Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Лъчезар Иванов и Екатерина Михайлова

Секретари: Петър Хлебаров и Митхат Метин


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (звъни): Налице е кворум, откривам пленарното заседание.
Уважаеми дами и господа, след Председателски съвет се обединихме върху следния проект за Програма за работата на Народното събрание за периода 9-11 юни 2010 г.:
1. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда – продължение от миналата пленарна седмица.
2. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата. Вносител - Министерският съвет.
3. Второ четене на Законопроекта за изменение на Закона за народните читалища.
4. Проекти за решения за промени в комисии на Народното събрание.
5. Първо четене на Законопроекта за изменение на Закона за защита на конкуренцията.
6. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за независимия финансов одит. Вносител - Министерският съвет.
7. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за вътрешния одит в публичния сектор. Вносител - Министерският съвет.
8. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор. Вносител - Министерският съвет.
9. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати. Вносител - Министерският съвет.
10. Второ четене на Законопроект за приемане на Декларация по смисъла на чл. ХІ, Раздел 43 от Конвенцията на ООН за привилегиите и имунитетите на специализираните организации за разширяване прилагането на Конвенцията по отношение на Световната организация по туризъм в съответствие с Приложение № 18 към Конвенцията.
11. Първо четене на Законопроекта за допълнение на Закона за политическите партии. Вносител - Министерският съвет.
12. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове. Вносител - Министерският съвет.
13. Парламентарен контрол.
Подлагам на гласуване предложението за работна програма на Народното събрание за настоящата пленарна седмица.
Гласували 154 народни представители: за 149, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Господин Чукарски... (Шум и реплики от КБ.)
Оттам също се поиска думата. Ще ви дам и на Вас думата за изявление. (Реплики.)
Господин Чукарски, да изчакаме окончателно да приемем дневния ред, след което ще Ви дам думата. (Шум и реплики от КБ.)
Аз видях него, но няма проблем, ще чуем и господин Панчев.
Постъпило е предложение на основание чл. 43, ал. 3 от Правилника от група народни представители за включване на точка в дневния ред на Народното събрание за седмицата от 9 до 11 юни 2010 г. на проект на Декларация по повод на инцидента на 31 май 2010 г. между израелските военноморски сили и хуманитарния турски конвой в Средиземно море с вх. № 054-03-4, внесен от Яне Янев и група народни представители.
Съгласно правилата на ал. 3 в чл. 43, по този начин може да бъде включена в дневния ред точка, за която е изтекъл срокът на изготвяне на доклад в комисиите, на които е разпределен, но същият не е представен. Не са налице условията за гласуване от Народното събрание, тъй като проектът за декларация е разпределен на Комисията по външна политика и отбрана, поради което след обсъждането в срок ще бъде включен вероятно в програмата за следващата пленарна седмица.
Също на основание чл. 43, ал. 3 от правилника народният представител Валентин Николов прави предложение за включване на първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за енергетиката с вносители Мартин Димитров – първи законопроект; вторият законопроект е на Министерския съвет; трети – на Валентин Николов, Диан Червенкондев и Мартин Димитров, като първа точка след почивката на 9.06.2010 г., сряда.
Подлагам на гласуване предложението по чл. 43, ал. 3, което отговаря на условията на същата алинея за гласуване в залата.
Режим на гласуване.
Гласували 161 народни представители: за 120, против 13, въздържали се 28.
Предложението е прието.
На основание чл. 43, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е постъпило предложение по реда на чл. 99 от същия правилник да се проведе изслушване на министър-председателя на Република България Бойко Борисов, заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков, министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов и министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков относно въздействието на кризата върху социално-икономическата ситуация в страната и подготвените антикризисни мерки и текущото изпълнение на бюджета за 2010 г.
За народните представители – пояснение, че за пореден път се внася едно и също предложение. Не съм броила, но може би това е за четвърти или пети път. По съображения, които изложих предишната сряда, при обсъждане предложенията по чл. 43, ал. 3 от правилника няма да допусна това предложение до гласуване в залата. (Шум и реплики от ляво.)
На основание чл. 43, ал. 3 ... (Шум и реплики от КБ.)
Ще Ви дам думата, госпожо Манолова. Чувам много добре и Ви виждам. Не ме прекъсвайте, когато говоря! (Шум в залата.)
На основание чл. 43, ал. 3 във връзка с чл. 76, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание народният представител Даниела Петрова предлага като точка в седмичната програма от 9 до 11 юни 2010 г. да се включи ново обсъждане на Закона за изменение на Закона за радиото и телевизията, приет от Народното събрание на 19 май 2010 г. и върнат от президента на Република България за ново обсъждане.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Даниела Петрова за включване на точка в седмичната ни програма.
Моля, гласувайте.
Гласували 162 народни представители: за 118, против 13, въздържали се 31.
Предложението е прието.
Господин Чукарски, имате думата. (Силен шум и реплики от КБ.)
Процедурата от негова страна беше заявена много преди процедурата на госпожа Манолова. (Реплики.)
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Заставам пред вас на 9 юни (силен шум и реплики от КБ, тропане по банките) и правя процедурно предложение... (Шум и реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля за ред в залата! Моля за ред в залата – дадена е дума на народен представител!
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Виждате как... (Шум и реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще Ви бъде дадена думата, господа. (Шум и реплики ”Кога?” от КБ.)
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ: Смятам, че социалистите, когато имахте възможност да вземете отношение на 9 юни, не го взехте, не е нужно сега да го вземате.
В 1923 г. е направен първият преврат и е свалено демократично правителство на България. Искам само да кажа, че това е единственото европейско правителство, което след Първата световна война не допуска в България да бъде убит нито един политически противник, дори когато е убит министър Александър Димитров по време на атентат при негово посещение в Кюстендилския район.
По този повод процедурното ми предложение е Народното събрание с едноминутно мълчание да почете паметта на Александър Стамболийски – министър-председател на Република България. (Реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По същия въпрос ли е декларацията Ви?
Заповядайте.
СПАС ПАНЧЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Днес е 9 юни. Изминаха 87 години от 9 юни 1923 г. – денят на един незапомнен по своята жестокост и нечовешки издевателства държавен преврат. Свалено е правителството на Българския земеделски народен съюз, грубо е потъпкана Конституцията, властта е завладяна по престъпен начин, пет дни след военно-фашисткия преврат зверски е убит идеологът на Земеделския съюз и бележит демократ министър-председателят на България Александър Стамболийски. Деветоюнският преврат дава път на политическия бандитизъм, който се вихри десетилетия. Последиците от този акт са много по-страшни за България от самото сваляне на правителството на Стамболийски.
През годините оттогава политици и историци от различни формации пишеха свои сценарии и ревностно премълчаваха неудобните истини за онези мрачни времена. Криеха истините за причините и следствията от преврата, за садистичното убийство на един народен трибун, политически лидер - акт, който и в миналото, и днес би смутил леви и десни, бедни и богати. Заговорът срещу Александър Стамболийски и земеделското правителство е планиран от външни сили и осъществен от хора, осъзнали безсилието си да свалят това правителство по парламентарен път. Великите сили не можаха да простят на България, че след пагубните за нея последствия от Ньойския договор, според който са очаквали разпад и разпокъсване на територията й, в страната само за 3-4 години се възстановява държавността и последва непознат дотогава стопански бум с огромен потенциал за икономическото влияние на Балканите. Те не очакваха, че в България има умове, носители на оригинални идеи, създатели на животоспасяващи закони, които да бъдат реализирани и приложени само за един политически мандат от младото и непопулярно дотогава земеделско движение – политическо движение със своя оригинална идея, идеология, принципи и морал, насочени към възстановяване на порутеното национално достойнство на българина.
И днес последователите на Стамболийски очакват историците да открият нужните доказателства за организаторите на преврата, за предателското поведение спрямо отечеството на политици и военни, продали за няколко сребърника услугите си на чужди интереси. Използването на неграмотни хора като наемни убийци на партийни лидери, разчистването на сметки с оръжие става практика. В тази вътрешна война са въвлечени всички участници в политическия живот – от редовия партиен член до монарха и неговото обкръжение. Превратът изправя пред гражданска война България, а политическият терор се превръща в практика и на опозиция, и на управляващи. Стотици земеделци и техни симпатизанти са убити, много от оцелелите попадат в арести и затвори, започва нов етап в политическото развитие на България, изпълнен с ожесточени и кървави борби.
Уважаеми колеги, не споменавам тези факти, за да провокирам омраза и разделение в залата. Ние трябва да ги припомняме, за да не се повтарят. Дано поуките от тях ни дадат сили и воля да осигурим достоен и щастлив живот за идните поколения.
Госпожо председател, и аз като колегата Чукарски предлагам със ставане на крака и едноминутно мълчание да отдадем почит на паметта на жертвите на Деветоюнския преврат и последвалите го събития.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Панчев.
Моля народните представители да отдадем почит със ставане на крака и едноминутно мълчание. (Всички стават. Едноминутно мълчание.)
Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Манолова – по начина на водене.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, високият стол, на който седите, не Ви дава повече права (шум и реплики от ГЕРБ), а Ви вменява повече задължения, сред които на първо място да спазвате парламентарния правилник и българската Конституция.
Не за четвърти път, за шести път Коалиция за България прави предложение за изслушване на водещите министри пред българския парламент, с което да дадат отговор на най-важните за хората въпроси, а именно какво е състоянието на държавата и какви са мерките, които правителството предприема за преодоляване на кризата.
За пореден път със смешни аргументи Вие се опитвате с процедурни хватки да отклоните това искане и даже да не го подложите на гласуване. Надявахме се, че за тези шест пъти вие най-накрая ще прочетете парламентарния правилник и ще проучите парламентарната практика, но тъй като очевидно нямате намерение да го сторите, съм ви приготвила две стенограми от парламентарни заседания от предишния и от Тридесет и деветия парламент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: При друга правна норма в правилника.
МАЯ МАНОЛОВА: При същата правна норма.
И ако обичате, не ме прекъсвайте. (Възгласи „Е-е-е” от мнозинството.)
В единия случай по искане на опозицията – госпожа Екатерина Михайлова и нейната парламентарна група, а в другия случай по искане на госпожа Надежда Михайлова и нейната парламентарна група, са слушани министър-председателят и водещи министри по важни за българските граждани въпроси. Вие в момента, както впрочем и госпожа Фидосова, си позволявате да се явявате тълкуватели на парламентарния правилник с една цел – да скриете министрите и да отклоните исканията на опозицията за извършване на парламентарен контрол. С тези си действия не само нарушавате парламентарния правилник…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Манолова. Времето изтече.
МАЯ МАНОЛОВА: …но и българската Конституция, която регламентира отношенията и взаимния контрол между властите. Това, което правите, е скандално. Ето Ви стенограмите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Манолова. Наясно съм с тези стенограми. Запозната съм със съдържанието им.
Съобщения.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 02.06.2010 до 09.06.2010 г.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Проект за декларация по повод на инцидента на 31 май 2010 г. между израелските военноморски сили и хуманитарния турски конвой в Средиземно море. Вносители – Яне Янев и група народни представители. Разпределен е на Комисията по външна политика и отбрана.
Проект за решение за промяна в ръководството на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Вносител – Мая Манолова.
Проект за решение за промяна в ръководството на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Вносител – Мая Манолова.
Проект за решение за промяна в ръководството на Комисията по здравеопазването. Вносител – Мая Манолова.
Проект за решение за промяна в ръководството на Комисията по регионална политика и местно самоуправление. Вносител - Мая Манолова.
Проект за решение за промяна в ръководството на Комисията по бюджет и финанси. Вносител – Мая Манолова.
Проект за решение за промяна в ръководството на Комисията по правни въпроси. Вносител – Мая Манолова.
Проект за решение за промяна в ръководството на Комисията по външна политика и отбрана. Вносител – Мая Манолова.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм. Съпътстващи са Комисията по околната среда и водите и Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Вносители – Делян Добрев и група народни представители. Водеща е Комисията по икономическата политика, енергетиката и туризъм. Съпътстваща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по здравеопазването.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е на всички останали постоянни комисии на Народното събрание.
Законопроект за изменение на Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти. Вносител – Любен Корнезов. Водеща е Комисията по правни въпроси. Съпътстваща е Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията. Вносител – Огнян Стоичков. Водеща е Комисията по културата, гражданското общество и медиите. Съпътстващи са Комисията по правни въпроси и Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.
На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 78, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание народният представител Мая Манолова оттегля проект на решение за промени в състава на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, № 054-02-63, от 01.06.2010 г.
На 4 юни 2010 г. от Националния статистически институт е постъпила информация за бизнес климата в промишлеността, строителството, търговията и услугите през април 2010 г.; общ индекс на цени на производител и за индекси на цени на производител на вътрешния пазар за април 2010 г.; престъпления, обвиняеми и осъдени лица през 2009 г. С мое писмо материалите са изпратени на съответните постоянни комисии – Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм и Комисията по правни въпроси. Материалите са на разположение на народните представители в библиотеката на Народното събрание.
На 28 май 2010 г. с вх. № 004-00-48 от Агенцията за икономически анализи и прогнози в Народното събрание е постъпило изданието „Финансов сектор – оценки и очаквания”, с което народните представители могат да се запознаят в библиотеката на Народното събрание.
На Председателския съвет коментирахме посещението на световноизвестния писател Хорхе Букай, който ще бъде гост на Народното събрание днес, за да представи най-новата си книга. Тъй като програмата му включва и посещение на други държавни институции, възможното време за среща, ако има желаещи народни представители, е след 11,30 ч., по която причина днес почивката ще бъде дадена в 11,30 ч. Каня народните представители, които желаят, на среща - разговор в Клуба на народния представител по време на почивката ни, след 11,30 ч.
Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА, № 002-01-20, внесен от Министерския съвет (продължение).
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, на предишното заседание стигнахме до § 27.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 28; за § 28, който става § 29; за § 29, който става § 30; за § 30, който става § 31; за § 31, който става § 32; за § 32, който става § 33; и за § 33, който става § 34.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване на блок параграфи с номера от 27 до 33 по вносител, които получават преномериране по предложение на комисията в параграфи съответно от 28 до 34 включително.
Гласували 124 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 18.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 34, който става § 35 и предлага следната редакция:
„§ 35. В Преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 12 думите „Член 131з, ал. 8” се заменят с „Член 131з, ал. 9”.”
2. Създават се § 19 и § 20:
„§ 19. Когато през първите две години на всеки от периодите, посочени в чл. 131б, ал. 4, няма установени авиационни емисии от полети, извършени от оператор на въздухоплавателно средство, които да са установени за неговата администрираща държава членка, съгласно т. 43в, буква „б” от § 1 на Допълнителните разпоредби операторът на въздухоплавателно средство се прехвърля към друга администрираща държава членка за следващия период. Новата администрираща държава членка е държавата членка с най-голям брой предвидени установени авиационни емисии от полети, извършени от този оператор на въздухоплавателно средство по време на първите две години от предходния период.
§ 20. Член 131з, ал. 6 се прилага по отношение на операторите на въздухоплавателни средства за периода, посочен в чл. 131б, ал. 4, т. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Становища? Няма.
Подлагам на гласуване § 35 по номерацията и съдържанието, предложени от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35, който става § 36.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36, който става § 37.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме ан блок двата параграфа по номерация на вносителя – § 35 и 36, които стават съответно § 36 и 37 в предложението на комисията.
Гласували 95 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: „Преходни и заключителните разпоредби”.
Комисията подкрепя наименованието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за наименование на подразделението.
Гласували 92 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 37, който става § 38, и предлага следната редакция:
„§ 38. (1) В шестмесечен срок от влизането в сила на този закон Министерският съвет приема необходимите изменения в наредбите по чл. 131л, т. 1, 2, 3 и 5.
(2) В едногодишен срок от влизането в сила на този закон Министерският съвет приема наредбата по чл. 131л, т. 4.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Становища? Няма.
Подлагам на гласуване § 38 по предложение на комисията.
Гласували 96 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 38, който става § 39.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да гласуваме § 39.
Гласували 93 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Комисията предлага създаването на нов § 40 със следното съдържание:
„§ 40. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаване на нов § 40 със съдържанието по доклада.
Гласували 91 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието, а с това на второ четене е приет и Законът за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда.
Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДВОКАТУРАТА с вносител Министерският съвет.
С доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае госпожа Искра Фидосова.
Заповядайте, госпожо Фидосова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, първо правя процедурно предложение на основание чл. 39, ал. 2 от нашия правилник за допускане в пленарната зала на госпожа Жанета Петрова – заместник-министър на правосъдието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допускане в пленарната зала на заместник-министър.
Гласували 83 народни представители: за 82, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля, квесторите, поканете заместник-министър Петрова.
Госпожо Фидосова, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря.
Колеги!

„ ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси относно обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата с вх. № 002-01-37, внесен от Министерския съвет на 12 май 2010г.
На заседание, проведено на 27 май 2010 г., Комисията по правни въпроси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата.
На заседанието присъстваха от Министерство на правосъдието: заместник-министърът на правосъдието госпожа Жанета Петрова, Росица Дичева – държавен експерт в Дирекция „Съвет по законодателство”, Александра Аврамова от Дирекция „Международноправно сътрудничество”, както и адвокат Ели Христова – член на Висшия адвокатски съвет.
Законопроектът беше представен от заместник-министъра на правосъдието госпожа Жанета Петрова. Промените в Закона за адвокатурата (ЗА) се налагат от мотивирано становище С 8199 на Европейската комисия от 3 ноември 2009 г. Становището е отправено до Република България на основание чл. 226 от Договора за създаване на Европейската общност по процедура за нарушение № 2008/4906 за несъвместимостта на някои разпоредби на българския Закон за адвокатурата с чл. 43 и 49 от Договора за създаване на Европейската общност, както и с Директива 98/5/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 г. относно улесняване на постоянното упражняване на адвокатската професия в държава членка, различна от държавата, в която е придобита квалификацията. С предложения проект се очертава прецизно понятието „адвокат”. В чл. 4, ал. 3 се предлага адвокат или младши адвокат да може да стане и всеки дееспособен гражданин на държава – членка на Европейския съюз, завършил висшето си юридическо образование в Република България.
В самостоятелен раздел ІV в глава десета, озаглавен „Съвместна практика на чуждестранните адвокати”, се предлага да се уреди възможността за упражняване на адвокатска професия от чуждестранните адвокати, вписани в Единния регистър на чуждестранните адвокати, съвместно с други адвокати, вписани в съответния адвокатски регистър, под формите, уредени в Глава десета от Закона за адвокатурата. Предлага се двама или повече чуждестранни адвокати да могат да упражняват адвокатска професия на територията на Република България под формата на клон на тяхната група в държавата – членка на Европейския съюз по произход на групата.
Предвижда се чуждестранният адвокат, вписан в регистъра на чуждестранните адвокати, да може да участва лично в професионалните сдружения на адвокатите в Република България, вместо съществуващата досега ограничена възможност да бъде представляван само от избран от него български адвокат.
Със законопроекта се гарантира, че при осъществяване на професионалната си дейност в Република България чуждестранният адвокат, практикуващ под професионалното звание в държавата членка, където е придобита адвокатската правоспособност, има правата и задълженията на българския адвокат. Той може да упражнява съвместно адвокатската професия с други чуждестранни адвокати, вписани в Единния регистър на чуждестранните адвокати, както и с български адвокати.
Законопроектът беше подкрепен от представителя на Висшия адвокатски съвет – госпожа Ели Христова, която информира народните представители, че той е резултат на съвместните усилия на Висшия адвокатски съвет и Министерството на правосъдието.
По законопроекта се проведе обсъждане, в което взеха участие народните представители – Явор Нотев, Четин Казак и Любен Корнезов.
След проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси единодушно с 17 гласа „за” прие на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата с вх. № 002-01-37, внесен от Министерския съвет на 12 май 2010 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Фидосова.
Със становището на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове ще ни запознае господин Светлин Танчев – председател на комисията.
Господин Танчев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги народни представители!
„На заседанието, проведено на 19 май 2010 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на Комисията взеха участие представители на Министерство на правосъдието: Даниела Машева – заместник-министър, и Борислав Петков – директор на дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси”.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата е изготвен във връзка със започната в началото на 2009 г. процедура за нарушение срещу Република България № 2008/4906. Европейската комисия е изпратила до Република България и мотивирано становище С (2009) 8199 от 3 ноември 2009 г. по процедурата за нарушение срещу страната, което е второ и последно официално предупреждение за извършено нарушение на правото на Европейския съюз.
Европейската комисия смята, че част от разпоредбите на Закона за адвокатурата, както и липсата на законодателна уредба на някои от отношенията във връзка с упражняването на адвокатската професия са в нарушение на чл. 43 и чл. 49 от ДЕО и на Директива 98/5/ЕО относно улесняване на постоянното упражняване на адвокатската професия в държава членка, различна от държавата, в която е придобита квалификацията. Република България с писмо № 02.17-141 от 17 декември 2009 г. е изпратила искане до Европейската комисия за удължаване на срока за отговор по процедурата за нарушение, като е уверила Европейската комисия, че възприема нейната позицията и ще се съобрази с нея.
Във връзка с гореизложеното Министерският съвет внася Законопроект за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата. С предложението за изменение на чл. 4, ал. 3 се прецизира понятието „адвокат”, което съответства на чл. 1, § 1 от Директива 98/5/ЕО.
С предложената нова редакция на членове 11, 12, 13, 14, 15, 18, 19а, 22, 52, 57, 58 и чл. 62 от законопроекта, се постига хармонизация на българския закон с разпоредбите на чл. 2 до чл. 11 на Директива 98/5/ЕО.
С предлаганата нова редакция на членове 76, 77 и 77а от законопроекта, с които се регламентира правната уредба на съвместната практика на чуждестранните адвокати в българското законодателство, се въвеждат изискванията на чл. 11 и на чл. 12 от Директива 98/5/ЕО.
Към законопроекта може да бъде направена следната препоръка:
Предложената редакция на новия чл. 77а, ал. 2 не съответства на чл. 11 от Директива 98/5/ЕО и следва да придобие следната редакция:
„(2) Един или повече чуждестранни адвокати, вписани в Единния регистър на чуждестранните адвокати, могат да упражняват адвокатската професия на територията на Република България под формата на клон на тяхната група в държавата-членка на Европейския съюз по произход на групата.”
В заключение може да се каже, че предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата въвежда коректно разпоредбите на Директива 98/5/ЕО, които подлежат на хармонизиране.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага на Народното събрание със 16 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, № 002-01-37, внесен от Министерския съвет на 12 май 2010 г., като водещата комисия вземе предвид направената препоръка между първо и второ гласуване на законопроекта.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря на народния представител Светлин Танчев.
Вносителите желаят ли да вземат отношение? Не.
Уважаеми народни представители, имате възможност да изложите свои становища и изказвания по така предложения законопроект. Има ли желания за изказвания? Няма.
В такъв случай закривам дебата.
Уважаеми народни представители, ще поставя на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, № 002-01-37, внесен от Министерския съвет на 12 май 2010 г.
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.

Преминаваме към следваща точка от нашата седмична програма, а именно:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАРОДНИТЕ ЧИТАЛИЩА.
С доклада на Комисията по културата, гражданското общество и медиите, ще ни запознае председателката й Даниела Петрова.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Уважаеми колеги, уважаеми господин председателстващ! Правя процедурно предложение за допускане в залата на Димитър Дерелиев – заместник-министър на културата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми народни представители, има направена процедура за допускане в залата.
Моля, гласувайте.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Моля квесторите да поканят госта в залата.
Госпожо Петрова, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение на Закона за народните читалища, № 054-01-43, внесен от Даниела Петрова и група народни представители на 5 май 2010 г. Проект за второ гласуване.
Закон за изменение на Закона за народните читалища.”
Моля да подложите на гласуване наименованието на закона.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желание за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието на закона. Моля народните представители да гласуват.
Гласували 83 народни представители: за 82, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желаниe за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване § 1.
Моля, народните представители да гласуват.
Гласували 80 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Постъпило е предложение от народния представител Даниела Петрова. Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 2.
„§ 2. В § 34 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за народните читалища, (обн., Дв, бр. 42 от 2009 г.) думата „едногодишен” се заменя с „двугодишен”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желание за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията за редакция на комисията, които бяха прочетени от председателката.
Моля, народните представители да гласуват § 2.
Гласували 83 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Постъпило е предложение от народния представител Даниела Петрова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде Преходна разпоредба с § 3.
„Преходна разпоредба
§ 3. (1) В едногодишен срок от влизане в сила на този закон управителният орган на Съюза на народните читалища свиква конгреса на Съюза на народните читалища за избор на органите по чл. 9б, ал. 2.
(2) Ако не бъде свикан конгресът по ал. 1, той се свиква от министъра на културата в тримесечен срок от изтичане на срока по ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Становища? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаване на Преходна разпоредба с § 3 и съдържание, предложено ни от комисията. Гласуваме.
Гласували 83 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието, а с това на второ четене и Законопроектът за изменение на Закона на народните читалища.
Преминаваме към гласуване на:
ПРОЕКТИ ЗА РЕШЕНИЯ ЗА ПРОМЕНИ В КОМИСИИ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Постъпило е предложение от народния представител Иван Иванов, заместник-председател на Синята коалиция със следния проект за решение:
„РЕШЕНИЕ
за попълване състава на Комисията по земеделието и горите.
Народното събрание, на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18, ал. 7 и чл. 20, ал. 1 и ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание,
РЕШИ:
Избира Венцислав Василев Върбанов за член на Комисията по земеделие и гори.”
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 91, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Госпожо Фидосова, имате думата за останалите предложения.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! В изминалите две седмици направихме консултации с ръководството на всички парламентарни групи и представители на независимите народни представители. Уточнихме по комисии всички предложения, които са постъпили – и за членове, и за ръководства на комисиите. Комисия по комисия ще представя на вашето внимание предложенията, тъй като колегите от останалите парламентарни групи ме упълномощиха да направя това пред вас.
Комисия по икономическа политика, енергетика и туризъм. Тук има постъпило едно предложение от Парламентарната група на Коалиция за България.
Ще прочета проекта:
„Проект
РЕШЕНИЕ
за промени в Комисията по икономическата политика, енергетиката и туризъм
Народното събрание, на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 20, ал. 4 във връзка с ал. 3 и чл. 18, ал. 2, т. 1, както и на основание чл. 18, ал. 7 и чл. 20, ал. 1 и 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание,
РЕШИ:
1. Избира Петър Владимиров Димитров за заместник-председател на Комисията по икономическата политика, енергетиката и туризъм.
2. Освобождава Драгомир Велков Стойнев като член на Комисията по икономическата политика, енергетиката и туризъм.
3. Избира Румен Стоянов Овчаров за член на Комисията по икономическата политика, енергетиката и туризъм.”
Уважаеми колеги, след като направихме тези консултации с пълно единодушие от всички представители на парламентарни групи, решихме да бъдат подкрепени тези проекти на решения, които ще прочета тук пред Вас по различните комисии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението за решение за промени в Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, така както с него ни запозна госпожа Фидосова.
Гласували 96 народни представители: за 95, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Следващата комисия, госпожо Фидосова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Извинявам се, първата комисия, която трябваше да прочета беше Комисията по бюджет и финанси.
„РЕШЕНИЕ
за промяна в ръководството на Комисията по бюджет и финанси.
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18, ал. 7, чл. 20, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Румен Стоянов Овчаров за заместник-председател на Комисията по бюджет и финанси.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложеното от госпожа Фидосова съдържание на проект за Решение за избиране на господин Румен Овчаров за заместник-председател в Комисията по бюджет и финанси.
Гласували 101 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисия по правни въпроси.
„РЕШЕНИЕ
за промяна в ръководството на Комисията по правни въпроси.
„Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18, ал. 7, чл. 20, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Любен Андонов Корнезов за заместник-председател на Комисията по правни въпроси.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението за избирането на господин Корнезов като заместник-председател на Комисията по правни въпроси.
Гласували 108 народни представители: за 107, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисия по регионална политика и местно самоуправление.
„РЕШЕНИЕ
за промяна в ръководството на Комисията по регионална политика и местно самоуправление
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18, ал. 7, чл. 20, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Румен Йорданов Петков за заместник-председател на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме!
Гласували 105 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 16.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисия по труд и социална политика – има постъпили две предложения с два проекта за решение.
„РЕШЕНИЕ
за промени в състава на Комисията по труда и социална политика:
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18, ал. 7, чл. 20, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Драгомир Велков Стойнев за председател на Комисията по труд и социална политика.”
Вторият проект е за
„РЕШЕНИЕ
за промяна в ръководството на Комисията по труда и социалната политика:
„Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 20, ал. 4 от Правилника
за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Хасан Ахмед Адемов за заместник-председател на Комисията по труда и социалната политика”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване решението за избиране на Драгомир Стойнев за председател на Комисията по труда и социалната политика.
Гласували 99 народни представители: за 78, против 3, въздържали се 18.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване проект за решение , с който се избира Хасан Ахмед Адемов за заместник-председател на Комисията по труда и социалната политика от Парламентарната група на ДПС.
Гласували 112 народни представители: за 103, против 3, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения.
„РЕШЕНИЕ
за промяна в ръководството на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения:
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18, ал. 7, чл. 20, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Румен Иванов Такоров за заместник-председател на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване решението за избиране на народния представител Румен Иванов Такоров за заместник-председател на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Гласували 109 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 19.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисия по здравеопазване.
„РЕШЕНИЕ
за промяна в ръководството на Комисията по здравеопазване:
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18, ал. 7, чл. 20, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Евгений Желев Желев за заместник-председател на Комисията по здравеопазване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме избора на д р Желев за заместник-председател в Комисията по здравеопазване.
Гласували 107 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисия по култура, гражданско общество и медии.
Постъпил е Проект за:
„РЕШЕНИЕ
за попълване състава на Комисията по културата, гражданското общество и медиите:
Народното събрание, на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18, ал. 7 и чл. 20, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание,
РЕШИ:
Избира Емил Генов Василев за член на Комисията по културата, гражданското общество и медиите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване Проекта на решение за избиране на народния представител Емил Генов Василев за член на Комисията по културата, гражданското общество и медиите.
Гласували 110 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Само искам да добавя нещо към казаното от мен в началото преди да започна да чета проектите на решения.
Постъпили по две предложения за членове в комисии за двама независими народни представители. За да бъдат удовлетворени предложенията за всеки един от тях - да бъдат членове в по две комисии, трябва да бъде променен съставът на комисиите. За да спазим правилника пропорционално, следва тези две комисии да бъдат увеличени с по между трима и петима членове, според състава. След като направихме консултациите приехме, че не следва да вървим в тази посока. Затова аз моля тук, колегите от независимите народни представители, които са подали предложения за по две комисии, да се съобразят с това нещо и да подкрепят това, което предлагаме. Ще бъдете избрани за членове в по една от комисиите, които сте посочили, но няма как да стане и във вторите комисии. Защото това означава да променим, още веднъж повтарям, числеността на тези комисии пропорционално, за да можем да го направим. (Оживление в ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Какво предлага работната група?
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Работната група като стигна до тези две комисии - там, където са предложенията за двамата народни представители, предлага да уважим едното предложение, а другото съответно да не го подкрепим. Защото няма как това нещо да бъде гласувано в този състав на комисиите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За кои комисии става дума?
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Едната е Комисията по земеделието и горите. Тук има постъпили вече няколко предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Върбанов вече го гласувахме като член на комисия.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Да, за господин Върбанов вече гласувахме.
Ще продължа със следващата комисия, в която нямаме предложения, постъпили от независими народни представители.
Комисия по външна политика и отбрана. Има постъпили две предложения за решения.
Първият проект за:
„РЕШЕНИЕ
за промяна в ръководството на Комисията по външна политика и отбрана:
Народното събрание, на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18, ал. 7 и чл. 20, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание,
Р Е Ш И:
Избира Ангел Петров Найденов за заместник-председател на Комисията по външна политика и отбрана”.
Вторият проект за решение
„РЕШЕНИЕ
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 20, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание,
Р Е Ш И:
Избира Волен Николов Сидеров за заместник-председател на Комисията по външна политика и отбрана”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението за избиране на народния представител Ангел Найденов за заместник-председател на Комисията по външна политика и отбрана.
Гласували 114 народни представители: за 96, против 6, въздържали се 12.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложението народният представител Волен Сидеров да бъде избран за заместник-председател на Комисията по външна политика и отбрана.
Гласували 108 народни представители: за 88, против 17, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Има постъпили две предложения за проекти на решения.
Проект за:

„РЕШЕНИЕ
за попълване състава на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове:
Народното събрание, на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18, ал. 7 и чл. 20, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание,
Р Е Ш И:
Избира Яне Георгиев Янев за член на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове”.
Вторият проект за:
„РЕШЕНИЕ
за промяна в ръководството на Комисията по
европейските въпроси и контрол на европейските фондове
Народното събрание, на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18, ал. 7 и чл. 20, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание,
Р Е Ш И:
Избира Меглена Иванова Плугчиева-Александрова за заместник-председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението за избиране на народния представител Яне Георгиев Янев за член на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Гласували 118 народни представители: за 60, против 12, въздържали се 46.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложението за избиране на Меглена Иванова Плугчиева-Александрова за заместник-председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Гласували 120 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.
Има постъпили две предложения.
Предложение и Проект на решение:
„РЕШЕНИЕ
за промени в състава на Комисията по образованието,
науката и въпросите на децата, младежта и спорта
Народното събрание, на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18, ал. 7 и чл. 20, ал. 1 и ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание,
Р Е Ш И:
1. Освобождава Недялко Тенев Недялков като член на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.
2. Избира Румен Стефанов Стоилов за член на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.”
Вторият проект за:
„РЕШЕНИЕ
за попълване на състава на Комисията по образованието,
науката и въпросите на децата, младежта и спорта
Народното събрание, на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18, ал. 7 и чл. 20, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание,
Р Е Ш И:
Избира Георги Цвятков Терзийски за член на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване проекта за решение, с което се освобождава народният представител Недялко Недялков като член на комисията, и съответно се избира Румен Стефанов Стоилов за член на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.
Гласували 117 народни представители: за 116, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложението за избиране на Георги Цвятков Терзийски за член на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.
Гласували 113 народни представители: за 103, против 1, въздържали се 9.
Предложението е прието.
С последното прието решение попълнихме състава на постоянните комисии.
Преминаваме към уточняване състава на временна комисия.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Става дума за Временната комисия за изработване на Изборен кодекс.
Постъпил е проект за Решение за промени в състава на Временната комисия за изработване на Изборен кодекс.
„Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 34, ал. 4 във връзка с чл. 18, ал. 7 и чл. 20, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание реши:
1. Освобождава Любен Андонов Корнезов като член на Временната комисия за изработване на Изборен кодекс.
2. Избира Милена Иванова Христова за член на Временната комисия за изработване на Изборен кодекс.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме представения ни проект за решение.
Гласували 116 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Процедура.
ВАЛЕНТИН (ГЕРБ):Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение т. 5 от програмата за работата на Народното събрание – първо четене на Законопроекта за изменение на Закона за защита на конкуренцията, да изместим след почивката и след разглеждането на Закона за енергетиката.
Мотивите ми са следните. Тогава ще присъства министърът на икономиката, енергетиката и туризма и мисля, че неговото присъствие е важно за разглеждането на закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме предложението за промяна в поредността на дневния ред, като първото четене на Законопроекта за изменение на Закона за защита на конкуренцията да се гледа като т. 2 след почивката – след обсъждането на законопроектите за енергетиката.
Гласували 106 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието.

Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НЕЗАВИСИМИЯ ФИНАНСОВ ОДИТ.
Вносител е Министерският съвет.
Постъпил е доклад от водещата Комисия по бюджет и финанси.
С доклада ще ни запознае проф. Грозданов.
ДОКЛАДЧИК БОРИС ГРОЗДАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Имам процедура за допускане на външни лица в пленарната зала. Предлагам да бъдат допуснати в залата: Владислав Горанов – заместник-министър на финансите, Стефан Велчев – вътрешен одитор, Николай Чатълбашев – председател на Комисията за публичен надзор на регистрираните одитори, Десислава Хаджидимитрова – държавен експерт в дирекция „Вътрешен контрол” в Министерството на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме процедурното предложение за допускане в залата.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Моля, поканете гостите.
Професор Грозданов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК БОРИС ГРОЗДАНОВ:
„ ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за независимия финансов одит, № 002-01-41, внесен от Министерския съвет на 19 май 2010 г.
На заседание, проведено на 27 май 2010 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за независимия финансов одит, № 002-01-41, внесен от Министерски съвет на 19 май 2010 г.
На заседанието присъстваха следните представители на Министерството на финансите: Петрана Павлова – директор на дирекция „Вътрешен контрол”, Стефан Белчев – директор на дирекция „Вътрешен одит”, Десислава Хаджидимитрова – държавен експерт в дирекция „Вътрешен контрол”, както и Лиляна Драгиева – изпълнителен директор в дирекция „Главен инспекторат” в Министерския съвет, Николай Чатълбашев – председател на Комисията за публичен надзор на регистрираните одитори, Христо Мавродиев– заместник-председател на Института на дипломираните експерт-счетоводители.
От името на вносителя законопроектът беше представен от Стефан Белчев. Той изтъкна, че промените целят усъвършенстването на финансовия контролен механизъм. Предложения за промени в Закона за независимия финансов одит са направени от Комисията за публичен надзор на регистрираните одитори, Института на дипломираните експерт-счетоводители и Комисията за финансов надзор.
Основната част на измененията и допълненията е свързана с транспониране на изискванията на Директива 2006/43/ЕО, с облекчаване и подобряване на работата и взаимодействието между Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, Института на дипломираните експерт-счетоводители и други.
От законопроекта се заличават текстове, които на практика преповтарят текстове от Международните одиторски стандарти относно съдържанието на одиторския доклад и други.
Прави се промяна във външното гарантиране на качеството с цел по-ясното регламентиране изискванията на Директивата и на Препоръката на Европейската комисия от 6 май 2008 г.
Предвижда се съществено редуциране на възнагражденията на членовете на комисията от 90 на сто съгласно действащата редакция на 50 на сто от основното месечно възнаграждение на председателя, тоест оптимизирането на дейността на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори е свързано с намаляване на бюджетните средства за издръжката й.
Предлагат се уточнения на някои термини и понятия, като: „инспектор”, „дружества с обществен интерес”, „проверки“, „експерт“, „контрольор”, „опит в областта на независимия финансов одит”.
В изпълнение на изискването на Директива 2006/43/ЕО се предлага КПНРО да бъде компетентният орган по смисъла на чл. 2, § 10 от Директива 2006/43/ЕО, който осъществява задачите по чл. 33 и 35 от същата директива.
Предлаганите промени не се нуждаят от допълнителен бюджетен ресурс за настоящата и следващите години.
По законопроекта се проведе разискване с изказвания на становища в подкрепа на предлаганите изменения и допълнения, както се изразиха и някои несъгласия по предлаганите изменения във взаимоотношенията между Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори и Института на дипломираните експерт-счетоводители, като се прие те да се обсъдят по-задълбочено между първо и второ гласуване.
След приключване на дискусиите се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за” – 14 народни представители, „въздържали се” – 4 народни представители, без „против”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за независимия финансов одит, № 002-01-41, внесен от Министерския съвет на 19.05.2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
С доклада на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове ще ни запознае председателят на комисията народният представител Светлин Танчев.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
„На заседанието, проведено на 26 май 2010 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за независимия финансов одит, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на Комисията взе участие господин Стефан Белчев – директор на дирекция „Вътрешен одит” в Министерството на финансите.
С настоящия законопроект се предлага приемането на разпоредби, гарантиращи облекчаване и подобряване на работата и взаимодействието между Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори и Института на дипломираните експерт-счетоводители.
С проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за независимия финансов одит се въвеждат изискванията на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 г. относно задължителния одит на годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети, за изменение на директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива 84/253/ЕИО на Съвета. Промяната се извършва с цел по-ясното регламентиране на изискванията на Директивата и на Препоръка на Европейската комисия от 6 май 2008 г. относно външното гарантиране на качеството.
С изменението на чл. 21а от Закона за независимия финансов одит се гарантира съответствието с процедурата по чл. 48 от Директива 2006/43/ЕО относно оценката на реципрочността по смисъла на чл. 21, ал. 2 и ал. 3, както и за основните договорености за сътрудничество със системите за публичен надзор, гарантиране на качеството и налагане на санкции на трети страни.
С § 24 от законопроекта се правят изменения в Допълнителните разпоредби на Закона за независимия финансов одит, с които се предлага уточнение на термина „проверки” – проверяване качеството на дейността на регистрираните одитори или одиторските предприятия, и не са разследвания по смисъла на чл. 32, § 5 от Директива 2006/43/ЕО. Изискванията на Директивата са коректно въведени и в новия § 1б от Допълнителните разпоредби, където Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори е определена като компетентен орган по смисъла на чл. 2, § 10 във връзка с чл. 33 и 35 от същата директива.
В заключение може да се каже, че предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за независимия финансов одит съответства на разпоредбите на Директива 2006/43/ЕО.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове с 9 гласа „за”, 1 „въздържал се” и без „против” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за независимия финансов одит, № 002-01-41, внесен от Министерския съвет на 19 май 2010 г.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Танчев.
От името на вносителя някой има ли желание? Не виждам.
Дебатът е открит.
Моля народните представители, които имат отношение по обсъждания законопроект и желаят да ни запознаят със становищата си, да поискат думата. Няма желаещи.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за независимия финансов одит.
Гласували 79 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.

Следващата точка е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВЪТРЕШНИЯ ОДИТ В ПУБЛИЧНИЯ СЕКТОР.
Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
С доклада на Комисията по бюджет и финанси ще ни запознае Лили Иванова.
ДОКЛАДЧИК ЛИЛИ ИВАНОВА:
„ДОКЛАД
по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за вътрешния одит в публичния сектор, № 002-01-42, внесен от Министерския съвет на19 май 2010 г.
На заседание, проведено на 27 май 2010 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за вътрешния одит в публичния сектор.
На заседанието присъстваха следните представители на Министерството на финансите: Петрана Павлова – директор на дирекция „Вътрешен контрол”, Стефан Белчев – директор на дирекция „Вътрешен одит”, Десислава Хаджидимитрова – държавен експерт в дирекция „Вътрешен контрол”, както и: Лиляна Драгиева – и.д. директор на дирекция „Главен инспекторат” в Министерския съвет, Николай Чаталбашев – председател на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, Христо Мавродиев – заместник-председател на Института на дипломираните експерт-счетоводители.
От името на вносителя законопроектът беше представен от Петрана Павлова, която изтъкна, че приетият през 2006 г. закон е въвел децентрализиран модел на вътрешния одит в публичния сектор и е регламентирал задължителното му осъществяване във всички организации от публичния сектор.
В доклад на Съвместна инициатива на Европейската комисия и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие от м. септември 2009 г., свързан с оценка на степента на прилагане на новия модел на вътрешен одит в България, са направени препоръки за оптимизиране на дейността на звената за вътрешен одит, на вътрешните одитори и на Одитния орган по оперативните програми.
С цел изпълнение на дадените препоръки Министерският съвет е изготвил настоящият законопроект, с който се цели оптимизиране на дейностите по вътрешния одит в публичния сектор и подобряване на работата на Изпълнителна агенция „Одит на средства от Европейския съюз”.
С предложените промени се постига пълно съответствие на функцията по вътрешен одит в публичния сектор в България със стандартите за вътрешен одит на Международния институт на вътрешните одитори и добрите европейски практики.
Съществуващата до момента възможност за осъществяване на вътрешния одит от един вътрешен одитор нарушава екипния принцип и прави невъзможно прилагането на голяма част от стандартите за вътрешен одит в публичния сектор. Предложеният проект регламентира осъществяването на дейността по вътрешния одит само от звена за вътрешен одит и посочва организациите от публичния сектор, които са задължени да изграждат такива звена. Предвидена е и възможността по решение на министъра на финансите звена за вътрешен одит да бъдат създавани и в други организации в резултат на мотивирано искане от съответния ръководител – първостепенен разпоредител с бюджетни кредити. В този случай се предвижда назначаването и освобождаването на ръководителя на звеното за вътрешен одит да се извършва с писменото съгласие на министъра на финансите.
Извън тези случаи законопроектът допуска дейността по вътрешен одит да бъде възлагана на външни за организацията физически лица, които трябва да отговарят на определени изисквания.
Със законопроекта се предлага да се намали задължителната минимална численост на звената за вътрешен одит в общините. Предлага се конкретната численост да се определя от кмета на всяка община, предвид спецификата на дейността по вътрешен одит.
Предлага се разширяване обхвата на дейността на звената за вътрешен одит в първостепенните разпоредители с бюджетни кредити, като в него се включат и търговските дружества по чл. 61 от Търговския закон, държавните предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, както и лечебните заведения - търговски дружества със смесено държавно и общинско участие в капитала, в които няма звено за вътрешен одит. Тази промяна се налага във връзка с честото възлагане на одитни ангажименти на звената за вътрешен одит в министерствата и общините, свързани с търговски дружества, на които съответният първостепенен разпоредител с бюджетен кредит е принципал (упражнява правата на собственик). Дейността на тези дружества е пряко свързана с постигане на целите на първостепенния разпоредител с бюджетни кредити, като в много случаи те разходват значителен обем средства, получени от първостепенен разпоредител с бюджетни кредити.
С промените се създава възможност да се одитират дейности на второстепенния разпоредител с бюджетни кредити, когато това е свързано с рискови дейности и процеси.
За осигуряване на подготвени кадри се допуска за вътрешни одитори и одитори в Одитния орган да бъдат назначавани и лица, които нямат сертификат „Вътрешен одитор в публичния сектор”, но притежават друг международно признат сертификат за вътрешен одитор/одитор – CIA и CGAP.
Част от предложените промени представляват прецизиране на съществуващите законови разпоредби с цел избягване на неточно тълкуване при прилагането им на практика.
Проектът съдържа и специфични текстове, осигуряващи подобряване на прилагането на Глава пета „Специфични одитни дейности по фондове и програми на европейския съюз”. С изменението се постига съответствие на разпоредбите на закона с изискванията на Регламент (EO) № 1083/2006 на Съвета по отношение на функциите на Одитния орган и се конкретизират програмите, по които Изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз” осъществява специфични одитни дейности.
Предложено е въвеждането на такса за явяване на изпит за придобиване на сертификат „Вътрешен одитор в публичния сектор”, за издаване на сертификат или дубликат на сертификата. Размерът на таксата се определя с тарифа, одобрена от Министерския съвет. Въвеждането на таксата за посочените дейности ще създаде възможност част от извършените от Министерството на финансите разходи по организиране и провеждане на изпитите да се възстановяват.
Създадена е нова Глава седма „Административнонаказателни разпоредби”, в която се описват отделните видове административни нарушения и административни наказания.
В Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта е предвидено изменение на Закона за администрацията във връзка с оптимизиране на дейността на инспекторатите и избягване на дублиране на функции с вътрешния одит.
Предвидена е промяна в Закона за митниците и в Закона за Националната агенция по приходите с цел обединяване на инспекторатите в системата на Министерството на финансите в единен инспекторат към министъра на финансите.
Проведе се дискусия, на която се изказаха становища в подкрепа на законопроекта. Изказване направи и госпожа Лиляна Драгиева, която каза, че направеното предложение с § 29 на законопроекта за отмяна на текстове от чл.46 и 46а в Закона за администрацията не е в съответствие с приетия от Народното събрание Закон за изменение и допълнение на Закона за администрацията, целта на която промяна е била да осигури действен административен контрол за изпълнение на нормативните актове и задачите, възложени на инспекторатите от органа на изпълнителната власт, затова § 29 следва да отпадне от законопроекта.
Предложенията за изменения бяха направени и от народния представител Ваня Донева в чл. 4, в членове 16, 21, 22, 30 и 48 да се направят също изменения и допълнения, които по-конкретно ще бъдат разгледани между първо и второ гласуване.
След дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: “за” – 13 народни представители; “въздържали се” - 5 народни представители, без “против”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за вътрешния одит в публичния сектор, № 002-01-42, внесен от Министерския съвет на 19 май 2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Иванова.
Със становището на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове ще ни запознае председателят на комисията народният представител Светлин Танчев.
Господин Танчев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги народни представители!
„На заседанието, проведено на 26 май 2010 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Проект на закон за изменение и допълнение на Закона за независимия финансов одит, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на комисията взеха участие Петрана Павлова - директор на дирекция „Вътрешен контрол”, и Десислава Хаджидимитрова - държавен експерт дирекция „Вътрешен контрол” в Министерство на финансите.
I. С настоящия законопроект се предлага приемане на разпоредби, целящи оптимизиране дейността по вътрешен одит в публичния сектор и подобряване работата на Изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз”.
С изменението се постига съответствие на разпоредбите на закона с изискванията на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета по отношение на функциите на Одитния орган. С предложения законопроект се постига съответствие на функцията по вътрешен одит в публичния сектор в България със стандартите за вътрешен одит на Международния институт на вътрешните одитори и добрите европейски практики.
Законопроектът е изготвен във връзка с отправените препоръки за оптимизиране на дейността на звената за вътрешен одит, на вътрешните одитори и на Одитния орган по оперативните програми, съдържащи се в окончателния доклад от извършения през 2008 г. независим външен преглед от СИГМА (Съвместна инициатива на Европейската комисия и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие).
Прегледът е свързан с оценка на степента на прилагане на новия модел на вътрешен одит в България – децентрализиран модел на вътрешен одит в публичния сектор, въведен с приетия през 2006 г. Закон за вътрешния одит в публичния сектор.
II. Във връзка с гореизложеното Министерският съвет внася Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вътрешния одит в публичния сектор. Съгласно предложения законопроект основните изменения са свързани с:
- осъществяване дейността по вътрешния одит само от звена за вътрешен одит (ЗВО), като се допуска възможността дейността по вътрешен одит да бъде възлагана на външни за организацията физически лица, които трябва да отговарят на определени изисквания;
- прецизиране кръга от организации от публичния сектор, които са задължени да изграждат ЗВО;
- намаляване задължителната минимална численост на ЗВО в общините;
- разширяване обхвата на дейността на звената за вътрешен одит в първостепенните разпоредители с бюджетни кредити (ПРБК);
- допускане на възможността за вътрешни одитори и одитори в Одитния орган да бъдат назначавани и лица, които нямат сертификат „Вътрешен одитор в публичния сектор”, но притежават друг международно признат сертификат за вътрешен одитор – CIA и CGAP;
- издаване на наредба от министъра на финансите за извършване на външните оценки на качеството в организациите от публичния сектор;
- подобряване на прилагането на Глава пета „Специфични одитни дейности по фондове и програми на Европейския съюз”;
- въвеждане на такса за явяване на изпит за придобиване на сертификат „Вътрешен одитор в публичния сектор”, която се определя с тарифа, одобрена от Министерския съвет;
- създаване на нова Глава седма „Административнонаказателни разпоредби”, където са описани отделните видове административни нарушения и наказания.
ІІІ. Законопроектът съдържа разпоредби в Глава пета „Специфични одитни дейности по фондове и програми на Европейския съюз”, свързани с подобряване дейността на Одитния орган по Оперативните програми. С предложената редакция на чл. 41, т. 1 се конкретизират програмите, по които Изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз” осъществява специфични одитни дейности. В § 21 от законопроекта отпада ограничението одиторите, извършващи дейност по фондове и програми на ЕС, да притежават две години стаж в областта на вътрешния или външния одит.
IV. Предвид функциите на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, свързани с контрола върху управлението на средствата от фондовете и програмите на Европейския съюз, в заключение може да се каже, че предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вътрешния одит в публичния сектор в достатъчна степен съответства на изискванията на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 г. за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1260/1999, (ОВ L 210, 31.7.2006 г.) относно функциите на Одитния орган.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага на Народното събрание с 9 гласа „за”, 1 глас „въздържал се”, без „против” да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вътрешния одит в публичния сектор, № 002-01-42, внесен от Министерския съвет на 19 май 2010 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Танчев.
С доклада на Комисията по регионална политика и местно самоуправление ще ни запознае председателят й господин Любен Татарски.
Имате думата, господин Татарски.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вътрешния одит в публичния сектор, № 002-01-42, внесен от Министерския съвет
На свое редовно заседание, проведено на 27 май 2010 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за вътрешния одит в публичния сектор, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на комисията взе участие госпожа Петрана Павлова – директор на дирекция „Вътрешен контрол” в Министерството на финансите, която представи законопроекта.
С предложения законопроект се постига пълно съответствие на функцията по вътрешен одит в публичния сектор в България със стандартите за вътрешен одит на Международния институт на вътрешните одитори и добрите европейски практики.
Съществуващата до момента възможност за осъществяване на вътрешния одит от един вътрешен одитор нарушава екипния принцип и прави невъзможно прилагането на голяма част от стандартите за вътрешен одит в публичния сектор. Предложеният проект регламентира осъществяването на дейността по вътрешния одит само от звена за вътрешен одит и посочва организациите от публичния сектор, които са задължени да изграждат такива звена. Предвидена е и възможността по решение на министъра на финансите звена за вътрешен одит да бъдат създавани и в други организации в резултат на мотивирано искане от съответния ръководител – първостепенен разпоредител с бюджетни кредити. Извън тези случаи законопроектът допуска дейността по вътрешен одит да бъде възлагана на външни за организацията физически лица, които трябва да отговарят на определени изисквания.
Със законопроекта се предвижда намаляване на задължителната минимална численост на звената за вътрешен одит в общините. Конкретната численост се определя от кмета на всяка община предвид спецификата на дейността по вътрешен одит – да подпомага ръководителите на организациите за осигуряване на ефективни системи за финансово управление и контрол, както и да дава препоръки за подобряване на дейностите в организациите.
Предлага се разширяване обхвата на дейността на звената за вътрешен одит в първостепенните разпоредители с бюджетни кредити, като в него се включат и търговските дружества по чл. 61 от Търговския закон, държавните предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, както и лечебни заведения – търговски дружества със смесено държавно и общинско участие в капитала, в които няма звена за вътрешен одит. Тази промяна се налага във връзка с честото възлагане на одитни ангажименти на звената за вътрешен одит в министерствата и общините, свързани с търговски дружества, на които съответният първостепенен разпоредител с бюджетни кредити упражнява правата на собственик.
Предлага се да бъде създадена и нова Глава седма „Административнонаказателни разпоредби”, в която се описват отделните видове административни нарушения и административни наказания.
В хода на дискусията народните представители подкрепиха предложените промени. Те оцениха като целесъобразно и полезно за общините предложението за намаляване на задължителната минимална численост на звената за вътрешен одит в общините и възможността конкретната численост да се определя от кмета на всяка община.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика и местно самоуправление с 11 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вътрешния одит в публичния сектор, № 002-01-42, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Татарски.
От името на вносителите има ли желаещи за информация? Не.
Откривам дебата по обсъждания законопроект.
Има ли народни представители, които искат да вземат отношение? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за вътрешния одит в публичния сектор с вносител Министерският съвет.
Гласуваме.
Гласували 76 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.

Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ФИНАНСОВОТО УПРАВЛЕНИЕ И КОНТРОЛ В ПУБЛИЧНИЯ СЕКТОР.
Вносител - Министерският съвет.
Законопроектът е разпределен на Комисията по бюджет и финанси, която е водеща, съпътстваща е Комисията по правни въпроси.
С доклада на водещата комисия ще ни запознае госпожа Ваня Донева.
ДОКЛАДЧИК ВАНЯ ДОНЕВА: Благодаря, госпожо председател.
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор, № 002-01-35, внесен от Министерския съвет на 11 май 2010 г.
На заседание, проведено на 27 май 2010 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор, № 002-01-35, внесен от Министерския съвет на 11 май 2010 г.
На заседанието присъстваха следните представители на Министерството на финансите: Петрана Павлова – директор на дирекция „Вътрешен контрол”, Стефан Белчев – директор на дирекция „Вътрешен одит”, Десислава Хаджидимитрова – държавен експерт в дирекция „Вътрешен контрол”, Лиляна Драгиева – изпълняващ длъжността на дирекция „Главен инспекторат” в Министерския съвет, Николай Чаталбашев – председател на Комисията за публичен надзор на регистрираните одитори, Христо Маврудиев– заместник-председател на Института на дипломираните експерт-счетоводители.
От името на вносителя законопроектът беше представен от Петрана Павлова. Тя изтъкна, че основно значение в закона има концепцията за управленската отговорност на ръководителите на организации, които се разпореждат със средства от държавния бюджет, с извънбюджетни сметки, с общинските бюджети и фондове, с бюджетите на Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса, на други самостоятелни и автономни бюджети, със средства, гарантирани от Република България, със средствата по фондове и програми от Европейския съюз, със средствата на търговски дружества и държавните предприятия, разпореждащи се с публични средства по силата на нормативен акт за изграждането на стабилни системи за финансовото управление и контрол при разходването на публичните средства.
Практиката по прилагането на закона, както и анализът на ежегодно представяната информация от първостепенните разпоредители с бюджетни кредити относно осъществения от тях мониторинг на финансовото управление и контрол, показват, че се наблюдава тенденция около 10 на сто от тях да не спазват нормативните изисквания за извършване на самооценка и докладване пред министъра на финансите за функционирането, адекватността, ефективността и ефикасността на системите. По този начин се препятстват необходимите последващи действия за подобряване на финансовото управление и контрол, което води до траен процес на незаконосъобразно и неефективно разходване на публични средства.
С предложения законопроект се въвежда административнонаказателна отговорност за ръководителите – първостепенни разпоредители с бюджетни кредити, които до 31 март не са изпълнили задължението си за представяне на информация на министъра на финансите, съгласно чл. 8, ал. 1 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор. С административнонаказателните разпоредби се цели засилване на управленската отговорност на ръководителите – първостепенни разпоредители с бюджетни кредити, които отговарят за осъществяването на финансовото управление и контрол във всички ръководени от тях структури, програми, процеси и дейности, включително за мониторинга и отчетността за състоянието му.
В законопроекта е предвидена отмяна на чл. 19, който регламентира създаването и част от функциите на консултативните съвети за финансовото управление и контрол. Тези функции се покриват с функциите на одитните комитети, чието създаване в организациите от публичния сектор се предлага с изменението и допълнението на Закона за вътрешния одит в публичния сектор.
Предлаганите промени за подобряване на процеса по финансовото управление и контрол в публичния сектор като цяло ще се осъществят под ръководството на министъра на финансите.
След приключване на обсъждането на законопроекта се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: „за” – 12 народни представители, „против” – 2 народни представители, и „въздържали се” – 4 народни представители.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор, № 002 01 35, внесен от Министерския съвет на 11 май 2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на госпожа Донева.
С доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае господин Тодор Димитров.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, ще ви запозная с доклада на Комисията по правни въпроси.
„На свое заседание, проведено на 3 юни 2010 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор, № 002 01 35, внесен от Министерския съвет на 11 май 2010 г.
На заседанието присъстваха представители на Министерството на финансите: госпожа Петрана Павлова – директор на дирекция „Вътрешен контрол”, и госпожа Десислава Хаджидимитрова – държавен експерт в дирекция в същата дирекция.
От името на вносителя законопроектът бе представен от госпожа Петрана Павлова.
С него се цели да се преодолеят някои затруднения в практиката по прилагането му относно неспазването от страна на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити на нормативните изисквания за извършване на самооценка и докладване пред министъра на финансите за функционирането, адекватността, ефективността и ефикасността на системите.
От своя страна това води до възпрепятстване необходимите действия за подобряване на финансовото управление и контрол и до незаконосъобразно и неефективно разходване на публични средства.
Въвежда се административнонаказателна отговорност за ръководителите – първостепенни разпоредители с бюджетни кредити, които до 31 март не са изпълнили задължението си за представяне на информация на министъра на финансите.
Предвижда се отмяна на чл. 19, регламентиращ създаването и част от функциите на консултативните съвети за финансово управление и контрол. Тези функции се покриват с функциите на одитните комитети, чието създаване в организациите от публичния сектор се предлага с изменението и допълнението на Закона за вътрешния одит в публичния сектор.
Предлаганите изменения целят подобряване на процеса по финансово управление и контрол в публичния сектор и ще се осъществят под ръководството на министъра на финансите.
След проведената дискусия с 15 гласа „за” и 1 глас „въздържал се” Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор, № 002-01-35, внесен от Министерския съвет на 11 май 2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря на народния представител Тодор Димитров.
От името на вносителите желаете ли думата? Благодаря.
Уважаеми народни представители, имате възможност да изкажете мнения и становища относно законопроекта.
Желание за изказване? Няма.
Поставям на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за финансовото управление и контрол на публичния сектор, № 002-01-35, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 70 народни представители: за 63, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка от седмичната ни програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА ОТ ВРЕДНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ХИМИЧЕСКИТЕ ВЕЩЕСТВА И ПРЕПАРАТИ.
С доклада на Комисията по околната среда и водите ще ни запознае госпожа Танева.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА:
„ДОКЛАД
на Комисията по околната среда и водите относно първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати, № 002-01-40, внесен от Министерския съвет на 19 май 2010 г.
На свое редовно заседание, проведено на 27 май 2010 г., Комисията по околната среда и водите под ръководството на госпожа Искра Михайлова – председател на комисията, разгледа на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати, № 002-01-40, внесен от Министерския съвет на 19 май 2010 г.
От Министерството на околната среда и водите на заседанието присъстваха: заместник-министър Евдокия Манева, госпожа Ваня Григорова – изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по околна среда, господин Бойко Малинов – директор на дирекция „Превантивна дейност” и госпожа Миля Димитрова – директор на дирекция „Политика по изменение на климата”.
Присъстваха и представители на дирекция „Законодателна дейност и европейско право” при Народното събрание.
От името на вносителя законопроектът и мотивите за неговото внасяне бяха представени от госпожа Евдокия Манева - заместник-министър на околната среда и водите.
Със законопроекта се цели на първо място въвеждането на адекватни мерки за прилагане на Регламент № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета, относно класифицирането, етикирането и опаковането на вещества и смеси за изменение и отмяна на директиви 67/548 и 199/45, както и за изменение на Регламент № 1907/2006. Въвеждането на мерките за прилагане на Регламент № 1272 трябва да бъде направено в срок до 10 юни 2010 г. и Европейската комисия бъде нотифицирана за това. Чрез определянето на министъра на околната среда и водите за компетентен орган за докладването по чл. 46, ал. 2 от регламента до Европейската агенция по химикалите, създаването на контролен механизъм и въвеждане на санкции за неизпълнение на изискванията на регламента, се осъществява неговото прилагане в страната ни.
Прилагането на определени разпоредби, отнасящи се за класифицирането на смеси, в съответствие с указания в Преходните разпоредби на регламента срок, трябва да се отложи, като дотогава за класифицирането на смеси ще се прилагат националните разпоредби, транспониращи изискванията на Директива 1999/45 на Европейския парламент и на Съвета от 1999 г. за сближаване на законодателството на страните членки относно класифициране, опаковане и етикиране на опасни препарати.

На второ място е въвеждането на мерки за прилагане на Регламента относно износа и вноса на опасни химикали № 689/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. Тъй като този Регламент заменя съществуващия № 304/2003 относно износа и вноса на опасни химикали се налага приемането на правните рамки за неговото прилагане в Република България. С този регламент се прилага и Ротердамската конвенция относно процедурата по предварително обосновано съгласие при международна търговия с опасни химикали и пестициди.
С измененията на закона са уточнени някои процедури, като е въведена и такава за получаване на референтен идентификационен номер за износ на химични вещества от приложения на Регламент № 689/2008 за лабораторни или изследователски цели в количества до 10 кг, което може да улесни индустрията при такъв вид износ.
На трето място проектозакона транспонира Директива 209/107/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 98/8/ЕО относно пускането на пазара на биоциди по отношение на някои срокове. Това е наложително, поради това, че се очаква прегледът на значителен брой активни вещества да не приключи до 14 май 2010 г. Дори за активните вещества, за които е взето решение в рамките на този срок относно включването им в положителния списък на Директива 98/8/ЕО е необходимо повече време на страните членки за транспониране на съответните актове и да предоставят, отменят или изменят разрешенията за съответните продукти. Поради риска националните правила да не са приложими в края на преходния период, 10 годишната работна програма се удължава, с оглед завършване на прегледа на всички нотифицирани за оценка активни вещества.
Предлаганите със законопроекта други по-важни изменения и допълнения в закона могат да бъдат обобщени, както следва: прецизиране на текстове по прилагане на Регламент № 648/2004 на Европейския парламент и на Съвета относно детергентите и Регламент № 850/2004 относно устойчивите органични замърсители и за изменение на Директива 79/117/ЕИО, както и корекции, свързани с прецизиране на обхвата и начина за извършване на контролна дейност и налагане на административно-наказателни мерки. Определени и уточнени са контролните правомощия на министъра на околната среда и водите и министъра на здравеопазването във връзка с прилагането на Регламент № 1272/2008 и на изискванията за ограничаване на производството, пускането на пазара и употребата на определени опасни химични вещества, смеси и изделия, съгласно Приложение ХVІІ на Регламент № 1907/2006.
Предвидено е приемането на две наредби от Министерския съвет за определяне реда и начина за съхранение на опасни химични вещества и смеси, както и реда и начина за ограничаване на производството, употребата или пускането на пазара на определени опасни химични вещества, смеси и изделия. Предвижда се и издаването на съвместни указания за провеждане на контролната дейност от страна на министъра на околната среда и водите, министъра на здравеопазването и министъра на труда и социалната политика, което безспорно ще подобри координацията при прилагането на закона.
Представено беше становище на Дирекция „Законодателна дейност и европейско право”, подкрепящо приемането на законопроекта и отбелязващо някои технически грешки, които се прие да бъдат отстранени между първо и второ четене.
След откриването на дебата от председателя на комисията, отношение взеха: народният представител Георги Божинов, който обърна внимание, че с някои регламенти и директиви европейското производство става по-неконкурентоспособно, на което госпожа Манева отговори, че този въпрос възниква веднага и засяга повече други закони, като Закона за чистотата на атмосферния въздух и други. Тя подчерта, че Министерството на околната среда и водите се опитва да отстоява и защитава интересите на българската индустрия; народният представител Искра Михайлова, която изказа благодарност за поставения въпрос и че може да се свика специално заседание или кръгла маса по него за отстояване на такива позиции; народният представител Петър Курумбашев, подкрепяйки разглеждането на регламентите и да се изпълнява само необходимото, като се направят и предложения за промени на европейско ниво.
Председателят на комисията отправи покана за предложения по законопроекта и прекрати дискусията.
След проведените разисквания, Комисията по околната среда и водите единодушно подкрепи законопроекта и изразява следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати № 002-01-40, внесен от Министерския съвет на 19 май 2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Сега със становището на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове ще ни запознае председателят й Светлин Танчев.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин председателстващ.
„На заседанието, проведено на 2 юни 2010 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на Комисията взеха участие представители на Министерството на околната среда и водите – Евдокия Манева – заместник-министър, и Бойко Малинов – директор на Дирекция „Превантивна дейност”.
С настоящия законопроект се предлагат някои изменения на разпоредбите в Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати с оглед повишаването на контрола върху вноса и износа на такива вещества, класифицирането, опаковането и етикетирането им, съхраняването им и др.
С настоящият законопроект се предлага въвеждането в националното законодателство на мерки за прилагане на Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси (CLP), за изменение и отмяна на директиви 67/548/ЕИО и 1999/45/ЕО и за изменение на Регламент (ЕО) № 1907/2006 (REACH). Необходимо е въвеждането на мерки за прилагане на Регламент (ЕО) № 1272/2008 да бъде предприето в срок до 10 юни, като Европейската комисия ще бъде нотифицирана за това по определения начин. Прилагането на регламента в България се осъществява чрез определяне на министъра на околната среда и водите като компетентен орган по чл. 43 и чл. 46 от горепосочения регламент, създаване на контролен механизъм и въвеждане на санкции, приложими при неизпълнение изискванията на регламента. Отлага се прилагането на определени разпоредби, свързани с класификацията на смеси, в съответствие с указания в Преходните разпоредби на регламента – срок до 2015 г., като дотогава ще се прилагат националните разпоредби.
С настоящият законопроект се предлага още въвеждане в националното законодателство на мерки за прилагане на Регламент (ЕО) № 689/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. относно износа и вноса на опасни химикали. С измененията в закона са уточнени процедурите за получаване на референтен идентификационен номер в базата данни за износ и внос на опасни химикали на Европейската комисия, което би облекчило индустрията при износ на химични вещества за лабораторни или изследователски цели в количества до 10 кг.
Със законопроекта се цели транспониране на Директива 2009/107/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 98/8/ЕО относно пускането на пазара на биоциди по отношение на удължаване на някои срокове. Транспонирането на директивата е наложително от гледна точка на факта, че се очаква прегледът на значителен брой активни вещества да не бъде завършен до 14 май 2010 г. Дори за активните вещества, за които е взето решение преди 14 май, относно тяхното включване в положителния списък в Директива 98/8/ЕО, е необходимо повече време, за да могат държавите-членки да транспонират съответните актове и да предоставят, отнемат или изменят решенията за съответните продукти, за да спазят хармонизираните разпоредби на директивата. С цел да се избегне преустановяването на защитата на данни, докато някои активни вещества все още са в процес на оценяване, срокът на защита на всички данни, предоставени за целите на Директива 98/8/ЕО, се удължава, така че да съвпадне с края на програмата за преглед (2014 г.)
Предложени са мерки за прецизиране на текстовете по прилагане на Регламент (ЕО) № 648/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно детергентите и Регламент (ЕО) № 850/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно устойчивите органични замърсители и за изменение на Директива 79/117/ЕИО. Със законопроекта се създава нова Глава трета – Мерки за прилагане на Регламент (ЕО) № 648/2004, с която министърът на околната среда и водите е определен за компетентен орган по смисъла на чл. 8, ал. 1 на Регламента.
Извършени са и корекции, свързани с прецизиране на обхвата и начина на извършване на контролна дейност и налагане на административно-наказателни мерки. Определени и уточнени са контролните правомощия на министъра на околната среда и водите и министъра на здравеопазването във връзка с прилагането на Регламент (ЕО) № 1272/2008 и прилагането на изискванията за ограничаването на производството, пускането на пазара и употребата на определени опасни химични вещества, смеси и изделия, съгласно Приложение XVII на Регламент (ЕО) № 1907/2006.
Предвижда се приемането на две наредби от Министерския съвет, с които ще се определи редът и начинът за съхранение на опасни химични вещества и смеси и редът за ограничаване производството, употребата или пускането на пазара на определени опасни химични вещества от Приложение XVII на Регламент (ЕО) № 1907/2006, както и издаването на съвместни указания за провеждането на контролна дейност от страна на министъра на околната среда и водите, министъра на здравеопазването и министъра на труда и социалната политика, което ще подобри координацията при прилагането на закона. Определени са процедури за прилагане на административни мерки за спиране на производството, пускането на пазара, употребата и/или износа на химични вещества и/или смеси, както и изтеглянето им от пазара при наличие на риск за здравето и безопасността на хората, въвеждащи изискванията на чл. 129 от Регламент (ЕО) № 1907/2006, и чл. 52 от Регламент (ЕО) № 1272/2008.
Предвид изложеното по-горе, може да се заключи, че чрез законопроекта ефикасно ще бъдат въведени мерки за прилагане на Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси (CLP), на Регламент (ЕО) № 689/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. относно износа и вноса на опасни химикали, за транспониране на Директива 2009/107/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 98/8/ЕО относно пускането на пазара на биоциди по отношения на удължаване на някои срокове. С Наредбите, които ще бъдат приети от Министерския съвет, се цели постигане на съответствие с Регламент (ЕО) № 1907/2006 и Регламент (ЕО) № 1272/2008.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 12 гласа „за” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати, № 002-01-40, внесен от Министерския съвет на 19 май 2010 г.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Има ли желания за изказвания?
Заповядайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Погледнат отделно, оценяван самостоятелно като нормативен акт, разглежданият законопроект не буди възражение и трябва да бъде приет. С него се въвеждат мерки за прилагането на Европейския регламент.
Знаете, че регламентите действат и самостоятелно на територията на страните членки и с това, което се прави, се осигуряват процедурите, за да може този регламент да действа безпрепятствено в България.
С това изменение в Закона за вредното въздействие на химическите вещества се прави девета поредна промяна на този законопроект. С тази промяна и с онези, които я предшестваха, фактически името на законопроекта не отговаря на неговото съдържание. Онова тяло, онова съдържание, което беше в началото и отговаряше на това заглавие, с въвеждането на изисквания за производството, за пакетирането, за етикетирането, търговията и т.н., обемът на закона нарасна и следващата промяна, която ще бъде наложителна, вече трябва да е свързана с написването на нов закон, който да има заглавието „Закон за управление на химическите вещества” – и в тази посока експертите нямат възражения.
Аз вземам думата единствено, за да поставя един друг въпрос, който намирам за изключително важен, поставих го и в комисията. Там стана кратка дискусия.
Резюмирано накратко, искам да говоря за това, че всички онези регламенти в областта на химическото производство, цялото европейско химическо законодателство, плюс онова, което са мерки за опазване на околната среда, изисквания за качеството на отпадните води, изисквания за управление на опасните отпадъци, изисквания за съхраняване на отпадъците от химическата промишленост, общите изисквания за предотвратяване на въздействието върху измененията на климата и т.н., всички необходими, когато се реализират и остойностят, се вижда, че в резултат на това, че Европейската общност иска да води, да играе водеща роля, да бъде пример за останалия свят, да налага нормите, които са необходими, за да оцелее цялото човечество, водят до един крайно негативен икономически резултат. Този много прост резултат е, че химическата промишленост на Европа представа да бъде конкурентоспособна. Един отрасъл, в който в момента работят 1 млн. 200 хил. души в Европа, един отрасъл, който е структуриран в повече от 22 хил. 700 фирми, един отрасъл, който дава 35 млрд. обща промишлена продукция, е застрашен за своето съществуване.
Това е реален проблем, защото инвеститорите в резултат на тези необходими, но строги изисквания в Европа вземат мерки за своето оцеляване и в условията на криза това има катастрофални последствия. Най-просто, те започват да изтеглят своите производства, плащайки цената на това, че изоставят технологиите и площадките в Европа, преминават в съседство и общият глобален ефект от тяхната дейност и това производство за света като цяло е също така негативен, но провежданата политика – правилна по принцип от Европейската общност, не води до желания резултат.
Затова трябва да се говори и страните членки не само да изготвят регламенти, които да бъдат длъжни, както в предишни становища беше казано в какви срокове да ги вложим в нашите страни и тези изисквания да се реализират спрямо българското, европейското и на страните членки въобще за производство и законодателство, това се оказа недостатъчно.
Трябва да се действа в няколко направления.
Първо, когато България участва в изготвянето на регламентите, тези изисквания и проблеми да бъдат поставени на масата.
Второто, е, общата външнополитическа дейност и усилия на Европейския съюз като цяло в диалога с останалия свят, трябва да бъде много по-резултатен.
Трето, в Проекта Европа 20/20 има възможности за инвестиции в авангардни технологии и България има задел, има партньорство с останали водещи страни, които, ако компетентните държавни институции отстояват, България може да получи заслужено тези средства, за да даде модел на такива технологични решения, които да бъдат полезни на Европа и на целия свят. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Уважаеми народни представители, обявявам 30-минутна почивка – до 12,05 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Продължаваме с първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати. Вече сме запознати със становището на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Продължаваме с дебатите.
Има ли народни представители, които желаят да се включат в дебата?
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химическите вещества и препарати.
Моля, гласувайте.
Гласували 69 народни представители: за 61, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.

Следва:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА.
Имате думата, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо председател, уважаеми господин министър, правя предложение за допускане в залата на госпожа Светлана Маринова от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте предложението.
Гласували 72 народни представители: за 72, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, квесторите, поканете представителя на министерството.
Господин Димитров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ:
„ДОКЛАД
по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 002-01-22, внесен от Министерския съвет на 6 април 2010 г. и Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 054-01-5, внесен от народния представител Мартин Димитров на 26 януари 2010 г.
На свое редовно заседание, проведено на 14 април 2010 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, внесен от Министерския съвет и законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, внесен от н.п. Мартин Димитров.
На заседанието присъстваха госпожа Мая Христова – заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма, господин Петко Милевски – изпълнителен директор на Топлофикация - София, господин Ангел Семерджиев – председател на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, представители на КРИБ, КНСБ и други.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, внесен от Министерския съвет беше представен от заместник-министър Мая Христова.
Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката е разработен в съответствие с политиката на правителството за намаляване на тежестта за бюджета и оптимизиране дейността на регулаторните органи съгласно Решение № 870 на Министерския съвет от 2009 г. В така представения законопроект се предлагат текстове, засягащи въпроси в сферата на електропроизводството, в частност – задължението за изкупуване и ценообразуване при комбинираното производство на електрическа и топлинна енергия; снабдяването с електрическа енергия от крайните снабдители; внасяне на яснота в отношенията между електропреносно и разпределителните предприятия по отношение на мрежите и присъединяването на обекти към преносната мрежа; ясно регламентиране на правото да бъдат изграждани, съответно – притежавани, уредбите средно напрежение, служещи за присъединяване само на един потребител за стопански нужди към електроразпределителните мрежи. Предлагат се изменения, с които се отстраняват допуснати в текста на закона неточности, основно по отношение на контролните правомощия на ДКЕВР и по отношение на съставите на административни нарушения и за коригиране на неверни препратки.
Приемането на предложения законопроект е необходимо относно задължителното изкупуване на произведената електроенергия от комбинирано производство и условията, при които общественият доставчик и крайните снабдители ще правят това изкупуване.
В съответствие с изложеното по отношение на регулаторния орган по Закона за енергетиката – Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, е предвидено:
- съставът на комисията да е от 7 членове, включващ председател и шестима членове, без да се предвиждат заместник-председатели;
- ограничаване мандатите на членовете на комисията до максимум два последователни мандата;
- осигуряване на възможност за работа на комисията в хипотезата на прекратяване на мандат до назначаването на нов член на комисията;
- промени в изискванията към броя членове в енергийния сектор и в сектора водоснабдяване и канализация, съответно – трима и двама, и предвиждане председателят на комисията и един член – правоспособен юрист, да са с опит в едната или в другата сфера;
- промени в разпоредбите за кворум и мнозинство при вземане на решения от комисията във връзка с намаляването на числения й състав, като кворумът и мнозинството са изравнени на петима.
Предвижда се публикуване на електронната страница на комисията на нейните решения за издаване, изменение, допълнение, отнемане и прекратяване на лицензиите и на решенията за утвърждаване на цените, вместо в бюлетина на комисията. Изрично се уреждат контролните правомощия на комисията по отношение на лица, които извършват дейности без лицензия, в случаите, когато такава се изисква.
Урежда се също така, в съответствие със законите, регламентиращи държавната и общинската собственост, възмездното учредяване на ограничени вещни права от компетентните държавни или общински органи без търг или конкурс за изграждането или разширението на площадкови и/или линейни енергийни обекти, надземни и подземни хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия или на части от тях, както и на свързаните с производството съоръжения за депониране на производствени отпадъци, в полза на лицето, което ще експлоатира енергийния обект.
Предложено е и изменение, което предвижда в случаите на добив на енергийни ресурси за задоволяване на държавна нужда, когато не е постигнато споразумение със собствениците или титулярите на други вещни права, енергийното предприятие концесионер да може да поиска от министъра на икономиката, енергетиката и туризма да инициира отчуждителна процедура по Закона за държавната собственост.
Удължава се срокът за изкупуване на електрическата енергия, произведена от съществуващите топлоелектрически централи с комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, без постигнати показатели за високоефективност, до края на 2011 г. В същия срок се предвижда изкупуване и на електроенергията, произведена над количеството електрическа енергия от комбинирано производство (т. нар. „принудена електрическа енергия”). До края на настоящия регулаторен период цената на „принудената” електрическа енергия е по договаряне, а от 1 юли 2010 г. – по индивидуални разходи.
При действащия механизъм за ценообразуване, за да се извърши регулиране на дейността на енергийното предприятие, е необходимо ДКЕВР да определи всички цени на енергийни продукти, произвеждани в дружеството. Във връзка с това и поради невъзможността да прекратят доставката на топлинна енергия на своите потребители, се предлага удължаване на преходния период до края на 2011 г. Този срок е в съответствие с предвиденото в закона към същата дата министърът на икономиката, енергетиката и туризма да изготви и внесе в Министерския съвет за одобряване законопроект, въвеждащ пазарен механизъм за насърчаване на комбинираното производство.
В защита на интересите на обществения доставчик и крайните снабдители за намаляване на разходите им за изкупуване на комбинирана електрическа енергия, предложението е да отпадане преференциалната цена за комбинираната електроенергия без постигнати показатели за висока ефективност.
Удължаването на сроковете по § 17 и 18 от законопроекта е свързано с въвеждането на механизма за издаване на сертификати за произход. Счита се, че едновременното въвеждане на нов механизъм за уреждане на търговските плащания при комбинирано производство и рестриктивните мерки за ценообразуване на този етап са достатъчни за изпълнение на насоките на Директива 2004/8/ЕО за насърчаване на високоефективно комбинирано производство, особено в момент на световна икономическа криза и спад на потреблението на топлинна енергия.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, внесен от народния представител Мартин Димитров, беше представен от народния представител Мартин Димитров.
Според вносителя, няколко са основните идеи, залегнали в законопроекта. Те са подчинени на желанието за оптимизиране работата на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, което включва и намаляване на членовете й.
На първо място е идеята за внасяне на по-голяма прозрачност в работата на ДКЕВР. В този смисъл са предлаганите изменения на ал. 3 и ал. 5 от чл. 13 на закона. Предложението е всички заседания на Комисията да са открити. Счита се, че ДКЕВР е твърде важен орган, за да има съмнение относно прозрачността на решенията му. От тази гледна точка – откритите заседания ще допринесат за повишаване на доверието в Комисията и ще рефлектират положително върху имиджа й.
Друго предложение в законопроекта е това за намаляване броя на членовете на ДКЕВР от сегашните 13 на 9. По-малкият брой членове на Комисията би довел и до по-малки разходи, необходими за дейността й, както и до намаляване администрацията на ДКЕВР, което също би имало положителен финансов ефект. Не на последно място – намаляването на членовете на независимия регулатор би могло да го направи по-оперативен.
С необходимостта от финансова оптимизация е обоснована и предлаганата промяна за редуциране на средствата, разходвани по линия на т. нар. допълнително материално стимулиране на Комисията и на нейната администрация. Това предложение в условията на тежка икономическа криза е в синхрон с провежданата политика на бюджетни оптимизации, засягаща всички сфери на дейност в публичния и частния сектор.
В хода на дискусията бяха поставени въпроси относно § 3, изменящ чл. 13 от Закона за енергетиката. Народните представители се обединиха около мнението, че е необходимо прецизиране на разпоредбата между първо и второ четене на законопроекта, поради невъзможност в закон да се запише начина на гласуване на член на независим орган.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати:
- по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, внесен от Министерския съвет: “за” – 14 народни представители, “против” – 6 и “въздържал се” – 1 народен представител;
- по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, внесен от народния представител Мартин Димитров: “за” – 16 народни представители, “против” – 2 и “въздържали се” – 2 народни представители.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, внесен от Министерския съвет и Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, внесен от народния представител Мартин Димитров.”
Има още един доклад, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Да, ако обичате, прочетете и другия доклад.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ:
„ДОКЛАД
по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 054-01-47, внесен от Валентин Николов, Диан Червенкондев и Мартин Димитров на 14 май 2010 г.
На свое редовно заседание, проведено на 2 юни 2010 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, внесен от Валентин Николов, Диан Червенкондев и Мартин Димитров на 14 май 2010 г.
На заседанието присъстваха: господин Валентин Кирчев – заместник-председател на ДКЕВР, госпожа Ирина Георгиева – директор на дирекция „Правна” в същото ведомство, и госпожа Анета Петрова – началник на сектор „Дялово разпределение” в дирекция „Сигурност на енергоспестяването” в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
Законопроектът беше представен от народния представител Валентин Николов.
Според вносителите с предлаганите промени в законопроекта се цели следното:
1. Потребителите сами да избират формата на собственост върху уредите за дялово разпределение. Един от основните мотиви за това е, че когато клиентът закупи тези уреди, той не е в състояние да смени фирмата за дялово разпределение преди изтичането на живота им, който в общия случай е 10 години. А в случай, че реши да го направи той трябва да закупи отново прибори от новоизбраната от него фирма. Освен това крайният потребител в Европа не е ограничен във формата на собственост на тези прибори и успешно се възползва от наем или лизинг на уредите за дялово разпределение.
2. Възможност ДКЕВР да извършва по-всеобхватен контрол върху дейността и информацията, предоставена от лицензираните дружества чрез извършване на регулаторен одит.
Във връзка с извършените текущи и извънредни проверки на контролирани от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране лица по Закона за енергетиката се установи, че в действащото законодателство липсва правна уредба, относно възможността енергийният регулатор да извършва регулаторен одит, който представлява финансов одит, одит на лицензионната дейност на съответното дружество, включително одит на качеството на предлаганите услуги.
Регулаторният одит по своята същност е периодична проверка на дейността на лицензиантите, чиято основна цел е свързана с необходимостта да бъде проверена степента, в която се изпълняват специфичните изисквания на Регулаторната комисия по отношение на спазването на правилата в приетите на основание чл. 36, ал. 1 от Закона за енергетиката задължителни указания за образуване на цените и прилагането на отделна отчетност за различните дейности.
В допълнение към това, резултатите от регулаторния одит ще покажат физическия състав и съответната стойност на извършените от дружеството инвестиции, както и постигнатия ефект от реализирането им по отношение на степента на надеждност на връзката между отчетените инвестиции и поставените цели, в това число развитие и подобряване на мрежата, повишаване сигурността на доставките, намаление на технологичните разходи, законови задължения и други.
Регулаторният одит може да бъде извършван от служители, определени от регулатора, както и от външни лица. Одиторите следва да имат правата на контролните органи по чл. 78, ал. 2 от Закона за енергетиката, а именно:
- свободен достъп до контролираните от тях лица и обекти за проверка;
- да изискват необходимите данни, сведения, обяснения, оперативна и друга информация, включително да извършват или да възлагат извършването на експертизи, измервания и изпитвания за изясняване на техническото състояние и условията за експлоатация на обекта;
- да извършват насрещни проверки и да изискват от трети лица сведения и документи, необходими за извършване на насрещните проверки;
- да правят предложения за даване на задължителни предписания;
- да правят предложения за налагане на принудителни административни мерки и административни наказания.
Комисията е първостепенен разпоредител с бюджетни кредити и финансира дейността си със събраните приходи от такси. Бюджетът се формира така, че комисията разполага единствено със средства за текуща издръжка, като не са предвидени разходи за извършване на регулаторен одит. С оглед на това е предвидено тези разходи да бъдат за сметка на проверяваното дружество.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 10 народни представители, „против” – 5, „въздържали се” – 2 народни представители.
Във връзка с гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, внесен от Валентин Николов, Диан Червенкондев и Мартин Димитров на 14 май 2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Димитров.
Следва докладът на Комисията по правни въпроси. С него ще ни запознае госпожа Десислава Атанасова.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА:
„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси относно обсъждане на първо четене на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за енергетиката с вх. № 002-01-22, внесен от Министерския съвет на 6 април 2010 г., и с вх. № 054-01-5, внесен от Мартин Димитров на 26 януари 2010 г.
На заседание, проведено на 29 април 2010 г., Комисията по правни въпроси разгледа законопроектите за изменение и допълнение на Закона за енергетиката.
На заседанието от името на вносителя присъства госпожа Светлана Маринова – началник-отдел в дирекция „Правна” в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
Законопроектът предвижда няколко групи промени, като първата е свързана с намаляване тежестта за бюджета и оптимизиране дейността на регулаторните органи. В съответствие с това по отношение на регулаторния орган по Закона за енергетиката Държавната комисия за енергийно и водно регулиране е предвидено в състава на комисията да е от седем членове, включващ председател и шестима членове, без да се предвиждат заместник-председатели. Предвижда се ограничаване мандатите на членовете на комисията до максимум два последователни мандата, осигуряване на възможност за работа на комисията в хипотезата на прекратяване на мандат до назначаването на нов член на комисията. Променят се изискванията към броя членове в енергийния сектор и в сектор „Водоснабдяване и канализация”. Направени са свързаните с това промени в разпоредбите за кворум и мнозинство при вземане на решения от комисията във връзка с намаляването на нейния числен състав, като кворумът и мнозинството са изравнени на петима.
Предложеното редуциране на състава на комисията е съобразено със съществуващата ротация и целесъобразността на запазването му предвид изискванията на Директива 2009/72 на Европейския съюз и Директива 2009/73 на Европейския съюз. Предвижда се мандатът на председателя на комисията да не се прекратява предвид необходимостта от запазване на неговите представителни функции и правна сигурност, организиране дейността на комисията в съответствие с предвидените изменения и осигуряване на елемент от ротационния механизъм.
Втората група промени са свързани с отстраняване на допуснати в текста на закона неточности, основно по отношение на контролните правомощия на комисията и по отношение на съставите на административните нарушения и за коригиране на неверни препратки.
Третата група промени са относими към учредяването на ограничени вещни права и отчуждителни процедури, свързани с обекти с енергийни цели. С предложените промени в § 7, ал. 1 и 2 на чл. 62 се урежда в съответствие със законите, регламентиращи държавната и общинската собственост, възмездното учредяване на ограничени вещни права от компетентните държавни или общински органи без търг или конкурс за изграждането или разширяването на енергийни обекти и съоръжения за производство на електрическа енергия или на части от тях и др.
С § 9 в чл. 63б се предвижда в случаите на добив на енергийни ресурси за задоволяване на държавна нужда, когато не е постигнато споразумение със собствениците или титулярите на други вещни права, енергийното предприятия концесионер да може да поиска от министъра на икономиката, енергетиката и туризма да инициира отчуждителна процедура по Закона за държавната собственост, без за отчуждаването да е необходимо изготвянето на подробен устройствен план.
С последната група промени в законопроекта с § 17 и 18 в Преходните и заключителните разпоредби се удължава срокът за изкупуване на електрическата енергия, произведена от съществуващите топлоелектрически централи с комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, без постигнати показатели за висока ефективност, до края на 2011 г. Този срок е в съответствие с предвиденото в закона към същата дата министърът на икономиката, енергетиката и туризма да изготви и внесе в Министерския съвет за одобряване законопроект, въвеждащ пазарен механизъм за насърчаване на комбинираното производство. Удължаването на сроковете по § 17 и 18 от законопроекта е свързано с въвеждането на механизма за издаване на сертификати за произход.
Вторият законопроект, внесен от народния представител Мартин Димитров, бе представен от председателя на Комисията по правни въпроси госпожа Искра Фидосова, която очерта принципните разлика със законопроекта на Министерския съвет – заседанията на комисията да са открити; числеността на регулаторния орган да е от девет члена, а не от седем, както предлага Министерският съвет, като за разлика от проекта на Министерския съвет не са предвидени промени в изискванията за заемане на длъжността; предлага се и редуциране на средствата за допълнително материално стимулиране.
По законопроекта се проведе задълбочена дискусия, в която взеха участие народните представители: Любен Корнезов, Искра Фидосова, Христо Бисеров, Димитър Лазаров, Юлиана Колева, Екатерина Михайлова, Веселин Методиев и Михаил Миков.
На обсъждане бе поставен предварителен въпрос, повдигнат от господин Любен Корнезов и господин Христо Бисеров, относно предсрочно прекратяване на мандатите на членовете на регулаторния орган по силата на закона и изключението за това за председателя на комисията. Те изказаха съмнение относно конституционносъобразността на тази законодателна промяна. В отговор на това председателят на комисията госпожа Искра Фидосова контрира с аргумент, че до момента такива промени в други закони не са атакувани пред Конституционния съд за противоконституционност, а господин Лазаров припомни, макар и по повод на други разпоредби на законопроекта, че Конституционният съд не е последователен в своята практика, като при подобни или сходни случаи се произнася с различни решения.
Дискусията по законопроекта, извън този въпрос, се концентрира към обсъждане на съществени юридически въпроси, които засягат правата на гражданите, както и конституционносъобразността на някои от разпоредбите на закона, които са последните концептуални проблеми:
- параграф 3 относно чл. 13, ал. 1 поставя принципния въпрос дали със законова норма може да се определя начинът за гласуване на отделни членове на комисията. Идеята явно е да не могат да се вземат решения тогава, когато членовете – специалисти в областта на водоснабдяването и канализацията, са изразили отрицателно становище, но съдържанието на нормата следва да бъде прецизирана в съответната словесна форма, за да отговаря на идеята и да не предизвиква противоречиво тълкуване относно кворум и мнозинство;
- параграф 2 поставя необходимостта от изясняване на понятието „служебен стаж”, изхождайки от принципното положение, че съществува общ и специален стаж, както и стаж по служебно правоотношение.
- В § 7, в чл. 62, ал. 1 и 2 урежда в съответствие със законите, регламентиращи държавната и общинската собственост, възмездното учредяване от компетентните държавни и общински органи на ограничени вещни права за изграждането на енергийни проекти.
Въпросът, който се поставя, е: защо в единия случай става дума за частна държавна собственост, а за общинската не е уточнено, че става реч за частна общинска собственост?
В дискусията този въпрос беше изяснен, че според чл. 7, ал. 2 от Закона за общинската собственост имотите – публична общинска собственост, могат да се обременяват с ограничени вещни права само в случаите, определени със закон, а според ал. 3 тези, които са частна общинска собственост, могат да бъдат обект на разпореждане, като за тях се прилагат общите разпоредби за собствеността, освен ако в закон е предвидено друго.
За държавната собственост е записано изрично, че става дума за частна държавна собственост, защото в Закона за държавната собственост отсъства норма, че може да се учредяват вещни права върху публична държавна собственост. Това е така, тъй като подземните богатства съгласно чл. 18, ал. 1 от Конституцията са изключителна държавна собственост и държавата ги отдава на концесия.
Имотите и вещите - публична държавна собственост, не могат да бъдат обект на разпореждане и да се придобиват по давност според чл. 7, ал. 1 от Закона за държавната собственост, а според ал. 3 имотите и вещите – частна държавна собственост, могат да бъдат обект на разпореждане и да се придобиват по давност, и за тях се прилага Законът за собствеността. Това изяснява различното съдържание на двете алинеи в чл. 62 от законопроекта на Закона за енергетиката относно учредяването на вещни права за енергийни обекти върху общинска собственост и частна държавна собственост.
- В § 9, в чл. 63б е предвидено отпадането на изискването за изготвяне на подробен устройствен план при отчуждаването за случаите на добив на енергийни ресурси и в случаите, когато по Закона за енергетиката така определената държавна нужда е налице, тоест това са добивите от мините, които се ползват за производство на електроенергия. Следва да се има предвид, че този план на практика е парцеларният план по смисъла на Закона за опазване на земеделските земи и на Закона за устройство на територията, с който се доказват конкретният размер и границите на необходимата земеделска земя.
По смисъла на Закона за опазване на земеделските земи този план служи като основание Комисията да определи територията със съответните граници на имотите, на които ще се промени предназначението. Влизането му в сила е основание за приемане на решението за промяна на предназначението, което от своя страна е основание за отчуждаване.
С отпадането на това изискване не е ясно с какъв документ ще се определят границите на имотите за отчуждаване, за да се гарантират правата на собствениците, които ще бъдат засегнати. Следва да се обсъди и въз основа на какви доказателства ще се промени предназначението на терена, като няма да се изготвя подробен устройствен план. Ако се има предвид това да са доказателствата, които се прилагат към искането, че имотът е включен в границите на концесионната площ, то следва да се прецени доколко те могат да служат като основание за промяна на предназначението на имота и за очертаване на неговите граници. В тази връзка следва да се направят промени и в Глава пета от Закона за опазване на земеделските земи.
Съдържанието на тази разпоредба поставя принципния въпрос относно нейната конституционосъобразност от гледна точка на защитата на абсолютното право на собственост, както и съдебната ефективна защита на лицата при отчуждителна процедура.
Съмнение предизвика какво означава изразът „цената, която би била определена по реда на Глава трета от Закона за държавната собственост при принудително отчуждаване на имота за държавна нужда”, което се явява някаква специална хипотеза при принудително отчуждаване по този закон, а това, от друга страна, поставя под въпрос обжалването и защитата по съдебен ред и като цяло е нарушение на конституционно защитени права.
- § 10 с изменението на чл. 76, ал. 6 поставя въпроси, които следва да бъдат прецизирани, защото извършването на дейност без лицензия е очевидно незаконосъобразно, тъй като за определени дейности се изисква издаването на такава, но от формулировката на нормата не става ясно за вида контрол – предварителен и последващ, относно извършването на дейности с и без лицензия.
- § 15 поставя съществени въпроси от административното наказание и по-специално необходимостта от конкретни състави на административни нарушения, а не бланкетните разпоредби, които са твърде общи на фона на големите санкции в размер от 20 000 до 1 000 000 лева за експлоатация на енергиен обект.
- В § 19 се предвижда с редуцирането на състава на Комисията да се въведе и принципът на ротация на състава й. По този начин ще се осигури непрекъсваемост на пълномощията на Комисията. За да може да се въведе такава ротация обаче, в чл. 11 следва да се предвиди през какъв период ще се обновява съставът на комисията, така както е уредено например в чл. 147, ал. 2 от Конституцията за съдиите от Конституционния съд или в чл. 29, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията за членовете на Съвета за електронни медии.
Въвеждането на ротация със заключителна разпоредба, без това да е уредено в закона, на практика ще доведе до намаляване на мандата на двама от членовете от 5 на 3 години в нарушение на чл. 11, ал. 3. Във връзка с този параграф се поставя въпросът: с какъв акт Министерският съвет ще избира или определя членовете на Комисията? Отправена бе и препоръка за систематичното място на разпоредбата, която следва да бъде в основното тяло на закона, а не в Преходните и заключителни разпоредби.
На поставените въпроси представителят на вносителя госпожа Светлана Маринова отговори, че законопроектът не преследва нарушаване на правата на собственост и защита на субектите, чиито имоти се отчуждават, а цели уредба на отношенията между концесионер и собственик на имот, в чиито предели се намират подземни богатства за енергийни цели, и по-конкретно въглища като източник на енергия, които се явяват публична държавна собственост. Това по същество е концесия за добив и ако се получи отказ от собственика по отношение на оценката на имота от страна на концесионера, се провежда отчуждителна процедура. Госпожа Маринова благодари за възможността да участва в една изключително професионална дискусия на високо юридическо равнище.
Членовете на Комисията по правни въпроси се обединиха около решението, че биха подкрепили законопроекта при условие, че за второ четене се преработи от вносителите и намерят отговор всички повдигнати въпроси, в това число и конституционни, както и намиране на адекватно правно-нормативно съдържание на иначе полезните и необходими идеи на законопроекта.
След проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси прие на първо гласуване:
- с 12 гласа “за”, 3 „против” и 5 „въздържали се” Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката с вх. № 002 01-22, внесен от Министерския съвет;
- с 12 гласа „за”, 1 „против” и 5 „въздържали се” Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката с вх. № 054-01-5, внесен от Мартин Димитров.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Атанасова.
Последното становище е на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, с което ще ни запознае председателят на комисията господин Светлин Танчев.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председателстващ.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители!
„На заседанието, проведено на 21 април 2010 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на комисията взеха участие: Светлана Маринова – началник на отдел в дирекция „Правна”, и Любка Георгиева – държавен експерт в дирекция „Сигурност на енергоснабдяването” в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
С настоящия законопроект се предлага приемането на разпоредби, свързани със състава и дейността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, както и с изкупуването на електрическа енергия.
В § 1 от законопроекта е предвидено съставът на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) да бъде намален на 7 членове, включващ председател и шестима членове. Предлага се ограничаване мандатите на членовете на ДКЕВР до максимум два последователни мандата.
В законопроекта се предлагат и разпоредби, свързани с контролните правомощия на ДКЕВР и със съставите на някои административни нарушения.
С § 17 и 18 от Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта се удължава срокът за изкупуване на електрическата енергия, произведена от съществуващите топлоелектрически централи с комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия до края на 2011 г. Предвижда се изкупуване и на електроенергията, произведена над количеството електрическа енергия от комбинирано производство. Удължаването на сроковете е свързано с въвеждането на механизма за издаване на сертификати за произход.
В мотивите на законопроекта са посочени следните директиви: Директива 2004/8/ЕО относно насърчаване на комбинираното производство на енергия, основаващо се на търсенето на полезна топлоенергия във вътрешния енергиен пазар и за изменение на Директива 92/42/ЕИО, Директива 2009/72/ЕО относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО и Директива 2009/73/ЕО относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ, и за отмяна на Директива 2003/55/ЕО.
Законопроектът не противоречи на изброените актове, тъй като те не уреждат материята, предмет на законопроекта.
В заключение може да се каже, че предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката не противоречи на директивите на Европейския съюз в тази област.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове с 13 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 002-01-22, внесен от Министерския съвет на 6 април 2010 г.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Танчев.
Сега преминаваме към изявления на вносителите.
От Министерския съвет, господин министър? Не желаете засега.
Другите вносители?
Заповядайте, господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Като вносител на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката искам да кажа, че в този закон има промени в два параграфа, малки, но много съществени. Първият параграф е във връзка със собствеността на топломерите и водомерите, във връзка с топлинното счетоводство или уредите за дялово разпределение. Те засягат 560 хиляди домакинства, които в този период трябва да подменят своите уреди за дялово разпределение.
Сегашният Закон за енергетиката казва изрично, че те трябва да са собственост на потребителите. По този начин ограничаваме конкуренцията, ограничаваме потребителите да избират топлинния си счетоводител, ограничаваме възможността, ако потребителят е недоволен, да може да смени своя топлинен счетоводител.
На това отгоре караме потребителите да вземат възможно най-евтините уреди за дялово разпределение, предвид финансовото състояние на всеки един от потребителите и предвид кризата.
Предвид на това, че цените на топлинната енергия следва да се увеличат по първоначални данни на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, ако накараме и потребителите да закупят тези уреди, то в такъв случай може да има масов отлив от потребление на топлинна енергия. По тази причина финансовото състояние на топлоцентралите, както е разклатено, може да достигне дори до фалити. Смятам, че именно чрез промяната на чл. 140, ал. 5, която засяга прекалено много домакинства и потребители, това може да се избегне.
Никъде в Европа не е ограничена по този начин собствеността на уредите за дялово разпределение, единствено в България, поне по моя информация.
По тази причина повдигнах въпроса още в началото на м. март т.г. Бях подкрепен от много неправителствени организации, въпросът беше повдигнат в много медии, бяха направени много кръгли маси.
С Решение № 245 на Комисията за защита на конкуренцията тя изрази становище в абсолютна подкрепа за изменението на този текст. Ако позволите, ще прочета: „Изискването потребителите да бъдат собственици на монтираните уреди за дялово разпределение на топлинна енергия ги лишава от възможността за избор дали да закупят уредите или да ги ползват на друго правно основание, в случай че определеният топлинен счетоводител им предложи такова решение. Самото придобиване на собствеността върху уредите има характеристиките на обвързана продажба, без осъществяването на която е невъзможно ползването на основната услуга на топлинните счетоводители. Така заедно със собствеността върху уредите потребителите придобиват и непазарната обвързаност към топлинния си счетоводител, а разходите на потребителите по закупуването на уредите действат като бариера пред възможността им свободно и безпроблемно да сменят топлинния си счетоводител. Ето защо изискването за собственост на уредите следва да отпадне.” Това е становището на Комисията за защита на конкуренцията.
В същия дух се изказва и омбудсманът на Република България в своето становище.
Имам становището също на Асоциацията на топлинните счетоводители. Те приветстват тази идея. Затова ви приканвам и вие да я подкрепите. По този начин за новия отоплителен сезон потребителите ще имат възможност сами да избират по какъв начин да придобият тези уреди – дали като собствени, лизингови или под наем.
Поводът за втория параграф на същия закон, който предлагам с останалите съвносители, е във връзка с регулаторния одит, извършван от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, върху електроразпределителните дружества. Оказа се, че има правен вакуум. Именно него се опитвам да уредя с този параграф.
Законът за енергетиката предвижда дейностите по регулирането на енергийния сектор от ДКЕВР да се извършва главно въз основа на предоставена от лицензиантите информация, с предвидения контрол чрез извършване на проверки от контролните звена в администрацията на ДКЕВР. Опитът от досегашното функциониране на комисията показва, че поради ограничения капацитет на администрацията този контрол не може да бъде разгърнат в пълна степен, за да осигури изцяло спазването на условията по издадените лицензи. Нещо повече, в областта на регулирането на цените в Закона за енергетиката не се предвижда цялостна проверка на подаваната от лицензиантите информация, въз основа на която комисията утвърждава регулираните по този закон цени.
Добрата международна практика в областта на енергийното регулиране сочи, че в тази насока добра регулация се постига чрез регулаторен одит, който представлява мониторинг или преглед и наблюдение на всички аспекти на регулираните дейности, а именно финансов одит, одит на лицензионната дейност и одит на качеството на предлаганите услуги.
Съгласно изискванията на чл. 37 от Закона за енергетиката предприятията са длъжни да водят отделно счетоводна дейност за регулираните и нерегулираните дейности, като правилата за разделното счетоводство, включително и разделянето на активите за целите на образуването на цените по групи потребители, формата и съдържанието на счетоводните отчети за регулаторни цели се одобряват с решения на ДКЕВР по ред, предвиден в наредбите за образуване на цените.
В тази връзка, от една страна, Законът за енергетиката предвижда задължение на лицензираното дружество да води отделна счетоводна дейност за регулираните цени, а, от друга страна, липсва правна норма, която да регламентира възможността на ДКЕВР да проверява и контролира изпълнението на това задължение. На ДКЕВР като първостепенен разпоредител на средства са предвидени средства за неговата издръжка и за ограничен брой одити. По тази причина ние предвиждаме именно проверяваното дружество да заплати този одит. Най-добре е той да се извършва преди новия регулаторен сезон, в който се регулират и цените на електроенергията. По тази причина ще има още един инструментариум, чрез който ДКЕВР да извършва одит на лицензирането на дружествата. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Николов.
Третият вносител, господин Димитров, желаете ли думата? Не.
В такъв случай отварям дискусиите.
Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по законопроекта?
Господин Петър Димитров, заповядайте.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин министър, уважаеми колеги! Честно казано, голяма част от въпросите, които се обсъждат в тези законопроекти, са тясно професионални. Те са коректни и аз може би нямаше да вземам отношение, ако господин Николов, който току-що завърши изказването си, беше проявил добър парламентарен разум.
Става въпрос за следното. Предложени са текстове, които просто не работят. В залата има юристи, много се надявам, че те прекрасно разбират казаното от господин Николов - то е добро, хубаво, аз го споделям, казах го и на комисията, но то не е записано закона. В него пише други неща. Господин Николов, разбирате, че на юристите и на субектите, за които той се отнася, говори законът, а няма да говорите Вие.
От тази гледна точка разумният подход беше, защото тук става дума за законопроект от седем реда, подходът беше тези седем реда да се консултират с юристи, да добият перфектна форма и тогава да влязат в пленарната зала, за да не занимаваме народните представители с нещо, с което не бива да ги занимаваме.
Много е важен въпросът за топломерите, разпределителите или както искате ги наречете. В момента той е изключително актуален. Очаква се, че с предлаганото от господин Николов проблемът ще бъде решен. Да, но това никак не се случва.
Първото предложение на господин Николов, защото явно той е преди всичко авторът, казва кое не се прилага, тоест, отменя се. Кое се отменя според него? „Отоплителните тела, регулиращата арматура към тях, отклоненията от сградните инсталации за отопление, отклоненията от инсталациите за горещо водоснабдяване и средствата за дялово разпределение по ал. 1, т. 2, и индивидуалните водомери по ал. 1, т. 3 са собственост на потребителите” – това се отменя. Значи, няма да са собственост на потребителите. Очакваме в закона да ни бъде казано кой ще е собственик. Той спомена, но дали ще са на лизинг, дали ще са собствени, дали ще са под наем?
Само че, в закона вижте какво е записано, и това е целият текст, госпожо Фидосова: „Потребителите свободно избират начина, по който да осигурят монтажа и функционирането”. Нито дума за собствеността. Значи, монтажът и функционирането – функционирането на един уред разбирате, че не се определя от потребителя. Там си има изисквания, технически изисквания. Как потребителят ще каже как да му функционира?
Но и думата за монтажа е страшна атрактивна! Тук обсъждахме това с колегата Орешарски и както каза той: „Аз имам воля да ми ги монтират в мазето, не искам да ми ги слагат на радиатора!”. Това е абсурден текст, който няма как да заработи.
И ако в залата има юрист, който да го прочете и да каже как да се прилага този текст, аз съм съгласен да го приемем този закон. И от тази гледна точка разумният подход беше друг. Минимален е текстът, можеше да стане от ден за ден, да съберем комисията и да го предложим. Вместо това, аз го казах и на комисията, повтарям го, днес унижаваме парламента с искане да приемем един текст, който е правен абсурд, който не означава абсолютно нищо.
Ако трябва, ще го променяме между първо и второ четене – можеш да промениш нещо, което не е догледано, не е видяно, но тук, и част от авторите са съгласни, че текстът е неработещ и не става за нищо.
За съжаление, вторият текст също поражда въпроси. Държавната комисия по енергийно и водно регулиране, който засега е единственият оторизиран да контролира енергоразпределителните предприятия сега се оказва, че той назначава одитор, който да извърши финансова или друга проверка на контролираните по този закон лица, съгласно предварително определени изисквания като разходите са за сметка на проверяваните лица. Ама, как ще проверяваш? Ти компетентен ли си да го правиш това нещо? Как ще става оторизирането на тези фирми, които ще могат да проверяват? И къде е механизмът, по който ДКЕВР да определи кой да проверява? Значи, ДКЕВР казва: ето, тук има една моя фирма, я да й възложа проверката, а онзи, когото ще проверяват, примерно ЕВН ще плати сметката. Това е прекрасно – в условия на криза ще натоварим допълнително бизнеса да плаща едни сметки, за да не ги прави Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
Това си е лобиране! Не скрито! Не сте написали тези, за които лобирате, но освен на лобиране, на нищо друго не мирише от този текст.
И от тази гледна точка аз много се надявам залата да го отхвърли не за това, че това не са необходими промени, а защото това не са работещи промени. Това не е текст за закон. Законът, пак повтарям, той не се тълкува. Той действа и всеки, който го прочете, трябва да има отношение.
Две думи ще кажа само за Закона за енергетиката на Министерския съвет в неговата политическа част. Върви завладяването на поредния държавен орган. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране трябва да се овладее от ГЕРБ. Това е разбираемо, затова ще се съкратим малко членовете като го обясним, че ще рационализираме разходите, и ще го направим 100% зависим от Министерския съвет.
Господин министър, аз не Ви препоръчвам да го правите. Лош-хубав, ДКЕВР в общественото съзнание е един независим от изпълнителната власт орган. Това не е орган нито на управляващата партия, нито на Министерския съвет. Това е независим регулатор. И от тази гледна точка това, което правите сега, ще убие на 100% неговата независимост. И децата ще знаят, че регулаторът на 100% е на ГЕРБ. И в други ден като вдигнете цената на топлото с 45% или с 50%, хората няма да кажат, че регулаторът се е объркал нещо, а ще кажат, че правителството и лично министърът на енергетиката е вдигнал цената.
Защо се отказвате от тази независимост на регулатора, която дава независимост и на изпълнителната власт, да не носи отговорност за нещо, което не е нейна отговорност? В момента аз мисля, че правите точно обратното, само че виждате какво се случва – срутвайки се еврото, ние плащаме газ в долари, плащаме другите енергоносители, в това число и въглищата, които внасяме, в долари.
То, разбирате, че ако сривът с еврото продължи и стигнем до съотношение, каквото беше при старта на еврото – да е по-евтино от долара, цените ще трябва да се вдигат непрекъснато. И зад това вдигане на цените, господин Трайков, ще стои Вашето име.
Аз на Ваше място не бих направил такава промяна в закона. Залог за такава независимост, тъй като могат да бъдат обяснени нещата е само, ако регулаторът наистина е независим. Това ми се струва, че просто ще Ви дойде в повече като овладяване на власт, заради това да имате седем послушни, те не са по друг начин, освен служители, в ДКЕВР, Вие действително ще унищожите един независим орган и ще поемете цялата отговорност за това, което се случва върху изпълнителната власт.
Знам, че не е моя работа да се грижа за Вашите неблагополучия, но искрено Ви казвам: не го правете! Запазете независимостта на регулатора! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте, господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Димитров, благодаря Ви, че подкрепяте по философия текста.
Аз искам да кажа следното: с този чл. 140, ал. 5 именно отнемаме възможността потребителите да закупят тези уреди и да са собственици на тези уреди. Оттам-нататък собствеността се определя по Закона за задълженията и договорите, защото съществуват различни хипотези. Наистина, може да е на лизинг, може да е под наем, а може и безвъзмездно да се даде. Евентуално, фирмата за топлинно счетоводство може да кандидатства по някакъв проект за енергийна ефективност, така че не е необходимо според мен в този закон да се изчерпят различни варианти на собственост. Именно в Закона за задълженията и договорите ще се определи начинът, по който потребителите свободно ще избират именно тези уреди.
Второ нещо, аз съм съгласен с Вас, че не може да се бърка в техническата част - къде да бъдат монтирани тези уреди за дялово разпределение. И не само това. В Закона за енергетиката точно е казано в чл. 139 и чл. 139б по какъв начин да бъдат монтирани. И това е по българските държавни стандарти. И аз мога да Ви кажа кой български държавен стандарт – „БДС-М 834”, „БДС-М 835” оказват къде и как да бъдат монтирани технически тези уреди. Оттам-нататък аз изчерпвам другите хипотези за свободното избиране на потребителите по какъв начин да бъдат монтирани, кога, по кое време и т.н. Всички възможни начини, които трябва да се определят или чрез договор, или чрез устна уговорка с именно топлинните счетоводители.
Също така потребителят е длъжен да гледа за функционирането на уредите, защото ако не функционира един уред, той бива наказван с максималната цена, която трябва да се заплати на кубатура. Тя е регламентирана в Закона за енергетиката, именно ако не работи този уред за дялово разпределение, така че потребителят трябва да следи за неговото функциониране. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Николов.
За втора реплика няма желаещи.
За дуплика – господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Господин Николов, пак Ви връщам към това, което сте написали. Аз се надявах някой от седящите в залата юристи да стане и да обясни какво означава това: потребителите свободно избират начина, по който да осигурят монтажа и функционирането на топломерите? Какво означава това юридически и каква връзка има със собствеността върху тези топломери?
Обяснявам Ви, че сте вкарали текстове, които не означават нищо. Добрите намерения в случая може да ги кажете само от парламентарната трибуна, но на тази основа ще има процеси – потребителят ще съди някого, че примерно го е накарал да си купи топломерите, пък той не е искал да ги купува. За това става въпрос – да се направят перфектни, работещи текстове.
Тази свобода, която изповядвате, звучи добре. Само че аз Ви попитах: кой е потребителят? Аз - с моя топломер. Тогава аз ще реша, че искам да е мой, комшията ще каже, че не ще да е негов, че иска да е на топлинния счетоводител, третият ще каже, че иска да е на лизинг. Ще почнат пунически войни между живеещите в един вход, нали трябва да ги съберем и да вземат решение. Тоест това не е решение, това е началото на конфликта и затова ви препоръчвам да не приемаме нещо, което не може да работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Преди да дам думата на Мартин Димитров за изказване, министър Трайков искаше думата.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Димитров! Не бих искал да вземам отношение в подробности по експертните текстове, тъй като са точно такива, както и господин Димитров посочи.
По отношение на предложенията на господин Николов, смятаме, че е много добра идея да има възможност за избор на собствеността на уредите за дялово разпределение. Съгласен съм, че текстът трябва да е изчистен по начин, който да гарантира избягването на двусмислие, но това само по себе си, освен че някак си е инстинктивно право на потребителя, дава възможност и ако се инсталират уреди, които са по-скъпи или дават възможност за дистанционно отчитане, да не трябва потребителят да ги купува.
Обаче, господин Димитров, абсолютно не мога да приема политическата част на Вашето изказване и недоумявам къде я видяхте. Запазваме ротационния принцип, запазваме мандатността и няма нищо, което да е различно, от това, което е досега. Членовете ще бъдат седем, смятаме, че са достатъчни в нашето предложение. Така и така изтичат мандатите на част от членовете на комисията, например на 24 юни изтичат мандатите на четирима от тях. По никакъв начин не мога да приема квалификацията, която направихте. Абсолютно отговорно декларирам, че независимостта на комисията, такава каквато е предвидена и каквато я има, ще продължи да съществува, надяваме се, в един още по-принципен вид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър Трайков.
Народният представител Мартин Димитров има думата.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, колеги! Проведохме много сериозна дискусия по време на заседанието на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, изслушахме много гости по тези законопроекти. Вярно е, че има нужда от редакционни усилия, това го признавам директно - да, има такава нужда. Затова ще предложа срокът за предложения между първо и второ четене да бъде три седмици, тоест да бъде удължен с две седмици. Това са изменения, които трябва да направим.
Освен проблема със собствеността има и друг много важен проблем, който трябва да бъде отбелязан. Ако един блок, уважаеми колеги, има един оператор или един топлинен счетоводител, за да смени счетоводителя и да отиде на друг, трябва да смени всички уреди в момента. Нека и този въпрос бъде обсъден и решен между първо и второ четене, защото ако си сменяте оператора... (Реплика от народния представител Валентин Николов.)
В самата дефиниция е дадено, господин Николов, и този въпрос може да бъде разгледан.
Ако си сменяте оператора – минавате от един оператор към друг, говоря за мобилен оператор, някой да Ви кара да си смените мобилния телефон? Да има някой в залата, който са го карали да смени мобилния телефон? На нас такова нещо не ни е известно, но този въпрос също е много важен за цялото общество.
Законопроектът, който съм внесъл аз, предвижда и по-голяма прозрачност в работата на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, около което се обедини цялата Икономическа комисия. Проведохме много сериозна дискусия и се надявам повечето заседания на тази комисия да бъдат открити, няма нищо за криене от обществото, да вземат публично повечето решения. По изключение да се правят закрити заседания, само когато има информация, която е някакъв вид служебна и търговска тайна. Да направим всички тези регулатори максимално публични, да виждат хората какви решения вземат и как ги обосновават. Това е много важно да го направим. Няма нищо за криене. Всеки такъв регулатор трябва да е отворен за обществото - да може да види какво се случва и какво се прави.
Колеги, надявам се да подкрепите един по-дълъг срок за предложения между първо и второ четене, за да можем да вземем максимално добри и изчистени решения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика?
Заповядайте, господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Абсолютно съм съгласен с удължения срок. Ние в комисията гласувахме да се създаде подкомисия във връзка с прецизирането и изчистването на текстовете, защото те са прекалено специфични и се засягат много интереси, за което благодаря.
Искам само да продължа предната реплика, защото не можах да се доизкажа - в изказването си ще засегна и любимата тема за лобизма, която обикновено политически вкарвате с господин Аталай. Очаквам и от него по същия начин, та ще отговоря във връзка с този лобизъм. Благодаря
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма желаещ.
Ще ползвате ли дуплика, господин Димитров? Не.
Господин Рамадан Аталай искаше думата.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, първо съм учуден от начина, по който влезе в залата разглеждането на трите законопроекта, свързани с енергетиката. И трите законопроекта са много сериозни – изменение и допълнение на Закона за енергетиката. По изискването на една директива само след месец ние, в тази зала, трябва да имаме готовност да приемем много сериозен закон с пълно изменение и допълнение на Закона за енергетиката. Учудвам се защо толкова се бърза с трите изменения и допълнения, но мнозинството си решава.
Още повече днес е сряда, сутринта приехме един дневен ред и в него абсолютно не ставаше въпрос, че днес, по терлици, ще се прокарва законопроект, който няма да е онзи законопроект, с който вие ще можете да се гордеете, колеги. Затова колегата Димитров се опита поне да събуди сетивата на юристите в залата.
Колеги, не всички в тази зала са юристи, не всички са енергетици, затова поне юристите трябва да имат уважение към законопроектите, които се вкарват в залата и се приемат с ясното съзнание, че ще бъдат четени и от други юристи, които са извън тази зала. Такива експертни закони е необходимо така да се приемат, че да могат да се прилагат стриктно и да са ясни на обществото. Затова, колеги, нямам нищо против философията, която предлагат господин Николов, господин Мартин Димитров и господин Червенкондев, но искам да ви изясня, че в Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм на първото разглеждане стигнахме до консенсус, при който всички народни представители – и от ГЕРБ, и от опозицията, бяхме убедени, че тези текстове, внесени по този начин, уронват престижа на Народното събрание. Колеги, днес сте поставени пред дилемата дали да угодите на двамата или на тримата колеги, от които единият е председател на парламентарна комисия, или да застанете пред обществеността и да кажете: Ние защитаваме нашите колеги, нищо че са написали някакъв текст, който няма нищо общо с философията, която ни предлагат, късаме, под мишка и гласуваме за тях.
Можеха колегите да си оттеглят този законопроект – дадохме им такава възможност в комисията, и да напишат текст, който наистина отговаря на философията, която те предлагат пред нас. Тук отварям една скоба и ви казвам: философията на предложенията, които са направени от тяхна страна, никак не са лоши. Защото преди 10 години е приет закон с ясното съзнание, че топлинните уреди, водомерите, инсталациите, отклоненията са собственост на крайните потребители – тогава беше така. Днес, когато след 10 години е необходимо да се сменят определени топлинни уреди, които се ползват от топлинните счетоводители, е времето наистина да се даде такава възможност на хората да си определят тези топлинни уреди дали да бъдат взети под наем, дали да бъдат собственост на крайния потребител или да бъдат собственост на топлинните счетоводители. Време е това нещо да се реши, но това нещо може да се реши, колеги, не с този текст, който е включен в предложението на колегите.
Искам да помоля всички юристи да прочетат предложението на колегите в чл. 140 за създаването на ал. 5. Ще видите, че няма нищо общо с това, което вие днес ще гласувате, колеги. Абсолютно нищо общо!
Затова ви моля да отхвърлим този законопроект с ясното съзнание, с честта, че Народното събрание, когато приема нещо, вниква в смисъла, в съдържанието и във философията на измененията и допълненията и на следващото заседание колегите – не ща аз, не някой друг колега, нека те напишат този текст, който ние да гласуваме с ясно съзнание.
Защото, колеги, с този текст си задаваме въпроса: какво трябва да направят топлинните счетоводители оттук нататък? Те трябва да влязат директно във взаимоотношение с всеки краен клиент да сключат договор за собствеността на съответния уред. Защото само преди една година, когато ние направихме изменения и допълнения на Закона за енергетиката, прехвърлихме топлинните счетоводители като подизпълнители на „Топлофикация”.
Сега си задаваме въпроса: „Топлофикация” ли ще е юридическото лице, което ще влезе в договорни взаимоотношения с крайния потребител за собствеността на тези уреди? Как ще бъде решен този въпрос? Какво правим, колеги, когато част от хората, живеещи в един блок, искат уредите им да бъдат на лизинг, друга част искат да бъдат тяхна собственост? Кой ще определи стойността, цената на услугата, която ще предлагат крайните счетоводители, и по колко тези хора трябва да плащат, за да си изплатят този уред?
Затова, колеги, в тази част нещата не са чак толкова прости, така както ни предлага господин Николов. Философията, идеята е добра, но предложена по този начин тя е опорочена. Законопроектът не може да бъде приет по този начин.
Да, ако кажете: ние приемаме този закон така, нищо че няма нищо общо с това, което вие ни предлагате, между първо и второ четене ще намерим начин как да изменим и ал. 5, и допълнителните изменения, които са необходими във връзка със собствеността, това е отделен въпрос. Но, колеги, аз не ви препоръчвам.
Относно чл. 201, ал. 2, т. 5. Аз няма да говоря за независимостта на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране. Тя е достатъчно независима. Ако през годините това, което успяхме да направим, колеги, е, че успяхме недоволството на обществеността от получаването на услугата от гледна точка на електроразпределенията и на топлофикациите да бъде пренесено върху Държавната комисия по енергийно и водно регулиране. Това е постигнато. Стачките вече не са пред Министерския съвет. Но Държавната комисия по енергийно и водно регулиране има определени права и задължения. В тези права и задължения на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране е включено това, което е написано в момента тук.
За какво е необходимо сега ние да прехвърляме тези права, тези отговорности на някоя одиторска фирма? Решавате го и го правите, нямам нищо против. Можете да го направите. Но какво ще прави тогава Държавната комисия по енергийно и водно регулиране?
За лобизма това, което каза господин Николов, няма да говоря. Дали прозира тук, дали може да се направи такъв лобизъм или не, това не е работа на народните представители днес. Вие ще си помислите дали това е така или не. Но, колеги, вие да разрешите проверяващият да бъде зависим от проверявания, за това защото в края на краищата стойността на услугата ще бъде платена от този, който вие проверявате, това вече го няма никъде. Няма как вие да убедите тези народни представители днес аз да отида да направя проверка, на която и да е институция, когато знам, че той ще ми плати, че вие ще направите достатъчно открита, честна и незасягаща интересите проверка.
Затова, колеги, моята молба е: нека колегите да не застават днес като коза на мост и да се напъват непременно да се приеме този техен закон. Дори, ако имат чувство на отговорност пред вас, да застанат на тази трибуна и да кажат: да, ние си оттегляме тези предложения, ще направим тези предложения по-възможни и практически приложими на едно следващо заседание. Тогава, колеги, ние ще гласуваме и ще подкрепим тези текстове. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Реплики? Господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Господин Аталай, 2003 г., когато е създаден Законът за енергетиката, доколкото знам, Вие сте участвал и не мога да разбера дали опитвате да манипулирате всички или просто въобще не сте вникнал. Ако искате, мога да Ви кажа във връзка с това кой ще избира фирмата – топлинен счетоводител? Изразява се в чл. 139, чл. 139б и чл. 140, ал. 1, т. 2. Мога да Ви го зачета: „Разпределението от топлинната енергия в сградата-етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение”.
Член 139б: „Потребителите в сградата-етажна собственост, избират лице, регистрирано по реда на чл. 139а за извършване на услугите за дялово разпределение”.
Там е записано, аз нищо не отменям във връзка с това.
Както Ви казаха, Комисията за защита на конкуренцията казва: „Ето защо изискването за собственост на уредите следва да отпадне”.
Аз какво правя? Отменям точно това – изискването за собственост.
Член 140, ал. 5 какво казва? – „Предходната алинея не се прилага именно за собствеността при средствата за дялово разпределение по ал. 1, т. 2 – индивидуалните водомери” – отпада изискването за собственост.
Оттам нататък кой ще определя цената? Вие като си купувате кола на лизинг кой определя цената на колата? Пазарът я определя. На това отгоре, ако единият потребител иска да си вземе под наем, другият – да бъде собственост, какъв е проблема фирмата да предложи трите варианта? Аз не мога да разбера какъв е проблемът. Няма никакъв проблем! Не виждам защо това трябва да се регулира със закона – кой потребител по какъв начин?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето, господин Николов. Разбрахме тезата Ви.
Втора реплика? Няма.
Дуплика – господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Николов, не само трябва да прочетете от чл. 139 до чл. 140. Аз се учудвам защо юристите на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма не взимат отношение по въпроса и веднъж завинаги да го изчистим.
Когато правихме измененията и допълненията преди една година, аз само загатнах. Прехвърлихме топлинните счетоводители като подизпълнители на Топлофикация. Топлинните счетоводители все още се избират от крайните потребители – разбирайте го, от входа. Те имат договорни взаимоотношения по общия договор. Сега, когато собствеността на уредите стане поединична за всеки апартамент Ви задавам въпроса: по какви договорни взаимоотношения и по какъв ред това ще стане? Ако Ви е трудно да разберете това, аз няма как да Ви го обясня.
Иначе разбирам, че енергетиката ви е трудна, но полагате достатъчно усилия да влезете навътре в нещата. Въпреки че, вече 13-14 години съм депутат – не мога да имам такова самочувствие, че разбирам нещата, каквото Вие имате, но се опитвам да ги разбера.
Колеги, затова Ви казвам, че това, което предлагате в момента, не е работещо. Вкарвате закона в един тупик, където не е възможно по този начин, с тези ваши предложения, този законопроект да стане работещ. Няма как да се случи! Не вкарвайте Народното събрание в такава ситуация, където утре - вдруги ден да се чудим как да излезем от нея.
Пак ви казвам, философията е много добра. Дайте да се разработи законът, така както би трябвало да може да се прилага и да работи, и вашите колеги да не се притесняват да гласуват този законопроект, въпреки, че знаят, че няма да работи.
Аз мисля, че министър Трайков разбира много добре нещата, усеща, че ние подкрепяме философията. Дошло е времето да има такава промяна, дошло е времето да се направи нещо повече към Държавната комисия по енергийно и водно регулиране, а то е – назначаване на експерти, повишаване на бюджета на Държавната комисия, независимостта на Държавната комисия и всичко ще бъде наред, така както би трябвало да бъде, без да правим излишни байпаси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Народният представител Иван Николаев Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! За разлика от господин Аталай, а до голяма степен и господин Петър Димитров, аз няма да се спра само на последния законопроект. Той е последен по време на обсъждането.
Искам да се спра върху законопроектите, защото всеки един от тях има своята специфика и в тях има полезни идеи.
Започвам със законопроекта на моя колега Мартин Димитров, когото ще помоля да не разговаря в залата, защото пречи на колегите си.
Господин Димитров!
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК, от място): Слушаме внимателно.
ИВАН Н. ИВАНОВ: Преди всичко, напълно споделям идеята, която той е заложил в своя законопроект за намаляване състава на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Това, от една страна, намалява тежестта на бюджета, второ, подобрява ефективността на работа на този регулаторен орган.
Разбира се, няма нищо вярно в твърдението на господин Петър Димитров, че досега органът е бил независим, а сега ще стане зависим – зависим от ГЕРБ и т.н. Нищо подобно! Органът е независим по закон както досега, така и в бъдеще. Този орган отстоява своята независимост чрез решенията, които взима и когато не се поддава нито на политически, и в много по-голяма степен не се поддава на корпоративен натиск и не защитава корпоративни интереси. По тази причина считам, че е абсолютно неоснователно това, което се говореше за политическа подмяна на този независим орган.
Аз и за другия регулаторен орган – Комисията за регулиране на съобщенията, категорично заявих, че намаляването на броя на членовете не означава влошаването на функционирането на този орган.
Считам, че предложението, което прави Министерският съвет, органът да бъде 7-членен, е по-добро, макар и по-радикално от предложението на господин Мартин Димитров.
Различие обаче между двата законопроекта има по отношение на това какви да бъдат заседанията на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
Господин Мартин Димитров предлага всички заседания да бъдат открити. Аз разбирам, че към момента мнението, което надделява е, първото заседание на комисията да бъде закрито, след това да има обществено обсъждане и накрая вземането на решението да става също на закрито заседание.
Според мен, ако използваме практиката на Народното събрание, където всички заседания на комисиите са открити, с изключение на две комисии и две специализирани, които създадохме сега в 41-то Народно събрание поради това, че там се обсъжда класифицирана информация, може да се запише текст, че: „Заседанията на Комисията за енергийно и водно регулиране са открити, освен в случаите, когато при обсъждане на материали, които са класифицирана информация, комисията взема решение за закрито заседание.” Това ще бъде наистина в унисон с искането за по-голяма прозрачност на този регулаторен орган, както и на всички останали подобни институции в страната.
Продължавам по законопроекта на Министерския съвет.
Аз всъщност коментирах първата част на този законопроект, който касае регулаторния орган и изразявам подкрепа изцяло към предложението на Министерския съвет.
В някои от следващите параграфи, които са предложени от вносителя – Министерски съвет, аз имам някои сериозни забележки.
Започвам с § 7. Това е чл. 62. Към момента той уреждаше условията за учредяване на ограничено право на строеж на площадкови и/или на линейни енергийни обекти върху имоти – частна държавна собственост или частна общинска собственост. Сега изведнъж се оказва, че се създава втора алинея, като в първа алинея се урежда именно учредяването на ограничено право на строеж на такива площадкови или линейни енергийни обекти върху имоти, изрично записани частна държавна собственост, което е добре.
Господин министър, в новата ал. 2 изведнъж се казва: „Когато изграждането или разширението на обекти по ал. 1 се извършва върху имот общинска собственост...” и нататък текстът продължава, че „компетентните общински органи учредяват възмездно ползване на лицето, което ще експлоатира енергийния обект, ограничени вещни права.”
Питам: защо изведнъж за публичната общинска собственост текстът е изчезнал, тоест ограничението за публичната общинска собственост пада и върху нея може да се извършва подобно учредяване на ограничено право на строеж? Фактически се извършва сериозна подмяна на действащия текст в Закона за енергетиката и ми се струва, че това не е случайно, макар че изрично прочетох мотивите на вносителя. Там този въпрос не е коментиран – поне не е коментиран в този аспект.
Следващият е § 10. Правят се промени в чл. 76. Създава се нова ал. 6. Сега ще ви прочета само първите два реда. „Комисията осъществява контрол по отношение на лица, които” забележете, „извършват дейности без лицензия в случаите, когато такава се изисква.” Извинявайте, но когато едно лице извършва дейност без лицензия, за дейност, за която се изисква лицензия, тази дейност трябва да бъде забранена. Аз не знам какво има предвид Министерският съвет, когато казва: „Да – еди кое си юридическо лице извършва дейност, която е лицензионна, обаче няма лицензия. Ние ще го контролираме.” За какъв контрол става въпрос? Тук просто трябва да се забрани извършването на такава дейност. Мисля, че това влиза в противоречие с текстове по закона, които ми се струва, че по-надолу бяха разписани – чл. 205, мисля че забраняваше извършването на дейност, когато няма съответната лицензия. Този текст открива една врата, върху която в определени случаи хора, които експлоатират или притежават енергийни обекти, без да имат лицензия, да могат всъщност да продължат експлоатацията на тези обекти като само ще бъдат контролирани.
Не на последно място ще се спра и на § 14. Това е чл. 209, който се отменя, съгласно предложението на Министерски съвет. Но член 209-ти от действащия закон, аз ще го цитирам, третира административната отговорност по отношение на лицата, които не предоставят достъп до собствените си енергийни уредби и съоръжения. Защо трябва да отпадне този текст? Каза се, че всъщност се изчиства в правно отношение законът. Аз считам, че и в трите случая би трябвало, между първо и второ четене, текстовете да бъдат приведени в съответствие с духа на закона, защото иначе прозират нечии интереси.
Господин министър, отправяйки тези критики по конкретни пунктове на предложението за изменение и допълнение на закона, аз Ви поздравявам, че вие идвате и сте един от малкото министри, които при изменителен закон е в залата, за да чуе изказването на народните представители. Дано Вашият пример се последва от другите ваши колеги!
Третият законопроект, който беше обект на обсъждане тук от моите колеги, аз си казах моето силно отрицателно изказване – и по време на заседанието на комисията. В същото време, трябва да се признае, че мотивите, такива каквито са разписани, идеите, които господата Николов, Червенкондев и Мартин Димитров залагат, могат да бъдат реализирани, дори със сериозна подмяна на тези два текста.
Считам, че има воля в комисията, има и желание от страна на самите народни представители, които са вносители, това да се случи.
Няма да коментирам, още повече, че това е и моята професионална дейност – измервателните уреди, на тези изречения, на които се спряха и господин Петър Димитров и господин Рамадан Аталай. Наистина, този текст не става. Това е ясно. Но, като се изходи от идеята, за това да се позволи легално промяна на тези взаимоотношения между потребители, топлинни счетоводители и топлофикациите и свързани с уредите за измерване, аз считам, че този въпрос може да го решим изключително добре, така както беше направено с ЕРП-та, електромерите собственост на ЕРП. Това е така в цялата страна.
По същия начин ние може не да даваме едни неясни текстове, че може да се избира, просто топломерите трябва да бъдат собственост на топлинните счетоводители. И нека да използваме случая, че сега това се върши, когато изтича срока за топломерите, които бяха монтирани преди 10 години и да въведем именно цифровите дистанционни топломери. Това ще позволи контролни измервания всеки месец от разстояние и което да изчисти онзи текст по който много потребители се оплакват, че ако няма достъп до жилището им се начислява максимална мощност. Имаме възможност в комисията това нещо да го направим и се надявам да го свършим и както трябва.
Другият текст, който също изисква сериозна промяна и в който добрата идея е – да се разширят възможностите за контрол чрез назначаване на специален одит върху енергийните дружества. Тук искам да допълня, че трябва да изчезне всякакво съмнение, да не се допусне това да бъде наистина назначаване на някаква фирма, която да е близка до ДКВР или нещо друго. Ако се стигне до одитор, трябва наистина избор чрез публичен конкурс. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз се учудвам на господин Иван Н. Иванов. Колеги, наистина между първо и второ четене може да се направят съответни предложения, изменения и допълнения. По правилника и закона ние не може да излезем извън тези два параграфа, да изменим или променим, дори и да сме народни представители, ако спазваме правилника.
Тук трябва да се промени целият раздел, философията. Господин Иванов, ти знаеш, че преди само една година и нещо под натиска на Кърлев, пенсионери, крайни потребители, ние направихме така че топлинните счетоводители са подизпълнители на Топлофикация. И затова днес цената на услугата крайният потребител за отчитането – не знае. Топлофикацията я знае.
Когато един уред, нещо което не е моя собственост – на кого е? – това трябва да се впише в този закон. Ти предлагаш да напишем: това е собственост на топлинните счетоводители. Но топлинните счетоводители по какъв начин трябва да влязат във взаимоотношения с крайния потребител, когато днес те са на общия договор с общите условия на Топлофикация.
Колеги, не може цял раздел ние да променим само с един текст, който няма нищо общо с целия текст. Затова ви го казвам. Иначе, между първо и второ четене, ако днес приемем, че правим разработка, промяна, изменение на Глава „Топлофикация” в Закона за енергетиката с един-единствен текст, нека да го гласуваме и да го направим това нещо. Но това, което днес ще направите, колеги, не става! Както искате, така го разбирайте. Но, няма да ви е за пръв път, сигурно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика. Няма.
За дуплика – народният представител Иван Николаев Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Аталай. Вие чухте моето изказване, а знаете това което казах в комисията много по-подробно. В същото време, ако искаме да бъдем коректни, няма съмнение, че неприемането на законопроекта означава, че в рамките на това обсъждане, между първо и второ четене, никакви предложения не могат да се правят, защото ще липсва материята върху която ще се правят предложенията, тъй като другите два законопроекта не третират изобщо тези правни взаимоотношения между топлофикационните дружества, топлинните счетоводители и потребителите.
Първото, което е важно, че наистина ще има три седмици, ако наистина пленарната зала одобри предложението, което направи председателят на комисията Мартин Димитров.
Второ, ще се постараем да чуем мнението на хора от гилдията, както и на българските потребители.
Трябва да го решим този въпрос в обществен интерес. В крайна сметка в интерес на потребителите.
Считам, че може да се намери решение и едва ли сега в една дуплика мога да ви кажа всичките мои виждания по този въпрос. И двата текста могат да бъдат коригирани и могат наистина да свършат работа, включително и за създаването на промени на други места в тази глава. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Иванов.
Други народни представители, които желаят да участват.
Заповядайте, господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми колеги, искам да взема отношение по § 2, защото не можах, заради ограниченото време за реплики.
Искам да ви кажа, че един такъв текст вече сме гласували в тази пленарна зала. Това е в Закона за изменение и допълнение на Комисията за финансов надзор. В Преходните и заключителните разпоредби именно сме гласували, че Комисията за финансов надзор може да възлага на одитори да одитират дружествата, контролирани от тях, и те заплащат именно този одит. Ние сме го гласували. Тази философия веднъж вече сме я гласували.
На това отгоре – годишният финансов одит на фирмите, които отговарят именно на принципите да бъдат одитирани, кой ги заплаща? Разбира се, че ги заплащат самите фирми. А те манипулират ли тези данни? Разбира се, че не. И ако го манипулират по някакъв начин, защото ги заплащат, тогава те са наказуеми по Наказателния кодекс.
Освен Закона за енергетиката, в България важат и други закони, както казах в комисията. Това е Законът за обществените поръчки. Разбира се, че комисията ще възлага одит по Закона за обществените поръчки. Не може да избяга от този закон. Не може самопроизволно който му скимне да си възлага одит и който няма правоотношение.
Аз мога да ви кажа, че в мотивите сме написали лицата, които ще извършват регулаторен одит на какви именно квалификации трябва да отговарят и на какви норми. Никакъв проблем не е между първо и второ четене, щом се повдига този въпрос – да ги сложим като подалинеи на този параграф, за да може в закона да е ясно. Аз исках това да стане с поднормативен акт, но ако трябва, ще ги сложим в закона.
Аз не разбрах дотук някой да е против философията. На първо четене се гласува философията на един закон. Не виждам проблем на първо четене ние да гласуваме философията на този закон. Вече сме гласували, че ще има подкомисия, която да прецизира текстовете – съгласен съм, няма никакъв проблем, но философията на този закон я подкрепиха дори от опозицията. Те казаха, че философията е добра. Аз не виждам проблем в тази връзка - да се изчисти между първо и второ четене и да се прецизира.
На това отгоре – аз ви казах колко дружества, омбудсманът, Комисията за защита на конкуренцията подкрепят именно първите параграфи. Държавната комисия по енергийно и водно регулиране подкрепя § 2. О’кей, нека да ги прецизираме, нека да изчистим и ако трябва, да регулираме тези текстове, за да няма злоупотреби. Аз съм съгласен.
Във връзка с лобизма – кого лобирам? Кого лобирам? Лобирам потребителите. Аз съм лобист на потребителите, господин Аталай и господин Димитров!
Аз съм лобист на потребителите, защото искам да има по-либерален и по-конкурентен пазар и потребителите да могат сами да избират по какъв начин, как, колко да плащат в един конкурентен пазар, който, за жалост, вие през 2003 г. не сте създали.
Така че, не виждам никакъв проблем в § 2 във връзка с това, че самите одитирани дружества ще заплащат самият одит на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, а тя ще заплаща на самия одитор. Не виждам никакъв проблем, при положение че вече има такива прецеденти, и то не един и два. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли реплики?
Първа реплика – Румен Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Николов, много Ви моля с по-малко патос защитавайте тези, които трудно могат да бъдат защитени. За какъв либерален пазар, за каква конкуренция ми говорите в един пазар, който тотално е монополизиран и няма как да бъде демонополизиран? Софийската топлофикация е една-единствена и скоро няма да има втора. Точно както и топлофикацията във Враца е една-единствена.
Тук става дума не за либерализация, а за регулиране на монополни структури или за естествени монополи. Двете неща са много различни и те съвсем няма да се оправят с емоции и с апломба, с който Вие се опитвате да ги оправите.
Има тежки проблеми по регулирането. Те, за съжаление, не се решават с това, което Вие сте внесли като законопроект. Там няма философия, тъй като Вие казахте тук, че защитавате философията, че сте лобист на потребителите. Тук няма нищо за потребителите, абсолютно нищо!
Ако трябва да решаваме този въпрос, дайте да мислим как да го решаваме, защото той наистина е много сериозен. Но нека не се защитаваме с тези като тази, за която Вие тук сега ми говорите – за либерализация и така нататък. Става дума за регулиране и за механизми, чрез които това регулиране гарантира качеството на услугата, доставена на гражданите. Нищо от това Вие не гарантирате с Вашия законопроект. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – Рамадан Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Николов, аз още веднъж ще се опитам да обясня, поне колегите да ни разберат. В момента топлинните счетоводители са подизпълнители на Топлофикация. Уредите са собственост на крайните потребители, на всеки клиент. Те се заплащат еднократно.
Вие тук с този закон казвате, че „подкрепяме философията”, но в изменението на законопроекта, което сте написали, няма никаква философия. Вашата философия е в мотивите Ви, а те не са написани в законопроекта, който Вие предлагате. Няма ги там!
След това – с това нещо Вие с нищо не помагате на крайния потребител. Напротив, натоварвате го с още повече разходи, които трябва да плати. Защото уредът, който ще вземе на лизинг, трябва да плаща услугата 10 години, а не еднократната цена. Десетте години услуга на лизинга, която ще плаща, нито един от вас не може да каже колко ще бъде тя. Но при всички случаи, ако уредът струва 10 лв., за 10 години този човек ще плаща 10 пъти по 10 лв.
Така че, ако казвате, че с това нещо мислите за крайния потребител, жестоко се лъжете. Мисълта за крайния потребител минава в намаляването на предлаганата услуга или това е намаляването на производството на топлинната енергия с прилагането на когенерацията в Топлофикация, построяването на завода за отпадъци и оттам–нататък цената на топлинната енергия да бъде по-ниска от тази на електроенергията, която предлагаме на крайния потребител. Но това е друга философия. Това е друго нещо.
Да се върнем към този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето изтече, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Само едно изречение, госпожо председател.
Дошло е времето да разработваме цялата глава „Топлофикация”, но нека да го направим с ясното съзнание, че ще бъдем в полза на крайния потребител. Това нещо, което правите днес, е онова нещо, което няма да има никакво приложение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За дуплика – господин Николов. Няма да ползвате дуплика.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение в дебата? Не.
Подлагам на първо гласуване, по реда на внасянето им в Народното събрание, Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката с вносител народния представител Мартин Димитров от 26 януари 2010 г., подкрепен от комисиите, на които е разпределен.
Гласували 100 народни представители: за 78, против 15, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката с вносител Министерският съвет от 6 април 2010 г.
Гласували 102 народни представители: за 81, против 11, въздържали се 10.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката с вносител Валентин Николов, Диан Червенкондев и Мартин Димитров, който се подкрепя от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 79, против 12, въздържали се 13.
Предложението е прието.
Процедура?
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК, от място): За удължаване на срока за предложения между първо и второ четене. (Шум и реплики.) Допълнително ще го направя.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Ако искате, 14 дни го направете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Няма такова искане, направено до момента.
Утре продължаваме с първо четене на Законопроекта за изменение на Закона за защита на конкуренцията. Вносител е Министерският съвет.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)



(Закрито в 13,59 ч.)



Председател:
Цецка Цачева


Заместник-председатели:
Лъчезар Иванов

Екатерина Михайлова


Секретари:
Петър Хлебаров

Митхат Метин