Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Екатерина Михайлова

Секретари: Пламен Нунев и Милена Христова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (звъни): Налице е кворум, откривам пленарното заседание.
Едно съобщение:
На основание чл. 76, ал. 1 от Правилника за организация и дейността на Народното събрание съобщавам на народните представители, че е постъпил Указ № 99 на Президента на Републиката по чл. 101 от Конституцията, с който приетият от Народното събрание на 15 април 2010 г. Закон за развитието на академичния състав в Република България се връща за ново обсъждане.
Възложено е на водещата комисия да докладва пред народните представители указа на Президента и мотивите към него. Същият сега ще бъде раздаден на народните представители.
Както вчера се уточнихме, първа точка, която следва и по поредността на гласуваната програма, е:
ДОКЛАД ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2009 г.
С доклада на Комисията по външна политика и отбрана ще ни запознае господин Владимир Тошев. Заповядайте!
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили
на Република България през 2009 г., № 002-00-15, внесен от
Министерския съвет на 26 март 2010 г.
На редовно заседание, проведено на 14 април 2010 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерски съвет доклад. Документът беше представен от министъра на отбраната.
С ежегодния Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България Министерският съвет информира Народното събрание и обществото за изпълнението на политиката на правителството в областта на отбраната през изтеклата година. Докладът се разработва на основание чл. 23 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
Докладът има за цел, както да оцени това, което е направено от предишното правителство, така и да оцени състоянието, в което се е намирала системата за отбраната и въоръжените сили към момента на смяната на изпълнителната власт. Документът следва да подпомогне правителството на страната в намерението му да провежда различна обществено-политическа дискусия по отношение на сигурността, отбраната и въоръжените сили.
Докладът е структуриран на основата на приоритетните направления на отбранителната политика, определени с указания на министъра на отбраната за периода 2009-2011 г., а именно: 1) отбранителни способности; 2) хората в отбраната; 3) национална и евроатлантическа сигурност и отбрана, международен мир и стабилност и 4) поддръжка и осигуряване на отбраната.
В контекста на поставените цели и задачи се анализира ефективността и ефикасността на тяхната реализация. Така ръководството на Министерството на отбраната налага критерия за обоснованост и отговорност при всяко управленско действие за постигане на ефективност и устойчивост на резултатите при наличните ресурси. На основата на този анализ и отчитайки заявените в правителствената програма цели и приоритети, докладът аргументира необходимостта от адекватен бюджет за отбрана, който при прилагане на модерен отбранителен мениджмънт да гарантира поддържането и бъдещето развитие на съвременната система за отбрана, която е в състояние да изпълни поставените й от законодателя задачи.
В рамките на провелото се обсъждане, народният представител Венцислав Лаков изрази тревога относно финансовите задължения на Министерството на отбраната и дължимите неустойки по договори за придобиване на нова техника и въоръжения. Поставиха се въпроси за политиката на министерството по отношение на тези договори, както и за персоналната отговорност за сключването им.
Господин Ангел Найденов постави няколко конкретни въпроса относно поръчката на транспортни самолети „Спартан”, развитието на някои части от системата за отбрана, профила на българското участие в операции и мисии зад граница.
В своето изказване господин Георги Пирински обърна внимание на няколко аспекта от доклада. Засегнати бяха въпроси, свързани с анализа на рисковете и заплахите за сигурността и отражението му върху планирането и реализирането на отбранителната политика, ресурсното обезпечаване на отбраната, развитието на способности за участие в така наречените експедиционни операции.
Господин Красимир Минчев постави въпроси за осъществяването на бойната подготовка на въоръжените сили и финансовото осигуряване на тази дейност.
В изказването на господин Димитър Чукарски се съдържаха редица препоръки относно политиката и действията на изпълнителната власт по придобиване на нова техника и въоръжения.
Господин Владимир Тошев повдигна въпроси, свързани с приемането на Стратегия за национална сигурност, с планирането и развитието на нови отбранителни способности, тяхното ресурсно обезпечаване, с актуализирането на Плана за организационно изграждане и развитие на въоръжените сили.
Господин Спас Панчев изтъкна, че според него докладът е посветен основно на финансовото състояние на отбраната и въоръжените сили и в малка степен дава сведения, анализ и оценка на изпълнението на задачите на въоръжените сили, особено в операции и мисии зад граница. Господин Панчев обърна внимание на финансовото обезпечение на отбраната, на съобразяването на така наречения План 2015 с финансовите възможности на страната, на организацията на планирането и бюджетирането в Министерството на отбраната. Като особено сериозен беше посочен проблемът с натрупаните излишни боеприпаси и тяхната утилизация.
Господин Неджми Али отбеляза, че докладът обхваща сериозна част от цялостния процес в сферата на отбраната. Изтъкна се, че предстоящата реформа, произтичаща от актуализацията на План 2015 ще постави пред сериозно изпитание българските военнослужещи. Господин Али препоръча разходите за отбрана в брутния вътрешен продукт да се поддържат в размер на 2,0-2,1%.
В основното си изказване господин Ангел Найденов заяви, че докладът има много достойнства от гледна точка на структура, анализ, оценки и изводи. Отбеляза се и навременното му внасяне в началото на годината. Господин Найденов изрази опасения от предстоящите реформи, които нарушават трайността, предвидимостта и предсказуемостта на отбранителната политика. Посочи се липсата на анализ на извършеното по Стратегическия преглед на отбраната и Плана за организационно изграждане и развитие на въоръжените сили, както и на изпълнението на целите на въоръжените сили.
След приключването на обсъждането се проведе гласуване, в резултат на което, с 11 гласа „за” и 1 „въздържал се”, Комисията по външна политика и отбрана прие Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България за 2009 г. и предлага на Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България да реши:
Приема Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България през 2009 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
За процедура, заповядайте.
ДИМО ГЯУРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, колеги! Направена е малка грешка в доклада на комисията – финалът на изложението би следвало да се чете така:
„Комисията по външна политика и отбрана прие Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България за 2009 г. и предлага на Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България – тук следва добавяне – „и чл. 23 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България”, да реши:
Приема Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България през 2009 г.”
Моля, госпожо председател, така да се чете!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, аз също си го отбелязах, господин Гяуров, видях, че в проекта за решение е пропуснат да се отбележи законът. Ще го имаме предвид, когато се чете самото проекторешение за гласуване в залата.
Заповядайте, господин министър, имате думата да представите доклада.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! От името на Министерския съвет на Република България представям на вашето внимание Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили през 2009 г., по който съгласно чл. 23 от Закона за отбраната и въоръжените сили Народното събрание следва да се произнесе с решение.
Искам да отбележа, че няма приемственост между предишния доклад, приет в началото на 2009 г., отнасящ се за изпълнението на Програмата за развитие на отбраната за 2007 г., за 2008 г. такъв доклад не е разглеждан, въпреки че е разработен от Министерството на отбраната и е бил изцяло поверителен.
С представения ви доклад целта на правителството е да информира народните представители, обществото, българските граждани относно изпълнението на управленската политика в областта на отбраната през 2009 г. Смятаме, че докладът е важен инструмент за постигане на нужната ефективност за демократичния контрол над въоръжените сили и над системата за отбрана като цяло, нито една клауза от този доклад не е поверителна, тоест той е изцяло открит, той е на сайта на Министерството на отбраната. Всеки един може да се запознае какво Министерството на отбраната е осъществило в сферата на отбраната и въоръжените сили през изминалата 2009 г.
Искам да добавя само още няколко неща. Докладът е още едно доказателство за истинската прозрачност и откритост в управлението на отбраната и въоръжените сили на нашето правителство, тъй като в него няма секретни клаузи, както споменах. В доклада сме се стремили да покажем огромните, натрупани с години проблеми, как са били решавани и какви последици са оказали върху ефективността и качеството на отбраната и въоръжените сили.
В доклада се посочва, че поради волунтаристичното, извън всякаква плановост и програми, които са били приети по време на приемането на бюджета за 2009 г., поради именно този начин на управление на разходите за отбрана са допуснати като резултат 156 млн. лв. задължения на Министерството на отбраната за 2009 г. към местни фирми и 86 млн. лв. към фирми от Франция, Италия и Германия.
Бих искал да отбележа, че критичният поглед върху проблемите, които възникват в системата на отбраната и въоръжените сили, не щади и нашето правителство, и нашето ръководство на Министерството на отбраната за неговата дейност до края на 2009 г.
Както ви е известно, от анализа на някои основни критерии се правят обосновани изводи. Един от тях е относителният дял на бюджета за отбрана, който пада от 2,5% от брутния вътрешен продукт през 2007 г. до 2,0% за 2009 г., а както ви е известно, за 2010 г. той е 1,44%.
Системата за отбрана не е икономически ефикасна. При брой на военнослужещи 45 на 10 хил. души население, което е второ място в Европейския съюз след Гърция, също така второ място по дял от обществения продукт, България е на предпоследно място по номинални разходи за отбрана на глава от населението. България е на последно място по сумарни разходи за отбрана на един военнослужещ. За заплати на личния състав тя също е на последно място. България е след Румъния и по годишни разходи за текуща издръжка на един военнослужещ. Този анализ представихме в съответния доклад, за да покажем какво трябва да се прави в бъдеще, а не толкова какво е направено през изминалата година.
Освен това в доклада изчерпателно са посочени всички необходими данни за състоянието на сухопътните войски, военновъздушните сили и военноморските сили, за тяхната бойна подготовка като количество и качество, за участието ни в операции в страната и извън нея, за материално-техническото осигуряване на армията. Отчетено е изпълнението на всички основни програми в отделно приложение и произтичащите от това изпълнение проблеми.
В последния раздел сме очертали основните направления по формулиране и прилагане на нова отбранителна политика, прозрачна отбранителна политика, съвременен отбранителен мениджмънт през 2010 г., новата нормативна уредба, която вие приехте, приети са всички основни подзаконови нормативни актове, които са обнародвани или днес ще се обнародват в “Държавен вестник”. Драстично се съкращават администрацията и висшите командни звена през тази година: 32% за Министерството на отбраната; 34% за Агенция „Социални дейности”, средно 30-35% за висшите командни звена. Освен това планираме до края на м. август да завършим прегледа на структурата на въоръжените сили. През м. септември тази година ще ви предложим Бяла книга за отбраната и въоръжените сили – есенцията на новата отбранителна политика, и План за развитие на въоръжените сили в края на 2010 г., който ще бъде представен в Народното събрание. Надяваме се след това да започнем ускорена работа за изпълнение на основните приоритети на тази програма и на този план с цел завършване на реформата във въоръжените сили до края на 2015 г. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Сега откривам дискусията по доклада.
Пръв поиска думата народният представител Иван Костов.
Заповядайте.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър, надявам се да стане добра дискусия по този доклад, защото той дава основания за такава надежда.
Силните страни на доклада: той е сгъстен, съдържателен, изчерпателно обхваща проблемите, критичен е и едновременно с това е новаторски. За мен това е един от най-добрите документи, създадени от българско министерство. Рядко срещан стил на изложението, сгъстен и пестелив, отлично организиран като анализ и поднасяне.
Кодът на авторите и използваното понятийно поле покриват изцяло и в дълбочина отбраната и националната сигурност. Докладът е построен върху политическите приоритети на националния консенсус. След направен честен анализ са изведени според нас правилно основните приоритети и политическите задачи на Министерството на отбраната. В изключително трудна обстановка, при крайно ограничени ресурси и липса на време са намерени значителна част от решенията за изграждане на нужната на страната отбрана за овладяване на кризи и за провеждане на неотложните реформи. Критично са проучени и напълно аргументирано по наша преценка са преоценени елементите на отбранителната политика и заварените практики на политическо ръководство и управление на Въоръжените сили.
„В Министерството на отбраната систематично са нарушавани доброто и честно управление, пренебрегвани са установените механизми на планиране, допускани са сериозни нарушения на бюджетната дисциплина, отклонявани са ресурси от осигуряването на войските към други, несвойствени за отбраната дейности. Сключвани са договори при неизгодни условия и са допускани редица прояви на безотговорност и разхищение, граничещи с явна корупция. На политическо равнище лидерството системно е било подменяно с авторитарно и волунтаристично управление, а отбранителната политика е използвана за прокарване на тесни партийни и корпоративни интереси. В резултат целостта на отбранителната политика е нарушена, а нейната обвързаност с целите и приоритетите на общата политика е деформирана” – казва докладът.
С документа Министерството на отбраната се приближава до този правилен баланс между задачи, ресурси и численост на Въоръжените сили, който отговаря на параметрите на средата на сигурност. Докладът дава надежда, че се тръгва по пътя на премахване на несвойствени на отбраната и Въоръжените сили дейности и преодоляване на моралната деградация в армията. На морално равнище „Министерството и Въоръжените сили се оказаха изправени на ръба на криза. Основните елементи на присъщия за хората от отбраната характер като дълг, честност и почтеност, увереност и самоуважение са провокирани от лошото управление и корупцията в отбраната, засегнати са същностни черти на гражданско-военните отношения и са компрометирани политическото ръководство на отбраната, взаимното доверие между цивилни и военнослужещи и възприемането на армията като морален еталон на нацията”.
За първи път в практиката на Министерството на отбраната от средата на миналия век досега се прави напълно трезва политическа преценка за сравнителното състояние на отбранителните възможности спрямо заделяните ресурси: „Освен негативите от значителния в сравнение със съюзниците ни икономически ресурс, който българското общество ежегодно заделя за поддържане на системата на отбраната и на Въоръжените сили, анализът на показателите за рационалност и ефективност на разпределението и изразходването на този ресурс води до извода, че страната ни поддържа своята отбрана със значително по-ниска ефективност в сравнение с повечето от своите съюзници в НАТО и в Европейския съюз”.
Подобен извод за състоянието на своя сектор трябва да направи всеки министър.
Докладът е най-сигурното доказателство за неоценимата полза от влизането на България в НАТО, за ефективността на североатлантическата колективна система за сигурност. Препоръчвам го на всички, които съжаляват за миналото.
Ще си позволя и няколко препоръки и критики.
Синята коалиция препоръчва да се приложи преизчисляване през стандарта на покупателната способност към всички български отбранителни ресурси. Това ще докаже още по-категорично направения извод, „че в сравнение със своите съюзници Република България поддържа една от най-мащабните и скъпи за данъкоплатеца системи за отбрана и въоръжени сили”. Ще докаже също дълбокото компрометиране „на механизмите и процедурите на системата за планиране, програмиране и бюджетиране в Министерството на отбраната”.
Препоръчваме също да се направи финансова оценка на ползите от колективната система за сигурност, защото страната ни икономисва много разходи и получава многобройни ефекти, включително в научноизследователската и развойна дейност, за които не е инвестирала свои средства.
Според Синята коалиция докладът показва, че съществува драстично разминаване между способностите на различните видове въоръжени сили и броя на генералите и висшите офицери. Като народен представител, отговарящ за парите на българския данъкоплатец, се питам колко генерала и полковника са нужни, за да командват двойката изтребители на бойно дежурство на Военновъздушните сили и колко адмирала и капитана първи ранг, за да командват единствено отговарящата на стандартите на НАТО фрегата „Дръзки” във Военноморските сили.
Министерството на отбраната трябва да отиде на решително съкращаване на висши и средни командни структури във Въоръжените сили и да ги приведе в съответствие с действителните отбранителни способности на страната. Общият анализ на цели, проекти и способности не е достатъчно критичен. Например, Военновъздушните сили трябва да направят откровени заключения за проекта за доставка на осем транспортни самолета „Спартан” и за причините за авариите с първите от тях.
Министерството на отбраната не е направило задължителните изводи за военно-образователната система. Очевидно е силното разминаване между поддържания от нея капацитет за обучение и нуждите на Въоръжените сили.
Необяснимо е защо докладът не включва действията на президента като върховен главнокомандващ на Въоръжените сили в мирно време. Докладът не включва никакви действия на президента. Това оставя впечатление, че той напълно отсъства от тази своя отговорност. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Има ли реплики към изказването на господин Костов? Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Госпожо председател, господин министър, колеги! Господин Костов, от Вашето изказване разбирам, че Вие преценявате необходимостта от висши ръководни кадри от видовете въоръжени сили по наличната в момента техника, която е в състояние да изпълнява своето предназначение.
Аз мисля, че това е малко късогледа преценка, тъй като всяка една държава поддържа офицерски корпус и генералитет, който би трябвало да й дотрябва, за да може да отговори в нужда при една мобилизация при някаква ситуация, когато за броени дни, седмици и месец пълният резерв от запасни и другите контингенти на отбраната да бъдат в състояние да изпълняват своите функции. Така че аз за първи път чувам да се свързва наличието и броят на офицерите с тези 25 или 30 000 военнослужещи в момента. Всички много добре знаем как се стигна до това ограничаване на техниката, което не е от една-две години, то е от 1989 г. насам. Бавно и постепенно намаляваме самолетите и военноморските сили, и така нататък.
Аз репликирам тази част от Вашето изказване и мисля, че не е редно по този начин да се преценява колко генерали, колко адмирали и така нататък трябва да останат на тази база, на която Вие го направихте. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Има ли друга реплика? Няма.
Господин Костов, ще се възползвате ли от правото си на дуплика? Заповядайте.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Радославов, това, което аз считам че е необходимо, е да се поставят в съответствие висшите чинове, висшето командване и средното командване към отбранителните способности – не към техниката. Отбранителните способности са реални неща, те са ясни. Министерството на отбраната трябва да има ясна представа какви отбранителни способности са му необходими в условията на колективна система за сигурност.
Това, което е очевидно в момента, е, че има драстично разминаване между действителната отбранителна способност, тоест носенето на бойно, реално дежурство да отговаря на стандартите, възможността за провеждане на общи операции в рамките на колективната система за сигурност и това, което ние имаме като командване. Това е съвършено очевидно. Това става ясно от доклада.
Заради това аз настоявам министърът да бъде радикален. Той трябва да приведе този ръководен състав, защото там са огромните разходи на Министерството на отбраната за личен състав. Това е проста сметка.
Той трябва да направи, разбира се, и разчет за това какви отбранителни способности са му необходими в случай на кризисна обстановка, в случай на военни действия, но във всички случаи и тези разчети няма да оправдаят присъствието на този състав.
Освен това, обърнете внимание на тази част от доклада, в която се вижда какъв огромен капацитет за обучение има, където също има висши военни чинове, които в момента обучават студенти. Те не готвят кадри за армията. Този капацитет, който дори не е запълнен, всъщност продължава да се издържа от Министерството на отбраната и от парите на българския данъкоплатец.
От това искам да не се остане с впечатление, че Министерството на отбраната не е флагманът на реформите в българското правителство в момента.
Аз искам да използвам тази дуплика и да поздравя министър Аню Ангелов, че той действително е образеца на това, което трябва да направят всичките му колеги! Всички трябва да прочетат и да видят начина, по който той обвързва парите на народа с ефектите от сектора, с нуждите, със стратегията, с националните политически приоритети! Бих препоръчал всеки министър – отново искам да повторя този извод, да направи същото по отношение на своя сектор! Това според мен е най-важното. Казвам го за колегите от ГЕРБ, защото когато говорим за реформи, когато говорим за истинска енергия, за истинска компетентност, примерът е Министерството на отбраната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по представения ни доклад?
Господин Найденов, заповядайте.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Аз съм съгласен, че на нашето внимание е представен един изключително важен доклад. Важен сам по себе си, доколкото засяга значими за всяка държава въпроси – за военната сигурност, за въоръжените сили, съответно за притежаваните от тях капацитет, бойни способности, за реализацията на целите и приоритетите на отбранителната политика.
Второ, докладът е важен и интересен и от гледна точка на факта, че отразява дейността на две правителства, съответно отразява и степента на реализация на целите, усилията и задачите на две правителства в сферата на отбраната.
И трето, докладът е важен и от гледна точка на заявените намерения. Всъщност това е за първи път от страна на новото ръководство и на новото правителство и естествено дава основание за оценка на тези намерения.
Този интерес, който се проявява към доклада за състоянието на отбраната, е оправдан, когато се говори за нов преглед на структурата на силите и съответно за нов план за развитие на въоръжените сили, като зад тези намерения лесно могат да се разгадаят и намеренията за съкращения, които приветства и господин Костов. Разбира се, може да се разгадае не само това.
Впрочем, не вярвам някой да оспори извода, че България не може да си позволи да поддържа структури и части, които не допринасят с нищо за националната сигурност и които разхищават и без това ограничените и недостигащи финансови ресурси.
Изниква обаче въпросът: кои са тези части и структури и какъв е процентът от общите разходи, които поглъщат те? Отговора на този въпрос го няма в доклада, въпреки извода, който е направен.
Аз, разбира се, също ще започна с посочване на достойнствата. Посочих ги и в разискванията в комисията. Определено докладът притежава такива достойнства и като структура, и като преглед по приоритети, политики, програми, които се реализират в министерството, съответно като анализ и преглед и най-вече като комбинация от изводи и от намерения, в които са заявени приоритетите на новото ръководство на министерството.
Разбира се, заслужава да се оцени и времето на внасянето на този доклад, което дава възможност да се внесат и корекции в рамките на текущата 2010 г. За достойнствата обаче със сигурност ще говорят колегите от Парламентарната група на ГЕРБ.
Къде виждам слабости и в какво може да бъде ориентирана критиката по отношение на доклада и действията на министерството?
Първо, в отсъствието на преглед и оценка на останалите елементи на системата за отбрана. Ако искаме да придобием представа за отбраната на страната, не бива анализът да се свежда до оценка на дейността на министерството и на въоръжените сили, въпреки разбирането, че отбраната е функция основно на въоръжените сили и на Министерството на отбраната.
В този смисъл ще кажа, че не е достатъчно да се заяви намерението за преглед на структурата на силите. Според мен трябва да се заяви воля за нов преглед на системата на отбраната. Не става дума за промяна във външнополитическите приоритети, а става дума за анализ на всички институции и ведомства, които имат отношение към отбраната на страната, в това число и местната администрация, регионалните звена на централната власт. Заслужава да се чуе позицията на всички парламентарни групи, доколкото това е и продължителен, и изключително важен процес.
Второ, намирам, че има известен дисбаланс по отношение на оценката за въоръжените сили. Ще поясня. Аз не виждам оценка на новата структура, която е възприета по отношение на въоръжените сили и съответно в рамките на Министерството на отбраната. Не виждам анализ на приноса на родовете войски, въпреки оценките за видовете въоръжени сили. Поне като изходни позиции за новия мандат е добре да видим мнението и на новото ръководство.
Трето, тежестта на оценките е прехвърлена към дейността на предишното правителство. Все пак това е доклад, който обхваща 2009 г. и поне половината от нея е при друго мнозинство. За мен не е достатъчно да се каже, че са съкратени, ограничени, намалени, променени определени действия, приоритети, във втората половина на 2009 г.
Четвърто, има тревожни изводи по отношение на които няма адекватни намерения, например, ако отчитаме ниско ниво на изпълнение на целите на въоръжените сили, ако отчитаме отлагане за следващ период от време при финансирането, което е имало през 2009 г., то какво гарантира, че сега, при още по-малък процент на средства за отбрана, целите ще бъдат изпълнени? Това носи политически рискове за страната най-вече от гледна точка на извода за ненадежден партньор в лицето на България.
Пето, аз лично възразявам срещу внушението, че това, което се прави по модернизацията, по развитието на въоръжените сили, по планирането до днес, е някаква приумица на предишното правителство или едва ли не каприз на командването на Българската армия.
Забравяте, че има поне два дългосрочни документа, разработвани съвместно с екипи от партньорски държави, съответно служещи като основа за решенията в областта на отбраната.
Шесто, тази констатация поставя въпроси, на които не намираме отговорите в доклада.
Какво е мнението на ръководството на Министерството на отбраната за всеки проект поотделно по отношение на модернизацията и какво следва оттук нататък или отговорите на въпроса: какви са реалистичните роли и задачи на въоръжените сили, ако досегашните са продукт на нереалистични национални амбиции? Този отговор го няма в доклада, а той е изключително важен по отношение на бъдещето. В това число и по отношение на плана за развитието на въоръжените сили.
Липсата на отговори по тези въпроси ще означава, че темата се използва преди всичко от пропагандна гледна точка или като алиби за решение в други области.
Завършвам със споделяне на безпокойството, което личи в доклада по отношение на бойната подготовка, по отношение на тренираността на въоръжените сили и съответно малкото средства, които се използват по отношение на постигане на съвместимост на българските въоръжени сили с партньорите ни от НАТО.
За съжаление, аз не виждам в този доклад решения, които да бъдат насочени към увеличаването на средствата, ако изключим, разбира се, намеренията за съкращаване на личен състав.
Аз няма да подкрепя този доклад с разбирането, че в него имаме добра основа и много отправни точки, но същевременно не мога да споделя намеренията, които са заявени в значителна степен в този доклад.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Има ли реплики към изказването?
Заповядайте, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Господин Найденов, моята реплика към Вас е следната: осем години Министерството на отбраната се управляваше от Национално движение Симеон Втори. Този период, за който Вие настоявате да се отчита като положителен, едва ли не, тоест половината от миналата година, всъщност е управление на вашият съюзник от тройната коалиция. Вие в момента не считате ли, че проявявате една лоялност в минало време по отношение на управление и политическо ръководство на Министерството на отбраната, за които толкова откровено министерството сега и политическото ръководство на ГЕРБ, правителството, правят такава критична, откровена оценка? Аз цитирах тези оценки.
Оставате впечатлението в момента у всички нас, че Вие браните един ваш бивш съюзник в ущърб на националния консенсус по въпросите на отбраната и въоръжените сили. Защото са извършени много тежки нарушения, защото е засегнат капацитетът на страната, възможностите на страната да си гарантира отбранителна способност от това управление. Действително ли искате да оставите впечатление у всички нас, че Вие браните това политическо ръководство на Националното движение Симеон Втори?
Няма да казвам, че министърът е обвиняем, защото всички го знаят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Има ли друга реплика? Не виждам.
Господин Найденов, заповядайте за дуплика.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Уважаеми господин Костов, не виждам основанията за упрек, за късна лоялност или за бранене на предишния министър.
Аз споделям част от изводите, които са направени по отношение на състоянието на въоръжените сили и на системата за отбрана. Впрочем, ако се погледнат и доклада, и обсъждания в Комисията по отбрана, в рамките на предишното управление имах възможността да бъда председател на тази комисия, ще видите много от забележките, които можете да видите и в този доклад.
Второ, ще видите изводи, например, направени през 2007 г. по отношение на дисбаланса между численост, разходи и отговорности на въоръжените сили. И това е факт, който аз не отричам. Но тогава, когато коментираме предишното управление пак ще ви върна към това, което казах в изказването си – имаме два дългосрочни документа. Впрочем, те са подкрепени с гласовете и на Синята коалиция.
Стратегическият преглед на отбраната, в който бяха формулирани външнополитически приоритети и задачи на въоръжените сили, и Дългосрочната визия за развитието на българската армия до 2015 г. Всъщност тази дългосрочна визия беше основата за приемането и на програмата за модернизация. Следователно, от гледна точка на гласуването и на дешифрирането на това гласуване, Вие също имате отношение към това, което е заложено в рамките на тези осем години.
Моята критика в случая е, че не виждаме намеренията на правителството, респективно на министерството, по реализацията на тези проекти, как се оценява тяхното приемане и тяхната реализация досега.
Там имаме военна експертиза, на основата на които са взети съответно и политическите решения. Аз не оспорвам тази военна експертиза, но не виждам тя да се оспорва и в доклада.
Добре, ако това е едно свръхнатоварване, в такъв случай какво е бъдещето на тези проекти? Отговорите на тези въпроси аз не ги намирам в доклада. И това са част от основанията ми да не подкрепя този доклад.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Други желаещи народни представители – заповядайте, господин Лаков от Парламентарната група на „Атака”. Той пръв поиска думата.
ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Докладът, който обсъждаме в момента, е един много хубав документ, както каза господин Костов, но в същото време това е и един много тъжен документ, защото той е категорично признание как Българската армия и Министерството на отбраната са били използвани като средство за обогатяване, като средство за пладнешки грабеж на държавни и народни средства. Това нещо проличава в страниците на доклада. За съжаление, той е само за една година, но трябва да бъдем сигурни, че това е ставало в продължение на всичките тези 20 години и на армията се е гледало като средство не за бойна готовност и не за национална сигурност, а като средство за обогатяване на обръчи от фирми, на близки до властта оръжейни търговци, доставчици и всякакви такива далавераджии. Факт е, че всяка сделка за превъоръжаване е сключвана на тъмно, с криворазбрани мотиви за секретност и по този начин е осъществявана в полза на един или друг кръг.
Тъжното и страшното, което се констатира в този доклад, е, че армията в момента е станала заложник на всички тези договори, сключвани през годините независимо един от друг, без ясна концепция, с единствената идея за облагодетелстване на хората, които са ги сключвали. Ще ви дам малко факти.
По програмата за превъоръжаване с автомобилна техника с договора за доставка на мерцедеси с „Даймлер” - фирмата се задължава да достави на Министерството на отбраната 73 автомобила през 2008 г. на стойност 7 млн. 154 хил. евро и 82 бр. през 2009 г. на стойност 10 млн. 522 хил. 700 евро. Поради неизпълнение от българската страна на задължителните авансови плащания и откриване на акредитив през 2009 г. няма доставки, но за сметка на това държавата дължи неустойки в момента в размер на 526 хил. 130 евро. Може би са и повече вече.
По договора за доставка на вертолетите „Еврокоптер” от Концерна EАDS – те са сключени пак много на едро, за 383 78,5 млн. евро и трябваше да получим 12 вертолета „Кугър”. В момента обаче оставащото задължение е 27 млн. 535 хил. евро, а вертолетите не само че не са собственост на българската държава, но не са доставени и не могат да бъдат ползвани, защото не са собственост на тази държава.
Пак с твърде широки пръсти и пак с идеята за високи комисионни е сключен договорът за доставка на самолетите „Спартан”, които кой знае защо са наречени стратегически транспорт, макар че по обем и товароносимост не може да се говори за никакъв стратегически транспорт. С тази компания стойността е 91 млн. 794 хил. 370 евро, като 20% са платени авансово. Имаме два самолета. Единият аварира и се чупи и не е ясно кога ще придобием останалите и какви неустойки трябва да дадем. Всъщност неустойките са 725 хил. евро., а самолетите ги няма и няма да бъдат доставени.
Давам тези примери само да илюстрирам как са ставали кражбите, как са раздувани цените и как са доставени неща, които не са необходими за бойна готовност и за отбранителна способност на армията и на войската.
Искам да отправя един въпрос от тази трибуна. Къде беше през цялото това време върховният главнокомандващ, който сега се запъва за производството на генерали и прави някакви измислени скандали, за да покаже своята роля в тази армия? Къде беше този президент, който не спря нито една от тези скандални сделки, който допусна това загробване, което тепърва трябва да се разплаща с години и няма да повиши по никакъв начин отбранителните ни способности?
Господин Найденов, който също беше председател, сега критикува доклада, защото бил непълен и недобър, но той също не направи нищо, за да спре тези неща и да постави поне пред обществото начина, по който са сключвани сделките. Съвсем отделен въпрос е колко хора станаха милионери, но това е тема за прокуратурата, а не за Народното събрание.
Партия „Атака” ще подкрепи доклада, защото той е изключително изчистен, стегнат и показва реалната ситуация, която е в момента. Пожелаваме успех на министъра да извади войската от батака, в който е поставена в момента! Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ и „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Има ли реплики към изказването на господин Лаков? Няма.
Заповядайте, имате думата.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Искам да изразя своето задоволство от документа, който сега разглеждаме, обсъждаме и евентуално трябва да приемем, защото това е един от документите, които са показателни по отношение на стила и работата, които би трябвало да съществуват в институциите и органите за ръководството на тази държава. Докладът, който в момента обсъждаме, се отличава със своята стегнатост, обективност и прецизност, и най-важното със своята надпартийност.
Анализът, който прави докладът, и набелязаните мерки за повишаване ефективността и ефикасността на отбраната и на отбранителната политика са нещо, което е значимо в новото управление на партия ГЕРБ във всички сектори на държавата. Това, което е отразено в доклада, е с единствената цел да покаже, че националната сигурност е изключително важен сектор в цялостното управление на държавата и към него трябва да се подхожда сериозно, отговорно и принципно.
Перспективите, които докладът показва, са реални и ние би трябвало да ги подкрепим. В случая аз съм напълно съгласен с това, което каза господин Найденов по отношение на доклада, и не можах да разбера защо той няма да го подкрепи. Защото дори и критиките, които бяха отправени към доклада от всички изказващи се досега, са критики, които са към документ, който съществува, защото ние, както и министър Ангелов подчерта, нямаме за предходната година никакъв доклад.
Това, което искам да спомена в доклада, са новите предизвикателства към отбраната. Те се характеризират с една неопределеност, непредсказуемост, несиметричност и размитост. Това е нещо, за което трябва да си дадем сметка, защото ние сме органът – Народното събрание, който поставя целите и задачите и съответно пуска ресурсите пред Българската армия, за да може тя да изпълни своите задачи.
Другото, което докладът ясно подчертава и трябва да си дадем сметка за него - то не е секретно, както и министър Ангелов подчерта няколко пъти, че няма нищо секретно в този доклад, защото касае всеки българин, всяка институция и цялата държава като цяло - че Българската армия отдавна не може да изпълнява самостоятелно и да реагира адекватно на каквито и да са заплахи. Ние сме в една колективна сигурност, която трябва да ни гарантира националните интереси, но и ние да отговорим на изискванията към нас от органите на НАТО и на Европейския съюз. От друга страна, докладът подчертава непрекъснато нарастващите потребности и намаляващия финансов ресурс, който отпускаме за реализация на тези потребности. Хубавото е, по стечение на обстоятелствата, че в момента имаме съвпадение на текущите задачи, които изпълнява армията, и дългосрочните стратегически цели, които тя трябва да достигне. Това все пак дава известно облекчение както в ресурсен, така и в човешки фактор.
По отношение на изказванията за модернизацията на армията и критичното отношение към нея. Отново искам да призова министър Ангелов и ръководеното от него министерство да направят сериозен анализ в прегледа на въоръжените сили, както и в така наречената Бяла книга, и да се продължи напред, и то с по-голямо темпо при участието в изработването на стратегията за национална сигурност, защото План 2015 е работен в условия, които вече не съществуват.
Освен това заложената тогава модернизация е без нормална мотивация и аргументация. Както и господин Лаков подчерта – ще дам един пример, без да се спирам на технически подробности – вертолетите „Кугър”, с които толкова се гордеем, в момента могат да бъдат използвани за невоенни мисии на територията на страната, защото не са с необходимото въоръжение, не са оборудвани и в опознавателната си система нямат „свой-чужд”. Тоест те могат да бъдат използвани в невоенни мисии. Дай Боже да не се налага.
Похвално е, че след приемането на Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили, ръководството на Министерството на отбраната изключително бързо изработи, предложи на Министерския съвет и се очаква да влезе в действие новият устройствен правилник, който ще стартира структурната промяна в армията.
Тук е необходимо да подчертая следното. Цифрите са си цифри, не бива да бягаме от тях. България е втората държава в НАТО по численост на съотношението „войник към 10 хил. човека”. Първа е Гърция със 119 човека на 10 хил. души население, а България – с 45 войника на 10 хил. души. За сравнение - средното число за Европейския съюз е 26, а най-малко войска по този критерий има Австрия.
Цифрите са цифри, но характерно е друго. Ние сме в центъра на Европейския съюз по отношение на бюджета, заложен за тази година. За миналата година сме доста над него. Пак на първо място е Гърция. Важна е ефективността на използването на средствата. Освен това – и тежестта. Говорим в проценти: 1,44%, 2,0%, 2,2%, 1% и така нататък, обаче относителната тежест на цифрите е различна. По абсолютен размер България е на последно място. На последно място е по трите фактора – по разход на средства за личен състав, по разход на средства за бойна подготовка и по разход на средства за техника и въоръжение. Министър Ангелов, ръководеното от него министерство и Щабът по отбрана са задължени да изпълняват първите два фактора, тоест личният състав трябва да живее и да се води някаква бойна подготовка, да се изпълняват операции и мисии и зад граница. Затова се реже от най-важното – превъоръжаването и мобилизацията. Там изоставането е трагично, защото то се задълбочава. Ние не затваряме, а отваряме ножицата. Това личи и в оценката, която инспекциите от НАТО дадоха на нашите формирования, които са сертифицирани и се сертифицират за участие в мисии и формирования на НАТО - „Задоволителна” – отговарят, „Съвместими” – с изключително занижена подготовка. Обаче ако сте си направили труда да запомните цифрите, дадени в доклада, които бяха едва ли не неглижирани, че ги няма, то те са страшни. За Сухопътните войски това, което е трябвало да изпълняват по определени цели, имаме от 26 до 40% неизпълнение за миналата година, а във Военновъздушните сили – до 90%.
Ще ви кажа още една цифра. За да бъде един летец нормално подготвен (говорим за боен пилот), той трябва да лети около 160-180 часа на година. Нашите най-тренирани летци за миналата година имат по 40 летателни часа. Това означава, че ние във Военновъздушните сили в момента отглеждаме пехотинци. Това е трагично, защото тези неща не се наваксват. Те не могат да бъдат компенсирани в един период след време, когато ще има пари. Това са качества, които трябва да бъдат поддържани и не могат да бъдат възстановявани толкова бързо.
Похвално е, че онова, което ние можем да направим и министерството го прави, е активното участие на министерството във всички сфери за изработване на новата Стратегическа концепция на НАТО. На практика това е много важно, защото показва нашето сериозно отношение и тежестта, която имаме в този колективен орган за отбрана.
Бих искал да приключа с два въпроса. Те може да не са към министър Ангелов. Риторични са, но могат да бъдат отправени и към него. На мен ми се искаше в доклада да има нещо написано като състояние и перспектива за управление на имотите на Българската армия. Ако някой не знае, Българската армия е най-големият собственик в България, може би след Българската православна църква – не съм сигурен в класацията.
Бих искал да отправя и своя въпрос в потвърждение на моите колеги, изказали се преди мен – къде е мястото на върховния главнокомандващ и защо то не е отразено в доклада? Все пак той има доста сериозни функции по Конституция и по закон.
Приключвам с мнението, че този доклад е надпартиен. Той е търсещ консенсусен анализ на извършеното, на текущото състояние търсещ нелеките решения за бъдещето чрез реформиране на Въоръжените сили на основата на баланс между ресурси, които ние отпускаме, между възможности, които съществуват, и задачи, които ние поставяме.
Благодаря ви и ви подканям да подкрепим доклада, защото той не бива да бъде тълкуван партийно, тъй като касае националната сигурност на България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплики? Няма.
Думата поиска народният представител Янко Янков. Заповядайте.
ЯНКО ЯНКОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! Докладът за състоянието на отбраната и въоръжените сили, който е представен на вниманието на Народното събрание, е изключително важен документ, който би трябвало днес тук, в тази зала да предизвика сериозна дискусия по един от най-важните сектори, който би трябвало да е основен приоритет не само на политическите сили, но и на българските институции.
Приемането на доклада е рутинна процедура, която не поражда правни последици, но смисълът на неговото разглеждане е дебатът, който трябва да бъде проведен тук.
Практиката показва, че и в миналото Народно събрание, обикновено дебатите по този доклад силно се политизират и в рамките на тези политически дебати понякога основните въпроси, свързани с отбраната на страната, отбягват от нашето внимание.
Уважаеми дами и господа народни представители, по отношение на доклада това, което всички бихме могли да отбележим, е, че той е изключително аналитичен и високоекспертен документ. По този въпрос съмнение няма! Докладът обхваща всички аспекти от дейността на Министерството на отбраната, всички направления. Личи определено ноу-хау в тази област, свързано с личните виждания и високия професионализъм на новия министър и ръководството на Министерството на отбраната.
Уважаеми колеги, ние в нашата парламентарна група смятаме, че разглеждането на този доклад не трябва да бъде само повод за аналитично и критично отношение към Министерството на отбраната. Дебатите по този доклад трябва да ни дадат повод за размисъл за нашата дейност като институция – на Народното събрание, свързана с дейността на Министерството на отбраната.
Ако направим една ретроспекция на миналото, уважаеми колеги, смятам, че ще стигнем до основния извод, че въоръжените сили на Република България са в период на непрекъснато и перманентно реформиране. Ако анализираме този процес, ще видим, че той е изключително противоречив, динамичен и понякога не кореспондира с основните задачи, които би трябвало да изпълнява, свързани с Конституцията на Република България. Освен това, уважаеми колеги, това, което се забелязва и в доклада и е изключително важно, че въоръжените сили, секторът „Отбрана” работи в една перманентна ресурсна необезпеченост и всъщност, когато дойде време за приемане на бюджета на страната и на новия бюджет, ние трябва да си припомним този доклад и ангажиментите, които поемаме, включително и в днешния дебат. Например изключително тревожен е факта, че по отношение на разходите на глава от населението и по отношение на разходите за един военнослужещ ние сме на едно от последните места като страна членка на НАТО.
Аз смятам, че всички ние тук трябва да се съгласим, уважаеми колеги, че икономическата криза, която преживяваме като период, не трябва да я проектираме като криза на мотивацията на нашите военнослужещи, като криза на доверието във възможностите и професионализма на Българската армия и на българските въоръжени сили.
Политическите цели, които са формирани в доклада, наистина са територия на политически консенсус. По тях спор няма. Надяваме се обаче, че постигането на тези политически цели ще се извършва приоритетно с експертни средства и, както е записано в доклада, което е наистина важно, с един нов мениджмънт, с едно ново менажиране на отбранителния сектор.
Едно от най-важните направления за постигане на целите и трансформацията на въоръжените сили това е ускорено придобиване на способности, уважаеми колеги. Тоя въпрос е изключително важен и комплексен. Той е свързан не само с финансов ресурс, той е свързан с много други фактори, които са важни и които трябва да отчитаме в нашите действия и като политици.
Модернизацията е част от този процес. Стана практика, уважаеми колеги, територията на модернизацията да се превръща в едно поле за непрекъснати противоречия и обвинения. Ние трябва да спрем с тая практика едно правителство да сключва определени договори, друго правителство да ги прекратява. Това не влияе добре на имиджа на България, на международния авторитет на страната. От тази гледна точка с особено внимание стои въпроса, като грижа на българските институции, че трябва да се преценяват ангажиментите и най-вече финансовите възможности на страната по тия договори. Пак казвам, това вреди изключително на имиджа на страната.
Не знам дали всички колеги знаят, че програмите за модернизация на Българската армия в началото на влизането ни в НАТО са били над 60. Сега в момента, с редукцията им, мисля, че са по-малко от 10. Непрекъснатото редуциране на програмите води до една липса на възможност министерството правилно да планира и да прогнозира своите действия, включително и финансовия ресурс в тая посока.
Освен това, уважаеми колеги, смятам, че в доклада е отделено внимание и ние тук също трябва да отбележим други основни дейности, които Министерството на отбраната поставя като свои основни задачи и които са изключително важни за отбранителния ефект. Един от тия сектори е секторът „Образование” - „Научно-техническа и развойна дейност”. Ние смятаме, че, отбелязвайки в доклада тези направления, Министерството на отбраната и новият министър ще намерят достатъчно ресурси, въпреки ограничените такива, и нови подходи за издигане авторитета на тези дейности на Министерството на отбраната в повишаване качеството на тяхната дейност и пълноправно интегриране в системата на НАТО именно чрез интелектуалния потенциал на Министерството на отбраната, включително и за неговото прагматично насочване към решаване проблеми и на гражданския сектор. Това е един изключително сериозен и важен проблем.
Освен това нова територия на Министерството на отбраната – тя не е вече сравнително нова, ще бъдат разширяващите се действия на Европейския съюз по отношение на отбраната.
По отношение на участието в операциите аз смятам, че ние там сме заслужили като оценка от партньорите ни от НАТО едно престижно място, което трябва да запазваме, да разширяваме като намаляваме до минимум националното ограничение за нашето участие в операциите.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър, нашата парламентарна група ще подкрепи внесения от Вас Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили. Използваме случая да Ви пожелаем успех във Вашата дейност за ускорено реформиране на отбранителния сектор в условията наистина на финансова криза, но и на ненамаляващи задачи като членове на НАТО и Европейския съюз и се надяваме, че с нашите действия като парламентаристи и ние ще допринесем нещо, особено в нормативното осигуряване на тази дейност, и всъщност с нашите критики също понякога ще можем да повишим качеството и на мениджмънта, и на дейностите, свързани с най-важния за българското общество сектор „Отбраната на страната”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Янков.
Има ли реплики към изказването? Не виждам.
Думата поиска народният представител Йордан Бакалов.
Заповядайте, господин Бакалов.
Ако искате, може да поискате и увеличаване на времето на групата. Мисля, че на Синята коалиция останаха малко минути. Предлагам на господин Бакалов да поиска увеличението с една трета. Предполагам, че ще има такова искане и от другите парламентарни групи. Разбрах, че поне още една парламентарна група ще поиска.
Моля, подгответе системата, за да може да се възползват колегите, и дайте знак, когато е готова , за да продължим нататък.
Можете да започнете, господин Бакалов.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (СК): Уважаема госпожо председател, моля за увеличение на времето.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Годишният доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили за 2009 г. за мен определено може да се каже, че е една ясна заявка. За пръв път от толкова години от опитите, през които са правени такива доклади, заявка за намерението на ръководството на Министерството на отбраната да провежда една политика на прозрачност и преди всичко на отчетност за това как трябва да функционира мениджмънта на управлението на Министерството на отбраната, респективно оттам и на Българската армия.
Докладът определено за мен това, което видях и което искам да споделя с вас, е, че има един сполучлив опит за връщане и въвеждането на два основни принципа – единият за реализма, другият за прозрачността, както ви казах в самото начало.
Първо, по принципа за реализма. Определено мога да кажа, че това е един от изоставените и трудни принципи, който в последните години не се прилага, но в този доклад за пръв път ясно се вижда, че първо е направена една реалистична оценка на средата за сигурност, а оттам и респективно реалистично са поставени целите и начинът на постигането им. Този принцип на реалистичност се следва много трудно, но тук определено мога да кажа, че приветствам и ръководството на Министерството на отбраната, че желае да следва един такъв принцип, поне по заявка. Както се казва: в следващия доклад ще видим дали наистина този принцип е реализиран.
Другият драстично нарушен принцип при ръководството на Министерството на отбраната, беше принципът на прозрачност в политиката на сигурност и по-специално в изразходването на финансовите средства. Колкото и за някои да се водят като оскъдни, все пак средствата като разход, който се прави от българското правителство на глава от населението, е един от най-високите в структурата на НАТО. Тук определено може да се каже, че Министерството на отбраната, говоря за последната година, за последното управление на правителството, тоест на тройната коалиция, бяха изразходвани непрозрачно доста пари, които доведоха дотам, че Министерството на отбраната за голямо съжаление на българските граждани изразходва най-големите средства, но не получи необходимата сигурност срещу тези пари. Както и не стана ясно защо се реализираха някои сделки и каква беше целта за всичко това.
Докладът потвърждава декларираните основни приоритети в отбраната и в работата на министерството и Българската армия за периода от 2009 до 2011 г. Формулирани са и политическите задачи пред ръководството в областта на отбраната. Целта на ръководството се свежда до провеждане на политика, осигуряваща въоръжените сили на Република България да бъдат в състояние да се разгръщат както на територията на страната, така и да изпълняват своите съюзнически задължения в различни конфликтни точки и райони, в които ние имаме определени отговорности.
Въоръжените сили, които също трябва да бъдат ефективни за изпълнение на много по-широк спектър от задачи, включително включващи – тероризма, мисии по управление на кризи, оказване на подкрепа на бедстващото население.
В условията на финансова криза и драстично съкращаване на бюджетите и ресурсите на отбраната в анализа е отделено основно внимание на ресурсните условия, при които се осъществява политиката в областта на отбраната. Според мен тук е много сполучливо попадението и това се наблюдава за пръв път в един такъв доклад, че се прави сравнителен анализ с икономическата и финансовата ефективност на отбраната, което за мен е едно от сериозните предимства на този доклад. Мога само да го приветствам, както и да се стимулират в бъдещи доклади, такива финансови измерения и финансова ефективност на самата отбрана. Създаването, усъвършенстването и използването на адекватни на рисковете заплахи и отбранителни способности е определено в доклада като първо основно направление в отбранителната политика, в което да бъдат съсредоточени усилията на Българската армия. Определено може да се каже, че главен приоритет е ускореното придобиване на способностите на силите за съвместно използване в рамките на НАТО и Европейския съюз.
Нещо, което е много важно за мен, е, че в доклада става много ясно, че войските трябва да имат широк потенциал от способности преди всичко за превенция, блокиране на ескалацията и премахване на причините за заплахи, колкото е възможно, и то там, на място, където те възникват.
Тук определено може да се каже за някои хора, които все още се чудят, колебаят или се опитват да атакуват – защо имаме войски в зоните на конфликт, включително малък контингент в Косово, имахме в Ирак, както и в Афганистан, Българската армия има определени функции и възможности, които трябва да реализира на място и там да спира възможни евентуални терористични актове, които могат да се случат. Тоест нашите функции също трябва да бъдат реализирани на място там, откъдето могат да възникнат определените конфликти.
Тенденциите в средата на сигурност през изтеклата година изискват и активно участие на страната във формирането и реализирането на политиката за сигурност и отбрана на НАТО и Европейския съюз.
През 2009 г. Министерството на отбраната въпреки наложените, особено през второто полугодие, ограничени финансови ресурси, както вече имах възможността да ви кажа, доста от тях бяха изконсумирани в самото начало на 2009 г. Независимо от това Министерството на отбраната и в самия доклад си е поставило възможността да гарантира в максимална степен военния аспект на националната ни сигурност. Ключов елемент в тази дейност е изпълнението на съюзните ни ангажименти и осигуряване на приноса на Република България към колективната сигурност и отбрана на НАТО, Европейската политика за сигурност в отбрана, в усилията на другите международни организации за опазване на международния мир и сигурност. Реалните операции и мисии, провеждани от въоръжените сили в интерес на сигурността и отбраната, са критерий за тяхната ефективност и оперативни способности и показател за ефективността и ефикасността на системата за отбрана и сигурност. Успешното функциониране на системата за сигурност и отбрана изисква извършването на редица специфични дейности по поддръжка и осигуряване на отбраната, макар и поддържащи тези дейности имат важно значение за успеха на отбранителната ни политика.
Докладът завършва с изводи и направления на усилията по формулиране и прилагане на отбранителната политика на Република България през 2010 г. В изводите още веднъж са посочени проблемите, свързани с планирането и провеждането на политика в областта на отбраната в условия на финансова криза и декларирано намерение на политическото ръководство на Министерството на отбраната да продължи усилията си за осъществяване основната цел на отбранителната политика, а именно да гарантира сигурността на гражданите, обществото и държавата като изпълнява максимално възможно съюзните задължения на Република България в коалиционната архитектура и сигурност на отбраната.
В заключение искам да направя някои препоръки към бъдещия доклад за 2010 г. Според мен той може да бъде много по-балансиран и по-кратък, защото за мен определено е прекалено обемен, да се избегнат някои повторения, които са наблюдават в самия доклад. Някои от разделите са представени много подробно, докато има други раздели, които са само маркирани. Тук определено може да се каже, че една от основните функции, която би трябвало да е свързана с принципа за прозрачност, е именно да се наблегне и да се обърне по-голямо внимание на контролната и одитна дейност на Министерството на отбраната, както и утилизацията на различни боеприпаси.
Като заключение мога да кажа, че основната значимост на Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили през 2009 г. се обуславя, от една страна, от предназначението да се информира българското общество за състоянието на въоръжените сили, както и на самата парламентарна Комисия по външна политика и отбрана, оттук нататък да поеме основните функции и да постави основните задачи, които трябва да се изпълняват, както и да изпълнява контролните функции, които тя би трябвало да изпълнява към въоръжените ни сили. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Бакалов.
Има ли реплики към изказването на народния представител Йордан Бакалов? Няма.
Думата поиска народният представител Спас Панчев. Заповядайте, господин Панчев.
СПАС ПАНЧЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, драги колеги! Радвам се, че днес имаме толкова гости в парламента. Преди да започна моето изказване по доклада, искам да кажа, че все пак щях да съм по-радостен, ако там на балкона, на мястото, където съм свикнал да виждам началника на отбраната, началниците на родовите войски, днес те бяха тук, участваха и слушаха дебата в парламента. Защото още веднъж ще кажа, че това е Доклад за състоянието на Министерството на отбраната и въоръжените сили. Нека в бъдеще наистина да не неглижираме тази идея и възможност, а тук да присъстват хората, дори само заради това те отблизо да ни видят и ние да имаме възможност да се видим и да говорим с тях.
Докладът, който ни е представен, аз намирам за един обективен и професионално подготвен в по-голямата му част. Но не мога да не споделя с вас, че той в по-голямата си част е един статистически изготвен доклад. За съжаление в него няма оценка за възможностите, за това, което Българската армия и въоръжените сили на България правят. Ние участвахме в много и различни мисии и навсякъде получавахме отлични оценки. Затова е нормално, според мен, в доклада то да бъде посочено, както и участието на Българската армия в тези кризи и бедствия, които в последните години се случиха. Защото без участието на Българската армия сигурно последствията щяха да бъдат по-сериозни.
Вие знаете, уважаеми колеги, че от 1 януари 2008 г. Българската армия е изцяло професионална. Считам, че в доклада трябваше да намери място един анализ. Правилно казахте, че през 2008 г. не е предложен доклад за състоянието, но през 2009 г. можеше да видим каква е оценката на ръководството на Министерството на отбраната за професионализацията на Българската армия, как тя е повлияла на отбранителните способности, на експедиционните възможности, които изискват нашите партньори от НАТО. Мисля, че с това докладът щеше да бъде по-пълноценен и по-полезен.
Недостигът на средства, уважаеми колеги, се е чувствал през всички години на прехода. Убеден съм, че и вие сега много осезателно го чувствате. Нека да си припомним обаче, че през 2004 г. България стана пълноправен член на НАТО и за съжаление тогава ние надценихме възможностите, които нашият бюджет има и позволява и предвидихме в План 2015 цели, които, според мен, са непостижими дори при сериозен бюджет. Не случайно парламентът по наше настояване през 2008 г. – длъжен съм да припомня това, направи преразглеждане на плана. Не случайно при ежегодните ни срещи с НАТО и обсъждане на целите на силите ние значително намалихме това, което бяхме предложили като ангажименти за бъдещото развитие и модернизация на Българската армия. Модернизацията е необходим елемент, защото в голямата си част, дори след закупуване на транспортните самолети, на хеликоптерите, на автомобилната техника, основното оборудване, основното въоръжение на Българската армия е съветско или на държавите от бившия Варшавски договор.
Нужно е час по-скоро да се осигурят средства, защото ние сме поели ангажименти и трябва да ги изпълняваме. Виждам, че нашите партньори от НАТО и от Европейския съюз са добронамерени към нас. Искам да знаете, че нашият съюзник Съединените американски щати ежегодно помага с финансови средства за модернизацията и закупуването на ново въоръжение и техника и подготовката на нашите военнослужещи. Хубаво е тази помощ да я търсим, защото тя се дава, когато я търсиш, да я ползваме активно, за да може повече бойни способности да придобиваме и да имаме възможност една от целите на силите, колкото и да ви се струва несериозна, е подготовката в изучаването на английски език – да може, използвайки тези възможности, поне в тази цел ние да се представим добре и да дадем възможност на повече военнослужещи да учат английски език, за да могат да са по-полезни при изпълнението на мисиите, в които те участват в чужбина.
Като говоря за надценените възможности, не мога да не споделя с вас факта, че през 2004 г., когато станахме членове на НАТО, ние поехме ангажимента да поддържаме поне 2,6% от брутния вътрешен продукт като бюджет на Министерството на отбраната. За съжаление сте свидетели как бързо този ангажимент стана 1,4%. Трябва да знаете, че 75% от бюджета на министерството отива за издръжка на личен състав и с останалите средства е много трудно да се реализира сериозна програма за модернизация.
Един от колегите каза преди малко, че все пак трябва да има средства за бойна подготовка. Аз отново ви казвам, че бойната подготовка е много важен елемент и за нея трябва да се намират средства и възможности. В това отношение нашата армия наистина трябва да бъде добре подготвена и добре екипирана. През тези минали 4 години при участието ни в мисии в чужбина ние не дадохме никакви жертви. Това наистина е много важно, а именно подготовката и екипировката, за да може нашите деца и близки, които са в чужбина, да се връщат живи и здрави след изпълнението на техните мисии.
Съгласен съм с констатацията в доклада, че през последната година, въпреки договорките, които имахме в НАТО, и оценките, които ни се даваха за програмиране, планиране и бюджетиране, тези три дейности бяха събрани в министерството в една дирекция, което не е нормално. Радвам се, че новото ръководство реши този въпрос веднага - не може една и съща дирекция и да планира, и да харчи. Това винаги е било организирано - такива са част от изискванията в натовските държави тези дейности да бъдат разделени, и е нормално това, което новото ръководство на министерството предложи и направи.
Може би само за повече точност в доклада трябва да бъде променено записаното на стр. 8, че праговете в прозрачността на договаряне и подписване на сделки са 5 хил.лв. и 25 хил. лв., като суми, които Министерският съвет и парламентът трябва да гласуват. Те всъщност са 5 млн. и 25 млн. Това трябва да бъде поправено.
В изказването ми в комисията не скрих тревогата си от въпроса с утилизацията. Много години този въпрос беше подценяван и не беше разглеждан. Не случайно в Челопечене преди две години стана този нещастен случай, слава Богу, без жертви. Министър Ангелов увери, че вече има проведени разговори с американската страна и тя е готова отново да помогне за решаването на този въпрос, който наистина не търпи отлагане, защото с всяка измината година складовете на Българската армия се пълнят с още хиляди тонове ненужни остарели боеприпаси.
Имаше една строга система на работа, макар и само с възможността да съветваме министъра, но в министерството работеха активно Програмен съвет, Съвет по отбрана, Съвет по необходимите отбранителни способности на Въоръжените сили. Тези съвети наистина са необходими. Един министър, колкото и да е добър специалист, колкото и да е навътре в проблемите, е хубаво да се възползва от възможността на експертизата – била тя цивилна, военна, научна и т.н.
Аз съм убеден, че докладът ще бъде подкрепен с голямо болшинство. Иска ми се и занапред Българската армия, военнослужещите, Министерството на отбраната да бъдат един от стожерите на отбранителните възможности на страната и възможност за една стабилна държавност в държавата. Желая успех на новото ръководство! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Има ли реплики? Няма.
Думата поиска народният представител Георги Пирински, заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, господин министър, колеги! Искам да обърна внимание само на един въпрос, свързан и с това, което каза господин Тошев в своето изказване.
Безспорно постановката в доклада е коректната и точната, а именно, че с него се цели инициирането на коренно различна дискусия по отношение на Въоръжените сили, за да се осъществят реалистични, адекватни на истинските предизвикателства рискове, заплахи, подходи и действия, осигурени с ресурс.
Какъв е отговорът обаче на постановката на този въпрос? На стр. 6 се казва, че: „целта на тази политика е българските Въоръжени сили да бъдат в състояние да се развръщат бързо както на територията на страната, така и в чужбина и съвместно със съюзниците да бъдат ефективни в изпълнението на широк спектър от задачи, включващи участие в колективната отбрана, операции за борба с тероризма, мисии по управление на кризи и хуманитарна подкрепа”.
В следващото изречение се казва: „тези задачи налагат да се изграждат и развиват, първо и основно, онези отбранителни способности, които дават възможност за участие в експедиционни операции”.
Господин Тошев основателно според мен обърна внимание, че тази постановка на въпроса води до тежко изоставане в модернизацията на Въоръжените сили в основната им функция, каквато е отбранителната функция на територията на страната.
И в Комисията по външна политика и отбрана, и тук отново бих искал да заявя, че това е възловият въпрос, по който трябва да продължи дискусията и с Министерството на отбраната, и в Народното събрание, а навярно и в Консултативния съвет към Президента.
Благодаря Ви, госпожо председател, за възможността да използвам тези минута и 40 секунди. Поставям този въпрос на вниманието на Народното събрание и на министъра с убеждението, че той трябва да бъде дискутиран по-нататък. Постановката на отговора в доклада обаче не ми дава възможност да го подкрепя, затова ще се въздържа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплики? Няма.
Заявено е искане за изказване от госпожа Моника Панайотова. Заповядайте.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги народни представители! Колкото и критики да бяха отправени, смятам, че достойнствата на доклада са много повече и затова искам да насоча вашето внимание върху тях.
Изключително достоен е докладът и наистина е добър модел за останалите министерства как биха могли да съставят своите доклади.
Първо, има изключително ясна визия какво е било състоянието на отбраната, какво се прави в момента и какво предстои, тоест ясна заявка за реформа, но и отговор на въпроса как да бъде реализирана тази реформа. Има ясно очертани приоритети, основни политически задачи, основни направления и най-вече – което е най-важното – ресурсна обусловеност как да се случват оттук нататък нещата.
Второто изключително важно достойнство е така нареченият венчър марков подход, тоест възможността да съпоставим къде се намира България в сравнение с останалите европейски държави в рамките на Европейската общност, както и в рамките на Евроатлантическата общност, което респективно показва и възможността да се направи както положителна, така и да се работи върху недотам развитите моменти, свързани с отбранителните ни способности, отговарящи на изискванията на Евроатлантическата общност, част от която сме ние.
Третото изключително голямо достойнство са именно предприетите действия и визията какво правим оттук нататък. Първата крачка в тази посока я направихме всички заедно със създаването на измененията в Закона за въоръжените сили и отбраната и задавайки възможността да се наложи един нов модерен отбранителен мениджмънт, който дава възможност за така наречения интегриран подход.
Да, тук не е началникът на отбраната, но също така не е и постоянният секретар, като се надявам, че оттук нататък те ще бъдат заедно канени.
Вторият момент е, че има ясна заявка за действия, които се основават на принципи – принципът на прозрачността, принципът на откритостта, принципът на отчетността, тоест има вземане на решения по един ефективен демократичен контрол както граждански, така и парламентарен. За първи път се дава и възможност на парламента за проекти, които са свързани със сферата на отбраната и са над определена сума – над 100 млн. лв., да има участие и контрол от страна на парламента.
Не на последно място, въвеждането на така наречените антикорупционни мерки, за да може в бъдеще да бъде избегнат негативният опит, който имаме в тази сфера, а именно отделянето на планирането на бюджета от неговото разходване, участието на парламента в контролирането на проекти над определена стойност и съответно външният одит, който се предвижда.
Така че, господин Ангелов, благодаря Ви от името на нашата парламентарна група за достойния доклад. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Други народни представители?
Заповядайте, имате думата.
КОРМАН ИСМАИЛОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър! Разбира се, отбраната има своите различни измерения, в доклада те са много добре подредени и засегнати. Говори се за икономическите и финансовите измерения, технологиите, политическите и социални измерения, политиките, които се провеждат в тази посока, говори се за международните мисии и сътрудничество.
Тук искам да се спра за кратко на едно от другите измерения, а това е гражданското измерение на отбраната и сектора „Сигурност”. В тази връзка искам да кажа, че със задоволство отчитам, че в текста фигурира, макар и с няколко изречения, включването в редиците на армията на представители на етническите малцинства.
Последните години имаше конкретна и целенасочена политика, която даде резултат за включване на жените в армията. Със задоволство наблюдавахме дори преди два дни в базата в Крумово, където имаше съвместно българо-американско учение, и там видяхме, че дамите парашутисти се справят наравно с мъжете такива, като носят екипировка на гърба си от близо 100 килограма.
По отношение на политиката за осигуряване на равни възможности, последните години се предприеха действия, виждаме, че има нагласа. Господин министър, мисля, че все още съществуват стереотипи, които спъват работата и постигането на по-високи резултати в тази посока.
Ние сме изразявали ясно нашата воля, че разглеждаме интегритета на нацията като съществена част от процеса на Национална сигурност. И едно от изреченията, които са в доклада, мен лично малко ме притесни. Затова ще го прочета на вниманието на колегите: „Като цяло степента на интегриране на етническите малцинства в състава на въоръжените сили е пренебрежимо малка и незадоволителна, с което де факто немалка част от българското общество е изключена от възможността за пряко участие в сигурността и отбраната на държавата”.
Мисля, че в тази посока има още много какво да се направи, има много добри примери и практики в страните на нашите партньори в НАТО. Разбира се и съседни държави. Затова аз искам да изразя нашата готовност, че ще сътрудничим и ще помагаме, за да бъдат изградени наистина едни добри практики, така че в следващия доклад догодина да отчетем и статистика, и положителни резултати. Разбира се, няма да е лесно в един период, в който се подготвят съкращения, в това число и на кадровия състав, но мисля, че трябва да намерим воля и ние тук като Народно събрание да постигнем тези цели. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Исмаилов.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата? Не виждам.
Закривам дискусията.
Министърът иска да даде отговори на част от въпросите, които бяха повдигнати. Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Не мога като министър да не изкажа своето задоволство от подкрепата и оценките, направени във вашите изказвания за Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили, с изключение на една. Особено съм удовлетворен от това, че и Парламентарната група на ДПС отчита стойността на този доклад. Нито моя цел, нито цел на моя екип е била да се харесаме с този доклад. Нашата цел беше да дадем една реалистична картина на състоянието. И в повечето изказвания пролича действителната оценка че да, тази картина е реалистична.
Ще се спра на някои повдигнати въпроси, за да стане ясно защо някои неща не са включени, защо други неща не са достатъчно детайлно разработени. Ще кажа само, че преизчисляването на отбранителните ресурси към покупателната способност, би дало още по-негативен резултат. Аз мисля, че това, което сме показали като оценка, до голяма степен дава реална картина на това как се съотнасят ресурси към способности.
Трябва да ви кажа, че финансовата оценка на ползите от членството в НАТО клони към нула. Ако говорим за финансова оценка. Тук не трябва да говорим, естествено, и далеч не е нула приносът, който осъществяваме съвместно с органите на НАТО в развитието на оперативните способности на страната, оперативната съвместимост, участието в операции и т.н. Затова сме предложили едно малко изменение в Закона за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки. Оказа се, че нито една услуга от 16-те агенции на НАТО, нито софтуер, нито хардуер, нито каквото и да било, разработено от тях като научни изследвания, ние не можем да използваме, поради простата причина, че трябва да обявим обществена поръчка, а те не могат да участват в тази обществена поръчка, защото не са регистрирани по ДДС. И затова сме предложили едно малко изменение от едно изречение в Закона за обществените поръчки.
Както подчертах в своето встъпление намаляваме средно с 35% висшите командни звена като личен състав. Аз смятам, че този процент засега е достатъчен. Но в резултат на прегледа на структурата на силите, когато се види какви всъщност обединения, съединения, части ще има Българската армия, тогава ще направим преоценка на този състав. Сигурен съм, че има резерви и тези резерви ще бъдат използвани.
Не успяхме да направим задълбочена оценка на военното образование. Това е абсолютно вярно. За съжаление моето лично мнение е, че нашата система за военно образование не е ефективна, твърде ресурсоемка, на практика осъществяваща общо образование, а не конкретно военно образование. Но това съответните институции го правят не от добра воля. От една страна, нуждите на армията са много по-ниски от това, което бяха преди. А от друга страна, те трябва да намерят приходи, за да запълнят своя бюджет, да се издържат с тази огромна структура, с наличието на разпръснатост на институциите на военното образование. Смятаме това да бъде една от основните цели на прегледа на структурата на силите, в това число военното образование.
Няколко пъти беше повдигнат въпросът защо не се включват действията на президента на Републиката. Това е отчет на изпълнителната власт, на Министерския съвет пред вас – народните представители. Ако трябва да изискате отчет за действията на президента, трябва да ги изисквате от него. Ние нямаме това право.
Няма изглед за това какви стратегически елементи са излишни. Но може би има сега, господин Найденов. Именно затова правим този преглед. Наречен е преглед на структурата на силите. Но това е основното, ядрото в системата на отбраната. Безусловно тази система има и други елементи. Беше спомената и местна администрация, и Външно министерство, и други министерства, които имат отношение към отбраната. Техните задължения са посочени в Закона за отбраната и въоръжените сили. Министерският съвет в най-скоро време ще внесе доклад за състоянието на националната сигурност. Там също има раздел отбрана и там ще посочим ролята и мястото на другите институции в системата за отбрана. Но го приемам като критика.
Не можем да изпълняваме актуализирания план, господин Найденов. Безкрайно остарял е. Дългосрочната визия е изключително обща. Там няма никакви конкретни параметри, които сега да кажем изпълняваме или не изпълняваме. А ако някой все още чете или е чел тази дългосрочна визия, съсредоточете се върху нейното съдържание.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ, от място): Дайте нова.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: На второ място, актуализираният план наистина е за една друга среда. Актуализираният план беше приет 2008 г. с излишък от 4 милиарда в края на годината и той планираше неща, които нямаше начин да бъдат осъществени през 2009 г., още по-малко през 2010 г. Затова смятаме, че трябва нов план. И този нов план трябва да легне на една реалистична преценка на възможностите, на минимално необходимите способности.
И тук отговарям на един въпрос, който беше повдигнат от господин Пирински, за ударението върху експедиционните сили, забележете, не върху експедиционните операции. Експедиционните сили са сили, които днес имат всичко необходимо, имат личен състав да могат да бъдат сертифицирани изцяло като бригада, която е точно експедиционна сила, която в 30-дневен срок може да се изнесе със стратегически транспорт там, където трябва, в това число на отделни територии на други държави и в нашата територия. Те изпълняват двустранни задачи. Няма да делим повече експедиционни сили само за навън, за вътре, тоест да не са експедиционни, а сили за отбрана. Това е обща стратегия на НАТО.
Трябва всички тези сили, които ние ще поддържаме, да бъдат в състояние да изпълнят целия диапазон от задачи, които стоят пред тях, а не да заделяме сили, които, ще ги развърнем на границата. Обърнете внимание кои са ни на границата – отвсякъде сме заобиколени със съюзници членки на НАТО. Македония чука на вратите на НАТО. Имаме една Сърбия, която не бих казал, че е кой знае каква заплаха.
Нашите заплахи са далеч от нашите граници. Нашите заплахи са в Иран, нашите заплахи са от държави и терористични организации, които имат средства за доставка на конвенционално и ядрено оръжие за удари по българска територия. Това е нашето най-голямо безпокойство. Там трябва да търсим нови способности, за да можем да отговорим на тези заплахи.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин министър, в доклада пише „експедиционни операции”. (Реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Моля ви, не репликирайте от място.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Да, докладът е хубав, но тъжен. Добре, приемам изцяло забележката на господин Панчев, че там е сбъркано: вместо „милиони” – „хиляди”. Приемете го като техническа грешка. Не е било намерението да говоря за ударение върху „експедиционни операции”, а да говоря върху „експедиционни сили”.
Защо? Какво става сега? Сега от четири бригади се набира един сборен контингент и се праща на операция, след което тържествено, забележете, се разформирова. Едно подразделение в Българската армия може да се разформирова, само ако е изчезнало знамето на това подразделение. И това се прави с години!
Нашата цел е да имаме готови батальони, роти, бригада, които да могат да се развърнат и да изпълнят задачи и по колективната отбрана. Това е нашата цел. Няма смисъл да ме апострофирате, мога да ви отговоря на всички апострофи.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Само за точност, господин министър.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Модернизацията. Вижте какво, дами и господа, не напразно в новия Закон за отбраната и въоръжените сили вие приехте, че всеки инвестиционен проект над 100 млн. лв. ще се приема с решение на Народното събрание, а над 50 млн. лв. – с решение на Министерския съвет. Ако видите тази прословута Програма за модернизация, най-напред – 60, после 11 преимуществени, ще установите, че там няма никаква финансова обосновка. Както в друг състав Народното събрание прие Закона за отбраната и въоръжените сили, влязъл в сила на 12 май м.г., без финансова обосновка.
Нещо повече ще ви кажа. Бяха изказани опасения дали и по-нататък ще продължим по този начин – прозрачност, откритост на ръководството на министерството. Да, ще продължим точно по този начин.
Утре Финансовият отчет за изпълнението на бюджета на Министерството на отбраната за първото тримесечие ще излезе на сайта на министерството.
До 15 май ще излезе Тримесечен отчет за състоянието на отбраната и въоръжените сили. И когато се прави новият доклад за следващата година – м. март 2011, живот и здраве, той ще отчита тези междинни доклади на всеки три месеца, а няма да се изсмуква от пръстите онова, което е било направено или не е било направено.
По отношение на етническите малцинства – с това ще завърша. Това е изключително важен въпрос. Да, трябва да ви кажа, че сега имаме проблем с участието на жените в армията. Те вече са 12%. Средният процент в Европейския съюз и в НАТО, в различните армии е от 8 до 10.
Ние не смятаме, и аз лично не смятам по никакъв начин да ограничавам участието в армията. Но, забележете, нашите кандидатки са много повече от нашите кандидати във военните училища за кадрови войници! Армията ни е професионална - ако няма желание, няма как да приемем повече представители на етническите малцинства.
Ако си спомняте, в измененията на закона въведохме едно положение, че министърът със своя заповед може да определи длъжности, които могат да се заемат от лица с основно образование. Да, има такива длъжности, които могат да се заемат. Такава заповед ще бъде издадена. Но много се опасявам, че отново няма да има кандидати. Наистина трябва да работим заедно, за да можем да привличаме и да запазим интегритета на армията в този смисъл.
Ще завърша със следното. Всички разбрах как ще гласуват, господин Спас Панчев не разбрах как ще гласува.
Когато един доклад се представи на вашето внимание и той се оценява като реалистичен, за мен това е най-важното. В един доклад може да има много пропуски. Един доклад не може да обхване всичко. Един доклад не може да бъде изцяло някаква картина. Все пак го правят хора, те могат да грешат. Приемете тези грешки и ви моля наистина за консенсус в името на националната сигурност. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ и СК.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин министър.
След малко ще разберем как ще гласува и господин Панчев, тъй като предстои гласуване.
Подлагам на гласуване проекта за решение, който ни предлага Комисията по външна политика и отбрана, с корекцията, която беше направена и в пленарната зала, а именно:
„Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 23 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България
РЕШИ:
Приема Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България през 2009 г.”
Гласували 135 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 22. (Ръкопляскания от ГЕРБ и СК.)
Давам почивка до 11,45 ч.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Уважаеми колеги, нека да продължим работата си по предварително приетата програма за дневен ред.
Преди почивката приехме доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България през 2009 г.
Сега продължаваме с точка седма от програмата на Народното събрание за тази седмица, а именно:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА с вносител Министерски съвет.
Законопроектът е разпределен на водеща комисия – Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения, освен това на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и Комисията по правни въпроси.
Има становище от всички комисии.
Моля първо водещата Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения да представи доклада си.
Заповядайте, господин Вълков, за да ни запознаете със становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, правя процедурно предложение за допускане в зала на господин Камен Кичев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, госпожа Красимира Стоянова – директор на дирекция „Правна” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и на госпожа Славка Андреева – началник отдел в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Вълков.
Ще подложа процедурно Ви предложение на гласуване.
Преди това още веднъж приканвам народните представители да заемат местата си в залата – предстои гласуване. Колеги, от това, което виждам, можем да имаме проблем с кворума.
Обръщам се към вас, за да влезете, да заемете местата си в пленарната зала, за да мога да подложа процедурното предложение на господин Вълков за допускане в залата на представители на вносителя на гласуване.
Виждам, че колеги влизат в залата, така че се надявам след около няколко секунди и кворум в залата, за да мога наистина да подложа на гласуване това процедурно предложение.
Моля, гласувайте по направената процедура за допускане в залата на представители на вносителите. Те бяха посочени поименно от господин Вълков.
Ще изчакам още няколко секунди, ако не, ще отменя гласуването и ще продължим с четенето на докладите, а по-късно ще гласуваме направената процедура.
Виждам, че влизат още няколко народни представители. Ако успеем в следващите няколко секунди да направим необходимия кворум - добре, но няма много повече да чакам… (Шум и реплики в залата.)
Успяхме да направим кворум, което обаче не говори добре за пленарния състав. Не даваме добър пример на младите хора, които наблюдават работата на Народното събрание.
Гласували 74 народни представители: за 73, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля да чуем докладите на комисиите.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Доклад на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата, № 002-01-15, внесен от Министерския съвет на 27 януари 2010 г.:
„Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата бе разгледан и обсъден от Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения на две последователни заседания, проведени съответно на 4 и 11 февруари 2010 г.
Законопроектът бе представен от господин Камен Кичев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Господин Павлин Димитров – заместник-министър на вътрешните работи, изрази становище в подкрепа на законопроекта. На заседанията на комисията присъстваха експерти от двете министерства и представители на браншови организации в областта на периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, в областта на обучението на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, както и представители на техническа лаборатория, извършваща техническите изпитвания на превозните средства.
Предложените изменения и допълнения са в няколко аспекта.
Въвеждат се основните изисквания на Директива 2007/46/ЕО, Директива 2002/24/ЕО и Директива 2006/126/ЕО.
Към настоящия момент в голямата си част изискванията на Директива 2007, и на Директива 2002 са въведени с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, предвид влизането в сила на директивата на 29 април 2009 г. Регламентирането на законово ниво на предложените текстове е от изключително важно значение с оглед определянето на административнонаказателни разпоредби, а така също и предвид необходимостта от регламентиране със закон на условията и реда за одобряване на техническите служби, които ще извършват изпитвания и проверки като част от процедурите за типово одобряване на превозните средства и във връзка с индивидуалното одобряване.
Въвеждат се основни изисквания от Директива 2006/126/ЕО.
С разглеждания Закон за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата се въвеждат изискванията на Директива 2006/126, която определя видовете категории на превозните средства във връзка с правоспособността за управление на водачите, както и разпоредбите, свързани с изискванията за минимална възраст на водачите за управление на различните видове превозни средства.
Предлага се въвеждането на категориите на превозните средства така, както са определени в директивата. Въвеждат се някои нови категории и съответно обозначенията им с латински букви по нов начин.
Законопроектът предвижда въвеждането на ефективни мерки срещу лицата, които извършват прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства и срещу лицата, които извършват обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство в нарушение на изискванията, предвидени в закона. Предложените мерки са следните:
1. Персонализиране на отговорността на техническите специалисти, които извършват техническите прегледи.
2. Въвеждане на информационна система за електронно регистриране на резултатите от извършваните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства в реално време във всички пунктове за извършване на прегледи.
3. Въвеждане на основание за отнемане на разрешението за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства на лица, които са издали документ, удостоверяващ техническата изправност, без да бъде извършен преглед за проверка на техническата изправност на пътното превозно средство.
4. Изчерпателно и ясно дефиниране на административнонаказателните разпоредби и определяне на санкциите съобразно вида и тежестта на нарушенията и отговорността на отделните участници при осъществяване на дейността по извършването на периодични технически прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства.
Със законопроекта се предлага дейността по извършване на психологическите изследвания да бъде изведена от държавната администрация, като бъде създадено основание занапред психологическите изследвания да бъдат извършвани от регистрирани при условията и по реда на закона и притежаващи удостоверение за регистрация: групови практики за медицинска помощ, в които работи поне един психолог; лечебни заведения по чл. 8, ал. 1, т. 2, буква “г” от Закона за лечебните заведения, в които работи поне един психолог, както и в диспансери за психични заболявания, в които работи поне един психолог. Предлага се второто и третото психологически изследвания да се извършват от областни експертни психологически комисии, организирани в многопрофилните транспорти болници към Министерството на транспорта.
Извеждането на дейността по извършване на психологическите изследвания от държавната администрация се налага поради характера и спецификата на този вид дейност, която е неприсъща за администрацията и не представлява държавна функция.
При обсъждането на законопроекта бяха изразени становища по предложените промени от голяма част от народните представители – членове на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, както и от представителите на браншовите организации. Изказванията на членовете на комисията съдържаха освен становища в подкрепа на предложените изменения и допълнения по принцип, и коментари по конкретни текстове. Мнението на всички народни представители, които направиха изказвания, е, че предложенията за създаване на нови текстове за административнонаказателни разпоредби в закона следва много внимателно да се разглеждат при евентуално обсъждане на законопроекта на второ гласуване, тъй като са предложени твърде високи размери на глобите и имуществените санкции за извършени нарушения. Предлага се текстовете, с които са определени санкции, да бъдат преразгледани, като размерът на санкциите бъде определен така, че санкциите да са съобразени с вида и тежестта на съответното нарушение и същевременно да имат възпиращ и дисциплиниращ ефект.
По повод предложеното със законопроекта основание за отказ за издаване на разрешение за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства на лице, чието разрешение е било отнето за извършени нарушения, бе изказано мнение, че тази мярка е твърде рестриктивна и следва да бъде преразгледана.
Предлага се също от законопроекта да отпаднат текстовете, които указват, че оспорването на заповедите, с които се прекратяват правата, произтичащи от разрешения за извършване на периодични технически прегледи, и тези, с които се заличават технически специалисти от регистъра, не спира тяхното изпълнение. Предлага се тези текстове да отпаднат, тъй като не е оправдано посочените заповеди да влизат в сила веднага от датата на съобщаването им на заинтересованите лица, а впоследствие при евентуалното им оспорване и отменяне да настъпи основание лицата, които са претърпели вреди, поради незаконосъобразния административен акт, да претендират за обезщетения по предвидения за това законов ред.
С цел постигане на по-голяма ефективност при извършването на контрола за спазване на правилата за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства се предлага да бъде обмислена възможността за създаване на условия за окрупняване на лицата, на които се издават разрешенията за извършването на тази дейност и които са ползватели на правата по разрешенията.
В процеса на обсъжданията бяха поставени въпроси относно необходимостта от разписването на подробни текстове от законопроекта, с които се въвежда изискване за представяне на конкретни документи за издаването на разрешение за извършване на обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство. Предлага се тези документи да бъдат посочени само в подзаконов нормативен акт.
Извън предмета и обхвата на разглеждания законопроект бе предложено да бъде обсъдена възможността за извеждане от държавната администрация на дейността по организирането и провеждането на изпитите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, като бъдат разгледани и внимателно преценени с оглед тяхната целесъобразност и ефективност като мярка за борба с корупцията различни варианти и начини за възлагането на тази дейност на лица или организации, извън държавната администрация.
След проведената дискусия народните представители – членове на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, и представителите на браншовите организации се обединиха около становището, че съществува необходимост от приемането на ефективни мерки срещу лицата, които извършват прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, и срещу лицата, които извършват обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство в нарушение на изискванията, предвидени в закона, и поради тази причина законопроектът следва да бъде подкрепен, като бъдат отчетени изразените становища, бележки и предложения.
Предвид изложеното Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения единодушно с 14 гласа „за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 002-01-15, внесен от Министерския съвет на 27.01.2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Вълков.
Със становището на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове ще ни запознае председателят на тази постоянна комисия господин Светлин Танчев.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги народни представители!
„На заседанието, проведено на 3 февруари 2010 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа проект на Закон за движението по пътищата, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на комисията взеха участие Камен Кичев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и Симеон Арнаудов – директор Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация”.
Законопроектът цели привеждане на вътрешното ни законодателство в съответствие с изискванията на Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 септември 2007 г. за създаване на рамка за одобрение на моторните превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства, Директива 2002/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 март 2002 г. относно типовото одобрение на дву- и триколесни моторни превозни средства и за отмяна на Директива 92/61/ЕИО на Съвета и Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно свидетелства за управление на превозни средства и се указват условията, при които водачът има право да управлява моторно превозно средство.
Със законопроекта се въвеждат изисквания на директивите, свързани с въвеждане на ефективни мерки, насочени срещу лицата, извършващи проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, както и срещу лицата, които извършват обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство в нарушение на изискванията, предвидени в закона. Въвеждат се нови изисквания към техническите служби, с цел извършване на някоя от дейностите по одобряване типа на превозните средства, както и условията и редът за нотифицирането на Европейската комисия за одобряването им. Основна цел на внесения законопроект в областта на одобряването на типа на превозните средства е обезпечаване на висока степен на безопасност при движението по пътищата, както и опазване на околната среда. В тази връзка се предвиждат мерки, които гарантират изтеглянето от пазара на тези превозни средства, които представляват значителен риск за потребителите. Със законопроекта се предвиждат и разпоредби, възлагащи контролни функции на Комисията за защита на потребителите към министъра на икономиката, енергетиката и туризма.
В предлагания законопроект се определят видовете категории на превозните средства във връзка с правоспособността за управление на водачите, както и разпоредбите, свързани с изискванията за минимална възраст на водачите за управление на различните видове превозни средства. Със законопроекта се предлагат редица мерки за премахване на извършването на фиктивни прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, както и издаването на документ за техническа изправност, без прегледът реално да бъде извършен.
В хода на дискусията комисията има следните препоръки по законопроекта:
Първа препоръка. Текстът на § 7 от законопроекта следва да придобие следната редакция:
„§ 7, чл. 138, ал. 3, т. 2: „се издава за дейностите, за които техническата служба кандидатства да извършва, като определя обхвата на дейностите, които техническата служба може да извършва, в който да са включени методите за изпитване и/или проверки, съгласно наредбите по чл.138, ал.4, с които се въвеждат Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 септември 2007 г. за създаване на рамка за одобрение на моторните превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства, Директива 2002/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 март 2002 г. относно типовото одобрение на дву- и триколесни моторни превозни средства и за отмяна на Директива 92/61/ЕИО на Съвета”.
Втора препоръка. Текстът на § 9 от законопроекта следва да придобие следната редакция:
„§ 9, чл. 146, ал. 1: „ В чл. 146, ал.1 думите „се извършва” се заменят с „индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите – членки на Европейския съюз или друга държава страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, се извършват”.”
Трета препоръка. Текстът на § 10 от законопроекта следва да придобие следната редакция:
„§ 10, чл. 147, ал. 5: „Прегледът за проверка на техническата изправност обхваща комплектността и изправността на оборудването, частите, агрегатите, уредбите, механизмите, елементите и характеристиките на пътните превозни средства, които имат връзка с безопасността на движението, опазването на околната среда и изправността на шумозаглушителните им устройства, определени в наредбата по ал. 1.”
Четвърта препоръка. Текстът на § 16 от законопроекта следва да придобие следната редакция:
а) „§ 16, чл. 151, ал. 1, т.7: „осемнадесет години – за управление на моторно превозно средство от категории С1 и С2Е, при спазване на разпоредбите за управление на такива превозни средства, определени в наредбата по чл. 7б, ал. 5 от Закона за автомобилните превози;”;
б) „§ 16, чл. 151, ал. 1, т.8: „двадесет и една година – за управление на моторно превозно средство от категории С и СЕ, като не се ограничава прилагането на разпоредбите за управление на такива превозни средства, определени в наредбата по чл. 7б, ал. 5 от Закона за автомобилните превози”;
в) „§ 16, чл.151, ал. 1, т.9: „двадесет и една година – за управление на моторно превозно средство от категории D1 и D1Е, при спазване на разпоредбите за управление на такива превозни средства, определени в наредбата по чл.7б, ал.5 от Закона за автомобилните превози;”;
г) „§ 16, чл.151, ал. 1, т.10: „двадесет и четири години – за управление на моторно превозно средство от категории D и DЕ, като не се ограничава прилагането на разпоредбите за управление на такива превозни средства, определени в наредбата по чл.7б, ал.5 от Закона за автомобилните превози.”.
Пета препоръка. Текстът на § 16 от законопроекта следва да придобие следната редакция:
„§ 16, чл. 151, ал. 8: „ Когато на водач на моторно превозно средство са наложени ограничения за управление на превозни средства, в свидетелството му за управление чрез съответния код на Общността или чрез национален код, валиден за управление на превозно средство само на територията на страната, определени в Наредба № І-157 от 1 октомври 2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, се указват условията, при които водачът има право да управлява моторно превозно средство.”.
Шеста препоръка. Текстът на § 26 от законопроекта следва да придобие следната редакция:
„§ 26, чл. 178г, ал.1: ”Който пуска на пазара превозно средство, за което се изисква сертификат за одобряване на типа, без да е издаден такъв, или пуска превозното средство на пазара в нарушение на регламенти на европейските институции в областта на одобряването на типа на превозни средства, се наказва с глоба 2500 лв.”
Седма препоръка. „§ 26, чл. 178г, ал. 3: „Който пуска на пазара компоненти или отделни технически възли, подлежащи на одобряване на типа, когато не отговарят на изискванията на приложимите наредби по чл. 138, ал. 4 или на правилата на ИКЕ ООН, или на регламенти на европейските институции, в областта на одобряването на типа на превозни средства и съответствието им не е удостоверено по надлежния ред, се наказва с глоба 2000 лв.”
В заключение може да се каже, че законопроектът е съобразен с изискванията на Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 септември 2007 г. за създаване на рамка за одобрение на моторните превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства, на Директива 2002/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 март 2002 г. относно типовото одобрение на дву- и триколесни моторни превозни средства и за отмяна на Директива 92/61/ЕИО на Съвета и на Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно свидетелства за управление на превозни средства.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 15 гласа „за” на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за движението по пътищата, № 002-01-15, внесен от Министерския съвет на 27 януари 2010 г., като водещата комисия вземе предвид направените препоръки между първо и второ гласуване на законопроекта.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Следва доклад на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Господин Петров ще ни запознае с доклада на комисията.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Мога ли да направя процедурно предложение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Заповядайте, господин Мутафчиев, за Вашата процедура.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Правя процедурно предложение – всички народни представители имат предварително раздадени становищата на комисиите. Всеки един от нас при добро желание се е запознал с тях. Моето предложение е председателите да заявят, че го прилагат към протокола и да направят кратко експозе, а не да се повтарят всички членове, които са разгледали, с обстойни констатации. Нека да се каже общата част на констатацията, така че да можем да вървим с по-бързи темпове по нашия дневен ред.
Благодаря ви и се надявам, че ще приемете това мое предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Мутафчиев.
Предложението Ви е рационално и аз бих казала, че можем да помислим за промяна на правилника за оптимизиране на работата, за да не се печата на хартия и да не се губи време в четене. Но за момента такъв е правилникът. Разбира се, докладващите председатели или членове от ръководството на постоянните комисии могат да направят съкращения в докладите, които изчитат, тъй като има доста информация, която не е толкова важно да бъде споделена – кой е присъствал на заседанието и други съвсем технически подробности.
Заповядайте, господин Петров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ПЕТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, ще се постарая да бъда по-кратък. Няма да цитирам параграфи и членове.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за движение по пътищата, № 002-01-15,
внесен от Министерския съвет на 27.01.2010 г.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на свое заседание, проведено на 24 март 2010 г., разгледа внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата, № 002-01-15, внесен от Министерския съвет на 27 януари 2010 г.
На заседанието присъстваха госпожа Красимира Стоянова – директор на дирекция „Правна” в Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, господин Симеон Арнаудов – изпълнителен директор на ИА „Автомобилна администрация”, и заместник изпълнителният директор на ИА „Автомобилна администрация” господин Атанас Тодоров.
От името на вносителя законопроектът бе представен от госпожа Красимира Стоянова.
Основна цел на представения законопроект е привеждане на националното законодателство в съответствие с изискванията на Директива 2007/46/ЕО за създаване рамка за одобрение на моторните превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства, Директива 2002/24/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 18 март 2002 г., относно типовото одобрение на дву- и триколесни моторни превозни средства и Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г., относно свидетелства за управление на моторни превозни средства, указваща условията, при които водачът има право да управлява моторно превозно средство.
Със законопроекта се създават условия и ред за извършване на дейността по психологически изследвания извън системата на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, както и за въвеждането на ефективни мерки срещу лица, извършващи прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, и лицата, извършващи обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства в нарушение на изискванията на закона.
В изпълнение изискванията на директиви 2007/46/ЕО и 2002/24/ЕО, част от предложените изменения и допълнения се изразяват в прецизирането и конкретизирането на чл. 138, регламентиращ видовете процедури за установяване съответствието на пътните превозни средства с техническите изисквания към тях и функциите на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” на компетентен орган по одобряване типа на пътните превозни средства.
Разширено е приложното поле съгласно Директива 2007/46/ЕО на въведената задължителна система за типово одобряване на Общността на всички категории превозни средства.
В съответствие с изискванията на Директива 2006/126/ЕО се определят видовете категории на превозните средства във връзка с правоспособността за управление на водачите, както и разпоредбите, свързани с изискванията за минимална възраст на водачите за управление на различните видове моторни превозни средства.
Целта на предлаганото изменение е правоспособността за управление на моторното превозно средство да бъде придобивана постепенно – от по-ниска категория към по-висока.
Предвижда се и въвеждането на информационна система за електронно регистриране на резултатите от извършваните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства в реално време, като изискванията към тях ще се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, съгласувано с министъра на вътрешните работи.
Въвеждат се изисквания към лицата, кандидатстващи за издаване на разрешения за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност, като за същите, както и за свързаните с тях лица се въвежда изискването да нямат качеството и на превозвачи, получили лицензии за извършване на обществен превоз на пътници или товари или на лица, извършващи таксиметрови превози на пътници, както и на такива, извършващи превоза за собствена сметка на пътници или товари.
Възлагат се и контролни функции по извършване на психологическите изследвания от страна на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” и Централната експертна психологическа комисия на Националната многопрофилна транспортна болница „Цар Борис ІІІ” – гр. София.
В хода на дискусията членовете на комисията изразиха становище, че текстовете, касаещи заличаването от регистъра и отнемането на разрешително за извършване на дейността по извършване на технически прегледи не са ясно разписани и следва да се прецизират. Подкрепиха се също така направените бележки в становището на Комисията по правни въпроси за премахване на някои неточности, избягване на повторения в някои от текстовете и привеждане на други в съответствие с действащото законодателство.
В резултат на проведените разисквания Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата № 002-01-15, внесен от Министерския съвет на 27 януари 2010 г.
Становището на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред е прието с 16 гласа „за”, без „против” и 2 гласа „въздържали се”.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Петров.
С Доклада на Комисията по правни въпроси следва да ни запознае заместник-председателят й господин Тодор Димитров.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, ще ви запозная с Доклада на Комисията по правни въпроси.
„На свое заседание, проведено на 25 февруари, и второ заседание – на 18 март 2010 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата № 002-01-15, внесен от Министерския съвет на 27 януари 2010 г.
Законопроектът предвижда принудителните административни мерки, предвидени в чл. 171, т. 2, букви „а” и „б” да се отнасят за всички превозни средства, а не само за моторните, както досега. Предвижда се нов начин за прилагане на принудителните административни мерки, а именно чрез отнемане на индивидуални печати за заверка на документите, издадени при извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства.
Създават се нови състави на административни нарушения, свързани с извършването на периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, като в предложената от вносителя разпоредба на чл. 178а, ал. 4 се предвижда налагане на имуществена санкция и заедно с това отнемане на разрешението по чл. 148, ал. 2 на лице, извършващо периодични технически прегледи в определени случаи, които са изброени в закона. По този начин се създава ново основание за отнемане на издадено разрешение, което не е на систематичното му място. Такова наказание не е предвидено и в чл. 13 от Закона за административните нарушения и наказания, където са изброени административните наказания. Същият подход се среща и в разпоредбата на чл. 178а, ал. 8, където се предлага едно лице да се наказва с глоба и заличаване от регистъра по чл. 148. Основанията за заличаване от регистъра са уредени на тяхното систематично място в чл. 148, ал. 10 и заличаването от регистъра също не може да се определи като административно нарушение.
В тези случаи следва да се прецени дали да не се разширят основанията за заличаване от регистъра и за отнемане на разрешение със съответните материално-правни основания, посочени в нормите на чл. 178а, ал. 4, т. 1-3 и ал. 8, т.1-3 или в тези случаи да се налага имуществена санкция.
В чл. 178г от законопроекта се предлага един доста неясен състав на административно нарушение. Освен че има препращане към норми на регламенти, разпоредбата предвижда за тези нарушения да се налагат наказания, предвидени в Наказателния кодекс на Република България. Този подход е неприложим. Наказанията, предвидени в Наказателния кодекс, могат да се налагат само за извършени престъпления, отново предвидени в този кодекс, а не за други обществено опасни деяния, каквито са административните нарушения. В Закона за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата трябва да се предвидят административните наказания, които ще се налагат за извършване на нарушения, предвидени в регламентите. Основен принцип в административното наказание е, че административните наказания трябва да са предвидени в закон.
Към законопроекта могат да бъдат направени следните правно-технически бележки:
Параграф 33 следва да бъде в Допълнителните разпоредби съгласно разпоредбите на Закона за нормативните актове и Указ № 883 за неговото прилагане.
Параграф 34, в който се посочват директивите, чиито изисквания се въвеждат с този закон, също следва да бъде в Допълнителните разпоредби съгласно разпоредбите на Закона за нормативните актове и Указ № 883.
Освен това в отделни разпоредби на законопроекта следва да се отстранят някои по-значими редакционни неточности.
След проведената дискусия с 14 гласа „за” и 2 гласа „въздържали се” Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата № 002-01-15, внесен от Министерския съвет на 27 януари 2010 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Димитров.
Дебатите са открити.
От името на вносителите има ли желаещи да вземат отношение? Не.
Заповядайте, госпожо Георгиева.
ЗОЯ ГЕОРГИЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители, на вашето внимание е поредното предложение за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата. Направих си труда да проверя колко пъти е променян този закон от неговото приемане през 1999 г. досега и установих, че ние разглеждаме тридесет и осмото по ред предложение за изменение на закона.
Съвсем естествено това води до необходимостта от изготвяне на проект за един изцяло нов закон, с който да гарантираме сигурността на всички участници в движението и да осигурим едно европейско ниво на безопасността на движението по нашите пътища.
Що се отнася до представения ни законопроект. Той на практика съдържа предложения за промени в почти всички основни части на закона, в правилата за движение по пътищата, в текстовете, свързани с организирането и провеждането на периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на превозните средства, в текстовете за организация на обучението на водачите, правомощията на органите за контрол, принудителните административни мерки и административно-наказателните разпоредби.
Целта на законопроекта, както е посочено и в мотивите към него, е да се опазят живота и здравето на хората на пътя и да се осигури по-високо ниво на безопасността на пътното движение. Чрез него в нашата правна уредба се въвеждат основни изисквания от две европейски директиви във връзка с типовото одобряване на моторните превозни средства и една директива относно свидетелството за управление на моторните превозни средства.
Преждеговорившите казаха за директивите. Ще спомена само, че това са 2007/46, 2002/24 и 2006/126.
По отношение на първите две директиви трябва да се отбележи, че към настоящия момент голяма част от техните изисквания са въведени с издадените от министъра на транспорта наредби, най-вече Наредба № 60 от 2009 г. за одобряване на типа нови моторни превозни средства и техните ремаркета. С предложенията, които се правят сега се въвеждат текстове във връзка с онези разпоредби от директивите, които уреждат по нов начин някои от изискванията и процедурите по отношение на одобряването на типа на превозните средства. Освен това с предлаганите изменения се уреждат условията и редът за извършване на индивидуално одобряване типа на употребявани пътни превозни средства и за изменение на конструкцията на вече регистрирани пътни превозни средства.
В законопроекта изрично се оказва, че техническите служби, одобрени по реда на Закона за движението по пътищата ще извършват изпитванията и проверките за установяване съответствието на превозните средства, както при одобряването на типа им, така и при индивидуалното им одобряване.
Промените, които се предлагат по линията на Директива 2006/126, се отнасят до категориите на превозните средства във връзка с правоспособността за управление на водачите и до изискванията за минимална възраст към водачите, управляващи различните видове превозни средства. Правят се промени и в съществуващите категории и се въвеждат някои нови категории.
Специално внимание в законопроекта е обърнато и на мерките срещу лицата, нарушаващи изискванията на закона при извършването на периодичните прегледи, както и срещу лицата, които нарушават правилата за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства.
За да не се допуска извършване на фиктивни прегледи или издаване на документи за техническа изправност без прегледа да е осъществен се предлагат много конкретни мерки. Основните са: персонализиране отговорността на техническите специалисти и ръководителите на дейността, въвеждат се регистри на ръководителите и специалистите, въвеждат се нови изисквания към лицата, кандидатстващи за получаване на разрешение за извършване на периодични прегледи, въвежда се информационна система за електронно отчитане и регистриране в реално време на резултатите от прегледите, въвежда се процедура за отнемане на разрешенията.
Във връзка с подобряване организацията за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства се предлага в закона да бъдат включени най-съществената част от изискванията към лицата, извършващи това обучение, регламентирани понастоящем в Наредба № 37 от 2002 г. В законопроекта са предложени и много подробно са разписани нови санкции към тези лица, когато те нарушат правилата за обучение. Именно тези санкции предизвикаха реакции в средите на автоинструкторите и бяха една от причините за техните протести наскоро. Трябва да се отчете обаче, че критиките към автоинструкторите в публичното пространство са доста сериозни, упреците за корупция, които те генерират бяха подплатени със сериозни доказателства. Затова и санкциите са такива, че да изиграят определена превантивна роля и да имат възпитателен характер.
Друг важен момент в законопроекта е извеждането от държавната администрация на дейността по извършване на психологическите изследвания. Това е дейност, която не е присъща на администрацията към настоящия момент в Закона за движението по пътищата и определен кръг от лица, които е необходимо да бъдат психически годни и които подлежат на психически изследвания. Те имат право да се явят на три изследвания в рамките на една година, за да бъде установена тяхната психическа годност. Законопроектът предвижда първото от тези изследвания да се извърши от регистрирани по условията и реда групови практики за медицинска помощ, в които работи поне един психолог, лечебни заведения по Закона за лечебните заведения, в които работи поне един психолог и диспансери за психични заболявания, в които също има изисквания да работи поне един психолог.
Второто и третото психологическо изследване се извършват от областни експертни психологически комисии в транспортни болници към Министерството на транспорта, а методическото ръководство във връзка с тези изследвания се предлага да се осъществява от Централна експертна психологическа комисия, организирана от Национална многопрофилна болница. (Реплика от народния представител Петър Мутафчиев.)
Контролните функции в изследванията се възлагат на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, а Централната експертна психологическа комисия освен че ще осъществява методическо ръководство на изследванията, ще участва и при контрола на длъжностните лица от автомобилната администрация.
Текстовете на параграфи от 1 до 5, които са във връзка с Глава втора от Закона за правилата и движението по пътищата, категорично се нуждаят от корекции и прецизиране.
Съгласно чл. 142, ал. 2 от закона при първоначална регистрация от преглед за техническата им правоспособност се освобождават фабрично новите пътни превозни средства.
С промените предлагани в § 8 от преглед се освобождават само новите моторни превозни средства, което означава, че новите ремаркета ще трябва да минават на преглед през КАТ. Защо се прилага това? Може би е техническа грешка в текстовете.
От параграфи 15 и 16 се прецизират категориите превозни средства във връзка с правоспособността и годините за получаване на правоспособност за управление на моторни превозни средства. В тях се предлага отпадане категория „Ттб” (тролейбус), но може да се помисли дали това няма да предизвика затруднение в осигуряването на кадри за електротранспорта.
В параграфи 25 и 26 категорично и ясно са дефинирани административно-наказателните разпоредби и са определени санкции към лицата, които допускат нарушения при извършването на периодични технически прегледи към лицата, които извършват обучение на кадри за водачи, както и санкциите във връзка с нарушенията при типовото одобряване. Санкциите наистина са доста високи. Сравнявайки ги със старите такива се вижда, че увеличението при някои от тях е в пъти, но както вече споменах, целта е с тяхното прилагане да се постигне възпиращ ефект спрямо действията на нарушителите.
Уважаеми колеги, видно е, че Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата съдържа важни и актуални предложения. Той отговаря на обществените очаквания за промени и активни действия за премахване на корупцията в държавната администрация и за усъвършенстване на нейната работа. Ето защо законопроектът трябва категорично да бъде подкрепен и дори да се ускори неговото приемане, особено като се вземе предвид изоставането в прилагането на изискванията на Европейските директиви за типовото одобряване на моторните превозни средства и техните ремаркета.
Разбира се, между първо и второ четене, законопроектът трябва да бъде прецизиран съобразно внесените предложения. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за изказване, господин Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! В самото начало ще заявя, че ще подкрепя законопроекта, въпреки че имам забележки по него. Очаквах също да се разглежда и другият законопроект, който е внесен от група народни представители, но може би тази дискусия тепърва предстои.
Казах вече, че ще подкрепя законопроекта, но не всичко е свързано с директивите на Европейския съюз. Още в самото начало на законопроекта, колеги, има един текст, който на пръв поглед е незначителен. Това е § 2, ал. 3: „Не се допуска изграждане на изкуствени неравности на пътното платно по републиканската пътна мрежа”. Някой веднага ще си въобрази, че става въпрос само за автомагистрали или първи клас пътища между областните градове, а ще се допуска, както е по проекта сега, само в общинските, местните пътища.
Всички знаем каква е целта по пътищата да се поставят тези неравности - по някакъв начин да привлечем вниманието на водача и да намали скоростта или да бъде принуден да я намали. Но тези неравности, които са по пътищата, не са само така наречените легнали полицаи. В Западна Европа и в съседните държави има и много по-съвременни – ние сме ги виждали под формата на боя до половин или един сантиметър. Има хиляди съвременни начини и устройства, които съвсем спокойно се слагат и на главните пътища. При нас, за съжаление, за разлика от някои други държави, пътищата до трети клас са държавна собственост и се водят републиканска пътна мрежа. Но има държави в Европейския съюз, в които републиканската пътна мрежа включва само автомагистралите и първи клас пътища. Другите пътища са собственост на областта, те са изборни, имат няколко нива на самоуправление.
Ако направим анализ, пътищата трети клас в България, които ако не се лъжа, са някъде 19, 20 или 24 хиляди и минават през стотици, да не кажа, хиляди населени места и през селища, в които няма и тротоар. Може би, пак казвам, всеки от нас е виждал в чужбина до 1 см боя, за да се предизвика един шум. Дори в Западна Европа съм забелязал, включително 50-60 м преди завои, се слага не препятствие, а боя, за да се предизвика особения шум. Тоест, струва ми се, че е голяма грешка да се забранят тези неравности специално върху платното за движение, когато пътят е от трети клас. А защо не, даже и за пътища първи клас? Понякога главен път, път първи клас, между два големи града, областни центрове, минава покрай населено място – всеки от нас в избирателните райони ги е виждал - там, където са концентрирани пътнотранспортни произшествия и водачите не спазват съответната скорост за преминаване покрай или през населено място. Не виждам никаква опасност. В края на краищата това се определя с наредба на двамата министри - на транспорта и на регионалното развитие. Те могат да преценят в Агенция „Пътища”, съответното управление, дали ще позволят покрай селище хикс да се сложат неравности или не. По-добре е да разрешим тази възможност - да бъде това една възможност, да се сложат включително по главни пътища, там, където са концентрирани пътнотранспортните произшествия, отколкото след случаи на убити по тези места.
Струва ми се, че между първо и второ четене би било добре още веднъж да се помисли и да се даде възможност да остане сегашният текст и това да е в правомощията на Агенция „Пътища”, на двамата министри основно.
Има един въпрос, който, пак казвам, на пръв поглед е незначителен, но е много относителен. Параграф 4, чл. 101 от действащия закон –касае кога автомобилът може да се придвижи до най-близкия сервиз, кога не може да се придвижи до него и трябва да бъдат отстранени съответните повреди. В случай, когато има теч в спирачната система или изпуска въздух – не може да се придвижи и трябва да бъде отстранен. А сега за първи път се предлага „както и при наличието на пукнатини от спирачните дискове”. Ако излезете от София, вече в съвременните автомобили дисковете се виждат, има хиляди случаи, когато дискът е спукан, но не се е счупил, тук има инженери, аз не съм инженер, хиляди дискове са спукани и се карат. Има ги хиляди на паркингите, то се забелязва от джантите, лети джанти. Ще бъде много относително, това ще бъде предпоставка контролният орган да каже: „Имаш счупен диск, не можеш да се придвижиш”. Мен лично това ме притеснява, че можем да затрудним нещата. Разбира се, че той трябва да е последният глупак, ако дискът се е счупил, вижда се и продължава да кара. Подобни текстове трябва да бъдат прецизирани между първо и второ четене.
Що се отнася до психотестовете, разбира се, че трябва да бъде подкрепен един такъв тест. Мисля, че когато говореше преждеговорившата, някой от колегите каза, че има само две транспортни болници в страната. В случая, ако не се лъжа – от „Автомобилна администрация” да ме поправят, но като последна инстанция от цялата страна идват на едно място да правят психотест. Щом като болниците, тези групови практики, както ги наричат – не съм лекар, имат възможността и им се дава правото да издават медицинско удостоверение дали може да бъде кандидат за водач, какво пречи да провеждат психотестовете? Така че няма нищо притеснително, то трябва да бъде подкрепено.
Но тук ще вмъкна, господин председател на Комисията по транспорт, казахте нещо, което е извън обхвата на закона. Това е нещо съществено. Защото по тази логика дайте да позволим и изпитите да бъдат изкарани извън държавната администрация. Вие казахте извън обхвата на законопроекта, че е имало дискусия, но няма да е коректно между първо и второ четене, без да има предложение за първо четене, да обсъждаме нещо подобно. Защото това е един от съществените въпроси. Въпрос на политиката е, за разлика от психотестовете, аз знам мнението на някои колеги от предишния парламент, че искаха да предоставят тази възможност на частни компании, само името на компанията не се казваше. Бяха поставили такива условия и ние тогава се обединихме, че не могат да бъдат поставяни. Да, трябва да има конкуренция, но това няма да помогне, за да се избегне корупцията. Има го в обществото, но това е проблем на цялото общество, не само на парламента, но и на пътния полицай. Има ги тези проблеми. Проблем е и на водача. Тоест, либерализацията не означава автоматично, че можем да либерализираме, включително и изпитите да излязат извън държавната администрация. Защото тези медицински центрове издават медицински удостоверения, което даже е по-отговорно от психотеста. Ако иска да злоупотреби, той може да не различава цветовете и да получи медицинско удостоверение - това е от години, издават се. Но за разлика от изпитите, това е държавна политика. Разбира се, въпрос на преценка.
Другият въпрос, по който бих искал да взема отношение, госпожо председател, уважаеми колеги, е много съществен. Не знам дали сте обърнали внимание, колеги от Комисията по транспорт и от другите комисии, за първи път ще се дадат правомощия на ДАИ и на инспекторите в „Автомобилна администрация”, включително да контролират и правилата за движение. Такива правомощия ДАИ досега не е имала. Трябва да бъдем коректни, такъв текст има в § 20 – в правомощията на ДАИ вече е спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, включително на правилата за движение. Досега тези правомощия ги има МВР, тоест КАТ. В Държавната автомобилна инспекция са документацията, контролът на тези превози, дали да товари пътници - имало ги е и трябва да ги има. Въпросът е дали ДАИ е в състояние, включително да се занимава с контрола и правилата за движение по пътищата. Тогава няма ли да се получи дублиране на функциите с КАТ, с контролното ниво на транспорт? Такъв текст има. А в действащия закон има текст, не знам как е минал, че представителите на Автомобилната администрация, на ДАИ, имат право да проверяват включително документите за самоличност на пътниците вътре в пътното превозно средство за обществен превоз на пътници. Не само билетът, но включително имат право – помислете, колеги от Комисията по транспорт, дали ДАИ да има тези правомощия. Не е нормално извън МВР, според мен, или органите, които се занимават с това, ДАИ да има тези правомощия. Това е действащ текст. Да проверят билета е едно, но да се занимават с документи за самоличност, това вече е прекалено, според мен. Но това е от действащия закон, може да се промени и се възползвам от случая, за да обърна внимание на колегите от Комисията по транспорт за второ четене.
Уважаеми колеги, струва ми се, че така както е предложено в § 20 – да се занимават включително и с Правилата за движение, ще е прекалено много. Това означава (аз не подценявам инспекторите в ДАИ, те са много подготвени), че те трябва да преминават допълнително на курс като пътните полицаи, като полицаите във връзка с Правилата за движение, господин Мутафчиев. Тези правомощия по проект вече им се дават. Може да е било техническа грешка, може би е целенасочено – да имат подобни правомощия. Би било добре да получим допълнителна информация от вносителите какво имат предвид – „да се занимават с Правилата за движение”.
Що се отнася до високите глоби, в доклада на Транспортната комисия и от преждеизказващите се се обърна внимание, че имало сериозна дискусия дали глобите, които са предложени в законопроекта, не са високи или са ниски.
Въпрос на подход е, колеги. Тук не споделям мнението на колежката, която говори преди мен – че само във връзка примерно с центровете за обучение имало корупция. Това не е сериозно. Проблемът е и в МВР, и в автошколите, и в автосервизите и така нататък. Този проблем е на цялото общество. Проблемът не е на едно място. Ако някой търси проблема само на едно място, никога няма да разреши този проблем.
Аз съм привърженик на високите глоби. В края на краищата, като му се бърка в джоба, човек се замисля дали следващия път да нарушава или не.
Друг е въпросът дали има възпитателен характер, дали това ще предизвика стягане и по-добра дисциплина. По тази логика можем да коментираме един текст от закона, който е отменен. Мисля, че навремето господин Николов от СДС го прокара – не знам по какви причини. След това се отмени.
От съседните държави и от Европейския съюз, единствено в нашата страна полицейските коли застават зад храсти и зад завои – изчакват пътните превозни средства да ги хванат в нарушение. Единствено го има в България. А идеята е превантивно полицията да застане на открито, водачът да види полицейската кола отдалече, да се сложи конусът, а не да го хванем в крачка и да го глобим. Тоест ние трябва да предизвикаме – трябва да се помисли в тази посока, на открито. Не бих искал друга дума да използвам, но идеята е превантивно да застанат на пътя, а не непременно да хванем шофьора в нарушение и да го глобим.
Ако целта е да се избегне пътно-транспортното произшествие, полицейските коли трябва да са на открито и на ясно място. Ако целта е само да глобим, без да има възпитателен характер, полицейските коли ще се скрият зад храстите, ще се скрият зад завоите и ще събираме глоби. Аз мисля, че целта е превантивно да се предизвикат водачите – да намалят скоростта и като видят пътния полицай, да не се притесняват, че пътният полицай или полицаят ги е спрял, а да се радват, че на пътя има полиция, има органи, които ще помогнат, ако евентуално се наложи съдействие.
Да не си кривим душата – такова ни е съзнанието, за съжаление. Затова проблемът е общ – на цялото общество. Всички водачи, като видят пътни полицаи, тогава ще си сложат колана. Тоест самото възпитание в обществото го няма.
Прави изключение, да речем, една част. Аз също понякога, без да искам, нарушавам - не съм сложил колана. Като видим полицая, се сещаме.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Признай си сега!
РЕМЗИ ОСМАН: Разбира се, че ще си призная и всеки от нас го прави. Няма безгрешни хора. Но идеята – трябва да е на открито, колега, полицаят. Не че отсега е този проблем. Този проблем го има от дълго време. Иначе само ще бъде контролен орган – само да глобява.
Уважаеми колеги, не виждам нищо притеснително във високите глоби. Единствено се притеснявам от няколко пункта в законопроекта.
Мисля, че изрично е посочено в мотивите към законопроекта. Жалбата на този, който провежда техническите прегледи, ако са му отнели лиценза, не спира изпълнението на акта. Опасявам се, че понякога може да има субективизъм и да има десетки дела за загуби, които са причинени от неправилно издадени актове.
Не че няма такава практика. Примерно Законът за общинската собственост. По време на отчуждаването кметът издава заповед. Ако собственикът не е съгласен, след като е минал ПУП-ът, неговата жалба не спира заповедта на кмета на общината, а спорът за оценката продължава в съда. Със задна дата ще си вземе с лихвите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Има ли реплики? Няма.
Имате думата за изказване.
ВАЛЕНТИН МИКЕВ (ГЕРБ): Госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще бъда далеч по-кратък от преждеговорившия. Искам съвсем накратко да изразя мнение по предложения законопроект.
Първото, което е най-важното. Искам да изразя принципна подкрепа за това, което предлага Министерството на транспорта, респективно Автомобилна администрация, и да отбележа няколко пункта, които заслужават основно внимание.
Приветствам решението на Автомобилна администрация за извеждането на психологическите изпити от системата на Автомобилна администрация. Това е несвойствена дейност според мен и изкуствено задържаше определени щатове в Автомобилната администрация досега.
Втория пункт, върху който се акцентира, това са предложените промени в процеса на обучение. Тук бих искал да изразя следното мнение. Като положително бих казал, че Автомобилна администрация заостря вниманието си върху процеса на провеждане на обучението и същевременно като слаба част от предложението е това, че законът прекалено много се натоварва с изисквания по отношение лицензирането на дейността.
Погледнете само § 17 и ще видите - от т. 4 до т. 26 са все изисквания, които са предявени към структурите, които се занимават с обучение.
Искам да кажа, че процесът на обучение на водачите все пак е процес, в който присъства педагогическият елемент; процес, който се води в изключително сложни условия; процес, който трябва да се гледа и от страната на хората, които се занимават с обучението.
По отношение на годишните технически прегледи моето мнение е следното. Лицензирането на годишните технически прегледи е разписано в Наредба № 38 и голяма част от условията за добиване право за провеждане на годишни технически прегледи в момента автоматично са пренесени в Закона за движението по пътищата. Не е вярно, че тези правила не са разписани. Хубаво е да се отвори Наредба № 38 и ще се види, че тези правила са разписани в наредбата. Бих казал, че има неща, чието място според мен не е в закона. Например да регламентираш в един закон височината на помещението, в което провеждаш обучение или преглед на превозно средство.
По отношение на изискванията към пунктовете за технически прегледи. Изключително положително е решението на Автомобилна администрация за въвеждането на онлайн връзка при провеждането на прегледа. Ще го обясня съвсем накратко. Прегледът на лекия автомобил по Наредба № 38 трябва да се проведе в рамките на 20 минути.
Предложението, което постъпва, е: отразяването на началото на провеждането на периодичния технически преглед, отразяването на измерителните уреди, на резултатите от измерителните уреди и регистрирането накрая на прегледа автоматично да постъпват в сървъра на Автомобилна администрация. Това дава възможност да се проследи в реално време кой автомобил до този момент минава на преглед.
На предното заседание на Транспортната комисия поканих специалисти, които предложиха и презентираха система, която отразява чрез видеозаснемане провеждането на годишния технически преглед.
В какво се изразява това? С инсталирането на две камери в пункта за годишен технически преглед се правят 5 или 6 заснемания на прегледа в реално време. Това отразяване постъпва, така както постъпват параметрите на проведеното измерване от измервателните уреди. По същия начин снимките постъпват в сървъра на Автомобилна администрация. Получава се двоен контрол, при който и на снимките, и на отразените резултати върху електронния фиш, който постъпва, виждаме реалното време, в което този автомобил е преминал на преглед. От направените 5-6 снимки се вижда контролният номер, състоянието на превозното средство и това практически слага край на така наречените кухи прегледи, които се провеждат, без превозното средство да постъпва там. Това е една мярка, която приветствам и мисля, че ще сложи край на това негативно явление.
Искам да кажа само още няколко думи. Връщам се на обучението. Тук не става дума за контролния орган, който се занимава с контрола и провеждането на изпитите за придобиване право за управление на моторно превозно средство. Този елемент го няма. На два пъти в комисията съм поставял въпроса и съм с намерение между първо и второ четене да внеса предложения, в които да бъде отразена отговорността на инспекторите от Държавна автомобилна инспекция по отношение занижен контрол, формално провеждане на изпитите или умишлено провеждане на изпит с цел придобиване на незаслужено свидетелство за правоуправление. Това нещо кореспондира с набралото публичност купуване на свидетелства за правоуправление.
Тук, от тази трибуна, не чух нито една дума по този въпрос. Позволявам си да кажа, че е редно, когато говорим за купуване, да разгледаме този процес. Той може да бъде осъществен най-малко от две лица – трябва да има купувач, трябва да има и продавач, евентуално може да присъства и посредник. В този процес ясно са разпознаваеми представителите на едната, на другата и на третата страна. Затова моето намерение е да предложа една санкция, която да съответства по тежест и по отговорност на тази, която е наложена на пунктовете за провеждане на технически прегледи и на формите за провеждане на учебна дейност, с пълна сила да тежи и за хората, които провеждат самия изпит. Нека да има съответствие между тези показатели, за да може да има равнопоставеност и респект от предложения закон.
Като призовавам колегите народни представители да подкрепим на първо четене законопроекта, си позволявам още веднъж да отразя, че ще внеса пет точки за допълнение на предложения законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Микев.
Има ли реплики към изказването на народния представител? Не виждам.
Има думата народният представител Петър Мутафчиев за изказване.
Заповядайте.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Аз също изразявам своите притеснения като госпожа Зоя Георгиева за това, че Законът за движението по пътищата е най-често променяният закон. Не бих се притеснявал, ако този закон се променя за това, че трябва да синхронизираме нашето законодателство с промените на директивите в Европейския съюз. Това би било нормален подход, но в повечето случаи е заради липса на ясна, цялостна политика по Закона за движението по пътищата от различните ведомства, които пряко са ангажирани с този закон, или на отделните правителства. В този смисъл моето очакване днес беше, че ще имаме един цялостен нов закон.
За съжаление, управляващото мнозинство, както и в някои предишни случаи, отново се раздели на две. Едната част – законопроект, който да предложи Министерството на вътрешните работи, в частност КАТ, и такъв законопроект беше предложен от група народни представител, който третираше точно материята, която касае правата на МВР, и закон от Министерския съвет, предложен от българското правителство, който касае основно функциите на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Включително по-предишната седмица в нашия дневен ред беше включено разглеждането на двата закона. Явно по ясни причини тримата вносители, а не Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, изтеглиха този свой закон. Затова днес гледаме само закона, който е предложен от Министерския съвет и който касае функциите на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Пак казвам, за голямо съжаление. Това означава, че ще имаме тридесет и девета или четиридесета промяна на закона в най-скоро време. Отново ще гледаме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата.
Няколко са нещата, които се третират в закона. Те бяха казани от колегите. Най-напред искам да изразя твърдата си подкрепа за това, че най-сетне в Закона за движението по пътищата бяха включени основните текстове, които касаят директивата за промяна на текстовете относно типовото сертифициране. Това беше една битка и в предишния парламент. Тогава и опозицията от дясно, и нашите партньори от център – говоря за НДСВ, бяха категорични, че тези текстове не бива да бъдат залагани в закона. Не, това е правилната позиция и аз подкрепям изцяло текстовете, които касаят типовото сертифициране. Вероятно ще има някакви проблеми във взаимоотношението Автомобилната администрация и съответно Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, тъй като това е дълга тема, но се надявам, че с едни бъдещи промени, когато предстоят, и тези текстове ще бъдат изчистени.
Втората част, на която се обръща сериозно внимание, са новите категории. Там обаче ми се струва, че има допуснати някои недоразумения и ще ви дам няколко примера.
Първият пример е свързан с категорията Д1 – моторни превозни средства, проектирани и конструирани за превоз на не повече от 16 пътници плюс водача, категория Д1Е – без да се нарушават разпоредбите на правилата за одобряване на типа за съответствие, и категория Д. Това е същата категория Д1Е – 16+1, а за категория Д фактически пътниците са 8. И обърнете внимание след това, когато става дума за годините, които трябва да има един водач, за да добие правоспособност. Това са обществени превози, превоз на пътници, и изведнъж става така, че за категория Д1 и Д1Е – за 16-те пътника, се искат 21 години, а за категория Д се искат 24 години.
Извинявайте, но тук малко ми звучи на лобизъм и ще ви кажа защо. Защото тези микробуси 16+1, една наредба на Министерството на транспорта касае точно маршрутките. Какво казваме в този текст? Маршрутките, на които разрешихме да има правостоящи вътре, независимо че това е микробус, който е със съвсем различна спирачна система от автобуса и при рязко спиране може наистина да се нанесат сериозни последствия за здравето и живота на пътуващите вътре, сега разрешаваме те да наемат професионални шофьори, които са в по-ниска възраст, а за един микробус с 8 души, където всички са стоящи места, 24 години. Защо?! Защо, питам аз?! Нещо недообмислено ли има? Или ако греша, опровергайте ме.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Това е по директива.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Хайде да не спорим за директивите.
По отношение на категориите, които касаят триколесните и четириколесните. По същия начин – за един мотор с кош се искат 21 години, тоест за триколесно моторно превозно средство, превишаващо 15 кW, а пък за едно АТВ, което вече е включено тук, се иска много по-ниска възраст. Какъв е смисълът на това?
Ще кажа още нещо. След като узаконяваме вече АТV-то като моторно превозно средство, което има право да се движи по нашите пътища, тъй като има ограничение на скоростта, то ще има ли някакви правила въобще за движението по различните категории пътища или това ще бъде превозно средство, което ще се използва за спортни цели? Защото такива има много други.
Ако влезем в морския транспорт, веднага ще започнем да говорим за всички атракционни моторни превозни средства по вода, за които също не е решен този въпрос.
За психоизпитите. Господин Осман, добре е, че се търси този път и се намират пътища. Но аз имам едно притеснение. Преди третия изпит, след констатирани конкретни нарушения, това се правеше в Министерството на транспорта, в „Автомобилна администрация”. Сега какво казваме? Че при втория и третия психоизпит това ще става единствено от комисии в специализираните транспортни болници. В България останаха само две специализирани транспортни болници – в Пловдив и в София. Въпросът ми е: не трябва ли поне вторият психоизпит да се провежда в психодиспансерите, където могат да се осигурят двама специалисти? Защото за първия изпит с този закон ние разрешаваме във всяко болнично заведение, където има един психиатър и необходимата техника, съответно той да издава необходимата документация.
Няма да се спирам на изпитите. Очаквах, че в закона ще бъдат включени повечето от текстовете. Те са включени в наредба. Това е политика. Ваше право е как да изберете подхода си. Според мен трябваше да бъде разработен цялостен закон, където да има едно твърдо правило за всички и да знаем, че оттук нататък тези неща няма да се променят, защото наредбата може да бъде променена по волята на министъра.
По отношение на предварителното изпълнение, тоест отнемането на разрешителното. Аз по принцип подкрепям такава практика, но тя изисква много сериозни отговорности от страна на Министерството на транспорта. Защо? Защото когато един инспектор има правото да предложи и да отнеме разрешителното за работа, тоест да спре работата на един пункт, който извършва проверки, той може да използва това си право и с недобронамерени цели. Трябва да се намери ясен път, по който да се пресекат подобни корупционни практики - „Няма да ти забраня да работиш сега, независимо че имаш нарушение, обаче съответно ти трябва да си платиш”. Създава се такава опасност, от която трябва да се предпазим.
Другият въпрос е за отговорностите и точността на вземането на такова решение, защото при най-малка грешка след време това ще даде право на загубилия своето разрешение да предяви съдебен иск срещу Министерството на транспорта, срещу „Автомобилна администрация” и държавата и да се изплатят загубите, които е претърпял, ако съдебното решение покаже, че неправомерно е било отнето разрешението.
Ще кажа няколко думи и във връзка с това, което господин Осман постави като въпрос – най-вече за препятствията на пътя. Господин Осман, има начини, по които да се поставят означения при движението по пътя, които да не създават условия за рушене на автомобила или за пътнотранспортни произшествия, защото голяма част от сегашните препятствия, които сега се слагат уж за да предпазят пешеходци, да предпазят примерно определени райони с концентрирани пътнотранспортни произшествия, създават повече проблеми. В цяла Европа си има начини, където чрез грапавост на асфалтовата настилка на определени места се дава предупреждение, че дори да заспиш, ти си в близост или в платно, където можеш да направиш пътнотранспортно произшествие. Такъв тип трябва да има, но не трябва да има неравности. Тук подкрепям министерството в посока – „които създават условия за пътнотранспортни произшествия”.
По отношение на глобите и санкциите категорично ще подкрепим предложението в закона. Още веднъж искам да се обърна към председателя на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения: нека управляващото мнозинство (това е ваше задължение, а не на опозицията) да изработи цялостен проект за промяна на Закона за движение по пътищата, с ясни правила и взаимоотношения между отделните институции. Защото тук много можем да говорим, включително по отношение на пътната безопасност, за функциите на всяко министерство, да се прецени дали това остава в Министерството на вътрешните работи или в Министерството на транспорта. България и Дания са двете страни, където Министерството на вътрешните работи отговаря за пътната безопасност. При всички останали това е Министерството на транспорта. Но преценете – в зависимост от капацитета. Защото ако разчитаме само на „Автомобилна администрация”, с този капацитет и съкращенията, които предстоят, те няма да могат да се справят само с функциите си по отношение на спазване само на Закона за автомобилните превози, камо ли да се занимават и с това.
Благодаря за вниманието. Надявам се, че между първо и второ четене управляващото мнозинство ще намери сили да се съобрази с рационалните съображения на опозицията, за да имаме много по-добър закон, а не закон, за който след време отново ще трябва да носим тежестта относно неговата промяна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли реплики?
Заповядайте, господин Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Господин Мутафчиев, когато има текст от закона „неравности по пътя по републиканската система”, това означава, че отпадат и другите възможности. Тоест абсолютно всичко отпада! Може да се каже „да не се използват тези неравности по магистралите, в пътища първи клас”. Но за такива неравности в пътища трети клас какъв е проблемът?! Те са основно през селата. Няма никакъв проблем. Напротив, полезно е. Аз споделям, ако е за автомагистрала и за първи клас пътища, но за трети клас път, който минава през селища, където няма и тротоари, да забраним – такава забрана не е сериозна. Ако остане текстът, няма да ги има и тези съвременни устройства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи за втора реплика? Няма.
За дуплика има думата господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Господин Осман, може би сте прав като юрист, че при забрана на всякакви неравности може да има и забранени грапавини. Мисля, че с прецизиране на текста можем да намерим вярното решение, включително и за това, което Вие казвате – за населените места. За точно такъв тип е разрешено. Има преносими гумени неравности, които се пренасят и поставят. Те също създават предупреждение и възможност да се предпазват пешеходците, най-вече в зоните на училищата, за които също съм съгласен. Но все пак трябва да е ясно, че такава неравност не трябва да създава условие за пътнотранспортно произшествие. Това трябва да бъде основната ни задача. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Има ли желаещи народни представители, които желаят да участват в дебата?
Господин Христо Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, колеги! Оформящата се подкрепа за този законопроект е добра база, за да се надяваме, че тя ще отчете бележките и препоръките, които направихме и правим ние – от опозицията, както в работата на комисиите, така и в пленарната зала.
В Комисията по правни въпроси, както бе отчетено в нейния доклад, бяха направени бележки по част от текстовете на закона, които касаят административни нарушения и наказания. Искам да обърна внимание на тези няколко бележки. Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения е водеща комисия и ние държим тези наши бележки да бъдат отчетени, защото става въпрос за неща, недопустими в правото.
Първата ми бележка е по ал. 5 на чл. 178в, която посочва пет текста в пет различни регламента и ги приравнява на престъпления. Колеги от комисията, които ще работите по-нататък – това е против всякакви правила и няма как едно нещо да бъде обявено за престъпление, без да не е изрично посочено в Наказателния кодекс.
Взех думата, за да ви призная, че ние в Комисията по правни въпроси изпитахме затруднения да убедим Правния отдел на министерството, че това е така. Има някакво неразбиране. Моля да обърнете внимание на този текст и да не ни го предлагате на второ четене в този вид в пленарната зала.
Освен това смятам, че и ал. 6 не е коректна. Там също се посочват два текста в два регламента и се посочват санкциите (говорим за административни нарушения и наказания), които трябва да бъдат наложени. Не може, макар и изрично посочени текстове в регламент, да бъдат обвързани със санкции. Нарушението трябва да бъде описано в закона, в който е посочена санкцията. Това е правило. Няма значение дали става въпрос за наказателно или за административно право. Затова най-правилно е в ал. 6 изпълнителното деяние на административното нарушение да бъде изписано и тогава да бъде обвързано със санкция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Бисеров, минута и 8 секунди сте извън времето на вашата група.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Всъщност аз приключих.
Благодаря Ви, госпожо председател.
Това са моите бележки по закона, който очевидно ще срещне обща подкрепа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Реплики? Няма.
Господин Вълков, имате думата.
ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Първо искам да уверя всички наши колеги, които са взели отношение по този законопроект, че всички техни предложения и препоръки ще бъдат отчетени, както и препоръките на съпътстващите комисии при разглеждането на законопроекта на второ четене.
Относно предложението за нов закон. Това не е предложение само на господин Мутафчиев, това е на всички в Транспортната комисия. Всички членове са се обединили около това нещо, но това е един процес, който изисква по-дълъг период от време. Върху него вече е започнала работа, но по този въпрос, според мен, ще мине минимум една година.
В момента имаме законопроект, който е много актуален, както чухме, подкрепя се от всички и по който днес трябва да си дадем мнението и да гласуваме.
Няма да се спирам на директивите на европейските институции, тъй като смятам, че въвеждането им не подлежи на обсъждане. То е важно и трябва да бъде направено. Няма да се спирам и на административнонаказателните разпоредби, защото моето мнение е, че тези санкции към нарушителите трябва да бъдат по-строги. Друг е вече въпросът, че между първо и второ четене ние можем да направим едно преразглеждане на големината на глобите и на санкциите, но това ще е един дебат, който ще се състои на второ четене.
Основно обаче искам да се спра по отношение на мерките срещу лицата, които извършват техническите прегледи. Това е една изключително важна дейност, това е един основен компонент в безопасността на движението. Затова смятам, че категорично трябва да бъдат подкрепени тези промени в областта на персонализиране на отговорността както на техническото лице, което извършва прегледа, така и на ръководителя на съответния технически пункт. Трябва да бъде въведена информационната система, която е предложена, в която в реално време да се въвеждат техническите данни и резултатите по извършване на техническия преглед на пътното превозно средство.
Според мен, категорично трябва да се подкрепи и въвеждането на основанието за отнемане на разрешителното за извършване на технически преглед. Това е едно изключително важно решение, което ще доведе до действителни промени в пунктовете за годишен технически преглед. Няма като сега да отчитаме, че има пунктове, които имат над 20 хиляди проведени прегледа, при положение че знаем, че в тези пунктове не могат да бъдат извършени повече от 5-6 хиляди прегледа. Тези пунктове не само че не са наказани, а продължават да функционират. На това нещо трябва да бъде сложен край. Трябва да спрат да се издават талони за годишен технически преглед без физическото присъствие на пътното превозно средство.
В Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения всички присъстващи народни представители гласуваха единодушно, което показва колко важен и необходим е този закон.
Затова ви призовавам да гласувате „за” за законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Вълков.
Реплики? Няма.
Сега вече ще чуем заместник-министър Камен Кичев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАМЕН КИЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да благодаря за подкрепата, която изказахте днес тук. Приветствам изцяло това, което каза и господин Вълков – че ще приемем всички забележки, които предложихте, ще ги разгледаме и, разбира се, между първо и второ четене ще ги отчетем както подобава в предложения от нас закон.
Това, което искам да кажа във връзка с това, което беше обсъждано – категорично подкрепям госпожа Георгиева и господин Мутафчиев по отношение на новия закон. Действително не е редно да преработваме един закон хиляди пъти, но ситуацията по пътищата и ситуацията в бранша е такава, че ние нямаме време да изчакваме промяна на закона и затова пристъпихме към допълнение и изменение на закона.
В тази връзка също искам да кажа, че съм заместник-председател на Консултативна комисия към Министерския съвет, която касае безопасността по пътищата. Председател на комисията е господин Цветан Цветанов. Една от целите на комисията е да подготви нов Закон за движение по пътищата. В комисията има представители на бранша, има представители на много други ведомства, но като цяло движещи са Министерството на вътрешните работи и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Тук имаше някои бележки.
На господин Осман единствено бих казал, че и в съществуващия закон е записано, че служителите на ДАИ имат право да изпълняват тези проверки. Тук става въпрос за проверки по отношение на работно време и на тахомерите на превозните средства.
Изцяло съм съгласен с промяната, на която подлежи текста „републиканска мрежа”. Това също ще бъде променено. Разбира се, че тези знаци „внимание” или „легнали полицаи” и т.н. би трябвало да бъдат поставени по всички пътища, където има необходимост от тях.
С това ви благодаря. Благодаря и за подкрепата и смятам, че законът скоро ще бъде готов и за внасяне за второ четене и тогава всички ние заедно тук ще го приемем. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на заместник-министър Камен Кичев.
Има ли други народни представители, които желаят да участват в дебата? Няма.
Обявявам дебата за закрит.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата.
Гласували 79 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Заповядайте за процедура.
ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Правя процедурно предложение съгласно чл. 73, ал. 1 от нашия правилник за максимално удължаване на срока за предложенията по Закона за движението по пътищата между първо и второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението за максимално удължаване срока между първо и второ четене на току-що приетия на първо гласуване законопроект.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Преминаваме към следваща точка:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОТПУСКАНЕ НА ПЕНСИЯ ЗА ОСОБЕНИ ЗАСЛУГИ КЪМ ДЪРЖАВАТА И НАЦИЯТА.
Постъпило е предложение от Министерския съвет, разпределено на водеща – Комисията по труда и социалната политика, и съпътстваща – Комисията по културата, гражданското общество и медиите, които са представили своите доклади.
С доклада на Комисията по труда и социалната политика ще ни запознае господин Господинов.
Преди това процедура.
СТЕФАН ГОСПОДИНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Процедура на основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Предлагам в залата да бъдат допуснати госпожа Весела Караиванова – подуправител на Националния осигурителен институт, и господин Тодор Чобанов – заместник-министър на културата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допускане в залата.
Гласували 73 народни представители: за 73, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, квесторите, поканете гостите в залата.
Имате думата.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ГОСПОДИНОВ:
„ДОКЛАД
по проект за Решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 002-03-5, внесен от Министерския съвет на 18.03. 2010 г.
Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 14 април 2010 г., разгледа проект за Решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, внесен от Министерския съвет на 18 март 2010 г.
На заседанието присъстваха господин Тодор Чобанов, заместник-министър на културата, госпожа Христина Митрева, управител на Националния осигурителен институт, както и представители на национално представителните организации на работодателите, синдикатите и представители на други неправителствени организации.
Проектът за решение бе представен от господин Тодор Чобанов, заместник-министър на културата, с което на основание чл. 91 от Кодекса за социално осигуряване се предлага на Народното събрание да отпусне пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на Никола Гюзелев.
Предложението беше мотивирано с националния и международния авторитет на Никола Гюзелев, с изпълнение на световно известните му роли в пресъздаването на над 70 оперни персонажи. Подчертано бе, че Никола Гюзелев е лауреат на редица български и международни награди и отличия.
В проведените разисквания беше изразено единодушно становище за подкрепа на предложението на Министерския съвет, около което се обединиха и народните представители, членове на комисията. Същевременно сериозен акцент бе поставен върху механизма за отпускането на пенсии за особени заслуги към държавата и нацията и необходимостта от неговото усъвършенстване чрез изготвянето на общи и специфични критерии за отпускане на тези пенсии. Изказани бяха опасения, че липсата на адекватни критерии създава условия за разделяне и противопоставяне на утвърдени авторитети и имена от различни професионални общности.
Повдигнати бяха и въпроси свързани с характера на тези плащания. Бе направено уточнение, че пенсиите за особени заслуги не са в резултат на трудова дейност и се изплащат от Фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност” на Държавното обществено осигуряване, приходите в който преимуществено са трансфер от републиканския бюджет.
Съгласно действащото законодателство размерът на пенсиите за особени заслуги се определя в зависимост от максималния размер на получаваните една или повече пенсии, който за 2010 г. е 700 лева. Размерът на пенсиите за особени заслуги се променя в зависимост от измененията на максималния размер на получаваните една или повече пенсии.
В края на дискусията още веднъж бе подчертана необходимостта от преразглеждането на системата за морални и материални стимули в тези случаи.
След проведено гласуване с резултати: „за” – 17 гласа, „против” и „въздържали се” – няма, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи проект за Решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 002-03-5, внесен от Министерския съвет на 18 март 2010 г. и Народното събрание да гласува следния проект за решение:
„1. Отпуска пенсия за особени заслуги към държавата и нацията в размер на 700 лв. месечно на Никола Николаев Гюзелев от София, считано от 1 април.
2. По отношение на пенсията по т. 1 да се прилагат разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване.
3. Изпълнението на решението се възлага на управителя на Националния осигурителен институт.”
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на народния представител Стефан Господинов.
С доклада на Комисията по културата, гражданското общество и медиите ще ни запознае председателят й народният представител Даниела Петрова.
Имате думата, госпожо Петрова.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Представям на вашето внимание:
„СТАНОВИЩЕ
относно проект за Решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 002-03-5, внесен от Министерския съвет на 18 март 2010 г.
На редовно заседание, проведено на 24 март 2010 г., Комисията по културата, гражданското общество и медиите разгледа и обсъди проект за Решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 002-03-5, внесен от Министерския съвет на 18.03.2010 г.
На заседанието на комисията присъстваха: от Министерството на културата – Тодор Чобанов, заместник-министър, Аксения Бонева, главен експерт в дирекция „Културна политика”, Милда Паунова, директор на дирекция „Правна”, и Боян Милушев, парламентарен секретар; от Министерството на труда и социалната политика, дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” – Емил Мирославов, директор, и Петя Малакова, експерт; от Националния осигурителен институт, Главна дирекция „Пенсии” – Валентина Кръстева, главен директор.
На основание чл. 91 от Кодекса за социално осигуряване Министерският съвет с Решение № 137 от 18.03.2010 г. предлага на Народното събрание за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на Никола Николаев Гюзелев, от гр. София, считано от 1 април 2010 г.
Предложението е мотивирано от творческата дейност на световноизвестния български оперен певец – бас Никола Гюзелев, безспорно един от най-изявените представители на съвременното оперно изкуство.
Едновременно с това той е и отличен художник, което допринася да демонстрира универсалната си култура и художествено одухотворяване в над 70 оперни персонажи. Гастролирал е на всички големи оперни сцени по света, носител на множество престижни отличия. През 1994 г. в Парма получава наградата „Златен Верди” – отличие, с което малцина по света са удостоени.
Награждаван е и с орден „Кирил и Методий” първа степен, орден „Стара планина” първа степен, наградите „Златна лира” и „Златна муза”, призовете „Златно перо” – София, „Златна сцена” – Мантуа, „Премио персонажи” – Торино, „Комендаторе на Република Италия”, и много други.
По време на предварителното съгласуване Министерството на труда и социалната политика е гласувало без забележки и е подкрепило доклада на министъра на културата за отпускане на пенсия за особени заслуги на Никола Гюзелев. От Националния осигурителен институт също подкрепят направеното предложение.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване единодушно с 9 гласа „за”, Комисията по културата, гражданското общество и медиите прие следното становище:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 91 от Кодекса за социално осигуряване да подкрепи проект за Решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 002-03-5, внесен от Министерския съвет на 18.03.2010 г. на Никола Николаев Гюзелев от гр. София, считано от 1 април 2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Има ли становища? Няма.
Подлагам на гласуване проект за Решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията със следното съдържание:
„Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 91 от Кодекса за социално осигуряване
Р Е Ш И:
1. Отпуска пенсия за особени заслуги към държавата и нацията в размер на 700 лв. месечно на Никола Николаев Гюзелев от гр. София, кв. Бояна, ул. „774” № 11, считано от 1 април 2010 г.;
2. По отношение на пенсията по т. 1 да се прилагат разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване;
3. Изпълнението на решението се възлага на управителя на Националния осигурителен институт.”
Моля, да гласуваме.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Следващата точка от програмата ни е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС.
Вносител е народният представител Огнян Стоичков.
Законопроектът е разпределен на Комисията по правни въпроси.
С доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае председателят й госпожа Искра Фидосова.
Имате думата, госпожо Фидосова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители!
„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси относно обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Гражданскопроцесуалния кодекс, вх. № 054-01-4, внесен от народния представител Огнян Стоичков
Комисията разгледа законопроекта на две заседания – на 11 февруари и на 25 март 2010 г.
На заседанията присъстваха вносителят Огнян Стоичков и господин Георги Дичев - председател на Камарата на частните съдебни изпълнители.
Господин Стоичков представи законопроекта, в чийто предметен обхват е уредбата на обществените отношения, свързани със съдействието за принудителното изпълнение по реда на ГПК от страна на държавните органи и най-вече на полицейските.
Вносителят направи критичен анализ на промяната, която е направена в чл. 431, ал. 2 от ГПК. С условието искането за съдействие да бъде „мотивирано” и ако ”противозаконно се пречи” на изпълнението на практика, според него, се появява сериозният проблем за ефектността на принудителното изпълнение от частните съдебни изпълнители. Съдействието на полицията се иска не за да охранява частния изпълнител. В случая МВР изпълнява своите функции по чл. 2 и чл. 6 от Закона за МВР, а именно изпълнява дейност, която да защити правата и интересите на гражданите и обществения ред. Тези права и интереси са в съдебното решение, което принудително се изпълнява. Частните съдебни изпълнители са натоварени с публични взимания по закона. Гражданинът е този, който избира към частен или държавен изпълнител да се обърне и не трябва да е в по-непривилегировано положение, ако избере частния съдебен изпълнител.
Целта, която си поставя законопроектът, е синхронизиране на законодателството, избягване на възможността за двусмислено тълкуване на разпоредбите на ГПК, осигуряване на ефективно изпълнение на съдебните актове, върховенство на закона и достигане на европейските стандарти в областта на правосъдието.
По законопроекта се проведе задълбочена дискусия с изслушване на аргументи от страна на народните представители и на председателя на Камарата на частните съдебни изпълнители господин Георги Дичев. Бяха представени и писмени становища на Министерството на правосъдието и Министерството на вътрешните работи.
В дискусията народните представители очертаха няколко основни проблеми, които поставя законопроектът:
- Изразено бе принципното становище и неодобрение да се променя ГПК по отделно възникнали проблеми и инициатива на една или друга професионална гилдия, изхождайки от обстоятелството, че това е кодекс, в чийто предметен обхват са обществени отношения, които трябва да се ползват с най-голям стабилитет, каквото е и становището на Министерството на правосъдието.
- ГПК не прави разлика между частни и държавни изпълнители, поради което в правоприлагането се вадят аргументи от ЗСВ, че такова съдействие, въпреки променената норма на чл. 431, ал. 2 от ГПК, се оказва на държавните изпълнители от полицейските органи чрез позоваването на чл. 275, ал. 2 и 3 от Закона за съдебната власт.
- Норма с подобно съдържание следва да се съдържа единствено в процесуалните закони, а не в Закона за съдебната власт, който е устройствен закон.
- Частните съдебни изпълнители изпълняват публични функции, възложени им от държавата със закон, и то по един от най- сериозните проблеми в правоприлатането - принудителното изпълнение на съдебните решения и други правни актове, поради което не може да има различно третиране между тях и държавните съдебни изпълнители.
- Правните субекти – физически или юридически лица, следва да имат равни възможности и равни права при избора на частен или държавен съдебен изпълнител по отношение на усилието на държавата, за да получат в равна мяра дължимото им съдействие, и в крайна сметка да получат резултата от принудителното изпълнение.
- В редакцията на законопроекта отсъства активно легитимираният субект или искането, каквото съществува в нормата на чл. 431, ал. 2 от ГПК преди промяната, както и в чл. 275, алинеи 3 и 4 на АПК, а това е основен принцип в процесуалните норми. Това може да доведе до тълкуване, че едва ли не полицейските органи са длъжни да го правят служебно и без искане от страна на съдебните изпълнители. Корективът следва да бъде, че при изпълнение на служебните функции съдебният изпълнител може да поиска съдействие при необходимост, каквато е и препоръката на Министерството на вътрешните работи.
- Несъгласие предизвиква употребата на понятието „незабавно”, тъй като би довело до тълкуване какво означава „незабавно” и би създало потенциална възможност да се затрудни основната дейност на полицейските органи. По този въпрос задължително следва да се добави „при възпрепятстване на изпълнението на функциите на съдебния изпълнител”, каквото е и становището на Министерството на вътрешните работи.
Народните представители се обединиха относно необходимостта от предложеното изменение, но с условието за усъвършенстване на законопроекта между първо и второ четене поради изложените съображения.
Няколко от членовете на комисията изказаха становище, че поради многото правнотехнически несъвършенства на законопроекта, който е от две изречения, биха се въздържали да подкрепят норма с подобно съдържание.
След проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси с 10 гласа „за” и 4 гласа „въздържали се” прие на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, вх. № 054-01-4, внесен от народния представител Огнян Стоичков.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Фидосова.
От името на вносителя – господин Стоичков, имате думата.
ОГНЯН СТОИЧКОВ (Атака): Благодаря, госпожо председател.
Ако позволите, първо – процедурно предложение за удължаване на работното време до гласуване на тази точка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за удължаване на работното време до гласуване по тази точка.
Гласували 73 народни представители: за 57, против 4, въздържали се 12.
Предложението е прието.
Имате думата, господин Стоичков.
ОГНЯН СТОИЧКОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Благодаря на Правната комисия за задълбочения и подробен анализ. Той изчерпва до голяма степен това, което аз като вносител мога да аргументирам допълнително.
Целта на предложения Законопроект за изменение и допълнение на ГПК е уеднаквяване на правния режим на съдебните изпълнители, тъй като те изпълняват една и съща публична функция, възложена им от държавата, а именно принудителното изпълнение на задължителните съдебни решения. Тази принудителна сила безспорно в определени случаи касае и намеса на полицейски органи, тъй като освен изпращане на призовка за доброволно изпълнение, всички останали действия на съдебния изпълнител са свързани с принуда и засягане правата и интересите, така както е постановило съдебното решение.
В тази връзка проведох работна среща с Министерството на вътрешните работи. Те подкрепиха по принцип законопроекта с бележките, които направиха – редакционни, важни, съществени, които аз приемам и, ако срещне вашата подкрепа на първо четене, ще имам предвид при прецизиране на текста на второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Стоичков.
Желаещи народни представители да вземат участие в обсъждането има ли? Не.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Текстът въобще не става за нищо!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Имахте възможност да го заявите в залата.
Гласували 77 народни представители: за 61, против 5, въздържали се 11.
Предложението е прието.
Съобщения за парламентарния контрол на 30 април 2010 г., петък:
Първи ще отговаря министър-председателят на Република България Бойко Борисов на три въпроса, поставени от народните представители Иван Костов и Станислав Станилов, който е задал два въпроса.
Следва заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов, който ще отговори на въпрос, поставен от народния представител Гинче Караминова.
Министърът на здравеопазването Анна-Мария Борисова ще отговори на два въпроса от: народния представител Михаил Миков и от народните представители Емилия Масларова и Милена Христова.
Министърът на отбраната Аню Ангелов ще отговори на въпрос от народния представител Стоян Иванов.
Министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов ще отговори на два въпроса от народния представител Пенко Атанасов.
На основание чл. 83, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов на два въпроса от народните представители Лютви Местан и Димитър Горов и на въпрос с писмен отговор от народния представител Иван Иванов;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев е поискал отлагане на въпрос от народния представител Калина Крумова;
- министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Александър Цветков е поискал отлагане на въпрос от народния представител Петър Мутафчиев;
- министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов – на въпрос от народния представител Милена Христова;
- министърът на здравеопазването Анна-Мария Борисова – на въпрос от народния представител Михаил Миков;
- министърът на околната среда и водите Нона Караджова – на въпрос от народния представител Калина Крумова;
- министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков – на въпрос с писмен отговор от народния представител Любомир Владимиров.
На основание чл. 88, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание поради отсъствие по уважителни причини на народния представител Иван Вълков се отлага отговорът на негово питане към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Александър Цветков.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не може да участва заместник министър-председателят и министър на финансите Симеон Дянков.
Утре начален час на пленарното заседание – 9,00 ч. Продължаваме с работната програма и от 11,00 ч. – парламентарен контрол.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 13,58 ч.)

Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председател:

Екатерина Михайлова

Секретари:
Пламен Нунев

Милена Христова