Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Лъчезар Иванов

Секретари: Пламен Нунев и Милена Христова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (звъни): Налице е кворум. Откривам пленарното заседание.
Продължаваме с приетата в сряда програма за пленарните заседания.
Моника Панайотова.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА (ГЕРБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, предлагам процедура – първа точка от дневния ред да бъде Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, след което като втора точка да продължим със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за промени в дневния ред.
Гласували 133 народни представители: за 96, против 13, въздържали се 24.
Предложението е прието.
Госпожа Менда Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, колеги! Вземам думата за процедура. На вчерашното заседание, след приемането на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 002-01-39, на Министерския съвет, се гласува процедура за удължаване на срока между първо и второ четене от 7 на 14 дни.
Моля на основание чл. 70 да подложите на гласуване срокът да остане 7 дни – толкова, колкото е по правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение. (Реплики от КБ.)
Отменете гласуването.
Обратно становище.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, правя обратно процедурно предложение – за оставане на удължения срок, тъй като вчера бяха разгледани първите законопроекти от така наречените антикризисни мерки на правителството. Това, че мнозинството не прояви интерес към тях, си е ваш проблем. Това, че буквално дебатът беше смачкан и тук не можаха да прозвучат всички тези, също си е ваш проблем.
Но с тези законопроекти се обявяват едни икономии, които са за сметка на хората с ниски доходи, на пенсионерите, на тези, които предстои да получават болнични! Ако това не Ви притеснява, би следвало поне да ви притесни как това ще бъде отразено в актуализирания държавен бюджет. Тъй като проектът на Закон за актуализация на бюджета даже не е постъпил в Народното събрание, би следвало сроковете по тези законопроекти да бъдат достатъчно дълги, та поне цифрите, които обявявате в едните, да могат да кореспондират с цифрите в актуализирания бюджет.
Иначе се прави едно абсолютно самоцелно упражнение, което товари хората на труда, товари хората с ниски доходи, товари пенсионерите, без да се постига даже фискален ефект.
Моля ви, преосмислете предложенията, които правите и нека поне при актуализацията на бюджета, който по принцип в това управление има само пожелателен характер, да се вържат цифрите на приходите и на разходите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за запазване на срока между първо и второ четене, така както е предвиден по правилника – на 7 дни. На гласуване се подлага предложението на госпожа Менда Стоянова за запазване на срока, както е по правилник.
Гласували 136 народни представители: за 83, против 34, въздържали се 19.
Предложението е прието.

Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ. (Реплика от народния представител Емилия Масларова.)
Гласувахме го, госпожо Масларова. Процедурното предложение за промяна в дневния ред е гласувано.
Постъпил е доклад за второ гласуване от Комисията по правни въпроси, с който ще ни запознава господин Тодор Димитров.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо председател.
„ ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 054-01-37, внесен от Моника Панайотова и група народни представители на 23 април 2010 г.
Предложение от народния представител Моника Панайотова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на закона да се измени така:
„Закон за допълнение на Закона за държавния служител”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на комисията за наименованието на закона.
Гласували 123 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Предложение от народния представител Моника Панайотова за нова редакция на § 1.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 106 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 се създава т. 6:
„6. при наличие на условията по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване, когато служебното правоотношение е възникнало, след като назначеният държавен служител е придобил и упражнил правото си на пенсия.”
2. Създава се ал. 5:
„(5) В случаите по ал. 1, т. 6 органът по назначаване може да получи служебно от Националния осигурителен институт информация относно наличието на упражнено право на пенсия от държавния служител. Националният осигурителен институт предоставя информацията безвъзмездно в 14-дневен срок от получаване на искането”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Становища? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на § 1 съгласно предложението на комисията.
Гласували 115 народни представители: за 92, против 2, въздържали се 21.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Предложение на народния представител Моника Панайотова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на подразделението да се измени така: „Заключителни разпоредби”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на комисията за промяна наименованието на подразделението като „Заключителни разпоредби”.
Гласуваме!
Гласували 118 народни представители: за 96, против 1, въздържали се 21.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Предложение на народния представител Моника Панайотова за § 2.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 2 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Становища няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадане на § 2.
Гласуваме предложението на комисията.
Гласували 116 народни представители: за 91, против 1, въздържали се 24.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Предложение на народния представител Моника Панайотова за нова редакция на § 3.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 2:
„§ 2. В Кодекса на труда в чл. 328 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 се създава т. 10а:
„10а. при наличие на условията на чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване, когато трудовото правоотношение е възникнало след като назначеният работник или служител е придобил и упражнил правото си на пенсия”.
2. Създава се ал. 3:
„(3) В случаите по ал. 1, т. 10а работодателят може да получи служебно от Националния осигурителен институт информация относно наличието на упражнено право на пенсия от работника или служителя. Националният осигурителен институт предоставя безвъзмездна информация в 14-дневен срок от получаване на искането”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Становища?
Подлагам на гласуване предложението на комисията за редакция на § 2 по номерацията на комисията.
Гласували 112 народни представители: за 88, против 1, въздържали се 23.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Предложение на народния представител Моника Панайотова.
Комисията подкрепя предложенията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 3:
„§ 3. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Становища няма.
Подлагам на гласуване § 3 по предложението и номерацията на комисията.
Гласували 102 народни представители: за 83, против 1, въздържали се 18.
Предложението е прието, а с това и на второ четене Законопроектът за допълнение на Закона за държавния служител.
Следва:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА.
Моля, госпожо Михайлова, за доклад.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Искам да направя процедурно предложение за допускане в залата на госпожа Боряна Каменова – началник на отдел „Политика по изменение на климата” в Министерството на околната среда и водите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допускане в залата.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Квесторите, поканете гостите в залата.
Госпожо Михайлова, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо министър,
„ ДОКЛАД
относно второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 002 01 20, внесен от Министерския съвет на 26 март 2010 г., приет на първо гласуване на 12 май 2010 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за наименованието на закона.
Гласували 109 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Постъпило е предложение от народния представител Искра Михайлова за създаване на нов § 1а.
Комисията подкрепя предложението за създаването на § 1а, който става § 1:
„§ 1. В чл. 22а, ал. 3, след думата „информацията” се добавя „в електронен формат в регистъра по чл. 22б, т. 2”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа предложението на народния представител Искра Михайлова за създаване на § 1а, който става § 1.
Гласуваме § 1 по номерацията на комисията.
Гласували 113 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи от 1 до 16 включително, като се променя тяхната номерация и стават параграфи от 2 до 17 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме параграфи от 2 до 17 включително по номерацията на комисията и в редакцията на вносителя, подкрепена от комисията.
Гласуваме!
Гласували 109 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 17, който става § 18, и предлага следната редакция:
„§ 18. Член 131б се изменя така:
„Чл. 131б. (1) Разпределението на квоти за емисии на парникови газове от инсталации за 2007 г. и за периода 2008-2012 г. се осъществява в съответствие с Национален план за разпределение на квоти за търговия с емисии на парникови газове, изготвен и приет съгласно чл. 77а.
(2) Компетентният орган по чл. 131а, ал. 3 публикува и представя пред Европейската комисия най-късно до 30 септември 2011 г. списък с инсталациите на територията на страната, които попадат в обхвата на схемата за търговия с емисии на парникови газове за периода от 2013 г. нататък, както и количеството квоти, разпределени безплатно на всяка инсталация.
(3) Разпределението на квоти за емисии на парникови газове от инсталации за периода 2013-2020 г. и за всеки следващ период се осъществява в съответствие с наредбата по чл. 131л, т. 4.
(4) Разпределението на общото количество квоти за емисии на парникови газове от авиационни дейности се осъществява, както следва:
1. за периода от 1 януари до 31 декември 2012 г. общото количество квоти, които се разпределят на операторите на въздухоплавателни средства, е равно на 97 на сто от историческите авиационни емисии;
2. за периода от 1 януари 2013 г. до 31 декември 2020 г. и за всеки следващ период количеството квоти, които се разпределят на операторите на въздухоплавателни средства, е равно на 95 на сто от историческите авиационни емисии, умножени по броя на годините, включени в съответния период.
(5) Разпределението на 15 на сто от квотите за въздухоплаване за периода по ал. 4, т. 1 и 2 се осъществява чрез търг.
(6) Търгът по ал. 5 се провежда в съответствие с процедура, установена със съответен регламент на Европейската комисия, след влизането му в сила.
(7) Броят квоти, който се определя за продажба чрез търг за всеки период в страната, е пропорционален на дела й от общия брой установени авиационни емисии за всички държави – членки на Европейския съюз, за референтната година, докладвани и верифицирани съгласно чл. 131и, ал. 1 и 2.
(8) Референтната година за периода по ал. 4, т. 1 е 2010 г., а за всеки следващ период по ал. 4, т. 2 референтната година е календарната година, завършваща 24 месеца преди началото на периода, за който се отнася търгът.
(9) Приходите от продажбата на квотите чрез търг се използват за финансиране на дейностите по изменение на климата, в т.ч.:
1. за намаляване емисиите на парникови газове, за адаптиране към въздействието от изменението на климата;
2. за финансиране на научни изследвания и разработване на начини за ограничаване на вредните последици и за адаптиране, включително в секторите на въздухоплаването и въздушния транспорт;
3. за намаляване на емисиите чрез транспорт с ниски емисии;
4. за покриване на разходите за администриране на схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове;
5. за други дейности, водещи до намаляване на емисиите парникови газове и справяне с изменението на климата, включително за мерки за предотвратяване на обезлесяването.
(10) Приходите от продажбата на квоти за авиационни дейности постъпват в извънбюджетната сметка по чл. 142в, ал. 1 и се разходват чрез Националния доверителен екофонд по реда на наредбата по чл. 67.
(11) За дейностите, предприети по ал. 9, компетентният орган по чл. 131а, ал. 3 информира Европейската комисия.
(12) Компетентният орган по чл. 131к издава на операторите на инсталации, притежаващи разрешително за емисии на парникови газове, количеството квоти, определени за всяка година от съответния период до 28 февруари на същата година.
(13) В срок до 28 февруари 2012 г. и до същата дата на всяка следваща година компетентният орган по чл.131к издава на всеки оператор на въздухоплавателно средство броя квоти, които са му разпределени за съответната година съгласно чл. 131о, ал. 1, т. 2.
(14) Квоти за нов участник в схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове се отпускат от датата на влизане в сила на издаденото му решение за ползване.
(15) Не се издават безплатно квоти съгласно ал. 12 за периода от 2013 г. нататък на инсталации, на които Европейската комисия е отказала включване в списъка, посочен в ал. 2”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Желание за изказвания, мнения, становища? Няма.
Подлагам на гласуване § 17, който става § 18 по редакцията на комисията.
Моля, народните представители да гласуват.
Гласували 106 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 18, който става § 19, и предлага следната редакция:
„§ 19. В чл. 131в се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 и 2 думите “Изграждането и” се заличават.
2. Създава се ал. 4:
„(4) Всеки оператор на въздухоплавателно средство, посочен в Регламент (ЕО) № 748/2009 на Комисията от 5 август 2009 г. относно списъка на операторите на въздухоплавателни средства, които са извършвали авиационна дейност, включена в списъка от Приложение І към Директива 2003/87/ЕО, към 1 януари 2006 г. или след това, като за всеки оператор на въздухоплавателни средства се посочва администриращата държава членка (OB, L 219/1 от 22 август 2009 г.), или в неговите последващи ежегодни изменения, представя на компетентния орган по чл. 131а, ал. 3 план за мониторинг на емисиите и данните за тонкилометрите, изготвен в съответствие с наредбата по чл. 131л, т. 1”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Желание за изказвания, мнения и становища? Няма.
Подлагам на гласуване § 18, който става § 19 по редакция на комисията.
Моля, народните представители да гласуват.
Гласували 102 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 20.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 21.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 22.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желание за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване трите параграфа - § 19, който става § 20, § 20, който става § 21, и § 21, който става § 22.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: По § 22 има предложение от народния представител Костадин Язов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 22, който става § 23, и предлага следната редакция:
„§ 23. В чл. 131з се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Операторите на инсталации, притежаващи разрешително за емисии на парникови газове, и операторите на въздухоплавателни средства са длъжни до 30 април на всяка година да предадат на компетентния орган по чл. 131к, ал. 1 определен брой квоти, равняващи се на общото количество емисии, отделени от инсталацията или в резултат на авиационните дейности през предходната година, чрез представяне на верифициран доклад.”
2. Създава се нова ал. 2:
„(2) Компетентният орган по чл. 131к, ал. 1 отменя предадените в съответствие с ал. 1 квоти.”
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея думата „Оператор” се заменя с „Оператор на инсталация или оператор на въздухоплавателно средство”.
4. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и се изменя така:
„(4) Квотите са валидни за емисии на парникови газове, отделени през съответния период на Европейската схема за търговия с емисии.”
5. Досегашната ал. 4 става ал. 5.
6. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и се изменя така:
„(6) Единици редуцирани емисии и сертифицирани единици редуцирани емисии, издадени съгласно Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата и Протокола от Киото, се признават за изпълнение на задълженията на операторите на инсталации по ал. 1 в размер до 12,507 на сто от разпределените им за целия период квоти съгласно Националния план за разпределение на квоти, а на операторите на въздухоплавателни средства в размер до 15 на сто от броя на квотите, които се изисква да върнат, с изключение на генерираните намаления на емисии в резултат на:
1. функциониране на ядрени съоръжения;
2. дейности по земеползване, промяна в земеползването и лесовъдство.”
7. Досегашната ал. 6 става ал. 7 и се изменя така:
„(7) В срок 4 месеца след началото на всеки нов период на Европейската схема за търговия с емисии квотите, издадени за предишния период, които не са върнати и отменени в съответствие с ал. 1 и 2, се отменят от компетентния орган по чл. 131к, ал. 1.”
8. Досегашната ал. 7 става ал. 8 и в нея след думите „притежаващи разрешително за емисии на парникови газове” се добавя „и на операторите на въздухоплавателни средства”, а думите „ал. 6” се заменят с „ал. 7”.
9. Досегашната ал. 8 става ал. 9.
10. Създава се ал. 10:
„(10) Изпълнителната агенция по околна среда публикува ежегодно на своята интернет страница имената на операторите на инсталации и на операторите на въздухоплавателни средства, които нарушават изискванията за връщане на достатъчно квоти, съответстващи на верифицираните им емисии”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Желания за изказване, мнения, становища?
Подлагам на гласуване § 22, който става § 23, в редакция на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 88 народни представители: за 82, против 3, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23, който става § 24.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Желания за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване § 23, който става § 24.
Гласували 94 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: По § 24 е постъпило предложение на народния представители Костадин Язов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 24, който става § 25, и предлага следната редакция:
„§ 25. Член 131л се изменя така:
„Чл. 131л. Министерският съвет издава наредби за:
1. реда и начина за издаване и преразглеждане на разрешителни за емисии на парникови газове от инсталации и за осъществяване на мониторинг от операторите на инсталации и операторите на въздухоплавателни средства, участващи в схемата на търговия с квоти за емисии на парникови газове;
2. условията, реда и начина за изготвяне на докладите и за верификация на докладите на операторите на инсталации и операторите на въздухоплавателни средства;
3. реда и начина на функциониране на Националния регистър за отчитане на издаването, притежаването, предаването, прехвърлянето и отмяната на квоти за емисии на парникови газове;
4. реда и начина на разпределение на квоти за емисии на парникови газове за периода 2013-2020 г. и за всеки следващ период;
5. реда и начина за организирането на националните инвентаризации за вредни вещества в атмосферния въздух съгласно изискванията на Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния, съставена в Женева на 13 ноември 1979 г. (ратифицирана с Указ – ДВ, бр. 16 от 1981 г.)( ДВ, бр. 45 от 2003 г.) и Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желания за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване § 24, който става § 25, в редакцията на комисията.
Гласували 96 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, който става § 26.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Желания за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване § 25, който става § 26.
Гласували 87 народни представители: за 86, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: По § 26 е постъпило предложение от народния представител Костадин Язов.
Комисията подкрепя предложението на народния представител по т. 1 и т. 3 и не подкрепя предложението по т. 2.
Предложението по т. 2 е: „В чл. 142в да се създаде нова ал. 3:
„(3) В случай на липса на изрично изискване от страна на купувача на предписани емисионни единици за позеленяване на средствата от продажбата чрез Националната схема за зелени инвестиции, то тези средства постъпват в държавния бюджет.”
Това е предложението, което комисията не подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 26, който става § 27 със следната редакция:
„§ 27. В Глава седма се създава Раздел ІV с членове 142а-142з:
„Раздел ІV
Международна търговия с предписани емисионни единици и Национална схема за зелени инвестиции;
Чл. 142а. (1) Този раздел урежда правилата, изискванията, правните гаранции и правоотношенията по продажбата на предписани емисионни единици от страна на българската държава с цел развитие и прилагане на Национална схема за зелени инвестиции в Република България.
(2) Предписаните емисионни единици са частна държавна собственост, които представляват особен вид права – обект на международна търговия съгласно чл. 17 от Протокола от Киото.
(3) Националната схема за зелени инвестиции има за цел финансовото и институционалното подпомагане на инвестиционни и други проекти, които водят до намаляване на емисиите на парникови газове на територията на страната или водят до други положителни екологични ефекти и влияния върху околната среда, включително чрез намаляване на факторите на антропогенната дейност, свързани с климатичните промени и глобалното затопляне, в съответствие с изискванията на европейското право и националното законодателство в областта на опазване на околната среда.
(4) Българската държава гарантира чрез Националната схема за зелени инвестиции използването на средствата, получени от продажбите на предписани емисионни единици, за целите на ал. 3.
(5) Националната схема за зелени инвестиции включва организация на дейностите по набирането, оценката, валидацията и финансирането на проекти за зелени инвестиции чрез Националния доверителен екофонд (НДЕФ), мониторинга и контрола по изпълнението на такива проекти и верификацията от страна на независими акредитирани организации на изпълнението и постигнатите резултати от проектите за зелени инвестиции.
(6) В Националната схема за зелени инвестиции правилното изразходване на средствата от продажбата на предписани емисионни единици се гарантира допълнително чрез участието на представители на страните-купувачи на предписани емисионни единици, в състава и дейността на Консултативния съвет на Националния доверителен екофонд и публичност на докладите по оценката и изпълнението на проектите за зелени инвестиции, които ще се финансират от Националния доверителен екофонд.
(7) Изискванията на страните-купувачи на предписани емисионни единици, към целите и начините за изразходване на средствата от продажбата на предписани емисионни единици са неразделна част от Договора за продажба на предписани емисионни единици, сключван от българската държава, и съответно от договорите за финансиране на проекти за зелени инвестиции между Националния доверителен екофонд и инвеститорите, които поемат изпълнението на проектите за зелени инвестиции.
Чл. 142б. (1) Участието на държавата в международната търговия с предписани емисионни единици се извършва чрез процедурите за продажба на предписани емисионни единици по реда на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му.
(2) Продажбата включва процедура на преговори със заинтересованите страни-купувачи или упълномощени техни представители, приемане на решение на Министерския съвет за одобряване проект на договор с основните параметри на сделката, сключване на Договора за продажба на предписани емисионни единици между българската държава и страната-купувач и отписване на продадените предписани емисионни единици от Националния регистър по чл. 131к и прехвърлянето им в регистъра на страната-купувач.
(3) Процедурата на продажбата на предписани емисионни единици се открива по искане на заинтересованите страни – участници в международната търговия с предписани емисионни единици, което е основание за началото на преговорите с потенциалните купувачи. Преговорите се провеждат от министъра на финансите, министъра на околната среда и водите и министъра на икономиката, енергетиката и туризма и/или оправомощени от тях лица.
(4) Министрите по ал. 3 внасят проекта на договор за продажба на предписани емисионни единици за одобряване от Министерския съвет.
(5) Договорът за продажба се подписва от министъра на финансите, министъра на околната среда и водите и министъра на икономиката, енергетиката и туризма и съответно от упълномощените представители на страната-купувач. Договорите за продажба на предписани емисионни единици се изменят и допълват по реда на тяхното сключване.
(6) Министърът на околната среда и водите предприема действията по отписването на съответното количество продадени и предписани емисионни единици от Националния регистър по чл. 131к и прехвърлянето им в регистъра на страната-купувач съгласно условията на договора за продажба.
Чл. 142в. (1) Средствата от продажбата на предписани емисионни единици постъпват в специална извънбюджетна сметка, която се поддържа и контролира от министъра на финансите. Министърът на финансите контролира изпълнението на договорите за продажба на предписани емисионни единици и разходването на средствата, отпускани от Националния доверителен екофонд, по договорите за финансиране на проектите по Националната схема за зелени инвестиции (НСЗИ), включително разходите за административни нужди по прилагането на Националната схема за зелени инвестиции.
(2) Министърът на околната среда и водите гарантира спазването на условията за допустимост на участието на държавата в международната търговия с предписани емисионни единици чрез Националната система за инвентаризация на парниковите газове, поддръжката на Националния регистър по чл. 131к и ежегодната инвентаризация на емисиите на парникови газове.
Чл. 142г. (1) Средствата по договорите за продажба на предписани емисионни единици са предназначени само за финансиране на проекти по Националната схема за зелени инвестиции, включително за административни разходи за дейността. (2) Средствата от специалната извънбюджетна сметка по чл. 142в, ал. 1 се превеждат по сметка на Националния доверителен екофонд, както следва:
1. до 5 на сто от средствата се превеждат на Националния доверителен екофонд за покриване на административните разходи по управлението на Националната схема за зелени инвестиции в едномесечен срок от постъпването им по сметката на чл. 142в, ал. 1;
2. останалите средства се превеждат за финансиране на одобрените от Националния доверителен екофонд проекти за зелени инвестиции на съответни траншове съгласно посоченото в договорите за тяхното изпълнение, сключени между Националния доверителен екофонд и съответния инвеститор.
(3) Министерството на финансите контролира използването на средствата от страна на Националния доверителен екофонд и от инвеститорите по проектите за зелени инвестиции.
Чл. 142д (1) Изпълнението и прилагането на НСЗИ се възлага на НДЕФ, който отговаря за набирането, одобряването и възлагането на изпълнението на проекти за зелени инвестиции, които ще се финансират от постъпленията от международната търговия с ПЕЕ съгласно изискванията на този закон и условията по договорите за продажба.
(2) Средствата от продажбата на ПЕЕ се използват за финансиране на проекти в областта на енергетиката, транспорта, селското и горското стопанства, управлението на отпадъците и водите, индустрията и други сектори на националната икономика, които:
1. водят до намаляване на емисиите на парникови газове или поглъщането им посредством следните примерни мерки:
а) повишаване на енергийната ефективност;
б) увеличаване дела на възобновяемите енергийни източници, в частност използване на биомаса;
в) улавяне и оползотворяване на метан;
г) залесяване, презалесяване и промени в земеползването;
д) разработване и внедряване на екологични технологии, които стимулират повишаването на енергийната ефективност или използването на възобновяеми енергийни източници;
е) разработване и въвеждане на политика за смекчаване изменението на климата с цел изпълнение на задълженията по Протокола от Киото;
ж) образователни мерки, научни изследвания и мерки за подобряване на административния капацитет и управлението на дейностите по политиката по изменение на климата;
з) повишаване информираността на широката общественост по въпроси, свързани с изменението на климата;
и) разработване и въвеждане на мерки за адаптация към изменението на климата;
2. значително подобряват качеството на околната среда, включително намаляване замърсяването на въздуха, водата и почвата.
3) Националната схема за зелени инвестиции се управлява съгласно насоките на Европейския съюз за държавна помощ и международните принципи за добри практики, включително:
1. прозрачност;
2. екологична и икономическа ефективност;
3. надеждност;
4. проследимост;
5. отчетност.
(4) Изпълнението и прилагането на НСЗИ се гарантира чрез публичност на критериите и решенията за одобряването на проектите, условията на договорите по тяхното изпълнение, системите за контрол и мониторинг по изпълнението на договорите и системите за верификация на резултатите от изпълнението на проектите от независими акредитирани организации.
Чл. 142е. Националният доверителен екофонд сключва договорите за финансиране на одобрените проекти за прилагане на НСЗИ със съответните инвеститори, които са заявители и изпълнители на проектите.
Чл. 142ж. (1) Контролът и мониторингът по изпълнението на договорите и проектите за прилагане на НСЗИ се осъществява от изпълнителното бюро на НДЕФ.
(2) Участието на страните - купувачи на ПЕЕ, в системите за контрол и мониторинг се осигурява чрез включването, ако те желаят това, на техни представители в Консултативния съвет на НДЕФ. Всяка страна купувач може да посочи само един представител в Консултативния съвет независимо от броя на лицата, които купуват ПЕЕ като нейни представители.
Чл. 142з. (1) Валидацията на проектната документация и верификацията на редуцираните емисии на парникови газове по проекти на НСЗИ, когато това се изисква, се извършва от независими акредитирани организации, определени по реда на чл. 135 и чл. 136 или акредитирани по реда на Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата.
(2) Изпълнителите на проекти и органите на НДЕФ не могат да отказват достъп и предоставяне на данни на акредитираните организации, които са им необходими за оценката и верификацията на изпълнението на проектите и договорите.
(3) Министерството на финансите, Министерството на околната среда и водите и Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и техните органи и териториални структури оказват необходимото съдействие при верификацията на проектите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желания за изказване?
Заповядайте, господин Язов.
КОСТАДИН ЯЗОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Аз поддържам предложението си в т. 2 – създаване на нова алинея в чл. 142в, като с цел изясняване на текста предлагам след „държавния бюджет” вместо точка да се постави запетая и да се добави: „и се изразходват за екологични проекти”.
Моля, господин председател, да го подложите на гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми народни представители, беше направено изказване по текста с предложение за редакция.
Има ли желания за изказвания?
Заповядайте, господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз не намирам за разумно предложението на господин Язов и ще Ви кажа защо. В текста, който прочете председателката на комисията, ясно е записано, че средствата от продажба на емисионни единици постъпват в специална извънбюджетна сметка, която се поддържа и контролира от министъра на финансите, и той контролира изпълнението на договорите. Аз не виждам смисъл тези пари, които са предназначени, и в чл. 142г е записано, че: „Средствата по договорите за продажба на Предписани емисионни единици са предназначени само за финансиране на проекти по НСЗИ, включително за административни разходи и дейности.”
Тогава за какво говорим? Тук се получава една колизия. В закона е записано, че могат да се използват само в НСЗИ, а ние сега казваме, че трябва да влязат в бюджета за зелено строителство. Ами тези два текста си противоречат сами на себе си! Защо ще влизат в бюджета тези пари? Аз мисля, че по този текст трябва да чуем мнението на министър Караджова. Защото то обърква цялата система за получаване на средства от парниковите газове, които трябва да отидат в НСЗИ, да отидат в бюджета. И бюджета го контролира министърът на финансите и тези сметки, които са в НДЕФ също ги контролира министърът на финансите. Тогава питам – за какво? Вие се съмнявате в един човек ли? Или това е поредната налудничава идея на финансовия министър? Кажете го направо! Аз не виждам какъв е смисълът от този текст, господин Язов? И наистина искам да чуя министъра на екологията за нейното мнение по този текст.
Десет години постоянно плачем, че нямаме пари за зелени инвестиции, а сега в момента, когато има шанс да влязат, дайте, да влязат в бюджета, за да ги похарчи министъра на финансите. Защо? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли реплика към господин Такоров? Няма.
Министър Нона Караджова поиска думата – имате я, госпожо Караджова.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Мисля, че текстът, който преди малко се прочете, е съвсем ясен, включително имам информация, че на самото заседание на Комисията по околната среда и водите е предложено да се добави този текст – случаите, в които няма изрично изискване на купувачите, средствата да се изразходват за зелена схема за инвестиции. Средствата да постъпват в държавния бюджет, но да се изразходват единствено и само за екологични проекти. Това предложение е било направено в заседание на комисията, така че аз също го подкрепям.
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ, от място): Не беше точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Не от място, моля Ви – имахте думата!
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: В момента чувам, че се предлага. (Реплика на народния представител Румен Такоров.)
В момента се предлага и мисля, че това е на базата на някакъв консенсус. Не виждам някакъв проблем. Така че ще се изразходват само за екологични проекти и дейности. Това беше предложението, за нас няма никакво противоречие и проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Има ли желание за изказвания от други народни представители? Няма желаещи.
Закривам дебата по този параграф.
Уважаеми народни представители, ще подложа на гласуване предложението на народния представител Язов по § 26, в чл. 142в, ал. 3, в частта: „В случай на липса на изрично изискване от страна на купувача на ПЕЕ за позеленяване на средствата от продажбата чрез Националната схема за зелени инвестиции, то тези средства постъпват в държавния бюджет и се изразходват за екологични проекти”.
Това беше предложението на господин Язов, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 94 народни представители: за 77, против 14, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Господин председател, дами и господа народни представители! Имам едно редакционно допълнение. Моля всички народни представители да обърнат внимание на предложения текст за чл. 142в, в ал. 1 е допусната техническа грешка: вместо „Националната схема за зелени инвестиции” е изписано „Националната система за зелени инвестиции”. Моля за протокола да се отбележи, че в текста трябва да фигурира: „Националната схема за зелени инвестиции”.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): В т. 2 имаше още едно предложение. То е направено и не се подкрепя от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Той трябва да направи предложението. (Реплика на народния представител Искра Фидосова.)
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Гласувахме предложението на господин Язов, което беше свързано с новия чл. 142в за създаване на ал. 3 и той направи допълнение с нова редакция. Предложението му обаче съдържа още една промяна, която засяга чл. 142г, ал. 1, където, при положение че гласувахме промяната с ал. 3, в края на алинеята трябва да се добави текст: „с изключение на случаите по чл. 142в, ал. 3”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Заповядайте, господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, колеги! Аз съм против това предложение, защото, виждате ли, една грешка, която беше допусната в залата, поражда следващи грешки в самия текст. Комисията явно отхвърли предложението за средствата, които не са определени от инвеститора за какво да се използват, да отиват в републиканския бюджет. Така че тази поправка мисля, че не може да се направи тук, в залата. Тя не е кратка редакционна поправка. В момента нарушаваме Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
От всичко това, което чух в тази зала и от изказването на министър Караджова, разбрах, че тези министерства не се ръководят от тези министри, включително и от Вас, госпожо Караджова, а се ръководят от господин ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Господин Такоров, моля без квалификации!
РУМЕН ТАКОРОВ: ... защото по време на заседание на комисията заместник-министър Евдокия Манева категорично каза, че текстът е подаден от Министерството на финансите и е съгласуван с тях. А господин Язов е просто машата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли реплики към господин Такоров?
Реплика - заповядайте, госпожо Михайлова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Длъжна съм да направя реплика към Такоров като председател на комисията и да изясня на народното представителство следното. По време на заседанието на комисията ние, господин Такоров, дискутирахме първоначалния текст, внесен от господин Язов в неговото предложение, в който изречението свършваше с „държавния бюджет”. Когато няма изрично изискване на купувача, средствата отиват в държавния бюджет. Това предложение комисията отхвърли категорично.
Като комисия, която се занимава със защита на околната среда и водите, ние считаме, че по цялата логика на този законопроект и на закона, който ще влезе в сила, всякакви средства, получени с цел да се подобрят климатичните условия чрез емисиите ние да подобрим екологичните условия на страната, трябва да бъдат използвани само за екологични проекти и това е Националната схема за зелени инвестиции. По тази причина ние направихме това предложение в комисията. Това е факт.
Тук обаче предложението на господин Язов е доразвито и подкрепено от министъра на околната среда и водите. То всъщност допълва в една - тук ще си позволя собствен коментар - пожелателна форма целия текст на параграфа, който изчетох, в който изрично е разписано за какво средствата от предписаните емисионни единици, могат да бъдат изразходвани. Тоест допълнението, което гласувахме сега, касае само случаи, в които по изключение купувачът може да няма специални изисквания и тогава страната ни ще изразходва тези средства чрез държавния бюджет за екологични проекти, както беше записано. Това е моята реплика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли дуплика? Заповядайте!
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ): Уважаема госпожо Михайлова, аз мисля, че това, което казахте, е точно така. Аз не го отричам. Но не вярвам и Вие да отречете, че именно текстът, който се предложи тук, в залата, обръща закона с главата надолу. Всъщност той обръща философията на закона, господин Язов! Защото всички пари, които влизат, те влизат в Националния доверителен ЕкоФонд. Вие сега казвате – не, тези пари, за които няма казано от инвеститора за какво да се изразходват, ще влязат в републиканския бюджет.
Вижте схемата, направена в този закон: всички договори, подписването на самия договор, договарянето се извършва от министъра на финансите. Какво му пречи на него да каже: „Вижте, сега имаме нужда в бюджета за зелено строителство”. Дори да е за зелено строителство, но да влязат парите в бюджета, а не по сметките на Националния доверителен екофонд.
Казвам Ви: това предложение на практика не трябваше да се гласува в залата! То е в противоречие с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Вие го вкарахте, както неведнъж го правите в този парламент, гласувате го, независимо от мнението на всички в тази зала. Вие си знаете вашето, вървите си напред, знаете кой ви ръководи – Дянков, каквото искате, това правите.
Вие нарушавате действащия правилник – това искам да Ви кажа. Обръщате закона с главата надолу.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Желание за изказване?
Министър Караджова, заповядайте, имате думата.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Господин Такоров, редакцията, която се предлага, която е целесъобразна и се подкрепя от комисията, дава голяма гъвкавост.
Да го бяхте направили, както желаете, преди 1-2 години!
Предлагам ви да гласувате текста така, както е. Текстът е достатъчно гъвкав, предлага достатъчно варианти, средствата ще се изразходват само за екологични проекти, ако такива дойдат. Моля, подкрепете проекта с тази му гъвкавост!
Нямам думи да изразя възмущението си, заради това че нищо не е направено до момента по тази схема като законодателство или някакъв подход. И в момента Вие философствате тук абсолютно напразно. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Желания за други изказвания?
Господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър! Нямах никакво намерение да се изказвам, но понеже спорът доведе дотам, че отново влязохме в старата догма – „защо не го направихте и ако знаехте как, да сте го направили”, въпросът е актуален от последните месеци.
На едно от обсъжданията в комисията най-високо поставеният служител, който не е член на политическия кабинет, ни информира, че телефоните на министерството са почервенели, когато са разбрали, че една от антикризисните мерки на правителството е осигуряване на допълнителен финансов ресурс от продажбата на емисии. И тя беше много искрена. Тази реакция е, защото световната търговия и правила за емисии са само за използването на тези средства за точно определени цели.
Разбирам защо колегата Язов прави това предложение. Бях готов да се съглася.
Сега ще ви обясня какво ще стане.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Не ни обяснявай.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Да не Ви обяснявам, нали, вие си знаете? Добре.
Тримата министри преговарят с потенциалните купувачи. Потенциалният купувач купува квоти от българските, защото иска да разшири своята индустрия и законно да емитира по-големи количества въглероден двуокис – това е водещата негова цел. Неговото условие към страната продавач е второстепенно.
Когато България има остра нужда от финансов ресурс, нищо не пречи в явна или в неявна форма да постави условия при сделката да няма допълнителни условия за какво да отидат средствата. Това вече създава възможности за намаляване на конкурентността на онези, които, дай, боже, станат кандидати за нашите свободни емисии. Но ако имаме нужда и ако финансовият министър е главната фигура в преговорите, няма съмнение, че тази оферта ще бъде представена.
Влизат средствата в бюджета на България, приемаме поправката на господин Язов, даваме гаранции на обществото и на парламента, че макар и влезли в общия бюджетен резервоар – ако мога така да се изразя – те ще отиват само за екологични обекти. Кои са тези обекти, господин Язов?
Гласували сме Приложение № 8 за капиталови разходи за екологични обекти. Това са сметището на Враца, сепарираща инсталация „Х”, „У” и „Z”. И казваме: „Ето, средствата, които постъпиха, отиват за тези обекти”. Нали разбирате за какво става дума?! Нали разбирате добре за какво става дума?!
Аз не съм против в условията на криза да използваме и този механизъм, ако това са националните интереси и ако ще реализираме и тези екологични проекти, за които сме гласували, с онези средства. Но това трябва да се направи честно, да се каже открито, да се подкрепи и да го направим, а не да хитруваме. Ако не беше станал господин Такоров, този въпрос щеше да мине само със знанието на няколко души в залата и може би с надеждата, че министрите – хората, които стоят на това високо място, ще го правят в интерес на страната. Няма друг начин – гласуването ще стане, както вие искате. Но бях длъжен да направя това изказване, за да се знае: то, както казва народът, е направено от зор и министърът на екологията се е съгласил, защото това е дискутирано, това е решение, взето на политическо равнище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Реплика към господин Божинов? Няма реплика.
За изказване, заповядайте, господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми народни представители, съгласно Протокола от Киото от 1988 до 2012 г. България трябваше да намали с 8% своите емисии на парникови газове, главно въглероден двуокис, но не само. В момента ние по оценката, която получихме, сме намалили с много повече – с 47%, примерно, около толкова – 47%.
Сега, съгласно изискванията на Европейския съюз ние следва да намалим с 20% нашите емисии до 2020 г. и по-нататък има предложения, дори тук чух за някои идеи, които и Барак Обама постави – за 80% до 2050 г. и т.н.
В момента ние можем да отчетем тези проценти от вече спестените от нас поради преструктурирането на икономиката, закриването на много губещи предприятия и т.н., които са емитирали много емисии, и можем да отчетем тези емисии и да кажем: „България е изпълнила и преизпълнила тези условия. За нас не е проблем това намаляване”.
В момента с текста, който се предлага с новия § 27 на закона, се открива възможност да продадем всички тези емисии над 8%, които следва да изпълним по Протокола от Киото. В момента не знаем ще има ли следващ протокол от Киото. Има голямо желание от много страни да има следващ протокол от Киото, но трябва да има ясен отговор на този въпрос. Ако няма да има, нямам нищо против да продадем излишните спестени емисии и тези пари да постъпят по някакъв начин в България в зелени проекти. Правителството предлага една част да постъпват в бюджета, ако няма специални условия.
Какво ще стане обаче, ако ние трябва по-нататък да изпълняваме изискванията за намаляване на емисиите? Продали сме всички тези емисии и нямаме повече, защото този текст стимулира правителството да продаде всички емисии. Ако нямаме повече възможност, тогава намаляването ще бъде за сметка на фирмите, които емитират тези емисии, защото държавата няма възможност да купи обратно емисии – това е невъзможно. Поставих този въпрос на комисията и беше изяснено: в момента тези емисии могат само да се продадат от държавата, но обратно, когато трябва да бъдат намалявани емисии, те трябва да бъдат купувани от предприятията, които трябва да изберат – или да намалят собствените емисии, или да купят отнякъде емисии, ако изобщо има откъде, защото механизмът за купуване и продаване на емисии се оказа, че не работи твърде успешно – това трябва да бъде ясно!
Тогава, ако нямаме повече спестени емисии, това означава, че цялата тази тежест върху кого ще падне?! – ще падне върху предприятията, които трябва да извадят допълнителни ресурси, за да отговорят на мерките за намаляване или за спирането на климатичните промени. Това създава много голям въпрос – дали нашата икономика е готова да понесе тази допълнителна тежест, още повече в момента сме в тежко икономическо положение, което е факт, който е ноторно известен.
Затова смятам, че трябва да се пристъпва към продаване на излишните за нас емисии, след като се направи оценка каква част от емисиите са необходими, за да отговорим на изискването за намаляване с 20% до 2020 г. Имаше предложение и за 30% до 2020 г., което не намери общата подкрепа. Но поне с 20% до 2020 г. Да ги извадим от това количество емисии. Също така да преценим, тъй като предстои да се реализира един голям енергиен проект в България – това е газопроводът „Набуко”, през който през България ще преминава природен газ от източник, алтернативен на руските доставки на природен газ, което е важно за нашата енергийна и политическа независимост. Обаче, ако няма възможности тези количества да бъдат изразходвани, защото при изгарянето на природния газ се отделя голямо количество въглероден двуокис, тогава този природен газ само ще преминава през нашата територия. Ние трябва да направим тази оценка. Аз поисках в комисията отговор на тези въпроси. Беше ми отговорено от представители на Министерството на околната среда и водите, че това не интересува другите депутати. Ако не ги интересува другите депутати бих искал да кажа, че пък нас този въпрос ни интересува.
И затова бих искал да предложа да отложим гласуването по този параграф и да го върнем в комисията, да получим оценка на тези въпроси, които поставих – оценка за количествата, които трябва да бъдат спестявани и да не бъдат продавани в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, времето изтече.
Беше направена процедура за отлагане на този параграф.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Това беше изказване, процедурата беше в края на изказването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Имате думата за реплика.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин Тошев, уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър! Вашето изказване е не само компетентно, но и на отговорен в тази сфера човек с последователна позиция. Аз вземам думата за реплика само да изкажа и едно друго мнение относно тезата ви защо не е продавано досега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Конкретната реплика към господин Тошев. Това са обяснения към Язов. Имате реплика към господин Тошев конкретно по чл. 142в.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Господин председател, не надценявайте своите възможности да пророкувате какво искам да кажа. (Оживление.)
И така, господин Тошев, не сме продавали, защото това беше времето на икономически растеж и наличие на излишък и беше грехота в онова време да продаваме и да увеличаваме резерва, при положение че тези 37%, които се хвалим, че сме емитирали по-малко, отколкото ни е квотата от Киото, са само в резултат на разруха на нашата икономика и свиване на металургията, химията, циментовата промишленост и т.н.
И второ, не сме правили механизъм за продаване в предишните години не поради интелектуална и управленска немощ, а поради това, че не се налагаше по необходимост.
И трето, и днес, когато приемаме нашето законодателство, трябва да бъдем наясно, че той е толкова не добре регламентирано в европейски и световен мащаб, че въпросът за ДДС въобще не е решен и измамите са започнали преди реалната търговия. Така че не е минус, не е грешка, това е едно…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Божинов. Благодаря. Изпълнихте си двете минути. Прекрасно използвате техниките.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Приемам го като комплимент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Имате право на дуплика.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Не съм съгласен, че намаляването на емисиите вследствие на разрухата в икономиката, а е вследствие на преструктурирането на икономиката и подмяна на технологиите. Това беше отговор на забележката на господин Божинов във връзка с моето изказване. Но, за да завърша изречението, което бях започнал, искам да кажа, че не може да се пристъпва към продаване на емисиите без оценка и това трябва да се запише в закона. Трябва да има оценка какво е необходимо да бъде запазено и какво остава, какво е над това. И само това, което е над, да бъде продавано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Поднасям извинение на народния представител Курумбашев, тъй като не видях, че е поискал думата.
Имаме направена процедура от господин Тошев – разглеждането на § 26 да бъде отложено.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението на народния представител Тошев за отлагане на този параграф и връщането му в комисията.
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 90 народни представители: за 24, против 54, въздържали се 12.
Предложението не е прието.
Имате думата за предложение за прегласуване.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, вече се чудя по какъв начин да поискам думата, за да мога да изкажа тезата, която искам да представя на вашето внимание. В случая просто ползвам процедурата за прегласуване.
Аз исках да кажа на господин Тошев в моята реплика, която господин председателят вече се извини, че не успя да ми даде думата, че не е единственият народен представител, който би искал да получи такава справка от Министерството на околната среда и водите за това колко емисии е добре да бъдат продадени, тъй като вие знаете, че в момента Европейската комисия даже си поставя нови цели във връзка с кризата и спада на индустрията. И да се редуцират емисиите даже не с 20, а с 30%. Това е нова цел, която се поставя от еврокомисаря. И в този случай ние може би ще се окажем в нова ситуация с цените на тези емисии. Ще се окаже, че сме ги продали на много по-ниски цени, а след това ще ги купуваме по друг начин. Но ние действаме, за да закърпим положението до края на 2010 г., пък в 2011 г. – каквото стане.
И това, което искаме – да имаме този анализ, не го приемайте като забавяне на закона. Нека да имаме този анализ. Иначе всички сме с настроението, че този закон трябва да бъде приет. Обаче нека да имаме първо този анализ. И затова с този аргумент исках да ви помоля, колеги, да отложим гледането на този параграф и естествено, следващата седмица ако трябва да направим извънредно заседание на Комисията по околната среда и водите и отново да продължим с гледането на закона.
С този аргумент ви моля да има прегласуване по този параграф. Обръщам се специално с молба към колегите от ГЕРБ и дори от колегите от „Атака”, които по някои от тези съображения ни подкрепиха в комисията. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря на господин Курумбашев. Направено е процедурно предложение за прегласуване.
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 87 народни представители: за 24, против 51, въздържали се 12.
Предложението не е прието.
А сега поставям на гласуване предложението на народния представител Константин Язов в § 26, чл. 142г.
Моля народните представители да гласуват.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Момент, ако позволите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Прекратете гласуването.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Тъй като аз направих това допълнение към предложението, то е втора част от предложението на господин Язов, което засягаше чл. 142в, в който се създава нова ал. 3. Вследствие на създаването на тази нова ал. 3, в чл. 142г ал. 1 ще звучи така:
„Средствата по договорите за продажба на предписани емисионни единици са предназначени само за финансиране на проекти по националната схема за зелени инвестиции, включително за административни разходи за дейността,” с допълнението „с изключение на случаите по чл. 142в, ал. 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля народните представители да гласуват.
Гласували 80 народни представители: за 68, против 8, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Сега, уважаеми народни представители, ще поставя на гласуване целия § 26 със съответните направени корекции, които ние прогласувахме.
Моля, гласуваме целия § 26, който става § 27, с редакциите на комисията и това, което гласувахме.
Гласували 77 народни представители: за 65, против 8, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Продължавайте, госпожо Михайлова. (Реплики от КБ.)
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи от 27 до 33, които стават съответно параграфи от 28 до 34.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Господин Курумбашев, по кой параграф ще се изказвате?
Процедура – заповядайте.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, колеги! От името на Парламентарната група на Коалиция за България - имаме предложение да дадете половин час почивка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: По предложение на Парламентарната група на Коалиция за България давам 15 минути почивка.
Уважаеми народни представители, както е известно, от 1 до 4 юни 2010 г. в Брюксел се провежда традиционна Зелена седмица с редица зелени инициативи – конференции, изложби и други екологични събития. Подобно на другите държави - членки на Европейския съюз, България активно се включва в проявата. Под патронажа на госпожа Цецка Цачева, с участието на народни представители, в парламента вече се проведе конференция на тема „Енергийната революция – коя страна на барикадата ще изберем”.
Днес организаторите на събитието от Българското училище за политика ни канят да се включим в още един проект – „Да засадим дърво”. Всеки народен представител, който желае да се включи в инициативата, е поканен в почивката до градинката на северния вход на Народното събрание. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Пленарното заседание продължава с отредения за петък
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода 28 май 2010 г. – 3 юни 2010 г.
Постъпило е питане от народния представител Антон Константинов Кутев към Бойко Борисов – министър-председател на Република България, относно политиките на правителството в условията на задълбочаваща се икономическа криза за финансово оцеляване на българските общини. Следва да се отговори в пленарното заседание на 11 юни 2010 г.
Постъпило е питане от народния представител Емилия Масларова към Тотю Младенов – министър на труда и социалната политика, относно уреждане на осигурителни права на български граждани, работили в Съветския съюз. Следва да се отговори в пленарното заседание на 11 юни 2010 г.
Постъпило е питане от народния представител Румен Петков и Петър Курумбашев към Симеон Дянков – заместник министър-председател и министър на финансите, относно политиката на Министерство на финансите по отношение на финансиране на общините от държавния бюджет и заемни средства. Следва да се отговори в пленарното заседание на 11 юни 2010 г.
Писмени отговори за връчване:
- от министъра на околната среда и водите Нона Караджова на въпрос от народния представител Петър Хлебаров;
- писмен отговор от министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов на въпрос от народния представител Лютви Местан;
- писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов;
- писмен отговор от министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов на въпрос от народния представител Лютви Местан;
- писмен отговор от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков на въпрос от народния представител Румен Овчаров;
- писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков на въпрос от народния представител Любен Корнезов;
- писмен отговор от министъра на околната среда и водите Нона Караджова на въпрос от народния представител Лъчезар Тошев;
- писмен отговор от министъра на околната среда и водите Нона Караджова на въпрос от народния представител Меглена Плугчиева;
- писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов на въпрос от народния представител Лъчезар Тошев.
Парламентарен контрол за петък, 4 юни 2010 г., с една забележка – в различие от това, което вчера в края на пленарното заседание обявих като поредност на изслушване на министрите, вместо Росен Плевнелиев първо ще отговаря Трайчо Трайков, тъй като е ангажиран и му се налага да пътува.
Той ще отговори на въпрос на народния представител Петър Димитров относно предварителни данни за приетите инвестиции в страната за първото тримесечие на 2010 г.
Процедура.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, колеги! Искам да изразя учудването си и недоуменията си от факта, че председателят на Народното събрание връща един въпрос, който е отправен на министърката на здравеопазването, касаещ статута на така наречените защитени болници.
Този въпрос ние го поставихме и го разисквахме преди близо половин година. Тогава беше обещано, че ще има критерии, на базата на които ще бъдат определени защитените болници. В тази връзка ще бъдат предприети съответни мерки.
Аз неслучайно зададох този въпрос, госпожо Цачева, защото в отдалечените райони на страната хората продължават да боледуват, министърката вече е повече от два месеца близо на работа, и би трябвало новият екип да има визия как ще изглежда болницата, например в Тополовград, болницата в Ивайловград, защото там – в Ивайловград, имат една пътека „пулмология”, но в Ивайловград не желаят просто да боледуват от пневмония, а боледуват от други заболявания.
Бих искала все пак и да поканя министър Анна-Мария Борисова да дойде в Ивайловград, да пътува от Хасково до Ивайловград и обратно, за да види за колко време се пътува и колко е необходимо за една спешна помощ. Болницата е в перфектно състояние.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: В какво се изразява процедурата Ви, госпожо Масларова, не разбрах?!
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Искам да поставя въпрос този въпрос да го пуснете, да го дадете на министърката на здравеопазването. Държа да знам каква е визията на новия екип на Министерството на здравеопазването за така наречените защитени болници в период на криза.
Моля Ви, госпожо председател…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставете въпроса в съответствие с условията и изискванията на нашия правилник и той ще бъде препратен на министър за отговор.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, встрани от микрофоните): Аз съм го изпратила, но Вие сте го върнали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Значи има нещо по него, което не е в съответствие с нашия правилник.
Моля народният представител Петър Димитров да развие своя въпрос. (Депутат от БСП иска думата.)
Дадох думата на народния представител Петър Димитров, за да развие въпроса си! (Шум и реплики от КБ.)
Народният представител Петър Димитров ще заеме ли мястото на трибуната, за да развие въпроса си?
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми колеги, моят въпрос е по една изключително лоша новина за България. Това е състоянието с чуждите инвестиции, които постъпват.
Конкретно въпросът е: какви са предварителните данни за размера на преките инвестиции в страната за периода януари-март 2010 г. и каква е тенденцията в сравнение с първото тримесечие на 2009 г.?
Признавам си, че не задавам въпроса само, за да се изпъча и да кажа: по време на нашето управление през първото тримесечие на 2009 г. чуждите инвестиции, независимо от кризата, са около 1 млрд. евро, а по време на вашето управление – през първото тримесечие на тази година, чуждите инвестиции са на червено с 22 млн. евро.
Поставям въпроса, тъй като това е изключително тревожна новина за всички българи, за всички бизнесмени. Няма човек в България, който да не го засяга тази новина.
Вие знаете, че дълги години, благодарение на бурния растеж, който имахме, България имаше огромен внос, имаше недостиг на средства и те се покриваха от чуждите инвестиции. Това даваше някаква гаранция.
През първото тримесечие на тази година дупката в текущата сметка точно по тази причина – тя намаля, но е 489 млн. евро. Досега тази дупка беше запълвана с чужди инвестиции. Сега няма такива инвестиции. Сега ще бръкнем във валутния резерв, ще намалим валутния резерв, ще заплашим стабилността на Борда, ще заплашим финансовата стабилност, което пак повтарям, засяга всеки българин.
Господин министър, отговаряйки, много Ви моля да вдигнете завесата: защо през последното тримесечие на 2009 г. отново имаме почти милиард чужди инвестиции и изведнъж през първото тримесечие на 2010 г. спадаме под нулата. Явно има причина. Тази причина не може да е дребна, тя трябва да е сериозна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков.
Имате думата.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Предварително се извинявам, ако се наложи с тридесетина секунди да удължа отговора си, понеже въпросът на господин Димитров беше за причини и за тенденции, а не само за цифри. Цифрите са ясни, те са публични, бяха публикувани от Българската народна банка.
Преките чуждестранни инвестиции за периода януари-март 2010 г. са отрицателни – минус 22 млн. евро, спрямо 926 млн. евро за същия период на 2009 г. По месеци: преките инвестиции за януари и февруари са положителни, респективно 53 млн. евро и 94 млн. евро; през март са отрицателни с голяма сума и оттам идва общият отрицателен баланс – минус 170 млн. евро.
Тъй като Националната банка няма право да огласява резултати на ниво конкретни фирми, то се скриват няколко много важни тенденции в развитието на преките чуждестранни инвестиции в България.
На първо място, броят чуждестранни физически и юридически лица, които са инвестирали в българската икономика, значително надвишава броя на тези, които са изтеглили капитали под формата на преки чуждестранни инвестиции. За първото тримесечие на тази година около 1000 фирми са внесли преки чуждестранни инвестиции в България, а около 380 са изтеглили своите капитали. Особено радващо е, че след период на забавяне броят на фирмите, които инвестират в България, отбелязва значително повишение – 214 през м. януари, 340 през м. февруари и 424 през м. март. Същевременно броят фирми, изтеглили инвестиции от България, се е запазил стабилен – около 120-130 фирми на месец. В това отношение е много важно да се отбележи, че броят на инвеститорите в българската икономика започва отново да расте от началото на кризата.
На второ място, броят на фирмите, готови да инвестират дялов капитал в България, също отбелязва съществено повишение през първите три месеца на тази година.
Преките чуждестранни инвестиции имат три компонента, за да поставим нещата в контекст. На първо място, това е дяловият капитал; на второ място е реинвестираната печалба, тоест колко от печалбата на предприятията с чуждестранно участие остава в България, а не се връщат към фирмата майка; и на трето място е така нареченият друг капитал, това са преведените капитали в българските клонове на чуждестранни фирми, които не са под формата на дялов капитал. В огромната част от случаите става въпрос за вътрешнофирмени преводи, тоест ако българският филиал на чуждестранна компания например се нуждае от финансиране, вместо да се изтегли банков заем или да се имитират ценни книжа, е по-бързо да се получи заем от друг филиал на компанията в друга страна. Този заем всъщност се регистрира като пряка чуждестранна инвестиция в България със знак плюс, когато е получен, и със знак минус, когато се върне.
Това, което се е случило в България през последното тримесечие, е, че дяловият капитал отбелязва непрекъснат растеж. През м. януари само 2 млн. 200 хил. евро са били инвестирани в дяловия капитал на нови български предприятия с чуждестранни участия, през м. февруари балансът вече е 33 млн. евро, а през м. март – 81 млн. евро. През същия период реинвестираната печалба остава стабилна – около 22-23 млн. евро. Това бяха първите два компонента.
Другият капитал през м. януари и февруари е положителен, респективно 28 и 38 млн. евро, за м. март обаче така нареченият друг капитал е отрицателен в размер на 272 млн. евро. Това определя и глобалния отрицателен резултат.
След анализ на транзакциите по перо „Друг капитал” за тримесечието стана ясно, че отрицателният резултат се дължи на четири операции на българските филиали на големи чуждестранни фирми, които през м. февруари и март са превели пари към фирмите майки и към филиалите си в други държави в размер на 200 млн. евро. Представители на Българската агенция за инвестиции се свързаха с ръководствата на съответните фирми, които ги убедиха, че тези операции са част от нормалния бизнес цикъл и не са свързани с политическа или икономическа ситуация в страната, с бизнес климат и т.н. Става въпрос за връщането на съществуващи заеми към други клонове на тези фирми или за нуждата от инвестиране на излишната ликвидност от България в други държави, които изпитват момент на финансова недостатъчност.
Като обобщение, важно е да се споменат няколко основни момента:
Първо, за периода от м. януари до м. март почти три пъти повече физически и юридически лица са внесли нови чуждестранни инвестиции в България, отколкото са изнесли.
Второ, преките чуждестранни инвестиции в нови български предприятия са се увеличили от 2 млн. евро през м. януари до 80 през м. март.
И трето, отрицателният резултат за тримесечието се дължи на много малко на брой операции на големи чуждестранни предприятия в България, които са върнали част от междуфирмените заеми, получени от други свои филиали през последните няколко години.
Отчетните данни на Българската народна банка за първото тримесечие на тази година, както и тези за 2009 г. – спад от 2 млрд. евро спрямо 2008 г., отговарят на общите тенденции на спад в инвестиционната активност. Най-характерен израз на глобалната криза, заедно с безработицата, а в случая в България тенденцията допълнително многократно е ускорена от структурата на чуждестранните инвестиции през последните няколко години основно в строителство. Знаете, това е сектор, който навсякъде пострада, тъй като беше прекалено раздут в България, това се отрази по съответния пропорционален начин на инвестициите.
Безпрецедентният спад в капиталовите потоци се отчете в световен мащаб още през миналата година в Доклада за световните инвестиции 2009 г. на ЮНКТАД, а Международният валутен фонд и Институтът за международните финанси в доклада си отпреди няколко дни също заключават: Всички икономики ще бъдат засегнати от рязкото намаляване на притока на чужди капитали. Регионът на Източна Европа ще пострада от това много повече, отколкото от външните финансови проблеми. Така е и при нас. Обаче имаме редица изследвания на независими анализатори, които очакват отрицателните тенденции с чуждите капитали в страната да се пречупят, а в допълнение на това и екипът на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма продължава...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето, господин Трайков.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Ще завърша с това, че предстои ускорен и структуриран диалог с чуждите инвеститори от водещите чужди инвеститори в различни сфери, който да идентифицира основните проблеми и начина, по който държавата може да помогне така, че предстоящите и планирани инвестиции да бъдат изтеглени възможно най-рано във времето. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика?
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря Ви.
Господин министър, аз мисля, че беше основателно удължаването – въпросът действително е изключително важен. Не споменахте нищо за един почти местен фактор – това е заразата от гръцката дългова криза.
Искам да Ви обърна внимание върху друго нещо. Знаете, че се готви актуализация на бюджета. Тази актуализация ще взриви доверието към България. С тази актуализация ние ще качим разходите, ще намалим драматично приходите и ще увеличим бюджетния дефицит. Това допълнително ще срине рейтинга на България и заплахата от гръцката зараза става още по-тежка.
Искам да кажа следното – то не е забележка, но много важно влияние върху инвестиционния климат оказва това какво говорят българските политици. Много тежка статия излезе в „Файненшъл таймс Дойчланд”, в която се говори конкретно за конфликта между българския премиер с големите инвеститори в ЕРП-тата, конфликта със „Сименс”, и статията има много лошо заключение. Критиците предупреждават, че доверието на чуждестранните инвеститори в българската икономика може да пострада от подобни груби атаки, дори се заговори за българския Уго Чавес. Предвид на силно намалелите преки инвестиции в България, подобна загуба на имидж би могла да се окаже фатална, отбелязва „Файненшъл таймс Дойчланд”.
Казвам това, тъй като няма по-важен въпрос за българската икономика от привличането на инвеститори и всяко непредпазливо, безотговорно, дори брутално говорене само прогонва инвеститори от България. В това отношение мисля, че Икономическото министерство трябва да заема много по-активна позиция и задавам прагматичния въпрос: ако вие провеждате необходимата политика, беше хубаво днес да кажете кои са чуждите инвеститори, които са доведени в резултат на усилията на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма? Това е важен практически въпрос – кого искате да доведете, с кого водите разговори и кои чужди инвеститори са дошли тук благодарение усилията на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За дуплика има думата министър Трайков.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаеми колеги, за да не се получава погрешно интерпретиране на едно или друго изказване в България, провеждаме този ускорен и структуриран диалог с чуждестранните инвеститори, защото общото впечатление е едно, а конкретните теми са друго и според мен по-важно нещо.
Ако ме питате за общото впечатление, всички изследвания на независими анализатори показват, че напротив, очакванията на чуждестранните инвеститори за бизнес климата в България сочат подобрение.
На въпроса Ви за конкретни инвеститори ще се въздържа да Ви дам имена. Само ще кажа, че в последните две седмици лично аз имах разговори с две чуждестранни фирми, а Българската агенция за чуждестранни инвестиции постоянно води такива разговори. В единия случай става дума за нов проект за разширяване на производство на стойност 30 млн. евро, а в другия – за инвестиция на зелено на стойност 15 млн. евро, и двете – в индустриално производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Преминаваме към въпрос, поставен от народния представител Румен Овчаров относно приходите от продажба на електрическа енергия от АЕЦ „Козлодуй”.
Заповядайте, господин Курумбашев – процедура.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Първо искам да кажа, че се получава неприятен прецедент – втори път днес да поискам думата и да не успее да забележи това председателстващият заседанието. Един път коректно вашият колега Иванов поднесе своите извинения …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставете си процедурния въпрос, господин Курумбашев.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Моля Ви се да не ми давате инструкции и да ме оставите, без да ме прекъсвате, да кажа това, което искам да кажа. Ако искате да ми направите реплика, можете да станете от Вашето място, да застанете тук на трибуната и да си направите репликата. (Смях и оживление в мнозинството.) Така, че оттук нататък …
ПАВЕЛ ДИМИТРОВ (ГЕРБ, от място): Прочетете правилника!
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Нали мога да Ви помоля за тишина в залата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля залата за тишина!
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Процедурата ми беше по отношение на това, че Вие върнахте въпрос, който бяхме задали с народния представител Румен Петков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Няма такава процедура, господин оратор. Отнемам Ви думата! Седнете си на мястото.
Процедурни са въпросите, чета: „с които се възразява срещу конкретно нарушаване на реда за провеждане на заседанията, предвиден в този правилник, или които съдържат предложения за изменение и допълнение на приетия ред за развитие на заседанието, включително и тези за …” и т.н.
А защо съм върнала въпроса – ще получите писмен отговор. Седнете си на мястото.
Моля квесторите, отстранете от трибуната господин Курумбашев. (Изключва микрофоните.)
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (говори на изключени микрофони): Така постъпихте с госпожа Масларова …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Злоупотребявате с права, господин Курумбашев.
РЕПЛИКА ОТ МНОЗИНСТВОТО: Изнесете го! (Петър Курумбашев си сяда на мястото.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, народният представител Румен Овчаров да развие въпроса си.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, преди две седмици ние тук с Вас установихме и Вие признахте, че политиката, която широко прокламирахте в началото на мандата си – на увеличаване на икономическите резултати от управляваните от държавата дружества, фактически е провалена. Използвахме примера с Атомната електроцентрала в Козлодуй. Вие потвърдихте тук, че само за първите три месеца приходите от продажби на свободния пазар на атомната електроцентрала са намалели с повече от 25 млн. лв., а въобще приходите – с почти 23 млн. лв. Заедно с това Вие тук се опитахте да оправдаете това намаление с много странни факти.
Разбира се, верен на патрона си, не потърсихте причините за това нито в сгрешената ви управленска политика в Атомната електроцентрала „Козлодуй” - имам предвид търговска, оперативна, кадрова, нито в политиката ви въобще на пазара на електроенергия. Потърсихте обяснението във фактори, които едно време наричахме „сушата и кишата”. Виновно ви е времето, потреблението, цените и всякакви други такива неща, които не зависят от вас. Но някои от факторите, които споменахте, са доста абсурдни. Няма как, господин министър, а и не е необходимо да си министър, за да знаеш, че няма как потреблението през есента да бъде по-ниско от потреблението през лятото. Няма как обаче, ако си министър, да не знаеш, че даже и да има такова потребление, каквото е именно за цялата година, то не касае реализацията на електроенергията от АЕЦ „Козлодуй” поради нейните ниски ценови равнища, колкото и Вие с Вашия колега Дянков да се стараете да убиете перспективата за нейното развитие в България.
Изключително абсурдно е третото Ви обяснение – за 55 процентното намаление на общите ценови равнища на електроенергията, което пък било компенсирано с някакви магически действия от страна на ръководството на АЕЦ „Козлодуй”, довело само до 20% намаление на приходите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Двете минути минаха. Ако обичате, въпроса.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Бихте ли ни обяснили, господин Трайков, какво е това общо ценово равнище, къде е реализирано то? Защото на пазара в България такива намаления с 55% няма нито за българските граждани, нито за българските фирми. Кои са магическите действия, които предприехте, та да го намалите от 50 на 20%? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор има думата министър Трайчо Трайков.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Овчаров, с Вас няма нужда да стоим в една и съща зала когато говорим, защото очевидно не чувате какво Ви казвам. Аз казах точно обратното – че политиката на прозрачност, която ние въведохме, и това беше първото нещо, което аз направих като министър, доведе до резултати, които са много по-добри, като се съпоставят с аналогичните процедури по Ваше време. „Кишата и сушата” са си Ваш термин и много моля да не ми ги вкарвате в устата.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Кой е моят термин?
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: „Кишата и сушата”.
Ефектите на икономическата криза у нас се почувстваха по- осезателно към средата на 2009 г. в резултат на провежданата погрешна политика дотук, като първоначално тя обхвана предприятията от химическата и преработващата промишленост. Факт е драстичният спад на цените на електроенергията на регионалните пазари. Регионалните пазари, господин Овчаров, основните експортни пазари за българската електроенергия! Вие знаете за какво говоря. Средното ценово равнище там спадна с около 50%. Пример са средните ценови нива на електроенергията, които през 2008 г. бяха в порядъка от 70 до 110 евро на мегаватчас, а сега през първите три месеца на 2010 г. се движат в коридора от 35 до 45 евро на мегаватчас. Това колко процента е според Вас?
Благодарение на мерките, въведени от новото ръководство на АЕЦ „Козлодуй”, успяхме да задържим максимално възможните и същевременно пазарно съобразени цени, по които централата реализира енергията си на свободния пазар. Ще припомня каква е тенденцията за 2010 г. спрямо 2008 г. За 2008 г. постигнатите от АЕЦ „Козлодуй” цени за износ с включени такси пренос и достъп са били от порядъка на 50 евро при пазарна цена на основните ни експортни пазари от 85 евро на мегаватчас. Ние изнасяме за 50, а там цената е 85. За 2010 г. цената, на която изнасяме, е 41 евро, спрямо 45 евро цена на пазарите, на които изнасяме.
За какво говорят тези цифри? За постигната икономическа ефективност при реализиране на произведената енергия в условията на тежка финансова и икономическа ситуация. В състояние на криза никоя икономика не бележи ръст в показателите. Логично е тази тенденция да се отрази и на дейността на АЕЦ „Козлодуй”. Въпреки това резултатите от последните проведени прозрачни процедури за продажба на електрическа енергия показват начало на раздвижване на пазара в положителна посока. Факт е, че при настоящата пазарна обстановка АЕЦ „Козлодуй” постига максимално добри резултати. Въведените от миналата година открити процедури за продажба на електрическа енергия заедно с предлагането на гъвкави и по дългосрочни контрактни форми са част от мерките за повишаването и стабилността на приходите на дружеството.
Друга възможна мярка е увеличаване на дела на търгуваната от дружеството електроенергия на свободния пазар. В момента 29% от енергията се реализира на свободен пазар. (Предупреждение от председателя за изтичане на времето.)
Може ли още един параграф?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Довършете си мисълта.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: В заключение бих искал да се върна на темата за преференциалните потребители, за която Вие казахте, че ще поговорим днес.
Аз съм, меко казано, изненадан от така поставения от Вас въпрос. Той говори за това, че вероятно не сте осведомен, че за разлика отпреди, тоест по ваше време, сега критериите за избор на преференциални потребители и за формиране на изкупните условия за тях се определят съгласно Общи европейски правила и процедури за търговия с електроенергия.
Ще Ви цитирам Директива 2008/92 на Европейския парламент и на Света от 22 октомври 2008 г. относно процедура на Общността за подобряване прозрачността на цените на газ и електроенергия на промишлени крайни потребители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Трайков, за да не си припомняме неща, които очевидно бързо забравяме, ще Ви прочета цитат: „Мисля, че цифрите, които казах, бяха достатъчно ясни – 55% спад в общото ценово равнище; под 20% спад в приходите на АЕЦ „Козлодуй”. Това са Ваши думи, не са мои – „общото ценово равнище”.
Цените на международните пазари, да, наистина са спаднали, само че АЕЦ „Козлодуй” реализира на тези пазари около 7-8% от приходите. Не е необходимо да си светило от световна величина в икономиката, за да знаеш, че когато ти падат приходите има два начина да компенсираш това падане – или като увеличиш производството, или като потърсиш пазари с по-високи ценови равнища.
Производството за първите три месеца на тази година спада в АЕЦ „Козлодуй”, господин Трайков, поради сбърканата Ви технологична политика с 250 милиона киловатчаса. Има четири събития на атомната електроцентрала. От 16 години за пръв път на Шести блок има аварийно събитие. Вие не може да се правите, че това се е случило просто така, от само себе си.
Освен това ми говорите за ценовите равнища в чужбина, на регионалните пазари. Защо реализирате точно там увеличените количества произведена електроенергия? С 300 милиона е увеличено реализираното количество на регулираните пазари при най-ниска цена. Каква е тази оптимизация?
Говорите ми за прозрачност. Кой измисли на преференциалните потребители да се продава електроенергия band? Колко са тези преференциални потребители, които могат да си позволят постоянно потребление на електроенергия през цялото денонощие? Нали, предполагам, сте чували за ограничения при влизането на пазара и дискриминация на пазара и изкривяване по този начин на пазара? Кои са тези преференциални потребители, на които, за сметка на това ограничаване на достъпа до пазара, им продавате електроенергията сега на по-ниски цени? Не ги ли знаете, да Ви ги кажа ли? Коя е причината, поради която въведохте ограничението от 50 мегаватчаса за въобще търгуване на свободния пазар и по този начин лишихте на практика всички дребни български търговци от достъп до пазара?
Осигурявате електроенергия за новите си приятели от сръбската фирма „Руднап”. И това ли не знаете? А какво означава това, че продавате електроенергията за вътрешния пазар, започвайки от 68,8 лв. за мегаватчас, а за международния – от 58? Кой бизнес стимулирате – българския по време на кризата, или чуждестранния бизнес по време на кризата? Защо не намалите цената и на българския пазар? Ето за тези въпроси става дума, господин Трайков, а не за робуване на някакви идеологеми тук и за киши и суши. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За дуплика – министър Трайков.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Съжалявам, но твърде малко е времето на една дуплика, за да се отговори на традиционния соцкоктейл от истини, полуистини и откровени лъжи. Ще започна с един пример за последното.
АЕЦ „Козлодуй” никога не е продавала band енергия на крайни привилегировани клиенти.
Ще дам и още няколко примера:
Първо, чудя се дали да се впусна в обяснение на логиката Ви за това как, когато се свивал общият обем на пазара, защо тогава централата продава на всеки възможен клиент. Защото, когато пазарът се свива, трябва да продаваш възможно най-много в тази обстановка. Но цените на електроенергията при управлението на тройната коалиция са, както следва:
- търговци – износ – 67 лв. на мегаватчас;
- търговци – вътрешен пазар – 67 лв. на мегаватчас;
- крайни клиенти – 73 лв. на мегаватчас.
Сегашна:
- търговци – износ – 66,5 лв. на мегаватчас;
- търговци – вътрешен пазар – 68,8 лв. на мегаватчас;
- крайни клиенти – 71,5 лв. на мегаватчас.
Ясно се вижда, че въпреки тежката икономическа ситуация и срива в цените на електрическа енергия на регионалните пазари АЕЦ под новото ръководство е успяла да запази до голяма степен ценовите равнища и е постигнала две основни цели:
Постигане на максимално близки до пазарните условия цени, а не като при вас. Разликата при нас е 5 евро, а при вас е била 30 и намаляване на разликата между цената на търговците и тази на крайните клиенти – при господин Овчаров е 6 и повече лева, сега е 2,70 лева.
Относно обвинението за намаляване на цените или ненамаляване на крайните клиенти искам да отбележа, че като цяло цената на енергията за свободен пазар вътре в страната се е повишила, като за сметка на облекчението за бизнеса сме увеличили цената на търговците. Намалението за бизнеса и директни крайни клиенти е 1,50 лв., а увеличението за търговците е 1,80 лв. Разбрахте ли, господин Овчаров, или ще ми поискате писмен отговор? (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър Трайков.
Следва въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов относно договори за сервизно обслужване на автокранове в Мини „Марица-Изток” ЕАД.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, този мой въпрос е трети поред относно продължаващия стремеж на ръководителите на държавни енергийни дружества да провеждат малки обществени поръчки. Нека преди всичко припомня каква е разликата в двата случая.
При нормалните обществени поръчки, които са разписани в Закона за обществените поръчки, се провежда публична процедура. Не е ограничен броя на участниците, които трябва да отговарят, разбира се, на изискванията за извършване на поръчката, и обявяване на резултатите на база на подадените оферти. При малките обществени поръчки, които се провеждат по специална Наредба за малки обществени поръчки, няма публична процедура. Възложителят, в случая ръководителят на държавното енергийно дружество, поканва по своя преценка три фирми и от тях избира този, който да изпълни обществената поръчка. Това, което е смущаващо в случая, е, че малките обществени поръчки започват да се превръщат, а те може би винаги са и били като средство за ограничаване на публичността при провеждането на обществените поръчки. Нещо повече, техният брой нараства, което за мен е силно смущаващо, защото по този начин пропорционално се намалява прозрачността при управлението на държавните енергийни дружества.
Поводът, по който отправям този мой въпрос към Вас, е определения на 8 март 2010 г. договор, всъщност два договора за малка обществена поръчка, разбира се, без провеждане на публична процедура, за сервизно обслужване на автокранове GROVE – за едната поръчка, и LIEBHERR – за другата.
По този повод отправям към Вас следния въпрос: кое е наложило провеждане на две малки обществени поръчки с една и съща дейност, възложени на една и съща фирма след това? Не считате ли, че би било по-правилно провеждането на една-единствена процедура с публичен търг? Мерси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отговор давам думата на министър Трайчо Трайков.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Иванов, действително на 8 март 2010 г. Мини „Марица-Изток” ЕАД са сключили два броя отделни договори с фирма ЕТ „АРГУС – Диан Стоянов” с един и същи предмет на дейност – сервизно обслужване на автокранове GROVE – до 30 000 лв., и сервизно обслужване на автокранове LIEBHERR – до 50 000 лв., собственост на дружеството и обслужващи рудниците „Трояново-1”, „Трояново-3” и „Трояново-Север”. Представените от дружеството писмени основания за сключване на въпросните договори са следните:
Първо, автокрановете се явяват съоръжения с повишена опасност и като такива подлежат на ежегоден технически надзор, осъществяван от лица, оправомощени от председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор по реда на съответната наредба, което е бил един от критериите за определяне на изпълнител на услугата. Автокран LIEBHERR въобще не е преминал задължителното преосвидетелстване през 2009 г. Останалите две основания, посочени от Мини „Марица-Изток” са:
- автокрановете са с различна марка и характеристики и обслужването им може да бъде самостоятелно обособено;
- автокрановете следва да бъдат подложени на задължителния преглед преди края на годината и като се има предвид, че е открита процедура по Закона за обществените поръчки отнема минимум 4 месеца време за определяне на изпълнител е взето решение за провеждане на малка обществена поръчка, чието изпълнение отнема не повече от седмица.
Първото от трите основания считам за безспорен и неоспорим факт, но следващите две не са изразени.
Приемам, че докато при договорите за техническо обслужване и за ремонт при необходимост на автомобилния парк на дружеството беше допустимо разделяне на договорите по вид и клас на автомобилите – камиони, лекотоварни, пътнически т.н., същото обяснение в конкретния случай не е основателно. Дори двата автокрана да се различават естествено по товароподемната си марка, имайки предвид, че предметът на услуга и изпълнителят са едни и същи, разделянето на обществената поръчка е неоправдано.
Господин Иванов, бих искал да Ви благодаря за подадения сигнал. Факт е, че е налице нарушение на ЗОП, за което изпълнителният директор ще бъде санкциониран.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За реплика давам думата на народния представител Иван Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, искрено Ви благодаря, защото така един министър трябва да отговори тогава, когато народните представители изнасят информация, която е свързана с нарушаване на обществения интерес. Бъдете сигурен, че винаги ще реагирам, ако такива случаи се повтарят в бъдеще.
Позицията, която заехте днес предполагам, че ще пресече тези опити както в мини „Марица-изток”, така и в другите държавни енергийни дружества, да се злоупотребява с процедурата за малки обществени поръчки.
Желая Ви успех в тази борба, която ще бъде обща! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Да благодарим на министър Трайчо Трайков – министър на икономиката, енергетиката и туризма, за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси към министър Росен Плевнелиев – министър на регионалното развитие и благоустройството.
Има въпрос от народния представител Алиосман Ибраим Имамов и Муса Джемал Палев относно рехабилитация, ремонт и поддържането на републиканските пътища в долината на р. Места.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Всеизвестна истина е, че състоянието на пътищата от републиканската, пък и не само от републиканската пътна мрежа на Република България не отговарят на европейските стандарти. Ние сме наясно, че са нужни много финансови средства за рехабилитация, ремонт и поддържане на пътищата и че в условията на кризата проблемите в това отношение се задълбочават. Избирателите обаче от различните райони на страната, които ежедневно пътуват по тези пътища и са преки потърпевши от лошото им състояние, се интересуват по какъв начин се подреждат приоритетите на държавата при планирането на ремонтните дейности на пътищата в условията на ограничени финансови възможности. Вземат ли се предвид такива важни показатели като интензивност на движението, броят на обслужваните населени места, национална, икономическа и социална значимост на пътя и др.?
Във връзка с това, нашият конкретен актуален въпрос е следният: какви са намеренията на ръководеното от Вас министерство относно рехабилитацията, ремонта и поддържането на републиканските пътища в долината на р. Места, като въпросът ни засяга преди всичко следните три основни пътя: първо, Разлог-Велинград; второ – Гоце Делчев-Разлог; и трето – Гоце Делчев-с. Долно Дряново. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отговор давам думата на министър Росен Плевнелиев.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа Имамов и Палев! Конкретно на въпроса, който вие поставихте. Първо, път 84 – Разлог-Велинград и път 2-19 – Гоце Делчев-Разлог, са включени в програмата на проект „Транзитни пътища 5” – лот 22а, се нарича. Общата дължина е 109 километра.
Първият участък е № 1 в направление Юндола - Разлог от километър 54-390 до километър 107 и вторият участък е път 2-19 в направление Разлог – Гоце, Делчев - Садово – километър 36 до километър 53, има трети участък, който е в направление Разлог-Гоце, Делчев - Садово от километър 53 до километър 74. Участък № 4 в същото направление от километър 74 до километър 93.
За този лот 22а, новината е, че е проведена тръжна процедура за избор на изпълнител. Имаме резултат от процедурата и решение на управителния съвет на АПИ за избор на изпълнител. Той се казва сдружение „РОУДС 2009”. При наличие на осигурен финансов ресурс с изпълнителя ще бъде подписан договор за работата. Строителството ще трябва да бъде завършено за срок от 24 месеца след началото на работата.
По темата с рехабилитацията на път 3-197 – Гоце Делчев-Садовча-Доспат. Тук попада участъкът на пътя, за който вие говорите – Гоце Делчев-Долно Дряново от километър 0 до километър 14,9. За рехабилитацията на този път в тези 14 километра е проведена процедура за възлагане на обществена поръчка за избор на изпълнител и е сключен договор на 24 юли 2007 г. между Агенция „Пътна инфраструктура”, Областно пътно управление и фирма „Инфрастрой 2001” – гр. Перник. Стойността на договора и офертната сметка към него възлиза на шест милиона и половина лева с ДДС.
Рехабилитацията на участъка е започнала на 25 юли 2007 г., с подписване на протокол Образец 2 за откриване на строителна площадка.
На 1 ноември 2007 г. навлизаме в зимен период и спираме с акт Образец 10.
На 7 април 2008 г. с акт Образец 11 ремонтните работи се подновяват. Поради липса на финансиране срокът по договора е удължен до 30 юни 2008 г.
Към 30 юни 2008 г. са извършени СМР-та и са подписани констативни протоколи на стойност 2 млн. 400 хил. лв. с ДДС. За довършване на обекта са необходими още 4 млн. 100 хил. лв. с ДДС. Обектът е преходен. Поради липса на финансиране и с изтекъл срок на договора фирма „Инфрастрой 2001” – Перник обаче поддържа актуална банкова гаранция със срок на валидност до 30 юни 2010 г.
Подписано е споразумение към договора от 24 юли 2007 г. за удължаване на срока до завършване на рехабилитацията. То може да бъде подписано обаче пак при осигурено финансиране, като единичните цени по видовете СМР няма да се променят. Има потвърждение в писмен вид.
Участъкът от този път е изкърпен и се поддържа от Областно пътно управление Благоевград. Считаме, че е в сравнително добро състояние.
И накрая генерално, понеже коментирате темата с поддръжката. Мога да ви кажа категорично, че ние сме първото правителство, което не определя приоритетите и не казва кои дупки да се пълнят и кои да не си пълнят. Имали сме многократни срещи с областните управители. Имали сме многократни срещи, за да уточним заедно с тях, с областните пътни управления, с областните управители техните приоритети. Нямаме пари за всичко, но това, което те са посочили и като приоритет, това пълним. Все пак и другите приоритети, които са важни за икономиката на държавата.
Не е случайно, че например за магистрала „Хемус” отделихме 6 млн. лв., защото очакваме 1 милион румънски туристи да минат през нея.
Така че пари няма, но има приоритети и по един изключително демократичен начин решаваме къде да дадем. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За реплика давам думата на народния представител Палев.
МУСА ПАЛЕВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господа министри! Уважаеми господин Плевнелиев, всичко това, което чухме във Вашия отговор, което очакваме да се случи по тези пътища, разбира се, е чудесно. Остава само да се случи.
Искам да Ви уверя, че ако състоянието на тези пътища не беше наистина изключително тежко, нашето питане днес нямаше да го има.
Искам да Ви обърна специално внимание на пътя Разлог-Велинград. Вие добре знаете, че този път обслужва един голям поток от пътници. Имам предвид района: Пловдив, Пазарджик, Велинград, посока КПП „Кулата”, КПП „Илинден”, а също и Банско. Състоянието на този път е изключително тежко.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Последните шест месеца?!
МУСА ПАЛЕВ: Не, разбира се, последните шест месеца. Затова нашият въпрос е чак м. юни, ние очаквахме досега да се случи нещо.
Последното наводнение, което се случи в този район, в тези две общини – особено Якоруда и Белица, разбира се, подпомогна за това състояние на пътя. Знаете, че от последното наводнение устоите на моста над гр. Якоруда са подкопани и не дай се, Боже, да се случи в близко време още едно такова наводнение, пътят ще бъде прекъснат. Всички знаем, че алтернативен път няма.
Конкретно моят допълнителен въпрос към Вас е: предвиждате ли някакви спешни мерки за въвеждане на що-годе в някакво нормално състояние за движение този път – имам предвид пътя Разлог-Велинград, буквално в близките дни?
От срещата ми през изминалата седмица с избирателите в този регион и особено с кметовете на населени места и общини, уверявам ви, че те са готови да пристъпят и към крайни мерки за спиране на този път, защото той наистина е опасен за участниците в движението. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За дуплика давам думата на министър Росен Плевнелиев.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа Имамов и Палев! Искам веднага да Ви отговоря, и то съвсем конкретно на това, което вие повдигате като въпрос по пътя Разлог–Велинград.
В последните дни ние успяхме да сглобим картинката във всичко това, което искаме да постигнем като приоритет и да ви кажа откровено – какво ни пречи, и какво ни притеснява. Ще разчитам на вашата откровена позиция по време на дебата в парламента за актуализирането на бюджета по тези приоритети, които вие вдигате. Защото този път Разлог–Велинград e в Програма „Транзитни пътища V”. Има избран изпълнител и в двата му участъка, наясно сме с тежката ситуация, в която е поставен този път.
От друга гледна точка, знаете ли какво се случва? За същата тази Програма „Транзитни пътища V” при 167 млн. лв. за тази година, която ние имаме и бихме могли да стартираме, да работим ускорено и по този път, който вие задавате, трябва да разплатим 105 млн. лв. за 2009 г. И ако добавим тези 105 млн. лв. задължения за 2009 г. плюс онези другите задължения от 240 млн. лв. за 2009 г., моето министерство е назад с 345 млн. лв. – гарантирам Ви я тази цифра от 345 млн. лв. – при бюджет от 248 млн. лв.
От тази гледна точка разчитам, че в този парламент в рамките на дебата ще се решават конкретни проблеми, а няма да се говори само за това – как дефицитът расте и дефицитът намалява. Когато едно министерство има задължения от 345 млн. лв. за 2009 г., помогнете ми, хем да съм коректен към бизнеса, хем да направим някой път в тежката ситуация, в която работим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Преминаваме към въпрос от народните представители Георги Андонов и Атанас Камбитов относно аварирал участък от път І-1 „София–Кулата” км. 410.800, който е част от международен коридор Е-79 и е от най-натоварените пътни участъци от републиканската пътна мрежа.
Имате думата.
ГЕОРГИ АНДОНОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми колеги, господин председател, господа министри, уважаеми господин министър! Въпросът ми към Вас е свързан с един актуален проблем – един проблем, възникнал преди близо два месеца по трасето международен път Е-79, в участъка между с. Струмяни и град Сандански.
След придошлите води на р. Струма бе подкопана и нарушена целостта на пътното платно. Въпреки че бяха предприети мерки за укрепване на пътния участък, към днешна дата все още не е завършено възстановяването на пътя и условията за нормално преминаване на трафика са възпрепятствани.
Във връзка с това нашите въпроси към Вас, господин министър, са следните:
– Предприети ли са адекватни мерки за качественото временно отстраняване на аварията от фирмата, имаща договор за пътно поддържане на този участък?
– Какви са действията, предприети от Агенция „Пътна инфраструктура” за трайно отстраняване на аварията и възстановяване на нормалния трафик?
– Какви са причините за забавяне за срок по-дълъг от два месеца?
Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Давам думата за отговор на министър Росен Плевнелиев.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа Андонов и Камбитов! Вследствие на проливни дъждове, ерозионна дейност на р. Струма и повишаване на нивото й, участък от път София–Кулата на километър 410 аварира на 6 април. Банкетът и част от пътната настилка са отнесени. За да бъда съвсем конкретен, ще ви давам дати и конкретни мерки, какво се е случило след тази дата – 6 април. Всички българи станаха свидетели на изключителната ситуация, която ние имахме там.
Вашият въпрос е разделен на две. Едната част е – какви временни мерки са предприети, и след това – какви постоянни мерки за изчистване на проблема.
Временните мерки за аварията. Експерти от Областно пътно управление – Благоевград, в същия ден правят незабавни мерки за осигуряване на безопасно преминаване. Създадена е временна сигнализация, създадена е временна организация, и което е важно – правят едно временно уширение на пътния участък, за да може колите да минават по-удобно. За ситуацията е информирана и Гражданска защита в същия ден чрез информационна форма за последици от бедствия.
На 12 април, шест дни след като се случва това събитие, служебно е изготвен от Областно пътно управление – Благоевград, Проект за укрепване на авариралия участък с подробна количествено-стойностна сметка на аварийно-възстановителните работи. На 19 април пътноподдържащата фирма Консорциум „Пирингруп” на основание на писмото на Областно пътно управление започва изграждането на укрепителна дига, съгласно представения от Агенция „Пътна инфраструктура” проект и съгласно куп процедури, квалификации, аварийно-възстановителни работи при аварийни ситуации е възложено на фирмата, сключен е договор за текущ ремонт и поддръжка да започне изпълнението на незабавни възстановителни работи по силата на сключения договор. В момента работите вървят, изпълнява се скална дига с габиони. Към 28 май 2010 г. е възстановена основата на пътя, скалната дига и предстои надграждането й до кота пътно платно на основание подписани и утвърдени от УС на АПИ извънредно техническо задание за възстановяване на участъка. Финансите са осигурени по Програма „Аварийни ремонти” на Агенция „Пътна инфраструктура”.
И другият по-важен въпрос е свързан с темата трайно отстраняване на аварията.
Какво се случва до момента? На 8 април в Благоевград е проведена работна среща, участвали са куп експерти, направен е оглед на авариралия участък два дни след аварията, снимкови материали и ситуации, коти на водата, дъно на реката. Всичко това е изследвано. Централният институт по пътни технологии праща лабораторията – замерват, мерят еластични, деформационни модули, натоварвания и т.н. Смятат, подготвят проект и техническа спецификация. На 13 април са изпратени писма със снимковия материал, формата, анализите на експертите и практически е задействана и Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет. На 17 май е готов и проектът, и той е изпратен. Очаква се решението на комисията.
И вече откровено – какви са причините за забавянето? Защото Вие казахте – в рамките на два месеца това е трябвало да приключи. Защо не е приключило трайното отстраняване на аварията?
Първо е необходимо време за изготвяне на проекта, а след това е необходимо време за съгласуване на количествено-стойностни сметки, за подписване, утвърждаване, техническо задание, възстановяване на авариралия участък. Извършено е и вътрешно преразпределяне на бюджета, за което също има процедура и предстои заседание на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет. Проблемът тук е, че тя заседава веднъж на три месеца. Всичкото това нещо обаче не пречи, така че временното решение работи, а трайното, се надяваме, също до месец да приключи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За реплика давам думата на Атанас Камбитов. Заповядайте.
АТАНАС КАМБИТОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Господин министър, удовлетворен съм от Вашия отговор – точен, ясен, но въпреки всичко мисля, че два месеца не са кратък срок за съгласуване. Да, явно има причини и те са обективни.
Проблемът не е маловажен. Защото се касае за международен път и с оглед на това, че може би е един от най-натоварените пътища – София–Кулата в страната, и се намираме в началото на активния летен сезон, когато и трафикът от транзитно преминаващите пътници към Гърция рязко ще се увеличи, мисля, че в най-кратък срок трябва да се отстрани авариралият участък. В сегашното си състояние той не позволява нормална пропускливост, създава условия за пътно-транспортни произшествия и застрашава сигурността на преминаващите.
Всичко това налага най-бързо решение и аз съм сигурен, че ще предприемете необходимите мерки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Да благодарим и на министър Росен Плевнелиев – министър на регионалното развитие и благоустройството, за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към питане към министър Томислав Дончев – министър по управление на средствата от Европейския съюз.
Питане от народния представител Димчо Михалевски относно преодоляване забавянията на плащанията по проекти на оперативните програми.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Използването на предвидените за България средства от Европейския съюз е от изключителна важност за нашата страна. Тези средства не само ще помогнат да решим ключови проблеми на нашето развитие и ще подобрят живота на българските граждани, но в условията на икономическа криза ще бъдат основен буфер срещу негативните ефекти от тази криза.
В последното писмо на господин Дирк Анер се очертават два от ключовите въпроси, които влияят върху способността на България да усвоява по най-добрия и навременен начин средства от Европейския съюз, а именно нивата на реалното разплащане и осигуряване на националното съфинансиране. Ясно е за Вас и за всички нас, че без да обезпечим процес на ритмично разплащане и налично национално съфинансиране няма как процесът на изпълнение да бъде ефективен и ритмичен. Всичко това влияе не само на процесите на усвояване, но и на ефективността на фирмите–изпълнители, на устойчивостта и сигурността за създаване на работни места, на приходи от преки и косвени данъци в републиканския бюджет.
Какви са фактите към 31 май 2010 г.? От общото налично финансиране по седемте оперативни програми от над 8 млрд. евро реално сме разплатили 327,9 млн. евро или това са малко над 4% - 4,09%, като от тях 1,26% са разплатени до 31 юли м.г., оттогава досега за десет месеца допълнително – 2,83%.
Със Закона за държавния бюджет за тази година е заложено да бъдат разходвани по европейските програми, предприсъединителните, структурните фондове, Кохезионния фонд и териториалните програми 2 млрд. 367 млн., към края на м. май са разходвани 557 млн. или това представлява 23% от годишната задача при изтекло 42% от времето. Но като се има предвид, че в рамките на тези средства 180 млн. са плащания по ИСПА, 144 млн. лв. са плащания по Шенген. Само по структурните фондове и Кохезионния фонд, по седемте оперативни програми са платени 234,6 млн. лв. от общо планирани 1 млрд. 783 млн. лв. или това представлява 13,2% при изтекло 42% от времето.
Ясно е, че имаме много тежък проблем и е необходима хладнокръвна диагностика за причините, за да намерим най-вярното решение. Когато погледнем периода, който е изминал по отношение на договарянето – 49% от времето за договаряне е изминало, а ние сме договорили около 30%, като тук трябва да бъдем коректни и да кажем, че в тях има около 7% рамкови споразумения, зад които все още днес не стоят конкретни договори. Това означава, че за останалите 51% от времето, близо 78% от средствата трябва да бъдат реално договорени с реални изпълнители.
Още по-тежко е положението при разплащането, където при изминало 38% от времето, реално сме на 4% разплащане. Тоест за останалото 62% от времето трябва да изпълним по най-правилния начин да верифицираме, сертифицираме и възстановим 96% от средствата.
Затова моето питане към Вас, господин министър, е: какво реално ще предприеме българската държава и Вие лично като натоварен с най-голямата отговорност, за да можем да преодолеем забавянето на разплащанията, особено по отношение на Министерството на финансите и в частност на Националния фонд? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отговор давам думата на министър Томислав Дончев.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Михалевски! Благодаря Ви за съпричастността по въпроса, свързан с темпа на разплащания. Това е един въпрос, който коментирам, но не само коментирам, а работя през последните два месеца.
С оглед осигуряването на добро финансово изпълнение на настоящия етап от изпълнението на оперативните програми е възприет подходът за въвеждане и прилагане на пълен набор от контролни и одитни дейности от превантивен характер по одобрените за финансиране проекти. Тази тенденция неизбежно води до по-голям разход на административни ресурси и време, за да бъдат извършени всички проверки и да бъде гарантирана 100% допустимост и законосъобразност на разходите. Това от своя страна предизвиква понякога по-нисък темп на възстановяване на разходите, направени от бенефициентите и крайните получатели на помощта. Наблюдава се и елемент на преосигуряване.
В тази връзка в момента се изготвя проект на постановление на Министерския съвет, с което ще бъдат регламентирани конкретни срокове за верифициране на разходите и отпускането на безвъзмездна финансова помощ по веригата от звена, отговорни за финансовото изпълнение на оперативните програми. Текстовете на постановлението са насочени също така към опростяване на отношенията между участниците в процеса на плащане на безвъзмездната финансова помощ със средства от структурните и Кохезионния фонд, както и осъществяване на по-голяма ефективност на контролите и получаваната информация.
Предвидено е и значително опростяване на платежния процес в посока на намаляване на предвидените до момента контроли въз основа на анализ на възможните рискове. Това е подход, който вече е консултиран с Европейската комисия и ние имаме нейната подкрепа.
В случай, че посочените в проекта за постановление срокове не бъдат спазени и забавянето е по вина на администрацията, бенефициентът ще има право да предяви иск за изплащане на обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за периода на просрочието. Нормативният акт ще ограничи максималния срок за разплащане по извършените дейности по проектите в рамките на 2,5-3 месеца. Мярката ще има, разчитам, основно дисциплиниращ ефект по отношение на администрациите, отговорни за управлението на средствата.
Допълнително в процес на обсъждане е идеята за създаване на специална процедура за проектите, съфинансирани от фондовете на Европейския съюз, която ще се прилага по отношение на всички режими, свързани с други институции и предполага ускорено административно обслужване.
В допълнение вече са предприети и редица мерки за опростяване на процедурите за извършване на плащанията в наръчниците и вътрешните правила на оперативните програми. Например, предоставяне на възможност за получаване на авансови и междинни плащания по Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика”, прилагане на възможността за непреки разходи, декларирани на базата на постоянна ставка – това е в Оперативна програма „Административен капацитет”, или опростяване на процедурите и постигане на по-добро разпределение на натоварването чрез по-активно включване на регионалните звена. Говоря за Оперативната програма „Регионално развитие”, която през последните месеци наложи редица инициативи с пилотен характер, които дават изключително добър резултат и аз ще работа те да бъдат хоризонтално въведени и в другите оперативни програми. За последното, между другото, получихме признанието на Европейската комисия, включително и тази сутрин от Комитета за наблюдение на Оперативната програма „Регионално развитие”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Давам думата на народния представител Димчо Михалевски за два уточняващи въпроса.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Дончев! Аз благодаря за отговора. Действително предприетите действия по отношение на контролните и одитните дейности на управляващите органи и техните звена, опростяването на процедурите, създаването на специални отношения с други институции при съгласуване, одобряване и разрешаване на дейностите по проектите, както и намаляване броя на контролите, са важни ходове. Това наистина може да съкрати срокът за преминаване на съответните документи през различните органи. Но това, така да се каже, е в полето, което Вие контролирате, полето, което зависи от управляващия орган.
Но има още едно важно поле – без пари и без реални финанси нищо не може да се случи, и това е най-голямата пречка, която и в момента съществува. Реално оттам идват забавянията по плащанията по общинските проекти, по възможността Национална агенция „Пътна инфраструктура”, Националната компания „Железопътна инфраструктура” да изпълняват своите проекти.
Господин министър, има един много тежък вътрешен конфликт за финансовия министър. От една страна, той се опитва да балансира разходите, така че параметрите на бюджета да бъдат в някакви управляеми граници, но това влиза в жестоко противоречие с необходимостта да бъдат осигурявани необходимите по размер и навреме средства, така че да могат тези големи и по-малки бенефициенти да могат да подготвят и изпълняват проектите си, да осъществяват разплащанията и ритмично да извършват плащанията към самите изпълнители.
Давам пример с най-тежката програма, с която Вие ще се съгласите, Оперативна програма „Транспорт” - там в момента, заради отсъстващи 2-3 млн. лв. за археологически проучвания и от порядъка на около 40 млн. лв. - за отчуждителни процедури, в крайна сметка са блокирани над 1,5 млрд. лв. за изпълнение на големи проекти.
Днес сме в ситуация, в която, за съжаление, все още към днешна дата, въпреки изрично заседание на Министерския съвет от края на м. март, не е осигурено съфинансирането по териториалните програми „България – Гърция”, „България – Румъния”, програмите за Югозападна Европа, за Черно море. А там ще припомня, че има проекти: над 310 - по румънската програма, над 268 – по гръцката програма, по „Югоизточна Европа” – 48 проекта, по „Черно море” – 176 проекта, и по „Интерект 4С” – над 40 проекта.
Моите два въпроса към Вас са следните: бихте ли се ангажирали да гарантирате необходимото съфинансиране от страна на държавния бюджет и ритмичност на плащанията, като мярка в тази посока може да бъде и по-голяма автономност на националния фонд, в това число лично администриран от Вас като главен отговорник?
И вторият въпрос е: бихте ли се ангажирали да създадете специален фонд за големите инфраструктурни проекти, така че бенефициентите Агенция „Пътна инфраструктура” и Национална компания „Железопътна инфраструктура” да разполагат с необходимите средства както за отчуждаване, така и за археологически разкопки, така и за префинансиране на дейностите? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отговор давам думата на министър Томислав Дончев.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Михалевски! Категорично твърдя, че основният проблем и основната причина за забавяне на плащанията е бюрократичното претоварване на системата. Ние имаме случаи на забавяне на плащането с 6-7 месеца, такива случаи има. Често това се дължи на отказа на някой служител да поеме бърза отговорност навреме, дължи се понякога на множеството различни проверки, които се извършват.
Налице е и определен ступор в администрациите, до голяма степен предизвикан от страха им от поемане на отговорност като резултат от скандалите с неправомерно разходване на средства в предишни години.
Колкото до двата Ви конкретни въпроса. Съфинансирането е отделна тема. Съфинансирането бива три категории. Националното финансиране, с което аз претендирам, че нямаме проблем. Съфинансиране от страна на бенефициента – това е задължителна мярка, която категорично се приветства в споменатото от Вас писмо от господин Анер и се настоява за по-бързото й прилагане с оглед формиране на чувство за собственост, поемането на отговорност от страна на бенефициента по отношение на това кой обект да бъде избран и колко да струва той.
По отношение гарантиране на третия вид съфинансиране – така нареченият геп фъндинг, става дума за проектите, които генерират приходи, в рамките на следващите месец-два ще бъде намерено конкретно решение. Обръщам внимание, че до момента не ни се е налагало да плащаме такова съфинансиране. Съвсем скоро ще се наложи по някои големи проекти.
Съществува възможност да бъде използвано кредитното споразумение с Европейската инвестиционна банка – тези 700 млн. са един добър ресурс.
Допълнителна възможност, специално говорейки за осигуряването на съфинансиране на общините, е Фондът ФЛАГ. Вече има изпратено от мен писмо преди около десетина дни до директора на Фонда ФЛАГ и се обсъжда възможността за разширяване обхвата на ФЛАГ, който да може да осигурява средства за съфинансиране на общини, може би и не само за общини, защо не и за друг тип публични институции, включително и за финансиране на така наречените финансови недостизи.
Колкото за национален фонд, за мен е трогателно желанието на всички, които искат да изпратят при мен колкото се може повече институции. Това е четвъртата или петата структура, която някой изявява желание да бъде изпратена при мен.
Имаше конкретно предложение от Вас, свързано със създаването на специален, нарочен фонд, който да осигурява авансови средства за археология, за отчуждаване и т.н. Не съм се запознал с предложението, поемам ангажимента да го проуча. То трябва да бъде разглеждано в светлината на факта, че някои от тези разходи са допустими за възстановяване от съответната оперативна програма. Използвайки го, ние трябва да създадем сигурен механизъм такива разплащания от такъв специален фонд да могат впоследствие сигурно и без съмнение да бъдат възстановявани за сметка на бюджета на оперативната програма. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отношение давам думата на народния представител Димчо Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин министър, ние ще Ви представим нашата идея по отношение на специалния фонд. Смятам, че дори да има недопустими разходи, те могат да бъдат поети от бюджета. Те ще развържат огромно количество средства, които ще донесат и допълнителни приходи в републиканския бюджет.
Имам обаче два въпроса. Вие споменахте единия – страхът в администрацията. Наистина, тук е от изключителна важност да парирате причините за този страх, защото той има различни генериращи източници. Без отсъствието на този страх няма как да вървим напред.
Второ, не бих се съгласил, че само това е причината. Има факти, които говорят в обратната посока. Неслучайно ние искаме малко по-голяма автономност или поне независимост на националния фонд, без да искаме да Ви натоварваме лично с още една структура.
Ще Ви подаря тази графика, като ще запазя и една за себе си. От нея е видно как върви месечното усвояване. Много ясно се виждат месеците, например октомври и ноември миналата година, когато е смачкано разплащането по европейските средства. Подобно нещо се е случило през месеците февруари и май т.г. Ето това трябва да преодолеем. В края има един висок стълб, който означава, че от скоростта, с която досега сме се движили – средно с 11 млн. евро усвояване, трябва да качим усвояването на 111 милиона евро, за да не загубим нито едно евро. Разбира се, това е много амбициозна задача, но тя трябва да бъде цел, както Вие самият заявихте.
В тази посока, още едно предложение: направете така, че да има публичност на всички входирани за верификация и сертификация от националния фонд разходи на бенефициентите, за да може и вие, и ние – народните представители, и българската общественост да следи този процес. Само по този начин можем да вървим напред.
И в края тази колонка, която ни интересува, да бъде постижение, с което ще се гордее цяла България след години. (Подава графиката на министър Томислав Дончев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря на министър Томислав Дончев за неговото участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси към Николай Младенов – министър на външните работи.
Следва въпрос от народния представител Димитър Чукарски относно разпределението на броя на издадени визи от различните български консулства и служби на територията на Руската федерация през 2009 г.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Туристическият сезон през 2009 г. показа, че броят на руските граждани, посещаващи нашата страна, е стабилен. Интересът на руските туристи към България се запазва.
Световната икономическа криза доведе до още по-голяма конкуренция в туристическия отрасъл в стремежа на всички туристически страни да привличат възможно най-голям брой чуждестранни туристи, в това число и руски. Новият туристически сезон започва и в неравна конкуренция с южната ни съседка Турция, която отмени визите за руските граждани, следва да действаме бързо и адекватно, за да улесним максимално желаещите да посетят България руски туристи.
Във връзка с това моля да ми отговорите на следния въпрос: колко време средно е отнело издаването на една виза? Колко броя визи са издадени през 2009 г. от всяко консулство и служба на територията на Руската федерация? В този смисъл, какви са очаквания Ви за тази година? Дали нещата могат да се подобрят, за да може наистина да премахнем тази формалност като пречка за посещенията на руските туристи в България? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Давам думата за отговор на министър Николай Младенов.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Чукарски, благодаря за въпроса Ви.
Ще започна с отговор на това колко визи са издадени за България през периода на 2009 г. на територията на Руската федерация. Това са общо 234 хил. 362 визи. Разпределени са, както следва: в Москва – 177 хил. 590 издадени визи, в Санкт Петербург – 44 хил. 605 издадени визи, в Екатерининбург – 7 820 издадени визи, в Новосибирск – 4 347 издадени визи.
Средният срок, който сме установили за получаване на туристическа виза за организирани туристи през този период, е около два дни. Това е средният срок, въпреки че регламентите на Европейския съюз позволяват този срок да бъде до 30 дни.
Вие сте абсолютно прав, че в момента има, както я нарекохте, неравна конкуренция на пазара, предвид финансовата криза и предвид облекченията, които Република Турция даде за визи. Именно затова в отговор на следващия въпрос ще имам удоволствието да обявя и мерките, които България предприема, за да облекчи достъпа до български визи на територията както на Русия, така и на Молдова, Беларус и Украйна.
Но за другия Ви въпрос – по отношение на очакванията за тази година тенденцията през 2010 г. към днешна дата е с увеличение средно с около 34% на всички консулски служби на територията на Руската федерация. Илюстрация за това е фактът, че само на 26 май т.г. са подадени рекордните 4500 заявления за визи. Визовите облекчения за туристи, които Турция предостави, са неприложими за България, тъй като Турция не е страна – членка на Европейския съюз, и не се намира в процес на оценка за влизане в Шенген. Въпреки това ние предприемаме определени мерки, които се надявам да имате няколко минути търпение и ще ги обявя в отговор на следващия парламентарен въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За реплика давам думата на народния представител Димитър Чукарски.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Аз благодаря на господин Младенов. Благодаря Ви за този отговор. Смятам, че това е наистина окуражаващ темп, окуражаваща информация, която показва, че ние можем през лятото да разчитаме на успешен туристически сезон. И нека наистина при издаването на визи на така наречените организирани туристи да направим всичко необходимо и да няма по никакъв начин повод те да се колебаят дали да избират България като дестинация за техните почивки. Защото съм убеден, че това е начин, който стимулира не само развитието на туристическия отрасъл, но и на всички съпътстващи отрасли, включително и земеделието. Благодаря Ви за отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Преминаваме към въпрос от народния представител Любомир Иванов относно процедурата по издаване на визи за руски и украински туристи.
ЛЮБОМИР ИВАНОВ (СК): Уважаеми господин председател, господин министър, след проведено изслушване на туристическия бранш от Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм към Народното събрание, беше поставен въпросът за облекчаване издаването на визи за руски и украински туристи. На заседанието не присъства представител на Министерството на външните работи, макар че такъв беше изрично поканен. По време на изслушването бе заявено от представители на туристическия бранш, че представители на Консулската служба в Украйна работят в намален състав преди започването на туристическия сезон.
Предвид наближаващия туристически сезон е важно да информирате Народното събрание какви мерки ще предприемете и в какви срокове за разрешаването на този наболял въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор има думата министър Младенов.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Иванов, благодаря Ви за въпроса.
В кратък отговор на това, което питате, в момента Консулската ни служба в Украйна работи наистина в намален състав, има четири човека, един консул и трима дългосрочно командировани служители на Министерството на външните работи. Това е така предвид финансовите ограничения, които са наложени на Министерството на външните работи и съкращенията, които бяха направени през последните месеци. Изпращането на краткосрочно командировани служители в помощ на консулските служби през тази година е силно ограничено като възможност поради същите финансови ограничения.
Но бих искал да ползвам повода на Вашия въпрос, за да обявя пред уважаемите народни представители мерки, които Министерството на външните работи предприема с оглед облекчаване и подобряване на консулското ни обслужване на гражданите на Русия, Украйна, Беларус и Молдова.
Първо, започвам с Русия, тъй като и четирите страни се третират по различен начин от споразуменията между Европейския съюз и всяка една страна.
Визите за организирани туристи от Русия ще се издават в срок до 10 календарни дни след постъпването на заявленията и документите, необходими за издаването. Към момента възможният срок е до 30 дни. Безплатни визи ще се издават на лица, участващи в международни младежки спортни мероприятия, културни и творчески дейности, на ученици, студенти и придружаващите ги преподаватели, които предприемат пътувания с цел обучение или образователна квалификация; на научни работници, пътуващи с цел извършване на научни изследвания, на представители на организации с нестопанска цел на възраст до 25 години, участници в семинари, конкуренции, спортни, културни и образователни събития, на участници в официални програми за обмен, организирани от побратимени градове.
Многократна виза със срок на валидност до една година ще се издава на лица, които през предходната година са получили поне една виза в България. Многократна виза със срок на валидност най-малко две години и най-много пет години ще се издава на лица, попадащи в горните категории, при условие, че през предходните две години са ползвали едногодишна многократна виза по законосъобразен начин.
Подобни облекчения се въвеждат и за гражданите на Украйна, Беларус и Република Молдова. Видовете центрове и договорът за външно обслужване на приемането на заявление на визите на територията на Руската Федерация, ще се използва като основен механизъм за приемане и обработка на заявленията за визи, връщане на готовите документи и всички останали поддържащи дейности.
Искам да информирам уважаемото Народно събрание, че договори с външни фирми има не само България, от европейските страни има Франция, Италия, Холандия, Белгия, Испания, Чехия, Гърция, Великобритания, а от юли и Финландия ще използват услугите на една и съща компания. Наред с това приемаме и допълнителни мерки за подобряване на условията за издаване на визи в консулските служби на територията на Руската федерация. Ще споделя част от тези мерки, защото времето ми изтича.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Вече изтече, господин Младенов.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: От 1 юли до 15 септември ще се приемат по 500 заявления на ден чрез системата „Електронна виза”, която до този момент също съществува. Тоест, всички граждани ще имат три опции.
Едната е да подадат визи директно, чрез компаниите, за които имат възможност през „Електронна виза”, и третото е чрез изнесените центрове. Консулските служби в същите тези страни ще получат и подкрепление от командировани служители или от наети местни лица за периода от 1 юли до 15 септември предвид летния сезон. И тъй като времето ми наистина изтече, не искам да злоупотребявам с търпението на народните представители, тези мерки са обявени днес и пред представителите на българските медии. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Имате думата, господин Иванов.
ЛЮБОМИР ИВАНОВ (СК): Госпожо председател, господин министър, аз съм доволен от Вашия отговор и се надявам, че мерките, които сте предприели, ще допринесат за увеличаване на туристите по българското Черноморие и оттам съответно за приходи, които са така нужни на нашата държава в този момент. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За дуплика господин Младенов.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Иванов, тези мерки са дълго обсъждани в Министерството на външните работи и може би в общественото мнение се създаде впечатление, че малко се забавихме с тяхното обявяване и приемане.
Искам да уверя всички, че това забавяне се дължи на желанието ни да се придържаме в максимална степен до облекченията, които са възможни в рамките на споразуменията между Европейския съюз и съответните страни. За нас тези туристически пазари са изключително важни и както визира и Вашият въпрос, така и предходният въпрос, който ми беше зададен – ние търсим всички възможности, за да облекчим максимално достъпа на визи. Затова практически увеличаваме категориите на хората, които ще могат да получат безплатни визи, облекчаваме издаването на многократни визи за Република България, съкращаваме сроковете на издаване и създаваме повече възможности за гражданите и за туристическите оператори да могат да ползват различните системи, по този начин, надявам се отваряйки пазара за България за този летен сезон. Разбира се, изпращаме и допълнителни подкрепления в нашите консулски служби – там, където това е възможно и където това е нужно. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря на министър Николай Младенов за днешното участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към питане от народния представител Валентина Богданова към Сергей Игнатов - министър на образованието, младежта и науката, относно провеждане на международна оценка на научноизследователската работа на висшите училища.
Имате думата, госпожо Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Госпожи и господа! Господин министре, във Ваши интервюта и във Ваши изказвания, отразени в медиите, Вие заявявате, че предстои извършването на международна оценка на научноизследователската дейност на висшите училища.
Безспорно подготовката за нея е факт. Висшите училища попълват въпросници за самооценка. Критериите за подготовка на информациите, често задаваните въпроси, лицата за контакт, съдържанието на доклада за самооценка по научни направления и съответните таблици са публикувани на сайта на Министерството на образованието, младежта и науката. Изисква се въпросникът да се попълва на английски език с цел провеждане на международно оценяване.
Моето питане към Вас е: каква е целта и има ли предприети действия по обявената от Вас международна оценка на научноизследователската дейност на висшите училища?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отговор давам думата на Сергей Игнатов – министър на образованието, младежта и науката.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Богданова! Министерството на образованието, младежта и науката има ангажимент да организира и провежда периодична международна оценка на научноизследователската система, което включва оценката на научните институции, финансовите инструменти, в това число публични фондове за наука и иновации, научни програми и научни инфраструктури. Оценката на научната дейност от независими експерти е европейска практика, която се гради върху три базисни цели – подобряване качеството на научните изследвания чрез оценяване на базата на възприети международни стандарти и индикатори, подобряване на управлението на оценяваните институции, отчетност към финансиращите институции, правителството и обществото.
През различните периоди от време на оценка са подлагани различни структурни елементи от научноизследователската система. През 2008 г. е проведена международна експертна оценка на научната система в България в рамките на отворения метод за координация на политиките в областта на научните изследвания и иновациите, организирана от Европейската комисия.
През 2009 г. Българската академия на науките, финансово подкрепена от Министерството на образованието, младежта и науката, проведе международна оценка на своите структури. Единствено в университетите не е провеждана независима оценка на научноизследователската работа.
Изключение е проект, подкрепен от Европейската комисия, в който е оценен Химическият факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Нашата цел и желание е тази оценка да стане база за определяне и разработване на дългосрочни научни програми в университетите по приоритетни области, като се осигури концентрация на ресурси там, където има потенциал и визия за развитие на дадена научна проблематика. Тя ще позволи да се прилага ясна политика за координирано използване на национални и европейски фондове и инструменти.
Нещо повече, обвързването на научната дейност с развойна и с иновации е ключов фактор за изграждане на икономика, базирана на знанието. По изследвания на Европейската система за наблюдение на научните иновационни политики на практика българските университети не прилагат ефективно така наречената трета мисия, която включва реализация на научната продукция и нейното представяне на обществото, държавата и бизнеса.
Провеждането на оценката ще даде възможност за определяне потенциала на университетите в България, както и за изграждане на научноиновативен профил и специализация, позволяваща по-доброто им ориентиране в полза на местния и регионалния бизнес.
До средата на м. май 2010 г. получихме всички данни от висшите училища съгласно предварително обявените критерии за самооценка. Към момента данните се обработват технически. Където е необходимо, ще бъдат изискани допълнително данни и информация.
Паралелно се подготвя документация за стартиране на открита процедура за възлагане на обществена поръчка за реализация на независима експертиза от международни експерти. Нашето желание беше тази процедура да бъде обявена в периода на събиране на информация от университетите, но това на практика не беше възможно поради следното.
Независимата оценка на научноизследователската система включва използването на тематични експертни панели от признати учени в дадена област, които, освен с първични данни, предоставени от университетите, работят на място с отделни учени и администратори на висшето училище.
В тази връзка за всяко научно направление следва да се сформира експертен панел, който да включва учени, специалисти по научни области, в които висшите училища в България осъществяват изследванията и развойната дейност. Това може да стане, само след като ни бъдат предоставени всички данни от висшите училища и информацията да бъде обобщена. Тези данни ще бъдат част от техническата спецификация на откритата процедура, съгласно която потенциалните кандидати за изпълнители на поръчката ще трябва да подберат и сформират подходящи експертни панели от международни специалисти.
Предварително ще бъде направен библиографски анализ на подадените от университетите данни. Той ще бъде осъществен с помощта на външни експерти на международните бази данни, към които Министерството на образованието, младежта и науката поддържа национален лиценз. Това ще намали ресурса за осъществяване на оценката, тъй като няма да има необходимост съответният изпълнител да включва във финансовата оферта разходи за достъп до тези електронни данни, което изисква значителни средства, а в същото време е основен компонент и индикатор за измерване на качеството на научната продукция и работа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За два уточняващи въпроса има думата народният представител Валентина Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Благодаря Ви, господин министър.
На мен все пак много би ми се искало съдбата на тази международна оценка, която Вие се каните да организирате, да не последва съдбата на международната оценка, направена за възможностите на Българската академия на науките. Но тъй като става ясно, че БАН сама поиска извършването на такава международна оценка (в случая Вие твърдите, че това е ангажимент на Министерството на образованието, младежта и науката - да използва възможностите на международни експерти да оценят нивото на научноизследователската дейност и възможностите на българските висши училища), аз бих искала да отбележа, че в исканата информация и в обема на училища, които ще попаднат под обсега на тази проверка, са включени само държавните висши училища, но не са включени частните такива.
Ако наистина идеята е да има обща оценка за това как изглежда научноизследователската дейност в българските висши училища, мисля, че обект на подобна проверка би трябвало да бъдат всички съществуващи, в това число и частните, защото дават една цялостна картина, включително и самостоятелните колежи, които, вярно, не обучават докторанти, но имат своята научна продукция.
Затова моите два уточняващи въпроса са следните:
Каква е цената на извършването на тази международна оценка, която Вие предвиждате? Кога все пак се очаква тя да стартира и в какъв период от време очаквате да приключи?
Вторият въпрос: как ще бъдат използвани тези резултати и какво отражение биха имали върху провежданата и вижданата от Вас като възможност реформа в българските висши училища, защото пак според едно Ваше изказване резултатите от тази международна оценка ще бъдат гледани като идеи за реформиране на висшите училища, включително и по уреждане на модела за тяхното финансиране?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отговор давам думата на министър Сергей Игнатов.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Богданова! Предметът на поръчката не е идентичен, всъщност поръчката все още не е отворена.
Целта на тази дейност е насочена към оценяване основно на научната дейност на университетите, като се отчита техния капацитет за правене на наука. Организацията, която ще реализира оценката ще трябва да разработи специфична за случая методология, обхващаща аналитични способи и индикатори за измерване на научния потенциал. Очакваният краен резултат също е различен. На база на оценката ще бъде възможно да се диференцират висшите училища на научно-образователни и на такива, предоставящи чисто образователни услуги. На тази база би могло да се въведе подходящ модел за финансиране на научната дейност, предполагащ концентрация на ресурси. Това е добра европейска практика и тя е отразена в измененията на Закона за насърчаване на научната дейност.
Друга основна разлика е, че тази оценка е насочена в помощ на вземащите решения по отношение на бъдещите реформи.
В отговор на въпроса защо не са включени частните висши училища, отговарям много просто: държавните висши училища са местата, където се харчат публични средства и тъй като предстои наистина промяна в модела на финансиране, на този етап са включени само те. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отношение давам думата на народния представител Валентина Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Колеги, господин министър! Тогава, когато държавата във време, в които очевидно, че има сериозен финансов дефицит, отделя средства, за да направи оценка на състоянието на научноизследователската дейност в своите висши училища мисля, че е редно и е правилно да използва този ресурс, за да създаде една цялостна и съпоставима картина за възможностите на българските висши училища. Ако Вие твърдите и сте искрен в намерението си да се готви рейтинг на висшите училища, да се търсят възможностите да бъдат откроявани добрите, няма защо да крием зад идеята „Държавата финансира само висшите училища”, възможностите на частните висши училища.
На второ място – аз се опасявах, че ще получа този отговор, че тези резултати всъщност няма да бъдат свързани с възможности за последваща държавна политика за работата на висшите училища, ще бъде аргумент за уреждане на възможностите за финансиране на държавните висши училища.
Мисля, че ние дължим на всички да кажем какво представляват българските висши училища независимо дали те са държавни или частни, какви са техните възможности, доколко държавата изпълнява своите ангажименти към едните и доколко, в края на краищата, дотолкова доколкото регулира отношенията във висшето образование, дава възможност на показ да излязат възможностите и резултатите на частните висшите училища.
Този разговор за мен ще продължи, тъй като, така или иначе, тогава когато една международна оценка трябва да гарантира не просто фактическото състояние, да покаже обективни резултати, държа да заявя, че за мен ще представлява любопитство начинът, по който работят тези отделни експертни групи, как и доколко те гарантират независимост на крайните резултати, доколко резултатите, които ще станат факт, ще получат своята публичност и доколко те ще бъдат част от едно добро, ефективно държавно управление, което гарантира успешно развитие на българската наука, не само в научните организации, но и във висшите училища.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Да благодарим на министър Сергей Игнатов за днешното му участие в парламентарния контрол. (Шум и реплики в залата.)
Моля за ред в залата!
Преминаваме към въпроси към министър Анна-Мария Борисова - министър на здравеопазването.
Въпрос от народния представител Михаил Миков относно забавяне на разплащанията към Многопрофилна болница за активно лечение „Св. Петка”, гр. Видин.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа! Уважаема госпожо министър, позволих си да задам този въпрос, макар че знам, че в много многопрофилни болници, в окръжни болници – по старому, има перманентно забавяне на заплащанията. Това не е единственият случай, но той тук е особено важен, защото във Видинска област вече се закри Кулската болница, Белоградчишката болница също е в тежко състояние. Остана в цялата област – 11 общини, остана бившата окръжна, сега Многопрофилна болница „Св. Петка”. Тя трябва да осигури качествено, своевременно и достъпно здравеопазване на гражданите от цяла една област.
От началото на тази година има едно постоянно забавяне на разплащанията. С вчерашна дата информацията показва, че едва за март т.г. са разплатени частично средствата, които се дължат на болницата от Националната здравноосигурителна каса.
Вие като представител на държавата сте и собственик на по голямата част от капитала – на 51%, тоест какво се получава? От едната страна Здравната каса не разплаща, което вкарва в дефицити и постоянно увеличаване на задълженията, защото лихвите и задълженията на тези субекти се увеличават. От друга страна знаем историята с резерва. Знаем за откраднатите пари, които ги няма.
В същото време продължава тази политика и именно заради това аз Ви питам: какви мерки ще предприемете за изчистване на тези натрупани задължения, които от началото на годината растат постоянно и разплащане на дължимите средства? Защото, ако не бъдат предприети такива мерки, лекарите напускат здравните заведения, санитарите получават на месец по 250-270 лв., банките – кредиторки на тези хора никак не ги интересува колко пари те получават. Ежемесечно лихвите и главниците, които те трябва да погасяват, пристигат в техните пощенски кутии. Те започват да търсят друго препитание. И да не стане така, че когато се реши вече какво ще се случва със здравеопазването, там няма да бъдат останали хора, които да осигурят тази изключително важна дейност.
Така че още веднъж Ви моля за конкретен отговор: какви мерки ще бъдат предприети за изчистване на натрупаните задължения и разплащане на дължимите средства към болницата „Св. Петка”? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
За отговор давам думата на Анна-Мария Борисова - министър на здравеопазването.
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Миков! Във връзка с Вашия въпрос Ви информирам следното: в края на 2009 г. НЗОК забави разплащанията с договорните партньори, поради недостатъчен лимит, одобрен от Министерството на финансите. Това се получава, защото НЗОК е включена в система за електронни бюджетни разплащания СЕБРА и всички разплащания се извършват до размера на одобрения от Министерството на финансите лимит, който към 31 декември 2009 г. не бе достатъчен за покриване на задълженията към договорните партньори.
От началото на 2010 г. до настоящия момент дължимите суми по договорите за медицинска и дентална помощ и към търговците на дребно с лекарствени продукти в синхрон с подобрения лимит, се издължават плавно и влизат в договорените графици.
Към момента остават да бъде изплатена извършената и отчетена дейност в болничната помощ през месец – довършване на март, и месец април 2010 г.
Ръководството на НЗОК съвместно с Министерството на финансите прави всичко възможно плавно да бъде възстановен нормалния график като се скъсяват все пак тези интервали на плащането, докато се стигне до нормалното вече плащане – месец за месец, в това число за болничната помощ.
Многопрофилната болница „Св. Петка”, гр. Видин не е единствен случай и забавянето на плащанията към това лечебно заведение не са обект на специален случай, това касае цялата болнична система на страната ни в момента. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За реплика давам думата на народния представител Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаема госпожо министър, аз знам, че не е специален случаят. Той е специален с това, че такава политика, прокарвана в София, където има много здравни заведения, дори и да се получи по отношение на някое от тях фалит, не е фатално, но такава политика, прокарвана в региони, в които е останало едно здравно заведение на 11 общини, е фатална. Това е разликата и това е специалността на случая. Сигурно такива случаи има още няколко в България в области с аналогична демографска и транспортна структура, с аналогични проблеми в здравеопазването.
Аз определено смятам, че отговорът „недостатъчен лимит” най-малкото не е почтен към гражданите. Гражданите са внасяли здравноосигурителни вноски, за да получава системата на здравеопазването средства, когато гражданите имат нужда от лечение. Същият министър на финансите, за който Вие говорите, задържа тези 800 милиона - а би трябвало да бъдат над милиард, от парите на гражданите, задържа ги да ги ползва за други цели. Част от тези пари даже изчезват, както разбрахме от предишен Ваш отговор за изчезналите 60 милиона от резерва за трите месеца на тази година някъде между декември и март, и този едномилиарден резерв се ползва за съвсем други цели.
В същото време, пак Ви казвам, напускат работещите в здравните заведения, това намалява възможностите и капацитета им да оказват здравна помощ. Ако Вие не разбирате това нещо, аз не знам кой може да го разбере. Така че моят апел е: да поставите категорично въпроса пред министъра на финансите – да не ползва парите на гражданите за други цели тогава, когато системата на здравеопазването се нуждае от част от тези пари, иначе няма смисъл гражданите да си плащат здравноосигурителните вноски. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За дуплика? Няма да се възползвате от правото на дуплика.
Преминаваме към въпрос от народния представител Димитър Чукарски относно политиката на правителството по повод ограничаване размера на засегнатите лица от вируса на хепатит „В” и хепатит „С”.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Уважаеми господин председател, госпожо министър, уважаеми колеги! През последния месец медиите изнесоха шокиращата цифра, че близо 500 хил. български граждани са носители на вируса на хепатит „С”. Факт е, че разпространението на хепатит „В” и хепатит „С” през последните години отбелязва непрекъснато нарастване. Факт е също така, че от медицинска гледна точка са открити средства, които водят до имунизиране срещу тези вируси. От друга страна, високата и невинаги достъпна цена, на която те се предлагат на свободния пазар, довежда до неглижиране на проблема от страна на много български граждани. Проявлението на болестта довежда в голяма част от случаите, да не кажем в над 95%, до неизлечимост на заболяването или поне винаги има някакъв остатък от този вирус. Оттам се стига до ограничена жизнеспособност и работоспособност на лицата с всички произтичащи от това последици както за самите лица и техните семейства, така и за нашето общество.
Във връзка с това моят въпрос към Вас е: какви мерки смята да предприеме Министерството на здравеопазването с оглед осигуряване всеобхватна и пълна защита на българските граждани от евентуална възможност за заразяване с хепатит „В” и хепатит „С”? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отговор давам думата на министър Анна-Мария Борисова.
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Чукарски! Във връзка с отправения от Вас въпрос Ви уведомяваме следното. Хепатит „В” е едно от най-разпространените заразни заболявания в света. Най-сигурното, доказало ефективността си средство за предпазване от заразяване с вируса на хепатит „В” е ваксината, която се прилага от 1986 г. През 1991 г. в България е въведена задължителна масова имунизация срещу вирусен хепатит тип „В” на всички новородени деца. Съгласно действащата нормативна уредба на задължителни, безплатни, планови имунизации подлежат всички деца на възраст от 0 до 6 месеца. За тази цел Министерството на здравеопазването ежегодно планира, закупува и предоставя необходимите количества ваксина на лечебните заведения, които извършват имунизации. През 2010 г. закупената ваксина възлиза на 3 млн. 85 хил. 800 лв. без ДДС. След повсеместно въвеждане на тази имунизация се наблюдава значително намаляване на броя на заболелите от вирусен хепатит тип „В”, като за справка през 1991 г. са регистрирани 2930 заболели, а през 2009 г. са регистрирани само 504 случая.
Освен това, имунизацията срещу вирусен хепатит тип „В” е препоръчителна за рискови лица във възрастови групи, извън посочените в имунизационния календар, като основно това са медицински и немедицински специалисти в лечебни заведения, студентите по медицина и стоматология, за някои лечебни заведения за болнична помощ медицински университети осигуряват безплатна ваксина, както и за носителите на ХИВ, за пациенти на диализа, използващите инжекционно наркотици и хомосексуалисти.
Що се отнася до вирусен хепатит „С”, в световен мащаб няма разработена ваксина срещу тази инфекция.
В изпълнение на международните стандарти за качество и безопасност на всяка единица дарена кръв или кръвни продукти, тъкани, органи, изследването за хепатит „В” в страната е въведено през 1985 г., а за хепатит „С” – 1995 г. Министерството на здравеопазването осигурява безопасността на всяка единица дарена кръв, тъкани или органи за трансплантация чрез закупуване и предоставяне на диагностикуми в петте центъра по трансфузионна хематология в страната. През 2009 г. са доставени диагностикуми за хепатит „В” и „С” на стойност 1 млн. 992 хил. 275 лв., или общо над 5,5 млн. лв. Министерството на здравеопазването, с други думи държавата дава за диагностика, лечение и профилактика.
През 2004 г. Министерството на здравеопазването изпълнява и допълнително една програма, в която се включва превенцията и контролът на ХИВ и СПИН, която е финансирана от Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария, в рамките на която програма се предоставят също превантивни услуги по отношение на хепатит „В” и на хепатит „С” сред най-уязвимите групи от населението.
В заключение, Министерството на здравеопазването изпълнява международните стандарти и препоръки на Световната здравна организация по отношение на специфичните мерки за обхващане на цялото население – от имунизация на всички новородени до изпълнение на нископрагови превантивни програми с насоченост към най-уязвимите групи от населението. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, проф. Борисова.
Реплика?
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Уважаема госпожо председател! Госпожо министър, благодаря за точния отговор. Надявам се с този въпрос да сме предизвикали интереса точно на хората, които са от рисковите групи, и по този начин да разчитаме, че ще бъдат взети мерки, за да може наистина те да бъдат по-малко изложени на такава опасност от заразяване с опасните вируси на хепатит „В” и хепатит „С”. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще ползвате ли дуплика? Не.
Благодаря на проф. Борисова за участието й в парламентарния контрол.
Преди да закрия днешното пленарно заседание, едно съобщение:
С № 002-01-51 от 4 юни 2010 г. на основание чл. 87, ал. 2 от Конституцията на Република България е постъпил одобреният с Решение № 362 на Министерския съвет от 2010 г. проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. С мое разпореждане същият е разпределен на всички постоянни комисии. Водеща е Комисията по бюджет и финанси, съпътстващи са останалите постоянни комисии на Народното събрание.
Уведомявам народните представители, че проектът на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. ще бъде предоставен по парламентарни групи в рамките на днешния работен ден.
Следващото пленарно заседание е в сряда, 9 юни, с начален час 9,00 часа.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 13,05 ч.)


Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председател:
Лъчезар Иванов

Секретари:
Пламен Нунев

Милена Христова