха за хиляда годишен райх, но продължи 12 години. Направете пропорцията и намалението и ще видите при тази динамика на кризата, когато икономиката действително заспива, когато стотици фирми фалират, когато хората живеят все по-бедно и губят работа си и ще бъдат докарани до просешка тояга, колко ще продължи това управление при тези тенденции.

Искам да Ви кажа, че с доклада на тази комисия вие създавате прецедент. Моята скромна прогноза е, че в следващия парламент едно от първите неща, които ще бъдат направени, е Комисия за дейността на това правителство на ГЕРБ, на действията на управляващата коалиция, не защото ние от левицата сме отмъстителни и злопаметни, въпреки че не е лошо да бъдем може би по-твърди, когато имаме управлението, а не толкова либерални. Различни сме от вас! Никога няма да бъдем същите, никога няма да бъдем такива елементарни реваншисти. Но защото такава е логиката на живота - колелото се върти, то се върти все по-бързо и времето върви, уважаеми господа управляващи! Има една народна поговорка: „На зла круша – зъл прът, на крива дупка – крив винт”. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Станишев.
Има ли реплики?
Реплика – господин Тодор Великов, заповядайте.
ТОДОР ВЕЛИКОВ (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, от това, което чухме, само едно разбрахме – че комунистът си е комунист. (Силен смях и ръкопляскания от ГЕРБ.) Той е като котката – по гръб не пада, нищо, че лошо е управлявал. Защото в комисията – казвам го като човек, който е участвал в нея, постоянно се говореше за Костов, за испанския турист, който дойде тук, постоянно са се правили тези неща и защо, видите ли, и ние да не ги правим?
Господин Станишев, от този доклад аз искам само нещичко да Ви попитам, както питате Вие. Аз влязох в тази комисия, за да разгледаме въпроса за целесъобразността като начин и като поведение, като оттук нататък ще направим възможна нейната реализация. И ще Ви кажа по-нататък.
Сега като реплика искам само да Ви попитам нещо друго - за Празника на гр. Велико Търново, който е трябвало да бъде осъществен. Нека всички граждани да чуят, защото все пак дължите обяснение. Как се случи така, че в този период, в който трябваше да бъдат похарчени толкова средства, в момента в мазето на Министерския съвет се намират стикери, фланелки и рекламни материали за 150 хил. лв., с които е трябвало да бъде отбелязана Годишнината на Независимостта на Велико Търново? Как стана така, само за това? Да не говорим за средствата, които са дадени за „Цанков камък”, за Дома за социални услуги и т.н.
Като ще говорим за тази една година, аз си представям какво е било през третата Ви година, какво е било през втората Ви година, да не говорим за мадридския турист, да не говорим по-нататък и за Иван Костов. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – заповядайте, господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Станишев, виждам, че от назидателната и поучителна ролята, която Ви бяха наложили и израелските PR-и в последните избори, не сте се отървали. Но виждате, че тя Ви носи загуби и би трябвало, според мен, малко да я промените.
Понеже говорихте за Германия и България, има доста голяма разлика бих казал аз. Защото 1 лев, вложен в Германия, където системите функционират идеално, има мултиплициращ ефект, докато в икономиката в България, която бяхте създали вие – и вие сте част от създателите и структурирането на тази икономика, потъваха в нечии джобове.
Понеже говорихте и за предвиждания, си спомням, че за Бюджет 2009 предвидихте увеличаване на брутния вътрешен продукт малко по-малко от 5%, а де факто той се сви с толкова. Така че аз не вярвам на Вашите предвиждания.
Понеже казахте да питаме, питаме Ви за купуването на тези вагони, за които наляхте милиони, къде са? Защо купихте такива вагони, които ние не можем да използваме сега?
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Това няма нищо общо. (Шум и реплики от КБ.)
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Искам да питам!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Много моля за ред в залата!
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Тези милиард и нещо, които наляхте, за да направите АЕЦ„Белене” на една гола поляна, от които 250 милиона са само за консултантски услуги, къде отидоха?
Искам да питам за „Цанков камък”. Не видяхте ли, че от 100 и няколко милиона евро стойността вече е 430 млн. евро и НЕК е изправена пред фалит? Затова питаме ние!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето, господин Николов!
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Къде отидоха всички тези пари? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Има ли трета реплика? Няма желаещи.
Дуплика – господин Станишев.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Великов, по-добре комунист, отколкото депутат от СДС по времето на Иван Костов, когато беше извършена най-голямата приватизация. (Ръкопляскания от КБ.)
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Хайде, хайде!
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: По-добре комунист, отколкото участник в цигарената афера тогава. (Ръкопляскания от КБ.) Искам това да Ви кажа.
И второ, по отношение на прогнозите. Добре, каква беше вашата бюджетна прогноза за тази година? Защо не се изпълнява, като сте толкова велики?
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Нека да свърши годината.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Искам да Ви припомня, че към момента, в който се приемаше бюджета за 2009 г., прогнозата на Европейската комисия за България беше за растеж от 4,5%, а прогнозата на Международния валутен фонд за България за 2009 г. беше за растеж от 3,8%. Така че тези критики може да ги отправите и към Европейската комисия, и към Международния валутен фонд. (Реплики от ГЕРБ.)
Между другото последната прогноза на Международния валутен фонд към бюджета от тази година е, че ще има дефицит от 4% от брутния вътрешен продукт. Това е сериозен проблем. (Реплика на народния представител Красимир Велчев.)
Карате една кола весело, натискате газта (реплики от ГЕРБ), хвърчи вятърът покрай вас (оживление в ГЕРБ) и накрая ще приключите в бетонна стена, ще се разбиете. За съжаление цената за вашето безгрижие ще платят българските граждани от своя джоб. (Реплики от ГЕРБ. Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Лично обяснение от народния представител Стоян Мавродиев.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН МАВРОДИЕВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Станишев! Аз винаги уважавам политическите опоненти и натрупания от Вас политически опит е безспорен. Аз го уважавам.
От друга страна обаче, не мога да подмина факта, че когато Вие говорите за икономика, на мен ми е малко странно, защото това не е дисциплината, по която трябва да говорите – не сте компетентен. Гледайки темата на Вашата дипломна работа „Ролята на униформата за бойния дух на военнослужещите в Червената армия” (смях и бурни ръкопляскания от ГЕРБ) или дисертация на тема „Система за служебното повишение на висшите чинове в Русия” (ръкопляскания от ГЕРБ), мисля, че това са теми, по които можете да бъдете компетентен и да говорите. Това е прекрасно.
Оставете господин Орешарски или други Ваши колеги, които разбират от тази дисциплина, да коментират икономически теми.
Връщайки се на посочените от Вас данни за бюджетния излишък, ще Ви опровергая със статистиката на Евростат, която точно за 2008 г. отчита 1,8% излишък, а не 3%, както Вие. Така че отново фалшиви данни, господин Станишев!
Оттам нататък по повод нещата за класифицирана информация, които казахте, пак не сте запознат. (Реплики на народния представител Петър Мутафчиев.) Защото за тайното споразумение мисля, че никой не чу от тази трибуна аз да говоря. (Единични реплики от КБ.) Докладът, в който се съдържа това, е раздаден само на членовете на комисията и е гласуван в нея, а ние имаме достъп до класифицирана информация. (Реплики от ГЕРБ.) Пак сте сгрешили, господин Станишев!
И не на последно място, нека се върнем към Вашите изказвания преди изборите през 2005 г., когато пред „Ройтерс” Вие обяснявахте, че Валутният борд трябва да бъде сменен. Господин Станишев, тогава стресирахте чуждите инвеститори. Слава Богу, че не го направихте. Между другото това ме връща към темата защо няма фалирали банки в България. Това не се дължи на Вашата политика, която е много успешна, дължи се на Валутния борд, дължи се на макроикономическата стабилност...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето, господин Мавродиев.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН МАВРОДИЕВ: ...и се дължи на консервативната българска банкова система. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва да изслушаме народен представител от групата на ДПС.
Заповядайте, господин Имамов.
(Оживление и реплики в залата.)
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, искам най-напред да изразя и аз своето разочарование от резюмето, което чухме от господин Мавродиев. Защо? Защото след като е резюме, в него трябваше да се съдържат систематизирани и обобщени изводи и заключения на обемистия доклад. Нямаше такова нещо. Господин Мавродиев слезе на конкретно равнище, което позволява манипулации. Защо? Защото на това конкретно равнище господин Мавродиев трябваше да спомене и някои други изключително важни и интересни за публиката факти, като например, че в някои общини в България във връзка с този доклад са направени стотици проверки, а в някои – нула проверки. Например в община Кърджали за последните месеци са направени сто и осем проверки. Това е съдбата на всички общини на опозицията. По някои обекти, забележете, проверките са пет, шест, седем, осем, девет пъти...
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Дайте по темата!
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Вие вероятно се досещате в кои общини не се правят проверки. По този въпрос няма да говоря. Та въпросната комисия, на която бях член, за шест месеца от своето съществуване проведе седем заседания. Първите две сбирки бяха посветени на процедурни въпроси. Повечето заседания се провеждаха в петък след парламентарния контрол, което затрудняваше пълноценната и ефективна работа на комисията.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: По какъв начин?!
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Ако трябва, уважаеми колеги, да дам кратка оценка на представения доклад на комисията, мога да кажа следното. Това, което е вярно, не е ново, а това което е ново, не е вярно в този доклад. Поради твърде широкия предмет на работа на комисията и невъзможността да бъде обхванат, сделките и назначенията са подбрани преднамерено. Това е ясно на всички, които са имали възможността да прочетат този труд. От тази гледна точка докладът не може да претендира за представителност, още по-малко за обективност и безпристрастност по отношение на цялостната и всеобхватна дейност на правителството в посочения период.
В доклада, както чухте, са намерили място въпроси, които подробно и продължително са били вече обсъждани през последните месеци – както в политическите среди, така и в обществото чрез българските медии. Вие сами чухте, че тук са представени в резюме одитните доклади на Сметната палата за Държавен фонд „Земеделие”, ПУДООС, агенция „Пътна инфраструктура”, които подробно бяха обсъждани неотдавна в някои важни комисии на Народното събрание. Тук са АЕЦ „Белене”, „Цанков камък”, замените на гори, газовата криза през януари 2009 г., укрепването на бреговете на р. Арда, тук е договорът за ремонт на кабинет № 1, каквото и да означава това. Тук е дори кризата със сметосъбирането в София през април 2009 г. В доклада е отделено особено подобаващо място на тениските и шапките за отбелязване на 100-годишнината от Независимостта на България.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Това са част от нарушенията.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: След пета страница, уважаеми колеги, на сравнително обемистия доклад внимателният и търпелив читател го обхваща досадното усещане, че това вече го е чувал много пъти през последните няколко месеца. И текстът започва да му звучи като песен от остаряла и износена плоча.
В началото на доклада авторите си поставят претенциозната задача да направят обобщаваща оценка на данъчната политика на правителството в началото на рецесията в България. Както е известно на просветените, това е началото на четвъртото тримесечие на 2008 г. Самите автори на доклада на стр. 7 на вече споменатия цитат от тогавашния министър-председател признават: „Ситуацията се променя драстично още от м. октомври 2008 г.”. Изводите в тази част на доклада са твърде общи и подвеждащи. Тук съзнателно се бъркат периодите преди и след посоченото тримесечие като начало на рецесията в България.
Не е вярно твърдението, че управляващите тогава са заблуждавали обществото за кризата и произтичащите рискове за българската икономика. Цитатът на тогавашния премиер на стр. 6 (можете да го проверите), който се използва като доказателство за заблудата, е от м. септември 2008 г.
Уважаеми колеги, първоначалният вариант на Бюджет 2009 беше готов преди фалита на „Леман брадърс”. Както е известно, всеки бюджет се предшества от краткосрочна тригодишна прогноза, която по закон се приема в средата на всяка година. Когато световната криза беше факт, правителството нямаше никакви технологични възможности да прави нов бюджет. Първоначалният вариант на проекта претърпя значителни промени, като в него бяха предвидени необходимите буфери срещу очаквания негативен ефект от наближаващата криза.
В първата част на доклада, представен на нашето внимание, се правят твърде общи и неаргументирани констатации като „разходи на ръба на закона”, „ниска ефективност” и др. Нещо повече, тук има констатации, свързани с използването на фискалния резерв, за което стана дума, които според мен са дълбоко погрешни. Например в твърдението, че управляващите са похарчили 30% от фискалния резерв за последните два месеца на 2008 г., авторите на доклада съзнателно или несъзнателно пропускат една съществена подробност, а именно огромния, подчертавам - огромния излишък, който беше реализиран през тези месеци, в края на октомври 2008 г. излишъкът беше над 5 млрд. лв. Харчовете през този период бяха от свръхизлишъците, както подчертаха и някои оратори преди мен. Те не засягат пряко фискалния резерв, уважаеми дами и господа. Всичко останало е демагогия. Харчеха се свръхизлишъци, които бяха произвеждани, редуцирани и генерирани от икономика, която се развиваше по време на тройната коалиция.
Аз разбирам и с тревога констатирам и споделям тревогата на управляващите за съдбата на Бюджет 2010, защото само по оскъдните данни за двата месеца на 2010 г. данните наистина са притеснителни. Колкото и оптимист да е човек, ако тенденцията продължава със същото темпо, ние ще имаме сериозни фискални проблеми. Тревожен е фактът, че приходите само от ДДС са намалели близо 600 млн. лв. Това не се е случвало никога в края на м. февруари.
Данъчните приходи като цяло са намалели с близо 800 млн. лв. Общите приходи в бюджета са се намалили с 1,2 млрд. лв. или с 27% спрямо същия месец на предходната година. В същото време – отбележете тази особеност – общите разходи са се увеличили над 800 млн. лв. или с 22%. Вижте колко е просто заключението – сметката е простичка и ясна: приходи минус 27%, разходи плюс 22%.
Уважаеми дами и господа, управляващите трябва да започнат да произвеждат и генерират онова, което харчат! Благодаря. (Ръкопляскания от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли реплики?
Заповядайте за първа реплика, господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Госпожо председател, уважаеми колеги! Взех думата, защото много ми е интересно защо се проверяват общините – вашите, нашите. Господин Имамов, къде бяха отпуснати милионите – в общините, където имаше кметове на ГЕРБ, или във вашите общини? (Оживление в залата.)
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): Габрово.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: В Габрово – нула. В Стара Загора – нула. Във всички общини, където имаше кметове на ГЕРБ – нула.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): Габрово и София!
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Особено за тези, целевите. И защо да проверяваме общини, където никакви пари не са давани?! Проверяваме там, където изтекоха милионите – „Водното огледало”, Кърджали, „Цанков камък”. Защо имало толкова проверки в Кърджали... ами то там толкова пари се изсипаха, че как да няма проверки?! Ще има проверки! (Реплики от опозицията.)
Много ми стана интересно, когато бившият премиер Станишев каза, че сме натискали газа. Естествено, че натиснахме руския газ. Когато говорим за секретни договори, господа, то какво наложи секретен договор за подписване на доставки на газ, когато България имаше договор до 2010 г. да не се пипат цените?! Какво наложи и го засекретихте?! За да няма сега мислене и тълкуване колко пари са отишли и къде са злоупотребите. Защо го засекретихте?! За да може сега да упреквате който повдигне въпрос и да му кажете: „Сакън, не го пипайте, защото той е секретен”.
Искам пак да попитам за пореден път: когато става дума за министър-председателя, нали той трябва да отговаря за цялото правителство, както сегашният премиер отговаря за всички действия на правителството?
Искам да попитам за разграбването на армията, защото господин Станишев оттук на няколко пъти каза: питайте хората.
Първо, изборите беше питане на хората – да му напомня, ако не знае защо сте в това състояние на опозиция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето, господин Велчев!
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Второ, точно защото питахме хората и те ни поискаха, и затова направихме всички тия заснемания по морето за далавери и за разграбване на армията. Ние попитахме хората. (Ръкопляскания в ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Велчев.
Втора реплика – Стоян Мавродиев.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН МАВРОДИЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Имамов, Вие нямаше как да знаете по какъв начин е работила комисията, защото просто не присъствахте на заседанията. Това показва извадката, може лесно да се провери. (Ръкопляскания в ГЕРБ.) Няма как да участваш в нещо, в което не присъстваш, въпреки че имате правото като член на тази комисия. Ако сте слушали преразкази на някого, това вече е въпрос на Вашето въображение.
Оттам - нататък по повод на цифрите, за които говорите. В момента обсъждаме последната една година от кабинета „Станишев”, а не настоящото управление. По-нататък ще гледаме и тези цифри, когато дойде момента за това – в края на годината.
Що се касае до приходите, господин Имамов, обективно е намалението на приходите поради няколко прости причини: тежката криза, в която оставихте страната и в която кабинетът „Борисов” я завари; задължения над 2,2 млрд. лв. по необезпечени договори, които сега се разплащат с бизнеса; невърнато ДДС в размер на над 600 млн. лв., което отново се връща, бяха върнати близо 400 млн. лв. Така, че просто не манипулирайте с цифри, господин Имамов.
Приходите очевидно са намалели заради лошата бизнес среда, срив в много сектори, който е в двуцифрени числа, намалелия внос и т.н. Следователно и приходите намаляват.
Другото нещо, което бих искал да отбележа отново, тъй като мисля, че го пропуснахте – Вашите статистически данни драстично се разминаваха с Евростат. Излишъкът за 2008 г., който Вие декларирахте от 3% от брутния вътрешен продукт и твърдяхте, че е такъв, според Евростат е 1,8%. Аз не знам кой лъже, но се съмнявам, че това е Евростат. По-скоро бих решил, че това сте Вие най-вероятно.
На последно място, не се опитвайте да вкарвате хората в някаква странна антиутопия, за която говореше и господин Станишев, защото вашата сила е да бъдете във времената на Оруел. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика – госпожа Цвета Караянчева.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ): Господин Имамов, искам да взема отношение, понеже засегнахте Кърджали. Няма абсолютно никаква тенденция в проверките, колеги. Усмихвате се.
Искам само да Ви кажа някои данни. Ако погледнете бюджета, ако погледнете изразходваните и вложени средства в област Кърджали и Вие ще си зададете определени въпроси и ще сезирате определени органи, които са компетентни. Ние сме поели ангажимент за прозрачно управление.
Има фирми, които се занимават с шивашка дейност и извършват строителни услуги. Има фирми, които правят канализация и слагат дограма. Аз нямам нищо против за изграждане и ремонт на детски градини в селата, но съгласете се, че 800 хил. лв., дадени за ремонт на една детска градина в село, в което има 18 деца в тази детска градина, заслужава да се провери. По същия начин имаме още една детска градина, но тези данни ще ги дам, където трябва. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Господин Велчев, ние нямаме нищо против проверките, те трябва да се правят. Ние сме против политическата тенденциозност при тези проверки. Хората, които ни слушат и гледат от цяла България, знаят повече от нас за тези проверки и сами си правят изводите за това. От 626 проверки в цялата страна 320 са в Кърджалийска област. Нека някой да докаже, че в това няма политическо пристрастие.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Където са кражбите, там се правят проверки.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Направете си Вие анализите, вижте от ПУДООС какви пари са отпуснати на общините, какви са тези общини. Там има общини от всички политически цветове. Къде се правят проверките, в кои общини? Направете го Вие. Ние нямаме нищо против тези проверки, те трябва да се правят.
Що се отнася до другите въпроси, мисля, че бяха отправени към господин Станишев.
Господин Мавродиев, аз обикновено съм човек, който цени времето си. Присъствал съм само на едни заседания, на които съм смятал, че вършите някаква съществена работа. Не мога да присъствам на заседания, където разглеждате процедури и възлагате задачи на членовете на комисията кой какво трябвало да свърши. Тази комисия нямаше никаква ефективност в своята работа. Това личи от доклада й.
Що се отнася до данните на статистиката, аз мисля, че е смешно да говорим за това, защото това е моята професия – да се занимавам с числа, да уча хората на езика на числата и да се занимавам с таблици и данни. Просто смятам, че не е коректно да разговарям с Вас на тази тема. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва изказване на независимия народен представител Дарин Матов. С неговото изказване и съобщенията за утрешния пленарен ден приключваме работата за днес.
Заповядайте, господин Матов.
ДАРИН МАТОВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, аз като член на Временната анкетна комисия, трябва да Ви кажа, че свалям шапка, господа комунисти, на Вас и Ви се прекланям, защото Вие сте богове на завоалирането, на манипулациите и на замитането. Обаче имайте предвид, че когато фактите говорят и боговете мълчат.
В тази връзка искам да Ви кажа, че в доклада на комисията са отразени изводите и препоръките, които бяха в одитните доклади на Сметната палата във връзка с финансовото управление и бюджета на Министерския съвет, на Държавен фонд „Земеделие”, на Агенция „Пътна инфраструктура” и на ПУДООС. Аз няма да се занимавам с това да казвам и да коментирам това, което е похарчено във връзка със 100 - годишнината от независимостта на България – тези 10 млн. лв. сигурно и повече. Няма да коментирам проблемите, които са в ПУДООС, няма да коментирам проблемите и дупките, които са заложени в Държавен фонд „Земеделие”, но аз ще цитирам одитните доклади на Сметната палата. Точно и ясно ще цитирам това, което преди малко каза господин Станишев – че сме имали сбъркано икономическо мислене. Не, това сбъркано икономическо мислене Вие го имате.
Сега започвам да Ви цитирам някои факти, които ги нямаше в доклада. Това са факти и данни, които са в одитния доклад на Сметната палата.
На стр. 5 от одитния доклад е записано следното: „В изпълнение на чл. 24 и 25 от Вътрешните правила за работна заплата на администрацията на Министерския съвет на основание заповеди на министър-председателя, на служителите е изплатено допълнително материално стимулиране в размер на 722 хил. 881 лв. Със заповед от 16 декември 2008 г. на членовете на Министерския съвет е изплатено допълнително материално стимулиране в размер на една брутна месечна работна заплата.”
Какво се пише в доклада от одиторите? „Сумите са отчетени неправилно като разходи за заплати по § 01.01, вместо като разходи за допълнително материално стимулиране.” Сами разбирате, че това на мен като счетоводител на счетоводен език ми говори, че това означава, че за да се усвоят планираните средства за работна заплата, се раздават ДМС-та.
След това искам да цитирам още нещо от същия доклад. На стр. 6 от доклада става въпрос за гражданските договори. Вижте за какви граждански договори става въпрос. Тук става въпрос за много граждански договори, но ще прочета един от тях с предмет, забележете: „Предоставяне на анализи и извършване на преценка на предложенията за осъществяване на правомощията по законодателната инициатива на Министерския съвет и тяхното съответствие с управленската програма и приоритетите на правителството.” Вие разбрахте ли нещо, защото аз нищо не разбрах от това?!
Ще дам продължение: „Предвидено е за участие в редовни заседания на работната група възнаграждения от 190 лв. като авансово ...”, забележете, „ ...всеки месец се заплаща до 760 лв. за присъствие на проведените редовни заседания, след представяне на протоколите за участие в заседанието.”
Цитирам по-надолу доклада на одиторите: „Отделни договори са сключени без мотиви за необходимостта от сключването. С едно и също лице са сключени за един и същи период от време повече от един договор за изпълнение на различни задачи, възложени от различни дирекции.” Забележете: „Сключените договори, са с лица, които са служители на администрацията на Министерския съвет за изпълнение на работи извън работно време, които имат трудови и служебни правоотношения с Министерския съвет.”
Още повече – допуснато е сключване на граждански договори, като в предмета е определено изпълнението им целогодишно или в продължение на две и повече години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето, господин Матов.
ДАРИН МАТОВ: Мога да дам още много, много, много такива примери, така че това, което беше заложено като бомба от предходното правителство, експлодира в началото на това правителство. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Искам да кажа само и приключвам с това, че наистина в доклада бяха дадени препоръки, за да не се допускат от сега управляващите. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Реплики? Няма желаещи да репликират.
Както обявих, това е последното изказване от дебата днес. Той ще продължи утре в 9,00 ч.
Сега съобщения за парламентарен контрол на 23 април 2010 г., петък:
Министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов ще отговори на два въпроса и на питане от народния представител Лютви Местан.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев ще отговори на два въпроса от народните представители Михаил Михайлов и Павел Шопов.
Министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов ще отговори на въпрос от народния представител Любомир Владимиров и на питане от народните представители Емилия Масларова и Драгомир Стойнев.
Министърът на отбраната Аню Ангелов ще отговори на въпрос от народния представител Захари Георгиев.
Министърът на културата Вежди Рашидов ще отговори на въпрос от народния представител Любомила Станиславова.
Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков ще отговори на въпрос от народния представител Анна Янева.
На основание чл. 83, ал. 3 от правилника отлагане на отговори със 7 дни са поискали:
Министър - председателят на Република България Бойко Борисов на два въпроса от народния представител Станислав Станилов.
Заместник - председателят и министър на финансите Симеон Дянков на въпрос и писмен отговор от народния представител Лъчезар Тошев.
Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Александър Цветков на два въпроса с писмен отговор от народните представители Ваньо Шарков и Петър Курумбашев.
Министърът на външните работи Николай Младенов на въпрос и писмен отговор от народния представител Лъчезар Тошев.
На основание чл. 83, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание поради отсъствие по уважителни причини на народния представител Иван Костов се отлага отговорът на негов въпрос към министър - председателя на Република България Бойко Борисов.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не могат да участват заместник министър - председателят и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов и заместник министър - председателят и министър на финансите Симеон Дянков.
Поради изтичане на работното време, предварително обявих, че утре продължаваме в 9,00 ч.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,02 ч.)

Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председатели:

Лъчезар Иванов

Екатерина Михайлова

Секретари:
Пламен Нунев

Митхат Метин