Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Лъчезар Иванов
Секретари: Пламен Нунев и Милена Христова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е необходимият кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)

Съгласно приетата програма като точка първа от пленарното заседание за днес, четвъртък, решихме да бъде:
ГОДИШЕН ДОКЛАД НА ОМБУДСМАНА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2009 г.
Вносител е омбудсманът на Република България.
Докладът е предоставен на всички народни представители и е разпределен за становища на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите, Комисията по регионална политика и местно самоуправление и Комисията по културата, гражданското общество и медиите.
Постъпили са становища от Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите и от Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
Със становището на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите ще ни запознае госпожа Красимира Симеонова.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИРА СИМЕОНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Във връзка с разглеждане на Годишния доклад на омбудсмана на Република България за 2009 г. на основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение за допускане в залата на омбудсмана на Република България господин Гиньо Ганев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване процедурното предложение за допускане в залата.
Гласували 144 народни представители: за 143, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля, квесторите, поканете омбудсмана.
Имате думата.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИРА СИМЕОНОВА:
„СТАНОВИЩЕ
относно Годишен доклад на омбудсмана на Република България
за 2009 г., № 039-00-38, внесен от омбудсмана на Република
България на 29 март 2010 г.
На проведеното на 22 април 2010 г. съвместно заседание на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите, Комисията по културата, гражданското общество и медиите и Комисията по регионална политика и местно самоуправление разгледаха и обсъдиха Доклада на омбудсмана на Република България за 2009 г., под надслов „Правото на достоен живот, кризата в икономиката и дългът на държавността”, внесен в Народното събрание на основание чл. 22 от Закона за омбудсмана.
На заседанието присъстваха господин Гиньо Ганев – омбудсман на Република България, господин Яшар Шабан – заместник-омбудсман, господин Борислав Цеков – главен секретар на омбудсмана, госпожа Росица Тоткова – директор на Дирекция „Жалби и сигнали на гражданите” и експерти.
Докладът бе представен от омбудсмана, господин Гиньо Ганев.
В своето експозе господин Ганев подчерта липсата на добра правозащитна култура, като важна част от административния капацитет на публичните институции. Човешките права и особено правата на хората с увреждания и на социално уязвимите групи, трябва да се превърнат в център на политиките на държавно и общинско ниво. В условията на задълбочаващата се криза управленските решения не трябва да се преценяват единствено от гледище на фискалната целесъобразност. Затова омбудсманът настоя органите на властта да търсят и намират справедливия баланс между обективно необходимите бюджетни ограничения, наложени от икономическата рецесия и правата на гражданите.
Като един от основните акценти в дейността на омбудсмана за 2009 г. бе посочен гражданският контрол за спазване правата на детето, децентрализацията на социалните услуги и деинституционализацията на деца.
Най-голям е броят на оплакванията за нарушаване правата на потребителите на обществени услуги – топлофикация, електроснабдяване, мобилни и интернет-комуникации.
Специално внимание в доклада е отделено на случаите на нарушени права от полицейските органи, както и на правата на имигрантите, на лишените от свобода и хората с ментални увреждания.
В доклада са представени и резултатите от направените проверки по многобройните жалби, свързани с прояви на лоша администрация в сферата на градоустройството и проблемите на собствеността; с правото на достъп до качествено образование; правото на добра администрация и правото на чиста околна среда.
Докладът съдържа подробни статистически данни за подадените през 2009 г. оплаквания – 2686, или с 12% повече в сравнение с 2008 г.
По 94% от постъпилите до 31 декември 2009 г. жалби проверката е приключила, а по останалите 6%, които са случаи с по-висока обществена и правна сложност, омбудсманът продължава своята работа.
В последвалата дискусия народните представители изразиха подкрепата си за дейността на институцията и насърчиха активното участие на омбудсмана в законодателния процес със законодателни предложения и идеи, които произтичат от неговите проверки и самосезирания, в съответствие с приетия от Народното събрание Правилник за организацията и дейността на омбудсмана.
В тази логика и в духа на вече установената парламентарна практика, Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите с 11 гласа „за” и Комисията по културата, гражданското общество и медиите с 10 гласа „за” приемат за сведение Доклада на омбудсмана на Република България за 2009 г. и предлагат на Народното събрание също да го приеме за сведение, като вземе акт от констатациите, оценките и препоръките, посочени в него.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Симеонова.
С доклада на Комисията по регионална политика и местно самоуправление ще ни запознае господин Татарски – председателят на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги!
„СТАНОВИЩЕ
относно Годишен доклад на омбудсмана на Република България
за 2009 г., № 039-00-38, внесен от омбудсмана на Република
България.
На свое редовно заседание, проведено на 22 април 2010 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Годишния доклад на омбудсмана на Република България за 2009 г. – „Правото на достоен живот, кризата в икономиката и дългът на държавността”, внесен в Народното събрание на 29 март 2010 г. на основание чл. 22 от Закона за омбудсмана.
Докладът бе представен от омбудсмана на Република България господин Гиньо Ганев.
В доклада е обърнато специално внимание на работата на омбудсмана през 2009 г. с органите на местното самоуправление и местните администрации и на проблемите, които срещат гражданите, обърнали се към омбудсмана с оплаквания от местните органи на властта. Разгледани са някои тревожни практики на общинско ниво, свързани с предоставяните от общините социални услуги; незачитане на свободата на религиите и свободата на изразяване от някои общински органи; нарушаване на правозащитните стандарти при принудително извеждане на роми от техните единствени жилища и др.
Специално място в доклада е отделено и на системата за мониторинг на доброто управление в местната власт, която омбудсманът е създал като средство за граждански контрол върху местните администрации.
Годишният доклад е придружен и от подробни статистически данни.
В хода на дискусията изказалите се народни представители оцениха положително ролята на омбудсмана за разрешаване на проблемите на гражданите във взаимоотношенията им с органите на местната власт и местната администрацията, както и констатациите и препоръките за подобряване на тяхната дейност. Членовете на комисията считат, че по-активното участие на омбудсмана и представители на неговата администрация в дискусиите по отделни законопроекти, както и с предложения за промени в законодателството, произтичащи от констатираните проблеми в практиката, които ще допринесат не само за подобряване на взаимодействието между институциите, но ще бъдат полезни и за усъвършенстване на нормативната уредба, насочена към гарантиране на правата на гражданите.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по регионална политика и местно самоуправление единодушно – с 13 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, предлага на Народното събрание да приеме за сведение Доклада на омбудсмана на Република България за 2009 г., като вземе акт от констатациите, оценките и препоръките, посочени в него.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Татарски!
Едно пояснение. Първото становище, което чухме от госпожа Симеонова, е становище съвместно и на Комисията по културата, гражданското общество и медиите и е подписано съответно от председателя на комисията госпожа Даниела Петрова.
След като чухме становищата, съгласно чл. 80, ал. 4 от нашия правилник вносителят омбудсманът на Република България има право в рамките на 10 минути да направи изложение, след което започва дебатът по обсъждане на доклада.
Заповядайте, господин Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Дами и господа народни представители, има една непосилна задача – да прочетеш за 10 минути библия, която е от 1000 страници. Затова аз как ще постъпя? За да респектираме минутите, ще си позволя само малко да ги наруша, ако ви е интересно това, което говоря. По неизбежност ще бъда изключително схематичен и ще преминавам през по-важните въпроси, даже без да се спирам на тях.
Ще изведа пред Вас няколко идеи.
Органите на властта имат задължение да спазват правата на човека. Това не е задължение от облигационен характер, това е дълг. И затова големият въпрос, който се поставя от наблюденията на омбудсмана – носител на гражданския контрол върху органите на управление, голямата констатация, честно казано пред парламента – липсва добра правозащитна култура у публичните институции. Обобщавам, за да не бъда конкретно точен, а това е фундаментална част от административния капацитет на тези институции.
Втората идея. Човешките права, които са на върха на ценностната система и на Европейския съюз, но искам да вярвам и у нас преди всичко, те трябва да бъдат център на политиката – на държавната и на местната политика. И въпросът е в периода на обективни трудности, каквито изпитва сега България поради, както я наричаме глобалната криза, да не си позволи човешките права да се поставят в зависимост от фискалните съображения – колко съм деликатен – които се налагат в държавата и в обществото. Мисля си, че самата държава като носител на тази висша ценност, наречена права на човека, на гражданина, трябва да прави преграда срещу социалните предразсъдъци – някакви временно господстващи обществени нагласи, конфликти и противопоставяния, които са насочени против правата и свободите на различни групи хора.
Една идея, която тази година, подчертавам, в този годишен доклад, са местните власти – местните власти, които взимат много важни решения в сфери като образование, жилищна политика, здравеопазване, околна среда, законност и обществен ред – все зони, пряко свързани с правата на човека. И тогава въпросът е дали местните органи на власт и на самоуправление познават и зачитат правата на човека в достатъчна степен, знаят ли добре за Европейската конвенция за защита правата на човека и на основните свободи?
Една констатация: не е задоволително прилагането на принципите на доброто управление, които от зората на януари 2007 г., от мига, в който България стана пълноправен член на Европейския съюз, са превърнати в право на всеки гражданин. Всеки гражданин има право – чувате ли? – на добро управление и на добра администрация? И това е свързано със задълженията на органите да дават, да удовлетворяват това право.
Ние през 2009 г., за която е реч преди всичко, изградихме една система на наблюдение на доброто управление в местната власт. И един индекс се създаде тъкмо за това управление там. Този национален индекс е по скалата от 1 до 100, но в 2009 г. той отчете 48,77 пункта.
В заключение – сравнително ниски резултати от прилагането на принципите на доброто управление в местната власт.
Има много данни в доклада, макар че той, искам да повторя, няма отчетен характер. Той е акт, който привлича вниманието на цялата скала на управлението, ако искате и на властта, върху правата на човека и състоянието на администрациите.
Извеждам само три малки примера по отношение на местната власт: социалните услуги, незачитане на свободата на религиите и свободата на вероизповедания и нарушаване на правозащитни стандарти, които са валидни, когато се преминава към принудително – чуйте! – изваждане на роми преди всичко, от техните единствени жилища.
Няма да говоря за детайли, но социалните услуги имат пряко отношение към качеството на живота. Не се гарантира на общинско ниво успешното реализиране на социалната политика там, което изисква гражданско участие и граждански контрол.
Почти никъде не са създадени изискваните от Закона за социално подпомагане обществени съвети за социални дейности. Тези обществени съвети включват и граждани, не само администрацията на общините. Там, където те съществуват, меко казано, правят това доста формално, а е необходимо непрекъснато наблюдение на социалните услуги. И в тази сфера нашите органи на власт и самоуправление там, където живеем, са в голям неизпълнен дълг.
Втората идея, за която споменах, на пръв поглед е най-важна – има оплаквания от граждани, особено през 2009 г., които смятат, че тяхното право и свобода на вероизповедание е нарушено. Жалбите са налице, аргументите - също, проверките и т.н.
Заключение: Не е възможно местните органи на власт да създават изкуствени административни пречки, когато хората искат свободно да проповядват своите религиозни възгледи. На второ място, не е възможно някъде в общините да предявяват нормативно несъществуваща претенция дали едно вероизповедание било регистрирано на тяхната територия и едва след това да може то да води своите публични прояви. Това, разбира се, е несериозно. Затова голямата идея е правото на вероизповедание на териториите на общините да не може да бъде ограничавано с нищо, така както то е прокламирано в Конституцията и в съответните закони.
И третата идея, малката – нарушаване на правата на гражданите във връзка – чуйте – с разрушаване на наистина незаконно обитаване на жилище от хората. Пример: Горно Езерово, Бургаско. Понеже това било незаконно, бързо се преминава към изселването на тези хора. Кой е казал това? Има международни стандарти, които искат непременно да се потърсят компенсаторни възможности. Иска се освен това да се предложи алтернативно жилище. Това изваждане, което на един чужд език се нарича евикция, не може да бъде автоматично действие. Европейските стандарти не позволяват това, а още по-малко могат да си го позволят българските общини. Оставете това.
Една обща идея - икономическата криза не трябва да води до нарушаване на социалните права на хората и особено на уязвимите групи. Разбира ли се? Аз искам да ви кажа – трябва мярка, трябва чувство за баланс между изискванията на кризата: ограничение на бюджет и съкращаване на хора и правата на гражданите. Само в краен случай! Но забравете, и това не е допустимо - тези права могат да бъдат накърнявани.
Аз не зная, защото се породиха едни идеи - чувството за сигурност в конкуренция с правата на човека. Глупости! Те могат да се съчетаят великолепно, стига да има разум в действията, които правим. Така че, общините като институции, държавата в общия смисъл на думата е в дълг пред правата на хората с увреждания преди всичко. Трябва да намерим воля като органи най-после да ратифицираме и да влезе в сила и за България Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания. Приели сме тези принципи, тази конкретна идея, защо не ратифицираме тази конвенция? Този повик и омбудсманът е отправил към съответните органи на власт и нашата настойчивост ще продължи да бъде важна.
Няколко други идеи, само маркирано от доклада през 2009 г.
Първо, правата на пациента. Всички сме пациенти. Пациентът е гражданинът, който търси медицинска помощ. Защитата на правата на гражданина като пациент е абсолютно задължение - има Европейска харта за правата на пациента, и да не се забравя, че това трябва да бъде съчетано с крайната нужда от реформа в здравеопазването. Много площадно сякаш звучи това, но се наложи омбудсманът да издаде специален наръчник, за да може хората да знаят правилата и процедурите, по които да търсят медицинска помощ и достатъчно и своевременно здравно обслужване.
С едни акции, малко външни ми се струват и на самия мен, в големи болници в страната разнасяме едни големи афиши, елегантно нарисувани, с Европейската харта за правата на пациента, закачваме ги там, където има най-много хора – в приемните на болниците. Е, като ги прочетат, ще ги запомнят ли? Преди всичко те не са за тях. Тези права на пациента в Европейската харта трябва да се четат и да се знаят от цялата каскада на медицинските органи. Те трябва да ги изпълняват, а не гражданинът да ги чете и да иска това от тези, които трябва да му дадат здраве.
Драстични примери има в доклада, никак не искам тук да ви обременявам с конкретика, но все пак: в течение на 24 часа близки на един болен девет пъти се обръщат към Спешна помощ. Тя не идва много спешно, небрежността е налице и човекът умира.
И още един такъв пример: една столична болница отказва първа помощ на дете с кървяща рана, защото нямало направление за хоспитализация. Къде ти е дългът, общочовешкият? Да не го четеш в текстове? Той произтича не само от клетвата на Хипократ, но и от много други клетви, които всеки лекар би трябвало да е дал пред себе си!
Едно заключение, ние много пъти сме говорили и с господин Лъчезар Иванов: неефективност на административния контрол върху системата на здравеопазване. За това целият въпрос, и такива препоръки и предписания са давани многократни, е да се намери такъв контрол, който да бъде в ръцете на самите граждани. Тогава той ще бъде ефикасен, а не външен и административен, който не трябва да се отрича.
Един положителен резултат от 2009 г. Намаляха жалбите срещу забавени или отложени решения на органите на медицинската експертиза за работоспособността – ТЕЛК и НЕЛК. Трябва да се поздрави правителството - то внесе нормативни промени и се промени и манталитетът, поради тях и възпитанието, разбира се, на хората, които го дължат.
Правата на гражданите като потребители - няма да се спирам, но много често продължава това пренебрежително и високомерно отношение на монополистите, подчертавам, доставчици на обществени услуги. Това трябва да бъде прекратено. През 2009 г. 578 жалби (21,5% от общия им брой) са свързани с предоставянето на обществени услуги. Аз мисля, че тук всеки от нас, така както живее, всеки ден се натъква на едно такова недоволство и усилията на гражданския контрол са да се повлияе на доставчиците на такива обществени услуги да променят отношението си. Те трябва да служат на гражданите, а не да им дават отговори по силата на тяхното право на жалби, и то често закъснели, и то често недостатъчни. Какво да Ви кажа, знаете ги по-добре от мен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин омбудсман, говорите вече 20 минути.
ГИНЬО ГАНЕВ: Надчисляване на задължения за консумирана електрическа енергия, завишени сметки, некачествено електрозахранване в областта на електроснабдяването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин омбудсман, вече с молба да се ориентирате към приключване - 20 минути говорите вече.
ГИНЬО ГАНЕВ: Вече? Сега ще приключа.
Оплаквания от мобилните оператори, оплаквания от топлофикационните дружества.
Друга голяма зона: правата на детето. Омбудсманът и през тази 2009 г. продължи да разгръща своята дейност в защита правата на детето. Органи много – координация между тях минимална. Това е открита тема!
Трябва да създадем институционален и граждански климат за защита на правата на децата. Тук стоят много идеи, разбира се, ще ги прескоча. Става дума за нормативната среда в защита на правата на детето, изисквания към съдебната система най-после да създадe специализирани състави за детски съдилища в страната и т.н. С една дума, нарушения на правоохранителните органи, полиция и др. – абондантни данни в това отношение.
Много оплаквания има в сферата на градоустройството и проблемите на собствеността, включително в областта на земеделието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Ганев, докладът е много подробен. Виждам, че се движите по съдържанието му, ние сме се запознали със съдържанието му.
ГИНЬО ГАНЕВ: Ще кажа няколко финални думи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да, ако обичате.
ГИГЬО ГАНЕВ: Омбудсманът е конституционен орган. През 2009 г. участва в 9 конституционни дела. Противопоставихме се пред Конституционния съд на така наречената сградна инсталация на „Топлофикация”, която иска от хората да плащаш нещо, което не си ползвал.
Атакувахме данъка ДДС за адвокатската услуга. Не искам да се спирам на другите подробности.
Оставих за накрая идеята за статистиката, тя не е толкова важна, трябва да се прочете. През 2009 г. са постъпили 2686 жалби по категории, които само ще изброя: обществени услуги, територията и проблемите на собствеността, социални дейности, административно обслужване, градацията здравеопазване-образование и т.н.
Общо за петте години, за които омбудсманът се отчита в парламента, са постъпили - чувате ли – до вчерашния ден 12 хил. 594 жалби. Повече от 94% от всички жалби досега са намерили своето разрешение. По 6% работата продължава поради фактическата и правна сложност.
Омбудсманът се и самосезира – това е неговата голяма привилегия. Когато види, че в общественото небе се сгъстяват облаците на недоволство, той прави собствени проверки, прави становища – приложени са примери за такива становища. Той изгражда свои позиции – и такива примери има достатъчно. Те се обявяват винаги на сайтовете на самия омбудсман, и, разбира се, чрез съответните средства за масова информация.
Няма да говоря за международните ангажименти на омбудсмана. Щастие е, че той няма административни права, но участва в международни институции, международни омбудсмански институции, Асоциация на омбудсманите – франкофони, Европейския институт и т.н. Смисълът на това участие е да се повишава солидарността, за да бъде силата на националния омбудсман още по-обоснована.
Накрая, две думи за разходите, защото това е важно и страшно много се спекулира. През изминалата 2009 г. Законът за бюджета определи общ бюджет на омбудсмана – чуйте, много! – 3 млн. 568 хил. лв. В същата година обаче има две постановления на Министерския съвет, които намалиха този бюджет, така че той в края на краищата стана 2 млн. 870 хил. Омбудсманът винаги е водил една пестелива и икономична политика за своята издръжка. Тук искам да напомня на тези, които имат желание да се спират на този въпрос цифрово, това не се отнася до омбудсмана. Той има един щатен състав, който не е назначил, не защото няма кандидати. Ние смятаме, че с много по-малко хора от този щат може да се върши работа. Имаме хора на граждански договори, защото компетентността не се намира във ведомствата. Тя е на територията на цялата страна и хората се събират под формата на съвещания, съвети и т.н.
Накрая, растеше доверието към омбудсманската институция. Не го казвам самооблащаващо и не изхождам само от нарастващия брой на жалбите. Расте волята на омбудсмана за контрол – рязък, компетентен, убедителен и задължаващ.
Укорът за случаите на лоша администрация или против тях също расте. Намалява само разстоянието, раздалечаването между гражданите и органите на властта. Защо е така?! Нека чуят и тези, които мислят по друг начин, не знам защо. Омбудсманът не е създаден да разрушава държавата. Той иска да повишава капацитета на органите и институциите на властта, така че те да зачитат правата на гражданите и властта да принадлежи на този, който всъщност я създава – на общественото мнение и на гражданите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Ганев, чудесен финал.
Дебатите са открити, уважаеми колеги. До момента са заявили желание за изказване трима народни представители, по реда на заявката господин Чукарски, господин Матов и господин Емил Василев.
Първи има думата господин Чукарски.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Днешният дебат по повод на Годишния доклад за дейността на омбудсмана през 2009 г. е не само пореден доклад, но е и доклад за цялостната последна година от първия мандат на първия омбудсман на Република България. Когато за първи път тази правна фигура бе предвидена от законодателя, за голяма част от българските граждани тя бе не само нещо трудно за произнасяне, но и нещо съвсем отвлечено и екзотично като разбиране. Фактът, че изминалите няколко години и първият омбудсман господин Гиньо Ганев успяха да покажат на българските граждани смисъла на тази институция, наистина е окуражаващ.
Вярно е, че самият закон формулира мандата на институцията като застъпничество за правата и свободите на гражданите, когато те се засягат или нарушават от действия или бездействия на държавните и общински органи и техните администрации, както и на лицата, на които е възложено да предоставят обществени услуги.
В общи линии, самата дейност на омбудсмана и през 2009 г. показа, че конституционният регламент, а именно омбудсманът да се застъпва за правата и свободите на гражданите, пробуди българските граждани и в голямата си част те разбраха не само що е това омбудсман, но и немалка част от тях потърсиха помощ от тази институция. Правата, свободите на гражданите във взаимоотношенията им с институциите в страната в посттоталитарния период винаги или поне в по-голяма част от случаите са уязвими. Още по-уязвими са те при някои конкретни ситуации, на които бих искал да се спра малко по-подробно.
На първо място, нека да видим доколкото местната и централна администрация съумяват да направят необходимото за хората с увреждания и техните права, за децата и техните права. Темите са чувствителни и са такива най-вече, тъй като обикновено тези хора нямат лесен достъп до техния обществен защитник, нямат възможност да общуват, да отидат и се срещнат с омбудсмана, да представят своите жалби, изложения и документи в подкрепа на своите становища.
Друга група от хора, които се нуждаят от особена закрила, това са гражданите в качеството им на пациенти и потребители. За всички нас е тъжно, когато виждаме как потребителят, особено във взаимоотношенията си с монополните структури, няма как и от кого другиго, освен чрез авторитета и правомощията на омбудсмана, да потърси справедливост. Доколко тя се получава е в компетенциите на други органи и организации да следят. За съжаление, 11 години след началото на здравната реформа, българският гражданин в качеството си на пациент не знае какви са правата му, как точно той може да получи прокламираното му от Конституцията право на здравно обслужване. В този смисъл усилията и приоритетите в работата на омбудсмана през 2009 г., както и преди това, трябва да бъдат поддържани и подкрепяни.
Тук, говорейки за проблемни сфери с правата на други граждани, които са по-специфични, искам да наблегна на една друга група. В демократичните цивилизовани страни институцията на Омбудсмана следи и за правата на една по-специфична група хора, а именно тези, които се намират в така наречените затворени институции. Там достъпът на обществеността, вниманието на обществеността е по-малко и е нормално държавата сама, чрез своя коректив, какъвто е институцията на Омбудсмана, да успее да наложи сама на себе си норми за правила и поведение, които съответно и по-късно да спази. Правейки анализ, макар и накратко, виждаме, че хората имат доверие в институцията Омбудсман. И най-важното е, че в сравнение с всяка предходна година, това доверие нараства по броя на жалбите, които постъпват, по броя на тези, които се решават. Безспорна роля за това има и личността на омбудсмана господин Гиньо Ганев.
Много са другите дейности, които Омбудсманът като институция включи в своето полезрение и те показват ясно, че всички граждани в България следва да имат еднаква възможност, когато става въпрос за защита на техните права и свободи. Искам да пожелая на институцията на Омбудсмана да продължи да заема мястото си от страната на гражданите в отношенията между държавата и институциите. Това е институция, която по презумпция трябва да бъде критична към всеки орган, организация или личност, на която е възложено да предоставя обществени услуги. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Чукарски.
Има думата народният представител Дарин Матов.
ДАРИН МАТОВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин омбудсман на Република България! Аз ще бъда малко по-различен от изказването на преждеговорившия си колега. Искам да кажа, че съм впечатлен от формата на представянето на Омбудсмана на Република България като доклад за 2009 г. Вярно е, че от гледна точка на прегледност докладът е добре структуриран. Но дотук ще спирам с добрите думи и ще се изразя, както господин омбусманът преди години, каза да не бързаме да се радваме, защото продължението няма да е толкова весело.
Искам да кажа, че има определени забележки от гледна точка на съдържанието в доклада, което в случая е по-важно. Доколкото разбирам, функциите на обществения защитник се свеждат до своевременно и ефикасно разглеждане на жалби и сигнали на граждани и извършване на проверки. От доклада разбирам колко е броят на жалбите, сигналите, начините на получаването им – по пощата, лично, от чужбина, от България, по общини, процент разгледани и т.н. дадени примери. Но никъде не можах да прочета какъв точно е процентът на разрешените случаи в полза на жалбоподателите и подателите на сигнали, ако, разбира се, те са били ощетени. Колко от сигналите и жалбите, преминали през омбудсмана, са стигнали до съдебна фаза. Не виждам в доклада подобни констатации. Вместо това обаче в по-голяма част от доклада се отделя внимание на това какви са правата на гражданите, какви са функциите на омбудсмана в този контекст и какво е участието на обществения защитник в международното сътрудничество за правата на човека.
Аз, като икономист, разбира се, ще акцентирам върху отчета на разходите, за който между другото, в доклада е отделена само страница и половина. Оттук разбирам, че бюджетът на омбудсмана на Република България за 2009 г. е бил 3 млн. 568 хил. лв. и изпълнението на бюджета за 2009 г. е в размер на 2 млн. 315 хил. 264 лв. Разбирам също, че бюджетът е бил редуциран и е стигнал до нивото 2 млн. 863 хил. лв. Само че, никъде не видях какъв е размерът на заплатите и възнагражденията, издръжката на персонала и колко са щатните и нещатните бройки. Според мен около 40. В доклада е записано също, че към 31 декември 2009 г. има отчетени задължения към доставчици в размер на 153 хил. 384 лв. и 60 ст. Можете ли да разшифровате това задължение?
Между другото си направих труда да извадя бюджета на Омбудсмана на Република България за годините откакто е създаден той и мога да Ви го прочета. За 2005 г. бюджетът е 2 млн. 65 хил. 500 лв. За 2006 г. е 2 млн. 926 хил. лв. За 2007 г. е 3 млн. 90 хил. лв. За 2008 г. е 3 млн. 552 хил. лв. За 2009 г. е 3 млн. 568 хил. лв. и както разбрахме преди малко – редуциран на 2 млн. 863 хил. лв. И за 2010 г. той е 2 млн. 660 хил. лв.
В същото време искам да акцентирам и върху това, че като сравнение, примерно, бюджетът на Конституционния съд за 2010 г. е 1 млн. 892 хил. лв., който, както разбрахме от предстоящата актуализация на бюджета ще бъде намален на около милион и половина. Мога да посоча колко е бюджетът на Комисията за защита на личните данни – 2 млн. 650 хил. лв., колко е на Комисията за защита от дискриминацията – 2 млн. 700 хил. лв.
Казвам всичко това, за да Ви заостря вниманието, че Вашата институция, господин омбудсман на Република България, е на бюджетна издръжка. Тя също трябва да поеме своята част от тежестта на кризата. И дори разходи за хартия и отчитане на тази книга, наречена Годишен доклад на Омбудсмана на Република България, е вече скъпо удоволствие, което все по-малко институции могат да си позволят. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли реплики? Няма.
За изказване има думата народният представител Емил Василев.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Само да Ви уведомя, че времето, което е останало, общо за независимите е 3 мин. 56 сек. – 4 минути имате!
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: Ще бъда кратък и ударен тогава.
Дами и господа, народните представители от „Ред, законност и справедливост” ще гласуват против приемането на Доклада на омбудсмана.
Имаме много сериозни резерви към живота и делото на господин Гиньо Ганев. Една от основните ни резерви е свързана с едно абсурдно становище, качено на челно място на интернет страницата на омбудсмана, по отношение на така наречените царски имоти.
В това становище господин Гиньо Ганев провъзгласява 20-30 скъпи недвижими имоти в Република България за собственост на един човек, който нашите избиратели, както много добре знаете, наричат в частните си разговори „мадридския лъжец”.
Смятаме, че това е нередно, защото междупрочем погледнете – между всичките тези 20-30 имота има ли един, който да е в Западните покрайнини на България? Има ли един, който да е във Вардарска Македония или пък в Беломорска Тракия, или в Одринска Тракия, или в Северна Добруджа? Знам, че ще кажете, че това е безпредметно да се обсъжда, защото тези територии се намират в чужбина и действително е така – половината територия на България в резултат на действията на Сакскобургготската династия се намират в Сърбия, в бивша Югославска република Македония, в Гърция, в Турция и в Румъния. Добре, че нямаме други съседи, иначе щяха и на тях да подарят солидни парчета от българската територия и население.
Но тук проблемът не е чисто емоционален, както може би погрешно си мислите. Тук проблемът е и правен, защото при положение, че в момента има висящи съдебни производства за собственост на тези недвижими имоти, страна по които е държавата, омбудсманът да застава и да твърди в становище, че те са собственост на другата страна, това е абсолютно абсурдно и антидържавническо.
Освен това аз смятам, че проблемът засяга и пряко всеки един от нас – народните представители, защото това Народно събрание е гласувало решение за царските имоти. Изведнъж омбудсманът излиза със становище против това решение, като засвидетелства неуважение към Народното събрание – тук, в тази пленарна зала, неуважение към всеки един от нас народните представители.
Защо го прави? Защото явно връща услуга на царската партия за това, че с нейна подкрепа стана омбудсман. Очевидно връща лична услуга вероятно по масонска линия на Сакскобургготски, но това не му прави чест.
Сега в „Ред, законност и справедливост” ние разбираме, че той е влязъл в преговори за втори мандат на омбудсман и се опитва да се договаря, а евентуално, ако не стане, да му бъде дадена възможност да завърши старините си в Конституционния съд.
Аз смятам, че Народното събрание не бива да допуска всичко това да се случва, защото иначе ще влезем в духа на най-мрачните тоталитарни традиции, когато определени представители на висшата партийна номенклатура – комунисти, им беше давана възможност да завършат професионалния и житейския си път на най-висши ръководни партийни и държавни постове, често пъти в памперси. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря. Други реплики преди това? Няма.
Господин Четин Казак.
Вие сте след него, господин Радославов – по реда на заявките.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин омбудсман! Днес ние обсъждаме поредния доклад, както се спомена, и последния от първия мандат на първия омбудсман на Република България. Мисля, че това е една възможност наред с обсъждането на конкретните текстове, съдържащи се в доклада, и конкретните констатации и препоръки, които прави омбудсманът, в него ние да направим една по-цялостна ретроспекция на цялостната дейност на омбудсмана през всичките тези години, да отчетем важността и ползата от създаването на тази институция в Република България и евентуално да отправим препоръки за бъдещата дейност на тази институция, независимо от нейната персонификация за идните години.
Мисля, че категорично и несъмнено може да се направи констатацията, че България направи много добър избор, като създаде тази институция. България беше останала една от последните европейски държави, в които липсваше подобна институция – тогава, когато тя се създаваше.
Категорично трябва да се подчертае, че през всичките тези години на първия мандат на институцията омбудсман тя оправда очакванията на гражданите за това, че бидейки съвсем нова, въпреки че тепърва трябваше да се установи, да заеме своята територия в цялостната институционална организация на държавата, институцията омбудсман оправда доверието и наистина се превърна в един и морален, и институционален коректив на държавната власт и на държавната администрация – нещо, което е нейна основна роля.
Неведнъж омбудсманът на Република България е подчертавал, че омбудсманът няма конкретна власт, но той има влияние и той трябва да използва това свое влияние, закрепено включително и в българската Конституция, в полза на защитата на правата на гражданите срещу евентуално тяхно нарушаване от страна на държавната власт, на държавната администрация. Като казвам „държавната”, имам предвид не само централната държавна, а и всяка власт на централно, регионално и местно ниво.
Мисля, че институцията омбудсман през тези години положи много, много усилия, за да оправдае и да изпълни със съдържание тази своя функция, да оправдае очакванията.
Аз не мога да не се съглася и да не одобря някои от принципните разсъждения и принципните тези, които се застъпват в доклада на омбудсмана за 2009 г., особено в Глава първа, която е озаглавена „България има нужда от политики, които поставят в центъра си правата на човека и уязвимите групи”. Мисля, че това е една констатация, която трябва да бъде водеща. Ние като народни представители трябва сериозно да се замислим върху този императив и в нашите действия като парламентаристи – тогава, когато упражняваме двете основни функции на Народното събрание – законодателната дейност и парламентарния контрол, мисля, че не бива да забравяме този императив, че правата на човека не бива да бъдат подвластни нито на политическите превратности, нито на императивите на днешния ден или който и да е, към която и да е моментна конюнктура. И не на последно място, че правата на човека не могат да бъдат подвластни на други съображения, свързани с икономическа криза, нужда от рестрикции, нужда от съкращения и т.н., тоест независимо, че България в момента е изправена пред икономическа и финансова криза, тази криза не трябва по никакъв начин да бъде за сметка на нарушаването на основните човешки права и специалните грижи, които държавата дължи на уязвимите социални групи.
В тази връзка бих искал да поздравя омбудсмана за това, че е отделил специално внимание на този въпрос, цитирайки съответни позиции на Върховния комисар по правата на човека на ООН и препоръките на Европейския съюз. Защото ние наблюдаваме наистина тревожни тенденции в момента, включително и в България, за това че за съжаление тежестта на кризата и съкращенията на държавните разходи и свързаното с това предоставяне на обществени услуги за съжаление засягат най-силно именно най-уязвимите социални групи и в крайна сметка водят до практическото нарушаване на техните права. Затова този доклад трябва да послужи като един предупредителен сигнал и към днешните управляващи за това, което вълнува гражданите, и за това, което реално се получава като негативна тенденция в държавата.
В тази връзка искам да отправя и една препоръка към бъдещата персона, която ще заеме поста омбудсман, независимо кой ще бъде той. Мисля, че в този петгодишен мандат, който изтече на институцията омбудсман, нейният успех се дължи както на персоналните качества на господин Гиньо Ганев, но и в немалка степен на това, че държавната власт и държавната администрация имаха необходимата чуваемост и готовност да се вслушат най малкото в препоръките, които той периодично отправяше било чрез годишните си доклади, било чрез други свои изявления междувременно.
Силно се надявам, че сега, при променената обстановка на управлението на държавата, при новите реалности, институцията омбудсман ще съхрани своето влияние върху държавната администрация и върху държавната власт. Силно се надявам, че институцията омбудсман ще продължи все така високо, на висок глас да поставя наболелите проблеми, да критикува и да изобличава всички актове на държавната власт, независимо дали тя е местна или централна, без да се страхува от санкции и ответни наказателни действия от страна на властта.
Силно се надявам, че институцията омбудсман в следващия си доклад, наред с констатациите, които прави за нарушения например от страна на местните власти, ще обърне внимание за това, че днес се нарушават права на граждани в зависимост от това в какви райони живеят, в какви населени места живеят, че днес се осъществява една своеобразна дискриминация между гражданите на Република България, които живеят в големите населени места, в столицата, и тези, които живеят в по-малките населени места, по отношение на достъпа им до редица обществени услуги – здравеопазване, образование, социални услуги и така нататък, и така нататък. Силно се надявам институцията омбудсман да обърне специално внимание и да отбележи с критичен тон тези реалности и тези негативни тенденции.
Искам да вярвам, че тази институция ще продължи своята благородна мисия в защита на правата на човека и ще бъде онзи независим стожер за спазването на законността и демокрацията, който ще устои и ще оцелее въпреки негативните тенденции, които наблюдаваме по отношение на демократичния характер на нашата държава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Реплики към господин Казак?
Заповядайте. Имате 12 секунди.
ТОДОР ВЕЛИКОВ (независим): Уважаеми господин председател!
След толкова хвалебствия, господин Казак, аз имам към Вас един основен въпрос: като хвалите толкова много омбудсмана, знаете ли колко пъти той е присъствал на басейна „Спартак” с лицето на „Октопода” Алексей Петров? Можете ли да отговорите на този въпрос? Ако Вие не можете да отговорите, надявам се господин Ганев да може да отговори. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Втора реплика? Няма.
Имате право на дуплика, господин Казак. Ще се възползвате ли?
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Не я възприемам като реплика към себе си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Преминаваме към следващия.
Господин Радославов, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми омбудсман на Република България господин Гиньо Ганев, уважаеми гости! На нашето внимание днес е Годишният доклад на омбудсмана за дейността през 2009 г. Този доклад далеч надхвърля представата за документ с отчетен характер. Заслужава приветствие възприетият подход на изложение, извеждащ определени оценки и акценти с предложения за конкретни политики в резултат на многообразната дейност на омбудсмана през 2009 г., и на очерталите се процеси и тенденции през последните години.
Човешките права, гарантиращи достоен живот на българските граждани, са дефинирани като най-важното обстоятелство, в името на което функционира системата на демократичните институции. Безспорно защитата на правата на човека е поставена на своеобразен пиедестал от днешна цивилизована Европа, към която принадлежи и нашето отечество Република България. Вярвам, че всички ние, народните представители, независимо от политическия ни цвят споделяме тази приоритетна ценност и оценяваме по достойнство основния акцент на разглеждания доклад, а именно правата на човека.
Общата констатация на омбудсмана в разглеждания контекст, критична по своя характер, е: липса на добра правозащитна култура като фундаментална част от административния капацитет на публичните институции на много административни управленски нива, особено за местните органи на власт.
Омбудсманът на Републиката обръща особено внимание на обстоятелството, че човешките права трябва да се съблюдават и бранят и в условията на икономическа криза, като е цитирал изразени позиции в този дух на авторитетни световни и европейски институции. Обуславя се позицията, че в условията на криза бюджетната политика трябва да отчита и защитава социалните права на гражданите и подпомагането на уязвимите групи в обществото. Намаляването на бюджета на Министерството на труда и социалната политика в разходната му част с над 20% спрямо коригирания бюджет за 2009 г. води до влошаване на качеството на социалната защита и невъзможността за гарантиране правата на българските граждани, предвидени от социалното законодателство. Изразява се тревога за намаляването с 54 млн. лв. на преките плащания по програми, засягащи децата.
Омбудсманът на Републиката бие тревога, че все още Република България не е ратифицирала Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, приета през 2006 г. от Общото събрание на ООН и влязла в сила на 3 май 2008 г. Именно тази конвенция гарантира правата и основните свободи на хората с увреждания. Омбудсманът на Републиката обръща внимание, че все още липсва институционален механизъм за представителство на държавата по дела пред Европейския съд за правата на човека в Страсбург и произтичащи отрицателни последици от това.
В доклада по много прегледен начин се излагат констатации в дадена област и се предлагат съответните препоръки на омбудсмана за подобряване работата или решаването на даден проблем. Като пример и препоръки могат да се посочат: местните власти да разработват общинска стратегия и годишни планове за изпълнение в областта на социалните услуги, създаването на обществени съвети с участието на представители на уязвимите групи и прочее, предлаганите мерки към местните власти, насочени към повишаване на правната сигурност на обитаваните от ромите жилища, за подобряването на жилищните им условия и други, акцентите на доброто управление в общините. Особено внимание в доклада е отделено за по-добрата защита на правата на детето, провеждане на ефективна регионална политика, децентрализация на властта, участието на неправителствения сектор и прочее. Дадени са и конкретни препоръки.
В дейността си през 2009 г. омбудсманът на Република България е положил похвални усилия за защита на правата на човека като потребител, в това число работа по множество индивидуални жалби на граждани в областта на топлофикационните услуги, електроснабдяване, ВиК, телефонни услуги и други.
От броя на жалбите, който значимо расте по времето на петгодишния мандат - от 548 броя през 2005 г. на 2686 броя през 2009 г., от случаите на самосезиране, които, забележете, омбудсманът е правил винаги при очертаване на сериозни проблеми, ясно се очертава значителното доверие на гражданите към омбудсмана като техен защитник от действия и решения на така наречената лоша администрация. Добре е, че администрацията, органите на управление и общинските ръководства, както се посочва в доклада, се вслушват в препоръките и предложенията на омбудсмана за подобряване на своята дейност.
Трудно е в лимитираното време, с което разполагам, да се разпростра по-подробно по отделните аспекти на многобройната дейност на Омбудсмана на Републиката. Затова в заключение ще се огранича да посоча още някои от значимите достойнства на разбирането на господин Гиньо Ганев за ролята и характера на дейността на Омбудсмана на Републиката за държавната политика и други, които се налагат от изложеното в доклада, а именно:
Първо, внушението, че човешките права трябва да бъдат центърът на държавната политика, дори в условията на икономическа криза, и различните финансови ограничения, които се налагат. Тук ще си позволя да изразя личното си удовлетворение и благодарност, защото тази теза за грижата за човека и осигуряване на достойни права като държавна политика е квинтесенцията на политиката на движението „Социален хуманизъм”, което представлявам в Коалиция за България и българския парламент.
Второ, разбирането, че Омбудсманът е говорител на гражданския контрол върху всички нива на управление. Както той изтъкна, привилегия на Омбудсмана е, че няма преки разпоредителни и административни права. Силата му идва от гражданското общество и от моралната власт, която той носи. Според мен това свое разбиране господин Ганев е претворил в дела.
Трето, Омбудсманът разгражда създаденото недоверие между гражданите и властта.
Четвърто, ангажимент на Омбудсмана в контекста на защита на правата на гражданите е контролът върху администрацията на съдебната система.
Пето, правото на едно управление тръгва със зачитането на основните права и свободи на гражданите.
Приключвам с благодарност към Омбудсмана на Република България господин Ганев за добре свършената работа в служба на народ и държава, за неуморните му и ползотворни усилия да изгради за петгодишния мандат една работеща институция за защита на правата на българските граждани, за неподвластното според мен на политически сили поведение, на общественик и аристократ на духа.
Аз и Коалиция за България ще подкрепим доклада. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Реплики към господин Радославов? Няма.
Желания за други изказвания от народното представителство? Няма.
Господин Ганев, имате пет минути за отношение към отправените към Вас въпроси.
ГИНЬО ГАНЕВ: Благодаря, господин председателю.
Много кратко върху някои разсъждения или голи съобщения, които се направиха тук.
Първият, който говори, постави въпроса дали не трябва по голямо внимание върху хората с увреждания, правата на хората, които са в затворените институции – затвори и места за задържане, подчерта се необходимостта още по-внимателно да се вгледаме в правата на пациенти и т.н.
Всичко това е вярно. Не влизах в такива подробности, но Омбудсманът има самостоятелни направления за работа, свои отделни дирекции, без да са административни. Ние много пряко се занимаваме с правата на хората в тъй наречените затворени институции – затворите и местата за задържане. Изхождаме от голямата идея, че всяко наказание има за цел връщането в живота на гражданите, освен генералната превенция. Затова много внимателно се отнасяме към тези права. Правят се многобройни проверки по план и инцидентно в затвори и места за задържане. Констатират се нарушения на права. Омбудсманът има възможност без оглед и без необходимото съдействие на затворническата администрация да прави своите проверки. Резултатите са налице. Много нарушения се поправят. Имаме и принципни позиции по този въпрос.
Същото се отнася и до хората с увреждания. Да не навлизам в подробности. Това много подробно е изложено в доклада.
За правата на пациентите. Няма никакво съмнение, че това е една от големите зони на проверки и на граждански контрол в институцията на Омбудсмана. По това – толкова.
Препоръката за още по-голямо внимание в това отношение по цялата територия на правата и на тяхното нарушаване, разбира се, е препоръка, която лежи в самите правомощия на Омбудсмана и той се вслушва с интерес към всичко това. Всички могат да се обръщат към Омбудсмана (и го правят) и да повдигат въпроси, независимо дали са български граждани или не, ако се засяга работата на българските институции.
Във връзка с това ми направи впечатление изказването на господин Василев, струва ми се, за така наречените от него, обобщено, „царски имоти”. (Шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля за ред в залата!
ГИНЬО ГАНЕВ: Чуйте внимателно! Хората от фамилията на Симеон Сакскобургготски са граждани. Те се обръщат по този въпрос изрично и писмено към Омбудсмана. Затова ние поискахме от Конституционния съд да се произнесе – необходимо ли е този спор да се решава в съдебните органи, където е неговото естествено място, или пък други органи да вземат отношение не на чисто правна основа. Едно становище, което сме изразили и с което се гордеем, което е публикувано в нашия сайт, е за ролята на интенданта на царските имоти. Няма да навлизам в никакви подробности. Натиснете копчетата и четете. Нашето разбиране е, че този интендант е на цивилната листа на царските имоти. Доказателства – много. Той не е държавен служител, не се заплаща от държавния бюджет и затова неговото разпореждане с придобиване и отчуждаване на такива имоти е от името на фамилията на владетеля. Това предстои да се установява и по съответния съдебен ред. Откъде накъде друг орган, включително едно Народно събрание, си позволява да взема решения, които изземват изричните правомощия на парламента?! То не може да забранява експлоатацията на имоти или затрудняването на имоти, които в момента са собственост на един или друг.
Трето, всички проблеми на българските граждани, на българските емигранти, които по силата на драматична лична и обществена участ са потърсили пътя си навън, където има български имоти, какъвто е спорът ни с Турция, както продължава спорът ни с Гърция …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Господин Ганев, да се ориентирате към завършване. В една минута повече сте вече.
ГИНЬО ГАНЕВ: Ще бъда много крътък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Трябва да спазваме времето.
ГИНЬО ГАНЕВ: Това са сюжети на вниманието на омбудсмана.
Отговорът на един друг въпрос – приемат ли се предложенията на омбудсмана. Отговор – почти няма случай в препоръките, аргументите и обоснованията, повдигнати от омбудсмана, да не са се вслушали и отзовали съответните органи.
И не защото сме в Народното събрание, аз трябва да подчертая много позитивно отношението на ръководството на този парламент, в който всички предложения по законодателни идеи, които Омбудсманът отправя тук на базата на обсъждания сред хората, се приемат и те вземат нормалния си път на предложения в съответните парламентарни комисии, а след това – в самата зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Господин Ганев, моля за последни думи.
ГИНЬО ГАНЕВ: Нека да кажа за бюджета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля Ви, дадохме Ви достатъчно време, за да можете да изложите Вашите отговори.
ГИНЬО ГАНЕВ: Понеже тук се заговори отново за бюджета, аз няма да давам отговор, но трябва да дам едно обяснение. Изчетоха се едни цифри, които просто не са верни, защото към бюджетите, които са приемани със Закона за бюджета, веднага следват по едно, две, три министерски постановления, с които тези бюджети се намаляват. Даже има едно намерение сега, което още не е придобило нормативно уреждане. Иска се, както знаете, евентуално след като парламентът го разгледа, общите бюджетни разходи за всички институции да бъдат намалени с 20%, а не само парите, които се отнасят до работната заплата. Казвам Ви ясно: омбудсманът е взел такива мерки и той вече е направил своите намаления на общите бюджетни разходи с повече от 20%.
Имаше една идея, подхвърлена много мимоходом. Кой искаше да знае дали познавам Алексей Петров и дали съм ходил в басейна „Спартак”? Разбира се, че го познавам, разбира се, че ходя в този басейн, защото Алексей Петров е преподавател в университет. В този университет, в който аз имам също своите лекции – хоноровани, и нямам право да не познавам хора, само защото са обвинени. Като ги осъдим, ние ще имаме с вас съответно отношение. Но такива опити да се правят внушения, че този познавал еди-кой си ... Аз искам да Ви призова: истинският смисъл на демокрацията е да общувате и да общуваме с всички, които са граждани, независимо от тяхното положение, тогава когато се намират.
Достъпът до услуги трябва да съществува, остротата на омбудсманския контрол трябва да се увеличава, взискателността към институциите – също.
Не искам накрая да завършвам с това, което съм написал със златни букви накрая на този доклад. Има три омбудсмански препоръки към властта:
Първата, властта е почтена, само когато зачита човешките права.
Второ, тя зачита тези права, ако властта лежи върху общественото мнение, което трябва да господства, защото то определя политиките в държавата.
Трето, не е достатъчно властта да се опира на общественото мнение, но да не лежи върху него, защото главното задължение на властта е да се отчита непрекъснато пред тези, които са я избрали. Така, че да не се залежава, да тича и да се отчита прозрачно, непрекъснато, за да разчита утре на доверието на българските избиратели.
Благодаря Ви, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря и аз, господин омбудсман.
Дебатите са закрити, след като чухме и отговора.
Преди да преминем към гласуване, предлагам на вниманието ви служебен Проект за решение по Доклада на омбудсмана на Република България за 2009 г.:
„Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 22 от Закона за омбудсмана
РЕШИ:
Приема за сведение Доклада на омбудсмана на Република България за 2009 г. като взема акт от констатациите, оценките и препоръките, посочени в него.”
Режим на гласуване!
Гласували 117 народни представители: за 99, против 10, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Господин Вълков – процедура.
ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, правя процедурно предложение, съгласно чл. 45, ал. 2 от нашия правилник, за изменение на дневния ред – точката за избор на членове на КРС да бъде преместена като последна. Основание за това ми дава насроченото заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения за 11,00 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за отлагане поредността на разглеждане на точката и същата да бъде като последна, включена в програмата ни преди парламентарния контрол.
Гласували 112 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Госпожа Даниела Петрова – процедура.
ДАНИЕЛА ПЕТРОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, правя процедурно предложение за отлагане т. 8 от дневния ред за следващата седмица поради обективна невъзможност за участие на представители от СЕМ до края на тази седмица във връзка с провеждане конкурса за избор на директор за Българското национално радио. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за отлагане от програмата за тази пленарна седмица на т. 8 – Отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 януари – 31 декември 2009 г.
Гласували 104 народни представители: за 98, против 1, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Преминаваме към точка девета от програмата:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НЕЗАВИСИМИТЕ ОЦЕНИТЕЛИ.
С Доклада на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм ще ни запознае председателят й господин Мартин Димитров.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!

„ДОКЛАД
на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм по
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за независимите
оценители № 054-01-32, внесен от Валентин Николов, Никола
Белишки и Георги Икономов на 1 април 2010 г., и Законопроекта за
изменение и допълнение на Закона за независимите оценители,
внесен от Валентин Иванов, Николай Пехливанов и Десислав
Чуколов на 20 април 2010 г.
На свое извънредно заседание, проведено на 29 април 2010 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за независимите оценители, внесен от Валентин Николов, Никола Белишки и Георги Икономов от Парламентарната група на политическа партия ГЕРБ, и Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за независимите оценители, внесен от Валентин Иванов, Николай Пехливанов и Десислав Чуколов – от Парламентарната група на „Атака”.
На заседанието присъстваха Илона Стойкова – началник на отдел „Нормативни актове” в дирекция „Правна”, и Валентина Танева – държавен експерт в дирекция „Икономическа политика” към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, Людмил Симов – председател на Камарата на независимите оценители, Валентин Първанов – председател на Асоциацията на българските оценители, Татяна Илева от Българска стопанска камара.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за независимите оценители, внесен от Валентин Николов, Никола Белишки и Георги Икономов, беше представен от народния представител Валентин Николов.
Според вносителите основната идея на законопроекта е отпадането на дискриминационната забрана за упражняване професията на независим оценител от лицата, притежаващи безсрочен лиценз за оценители от Агенцията за приватизация, които по обективни причини са пропуснали определения в § 5 на закона срок. По информация от Агенцията по приватизация повече от 60% от лицензираните оценители не са имали възможността да подадат заявление за вписване в регистъра в посочения срок. При това приетият от Четиридесетото Народно събрание Закон за независимите оценители не отменя или обезсилва притежаваните от тях лицензи, както и не подлага на съмнение притежаваната от тях квалификация. Същите понастоящем не могат да упражняват свободно оценителска дейност, поради отказ на Камарата на независимите оценители в България да приема заявления за вписване в регистъра след 14 декември 2009 г.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за независимите оценители, внесен от Валентин Иванов, Николай Пехливанов и Десислав Чуколовq беше представен от народния представител Николай Пехливанов.
Предложеният проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за независимите оценители има за цел удължаване на сроковете за вписване по право в регистъра към Камарата на независимите оценители в България.
Камарата като нова професионална организация не успява да обхване всички свои членове и така допуска организационни пропуски, които водят до пропускане на срока за регистрация по право за нейни членове и дори учредители. Парадоксалното в случая е, че има независими оценители, които са били учредители на Камарата и са представили всички необходими документи за регистрация, но не са регистрирани по право в регистъра по чл. 15 от Закона за независимите оценители. Към момента лицензираните оценители са поставени в неравностойно положение спрямо останалите вписани в регистъра независими оценители, тъй като те не са с отнети или прекратени права. В обществен интерес е да се удължи срокът за регистрация и да се даде възможност на независимите оценители с дългогодишен стаж и доказана професионална квалификация да направят това, за да могат да продължат да упражняват тази своя дейност.
В хода на дискусията представителите на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма предложиха в § 1 относно чл. 22 от законопроекта, внесен от народните представители Валентин Николов, Никола Белишки и Георги Икономов, да се добави нова ал. 2, в която да се каже, че членуването на независимите оценители в камарата е доброволно. Освен това беше предложено в края на § 2 да се сложи срок до 30 декември 2010 г.
По втория законопроект от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма се обявиха против така предложеното допълнение. Според тях тази редакция дава права на камарата да извършва вписването субективно и без критерии за това.
След представяне и обсъждане на законопроектите се проведе гласуване, което приключи при следните резултати:
- по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за независимите оценители, внесен от Валентин Николов, Никола Белишки и Георги Икономов: „за” – 15 народни представители, без „против” и „въздържали се”;
- по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за независимите оценители, внесен от Валентин Иванов, Николай Пехливанов и Десислав Чуколов: без „за” и „против”, и „въздържали се” 15 народни представители.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за независимите оценители, § 054-01-32, внесен от Валентин Николов, Никола Белишки и Георги Икономов на 1 април 2010 г., и да не приеме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за независимите оценители, № 054-01-34, внесен от Валентин Иванов, Николай Пехливанов и Десислав Чуколов на 20 април 2010г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Димитров.
С доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае Десислава Атанасова.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА:
„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за независимите оценители, № 054-01-32, внесен от народните представители Валентин Николов, Никола Белишки и Георги Икономов на 1 април 2010 г. и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за независимите оценители, № 054- 01-34, внесен от народните представители Валентин Иванов, Николай Пехливанов и Десислав Чуколов на 20 април 2010 г.

На свои заседания, проведени на 22 април и на 20 май 2010 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за независимите оценители, № 054-01-32, внесен от народните представители Валентин Николов, Никола Белишки и Георги Икономов на 1 април 2010 г.
На заседанието присъстваха представители на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма: госпожа Валентина Танева – държавен експерт в дирекция „Икономическа политика”, и господин Димитър Костов – главен юрисконсулт в дирекция „Правна”, на Камарата на независимите оценители: господин Людмил Симов, господин Здравко Ленков, господин Борис Гиздаков, Господин Венцислав Ненов, господин Иван Митев и госпожа Татяна Илева – председател на Регионална камара на независимите оценители в гр. София.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за независимите оценители, № 054-01-32, внесен от народните представители Валентин Николов, Никола Белишки и Георги Икономов на 1 април 2010 г., бе представен от вносителя – господин Валентин Николов.
Предлага се отпадане на дискриминационната забрана за упражняване професията на независим оценител от лицата, притежаващи безсрочен лиценз за оценители от Агенцията за приватизация, които по обективни причини са пропуснали произволно определения в § 5 срок.
Според Агенцията по приватизация повече от 60% от лицензираните оценители не са имали възможността в посочения срок да подадат заявление за вписване в регистъра, независимо от факта, че приетия от предишното Народно събрание Закон за независимите оценители не отменя или обезсилва притежаваните от тях лицензи, не подлага на съмнение притежаваната от тях квалификация. Същите лица понастоящем не могат да упражняват свободно оценителска дейност поради отказ на Камарата на независимите оценители в България да приема заявления за вписване в регистъра след 14 декември 2009 г.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за независимите оценители, № 054-01-34, внесен от народните представители Валентин Иванов, Николай Пехливанов и Десислав Чуколов на 20 април 2010 г., бе разгледан на заседанието на 22 май 2010 г. и представен от господин Явор Нотев.
С предложения законопроект се цели удължаване на сроковете за вписване по право в регистъра към Камарата на независимите оценители в България.
Камарата на независимите оценители в България като нова професионална организация не успява да обхване всички свои членове и така прави организационни пропуски, които водят до пропускане на срока за регистрация по право за нейни членове и дори учредители. Има независими оценители, които са били учредители на Камарата на независимите оценители в България и са представили всички необходими документи и за регистрация, но не са регистрирани по право в регистъра по чл.15. Те остават с убеждението, че са изпълнили своето задължение и повторно не следва да подават документи за регистрация, тъй като Камарата на независимите оценители в България ще ги регистрира по право в регистъра по чл. 15.
Камарата на независимите оценители в България обаче не предприема действия по регистрация по право на своите членове и учредители, тъй като това нейно задължение не произтича директно от приетия закон.
Към момента лицензираните оценители са поставени в неравностойно положение спрямо останалите вписани в регистъра независими оценители, тъй като те не са с отнети или прекратени права. В сега действащия закон няма разпоредба, която да указва как да се регистрират в регистъра по чл. 15 и е в обществен интерес да се удължи срокът за регистрация по право в регистъра по чл. 15, за да се даде възможност на независимите оценители с дългогодишен стаж и доказана професионална квалификация да се регистрират като независими оценители, за да могат упражняват тази своя дейност.
Господин Димитър Костов изказа становището на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма и изрази съгласието относно удължаването на срок за вписване в регистъра.
Господин Здравко Ленков и госпожа Татяна Илева също подкрепиха удължаването на срока, като считат за разумен срок – до края на 2010 г., да се създаде възможност на много по-широк кръг лицензирани от Агенцията за приватизация оценители да се регистрират по право. С това ще отпадне съществуващият дискриминационен елемент, но и ще се създадат условия за истинска конкуренция.
Предлагат обмисляне и преценка на направеното с § 1 от законопроекта предложение, с което се въвежда доброволното членство в камарата. В случая се създават условия за обезсмислянето й и затрудняване на вменените й функции по създаването и поддръжката на регистъра на оценителите.
С втория законопроект, внесен от народните представители Валентин Иванов, Николай Пехливанов и Десислав Чуколов, се създават условия не само за неравнопоставеност между оценителите при тяхната регистрация, нарушава се конституционното право за равни условия за осъществяване на дейността, но се създават предпоставки за избирателност и недостатъчно добре регламентирани действия, поради което Българска стопанска камара не го подкрепя.
В дискусията взеха участие народните представители Искра Фидосова и Емил Радев. Господин Радев се изказа по първия законопроект, внесен от народните представители Валентин Николов, Никола Белишки и Георги Икономов, като подкрепи удължаването на срока, за да се даде възможност пропусналите императивните срокове да се впишат в регистъра, като предложеният срок до края на 2010 г. е достатъчен за това, а също предложи да остане действащият текст на чл. 22 от закона.
След проведеното гласуване с 14 гласа „за” Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за независимите оценители, № 054-01-32, внесен от народните представители Валентин Николов, Никола Белишки и Георги Икономов на 1 април 2010 г., и с 14 гласа „въздържал се” Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за независимите оценители, № 054-01-34, внесен от народните представители Валентин Иванов, Николай Пехливанов и Десислав Чуколов на 20 април 2010г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Атанасова.
Има ли желаещ да вземе отношение от името на вносителите? Няма.
Заповядайте за изказване, госпожо Георгиева.
ЗОЯ ГЕОРГИЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, колеги! Първо, искам да обявя конфликт на интереси поради това, че съм член на Камарата на независимите оценители в България и оценител от 1993 г. С натрупания опит като оценител ще се опитам да поясня кое доведе до учредяването на Камарата на независимите оценители.
Законът за независимите оценители влиза в сила от 15.12.2008 г. Той е породен от необходимостта да бъде регистрирана една нова професия – професията независим оценител и свързаните с това обществени отношения.
Необходимостта от оценяване в пазарни условия възникна у нас след 1990г. Първоначално бе преоценено имуществото на държавните и общинските предприятия по реда на Постановление № 179 на Министерския съвет от 1991 г. при образуването и преобразуването на еднолични търговски дружества с държавно имущество. Преоценяването се извършваше от физически лица след преминаване на курс на обучение.
Със Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия от 1992 г., впоследствие със Закона за приватизация и следприватизационен контрол от 2002 г. се уреждат условията и редът за преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски дружества за тяхната приватизация и следприватизационен контрол. Начинът за извършване на оценките за определяне стойността на дружествата и обособените части от тях бе регламентиран в Наредбата за оценка на обектите, подлежащи на приватизация, впоследствие Наредбата за анализите за правното състояние и приватизационните оценки, условията или реда за лицензиране на оценители.
Оценките се извършваха от български и чуждестранни физически лица или юридически лица, получили лиценз от Агенцията за приватизация. За да получат лиценз, физическите лица трябваше да притежават диплома за висше образование по специалност, съответстваща на вида на оценката и посочена в правилата за провеждане на специализираните курсове. Лицензът на юридическите лица се получаваше въз основа на състава на специализиран персонал, включващ лицензирани физически лица, работещи по трудов договор в юридическото лице. Лицензите представляваха индивидуални административни актове, разрешаващи извършване на оценки в сферата на приватизацията. По този начин публичните функции по лицензионния режим на оценителската дейност бяха делегирани на Агенцията за приватизация. Същата упражняваше държавната власт по регулация на оценителската дейност.
С течение на времето за сметка на приключващата приватизация се наложи извършване на оценки в множество други области, като разпореждане с актове, банковата сфера, досъдебното и съдебното производство и други. Значително нарасна обществената потребност от извършване на оценки и важността на оценителската дейност. Това наложи съществена промяна в оценяването и от дейност в лицензионен режим се превърна в регулирана професия с влизане в сила на Закона за независимите оценители.
Законът за независимите оценители урежда правния статут на оценителите, условията и реда за придобиване на правоспособност, регистъра на независимите оценители, условията и реда за упражняване на професията оценител, устройството, организацията и дейността на Камарата на независимите оценители и отговорността при извършване на нарушения на професионалните задължения и професионалната етика. Най-съществените промени, произтичащи от Закона за независимите оценители, се състоят в превръщането на професията независим оценител в регулирана професия по смисъла на Закона за признаване на професионални квалификации и в саморегулираща се професия, съгласно определените от закона рамки. Това се осигурява със създаване на Камарата на независимите оценители, представляваща публичен орган, върху който държавата прехвърли своите функции по организирането и ръководството на оценителската дейност. Осигуряват се съответствия с европейската практика, където оценяването се упражнява от аналогични публични браншови организации. По този начин се хармонизира българското законодателство с европейското и се създават условия за свободен обмен на услуги.
Камарата на независимите оценители в България има национален и публичен характер и представлява корпорация на публичното право, каквато е нейната същност съгласно Закона за независимите оценители, Глава първа „Общи положения”, и нейните правомощия се простират върху всички независими оценители, без значение дали членуват или не в нея. Тя не може да бъде доброволно сдружение по смисъла на Глава трета от Закона за юридически лица с нестопанска цел. Тя не е само сдружени членове със сходни интереси, а организация, подчинена на принципи, заложени в специален закон. Няма ограничения членовете на Камарата да се сдружават, но те следва да се регистрират в Камарата, както е практиката и в други подобни учреждения.
Камарата на независимите оценители в България формира условията за упражняване на професията като стандартизира оценителската дейност, сертифицира, регистрира, арбитрира и налага дисциплинарни наказания, включително и отнемане на сертификати.
Камарата единствено представлява всички независими оценители в България пред българските власти и сродни чужди професионални организации. Съгласно чл. 7, т. 3 от Закона за независимите оценители право да упражняват професията независим оценител имат само лица, които са вписани в регистъра на Камарата на независимите оценители в България и са получили сертификат за правоспособност на независим оценител. Съгласно § 5, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на закона, всички оценители, притежаващи лицензия, издадена от Агенцията по приватизация, и упражняващи професията оценител се изписват по право в регистъра, съгласно определен в закона срок. Според Агенцията по приватизация, повече от 60% от лицензираните оценители не са имали възможност в посочения срок да подадат заявления за вписване в регистъра, което означава, че те не могат да упражняват професията.
Внесените към момента предложения за изменение и допълнение на Закона за независимите оценители са продиктувани от създалата се ситуация на неравнопоставеност между оценителите за свободно упражняване на оценителската дейност.
Ето защо подкрепям философията на внесения от Валентин Николов, Никола Белишки и Георги Игнатов Законопроект за изменение и допълнение на Закона за независимите оценители. Той има за цел да даде още една възможност на оценителите с дългосрочен стаж и доказана професионална квалификация, които са изпуснали срока, да се регистрират като независими оценители и да могат да продължат своята дейност. Смятам, че между първо и второ четене колегите ще внесат някои уточняващи текстове по отношение на срокове и § 1.
Що се отнася до законопроекта на колегите Валентин Иванов, Николай Пехливанов и Десислав Чуколов, не приемам да се предостави на камарата правото да подбере оценителите, които да бъдат дописани в регистъра. Всеки оценител, който по право може да бъде регистриран в Камарата на независимите оценители, трябва сам да избере дали ще упражни това свое право.
Същевременно трябва да се признае наличието на множество празноти, колизии и слабости в Закона за независимите оценители. Очевидно този закон се нуждае от множество промени. Необходимо е и след провеждане на по-широка дискусия и извършване на задълбочени анализи да се представи нов Законопроект за изменение и допълнение на Закона за независимите оценители в съответствие както със заложените в закона цели и принципи, така и с добрите европейски практики в тази специфична правна сфера. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли реплики? Няма.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение? Не виждам желаещи.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за независимите оценители, внесен от народните представители Валентин Николов, Никола Белишки и Георги Икономов на 1 април 2010 г., вх. № 054-01-32.
Гласували 77 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за независимите оценители, внесен от народните представители Валентин Иванов, Николай Пехливанов и Десислав Чуколов на 20 април 2010 г., вх. № 054-01-34,
Гласували 78 народни представители: за 7, против 7, въздържали се 64.
Предложението не е прието.
Обявявам 30 минути почивка, продължаваме в 11,35 часа.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Продължаваме по предвидения и обявения първоначално дневен ред.
Следва:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕКСТРАДИЦИЯТА И ЕВРОПЕЙСКАТА ЗАПОВЕД ЗА АРЕСТ.
Вносител е Министерският съвет на 4 май 2010 г.
Законопроектът е разпределен на водещата Комисия по правни въпроси.
С доклада й ще ни запознае господин Светослав Тончев.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще Ви запозная с:
„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест, № 002–01–33, внесен от Министерски съвет на 04.05.2010 г.
На свое заседание, проведено на 20 май 2010 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест.
На заседанието присъстваха представители на Министерство на правосъдието: госпожа Даниела Машева – заместник–министър, господин Борислав Петков – директор дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси”, и госпожа Юлия Меранзова – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство”.
От името на вносителя законопроектът бе представен от госпожа Даниела Машева.
С него се цели прецизиране на разпоредбите, уреждащи фактическото предаване на лица на основата на Европейската заповед за арест (ЕЗА) в хипотезите, в които тя е издадена с цел провеждане на наказателно преследване срещу български гражданин или лице, временно пребиваващо в Република България, и българският съд е допуснал предаването на лицето. Това е възможно, при условие че след като бъде изслушано в издаващата държава членка, лицето ще бъде върнато в Република България за изтърпяване на наложеното му в издаващата държава наказание лишаване от свобода или друга мярка, изискваща задържане. Предвижда се изменение на чл. 41, ал. 3, като се цели прецизиране на разпоредбата относно гаранцията за връщане на лицето. В тези случаи е необходимо българският съд предварително да изиска и получи от издаващата Европейската заповед за арест държава членка такава гаранция, за да допусне предаване на лицето, при условие, че то бъде върнато след приключване на наказателното производство.
С разпоредбата се цели синхронизиране на условията за връщане на лицата с тези, посочени в Рамковото решение за Европейската заповед за арест, и процедурите за предаване между държавите – членки на Европейския съюз.
Прецизират се разпоредбите и относно условията за прилагане на Европейската заповед за арест в частта относно тежестта на наложеното наказание лишаване от свобода и се премахва необоснованото изискване за предоставяне на доказателства за наличието на влязъл в сила съдебен акт, на основание на който е издадена Европейската заповед за арест.
Създава се нова разпоредба, с която се предоставя законова възможност правоприлагащите органи да включват в Европейската заповед за арест и допълнителни (акцесорни) престъпления. Законопроектът предвижда допълнение, целящо предоставяне на законова възможност за задържане на лицето с цел осъществяване на процедурата по фактическото му предаване на съдебните власти на издаващата държава в случаите на отложено изпълнение на Европейската заповед за арест. В чл. 45, ал. 1 и 3 се уточнява характерът на отказа на лицето от принципа на особеността – във всички случаи такъв отказ може да бъде направен единствено след изразено съгласие за незабавно предаване, т.е. съгласието за незабавно предаване задължително предхожда и предпоставя отказа от принципа на особеността и се създава задължение на съда наред с проверка на абсолютните основания за отказ да извършва процесуални действия по проверка за висящи наказателни производства на територията на Република България във всички случаи на изразено съгласие за незабавно предаване. Законопроектът предвижда разширяване функциите на прокурора чрез извършване на проверка дали получена по реда на чл. 42, ал. 2 Европейска заповед за арест отговаря на изискванията на чл. 36 и 37. Предвижда се и изменение на разпоредбата, регламентираща временното предаване на лице при условия, определени в споразумение между съда и издаващия европейската заповед за арест орган. Предложенията за изменение и допълнение ще улеснят дейността на правоприлагащите органи, ще доведат до пълно съответствие на закона с Рамковото решение за Европейската заповед за арест и с процедурите за предаване между държавите – членки на Европейския съюз.
В дискусията взеха участие народните представители Четин Казак и Явор Нотев.
Господин Казак постави въпроса допустимо ли е временно предаване на лице при наличието на висящо производство – в досъдебната фаза и в съдебното производство.
Господин Нотев подкрепи промените като своевременни и необходими, тъй като приложението на закона е създало някои проблеми, които сега намират разрешението си.
След проведената дискусия единодушно с 18 гласа „за” Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест, № 002–01–33, внесен от Министерски съвет на 04.05.2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Със становището на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове ще ни запознае членът на комисията – народният представител Емил Радев.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ РАДЕВ:
„СТАНОВИЩЕ
На заседание, проведено на 19 май 2010 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на Комисията взеха участие представители на Министерство на правосъдието: Даниела Машева – заместник-министър, и Борислав Петков – директор на дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси”.
I. С настоящия законопроект се предлага прецизирането на разпоредбите на българското законодателство в съответствие с Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 г. относно Европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите-членки, както и с препоръките, посочени в Доклада за оценка относно четвъртия кръг от взаимни оценявания „Практическо прилагане на Европейската заповед за арест и съответни процедури за предаване между държавите членки” (документ 98265/2/09).
II. С § 3 от законопроекта се допълват разпоредбите относно условията за прилагане на Европейската заповед за арест относно тежестта на наложеното наказание.
Съгласно § 4 от законопроекта се премахва изискването за предоставяне на доказателства за наличието на влязъл в сила съдебен акт, на основание на който е издадена Европейската заповед за арест, тъй като това не е предвидено в Рамковото решение. В съответствие с препоръка № 5 от Доклада за оценка, в § 5 от законопроекта се предоставя възможност на правоприлагащите органи да включват в Европейската заповед за арест и допълнителни (акцесорни) престъпления.
В § 6 и § 8 от законопроекта е предвидено разширяване на функциите на прокурора чрез извършване на проверка за спазване на изискванията на чл. 36 и 37 от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест.
С § 7 се предвижда изменение на чл. 41, ал. 3 с цел прецизиране на разпоредбата относно гаранцията за връщане на лицето.
В § 10 от законопроекта е предвидено изменение на чл. 45, ал. 1, като се уточнява характерът на отказа на лицето от принципа на особеността. Отказът може да бъде направен единствено след изразено съгласие за незабавно предаване.
ІІІ. Към законопроекта могат да бъдат направени следните препоръки:
1. По отношение на § 5 от законопроекта, разпоредбата на новосъздадения чл. 37а от закона и по-специално думите „акцесорни престъпления”, следва да бъдат прецизирани. Същото се отнася за думите „изпълняващата държава”, тъй като следва да бъде определен съответният компетентен орган.
В § 3 от законопроекта, предвиждащ изменение на чл. 36, ал. 3 от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест, е необходимо да бъдат отразени промените, въведени с Договора от Лисабон, по-специално в чл. 36, ал. 3, т. 8 от законопроекта, думите „Европейските общности” следва да бъдат заменени с думите „Европейския съюз”.
В заключение може да се каже, че предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест съответства на разпоредбите на Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 г. относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове с 16 гласа „за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест, № 002-01-33, внесен от Министерския съвет на 4 май 2010 г., като водещата комисия вземе предвид направените препоръки между първо и второ гласуване на законопроекта.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Радев.
Господин Ципов – процедура.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Правя процедурно предложение за допускане в зала на господин Борислав Петков – директор на дирекция в Министерството на правосъдието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допускане в залата.
Гласували 84 народни представители: за 83, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля, квесторите, поканете представителя на министерството.
Дебатите са открити.
Има ли желаещи народни представители, които да вземат отношение по обсъждания законопроект? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест, № 002-01-33, внесен от Министерския съвет на 4 май 2010 г.
Гласували 91 народни представители: за 90, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.

Следващата точка от работната ни програма е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИЯ КРЕДИТ.
Следва да чуем доклада на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Има думата народният представител Мартин Димитров.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо председател.
Колеги,
„ДОКЛАД
по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за
потребителския кредит, № 054-01-45, внесен от
Мартин Димитров и Стоян Мавродиев на 13 май 2010 г.
На свое редовно заседание, проведено на 19 май 2010 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит. На заседанието присъстваха господин Евгени Ангелов - заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма, господин Емил Алексиев – началник на отдел в същото министерство, господин Калин Христов – подуправител на БНБ, господин Левон Хампарцумян – член на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България, и госпожа Ирина Мацева – главен секретар.
Законопроектът беше представен от народния представител Мартин Димитров. Според вносителите методологията за определяне на референтен лихвен процент, както и неговата промяна, следва да са постоянно достъпни на интернет страницата на финансовата институция. Това е гаранция, че всеки кредитополучател постоянно ще има достъп до всяка промяна, без да се налага да посещава офиса на финансовата институция.
От Министерство на икономиката, енергетиката и туризма беше изразено становище, че за да бъде вменено задължение на кредиторите да предоставят информация на своята интернет страница за референтния лихвен процент и за методологията на неговото изчисляване е необходимо да бъде създадена правна норма, която да има задължителен характер и за която да има предвидена съответната санкция с оглед обезпечаване на нейното прилагане.
В хода на дискусията бе поставен въпросът относно това доколко ще се улеснят потребителите с оглед спецификата на урежданата материя.
От името на Асоциацията на банките в България господин Левон Хампарцумян изтъкна, че няма как да се направи достатъчно проста методология за изчисляване на референтния лихвен процент. Той защити тезата, че по-сложната и неразбираема методология е по-точна и в по-голяма степен защитава потребителя.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 15 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит, внесен от Мартин Димитров и Стоян Мавродиев.”
Ако позволите, господин председател, предложение за допускане до зала на господин Емил Алексиев – началник на отдел в Министерство на икономиката, енергетиката и туризма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми народни представители, направена е процедура за допускане в залата.
Моля да гласувате.
Гласували 94 народни представители: за 85, против 5, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Моля, поканете госта в залата.
С доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае госпожа Атанасова.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА:
„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси относно обсъждане на
първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на
Закона за потребителския кредит, № 054-01-45, внесен на
13 май 2010 г. от Мартин Димитров и Стоян Мавродиев
На заседание, проведено на 20 май 2010 г., Комисията по правни въпроси разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит, № 054-01-45, внесен на 13 май 2010 г. от Мартин Димитров и Стоян Мавродиев.
На заседанието присъстваха от името на вносителите народният представител Стоян Мавродиев и господин Емил Алексиев – началник отдел в дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите” в Министерство на икономиката, енергетиката и туризма.
Мотивите на законопроекта бяха представени от председателя на Комисията по правни въпроси госпожа Искра Фидосова. Според вносителите на законопроекта методологията за определяне на референтния лихвен процент, както и неговата промяна следва да са постоянно достъпни на интернет страницата на финансовата институция. Това е гаранция, че всеки кредитополучател постоянно ще има достъп до всяка промяна без да се налага да посещава офиса на финансовата институция.
В подкрепа на законопроекта се изказа представителят на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма господин Емил Алексиев, като посочи като навременна дефиницията на понятието „референтен лихвен процент” в Допълнителните разпоредби на закона. Той изказа мнение, че според него нормата следва да бъде отразена на систематичното място в основното съдържание на закона, за да съдържа задължение за кредитора да предоставя тази информация, тъй като в дефинитивна правна норма такова задължение не може да се създаде.
Господин Стоян Мавродиев обобщи философията на законопроекта, чието внасяне е провокирано от икономически популистки изказвания и атаки срещу Закона за потребителския кредит. С този законопроект държавата въвежда максимален обхват на задължението на търговските банки за предоставяне на информация на потребителите. Този законопроект е необходим за обществото, поради допълнителната прозрачност, която създава относно референтния лихвен процент и методологията, по която се изчислява чрез публикуването им на интернет страницата на кредитора. В заключение господин Мавродиев каза, че дефинирането на понятието „референтен лихвен процент” не е обем на защита, а е ниво на прозрачност.
Председателят на Комисията по правни въпроси госпожа Искра Фидосова направи бележки от правно-техническо естество, като посочи, че според Закона за нормативните актове това следва да е законопроект за допълнение, а не и за изменение, защото такова по същество не се прави със законопроекта.
След проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси прие единодушно на първо гласуване с 16 гласа “за” Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит, № 054-01-45, внесен на 13. 05. 2010 г. от Мартин Димитров и Стоян Мавродиев.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Има ли желание от страна на вносителите да вземат отношение по законопроекта?
Има думата народният представител Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Благодаря, господин председател.
Колеги, искам да започна с това, че промените, които Икономическата комисия гласува вследствие предложения на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма в Закона за потребителския кредит, имат изключително и основно за цел защита на кредитополучателят. Това е основната цел на закона.
Това беше и причината този закон да получи една много сериозна подкрепа от страна на Икономическата комисия, тъй като всички колеги сметнаха, че това следва да бъде основната цел на един такъв закон. Впоследствие обаче като гледахме неговото приложение, тъй като беше ясно, че макар и да влиза в сила м. май т.г., банките започнаха да се съобразяват с него по-рано, видяхме, че не всички финансови институции публикуваха на своите интернет страници методологията, по която определят референтния лихвен процент. Не всички финансови институции възнамеряват да публикуват и самия референтен лихвен процент на своите интернет страници. А е много важно да има максимална прозрачност. Колкото е по-прозрачна самата методология, колкото е по-прозрачен самият референтен лихвен процент, това ще доведе до по-голяма конкуренция между банките.
Нашата цел е един човек, преди да вземе кредит, да може да погледне методологията, да сравни офертите на всички банки и да вземе информирано решение, тоест водещото при нас е този избор да бъде информиран – хората внимателно да изберат и да определят своите предпочитания.
Някои от търговските банки направиха следното възражение, че тази методология била сложна и не всеки щял да я разбере, обаче когато тя е публична, когато всеки има достъп до нея, винаги ще има анализатори, които през медиите ще могат да правят сравнителни таблици и да дават в най-смилаем и в най-лесен вид тази информация за всички български граждани. Когато тя е достъпна, може да бъде събрана в една таблица, винаги ще има кой да свърши обобщението и кой да помогне хората да имат максимално информиран и максимално подготвен избор преди да получат кредит.
Убеден съм, че всеки един от вас в своя избирателен район е получавал сигнали за хора, които са получили кредити, но не всички условия по кредита са им били известни в самото начало, което е големият проблем. Искаме хората да правят информиран избор и да не бъдат подвеждани волно или неволно, по какъвто и да било начин, от финансовите институции.
Аз благодаря на Министерство на икономиката, което категорично подкрепи този законопроект и дори предлага да има ясни санкции при неспазване от страна на банките. Това е нещо разумно, което между първо и второ четене може да бъде записано и да бъде уточнено.
Благодаря също на Българската народна банка, която подкрепи тези мотиви и тези текстове с ясното разбиране, че можем да вървим само в една посока, колеги – посоката на прозрачност и отчетност. Това е посоката на конкуренция между банките. Това е вярната посока за хора, които уважават пазарната икономика, но които едновременно с това защитават правата на гражданите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми народни представители, имате думата за мнения, изказвания, становища.
Заповядайте, господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители! Смятам за мой обществен дълг да продължим дискусията по тази тема, която, мнозина вероятно си спомнят, започнахме още с приемането на Закона за потребителския кредит в началото на тази година.
Тогава ние бяхме от малцината, които повдигнахме въпроса за начина на определяне и промяна на лихвените проценти в процеса на изплащане на кредитите. Депутати от Българската социалистическа партия и няколко други народни представители подкрепиха това предложение, чиято основна цел беше да се стандартизират показателите, да има известна обективност при промяната на лихвените проценти по вече сключени договори за потребителски кредити.
Тогава със значително мнозинство това предложение беше отхвърлено, включително и подлагайки на съмнение някои от неговите технически елементи, но, както се вижда, темата е актуална. Тя тогава беше почти подмината или проспана от медиите, но видя се, че по-късно с оглед на влизането на закона в сила този въпрос и експертно беше поставен от икономисти, финансисти и той успя все пак да заеме подобаващото му се място в обществения дебат. Затова често парламентът е упрекван, че той реагира постфактум, но давам този пример, за да се види, че точно от парламента дойде първият сигнал за проблемите, които съществуват и които ще продължат да се проявяват при отпускането и погасяването на потребителски кредити.
Какво ни предлагат сега вносителите? Създава се едва ли не консенсусна среда, в която се твърди, че малката промяна в закона защитава интересите на потребителите. Какво всъщност ни се предлага? Към съществуващото определение за референтен лихвен процент да се добави: „предоставянето на информация, достъпна на интернет страницата на кредитора”. Това е всичко, тоест никаква промяна по същество. Сегашният текст казва: банките избират методологията, по която определят и променят лихвените проценти, но сега те ще трябва, освен по друг начин да разпространяват тази информация, да я поставят на своята интернет страница. Значителен прогрес?!
Вносителите Димитров и Мавродиев казват: ние по този начин защитаваме интересите на потребителите. В същото време дори срещу това твърде минимално, срамежливо предложение, долавяме съпротивата на много от търговските банки. В нека да погледнем духа на Европейската директива, която изисква да се получи адекватна информация, което според мен включва и начина на определяне на лихвите.
Това, за което аз продължавам да претендирам, е да се въведе стандартен индекс – било то според либора, юрибора, доходността по държавните ценни книжа. Кажете по какви показатели – отделно или съвкупно, тоест ... (Шум и реплики в залата.)
Не, не! Аз Ви предоставям този въпрос, за да не навлизаме в прекалено експертните детайли, които са ваша задача – на членовете на Икономическата комисия, на Бюджетната комисия, за да се възприеме първо принципът, който гарантира пазарност, донякъде обективност и публичност.
Вие сега правите една полустъпка в разширяване на публичността, никаква обективност и дори никаква пазарност, защото не може да се твърди, че пазарен е подходът, когато един от участниците в договора или в пазара разполага с произвола да диктува изцяло условията на икономически по-слабата страна и тя да е длъжна безусловно да ги следва. Ако това е вашата представа за пазара, тя може би има редица основания в българския преход за изминалите години, но тя по никакъв начин не може да бъде възприета не само по своята икономическа, но и по своята юридическа логика.
Известен е принципът „Пакта сунт серванда”. Той е валиден и в националното, и в международното право – договорите са за това, за да бъдат изпълнявани, за да бъдат спазвани. Е, как да бъде спазван един договор, когато след неговото сключване едната страна произволно може във всеки момент да променя условията? И тогава, кажете ми, какво прави самото управление? Веднъж то организира операции „Лихварите”, „Кърлежите” или какви още бяха, за тези, които наистина нелегално се занимават с отпускане на кредити, а в същото време узаконява възможността на тези, които са допуснати да оперират със средствата на гражданите, на обществото, да могат да раздават при изгодни за тях условия съответните кредити.
Затова според мен най-доброто решение, което може да се приеме сега, е законът да бъде отхвърлен, и ще Ви кажа защо – да се отиде още една стъпка по-напред. Дори този път няма да ви предлагам текст, тъй като според мен вие нямате нито тази чувствителност да реагирате на въпроса, нито тази способност да го решите. Аз съм направил предложение, втори път няма да правя, но ако отпадне не само изменителният текст, ако отпадне и основният текст на § 1, т. 6, ние ще имаме по-добра защита на потребителя, защото нека да Ви припомня, че от 2009 г. действа Законът за платежните услуги и платежните системи.
Този закон съдържа термина „референтен лихвен процент” в разпоредбите, да не ви ги цитирам сега. Забележете какво е определението на „референтен лихвен процент” в неговия § 1 от Допълнителните разпоредби, т. 28, цитирам: „Това е лихвеният процент, използван като основа за изчисляване на приложимия лихвен процент, който произтича от общодостъпен източник, който може да бъде проверен от двете страни по договора за предоставяне на платежна услуга, но обективен източник не е източникът, който си избира едната страна, а който може чрез формираните на пазара условия да бъде достъпен и във всеки даден момент да бъде използван”. Тоест всяка страна да се позовава на него. Следователно в цитирания закон има едно много по-сполучливо определение на термина „референтен лихвен процент”. Затова дори само неговото прилагане е много по-добра възможност поне по отделните казуси потребителят да бъде защитаван, защото сега в Закона за потребителския кредит предлагате определение, което е в ущърб на потребителя, за разлика от другия закон, което поставя в приблизително равностойни условия двете страни.
Прегледах и административнонаказателните разпоредби. В тях там, където се третира проблемът за референтния лихвен процент - в чл. 14, ал. 3, дори няма изрично предвидена административнонаказателна отговорност. Тя е по ал. 1, от което най-малкото е дискусионен въпросът дали нарушаването на изискването по действащата Допълнителна разпоредба, свързана с основния текст и нейното допълнение, въобще може да води до ефективни санкции за тези, които не са се съобразили с наложеното задължение, освен другото. Това че потребителят е получил информация към момента на сключване на договора, съвсем не означава, че банката не може във всеки следващ момент да промени своята методика. Няма никакво ограничение, след като няма фиксиране на тези обявени условия за определен период. Дори и най-добросъвестният и компетентен потребител да се е информирал, не означава, че в даден момент тези условия не могат едностранно да бъдат променени.
Нека да се позова на интересни пасажи от становищата на комисията. Забележете, в заседанието на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм участват представители на Асоциацията на търговските банки, на Централната банка, разбираемо, на правителството и никакви организации на потребители или специално на тези, които се занимават със защита на интересите на лицата, които получават кредити. Е, питам се, парламентът изцяло ли е в плен на финансово-банковите интереси и ще се намерят ли някакви сили, които да поставят на нужното внимание интересите на гражданите, които в много по-голяма степен масово определят резултатите от изборите, отколкото тесните финансово-корпоративни лобита?
От името на Асоциацията на банките в България се изказва господин Хампарцумян, който, интересно, от инженер-химик се превръща в ръководител на една от най-големите български частни банки, сигурно защото по време на тяхната продажба е бил председател на Агенцията за приватизация. (Весело оживление в Синята коалиция.) Така че, това е много интересно и правилно от този сектор се усмихвате. И, забележете, каква мъдра мисъл казва той: „Няма как да се направи достатъчно проста методология за изчисляване на референтния лихвен процент”. Той защити тезата, че по-сложната и неразбираема методология е по-точна и в по-голяма степен защитава интересите на потребителя, тоест колкото по-неразбираемо и по-сложно, толкова по-добре за потребителя. Продължавайте да бъдете поддръжници на тази логика.
В Правната комисия законопроектът е представен от госпожа Искра Фидосова, може би също като един от хората, който се присъединява на страната на тези интереси, а господин Мавродиев казва също интересни неща. Той обобщи философията на законопроекта, чието внасяне е провокирано от икономически популистки изказвания и атаки срещу Закона за потребителския кредит. А това, което Вие, уважаеми вносители, внасяте, не е ли примитивен десен популизъм, с който твърдите, че защитавате потребителите? От това, което казах, мисля, става напълно ясно, че техните интереси остават в почти същата степен незащитени, както и със самия основен закон, който неотдавна беше приет. Необходима е допълнителна прозрачност.
Господин Мавродиев разкрива и част от завесата към истинските проблеми. Той казва, че дефинирането на понятието „референтен лихвен процент” не е обем на защита, а е ниво на прозрачност. Ето тук неговото признание, че всъщност с нищо законопроектът не допринася за въвеждане на стандартизирани критерии, които биха били реална защита, а само създава малко по-голяма прозрачност, точно представя идеята на законопроекта.
Тъй като мисля, че тези аргументи са достатъчни, трябва да направя и няколко обобщения накрая. Може би този случай сам по себе си не е толкова важен, но той е показателен за дълбоката идейна инерция, в която се намира българският политически живот, за липсата на ясно осъзнати социални интереси, които народните представители да отстояват и да защитават. Докато това положение не се промени, ние ще бъдем свидетели на същата стихийност, която ни залива периодично, която води до нови илюзии и която поддържа доминирането на интересите на финансовия капитал. Това е всъщност действителността в целия свят поне от половин век, защото вече живеем в ерата не на индустриалния, а на финансовия капитал, който в една своя значителна част е основният причинител на днешната икономическа криза. И, забележете, в много от страните, където тези институции станаха причина за тежките икономически и социални проблеми, те бяха рефинансирани от държавите и в същата година в Европейския съюз, когато те получиха милиарди подкрепа от държавата, отчетоха официално 50 милиарда печалби от средства, които допълнително са получили.
Ако тази философия ще продължава да ни ръководи, няма защо да се чудим, че българското правителство е безпомощно да предприеме каквито и да е ефективни действия в икономиката, няма да продължаваме да питаме защо не се създадат публични правила, по които държавните учреждения и държавните предприятия да предоставят своите средства за управление на определени банки и вместо да се питаме дали държавните пари отиват в най-силните и ефективни банки, не става обратното – че най-силни са тези банки, които получават най-много подаръци с публични средства. Ето тази нова философия за финансовите отношения е крайно време да бъде разбрана в българския политически живот и аз най-много апелирам този път не към управляващите - вие сте донякъде в правото си да поддържате това нещо, защото сте и негова рожба, но това е апел към левицата, защото тя няма да се превърне в реална алтернатива, докато не мобилизира обществото да разбере тези свои интереси и категорично да ги отстои.
Затова ли Българската асоциация на банките не е член на Международната асоциация на ипотечните кредитори, в която освен европейските страни членуват даже Русия, Украйна и Турция и в която тези въпроси се поставят на обсъждане? Те вече даже не са толкова въпрос само на ляво или дясно, а на една по-силна регулация в областта на финансовия сектор. Ние докога ще продължаваме да бъдем провинция на определени финансови интереси, които вече изтощават не само работещите, но и голяма част от индустрията? Това са големите въпроси.
С подобни хилави законопроекти можете още известно време да поддържате заблудата в българското общество, но вие сте или неспособни, или не желаете да решите тези важни проблеми. Затова ви призовавам да отхвърлите този законопроект, а на второто четене да отхвърлим и основния текст, който все пак би дал някаква защита на българските потребители на кредити. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли реплики към господин Стоилов?
За първа реплика има думата господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Господин Стоилов, добре е, че няма как да се намесите в тези процеси и вие да вземате решенията. Защото като Ви слушах от моето място, ми напомнихте за група популисти, които през 1996 г. съсипаха българската икономика. Подобно на Вас те казаха така: „Лошо ли е за тези държавни фирми, след като са в тежко положение, да вземем пари от банките и да им дадем? Защо да е лошо?” По Вашата логика! И хора, които не са компетентни, като Ви слушат, си казват: „Хубаво е, нека да спасим държавните фирми. Вземаме пари от банките и им даваме”. И какво стана? Хиперинфлация! Вашият колега Жан Виденов поне вече не се появява, за да ни дава акъл по този начин. Наскоро го видях.
Колеги, много е важно сега да ме чуете! Господин Янаки Стоилов беше председател на Комисията по правни въпроси. Цялата власт беше Ваша! Защо не ги предложихте тези идеи? Сега Ви чувам за първи път да се обаждате по тази тема.
И по-важното - ако целта е ниски лихви, то с това, което Вие предлагате – чуйте нещо много важно – ще вдигнете лихвените проценти. И това ще ви го повтарям всеки път, когато обявите тази тема. Винаги съм на ваше разположение – в парламента или където и да било. И на семинар ме поканете! Ще вдигнете лихвените проценти!
И нещо друго – защо не ми намерите страна в Европейския съюз, която да прилага тези мъдри Ваши идеи? Намерете ми една страна и ми разкажете тогава. Има една проста причина, господин Стоилов. Това е пазар и там има конкуренция. И единственият начин за сваляне на лихвените проценти не са някакви начини, по които държавата да ги определя, което Вие в крайна сметка искате. Вие в крайна сметка искате Янаки Стоилов да погледне банковата система и да каже: „Ти кой си? От тази банка? За теб – 4%. Другият – ти кой си? Откъде си? Ти – 5%”. Това си представяте Вие в крайна сметка. И Ви моля всеки път, като вземете да ги говорите тези неща, да си спомните за Жан Виденов. (Реплики на Георги Божинов и Пенко Атанасов от КБ.) Идеите на Жан Виденов пак звучаха добре. Казваха: „Тези предприятия фалират, нека да им дадем малко пари”.
Веднага ще Ви кажа какво ще стане. Когато казвате „Всички лихвени проценти зависят от евробор”, то знаете ли какво е евробор? Това е нещо, което не значи нищо за България, докато не възприемем еврото. Ние не можем да получаваме на тази лихва, БНБ не може да взема пари по лихвата евробор, търговските банки не могат да взимат пари. Евробор нищо не означава за България в момента. И когато приемете такъв начин на определяне на лихвените проценти, сигурният ефект е, че ще ги повишите. Така Вие не браните потребителите.
И по-важното нещо...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Господин Димитров, времето Ви изтече.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Четиридесет и първото Народно събрание прие законопроект, който дава възможност в 14-дневен срок да бъде върнат кредитът. Прие законопроект, който ограничи рекламата да бъде прозрачна, да бъде публична.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Господин Димитров, времето Ви изтече.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Направихме така, че да защитим потребителя. А Вие нищо не направихте в тази насока, когато бяхте на власт. Да обяснявате как сте най-големият защитник е толкова евтин популизъм, че като Ви слушах, ми стана жал за Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Господин Димитров, надвишихте с една минута времето!
Втора реплика? Няма.
Заповядайте, господин Стоилов. Право на дуплика.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин Димитров, Вие сте млад човек и връщането Ви към вече едно не толкова близко минало има опасност да не Ви даде възможност да върнете партията си поне на това електорално равнище, което беше в края на 90-те години. Примерът, който дадохте с 1996 г., е крайно несполучлив. Ако търсехте аналогия, тя щеше да бъде по-близка със сегашното управление на страната по друга причина – защото тогава част от причините за банковата криза бяха неиздължаването на фирмите към търговските банки. Няма да се връщам на предисторията кога беше заложена тази криза. Защото тя се разрази през 1996 г., но беше резултат от неконтролируемото рефинансиране, от създаването на множество търговски банки със заемен капитал, който те си прехвърляха от една на друга, тоест с едни кухи пари. Това стана в годините преди това. Ако има отговорност на правителството на демократичната левица, то е, че не успя да овладее този процес в една много напреднала фаза, на една критична граница, в която той се намираше.
Спомнете си какво прави сегашното правителство. То има задължения към фирмите, които не изплаща. Ако тогава едни фирми не са се издължавали на банките, сега държавата не се издължава на тези, които са извършили определена работа. Тук приликите са много повече, отколкото опита Ви да ме изправите на терен за дискусия, която е адресирана към днешния ден и към бъдещето. (Реплика от блока на Синята коалиция.)
Как да не сме направили нищо в миналия мандат?! Аз не съм говорил по тази тема, защото всеки от нас трябва да се опитва да разширява темите, по които може да говори. Защото тогава се е налагало да говоря повече по други теми. Но тогава имаше действащ Закон за потребителския кредит, който вие отменихте, без да направите нещо значително по-добре.
Освен това в миналия парламент – вярно, по предложение на народни представители, които не бяха от нашата парламентарна група - се възприеха разпоредби, които защитаваха потребителите във връзка с възможността за предсрочно издължаване на вече сключени договори за кредит. Така, че не е вярно, че не е имало стъпки през предишните няколко години. Друг е въпросът, че те са недостатъчни. И вместо Вие да ги задълбочите, отново продължавате да отстоявате едни и същи интереси.
Що се отнася до страните от Европейския съюз, аз ще направя допълнителна справка и мисля, че ще мога да ви дам и такава информация, ако искате тази дискусия да бъде продължена. Но не се опитвайте да ни вкарате вашето според мен несъстоятелно разбиране за пазара, което аз да споделям. Аз не съм казал, че Янаки Стоилов или дори Централната банка, или правителството трябва да определи този показател. Той трябва да се формира на пазарен принцип, но обективно да може да бъде установяван и с него да се съобразяват всички.
Един друг известен и радикален критик на днешните отношения беше казал: „Няма никъде свободен пазар”. Погледнете историята на това, което е ставало през последните десетилетия, и ще видите, че най-печеливш е капиталът, който е установявал или монопол, или се е ползвал от държавни субсидии и протекции. Това е най-печелившият бизнес. Ако Вие така разбирате бизнеса – да изкривявате пазара и по този начин да превръщате някого в печеливш, ние сме на различни позиции. Аз не искам тук да бъдем на общо мнение, на някакъв фалшив консенсус. Затова продължавам да критикувам вашата идея и дори да твърдя, че тя е несъстоятелна и в ущърб на гражданите. Благодаря. (Частични ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Желания за други изказвания? Заповядайте, господин Матов.
ДАРИН МАТОВ (независим): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Ние от „Ред, законност и справедливост” ще подкрепим Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит, защото смятаме, че дори минималното дефиниране на понятието „референтен лихвен процент” и това, че на страниците на интернет ще бъде публикувана информация за потребителските кредити, макар и малко, поне на този етап е достатъчно.
Искам да се обърна към Вас, господин Стоилов, и да Ви попитам: защо само критикувате, а не го направихте в миналия мандат? Защо не дадохте тези предложения за промени, които сега правите в пленарната зала? Защо не го направихте даже и сега?! Направете го сега. Внесете го като предложение и го гласувайте. (Реплика на Янаки Стоилов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Не се обаждайте от място!
ДАРИН МАТОВ: Това исках да кажа. Ние ще подкрепим този законопроект. Макар и малко, това е стъпка напред да подпомогнем ползвателите на потребителски кредити в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Реплики към господин Матов?
Господин Стоилов, сега имате възможност за реплика.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Не си заслужава!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Реплики? Няма.
Желания за други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Уважаеми народни представители, поставям на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит, № 054-01-45, внесен от народните представители Мартин Димитров и Стоян Мавродиев.
Гласували 88 народни представители: за 78, против 8, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Сега следва да обсъдим:
ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА ЗА 2009 Г.
С доклада на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм ще ни запознае Мартин Димитров.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо председател, колеги, първо, процедурно предложение за допускане в залата на господин Петко Николов – председател на Комисията за защита на конкуренцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ:
„ДОКЛАД
по Годишния доклад за дейността на
Комисията за защита на конкуренцията
за 2009 г. № 002-00-17, внесен на 19 март 2010 г.
На свое редовно заседание, проведено на 19 май 2010 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Годишния доклад за дейността на Комисията за защита на конкуренцията за 2009 г.
На заседанието присъства господин Петко Николов – председател на комисията.
Докладът беше представен от господин Петко Николов.
Комисията за защита на конкуренцията е независим специализиран държавен орган, чиято основна задача е да гарантира защитата и да създава условия за развитие на конкуренцията и свободната инициатива в стопанската дейност, включително и чрез упражняването на контрол за законосъобразност на разходваните бюджетни средства чрез системата на обществените поръчки и предоставянето на концесии.
Приоритетите и целите на комисията са свързани с подобряване на бизнес средата чрез ефективно приложение на законодателството за конкуренцията; укрепване на административния капацитет; осъществяване на дейности за намаляване на административното бреме и улесняване на бизнеса; създаването на публичен електронен регистър на решенията и определенията на Комисията за защита на конкуренцията и възможност за електронно подаване на документи.
През 2009 г. Комисията за защита на конкуренцията е образувала общо 1130 производства, от които 902 по Закона за обществените поръчки, 16 по Закона за концесиите и 212 по Закона за защита на конкуренцията.
През отчетния период Комисията се е произнесла с 987 решения или определения, с които е приключила съответните производства по Закона за защита на конкуренцията, Закона за обществените поръчки или Закона за концесиите, предявила е твърдения за извършени нарушения или е наложила глоби на физически лица за извършени от тях нарушения по Закона за защита на конкуренцията или за непредоставяне на информация.
С приетите през 2009 г. решения Комисията е наложила глоби и имуществени санкции с общ размер 14 млн. 416 хил. 689 лв.
Подробно разгледани в отчета са забранените споразумения, решения и съгласувани практики, като по тях са образувани 7 производства, постановените решения са 8, извършените проверки на място – 2, а наложените имуществени санкции и глоби са с общ размер 360 хил. лв.
По подобен начин са структурирани и подробно разгледани:
1. Злоупотребата с монополно или господстващо положение.
2. Контролът върху концентрациите между предприятия.
3. Нелоялната конкуренция.
4. Застъпничеството за конкуренцията.
5. Производствата по Глава шеста, чл. 27 от Закона за защита на конкуренцията – секторни анализи на конкурентната среда.
6. Наложените глоби и имуществени санкции по Закона за защита на конкуренцията.
7. Дейността по Закона за обществените поръчки и Закона за концесиите.
8. Производствата по изпълнение на влезли в сила решения.
9. Дейността по процесуалното представителство на Комисията пред Върховния административен съд. Тук следва да се отбележи, че от постановените през 2009 г. 196 решения по Закона за защита на конкуренцията, 84 са обжалвани пред Върховния административен съд. Върховният административен съд през 2009 г. е издал 108 решения по жалби, подадени срещу решения на Комисията. От постановените през 2009 г. 52 окончателни решения на Върховния административен съд, Петчленен състав:
- тридесет и осем решения на Комисията са оставени в сила;
- три решения са отменени и върнати за ново разглеждане от Комисията;
- осем решения на Комисията са отменени;
- три решения са частично отменени.
Относно финансовия отчет беше отбелязано, че Комисията за защита на конкуренцията е независима институция на пълна бюджетна издръжка. Приходната част се формира от бюджетна субсидия и собствени приходи, набрани от такси, дължими по Закона за защита на конкуренцията, Закона за обществените поръчки, Закона за концесиите, както и събраните глоби и имуществени санкции по влезли в сила решения на Комисията за защита на конкуренцията. Държавните такси, които се събират от Комисията, се утвърждават от Министерския съвет с постановление.
Към 31 декември 2009 г. са усвоени 4 млн. 573 хил. 857 лв., което представлява 83,85% от планирания бюджет за 2009 .
В хода на дискусията народният представител Диян Червенкондев попита в какво съотношение са наложените санкции от Комисията и тяхната събираемост. Народният представител Валентин Николов зададе въпрос относно мнението на председателя на Комисията за защита на конкуренцията за собствеността върху уредите за дялово разпределение, също така и какво е виждането му по отношение на предлаганите изменения и допълнения в Закона за обществените поръчки – доколко те биха подобрили работата на Комисията. В тази връзка господин Петко Николов изтъкна, че до дни на народните представители – членове на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм и на Комисията по правни въпроси, ще бъдат предоставени изготвени от Комисията за защита на конкуренцията насоки по отношение на борбата с манипулирането на обществените поръчки на базата на картелни споразумения.
След представяне и обсъждане на доклада се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 15 народни представители, „против” – 1, и „въздържал се” – 1 народен представител.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме:
РЕШЕНИЕ
по Годишния доклад за дейността на
Комисията за защита на конкуренцията
за 2009 г.

Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България и чл. 14 от Закона за защита на конкуренцията
РЕШИ:
Приема Годишния доклад за дейността на Комисията за защита на конкуренцията за 2009 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря на народния представител Мартин Димитров.
Уважаеми народни представители, имате думата за мнения и становища.
От името на вносителя има ли желание? Няма.
Закривам дебата.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване Проект за решение по Годишния доклад за дейността на Комисията за защита на конкуренцията за 2009 г.:
„Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България и чл. 14 от Закона за защита на конкуренцията
РЕШИ:
Приема Годишния доклад за дейността на Комисията за защита на конкуренцията за 2009 г.”
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 84 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Заповядайте за процедура, господин Вълков.
ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Имам процедурно предложение за отлагане на точката за вземане на решение за избор на членове и заместник-председател на Комисията за регулиране на съобщенията, тъй като комисията отложи своето заседание за друг ден.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми народни представители, направена е процедура.
Моля, гласувайте.
Гласували 85 народни представители: за 84, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Преди да закрия днешното работно заседание, бих искал да направя съобщение за парламентарния контрол на 28 май 2010 г., петък, 9,00 ч.
1. Заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов ще отговори на два въпроса от народните представители Венцислав Лаков и Павел Шопов.
2. Заместник министър-председателят и министър на финансите Симеон Дянков ще отговори на три въпроса от народните представители Димо Гяуров, Драгомир Стойнев, Петър Курумбашев и Евгений Желев.
3. Министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов ще отговори на пет въпроса от народните представители: Емилия Масларова и Драгомир Стойнев, Анна Янева, Петър Димитров, Мая Манолова и Янаки Стоилов и на две питания от народните представители Иван Костов и Захари Георгиев.
4. Министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов ще отговори на седем въпроса от народните представители: Петър Димитров, Ивелин Николов, Пламен Орешарски, Пенко Атанасов, Корнелия Нинова, Румен Петков и Георги Анастасов, Иво Димитров и Галина Банковска.
5. Министърът на отбраната Аню Ангелов ще отговори на три въпроса от народните представители: на Атанас Мерджанов, и на два въпроса на Ангел Найденов.
6. Министърът на здравеопазването Анна-Мария Борисова ще отговори на два въпроса от народните представители: Мая Манолова и Евгений Желев, и Мая Манолова и на две питания от народните представители Антон Кутев и Евгений Желев, Михаил Миков и Ангел Найденов.
7. Министърът на културата Вежди Рашидов на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов.
8. Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков ще отговори на два въпроса от народните представители Петър Димитров и Румен Овчаров.
Уважаеми народни представители, поради изчерпване на седмичната ни програма закривам заседанието.
Утре започваме в 9,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 12,43 ч.)

Председател:
Цецка Цачева


Заместник-председател:
Лъчезар Иванов

Секретари:
Пламен Нунев

Милена Христова