Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Екатерина Михайлова


Секретари: Пламен Нунев и Милена Христова


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Уважаеми дами и господа, съгласно приетата ни Програма за работата на Народното събрание за времето от 7 до 9 юли 2010 г. като първа точка за днешното пленарно заседание е отредено:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2010 Г., приет на първо четене на 17 юни 2010 г.
Процедура – заповядайте.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КВ.): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги народни представители! Предлаганата актуализация на бюджета – второто четене, представлява широк интерес за българските граждани и за българското общество. Тя беше широко дискутирана. Направени са немалко предложения за второ четене и смятам, че е редно днес да вземем решение пренията по второто приемане на актуализацията на бюджета да бъде предавано пряко по Българската национална телевизия и Българското национално радио. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за пряко излъчване по Българската национална телевизия и Националното радио на второто четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г.
Гласували 163 народни представители: за 75, против 6, въздържали се 82.
Предложението не е прието.
Процедура за прегласуване.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, въпросът е достатъчно важен, достатъчно разискван в последните две седмици. Имаше немалко изявления на различните представители на парламентарните групи, на отделни граждани, на заинтересовани среди в българското общество както на производители, така и на пряко засегнати граждани. Смятам, че е абсолютно необходимо днес дебатът да стане достояние на колкото е възможно повече граждани. Само по такъв начин управляващото мнозинство би желало да достигне необходимият консенсус в българското общество, за който винаги пледира.
Предлагам прегласуване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на прегласуване процедурното предложение за пряко излъчване на днешния дебат по Националното радио и Националната телевизия.
Гласували 175 народни представители: за 83, против 24, въздържали се 68.
Предложението не е прието.
Господин Курумбашев – процедура.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, аз искам да ви помоля да направим повторна регистрация на кворума, защото тя беше направена изключително бързо. Бяха регистрирани 140 народни представители, а очевидно в залата има много повече от 140 народни представители – факт, който се вижда и от това, че в момента, на това гласуване, гласуваха 175 народни представители. Лично около мен не успяха да се регистрират поне трима мои колеги, просто защото регистрацията беше извършена за 20 секунди.
Днес е изключително важно колко човека са в залата и как гласуват, така че в наш интерес е да бъдат регистрирани всички народни представители, които са в залата, и да се поддържа необходимият кворум.
Молбата ми е да бъде направена отново регистрация за кворума в залата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Курумбашев, направете справка с Конституцията и с правилника. Не се регистрират присъстващите в залата народни представители, а се отчита кворум като условие за започване на пленарното заседание. Двата въпроса са съвсем различни и едното няма отношение към другото.
Коректно изслушах предложението Ви, въпреки че то нямаше характеристика на процедура по смисъла на чл. 45, ал. 2.
Има ли други искания по процедури или можем да започнем работа?
Госпожо Стоянова, имате думата.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми министри, уважаеми колеги! Първо, ще помоля за процедура, да подложите на гласуване в залата за днешното четене да бъдат допуснати: господин Владислав Горанов – заместник-министър на финансите, госпожа Валентина Симеонова – заместник-министър на труда и социалната политика, господин Красимир Попов – заместник-министър на труда и социалната политика, госпожа Весела Караиванова – подуправител на НОИ, както и господин Добрин Пинджуров – директор на дирекция „Бюджет” в Министерството на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване процедурното предложение за допускане в залата.
Гласуваме, колеги.
Гласували 164 народни представители: за 162, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Квесторите, поканете гостите.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „Доклад относно второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г., № 002-01-51, с вносител Министерският съвет, приет на първо гласуване на 17 юни 2010 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Становища? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за наименованието на закона.
Гласували 165 народни представители: за 144, против 7, въздържали се 14.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Параграф 1. По § 1 за чл. 1, ал. 1, 2, 3, 4 и 5 са постъпили предложения.
Предложение от народните представители Михаил Миков, Анна Янева, Корнелия Нинова, Кирил Добрев.
Комисията не подкрепя предложението.
„В § 1, чл. 1, ал. 1, изразът „15 млн. 232 293,4 хил. лв.” се променя на …”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Милиарди са това, госпожо Стоянова, според мен.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Хиляди лева. Петнадесет милиона хиляди лева, става милиарда – нали така? Да.
„…15 млн. 482 293,4 хил. лв.”
В Таблица 1, в т. 1.5 „Акцизи”, сумата „3 млрд. 900 хил. лв.” се променя на „4 млрд. 150 хил. лв.”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Тук са милиони.
„Три милиона и 900 хил.” се променя на „4 млн. 150 хил.” (Шум в залата.)
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „Средствата се осигуряват за сметка на увеличени приходи от подобрена събираемост на акцизи и намаление на акциза на цигарите.”
Чета така, както е записал вносителят – едно към едно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Процедура – заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
В нашия език думата е „милиарди”. За удобство години наред всичките ни бюджети са написани в табличен вид и накрая са сложени хилядите, за улеснение на финансистите. Не може да се произнася оттук число, което е в милиарди, в милиони, защото за стенограмата то е некоректно. Моля ви се да говорим на български език. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Стоянова, прочетете текста.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Добре, изчитам текста отново.
„В § 1, чл. 1, ал. 1, изразът „15 млрд. 232 млн. 293,4 хил. лв.” се променя на „15 млрд. 482 млн. 293,4 хил. лв.”
В Таблица 1, в т. 1.5 „Акцизи”, сумата „3 млрд. 900 хил. лв.” се променя на …”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Няма хиляди. Къде виждате хиляди, госпожо Стоянова?
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Ама това са 4 милиарда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Значи е некоректен записът. Вие трябва да изчетете това, което е записано. Четете тогава в цели числа.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Съгласно предложението на народния представител цифрата е записана така, без отзад да е записано лева или хиляди лева. Как да чета, госпожо председател?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Вносителят ще даде пояснение.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Вносителите – господин Михаил Миков, Яна Янева, Корнелия Нинова, Кирил Добрев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По-нататък предложението на народния представител Михаил Миков.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народния представител Михаил Миков.
Комисията не подкрепя предложението.
„В § 1, чл. 1, ал. 1 в частта „Приходи”, т. 1.4 „Данък върху добавената стойност” числото „5 милиарда 860 млн.” се заменя с числото „6 млрд. 060 млн. лв.”.
Ето тук е същата схема.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Какво предлага комисията? Изкарайте целия § 1, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народните представители Драгомир Стойнев, Емилия Масларова, Мая Манолова, Анна Янева.
Комисията не подкрепя предложението.
„В § 1 относно чл. 1, ал. 2, Раздел ІІ, „Разходи”:
- в т. 4 „Резерв за непредвидени и неотложни разходи” числото „1 млрд. 229 млн. 993,3 лв.” се заменя с „1 млрд. 087 млн. 993,3 лв.”.
- в т. 4.1 – „от тях: за структурни реформи и допълнителни фискални мерки” числото „1 млрд. 148 млн. 993,3” се заменя с „996 млн. 993,3 млн. лв.”.
Предложеното увеличение е за сметка на резерва и приходи от подобрена събираемост на акцизи и ДДС.”
Предложение на народния представител Захари Георгиев и Петър Мутафчиев.
„В § 1, чл. 1, ал. 2, т. 4.1 „- за структурни реформи и допълнителни фискални мерки”, числото „1 млрд. 148 млн. 993,3 лв.” се намалява с „15 млрд. лв.”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Менда Стоянова и Лъчезар Иванов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Ваня Донева.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Менда Стоянова и Димитър Главчев.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Менда Стоянова и Димитър Главчев.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Любен Татарски и Иван Вълков.
Предложението е оттеглено.
Предложение на народните представители Мартин Димитров, Кирчо Димитров, Ваньо Шарков и Асен Агов:
„В чл. 1:
1. В ал. 2:
- т. 1.1 числото „1 млрд. 980 млн. 476,9 лв.” се заменя с числото „1 млрд. 910 млн. 476,9 лв.”;
- т. 1.3 числото „534 млн. 123,7 хил. лв.” се заменя с числото „514 млн. 123,7 хил. лв.”;
- т. 4 числото „1 млрд. 229 млн. 993,3 хил. лв.” се заменя с числото „768 млн. 993,3 хил. лв.”.
2. В ал. 4 числото „201 млн. 500 хил. лв.” се заменя с числото „300 000”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Менда Стоянова и Лъчезар Иванов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Пенко Атанасов, Корнелия Нинова, Димчо Михалевски, Спас Панчев и Георги Божинов:
„Резервът за структурни реформи и допълнителни фискални мерки по чл. 1, ал. 2, раздел ІІ, т. 4.1. се намалява със 116 млн. лв.
Предложението да се отрази в чл. 6, ал. 1 и 2 съответно.
В таблицата, ред 16, колона 3, числото „248 216,2” става „364 216,2”. В колона 4 на ред 16 от таблицата се записва числото „116 000,0”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Румен Петков.
„В § 1, чл. 1, ал. 2, т. 4 „Резерв за непредвидени и неотложни разходи” се създава нов ред „4.3.”:
„4.3. За борба с комарите на територията на Дунавските общини – 1 000 000 лв.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Сергей Станишев, Ангел Найденов, Мая Манолова, Петър Курумбашев, Димчо Михалевски, Асен Гагаузов, Захари Георгиев и Кирил Добрев:
„В § 1, чл. 1, ал. 2, таблицата, ІІІ. Трансфери (Субсидии и вноски) – нето, т. 1.1. Общините, числото „2 118 562,0” се заменя с числото „2 256 724,6”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Сергей Станишев, Ангел Найденов, Димчо Михалевски, Асен Гагаузов, Валентина Богданова и Петър Мутафчиев:
„В § 1, чл. 1, ал. 2, таблицата, ІІ. Разходи:
2. Капиталови разходи. Числото „949 437,8” се заменя с числото „ 1 789 437,8”.
2.2. Капиталови трансфери числото „123 939,8” се заменя с числото „963 939,8”.
4. Резерв за непредвидени и неотложни разходи. Числото „1 229 993,3” се заменя с числото „389 993,3”.
4.1. За структурни реформи и допълнителни фискални мерки. Числото „ 1 148 993,3” се заменя с числото „308 993,3”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Валентина Богданова, Ивелин Николов, Стефан Данаилов и Петър Курумбашев:
Предлага се увеличаване приходите от подобрена събираемост на акцизи и ДДС във връзка с предложението по § 3, чл. 6, ал. 1, т. 11 за увеличаване на разходите на Министерството на образованието, младежта и науката.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Румен Петков, Кирил Добрев, Корнелия Нинова:
Предлага се увеличаване приходите от подобрена събираемост на акцизи и ДДС във връзка с предложението за увеличение на бюджета на ДАНС.
Предложеното увеличение да се отрази в Приложение 2 към чл. 6, ал. 3, Т. ХVІІІ Разходи по бюджета на Държавната агенция „Национална сигурност” за 2010 г. се правят следните промени:
– числото „77 340.0” се заменя с „89 340.0”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Стефан Данаилов, Петър Курумбашев и Антон Кутев:
„Предлага се увеличаване приходите от подобрена събираемост на акцизи и ДДС и мерки за по-високи приходи от осигурителни вноски.
Предложеното увеличение да се отрази в § 8, раздел Х, т. 1 „Политика в областта на опазването на културното наследство и подпомагане създаването и разпространението на изкуството, на културни продукти и услуги” на Министерството на културата да се увеличат разходите от 63 271,3 хил. лв. на 67 271,3 хил. лв., от които 2 млн. лв. в изпълнение на чл. 17, т. 1 от ЗФИ и 4 млн. лв. за извършване структурни реформи в институтите за сценични изкуства в Министерството на културата.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 1, ал. 1, 2, 3 и 4 се изменят така:
„(1) Приема републиканския бюджет за 2010 г. по приходите на обща сума 15 232 293,4 хил. лв., както следва: (Таблица по доклада.)
(2) Приема републиканския бюджет за 2010 г. по разходите, трансферите и вноската в общия бюджет на Европейския съюз на обща сума 18 916 488,0 хил. лв. от които разходи на сума 8 502 298,3 хил. лв., трансфери (нето) на сума 9 634 519,3 хил. лв. и вноска в общия бюджет на Европейския съюз на сума 779 670,4 хил. лв., както следва: (Съгласно таблица по доклада.)
(3)Утвърждава бюджетното салдо по републиканския бюджет за 2010 г. в размер на минус 3 684 194,6 хил. лв.
(4) Утвърждава финансирането на бюджетно салдо по републиканския бюджет в размер на 3 684 194,6 хил. лв., както следва: (Съгласно таблица.).”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дебатът е открит.
Моля, народните представители, които имат отношение към обсъждания параграф да заявят желание за изказвания.
Заповядайте, Анна Янева.
АННА ЯНЕВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа заместник-министри и председатели, уважаеми министри, уважаеми колеги! С предложения проект за актуализация на бюджета се предлага драстичен спад на приходите в размер на 2 млрд. лв. По същество това означава провал на финансовата, икономическата и социална политика на правителството. Само да припомня, че преди няколко месеца Бюджет 2010 беше без алтернатива, най-добрият в Европейския съюз, цитирам министър Дянков. Днес няма анализ на причините за срива в приходната политика, няма политика и конкретни мерки за увеличаване на приходната част на бюджета, активни мерки за борба с контрабандата.
Вместо да се приемат конкретни мерки, на нас ни се предлага най-лесното – да се намалят приходите с 2 млрд. лв., в това число приходите от ДДС, акциз и корпоративен данък.
Уважаеми колеги, вчера, не подкрепяйки предложението на народните представители от Коалиция за България за намаляване акциза на цигарите, вие пропуснахте възможността да подкрепите българското цигарено производство, да подкрепите намаляване на цената на цигарите, да подкрепите ограничаването на контрабандата, а оттук не подкрепихте и увеличаването на приходите от акцизи.
Днес ние ви предлагаме втора възможност да подкрепите предложението, което правим с моите колеги от Коалиция за България, за увеличаване на акцизите в размер на 250 млн. лв. и от 3 млрд. 900 млн. те да станат 4 млрд. 150 млн. лв. На практика това ще означава, че ние ще възложим на правителството и на финансовия министър да предприемат конкретни мерки, и то ефективни, за събиране приходите на държавата, за контрабандата на цигари – нещо, което между другото се признава и от членове на изпълнителната власт в лицето на шефа на Агенция „Митници”. Той публично заяви, че е грешка увеличението на акциза на цигарите и че не може да се справи с контрабандата на цигари, която вече, както всички знаете, достига 50% - 250 милиона, уважаеми колеги, които ще дадат възможност да не се намаляват средствата за общините, средствата за здравеопазване и ще дадат възможност да увеличим средствата за конкретни социални политики. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли реплики? Няма.
Има ли други народни представители, които желаят да се изкажат?
Господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, господа вицепремиери, господа и дами министри, уважаеми дами и господа! Ситуацията е тежка – има криза. Проблемът, който не се разрешава с този бюджет и с тази актуализация, е, че целият Европейския съюз, който преразглежда своите разходи, ги намалява. Затова се прави такава актуализация – да намалиш разходите и да намалиш дефицита. Това, което се предлага вече с тези текстове, е увеличаване на разходите в най-тежката част от кризата. Как при това положение да очакваме, че ще стабилизираме българската икономика? Просто няма да стане. Това е проблемът, колеги!
Иначе, понеже досега говориха от БСП, то това е тяхното наследство. Те раздуха страшно много разходите - от 22 млрд. разходи през 2007 г. на над 27 млрд. разходи в момента. Проблемът на сегашното правителство е, че няма категоричната воля да върнем разходите на предишните нива или поне близко до тях.
Затова, колеги, искам да ви прочета много внимателно препоръките на Европейската комисия от преди няколко дни. На първо място, през 2010 г. да не се допуска допълнително нарастване на дефицита над 3,8%. Второ, до 2011 г. най-късно дефицитът да се свали под 3% по надежден и устойчив начин. Е, как ще стане това? Да се гарантира, че и след това намалението на дефицита ще продължи. Да се конкретизират и приложат мерките, необходими за премахване на свръх дефицит. Да се подобри управлението и прозрачността на бюджета. Да се засили и контролът на разходите, наблюдението на бюджетното изпълнение и т.н. Да се пише ежегоден доклад за напредъка. Да се повиши ефективността на публичните разходи. Да се изпълнят структурните реформи в администрация, здравеопазване, образование, пенсионна реформа.
Искам да ви обърна внимание, че в международните анализи дори през 2007 г. при 22 млрд. разходи – забележете, с 5 млрд. по малко от сега – България е на едно от първите места по неефективност на разходите. Веднага след Унгария и Румъния е България. Тоест дори при нива от 22 млрд. лв., което беше през 2007 г., е имало много неефективни разходи. Ние сега качваме разходите в консолидираната програма на 27 млрд. и отгоре.
Съвсем накратко ще ви кажа каква е разликата между добрите и лошите европейски примери. Естония постигна нула процента бюджетен дефицит. В резултат на това само за няколко месеца инвестициите в Естония нараснаха четири пъти! Да, влезли са в еврозоната, сега имат четири пъти повече инвестиции. Само за два месеца! В Естония безработицата намаля с 2%. Това е уникален и добър европейски пример. Защо? Защото тя няма вече бюджетен дефицит. Те успяха да се справят.
България напротив – има постоянен спад в инвестициите. Постоянен спад! Няма да спрем този процес, ако генерираме все по-големи бюджетни дефицити.
Какво трябва да се направи? Колеги, трябва да се вземат мерки за ограничаване на разходите и за събиране на повече приходи. Ако сега не го направим, какво се получава? Задълбочаваме проблемите, задълбочаваме кризата и през 2011 г. ще имаме още по-големи проблеми и вероятно също и по-голям дефицит.
Аз знам, че министърът на финансите прави това, което е възможно. Но това трябва да бъде усилие на всеки един министър поотделно. Всеки един от тях, дори министърът на вътрешните работи – всеки един от тях, трябва с каквото може да спести от административни разходи. Защото положението е много тежко, колеги.
Искаме това правителство да успее. Това е нашето желание, но не можете да успеете по този начин. Няма да стане, разберете го! Пир насред криза! Нарастване на разходите в най-тежката част от кризата. Затова сега е моментът тази актуализация каквото може, да бъде ограничено. Какъв е този резерв от 1 млрд. 229 млн. лв.? В новата българска история не е имало такова нещо. Това са пари, за които се казва – оставяме ги настрани и всеки да харчи както намери за добре и както реши правителството. Защо правите това нещо? Ясно е по дефиниция, че тези пари ще се изхарчат. Иначе няма да има причина да се заделят по този начин. И дефицитът ще върви само нагоре!
Искам да завърша със следното нещо първото си изказване. Вижте какво стана, колеги, с Румъния! Вижте какво стана, колеги, с Гърция! Румъния само преди 6-7 месеца обясняваше, че са много стабилни, че всичко е наред, че всичко е прекрасно. А вижте какво стана! Това ли искаме да стане в нашата страна? Никой, никой не иска! (Реплики на народния представител Михаил Миков.) Никой не иска такова нещо!
Затова сега е моментът да се вземат всички възможни най- най отговорни мерки и да свалим разходната част на бюджета. (Председателят дава сигнал за изтичане на времето.) Не може да сме единствената страна – с това завършвам – в Европейския съюз, която прави актуализация, за да харчи повече! То е безсмислено. По-добре е да не бяхме правили въобще актуализация при това положение. (Реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли реплики?
Господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господа вицепремиери, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми колеги, уважаеми господин Димитров! Докато Ви слушах, ми идваше спонтанно да възкликна: „Като ги говорите тези верни неща, господин Димитров, кой ли Ви слуша?”.
Репликата е към Вас. Всичко това, което казвате днес, нима не го видяхте в този проект за актуализация на бюджета за първо четене? Защото това, което правите сега, е едно политическо изказване, което по същество се прави във връзка с първото четене на бюджета, където се изразяват политическите позиции и се формира вотът. Струва ми се, че направихте един добър опит да компенсирате вота си по първо четене на този бюджет. Защото философията на актуализирания бюджет, в която е заложено това разминаване между съхранена структура на разходите при откровено свити около може би 3 млрд. приходи, а до края на годината може да се окажат и повече, предполага да видим проблема и в разходите, освен в приходната част на бюджета. Това казвате и точно затова предложенията са Ви в разходната част на бюджета.
Моят въпрос към Вас е: не видяхте ли всичко това във философията на бюджета за първо четене?! Как си обяснявате вота „за” на първо четене при тази остра критичност, която изразихте и с първото си политическо изказване?
Разбирам деликатността на ситуацията, в която се намирате – хем като част от управляващото мнозинство, хем като коректив на това мнозинство. Смятам обаче, че това изказване отиваше повече на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Заповядайте, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (КБ): Уважаеми господин Димитров! На първо четене на бюджета Вие яростно подкрепяхте вашите партньори.
Аз съм отскоро в политиката, за първи път съм в парламента. Разбирам обаче, че няма по-голямо политическо унижение от това да не знаеш дали си управляващ или опозиция. (Оживление, смях от мнозинството.)
Разбирам Вашата ситуация сега. И Ви съветвам: изпийте си чашата докрай и подкрепете този бюджет, недейте да бягате, когато виждате, че правителството се проваля! (Шум и реплики от мнозинството.) Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика? Няма.
За дуплика – господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаеми колеги, трябваше ли да има актуализация? Трябваше да има актуализация. Затова я подкрепихме на първо четене. (Шум и реплики от БСП и ДПС.) Моля от БСП и ДПС, трябва понякога да слушате! И понеже трябваше да има актуализация, направихме пет страници предложения.
Какво е по-важното? Лютви Местан ме пита какво виждам. Виждам следното нещо. Виждам един капан, оставен от тройната коалиция, в който сегашното правителство е на път да се хване. (Силен шум и реплики от КБ и ДПС.) Благодаря за аплодисментите, може и по-бурни по принцип.
Какъв е капанът? Необезпечени договори за около 2 млрд. лв. Неразплатени задължения с бизнеса. (Силен шум и реплики от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обръщам внимание на парламентарните групи на Коалиция за България и Движението за права и свободи относно реда в залата!
МАРТИН ДИМИТРОВ: Подписани договори за Голям шлем, но за нито един от тях няма осигурено финансиране.
Какво става сега? Уважаеми колеги от ГЕРБ, БСП и ДПС са толкова доволни по една проста причина – те виждат, че ако сега не бъдат намалени разходите, правителството ще изпада във все по-тежка ситуация и те са много доволни. Много са доволни, защото се надяват това правителство да не се справи, за да могат да кажат: „Да, имаше много обвинения за корупция по наше време”. Да, те ще останат в историята като едно от най-корумпираните правителства, такава е следата след тях. Тяхната голяма мечта обаче е следващото правителство да не се справи и в момента вие сте на път да им доставите това удоволствие. Защо, защо?! Защо трябва да бъдат удовлетворявани всякакви искания за нови разходи в момента? Защо правите това нещо?! Защо им доставяте това удоволствие?! И по-важното: защо поставяме под въпрос стабилността на българската икономика и българския бюджет?!
Вижте какво прави целият Европейски съюз, какво направи Германия! Драстични съкращения на разходите, много трудни и много тежки. Какво направи Великобритания? Драстични съкращения. Това прави целият Европейски съюз. Ние се държим все едно, че не знаем какво ни заобикаля и какво се случва. И тези хора злорадстват, подсмихват се, но това е изключително безотговорно поведение към държавата.
Въпросът е следният: защо искаме и защо рискуваме тази стабилност, която имаме вече 12-13 години, да я загубим?!
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Не „имаме”, тя е постигната.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Защо я рискуваме, защо я рискуваме?
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Как я имаме?!
МАРТИН ДИМИТРОВ: В крайна сметка, искам да кажа следното нещо. Аз съм убеден, че всеки един министър в това правителство иска да е успешен. Убеден съм – всеки един. Но ако сега не намалим разходната част на бюджета, не свалим дефицита, първо, ще бъдем глобени от Европейската комисия, ще ни спрат някои европейски фондове. И друго нещо: ще уплашим инвеститорите, че отиваме към Гърция и Румъния. Те няма да дойдат в България. Тогава каквито и добри други мерки да предприемем, колкото и добре Цветан Цветанов да си върши работата, колкото и другите министри да се стараят, колкото и Дянков да се опитва сам да намали разходите, накрая ще загубим най-ценното – ще изгубим своята стабилност. И защо рискуваме това нещо? Защо го правим, кажете защо го правим?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Да, има хора, които казват: „Купувайте хеликоптери”. А ДПС ви казва: „Давайте за тютюнопроизводителите”, но защо го правите, не мога да разбера това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето, господин Димитров!
За процедура – заповядайте.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Моето процедурно предложение има отношение към изказването на господин Димитров и към репликите към неговото изказване.
Госпожо председател, аз предлагам да направите така, че днешната дискусия да бъде концентрирана върху конкретните текстове в проекта за актуализация. Ние не сме на първо четене.
Очевидно някои политически сили имат нужда да се самоубеждават защо няма да подкрепят бюджета на второ четене, каквото и да означава това - дали това означава, че няма да подкрепят всичките десетки текстове, които сега обсъждаме, или означава, че ще подкрепят някои от тези текстове. Вчера на заседанието на Комисията по бюджет и финанси, когато се обсъждаха два много важни текста, имащи отношение към актуализацията, представителите на Синята коалиция бяха много активни в подкрепата. Засегнаха се дори, че и други партии подкрепили тези текстове.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК, от място): Каква е процедурата?!
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Това не може да не говори за друго, освен за някаква политическа амнезия по отношение на тези текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По същество това бе процедура против начина на водене, тъй като съгласно чл. 47, когато народен представител се отклонява от обсъждания въпрос, председателят го предупреждава и ако нарушението продължи или се повтори, му отнема думата. Ще се придържам към правилника занапред.
Други народни представители, които желаят да вземат отношение?
Заповядайте, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа заместник-премиери, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Искам да аргументирам нашето предложение, свързано с това, че е необходимо 142 милиона, които са записани в аргументацията, да бъдат включени в онези предвидени над 1 млрд. 200 млн. лв. за непредвидени разходи. Смятаме, че на всяка цена те трябва да бъдат записани и разписани в бюджета на Министерството на труда и социалната политика. Ще се аргументирам защо.
Първо, това са плащания, които се извършват по закон. Те не могат да стоят като „непредвидени”, тъй като са предвидени по закон. Те не могат да бъдат в разпореждането на когото и да било, а съобразно законите в страната, които всички тук сме гласували или преди нас са гласували, трябва да се предоставят на нуждаещите се граждани.
В Комисията по труда и социалната политика министър Тотю Младенов аргументира това. Ние го попитахме как ще бъдат използвани тези 142 млн. лв. Той обясни, че от тях 73 млн. лв. ще бъдат насочени за помощи за деца, 17 млн. лв. ще бъдат насочени за социално подпомагане и 52 млн. лв. ще бъдат насочени за хората с увреждания.
Тук искам да дам още един аргумент от петъчния парламентарен контрол, на който господин Младенов обеща, че няма да има промяна в критериите за изплащане на енергийните помощи, от една страна, левовата равностойност на 350 квтч електроенергия, от друга страна, доходният критерий, на базата на който те се дават.
Искам да поставя на вашето внимание и нещо много важно. Нека не забравяме, че има нови 120 хил. души безработни. Колкото и да получават те – 60% от работната си заплата, това е по-малко от 100% работна заплата. Това означава, че доходът на член на семейството в тези 120 хил. домакинства ще намалее. Следователно те ще попаднат в критериите за получаване на социални помощи.
На второ място, по линия на оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, както и на базата на промените в Кодекса на труда ние с вас гласувахме, че може работодателят да предостави неплатен отпуск още три месеца. Една голяма част от хората по оперативната програма работят на 4-часов работен ден, което значи по-ниско заплащане. Това значи, че тези семейства ще попаднат в доходния критерий, който ще им даде право да получат чрез Министерството на труда и социалната политика обезщетение – дали ще бъде помощи за деца, дали ще бъдат хора с увреждания или социално подпомагане, без значение.
Така че, колеги, нашето предложение с нищо не нарушава приходната или разходната част. По-скоро слага ред в това. Не може 142 милиона просто да бъдат описани като социално подпомагане, без да са разписани конкретно в бюджета на Министерството на труда и социалната политика по тези пера, за които аз настоятелно ви моля да обърнете внимание. Те не са непредвидени разходи. Те не са специални разходи. Те са законоустановени права на българските граждани, които изпадат в деликатна социална ситуация. Моля ви внимателно да подходите, когато гласуваме този текст. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли реплики към госпожа Масларова? Няма желаещи да репликират.
Следва изказване на народния представител господин Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми вицепремиери, госпожи и господа министри, уважаеми госпожи и господа народни представители! Вземам думата, за да фокусирам вниманието ви върху направеното от мен и колегата Мутафчиев предложение във връзка с корекцията на резерва за непредвидени и неотложни разходи в чл. 1. Нашето предложение е той да бъде намален с 15 млн. лв., които да бъдат пренасочени към бюджета, предвиден за капиталови разходи на община Пловдив.
Каква е предисторията на тези 15 милиона? Днес Общинският съвет на София взема решение да пренасочи 50 хил. т балирани отпадъци към Ловеч. Миналата година подобна операция беше направена на Общински съвет – София, с гр. Пловдив за пренасочване на 100 хил. т отпадъци. Тогава беше постигната договореност между двете общини, както и договореност между община Пловдив и Министерския съвет за получаване на допълнителна финансова помощ за капиталови разходи в продължение на три години, започвайки от миналата година.
Ако допуснем, че в бюджета, приет в края на миналата година, за 2010 г. е бил налице пропуск да се заложат тези 15 милиона, разписани с постановление на Министерския съвет от октомври м.г. за 2010 г., то отсъствието им и в този бюджет, и неподкрепата от страна на Бюджетната комисия на това предложение говори най-малко за две неща – или нежелание да се изпълни поетият ангажимент и договореност от страна на правителството, което не ми се иска да бъде така, защото преди по-малко от месец и половина уважаемият вицепремиер Дянков лично пред мен и господин Мутафчиев пое ангажимента, че с корекцията на бюджета за 2010 г. този въпрос ще бъде изчистен, този въпрос ще бъде решен. Това обаче не е така. Виждаме, че отново не присъстват тези разходи и вероятно нямат намерение да ги изпълнят.
Самите интерпретации от страна на председателя на Бюджетната комисия госпожа Стоянова, че, виждате ли, не може да се дават на община Пловдив тези обещани, договорени пари, при положение че сме в криза, говорят за едно изключително несериозно отношение във връзка с поемани ангажименти от страна на правителството.
Във връзка с това, уважаеми госпожи и господа народни представители от Ловеч, ви призовавам да внимавате, да не се поддавате на илюзията или алюзията, че обещанията ще бъдат изпълнени. Опитът да се обяснява, че имало заложени средства в бюджета по други параграфи, е несъстоятелен. Не можем да разчитаме, че от т. 4 в ал. 2 – „Резерв за непредвидени неотложни разходи, ще могат да се отпуснат тези средства за капиталови разходи на община Пловдив, защото тези средства от 15 милиона нито са непредвидени, нито са неотложни, те са предвидени, заложени в решение на Министерския съвет от 2010 г. и са планирани в съответния ред. Така че всякакви опити да се отговаря: „Ще ги получите, но от друго място”, означава, че това е опит да се заобиколи ангажиментът, който правителството пое към община Пловдив и един елегантен в кавички опит за рестрикция към община Пловдив по други, може би политически причини. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Георгиев.
Има ли реплики?
Госпожа Менда Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми господин Георгиев, аз ще се спра като реплика на Вашето предложение, тъй като според мен то технически не е издържано от гледна точка на устройството на Закона за държавния бюджет. Вие правилно сте записали в предложението си, че евентуално тези средства следва да бъдат осигурени именно от резерва, който е записан в това предложение за бюджет. И точно там се намират тези средства.
Тъй като това са средства с протоколно решение на Министерския съвет от 7 октомври 2009 г., в което е записано, че държавата се задължава да осигури финансиране в размер до 26 млн. 500 хил. лв. в периода 2009-2011 г. на община Пловдив, този ангажимент на правителството следва правителството да изпълни именно като разпределя своя резерв, който ние сме записали тук, а именно с ново решение на Министерския съвет, когато ще определи конкретната цифра за 2010 г.
Така че от гледна точка на бюджета Вашето предложение е некоректно. Вие предлагате тази разлика в момента да се свали от резерва и да се запише в капиталните вложения в колона 6 на общината. Това не е възможно. Колона 6 – „Капитални вложения”, включва два вида капитални вложения. Едните са капитални вложения за екологични обекти, които са изрично упоменати и включени в списък по Приложение 7. А другата част от капиталните вложения за всички останали общини се изработва на базата на методика на основата на натурални показатели, включваща население, територия и други видове натурални показатели. Така че те нямат място тук по начина, по който се изработват тези капитални вложения. Тяхното място е именно в резерва и с решение Министерският съвет може да изпълни протоколното си решение от миналата година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги народни представители! Правя реплика на уважавания от мен народен представител Захари Георгиев. Той пледира за това да бъдат осигурени обещаните, необходимите и т.н. средства за една община, в която се депонира отпадъкът на друга община. Във втората реплика уважаемият председател на комисията обяснява, че не може от тази графа в другата графа и т.н. Но, когато се искат пари и то в условия на криза, някой трябва да каже защо стана златен този боклук. Първо е платено да се събере, да се транспонира и депонира и софиянци са го платили. Второ е платено да се закара до площадката за балиране. Трето е платено по 22 евро на тон, за да се опакова. След това е платено за площадка за временно съхранение. След това се плаща да се товари, плащат се стотици милиони да се вози, след това се плащат стотици милиони да се депонира някъде. Е, няма как такова перпетуум-мобиле да се издържи. Затова някой трябва да отговаря защо е станало в годините така и тогава да се дават парите.
Пловдив е прав да ги иска, Вие сте права да кажете, че не може от тази графа в другата. Но този боклук е златен на България. И затова, когато се правят такива неща, трябва да се гледат не само графите, а и цените на това, което плаща народът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За трета реплика – господин Язов.
КОСТАДИН ЯЗОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри! Уважаеми господин Георгиев, сигурно случайно забравихте да споменете, че на въпросната среща не бяхте само с господин Мутафчиев – аз също присъствах там. Министър Дянков наистина пое ангажимента да осигури финансирането за община Пловдив, но не е казвал кога и как. Както Вие знаете, в споразумението е записан срок кога ще бъде изплатено това нещо, което на практика, както казва госпожа Стоянова, няма как да се случи сега – в тази точка, в бюджета.
Относно цената на боклука, само да допълня за господин Божинов, направете си труда да проверите колко струва боклукът на пловдивчани в сравнение със софийския. (Реплика от народния представител Георги Божинов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – Захари Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Ще започна от репликата на господин Язов. Не съм забравил да спомена – просто споменах, че господин вицепремиерът Дянков пое този ангажимент пред мен и пред колегата Мутафчиев, защото ние настояхме за него, а не Вие. Не съм забравил да Ви спомена – Вие просто не сте настоявали за това. Видимо в този момент пледирате и за обратното – да не се случи това.
Колко златни лева струва транспортирането и така нататък на софийския боклук - това е проблем на софийските граждани и е редно те да потърсят сметка по този въпрос. Аз не мога да търся сметка нито на софийския кмет, нито на правителството в тази връзка, защото това са техните пари – от техните такси.
В никакъв случай обаче не мога да се съглася и се учудвам как уважаваната колега Стоянова се опитва да говори неща, на които сама не си вярва. Тя си вярва, че тези пари трябвало да бъдат в резерва, а резервът е за непредвидени работи. Това е предвидена дейност - тези капитални вложения. В същото постановление, което цитирате, обаче цитирате само първата му точка, а не втората, в която е казано, че разходите се разпределят по години, както следва: 2009 – 800 хиляди, 2010 – 15 милиона, и останалите 10 милиона и еди-колко си стотин хиляди – за 2011 г.! Четете и недейте да заблуждавате, госпожо Стоянова, толкова много народни представители тук!
Точно мястото е да се вземат оттук, защото са излишно много тези пари. Не бива да допускаме да се държат на къси юзди общини и други ведомства и да се казва: на теб има, на теб няма от тези много, близо милиард и 230 милиона, пари, а трябва да си отидат там, където са обещани да бъдат. След като е поет ангажимент от правителството, че ще даде тези пари през 2010 г., означава, че трябва да изпълни думата си, ако, разбира се, държи на нея! (Частични ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва изказване на народния представител Курумбашев.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господа министри! Уважаеми господин министър на културата, специално към Вас се обръщам, тъй като моето предложение е точно във Вашата област. Вие нямахте възможност може би да присъствате на заседанието на Комисията по културата и да чуете тези неща, които казахме там, но сега ще ги повторя и пред Вас, както и пред уважаемите членове на Министерския съвет и на парламента.
Подписали сме предложение с господин Стефан Данаилов и господин Антон Кутев за това да бъде коригиран бюджетът на Министерството на културата - разходите да се увеличат с 2 милиона в областта на кинопроизводството, Националния филмов център, и 4 милиона за структурните реформи в Института за сценични изкуства, по-точно става дума за театрите. По отношение на театралната реформа, или да я наречем театралната ликвидация, ще предпочета да говори моят колега Стефан Данаилов.
Но по отношение на киното искам да ви кажа, че при нас дойде едно писмо от гилдиите, в което се казва: благодарение на приетия бюджет, нови филми през тази година изобщо няма да правим. Това се случи още с приемането на първия ни бюджет през м. декември, когато при един бюджет, който пада грубо между 5 и 7%, говоря за държавния бюджет, бюджетът на киното беше орязан с 58%. Тогава не получих логично обяснение, след като всички страдат в кризата и е логично на всички бюджетът да падне с 5, 7, дори 10%, защо на някои пада с 5, на някои с 10, на някои с 0%, а на някои с 58.
Въпреки тази наказателна операция, която беше проведена върху българското кино, и то в година, в която ние наистина произведохме доста успешни филми, цитирал съм ги няколко пъти пред вас (филми като „Източни пиеси”, „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”, „Дзифт”, „Мисия Лондон”, който, между другото, събра в един град като Габрово на открита прожекция над 2000 човека), аз вярвам, че българският зрител наистина е жаден да гледа български филми. Наистина колелото се завъртя, но с това, което се случи тази година, с тази актуализация, ние няма да правим изобщо нови филми.
Но какво се случва със сегашната актуализация? Не само че няма да има нови български филми, а и тези, които са започнати, няма да могат да бъдат довършени.
Освен това, Вие знаете, че някои филми се правят като копродукции с други държави – ние няма да можем да изпълним ангажиментите си, които сме поели като държава в копродукции с други държави. В крайна сметка говорим за 2 млн. лв.!
Ако ви казвах: сега защо не дадете 100 милиона за една магистрала или 100 милиона за нещо друго, и да кажете: извинявайте, но това е спекулация! Говорим за 2 млн. лв.! При положение че има примерно две министерства с бюджет от близо милиард, от който не се пипа нищо. Тук не искам да противопоставям Министерството на културата на Министерството на отбраната или на Министерството на вътрешните работи, но става дума за 2 млн. лв.
Така че искам да Ви помоля, господин министър на културата, за Вашата подкрепа в залата за това поне започнатите филми в България тази година да бъдат завършени и бюджетът да бъде актуализиран с тези 2 млн. лв.
Второто предложение, което съм направил заедно с госпожа Валентина Богданова, която по-подробно ще говори след това, господин Ивелин Николов и отново господин Стефан Данаилов, е относно орязването на бюджетите на висшите училища. Искам да ви обърна конкретно внимание само за това какво се случва в Националната академия за театрално и филмово изкуство. С това орязване – тук говорим за 500 хил. лв., обърнете внимание колко малко пари, те ще трябва да излязат в дървена ваканция от 16 ноември до 16 февруари. Три месеца няма да учат през зимата, четири месеца реално не работят през лятото – седем месеца те са навън. Посочете ми висше училище по света, независимо дали обучава за театър, ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Тридесет секунди до края на изказването.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: ... дали за кино, дали за икономика, дали за право, което може да функционира, като работи пет месеца. Вижте за какви суми става дума. Неслучайно студентите от Художествената академия и Националната академия бяха излезли миналата седмица. Няма висше училище, което да може да работи пет месеца в годината. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Курумбашев.
Реплики? Няма.
Народният представител Румен Петков.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Моето предложение е конкретно – в § 1, т. 4 да бъде добавена т. 4.3 за борба с комарите на територията на дунавските общини – 1 млн. лв.
Какво налага това предложение?
Първо, много ясната и аргументирана позиция на Асоциацията на дунавските общини, в която членуват 34 общини. От тях 23 са с пряк излаз на р. Дунав. Останалите са тилови общини като Кнежа, Левски, Павликени и Бяла Слатина и т.н.
Проблемът е изключително тежък и той намира достатъчно ясно отражение в средствата за масова информация. Става дума за население над 600 хил. души. Става дума за проблеми, които могат да рефлектират върху здравето на хората. Повече от десетилетие не е допускано да не се вземат съответни мерки в тази насока. Още повече, през последните години тези мерки са вземат успоредно с румънските власти, за да има необходимият ефект от пръскането срещу тази напаст – комарите.
На пръв поглед проблемът е твърде битов, но той може да доведе до много сериозни по размер заболявания на не малка територия от страната, на която – пак казвам – живеят над 600 хил. жители.
Асоциацията на дунавските общини неколкократно поставя въпроса. Аз съм изключително притеснен от факта, че на въпрос, поставен от народния представител Михаил Миков на 25 май т.г., е отговорено, че с оглед на правителствената политика за ограничаване на нелихвените разходи и трансферите на републиканския бюджет не са предвидени средства за финансиране на мероприятия, свързани с дезинфекция на комари, и по решение на общинските съвети би могло някога това да стане. При редукцията на общинските бюджети, която ще рефлектира пряко чрез затваряне на читалища, която ще рефлектира върху социалната им политика, върху политиката в сферата на образованието, не може да се очаква, че те сега ще вземат такива решения. Още повече, всеки общински съвет си дава сметка, че после може да има „на колене” за вземане на решения, които не са финансово обезпечени.
Още по-притеснен съм от факта, че Вие, госпожо председател, сте върнали въпрос на народния представител Меглена Плугчиева на същата тема. Не е издържано тогава, когато става дума за здравето, за спокойствието, за нормалния начин на живот на повече от 600 хил. граждани, правителството и Народното събрание да проявяват такава незаинтересованост, да не кажа - безхаберие. В тези дунавски общини са родени част от участниците в днешната дискусия. И аз апелирам към тях – действително да подходим отговорно, да не накърняваме принципи в българската политика, които са налагани десетилетия наред, още повече, че въпреки кризата румънските власти като че ли са настроени да предприемат и предприемат такива действия. Това означа за всеки що годе мислещ човек, че цялата тази напаст от територията на Румъния ще дойде на територията на тези 34 общини в нашата страна и ще връхлети тези над 600 хил. граждани.
Молбата ми е да подходим максимално конструктивно и да подкрепим това предложение, защото то засяга всички ни и в крайна сметка то е израз и на политиката за гарантиране здравето на българските граждани и на адекватното отношение към решаване на проблемите на всички общини на територията на Република България.
Има такова предложение, което още през януари е внесено от Асоциацията на дунавските общини. На него трябва да му се обърне подобаващо внимание. Когато пренебрегваме местните органи на самоуправление, не бива да се чудим защо авторитетът на Народното събрание е на такова ниско ниво. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Следва изказване на народния представител госпожа Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Господин вицепремиер, господа министри, госпожи и господа народни представители! Аз ще мотивирам по-обстойно своето предложение по § 3, когато му дойде времето, но си мисля, че днес ние водим разговор, който трябва да има особен смисъл. Когато се приема бюджет или се правят поправки в него, тоест приемаме закон за неговата актуализация, обикновено текстовете му и цифрите вътре открояват приоритетите в работата на определено правителство и на неговото мнозинство.
Очевидно е, че науката и образованието не са приоритети нито на това правителство, нито на това мнозинство. То е видно от цифрите, с които вие разполагате. Разговорът за това с какви възможности ще работи през тази година, а и очевидно и през следващата учебна година българското висше образование, как ще функционира българската наука, са получили твърде нелицеприятен отговор. Това ще стане с бюджети на висшите държавни училища около критичния минимум и със средства, отредени за българската наука – под критичния минимум. И ако тази публична дискусия, която се води, има някакъв смисъл, то вашето виждане би следвало да намери отражение в цифрите, които вие днес предлагате. Вие не приемате – очевидно е, такива предложения няма – че държавата може да измисли, да намери, да реализира своите резерви, с които да финансира развитието на българското висше образование и на българската наука. Вие търсите други възможности. То е видно от § 15 на този законопроект и от това, което ще влезе в пленарната зала вероятно утре – чрез връщане на платеното обучение в държавните висши училища, чрез увеличаване на таксата, плащана от студентите, приети в държавните висши училища, и то в рамките на държавната поръчка. Тази идея как държавата е бедна, има проблем и нейните отговорности трябва да се поемат от българските граждани, които би следвало да са богати, е неприлична и нередна.
От тази гледна точка аз искрено смятам, че българската държава в лицето на своето правителство би трябвало да приеме допълнителни мерки, включително да преобсъди нашето предложение за увеличаване на приходната част, за да може да осигури възможност българското висше образование и българската науката да ги има! За качество ще говорим друг път.
Не смятам, че разговорите, за които се гарантира, че се водят между министъра на образованието и министъра на финансите - някакви дадени обяснения, обещания в неопределено време - са сериозни. Ако би имало ангажименти, тяхното място е в Закона за държавния бюджет и в текста, който гледаме днес. Ако ги няма, кажете, че чакаме следваща актуализация. Това е друг разговор, не по-малко сериозен.
От тази гледна точка аз поддържам предложението, направено от мен, колегите Курумбашев, Данаилов и Ивелин Николов, защото смятам, че това е по-сериозният подход. Другият е нереден, некоректен, ако щете – изключително безотговорен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Следва изказване на господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Ще взема отношение относно нашето предложение с Мая Манолова, Емилия Масларова и Анна Янева относно намаляването на тъй наречения прословут резерв за предвидени неотложни разходи от 1 млрд. 229 млн. лв. на 1 млрд. 087 млн. лв., което е свързано с обещаните 142 млн. лв. за Министерството на труда и социалната политика.
Още декември миналата година, когато приемахме бюджета, Коалиция за България многократно се опита да обясни на залата и на министрите, че това намаление с над 25% е пагубно и няма как да бъде изпълнено, тъй като 97% от бюджета на Министерството на труда и социалната политика са разходи, дължими по закон. Тогава, разбира се, съвсем нормално - не бяхме разбрани. Имаше един ентусиазиран министър на финансите, който ни обясняваше как в момента приемаме най-хубавия бюджет, как досега никога не сме имали подобен бюджет …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По същество, господин Стойнев! Ще Ви отнема думата.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: … и как тези пари ще се намерят. Но само да погледнем за първото тримесечие изпълнението на бюджета на Министерството на труда и социалната политика. Близо 40% от средствата за активна политика на пазара на труда вече са изхарчени, над 30% от разходите за социално подпомагане са изхарчени. Близо 50% от разходите за целеви енергийни помощи са изхарчени. Около 30% от разходите за семейни помощи вече ги няма. Над 30% от разходите за интеграция на хората вече ги няма. И това, колеги, е само за първото тримесечие! Съвсем нормално, като така върви бюджетът на Министерството на труда и социалната политика, да има някаква добавка. Ние се радваме, че ги има тези прословути 142 млн. лв.
Само че първо да кажем от къде идват тези 142 млн. лв. Те са събрани от отказа на ГЕРБ да изпълни политическите си обещания. Много добре си спомняме как възрастните хора бяха подведени, че ще имат добавка за старост. Тази добавка за старост вече я няма в почти нито един документ. Тоест това обещание няма да бъде изпълнено.
Другото голямо обещание, на което хората повярваха и най-вече пенсионерите, беше добавката за починал съпруг, която, забележете, се отлага за 2012 г. и благодарение на тези „спестявания”, благодарение на неизпълнените обещания ще имаме 142 милиона в бюджета на Министерството на труда и социалната политика. Само че, уважаеми дами и господа, господин министър, тези пари ги няма в бюджета, което за мен лично означава, че ако на вас ви хрумне, вие можете и да не дадете тези пари. А няма как да не ги дадете, тъй като бюджетът на Министерството на труда и социалната политика върви към неизпълнение от 300 милиона в края на годината. Ако ще дадете тези пари на Министерството на труда и социалната политика, какво пречи да ги запишете в бюджета на самото министерство? Защо не искате да ги запишете там? Сигурен съм, ще получите подкрепа от цялата зала. Нека тези разходи, които наистина със сигурност ще бъдат дадени, да ги запишем така, че хората да се успокоят. Бих искал лично да ми отговорите на този въпрос: защо не са записани в бюджета на Министерството на труда и социалната политика? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Има думата господин Горов.
ДИМИТЪР ГОРОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, господин вицепремиер, господа министри, дами и господа народни представители! Моето изказване е свързано с прословутия резерв, който се предвижда в държавния бюджет от 1 млрд. 229 млн. 993 хил. лв. По-специално става въпрос за тези 660 милиона, които правителството смята да разплати с бизнеса за извършени дейности през миналата година.
Първо, смятам, че беше абсолютна грешка неплащането на тези пари в края на миналата година, когато в края на краищата би трябвало да се разплатят задълженията, които министерствата имат към изпълнителите на тези договори. Грешката беше изключително тежка, тъй като предизвика верижна реакция в страната – от една страна, фалити на малки фирми, които бяха подизпълнители на големите фирми, които бяха сключили договорите, от друга страна, ръст на безработицата и, разбира се, по-малка събираемост на данъците, тъй като фирмите, в края на краищата като не получат парите по договорите си, няма как да си плащат данъците.
Предлага се нещо, което за мен е изключително интересно – тези задължения, които имат отделните министерства, да бъдат разплатени от държавата през Банката за развитие. Не мога да си обясня това нещо, тъй като в края на краищата фирмите са сключили договорите си с конкретните министерства и ведомства и те имат ангажименти един към друг, които би трябвало да изпълнят.
Затова ви предлагам в изменението на Закона за държавния бюджет тези суми, които са дължими към фирмите, да бъдат разписани по ведомствата и министерствата и бенефициентите – тези, които са изпълнявали договорите, да си ги получат оттам. Пак повтарям, те нямат взаимоотношения с Банката за развитие. Фирмите са сключили договори единствено и само с ведомствата и министерствата в държавата.
Затова моето предложение е те да бъдат разписани ясно, а не в този резерв, в който в края на краищата наистина е записано: „до”, „до”, „до”, „до” и така нататък, което значи, че може и да не бъдат платени, ако някой реши, по някакви причини. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Горов.
Реплики? Няма.
Заповядайте, господин Данаилов, имате думата.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ (КБ): Уважаеми господа министри, госпожо председател, драги колеги! Взимам отношение по § 8, в който предлагаме 4 милиона, свързани с реформите в сценичните изкуства. Бюджетът, който приехме м. декември за културата, беше 102 милиона. С предложението, което сега обсъждаме, той става 92 милиона, но характерното е, че в цялата сфера се увеличават разходите, намаляват се приходите. В сферата на културата разходите драстично се намаляват, но си остава приходната част такава, каквато е заложена – сиреч 17 млн. 700 хил. лв., трябва да изкарат второстепенните разпоредители, които да оформят бюджета, и практически се оказва, че държавната субсидия за Министерството на културата е 74 млн. лв.
Поводът за това предложение дойде и от тревожното писмо от господин Рашидов, което получиха членовете на Комисията по културата, в което се иска една много по-голяма сума, според мен, много справедливо, но там има две съществени неща, които мисля, че са много важни – невъзможността за осигуряването на съществуващите структури с минимума от средства за материална издръжка; невъзможност за осигуряване на средства за творческа дейност, разпределени на проектен принцип и така нататък. Разбира се, че 15 милиона са необходими, но в периода, в който се намираме, това е трудно достижимо. Все пак знаете от общественото пространство за това, че се готви една сериозна реформа в сценичните изкуства. Всъщност тези 4 милиона, с които предлагам да се увеличи разходната част, са свързани главно с това.
Колеги, при положение, че трябва да се изкарат тия 17 млн. 800 хил. лв., при тая тясна рамка, функции, дейностите на структурите са затворени. Те не могат да реализират нов продукт, с който да вкарат зрителя и да изпълнят тази приходна част. Защото рамката е много свита и за да могат да имат своята дейност, те трябва да съкращават от творческите състави. Извинявайте, но това е крайно недопустимо до завършване на годината. Във всички случаи реформата, каквато и да е, надявам се да бъде добра, ще задейства едва следващата година. Тук става въпрос и за оцеляването на това, което в момента функционира и то никак не е малко. Два милиона и 200 хил. лв. са орязани от разходите на театралните структури, 2 млн. лв. – за музикалните структури, което е много.
В този смисъл моят апел към господин Дянков е да помисли и да помогне, защото, пак искам да ви кажа, съзнавайки какво е състоянието на държавата, но това е много съществено не добро за цялата структура на културата такава, каквато я има днес.
Освен това аз се радвам, че скоро господин Рашидов Ви подари един пакет от дискове с българско кино. Това българско кино е създавано в предишните години. Проектите, за които всъщност започва субсидията от идването на вашия кабинет, тепърва ще бъде подарено, когато успее да се реализира. Затова е това предложение за 2 млн. лв. Защото Националният филмов център направи своето разпределение на базата на 10 млн. 200 хил. лв. и хората приеха това. Но сега, като се отрежат нови 2 милиона, разберете, че това, което каза и господин Коритаров, е фатално.
В този смисъл аз най-сърдечно се обръщам към Вас да помислите и да помогнете, защото просто е нужно.
Що се отнася за предложението, за което говори госпожа Богданова – аз се извинявам, че ще коментирам само трите академии по изкуствата. Такива мерки са предприети във всички институти и университети, но в Художествената академия също ще бъдат затваряни ателиета, в момента на самоподготовка и така нататък. От разговорите, които водих поне с двамата ректори, се оказва, че сума, която е 1,5 милиона, да не кажа два, може да обезпечи един по-нормален цикъл за работа по време на тази зима, тъй като наистина три месеца е много за обучението, развитието на студентите, които се занимават с изкуство. Просто е невъзможно.
Смятам, че няма да бъде фатално такава сума да бъде предоставена на академиите. Аз разбирам, че университетите – знам какви са мерките и в държавния университети и така нататък, но, извинявайте, и по времето на Лукановата зима, и по времето на Жан Виденов нито една от академиите не беше затворена. Благодаря ви за вниманието и се надявам да помогнете. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За първа реплика – господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми господа министри, госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Данаилов, ще обоснова репликата си към Вас, като припомня текста на чл. 17, ал. 1 от Закона за филмовата индустрия. Той гласи: „Субсидията за агенцията ...” – явно се има предвид Изпълнителната агенция за националния филмов център „... чийто годишен размер не може да бъде по-малък от сумата на средностатистическите бюджети за предходната година, съответно на 7 игрални филма, 14 пълнометражни документални филма и 160 минути анимация.” Какво означава това? Ние имаме един закон, който ни задължава да определим бюджета на тази агенция, който не може да бъде по-малък от бюджета за предходната година. Предложението Ви щеше да бъде екзактно, ако бяхте ни казали колко е бюджетът за предходната година и този бюджет да бъде заложен в предложението. Аз обаче не искам да влизам по същество.
Уважаеми господин вицепремиер, обръщам се към Вас, ние се намираме в условия на криза. Явно е, че няма политическа воля да се спази разпоредбата на чл. 17. Вие вероятно ще ми възразите и ще кажете, че това е невъзможно.
Госпожо председател, ако една разпоредба в закон няма да се спазва, коректно е да се предлага изменение в тази разпоредба.
Другото, уважаеми господин вицепремиер, е правен нихилизъм. Това не бива да се случва в една правова държава. Ако смятате, че политиката на гаранция чрез специалните закони на интереса на една или друга сфера, свързана с бюджета, е неправилен подход в законодателството, коректно е да поемете отговорността си и да кажете: отменяме разпоредбата на чл. 17, защото този подход на предишните управляващи е грешен и неприложим в условията на криза.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Ако направите това нещо, коректно е да изпълните разпоредбата. В противен случай, сигналът, който даваме, е, че може да има правни разпоредби, които да не се изпълняват от самото Народно събрание.
Приключвам, госпожо председател.
Извинете, това не би било сериозно. И ако има и други закони, трябва да се направи този преглед.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Местан.
Втора реплика? Няма.
Ще ползвате ли дуплика? Не.
Следва народният представител Антон Кутев.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, господа министри, колеги! С идеята да спестя малко време аз ще се опитам да вляза в 5-те минути с две точки, по които искам да взема отношение. Едната от тях е предложението на Румен Петков за т. 4.3 за борбата с комарите.
Искам да ви обърна внимание – че това, че 600 хил. души страдат от този проблем е реално и това, че парите са 1 милион, означава, че става дума за 1,50 лв. на български гражданин, който е засегнат. Тук обаче по-сериозното е това, че освен всичките чисти неудобства за гражданите, всъщност е сериозен проблемът и с туризма, и с индустрията. Тоест проблемът не е само някакви форми на неудобство, а и в това, че действително се губят пари и че реалните загуби за обществото от туризма могат да бъдат доста повече, отколкото парите, за които говорим, по простата причина, че тези, които ... Аз например като депутат от Силистра знам какво става в момента в Сребърна, знам какво става във Ветрен. Там след 17,00 ч. просто не може да си подадеш носа извън сградата и на открито, защото става нетърпимо и не се живее.
Можете да си представите каква отрицателна енергия събираме всички ние, но предимно вие като управляващи, от всички тези хора, които всяка вечер си стоят по къщите, защото не могат да си подадат носовете навън. Така че въпросът е изключително важен.
Вторият въпрос, обаче, по който бих искал да обърна внимание, е внесената включително и от мен поправка, касаеща филмопроизводството и изобщо сферата на културата.
Искам да ви обърна внимание, че става дума за това, че действително, както каза колегата Местан, имаме нарушаване на закон. Приели сме закон. С този закон нарушаваме предишен закон, което само по себе си е абсурдно.
Друг е въпросът, че има нещо, може би по-важно, а по-важното е, че тук става дума за това да подпомогнем ... Нашето предложение е да подпомогнем филмовата индустрия с 2 милиона, с което намаляваме несправедливостта, не я решаваме. По-важното в този случай е, че за мен е изключително неприятен и лош сигналът, който излъчваме, защото искаме или не искаме в тази зала има множество хора, в чиито банкови сметки стоят суми доста по-големи от тези 2 милиона, за които става дума във филмовата индустрия. Тоест какъв е тук проблемът? Когато ние спираме тези пари сега, тази година, защото министър Дянков или някой друг не е успял да си събере парите, ние практически спъваме една огромна индустрия. Тази индустрия си има свои закономерности, свой срок, в който тя би могла да осъществява дейността си. Тоест, когато спрем парите сега и нашите оператори, осветители, сценаристи и какви ли още не други, защото те са хиляди в едно филмопроизводство, заминат за Унгария или за Съединените щати, ние после не можем да ги върнем с това, че например догодина или по-догодина ще съберем повече и ще ги дадем обратно на киноиндустрията.
Киноиндустрията е нещо, което касае много хора. То касае много професионалисти. С това, че ние в момента спираме с филмопроизводството за една година, не можем да спрем тези хора да ядат за една година. Тоест те през тази една година просто ще си намерят прехрана извън България или ще започнат да карат таксита, което след една година или след три години, когато започнем пак да произвеждаме кино, ще се окаже, че няма с какво да се прави, няма ги хората и независимо че парите, тогава сигурно и Симеон Дянков отдавна ще е забравен, а в същото време ще се окаже, че ние не можем да възстановим една цяла индустрия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители, които желаят да вземат участие?
Заповядайте, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, господа министри, уважаеми колеги! В средата на настоящата година правим актуализация на бюджета, което на прост език означава, че нещо от средата и нещо от задачите, които сме си поставили за изпълнение в приходната и разходната част, не е така. Много е важен въпросът днес, когато разглеждаме числата на новия бюджет, в неговия актуализиран вариант, да си дадем ясен отговор – възможен ли е той? Постижим ли е той? Не само защото касае живота на много хора в страната, а защото той ще бъде и основата на базата на макрорамката за следващите години, на която ще се изготви и следващият бюджет.
Вие виждате, че ние все повече харчим резерва. Параметрите на вътрешното потребление никак не са розови и съответно перспективата пред държавата не е ясна.
В тази връзка имам два въпроса: възможни ли са новите приходи, които записваме? Възможни ли са неговите основни параметри на данък добавена стойност и акциз? Разчетите и връщането в близките две години и екстраполацията на цифрите показва, че дори и новите числа за данък добавена стойност от 5 млрд. 860 млн. лв. вероятно няма да бъдат изпълнени с допълнителни 1 млрд. 300 млн. лв. Вероятно и акцизите няма да бъдат изпълнени и коригирани от 4 млрд. и половина на 3,9 с нови поне 300-400 милиона. Това поставя под въпрос стабилността на политиката, която може да води настоящото правителство и въобще България.
Ако се прехвърлим в разходната част, там има още повече въпросителни. Има ли философия за моторите на излизането на България от това състояние? При отчитането, че ресурсите, с които разполагаме, резервът на бюджета, който, пак повтарям, се стопява непрекъснато, трябва да бъде използван в ясна посока, с ясен ангажимент, под ясен публичен обществен контрол. Ваш беше ангажиментът да има голяма прозрачност.
Тук ще припомня и ще помоля министърът на финансите лично да се намеси, и в месечните отчети, които публикува Министерството на финансите, след като октомври миналата година беше премахнат редът, в който се оповестяваше колко е възстановеният на месечна основа Данък добавена стойност, разбира се, на нетна основа, отново да се върне, за да можем да видим какво прави Министерството на финансите и приходните агенции.
Да се върна в разходната част. Какво виждаме? Виждаме, че българските общини са натоварени с доста сериозно намаление на разходите независимо от смекченото предложение, следствие на разговори с Националното сдружение на общините. Тези 100 милиона, уважаеми колеги, с които намаляваме бюджетните взаимоотношения на общините всъщност ще ударят възможността да се осигури издръжката на детските ясли, да се осигури качествената издръжка на социалния патронаж, ще намали възможността на общините да ползват собствени средства по европейските фондове, защото ще трябва да дофинансират тези делегирани от държавата дейности.
Вторият важен момент: искаме ли наистина да помогнем на българския активен икономически сектор, или това е само политическа поза? Защото, уважаеми колеги, ясно е на правителството и на министерствата какво дължи, но не ни е ясно, защо не иска да го запише в бюджета, където му е мястото – в капиталовите разходи? Защото държейки този ресурс под възможност, както е записан, под желание да бъде разпределен от Министерския съвет, разбирайте от министър-председателя, всъщност ние казваме две неща на публиката: ние не сме сигурни дали този ресурс ще го има, препратка – първата част на моето изказване към приходната част, и второ – ние не искаме да го дадем, защото може да ни се наложи да решаваме други проблеми и да бъдем другаде благодетели.
Уважаеми колеги, искам да ви върна на земята и да ви кажа, че времето тече! То ще представи пред нас много предизвикателства, които ако не сме в състояние да ги решим – проблемите на българския бизнес, проблемите на българските граждани ще станат в мултиплицирана сила наши проблеми. Тогава нито ще имаме времето да ги решаваме, нито ще имаме реалните ресурси.
Така че обърнете внимание на нашите предложения – да се разпишат в раздела за капиталовите разходи тези 660 млн. и 180 за приоритетни обекти, и то да се разпишат поименно, по бюджетни разпоредители. Нека не натоварваме допълнително българските общини, защото има още един общоевропейски документ, който ние сме подкрепили – Хартата за местните власти, неговият чл. 9, който казва, че не може в средата на годината да бъдат променяни бюджетните взаимоотношения с общините.
Онзи ден е имало среща, и с това завършвам, в Конгреса на местните и регионални власти, където на въпроса на нашите общински председатели, българските общински председатели: „Какво би се случило в Бавария, ако има подобна ситуация?” – те са отговорили: „Баварска революция!” (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте, господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господа министри, уважаеми господин Михалевски! Всичко това, което казахте е истина, но Вие не засегнахте един проблем, който не касае Вашето предложение, направено по § 1, а именно предложението, което е на госпожа Менда Стоянова, с което увеличават парите на общините с 38 милиона. Не мога да разбера. Значи има проблем в общините? И през времето на двете четения, и управляващите са стигнали до този елемент да разберат, че на практика има проблем в нашите общини и не трябва населението на България да поема най-голямата тежест. И не ми е ясно – по какви критерии станаха тези разпределения на тези допълнително 38 милиона? Защото, като гледам общините на Търговищка област процентите са 7, 8, 8,5 и то на общини, където субсидията от Републиканския бюджет е почти на 85-90%, или те изцяло разчитат на субсидията от Републиканския бюджет.
На каква база общините, където са с кметове от ГЕРБ, процентът, който се намалява, е в рамките, или само окончателния – 3%, 3,15%, 3,5% максимум 4%?
Така че нека, ако поемаме цялата тежест на бюджета, който в момента се предлага, да се поеме от всички равномерно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказване ли направихте или реплика?
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ): Реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: В какъв смисъл реплика? Вие допълнихте негова мисъл, каквато не е изказана.
РУМЕН ТАКОРОВ: Реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това не беше реплика, приемам го като изказване. Моля? (Реплика от народния представител Мая Манолова.) ...Искате да попитам дали има втора реплика?
Някой друг да допълни господин Михалевски? (Смях.) Няма желаещи.
Дуплика – господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин Такоров! Аз не коментирах предложението, което е направено от моите колеги госпожа Стоянова и господин Главчев, защото те трябва да дадат отговор на какъв механизъм и на каква база е направено това изменение и увеличение.
Аз смятам, че по-големият въпрос стои в това: дали си даваме сметка, и пак повтарям – философията на разходната част. Аз не виждам такава философия, която да стимулира общините, секторите, които могат да генерират допълнителни приходи в бюджета. Ние ще имаме възможност по-нататък, в следващите параграфи, да говорим на тази тема.
Трябва да е ясно, че механизмът, и с това ще затворя моето изказване по тази тема, е направен така, че той засяга много малка част от секторите на дейност на общините и затова се получава това разминаване в различните проценти, което на местна почва означава много тежка рефлексия върху възможността на общините да изпълняват своите социални дейности. Реално прехвърлят отговорността, както в случая с детските ясли, върху младите семейства, които в масовия случай в момента са безработни, и ще трябва да се увеличат таксите или да се намали обемът и обхвата на услугата, което и в двата случая означава натоварване бюджета на младите семейства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Михалевски.
Господин Пенко Атанасов, след него народният представител Ангел Найденов е изявил желание за изказване.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, господин министър, колеги! Моето и нашето предложение всъщност е продължение на това, което Димчо Михалевски преди малко обоснова тук. Става въпрос за резерва, който е предвиден за структурни реформи – Допълнителни фискални мерки по чл. 1. Нашето предложение е свързано с това, че ние не приемаме философия за такъв голям резерв. До голяма степен това беше обосновано от Димчо Михалевски. Защото и ГЕРБ проповядва пълна прозрачност. Ние искаме да знаем точно за какво ще бъде изразходван този резерв.
Философията на всички наши предложения, които даваме по бюджета, е дълбоко осмислена. Потвърждавам думите си с това, че вчера при предложенията за акцизите и данъчните складове за намаляване на ставката на акциза за тютюна също е в тази посока. Ние казваме конкретно откъде да дойдат приходите и как да стане това. В същото време искаме тези разходи да бъдат точно разписани, така че да е ясно в какви сфери те ще бъдат изразходвани.
В случая това предложение по принцип съществува в бюджета. ГЕРБ като управляваща политическа сила принципиално го подкрепя, но то не е записано на мястото, където би трябвало да бъде. Нашето предложение е то да си дойде на това място – 116-те милиона за тютюнопроизводителите да влязат по фонд „Тютюн” по бюджета на Министерството на земеделието и храните. Завършващата част на самото предложение, което е в Преходните и заключителни разпоредби, е, че една седмица след като ние приемем бюджета, след като той бъде публикуван, те да си получат средствата. Мисля, че е излишно да правя аргументация защо това трябва да се случи. Това предложение като цяло има широка обществена подкрепа. С изключение на Синята коалиция всички политически сили по принцип го приемат.
Мисля, че нашето предложение е много на място и много точно, откъдето и да бъде погледнато е добре. Даваме един ред, който си заслужава да бъде подкрепен. Аз предлагам управляващите да го преразгледат, понеже те са го отхвърлили – принципиално те го подкрепят, но искат той да бъде в този резерв. Мисля, че по-правилното е да бъде по този начин, за да бъдат гарантирани тези хора, на които ние сме длъжници. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли реплики?
Заповядайте, господин Шарков – първа реплика.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колега! Първо, искам да Ви кажа, че се казва „принципно”. А „принципиално” – няма такава дума.
Това, което искам да Ви кажа, е, че репликата ми е по повод на началото на Вашето изказване, когато казахте, че искате да знаете за какво отиват парите и да има прозрачност. Защо не го искахте миналата година? (Реплики от КБ.)
Искам само да ви кажа, че тук има колеги, които не бяха в миналия парламент, но има и други, които могат да ви кажат заглавието на един филм: „Аз знам какво направи миналото лято”. (Оживление в ГЕРБ.) Точно по това време, за 5 дена, след изборите, 600 милиона. Пух! Това стана. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Господин Атанасов, ще ползвате ли дуплика?
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаеми господин Шарков, категорично не съм съгласен, защото погледнете миналия бюджет – ние сме разписали всичко точно и ясно. И е гласуван от този парламент. Да въвеждате в заблуждение сегашното Народно събрание и въобще гражданите, просто не е добре.
Управляващата коалиция може да бъде критикувана за много неща, но тя не си е позволявала по този начин да вкарва пари, без да са разписани за какво ще бъдат изразходвани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва изказване на народния представител Ангел Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря ви.
Уважаема госпожо председател, господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! В част от публикациите, отразяващи дискусията в Комисията по бюджет и финанси по предложенията за второ четене, присъстваше определението „вяла”. Страхувам се, че тази характеристика на дискусията може да бъде отнесена и към сегашното заседание в пленарната зала, въпреки че, например, по § 1 – един от най-важните текстове на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за бюджета, освен предложенията на народни представители от Парламентарната група на Коалиция за България, има поне още 7 предложения от народни представители и от ГЕРБ, и от Синята коалиция.
Страхувам се, че това отношение, което се демонстрира от колегите от мнозинството и подкрепящите ги парламентарни групи, по-скоро е израз на разбирането, че когато станат, трябва да признаят, че тези предложения и изобщо Законопроектът за изменение и допълнение е резултат на провал – провал на фискалната политика, на антикризисната политика, довела до това предложение с актуализацията на бюджета.
Аз искрено се надявам, че след като бъдат чути всички аргументи и съответно предложенията, направени от народните представители, министърът на финансите ще вземе думата, за да аргументира предложението от страна на правителството. Защото в този текст говорим, коментираме, обсъждаме, аргументираме предложения, свързани с приходите, с разходите, с трансферите, с бюджетното салдо за 2010 г. Аз не намирам никакво оправдание за това, че тази дискусия не беше открита с изказване на министъра на финансите. Но както и да е!
Моето предложение, което ще аргументирам, е свързано с предложение да не се орязват 138 млн. лв. от средствата, предвидени за общините. Казвам го най-общо. Иска ми се да подчертая, че в пленарната зала имаше един период от време, в рамките на който доста дълго и на много хора трябваше да се обяснява какви са отговорностите на местните власти, какви са функциите, как се финансират, как изобщо се съставя бюджетът на общините. Слава Богу, това време отдавна мина. Сега в пленарната зала от всички групи има колеги, които са минали през различните елементи на местната власт – кметове, общински съветници, председатели на общински съвети. Тоест хора, на които не трябва да се обяснява защо и какви са отговорностите и съответно необходимите финансови средства за реализиране на тези отговорности.
Хубаво е, всъщност – не, задължително е да се вслушваме в онова, което казва Националното сдружение на общините в Република България и съответно кметовете и общинските председатели. Това, което те използват като определение за предложението за орязване на трансферите за общините, е „колапс”, „просешка тояга”, „оцеляване”. Тоест те си дават сметка за тежката ситуация, в която за пореден път ще ги постави това предложение. Защото в случая имаме въздействието на комбинирани елементи. От една страна, имаме неразплатени средства, които се изчисляват на около 260 млн. лв. Имаме неизпълнение на собствените приходи в резултат на влиянието на кризата, които се очаква за тази година да бъдат около 300 милиона. И сега, за пореден път, се орязват 138 млн. лв. Слава Богу, прави се някакъв компромис – 100 милиона лева. И къде се удря съответно общината с това намаляване? - Здравеопазване, общинска администрация, култура, поддържане, в това число и зимно поддържане, на пътищата, оперативните програми.
Ето защо аз мисля, че колегите би трябвало да проявят повече разбиране към очакванията, особено на малките общини, в които, стана дума вече от изказването на различни колеги, субсидията представлява повече от 50% - 70-80% от бюджета на общините.
Затова уважаеми колеги, апелирам към вас да подкрепите предложението, което сме направили. Очевидно е, че проявявате разбиране към потребностите на общините, но този компромис, който сте направили, само потвърждава необходимостта да се направи още една крачка и да не се приема предложението на Министерството на финансите за орязване на общините със 138 млн. лв., следователно да остане сегашният размер на трансфера. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря ви.
Има ли реплики? Няма.
Има ли други изказвания?
Госпожа Мая Манолова – ще продължим с нейното изказване след почивката.
Тридесет минути почивка.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заседанието продължава с дебати по предложенията по § 1.
За изказване има думата народният представител Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги! Изказването ми е продължение на темата, която беше започната от народните представители Димчо Михалевски и Ангел Найденов и касае предложение, направено от Коалиция за България по повод орязването на средствата за общините. В предложението по бюджета намалението е 15% на годишна база. Практически то означава, че за следващото полугодие трансферите към общините от републиканския бюджет ще бъдат намалени с 30%. В числово изражение става дума за 138 млн. лв. по-малко. Възможно е да бъде подкрепено и прието и предложението на госпожа Менда Стоянова, по което тя още не се е изказвала, така че не е ясно по какъв критерий се намаляват 38 млн. лв. от общото намаление от 138 млн. лв. за общините.
Независимо дали става дума за 138 или 100 млн. лв., в резултат на намалението много от общините ще спрат да функционират, други ще изпаднат в задължения за години напред, а трети просто ще фалират. Според експерти в края на тази година задълженията на общините ще бъдат над един милиард лева. Ако използвам за илюстрация едно сравнение с 2009 г., когато общините са извършили разходи за 5,3 млрд. лв., за тази година в резултат на орязването на трансферите те ще трябва да поберат разходите си в 3,4 млрд. лв., което е с 2 млрд. лв. по-малко.
Постарах се да направя разбивка как ще се отразят тези средства на общините върху конкретните дейности, които ще трябва да извършват през второто полугодие.
На първо място, ще се замразят общинските и инвестиционните програми. Тук възниква въпрос, който до момента не беше поставен в пленарната зала, а именно как ще се отрази това замразяване на финансите на проведените процедури за обществени поръчки и на сключените договори. Ще последва ли ново неразплащане на общините с фирмите, тяхното взаимно задлъжняване, фалити на фирми, освобождаване на хора?
Ще се прекратят плановите ремонти на общинските пътища. Гражданите и досега масово негодуваха от дупките по пътищата. Сега, когато започва сезонът на ремонтите, ще се окаже, че ремонтът на пътища е един лукс, който не можем да си позволим.
Детските градини. Общините ще бъдат изправени пред дилемата или сериозно да вдигнат таксите там, или да влошат условията за отглеждане на нашите деца – за храна и други разноски.
Общинската администрация. Ще се наложат драстични съкращения в общинската администрация приблизително за 4 хил. 600 души. Ако се извадят изборните длъжности, това означава, че съкращенията ще бъдат около 42%. Представете си какво ще бъде качеството на местните услуги след подобно орязване на общинската администрация и колко успешно ще усвояваме европарите.
Тридесет процентното съкращаване според мен ще окаже изключително сериозно отрицателно въздействие и върху грижите за децата в яслите, върху здравните кабинети в детските градини и в училищата и част от тях фактически ще спрат да функционират.
Уличното осветление. Очаква се тежък режим и практическо спиране на уличното осветление в редица общини и населени места, а в останалите случаи – тежко задлъжняване към доставчиците на електроенергия.
Средствата за съфинансиране на европроектите със сигурност няма да стигнат, което означава, че практически общините няма да могат да кандидатстват по европейски програми и проекти.
Когато се направи равносметка по какъв начин орязването на трансферите влияе върху всяка община, ако изхождаме от първоначалното предложение, в особено тежко състояние ще бъдат 15 общини. Сред тях са две общини от Кюстендилска област, откъдето съм избрана за народен представител, това са общините Трекляно и Невестино.
В тези 15 общини – ще си позволя да коригирам народния представител Ангел Найденов – не са над 50% собствените приходи като част от изравнителната субсидия, а изравнителната субсидия надвишава в някои от тях 6 пъти собствените приходи на тези общини. Ясно е, че в резултат на това драстично съкращаване на трансферите тези общини ще фалират.
Искам да попитам: има ли в тази зала народни представители, избрани от избирателни райони, в които попадат общините: Трекляно, Върбица, Макреш, Ружинци, Неделино, Руен, Ивайловград, Хайредин, Белица, Цар Калоян, Земен, Грамада, Николаево и Самуил?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето, госпожо Манолова!
МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги от мнозинството, в резултат на приемането на тази актуализация това са общини, които ще фалират. Не ми се иска да мисля, че това е елегантният начин управляващите да изпълнят своето първоначално намерение за редукция и закриване на български общини.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към госпожа Манолова? Няма.
Следва изказване на народния представител Асен Агов.
АСЕН АГОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Целта на предложенията, които сме направили и върху които Синята коалиция работи в продължение на седмици, е една-единствена: да се влезе в рамките на 3-процентния бюджетен дефицит. Това може да стане по два начина. Единият начин е да се увеличат приходите, другият начин, който не изключва първия, е да се намалят разходите.
Господин Мартин Димитров (посрещнат впрочем с нездраво шумолене от лявата страна на залата, напълно нездраво, защото човек или парламентарна група, която има особени заслуги за тежкото финансово състояние на страната, просто не би трябвало да се държи така в залата, затварям скобата и продължавам), изложи политическите мотиви и съкращаването на тези разходи. Ние подкрепяме тези политически мотиви и казваме следното.
Ние сме предложили съвсем конкретно: в чл. 1, ал. 2, т. 1.1. разходите за заплати да се намалят от 1 млрд. 980 млн. лв. на 1 млрд. 910 млн. лв., тоест да се съкратят 70 млн. лв. от разходи за заплати.
Предложили сме също така разходите за социални и здравни осигуровки на държавните служители да бъдат намалени с 20 милиона.
Предлагаме в Министерството на вътрешните работи средствата, които се изразходват за срс-та, да бъдат намалени с 25 милиона. Ето откъде излизат повече от 100 млн. лв., които могат да бъдат съкратени.
Какво ни е подтикнало да предложим тези числа? Подтикнало ни е виждането, схващането, дълбокото убеждение, че трябва да се извърши дълбочинна, цялостна административна реформа. Административната реформа означава да се премахнат, да се слеят или да се прекрати дейността на всички служби, второстепенни разпоредители с бюджетни средства. По този начин ще бъде облекчена държавата. По този начин всички тлъстини по тялото на българската държава, натрупани през последните осем години, трябва да бъдат стопени, за да може тя да излезе абсолютно готова и стегната за преструктуриране на българската икономика и българския обществен живот.
От тази гледна точка ние предлагаме по-нататък в Преходните и заключителните разпоредби на сегашния Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет конкретни мерки, които да помогнат това стопяване на финансовите тлъстини на държавата да бъде извършено по един решителен начин. В тази папка ние сме приготвили списъка на всички второстепенни разпоредители на бюджета с разходите, които те правят, с това колко те са необходими. И ще видите, че над 500 номенклатури в този списък могат спокойно да участват в това излиняване, стягане на държавните разходи.
По-нататък, когато обсъждаме Преходните и заключителните разпоредби аз ще говоря подробно по този въпрос. Но, господин министър, уважаеми народни представители, ние сме абсолютно политически мотивирани да настояваме докрай за това тези съкращения на разходите да бъдат извършени като онази шпора, която да накара правителството да съкрати своите разходи и в крайна сметка догодина спестените средства, защото става въпрос за бюджета за 2011 г., догодина спестените средства да могат да се върнат обратно и да задвижат колелото на българската икономика. Ето това е нашата цел, това е политическата ни цел.
Ние смятаме още, че не е необходимо в България да има 28 области с по двама заместник областни управители и един областен управител. Знаете ли, изчислявали ли сте, че разходите за заплати и осигуровки на един заместник областен управител са около 60 хил. лв. годишно? Умножете го по 28 и ще видите, че 1 млн. 200 хил. лв. от държавните средства се прахосват, без да се гарантира онази степен на качество на услугите, които би трябвало да предостави един заместник областен управител.
Давам този пример и с това приключвам, госпожо председател, като си запазвам правото да се изкажа по-нататък в обсъждането на Преходните и заключителните разпоредби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Има ли реплики?
Давам думата на Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, уважаеми господин Агов! Вие предлагате да се стопят тлъстините. Тлъстините, оставени от предишния кабинет от 8 милиарда с тази актуализация ще отидат към 4,5 милиарда. По топенето на тлъстините, които са наследството, кабинетът се справя доста добре. Проблемът е друг. Проблемът е още по-мързеливата приходна част, която правите с тази актуализация. И аз не зная защо вие, които подкрепихте онзи бюджет есента, тогава не разбрахте, че големият проблем е в приходите. Аз след малко ще се изказвам по този въпрос. Защото днес кабинетът си залага мързелива приходна част чрез тази актуализация. И не може само с намаляване на разходите.
Хубаво, трябва да се правят реформи. Видяхме реформите в сферата на финансите –нали те са отличниците, както се отчита правителството. Съкратихме, орязахме… Какъв е резултатът? – Още по-ниска приходна част. Сутринта премиерът по телевизията каза, че не е доволен от работата на Приходната агенция. Това ние от опозицията му го казваме от доста време.
Така че само с рязане, само с тази политика, която Вие предлагате на вашите партньори в един момент съществени сфери от държавната дейност ще си останат неосигурени. Нищо няма да се върне догодина, както очаквате. Няма да се върне! Спиралата върви на обратно. Другаде е заровен проблемът с намаляване на дефицита – увеличаване на приходите. По този въпрос аз ще се изкажа след малко, защото имаме конкретно предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За втора реплика – господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Агов, нека да видим какво точно предлагате по чл. 1 – предлагате минус 70 млн. лв. намаляване на заплати и възнаграждения, минус 20 млн. лв. намаляване на осигурителните вноски, минус 461 млн. лв. намаляване на резерва, без да се каже изобщо кой точно резерв. Там е казано т. 4, тя има две подточки. Плюс 98,5 млн. лв. увеличаване на приходите от приватизация – ни в клин, ни в ръкав. Не се пипат приходи, не се пипа бюджетното салдо.
Господин Агов, това е бюджет! Трябва да знаете, че всяка цифра в този бюджет е свързана с други цифра или число. Това не е халваджийски тефтер. Извинявайте, но това е несериозно отношение към този важен документ, наречен държавен бюджет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли трета реплика? Няма.
Имате думата за дуплика, господин Агов. Заповядайте.
АСЕН АГОВ (СК): Цифрите, господин Имамов, са от 1 до 0 – 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 0. Числата са онези, които залягат в бюджета. Просто държа на тази чистота на езика.
Второ, ние изглежда говорим на различни езици. Тлъстината е нездравословна винаги за човешкото тяло и за държавата. Затлъстяването на държавата, леността на държавата, отказът на държавата да извършва реформи, онова дълбочинно изриване на всички излишъци отсъстваше в продължение на осем години. Държавата се беше превърнала в едно разпуснато, затлъстяло същество, на което всички данъкоплатци днес плащат издръжката му. Ето за това става дума. И когато говорите за обвързването на числата, това казвам и на господин Миков, който ме репликира, става въпрос, че се отвърза съкращаването на разходите с вместването в рамките на 3-процентовия дефицит. Ние го правим не защото държим на всяка цена да се спази този дефицит, а защото излизането от този дефицит, прескачането на това число означава много сериозни последици за българската икономика и тогава всички онези ваши прогнози – черни, мрачни прогнози, които вие правите, ще се изпълнят.
Ние подкрепихме бюджета есента миналата година, защото се предвиждаше актуализацията а бюджета още в тогавашния закон. Защото и тогава си давахме сметка, че са нереалистични числата, които са заложени. Сега казваме, че ако се съкратят разходите, рязко се намалява рискът от това да се надхвърли 3-процентовия дефицит в бюджета. Ето това са мотивите ми. Те са абсолютно добронамерени и са напълно обвързани с всички числа по бюджета. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Агов.
Има думата за изказване народният представител Кирчо Димитров.
КИРЧО ДИМИТРОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин вицепремиер, господа министри, колеги народни представители! Аз ще съсредоточа моето изказване най-вече в чл. 1, ал. 2, т. 4 по отношение резерва за непредвидени и неотложни разходи. Нашето конкретно предложение е този резерв да бъде намален с 461 млн. лв. и ще се обоснова защо и откъде идва тази цифра.
В тази цифра 461 млн. лв. са включени 300 млн. лв., които правителството има като задължение да плаща по сключените договори от предходното правителство за хеликоптери. Нашето конкретно предложение тук е свързано с това правителството да направи опит да предоговори тези договори и да сключи анекс за разсрочването им за доставка през 2011-2012 г. Нещо повече – ние предлагаме Министерството на отбраната да изготви програма, в която да бъдат включени всички ненужни имоти за министерството, които да се пуснат на търг и приходите от тях да бъдат за погасяване именно на тези 300 млн. лв.
В тези 461 млн. лв., колеги, са включени и тези 116 млн. лв., които са премии за тютюнопроизводителите.
Искам да кажа, че ние от Синята коалиция сме категорично против тези 116 млн. лв. да се предоставят на тютюнопроизводителите. Защо да не се предоставят на производителите на праскови примерно в район Сливен?
В тези 461 млн. лв., с които ние предлагаме да бъде намален този резерв, са включени и 45 млн. лв., които са предвидени като субсидия за Националната компания „Железопътна инфраструктура”. Аз специално, а и колегите ми недоумяваме защо за една нереформирана компания, която е една от най-големите в България, е необходимо да се отпуска такава субсидия, при положение че може да се тръгне в посока на концесиониране на гарите, както примерно се случи с летищата във Варна и Бургас. По този начин ще отпадне ангажимента на Националната компания „Железопътна инфраструктура” да модернизира тези гари и да прави допълнителни инвестиции. По този начин ще има допълнителни приходи, които ще се използват за подобряване тежкото финансово състояние на Национална компания „Железопътна инфраструктура”.
Правим конкретно предложение и по отношение на приватизацията. Числото „201 млн. 500 хил. лв.” предлагаме да бъде заменено с числото „300 млн. лв.”. Предлагайки това повишение на приходите от приватизация, колеги, ние целим ускоряване на тази приватизация, но, забележете, ускоряване чрез прозрачност. Не напразно сляхме агенциите за приватизация и за следприватизационен контрол – защо да не им дадем възможност, а те имат този капацитет, имат опита, да извършат по-бърза приватизация, която да доведе до покачване на приходите. По този начин ние ще гарантираме по-добър фискален резерв за страната. Пак повтарям, тази приватизация трябва да се извърши най вече чрез търг или чрез фондовата борса. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Първа реплика.
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господа министри! Уважаеми господин Димитров, тази работа с приватизацията е хубава, само че ако погледнете колко е приватизацията от началото на годината, ще видите, че трудно ще се изпълни това, което е заложено на ниво 200, камо ли на 300. То е по-оптимистично, отколкото прогнозите на министър Дянков за края на кризата.
На второ място, искате прозрачна приватизация. Следващата точка е Законопроектът за приватизацията, внесен от група народни представители. Преди 4-5 месеца се прие, че Агенцията за приватизация след сливането ще върши приватизацията, защото има капацитет. В този законопроект, внесен от мнозинството, не знам дали правителството е съгласно с него, се предлага до 500 хил. лв. да се приватизират от областните управители.
Тогава възниква въпросът: коя е политиката в сектора приватизация, която да осигури това, което вие предлагате? Иначе бих бил „за”, но ви казвам, че тази работа няма да се случи при това управление и тази структура на процеса. Доколкото знам, от началото на годината имаме една сделка с компенсаторни инструменти на борсата и разходите по подготовката на сделката са по-големи от приходите, които са дошли! Така се управлява процесът, от който вие искате да изстискате още 100 нагоре. Страхувам се, че трудно ще се случи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Втора реплика – заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Господин Димитров, вашето предложение е да увеличите приходите от приватизация с 98,5 млн. лв. като финансиране на дефицита! Вие изобщо не пипате дефицита! Това предложение само по себе си означава по-голям дефицит! Увеличавайки финансирането, вие предполагате, че трябва да се запише по-голям дефицит! Не ми се говори за такива елементарни грешки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Трета реплика – народният представител Румен Петков.
Заповядайте.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Господин Димитров, първо, предложенията за концесиониране на жп гари надали ще предизвикат такова въодушевление, отчитайки досегашния интерес, в това число и към тяхната приватизация. Процедурата по провеждането на една такава концесия отнема повече от година и не виждам какво отношение има това към сегашния бюджет.
Второ, вие предлагате да се преосмисли по същество сделката за хеликоптерите. Без да коментирам самата сделка, ние имаме ли реална представа (тук е и господин министърът, той вероятно ще ни осветли – ангажиментите ни към НАТО и преоборудването на Българската армия, стремежа да хвърлим този въпрос в годините назад) това как ще се отрази на нашето пълноправно и ефективно членство и изпълняване на ангажиментите, които имаме в стратегически план?
Когато правим такива анонси, трябва да си даваме сметка, че независимо от това, че не излъчваме това ключово за сесията заседание по радиото и по телевизията, тези, които трябва, имат своите уши и много добре ще разберат, че ние сме склонни да сме непоследователни в изпълнение на ангажиментите си, в това число от гледна точка на превъоръжаването на Българската армия към НАТО.
Второ, като казваме, че ще предоговаряме сделката, знаем ли каква е позицията и как ще бъде прието едно такова предложение? Даваме ли си сметка какво впечатление създаваме въобще сред партньорите на българската държава в различните секторни политики, когато всяка сключена сделка днес сме готови да ревизираме и да я преосмислим утре? Не знам – господин министърът на отбраната може би има представа кои са партньорите, какви са техните нагласи, но се боя, че с такъв тип сигнали постигаме един ефект – да злепоставяме държавата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
За дуплика – господин Димитров.
КИРЧО ДИМИТРОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Миков, що се касае за приватизацията, ако добре сте ме слушали, нашата идея е наистина да се ускори тази приватизация. Ако тя не се ускори, цифрите ще замръзнат.
Конкретно бих ви казал – ние сме „за” приватизация на „Булгартабак”, а не да се пази „Булгартабак” и по този начин наистина няма да влязат никакви средства.
Що се касае до концесията на гарите. Да, наистина е бавен процес, но този процес трябва да бъде поставен. Ако все така разсъждаваме – в посока, че този процес е бавен, че е трудно осъществим, колеги, ще стоим на едно и също място. Затова ние предлагаме като един от вариантите за подобряване финансовото състояние на Национална компания „Железопътна инфраструктура” - именно чрез концесиониране на гарите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Сега давам думата на министъра на отбраната Аню Ангелов, който пожела да се изкаже.
Заповядайте.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вземам думата, за да разясня. Вече няколко пъти съм разяснявал и отделно, включително по парламентарни групи съм изпращал своя доклад до министър-председателя, в който съм обяснявал за какво става дума. Все пак ще използвам тази възможност още веднъж да обясня.
През м. април 2009 г. българското правителство е трябвало да плати 53 млн. 208 хил. 051 лв. за доставени два хеликоптера и трети хеликоптер – произведен, но недоставен. Поради простата причина, че през м. февруари не е платена сумата за първия хеликоптер, с това задължение е натоварено нашето правителство. Всякакви преговори, повтарям – преговори, съм водил лично, а последния път заедно с министър Дянков. Покани ме президентът на „ИАЦ”, която е фирма-майка на фирмата „Юрокоптер”. Да дойдат на преговори, ни изпращаха експерти, които категорично отказаха каквито и да са преговори за предоговаряне на срокове или за каквото и да било, преди да се платят висящите плащания. Така че няма никаква възможност за никакво предоговаряне с „Юрокоптер” в тази връзка. И това са пожелания, които не могат да бъдат изпълнени от изпълнителната власт.
Освен това досега за тези хеликоптери българската държава е платила 300 млн. евро. Остава да се платят още 200 млн. евро. Разберете, че правим всичко възможно след изплащането на тези средства, ние ще откажем (имаме такава възможност да предоговаряме след плащането на тези средства, за които стана дума, и те в никакъв случай не са 300 милиона). Имаме основание и добрата воля на отсрещната страна да предоговаряме – последните три „Пантера” да не ги получим, а заплатените за тях, предвидени в банковата гаранция 60% от стойността на последните три хеликоптера, да отидат да погасяване на задълженията от 40%, които са за 2010 г.
Искам да добавя, че още 76 милиона са изтеглени от банковата гаранция за тази година. Тези 76 милиона, ако не ги покрием с този актуализиран бюджет, означава реално намаляване с 10% на бюджета на Министерството на отбраната.
Искам да ви уверя, че ще направим всичко възможно – аз и министър Дянков, ако трябва и на ниво министър-председатели отново да предоговорим всичко, което можем да предоговорим, както за хеликоптерите, така и за двата самолета „Спартан”, но това не може да стане без ние да посрещнем своите висящи плащания. Благодаря.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ, от място): Искам реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Няма реплика на министър. Господин Петков, Вие поне би трябвало да го знаете.
Има думата народният представител Любен Татарски.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми господа министри, колеги! От хеликоптери да слезем пак на земята. Искам да ви върна към темата за общините, тъй като в чл. 1, ал. 1 са заложени параметрите на общинските бюджети. Обяснимо е защо тази тема е обект на дискусия днес. Сигурен съм, че до края на днешния ден в рамките на обсъждането на бюджета още няколко пъти ще се връщаме на тази тема. Донякъде бях провокиран от изказванията на колеги, които до известна степен спекулират с общините, с тяхното състояние, с техните възможности и предложените промени в бюджета.
Какво показват числата? Реално намалението на годишна база на бюджетните взаимоотношения е с 4,4%. Тези 100 милиона представляват точно толкова. Но разпределени по-нататък, според мен те показват, че по справедлив начин, даже по доста толерантен начин са разпределени тези средства. Изравнителната субсидия, която е много важна за слабите общини, тя изобщо не се намалява, като я сравним с тази за 2009 г. Тогава са 217 милиона, сега пак са 217 милиона.
Най-същественото намаление е в целевата субсидия за капиталови разходи и най-вече за изграждане и основен ремонт на пътищата, както и чистата целева субсидия.
Но все пак да си спомним къде отиват парите от европейските програми. Къде отидоха най-много проекти? Точно в най-малките общини. И какво се случва сега? Точно тези общини, за които преди известно време оревахме залата – колко са важни, колко са необходими, точно те сега не могат да се справят. Тяхната изравнителна субсидия била пъти над собствените приходи. Демек те са храненици на държавата.
Второ, тези общини нямат нищо финансов, нито административен капацитет. Те не могат, господин Петков, да управляват и изпълняват тези проекти, за които има подписани договори. Колеги, към днешна дата единици са проведените процедури за изпълнение на тези вече спечелени проекти. Това означава, че точно тези общини могат да доведат до провал изпълнението на тези европейски програми.
Затова като говорим за малките общини, не бива само да ги ожалваме, а да търсим начини и възможности да ги подпомогнем реално. Веднага ще ви кажа какво досега правим, но вие може би забравяте. В Закона за водите предложихме и се прие на първо гласуване правото на ползване на минералните води. Сега на второ гласуване вероятно ще минат водоползванията и водовземанията за обикновените водоизточници. В Закона за собствеността и ползването на земеделските земи на първо гласуване мина предложението за предоставяне на един немалък ресурс – земеделските земи и остатъчният поземлен фонд. Предстои гласуване на Закона за подземните богатства. Надявам с, че вие ще подкрепите предложение, което да даде възможност на общините да се разпореждат с част от тези подземни богатства. Имам предвид строителните материали, което предложение най-вероятно аз ще направя в залата, когато се обсъжда този закон.
Да не забравяме, че в Законопроекта за изменение на бюджета има предложени изменения, които също работят в полза на общините – 50% от наемите, получени от използване на общинско имущество, сгради, недвижими имоти, сега отиват в общинския бюджет. Това е доста добра стъпка.
Не мога да разбера обаче становището и позицията на Националното сдружение на общините, които са приели или решили средствата за „Красива България” да отидат във фонд „Флаг”. Това не решава проблема.
За пръв път сега правим разпределение на общините на две групи по отношение на изравнителната субсидия. Според мен то е на съвсем обективен критерий – процент собствени приходи към изравнителна субсидия. Това се прави за пръв път и според мен е съвсем точен и коректен показател и ако се използва, би довел до по-справедливо разпределение на средствата от републиканския бюджет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Времето, господин Татарски.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Приключвам.
Искам още веднъж да изразя несъгласие, че екологичните обекти отново са включени в бюджета на общините. Смятам, че поне половината можеха да бъдат орязани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
За реплика има думата народният представител Димчо Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Татарски, аз Ви правя реплика, защото ме предизвикахте с две неща – първо с думата „спекулация”, и второ, че Вие все пак дълги години бяхте кмет и познавате безкрайно проблемите на общините.
Няма спекулация, господин Татарски, защото числата говорят друго. Общите разходи, които общините тази година можеха да направят в началото на годината с приетия бюджет, са намалени в сравнение с миналогодишните разходи, които вече бяха кризисни, с над 700 млн. лв. – и местните приходи, и бюджетните взаимоотношения. Сега ги намаляваме с нови 100 млн. лв. по вашето предложение – на ГЕРБ, плюс регистрираното намаление в местните приходи. Някъде разходите им от 4,7 милиарда лв. (закръглено) ще паднат на около 3,6 млрд. лв. в най-добрия случай. При тази ситуация се говори за справедливо разпределение! Ето, в тази таблица съм направил справка какво е намалението. Една трета от общините са под средния процент за намаление, който на първия актуализиран вариант беше 6,12%, а на втория – 4,43%. Забележете, две трети от общините са с по-висок процент намаление на бюджетните взаимоотношения. И забележете, от тези две трети – някъде около 160 общини, в последните 80, които са с най-висок процент, има само три общини на ГЕРБ. Ето за това говорим, че няма справедливост.
Затова ще помоля в следващите параграфи нека поне да направим реални крачки, примерно по чл. 14, ал. 2, за да може наистина общините да усетят, че българският парламент мисли за тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: За втора реплика има думата народният представител Ангел Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Татарски, при цялото ми уважение към Вас ще кажа, че това е изказване, което не Ви прави чест. Не Ви прави чест като председател на комисията, в чиито отговорности са тъкмо общините и съответно би следвало да проявявате повече разбиране към проблемите, с които се сблъскват. Но не Ви прави чест и заради факта, че допреди една година сте бил кмет и се предполага, че Вие сте се сблъсквали с тези проблеми.
В случая, когато правите изказване, особено като председател, би следвало да оставите на банката, на която стоите, политическите си пристрастия и тогава, когато коментирате процентите, няма никакво значение дали ще говорите, че четири са малко, че не били осем, че не били дванадесет. Фактът е факт – 100 милиона са по-малко и тези 100 милиона са допълнение към онзи 1 милиард, с който общините разполагат по-малко отколкото са разполагали през предишната година. Няма никакво значение дали ще обясните колко справедливо са разпределени, на колко групи са разделени общините. Общините изпитват затруднение. Аз неслучайно Ви посочих какви са определенията на вашите, макар и вече бивши колеги – оцеляване. Те се чудят как да оцелеят, Вие им обяснявате, че не били осем, а били 4%.
Затова взимам думата, за да Ви репликирам и да кажа, че би следвало да проявявате повече обективност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика – Румен Петков.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, господа министри! Уважаеми господин Татарски, аз също като своите колеги съм смаян от факта, че Вие като бивш кмет разгръщате подобни тези.
Първо, относно крайната несправедливост при структурирането на общинските бюджети: Бургас – минус 3,15; столицата – минус 3,9; Етрополе – плюс 0,88, което е 65 хил. лв. повече бюджет от миналата година. Това всички трябва да го знаем. Да го видим и да знаем за какво безочие става дума да се твърди, че това е справедливо преразпределение. Община Белене – минус 6,41; община „Искър” – минус 7,93. Къде е плюс 0,8, къде е минус 7,9? Така че въобще не говорете за справедливост, ама въобще не говорете за справедливост! Някой някъде мишкува по кабинетите в Министерството на финансите и Вие тук ни говорите за справедливост. Среднограмотният човек сяда, гледа тези числа и разбира, че се лъже така арогантно както не може да се допусне в тази зала начина на мислене. Това – първо.
Второ, Вие каквото и да приказвате тук, не може да не си давате сметка, че капиталовите разходи на общините ги смазват и не те, а ние, приемайки този бюджет, тоест вие, ще носите основната вина и отговорност за това, че те няма да имат възможност да кандидатстват с проекти, защото нямат ресурса да инвестират в подготовката на проекти. Така че причината за неусвояването на евроинструментите ще бъдете вие, а не общините. И на Вас като кмет не Ви отива да си бършете ръцете с тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин Татарски.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, които се изказахте, много сте удивени от това, което се приказва, и смятате, че аз съм некоректен към моите колеги-кметове. Не е така! Със своите действия аз показвам, че стоя зад техните интереси и се опитвам да им помагам. Казвам, че този бюджет е справедлив, защото се отнася за всички по един и същи начин. Всички трябва да сме солидарни и да поемем отговорностите към кризата.
Аз знам десет години като кмет вие колко обективно се отнасяхте към някои общини. Да ви кажа: два мандата подред, една стотинка, а за някои общини течеше, особено за по-малките. Да не ви ги казвам. Вижте списъка на общините, в които има предвидени 40 милиона за екологични обекти – Кърджали, Смолян, не знам колко милиона за „Водно огледало”, но пътят до сметището не сме могли да направим, Созопол, Варна ...
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): А пътя до Разлог го направихме.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Нищо не сте направили!
Затова този субективен подход, който вие прилагахте толкова време, смятам, че сега ще бъде избегнат до известна степен, но това не означава, че ние не трябва да взимаме мерки в тази посока.
Аз като слушах господин Агов преди малко за областните управители и за заместник-областните, и аз бях кмет, когато областните управители бяха 9, и работехме точно толкова добре, както и когато станаха 28. Има един съвет, който се занимава с такава административна реформа. Не само агенции и министерства, а да погледнем и за сливането на общините. Какво правят толкова общини на територията на България? Гърция три пъти ги намалява и в други развити западни държави чуваме, че вървят натам – сливане на общини, обединяване на капацитет. Това е, трябва да търсим всички възможности. А вие просто наистина злоупотребявате и спекулирате със състоянието на общините, което по принцип трябва да бъде обект на внимание. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За процедура – господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Предвид големия интерес на опозицията към днешната точка и във връзка с това, че утре няма да има пленарно заседание, предлагам на основание чл. 38, ал. 1 удължаване на работното време до приемане на бюджета, дори ако се наложи и спиране на часовника. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Направено е процедурно предложение за удължаване на пленарното заседание днес до приключване на обсъждането и гласуването на Проектозакона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 141 народни представители: за 134, против 4, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Господин Миков, имате думата.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа! От Социалистическата партия и Коалиция за България сме внесли две предложения за увеличаване на приходната част от акцизи и от данък добавена стойност с 450 милиона. Правителството предлага от приетото от трите парламентарни фракции, които подкрепиха бюджета есента, намаляване при актуализацията от около 1 млрд. 600 млн. Отчетът на Министерството на финансите за м. май констатира тревожни тенденции, но в обяснителната част се казва, че те се дължат на временни фактори през 2009 г. Края на 2008 г. разплатено, постъпили тези средства. Също така там се очертават тенденции на повишен износ. Господин Дянков много пъти се хвали с повишения износ.
Разбираме, че има повишен износ, господин Дянков, но в същото време Вие твърдите, че износът се е повишил над 30%, около 0,2 се е повишила продукцията в индустрията. Не знам какво изнася държавата, освен ГЕРБ да започне да изнася революция за други държави. Но това крие много ясен индикатор, че тегленето на ДДС и злоупотребите с ДДС продължават да бъдат тежък проблем на тази власт. Въпреки акциите по телевизията за всякакви такива екзотични наименования както по отношение на акцизите, контрабандата, така и по отношение на злоупотребите с ДДС.
Това, което правителството предлага като актуализация на бюджета с 1 млрд. 600 млн. по-малко, показва, че правителството е наясно със себе си, че тези ефективни по телевизията акции – „Огняри” и всякакви други, не се отразяват по никакъв начин на приходната част на бюджета. Иначе не знам как да разчитаме и призива на министър-председателя на Празника на МВР: „Работете, за да се напълни бюджетът!” Е, от тая работа приходната му част се реализира с 1 млрд. 600 млн. при условие че казахте: „Ние правим реформа в приходните агенции”. Направихте реформата, господин Дянков. Вързахте кабела, всички останали неща, които обещахте, ги направихте и сега предлагате намаление с 1 млрд. 600 млн.
Смятам, че едно осигуряване на такъв комфорт в приходната част е нездравословно не само за приходните агенции, а за политиките, които трябва да бъдат осигурени чрез разходната част на бюджета.
Затова скромно, съвсем скромно сме предложили приходите от акцизи и ДДС – коментирам и двете предложения, да не бъдат намалявани така драстично с 1 млрд. 600 млн., а да бъдат намалени само с 1 млрд. 200, като се отнасяме, разбира се, снизходително към способностите на правителството да осигури приходите в бюджета.
Уважаеми дами и господа, в противен случай неподкрепата на това предложение от мнозинството ще покаже само едно, че всичко това, което демонстрирате като борба с престъпността и което трябва да напълни бюджета – това са точно контрабандата и злоупотребите с ДДС. Всъщност вие нямате никакъв успех там. Ревизията на приходите в тези два сектора с 1 млрд. 600 при условие че се твърди от господин министъра, че е направена реформа в тази администрация. Всички казват – да, в приходните администрации е направена реформата, при условие че се заявяват индикатори за развитие на икономиката и в същото време 1 млрд. 600 млн. надолу.
Уважаеми дами и господа, мисля си, че по този текст, по тези два текста, с които предлагаме, пак казвам – съвсем скромно 450 милиона, ще срещнем вашата подкрепа. Оттам финансирайте, ако искате, дефицита, който е застрашителен и който основателно се поставя отдясно, че е тревожен или пък друга някоя политика, а такива предложения в бюджета има много. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика към господин Миков?
Господин Красимир Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Миков, много ме изненадва Вашето изказване и то в частта ... Относно приходната част – да, имаме проблеми. Правителството има големи проблеми точно с ДДС и с акцизите. Тези структури, които и в момента правят, и се борим с тях, те бяха създадени включително и по Ваше време. Вие бяхте министър на вътрешните работи. Не мога да разбера, именно Вие упреквате Борисов, че призовава МВР да върши работа, за да се увеличат и техните заплати. Как ще се увеличат? Като се увеличат приходите. Вие обратно ли агитирахте тогава служителите на МВР да си затварят очите по събиране на ДДС и залавяне на тези групи? Защо упреквате Борисов, че призовава да работи МВР, за да се увеличат приходите? Не мога да разбера Вашето изказване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господа министри! Уважаеми господин Велчев, на една година депутат – може да се учудва, дано да не се учудвате и на четвъртата година или когато си тръгнете от властта по-рано за това състояние, в което оставяте държавата. (Възгласи от ГЕРБ: „Е-е-е!”.) По мое време, въпреки Вашите приказки, имаше излишъци в бюджета. Имаше излишъци, които вие сега харчите. Трябва да разберете, че милиционерското мислене за развитие на икономиката не води до повече приходи в държавния бюджет. Скъсахте ги от проверки, по пет пъти – икономическа, БОП, всичките по един път. Командировките на проверяващите ви струват по-скъпо от приходите и ги демотивирахте.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Караме ги да работят.
МИХАИЛ МИКОВ: Оттам седите и чакате. Добре, като премиерът призовава: „Пълнете хазната!”, като всички искаме това, защо с 1,5 млрд. като е направена реформата в приходната администрация, като има успехи в акциите, гледаме ги всяка вечер по телевизията? Онзи ден 60 стека цигари в операция „Огнярите” са хванати. На другия ден други такива работи. Защо намалявате приходната част с 1 млрд. 600? Няма обяснение! Господин Дянков казва: „Икономиката тръгва”, ръст в индустриалното производство с 30%. Намалявате приходите.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): То не става изведнъж.
МИХАИЛ МИКОВ: Има нещо сбъркано в цялата тази работа и искате хората да ви вярват. Пак ви казвам, по наше време сигурно е имало много проблеми, но имаше излишъци, господин Велчев. Този данък върху доходите, който въведохме и който сега вие увеличавате ... Знаете ли какво правите вие? Вие тупате чувала там, където няма. Виждате, че има преизпълнение на доходите на физическите лица, на преките данъци и ги вдигате още. В същото време не можете да се справите с ДДС-то и с акцизите, където са най-големите пробиви с измамите, контрабандата и ги намалявате. Така ли ще стимулираме правителството? Приходните агенции да напълнят хазната?! Това е политиката, логиката, която минава през тази актуализация.
Ако попитате тези, които ви подкрепиха, а сега не ви подкрепят много – и Синята коалиция, „Атака” ги няма, ще видите, че и те го разбират вече и затова малко назад, по-далече от вашите управленски решения в този законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва изказване на народния представител Дарин Матов.
ДАРИН МАТОВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Аз бях провокиран от изказването на господин Татарски във връзка с орязването на общинските бюджети. Тук исках да кажа, че така или иначе ограничаването на разходите със 100 милиона на общинските бюджети си е 100 милиона. Както се казва в една друга приказка: „Сто милиона са си сто милиона.” и това е реално ограничаване. Макар че тук се цитира това, че субсидиите за общинските бюджети се съкращават най-вече в раздела „Капиталови разходи”, това също е съкращение.
Защо, господин Дянков, още миналата година, когато коментирахме Бюджет 2010 на Република България, ние имахме едно такова предложение от „Ред, законност и справедливост”, част от данъците, в случая данъкът върху доходите на физическите лица, да бъде преотстъпван на 50% на общините? Аз мисля, че трябва да се върви по тази линия, а не се орязват общински бюджети, защото когато дадеш възможност на общините и преотстъпиш част от данъка, тогава те ще имат стимул и за по-голяма събираемост.
В тази връзка, понеже преди малко стана въпрос, мисля, че господин Имамов каза, че всяка цифра в бюджета е свързана с друга цифра, аз бих казал, че ние трябва да коментираме основно няколко цифри, които са в бюджета, и тези, които са свързани с бюджета, а именно тук говорим за брутен вътрешен продукт, извинявам се – дефицит, 3,8 начислен 4,8 на касова основа. Тук трябва да говорим за фискален резерв, който отива на санитарния минимум, според мен – 4,5 милиарда, и т.н.
Така че, господин Дянков, наистина не беше лошо и тогава, пък и сега, ако трябва, приемете нашето предложение ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По кой текст конкретно имате отношение, защото говоренето Ви е като за първо четене?
ДАРИН МАТОВ: Говорим за преотстъпване на данъка върху доходите на физическите лица в размер на 50% на общините. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Народният представител Иван Костов има думата.

ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми господин министър! Синята коалиция е единствената, която не участва в тази надпревара по популизъм, която се води в тази зала, но това е така от 20 години и за мен не е изненада. Има някои, които болезнено изживяват, ако бъдат надминати по популизъм, и това недостойно съперничество между политиците продължава толкова много години без даде какъвто и да е продукт, без каквито и да е положителни последици.
Синята коалиция сме единствените, които сме подходили по съвършено различен начин към Законопроекта за бюджета.
Първо, госпожо председател, искам да кажа, че ако Вие подложите отделните поправки по алинеите на отделно гласуване, ние ще подкрепим четири от петте алинеи.
Ние няма да подкрепим ал. 2, където всъщност е големият риск за изпълнението на бюджета – нещо, което изглежда не разбира мнозинството, аз ще се опитам да го обясня.
Тук се казва, че могат да бъдат събрани и повече приходи. Ние ще подкрепим тези приходи, които са записани в ал. 1 в предложението на правителството. Не могат да бъдат повече! И тези, които са записани – 15 млрд. 232 млн. и 203 хил. 400 лв. са завишена величина.
Ако внимателно следихте дебата около излизането на този законопроект, щяхте да видите, че ключовите изпълнители на приходната част – председателят на Националната агенция за приходите и шефът на Изпълнителна агенция „Митници”, заявиха, че няма да изпълнят тези приходи с 500 милиона – са им завишени. В този смисъл рискът е признат и не се говори от Синята коалиция, че има риск за изпълнението на приходите в бюджета, а той е заявен от самата администрация, която ще събира тези приходи. Това са съвършено различни неща. Значи има риск. Тук слагам точка.
Как се реагира, когато има риск? Да не се получат още 400 милиона, хайде да не са 500 – 400. Не да се завишава, а да не се получат. Как се прави в този случай? Ами, намаляват се разходите. Това сме предложили и сме единствените, които сме подходили толкова трезво към този риск за изпълнението на бюджета. Ние предлагаме намаляване на разходите в ал. 2. Това правим ние.
Има възможност, господин вицепремиер, да се намалят разходите, и Вие го знаете по-добре от всички в тази зала. И не можете да го наложите на колегите си в правителството. Не можете да го наложите! Не можете да го наложите и в тази парламентарна група.
Точно заради това ние няма да подкрепим този текст, така както се предлага. Защото тук в момента се създава опасност да рухне финансовата стабилност, да се отиде към още една актуализация на бюджета или да не бъде изпълнен заявения бюджетен дефицит, България да влезе в процедура на прекомерен дефицит от страна на Европейския съюз, за втори път – и да бъдат наложени санкции, и да бъдат зададени решения, които вече ще бъдат невъзвратими. Тогава вие може да си плачете за общините! Когато дойдат и кажат: от 280 общини ще останат 80. Тогава ревът ще е още по-силен! Тогава ще плачем и за пенсиите, защото ще бъдат намалени! Тогава ще плачем и за заплатите! Защото сега, навреме ние не правим тези предложения. Защото навреме не правим тези съкращения. Могат да се направят съкращения. Могат да се намалят първостепенните разпоредители на бюджетни средства с една четвърт. Могат да се намалят второстепенните разпоредители с бюджетни средства с една четвърт до една трета. Могат да се намалят!
Ние сме го направили и ще го дадем на вашия министър-председател, и ще видите как това нещо може да се направи, тоест – може да се елиминира огромна обща администрация, която има навсякъде, която беше създадена от тройната коалиция. И трябваше да бъде елиминирана тази администрация, защото иначе ние ще отиваме и ще посягаме на пенсиите и на заплатите.
Аз много съжалявам, че не стигна подкрепата за усилията на вицепремиера господин Симеон Дянков, не срещна разбиране в колегите си в Министерския съвет, не си прочетоха домашното, не си огледаха структурите и остават в една безумна ситуация. Поддържат се структури, които не са догледани и не са съкратени още от Тодор Живково време.
Не е прав министър Цветанов, вицепремиерът, не е прав да казва, че не трябва да се посяга на неговия бюджет. Има много да се реже в Министерството на вътрешните работи. За какво му е цялата тази организация от свръхскъпо платени и защитени служители на Министерството на вътрешните работи? За какво му е това цялото чудо!? При положение че действащите полицаи, тези, които действително отговарят за реда, са толкова малко. Те са едно към едно. Къде има такава структура? Специализирана администрация към обща администрация – едно към едно! Къде го има това нещо по света? Точно заради това предложенията даже са меки. Те можеха да бъдат много по-радикални. Ние ви предлагаме да прецените тези рискове, защото в момента залата поема много сериозен риск.
Аз мисля, че достатъчно ясно обясних мотивите на Синята коалиция. Ние желаем този бюджет да бъде изпълнен. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ПГ на СК.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика?
Господин Пирински – заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Костов, репликата ми е по въпроса за приходната част, и наистина се обръщам към Вас с очакването да коментирате въпроса именно от гледна точка на икономист.
Господин Миков зададе един въпрос, който няма ясен отговор. При положение че темпът на развитие на икономиката и на производството оттук-нататък се очаква да бъде даже слабо повишаващ се, обяснението на министъра на финансите за спада на приходите е промяната в структурата на реализацията, тоест този 30 процентов ръст на износа, от който вече се събира по-малко ДДС. Но въпросът е какво се изнася, тъй като би трябвало да има някакъв, съответстващ поне малко ръст на производството, за да има ръст на износа. При видимата необяснимост на тази ситуация един от логичните отговори е, че всъщност не се изнася, а се отчита износ без такъв да се върши. И всъщност излиза, господин Костов, че залагайки това намаляване на приходите, ние узаконяваме нещо, което води до заобикаляне на фиска. В колосални размери! Аз считам малко лековато Вашето обяснение, че тъй като приходните агенции казват, че няма да се съберат тези приходи, ние трябва да се съобразим просто с това заявление. Силно съмнително!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За втора реплика – господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, уважаеми господин Костов! Аз уважавам Вашите виждания за свиване на разходите, някои от тях споделям частично. Реформата в МВР няма да я коментирам, защото сигурно съм пристрастен. Но това си е въпрос на управляващите, те казаха, че те няма да я правят, така както сме обсъждали някога.
Самият Вие казвате, че по изявления на шефовете на приходните агенции става въпрос за 500 милиона по-малко. (Реплика на народния представител Иван Костов.) Аз съм Ви разбрал тогава другояче.
Но, вижте – внася се един милиард и шестстотин, казва се, че разликата между 2009 и 2010 г. се дължи на фактори с еднократен характер в полза на 2009 г. Тези фактори са от първата половина на годината – унищожаването на цигарите, раз; втори път – повечето изразходвани средства в края на 2008 г., които са се върнали като приходи. Но вече е втората половина на годината на 2010 г. – няма да има тези еднократно подействали негативни и позитивни фактори за първата половина на 2009 г. Тоест, ние разхлабваме ангажимента на правителството да събира приходи. Това е големият проблем.
Аз няма да коментирам онова съотношение на преразпределяните средства, което при дясното правителство е 42%, а при лявоцентристкото беше 38-39%. Няма да коментирам това. Те преразпределят 42%.
Само че фундаменталният въпрос е този: ленивото актуализиране, ленивата приходна част сега, в средата на годината, ще намали още повече потенциалът, въпреки изявленията на министър-председателя, на министъра на вътрешните работи, въпреки филмите по телевизията – дедесари и всякакви други такива - как беше? – престъпни братства от песента за МВР. Но с акта Държавен бюджет ти реално показваш друго! А физическите лица ще ги натоварим повече,защото те си плащат и там изпълнението върви добре. Ето това правим с тази актуализация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика – Ангел Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Уважаеми господин Костов, може би щяхте да имате някакво основание да говорите за популизъм, ако при внасянето на законопроекта за актуализация, финансовият министър беше заявил – да, ние допуснахме грешки и се провалихме, или ако вие, като парламентарна група, която е подкрепила закона за бюджета миналата година и на първо четене законопроектът за актуализация, бяхте признали същото.
Всъщност вие трябва да признаете, първо, че основните цели на този законопроект са да се намалят приходите с близо 2 млрд. лв. Второ, да се узаконят разходи, които са направени, но които не са били предвидени. Трето, да се легитимира осъществяването на нови разходи чрез този така наречен оперативен резерв на стойност над 1 млрд. 100 млн. лв. Четвърто, да се узакони дефицит над 3%. И да се узакони, най-после, харченето на резерва до санитарния му минимум от 4,5 милиарда.
Сега нямате основания да говорите за популизъм, защото не направихте тези признания за провал, а именно в резултат на провала ключови сектори с огромно социално значение са изправени на ръба на пропастта, а някои от тях вече са минали оттатък. Затова и се налага да предлагаме текстове, предложения и решения, които са съвсем реалистични от загриженост за тези сектори. Това не е популизъм, това е отговорно поведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Уважаеми господин Миков, според мен има поне три важни причини да се намали събираемостта на приходите. Първата причина безспорно е, че се изменя структурата на облагаемия доход. Това, че ще има растеж на износа, фактически намалява приходите при сегашната система за данъчно облагане. Защото се възстановява данък добавена стойност на износителите и на практика бюджетът стимулира през системата на данък добавена стойност – всеки растеж на износа радва износителите, не може да радва министърът на финансите. Това е едната причина.
Впрочем господин Красимир Стефанов е заварен от предишното управление служител - почтен, сериозен човек.
Втората причина - българската администрация. Българската администрация е ленива в събирането на косвеното облагане. Силно ленива. Тя лесно облага внос – голям внос, лесно деклариран, засича се на границата. Тя не може да облага вътрешния оборот. И в момента не е в състояние, не го прави, не може да развие тази способност. Това беше въпрос, който беше прозяпан и на него не беше реагирано в продължение на толкова време. Това трябваше да бъдат комплекс от мерки, започнати още от министъра на вътрешните работи, подкрепен от колегата му, за да може да бъде пресрещнато това нещо.
Трето, води се война – води се война с контрабандата, с организираната престъпност. А когато се води война, не се събират приходи. Тогава реакцията на страната, която е нападната, а в момента това са контрабандистите, е да изчезват в сивата икономика, да укриват доходи и така нататък. Трябваше цялостна стратегия това нещо да бъде направено по най-правилният начин. Аз заради това се изказах и когато двете ключови ведомства - Министерството на вътрешните работи и Митниците, влязоха в конфронтация, опитвайки се да прехвърлят едно на друго вината за несвършената общо работа. Така че, това са причините.
Поради тази причина и – отговарям и на господин Миков, и на господин Пирински – поне по тези три важни причини не ни дават възможност да бъдем оптимисти.
По отношение на господин Найденов. Господин Найденов, цялото това нещо, което Вие казахте, аз бих го приел като чиста монета, ако не беше преди това изказването на министъра на отбраната господин Ангелов. Чии задължения, господин Ангелов, трябва да се покриват сега? (Реплики от КБ.) Чии, чии? Чий е този милиард? Кой е ангажирал с тези безумни самолети „Спартан” с тези вертолети, които не са и оборудвани с оръжия, кой е ангажирал тази страна да го прави? Кой, кой? (Реплики от ГЕРБ и СК.) Вие какъв бяхте тогава? Как може да ставате тук и да се правите сега на човек, който няма отношение към тези неща? Ами, трябва да има някъде мяра в тази Ваша претенциозност. Трябва да знаете, че партията едни пази, когато имате лична отговорност. Вие бяхте отговорен за Комисията по отбрана човек и не можеше да прозяпате всички тези безумства, които са направени там, ако сте бил почтен депутат, ако сте бил честен гражданин. Само това да бяхте, а не да следвате някаква партийна повеля, Вие щяхте да станете и да кажете тук от тази трибуна – тези сделки са абсолютно излишни, те не трябва да се правят в това време. И тогава вече да ми говорите за признати и непризнати грехове и популизъм. (Ръкопляскания от ГЕРБ и СК.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Лично обяснение.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Вземам думата за лично обяснение, защото, господин Костов, никога не съм мислил, че сте сред политиците с къса памет. Ако разбира се не сте с къса памет, трябва да си спомните, че имаше един така наречен стратегически преглед на отбраната, завършен през 2004 г., който беше подкрепен от вашата партия и вашата парламентарна група. Защо е толкова важно да се подчертае, че вие го подкрепихте, а ние не го подкрепихме? Защото именно въз основа на този стратегически преглед беше приета Програмата за превъоръжаване и модернизация на Българската армия с над 50 проекта, в които 11 бяха определени като приоритетни с договори от 2004 г. Въз основа на този стратегически преглед! (Ръкопляскания от КБ.)
Лъжата, която непрекъснато се повтаря за договори, сключени от предишното правителство, все пак трябва да има някакъв край. Дългосрочни проекти, сключени през 2004 г., които министърът на отбраната няма да опровергае - да, те може би са били нецелесъобразни, но те почиваха на една политическа и военна експертиза, по която аз не си спомням представителите в комисията, в това число и предишната комисия, на която аз имах честта да съм бил председател, да са възразявали. Нещо повече, те ги одобряваха, те ги акламираха. Те настояваха за увеличаване на средствата за тяхната реализация. Ето защо не приемам подобни обвинения и е хубаво, когато се говори от трибуната, все пак да се придържаме към някакви реалности, към някаква елементарна почтеност. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Министър Ангелов.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Искам в интерес на истината да добавя нещо.
През 2004 г. с фирма „Юрокоптер” е сключен договор за доставка на три хеликоптера и за тях е имало финансови средства.
През 2006 г. е сключен нов договор, с който българската държава се задължава да купи 18, а не 3 хеликоптера, при това с изключително заробващ договор, при който 60% от цената на всички 18 хеликоптера е платена наведнъж, цифром и словом, 240 млн. евро – през 2007 г. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Сергей Станишев – за изказване. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Кажи комисионите!
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Обсъждаме може би най-важния закон, който Народното събрание трябва да дискутира, защото в бюджета се съдържа цялата политика на държавата по отношение на всички сектори.
Първо, искам да изразя недоумение от, как да го кажа, велия дебат от страна на представителите на партия ГЕРБ, които много странно и пасивно защитават предложенията на правителството. Но не това е най-важното.
Когато се актуализира бюджетът на страната, а това е прецедент – от 1996 г. сега е за първи път – би трябвало най-малкото да се чуе какви изводи си е направило правителството, къде е сгрешило правителството в своята прогноза.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Ние не сме популисти като вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Станишев, съжалявам, че ще Ви прекъсна, но това е за първо четене. Припомням, че сме на второ четене.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Това е във връзка с предложенията, които направихме за приходната част, тоест по т. 1.
Искам да ви кажа, че нашите предложения по приходната част са направени точно на тази основа, защото смятаме, че правителството на основа на анализите неправилно е оценило възможностите на приходната част през тази година. Не може да се приеме обяснението, че при нарастване на брутния вътрешен продукт с 3% в сравнение със старата прогноза на правителството, изведнъж приходите ще бъдат с 2 млрд. лв. по-малко, отколкото сте планирали в безалтернативния бюджет, както беше обявен от министър Дянков през декември месец миналата година, само преди половин година. Смятаме, че затова Народното събрание трябва да постави по-високи изисквания към правителството по отношение на събираемостта от ДДС и акцизи.
Направихме нашите конкретни предложения и по данъка за акцизите, защото, ако няма приходи, няма как да се реализират и смислените разходи, необходими на българските общини, здравеопазването, българския бизнес и социалния сектор. Това е най-важната тема, която трябва да дебатираме в момента, не някакво минало, а да направим анализ какво може да направи правителството.
Беше заявено от министър Дянков, че ще събере гарантирано 2 милиарда повече приходи. Къде са тези 2 милиарда, трябва да се даде отговор!
Още повече, беше казано, че реформата на НАП е приключила и би трябвало да има много по-висока ефективност в събираемостта.
Основният извод обаче е, че правителството не е направило своите изводи и ще кара постарому. Затова няма как да подкрепим и предложенията на ГЕРБ в тази част, защото не правят реален анализ, не поставят изискванията към изпълнителната власт, а това е нейно задължение – да събира приходи, както е планирала.
В общи линии, действително тези промени само легитимират харченето на фискалния резерв, който беше 8 млрд. 200 млн. лв. през м. юли миналата година и се планира да бъде докаран само до 4,50 милиарда към края на тази година, лимита по отношение изискванията от Народното събрание, което трябва да е много по-стриктно към правителството за събираемостта на приходите, и дава скрити резерви на правителството да харчи.
Важно е да се знае, че не се реализира това, което е необходимо за хората на България. Прави се скрит резерв на правителството за необосновани, неконтролирани, непрозрачни плащания за реализацията на политически цели. Призовавам народните представители и от мнозинството да подкрепят предложенията на Коалиция за България, които са насочени към по-висока събираемост на приходите. Не виждаме никакво основание да се приема толкова песимистична прогноза.
Обяснението, което се дава, свързано с износа, не може да покрие цялата тази гигантска дупка от 2 млрд. лв., няма как да я покрие. Затова бихме очаквали и от министъра на финансите да даде уверения, че в резултат на толкова шумно рекламираните реформи за дейността на НАП и митниците ще се събират повече приходи. Тогава да разпределят, но да разпределят по прозрачен начин. Благодаря ви за вниманието. (Единични ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма желаещи да репликират.
Други народни представители, които желаят да участват в дебата?
Господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, господа министри, колеги! Винаги съм защитавал тезата, че България е достатъчно икономически стабилна, за да има национална сигурност на ниво – точно обратната на тезата на Иван Костов. И в миналия парламент, и вечно той е пледирал, че са излишни всякакви въоръжения, че всичко имаме прекалено много.
Тогава аз питам с голяма изненада министър Ангелов, когото уважавам като професионалист, който изтъкна, че хеликоптерите стават от 3 на 18, ако считате, че сегашните ни ангажименти към НАТО и въобще националната сигурност не се нуждаят от тези хеликоптери и от другите разходи, които вече са влезли в актуализацията и превъоръжаването на Българската армия, ако те не са нужни, намалете капиталовите разходи за дълготрайни и други активи, говоря по т. 2. Ако се прецени, че е грешно направеното от предишното управление, в този дух дайте да се откажем от ангажиментите, които сме поели, за глобална национална сигурност. Вероятно ще се облекчат разходите, както предлага и господин Костов. Да остане само полицията и всичко ще е наред!
Аз съм категорично против. Смятам, че не е в интерес на България. Колкото и да е тежка ситуацията, не можем да приключим така с ангажиментите с националната сигурност на страната.
Искам да поздравя тук министър Ангелов, защото чух неговата позиция за защита необходимостта България да има собствени военновъздушни сили от неотдавнашните му срещи в Съединените щати.
Категорично съм против да се спекулира тук с превъоръжаването на Българската армия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма желаещи.
За изказване – господин Павел Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): На няколко пъти тук прозвучаха призиви днешният дебат да бъде по-специализиран – по внесените предложения. Той все избива да става политически, политически е, но няма как. Разбира се, предизвикват го от БСП. Личи си, че те пропуснаха миналата година м. декември, когато се правеше бюджетът за тази година, да направят своя политически дебат и политическа тема, пропуснаха тази възможност, а сега се опитват да я компенсират.
Всъщност, те не можаха да компенсират това и при дебата по първото четене на бюджета, защото тогава бяха обвързани с време – минутите, които им се предоставят по нашия правилник, се оказаха недостатъчни. Колеги, те днес правят това – абсолютно всички използват 5 те минути, за да хиперболизират дебата.
Няколко са темите от тяхна страна – защо се прави тази актуализация, това било провал. Банално! Много банално. Това го повтарят вече месеци наред.
Още когато се правеше бюджетът миналата година, ние от „Атака” на три пъти от тази трибуна – при първо и при второ четене казахме, предупредихме, че бюджетът ще се актуализира и това ще стане юни-юли. И това става точно юни юли. Тогава никой не се вслуша, никой не обърна внимание на тази наша забележка, на това наше предупреждение.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Кой трябваше да обърне внимание?
ПАВЕЛ ШОПОВ: Но кое е голямото всъщност с това, което се прави, което всъщност не е друго, а една фина настройка на бюджета? Такива поправки на бюджета всъщност се правиха при предишни управления, и при тройната коалиция в последния момент, декември месец не с поправка на бюджета, което тогава сме казвали от „Атака”, това ставаше с едно решение, което изливаше милиарди незнайно накъде, без да е ясно как ще се харчат тези пари, без никаква прозрачност, без каквото и да е.
Тази поправка на бюджета обаче, на тази актуализация, че става въпрос за суми, които не са големи, за дефицити, разлики, проценти и в пари, в абсолютни стойности, за които нашите съседи, европейските страна, ако стигаха до това положение, щяха шапки да хвърлят и щяха да бъдат много доволни.
А днес какви са темите, които поставя БСП? – Комарите! Значи не е въпросът за това, че не се свалят заплати, пенсии, че не се вдигат данъци, проблемът на БСП са комарите. (Оживление.) Този въпрос беше повдигнат от няколко изказващите от БСП. Да, това е много важен въпрос. Друг е въпросът, че червените кметове, за които са предвидени пари, няма да проведат мероприятието. И аз ви го казвам. И това се разбира от толкова натрапената от БСП тема. Нарочно няма да го направят, за да хвърлят вината: министър Дянков е виновен комарите да хапят българските граждани. (Смях.) И сега това ще го разправяте. Смейте се, така е. Имаме данни, че в Русе това се прави. Имаме сигурни данни в Русе, че там целенасочено не се осъществяват кампаниите и мероприятието по тази причина. Но това е малката тема.
Другата, по-голяма пропагандна тема от вас тук е общините, та общините! Едно от последните ваши убежища, където имате много кметове и кметовете, организирани от вас, пищят. Разбира се, страшно е долу, общините умират, общините фалират, защото сте почнали предизборната кампания. Защото от вашето Политбюро на БКП-БСП са наредили: „Другари, започва предизборната кампания за местните избори, започвайте да пищите за общините. Общините фалират, общините умират.”
Така че днешният дебат за вас е абсолютно политически. Той не е нито експертен, какъвто опит правите, за да го представите такъв. Той не е финансов, той не е бюджетен. Той за вас е част и началото на предизборната ви кампания за местните избори. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли реплики? Господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Госпожо председател, уважаеми колеги! Явно дебатът изморява и някои от нашите колеги, защото само комарите са им направили впечатление в този дебат. Само че, господин Шопов, в тази зала се казаха много важни неща. И ако за Вас свалянето на задачата на правителството да събере 2 млрд. повече е фина настройка, аз започвам да се плаша какво ще означава по-нататък, ако трябва да вземем радикални мерки.
И тук искам да Ви кажа, използвайки предишни твърдения на подкрепящи мнозинството партии, че, виждате ли, ние приемаме числата за приходната част, тук трябва много ясно да кажем, че да, ако ние не се борим със средата, която е наложена в момента в страната, ние не само ще подкрепяме тези числа, ами, запомнете, че не 15,2 млрд. лв., а вероятно приходите няма да надхвърлят 14 млрд. лв. Запомнете това число. И запомнете, че разходите на правителството няма да бъдат на ниво 18,9 млрд. лв., а няма да надхвърлят 17,5 млрд. лв. Защото всъщност голямата философия е едно перде пред бюджета. Защото вътре няма да бъдат усвоени над 850 млн. лв. по европейските програми и вероятно в голямата си степен няма да бъдат платени тези 600 млн. лв. на българските фирми. Ето затова си струва. А комарите – те и без вас, господин Шопов, се размножават. (Смях.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Господин Шопов – дуплика.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Ами, въртите, сучете – пак върнахте нещата на комарите. (Смях.) Аз мислих мимоходом да мина по тази тема, вие пак натам го избивате. Но за вас всъщност от комарите идва този апокалипсис. Не знам комари ли, конски мухи ли ви ядат, може и последното да е. Но вие чертаете най-страшните картини и драми. Това е вашата тясна партийна специалност. Винаги това е било – да се създаде революционна ситуация. (Силен смях и ръкопляскания.) Да има бунтове, наводнения, да има социално недоволство. Някога в миналото вашата партия на тази вълна да направи въстания, революции, да дойдете на власт. Сега държавата да се провали и бюджета да се срине, комарите да хапят хората (смях), да се срине, комарите да хапят хората (смях и ръкопляскания), за да дойдете отново на власт. На това разчитате. Това е бил винаги вашият шанс – да дестабилизирате обществото, да дестабилизирате държавата, за да бъдете вие спасителите, здравите сили, които да теглите бюджета, да съберете парите, да се преборите с контрабандните канали. (Реплики.)
Сега обаче голямата тема е контрабандните канали – контрабандните канали, които вие държите. Тук господин Добрев вчера заяви, че разбира от контрабандни канали. Разбира се, че разбирате от контрабандни канали. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) А понеже сте техни специалисти по контрабандните канали, е едно от нещата, които са влезнали в устите ви непрекъснато е 50 на сто контрабанден внос на каналите, контрабандните канали, които не били овладени. Не е лесно да ви се овладеят тези контрабандни канали на вас, които ги държите и ще продължавате още дълго време да ги държите, въпреки усилията, които се правят за разбиването им. (Реплики и частични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи други народни представители?
Заповядайте.
ЕВГЕНИ СТОЕВ (ГЕРБ): Госпожо председател, уважаеми колеги! Стана дума за контрабандата. Ясно е и кои са специалистите и от къде тръгва контрабандата. Също сме наясно и за сивата икономика, която се разраства от вашия мандат. Стана дума също, господин Иван Костов говори за нереформираната администрация, особено на НАП. Там тя все още се ръководи от Красимир Стефанов, който е един от екипа на Мария Мургина, която в момента е следствена. И в действителност може би грешката на финансовия министър е, че досега не е сменен ръководството на Националната агенция по приходите.
Наистина трябва да се направят ограничителни мерки при актуализацията, за в бъдеще да се мисли за ограничаване на кешовите разплащания, защото винаги, когато има кеш разплащания, винаги има корупция, винаги се укриват и доходи. Затова е нужно да се ограничат кешовите разплащания, да се намалят банкоматите. Когато всичко минава по банков път, тогава може би сивата икономика вече ще се намали и приходите ще излязат на яве. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика?
Заповядайте, господин Горов.
ДИМИТЪР ГОРОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, досега имахме притеснения, че не се изказват колегите от ГЕРБ – сега имаме притеснение, че се изказват. В общи линии, аз не чух нищо по бюджета, въпреки че обсъждаме актуализацията на бюджета.
Чух някакви квалификации, че контрабандата била вървяла отпреди, пък сега нещо се правело, пък... Тя е увеличена сега, господине. Сега! Миналата година и пό миналата контрабандата беше на значително по-ниски нива. (Оживление и възгласи от ГЕРБ.) В момента се качва на 51%! Това са фактите! Това са фактите! Каквото и да приказвате, просто е смешно.
Ако за една година не сте разбрали къде са проблемите, ако за една година не сте могли да смените още някой чиновник в администрацията, извинявайте, ами какво правите, бе? (Оживление и възгласи от ГЕРБ.) Ето за това се налага тази актуализация – защото нямате абсолютно никаква мисъл какво се прави.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Станишев.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Искам само да обърна внимание, че контрабандата се бори първо с икономически мерки. Само вчера обсъждахме предложение на Коалиция за България да се намали акцизът върху цигарите, което да позволи да се съберат повече приходи в бюджета. Посочихме ви примера на други страни, като Унгария, които вдигнаха много акцизите, спадна събираемостта, засили се контрабандата, обаче се коригираха. Намалиха нивото на акциза и събраха повече пари в бюджета. Отхвърлихте го!
Контрабандата не се бори с показни акции на дребни разпространители. И резултатите са налице, те са в проектобюджета, който предлагате – много по-малко приходи от ДДС и от акцизи! Това са резултатите.
Още повече да се намалят служителите в митниците в тези условия – с какъв човешки ресурс борите контрабандата? С никакъв. Няма да постигнете никакъв резултат така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика? Няма.
Имате възможност за дуплика. – Няма да ползвате дуплика.
Други народни представители, които желаят да участват в дебата? Няма желаещи. Дебатът е закрит.
Преминаваме към режим на гласуване. Моля народните представители, които са в кулоарите на сградата, да заемат местата си в пленарната зала.
По реда на визираните в доклада предложения:
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Михаил Миков, Анна Янева, Корнелия Нинова и Кирил Добрев, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 151 народни представители: за 38, против 109, въздържали се 4.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков, което комисията не подкрепя.
Гласували 156 народни представители: за 39, против 117, въздържали се няма.
Предложението не е прието.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Прегласуване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Позволявам си да поискам това прегласуване, защото виждам, че има народни представители от управляващите фракции, които разбират, че едно увеличение с около 200 милиона е даже твърде скромно, което сме поискали за събираемостта на ДДС; че не може по този начин, сваляйки плана, да се намали още повече амбицията на тези, които трябва да събират средствата от ДДС, а те са изключително важни. После вие ги разпределете – от мнозинството, но покрийте вашите политики, които са нужни на хората.
Апелирам за прегласуване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на прегласуване предложението на народния представител Михаил Миков, което комисията не подкрепя.
Гласували 161 народни представители: за 40, против 121, въздържали се няма.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Драгомир Стойнев, Емилия Масларова, Мая Манолова и Анна Янева, което комисията не подкрепя.
Гласували 159 народни представители: за 40, против 118, въздържал се 1.
Предложението не е прието.

Подлагам на гласуване предложението на народните представители Захари Георгиев и Петър Мутафчиев, което комисията не подкрепя.
Гласували 163 народни представители: за 36, против 116, въздържали се 11.
Предложението не е прието.
За процедура има думата господин Мутафчиев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Стига с тези номера! Големи хора сте!
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, дами и господа народни представители! Това наше предложение е свързано с едно обещание, което управляващото мнозинство даде на пловдивчани. Притеснявам се, че сега, след като го отхвърляте, много лесно ще отхвърлите и второто ми предложение, което касае § 4, чл. 10 – за увеличаване с 15 млн. лв. на парите, които трябва да отидат в Пловдив.
Обръщам се към вицепремиера. По време на почивката казах: „Ако Вие, господин вицепремиер, искате наистина да изпълните своето обещание, сега е моментът да дадете знак на управляващото мнозинство с едно височайше кимане, за да подкрепят това предложение и да изпълните ангажимента си към пловдивчани.”
Пловдив направи голям реверанс на София по отношение на приемане на отпадъците.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Каква е процедурата, господин Мутафчиев? Прегласуване ли искате?
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Мотивирам процедурата. Да, искам прегласуване.
Надявам се сега да подкрепите това предложение, за да изпълните вашето обещание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на прегласуване предложението на народните представители Захари Георгиев и Петър Мутафчиев, което комисията не подкрепя.
Гласували 165 народни представители: за 38, против 118, въздържали се 9.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народни представители Мартин Димитров, Кирчо Димитров, Ваньо Шарков и Асен Агов, което комисията не подкрепя
Гласували 163 народни представители: за 14, против 75, въздържали се 74.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Пенко Атанасов, Корнелия Нинова, Димчо Михалевски, Спас Танчев и Георги Божинов, което комисията не подкрепя
Гласували 165 народни представители: за 37, против 128, въздържали се няма.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Румен Петков, което комисията не подкрепя.
Гласували 162 народни представители: за 39, против 119, въздържали се 4.
Предложението не е прието.
За процедура има думата господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Госпожо председател, благодаря Ви за предоставената дума.
Обръщам се и към Вас: Вие сте от Плевенско. Трагедията по Дунава наистина е истинска. Това не е метафора. Такива наводнения е нямало от много години. Не става въпрос за кой знае каква сума. Уверявам Ви, когато сега водата се дръпне, ситуацията от трагична ще стане... Не знам дали може да се намери подходяща дума в българския език на какво са подложени тези хора. Не са много парите. Нека да помислим дали целево, по изключение заради бедствената ситуация наистина да не подкрепим това предложение.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Бедствия и аварии!
ЛЮТВИ МЕСТАН: Нека да са бедствия и аварии. Но там няма разчетени средства за това. Ще ви моля наистина за отговорно отношение, тъй като става въпрос в буквалния смисъл за здравето на стотици хиляди български граждани, които живеят край р. Дунав. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Местан.
Тъй като и лично се обърнахте към мен като представил от район, който излиза на Дунава, помолих вицепремиера Дянков - да даде обяснение как стоят нещата в борбата с комарите. (Смях и ръкопляскания от ГЕРБ.)
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин министър! От Фонда за бедствията и авариите вече са отделени средства. С тези средства се работи съвместно с румънското правителство, така че този проблем да бъде решен. Не са необходими допълнителни средства в тази актуализация на бюджета. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на прегласуване предложението на народния представител Румен Петков, което комисията не подкрепя.
Гласували 164 народни представители: за 42, против 118, въздържали се 4.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Сергей Станишев, Ангел Найденов, Мая Манолова, Петър Курумбашев, Димчо Михалевски, Асен Гагаузов, Захари Георгиев и Кирил Добрев, което комисията не подкрепя.
Гласували 168 народни представители: за 39, против 124, въздържали се 5.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Сергей Станишев, Ангел Найденов, Димчо Михалевски, Асен Гагаузов, Валентина Богданова и Петър Мутафчиев, което комисията не подкрепя.
Гласували 169 народни представители: за 42, против 126, въздържал се 1.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Валентина Богданова, Ивелин Николов, Стефан Данаилов и Петър Курумбашев, което комисията не подкрепя.
Гласували 169 народни представители: за 42, против 118, въздържали се 9.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Румен Петков, Кирил Добрев и Корнелия Нинова, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 164 народни представители: за 28, против 124, въздържали се 12.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Стефан Данаилов, Петър Курумбашев и Антон Кутев, което комисията не подкрепя.
Гласували 168 народни представители: за 41, против 122, въздържали се 5.
Предложението не е прието.
Заповядайте, господин Курумбашев.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Моето искане за прегласуване е свързано с две причини.
Първата е, че тук няколко пъти говорихме за това, че просто става дума за правен нихилизъм. Със Закона за бюджета се нарушава Законът за филмовата индустрия. А иначе, просто да ви конкретизирам отново нашето предложение – става дума за 2 милиона за българското кино, просто да могат да бъдат довършени започнатите вече филми, без изобщо да се правят филми през тази година, и 4 милиона – за театрите.
Аз искам да Ви помоля, господин Дянков, тъй като съм сигурен, че в избирателния район на госпожа Цачева гледат българско кино, да изкажете Вашето становище. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на прегласуване предложението на народните представители Петър Курумбашев, Стефан Данаилов и Антон Кутев, което комисията не подкрепя.
Гласували 166 народни представители: за 45, против 116, въздържали се 5.
Предложението не е прието.
Преминаваме към гласуване предложенията на комисията.
С оглед направеното предложение от народния представител Иван Костов, като взимаме предвид особеността на този законопроект, който основно е в таблични и графични измерения, ръководството на Народното събрание предлага гласуването на § 1 да бъде по неговите алинеи.
Подлагам на гласуване § 1, чл. 1 в едно с таблицата по доклада на комисията и с оглед предложението на комисията.
Гласували 165 народни представители: за 129, против 33, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Видяхме резултатите и по групи.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за редакция на § 1, ал. 2 по комисия и доклад.
Гласували 162 народни представители: за 119, против 30, въздържали се 13.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване ал. 3 по § 1, съгласно предложението на комисията.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: По групи! По групи!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще моля своевременно да правите искането си.
Прекратете гласуването и покажете резултатите по групи от гласуването на ал. 2. (Шум и реплики от ГЕРБ и КБ.)
Подлагам на гласуване ал. 3 на § 1 по предложението и доклада на комисията.
Гласували 163 народни представители: за 121, против 34, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване ал. 4 на § 1 по предложението и доклада на комисията.
Гласували 165 народни представители: за 123, против 30, въздържали се 12.
Предложението е прието.
Дайте резултата по групи.
Сега подлагам на гласуване целия § 1 в едно с неговите четири алинеи.
Гласуваме § 1.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Не, не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Пирински изиска да направим това и общо гласуване.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Това е неправилно! Четирите алинеи са гласувани.
Аз гласувах „против” ... (Шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Отменям гласуването.
След като успяхме да приемем § 1, обявявам почивка до 14,30 ч., когато ще започнем работа по § 2. (Шум и реплики.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, народните представители да заемат местата си.
Продължаваме с обсъждането на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г.
Госпожо Стоянова, имате думата.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли предложения, изказвания за § 2? Не.
Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за § 2.
Гласували 91 народни представители: за 83, против 5, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народния представител Делян Добрев и Димитър Главчев за нов § 2а за чл. 5 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията предлага да се създаде нов § 3:
„§ 3. В чл. 5 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Приема бюджета на Комисията за финансов надзор за 2010 г. по приходите на сума 4 000,0 хил. лв., по разходите на сума 9 360,5 хил. лв. и по трансферите (нето) на сума 5 360,5 хил. лв., както следва: (Съгласно таблицата.)”
„2. В ал. 2 думите „857,5 хил. лв.” се заменят с „1 257,5 хил. лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли становища?
Заповядайте, господин Горов.
ДИМИТЪР ГОРОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, колеги! Изключително кратък ще бъда по отношение на коментара си за изменението, което се предлага в този параграф. Странно ми изглежда ситуацията, при която намаленият бюджет на Комисията по финансов надзор само преди няколко месеца, изведнъж се налага това драстично увеличение на нейния бюджет – само след седем-осем месеца след като е приет първоначалният вариант.
Нито една друга комисия не получава такова драстично увеличение на парите, които се предвиждат за разходите и за дейността й.
За да бъда по-конкретен, става въпрос за 2 млн. 900 хил. лв., което според мен е изключително неуместно. Остава някак си усещането, че промяната в състава на комисията, а ако трябва да бъда още по точен – председателят, ръководителят – господин Мавродиев, който беше наш колега, е основната причина да бъде увеличена разходната част на тази комисия.
Сигурно има и други аргументи и аз бих бил изключително доволен ако ги чуя, но честно да си кажа, не намирам никакви други аргументи, освен този.
Тези 2 млн. 900 хил. лв. могат да бъдат извадени от бюджета на Комисията по финансов надзор и примерно да бъдат прехвърлени към бюджета на общините, където смея да твърдя, е по-голяма необходимостта в сегашната ситуация, от допълнителни средства.
В тази връзка, ако мога да получа някакъв отговор на този въпрос: какво налага това драстично увеличаване на парите за комисията при положение, че само преди няколко месеца е било оценено, че тя няма тази необходимост?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Изказване – заповядайте.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, господин министър, колеги! Искам да припомня на колегите, че само преди два месеца ние направихме промени в Закона за Комисията по финансов надзор, с която вменихме допълнителни отговорности и допълнителни задължения. Това увеличение на бюджета е свързано с тези допълнителни задължения, едно, от които е: да се направи изследване и да се намерят всички акционери на публични дружества с над 5% участие, пряко или чрез свързани лица в публичните дружества. Само ще ви дам за пример, че застрахователните брокери са 360. Можете да си представите, колко по обем е това, като работа. В допълнение – застрахователният надзор трябва да обхване и надзорът върху застрахователните агенти, така че допълнителните функции на тази комисия са достатъчни, за да могат да обосноват това увеличение на бюджета. То в никакъв случай не е драстично, защото е по-малко, отколкото в бюджета за 2009 г. или за 2008 г., с който е разполагала самата комисия.
Последно, искам да ви обърна внимание на факта, че пазарната капитализация и активите на трите поднадзорни лица, за които Комисията по финансов надзор отговаря, е общо 17,9 млрд. лв. Така че при положение, че тази комисия носи такава огромна финансова отговорност, няма особена логика ние да се колебаем, дали да й дадем един или два милиона повече, за да си върши тя работата по-добре. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика?
Господин Горов репликира Делян Добрев. Първа реплика.
ДИМИТЪР ГОРОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, господин Добрев! Донякъде бих се съгласил с такива аргументи, но на фона на намалението на състава на комисията, на фона на заявените ангажименти от страна на управляващото мнозинство, че реформите в комисиите, които бяха променени по един или друг начин – и съставите, и законите, по които те функционират, ще доведат до по-добри резултати и до свиване на разходите в тези комисии, явно за една-единствена комисия не са факт.
Сигурно очакванията са увеличени към тази комисия, но имайте предвид, че тези институти, които те наблюдават, тези финансови единици, които функционират в момента, са същите, които са функционирали и миналата година. Те не са се променили.
В тази връзка не смятам, че е необходимо това драстично, пак казвам – драстично. От 5 милиона и нещо да се вдигнат на близо 9 милиона, според мен е доста висока сума.
В тази връзка не остава в мен усещането, че няма намесата на чисто вътрешнопартийни пристрастия за увеличаването – именно парите на тази комисия, а не на някоя друга.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Дуплика – ще ползвате ли, господин Добрев? Заповядайте.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Господин Горов, ако си спомняте тази комисия имаше седем заместник-председателя, които не беше ясно за какво отговарят, защото има три ресора. В момента тези седем заместник-председателя са намалени на четири и трима от тях си имат ресори, а четвъртият е такъв, който замества, ако някой от ресорните заместници липсва. Така че разходите за управление, за управленски екип на тази агенция са съкратени и то значително. Защото с тези съкратени заместник-председатели са съкратени и техните шофьори, техните секретарки и така нататък.
Във връзка с допълнителните задължения и допълнителните функции на комисията, могат да бъдат назначени с увеличението на бюджета допълнително експертен персонал, който да върши и дейността на комисията във връзка с новите отговорности, а дори и без тези нови отговорности, статистиката и данните показват, че работата на комисията за тази година, в сравнение с миналата година, се е увеличила значително. Ако погледнем жалбите: за тази година само за първите шест месеца те са два пъти повече, отколкото жалбите, подадени за цялата минала година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Добрев.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение?
Заповядайте, господин Главчев.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин заместник министър-председател, уважаеми колеги! Аз не се учудвам от съмненията на господин Горов, тъй като явно тяхната политическа сила действа по такъв начин. При нас не действаме по приятелска линия и по партийно фокусиране. Доказателство за това е ал. 2 на предложението, ако сте я прочели. (Шум и реплики в КБ.)
Ако сте я прочели, отнася се за Комисията за публичен надзор над независимите регистрирани одитори. Там предлагаме да се отпуснат 400 хил. лв. Ако кажете, че това е наше назначение, значи имате много кратка памет. Тази комисия е създадена през 2006 г., съставът й изцяло е предложен от вашето управление. Има едно съкращаване, което е кандидатурата на Министерството на икономиката, и едно, което е на представителите на Института на дипломираните експерт-счетоводители. Ако кажете, че там отново сме проявили партийна пристрастност, мисля, че няма да бъдете искрен.
Другото, което може би Ви е убягнало, е, че органите по финансов надзор, тоест усилването на техните функции е европейска и световна тенденция. Но навярно това също сте го пропуснали. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Горов.
ДИМИТЪР ГОРОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Главчев! Аз благодаря, че под формата на изказване ми направихте реплика. Можехте да ползвате тази възможност и по моето изказване да ми направите реплика.
Не говоря за отделните елементи. Два милиона и половина отиват за комисията, нали така? И 500 хил. отиват…, както и да е. При това положение, независимо от всичко тези 2,5 млн. са една доста голяма сума.
Има две възможности. Или сте сбъркали първия път, когато сте оценявали възможностите и необходимостта от финансиране на тази комисия, което трябва да кажете – да, сбъркахме, стана грешка, недооценихме ситуацията. Да, сигурно е европейска практика, съгласен съм, но трябва да е ясно в края на краищата, че по никакъв начин Вашето твърдение не кореспондира с намаляването на състава на комисията. За по-малко хора вие предвиждате увеличаване на парите. За намален състав на тази комисия вие увеличавате разходите на държавата – разходите, които в края на краищата се плащат от данъкоплатците. Затова става дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика – господин Главчев.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Горов, явно Вие не сте разбрали – ние не предлагаме увеличение на възнаграждението на членовете на комисията, а предлагаме увеличение на бюджета. Това означава, че бюджетът ще бъде използван за щатните служители, за да могат да си вършат по-добре работата. Няма никаква връзка намалението на състава на членовете с увеличения бюджет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли други народни представители, които имат отношение към обсъждания текст? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаване на нов § 3 в редакцията по доклада на комисията.
Гласували 135 народни представители: за 110, против 21, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Параграф 3.
По § 3 за чл. 6, ал. 1 и 2 са постъпили предложения.
Предложение от народния представител Менда Стоянова и Лъчезар Иванов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложението на народния представител Ваня Донева.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Валентина Богданова, Ивелин Николов, Стефан Данаилов и Петър Курумбашев – в § 3, чл. 6, ал. 1, таблица, т. 11. „Министерство на образованието, младежта и науката, колона 3 „Разходи” числото „358 304,7” да стане „458 304,7” и в колона 4 „Трансфери” числото „-348 772,5” да стане „448 772,5”.
Средствата за горното предложение се осигуряват за сметка на увеличени приходи от подобрена събираемост на акцизи и ДДС.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Волен Сидеров, Димитър Дъбов, Иван Петров, Иван Костов, Камен Костадинов – в § 3 относно чл. 6, ал. 1, т. 19 числото „77 200,0” се заменя с „89 590,0”, а числото „77 340,0” се заменя с „89 730,0”.
Средствата да се вземат от правителствения резерв.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Евгений Желев и Ангел Найденов – в § 3, чл. 6, ал. 1, таблицата, т. 10 „Министерство на здравеопазването”, колона 3 „Разходи” числото „544 094,6” се заменя с „704 094,6”. Увеличение с 160 млн. лв.
Средствата за горното предложение се осигуряват за сметка на увеличени приходи от подобрена събираемост на акцизи и ДДС.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Мартин Димитров, Кирчо Димитров, Ваньо Шарков и Асен Агов – в чл. 6, ал. 1, т. 10 числото „544 094,6” се заменя с числото „598 094,6”.
Комисията не подкрепя предложението - предложението е подкрепено частично с 26 млн. лв. – увеличение на средствата по бюджета на Министерство на здравеопазването по политиката в областта на лекарствените продукти и медицинските изделия, отразено в окончателната редакция на § 3, а не с 54 млн. лв., както предлагат народните представители.
Предложение на народните представители Менда Стоянова и Димитър Главчев.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Драгомир Стойнев, Емилия Масларова, Мая Манолова, Анна Янева – в § 3, относно чл. 6 – в ал. 1, т. 9 „Разходи” числото „798 820,8” се заменя с „1 040 820,8” и „Субсидии от /Вноски за/ централния бюджет” числото „764 670,8” се заменя с „1 006 670,8”.
Увеличение в размер на 242 000,0 хил. лв.
Предложението да бъде отразено в Приложение № 2 към чл. 6, ал. 3, т. VІІ.
Предвиденото увеличение да е за сметка на резерва и приходи от подобрена събираемост на акцизи, ДДС и мерки за по-високи приходи от осигурителни вноски.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Менда Стоянова и Лъчезар Иванов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Михаил Михайлов и Кирчо Димитров - § 3 се изменя, както следва:
В чл. 6, ал. 1, № 2 числото „70 240,8” се заменя с числото „67 240,8”;
В чл. 6, ал. 1, № 12 числото „92 289,1” се заменя с числото „95 289,1”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 4:
„§ 4. В чл. 6 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Определя приходите на сума 1 196 412,8 хил. лв.; разходите на сума 5 239 128,1 хил. лв., трансферите (нето) на сума – 286 789,3 хил. лв., субсидиите от /вноските за/ централния бюджет на сума 4 516 965 хил. лв., бюджетното салдо и финансирането на сума 187 460,4 хил. лв. на държавните органи, министерствата и ведомствата за 2010 г., както следва: (съгласно таблица от доклада).
2. В ал. 2 думите „459 228,7 хил. лв.” се заменят с „367 729,3 хил. лв.”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дебатите по този параграф са открити.
Само да обърна внимание на народните представители, че преди почивката гласувахме § 1 с неговите алинеи, където вече е изразена волята на Народното събрание по отношение на приходната и разходната част на бюджета. В този смисъл направените предложения по следващите параграфи, какъвто е и настоящият, където изрично се заявява, че „средства за предложенията да се осигурят за сметка увеличаване на приходи или намаляване на разходи от бюджета”, са в несъответствие с редакцията и решението ни по § 1. С оглед на парламентарно установената практика при обсъждане на Закона за бюджета дебати по тези текстове са недопустими.
Моля народните представители да се придържат и да излагат становища и виждания по отношение на текстове, които нямат връзка с § 1. В противен случай ще дебатираме нещо, което вече е решено, дами и господа.
Госпожа Масларова беше първа за изказване.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Предложението, което правим заедно с моите колеги, е свързано с трансфериране – не се увеличава и не се намалява.
Преди обяд говорихме за 142 млн. лв., които са дадени в мотивите, че ще бъдат разпределени за социално подпомагане. Няма да ги коментирам. Тук стана въпрос да се направи сериозна крачка в антикризисната политика на правителството.
За нас приоритет номер едно е политиката по заетостта. Вие много добре си спомняте, че при дебатирането на бюджета за 2010 г. изказахме становище, че не е редно и не е допустимо в период на висока безработица, когато пазарът на труда е в много деликатна ситуация, парите за активни политики на пазара на труда да бъдат намалени три пъти. Именно затова ние предлагаме 100 млн. лв. от тези пари да отидат към пазара на труда, защото те са за разкриване на работни места, създаване на възможност за приходи в осигурителната система и в данък доход на физическите лица. Това е политика, която ще доведе до съживяване на пазара на труда.
Нещо друго. Колеги, нека не се заблуждаваме. Много е добре, че има Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, в която има 1 млрд. 240 млн. евро за политика на пазара на труда, но това са в много голяма степен проектни, програмни пари. Те не могат да бъдат изсипани наведнъж, за да могат да съживят пазара. Вие знаете с какво темпо се движат. Доволна съм, че тази програма върви с прилични темпове.
Моля ви: нека се обърнем не с едно око, а с две очи към пазара на труда. Той ще съживи, ще извади голяма част от хората на социално подпомагане от позицията на социално слаби и ще ги насочи към друга категория. Това е нашето предложение – тези пари да бъдат разписани към парите, необходими на Министерството на труда и социалната политика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Заповядайте.
Госпожо Богданова, само едно уточнение: изрично във вашето предложение е записано: „средствата за горното предложение се осигуряват за сметка на увеличени приходи от подобрена събираемост на акцизи и ДДС”, което вече е отменено.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ, встрани от микрофоните): Това не пречи да кажа мнението си по § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Аз наистина ще се съобразя с Вашата препоръка, когато Народното събрание се е произнесло, че не са необходими повече приходи, които да гарантират повече пари по бюджета на Министерството на образованието, младежта и науката, няма да настоявам да се произнесете по нашето предложение. Ще си позволя обаче в рамките на дискусията да кажа какво следва от приемането на числата, предвидени в § 3.
Колеги, това, което ще направим днес, е да кажем следното. Народното събрание на Република България намира за редно бюджетът за наука в България да бъде сведен до нива под критичния минимум. Това означава, че бюджетът на Българската академия на науките ще бъде намален с 30% спрямо реално изразходените суми за него през 2009 г. Това означава, че парите за българските висши училища спокойно ще бъдат намалени с 20%. Това означава, че от всичките средства за политики в областта на образованието, младежта и науката с най-голям процент ще бъдат намалени парите по програма „Развитие на научния потенциал”. Това означава, че Фонд „Научни изследвания” през 2010 г. ще има нулева година. Това означава, че държавата, която не иска да изпълнява своите функции по отношение стимулиране и развитие на българската наука, предоставя тази възможност на някой друг – вие трябва да отговорите кому. Защото между цялото ни много сериозно говорене, между цялото ни ехидно или емоционално коментиране днес вие в края на краищата трябва да кажете каква България правите, уважаеми госпожи и господа!
В разговора ни днес всъщност трябва да се роди вашата визия, ние нашата сме я казали. И няма защо да обясняваме, че правилникът предполага един или друг тип дискусия. В рамките на тази дискусия аз твърдя: не е честно, не е редно, неприлично е ангажиментите на държавата да ги поемат българските семейства и българските ученици.
Продължавам да се надявам, че каквото и да решите днес в България винаги българските ученици, студенти, преподаватели и учени ще бъдат повече от полицаите и затворниците, независимо от приоритетите, които днешното Народно събрание припознава като свои.
Моля ви, госпожи и господа от управляващото мнозинство, дайте си сметка какво гласувате днес, защото този коментар няма как да ви се размине утре! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Заповядайте, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ако в основните показатели на приходите и разходите ние дадохме сигнал към обществото какво смятаме да правим, в каква рамка, то в параграфа, където разписваме приходите, разходите, трансферите на съответните държавни министерства, ведомства и разпоредители с бюджетни кредити, всъщност става дума във вече приетата ограничена рамка кои политики за нас са приоритетни и кои политики не са.
Дори беглият поглед показва, че има доста смущаващо разминаване в целите, които си поставяме. Ако в Министерския съвет съкращението на администрацията е с 6,6%, то в Министерството на здравеопазването е с 21%. Ако в Министерството на вътрешните работи и в Министерството на отбраната общото съкращение на разходите в тази много тясна финансова рамка е 0%, то в общините, за Министерството на финансите, което трябва да има основна функция в борбата с контрабандата и финансовите измами, съкращенията се движат между 15 и 22%.
Явно, че за нас е по-важно затворите да бъдат добре финансирани, отколкото да бъде финансирано Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което трябва да създаде както по-добра инфраструктура, така и по-жив и жизнен български строителен потенциал.
В Министерството на образованието и младежта съкращаването на разходите за научния потенциал, за който току-що стана дума от моята колежка Богданова с 22%, означава, че не виждаме науката като движещ елемент на нашето развитие. Трябва да отбележим, че ако в Министерството на икономиката съкращението на административните разходи е с 0,28%, то в Министерството на земеделието и храните политиката за селските райони е съкратена с 20%.
Какво искам да ви кажа, уважаеми колеги? Искам да кажа, че когато си поставяме цели, макар и с не много средства, все пак трябва да намираме воля не да даваме сила на администрацията, а да даваме сила на политиките, които тази администрация трябва да прилага. Защото ние направихме един верен ход – да възстановим средствата за лекарства – 26 млн. лв., но, забележете, пропуснахме да възстановим средствата за лечение и диагностика. Тоест, оставихме инструмента, но отрязахме политиката. Какво означава това? Това означава, че ние нямаме онази чувствителност, а по скоро вътрешното разпределение на средствата между отделните ведомства става на един принцип, който нито е ясен, нито е прозрачен, нито е разбираем от обществото.
Затова аз ви моля все пак, когато явно ще подкрепите тази политика, да имаме волята да изискваме от изпълнителна власт, на която ние даваме функции да бъде такава, да може да прилага тези политики, а не просто за числата с едно бездушно гласуване да узаконяваме нещо, което няма да ни донесе развитие. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли реплики? Няма.
Има ли други народни представители?
Заповядайте, господин Михайлов.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър. Моето предложение касае бюджета на Министерския съвет.
Искам да Ви обърна специално внимание, господин Дянков, парите, които са за областните администрации, които са 16 млн. 670 хил., да бъдат намалени с 3 млн. Защо предложението е обосновано? Искам да Ви кажа нещо, за което Вие може би нямате спомен, защото беше много назад във времето. 1991-1993 г. аз бях областен управител на Хасковска област. Тогава голямата Хасковска област се състоеше от Хасково, Стара Загора и Кърджали. Аз имах само един заместник областен управител и 20 човека администрация. Държавата имаше тогава много повече ангажименти на областно ниво, отколкото сега. Тогава и в областта на имотите имаше специален закон за връщане на имотите на бившата БКП, с което областните управи се занимаваха. Бяхме натоварени със земеразделяне и ред други неща. Тоест функциите на областните управи и големината на бившата Хасковска област беше 1 млн., сега няма и 350 хил. души. Няма как логично да ви го обясним и Вие да се аргументирате, че при три пъти по-малка област трябва да има двама областни управители и три пъти повече хора, назначени в областната администрация.
Затова аз приветствах Вашата воля да направите структурни реформи и тези реформи да бъдат точно, конкретно в отделните министерства и в отделните администрации – там, където има раздути щатове, каквито според мен са областните администрации. Най-малко една трета от тези областни администрации могат най-спокойно да бъдат освободени и никой няма да разбере. Това Ви го гарантирам. Както и двама заместник областни управители. За какво са необходими тези двама заместник областни управители?
Тук се преведоха безкрайно много други примери за Министерството на културата, и за Министерството на земеделието, където има хиляди хора, които са просто чиновници. Беше дадено и в Министерството на вътрешните работи едно към едно нормалните служители с волнонаемните. Наистина трябва да се гледа.
Моето предложение касае съвсем малко пари, става въпрос за 3 млн. лв., които най-спокойно могат да се вземат от областните администрации и да бъдат дадени на Министерството на културата. Но не на служителите на Министерство на културата, а наистина за българско кино. Имаше такива предложения. Защото в условия на криза две са нещата, които съхраняват една нация и това е образованието и духовността. Защото това, което ни задържа пет века от турско робство, което ни съхрани като нация е именно духът на българската нация. Вдъхновението на една нация идва именно от културата. Основа затова ни дават и успехите на българското кино. В последните една-две години се постигна доста голям успех.
И според мен наистина трябва да приемете това като кауза. Защото Вашата работа никак не е лека по време. Тя е наистина мисия. Министърът на финансите в условията на криза трябва да вижда след 4 години къде ще е държавата и че тази държава няма нужда от хрантутници. Извинявайте за израза, който не отговаря на пленарната зала, то е точно така. Тези държавни служители, които в момента са в областните администрации, една трета нямат място там. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли реплики? Няма.
Има думата за изказване народният представител Евгений Желев.
И Вашето предложение, господин Желев, e свързано с първата част и не би трябвало да можете да говорите по него.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ (КБ): Така е, госпожо председател, но ще говоря по принцип.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, дами и господа, уважаеми колеги! Действително след това уточнение и приемането на първата част едва ли има смисъл да говорим конкретно в цифрите специално за бюджета на здравеопазването, но не мога, а и няма как, да не кажа, че с това, което се предлага в актуализацията на бюджета на републиката всъщност има голямо разминаване между заявени действия в началото на вашето управление и това, което се получава в рамките на една година.
Защото в началото казахте, че здравеопазването ще бъде приоритет. И какво се получава като е приоритет? Предлагате най-голямото процентно намаление от бюджета на самото министерство. Защо? Кой може да ми отговори смислено на този въпрос, след като всички тук няколко пъти и в продължение на няколко месеца вече говорим, че здравеопазването е недофинансирано. След като Министерство на финансите разработва новите клинични пътеки, които ще са в посока увеличение на цената, няма как да се намалят. След като говорите за диагностично свързани групи, които по принцип увеличават плащането с около 30-40%. Защо намалявате бюджета на здравеопазването? Нон сенс, дами и господа.
Защото, когато човек, институция или станция прави един бюджет, то е, за да може да покрие определен тип политики. Бюджетът е финансово средство за осъществяване на определен тип политика. Какво се получава в случая? Ако приемем добре увеличението или връщането на парите за медикаменти, то какво се случва с политиката в областта на диагностиката и лечението? Осемдесет процента намаление от сегашния ресурс, което означава, че ще има огромни намаления на бюджетите най-вече в цялата спешност, която трябва да е на ниво при тази реформа, която започвате и която ще провеждате. Това означава неблагополучие в изпълнението на програмите по борба с туберкулозата. Това означава неблагополучие в програмите за психичното здраве на нацията. Това означава неблагополучие в управлението на фондовете за лечението на децата в чужбина, за асистираната репродукция. Да не говорим за хемодиализата, да не говорим за плащанията по методиката на министерството за интензивното лечение в болниците, което не се покрива от Касата. Как тогава това министерство ще изпълнява политика? Няма начин да го прави.
И при положение че с предлаганото увеличение на актуализирания бюджет на Националната здравна каса парите пак няма да стигнат, ще се плаща 80% от дейността. И при положение че намаляваме легловия фонд, какво правим сега? Ограничаваме достъпа, преместване маси хора към нови структури, на които няма да им плащаме за 100% извършена дейност. Експеримент върху гърба на хората.
Ето затова предложихме бюджетът на здравеопазоването не да се увеличава, а да не се намалява с 160 млн. лв. Не го взехте предвид. Отговорността е ваша. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли реплики? Няма.
Имате думата за изказване, господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Това, което ние сме предложили, е бюджетът на Министерството на здравеопазването да бъде намален със 106 милиона, а не със 160, както беше първоначално предвидено. Всъщност това, което каза бившият министър Желев – че е предвидено най-голямото намаление на средства, в сравнение с другите министерства, важеше в първия вариант, защото там беше намаление с 23%. Сега намалението е с 20%, тоест изравнено е с другите министерства.
Истината обаче е, че поне онова, за което разговаряхме по време на обсъждането, след обсъждането на актуализацията на бюджета на първо четене, беше да бъде спестено това намаление. Дори беше казано, че е техническа грешка и че намалението не е със 160 милиона, а със 106 милиона. Сега установяваме, че намалението е със 134 милиона или около 20%.
Безспорен факт е, че остават парите, които бяха предвидени по политиката за лекарства и лекарствоснабдяване.
Безспорен факт обаче е силното намаление на парите за диагностика и лечение. Именно там, господин вицепремиер, са парите за лъчетерапията - факт или причината за невъзможност за осигуряване на необходимото лечение, което доведе до осъждане на Министерството на здравеопазването само преди няколко дни. Нещо, което се случва за трети път. И предишни министри като принципали са понасяли тази отговорност, че не са успявали да осигурят необходимото лечение, но безспорно е, че сега се случи отново.
Министерството, доколкото разбрах, обжалва решението с мотива, че няма как да осигури това лечение. При това намаление на средствата за диагностика и лечение с над 100 млн. лв. действително няма как.
По-нататък обаче в това, което и господин Желев каза – само една корекция, ако позволите, д-р Желев. Казахте: от няколко месеца говорим, че здравеопазването е недофинансирано. Не от няколко месеца – от години го говорим това нещо! От години българското здравеопазване е недофинансирано, клиничните пътеки са недофинансирани, състоянието е лошо.
Над 250 млн. лв. са задълженията на лечебните заведения за болнична помощ – ние намаляваме парите за здравеопазване със 134 милиона. Няма как при това орязване на финансовите средства българското здравеопазване да става по-добро и наистина да бъде направена реформа за подобряване качеството на българското здравеопазване.
Няма как безплатно да се извърши реформа в българското здравеопазване. Нито една страна по света не е успяла да го направи.
Искам да ви обърна внимание на това, че ние предложихме също да бъдат орязани средствата за администрацията.
Господин вицепремиер, казал съм на министъра на здравеопазването – съжалявам, че проф. Борисова не е тук: моля Ви, попитайте министъра на здравеопазването колко пенсионери в момента работят на трудов и на граждански договор в Министерството на здравеопазването. Знаете ли, че там има на граждански договор човек, който е на 78 години?
Шапка свалям на всички тези хора, които работят, действително са професионалисти, но все пак има и по-млади хора, които също са добри професионалисти и мениджъри. На 78 години – да си най-добрият специалист в областта, едва ли е физически и психически възможно.
Има механизъм, има начин, по който да бъдат намалени средствата, които са за административни разходи. Разбрахме, че персоналът се намалява със 70 души, но голямата част от тях са незаети длъжности. Това не е реално намаление на финансовите средства, а нещо, което трябваше да бъде направено преди.
С това завършвам – ако министър Борисова беше тук, може би трябваше да отговори на въпроса: ще успее ли да се справи със 134 милиона по-малко на фона на задълженията, макар през следващата или пό следващата седмица да увеличим парите на Националната здравноосигурителна каса? Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплики? Няма.
Други народни представители, които искат да вземат отношение по § 3?
Камен Костадинов. Заповядайте.
КАМЕН КОСТАДИНОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, скъпи колеги! Предложението, за което ставам да взема думата, е подписано, предложено, освен от мен, от още четирима мои колеги, а именно – господин Волен Сидеров, господин Иван Костов, господин Иван Петров и господин Димитър Дъбов. Ако ви прави впечатление, това е цялата Комисия за контрол на Държавната агенция „Национална сигурност”. Казвам всичко това, за да подчертая, че в това предложение няма никаква партийност и никаква опозиционност. Става въпрос за 12 милиона, които са необходими, за да се изплатят дължимите обезщетения на над 250 служители, които се съкращават от Държавна агенция „Национална сигурност”.
Вие, господин вицепремиер, сте казвали, че сте готов да давате пари срещу реформи.
В Държавната агенция „Национална сигурност” за последната една година наистина се извършва реформа, извършва се добра и правилна реформа. Казвам го аз, представителят на опозицията. Ако има необходимост от финансиране срещу реформи, то Държавната агенция „Национална сигурност” е именно такова място. Нека да не поставяме на изпитание лоялността към българската държава и към клетвата, която са давали тези 250 български офицери, когато са работили в защита на националните интереси и националната сигурност на държавата.
Голяма част от тези хора са си правили планове – като бъдат пенсионирани, да получат тези възнаграждения, с които да платят кредити, някакви други финансови планове са си правили, а ние в един момент ги оставяме без това следващо им се обезщетение. Оставяме ги с техните специфични умения и знания, които са придобили, работейки в системата на националната сигурност; оставяме ги на улицата на изкушенията да преминат от другата страна на барикадата. Аз съм убеден, че голяма част от тях ще издържат на тези изкушения. Познавайки голяма част от тях, те са достойни български офицери. Нека все пак да не подхождаме към тях по този начин.
Обръщам се към всички вас да погледнете на това предложение с необходимия разум – като нещо абсолютно необходимо и минимално, което може да бъде направено.
Повярвайте ми, господин вицепремиер, тези 12 милиона в рамките на следващите няколко години ще бъдат изплатени чрез реформата, която се прави, ефективно. Нека да не поставяме, отново казвам, лоялността на тези хора на изпитание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплики? Няма.
Други народни представители, желаещи да вземат отношение?
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Изказването ми е продължение на изказването на д-р Евгений Желев и на д-р Шарков, които поставиха пред нас един изключително важен въпрос, а именно предвиденото с актуализацията на бюджета за 2010 г. съкращаване на парите за здравеопазване с безпрецедентните 23%. Няма друг сектор в държавата, който да подлежи на такова орязване на финансовите средства. Тези 160 млн. лв., с които се намаляват парите за здравеопазване, имат своето процентно изражение именно по този начин – 23% по-малко за здраве. По това управляващите създават прецедент – един опасен прецедент, бих казала, защото няма европейска държава, която в условията на криза да намалява парите за здравеопазване.
В същото време, съвсем против всякаква логика, е внесен Законопроект за промени в бюджета на Националната здравноосигурителна каса, според който за болнична помощ, забележете, ще бъдат разблокирани 178 млн. лв. от излишъка, или както е придобил гражданственост – от резерва на Здравната каса. Или - държавата с едната си ръка взема пари от здравеопазването, с другата – дава, в резултат на което наистина с финансирането на здравеопазването се получава пълен хаос.
Какво се случва със звената, които се финансират и структурно се определят към Министерството на здравеопазването? Както ви е известно, още през миналия месец министърът на здравеопазването изпрати едно задължително писмо до тези структурни звена с указания да предприемат действия за свиване на разходите си с 30%. Интересно е, като се направи един анализ, кои са звената, които принадлежат към структурата на Министерството на здравеопазването, защото е очевидно, че 160 милиона няма как да се спестят само от орязване на разходите за администрация, само от орязване на парите на самото министерство, на РЦЗ-тата и на други административни структури. Става дума за спешните центрове, за психодиспансерите и за други здравни заведения, които, ако трябва да намаляват парите, означава да има по-малко пари за медикаменти, за консумативи, за бензин в спешната помощ и в крайна сметка по-малко здравна помощ за хората.
Тук бих искала да задам и един друг въпрос. Всички сме свидетели на особения плам, с който предишният министър Нанев защитаваше спешната помощ, даже е негова авангардната идея за създаване на спешни кабинети дори и в тези населени места, в които има спешни центрове. Тоест според него спешните кабинети и спешната помощ бяха онова структурно звено, върху което трябваше да стъпи здравната реформа – те в някаква степен да заместят закритите болници. Няма никаква последователност в това, което прави министър Борисова, и в това, което се предлага с този бюджет, защото реално се орязват именно парите за тази спешна помощ, а реформа без визия и без пари няма как да бъде направена.
Ако проследим успоредно разглеждания с тази актуализация ЗИД за промени на бюджета на Здравноосигурителната каса, ще се натъкнем и на други парадокси, а именно че цари тотална неяснота по отношение на това къде, колко са парите в здравеопазването, как се изразходват, с решение на какви органи, изпълняват ли отделните субекти своите ангажименти, които имат както към здравното осигуряване, така и към полагането на здравни грижи за населението. От всичко, което се е събрало като информация в този парламент, най-вече от отговорите на ресорните министри става ясно, че резервът на Националната здравноосигурителна каса, тоест това са парите за здравеопазването, е в тежка липса. Няма ги според лекарите 455 милиона, така е всъщност и според отчета за изпълнението на бюджета на Касата за миналата година, а според министрите на ГЕРБ липсват някъде около 800 милиона от резерва на Касата. Става дума за това, че от излишъка за 2008 г. са кумулирани 350 милиона, от излишъка за 2009 г. – 510 милиона, а за тази година са планирани, отбележете, 829 милиона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Времето, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Възниква въпросът: къде са тези пари, при положение че се хвалите с преизпълнение на събираемостта и какво се случва с тези противоречиви решения, които се вземат в здравния сектор?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплики към изказването на госпожа Манолова? Няма.
Процедура – народният представител Ваньо Шарков.
Заповядайте.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Госпожо председател, процедура по начина на водене. Председателят на парламента госпожа Цачева каза: предложения, които са свързани с приходната част, да не се правят отново, да не се дискутират отново. Преди малко отидохме към дискусия на друг закон. Законът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса ще го гледаме през следващата седмица.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Това по начина на водене ли е?
ВАНЬО ШАРКОВ: Да, по начина на воденето. Във връзка с начина на воденето – да се спират подобни изказвания, които са по друг закон.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Това не е процедура, а изказване.
ВАНЬО ШАРКОВ: Процедура е, процедура е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Моля, не се обаждайте от място!
ВАНЬО ШАРКОВ: Ако искате лично обяснение, да Ви спомена господин Миков. (Шум и смях.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Приемам, господин Шарков, и правя бележка на госпожа Манолова, че излезе извън темата. И на всеки друг народен представител, който излиза извън темата на дискусията, ще правя бележка. Има възможност и за отнемане на думата, това беше прочетено в началото на днешното заседание. (Народният представител Мая Манолова иска думата.)
Госпожо Манолова, Вие се изказахте. За какво искате думата?
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): По начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Приех бележката по начина на водене, оттук-нататък ще спазвам стриктно правилника.
Други народни представители, желаещи да се изкажат?
Желае народният представител Румен Петков.
Заповядайте, господин Петков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): По начина на водене. (Шум и реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Много Ви моля да говорите в рамките на дискусията по § 3.
Заповядайте, имате думата, господин Петков. (Реплика от народния представител Михаил Миков.)
Дала съм думата, господин Миков. После ще Ви дам думата. Дала бях вече думата на народния представител Румен Петков. Много Ви се моля, дайте възможност на колегата си да се изкаже. Защо пречите? Това е колега от вашата парламентарна група, не му давате възможност да вземе отношение към закона. (Шум и реплики от КБ.)
Заповядайте, господин Петков, имате думата.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин вицепремиер! Бих искал да привлека вниманието ви върху предложението на господин Костадинов за тези 12 милиона, с които следва да бъдат обезпечени служителите, които се освобождават от Държавната агенция за национална сигурност. Нещо повече, ако искаме агенцията да функционира нормално, общият й бюджет би следвало да бъде фиксиран на 96 млн. 535 хил. лв. В тези 96 млн. 535 хил. лв. – 12 изрично да бъдат записани за обезщетяване на тези служители.
Не знам дали се чу достатъчно убедително аргументът, че това са хора, които са дали повече от 20 години на държавата, че това са хора, които са лишавали семействата си, че това са хора, които са лишавали децата си заради работа в името на нашата държава. И ако днес ние си позволим да ги изхвърлим на улицата, без да им бъдат платени обезщетенията, без да получат пенсии навреме, защото всеки един от нас си дава сметка, че една част по чисто технологични причини, не че някой ще се опитва да пречи, ще получат първото си пенсионно възнаграждение 3-4 месеца, след като бъдат освободени. Ще дадем изключително лош знак за държавата и за държавността, ще демотивираме служителите в системата, ще демотивираме кандидатите за работа в системата. Още повече с наслагванията от последните месеци, че такъв тип стимул за служителите в агенцията и въобще в тези специфични ведомства може да подлежи на преосмисляне.
Тук бих искал да подчертая един много различен подход към бюджетирането в Министерството на вътрешните работи и в Министерството на отбраната, от една страна, където се запазват бюджетите, и в Държавната агенция за национална сигурност, в Националната разузнавателна служба и в Служба „Военна информация”. Ако ние не си даваме сметка, че 20 процентното орязване на бюджетите на Националната разузнавателна служба и на Служба „Военна информация” ще удари пряко по ресурса, с който българските информационно-разузнавателни служби разполагат зад граница, значи поставяме под съмнение въобще необходимостта от ефективно партньорство на България във всички международни органи, в които участва. Силата на българските разузнавателни служби е именно ефективното присъствие в специфични райони на света и възможността да бъдат осигурени информационни потоци, които обслужват не само българската национална сигурност, но много по-широк спектър. Именно такъв подход на нееднозначност в отношението към такива ключови държавни институции създава впечатлението, че днешната власт в България поставя под съмнение необходимостта от ефективност в работата на националното разузнаване, което през последните години постигна редица сериозни успехи и то именно на базата на задграничните си представителства. Тук трябва да си даваме сметка, че това 20 процентно орязване първо ще рефлектира там – ще бъдат отзовани представители и ще се спре работата с агентурния апарат.
Абсолютно по същия начин стои въпросът за служба „Военна информация”.
И ако това не бъде преосмислено сега, ние ще покажем на тези служби, че отношението на държавата към тях е такова, че няма нужда от набирането на такъв тип информация. Пак подчертавам, тази информация засяга не само националната сигурност на Република България. Тя засяга нашето участие в НАТО, нашето участие в редица задгранични мисии. Този странен подход - да гарантираме бюджетите на две ведомства за сметка на информационно-аналитични и разузнавателни служби, този двоен стандарт, този подход на нееднозначност, ще доведе до трусове в тези системи, които години наред няма да бъдат овладени. Няма случай въобще в световната история на такова едноактно съкращаване. Това са най-добре информираните, най-добре подготвените, с най-сериозни контакти служители в Агенцията за национална сигурност – със стаж, с рутина, с опит в добрия смисъл на думата. Като ги изхвърлим днес, като не им дадем обезщетението, което им се полага по закон, а няма да им бъде дадено, защото не е заложено в бюджета, като забавим пенсиите по независещи от администрацията причини, а както отбеляза и господин Костадинов - 70% от тези хора са с кредити, то какво означава това – че им казваме, че утре ще останат и без апартаменти, ще останат в положение, което те най-малко заслужават?! (Предупреждение за изтичане на времето.)
Завършвам, госпожо председател, и Ви благодаря.
Много моля това предложение да бъде чуто и да бъде разбрано, да се намери решението днес. Ако тези 12 или 17 млн. лв. са парите, които ще сринат държавата, то тяхната липса в този бюджет ще срине сигурността на държавата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Има ли реплики към изказването на народния представител Румен Петков? Не виждам.
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател! Нямах намерение да се изказвам, въпреки че може би трябваше да се реагира по-рано, когато председателят Цачева сподели едно тълкуване на правилника и Конституцията – за второ четене на внесените предложения по бюджета, което не кореспондира нито с правилника, нито с Конституцията. Аз го приех единствено като покана към народните представители да се опитат максимално на второ четене да се движат по предложенията, но не да се ограничава тяхното изказване. Никъде няма записан текст – нито в правилника, нито в Конституцията, че щом не е приета първата част - по приходите, народният представител няма право да обоснове предложение за текст в Закона за държавния бюджет, който да бъде осигурен от държавния бюджет. И двете са достатъчно абстрактни числа. Това – по този въпрос.
Уважаема госпожо председател, моля да мерите с един аршин, когато се изказва представител на опозицията или еволюционната ситуация, седяща от дясно на Вас. Моля Ви за такъв подход, защото независимо от коя страна на залата се изказват народните представители, трябва да се спазват правилникът и Конституцията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Миков, разбрах, че това е процедура по начина на водене. Освен текстове, изрично записани в нормативните документи, каквито са безспорно Конституцията, на която се позовавате, и правилникът, юристите знаем, че има понятие „от аргумент за противното”. След като са приети редакционно и съдържанието на § 1, безспорно ние бихме могли да продължим да дискутираме... (Реплика на народния представител Михаил Миков.)
Господин Миков, позовавам се изключително на парламентарната практика, сътворена по време на работата на Четиридесетото Народно събрание. Ако отхвърляте тази практика, би трябвало коректно да го заявите. (Реплика на народния представител Михаил Миков.)
Неведнъж съм доказвала, че зачитам парламентарната практика и традиции, както считам, че беше некоректно възражението Ви за различен аршин, с който се мерят депутатите в ляво и в дясно.
Има ли други народни представители, които желаят да се изкажат? Няма.
Дебатът е закрит.
Преминаваме към режим на гласуване по § 3, който в редакцията на комисията става § 4.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Валентина Богданова, Ивелин Николов, Стефан Данаилов и Петър Курумбашев, което комисията не подкрепя.
Гласували 133 народни представители: за 31, против 97, въздържали се 5.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Волен Сидеров, Димитър Дъбов, Иван Петров, Иван Костов и Камен Костадинов, което комисията не подкрепя.
Гласували 136 народни представители: за 45, против 45, въздържали се 46.
Предложението не е прието.
Процедура по прегласуване - народният представител Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предлагам да се прегласува, като Народното събрание, особено Парламентарната група на ГЕРБ отчете, че Комисията за контрол на ДАНС се е уверила, че ДАНС е направила съществени съкращения на своите разходи в размер на 43%, което вероятно е казано от моите колеги. Съкратен е личният състав повече от 25%. За да се осъществи последното съкращаване, са необходими пари за обезщетения, които са точно тези 12 млн. 390 хил. лв.
Защо предлагам да се прегласува? Така или иначе ако тези хора са съкратени, то тези пари трябва да бъдат намерени и дадени, но ако не бъдат записани в бюджета, няма да има сигурност да бъде завършен този процес. Кое е най-лошото в тази ситуация? Ще ме разберат по-скоро тези, които са се напатили от подобна ситуация, отколкото тези, които започват летоброенето в страната от себе си, както прави ГЕРБ. Съжалявам, че трябва да ви го кажа!
През 1990 г. така от службите бяха освободени хора без каквито и да било обезщетения и те се вляха в редиците на престъпността, създадоха организираната престъпност. Сега някъде между 200 и 300 души изключително високо професионално подготвени хора не трябва да бъдат поставени на това изпитание. Те трябва да получат обезщетенията, държавата трябва да бъде коректна към тях. На това мнение са абсолютно всички членове на Комисията за контрол на ДАНС, разбира се, и останалите народни представители.
Призовавам мнозинството да прецени отново и да подкрепи това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на прегласуване предложението на народните представители Волен Сидеров, Димитър Дъбов, Иван Петров, Иван Костов и Камен Костадинов, което комисията не подкрепя.
Гласували 141 народни представители: за 46, против 35, въздържали се 60.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Евгений Желев и Ангел Найденов, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 143 народни представители: за 29, против 111, въздържали се 3.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Мартин Димитров, Кирчо Димитров, Ваньо Шарков и Асен Агов, което комисията не подкрепя.
Гласували 144 народни представители: за 28, против 57, въздържали се 59.
Предложението не е прието.
Няма процедура за прегласуване, поради което подлагам на гласуване предложението на народните представители Драгомир Стойнев, Емилия Масларова, Мая Манолова и Анна Янева, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 140 народни представители: за 29, против 107, въздържали се 4.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението от народните представители Михаил Михайлов и Кирчо Димитров, което комисията не подкрепя.
Гласували 141 народни представители: за 15, против 65, въздържали се 61.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за редакция на § 4.
Гласували 150 народни представители: за 112, против 32, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 4, по чл. 10, ал. 1 има направено предложение от народните представители Захари Георгиев и Петър Мутафчиев – в § 4 по чл. 10, ал. 1, в таблицата се прави следната промяна:
- За община Пловдив в колона 6 числото 550,6 се увеличава с 15 млн. лв.
Посочените числа се отразяват съответно в ред „Всичко”, в края на таблицата и в текста на ал. 1 за общата субсидия за делегираните от държавата дейности.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Менда Стоянова и Димитър Главчев, което е подкрепено от комисията.
Предложение от народните представители Сергей Станишев, Ангел Найденов, Мая Манолова, Петър Курумбашев, Димчо Михалевски, Асен Гагаузов, Захари Георгиев и Кирил Добрев – § 4 да се отхвърли.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Румен Петков – в § 4 по чл. 10, ал. 1, в таблицата се правят следните промени:
1. За община Гулянци – колона 3 числото „за община Гулянци – в колона 3 числото „2396,6” и в колона 2 числото „3261,7 се увеличават с 30 хил. лв. (за осигуряване на охрана на археологическия резерват „Улпия Ескус” – изключителна държавна собственост).
2. За община Долна Митрополия – в колона 5 числото „259,6” и в колона 2 числото „5319,2” се увеличават с 200 хил. лв. (за изграждане на допълнителен кладенец чрез дълбок сондаж в гр. Тръстеник).
Посочените числа се отразяват съответно в ред „Всичко”, колона 2, в края на таблицата и в текста на ал. 1 за общата субсидия за делегираните от държавата дейности.
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 4, който става§ 5:
„§ 5. В чл. 10, ал. 1 се изменя така:
„(1) Приема размерите на бюджетните взаимоотношения между централния бюджет и бюджетите на общините за 2010 г. под формата на субсидии по механизъм, съгласно Приложение № 5 и по видове: обща субсидия за делегираните от държавата дейности 1 млрд. 814 млн. 772,1 хил. лв., трансфери за местни дейности, в това число общо изравнителна субсидия 217 млн. 660,4 хил. лв. и трансфер за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища 14 млн. 052,5 хил. лв., целева субсидия за капиталови разходи 110 млн. 210 хил. лв., в това число за екологични обекти 40 млн. лв. и за изграждане и основен ремонт на общински пътища 42 млн. 500 хил. лв. и по общини, както следва:” (съгласно таблицата).
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дебатите са открити по § 4, който става § 5.
Има ли желаещи народни представители?
Заповядайте, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател, моето изказване не е свързано с искане на средства, но аз имам един много настоятелен въпрос, вероятно към Министерството на финансите, защото, ако средното ограничение на общинските бюджети по различните пункции е 4,43%, след оптимизацията от 138 на 100 милиона намаление и за моя избирателен район в Смолянски регион за 10-те общини средно е 6,73%, то има едно много странно сравнение, което направих, и аз подбрах две общини, от които кметовете не са от Коалиция за България. Разбира се, с цялата яснота на моето изложение, че аз нямам никакви претенции към никоя местна власт, независимо коя политическа сила представлява.
Фактите будят много безпокойство. Как всъщност при механизми, които са оповестени, и при равни, натурални показатели на едни и същи общини, се получава доста сериозно разминаване в тяхното ограничаване на разходите.
Ще дам пример с две общини от моя избирателен район – едната е Девин, другата е Златоград. И двете имат първоначален бюджет при еднакво население, при еднакви показатели на ученици, участници в детски градини, в ясли, повече кметове и кметски наместници в Девин и при начални изходни данни едни и същи в Закона за държавния бюджет – за Девин 4 млн. 381 хиляди, а за Златоград – 4 млн. 393 хиляди. В крайна сметка намалението на бюджета на Девин е с 314 хиляди, а намалението на бюджета на община Златоград е със 184 хиляди. Разминаването е 70% над това на Златоград за Девин. Ето тук възниква въпросът: все пак еднакъв ли е аршинът, с който мерим? Надявам се това разминаване да бъде обяснено, защото иначе остават много тежки съмнения, че в криза ние прилагаме друг подход, който няма нищо общо с прозрачността и справедливостта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Михалевски? Няма.
Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Захари Георгиев и Петър Мутафчиев, което комисията не подкрепя.
Гласували 120 народни представители: за 23, против 90, въздържали се 7.
Предложението не е прието.
Покажете резултатите по групи. Благодаря ви.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Сергей Станишев, Ангел Найденов, Мая Манолова, Петър Курумбашев, Димчо Михалевски, Асен Гагаузов, Захари Георгиев и Кирил Добрев, което комисията не подкрепя.
Гласували 116 народни представители: за 21, против 93, въздържали се 2.
Предложението не е прието.
Покажете резултатите по групи.
Сега предстои да гласуваме предложението на народния представител Румен Петков, което комисията не подкрепя.
Гласували 120 народни представители: за 25, против 91, въздържали се 4.
Предложението не е прието.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: По групи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По групи. Благодаря ви.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за редакцията на § 4 по вносител, който става § 5 по доклада на същата комисия.
Гласуваме § 5 по доклада на комисията. (Реплика от народния представител Михаил Миков.)
Няма пропуск, господин Миков. Всичките гласувания ги обявявам и по групи. Ще го въведем като задължително процедурно правило.
Гласували 124 народни представители: за 93, против 27, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Покажете резултатите по групи.
Господин Румен Петков за отрицателен вот.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин вицепремиер! На пръв поглед въпросът е твърде дребен, за да бъде занимавано Народното събрание. Моето предложение засягаше община Гулянци. Става дума за увеличение с 30 хил. лв. за осигуряване на охраната на археологическия резерват „Улпия Ескус”, който е изключителна държавна собственост.
Поне тези, които имат нещо общо с Плевенския регион, би трябвало да си дават сметка за иманярския интерес, който далеч не е типичен само за Централна и Северна България, и за последствията от липса на охрана на археологическия резерват „Улпия Ескус”. Тези последствие ще унищожат практически резервата или ще принудят ръководството на общината да поеме охраната на един обект, който, както казах, е изключително държавна собственост. Това, разбира се, ще доведе до съответните последствия и за кмета, и за общинския съвет, които в определен смисъл може да имат и прокурорски измерения.
С нежеланието си да осигурим 30 хил. лв. за охраната на този археологически резерват ние днес, тоест вие днес – от управляващото мнозинство, ставате съпричастни в ликвидацията на един резерват с хилядолетна история, един резерват, който е част от историческото наследство на България и притегателен туристически център за Централна Северна България.
Аз лично не мога да си обясня това вкатиляване при гласуването, в което не осмисляме нищожността на сумата, без да си даваме сметка за мащабите на последствията и унищожаването на българската история, която е достояние на всички ни, а не само на хората, които в тази зала не желаят да чуят за какво става дума. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втори отрицателен вот? Няма желаещи.
Госпожо Стоянова, продължаваме.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Параграф 5 – за § 5 по чл. 13.
Постъпили предложения на народните представители Сергей Станишев, Ангел Найденов, Мая Манолова, Петър Курумбашев, Димчо Михалевски, Асен Гагаузов, Захари Георгиев и Кирил Добрев.
Параграф 5 да се отхвърли.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представители Менда Стоянова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 5, който става § 6:
„§ 6. В чл. 13 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а) в т. 1 числото „30” се заменя с „32”;
б) в т. 3 числото „20” се заменя с „19”;
в) в т. 4 числото „25” се заменя с „24”.
2. В ал. 2:
а) в т. 1 числото „20” се заменя с „21”;
б) в т. 2 числото „25” се заменя с „27”;
в) в т. 3 числото „30” се заменя с „29”;
г) в т. 4 числото „25” се заменя с „23”.
3. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Общата изравнителна субсидия по чл. 10, ал. 1 се предоставя на общините от първа група по приложение № 5.1 до 31 януари в размер на 54 на сто и до 31 юли – останалите 46 на сто. Общата изравнителна субсидия по чл. 10, ал. 1 се предоставя на общините от втора група по приложение № 5.1 до 31 януари в размер на 57 на сто и до 31 юли – останалите 43 на сто.”
4. В ал. 4 думите „75 на сто и до 30 октомври – останалите 25 на сто” се заменят със „77,9 на сто и до 30 октомври – останалите 22,1 на сто”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи да вземат отношение по обсъжданите текстове?
Желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Сергей Станишев, Ангел Найденов, Мая Манолова, Петър Курумбашев, Димчо Михалевски, Асен Гагаузов, Захари Георгиев и Кирил Добрев, което комисията не подкрепя.
Гласували 107 народни представители: за 20, против 85, въздържали се 2.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията, която подкрепя по принцип текста на вносителя в нова редакция за § 5, който става § 6 по доклада на комисията.
Гласуваме § 6 по предложението на комисията, който е § 5 по вносител.
Гласували 118 народни представители: за 89, против 20, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народния представител Захари Георгиев, Георги Божинов, Ивелин Николов, Румен Такоров, Димчо Михалевски и Кирил Добрев за нов § 5а по чл. 14:
„§ 5а. В чл. 14, ал. 2 се отменя.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Менда Стоянов и Димитър Главчев за нов параграф.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 7:
„§ 7. В чл. 14, ал. 2 накрая се поставя запетая и се добавя „както и за погасяване на ползвани заеми за финансиране на проекти на социалната и техническата инфраструктура, включително ползваните временни безлихвени заеми от централния бюджет за финансиране на проекти по програма САПАРД.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа! Ще помоля за вашето внимание, защото това е един може би от основните инструменти, с който можем да помогне на общините. Ще припомня, че в този чл. 14, ал. 2 има забрана, която по принцип е смислена, в Закона за държавния бюджет – средства, които те могат да получат от продажбата на активи да бъдат изразходвани за друго, освен за инвестиции – за основен ремонт и придобиване на дълготрайни материални активи. Положението, в което се намират те е доста сложно. Аз оценявам и това, което колегите – госпожа Стоянова, са предложили за разширяване на текста, но все пак призовавам да помислим, тъй като така структурирано нашето предложение за отмяна, ще важи за тази година, тоест още за пет месеца.
Смятам, че наистина общините ще се изправят пред много сериозни предизвикателства. Хубаво е да имат гъвкавост, инструментариум. Още повече, че вие сами съзнавате, че пазарът на активите в момента не е толкова активен и не толкова бързо те биха могли да придобият. Но това е настоятелното искане на всички кметове, и на Националното сдружение, с молба към нас – да обърнем внимание и да дадем този инструмент в техните ръце.
Пак повтарям: предложението, както е структурирано, ще касае бюджета за тази година. Което не означава, че следващата година може да бъде направено ново предложение и да възстановим практиката.
Аз разбирам, че тук някъде, може би специалистите от Министерството на финансите да кажат: ако веднъж направим пробив, трудно ще възстановим положението. Но ситуацията е достатъчно специфична. Да се замислим върху това!


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Госпожо Стоянова, заповядайте за реплика.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Михалевски, искам само да Ви кажа, че сигурно сте прав – ситуацията е тежка и специфична, но това в никакъв случай не трябва да ни дава повод да нарушаваме основни принципи в бюджетирането и финансирането. Става дума не само за този текст, а и за други текстове, които преди това комисията също обсъди и не прие, точно защото, независимо от това, че ситуацията е специфична и тежка, не бива да се нарушават принципи, градени в годините.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Господин Михалевски, ще отговорите ли? Не.
Госпожа Мая Манолова – за изказване.
Имате думата, госпожо Манолова. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, аз няма да повтарям това, което вече каза господин Димчо Михалевски, че става дума за една временна мярка, която ще даде възможност на общините в тази изключително трудна ситуация да бъдат по-гъвкави и по-оперативни и да насочват средствата, с които разполагат, а именно тези от продажба на общински нефинансови активи към тесните места на своята дейност. Искам само да припомня, че тесните места, това са основно социални разходи, социални плащания, социални патронажи, детски градини и прочие.
Ако вие не приемете това наше предложение обаче, по настоятелна молба на Националното сдружение на общините, бих искала да се обърна към вас да направим едно допълнение към предложението на госпожа Менда Стоянова, която също предлага едно изключение от този принцип, както самата тя каза. То е във връзка с изключителната важност на участието на общините в европейски програми и проекти, като предлага да се направи изключение от общото правило, а именно тези средства да могат да се ползват „както за погасяване на ползвани заеми, за финансиране на проекти на социалната и техническата инфраструктура, включително ползваните временни безлихвени заеми от централния бюджет за финансиране на проекти по Програма САПАРД”.
Ние от Коалиция за България подкрепяме това предложение, нека бъде направено такова изключение. Но по настояване на Националното сдружение на общините предлагаме да се направи още едно изключение. Тъй като в основния текст се допуска възможността средствата да се използват за финансиране изграждането и основен ремонт на социална и техническа инфраструктура, след думата „основен” да се добави „и текущ” ремонт на социална и техническа инфраструктура. Така минимално ще се отклоним от дисциплиниращата мярка, която съществува в Закона за държавния бюджет за 2010 г.
Искам да подчертая, че предложението няма да коства абсолютно никакви разходи, никаква промяна от това, което ще бъде събрано в държавния бюджет. А с тази една гъвкава мярка наистина ще се даде възможност общините да се справят с някои свои неотложни, належащи нужди в условията на криза.
Също така ще припомня на ръководството на ГЕРБ, че сте поели известни ангажименти в рамките на диалога, който имате с Националното сдружение на общините, и би било добре, ако се стигне поне до това компромисно предложение, като персонално моето обръщение е и към Вас, госпожо Стоянова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли реплики?
Заповядайте, господин Михалевски. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Това, което искам да кажа, е съвсем естествено, така че не реагирайте.
Моята колежка Мая Манолова пропусна да каже, че предложението да включим и текущия ремонт има своето дълбоко основание. Ние току-що намалихме с гласуването по § 1 капиталовите разходи на общините. Така че капиталовите разходи са по-ниски, разходите за зимна поддръжка са по-ниски, затова трябва да помислим да им дадем някаква алтернатива. А текущият ремонт също създава материални активи. Според мен, ако ние демонстрираме заедно този компромис, ще бъде най-доброто тук, което ще направим днес. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли втора реплика? Няма.
Госпожо Манолова – за дуплика? Няма да ползвате.
Сега имате думата, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Вярно е, че има принципи. Вярно е, че когато е приеман бюджетът, е било правилно да се предвиди, че постъпленията от продажбата на нефинансови активи, а това са материалните активи - дълготрайните активи на общините, които не може безразборно да се продават и средствата да се изразходват, е предвиден текстът на ал. 2 на чл. 14.
Но сега ние признаваме, че се намираме в една извънредна ситуация – ограничаваме общините без да ги питаме какво могат да съкратят, казваме им с колко им съкращаваме трансфера и се опитваме да променяме текста като дописваме, така както ние мислим тук, в тази зала, че е важно това, това и това. И моята колежка Манолова прибави и нещо друго, което е важно.
Аз предлагам да приемете нашето предложение и за тези пет месеца да оставим общинските съвети, избрани от хората, които знаят кое е най-важно – дали ремонтът на покрива, дали течовете, дали заемите, които са взели, дали кредитите, които са ползвали, и да бъдем така добри, когато сме си позволили ние да определим с колко намаляваме техните бюджети, да ги оставим, когато продадат нещо, влязат средства, да носят отговорността за какво най-важно да ги изразходват.
Затова бъдете така добри и приемете нашето предложение за отпадането на чл. 14, ал. 2 до края на годината. Нека да имаме доверие на тези хора, защото не сме ние тези, които ще кажем, че е най-важно първо, второ, трето и пето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли реплики? Няма.
Има ли други народни представители желаещи за изказване? Няма.
Закривам дебата.
Преминаваме към гласуване по реда на направените предложения.
Първо подлагам на гласуване предложението на народните представители Захари Георгиев, Георги Божинов, Ивелин Николов, Румен Такоров, Димчо Михалевски и Кирил Добрев, което комисията не подкрепя.
Гласували 118 народни представители: за 22, против 93, въздържали се 3.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Мая Манолова след „основни ремонти” да бъде записано „и текущи”.
Гласували 122 народни представители: за 24, против 88, въздържали се 10.
Предложението не е прието.
Процедурно предложение за прегласуване от госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, надявам се, че поради това че не съм била достатъчно ясна, не сте разбрали каква е същността на моето предложение.
Предложението ми касае една временна мярка, която ще даде възможност на общините в тази изключително сложна ситуация да насочват средствата от продажба на свои нефинансови активи освен към основни ремонти, каквато възможност е дадена досега, но и към текущи ремонти.
Много се надявах госпожа Менда Стоянова, господин Татарски и господин Дянков, когато вникнат в това предложение, за което всъщност настояват общините и не коства на бюджета нито една стотинка, в крайна сметка да го подкрепят. Още повече, с предложението, което прави госпожа Менда Стоянова, се допускат изключения. Мисля, че ако се добави още едно изключение за вида на ремонтите, които ще могат да правят общините след решение на общинските съвети, то няма да се отрази пагубно на финансовата дисциплина.
Наистина ли не разбирате в колко тежка ситуация са българските общини?! Нека с минимална промяна им дадем възможност след решение на общинския съвет да разполагат със своите пари по начин, който в конкретната ситуация им е най-важен, и да ги насочат към най-проблемите зони от тяхната дейност. Апелирам към вас да вникнете в това предложение и да го подкрепите! То наистина е безобидно и ще реши много проблеми на общините, без да накърнява по никакъв начин приходната част на бюджета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на прегласуване предложението, направено от госпожа Мая Манолова.
Гласували 125 народни представители: за 24, против 92, въздържали се 9.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на комисията за създаване на нов § 7 с редакция по доклада на комисията.
Гласували 125 народни представители: за 118, против 2, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Параграф 6 от Допълнителния доклад.
Предложение от народния представител Михаил Миков – в § 6, т. 1, относно промените в § 2 числото „1.0” да се замени с числото „0,9”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Менда Стоянова и Димитър Главчев.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Менда Стоянова, Иван Вълков и Лили Боянова.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Пламен Орешарски и Румен Овчаров – в § 6, т. 6 предлаганият § 22а се изменя така:
„§ 22а. (1) За погасяване на просрочените задължения на държавата по извършени дейности в изпълнение на публични инвестиционни проекти Министерският съвет предоставя допълнителни средства по бюджетите на съответните министерства и централни ведомства – дебитори, в размер на 660 млн. лв. за сметка на резерва за структурни реформи и допълнителни фискални мерки по чл. 1, ал. 2, Раздел ІІ, т. 4.1.
(2) В двуседмичен срок Министерският съвет разпределя средствата по бюджетите на съответните първостепенни разпоредители с бюджетни кредити в зависимост от просрочените задължения и определя реда за погасяването им.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Захари Георгиев, Георги Божинов, Ивелин Николов, Румен Такоров, Димчо Михалевски и Кирил Добрев: в § 6 се създава нова т. 8а:
„8а. Параграф 30 се изменя така:
„§ 30. (1) С решение на общинския съвет след 30 юни 2010 г. могат да се прехвърлят средства от един вид разходи в друг вид разходи в делегираните от държавата дейности.
(2) С решение на общинския съвет след 10 декември 2010 г. могат да се прехвърлят средства от един вид разходи в друг вид разходи в делегираните от държавата и местните дейности, при условие че няма просрочени задължения в делегираната дейност, от която се пренасочват.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Димчо Михалевски, Антон Кутев, Драгомир Стойнев и Георги Божинов по § 6:
1. Създава се т. 9а:
„9а. В § 52 се правят следните изменения:
1. Алинея 6 се изменя така:
„(6) Първостепенните разпоредители с бюджетни кредити, финансиращи училища, детски градини и обслужващи звена, като част от допълнителните компоненти по формулата за съответната дейност могат да предвидят резерв за нерегулярни разходи в размер до 5 на сто от средствата по съответната дейност. Неразпределените към 15 ноември 2010 г. средства от резерва се изразходват по решение на общинските съвети.”
2. В ал. 9 се създава нова т. 1а:
„1а. В срок до 30 юни 2010 г. директорите на общинските училища възстановяват по бюджетите на общините средствата от неизразходвания преходен остатък за 2009 г., с изключение на средствата, за които до 31 май 2010 г. са сключени договори с външни доставчици и изпълнители.”
3. Точка 10 се изменя така:
„10. В § 53, ал. 4 т. 2 се отменя.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Менда Стоянова.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Георги Пирински, Меглена Плугчиева, Пламен Орешарски и Димчо Михалевски – в § 6 се създава нова т. 12а:
„12а. Параграф 56 се изменя така:
„§ 56.(1) Средствата в размер до 95 на сто от предвиденото в оперативните програми публично финансиране на общинските инфраструктурни проекти, изпълнявани чрез структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, са част от финансирането на съответните оперативни програми, с изключение на общините по ал. 2.
(2) За общините с равнище на безработица с или над 35 на сто по-високо от средното за страната, средствата в размер на 100 на сто от предвиденото в оперативните програми публично финансиране на общинските инфраструктурни проекти, изпълнявани чрез структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, са част от финансирането на съответните оперативни програми. (Приложение № 1 – Списък и карта на 128-те общини.)”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Меглена Плугчиева, Пламен Орешарски, Петър Мутафчиев, Димчо Михалевски и Румен Такоров – в § 6 се създава нова т. 16:
„16. Създава се Специален инфраструктурен инвестиционен фонд (СИИФ) към министъра на финансите с осигурено финансиране в рамките на 2010 г. в размер до 50 млн. лв. Финансирането на Специалния инфраструктурен инвестиционен фонд е за покриване на възникнали разходи на бенефициентите по Оперативна програма „Транспорт 2007-2013 г.” за отчуждителни процедури и археологически проучвания. Условията и редът за получаване на финансирането се определя от Министерския съвет.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Меглена Плугчиева, Георги Божинов, Кирил Добрев, Пенко Атанасов, Димчо Михалевски и Спас Панчев:
„В § 6, т.13 , относно § 62 се изменя така:
„13. Параграф 62 се изменя така:
„§ 62. Държавен фонд „Земеделие" през 2010 г. извършва необходимите плащания за финансиране на разходи за данък върху добавената стойност на общини по одобрени за подпомагане проекти по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. при условия, източник и ред, определени от Министерския съвет.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 8:
„§ 8. В Преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 2 числото „1,0” се заменя с „1,1”.
2. В § 3 :
а) Досегашният текст става ал. 1.
б) Създава се ал. 2:
„(2) При разпределение на резерва по ал. 1 в частта за структурни реформи и допълнителни фискални мерки по чл. 1, ал. 2, т. 4.1. Министерският съвет да осигури средства за:
1. премиране на тютюнопроизводителите за произведен и изкупен тютюн, реколта 2009 г. - до 116 000,0 хил. лв.;
2. текущи трансфери, обезщетения и помощи за домакинства - до 142 000,0 хил. лв.;
3. субсидии за Национална компания "Железопътна инфраструктура" - до 45 000,0 хил. лв."
4. средства за финансиране изграждането на автомагистрала „Люлин" - до 62 500 хил. лв.”
3. В § 6 думите „за 2010 г.” се заменят с „към 31 декември 2010 г.”, а числото „6,3” се заменя с „4,5”.
4. В § 14 числото „1200” се заменя с „2000”.
5. В § 16 се създава ал. 4:
(4) Изискването по ал.1 и 2 не се прилага по отношение на заем на „Български държавни железници” ЕАД с държавна гаранция, в размер до 459 547 000 лв. за рефинансиране и преструктуриране на задълженията на дружеството, във връзка с изпълнение на план за преструктуриране и финансово стабилизиране на „Български държавни железници” ЕАД, при спазване на Закона за държавните помощи.”
6. В § 18:
а) в ал.1, числото „2.7” се заменя с „3.5”;
б) в ал. 2 числото „0.3” се заменя с „0.8”.
7. В § 19 числото „12,2” се заменя с „12,5”.
8. Създава се § 22а:
„§ 22а. (1) Номиналният размер на изкупените от Българската банка за развитие вземания към републиканския бюджет, възникнали и начислени до 31 декември 2009 г., се отчита по съответните бюджети на републиканския бюджет за 2010 г. като разход и в увеличение на друго финансиране.
(2) Разходите по ал. 1 са предвидени в резерва за структурни реформи и допълнителни фискални мерки по чл. 1, ал. 2, раздел ІІ, т. 4.1.
(3) За целите на прилагане на механизма по изкупуването от Българската банка за развитие на вземанията по ал. 1 министърът на финансите може да извършва депозити по § 21, ал. 19.
(4) Последващото разплащане на изкупените от Българската банка за развитие вземания по ал. 1 може да се извърши от сметка на централния бюджет и се отразява в намаление на друго финансиране.
(5) За разходите по ал. 1 и 2 министърът на финансите извършва необходимите промени по съответните бюджети по реда на чл. 34, ал. 1 от Закона за устройството на държавния бюджет и определя реда и сроковете, за отразяването им в отчетите за касовото изпълнение на съответните бюджети за 2010 г.”
9. В § 27 ал. 2 се отменя.
10. Създава се § 28а:
„§ 28а. (1) Считано от 1 юли 2010 г. държавните и общинските предприятия и едноличните търговски дружества с държавно, съответно с общинско участие, отдали под наем предоставените им застроени или незастроени недвижими имоти, внасят 50 на сто от получения наем в централния бюджет, а общинските - в общинския бюджет.
(2) За имоти, отдадени под наем от дружества с над 50 на сто държавно и/или общинско участие, в съответния бюджет се внасят 50 на сто от наема, съответстващ на държавното или общинското участие.
(3) Алинеи 1 и 2 не се прилагат за юридически лица, когато при тяхното образуване или преобразуване имуществото, което те отдават под наем, е предоставено за извършване на дейности, свързани с отдаването под наем, или изпълняват програми за финансово оздравяване при условия и по ред, определени от Министерския съвет.
(4) Държавните или общинските лечебни заведения - еднолични търговски дружества, прилагат чл. 105 от Закона за лечебните заведения.
(5) Сумите по ал. 1 и 2 се внасят от държавните предприятия и дружествата с държавно участие в десетдневен срок от всяко получаване на суми по наемния договор по сметката за приходите на централния бюджет на териториална дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация на съответното държавно предприятие, респективно дружество с държавно участие.
(6) Сумите по ал. 1 и 2 се внасят от общинските предприятия и дружествата с общинско участие в десетдневен срок от всяко получаване на суми по наемния договор по сметката за приходите на общината, която има участие в съответното общинско предприятие или дружество.”
11. Параграф 40 се изменя така:
„§ 40. Общините могат да бъдат подпомагани за достъпа си до финансиране от Фонда за органите на местното самоуправление в България "ФЛАГ" - ЕАД със средства в размер до 4 000,0 хил.лв. при изпълнение на проекти от европейските фондове при условия, критерии и ред, определени от Министерския съвет, съгласувано с Националното сдружение на общините в Република България.”.
12. В § 53, ал. 4, 5 и 6 се отменят.
13. В § 54 ал. 2 се отменя.
14. В § 55 числото „105 200” се заменя с „56 211,3”.
15. Параграф 56 се изменя така:
„§ 56 (1) Средства в размер до 95 на сто от предвиденото в оперативните програми публично финансиране на общински инфраструктурни проекти, изпълнявани чрез Европейския фонд за регионално развитие или Кохезионния фонд на Европейския съюз, са предвидени в рамките на планираното финансиране на съответните оперативни програми.
(2) Изискванията по ал. 1 се прилага на ниво проект.
(3) Изискванията по ал. 1 не се прилагат за „проекти, генериращи приходи" по смисъла на чл. 55 от Регламент на Съвета (ЕО) № 1083/2006 от 11 юли 2006 г. относно определянето на общи разпоредби за ЕФРР, Европейския социален фонд (ЕСФ) и КФ и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1260/1999.
(4) За проекти с висока социална значимост Министерският съвет, по предложение на министъра по управление на средствата от Европейския съюз, може да финансира проектите до сто процента.”
16. Параграф 62 се изменя така:
„§ 62. Държавен фонд „Земеделие” през 2010 г. може да извършва плащания за финансиране на разходи за данък върху добавената стойност на общини по одобрени за подпомагане проекти по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. при условия, източник и ред, определени от Министерския съвет.”
17. Параграф 65 се отменя.
18. Параграф 66 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение?
Заповядайте, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Аз имам три неща, които искам да споделя с вас.
Най-напред, подкрепям тази идея да се...
То финансовият министър изчезна.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Тук е! (Посочва седящия до него заместник министър-председател.)
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Тук ли е? Радвам се, господин министър, че сте тук.
Одобрявам идеята Ви за железниците, че сте предвидили около 450 милиона, струва ми се, кредит. Обаче начинът, по който е написано, вместо да помогне на железниците, може да създаде много главоболие, тъй като в края на краищата всеки държавно гарантиран кредит и държавна помощ – подобно нещо ние не сме нотифицирали. Самият факт, че го поставяме в бюджета, значи, че вече е взето решение за тази държавна помощ от държавата.
Аз ви препоръчвам, за да излезем поне частично от тази ситуация, да не бъде „за Български държавни железници”, а ако не са направени промените, да бъде „за „Пътнически превози”. Там много по-лесно ще може да се обясни това, че е необходим кредит, осигурен от държавата, даже да се добави „по договора, който имаме с „Пътнически превози”, защото този договор е нотифициран от Европейската комисия.
Казвам го добронамерено, защото наистина по този начин няма да възбудим каквито и да е инициативи от страна на комисията за санкции към българската държава по отношение на конкурентоспособността.
Още нещо. Аз обаче не мога да разбера (разбрах, че този въпрос е поставян няколко пъти) защо в повечето случаи говорим „субсидия до”, примерно за Национална компания „Железопътна инфраструктура”. На всички е ясно, че дори тези 45 милиона няма да са достатъчни. Те бяха планирани в една дългосрочна програма. Вие поради свиване на разходите ги намалихте. Нека да бъдат 45 милиона.
Ако в разходната част ще си говорим „до еди-колко си разходи”, ами дайте тогава да се върнем на чл. 1, в приходната част и да кажем, че приходите ще бъдат примерно до 2 милиарда от данъци върху доходите на физически лица. Смятам, че някак си несериозно звучи всичко това, ако продължим да работим в този стил и да поставяме разходната част до определени граници, тоест от нула до 45 милиона.
Още нещо, което искам да споделя с вас. Предложената ал. 4 – не знам каква е процедурата, по която сега можем да го гласуваме. Добре би било за общините, но мисля, че комисията не може, след като вече имаме и доклад, да прави някакво ново предложение.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Имаме допълнителен доклад.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Все пак такава практика не съществува при нас.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Как да не съществува такава практика?
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Така че разчитам да се направят тези промени, които касаят „Български държавни железници” като текстова част, госпожо председател. В противен случай ще създадем главоболия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Предлагате да отпадне предлогът „до”. Това ли предлагате?
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Не. Предлагам първо да отпадне „до” на 45 хиляди, където е за Национална компания „Железопътна инфраструктура”, включително до автомагистрала „Люлин”. Спомняте си, че за автомагистралата ние предложихме да не се взема отделно решение, а да се запише в бюджета. Добре е, че е записано в бюджета.
Същевременно помощта да не бъде за „Български държавни железници”. Това е в т. 5, § 16 ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това е т. 2, § 3, ал. 2.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Алинея 2, т. 5, в § 16 се създава ал. 4. Параграф 6, който става § 8.
Там пише: „Български държавни железници”. Да не бъде „Български държавни железници”, а „Пътнически превози” ЕООД по договора, сключен с държавата, за да може да не се стигне ... В ал. 4. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Мутафчиев, ако имате писмени бележки, ги дайте.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (встрани от микрофоните): Аз ще се опитам. Не знам дали не са променили името на поделението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики има ли? Няма.
Госпожо Плугчиева, заповядайте – господин Орешарски кавалерски Ви отстъпва ред.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин вицепремиер! Аз искам да помоля за вашето внимание по текста на § 6, т. 13 относно § 62, който се занимава с Държавен фонд „Земеделие”, Разплащателна агенция и въпроса за възстановяване на ДДС на общините, които кандидатстват по Програмата за развитие на селските райони. Ако погледнем на едро в текста, в промяната на бюджета е предвиден текстът, че Държавен фонд „Земеделие” през 2010 г. може да извършва необходимите плащания за финансиране на разходи за данък върху добавената стойност на общини за одобрение за подпомагане на проекти по програмата.
Моята молба, господин министър, към Вас и към колегите е думата „може” да отпадне, защото Вие сам разбирате, че с една дума се променя коренно логиката, смисълът на този параграф. Това означава, че може да се въведе двоен и троен стандарт за общини, на които могат да бъдат уважени тези разходи, и за други, на които не могат да бъдат уважени. Позволявам си да припомня, че това е една от най-важните програми за България, която касае обем от 3 млрд. 200 милиона. По-важно е кои са бенефициентите.
По-важното е, че бенефициенти по тази програма са именно малки общини. Това са общини, които са в така наречените необлагодетелствани райони. Това са или гранични региони, или съответно планински или полупланински региони. Това са общините, които са в най-непривилегирована ситуация. Ако на тях не дадем тази възможност да бъдат освободени от данък добавена стойност, разбирате, че те губят всякакъв шанс и възможност да кандидатстват по Програмата за развитие на селските райони.
Искрено разчитам на вашето разбиране да се уважи това предложение, което правим, което касае 40% от населението на страната и 80% от територията. Затова е изключително важно за България да може да се даде тласък тази програма наистина да се развива, особено в момента – в кризисната ситуация да можем да подпомогнем тези общини. Затова настоявам категорично. Това е мнението и на общините, с които имахме срещи в последно време.
Апелирам към вниманието на всички колеги – да отпадне думата „може” и в § 6, т. 13 относно § 62 да се приеме следното предложение:
„Държавен фонд „Земеделие” през 2010 г. извършва необходимите плащания за финансиране на разходи за данък върху добавената стойност на общини по одобрение за подпомагане проекти по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. при условия, източник и ред, определени от Министерския съвет.” При ясни критерии, при ясно формулирани условия, но да се даде шанс на абсолютно всички общини. Да няма третиране като привилегировани и непривилегировани общини.
Господин министър, много разчитам на това, че ще отделите съответното внимание. Най-вече апелирам към колегите от мнозинството – тази актуализация, която правим, да не бъде формална, а да бъде наистина в интерес на хората, още повече в момент на криза. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател! Уважаема госпожо Плугчиева, ние с Вас заедно сме вносители на това предложение. Вярно е, че текстът на вносителя и нашият вариант се различават само в една дума, но аз вземам реплика, за да възразя на това, че Вие намирате, че трябва да помолите министър Дянков. Няма какво да молим министър Дянков, защото става дума не само за това, което казахте - че оставаме в ръцете на администрацията да преценява на коя община може и на коя не може. Нашият текст е императивен – ДДС-то на този тип проекти, след гласуването днес в парламента, се поема от държавния бюджет и всички общини знаят, че това е така. Когато остане текстът: „Може и да може, а може и да не може”, аз ако съм кмет и ако днес трябва да подписвам този проект, като не ми излиза сметката и не зная дали ще бъда в тези, за които може, или в тези, за които не може, просто няма да подпиша проекта. А това, което правим тук, е прокризисно поведение, защото ако общините са сигурни, на много повече общини ще им излязат сметките, ще подпишат проектите, ще привлекат и реализират европейските средства, ще има заетост, ще има данъци.
Госпожо Плугчиева, възразявам на това, че молите министър Дянков. Аз моля народните представители императивно да подкрепят този текст, и това ще бъде добре, а министър Дянков просто ще го изпълни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо Плугчиева, искам само да Ви припомня, че има постановление на Министерския съвет - мисля, че беше № 81, в което ясно и категорично се дава право и задължение да се покрият от Фонд „Земеделие” сумите за ДДС по тези одобрени проекти. В този смисъл смятам, че вашето предложение е коректно и може би е добре да го подкрепим. Тоест по този начин ние изпълняваме и самото постановление, както и не даваме възможност на администрацията да прави преценка. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Дуплика на госпожа Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (КБ): С огромно удоволствие идвам на микрофона, госпожо председател.
Първо, в отговор на репликата на колегата Божинов. Както разбирам аз, прекалено по немски съм се изказала, това ми казаха в редиците. Надявам се, че е спазен принципът, че двойното казване държи по-здраво. Има такава приказка, но затварям скобата.
Благодаря на госпожа Стоянова. И аз щях да припомня, че има такова постановление и то не бива да влиза в противоречие с промените в закона. Затова Ви благодаря, госпожо Стоянова.
Предлагам думичката „може” да отпадне. Благодаря за Вашата подкрепа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Думата има народният представител Пламен Орешарски.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, господин министър! Бих искал да спра вашето внимание върху новия § 22а, в който ненужно според мен се усложнява схемата за разплащане на държавата с частния бизнес, изпълнил в края на миналата година редица инвестиционни проекти и неразплатен, разбира се.
Моят скромен професионален опит ме е научил, че винаги когато една финансова схема се усложнява ненужно, някой ще бъде излъган. Това е или клиентът, или регулаторът, или в по-рядък случай банката-агент. Ако се отнесем към настоящия случай, не ми се струва регулаторът да бъде излъган. В случая регулаторът е Юростат. Не бих и препоръчвал да бъде лъган след последните съмнения за достоверността на нашата статистическа информация. Другият възможен, който може да бъде излъган, е частният бизнес. Струва ми се, че това е част от казуса, тъй като на частния бизнес ще бъде разплатено със забава и с дискаунт, тоест с отстъпка от номинала. Но третият, който ще бъде излъган, е Банката за развитие също, тъй като поне в продължение на една година, а вероятно и повече, нейните ресурси ще бъдат ангажирани във финансиране на квази бюджетен дефицит, вместо да се занимава с нормалните си функции по насърчаване на малък и среден бизнес.
Това е в основата на нашето предложение – да се откажем от тази схема и да възприемем по-простата схема, при която Министерството на финансите превежда на секторните министерства съответните суми и те се разплащат по задълженията. В пълно противоречие с шопския жаргон, според който защо да бъде просто, като може да бъде сложно, аз бих предложил да го направим по-просто. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплики? Няма.
Господин Местан, заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Във връзка с предложението на колегите Менда Стоянова и Димитър Главчев: в § 6 да се създаде нова т. 2, по-специално за създаването на ал. 2, т. 1 - премиране на тютюнопроизводителите за произведен и изкупен тютюн, реколта 2009 г. – до 116 млн. лв., припомням, че на стр. 174 към § 14 е отразено и нашето предложение с господин Имамов и д-р Хасан Адемов. Тези предложения засягат идентична материя – премирането на тютюнопроизводителите, и затова предлагам да проведем обща дискусия по предложението на колегите по тази точка и нашето предложение за създаване на § 14а.
Конкретното ми предложение е: в т. 1 към ал. 2 да отпадне предлогът „до”. Говорихме много за граматическите и за политико-управленските измерения на този предлог „до”, но според мен по това как ще гласувате за това наше формално предложение, ще стане ясно дали е истинска декларираната воля този проблем най-сетне да се реши, или отново имате желание да вкарате решаването на този проблем от - в режим на правната възможност. Защото в интерес на истината предлогът „до” означава само едно – от конкретно реално императивно решаване на проблема чрез закона в режим на правната възможност. Ако това ви е целта, моля ви да го заявите съвсем коректно.
Второто измерение на този проблем вече се свързва със срока, в който да се изплатят тези субсидии. Затова нашето предложение е това да става до две седмици след влизането в сила на този закон. И ако имаме воля да съчетаем предложенията на колегите от Парламентарната група на ДПС и предложението на колегите от ГЕРБ госпожа Менда Стоянова и Димитър Главчев, то текстът на тази ал. 2, т. 1 вероятно следва да гласи – и това е формалното ми предложение:
„1. премиране на тютюнопроизводителите за произведен и изкупен тютюн, реколта 2009 г. със сумата 116 млн. лв., които да бъдат изплатени до 15 дни от влизането в сила на този закон.”
Това е предложението ми за редакционна поправка.
Ако втората част от това предложение не се приема, моля да подложите отделно на гласуване предложението ни за отпадане на предлога „до” от предложението на колегите Менда Стоянова и Димитър Главчев. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин Местан, имате ли предложението в писмен вид?
ЛЮТВИ МЕСТАН: „Които да бъдат изплатени до 15 дни от влизането в сила на този закон”. Ако не се приеме, остава в сила предложението само за отпадане на предлога „до”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Добре, записвам го.
Има ли реплики?
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми господин Местан, ние надълго и нашироко сме дискутирали този въпрос. Както по т. 1, така и по останалите точки до т. 4 ние сме записали предлога „до” по следните причини. На първо място, резервът за структурни реформи и допълнителни фискални мерки, който е записан в Закона за изменение на Закона за държавния бюджет, не е прецедент. Такива резерви са били записвани и в предходни бюджети.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Но не в такъв размер.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Съгласно Закона за устройство на държавния бюджет именно този резерв се разходва по решение на правителството със съответно постановление.
Независимо от този текст на закона, тъй като възникнаха доста дебати и най-вече недоверие дали някои от дебатираните суми ще бъдат изплатени, ние предложихме да се направи частична разшифровка на този резерв в тези четири точки, а записахме думичките „до” по една-единствена причина – по всяка една точка конкретните плащания ще се доказват и изчисляват на базата на конкретни документи, количества, ставки и т.н. Това се отнася както за тютюнопроизводителите, още повече за обезщетенията и помощите на домакинствата, отнася се и за автомагистрала „Люлин”, тъй като там зависи какви неща ще се изпълнят, за да бъдат действително изплатени. В този смисъл думичката „до” е коректна, защото по този начин ще се изплатят доказани суми, а разликата ще остане за други цели. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: За дуплика има думата господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Госпожо Стоянова, благодаря Ви за репликата. Все пак е важно в стенографския протокол да се отрази категоричният Ви ангажимент, че става въпрос само за технически съображения – коректно изчисляване на дължимите суми.
Точно в тази връзка е и моята дуплика. Ако тези съображения са валидни например за разходите за автомагистрала „Люлин”, където може да се окаже, че изпълнението не е точно за 62,5 млн. лв., а за 61,8 млн. лв., това оправдава предлога „до”, но всички онези изчисления, за които говорите във връзка с премирането на тютюнопроизводителите, вече са извършени. Там условности няма. Има и Решение № 240 на Министерския съвет от 23 април 2010 г. Фонд „Тютюн” е представил разчетите по произходи тютюни, по количество, по качество и няма никаква условност, няма никаква неяснота, която да предполага съществуването на предлога „до”. Ето ви решението на Министерския съвет (подава го на госпожа Менда Стоянова).
Ако е необходимо и това уточнение, госпожо председател, допълвам предложението си за редакционна поправка с още един израз: „Съгласно Решение № 240 на Министерския съвет от 23 април 2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Дайте ми го писмено.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Давам Ви го писмено до 30 секунди. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Давам думата на господин Миков. (Госпожа Менда Стоянова иска думата и моли господин Миков да й отстъпи, който се съгласява.)
Щом има съгласие между двама ви, нямам нищо против. Иначе аз Ви дадох думата, господин Миков.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми господин Местан, аз се изказвам, защото по процедурата няма друга техника. Затова благодаря на господин Миков, че ми отстъпи, за да приключим дебата по тази тема.
Аз съм съгласна с Вас да допълним „съгласно Решение № 240 на Министерския съвет от 23 април 2010 г.”, но продължавам да не съм съгласна да махнем думичката „до”, защото в това решение никъде не се говори за конкретна сума, а се говори за количества, коефициенти и ставки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
А сега има думата народният представител Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа! Аз съм направил предложение по § 6, т. 1 относно промените в § 2. Мисля, че става въпрос за един крайъгълен камък за отношението на управляващите, на правителството, към предприемчивите хора в България. Общоизвестен факт, на който се позовава правителството, е, че има световна икономическа криза. Правителството най-често обича да се оправдава за всички процеси в България със световната икономическа криза. В условия на криза, както е известно, се свиват оборотите на фирмите, съкращават се работници, спадат печалбите. Всъщност министър Дянков го е констатирал и в Отчета за изпълнението на държавния бюджет до 30 май т.г., където по-ниските постъпления в бюджета се свързват с ефектите на икономическата криза, която е довела до спадането на печалбите.
И какво прави правителството, уважаеми дами и господа, подкрепено активно от Комисията по бюджет и финанси на българския парламент, в който преобладаващи са десните сили, милеещи за предприемачите и бизнеса? Казват, че коефициентът за авансовите вноски за корпоративно подоходно облагане или за по-голяма популярност – „данък печалба” (защото в състава на мнозинството има доста бизнесмени и знаят за какво става въпрос), от 1,0 трябва да стане 1,1, сякаш икономиката така се развива, печалбите растат, че през 2010 г. ние ще им съберем авансово не 100%, а 110%. Това е принципен въпрос.
Много ще се зарадвам, но искрено ще се учудя, ако министърът на финансите вземе отношение по такъв въпрос, но не вярвам да се случи. Той само присъства телом в залата и после ще даде някои интервюта във вестниците. Не е сериозно да очакваме, че той ще се включи в дискусията и ще развие теза.
Уважаеми дами и господа, това ще бъде тежък знак към предприемчивите хора в България.
Какво прави разумната държава в условия на криза? Намалява авансовите вноски от данък „Печалба”, защото очакванията са, че актуализираме бюджета при спаднали обороти и печалбите ще бъдат по-ниски. А ние какво правим? Не разплащаме на бизнеса от миналата година, забавяме връщането на ДДС, а сега ще ги „изсурвакаме” с коефициент 1,1 авансово да внасят от печалбата. Това означава да умориш кравата, която очакваш да издоиш. (Смях и оживление в залата.)
Аз мисля, че с такъв тип решения отговорът от страна на бизнеса, на предприемчивите хора в България скоро ще дойде и той ще се изрази в начини за скриване на печалбата. Декапитализацията на търговските дружества като съзнателно прокарвана политика от държавата ще демотивира допълнително хората да се занимават с бизнес. Няма такава държава нито в Европа, нито в света. Всяка държава в условия на криза търси облекчения, които да не водят до фалит и декапитализации. Днешното наше управление предлага мерки, приемат се мерки от Бюджетната комисия точно за обратното.
Знаете ли кое е най-тъжното? Че това са мерки, които се предприемат от едни партии, определящи себе си като десни и десноцентристки – изземване, фалит.
Уважаеми дами и господа, още един аргумент. Пак същата официално публикувана статистика до края на м. май – 30 май, показва, че най-висока е събираемостта от физическите лица и това корпоративно подоходно облагане.
Какво прави правителството? Аз ви казах и преди. Там, където не може, където са най-големите злоупотреби – данъчните измами, контрабандата, там намаляваме милиард и 600 милиона. Тези, които си плащат съвестно, които успяват да запазят работни места в условията на криза, да произвеждат, за да се хвали министър Дянков, че има ръст на индустриалното производство, тях ще ги натоварим с още повече. Крайно несправедливо е.
Ще е много добре да чуем някаква позиция, било то от правителството, било от някой от тая зала, който да обоснове защо с този параграф се прокарва тази политика. Ако има някакви аргументи?! Може пък ние да не сме разбрали?! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Миков.
Реплики?
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми господин Миков, супер беше – пет минути абсолютно популистко изказване без практическа полза. Хората, които се занимават с бизнес и познават данъчните закони, тъй като ги прилагат, ще разберат, че това, което казахте, просто не е вярно. По никакъв начин коефициентът 1,1 за авансовите вноски няма да доведе до този ефект, за който Вие говорите, по една много проста причина – че в Закона за корпоративното подоходно облагане има ясен и категоричен текст, който дава право на всяка една фирма, преценявайки своето финансово състояние и прогнозирайки печалбата си за годината, да поиска авансовата вноска, която внася, да бъде в размер, отговарящ на очакваната от нея печалба. Тази възможност в закона е дадена нееднократно. Възможно е фирмата един или два пъти в годината, актуализирайки своите прогнози, да иска такава корекция в авансовия си данък.
Смятам, че това е абсолютната коректна защита за бизнеса.
Това че коефициентът се предлага да бъде увеличен от 1 на 1,1, би засегнало само онези фирми, които наистина ще реализират през 2010 г. печалби по-високи от тези, които са реализирали през 2009 г., колкото и да са малко те. Съвсем коректно е авансовите им вноски, които внасят регулярно през годината, да има възможност максималният им размер да бъде 1,1 спрямо 2009 г. Ако това не ги устройва, те имат механизъм, по който ще образуват и ще поискат да внасят толкова вноски, колкото отговаря на тяхната бъдеща печалба. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Дуплика – Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаема госпожо Стоянова, Вие този аргумент сте изложили и в Бюджетната комисия, когато сте отхвърлили това предложение. Само че има малък нюанс – в едната хипотеза автоматично ти казваш, че не очакваш от бизнеса да има някакво кой знае какво увеличение на печалбите в сравнение с 2009 г., а в другата хипотеза, която вие предлагате, казвате, че вие очаквате поне 10-процентно увеличение на печалбата, за да им вземе авансово.
Но знаете ли кое е най-важното? Че вие вкарвате решението за намаляване на авансовите вноски в ръцете на администрацията.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Няма такова нещо – в ръцете на бизнеса!
МИХАИЛ МИКОВ: Как да няма? Там се казва: може да поиска. От кого иска?
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Бизнесът го иска.
МИХАИЛ МИКОВ: От кого го иска? От кого го иска, бе, госпожо Стоянова? От данъчния чиновник, да му целува ръка?!
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Не е вярно!
МИХАИЛ МИКОВ: А от кого го иска? От кого го иска? Бизнесът иска, а данъчният ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Моля Ви, по-спокойно!
МИХАИЛ МИКОВ: Вие искате да създадете един силен механизъм на конкретна преценка от данъчната администрация за перспективите на печалбите на бизнеса. Това е текстът в закона и аз го проверих, защото знам, че този аргумент сте използвала и в Бюджетната комисия. Само че едно е ти да кажеш като държава: „аз прогнозирам, че печалбите за миналата година няма да бъдат по-големи, а ако са по-малки, поискайте”, друго е да кажеш: „аз прогнозирам, че вие, бизнесът, ще имате догодина печалби поне с 10 пункта по-високи от тази година, а ако са ви по-малки ще отидете да целувате ръка на данъчния чиновник”. Това, ако не е корупционен текст, здраве му кажи! Мерси!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Имате думата за лично обяснение.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Миков, взимам думата за лично обяснение, защото тук май се сблъскахме по компетентностите на закона. Аз смятам, че Вие категорично не сте прав, обвинявайки ме, че аз не съм права, защото в Закона за корпоративното подоходно облагане е записано, че съответното данъчно задължено лице може да поиска. То може да поиска от администрацията и администрацията го удовлетворява в размера, в който то е поискало. Думичката „може” се отнася за него, за да прецени, съобразно бъдещите си прогнози за печалбата, в какъв размер да внася авансов данък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Думата има народният представител Иван Вълков.
ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги народни представители! Ще бъда кратък и по-конкретен, за разлика от господин Миков.
Първо, искам да изразя задоволството си от това, че с господин Мутафчиев сме на едно мнение и той подкрепя заемът с държавна гаранция за българските държавни железници. По такива важни въпроси е добре да има единомислие.
По отношение на неговите притеснения искам да кажа, че е изпратена такава нотификация до Европейската комисия. Тук е министърът и той може да потвърди. Така че очакваме отговор оттам.
По отношение за магистрала „Люлин” искам да благодаря на госпожа Менда Стоянова, която е вкарала предложението на Комисията по транспорт в Комисията по бюджет и финанси, тъй като това беше нейно обещание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
При това положение, с оглед уточнението, предложението на господин Мутафчиев е оттеглено. Благодаря Ви.
Думата има народният представител Ваньо Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, моля за вашето внимание, тъй като тук се изпадна в едни подробности доколко „до” е граматическа, доколкото политическа категория. Някои почнаха вече да доят кравите, трети стигнаха „от кого” – „на кого”.
Искам да направя едно предложение, което касае всички и то е следното:
Госпожо председател, правя предложение за отпадане на т. 1 в ал. 2 – премиране на тютюнопроизводителите и така нататък и тази сума да отиде за здравеопазване, за да компенсираме недостига на средства за диагностика и лечение. Защото това касае всички български граждани и това може да помогне да има достатъчно средства за онкоболните.
Още повече, уважаеми колеги, на всяка една кутия цигари пише, че е опасно за здравето. За кое да даваме пари – за това, което е опасно за здравето или за здравеопазването? Нека да изберем с гласуването на това предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Станишев, имате думата.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Първо, бих искал да подкрепя предложението, обосновано от господин Пламен Орешарски по отношение на начина на изразходване на тези 660 млн. лв., които са задължение на държавата към българския бизнес.
Заслужава си да припомня как стигаме до тази ситуация, когато през тази година, в средата на годината, парламентът трябва да вземе решение за начина на разплащане на задълженията на правителството към българския бизнес. Стигаме дотук, защото през втората половина от предишната година правителството и конкретно министъра на финансите си поставиха една нереалистична и ненужна в тази икономическа криза цел – да постигнат нулев бюджетен дефицит. Затова спряха всички разплащания към българските фирми, задължение на държавата по свършена работа. Стигна се до опит за измама по отношение на Европейския съюз и Европейската комисия – в името на нулевия бюджетен дефицит, който се превърна в самоцел на правителството.
Естествено тази измама беше хваната и на начислена основа тези задължения бяха записани. Затова сега се налага от бюджета през тази година да се разплащат задълженията на българското правителство към бизнеса, с огромно закъснение и без ясен резултат.
Предложението на господин Орешарски е единствената гаранция, че този път през 2010 г. правителството, с решение на парламента ще бъде принудено действително да се разплати към българския бизнес. В противен случай се създават условия за една поредна измама, както е измама и предложението на комисията по отношение на тези записи на разпределение на средствата, които първоначално бяха записани в резерва на правителството за непредвидени цели.
Още при първо четене обърнахме внимание на това, че по същество докато режем живо месо от здравеопазването, социални грижи, общини, много други политики, които са жизненоважни за оцеляване на хората, на цели системи в България, се оставя един гигантски резерв на правителството, който ще бъде харчен по негово усмотрение на тъмно – на тъмно, без контрол от парламента за негови политически цели.
Сега се предлага едно палиативно решение, което е също така измама в голяма степен, защото предлогът „до”, за който много се говори и досега, дава възможност на всички тези направления – за тютюнопроизводители, за социални помощи, за железопътна инфраструктура, за магистрала „Люлин”, да се изплати определена сума, която е далеч под максимума, а останалото да се разпределя на тъмно. Затова подкрепям предложенията, които прозвучаха и до сега, в това число и от господин Местан – да отпадне този предлог, който е измамен и който не бива да бъде подкрепен.
Искам да обърна внимание върху още една особеност, която има отношение към разходите и към крайния бюджетен баланс. В бюджета е записано – 1 млрд. 552 млн. лв. средства за европейски проекти. До края на м. юни, до преди няколко дни, реално бяха разплатени 300 млн. При тази тенденция до края на годината сигурно ще бъдат разплатени 700-800 млн. лв. максимум. Останалите пари също остават на разположение на правителството, което да ги харчи по свое усмотрение, което е абсолютно недопустимо, неприемливо в ситуация, когато действително цели системи издъхват. Когато режете всякаква възможност например за общините за местна политика и отхвърляте всяко конструктивно предложение, което правим, да ги подкрепим в тази ситуация. Затова би трябвало и предложението на господин Орешарски да бъде подкрепено, ако парламентът иска гаранция, че бизнесът ще си получи парите, а няма да бъде измамен за пореден път от правителството и да отпадне този срамежлив предлог „до”, който крие още една измама от страна на правителството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Реплики? Няма.
Думата има народният представител Цвета Георгиева.
ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА (Атака): Госпожо председателстващ, уважаеми колеги! Парламентарната група на партия „Атака” със задоволство приветства предложението, което дойде от Синята коалиция, и заявяваме, че просто ни изпревариха малко във времето. Ние се готвехме да направим същото предложение. (Шум и реплики.)
Ние сме за отпадане на този член, още повече, че както стана ясно, точно такава сума е необходима, за да се попълни дефицита в Здравната каса, който вероятно ще се оформи към края на м. октомври. За да не се налага актуализация на този бюджет, за да не се налага да търсим пари по спешност, тези пари буквално ще се влеят в това перо и ще попълнят този дефицит.
По тази причина, ние предлагаме на колегите от ГЕРБ да подкрепят предложението, което излезе засега от Синята коалиция. Благодаря. (Ръкопляскания от Синята коалиция.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Георгиева.
Това е за отпадане на т. 1 в ал. 2 на § 3, за да го уточним за протокола.
Народният представител Димчо Михалевски има думата за изказване.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо председателстващ, дами и господа! Много е важно да си дадем отговор на въпроса: защо упорито не искаме да разпишем средствата за 660 млн. за фирмите и 180 млн. за приоритетни проекти? Аргументите, че не знаем за какво става дума ви е до болка ясно, че са несъстоятелни, защото 142 млн. за помощи се раздават по същия ред – с декларации, с искания, както и фирмите си искат парите.
Има една малка крачка, но тя беше по принуда – 62,5 млн. от 180 млн. за инвестиционни проекти трябваше да бъдат разписани за „Люлин” поради обстоятелства, които са разбираеми за всички.
Уважаеми колеги, трябва да ни е ясно, че предварителният разчет за тези 180 млн. беше коренно различен. Ако продължим да приспадаме заявеното от правителството – 50 млн. за отчуждителни процедури, и не случайно ние предложихме да има специален инвестиционен фонд, 30 млн. за изпълнения участък от Южната дъга, 18-те млн., които лично министър Дянков заяви от тази трибуна, че са за кофинансиране по програмите за териториално сътрудничество и те са изчерпаха.
Както забелязвате, един от основните мотиви за тези средства към актуализацията на бюджета, че ще префинансираме изграждането на магистрали – за тях пари не останаха. Затова аз моля вносителите, ако наистина държат да има ясна връзка между мотивите и текстовете в закона – да обяснят това, за кое ще бъде приоритетно – префинансиране на магистралите, защото там разполагаме само с аванси, но примерно за лот 2 на „Тракия” изпълнителят е поискал 5% аванс. С какви пари ще изпълнява до м. декември участъка от Стара Загора до Нова Загора? Това са въпроси, на които трябва да получим отговор.
Второто нещо, което е важно, е за кофинансирането.
Спомняте си, че имахме дебат в тази зала, когато приемахме бюджета, че българските общини са в тежко състояние и да не ги товарим с допълнителни 5%, още повече, че в разходите на националния фонд е разписано за тази година 100% кофинансиране. Тоест никъде от никой не искаме пари, но го вменяваме.
Както виждате, колегите разшириха текста. Казаха, че може за проекти, генериращи приходи да има 100% финансиране, но трябва да отбележим, уважаеми дами и господа, че това са проекти, които са концентрирани само в големите градове, защото приоритет 1 и 2 на Програмата „Околна среда” ще финансира проекти само в големите градове.
От вчера имаме ново предложение, което явно показва, че се осъзнава необходимостта да се даде въздух на българските общини.
Тук в дух на конструктивизъм и прагматизъм, защото вече виждаме, че всяко наше предложение се посича – няма да коментирам нашето предложение за безработицата, но аз предлагам текста, който е предложен вчера, и ще го прочета: „За проекти с висока социална значимост – Министерският съвет по предложение на министъра по управление на средствата от Европейския съюз може да финансира проекти до 100%.”
Какво означава висока? Какво означава социална значимост?
Нека да добавим едно изречение: „да бъде по предложение на министъра и по утвърдена методика за определяне на социална значимост на проекти.”
И това, госпожо председател, е моята конкретна редакция, за да бъдем коректни. Иначе остава дълбокото съмнение, че ще има избирателност на общините. Само ще ви припомня числото – три четвърти от българските общини имат местни приходи до 1 милион, 60% от тях имат местни приходи до 250 хил. лв., дами и господа. Това означава, че или ние не искаме да усвояваме единствено наличните свежи средства, или искаме да правим политически подбор – кой да работи по европейските фондове.
Накрая едно предложение към Синята коалиция и „Атака”. Ние с моя колега Юнал Тасим ще организираме едно еднодневно посещение – как се бере тютюн, за да разберем всички ние – българските депутати, ние със свои лични средства ще осигурим пет автобуса, за да разберем как се бере тютюн и да знаете, когато гласувате – дали това е нужно, или не е нужно. Благодаря ви. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Михалевски.
Ако искате въобще да подложа Вашето предложение за редакция, моля Ви да го напишете и да кажете точно закъде става въпрос, за да бъде гласувано. Вие дори не посочихте в кой параграф и текст. Така не може да бъде подложено на гласуване.
Първа реплика поиска госпожа Менда Стоянова, втора – народният представител Ваньо Шарков.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Михалевски, аз смятам, че или Вие не сте разбрали текста на ал. 4, която е предложена, във връзка с финансирането на европейските проекти, или тя наистина – не е достатъчно ясна думата. Категорично смятам, че не е точно да имате съмнения, че министърът по управление на средствата от Европейския съюз по конкретни проекти, на конкретни общини ще решава да финансира или да не финансира.
Когато говорим за проекти, не говорим за конкретни проекти на конкретни бенефициенти, а говорим за проекти по съответна оперативна програма, които се отварят. И именно по тези проекти, които като цяло имат висока социална значимост, и които не биха били атрактивни за общините, за да ги съфинансират и да кандидатстват по тях, даваме възможност на министъра да предложи да бъдат финансирани на сто процента.
Ако вие смятате, че думата „проектите” трябва да бъде заменена с друга, която да гарантира замисъла, който Ви обяснявам, моля, предложете такава редакция. Но тук отново: не става дума за конкретни проекти, на конкретни бенефициенти, а проекти по оперативните програми, по осите на оперативните програми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Ваньо Шарков – втора реплика.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Михалевски! Понеже беше некоректно това предложение, аз мога да Ви отправя нещо подобно. Ако искате – аз ще Ви организирам посещение в една реанимация и, ако искате мога да Ви организирам и една малка операция, но планова – след тримесечно чакане и със скалпелите, които вече са използвани поради недостига на средства. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Трета реплика – Юнал Тасим.
ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми колега Михалевски! Вие като говорихте цифри, не казахте няколко много важни цифри. Според мен те са важни. Ако ги кажете, дори и на д-р Шарков могат да му станат известни няколко неща.
Първо, ако днес не подкрепим тютюнопроизводителите, догодина 100 хиляди човека ще излязат на борсата. България е социална държава, България е европейска държава и тези хора трябва да имат препитание. Това е най-малкият проблем.
Следващата година около 8 хил. човека, които работят в преработвателните фабрики в България, няма да работят, тоест 20 фабрики в България ще бъдат закрити съгласно това решение.
Догодина в Бюджет 2011 г. няма да влязат близо милиард и половина лева вследствие от дейността на тези тютюнопроизводители, тези тютюнопреработватели и цигаропроизводители, а оттам, знаете ежегодно колко бюджетът отделя за Националната здравноосигурителна каса.
Тези факти на господин Шарков не са му известни, а трябва да му станат...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Но, Вие не правите на господин Шарков реплика?
ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС): ...Да, да.
Защото не можа да обясни нещо, което е много важно, според мен, и съм убеден, че господин Михалевски знае.
Тогава може би ще стане известно и на „Атака”, че догодина бюджетът ще се продъни с още един милиард – един милиард срещу 100 милиона. Абсурдна теза! Бихте ли казали нещо повече по този въпрос?
А що се отнася за поканата, може и за два дни. Ще обясня, ако могат да разберат разликата между тютюна и марулята, ще бъда много горд!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин Михалевски – дуплика.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми колеги, госпожо Стоянова! Така, както Вие го обяснихте има коренно различен смисъл от текста, който е записан. И аз приемам, че трябва да получи малко по-добра редакция ал. 4, за да става ясно наистина, че става дума за лотове, към които има нисък интерес, общините не искат да отделят средства и трябва да им бъде даден стимул. Ако е така, вие бихте получили пълната ни подкрепа за това.
Аз ви предлагам заедно да го дефинираме и да го предложим след малко при гласуването. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Ако ми предложите нещо заедно, добре. Ако – не, приемам, че няма предложение, а то няма и такова разписано.
Господин Такоров, заповядайте за изказване.
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Искам да обоснова предложението, което е направено от мен, от господата Михалевски, Николов, Захари Георгиев, Кирил Добрев и Георги Божинов, защото то не е прието от комисията.
Мисля, че тази техника се използва много години от новата история на България в бюджетите, но може би одобряващият орган, който взема решението, е бил различен, господин Дянков. Примерно имаше години, в които можеше след първото шестмесечие да се правят промени в бюджета с подписа на министъра на финансите, в рамките на определените средства, които са отпуснати на дадената община.
Това се е правило на практика и в годините, когато се е знаело точно, че приходите ще бъдат постигнати. Защото вие знаете, че бюджетът като се прави – се отпуска пропорционално на общините за дадени средства.
Сега ние предлагаме един много по-гъвкав, и прагматично решение на този проблем, защото в общините вече на 30 юни ще имат долу-горе виждането от кои средства ще имат излишък и от кои ще имат недостиг.
Защо примерно не им дадем възможност, дори да е с Ваша санкция, господин министър? Но мисля, че в местното самоуправление не трябва да проявяваме недоверие и трябва да им дадем именно такава възможност да могат да прехвърлят средства от един вид разход в друг от делегираните държавни дейности.
А за местните дейности мисля, че много коректно сме написали в предложението, че могат да бъдат прехвърлени от държавните, от местните дейности, при условие че няма просрочени задължения в делегираната дейност, от която се пренасочва. Мисля, че това е едно коректно прагматично и конструктивно предложение, което би трябвало да се одобри. Това не изисква нови средства към общините, а просто им дава възможност по-добре и по-оперативно да използват средствата, които са им отпуснати.
Затова се обръщам към народните представители да подкрепят предложението, защото то на практика не изисква средства. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Има ли реплики? Няма.
Има ли още желаещи за изказвания народни представители? Не виждам.
В такъв случай преминаваме към гласуване.
Започваме да гласуваме по § 6 от Допълнителния доклад на Комисията по бюджет и финанси.
Първото предложение, което ще поставя на гласуване, е на народния представител Михаил Миков, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 147 народни представители: за 33, против 113, въздържал се 1.
Предложението не е прието.
Следващото предложение, което поставям на гласуване, е на народните представители Пламен Орешарски и Румен Овчаров, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 151 народни представители: за 32, против 114, въздържали се 5.
Предложението не е прието.
Следващото предложение, което поставям на гласуване, е на народните представители Захари Георгиев, Георги Божинов, Ивелин Николов, Румен Такоров, Димчо Михалевски и Кирил Добрев, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 154 народни представители: за 35, против 117, въздържали се 2.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Димчо Михалевски, Антон Кутев, Драгомир Стойнев и Георги Божинов, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 153 народни представители: за 35, против 116, въздържали се 2.
Предложението не е прието.
Следващото предложение, което поставям на гласуване, е на народните представители Георги Пирински, Меглена Плугчиева, Пламен Орешарски и Димчо Михалевски, което също не се подкрепя от комисията.
Гласували 151 народни представители: за 33, против 115, въздържали се 3.
Предложението не е прието.
Следва да гласуваме предложението на народните представители Меглена Плугчиева, Пламен Орешарски, Петър Мутафчиев, Димчо Михалевски и Румен Такоров, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 154 народни представители: за 35, против 118, въздържал се 1.
Не се приема и това предложение.
Последното предложение, което имаме да гласуваме преди да започнем да гласуваме предложенията на комисията, е на народните представители Меглена Плугчиева, Георги Божинов, Кирил Добрев, Пенко Атанасов, Димчо Михалевски и Спас Панчев, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 156 народни представители: за 36, против 118, въздържали се 2.
Предложението не е прието.
Следва основният текст, по който има няколко предложения.
Първите предложения, които ще поставя на гласуване, са за отпадане. Има две такива предложения, даже повече от две. Ще ги поставя на гласуване по реда на самия текст.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС, от място): Процедура по начина на водене!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Заповядайте, господин Имамов, за процедура по начина на водене.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Госпожо председател, вече стана дума, че по време на гласуванията не могат да се гласуват текстове, които променят вече гласувани текстове досега в бюджета. По отношение на чл. 1 – приходната и разходната част, тези предложения, които бяха направени от Синята коалиция и от „Атака” за отпадане премирането на тютюнопроизводителите означава, че трябва да прекроим наново бюджета на Министерството на здравеопазването или на Касата. Така че моля Ви да спазвате традицията и процедурата в парламента и да не подлагате тези предложения на гласуване. (Реплики на народния представител Ваньо Шарков.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Имамов.
Имаше такъв дебат преди няколко часа. Тогава беше направена бележка и на мен, след това и на госпожа Цачева, че няма такива правила в правилника. Приехме това и караме по правилника, господин Имамов. Просто не би могло по друг начин. Това бяха възраженията и от Ваша страна тогава. (Реплики на народните представители Камен Костадинов и Алиосман Имамов.)
Първото предложение за отпадане, което беше направено в залата, е за т. 1 в ал. 2 на § 3 – това е предложението на народните представители Ваньо Шарков и Цвета Георгиева.
Режим на гласуване.
Отменете гласуването, има народен представител, който не е успял да гласува.
Моля да гласуваме отново предложението за отпадане. Така всички народни представители ще реализират своя вот.
Гласували 158 народни представители: за 28, против 54, въздържали се 76.
Предложението не е прието.
За процедура – господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, правя предложение за прегласуване. Само преди няколко часа имаше сериозен дебат и се говореше как не достигат парите за българското здравеопазване. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Едното няма нищо общо с другото.
ВАНЬО ШАРКОВ: Това, което ние правим като предложение и аз предлагам да се прегласува, може да даде възможност да има малко повече пари за здравеопазване. Вероятно вие няма да го подкрепите. Като не го подкрепите, в края на годината, когато задълженията на болниците нараснат и няма пари за здравеопазване, ще ви питам защо дадохте тези пари за онова, което уврежда здравето. Благодаря ви. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Поставям на прегласуване предложението на народните представители Цвета Георгиева и Ваньо Шарков за отпадане на т. 1 в ал. 2 на § 3.
Гласували 159 народни представители: за 30, против 53, въздържали се 76.
Предложението не е прието.
Следващото предложение за отпадане в т. 16 е от госпожа Меглена Плугчиева, беше подкрепено от госпожа Стоянова. Да отпаднат думите „може да” след началото на параграфа „Държавен фонд „Земеделие” през 2010 г.”
Моля да гласуваме отпадането на думите „може да”.
Гласували 149 народни представители: за 139, против 5, въздържали се 5.
Предложението за отпадане на тези две думи е прието.
Следващото предложение, което ще поставя на гласуване, е редакционно и отново се отнася за т. 1 на ал. 2 в § 3. Направено беше в пленарната зала и след това ми беше дадено като редакция: точка 1 да придобие следния вид:
„1. премиране на тютюнопроизводителите за произведен и изкупен тютюн, реколта 2009 г. – 116 млн. лв., които да бъдат изплатени съгласно Решение на Министерския съвет № 240 от 23 април 2010 г. до 15 дена от влизането в сила на този закон.”
Моля да гласуваме тази редакция, която ми е предоставена от народния представител.
Гласували 145 народни представители: за 36, против 104, въздържали се 5.
Предложението не се подкрепя.
Второто направено предложение отново е по т. 1 на ал. 2 на § 3 – за отпадане на думата „до” преди „116 милиона”.
Режим на гласуване относно това предложение.
Гласували 148 народни представители: за 35, против 109, въздържали се 4.
Предложението не е прието.
Господин Казак, заповядайте за процедура.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за прегласуване.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Е-е-е!
ЧЕТИН КАЗАК: Изказаните аргументи като алтернатива на необходимостта да отпадне предлога „до” не са сериозни. Няма бюджет, няма институция или перо в бюджета, което да е гарантирано със 100% изпълнение на така записаните числа.
Ето, вижте например отчета за 2009 г. на Народно събрание колко икономии има. В бюджетите на другите министерства няма предлог „до” и въпреки това не си изпълняват на 100% заложените там цифри и числа. Какъв е проблемът и тук да се разпише? Ако има техническо разминаване, то ще бъде коригирано, няма никаква трагедия. Нека да е ясно, че тези 116 млн. лв. са гарантирани, когато няма технически грешки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Прегласуваме предложението за отпадане на думата „до”.
Гласували 146 народни представители: за 34, против 109, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Госпожо Стоянова, моля да докладвате редакцията, ако сте готови с господин Михалевски.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Това е т. 15, § 56, ал. 4: след думата „за” да се добави „стимулиране на” и по-нататък изречението продължава „проекти с висока социална значимост”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Режим на гласуване за направеното редакционно предложение от госпожа Стоянова и господин Михалевски.
Гласували 147 народни представители: за 137, против 9, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Още една идея за редакционно предложение в § 3, ал. 2, т. 1 – след „до 116 млн. лв.” се поставя запетая и се добавя „съгласно решение на Министерския съвет”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Моля гласувайте за тази редакция, която беше предложена от госпожа Стоянова да се добави „съгласно Решение № 240 на Министерския съвет от 23 април 2010 г.”.
Гласували 139 народни представители: за 75, против 61, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Имате думата за процедура.
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ (ГЕРБ): Госпожо председател, имам усещането, че поради напредналия час и умората, която налегна част от тази зала, не всички осъзнаха това, което се гласува. Затова правя процедурното предложение да бъде прегласувана отново тази точка. Благодаря ви. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Подлагам на прегласуване направеното редакционно предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 143 народни представители: за 36, против 85, въздържали се 22.
Предложението не е прието.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Защо бламирате правителството си?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Сега поставям на гласуване целия текст на § 6 от Допълнителния доклад на комисията така, както ни беше докладван с приетите редакционни предложения и предложения за отпадане.
Моля, гласувайте.
Гласували 149 народни представители: за 120, против 17, въздържали се 12.
Предложението е прието.
Заповядайте за процедура, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, аз преди малко се надявах, че няма да се налага да вземам думата, че Вие ще се съобразите, че след като близо четири часа народните представители обсъждат и работят е нормално да има почивка. (Оживление.)
Така че, ако Вие не дадете почивка по Ваша преценка, приемете моето предложение от името на парламентарната група за почивка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Предложението на господин Миков е резонно. Ще дам почивка, но имам едно съображение. С оглед текстовете, които ни предстоят и това, което до момента вече сме отхвърлили като работа, както и предвид часа, който сочи часовника и най-вече предстоящото ни утре в 9,00 тържествено отбелязване, съм малко притеснена да не би като дойдат гостите да ни заварят в работен режим и да продължаваме да приемаме актуализацията. (Оживление.)
Ще помоля да бъдем точни. Давам почивка до 18,40 ч.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля народните представители да заемат местата си – заседанието продължава.
Господин Главчев, имате думата - § 7.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ:
„§ 7. Приложение № 1 към чл. 6, ал. 2 се изменя така:
„Трансфери от бюджета на Министерството на образованието, младежта и науката и Министерството на отбраната за държавните висши училища и Българската академия на науките за 2010 г.” – съгласно таблицата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Четете предложенията и след това – текста на комисията.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Предложение от народния представител Ваня Донева.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Становища?
Има изказване – заповядайте, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, вземам думата, макар че нямам направено предложение за корекции, за да насоча вниманието ви към текстовете, които по номерацията, която предлага комисията, стават съответно ал. 2 и ал. 3. Става дума за трансферите към академиите и към висшите учебни заведения и, второ, за разходи по министерства за реализацията на различни политики и програми, най-общо казано.
Вземам думата, за да изразя безпокойството си от тези предложения, които са направени, първо, по отношение на трансферите за академиите, за висшите учебни заведения. Към намаляването на тези трансфери е приложен общият принцип за намаляване с приблизително 20% на сумите, които държавата отпуска за тях.
Това вероятно е основанието да се появят две предложения за въвеждане на съответно платени такси: едното – чрез законопроект за изменение и допълнение, който предвижда платени такси за студенти в рамките на 10% от свободния капацитет (няма да говоря за цялото съдържание), а другото е за въвеждането на правото на академичните съвети да увеличат съответно таксата до размера на една втора от нормативно определените стандарти.
Това е вероятно някакъв опит да се компенсира недостигът на финансови средства, разбирайки, в това число и министерството, и мнозинството, че обричат една особено чувствителна и важна сфера за държавата и за хората на финансов недоимък. Аз веднага ще кажа, че намирам предложението за несправедливо, за неаргументирано и за неуместно.
Фокусирам обаче и бих искал да насоча вниманието ви към предложението за намаляване на трансферите за военнообразователната система. Те може би на фона на останалите средства не изглеждат особено големи – с 1 милион се намалява трансферът за Военната академия, с 3 милиона – за Военния университет, и с 1 милион – за Висшето военноморско училище. Не виждам абсолютно никакви аргументи, които да подкрепят подобно предложение. Затова бих се възползвал от правото да предложа да отпадне това намаляване за тях.
Втората страна на въпроса, който ме кара да взема думата, е намаляването на разходите, особено в частта за ведомства, които са свързани, най-общо казано, със системата на сигурността. От една страна, това е Външно министерство, от друга страна, колегите ми коментираха вече предложенията, направени за Държавната агенция „Национална сигурност” и аз няма да се спирам на това.
Но, обърнете внимание – и за Националната разузнавателна служба, като там намалението е особено драстично. Всичко това идва на фона на вече веднъж орязаните бюджети със Закона за бюджета за 2010 г.
Аз няма да правя предложения тук за корекция или за намаляване, разбирайки, че когато говорим за здравеопазване, за орязване на средствата например по Програмата за спешна медицинска помощ в рамките на политиката за лечение и диагностика, подобно предложение някак си би звучало, разбира се, несъстоятелно и неуместно.
Но искам да насоча вниманието ви към това, че не са намерени други решения, когато говорим за подготовка на Стратегията за национална сигурност, разписваме задачи, не намаляваме обема на задачите, с които тези ведомства се ангажират, не намаляваме техните отговорности и същевременно непрекъснато се реже от средствата, които трябва да гарантират тяхната нормална работа.
Насочвам вниманието ви и се надявам, че все пак ще потърсите и други решения не само в посоката на орязване и намаляване на средствата – решения, които да гарантират нормална работа и изпълнение на функциите на тези ведомства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, господин министър, госпожи и господа народни представители! Заставам на трибуната, не за да ви занимавам с намалението на бюджета на едно или друго от висшите училища, защото повечето от тях, за да не кажа всички, са поставени пред една и съща ситуация на намаляване на средствата, които ще се отразят както върху провежданите научни изследвания, така и върху нормалната академична дейност. Затова аз и моите колеги ще гласуваме срещу предложения от правителството и подкрепен от Бюджетната комисия параграф, предвиждащ тези намаления.
Забележете обаче как вие излизате от ситуацията. По-нататък в Преходните разпоредби, в § 15 се предлага таксите, които заплащат студентите в държавните висши училища, да нараснат от една трета до 50%, тоест до половината от размера на нормативно определената издръжка по различните специалности. Разчита се, че след като средствата намаляват, тези средства ще трябва да бъдат платени по два начина: единият, за който вече се спомена, е да се върне отново при определени условия частно обучение в държавните училища – нещо като часпром в държавата. Един модел, който просъществува няколко години и беше отменен преди около десетина години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Стоилов, нямате предложение по реда на чл. 73.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Нямам предложение, но за да не говоря и по §...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще Ви припомня – безкрайно уважаван специалист и юрист сте.
Чета ал. 2: „При второто гласуване се обсъждат само предложения на народни представители, постъпили по реда на чл. 73, както и предложения на водещата комисия, включени в доклада й. Допустими са и редакционни поправки.”
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, допустимо...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: На какво основание е Вашето изказване в момента, защото аз не мога да видя такова по ал. 2?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Моето основание е предложението за отпадане на тази алинея, тъй като мога да го направя в момента, знаейки, че вие няма да го подкрепите. Така че моето предложение е за отпадане на целия този текст с множеството му около 30 точки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това не е редакционна поправка. Направена е несвоевременно. Не сте я направили по реда на чл. 73, господин Стоилов!
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тя не е редакционна поправка, госпожо председател, а предложенията за отпадане могат да бъдат правени в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обръщам Ви внимание, че се изказвате без правно основание. Ако ще подкрепите предложението на народния представител Ваня Донева, ще Ви слушаме. Ако не, ще Ви отнема думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз Ви казвам, че правя предложение за отпадане, което може да бъде направено в момента. Това е моето предложение, което обосновавам и мисля, че това е подразбиращо се, за да го обяснявам.
За да завърша мотивите си към това предложение за отпадане, аз Ви посочвам и другия начин, по който искате...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Няма валидно направено такова предложение, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Как да няма предложение, като в момента правя предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това не е редакционно. Това е предложение по същество.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Не е предложение – това е предложение по същество, което може да бъде обсъждано. При второто четене могат да бъдат обсъждани предложения за отпадане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: На какво основание в правилника?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Правното основание Вие ще го намерите, тъй като сега не съм с правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не мога да го намеря. Ето ще Ви дам правилника, седнете на мястото си. Като намерите основанието, ще Ви дам думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ще го посоча след малко. Нека да завърша само, ако обичате, за да не губим повече време. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Другата причина е, че вие искате да накарате студентите да заплащат за липсващите разходи. (Продължителни ръкопляскания от Парламентарната група на ГЕРБ за прекъсване на изказването. Тропане по банките. Шум и реплики.) Точно това, защото в друга страна професорите заедно със студентите щяха да излязат да протестират. Разчитат на това мълчание, с което посочените от вас мерки могат да бъдат реализирани.
Нека да остане в протоколите на Народното събрание с какви бурни ръкопляскания се провеждат едни от най-антисоциалните действия в българския парламент и в българската политика. (Шум и реплики. Народният представител Мая Манолова се приближава към трибуната.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказване?
Напомням на народните представители (силни ръкопляскания от ГЕРБ), моля за тишина в залата!
Колеги, достатъчно сме уморени всички. Коректно напомням на народните представители текста на чл. 74, ал. 2: „Имат право да вземат думата народни представители, които в срока по чл. 73 са направили писмени предложения, както и да направят редакционни поправки, предложения по текстовете по доклада на комисията.”
Имате думата, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, редно е да прочетете чл. 74 до края, където в неговата ал. 4 се дава възможност на народните представители при обсъждането на законопроектите на второ четене да правят предложения за отпадане на текстове. Ако обичате, прочетете ал. 4. (Шум и реплики от ГЕРБ, ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Завършихте ли изказването си?
МАЯ МАНОЛОВА: Добре е, че мнозинството все пак се събуди, след като проспа (шум и смях) абсолютно днешния дебат, но от друга страна, ако не ви се слуша и не желаете да участвате във важни за хората проблеми, много ви моля или напуснете залата, или пазете тишина. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Има достатъчно народни представители, които желаят да се изкажат.
Много Ви моля, сложете ред! Моята процедура е по начина на водене. Преди малко абсолютно неоснователно отнехте думата на Янаки Стоилов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Последно – Вие изказвате ли се, или правите процедура, госпожо Манолова? Защото не мога да схвана.
МАЯ МАНОЛОВА: Правя процедура в момента по начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Значи по реда на изказването си вземате и процедура?
МАЯ МАНОЛОВА: Аз исках процедура и Ви казвам, че основанията да се иска отпадане в залата е в чл. 74, ал. 4. Вие абсолютно неоснователно отнехте думата на Янаки Стоилов, който искаше отпадане на параграфа, който се разглежда, и го обосноваваше преди малко в своето изказване. Оставям настрана хулиганското поведение на мнозинството, което Вие не санкционирахте. Това е безобразие. (Шум, реплики и ръкопляскания от ГЕРБ.) Прочетете чл. 74, ал. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Седнете си на мястото.
МАЯ МАНОЛОВА: Много Ви моля, дръжте се с необходимото уважение към мен като народен представител. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.) Поне Вие, ако не мнозинството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли народни представители, които имат желание да вземат отношение по обсъждания текст? (Реплики от КБ.)
Господин Стоилов, трябва да ми благодарите, че прекъсвайки Ви, Ви дадох възможност да излезете от ситуацията и да си направите процедурното предложение за отпадане, защото в стенограмата ще се види, че до момента на намесата ми Вие такова искане нямахте. Така или иначе същото е направено своевременно и аз ще го подложа на гласуване.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по този текст? Няма.
Дебатите са закрити.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Янаки Стоилов за отпадане на ал. 2.
Нали така, господин Стоилов?
Гласували 119 народни представители: за 15, против 104, въздържали се няма.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за § 7, който става § 9 в редакцията на комисията.
Гласували 123 народни представители: за 104, против 16, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Имате думата, господин Главчев.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Параграф 8 – Приложение № 2.
Предложение на народните представители Менда Стоянова и Лъчезар Иванов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Драгомир Стойнев, Емилия Масларова, Мая Манолова и Анна Янева:
В Приложение № 2, т. VІІ Разходи по бюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2010 г.:
- числото „90 505,0” се заменя с „190 505,0”;
- числото „156 843,5” се заменя с „173 843,5”;
- числото „533 210,0” се заменя с „658 210,0”;
- числото „798 820,8” се заменя с „1 040 820,8”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Румен Петков, Камен Костадинов и Кирил Добрев:
В чл. 6, ал. 3, Приложение № 2, Таблица ХVІІІ Разходи по бюджета на Държавна агенция „Национална сигурност” за 2010 г., в колона 2, цифрата „77 340,0” се заменя с цифрата „96 535,0”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Георги Пирински, Пенко Атанасов, Димчо Михалевски, Спас Панчев и Георги Божинов:
В § 8, в Приложение № 2 към чл. 6, ал. 3, в Таблица ХІV Разходи по бюджета на Министерството на земеделието и храните за 2010 г., в колона 3, цифрата „168 652,0” се променя на „360 000,0”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Евгений Желев и Ангел Найденов:
В § 8, Приложение № 2 към чл. 6, ал. 3, VІІІ „Разходи по бюджета на Министерството на здравеопазването за 2010 г.”:
1. таблицата, т. 1 „Политика в областта на промоцията, превенцията и контрола на общественото здраве”, числото „70 439,6” да стане „83 983,1”;
2. таблицата, т. 2 „Политика в областта на диагностиката и лечението”, числото „342 289,8” да стане „458 269,6”;
3. таблицата, т. 3 „Политика в областта на лекарствените продукти и медицинските изделия”, числото „117 832,0” да стане „144 692,5”;
4. таблицата, т. 4 „Програма „Администрация”, числото „13 533,2” да стане „17 149,4”;
5. таблицата, „Общо”, числото „544 094,6” да стане „704 094,6”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Мартин Димитров, Кирчо Димитров, Ваньо Шарков и Асен Агов:
В § 8:
1. В Раздел V „Разходи по бюджета на Министерството на вътрешните работи за 2010 г.”, числото „955 521” се заменя с „930 521”.
2. Приложение № 2, към чл. 6, ал. 3, в VІІІ се изменя, както следва: (приложена таблица към протокола).
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Михаил Михайлов и Кирчо Димитров:
Параграф 8, Приложение № 2 към чл. 6, ал. 3, се изменя както следва:
В № 2 числото „16 288,0” се заменя с числото „13 288,0”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Румен Петков, Кирил Добрев и Корнелия Нинова:
В Приложение № 2 към чл. 6, ал. 3, т. ХVІІІ „Разходи по бюджета на Държавната агенция „Национална сигурност” за 2010 г.” се правят следните промени: числото „77 340” се заменя с „89 340”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Стефан Данаилов, Петър Курумбашев и Антон Кутев:
В § 8, Раздел Х, т. 1 „Политика в областта на опазването на културното наследство и подпомагане създаването и разпространението на изкуството, на културни продукти и услуги” на Министерството на културата да се увеличат разходите от 63 271,3 хил. лв. на 67 271,3 хил. лв., от които 2 млн. лв. в изпълнение на чл. 17, т. 1 от ЗФИ и 4 млн. лв. за извършване структурни реформи в институтите за сценични изкуства в Министерството на културата.
Средствата да са за сметка на увеличените приходи от подобрена събираемост на акцизи и ДДС и мерки за по-високи приходи от осигурителни вноски.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Менда Стоянова и Димитър Главчев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 8, който става § 10:
„§ 10. Съгласно Приложение № 2 към чл. 6, ал. 3 (приложено към протокола).”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Стойнев, имате думата.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Тук предложението ни отговаря изцяло на желанието на министъра на труда и социалната политика господин Тотю Младенов. В заседанието на Комисията по труда и социалната политика той сподели, че желае допълнителните средства да ги изразходва по следния начин, цитирам неговото разпределение: „Седемнадесет милиона лева за социално подпомагане, 73 млн. лв. помощи за деца, 52 млн. лв. помощи за хора с увреждания”.
Ние от опозицията изцяло споделяме това негово предложение и го подкрепяме. Намираме за съвсем нормално и вие, след като това е ваш министър и ваш колега, господин Дянков, да го подкрепите и Вие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Желае ли друг народен представител да участва в дебата?
Заповядайте, господин Атанасов.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Преди да започна изказването си, бих се обърнал към господин Главчев: все пак не става въпрос за хиляди, а става въпрос за милиони.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Той се поправи, но Вие сигурно не го чухте.
ПЕНКО АТАНАСОВ: Още в началото на заседанието председателят на Народното събрание направи тази забележка.
Най-истинската антикризисна мярка в целия бюджет, но така леко отхвърлена, ние не можем да го приемем. Причините са много. Защото българското земеделие е отрасълът, който в процеса на тази криза ще бъде този отрасъл, който ще задържи приходите в бюджета, ще бъде този отрасъл, който винаги исторически ни е вадил от трудни ситуации. Предложението ни – тези средства да бъдат платени до края на годината, не са случайни. Тази година е тежка за земеделските производители. Очакваните добри добиви няма да се сбъднат в голямата си част, защото трудната метеорологична обстановка, невъзможността да бъде прибрана реколтата по начин, по който трябва, ще влоши качеството й и оттам – цената. Това, което предлагаме, е големият смисъл – националните доплащания да се дадат тази година. Ние знаем много добре, че те могат да се платят следващата година до м. юни. За животновъдството – по същия начин.
Пак казвам: колеги, подкрепете това предложение, защото то е силното, разумното, правилното, необходимото за българското земеделие! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Изказвам се в подкрепа на предложението на Евгений Желев и Ангел Найденов – не за да ви убедя да го подкрепите, тъй като вие няма да направите това, но се чувствам длъжен да представя аргументите, защото вие посягате на един от най-необходимите разходи, като намалявате с около 14 млн. лв. средствата, които са необходими за промоция, превенция и контрол на общественото здраве, както и с около 16 млн. лв. средствата за диагностика и лечение. Ако се стремяхте да направите известни икономии, то тогава може би имаше известно основание такива да бъдат търсени от средствата за администриране. Единствено сте приели известно увеличение на средствата за лекарства, които намалявате с по-малък от предвидения размер.
Тези около 30 млн. лв. са необходими, ако искаме да не бъдат поставени в критично състояние много от общинските диспансери, ако не искаме да се намалят средствата за хемодиализа, ако не искаме да се затрудни дейността на трудово-експертните лекарски комисии. Затова именно в повечето страни на Европейския съюз, дори и при общото намаление на държавните разходи, почти не се променят предвидените средства за здравеопазване.
Не искам да мисля, че вие единствено сте по-компромисни по отношение на средствата за лекарства, защото освен че те са необходими за пациентите, в тях са съсредоточени едни от най-големите финансови интереси и един от най-големият конфликт на интереси чрез ангажирането на едни и същи лица в клинични изпитвания – в Комисията по позитивния лекарствен списък и в консултантите на Здравната каса.
Ако имате аргументи да опровергаете тези съмнения, би било добре да ги чуем, но ние от Коалиция за България настояваме онова, което вече беше коментирано в тази зала, да не се допуска – с едната ръка да бъдат увеличавани с около 220 млн. лв. средствата за здравеопазване, а с другата те да бъдат намалявани с около 140 млн. лв. Добре разбирате, че единственият плюс от такава операция са крайно недостатъчните около 80 млн. лв. в повече, независимо от топлите коалиционни отношения между ГЕРБ и Синята коалиция и техните кухи засега обещания, дадени при приемането на Бюджет 2010, че средствата за здравеопазване ще бъдат увеличени с 350 млн. лв.
Добре е думите, които се изричат, да бъдат последвани от действия. Още по-добре е, ако тези действия наистина не са на гърба на българските граждани, така както това става и в областта на висшето образование, за което говорих, и в областта на здравеопазването.
Така че недейте да подкрепяте текстовете, но разберете последиците от тези ваши решения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Реплики? Няма.
Други народни представители, желаещи да вземат отношение? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Първо подлагам на гласуване предложението на народните представители Драгомир Стойнев, Емилия Масларова, Мая Манолова и Анна Янева, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 115 народни представители: за 13, против 102, въздържали се няма.
Предложението не е прието.
Следва предложението на народните представители Румен Петков, Камен Костадинов и Кирил Добрев, което не се подкрепя от комисията.
Режим на гласуване по това предложение!
Гласували 111 народни представители: за 14, против 97, въздържали се няма.
Предложението не е прието.
Следващото предложение, което ще гласуваме, е на народните представители Георги Пирински, Пенко Атанасов, Димчо Михалевски, Спас Панчев и Георги Божинов, неподкрепено от комисията.
Режим на гласуване!
Гласували 109 народни представители: за 12, против 96, въздържал се 1.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Евгений Желев и Ангел Найденов.
Гласували 115 народни представители: за 15, против 99, въздържал се 1.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Мартин Димитров, Кирчо Димитров, Ваньо Шарков и Асен Агов, неподкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 107 народни представители: за 4, против 23, въздържали се 80.
Предложението не е прието.
Следващото предложение е на народните представители Михаил Михайлов и Кирчо Димитров, също неподкрепено от комисията.
Моля, режим на гласуване!
Гласували 105 народни представители: за 5, против 48, въздържали се 52.
Предложението не е прието.
Следващото предложение е направено от народните представители Румен Петков, Кирил Добрев и Корнелия Нинова, което също не се подкрепя от комисията.
Моля да гласуваме това предложение.
Гласували 109 народни представители: за 7, против 99, въздържали се 3.
Предложението не е прието.
Следва предложението на народните представители Стефан Данаилов, Петър Курумбашев и Антон Кутев, неподкрепено от комисията.
Гласували 114 народни представители: за 12, против 98, въздържали се 4.
Това предложение не е прието.
Поставям на гласуване предложението на вносителя в текста, който ни се предложи от комисията.
Режим на гласуване за § 10 в редакция на комисията.
Гласували 111 народни представители: за 101, против 8, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: По § 9 има предложение от народните представители Менда Стоянова и Димитър Главчев, което е подкрепено от комисията.
Предложение от народните представители Лютви Местан, Йордан Цонев, Тунчер Кърджалиев, Корман Исмаилов, Ариф Агуш, Четин Казак, Неджми Али, Тунджай Наимов, Белгин Шукри и Елин Андреев – Вариант І:
Параграф 9 да се отхвърли, което не се подкрепя от комисията.
Вариант ІІ, който се подкрепя от комисията по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 9, който става § 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Желаещи народни представители да се изкажат? Няма.
Първо ще подложа на гласуване предложението, направено от Лютви Местан и група народни представители по Вариант І.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Солидарни сме с окончателната редакция на комисията и оттегляме неприетото предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Оттегляте го. Благодаря много.
Господин Местан оттегля предложението за Вариант І.
В такъв случай поставям на гласуване текста за § 9, който става § 11 в редакция на комисията.
Гласували 120 народни представители: за 112, против 3, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Параграф 10.
„§ 10, ал. 1 Приложение № 5 към чл. 10, ал. 1 се изменя така:” (предлагам да се приложи към протокола предложеният механизъм).
Има направено предложение от народните представители Менда Стоянова и Димитър Главчев, което е подкрепено от комисията.
Има предложение на народните представители Сергей Станишев, Ангел Найденов, Мая Манолова, Петър Курумбашев, Димчо Михалевски, Асен Гагаузов, Захари Георгиев и Кирил Добрев – § 10 да се отхвърли.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Алиосман Имамов, Янко Янков, Ариф Агуш и Хасан Адемов, което е подкрепено по принцип от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 10, който става § 12: (прилагаме към протокола предложения механизъм по текста на комисията).
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: „Приложение № 5 към чл. 10, ал. 1 се изменя така:” – и следва приложението.
Това е текстът на § 12.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Комисията подкрепя предложението, като ал. 2 систематично е отразена като нов § 13.
Това е предложението на народните представители Менда Стоянова и Димитър Главчев, което е подкрепено от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Което е прието и подкрепено от комисията.
Практически от предложенията, които са направени, всички са приети, с изключение на предложението на народния представител Сергей Станишев и група народни представители.
Желаете ли да вземете думата по този текст, уважаеми колеги народни представители? Не виждам желаещи.
В такъв случай поставям първо на гласуване предложението на народните представители Сергей Станишев, Ангел Найденов и група народни представители, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 121 народни представители: за 15, против 103, въздържали се 3.
Предложението не е прието.
Сега поставям на гласуване предложението за текста на вносителя с редакцията на комисията – § 10, който става § 12, със съответното приложение към него, така както ни го предлага комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 112 народни представители: за 105, против 5, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Комисията предлага да се създаде нов § 13:
„§ 13. Създава се Приложение № 5.1 към чл. 13, ал. 3:” (следва приложението).
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли народни представители, желаещи да се изкажат?
Господин Главчев, прочетете и текста, който е след приложението.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: „В първата група попадат общините, на които делът на предоставената изравнителна субсидия през 2009 г. (90% от размера по Закона за държавния бюджета на Република България за 2009 г.) е по-голям от 33,33% от сумата на отчетените за 2009 г. собствените приходи (без генерираните приходи по делегираните бюджети, постъпленията от продажба на нефинансови активи и получените помощи и дарения) и предоставената изравнителна субсидия през 2009 г.
Във втората група попадат общините, на които делът на предоставената изравнителна субсидия през 2009 г. (90% от размера по Закона за държавния бюджет на Република България за 2009 г.) е по-малък от 33,33% от сумата на отчетените за 2009 г. собствените приходи (без генерираните приходи по делегираните бюджети, постъпленията от продажба на нефинансови активи и получените помощи и дарения) и предоставената изравнителна субсидия през 2009 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение към този текст? Не виждам.
В такъв случай поставям на гласуване новия § 13 в текста и с приложението, които ни предлага комисията.
Гласували 109 народни представители: за 99, против 3, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Параграф 11.
„§ 11. Приложение № 6.1 към чл. 11, ал. 2 се изменя така:” (Приложение № 6.1 към чл. 11, ал. 2 съгласно приложената таблица).
Имаме постъпило предложение от народните представители Менда Стоянова и Димитър Главчев, което се подкрепя от комисията. Имаме приложена таблица към него.
Има постъпило предложение на народните представители Сергей Станишев, Ангел Найденов, Мая Манолова, Петър Курумбашев, Димчо Михалевски, Асен Гагаузов, Захари Георгиев и Кирил Добрев – § 11 да се отхвърли.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 11, който става § 14:
„§ 14. Приложение № 6.1 към чл. 11, ал. 2 се изменя така:” (следва Приложение № 6.1 към чл. 11, ал. 2).
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Желаещи народни представители да вземат отношение към този текст? Не виждам.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Сергей Станишев, Ангел Найденов и група народни представители, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 14, против 94, въздържал се 1.
Предложението не е прието.
Сега поставям на гласуване редакцията на § 11, който става § 14, така както ни се предлага от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 94, против 6, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ:
„§ 12. Приложение № 6.2 към чл. 11, ал. 2 се изменя така:
„Приложение № 6.2 към чл. 11, ал. 2” (Имаме таблица, която ще бъде приложена към протокола.)
Имаме постъпили предложения от народните представители Сергей Станишев, Ангел Найденов, Мая Манолова, Петър Курумбашев, Димчо Михалевски, Асен Гагаузов, Захари Георгиев и Кирил Добрев – параграф 12 да се отхвърли.
Комисията не подкрепя предложението.
Имаме постъпило предложение на народните представители Менда Стоянова и Димитър Главчев, което се подкрепя от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 15:
„§ 15. Приложение № 6.2 към чл. 11, ал. 2 се изменя така:
(Имаме таблица, която ще бъде приложена към протокола.)”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли народни представители, които да вземат отношение? Не виждам.
Първо, подлагам на гласуване предложението на народните представители Сергей Станишев и Ангел Найденов, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 16, против 89, въздържали се 2.
Предложението не е прието.
А сега поставям на гласуване редакцията на § 12, който става § 15 по текста на комисията и съответното приложение към него.
Гласували 103 народни представители: за 99, против 3, въздържали се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има постъпило предложение на народните представители Менда Стоянова, Ваня Донева и Костадин Язов за нов § 12а.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 16:
„§ 16. В Приложение № 9 към § 32 да се добави т. 8:
„8. Извънбюджетната сметка към министъра на финансите за средствата от продажбата на предписани емисионни единици – Закон за опазване на околната среда”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Желаещи народни представители да вземат отношение към този текст? Няма.
Поставям на гласуване новия § 16 в редакцията, която ни се предложи от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 100, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: „Преходни и заключителни разпоредби”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 17.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Не виждам желание за изказвания.
Поставям на гласуване „Преходни и заключителни разпоредби” като наименование по вносител и текста по вносител на § 13, който сега става § 17.
Гласували 106 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Параграф 14 – предложение на народните представители Сергей Станишев, Ангел Найденов, Мая Манолова, Петър Курумбашев, Димчо Михалевски, Асен Гагаузов, Захари Георгиев и Кирил Добрев.
Параграф 14 от преходните и заключителни разпоредби се отменя.
Комисията не подкрепя предложението.
Имаме постъпило предложение от народните представители Менда Стоянова и Димитър Главчев, подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 18:
„§ 18. (1) Извършените компенсирани промени до влизането в сила на този закон, се отразяват в изменение на бюджетните взаимоотношения между централния бюджет и общинските бюджети, с изключение на извършените компенсирани промени по предложение на министъра на образованието, младежта и науката и министъра на труда и социалната политика, произтичащи от промяна в натуралните показатели.
(2) Размерът на субсидиите по чл. 13 е преизчислен в съответствие с размерите по чл. 10.
(3) В срок до 30 дни от обнародването на този закон общинските съвети приемат произтичащите от този закон промени в общинските бюджети.
(4) Бюджетите по ал. 3 се представят в областните поделения на Сметната палата и в Министерството на финансите в срок до двадесет дни след приемането им от общинските съвети.
(5) След изтичането на срока по ал. 3 до приемането на произтичащите от този закон промени в общинския бюджет възнаграждения на председателя на общинския съвет и на общинските съветници не се дължат и не се изплащат.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение към текстовете и предложенията? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Сергей Станишев и група народни представители за отпадане, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 116 народни представители: за 14, против 100, въздържали се 2.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване предложението на комисията в редакцията, която ни се предлага за § 14, който сега става § 18.
Гласували 110 народни представители: за 105, против 2, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Предложение на народните представители Мартин Димитров, Кирчо Димитров, Ваньо Шарков и Асен Агов за нови параграфи:
„В Преходни и заключителни разпоредби се създават следните нови параграфи:
1. „§ 17. Министрите и останалите първостепенни разпоредители с бюджетни кредити да направят анализ на ефективността на всички второстепенни разпоредители към тях и в срок до 31 август 2010 г. да внесат в Министерския съвет проекти за промени в законодателството, чрез които да се намали броят на второстепенните разпоредители, включително чрез вливане, сливане, прекратяване и преминаване на дейности и функции към съответните министерства.”
2. „§ 17а. Бюджетното салдо към края на 2010 г. не бива да надхвърля 3% от брутния вътрешен продукт по европейската методология.”
3. „§ 17б. В срок от един месец от влизането в сила на този закон Министерският съвет създава регистър на всички сключени от името на държавата договори. В регистъра се вписват само договори, заверени с подписа на министъра на финансите и съответния ресорен министър или упълномощени от тях лица. Договорите, невключени в регистъра, да се считат за недействителни.”
4. „§ 17в. В срок от два месеца от влизането в сила на този закон министърът на регионалното развитие и благоустройството създава публичен регистър на държавните имоти, който да съдържа информация за всички недвижими имоти, начина им на използване, получаваните наеми, ако са отдадени под наем. В срок от три месеца от влизането на този закон в сила министърът на регионалното развитие и благоустройството да вземе мерки за привеждане на наемите на всички отдадени под наем държавни имоти в съответствие с пазарните цени.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Тъй като това са предложения за нови параграфи, които не са към текстове на вносителя, и това е една поредица от такива предложения, всеки един от тях ще го разглеждаме и гласуваме. Защото те нямат систематическо място практически към някои от основните текстове на вносителите.
Имате ли желание да вземете отношение?
Заповядайте, господин Агов.
АСЕН АГОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз наистина искам да обърна внимание върху текстовете, които предлагаме. Съгласен съм с аргумента, че те нямат пряко отношение към текстовете на вносителя. Съгласен съм също така, че те не са свързани с числата в бюджета.
Но това са препоръки, които са пряко свързани с първоначалните ни предложения, които имаха за цел да стимулират съкращаването на разходите. И аз питам: защо тези текстове не са одобрени в Комисията по бюджет и финанси?
Помислете само! Ние искаме в двумесечен срок да се изготви списъкът на онези второстепенни разпоредители с бюджетни кредити, които в момента, както казах в предишното си изказване, са над 500, да се види къде могат да бъдат слети, къде могат да бъдат закрити, къде може тази тлъстина, за която говорихме в началото, да бъде снета от тялото на българското общество. Един колега по повод на това каза шеговито, че само със съкращения работата няма да стигне доникъде. Необходима е липосукция, за да може наистина държавата да си стъпи на краката и държавният бюджет наистина да може да се изправи, за да посрещне предизвикателствата на 2011 г.
Какво лошо има в това да се изготви такъв списък от министри? Какво лошо има в това държавните договори на обществените поръчки да се вкарат в регистър и той да бъде важен? (Шум и реплики от залата народният представител Асен Агов да си сложи картата.)
Благодаря Ви, че ми обърнахте внимание, но аз чинно съм си сложил картата тук. (Шум и реплики.)
Какво лошо има, казвам, в това договорите, които се сключват по линията на обществените поръчки, да влязат в нарочен регистър и само тези договори да бъдат гарантирани и финансово обезпечени, защото виждаме лошите последици от необезпечените договори с дефицитите в баланса?
И най-накрая, аз не виждам нищо лошо в това държавните имоти, които са отдадени под наем, да бъдат прегледани надлежно. Наемите да се преразгледат така, че да отговарят на пазарните условия. Защото не е тайна, че някои от най-енергичните предложители в многобройните срещи на правителството за съкращение на разходите, включително и на субсидиите на политическите партии, ползват огромни държавни имоти, за които не плащат изобщо наем. Защо тези постъпления да не се върнат в касите, в съкровището на държавата?
Защо тези предложения изобщо не се разглеждат в Комисията по бюджет и финанси? Ако искаме да правим политика, с която наистина да предизвикаме реформа в България, е необходимо тези документи да бъдат изготвени и тези анализи да бъдат направени.
Ние отиваме и по-далече – ние казваме, че задължително трябва да се промени и териториалното деление на страната – България най-накрая трябва да стане истинска европейска страна със своите шест региона за икономическо планиране. България да стане страна, която да има шест области и те да се опират на здрава основа. Ако искаме да прилагаме европейски политики за развитието на областите, нека вземем примери от кохезионните фондове, от регионалните фондове за развитие на Европейския съюз. Тази политика може да бъде прилагана от националния бюджет.
Ето всички тези въпроси продължават да глождят съзнанието ми, когато виждам, че комисията е отхвърлила тези предложения. Защо? Не можем ли заедно да правим тази политика, която да изведе страната от сегашните трудни условия?
Моите препоръки, уважаеми колеги, са: нека да се замислим, нека погледнем тези текстове и макар да сме уморени, защото днес беше един изключително дълъг ден, да помислим дали тези текстове не са онези необходими препоръки към правителството, които да му помогнат в едни съкратени срокове. Защото бюджетът за 2011 г. вече е с готова макрорамка и в края на м. август ще трябва вече да се работи в детайли в този бюджет. Нали така, господин министър? (Заместник министър-председателят Симеон Дянков кима с глава.)
Е, защо ние да не подготвим тези неща? Помислете само! Много е лесно да се отхвърлят предложения, а много по-трудно е след това с наведени очи да приемаме същите тези предложения. Ето това е моят апел: отворете си очите, направете едно усилие в края на този труден и уморителен ден, да видим дали не можем да приемем тези наши препоръки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплика от народния представител Татарски.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Колеги, уважаеми господин Агов! Сигурно целта на Вашите предложения е добра. Дали обаче точно в Закона на бюджета трябва да бъдат заложени в този вид? И как си представяте съкращаването на държавната администрация, ако непрекъснато й създаваме нова работа, нови задължения – регистри.
Знаете какво казва Законът на Паркинсън: основното свойство и функцията на администрацията е да се размножава, създавайки си сама работа. Нека не се занимаваме с преки, конкретни задължения, които министрите и така имат, та било то и възложили ги на областните управители.
Смятам, че няма нужда в Закона за бюджета да възлагаме такива функции и отговорности на министрите, които те по принцип би трябвало да са изпълнили. Смятам, че по този начин няма да съкратим администрацията, няма да правим липосукция, а ще увеличим още повече държавната администрация, която и без това е твърде много. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли други реплики? Няма.
Желаете ли дуплика?
Заповядайте, господин Агов.
АСЕН АГОВ (СК): Че в кой друг закон да сложим това като препоръка?! Не са задължени министрите, защото не вършат тази работа. Ако ние не погледнем през Закона за бюджета тази работа да бъде свършена, господин Татарски, тя никога няма да бъде свършена, именно заради Закона на Паркинсън, който така удачно цитирахте, именно затова.
От тази гледна точка апелирам към вас: необходими са наистина енергия и отговорност, за да може тази работа да се свърши! Необходима е много голяма отговорност.
Казвате: съкращаване на държавната администрация. На банката ми е списъкът на второстепенните разпоредители. Вие ще се изумите, когато видите колко хора имат ръка върху бюджета и разходването на средствата, колко предприятия, колко общи администрации са направени, за да могат да се управляват тези средства. За тази тлъстина говорим, за тази разпуснатост, за тази повлеканска държава, която не осигурява на хората нормалните услуги. Сигурен съм, че нито Вие сте доволен, нито аз съм доволен от тези услуги. Ето затова, вместо да се репликираме тук, е необходимо да обединим усилията си.
Няма как, системно сме мислили къде да сложим това, но няма къде да се сложи, освен в Закона за бюджета.
Ако бяха приети онези съкращения, които допълнително финансово да пришпорват министрите да свършат тази работа, тогава наистина нещата щяха да имат завършен вид. Сега поне е добре тези препоръки да бъдат приети.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Думата има народният представител Кирчо Димитров.
КИРЧО ДИМИТРОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Колеги народни представители! Съжалявам, че господин Дянков излезе, защото със следващото наше предложение донякъде се опитваме да помогнем на господин Дянков. То е свързано преди всичко с бюджетното салдо, което към края на 2010 г. по наше предложение не трябва да надхвърля 3%. Забележете, колеги – 3% на база начислена основа. Ние предлагаме да бъде на начислена основа, за да може наистина да са по-коректни самите данни, записани в бюджетното салдо.
Какво имаме предвид? Имаме предвид, че допускайки бюджетно салдо над 3%, се получава дефицит. Какъв е проблемът на дефицита? Проблемът е, че веднъж допуснат, после много трудно се излиза от него. Имахме бюджетен дефицит през 2009, имаме бюджетен дефицит през 2010 г. Как ще се включим в балансиран бюджет или бюджет с дефицит до 3% през 2011 г.?! Смятам, че това ще бъде много трудно.
Пак повтарям, няма го господин Дянков, но ви призоваваме наистина да направи така, че да не допуска бюджетният дефицит да надхвърли 3%. Получава се нещо много интересно. Съберат се на заседание на Министерския съвет, някой министър поиска по-големи разходи, господин Дянков не може да откаже и така се влиза в този свръхдефицит. (Реплики от ГЕРБ.) Влизайки в свръхдефицита, се получава нещо като спирала, от която не може да се излезе. По този начин се нарушават както финансовите, така и икономическите резултати, тоест това води до негативни резултати.
Какво е необходимо, за да не се получава такъв бюджетен дефицит? Необходимо е наистина да се направи спешна реформа, спешна реформа в здравеопазването, в образованието и най-вече спешна реформа в администрацията.
В противен случай, колеги, какво ни чака през 2011 г.? Чакат ни вдигане на данъците, сключване на договор с Международния валутен фонд, най-вероятно замразяване на заплати или намаляване на пенсии, което неминуемо ще доведе до влошаване на икономическите показатели за страната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Има ли реплики към изказването на народния представител? Няма.
Думата има народният представител Павел Шопов
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Госпожо председател, уважаеми колеги! Аз също съжалявам, че го няма министър Дянков, защото моето изказване е предназначено и е насочено към него.
Това не е първият път, в който се поставя проблемът за стопанисването на държавните имоти, кой ги стопанисва и компетенциите на различните институции. Поставял съм въпроса многократно в Комисията по бюджет и финанси, миналото Народно събрание две години съм го поставял при разглеждането на държавните бюджети от името на „Атака”. Въпросът е изключително важен, защото в това отношение съществува пълен хаос. До голяма степен това се дължи на нормативната уредба. Компетенциите са разхвърляни между Министерството на финансите, областните управители и администрациите.
Виждате, че бюджетът, министърът на финансите очаква приходи от държавните имоти, без да има някакви особени права да контролира наемните отношения с евентуалните наематели. От бюджета е видно, че от държавна собственост, без това да се конкретизира, с други думи, от доходите от държавни имоти се получават някъде около 851 млн. лв. – това е разчетено в поправката на държавния бюджет, която разглеждаме. Това със сигурност е абсолютно недостатъчно, защото е знайно, че държавни имоти се държат от физически и юридически лица обикновено на много ниски и символични цени. Господин Агов тук спомена за разни партньори, така наречени социални и кой знае какви партньори, които държат огромни имоти. (Влиза заместник министър-председателят господин Симеон Дянков.)
Господин Дянков, моето изказване е насочено към Вас съвсем доброжелателно. Правил съм го и друг път. Целта му е допълнителни резерви за събиране на пари в държавната хазна. Става дума за доходите от недвижими имоти, с две думи обобщавам. Практически до този момент съществува общо-взето хаос при осъществяването на правомощията относно наемните отношения, при които се губят огромни суми. Това е знайно и абсолютно безспорно.
Това е друг проблем, затова се подценява този източник на доходи. Министерството на финансите е населено предимно с финансисти и икономисти, които боравят с пари и други финансово-икономически категории, но не с вещноправната материя, която е чисто юридическа материя и има измерения във връзка с държавната собственост по други закони, не законите, които касаят Министерството на финансите. Такъв е Законът за държавната собственост. Ако се погледне по-сериозно, трябва да се помисли и за имотите, които представляват общинска собственост. Това са също пари, които отиват ... (Реплика от заместник министър-председателят господин Симеон Дянков.)
Ще Ви дам драстичен пример. Това, което се предлага сега и за което пледираше господин Агов – да се започне работа в Министерството на финансите за идентифицирането на имотите, създаването на общ регистър, следенето за пазарните цени на недвижимите държавни имоти, съм сигурен, че тези 851 млн. лв., в които влизат и тези суми, разбира се и други, ще набъбнат страшно много. Това е собственост, която е останала в държавата въпреки безразборното отчуждаване, продаване и приватизиране в кавички, харизване и разграбване, но държавата за голяма радост все още има огромни активи – недвижима собственост.
И сигурно давам най-пресния и драстичен пример – ако имаше един такъв ред, какъвто досегашните управляващи не създаде и не съществуваше такава загриженост за това как се стопанисват държавните имоти и какви наеми се получават, сигурно от комплекса „Спартак” щяха да са влезнали до този момент в бюджета на страната страшно много пари. Така че ето ви най-непосредствения и най-скорошния пример. Такива примери могат да бъдат дадени безброй. Нещата не се свеждат само до компетенциите на областните управители, където има много местнически и твърде изкривени представи за това как един имот да се отдава и ефективно под наем. Тук е нужно повече държава, защото в крайна сметка държавата и Вие, като министър на финансите, е основният пазител на държавните активи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Има ли реплики? Няма.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Мартин Димитров, Кирчо Димитров, Ваньо Шарков и Асен Агов за нов параграф, неподкрепен от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 6, против 14, въздържали се 75.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Предложение на народните представители Алиосман Имамов, Лютви Местан и Хасан Адемов за нов § 14а:
„§ 14а. (1) В срок до 15 дни от влизането в сила на този закон сумата от 116 млн. лв. да се предостави на тютюнопроизводителите за премиране на произведения изкупен тютюн реколта 2009 г., съгласно решение на Министерския съвет № 240 от 25 април 2009 г.
(2) Сумата по ал. 1 се отразява като намаление на разходите по чл. 1, ал. 2, т.4.1.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Всъщност това предложение ние дебатирахме подробно и гласувахме, когато само преди няколко часа приемахме текстовете на § 3, ал. 2, т. 1. Практически това са същите неща, които отхвърлихме. Ако гласуваме втори път, ще се явим в ситуация да отхвърляме втори път нещо, което сме направили досега.
Господин Местан, имате думата.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Бях коректен дори да Ви попитам дали ще отворите процедура на докладване на това предложение.
Дебатите по това конкретно предложение изглеждат изчерпани. Имаше и гласуване, но аз взех думата, за да изразя убедеността си, че сериозният разговор за това има ли място този отрасъл в българската икономика, още не е започнал.
Обръщам се с настоятелна молба призив да започнем разговора и да го водим, като го освободим от оковите на предразсъдъците, от оковите на идеологемите. Няма да ги назова днес, защото разискванията показаха доста опасни тенденции, включително, за съжаление, оголиха и цинизма на някои колеги от Синята коалиция, които не се посвениха да влязат в откровен съюз с колегите от „Атака” по този въпрос.
Уважаеми колеги, разговорът за мястото на този отрасъл трябва да водим от гледна точка не само на социалните измерения на проблема дали България може да плати тази висока социална цена, но от гледна точка на икономическата логика има ли друга държава в света, която да е готова с лека ръка да затрие един отрасъл, който е 95% експортно ориентиран. Би трябвало да имаме всички разчети има ли икономическа логика, каква е тя за поддържането на отрасъла от гледна точка и на перспективите. Разбира се, не на последно място и от гледна точка на социалните измерения на евентуално затриване на отрасъла и тогава да вземем отговорните решения, а не абсолютно недопустимо, с един откровен политически цинизъм да поставим в конкуренция социалните проблеми на тютюнопроизводителите с лечението на болните. Сякаш тези 116 млн. лв. са панацеята за излекуване на тежко болните. Ние не бихме искали подобни проблеми да се поставят в конкуренция, защото те не се явяват в конкуренция. Поставянето им в конкуренция е проява на политически цинизъм.
Зная, че ще отхвърлите това предложение. Молбата ми е оттук нататък да започнем сериозния разговор има ли място отрасълът и при какви условия. Колегата Антонов предлага определени идеи за модернизирането на подходите. И тях да вземем предвид. Но ви моля оттук нататък говоренето по тази тема да е без предразсъдъци и без евтин популизъм. Ние лично нямаме намерение да извличаме каквито и да е политически дивиденти от говоренето си от тази трибуна по този проблем. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплика? Заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Сега ли, като паднахте от власт, се сетихте за тези хора, за които става дума сега в тази реч и в тези прения? Сега ли се сетихте, че трябва да се намери модус вивенди на тяхното бъдеще и на тяхното препитание? Не знаехте ли всички вие от Движението за права и свободи, които твърдите, че защитавате техните интереси, че тютюнопроизводството в Европа спада и че все по-малко се пуши, и срещу това ще има реакции и т.н., и т.н.? Не знаехте ли, че „Филип Морис” се интересува от ориенталския тип тютюни от сорта на басмите и т.н., и може да поеме примерно 80 хиляди тона тютюн, да го изкупи и с това тези хора да се хранят? Това не го ли знаехте, или само чрез вашите фирми изсмуквахте техните ресурси, а държавата гласува да дава милиони?
На фона на това, че с 30% е намален бюджетът на Българската академия на науките, на познанието, излиза, че моят приятел от миналия парламент Любен Дилов е прав, когато спорихме по същия въпрос и той каза: „Значи най-напред ще се научим да пушим, а след това ще се научим да пишем”. Ето това е дилемата – откъде взимаме и къде влагаме?
Ще ви кажа колеги нещо, което е свързано с този бюджет и ще бъде свързано със следващите бюджети – няма благоденстваща държава, която да се базира само на туризма и селското стопанство. Базата на благоденствието са високите технологии. Нито в този бюджет, нито в предишните бюджети, надявам се да го има в бъдещите (ръкопляскания от ГЕРБ и Атака), България трябва да заложи на високите технологии. И в програмата на ГЕРБ, която ще бъде подкрепена категорично от Атака, да бъдат с финансови инструменти, с които, господин министър, да бъдат вкарани в България високотехнологични производства. Това може да стане. Известният ви от Сингапурския университет проф. Илия Михов го написа в статия и обясни точно как за 15-ина години, с отчетена програма това може да стане. Това именно е дилемата и няма защо да плачем, защото това се нарича смешен плач. Благодаря, ви за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ и Атака.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Друга реплика има ли? Няма.
Заповядайте за дуплика.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаема госпожо председател, господин вицепремиер! Година след вота на 5 юли, с който българският народ овласти ГЕРБ да управлява, за пореден път в Четиридесет и първото Народно събрание се проявява една много странна характеристика на това издание на върховния орган – членове на партия, която е в семейството на Европейската Народна партия, ръкопляскат на крайните националисти. Това никъде в Европа не можете да го видите. (Шум и реплики) Това, за съжаление, го виждам и от някои колеги от Синята коалиция.
За благоденстваща държава ли ще говорим, господин Станилов?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака, от място): Вие сте радетели за ориенталска държава!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Моля ви, спокойно!
ЛЮТВИ МЕСТАН: Няма благоденстваща държава, която с един замах обрича на глад 150 хил. свои граждани. Ето това целите с това безотговорно отношение! Не ви е срам! (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Спокойно, колеги! Моля ви, макар и в края на деня трябва да сме малко по спокойни.
Практически аз допуснах наистина да се развие това предложение, но няма да го подложа на гласуване, защото то вече е гласувано и практиката, която имаме, макар и да няма изричен запис от правилника, винаги, когато по същество нещо е било отхвърлено, следващите текстове не се гласуват. А тук всички текстове до един бяха гласувани преди това. Залата е изразила с вот своето отношение. (Реплики между народните представители Лютви Местан и Красимир Вълчев, шум и реплики.)
Моля ви, колеги народни представители, за тишина в залата! Моля да продължим с докладването на законопроекта за актуализация на държавния бюджет.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Предложение от народните представители Пенко Атанасов, Корнелия Нинова, Димчо Михалевски, Спас Панчев и Георги Божинов за нов параграф със следния текст:
„§ ... Трансферът по т. 2 на § 1 се превежда в едноседмичен срок след публикуването на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет за 2010 г. в „Държавен вестник” на Фонд „Тютюн”, второстепенен разпоредител с бюджетни средства към Министерството на земеделието и храните за изплащане на целевите премии на тютюнопроизводителите за 2009 г.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Искате ли да се изкажете, колеги народни представители? Разбирам, че няма желание за изказване.
Това предложение – в момента направих консултация с госпожа Цачева, по същество е подобно на предишното. За да няма никакви спорове дали е гласувано или не някое от предложенията, макар преди малко да казах, че няма да подложа на гласуване предложението на колегите Алиосман Имамов и Лютви Местан, ще подложа и него, и следващите. По същество ние сме ги гласували, но тъй като ги има в доклада и за да не възниква правен спор, по-добре да ги гласуваме два пъти. Да го повторим по-добре, отколкото да не го направим.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, влизайки в залата): Видяхте, че ни няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Не, господин Местан, причината не е, че ви няма. Аз знам, че сте близо, чувате дебата и ще дойдете. Не е затова.
Правно се яви казус – по-добре да го повторим, отколкото да има спорове.
Поставям на гласуване, първо, предложението на народните представители Алиосман Имамов, Лютви Местан и Хасан Адемов за нов параграф – те са го дали като § 14а.
Гласували 120 народни представители: за 21, против 83, въздържали се 16.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване предложението, направено от народните представители Пенко Атанасов, Корнелия Нинова, Димчо Михалевски, Спас Панчев и Георги Божинов за нов параграф, както беше докладван от докладчика на комисията.
Гласували 108 народни представители: за 21, против 85, въздържали се 2.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Предложение от народните представители Сергей Станишев, Ангел Найденов, Димчо Михалевски, Асен Гагаузов, Валентина Богданова и Петър Мутафчиев за нов § 14а:
„§ 14а. В двуседмичен срок от обнародването на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. Министерският съвет приема постановление за разпределение на капиталовите трансфери, по първостепенни разпоредители с бюджетни кредити и извършване на съответните финансови корекции по техните бюджети, при следното разпределение:
а) за изплащане на извършени и сертифицирани дейности по договори на държавата и общините към 31.12.2009 г.: до 660 млн. лв.;
б) за финансиране на дейности по приоритетни инвестиционни проекти в размер до 180 млн. лв., както следва:
1. Проект: ИСПА, Мярка 2001/BG/16/Р/РТ/004: „Строителство на автомагистрала „Люлин”: Софийски околовръстен път – пътен възел „Даскалово” от км 0 до км 19+135”: до 62 586 560 лв.;
2. Специален инфраструктурен инвестиционен фонд: до 50 млн. лв.;
3. Национално съфинансиране на програмите за европейското териториално сътрудничество: до 18 млн. лв.;
4. Финансиране за изграждане на пътни възли във Велико Търново и Бургас-Созопол: до 15 млн. лв.;
5. Префинансиране на разходите по изпълнение на приоритетни инфраструктурни проекти - автомагистрала „Тракия”, автомагистрала „Марица” и Южен околовръстен път-София: до 34 413 440 лв.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Сергей Станишев, Ангел Найденов, Димчо Михалевски, Асен Гагаузов, Валентина Богданова и Петър Мутафчиев за нов § 14а, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 117 народни представители: за 18, против 92, въздържали се 7.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Предложение от народните представители Румен Петков, Камен Костадинов и Кирил Добрев за нов параграф със следното съдържание:
„§ ... Дванадесет милиона лева от сумата по § 1, чл. 6, ал. 3, Приложение № 2, Таблица 18 – Разходи по бюджета на Държавна агенция „Национална сигурност” за 2010 г. да бъдат използвани за обезщетения на освободени служители на Държавна агенция „Национална сигурност”.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Румен Петков, Камен Костадинов и Кирил Добрев за нов параграф, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 115 народни представители: за 16, против 96, въздържали се 3.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Предложение от народните представители Захари Георгиев, Георги Божинов, Ивелин Николов, Румен Такоров, Димчо Михалевски и Кирил Добрев за нов § 14а:
„§ 14а. Министерството на финансите до 15 декември 2010 г. компенсира общините с размера на намалените приходи, вследствие освобождаването на собствениците на имоти по чл. 24, ал. 1, т. 18-19 от Закона за местните данъци и такси от заплащане на данък върху недвижимите имоти за сгради, получили сертификат по реда на Закона за енергийна ефективност.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказване – заповядайте, господин Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, вероятно малцина от вас са успели да доловят точно за какво се отнася това предложение. То се отнася за компенсиране на общините за въведени чрез закон стимули за сертифициране по енергийна ефективност. Тези данъци върху недвижимото имущество са данъците, които се събират от общините, но чрез закон се освобождават тези от ползвателите и собствениците, които въвеждат такива съвременни технологии в продължение на три до десет години от този данък върху сградите, както е известен. Всъщност със закон ние намаляваме приходите на общините от тези данъци, когато хората изпълняват едни директиви и регламенти на Европейския съюз, за да се случи това нещо.
В тази кризисна година си струва, макар това да не са големи средства, да се стимулира този процес първо чрез стимулиране на общините. Вероятно трябва да потърсим и стимулиране на самите граждани, защото действащото в момента законодателство, господин вицепремиер, по отношение на преизчисляване на размера на тези данъци въобще не стимулира хората да въвеждат подобни мерки. Не са големи тези суми, за които говоря, но ще дадат един положителен ефект и най-малкото ще демонстрират загриженост към общините, че търсим начин да компенсираме пропуснати техни вземания от данъци. Затова ви приканвам да подкрепите това предложение. Има достатъчно източници за финансирането му в резерва на приходите, така че няма да се отрази негативно върху цялостния баланс на бюджета. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други желаещи да вземат отношение? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Захари Георгиев, Георги Божинов, Ивелин Николов, Румен Такоров, Димчо Михалевски и Кирил Добрев за нов § 14а, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 17, против 81, въздържали се 5.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Предложение на народните представители Любен Татарски и Иван Вълков, което е оттеглено.
Параграф 15 по вносител – има предложение на народния представител Валентина Богданова – § 15 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 19.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Богданова, имате думата.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин министър на финансите, дами и господа народни представители, ето какво свършихме днес. Вие не пожелахте да обсъдите и да подкрепите възможности за увеличаване на приходната част на бюджета. Вие отказахте да обсъждате необходимостта от по-висок бюджет на Министерството на образованието, младежта и науката въпреки очевидните нужди на българските научни институции, на българското висше образование. Това не пожелахте да направите! Това, което обаче от сърце ще направите след малко, е да подкрепите поправка в Закона за висшето образование, с което ще увеличите размера на студентските такси от една трета до половината от определения норматив за издръжка. И това ще бъде единственият принос на вашето мнозинство за решаването на проблемите на българското висше образование днес.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Вашият принос какъв беше досега?!
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Ще разкажа нарочно, господин Велчев, ако държите. Затова репликирайте ме, когато завърша.
Но вие, уважаеми госпожи и господа, очевидно не разбирате, че решаването на проблеми, които дължи да решава държавата, които по Конституция и по закон са нейно не само право, а и задължение, вие решавате, че могат да бъдат предоставени на хората, които в края на краищата са плод, резултат на една сериозна, би трябвало да бъде такава, държавна политика, каквато е политиката на държавата в областта на висшето образование и науката.
Какво всъщност предлагате да правим? Твърдението, че висшите училища няма да прибягнат към драстично увеличаване на таксата е несериозно, защото ако това е така, няма защо да правим поправка в закона. Ако обаче сте наясно, че вие днес не дадохте никакви шансове на академичните ръководства да решат финансовите проблеми на висшите училища, естествено че те ще прибягнат до най-лесното – да увеличат студентските такси до нивата, които вие им давате възможност да направят, независимо от това, че студентите от художествените висши училища протестираха пред Народното събрание, твърдейки, че тези такси за тях са непосилни, независимо от това, че протестираха студентите от Медицинския университет, твърдейки, че повишаването на таксите за тях е непосилно. Няма нищо вярно в това, че имаше техническа грешка при изчисляването на таксите.
Затова аз искрено ви съветвам – ако смятате, че нашето Народно събрание и вашето мнозинство трябва да покажат отношение към българското студентство, към възможността за достъп до висше образование, към това да няма дори и идея за имуществен ценз за получаване на висше образование, не подкрепяйте този текст. Аз съм готова да аплодирам проф. Станилов, който твърди, че бъдещето на България трябва да бъде бъдеще на иновациите, на високите технологии, само че вие подкрепяте един проект за промяна в Закона за държавния бюджет, който не носи никаква мисъл за това. Единственото решение на практика взето от вас (реплики и шум от ГЕРБ) ще бъде повишаването на студентските такси. Това не прави чест на българското Народно събрание. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ. Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители ще вземат ли отношение? (Силен шум и реплики в залата.)
Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, господин вицепремиер, госпожи и господа народни представители! Изказвам се в подкрепа на предложението на госпожа Богданова, което тя обоснова пред вас, и това ми дава възможност да бъда кратък. Аз дори очаквах, че в края на своето изказване тя ще призове министъра или отговорен представител на мнозинството да подкрепи нейното предложение за отпадане, за да не се налага да говоря и аз след нея. Това посегателство, което се извършва, е посегателство срещу голяма част от българската младеж и възможностите за нейното образование. Възможността, която се дава, студентските такси да бъдат увеличени от една трета до половината от нормативно определената издръжка ще направи почти невъзможно за много голяма част от българските семейства да издържат своите деца, или те самите да си осигурят издръжка по време на обучението, особено за такива скъпи специалности като медицина, някои от специалностите по изкуствата, някои от техническите специалности, които са съпроводени с най-големи разходи.
По този начин вие отново ще увеличите диспропорцията – много от хората да искат да завършат хуманитарно образование, евентуално икономически специалности, но както разбирате, България се нуждае и от много други специалисти. Тази рязка стъпка е в дълбока дисхармония с най-напредничавите практики в страни от Европейския съюз.
Ще ви дам пример. Във Франция в голяма част от държавните висши училища обучението е напълно безплатно, и то не само за френски граждани, но и за чужденци. Нещо повече, дори на чужди граждани, които нямат достатъчно средства, държавата отпуска стипендии в техните университети, за да придобият образование.
Ето това е драстичното несъответствие между българската действителност и социална Европа, за която толкова много се говори. Затова ние не можем да разчитаме само на добрата воля на академичните ръководства – да бъдат сдържани в прилагането на тази възможност. Това е отговорност на българските политици, на българските парламентаристи. И някак много лековато в една от Преходните разпоредби на закона, може би като поредната антикризисна мярка, се прави рязък завой, който е на прага да накара по-голямата част от българското общество да приеме, че за всичко, което иска да получи, трябва почти докрай да си плаща – независимо дали става дума за здравето или за образованието.
За каква отговорност говорим, когато ние не даваме тези шансове на хората, независимо от тяхното имуществено положение?
Отново приканвам към вашето внимание: въпреки късния час, въпреки съществуващото напрежение, си позволих да кажа тези думи, защото предишното ми изказване беше посрещнато с много бурни аплодисменти. И не съм сигурен, че разбрахте част от тези мотиви. Възприемете ги и постъпете отговорно. Това няма да се отрази на макрорамката на бюджета, защото пряко не води до увеличаване или намаляване на държавните разходи. Най-малкото такива стъпки трябва да се предприемат след много широка публична дискусия, а не мимоходом, когато хората отидат през есента и научат, че трябва да плащат значително увеличени студентски такси.
Още веднъж призовавам към вашето внимание и вашата отговорност – на всички парламентарни групи. И гласувайте по съвест! Ако го направите, аз съм сигурен, че изборът ви ще бъде верен и справедлив. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Стоилов.
Реплики? Няма.
Има ли други народни представители, желаещи да участват в дебата по това предложение? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Валентина Богданова за отпадане на § 15, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 31, против 62, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за § 15, който става § 19.
Гласували 103 народни представители: за 80, против 21, въздържали се 2.
Предложението е прието.
За отрицателен вот – заповядайте, господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Госпожо председател, господин вицепремиер! Уважаеми колеги, знам, че вече ви е трудно, но ви препоръчвам да прочетете една книжка – „Генерал Иван Колев – добруджанският герой”. Това е командирът на българската конница през Първата световна война. Вътре има пасажи как е създадена Болградската гимназия от бесарабските българи. Всичко е с дарения. Издържали са пансион от 40 души – всички ученици, включително и в пределите на бившата Отоманска империя. И преди Освобождението, и след това, двете сгради, които са се правили, са били училището и църквата. Не посягайте на традиционните ценности на българина, който винаги е отделял от залъка си, за да си изучи децата.
Честно ви казвам, не намирам това в духа на българските традиции – увеличението на тези такси. Затова ви моля, има живот пред нас, трябва да се намери решение. Благодаря.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Ние правим дарения. Направете и вие. А вие искате дарения от държавата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Миков – втори отрицателен вот.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Господин министър, уважаеми народни представители! Господин Велчев подвикваше от първия ред.
Едно такова решение няма да донесе кой знае колко средства на бюджета, но то е демонстрация на отношение, демонстрация на европейското развитие на България и гражданите, които ви защитават като мнозинство в този парламент. Европа – Франция, Германия, в условия на криза инвестират в науката. Правят така, че държавата в условия на криза да подпомогне максимално хората да имат достъп до наука. Българската държава остави финансирано само обучението в Академията на МВР, където е завършил вашият премиер. Защо там не намалите таксите?! Защо продължава да остава единственото заведение в условия на криза, където се плащат заплати, за да се учи?! Хайде, като „подстригвате” десетки хиляди студенти, аршинът да е еднакъв. Защо и там не погледнете?! Това е отношение и то се изразява от най-европейската част от гражданите за европейска България, които българите изпратиха в парламента преди една година. Затова гласувах против!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има думата господин Главчев.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Предложение на народните представители Драгомир Стойнев, Емилия Масларова, Мая Манолова и Анна Янева за нови параграфи 16, 17 и 18:
„§ 16. В Кодекса за социално осигуряване (Обн., ДВ, ...):
1. В чл. 1, ал. 1, т. 1 думите „шестнадесет на сто” се заменят с „осемнадесет на сто” и „19 на сто” с „21 на сто”.
2. В чл. 1, т. 2 думите „единадесет на сто” се заменят с „тринадесет на сто” и „14 на сто” се заменят с „16 на сто”.
3. В чл. 6, ал. 1, т. 4 думите „едно на сто” се заменят с „две на сто”.
§ 17. В Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2010 г. (Обн., ДВ, бр. 99/15.12.2009 г.):
1. В чл. 8, т. 4 думите „2000 лв.” се заменят с „10 минимални работни заплати”.
2. В § 8, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби се изменя така:
(2) Индексирането на пенсиите, считано от 1.07.2010 г.е с три процента.”
§ 18. В Закона за семейните помощи за деца (Обн., ДВ, ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 2:
а) в ал. 1 се създава нова т. 11:
„11. целева помощ за покриване разходите за детска ясла или детска градина”;
б) ал. 2 се изменя така:
„(2) Помощите по ал. 1, т. 6-8 могат да се предоставят в пари и/или под формата на социални инвестиции при условия и ред, определени в Правилника за прилагане на закона. Ако детето е записано в детска ясла или детска градина, помощите по ал. 1, т. 6 задължително се предоставят под формата на социални инвестиции за пълно или частично заплащане на такса за детска ясла или детска градина.”
2. В чл. 4 думите „ал. 1, т. 1, 6-8” се заменят с „ал. 1, т. 1, 6, 7 и 11”.
3. Създава се чл. 8е:
„Чл. 8е. (1) Семействата на деца до 6-годишна възраст имат право на целева помощ за заплащане на таксата за ползване на детската ясла или детската градина.
(2) Помощта по ал. 1 се отпуска при условие, че:
1. родителите (осиновителите) на детето имат регистрация като безработни лица не по-малко от 30 дни от датата на подаване на молбата-декларация за отпускане на помощта;
2. детето е настанено в държавна или общинска детска ясла или детска градина.
(3) Помощта се отпуска под формата на социални инвестиции за пълно или частично заплащане на такса за детска ясла или детска градина.
(4) Размерът на целевата помощ се определя ежегодно с акт на Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика за съответната година.
(5) Условията и редът за ползване на целевата помощ се уреждат в правилника за прилагане на закона.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дебатите са открити.
Заповядайте, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз ще взема отношение по § 16, а моите колеги – по § 17 и 18.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, нашето предложение е за промени в Кодекса за социалното осигуряване. Знаете, откакто започна реформата през 2000 г. в системата за социално осигуряване, всички правителства – и правителството на господин Иван Костов, и правителството на господин Сакскобургготски, и правителството на Сергей Станишев, водиха политика за намаляване на осигурителните вноски. Правителството на Иван Костов ги намали 33% предизборно, правителството на Сергей Станишев ги намали с 11,4 пункта, вие ги намалихте с 2 процентни пункта, само че предходните три правителства имаха нужните знания, умения и капацитет да водят страната към просперитет и увеличаване на доходите. Сега, за съжаление, ситуацията е коренно различна. Налице е почти една отиваща към банкрут икономика, все по-осезаем е спада в доходите, все по-осезаеми са приходите от осигуровки, от данъци и от акцизи. Именно поради тази причина ние предлагаме да се възстанови вноската в размера на осигурителните вноски от 2009 г., тъй като трансферните суми в държавния бюджет всяка година все повече и повече се увеличават, а вие знаете, че общите трансфери към бюджета на държавното обществено осигуряване са над 4 млрд. лв.
Поради тази причина, уважаеми дами и господа, предлагаме за шест месеца да се вдигне осигурителната вноска с 2%, което ще донесе 200 милиона приходи в бюджета на държавното обществено осигуряване, което от своя страна ще освободи 200 милиона като трансфер от приходите в републиканския бюджет. Именно този пример показва как грешно разбран проблем води до грешна политика. Тъй като проблемът на нашата икономика тогава не бяха високите осигурителни вноски – не знам защо в управляващите имаше една такава заблуда, сами видяхте, че това намаление на вноските почти нищо не помогна. Дори и госпожа Христина Митрева – управител на Националния осигурителен институт, многократно заявяваше как намаляването на вноските с 2-процентни пункта бе една огромна грешка. Тя го заяви многократно. Смятам, че сега е моментът да се поправи тази грешка.
Второто ни предложение по Кодекса за социалното осигуряване е за вдигане на вноската за Фонд „Безработица” от 1 на 2 на сто. Това се налага, тъй като безработните се увеличават постоянно. За м. април броят на регистрираните безработни е 368 хил. души, а обезщетения за безработица са получили 153 хил. души. Броят на безработните лица с обезщетение „Безработица” е с 38% по-висок от този за същия месец за 2009 г.
В Закона за държавния бюджет планираните приходи от осигурителни вноски са в размер на 172 милиона или с 90 млн. лв. по-малко от планираните разходи.
Като антикризисна мярка се предприе от 1 юли 2010 г. да отпадне максималният размер за обезщетение и безработица, което наистина е добре. Само че това води едни допълнителни 45 млн. лв.
Ако приемете нашето предложение от 1 на 2 на сто, за шест месеца приходите в осигурителната система за Фонд „Безработица” ще нараснат с 85 млн. лв. Това е сума, която не е за подценяване, така че ви призовавам да подкрепите това предложение за § 16. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Няма желаещи за реплики.
Думата има госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, уважаеми господин Дянков, ще се опитам да привлека вниманието ви върху едно наше предложение, което касае всеки един от седящите в тази зала и с гласуването по отношение на това предложение всеки един от вас ще даде отговор на въпроса желаете ли да участвате в поемането на тежестите на кризата или сте готови да я прехвърлите на пенсионерите, на студентите, на болните, на общините.
Става дума за нашето предложение за увеличаване на максималния месечен размер на осигурителния доход в страната от 2000 лв. само на 2400 лв. Тоест десет минимални работни заплати. Благодарение на тази мярка ще бъдат увеличени приходите в осигурителната система с около 50 млн. лв. и под формата на данък върху доходите на физическите лица за държавния бюджет ще се реализират допълнителни приходи в размер на 11 млн. лв. – сума, която не е никак малка, която ще коства именно хората от високите етажи на властта, които получават високи доходи, големи заплати и които е редно освен да дават предложения как да се режат доходите на хората с ниски доходи, да участват и самите те в поемането на тежестите на кризата.
Аз съм убедена, че всеки един от вас няма против да плати по-висок данък обществено осигуряване, но да се реализира следващото предложение, което е в този параграф, а именно от 1 юли с 3-процентни пункта да се повишат пенсиите на пенсионерите. Защото, забележете, тази година не се предвижда никакво увеличение, независимо от никакви фактори – не просто по швейцарското правило, а даже и с оглед елементарно ръста на инфлацията. А това, че инфлацията ще бъде висока през втората половина на тази година е ясно, най-малкото поради очакваното увеличение на енергоносителите.
Много ви моля, подходете отговорно към това наше предложение и с неговата подкрепа покажете, че сте готови да се разделите с някаква сума от собствената си заплата във вид на данък в общественото осигуряване с цел да се подпомогнат хората с най-ниски доходи, които между другото ще бъдат страшно шамаросани с актуализацията на този бюджет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други желаещи за изказвания? (Народният представител Драгомир Стойнев желае думата.)
Господин Стойнев, предложенията са така, както са направени – едно изказване по цялото предложение. Вече взехте отношение по него.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (КБ, встрани от микрофоните): Разберете се с госпожа Екатерина Михайлова. Тя каза, че ще се изказваме параграф по параграф.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По предложения. Чета: предложения на народните представители Драгомир Стойнев, Емилия Масларова, Мая Манолова, Анна Янева и т.н. В началото преди Вас имахме случаи, когато имаше направени няколко предложения по един текст. Това е едно предложение и взехте думата по същество. Някой Ваш колега ще Ви замести.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (КБ, встрани от микрофоните): Госпожа Михайлова каза, че ще се изказваме параграф по параграф. (Шум и реплики в ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По предложение! По конкретно предложение.
Друг народен представител желае ли да вземе отношение? Няма желаещи.
Разискванията са прекратени.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Драгомир Стойнев, Емилия Масларова, Мая Манолова, Анна Янева за нови параграфи 16, 17 и 18, което комисията не подкрепя.
Гласували 113 народни представители: за 16, против 93, въздържали се 4.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има предложение на народните представители Георги Пирински, Пенко Атанасов, Димчо Михалевски, Спас Панчев и Георги Божинов за нов § 15а:
„§ 15а. Националните доплащания на единица площ в размер на 293 млн. лв. и националните доплащания за животновъдството (по шестте схеми за подпомагане) в размер на 67 млн. лв. по Приложение № 2 към чл. 6, ал. 3, включени в разходите по бюджета на Министерството на земеделието и храните за 2010 г., да бъдат изплатени на производителите до 31 декември 2010 г.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Георги Пирински, Пенко Атанасов, Димчо Михалевски, Спас Панчев и Георги Божинов за нов § 15а, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 117 народни представители: за 18, против 98, въздържал се 1.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Предложение на народните представители Димчо Михалевски, Ангел Найденов и Антон Кутев за нови параграфи 15а и 15б, 15в и 15г.
Параграфи 15в и 15г са оттеглени.
Чета ви параграфи 15а и 15б:
„§ 15а. В Закона за енергетиката (обн. ДВ., ...) в чл. 67 се правят следните допълнения:
„1. В ал. 2 след думата „публична” се добавя „държавна”.
2. Създава се ал. 2а:
„(2а) Енергийните предприятия имат право възмездно да ползват мостове, пътища, улици, тротоари и други имоти публична общинска собственост, за прокарване, скачване, преминаване и поддържане на въздушни и подземни електропроводи, газопроводи, топлопроводи, водопроводи за енергийни цели, нефтопроводи и нефто-продуктопроводи като осигуряват техническата безопасност и предприемат мерки за недопускане на щети.”
§ 15б. В Закона за електронните съобщения (обн. ДВ., бр. ...) в чл. 295, ал. 7 думата „безвъзмездно” се заменя с думата „възмездно”.”
Комисията не подкрепя предложението за нови параграфи 15а и 15б.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли народни представители, желаещи да вземат думата?
Заповядайте, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Двата параграфа за Закона за горите и Закона за опазване на земеделските земи ги оттеглихме в комисията, защото те са включени вече в Закона за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост.
От трибуната оттеглям и първите две предложения, като искам да ви информирам, че имаме договорености с колеги от партия ГЕРБ и Комисията по местно самоуправление да внесем тези две изменения като ги разширим – освен това, което предлагаме, да бъде направена все пак и методика, по която ще се случва това, защото е важно общините да имат допълнителни доходи за безвъзмездно преминаване, но все пак това трябва да бъде регулирано в някакъв коридор, да не се получава рекет върху експлоатационните предприятия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря ви.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има предложение на народните представители Димчо Михалевски, Ангел Найденов и Антон Кутев за нов параграф със следния текст:
„В Закона за общинския дълг (обн. ДВ, бр. ...) се правят следните изменения:
„1. В чл. 5:
а) в ал. 1, т. 2 думите „в рамките на бюджетната година” се заличават;
б) в ал. 2 в началото на изречението се добавят думите „освен в случаите по ал. 1, т. 2”.”
2. В чл. 12, ал. 3 в края на изречението се добавя „както и дълга, поет за финансиране на разходите за подготовка и изпълнение на проекти по програми, съфинансирани от Европейския съюз.”
3. Създава се чл. 15а:
„Чл. 15а. Разпоредбите на чл. 14, т. 4 и чл. 15 не се прилагат за предложения относно удължаване на срока за погасяване на общински дълг, поет за финансиране на разходи за подготовка или изпълнение на проекти по програми, съфинансирани от Европейския съюз.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Становища?
Заповядайте, господин Михалевски. В очакване съм да оттеглите предложението.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми колеги, добрата новина е, че сме на финала и ще ви помоля за малко внимание, защото това, което искам да ви кажа, е важно.
Знам, че сте изморени, но това е текст, който касае да направим няколко по-точни дефиниции в Закона за общинския дълг, за да може общините, които ползват заеми от Фонд ФЛАГ, да не изпадат в състояние и противоречие с действащи тестове на Закона за общинския дълг.
Става дума за следното. Искаме да дефинираме по-точно какво означава краткосрочен, защото по смисъла на закона трябва да бъде възстановен до 25 декември всеки краткосрочен заем, а обикновено Фондът ФЛАГ, който вече е дал над 100 млн. лв. раздава такива краткосрочни заеми от порядъка на от 3 до 9 месеца, но обикновено те надхвърлят календарната година. Това създава проблеми на кметовете плюс допълнителните усложнения, че бидейки не по тази дефиниция краткосрочен, трябва да правят и допълнително обществено обсъждане, когато изпаднат в тази ситуация да прехвърлят календарната година, това между другото се случва и заради управляващи органи, които по една или друга причина удължават сроковете на изпълнение на съответните проекти по европейските програми. Това е смислено. Предложението не сме го дефинирали ние. То е стиковано с управляващите органи – с управлението на Фонд ФЛАГ и Националното сдружение на общините и само ще бъде от полза, ако го подкрепим. Иначе обратното означава да има забавяне, ненужно отлагане, а най-малкото тук трябва да се убеждаваме в присъствието на министъра на финансите, че България има нужда от това.
Аз ви моля да преосмислим позицията, госпожо председател и господин Главчев, докладващ по тази тематика и да подкрепим това.
Няма никакво фискално измерение, има подобряване на условията за общините, без това да влияе негативно в никоя посока. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Други народни представители? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Димчо Михалевски, Ангел Найденов и Антон Кутев за нов параграф, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 115 народни представители: за 14, против 94, въздържали се 7.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Предложение на народния представител Мартин Димитров, Кирчо Димитров, Ваньо Шарков и Асен Агов за нови параграфи:
„1. „§ ... В Закона за устройството на държавния бюджет (Обн. в ДВ) се добавя нов чл. 29а:
„Чл. 29а. Министерството на финансите отчита всеки месец държавния бюджет на начислена основа според европейската методология ESA95”
„§ 17д. В Преходните и заключителни разпоредби на Закона за устройство на държавния бюджет се създава нов § 8, както следва:
„§ 8. Първостепенните разпоредители с бюджетни средства в срок до един месец от приемането на бюджета за съответната година или актуализацията му публикуват на интернет-страниците си приетите за годината разходи по програми и политики и ежемесечен отчет за изпълнението на бюджета.”
2. „§ ... В Кодекса за социално осигуряване (Обн. в ДВ):
1. В чл. 70 на Кодекса за социално осигуряване за хората, работещи след навършване на стаж и възраст, процентът се променя от 3 на 5.”
2. В Преходните и заключителни разпоредби се създава нов § 2а:
„§ 2а. От 1 юли 2010 г. държавните служители заплащат личните си осигурителни вноски”.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Становища? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Мартин Димитров, Кирчо Димитров, Ваньо Шарков и Асен Агов за нови параграфи, които не се подкрепят от комисията.
Гласували 112 народни представители: за 9, против 70, въздържали се 33.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Параграф 16 – имаме предложение постъпило от народния представител Валентина Богданова:
„В § 16 думите „а разпоредбата на § 15 влиза в сила от учебната 2010-2011 г.” да отпаднат.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 16, който става § 20:
„§ 20. Параграф 8, т. 1 влиза в сила от 1 август 2010 г., а § 19 влиза в сила от учебната 2010/2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Становища? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Валентина Богданова за отпадане част от текст в § 16, което предложение не се подкрепя от комисията.
Гласували 118 народни представители: за 16, против 93, въздържали се 9.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията, която подкрепя по принцип текста на вносителя за § 16 по вносител, който става § 20 по номерацията на комисията и в редакцията на комисията по доклада.
Гласували 119 народни представители: за 107, против 11, въздържал се 1.
Предложението е прието, а с това на второ четене и актуализацията на бюджета на Република България за 2010 г. (Ръкопляскания.)
Моля, народните представители да останат по местата си.
Вицепремиерът Дянков иска думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Благодаря ви за наситените дебати днес.
С ревизирания бюджет ние следвахме своите цели и принципи. Първо, не вдигнахме данъците, не натоварихме домакинствата и бизнеса с по-високо пряко или косвено облагане. Сравнете с мерките, които предприеха нашите съседи и повечето страни от Европейския съюз тази година.
Второ, не намалихме пенсиите, не намалихме заплатите. Запазихме нивото на осигуровките. Поехме допълнителна отговорност към уязвимите социални групи. Пак сравнете тези мерки с мерките, които се налагаха да предприемат нашите съседи и повечето страни от Европейския съюз. Само един пример: днес няколко часа по-рано румънският президент е предложил пенсиите в Румъния да се облагат с 16-процентен данък. Днес България е сред страните, чиято фискална политика е най-адекватна за трудностите и за последиците в кризата. Следваме и своите принципи: стабилна данъчна политика, поощряване на българското производство, инвестиции в инфраструктурата, пари срещу реформи.
Дами и господа, не е лесно. Наследството, което заварихме, беше трудно. Икономическият климат в Европа не е благоприятен, но ние носим отговорност, правим всичко, което трябва да се направи. Правим го за България! Благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да благодарим на вицепремиера и министър на финансите за участието в днешния парламентарен ден.
Едно съобщение: с входящ № 054-00-1028 от 8 юли 2010 г., на основание чл. 75 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, вносителите на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност са оттеглили внесения на 12 август 2009 г. законопроект.
Съобщения за парламентарен контрол на 9 юли 2010 г., петък:
Заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов ще отговори на два въпроса от народните представители Милена Христова и Михаил Миков.
Министърът на здравеопазването Анна-Мария Борисова ще отговори на шест въпроса от народните представители Мая Манолова, Евгений Желев, Спас Панчев, Ваньо Шарков, Лъчезар Тошев и Димитър Горов.
Министърът на околната среда и водите Нона Караджова ще отговори на два въпроса от народните представители Бойко Великов и Иван Иванов.
Министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов ще отговори на въпрос от народните представители Хасан Адемов и Белгин Шукри.
Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков ще отговори на два въпроса от народните представители Венцислав Лаков и Петър Димитров и на питане от народния представител Иван Николаев Иванов.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев ще отговори на въпрос от народния представител Янаки Стоилов.
Министърът на отбраната Аню Ангелов ще отговори на три въпроса от народните представители Огнян Пейчев, Михаил Михайлов и Янаки Стоилов.
На основание чл. 83, ал. 3 и чл. 86, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговорите със седем дни са поискали:
- министър-председателят на Република България Бойко Борисов на питане от народния представител Георги Пирински;
- заместник министър-председателят и министър на финансите Симеон Дянков на въпрос от народния представител Пламен Орешарски;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев на четири въпроса: от народните представители Четин Казак, Михаил Михайлов два въпроса, Пенко Атанасов, и на въпрос с писмен отговор от народния представител Димчо Михалевски;
- министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народните представители Румен Петков и Спас Панчев и на въпрос с писмен отговор от народния представител Цвета Георгиева;
- министърът на вътрешните работи Николай Младенов на въпрос от народния представител Атанас Мерджанов;
- министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков на въпрос от народния представител Анна Янева;
- министърът на здравеопазването Анна-Мария Борисова на четири въпроса от народните представители Ваньо Шарков, Мая Манолова и Янаки Стоилов, и последен, четвърти въпрос – от народните представители Кирчо Димитров и Ваньо Шарков.
Поради отсъствие от страната, в заседанието за парламентарен контрол не може да участва министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов.
Уважаеми дами и господа, утре в 9,00 ч. – начало на пленарното заседание за Тържествено отбелязване на 20-годишнината от началото на Великото Народното събрание, след което от 11,00 ч. продължаваме с предвидения за 9 юли 2010 г. парламентарен контрол.
Поради изчерпване на предвидения за днес дневен ред и приемане, след дебати и гласуване, съгласно нашето решение, на актуализирания бюджет, закривам пленарното заседание. (Ръкопляскания. Звъни.)

(Закрито в 21,16 ч.)

Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председател:
Екатерина Михайлова
Секретари:
Пламен Нунев

Милена Христова