Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Лъчезар Иванов

Секретари: Пламен Нунев и Милена Христова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (звъни): Налице е кворум, откривам пленарното заседание.
Уважаеми дами и господа, едно съобщение. Днес, на 24 юни 2010 г., на народните представители е раздаден Общ проект на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за храните, приети на първо четене на 16 юни 2010 г. Проектът е изготвен от Комисията по земеделието и горите на основание чл. 71, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Съобщението се прави с оглед срока за писмени предложения за второ четене.
Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ.
Общ законопроект по приетите на първо четене на 14 май 2010 г. законопроекти за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, изготвен от Комисията по правни въпроси на основание чл. 71, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Госпожо Фидосова, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Правя процедурно предложение за допускане в пленарната зала на господин Евгени Ангелов – заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма, госпожа Августина Цветкова – заместник-министър на отбраната, госпожа Миглена Павлова – изпълнителен директор на Агенцията по обществените поръчки, Галя Манасиева – директор на дирекция „Методология, анализ и контрол на обществените поръчки”, Христина Денева Кирчева – също от Агенцията за обществени поръчки, и от Министерски съвет – господин Георги Йончев – началник-отдел „Инвестиции и концесии”, и Мариана Славкова – съветник в отдел „Инвестиции и концесии”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допускане в пленарната зала.
Гласували 134 народни представители: за 133, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля, квесторите, поканете гостите в залата.
Госпожо Фидосова, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: „Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за наименованието на закона.
Гласували 126 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 1 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 122 народни представители: за 102, против 1, въздържали се 19.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 2 има постъпило предложение от народните представители Анна Янева, Мая Манолова и Димитър Горов - § 2 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. В чл. 5 ал. 3 се изменя така:
„(3) Обществените поръчки по ал. 1 се възлагат за срок до пет години. По изключение при услугите за предоставяне на банкови кредити за финансирането на инвестиционни проекти или на проекти и програми на Европейския съюз срокът може да бъде определен до 10 години, като възложителят посочва мотивите за това в решението за откриване на процедура или обявлението за обществена поръчка”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Становища?
Заповядайте, госпожо Янева.
АННА ЯНЕВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Искам да направя едно уточнение. Мисля, че не е коректно: комисията е казала, че не подкрепя предложението, което съм направила с моите колеги. По същество то е прието, тъй като има срок от пет години за обществените поръчки в услугите, правим изключение само за кредитите и финансирането по европейските проекти, което смятам за разумно. Ние ще подкрепим това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Анна Янева, Мая Манолова и Димитър Горов в частта, която не се подкрепя от комисията, така както беше конкретизирано от вносителя по отношение на кредитите, и така, както е написано в стенограмата.
Гласували 126 народни представители: за 35, против 65, въздържали се 26.
Предложението не е прието.
Моля да гласуваме предложението на комисията за редакция на § 2 по доклада, така както докладчикът ни го представи днес.
Гласували 117 народни представители: за 95, против 1, въздържали се 21.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя по § 3.
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме ан блок параграфи 3 и 4 по вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 116 народни представители: за 99, против 1, въздържали се 16.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 5 има постъпило предложение от народния представител Кирчо Димитров – действащият текст на чл. 9 да стане ал. 1 и след нея да се добави нова ал. 2 със следното съдържание:
„(2) Кандидат или участник в процедура за обществена поръчка може да бъде и надлежно вписан в търговския регистър клон на българско или чуждестранно юридическо лице, когато вписаният обем на представителна власт на лицето, което управлява клона, включва участие в процедури за възлагане на обществени поръчки.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя теста на вносителя и предлага § 5 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Становища? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Кирчо Димитров, което комисията не подкрепя.
Гласували 112 народни представители: за 31, против 61, въздържали се 20.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията, която не подкрепя текста на вносителя и предлага § 5 да отпадне.
За протокола, моля понятието „отпадне” навсякъде да се счита „отхвърли”, тъй като съгласно чл. 59, ал. 1, т. 1 от нашия правилник правилното понятие, което сме приели, е „предложение за отхвърляне”. С тази вметка навсякъде в доклада, където предложението е да отпадне даден текст, да се чете „за отхвърляне”, така както коректно беше представено от докладчика. Аз го прочетох, както е по доклада.
Гласуваме предложението на комисията за отпадане на § 5.
Гласували 118 народни представители: за 93, против 2, въздържали се 23.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Становища? Няма.
Гласуваме § 6 по вносител, който комисията подкрепя, с преномерирането му в § 5. Гласуваме § 5 по доклада на комисията.
Гласували 99 народни представители: за 87, против 1, въздържали се 11.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Има постъпило предложение от народните представители Емил Радев и Светослав Тончев за създаване на нов § 6а.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 6:
„§ 6. В чл. 13, ал. 1 се създава т. 7:
„т. 7. за строителство, доставки и услуги, възлагани на органи или структури на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО)”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Становища? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаване на нов § 6 с редакция по доклада.
Гласували 104 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 12.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Има постъпило предложение от народните представители Анна Янева, Мая Манолова и Димитър Горов също за създаване на § 6а със следното съдържание:
„§ 6а. В чл. 15, ал. 4 след израза „всички позиции” се добавя „с изключение на случаите, когато източниците на финансиране са различни”.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Становище? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Янева, Манолова и Горов, което комисията не подкрепя.
Гласували 111 народни представители: за 35, против 65, въздържали се 11.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 7 има вариант І по вносител.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, вариант І.
Вариант ІІ също е по вносител, тъй като докладът обхваща три законопроекта.
Комисията не подкрепя теста на вносителя за § 7, вариант ІІ и предлага да бъде отхвърлен.
Вариант ІІІ е оттеглен.
Между първо и второ четене има постъпило предложение от народния представител Кирчо Димитров – чл. 19, ал. 2, т. 3 се изменя, както следва:
„т. 3. следи служебно за законосъобразност, проверява получени сигнали и съответно обжалва пред Комисията за защита на конкуренцията решения за откриване на процедури, с които са одобрени обявления и/или утвърдени документации, съдържащи нарушение на изискване и/или ограничение на чл. 25 и чл. 28, ал. 4.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми колеги, вариантите по доклада са подредени в конкретните текстове според времето – поредността на внасяне от различните вносители на текстовете, поради което начинът, по който те са изписани, няма да бъде редът на гласуване, а съгласно чл. 59, ал. 1 от нашия правилник първо следва да бъдат предложени за гласуване текстовете, които комисията по доклада предлага да бъдат отхвърлени, след това – текстовете, които не се подкрепят, и накрая – текстовете, които комисията подкрепя. Така че да няма неяснота защо няма да подлагам по реда на изписване в доклада. Повтарям, тук те са обобщени според времето на вносителя, така както в поредност са внесени проектите.
Становища? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията по Вариант ІІ, която не подкрепя текста на вносителя за § 7 и предлага той да бъде отхвърлен.
Гласували 103 народни представители: за 82, против 3, въздържали се 18.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Кирчо Димитров, което комисията не подкрепя.
Гласували 109 народни представители: за 14, против 74, въздържали се 21.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване Вариант І в подкрепа текста на вносителя – Министерският съвет, за § 7.
Гласували 101 народни представители: за 85, против 2, въздържали се 14.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 8 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Становища?
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отхвърляне на § 8.
Гласували 105 народни представители: за 90, против 3, въздържали се 12.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за § 9 с преномерирането му в § 8 съгласно доклада.
Гласували 100 народни представители: за 92, против 1, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 10 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме предложението на комисията за отхвърляне на § 10 по вносител.
Гласували 97 народни представители: за 88, против 1, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 9:
§ 9. Създава се чл. 26а:
„Чл. 26а. (1) При възлагане на обществена поръчка за доставка на пътни превозни средства, посочени в Приложение № 3а, възложителите са длъжни да вземат предвид енергийните аспекти и въздействието върху околната среда през целия експлоатационен живот на превозните средства, които включват най-малко изисквания за:
1. потребление на енергия, и
2. емисии на въглероден диоксид (CO2), и
3. емисии на азотни оксиди (Nox), неметанови въглеводороди (NMHC) и прахови частици.
(2) Възложителите прилагат изискванията на ал. 1:
1. чрез посочване като технически спецификации в документацията за обществената поръчка, или
2. като показатели при критерий за оценка „икономически най-изгодната оферта”.
(3) В случаите по ал. 2, т. 2 се прилага методика за изчисляване на разходите за потребление на енергия, емисии на въглероден диоксид, азотни оксиди, неметанови въглеводороди и прахови частици през целия експлоатационен живот на превозните средства. Методиката се определя с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
(4) Възложителите могат да не прилагат изискванията на ал. 1, когато възлагат обществена поръчка за доставка на пътни превозни средства, които не подлежат на задължително одобрение на типа или на индивидуално одобряване съгласно наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, приета на основание чл. 138, ал. 4 от Закона за движението по пътищата.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, има ли становища по този текст? Не.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за редакция на § 9, така както ни се предлага по доклада.
Гласували 102 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 11.
Предложението е прието.

ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията не подкрепя теста на вносителя и предлага § 12 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на комисията за отхвърляне на § 12.
Гласуваме предложението на комисията.
Гласували 85 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме предложението на комисията за § 10 по доклада.
Гласували 83 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 14 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на комисията за отхвърляне на § 14.
Гласували 88 народни представители: за 79, против 1, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Параграф 15 – по вариант първи - комисията подкрепя текста на вносителя по т. 1 и не го подкрепя по точки 2 и 3.
Вариант втори на § 15 - комисията не подкрепя теста на вносителя за § 15, вариант втори, и предлага да бъде отхвърлен.
Комисията предлага следната редакция на § 15, който става § 11:
„§ 11. В чл. 34, ал. 2 думите „най-малко от петима членове” се заменят с „от нечетен брой членове – най-малко петима”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на комисията по вариант първи, който не подкрепя текста на вносителя по точки 2 и 3.
Гласуваме вариант първи в частта, в която комисията не подкрепя теста на вносителя по точки 2 и 3.
Гласували 94 народни представители: за 64, против 16, въздържали се 14.
Предложението е прието, но комисията не го подкрепя.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Моля за прегласуване, колеги, на последното гласуване – вариант първи на § 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме в частта, в която комисията не подкрепя предложенията. (Шум и реплики в залата.)
Режим на гласуване.
Гласували 87 народни представители: за 7, против 55, въздържали се 25.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване предложението на комисията, което не подкрепя текста на вносителя за § 15 по вариант втори, и предлага да бъде отхвърлено.
Гласуваме предложението на комисията.
Гласували 96 народни представители: за 79, против 2, въздържали се 15.
Предложението е прието.
Сега подлагам на гласуване по вариант първи предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя в онази част, в която го подкрепя.
Всъщност има нова редакцията на комисията.
Гласуваме предложението на комисията за § 11 в редакцията на комисията.
Гласували 99 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 14.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 12 по предложение на комисията в нейната номерация.
Гласували 90 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 10.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията не подкрепя теста на вносителя и предлага § 17 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли обратни становища?
Заповядайте, господин Димитров.
КИРЧО ДИМИТРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, в § 17 – чл. 28, ал. 1, ние предлагаме да се добави т. 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Извинявайте, § 17 е за промени в чл. 37.
КИРЧО ДИМИТРОВ: И отдолу е чл. 28 …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това е препращане, иначе промените се правят в чл. 37, в който се цитира чл. 28.
Параграф 17 казва: „В чл. 37 се правят следните изменения и допълнения”.
КИРЧО ДИМИТРОВ: И после: „създава се ал. 6 и 7”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да, на чл. 37.
Параграф 17 е за промени в чл. 37. Вашето становище по редакцията на чл. 37!
КИРЧО ДИМИТРОВ: Не, аз исках друго.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други становища?
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отхвърляне на § 17.
Гласуваме предложението на комисията.
Гласували 95 народни представители: за 80, против 2, въздържали се 13.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме предложението на комисията с преномерирането на параграфа от 18 в 13, по доклада.
Гласували 90 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 19 има постъпило предложение от народните представители Емил Радев и Светослав Тончев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя по т. 1 и го подкрепя по т. 2.
Комисията предлага следната редакция на § 19, който става § 14:
„§ 14. В чл. 39 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 1 думите „допуснат нито един кандидат или участник” се заменят с „кандидат или участник, който отговаря на изискванията по чл. 47-53а”;
б) в т. 2 думите „или заявления за участие” се заличават.
2. В ал. 2, т. 2 думата „допуснат” се заличава, а след думата „участник” се добавя „който отговаря на изискванията по чл. 47- 53а”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Становища? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя по т. 1, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 91 народни представители: за 7, против 65, въздържали се 19.
Предложението не е прието.
И сега подлагам на гласуване предложението на комисията за редакция на § 14, който по вносител е с номерация § 19.
Гласуваме § 14 по доклада на комисията.
Гласували 92 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 13.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Параграф 20 – имаме Вариант І по вносител.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 20, Вариант І.
Вариант ІІ по вносител – комисията не подкрепя текста на вносителя за § 20, Вариант ІІ и предлага да бъде отхвърлен.
Комисията предлага следната редакция на § 20, който става § 15:
„§ 15. В чл. 41 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинеи 3 и 4 се изменят така:
„(3) Възложителят няма право да сключи договор преди изтичане на 14-дневен срок от уведомяването на заинтересованите кандидати и/или заинтересованите участници за решението за определяне на изпълнител.
(4) Възложителят сключва договора в едномесечен срок след влизане в сила на решението за определяне на изпълнител или на определението, с което е допуснато предварително изпълнение на това решение, но не преди изтичането на срока по ал. 3.”
2. Създава се нова ал. 5:
„(5) Възложителят няма право да сключи договор с избрания изпълнител преди влизането в сила на всички решения по процедурата.”
3. Досегашната ал. 5 става ал. 6.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Становища, колеги? Няма.
Подлагам на гласуване Вариант ІІ по доклада на комисията, където комисията не подкрепя текста на вносителя за § 20 и предлага отхвърлянето му.
Гласуваме предложението на комисията за отхвърляне на § 20, Вариант ІІ.
Гласували 85 народни представители: за 70, против 3, въздържали се 12.
Предложението е прието.
Сега подлагам на гласуване предложението на комисията за редакция на § 15 по доклада, което по същество е Вариант І, където по принцип се подкрепя текстът на вносителя, но в редакция на комисията.
Гласуваме предложението на комисията за редакция на § 15.
Гласували 89 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 11.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 21 има предложение, постъпило от народните представители Емил Радев и Светослав Тончев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21, който става § 16:
„§ 16. Създават се чл. 41а, 41б и 41в:
„Чл. 41а. Възложителят може да сключи договор за обществена поръчка преди изтичането на срока по чл. 41, ал. 3, когато:
1. изпълнителят е определен в резултат на процедура на договаряне без обявление и има само един поканен участник;
2. определеният за изпълнител е единственият заинтересован участник и няма заинтересовани кандидати;
3. договорът се сключва въз основа на рамково споразумение с един участник.
Чл. 41б. (1) Недействителен спрямо лицата по чл. 122и, ал. 1 е договор, който е сключен:
1. в резултат на незаконосъобразно прилагане на основанията на чл. 4, чл. 12, ал. 1, чл. 13, ал. 1, чл. 90, ал. 1 или чл. 103, ал. 2;
2. преди влизане в сила на някое от решенията на възложителя, издадено във връзка с процедурата, и се установи нарушение, което е засегнало възможността на:
а) заинтересовано лице да подаде заявление за участие или оферта;
б) заинтересован кандидат да подаде оферта;
в) заинтересован кандидат или участник да вземе участие при определяне на изпълнител.
(2) Договорът запазва действието си, когато има влязло в сила решение по чл. 122г, ал. 4.
Чл. 41в. (1) В случаите по чл. 41б, ал. 1, т. 1 договорът запазва действието си, ако преди сключването му са изпълнени следните условия:
1. публикувано е обявление за доброволна прозрачност, с което се оповестява намерение за сключване на договора;
2. в обявлението по т. 1 възложителят е мотивирал прилагането на изключение, предвидено в чл. 4, чл. 12, ал. 1 или в чл. 13, ал. 1, или избора на процедура на договаряне без обявление по чл. 90, ал. 1 или чл. 103, ал. 2, и
3. договорът е сключен не по-рано от 10 дни след публикуване на обявлението за доброволна прозрачност.
(2) Обявлението по ал. 1, т. 1 се изготвя на български език по образец, утвърден с Регламент (ЕО) № 1150/2009 на Комисията от 10 ноември 2009 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1564/2005 по отношение на стандартните формуляри за публикуването на обявления в рамките на процедурите за възлагане на обществени поръчки в съответствие с директиви 89/665/ЕИО и 92/13/ЕИО на Съвета (OB, L 313/3 от 28 ноември 2009 г.).
(3) Когато използва обявление за доброволна прозрачност, възложителят го изпраща за публикуване в Регистъра на обществените поръчки, а при стойност на поръчката, равна или по-висока от определените с регламента по чл. 45а, ал. 1 – и в „Официален вестник” на Европейския съюз.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Становища? Няма.
Гласуваме § 16 по предложението на комисията, в редакцията му по доклада.
Гласували 80 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 22 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за параграфа, който става § 17:
„§ 17. В чл. 42, ал. 1 се създава т. 4:
„4. не извърши съответна регистрация, не представи документ или не изпълни друго изискване, което е необходимо за изпълнение на поръчката съгласно изискванията на нормативен или административен акт и е поставено от възложителя при откриване на процедурата”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Становища? Няма.
Гласуваме § 17 по доклада на комисията.
Гласували 76 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията предлага да се създаде нов § 18:
„§ 18. В чл. 43, ал. 2, т. 1 след думата „сила” се добавя „и/или непредвидени обстоятелства”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Становища? Няма.
Подлагам на гласуване новия § 18 по предложение на комисията.
Гласували 78 народни представители: за 75, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 23 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 19.
По § 24 комисията подкрепя текста на вносителя за параграфа, който става § 20.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме ан блок § 19 и § 20 по доклада на комисията.
Гласували 81 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 25 комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 25 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме предложението на комисията за отхвърляне на § 25.
Гласували 76 народни представители: за 69, против 3, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 26, вариант І. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 26, вариант І.
По вариант ІІ. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 26, вариант ІІ и предлага да бъде отхвърлен.
Комисията предлага следната редакция на § 26, който става § 21:
„§ 21. В чл. 47 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 4:
а) в т. 6 след думите „във всички останали случаи” се поставя запетая и се добавя „включително за чуждестранните лица”;
б) създава се т. 7:
„7. в случаите по т. 1-6 – и за прокуристите, когато има такива; когато чуждестранно лице има повече от един прокурист, декларацията се подава само от прокуриста, в чиято представителна власт е включена територията на Република България, съответно територията на държавата, в която се провежда процедурата при възложител по чл. 7, т. 2.”
2. В ал. 5, т. 1 думите „член на управителен или контролен орган, както и временно изпълняващ такава длъжност, включително прокурист или търговски пълномощник, е свързано лице” се заменят с „лицата по ал. 4 са свързани лица”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Становища? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията, което не подкрепя текста на вносителя за вариант ІІ. Гласуваме отхвърлянето на вариант ІІ.
Гласували 80 народни представители: за 65, против 7, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване § 21 по доклада на комисията, което по същество е подкрепа на вносителя по вариант І.
Гласували 83 народни представители: за 78, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 27, вариант І по вносител. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 27, вариант І.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 27, вариант ІІ и предлага да бъде отхвърлен.
Комисията предлага следната редакция на § 27, който става § 22:
„§ 22. В чл. 49 се създава ал. 3:
„(3) За допускане до участие в процедура на кандидатите или участниците, установени в друга държава – членка на Европейския съюз, възложителят няма право да изисква набавянето на сертификат или документ за регистрация от административен орган, ако те представят еквивалентен документ, издаден от държавата, в която са установени”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Становища? Няма.
Ще подложа на гласуване вариант ІІ, в който комисията не подкрепя текста на вносителя.
Гласуваме по вариант ІІ - за отхвърляне текста на вносителя.
Гласували 85 народни представители: за 74, против 2, въздържали се 9.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за § 22, което по същество е вариант І – в подкрепа редакцията на комисията.
Гласуваме § 22 по доклада на комисията.
Гласували 77 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 28 комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме предложението на комисията за отхвърляне на § 28 по вносител.
Гласували 74 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 23.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30, който става § 24.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме ан блок § 23 и § 24 по доклада на комисията.
Гласували 83 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Параграф 31.
Комисията подкрепя текста на вносителя по т. 1 и не го подкрепя по т. 2.
Комисията предлага следната редакция на § 31, който става § 25:
„§ 25. В чл. 59, ал. 3 думите „5 на сто” се заменят с „3 на сто”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Становища? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя в частта по т. 2, което комисията не подкрепя.
Гласували 79 народни представители: за 14, против 58, въздържали се 7.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме § 25 по предложение на комисията съгласно редакцията по доклада за промени в чл. 59, ал. 3.
Гласували 78 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Параграф 32, вариантІ.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 32, вариант І.
Вариант ІІ.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 32, вариант ІІ.
Комисията предлага следната редакция на § 32, който става § 26:
„§ 26. В чл. 68 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинеи 3-8 се изменят така:
„(3) Отварянето на офертите е публично и на него могат да присъстват участниците в процедурата или техни упълномощени представители, както и представители на средствата за масово осведомяване и на юридически лица с нестопанска цел.
(4) Комисията отваря офертите по реда на тяхното постъпване и проверява за наличието на три отделни запечатани плика, след което най-малко трима от нейните членове подписват плик № 3. Комисията предлага по един представител от присъстващите участници да подпише плик № 3 на останалите участници.
(5) В присъствието на лицата по ал. 3 комисията отваря плик № 2 и най-малко трима от членовете й подписват всички документи, съдържащи се в него. Комисията предлага по един представител от присъстващите участници да подпише документите в плик № 2 на останалите участници. Комисията след това отваря плик № 1 и оповестява документите, които той съдържа.
(6) След извършването на действията по ал. 4 и 5 приключва публичната част от заседанието на комисията.
(7) Комисията уведомява участниците, като им изпраща протокола с констатациите относно наличието и редовността на представените документи в плик № 1.
(8) В протокола по ал. 7 комисията описва изчерпателно липсващите документи или констатираните нередовности, посочва точно вида на документа или документите, които следва да се представят допълнително и определя срок за представянето им. Срокът е еднакъв за всички участници и не може да бъде по-дълъг от пет дни считано от датата на получаване на протокола.”.
2. Създават се ал. 9, 10 и 11:
„(9) Участникът няма право да представя други документи освен посочените в протокола по ал. 7.
(10) След изтичането на срока по ал. 8 комисията проверява съответствието на документите в плик № 1, включително допълнително представените, с изискванията за подбор, поставени от възложителя. Комисията не разглежда документите в плик № 2 на участниците, които не отговарят на изискванията за подбор.
(11) Комисията може по всяко време да проверява заявените от участниците данни, да изисква от тях разяснения, както и допълнителни доказателства за данни, представени в пликове № 2 и 3. Тази възможност не може да се използва за промяна на техническото и ценовото предложение на участниците.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли становища по тези текстове, колеги? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за редакция на § 26.
Гласували 79 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 33 и предлага да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме отхвърлянето на § 33 – по вносител, съгласно предложението на комисията.
Гласували 79 народни представители: за 70, против 2, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 34, който става § 27:
„§ 27. В чл. 70 ал. 1 се изменя така:
„(1) Когато офертата на участник съдържа предложение, което в зависимост от избрания критерий по чл. 37, ал. 1 е с 30 на сто по-благоприятно от средната стойност на съответните предложения в останалите оферти, комисията трябва да изиска от него подробна писмена обосновка за начина на неговото образуване. Комисията определя разумен срок за представяне на обосновката, който не може да бъде по-кратък от три работни дни от получаване на искането за това.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли становища, колеги? Няма.
Подлагам на гласуване § 27 по доклада на комисията.
Гласували 79 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 35, който става § 28:
„§ 28. В чл. 71 се създават ал. 4 и 5:
„(4) В случай че комплексните оценки на две или повече оферти са равни, когато е избран критерият по чл. 37, ал. 1, т. 2, за икономически най-изгодна се приема тази оферта, в която се предлага най-ниска цена. При условие, че и цените са еднакви се сравняват оценките по показателя с най-висока относителна тежест и се избира офертата с по-благоприятна стойност по този показател.
(5) Комисията провежда публично жребий за определяне на изпълнител между класираните на първо място оферти, ако поръчката се възлага:
1. по критерий „най-ниска цена” и тази цена се предлага в две или повече оферти, или
2. по критерий „икономически най-изгодна оферта”, но тази оферта не може да се определи по реда на ал. 4.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи за изказвания? Не виждам.
Гласуваме предложението на комисията за редакция на § 28, съгласно доклада.
Гласували 72 народни представители: за 66, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36, който става § 29.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37, който става § 30.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване ан блок параграфи с номера 29 и 30 по предложение на комисията, в подкрепа текста на вносителя.
Гласували 70 народни представители: за 66, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията предлага да се създаде нов § 31:
„§ 31. В чл. 77 се правят следните допълнения:
1. В ал. 3, т. 6 след думата „поръчката” се добавя „и вида”.
2. В ал. 4 накрая се поставя запетая и се добавя „а изискванията се прилагат съобразно вида и дела на тяхното участие”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаване на нов параграф с номер 31 и редакция по доклада на комисията.
Гласували 79 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 38, който става § 32.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 32.
Гласували 83 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 39 и предлага да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли други мнения по въпроса? Не.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отхвърляне на § 39 по вносител.
Гласували 70 народни представители: за 65, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 40, който става § 33.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 33 по номерацията на комисията, в подкрепа текста на вносителя за § 40.
Гласували 73 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 41 и предлага да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме предложението на комисията за отхвърляне на § 41 по вносител.
Гласували 80 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Параграф 42. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като на основание чл. 50, ал. 1 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове предлага чл. 120 и чл. 120а да се изменят с два отделни параграфа – § 34 и § 35.
Комисията предлага следната редакция на § 42, който става § 34:
„§ 34. Член 120 се изменя така:
„Чл. 120. (1) На обжалване по реда на тази глава подлежи всяко решение на възложителите в процедура за:
1. възлагане на обществена поръчка, включително чрез прилагане на рамково споразумение, динамична система за доставки или система за предварителен подбор;
2. сключване на рамково споразумение;
3. създаване на динамична система за доставки или система за предварителен подбор;
4. конкурс за проект.
(2) Решенията по ал. 1 се обжалват пред Комисията за защита на конкуренцията относно тяхната законосъобразност, включително за наличие на дискриминационни икономически, финансови, технически или квалификационни изисквания в обявлението, документацията или във всеки друг документ, свързан с процедурата.
(3) Жалба може да се подава в 10-дневен срок от:
1. публикуването на решение и обявление в Регистъра на обществените поръчки или обявление в „Официален вестник” на Европейския съюз, а относно изисквания, които не са посочени в обявлението – от получаване на документацията, когато не е публикувана едновременно с обявлението – срещу решението за откриване на процедура;
2. получаване на решението по чл. 79, ал. 8, чл. 83г, ал. 3, чл. 83ж, ал. 1 и чл. 88, ал. 8;
3. получаване на решението за избор на изпълнител или за прекратяване на процедурата;
4. публикуване на обявлението за доброволна прозрачност в Регистъра на обществените поръчки или в „Официален вестник” на Европейския съюз – срещу решението за избор на изпълнител.
(4) Жалба по ал. 3 може да се подава от:
1. всяко заинтересовано лице – в случаите по т. 1 и 4;
2. всеки заинтересован кандидат в процедурата – в случаите по т. 2;
3. всеки заинтересован кандидат или участник – в случаите по т. 3.
(5) В случаите по ал. 3, т. 1 и 4, когато датите на публикуване на обявленията в Регистъра на обществените поръчки и в „Официален вестник” на Европейския съюз са различни, срокът за обжалване тече от по-късната дата.
(6) Жалба срещу решението за класиране на участниците в конкурса за проект може да подава всеки заинтересован кандидат или заинтересован участник в срока по ал. 3.”
Комисията предлага да се създаде нов § 35:
„§ 35. Член 120а се изменя така:
„Чл. 120а. (1) Жалба срещу решение на възложителя, с изключение на решението за определяне на изпълнител, не спира процедурата за възлагане на обществена поръчка, освен когато е поискана временна мярка „спиране на процедурата”.
(2) Когато с жалбата е поискана временната мярка по ал. 1, процедурата за възлагане на обществена поръчка спира до влизане в сила на:
1. определението, с което се отхвърля искането за временна мярка, или
2. решението по жалбата, ако е наложена временната мярка.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Не виждам желаещи.
Гласуваме ан блок предложението на комисията за параграфи 34 и 35 в редакцията по доклада на комисията.
Гласували 81 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 43, който става § 36.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 44, който става § 37.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 45, който става § 38.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 46, който става § 39.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 47, който става § 40.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 48, който става § 41.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 49, който става § 42.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване ан блок предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за параграфи по вносител от номера 43 до 49 включително, които стават по номерацията на комисията съответно параграфи с номера от 36 до 42 включително.
Гласуваме параграфи с номера от 36 до 42 включително.
Гласували 78 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Параграф 50 – предложение на народните представители Анна Янева, Мая Манолова и Димитър Горов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 50, който става § 43:
„§ 43. В чл. 122д се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думата „двумесечен” се заменя с „едномесечен”.
2. В ал. 2 думите „14-дневен” се заменят със „7-дневен”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Становища? Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за редакция на § 43, съгласно доклада на същата.
Гласували 72 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 51, който става § 44:
„§ 44. В чл. 122е, ал. 2 се изменя така:
„(2) Върховният административен съд се произнася в срок до един месец от получаване на жалбата и решението му е окончателно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи да вземат отношение по този текст? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 44 в редакцията по доклада на комисията.
Гласуваме предложението на комисията за § 44.
Гласували 75 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 52, който става § 45.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 53, който става
§ 46.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме двата параграфа ан блок с номера 52 и 53 по вносител, които стават съответно § 45 и § 46, съгласно доклада на комисията.
Гласували 71 народни представители: за 70, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 54, който става § 47:
„§ 47. Член 122и се изменя така:
„Чл. 122и. (1) Обявяване недействителност на сключен договор на основанията, посочени в чл. 41б, ал. 1 може да иска:
1. всяко заинтересовано лице – в случаите по чл. 41б, ал. 1, т. 1;
2. всяко заинтересовано лице и заинтересован кандидат – в случаите по чл. 41б, ал. 1, т. 2, букви „а” и „б”;
3. заинтересован кандидат и/или заинтересован участник – в случаите по чл. 41б, ал. 1, т. 2, буква „в”.
(2) Искът се предявява по реда на Гражданския процесуален кодекс.
(3) Недействителност на договора по ал. 1 може да се иска в срок до два месеца от публикуване на информация за сключен договор в регистъра на обществените поръчки, а ако не е публикувана – от узнаването, но не по-късно от една година от сключването на договора.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Мнения по тези текстове? Няма желаещи народни представители да ги изразят.
Подлагам на гласуване редакцията на § 47 по доклада на комисията.
Гласували 80 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 55, който става § 48.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да гласуваме и § 48 по номерацията на комисията. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 55.
Гласували 75 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 56, който става § 49:
„§ 49. Член 122л се изменя така:
„Чл. 122л. Всяко заинтересовано лице може да претендира обезщетение за вреди, претърпени вследствие на нарушения при провеждане на процедура и сключване на договор за обществена поръчка при условията на чл. 203, ал. 1, чл. 204, ал. 1, 3 и 4 и чл. 205 от Административнопроцесуалния кодекс.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Становища? Няма.
Подлагам на гласуване § 49 в редакцията по доклада на комисията.
Гласували 78 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 57, който става § 50.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 50 по предложение на комисията в подкрепа текста на вносителя за § 57. Параграф 50 по доклада на комисията.
Гласували 72 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Има постъпило предложение от народните представители Емил Радев и Светослав Тончев за § 58.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 58, който става § 51:
„§ 51. Създава се Глава единадесета „а” с чл. 122п-122т:
„Глава единадесета „а”
Ред за отстраняване на нарушения, установени от Европейската комисия
Чл. 122п. (1) Постоянното представителство на Република България към Европейския съюз препраща в деня на получаването или най-късно на следващия работен ден до Агенцията по обществени поръчки, администрацията на Министерския съвет, Министерството на външните работи и до Министерството на икономиката, енергетиката и туризма уведомлението, получено от Европейската комисия, за установени от нея нарушения на възложителите при провеждане на процедура до сключване на договор за възлагане на обществена поръчка.
(2) Изпълнителният директор на Агенцията по обществени поръчки изпраща уведомлението по ал. 1 до съответния възложител, който в 5-дневен срок от получаването му е длъжен да представи отговор.
(3) С отговора по ал. 2 възложителят уведомява агенцията и прилага съответните доказателства, когато:
1. приеме за основателни твърденията на Европейската комисия и отстрани нарушението, или
2. посоченото в уведомлението нарушение вече е предмет на обжалване.
(4) Извън случаите по ал. 3, когато възложителят намира, че не е налице нарушение, той изпраща мотивирано становище до Агенцията по обществени поръчки и прилага доказателства.
(5) Възложителят е длъжен да преустанови всякакви действия, свързани с провеждане на процедурата или сключване на договор за обществена поръчка, от момента на получаване на уведомлението по ал. 2 до окончателното разрешаване на спора.
(6) В случаите по ал. 4 изпълнителният директор на агенцията:
1. упражнява правомощието си по чл. 19, ал. 2, т. 4, когато нарушението, посочено в уведомлението по ал. 1, е в резултат от акт на възложителя;
2. сезира компетентния държавен орган, когато нарушението произтича от прилагането на нормативен акт, който не е в съответствие с правото на Европейския съюз.
(7) Органът по ал. 6, т. 2 в 5-дневен срок уведомява агенцията с мотивирано становище и посочва съответни мерки, когато предвижда такива.
(8) Изпълнителният директор на Агенцията по обществени поръчки изготвя отговор до Европейската комисия, който съдържа:
1. потвърждение, че нарушението е отстранено – в случаите по ал. 3, т. 1;
2. информация за наличие на производство по обжалване на нарушението – в случаите по ал. 3 т. 2;
3. информация за предприемане на мерки за отстраняване на нарушението – в случаите по ал. 6, т. 1 и ал. 7.
(9) Отговорът по ал. 8 с приложени към него доказателства се изпраща до Постоянното представителство на Република България към Европейския съюз, администрацията на Министерския съвет, Министерството на външните работи и до Министерството на икономиката, енергетиката и туризма в срок до 17 дни от получаването в Агенцията по обществени поръчки на уведомлението по ал. 1.
(10) Постоянното представителство на Република България към Европейския съюз предоставя на Европейската комисия отговора по ал. 8 не по-късно от изтичането на 21 дни от датата на получаване на уведомлението по ал. 1.
Чл. 122р. Обменът на информация по чл. 122п може да се извършва по електронен път с електронен подпис или факс.
Чл. 122с. Възложителите са длъжни писмено да уведомят агенцията:
1. за резултата от обжалването в случаите по чл. 122п , ал. 3, т. 2 – в 7-дневен срок от влизането в сила на решението на Комисията за защита на конкуренцията;
2. когато процедурата, за която се отнася уведомлението по
чл. 122п, ал. 1, е прекратена с влязло в сила решение и открият нова процедура, свързана изцяло или отчасти със същия предмет – в тридневен срок от откриване на процедурата.
Чл. 122т. В случаите по чл. 122с изпълнителният директор на агенцията в 7-дневен срок от получаване на уведомлението уведомява Европейската комисия по реда на чл. 122п, ал. 9.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи да вземат отношение по обсъжданите текстове? Няма.
Подлагам на гласуване § 51 по редакцията на комисията в доклада й.
Гласували 84 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 59, който става § 52.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 52 по доклада на комисията.
Гласували 82 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 60 и предлага да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме предложението на комисията за отхвърляне на § 60 по вносител.
Гласували 84 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 61, който става § 53.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 62, който става § 54.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 63, който става § 55.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване ан блок параграфи с номера от 61 до 63 включително по вносител, които стават съответно по доклада на комисията параграфи с номера от 53 до 55 включително.
Гласували 86 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Параграф 64.
Комисията не подкрепя текста на вносителя по т. 2 и го подкрепя по принцип в останалата му част.
Комисията предлага следната редакция на § 64, който става § 56:
„§ 56. В § 1 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 думите „по закона” се заменят със „за възлагане на обществена поръчка”.
2. Създават се т. 6а, 6б и 6в:
„6а. „Заинтересован кандидат” е кандидат, който не е отстранен окончателно от участие на етапа на предварителен подбор, тъй като не е уведомен за отстраняването или производството по обжалване на решението, с което е отстранен, не е приключено.
6б. „Заинтересован участник” е участник, който не е отстранен окончателно от процедура. Отстраняването е окончателно, когато участникът е уведомен за решението, с което е отстранен, и това решение е влязло в сила.
6в. „Заинтересовано лице” е всяко лице, което има или е имало интерес от получаването на определена обществена поръчка и на което е нанесена или може да бъде нанесена вреда от твърдяното нарушение.”
3. Създава се т. 14б:
„14б. „Непредвидени обстоятелства” са обстоятелствата, възникнали след сключването на договора, независимо от волята на страните, които не са могли да бъдат предвидени и правят невъзможно изпълнението при договорените условия.”
4. Създава се т. 16а:
„16а. „Официален превод” е превод, извършен от преводач, който има сключен договор с Министерството на външните работи за извършване на официални преводи.”
5. Създава се т. 19а:
„19а. „Предварително обявени условия” са условията, съдържащи се в обявлението и/или документацията за участие.”
6. В т. 22 в текста преди буква „а” след думите „т. 1” запетаята се заменя с „или”, а думите „или други лица” се заличават.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли изказвания? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя по т. 2, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 79 народни представители: за 1, против 70, въздържали се 8.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на комисията за редакция на § 56, така както текстът е изписан по доклада на комисията. Гласуваме § 56 по предложението на комисията.
Гласували 82 народни представители: за 76, против 1, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя по § 65, който става § 57.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 57 по номерацията на комисията, по вносител това е § 65.
Гласували 86 народни представители: за 81, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: „Допълнителна разпоредба”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме.
Гласували 80 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 66 има постъпило предложение от народните представители Емил Радев и Светослав Тончев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 66, който става § 58:
„§ 58. С този закон се въвеждат изискванията на Директива 2007/66/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2007 г. за изменение на директиви 89/665/ЕИО и 92/13/ЕИО на Съвета с оглед повишаване на ефективността на процедурите за преразглеждане при възлагане на обществени поръчки (ОВ, L 335/31 от 20 декември 2007 г.) и на Директива 2009/33/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване на чисти енергийно ефективни пътни превозни средства (ОВ, L 120/5 от 15 май 2009 г.)”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме предложението на комисията, след като няма заявени желания за изказвания, по § 58 в номерацията на комисията.
Гласували 89 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме.
Гласували 88 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 67, който става § 59:
„§ 59. Процедурите, открити до влизането в сила на този закон, се довършват по досегашния ред.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Становище? Няма.
Моля да гласуваме § 59 в редакция и по номерация на комисията.
Гласували 79 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 68, който става § 60:
„§ 60. Производствата, образувани пред Комисията за защита на конкуренцията до влизането в сила на този закон, се довършват по досегашния ред.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на комисията за редакция на § 60. Гласуваме § 60 по доклада на комисията.
Гласували 89 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 69, чието систематично място е като § 64:
„§ 64. Параграф 9 влиза в сила от 4 декември 2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 64 по предложението на комисията.
Гласували 88 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 70, който става § 61.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 61 по номерацията на комисията в подкрепа текста на вносителя за § 70.
Гласували 88 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 71, който става § 62:
„§ 62. В Закона за енергийната ефективност (обн., ДВ, ...) § 6 от Преходните и заключителните разпоредби се изменя така:
„§ 6. (1) Изпълнителният директор на Агенцията по енергийна ефективност съвместно с изпълнителния директор на Агенцията по обществени поръчки издават указания за прилагане на изискванията за енергийна ефективност и енергийни спестявания при възлагане на обществени поръчки за доставка на оборудване и превозни средства с цел минимализиране на разходите за срока на експлоатацията им.
(2) Указанията по ал. 1 се издават до 4 декември 2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Становища? Няма.
Гласуваме § 62 по предложението на комисията.
Гласували 91 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Дами и господа народни представители, предстои ни с приемането на § 72 да приемем текстове за промяна в Закона за концесиите, които са обемни. Предлагам сега да дадем почивка, след което да продължим с дългите за четене текстове. Тридесет минути почивка. Както подсказва господин Лъчезар Иванов, започваме в 11,30 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми дами и господа, заседанието продължава.
Госпожо Фидосова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 72 има постъпило предложение от народните представители Емил Радев и Светослав Тончев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 72, който става § 63:
„§ 63. В Закона за концесиите (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 16:
а) в ал. 4:
аа) в текста преди т.1 думите „кандидат или” се заличават;
бб) в т. 6 думите „кандидатите или” се заличават;
б) в ал. 5 думите „кандидат или” се заличават.
2. В чл. 23:
а) в ал. 1, т. 3 думите „кандидати и” се заличават;
б) в ал. 3 думите „кандидат или” се заличават.
3. В чл. 25:
а) в ал. 1 навсякъде думите „кандидатите или” се заличават;
б) в ал. 2 думите „кандидат или” се заличават.
4. В чл. 26:
а) в ал. 1 след думите „концесия, по” се добавя „един или повече от”;
б) в ал. 2 навсякъде думата „кандидатът” се заменя с „участникът”;
в) в ал. 3:
аа) в т. 1 думата „кандидата” се заменя с „участника”, а накрая се добавя „и/или”;
бб) в т. 2 думата „кандидата” се заменя с „участника”, а накрая се добавя „и/или”;
гг) в т. 3 думата „кандидата” се заменя с „участника”;
г) в ал. 4, т. 6 думите „кандидатът или” се заличават;
д) в ал. 5 думите „Минималните нива на приложимите изисквания относно изпълнението на критериите за подбор на участниците” се заменят с „Критериите за подбор на участниците и минималните нива на приложимите изисквания относно изпълнението им”;
е) в ал. 6 думата „кандидатът” се заменя с „участникът”;
ж) в ал. 7 думата „Кандидатите” се заменя с „Участниците”.
5. В чл. 40:
а) в ал. 1 думите „със заповед” се заменят със „с решение”;
б) в ал. 2 думите „издаването на заповедта” се заменят с „одобряване на документите по ал. 1”.
6. В чл. 41:
а) в т. 19 думите „кандидат или” се заличават;
б) в т. 25 думата „заповедта” се заменя с „решението”.
7. В чл. 42, ал. 3 думите „до Европейската комисия” се заменят със „за публикуване в „Официален вестник” на Европейския съюз”.
8. В чл. 43, ал. 1 след думите „Държавен вестник” се поставя запетая и се добавя „а в случаите по чл. 42, ал. 3 – след публикуването му в „Официален вестник” на Европейския съюз”.
9. В чл. 46, ал. 4, т. 2 думите „кандидат или” и „кандидатът или” се заличават.
10. В чл. 48:
а) в ал. 1, т. 4 думата „кандидати” се заличава;
б) алинея 3 се изменя така:
„(3) За приетите решения по ал. 1, т. 2 и 3 и за мотивите за приемането им комисията уведомява всички заинтересовани участници.”
11. В Глава шеста, Раздел ІІІ се създава чл. 48а:
„Чл. 48а. (1) Предоставянето на разясненията, документите и информацията по чл. 48, ал. 1, т. 4 се извършва чрез предаване срещу подпис на заинтересованото лице/участник или на негов упълномощен представител.
(2) Уведомяването за решенията по чл. 48, ал. 1, т. 2 и 3 може да се извършва, освен по реда на ал. 1, и чрез изпращане на решението чрез електронната поща, посочена при закупуване на документацията за участие, съответно в офертата. При изпращане чрез електронна поща решението се смята за връчено с постъпването му в посочената информационна система и се удостоверява с копие от електронния запис за това.”
12. В чл. 51:
а) в ал. 1 думата „кандидатите” се заменя със „заинтересованите лица”;
б) в ал. 3 думата „Кандидат” се заменя с „Участник”;
в) в ал. 4 думата „Кандидатът” се заменя с „Участникът”;
г) създава се ал. 6:
„(6) Комисията не разглежда и не оценява оферта:
1. на участник, който е отстранен от участие в процедурата с решение по чл. 25, ал. 1 или по чл. 26, ал. 7;
2. която е оттеглена от участника;
3. която е с изтекъл срок на валидност и след покана участникът не е подновил валидността й;
4. на участник, който не е удължил срока на валидност на банковата гаранция за участие.”
13. В чл. 52, ал. 2 думата „кандидата” се заменя с „участника”.
14. В чл. 53, ал. 2 думата „кандидатите” се заменя с „участниците”.
15. В чл. 55:
а) в ал. 1 навсякъде думата „кандидатите” се заменя с „участниците”;
б) в ал. 2 думата „кандидата” се заменя с „участника”;
в) в ал. 3 думите „със заповед” се заменят със „с решение”;
г) в ал. 4 след думата „процедурата” се добавя „чрез оттегляне на офертата преди изтичането на срока й на валидност”;
д) в ал. 5 т. 2 се изменя така:
„2. участника, класиран на второ място.”;
е) алинея 7 се отменя.
16. В чл. 58:
а) алинея 3 се изменя така:
„(3) Заинтересованите участници се уведомяват за решението по ал. 2 и за мотивите за приемането му по реда на чл. 48а и могат да го обжалват по реда на Глава единадесета в 10-дневен срок от уведомяването.”;
б) алинея 4 се отменя.
17. В чл. 59 ал. 2 се изменя така:
„(2) Когато класираният на първо място участник не сключи концесионния договор в определения срок, концедентът може да определи за концесионер класирания на второ място участник.”
18. Наименованието на Глава осма се изменя така: „Спиране и прекратяване на процедурата за предоставяне на концесия”.
19. В Глава осма се създава чл. 59а:
„Чл. 59а. (1) Процедурата за предоставяне на концесия за строителство се спира с мотивирано решение на концедента или на съответния орган по чл. 19, алинеи 1-3, когато Европейската комисия е уведомила Република България, че преди сключването на концесионен договор за строителство е извършено сериозно нарушение на правото на Европейския съюз по време на процедурата за предоставяне на концесията и:
1. нарушението не може да бъде отстранено, без това да промени условията, при които е обявена процедурата, или
2. съответният орган не е съгласен с твърдяното от Европейската комисия нарушение.
(2) В деня на приемане на решение по ал. 1 органът сезира Комисията за защита на конкуренцията за установяване на незаконосъобразност, включително поради наличието на дискриминационни изисквания относно критериите за подбор или други дискриминационни технически, икономически или финансови условия в обявлението, в документацията за участие, или във всеки друг документ, свързан с процедурата за предоставяне на концесията по реда на Глава единадесета.
(3) Комисията за защита на конкуренцията в тридневен срок от сезирането й образува производство и уведомява органа и администрацията на Министерския съвет за това.
(4) В производството по ал. 3 служебно се конституират като страни заинтересованите участници.
(5) Спирането по ал. 1 има действие до окончателното решаване на спора с влязло в сила решение.
(6) Комисията за защита на конкуренцията, съответно Върховният административен съд уведомяват съответния орган и администрацията на Министерския съвет за всяко решение по производството по ал. 3 в тридневен срок от приемането му.”
20. В чл. 60:
а) в ал. 1 т. 5 се изменя така:
„5. определеният за концесионер участник и класираният на второ място участник последователно откажат да сключат концесионен договор.”;
б) алинея 3 се изменя така:
„(3) Решението по ал. 1 с мотивите за приемането му се съобщава на заинтересованите участници по реда на чл. 48а и подлежи на обжалване по реда на Глава единадесета в 10-дневен срок от съобщението.”;
в) в ал. 4 думите „кандидатите или участниците” се заменят със „заинтересованите участници”.
21. Създава се Глава осма „а” с чл. 61а-61г:
„Глава осма „а”
Отстраняване на нарушения в процедура за предоставяне на концесия за строителство, установени от Европейската комисия
Чл. 61а. (1) Когато Европейската комисия уведоми Постоянното представителство на Република България към Европейския съюз, че преди сключването на концесионен договор за строителство е извършено сериозно нарушение на правото на Европейския съюз в областта на обществените поръчки по време на процедурата за предоставяне на концесия за строителство, представителството препраща уведомлението в деня на получаването му или най-късно на следващия работен ден до администрацията на Министерския съвет, както и до Министерството на външните работи и до Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
(2) В деня на получаване на уведомлението администрацията на Министерския съвет изпраща копия от него на съответните концедент и орган по чл. 19, ал. 1-3.
(3) Органът по чл. 19, ал. 1-3 извършва проверка относно наличието на причините, поради които Европейската комисия смята, че е било извършено сериозно нарушение, и в зависимост от нарушението:
1. в 10-дневен срок от уведомяването по ал. 2:
а) отстранява нарушението, или
б) спира процедурата за предоставяне на концесия с решение по чл. 59а, ал. 1;
2. в тридневен срок от уведомяването по ал. 2 внася пред концедента проект на решение за извършване на действията по т. 1 или за прекратяване на процедурата в случаите по чл. 60, ал. 1, т. 4.
(4) В случаите по ал. 3, т. 2 концедентът приема съответното решение в 7-дневен срок от сезирането му от органа по чл. 19, ал. 1-3.
(5) Съответният орган уведомява администрацията на Министерския съвет за извършените действия по ал. 3 и 4, включително за образувано производство пред Комисията за защита на конкуренцията относно твърдяното нарушение, в срок не по-късно от 14 дни от уведомяването по ал. 2 и изпраща цялата информация и документи. Когато нарушението произтича от нормативен акт, който не е в съответствие с правото на Европейския съюз, в уведомлението се посочва актът и органът, който може да го измени.
Чл. 61б. (1) В деня, следващ получаването на информацията и документите по чл. 61а, ал. 5, администрацията на Министерския съвет изпраща на Постоянното представителство на Република България към Европейския съюз с копие до Министерството на външните работи и до Министерството на икономиката, енергетиката и туризма отговор до Европейската комисия относно твърдяното от нея нарушение, който съдържа най-малко:
1. потвърждение, че нарушението е отстранено, или
2. информация за акта, с който процедурата е спряна, и/или за образувано производство пред Комисията за защита на конкуренцията, а когато нарушението произтича от нормативен акт – и информация относно мерките за привеждане на нормативния акт в съответствие с правото на Европейския съюз.
(2) Към отговора по ал. 1 се прилагат съответните доказателства.
Чл. 61в. Комисията за защита на конкуренцията изпраща решенията и определенията, постановени в производства по този закон, на администрацията на Министерския съвет в 7-дневен срок от обявяването им.
Чл. 61г. Уведомленията по чл. 61а, с изключение на уведомлението от Европейската комисия до Постоянното представителство на Република България към Европейския съюз, както и прилаганите към тях информация и документи се изпращат по електронен път с електронен подпис.”
22. Член 62 се изменя така:
„Чл. 62. (1) Компетентният орган няма право да сключи концесионния договор преди изтичане на 14-дневен срок от уведомяването на заинтересуваните участници за решението за определяне на концесионер, освен в случаите, когато участникът, определен за концесионер, е единствен заинтересуван участник.
(2) Концесионният договор се сключва в срока, определен с решението за определяне на концесионер, който започва да тече от влизане в сила на решението за определяне на концесионер или на определението, с което е допуснато предварително изпълнение.
(3) Решението за определяне на концесионер влиза в сила, когато всички предходни решения в процедурата за предоставяне на концесията са влезли в сила, същото не е обжалвано, а ако е обжалвано – спорът е решен.”
23. В чл. 63, ал. 2 изречение трето се заличава.
24. В чл. 65, ал. 2, т. 16 след думите „реда за” се добавя „обмен на информация между страните, включително по електронен път, и за”.
25. В Глава девета след чл. 77 се създава Раздел V „а” с чл. 77а:
„Раздел V „а”
Недействителност на концесионния договор
Чл. 77а. (1) Недействителен спрямо лицата по чл. 95а е концесионен договор, който е сключен:
1. без обнародване на обявление в „Държавен вестник”, или
2. без публикуване на обявление в „Официален вестник” на Европейския съюз – когато е приложимо, или
3. без провеждане на процедура за предоставяне на концесия, или
4. по процедура, която не е допусната от този закон, или
5. в нарушение на чл. 62, ал. 1 или 2, съчетано с нарушение на този закон, което е засегнало възможността заинтересованото лице да бъде определено за концесионер, или
6. при наличие на условията по чл. 59а, ал. 1 и въпреки това процедурата за предоставянето на концесията не е била спряна, или
7. при спряна процедура в нарушение на чл. 59а, ал. 4.
(2) Не е недействителен договор, който е сключен въз основа на влязло в сила определение за допускане на предварително изпълнение.”
26. В Глава девета в наименованието на Раздел VI след думата „договор” се добавя „или от обявяването му за недействителен”.
27. В чл. 78:
а) в ал. 1 след думите „прекратяване на концесионния договор” се добавя „или при обявяването му за недействителен”;
б) в ал. 2 след думата „прекратяване” се добавя „или обявяване на недействителността”;
в) в ал. 3 в текста преди т. 1 след думата „договор” се поставя наклонена черта и се добавя „обявяването му за недействителен”.
28. В чл. 79 се създава ал. 3:
„(3) Уведомяване по ал. 1 се извършва и при обявяване на недействителността на концесионния договор.”
29. В Глава девета, Раздел VІ се създава се чл. 80а:
„Чл. 80а (1) При обявяването на концесионния договор за недействителен всяка от страните трябва да върне на другата всичко, което е получила от нея.
(2) При обявяването на концесионния договор за недействителен концесионерът дължи на концедента и приходите от експлоатацията на обекта на концесията и/или на услугата от обществен интерес.
(3) При обявяване на концесионния договор за недействителен концедентът дължи на концесионера и:
1. обезщетение за направените подобрения и приращения при условията на чл. 80, ал. 1;
2. възстановяване на разходите за управление и поддържане на обекта на концесията и/или на услугата от обществен интерес.
(4) Извън случаите по ал. 1-3 отношенията между страните се уреждат чрез връщане на паричната равностойност на полученото по договора.”
30. Наименованието на Глава единадесета се изменя така: „Обжалване. Иск за обявяване недействителността на концесионен договор. Иск за присъждане на обезщетения”.
31. Член 83 се изменя така:
„Чл. 83. (1) На обжалване по реда на тази глава подлежи всяко решение на органите по този закон, както и решенията на комисията за провеждане на процедурата по чл. 48, ал. 1, т. 2 и 3. Решенията се обжалват пред Комисията за защита на конкуренцията относно тяхната законосъобразност, включително относно наличието на дискриминационни изисквания, относно критериите за подбор или други дискриминационни технически, икономически или финансови условия в обявлението, в документацията за участие или във всеки друг документ, свързан с процедурата за предоставяне на концесията.
(2) Жалба срещу решението за определяне на концесионер може да подава само заинтересован участник в 10-дневен срок от уведомяването му за това решение.
(3) Извън случаите по ал. 2 жалба може да подава всяко заинтересовано лице в 10-дневен срок от уведомяването за съответното решение или от узнаването му по друг начин, но не по-късно от сключването на концесионния договор.”
32. Член 84 се изменя така:
„Чл. 84. (1) Жалбата срещу решението за определяне на концесионер спира процедурата за предоставяне на концесията до окончателното решаване на спора.
(2) Извън случаите по ал. 1 жалбата не спира процедурата за предоставяне на концесията, освен когато е поискана временна мярка „спиране на процедурата”.”
33. В чл. 85:
а) алинея 1 се изменя така:
„(1) Жалбата се подава едновременно до Комисията за защита на конкуренцията и до концедента за решение по чл. 39 и по чл. 58, ал. 2, съответно - до органа, който организира провеждането на процедурата. Съответният орган е длъжен в тридневен срок от получаването на жалбата да изпрати в Комисията за защита на конкуренцията становище по нея, подкрепено при необходимост с доказателства”;
б) в ал. 2 т. 4 се изменя така:
„4. данни за процедурата и за решението, което се обжалва;”
34. Създава се чл. 85а:
„Чл. 85а. (1) Когато жалбата е срещу решение за определяне на концесионер, в становището по чл. 85, ал. 1 съответният орган може да поиска допускане на предварително изпълнение за сключването на концесионния договор. Искането се обосновава, включително чрез прилагане на съответни доказателства.
(2) Комисията за защита на конкуренцията допуска предварително изпълнение на решението за избор на концесионер по изключение, когато това се налага, за да се осигури животът и здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или труднопоправима вреда.
(3) Не се допуска предварително изпълнение, ако искането се обосновава с икономически интереси, които водят до непропорционални последици, включително с разходите, които са резултат от:
1. отлагане изпълнението на договора;
2. откриването на нова процедура;
3. промяна на концесионера по договора;
4. изплащане на обезщетения и/или други санкции, произтичащи от договора.”
35. Член 86 се изменя така:
„Чл. 86. (1) Когато жалбата не е срещу решение за определяне на концесионер, Комисията за защита на конкуренцията може да наложи временна мярка - спиране на процедурата за предоставяне на концесия, ако това е поискано с жалбата.
(2) Комисията за защита на конкуренцията се произнася по искането след преценка на възможните последици от налагането на временната мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес. Преценката се извършва въз основа на твърденията по жалбата, становището на съответния орган и доказателствата, приложени от страните.
(3) Комисията за защита на конкуренцията може да не наложи временната мярка, когато отрицателните последици от всички интереси, които могат да се увредят, превишават ползата от нейното налагане.
(4) Произнасянето по временната мярка не обвързва Комисията за защита на конкуренцията при решаване на спора по същество и не засяга останалите искания на жалбоподателя.”
36. В чл. 87:
а) алинеи 2 и 3 се изменят така:
„(2) Когато с жалбата е направено искане за налагане на временна мярка, Комисията за защита на конкуренцията в закрито заседание с определение се произнася по искането в 7-дневен срок от образуването на производството.
(3) Определението за налагане на временната мярка се съобщава на страните и подлежи на обжалване пред тричленен състав на Върховния административен съд в тридневен срок от съобщаването.”;
б) алинеи 4, 5 и 6 се отменят;
в) алинея 8 се отменя.
37. Създават се чл. 87а и 87б:
„Чл. 87а. (1) Когато е обжалвано решението за определяне на концесионер и концедентът е поискал допускане на предварително изпълнение за сключването на концесионния договор, Комисията за защита на конкуренцията в закрито заседание с определение се произнася по искането в тридневен срок от получаване на искането по чл. 85а, ал. 1.
(2) Определението за допускане сключването на концесионния договор се съобщава на страните по реда на чл. 48а и подлежи на обжалване пред тричленен състав на Върховния административен съд в тридневен срок от съобщаването.
Чл. 87б. (1) Когато е образувано производство срещу решение за определяне на концесионер и не е допуснато предварително изпълнение, Комисията за защита на конкуренцията служебно проверява за наличието на висящо производство срещу предходно решение по същата процедура.
(2) Комисията за защита на конкуренцията спира производството, образувано по жалба срещу решение за определяне на концесионер, когато установи висящо производство срещу предходно решение по същата процедура до окончателното решаване на спора по него.
(3) След влизането в сила на решението по жалбите срещу предходни решения по същата процедура производството срещу решението за определяне на концесионер се възстановява служебно или по искане на една от страните.”
38. В чл. 91:
а) в ал. 1:
аа) в т. 2 думите „на органа или установява незаконосъобразно действие, съответно бездействие” и запетаята след тях се заличават и накрая се поставя запетая и се добавя „или”;
бб) създава се т. 3:
„3. обявява нищожността на решението.”;
б) в ал. 2 в текста преди т. 1 думите „няма наложена временна мярка” се заменят с „е допуснато предварително изпълнение”;
в) в ал. 3 думата „лица” се заменя с „участници” и думите „Гражданския процесуален кодекс” се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс”.
39. В чл. 93, ал. 2 след думите „ал. 1” се добавя „се съобщава на страните по реда на чл. 48а”.
40. В чл. 95:
а) в ал. 1 след думите „чл. 91” се добавя „се съобщава на страните по реда на чл. 48а и”;
б) алинея 2 се изменя така:
„(2) Върховният административен съд се произнася в срок до два месеца от получаване на жалбата и решението му е окончателно.”
41. В глава единадесета се създава нов чл. 95а и чл. 95б:
„Чл. 95а. (1) Обявяване недействителността на концесионен договор може да иска:
1. всяко заинтересовано лице в случаите по чл. 77а, ал. 1, т. 1-4;
2. всеки заинтересован участник в случаите по чл. 77а, ал. 1, т. 5;
3. всяко заинтересовано лице, съответно заинтересован участник в зависимост от етапа, на който е била процедурата към момента на уведомлението на Европейската комисия – в случаите по чл.77а, ал. 1, т. 6 и 7.
(2) Искът по ал. 1 се предявява по реда на Гражданския процесуален кодекс.
(3) Срокът за подаване на иск за обявяване недействителност на концесионен договор е до два месеца от вписването на договора в Националния концесионен регистър или от узнаването, но не по-късно от една година от сключването на договора.
Чл. 95б. (1) Всяко заинтересовано лице може да подаде иск за обезщетение за вреди, претърпени в резултат на нарушение на този закон при провеждане на процедура за предоставяне на концесия.
(2) Искът по ал. 1 се предявява при условията и по реда на чл. 203, ал. 1, чл. 204, ал. 1, 3 и 4 и чл. 205 от Административнопроцесуалния кодекс.”
42. Създава се нова глава единадесета „а” с чл. 95в – 95д:
„Глава единадесета „а”
Алтернативни санкции
Чл. 95в. Когато концесионният договор е сключен след допуснато предварително изпълнение, с решението по чл. 91, ал. 2, т. 2 Комисията за защита на конкуренцията, съответно Върховният административен съд налага на органа санкция, наричана „алтернативна санкция”, в размер 5 на сто от по-високата от прогнозираните стойности на инвестицията за срока на концесията или на приходите от експлоатацията на обекта на концесията и/или на услугата от обществен интерес за срока на концесията.
Чл. 95г. (1) Санкцията по чл. 95в се налага на органа, сключил концесионния договор, и когато няма нарушение на процедурата за предоставяне на концесията, но договорът е сключен в нарушение на чл. 62, ал. 1 или 2.
(2) В случаите по ал. 1 санкцията се налага с решението по чл. 91, ал. 1, т. 1, когато нарушението на чл. 62, ал. 1 или 2 е установено до приключване на производството по обжалването.
(3) Когато нарушението на чл. 62, ал. 1 или 2 е установено след приключване на производството по обжалването, санкцията се налага в ново производство пред Комисията за защита на конкуренцията, образувано по реда на глава единадесета по иск на заинтересовано лице.
Чл. 95д. Санкциите по тази глава се заплащат от бюджета на органа, на който са наложени.”
43. Досегашната глава единадесета „а” става глава единадесета „б”.
44. Досегашният чл. 95а става чл. 95е и в него:
а) досегашният текст става ал. 1 и в нея думите „и прекратяване” се заличават;
б) създава се ал. 2:
„(2) По дела, които се отнасят до прекратяване на концесионни договори, концедентът се представлява от органа, определен по реда на чл. 77.”
45. В чл. 99, ал. 1 думата „съответният” се заменя с „длъжностно лице, определено от съответния”, а думата „длъжен” се заменя с „длъжно”.
46. В чл. 100, ал. 1 в текста преди т. 1 думата „органът” се заменя с „длъжностно лице, определено от органа”.
47. В чл. 106:
а) в ал. 2 думата „Който” се заменя с „Длъжностно лице, което”;
б) създава се нова ал. 5:
„(5) Органът, който не изпълни задължението по глава осма „а”, се наказва с имуществена санкция от 1000 до 5000 лв.”;
в) досегашната ал. 5 става ал. 6.

48. В чл. 107, ал. 1, т. 3, буква „а” накрая се добавя „и от орган по чл. 106, ал. 5”.
49. В чл. 109, ал. 3 след думата „санкции” се поставя запетая и се добавя „алтернативните санкции”.
50. В § 1 от Допълнителната разпоредба:
а) в т. 5 в текста преди буква „а” думите „кандидатът или” се заличават;
б) създават се т. 5а и 5б:
„5а. „Заинтересовано лице” е всяко лице:
а) което има или е имало интерес от сключването на концесионния договор;
б) на което е нанесена или рискува да бъде нанесена вреда от твърдяно нарушение в процедурата за предоставяне на концесията, и
в) което не е отстранено окончателно от процедурата, ако е придобило качеството на участник.
5б. „Заинтересован участник” е участник, за който са налице едновременно следните условия:
а) офертата му и/или банковата гаранция за участие не са с изтекъл срок на валидност;
б) не е преустановил участието си в процедурата чрез оттегляне на офертата си;
в) не е отстранен окончателно от процедурата за предоставяне на концесията с влязло в сила решение.”;
в) точка 7 се отменя;
г) в т. 10 след думата „ресурси” се поставя запетая и се добавя „включително”;
д) в т. 14 думите „кандидат или” и „кандидата или” се заличават.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преди дискусията по тези текстове, които би следвало да бъдат съответни на обема на § 63, да благодарим на госпожа Фидосова за издържания доклад.
Колеги, има ли становища?
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Аз високо ценя чувството Ви за хумор, че се приема изменение в цял закон, какъвто е Законът за концесиите, с един параграф, където се променят около 40-50 (не можах да преброя колко) текстове от Закона за концесиите. Един закон, който концентрира в себе си изключителни икономически интереси! Днес ние обсъждаме Закона за обществените поръчки, а под шапката му само с един параграф – обръщам внимание на залата – се прави изменение в около ... не знам, 50 или 60 текста, може би някой ги е преброил.
Ще направя само скромен принос като опит за подобряване на текстовете на три места. Чудя се как да процедираме, но няма значение.
Първо, на стр. 65, т. 38, за промени в чл. 91. Искам да попитам защо се отнема правото на Комисията за защита на конкуренцията да установява незаконосъобразни действия, съответно бездействия? Предлагам да не се отнема това право на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Как да звучи това редакционно?
МИХАИЛ МИКОВ: Да отпадне буква „а”. До момента текстът на чл. 91, ал. 1, т. 2 е: „Комисията постановява решение, с което отменя незаконосъобразното решение на органа или установява незаконосъобразно действие, съответно бездействие”.
Защо отнемаме правото на комисията да установи съответно действие или бездействие, което е незаконосъобразно? Смятам, че не е логично – в същото производство или да отмени решението (хипотеза, която се запазва), или да констатира законосъобразни действия или бездействия.
Така че формалното ми предложение в тази сложна процедура, в която се намираме, е в чл. 91, буква „а” да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Буква „а” с двете под букви – „аа” и „бб”?
МИХАИЛ МИКОВ: То е едно и също, госпожо председател. Не знам защо са го сложили така. Въпрос на подредба. В чл. 91, ал. 1, т. 2 е могло да бъде „а”, другото е могло да бъде буква „б”. Предлагам да отпадне предложението да се отнеме правото на Комисията за защита на конкуренцията да установява незаконосъобразни действия, съответно бездействия в това производство. Това е първото ми предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Как звучи редакционно?
МИХАИЛ МИКОВ: В чл. 91 да отпадне буква „аа” – относно т. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: След това има: „Създава се т. 3”.
МИХАИЛ МИКОВ: Това е „бб”. То е друга хипотеза. По отношение на нея няма да вземам отношение.
Досега действащият текст е: „Отменя незаконосъобразно решение на органа или установява незаконосъобразно действие, съответно бездействие”. Предложението е да отпадне установяването на незаконосъобразно действие, съответно бездействие на органа. Не виждам защо е необходимо това да отпада като функция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това беше първото Ви предложение. Кое е второто?
МИХАИЛ МИКОВ: Второто не е в тази част. То е на стр. 67, т. 47, за промени в чл. 106. Предлагам да не се приема предложението думата „който” да се заменя с „длъжностно лице, което”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Значи предлагате отхвърляне на буква „а”.
МИХАИЛ МИКОВ: Точно така. Мотиви: в чл. 106 от закона, в ал. 2 е предвидено: „Който не изпълни задължение по чл. 99 и 100, се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв.”
Вкарвайки „длъжностно лице”, се стеснява кръгът. Предлагам да си остане досегашната редакция. Предлагам в т. 47 да отпадне буква „а”, защото се стеснява кръгът от лицата, които подлежат на санкция.
Трето предложение. То е на стр. 68, т. „5б”, при дефинирането на „заинтересован участник”. Точката гласи: „Заинтересован участник” е участник, за който са налице едновременно следните условия:”. Предлагам да отпадне буква „а”. Защо? Защото може да се окаже, че в едно производство ако са изтекли банковата гаранция или срокът за валидност, ще се прекрати цялото производство, а знаем колко продължава едно производство. Дадени трите критерия в кумулация, несъмнено е, че в процеса по обжалването при изтичането на банковата гаранция или на офертата, ще отпадне качеството на заинтересовано лице. Понеже и трите са дадени в кумулация ...
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Времето напредва.
МИХАИЛ МИКОВ: Госпожо председател, ние обсъждаме цял закон на второ четене, а тук от залата подвикват за времето. Ще направим такива бели, гдето после не Ви е в памет!
После ще коментираме другите текстове, защото нямахме възможност да ги прочетем в тази особена процедура.
Предлагам буква „а” да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Разбрах Ви, господин Миков.
Дами и господа народни представители, имам процедурно предложение. Тъй като материята е много сложна, с много препратки в законови текстове, с точки, подточки, букви, цифри, това трябва да бъде обмислено. Да дадем възможност на ...
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Готови сме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Значи имате становище?! Моето предложение щеше да бъде да излезете с отговор на тези въпроси през времето, когато четем докладите за първо гласуване на следващите законопроекти. Но щом имате готовност, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Миков, първо - защо с един параграф се прави това изменение. Измененията са аналогични на това, което приехме преди малко по Закона за обществените поръчки. Те са по същата Директива 2007/66, която имаме задължение да транспонираме и която не сме транспонирали като директива задължително в срок, за което имаме процедура по инфрийчмънт срещу страната.
По отношение на конкретните бележки.
Първата – по чл. 91, защо отпада „на органа или установяване законосъобразно действие, съответно бездействие”? Това е в същата логика. Аналогично и на това, което приехме преди малко за обществените поръчки. Текстът на т. 2 остава – чета го, за да стане ясно:
„2. отменя незаконосъобразно решение и със задължителни указания връща преписката на органа за продължаване на процедурата за предоставяне на концесия от последното законосъобразно решение или действие”.
Така записано е по-общо и обхваща абсолютно всички случаи, които са и по директивата.
По отношение на това, което поставихте в чл. 106 – защо заменяме с „длъжностно лице”? Защото няма друго, което участва в тези процедури. Само и единствено длъжностно лице и то в качеството си на длъжностно лице, което участва, може да бъде наказано с такава санкция - „глоба”.
По отношение на третото – що е заинтересован участник?
Ще дам възможност на колежката от Министерския съвет да даде малко по-подробен отговор на това защо е изписано по този начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте, имате думата.
МАРИАНА СЛАВКОВА: Първо, искам да направя, едно уточнение по т. 47 – за изменението в чл. 106. Това е задължение за чисто формални действия, които трябва да се извършат за изпращане на информация в Националния концесионен регистър. Тези действия се извършват от длъжностни лица и необосновано е да се търси административна отговорност от кметовете или министри, защото това са органите, които досега подлежаха на наказание.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Те са също длъжностни.
МАРИАНА СЛАВКОВА: Те са органи. По отношение на изменението в т. 50 относно определението за заинтересован участник. Няма логика едно лице, чиято оферта е с изтекла валидност, и след като е поканено надлежно от органа, който организира процедурата, не е продължило срока на валидност на офертата си да има качеството на заинтересован участник. Имаме вече няколко такива случаи. Обжалват процедурата, текат две години дела пред Комисията за защита на конкуренцията, пред Върховния административен съд, приключват делата, каним ги да си подновят офертите и те не го правят. Това е чиста загуба на време за обществения интерес.
Същото важи и за банковата гаранция – изтича срокът на валидност, те нямат грижата да го подновят ... (Реплика от народния представител Михаил Миков.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По отношение изложение на вносителя Ви е известно, че няма процедура по реплики и дуплики. (Реплика от народния представител Михаил Миков .)
Има ли нещо друго, което можем да кажем по този текст?
Заповядайте.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, процедурата, която намирам, че ми дава право, е да призова да не вземате предвид изказаното преди малко становище от експерта при гласуването и формирането на отношение по т. 5б на стр. 68.
Защо? Защото аргументът, че напоследък два или три случая след приключване на процедурата тези, които са поддържали две години подред, са се отказали. Ако ние приемем този аргумент, ще лишим десетки правоимащи да претендират, защото е трябвало да поддържат и офертата си, и банковата си гаранция през целия този период. Затова този аргумент може да има известна тежест, който изложихте.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Не подкрепяте текста да не е изтекла банковата гаранция? (Реплика от народния представител Михаил Миков.)
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Аз предлагам да отпадне т. „а”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Какво предлагате? Вие поискахте процедура.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Процедурата е да не приемате аргументите, които бяха изложени за това да не отпадне т. „а”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По същество подкрепяте предложението на народния представител Михаил Миков? Така да разбирам.
Имам следното процедурно предложение. Нека да дадем възможност на комисията с представителите на вносителя да съобрази становищата „за” и „против” в рамките на днешното обсъждане.
Поради това предлагам да гласуваме отлагане на разискванията, докато текат докладите за първо четене на следващата комисия, след което ще се върнем и ще гласуваме вече текстовете.
Подлагам на гласуване процедурното предложение за отлагане на разискванията в рамките на днешния ден.
Гласували 95 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Моля да акцентирате върху последното предложение.
Преминаваме към следващата точка:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА И ПОЛЗВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ.
Давам думата на председателя на Комисията по земеделието и горите, която е водеща.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! На основание Правилника за организация и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение да бъдат допуснати в зала госпожа Светлана Боянова – заместник-министър на земеделието и храните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, квесторите, поканете гостите!
Госпожо Танева, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА:
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по земеделието и горите относно: Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи:

1. № 054-01-9, внесен от народния представител Михаил Михайлов и група народни представители на 18 февруари 2010 г.;
2. № 054-01-22, внесен от народния представител Любен Татарски на 19 март 2010 г.;
3. № 054-01-29, внесен от народните представители Десислава Танева, Димитър Аврамов и Стоян Гюзелев на 31 март 2010 г. и
4. № 002-01-47, внесен от Министерския съвет на 1 юни 2010 г.
Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 3 юни 2010 г., на което обсъди Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, № 054-01-9, внесен от Михаил Михайлов и група народни представители на 18.02.2010 г., № 054-01-22 внесен от Любен Татарски на 19.03.2010 г., № 054-01-29, внесен от Десислава Танева, Димитър Аврамов и Стоян Гюзелев на 31.03.2010 г. и № 002-01-47, внесен от Министерския съвет на 01.06.2010 г.
В работата на комисията взеха участие госпожа Светлана Боянова – заместник-министър на земеделието и храните, представители на неправителствени организации, граждански сдружения и експерти.
Първият законопроект беше представен от неговия вносител народния представител Михаил Михайлов. Той изтъкна, че предложението е направено във връзка с опасността Европейската комисия да санкционира България за предоставянето на нерегламентирана държавна помощ по повод заменени земи от държавния горски фонд и респективно опасността замените на земеделски земи от държавния поземлен фонд да бъдат обявени също за нерегламентирана държавна помощ. Затова се предлага налагането на забрана за застрояването на земеделски земи, придобити от физически и юридически лица, и общини по реда на чл. 24г преди 1 януари 2010 г.
По законопроекта има постъпило писмено становище на Министерството на земеделието и храните.
Народният представител Венцислав Върбанов изрази несъгласие със законопроекта и изтъкна, че предложението представлява крайна мярка, която ще попречи на застрояването на всички земеделски земи, включително на земите придобити с цел комасация във вътрешността на страната от добросъвестни собственици, както и че такова решение ще блокира общините в изпълнението на важни за тях инвестиционни проекти.
Председателят на комисията госпожа Танева припомни, че и в момента с решение на Народното събрание е спряна възможността за промяна на предназначението на земеделски земи, придобити чрез замяна от държавния поземлен фонд в така наречените черноморски общини, до приемане на съответните законодателни промени.
Вторият законопроект беше представен от вносителя народния представител Любен Татарски. Той изтъкна, че целта на предложените промени е да се въведе единен режим на управление и стопанисване на земите от общинския поземлен фонд, аналогичен с този на държавния поземлен фонд и да се премахнат неоправдани ограничения, наложени в тежест на общините. С предложенията се създава възможност за подобряване на приходната база в общинските бюджети и за увеличаване на техния инвестиционен ресурс.
С промените в чл. 10б се предлага обезщетението със земеделски земи от общинския поземлен фонд да се извършва само в случаите, когато в резултат на проведените мероприятия върху земите на бившите собственици са изградени обекти, общинска собственост. В останалите случаи обезщетяването ще се извършва за сметка на държавния поземлен фонд, като във връзка с това отпадат и правилата за определяне на земи от общинския поземлен фонд за обезщетяване. В този смисъл е и предложението относно чл. 10в.
С промените в чл. 11, ал. 4 се предлага отмяна на възможността за обезщетяване със земите по чл. 19 при представянето на съдебно решение за признато право на собственост по чл. 11, ал. 2 след влизане в сила на плана за земеразделяне.
В чл. 19 отпадат ограниченията за управление и разпореждане със земите от остатъчния поземлен фонд в пет годишен срок.
С промените в 24а се въвежда режим за отдаването на земите от общинския поземлен фонд под наем или аренда, който е аналогичен с този на земите от държавния поземлен фонд.
В чл. 24г се изменят разпоредбите, регламентиращи допустимите случаи на замяна на земеделски земи – общинска собственост, със земеделски земи, собственост на държавата, на физически или юридически лица, като се разширява обхвата на изключенията.
С промените в чл. 25 се цели създаване на единен режим за стопанисване, ползване, управление и разпореждане на земите от общинския поземлен фонд, състоящ се от земите по чл. 19 или така наречения остатъчен фонд, от мерите и пасищата и от останалата земеделска земя, общинска собственост, възстановена по общия ред, като ограничителния режим съществуващ досега само за мерите и пасищата се разпростира и върху останалите видове земи – общинска собственост. Прецизират се и случаите, в които е допустима промяната на предназначението на земите от общинския поземлен фонд. Предлага се намаляване на изискуемите мнозинства и при промяна на предназначението на земеделските земи.
Предлага се да бъде разширено правното действие на регламентираната в чл. 26, възможност за предоставяне на държавни и общински земи за безвъзмездно ползване в пустеещи райони, определени от Министерския съвет, като по отношение на земите от общинския поземлен фонд това ще се извършва със санкция на общинския съвет.
В чл. 34, регламентиращ отнемането по административен ред на неправомерно ползвани земеделски земи, се предлага специалната защита на земите по чл. 19 да се разпростре върху всички земи от общинския поземлен фонд, като е предвидено дължимите плащания за неправомерно ползваните общински земи да бъдат внасяни в бюджета на общината.
В чл. 36 се премахва възможността за определяне на цени, по-ниски от определените с Наредбата на Министерския съвет за имоти по §4.
Предложението по чл. 37д, ал. 2 е за изключване на общините от кръга на субектите, за които важи ограничението за срок от 10 години да не се разпореждат с придобитите чрез замяна или покупко-продажби с цел окрупняване съседни имоти.
С промените в чл. 37и и чл. 37о отпадат изискванията за мнозинство от две трети от общинските съветници при приемане на решенията, свързани с управлението, ползването и стопанисването на мерите и пасищата.
В административно наказателните разпоредби се предлага за нарушения, засягащи земите от общинския поземлен фонд, актовете за констатиране на нарушенията да се съставят от длъжностни лица, определени от кмета на общината, съответно наказателните постановления да се издават от кмета. Предлага се глобите и имуществените санкции за нарушения, извършени за земи от общинския поземлен фонд да постъпват в общинския бюджет. Направени са промени насочени към разграничаване на правомощията на държавните и общински органи в зависимост от собствеността на земите.
В преходните и заключителните разпоредби се предвижда заварените процедури за имотно обезщетение да бъдат приключвани по новия ред.
В Закона за сдруженията за напояване е предложена отмяна на разпоредби, според които публична общинска собственост се изземва и се предава безвъзмездно в собственост на частни лица.
Промените в Закона за опазването на земеделските земи са с цел синхронизиране с промените, предложени в законопроекта. Въвеждат се разпоредби, регламентиращи допустимите случаи на промяна на предназначението на земеделски земи, независимо от тяхната собственост. Предвижда се таксите за промяна на предназначението на земи от общинския поземлен фонд да постъпват в общинския бюджет. Предлага се общините да бъдат освободени от заплащане на държавни такси при промяна на предназначението на земи от държавния поземлен фонд за общински нужди.
По законопроекта е постъпило писмено мотивирано становище на Министерството на земеделието и храните с конкретни бележки по предложените текстове. Постъпило е и становище от Националното сдружение на общините в Република България, изразяващо подкрепа за законопроекта.
В дискусията взеха участие народния представител Венцислав Върбанов, Петя Раева, Димчо Михалевски, Атанас Камбитов, Георги Божинов, Десислава Танева и Пенко Атанасов.
Народният представител Венцислав Върбанов изказа подкрепата си за законопроекта, в частта му касаеща режима за обезщетяване на собствениците и режима за управление и стопанисване на всички видове общински земи. Той изтъкна, че в условията на тежка финансова и икономическа криза е необходима максимална децентрализация и облекчаване на режима на управление на ресурсите в общините, което ще им осигури допълнителни собствени приходи. Несъгласие той изрази по отношение предвидената в § 19 промяна в Закона за сдруженията за напояване, като изтъкна, че министерството в момента работи върху концепцията за поливно земеделие в България. Той предложи да не бъде предмет на обсъждане това предложение, тъй като няма готовност за цялостно разрешаване на проблема и припомни, че по-голяма част от мелиоративната инфраструктура не съществува, а там, където тя е останала е с изтекли амортизационни срокове.
Народният представител Петя Раева също изрази становището, че предложението относно Закона за сдруженията за напояване трябва да бъде оттеглено, тъй като духът на закона е придобиването и владението на собствеността върху хидромелиоративния фонд от сдруженията за напояване. Целта е да се постигне по-ниска себестойност на водата за напояване на съответната територия и да бъде предпазен и подобрен този фонд. Освен това, така сдруженията ще могат да кандидатстват по програми за финансиране, нещо, което общините не правят. В заключение тя обясни, че приемането на предложението ще лиши целия закон от смисъл.
Народният представител Атанас Камбитов подкрепи законопроекта с аргумента, че той ще доведе до децентрализация, до по-голяма самостоятелност на общините при разпореждане със земите от общинския поземлен фонд и до отпадане на ограниченията, създаващи проблеми при реализиране на инвестиционни проекти. Той определи предложените промени като реална антикризисна мярка в помощ на общините.
Народният представител Пенко Атанасов подкрепи законопроекта в основната му част, а по отношение сдруженията за напояване призова да се изчака с промените, като изтъкна, че в аргументите на вносителите има логика и може да се помисли за това как общината може да участва в решението за предоставяне на собствеността върху съоръженията, но това трябва да стане, когато има готовност за цялостни промени.
Председателят на комисията госпожа Танева припомни, че има работна група под ръководството на заместник-министър Цветан Димитров, която подготвя промени в Закона за сдруженията за напояване и обясни, че е целесъобразно тези текстове да бъдат оттеглени, за да бъдат разгледани като част от основния законопроект, защото е редно режимът да бъде съобразен с общата концепция.
От името на министерството заместник-министър Боянова изрази принципна подкрепа за законопроекта. По отношение на текста, касаещ сдруженията, тя информира, че при работата върху стратегията за хидромелиорации се вземат предвид направените анализи на проблемите в сектора, на съществуващия ресурс и че първо трябва да се прецени къде да бъдат насочени усилията за подпомагане чрез Програмата за развитие на селските райони и едва тогава да се пристъпи към промени. От министерството изказаха съображение и по отношение на предложения режим за мерите и пасищата и възможността за промяна на тяхното предназначение. Причината е, че мерите и пасищата имат особен режим на защита, обусловен от европейското екологично законодателство и от задължението държавите-членки да поддържат определено количество мери и пасища на територията на страната. С оглед поддържането на този публичен ресурс, промяната на статута трябва да се случва след като за дадена територия има устройствени планове, изработени и одобрени от общината с оглед местния обществен интерес.
В отговор, народния представител Татарски обясни, че предложението не променя режима на разпореждане за мерите и пасищата, а само пренася този режим и за другите общински земи. Променя се само изискуемото мнозинство от три четвърти и изискването за провеждане на референдум. Относно сдруженията за напояване, той се съгласи промените да бъдат разгледани при внасянето на готвения законопроект за изменения и допълнения на Закон за сдруженията за напояване.
В резултат на проведените разисквания комисията се обедини около становището да подкрепи предложения законопроект, внесен от Любен Татарски, като между първо и второ четене § 19, относно промяна на Закона за сдруженията за напояване, следва да отпадне.
Третият законопроект беше представен от вносителя – народния представител Димитър Аврамов, който изтъкна, че с предлаганият чл. 4а се възстановява съществуващата до 2009 г. разпоредба, даваща правото на пръв купувач в полза на арендаторите и наемателите по дългосрочни договори над 4 години, за ползваните по съответния договор земи. Той изтъкна, че предлаганата редакция е съобразена с възникналите проблеми, довели до отменянето на разпоредбата и нейното повторно въвеждане не би затруднило процеса на сключване на арендни договори и на търговия със земеделска земя. Освен това, ще се улесни очертаването на допустимите за подпомагане площи, на което подпомагане имат право само ползвателите, ще се осигури възможност за дългосрочно ползване на земите и ще се даде възможност за комасиране на ползването на земеделските земи.
Новата редакция на чл. 33, ал. 1 синхронизира дейностите по възлагане, изпълнение и контрол на правата и задълженията на служителите на областните дирекции „Земеделие”, които към момента методически са подчинени на директорите на съответната областната дирекция, а административно са подчинени на Министъра на земеделието и храните. Целта е директорът на областната дирекция „Земеделие” да назначава и освобождава състава на общинските служби и служителите в областните дирекции.
Промените в чл. 37в предвиждат само вписаните нотариално заверени договори да бъдат правно основание за участие в сключването на споразумение за ползване на масиви земеделски земи между собствениците и/или ползвателите. По този начин отпада възможността за участие при разпределението на едногодишни невписани договори. Вносителят изтъкна, че разпоредбата цели ограничаване на възможността за представяне на неправомерно сключени договори пред комисията, ръководеща сключването на споразумения, тъй като тази комисия не може да установи достоверността на договорите. За ползвателите на недоговорени по надлежния ред земи се създава задължението да заплащат определената за съответното землище средногодишна рента. На неплатилите се отнема възможността да ползват такива земи за следващата стопанска година и те се санкционират с трикратния размер на определеното рентно плащане. За земеделските стопани, ползващи земи по чл. 37в, ал. 3, т. 2 задължението за рентното плащане е в края на съответната стопанска година, а не авансово, както е по досегашния ред. Задължителният характер на заповедта по чл. 37в ще доведе до ограничаване на застъпванията при очертаване на площи за подпомагане от земеделските стопани.
Изменението на §2е от Допълнителните разпоредби предвижда средногодишното рентно плащане да се определя за всяко землище, а не за община, тъй като в една община има землища, намиращи се в различни природни и географски условия, водещо до съществена разлика в нивата на пазарното среднорентно плащане.
По законопроекта е постъпило писмено мотивирано становище на Министерството на земеделието и храните.
В дискусията взеха участие народните представители Венцислав Върбанов, Георги Божинов и Петя Раева.
Народният представител Венцислав Върбанов изрази съгласие със законопроекта и изтъкна, че предложената редакция на §4а е прецизна и ще реши проблемите, довели до отмяната на този член. Той изтъкна, че това е стъпка към окрупняване на ползването на земеделските земи, които освен средство за производство са и национално богатство, ползващо се от особена защита и подчерта, че правото на първи купувач се дава на хората, инвестирали пари в повишаване на качеството на земеделските земи. Въвеждането на това право не засяга интересите на собствениците, тъй като ако ползвателите не приемат исканата цена, собственикът има право да продаде земята на трето лице. Освен това народния представител Върбанов предложи да отпадне от сега действащия закон разпоредбата на чл. 37з, ал. 1 според която собственици на земеделски земи, притежаващи над 10 на сто от обработваемите земеделски земи в едно землище, могат да предложат план за уедряване, включващ земеделски земи от държавния и общинския поземлен фонд, и земи – собственост на физически и юридически лица.
Народният представител Георги Божинов подчерта, че внесеният законопроект решава въпроси, поставени от него при предишното изменение на закона по отношение на т.нар. „бели петна” и относно необходимостта от създаване на механизъм за удостоверяване, че арендните и наемните вноски са платени. Той предложи да се направи по-ясна редакция на чл. 37в, ал. 7 в тази посока. По отношение на чл. 4а, народния представител Божинов каза, че трябва да се създаде възможност, при наличието на воля в преобладаваща част от собствениците, да бъде допуснат друг арендатор.
Народният представител Петя Раева изрази становището, че ще се въздържи от подкрепа на законопроекта, тъй като счита, че чл. 4а нарушава правата на собствениците и призова да бъде поискано становището на Комисията по правни въпроси по този параграф.
В заключение, народния представител Димитър Аврамов подчерта, че предложеният текст за чл. 4а по никакъв начин не накърнява правата на собствениците и припомни, че всеки е свободен да сключва договор за две или три години и не е длъжен да сключва договор за четири и повече години. Освен това, с цел ускоряване на процедурата, смята между първо и второ четене да внесе предложение срокът за отговор на ползвателя да бъде съкратен от 30 на 15 дни.
От името на министерството, заместник-министър Боянова подкрепи внесения законопроект, като изрази готовност между първо и второ четене министерството да направи конкретни предложения за прецизиране текста на чл. 4а. Според нея предложението, при изготвяне на споразуменията да участват договори, които са вписани и са над една година, ще създаде по-голяма сигурност при ползването на земеделските земи и при заявяването на площите подлежащи на подпомагане.
Законопроектът на Министерския съвет беше представен от заместник-министър Боянова. Тя изтъкна, че с предложените промени се приравнява уредбата за придобиване на правоспособност и за осъществяването на дейността по оценяване на земеделски земи, съдържаща се в Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, с общия режим на независимите оценители, въведен със Закона за независимите оценители, който регламентира правния им статут, условията и реда за придобиване на правоспособност и за упражняване на професията оценител.
В чл. 31 се създава разпоредба относно безвъзмездно предоставяне на цифрови данни от картата на възстановената собственост на разпоредители с бюджетни кредити – държавни органи и на общини, във връзка с изпълнението на техни правомощия.
С изменението на чл. 33, ал. 1 отпада изискването министърът на земеделието и храните да назначава и освобождава състава на общинските служби по земеделие. Уреждат се и заварените трудови и служебни правоотношения на служителите от общинските служби по земеделие.
Предвидени са преходни норми за статута на оценителите на земеделските земи, регистрирани по досегашния ред и за недовършените процедури по заявления за регистрация до министъра на земеделието и храните.
След проведените разисквания:
1. С 1 глас „за”, 7 гласа „против” и 8 гласа „въздържали се”, Комисията по земеделието и горите предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, № 054-01-9, внесен от народния представител Михаил Михайлов и група народни представители на 18 февруари 2010 г.
2. С 18 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” Комисията по земеделието и горите предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, № 054-01-22, внесен от народния представител Любен Татарски на 19 март 2010 г.;
3. С 10 гласа „за”, без „против” и 4 гласа „въздържали се” Комисията по земеделието и горите предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, № 054-01-29, внесен от народните представители Десислава Танева, Димитър Аврамов и Стоян Гюзелев на 31 март 2010 г.
4. Със 17 гласа „за”, без „против” и 1 глас „въздържал се”, Комисията по земеделието и горите предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, № 002-01-47, внесен от Министерския съвет на 01 юни 2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва докладът на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
Господин Татарски, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги!
„На свое редовно заседание, проведено на 27 май 2010 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди законопроекти за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 054-01-9, внесен от Михаил Михайлов и група народни представители, и № 054-01-22, внесен от Любен Татарски.
В заседанието на комисията взе участие госпожа Лилия Стоянова – началник на отдел „Поземлени отношения и комасация” в Министерството на земеделието и храните.
Целта на законопроекта, внесен от Михаил Михайлов и група народни представители, е да се забрани застрояването по реда на чл. 4, ал. 2 от закона на земеделски земи, придобити чрез замяна, със земи от Държавния поземлен фонд до 1 януари 2010 г.
Народните представители, взели участие в дискусията, изразиха становище, че предложението тези земи да не могат да бъдат застроявани по реда на чл. 4, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, е неприемливо, тъй като по смисъла на тази разпоредба върху земеделските земи се разрешава строителството на сгради и съоръжения, свързани с ползването им, при условия и по ред, установени със Закона за устройство на територията. Съгласно чл. 12, ал. 3 от ЗУТ без промяна на предназначението в земеделските земи се допуска застрояване на обекти, чиито функции са съвместими с предназначението на имотите, при спазване на действащата нормативна уредба и въз основа на подробен устройствен план или виза за проектиране, издадена от главния архитект на общината.
Основната цел на предложените изменения и допълнения в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, внесен от народния представител Любен Татарски, е да се създаде по-добра нормативна основа за управление и разпореждане със земите от общинския поземлен фонд от страна на общинските съвети и кметовете на общини.
Предложените промени са съобразени с конституционно гарантираното право на собственост на общините и произтичащото от това право на общинските съвети и кметовете да управляват тази собственост в интерес на териториалната общност и да приемат самостоятелни решения в рамките на предоставената им от закона компетентност. С промените, предложени в законопроекта, се създават възможности за премахване на някои неоправдани задължения и ограничения, наложени в тежест на общините от действащите разпоредби на закона.
Първата част от промените е свързана с отмяна на задължението за обезщетяване собствениците със земи от общинския поземлен фонд в преобладаващата част от случаите, когато върху тях са реализирани мероприятия, които не позволяват възстановяването им в собственост. В предложените промени се предвижда обезщетяването със земи от общинския поземлен фонд да се извършва само в случаите, когато в резултат на проведените мероприятия, върху земите на бившите собственици са изградени обекти, които са общинска собственост. Независимо, че голяма част от тези процеси са приключили, целесъобразно е промяната в съответните разпоредби да бъде извършена с оглед на справедливото им принципно разпределение на задълженията между държавата и общините.
В следващата част от промените законопроектът предлага въвеждането на единен режим за управление и разпореждане със земите от общинския поземлен фонд, съобразен с начина на тяхното ползване. Досега съществуват три различни режима – единият е по отношение на така наречения остатъчен фонд, тоест за земите по чл. 19. На следващо място, това е режимът на мерите и пасищата. И на трето място, това е режимът на останалите земеделски земи – общинска собственост, възстановени по общия ред.
С първите два режима бяха наложени неоправдани ограничения за промяна на предназначението или извършване на разпоредителни сделки, при това в преобладаващата част от случаите – с неясно и противоречиво съдържание на отделни разпоредби, както помежду им, така и с разпоредби от законодателството за общинската собственост. Това изключително затруднява общинските съвети не само за провеждане на инвестиционна политика, при това за важни за тях обекти на социалната и техническата инфраструктура, но и за приемането на правилни законосъобразни решения. В тази връзка са предложени промени в разпоредбите на чл. 19 и чл. 25 от закона, както и на свързаните с тях други разпоредби от закона. Предлага се единен режим за земите от общинския поземлен фонд, чрез който да се синхронизират разпоредбите на специализираното законодателство за земеделските земи със законодателството на общинската собственост. Прецизират се и случаите, в които е допустима промяната на предназначението на земите от общинския поземлен фонд, независимо от начина на трайно ползване, като по същество е възприет ограничителният режим, действащ досега само по отношение на мерите и пасищата, като са предложени различни възможности, когато промяната на предназначението е за нуждите на физически и юридически лица. Наред с това са предложени ограничения за промяна на предназначението на земеделски земи от държавния и общински поземлен фонд, придобити от физически или юридически лица чрез използване на регламентираните от закона способи за уедряване.
Предложени са и промени в частта за налагане на санкции при нарушения на закона. Предлага се глобите и имуществените санкции за нарушения, извършени за земи от общинския поземлен фонд, да постъпват в общинските бюджети.
Направени са и някои други предложения за промени, предимно от правно-технически и редакционен характер, насочени към прецизиране на отделни разпоредби по отношение на разграничаване на правомощията на държавните и общинските органи в зависимост от собствеността на земите.
В Преходните и заключителни разпоредби са направени предложения за промени в Закона за опазването на земеделските земи, насочени към синхронизиране с промените, предложени в разпоредбите на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Основната част от промените са свързани с въвеждане на разпоредби, ясно регламентиращи допустимите случаи на промяна на предназначението на земеделски земи, независимо от тяхната собственост, тъй като досега такива разпоредби липсваха в закона. Наред с това са предложени промени, възстановяващи предишни хипотези от закона, при които таксите за промяна на предназначението на земи от общинския поземлен фонд да постъпват в общинския бюджет. Предлага се също така общините да бъдат освободени от заплащане на държавни такси при промяна на предназначението на земи от Държавния поземлен фонд за общински нужди. По този начин ще се подпомогнат финансово общините при реализацията на важни за тях проекти, особено в областта на социалната и техническата инфраструктура.
Предложена е и отмяна на разпоредби от Закона за сдруженията за напояване, според които досега неправомерно се изземваше публична общинска собственост и се предаваше безвъзмездно собственост на частни лица.
По законопроекта е постъпило писмено становище от Управителния съвет на Националното сдружение на общините в Република България, в което се изразява категоричната подкрепа на предложените изменения и допълнения в закона. Предложените в законопроекта промени са съобразени и отговарят на голяма част от исканията и предложенията на общините за изменение на законодателството в тази област. По този начин ще се осигурят необходимите нормативни предпоставки за общините да прилагат ясни правила за управление и разпореждане със земите от общинския поземлен фонд. Ще се създаде възможност за подобряване на приходната база в общинските бюджети и за увеличаване на инвестиционния им ресурс, както и на възможностите им за разработване и кандидатстване за финансиране и реализация на важни за тях проекти.
Представителят на Министерството на земеделието и храните изрази притесненията на министерството, че не във всички землища има земи от Държавния поземлен фонд за обезщетяване на собствениците в случаите, когато собствеността им не може да бъде възстановена, поради реализирани мероприятия от държавата. В тази връзка е целесъобразно в такива случаи да се допусне обезщетяването да се извършва със земи от остатъчния фонд като същевременно се предвиди и срок, в който да приключат процесите за установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на общинската служба по земеделие за признаване правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници, за изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост и обезщетяване на собствениците със земи от остатъчния фонд по чл. 19 от закона.
В хода на дискусията народните представители се обединиха около становището, че предложените изменения и допълнения са целесъобразни и следва да бъдат подкрепени.
Наред с това участвалите в дискусията обърнаха внимание, че при обсъждането на законопроекта за второ гласуване в Преходните разпоредби следва да се предвиди срок за приключване на процесите по възстановяване на собствеността и обезщетяване на собствениците.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика и местно самоуправление:
- с 3 гласа „за”, без „против” и 9 гласа „въздържали се”, предлага на Народното събрание Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 054-01-9, внесен от Михаил Михайлов и група народни представители, да не бъде приет на първо гласуване;
- с 12 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” предлага на Народното събрание Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 054-01-22, внесен от Любен Татарски, да бъде приет на първо гласуване.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преди да започнем обсъждането на първо гласуване на предложените четири законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, ще се върнем към гласуването на § 63 от Закона за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки.
Квесторите, моля да поканите госпожа Фидосова в залата.
Има ли други становища, освен изказванията от господин Миков и господин Божинов в подкрепа на предложението по т. 5б? Има ли нещо друго? Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване предложенията на народния представител Михаил Миков по т. 38 за промени в чл. 91, за отпадане на буква „а” с подбуква „аа”.
Гласуваме предложението на народния представител Михаил Миков за отхвърляне на този текст.
Гласували 85 народни представители: за 15, против 61, въздържали се 9.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представите Михаил Миков по т. 47, за промяна в чл. 106, буква „а” – той предлага отхвърлянето на този текст.
Гласували 88 народни представители: за 17, против 65, въздържали се 6.
Предложението не е прието.
Последно предложение – от народните представители Михаил Миков и Георги Божинов, за отхвърляне на текста по т. 50, с който в § 1 от Допълнителните разпоредби се предлага създаването на нова точка 5б в буква „а”.
Господин Миков, целият текст ли предлагате да бъде отхвърлен?
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Само буква „а”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Само буква „а” на т. 5б.
Гласували 83 народни представители: за 14, против 63, въздържали се 6.
Предложението не е прието.
Дойде ред да гласуваме § 63 в редакцията, предложена ни по доклада на комисията.
Гласували 91 народни представители: за 73, против 5, въздържали се 13.
Предложението е прието.
Преди почивката гласувахме § 64, който систематично следва след § 63, с което на второ гласуване е приет изцяло Законът за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки.
Продължаваме с дебатите по Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползване на земеделските земи.
Има още един доклад.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР АТАНАСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!

„Д О К Л А Д
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 002-01-47, внесен от Министерския съвет на 1 юни 2010 г.
На свое редовно заседание, проведено на 23 юни 2010 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
На заседанието присъстваха от Министерство на земеделието и храните: госпожа Лилия Стоянова – началник на отдел в Главна дирекция „Земеделие, гори и поземлени отношения”, и госпожа Стойка Куртева - юрисконсулт в Главна дирекция „Земеделие, гори и поземлени отношения”; от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма: Валентина Танева – държавен експерт в дирекция „Икономическа политика”, и от Камарата на независимите оценители в България: Людмил Симов – председател, Венцислав Ненов – член на Управителния съвет, Георги Андонов – член на Управителния съвет, и господин Борис Гиздаков – член на Контролния съвет.
Законопроектът беше представен от госпожа Лилия Стоянова, началник на отдел в Главна дирекция „Земеделие, гори и поземлени отношения” от Министерство на земеделието и храните.
Предложените със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи промени са следните:
Целта на проекта е да се приравни уредбата за придобиване на правоспособност и за осъществяването на дейността по оценяване на земеделски земи, съдържаща се в ЗСПЗЗ, с общия режим на независимите оценители, въведен със Закона за независимите оценители.
На практика това означава при разпоредителни сделки със земи от държавния поземлен фонд, когато не се предвижда оценяването да се извършва на база данъчна оценка по Закона за местните данъци и такси, оценките да се възлагат на независим оценител по договор срещу възнаграждение по реда на Закона за обществените поръчки.
В проекта са предвидени преходни норми за:
- статута на оценителите на земеделските земи, регистрирани по досегашния ред;
- недовършените процедури по заявления за регистрация до министъра на земеделието и храните.
По аналогия с уредбата на преходния период в Закона за независимите оценители (§ 5 от Преходните и заключителните разпоредби) се предвижда възможност в едногодишен срок от влизането в сила на закона оценителите на земеделски земи, включени в списъка по чл. 19а, ал. 8 от закона, да подадат заявление и по право да се впишат в регистъра по чл. 15 от Закона за независимите оценители. Право за вписване при облекчени условия ще имат и лицата по висящи производства за включване в списъка по чл. 19а, ал. 8 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, които се довършват от министъра на земеделието и храните. В този случай оценителите ще могат да се впишат в регистъра на Камарата на независимите оценители в тримесечен срок от обнародването на списъка в „Държавен вестник”.
След изтичането на едногодишния срок от влизането в сила на закона оценки на земеделски земи и съдебно-счетоводни експертизи по чл. 19а, ал. 8 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи ще могат да се извършват само от независими оценители, вписани в регистъра по чл. 15 от Закона за независимите оценители.
Проектът съдържа и предложения за изменение на чл. 31, чл. 33, ал. 1 и чл. 37ж, както следва:
1. В чл. 31 се създава разпоредба относно безвъзмездно предоставяне на цифрови данни от картата на възстановената собственост на разпоредители с бюджетни кредити – държавни органи, както и на общини, във връзка с изпълнението на техни правомощия. Изричното уточняване се налага във връзка с изискването по чл. 15, ал. 3 от Закона за достъп до пространствени данни специфичните дейности за услуги и обмен на пространствени данни да бъдат уредени със специален закон.
2. С изменението на чл. 33, ал. 1 отпада изискването министърът на земеделието и храните да назначава и освобождава състава на общинските служби по земеделие вследствие на структурните промени в системата на органите по поземлената собственост и статута на общинските служби по земеделие като териториални звена към областните дирекции „Земеделие”. Уреждат се и заварените трудови и служебни правоотношения на служителите от общинските служби по земеделие.
3. Предлага се чл. 37ж да отпадне. Отделен подзаконов акт не е необходим, тъй като уредбата на техническите дейности е предмет на множество подзаконови нормативни актове по устройство на територията.
Госпожа Валентина Танева, държавен експерт в дирекция „Икономическа политика” към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, отбеляза, че предложеният законопроект в този вид не предоставя адекватни правни средства за постигане на заложените цели поради допускането на непълноти и противоречия в предложената нормативна регламентация, касаещи реда за придобиване на правоспособност от оценителите на земеделски земи.
Господин Людмил Симов от Камарата на независимите оценители в България изрази принципна позиция, че обществените отношения, свързани с условията и реда за упражняване на професията „независим оценител”, следва да се регулират от Закона за независимите оценители.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 10 народни представители, „против” – 1 народен представител, и „въздържали се” – 3 народни представители.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, внесен от Министерския съвет.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дебатите са открити.
Законопроектите са разпределени на Комисията по правни въпроси. Изтекли са сроковете, в които следваше да представи доклад. Тъй като е съпътстваща, няма пречка да ги гледаме и в отсъствие на доклади от Правната комисия.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по обсъжданите законопроекти?
Господин Михайлов, имате думата.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Това, което прави впечатление при разглеждането на всичките законопроекти, е различната основа, на която комисията взе решение.
Основният принцип, който е заложен в законопроекта на господин Татарски, е Законът за защита на общинската собственост. Това е принципът – за общинската собственост, тоест в него се защитава това, с което общината може да разполага като собственост и значението на общинската собственост във функционирането на една община.
Това, което предлага госпожа Танева в нейния законопроект, е коренно противоположно на законопроекта на господин Татарски, а именно основният принцип е целесъобразността. Това е и в мотивите – целесъобразността.
Тоест § 4, който всъщност третира правото на собственост, който се нарушава с точка „а”: първо собственикът на земя да предлага на арендатора земята си, според мен е грубо погазване на конституционната норма, защото право на всеки български гражданин е да има право на собственост и право на свободно договаряне. Всъщност с приемането на т. 4а се нарушава това право на свободно договаряне.
Ако искам да продам на своята дъщеря земята, която имам (аз нямам земеделска земя, така че мога да говоря без никакъв конфликт на интереси)…
Не виждам кое е смешното, колега, защото Вие сигурно имате много земеделска земя и затова защитавате на арендаторите… Не виждам кое е смешно.
Тук се погазват принципи на Конституцията и се нарушават права на десетки хиляди граждани, които имат земеделска земя! На десетки хиляди! Правото им свободно да продават своята земя!
Това нещо съществуваше от 2007 до 2008 г. Всички знаете, че този текст го имаше и той просъществува само една-единствена година. Знаете какво се случи през тази една година. Съдилищата бяха затлачени с безкрайни дела, безкрайни обжалвания и безкрайно много процедури. И какво? Нищо не се случи.
Според мен, колеги, трябва наистина внимателно да се вгледаме в това, което се предлага. Грубо погазване на принципите на конституционност! И този закон, и другият – Законът за опазване на земеделските земи с § 7 и § 8, който ние ще разглеждаме, ако бъдат приети, Синята коалиция ще внесе искане до Конституционния съд за отмяна на тези текстове, защото наистина се нарушават правата.
Пред мен са становищата на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи, становищата на Нотариалната камара на Република България – всички те са против тези закони, всички те са против тези поправки!
Аз приветствах законопроекта на господин Татарски, защото той наистина защитава правото на общинска собственост и свободата на общинската собственост, но не може да се нарушават конституционните права на десетки хиляди граждани!
Започнах с това – ако имам такава земя и реша да я продам на дъщеря си, независимо на каква цена, аз първо трябва да мина през арендатора. Да не говорим, че ако някой човек има десетки неща (между първо и второ четене ние ще дадем предложения), ако се осъществява сделка примерно за няколко такива имота, а не за един имот и има договорена една обща цена, тогава кой може да каже примерно на арендатора точно колко струва неговият имот и той сам да определя цената, на която иска да купи имот? Въобще има десетки такива.
Обратната разписка, с която ще се получи писмото, тоест 30-дневният срок по т. 4б, който започва да тече – това обжалване. Кой гарантира, че аз съм направил предложението точно в това писмо, което е предложено с тази обратна разписка? Дали вътре в това писмо го има това предложение? Това според мен е абсолютно недомислено.
Има неща, за които човек трябва да се замисли и между първо и второ четене тези текстове абсолютно да бъдат поправени!
Относно моя законопроект, който е само в три изречения. Беше внесен още на 18 февруари, забележете – 18 февруари, сега сме 24 юни! Чак сега го разглеждаме – четири месеца и десет дни след това! Той имаше една-единствена цел. Знаете, че точно тогава България беше санкционирана за тези заменки, които бяха разглеждани едва ли не като подпомагане на държавата. Те бяха внесени, точно за да няма възможност да бъде застроявано върху тези земи, където има извършени заменки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Тасим, заповядайте.
ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Михайлов, въобще не се учудвам, че по законопроекта на колежката Десислава Танева имате такова отношение. Вие гледате на законите само като на правна норма и нищо повече, като че ли законите нямат философия, няма живот в тях.
Неслучайно 1992 г. вие приехте най-грешния ход в историята на българското земеделие – да върнете земите в реални граници на собствениците. Забравяте, че в световен мащаб тези поземлени отношения са се решавали или революционно, както го е правил Ленин, бих включил и вашето отношение 1992 г., или еволюционно, каквато е историята на земеделските отношения в света. Има и друга форма, която е административна, която се опитва да реши тези сложни въпроси. Неслучайно в България в момента няма никакво земеделие, защото се опитваме да раздробим непрекъснато тази земя и хората са отчуждени от нея.
Уважаеми колега Михайлов, това, че давате възможност на някой, който е арендувал земята за повече години, заложил, инвестирал за повече години, съвсем не отнема правото на собственика да откаже да продава. В този закон никой не казва, че на всяка цена трябва да се получи такава продажба. Няма такова нещо. Знаем, че този закон действаше година и половина до 2008 г., а със сигурност знам – вече втори път го преживявам, че към края на мандата на всяко коалиционно управление или еднолично управление се случват други тематични коалиции, които решават частни въпроси. Така беше 2008 г., макар че имахме известната коалиция 8:5:3, както искате, така го наричайте, тогава се наложи обратната теза, която не е в интерес на българското земеделие.
Колеги, ако искаме да развиваме модерно земеделие, трябва да комасираме. Тези проценти трябва да получат някакъв отговор, а не да гледаме на този вид отношения като на някакъв закон и нищо повече. Законите трябва да породят добавена стойност за България. България има минало като земеделска държава, има и такова бъдеще, но ние не бива да пречим с такива изкуствени въпроси. Тази тема ще я развия малко по-късно, когато вземам отношение по закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Заповядайте, госпожо Колева.
ЮЛИАНА КОЛЕВА (ГЕРБ): Уважаеми колеги, уважаеми господин Михайлов! Аз не бих защитавала текста на чл. 4а точно в тази редакция, в която се намира в момента, но държа да кажа няколко думи във връзка с принципите на този текст, който в момента обсъждаме. Смятам, че това правило - така нареченото право на пръв купувач, не би могло да засегне интересите на собственика, ако то бъде формулирано по аналогия с чл. 33 от Закона за собствеността, който урежда отношенията между съсобствениците.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Или кумулативност.
ЮЛИАНА КОЛЕВА: Така бих гласувала за този текст на второ четене.
Ако арендаторът бъде сезиран с желанието на собственика да продаде на определена цена, тогава този арендатор може да даде или да не даде съгласие да закупи тази земя. Когато арендаторът откаже да закупи тази земя, собственикът пак на същата цена ще може да я продаде на когото желае. В такъв вариант не виждам как би могло да се засегне правото на собственост на този собственик, при положение че той ще я продаде на тази цена, на която я е предложил и на самия арендатор. Това според мен само ще помогне действително земята да попадне в хората, които я обработват и които трайно са полагали грижи за нея, защото нека не подценяваме усилията и разходите на арендаторите за съхраняване стойността на тази земя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на госпожа Колева.
Има ли желаещ за трета реплика?
Заповядайте.
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Мислех да не вземам отношение, но искам да подкрепя д-р Михайлов в тезите, които той изказа, защото този закон...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това бихте могли да направите в изказване. Тук, само ако имате нещо да го репликирате, колега Пейчев.
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: Репликата ще бъде в този смисъл, че начинът на убеждение, който ще въведе този текст, е много различен и могат да се създадат различни форми на убеждение на тези арендатори. Това мен лично ме тревожи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
За дуплика – господин Михайлов.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СК): Първо към господин Тасим – Вие сам използвахте думите „коалиция на интереси”. За мен тук и в следващия закон, който ще разглеждаме, абсолютно едно към едно се вижда, че се защитава интересът на арендаторите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не е вярно това нещо.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Аз затова започнах с това, че основополагащото, което се предлага в този закон, е целесъобразност, а един от основните стожери на Конституцията е собствеността.
Всъщност какво правим с предложението за чл. 4а? Ние казваме: Абе, това е много по-важно тук, ако може тези арендатори, както Вие казахте, във връзка с комасация и така нататък да им дадем право те да бъдат първи. Откъде накъде ще им даваме на тях право, откъде накъде?! Вие сам казахте: една година и половина работи и какво се случи с този закон? Нали работи една година и половина? Нищо не се случи.
Това, което е важното - ние сме тук, за да защитаваме обществения интерес, не да защитаваме някакви интереси на арендатори, на хора, които искат, както и в следващия закон, цената на земята да бъде ниска. Няма такова нещо. Затова казах и се обръщам към колегите – аз нямам никакъв интерес в земеделието, моята позиция в Министерството на земеделието и храните е именно да съблюдавам обществения интерес, а общественият интерес казва, че това не трябва да бъде прието. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение?
Госпожа Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! След изказването на господин Михайлов сигурно няма да изненадам никого като кажа, че няма да подкрепя този законопроект, внесен от госпожа Танева, който е най-спорният от четирите законопроекта, които разглеждаме днес – предложени от Министерския съвет и различни народни представители.
Ще се спра само на този законопроект, защото той е въпрос, който има продължение като дебат. Това не е нова тема за парламента. Този дебат съществува от миналия парламент. И тогава нашата позиция на СДС и на ДСБ беше такава, каквато днес я чувате от колегата Михайлов и която ще я чуете и от мен.
Първо, ние заставаме и защитаваме записаното в българската Конституция, че частната собственост е неприкосновена. Разбирам аргументите – с цел окрупняване на земеделската земя, да се дадат възможности на ползвателите, на арендаторите, ако няма други кандидати, изчерпващи възможността, по която собственикът да може да предложи своята земя (да се обърне към купувач), ползвателят да се окрупнява. Това е логиката. Тя е обяснима.
В същото време текстът, който ни се представя, фактически задължава човека, чиято земя е под аренда, да не се възползва от другите възможности, които законът му дава. Имаме цял куп други закони, които ни дават права – ако това е моя земя, аз да се разпореждам свободно с нея. И едва ако нямам желание да се разпореждам свободно с нея, тогава да я предложа на арендатора или ползвателя.
И тук е големият спор. Практически това е проблемът. Текстът, който ни е предложен, не е текст, който да гарантира неприкосновеността на частната собственост.
Искам да кажа на колегите народни представители, затова се връщам към дебата от миналия парламент - когато беше приет този текст, имаше много остра реакция и практически много депутати от различни политически сили потърсихме друго решение от хора, които бяха засегнати, в това число предимно хора от районите на Добруджа. Лично аз съм получила куп писма в онзи момент, когато законът бе променен, писма от колеги юристи, предлагащи други механизми, от хора, чиито земи бяха взети под аренда, даже и от арендатори, които не желаеха точно по този начин да им бъде уредена възможността да изкупуват земи.
Затова ние няма да подкрепим законопроекта, но аз се обръщам към вносителите и към управляващата партия ГЕРБ. Явно ще приемете закона. Това обаче, което трябва да се направи между първо и второ четене, е той сериозно да се промени, защото ако остане в този вид, практически имаме нарушаване на частната собственост – нещо, което е недопустимо. И ако това се случи, наистина въпросът ще трябва да бъде отнесен до Конституционния съд. Не може заради целесъобразност да се унищожават законите!
Тук беше казано нещо, което виждам и в мотивите – водеща е целта. Но „целта оправдава средствата” не работи в демократична и правова държава. Не може заради целта да потъпкваме частната собственост. Защото ако водещо е „целта оправдава средствата”, то ние се връщаме много назад.
Затова моето изказване е с критика към текста, но и с пожеланието вносителите да чуят добронамерено нашите аргументи. Защото в момента аз говоря добронамерено. Знам спора отпреди. Знам аргументите и на едната, и на другата страна. Ако искате да се получи нещо, направете го, но както трябва. Интересите на собствениците трябва да бъдат защитени. Ще ми кажете: „може”. Но може и под принуда, може и под натиск, може и под всякакви други форми. Тоест гаранцията на собствеността трябва да бъда така разписана, че да не създава възможности за злоупотреба с права, които може да се появят в този закон. Затова ако се приеме законът, трябва да има още много неща, които да бъдат предвидени в текстовете, за да знаем, че ще бъде работещ, а не работещ така, че да работи само в посока на интересите на една група от засегнатите от този закон – арендаторите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Заповядайте, господин Тасим.
ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, преди малко се опитах да кажа, че поземлените отношения в България са най-сложните. Мога да дам много аргументи, но фактът, че за една година това е може би десетото или единадесетото законодателно предложение по отношение на тази материя. Това не е упрек към вас. Мога да дам доказателствен материал, че и предишни правителства са правили такива упражнения. Това е вследствие, че някой примерно е бил арендатор, имал е някакъв проблем преди да стане депутат и се опитва да реши проблема със закон. Или някой бил примерно кмет като колегата, след малко ще се спрем на неговия закон – той има гледна точка и първото, което ще засегне, е Законът за собствеността и ползването на земеделските земи. Само по себе си това предложение не е лошо, но е факт, че около 100 ЗИД-а са предложени по закона. Това говори, че нещо изключително ново и концептуално по този въпрос не може да се измисли. Опитваме се да решаваме въпросите на парче. Ако решим конкретен случай, той поражда други отношения в другата част, така че след време се налага да се коригират те и т.н.
Ще се спра на законопроекта на Десислава Танева и група народни представители, където основният въпрос е чл. 4а от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
Преди това ще кажа, че колегата Михайлов има същото предложение за закона, но той не го защити. Неговият закон в този вид е незащитим, защото е изключително популистки. Той беше отхвърлен от комисията, ще бъде отхвърлен и от залата. Така че, няма да се спра на този законопроект.
Преди малко казах, че чл. 4а във вида, в който сега се предлага, работи в българското общество около две години. По моя оценка този период беше добър. Разбира се, имаше много спорове. Имаше отричания, имаше големи интереси. В крайна сметка интересите наложиха това да се промени. Не съм сигурен, че ефектът беше добър за българското земеделие.
Нашата парламентарна група ще подкрепи законопроекта на Десислава Танева и група народни представители, защото смятаме, първо, че от правна гледна точка аргументи ще се намерят много. Не само тези, които сега се казаха. Могат да се намерят и други аргументи в полза на това, че собствеността е свещена и т.н. Това е основен стълб на демокрацията и аз споделям тази оценка.
Тук говорим за най-сложните отношения в България – поземлените отношения. Идеята е законите да уреждат тези отношения, но не в полза на някоя група. Тук ползата трябва да бъде за тези, които обработват земята, занимават се с тази дейност и дават принос за брутния вътрешен продукт. България има огромен потенциал по този въпрос, но той не се реализира, защото има хора, които се делят само на юристи, само на земеделци, трети само гледат сеир и т.н. В крайна сметка нямаме това земеделие, което сме имали.
Колеги, ние не само изнасяхме земеделска продукция, а изнасяхме земеделски технологии. В момента какво имаме? Едно зърнопроизводство и частично тютюнопроизводство. Няма земеделие. Една от големите причини за това е, че не са уредени поземлените отношения. Навремето Ленин е казал „Вся власть советам”, но дойде Сталин и го отмени, защото не може да се решават тези въпроси. Прекрасен е примерът на Холандия - ако искаш да обработваш земя, трябва да имаш квалификация за тази дейност. В България това няма да можем да го наложим, защото ще кажат: „Кои сте вие, че да наложите ценз за някаква дейност в България?!” Да, от морална гледна точка е така. Но от гледна точка дали искаме да имаме модерно земеделие, дали искаме да имаме въобще земеделие, като използваме тази прекрасна земя, отговорът може да бъде и друг. Тъжна картина.
Да вземем примера с Германия. Един род може да има много земи, но за пред държавата има един собственик. Той представлява тези имоти. Но кой ще е той? Това е въпрос на семейството. Те са го решили. Това е тъй наречената еволюционна теория за поземлените отношения.
Какво правим ние в България? Не искам да цитирам какво направихме през 1958 г. След това – 60 години отчуждение от тази дейност. Сега се опитваме с правни аргументи от 1992 г. или с емоционални аргументи от 2008 г. да решаваме въпроса. Или частично – не всичко предлагаме. Не ми се ще да се впускам в чл. 4а от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, защото смятам, че това е в полза на българското земеделие. Още повече, никой не задължава тази земя да бъде продадена на конкретен човек.
Слабото място на това предложение, госпожо Танева, е, че задължавате собственика първо да предложи на ползвателя, но не казвате кога ползвателят трябва да отговори на собственика. Ако човек направи недобронамерен прочит, може да каже: „Като ползвател аз мога да не отговоря години наред на онова, което Вие сте ми предложили”. Така този процес може да не приключи. Това е ужасно и в тази посока аз ще направя конкретно предложение.
Ако говорим собственикът до 15 дни да отговори на ползвателя и ползвателят до 15 дни също да отговори на собственика, за да може този толкова спорен процес да приключи примерно за месец – месец и половина. Точка! Тогава вече има синхрон и симетрия в тези взаимоотношения и тогава юристите няма да ни обвинят, че отнемаме права.
Аз ще се спра малко повече на предложението на колегата Татарски. Има още един законопроект – на Министерския съвет, но по тази тема няма да говоря. За радост, всеки в България се упражнява върху този закон и би трябвало да поздравим и колегата Татарски. Аз имам много сериозни възражения по този закон.
Общо взето нещата в този закон са подредени в три ясно разграничаеми части. Първата част аз никак не я споделям по една проста причина, че Вие, колега Татарски, се опитвате да изясните едни поземлени отношения, които вече са свършили, са приключили. Не ми се обиждайте, ако кажа, че това е архаизъм, но все пак сте положили огромни усилия да решавате едни отношения, които са приключили.
Законът уреждаше тези въпроси до определена година. След това няколко поредни години българското правителство решаваше въпроса като удължаваше срока. Този срок от няколко години съвсем е изтекъл и вече няма такива отношения. Може би решавате някакъв конкретен въпрос?! Вие ще кажете, но това най-малкото не пречи. Това, което сте писали, не пречи, но със сигурност не помага. Ако има един такъв случай, би било добре.
Най-голямото ми възражение е във втората част, където Вие приравнявате статута на общинския поземлен фонд с така наречения общински остатъчен поземлен фонд.
Първо, уважаеми колеги, остатъчният общински поземлен фонд никога исторически не е бил собственост на общините. Ако юристите сега вземат думата, би трябвало да кажат: как така, като не съм собственик, имам право да се разпореждам?
Това е най-слабото и най-критично място във Вашето предложение. Няма как Вие да продавате, в скоби, ничия земя. Тая земя не е била никога на общината! И днес, аз ако още имам спорове с моите родители или пък съдът още не се е произнесъл, идват кметът или общинският съвет да решават какво да правят с моята земя. Това е недопустимо! Неслучайно в един от вариантите на Закона за изменение и допълнение на тоя закон в миналия парламент решихме да има пет години мораториум върху разпореждането с тези земи. Има още две години и нещо. (Реплики отдясно.)
Ако нещо не ме разбирате и говоря бързо – един път ви се извиних, втори път няма да го правя, защото така или иначе всеки има някакъв темперамент.
Така че, няма как Вие сега да искате да приравните. Може да искате, но това нещо не трябва да се случи. Сега очаквам господин Михайлов да каже: господа, това вече е абсурд!
Имате едно предложение, което примерно бих приел, по-скоро защото не пречи. В чл. 24 приравнявате функциите или разпорежданията с държавен поземлен фонд с такива от общински поземлен фонд. Принципно смятам, че тези въпроси се решават в Закона за общинската собственост. Вие сте решили, че този въпрос може да се реши в този закон. Добре, най-малкото няма да пречи. Но да искате да се разпореждате с имот, който не е ваш, не го разбирам.
Уважаеми колеги, ако пак трябва да се гледа само с цифри и само законът, веднага някой ще каже: абе, колега, тук става въпрос за около 9-10 млн. дка земя. Аз ще Ви кажа директно: Уважаеми колеги, тук става въпрос за 5-6 хил. дка земя, които имат някаква стойност. Тия 5-6 хил. дка – гледам, че съм ви разсеял много и искам да се концентрирате върху това – са земи, които са атрактивни и то в малко общини в България. Господин Татарски, моля да не ме разберете погрешно, но общо взето тая тема се повдига от региони като вашия – Разлог, Банско, Несебър, Поморие, Царево и т.н. Аз поне от 9 години съм в тая зала и не съм чул някой от Малко Търново, от Мъглиж или Угърчин да се обади по този въпрос, по разбираеми причини. Да не разводним дебата, но има много причини и мога да Ви ги кажа.
Основното, по-важното е, че както се случва в парламента, това се случва и в местните парламенти – тематично съветите могат да се съберат и да решат един въпрос и то ще бъде в ущърб на собствениците, ако мога да го кажа по-ясно.
Уважаеми колеги, догодина има нови избори, ще дойдат нови управляващи. Вие сега залагате прекрасни идеи за откритост, честност и т.н. Надяваме се следващите да бъдат по-честни и по-открити, за да решат и този въпрос. Но това избързване на мен не ми говори добре, най-вече за това, че се разпореждате с чужда собственост.
Има една трета част, която също няма как да споделим с Вас, господин Татарски, защото Вие, управляващите, в предизборния период имахте няколко основни теми – горите, замяната на горите, земите, замяната на земи и промяна на предназначението на гори и на земи. Сега, ако трябва да обобщя това, което казвате в закона, е: може да има промяна на предназначението на земи при еди-какви си условия. Вие въобще нямате идея да отричате тази практика. Нали беше най-лошата? Ако е най-лошата, има една простичка формула – казвате: в България няма да има промяна на предназначението на земите. Точка и край! Всички гласуваме.
Имаме ли такава идея? Нямаме, защото не е сериозно, не е свързано с живота в България. Аз споделям тази оценка. Но пък точно вие, които демонстрирате тази честност, би трябвало да бъдете честни и в законодателството. Така че няма как, не се вижда замисъла чисто политически.
Моите уважения за труда Ви. Положили сте огромен труд, в законопроекта има много неща, защото поне Вие правите малко по-сериозен опит да обхванете по-широк периметър в тези отношения, но така или иначе лично мен не ме убедихте. Съжалявам, не бях при обсъждането на закона в комисията. Разбрах, че там мои колеги са имали и друго мнение. Нормално е. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Тасим?
Заповядайте, госпожо Янчева.
ХРИСТИНА ЯНЧЕВА (ГЕРБ): Благодаря ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Тасим, бих искала да Ви обърна внимание по отношение на подкрепата, която изказахте за чл. 4а. Да, съгласна съм с всички аргументи. Вие споменахте само, че има един пропуск, тоест не е поставен срок, в който трябва да се получи отговор. Този срок е регламентиран и той е 30 дни от получаване на съобщението и е записан в т. 2 на чл. 4а - § 1, т. 2.
Това, което бих искала да Ви кажа, е по отношение на земите по чл. 19 в законопроекта на господин Любен Татарски. Тази земя не е ничия, тези земи по чл. 19 са така наречените остатъчни земи, остатъчен фонд. Тоест това е земя, която някога е била нечия, но впоследствие в сроковете, предвидени в закона, тя не е заявена от собственици или наследници.
Законът позволяваше и беше регламентиран срок, в който тези земи, които не са заявени пред съответната тогава поземлена комисия, да бъдат заявени по съдебен ред в районните съдилища. Това е така известният чл. 11, ал. 2 от Закона за собствеността. Тъй като процедурата тръгна и вървя много дълго време, впоследствие този чл. 11, ал. 2 беше отменен. Тоест този срок вече беше спрял и не можеше да се заявява земята и пред съдилищата, защото така или иначе тази процедура в един момент просто трябваше да приключи.
Земите по чл. 19, тъй като са остатъчни земи и съответно предвидени за обезщетяване на вече присъдени съдебни решения, са предоставени на общините за ползване и те могат да ги стопанисват и ползват само в рамките на една година. Тоест те не могат да ги отдават или да се разпореждат с тях дългосрочно.
Да, господин Татарски е от район, където тези земи са атрактивни, но аз пък съм от район, където те никак не са атрактивни – тези остатъчни земи, защото, да си кажем честно, когато са правили плановете за земеразделяне, там, където не са хубавите и атрактивните земи и в повечето случаи са пасища и затревени ниви, те са оставени за такива остатъчни земи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето, госпожо Янчева.
ХРИСТИНА ЯНЧЕВА: Това, което се случва – не могат да се осъществят инвестиционни намерения. Ако трябва да се изчака този срок, който тече, още две години, наистина ще се загубят страшно много инвестиции, защото инвеститори има и те искат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Разбрахме тезата Ви.
Благодаря Ви.
За процедура – госпожа Танева.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА (ГЕРБ): Уважаеми колеги, правя процедурно предложение да удължим работното време до гласуването на тази точка и ви моля за това. От 1 юли тече трансферния прозорец за комасацията за ползването на земите.
Господин Михайлов е прав – първият законопроект стои от февруари месец. Изчаквахме процедурата. Тези поправки касаят и промени в чл. 37в и е изключително наложително за земеделието в България ние да приключим с тези поправки във време, в което те ще могат да действат за трансферния прозорец. Моля да гласувате за удължаване на времето
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Танева.
Аз мисля, че ще успеем и без удължаване, но така или иначе е направено процедурно предложение – подлагам го на гласуване.
Гласували 83 народи представители: за 76, против 7, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Продължаваме с процедурата. Господин Тасим, към Вас има една реплика досега.
Втора реплика на към господин Тасим? Има ли втора реплика? Няма.
Господин Тасим – за дуплика.
ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема колежке Янчева, така както сте разписали този законопроект за чл. 4а – има тази норма – да. Вижте какво казвате. Дяволът е в подробностите. Често пъти, когато се пишат закони дяволът е в запетайката.
„Ползвател по предходната точка не е приел предложението в срок от 30 дни.”
Например има хиляда начина, защото ние сме много творческа нация, когато трябва да измисляме дяволъци – извинявайте за израза, но все пак потенциалът ни се развива в тази посока страшно бързо, ако трябва да прескочим закона.
Един ползвател на земя може да измисли хиляди начини да не получи по никакъв начин тази покана. Това трябва да се избегне от закона. За да не попаднем под идеята, която най-често юристите подсказват, трябва да има някакъв императив изписан много ясно. Срок, който да ограничи тези действия. Каквото ще се случи – да се случи в някакъв срок. Това имах предвид и съм съгласен с това. Добре е разписано, но дава възможност за творчество, което на мен не ми харесва. Затова казвам, че ще подкрепим при подусловие, че трябва да има някакъв императив в двете отношения – ползвател и собственик.
Казвате за чл. 19 – те не са били никога ничии. Да, безспорно те са били собственост на някой – който и да е, само че, ако това е вашата идея тези земи да бъдат вече на разположение на общините, нормално за такива фундаментални въпроси да има отношение Министерския съвет. Министерският съвет да излезе със законопроект и да каже: ние, управляващото мнозинство решаваме тези и тези земи да ги прехвърлим на разположението на общински съвети. Аз приемам, че е един от най-добрите ни колеги, човек с огромен опит, почтен човек – казвам го съвсем искрено, но такива въпроси би трябвало, или поне досега са решавани с отношение на Министерския съвет, а не в комисии, дебати. В един от дебатите беше дошъл главният секретар на Министерството на земеделието. Главният секретар не е лицето за правене на политика в България. Нали? Така че не е много сериозно. Или пък някой младши юрисконсулт или юрист на министерството да защитава тезата. Не! Такива тези се защитават с отделен, изричен законопроект на Министерския съвет. Това е отговорността на управляващите, а не на отделния депутат. Така смятам аз, може да съм много консервативен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Понякога младшите са много по-добри и от старшите.
За изказване – господин Божинов. След него господин Чукарски и господин Татарски.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Днес разглеждаме четири законопроекта, свързани със собствеността и ползването на земеделските земи. Единият от тези законопроекти – господин Татарски, в своята същностна част е посветен на темата за опазване на земеделските земи, а утре ще разглеждаме два законопроекта на тази тема – на Министерския съвет и на група народни представители – закони за опазване на земеделските земи.
Днес и утре общо ще гледаме шест закона, свързани с националното богатство на България, с най-важния фактор за благоденствието на българския народ с един необикновен фокус, в който се съсредоточават много интереси. Разглеждаме шест законопроекта около най-важния фактор за икономическото състояние на България днес и утре, защото земята е свързана не само с продоволствието, не само с търговията и износа на България, но и с нейните подземни богатства, с водите и с енергетиката.
Аз бих нарекъл тези шест закона, че засягат най-вече този въпрос – как в България ще се управляват интересите и инвестициите около усвояването на възобновяемите енергийни ресурси на България. Това е голямата скрита тема, въпреки че дискусията днес започна около един много важен, но много отделен въпрос от четирите законопроекта и се радвам, че последното изказване стигна до честността на управлението и отговорността на правителството, когато става дума за такива въпроси да изложи своята доктрина, да предложи на мнозинството и то да утвърди според своя политически облик и въз основа на доверието на българските избиратели как ще се уредят тези обществени отношения с изключителна важност.
Министерският съвет внася по тези четири законопроекта един, който урежда само един въпрос – статутът на независимите оценители.
Утре ще разглеждаме много по-важен Законопроект на Министерския съвет за опазването на земеделските земи и всъщност регламентиращ управлението на инвестиционния интерес в областта на енергетиката.
Отделно за законопроектите, които днес се предлагат се взема отношение главно по законопроекта на господин Татарски. Защо той спечели такава широка подкрепа 18:0 гласа в Земеделската комисия? Това, което каза господин Михайлов, че той бил ярък изразител на общинските интереси е вярно, но то е само фрагментарно. Аз мисля, че този закон получи голяма подкрепа, защото той разсича един възел, който се завързваше досега поради много страхове и много интереси – разпореждането с общински и държавни земи да бъде пречка на наличен инвестиционен интерес. Дори когато вие сваляте от две трети на половината съветници, които ще дадат ход на една процедура и едно управление, това също е важен фактор. Когато предлагате реда за така наречения остатъчен фонд по чл. 19 как да отива за реализиране на инвестиционни намерения, това е в същата посока.
Онова, което традиционно сме пазили – пасищата и мерите, в онова си същностно предназначение, което е било основание да бъдат съхранявани, ако днес има условие и там минава и се реализира изключително важен инвестиционен проект, когато вие променяте процедурата и реда, това ражда надежди и очаквания в определени инвеститори, че ще преодолеят пречките, които са били досега.
Като прибавиме и опита да се преодолеят – със законодателство предишното правителство и в сегашното правителство, онези действия, които водеха до заменки, до прекомерен интерес на морето и в курортите, то доведе също до стагнация, която Вие разсичате с вашия законопроект.
Аз го подкрепих по същите причини. Но искам да предупредя: онези, които хранят надежди, че той ще преодолее пречките пред техните намерения, че ще останат излъгани. Те ще останат излъгани, защото само на малко инвеститори ще бъде даден ключът към реализиране на тяхното инвестиционно намерение. Вие сте отворили вратите. Министерският съвет с утрешния законопроект, когато ще направи уговорката, че от първа до четвърта категория и поливните земи могат, в края на краищата, да се използват за възобновяеми източници – също ще подхрани надежди. Но той ще постави едно условие. И то ще бъде субективно условие. То ще бъде, както вие употребихте думата – честно, аз ще кажа – не винаги честно, защото териториите и изготвените карти на земеделски земи, които ще бъдат включени в плана за усвояване на възобновяеми енергийни източници, ще бъде приет и изпратен в Брюксел, без обществено обсъждане и без оценка за въздействие върху околната среда.
Само определени инвеститори, които вече са заложили собственост върху тази категория земи, по така предлагания от Министерския съвет закон, ще могат да се възползват от това право. Те ще се възползват и от вашата отворена врата, но само те.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Божинов, нека да се предържаме към обсъжданите днес законопроекти.
Ще имате възможност утре да вземете отношение по текстовете, на които се позовавате в момента.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: И днес, и утре ще изложа цялостния си възглед, защото с тези седем фрагмента: вчерашният Закон за биологическо разнообразие, който сам по себе си не може да му бъде възразено и трябва да бъде подкрепен, днешният – на Татарски, на който отделно взето, не може да бъде възразено и трябва да бъде подкрепен. Другата седмица – Закона за водите с изменението, което е внесено по подобие на това за наркотиците, законите на Министерския съвет – всичко това наредено в една гама има в края на краищата за цел, както казва Министерският съвет в своите мотиви: от 12 хиляди мегавата, заявени инвестиционни намерения, могат да се реализират две хиляди. Зад 12-те хиляди инвестиционни намерения стоят стотици инвеститори, а зад двете хиляди възможни – ще бъдат единици. И ако вие, колеги, обслужите с гласуването си и подкрепата си този скрит интерес на единици, които да инвестират в единственото интересно направление днес, това няма да ви даде онази подкрепа, която имахте, това няма да превърне българската земя в онова, с което започнах: фактор за национално благоденствие, фактор за икономически растеж, стимул за реални инвестиции. Но затова ще говоря подробно утре, когато разглеждаме закона.
Само искам да кажа, че това изменение... (шум и реплики в залата) … да така е, защото ето с това листче, което е занесено след подготвения доклад за второ четене на Закона за водите, след като ще се надяват десетки хиляди инвеститори на този закон …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Божинов, за втори път Ви приканвам да се придържате към това, за което поискахте думата. Законът за водите не е в дневния ред за тази пленарна седмица...
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: … отнети издадените разрешителни, и само на новите, на които ще бъде дадено, от нова власт и администрация, ще действа закона на Татарски…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Божинов, принуждавате ме да Ви отнема думата. Много Ви моля!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Отменете ми я, утре ще си я взема пак. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Аз ще Ви я дам утре.
Реплики? Няма реплики.
Господин Чукарски иска думата.
Още малко търпение, мисля че в рамките на един час ще приключим.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Темата по която днес се говори и се дебатира в нашата зала е доста важна и интересна. Аз искам да акцентирам върху няколко основни, и смятам, изключително важни неща. За да не отегчавам залата няма да казвам, че големият проблем на България започва с колективизацията на земеделските земи, когато хората са изгонени от селата, а собствеността им е отнета и оттам нататък започва една бездуховност, не само в българското село, но и в цялото българско общество.
Към днешния дебат преминавам веднага.
В този дебат ние трябва да търсим три вида лобистки интереси, които се преследват. Тук не искам да казвам лобистки интереси в лошия смисъл на думата. От една страна, фондовете имат интерес да се включат и да купуват земи, и да инвестират в тези земи на максимално ниска цена. От друга страна, арендаторите, които ежедневно понасят всички несгоди и на времето, и несгодите на пазара, и несгодите на икономическата криза имат интерес също да купят земята, възможно за тях на най-ниска цена от тези, чиито земи обработват. Има обаче един трети кръг хора, и този трети кръг хора са собствениците на земи, които са длъжни – ние като депутати, това е мнозинството от хората, а и Конституцията ни задължава – да им дадем възможност да получат за собствеността си най-голямата възможна цена. Има и един интерес, който аз смятам, че е интереса на държавата, а именно: с множество на брой политики да се стимулира един процес на ускорена комасация на нашето земеделие, защото то може да бъде конкурентноспособно в рамките на Европейския съюз само в комасиран вид.
Аз подкрепям идеята арендаторите да имат възможност първи да изкупуват земите, които обработват само при едно условие, че тези арендатори и тази процедура са направени по такъв начин, че да не се препятства собствеността на собствениците на земята. Както в момента – хората, които са юристи, и особено адвокатите, знаят как се заобикаля съсобствеността, която е по чл. 33 от Закона за собствеността – чрез различни възможности. Всички знаем, че се пращат нотариални покани и други такива, изключително бързо се превъзмогва съсобствеността и се реализират сделките между съсобственици. Нека тук да бъдем изключително коректни и почтени.
Моето предложение, което смятам да направя между първо и второ четене, е да се намери процедура, при която собственикът на земята, изпращайки най-напред покана до арендатора да закупи земята му, да му посочи точните и ясни условия, при които да я закупи и след това цената, на която по нотариален акт тази земя ще бъде продадена, да не може да бъде по-ниска от тази, на която съответно е бил поканен той да я закупи.
Защото, пак казвам, на първо място интереса на държавата е да имаме комасирани земи. На второ място е собственикът, който трябва да получи максимално високата цена, и на трето място е арендаторът, който трябва да има възможност и сигурност да инвестира и да работи тези земеделски земи.
Аз съжалявам, че изпаднах в една ситуация, в която да трябва да говоря за всички тези неща повече емоционално, отколкото юридически. Но смятам, че ние в България сме изключително изостанали в процеса на създаване на едно модерно конкурентноспособно земеделие с изливане на огромен капитал, който той има нужда да получи. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Реплики? Няма.
Заповядайте, господин Татарски.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Колеги, наистина предлаганите от мен промени в закона целят единствено и само подобряване на нормативната база, която съществува по отношение управлението, стопанисването и ползването на общинските земеделски земи в поземления фонд, който е собственост на общините. Това се подчерта от всички изказващи се, че ако тук има някакъв лобизъм, то е единствено и само в интерес на общините.
Не мога да се съглася с думите на господин Тасим, че тази земя била някаква ничия. В същия този закон, в чл. 19, е казано, че след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващите и възстановими стари реални граници, което се е случило вече доста отдавна, земите стават общинска собственост. Тоест този закон прехвърли собствеността и даде правото на такава собственост на общините. Тя не е ничия. Тя в момента е общинска собственост, само че вие трябва да обясните защо преди три години наложихте тази забрана върху тези земи. Точно преди три години дадохте три месеца срок единствено със свидетели да се доказва отново правото на собственост в съдилищата, да се задръстят поземлените комисии, в точно определени райони и общини, каквато беше и нашата, тоест дадохте една възможност някой още веднъж да докаже нещо, което очевидно, че е съмнително, дали е било негово. Както и да е! Три години минаха. Срокът беше пет години – не знам защо, но остават две години. Има ли значение?!
Ние даваме възможност в предложението, което съм направил, в остатъчния период, ако има такива случаи, тези хора да имат правото и да могат да бъдат обезщетени. Правото на тези, които имат право от присъдено решение на съда за собственост върху определена земеделска земя, да могат да получат възстановяване на тези земи в останалите две години. Ние не им ограничаваме това право, но даваме възможност на общините свободно да се разпореждат с тази земя, която по силата на този закон, да не Ви чета откога е промяната на този текст, е станала общинска собственост.
Съгласете се, че това беше една огромна спирачка не само за кметовете и общините, където има някакъв интерес. Ако вие решите да засадите лавандула, да кажем, общината не може да ви даде тази земя за повече от 3-4 години. Ако решите да засадите дървета – това е невъзможно. Ако решите да направите стопанска постройка, ферма, да кандидатствате по програмите на Европейския съюз, общината не може да Ви даде право на строеж. Няма как да стане! Ограничихме всички тези възможности и сега отиваме на следващия член, който Вие казвате, че отваря някаква вратичка, а пък аз да Ви кажа, че в досегашния закон – не вратичка, то нямаше врата! Изобщо не бяха упоменати условията, при които може да се извършва промяна на предназначението на земеделска земя. Аз пак говоря тук само за общинския поземлен фонд и съм упоменал изрично шест случая, в които това може да стане. Ако Вие оспорите един от тях, че е нецелесъобразен, аз ще ви бъда благодарен, но това не е неискрена, не е нечестна постъпка – по-скоро слагаме някакъв ред. Казваме точно в кои случаи може да се извърши тази промяна на предназначението. Досега това нещо го нямаше в закона, тоест някой по усмотрение можеше да прави такива промени, след като е направил съответната заменка, да кажем. Така, че с предложените промени от мен в този текст на закона създавам и искам да създам някакъв ред, правила при които се извършва това, тази промяна на предназначението.
Тук вече отиваме в другия Закон за опазване на земеделските земи, който вероятно утре ще разглеждаме. Донякъде съм съгласен с господин Божинов, че не трябва да решаваме този въпрос на парче. Някой е поставил, направил искане, давай за него да решим по някакъв начин този въпрос. Това, което аз предлагам и в Закона за опазване на земеделските земи е определен ред, в случаи, в които това може да се извърши. Да не ви ги чета, защото те са толкова принципни, че едва ли някой от вас може да ги оспори: обекти от техническа инфраструктура по смисъла на ЗУТ, реализация на инвестиционни проекти, получили сертификат за инвестиции клас „А”, разширяване на строителните граници или създаване на нови в населените места. Да не ви казвам в колко населени места – и в Родопите, и в други планински райони, около населените места са мери и пасища. По силата на сега действащия закон, ако искате там да разширявате територия, да строите къщи – това е невъзможно!
Колеги, да ви обърна внимание за още нещо. Ако искаме да променим Конституцията, са необходими две трети от гласовете на народните представители. Ако искаме да променим не предназначението, а начина на ползване на мерата или пасището, което може да бъде седма, осма, девета категория, някъде по чукарите, са необходими три четвърти от общинските съветници. Къде е логиката? Нали?! Затова принципът, който залагам в чл. 19, 24 и 25 е уеднаквяване режима за ползване, стопанисване и управление на всички земи от общинския поземлен фонд. Защото по отношение на мерите и пасищата, които има резон да бъдат защитавани, ние утежнения режим за мерите и пасищата го пренасяме и върху другите земи от общинския поземлен фонд. Тоест там слагаме по-сериозни ограничения, но той не може да бъде толкова рестриктивен, защото, колеги, пак ще ви дам пример: казано е в закона, че ако трябва да се промени предназначението на мера или пасище в дадено населено място, да кажем за депо за твърди битови отпадъци, регионално депо, което се намира в землището в дадено населено място, трябва да проведем референдум. Е, кажете ми, дали ще има такова населено място, където населението да подкрепи една такава идея? То ще бъде против! И тогава какво излиза – ние не можем да реализираме една такава необходимост за всички жители на населеното място и проект на местната общност. Като казвам, че трябва да регламентираме реда, в който може да се променя предназначението на тези земи, имам предвид ето такива обекти, за които е необходимо това да се извърши. Сега действащите норми в закона твърде много утежняват и ограничават тази възможност.
Не искам да засягам и другата тема за сдруженията за напояване, защото се разбра, че ще има нарочен закон за това. Спирам до тук.
Колеги, разберете, всички тези предложения, завършвайки, работят единствено и само в полза на общините, в условия на финансова криза. Ние им даваме глътка въздух, това е една реална антикризисна мярка, не пари, ние им предоставяме ресурси, възможност да се разпореждат по-свободно, по-ефективно, по-разумно с това, което законът им е дал право. Правото на собственост върху тяхната земя. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Реплики към господин Татарски? Няма.
Желание за изказване?
Заповядайте, госпожо Цачева.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми колеги, аз съм изключително удовлетворена от дебатите, които текат в тази зала по отношение на предложените четири законопроекта и се присъединявам към говорилите преди мен за актуалността, необходимостта, големият обществен интерес и значимостта на тези обществени отношения, които са предмет на дебати на първо гласуване.
На първо гласуване, знаете, ние маркираме философията и предмета на предложените изменения и допълнения. В този смисъл, аз ще подкрепя предложението на народните представители Танева, Гюзелев и Аврамов. В същото време ще обърна внимание, че един непрецизен текст стана причина няколко часа вече да обсъждаме: има ли накърнено конституционно право на лична собственост с това предложение, няма ли? Юристите тук можем да повдигнем още редица хипотези. Защото какво правим, колеги, ако двама братя са съсобственици на земята? Ще действа ли чл. 33 от Закона за собствеността и задължението на единия брат, ако реши да продаде, първо да предложи на брат си, по реда на чл. 33 от Закона за собствеността или направо като специална норма трябва да предложи на арендатора по чл. 4а?
Аз мисля, че между първо и второ четене това нещо трябва задължително да бъде преодоляно. Подкрепям инициативата на колегите – на господин Чукарски и на госпожа Михайлова, които казаха, че действително този текст трябва да бъде прецизиран. За себе си аз нямам никакво съмнение, че чрез него ние бихме нарушили, ако го приемем на второ гласуване – пак повтарям, в негов коригиран вариант, Конституцията и право на собственост на отделната личност – да, във всички демократични общества от римско време правото на собственост е най-пълното по обем, абсолютно вещно право. Но, колеги – тук се обръщам най-вече към юристите, това право се простира там и дотолкова, доколкото се явява ограничител на права на трети лица, на чужди права. Ние в нашето законодателство имаме действаща разпоредба на чл. 50 от Закона за собствеността, която казва как може да бъде упражнявано това право. Е, питам аз: тогава, когато ние всички с вас тук, в тази зала, сме призвани да защитаваме най-вече обществения интерес, аз не чух нито един от вас да каже, че не в обществен интерес земята на България да се обработва, а това се прави основно от ползвателите на земята и, разбира се, и от собственици там, където все още могат или пък имат съответната компетентност.
Питам аз: ако един гражданин, имащ право на собственост, но решил в противовес на обществения интерес, че няма да обработва тази земя и я продаде на някакво трето лице, което няма никакво намерение да я обработва, а само по някакъв начин да инвестира в нея, трябва ли тогава всички ние да бъдем безучастни към това конституционно частно право на всеки един субект – носител на вещи права, каквото е правото на собственост, и да нямаме механизми, по които да кажем – да, правото на собственост по Конституция е гарантирано, но в същата степен трябва да бъде гарантиран и общественият интерес. А той е - и това не е въпрос на целесъобразност, колеги, а това е въпрос на законосъобразност - това е, че земята на България трябва да се обработва. Защото имаме примери с други съседни на нас държави, които са изцяло в планински райони, които нямат никакви условия за земеделие, но те са направили така, че там са поставили различни оранжерии и те хранят Европа в момента! А ние с нашата богата българска земя и продукция – като отидем на пазара, понеже себестойността е голяма, си купуваме пак от пластмасовите домати, краставици, пипер и т.н.
В този смисъл апелът ми към колегите вносители на такива текстове е: когато философията, когато духът на закона изисква необходимост от промяна на правни текстове, нека първо да потърсим съдействието на специалисти, експерти и юристи, за да бъдем по-прецизни в редакцията, въпреки че няма лошо – всички ние тук можем да предложим каквото и както намерим за добре, затова има второ гласуване, затова са постоянните комисии, затова е Комисията по правни въпроси. Така, че мисля от този дебат днес, ако се ориентираме към приключване, без да се ограничават възможностите на всеки един от вас да вземе думата, наистина да подкрепим законопроектите, така както предлага Комисията по земеделието и горите, като, пак повтарям, подкрепим философията, духа, предмета на тези изменения, обсега на промените. Уважаеми колеги от водещата комисия, чака ви много работа между първо и второ гласуване. В този вид по този начин, поднесени текстовете, те не могат да бъдат правна норма на действащо право. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли реплики към госпожа Цачева? Няма.
Пенко Атанасов заяви желание за изказване. Заповядайте!
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Много от въпросите, които по принцип бих искал да споделя, в една или друга степен бяха засегнати. Аз само ще добавя нюанси по някои от темите, които бяха обсъдени тук.
Първо, по законопроекта на госпожа Десислава Танева и група народни представители – за чл. 4а. Връщам топката назад, като обясня, че в предишния мандат ние променихме закона. Това, което беше лошото е, че ползвателите – арендаторите, злоупотребиха от това, което ние искахме, а в случая – вие искате да направим. Тук, колеги, включително и председателят на Народното събрание госпожа Цачева каза някои от опасностите, които трябва да се избегнат и да се промени така, че между първо и второ четене текстът в пълна степен да отразява желанията ни и смисълът на това, което е заложено в чл. 4а.
Няколко думи по законопроекта на господин Татарски. Безспорно ще подкрепим законопроекта. Мен само ме притеснява, че заявихте, или поне аз останах с убеждението, че когато го гледахме в заседание на комисията, въпроса за сдруженията за напояване, вие искахте да отрежете правата на такива сдружения. В същото време се разбра, че текстът не е изчистен. Аз мисля, че досега е направена стъпка в правилната посока. То даже беше подсказано от тези, които бяха от Министерството на земеделието и храните, а и от колеги, които бяха в предишния мандат. Аз съм „за” кметът или общинският съвет да бъдат съпричастни в този процес и да бъдат участници, а не да не знаят какво се случва с тези сдружения на общините. Така че в тази му част засега наистина го оттеглете, да го няма. Защото в останалата му част законопроектът е добър и подкрепата за него е нужна. И той ще бъде подкрепен. Но в тази му част той да не съществува. Като му дойде времето, да го решим по начин, който да включва вашата идея кметовете и общинският съвет по принцип да вземат активно участие в определянето на тези сдружения и техните права. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли реплики към господин Атанасов? Няма.
Имате думата за изказване, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаеми колеги, този дебат е фундаментален, защото се отнася до основни начала – не само на правото, не само на правовия ред, на основни начала в демокрацията и цялото 20-годишно развитие. Аз съм от хората, които преди около 20 години гласувахме, тук има и други от тях, за връщането на земята в реални граници - нещо, което много пъти е оспорвано, оплюто и ние съответно сме понесли наистина много обиди.
Уважаеми колеги, едно от нещата, за които съм най-убеден, че съм направил през тези 20 години, е това. Ако не го бяхме направили преди 20 години с всички съпътстващи проблеми, които възникнаха, тогава този дебат в момента щеше да бъде невъзможен. Нямаше да има арендатори, господа особено на предната банка, които да имат интереси днес и да искат да получат тази преференция. И ще ви кажа защо. Ако земята не беше върната в реални граници, тогава тя щеше да бъде отнесена от посинели, почервенели бандити по едно цяло ТКЗС или няколко такива, както и от чуждестранни в кавички инвеститори. Това, което направихме тогава, беше да направим българския гражданин, всеки отделен човек – всеки, казвам, отделен човек, собственик. А не друго! Да го направим собственик на земята му с всички произтичащи от това последици, които, пак повтарям, са фундаментални. Това право е естествено човешко право! Такова право, каквото и каквито са правата на човека. Защото правото на собственост е част от тези права.
Оттук нататък всяко посягане на това фундаментално човешко право е отстъпление от този логичен, последователен и създаващ може би много проблеми, но единствен път на демократично развитие през последните двадесет години.
Сега, в тази ситуация да се използват властови лостове и възможности за облагодетелстване на едни или други групи хора и лобита за сметка на това, че българинът има земя, което го прави силен и е най-големият му актив, не се харесва на много гора, в този момент това за мен е кощунство.
Земята е основен източник на живот, тя е основно благо и възможност на всеки да съществува. Някога, когато се разграждаха ТКЗС-тата, много хора не го разбираха, не го осъзнаваха, включително и отляво, но те бяха първите, които посегнаха, взеха си земята. Много от тях, пак повтарям, бяха първите, които подадоха заявления и си взеха земята в реални граници, защото това беше тяхно право.
Не тогава – разграждането на ТКЗС-тата и връщането на земята в реални граници, беше причината за сегашната криза в земеделието. Причините за сегашната криза в земеделието и за това, че много съседни страни от пустини направиха градини, а ние от градина, каквато можеше да бъде държавата ни, направихме пустиня, са съвсем други, съвсем други. Това са алчността на хората, лоши политики и много други причини. Но не това е причината, че тогава бяха разградени ТКЗС-тата. Разговорът е много голям.
Не посягайте на това основно човешко право! Недейте да променяте хода на историята от двадесет години, която е правилна! Нещата ще се наместят, ще си дойдат на мястото, земята ще се комасира, каквато уж цел се въвежда като аргумент за тази промяна. Това ще стане, но по друг начин. Помислете – и от Министерството на финансите, и от управляващите – има начини за това. Това е правено през 30 те години. И сигурно през 30-те години, както е правена комасация на земята, тя щеше да бъде завършена, ако не беше дошъл 9 септември – светлата дата за другарите отляво. (Оживление.)
Аз ще гласувам „против” този законопроект и „за” законопроекта на господин Татарски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Реплики към господин Шопов?
Реплика – господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! След това фундаментално политическо изказване обществото получи един актуален отговор на въпрос, който е задаван много редовно. Хората още се питат кой беше авторът на идеята за раздробяване на комасираната земя като оптимална форма за производство и високи резултати. Ние получихме отговор.
Вторият въпрос, който задават много често, е: „Кой измисли ликвидационните съвети”. Почти получихме отговор и на този въпрос.
Вместо с реплика, аз се отнасям с благодарност към това политическо признание, което направи господин Шопов пред тази аудитория, а вярвам – и през българското общество. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Втора реплика – госпожа Цачева.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ): Господин Шопов, за разлика от господин Божинов, аз също смятам, че това, което обсъждаме, наистина е фундаментално. Проблемите са основополагащи, защото имат отношение както към свободата ни като граждани и правото ни да имаме собственост, да имаме земя, така и въпроси, които са свързани с изхранването, а преди това и с обработването на земята за българското общество и държава.
Господин Шопов, имам към Вас обаче друга бележка. Да, с благодарност към всички онези в тази зала, които пряко са участвали във възможността всеки един от нас да бъде собственик, както казахте Вие – българският гражданин да притежава земя. Но това е право, то не е задължение, господин Шопов.
Аз не искам да притежавам земеделска земя, въпреки че имам такава по наследство, защото не мога да я направя градина. Не всеки може да превърне една земеделска земя в градина. Аз нямам тези познания, нямам този опит. Ако аз притежавам собствена земеделска земя, тя ще буренясва. Има обаче други граждани, които имат познанията, имат опита и квалификацията. Нека те да ползват земята. А когато те имат интерес, нека създадем правна възможност тези хора и да я притежават. Правото да притежавам земя не може да бъде съразмерно със задължението да имам такава земя. Аз не желая да притежавам земеделска земя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Трета реплика? Няма.
Господин Шопов – право на дуплика.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Госпожо Цачева, като не желаете да притежавате земя и като не желаете това задължение да Ви тежи, продайте я – много просто! И като започнете да продавате, ще видите, че много по-добре ще я продадете и ще бъдете по-доволна, ако я продадете не според това правило, което сега искате да въведете и да натрапите на самата Вас.
Явно относно правенето, създаването, превръщането на земята в градина имаме различни философии, за начините и механизмите как исторически и обществено става това. То няма да стане с тези крути мерки, бих казал, комунистически и социалистически, защото това е такава мярка. Въвеждането на ограничение върху правото на собствеността са точно тоталитарните начини, мерки. Това го познаваме от насилственото колективизиране на земята преди 50 години. В момента осъществяваме една такава квазимярка – то е ясно.
Какво да кажа на господин Божинов? Той живее още със споровете, драмите и проблемите от 90-те години. На господин Божинов още му се плаче за ТКЗС-тата. Той сигурно още си спомня, когато е взимал много стотинки – той, родителите му или неговите близки, за един трудоден. Може би той си спомня, че още през 80-те години, при онези условия, сега това е нормално – да внася, но още тогава България започна да внася чесън от Испания и картофи от Полша. (Реплики от КБ.) Сигурно той като пионерче е ходил да събира реколтата и му е мъчно за онези времена.
Това е един много смешен плач за ТКЗС-тата, за които всъщност БСП още плаче. И тогава още се опитваше да ги отбранява със зъби и нокти, защото мислеше, че те ще бъдат база за политическо влияние, за черпене на материален ресурс. Това е отминал етап, той исторически е загубен от БСП и слава Богу, че е загубен!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Желание за изказване? Няма.
Закривам дебата.
Уважаеми народни представители, има четири законопроекта, ще ги подложа подред на гласуване.
Първо, Законопроект с № 054-01-9, внесен от народния представител Михаил Михайлов и група народни представители на 18 февруари 2010 г. Комисията по земеделието и горите не подкрепя законопроекта.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 9, против 52, въздържали се 35.
Предложението не е прието.
Преминаваме към втория законопроект - № 054-01-22, внесен от народния представител Любен Татарски на 19 март 2010 г.
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 96 народни представители: за 82, против 3, въздържали се 11.
Предложението е прието.
Следващият законопроект - № 054-01-29, внесен от народните представители Десислава Танева, Димитър Аврамов и Стоян Гюзелев на 31 март 2010 г.
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 86 народни представители: за 68, против 11, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Четвъртият законопроект - № 002-01-47, внесен от Министерския съвет на 1 юни 2010 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 79, против 1, въздържали се 12.
Предложението е прието.
Думата за отрицателен вот има народният представител Агов.
АСЕН АГОВ (СК): Уважаеми господин председателю! Гласувах „против” с аргументите, които вече чухме от неколцина наши колеги и аз няма да ги повтарям.
Ще кажа само следното: вижте резултатите на таблото – кой за какво гласува, как се оформят съюзи, които нямат нищо общо с разделителната линия между опозиция и управляващи! Това трябва сериозно да ни смути, защото виждаме един шарен интерес в този парламент, който изобщо не отговаря на волята на избирателите и на обществения интерес! Ето, това трябва да ни накара да се замислим много сериозно тогава, когато разсъждаваме над едно от най-големите постижения на българската демокрация – това е неприкосновеното право на собственост!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Друг отрицателен вот? Няма.
Съобщения за парламентарен контрол на 25 юни 2010 г.:
1. Министър-председателят на Република България Бойко Борисов ще отговори на питане от народния представител Георги Пирински.
2. Министърът на външните работи Николай Младенов ще отговори на два въпроса от народните представители Димитър Карбов и Петър Димитров.
3. Министърът на културата Вежди Рашидов ще отговори на въпрос от народния представител Иван Костов.
4. Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков ще отговори на пет въпроса от народните представители Петър Димитров, Корнелия Нинова, Михаил Миков, Иван Николаев Иванов и Румен Овчаров, Петър Курумбашев.
5. Министърът без портфейл Божидар Димитров ще отговори на въпрос от народния представител Иван Костов.
6. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев ще отговори на един въпрос от народния представител Георги Божинов и на две питания от народните представители Павел Шопов и Стоян Иванов.
7. Министърът на отбраната Аню Ангелов ще отговори на въпрос от народния представител Атанас Мерджанов.
8. Министърът на здравеопазването Анна-Мария Борисова ще отговори на пет въпроса от народните представители: Мая Манолова – два въпроса, Меглена Плугчиева, Евгений Желев и Спас Панчев.
9. Министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов ще отговори на два въпроса от народния представител Меглена Плугчиева и на питане от народния представител Корнелия Нинова.
Уважаеми народни представители, утре пленарното заседание ще започне в 9,00 ч.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)
(Закрито в 14,41 ч.)


Председател: Цецка Цачева

Заместник-председател: Лъчезар Иванов

Секретари: Пламен Нунев
Милена Христова