Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Лъчезар Иванов
Секретари: Петър Хлебаров и Милена Христова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието. (Звъни.)
Моля камерите да бъдат пуснати, съответно Българското национално радио също да пусне своите микрофони.
Преди да започнем, бих искал да обява оставащото време на парламентарните групи. От полагащото се време: на Политическа партия ГЕРБ остават 28 мин. и 26 сек.; Коалиция за България имат 11 мин. и 17 сек.; ДПС – 14 мин. и 42 сек.; „Атака” – 12 мин. и 50 сек.; Синята Коалиция имат 11 мин. и 24 сек.; независимите имат 6 мин. и 23 сек.
Продължаваме с дебатите от вчерашния ден.
Станислав Иванов е записал своето участие.
Заповядайте, господин Станислав Иванов, за изказване.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, по отношение на доклада, който вчера ни беше представен от господин Мавродиев, искам да поздравя господин Мавродиев и цялата комисия за професионално направения доклад, който много изчерпателно ни представи картината, която е била при управлението на тройната коалиция.
В моето изказване аз съвсем бегло ще се спра на въпроса за усвояването на еврофондовете от тройната коалиция по отношение на Оперативна програма „Околна среда”.
Това, с което бих искал да започна, може би, би трябвало да бъде финалът на моето изказване, но искам да ви кажа, че от 150 проекта по Оперативна програма „Околна среда”, само 5 от тях са одобрени за финансиране от Европейската комисия. Направете си сметка какъв процент е това от общо представените проекти.
Опитът да бъдат вкарани за финансиране проекти, които не отговарят на европейските критерии, е очебиен.
Колеги, европейските проекти – това е солидарността на европейските данъкоплатци към България.
Парите по европейските фондове се предоставят на страните членки и те ги усвояват като одобрението за финансиране се получава на база на анализ не разходи-приходи, а на база анализ разходи-ползи.
Ползите са най-различни. Може да бъдат например подобряване страната за живот, намаляване на разходите на домакинства и т.н. Съществуват най-различни критерии, стига те да бъдат доказани пред Европейската комисия. По принцип те не биват отказвани, дори в някои случаи да бъдем новатори в тази област.
Тъй като критериите за усвояване на европейските средства, пак казвам, трябва да бъдат доказани от бенефициентите, Европейската комисия е наложила и свои ограничения. Например за Оперативна програма „Околна среда”, когато става въпрос за водоснабдяване и канализация, Европейската комисия счита, че за населени места под 10 хиляди жители, тези проекти не могат да бъдат доказани. Поради тази причина тези проекти не биват финансирани. Оказва се обаче, че въпреки че това нещо се е знаело прекрасно от бившите управляващи – предполагам, господин министър – въпреки всичко са допуснати, предложени са за кандидатстване за финансиране проекти, които са за населени места под 10 хил. жители, а да не говорим, че има места и под 2 хил. жители.
Не мога да си обясня по какъв начин бившите управляващи са подходили и защо така хазартно вие сте опропастили времето и възможността да кандидатстват други проекти.
Мога да ви кажа, че аз имах удоволствието да работя по проекта, който се финансира в момента в Горна баня. Това е един прекрасен проект. Когато обаче Столична община кандидатства с втори проект, се оказа, че не може да бъде допусната, защото на един град се полагал по един проект. Това беше един измислен критерий от бившите управляващи, за да бъдат спрени проектите на Столична община. Нека да не се отклоняваме в тази насока.
Въпреки всичко, факт е, че от 150 проекта вие сте пуснали само 5 проекта, които са приети. Останалите проекти или не са допуснати за финансиране, или ви е било отговорено, че тези проекти трябва да си ги дофинансираме за собствена сметка.
Обяснете ми какъв е бил критерият да одобриш проект за финансиране в едно малко населено място с 200 жители? Тук си спомням преди време господин Местан каза, че едното от основанията за допускане на тези проекти – не е казал, че не са европейските критерии, но той каза, че това било да върнем младите хора в населените места. Този критерий, ако можем да го наречем критерий, е измислен от вас, просто за да може да се каже нещо, защото другото, което трябваше да кажете, е: „Правим тези проекти в тези малки населени места, за да можем ние да си вкараме нашите фирми, нашите фирми да работят, да усвоят тези средства по някакъв непрозрачен начин и тези пари да се върнат в нас и оттам вече можем да говорим за обръчи от фирми.”
По отношение на тези проекти, колеги, искам да ви кажа, че от Европейската комисия нееднократно са изпращани писма за предприемане на допълнителни мерки за гарантиране на икономическата ефективност на проектните предложения. Нищо не е направено. Проектите са останали така. Не са одобрени. Въпреки всичко бившите управляващи са ги предоставяли за оценка и са им били върнати. Извинявайте, не мога да разбера с какви очи вие сте направили това нещо – вместо България да усвои европейски средства, вие ... (Шум и реплики от КБ.) Ние ще го направим, но сме загубили ужасно много време. Ужасно много време! Загубихме доверието на европейските инвестиции благодарение на това, че от 150 проекта само 5 са ви одобрени за финансиране.
Извинявайте много, поне недейте да говорите в този случай. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Реплики към господин Иванов? Заповядайте.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Иванов, това което представихте пред колегите народни представители, пред цялата общественост и пред цяла България относно това, че от 150 проекта само 5 са одобрени и в момента се изпълняват, категорично не отговаря на истината. Справка – в изслушване на Министерството на околната среда и водите в сряда пред Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове се представи, че към настоящия момент има договорирани 960 млн. лв. По първа ос са договорирани над 700 млн. лв. Категорично не отговаря на Вашето твърдение, че тук сме си измислили критерии. Критерии никой не може да измисля относно одобряване, кандидатстване и т.н. на проекти. Има си ясни регламенти, ясни критерии, които се одобряват по надлежния ред, съобразно цялата договореност. Регламентите са одобрени съвместно на Комитети за наблюдение с представители на Европейската комисия.
Първоначално, вярно е, че имаше обявени процедури за над 2 хиляди ...
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Десет хиляди жители.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Вярно е, че е приоритет на страната да изграждаме пречиствателни станции и ВиК мрежи за населени места над 10 хиляди. Същевременно, именно екипът, който в момента – сега не искам да влизам в подробности, но е поел ангажимента и над 10 хиляди ние трябва да изградим до 2010 г., а 2014 г. трябва да изградим – господин Татарски много добре знае, в населени места от 10 до 2 хиляди, но да не навлизаме в този дебат и тези подробности. Всичко, което е одобрено, е на база регламенти, които са одобрени от Комитета за наблюдение.
Що се отнася до бележките Ви, че в Горна баня бил одобрен проекта, а втори проект за София не е бил одобрен – категорично не отговаря на истината. Вратите на министерството бяха отворени за всички общини. И в края на мандата аз излязох по bTV и попитах: има ли кмет на община, който да има претенции, относно работата в Министерството на околната среда и водите? Вие коментирате, че в момента има отворени врати. Всеки ден са били отворени вратите. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Съгласен съм, съгласен съм.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Специално за София е оказано изключително съдействие. Това, което Вие говорите, не отговаря на реалността.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Чакъров, времето Ви изтече.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: В момента няма един сключен договор по Оперативна програма „Околна среда”. Всички договори, които са сключени, са от предишния кабинет. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Втора реплика има ли?
Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Репликата ми е много простичка. Мисля, че това предаване се излъчва директно, нали така? Поне от уважение към хората, които живеят в малките населени места, спрете да атакувате политика, която е била насочена за подобряване на елементарните условия за живот.
Уважаеми колеги, в България има все още хиляди населени места, в които не са осигурени елементарни условия за живот: няма канализация, няма вода и инвестициите в тези малки населени места трябва да бъдат продължени и от вас, а не да критикувате предишното управление, че е обръщало нарочно внимание към тези малки населени места. Там живеят хора, уважаеми колеги! И няма нито един проект, който да не е отговарял на критериите на оперативната програма. Вие много добре знаете, че населени места с еквивалент над 2000 жители подлежат на финансиране именно от тази програма, а тези под 2000 – от другата Оперативна програма – „За развитие на селските райони”.
Искам да ви предупредя за следното – това, с което завърши и господин Чакъров. След няколко месеца ще ви зададем въпроса, ама ще изчакаме да мине поне една година от управлението ви, за да ни отговорите на простичкия въпрос: За една година колко проекти са разработени по време на вашето управление? Ще ви попитаме: колко от тях са реализирани? И ще видите, че онова, което критикувате, е единствената ви база, за да може въобще да продължи усвояването на средствата по тези оперативни програми. Това е простичката истина. (Ръкопляскания от ДПС и КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Трета реплика има ли?
Заповядайте, господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председателстващ, моята реплика е следната: в община Ново село, общински център Ново село, изграден водопровод за милион и 200 хил. лв., завършен 2008 г. – не е изплатен.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Това реплика ли е? Репликата означава несъгласие.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Да, реплика е към господин Иванов.
Да, несъгласие е, не съм съгласен с това, което той казва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля от място да не се обаждате. Имате възможност да се изкажете.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: В община Чупрене, с. Горни Лом е изграден водопровод за 670 хил. лв. – не е изплатен. Ако се блокират сметките на общината, тези общини ще фалират. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Имате право на дуплика, господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Чакъров, когато казахте, че вратите на министерството са били отворени, аз не съм твърдял обратното. Така е, да. Но, пак казвам, от два проекта на Столична община беше одобрен за финансиране и допуснат за кандидатстване само единият. Витошката яка беше отказан. (Реплика от народния представител Атанас Мерджанов.) Но нека да не коментираме това.
Господин Местан, Вашето бивше управление на тройната коалиция е подало заявка за финансиране на 150 проекта, одобрени 5, единият на Столична община, тоест 4, които вие сте разработили. Това е коефициентът на полезно действие на вашето управление по тази оперативна програма.
По отношение на малките населени места, господин Местан, аз не съм твърдял, че не трябва да имат добри условия на живот хората, които живеят в тези населени места. Напротив! Но тези населени места не попадат в обектите и населените места, които се финансират от европейските средства, защото има изисквания за жители в населените места. Тези населени места се финансират от местните бюджети. (Реплики от ДПС.)
По отношение на това колко са проектите, господин Чакъров. Да, наистина има още 32 проекта, които по-голямата част от тях, тъй като са за места под 10 хил. жители, ги прави неприоритетни и по тази причина те трябва да се дофинансират от местните бюджети, а знаете, че при това положение, ако не бъде доказана ефективността от тези 85% по различните програми, които се предлагат за финансиране от Европейския съюз процентът може да стане и на 20%.
Питам Ви: откъде ще се намерят останалите пари? (Реплики от КБ и ДПС.) Останалите пари би трябвало, ако все още вие бяхте на власт, да ги отпуснете на местните бюджети. Там вашите фирми да ги доусвоят. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Орешарски.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители, първо бих искал да внеса уточнение относно характера на документа, който обсъждаме. Това е документ от типа „Бели книги”. За незапознатите ще поясня, че Бяла книга е документ, в който новото правителство ругае старото независимо за какво. Това ви го казва, може би единственият човек в тази зала, който има участие и в трите Бели книги в нашата нова история. Писал съм, участвал съм в писането на първата, участвал съм в отговарянето на втората, а сега участвам в писането и в отговарянето на третата Бяла книга – такива, каквито са ни познати от началото на 90-те години. Както във всяка Бяла книга, така и в тази има малко тенденциозно подбрани цифри и много неверни изводи. Да видим цифрите, само че истинските:
За 2008 г. събрани приходи – 27 млрд. 317 млн., при планирани в закона 27 млрд. 192 млн., тоест леко преизпълнение на приходите. (Реплика от народния представител Красимир Велчев.)
Разходи – 25 млрд. 316 млн., при заложени в закона 25 млрд. 371 млн. Многото разходи са такива, че дори не са изпълнени законовите.
Финансов резултат – 2 млрд. излишък на касова основа. По ирония на съдбата, въпреки английската поговорка, че „нямат панделки тези пари”, може да се каже, че това са същите 2 млрд., които харчите от края на миналата и началото на тази година.
Не искаме благодарност за това, че сме спестили пари, но поне не такива нападки. Ако мога да обобщя за 2008 г. ...
Впрочем още два коментара.
В Бялата книга се говори за много разходи в края на годината. Затова ще ви кажа следната цифра: в Закона за бюджета 2008 г. има разчетени 4 млрд. 300 млн. инвестиции. Към края на м. октомври са разплатени 2 млрд. и 100 млн. Направете сметка! Два милиарда и 200 милиона лева са останали за разплащане през м. ноември и м. декември. Излиза, че съставителите на този доклад пледират ноември и декември да не ги разплатим. Защо, когато имаме свръхизлишък? Как ще обясним това на бизнеса? Вие може би вече разбирате каква грешка направихте миналата година. И ние ли да я направим, още 2008 г.?
Друг извод от доклада – бих си позволил израза „гениален”. През м. декември разходът бил близо два пъти по-голям от средномесечния за първите 11 месеца. Бих използвал детския израз: „Добро утро!”, че от 80-те години е така.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): От тоталитарно време.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Има години с над два пъти разход.
И за ваше обяснение, през този м. декември 2009 г. знаете ли колко е разходът? Вижте го и след това ще го коментираме!
Общо за 2008 г. – годината с най-добрите фискални резултати за целия период от прехода, впрочем, с едно изключение – 2007 г. ... Този доклад ще мине и ще замине, но в цялата статистика на новата българска държава от края на ХІХ век ще останат цифри: от 2005 до 2008 г. сме реализирани неизменно излишъци на касова основа от 3 и над 3% спрямо брутния вътрешен продукт. И тогава на този фон днешните политически дебати за разходи ще изглеждат неразбираеми за всички, изучаващи икономическата и финансовата история на страната. (Ръкопляскания и възгласи „Браво!” от КБ и ДПС.) Напротив, този период, гледан от статистиката, ще бъде пример и за години напред за благоразумна фискална политика.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): За светлото бъдеще ли?!
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Такива оценки получавахме неизменно, впрочем, и от Комисията, и от Фонда.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Толкова красиви неща, би трябвало да цъфти тая държава?!
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Ще имате право на реплика!
За 2009 г. фискалният резултат за средата на годината, ще припомня, за м. юни, беше излишък от 180 милиона. За спорния юли – месецът на смяната на правителствата ... (Реплика от народния представител Станислав Иванов от ГЕРБ.) ..., дефицит от минус 360 милиона. Който и резултат да вземете, вие имате предпочитания към втория, отново ще установите факта, че това е между най-добрите резултати на 27-те страни членки. Вижте какъв парадокс се получава – образно казано, отборът ви е на челните места в лигата, а вие казвате, че той за нищо не става.
Още малко детайли. Приходите към средата на годината изостават с 2 млрд. и 100 млн. С колко приключихме годината? С недостиг на около 8 милиарда. Сами можете да направите извода през коя половина на миналата година не са събрани повече приходи.
Капиталовите разходи – обект на обширни коментари в доклада, за първите шест месеца са разплатени 35% от планираните в закона. Тридесет и пет процента - една трета, за половин година.
Фискален резерв, малко над 8 млрд. лв. при заварен през 2005 г. 4,5 млрд. лв.
Държавен дълг, виждаме в някои страни съотношения над 100% от брутния вътрешен продукт. Към средата на миналата година, дори и към края на милата година, защото той не е толкова динамичен, е под 15%. Под 15% - показател, с който страната е на трето място между 27-те страни. Бих попитал: в колко области на обществено-политическия живот страната може да се нареди в първата тройка или в първата петица на 27-те страни членки?! Учудващо е защо не проявявате същото упорство в критиките към други сфери, в които твърдо сме на последни места, а говорите за фискалната политика, в която по всеобщо признание сме между най-добрите?!
Още няколко коментара по бюджетната процедура за 2009 г. извън цифрите. Бюджетът бил планиран с икономическия растеж от 4,3%. В доклада пише „4,3%”, ще ви поправя, цифрата беше 4,7%. По това време оценката на Европейската комисия беше 4,5%, а на Международния валутен фонд – 3,8%. Приемам тези критики в доклада като критики към двете водещи институции, които се занимават с макроикономическите прогнози.
Липса на антикризисна програма. В доклада има вътрешно противоречие, което може да се схване от начинаещ студент. След като се говори, че старото правителство няма антикризисна програма, след това докладът атакува само антикризисната програма! Кое е вярното: има или няма? Какво критикувате, ако няма антикризисна програма?!
Публични инвестиции и икономически растеж. В доклада пише една теза на Института за пазарна икономика, впрочем многократно разпространявана в медиите: „В резултат на публичните инвестиции в края на миналата 2008 г. и в началото на 2009 г. икономическият растеж спаднал до минус 3,5%”. Риторичен въпрос към вас: след като в средата на миналата година публичните инвестиции бяха спрени, какъв е растежът за четвъртото тримесечие? На тези, които не са обърнали внимание, ще им кажа – минус 6,2%.
Намаляващи приходи и нарастващи разходи. Вчера господин Мавродиев много амбициозно обясняваше тук как в началото на 2009 г. при намаляващи приходи сме наблюдавали увеличение на разходите. Днес, девет месеца по-късно, вероятно всички вие от управляващото мнозинство разбирате много по-добре различната еластичност на приходите и разходите, защото за първите два месеца на тази година наблюдаваме същото. При спадане на приходите има огромно увеличение на разходите.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): За това говорим.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Непрозрачно разходване на средствата. През 2005 г. един от първите актове на Министерския съвет беше решение, с което изразходването на свръхизлишъците или допълнителните приходи се регламентира с акт на парламента. Ако предишното правителство е разходвало непрозрачно, бих ви попитал: а по-предните как са разходвали? Знаете ли защо нямаше обществен дебат? Аз съм участвал в някои от по-предишните правителства. Нямаше дебат, защото никой от обществото не разбра, че се разходват допълнителни средства.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Ако не се беше разбрало, щеше да е о’кей.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Беше цитирано едно популистко Постановление на Министерския съвет от средата на миналата година. Малко преди изборите било прието популистко ПМС, с което, обърнете внимание, се замразяват заплатите на публичния сектор. Това нещо – преди изборите. Това ПМС беше обозначено като популистко, отменено от новото правителство, за да се върнем към него сега – през м. март 2010 г., и да го приемем по същество същото. (Ръкопляскания и смях от КБ.)
Споразумения с Международния валутен фонд. Уважаеми колеги, тук много сте забравили кой в средата на миналата година искаше да сключва споразумения с Фонда и кой не искаше. Като че ли аз бях единственият в страната, който упорито обясняваше, че със споразумение с Фонда е най-лесно и че си заслужава усилието да се справим със ситуацията без споразумение с Фонда.
Видни представители, в това число и на ГЕРБ, но не само на ГЕРБ, говореха обратното – че не можем да се справим без Фонда. И оттук се появиха информациите в световните медии. (Председателят Лъчезар Иванов дава сигнал, че времето е изтекло.)
Ако позволите, да приключа само.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Завършете си мисълта.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Вместо заключение, ще се обърна към тези в тази зала, които са управлявали държавата с практически нулев фискален резерв и дълг над 100% от брутния вътрешен продукт. Можехте ли да си представите по това време, че след десетина години страната ще има 8 милиарда резерв и дълг под 15% на брутния вътрешен продукт?!
За всички останали само ще кажа, че който не оценява това, което има, е обречен да го загуби. Благодаря ви. (Силни ръкопляскания от КБ и ДПС, възгласи „Браво!” от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За реплика – господин Мавродиев.
СТОЯН МАВРОДИЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Орешарски! Изслушах с интерес Вашия анализ. Вие, както винаги, сте доста добър в цифрите, в интерпретацията на цифрите. Ето обаче една различна интерпретация върху същите цифри.
Във вашият бюджет за 2008 г. планираните в консолидирания бюджет за усвояване само от еврофондовете са 3 млрд. лв., а вие сте усвоили 0,7 млрд. лв., тоест с 2,3 млрд. лв. по-малко, които сте компенсирали с плащания от националния бюджет.
Съответно част от разходите за 2008 г. са изхарчени под черта. Вчера мисля, че ясно обясних това нещо, нека го повторим за българските граждани, за да го чуят. Тези пари не са отчетени в бюджета. По такива пера са отишли огромни суми. Няколко примера: 500 млн. лв. в Българския енергиен холдинг, с които е трябвало да бъде увеличен капиталът на дружеството, а всъщност те са отишли за плащания към руската страна по проекта „Белене” и за различни други инвестиции в „Булгаргаз”.
Национална компания „Железопътна инфраструктура” – 100 млн. лв.; субсидии за различни общини – 155 млн. лв. – сещаме се кои са общините!
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Откраднати, присвоени!
СТОЯН МАВРОДИЕВ: Национална компания „Индустриални зони” – 100 млн. лв.; Нанотехнологичен център – 50 млн. лв. Господа, всъщност това са вашите антикризисни мерки. Тук няма нито една антикризисна мярка. Тези пари нямат антикризисен ефект, нека да ви го обясня достъпно на вас, за да го разберете. (Силен шум и реплики от КБ.)
Оттам нататък много е важно да се каже, че вашата методология няма нищо общо с европейската методология, тъй като вие изчислявате излишъка на база на касова основа. Евростат никога не използва такава методология. Използва начислената основа. Съответно по тази методология вашият излишък е 3%. Иначе - 1,8% по Евростат.
И на последно място да ви кажа, господа, че тези 4 милиарда, които похарчихте, всъщност са 2 млрд. евро – огромна сума за всяка една държава. Ако тези пари ги имаше Исландия или Латвия, Исландия нямаше да фалира. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Втора реплика – господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Орешарски! Вие сте университетски човек и обикновено говорите пред аудитория, която е с отворени сетива за езика на фактите и на числата. (Възгласи: „Е-е-е!” от ГЕРБ.) Тази аудитория тук обаче е доста по-различна. (Оживление.) Тя е събрана тук не, за да води реални дебати и затова отказва да чуе и фактите, и числата. Това е едно съзнание, обсебено от митове. (Реплики от ГЕРБ.) Да, митът за тежкото наследство. Едно митическо съзнание живее в една паралелна реалност, която няма нищо общо с прагматичния език, с който говорите тук.
Моята реплика към Вас е леко да коригирате този коректен език и да се опитате с малко по-политически послания да обясните на аудиторията, белким Ви разбере, макар че много се съмнявам. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За трета реплика – господин Станилов. Заповядайте. (Реплики от КБ.)
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Археологията друг път ще я коментираме със социалдемокрацията, която я няма и по света вече. Само отделни хора се мотат тук из парламента. (Оживление.)
Аз уважавам цифрите, които каза господин Орешарски. Те са верни, но ние тук не говорим за цифрите, ние говорим за краденето. И за разрушението. И като говорим за краденето и разрушението, което в тези цифри го няма, искам да напомня на господин Местан, че политическото послание го отправи българският народ. Той каза през юни какви са резултатите от вашето управление, каквито и да са цифрите. Цифрите са много добри.
Аз не се съмнявам в перфектността и в професионализма на господин Орешарски. Само че е станало нещо в управлението на страната за 12 или за 20 години, което не е в ред. За да може след 20-ата година българският народ да започне да сменя така наречената политическа класа. Защо започна да я сменя?
И когато господин Местан говори тук, че аудиторията е безпросветна, защото това каза той, аз също съм от тези безпросветници, дето нищо не разбирам от финанси, обаче, като не разбирам от финанси, защо хората не са доволни и казаха: „Не, идете си, не искаме да ви виждаме!” Защо го казаха? Това трябва да се знае и да се каже тук. (Ръкопляскания от ГЕРБ и „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Право на дуплика – господин Орешарски.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ (КБ): Благодаря, господин председател.
Ще използвам репликите на господин Мавродиев, за да ви кажа една от най-големите пропуснати възможности от нашата страна. Това е Нанотехнологичният център, по основаването на който работихме, в това число и аз от чисто финансова гледна точка близо две години, за да привлечем Ай Би Ем, да спечелим доверието на Ай Би Ем, че ние също можем да вземем малко пазарна ниша в този безкрайно перспективен пазар на нанотехнологии. С лека ръка вие унищожихте този център. По моя информация, той вече ще се прави в Румъния, където не водят този дебат дали са ефективни или не инвестиции, които очевидно са ефективни.
Плюс това ги отчетохте като разход, а те не са изразходвани. Просто идеята беше зачеркната. Така че не знам защо ги цитирате вътре. Тези пари са в Министерството на финансите в резултат на провален, бих си позволил израза, най-перспективния проект от началото на прехода у нас. Проект във високите технологии, а не в отглеждането на краставици, с цялото уважение към хората, които отглеждат краставици.
По отношение на Енергийния холдинг. Ще ви върна два месеца по-назад, когато новото правителство обсъждаше как да не увеличи цените на парното и споменаваше, че, за съжаление, няма ресурс, с който да капитализира Енергийния холдинг и да не допусне рязко увеличение на парното. В 2009 г. нещата не стояха така. Тогава имаше ресурси.
И обяснете на всички хора, които ползват парно, че не е трябвало да капитализираме Енергийния холдинг и цената на парното още в 2009 г. да се вдигне сериозно.
А по отношение на Вашите коментарии за касова и начислена основа, очевидно все още не сте разбрали, че има два показателя. Това вече го знаят в Министерството на финансите, че на касова основа за миналата година дефицитът е 0,8, а на начислена – 3,9. Вижте каква голяма разлика. Такива разлики имаше и в предишните години. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Ще се изкаже ли представител от ДПС?
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): На следващия тур.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желаещи да се изкажат от „Атака”? От Синята коалиция? От независимите?
Заповядайте, господин Великов.
ТОДОР ВЕЛИКОВ (независим): Благодаря Ви, господин председателстващ.
Колеги, тук чухме какви ли не лекции, изнесени от БСП – как добре са управлявали. Имам чувството, че сме на Априлския пленум, на който се обсъжда как добре върви страната – напред и т.н. (Оживление и реплики от КБ.)
Но къде отиде вашият лидер, на който да му кажа – какъв пушек има в главата му, че още не може да разбере колко лошо е управлявал страната? (Реплика от народния представител Атанас Мерджанов.) Той така и не може да отговори на българския народ – как се случи така, че за 150 хил. лв. стикери, фланелки, тениски, USB седят в момента в Министерския съвет – в мазето. (Шум и реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля за тишина!
ТОДОР ВЕЛИКОВ: Това е такава елементарна управленческа немощ, която само вашият лидер може да направи.
Искам обаче да повдигна другия въпрос, за който сме се събрали. Това не е въпрос за участието в една комисия, която да бъде следващата – както казва господин Орешарски, този доклад ще мине и ще замине. Като представител на партия „Ред, законност и справедливост” в тази комисия искам нещо да остане и за следващото поколение – да се спре да се краде, защото вие досега само сте крали и нищо друго не сте правили! (Реплики от КБ.) Резултатът е дупката в бюджета, която е наследило това правителство.
Аз чак се чудя на господин Борисов – така сте го подхвърлили на динена кора, че не знам как ще излезе от тази ситуация. Но това е друг въпрос.
Ние му зададохме актуален въпрос тук – защо не сменя второто, третото ниво на местно самоуправление. Сега разбираме, че и то го е излъгало за този допълнителен ресурс, който в момента утежнява икономиката на нашата страна.
Господин Мартин Димитров постави един основен въпрос – какво оттук нататък ще правим, колеги. Че досега сме управлявали лошо – това е факт. Всеки трябва да сложи ръка на сърцето и да си го признае. Двадесет години България беше управлявана лошо!
Едно от нещата, заради които влязох в тази комисия, е да се помъчим в следващите закони, които са много важни, да направим така, че да въведем целесъобразността на изразходване на средствата.
Как да си отговорим на въпроса, че вие целесъобразно сте изразходвали средствата, като са хвърлени средства по нецелесъобразност?!
Затова ние от „Ред, законност и справедливост” ще работим в следната посока – да направим така, че да вдъхнем нов живот в Агенцията за обществени поръчки. Тя да има възможност да стане страна в спорове, които се водят за нецелесъобразност, в административните съдилища; за да може когато имаме подаден сигнал за нецелесъобразност, агенцията да има възможност да каже своята тежка дума - тази обществена поръчка, която е осъществена, целесъобразна ли е или не. За да може когато административният съд отхвърли дадена обществена поръчка за нецелесъобразност, агенцията да има възможност да сигнализира компетентните органи, Прокуратурата за престъпление по служба на този, който го е извършил. Само тогава ще направим ефективен контрола по обществените поръчки.
В този доклад аз се сблъсках с феномена „сгазване на обществените поръчки”. Сгазване буквално! Сгазени обществени поръчки във всички тези неща, които бяха изнесени в този доклад.
Трябва да си признаем съвсем честно, че вие сте управлявали лошо, но сте вземали пример от предходните правителства. Прави впечатление, че разходите в годините, които предхождат изборите за всичките тези 20 години досега, са били изкуствено завишавани. С каква цел? Това е много ясно – за да може всяка партия, на която й предстоят избори и която управлява, да си подпомогне предизборната кампания. Това е истината за вашето управление.
Затова аз смятам, че ние трябва да направим така нашите закони, че да не може да се допуска оттук нататък теч в системата на финансите на Република България. Този Законопроект за обществените поръчки, колеги, който всички много добре знаем, е законопроект, който дава и създава корупционни механизми, създава предпоставки да се сгазват законите. Сега тези законопроекти, които са внесени, доколкото знам са три на брой, не решават основния проблем. На България й трябва нов Закон за обществените поръчки, който да гарантира европейски правила за спазването им. Да може всеки един, който е на отговорен управленчески пост, да изразходва правилно, целесъобразно и законосъобразно средствата на българския данъкоплатец. Благодаря ви за вниманието.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Процедура по начина на водене!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Заповядайте.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз вземам думата по процедура - по воденето.
Господин председателю, на вчерашното и на днешното заседание Вие продължавате да допускате нарушение на Правилника в интерес на управляващото мнозинство. (Реплики от ГЕРБ.)
Вчера, когато бяха хвърлени неверни упреци и информация по отношение на инвестициите в Български държавни железници, че, виждате ли, вагоните, които били доставени, не можели да бъдат използвани, а тези вагони – снимахте се, заедно с министъра, като най-модерните …
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Това не е процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Ако обичате – казах, че ще Ви отнема думата. Ще Ви отнема думата!
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Аз трябва да мотивирам това, което в момента …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Ще Ви отнема думата, господин Мутафчиев. Предупредих Ви.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Добре, оставете ме да говоря!
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Няма да те оставим!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Предупредих Ви.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Не ми дадохте правото …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Това не е процедура!
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Не ми дадохте правото … (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Нарушавате правилника. Отнемам Ви думата! (Народният представител Петър Мутафчиев продължава да говори при изключени микрофони.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля, напуснете! Моля, напуснете. (Народният представител продължава да говори при изключени микрофони. Ръкопляскания за прекъсване на изказването, смях и шум от ГЕРБ.)
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Абсолютни циркаджии!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Преминаваме по-нататък. Отново се завъртяхме.
ДПС – желание за изказване?
Иван Вълков.
ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Аз искам да взема отношение по направения анализ за финансовото управление на бюджета, имуществото и проведените процедури по възлагане на обществените поръчки в Пътната агенция.
Периодът съвпада с преобразуването на Фонда „Републиканска пътна инфраструктура” в Национална агенция „Пътна инфраструктура” – това е 8 август 2008 г. Начело на Пътната агенция застава председател, който се назначава от Министерския съвет и се предлага директно от министър-председателя. Сиреч той отговаря пред министър-председателя, както и последният следва да осъществява контрол върху неговата дейност.
Другия момент, на който искам да ви обърна внимание. Това е излезлият одит от Сметната палата през м. февруари 2010 г., в който, за разлика от прочетения доклад или резюмето, което ни беше представено, има направени констатации, приети от всички народни представители от всички политически сили. Докато за доклада има обструкции, тук всички са единодушни. Няма да коментирам всички направени констатации. Ще представя на вашето внимание само основните - според мен най-важните.
Първо, в Агенция „Пътна инфраструктура” няма създадена система за ефективен вътрешен контрол, която да минимизира рисковете.
Второ, правилата за финансово управление и контрол, прилагани в агенцията, са неефективни.
На съвместно заседание на комисиите по транспорт, информационни технологии и съобщения, по регионална политика и местно самоуправление и по бюджет и финанси председателят на Сметната палата господин Валери Димитров каза следното, цитирам: „Вътрешният контрол, включително и одитът в агенцията, действа неефективно. Откровено казано, той е провал”. Смятам, че коментар не е нужен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля за тишина в залата!
ИВАН ВЪЛКОВ: Трето, не е осъществено и планиране на дейността по поддържане на пътната мрежа съгласно чл. 36 на Закона за пътищата.
В посочения период са спрени 40 договора. Изпълнението на тези договори е спряно – на някои нива 70, 80 и 90%. Интересно защо, след като тези договори са спрени поради липса на финансиране, става дума за около 108 милиона, са сключвани допълнително други договори?! На този въпрос нямаме отговор.
Четвърто, не са защитени и финансовите интереси на самата агенция.
Недоумение буди фактът, че са раздадени авансово 9 млн. 700 хил. лв. като аванси по договори с изтекъл срок. За тези средства няма никакви отчетени документи.
Пето, не са предприемани никакви действия към неизправни контрагенти по неизправни договори.
Като пример мога да ви посоча Областното пътно управление в Разград, където за един и същи пътен участък са сключени три последователни договора. Познайте с кого – с една и съща фирма! Възлага й се работа, която не е извършена с предходния договор. И така – неколкократно, като тази фирма не забравя да си вземе аванс. Съответно към края на одитирания период нищо не е свършено и няма никакви документи.
Шесто – контролът по изпълнение на договорите не е ефективен.
Работата по по-голямата част от тях е приемана и са извършвани плащания, въпреки че изпълнението е било некачествено, а на някои места изобщо не са извършени строително-монтажни работи. Като пример мога да ви посоча Областно пътно управление на Стара Загора, където са сключени двустранни сертификати между фирмата-изпълнител и възложителя. Съгласно одитния екип установените нарушения там са драстични. Не са изградени отводнителни съоръжения, поставени са по-малко пътни знаци и т.н., и т.н.
Седмо, вътрешните правила за осъществяване на предварителен контрол за процедурите за възлагане на обществените поръчки не са ефективни. Като обща тенденция преобладават случаите на провеждане на процедури по договаряне без наличие на основание за това.
В самите процедури се залагат изключително съмнителни условия. Като пример – има един пътен участък в Крумовград-Студен кладенец-Черноочене, където условие или изискване за допустимост е наличие на собствен офис на фирмата. Ще ви цитирам констатациите на Сметната палата: „Наличието на този показател в методиката е решаващ за крайното класиране в този случай. Този показател дава предимство на спечелилия участник и съответно той печели в тази насока”.
Уважаеми дами и господа, изводите са, че управлението в Пътната агенция е било неефективно и формално, бих казал – лошо. Вземаните решения, сключените сделки дават основание, меко казано, за съмнение за корупция и за съмнителна нецелесъобразност.
Извършените нарушения са системни. Забележете, това не са единични случаи и тук възниква въпросът дали това е било случайно, дали това е плод на неефективната работа, лошо управление или това е направено умишлено. Но, така или иначе, отговорен за това е единствено кабинетът на господин Станишев. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Реплики към господин Вълков? Няма.
За сведение на господин Мутафчиев – при направената справка господин ....имаше тук отправена реплика. (Шум и реплики в залата.)
Момент! При направената справка Тодор Великов се е изказал един път. (Реплики от КБ.)
Има реплики направени два пъти. (Шум в залата.)
Има една реплика и едно изказване. (Реплики от КБ.)
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Искам лично обяснение! (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Следващият за изказване - записал се е Пламен Нунев.
Имате думата, господин Нунев.
ПЛАМЕН НУНЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председателстващ.
Уважаеми колеги, искам да ви обърна внимание, че Четиридесетото Народно събрание... (Силен шум в залата, свирене с уста.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Момент, господин Нунев.
Още един такъв знак и ще действам по правилника – по чл. 127, ще бъдете съответно наказан със забележка за свирене в залата. Нарушавате реда! (Реплики от КБ.)
Продължете, господин Нунев.
ПЛАМЕН НУНЕВ: Уважаеми колеги, искам да сведа на вашето внимание, че Четиридесетото Народно събрание завърши своята работа с една временна анкетна комисия, която не приключи своята дейност, но тя беше подкрепена от бившите управляващи и от бившето мнозинство.
Аз мисля, че ние с работата си в нашата Временна анкетна комисия на практика изпълнихме целта и предназначението на комисията, според действащия правилник. Самите реакции показват, че сме изпълнили основната си задача.
Искам само да маркирам най-важните изводи от доклада.
На първо място – липсата на контролни механизми, на контролни органи, на контролни дейности. Оценката е, че те са били неефективни или са функционирали не според законовите правила и изисквания. Това е видно от докладите, от одитите на Сметната палата, и от проверките, които са извършени от специално назначените за това комисии в отделните министерства.
На практика инспекторатите към отделните министерства са бездействали. Пример за това как трябва да работят тези контролни органи в настоящия момент е Министерството на вътрешните работи, респективно дирекция „Инспекторат” и дирекция „Вътрешна сигурност”. Но да не се отклонявам, защото излизам от темата.
На следващо място – констатациите за най-сериозни нарушения по Закона за обществените поръчки. Имало е тенденция за провеждането на процедури на договаряне без наличие на основание за това; тенденция за провеждане на процедури за избор на изпълнител, проведени фиктивно; липса на законово основание за обявяване на специални обществени поръчки. Забележете това! Приети оферти за извършване на ремонтни дейности от три до четири пъти над средните за пазара.
На следващо място като извод, което прави впечатлениe от доклада, това е даването ход на договори, които не са достатъчно икономически обосновани. Давам пример с такива, които са се случили на областно и регионално ниво. С това показваме, че комисията действително е имала малко по-голям обхват при работата си.
Нормално ли е да бъде реализиран проект на бившето Министерство на държавната администрация за два броя пилони и знамена в осем контролно-пропускателни пункта, които са били заприходени на единична балансова стойност 232 хил. лв.!? Златни ни излязоха тези пилони!
И накрая искам да ви обърна внимание на друго - мисля, че знаете що е то форма на управление, в което държавните решения са мотивирани главно от непосредствените материални интереси на тесен кръг от хора, които са били във властта. Това се казва клептокрация. Преведено буквално от гръцки значи „власт на крадците”. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Клептокрацията може да се дефинира като корупция на държавните служители по високите нива, може да се дефинира като дълбоко корозираща злоупотреба с власт, може да се дефинира като заплаха за националната сигурност, като пречка в борба срещу организираната престъпност.
И накрая, с реформите, които проведохте, вие генерирахте провеждането на операции „Наглите”, „Октопод”, „Фалшификаторите”, „Медузите” и всички останали, а това е най-голямата антикризисна мярка на правителството. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Реплики? Няма.
Желание за изказване – господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаеми колеги, много съжалявам, че от името на вносителите доклада не беше прочетен изцяло от председателя на комисията господин Мавродиев. Щеше да бъде от полза, включително и за вас. (Реплики.)
Сигурно щяхте да бъдете по-мълчаливи, ако господин Мавродиев беше изчел тези 124 страници заедно с таблиците. И така, както в миналото Събрание правехте, както го бяхте режисирали много ефектно, добре беше тук да имаше един екран и българските граждани да виждаха цифрите, да виждаха фактите, да виждаха наименованията на документите - всичко това подробно в този доклад. Той е първият в 20-годишната история на прехода, който прави опит да се обхване, да се направи една картина за предходното управление.
И нека не забравяме, колеги, а и българските граждани, които ни гледат и слушат в момента, че всъщност това са фактите не за последните четири години от управлението, тоест за целия мандат на тройната коалиция, а, забележете, само за последната една година!
Всичките тези батаци, всичките тези кражби и цялата тази корупция, всичките тези зулуми са в резултат на последната една година, не на повече. Тук за мен най-важна беше конкретиката. Едни от последните изказващи се бяха господин Вълков и господин Нунев. Те говореха: първо, второ, трето, четвърто, пето, шесто, седмо. Дотолкова стигнаха - до седмо, защото времето не позволява повече. Можеше да се стигне до седемдесетата, до седемстотната и сигурно до седем хилядната тяхна забележка, които да показват каква е картинката.
Когато започваше Четиридесет и първото Народно събрание, ние, от „Атака”, на няколко пъти съветвахме ГЕРБ да направят снимка, рекапитулация на онова, което заварват във всяко министерство. С други думи, държавата да бъде приета по един опис. Това не го направиха. Дано този доклад да бъде нещо подобно и да наподобява това, за което ние ги съветвахме, защото с цифрите, разбира се, се спекулира и ще се спекулира, така както тук спекулират от БСП. Някой от техните министри идва и хвърля ангро страшни факти, цифри, от които едва ли не тази държава цъфти, станала най-после Швейцария на Балканите и този министър има страшни заслуги за прекрасния днешен ден на българина, за неговия живот, за пълния му хладилник, за това, че брутният вътрешен продукт е последен в Европейския съюз – на най-ниско ниво, и за пенсиите, и за всичко останало. Едва ли не, медали да му окачим и не знам още какво да направим.
Но тук ще предупредя и мнозинството, пък ще кажа и на опозицията. Така, както БСП и БКП вадиха ятаци и партизани - 45 години излизаха от горите (оживление), както ДПС 30 години вече създава и вади пострадали от Възродителния процес, както третият им коалиционен партньор – НДСВ, години наред вади царедворци - те имат ноу-хау в това и ще го правят и за в бъдеще – ще излизат техни сделки също като партизаните от горите години напред. Такива необезпечени сделки, такива, за които мнозинството ще трябва да плаща. Това ще го видите. Това, което е описано тук, е малка част от онова, което предстои да се разкрива, защото то е страшно много. Това, за което ние в миналото Народно събрание непрекъснато говорехме, непрекъснато предупреждавахме, излиза наяве, но размерите на това бедствие, което виждаме на тези 120 и няколко страници с таблиците и предвид на всички изброени документи, са много малко в сравнение с истинската картина, с онова, което все още се крие.
С тази реакция на опозицията в момента всъщност те искат да направят всичко възможно да спрат този процес. С този смешен плач - за полицейската държава, за това, че се преследвали, за политическата репресия, се цели да се спре търсенето на отговорност от предишните.
Смешният плач на ДПС за проверките – 106 проверки, те били все в техните общини. Разбира се, къде да бъдат?! Проверките ще се правят там и се правят там, където се е крало. Те няма да се правят там, където не се е крало. Те се правят в Кърджали за „Водното огледало”, естествено, те се правят за „Цанков камък”. Наоколо управляват от ДПС, техни са кметовете, така че това е съвсем нормално и съвсем естествено. Проверките ще продължат да се правят там, където има нарушения, където се е крало, и те трябва да бъдат продължени.
Тук липсва третият субект, който заслужава отговорност и който ние май че забравяме. Когато разглеждаме този доклад, спорим и дебатираме, ние като че ли визираме непрекъснато БСП като старшия партньор в тройната коалиция. Но аз искам да наблегна и изключително в това отношение да насоча вашето внимание. Тук не по-малко виновен от БСП е и другият партньор – ДПС, който е крал сигурно на човек от политическата си сила, на политик или депутат, или на кмет, или на областен управител, или на министър много повече - сигурен съм, ако бъде намерена някаква мярка и някакъв критерий за това, и от БСП. Не бива да бъде забравен и третият партньор, който като че ли си отиде, отмина в историята, оттече се в небитието – НДСВ. Те също са виновни за тази картина на нещата.
Ползата от този доклад е в много отношения. Ползата е, че за първи път в 20-годишната история на България, последните 20 години, се търси отговорност от предишни управляващи. Това от „Атака” сме го казвали много пъти – че трябва да се търси отговорност от всички управляващи – и предишни, и още по-предишни, и още по-предишни. За съжаление тази отговорност (реплика от КБ) и тези анализи се търсят, този доклад се прави само за последната една година, а може да се стигне много, много по-далеч във времето. И това трябва да се прави. Това е много голямата полза, защото досега съществуваше едно непрекъснато замитане на следите. Всеки следващ управляващ не търсеше каквато и да е отговорност на предишните. Имаше едно негласно съгласие – идват едните управляващи и оставят предишните управляващи ей така, без каквато и да е отговорност. Говори се опозиционно, но като управляващи всичко това, което опозиционно е говорено, се забравя. Важното в този доклад е да има последици. Не да мине докладът, да се забрави и оттам нататък да няма никаква полза. Затова много важно в решението, което след малко ще гласуваме, е, че този доклад ще бъде изпратен на Главна прокуратура, където да бъде търсена отговорност на виновните лица.
Тук много често имаше изблици от страна на определени министри, които се опитваха да минават едва ли не за отличници на предишния кабинет. Такива няма, разбира се. Големи драми правеше бившият министър на транспорта, който прави и сцени тук, на парламентарната трибуна - преди малко видяхте, и като че ли беше толкова гласовит. Но ако неговото управление, неговото министерство дават... Той ме слуша в момента, нека ми отговори. Ако беше толкова успешно, нямаше да се стигне до онази трагична развръзка във влака София–Кардам (реплика от народния представител Петър Мутафчиев), защото тя беше в резултат на остарялата техника, на запалените вагони. Всъщност знаем за историите, за аферите, за кражбите в БДЖ по негово време, за кражбите на вагони, продадените вагони. (Реплика от народния представител Петър Мутафчиев. Реплика от ГЕРБ.). Тук ми подсказват. Да, така е, но да не я продължим до безкрайност тази тема. Той, разбира се, ще стане и ще ми направи реплика, но такова е състоянието в БДЖ, каквото е във всяка една от тези сфери, системи, институции, за които нещата са подробно описани в този доклад.
Тук подробно се говори за онези 2 млрд. лв., които се похарчиха през 2008 г. Да, като че ли тук се правеше грешка от мнозинството и за нея се захванаха бившите управляващи, че това не били пари от фискалния резерв. Да, съвсем формално това не бяха пари от фискалния резерв, защото парите от Бюджет 2008 все още не бяха оправени, не бяха вкарани чисто технически, чисто счетоводно във фискалния резерв. Но това бяха пари от … (сигнал за изтичане на времето).
ПАВЕЛ ШОПОВ: Завършвам. Но това бяха пари от излишъка. Тогава „Атака” от тази трибуна наричаше нещата с истинските им имена. Ние тогава предупреждавахме, че се прави нещо абсолютно нередно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Господин Шопов, времето изтече.
ПАВЕЛ ШОПОВ: И ето, стига се до момента на неговата санкция. Този доклад назовава нещата с истинските им имена. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, до момента има записани трима народни представители за изказване. Ако има желания от групата на ДПС, моля да подадете вашето име, за да можем да направим сметка дали в днешния ден ще бъде направено гласуването.
Давам думата на Стоян Мавродиев.
СТОЯН МАВРОДИЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители, вече втори ден дебатираме доклада на Временната анкетна комисия. Чухме различни квалификации за него като „Бяла книга”, чухме квалификации от господин Станишев, включително „Антиутопични разкази” от Джордж Оруел. Струва ми се обаче, че е много важно да се каже на българските граждани, че когато БСП преразказва Оруел, това е някак си тъжно и трагично, защото точно БСП - редно е да припомним - е партията, която в битието си като БКП на времето извърши един от първите терористични актове в света, взривявайки църквата „Света Неделя”. (Реплики в КБ.) Хубаво е да припомним това. Оттам нататък точно БКП създаде лагерите в Скравена и в Белене, тоест не уважаваше човешките права и хора загиваха без съд и присъда, включително след Девети септември. Така че, когато БСП говори за нарушение на техните права и едва ли не за някаква репресия, аз си спомням думите на Маргарет Тачър, която казваше, че „когато социалистите говорят за човешки права, това е все едно Чингиз Хан да говори за човешки права”. (Ръкопляскания от мнозинството, реплики „Браво, браво” от КБ.)
Господа социалисти, според мен е хубаво да се върнем на цифрите, защото отново в тези цифри вие правите умела еквилибристика, но тя се различава от фактите. Отново ще припомня, че във вашия „отличен” бюджет за 2008 г. има доста странни неща. В консолидирания бюджет от 3 милиарда предвидени еврофондове, има само 0,7 милиарда усвоени. Всичко останало сте доплатили с бюджетни средства. (Силен шум в залата.) В разходите през 2008 г. огромна част от парите са похарчени под черта, тоест вие ги скривате и не ги отразявате в бюджета съвсем съзнателно, така че да не се види, че сте похарчили огромни пари за АЕЦ „Белене”, за „Топлофикация” и за други неща, които нямат нищо общо с антикризисни политики. Това е просто наливане на пари в бездънни ями, без публичен ефект за българските граждани.
Излишъкът за 2008 г. вие го отчитате за 3% според вашата кешова методология, която няма нищо общо с Евростат. Евростат отчита през същата година 1,8%. Това е добрата методология, която аз препоръчвам и на настоящото правителство да използва оттук насетне, да забрави за кешовата методология и най-накрая да въведем европейските принципи за методология, господин Овчаров.
Ако трябва да дам още примери като цифри – вие се оправдавахте, че прогнозите ви нямало как да бъдат точни. Ами как да са точни, когато вие въобще не сте правили прогнози. Вие сте правили „копи-пейст” на прогнозите на Международния валутен фонд и Европейската комисия. Точно за това вашите прогнози са близки до техните, а би трябвало българското правителство да познава много по-добре реалностите в страната, нуждите на българските публични финанси и да сте много по-наясно с тенденциите, отколкото са чужди анализатори, които идват тук за кратко време, за да интервюират различни хора, различни политически партии и да съберат информация за своя доклад. Така че това не ви оправдава, господа бивши управляващи.
Господин Станишев вчера ни говори за това как в България нямало фалирали банки. Слава Богу, че е така, защото ако господин Станишев беше реализирал предизборното си изказване пред „Ройтерс” преди да стане премиер, че ще премахне валутния борд, щеше да има отново фалирали банки, както 15-те банки по времето на Жан Виденов. (Ръкопляскания от мнозинството.) Това не се дължи на вас. Това е въпреки вас, господа социалисти. (Реплики от Пламен Орешарски и Румен Овчаров.) Защото, слава Богу, в България от 1997 г. действа Валутен борд, има строги финансови правила и макроикономическа дисциплина. Това е въпреки вас! Не се дължи на вас! Нека да го припомним още веднъж на българските граждани. Това, че в България няма фалирали банки, е, защото в България нямаше инвестиционни банки с по-различни продукти, предлагани като тези в Съединените щати и Великобритания. Тоест това е късметът на изоставащия, на по-изостаналата и по-консервативната система.
В крайна сметка, ако трябва да дадем няколко примера за вашата философия, аз ще ги дам с 3-4 проекта, които са показателни, с което мисля да приключа изказването си, защото оттук нататък цифрите говорят сами за себе си. Близо 800 хил. лв. струва тъй нареченият ваш урок по родолюбие за 100-годишнината от Независимостта на България. Два милиона и 200 хил. лв. сте дали на австрийския лобист Петер Хохигер, който, знаете, не е произвел нищо срещу това, освен една фактура и мониторинг на българска преса. Същият този човек е обвинен за укриване на данъци в Австрия. Разходите ви само по проекта „Цанков камък” са увеличени със 170 млн. лв. от българските пари на данъкоплатците. (Реплики на Петър Мутафчиев и Румен Петков.) Един милиард лева са закопани в Белене.
Господа социалисти, мисля, че господин Овчаров знае къде са отишли те – в празната поляна. Тези цифри говорят сами по себе си, че сте имали безобразно отношение към парите на българските данъкоплатци.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ, от място): Стоянчо, Стоянчо, Стоянчо!
СТОЯН МАВРОДИЕВ: За вас тези пари са били все едно подарък, даден ви от някого, за да ги наливате в чужди джобове. (Силен шум в опозицията.)
Мисля, че българските граждани виждат цифрите, а когато цифрите говорят, и боговете мълчат. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли реплики? Няма.
Думата има Иван Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз искам да ви върна към смисъла на доклада на комисията, която беше създадена, преди близо седем месеца.
Няма съмнение, че провалът през последната година от управлението на Сергей Станишев е един изключително добър повод за предложение за изменение в законовите разпоредби, както и в подзаконовата нормативна база, за да не се допускат подобни рецидиви на такова управление.
Заедно с това докладът има за цел рязко да покаже, че е необходимо във всяко едно министерство, в централните ведомства да има действащи контролни механизми, защото ако имаше такива и те си бяха вършили работата, част от тези злоупотреби нямаше да се случат.
Едновременно с това българските граждани очакват от този доклад, аз считам, че ще намерят и поне част от отговорите на следните важни въпроси: защо в първите три години от членството на България в Европейския съюз, те не можаха да почувстват ползите от това членство? Защо бяха спрени в края на предишното управление практически всички европейски средства по предприсъединителните фондове и по структурните фондове на Европейския съюз? Защо у българските граждани изчезна чувството, че управлението работи за справедливост в обществото? Обратно, трайно се създаде чувството, че управлението на предишното трипартийно управление работи в интерес на определена група, свързана с тези партии, олигарси и техните кръгове. Защо България се оказа абсолютно неподготвена за кризата, която я връхлетя?
Не на последно място, защо ключови държавни дружества се оказаха в много тежко финансово състояние – някои от тях на ръба на фалита?
Вчера в своето изказване бившият министър-председател Сергей Станишев нарече подобни дружества кокошки, които снасят златни яйца. Това ми дава достатъчно основание от целия спектър от примери в доклада, каквито примери изобилстват наистина и тази фактология прави доклада особено ценен, да взема един-единствен пример – Националната електрическа компания.
Във всяка нормална държава една голяма структура, която се занимава с производство и търговия на електроенергия е силно печеливша. В България на 30 юни в края на трипартийното управление на Кабинета Станишев тази наша структура НЕК се оказа със задължения от 1 млрд. 40 млн. Как няма да бъде с такова задължение, когато на врата й тежаха два воденични камъка? Единият е АЕЦ „Белене”, а другият – „Цанков камък”.
За да ви покажа как наистина са били извършвани разхищения с обществени средства, ще ви кажа това, което се е случило в няколко направления по отношение на проекта АЕЦ „Белене”. Когато проектът стартира преди близо шест години, беше заявено, че ще бъде разпродадено имуществото, което се намира на площадката. Беше създадена смесена българо-руска комисия и тя определи, че имуществото струва и може да бъде продадено на сума 296 млн. евро. По-късно на 13 декември 2007 г. с протокол, подписан от тогавашния министър на икономиката и енергетиката, е направена преоценка и стойността е намалена със 100 милиона. Имуществото се оценява вече на 205, а е продадено само за 87 милиона на „Атомстройекспорт”. Аз питам: каква е логиката България да се лиши от близо 220 милиона оценено имущество?
Продължавам нататък, как са избирани консултанти и какви суми са им давани на тях? Ще ви кажа директно примера с консултанта „Парсънс” и неговия български филиал „Риск инженеринг”.
Отначало на 31 януари 2005 г. е подписано споразумение, което определя консултантските услуги на 16 млн. 800 хил. евро. След това е предоговорено и от 16 милиона скача на 70 милиона. Защо? Защото това са държавни средства. Средства на всеки един от нас, които могат да се пилеят по този безобразен начин. Към момента на „Риск инженеринг” и „Парсънс” са платени над 200 млн. лв. – по-точно 102 млн. евро.
Заемът, който се взема за строителство на АЕЦ „Белене” от БНП „Париба” – 250 млн. евро, без ясна индикация как ще бъдат изразходвани в рамките на проекта. Какво се оказа? Заемът трябва да бъде върнат при изтичането на петгодишния срок на 21 май 2012 г. в пълния му размер – 250 млн. евро, които при сегашното състояние на НЕК е практически непосилна задача.
Има нещо друго, което трябва да ви съобщя, че в рамките на три години дотогава НЕК плаща като лихви, единствено като лихви по 67 млн. евро всяка година. Това прави над 200 млн. евро – трябва да ги добавите към тези 250.
Кажете ми: при това положение при изтичащите тези стотици милиони евро как може една иначе печеливша компания да бъде печеливша при управлението, което беше само допреди осем месеца?
Няма да пропусна и втория воденичен камък – „Цанков камък”. Само преди два дни министърът на икономиката, енергетиката и туризма заяви, че до края на експлоатацията си „Цанков камък” ще остане нерентабилен. Ще остане нерентабилен, защото когато е договорено построяването на този хидровъзел, той по договор е струвал 216 млн. евро.
Аз искам да възразя на моя колега и добър приятел Стоян Мавродиев, който каза, че стойността е надвишена със 170 млн. евро. Не, защото господин Мавродиев говори за данните, които ние получихме преди няколко месеца. Окончателно „Цанков камък” ще струва 540 млн. евро, и ако сметнете, ще видите, че всъщност разликата е над 320 милиона евро, по-скъпо ще струва този проект, особено строителството на този вече станал прочут път от Девин до Михалково – 20 км 800 м, който ще струва 92 млн. евро, което прави по 4,43 млн. евро на километър цена, която надвишава цената на която и да е магистрала. Това е третокласен път, а магистрала „Тракия” се строи при 2,5 млн. евро на километър. Кажете ми: нима това не са примери за едно абсолютно непрозрачно, непочтено управление, което ние не трябва да допуснем да има рецидив. Ето защо, колеги, апелирам към вас убедено да подкрепите решенията, които комисията предлага на вашето внимание. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми народни представители, няма записани повече народни представители за изказвания.
Закривам дебата.
Сега ще подложа на гласуване:
„РЕШЕНИЕ
по Доклада на Временната анкетна комисия за проверка на разходите, назначенията и сделките, извършени в последната една година от мандата на
правителството на Сергей Станишев
Народното събрание на основание чл. 86 от Конституцията на Република България и чл. 34 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Приема Доклада на Временната анкетна комисия за проверка на разходите, назначенията и сделките, извършени в последната една година от мандата на правителството на Сергей Станишев.
2. Констатациите от сигнали, отнасящи се до непълноти и слабости в законовата уредба, действия или бездействия на изпълнителната власт и администрацията, неподготвеност на прилагащите закона, неработещи контролни механизми, да бъдат обсъдени и съобразени в хода на изработването на проекти за изменения и допълнения на съответните законови норми.
3. Копие от Доклада на Временната анкетна комисия за проверка на разходите, назначенията и сделките, извършени в последната една година от мандата на правителството на Сергей Станишев, да бъде изпратено на Главния прокурор на Република България, заедно с препоръка за предприемане на съответните действия по проверка на законосъобразността и целесъобразността на описаните в доклада случаи и нарушения на обществения интерес. По отношение взетите мерки и реализирани действия от страна на прокуратурата, Народното събрание очаква да бъде уведомено.”
Уважаеми народни представители, моля, гласувайте.
Гласували 156 народни представители: за 114, против 42, въздържали се няма.
Предложението е прието. (Ръкопляскания от ГЕРБ, Синята коалиция и „Атака”.)
Благодаря ви.
В 11,00 ч. продължаваме с парламентарен контрол.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Продължаваме с едно съобщение във връзка с парламентарния контрол във връзка с персоналната промяна в Министерския съвет:
„Във връзка с персоналната промяна в Министерския съвет, гласувана от Народното събрание на 21 април 2010 г., въпрос от народния представител Михаил Миков, зададен към освободения министър на здравеопазването, на който не е отговорено, се поема от новия министър на здравеопазването Анна-Мария Борисова.”
Съгласно изискванията на чл. 83, ал. 1 от правилника, министрите разполагат с най-малко 48 часа, за да подготвят отговор и да отговорят лично. Министър Анна-Мария Борисова следва да има време, за да се запознае с въпроса, да актуализира отговора, съобразно вижданията си и да има готовност да отговори на следващото заседание за парламентарен контрол на 30 април 2010 г. Такава е била практиката досега при структурни и персонални промени, когато няма промяна в програмата на правителството.
Новопостъпили питания за периода от 16 април 2010 г. до 22 април 2010 г.:
Постъпило е питане от народния представител Иван Стефанов Вълков към Александър Цветков – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, относно извършения вътрешен одит от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията на БДЖ ЕАД, за периода 1 януари 2007 – 30 септември 2009 г. Следва да се отговори в пленарното заседание на 30 април 2010 г.
На основание чл. 83, ал. 5 и чл. 91, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание са постъпили писмени отговори за връчване, както следва:
Писмен отговор от министъра на околната среда и водите Нона Караджова на въпрос от народния представител Лъчезар Тошев.
Писмен отговор от министъра на околната среда и водите Нона Караджова на въпрос от народния представител Лъчезар Тошев.
Писмен отговор от министъра на околната среда и водите Нона Караджова на въпрос от народния представител Лъчезар Тошев.
Писмен отговор от министър без портфейл Божидар Димитров на въпрос от народния представител Лъчезар Тошев.
Писмен отговор от министъра на околната среда и водите Нона Караджова на въпрос от народния представител Петър Хлебаров.
Писмен отговор от министъра на физическото възпитание и спорта Свилен Нейков на въпрос от народните представители Иван Иванов и Ваньо Шарков.
Писмен отговор от министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов на въпрос от народния представител Веселин Методиев.
Парламентарният контрол за петък, 23 април 2010 г. започва с изслушване на Сергей Игнатов – министър на образованието, младежта и науката, който ще отговори на едно питане и два въпроса.
Първо по ред е питане от народния представител Лютви Местан относно заявени намерения за намаляване на броя на висшите училища от 51 на 40.
Заповядайте, господин Местан, да развиете питането.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин министър на образованието, младежта и науката, на 8 март 2010 г. пред медиите заявихте намерение чрез нов Закон за висшето образование да редуцирате висшите училища в Република България от 51 на 40.
Във връзка с това, моето питане към Вас е: кои критерии и каква неизвестна до днес идея или концепция за мрежа от висши училища роди това сакрално число 40? За кой закон, процедури и критерии, с оглед автономността на засегнатите субекти, иде реч? Собствено – кои са засегнатите субекти? И ако всичко това още не е ясно, дори като суров проект: как така в аванс ни се подхвърли идея точно за 40 оцелели след реформите Ви висши училища?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, господин Местан! Една от целите на предстоящите реформи в областта на висшето образование е да постигне оптимален брой институции за висше образование с оптимизирана структура.
Основните причини за това са следните: перспективите пред Европа до 2030 г. по данни на Европейския съюз – почти 14 млн. повече възрастно население, 9 млн. по-малко млади хора, 2 млн. по-малко обучаващи се общо в системата на началното професионално образование на училищно ниво и в системата на висшето образование при запазване на сегашния обхват на системите.
Около 72 млн. европейци са с ниска или почти никаква квалификация. Броят им е равен на населението на Франция, Ирландия и всички Прибалтийски страни, взети заедно.
Перспективите пред България също са свързани с намаляване броя на населението, в това число и на младите хора.
По данни на Националния статистически институт се наблюдават следните тенденции: намаляване броя на населението от 7 млн. 476 хил. 430 през 2010 г. до 6 млн. 952 хил. 832 през 2020 г., 6 млн. 436 хил. 96 през 2030 г. Намаляване броя на преподавателите във висшите училища от 23 хил. 436 през учебната 2006-2007 г. до 23 хил. 207 през учебната 2007-2008 г., 22 хил. 672 през учебната 2008-2009 г.
Намаляване броя на учениците в системата на средното образование от 700 хил. 757 през учебната 2006-2007 г. до 672 хил. 160 през учебната 2007-2008 г. и 644 хил. 779 през учебната 2008-2009 г.
Показателно е съотношението между институциите за висше образование и броя на населението в държави като Гърция: 38 висши училища при 11 милиона 172-хилядно население. Испания – 70 институции за висше образование при 44 милиона 475-хилядно население и др.
Съотношението между броя на висшите училища и населението на България е едно висше училище на 149 хил. 520 човека. В Холандия има едно висше училище на 711 217 човека. На базата на тези факти и предвид финансовата криза смятаме, че сакралното в кавички число 40 би могло да бъде и по-малко.
Как се стигна до сакралното число – мисля, че трябва да зададете въпроса на медиите, защото на въпроса как виждаме в хода на реформата намаляването на броя на висшите училища, казах, че до края на мандата се надявам да бъдат с около 10 по-малко. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър Игнатов.
За два уточняващи въпроса – народният представител Лютви Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, господин министър, уважаеми колеги! Няма да оспорвам коректността на числата, с които ни заляхте. Дори не споря дали е необходимо оптимизирането на мрежата от висши училища.
Питам Ви обаче: как се връзва тезата Ви за намаляване на броя на висшите училища дори под 40 със следния факт? Преди около три месеца министър-председателят, разбираемо след него не по-малко възторжено и убедено и Вие като министър на образованието подкрепихте идея за създаването на 52-ия – Пернишки университет, с уточнението, че имало място за още един частен университет, в случая – Пернишкият. При това идеята бе легитимирана като антикризисна мярка. Щом е така, а то сигурно е така, след като го казва министър-председателят, пък и просветният министър е съгласен, имам два уточняващи въпроса.
Първият, ако 51 висши училища са много и по тази причина следва да бъдат намалени, защо създавате 52-о?!
И второ, ако откриването на едно висше училище е антикризисна мярка, то каква мярка е закриването – нека внесем корекция – на около 10 висши училища след приемането на Закона за висшето образование?
Впрочем, въобще не ми отговорихте на въпроса за кой закон иде реч, за каква концепция? Бягате от отговора на този въпрос.
Надявам се, че поне на двата уточняващи въпроса ще ми отговорите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на Лютви Местан.
За отговор – министър Игнатов.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Местан! Всъщност, въпросът за Пернишкия университет трябва да го отнесете към Националната агенция за оценяване и акредитация. Националната агенция за оценяване и акредитация … (реплики от народния представител Лютви Местан) – казвам това с пълната отговорност на думите си, тъй като съм отскоро в тази зала, а Вие вече години наред участвате в управлението на образованието в България, при това много активно – та, Националната агенция за оценяване и акредитация по времето, когато ние не сме участвали в управлението на държавата, е дала, оценила е положително проекта за Пернишкия университет. Министърът на образованието няма право да наруши закона и да не го придвижи през Министерския съвет. Ще има или не Пернишки университет, ще решите вие – в пленарната зала. Министърът на образованието не може да взема такива еднолични решения.
Защо министър-председателят е отговорил, че е антикризисна мярка, предполагам, че го е казал съвсем убедено, защото при създаването на една образователна институция няма да бъдат хвърлени публични средства, а тъкмо обратното: без да има харчене на публични средства, ще се подготвят по някакъв начин български деца, които ще имат висше образование, но за да стане това, цялата отговорност е в ръцете на Народното събрание. Вие ще решите да има или не Пернишки университет. Това – по този въпрос.
По другия въпрос, в момента се подготвя Законопроект за висшето образование. Той е в суров вариант. Текстът, който е подготвен от Съвета на ректорите, предлага – но това никъде не е решено, дори не мога да кажа, че мога да го обявя като материал за обсъждане и предложение, защото още много неща трябва да се уточняват – но мнението на хората, които ежедневно вършат висшето образование в България, не е мнение на министерството, то не е и политическо мнение, е с оглед на предстоящата демографска криза самостоятелните колежи да влязат в договорни отношения с университетите и по този начин да тръгнат към образуване на общи структури, без да губят своята самостоятелност и индивидуалност на пазара. Това е необходимо с оглед намаляване на броя на преподавателите. Вероятно може да стане на териториален или по-скоро на предметен признак. Свързано е с едно бъдещо преструктуриране на онова, което наричаме учебни планове, ако академичната общност възприеме идеята, че и в България е най-после време да се мине към пирамидално предлагане на материала, тоест да се върви от общото към частното, за да може през следващите години за бакалавърска степен да има по-специализирано обучение.
И другото, което не е ново за системата – още предишният кабинет постави този въпрос – водя активни разговори с няколко университета на базата на предметен и териториален признак да се обединят в общи структура. Ако всичко е наред, може би ще зарадваме ..., защото първото решение трябва да мине през пленарната зала през втората половина на годината. Дори само тези 4-5 университетски институции, ако се обединят в една, ще имаме по-малко университети.
Много скоро – знам, че в тази сряда ще минаваме през комисия, оттук ще мине решение за закриване на един от колежите. Процедурата върви. Не можем да имаме такава огромна мрежа от университети при намаляващ брой студенти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето, господин Игнатов.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Тази година завършващите средно образование ще бъдат с около 8000 по-малко. И това е с нарастваща прогресия през следващите 2-3 години. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте за отношение.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, вече нямам съмнение, че разбирате от пирамидални структури, най-малкото защото изразът е производен на „пирамида”.
Не знам кои лица, които ежедневно „правят” висшето образование, извинете, „вършат”, не знам какво имате предвид под „върша висше образование” (реплики от министър Сергей Игнатов), но в някаква степен съм доволен от отговора на моя въпрос. Защото Вашият отговор прояви много ярко при това разликата между модерност и ерзацмодерност, разликата между реформатор и квазиреформатор.
Не ме убедихте, че са в съответствие идеите за 52-и ВУЗ с идеята за намаляване на висшите училища в България, не ме убедихте и няма как! И не прехвърляйте отговорността към Агенцията за оценяване и акредитация! Защото, знаете ли колко проекта за разкриване на висши училища има в деловодството на министерството?! Защо е тази избирателност за Пернишкия университет?!
И едно уточнение. Ние дори бихме подкрепили разкриването на 52-я пернишки университет, както последователно сме подкрепяли всички инициативи, свързани с висшето образование, които идват от частни субекти. И сега ще останем верни на себе си. Въпросът не е за това. Въпросът е, че вашите позиции са абсолютно непоследователни, избирателни. И това мисля, че стана ясно.
Ключовата дума, която използвате, за да представите идеите си, е модерност. Предполагам обаче все по-упорито ще се налага усещането за една много ясна граница между модерността и квазимодерността, между реформатора и ерзацреформатора. И това го казвам със съжаление.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Следва въпрос от народния представител Лютви Местан към министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов относно министерски ремонти в условия на криза.
Господин Местан, имате възможност да зададете въпроса си.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър! Към момента, когато отправих писмено този въпрос към Вас, четвъртият и петият етаж на Министерство на образованието, младежта и науката бяха заприличали на строителни площадки. Минах и аз един ден и видях, че машини режат итонг, стърчат кабели, изнесени бюра по коридорите.
Сигурно е необходимо да се извършват и ремонтни работи, но понеже и в разисквания днес доклад за харчовете на кабинета на Сергей Станишев тези ремонти при започнала криза се оценяваха едва ли не като пир по време на чума, си зададох въпроса наистина ли са били наложителни тези ремонтни работи не за друго, а защото страната ни е в криза, на каква стойност са те. Не е маловажен и въпросът за изпълнителя и как е определен той. Надявам се при стриктно спазване на разпоредбите на Закона за обществените поръчки. Но кой е изпълнителят е важен въпрос, защото в години на недоимък да имаш такава обществена поръчка си е привилегия и е хубаво да знаем кои са тези привилегировани субекти.
И най-вече – според Вас това ли е най-спешният разход в българското висше образование? Защото разбрах, че целта е била да се подменят – как го нарекохме ние, колеги? – черчеветата на министерството. Очаквам с интерес отговора Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря за въпроса.
Министър Игнатов, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Местан, тъй като в предишния въпрос си позволихте лични нападки към мен и казахте, че не може да бъдете убедени, естествено, че не може каквото и да Ви говоря да Ви убеди, защото очевидно имате някакъв личен проблем с моята личност.
Сега по следващия въпрос. Бих искал да уточня, че става въпрос единствено за подмяна на дограма на част от офисите на министерството. За мащаба на ремонта свидетелства и фактът, че близо в половината от помещенията подмяната беше извършена в рамките на два почивни дни. Решението за ремонта беше взето през есента на миналата година и е продиктувано от проблемите с енергийната ефективност и електрическата инсталация на сградата. В дните с по-ниски температури преди началото на отоплителния сезон, когато масово се включват електрически отоплителни уреди, са налице проблеми с електрическата инсталация, които водят до прекъсване на захранване в администрациите на министерството и в Президентството. Сменената дървена дограма е на възраст 50 години, като в много случаи прозорците не се затварят. Крайният резултат от ремонта е подобряване на енергийната ефективност на сградата и намаляване на оперативните разходи за поддържане на подходяща температура в помещенията.
Договорът за подмяна на дограмата е сключен в края на 2009 г., а причините да бъде изпълнен сега са метеорологични. Изпълнителят на ремонта – фирмата „Вайс Профил” ООД, е избран в резултат на реализирана процедура по реда на чл. 2, ал. 1, т. 1 от Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки. Стойността на договора е 167 хил. 173 лв. и 74 ст. с ДДС, или 139 хил. 311 лв. и 45 ст. без ДДС.
В сравнение с инвестиционната програма на министерството за 2009 г. мога да Ви кажа, че тя е била 100 млн. 200 хил., от които за 92 млн. и 900 хил. са сключени договори през първата половина на 2009 г.
Този пир по време на криза в никакъв случай не става за лукс, защото във всички тези помещения вееха ветрове и течеше вода. Там работят служители на министерството, които носят доста тежка отговорност. Така че това е отговорът на моя въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Едно много важно уточнение, уважаеми госпожи и господа. Аз поставих въпроса за разликата между модерност и квазимодерност. Министърът можеше да избере с коя част от това определение да се припознае – дали с модерността или с квазимодерността. За да се е засегнал, следователно е избрал второто. Мисля, че му дадохме възможност да избере. И затова – нищо лично.
Във връзка със съмнението Ви, че мога да имам нещо лично, господин министър, ще Ви моля да проявите малко повечко скромност и да не се надценявате, защото не всеки му е отредено ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Местан, много Ви моля не правете оценки към министрите. Те подлежат на парламентарен контрол, но не са народните представители, които ще им правят оценка на качествата.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Не, аз не правя оценка. Те се самооцениха. Не всекиму е отредено да попадне в полето на моя личен интерес. (Оживление.) Малко повече скромност няма да Ви е излишна.
Но от отговора на този въпрос съм доволен най-малкото защото, за разлика от отговора на първия, се ангажирахте с конкретни числа във връзка с течовете и ветровете, които веят в най-стабилната сграда на страната.
Обаче искам да кажа и да припомня и на министъра, че все още, въпреки огромните инвестиции по време на нашето управление, има деца, които се учат не в училища с дървена дограма, а в дървени бараки, инсталирани преди 50-60 години. И въпросът ми беше за приоритетите на министъра на образованието като инвестиционна политика. (Реплики от ГЕРБ.) Да, уважаеми колеги, ще се задават и неудобни въпроси и ви моля да запазите спокойствие, ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето, господин Местан, времето Ви изтече.
ЛЮТВИ МЕСТАН: ... тъй като тези въпроси са от значим обществен интерес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Местан, за приоритети просто така не може да се говори. Всеки приоритет е конкретен и се решава в конкретния случай.
И така, през 2009 г. 15 млн. 147 хил. лв. са били отделени за придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт в сгради на Министерството на образованието по това време. Във връзка с изпълнение на антикризисните мерки на правителството, част от които са свързани с ограничаване на капиталовите разходи, в края на 2009 г. е взето решение в държавния бюджет да бъде възстановена сумата в размер на 7 млн. лв., с които е редуцирана последната програма. Аз не си спомням да сте възразявали срещу ремонти, договорени и извършени през първата половина на 2009 г., когато България също бе в криза. И ако Вие ни обвинявате, че сме направили нещо погрешно, разликата е 550 пъти по-голяма като разходи за вашето правителство, ако сравним числата. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Преминаваме към трети въпрос от народния представител Лютви Местан, относно статута на новоразкрития Български център по египтология в Кайро.
Имате думата.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господа министри, госпожи и господа народни представители!
Господин министър на образованието, младежта и науката, на 8 март 2010 г. чрез средствата за масова информация съобщихте за едно значимо събитие – че Република България вече има свой център по египтология в Кайро. Във връзка с това моят въпрос към Вас е: какъв е статутът на Българския център по египтология в Кайро, какви са ангажиментите на Министерството на образованието, младежта и науката или на българската държава към центъра и по-специално има ли финансов ангажимент и какъв е неговият размер?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отговор има думата министър Сергей Игнатов.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители, господин председател! Уважаеми господин Местан, статутът на Българския център по египтология в Кайро е такъв, какъвто е от много години. Този Център по египтология и в момента функционира. Той е част от Нов български университет. Българската държава никога за последните 25 години – от 1985 г. правим египтология в тази страна – не е дала една стотинка публични средства. За да се запази стабилността на тази институция и да може да се провеждат изследвания през следващите години, смятам, че трябва да продължи с такъв статут.
За какво всъщност става дума? През последните 10 години Институтът по египтология и Департаментът за средиземноморски източни изследвания водят теренни проучвания и организират обучителен пътуващ семинар в Египет, като основния център е районът на Луксор по простата причина, че в този район имало над 500 регистрирани гробници. От тях само 49 са достъпни. Това е бившата столица на света през второто (частично) и първото хилядолетие преди Рождество Христово. Нашите интереси са там.
Между другото, следващата седмица там ще замине група от университета, която ще издирва обекти, които трябва да договорим със Службата за древности и да започнат разкопки – може би от следващата година.
Във връзка с това мога да ви кажа, че един от най-известните хора в света – Захи Халуаз, който е шеф на Службата за древности, на 10 май т.г. се очаква да пристигне в София. На следващия ден той ще бъде в университета във Велико Търново, където става доктор хонорис кауза. Това е човекът, с когото работя от много години. Надявам се да постигнем много добър обект.
Проблемът с Кайро е следният. Предстоят изключително интересни открития в района на Южна Сахара. Ето защо трябва да се изместим със 700 км на север. Досега ползвахме бази на различни експедиции, с които имаме договорни отношения. Аз от години водя преговори - ако е възможно, някой от намиращите се в много лошо състояние имоти, с които се разпорежда българската държава, да бъде предоставен срещу определен наем, за да може да се изгради тази база. Все още обаче такива договорни отношения няма. Вчера, специално заради Вашия въпрос, говорих с ръководството на университета, тъй като единствено настоятелството може да сключва такива договори. Отговорът е, че ако по някакъв начин българската държава предостави за използване такъв имот, който, естествено, трябва да бъде основно ремонтиран и да се плаща наем, и ако този наем е изгоден на университета, ние можем в близките години да пристъпим към сключване на договор. Засега истината е, че ползваме базата на Руския египтологически институт – пететажна сграда в центъра на Кайро. Това са хора, с които работим твърде близко през последните 25 години. Това е. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За реплика има думата господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря за отговора. Естествено, ако медийното съобщение беше за някаква дейност на разкрития отдавна Български център по египтология, аз вероятно нямаше да Ви задам този въпрос. Остави се впечатление, че става въпрос за нов център, който е разкрит. Иначе можем само да приветстваме инициативите на българските висши училища, особено когато те са частни субекти, да разкриват свои центрове – не само в Кайро. Ако след време имаме министър, който се занимава с индология, това може да се случи и в Ню Делхи. Няма нищо лошо в това.
Мисля, че все пак този въпрос не беше излишен, тъй като е добре максимално повече български граждани да са запознати с тази инициативност на българските висши училища и да разнасят авторитета на българската историческа наука не само в Кайро, но по възможност навсякъде по света. Благодаря за отговора, господин министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Господин Игнатов, ще се възползвате ли от правото на дуплика? Не.
Уважаеми народни представители, да благодарим на Сергей Игнатов – министър на образованието, младежта и науката, за днешното му участие в Парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси към Росен Плевнелиев – министър на регионалното развитие и благоустройството.
Въпрос от народния представител Михаил Михайлов относно състоянието на път от републиканската инфраструктура 3 – 801 „Панагюрище – Поибрене – Вакарел”. Имате думата.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СК): Уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, преди близо 4-5 месеца аз Ви зададох въпрос, касаещ този път – „Панагюрище – Поибрене – Вакарел”, и Вашият отговор беше, че в края на зимата, когато започне пролетта, ще започнат ремонтните работи. Панагюрище е само на 80 км от София. За всички хора, които пътуват по този път, а това са жителите на община Панагюрище (около 30-35 хил. човека), този път е в безобразно състояние. Това е най-меката дума, която може да се каже.
Щях да помоля госпожа председателката, тъй като само след 10 дни има национални тържества по случай 134-та годишнина от Априлското въстание, да мине по този път. Но дали ще е възможно да се мине по този път? Знаете, че на 2 юни хора от парламента заедно с министри присъстват в местността Оборище, където се е състояло Великото Народно събрание. Моята покана е към всички, които ще участват в тези тържества – да минат по този път и да видим какво ще се случи с колите. Защото по този път е просто невъзможно да се мине!
Въпросът ми е: Какво се случва с този път? Доколкото разбрахме, само преди една седмица на заседание на Министерския съвет са отпуснати 110 млн. лв. за строеж на спортната зала. Значи за едно може да се отпуснат средства, а за най-необходими неща, които касаят ежедневието на хората, не може да се отпуснат. Тук говорим за сто пъти по-малко пари.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отговор давам думата на министър Росен Плевнелиев.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Михайлов, път 3 – 801 „Вакарел–Поибрене–Панагюрище” се стопанисва от Областно пътно управление – София. За изкърпване и възстановяване на пътната настилка по участъците, незасегнати от свлачищни процеси, защото, спомняте си, когато зададохте въпроса преди 4 месеца, ставаше въпрос и за свлачището. Това, с което се ангажирах, и това, което сме заложили в програмата на Областното пътно управление, е през месеците май и юни да има изпълнение на дейности по текущ ремонт и поддръжка в рамките на 2500 кв. м. дупки за сумата от 53 310 лв. с ДДС. Това е ресурсът, който ние сме одобрили с решение на Управителния съвет на Агенцията „Пътна инфраструктура” – 2500 кв.м дупки за 53 хил. лв.
По отношение на другия участък от пътя – „Вакарел–Белица–Поибрене–Панагюрище” (това е от границата на Областно пътно управление – София, до гр. Панагюрище), той е построен и въведен в експлоатация през 70-те години на ХХ век и се стопанисва от друго наше областно пътно управление – в Пазарджик. През 2008 г. там е проведена тръжна процедура за избор на изпълнител за инженеринг – „Рехабилитация на участъка до границата с Областно пътно управление – София”. Избран е изпълнител през 2008 г. Договор не е подписан поради липса на финансиране.
В плановото задание за този месец това, което успяхме да направим, е да заложим изкърпване на нарушени участъци от пътя. Подготвени сме. Оформени са със снегорез и почистени 1000 кв. м дупки, които ще се асфалтират при подходящи атмосферни условия в най-кратък срок. Значи 1000 кв. м тук и още 2500 кв. м – ще кърпим 3500 кв. м дупки с ресурса, който имаме.
Пътните експерти в агенцията са на мнение, че пътят Вакарел-Белица-Поибрене-Панагюрище се нуждае, разбира се, не от кърпене на дупки и частични ремонти, а от пълна рехабилитация. Повредите по пътя, както и свлачищните процеси не могат да се решат трайно с подобни спешни мероприятия, предвид факта, че оскъдните средства се насочват към пътища от висок клас и автомагистрали. Към момента не мога да се ангажирам с конкретни срокове за осигуряване на необходимото финансиране за цялостната рехабилитация на пътя. Това, което ще правим тази година, ви казах съвсем конкретно като квадратури и суми. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Реплика от народния представител Михаил Михайлов.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СК): Ние чухме цифри, но не чухме срокове. Кога ще се случи това нещо? Преди пет месеца казахте, че това ще се случи в началото на пролетта. Чухме за някакви квадратни метра дупки, но кога ще се случи това нещо? Това е моят въпрос.
За всички неща, които правите по магистралите, по лотовете, и начина на провеждането на конкурсите, имате моята лична адмирация. Аз смятам, че Вие сте един от министрите, които заслужават сериозно уважение за начина, по който започна да се работи, защото знаем какво беше преди Вас в това министерство. Затова имате моята подкрепа.
Знаете, че много често човек може да не види най-голямата звезда на планетата, ако съвсем близко до окото му има сложен един грош.
Така и при вас. Взирайки се в големите проекти, в магистралите, в тези неща, които наистина ще променят облика на България, вие трябва да се заемете с неотложните неща. Използвам тази дума „неотложни”, защото не е въпросът това нещо да се случи през юли, август или септември. Това трябва да се случи след 5 10 дни.
Каня Ви на 2-ри в местността „Оборище” – заповядайте. Там се е състояло Великото Народно събрание, там са започнали освободителните борби на България. Заповядайте, минете по този път и сам ще се убедите за какво става въпрос. Има събрани 2000 подписа, които са при Вас. Събрани са само за 38 часа. За 38 часа 2000 подписа са събрани – те са във вашето министерство, във Вашия кабинет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Дуплика на министър Росен Плевнелиев.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Аз искам само да допълня информацията, която Ви дадох, за да съм по-конкретен, въпреки че казах и срокове.
В Областното пътно управление – Пазарджик, 1000 кв. м са фрезовани, подготвени, така че е въпрос на дни да се асфалтират. Това са 1000-та квадратни метра.
Другите 2500 кв. м дупки – казах срокове м. май и юни. Разбира се, Вие знаете много добре, че се опитваме в министерството, когато даваме срокове, да ги спазваме. Дай Боже, да ги изпълним предварително.
Обикалям из цялата страна, господин Михайлов. Вярвайте ми, вчера съм пътувал до Варна – минах по черния път на връщане. Спрях на една дупка във Варна, където на магистрала „Хемус”, на един мост се виждаше армировката.
Можете да си представите какви количества вода се изливат в самата конструкция на моста. До дупката имаше четири паднали джанти, паднала броня на кола. На 200 м от дупката имаше кола, която беше спукала гума. Мъката е много голяма – аз не я крия. Не крия проблемите в пътния сектор на държавата и не крия факта, че той е неглижиран 20 години. Не крием всички ние факта, че най-голямата дупка на България, която струва две магистрали, е АЕЦ „Белене”.
Оттук нататък обаче ресурсът е ограничен. В рамките на този ограничен ресурс ние сме честни и коректни към вас, към всички депутати, както и към всички български граждани – казваме какво можем и какво не можем да направим. Дай Боже, за следващите години да разполагаме с по-голям ресурс.
Тази година ресурсът ни е четири пъти по-малък от ресурса на предишното правителство, на туй отгоре с включени много допълнителни дейности, които ние трябва да извършим. А дупките са по-големи, отколкото всички предишни години поради елементарния факт, че пък миналата година не успяхме да понапълним дупки във втората половина на годината, тъй като трябваше един много розов бюджет да го сведем до един несриващ държавата бюджет. Тоест ние всичките ударихме здраво спирачката, по отношение включително и на пълненето на дупките.
Тази година приоритизираме заедно с областите, областните пътни управления лимитирания ресурс и се надяваме от догодина да имаме повече. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Преминаваме към въпрос от народния представител Павел Димитров Шопов относно състоянието на пътя с. Загоре, Старозагорско–Раднево–Ямбол–Средец–Бургас.
Имате думата.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, този въпрос може да се зададе по много начини, но аз ще го задам от гледна точка на моя личен опит. Няколко години през летните сезони, в най-усилното време на трафик към морето и обратно, колоните се гърчат със средна скорост 10, 20 или 30 км в час и от Карнобат до магистралата в Стара Загора се стига за 4-5 часа – това е редовна картина. Аз пътувам по този път, пътуваме много малко хора, които дори заговорнически си махаме. Пътуваме по този път със скорост, която, общо взето, е малко по-ниска от тази, която може да се развие по главния път, но все пак многократно по-висока - като време на придвижване по този път. За мен този път е забравен като една възможност – това го изпитах.
Известно е, че магистралата още поне две години няма да бъде готова - в най-краткия обещан от Вас срок, дано това се случи, означава още два летни сезона. Единственият начин през тези два летни сезона е да се използва пълноценно този път, за да се облекчи в някаква степен трафикът. Не казвам, че проблемът ще се реши изцяло.
Моят въпрос е: в какво състояние е пътят в момента, като аз сам мога да отговоря?
Има известни проблеми в няколко кратки отсечки. Това е едно.
Другият въпрос е за това, че няма указателни табели. Тръгвайки по този маршрут, след магистралата от с. Загоре се сочат село след село, най-много – гр. Ямбол. Особен проблем е преминаването на гр. Ямбол като указателни табели – както в едната, така и в другата посока. Абсолютно нищо не сочи как да се следва най-лесно този маршрут.
Третият проблем е една разяснителна кампания, да се предприемат мерки за насочване на желаещите (разбира се, никой не може да бъде задължен, но много хора не подозират тази възможност). Така че това са проблемите, по които желая да ми изложите Вашето мнение, включително и дали считате това за решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отговор има думата министър Росен Плевнелиев.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Шопов, аз искам да Ви благодаря за въпроса, който зададохте, защото той даде една идея. Малко по-късно ще отговоря съвсем конкретно на това, което Вие повдигнахте като конкретно намерение и идея как би могло да се реши, и ще поема конкретен ангажимент. Преди това Ви дължа все пак конкретни цифри и факти. За това работиха 4 различни областни пътни управления - за да Ви отговоря на въпроса: каква е ситуацията на пътната настилка в тях.
Започвам с Областно пътно управление - Стара Загора, където едната част от пътя – между Загоре, Землен, Ковач, Знаменосец, Раднево, е и общински път.
Към настоящия момент експертната оценка на хората от Областното пътно управление е, че тази част от маршрута е със сравнително добра пътна настилка. Вие казвате – отлична.
По отношение на вертикалната сигнализация обаче Вие сте прав – в частта на общинския път е необходимо допълнително да бъдат поставени указателни табели. Тук трябва да се търси решение.
На територията на Областно пътно управление – Сливен, маршрутът е през Раднево, Новоселец, Радево, Еленово и стига до границата с Областно пътно управление – Ямбол. Пътищата по означения маршрут са в добро експлоатационно състояние, с изключение на участъци от пътя 2-57, което е Раднево-Новоселец.
За съжаление обаче, към момента ние нямаме осигурено финансово обезпечаване – както текущо, така и превантивно, така че в този участък, който е около 8 км, към момента ние нямаме решение на въпроса. Тоест необходимо е частично изкърпване и трябва да се търси обезпечаване, ако искаме тази идея, която Вие дадохте, да стане факт. Така че там имаме въпросителна – там трябва да се работи.
На територията на Областно пътно управление – Ямбол, алтернативният маршрут, за който Вие споменавате преминава, през общински пътища и през гр. Ямбол. Участъкът в гр. Ямбол е павиран, част от уличната мрежа на града. Настилката е в лошо експлоатационно състояние, има множество нагъвания и повърхностни разрушения, няма действащо отводняване. Отклоняването на товарни превозни средства допълнително натоварва и затруднява движението.
Част от републиканската пътна мрежа в тази област е пътят с. Калчево – с. Победа, който обаче е в лошо експлоатационно състояние.
И четвъртият участък е в Областно пътно управление – Бургас, където пътят, маршрутът минава през път 2-53 Ямбол–Средец. Пътят е в лошо експлоатационно състояние. През м. март и началото на м. април т.г. Областно пътно управление започна да прави изкърпване на всички по-големи дупки и деформации. За момента е осигурена безопасността на движението. Вертикалната сигнализация считаме, че там е достатъчна и е в добро състояние.
И тук вече основното: дали тръгвайки да изграждаме автомагистрала „Тракия”, този алтернативен маршрут е необходим? Предвид експлоатационното състояние на участъка от него в момента той може да работи като резервен маршрут, но не пълноценно. Тук идеята е, че ние бихме могли да отклоним товарни превозни средства с тегло над 3,5 тона, за да дадем възможност по съществуващия маршрут в момента, тоест по регионалния път, докато построим магистралата, гражданите с леки коли да се придвижват с по-добра скорост от тези 30 километра в час, за които Вие споменахте.
От тази гледна точка разговаряхме с „Охранителна полиция” към МВР. Съвместно с тяхната дирекция, както и с Агенция „Пътна инфраструктура”, подготвяме от 1 юли до 31 август 2010 г. в най-натоварените участъци да имаме прехвърляне на камиони с тегло над 3,5 тона по този алтернативен маршрут. За целта трябва на тези 8 км да позапълним дупките и да сложим още и някоя друга табела.
Идеята, която Вие давате, е добра. Тя може да отпуши трафика от туристи и коли по един по-разумен начин към морето, докато стане магистралата.
Искам да отбележа, че въпреки намалената финансова обезпеченост на дейностите в Агенция „Пътна инфраструктура” за нас е приоритет да поддържаме магистралите и пътищата от І и ІІ клас. В тази връзка осигуряването на по-добри условия на движението по основното трасе през летния сезон ще бъде приоритет, а това отклонение може да бъде алтернатива за тези два месеца, както казах, за камиони с по-голям тонаж.
Искам да използвам повода и от тази трибуна…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Времето изтече!
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Благодаря Ви. Ще използвам след това дупликата, за да кажа още нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Реплика – господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Благодаря Ви, господин министър.
Изключително съм доволен от отговора, който дадохте. Явно изцяло сте проучили проблема. Тук се вижда и желание да бъде обмислена тази идея. Точно там е проблемът – в тези 8 км около с. Другоселец, за което стана дума.
Бих Ви подсказал, въпреки че това го няма във въпроса, още една подидея, нека така да я наречем. Това е още един елемент от идеята – след Ямбол, между Ямбол и Средец, има едно отклонение вляво, което извежда на магистралата, като се минава през две села. Става въпрос за едни други 12 км, които са път в много лошо състояние, с много дупки. Ако бъдат изкърпени тези дупки ще има и вариант за връзка с магистралата точно на завоя, откъдето тя тръгва вече готова, след Карнобат… Сигурно ще ме разберете. Можем след това навън на картата да го видим, за да може да бъде направена тази връзка.
Пак повтарям, че няма друг вариант. Общо взето с малко може да се реши въпросът за тези два сезона, за тези две години, които остават до пускането в действие на магистралата. Минимални са средствата, които трябва да бъдат дадени най-вече за указателни табели, както и в Ямбол да се съгласува това с кметството и с ръководството на общината за поставянето на указателни табели. Там има и други маршрути, освен този, за който Вие говорите, за бързо излизане по улиците от другата страна на града, на другия изход на Ямбол, така че това е пътят за решаване на този проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Дуплика – министър Росен Плевнелиев.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Шопов! Използвам случая, че говорим за алтернативен маршрут във връзка със строителството на магистрала „Тракия”, да поздравя всички вас, да благодаря на всички вас...
Днес в 14,00 ч. ние подписваме договора за строителство на магистрала „Тракия” – лот 2. За нас това е едно изключително важно събитие. То е свързано преди всичко и с факта, че в последните девет месеца пет различни министерства, много агенции работиха по ускорени графици, за да можем да имаме това, което имаме днес – договор за строителство с влязла в сила оценка за въздействие на околната среда по най-високите европейски стандарти, с апликационна форма, подготвена от европейските консултанти от „Джаспърс”, с археология, която е направена от водещите български институти.
И мога тук гордо да спомена пред вас, че вече имаме и строително разрешение за лот 2 на магистрала „Тракия”.
Всички вие сте поканени – добре дошли на 3 май т.г., на първа копка по европейските правила. Дай Боже, след 25 месеца да имаме още един готов участък от този толкова важна и европейска магистрала. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми народни представители, да благодарим на министър Росен Плевнелиев, министър на регионалното развитие и благоустройството.
Сега преминаваме към питания и въпроси към министър Тотю Младенов – министър на труда и социалната политика.
Питане от народния представител Емилия Радкова Масларова и Драгомир Великов Стойнев, относно политиката на правителството по отношение на младежката безработица в страната.
Имате думата, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господа министри, колеги! През последната година един от сериозните въпроси, който занимава гражданите във всички възрастови групи, във всички региони на страната и, разбира се, от всички професии, е това: „Ще имам ли работа? Дано да не се наредя на опашката пред „Социални грижи”. Дано да не попадна в списъка на фирмите, които биха могли да фалират или да не мога да работя”.
От тази гледна точка бих казала съвсем откровено, че никой от нас не би се зарадвал на това, че през м. март т.г. 360 хиляди, вече 380 хиляди, е броят на безработните; че безработицата ни надхвърли 10%, ако не се лъжа е 10,14% по последните данни на Агенцията по заетостта; че всъщност, бих казала тук, като отворя една скоба, че тази безработица е по-ниска от средната за Европейския съюз, но трябва да си признаем, че и тройната коалиция тук не остави сериозни проблеми. Напротив, ние оставихме една много прилична безработица.
Мога да кажа и не без основание това, че коефициентът на заетост го поехме на 56%, а го предадохме на 64%, но, за съжаление, сега коефициентът на заетост е спаднал с 1,4 на сто.
Всички тези показатели дават основание да се притесняваме за това, че има над 120 хиляди нови безработни, а това са хора, които сигурно издържат и семейства.
В интерес на истината трябва да посочим и това, че най-засегнати са младежите в страната. При тях младежката безработица е близо два пъти по-висока, отколкото средната за страната, и тя е над 19%. В сравнение с миналата година по това време около 30 хиляди са новите млади хора, които са безработни.
Младите хора до 29 години са 18% от всички безработни в страната. Това е тревожна тенденция. Тревожна е, защото една голяма част от тези млади хора са и в сивата икономика и те не са обхванати в нашите разчети и статистиката, която води Агенцията по заетостта.
Тревожно е, защото младите хора, които имат семейства, са готови на всякакъв вид работа при всякакви условия, което значи, че те са готови и да не спазват условията за безопасни и здравословни условия, което вреди, и това е една неблагоприятна тенденция.
Тревожно е и още нещо, че една голяма част от тези млади хора, за съжаление, в периода на прехода останаха с ниско образование, бих казала, със символична квалификация, много от тях са на едно много ниско равнище на заплащане.
Тук трябва да посоча, че за съжаление едва сега се говори за увеличаване на минималната работна заплата, а ние предложихме това да стане още от началото на годината, за да може тези, които днес завършват, и по принцип са на ниски заплати, да могат да изхранват семействата си.
Мисля си, че министър Младенов не може да не знае, че в Европейския съюз в период на безработица се насочват много сериозни усилия към…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Времето!
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Имам право на 5 минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Това е питане. Имате право на 3 минути, после регламентът Ви дава друга възможност.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Да, така че, господин Младенов, каква е политика на правителството в насока за увеличаване на младежката заетост? Не толкова да намаляваме младежката безработица, а да има повече работа за младите хора в страната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отговор давам думата на министър Тотю Младенов.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, госпожо Масларова, уважаеми студенти и ученици! Безработицата продължава да бъде сериозен проблем за нашата страна, както и за повечето държави – членки на Европейския съюз. По данни от административната статистика на Агенцията по заетостта през м. март т.г. равнището на безработицата е 10,14%, а безработните лица са 375 607. Една от групите, която е засегната в по-голяма степен от настоящите проблеми на пазара на труда в България, са младите хора. През м. март 2010 г. регистрираните безработни младежи до 29 години са 70 000 човека. Те са 18,6% от всички безработни лица. Тревожна е статистиката, че преобладаващата част от безработните младежи са без квалификация и без специалност – около 62%, и почти половината от тях са с основно или по-ниско образование – 49%.
Политиката за преодоляване на младежката безработица е част от общата политика на пазара на труда, която се определя в съответствие с икономическите очаквания и прогнози за развитие на икономиката. В условията на ограничени средства от държавния бюджет, но със значителен финансов ресурс по Оперативна програма „Човешки ресурси”, са заинтересувани най-засегнатите от кризата лица. За тях се осигурява защита и субсидирана заетост с цел недопускане на масова продължителна безработица и изпадане в бедност.
В изпълнение на Закона за насърчаване на заетостта Министерството на труда и социалната политика финансира и изпълнява посредством Агенцията по заетостта различни програми и мерки за намаляване на младежката безработица чрез включване в обучение, стажуване и заетост на безработни младежи до 29 години. Младежите получават ваучери и се включват в различни курсове за професионална квалификация, ключови умения в периода на безработица, също така и като заети при съответния работодател. Чрез ваучери по схемите „Аз мога” и „Адаптивност” се финансират обучения за придобиване първа, втора и трета квалификационна степен или по част от професия, както и за придобиване на ключови компетентности. Не се изисква съфинансиране от страна на лицето, получило този ваучер, или от неговия работодател. Получилите вече ваучери младежи по двете схеми са над 6600, което е 30% повече от издадените ваучери.
По Оперативна програма „Човешки ресурси” се изпълнява проект „Шанс за реализация на младежите в Република България”. Целта е повишаване на конкурентоспособността на младежите за заемане на обявените работни места чрез обучение по информационни, комуникационни технологии и чуждоезиково обучение. С бюджет от 15 млн. лв. ще бъдат обучени общо 10 000 безработни лица до 29-годишна възраст, които вследствие ще получат и посреднически услуги. За периода януари – февруари т.г. в дейностите в проекта са включени 2920 безработни младежи. Освен това младежите могат да се включат и в обучение за придобиване или повишаване на професионалната квалификация и по схеми „Квалификационни услуги и насърчаване на заетост” и „Развитие”.
С цел преодоляване липсата на практически знания и умения на младежите се осигурява стажуване, като за работодателите, наели безработни младежи, се субсидира трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата и осигуровки в срок до шест месеца. До края на тази година се очаква 300 младежи да бъдат наети за стажуване при работодател чрез финансиране от държавния бюджет.
Продължава изпълнението на Националната програма „Старт на кариерата”, която осигурява възможности за придобиване на трудов стаж на безработни младежи, завършили средно или висше образование. Към края на м. февруари по програмата работят 377 младежи и се очаква през цялата година да бъдат наети нови 600 младежи.
В изпълнение на новия пакет от антикризисни мерки по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” се разработва нова схема, която предстои да бъде предложена за одобрение на предстоящото заседание на Комитета за наблюдение на оперативната програма през м. май тази година. Схемата ще бъде насочена към осигуряване на платени стажове в реалната работна среда за безработни младежи до 29 години, завършили средно или висше образование, за период от 6 месеца с цел осигуряване на последваща заетост. По схемата ще се финансират месечно възнаграждение и всички разходи за осигуровки, дължими от работодателя. В изпълнение на програми и мерки по заетост работодателите се насърчават да разкриват нови работни места, на които да наемат младежи. От бюджета за активна политика се предоставят средства за работна заплата и дължимите за сметка на работодателя осигуровки. Когато работното място изисква наетото лице да е с висше образование, се изплаща по-високо възнаграждение от 300 лв.
По различни насърчителни режими за младежите работят около 1500 лица и до края на годината ще бъдат включени най-малко 900 младежи да започнат работа при своя работодател.
През 2010 г. безработните лица до 29-годишна възраст на месечно социално подпомагане са определени за целева група в рамките на Националната програма „От социални помощи към заетост”. За първите три месеца на годината в програмата са включени 2000 младежи.
С Националния план за действие по заетостта за тази година са одобрени и се изпълняват и три проекта от социалните партньори, които са свързани със заетост, квалификация и обучение на млади хора до 29 години. Извън тези инициативи, безработните младежи могат да се включват без ограничения в проекти, програми и насърчителни мерки, ориентирани към безработни и други целеви групи на пазара на труда, при условие че отговарят на тези изисквания.
В заключение искам да ви уверя и да подчертая, че проблемите на младите хора са приоритет в работата на Министерството на труда и социалната политика и на правителството. Осигуряването на заетост ще продължи да бъде задача, която да се изпълнява с общите усилия на държавните институции и на социалните партньори, и Оперативната програма „Човешки ресурси” е един от основните инструменти за това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За два уточняващи въпроса давам думата на Драгомир Стойнев.
Заповядайте.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Вие казахте, че политиката за справяне с младежката безработица е част от общата политика за пазара на труда. За мен лично тук това е основната грешка, тъй като младежите са група със специфични проблеми, която се нуждае от добре насочени програми и мерки, базирани на детайлно проучване на техните проблеми. Тоест самата борба с младежката безработица изисква прилагането на синхронизирани инициативи, атакуващи причините, които възпрепятстват участието на младите хора в пазара на труда. Става въпрос за комбинация от политики за насърчаване на заетостта, професионалното обучение, чиракуването, обучението на работното място и стажуването.
Господин министър, очаквах тук от Вас да разбера визията на сегашното правителство за справяне с младежката безработица, кои са конкретните приоритети, как те ще бъдат изпълнени, конкретните мерки и сроковете за това. Тъй като тук има млади хора, може би това ще бъдат и бъдещите безработни в тази страна, ако вие не приложите една активна мярка на пазара на труда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Е, е, е! (Шум и възгласи от ГЕРБ: „Е, е, е! Хайде сега!”)
Господин Стойнев, моля Ви! Не даваме добър пример на присъстващите в залата, извинявайте! (Шум и реплики от ГЕРБ.) Не даваме добър пример.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Точно така!
Поради тази причина моите два уточняващи въпроса са следните: при 70 000 регистрирани млади безработни, как Вие коментирате, че са планирани едва 600 нови работни места по Програмата „Старт на кариерата” и стоте нови работни места по „Проект за младежи, напуснали училище”? За стажуване, забележете, са осигурени 300 места. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Понеже много се говори за Оперативна програма „Човешки ресурси”, хубаво е все пак да се знае, че парите от Европейския съюз не заместват национални политики. Вие първо трябва да осигурите вашата политика, да знаете какво целите, и европейските средства ще ви помогнат, за да изпълните вашата политика.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Които вие загубихте, нали?
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Те не могат да заместят националното финансиране.
Вие говорите за Оперативна програма „Човешки ресурси” в бъдеще време. Доколкото си спомням, министър-председателят забрани думата „ще”.
Кажете досега какво е усвоено по отделните мерки, касаещи младежката безработица? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Право на отговор – министър Тотю Младенов.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Уважаеми господин председател, господин Стойнев, уважаеми дами и господа народни представители, студенти и ученици! Аз ще започна оттам, откъдето свършихте Вашия въпрос към мен.
За около две години, към края на м. юли м.г. по Оперативна програма „Човешки ресурси” бяха усвоени около 30 млн. лв. За осем месеца нашето правителство и Министерството на труда и социалната политика усвои общо 120 млн. лв. по Оперативна програма „Човешки ресурси”. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Максимално опростихме схемите по Оперативна програма „Човешки ресурси” с един много строг контрол и чрез ваучерната система, което е патент за България и от които се интересуват много други държави за това как го правим ние.
Искам да ви уверя, че Оперативна програма „Човешки ресурси” и схемите, които са отворени, и схемите, които предстоят да бъдат отворени – най-вече за младите хора, още от следващия месец, искам да ви уверя, че те са ключът, чрез който, с повишаване на квалификацията, обучението, ще дадем възможност на младите хора да бъдат по-пригодни на пазара на труда. Това е нашата основна цел, това е основният ключ на Оперативна програма „Човешки ресурси”. Затова тя трябва да се използва в максимална степен, за да можем да имаме по-добра квалифицирана работна ръка и оттам тази работна ръка да бъде по-добре платена и в една конкурентоспособна икономика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отношение думата има Драгомир Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, уважаеми колеги, скъпи гости! Тук станахме свидетели как се манипулира една официална информация, касаеща Оперативна програма „Човешки ресурси”. Ето ги следните данни: по Приоритетна ос 1 – „Въздействие и помощ на безработни лица за активно включване на пазара на труда”, обхваща 6 броя операции, което прави впечатление, че всичките операции са одобрени от Комитета за наблюдение от предишното правителство. Тоест досега по тази ос няма нови конкретни операции.
Стойността на тези операции е за 435 млн. лв. и трябва да обхване 150 хиляди включително безработни лица. Какви са данните? Повишаване заетостта на младежите за обучение и квалификация при осигурени 15 млн. лв., за да обхванат над 10 хиляди безработни лица. До момента са изплатени 1 млн. 400 хил. лв.
По Програма „Развитие, обучение с последваща заетост” – забележете сумата – 250 млн. лв. с обхват 65 хил. безработни. Знаете ли колко е изплатено до момента? Нула лева.
„Отново на работа” – безработни лица за гледане на деца до три години с обхват 64 млн. лв., което да осигури заетост на 8 хил. лица – изплатените средства са отново нула.
„Насърчаване на самостоятелната стопанска дейност” – тук, където са младите хора, които трябва да бъдат бенефициенти, с обем 70 млн. лв. и обхват 30 хил. безработни – са изплатени едва 30 хил. лв. Повтарям, 70 млн. лв. главно за младите хора са изплатени 30 хил. лв.
Господин Младенов, Вие сте социален министър. Страната навлиза в социална криза. Обръщам се към Вас и като бивш синдикалист: Вие трябва да застанете зад хората, зад хората, които губят своите работни места. Престанете да слушате финансовия министър, който е толкова компетентен, че дори не прави разлика между дефицит на касова основа. Много Ви моля! От Вас зависи и тези хора, които са тук, в тази зала, да предоставите една конкретна програма, с конкретни мерки и да пожелаем: успех, да бъдат изпълнени! Благодаря ви.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Нали нямаше криза? За каква криза говорите? (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля за тишина в залата.
Преминаваме към въпрос от народния представител Любомир Владимиров Владимиров относно създаването на работна група към Министерството на труда и социалната политика за решаване на проблемите, свързани с помощните средства, приспособления и съоръжения на хора с увреждания.
Имате думата.
ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ (Атака): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми народни представители и уважаеми гости! На 12 август 2009 г. от членовете на Националната мрежа на хора с увреждания, бе изпратено писмено предложение,апел до Министерството на труда и социалната политика, свързано с изменение в Нормативната уредба за отпускане, поддръжка и ремонт на помощните средства, приспособления и съоръжения на хора с увреждания. Това са акумулаторни и рингови инвалидни колички.
Целта на този апел бе разгласяването на този огромен проблем и използването на всички законови средства за постигането на адекватни изменения в нормативната уредба, свързана с тези медицински изделия, наречени още технически помощни средства в по-старите нормативни документи.
Във въпросното предложение се съдържаха въпроси относно качеството на помощните средства, намаляване на техния експлоатационен срок, лимитът на отпусканите средства за закупуването им, експлоатационния срок на акумулаторните батерии, както и повишаване на контрола от страна на държавата върху фирмите-дистрибутори и фирмите, занимаващи се с ремонт и поддръжка на техническите помощни средства.
Всички тези предложения бяха направени от хора с опит и изцяло зависими от тези помощни средства.
Още същия месец представителите на Националната мрежа на хората с увреждания са получили писмен отговор от Министерството на труда и социалната политика с изх. № 94-ДД-47. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
По-накратко ще задам въпросът ми към Вас, господин министър: колко често и кога е заседавала тази работна група? Какви конкретни предложения и въпроси са били обсъждани, както и по каква програма ще се работи в бъдеще? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отговор давам думата на министър Тотю Младенов.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Владимиров! В изпълнение на моя Заповед от 20 август м.г., допълнена със Заповед от 6 октомври 2009 г., се създаде междуведомствена работна група по проблемите, свързани с помощните средства, приспособления и съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания.
В работата на междуведомствената работна група взеха участие експерти от държавни институции, имащи отношение към процеса на предоставяне, финансиране, целеви помощи за помощни средства и приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания, представители от местната власт, представители от неправителствения сектор, членове на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания и неправителствените организации.
Работната група е провела 6 заседания, последното от които е на 22 октомври м.г.
В процеса на работа бяха направени много предложения за подобряване механизма за предоставяне финансирането на помощните средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания.
В заключение работната група прие, че за реализирането на предложенията е необходимо да се предприемат изменения и допълнения в Закона за интеграция на хората с увреждания, с цел регламентиране ефективен механизъм за контрол и санкции в област на предоставянето и финансирането на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания.
С оглед приключилата дейност на работната група от 20 ноември м.г. се проведе заседание на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания, на което направените предложения бяха обсъдени.
В резултат на предприетите действия, Народното събрание на Република България прие Закон за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания. Част от промените в закона са насочени именно към подобряване механизма за осъществяване и контрол на дейностите по предоставянето на помощните средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания, чрез прецизиране на кръга на лицата, които могат да извършват дейности в тази област, регламентиране на контролната институция, Агенцията за хората с увреждания, въвеждане на глоба за нарушения, създаване на координационен механизъм между отговорните институции и други.
Бих искал да Ви информирам също така, че с моя заповед от м. март т.г. се създаде междуведомствена работна група, чиято цел е да се разработят предложения за промени в законодателството, свързани с преминаването на плащането на помощните средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания към Националната здравноосигурителна каса.
Мотивите за необходимостта от уеднаквяването на режима за предоставяне и изплащане на всички медицински изделия са свързани с практиката, която съществува в повечето европейски страни – предоставянето на медицински изделия да се осъществява в системата на здравеопазването и да се финансира от здравноосигурителните институции. Създаването на нов механизъм за предоставянето на медицински изделия за хора с увреждания посредством системата на здравеопазването и в частност чрез Националната здравноосигурителна каса ще подобри процеса, ще ограничи възможностите за злоупотреби и ще повиши качеството на тази услуга.
До 1 юли т.г. членовете на създадената работна група, под ръководството на директора на Националната здравноосигурителна каса, ще подготвят новия механизъм за предоставянето на медицински изделия за хора с увреждания.
Уважаеми господин Владимиров, нашите усилия са насочени към подобряване качеството на живота и социално включване на хората с увреждания. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За реплика давам думата на народния представител Любомир Владимиров.
ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ (Атака): Уважаеми господин министър, аз съм удовлетворен от Вашия отговор. Единственото нещо, което бих искал, е да предоставите взетите решения като информация на членовете на Националната мрежа на хората с увреждания, понеже те нямат никаква информация какво се е случило при заседанието на тази работна група и какви решения са взети. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Ще се възползвате ли от правото за дуплика?
Заповядайте, господин Младенов.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Ние провеждаме ежемесечни срещи с Националния съвет на хората с увреждания, информираме ги, консултираме ги, те също ни консултират, така че ако има някакъв пропуск ще бъде поправен в най-скоро време.
Идеята е действително този, който изписва помощните средства, да ги плаща. Аз мисля, че това максимално ще подобри режима и ще прекрати всякакви злоупотреби с помощни средства. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря на министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси към министър Аню Ангелов – министър на отбраната.
Ще бъде зададен въпрос от народния представител Захари Димитров Георгиев относно състоянието на „Интендантско обслужване” ЕАД – цех Пловдив, и политиката на Министерството на отбраната за перспективното развитие на дружеството.
Имате думата.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Господа министри, госпожи и господа народни представители, уважаеми гости! Уважаеми господин министър Ангелов, както Ви писах преди седмица, в началото на миналата седмица по тяхно настояване, аз се срещнах с представители на работещите в „Интендантско обслужване” ЕАД – Пловдив, цеха в Пловдив. Тази среща беше продиктувана от тревогата им, че вече четири месеца те са в неплатен отпуск и не знаят каква ще бъде по-нататъшната съдба на това предприятие, още повече, че не са получени все още парите от миналата година по поръчка на държавата, на министерството, която те са изпълнили. Това ги поставя пред ситуация да си мислят, че или някой целенасочено иска да ликвидира дружеството, или то от само себе си ще изпадне в ликвидация. Дотолкова, доколкото те, както по-добре от мен знаете, са едно дружество с дългогодишен опит и традиция – над 60 години, и са призвани всъщност, като част някога от министерството сега с едноличен собственик – държавата и министерството, да осигуряват облеклото и други аксесоари за армията и правят това изключително качествено, точно, прецизно е необяснимо защо до този момент ги следва такава участ.
В тази връзка аз Ви моля да кажете на мен и на останалите, които се интересуват от този въпрос, каква всъщност ще бъде съдбата на дружеството. Тези дължими средства от коректно изпълнената поръчка и в срок през миналата година кога ще бъдат заплатени, за да могат служителите да възобновят своята работа? Между другото, те търсят отговор и на още един въпрос, който предполагам, че Вие сте получили от тях в писмен вид, както ги посъветвах. Има ли механизъм, по който на това акционерно дружество да се гарантират поръчките от армията? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отговор давам думата на министър Аню Ангелов – министър на отбраната.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Георгиев, ще пристъпя направо към отговора на Вашите въпроси, които бяха формулирани в писмото.
На първо място, по какви причини не са изплатени изпълнените поръчки от „Интендантско обслужване” ЕАД? Министерството дължи 2 млн. 885 хил. лв. на това търговско дружество, на което аз съм принципал. Основната причина да не са изплатени тези задължения към фирмата са предварително изтеглени през м. януари и февруари 2009 г. лимити от месеците май, август, септември, октомври и ноември на обща стойност 112 милиона. Тези 112 милиона са изхарчени до 27 юли 2009 г. и по този начин Министерството на отбраната бе в невъзможност да изплати задължения по сключени договори, в това число и договора, за който става дума. За Ваше сведение, точно по тази причина ние имаме над 100 млн. лв. задължения към различни местни фирми за 2009 г. Задълженията към всички фирми, в това число и към „Интендантско обслужване” ЕАД ще бъдат разплатени по реда на едно решение на Министерския съвет от 8 април 2010 г. чрез цесията и Българската банка за развитие.
По втория въпрос – каква е политиката на Министерството на отбраната за бъдещото функциониране на „Интендантско обслужване”? Трябва да Ви кажа, че политиката на това ръководство на министерството е еднаква към всички търговски дружества, на които аз съм принципал. През второто полугодие на миналата година беше извършен преглед на изпълнението на бизнесплановете им до този момент. Бяха сменени ръководствата на отделни дружества, които нямаха достатъчно ефективно управление, и им бе дадена възможност в рамките на една година да докажат своята дееспособност и конкурентоспособност в условията на свободния пазар на услуги като всяко друго търговско дружество.
Тъй като в хода на прегледа беше констатирано неефективно управление на „Интендантско обслужване” беше сменено ръководството и на тази фирма, включително и изпълнителния директор. В отговор на това – какво ще става с това дружество – дали то ще бъде преструктурирано, дали ще има съкращения или ще бъдат закривани или откривани нови клонове? Ще зависи от годишния отчет за 2010 г. Дотогава няма да има нищо от това дружество и от изпълнението на съответната бизнеспрограма.
Тук бих искал да внеса едно уточнение. Към настоящия момент акционерното дружество няма задължения към цеха в Пловдив. Всички работници и служители, които са били на работа и не са били в неплатен отпуск, са получили заплатите си.
По третия въпрос – ще бъдат ли гарантирани от 1 май 2010 г. поръчки за униформи? Отговорът ми е отрицателен. „Интендантско обслужване” е търговско дружество, то участва в спечелването на поръчки от Министерството на отбраната на равни начала с всички търговски дружества с подобен предмет на дейност. В този смисъл няма правна възможност откритите обществени поръчки за униформи да бъдат гарантирани и насочвани директно към това търговско дружество. Това е причината търговското дружество да участва в конкуренция с други фирми в наскоро обявената и вече прекратена процедура по една обществена поръчка на министерството за доставката на осем обособени позиции бойна униформа.
Сегашното ръководство на Министерството на отбраната и лично аз водим и ще водим политика на пълна прозрачност и спазване на основните принципи, залегнали в Закона за обществените поръчки, като равнопоставеност на кандидатите, свободна конкуренция, откритост и честност при определянето на условията и реда за провеждането на всяка една обществена поръчка. В този смисъл гарантирането на поръчки за което и да е търговско дружество, на което аз съм принципал, е в разрез с тази политика. Такива са и методическите указания на Агенцията за обществени поръчки, според които възможността за пряко договаряне, без обявление на открита обществена поръчка, трябва да се използва в изключителни случаи. Аз като възложител съм длъжен да съм сигурен, че изпълнителят на договора може да бъде само една фирма или само едно физическо лице. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За реплика има думата народният представител Захари Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър Ангелов! Без съмнение е факт – и в публичното пространство, че част от планираните бюджетни разходи на министерството за предходната година са били изпълнени предварително. Доколкото обаче аз зная и стана известно и на другите, това са парите за капитални разходи. Тук говорим за средства за текуща издръжка.
За мен е удовлетворителен фактът, че са изплатени дължимите суми към цеха в Пловдив. Но не така стоят по мое мнение нещата, свързани с обявяването и справедливото печелене на поръчките. Трябва да се знае – за тези, които не знаят, Вие, между другото, не сте от тях, че „Интендантско обслужване” ЕАД притежава патенти за редица облекла, които са защитени за Българската армия. Знае се в публичното пространство, че редица поръчки, спечелени от други фирми преди време – не говоря за времето, откогато Вие ръководите, са предоставили такива некачествени облекла, че се появяват редица колизии на нашите контингенти в чужбина.
От тази гледна точка и като се има предвид, че конкурентността на цените, които дава „Интендантско обслужване” в тези поръчки, e много по-голяма, тоест по техни думи те предлагат много по-ниски цени от други фирми, а се получава така, че се печелят поръчки от външни за системата фирми, не е изключение, когато вероятно поради съвместяване на патентите се поставят табелки на облеклата на „Интендантско обслужване”, въпреки че те не са изпълнили тази поръчка. Това означава, че те са поставени в некоректна, нелоялна от гледна точка на конкуренцията среда.
Моето и тяхното обръщение към Вас е да бъдат поставени в нормална конкурентна среда, за да могат да докажат себе си като добри изпълнители на тези поръчки. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За дуплика има думата министър Аню Ангелов.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаеми господин Георгиев! Напълно съм съгласен с Вас по отношение на това как е ставало и са ставали обществените поръчки за униформи. Наистина са ставали понякога чрез пряко договаряне без обявяване на обществена поръчка.
Важното е тук обаче да се каже, че за новите униформи, с които бяха снабдени през миналата година, обществената поръчка е пусната от предшестващото ръководство. Аз я приех с едно единствено желание и това са униформи на контингента, от които нямам нито едно оплакване вече 6-7 месеца, за мен това е важно.
Пуснах също още една поръчка на предишното правителство – за бронежилетки. Макар и по-скъпи, за мен е изключително важно животът на военнослужещите в Афганистан да бъде защитен надеждно.
Що се касае до наличието на патент, трябва да Ви кажа, че патентът е на Министерството на отбраната. То е предоставило досега чрез лицензионен договор на „Интендантско обслужване” и това е давало възможност да стане не чрез открита обществена поръчка, а по договаряне.
Трябва да Ви кажа също така, че ние сме подписали Етичния кодекс на Европейската агенция за отбрана и публикуваме всички наши обществени поръчки на сайта на тази агенция. Има запитвания от германски, френски и всякакви фирми.
Мога да Ви обещая: те ще бъдат поставени в абсолютно коректна конкурентна среда. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин министър, за днешното участие към парламентарния контрол.
Преминаваме към въпрос към министъра на културата Вежди Рашидов от народния представител Любомила Станиславова Станиславова относно опазване на културното наследство на Република България.
Заповядайте.
ЛЮБОМИЛА СТАНИСЛАВОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги!
На 90 метра от входа на Белоградчишката крепост „Калето”, която е културен паметник с национално значение от 1965 г., се издига новопостроен хотел. Този хотел е в сервитута на крепостта.
През 1997 г. Потребителска кооперация „Успех” строи подвижен павилион и сглобяем склад, разположени върху парцел от 61 кв.м, където към днешна дата се извисява хотелът. През 1999 г. Потребителска кооперация „Успех” е призната за собственик не само на павилиона и склада, а на прилежащ терен от 61 кв.м. Това става без разрешение на общинския съвет, касаещо терена с металния павилион.
На 13 ноември 2000 г. е издаден акт за публична общинска собственост, касаещ парцел от 2700 кв.м, разположен непосредствено близо до крепостта. На 9 юли 2004 г. Общинският съвет – Белоградчик, с Решение № 56 преобразува 450 кв.м от парцела от публична в частна общинска собственост. През 2005 г. Кооперация „Успех” продава на ЕТ „МВ” павилиона с прилежащия терен. През 2006 г. Общинският съвет в Белоградчик решава да продаде на ЕТ „МВ” в качеството му на собственик на законно построена върху земята сграда без търг или конкурс 450 кв.м. Разрешение за строеж е издадено в края на м. октомври 2006 г. – в деня, в който е издаден актът за общинската собственост на имота.
Господин министър, моят въпрос към Вас е: има ли нарушение на законите, регламентиращи опазването на културното наследство на страната ни? Ако такива са налице, какви мерки ще предприеме Министерството на културата за възстановяване на действието на закона върху сервитута около крепостта „Калето”? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отговор давам думата на Вежди Рашидов – министър на културата.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Станиславова! Крепостта „Калето” е изградена още през първия век след Христа от римляните и е една от най-добре запазените в страната. Намира се в близост до уникалния природен феномен – Белоградчишки скали. През 1927 г. е обявена за народна старина. През 1965 г. крепостта е обявена за археологически паметник на културата по реда на Закона за паметниците на културата и музеите. Съгласно § 10 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за културното наследство крепостта придобива статут на недвижима археологическа културна ценност с категория национално значение. При обявяването й за археологически паметник на културата през 1965 г. не е определена археологическа зона и режими за опазването й. Тогава не е съществувало регламентирано изискване за определяне на границите на охранителните зони и режими за опазване на обекти със статут на недвижими паметници на културата.
Поради обстоятелството, че имотът, за който питате, е на територия, която не е била обявена като част от територията на недвижимата културна ценност или като охранителна зона по реда на действащата към 2006 г. нормативна уредба, не е имало законово изискване за провеждане на съгласувателна процедура с Националният институт за паметниците на културата, понастоящем Национален институт за недвижимото културно наследство, на проектни документации, касаещи имота.
По тази причина със Заповед № 737 от 10.10.2006 г. на кмета на община Белоградчик за имота е одобрен подробен устройствен план и промяна на предназначението му за национален резерват в Белоградчишки скали и „панорамен ресторант” на „за хотел”, без това да е съгласувано с тогавашното НИПК. По същата причина е изведено и разрешение за строеж, без да е съгласувана проектна документация за строежа. Не са съществували обаче пречки, независимо от липсата на точен законов регламент община Белоградчик да отчете уникалната значимост на културната ценност и необходимостта от цялостното й опазване. Общината е била в правото си, въпреки че не е била задължена, да инициира съгласувателна процедура за проектна документация за хотела.
Във връзка с осигуряване на териториална устройствена защита на недвижимата културна ценност, на основание чл. 4, чл. 14 и чл. 79 от Закона за културното наследство със Заповед № РД-09-79 от 13.10.2009 г. на министъра на културата е назначена междуведомствена комисия, която да определи границите и режимите за ползване на територията и охранителната зона на недвижимата културна ценност Белоградчишка крепост - гр. Белоградчик. Съгласно протокола на комисията от 14.10.2009 г. имотът, за който става дума, попада под охранителната зона на недвижима културна ценност. Към датата на определянето на тези граници сградата на хотела вече е била построена. Тоест налице е заварено положение.
Определените от комисията граници в охранителната зона и режими на ползване целят да предотвратят в бъдеще подобно строителството на територията на недвижимата културна ценност „Белоградчишка крепост”. Оттук нататък всички инициативи за устройствени инвестиционни намеси в границите и в охранителната зона на археологическата недвижима културна ценност следва да се съобразяват с режимите на опазване и на основание чл. 80 и чл. 83 от Закона за културното наследство те подлежат на съгласуване от министъра на културата по реда на чл. 84 от цитирания закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За реплика има думата народният представител Любомила Станиславова.
ЛЮБОМИЛА СТАНИСЛАВОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин министър, благодаря Ви за изчерпателния отговор. Създаденото положение очевидно е заварено и новопостроеният хотел ще продължава да бъде в несъответствие с ландшафта и гледката към най-голямата гордост на гр. Белоградчик. Калето буди интереса на стотици хиляди посетители всяка година със своята оригиналност, защото съчетава уникална природна красота на скалите и даденостите на Западна Стара планина с древните крепостни стени. Белоградчик е туристически град и определено в бъдеще ще продължава да се развива в тази посока, което неминуемо означава повече туристи и повече предизвикателства за местния бизнес.
Естествено, броят на хотелите ще се увеличава. Но мисля, че това съвременно развитие трябва да е в унисон с непокътнатата природа на този регион, а не в разрез с него. В този случай виждаме пример за още едно безхаберие на предишното управление на страната ни. Пример за това е, че за периода откакто Белоградчишката крепост е обявена за паметник на културата, тя няма уреден акт за собственост при реално очертани граници, което е позволило разрешаването на строежа на хотела в такава близост до културния паметник.
Използвам случая отново да благодаря на Вас, на заместник-министър Чобанов и екипа Ви в повереното ви министерство, защото след уведомлението от моя страна за документалните нередности още през есента на миналата година Белоградчишката крепост вече има акт за собственост и определените от комисията граници, охранителна зона и режими на ползване.
Не на последно място по важност е добре да подчертая, че уреждането на статута на „Калето” в момента дава възможност на общината да кандидатства по Оперативна програма „Регионално развитие” за проект, който цели да направи културния паметник по-атрактивен за туристите и гражданите, което ще промени облика на града и Белоградчик ще продължава да се развива като предпочитана туристическа дестинация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Ще се възползвате ли от правото си на дуплика?
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Не, всичко беше казано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Да благодарим на министъра на културата Вежди Рашидов за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси към министър Трайчо Трайков – министър на икономиката, енергетиката и туризма.
Въпрос от народния представител Анна Георгиева Янева относно политиката на правителството за насърчаване на инвестициите. Имате думата.
АННА ЯНЕВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, уважаеми гости! В изпълнение на Антикризисната програма на правителството на Сергей Станишев през м. май м.г. Народното събрание прие изменение и допълнение в Закона за насърчаване на инвестициите. Основната цел на промените беше да се противодейства на негативните тенденции в инвестиционната и иновационна активност, за създаване на по-добра среда за насърчаване на инвестициите и разбира се за свързаните с тях нови работни места.
Най-съществените промени в закона бяха в две насоки. Първата по отношение на икономическите дейности и прагове за инвестиции. И на второ място, по отношение на мерките за насърчаване на инвестициите. Веднага обаче искам да кажа, че за да влязат в сила тези промени на закона беше необходимо да се направят съответните промени в подзаконовите актове, а именно в Правилника за приложението на закона.
Междупрочем, искам да напомня на всички вас, че в резултат на провежданата политика на правителството на Сергей Станишев, изразяваща се в промените в данъчното законодателство, макроикономическата и финансова стабилност и разширяване мерките за насърчаване на инвестициите, през последните четири години, а именно 2005-2009 г., размерът на преките чуждестранни инвестиции достигна 25 млрд. лв., което е два пъти повече в сравнение с предходните 10 години.
Какво е състоянието и положението в момента? За миналата година преките чуждестранни инвестиции са намалели два пъти, резултатите от началото на тази година, бих казала, са катастрофални. Ето защо аз считам, че са необходими спешни, адекватни мерки от страна на правителството за преодоляване на тази негативна тенденция. И въпросът ми към Вас, господин министър, е какви промени предлагате в Правилника за насърчаване на инвестициите и кога те ще бъдат приети от Министерския съвет? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отговор давам думата на министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Благодаря, господин председателстващ.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Янева! В изготвения проект за изменение и допълнение на правилника са залегнали както приетите мерки от антикризисния план, който беше обсъден с партньорите на Съвета за тристранно сътрудничество, така и мерките от предшестващата я програма на правителството. Предлаганите по-съществени изменения в правилника са следните.
Първо, намаляване до три пъти на досегашните прагове за издаване на сертификат за клас А и клас Б, като те стават в общия случай за клас А 20 млн. лв. за клас Б – 10 млн. лв., вместо досегашните 32 милиона и 16 милиона.
За инвестиции във високотехнологичните производства и за инвестиции в общини с висока безработица са три пъти по-ниски от базисния. Пет пъти по-ниски са праговете за инвестиции във високотехнологичния сектор.
Предвиждат се и два нови сектора – артистично творческа дейност и логистика, включително транспортна инфраструктура, летища, пристанища и други.
Второ, основните изменения се отнасят до приоритетните инвестиционни проекти, осъществявани във всички икономически дейности. Акцентите са: за издаване на сертификат се въвежда и критерий за заетост, а не само размер на инвестицията, а именно в общия случай 100 млн. лв. инвестиции и 200 заети; за изграждане на индустриална зона – 70 млн. лв. инвестиции и 100 заети; във високотехнологичните производства и в общините с безработица, по-висока от средната за страната – 50 млн. лв. инвестиции и 100 заети; за изграждане на технологичен парк – 30 млн. лв. инвестиции и 50 заети; във високотехнологичните услуги – 20 млн. лв. инвестиции и 50 заети. При особено големи обекти с национално или регионално значение ще се допускат и по-гъвкави критерии за заетост.
Приоритетните проекти се насърчават с пакет от мерки в съответствие с правилата за допустима държавна помощ по Регламент 800 от 2008 г. на Европейската комисия, като Министерският съвет взема решение за насърчаването им, като се одобряват със споразумение или меморандум между страните. В този пакет, освен петте мерки за клас А и клас Б, са предвидени и пет нови, които са:
1. придобиване право на собственост върху общински или държавни имоти без търг или конкурс на цени, по-ниски от пазарните, по данъчна оценка; и
2. без заплащане на държавни такси при промяна на предназначението на земята от общини, области, академични организации и инвеститори за приоритетни проекти;
3. институционална подкрепа, като се създава междуведомствена група за административно подпомагане в състав, определен с решение на Министерския съвет;
4. публично-частно партньорство с областите и общините, с организации от академичната общност и др.;
5. предоставяне на субсидии в следните случаи:
а) до 50 на сто от разходите за инвестиции в образование и научни изследвания;
б) до 10 на сто от разходите за инвестиции в преработващата промишленост.
Трето, прилагането на финансовите мерки е съобразено с условията на ограничен бюджет. Средствата се отпускат не по-рано от третата година от започването на осъществяването на инвестиционния проект и/или изпълнение на не по-малко от 50 на сто от определения минимален размер на инвестицията за възстановяване на част от изразходените средства за обучение съгласно правилата на допустима държавна помощ.
Четвърто, в правилника са предвидени промени в посока подобряване на административната среда чрез въвеждане на служебна проверка на декларации (сигнал от председателя за изтичане на времето), документи и електронни услуги при обслужване на инвеститорите от административните органи. Промените в правилника ще бъдат обсъдени и с бизнес средите, академичната общност, общините и областите, като до 10 дни стартира съгласувателната процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За реплика има думата народният представител Анна Янева.
АННА ЯНЕВА (КБ): Благодаря Ви, господин министър.
Аз искам да кажа, че съм доволна от Вашия отговор (весело оживление в ГЕРБ) що се касае до предприетите мерки, свързани с намаляване на праговете за инвестиции, особено добрите мерки, свързани с приоритетните проекти.
Но искам да кажа и от какво не съм доволна. Тези мерки са доста закъснели и аз мисля, че Вие много добре го знаете. Тези мерки трябваше да бъдат приети най-късно в началото на м. ноември съгласно приетия закон през м. май миналата година, тъй като там, в § 28 е записано, че в петмесечен срок трябва да се промени правилникът или подзаконовите актове.
Считам, че ако работим с такава мудност, няма да бъде добре както за инвеститорите, така и за нашата страна.
Искам пак да Ви напомня рекордните 25 милиарда евро инвестиции. Много висока летва сме вдигнали, уважаеми управляващи.
Аз наистина искам с мерките, които предприема правителството, с политиката, която води, да се надмине тази летва, но не съм много обнадеждена, ако работим с такива темпове. Наистина искам да ви препоръчам в най-кратки срокове Министерският съвет да утвърди тези промени в правилника, за да можем наистина да станем атрактивна страна за привличане на чуждестранни инвестиции. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За дуплика давам думата на министър Трайчо Трайков.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаема госпожо Янева, благодаря за Вашата загриженост и оценка. Вие бяхте заместник-министър и ако наистина сте считали това за такъв голям приоритет, както казвате, сте имали два месеца от публикуването на закона в „Държавен вестник”, за да предприемете нещо по въпроса, което не сте направили. (Реплика от народния представител Анна Янева.)
Ние започнахме да го правим още от началото на мандата. За съжаление, постоянно се сблъсквахме с различна среда. Оставените задължения към бизнеса растяха с ден и с час – 2 милиарда, които трябваше да се разплащат. Вследствие се развиха нещата с бюджета, с възможностите. Затова ние решихме да предоставим в Министерския съвет предложение, когато вече сме напълно наясно, че то е реалистично и е спазен балансът между възможности и нашето желание за насърчаване на инвестициите.
Що се отнася до сега вече одобреното от Министерския съвет, когато имаме окончателния вариант, за който имаме убеденост, че ще сработи и го обсъдим и с други заинтересовани страни, това ще стане възможно най-скоро.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря на министър Трайчо Трайков за днешното му участие в парламентарния контрол.
Поради изчерпване на парламентарния контрол за днешния ден ще закрия заседанието.
Преди да го закрия, искам да обявя, че следващото заседание ще бъде на 28 април 2010 г., сряда, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,00 ч.)

Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председател:
Лъчезар Иванов

Секретари:
Петър Хлебаров
Милена Христова