Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Екатерина Михайлова

Секретари: Петър Хлебаров и Митхат Метин


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум, откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Уважаеми дами и господа народни представители, предлагам на вниманието Ви Проект за програма за работата на Народното събрание за 28-30 април 2010 г.:
1. Проект за Решение за избиране на директор на Националната здравноосигурителна каса.
2. Първо четене на Законопроекта за допълнение на Закона за частната охранителна дейност.
3. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето – продължение.
4. Първо четене на Законопроекта за изменение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г.
5. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за промишления дизайн.
6. Доклад за състоянието на отбраната и Въоръжените сили на Република България през 2009 г.
Едно уточнение, тази точка ще се разглежда като първа в пленарното заседание за утре – четвъртък.
7. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата.
8. Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията.
9. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс.
10. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване.
Има три проекта с вносители Мартин Димитров, Ваньо Шарков, Димо Гяуров и Цветан Костов – първият; вторият е от Мая Манолова и група народни представители, а третият от Яне Янев и група народни представители.
11. Годишен отчет за дейността на Комисията за защита на личните данни през 2009 г.
12. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия.
13. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците.
14. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда.
15. Проект за Решение за създаване на Временна анкетна комисия със задача да изясни изнесените данни за грубо нарушаване на Конституцията и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание при гласуването и обнародването на Закона за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите в „Държавен вестник”, бр. 22 от 2010 г. и поправка на същия закон в следващия бр. 23 на „Държавен вестник” от 2010 г.
16. Проект за Решение на Народното събрание относно изпълнението на Антикризисния план на правителството, приет на 1 октомври 2009 г., и възлагане на Министерския съвет да внесе нов пакет от мерки за преодоляване на кризата.
17. Законопроект за ратифициране на Изменението на Споразумението за сътрудничество между правителството на Република България и Европейската организация за разработване на метеорологични спътници.
18. Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение на Договора между Република България и Държавата Кувейт за взаимно насърчаване и защита на инвестициите.
19. Второ четене на Законопроекта за изменение на Закона за посевния и посадъчния материал.
20. Парламентарен контрол.
Моля да гласуваме предложението за програма.
Моля, квесторите, помогнете на господин Овчаров, има някакъв проблем с пулта. (Реплика от народния представител Петър Мутафчиев.)
Гласували 160 народни представители: за 142, против няма, въздържали се 18.
Предложението е прието.
Съобщения за постъпили законопроекти и проекторешения в периода от 21 до 27 април 2010 г., както следва:
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Комисията за финансов надзор, с вносители Стоян Мавродиев и група народни представители. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и Комисията по правни въпроси;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, с вносители народните представители Емил Радев и Десислава Атанасова. Водеща е Комисията по правни въпроси, съпътстваща е Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм;
- Отчет за дейността на Агенцията за следприватизационен контрол за 2009 г. Вносител е Агенцията за следприватизационен контрол. Разпределен е на Комисията по правни въпроси и Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, вносители Моника Панайотова и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси, съпътстваща е Комисията по труда и социалната политика;
- Законопроект за ратифициране на Споразумението за сътрудничество между Република България и Европейския център за средносрочни прогнози на времето. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта като водеща и съпътстващи – Комисията по външна политика и отбрана и Комисията по правни въпроси;
- Проект за решение за избиране на директор на Националната здравноосигурителна каса. Вносители са народните представители Искра Фидосова и Тодор Димитров.
На 26 април 2010 г. до мен е постъпило писмо от Десислава Танева, Стоян Гюзелев и Юлиана Колева, които на основание чл. 95 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание оттеглят внесения от тях Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, № 054 01-26, от 26 март 2010 г.
Постъпило е писмо от министър-председателя Бойко Борисов, с което ме уведомява, че с Решение № 238 на Министерския съвет от 2010 г. се оттегля предложението до Народното събрание за Разглеждане и приемане на Годишния доклад за младежта за 2008 г. Приложено е съответното Решение № 238 на Министерския съвет от 23 април 2010 г. с две точки в диспозитив:
„1. Оттегля предложението до Народното събрание за разглеждане и приемане на Годишния доклад за младежта за 2008 г.
2. Отменя Решение № 990 на Министерския съвет от 2009 г. за одобряване на Годишен доклад за младежта за 2008 г.”.
Още няколко съобщения:
На 26 април 2010 г. от Националния статистически институт е постъпила Справка за дефицит и дълг на сектор „Държавно управление” за 2009 г. С мое писмо материалът е изпратен на Комисията по бюджет и финанси и е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
На 26 април 2010 г. от Националния осигурителен институт е постъпил Отчет за изпълнението на бюджета на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите за 2009 г.” като Приложение № 3 от Бюджета за държавното обществено осигуряване. Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Преминаваме към първа точка от програмата ни за тази седмица:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗБИРАНЕ НА ДИРЕКТОР НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА.
С приложените необходими документи към това, от името на вносителите, думата има госпожа Искра Фидосова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Правя процедурно предложение за допускане в пленарната зала на д-р Нели Петкова Нешева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме направеното процедурно предложение.
Гласували 157 народни представители: за 156, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, квесторите, поканете госпожа Нешева в залата.
Госпожо Фидосова, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги народни представители, първо ще представя накратко част от автобиографията на д-р Нели Нешева.
През 1987 г. д-р Нешева завършва „Хуманна медицина” в Медицинския университет в София. Има и втора магистратура в Нов български университет – София, специалност „Публична администрация”.
Трудовият си стаж започва в Районна болница – Ботевград, като лекар-ординатор. След това продължава в Трета работническа болница в София и в Трета АГ-болница като акушер-гинеколог. Трудовият си стаж продължава в две водещи фармацевтични компании на длъжност „Мениджър” повече от шест години. В Столична община е на длъжност „Директор” в дирекция „Здравеопазване” (2008-2009 г.).
От 2009 г. до момента е в Министерство на здравеопазването на длъжност „Главен секретар”. Омъжена, с две деца.
Има специализации и следдипломни обучения, както в страната, така и в чужбина по здравен мениджмънт, маркетинг в здравеопазването и стопанско управление.
Има редица публикации, както нейни лични, авторски, така и в съавторство с български специализирани издания. Има участие по европейски проект „София – Атина: форум за здраве” (2008 г.), участие в Международен форум „Развитие и осъществяване на здравето в Европейския съюз” в Брюксел през 2008 г., участие във форуми по проблемите на общинското здравеопазване с водещи европейски общини – Париж, Милано, Мадрид и Валенсия, участие в различни срещи с членове на Европейската комисия по проблеми, свързани със здравеопазването, участие в международни и български форуми по проблемите на медицината и общественото здраве. Владее английски и руски езици.
Уважаеми колеги, във вчерашния и в днешния ден от всички парламентарни групи имахте възможност да се запознаете и да проведете среща със задаване на въпроси по отношение на политиката, която ще провежда като директор на Националната здравноосигурителна каса, ако бъде избрана днес.
Ще прочета и проекта за:
„РЕШЕНИЕ
за избиране на директор на Националната здравноосигурителна каса:
Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 19, ал. 1, 2 и 3 и чл. 21 от Закона за здравното осигуряване
Р Е Ш И:
1. Избира Нели Петкова Нешева за директор на Националната здравноосигурителна каса с мандат до 12 февруари 2015 г.
2. Решението влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми дами и господа народни представители, имате възможност за становища.
Времето за обсъждане на тази точка от дневния ред ще бъде по реда на чл. 48, ал. 1, което означава, че най-малката парламентарна група ще има на разположение 15 минути, толкова минути имат и независимите народни представители. Парламентарната група на „Атака” – 16 мин., Парламентарната група на ДПС – 18 мин., Парламентарната група на Коалиция за България – 19 мин., и Парламентарната група на ГЕРБ – 30 минути.
Моля за вашите становища.
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Ние от Коалиция за България няма да подкрепим госпожа Нешева, въпреки изключителното добро впечатление, което ни направи персонално.
Разглеждаме тази смяна като опит за реанимация на политиката на управляващото мнозинство, която след девет месеца даде резултати, такива каквито са – недоволни лекари и пациенти, хронично недофинансиране на здравната система, проблеми по отношение на нормативната база, които, разбира се, се осъзнават от кандидата за ръководител на Здравната каса, но в никакъв случай не са в неговите компетентности да ги реши. Това са резултати, които се усещат и от лекарите, но най-вече от пациентите.
Ние не можем да приемем политиката, която и госпожа Нешева каза, че ще провежда, и политиката, в основата на чиято философия влиза разбирането за системата на здравеопазването като източване на средства – не разходване на публични средства, събрани от гражданите за тяхното здраве, а някаква повсеместна кражба.
Сигурно има много корупционни практики и проблеми в здравеопазването, но не може в основата на философията на управление на системата да стои разбирането за девиациите в системата. Въпросът за осигуряване на здравеопазването, а за нас от левицата е особено важно еднаквият достъп до здравна помощ, независимо на колко километра от центъра на София живееш, трябва да бъдат в основата на здравеопазването. За съжаление не констатираме готовност за преразглеждане на водената досега политика на равнище Здравна каса през последните месеци – една политика, която има своите резултати и измерения. Тоест, въпреки избора, въпреки изказването на министъра на здравеопазването, ще й се наложи да изпълни задължението си на министър и да разписва закриването на болници.
Така че, при тази ситуация нашата позиция е пределно ясна: ние не можем да подкрепим кандидатурата на госпожа Нешева за ръководител на Здравната каса.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Ние Ви разбираме.
МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря на управляващото мнозинство за проявената форма на диалог.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли реплики? Няма.
Има ли други становища? Няма желаещи.
Дебатите са закрити.
Госпожо Фидосова, Вие прочетохте проекта за решение с диспозитив: „Избира Нели Петкова Нешева за директор на Националната здравноосигурителна каса с мандат до 12 февруари 2015 г.”.
Моля да гласуваме.
Гласували 157 народни представители: за 101, против 26, въздържали се 30.
Предложението е прието - госпожа Нели Нешева е избрана за директор на Националната здравноосигурителна каса. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Преминаваме към следващата точка:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧАСТНАТА ОХРАНИТЕЛНА ДЕЙНОСТ.
Законопроектът е разпределен на водеща Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред и съпътстваща - Комисията по правни въпроси.
С доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще ни запознае господин Иван Петров. Заповядайте!
ДОКЛАДЧИК ИВАН ПЕТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за допълнение на Закона за частната охранителна дейност, № 054-01-18, внесен от Ангел Георгиев Даскалов, Никола Иванов Белишки и Ивелин Николаев Николов на 11.03.2010 г.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на свое заседание, проведено на 17 март 2010 г., разгледа внесения Законопроект за допълнение на Закона за частната охранителна дейност, № 054-01-18, внесен от Ангел Георгиев Даскалов, Никола Иванов Белишки и Ивелин Николаев Николов на 11.03.2010 г.
На заседанието присъстваха от Министерството на вътрешните работи: Благородна Макева – началник сектор „Правно нормативна дейност” в Главна дирекция „Криминална полиция”, и Камелия Кукева – инспектор в Главна дирекция „Охранителна полиция”.
Законопроектът бе представен от народния представител Ангел Даскалов.
С последните промени в нормативните актове, уреждащи структурата на Министерството на вътрешните работи и в частност на главните дирекции, е предвидено преминаването на отдел „Транспортна полиция” от структурата на Главна дирекция „Охранителна полиция” към Главна дирекция „Криминална полиция”. Целта на законопроекта е да се създаде необходимата изрична законова възможност органите на отдел „Транспортна полиция” в Главна дирекция „Криминална полиция” да извършват предвидените в специалния закон дейности по контрола.
След проведената дискусия Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред подкрепи с единодушие Законопроекта за допълнение на Закона за частната охранителна дейност, № 054-01-18, внесен от Ангел Георгиев Даскалов, Никола Иванов Белишки и Ивелин Николаев Николов на 11.03.2010 г. и предлага на Народното събрание да го приеме на първо гласуване.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има доклад на Комисията по правни въпроси. Той ще бъде докладван от нейния заместник-председател Тодор Димитров.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Ще Ви запозная с доклада на Комисията по правни въпроси:
„На свое заседание, проведено на 25 март 2010 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за допълнение на Закона за частната охранителна дейност, № 054-01-18, внесен от Ангел Георгиев Даскалов, Никола Иванов Белишки и Ивелин Николаев Николов на 11 март 2010 г.
На заседанието присъства госпожа Камелия Кукева – инспектор в Главна дирекция „Охранителна полиция” към МВР.
От името на вносителя законопроектът бе представен от господин Ивелин Николов.
С промените в нормативните актове, уреждащи структурата на Министерството на вътрешните работи, в това число и на главните дирекции, бе предвидено преминаването на отдел „Транспортна полиция” от структурата на Главна дирекция „Охранителна полиция” към Главна дирекция „Криминална полиция”.
В действащия Закон за частната охранителна дейност като контролни органи по смисъла на чл. 41 са уредени само органите на Главна дирекция „Охранителна полиция” и органите на областните дирекции на МВР. С оглед на това целта на внесения законопроект е с приемането на предложената промяна да се създаде необходимата изрична законова възможност органите на отдел „Транспортна полиция” и Главна дирекция „Криминална полиция” да извършват предвидените в специалния закон дейности по контрола.
След проведената дискусия единодушно със 17 гласа „за” Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за частната охранителна дейност, № 054-01-18, внесен от Ангел Даскалов, Никола Белишки и Ивелин Николов на 11.03.2010 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Димитров.
Дебатите са открити.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение? Няма желаещи.
Моля, гласувайте на първо четене Законопроекта за допълнение на Закона за частната охранителна дейност.
Гласували 108 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Заповядайте за процедура, господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
На основание чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред взе единодушно решение да обсъди Законопроекта за допълнение на Закона за частната охранителна дейност и на второ гласуване. С оглед на това правя процедурно предложение да преминем към второто четене на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам предложението на господин Ципов на гласуване.
Гласували 107 народни представители: за 98, против 4, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: „Законопроект за допълнение на Закона за частната охранителна дейност.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за наименованието на закона.
Гласували 100 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По § 1 комисията подкрепя текста на вносителя.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението „Заключителна разпоредба” на закона.
По § 2 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам ан блок на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за § 1, наименованието „Заключителна разпоредба” и § 2.
Гласували 96 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Следва:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО, продължение.
Както си спомняте, дами и господа, изслушахме докладите на комисиите, които бяха представени в пленарната зала, а така също започнаха и разискванията, които не са приключили. Продължаваме с разискванията.
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, не считам, че е редно обсъждането на промените в Закона за здравето да продължи в отсъствието на здравния министър госпожа Борисова. Ние още в началото бяхме против обсъждането на важни закони, които касаят здравната сфера, да се провежда без здравен министър. Но тогава имаше обективни пречки, тъй като мястото беше вакантно и кандидатурата на госпожа Борисова беше в проект. Сега, предвид това, че тя вече пое ръководството на Здравното министерство, още повече, че тя заяви ясна позиция по този законопроект, която е в противоречие със заявеното от вносителите народни представители от ГЕРБ, смятам, че ще бъде абсолютно нередно да обсъждаме и да гласуваме този законопроект в отсъствието на здравния министър.
Моля госпожа Борисова да бъде поканена, а обсъждането на законопроекта да не се случва без нея. Най-малкото би следвало депутатите от мнозинството да се притесняват от факта, че обсъждат един законопроект, който няма подкрепата на здравния министър. Напротив, здравният министър се обяви категорично против неговото приемане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното по същество процедурно предложение за отлагане разглеждането на тази точка от дневния ред.
Моля, гласувайте.
Гласували 102 народни представители: за 22, против 75, въздържали се 5.
Предложението не е прието.
Продължаваме разискванията по обсъждания законопроект.
Има ли народни представители, които желаят да се включат в дебата?
Имате думата, д-р Желев.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Дами и господа народни представители, действително предлаганото изменение на този законопроект възбуди духовете, но аз съм длъжен да кажа какви са основанията за внасяне на основния закон за забрана на тютюнопушенето. Това са няколко споразумения, които Република България е направила в течение на годините. Това е Рамковата конвенция за контрол на тютюна на Световната здравна организация, която е ратифицирана от България на 7 ноември 2005 г., като задълженията на страната по този акт са в рамките на пет години да въведе съответното законодателство. И естествено има препоръка за среда без тютюнев дим на Съвета на Европейския съюз, Съвета на министрите на здравеопазването за всички страни членки, така че се дават съответните законови основания да се предприемат по-драстични мерки относно ограничаването на тютюнопушенето.
С това, което се опитвате да направите в момента, според мен целта е повече популизъм, не е изключен и лобизъм. В крайна сметка, ако искаме да правим превенция на заболяванията, причинявани и свързвани с тютюнопушенето, ще трябва да въведем значително по-строги мерки. Така, както са го направили голямата част от страните в Европейския съюз.
Аз обаче искам да Ви кажа само няколко данни, статистика, които са доста впечатляващи и много стряскащи, че непрекъснато нараства делът на пушачите и то за сметка на увеличението на тези сред жените и сред децата. Само за някакви си 20 години общият процент на нарастването е някъде около 23%. По-лошото обаче е, че нарастват заболяванията от карциноми на белия дроб и това е с няколко хиляди човека, сравнено с 20 години назад. Ако през 80-те години те са били 2120 на 100 хил., сега заболеваемостта е 3400. Няма да Ви изнасям лекции, но съм длъжен да го кажа – общо тютюнопушенето е свързано с причиняването и има връзка със заболеваемостта на общо 40-50 заболявания.
След известно време, може би след час ще минем към разглеждането на един законопроект за деблокиране и разблокиране резерва на Касата. Най-вероятно няма да го подкрепите. Ние го предлагаме, за да увеличим възможността за лечение в здравния сектор и в болничния сектор и специално за лекарствата за домашно лечение, пък и в болничния сектор във връзка с всичко това, което се случва.
Може би не знаете колко струва лечението на един онкоболен с карцином на белия дроб и сигурно не знаете какви са възможностите на страната да осигури такова лечение. Само за 50 човека са необходими около 6 млн. лв. на година. А за тези 3000, които са годишно новорегистрирани, какви средства са необходими? И какво ще се опитаме да направим в момента? От една страна, както се казва в доклада на една от комисиите да подпомогне бизнеса и туристическия сектор. От друга страна как и откъде ще намираме толкова средства, за да покриваме нуждите от лечение? Така че, когато решите да гласувате по един или друг начин, най-вече към колегите пушачи – извадете си кутиите с цигари и вижте какво пише там, какви надписи има. Такива има в цял свят. Защо ние трябва да се различаваме от другите хора.
Но в предишните дебати беше казано още нещо – защо трябва да ограничаваме свободата или да настъпваме правата на другите хора – тези, които не пушат. Вярно е, че демокрацията се основава на свободата. Но свободата е осъзната необходимост и тя свършва там, където започва свободата на другия до нас. Нека да дадем шанс преди всичко на здравеопазването. Нека да бъдем по-строги, дори и да си навлечем упреците от страна на една част от обществото. Но крайно време е да се държим като хора, които държат на политиката в здравеопазването, на превенцията, на профилактиката и да пристъпим към дела, а не толкова към приказки, както каза и министърът на здравеопазването, което аз одобрявам.
Няма да коментирам становището на министерството относно този ЗИД, защото то е смехотворно. Няма как едно Министерство на здравеопазването и негови представители да кажат: ние ще подкрепим този член за промяна за омекотяване на закона, но ще правим всичко възможно да не излагаме гражданите на въздействие на тютюнев дим и в бъдеще време ще работим за пълната забрана. Но може да се получават такива мнения. Аз съм сигурен, че министър Борисова, тя го изрази, е на противното мнение, за което я поздравявам.
И Ви призовавам, колеги, нека да се откъснем от популизма, нека действително да се опитаме да помогнем и на себе си, и най-вече на нашите деца и на бъдещето на нацията. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли реплики към изказването на господин Желев? Няма.
Заповядайте, д-р Кърджалиев.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Дами и господа, колеги, аз няма да подкрепя предложението по този законопроект поради няколко семпли причини. Аз смятам, че този законопроект е ретрограден и далеч не защитава това, за което сме избрани ние тук, а именно здравният статут, здравното състояние и правната уредба, която регламентира това здравно състояние в Република България.
Направи ми впечатление, че на този законопроект от парламента и от Здравната комисия се отделя много малко време в контраст на широкия обществен резонанс, който имаше този въпрос. Това ме кара да мисля, че аргументите на вносителите са крайно неубедитени. Това ме кара да мисля, че аргументите на вносителите са кампанийни, стихийни, на база на някакви еуфорични и егоистични мотиви и причини.
Аз мисля, че няма аргументи в този законопроект. Посочени са три в няколко семпли абзаца, а именно: първият – че, това би навредило на туризма; вторият – в по-глобален аспект на икономиката като цяло; и третият – че, видите ли, ако се въведе по-либерален режим, вентилационните системи биха решили този проблем.
Ще ми позволите - поради това, че имам време - да Ви кажа и да Ви цитирам няколко научни изследвания, няколко публикации, които напълно опровергават тези аргументи.
Когато се сочи, че казусът би навредил на туризма, наистина колеги, обръщам се към вносителите: сериозно вярвате ли, че някой би отменил резервациите си за България заради това, че в тази държава не се пуши? Наистина тютюнопушенето ли е на първо място в ранглистата на причините, поради които ходим в ресторанти? Не са ли по-обосновани, не са ли по-актуални, меродавни причините, като срещи и разговори с приятели, релаксираща пауза в ежедневието, хубаво питие, хубава храна? Сред тази подредба на причините непременно на първо място ли е тютюнопушенето? Не мисля, че то е на първо място.
Поради това, че бяха изтъкнати причини, които биха навредили на туризма в България, се порових в Интернет и намерих няколко публикации. Позволете ми да цитирам.
В САЩ репрезентативни научни изследвания от 2006 г. са показали, че финансовият проблем е измислен и, напротив, данъчните постъпления от ресторанти и барове са нараснали с 8,7%. Само в Ню Йорк са разкрити 10 хил. 800 работни места.
Второ, Световната здравна организация и английски парламентаристи излизат със същото заключение – няма доказателство за негативно икономическо влияние.
Изследвания във Франция показват, че от м. февруари 2008 г. оборотът на ресторанти и хотели се е увеличил с 3% в сравнение с 1,6% от предходната година.
В Нова Зеландия продажбите в барове и клубове нарастват с 0,9%, в кафета и ресторанти – с 9,3%, като посещенията в таверни и барове се увеличават с 24%, а в кафета и ресторанти – с 9%.
Мотивът, че в глобален икономически план този проблем би резултирал негативно към икономиката ни, ако се въведе този либерален режим, също не е достатъчно обоснован. Още един цитат ще Ви предложа – на обширно изследване на тютюнопушенето в Европейския съюз, озаглавено „Зелена книга към Европа без тютюнев дим”. По категоричен начин се доказва, че икономическата тежест е особено голяма за работодателите и тя включва, цитирам, моля ви обърнете внимание на тези важни изводи: „по-ниска производителност на работниците поради прекъсване за пушене, повече отсъствия по болест, щети от пожари поради небрежност, а също и допълнителни разходи за ремонти, за почистване, свързани с пушенето.”
В Канада има също такова репрезентативно изследване, което е със следния извод – разходите по един работник пушач са повече, забележете, с 2 хил. 565 долара, отколкото по непушач.
В САЩ печелят 9 млрд. годишно от данъците от производството на тютюневи изделия, а 8 пъти повече – 72 млрд. долара се губят за лечението на болести. Тоест печалбата от тютюнопроизводството е в пъти, и то 8 пъти по-малко, отколкото разходите, които се дават за вредите от този вреден порок в нашето съвремие.
Имаше още един аргумент – че, виждате ли, добрата вентилация би решила проблема, ако се либерализира този режим. Световната здравна организация има проучване и по този въпрос и излиза с контрааргументи срещу този устойчив мит, а именно, това също е цитат: „Ако съвременните вентилационни системи могат да защитят от цигарен дим,” – забележете – „то, за да стане това, е нужна толкова мощна тяга, че вътре няма да може да се работи, а по-малко и да се почива”. Това е едната страна, уважаеми колеги, на въпроса.
Към другата страна, а именно към здравеопазването, към темата, която касае целокупното здраве на българския народ, аз съм и професионално пристрастен. Признавам пред вас – ритуално един-два-три пъти на ден, заедно с кафе, понякога и аз пуша – спорадично, но съм сигурен и убеден в това, че крайно рестриктивна трябва да е мярката към пушачите, защото те не вредят само на себе си, вредят и на околните! Какво имам предвид?
В България според последни проучвания през 2007 г. - има и по-нови, но те не са толкова представителни - 52,4% от мъжете пушат, от тях 46% са активни пушачи. Сред жените този процент е съответно 38,1 и 32,7.
Според Световната здравна организация, когато се говори за причини за смърт, това са научно доказани данни, е установено, че един от десет смъртни случая към този момент, към нашето съвремие се дължи на тютюнопушенето. Този проблем е разгледан в тенденция. Към 2030 г., забележете, според Световната здравна организация, данните са в мен, тези проценти ще са 6 от 10! Това е така, защото тютюнът е рисков фактор по отношение на няколко болести.
Ако разгледаме в България съотношението на причините за смърт, те са следните – всички ги знаят, напоследък особено са актуални:
- 66,4% от българите умират от сърдечно-съдови заболявания. По това със сигурност сме рекордьори в Европа, а също и на челно място в света;
- 15,6% от причините за смърт се дължат на онкологични заболявания;
- 3,8% се дължат на заболявания на дихателната система;
- 3,7% се дължат на злополуки, пътно-транспортни произшествия и т.н.;
- 2,6% – на заболявания на храносмилателната система и т.н.
За първите три в ранглистата първи рисков фактор, уважаеми колеги, е тютюнопушенето! Сред рисковите фактори за сърдечно-съдовите болести има коригируеми и некоригируеми фактори. Един от коригируемите, заедно с наднорменото тегло, заедно с хипертоничната болест е и тютюнопушенето. То е фактор № 1. Има и некоригируеми, които са наследственост, пол и т.н.
Това са чудовищни цифри и аз ви моля да се замислите, преди да си поставите пръста за гласуване на този законопроект.
Да не говорим за онкологичните заболявания, където за почти всички първи рисков фактор също е тютюнопушенето!
Има и други, по-стряскащи цифри – ще се въздържа да ги кажа, но те също шокират, ако се разберат в същността и ако се анализират като етиопатогенетичен фактор за болести в човешкия организъм.
Най-ощетеният от този законопроект в случая е непушачът, тоест пасивният пушач, ако е в присъствието на пушач. Какво имам предвид? Имам предвид, че това са всички наши приятели, роднини, деца, близки, които са принудени да са около нас и поради тази причина са принудени да вдишват този страничен дим.
Това е много важен въпрос, обръщам ви внимание върху него. Има научно изследвани данни, които аз ще ви ги цитирам: в страничната димна струя, а това е димната струя от тлеенето на цигара, а не дима след вдишването, 89% не минава през филтър, заради това е най-вредната част от тютюна. Страничната димна струя е много по-опасна от главната. Тя не преминава през филтър и съдържа, забележете, 50 пъти повече амоняк, 5 пъти повече въглероден окис, 3 пъти повече канцерогени и катрани. Пасивният пушач вдишва тази струя плюс дима на пушача.
На този фон тезата, че пушачите са ощетени и дискриминирани, е нелепа, да не кажа направо смешна. Смешна е и защото все едно да направим аналогия с наркоманите, колеги, да им позволим свободно да си правят апликациите или пък изнасилвачите свободно да си правят деянията… (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Аз не мисля, че прекалявам!
Накрая искам да отправя няколко апела.
Първият ми апел е към хората, които са се занимавали със здравеопазване, към лекарите: уважаеми колеги, този законопроект е срещу субстрата, срещу същността на нашата професия. Моля ви да не се съобразявате с партийна дисциплина, с пристрастия, защото това е кошмарен проблем за нашето съвремие. Ние ще зачеркнем двете букви „д-р” пред името си, ако гласуваме „за”, поне „въздържали се” гласувайте.
Второто за финал, което искам да кажа, е, че един народен представител трябва да е задължително една крачка или няколко стъпки пред хората, които са го избрали по отношение на знания, по отношение на ориентация в нашето съвремие. Ето заради това, ако този законопроект не бъде приет, аз смятам, че тази крачка ще е наистина в унисон с това виждане.
И третото – тази глобална тенденция за обществено инкриминиране на тютюнопушенето, уважаеми дами и господа, очевидно е факт. Ние не можем да си позволим да спрем гората да се раззеленява. Навярно след време и като престъпление ще е дефиниран процесът на тютюнопушене.
Аз ви призовавам да бъдем мъдри. Мъдрите хора не допускат грешки. Вярно е – умните се учат от грешките си, но мъдрите не ги допускат! Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Кърджалиев.
Има ли реплики към изказването на народния представител? Не виждам.
Думата поиска народният представител Михаил Михайлов.
Заповядайте, господин Михайлов.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СК): Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми колеги! Аз съм съгласен с това, което колегата каза, но моят поглед към този законопроект не е като на лекар, не е като на бивш пушач. Искам всички да погледнем от един друг ъгъл тезата защо не трябва да се подкрепи законопроекта.
ГЕРБ дойде на власт с обещание, че ще направи промени – промени, които да са в полза на българския гражданин.
Този закон е нещо, което връща назад с крачка това, което е направено. Моята основна теза е за компромиса. Това, което българският законодател не трябва да прави, е да не прави компромиси със стъпки, които вече се направени.
Искам да Ви кажа нещо – има тук колеги, които са от Медийната комисия и знаят за дебата, който протече за „ВИП брадър”. Искам да Ви кажа, че законодателят даде възможност в това предаване да влизат деца, да има актове на агресия към жени, нецензурни думи. Въобще всички хора се възмущават от това, което се случва там. Аз казах и на комисията, че причина за това сме ние – законодателите, защото сме дали такава рамка на закона, в която предаването може да си съществува, не може да бъде спирано, може да си бъде излъчвано. Затова сме виновни ние.
По същия начин искам да погледнем и към този законопроект. С това, което се предлага в момента, какво правим? Ние правим компромис. Ние бяхме затворили една врата и бяхме казали на хората: „Влизаме в Европейския съюз. Трябва да се държим като европейци. Наистина е ограничение – хората, които пушат, трябва да се съобразяват, че трябва да изпълняват такива и такива норми”.
В момента ние какво казваме? Затваряме една врата, отваряме друга, и казваме: „Да, ама нека това тука – да мине година и половина…. Ама, нещо ще направим – някакви малки крачки ще направим”.
ГЕРБ правят някои неща с много голяма крачка, бих казал, със скок, като в областта на престъпността. Искам колегите от ГЕРБ да погледнат по този начин и на този законопроект. Много често в историята нещата се правят с малки, решителни крачки, но има моменти, в които пред теб има пропаст и ако правиш малки крачки ще паднеш в тази пропаст. В момента със Закона за тютюнопушенето е точно така.
Аз не искам да се делим на лекари и на хора, които нямат нещо общо със здравеопазването, на пушачи и непушачи. Ние сме преди всичко законодатели.
И аз Ви казвам, и затова ви призовавам, че ние в момента трябва да направим не малки крачки, а трябва да направим скок. Колегите, които внасят този законопроект, просто наистина да разберат необходимостта законопроекта да не бъде гласуван. Трябва в центъра да е само здравето, да е само непушачът, просто тук политическите партии нямат никакво значение.
Ние сме законодатели - ние сме хора, които наистина не трябва да изправят българина пред възможни алтернативи и компромиси, защото Гърция показа какво се случва, когато това се прави. Балканският манталитет си е манталитет, при който, ако му дадеш възможност на някой да кръшка, той ще кръшка. Затова ние трябва да се държим като европейци.
Аз смятам, че наистина ние трябва да го запазим законът, така както беше, тоест да има ограничаване, рестриктивност на закона. И колегите от ГЕРБ наистина да оттеглят законопроекта си и да се обединим всички около тази идея. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Михайлов.
Реплики към изказването на народния представител не виждам.
Думата поиска народният представител Димитър Чукарски.
Заповядайте, имате думата за изказване.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Вече десет дни откакто започна обсъждането на тази тема, макар в обществото тя да тече като дебат от доста повече време.
Аз си спомням миналата година, когато законът беше приет, как един много добър мой приятел, тогавашен председател на Здравната комисия, гласуваше с чужди карти само и само да не бъде приет законът, и да не бъде приет регламент, който да въведе забраната за пушене.
Темата, по която днес дебатираме в никакъв случай не трябва да включва политически или бизнес интереси и мотиви. Днешният дебат по своята същност за мен поне, а смятам и за всички нас, е обвързан с нашия цивилизационен избор. Този цивилизационен избор трябва да направим ние в Народното събрание от името на целия български народ, затова искам да благодаря на министъра на здравеопазването, която избрахме преди по-малко от седмица или точно преди седмица за това, че тя потвърди, че наистина въпросът с тютюнопушенето е въпрос на цивилизационен избор.
Вярно е, че България е страна, в която има голям процент хора, които пушат. Вярно е, че тези хора не биха подкрепили забрана за пушене, така както веднъж в закона тя е въведена и съществува. Остава само тази забрана да бъде приложена и то след по-малко от месец.
Има обаче още нещо. То е свързано с това, че ние като хора сме избрани, за да правим законите и сме призвани да гледаме малко по-напред в това, което следва да се случва в нашето общество. Нали всички ние, или поне една част от нас имаме претенцията, че сме лидери и отстояваме позиции, които са в интерес на нацията, а не които решават дребни въпроси, старомодни разбирания, ако щете дори прищевки.
Дебатът поставя много важен въпрос, свързан с това дали държавата може да осигури спазването на законовата норма, която определя като мярка забраната за тютюнопушене на обществени места. От тази трибуна се чу, че не може, но това мен лично ме притеснява и озадачава. Недопустимо е народни представители от трибуната на Народното събрание да правят такива уговорки и да очакват, че гражданите ще имат респект към другите приемани от нас закони. Как да очакваме хората да искат да плащат данъци, как да очакваме да се извършват по-малко престъпления, ако хората знаят, че държавата ни не може да гарантира спазването на законите? Дори ние, депутатите, не очакваме това от гражданите, от тях, от всички нас.
Народното събрание приема закони и държавата чрез своя апарат, в своята пълна цялост, е длъжна да обезпечи изпълнението на тези закони, тяхното прилагане - независимо дали те към момента са популярни или не, щом са в интерес на обществото. Не може всички закони да бъдат за намаляване на данъците и на осигуровките, та всички да искат да ги спазват и да им се радват.
Някои колеги се опитаха да правят различни сравнения между забраната за пушенето и вегетарианството, други се опитаха да пропагандират криворазбрани права на пушачите. Моята цел от тази трибуна е да направим няколко ясни разграничения. Първо, дали човек е вегетарианец или не, си е негов избор, а и негов проблем. Той с решението си не вреди на никой. Дали някой пуши, също е негов избор, но когато прави този свой избор и когато пуши на обществени места, това вече става проблем и на хората около него. Нека не говорим за дискриминиране на пушачите или правата на пушачите, защото с порока си те вредят на обществото и на себе си, иначе, следвайки такава логика, би трябвало да ни накарат да говорим и за права на наркопласьорите и на хулиганите-побойници.
Нетолерантните пушачи не са никак малко и те никога не са се интересували от това пречат ли на някого, или не. Слава Богу, има и толерантни, които се съобразяват с околните. Нашата цел със законовата забрана е не само да помогнем на непушачите да не бъдат тровени, когато са в качеството си на пасивни пушачи, а да помогнем и на заклетите пушачи да бъдат принудени да пушат по-рядко, да получават натиск от обществената позиция, която да ги накара да се замислят да намалят и спрат пушенето. Всичко това ще даде благоприятно отражение и върху здравната система, която съгласно всички статистики по света е призвана да оказва повече услуги точно на пушачите, защото те боледуват повече.
В аргументите на защитниците на тезата за премахване на забраната се твърди, че това е с цел да се преодолее икономическата криза с оглед настъпващия летен туристически сезон. Държа да посоча няколко причини, които показват, че тази теза е неоснователна. Отменят се активните летни средиземноморски туристически дестинации и най - строго се съблюдава забраната за пушене в Турция, а държави като Испания, Гърция и Италия (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) са се опитвали да измислят начини, по които да заобиколят тази забрана. Туристическият бум точно в Турция е най-голям. Има доста неща, които показват, че други са нещата, с които можем да влияем на това дали сме привлекателна дестинация и това е качеството на туристическата услуга.
Съжалявам, госпожо председател, приключвам.
Само искам да помоля колегите. Знам, че има политизация при вземането на решение за това кой от вас каква теза да подкрепи, но аз се обръщам с призив към всички – дайте наистина за нещо, което сме извоювали като крачка, като стъпка преди една година, да не правим крачка назад, защото това е лош пример, който даваме на обществото. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплики? Няма.
Други народни представители, които желаят да вземат отношение?
Заповядайте.
КИРИЛ ГУМНЕРОВ (Атака): Уважаеми колеги, преди да започна, искам да Ви кажа, че по този въпрос имам малко по-различен ъгъл. Моля тези, на които не хареса моето изказване, да го приемат с усмивка и добронамерено.
Първо, тук беше споменато, че се прави крачка назад. Аз не мисля, че има нещо лошо в това – като осъзнаеш, че си сгрешил, независимо че си законодател, да кажеш: „Хубаво, направихме грешка, правим крачка назад!” Напротив, това, колеги, е белег на сила и на достойнството – да си признаеш грешката и да върнеш поне малко назад.
И от привържениците за омекотяването на закона, и от хардлайнерите се чуха много силни аргументи. Това са аргументи, по които няма да споря, защото повечето бяха изказани от сериозни колеги със стаж, които наистина знаят какво говорят. Затова Ви казах, че искам да погледна на нещата от един малко по-различен ъгъл. Ще започна с това, че повечето колеги тръгнаха да декларират конфликт на интереси. Аз няма да декларирам такъв, защото съм заклет непушач. Всъщност аз се чудех дали да декларирам, защото пък за сметка на това имам страшно много приятели, които са пушачи фундаменталисти.
Миналата седмица тук господин Костов каза, че непушач фундаменталист си е талибан, за което, ако съм сгрешил, моля за извинение. Каза го с гордост и аз напълно възприемам позицията му. Но моите приятели също с гордост казват: „Ние сме пушачи”. Аз смятам, че е логично да подкрепя тяхната позиция, именно защото съм демократ.
Уважаеми приятели, имам две основни причини и ще Ви ги кажа. Тук дори не става въпрос за това, че ако оставим да се пуши по заведенията, в бюджета ще влязат повече пари, макар че това е много важно. Тук дори не става въпрос за това, че в момент на криза, колеги, по един най-безотговорен начин с това свое решение удряме най-малките играчи на икономическия пазар – собствениците, наемателите на заведения, магазинчета и капанчета. В момент, когато те едва свързват двата края, ще ги лишим от възможността да си гледат нормално и сериозно бизнеса. Аз лично смятам, че тук, в тази зала, ние недогледахме този въпрос достатъчно сериозно. Ако става въпрос за отговорност в момент на подобна криза, първата отговорност трябва да бъде към хората, към благосъстоянието. Нека вземем това решение, но да го вземем с година-две нататък, когато нещата в страната могат да бъдат малко по-добри.
Първата причина, поради която ще подкрепя промяната, е следната. Аз съм човек, който идва от провинцията. Не го крия, а се гордея с това. Трябва да Ви кажа че, идвайки тук, в София, аз не знам кое е по-вредно – дали цигареният дим, или въздухът, който дишат софиянци? Казвам Ви го честно! Ако вървим по тази логика, да забраним колите в София. Колите всяка божа година дават много по-голяма смъртност, дават много повече причини за заболеваемостта, така че ако вървим по тази логика, да забраним колите в София. Както беше казано тук, следващата крачка ще бъде да забраним месото. Това е крачка, с която аз дълбоко няма да бъда съгласен, както личи. (Шум и смях.)
Колеги, част от вас знаят, част от вас не знаят, но всички хора, които се борят за една по-твърда забрана за тютюнопушене на обществени места, тяхната борба има много сериозни корени. Те са едни много последователни хора. Тяхната борба продължава повече от век. Те дори в Европа са постигнали много сериозни успехи. Не знам дали знаете, но първият човек в Европа, който забранява тютюнопушенето, е един убеден демократ на име Адолф Хитлер. Между другото, колеги, той е бил и вегетарианец. По никакъв начин не искам да сложа знак на равенство между колегите тук и между господин Шикелгрубер. (Шум и реплики.) Ама по никакъв начин, така че ако някой се е обидил, моля предварително за моето извинение, колеги.
Винаги, когато тук, в тази зала, или където и да било другаде, в името на защитата на определени права, на определена група от обществото – в случая непушачите, се правят репресивни закони, които засягат правата на друга група – в случая на пушачите, при мен светва една червена лампа, защото ние имаме много по-елегантни, много по-добри начини да въздействаме върху този процес, а не един пазар силово да влиза в един икономически сегмент.
Между другото искам да Ви кажа, че забраната според едни е хубаво, според други – лошо, но както показва историята, забраните рядко вършат работа. Типични примери са сухият режим в Съединените щати, забраната в някои свещени книги да се заглеждаш в чужди жени. Не знам досега тези забрани да са свършили някаква работа.
Имам много забележки срещу тази промяна. В закона има редица недоуточнени неща. Първо, защо в заведения до 100 квадрата? Тези 100 квадрата ще бъдат само търговската зала или целият обект ще бъде 100 квадрата? Защо не направим разрешението ресторантьорите сами да разпределят броя места, а не на 100 квадрата, защото на 100 квадрата можеш да имаш двадесет седящи места, но можеш да имаш и седемдесет. Има редица несъвършенства, които вярвам, че на второ четене ще бъдат оправени. Надявам се това да стане.
Смятам, че нашата позиция трябваше да бъде ние да подкрепим законово тези фирми, тези заведения, тези български предприемачи, които направят първата стъпка – да направят своите търговски обекти като обекти за непушачи, а не силово, рестриктивно да забраняваме на всички тютюнопушенето по места.
Задавам въпрос: защо не помислихме да се увеличат примерно данъците на заведенията, които остават за пушачи, и да намалим съответно данъците на тези, които бъдат за непушачи? Добре, че не ме чува господин Дянков, за да не получи аритмия. Смятам, че не е лошо дори да освободим от данъци заведенията, които решат и поискат техните заведения да бъдат за непушачи. Смятам, че това е правилният подход.
Не смятам, че правилният подход е силово, от тази трибуна, с нашите гласувания ние да налагаме забрани. Първо, днес обществото е силно чувствително и трудно приема забраните. Второ, днес в момент на криза ние ще ударим стотици хиляди малки семейства, които се издържат само от това. Благодаря Ви и се надявам, че не съм обидил никого с моето изказване. (Ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплика от народния представител Марио Тагарински.
МАРИО ТАГАРИНСКИ (независим): Уважаема госпожо председателстващ, уважаеми колеги! Мисля, че е време да престанем с дребните балкански хитринки. Говорим непрекъснато за нашата европейска интеграция, за евроатлантическата ни ориентация, а започваме да хитруваме, когато трябва да приложим един елементарен житейски опит, който вече е практика във всички развити страни и който гарантира правата на гражданите, като не дава привилегии на други граждани. Да, защото за мен пушенето на обществено място е привилегия за пушача. Всички ние се раждаме равни, непушачи. Разбира се, право на свободен избор е на всеки да пуши или да не пуши, да прави всичко, разрешено от закона. Но когато ти нарушаваш правата на други и особено на деца на обществени места, това е привилегия, която ти сам си отвоювал незаконно. Мисля, че отдавна премахнахме всички привилегии. Време е да премахнем и тази привилегия.
И друго, опитваме се този въпрос да бъде обвързан едва ли не с икономиката и с кризата, която е повсеместна, не само у нас, даже бих казал, че у нас не е чак толкова голяма в сравнение с други държави. Такава е световната статистика.
Туризмът не е да хапнем, да пийнем – тези три неща. (Оживление.) Отдавна туризмът в България се развива само в тази посока. Смятаме, че е достатъчно да ядем и да пием, като предлагаме това на нашите чуждестранни гости. Е, добавихме и хазарта, но това не е туризъм. Всеки от нас (българинът вече има такава възможност), който е пътувал, е видял от други туристически дестинации, че не това е туризмът. И вместо нашите туристически босове и деятели да се чудят как да изхитруват и този път, е по-добре да помислят как да развият туризма. Аз ще гласувам категорично „против”, тъй като съм непушач, макар че бях заклет пушач. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
За втора реплика има думата Димитър Чукарски.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Гумнеров, искам да Ви кажа, че с месото разликата е коренно различна. Там месото няма да скочи от Вашата чиния в чинията на вегетарианеца. Такава опасност категорично няма.
И второ, никой не може да отрече, че тютюнопушенето е лека форма на наркомания. Искате ли утре някой да стане и да предложи в залата да разрешим и легализираме и другите форми на дрога? И то при условие, че тези, които се дрогират, вредят само на себе си, а не и на околните, както е с тютюневия дим?! Така че, нека да погледнем нещата в цялата им сериозност!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
За трета реплика има думата д-р Евгений Желев.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ (КБ): Госпожо председател, дами и господа народни представители! Господин Чукарски малко ме изпревари. Ще си позволя малко фриволен тон, както беше при преждеговорившия. Защото действително ако сме толкова загрижени за бизнеса и туризма, който всъщност не е туризъм, защото хората предпочитат България не за да дойдат да пушат, да, можем действително да предложим да освободим дрогата. Ще бъде супер. Страшна мярка за борба с кризата – високо ДДС, ще освободим хора от службите, които следят трафика, ще ги насочим към други места. Остава да го съчетаем с червените фенери и ще направим страшна дестинация – Далечният Изток на Балканите. Несериозно, нали?! Не е сериозно! Затова нека се отнесем сериозно към въпроса. Става въпрос за здравето на нацията и най-вече на нашите деца. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин Гумнеров, имате възможност за дуплика. Заповядайте, разполагате с три минути.
КИРИЛ ГУМНЕРОВ (Атака): Уважаеми колеги, страшно съм впечатлен от активността на всички народни представители и от тяхната отговорност, защото както се видя, дебатът по този въпрос продължи по-дълго, отколкото беше дебатът за бюджета. Така че, той наистина е много сериозен и много важен.
По-нататък ще кажа следното. Не знам дали е форма на наркомания, но знам, че вредата от алкохола и вредата от яденето на месо е още по-голяма, както беше казано тук. Така че, дайте следващите стъпки – да забраним употребата на месо в обществените заведения и употребата на алкохол. Това, разбира се, в рамките на шегата, защото съм сигурен, че ще има хора тук, в тази зала, които ще подемат инициативата съвсем сериозно.
Оттам нататък за какви привилегии става дума? Колеги, смятам, че вие умишленото измествате насоката на спора. Тук става дума единствено и само за омекотяване на режима в заведенията за обществено хранене. Не става дума за останалите обществени сгради. Ако едни родители са решили да заведат децата си в това заведение за обществено хранене, където знаят, че се пуши, то отговорността си е тяхна. Те са лоши родители според вас и според мен. Зависи. Аз също не си водя децата на такива места.
Пак казвам – ние силово да ограничаваме, да налагаме такава позиция на тотално ограничение, е неправилно и грешно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Една бележка и от мен – дебатът не е продължил повече от дебата за бюджета. Не е изчерпано времето на парламентарните групи.
КИРИЛ ГУМНЕРОВ (встрани от микрофоните): Извинявам се за грешката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Думата за изказване беше поискана от народния представител Рамадан Аталай. Заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, хубав дебат се развива днес. Ние от Движението за права и свободи преди време искахме да не се случи такъв дебат. Искам да Ви върна назад и да кажа предисторията на тези, които не са участвали, когато се приемаше предишният закон, за да се знае, че тогава този закон е приет въз основа на всички изисквания на Световната здравна организация и въз основа на това, че страната ни трябваше да ратифицира Рамковата конвенция за контрол на тютюна на Световната здравна организация. След дълги години на дебати Световната здравна организация стига до извода, че трябва да се издаде един документ, наречен Рамкова конвенция за контрол на тютюна и че тя трябва да се ратифицира от всички държави – членки на Европейския съюз. В тази рамкова конвенция философията на документа е, че след като са направени съответните анализи и е установено, че тютюнопушенето е зависимост, която води до смърт, до канцерогенност и ред други неща, философията на документа е да се намали колкото се може, до минимум употребата на тютюн и тютюнопушенето.




Колеги, днес аз няма да декларирам конфликт на интереси, защото ще се окаже, че аз съм най-големият, може би, пасивен пушач като господин Костов. Аз не влизам в нашата парламентарна стая, но се случва така, че често трябва да стоя и там.
Уважаеми колеги, този законопроект, който днес ни предлагате, е против философията на Рамковата конвенция, против всички документи на Световната здравна организация. Тук искам да Ви питам: това политика на отделни народни представители ли е или на господин Иван Иванов, на който вече от осем месеца може би му е първият законопроект. Аз се радвах, че той произвежда детски играчки и сега остава да го помоля и да сложи по една кутия цигари и до детските играчки, за да може да мине и този законопроект. (Единични ръкопляскания отляво.)
Уважаеми колеги, този законопроект, освен че нарушава всички философии и изисквания на Световната здравна организация, е законопроект, който ни връща и назад. Връща ни назад за това, защото обществото беше приело така, както в Италия, че вече приетият законопроект от м. юни влиза в сила. Имаше достатъчно психологическа подготовка оттук нататък България наистина да бъде една членка на Европейския съюз със спазването на всички законови разпоредби на Съюза.
Защо е така? На мотивите и аргументите, които каза пред вас д-р Кърджалиев, няма да се спра. Но, колеги, с този законопроект само в частта си да разрешите в онези заведения, които са до 100 кв. м, си задавам въпроса: как пък ги сметнахте, че на 100 кв. м може да се тровят хората, а над 100 кв. м не трябва да се тровят? Защо примерно не решихте, че трябва да бъде в заведения, които са на 1000 кв. м? Защо не решихте да бъдат 10 кв. м? Нямате аргументи, нямате критерии.
Още повече, колеги, в ал. 4 на чл. 2, където казвате: „В заведения за развлечения могат да бъдат обособени самостоятелни помещения за тютюнопушене, като общата площ на помещенията, в които не се допуска тютюнопушене, е преобладаваща спрямо общата площ на заведението”. Че то, колеги, и сега е така, само че обратното.
Какво предлагате вие? Влизаме в едно заведение и в самото заведение на едната маса до нас пушат, на съседната маса не пушат и само си разменят пепелниците.
Уважаеми колеги, тук аргументът Ви, че туризмът няма да се развие в България. Аз смятам, че има достатъчно добри дестинации в България и достатъчно други атракции, въз основа на които ние можем да привличаме туристи. Не съм убеден, че ако днес обявим, че в България е мястото, раят за пушенето, ще увеличим броя на туристите, които трябва да посетят България. Ако не можете да се сетите за други атракции, аз мога да ви подсетя. Има такива, за които смятам, че и вие участвате в тях.
Уважаеми колеги, искам да се спра и на това днес да заявите тук, пред Народното събрание, всички вие от ГЕРБ това политика на изпълнителната власт, на Министерския съвет ли е? Защото вие си бламирате министъра на здравеопазването, която избрахте само преди една седмица. Ние очаквахме днес министърът на здравеопазването да поеме ангажимент, да дойде, да се яви пред вас, защото чуваемостта между мен и вас днес я няма. Поне да бяхте чули министърът на здравеопазването, която ви праща в точно обратната посока на това, което предлагате. Министърът на здравеопазването е защитник на всички документи на Световната здравна организация, за което аз я поздравявам, но исках да чуя как мисли и министър-председателят по този въпрос, защото подписът на госпожа Цачева и на ред други известни лекари от ГЕРБ под този закон мен ме смущава.
Затова, колеги, ви предлагам да отложим гласуването на този законопроект. Нека имаме становище по този законопроект от Министерския съвет, нека в тази зала, ако не днес, следващия път да присъства министърът на здравеопазването, за да чуете тя какви аргументи ще изложи, защото този проблем е световен, глобален проблем. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Разбирам, че в края на изказването си правите процедурно предложение за отлагане на гласуването, така ли?
РАМАДАН АТАЛАЙ: Да. Наистина е в края, за да има чуване, защото предишния път направих предложение в началото и не беше чуто от водещия, за което Ви благодаря, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
При искане на процедурно предложение съм длъжна да го поставя на гласуване.
Има ли реплики към изказването? Няма.
Има ли обратно искане на тази процедура, като изказване? Няма
В такъв случай подлагам на гласуване процедурното предложение за отлагане на гласуването, направено от народния представител господин Рамадан Аталай.
Гласували 137 народни представители: за 48, против 84, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Заповядайте за прегласуване, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви.
Колеги, моето предложение е за прегласуване, поради простата причина – ако Вие не искате да чуете какво е мнението на министър-председателя и на министъра на здравеопазването по този въпрос, обществото го иска. Щом обществото го иска, рано или късно ще усетите действието на обществото върху вас. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Поставям на прегласуване процедурното предложение за отлагане на гласуването.
Гласували 136 народни представители: за 49, против 83, въздържали се 4.
Не се приема.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение?
Заповядайте, имате думата за изказване, господин Пехливанов.
НИКОЛАЙ ПЕХЛИВАНОВ (Атака): Госпожо председател, уважаеми колеги! Аз няма да навлизам в темата „Трябва ли да се пуши? „За” и „против” тютюнопушенето”. Ясно е, че трябва да се върви в посока ограничаване на тютюнопушенето в заведенията, но е важен механизмът, по който това ще се случи и как във времето ще се получи.
Разглеждайки текстът наистина виждаме една ограничаваща форма от заведения под 100 кв. м да може да се пуши навсякъде, а за заведения над 100 кв. м да се пуши в зони не по-малко от половината.
Искам да уточня: какво означава заведение и какво означава неговата площ? В площта на заведението включват ли се кухните, санитарните възли или се има предвид само търговската площ и залата, в която се извършва търговската дейност? Според мен е съвсем логично тук да бъде фиксирана търговската площ, а не заведението като заведение.
Вторият момент е, че имайки предвид нормите за проектиране на вентилационни системи, нормите за проектиране на заведенията, там навсякъде се фиксира като мерна единица броят на местата в едно заведение. Затова съвсем грешно ще бъде, ако фиксираме като дименсия метри квадратни като площ, а по-скоро това трябва да бъде на брой места. Образно казано, да кажем в заведения до 50 места ще се пуши и в заведения над 50 места ще има специално обособени зони за пушачи и непушачи. Много добре е още сега да фиксираме в откритите търговски площи ще се пуши ли или няма да се пуши? Практиката в Европа е навсякъде извън търговските площи на заведението, на открито, да се пуши.
Трябва да е ясно в нощните заведения, барове, които работят след 24,00 ч. в тях ще се пуши ли или няма да се пуши. При тях ще има ли такава забрана, за която говорим – за минимум 50% от местата или не?
Моето предложение е следното: нека законът в сегашния си вид да остане, а по-скоро да дадем възможност на собствениците на заведения, които имат желание да се пуши, да им се даде форма да заплащат една такса или лиценз, един доста висок лиценз, и по този начин наистина да въведем един пазарен принцип, по който без дискриминационни законопроекти да даваме възможност пазарът сам да се регулира.
Защото, вижте какво се получава! За заведения, които са над 100 кв. м, да кажем заведения 105 кв. м, то минимум 50 кв. м от тях трябва да бъдат за пушачи, а минимум 55 кв. м – за непушачи. Ефективната площ реално е 50 кв. м. За едно заведение, което е 95 кв. м ще се пуши във всичките 95 кв. м. По този начин ние въвеждаме една много дискриминационна мярка и правим една регулация, която няма никаква пазарна логика и не е пазарно обоснована.
Моето предложение е да се тръгне да се мисли в такава посока - собственици, които искат да им се пуши в заведенията, да си заплащат една висока такса, таксата да бъде на брой места и това да е един пазарен регулатор и те да инвестират в случай, че мислят, че ще бъдат по-конкурентноспособни, когато в заведенията им се пуши.
Това мое предложение наистина ще бъде една ефективна пазарна антикризисна мярка, защото по този начин ще влязат средства в общинските бюджети, а антикризисната мярка, която се предлага в случая е чисто дискриминационна. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Има ли реплики към изказването на господин Пехливанов?
Движението за права и свободи - нямате време, така че не мога да Ви дам думата.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение? Няма.
В такъв случай обявявам дискусията за закрита и ще подложа на гласуване законопроекта.
Ще дам малко време, от около минута, като приканвам всички народни представители да влязат в пленарната зала, да заемат местата си и да заемат отношение към законопроекта. Тъй като имаше наистина доста дълъг и оспорван дебат, затова изчаквам, плюс че съм пуснала сигнала...
Тук, от ръководството на Народното събрание, ми казват да кажа: народни представители, които пушат да загасят цигарите и да заповядат в залата. Тези, които не пушат също да заповядат в пленарната зала, за да могат да дадат своя вот.
Поставям на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 054-01-12, внесен от народния представител Иван Иванов и група народни представители.
Гласували 143 народни представители: за 85, против 53, въздържали се 5.
Законопроектът е приет на първо четене.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЮДЖЕТА НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ЗА 2010 г.
Процедура ли искате?
Заповядайте, госпожо Манолова.
Моля за тишина в залата, защото нито се чуваме, нито може да се следи какво точно става в залата. (Реплика от народния представител Красимир Велчев.)
Не мога да Ви чуя, господин Велчев, прекалено шумно е в залата.(Шум и реплики в залата.)
Изчакайте, госпожо Манолова, много е шумно, малко да се успокои залата след гласуването на този законопроект. Така или иначе, продължаваме по приетия дневен ред, но да можем и да чуваме какво правим по него.
Сега вече можете да вземете думата.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Велчев! Мисля, че е абсолютно неприемливо предложението за промени в бюджета на Националната здравноосигурителна каса да се разглежда в отсъствието на новоизбрания здравен министър.
Става дума за парите за здраве, за парите, които българските граждани чрез своите здравни вноски са отделили за здраве. Сега, когато основната теза на управляващите е, че тази система е недофинансирана, е нормално по време на дебата, за това ще се финансира ли тя или не, да се включи и новия здравен министър.
Вие вече си позволихте да приемете един закон, а именно промените в Закона за здравето, въпреки изричното мнение на министъра на здравеопазването против тези текстове, въпреки че тя категорично се обяви, че трябва да бъдат забранени цигарите на публични места. Парламентарната група на ГЕРБ прие едно друго решение на този въпрос, което в национален план по отношение здравето на българите е важно, но не толкова важно, колкото въпросът за това ще получили ли Националната здравноосигурителна каса парите, които българите са отделили чрез здравните си вноски за здраве. И, ако пренебрегнахте напълно министъра по темата за тютюнопушенето, би следвало да не я пренебрегвате по отношение на необходимостта да бъде дофинансирана Националната здравноосигурителна каса с парите от резерва, с парите, които хората са дали от своите осигурителни вноски за здраве, така че моля Ви не разглеждайте този законопроект в отсъствието на министър Борисова.
Процедурното предложение е за отлагане на този законопроект до появата на министъра на здравеопазването – проф. Борисова, в пленарната зала, когато същата има възможност за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Искате отлагане на разискванията, чл. 45, ал. 2, т. 4. Така ли, госпожо Манолова? Добре.
Има ли обратна процедура? Не виждам.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за отлагане на разискванията по първото четене на Законопроекта за изменение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г.
Гласували 89 народни представители: за 22, против 62, въздържали се 5.
Предложението не е прието.
Законопроектът е разпределен като водеща на Комисията по бюджет и финанси, а също така и на Комисията по здравеопазването и на Комисията по правни въпроси.
Моля, госпожо Стоянова, да ни запознаете с доклада на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г., № 054-01-14, внесен от н.п. Михаил Миков и група народни представители на 26.02.2010 г.
На редовно заседание, проведено на 25 март 2010 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за изменение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г., внесен от народния представител Михаил Миков и група народни представители на 26.02.2010 г.
На заседанието присъстваха госпожа Жени Начева – директор на НЗОК, и госпожа Катя Паракозова - държавен експерт в Министерството на финансите.
От името на вносителите народният представител Мая Манолова представи следните мотиви за внасяне на законопроeкта:
1. Със Закона за бюджета на НЗОК за 2010 г. са намалени разходите за болнична помощ с 222 500 хил. лв., като към тях трябва да се добавят и неразплатените задължения на Касата за изтеклата 2009 година. Намален е и оперативният резерв на НЗОК с 115 191 хил. лв. Когато се говори за финансиране на болничната помощ следва да се отчете и реалното потребление, което в исторически план винаги е било покривано от оперативния резерв. Горното означава, че недофинансирането ще възлиза най-малко на сумата от намалените разходи за болнична помощ, разликата на намаления оперативен резерв и неразплатените средства за 2009 г.
2. Освен номиналното изменение, намаляването на бюджета за болнична помощ е и структурна промяна на разходите. Подобно изменение и промяна в относителната тежест на отделните дейности за финансиране следва да бъде подкрепено или с инструментите на анализа, или да отразява промяна в концепцията за финансиране на здравеопазването. Нито едното, нито другото е направено. Здравеопазването изпитва остър недостиг на средства, което излага на системен риск живота и здравето на гражданите. Забавянето на плащанията на лечебните заведения ги поставя често в невъзможност да осигуряват лечение на гражданите. Запазването на стабилността на системата налага осигуряването на адекватно финансиране. Още повече, че има налични ресурси събрани от гражданите именно за здравеопазване.
На този фон е абсолютно неразбираемо залагането на 829 779 хил. лв. излишък, още повече че по сметка на НЗОК в БНБ към 31.12.2009 г. има вече резерв от над 860 млн. лв. Това може да означава само, че Министерството на финансите не желае дължимите от държавата 941 126 хил. лв. да бъдат използвани за здравеопазване, а смята към НЗОК да трансферира реално само 111 347 хил. лв., като остатъкът бъде депозиран в БНБ за запазване на баланса по консолидирания държавен бюджет. С чисто финансови операции Министерството на финансите иска държавата да абдикира от задължението си по чл. 52 от Конституцията, в който е предвидено както общото задължение за държавата да осигури достъпна медицинска помощ, така и задължението й да финансира здравеопазването.
Предлаганите средства ще се разходват и за дентална помощ, за медикодиагностична дейност и за здравноосигурителни плащания, за лекарства за домашно лечение на тежки заболявания като диабет, паркинсон, глаукома и други.
Директорът на НЗОК Жени Начева представи становището на Здравноосигурителната каса по законопроекта и изтъкна, че в него е заложено увеличение на разходите за здравноосигурителни плащания общо с 450 млн. лв. От тях 350 млн. лв. за здравноосигурителни плащания за болнична медицинска помощ; 70 млн. лв. за здравноосигурителни плащания за лекарства за домашно лечение, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели; 20 млн. лв. за здравноосигурителни плащания за медико-диагностична дейност и 10 млн. лв. за здравноосигурителни плащания за дентална помощ. Предлаганото увеличение на разходите е за сметка на намаление на приетия със Закона за бюджета на НЗОК за 2010 г. излишък в размер от 829 779 хил. лв. Тя отбеляза, че бюджетът на НЗОК се изпълнява така, че текущите приходи покриват равнището на текущите разходи за съответния отчетен период. Планирането на по-голямо равнище на приходите от реално събраните ще доведе до дефицит и невъзможност за реализиране на плащанията. Това ще постави в риск изпълнението на бюджета на Касата и няма да осигури наличие на необходимия резерв за покриване на неотложни и спешни разходи, ще наруши салдото по бюджета на НЗОК за 2010 г.
Освен това Законът за бюджета на НЗОК е част от консолидирания държавен бюджет и промените във финансовите параметри по бюджета на НЗОК не може да се реализират без обсъждането им в контекста на цялостната финансова политика на правителството.
В тази връзка НЗОК не може да подкрепи направените предложения за изменение на Закона за бюджета на НЗОК за 2010 г.
В становището на Министерството на финансите, изразено в тяхно писмо изх. № 01-00-63 от 18.03.2010 г., изпратено до председателите на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по здравеопазването, и представено чрез госпожа Катя Паракозова се изтъква, че направените предложения от народния представител Михаил Миков и група народни представители за изменение на Закона за бюджета на НЗОК за 2010 г. са въпрос на политика и следва да се разглеждат в контекста на приоритетите в програмата на правителството за текущата година. Приоритетните политики в програмата за годината са обвързани в обща рамка на бюджета за годината и направените предложения за промени по бюджета на НЗОК следва да бъдат в съответствие с целите и мерките на реформата в здравеопазването и одобрените от Народното събрание фискални цели за годината.
Министерството на финансите счита, че мотивите към предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г. не съдържат убедителни аргументи за очакваните ефекти в сферата на здравеопазването в контекста на усилията за повишаване на качество на здравните услуги. Решения на проблемите в сферата на здравеопазването се търсят единствено чрез увеличение на средствата за финансиране за сектора, което явно не е достатъчно за постигане на желаните резултати. Именно поради тази причина, финансирането на системата на здравеопазването следва да се разглежда в по-широкия смисъл на целите на реформата в здравеопазването и повишаване на качеството на здравните услуги за населението, а не единствено като наливане на финансов ресурс в нереформирана и недотам ефективна система.
Още Министерството на финансите счита, че предлаганото увеличение на разходите е за сметка на влошаване на бюджетното салдо по бюджета на НЗОК за 2010г. с 450 млн.лв. Законът за бюджета на НЗОК е част от консолидирания държавен бюджет и промени във финансовите параметри по бюджета на НЗОК не могат да се реализират без обсъждането им в контекста на цялостната финансова политика на правителството. Освен това резервът на Касата е част от фискалния резерв на държавата и отпускането на средства от този резерв води до влошаване на салдото по консолидираната фискална програма и до увеличаване на бюджетния дефицит.
Поради изложеното по-горе, Министерството на финансите не може да подкрепи направеното предложение за изменение на Закона за бюджета на НЗОК за 2010 г.
По законопроекта се проведе дискусия, по време на която се направиха изказвания в подкрепа на становищата на Министерството на финансите и Здравната каса, както и се изразиха мнения, че Законът за бюджета на НЗОК за 2010 г. засега осигурява необходимите средства за нормалното функциониране дейността на Касата, от една страна, и от друга, че е твърде рано още в самото начало на годината да се направи реална оценка за това дали разчетените със закона разходи ще бъдат достатъчни за финансиране дейности по здравеопазването на българските граждани. Оформи се мнението, че оценка за възможностите на приетия бюджет за 2010 г. може да се направи през второто полугодие на 2010 г. и тогава да се вземат налагащите се решения за увеличаване на разходите.
След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за” – 6 народни представители; „против”- 12 народни представители, и „въздържал се” – 1 народен представител.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да не приеме Законопроект за изменение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г., № 054-01-14, внесен от народния представител Михаил Миков и група народни представители на 26 февруари 2010 г.”


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, госпожо Стоянова.
Имаме време и за другите две становища до почивката.
Заповядайте от името на Комисията по здравеопазване.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА:
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по здравеопазване
относно Законопроект за изменение на Закона за бюджета
на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г.,
№ 054-01-14, внесен от народния представител
Михаил Миков и група народни представители на 26 февруари 2010 г.
На свое редовно заседание, проведено на 18 март 2010 г., Комисията по здравеопазване разгледа и обсъди Законопроект за изменение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г. с № 054-01-14, внесен от народния представител Михаил Миков и група народни представители на 26 февруари.
На заседанието присъстваха госпожа Веселина Мандаджиева – началник отдел в дирекция „Правна” на Министерството на здравеопазването, д-р Глинка Комитов – заместник-директор на Националната здравноосигурителна каса, представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването и на пациентски организации.
Законопроектът бе представен от народния представител д-р Евгений Желев като един от вносителите. Той информира членовете на Комисията по здравеопазването, че със законопроекта се предвижда увеличаване на разходите за здравноосигурителни плащания с 450 млн. лв. за сметка на намаляване на излишъка по бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г. От тях се предвижда с 10 млн.лв. да се увеличат средствата за здравноосигурителни плащания за дентална помощ, с 20 млн.лв. - средствата за здравноосигурителни плащания за медико-диагностична дейност, със 70 млн. лв. – средствата за здравноосигурителни плащания за лекарства за домашно лечение, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели и с 350 млн. лв. – средствата за здравноосигурителни плащания за болнична помощ.
Доктор Желев посочи, че целта на разглеждания законопроект е да осигури достатъчно финансиране, така че системата на здравеопазването да може да работи спокойно и да се избегне напрежение както в самото съсловие, така и върху гражданите, които ползват услугата. Той допълни, че сериозната реформа и преструктурирането на сектора в болничната помощ могат да бъдат извършени по безболезнен начин, само когато са финансово обезпечени по съответния законов ред.
Госпожа Веселина Мандаджиева – началник отдел в дирекция „Правна” в Министерството на здравеопазването, представи становището на министъра на здравеопазването, с което не се подкрепя внесеният Законопроект за изменение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г. В становището се посочва, че Законът за бюджета на НЗОК за 2010 г. е част от консолидирания държавен бюджет и промени във финансовите параметри в бюджета на НЗОК не следва да се реализират без обсъждането им в контекста на цялостната финансова политика на правителството.
Доктор Глинка Комитов – заместник-директор на НЗОК, запозна народните представители със становището на Националната каса, с което не се подкрепя разглежданият законопроект. Той информира народните представители, че предлаганото в законопроекта увеличение на здравноосигурителните плащания е за сметка на намаления в планираното равнище на излишъка по бюджета на НЗОК за 2010 г., което ще доведе до дефицит и невъзможност за реализиране на плащанията. Той подчерта, че това ще постави в риск изпълнението на бюджета на НЗОК и няма да осигури наличие на необходимия резерв за покриване на неотложни и спешни разходи.
В хода на дискусията членовете на Комисията по здравеопазването се обединиха около становището, че предлаганият Законопроект за изменение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г. следва да се разгледа в контекста на приоритетите на Програмата на правителството за текущата година и в съответствие с целите и мерките на реформата в здравеопазването и одобрени от Народното събрание фискални цели за годината, поради което той не може да бъде подкрепен.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване със следните резултати: „за” – 5 гласа, „против” – 13, „въздържал се” – 1, Комисията по здравеопазване предлага на Народното събрание да не приема на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за бюджета на НЗОК за 2010 г., № 054-01-14, внесен от народния представител Михаил Миков и група народни представители.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, госпожо Атанасова.
Ако не възразява залата, да прочетем и третото становище и след почивката ще започнем с изявленията на вносителите. Мисля, че е по-добре да приключим с докладите сега.
Заповядайте за доклада на Комисията по правни въпроси, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, ще ви запозная с:
„ДОКЛАД
за първо гласуване
На свое редовно заседание, проведено на 18 март 2010 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г., № 054-01-14, внесен от народния представител Михаил Миков и група народни представители на 26 февруари 2010 г.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от народния представител госпожа Мая Манолова като един от вносителите. Със законопроекта се предлага увеличение на разходите за здравноосигурителни плащания с 450 млн. лв. От тях се увеличават с 10 млн. лв. средствата за здравноосигурителни плащания за дентална помощ, с 20 млн. лв. – средствата за медико-диагностична дейност, със 70 млн. лв. – средствата за лекарства за домашно лечение, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели и с 350 млн. лв. – средствата за болнична медицинска помощ.
Госпожа Жени Начева представи становището на Националната здравноосигурителна каса, съгласно което планирането на по-голямо равнище на приходите от реално събраните ще доведе до дефицит и невъзможност за реализиране на плащанията. Това ще постави в риск изпълнението на бюджета на НЗОК и няма да осигури наличие на необходимия резерв за покриване на неотложни и спешни разходи, ще наруши салдото по бюджета на НЗОК за 2010г.
Бюджетът на Националната здравноосигурителна каса е част от консолидирания държавен бюджет и промени във финансовите му параметри не могат да бъдат реализирани без обсъждането им в контекста на цялостната финансова политика на правителството. В този смисъл е и представеното становище на министъра на здравеопазването, с което не се подкрепя разглежданият законопроект.
При обсъждането на законопроекта взеха участие народните представители господин Веселин Методиев, господин Павел Димитров и господин Четин Казак. Господин Методиев посочи, че за първи път Националната здравноосигурителна каса успява да достигне до възможността да направи точна преценка на разходите за болнична помощ, а не да действа, както досега, на принципа на институционална подкрепа на болниците. Господин Казак изрази подкрепа за законопроекта с аргумента, че в мотивите му ясно е посочено откъде ще бъдат взети необходимите финансови средства за здравноосигурителни плащания.
В резултат на проведеното обсъждане и гласуване при следните резултати: „за” – 3, „против” – 15, „въздържал се” – 1, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да не приема на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г., № 054-01-14, внесен от народния представител Михаил Миков и група народни представители на 26 февруари 2010 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Димитров.
Давам половин час почивка. Продължаваме в 11,35 ч. с изявления на вносителите на законопроекта.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми дами и господа, продължаваме с първо четене на Законопроекта за изменение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Изслушахме докладите на комисиите, на които бе разпределен.
От името на вносителите има думата на господин Желев.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, така или иначе от името на вносителите на мен ми е много по-лесно сега да представя този Законопроект за изменение на бюджета на Здравноосигурителната каса. След като те всъщност са другото изменение на Закон за здравето. Защо? Защото още когато приемахме Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, тогава нашата парламентарна група и опозицията като общо застъпваме тезата, че парите, които се отрежат, са недостатъчни за нормалното функциониране на системата като цяло. Тогава също казахме, че този огромен резерв от над 800 млн. лв., определен за резерв на Касата, е неразумно да бъде структуриран по този начин, защото предвиждахме, че в определен период от време ще се затрудни финансирането на болниците.
Друга наша теза беше, че реформата в болничния сектор е задължителна и ние сме за преструктуриране, но не по начина, по който се опитваше това да става, а именно чрез финансов натиск, включително и през бюджета на Касата и чрез административни мерки да могат да се фалират определен тип брой болници. Явно Вие разбрахте, че това е грешният подход и затова и самият ход на така наречената реформа и на тази сфера беше спрян по този начин. Дано през това време да сте направили съответните изводи, да има повече време за дебат как оттук нататък да върви необходимата промяна в преструктурирането на сектора.
Моята лична теза винаги е била, че реформата няма как да става без пари. Защото тезата, която сега се разпространява, пък още и отпреди, срещу която съм заставал и аз е, че пари в здравеопазването трябва да има тогава, когато има реформа. Само че няма как да се направи реформа без пари. И резултатите са налице. При положение, че шефът на НАП заяви, а виждаме и в доклада, който тук беше прочетен от Комисията по бюджет и финанси и от Здравната комисия, самата Каса казва: да, приходите вървят добре, особено събирането на здравноосигурителните вноски е с около 30% повече, отколкото в първите няколко месеца на миналата година, в същото време виждаме, че плащанията за извършени дейности в системата са само около 60% и то от наложените лимити и то за м. февруари. Сега сме краят на април.
Какво всъщност се случва? Има ли достатъчно пари? Вървят ли постъпленията и преходите така, както са планирани така, както се говорят? Ако не – къде са парите? И защо системата се задушава по този начин? Защото с тези 60% от направените разходи, всъщност от лимита, какво да се плаща по-напред – медикаменти, консумативи, заплати, електричество, ток, газ, парно? Какво?
Знаете ли, колеги, колко са задълженията на болниците в момента? Триста и петдесет милиона. За девет месеца са увеличени с около 90 милиона. И то не защото са правени необосновани преразхода, а защото няма плащане.
Ето защо ние предлагаме деблокиране резерва на Касата с 450 милиона, разпределени по различни пера. Най-вече за болничната помощ – 350 милиона, включително недостигащите 220 и съответно увеличаване на оперативния резерв с още 130 милиона, 70 милиона за медикаменти за домашно лечение, за изследвания, за денталната помощ в общ размер на 450 млн. лв.
Добре, знам какво ще кажете: да, пари няма, резервът на Касата е в общия резерв на държавата, разблокирането на резерва би довело до увеличаване на дефицита. Сигурно е така. Но всъщност основният въпрос е защо бяха блокирани толкова много средства в резерва на Касата и не се даде възможност за едно нормално съществуване особено в състояние на криза на сектора здравеопазване. Светът познава два начина на действие в такава ситуация на криза. Единият е с рестрикция и снижаване на бюджетите на здравеопазването. Такива примери има в света, като започнете от запад на океана и стигнете чак до Австралия. И там тези действия на правителството, доведоха единствено и само до недоволство. И другият метод е на активно ангажиране на държавата с проблемите на здравеопазването, включително повишаване на средствата за здравеопазване и естествено вървящ с един тежък сериозен контрол за разходната част по начина, по който се разходва.
Вие започвате според мен добре с установяване на определени правила и засилване на контрола от страна на Касата, но само това няма как да реши проблема. Опитът за запълване на дупките или течовете, както го наричате, според мен и според нас няма да доведе до онзи ефект, който търсим. Защото нормалният ход на реформата или промените би трябвало да върви с нормалното финансиране. Опитът за задушаване на системата би довела и води само до недоволство, напрежение и стрес на самата система като цяло.
С това въведение бих искал да ви помоля да подкрепим този законопроект, колкото и трудно да изглежда, защото според нас по този начин бихме дали малко повече глътка въздух за здравеопазването като цяло и ще даде на вас възможност да проведете тежките реформи, които сте замислили. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на д-р Желев.
Дебатите са открити. Има ли народни представители, които желаят да участват в тях?
Господин Миков, заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, твърде жалко е тази демонстрирана незаинтересованост на новия здравен министър и на новоизбрания шеф на Здравната каса – незаинтересованост да участват в дискусията, да чуят нещо, да кажат нещо, да научат нещо. Тъжното в цялата обстановка е, че състоянието на здравеопазването днес може да бъде определено с хубавата народна поговорка „Болен здрав носи”.
Към м. декември в резерва на Здравната каса има 860 милиона, които не са нито ваши, уважаеми дами и господа от управляващото мнозинство, нито наши, а са на гражданите, които съвестно са си внасяли вноските. Осемстотин и шестдесет милиона, трупани години наред, за да може тогава, когато бюджетът не може да изпълни, правителството не може да изпълни конституционните си задължения чрез бюджета да финансира системата, защото е ясно какво става в бюджета и особено в приходната му част, тези средства, събрани от хората, да се използват за реализацията на основния принцип, записан в чл. 52 на Конституцията, че „Гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред. Здравеопазването се финансира от държавния бюджет, от работодателите, от лични и колективни осигурителни вноски”. И хората съвестно години наред са си плащали здравните вноски. И част от тези средства тройната коалиция не ги е отнесла някъде, а ви ги остави като наследство – 860 милиона.
И сега, когато системата е хронично недофинансирана – в последните месеци, включително с решението за бюджета на Здравноосигурителната каса от миналата есен, ние сме длъжни да осигурим системата с тези пари, които, пак казвам, хората са дали за здравеопазване – не за фискален резерв!
Възниква един простичък въпрос, като слуша човек доклада на Бюджетната комисия: добре де, защо се стопи фискалният резерв за други нужди? Не е ясно за какви други нужди. Беше 8 милиарда, стигна дъното от 6,3 за няколко месеца. Значи за други нужди може – за здравеопазване не може!
Това не би било никакъв политически въпрос, ако имаше осъзнато разбиране във фракциите на Народното събрание, че здравеопазването е важен приоритет в политиката. Не би трябвало това да го внася опозицията, а би трябвало правителството – веднъж, на равнище обсъждане на бюджета на Националната здравноосигурителна каса да не залага по-малко с 222 милиона; втори път, като види че не вървят приходите в бюджета, спешно да се намеси и да осигури системата.
А не новоизбраната бодра министърка да казва „Няма да закривам болници”. Как няма да ги закриваш? Напротив, ти като министър ще закриеш най-много болници в последните 120 години от историята на българската държава, каквото и да твърдиш на журналистите!
Хроничният недостиг на средства (всички си ходите в регионите) - с изключение на по-големите градове, където наблюдавам в последните месеци, че има финансиране на болниците без ясни критерии, и сериозно забавяне на финансиране на лечебните заведения в провинцията, за да не може да се изпълни принципът за равния достъп, прокарвано като политика.
Уважаеми дами и господа, и какво става? Тези, които съвестно са си плащали вноските за здравно осигуряване, формирали са резерва, до миналата година – 860, а за тази сте планирали в бюджета, забележете, 829 милиона, ако не ме лъже паметта, тези хора ще трябва да платят цената на това управление! Освен че не е честно, не е морално и в крайна сметка излага на риск здравето и живота на гражданите.
Уважаеми дами и господа, има една друга политика, която сутринта чухме от новата шефка на Здравната каса. Тя си представя Здравната каса като процес на източване на средства! Има такива процеси в здравеопазването, но ако водещ приоритет и представа за системата на здравеопазването и нейното финансиране е източването, ако се закрие Здравната каса, тогава пък няма да има никакво източване! И да кажем на българските граждани „оправяйте се сами, отивайте и си плащайте”. Иначе за какво въведохте мерки, включително и забрани за пътувания в чужбина, ако човек не си е платил здравните вноски?! За да можете да съберете тези пари и да решавате фискалните проблеми на държавата.
Ето такъв подход, такава политика, по която сигурно няма и да коментирате – тихичко, кротичко, ще си мълчите да премине дискусията. Такава политика е вредна за вашите майки, бащи, деца, роднини, съселяни, съграждани и избиратели, които са Ви изпратили в парламента да имате друго отношение по този проблем!
Абсолютно неразбираемо е залагането на нов резерв за тази година! Резервът е резерв, за да се ползва в даден момент. Всъщност вие сте заложили 829 милиона тази година, за да решавате проблемите не на здравеопазването, а проблемите на господин Дянков или по-скоро неговата неспособност да се справи с приходите или, да речем, да се справи с контрабандата, или с други проблеми, като източването на данък добавена стойност.
Очевидно политиката на „Болен здрав носи” ще продължи да демотивира хората, които дават парите в този резерв, хората, които дават средствата за осигуряване на функционирането на здравната система.
Аз не виждам какъв е смисълът да казваме на българските граждани „внасяйте си здравните вноски”. Напротив, с отхвърлянето на този законопроект ние ще им кажем „няма смисъл да внасяте здравни вноски, защото парите не отиват за вашето здраве”! Това е посланието, което ще бъде отправено към гражданите в случай, че вие не подкрепите решението за спешно осигуряване на средства за здравеопазването на българските граждани.
Много ще се радвам да чуя някакви аргументи извън чиновническите, извън аргументите, че резервът на Здравната каса бил част от фискалния резерв! Е, добре де, защо похарчихте 2 милиарда от фискалния резерв, а сега не искате?! Даже тази сума, която сме предложили, е в съответствие с политиките, които ние виждаме.
Ако имаше министър, годен да формира политики, щеше да дойде тук и да каже „Хубаво, Вие виждате тези, аз виждам тези – предлагам еди-какво си”. Няма такъв министър.
Очевидно „Болен здрав носи” ще продължи да кара българските граждани все по-малко да вярват на политиките, които предлага правителството на ГЕРБ.
Затова аз Ви моля – опровергайте ме! Гласувайте така, че гражданите да повярват, че вие наистина не ги лъжете; че наистина средствата, които са събирани и събирате за здравеопазване, имате желание да ги насочите за здравеопазването. Публична тайна са приказките, че с този ресурс искате да създадете базата на частните осигурителни фондове. Дано времето да ме опровергае.
Иначе аз не виждам смисъл тези пари да стоят точно в този момент, когато системата е в такава кризисна ситуация, когато лекарите в областните болници (не говорим за общинските, тях вие сте ги отписали) с месеци не получават изработеното от тях! Разходите ви за ревизии в един момент ще излязат повече от разходите, които отиват за най-необходими функции на лечебните заведения! Но няма лошо да се проверява, да се наказва, да се търси отговорност, само че – простият въпрос: кой Ви дава право парите, дадени от гражданите за здравеопазване, да не се връщат в системата на здравеопазването?! Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма желаещи.
Доктор Адемов иска думата.
Заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, на нашето внимание е Законопроект за изменение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г. с вносители – колегите Михаил Миков и група народни представители. Това, което предлагат те, е актуализация на бюджета на Националната здравноосигурителна каса с осигуряване на още 10 милиона за дентална помощ, още 20 милиона за медико-диагностична дейност, още 70 милиона допълнително – лекарства за домашно лечение, и 350 милиона за болнична помощ. Това са тези 450 милиона, които колегите от БСП предлагат като актуализация на бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Но, преди да говорим необходима ли е такава актуализация или не, нека да се върнем на приетия вече Бюджет на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г., защото от всички бюджети в държавата, като започнем от Закона за държавния бюджет, Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, които са приети с дефицит, единственият бюджет, който е приет с излишък, това е бюджетът на Националната здравноосигурителна каса. Няма друг бюджет, който да е приеман с излишък. Единственият бюджет, който е приет за тази година с излишък, това е бюджетът на Касата за 2010 г. И този излишък, беше казано преди малко, е в размер на 827 милиона. В интерес на истината трябва да отбележим, че тази практика, на такова бюджетиране с излишък на Касата, продължава през последните няколко години, включително и през мандатите, в които сегашната опозиция управляваше страната.
За съжаление, тази практика се оказа неудачна, тъй като ние през годините разчитахме на два подхода – от една страна искахме да се направи реформа с по-малко финансов ресурс, с орязване на бюджета. Това беше позицията на всички финансисти, на всички министри на финансите.
От друга страна съсловието и Министерството на здравеопазването заявяваха, че реформа без пари не може да се прави. В търсенето на изход от този порочен кръг реформата не се състоя.
Аз съм убеден, че нито с много пари, нито без пари може да бъде направена реформа. Убеден съм, че най-важното нещо, което трябва да доминира в дискусиите и в поведението на тези, които се занимават с финансиране и бюджетиране на здравеопазването, е рационалното изразходване на наличния финансов ресурс. Колкото и да са парите в тази система, ако те не се изразходват рационално, това означава, че целите няма как да бъдат постигнати.
Нека да погледнем още веднъж бюджета за 2010 г. При предвидени приходи 2,5 милиарда, предвидените разходи на практика са 1 млрд. 700 млн. лв., тоест 827 млн. лв. от осигурителните вноски за здраве на българските данъкоплатци са отнети пари. Това са пари предвидени само за здраве. С тези пари очевидно е, че се поддържа дефицитът в приходната част на бюджета. Това е било през всичките години. За съжаление тази тенденция продължава и сега. Тези пари преди малко господин Миков каза, че в края на миналата година 860 милиона са били парите в така наречения преходен остатък или голям резерв.
Уважаеми колеги, от тези пари по неофициална информация 350 млн. лв. са депозит в банки. Триста и петдесет милиона от парите на българските данъкоплатци за здраве са депозит в банки и не се използват по предназначение!
Нещо повече, 5% от всички приходи и трансфери, които са предвидени за здравеопазване – трансферите за тази година са 941 млн. лв., се заделят по така наречения оперативен резерв за покриване на неотложни и спешни нужди. Тези 125 милиона априори ги вадите от разходите 1 млрд. 700 млн. лв. и накрая се оказва, че при предвидени приходи от 2,5 млрд. лв., разходите за системата, официално предвидени в бюджета на Касата за тази година, са малко повече от 1,5 млрд. лв., при отчетени повече от 2,5 млрд. лв. за 2009 г. Така че системата е в невъзможност да функционира.
Не случайно колегите от Синята коалиция предложиха в хода на бюджетната процедура така наречения Финансов меморандум, с който по средата на годината – от 1 юли, да влязат в системата след актуализация на бюджета още 350 млн. лв.
Ако тези финансови мерки не бъдат приети, системата на здравеопазване в България е обречена на провал. Защо? Защото ние нямаме обяснение към днешна дата на факта защо, при положение, че приходите за първите два месеца, както казват от Националната агенция за приходите, са увеличени с 41 млн. лв., защо при положение, че Законът за здравното осигуряване казва, че всички пари постъпили днес от Националната агенция за приходите веднага се привеждат по сметките на Националната здравноосигурителна каса и при тази ситуация на повече пари в Касата, при наличен бюджет, не се изплащат парите повече от два месеца?
Към днешна дата Касата дължи 40% от парите на болниците в България за м. февруари. За м. март, а вече изтича м. април, не е платен нито един лев! Това е при положение, че парите ги има. Кой тогава се разпорежда с парите на Националната здравноосигурителна каса? Това е важният въпрос, защото финансовият министър, според информация от Касата е този, който не разрешава изплащането на пари. Това са пари от осигурителни вноски, пак повтарям, на български граждани, които всяка вечер Националната агенция за приходи ги привежда по сметките на Националната здравноосигурителна каса.
И при положение, че парите ги има, аргументът, че трябва да се направи проверка – нека да се направи, никой не е против проверките, но те трябва да се направят така, че да не закъсняват плащанията към медицинските специалисти, към лечебните заведения, респективно към всички, които са доставчици на стоки и услуги към тази система, защото системата страда от неритмичното плащане.
Пак повтарям, аргументът, че трябва да се направят проверки, е сериозен аргумент. Нека да се правят. Има достатъчно институции – и Националната здравноосигурителна каса, и сега новата структура към Министерството на здравеопазването също има правомощия на проверява изпълнителите на медицинска помощ, но не нека да ги проверяват в срокове, които да позволяват изплащането в срок, ритмично на парите, защото системата страда от получаване, от липсата на пари, които са отработени, които са проверени, само че не са изплатени. Това е големият въпрос.
Министърът на финансите беше човекът, който предложи предишния директор на Националната здравноосигурителна каса, така както каза председателят на Комисията по здравеопазването господин Лъчезар Иванов, само че той не пое отговорността за това, което се случи с госпожа Жени Начева, за това, уважаеми колеги, когато се правят предложения, когато се прави политика за сметка на Касата, за сметка на изпълнителите на медицинска помощ и в крайна сметка за сметка на българските граждани, които трябва да ползват услуги, нещата не бива да се случват по този начин.
Още нещо, Министерството на здравеопазването, респективно Министерският съвет, е институцията по Конституция, която трябва да прави политиката в сектор „Здравеопазване”. Министърът на здравеопазването е този, който я изпълнява. Единственото нещо, което трябва да прави Националната здравноосигурителна каса, е да изпълнява Закона за бюджета на Касата, такъв какъвто е приет от Народното събрание. Бюджетът на Касата е приет с излишък, пак повтарям, уважаеми колеги, което е големият проблем.
От една страна ние сме изправени пред ситуация, в която да посегнем на фискалната стабилност на държавата, защото отнемайки 450 милиона от фискалния резерв, ние рискуваме да слезем под критичната граница от 6 млрд. 300 млн. лв., които са записани като пари в Закона за държавния бюджет.
От друга страна системата на здравеопазването страда от хронично недофинансиране.
От трета страна говорим за реформи дълги години, говорим за оптимизиране на системата, говорим за оптимизиране на разходите, но нищо в този сектор не се случва, затова моята молба е – дали ще приемем предложението на Синята коалиция за реализирането на така наречения Финансов меморандум; дали ще приемем предложението на колегите от Коалиция за България, но разберете, че тази система без пари изнемогва! Изнемогва без пари, които са отработени, пари, които се гласувани, пари, които са събрани – и това е големият проблем на системата! Има ги парите. Те са събрани, даже са събрани с повече от 41 млн. лв. за първите месеци на 2010 г. и въпреки това няма плащания към бенефициента. Защо? Това е големият въпрос.
Уважаеми колеги, пак повтарям, дали ще приемем това предложение, дали ще приемем другото предложение, но нека да не забравяме, че този сектор – здравеопазване, този бюджет на Националната здравноосигурителна каса са изключително важни за живота и здравето на българските граждани. Те се осигуряват, разбраха, че трябва да си внасят ритмично осигурителни вноски. Нашата задача е да направим така, че да има ритмични плащания, да осигурим финансиране на извършваните дейности.
Пак повтарям и отварям една скоба, с която завършвам – трябва задължително да има ефективност и контрол на извършваните разходи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители? Има ли други народни представители?
Заповядайте, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги народни представители, Синята коалиция няма да подкрепи законопроекта, който обсъждаме, със следния аргумент – Здравната каса има много течове, има много разходи, които не постигат ефекта, който трябва да постигнат здравни разходи от такова естество. Здравната каса е застраховка за всички български граждани, за тяхното здраве, покрива риска за заболяване, тоест би трябвало да гарантира, че хората ще получават медицинска помощ. Тя не го постига в много отношения. Поради тази причина тя не изпълнява част от основното си предназначение. Тя е лошо организирана, тя е занемарена, в продължение на много години е оставена без да бъдат завършени процесите по разумния начин. Там е имало много групови интереси, имало е много частни интереси, които по някакъв начин са защитени. Това е довело на практика до едно явление, което е характерно за финансова система в криза, каквато е Националната здравноосигурителна каса. Тук не беше много точно това, което се говореше от моя колега Адемов.
Господин Адемов, това, че не си разплатил значителни задължения, означава, че ти си в тежка финансова криза. Няма никакво значение какво събираш и какво не събираш, защото характеристиката на тази финансова система, наречена Национална здравноосигурителна каса, се определя от това състояние – тя върши ли си работата, или не си я върши. Тя не си върши работата. Ето защо логиката на оздравяване е тази, която чухме да се застъпва от току-що избрания нов председател на Националната здравноосигурителна каса госпожа Нели Нешева.
На срещата вчера с нашата парламентарна група ние й поставихме този въпрос. Даже аз цитирах този законопроект и я попитах: „Какво е отношението Ви към този законопроект?” Тя каза: „Аз съм „за”, но само като се види дали действително има такава нужда от промяна, след като се направят всички усилия, за да бъде затворена системата, да бъде параметризирана, да стане ефективна, да е ясно, че постига определения ефект”. Едва тогава могат да се търсят начини от най-различно естество за увеличаване на приходите и възможностите за повече разходи. Едва тогава, а не преди това.
Ето защо нашата позиция е последователна и аз искам да я декларирам, само за това вземам думата. Ние можем да подкрепим такова нещо, но след като видим усилията, след като видим Националната здравноосигурителна каса като една истинска банка – затворена, без изтичане на пари, без нецелесъобразни и без дори незаконни разходи, без каса, която извършва разходи, за да нанася щети на здравето на гражданите, защото може да се окаже и така в последна сметка – по някои от направленията на дейността точно това да е правено. В момента се извършват проверки.
Не може на една такава каса да й увеличавате възможностите да харчи, ако тя примерно е заплашила здравето на 6500 души през определени пътеки. Увеличавате парите, увеличавате и белята. В този смисъл тези неща трябва да бъдат затворени, трябва да станат ефикасни. Трябва да се свърши тази работа и тогава, ако трябва, ще се увеличи и здравната вноска, ако трябва, ще се намали, ще се вземат пари от резерва. Изобщо каквото трябва ще се направи, но едва след като се направят тези усилия, след като видим резултата от тях. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Костов, склонен съм да приема по отношение на организацията на Здравната каса, само че освен Здравната каса, правете полицейски операции – арестувайте лекари, здравни касиери и всякакви такива. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Има един простичък въпрос – защо събирате пари от хората? Като измрат хората, този резерв за какво им е? Събират се пари, не е да няма пари - истинският и големият въпрос е, и това е същността на политиката „болен здрав носи”. Парите се събират от хората поради лошата организация или поради някакви причини. Тези пари обаче не се връщат при хората. Защо тогава не намалихте здравната вноска есента? Защо не предложим да се намали здравната вноска?
Аз Ви казах и в началото на моето изказване – ако е не ефикасен механизъм, закрийте Здравната каса. Лицемерието на държавата към хората е в това, че им събира парите за нещо, но ги държи и казва: „Абе няма да ти ги дам, защото не мога да се оправя със Здравната каса!” Хората през това време имат нуждите. След време, когато държавата ще има резерва, хората няма да имат нуждата. Те вече ще са преболедували. Които са живи, са живи, които са тръгнали в друга посока, са в друга посока, а са си дали парите за това. За това става въпрос. Не може да казваме: „Чакайте малко ние да си оправим организацията, да спрем течовете!”
Тезата за крадливите доктори от няколко месеца упорито се насажда. Хубаво, само че новият здравен министър ви каза, че всеки ден по един лекар заминава в чужбина. С такава политика ще се увеличи темпото – няма да е по един, по двама ще заминават в чужбина. Пак казвам, когато свършите цялата работа с реорганизацията, реформата и другите купешки думи, тогава парите ще са налични, само че хората, които трябва да ги ползват за здраве, няма да ги има. Ето затова става въпрос за политика.
Хубаво, казвате неефикасна, нереформирана. Всичко това аз съм склонен да приема. Ама защо им събирате парите тогава?! За да се решават другите проблеми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ: Как можаха да се изхарчат другите пари от резерва, а тези за здраве ги стискаме? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
За дуплика – Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Уважаеми господин Миков, този патос на мен ми изглежда малко не на място.
Ако говорим по същество, ситуацията е драматична. Ние сме били 8 млн. 900 хил. и е имало около 1 млн. болнични прегледи и оказване на болнична помощ. Сега сме 7 млн. 200-300 хил. и има 1 млн. 600 хил. Това е истината, това е трагичната истина.
Ние сме като една система, която поради липсата на ефикасност, поради липсата на ефективност все повече и повече се натоварва с все по-малко и по-малко ефекти. Все повече хора на все по-ниска скорост пазят здравето на хората. Това се случва.
Ако ние имаме същите параметри на здравната система като посещаемост на болници, като оказани прегледи и пр., както преди 15 години, в момента щяхме да имаме и пари, и всичко щеше да ни стига. Ние сме вложили всичко! Затова няма нужда от патос.
Ние много говорим за консенсус. Ще кажа какво имам предвид под консенсус. Консенсус трябва да постигне ГЕРБ за това какво точно трябва да се направи, за да се промени тази организация, за да се затворят тези „течове”, за да се купуват с по-малко пари повече лекарства, за да се помага на хората – да не ходят през 10 инстанции, та да стигнат до истинския доктор, а да отиват направо при този, който ще ги лекува. Всичко това да стане по рационалния, разумния начин, защото съм дълбоко убеден, че никой – нито отляво, нито отдясно – няма интерес българите да изпадат в тази ситуация.
Докъде са стигнали българите показва онова, което вчера ми казаха – че 60% от българите искат спешно реформи в системата на здравеопазването. Това означава, че на тях наистина им е дошло до гуша от тези неуредици и от всички проблеми, които едно западащо здравеопазване е създало пред тях.
Що се отнася до солидарността, тя рухна още преди няколко години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ: Един милион и половина не се осигуряват! Каква солидарност?! Цялата система вече е съвсем друга!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други изказвания?
Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, през последните 10 дни българският парламент направи два изключително важни избора – на министър на здравеопазването и на шеф на Националната здравноосигурителна каса. Определено не става дума за персонални избори – само и единствено, и за персонални смени, а за една изключително важна политика - политиката в здравната сфера.
Отговорът, който следваше да дадат новите кандидати за тези позиции, безспорно е свързан с това продължават ли те здравната реформа, започната от правителството на ГЕРБ, рестартират ли я, коригират ли я и какви са конкретните стъпки, които ще предприемат в тази посока. Защото днес, девет месеца след старта на това управление, едва ли има българин, лекар специалист, пациент, политик, който може да каже точно каква е визията на управляващите в сферата на здравеопазването – ще закриват ли малки болници или няма да ги закриват, ще им дават ли гратисен период, ще създават ли защитени болници, ще правят ли нова национална здравна карта, ще увеличават или ще намаляват здравната вноска, ще осигурят ли необходимите средства в системата на здравеопазването или тя ще продължава да действа в условията на тотално недофинансиране?!
За съжаление на тези въпроси не дадоха отговор нито новата министърка на здравеопазването, нито шефката на Националната здравноосигурителна каса. Първата просто каза, че отива и започва да работи. Въпросът е какво точно ще работи и в каква посока ще го прави. Много се надявах тя да се включи поне в днешния дебат, та по един внесен законопроект, ако не бъде подкрепен, както вероятно ще стане от страна на управляващите, да може да се даде ясен отговор поне на няколко въпроса.
Най-важният въпрос според мен, който касае Здравната каса и политиката на управляващите в здравната сфера, е ще се преодолее ли системното недофинансиране на дейностите в здравеопазването. Ще плаща ли Националната здравноосигурителна каса (както е предвидено в закона) на изпълнителите на медицински дейности?
Припомням каква е ситуацията към този момент. Не са разплатени дължимите средства на болниците за м. февруари. От тях са платени, господин Костов, само 60%. Не са платени дължимите средства на фармацевтите. В момента има абсолютно реален проблем, който вече се усеща – в аптеките да изчезнат животоспасяващи лекарства, защото Здравната каса не изпълнява своя ангажимент да се разплаща с фармацевтите. В резултат на това, че болниците не са получили финансирането за февруари, докторите, медицинските сестри не получават заплати, а в случаите, когато ги получават, те не се осигуряват, което създава друг кръг от проблеми във функционирането на държавата. Джипитата не са получили средствата за потребителски такси на пенсионерите. В резултат на приемането на законите в края на миналата година Касата не е предвидила такъв разход в своя бюджет и в крайна сметка потребителските такси на общопрактикуващите лекари не се плащат. Не се плащат пари за профилактика. Българинът в момента, каквото и да е неговото здравословно състояние, няма средства, отпуснати от Касата за профилактика. Намаляха регулативните стандарти, което означава, че талоните за лекари специалисти и за различни специални изследвания не стигат. Господин Костов, в момента няма пари за ваксини. Децата не се ваксинират. Знаете, че това не са дейности, които могат да почакат, защото определени ваксини се поставят в определени срокове, например 24 часа след раждането.
За какво здраве на нацията говорим, след като не се осигуряват елементарни неща в резултат на недостиг на средства в Националната здравноосигурителна каса. В същото време от изнесените данни от шефа на Националната агенция за приходите става ясно, че за разлика от събираемостта на други данъци, например ДДС, който е с 600 мил. лв. по-малко в сравнение с миналата година, състоянието със събираемостта на здравните вноски не е такова. За първите два месеца са събрани 41 млн. лв. повече здравноосигурителни вноски. В същото време шефът на НАП твърди, че парите се превеждат в Касата, но Касата в същото време няма пари за елементарни разплащания. Тук е елементарният въпрос, на който трябваше да отговори шефката на Касата или министърът на здравеопазването: „Къде са парите на българските граждани за здраве”?
Господин Костов, стана ясно, че министър Дянков не изпълнява ангажимента на държавата да превежда парите, които по закон Министерството на финансите е длъжно да превежда за здравни осигуровки на определени категории лица (държавни служители, пенсионери, деца) на Здравноосигурителната каса. Това са около 900 млн. лв., на равни вноски в размер на 1/12 от тази сума. Тези пари трябваше вече да бъдат преведени за първото тримесечие на тази година, което не се е случило. Нали не си мислите, че в резултат на бъдещи проверки, които евентуално ще се извършват от сменящите се шефове на Касата, ще се осигурят тези средства, които хронично липсват в Националната здравноосигурителна каса?!
Тук не става въпрос за никакъв патос. Ако трябва да сравняваме патоса на господин Костов с патоса на господин Миков, аз не съм сигурна на кого ще отдам своите предпочитания по емоционално изказване. Истината е, че тук става дума за реални проблеми на хората - на възрастните хора, на хората в активна възраст и на нашите деца, които в момента не се ваксинират, защото Касата не отпуска пари за това.
Ако това, уважаеми дами и господа от мнозинството, не ви притеснява, не знам какво би могло да събуди вашето притеснение. Нормалното решение в тази ситуация е това, което предлагаме – да се разблокират пари от резерва на Касата, за да получи тя необходимите средства, да може да се разплати и с изпълнителите на медицинска помощ и да може да осигури най-необходимото за поддържане живота и здравето на българските граждани.
Ще припомня на Синята коалиция: вие в деня на приемане на републиканския бюджет се договорихте с финансовия министър, подписахте меморандум, който съдържаше същото искане – в момента, в който се окаже, че парите в здравеопазването не стигат, да се осигурят допълнителни средства – дали от държавния бюджет, което ще стане по-сложно, или от резерва на Касата, което ще стане елементарно.
Много ви моля, замислете се по проблемите, които са поставени. Очевидно вие скрихте здравния министър и новата шефка на Касата от този дебат, защото може би те щяха да изразят различно мнение от това, което изразява мнозинството. Наистина става дума за жизненоважни проблеми на българските граждани и на нашите деца. Осигурете необходимите средства, за да не се срамуваме, че в началото на ХХІ век не се осигуряват елементарни неща, които касаят здравето на хората.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Заповядайте д-р Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, колеги! Уважаема госпожо Манолова, ще си позволя риска да Ви репликирам, но понеже държа на точността в коментарите, искам да подчертая, че парите за имунопрофилактика се дават от бюджета на Министерството на здравеопазването, а не от бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Нещото, с което ние в условията на финансова криза можем да се похвалим и е първият акт на новата министърка, е подписването на договорите за новия имунизационен календар, в който са включени два нови антигена и българските деца имат възможност да се имунизират с най-актуалните и модерни ваксини, които са типични и за европейските имунизационни календари. Това е факт. Дефицит няма. Нещата в имунопрофилактиката в България вървят на европейско ниво и в рамките на европейската имунизационна седмица – вчера имаше такъв форум в парламента, така че вярвам, че всички народни представители, които се интересуват особено от здравеопазване, би трябвало да бъдат информирани. (Ръкопляскания в ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на д-р Дариткова.
Заповядайте, господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, позволих си да направя тази реплика, защото ми омръзна от евтиния популизъм, който слушах дотук, защото от БСП казаха, че са ни оставили 8 млрд. резерв, но забравиха да кажат, че са оставили 2 млрд. скрит дефицит. (Реплики от КБ.)
Ако трябва да бъдем точни, защо е това предложение? Защото в една нереформирана система, ако вложим 1 лев, то 30 стотинки ще повишат качеството, но 70 стотинки ще отидат в техните обръчи от фирми и в техните хора, които поради нереформираната система ще извлекат и ще отидат в черните дупки наново. Защото ако наистина разрешим и гласуваме „за” този закон, това значи, че ще изтекат пак парите на този резерв някъде, в някои джобове.
Затова първо трябва да се направят реформите, за да може да бъдат по-ефективни харчовете. Аз съм сигурен, че няма да се стигне до отблокиране на този резерв. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика? Няма желаещи.
Заповядайте за дуплика.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин Николов, ако това, за което от Коалиция на България настояваме да се случи с резерва на Здравноосигурителната каса е популизъм, то това, което Вие говорите, е една развалена грамофонна плоча, която се върти през последните седмици. Това е една предизборна риторика, с която мисля, че отдавна трябваше да сте се разделили, още повече предвид фактите, които, по признания и на самото Финансово министерство, говорят, че резервът, който беше оставен в рамките на 8,5 млрд. лева, към днешна дата се е стопил на 6 млрд. Много жалко обаче, че тези 2,5 млрд., които са похарчени неизвестно за какво от правителството, не са насочени в сферата, която има най-голяма нужда от финансови средства, а именно към здравната система. Защото това са парите на българските граждани, които са събрани за здраве. Абсолютно нормално е това, което българинът е платил за здраве, да го получи във вид на здравна услуга, а не да крепи дефицита или някакви други финансови цели, които си поставя финансовият министър.
В такъв случай намалете здравната вноска. Защо трябва българите да събират пари за здраве, те да са в рамките на 2,5 млрд. за тази година, в същото време в бюджета на здравеопазването да се включат малко повече от 1,5 млрд. и този 1,5 млрд. също да не стига до Здравната каса и да не отива до тези, които са си свършили работата – лекарите, медицинските специалисти, фармацевтите и пр. Тогава променете системата, но не лъжете хората, че парите, които дават за здраве, в крайна сметка ще се използват за здраве. И тогава, господин Костов, естествено, че броят на тези, които си плащат съвестно осигуровките, ще намалява, включително и здравните вноски. Защо да плащат хората тия пари като те не отиват за здравеопазване? Те отиват, за да ги използва министър Дянков за каквото той прецени за нужно.
Що се касае до ваксините, уважаеми колеги, отидете в избирателните си райони и се поинтересувайте от хората в момента има ли проблем с ваксините или не. Самият факт, че здравната министърка стартира със стъпки в посока осигуряването на ваксини означава, че проблем има там и този проблем беше допуснат именно поради недофинансирането на здравната система. Това, че тя сега е сключила договори, е чудесно, но тези договори имат технологично време за изпълнение, а децата нямат време да чакат това да се случи в бъдеще. Има срок, има имунизационен календар.
Нека да бъдем коректни: ако парите за здраве постъпват своевременно в Националната здравноосигурителна каса, те ще се използват своевременно там, където са нужни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Други народни представител, които желаят да участват в дебата? Заповядайте.
НИГЯР САХЛИМ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ще бъда кратка. Очакванията ми бяха колегите от ГЕРБ действително по-аргументирано да оборят искането на представителите на Коалиция за България. С патос или без патос ситуацията в здравеопазването е драматична. Само човек, който не е ходил скоро в избирателния си район, не се е срещал с директори на болници, с пациенти, самият той не е бил в болница, може да твърди, че нещата вървят и са добре.
Странни са дебатите и това, което защитават представителите на Синята коалиция, че с парите от здравните осигуровки трябва да се крепи фискалният резерв.
Уважаеми колеги, има едно основно правило: Здравното осигуряване е осигуряване за краткосрочен риск, за разлика от пенсионното например, където едни средства могат да се трупат дълго време в едни фондове.
Интересен е въпросът: Защо, когато Синята коалиция подписва Меморандум с ГЕРБ и иска 350-360 млн., няма опасност да се променят бюджетните параметри, няма опасност от актуализацията на бюджета както на здравеопазването, така и на държавния бюджет, а когато друга политическа сила предлага корекция в параметрите, има огромна опасност?
Има два аргумента, които са много сериозни и заради които ние ще подкрепим предложението на колегите.
На първо място, рано или късно ще има актуализация на бюджета на Здравната каса. Наистина въпросът не е дали ще има актуализация, а кога ще бъде тази актуализация? Най-вероятно ще бъде предложена юни-юли или в края на годината.
На второ място, вторият аргумент. Това, което всъщност предлагат колегите, е опит за връщане на отнетите средства от здравеопазването – средства, които бяха отнети с бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г. Спорен е въпроса колко са тези средства. Синята коалиция твърди, че са необходими още около 360 млн., за да се коригират част от отнетите права на пациентите, независимо дали става въпрос за средства към бюджета на Министерството на здравеопазването или на Касата. Премиерът твърдеше пред Лекарския събор, че това са около 220млн., които управляващите търсят. Колегите предлагат тази сума да бъде 460 млн. Сумата е спорна, въпреки всичко проблема остава.
Ние потвърждаваме, че ще подкрепим предложените промени, но мисля, че сериозните дебати предстоят. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на д-р Сахлим.
Реплики? Няма желаещи.
Други народни представители?
Заповядайте за реплика, д-р Костов.
ЦВЕТАН КОСТОВ (СК): Госпожо председател! Уважаема госпожо Джафер, ако Вие сте прочела добре споразумението, което през есента на миналата година подписахме с Парламентарната група на ГЕРБ, ще забележите, че предвидените в него 350 млн. лв. са срещу реформа в болничната помощ, след преструктуриране на болничните бази.
След като до този момент реформа на практика не е извършена, не е актуално да обсъждаме изпълнение на това споразумение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на д-р Костов.
Втора реплика?
Доктор Сахлим, имате възможност за дуплика.
НИГЯР САХЛИМ ДЖАФЕР (ДПС): Уважаеми д-р Костов, няма откъде да съм се запознала с текста на вашето споразумение. Още повече, че все пак това не е официален документ и не касае пряко бюджетни параметри, гласувани от този парламент.
Прави впечатление обаче, че в Синята коалиция и в предишния мандат, и сега, съставните части защитават различни понякога твърдения. Колегите от СДС винаги са твърдели, че са необходими повече средства, разбира се, срещу реформата.
Демократи за силна България са отстоявали, по мои впечатления, че няма нужда от повече средства, защото те изтичат.
Не искам да навлизам в подробности какво твърдят различни представители и центрове в ГЕРБ - понякога абсолютно противоречиви и противоположни твърдения. Това само показва колко е сложен дебатът. Проблемът ни на всички е, че този дебат се води от десет години, но тази управляваща сила, която дойде на власт и управлява самостоятелно, за изтеклите почти десет месеца отново говори за дебат, а не за реални действия. Ние не сме свидетели на тези действия. Тук въпросът е дали липсващите средства от месеци в здравеопазването ще се върнат, поне част от тях, в бюджета, или ще чакаме реформата? Ние оставаме песимисти въобще за случването на тази реформа. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Други народни представители?
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Не възнамерявах да вземам думата, но бяха прекрачени за пореден път доста граници на морала.
Предишната тройна коалиция тръгна да прави реформа в здравеопазването и тя може да бъде определена само с една дума – абсолютно неуспешна. Неуспешна реформа! При това положение, сега да бъдете най-активни и да давате акъл някак си не е прилично, колеги, не е възпитано просто. (Шум и реплики от КБ.)
В една нереформирана сфера колкото и милиони да се изсипят те резултат няма да произведат. Няма да има резултати! (Реплика от народния представител Михаил Миков.) Ясно ли е, че има огромно изтичане през тази система? Ясно е. Ясно е, че и през лекарствата става това, ясно е. Ясно е, че има надписани болнични легла, ясно е. Затова на първо място реформата трябва да спре тези течове, иначе ще има „от пусто - в празно”. Тези пари и сега да бъдат отпуснати резултат няма да има, докато течовете не спрат - една тема за размисъл към цялото Четиридесет и първо Народно събрание.
Остава се с впечатлението и убеждението, че се търси най-подходящият доктор, който да направи реформите в тази трудна сфера. Тройната коалиция опита с двама доктори. Сега правителството на ГЕРБ също опита с двама доктори, сега е на ред вторият. Имам все по-силното убеждение, колеги, че ни трябва реформатор-мениджър, който може да бъде лекар, но не това да бъде водещото, което да задвижи, да направи истинските реформи. Първо, здравеопазването е наистина най-тежката сфера. (Реплика от народния представител Михаил Миков.) Хората, които не са успели, не трябва да ни дават акъл, не е сериозно.
Сега е моментът за абсолютно решителни действия. Аз се надявам новият здравен министър, който получи нашата подкрепа, тя обаче е изключително условна, тъй като проблемите са страшно много, да започне да върши работа в тази насока. (Реплика от народния представител Хасан Адемов.) Кражбите веднага трябва да бъдат спрени. Това са непопулярни, много трудни решения, много трудни действия, които обаче, ако не бъдат предприети, ситуацията постоянно ще се влошава.
В крайна сметка, колеги, най-важното е следното: принципът е прост и е следният, ако не се правят реформи цената на реформата ще нараства все повече. Тоест всеки пропуснат месец, всяко забавяне ще прави цената за обществото все по-висока оттук нататък. Тоест, колкото по-късно започне реформата, тя ще става все по-скъпа за целия народ, за всички нас и за цялата икономика.
Надявам се до лятото да има ясна концепция и план – какво се прави в здравеопазването, как се спират кражбите. На този въпрос трябва да се отговори категорично. Как кражбите ще бъдат спрени? Защото, иначе да си говорим за повече пари... Тройната коалиция решава всички проблеми по един и същи начин: „Хайде да дадем повече пари, да налеем там.” И те винаги изчезват. Те доказаха, че колкото и да наливат, всичко изчезва и резултат няма. Даже ако ги питаме за какво изхарчиха парите не могат да отговорят! (Реплики от КБ.) На въпроса за какво изхарчиха парите не могат да отговорят. Никой от тях не може да отговори за какво изхарчиха парите.
Сега ключовият въпрос, колеги, особено за новия министър на здравеопазването, е да спре кражбите веднага. До лятото да има ясна концепция, която да заработи. Иначе само ще дебатираме, а проблемите ще стават много тежки и все по-трудно решими. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Реплики?
Първа реплика – Мишо Миков, д-р Желев...
Втора реплика – Мая Манолова.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
На мен името ми е Михаил от 5.Видински избирателен район.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Многомандатен.
МИХАИЛ МИКОВ: Уважаеми господин Димитров, всичко няма да оспорвам. Само че, моля Ви, не закачайте здравния министър и не поставяйте под въпрос способността му да се справя на осмия ден, откакто сте го избрали, и да започвате да търсите мениджър. Моля Ви се, дайте шанс на здравния министър! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Михаил Миков.
Втора реплика – госпожа Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Без да сме се уговаряли, моята реплика е в защита на здравната министърка госпожа Борисова. Оставете жената да работи! Нека да покаже какво може! Мисля, че Вие й гласувахте пълно доверие за това. (Шум и единични ръкопляскания от ГЕРБ.)
Освен това Ви подозирам – и вас, и мнозинството, че съвсем съзнателно не я поканихте на днешното обсъждане на два важни законопроекта, защото тя заяви позиция, различна от позицията на мнозинството. Тя се обяви против либерализирането на тютюнопушенето, с което косвено подкрепи господин Костов. Сигурна съм, че ако беше в залата, щеше да подкрепи нашия законопроект за осигуряване на повече пари за здраве. Не вършете неща, които касаят здравната система, зад гърба на здравната министърка! Не я закачайте, докато не си свърши работата! (Шум, оживление в ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика – д р Желев. Трета подкрепа за министърката?
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ (КБ): Не, аз няма да я подкрепям, аз ще й пожелая успех, защото зная какво значи да си министър.
Специално към господин Димитров – искам да му отговоря, че ако не е разбрал къде са отишли парите за здравеопазването, особено инвестициите през последната година, нека да попита премиера Борисов. Няколко пъти с него присъствам на откриването на поредните обекти, а пък той ще открива още доста обекти тази година. Спокойно можете и Вие да ходите там и да видите къде са инвестирани, първо.
Използвам случая да се съглася с господин Костов и да му кажа следното. Господин Костов, действително ще трябва да се направи консенсус, но не само в ГЕРБ какво искат да правят, а общо да получим политически консенсус какво искаме да направим в здравеопазването. Защото онази реформа, която Вие започнахте, да, тя беше много по-тежка от тази, защото се правеше нещо ново, но не предизвика чак толкова много напрежение в обществото, отколкото тази, която започна ГЕРБ, защото не беше премислена добре – какво иска да стане, какво да се направи и как да се направи. Но без пари няма как да стане. Само ще задушим системата и ще я подложим на изключителен натиск. Всичко това ще се отрази върху пациентите.
Нека помислим! Нека да поспорим върху цифрите – дали са 450 или 350, нека поспорим как ще направим реформата или как вие ще я направите, ние ще помагаме да я правите, в какво време.
Но така да кажем: „Не, пари няма да има, докато не се реформира”, няма как да се реформира без пари. Светът не познава такъв начин. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За дуплика – господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаеми колеги! Госпожо Манолова и господин Миков, Вие как гласувахте за новия здравен министър? (Шум и реплики от КБ.) Не ви чух?!
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): „Против”.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Сега горе-долу се чува, господин Миков. (Шум, оживление.)
Въпросът, по-важният въпрос е следният: всички действия за спиране на кражбите ще бъдат подкрепени от нас и това е най-важният въпрос.
Новият здравен министър получи нашата условна подкрепа за това, ще получи категорична подкрепа, ако спре кражбите. Но разликата в подхода е ясна вече от този дебат. БСП иска да дава пари за здравеопазване, преди да са спрени кражбите. Ние казваме така: „Да, съгласни сме, пари ще дадем, но това трябва да става заедно със спиране на кражбите, иначе ще потънат като онези 4 млрд. лв., които в края на 2008 г. изхарчи тройната коалиция”. Ще стане същата работа.
Здравният министър трябва да получи днес едно послание от Четиридесет и първото Народно събрание. Ще получи всякаква подкрепа – политическа, финансова, ако започне да спира кражбите през Здравната каса и въобще през здравната система. Това трябва да бъде направено! Тя затова е била избрана.
Но има и една уговорка: това трябва да започне като действия до лятото, защото иначе няма време кога да стане. До лятото трябва да стане издаването и на здравната карта, така че да е ясно кой къде е бил пациент, кой къде е бил опериран. Има много хора, които са оперирани и те не знаят. Те не знаят, че са били оперирани, а в България са били оперирани! Те не знаят, хората, че са били обект на хирургическа намеса. Е, да дадем повече пари, за да има все повече такива хора ли, колеги?!
Нека този популизъм, който продължава да бъде разказван основно от лявата страна нашироко и надълго, да спре! Колеги, тази система наистина е една от бедстващите в България. Там проблемите са изключително много. И ако сега има решителност и госпожа Борисова започне да затваря кражбите, всичко това би имало и ще има смисъл! И тогава лесно ще се намерят и парите. Ако те спрат да изтичат, ще видите как парите за здравеопазване въобще не са малко и как могат да бъдат намерени резерви. Но да спре кражбата! Парите са достатъчно, ако не се краде толкова – това е целият проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Димитров.
Има ли други народни представители?
Заповядайте, господин Матов.
ДАРИН МАТОВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Мисля, че дебатът по Законопроекта за изменение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса не би трябвало да продължава. Ще изразя становището на партия „Ред, законност и справедливост”:ние сме против закриването на болниците. В същото време се съгласяваме с това, че всички проблеми в здравеопазването се стоварват върху главата на пациентите, разбира се, страдат и джипитата, и така нататък.
В края на краищата, аз смятам, че оттук нататък, колкото и пари да се наливат в здравеопазването, в случая и в Националната здравноосигурителна каса, те ще се изливат напразно. Това изливане не бива да продължава, не бива и да става, защото трябва да се направи реформа! Без реформа, без цялостна реформа в здравеопазването оттук нататък не трябва да се предприемат никакви действия!
Искрено се надявам, че с избирането на новия председател на Националната здравноосигурителна каса ще започнат реформите в НЗОК, разбира се, и с избирането на новия министър на здравеопазването. Искрено се надявам, когато започне реформата в здравеопазването – не на парче, а цялостна, ние да участваме в тези дебати и всички в тази зала наистина да участват в една такава предварителна работна среща и след това в залата. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Още становища, които не сме чули?
Госпожо Менда Стоянова, заповядайте.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да върна в своето изказване темата, ако сте забравили, по която всъщност започнахме дългия дебат, а той беше по Законопроекта за изменение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Какво представлява бюджетът на Националната здравноосигурителна каса? Като всеки бюджет, това е финансов план, по който работи съответната институция, финансов план, в който са записани приходите и разходите по видове и той е в годишен размер. Бюджетът на Националната здравноосигурителна каса съгласно Закона за устройството на държавния бюджет, а и съгласно Закона за здравното осигуряване се подготвя от Националната здравноосигурителна каса, дебатира се и се приема от нейния Надзорен съвет и се гласува в Народното събрание едновременно, заедно с бюджета на държавата и с бюджета на държавното обществено осигуряване. Неслучайно тези текстове са записани по този начин, защото бюджетите на държавата са свързани в общата консолидирана фискална програма на Република България.
В тази връзка аз си задавам въпроса: какво искаме ние? Налага ли се промяна в бюджета на Здравната каса? Кой трябва да подготви тази промяна, ако тя се налага? Кога трябва да се извърши тя? Налага ли се промяна в бюджета на Националната здравноосигурителна каса? - ние от м. април със сигурност и от тази зала не можем да отговорим. Такава промяна може и да се налага, но за тази промяна след обстоен анализ за нейната необходимост ще чуем предложението на шефа на Националната здравноосигурителна каса и на здравния министър, ако това е необходимо.
Има ли такъв анализ към настоящия момент? Не. Колегите от Коалиция за България са направили едно предложение, но ние самите не знаем въз основа на какъв анализ са тези цифри, които те са предложили – 450 милиона. А защо не 850 или 150 милиона?
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): За да остане нещо и за догодина.
МЕНДА СТОЯНОВА: В този аспект аз категорично смятам, че сега не е времето да дискутираме промяна в бюджета на Здравноосигурителната каса. И не сме ние народните представители хората, които и по закон, а и по същество сме готови да организираме, изчислим и аргументираме конкретните цифри за една такава евентуална програма.
Затова аз ви призовавам да не приемаме това предложение на колегите отляво, а ако такава необходимост възникне, тя ще ни бъде представена аргументирано от органите, които отговарят за това. И тогава ще направим тази промяна, заедно с промяната по Закона за държавния бюджет, заедно с дебата за консолидираната фискална програма на Република България. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли реплики? Няма желаещи.
Има ли други изказвания? Няма.
Дебатите са закрити.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 18, против 77, въздържали се 4.
Предложението не е прието.
Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРОМИШЛЕНИЯ ДИЗАЙН.
Постъпил е доклад за второ гласуване, с който ще ни запознае господин Делян Добрев.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Уважаема госпожо председател, правя процедурно предложение за допускане в залата на Костадин Манев – председател на Патентното ведомство, госпожа Маргарита Недялкова – заместник председател и госпожа Магдалена Радулова – началник на отдел „Правно осигуряване”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение за допускане в залата.
Гласували 72 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят гостите в залата.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за промишления дизайн, № 002-01-16, внесен от Министерския съвет на 29 януари 2009 г., приет на първо гласуване на 04 март 2010 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за промишления дизайн.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
По § 1 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте в подкрепа предложението на комисията за наименованието на закона и § 1 по вносител.
Гласували 74 народни представители: за 73, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. В чл. 6 думите „на заявката” се заличават, а след думата „вписванията” се добавя „отлагане на публикацията”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли становища? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на § 2, съгласно предложението на комисията.
Гласували 75 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: По § 3 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте § 3.
Гласували 75 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
§ 4. Член 8 се изменя така:
„Държавен регистър на промишлените дизайни
Чл. 8. Държавният регистър на промишлените дизайни се води и поддържа от Патентното ведомство и съдържа следните данни:
1. номер и дата на подаване на заявката за регистрация на промишлен дизайн;
2. изображение на промишления дизайн;
3. посочване на продуктите с техните наименования, предшествано от номерата на класовете и подкласовете по Международната класификация на промишлените дизайни, съгласно Спогодбата от Локарно и групирани по съответния подходящ начин;
4. брой на дизайните;
5. регистров номер и дата на регистрация;
6. номер на Официалния бюлетин на Патентното ведомство и дата на публикация на регистрацията;
7. данни за отлагане на публикацията;
8. данни за претендиран приоритет - номер, дата и страна на първоначалната заявка, ако се претендира такъв;
9. име и адрес на заявителя, съответно притежателя, на дизайна;
10. име на автора на дизайна;
11. име и адрес на представителя по индустриална собственост, когато такъв е упълномощен;
12. срок на действие на регистрацията;
13. подновяване на регистрацията;
14. правен статус на регистрацията;
15. данни за образувани производства за заличаване регистрацията на дизайна – датата на подаване, молител, влязло в сила решение;
16. други данни - промяна на името и/или адреса на притежателя на дизайна, прехвърляне на правото върху дизайн, договорна лицензия, обезпечение, особен залог, несъстоятелност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли становища? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на § 4, съгласно предложението на комисията.
Гласували 73 народни представители: за 72, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5:
„§ 5. Член 9 се изменя така:
„Достъп до Държавния регистър на промишлените дизайни
Чл. 9. Държавният регистър на промишлените дизайни е публичен и се публикува на интернет страницата на Патентното ведомство. Той се води на хартиен носител и на електронна база данни, управлявана от информационна система. Всяко лице може да иска справка или извлечение от съдържанието му.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 5 по предложението на комисията.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 6, моля.
Гласували 71 народни представители: за 71, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7:
„§ 7. Създава се чл. 13а:
„Новост и оригиналност на дизайн на продукт, който е част от съставен продукт
Чл. 13а. Когато дизайнът е приложен към или включен в продукт, който е част от съставен продукт, той се счита за нов или оригинален, ако:
1. включената в съставния продукт част остава видима при обичайната употреба на този продукт, и
2. видимите особености на частта отговарят на изискванията за новост и оригиналност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Становища? Няма.
В § 7, чл. 13а думата „тъй” да се чете „той”, така както докладчикът я произнесе.
Подлагам на гласуване редакцията на § 7 по предложение на комисията.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 8.
Гласували 73 народни представители: за 73, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията предлага да се създаде нов § 9:
„§ 9. В чл. 24, ал. 4 думата „молба” се заменя с „искане”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Становища? Няма.
Гласуваме предложението на комисията за нов § 9.
Гласували 73 народни представители: за 72, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията предлага да се създаде нов § 10:
„§ 10. В чл. 26, ал. 4 в изречение първо думата „молба” се заменя с „искане”, а в изречение второ думата „молбата” се заменя с „искането”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Желаещи да вземат думата по този текст? Няма.
Гласуваме предложението на комисията за нов § 10 с редакцията по доклада, така както ни го представи докладчикът.
Гласували 72 народни представители: за 72, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 11:
„§ 11. Член 26а се изменя така:
„Право върху промишлен дизайн като обект на обезпечение
Чл. 26а. (1) Правото върху промишлен дизайн може да бъде обект на обезпечение по предявен или бъдещ иск. Съдът по искане на заинтересованата страна, без да уведоми ответната страна, допуска и някоя от следните обезпечителни мерки:
1. забрана за използване на правата върху дизайна от притежателя или лицензополучателя;
2. забрана за разпореждане с правата върху дизайна от притежателя или от лицензополучателя на изключителна лицензия.
(2) Налагането на обезпечителна мярка по ал. 1 се извършва незабавно от съдебния изпълнител въз основа на обезпечителната заповед на съда.
(3) Съдебният изпълнител налага обезпечителна мярка по ал. 1 чрез изпращане на съобщение за налагането й до притежателя на дизайна.
(4) Допуснатото от съда обезпечение се вписва в Държавния регистър на промишлените дизайни по искане на една от страните по иска. Искането трябва да съдържа данни за притежателя на дизайна и за лицето, в чиято полза е допуснато обезпечението, и за обезпечителната мярка. Към искането се прилага документът, с който е допуснато обезпечението.
(5) Обезпечението по ал. 1-4 има действие по отношение на притежателя на дизайна или лицензополучателя на изключителна лицензия от датата на получаване на съобщението за налагане на обезпечителната мярка, а по отношение на третите лица – от датата на вписване на обезпечението в Държавния регистър на промишлените дизайни.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Моля да гласуваме редакцията по комисия на § 9, който става § 11.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 12.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 13.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 14.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли народни представители, които желаят да направят изказване? Няма.
Подлагам на гласуване текстовете по вносител на § 10, който става § 12, § 11, който става § 13, § 12, който става § 14 и § 13, който става § 15. Всички те са с текстовете по вносител.
Моля, гласувайте.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Предложенията се приемат.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 16:
„§ 16. В чл. 32 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 1 думите „в която извършва действителна търговска или производствена дейност” се заменят със „седалище”;
б) в т. 7 думите „Международната класификация за моделите и рисунките” се заменят с „Международната класификация на промишлените дизайни”;
в) точка 11 се отменя;
г) създава се т. 12:
„12. искане за отлагане на публикацията на регистрацията, съгласно чл. 48а”.
2. В ал. 3 думата „3-месечен” се заменя с „2-месечен”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Подлагам на гласуване редакцията на новия § 16, така както е предложен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията предлага да се създаде нов § 17:
„§ 17. В чл. 33, ал. 1 думите „Международната класификация за моделите и рисунките” се заменят с „Международната класификация на промишлените дизайни”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Да гласуваме новия § 17 в редакцията на комисията.
Моля всички народни представители, които са в залата, да гласуват!
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 18.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 19.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 20.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 21.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Подлагам на гласуване текстовете на § 15, който става § 18, § 16, който става § 19, § 17 става § 20, а § 18 става § 21, с текстове по вносител.
Гласували 70 народни представители: за 70, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Пускам сигнал за гласуване като се обръщам и към всички народни представители, които са извън залата на Народното събрание, за да кажа, че основното ни задължение е да бъдем в пленарната зала и да участваме в гласуването. Казвам го, защото виждам броя на гласувалите, както и състоянието на кворума.
Моля, продължете с доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията предлага да се създаде нов § 22:
„§ 22. В чл. 38, ал. 3 думата „молба” се заменя с „искане”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на новия § 22, така както ни го предлага комисията.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията предлага да се създаде нов § 23:
„§ 23. В чл. 39 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думата „молба” се заменя с „искане”.
2. В ал. 2 думата „Молбата” се заменя с „Искането”.
3. В ал. 4 думата „молбата” се заменя с „искането”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Желаещи за изказване няма.
Подлагам на гласуване редакцията на новия § 23, така както ни го предлага комисията.
Гласували 73 народни представители: за 73, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 24.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 25.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 26.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Подлагам на гласуване текстовете на § 19, който става § 24, § 20, който става § 25 и § 21, който става § 26, по предложение на вносителя.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22, който става § 27:
„§ 27. Член 46 се изменя така:
„Продължаване на срокове
Чл. 46. Сроковете по чл. 36, ал. 3, чл. 37, ал. 3 и чл. 45, ал. 1 могат да бъдат продължени еднократно със същата продължителност по искане на заявителя или притежателя, подадено преди изтичането им. Искането не се уважава, когато към него не е приложен документ за платена такса.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Желаещи за изказване народни представители не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията на § 22, който става § 27, така както ни се предлага от комисията.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.



ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията предлага да се създаде нов § 28:
„§ 28. В чл. 47 в изречение първо думата „молба” се заменя с „искане”, а в изречение второ думата „Молбата” се заменя с „Искането”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Моля да гласуваме новия § 28 в редакцията на комисията.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23, който става § 29:
„§ 29. Създават се чл. 48а, 48б и 48в:
„Отлагане на публикацията на регистрацията
Чл. 48а. (1) Заявителят на дизайн може да поиска с подаването на заявката отлагане на публикацията на регистрацията на дизайна, ако той бъде регистриран, за срок 30 месеца, считано от датата на подаване на заявката, съответно от приоритетната дата. Искането за отлагане на публикацията на регистрацията трябва да е придружено с документ за платена такса.
(2) При множествена заявка искането за отлагане на публикацията може да се отнася само за част от дизайните.
(3) Когато се постанови решение за регистрация на дизайна, той се вписва в Държавния регистър на промишлените дизайни, но не се предоставя публичен достъп до регистрирания дизайн и до неговото досие.
(4) В официалния бюлетин на Патентното ведомство се публикува съобщение за отлагане на публикацията на регистрирания дизайн, което съдържа идентификационните данни на притежателя на дизайна, датата на подаване на заявката, съответно приоритетната дата, и регистровия номер на дизайна.
(5) Информация за регистрирания дизайн и достъп до досието му се предоставя въз основа на писмено съгласие от неговия притежател или когато заинтересовано лице докаже, че срещу него е заведено дело за нарушение на дизайна.
Искане за публикация
Чл. 48б. (1) Искане за публикация на регистрацията се подава от притежателя на дизайна най-късно на 27-ия месец от датата на подаване на заявката, съответно приоритетната дата, и е придружено с документ за платена такса за публикация, а при множествена заявка – документ за платени допълнителни такси съобразно броя на дизайните.
(2) Когато към искането не е приложен документ за платена такса, на притежателя се предоставя едномесечен срок за нейното заплащане, който е в рамките на срока по чл. 48а, ал. 1.
(3) Когато в срока по ал. 1 не е подадено искане за публикация и/или таксата не е заплатена, заявката за дизайн се счита за оттеглена.
Публикация след изтичане на срока за отлагане
Чл. 48в. Когато искането за публикация е подадено в срока по чл. 48б, ал.1 и таксата за публикация е заплатена, се извършва публикация на регистрацията на дизайна в официалния бюлетин на Патентното ведомство непосредствено след изтичането на 30-месечния срок. В публикацията задължително се посочва и че заявката е съдържала искане за отлагане на публикацията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение към предложения ни параграф? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на § 23, който става § 29, така както ни се предлага от комисията.
Гласували 84 народни представители: за 83, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя, но на основание чл. 50, ал. 1 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове предлага всеки член да се измени с отделен параграф, като § 24 се оформи в шест нови отделни параграфа – параграфи 30, 31, 32, 33, 34 и 35:
„§ 30. Наименованието на Глава четвърта се изменя така:
„Регистрация на промишлен дизайн по реда
на Хагската спогодба”.
§ 31. Член 50 се изменя така:
„Международна регистрация на промишлените дизайни
Чл. 50. (1) Под международна регистрация на дизайн се разбира регистрация, извършена от Международното бюро на Световната организация за интелектуална собственост, наричано по-нататък „Международното бюро”, по реда на Хагската спогодба, наричана по-нататък "спогодбата", съгласно Хагския акт от 1960 г. или Женевския акт от 1999 г. на спогодбата.
(2) По отношение на трети лица международната регистрация има действие на територията на Република България от датата на изтичане на 6-месечния срок съответно по чл. 8, ал. 1 от Хагския акт от 1960 г. и чл. 12, ал. 1 и 2 от Женевския акт от 1999 г. на спогодбата.
(3) Когато в срока по ал. 2 не е постановен отказ по заявката или ако отказът бъде оттеглен, международната регистрация, в която Република България е посочена страна, има същото действие, както ако този дизайн е бил директно заявен и регистриран на територията на Република България, считано от датата на международната регистрация.”
§ 32. Член 51 се изменя така:
„Срок на действие на международната регистрация
Чл. 51. Срокът на действие на международната регистрация на територията на Република България се определя в съответствие с този закон, считано от датата на регистрацията в Бюлетина на международните дизайни на Световната организация за интелектуална собственост.”
§ 33. Член 52 се изменя така:
„Производство в Патентното ведомство
Чл. 52. (1) По международна заявка, за която Република България е посочена страна, Патентното ведомство извършва експертиза дали дизайнът отговаря на дефиницията за дизайн съгласно чл. 3 и дали не е изключен от закрила съгласно чл. 11, ал. 2, т. 1 в 6-месечен срок от датата на публикация на международната регистрация.
(2) Когато има основания за отказ на Международното бюро, се изпраща съобщение за пълен или частичен отказ на международната регистрация на територията на Република България, като се посочват мотивите и се предоставя възможност за възражение съгласно този закон.”
§ 34. Член 53 се изменя така:
„Подаване на международна заявка
Чл. 53. (1) Физически или юридически лица, имащи постоянен адрес или реално съществуващо и действащо производствено или търговско предприятие в Република България, могат да подават международни заявки по спогодбата в Международното бюро чрез Патентното ведомство на Република България.
(2) Патентното ведомство изпраща заявката на Международното бюро в едномесечен срок от получаването й.
(3) Таксите за международната регистрация се заплащат от заявителя в Международното бюро.
(4) Когато международната заявка е подадена в Патентното ведомство, тя трябва да е придружена с документ за платена такса за препращането й.”
§ 35. Член 54 се изменя така:
„Международна заявка, за която Република България
е страна на произход
Чл. 54. Международна заявка, по отношение на която Република България е страна на произход, няма действие на територията на Република България.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение? Няма.
В такъв случай подлагам на гласуване § 24, в който според предложението на комисията се създават шест отделни параграфа, а именно параграфи 30, 31, 32, 33, 34 и 35.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: По § 25 комисията подкрепя текста на вносителя и той става § 36.
По § 26 комисията подкрепя текста на вносителя и той става § 37.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Моля, гласувайте § 25, който става § 36, и § 26, който става § 37.
Гласували 82 народни представители: за 81, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: По § 27 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на този параграф, който става § 38:
„§ 38. В чл. 65 се създава нова ал. 5:
„(5) Мерките по ал. 1 и 4 не се прилагат по отношение на стоки, които преминават транзитно през територията на Република България.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Моля да гласуваме редакцията на новия § 38, както го предлага комисията.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: По § 28 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграфа, който става § 39:
„§ 39. В чл. 66, ал. 1 се изменя така:
„(1) Нарушението се установява с акт, който се съставя от длъжностно лице, определено със заповед на председателя на Патентното ведомство, след извършване на проверка. За извършване на проверката може да се изисква съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Да гласуваме § 28, който става 39, каквато редакция ни предлага комисията.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: По § 29 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграфа, който става § 40:
„§ 40. В § 1 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения:
1. В т. 3 думите „за промишлени” се заменят с „на промишлените”.
2. В т. 10 думите „като: вътрешна украса и обзавеждане на кухня, вагон-ресторант и други” се заличават.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Подлагам на гласуване § 29 в редакцията, която ни предлага комисията. Параграфът става § 40.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията предлага § 30 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в § 9.
Комисията предлага § 31 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в § 10.
Комисията предлага § 32 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в § 22.
Комисията предлага § 33 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в § 23.
Комисията предлага § 34 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в § 10.
Комисията предлага § 35 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в § 23.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадане на § 30, 31, 32, 33, 34 и 35 поради отразяването им систематично в други параграфи, както бяха докладвани.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Моля, гласувайте наименованието „Преходни и заключителни разпоредби”.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: По § 36 комисията подкрепя текста на вносителя за параграфа, който става § 41.
По § 37 комисията подкрепя текста на вносителя за параграфа, който става § 42.
По § 38 комисията подкрепя текста на вносителя за параграфа, който става § 43.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Желаещи за изказване народни представители? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 36, който става § 41, § 37, който става § 42, и § 38, който става § 43.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: По § 39 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграфа, който става § 44:
„§ 44. Законът влиза в сила 3 месеца от обнародването му в „Държавен вестник” с изключение на § 2, 3, 5, § 14, т. 3, § 15, § 16, т. 1, буква „г” и т. 2, § 18, § 19, т. 2 и 3, § 20, 21, 24, 27 и 29, които влизат в сила 9 месеца след обнародването на закона.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване § 39, който става § 44, в редакцията, която ни се предлага от комисията.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Предложението е прието, а с това и изцяло Законът за изменение и допълнение на Закона за промишления дизайн.
Уважаеми колеги, тъй като остават 10 минути до края на заседанието, а в началото на заседанието гласувахме, че утре ще започнем с точката „Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България през 2009 г.”, закривам заседанието.
Следващото заседание ще бъде утре, 9,00 ч., 29 април 2010 г. (Звъни.)

(Закрито в 13,50 ч.)

Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председател:
Екатерина Михайлова

Секретари: Петър Хлебаров Митхат Метин