Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Анастас Анастасов и Екатерина Михайлова

Секретари: Петър Хлебаров и Митхат Метин

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Дами и господа народни представители, на основание чл. 43, ал. 5 предлагам като т. 1 да приемем проект за Решение за избиране на членове на Комисията за финансов надзор, на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 5, ал. 2 от Закона за Комисията за финансов надзор.
Подлагам на гласуване предложението за включване в дневния ред на този проект за решение по реда на, повтарям, чл. 43, ал. 5.
Гласували 145 народни представители: за 100, против 26, въздържали се 19.
Предложението е прието.
Прегласуване – Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, формално предложението ми е за прегласуване, но използвам случая, за да изразя възмущението на Парламентарната група на Коалиция за България от начина, по който важни точки, важни въпроси се включват в дневния ред.
Съгласете се, че това не е сериозен подход. В последния момент ни бяха раздадени предложенията за решение да бъдат включени без всякаква подготовка, без каквато и да е предварителна информация, в пленарната зала да се гласуват важни решения – каквото е изборът на членове на този изключително важен регулаторен орган.
Аз разбирам, че имаше вътрешни недоразумения, противоречия и може би разправии в Парламентарната група на ГЕРБ, тъй като подобно решение беше внасяно и след това – оттегляно. (Възгласи: „Е-е-е!”.) Съгласете се, че останалите народни представители нямат вина за това и редът, до който прибягнахте тази сутрин е извънреден, когато става дума за важни теми, които не са могли да бъдат подготвени по съответния ред. Това е несериозно! Какво ще обсъждаме в момента, след като току-що получихме проекта за решение? Това показва изобщо отношението на управляващите към избора на хора на отговорни позиции във важни регулаторни органи и неуважението към парламента. Защото какво отношение можем да вземем тези, които току-що се запознаваме с този проект на решение?
Много ви моля, госпожо председател, тази практика в някакъв момент да я прекратите, за да можем да участваме адекватно и активно в дебатите в пленарната зала. Иначе просто си гласувайте и нещата да вървят, ако мислите, че това е парламентаризмът!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на прегласуване, съгласно направеното процедурно предложение, предложението за включване като т. 1 в дневния ред – проект за Решение за избиране членове на Комисията за финансов надзор.
Гласували 146 народни представители: за 94, против 35, въздържали се 17.
Предложението е прието.
Госпожо Фидосова, имате думата за процедура.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги народни представители, правя процедурно предложение за допускане в залата на председателя на Комисията за финансов надзор господин Стоян Мавродиев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме направеното процедурно предложение за допускане в залата председателя на комисията.
Гласували 136 народни представители: за 109, против 16, въздържали се 11.
Предложението е прието.
Моля, квесторите, поканете господин Мавродиев.
Напомням на народните представители, че членовете на Комисията за финансов надзор се избират от Народното събрание по предложение на председателя на Комисията за финансов надзор, съгласно чл. 5, ал. 2 от Закона за Комисията за финансов надзор.
Господин Мавродиев, като председател, имате думата да направите Вашите предложения.
Заповядайте.
СТОЯН МАВРОДИЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! На основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 5, ал. 2 от Закона за Комисията за финансов надзор съм внесъл проект за Решение за избиране на членове на Комисията за финансов надзор, както следва:
- за заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност” – Димана Ангелова Ранкова;
- за заместник-председател на управление „Осигурителен надзор” – Ангел Атанасов Джалъзов;
- за заместник-председател на управление „Застрахователен надзор” – Борислав Атанасов Богоев;
- за четвърти член на Комисията за финансов надзор, подпомагащ политиката й по анализ и оценка на рисковете на финансовите пазари, усъвършенстване на надзорната практика и защита на интересите на инвеститорите, застрахованите и осигурените лица – Антония Петкова Гинева.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Откривам разискванията, които се провеждат по общия ред.
Моля народните представители, които желаят да вземат отношение, да дадат заявка.
Има ли желаещи народни представители? Няма.
Подлагам на гласуване проекта за:
„РЕШЕНИЕ
за избиране на членове на Комисията за финансов надзор
Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 3, чл. 5, ал. 2 и § 25, ал. 1 и ал. 2 от Закона за Комисията за финансов надзор
РЕШИ:
1. Избира за заместник-председатели на Комисията за финансов надзор:
а) Димана Ангелова Ранкова – за заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност” с мандат 5 години;
б) Ангел Атанасов Джалъзов – за заместник-председател, ръководещ управление „Осигурителен надзор” с мандат 4 години;
в) Борислав Атанасов Богоев – за заместник-председател, ръководещ управление „Застрахователен надзор” с мандат 3 години.
2. Избира за член на Комисията за финансов надзор:
а) Антония Петкова Гинева – за член на Комисията за финансов надзор, подпомагащ политиката й по анализ и оценка на рисковите на финансовите пазари, усъвършенстване на надзорната практика и защита интересите на инвеститорите, застрахованите и осигурените лица с мандат 3 години.
3. Решението влиза в сила от момента на приемането му.”
Моля, гласувайте.
Гласували 137 народни представители: за 97, против 23, въздържали се 17.
Предложението е прието.
Моля, квесторите, поканете заместник-председателите, членовете на комисията и госпожа Антония Гинева заедно с господин Мавродиев за полагане на клетва.
(Новоизбраните членове на Комисията по финансов надзор влизат в пленарната зала и застават на трибуната. Всички народни представители стават.)
ДИМАНА РАНКОВА, АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ, БОРИСЛАВ БОГОЕВ, АНТОНИЯ ГИНЕВА: „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната, да работя за осъществяването на целите на Комисията за финансов надзор, като се ръководя от принципите на независимост, обективност и добросъвестност при изпълнението на задълженията, възложени ми от закона. Заклех се!” (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Честито! (Ръководството поздравява положилите клетва представители на Комисията за финансов надзор.)
Продължаваме с програмата ни за тази пленарна седмица:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ – продължение от вчерашния пленарен законодателен ден с разисквания по докладите и законопроекта.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по обсъждания законопроект?
Народният представител Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, промяната в Закона за приватизация беше публикувана на 5 март тази година. Но трябва нещо да се е случило за тези 3-4 месеца, за да правим промени в закона. Всички знаете, че предложението беше на Министерския съвет, то беше широко рекламирано в медиите, тъй като се отстояваше прозрачност, публичност, порядъчност, честност – българите да знаят кой купува, как купува, защо го купува, за да няма съмнения в това, което се случва.
Всички разбирате, че Законът за приватизацията е един от най-политизираните закони, тъй като се сменя собственикът и от държавна собственост тя се превръща в частна. Това засяга всеки българин – продава се собствеността на българите и на България, а не се продава собственост на ГЕРБ или на СДС, или на „Атака”, или на БСП. Продава се собственост на България. От тази гледна точка това беше една добра промяна, добро послание към българите и към бъдещето на приватизацията в България. Но нещо се случи за тези три месеца и това становище беше променено.
Вероятно тези, които сте си купили в. „Труд” тази сутрин, виждате, че парламентът пак е на първа страница – поредният лобистки закон, поредната промяна, която да обслужи интересите на определени хора, на определени групи, свързани с управляващата партия.
Естествено възниква въпросът: действително какво се случи за тези три месеца? Случи се нещо много важно. Коалиционните партньори на управляващата партия не пожелаха в надзора на Агенцията за приватизация да има представители само на ГЕРБ. По традицията, която е вървяла през всички тези години, в надзора влязоха всички политически сили. Това означава, че ще имат контрол върху това, което се случва с приватизацията. Това се случи за тези три месеца. Изведнъж управляващото мнозинство се разтревожи, че върху приватизацията ще има поглед и някой друг, освен управляващата партия.
И какво правим днес? Даваме правото да се приватизират най-ценните държавни имоти от 28 областни управители на ГЕРБ. Най-ценната държавна собственост ще се продава от 28 чиновника на ГЕРБ. (Реплики от ГЕРБ.) Много се извинявам, това за какво говори? Какво правите?
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Това е децентрализация.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Да, децентрализация. На кое? На корупцията? (Смях в ГЕРБ.) Какво друго правите? Така че това е ... (Шум и реплики в ГЕРБ.) Недейте да викате! Въпросът е: как ще вика българинът? (Реплики на народния представител Искра Фидосова.) Тъй като неслучайно днес медиите са го изкарали като централна тема.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: По ваша поръчка.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Това е поредната ви грешка. Категорично! Благодаря ви много, че примерно на в. „Труд” му даваме поръчки и той всеки ден публикува нещо. Трогнат съм!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля ви, без реплики от място!
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Всички разбирате, че това дори не е лобистка промяна, а е прокарване на политическа корупция, създаване на условия за политическа корупция. Моят призив към вас е да не го правите, да изтеглите тази промяна в закона и да върнете нещата назад, тъй като онова, което минава през Агенцията за приватизация, разбирате, че там има оценка от независим оценител, тук оценителят ще го определи областният управител по неизвестни процедури за широката публика на България. Определя се правното състояние, публикува се меморандум, обявата е в „Държавен вестник”. А тук ще пуснем обява в един централен и в един местен вестник, в които ще пишем, че на ул. „Горно нанадолнище” нещо се продава и, ако проявявате интерес, идете да го купите. Дори няма да е уточнено точно какво се продава.
Виждам госпожа Фидосова, която с лъчезарна усмивка ме слуша от първия ред. Госпожо Фидосова, как може тази промяна в закона да влиза в сила със задна дата? Нали Вие сте юрист и знаете, че има решение на Конституционния съд? Защо повтаряте непрекъснато това упражнение? Ще сезираме Конституционния съд, пак ще го отхвърли. Но защо го правите? Защо дразните непрекъснато обществеността с това, което правите? Като ще го правите, направете го поне да е перфектно от формална гледна точка. А от неформална гледна точка е ясно, че лобистките интереси ще изскочат по друг начин.
И друг важен мотив, който в общи линии е написан в тази агитационна листовка, която ни е раздадена. Агитационна: приходите ще влязат в бюджета. Сега управляващата партия има зор за пари в бюджета. Вместо да отидат в Сребърния фонд за бъдещето на всички, в това число и вашето, тъй като гледам, че повечето сте с побелели коси, те ще отидат в бюджета, за да бъдат изядени през тази година. Защо правим това нещо?! Как ще обясним на хората, че вместо да насочим пари към бъдещето им, ние насочваме пари към днешната софра, за да могат да бъдат изядени, след като се изяжда половината от фискалния резерв? Това не е сериозно.
Разбира се, това е преди всички в интерес на България, защото собствеността е обща. Тук не можете да се изпъчите и да кажете: „Ние имаме право, понеже имаме 116 народни представители”. Вие нямате дори просто мнозинство, дори просто мнозинство.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Имаме интелигентно мнозинство.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: От тази гледна точка – и юридически, и морално, контролът върху приватизацията трябва да се прави от собственика, а собственикът се представлява от всички народни представители в този парламент, които са избрали надзорници в съответния орган.
Призовавам ви да не влизате в поредната лобистка схема, да не създавате повод за нов лобистки скандал и да не приемате тази промяна в Закона за приватизация! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Госпожа Фидосова.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Димитров, първо, аз Ви благодаря за комплимента, че от моето лице лъха лъчезарна усмивка, за разлика от Вашето, защото това, което видях от Вашето лице, докато Вие бяхте тук, са едни очевидни и очевадни лъжи, казани от тази трибуна, и едно абсолютно демагогско изказване, което няма място тук! Не бива да се говори по този начин от тази трибуна!
Колеги, в репликата ще обясня накратко за какво става въпрос в този закон.
Преди няколко месеца приехме промяна в Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Има несъответствие и различно тълкуване – тук говоря като юрист – на текстовете в Закона за държавната собственост и Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
Съгласно чл. 1, ал. 2, т. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол приватизацията е „прехвърляне чрез продажба на български физически или юридически лица с под 50 на сто държавно или общинско участие в капитала или на чуждестранни лица на имоти – частна държавна собственост”. Това приехме преди няколко месеца.
От друга страна, в чл. 44, ал. 1 и 2 от Закона за държавната собственост е предвидено, че продажбата на имоти - частна държавна собственост, се извършва от Агенцията за приватизация по реда на Закона за приватизация. Продажбата на имоти - частна държавна собственост, се извършва от областния управител по местонахождение на имота при условията и по реда, определени в закона и правилника за прилагането му.
Единствено, което се прави в този закон, е уеднаквяване и изписване на текстовете така, че да няма противоречия в тълкуването.
В Преходната разпоредба също има противоречиво тълкуване кои са започнатите процедури и откога.
Колега, получи се на практика, че преди няколко месеца ние, гласувайки този закон, без да разпишем и доуточним в два текста тези подробности, блокирахме на практика възможността за продажба на имоти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на госпожа Фидосова.
Втора реплика – господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Димитров, Вие няколко пъти поставихте въпроса какво се случва между приемането на единия закон и внасянето на неговото изменение и според мен дадохте един задоволителен отговор.
По-важен обаче е въпросът какво ще се случи след приемането на този закон. Аз прогнозирам, че ще последват най-малко три малки изменения на други закони – на Закона за горите, на Закона за земеделските земи и на Закона за защитените територии, където ще бъде променен статутът на народните и природните паркове. Тогава предвидените за продажба един милион декара селскостопанска земя, разделени между областите, ще бъдат продавани по реда на това изменение, а за горите онова, което ще се случи, ще направи заменките детска играчка.
Аз Ви репликирам. Вие насочихте своето внимание върху онова, което се случва между приемането на онзи и този закон, но по-важното е какво ще последва от приемането на този закон!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Божинов.
Трета реплика? Няма желаещи.
Господин Димитров, имате възможност да отговорите.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо Фидосова, зад Вашата усмивка очевидно се крият по-сложни неща. Благодаря Ви за разяснението, което направихте. Вие разбирате, че фактът, че управляващото мнозинство не е догледало нещо и е направило калпава промяна, е проблем на тези, които го правят, той не е повод за гордост. Промените, за които говорихте Вие, ако е имало перфектни юристи, които работят по закона, е трябвало да ги видят и да ги направят още в онзи закон. Вие ставате и казвате, че има законодателен брак, който лежи изцяло върху плещите на управляващите, затова ние се връщаме към старото. Но това е коренно различна, друга философия.
Вие обещахте на хората прозрачност в приватизацията, да се знае кой получава собствеността, кой забогатява и как забогатява за сметка на държавата. Това беше добро обещание – с него дойдохте на власт. И сега изведнъж сменяте това обещание, отказвате се от този централен ангажимент на ГЕРБ и казвате, че това е една дреболия, която се крие зад демагогската усмивка на този, който говори. Очевидно демагогската усмивка се крие зад лъчезарността, която излъчвате, когато се усмихвате.
Мисля това за много важно, тъй като в последно време върви един много странен законодателен процес. Влизат закони от Министерския съвет, които минават през съответното ресорно министерство, тоест през специалистите, минават през политическата воля, тоест през Министерския съвет, минават втори път през политическата воля в Народното събрание. След това се появяват обаче един, двама или трима народни представители и торпилират тази воля и така работим вече два-три месеца. В резултат на това непрекъснато вървят лобистки скандали, че през народни представители се прокарват промени, които до голяма степен не са били воля дори на Министерския съвет и на съответното министерство. Днес правим абсолютно същото.
Господин Божинов, нямам какво да Ви възразя. Вие просто показахте, че когато се тръгва по една планина, то целта е върхът. Явно това е първата стъпка за заграбване на държавна собственост на България на партизански принцип. До какво ще стигнем не знам и съжалявам, но вероятно ще бъдем свидетели на този процес. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
Господин Шопов има думата.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Госпожо председател, уважаеми колеги! Ще бъда абсолютно откровен: това е една много лоша идея. Неслучайно от БСП я разкритикуваха, но не защото за тях това е лоша идея, а защото имат много голям опит в разграбването - господин Димитров като бивш министър, от БСП, в това дело тук има и други големи специалисти – сините. Те знаят как активи за милиарди сублимираха, изчезнаха, няма ги за обществото. Специалистите изчисляват около 30 млрд. долара или евро, а бяха събрани 2-3 милиарда.
Лоша идея беше наскоро идеята за продажба на арендатор с предимство на земите на собствениците, когато ние от „Атака” откровено ви го казахме, направихме всичко възможно да ви предпазим от това. Хубаво е, че се спряхте.
Правя това изказване, за да ви предпазя от тази грешка, която ще направите и ще бъде не по-малка от тази, която щяхте да направите. Разбира се, има време.
Едно от големите достойнства на това управление, на сегашните управляващи, на ГЕРБ е, че участват в дискусии, вслушват се, много често започват инициативи, прокарват идеи, от които после се отказват.
Разбира се, опозицията – БСП-ДПС, го считат за слабост и много ви критикуват във връзка с това. Не се плашете от тези критики. Всъщност това е много голямо достойнство.
Защо говоря по този начин? В залата се споменава децентрализация, това било децентрализация. Да, децентрализация на възможността за корупция, на възможността за кражби. Трябва всички да бъдем абсолютно наясно, че държавата ще започне да спира течовете, кражбите и корупцията първо в центъра. И това се вижда. Правителството, министър-председателят, министрите и вие, като управляващо мнозинство, полагате неимоверни усилия за това. И много от течовете, много от кражбите и корупцията се спряха, напук на онова, което вървеше при предишните управления, благодарение на това, че много от усилията се централизираха. Ще видите за в бъдеще, че държавата по-трудно ще се оправя и тези негативни процеси, явления и действия ще се спират надолу по места. Това е просто логично. Бъдете сигурни в това.
Разбира се, сега тези проблеми ги няма толкова в центъра, колкото проблемите на всички – като опозиция и като управляващи, са долу по места, по общини, по населени места, по села и градове. Там в момента се шири кражбата и във връзка с това, ако се делегират тези правомощия и ако приватизацията се превърне в процес, който да се решава от 28 областни управители, контролът от центъра при приватизацията ще бъде силно затруднен.
Затова нека да си остане досегашното положение – отговорността и контролът да се носят и осъществяват от центъра, от правителството, от специализирания орган за това – Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Защото в крайна сметка малкото, което е останало като държавна собственост, ще бъде силно застрашено от разграбване и тогава отговорността ще бъде хвърлена на последните, тоест на сегашните управляващи, а не върху тези, които са истински виновните и причината за този истински апокалипсис, за разсипването на държавни активи за милиарди.
Аз ще ви посъветвам като управляващи да се съсредоточите върху другото – няма да отстъпят кой знае, колко пари от приватизацията, няма да бъде уместно, няма да бъде добре, няма това да промени структурата на икономиката или да напълни държавната хазна. Има друго нещо, върху което можете да се съсредоточите и нещо, за което „Атака” говори от самото начало на своето съществуване – точно обратното – да се направи опит за връщане на държавни активи в патримониума на държавата, поради сделки, които не се изпълняват, които могат да бъдат обявени за нищожни.
Загуби се една година време в това отношение. Съсредоточете си вниманието върху разваляне на заменките – нещо, което отново тропа на вратата и което от време на време избухва като тема в българското общество, но няма да престане, то няма да се забрави за тази въпиюща кражба. Това е разумното. Кажете „Стоп!” и на тази идея, която започнах с това, че е лоша, но недейте продължавайте да я развивате по-нататък. Това е за доброто на България, това е в полза и на управляващите като политическа линия, и като имидж, и като бъдеще на сега управляващото мнозинство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли реплики?
Заповядайте, господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Взимам реплика, макар че можеше да взема и лично обяснение – господин Шопов ме постави в една компания, в която не желая да бъда.
По времето, когато бях министър на икономиката и енергетиката съм реализирал две приватизационни сделки - цигарените фабрики в Пловдив и в Стара Загора. И двете бяха продадени през борсата. Поне за българските условия аз не зная по-прозрачни сделки.
И понеже господин Шопов може би е забравил, ще напомня за един областен управител – областният управител на Варна господин Добрин Митев, който точно заради продажба на имоти във Варна, преди всичко в Морската градина, беше ги раздавал за компесаторки, за по 10-12 000 в компенсаторки, сега е икономически емигрант в Нова Зеландия и не може да се върне, понеже беше осъден в България на пет години затвор.
Добре е да припомним тази практика на тези 28 субекта, които днес искате да направите отговорни за приватизацията. Благодаря ви.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Те ще бъдат отговорни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Да, много лоши сделки бяха това – за Пловдив като цигарена фабрика, и за Старозагорската. Аз и друг път съм изнасял данни в тази връзка и съм говорил – ужасни сделки, които оставиха без работа няколкостотин души и в моя град, и в Стара Загора.
По отношение управлението на тройната коалиция искам да напомня едни много хубави в кавички, бих казал, ужасни сделки.
Вие сте от Варна. По ваше време се продаде Българският морски флот. Варненци и всички ние тук знаем, няма смисъл да коментираме последиците и резултатите от тази сделка.
Пловдивският панаир, господин Димитров, в миналото Народно събрание много пъти съм Ви предупреждавал, че това ще бъде едно от нещата, понеже го загубихте не чрез класическа приватизация, много добре знаете многоходовата комбинация, която уговорихте със сегашния собственик на панаира. Вие ще носите отговорност за тази сделка.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ, от място): Аз ли?
ПАВЕЛ ШОПОВ: Да, Вие и министър Овчаров, които го изпуснахте. Там играеше и президентът, и висшето ръководство на БСП.
Няма да продължа да напомням онова, което потрошихте по време на управлението на тройната коалиция. И затова сега отправям това предупреждение към ГЕРБ за тази лоша идея.
А колкото до бившия, някогашен областен управител на Варна, тук сме на абсолютно едно мнение, той е типичен Костовец. С това съм съгласен. И неговият печален опит за онова, което правеше тогава човек без диплома, Вие си спомняте цялата тази история, знаете сега точно къде се намира. Какво прави там? Някой път може би ще Ви кажа каква му е задачата в Нова Зеландия. Но това е вече друг въпрос. Така, че в това отношение аз съм съгласен. Вие добре напомняте за тази личност и този човек. Аз съм абсолютно съгласен с Вас.
Не зная дали министър-председателят на управляващото мнозинство може да гарантира за качествата, морала и честността на всичките 28 областни управители. Аз съм съгласен да се доверя на центъра, на министър-председателя, на съответния ресорен министър, на шефа на Агенцията за приватизация – нека те приватизират, ако трябва, но не бих се доверил на определени областни управители, които не познавам, за които политиката, личността, действията не биха могли да бъдат следени така, както това може да стане по отношение на министър-председателя, на ресорния министър и, пак повтарям, на шефа на Агенцията за приватизация, които са специализирани и могат да носят своята отговорност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има думата Мая Манолова.

МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, уважаема госпожо председател! Тъй като напоследък много често, от страна на управляващите, се задава въпросът: защо опозицията, защо медиите, защо вече и гражданите ви обвиняваме в лобизъм и във внасянето на лобистки закони, които да обслужват определени интереси, мисля, че внасянето на този законопроект дава много ясен отговор защо се отправят такива обвинения. Ако аз бях на мястото на някого от вносителите – Делян Добрев, Иван Колев, Диан Червенкондев, Валентин Николов, Искра Фидосова или Тодор Димитров, сигурно нямаше да се усмихвам бодрячески в залата, а поне щях да стана и да обясня защо и какво налага да се промени редът, по който ще се продават имотите – частна държавна собственост. Кое налага това?
Несериозно звучи обяснението, че тъй като е допусната грешка от управляващите при внасянето и приемането на един законопроект, сега тя трябва да бъде поправена по този начин.
Тук истинските въпроси са: кой ще продава имотите – частна държавна собственост, на какви цени, по какъв начин определени и в рамките на каква процедура? Ако отговорите честно на някои от тези въпроси, ще се стигне до следния извод.
Първо, че наистина в момента става дума за децентрализация, но не за децентрализация в управленчески смисъл, а за децентрализация на корупцията. И второ, че този законопроект се внася под натиск – под натиска на местните бизнес лобита, които в някакъв момент очакват да бъдат удовлетворени за определени подкрепи, дадени на изборите.
Аз съм истински изумена и от това, че председателят на водещата комисия, който в предния парламент беше вносител на един законопроект, който и аз подкрепих, а именно законопроекта за промяна в Закона за нормативните актове, в който искахме оценка на въздействието на приеманите от Народното събрание закони, в този случай даже не е задал един много прост въпрос: за какви имоти става дума, за колко имоти, къде се намират и защо е необходимо те да се продават от областните управители? Защо не от Агенцията за приватизация по ясна и прозрачна процедура, а от 28 висши правителствени чиновници? Защо?
Ако имахме тази информация, която да казва за кои и за какви имоти става дума, щеше да стане ясно, че това предложение абсолютно обезсмисля съществуването на Агенцията за приватизация. Тя се превръща в ненужно украшение, в една финтифлюшка, след като реално продажбите по много непрозрачен ред и при непрозрачни правила ще се извършват от представители на ГЕРБ по места. Ако трябва да се нахранят местните лобита, може някой от вносителите да стане и по реда на представянето на законопроекта да го каже ясно и открито тук, в тази зала.
Ето това, уважаеми госпожи и господа управляващи, е откровен лобизъм и ви го посочваме конкретно и с аргументи по отношение на този закон.
Накрая правя формално предложение за отлагане разглеждането на този законопроект до представянето на необходимата информация за това кои са имотите, които ще се продават от областните управители, и колко са. Доколкото ми е известно, такава информация се събира в Агенцията за приватизация. Няма никакъв проблем тя да бъде представена на парламента и след като всички тук разберем за какво става дума, за какви пари, които няма да отидат в Сребърния фонд, а ще ходят да пълнят някои от дупките в бюджета отново по непрозрачен начин, да вземем колективно решение. Надявам се, че поне председателят на Икономическата комисия ще подкрепи това предложение за отлагане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика?
Госпожа Фидосова.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаема госпожо Манолова, първо, като колега юрист съм изненадана от това, което чух от Вас. От другите колеги не съм изненадана, защото те не са юристи – виждам, че не си носят законопроектите. Моля Ви, не въвеждайте в заблуда колегите, представителите на медиите и българските граждани.
Ще се обърна и към медиите: да погледнете действащите разпоредби на Закона за държавната собственост. Член 44 гласи: „Продажбата на имоти – частна държавна собственост, се извършва от областния управител по местонахождение на имота след провеждане на търг при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона”.
Колеги, допреди да приемем тази промяна през м. март, редът беше такъв. Всичко това, което чухте до този момент от преждеговорившите, бяха абсолютно откровени лъжи, изречени от трибуната.
Погледнете действащите текстове, госпожо Манолова, и елате да направим дебат тук като юристи. Това, което казахте и Вие, и господин Димитров, не е вярно. Моля ви, четете текстовете на законите!
Има едно разминаване в текст в Закона за приватизацията, тъй като там няма доуточнение какво следва, след като сме записали, че имотите – частна държавна собственост, ще се продават по друг ред и тази норма противоречи на нормата на действащия текст на чл. 44 от Закона за държавната собственост. За това става въпрос, колеги. Дали ще бъде 500 хиляди или 100 хиляди, или 50 е въпрос на политическо решение тук от нас и това е тема за дебат за второ четене. Записано е 500 хиляди, защото до този момент границата в действащия закон е била 500 хил. лв. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Дуплика.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги от мнозинството, това е абсолютно несериозно като подход и се превръща в една порочна практика на Народното събрание (оживление и шум от ГЕРБ) - една грешка, допусната от мнозинството, да се поправя от следващо порочно, лобистко решение. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля за ред в залата.
МАЯ МАНОЛОВА: Аз искам да попитам: защо някой от вносителите не използва възможността, която дава правилникът, да обоснове своето предложение? Защо точно имоти до 500 хиляди следва да се продават от областните управители? Защо точно тази сума? Защо 500 хиляди?
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Член 47 от действащия Закон за държавната собственост!
МАЯ МАНОЛОВА: Не е сериозно да се вземат подобни решения, независимо как ще ги кръстите – управленски, политически или както и да е, без анализ за колко, за какви имоти и за каква стойност става дума.
Мисля, че вече е крайно време хората, които правят подобни предложения, да застават тук и с конкретни данни и факти да обосновават това, което предлагат, а не да черпят аргументи в грешки на предишното управление или, което е още по-лошо, в грешки, допуснати от мнозинството само преди няколко месеца! Очаквам поне от Комисията по икономическата политика едно по-отговорно отношение по този въпрос, защото се развързват ръцете на корупцията на едни по-ниски нива!
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Нали са действащи текстове?
МАЯ МАНОЛОВА: Не е сериозно такъв законопроект да се внесе без две цифри вътре! За какви имоти става дума, на каква стойност, в колко области, в какви други ведомства, какво ще правят областните управители и в крайна сметка какво ще прави Агенцията за приватизация? Какъв е смисълът от нея, след като тя реално няма да извършва продажби? Защо беше необходимо да се въведе един прозрачен, ясен и публичен ред, след като той се обезсмисля от следващо предложение за решение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики - няма повече. Това бе дуплика.
Изказване – Мартин Димитров. (Шум и реплики.)
Преди това, извинявайте, господин Димитров, народният представител Мая Манолова направи процедурно предложение за отлагане за следващо заседание. Член 59, ал. 1 казва, че гласуването се извършва: първо – предложение за отхвърляне, второ - предложение за отлагане за следващо заседание. Това е Вашето предложение.
Режим на гласуване.
Гласували 112 народни представители: за 24, против 86, въздържали се 2.
Предложението не е прието.
Господин Димитров, думата е Ваша.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Същината на въпроса е малко по-различна от дебата, който се води в залата, а именно какъв да бъде прагът, над който да продава Агенцията за приватизация и под който да продават областните управители.
Тези 500 хил. лв., които са предложени до момента, те са на база данъчна оценка, а данъчните оценки са доста по-ниски от пазарните, което означава, че този праг трябва да бъде намален.Той може да бъде намален единствено на базата на експертен анализ.
Затова поискахме, госпожо Манолова, от Агенцията за приватизация да събере информация от всички областни управители, тя да бъде предоставена на всеки един член на комисията и на базата на този анализ да вземем решение за по-нисък праг, защото Агенцията за приватизация, според мен, надявам се и според повечето колеги от комисията, ще гарантира повече принципност и честност. Защо?
Първо, има представители на различни политически сили в Надзорния съвет, които могат да следят процеса, и второ – ще има една унифицирана практика на продажби. Ще има една практика, а не много малки практики. Ще има една практика. В момента има 52 органа, които могат да продават и да стопанисват държавна собственост, което не е добрият вариант, така че категоричната позиция, която имам аз и колегите от Синята коалиция, е този праг да бъде максимално нисък, така че голямата част, огромната част от имотите да бъдат продавани от Агенцията за приватизация.
Едно нещо не разбирам във Вашия патос – като имахте цялата власт, вие от Тройната коалиция, защо не го направихте, а по Ваше време продаваха областните управители? Ей това само не го разбирам. Като смятате, че това е корупция, а то има наистина много корупционни практики, защо не го направихте?
А иначе, колкото до оценката за въздействието, на това заседание на комисията, освен Агенцията за приватизация бях поканил нарочен представител на Сметната палата и му зададох въпроса доколко така не се отваря врата за корупционни практики. Предвид очакваните промени в Сметната палата не получихме категоричен отговор, но поне за колегите от комисията стана ясно, че трябва да бъдат взети мерки.
И понеже Вие говорите за оценка на въздействието, сега ще имаме анализ, на базата на който можем отговорно да понижим този праг, и аргументирано, и всеки един член на комисията да вземе отношение, така че да направим един работещ закон.
Едно искам да Ви кажа със сигурност – не можем да допускаме и да позволяваме повече който и да било да си играе игрички. Трябва да вървим към една унифицирана практика и да бъдат затворени всякакви корупционни врати. Това е единственото решение оттук нататък. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Оказва се, господин Димитров, че с Вас сме на едно мнение, че няма как това, както каза госпожа Фидосова, политическо решение да се вземе без необходимата информация за това - за колко и за какви имоти става дума. И тук именно ключът от бараката е в цифрата 500 хил. лв. данъчна оценка. Защо е избрана точно тази цифра без всякакъв анализ?
И аз се удивлявам за това, че Вие в качеството си на председател на Икономическата комисия сте допуснали този законопроект, да влезе в залата без този анализ и да водим този спор без всякаква конкретика.
Защото, според някои, наистина Агенцията за приватизация реално ще остане без работа и ще се превърне, както казах, в едно ненужно украшение. От друга страна, ще бъдат удовлетворени и местните лобита, защото това е истинският проблем. (Реплики.)
И ако мога да перифразирам госпожа председателя на Народното събрание в един предхождащ дебат: тук е уместно и удачно да се каже: „По продажбите ще ги познаете”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – Емил Караниколов.
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Аз съм съгласен с първата част от Вашето изказване, но не приемам втората част.
С кое съм съгласен – вярно е, че 500 хил. лв. като данъчна оценка е един твърде висок праг, тъй като реалната пазарна цена е доста по-висока от тази сума. С това съм напълно съгласен и смятам, че можем да отидем към една по-ниска сума, примерно 200-250 хил. лв. Това може да се направи след един анализ, за който аз съм съгласен, че трябва да присъства, за да се види за какви реални суми става въпрос, за какви реални имоти.
Не съм съгласен с втората част, че трябва да се отива към една минимална сума, тъй като това до голяма степен обезсмисля тази поправка, тоест трябва да се търси някакъв компромисен вариант, до колкото дума „компромис” може да присъства в един закон. Трябва да се търси баланс между тази сума, която е заложена сега, и една друга сума, затова аз ще направя едно предложение – за второ четене тази сума да бъде, примерно, 250 хил. лв. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Трета реплика – заповядайте.
АННА ЯНЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Димитров! Не считате ли, че предложеният размер от 500 хил. лв. не е случаен? За нас, поне в Икономическата комисия, стана ясно, че почти няма имоти – частна държавна собственост, с над 500 хил. данъчна оценка. Говори се за един-два. Това на практика означава, че с това предложение, тези имоти - частна държавна собственост, ще се продават от областните управители.
И вторият ми въпрос към Вас е: ние с Вас предложихме Агенцията за приватизация да събере информация от областните управители за това какви имоти - частна държавна собственост, има и предстоят да бъдат продадени. Само че моят въпрос е: защо областните управители не изпълняват Закона за приватизация и следприватизационен контрол, приет преди няколко месеца?
В същия закон е записано, че областните управители трябва в тримесечен срок да представят цялата информация на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол – срок, който изтече на 5 юни т.г. Защо се предлага тази промяна без да имаме тази информация? По този начин считате ли, че ние днес ще вземем правилното решение, без да имаме конкретна информация за всички имоти, за да може Народното събрание да вземе съответно и правилното решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, госпожо Янева.
Дуплика – заповядайте, господин Димитров.

МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Госпожо Манолова и госпожо Янева, когато бяхте на власт, искахте да продават областните управители, когато минахте в опозиция, дойдохте на нашата позиция, така че вие сте на нашата позиция от няколко месеца насам. Това е истината. Иначе преди това се продаваше „Алея първа” във Варна, която даже беше публична държавна собственост, стана частна държавна собственост и там се получи една уникална каша. Уникална!
Обсъжданията, които се правят в Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм са наистина много експертни. Ние каним гражданското общество, събираме много информация. Това, което се прави като практика, според мен е много добро и е бъдещето оттук-нататък. Винаги каним засегнатите страни да предложат своето мнение и своята позиция. Между първо и второ четене ще имаме обективен анализ, на базата на който да можем да намалим прага. Ще има, разбира се, дебат. Вече чувам от колегите различни предложения. Но колкото по-нисък е този праг, колеги, на базата на информацията, с която ще разполагаме за всички имоти - частна държавна собственост, които подлежат на продажба, толкова по-голяма прозрачност и гаранция за държавния интерес ще имаме оттук-нататък.
За да бъде всичко това устойчиво, колеги, е важно, госпожо Манолова, не само когато сте в опозиция, а когато сте на власт да мислите по този начин, иначе изпадате в много тежка демагогия.
Същото е и при госпожа Янева. Важно е да има траен подход - да въведем една практика и никой да не си позволява да я пипа след това. Да бъдем на едно и също мнение и на власт, и в опозиция, и във всяко едно положение. Това липсва най-много на българската демокрация. Вие, когато сте в опозиция, имате едни идеи, а когато сте на власт – съвсем различни, което означава, че няма как да сме на една позиция, и никога не сме били именно по тази причина.
А иначе, госпожо Манолова, колкото до оценката на въздействието и Вашата лична подкрепа в миналия парламент - добре че беше това. Това осмисли и Вашата работа в Четиридесетото Народно събрание, за което Ви благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря и аз.
Господин Добрев, заповядайте за изказване.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Обвиненията в лобизъм станаха много модерни тук, в тази зала. Тяхната единствена цел в много голям процент от случаите е да се петни името на народните представители от управляващото мнозинство. Аз в никакъв случай не приемам обвиненията по този закон, защото той не променя действащото законодателство. И в момента Законът за държавната собственост казва, че имоти с данъчна оценка до 500 хил. лв. се продават от областните управители. Това е действащо законодателство, това е в Закона за държавната собственост в чл. 47.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): В чл. 44.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Тези 500 хил. лв. са и базата, на която ние сме направили нашето предложение, което, разбира се, може да бъде анализирано и този праг да бъде намален. Мотивите да бъде внесено това предложение са, че има редица имоти с много ниска данъчна стойност, които не е ефективно и адекватно да бъдат продавани от Агенцията за приватизация.
Аз направих справка и ще Ви дам няколко примера: земя в с. Житен, община Генерал Тошево – 980 квадрата, 2046 лв. 20 ст.; земя в с.Коритен, община Крушари – 646 квадрата, 1162 лв.; УПИ 3, квартал 1, с. Сипей, община Кърджали – площ 630 квадрата, данъчна оценка 1315 лв. 40 ст.
Разбирате, че ако ние вменим задължението на Агенцията за приватизация да продава всички тези имоти, а може би такива имоти с ниска данъчна стойност са стотици, ако не хиляди, тази агенция ще се задръсти с малки имоти и няма да може да гледа основната си работа. Да не говорим, че много по-прозрачно би било точно тези малки имоти в селата да бъдат продавани от областните управители, тъй като те ще могат да разгласяват по-добре и по един по-прозрачен начин да продадат дадените имоти. Никой от с. Житен няма да дойде в Агенцията за приватизация да купи нива за 2 хил. лв., нито ще дойде да купи тръжна документация, нито ще внесе гаранция в Агенцията за приватизация, нито ще участва в търг, но ако този имот се продава от областния управител, този човек, първо - ще разбере, че този имот се продава, и второ – ще има много по-лесен и удобен начин да кандидатства и да участва. Връщайки тези малки имоти на областните управители, ние всъщност ще увеличим възможността на хората да участват в търг за продажба.
И последно, по обвинението, че едва ли не тези средства сега ги отклоняваме от Сребърния фонд. Искам да припомня на господин Димитров, че при продажбата на предприятия приходите влизат в Сребърния фонд, а продажбата от имоти никога не е влизала в Сребърния фонд. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплика към изказването на господин Добрев? Няма.
Господин Миков, заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, днес в дискусията има един голям липсващ и това е министърът на икономиката, енергетиката и туризма. Става константна практика правителството да внася закон, който е израз на определена политика, и след това да се проявява група по интереси народни представители, които да променят тази политика. Преди четири месеца правителството публично обяви виждане по темата „Приватизация и продажба на държавно имущество”, която се състоеше в следното: закрива се Агенцията за следприватизационен контрол, сливат се функциите й с Агенцията за приватизация, централизират се продажбите по няколко причини - както за по-добър контрол, така и за използване пълния капацитет на това, което е получено от свиването на двата органа.
Искам да обърна внимание на още един въпрос. При обикновените продажби по Закона за държавната собственост няма следприватизационен контрол. Постепенното изместване на следприватизационния контрол, неговото орязване е също част от този закон.
Моля, господин председател, да ползвам удълженото време!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Да се удължи времето.
МИХАИЛ МИКОВ: Освен това има няколко въпроса и министърът на икономиката, енергетиката и туризма трябваше да е тук, в залата, за да даде отговори. Как се изпълни законът от м. март? Той не се изпълни. Областните управители, в срок до 5 юни, трябваше да подадат пълния списък на имотите частна държавна собственост. Оказа се, че това не е изпълнено. Сега забележете какво прави групата народни представители – вместо да отстоява правителствената политика да се реализира законът, казва: „Опа, дай на обратно!”, защото не се изпълнява законът.
Беглият преглед на ситуацията в момента показа, че не всички областни управители са започнали да подават тези имоти. Три месеца изтекоха и това беше ангажимент на закона в сила от 5 март. Неслучайно колегата Янева спомена 5 юни, когато е изтичането на тримесечния срок. Някои от тях се юрнаха след срока, след като коментирахме въпроса в средствата за масова информация.
И още един въпрос, произтичащ от този закон – влизането в сила на определени текстове. С тях се легализират извършени противозаконни към момента действия. Възниква въпросът: кой има полза? Тези, които са знаели, тези, които са продължили процедурите пред областните управители, и сега с Преходните и заключителни разпоредби ще ги вкараме в законов режим, господин Добрев. А тези, които не са знаели? Тези, които са очаквали да участват в приватизацията по закона, действащ досега?! Докога ще пригаждаме незаконната фактическа ситуация към желаното от политиците?! Това не е стабилност на правната среда – ето това се прави с този закон.
Друг принципен въпрос. Господин Димитров, въпросът не е само за сумата и за размера. Въпросът е и за предназначението. Агенцията за приватизацията е орган, а не обикновена бакалия – да продава. Така че, критерият би трябвало да бъде и предназначението на имотите. Не простата данъчна оценка е основният критерий, по който трябва да се разпределят нещата – „областен управител-Агенция за приватизация”.
И още един въпрос, който някак си убягва от дискусията. Защо трябва да концентрираме и правомощията по управлението, по стопанисването и действията по разпореждането в един орган – областният управител и изпълнителната власт, респективно Министерският съвет, който е чисто политически орган. Съвременната ни история показва, че няма как да не се „замърсява”. Затова колегите са абсолютно прави – за корупцията, за лобизма, за политическото влияние при тези сделки. Защо? Историята ни показва по-скоро обратното. Има примери от всяко едно от предходните управления. Не изключвам никое. ГЕРБ дойде с идеята, че ще направи някаква промяна в тази сфера. Какво се оказва, господин Добрев? Че връщате всичкото там, където е било. Натиснаха ви отдолу – областните ли, кой ли?! Какво стана?
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): В правителствения законопроект няма такъв текст.
МИХАИЛ МИКОВ: Основният въпрос е да дойде министърът на икономиката. Това е базисен закон и базисна политика, обявена от ГЕРБ – сливане на двата органа, приватизация – всичко в агенцията.
Знаете ли, уважаеми дами и господа, че в агенцията за шест месеца има само една сделка, от която приходите са по-малко от разходите по нея? Има около 120 души със съответни експерти, юридически експертизи, всичко. Ходили ли сте в областните управи да видите, че те нямат този капацитет? Те трябва да наемат включително и външни експерти. И в същото време държавата казва: „Този специализиран орган ще бездейства, а ние политически ще наредим картите по отношение на последните останали имоти”.
И още един възлов въпрос. Не бива да се концентрират правомощията по вземането на решения в органа, който взема решението за преобразуване, за изваждане. Не бива. Трябва друг орган да взима решението за приватизация. Иначе клиентелата ще се завърти там, един ще преобразува в частна полза, един ще вземе решението за продажба, същият орган ще възложи и ще организира процедурите. Това е корупционно!
Уважаеми господин председател, моля да прекратим дебатите, да отложим гласуването и да чуем една позиция на министър Трайков, която да бъде позицията на правителството.
Пак казвам, този въпрос е твърде важен, за да се внася така, да се решава тук от група народни представители, Икономическата комисия, оценки – 500 хил. лв., 200 хиляди или 10 хиляди, 15 хиляди ... Тук става въпрос за политиката, която ГЕРБ обяви. Можете да я прочетете при промените в Закона за приватизацията и неговата промяна. Има ли промяна в тази политика, продиктувана от корупционни, лобистки и прочие нечисти интереси? Това е големият въпрос, на който трябва да си отговорят народните представители, и то най-вече от управляващото мнозинство, на първо четене на този закон. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря и аз.
Реплика?
Заповядайте, госпожо Фидосова.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Миков, ще направя реплика само по отношение на последната част от изказването Ви – по отношение на това дали има друг орган, който взема решение, преди да се пристъпи към процедура за продажба от Агенцията за приватизация.
Освен че преди малко констатирахме, че не се четат действащите закони, аз в момента се чудя дали сте прочел ЗИД-а на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, който в момента обсъждаме. Защото, колеги, в § 3 ясно е разписано, че тази процедура става след решение на Министерския съвет. С решение на Министерския съвет се определят и методът, и условията за приватизация на имота.
Моля Ви, когато излизате да дебатираме законопроекти, да бъдете конкретни и да гледате текстовете в ЗИД-овете, а не да се прави изказване по принцип по една тема. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Има ли втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаема госпожо Фидосова, аз се радвам, че Вие подкрепихте всички други мои аргументи, освен последния, и по него ще взема отношение. (Реплика на Искра Фидосова.)
Защо не кажете нещо за обратното действие на някои текстове? Питам вносителите: има ли висящи процедури, които в момента са в нарушение на закона и които ние ще легализираме? Нека вносителите да излязат и да кажат: „Да, има процедури, които в момента се движат при „n”-ския областен управител”. Кой има интерес от тези процедури? Защо те не са се движили от Агенцията за приватизация, след като сме имали действащ закон досега? А сега с обратна сила разпростираме новия режим. Който знаел – знаел. Който чакал – чакал. Другите като си платят, другия път пак.
Аз не оспорвам, че Министерският съвет също е фактор от тази игра. Но пак повтарям: и Министерският съвет, и областните управители са изпълнителна власт. В рамките на нея има управление, процедури, в рамките на нея се движи всичко. (Реплика на Искра Фидосова.)
Министър Дянков говореше как Агенцията за приватизация ще има единен регистър, как това няма повече да се случва. И сега аз питам: кое променя политиката на ГЕРБ, след като тя преди 6 7 месеца е анонсирана, а преди 3-4 месеца е прокарана като текстове на закона?! Затова казвам – няма никой от кабинета да каже: „Ние променяме това!”
Както Вие се обръщате към медиите, така и аз казвам на тях: „Променя ли правителството политиката си?”
Що се отнася до Сребърния фонд, аз съм задал въпрос, за да видим за първите шест месеца на годината какво има като постъпление в него. Тогава целият процес ще се оформи много ясно. Ще се оформят и интересите, и сигурно ще се разбере кои са тези, които са движили процедурите по покупките пред областните управители през тези три месеца. Сега с обратна сила ще утвърдим действия, които до момента са в противоречие с действащия закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
За изказване има думата господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, колеги! От кратките, но многобройни реплики на госпожа Фидосова (извинявайте за закачката) и от единственото изказване, направено от представителя на ГЕРБ - вносителят господин Добрев, оставам с усещането, че се опитвате да внушите, че въпросът от правна гледна точка е съвсем коректно поставен, коректно го решавате, че всичко е въпрос на правна регламентация, от една страна. От друга страна господин Добрев се опитва да внуши, че всичко и сега е така. Сега има праг от 500 хил. лв. и че всъщност сега законът само се намества към една разпоредба, която вече действа, цитирайки чл. 47, а госпожа Фидосова се позовава на чл. 44, където има две еднакви алинеи. Всъщност, колеги, това изобщо не е вярно.
Госпожо Фидосова, в ал. 1 и ал. 2 на чл. 44 има два паралелни реда, две паралелни възможности. Едната е по ал. 1, където се извършва продажба от Агенцията за приватизация, а другата възможност е по ал. 2, където се извършва евентуално продажба от органа на изпълнителната власт – областният управител. И в двете алинеи законът казва: „По ред, определен от закона”. Тоест самият закон допуска два възможни реда. В това съотношение приватизацията е специалният ред. Всички юристи знаят, че това е специалният закон. Така че, няма никаква нужда тези два реда да стават еднакви. Ако има нужда, трябва да обясните защо, а не да казвате: „Защото ние сме сбъркали, двете алинеи са еднакви, сега трябва да ги направим съвсем еднакви.” Не е така. Това, което Ви каза господин Миков, всъщност е ключето. При приватизацията има последващ контрол, има ангажименти, свързани не просто с плащане на цена. Докато в другия ред няма такива ангажименти.
Госпожо Фидосова, репликите не са достатъчни, за да потвърдите тезата си.
Колкото до внушението на господин Добрев, че то и сега е така, това също не е вярно. Вярно е, че в чл. 47, ал. 1 е казано, че 500 хил. лв. е границата, когато Министерският съвет поема нещата. Под това нищо не е казано. Казано е обаче нещо друго. В ал. 2 е казано следното ... това е за следващия чл. 48: „Когато продажбата е извън реда по чл. 44, ал. 1…”, тоест когато продажбата не е приватизация, тогава областният управител прави това и това. Тоест законът в чл. 47, на който вие се позовавате, потвърждава факта, че приватизация е едно, а продажба по Закона за държавната собственост е друго. Сега вие нямате никакво основание да променяте Закона за приватизация и следприватизационен контрол. В Закона за държавната собственост няма никакви мотиви, за да промените другия закон. Мотивът е ясен. Той е, че партийните структури по места имат нужда от достъп до черни пари и до създаване на черни каси. Това е истината. Голямата партия има нужда от големи пари, защото идват местни избори. (Реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря. Реплики?
Заповядайте, господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Аз не искам да влизам в правен спор, защото не съм достатъчно компетентен по правния въпрос на нещата. Още веднъж искам да повторя какви са нашите мотиви. Всъщност това, което казах при моето изказване бе, че сумата 500 хил. лв. е определена по такъв начин – не сме си я измислили, а сме видели, че има такъв съществуващ праг в Закона за държавната собственост. По-важното е, че за малки имоти от 1000, 2000 и 5000 лв., ако те бъдат оставени за продажба от страна на областните управители, те ще разгласят тази продажба по-добре, ще се улесни участието на хората и няма хората от селата да трябва да идват в София в Агенцията по приватизация, за да купят държавен имот – нива от 1000 лв. Ще участват повече хора и когато участват повече хора, защото им е по-лесно да участват на място, ще се постигне по-висока цена, от което държавата печели. Това е.
Ако искате, между първо и второ четене този праг от 500 хил. лв., ние поехме ангажименти по време на заседанието на комисията, че ще го намалим. Ние ще го дискутираме, ще видим анализа, който Агенцията по приватизация ще ни представи. Ще го направим 100 000, 50 000, 20 000 – колкото се разберем, че е целесъобразно по време на комисията.
Отхвърлям всякакви ваши внушения за лобизъм по отношение на този закон. За имоти с ниска данъчна оценка улесняваме участието с цел да участват повече хора, да се постигне по-висока цена. Прагът ще го определим между първо и второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика? Няма.
Дуплика – господин Бисеров. Заповядайте.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Господин Добрев, това, че сте си харесали числото 500 хиляди от този текст, изобщо не дава основание никакъв допълнителен мотив на това защо променяте един друг закон. В това число този текст е в съвсем друг закон, за други процедури, така че няма как да смесвате двете неща.
По въпроса за лобизма аз изобщо не намеквам, че става въпрос за лобизъм – тук си е директна партийна корупция и нищо друго. (Смях от КБ и ДПС.)
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Вие ли го казвате?
ХРИСТО БИСЕРОВ: Лобизмът е нещо по-висше. Там се иска пилотаж. (Смях от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Други изказвания?
Заповядайте, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз очаквах, че този законопроект ще мине много лесно, без много дебати, така както предполагам, че е минал и през Комисията по икономическата политика и енергетика, защото представете си, че и там нямаше представител на Министерството на икономиката и енергетиката. Всъщност имаше един представител, който в този ден, в този момент и той не знае каква служба изпълнява в това министерство.
Като че ли стана практика в Комисията по икономическата политика и енергетика министърът или заместник-министрите да не носят съответната политическа отговорност и да представят законопроектите и да си ги защитават пред тази комисия. Същото се случва и с този законопроект. Представителят на Министерството на икономиката и енергетиката защитава законопроекта и тук започваме да си задаваме въпроси.
Нали Министерският съвет през м. март т.г. представи пред нас законопроект със съответна философия и философията беше следната, че имаме един специализиран орган и това е органът, който ще извърши всички приватизационни сделки, защото – връщам се на думите на господин Мартин Димитров и всички други, дотук е била порочна практиката на тройната коалиция, защото те друго няма какво да кажат. Затова този законопроект през м. март т.г. мина през тази зала с еуфорията, че най-после държавно имущество няма да бъде раздадено, а ще бъде продадено, държавно имущество няма да бъде подарено, а ще бъде приватизирано. Само „Атака” са против приватизацията в тази държава и всички други знаем, че приватизацията е начин за смяна на собствеността. Всеки нормален политик е съгласен с този процес. Тогава всички вие, колеги, бяхте се унесли и ви интересуваше как и по какъв начин да промените и да смените броя и хората от Надзорния съвет и изпълнителния директор на Агенцията по приватизация и следприватизацонен контрол, и не обърнахте внимание на много съществени неща, които променихте тогава и днес – ясно и с ясно съзнание го казвам, блокирахте процеса на приватизация, това, което е факт.
Вие днес не можете да изпълните онези ваши решения и популистки изказвания от тази трибуна, че оттук нататък няма да има практика на подаряване и на разпродажба.
Затова, колеги, днес се чудите по какъв начин да намерите аргументи и да представите пред народното представителство, че дейността на Агенцията по приватизация е блокирана и тя не може да изпълни онова, за което е създадена.
След като вече аргументите от правна гледна точка, които каза господин Бисеров, отпаднаха за подобряване нормите, за да няма оттам нататък блокиране на дейността на Агенцията по приватизация и след като ви е казано, че оттук нататък нищо съществено няма в този текст, който вие, народните представители предлагате за изменение и допълнение в закона на Министерския съвет, нищо друго не ви остава да си оттеглите законопроекта.
Наистина има съществени неща – това, което каза преди малко господин Делян Добрев. Има неща, които би трябвало да се продават на по-ниско ниво – от областните управители, така както е било по времето на тройната коалиция. Това нека да бъдат тези 1000, за 2000, за 3000 лв. Какво означава данъчна оценка над и под 500 000 лв. и какви данъци ще събирате вие от продажбата на тези имоти, когато данъците ще се платят на данъчната оценка, а имотът ще бъде продаден на по-висока цена?!
Затова, колеги, само искам да ви кажа, че при изменението и допълнението в Закона за енергетиката казах от трибуната: колеги, не го гласувайте, защото ще изпаднем в ситуацията на глупаци! Затова колегата, който беше направил предложение за изменение, след това направи предложение за изменение и допълнение на собственото си предложение. Ние, всички народни представители тук, попадаме под тази категория какви сме и защо ги правим тези закони.
Ако вие днес сте решили да си измените философията за приватизацията, излезте на тази трибуна и кажете: колеги, ние с този популизъм, с който дойдохме на власт и казахме, че приватизацията ще мине през специализирания орган, се отказваме от този популизъм. Стъпваме на реална основа и оттук нататък вече ще се оглеждаме къде стъпваме, какви закони предлагаме, и по какъв начин ще вдигнем авторитета на Народното събрание, и оттам – на изпълнителната власт.
Не е добра практика, колеги, народни представители да представят законопроекти, които не са минали през Министерския съвет, нямат санкцията на Министерството на финансите, нямат санкцията на онези министерства, които ги засяга. Защото и в този закон, погледнете в последния параграф, с който връщате закона, че ще влезе в сила от м. март 2010 г. Не правете тези неща, не са полезни нито за вас, нито за България!
Затова, колеги, Движението за права и свободи няма как да подкрепи този законопроект. Ако си го оттеглите – препоръча Ви го господин Павел Шопов, за мен не е добър танца – крачка напред, две назад, но Вие сте свикнали да го играете.
Ваша работа е, както решите, но по-добре си оттеглете законопроекта! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики?
Заповядайте, госпожа Фидосова.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Аталай! Аз ще взема отношение само по частта от Вашето изказване, за това какво е становището на правителството по този въпрос и има ли промяна в позициите на ГЕРБ по отношение на визията ни, рамката ни и за това как да се случва приватизацията в България.
Ще ви припомня, колеги, че вчера в пленарното заседание ние приехме на първо четене Закона за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост. Ако си направите труда да отворите този законопроект, който е на Министерския съвет, ще видите, че той абсолютно кореспондира с този, който в момента ние коментираме. Текстовете са идентични и по отношение на чл. 44 – това е § 27 от вчерашния законопроект, и по отношение на това, което до този момент ставаше въпрос – като правомощия на Агенцията за приватизация.
Несъстоятелно е да излизате тук и да казвате, че няма позиция на Министерския съвет, че няма позиция на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. (Шум и реплики от ДПС.)
Вчера защо не излязохте и не коментирахте тази тема? Вижте какво е записано в Закона за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост. Благодаря. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Господин Шопов, заповядайте – втора реплика.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Господин Аталай, както и другите, и Вие не сте прав по отношение на това, че едва ли не може да се прави някаква логика за стойността на имотите по тяхната данъчна оценка, и че се продавали имотите на по-висока оценка от данъчната. Това е вярно, когато се касае за имоти между физически лица или стопански субекти като фирми по Търговския закон. Но, когато става приватизация, ако имотите се продаваха и се приватизираха предприятията, дори близко до данъчната оценка, щяха да влязат огромни суми в държавния бюджет.
Въпросът е, че в пъти, десетки пъти понякога се продават имоти на държавата на по-ниска от данъчната оценка.
Така че, както и Вие не сте прав за този критерий в разсъжденията си относно данъчната оценка, така и другите изказали се до този момент. Но, Вие не сте прав и за нещо друго, че единствено „Атака” в тази държава, казахте, била против приватизацията. Това не е така. „Атака” е за приватизация, но за честната приватизация, от която има икономически и стопански актив. Приватизация, която създава работни места, която вкарва в държавния бюджет пари за по-доброто използване на имотите, а не такава приватизация, каквато гледахме през всичките тези 20 години, която е печална и която доведе до предприятия по цяла България, оглозгани като от термити.
Оттук нататък лошото е, че с този закон за мен се отваря още един кръг на порочна приватизация, на приватизация с корупция – на лоша приватизация.
Още нещо, както се бяха централизирали нещата, нещата бяха вкарани в ред, това стана последните няколко месеца. И това е едно от достойнствата на това правителство, един от успехите в това отношение.
Оттук нататък ще Ви кажа: много хора чакат този дебат, надяват се той да завърши положително за този закон, да бъде гласуван този закон. В момента са много тези, които отново се оглеждат и ослушват като кебапчийски котараци в цяла България да им падне още нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте господин Мелемов – за трета реплика.
НИКОЛАЙ МЕЛЕМОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да взема отношение, защото през цялото време слушаме тука, че този закон ще отвори врата за далавери и така нататък. Аз съм убеден и всички вие знаете, че когато има желание да се правят далавери – нито закон, нищо не може да спре това.
В крайна сметка, според мен, този закон е една правилна стъпка, защото той е един вид децентрализация – облекчава и по-оперативно създава възможности за действия с държавната собственост.
И тук искам да кажа, тука чух, особено обвиненията от ДПС, че това е лобизъм и че ние искаме по този начин да влезем в далаверата.
Въпреки че нямаше такъв закон предишният областен управител на Смолян направи една заменка – замени 2 декара застроена площ в идеалния център на града за 4 гарсониери в края на града. Тоест не 500 хиляди, навярно 50 милиона е стойността на това, което той замени, въпреки че този закон го нямаше. В крайна сметка, когато човек иска да прави далавера, нищо не може да го спре.
А дали тези обвинения, че ние искаме да правим това са верни ще стане ясно, защото нищо не остава скрито. България е малка държава, вестниците и хората виждат всичко. Ако наистина има нечистоплътно поведение на дадена политическа партия, то се наказва на изборите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Дуплика?
Заповядайте, господин Аталай за дуплика.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Мелемов, нали не изпитвате голямото желание и вашият областен управител да извърши това, което е извършил предишният областен управител? С този закон, това ли искате да узаконите? А колкото до това дали правителството има ясна философия, то е факт. Визията, философията и популизмът на закон приет м. март, вие днес променяте точно на противоположна посока от философията на това, което приехте. Вие тогава приехте, че Агенцията за следприватизационен контрол ще бъде основният орган, през който ще минат всички продажби и приватизации. Отварям една скоба, тогава, още на първото заседание на Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм, вие казахте, че има 820 млн. лв. или евро, които предишното правителство не е събрало от приватизация, а вие до края на годината ще ги съберете. Къде са 820-те милиона, които ги събрахте?
За това, колеги, след една година ваше управление вече е време да се осъзнаете. Време е да махнете популизма и да погледнете реалностите в Българя такива, каквито са! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Стоев.
ЕВГЕНИ СТОЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да припомня на господин Аталай каква беше философията да се съберат Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Деветдесет и девет процента в България всичко е приватизирано, останали са 1% и това са миноритарните дялове на ЕРП-та, и забранителният списък от Военнопромишления комплекс и „Булгартабак”. Става дума за много малък брой останали обекти. Това беше целта за събирането на двете агенции.
Сега, на този етап, когато остана вече 1%, да се обвиняваме за далавери, корупция и схеми, когато в другите 99% партия ГЕРБ е нямала никакво отношение по приватизацията, най-малкото не е прилично, не е достойно да се говори в тази зала. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Ако няма други изказвания, закривам дебата по така внесения законопроект.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 054-01-51, внесен от Делян Добрев и група народни представители на 3 юни 2010 г.
Гласували 127 народни представители: за 80, против 36, въздържали се 11.
С това на първо гласуване е приет Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
Заповядайте за процедура, господин Димитров.
ТОДОР ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за размяна на т. 7 и 8 от нашата програма. Сега да разгледаме на второ четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит, след което да преминем към първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване така направеното предложение.
Гласували 108 народни представители: за 86, против 6, въздържали се 16.
Предложението е прието.
Преминаваме към точка осма от нашата програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИЯ КРЕДИТ.
Моля председателят на комисията господин Мартин Димитров да представи доклада за второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, госпожо председател!
Доклад по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит, внесен от Мартин Димитров и Стоян Мавродиев на 13 май 2010 г., приет на първо гласуване на 27 май 2010 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за наименованието на закона.
Гласували 94 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Предложение от народните представители Мартин Димитров и Стоян Мавродиев за отпадане на § 1, т. 6.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Валентин Николов за отпадане на § 1, т. 6.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Янаки Стоилов и Анна Янева.
Параграф 1, т. 6 да придобие следната редакция:
„Референтен лихвен процент е лихвеният процент, който кредиторът използва като базов при изчисляване на лихвения процент по кредита. Той представлява пазарен индекс или индекс, който се изчислява по методика, определена от БНБ, и се обявява от нея.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага да се отхвърли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Становища?
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Тази дискусия вече я водим няколко пъти и изглежда е трудно да се променят възгледите на преобладаващата част от народните представители по отношение на принципите и правилата за определяне на лихвените проценти.
Предложението, което сме направили, е различно от това, което и след изменението на закона се предлага от неговите вносители и от комисията.
Какви са накратко проблемите, които поставяме? Проблемът не е главно в прозрачността, както се опитват да ни представят с предлаганите текстове, а в неравнопоставеността на страните по кредита.
Друг проблем е възможността всяка банка да определя едностранно по свое решение лихвите по вече отпуснати кредити, което по същество е създаване на неконкурентна среда, защото позволява на всяка банка да фиксира печалбата си чрез произволната промяна на лихвения процент. По този начин фиксирането на печалбата е привилегия, с която се ползват монополните структури.
Проблем е, че с тези текстове се създават реални предпоставки банките да въвеждат заблуждаващи практики и нелоялна конкуренция като първоначално, за да привлекат клиенти, те предлагат по-ниски лихвени проценти, а впоследствие произволно, едностранно променят методиката си. Вярно, вече публично, както се предлага.
Този въпрос дори може да бъде поставен от гледна точка на неговата конституционосъобразност, защото възможността всяка банка да определя едностранно, по свое решение лихвите по вече отпуснати кредити, влиза в противоречие с чл. 19, ал. 2 от Конституцията на България. Където се постановява, че: „Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма и защитава потребителя.”
Този текст с нищо не защитава потребителя и това се отнася както за произволната промяна на лихвите по потребителските, така и на ипотечните кредити. Той се повдига от все повече граждани. Защото би трябвало определянето на референтния лихвен процент да бъде нещо, което носи представителност, което създава общи условия. Отделно от това банките могат да добавят различни други показатели, както личи и от сегашните методики, било то наричано надбавка или по някакъв друг начин. Има случаи, когато дори в течение на изплащане на кредита банките въвеждат и нов показател, което им дава основание да повдигат лихвените проценти. Това не би трябвало да се допуска!
Другият въпрос – дали да има някаква зависимост между нивото на лихвите по кредитите и по депозитите, е следваща дискусия. Тя вече е доста по-сложна, защото там регулацията би навлязла в количествени параметри. Днес обаче ние водим дискусията само по въпроса дали референтният лихвен процент е определен относително обективен показател, който се формира на банковия пазар, или това е един банков произвол, който законът допуска, тъй като всяка една банка във всеки един момент може да променя съставните елементи, които формират лихвата. Затова е дискусията и затова аз продължавам да не приемам произволът да бъде наричан някакъв пазар. Не може да има такъв пазар, когато едната страна по договора едностранно и във всеки момент може да променя условията.
Това е именно идеята на предложението, което ние сме направили. Това са мотивите, с които ние продължаваме да отхвърляме подхода, който предлагат вносителите и за който продължавам да не разбирам защо повечето от народните представители, включително от Икономическата комисия, казват, че всичко това е в реда на нещата и няма как другояче да бъде.
Затова предлагам още веднъж да обърнете внимание на този въпрос, тъй като каквото и да приемете днес тази дискусия няма да приключи. Това е дискусия за самото разбиране за отношенията по един договор и дискусия за това как трябва да се формират и регулират отношенията във финансовия сектор и специално в банковия пазар. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли реплики?
Заповядайте, господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, бих искал да направя следната реплика към господин Стоилов, тъй като имам чувството, че той за пореден път се опитва само и само да говори нещо, което е в защита на потребителите, но не дава абсолютно нищо - нито едно предложение, което да е наистина работещо.
Вашето предложение, господин Стоилов, е лихвите по потребителските кредити да се променят на базата на някакъв пазарен индекс, който се изчислява по методика, определена от БНБ и се обявява от нея. В Икономическата комисия, колеги, поканихме представители на БНБ – подуправители, които ясно и категорично казаха: „Да, такъв индекс няма, не може да бъде определен в условията на пазарна икономика”.
Не е някакъв монопол, господин Стоилов, защото Комисията за защита на конкуренцията ясно се произнесе, че няма картелиране и няма монопол, и не може да има, тъй като участници в този пазар са над 200 стопански субекта – около 30 банки и 160 -170 небанкови финансови институции. Тоест вие искате нещо да се определи, обаче такова нещо няма и не може да бъде определено.
Затова в следващите предложения, които сме разглеждали в Икономическата комисия, ние поставяме едно условие - методиката, определена при изчисляване на рефернтния лихвен процент, да не може едностранно да бъде променяна. Считам, че това е работещото решение. То е правилното решение за защита реално на потребителя. А всичко друго е един, извинявайте, популизъм, който се вижда от Вашите изказвания. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли втора реплика? Няма.
Дуплика – заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин Червенкондев, дори да наричате тази дискусия или моята позиция популизъм, тя отразява една актуална дискусия, която в момента се води в целия свят и в която хората, които гледат по-критично на състоянието на съвременната финансова система и на необходимостта за нейната промяна, й обръщат голямо внимание. Така, че не ме смущава Вашият консерватизъм, с който критикувате позицията, която отстоявам.
Но искам да Ви обърна внимание, че не е вярно твърдението, че няма как да се установи стойността на референтния лихвен процент, защото това може да бъде направено по различни начини. Например да бъде изчисляван и публикуван от БНБ като среден лихвен процент по новопривлечените в страната депозити. Тоест винаги могат да се определят някакви осреднени стойности, да се съберат един-два показателя, включително в Европейския съюз, в Еврозоната, на някои от големите банки – те са по-малката част, и да се рефинансират на нива ЮРИБОР. Тоест това също е някакъв начин за тях да се определи нивото на тази референтност, представителност. Защото референтният лихвен процент, повтарям, не е просто някаква рефлексия на вижданията на всяка една финансова институция, а той означава, че към него се препраща, защото е общовалиден.
Ако от ръководството на БНБ твърдят, че не могат да изпълнят такава задача, това е по-скоро, за съжаление, една самооценка от тяхна страна, че те не са на нивото или на компетентността, или на отговорността на постовете, които заемат. Това е горчивата истина, която трябва да бъде призната. Защото ролята на централното ръководство на Националната банка е да регулира отношенията във финансовия пазар, поставяйки в равнопоставено положение както банките, така и потребителите на техните услуги.
Има си Асоциация на търговските банки, която може да устоява едностранно интересите на банките, но ролята на парламента и ролята на Централната банка би трябвало да бъде друга. Няма пречка Вие да се обявите като защитници на интересите на финансово по-силната страна в тези отношения, но аз мисля, че повечето от нас трябва да се обявят на позицията, която поставя в относителна равнопоставеност, а това няма как да стане без допълнителното регулиране на тези отношения и представянето на реален референт, а именно представителен, а не произволен процент, който банките определят, или методика, която те произволно определят и изменят. Това именно е разликата и тя не бива да бъде пренебрегвана. Аз не виждам нужда защо да я крия или да я омаловажавам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Тридесет минути почивка, след което дебатът продължава.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Моля народните представители да влязат в пленарната зала, продължаваме заседанието.
Заседанието продължава с Второто четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит. Започна дискусия по § 1.
Думата беше поискана от народния представител Мартин Димитров за изказване.
Господин Димитров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Преди изказването, госпожо председател, ако позволите, процедурно предложение: за допускане до залата на господин Емил Алексиев от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Ще подложа това процедурно предложение на гласуване, разбира се, но ще призова още веднъж народните представители да заемат местата си в пленарната зала. Виждам дори, че цели парламентарни групи не са влезли, а законопроектът е много важен, предстоят гласувания, защото това е второ четене. Искам това да отбележа за колегите.
Режим на гласуване за процедурното предложение.
На ръба на кворума сме, колеги. Още веднъж призовавам народните представители да заемат местата си! Ако желаете Народното събрание да продължи работата си с приемането на закони, трябва да сме в залата!
Моля да гласуваме!
Гласували 80 народни представители: за 79, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля, поканете представителя на министерството в залата.
Имате думата за изказване, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Каква е разликата между сериозната политика и популизма? Разликата е в това, че когато се правят популистки изказвания, остава самото изказване и няма никакъв ефект за живота на хората. Това направи господин Янаки Стоилов – много пъти говори по тази тема, но от неговите изказвания няма да има никакъв положителен ефект за живота на хората в България.
От предложенията, които сме направили заедно със Стоян Мавродиев, ще има преки положителни последствия за живота на българите: кредитите ще станат по-прозрачни, методологията ще бъде прозрачна, лихвеният процент ще бъде достъпен в интернет. Това е разликата между популизма и сериозната политика.
За да допълня тези си аргументи, ще ви кажа следното нещо. Кредитите в България започнаха да се повишават рязко през 2008 г. Тогава господин Янаки Стоилов беше председател на Правната комисия. Госпожа Анна Янева, която има предложение, бе заместник-министър на икономиката. Тогава, когато започва проблемът по същество, какво правят те, някой може ли да познае?! Нищо не правят, нищо не правят. (Шум, смях, оживление от ГЕРБ.) Сега обаче, когато са в опозиция, двамата са най-активните по тази тема.
Големият процент на разходите по кредитите за предприятия е през 2008 г. и в лева, и в евро. Годишният процент на разходите по жилищни кредити, големият ръст на лихвените проценти също е през 2008 г. и след това в началото на 2009 г. Какво правят Янаки Стоилов и Анна Янева? Пак нищо не правят.
Започва проблемът с годишния процент на разходите по потребителски кредити, които започват рязко да поскъпват в началото на 2009 г., когато, както се разбрахме, господин Янаки Стоилов е шеф на Правната комисия. Тогава обаче от него не произтичат никакви действия.
Колеги, какво трябва да свършим сега, днес? Освен приетите от комисията предложения, аз разговарях с много колеги от центъра и вдясно.
Има едно неприето предложение, което ще последва след малко, а именно банките да не могат едностранно да променят методологията. Асоциацията на банките не прие това предложение, дори Министерството на икономиката, енергетиката и туризма има своите сериозни резерви.
Ние обаче ще направим много сериозна стъпка в правилната посока, ако кажем, че след подписване на договора банките не могат едностранно да променят методологията. Това е огромната стъпка, която пряко ще промени живота на хората. Ти не можеш днес да подпишеш един договор, а утре банките да ти кажат: „Да, но сега не тези пет фактора, вземаме нови седем фактора, примерно, не инфлацията в България, искаме инфлацията в Европейския съюз, в Африка или някъде другаде”. Това не може да продължава по този начин! Точно така ще защитим българските потребители.
Когато дойде този дебат, това е най-важната точка и искам отсега да подготвя Народното събрание. Имам усещането, че този текст може да бъде гласуван сега, макар да не получи подкрепата на комисията, защото имахме много обсъждания център – вдясно и реакциите са положителни.
Никой нормален човек не разбира защо, след като подпишеш един договор, след това банката променя методологията, както си иска. Защо да им даваме това право? Защо да им даваме това право?!
Сега колеги журналисти ми казаха, че има няколко банки, които в самия договор предвиждат клауза да не може едностранно да се променя методологията по кредита. Това ще бъде голямата стъпка и поредната разлика между обикновения популизъм и сериозната политика.
Колеги, ако днес искаме да свършим полезна работа за хората в България, да направим голяма стъпка в правилната посока, нека да подкрепим този текст! Тогава обществото ще разбере, че в Четиридесет и първото Народно събрание има разумни и отговорни хора, чиято основна цел е защитата на потребителите в конкурентна среда. Това ще разберат хората и то ще бъде неоценимо особено в условията на криза. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплики?
Първа реплика – Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Господин Димитров, съжалявам, че поради моята голяма ангажираност в Правната комисия не съм могъл да допринеса за подобряване на финансовата система в България през двете години. Приемете сега тези мои усилия. Виждам обаче, че когато те се правят, Вие отказвате да вникнете в тяхното съдържание и частично да коригирате Вашите възгледи.
Това, което казахте във втората част на Вашето изказване, отнасящо се към предложенията Ви, за да не се допуска едностранна промяна на лихвения процент след сключване на договора, е една недостатъчна, но реална стъпка. Защото този законопроект, както е поднесен от комисията, която Вие председателствате, е взела предвид единствено моето възражение от предишната дискусия, че не е обвързано с никаква санкция, дори задължението на банките е да обявява публично предлагания от тях референтен лихвен процент. Това е направено в последния параграф. И ако бъде прието предложението, което обосновахте – да се забрани едностранната промяна в методологията за изчисляване на лихвения процент, това все пак би ограничило възможностите за произвол на банките само в началната фаза. Най-малкото тогава потенциалният кредитополучател може да сравнява условията, които предлагат различните банки и поне да бъде сигурен, че това, което подписва като договор, няма да бъде драстично променено в хода на неговото изпълнение. Тоест поне той ще има предвидимост какви показатели ще бъдат отчитани и само тяхната динамика ще се отразява върху размера на заплащаната лихва. Така че, за разлика от Вас, аз съм в състояние да видя полезното и положителното. Другото може би изисква по-големи усилия и една промяна във възгледите, която вече е постижима в различна степен от различните хора.
И, госпожо председател, за да не взимам думата по процедура, моля Ви да подложите отделно гласуването на тази алинея, която не е приета от комисията. Това е последващия текст, защото аз така или иначе запазвам възраженията си към основната част на текста, приет от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Ще подложа на гласуване, но мисля, че Вие започнахте да говорите за §2.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, защото не искам отново да взимам думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли втора реплика? Няма.
Имате думата за дуплика, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Понеже, господин Стоилов, държите с Вашата реплика да получите още аргументи, аз обещах преди време следното нещо на себе си и на партньорите от Синята коалиция – когато има популистки изказвания, те да не бъдат оставяни без отговор, защото хората се объркват.
Какво сте предложили вие? БНБ да има пазарен индекс, от който на практика да зависят референтните лихвени проценти. Това сте предложили.
Попитах Димитър Костов – един от уважаваните икономисти в БНБ по време на комисията, където той участваше, какво би станало, ако се приеме вашето предложение? И той отговори следното нещо: това би довело до покачване на лихвите в България. Тоест, ако вашето популистко предложение би се приело, това би довело до покачване на лихвените проценти в България. Това би бил ефектът. И това го казва Димитър Костов, който е по-скоро ляв икономист, като ориентация.
ИВАН КОСТОВ (СК, от място): Финансов министър при Жан Виденов.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Той си знае, че е заместник-министър на Жан Виденов. Той знае, господин Костов. Няма проблем.
ИВАН КОСТОВ (СК, от място): Финансов министър, не заместник-министър.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: БСП си знае тези неща.
А Вашият експерт, левият икономист Димитър Костов казва, че ако предложението на Анна Янева и Янаки Стоилов би се приело, би довело до покачване на лихвените проценти в България. Което всъщност означава, че вие искате покачване на лихвените проценти в България. Така ли защитавате потребителите?
Казвам ви всички тези неща, защото, ако не Ви бъдат казани по този начин, ще продължават едно след друго безумни предложения и няма да стъпим на здрава основа. Здравата основа е това, което сме предложили ние със Стоян Мавродиев – публичност и на методологията, и лихвените проценти, и да не могат банките едностранно да си променят методологията. Това е здравата основа. Така реално ще помогнем на хората. Така те веднага ще усетят ефект, резултат. Другото са празни приказки, от които никой няма полза.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Има думата народният представител Цвета Георгиева.
ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз наистина съм напълно съгласна, че мерките, които са предложени от Мартин Димитров, са навременни, те наистина представляват някаква основа. Но да смятаме, че само публичността на лихвите и тяхната достъпност за всички ще реши проблема с лихвените проценти в България, е много оптимистично. Това, което ще се случи, е ние само да накараме хората да протестират. Хората вече протестират. В цялата страна се събират подписи срещу лихвите-убийци. Събрани са десетки хиляди подписи на пострадали лица от безчинството на банките. Защото то не може да бъде наречено другояче.
Искам да направя един друг малък коментар срещу много добрата идея за ограничаване на правото на банките едностранно да повишават лихвените проценти. Да, този казус е реален. Аз обаче смятам, че и в това предложение проблемът се крие в думата „едностранно”. Защото, ако се приеме текст, с който просто едностранно нямат право да повишават лихвените проценти, банките ще създадат друг механизъм, при който да принуждават отсрещната страна да се съгласи с повишаването на лихвите, като например въведат условия, при които, ако потребителят на кредита не се съгласи да подпише новия договор, кредитът му става мигновено изискуем. Това веднага ще постави този потребител на кредит в невъзможност да го изплати.
Тоест, когато предлагаме такива текстове, трябва да се реализират много добре и да се види точно какъв ще бъде ефектът от такива предложения.
Нека не забравяме, че именно „Атака” повдигна въпроса за лихвените проценти и за въвеждането на държавна регулация на лихвените проценти в общественото пространство. След като направихме това предложение публично и направихме разговор с финансовия министър и с Българската народна банка, в лицето на нейното ръководство, установихме, от една страна, склонност у министъра да си помисли по какъв начин би могла държавата да стъпи на здрава почва и да въведе регулационни механизми, тъй като е ясно, че и в Европа, и в света тези тенденции днес са реалност. Това обаче, което се получи в общественото пространство, беше, че ние бяхме обвинени едва ли не в комунизъм, едва ли не в това, че пречим на пазарната икономика, че нарушаваме някакви особени, за мен – честно казано – неясни пазарни правила.
Кой обаче нададе вой? Този вой беше нададен от банките – от директори на банки и от директори на сдружения на банки, които са частни и чужди в България. Броят на българските банки в България е много малък. Затова основно недоумение буди фактът защо чуждите банки в България, които дават кредити в собствените си страни, където са техните майки, дават лихви на много ниски проценти на своите граждани, докато именно в бедна България, която се бори да преодолее страшните последици от кризата, без друго наследена от миналото ни, лихвите са в пъти, в много пъти по-високи.
Предложението, което има партия „Атака”, за регулиране на лихвите ще реши въпроса глобално, без да се налага да се въвеждат никакви други регулационни механизми и без по никакъв начин да се нарушава пазарният принцип. Банките ще имат възможност да определят лихвените си проценти като средно стойностно число спрямо лихвите по депозитите.
Идеята ни да обвържем лихвите, които дават банките по депозитите, с лихвите, които се дават по кредитите, дойде от разговорите ми с няколко директори на банки, от които разбрах, че реално регулация на лихвите по кредити няма и че всички банки са оставени сами за себе си да решават какво да правят, когато става дума за лихви по кредитите. Това е едно.
Второ, когато запитах: защо и как стана това рязко тръгване на лихвите... (Сигнал от председателя за изтичане на времето.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Времето Ви, госпожо Георгиева.
ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА: Завършвам.
Нашето предложение, което е изключително разумно и регулиращо, сега ще предам на ръководството на партия ГЕРБ и на ръководствата на всички водещи ресорни комисии, които се занимават с въпроса за кредитирането.
Искам като една поанта да заявя – няма нищо лошо в регулирането на банковия сектор, защото иначе монополът съществува като монопол на банките, които правят каквото си искат спрямо потребителя. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплики към изказването на госпожа Георгиева? Няма.
Други народни представители, желаещи да вземат отношение по § 1 (защото доста от изказванията бяха по § 2, който предстои)? Няма. Преминаваме към гласуване.
Първо подлагам на гласуване предложението на народните представители Янаки Стоилов и Анна Янева, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 105 народни представители: за 13, против 79, въздържали се 13.
Предложението не е прието.
Предстои да се гласуват практически двете предложения за отпадане, които се подкрепят от комисията – за отпадане на текста на вносителя.
Подлагам на гласуване предложението на комисията, която не подкрепя текста на вносителя и предлага той да се отхвърли.
Гласували 107 народни представители: за 78, против 5, въздържали се 24.
Предложението е прието, тоест § 1 отпада.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, предложение от народните представители Мартин Димитров и Стоян Мавродиев да се създаде § 1.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Валентин Николов да се създаде § 1.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 1:
„§ 1. В чл. 4, ал. 1, т. 2 и 3 думите „и 25” се заменят с „25 и 33а”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Желаещи да вземат отношение? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаване на § 1 в редакцията на комисията.
Гласували 111 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Предложение от народните представители Мартин Димитров и Стоян Мавродиев да се създаде нов § 2.
Комисията не подкрепя предложението по ал. 2 и го подкрепя в останалата му част.
Ще прочета неподкрепената част:
„(2) Методологията по ал. 1 не може да се променя едностранно от кредитора след сключването на договора за кредит.”
Предложение от народния представител Валентин Николов да се създаде § 2.
Комисията не подкрепя предложението по ал. 2 и го подкрепя по принцип в останалата му част.
Ще прочета само неподкрепената част:
„(2) Методологията за изчисляването на референтния лихвен процент не може да се променя едностранно от кредитора след сключването на договора за кредит.”
Комисията предлага да се създаде § 2:
„§ 2. Създава се чл. 33а:
Чл. 33а. (1) Кредиторът публикува на интернет страницата си:
1. текущия размер на използваните от него референтни лихвени проценти, и
2. използваната от него методология за определяне на референтния лихвен процент.
(2) Кредиторът е длъжен да поддържа на интернет страницата си и данни за размера на всички референтни лихвени проценти, които той е определил по ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Желаещи народни представители да вземат отношение към този текст?
Господин Димитров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо председател, правя процедурно предложение неподкрепената ал. 2 от предложението на Мартин Димитров и Стоян Мавродиев да бъде гласувана отделно и ако бъде подкрепена, да стане ал. 3 към § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: А относно ал. 2 на предложението на Валентин Николов?
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Предложението на господин Николов е идентично, има малка разлика в текста. Ако той е съгласен, ако приема този начин на работа, можем да използваме да има само едно гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Виждам съгласие от страна на господин Николов. Тоест ще гласуваме само веднъж едната ал. 2.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Но е важно за Народното събрание, че предложенията, направени от Мартин Димитров и Стоян Мавродиев и от Валентин Николов са идентични.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Желаещи да вземат отношение към този текст? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Мартин Димитров и Стоян Мавродиев за ал. 2, което всъщност по смисъл е и предложението на господин Николов. Това не се подкрепя от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 104, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаването на § 2 в редакцията, която тя ни предлага, и с новата ал. 3 в редакцията, която гласувахме току-що по предложенията на колегите Мартин Димитров и Стоян Мавродиев.
Гласували 111 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 12.
Предложението е прието. (Частични ръкопляскания от СК.)
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Предложение от народните представители Мартин Димитров и Стоян Мавродиев да се създаде § 3.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Валентин Николов да се създаде § 3.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 3:
„§ 3. Създава се чл. 50а:
„Чл. 50а. За нарушение на чл. 33а на виновните лица се налага глоба в размер от 700 до 2 хил. лв. – за физическите лица, и имуществена санкция в размер от 3 хиляди до 8 хил. лв. – за едноличните търговци и юридическите лица.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Желаещи за изказвания народни представители? Няма заявки.
Подлагам на гласуване § 3 в редакцията на комисията.
Гласували 111 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Предложение от народния представител Валентин Николов да се създаде Заключителна разпоредба с § 4.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде Заключителна разпоредба с § 4:
„Заключителна разпоредба
§ 4. Законът влиза в сила един месец след обнародването му в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Отношение към този текст?
Заповядайте, господин Стоилов.


ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Смятам, че предложеният срок е достатъчен, за да могат банките да съобразят своята дейност с въведените изисквания, така че това, което днес беше прието искам да призная, че е все пак една малка, но реална стъпка, която е в полза на потребителите на кредити.
За мое съжаление, в тази област са необходими много по-решителни и последователни действия, които да отидат към реално регулиране не само на лихвените проценти, а на отношенията в целия финансов и банков сектор. Затова обаче би трябвало да се промени философията за парите и да се разбере, че парите не са просто собственост на банката. Не само заради това, че парите са монопол на държавата, но и заради това, че привлечените средства в банките, са само една, обикновено много по-голяма част от дела на техния собствен капитал, тоест те трябва да бъдат разглеждани по аналогия с проблема за концесиите, че на банките е отстъпено право да оперират с един ресурс, който по същество не е техен и затова те не могат да го управляват просто както на тях им е удобно. Това именно трябва да бъде разбирането, което да доведе до много по-решителни стъпки в темата, която обсъждаме.
Друг е въпросът дали това може да стане в близките месеци и година, но това трябва да бъде посоката и това трябва да бъде разбирането, което постепенно да се променя. Виждам, че е трудно, защото интересите са големи, но все пак добре е, че при това мнозинство се прие решение, което в известна степен държи сметка и за интересите на потребителите – на тези, които оперират със средствата, управлявани от банките. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплики няма.
Други народни представители, които да вземат отношение също няма.
Поставям на гласуване предложението на комисията за Заключителна разпоредба в редакцията, която се предлага за § 4.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието, а с това е приет и изцяло на второ четене Закона за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Ако позволите, госпожо председател, да благодаря на всички колеги, особено на Валентин Николов и Стоян Мавродиев. Това беше една много важна крачка за защита на потребителите, реални действия, а не популизъм! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря много.
С това приключихме работата по тази точка от дневния ред.
Продължаваме със следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ФИЗИЧЕСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ И СПОРТА.
Вносители – Иво Димов и група народни представители.
Законопроектът е разпределен на водеща комисия – Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, освен това на Комисията по правни въпроси и на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
Моля първо да ни запознаят с доклада си представителите на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.
Господин Стоичков не го виждам в залата, но може би някой от заместниците му ще ни представи доклада?
ДОКЛАДЧИК ИРЕНА СОКОЛОВА: Благодаря.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 054-01-49, внесен от Иво Димов и група народни представители на 26.05.2010г.
На свое редовно заседание, проведено на 09.06.2010 г., Комисията по образованието, науката, въпросите на децата, младежта и спорта, обсъди на първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 054-01-49, внесен от внесен от Иво Димов и група народни представители на 26.05.2010 г.
На заседанието присъства Иван Ценов – заместник-министър
на физическото възпитание.
Бяха представени писмените становища на Министерството на физическото възпитание и спорта, Министерството на регионалното развитие и благоустройство и Националното сдружение на общините в Република България. Трите становища изразяват подкрепа на предложения проект, като Министерството на регионалното развитие и благоустройството обръща внимание, представените текстове да бъдат съобразени с предложения от тях проект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, в който се променят разпоредби, които са съотносими с тези в разглеждания законопроект.
От името на вносителите, законопроектът бе представен от Иво Димов. Господин Димов уточни, че направените бележки и препоръки по време на обсъждането на внесения м. януари 2010 г. и в последствие оттеглен подобен проект за закон, са взети предвид и са отразени в сега представения.
Вносителите посочиха, че в този законопроект се предлага допълнение на нормативната уредба, регулираща обществените отношения, свързани с развитието на физическото възпитание и спорта в Република България. Предложението е свързано със създаването на нови разпоредби, съгласно които върху недвижими имоти – публична или частна, държавна и общинска собственост, може да се учредява безвъзмездно право на строеж за строителството на спортни обекти и/или съоръжения на спортни федерации, лицензирани по реда на Закона за физическото възпитание и спорта, осъществявали дейност като лицензирани за срок не по-малък от 4 години и да има осигурено изцяло собствено финансиране, както и финансово обезпечена инвестиционна програма за изграждането на спортния обекти и/или съоръжения и поддържането им за периода, за който се учредява правото на строеж.
Субектът, в чиято полза е учредено ограниченото вещно право, се задължава да построи и въведе в експлоатация спортния обект в срок не по-дълъг от 5 години.
Промените имат за главна цел да се включи и публичната собственост в развитието и усъвършенстването на спортната инфраструктура, което да допринесе за повишаване на спортната култура и до постигане на високи спортни постижения.
В дискусията взеха участие народните представители Галина Банковска, Ивелин Николов, Огнян Стоичков, Ивайло Тошев, Румен Стоилов, проф. Станилов. От гостите се изказа заместник-министър Ценов.
От страна на Комисията бяха представени следните критични бележки:
- относно осигуреното финансиране по ал. 2, т. 3, не е регламентиран начина и способите за неговото доказване;
- не е ясно какъв е механизмът на действие на комисията посочена в § 1, чл. 50г, ал. 3 на разпоредбата; на какъв принцип Министерския съвет определя броя на представените ведомства като членове на комисията; какви решения може да взема общинската администрация по местонахождение на имота за публична или частна държавна собственост;
- законопроектът не дава яснота как се процедира при конкуренция между две и повече федерации за един и същи терен. Не са посочени критерии за положително становище спрямо едната федерация и отрицателно спрямо другите;
- в ал. 5 са изброени ползвателите на изградения спортен обект или съоръжение, но не става ясно ще се гарантира ли обществения достъп.
Беше изразено съмнение от гледна точка на едномесечния срок за вземане на решение от страна на комисията дали това време е достатъчно да се разгледат прецизно представените оферти.
От името на вносителите бе изказано становище, че в ал. 5 са на лице изброени условия, които задължително ще трябва да залегнат в договора, който ще се сключи, и тези условия могат да формулират значителен брой критерии.
Въпреки посочените аргументи на вносителите, народните представители стигнаха до извода, че е наложително прецизиране на критериите при избор на спортна федерация за безвъзмездно придобиване право на строеж върху терени публична или частна собственост, както и гарантиране на държавните интереси, че е избрана най-добрата оферта за изграждане на обекта и последващите гаранции за реализиране на заявеното инвестиционно намерение.
Предложено бе да се сформира работна група между първо и второ четене, която окончателно да прецизира и доработи текстовете, с оглед на това добрата идея, която е развита в законопроекта и която принципно се подкрепя, да не бъде опорочена.
В заключение вносителите изразиха готовност за приемане на бележки и предложения с цел прецизиране на текстовете, които могат да бъдат внесени като предложения между първо и второ гласуване на законопроекта.
След приключване на дебатите и проведено гласуване с резултати: 12 „за”, „против” и „въздържали се” няма, Комисията по образованието, науката, въпросите на децата, младежта и спорта, предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 054-01-49, внесен от Иво Димов и група народни представители на 26.05.2010 год.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Соколова.
Следва доклад на Комисията по правни въпроси.
Госпожо Колева, заповядайте да ни запознаете с доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЮЛИАНА КОЛЕВА:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта,
№ 054-01-49, внесен от народния представител Иво Димов и група народни представители.
На свое редовно заседание, проведено на 10 юни 2010 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, внесен от народния представител Иво Димов и група народни представители на 26 май 2010 г.
На заседанието присъстваха господин Лазар Каменов – заместник-министър на физическото възпитание и спорта, и госпожа Надежда Желева – юрист в Министерството на физическото възпитание и спорта.
От името на вносителите законопроектът бе представен от народния представител Иво Димов. Преди да представи законопроекта, господин Димов уточни, че в началото на 2010 г. с група народни представители е внесъл подобен законопроект, който е разглеждан в комисията, но с цел отстраняване на получените забележки и съобразяване с направените препоръки по време на обсъждането е бил оттеглен.
Направените бележки и препоръки са взети предвид и са отразени в сега разглеждания законопроект, като са уточнени и спорните моменти със съответните компетентни органи. Господин Димов посочи, че със законопроекта се предлага допълнение на нормативната уредба, регулираща обществените отношения, свързани с развитието на физическото възпитание и спорта в Република България. Съгласно чл. 4, ал. 13 от Закона за физическото възпитание и спорта държавата насърчава развитието на физическото възпитание и спорта, като създава условия за развитие на публично-частното партньорство. С предлагания законопроект се създава правна възможност за реализиране на публично-частното партньорство с цел развитие и усъвършенстване на спортната инфраструктура. В заключение той подчерта, че предлаганите промени в закона не са свързани и не предвиждат имотите, които са държавна и общинска публична собственост, да се превърнат в обект на стопанска дейност и източник на доходи. Промените имат за главна цел да се включи и публичната собственост в развитието на спортната инфраструктура, което да допринесе за повишаване на спортната култура и до постигане на по-високи спортни постижения.
Заместник-министър Лазар Каменов изрази подкрепата на Министерството на физическото възпитание и спорта за законопроекта и предлаганата в него форма на публично-частно партньорство. Той посочи, че спортната федерация е най-стабилната структура между спортните организации, тъй като подлежи на лицензионен режим и съответния контрол.
Народният представител Любен Корнезов посочи, че това е закон в полза на спорта и постави въпроса относно възможността на спортните федерации да използват предоставеното им право на строеж, предвид недобрата им финансова осигуреност и минимални източници на доходи.
Народният представител Екатерина Михайлова изрази становище, че не подкрепя законопроекта, тъй като с него се предлага да се учредява право на строеж върху публична държавна собственост и не е добра практика с Преходните разпоредби на Закона за развитието на физическото възпитание и спорта да се изменят основни положения в Закона за държавната собственост. В заключение госпожа Михайлова предложи тези промени да се разглеждат при обсъждането на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, който предстои да бъде внесен в Народното събрание от Министерския съвет.
Народният представител Четин Казак постави въпроса колко федерации могат да си позволят да използват предоставеното им право на строеж и съответно да осигурят изцяло собствено финансиране. Той посочи, че концесията като другата форма за реализиране на публично-частното партньорство би била по-удачна, тъй като се заплащат концесионни такси на държавата.
Във връзка с прилагане на разпоредбата на § 1, чл. 50г, ал. 2, т. 3 относно осигуреността със собствено финансиране народният представител Янаки Стоилов постави въпроса защо едно търговско дружество ще предоставя финансови средства на спортна федерация, освен ако не разчита на възвръщаемост на вложените средства в спортния обект.
Народният представител Светослав Тончев запита вносителите относно наличието на гаранции, че в изгражданите спортни обекти ще се развива спортна, а не стопанска дейност.
Народният представител Емил Радев посочи, че се подготвя Закон за публично-частното партньорство и в него могат да бъдат уредени разглежданите въпроси.
От името на вносителите на поставените въпроси отговори народният представител Ивайло Тошев, който посочи, че със законопроекта се създава правна възможност върху недвижими имоти - публична или частна държавна или общинска собственост, да може да бъде учредявано безвъзмездно право на строеж за строителство на спортни обекти и/или съоръжения от спортни федерации при три изрично определени условия - федерациите да са лицензирани по реда на Закона за физическото възпитание и спорта, да са осъществявали дейност като лицензирани федерации за срок не по-малък от 4 години и при осигурено изцяло собствено финансиране, както и финансово обезпечена инвестиционна програма за изграждането на спортни обекти и/или съоръжения и поддържането им за периода, за който се учредява правото на строеж.
С разпоредбата на чл. 50г., ал. 6 спортната федерация, в чиято полза е учредено ограниченото вещно право, се задължава да построи и въведе в експлоатация спортния обект в срок не по-дълъг от 5 години. Предвижда се правото на строеж да се учредява от областния управител въз основа на решение на Министерския съвет, при спазване на съответните нормативни изисквания.
По отношение на разпоредбата на чл. 50г, ал. 8 той уточни, че посочените в нея условия задължително се включват в договора за учредяване на право на строеж, а нарушаването им е основание за неговото прекратяване съгласно чл. 50г, ал. 8. Той посочи също така, че с разглеждания законопроект се предлага още една форма за реализиране на публично-частното партньорство по смисъла на § 1, т. 29 от Закона за физическото възпитание и спорта наред с негова друга форма, каквато е концесията.
В заключение господин Ивайло Тошев от името на вносителите изрази готовност за приемане на бележки и предложения с цел прецизиране на текстовете, които могат да бъдат внесени като предложения между първо и второ гласуване на законопроекта.
Въз основа на проведеното обсъждане и гласуване при следните резултати: „за” - 10, „против” - 5, „въздържали се” - 4, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 054- 01- 49, внесен от народния представител Иво Димов и група народни представители на 26 май 2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, госпожо Колева.
Следва Доклад на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
Нейният председател господин Татарски ще ни запознае с доклада.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги!
„На свое редовно заседание, проведено на 10 юни 2010 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 054-01-49, внесен от Иво Тенев Димов и група народни представители.
В заседанието на комисията взеха участие господин Лазар Каменов – заместник-министър на физическото възпитание и спорта, както и експерти от министерството.
Законопроектът бе представен от народния представител Иво Димов. Целта на предложените промени е да се създаде правна възможност за учредяване на безвъзмездно срочно право на строеж върху имоти – публична или частна държавна или общинска собственост, на спортни федерации за строителство на спортни обекти и съоръжения. Предвидено е правото на строеж да се учредява в срок не по-дълъг от 30 години, като финансирането се осигурява от федерациите от собствени източници. След изтичане на срока собствеността на построените обекти преминава безвъзмездно в собственост на държавата или на съответната община.
В хода на дискусията представителите на министерството и преобладаващата част от членовете на комисията подкрепиха необходимостта от приемане на законопроекта. В законопроекта са отчетени редица от направените бележки от комисията по предишен законопроект с аналогично съдържание, внесен от част от вносителите на настоящия, който бе оттеглен преди разглеждането му в пленарната зала.
Същевременно всички народни представители, взели участие в дискусията, обърнаха внимание, че законопроектът се нуждае от допълнително прецизиране на отделните разпоредби. В съдържателен аспект той не отчита едно от основните възражения, направени по време на предишната дискусия в комисиите – от предвидения преференциален режим за предоставяне на правото на строеж да се ползват не само спортните федерации, но и другите спортни организации, регламентирани в закона.
Според разпоредбите на чл. 10 от действащия закон общото понятие е „спортни организации”, а спортните федерации са едни от тях, наред със спортните клубове и националните спортни организации, като в следващите разпоредби на закона подробно са развити условията за тяхното учредяване, регистрация, признаване на съответния статут и дейностите, които могат да осъществяват.
В отделна разпоредба на закона е регламентиран и статутът на Българския олимпийски комитет и неговите функции.
Освен това задълженията на държавата и общините, произтичащи от редица разпоредби на закона, са по отношение на всички видове спортни организации. Съгласно чл. 47, ал. 6 държавата и общините създават условия за развитие на спорта и социалния туризъм и насърчават инвестициите на спортни и туристически организации и други физически и юридически лица – самостоятелно или чрез публично-частно партньорство. В тази връзка, както и в предишния, така и в мотивите на настоящия законопроект, липсват аргументи защо останалите спортни организации са лишени от правната възможност за учредяване на безвъзмездно право на строеж при същите условия и ред.
Част от народните представители настояха между двете гласувания да се предвиди разпоредба, въвеждаща изрична забрана - предоставените права и изградените спортни обекти и съоръжения да не могат да се използват за обезпечаване на банкови кредити.
Наред с това по законопроекта бяха направени и някои бележки от правно-технически и редакционен характер. Наименованието на законопроекта би трябвало да бъде само за допълнение, а не за изменение и допълнение, тъй като освен създаването на нови разпоредби с чл. 50г от закона, в него не се предвиждат изменения в действащите текстове на закона. Алинея 3 от законопроекта е с доста утежнена редакция и поради това е с недостатъчно ясно съдържание. Процедурата е доста тромава. Излишно е съставът на комисията да се определя с решение на Министерския съвет при условие, че са визирани ведомствата, които следва да имат свой представител в комисията. В ал. 8 трябва да се прецизират органите, които ще имат компетенции да прекратят договора преди изтичане на срока, за който е учредено правото.
Вносителите на законопроекта се съгласиха с направените бележки и предложения и увериха членовете на комисията, че те ще бъдат взети предвид при подготовката му за второ гласуване.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по регионална политика и местно самоуправление с 10 гласа „за”, 0 гласа „против” и 7 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 054-01-49, внесен от Иво Тенев Димов и група народни представители, да бъде приет на първо гласуване.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Татарски.
От вносителите ще вземе отношение народният представител Иво Димов. Разполагате с 10 минути.
ИВО ДИМОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председателстващ, уважаеми колеги! Съгласно чл. 47, ал. 6 от Закона за физическото възпитание и спорта държавата и общините създават условия за развитие на спорта и социалния туризъм и насърчават инвестициите на спортни и туристически организации и други физически и юридически лица – самостоятелно или чрез публично-частно партньорство.
С направените предложения за създаване на нови разпоредби ние даваме правна възможност да бъде насърчен този процес.
Защо – ще попитат някои от вас, е нужно това? Защото, уважаеми колеги, в България през последните 20 години на политическо ниво темата за спорта беше силно подценена. През последните две десетилетия бе разрушена основната спортна база в страната. Масовият, детският и ученическият спорт практически не съществуват. Високото спортно майсторство и международните успехи на българските спортисти вече са инцидентни явления и светли спомени. Националните спортни обекти от миналото са в разруха, а нови бази няма. Колеги, забележете, през този период в парламента са били внесени повече от 10 вота на недоверие за цялостната политика на съответното правителство и никога, никога в мотивите към тях не е фигурирала думата „спорт”. Няма и особено много парламентарни питания и въпроси към тази тема. В същото време, уважаеми колеги, обществото се интересува много повече от спорт, отколкото от политика. Това е факт. Факт е, че един футболен мач например може да премести във времето заседание на Народното събрание или цял политически форум. В наше време нациите и градовете ще се измерват най-вече във и чрез спорта, а в световен и европейски мащаб спортът се превръща в първостепенен приоритет. И докато ние си обясняваме колко велика спортна нация сме, хората по света правят всичко възможно да инвестират в спортни бази за масов, ученически, представителен спорт. Стана така, че изоставането на България по отношение на спортната инфраструктура е отчайващо, бих казал – дори трагично!
По различни причини предишното правителство пропусна уникалната възможност да включи в оперативните програми на Европейския съюз като възможност изграждането на нова спортна инфраструктура. Така България може само да мечтае за стотиците милиони евро, получени и усвоени от Португалия за тази цел. Оказва се, че и другите държави в Европейския съюз мислят и действат не много по-различно. Общественият сектор е силно заинтересован да изгради и стане собственик на такива спортни обекти и съоръжения, но не винаги националното финансиране е достатъчно и затова се търсят различни начини за строителство и експлоатация. С подобно партньорство в страни като Ирландия, Холандия, Германия, Португалия, Испания, Франция, Дания, Латвия и т.н. се изпълняват много инфраструктурни проекти, а 33,3% от тях са в областта на спорта и образованието.
Ето защо е изключително важно да приемем този закон, като държа да подчертая, че предложените промени не са свързани и не предвиждат държавната или общинската публична собственост да се превърне в обект на стопанска дейност и източник на доходи. Тези промени, уважаеми колеги, имат за главна цел публичната собственост да се включи в развитието и усъвършенстването на спортната инфраструктура, което ще допринесе за повишаване на спортната ни култура.
Ако ми позволите, ще цитирам първия Закон за спорта в България, приет през 1931 г., а Правилникът му за приложение е от 1933 г. В този закон чл. 21 гласи, цитирам: „Всяка община е длъжна да отдели от мерата си или да отчужди от частни имоти необходимите места за игрища, салони, туристически домове и хижи, за плавални в размер от 10 до 15 дка – за население под 20 хил. жители, а за такива с повече от 20 хиляди – по 3 кв.м на жител”.
Забележете, отделените и отчуждени места стават собственост на отделните организации за физическо възпитание, а респективно общината е длъжна да издаде нотариален акт за собственост. Тези актове се освобождават от всякакви такси, отпуснатите места за игрища, салони, плавални, туристически домове и хижи, както и постройките и приспособленията в тях са неотчуждаеми по силата на Закона за благоустройството, нито могат да се залагат от собствениците им или да се продават на публичен търг по реда на принудителното изпълнение.
Пример: през 1924 г. Софийска община отпуска място за игрище на футболния клуб, чийто строеж завършва 1933 г. – стадион „Юнак”, който, уважаеми колеги, по силата на този закон става собственост на физкултурното дружество и днес на това място се намира Националният стадион „Васил Левски”. Става ясно, че не е измислено нищо ново, просто се опитваме да прилагаме добър опит от миналото.
Уважаеми колеги, преди 80 години политиците в България са били по-прогресивни от нас сега, имали са по-ясни цели по отношение на развитието на спорта и това колко е важен той за здравия дух на нацията ни. Аз още веднъж Ви призовавам да подкрепите нашите предложения, разбира се, с условие, че има доста неща, които трябва заедно да изчистим между първо и второ четене.
Между другото, вчера ние приехме и Закона за държавната собственост, така че в Допълнителните разпоредби, които ние предлагаме, ще отпаднат някои текстове, но мисля, че това е правилният път за развитие на българския спорт. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Откривам дискусията по внесения законопроект.
Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по него?
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Нямах намерение да говоря днес по тази тема, въпреки че имам ясно отношение към предложения законопроект. Налага се, виждайки мълчанието в залата, което не мога да определя дали изразява някаква висока степен на съгласие към предложената законодателна идея или пък показва някакво безразличие.
Струва ми се, че въпросът е твърде важен, за да бъде подминат с мълчание, особено, имайки предвид доста оживената и разделителна дискусия, включително и гласуване, които имахме в Комисията по правни въпроси, включително и след преработването на някои от предложените разпоредби.
Никой от нас няма да оспорва необходимостта държавата и общините да стимулират развитието на физическата култура на своите граждани, създаването на условия, подчертавам, особено за масов спорт, който трябва да бъде предпоставка и за високи спортни постижения, за постигането на това, което вече е в най-високите нива на европейския световен спорт.
Поставям обаче въпроса дали предложеното средство ще постигне такава цел и когато сложим на везните, от една страна, необходимостта да се търсят повече средства по различни канали от страна на държавата, на спортни обществени организации, на бизнеса, и, от друга страна, користните интереси по използването на част от тези разпоредби? Опасявам се, че в даден момент равносметката може да покаже, че ще натежат тези на втората везна от тези, за които споменах.
Забележете, че за първи път се прави изключение в българското законодателство – не само имоти, които са частна държавна и общинска собственост, но и публична собственост, да бъдат предоставени извън режима на концесиите, който е въведен, а чрез ползване на Института на правото на строеж.
Ако има нужда даден имот да бъде преотреден за спортни цели, аз питам: защо не се преобразува тази собственост и по режима, който съществува, да бъде обявен конкурс или търг, за който да се предвидят ясно условията, какъв обект трябва да се изгради? Тогава тези, които кандидатстват, да знаят, че трябва да направят точно това, за което е обявена съответната процедура.
Ние отиваме в една нетипична форма – право на строеж, тоест правим една гола собственост, с която държавата и общината нищо не могат да правят впоследствие, и учредяваме право на строеж за достатъчно продължителен период от 30 години. Тоест чрез правото на строеж ние заобикаляме или предложението заобикаля съществуващия ред. При това, забележете, формулировката е много широка – „върху недвижим имот”. Тук не е казано, което означава, че е възможно и едното, и другото – както предоставянето на терени, тоест незастроени имоти, така и други, които са застроени, и върху тях може да се учредява право на строеж, на престрояване, на надстрояване и т.н. Аз не знам кое повече се цели в законопроекта – може би и едното, и другото, но това са въпроси, които, без да бъдат съпроводени с отговор могат да доведат до много големи и трайни злоупотреби.
На следващо място, забележете условията – федерацията да има осигурено изцяло собствено финансиране. Какво означава федерацията да има осигурено финансиране? Тя трябва да сключи договор с някой друг субект, който осъществява търговска дейност в повечето случаи, тъй като той ще осигури средства. Вие много добре знаете, че бюджетите на федерациите, които се гласуват от Министерството на спорта, едва покриват тяхната текуща дейност. В някои случаи дори тези средства са далеч недостатъчни за нея. Следователно, не федерацията ще бъде инвеститорът, а инвеститорът ще бъде едно търговско дружество.
Каква е целта на търговското дружество? Извличане на печалба от неговата дейност, което е нормално в стопанския живот. Следователно федерациите в редица случаи ще се окажат този необходим параван, на който да бъдат преведени средства от определени търговски дружества, те да получат правото, а после действителният инвеститор ще бъде това търговско дружество, което, преследвайки печалба, няма как да очаква да я получи в течение на 5-10 години само от развитието на спортна дейност.
Много малко са спортовете, ако въобще има такива, които само от спортна дейност могат да покрият вложените разходи. Следователно в тези обекти ще трябва да се развива освен спортна и друга дейност и в много случаи тя няма да е съпътстваща. Вземете за пример такъв спорт като боулинг, защото той се упражнява на закрито и знаете, че обикновено там, където това се прави, има не само кафета, ресторанти, включително може и казина, и други съпътстващи обекти, и т.н. Как ще се осигури чисто спортният характер на тези обекти? Това няма да бъде и възможно.
Затова, според мен, тук федерациите ще се превърнат в параван, който трябва да осигури участието на други търговски субекти в тази дейност или, както се пошегувах, но тук и на глас ще го кажа – това може да заприлича на една коалиция, на едно съдружие между кокошката и прасето като, разбира се, че кокошката осигурява яйцата, а прасето осигурява месото, само че първата може да го прави многократно, а във втория случай, тоест държавата, оставена в тази роля, прехвърля еднократно реалната собственост на имота и по-нататък нищо не може да очаква.
Това са големите въпроси в този законопроект и ако това е някаква официална и публична политика, аз не знам защо вносителите не са ангажирали непосредствено в нея Министерството на физическото възпитание и спорта, за да бъде тя обсъдена през правителството, да се претеглят всички въпроси и големите възможности за злоупотреби, които дава този закон.
Аз не твърдя непременно, че неговите вносители или че по-голямата част от тях са били водени от такива мотиви. По никакъв начин не искам в дискусията ние да вкарваме темата за това кой иска да бъде подкрепен в спорта и кой – не. По този въпрос ние не трябва да имаме разделение. Вкарването на такъв модел за решаването на тези въпроси съдържа повече рискове отколкото възможности. Освен това, никъде не е казано една федерация колко пъти може да се ползва от тази възможност. Няма ограничение. Тоест, на една федерация могат да бъдат предоставени десетки такива имоти, с които тя и териториално да развива своята дейност по начин, по който намери за добре.
Тези големи въпроси карат мен и моите колеги да се противопоставим на конкретно предложената законодателна инициатива. Защото вие знаете, че спортът, освен един феномен, който обединява хората, който е необходим за физическото, а в известна степен и за формирането на други качества, особено в младите, често е съсредоточие на големи финансови интереси, на други неща, които няма нужда да описвам и то точно в спортовете, които са най-силно комерсиализирани. Защото те имат и много други възможности да черпят облаги от своята дейност.
По този въпрос нашите разделения не бяха само политически в Правната комисия. Аз не бих искал да смятам, че след като бяха приемани други закони – вече се води дискусия по Закона за държавната собственост, особено за този по приватизацията, и ако в Закона за приватизацията спорът беше дали не се създават възможности на регионално ниво да бъдат извършвани действия, които няма да са винаги в съответствие с обществения интерес, тук става дума не за продажба при неизгодни условия, а за подаряване на определени интереси чрез имотите, в които те се съдържат.
Ето това е един голям и открит въпрос. Аз очаквам той да предизвика дискусии днес и критично отношение от страна на народните представители. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Стоилов.
Реплики?
Заповядайте, господин Стоилов.
РУМЕН СТОИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Господин Стоилов, искам първо да се спра на последния Ви въпрос. Убеден съм, че Ви е ясно, че Спортната федерация се прави от десетки обединени спортни клубове и оттам и до възможността, а и не само възможността, а и желанието на тази федерация да развива дейност в много градове. Тя сама по себе си е длъжна да прави това. Вие сигурно сте обърнали внимание на закона, предложен от групата народни представители, той е съгласуван и нееднократно с Министерството на спорта и е говорено. В новия Закон за спорта също е залегнала такава точка. До момента, в последните, да не кажа голяма дума 15-20 години, голяма част от спортните федерации успяват да съществуват не благодарение на държавата, а и на публичното частно партньорство. Това е неизбежно и Вие сам го разбирате, тъй като както държавата е в криза в момента и в годините, които минаха, така и спортът изпада в безпаричие.
Затова Ви казвам, че не трябва да имате притеснения в тази възможност, която се дава на спортните федерации. Неслучайно ние оставихме само спортни федерации, не клубове, не организации, а най-голямата част на хората, които развиват спорта. Казвам Ви, че ако погледнете безпристрастно има много спирачки, които дават възможност за злоупотреби. В предишни изказвания на колеги чух, че когато искат да се правят злоупотреби, човек трудно могат да го спрат. Но аз мисля, че сме поставили достатъчно точни и ясни критерии, за точни и ясни действия на спортните федерации. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Втора реплика – Ивелин Николов.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Стоилов, искам да Ви кажа, че за да се направи една модерна спортна база, каквато ние се стремим да направим, наистина трябват инвестиции. Инвестициите, които могат да бъдат отпуснати от международните федерации, говоря за всички спортове, те искат националните федерации да имат някаква собственост. Така че ние, за да участваме по дадени програми, трябва да имаме собственост на тези федерации. Не може всички да говорим в последните двадесет години, че трябва да се направи нещо за спорта, а когато трябва реално това нещо да се гласува в Народното събрание, започваме да си търсим причини как това нещо не трябва да стане.
Ние трябва да модернизираме своята база – виждате стадионите и на Барселона, и на „Байерн Мюнхен”, виждате какви съоръжения са. Естествено, че около тях има и заведения, които трябва да обслужват хората, които отиват и посещават тази спортна база. Няма как да направим нещо модерно и да търсим начин това нещо да не стане. Ние трябва да създадем чрез високото спортно майсторство идоли на децата, за да развием наистина масовия спорт. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли трета реплика?
Иво Димов – за реплика.
ИВО ДИМОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Стоилов! Винаги ми е било изключително чудно как една добра идея може така да се завърти, да се изопачи, че тя да стане абсолютно порочна, защото Вие преди малко точно това направихте.
Вие подкрепяте идеологията, подкрепяте това, което предлагаме, но не подкрепяте начина. Дайте Вие някакво конкретно предложение, как да го направим заедно! И така да го направим, че да стане полезно. Пак казвам: идеята, която предлагаме ние е абсолютно разумна. Аз не виждам държавата как в следващите няколко години ще намери средства, за да инвестира в такива спортни обети.
Другото, което искам да Ви кажа, е относно това Ваше опасение – да не би тези спортни обекти да се превърнат в начин за печелбарство, търговия и т.н. По смисъла на § 1, т. 30 от Допълнителните разпоредби на Закона за физическото възпитание и спорта:
„Спортни обекти и съоръжения” са спортна инфраструктура – движими и/или недвижими вещи и прилежащи към тях терени, предназначени за трайно задоволяване на обществените потребности в областта на физическото възпитание, спорта и социалния туризъм, за провеждане на спортни, културни и други мероприятия.”
Тоест тези съоръжения ще бъдат само такива. Няма да има хотели, ресторанти, молове, ако от това се опасявате. Държа да го подчертая.
Общините вече работят в тази насока. Примери: новопостроена спортна зала в „Меден рудник” в Бургас, предоставен терен община Бургас и частен инвеститор; модерна зала за тенис, изградена в Хасково, пак по този начин; готов проект за нова спортна зала – Разлог; плувен басейн – община Варна. Това е начинът.
И последно, интересът на държавата тук е защитен не сто, а хиляда процента. Просто няма какво да се случи с тази земя. Никой инвеститор няма да си я вземе на рамо и да си тръгне с нея. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: За дуплика – народният представител Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин Димов, примерите, които дадохте накрая във Вашата реплика, показват, че няма законодателни пречки там, където общините са стигнали до осъзнаване на тази потребност и са предоставили условия да бъдат изградени обекти. Следователно тези примери по-скоро трябва да ни накарат да видим разликата, между другото, което казахте в основното си изказване – какво би представлявало дружество „Юнак” и други спортни клубове и дружества в България преди десетилетия, от това, което представляват някои от съществуващите в момента? И тогава мисля, че сам ще си отговорите на въпросите, които адресирате до мен.
Освен това на моя съименник трябва да припомня нещо, което сигурно знае по-добре. За голямото роене на федерациите в последните години, които вече не се наемам да кажа колко са на брой и как в едни нюанси на една и съща спортна дейност са създадени отделни федерации, да не говорим за споровете, че между едни и същи спортове често има и конкуриращи се федерации. Вие ще кажете, че сте предложили определен период, в който те да са съществували.
Не ми давайте примерите с подаръците, които получиха някои спортни футболни клубове, които държавата е изградила и което е много дискусионно. Бяха правени опити и за други такива подаръци, които бих казал, за щастие, не станаха през изминалите години. Те бяха в предишни и по-предишни управления.
Критиките, които аз отправих се затвърждават в мен най-вече от репликата, която направи господин Николов, защото и мотивите, които той изложи, показват, че даже част от вносителите на законопроекта не знаят реалния инструментариум, който те подкрепят. Казват: и международните федерации искат собственост. Ами нали вие самите твърдите, че те не придобиват собственост, а само право на строеж? Но вие разбирате, че фактически те ще бъдат собствениците, които упражняват дейността.
Примерът с Футболния съюз и футболните клубове. Сигурно част от вносителите ще признаят, че от този закон не може да се ползва Футболният съюз, или може?! Той федерация ли е? (Шум и реплики.) Добре, значи клубовете, които развиват търговска дейност. Защото по нашия закон точно футболните клубове са търговски дружества. Вие искате държавата да прави подаръци на един вид търговски организации! Кажете кои са другите търговски дружества! Вие не искате да правите подаръци на университетите, не искате да правите подаръци на болниците, но виждате ли, на тези, които развиват чрез търговска дейност определен вид спорт, ще им дадете най-големите подаръци! Е, това вече е корупция и такава корупция аз не мога да подкрепя и призовавам парламента да не я подкрепя. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Стоилов.
Думата има народният представител проф. Станилов.
Заповядайте, проф. Станилов. (Шум и реплики.)
Моля ви за спокойствие, няма да превръщаме в мач парламента. Всички ще имат възможност да се изкажат. Само аз – не, защото няма кой да ми даде думата, а искам да се изкажа и аз.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Янаки е прав в едно, че всяка свежа идея, каквато сега предлагат колегите, у нас може да се превърне в далавера. И причината за това неминуемо превръщане в далавера е, че в устройството на нашето демократично общество липсват три неща.
Първото е превенцията, второто е атестацията, а третото е контролът. Съгласете се с мен, че всички далавери са благодарение на липсата на контрол. Типичен пример е – омръзнало ми е да говоря – приватизацията, когато Агенцията за следприватизационен контрол не си мърда пръста и цялата наша промишленост, цялото наше стопанство се провали точно по тази линия. Всяка свежа идея се реализира, няма контрол, тя се изкривява, не се изпълнява законът и пр. – тук има същата опасност. Ако колегите ме добавят в този закон и аз мога да участвам в тази работа. Стриктен механизъм да се контролира това нещо дали някой, който изгради стадион или спортна зала на мястото няма да обрасне в тези молове и пр., и пр. Защото ще обрасне със сигурност! Само, ако няма намеса на съответното министерство, на съответния държавен орган, който трябва да го контролира, да санкционира и да отнема тези строежи, включително и до отнемане на тези спортни съоръжения в полза на държавата. Това е единственият начин. Иначе си е чиста далавера! И ще стане далавера, както си е било.
Господин Стоилов, това е несъмнено, неминуемо е, ако не се контролира и ако не се предвидят в Преходните и допълнителни разпоредби такива мерки. Иначе ние просто не можем да развиваме спорта. Само под подозрение в далавера не можем да отричаме ново законодателство и подобни инициативи. Това е! Нашият спорт наистина се е превърнал в далавера и той затова не върви. Какви са ни спортните постижения? Я вижте футбола на какво сме заприличали. Това исках да кажа само.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, проф. Станилов.
Реплики към изказването?
Заповядайте, господин Стоилов.
РУМЕН СТОИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, господин Станилов! Тъй като малко повече емоции започнахме да вкарваме – да, спортът е емоционална тема, но ще Ви кажа, че това, което говорим в момента, не става въпрос за футбола, предполагам, че всички знаете, че футболът не е подчинен на Спортното министерство. Той не е спортна федерация. Това е първото.
Господин Станилов, има спортове, които се развиват и без далавери. Може много нескромно да звучи, но в последните 10 години се занимавам с такъв спорт. Ще ви кажа, че има хора, които наистина правят неща, за да издигат нивото на държавата по света. Не искам да говоря за футбола, който се е превърнал в тема за корупция, за стадионите, както каза господин Янаки Стоилов. Няма да влизам в тази тема! Но ви казвам, че без това, което в момента сме предложили, да дадем поне някакъв шанс, защото до момента нямат шансове федерациите и клубовете, членуващи в тях, да изградят нещо свое, за да могат да го развиват и, повтарям, без да влизаме в търговска дейност.
Предполагам, че колегата ми Николов, който се изказа преди това, излезе малко извън темата и съм сигурен, че е грешка на езика. Няма да се допуска търговска дейност, господин Стоилов. Разбирам Ви за какво говорите и аз лично ще пледирам и ще държа да има контрол, както каза господин Станилов, залите, които са направени за тази дейност, да се използват само за спорт. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Втора реплика?
Заповядайте, господин Пейчев.
Това е реплика към проф. Станилов, което искате? Добре.
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Спорът наистина стана интересен по отношение на така коментираното отстъпено право на строеж. Това е вечно право, всички го знаят. Аз лично в този закон виждам заобикалянето на много други закони и правила. Един от тях е приетият през 1996 г. Закон за собствеността, в който бяха регламентирани самите собственици.
Професор Станилов беше ясен и категоричен. Янаки Стоилов – също. Искам да ви кажа, че формата за заобикаляне и на тези неща може да бъде осъществена и ще ви дам пример. Какво ще стане с отстъпеното право на строеж дори то да е регламентирано за определен период, след като бъде реализиран този строеж? Какво ще правим с този строеж? Изтича въпросното отстъпено право на строеж. Кой ще притежава строежа и след това кой ще го регламентира? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин Пейчев, аз затова попитах дали разбирате, че правите реплика на проф. Станилов, защото това не беше реплика.
Има ли наистина реплика към изказването на проф. Станилов? Няма.
Професор Станилов, желаете ли да правите дуплика? Не желаете.
Думата за изказване има народният представител Искра Фидосова.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Ще взема отношение и по този законопроект, който по някакъв начин с конкретни текстове е свързан с дебатираната от сутринта тема във връзка със Закона за държавната собственост.
Колега, има една добра идея, каквато е в случая с този Законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорт, и не разбирам защо всяка една такава добра идея трябва да се заклеймява предварително, че ще бъде опорочена, че ще се създадат условия за злоупотреби и т.н.?
Ако има нещо, което липсва в този законопроект, а такива неща има и е необходимо да се направят предложения между първо и второ четене - да бъдат изчистени всички текстове, те ще бъдат направени. Ние тук, колегите юристи, се ангажираме да помогнем на колегите от тази комисия да бъдат редактирани така, че да няма неясни текстове или такива, които биха създали основания за различно тълкувание или проблем.
Какво предвижда този законопроект, тъй като тук чухме различни изказвания, които си противоречаха едно на друго и част от тях са в противоречие с това, което пише в този Законопроект за изменение и допълнение?
В § 1 с чл. 50г се създава една правна възможност върху недвижими имоти публична или държавна или общинска собственост да може да бъде учредено безвъзмездно право на строеж за строителство на спортни обекти или съоръжения от спортни федерации, лицензирани по реда на Закона за физическото възпитание и спорта, и осъществяващи, както маркираха и колегите преди мен, дейност като лицензирани за срок не по-малко от четири години при осигурено изцяло собствено финансиране, както и финансово обезпечена инвестиционна програма за изграждане на този обект и/или съоръжение, поддържането за който се учредява право на строеж за този обект.
Съгласно чл. 4, ал. 13 обаче от Закона за физическото възпитание и спорта, държавата насърчава развитието на физическото възпитание и спорта, като създава условия за развитие на публично частното партньорство. Тук може би е моментът да отворим скобата и да поставим въпроса: докъде стигна изработването и писането на текстовете и за Закон за публично частното партньорство – един изключително необходим законопроект на всички нас и на българското общество?
Предлаганият текст на § 1 от законопроекта развива и създадената с чл. 7, ал. 2 и чл. 34 от Закона за общинската собственост нормативна уредба - това го чета и казвам за колегите юристи в залата, която предвижда възможност за учредяване на ограничени вещни права върху недвижими имоти публична общинска собственост по ред, определен със закон. Това е редът, който се предлага, определен със закон, това нещо да се случи.
С разпоредбата на чл. 50г, ал. 7 се предвижда изрична забрана за разпореждане от страна на субекта – носител на това право, с изградения обект и/или съоръжение. Тук чух опасения, изказани от тази трибуна, за това, че ще се злоупотреби с това право. Има изричен текст, колеги – императивна норма в този вид.
И още нещо, което е много важно, тъй като тук чух колеги неюристи да коментират Закона за собствеността. В Закон за собствеността, колега, има един чл. 65, съгласно който след изтичане на срока, държавата, съответно общината става собственик на изградения обект или съоръжение. Този инвеститор, който ще построи въпросния обект или съоръжение, никога няма да придобие право на собственост върху тези обекти. Много моля, да не се спекулира с тази тема! (Оживление от КБ.)
Господин Корнезов, не знам защо е усмивката, но можете да дойдете и да направите реплика.
Колегата може да е направил неволна техническа грешка или грешка в изказа си.
Колеги, ще кажа още само две изречения. Има писмени становища: пълна подкрепа на министъра на физическото възпитание и спорта с писмено становище на този законопроект за изменение и допълнение; пълна подкрепа на този законопроект за изменение и допълнение от Националното сдружение на общините; подкрепа и от Министерството на регионалното развитие и благоустройството със забележката, че един от текстовете трябва да бъде редактиран, съобразно тези предложения, които ние вчера приехме в Закона за държавната собственост. Това колегите го разбират. Има готовност този текст да бъде приведен в съответствие с разписания текст в правителствения законопроект за изменение на Закона за държавната собственост.
Аз апелирам към всички да подкрепим на първо четене този законопроект. Между първо и второ четене има няколко бележки, които трябва да бъдат направени, отразени редакционно, и наистина да направим крачка и истинска стъпка към това да помогнем за развитие на физическото възпитание и спорта в нашата страна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Има ли реплики? Няма желаещи.
Има думата народният представител Захари Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Безспорно в мотивите и в част от изказванията на вносителите има истини, които задължават държавата, респективно нас като законодателен орган, да полагаме грижи за физическото здраве на българските граждани. Самият Закон за физическото възпитание и спорта предвижда това.
Не съвсем убедително беше защитена тезата, че с тази промяна в закона ще се гарантира развитието на масовия спорт. По-скоро обратното – с тази промяна в по-висока степен ще се гарантира развитието на високото спортно майсторство.
Извинявайте, госпожо председател, тъй като не видях колко време остава на парламентарната група, предлагам то да бъде удължено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Седем минути, но ще се удължи с 1/3 на всички.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Независимо от това – дори идеята да е само за стимулиране развитието на високото спортно майсторство, си струва законодателят да полага грижи за това.
Тук вече идва едно „Но!”, което аз ще изразя с несъгласието си по част от декларираните, казвам декларираните словесно, намерения на вносителите на този законопроект. Така например беше декларирано нееднократно, че законопроектът не предвижда обектите, които ще се изграждат по неговия ред, да бъдат предмет на стопанска дейност. Тук, в този законопроект такова ограничение няма, а и в Закона за физическото възпитание и спорта, който беше цитиран преди малко от един от вносителите мисля, също не прави такова ограничение. Всъщност то няма как да се случи, защото във всеки един спортен обект, спортен комплекс, какъвто и да е той, се извършва и стопанска дейност. Няма как да не се извършва стопанска дейност.
Оттук насетне моля вносителите да ми обясните, ако искате – разбирайте го като въпрос, как виждате федерациите, които основно се финансират и издържат от субсидиите, които държавата им дава, със собствени, както е записано – изцяло собствени, средства да финансират изграждането на какъвто и да е спортен обект: стадион, зала или нещо аналогично? С кои финансови средства - с кредити от банката може би, и с какво ще гарантират те този кредит? Все пак може да има неща, които аз не зная.
Искам да кажа, че аз съм „за” това да се реализират добри спортни обекти, независимо че биха могли да се ползват и от международни спортни федерации и дейности. В крайна сметка държавата ни няма нищо да загуби от това, а ще спечели. Но как ще стане реализирането на този запис, с който вие сте казали, че само със собствени средства трябва да се изградят тези обекти?
Ще привлека вниманието ви към още един момент. Вероятно вносителите са имали предвид в § 1, че става въпрос за урегулирани поземлени имоти. Става въпрос за имоти в населени места, но дори и да не са в населени места, трябва да са урегулирани, за да може да се построи каквото и да е върху тях.
От изказа, който имаше тук по отношение на намеренията на вносителите, идва внушението, че основното е да се стимулира изграждането „на зелено”, върху празни терени на спортни обекти и съоръжения. Такава гаранция в този закон няма.
Това, което създава впечатление в този закон, е, че първата крачка ще бъде да се кандидатства за изграждане на съоръжения, което означава и пристрояване, и надстрояване на съществуващи с изградена инфраструктура спортни обекти публична собственост.
Аз бих повярвал на намерението на вносителите, ако те се съгласят да запишем в § 1, че става реч за незастроени урегулирани спортни имоти, и то частна общинска и държавна собственост. Защото публичната е тази, която вече е реализирана като такава. Ако се съгласите да променим така текста, ще имате моята подкрепа.
Моля вносителите да посочат оттам-насетне как гарантират, че съпътстващите дейности, които без съмнение ще ги има – вие декларативно казвате, че няма да има съпътстващи дейности, но такива без съмнение ще има, няма да са и основният предмет на дейност на някои от кандидатите за изграждане на тези спортни обекти!
Бих искал да завърша с един пример, за да не надценявате финансовите възможности на федерациите. В моя избирателен район – Пловдив, с голям ентусиазъм и апломб започна строежът на спортна зала, бих казал, уникална по своите размери и предназначение. В един момент обаче инвеститорите от федерацията се оказаха в невъзможност да я завършат. Сега по всякакъв начин търсят онова, което вие наричате публично-частно партниране, да откупят част от акциите от държавата или от общината. Тоест, не винаги доброто намерение води в рая, понякога води и в ада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплики?
Господин Стоилов.
РУМЕН СТОИЛОВ (ГЕРБ): Госпожо председател, уважаеми колеги! Господин Георгиев, хубаво е да се дават примери, затова ще Ви дам пример от моя опит. Как се привличат средства извън държавните, които са минимални? Когато един спорт е добре развит на световно, европейско и национално ниво, е естествено определени фирми от финансовия или от промишления сектор да се заинтересуват от хората – членове на федерацията, и са готови да инвестират в тях под формата на реклама. Част от тези пари, да не кажа по-голямата, тъй като държавата в една или друга степен се грижи за тяхната подготовка, екип, пътувания, състезания, тези средства могат съвсем спокойно да се инвестират в нещата, които предлагаме. Затова Ви казвам: наистина трябва да правим разграничения! Не искам да даваме примери със стадионите и т.н.
Мисля, че с този законопроект до някаква степен спираме неща, които бяха правени до момента. Не искам да обиждам никой за това. На държавна земя – публична държавна собственост, се строяха бензиностанции, газостанции. В този ред на мисли, в който Вие говорите, в Европа и в света не съм виждал в близост до стадиони да има такива обекти. При нас достатъчно ги виждам и всички вие ги виждате.
Няма да персонализирам кой е виновен и кой не е, но моля да разберете, че ако се търси под вола теле, винаги можем да намерим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Втора реплика?
Заповядайте.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Госпожо председател, колеги! От проведените дотук дебати останах с впечатлението, че никой няма нищо против философията на закона. Търсим къде евентуално законът не е перфектен.
Първо, репликата ми ще бъде по повод казаното от господин Захариев за масовия спорт и високото спортно майсторство. Твърдя, че те са пряко свързани едно с друго, тъй като няма ли масов спорт, не излиза спортист с високо спортно майсторство и обратно – ако ги няма постиженията на елитните спортисти, няма как да увлечем децата по масовия спорт.
Следващото, което искам да Ви напомня: тук става въпрос не за търговски дружества, а за федерации, които по закона са сдружения с нестопанска цел в обществена полза, не търговски организации, а сдружения с нестопанска цел в обществена полза. Бъдете убедени, че този законопроект се прави в обществена полза и никой не търси да прави молове. Ако виждате в ЗИД-а някъде записано, че ще се правят молове, опровергайте ме!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Трета реплика? Няма желаещи.
Господин Георгиев, заповядайте за дуплика.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Стоилов, аз съм от хората, които се доверяват на текстовете, а не на казаното. В текстовете няма гаранции, че няма да се случи обратното на това, което се декларира.
Отделно от това бих искал да обърна внимание, че бензиностанции не могат да се строят на терени - каквато и да е публична собственост. (Реплики от народния представител Искра Фидосова.) Ако искахте, можехте да ме репликирате, когато му беше времето.
По отношение на репликата на господин Димитров. Няма как да не се съгласи всеки, че е логично високото спортно майсторство да се предхожда от добре развит масов спорт. В тези текстове обаче няма никаква гаранция за използваемостта и достъпността на тези съоръжения за децата по време, което е удобно за тях. Има текстове, които казват, че тези, които вземат решения – министерствата и общинските съвети, трябва да запишат условията, при които ще се ползват. Какви обаче ще са тези условия? Може ли да се предположи, че по всяко време един стадион или зала ще са достъпни за ползване от децата или учениците в тяхното свободно време? Няма гаранция. Именно затова аз акцентирах, че този законопроект по-скоро е насочен към възможността за развитие на високото спортно майсторство.
Очаквах под формата на реплика да чуя отговор от вносителите и гаранция за това, че ще се акцентира върху незастроените терени, а не върху съществуващата публична собственост и спортна инфраструктура, каквато има изградена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Георгиев.
Има думата народният представител Ивайло Тошев.
ИВАЙЛО ТОШЕВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, искам да се върнем в началото на дискусията и да си припомним, че сме на разглеждане на законопроект на първо четене. В тази насока трябва да се обединим около идеята и философията на законопроекта, както казаха и говорилите преди мен колеги. По този въпрос няма спор и всички сме съгласни, че трябва да стимулираме развитието на спорта.
Дискусията обаче навлезе по въпроси, които според мен са за разглеждане на второ четене. Като един от вносителите искам да отбележа някои от въпросите и питанията, отправени най-вече от колеги отляво: какви са гаранциите, че този спортен обект или съоръжение ще се използва само и единствено за спортни цели и няма да се развива стопанска дейност?
Колеги, аз считам, че в закона има достатъчно гаранции. На първо място е самата процедура по учредяване. Едно такова право на строеж предвижда да се изготвят всякакви идейни, архитектурни проекти, където да бъде предвидена целта на сградата или на това спортно съоръжение.
В ал. 5 на предложения законопроект ясно и категорично е записано, че въз основа на заповедта – било на областния управител, било на кмета на общината, ще се сключи договор, в който ясно и категорично ще се опишат и включат клаузи, които са изброени в този текст. Аз не искам да ги повтарям. Там е включена и предвидена възможността да се отрази кога и по какъв начин това спортно съоръжение ще се използва от ученически и студентски спортни клубове, от хора с увреждания, как и по какъв начин ще става строителството, как и по какъв начин ще се въвежда в експлоатация този обект.
Така че за мен този процес на изграждане и сключването на договора впоследствие няма как да не гарантира експлоатацията на този спортен обект, съоръжение като спортен. Още повече, че в ал. 8 са предвидени възможности за предсрочно прекратяване на договора, като в хода на дискусиите в комисиите, където законопроектът беше разпределен за разглеждане, ние веднага се съгласихме, наред с други предложения, в т. 2 да отпадне „същественото нарушение”, както е предвидено, и да остане само „нарушението” на клаузи от договора – да води до възможността договорът да се развали.
Не съм съгласен с казаното от колегата Стоилов, че, виждате ли, държавата нямало да получи нищо, тя оставала без нищо. Тъй като в ал. 9 е записано, че след изтичане на определения срок правото на собственост се прехвърля и държавата става собственик на изграденото съоръжение, разходите за самото прехвърляне са за сметка на съответната федерация.
Беше повдигнат въпросът защо не са клубове, защо са само федерации. Считаме, че с предвидената уредба в ал. 2, където казваме, че спортната федерация трябва да е лицензирана и да упражнява дейността си по т. 1 не по-малко от 4 години, да, предвиди се и бяха направени предложения по отношение на това годините да бъдат по-малко – да не бъдели 4 и 2. Тук същественото е, че лицензирането на тези спортни федерации е на определен период, който в момента е 4 години. Ако действително включим и клубове, там вече няма такъв лицензионен режим, няма контрол. В един момент един клуб може да се окаже собственик на такова съоръжение, без да има възможност после да се контролира този клуб – така наречените кухи клубове, които да придобият собственост върху едно съоръжение.
По отношение възможността тази собственост и правото на строеж да бъдат предмет на разпоредителна или обезпечителна сделка е предвидена такава разпоредба, като тя в периода между първо и второ четене ще бъде коригирана и конкретизирана, за да се знае ясно и категорично, че не може да бъде предмет на разпоредителна или обезпечителна сделка правото на строеж или самото изградено спортно съоръжение или спортен обект.
Беше повдигнат и въпрос за това какви били гаранциите, защо не са използвали другите възможности, като концесия, като друг вид договаряния между съответните общини, държавата, съответно министерство и спортните организации.
Аз считам, че с този закон ние не забраняваме използването на досега съществуващите форми за възникване на договорни отношения между държава, община и една спортна организация. Така че, ние по принцип сме съгласни между първо и второ четене да разгледаме постъпили предложения и да се направи съответната редакционна корекция на предложените от нас текстове.
В заключение ще ви помоля да подкрепите на първо четене предложения от нас законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Има ли реплики към изказването на народния представител Ивайло Тошев? Няма.
Сега вече имате думата.
Народният представител Камен Костадинов.
КАМЕН КОСТАДИНОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз нямах намерение да се изказвам, тъй като се намирам в ситуация на конфликт на интереси, бидейки член на Изпълнителния комитет на Българския футболен съюз, но чух да се казват доста неистини и доста подвеждащи неща, за съжаление, от уважавани от мен хора като Янаки Стоилов.
Като начало искам да поздравя колегите, които са направили този законопроект, защото по мое дълбоко убеждение българската държава през последните 20 години е голям длъжник на българския спорт.
Българският футболен съюз, господин Стоилов, е спортна федерация, само че не получава пари. През последните 20 години не е получавала никаква субсидия. Иначе подлежи на целия лицензионен режим от спортното министерство. И не е търговско дружество, а е търговска федерация, учредена в обществена полза, която развива и управлява българския футбол.
Аз не мога да разбера, господин Стоилов, за какви подаръци става въпрос, за какво приватизиране на спортни обекти, когато колегите, които са направили това предложение, ясно са разписали какви гаранции се дават. И е разписано, че когато изтече 30-годишният срок, който те предлагат за правото на строеж, обектът, който е построен, става държавна собственост, като средствата за преминаване на собствеността са за сметка на спортните федерации.
Към господин Захари Георгиев: Българският футболен съюз е такава федерация, която има в момента, вече седма година, получени грандове от ФИФА и от УЕФА и е в единствената държава в Европа, която не може да си изгради национална спортна база, тъй като има законодателни пречки. Това е начин за финансиране.
Голяма част от сериозните спортни федерации имат своите европейски и световни аналози или членуват в такива, които, развивайки международно сътрудничество, финансират съответните национални федерации, но не са съгласни да плащат за придобиване на собственост, както и обикновено не са съгласни от техните грантови пари да се плащат данъци за строителството, което е направено. Обикновено Националната федерация трябва да намери средства, за да плати данъците.
Колеги, след като повечето от вас изразяват съгласие с философията на закона, аз ви предлагам да не търсим обяснения и начини как да не бъде подкрепен законопроектът, а да го подкрепим на първо четене. Всички, които имат някакъв интерес да има по-сериозна гаранция против злоупотреби, между първо и второ гласуване да направят своите предложения и да прецизират направените предложения от останалите колеги. Да се обединим около ползотворна дискусия, а не да се опитваме да носим от девет кладенеца вода и да се опитваме да обясним как една работа не може да стане, апропо нещо, което правим в последните 20 години. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплики?
Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин Костадинов, чувствам се длъжен да Ви репликирам, тъй като се придържам към истината и много добре знам, че Българският футболен съюз не е търговско дружество. Но аз казах друго – че футболните клубове са търговски дружества, а Българският футболен съюз е едно представително тяло именно на тези търговски дружества. Не виждам основание, след като той е със специален нормативен режим, да бъде вкарван в общата тематика.
Тук самите вносители разбрах, че са раздвоени. Едни от вносителите казват, че ние говорим за федерациите в тяхното класическо значение; други от вносителите, включително и Вие, който подкрепяте законопроекта - разширява неговия обхват. Това даже в края на дискусията все още не е ясно – дали той ще попадне в обхвата на закона.
Не искам да навлизам в по-дълбоки води, защото мисля, че вместо да отправяте упреци към мен, трябваше да ги отправяте към ръководството, на което сте член, защото там дълго време (не знам дали в момента все още е така) имаше магистрати, които в противоречие на закона продължаваха да бъдат в ръководството на тази организация.
Големият проблем на българския футбол не е в тези, които го упражняват – в състезателите и в треньорите, а може би в това, че неговите собственици са неизменни. Като помислите във Футболния съюз как да направите такава структура за управление на футболните клубове, в която самите привърженици да играят известна роля, може би ще имаме повече поводи да се обърнем с доверие към случващото се и в тази сфера на нашето общество. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Втора реплика има ли? Няма.
Дуплика.
КАМЕН КОСТАДИНОВ (ДПС): Не знам защо, господин Стоилов, като Ви слушах, се сетих за онзи стар виц, който завършваше така: „А вие защо биете негрите?” (Смях и ръкопляскания от ГЕРБ.)
Българският футболен съюз не е на никакъв особен режим. Той е спортна федерация, която е в обществена полза, само че за разлика от останалите спортни федерации не ползва държавни субсидии. Това, че в него членуват футболни клубове, които са търговски дружества, не го прави самия него такъв. В случая говорим за изграждане от федерациите на спортни обекти и съоръжения.
Аз, който съм убеден във Вашата добра професионална юридическа грамотност, недоумявам как говорите неща, които самият Вие не споделяте?! Какво общо има това, че футболните клубове са търговски дружества, с това, че Футболният съюз е обществена организация, регистрирана по Закона за юридическите лица с нестопанска цел? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Думата има народният представител Ремзи Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Тъй като законопроектът наистина е сериозен, на пръв поглед изглежда, че всички трябва да го подкрепим. Аз не вярвам в залата да има хора, които да не подкрепят българския спорт, но законопроектът не е за федерациите. Законопроектът е само за федерациите, не е за клубовете, както е посочено съвсем коректно в доклада на Комисията по регионална политика и местно самоуправление, ако прочетете внимателно, защото никой досега не се е спрял подробно на този въпрос.
На какво основание примерно федерациите са част от спортната организация, както и спортните клубове? Те нямат по-особен статут според Закона за физическото възпитание, защото това са текстове в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, който в момента обсъждаме. По тази логика трябва да бъде променен първо чл. 10 на закона. Тъй като вие не променяте чл. 10, давате предимство само на федерациите. За какво става въпрос? Съвсем нормално е федерациите да искат една подобна промяна, която ще улесни начина. Там, където имаме изоставени или недовършени обекти, или нови, които ще се направят, аз не се притеснявам, но една община има задължение да подпомага и клубовете. Един клуб може да не е член на федерацията – някакъв нов спорт.
Уважаеми колеги, ако сме честни и откровени, ако обичаме всички спортове, режимът трябва да е еднакъв за всички. Не може да има разграничение само за федерациите, а за клубовете да няма тази възможност. Тогава си задавам въпроса: защо не променяме чл. 10 от действащия закон? Там изрично казваме, че федерациите са на една основа заедно със спортните клубове. Някъде могат да преценят за определен спорт – примерно за японските спортове, да дадат на някакъв клуб вещно право. Общината не се натоварва с парични средства, но да се предостави възможност този спортен клуб да има същите права за това вещно право.
Преди малко, господин Тошев - извинявайте, ако съм сгрешил фамилията Ви, Вие казахте: ако ние предоставим и на клубовете тези правомощия за учредяване до 30 години безвъзмездно право на строеж, може да има кухи спортни клубове и че те не могат да се контролират. Е, как ще контролирате кухите спортни федерации по тази логика? (Реплика от ГЕРБ.)
Това е ваше мнение, колеги, аз само го казвам.
Вижте, както може да има кухи спортни клубове, така може да има и кухи спортни федерации. Има ги. Кухи неправителствени организации в България колкото искаш, кухи политически партии в България колкото искаш - съществуват само на книга. Не съм съгласен, че няма кухи федерации.
Условията, които са посочени за федерациите, как може да стане контролът, могат да бъдат посочени и за спортните клубове, но понякога се получават големи противоречия между федерацията и съответния клуб в региона. Масово се получават тези проблеми. Тогава федерацията ще започне да изнудва местния спортен клуб. Много примери можем да посочим тук, но няма да ни стигне времето може би.
Вносителите отказаха категорично и в Комисията по регионална политика и местно самоуправление - нормално, това е позиция на вносителите. Казаха, че не биха искали – не в този вид, но преди малко един от вносителите - моите почитания към Вас, колега, заяви, че не е съгласен да бъдат включени и спортните клубове. Какво пречи примерно да бъде, така както сте предложили текста, и ще обедини всички – „за спортните федерации или клубове”? Ако спортните федерации кандидатстват някъде за стадиони и т.н., те съвсем спокойно ще кандидатстват, но ако някъде общинският съвет прецени ... Те имат това задължение според закона. Погледнете и в текстовете на закона, да видите, че общината е задължена да подпомага определен вид спорт, тоест общинският съвет ще прецени. При същите условия ще контролира дали спортният клуб е кух, както спортната федерация и измислените политически партии. Ако направите това, аз съм убеден, че законопроектът ви ще получи много голяма подкрепа. Обратното означава, че стимулираме само една част от спортните организации.
Завършвайки, казвам: спортните федерации не са единствените. Според закона те са на едно ниво със спортните клубове. Това е текст от закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Народният представител Иво Димов поиска реплика.
ИВО ДИМОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Осман, явно не сте били в залата - преди малко дадох конкретни, ясни и точни примери. Спортните клубове в общините могат да ползват наредби. Изброих над 10 общини, в които има съответните наредби, които подпомагат съответните спортни клубове. Те могат да се възползват от тези наредби, за да упражняват своята дейност. Ние не говорим за клубове на територията на община, говорим за национални спортни федерации и за обекти, които са с национално значение, искам ясно да го разберете, а спортните клубове в тези федерации могат да използват спортната база, която ще бъде изградена от федерациите, като членове на тази федерация. Мисля, че бях ясен. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Втора реплика – Румен Стоилов.
РУМЕН СТОИЛОВ (ГЕРБ): Госпожо председател, уважаеми колеги! Господин Осман, искам да се обърна специално към Вас. Аз съм тренирал с безброй момчета от вашия етнос. Понеже говорихте за кухи клубове и кухи федерации, предполагам, че много добре Ви е известно - клубовете са членове на федерациите. Не може една федерация да членува без клубове. Ако има кухи федерации - знаете, сега се прави ново лицензиране по Закона за спорта, изключено е те да съществуват, както да съществуват и кухи клубове.
Затова Ви казвам, че законопроектът, който сме внесли, е направен в достатъчна степен ясен и точен, за да могат абсолютно всички, които развиват дейност, подчертавам – развиват дейност, и са членове на съответните федерации, а те са членове по простата причина, че развиват дейност, ще бъдат защитени. Част от средствата, които федерацията може да подсигури, ще влязат и по места, както казах в едно от предишните си изказвания. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Има ли трета реплика?
Заповядайте, господин Тошев.
ИВАЙЛО ТОШЕВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колега Осман, това, което Вие искате, коренно противоречи на онова, което искат другите колеги отляво. Вие искате да включим клубове, а те искат гаранции. Изхождайки от това, което е предложено за безвъзмездното учредяване на право на строеж, ние сме преценили, че федерациите са организациите, които могат по-лесно да бъдат контролирани с оглед съществуващия режим на лицензиране, а не клубовете.
Иначе колегата Иво Димов каза, че няма пречка общините да предоставят терени и да подпомагат клубовете си. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: За дуплика има думата народният представител Ремзи Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Господин Димов, не сте прав. Прочетете закона. Не става въпрос за национални обекти. Прочетете: правото на строеж се учредява за срок не по-дълъг от ...
Аз съм юрист и много добре знам какво означава „за национални обекти”. Абсолютно не сте прав. Тогава го изпишете. Прав е колегата, който каза преди малко: „На джентълменска основа закон не се прави”. Трябва да се изпише в закона.
Не бива да спорим. Оттам-нататък онова, което каза господин Тошев, и Вие го казахте преди малко, господин Димов. Общинският съвет не може да предостави същите права на спортните клубове със сегашните текстове. Изключено е. Говоря за право на строеж. Защо кметът на общината с решение на общинския съвет да не подпомогне, при същите условия, тоест като преференция?! И днес има Закон за концесиите. Федерацията може да вземе на концесия стадиона. Какъв е проблемът?! Но режимът е много тежък.
Да, това е крачка напред, но не бива да разделя и противопоставя спортните клубове на спортните федерации.
Господин Стоилов, аз продължих мислите на господин Тошев. Той цитираше преди малко „кухи спортни клубове”. Аз казах, че както има кухи спортни клубове, кухи партии, така има кухи федерации. Ако има кухи спортни клубове, това означава, че има и кухи федерации. Не съм ли прав? Прав съм! Това е негов израз, не мой. Тоест режимът трябва да бъде еднакъв.
Препоръчвам – прочетете чл. 10 от действащия закон. Ако промените чл. 10, колкото и да не ви харесва, променете го. Но не го променяте!
Спортните организации включват и спортните федерации, и спортните клубове, и други. Общините имат едно задължение – да подпомагат спорта. Ние говорим за право на строеж за 30 години, безвъзмездно. След тези 30 години, за да заобиколим Закона за концесиите, ще вземат за още 30 години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: За процедура има думата народният представител Емил Караниколов.
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правя процедурно предложение да продължим работното време до гласуване на закона, който се дебатира в момента. (Възгласи и оживление в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Направено е процедурно предложение за удължаване на пленарното заседание до гласуването на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта.
Моля, гласувайте.
Гласували 108 народни представители: за 77, против 24, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Беше поискана втора процедура от госпожа Атанасова. Заповядайте.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Правя процедурно предложение за промяна на точките в дневния ред, като т. 12 – „Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г.”, да стане т. 10 от нашата програма за работа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Това е друга процедура, която също ще подложа на гласуване. Явно това предложение е свързано с утрешното пленарно заседание – т. 12 „Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г.” да стане т. 10.
Утре имаме отделно гласуване на т. 1 – ратификацията. Това е отделно гласуване, още при приемането на дневния ред. Тук гласуваме за пренареждане на програмата, както е гласувана.
Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 109 народни представители: за 91, против 6, въздържали се 12.
Предложението е прието.
Имам записан още един народен представител по този законопроект. Господин Корнезов, ще вземете ли отношение?
Могат да се явят и още желаещи, защото удължихме работното време. Всичко зависи от желанието на депутатите.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Госпожо председател, ще започна с нещо като процедура. Дано някой от Вашите колеги да е свободен и да Ви замени, да води той заседанието (не че Вие не водите точно и обективно), защото си спомням изразеното от Вас становище при дискусията в Правната комисия. Бих искал да го изразите и пред пленарната зала. Пак казвам – нещо като процедура, защото пленарната зала трябва да чуе още едно юридическо мнение.
Уважаеми дами и господа, ще се спра само на юридическата страна на въпроса. Защото този законопроект, който ни се предлага, поставя фундаментални, основни въпроси на вещното право.
Както Ви е известно, в чл. 17, ал. 2 от българската Конституция е казано, че собствеността е публична и частна. Значи имаме два основни вида собственост – публична и частна. И веднага – може ли да се учредява безвъзмездно право на строеж върху публична държавна, респективно общинска собственост? Това е първият въпрос, на който трябва да отговорим. Сегашната уредба казва категорично „не”.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Не е вярно!
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Слушайте, слушайте, госпожице. Не може да се учредява безвъзмездно право на строеж върху публична държавна собственост! И вносителите добре разбират това. Затова има § 1 от Преходните и заключителните разпоредби. Обърнете внимание – там са написали „Преходни и заключителни разпоредби”.
И сега, чрез този Закон за физкултурата и спорта се променя чл. 7 от Закона за държавната собственост, за да го напаснат на това, което досега е абсурдно и недопустимо. Ето, вие сами си признавате, че е недопустимо.
ЮЛИАНА КОЛЕВА (ГЕРБ, от място): Не си признаваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Който има реплики, нека да го направи по реда, по който се правят репликите.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нека госпожа Фидосова внимава какво казва в своето изказване. Правото на строеж е уредено в чл. 63 от Закона за собствеността. И то е познато още от Римското право!
И сега, без да навлизам в детайла, собствеността на земята е на едно лице, а собствеността на постройката е на друго лице. Така че, госпожо Фидосова, това спортно съоръжение има собственост и то не е на държавата, то е на съответната федерация, както ни се предлага.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: За определен период от време.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да – за 30 години. Добре – за 30 години, но друг е собственик. Това е суперфицията, не е нещо друго.
Поставя се кардиналния вече въпрос: мо-о-же ли земята да бъде пу-у-блична държавна со-о-обственост, а правото, което е вторично – правото на суперфиция, респективно на постройките или на съоръженията, да бъде частна собственост?
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Може.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Разбира се, че не. Не е възможно!
Следователно, уважаеми дами и господа, не бутайте фундаментите на вещното право, защото днес можем да направим добри, благородни подбуди за развитието на спорта – да бламираме основни институции на вещното право. А утре за други какво ще правим? Следователно, а-а-ко въобще съзнаваме, защото, какво означава, уважаеми дами и господа без-въз-мезд-но отстъпване право на строеж? Това означава дарение, бе хора! Държавата дарява публична държавна собственост на частни лица. Това означава! Какво означава безвъзмездно? Това е дарение, нищо друго. Защо не го напишете: „държавата дарява публична държавна собственост и я превръща от публична в частна”?! Не, категорично не! Затова аз няма да подкрепя закона от юридическа гледна точка.
Друг е въпросът, а-а-ко се постави само въпросът върху частна държавна собственост – тогава да мислим. Вие предлагате пу у блична държавна собственост и затова с всичките ми уважения към вносителите и техните благородни намерения, този законопроект тангира към противоконституционност и не може да бъде подкрепен от българския парламент. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Реплика заяви господин Тошев. Заповядайте.
ИВАЙЛО ТОШЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колега Корнезов, аз не знам дали вчера сте били в пленарното заседание. Вчера една от точките в дневния ред беше Законът за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, който приехме. Там в § 5, в чл. 7 се създадоха нови алинеи 5 и 6. В ал. 5 беше предвидена възможността върху имоти публична държавна собственост да се учредява право на строеж, прокарване или преминаване.
С това, което Вие казвате, заблуждавате залата. Благодаря.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Виж § 1! Виж § 1!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Други реплики? Няма.
Господин Корнезов, желаете ли дуплика? Не.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по законопроекта? (Реплика от народния представител Любен Корнезов.)
По процедурата, господин Корнезов, още одеве казах, че аз имам желание да взема отношение по законопроекта, но нямам тази възможност. Възложено ми е от председателя на парламента да водя заседанието. Няма как да направя нещо друго. Нямам право по правилник. (Шум.)
Закривам дискусията по законопроекта.
Поставям на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 054 01-49, внесен от Иво Димов и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 105 народни представители: за 77, против 17, въздържали се 11.
Предложението е прието.
Докато текат резултатите по групи ще прочета съобщенията за парламентарен контрол за 16 юли 210 г., петък.
Министър-председателят на Република България Бойко Борисов ще отговори на четири питания от народните представители Георги Пирински, Иван Николаев Иванов, Сергей Станишев и Петър Димитров, и Любомир Иванов.
Заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков ще отговори на два въпроса на народните представители Пламен Орешарски и Михаил Миков.
Министърът на външните работи Николай Младенов ще отговори на два въпроса на народните представители Атанас Мерджанов и Волен Сидеров.
Министърът на здравеопазването Анна-Мария Борисова ще отговори на четири въпроса на народните представители Ваньо Шарков; Мая Манолова; Кирчо Димитров и Ваньо Шарков; и Янаки Стоилов, и на две питания на народните представители Ваньо Шарков и Иван Николаев Иванов, и Янаки Стоилов.
Министърът на културата Вежди Рашидов ще отговори на въпрос от народния представител Михаил Михайлов.
Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Александър Цветков ще отговори на три въпроса от народните представители Петър Мутафчиев и Меглена Плугчиева.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев ще отговори на три въпроса от народните представители Михаил Михайлов – 2 въпроса, и Пенко Атанасов.
Министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов ще отговори на въпрос от народните представители Мая Манолова и Милена Христова.
Министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов ще отговори на въпроси от народните представители Румен Петков и Спас Панчев; Меглена Плугчиева, и Лъчезар Тошев.
На основание чл. 83 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, отлагане на отговори със седем дни са поискали:
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев на шест въпроса от народните представители Иван Вълков, Димитър Петров, Вяра Петрова, Стоян Гюзелев, Галина Милева-Георгиева и Иван Алексиев; Митко Захов и Любен Татарски; Стоян Иванов, Янаки Стоилов – 2 въпроса, Михаил Миков.
Министърът на околната среда и водите Нона Караджова – на въпрос от народния представител Цвета Георгиева.
Министърът на културата Вежди Рашидов – на въпрос от народния представител Петър Хлебаров.
Министърът на здравеопазването Анна-Мария Борисова – на два въпроса от народните представители Ваньо Шарков и Милена Христова.
На основание чл. 83, ал. 4 от правилника ни, поради отсъствие по уважителни причини народният представител Четин Казак отлага въпросите си към министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов и министъра на здравеопазването Анна-Мария Борисова.
Поради предварително поет ангажимент с международно участие, свързан с посещението на руска делегация, ръководена от енергийния министър на Русия господин Сергей Шматко и представители на „Газпром”, в заседанието за парламентарен контрол не може да вземе участие министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не може да участва и министърът на правосъдието Маргарита Попова.
Следващото пленарно заседание е на 16 юли 2010 г., петък, в 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,04 ч.)


Председател: Цецка Цачева

Заместник-председатели: Анастас Анастасов
Екатерина Михайлова

Секретари:
Петър Хлебаров
Митхат Метин