Председателствали: заместник-председателите Анастас Анастасов, Екатерина Михайлова и Павел Шопов

Секретари: Пламен Нунев и Милена Христова

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ:(звъни) Имаме кворум. Откривам пленарното заседание на 16 юли 2010 г.
Уважаеми колеги, на основание чл. 43, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, предлагам включване на нова точка в седмичната програма – Проект за решение за избиране на заместник-председател и членове на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, която да бъде разгледана от Събранието днес, като точка втора от дневния ред.
Моля да гласуваме, колеги.
Гласували 148 народни представители: за 103, против 29, въздържали се 16.
Предложението е прието.
Започваме с точка първа от днешния дневен ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА СТАБИЛИЗИРАНЕ И АСОЦИИРАНЕ МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ И ТЕХНИТЕ ДЪРЖАВИ ЧЛЕНКИ, ОТ ЕДНА СТРАНА, И РЕПУБЛИКА СЪРБИЯ, ОТ ДРУГА СТРАНА. Вносител е Министерският съвет.
Постъпил е доклад от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Кой ще докладва?
Господин Тошев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги!
„На извънредно заседание, проведено на 9 юли 2010 г., Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумението за стабилизация и асоцииране между европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република Сърбия, от друга страна, внесен от Министерски съвет.
В заседанието на комисията взеха участие Милен Люцканов – заместник-министър на външните работи, и Димитър Карастоянов – референт, дирекция „Съседни страни” в Министерство на външните работи.
На основание чл. 85, ал. 1, т. 5, 7 и 8 от Конституцията на Република България с настоящия законопроект се предлага на Народното събрание да ратифицира със закон Споразумението за стабилизация и асоцииране между европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република Сърбия, от друга страна, подписано в Люксембург на 29 април 2008 г.
Интеграцията на Западните Балкани е един от основните приоритети на Европейския съюз през последното десетилетие след срещата на върха в Сараево през 2000 г., когато е стартиран процесът за стабилизация и асоцииране, в чийто рамки се реализира европейската перспектива на страните от Западните Балкани.
Сключването на Споразумение за стабилизация и асоцииране е ключова стъпка по пътя към пълноправното европейско членство и е резултат от силната ангажираност на Европейския съюз, включително и на Република България, към интеграцията на страните от Западните Балкани.
Основната стратегическа цел на влизането в сила на Споразумението за стабилизация и асоцииране на страните от Западните Балкани, в това число на Република Сърбия, и на процеса на тяхното прилагане, е да се даде възможност за успешното решаване на основните предизвикателства пред държавите от региона, а именно завършване на законодателните, политическите, икономическите и административните реформи.
Като стъпка към постигане на горепосочените цели, на 14 юни 2010 г., министрите на външните работи на страните – членки на Европейския съюз, участвали в Съвет „Външни отношения”, предлагат на своите национални парламенти да ратифицират Споразумението за стабилизация и асоцииране между европейските общности и Република Сърбия, като до този момент това са направили Испания и Малта.
Споразумението за стабилизиране и асоцииране със Сърбия представлява „смесено” споразумение, тъй като засяга области на компетентността на Съюза и на държавите членки.
Споразумението обхваща няколко основни аспекти, присъщи за споразуменията за асоцииране:
- разпоредби, свързани със задълбочаването на политическия диалог със Сърбия;
- разпоредби относно регионалното сътрудничество;
- разпоредби относно свободното движение на стоки и създаването на зона за свободна търговия;
- разпоредби, свързани с движението на работници, свободата на установяване, предлагането на услуги и движението на капитали;
- сближаването на законодателството на Сърбия по отношение на достиженията на правото на Европейския съюз;
- разпоредби относно сътрудничеството в областта на правосъдието, свободата и сигурността;
- разпоредби относно политиките за сътрудничество, водещи до устойчиво икономическо и социално развитие на Сърбия;
- разпоредби относно финансовото сътрудничество;
- институционални, общи и заключителни разпоредби, предвиждащи създаването на Съвет за стабилизиране и асоцииране, Комитет по асоцииране и стабилизиране и Парламентарен комитет по стабилизиране и асоцииране.
Основен елемент, залегнал в споразумението (чл.2), е ангажиментът на Сърбия за пълно сътрудничество с Международния наказателен трибунал за бивша Югославия.
Споразумението представлява предварителен етап преди признаването на статут на страна – кандидатка за членство и стартиране на преговорите за присъединяване.
Българската страна подкрепя влизането в сила на споразумението, защото страните от Западните Балкани, в това число и Сърбия, са традиционни търговски партньори на България и запазването и разширяването на достъпа до сръбския пазар е от особен интерес за българските производители.
В двустранен план ратифицирането на Споразумението ще предаде по-голяма динамика на цялостния процес на развитие на българо-сръбските отношения. В тази връзка биха могли да се предприемат по-интензивни действия за актуализиране на нормативно-правната база във всички области от взаимен интерес, за подобряване и изграждане на съвременна енергийна и транспортна инфраструктура, включително за постигане на сигурност и диверсификация на енергийните доставки, преодоляване на драстичния спад на стокообмена между България и Сърбия, констатиран през 2009 г., както и равнопоставеното третиране на българските инвеститори на сръбския пазар.
Ратифицирането на споразумението за стабилизация и асоцииране между европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република Сърбия, от друга, ще допринесе за по-пълноценното приобщаване на страната към европейските ценности и правила, за да се задълбочи цялостният процес на интеграция на Западните Балкани, който ще създаде допълнителни гаранции за сигурност и стабилност в региона.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 11 гласа „за” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за стабилизация и асоцииране между европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република Сърбия, от друга страна, № 002-02-23, внесен от Министерския съвет на 2 юли 2010 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря, господин Тошев.
С доклада на Комисията по външна политика и отбрана ще ни запознае народният представител Владимир Тошев.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги.
„На извънредно заседание, проведено на 9 юли 2010 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект.
Споразумението е резултат от силната ангажираност на Европейския съюз, включително на България, със страните от Западните Балканки, посредством Процеса за стабилизация и асоцииране, който изигра решаваща роля за постигнатия през последните години напредък в тези страни. Основната стратегическа цел на влизането в сила на споразуменията за стабилизация и асоцииране на страните от Западните Балкани, в това число и Република Сърбия, и на процеса на тяхното прилагане, е да бъде дадена възможност за успешното решаване на основните предизвикателства пред държавите от Западните Балкани днес. Като стъпка в изпълнението на тази цел, след решение на министрите на външните работи на страните - членки на Европейския съюз, участници в Съвета „Външни работи”, Споразумението за стабилизация и асоцииране на Република Сърбия е предоставено за ратификация на националните парламенти в Европейския съюз.
Съветът подчертава, че пълното сътрудничество на Сърбия с Международния наказателен трибунал за бивша Югославия остава главен елемент на настоящото Споразумение.
Република България провежда последователна политика в подкрепа на европейската интеграция на Република Сърбия. Тази позиция е основана на разбирането, че присъединяването на демократична и реформирана Сърбия към Европейския съюз е от интерес както за страната ни, така и за Съюза като цяло с оглед консолидирането на стабилността и развитието на целия регион на Западните Балкани. България подкрепя по-бързото влизане в сила на Споразумението за стабилизация и асоцииране на Република Сърбия в Европейския съюз при пълно отчитане на принципа, съгласно който напредъкът в процеса на евроинтеграция следва да се осъществява въз основа на изпълнението на поставените условия и критерии, в т.ч. на специфични изисквания към отделните държави.
Влизането в сила на Споразумението е важно за България, тъй като страните от Западните Балкани са традиционни наши търговски партньори и запазването и разширяването на достъпа до пазара на Сърбия е от особен интерес за българските производители.
В двустранен план ратифицирането на Споразумението от Народното събрание ще създаде благоприятни условия за засилване на взаимното доверие между България и Сърбия, за придаване на по-голяма динамика на цялостния процес на развитие на българо-сръбските отношения, както и за постигане на напредък по всички въпроси от двустранен характер.
След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което с 10 гласа „за” и 2 гласа „въздържали се” Комисията по външна политика и отбрана – господин председател, тук искам да направя редакционна поправка, защото в решението на комисията пише „единодушно прие следното становище”, думата „единодушно” трябва да отпадне, защото има 10 гласа „за” и 2 гласа „въздържали се” – прие следното становище:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5, 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република Сърбия, от друга страна.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря, господин Тошев.
От името на вносителя – Министерският съвет, заповядайте, министър Младенов.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Тошев, във Ваше лице искам да благодаря на двете комисии на Народното събрание, които работиха изключително бързо по подготовката на ратифицикацията на Споразумението за стабилизиране и асоцииране на Република Сърбия към Европейския съюз.
Уважаеми народни представители, искам днес да кажа няколко думи в тази зала, защото смятам, че когато нашите съседи вървят напред по пътя си към европейската интеграция, това в България като страна, която най-скоро се присъедини към Европейския съюз, трябва да бъде отбелязано по специален начин.
С влизането в сила на Споразумението за стабилизиране и асоцииране на Сърбия се дописва една страница от 10-годишната история на прехода, на свалянето на режима на Слободан Милошевич. За тези 10 години Сърбия се промени много, постигна значителен напредък в процеса си на реформи и започна да изгражда европейски дух по критерии и ценности, които всички споделяме.
България не само на думи подкрепя интеграцията на Република Сърбия към Европейския съюз. Присъединяването на нашата демократична и реформирана съседка към Европейския съюз е от интерес както за страната ни, така и за стабилността и развитието на Западните Балкани, на региона, в който живеем, и на Европейския съюз като цяло.
Наскоро имах честта да обиколя нашите съседи и вече от личен опит и лични впечатления мога да ви кажа, че има много работа, която трябва да се свърши.
Убедих се, че нашата страна трябва да настоява Европейският съюз да запази ясния си ангажимент за европейската перспектива на Западните Балкани. Убедих се, че за да предотвратим разочарованието, умората, песимизма и недоверието, трябва да дадем ясен сигнал, че всички наши съседи на Западните Балкани ще бъдат част от Европейския съюз, когато изпълнят условията за членство. Единствено ясната перспектива може да окуражи реформаторските проевропейски сили, които днес са под заплахата да се превърнат в безгласни малцинства.
Влизането в сила на Споразумението за стабилизиране и асоцииране на Сърбия ще даде и много възможности в двустранен план на нашата страна.
На първо място, ще могат да бъдат предприети още по-активни действия от страна на България и от страна на Сърбия за актуализиране на нормативно-правната база във всички области от взаимен интерес – за подобряването и изграждането на съвременна енергийна и транспортна структура, за включването на темата за сигурността и диверсификацията на енергийните доставки в нашите разговори, за преодоляването на спада на стокооборота ни. От българска страна ще могат да бъдат предприети по-ефективни действия за запазването и развитието на националната културна идентичност на българското национално малцинство в Република Сърбия и за поддържането на нашето културно наследство.
Сърдечно благодаря на народните представители от двете комисии за бързата работа, която свършиха. По време на обсъждането на законопроекта в Комисията по външна политика и отбрана и в Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове стана ясно едно и то е видимото желание на всички народни представители от тези комисии да разглеждат българо-сръбските отношения не от партийна гледна точка или от краткосрочна перспектива, а от гледна точка на националните интереси на България и от интересите на целия регион, в който живеем.
Уважаеми народни представители, преди повече от половин век Нобеловият лауреат и автор Иво Андрич беше написал: „От всичко, което човек издига и строи, нищо не е по-добро и по-ценно от мостовете. Онзи, който построи мост за хората, ще им е служил по най-добрия начин”.
Споразумението, което обсъждате днес, е макар и все още крехък мост на Сърбия към Европейския съюз, за сръбските граждани е мост и е мост за всички хора на Балканите, които вярват, че нашият регион може да бъде окончателна и неизменна част на общност от ценности, каквато е Европа.
Убеден съм в европейското бъдеще на съседна Сърбия. Убеден съм и в европейското бъдеще на нашите съседи от Западните Балкани. Убеден съм, че те ще извървят пътя, който извървяхме ние и по който те вървят в момента. Убеден съм, че ние можем да им помогнем и че помагането е в наш интерес и в интерес на цяла Европа.
Именно затова вашият вот днес в полза на ратифицикацията ще бъде силен политически сигнал към нашите съседи, че България подкрепя оставащите стъпки пред тях, за да бъдат част от Европейския съюз, разбира се, изпълнявайки всички критерии за членство.
Призовавам ви, уважаеми народни представители, с максимално мнозинство, надявам се и с консенсус да може да ратифицираме днес Споразумението за стабилизиране и асоцииране на Република Сърбия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря, господин Младенов.
Колеги, имате думата за разисквания.
Заповядайте за изказване, господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Господин председател, дами и господа народни представители! Вземам думата, за да изразя особеното мнение на Парламентарната група на „Атака” по този въпрос. Изразих това мнение също така и в Комисията по външна политика и отбрана. Нашите забележки относно Сърбия, нейното кандидатстване и най-вече позицията на България към този въпрос са следните.
Сърбия е държава, която беше част от едно изкуствено образование, наречено Югославия. То вече не съществува. Имаше и други изкуствено създадени държави и съюзи, които вече не съществуват, те се разпаднаха на своите естествени компоненти.
Като българска патриотична партия ни интересува как се съблюдават правата на българите, българското малцинство, живеещо в Сърбия, откакто след 1919 г. по един много несправедлив за България начин бяха отрязани части от нашата родина, придадени към изкуствената държава Югославия и тези части, наречени Западни покрайнини, до ден днешен принадлежат към Сърбия.
Поставяли сме този въпрос в Европарламента още преди две години. Този въпрос е юридически. Направихме експертна разработка, от която се вижда, че след като вече липсва политическият субект Югославия, то т.нар. Ньойски договор към кого се отнася? Това е въпрос, който смятаме, че българската страна трябва да постави и сега, когато предстои приемането на Сърбия в Европейския съюз.
Ние сме държава, която обикновено подкрепя, без да поставя условия или без да изисква, да настоява за своя интерес. Нека да променим тази наша политика и нека България да започне да става държава, която поставя акцентите на своя интерес, когато става дума за съседни държави, за други държави, и когато от това зависи тяхното приемане в Евросъюза. Впрочем, това се отнася и до Турция. В случая то се отнася и до Сърбия, защото сега предстои да ратифицираме това споразумение.
Моята идея – и аз я изказах много ясно в комисията – е Министерство на външните работи да постави тези бележки по въпроса за българското малцинство, което продължава да живее, без да могат да бъдат спазвани правата в Сърбия. Ние имаме много контакти с организация на българи там, ние следим как техните права през десетилетията са били потъпквани и те продължават да бъдат потъпквани. При това положение не е уместно и не е логично България да казва, че подкрепя изцяло и без никакви забележки членството на Сърбия в Евросъюза.
Да, ние сме за това Сърбия да стане член на Евросъюза. Това е един логичен, един естествен процес. Но нека да поставим като суверенна и достойна държава нашите бележки и да кажем: сръбското ръководство на държавата да промени категорично и тотално, генерално своята политика спрямо българите и спрямо всички, които имат българско самосъзнание в Сърбия, да промени отношението си към тези хора, защото те продължават да живеят в дискриминация, те нямат възможност да говорят, да се обучават на български език, да водят социален живот такъв, какъвто трябва да има едно малцинство. И всичко това са проблеми, които трябва да бъдат изказани именно в България.
Точно затова моята позиция в комисията беше „въздържал се”. Аз сега ще я повторя, защото смятам, че българската страна не поставя достатъчно ясно своите интереси. Този въпрос стои и спрямо Турция, но това не е тема в момента, когато му дойде времето ще поставя и този въпрос.
Нека да се знае, че партия „Атака” е неотстъпчива в тези въпроси, които засягат българския национален интерес. Ние тук компромиси не можем да правим. Тук всеки един компромис води до ескалация на националнихилизма, на това България да бъде поставяна в положение на държавата, която винаги казва да за всичко. Нека да бъдем държавата, която да може да казва „да под условие”, или пък, когато трябва и „не”. Това не означава разваляне на отношенията, това не означава конфликт, това не означава противопоставяне и някакво усложняване на дипломатическите отношения. Не, това означава единствено защита на националния интерес.
Затова нашата позиция в случая ще бъде „въздържал се”, за да покажем, че не всичко в отношенията трябва да бъде с една лакировка, която е приятна за другата страна, но за България не носи дивиденти. Това е бележката, която искам да поставя пред вас като народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Има ли реплики? Няма.
Госпожо Плугчиева, заповядайте за изказване.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Смятам, че днес за българския парламент е една изключително важна дата и един важен дебат, който ние трябва да проведем, ако щете свързан с историческа отговорност за страната ни. С голямо огорчение слушах внимателно изказването на господин Сидеров, което той направи в Комисията по европейски въпроси, и трябва да ви кажа, че съм изненадана, че той повтаря това и в залата. Тази лексика и този националистически подход на оценка, този маниер, за съжаление, отново ни връща в миналото, връща ни във времена, когато наблюдатели, историци и политици наричаха това време съответно време, в което на Балканите се гледаше като на барутно буре, смятам, че е един отречен, един неперспективен подход.
Затова не смятам, че българо-сръбските отношения, господин Сидеров, минават през тази лексика и през този подход. Смятам, че в ден, в който България трябва да покаже своята европейска зрялост, че е научила много от историята и че гледа в бъдещето, именно сега е моментът България, научила уроците си, да покаже наистина европейски стил, да подаде ръка, да подкрепи това споразумение. И не само да подкрепи, а да бъде сред първите страни, които ратифицират това споразумение. Затова използвам възможността да отправя поздравления към правителството и специално към министъра, който през м. май направи обиколка в страните на Западните Балкани и показа още веднъж последователност и приемственост в политиката на страната ни по отношение на нашите съседи на Западните Балкани.
Моята лична позиция и позицията на колегите от Коалиция за България е в пълна подкрепа на споразумението. Едно споразумение, което отваря голям европейски шанс за интеграция на Сърбия, даване на възможност наистина да продължат политическите, икономическите и всякакъв вид реформи и че тази възможност отваря, разбира се, перспективи и в двустранните отношения на България. И всички въпроси, които има за решение и за обсъждане в диалог, това са партньорски отношения и те трябва да бъдат и имат възможност да бъдат отношения, прекарани, прегледани и дискутирани през призмата на европейската интеграция и бъдеще на Сърбия.
Ние не бива да забравяме, че като страна членка имаме и нашите отговорности на Балканите и че от България се очаква, когато вече е пълноправен член на Европейския съюз, да не забравя трудностите и прехода, през който е минала. И съответно този опит – горчив и добър, да предостави и съответно да подпомогне страните от Западните Балкани, пред които именно стои посоката на европейската интеграция.
За нас като страна е важно да има съответно политическа и икономическа стабилност на Балканите. Ние сме страната, която би трябвало да бъде водеща в това отношение, да катализира процесите на стабилизация и на интеграция на всички, които са около нас и които попадат в политиката на съседство, в политиката на Европейския съюз. Затова всички открити въпроси, които има, смятам, че придобиват качествено нова възможност да бъдат дискутирани, обсъждани и решавани както в двустранен план, така и в чисто европейски план на едно ново, друго ниво.
Затова аз с убеденост ще гласувам за споразумението, ще го подкрепя и смятам, че това е един завършек на последователната политика на България през годините. Тук отляво и отдясно стоят политици, дипломати, и хора, които са дали своя принос за това, днес да стигнем до тази дата и да стигнем до ратификация на споразумението със Сърбия. Лично аз призовавам всички съвсем отговорно да дадат своя глас в това споразумение, да покажем своята европейска зрялост като страна членка и наистина да не допуснем това, което много скептици казваха – това е бяло петно на европейската карта. Нека това бяло петно да не се превърне в черна дупка. Но ние всички политици на Балканите носим отговорност за това. И затова, уважаеми колеги, аз ви призовавам да подкрепим споразумението, да дадем своя глас и да покажем нашата европейска зрялост и нашата възможност да подпомогнем съответно Сърбия и по този начин да дадем послание и сигнал към всички страни от Западните Балкани, а това е в интерес на България. Така че нашият български интерес е балкански интерес, регионален интерес и европейски интерес. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Има ли реплики?
Заповядайте, господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Аз не се учудвам на казаното от госпожа Плугчиева – тя е представител на една политическа сила, която преди десетилетия е извършила гигантско национално предателство, карайки с насилие българите от Македонския край, Пиринския край да се наричат македонци. Това е тежкият грях на партията БКП, днес БСП, чийто представител е госпожа Плугчиева. Аз ще припомня само, че тя беше посланик в Германия, когато се разигра изключително драстичната гавра с българската национална памет, наречена „митът Батак”. Спомняте си този случай, когато турската държава поръча на определени изпълнители, сред които една българка, за съжаление, да напишат книга, в която да се отрича баташкото клане и въобще, че е имало такова. Тогава госпожа Плугчиева не си мръдна пръста, за да заеме българска позиция, бидейки посланик в Германия.
Затова не се учудвам, че сега тя с лека ръка прежалва съдбата на българите, живеещи в Сърбия, а и в Македония, защото същият въпрос стои и ще стои утре, когато по същия начин тук бъде внесено предложение да ратифицираме споразумение за Македония. Така наречената Република Македония, където до ден днешен преследват, репресират, вкарват в затвора и физически малтретират хората, които се наричат българи. Не само случаят Спаска Митрова, за който партия „Атака” прояви ангажимент, а и много други такива случаи има.
И за Македония ли ще кажем, госпожо Плугчиева, с ръкопляскания „Заповядайте, влезте в Евросъюза”, при положение че извършвате репресии към хората, които се наричат българи? Такъв национален нихилизъм е типичен за вас, но аз не мисля, че народните представители от другите политически сили го споделят.
Точно затова моят призив е да сложим бележка – не да спрем пътя на Сърбия, а да накараме Сърбия да каже: „Да, ние по никакъв начин повече няма да караме българите, които живеят на наша територия, да се чувстват дискриминирани”. Защо Сърбия да не даде едно такова уверение? Защо вие сте против това?
Никой не спира пътя на Сърбия към Евросъюза. Напротив, тя трябва да влезе, но нека да влезе, коригирайки се. Нека и Македония да влезе, коригирайки се. Да каже: „Да, повече на територията на Македония нито един човек, който се нарича българин, няма да бъде репресиран, преследван и малтретиран заради това, че е българин”.
Нима вие не искате това? Ако не го искате, станете и кажете: „Да, ние сме съгласни с репресиите срещу българи в Македония”. (Сигнал от председателя за изтичане на времето.) Кажете го, госпожо Плугчиева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика – господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Преди да направя репликата си, ще отправя процедурно възражение по начина, по който водите. Трябва да напомняте на репликиращите, че съгласно нашия правилник репликата е кратко възражение по изказването, което се репликира. Особено когато един оратор си позволява крайно невъздържани, хулещи определена политическа сила характеристики,... (Оживление, шум и реплики „Картата!” от ГЕРБ.)
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Това не е реплика!
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: ...сте длъжен да направите бележка...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Пирински, Вашето поведение също...
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: ...на репликиращия и да го приканите да спазва правилника ни повече, ни по-малко.
Сега, ако обичате, да засечете двете минути за реплика.
Госпожо Плугчиева, Вие основателно се позовахте на дискусията в Комисията по външна политика. Подчертахте значението на тази дискусия в пленарната зала, но пропуснахте според мен един съществен, може би най-съществения момент.
От наша страна, както си спомняте, беше направена изрична препоръка към Министерството на външните работи да се постарае в общата преговорна позиция на Европейския съюз със Сърбия да намерят пълно отражение всички загрижености на българската страна относно правата на българското национално малцинство в Сърбия. И точно тук е разликата между този вреден подход, който партия „Атака” прилага по този въпрос, защото е чисто демагогско това изказване, че ние сме за решаване на въпроса, но дайте да прекроим границите, защото Югославия била изкуствено образование. (Оживление, шум и реплики от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Моля без реплики в залата.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Че кой от сръбска страна ще бъде готов на тази основа да решава този болезнен въпрос? (Шум и реплики от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Без обаждания от залата!
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Точно това е мерилото за европейско поведение – реални, сериозни въпроси, по които можем да съдим действително дали Сърбия върви към европейските стандарти, да бъдат поставени от позициите на Европейския съюз и от нас като страна – членка на Европейския съюз; да знаем, да заявим своите очаквания достатъчно сериозно и да осигурим ангажирана подкрепа на целия Европейски съюз за нашите позиции. Такава препоръка си позволявам да отправя към господин министъра.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Трета реплика?
Госпожо Плугчиева, заповядайте за дуплика.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (КБ): Господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Господин Сидеров, късата памет – Вашата, или пък защото е удобно да проявите къса памет, не ме изненадва, както и манипулативният подход, който винаги прилагате – повтаряте го и сега. Затова не смятам да му обръщам внимание. Жалкото е, че в този важен момент, при обсъждането на такъв важен исторически документ, Вие, за съжаление, поставяте целия български парламент като институция в крайно жалко и неудобно положение. Аз искрено се надявам, че всички колеги ще се разграничат от този подход. Особено се обръщам към колегите от ГЕРБ.
Към господин Пирински си позволявам само да кажа: това, което Вие коментирахте, е абсолютно вярно и това беше тема на дискусия в комисията. В комисията участва заместник-министър Люцканов, който пое ангажимент и съответно потвърди, че приема тези предложения и че това е тема, която ще бъде във фокуса на вниманието на Външно министерство. (Реплика.) Абсолютно.
Така, че аз не коментирах този въпрос именно поради факта, че беше засвидетелствана такава отговорна позиция от Външно министерство – от господин Люцканов, и смятам, че именно това е цивилизованият подход.
Господин Пирински, позволявам си да припомня, след като връщаме лентата назад, че Вие бяхте първият външен министър, който именно подаде ръка на страните от Западните Балкани, и то преди 15 години в един много тежък период за региона ни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Думата поиска господин Младенов.
Заповядайте, господин Младенов.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Уважаеми народни представители, първо, искам да не се съглася с нещо, което каза госпожа Плугчиева току-що, и това е, че българският парламент изпада в неудобно положение. Напротив, именно наличието на различни мнения, различни гледни точки в крайна сметка е нещото, за което хората в Сърбия се бориха години наред – срещу диктатурата на Слободан Милошевич.
Наличието на различни гледни точки и тяхното отстояване е това, което пази демокрацията и това, което в най-добра степен ще защити интересите не само на българското малцинство в Република Сърбия и в другите ни съседи – на всички национални малцинства, на всеки един човек!
Аз искам, когато нашите съседи бъдат част от Европейския съюз, не само българите в Сърбия да могат гордо да станат и да кажат: „Аз съм българин” – искам това да може да го каже всеки човек на Балканите, без значение към каква етническа група е или каква национална принадлежност има.
За да можем да постигнем това, ние трябва да имаме процес, по който вървим в момента. Споразумението за стабилизиране и асоцииране на Сърбия ни дава първата крачка, с която да тръгнем по този мост, който ще ни отведе към момента, в който Сърбия ще може да бъде кандидат за членство в Европейския съюз. По какъв друг начин, ако не със сътрудничество, ако не с диалог и ако не с европейска перспектива, ще се намери решение на тези въпроси?
Да не би когато в някоя страна има диктатура, тази диктатура да осигурява повече права на нейните граждани? Не! Правата се осигуряват от законите, от спазването им, от конституцията на всяка една страна. Мисля, че това винаги е било позиция на българските правителства. Може да се спори кога по-видима – кога по-невидима, кога по-открита – кога по скрита, но именно затова позицията на това българско правителство - на ГЕРБ, е, че България ще отстоява своите интереси, интересите на нашите сънародници, интересите на нашата страна в рамките на преговорите с всички страни в Европейския съюз, които искат да бъдат част от Европейския съюз, но ще го прави като страна – членка на Европейския съюз, не като страна кандидатка и не като външен фактор.
Да го правиш като страна – членка на Европейския съюз, означава да знаеш механизмите, които съществуват, за да се защитят правата на нашите сънародници. Постепенно с процеса на присъединяване, с началото на преговорите на всяка една страна за членство в Европейския съюз, тези инструменти се разширяват, както те днес са повече, отколкото бяха, когато в нашата съседна страна вилнееше диктатурата на Милошевич. Те ще бъдат още повече, когато страната получи статут на кандидат – членка на Европейския съюз. И неизменно в позицията на българското правителство ще бъде темата за правата на човека – правата на човека, които ние в нашата собствена страна трябва да спазваме и които трябва да настояваме нашите съседи също да спазват и не само нашите съседи, а и тези, които са по-отдалечени от нас.
Искам да обърна внимание на Народното събрание и да помоля народните представители да бъдат много внимателни, защото когато издигнеш високо летвата на спазването на правата на човека това означава, че ти трябва да си първият пример за това как то се прави. Не може да очакваш, че ще искаш от другите нещо, което не си готов сам да направиш.
Аз мисля, че в нашата страна нашето законодателство, нашата Конституция, гарантира в много голяма степен правата на всеки български гражданин. Това ниво на защита, което българските граждани в България имат е това, за което трябва да настояваме пред нашите съседни страни и за това - да може всеки да реализира своята културна идентичност, да покаже своята национална традиция, да отстоява своите празници, да отстоява своите ценности, но да ги отстоява в един европейски контекст, в който толерантно се отнасяме един към друг и в който работим заедно, за да постигнем това, което в крайна сметка е най-големият ни стратегически интерес – нашите съседи от Западните Балкани да бъдат част от европейското семейство.
Единствено тогава ще се преборим и с регионалната престъпност, с регионалната мафия, с пречките, които съществуват пред транспорта, пред инфраструктурата, пред движението на хората и така нататък. За да направим това, не означава да се откажем от това, че сме българи или от това, че има наши сънародници, които живеят в съседните страни, които трябва да имат собствено си право на идентичност по същия начин, по който ние го имаме.
Затова аз не виждам противоречие в позициите, които бяха изказани. Напротив – мисля, че всички работим и вървим в една посока, разбира се, всеки със собствената си гледна точка, но нека днес с акта на ратификация да дадем възможност на тези инструменти да бъдат реализирани и да бъда реализирани в интерес на България, да бъдат реализирани в интерес на Сърбия, в интерес на всичките ни съседи. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, господин министър.
За изказване, господин Миков, заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа! Коалиция за България ще подкрепи категорично днешната ратификация.
Аз на свой ред искам да изкажа удовлетворение от скоростта, с която правителството внесе за ратификация този закон.
Ратификацията на споразумението отваря нови хоризонти пред България и ние трябва да сме наясно, че има интереси, както в българския бизнес, така в научните среди, така в културните среди, по-бързо да се реализира ратификацията.
България има особен интерес от отварянето на пътя на Сърбия към Европейския съюз, специален интерес, ако щете - по-голям интерес от Белгия, от Холандия, от други страни, които отстоят географски на много километри от България.
Аз мисля, че в този момент Народното събрание трябва да демонстрира единна воля и с още един призив към колегите от „Атака” – въздържанието, нератифицирането на този документ прави по-малко механизмите, с които България може да подпомага защитата на правата на българите, живеещи в Сърбия. И аз не знам защо трябва да демонстрираме един национализъм за вътрешна консумация, след като внимателния прочит на акта, който днес е на нашето внимание показва само едно – именно сключвайки споразумението за стабилизиране и асоцииране, България получава много повече механизми за защита на правата на нашите сънародници отвъд граница.
Не искам да коментирам темите с Ньойския договор, защото България е в Европейския съюз и освен историческо значение, това не би трябвало да има актуално политическо значение. Освен евтин национализъм за вътрешна консумация - да чертаеш карти с територии от съседни страни, то не носи нищо повече за отношенията на Балканите, за отношенията между България и нейните съседи, както на запад, така и на север, така и на юг.
Уважаеми дами и господа, аз мисля, че колкото повече народни представители подкрепят този акт, толкова повече народни представители ясно ще се присъединят към оценките, които и прокурора от Хага Брамер дава за напредъка, и онзи акт на Съвета на министрите от миналия месец, който отвори процеса за интегриране на Западните Балкани и специално Споразумението за стабилизирания и асоцииране на Сърбия.
Ние не бива да отричаме, че Сърбия в последните години извървя своите стъпки, включително по такива чувствителни за нашите националисти въпроси. Беше приет нов Закон за малцинствата, беше избран нов Национален съвет. Разбира се, има още много какво да се направи. Ние също бихме отбелязали една претенция в процеса на приватизация на регионалните радио-телевизионни станции да се реши въпроса с възможността в тях да се излъчва на майчин език, само че, уважаеми дами и господа, коя е искрената позиция, когато по един начин третираш въпроса за излъчванията на майчин език по радиото и телевизията и имаш претенции за друго отношение в друга, съседна страна?
В крайна сметка Споразумението за стабилизиране и асоцииране прави още по-силно прилагане на Конвенцията за правата на човека. И това е универсалната европейска, универсалната общочовешка рамка за защита на правата, в това число и на българите, живеещи в съседна Сърбия.
Уважаеми дами и господа, аз мисля, че всеки от нас в този момент при такъв тип актове трябва да се опита максимално да надрасне дребния политически момент или политическа изгода, която може да извлече за своята партия или за себе си лично, за персоналния си имидж, който създава в момента. България, Народното й събрание, институциите й трябва да се държат на висотата на институции, на политици на страна – членка на Европейския съюз, на страна – членка на Европейския съюз, която има още по-голямата отговорност, защото е тук, на Балканите; отговорност за отваряне, за отпушване на Солунския процес; отговорност за едни други Балкани – Балкани, които могат да се отърсят от спомените на Ньойския договор и братоубийствените войни; Балкани, в които младите хора от ХХІ век имат друго усещане за съседа, друго усещане за комшията.
Да, по-възрастните поколения трудно ще излязат от фобиите, наследени в исторически план, но ние, пак казвам, като Народно събрание, като институции на България, трябва да бъдем на висотата на времето.
И аз още веднъж призовавам всички народни представители: нека не правим от днешната дискусия опит за създаване на вътрешнополитически евтин дивидент. Нека се опитаме да участваме отговорно в процеса на асоцииране и стабилизиране и на Сърбия, и на другите страни от Западните Балкани, защото само така България ще може да докаже: добавената си стойност за стабилността на региона и Европа; добавена стойност, която изключително много се цени в Брюксел; добавена стойност, която ние сме длъжни да дадем на Европейския съюз. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплика – проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Нямах намерение да вземам думата, но стана прекалено. Покойният проф. Николай Генчев наричаше това, което правят там, отляво, политическо клепане. Дотук нашите опоненти казаха неща, които ние не сме изричали изобщо. Никога „Атака” не е искала да има например предаване на български език по Сръбската национална телевизия. От говоренето излиза, че е така. Никога не сме поставяли въпроса дали трябва да влезе Сърбия в Европейския съюз, или да не влиза. Оказа се, че ние сме едни примитиви, които нямаме хабер, и едни антиевропейци, които се стремят да скарат България с всички. Това са пълни глупости.
Това, което каза нашият лидер, и това, което ние изповядваме, е просто защита на интересите и правата на българското малцинство в Сърбия. Историческият пример на Волен Сидеров, напомняйки за Ньойския договор, е само един аргумент, нищо повече.
Никога, уважаеми дами и господа, не сме призовавали да се прекрояват граници. Това са измислици на нашите опоненти и аз не мога да разбера защо не спре това клепане срещу „Атака”, което е позорно. Тук сме наричани антисемити например. В нашите партийни документи няма един ред антисемитизъм. Тук сме наричани ксенофоби. Защо? Защото искаме примерно циганското малцинство да спазва своите задължения към държавата, да спазва законите. По принцип това е позорно нещо и нашите думи не бива да продължават да бъдат изкривявани. Най-сетне някой тук трябва да се засрами. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Има ли друга реплика? Няма.
Господин Миков, заповядайте за дуплика.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър! Уважаеми проф. Станилов, аз се радвам на едно такова изказване. (Реплика от народния представител Станислав Станилов.) Радвам се, защото очевидно и вашата позиция търпи промяна, и Вие с гласуването си ще докажете отношението към този акт, но Вие явно не сте ме разбрали.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака, от място): Вие не сте ме разбрали.
МИХАИЛ МИКОВ: Аз нямам претенция за предавания на майчин език по националната телевизия, но казвам, че Сръбската страна при приватизацията на регионалните радиотелевизионни центрове трябва да следи внимателно възможността за осигуряване на това право, включително и на нашите малцинства.
Мога да кажа още редица неща, свързани с образованието на майчин език, но, пак казвам, има приет нов закон, има избран нов съвет, има редица позитивни стъпки. Сърбия се движи в правилната посока и нека тези конкретни неща бъдат темата на онази правителствена позиция, която министърът и правителството, заедно с народните представители ще отстояват.
А иначе по другия, по общия въпрос, като е така и щом твърдите всичко това, махнете най-сетне тази карта на времето от последната страница на вашия партиен вестник, в която има територии на наши съседи. Това имах предвид, ако не сте ме разбрали. Не може съвременна европейска България да публикува карти със съседни територии било то по повод на времето или на туристическите маршрути. Това е твърде евтин начин за трупане на популярност в България и той не се посреща добре в съвременна Европа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Думата за изказване има народният представител Димитър Чукарски.
Заповядайте, господин Чукарски.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, господин министър, колеги! Даваме си ясна сметка, че днешният дебат се развива в парламента на една балканска страна - страна, която е част от всички напрежения, исторически насложили се противопоставяния, ако щете, недоразумения, дори останали моменти на скръб, на тъга, на обида. Днес обаче сме м. юли 2010 г. – първото десетилетие на ХХІ век вече отминава. В този период трябва да погледнем нещата по друг начин.
Трябва да си дадем ясна сметка, че след падане на режима на Слободан Милошевич, като държава, влизаща в Европейския съюз, заедно с всички страни – членки на Европейския съюз и на НАТО, с притаен дъх следяхме и чакахме цивилизационния избор, който ще направи Сърбия. Притеснявахме се дали Сърбия ще заложи на принципите на свободата, на демокрацията, на правата на човека, или ще се подаде отново на уклон по някакви авторитарни режими. Всички ние, които живеем в България и на Балканите, имаме интерес от това, че Сърбия направи своя цивилизационен избор. Имаме интерес от това, че Сърбия пожела да седне на масата на преговори с Европейския съюз, където има ясно формулирани ценности, ясно формулирани категории за добро и зло, за права на човека, за това какво трябва да се случва в едно демократично общество. Смятам, че тогава, когато Сърбия е направила този свой избор и е седнала на нашата маса, тоест на масата на Европейския съюз, тя ще бъде готова да води преговори. Защото, уважаеми колеги, как биха могли да се водят преговори с една държава, която не идва да води преговорите с теб, а избира друг начин на поведение, друг начин на политика?
Що се отнася до активността на Министерството на външните работи и на българското правителство през последните месеци, тя е наистина похвална. Тя е част от позицията на Европейския съюз и от това, че ние сме тук, на Балканите.
Искам да кажа на тези, които в залата не споделят желанието за интегрирането на Сърбия или имат възражения по определени точки от него, че има едно нещо, което е много важно. Един месец, откакто Сърбия даде възможност нашите хора да пътуват в Сърбия с личните си карти, откакто Европейският съюз прие, че сръбските граждани мога да идват в България свободно, без визи. Искам да ви кажа като народен представител от Кюстендилския район, който граничи с Босилеград, че имаме много по-интензивен обмен на хора, на стоки, на идеи, на култура, ако щете.
Има и нещо много важно – един ден, когато Сърбия стане член на Европейския съюз, това ще бъде втората славянска православна държава – член на този Европейски съюз. Нека да си дадем ясна сметка, и аз призовавам всички в тази зала: с гласуването си да подкрепим Споразумението за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и техните държави членки и Република Сърбия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплики?
Заповядайте, господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Опасявам се, че грешно се разбира моето изказване.
Господин Чукарски, не става дума да спрем преговорите със Сърбия, да спрем пътя на Сърбия към Европейския съюз. Напротив, аз казвам само едно нещо – да добавим редакционна бележка в текста, който сега ратифицираме, с която да кажем следното нещо: нека Република Сърбия да спазва правата на българското малцинство, което е европейско изискване. Нищо друго аз не искам. Нима сте против това? Аз не казвам: не, дайте да стопираме Сърбия, така че нека да говорим по същество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Друга реплика? Няма.
Дуплика – господин Чукарски.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Уважаема госпожо председател! Благодаря на господин Сидеров, наистина това е проява на сериозно отношение.
Господин Сидеров, това, което исках да Ви кажа и може би не съм бил разбран правилно, е следното: това нещо можем да го кажем на Сърбия тогава, когато тя пожелае да седне на преговори и да ги започне. Както каза и министър Младенов преди малко, когато тя започне и получи статута си на страна, водеща преговори за приемане в Европейския съюз, тогава във всичките тези преговори ще трябва наистина да поставим това, което Вие казвате. Смятам, че нашето Външно министерство декларира готовността това да бъде направено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Преди да дам думата на следващия изказващ се, искам да уведомя народните представители колко души са се записали за изказване с оглед на това, че е 10,05 ч. Ако желаем да приключим с точката днес, обръщам се към останалите колеги, които ще се изказват, да съобразяват времето на изказването си. Записали са се господин Асен Агов, господин Павел Шопов, господин Юнал Лютфи и Моника Панайотова.
Има думата за изказване господин Асен Агов.
АСЕН АГОВ (СК): Уважаема госпожо председател, аз смятам, че е голямо достойнство за българския парламент да води точно този дебат, колкото и да продължава той, защото става въпрос за съседна страна, с която историята ни е отредила драматични събития. И съвсем редно е българските народни представители да изказват своето мнение по този въпрос. Аз съм приятно впечатлен, че се изказват толкова различни мнения по интеграцията на съседна нам Сърбия в Европейския съюз.
Веднага искам да направя една уговорка. Днес, ратифицирайки Споразумението (впрочем това ще го направи Синята коалиция) за стабилизация и асоцииране, Сърбия застава пред прага на пътя си към Европейския съюз. Аз приемам всички аргументи на министъра на външните работи, че само интегрирането на Сърбия в европейския процес може да гарантира правата на нашите сънародници в Западните покрайнини, може да гарантира сигурност, която за жалост е отсъствала в дългата история на българо-сръбските отношения, сигурност, която впрочем е била много пъти повлияна отвън, или несигурността е била повлиявана отвън. Точно това трябва да избегнем днес, когато даваме зелена светлина за Сърбия.
Ще поставя конкретен въпрос, който поставих и при обсъждането в комисията. Става въпрос за сигурността. Приемайки Европейския договор един ден, Сърбия трябва да приеме и общите правила за сигурност и отбрана на Европейския съюз. Сърбия трябва да участва заедно с всички нас като съюзници в изграждането на една сигурна среда.
Аз искам да поставя пред вас, господин министър, следния въпрос. На 70 км от българската граница, в края на ноември м.г. беше открита Военна база „Юг”, най-голямата сръбска военна база. В тази база, изградена с най-модерни средства, може да бъде разположен батальон с цялата му бронирана техника. Тази база се установи там против волята на местното население. Това създава допълнително напрежение. База „Юг” с нищо не допринася за сигурността на района в непосредствена близост до България. Напротив, засилва напрежението – веднъж между централното правителство в Белград и местните власти в Прешевската долина и в Бояновъц, и второ, намира се в непосредствена близост до Косово, където участваме заедно с Европейския съюз и със Северноатлантическия съюз в умиротворяването и изграждането на тази провинция. Впрочем въпросът за Косово не може да бъде отминаван тук, когато ратифицираме това споразумение. Сърбия заявява категорично, че никога няма да признае Косово. И това ще бъде постоянен дразнител. Ние приемаме ли в собствените си редици някой, който заявява, че винаги ще поддържа Косово като дразнител? Ето, за тази несигурност говоря аз. И тази несигурност не може да тлее край българската граница, на 70 км от българската граница, и тя да се подсилва с преднамерени действия на правителството в Белград, изграждайки тази база, похарчило впрочем 18 млн.евро за нейното изграждане. Доколкото разбрах от обясненията на представителя на Министерството на външните работи, когато дебатирахме в комисията (прави чест на министерството, че е поставило този въпрос), но министерството не е получило удовлетворителен отговор - да се пазели газовите или енергийните коридори, коридор № 10. Прощавайте много, обаче това не може да бъде състоятелен аргумент. И ще се пазят заедно с кого зад гърба на България?!
Ето, за тази несигурност трябва да говорим много ясно и откровено, когато Сърбия ще се готви да получи кандидатски статут. Сърбия не може да получи кандидатски статут с цялата тази несигурност в непосредствена близост до нас!
Господин министър, поставяйки своя глас „за”Споразумението за стабилизация и асоцииране, ние от Синята коалиция ще следим много внимателно дали тези проблеми на несигурността по нашите граници ще намерят своето решение, но най-важното – ще намерят ли своето разбиране в Белград. Ако не го намерят, ние по-нататък няма да подкрепяме процеса на интегриране на Сърбия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Има ли реплики?
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Господин министър! Уважаеми господин Агов, ние трябва да се отнасяме с достатъчна чувствителност по евроатлантическата тема, която също е процес, развиващ се в нашата западна съседка. (Реплика на Асен Агов.)
Трябва да ви кажа, че Сърбия има много сериозен принос в сигурността и най-вече в единственото пространство на свобода и сигурност, и то принос, отчетен и в Брюксел! Нейното участие в Конвенцията за полицейско сътрудничество в Югоизточна Европа. Съжалявам, че го няма днес тук актуалният вътрешен министър, за да видите по темата „Борба с организираната престъпност, контрабандата, съвместното опазване на границите” колко голям е напредъкът през последните две години, колко много е направено от днешното сръбско правителство за борбата с престъпността, за трансграничната престъпност в този регион. Защото когато говорим за сигурност – да, въпросът с евроатлантическия процес е едно, но реалните резултати в борбата с трансграничната организирана престъпност не могат да не бъдат отчетени. По всички тези споразумения, които България има със Сърбия, ефикасното им действие и резултатите от тях, освен във Външното министерство можете да направите справка и във Вътрешното министерство, за да видите, че това е добавена стойност, добавена стойност и благодарение на България, разбира се, към по-голямата сигурност на региона, което се оценява от Брюксел. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Има ли втора реплика? Няма
Господин Агов, имате думата за дуплика.
АСЕН АГОВ (СК): Госпожо председател, за първи път ще си позволя да дам съвет на политическа група в този парламент.
БСП е добре да се откаже от стила на партийните събрания – да дава акъл на хората кой как да се държи, какво трябва да прави и какво не трябва да прави. (Реплика от Михаил Миков.) Един път завинаги искам да направя забележка. Престанете да поучавате хората, след като сте се провалили толкова пъти във властта.
Второ, никой не отрича, господин Миков, полицейското сътрудничество, но това полицейско сътрудничество значително се омаловажава тогава, когато се изгражда база на несигурност в непосредствена близост до българската граница. База на несигурност! И аз казвам: добре, ще се борим с организираната престъпност, а в същото време как ще компенсираме другата несигурност? Ето тези аргументи трябва да бъдат сложени ясно на везните тогава, когато наистина се дава зелена светлина за присъединяването на Сърбия към Европейската общност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Думата за изказване има народния представител Павел Шопов. Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Да, господин Агов, това е проблем. Друг проблем, освен този, който вече поставихме, но има и много други проблеми, които в този дебат трябваше трезво, разумно и с чувство за отговорност да дебатираме. И това беше моментът, докато БСП направиха тука ексцес и проблем, който всъщност поставя проблема между нас. Защото БСП днес се видя и се прояви като типична нихилистична, абсолютно национално безотговорна партия, каквато винаги е била. Защото БСП-БКП е била такава партия – безотговорна и нихилистична, винаги в своето съществуване. Още от времената, нека си спомним това, когато Георги Димитров се скри след метежа, който вдигна в България, не къде да е, а в Сърбия. Това е стара връзка, стара нишка – коминтерновската, която свързва БСП със Сърбия. Защото от БСП-БКП нищо ново не са научили и нищо старо не са забравили. Защото, ако се върнем в историята, ще видим тези примери. И днес тази реакция на БСП беше наистина естествена. Тя е спонтанна, тя е на прима виста, защото в крайна сметка БКП-БСП си има тази своя ос на стари отношения. Затова БСП подкрепи Милошевич. Така ли беше?
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (СК, от място): Точно така.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Така беше.
И тук най-малко Пирински, господин Заеков – неслучайно казвам господин Заеков, беше човекът, който трябваше да стане и да направи тази обструкция на абсолютно премереното и дозирано изказване. Позиции, които се взеха от „Атака”. Защото нека си спомним, че господин Пирински е син на пак господин Георги Пирински, господин Заеков, един от идеолозите на македонизма 30-те и 40-те години, изпратен някога в Съединените щати да прави социалистическа революция и върнал се в един момент в България, за да бъде един от хората, които са работили за вписването на паспортите на българските граждани …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин Шопов, нека да се върнем на темата все пак! Моля Ви, все пак това е Споразумението между Европейския съюз.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Не, това са важни неща, които трябва да се кажат. За това, че синовете вървят по пътя на бащите, което е естествено, логично.
Затова днес Георги Пирински беше така емоционализиран и скокна така радикално и толкова против една позиция, която засяга по някакъв начин Сърбия. Това е причината за тази реакция.
Все пак да си дойдем на думата за какво стана реч днес и вземем за пример една държава, която защитава своя интерес и която държава трябва да бъде пример за това, което и ние трябва да направим в настоящия момент. Това е Гърция, която не заради нещо друго, а заради името Македония, виждате какъв проблем направи, как отстоява своя интерес и как получава дивидентите за това. Този пример не трябва да ни е чужд. Ние трябва да се учим от начина, по който се защитава един национален интерес от това. Така, че нека не изпадаме в едно тъпоумно умиление – Сърбия направила своя цивилизационен избор, хайде автоматически да я подкрепим. Това не може да бъде държавнически подход, това не може да бъде национален подход. Не България зае и окупира сръбски територии, обратното е в сила, обратното е налице. Затова при тези преговори, които предстоят, това, което предстои като процес – Сърбия да влезе в Европейския съюз, това е нашата позиция, това е нашата идея. Ние трябва да защитим своя интерес, ние трябва да поставим нашите условия така, както една суверенна и отговорна държава ги поставя. Ние не казваме, че сме против влизането на Сърбия в Европейския съюз, но това си има определена цена. Сърбия трябва да плати тази цена, така както България плати цената за влизане в Европейския съюз. Ние всички знаем, че тази цена беше много висока. Ние сме сега в позицията да си кажем думата, да определяме и да бъдем решаващи. Благодаря ви. (Ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Шопов.
Има ли реплики? Няма.
За изказване има думата народния представител Юнал Лютфи.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми народни представители! Искам да изкажа своето задоволство, че по тази изключително важна тема днес в българския парламент се състояха дебати, изразиха се гледни точки на почти всички политически сили. Наистина днес в българския парламент ние обсъждаме Споразумението за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности, от една страна, и Република Сърбия, от друга страна. Не е безразлично за България и за българския народ, за нашата общност по какъв път ще поеме нашата съседка Сърбия. Далече в историческото минало остана Балканите да бъдат задния двор на Европа или барутния погреб. Европа със своето решение от Ница взе стратегическо решение – Балканите да станат неразделна интегрална част от Европа. Този процес стартира и се реализира в продължение на 10 години.
България, именно в резултат на тази стратегическа политика на Европейския съюз, вече трета година е пълноправен член на Европейския съюз.
Искам да кажа, че в България всички правителства от 2007 г. и преди това заявяваха, че приоритет на страната ни е България да стане член на Европейския съюз и на НАТО и да съдейства за евроатлантическата интеграция на нашите съседи.
Днес ние обсъждаме Споразумението за асоцииране и стабилизиране на Сърбия. Това е началото, именно това е прагът пред пътя, който ще поеме Сърбия. Всички въпроси, които се поставиха по отношение на правата на българите, които живеят в Сърбия, включително и военната база, която Сърбия е изградила на своята южна граница, това са важни въпроси. Но аз искам да изкажа моето убеждение, че именно когато Сърбия сключи това споразумение, което ние днес ще ратифицираме, когато стане страна от това споразумение, тя е длъжна да спазва основните принципи на правата на човека, върховенството на закона, провеждане на регионална политика, която да води до стабилизиране и гарантиране на стабилността и мира в региона на Балканите.
Аз мисля, че ние днес взимаме едно важно решение, за което ще дебатираме в близките седмици и месеци, може би и за Македония, и за Хърватска, и за всички останали страни. Това е наша стратегия, това е стратегията на Европейския съюз.
Правата на малцинствата, колеги, вие знаете много добре, а нашата парламентарна група го знае най-добре, те са гарантирани, когато държавата, в случая Сърбия, е страна от отделни конвенции и от споразумения, където върховенството на малцинствата е иманентен критерий, ценност, без която не може да бъде пренебрегната. Затова, когато един ден – не знам кога, може би в близкото бъдеще, Сърбия реално стартира преговорите си за членство в Европейския съюз, има една група Копенхагенски критерии, това са политически критерии, където на едно от първите места идва гаранцията на правата на човека и правата на малцинствата. Ние извървяхме този път, затова го знаем.
Ето защо, колеги, Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи със задоволство споразумението и призовавам наистина да имаме консенсус в българския парламент, да дадем своя знак, че сме за това споразумение като държава – членка на Европейския съюз. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Лютфи.
Думата за изказване има народния представител Моника Панайотова. Заповядайте.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, има една мисъл, че полезното от историята е, че четем не в нея миналото, а четем в бъдещето и този факт го осъзнаха Франция и Германия и затова всъщност днес Европа е такава, каквато е сега. Колкото по-бързо осъзнаем този факт, че стабилността на Балканите осигурява стабилността на Европа, толкова по-ясен сигнал ще дадем на всички държави в Европейския съюз, че сме пълноправен член на тази общност и че наистина стимулираме нашите съседи да се реформират, да имат една европейска перспектива и да станат част от една общност на ценности, които наистина имат конкретно съдържание.
Затова моят призив е: нека не забравяме, че днес искаме да ратифицираме споразумение за асоцииране и стабилизиране. Това е едва първата крачка в тази посока. Тепърва предстои придобиване на членство на Сърбия, на кандидатка – имам предвид за членство, след това процедури за присъединяване към Европейския съюз. Тоест това е част от един цялостен процес. Всичко, към което ви призоваваме днес, не означава в никакъв случай, че ние омаловажаваме правата на нашите малцинства в Сърбия, дори напротив, неслучайно беше създаден и поста на министър, отговарящ за българите в чужбина, който е в постоянен контакт с нашите сънародници извън страната.
Днешното споразумение, което искаме да ратифицираме, е свързано с това да се задълбочи политическият диалог със Сърбия, затова да се създаде зона за свободна търговия, да се увеличи стокообменът специално между България и Сърбия, и разширяването, даването на възможност на нашите производители съответно да лансират своите стоки на сръбския пазар, защото стокооборотът през 2009 г. намалява, това е един допълнителен шанс и за нашата страна, свързани с разпоредби, свързани със сътрудничеството в областта на правосъдието, свободата и сигурността.
Така че моят призив към вас е: наистина, нека по-скоро да махаме граници, да изграждаме транспортна и енергийна инфраструктура с нашите съседи, да бъдем стабилизиращия фактор в региона, да бъдем отговорен член на Европейския съюз. Нека не издигаме допълнителни бариери, а по-скоро да махаме границите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Реплики? (Народен представител иска думата.) Нямате време. За процедура също нямате време.
Само по начина на водене, ако имате нещо спрямо мен – да. Но иначе нямате време и за процедура, господин Стоичков. (Шум и реплики в залата.) Съжалявам много, това е правилникът!
Времето изтече, даже няколко секунди отгоре сте ползвали.
Думата поиска министърът на външните работи Николай Младенов.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Аз слушах много внимателно дебата и искам да благодаря на всички, които се изказаха, затова че никой не застана срещу това България да подкрепи Сърбия по нейния път към Европейския съюз. Това е консенсусът в българския парламент, това мисля е консенсусът в българското общество, това е консенсусът на националния ни интерес.
Най-добрата гаранция за правата на всички граждани на нашите съседи и тези, които идват – от български произход, и всички граждани на нашите съседи, е в създаването на икономически и социални възможности, което идва само по линия на членството на страните в Европейския съюз, спазването на общото законодателство, върховенството на закона.
По отношенията между Сърбия и Косово: това е една изключително чувствителна тема, но аз съм убеден, че нито ние, нито който и да е друг, трябва да поставя пътят към интеграцията на едната страна в Европейския съюз, в отношение и в зависимост от другата. За България е най-важно в най-скоро време да започне пряк диалог между Белград и Прищина по такъв начин, че да могат да се регулират отношенията на проблемите, които съществуват в реалните отношения между хората, включително и телекомуникация, достъп до вода, електричество и т.н. Това е първата стъпка, оттам нататък има дълъг път за извървяване.
Накрая, госпожо председател, още веднъж искам да благодаря на народните представители и да кажа, че този дебат беше изключително важен в българското Народно събрание, защото той показа едно категорично: това е, че българското Народно събрание подкрепя изцяло пътя на нашите съседи към Европейския съюз. Ние нямаме различни мнения относно това дали една страна трябва да бъде, или не, член на Европейския съюз. Останалото е доказателство за наличието на демократичен дебат и от него ще излезе истинското формулиране на нашите позиции в рамките на преговорите със съседите ни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Поставям на гласуване Закон за ратифициране на Споразумението за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република Сърбия, от друга страна. Вносител – Министерският съвет.
Гласували 134 народни представители: за 118, против 1, въздържали се 15.
Процедура, госпожа Панайотова, заповядайте.
Заповядайте.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател! Правя на основание чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание процедурно предложение да бъде гласуван на второ четене Законопроектът за ратифициране на Споразумението за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република Сърбия, от друга страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Поставям на гласуване направеното процедурно предложение за гласуване на второ четене на предложения законопроект.
Гласували 131 народни представители: за 119, против 1, въздържали се 11.
Предложението е прието.
Госпожо Панайотова, моля да докладвате закона.
ДОКЛАДЧИК МОНИКА ПАНАЙОТОВА:
„ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република Сърбия, от друга страна
Член единствен. Ратифицира Споразумението за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република Сърбия, от друга страна, подписано в Люксембург на 29 април 2008 г.”
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване. Режим на гласуване. Заповядайте.
Гласували 129 народни представители: за 114, против 2, въздържали се 13.
С това предложението е прието.
Господин Андонов, заповядайте.
ГЕОРГИ АНДОНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, колеги! Искам да отправя искане за прегласуване на второ четене на Споразумението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на второ гласуване Споразумението за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република Сърбия, от друга страна, подписано в Люксембург.
Гласували 115 народни представители: за 110, против 1, въздържали се 4.
Продължаваме със следващата точка:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗБИРАНЕ НА ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ И ЧЛЕНОВЕ НА КОМИСИЯТА ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ИМУЩЕСТВО, ПРИДОБИТО ОТ ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ.
Заповядайте от името на вносителите, господин Нунев.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги народни представители! Представям на вниманието ви проект за Решение за избиране на заместник-председател и членове на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност.
„Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 от Конституцията на Република България и чл. 12, ал. 3 и 4 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност
РЕШИ:
1. Избира Антоанета Стоянова Георгиева-Цонкова за заместник-председател на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност.
2. Избира Красимир Димитров Тодоров и Николай Иванов Желев за членове на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност.
3. Решението влиза в сила от деня на приемането му.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, господин Нунев.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване проекта за Решение за избиране на заместник-председател и членове на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност.
Гласували 84 народни представители: за 79, против 1, въздържали се 4.
С това е прието Решението за избиране на заместник-председател и членове на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност.
Благодаря ви, колеги.
В 11,00 ч. – Парламентарен контрол.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Уважаеми колеги, продължаваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Ще прочета новопостъпилите питания за периода от 9 до 15 юли 2010 г.:
- питане от народния представител Лъчезар Благовестов Тошев към Вежди Рашидов – министър на културата, относно мерките, които предприема Министерството на културата за защита на мегалитните паметници на древната цивилизация по нашите земи. Следва да се отговори писмено до 26 юли 2010 г.;
- питане от народния представител Дарин Величков Матов към Мирослав Найденов – министър на земеделието и храните, относно политиката на Министерството на земеделието и храните към институтите от структурата на Селскостопанската академия. Следва да се отговори в пленарното заседание на 23 юли 2010 г.;
- питане от народния представител Димчо Димитров Михалевски към Росен Плевнелиев – министър на регионалното развитие и благоустройството, относно гарантиране изпълнението на схемите по Оперативна програма „Регионално развитие” (2007-2013 г.). Следва да се отговори в пленарното заседание на 23 юли 2010 г.;
- питане от народния представител Димчо Димитров Михалевски към Росен Плевнелиев – министър на регионалното развитие и благоустройството, относно степента на реализация на структурните промени и изграждането на органите за управление в сектор „Водоснабдяване и канализация” в Република България. Следва да се отговори в пленарното заседание на 23 юли 2010 г.;
- питане от народния представител Антон Константинов Кутев към Мирослав Найденов – министър на земеделието и храните относно политиките на Министерството на земеделието и храните по усвояване на европейските фондове по Програмата за развитие на селските райони. Следва да се отговори в пленарното заседание на 23 юли 2020 г.;
- питане от народните представители Иван Йорданов Костов и Екатерина Иванова Михайлова към Бойко Борисов – министър-председател на Република България относно правителствената политика за възстановяване на собствеността на държавните имоти. Следва да се отговори в пленарното заседание на 23 юли 2010 г.
Писмените отговори:
- от заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков на въпрос от народните представители Кирчо Димитров и Ваньо Шарков;
- от заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков на въпрос от народните представители Кирчо Димитров и Ваньо Шарков;
- от заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков на въпрос от народния представител Димитър Дъбов;
- от министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов на въпрос от народния представител Димитър Дъбов;
- от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков на въпрос от народния представител Анна Янева;
- от министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Меглена Плугчиева;
- от министъра на околната среда и водите Нона Караджова на въпрос от народния представител Бойко Великов;
- от министъра на отбраната Аню Ангелов на въпрос от народния представител Ангел Найденов;
- от министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Цвета Георгиева;
- от министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов на въпрос от народния представител Цвета Георгиева.
Продължаваме с Парламентарния контрол.
На първо място и първи ще отговаря господин Бойко Борисов – министър-председател на Република България, на питане от народния представител Георги Пирински относно Аграрната стратегия на страната и състава на Съвета за развитие при Министерския съвет.
Господин Пирински, заповядайте да развиете питането си.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин председател, господин министър-председател, уважаеми колеги! Питането, което съм отправил към министър-председателя, е следното. В своя отговор на 25 юни 2010 г. тук, в Народното събрание, господин Бойко Борисов ясно заяви, че националната стратегия за развитие на България, която се подготвя от Съвета за развитие, следва да обхване всички сфери на социално-икономическия живот. Несъмнено сред тези сфери е и селското стопанство. Същевременно прави впечатление, че сред членовете на Съвета за развитие, определени в чл. 3, ал. 3 на Постановление № 110 на правителството, с което се създава съветът, отсъства министърът на земеделието и храните.
В тази връзка е и моето питане: господин министър-председател, каква е причината министърът на земеделието и храните да не е член на съвета за развитие при Министерския съвет? Като министър-председател и като председател на Съвета, какво място отдавате Вие на стратегията за селското стопанство като съставна част от националната програма за развитие? Не считате ли, че отсъствието на министъра на земеделието от състава на съвета, говори за определена недооценка на първостепенното значение на този отрасъл за цялостната дългосрочна перспектива на България?
В допълнение към това питане, като обосновка, бих изтъкнал, че в Програмата на правителството за европейско развитие, която ГЕРБ представи в течение на първите 100 дни, на селското стопанство е отредена следната роля. В контекста на първия приоритет – повишаване на доходите на българските граждани и растеж и модернизацията на българската икономика, сред основните политики е политиката на развитие на селското стопанство като основа на икономическото развитие на страната. Тоест една роля, далече извън стриктно селскостопански отрасъл.
Също така имах възможност, при предходното питане към господин Борисов, да напомня текста от заключенията на Европейския съвет от 17 юни т.г., където в т. 5 именно се подчертава, че всички общи политики, в това число и общата селскостопанска политика и политиката на сближаване, трябва да са в подкрепа на стратегията на един устойчив, конкурентен, продуктивен селскостопански сектор, който има ценен принос и потенциал за растеж и заетост.
Ето защо, господин министър-председател, аз наистина недоумявам защо отсъства министърът на земеделието в състава на съвета? Отчасти намирам отговор в стенограмата от заседанието на 3 юни, когато е създаден съветът, където господата Плевнелиев и Цветков са пожелали да бъдат включени в съвета, така да се каже. Тоест не са били включени в предложението, внесено от господин Борисов. Създава се впечатление, че съставът е създаден на базата на „който желае, да се запише”. Малко несериозен подход!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Давам думата за отговор на министър-председателя на Република България господин Бойко Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Пирински! Доста обстойно съм се подготвил по Вашия въпрос, но този съвет не е да дублира Министерския съвет. В него има подкомисии, експертни групи, които работят, така че отсъствието на един министър или присъствието му там по никакъв начин не променя нито приоритета, нито ангажимента към дадения сектор. В противен случай, ако се опрем на това, което казвате Вие, просто този съвет трябва да дублира състава на Министерския съвет. Мисля, че ме разбрахте ясно. Благодаря ви. (Оживление в ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Господин Пирински – уточняващи въпроси.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин председател, господин министър-председател! По същество въпросът е: какъв приоритет отдава правителството на селскостопанския отрасъл? Безспорно не бива да се съди по един или друг отчасти формален признак.
Моите два допълнителни въпроса са следните.
Първият въпрос. Току-що беше направена актуализация на бюджета за 2010 г., господин министър-председател, и един от най-високите проценти на съкращаване на предвидените разходи е в разходите на Министерството на земеделието и храните – от 308 млн. лв. на 256 млн. лв. или с 52 млн., което е над 16%! Знаем, че други системи или не бяха въобще засегнати, или - с минимални проценти. Което е още по-лошо в рамките на тези разходи, разходите за политиката за развитие на земеделието и селските райони са съкратени близо 20% - от 209 млн. лв. на 168 млн. или с 41 млн. лв. Това говори за приоритетното място – доста назад, което на практика Вашето правителство прилага в момента.
Вторият ми уточняващ въпрос е във връзка със субсидиите по мярка 121, във връзка с модернизацията на земеделските стопанства. В програмата на ГЕРБ е отделено специално място, че модернизацията на земеделските стопанства е водещ приоритет.
Ето какво споделят селскостопанските производители в среща преди месец тук, в Народното събрание: „Процедурата и подготовката на документи е изключително тежка и изисква огромни усилия не само за бизнес плана и одобряването на проектите, а земеделските производители са в неблагоприятната ситуация поради факта, че даже проектът им да се приеме, те да го реализират, системата на разплащане и възстановяване на субсидията изисква много повече време от договорите с банките”. Получава се така, че лихвите, които те трябва да плащат, са почти същите като получената субсидия.
Вторият ми допълнителен въпрос е: защо след една година това положение продължава?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Борисов, за отговор на уточняващия въпрос?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Следващия път.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За отношение – господин Пирински.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Той е длъжен да отговори!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Няма такова задължение.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Има, има.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаеми господин Пирински, мисля, че правим доста повече от това, което вашето правителство е правило за земеделските стопани. Ако Вие сте имали една среща с тях, аз сигурно съм имал десет. Изплатили сме парите по всички програми. Дай, Боже, да не падне повече дъжд, да има добра реколта! Това е отговорът ми към Вас, с цялото ми уважение, разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Пирински – за отношение.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин председател! Господин министър-председател, Вие сам разбирате, че това, което заявихте, не може да се счита за отговор на двамата ми въпроса.
Опитът Ви да търсите оправдание на собственото си поведение като правителство с едно или друго свършено или несвършено от предходните правителства, никого не удовлетворява. Ние тук не сме ангажирани с диспут кой може по-добре да управлява, а в отговори на правителството по действия, които то е длъжно да предприеме. Вие изцяло избягахте от въпросите, които Ви зададох.
Що се отнася до отношението и приоритетите, за мен е особено показателно това, което се случи с въпросите за арендата на земеделските земи. В сряда мнозинството беше принудено да изтегли този наистина скандален и в разрез с Конституцията текст за предимството на арендаторите за първа оферта, тъй като стана ясно, че на практика вие не се стремите да развиете балансирано селскостопански производители – малки, средни и едри, а еднозначно защитавате интереса на ограничен брой супер едри арендатори, каквито няма в другите европейски страни. На практика, за съжаление, това е вашият селскостопански приоритет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, господин Пирински.
Следващото питане към министър-председателя Бойко Борисов е от народния представител Иван Николаев Иванов относно приемането на Стратегията за устойчиво развитие на страната.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател! Устойчивото развитие на страните от Европейския съюз е дългосрочна цел, заложена както в Учредителния договор на Общността, така и в Лисабонския договор. Именно по тази причина през 2006 г. Европейският съюз прие една изцяло обновена Стратегия за устойчиво развитие на Съюза, а през 2009 г. беше направен преглед на изпълнението на целите в тази стратегия. Беше дадена насока, като акцентите бъдат преди всичко върху политиките, които изискват силно ускоряване на действията и по-специално това е необходимият напредък в политиките, свързани с измененията в климата и производството на чиста енергия.
За да се реализира стратегията на Европейския съюз, е необходимо като условие да има и национални стратегии за устойчиво развитие. За България такъв документ би представлявал не само изпълнение на определени международно приети ангажименти, но преди всичко би представлявал червена нишка, която да покаже по какъв начин да се развива страната с цел пестеливо да използва природните ресурси и да възстановява екологичното равновесие.
За голямо съжаление България се очертава единствената страна в Европейския съюз, която няма Национална стратегия за устойчиво развитие. Тази стратегия отдавна трябваше да бъде факт. Докато новите страни – членки на Европейския съюз, приеха такива стратегии между 2006 и 2008 г., действително четири години по време на управлението на тройната коалиция бяха буквално пропилени и България в момента в сайта на Европейския съюз е единствената страна без такава стратегия.
Господин министър-председател, като отчитам изключителната важност на необходимостта от такава стратегия, по която има само проект, създаден преди около три години, искам да насоча вниманието Ви и към факта, че Европейският съюз много бързо набира скорост в документи, които ще имат изключително значение за цялата общност. Такава е Директивата относно енергийните характеристики на сградите, която, забележете, предвижда в битката срещу климатичните промени и глобалното затопляне от 2018 г. всяка новопостроена сграда за обществено ползване да има практически нулево нетно потребление на електроенергия, тоест да задоволява самостоятелно нуждите си, а след 2020 г. и всяка частна сграда да бъде със същото изискване.
Именно по този повод и като отчитам изключителната важност на тези нови изисквания за устойчивото развитие на страната ни, аз отправям към Вас въпроса: какви краткосрочни и средносрочни мерки ще предприеме правителството, за да успее страната ни да изпълни изискванията на тази директива? Във връзка с това, предвижда ли правителството да приеме Стратегия за устойчиво развитие на България? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря, господин Иванов.
Заповядайте, господин Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаеми народни представители, дами и господа! Господин Пирински, 870 млн. лв. сме изплатили ние на селските стопани от еврофондовете – това е четири пъти повече в сравнение с вашето правителство. Моля да имате предвид тези числа!
Всички сме съгласни, че устойчивото развитие на страната в дългосрочен план зависи от съхраняването на природното богатство, предотвратяването на замърсяването на околната среда и въвеждането на устойчиви модели на производство и потребление, които са съобразени с капацитетите и възможностите за възстановяване на екосистемите. Днес България е изправена пред труден избор: дали да се стреми към самоцелен икономически ръст за сметка на замърсяване на околната среда и прекомерното изразходване на природни ресурси, или да осъществи преход към нисковъглеродни и ресурсно-ефективна икономика, като насърчава въвеждането на екоиновации и екотехнологии.
Бих искал да Ви информирам, че Министерството на регионалното развитие и благоустройството съвместно с Министерството на икономиката, енергетиката и туризма отговарят за изработването и хармонизирането на нормативната уредба в областта на енергийната ефективност на сгради, включително и въвеждането на изискванията на Директива 2002/91/ЕС относно енергийните характеристики на сградите в националното законодателство. Предвижда се промените в енергийните характеристики на сградите, които въвежда приетата от 19 май 2010 г. Директива 2010/31 на Европейския съюз да бъдат отразени по подходящ начин в Закона за енергийна ефективност, в Закона за устройство на територията и чрез съответните технически правила и норми в подзаконовите нормативни актове по тяхното прилагане.
Министерството на регионалното развитие и благоустройството участва и съгласува изработените от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма проект на Стратегия за енергийна ефективност и проект на Стратегия за възобновяемите енергийни източници. Като страна – членка на Европейския съюз, България също е изправена пред сериозното предизвикателство за постигане на амбициозните цели на Стратегия Европа 2020. Това налага въвеждането на интегрирана ефективна система за програмиране и реализация на секторните политики на национално, регионално и местно равнище.
Комплексният характер на правителствените политики предполага формулиране на обща публично оповестена рамка за програмиране на развитието, отчитащо всички аспекти на разработване и изпълнение на политиките. За тази цел, както вече съм информирал народните представители, с Постановление № 110 от 3 юни 2010 г., бе създаден Съвет за развитие като орган на Министерския съвет, който трябва да координира и съгласува програмирането и изпълнението на политиката за развитие на България. Той трябва да разработи първия дългосрочен национален програмен документ за развитие на страната – Национална програма за развитие „България 2020”.
Националната програма ще обедини в максимална степен политиките за социално-икономическо развитие и опазване на околната среда в съответствие с концепциите на Европейския съюз за устойчиво развитие, заложено в Европейската стратегия за устойчиво развитие или с Лисабонската стратегия, която цели подобряване на качеството на живота и благосъстоянието на настоящото и бъдещите поколения, посредством създаването на устойчиви общности, способни да управляват и използват ефективно ресурсите и да развиват екологичния и социалния потенциал на икономиката, както и да осигуряват просперитет, опазване на околната среда и социално сближаване.
Програмата „България 2020” ще се разработва от Междуведомствена работна група, в която ще участват представители на ръководствата на институциите и към която се създават ведомствени работни групи за изготвяне на отделни части на документа. Процесът на работа ще се осъществи по принципите на активното обществено участие и прозрачността. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, господин Борисов.
Господин Иванов, имате думата за уточняващи въпроси.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър-председател, аз съм удовлетворен от Вашия отговор в смисъл, че този съвет трябва да създаде практически Стратегия 2020, която да удовлетвори изискванията на една Национална стратегия за устойчиво развитие на България. В този аспект, за да бъде действително тази стратегия програмен документ по всичките основни направления и политики, това, което се прави в другите страни – членки на Европейския съюз, считам, че трябва да бъде факта и в страната. А то е отделните секторни политики, които се манифестират чрез стратегии в секторите, също така да бъдат създадени и да бъдат подчинени на това основно изискване. Имам предвид секторна политика за устойчив транспорт, който, между другото, в момента е и приоритет в Европейския съюз. Енергийната стратегия, която трябва да приемем, трябва да бъде подчинена също на това изискване за устойчивото развитие на България в рамките на Европейския съюз. Защото по този начин, подобно на пъзел, ще може всъщност да се види цялостната картина, когато България ще може да отговори на тези предизвикателства.
По този повод моят въпрос към Вас е: ще инициира ли правителството създаването на секторни политики, които да бъдат отражение, бих казал разклоненията на тази Стратегия за развитие на България 2020, което да даде именно плътност на цялата политика на ръководеното от Вас правителство?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Господин Борисов, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Ще бъдат създадени такива политики. Аз много ясно казах, че във ведомствените групи ще бъдат вкарани всички тези експерти от страна на институциите и от гражданското общество, от неправителствени организации, за да може да се уплътни максимално стратегията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Иванов, имате думата за отношение.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър-председател, това, което Вие заявихте, аз го приемам като един ангажимент, който поемате пред народните представители. Ангажимент, който искрено се надявам, че наистина ще бъде изпълнен. Защото десетилетието, в което навлизаме, се явява от ключово значение за по-нататъшното развитие както на страната ни, така и на целия Европейския съюз. Ние ще имаме съвсем различен вид като държава – член на Европейския съюз след няколко години и до голяма степен дали ние ще бъдем активна част от това движение напред на Европейския съюз, ще зависи именно от решенията и от действията, които Вашето правителство, господин Борисов, ще предприеме и ще преследва тези ясни цели.
Искам все пак да отбележа, че, за да изпълним тези цели, е необходима една технологична революция, особено в строителството и в транспорта, навлизане на нанотехнологиите. Няма да пропусна да кажа, че реализирането на големите цели относно потреблението на електроенергия от отделните сгради и задоволяването на собствените нужди със собствени възобновяеми източници, ще намали дейността на електроразпределителните дружества и всички тези проблеми, които сега придружават тяхната работа.
И накрая ще отбележа, че строителството на огромни съсредоточени електрогенериращи мощности и такива като АЕЦ „Белене” с 2000 мегавата, твърде скоро ще се окажат нещо, което в Европейския съюз ще започне да изчезва. Европа тръгва по път, по който действително вашето правителство трябва да води България. Аз Ви пожелавам успех и се надявам казаното от Вас да стане реалност в следващите месеци и години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Следващото питане е от народните представители Сергей Станишев и Петър Димитров относно постигнатите резултати в преговорите с вицепремиера на Русия Виктор Зубков по големите енергийни проекти.
Господин Станишев, заповядайте да развиете питането си.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър-председател, в началото на м. юни, след Ваша среща с посланици на страните от Европейския съюз Вие направихте изявление, в което заявихте, че България се отказва от проекта „Бургас-Александруполис”, замразява проекта АЕЦ „Белене” и казахте, доколкото си спомням, че „Южен поток” няма особени проблеми. Последва отзоваване на търговския представител на Руската федерация от нашата страна; както е известно, спешно посещение на вицепремиера на Русия в България.
След срещите, които руският вицепремиер имаше с Вас, прозвуча, че България все пак ще строи „Белене”. Посочихте финансова рамка от 7 млрд. евро. Стана ясно, че има готов реактор, който България би трябвало да изплати до край.
Въпросът е: какво в крайна сметка се постигна в резултат на разговорите, които проведохте с господин Зубков по отношение на „Белене”, „Южен поток” и в частност ще продължи ли изпълнението от страна на Русия на транзита от 17 млрд. кубически метра през мрежата на „Булгаргаз” до 2030 г., което беше договорено през 2006 г. като ангажимент от руската страна и е изключително важно за икономиката на страната и за българската газова мрежа? Ще бъде ли „Южен поток” нова система, допълнителна, или ще използва тръбите на „Булгаргаз” и при какви условия? Какви са договореностите, които са постигнати по отношение на цената на газа за в бъдеще от 2011 г. и дали има такива постигнати договорености и на каква основа – дали ще има дългосрочно споразумение от пет-десет години, което определя правилата за плащане на цените на газа, или ще се договаряме ежегодно, което е много по-тежък, неизгоден вариант за страна, която е получател на газа?
Искам също така да обърна внимание, че като че ли не последваха никакви сигнали и позиции за „Бургас - Александруполис”. Постоянно се променя позицията на правителството по този проект, който е важен за страната. От една страна се казва, че заради отношението на хората от Бургас, няма да се строи. От друга страна се увеличава неколкократно държавният капитал в този проект, а предстои и среща на двете правителства – българското и гръцкото, по редица двустранни въпроси.
И питането е: каква позиция ще вземете и при тази среща, която предстои в следващите седмици?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Станишев, господин Димитров! Може би в това питане трябваше да участва и господин Овчаров, тъй като през цялото време участва в преговорите досега. Това е ваша работа, разбира се, казвам го само като предложение.
Относно „Бургас-Александруполис” – Вие може би по-добре от всички знаете, че ако ние се откажем едностранно, ще понесем санкции и трябва да платим неустойки. Затова сме се обединили върху това, което, предполагам, искат и хората от целия Бургаски регион, за които този проект не е изгоден. Аз ви препоръчвам да отидете в Бургас, да кажете „това е изгодно за вас” – да видите как ще ви посрещнат там. Мисля, че няма да ви бъде лесно да се оттеглите. (Смях от ГЕРБ.)
Той не е изгоден за България, защото за 35 млн. долара си разваляме цялата екосистема и създаваме подобна възможност, както в Мексиканския залив – да си затрием…
Господин Миков, буйовете не са сигурни в едно Черно море, което е изключително бурно. Предполагам, не разбирате от това - разбирам вашите усмивки. Аз подхождам сериозно към въпроса и затова сериозно отговарям на господин Станишев, защото той знае какво ще повлече, ако ние едностранно се измъкнем.
Затова именно си вдигаме капитала, участваме и заедно с другите две държави, чакаме международната екологична оценка. Когато имаме международната екологична оценка, аз съм убеден каква ще бъде тя, на днешно време надали ще има някой да го пусне.
Що се касае до договорите за „Южен поток”, винаги сме твърдели, че там проблеми принципно няма, но и нищо не беше направено по движението на този проект. Седемнадесетте милиарда кубически метра газ ще текат по сегашните тръби на „Булгаргаз”, които са 100% наши, а разликата в другото до 63 млрд. кубически метра газ ще минава през новите тръби на „Южен поток”. Всъщност от старите тръби няма да се използват тези 90 километра от Провадия и сегашният изход на тръбите.
Вие прекрасно знаете, че днес продължават преговорите. Господин Шматко е тук и в момента се водят тези преговори. Надявам се пътната карта, която вчера приехме на закрито заседание на Министерския съвет, да бъде одобрена, подписана и съответно веднага ще ви бъде предложена. Така че и „Набуко”, и „Южен поток” имат място на територията на България, двата проекта не се бият. Ние подкрепяме и двата проекта и правим всичко необходимо те да се случат.
Що се касае за АЕЦ „Белене”, там нещата са доста по-сложни. Прекрасно знаете какво е направено. Не бих искал да влизам в сферата на заяждането, затова ще кажа какво сме се разбрали в телефонния разговор с премиера Путин: да намерим европейски инвеститори, които да влязат макар и с малък дял. С президента Тадич съм разговарял. Щеше да бъде днес в София, но, за съжаление, се контузи на баскетбол – надявам се другия петък да е здрав. Той ще бъде и в парламента за ратифициране на договора със Сърбия. (Реплика от народния представител Михаил Миков.)
Така ли? Значи още по-добре. Целта беше да дойде и да присъства в парламента за ратифициране на този договор. Сръбската страна също има интерес да влезе в проекта, което ще гарантира пазара.
Що се касае до договорите за доставка на газ, това, което като начин на преговори разбрах, че е водено, и то публично го разбрах – помолих господин Гогов, директор на „Булгаргаз”, да каже как са водени тези преговори, какво са подписвали, как са натискани, но така или иначе в днешния и утрешния ден се надявам да успеем да намалим цената на газа в един дългосрочен договор. Надявам се. Дали ще успеем – Вие сте водили такива преговори и знаете по-добре от другите колко трудно се разговаря и се водят те. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Димитров, заповядайте за уточняващи въпроси.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин премиер, искам да допълня въпросите. Вие дадохте финансовата рамка за „Белене” при посещението на Зубков и в тази финансова рамка поставихте ограничението проектът да е в рамките на 7 млрд. евро. За съжаление, тази финансова рамка не беше разбрана в Русия, не се разбира от специалистите и в България – че Русия е сключила договор с България да направи реакторите за 4 милиарда.
Въпросът за това ние откъде ще си осигурим пари да кредитираме този обект не засяга Русия. Там дори се появиха такива изказвания на руски политици – ние сме сключили договор за 4 милиарда; ако България е готова да ни плати 7 милиарда, ще ги усвоим – няма проблеми.
Ако това е сумата с ескалацията, то разбирате, че сумата е скандална. Ако ние сме готови да платим на Русия 7 милиарда за това, че и сега проектът стои и не се реализира, то разбирате, че той ще ни излезе прекалено скъпо.
В тези 7 милиарда какво влиза и какво отношение имат те към Русия? (Реплики от ГЕРБ.)
Понеже тук чувам изказвания от хора, които нямат никакво отношение към енергетиката – ако не бяха такъв род приказки като вашите, сега в гьола щеше да има фундамент и щеше да се слага новият реактор, който през септември е готов. (Оживление, силен шум и възгласи: „Е-е-е!” от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Моля Ви, господин Димитров, не влизайте в лични пререкания.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Вторият въпрос, който искам да Ви задам. Господин Зубков по непонятен за мен начин постави въпроса за цената на газа в България и че ни е много скъпа. Това какви са данъците в България, колко ни струва преносът от Исакча до потребителите, колко плащаме транзитна такса на Румъния, какви цени определя регулаторът, не е проблем на Русия. Това е проблем на България. (Реплика от народния представител Иван Костов. Сигнал от председателя за изтичане на времето.)
От тази гледна точка аз Ви задавам въпроса: има ли договорка за намаляване на цената с господин Зубков, тъй като днешните преговори са предопределени от Вашата среща? (Сигнал от председателя за изтичане на времето.) Какво сте договорили? Може ли българинът да очаква намаляване на цената? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Борисов - за отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаеми дами и господа, ако преговорите се водеха особено в тази посока и политическата класа, политическите лидери бяха на мястото си, в никакъв случай, първо, нямаше да има гьол, а отдавна щеше да има фундамент. То имаше фундамент, после го съборихте, после пак го строихте, пак го събаряхте, три първи копки му правихте и сега ме питате: какво ще правиш ти. Действително това е нагло като въпрос.
Освен това, в момента Трайков води преговори с руснаците и си извиват ръцете взаимно, защото знаете как се преговаря. Вие ме карате и на монитора ме гледат какво ще им кажа – да предопределя преговорите! Ами не е коректно – чисто бизнес търговско като държава! Знаете, че те нямат равни в тази област – в събирането на информация. Е, карате ме да кажа какво искаме от тях. Да, искаме да намалим… (Реплики от народния представител Иван Костов и от ГЕРБ.)
Да, разбира се, че искаме да намалим цената на газа, защото това е в услуга на всички, на българските потребители.
А това, господин Димитров, че се опитваме да разчепкаме защо от руската тръба на „Газпром” до българската има 3-4 посредници, да, действително е неприятно, защото то подсказва много, много такива практики. И тук се надявам не на опоненти от ваша страна, а да бъде изведено като национален приоритет.
И от Президента, и от Вас съм чувал, господин Станишев, че сте против посредниците. Ами да застанем като държава твърдо на тази позиция и да отстоим, а не да ме карате от трибуната – работата излиза горе-долу като с питането ви към Дянков дали от предишното правителство са пипали фискалния резерв. Като каже „пипали сте го”, издава държавна или класифицирана информация; ако си затрае, излиза, че е некомпетентен.
Горе-долу вашето питане, съвпадащо с руските преговори днес, е точно такова. Можехте да ме оставите за петък – днес и утре те ще текат. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За отношение – господин Станишев.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първо, по отношение на посредниците със сигурност повече информация би могъл да Ви даде господин Костов, защото по време на неговото правителство те бяха вкарани в отношенията между България и Русия през 1998 г. И предишното правителство, както и президентът винаги са поставяли въпроса за тяхното отпадане в отношенията между България и Русия в газовата сфера. Надявам се да постигнете резултат, искрено го казвам. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Второ, по отношение на „Белене”. Вие добре знаете, господин министър-председател, че проектът действително е важен и стратегически за България, за нашата енергийна независимост, но е изключително важно в разговорите, които водите с руската страна или потенциалните инвеститори, да се запази държавното мажоритарно участие, за да може държавата да провежда политика в областта на енергетиката, в това число цените на тока. А останалата част как се разпределя, какви инвеститори ще се намерят, дай Боже, по-бързо да стане. Защото имаше инвеститор – RWE, но през м. октомври миналата година след множество изявления, най вече на министъра на финансите, се отказаха от участие и това поставя под риск проекта.
Знаете добре, че не беше възможно да започне строителството преди да се предадат последните актуализирани проекти. Това стана през м. януари и респективно през м. май тази година. Сега Агенцията за ядрено регулиране трябва да ги одобри и тогава реално може да започне строителството. Искрено пожелавам това да стане час по-скоро и българското правителство да се справи добре.
Последно, по отношение на газовите отношения. Изключително важно е да се гарантира това, което беше договорено през м. април 2009 г. с руската страна – че 17-те млрд. транзит ежегодно през тръбите на „Булгаргаз” няма да бъдат влети в „Южен поток”, че „Южен поток” е нещо допълнително, той е при други условия и ние ще получаваме парите, както е записано в договора от 2006 г., дори ако не се транзитират през тръбите на „Булгаргаз” 100%, до 90% от сумата, която руската страна ни дължи.
В момента за воденето на преговорите имате редица козове (шум и реплики от ГЕРБ), взаимни ангажименти, които дават възможност България да договори по-добри дългосрочни условия за формиране на цените на доставките. Пожелавам Ви искрено успех в тази област. Действително необходимо е не политическо, не партизанско, а държавническо отношение към тези въпроси. (Шум, реплики и смях от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Станишев, времето Ви изтече.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Затова не се подвеждайте, господин министър-председател, по…(Ораторът продължава да говори при изключени микрофони. Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Следващото питане е от народния представител Любомир Иванов относно забавеното усвояване на държавно гарантирани заеми за рехабилитация и ремонт на пътна инфраструктура на Република България.
Заповядайте, господин Иванов.
ЛЮБОМИР ИВАНОВ (СК): Господин министър-председател, колеги! Правителството на Политическа партия ГЕРБ дойде на власт с програма, извеждаща като приоритети усвояването на средства от външни източници, както и с програми за подобряване на инфраструктурата на държавата. В условия на криза заделянето на необходимите средства за поддръжка и ремонт на пътища от държавния бюджет е нелека, да не кажем почти невъзможна задача.
В тази връзка бих желал да получа отговор на следния въпрос: каква е усвояемостта на държавно-инвестиционните заеми от Европейската инвестиционна банка в размер на 350 млн. евро и от Световната банка в размер на 90 млн. евро?
Господин министър-председател, информацията, с която разполагам, е, че усвояемостта е в рамките на около 10%. Бих желал да Ви уведомя, че поради забавено усвояване на заема, отпуснат от Световната банка на Румъния, договорът им се прекратява предсрочно с всички произтичащи от това последствия.
България внася редовно вноските си към съответния заемодател. Вероятно поради финансови затруднения на този етап участие на българската държава в рамките на 35% при заема от Европейската инвестиционна банка и 25% при заема от Световната банка не може да бъде осигурено. Това обаче би могло да изправи правителството пред опасността от нарушаване на финансовите договори с банките и дори до канцелиране на заемните средства, което от своя страна да доведе до предсрочно погасяване на изразходваните до момента средства по заемите, както и разплащането на натрупаните лихви. От друга страна, прекратяването на строителните работи на обектите ще предизвика негативни последици от различен характер, а именно силно обществено недоволство поради състоянието на пътните участъци, които ще бъдат пуснати в експлоатация без да са завършени ремонтните работи; социално-икономически спад на регионално и държавно ниво вследствие на освобождаване на работна ръка в съответните региони; преки загуби на държавата на вложените до момента средства за ремонт поради възможността незавършените строителни работи да бъдат компрометирани през следващия зимен сезон; акумулиране на напрежение в пътно-строителния бранш.
Питането ми към Вас е: възможно ли е разплащането към строителните фирми да се извършва от осигурените от банките средства, като бъде договорено доплащането от българската държава да се осъществи на по-късен етап?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Борисов, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Относно мажоритарния дял за „Белене”, това е гарантирано, господин Станишев, за да не се тревожите.
Относно условието през сегашните тръби на „Булгаргаз” да продължи да се транзитира същото количество, което е до момента, и от 31, което е подписано в договора, да отидем до 63 млрд. куб. м газ през „Южен поток” - това са неща, от които ние не отстъпваме. Добре са подписани в договора, така че действително това е добър инструмент. Виждате, когато нещо добро е направено, никога няма да не го кажем.
Уважаеми дами и господа, проектът „Транзитни пътища” е финансиран от държавния инвестиционен заем от Европейската инвестиционна банка в размер на 380 млн. евро. Финансовият договор между Република България и Европейската инвестиционна банка е сключен на 27 август 2007 г. и е ратифициран със закон, приет от Четиридесетото Народно събрание на 9 ноември 2007 г. Съгласно подписания договор общата стойност на проекта възлиза на 705 млн. евро, като 380 млн. евро са осигурени чрез заем от Европейската инвестиционна банка, а останалите 325 млн. евро следва да се осигурят със собствени средства на заем от получателя, тоест държавния бюджет или друго дългосрочно финансиране. Крайният срок за изпълнение на проекта съгласно финансовия договор е есента на 2013 г., а крайният срок за усвояване на средствата от заема е 31 август 2013 г. Усвоените вече средства от заема са в размер на 55 млн. евро, или това са 14,5%.
Общата дължина на пътните отсечки, включени в Проект „България – Транзитни пътища – Програма за комплексно хомогенизиране на републиканската пътна мрежа”, възлиза на 1535 км с местоположение по основните транспортни коридори и главните пътища на Република България. Предвиждат се за рехабилитационни работи на съществуващите пътища 1517 км и 18 км ново строителство – изключително обиколни пътища на населените места. Обособени са 9 групи обекти, които се характеризират с висока интензивност на движението и доказани икономически параметри за определяне възвръщаемостта на инвестициите. Проектът се изпълнява от Агенция „Пътна инфраструктура” към Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Европейската инвестиционна банка текущо следи изпълнението на проекта, поддържа диалог с изпълняващите ведомства по възникващите по хода на изпълнението проблеми.
Заемното споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие по Проекта „Рехабилитация на пътната инфраструктура” е в размер на 90 млн. евро и е подписано на 19 септември 2007 г., ратифицирано със закон и прието от Четиридесетото Народно събрание на 9 ноември 2007 г. Проектът се управлява и заемът се администрира от Агенция „Пътна инфраструктура”. Изтеглените към 30 юни 2010 г. средства по заема са в размер на 12,73 млн. евро., или това са 14,3% от размера на заема. Определената в Заемното споразумение крайна дата за усвояване на средствата по заема е 30 юни 2011 г. Процентът на финансиране от страна на Международната банка за възстановяване и развитие е принципно определен и за евентуална негова промяна ще се наложи изменение на Заемното споразумение. Международната банка за възстановяване и развитие текущо следи изпълнението на проекта, поддържа диалог с изпълняващите ведомства по възникващите в хода на изпълнението проблеми и участва в търсенето на решения за тяхното преодоляване.
На въпроса Ви дали е възможно разплащането към строителните фирми да се извършва с осигурените от банките средства, като доплащането от българската държава бъде договорено да се осъществи на по-късен етап, мога да кажа, че разходите за изпълнение на проектите, финансирани чрез държавни инвестиционни заеми, са част от разходите по консолидираната фискална програма на страната. В разходната си част тези проекти подлежат на планиране и изпълнение в рамките на определеното общо процентно съотношение, съответно размерът на разходите в сума спрямо заложения брутен вътрешен продукт. Поради това независимо от източника на финансиране – банки или държавен бюджет, следва да се спазват общо утвърдените параметри на разходите за 2010 г.
Безспорен е фактът, че чрез държавни инвестиционни заеми се изпълняват важни и приоритетни за страната проекти, но те имат ролята на допълващо финансиране и не би следвало да се превръщат в основен източник за финансиране на разходи от министерствата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Има думата господин Иванов за уточняващи въпроси.
ЛЮБОМИР ИВАНОВ (СК): Благодаря на министър-председателя за отговора. Надявам се да се постигне договореност и усвояването на средствата реално да доведе до поддържане на ремонтните работи на намиращата се в тежко положение пътна инфраструктура на България и осигуряване на глътка въздух в условията на криза за всички българи, работещи в строителния бранш. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря и аз.
Да благодарим за участието в днешния парламентарен контрол на министър-председателя господин Борисов.
Следващият, който ще отговаря на въпроси, е заместник министър-председателят и министър на финансите господин Симеон Дянков.
Първият въпрос е от народния представител Пламен Орешарски относно средносрочната фискална рамка.
Заповядайте, господин Орешарски.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин вицепремиер, господин министър! В началото на годината Вие представихте конвергентна програма и беше одобрена в Брюксел. Тя съдържаше определени виждания за развитие на икономиката в средносрочен план и ключови финансови параметри. Към днешна дата икономическата, макроикономическата и фискалната ситуация очевидно са различни. Това намери израз в наскоро актуализирания бюджет на страната и разширяването на дефицита – един от най-важните показатели за фискалната политика.
В този контекст моят въпрос е: какви са Вашите виждания по отношение на средносрочната фискална рамка – в контекста както на новата конвергентна програма, която трябва да изготвим и представим в Брюксел за следващата година, така и на проектобюджета за 2011 г., а така също и процеса на многостранното наблюдение, който в последните месеци става много по-взискателен от страна на комисията и всички страни членки са изложени на по-големи изисквания по отношение на докладването на своята фискална политика и ключови фискални параметри.
Господин вицепремиер, бих се радвал да отговорите поради големия интерес не само на професионалната публика, но и на по-широката общественост. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте, господин Дянков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Орешарски! Съгласно Решение № 150 на Министерския съвет от 19 март 2010 г. за бюджетната процедура за 2011 г. правителството до 27 октомври тази година следва да обсъди и одобри тригодишната бюджетна прогноза и разходните тавани по първостепенните разпоредители с бюджетни кредити, без „по общини” за периода 2011-2013 г. В този смисъл тригодишната бюджетна прогноза за периода 2011-2013 г. и проектът за държавен бюджет за 2011 г. все още са в процес на подготовка. Правителството полага необходимите усилия, за да избегне през 2010 г. допълнителното нарастване на дефицита на начислена основа над планираните 3,8% от брутния вътрешен продукт, и планира да постигне през 2011 г. искания от Европейската комисия под 2,7% от брутния вътрешен продукт дефицит по консолидираната фискална програма.
Предварителните разчети за бюджетното салдо по консолидираната фискална програма за периода 2011-2013 г. също са под 3% от брутния вътрешен продукт. В съответствие с бюджетната процедура за 2011 г. тези намерения ще намерят отражение в подготвените проекти за бюджетни документи и на актуализираната конвергентна програма на Република България за 2010-2013 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Има думата господин Орешарски – реплика.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин вицепремиер, в някаква степен разбирам, че периодът все още е подготвителен по отношение на макрорамката. Струва ми се обаче, че това, което оповестихте, не е много успокояващо. Притеснен съм от перспективата в средносрочен план да поддържаме дефицити близо до 3%. Винаги съм считал, че маастрихтския критерий може би е добър за страни с конвенционална монетарна система. При една система, която е основана на фиксиран курс, би било препоръчително, за да не кажа дори задължително в определени периоди, да се стремим отново да върнем фискалната позиция и фискалния резултат на пълен баланс.
Бих призовал в плановете си да се стремите, ако не за 2011 г., защото това е невъзможно, то поне в средносрочен план да се стремите към нулев дефицит, а не да се успокояваме с минус 3%, пак ще подчертая, които вероятно от общия поглед на страни с конвенционални централни банки е добър, но на нас не ни върши много работа. Би следвало повече усилия - както на приходите, така и на разходите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Дянков – дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Орешарски, с ревизията на Бюджет 2010 от миналата седмица ние постигнахме двете си основни цели – не вдигнахме данъците и не се наложи да намалим пенсиите и заплатите. Това е нашата основна цел за проектобюджета за 2011 г. Засега го постигаме. Много от нашите съседи, а и въобще членки на Европейския съюз не постигнаха това. Така че то е определено голям успех за нас.
Относно средносрочната рамка Вие сте прав. Това е целта, както и моята като финансов министър, а и въобще на Кабинета – в рамките на този мандат до 2013 г. да стигнем до балансиран бюджет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Следващият въпрос е от народния представител Михаил Миков относно постъпленията в Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система за първото полугодие на 2010 г.
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър, господин вицепремиер! Уважаеми господин Дянков, през 2009 г. започна да функционира тъй нареченият Сребърен фонд, който би трябвало да гарантира устойчивост на държавната пенсионна система. Сега е време, когато се коментират пенсионната реформа, удължаването на годините за пенсия и малко някак си встрани от общественото внимание остават състоянието и парите, които се намират в този фонд, който е част от стабилността на държавната пенсионна реформа.
По закон Вие ръководите Управителния съвет, което е добре. Вие имате опит в ръководенето на финанси. По закон най-късно до 31 май на следващата година би трябвало да бъдат преведени средствата за попълване на фонда. Те са основно от приватизация, от концесии и процент от излишъка на републиканския бюджет. По отношение на този приходоизточник едва ли можем да коментираме повече от това - какво е състоянието на републиканския бюджет, сумите по инвестиционни портфейли и лихвите от депозити на фонда.
Именно поради тая причина неговото състояние, по моя информация, надхвърляше 1 милиард миналата година. Да видим как се движи към средата на тази година. Затова съм задал и този въпрос: колко са постъпленията в Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система за това полугодие? Мисля, че ще ми отговорите, доколкото и 31 май по закон е срокът, в който трябва да се преведат тези средства. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте, господин Дянков, в рамките на 3 минути да отговорите на въпроса.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Миков, постъпленията по сметка на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система в Българската народна банка за първото полугодие на 2010 г. са в размер на 58 млн. 300 хил. лв., от които 57 млн. 200 хил. лв. са трансфер от централния бюджет, както Вие коректно казахте. Това са от концесии, приватизационна дейност и т.н., и около 1 млн. 100 хил. лв. – това са натрупани лихви по депозити.
Каква е общата сума към 30 юни 2010 г.? Общият паричен ресурс на фонда е 1 млрд. 681 млн. 600 хил. лв. Благодарение на споразумение в Тристранния съвет от м. март 2010 г. Министерството на финансите вече ежемесечно публикува на своята Интернет-страница отчетната информация за касовите потоци по сметката на фонда. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Миков, заповядайте за реплика.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин вицепремиер, благодаря за светлината, която хвърляте върху средствата по фонда. В кръга на репликата или по-скоро обръщане на внимание – тук се обсъжда един Закон за приватизацията, който прехвърля част от активите към областните управители, което автоматически ще извади този приходоизточник. Така, че аз Ви обръщам внимание като член на кабинета, че ние трябва да се опитаме и Вие трябва да се опитате да продължите постъпленията в този фонд да се трупат, да растат, защото проблемите с пенсионната система са изключително важни и са от интерес на милиони български граждани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Желаете ли дуплика, господин Дянков? Не.
С това въпросите към Вас се изчерпват. Благодарим Ви.
Продължаваме с въпроси към Николай Младенов – министър на външните работи.
Първият от въпросите е от народния представител Атанас Мерджанов относно стратегически преглед на Дипломатическата служба.
Заповядайте, господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин министър, Европейската комисия представи 32 позиции за ръководители и заместник-ръководители на делегации на Европейския съюз в трети страни до 2010 г. Следващият пакет от вакантни позиции на делегациите в трети страни се състои от 35 бройки, така че съобразно редовната ротация на четири години, страните ще могат да участват и да поемат задължения в тези делегации. Освен в делегациите в трети страни, има изграждане на централа на европейската служба в Брюксел, както и на редови дипломатически служители в тези делегации. Нормативното урегулиране на въпросите, свързани с персонала, ще бъде част от законодателството, регулиращо наемането. Към момента има само предложение от комисията, което ще бъде гласувано и прието от европейските институции през есента. Към момента няма отворена процедура нито правила за избиране на персонала.
Европейската служба за външна дейност ще включва длъжностни лица от Генералния секретариат на Съвета и от комисията, както и персонал, идващ от дипломатическите служби на държавите членки. Длъжностните лица на Европейския съюз и срочно наетите служители, идващи от дипломатическите служби на държавите членки, имат еднакви права и задължения и се третират еднакво, по-специално по отношение на допустимостта им да заемат всички длъжности при равностойни условия. До 1 юли 2013 г. Европейската служба ще назначава предимно длъжностни лица от Генералния секретариат на Съвета и от Комисията, както и персонал, идващ от дипломатическите служби на държавите членки.
Моят въпрос, господин министър, е: как предвиждате да се осъществи нормативното регламентиране на взаимодействието с дипломатическите служби на страните от Европейския съюз и Европейската служба и какви конкретни мерки и действия предприема Министерството на външните работи във връзка с подготовката на кадри за Европейската служба за външна дейност? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте, господин Младенов, за отговор в рамките на 3 минути.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Мерджанов, както сам казахте, Европейската дипломатическа служба все още не е започнала да работи. Искам да обърна внимание на факта, че всичко нужно за нейното регламентиране произтича от Лисабонския договор. Тоест страните членки нямат изискването или нуждата да приемат собствено национално законодателство, за да може службата да функционира. В момента има три документа, които ще регламентират работата на европейската дипломатическа служба.
Това е проектът, все още, за решение на Съвета за организацията, структурата и функционирането на службата. Този документ трябва да бъда приет от Европейския съвет с единодушие, след като бъде одобрен в консултативна процедура с Европейския парламент.
Вторият документ е регламента за персонала и условията за наемане на други служители на европейските институции.
Третият документ е финансовият регламент, за да може да има съответно финансиране за службата.
При последната дискусия за структурата на службата стана ясно и това е съгласието в европейските институции, че ще има три източника на хора, които ще работят в службата. Първият източник ще бъдат хората от Генералния секретариат на Съвета, както Вие сам отбелязахте; вторият ще бъде служителите на Европейската комисия и третият ще бъде от страните членки. България беше една от десетте страни, която инициира искане към върховния представител госпожа Аштън да предостави специален доклад по какъв начин ще бъде защитена тази 1/3 квота от страните-членки.
Този доклад тя ни предостави в началото на м. юни Ние го приехме и вече имаме пълните гаранции, че в рамките на службата една трета от персонала ще бъде от страните членки. Това означава, че всички ние, включително и България, ще командироваме наши дипломати, които да работя в Европейската служба за период от 10 години. Отивайки да работят в Европейската служба те обаче ще бъдат с всички задължения и правомощия на служители на европейска институция. Идеята да бъде регламентиран процесът по този начин, е за да имат те, първо, достатъчен период в своята кариера, за да могат да се отдадат на Европейската дипломатическа служба, и, второ, да имат сигурност, че отговарят на всички критерии, които са за останалите. Желанието ни е в максимална степен хората, които идват от страните членки, включително и от България, ако мога така да се изразя в кавички, да бъдем натоварени в началото на структурирането на службата, тоест от началото на следващата година да започне този процес.
Въпреки факта, че те ще бъдат номинирани от страните членки, те ще трябва да минат и един определен процес на препитване, така че Европейската служба и госпожа Аштън да могат да преценят кои хора искат да наемат.
По втората част на въпроса Ви относно обучението, ние нямаме специално изискване да подготвяме и да обучаваме хора. Презумпцията, на която е изградена службата, е, че най-добрите дипломати от страните членки или едни от най-добрите дипломати ще отидат да работят в тази служба. Въпреки това в България, в рамките на Дипломатическия институт има капацитет, който е работил и преди, който може да работи и в перспектива, в който хората, които бъдат номинирани от България, да бъдат подготвени и обучени, за да работят в Европейската дипломатическа служба.
Между друго договорът от Лисабон също предвижда възможност за обучение, която тепърва трябва да се развие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате възможност за реплика, господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Отговорът Ви по отношение на регламентацията ме задоволява, но същевременно искам да кажа, че има някои субективни несъответствия в дейността на служители на Външно министерство, и по-специално на заявеното от говорителя на Външно министерство – госпожа Весела Чернева.
При обявяването на процедурата за набиране на нови кадри, която беше обявена до 2 април 2010 г., в нейно изявление се казва дословно следното: „Оттук нататък нещата са в ръцете само на кабинета на госпожа Аштън.” Това означава ли, че липсва национален елемент на селекция на всички получени кандидатури и те направо се изпращат в Брюксел?
Вторият ми въпрос е: на същия брифинг, това става на 30 март тази година, госпожа Чернева заявява, че се изработват в момента критерии, на които трябва да отговарят кандидатите. Надявам се, ще се съгласите с мен, че участието на който и да е български представител в Европейската служба за външна дейност е преди всичко въпрос и на национална чест, и на висш професионализъм.
Как кореспондира изработването на критериите и липсата на такива, поне до този момент те не са обявени, с изявленията на някои дейци от Външно министерство, че въпросните кандидати вече са изпратени до баронеса Аштън?
И трети, последен въпрос: къде точно на сайта на Външно министерство на Европейската комисия са публикувани изискванията за ръководители на 32-те мисии на Европейския съюз? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте, господин министър, да отговорите на така зададените насочващи въпроси.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Господин Мерджанов, ако позволите един съвет към този, който Ви е готвил този въпрос – проверявайте си информацията по-внимателно преди да я задавате.
Вашият въпрос е свързан с европейската дипломатическа служба, която все още не е структурирана, която не е започнала работа, и която няма обявени конкурси, за набиране на хора. По отношение на това, което Вие цитирахте, говорителят на Външно министерство, става въпрос за съвсем различна тема, съвсем различна процедура. Не се опитвайте да ме убедите в нещо, което познавам, сигурен съм, по-добре от Вас. Ставаше въпрос за посланиците, да ги наречем, на Европейския съюз – 31 поста, които бяха обявени. България направи възможно най-прозрачната процедура, която до този момент, някога е правена. Всички, които можеха да кандидатстват за тези постове, а именно служителите в българската дипломатическа служба, получиха достъп до документите и т.н. Всеки, който иска да кандидатства го прави индивидуално, не номинирано от Външното министерство, на нито една страна. Кандидатстването става индивидуално. Всеки, който е работил в българската дипломатическа служба или работи в нея, можеше да кандидатства. Всички хора, които кандидатстваха, първо, минаха на документна селекция, на втория етап имаше преглед от комисия, която включва представители на Европейската комисия на страните членки и за всеки пост останаха по трима кандидати. Това е процедурата на Европейския съюз. Тези трима кандидати биват лично интервюирани от госпожа Аштън и тя решава кой ще бъде „посланика” на Европейския съюз в определената държава, или към определената международна организация. Именно това означава, че всичко е в нейни ръце.
Ние не сме правили номинации за тази процедура. Първо, защото не смятаме, и аз не смятам, че съм човекът, който трябва да посочи двама-трима и да каже: Вие кандидатствайте, всички други няма да кандидатстват. Кандидатстването беше абсолютно открито за всички служители във Външното министерство и хората, които са част от дипломатическата служба.
Оттук нататък за европейската дипломатическа служба ще има определени изисквания. Да, те се разработват. Те не са разработени, защото ние, както разбрахте преди малко, нямаме още одобрени регламентите за службата. След като се одобри регламентът и стане ясно как ще изглежда службата, тогава ще има вече и конкретните длъжностни характеристики на базата, на които ще се търсят и хората, които да работят за службата. Но при положение, че още нямаме органограмата, на която службата ще се основава – колко дирекции, колко генерални дирекции, колко хора във всяка една от тях, малко е предварително да говорим за хората, които ще работят там. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Уважаеми народни представители, минаваме към втория въпрос зададен на министър Младенов. Той е зададен от народния представител Волен Николов Сидеров относно издаване на разрешение за анкета сред български граждани на изселническата организация „Бултюрк”.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Господин министър, моят въпрос е породен от една сериозна провокация извършена от турската неправителствена организация „Бултюрк”, която тези дни тръгна да провежда анкета в България, анкета, представляваща според мнението на Партия „Атака”, много сериозна провокация спрямо българската държава. В тази анкета организацията „Бултюрк” пита граждани с мюсюлманско вероизповедание в България – 8 хиляди на брой, различни въпроси, които според нас, са силно провокативни. Един от тези въпроси например е: съгласни ли са тези граждани да се върнат турските имена на селищата в България, тоест да се върне Османската империя? Има и въпроси, които са следните: искате ли турският език да бъде задължителен в училищата, желаете ли назначаването на мюфтиите в България да бъде с одобрението на Истанбул, както е било в близкото минало? И просто липсва, но би могло логически да се добави още един въпрос: желаете ли възстановяването на турската империя и на халифата на българска територия? Или: желаете ли България да стане провинция на Турция?
За нас тази анкета е изключително сериозно предизвикателство към българската национална идентичност и достойнство и затова моят въпрос към Вас е: има ли разрешение от Министерството на външните работи за подобна анкетьорска дейност, колко са тези анкетьори, които провеждат тази анкета, къде я провеждат и съгласувани ли са въпросите с българската страна?
Аз използвам случая да изкажа мнение и по реакцията на Външно министерство, по повод на едно събитие, свързано с турски телевизионен екип, който засне без разрешение от общината – разположи тежка техника на пл. „Св. Александър Невски” – кранове, автобуси, микробуси с незнайно съдържание. Този екип пътуваше с хора от тази организация, за която говоря в момента – „Бултюрк”.
Когато група народни представители от „Атака”, начело с мен, присъстваше и заместник-председателят на парламента господин Шопов, ги запитахме: защо снимат там без разрешение? Оказа се, че за тяхното присъствие там не е уведомена общината, не знаеше дори и полицията. Повикахме полиция, тя се намеси и ги помоли да си тръгнат, тъй като те бяха в нарушение на българските закони. След което обаче временно управляващият посолството на Турция, някой си Юджеер, отива и иска среща в Министерството на външните работи, среща се с заместник-министър Люцканов и светкавично, същият ден е изготвена паметна бележка, която е разпространена до всички висши институции, в която има лъжи. Там се казва следното, цитирам: „…че група депутати водени от Волен Сидеров са се намесили, когато е снимал екипа, и се е стигнало до пререкания и сблъсък, при който е бил турският флаг от автобуса на заснемащия екип.”
Груби лъжи! Турският флаг стоеше на една трибунка пред входа на православната светиня „Св. Александър Невски” и пред тази трибунка стоеше момиче с маската на Кемал Ататюрк (показва снимка). Ето, с тази маска. Тоест самият Ататюрк стои пред храм-паметника „Александър Невски”. Всичко това е гарнирано с една трибунка с турско знаме. Аз си позволих да сваля това турско знаме от тази трибунка, но не от автобуса на снимащия екип, и го връчих на екипа. Това се случи, а то е предадено по един превратен начин. Ние смятаме, че подобна клеветническа нападка срещу една парламентарно представена сила дискредитира България.
Каква е реакцията, и каква ще бъде реакцията на Външно министерство по този повод? Тъй като, аз настоявам въпросният временно управляващ посолство Турция да бъде извикан отново и в наше присъствие да му бъде връчена протестна нота за това, че той дискредитира и петни престижа на една парламентарно представена сила. Крайно време е България да се държи достойно с дипломати, които оронват българското достойнство...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте господин Младенов, за отговор на поставените въпроси.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Сидеров, първо, на Вашия въпрос относно анкетата на организацията „Бултюрк”. Искам да Ви уверя, че Министерството на външните работи няма законови правомощия или задължения да дава разрешение или да отнема разрешение на неправителствени организации, които са регистрирани в чужбина или в България, да правят социологически проучвания на територията на нашата страна, още по-малко, че няма как те в тази връзка да търсят някакво съгласуване на въпросите, на темите от нас.
Изискването, което е валидно както за всички български физически и юридически лица, е валидно и за чуждестранните юридически и физически лица, да спазват българското законодателство на територията на Република България. Самата организация, която Вие цитирате, известна като „Бултюрк”, иначе се казва Дружество на българските турци за култура и сътрудничество, е основана през 2003 г. в Истанбул. Тя публично е обявила своето намерение да проведе такава анкета в България. До този момент ние не сме получавали официална информация по никакъв начин. Пак казвам, няма и законово основание за това по какъв начин ще бъде направено това социологическо проучване, както и не е търсено съдействие от страна на българските консулски или дипломатически представителства в тази връзка.
Нашата проверка показа, че на този етап, тази въпросна анкета не се е състояла още в страната ни. Все още има намерение за организацията на такава анкета. Бих искал да ви уверя и съм сигурен, че вие ще се съгласите с мен, че българската национална идентичност, българското национално съзнание и българската традиционна гордост е доста по-силна от едно социологическо проучване и то не може да бъде заплаха, каквато и да е за българската национална идентичност. Ние имаме достатъчно основание в нашата собствена история да бъдем не само горди, но и да бъдем достойни в отношенията си с всичките ни съседи, приятели и партньори - далеч или наблизо до нашата граница.
По отношение на втория Ви въпрос - паметната бележка, която Вие цитирахте. Ако такава паметна бележка не беше изработена от срещата, то това вече би било нарушение на правилата и на законодателството. Защото според устройствения правилник на министерството след всяка среща ние произвеждаме такава паметна бележка, разпространяваме я до институциите и до хората, които смятаме, че са заинтересовани от нея. Именно затова тя е изпратена до Народното събрание, защото вътре сте цитиран Вие, българска политическа партия, българското Народно събрание. Целта на паметната бележка не е да дава оценка на позициите, които са заемани от двете страни или от другата страна по-точно, по-скоро да регистрира това, което другата страна казва, а не да прави коментар или анализ на позицията, която е изразена от другата страна. Тя се прави, за да има в нашия архив и в бъдеще, за да могат хората да знаят при определени срещи, които са се провели, какво са казали от другата страна, а не да го коментираме. Коментарите на вече казаното, както и нашият анализ на всяка една среща, е отделна тема от паметната бележка. Затова и тя беше изпратена до Народното събрание, за да може вие да бъдете запознати. Тук аз ще се въздържа от коментар на съдържанието на текста, за да можете Вие и Народното събрание да бъдете запознати каква позиция е била изразена от другата страна при проведената среща. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте за реплика, господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Господин министър, не съм удовлетворен от Вашия отговор, тъй като смятам, че българското Външно министерство следва да следи внимателно всяка една чужда организация, особено от държава като Турция, която е проявявала неведнъж враждебни намерения към България, да следи всички прояви на всякакви организации, които идват оттам.
Колкото до паметната бележка, Вие казвате, че сте длъжни да я напишете и да я разпространите. В такъв случай, длъжни ли сте да я напишете и да я разпространите, ако този човек, който Ви предава какво е станало, опише, че аз съм извършил серийно убийство там на площада? Пак ли ще направите паметна бележка, която ще разпратите до президента, министър-председателя, председателя на Народното събрание, заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи и министъра на културата?
Аз категорично твърдя, че този лъжец, този човек – Исмаил Сефа Юджеер, е клеветник и лъжец и настоявам той да бъде извикан във Външно министерство и да му бъде връчена протестна нота, тъй като той дискредитира една българска парламентарна партия и трябва да получи протестна нота и да се поиска неговото отзоваване. Категоричен съм в това! Тук, в това свое изложение е казал три лъжи, а Вие бяхте длъжни да проверите дали това е така. Пак Ви казах, бяхме цялата парламентарна група, не е имало никакъв сблъсък с този екип, имаше установяване на ред и законност. Във Външно министерство, за съжаление, може би има прекалено много хора, които са наследство отпреди и които, според мен, трябва да бъдат разчистени, и които продължават да смятат, че най-добрата политика е навеждането в кръста. Не! България трябва да започне да води истинска суверенна политика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте, господин Младенов. Желаете ли дуплика? Не желаете.
Благодарим Ви.
Преминаваме към въпросите на Анна-Мария Борисова – министър на здравеопазването, която ще отговори на първия въпрос, зададен от народния представител Янаки Стоилов относно регулиране и намаляване на цените на лекарствата в България.
Заповядайте, господин Стоилов, да зададете въпроса си.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, госпожо министър! Общият размер на средствата за лекарства, които годишно отделят Здравната каса, Министерството на здравеопазването и болниците, е около 800 млн. лв. Това е приблизително една трета от държавните средства в сектор „Здравеопазване”. Пазарът на лекарства в България годишно е близо 2 млрд. лв., докато в Европейския съюз осигурените заплащат не повече от 15-20% от цената на предписаните лекарства, то в България положението е обратно – по-голямата тежест се поема от пациентите.
Друга важна разлика е, че в условията на икономическа криза в Европейския съюз се предприемат действия за намаляване на цените на лекарствата за пациентите чрез намаляване на печалбата на търговците на едро.
В Англия правителството обсъжда, цитирам: „Ценностно ориентиране цени на медикаментите”.
В редица европейски държави – Германия, Дания, Швеция, Франция и др., започна намаляване на цените на лекарствата. Това намаление е в широк ценови диапазон и е най-голямо за генериците. Например в началото на м. април т.г. често оплакваното тук гръцко правителство обяви антикризисен пакет, който включва намаляване на цените на лекарствата средно с 21% при доставчиците на едро. Според нормативната уредба в България цените на лекарствата у нас зависят от най-ниската средна цена в три европейски държави, като в тях се включва Гърция. Едни и същи лекарства в Гърция са значително по-евтини отколкото в България. Ще си спестя търговските наименования, но едно от тях за лечение на паркинсон у нас струва 60,00 лв., а в Гърция 18 евро; за епилепсия 70 лв. у нас, а в Гърция 19,3 евро; един от антибиотиците е 28 лв. у нас, а в Гърция 10,5 евро и т.н. да не продължавам по-дългия списък на тези сравнителни данни.
Точното изпълнение на закона и предприемането на допълнителни мерки по груби сметки би спестило над 100 млн. лв. от предвидените средства за лекарства. Това от своя страна би позволило значително да се увеличи делът от цената на лекарствата, които Здравната каса плаща, респективно да бъдат облекчени пациентите, които да разчитат на това заплащане от публичните средства.
Ще предприемете ли действия за подобряване на регулирането и контрола на цените на лекарствата и за намаляване на техните цени за гражданите?
Очаквам Вашия отговор, госпожо министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Стоилов! За цените на лекарствените продукти, отпускани по лекарско предписание, включително и тези, включвани в позитивния лекарствен списък и заплащани с публични средства, е въведено изискването заявената цена на производител да не е по-висока от левовата равностойност на най-ниската цена за същия лекарствен продукт, заплащан от обществените фондове на 8 страни членки – Румъния, Чехия, Естония, Гърция, Унгария, Литва, Португалия и Испания. За всички заявени цени се извършва проверка на декларираната цена от информационно-аналитично звено. Посочените за рефериране страни са избрани, тъй като правилата за ценообразуване и рефериране са подобни на тези в България.
Предложените осем държави използват като базова цена - цена на производител, и външно рефериране, което придава репрезентативна стойност на сравняването. Литва и Унгария използват и вътрешно рефериране, Испания и Гърция – договарят референтни цени с фармацевтичните фирми.
Въвеждането на регулацията на цените гарантира прилагането на контрол от страна на държавата за оптимално разходване на публични средства, възможност за допълнително договаряне при доставките на лекарствата и възможност в рамките на бюджета на НЗОК и Министерството на здравеопазването да бъдат осигурени по-голям брой количества лекарствени продукти за пациентите, следователно да бъдат покрити повече пациенти. Прилагането на външно рефериране, сравняването на цената на производител с най-ниската цена на производител от същия лекарствен продукт в осем страни, предполага пряка зависимост между цените в референтните страни и тези в България.
В тази връзка в Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти е въведено изискването в срок шест месеца от датата на утвърждаване на последната цена – пределна цена на лекарствен продукт, притежателят на разрешение за употреба, съответно упълномощеният му представител, да представи пред Комисията по цените на лекарствените продукти декларация, удостоверяваща наличието или липсата на промяна на цените в референтни страни. Когато от представените декларации бъде установено, че референтната цена е по-ниска в сравнение н референтната цена, въз основа на която е била образувана цената на лекарствения продукт, Комисията по цените утвърждава промяна на утвърдената цена, респективно пределна цена, на лекарствен продукт, отпускан по лекарско предписание по посочен в наредбата ред. Предвиденият механизъм за предеклариране на цените на шестмесечен период позволява поддържане на ниско ниво на цените на лекарствата в България, като мерките са насочени към всички участници във фармацевтичния пазар – и производители, и търговци на едро и дребно.
Екипът на Министерството на здравеопазването задълбочено проучи и анализира добрите европейски практики, свързани с регулирането на цените на лекарствените продукти. В тази връзка ние подготвяме допълнителни антикризисни мерки и конкретни действия по оптимизиране и прилагане на ценовата и реимбурсна политика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Стоилов, заповядайте за уточняващи въпроси.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо министър, беше оповестена информация, че в България годишно се правят около 450 клинични изследвания на лекарства, които струват около 45 млн. лв. Преди да станете министър, Вие сте участвали в 10 такива клинични изпитвания. Рекордьор е Вашият сегашен заместник проф. Иван Миланов. Той е участвал за кратък период от 1-2 години в 38 клинични изпитвания, за които се е самоназначил като директор на болница тогава. В същото време той е бил член на Комисията по позитивния лекарствен списък и национален консултант към Националната здравноосигурителна каса.
Оказва се, че едни и същи хора оценяват качествата на определено лекарство, участват във вземането на решения за неговото заплащане и в одобряване на протоколите за скъпоструващи лекарства. Най-меката квалификация за всичко това е конфликт на интереси. И досега има членове на Комисията по позитивния лекарствен списък или техни най-близки, които участват в клинични изпитвания, а след вчерашното решение за промени в състава на комисията, тези хора вече имат мнозинство в нея.
Европейската медицинска асоциация за клинични проучвания, на която България е член, изисква подаването на декларации, че лицата, които участват в такива проучвания, не участват във формирането на лекарствената политика, тоест в ценообразуването, в определянето на процента на реимбурсиране и в ръководството на здравни институции. Да не говорим за финансовите ограничения, които не им позволяват да получават прекалено много средства от тях.
Моите два уточняващи въпроса са следните. Не е ли описаното положение една от причините да не се предприемат действия за намаляване на цените на лекарствата в България? Защо сте допуснали да продължава и да се разширява конфликтът на интереси на лица, които участват в определянето на лекарствената политика?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте, госпожо Борисова – имате възможност да отговорите в рамките на три минути.
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Ще се затрудня да отговоря за три минути, тъй като основният въпрос няма нищо общо с подвъпросите и той измества в абсолютно друга плоскост, която изисква специално задаване на въпрос, за да мога пространно да отговоря. Ето защо само ще маркирам това, което зная за себе си.
В нито едно от 10-те клинични проучвания, в които, както добре сте осведомен, аз съм участвала, нито едно лекарство не е влязло в България и няма нищо общо с това, за което Вие питате. Това са лекарства, някои от тях са влезли някъде в света – не мога да Ви кажа в кои държави, но за съжаление в България нито едно от проучваните лекарства не е влязло. Надявам се това Ви удовлетворява, че няма нищо общо между лекарствата, с които работи моята страна, и лекарствата, които съм проучвала в моите проучвания.
Не мога да отговоря от името на проф. Миланов, ще трябва да го запитам и допълнително да Ви дам подробна справка кои от лекарствата, които той е проучвал, са влезли в България. Съмнявам се, че голяма част от тях изобщо не са влезли в страната.
Тук става дума за една привилегия, която България има от 1999-2000 г. – България да бъде зачитана за достоен партньор във фармацевтичната индустрия и, по-точно, наука. На нас ни беше гласувано доверие, че ние имаме научен потенциал и капацитет, за да работим в световни проекти и ние, България, да бъде включена в изучаването на фючърсни, на бъдещи лекарства, които могат да се състоят, но могат и да не се състоят, в зависимост от резултата на тези многоцентрови, световни проучвания.
Аз съм участвала в проучвания на японците, които имаха над 500 центъра в целия свят и ние бяхме горди, че България участваше с 5 центъра. На всичкото отгоре, трябва да Ви уведомя, че моят център беше първенец в Европа, за което бях специално поздравена от японската фирма „Такеда”. За съжаление, техният продукт, макар и хубав, не влезе в нашата страна. Така че не бих могла нито да лобирам, нито да не лобирам. Аз просто бях експерт по него време и си работех като експерт – високо ценен в света и познат в Япония. За Ваше сведение единствената статия в Япония от български ендокринолог е моя и е писана именно във връзка със захарния диабет. Тя е цитирана в 80 страни в света. С това се гордея – аз бях експерт, експерт на място и работех добре!
Нещо друго?
Вторият въпрос – забравих. (Оживление, шум, реплики и ръкопляскания от ГЕРБ.)
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Защо сте допуснали да се разширява конфликтът на интереси?
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Конфликт на интереси няма.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Не е вярно.
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: За Ваше сведение, специално съм подбрала нов председател на позитивната листа, който няма участие в нито едно проучване, представете си! Това е прецедент и е много трудно в България да намериш експерт по медицина, който да не участва в световни проекти, значи той е недостатъчно висок експерт, никой го не кани и не търси.
Така че, извинете, откакто съществува позитивната листа, в нея участват експерти, които участват в проучвания. Няма такива, които да не участват. Значи, не са експерти! Това е едно противоречие. Но те трябва да подпишат декларация, че това, което работят в момента, и това са световни проекти за нови лекарства, които все още не са влезли на фармацевтичния пазар, но може би ще влязат някога, че нямат конфликт, че тези лекарства нямат нищо общо с лекарствата, които те в момента разглеждат. (Председателят дава сигнал за изтичане на времето.)
Задайте ми специален въпрос, има нужда от много обстоен отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Стоилов има възможност да изрази отношение към дадения от Вас отговор.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо министър, но всички знаем, че тези клинични изпитвания, които се правят, засягат само една част от лекарствата, докато фирмите, които внасят и продават лекарства, имат много продукти, които тази комисия утвърждава. Така че тук не трябва да се търси само пряката връзка между изпитването и неговото лекарствено приложение.
Освен това аз не подлагам на съмнение възможностите на българските учени и медици да участват в такива изследвания. Аз просто продължавам да настоявам да не се нарушават изискванията на Европейската медицинска асоциация да няма лица, които определят лекарствената политика и са включени в такива изследвания. Точно това е днешната българска действителност, която Вие вместо да прекратите, продължавате да разширявате.
Като казвате за новоназначения председател на Комисията по позитивния лекарствен списък Русанка Ковачева, която е и досегашен член, интересното е, че не тя, а нейният съпруг участва в Център за клинични изследвания „Олбрайт” ООД, на който също Вие сте били член с равен дял преди станете министър, след това сте заместена от Вашия съпруг. Съпругът на същата Ковачева е лекар, близък до премиера.
Дали тези случайни съвпадения са толкова случайни?! И дали не се оказва, че ако по времето на правителството на Иван Костов много подобни злоупотреби се оправдаваха от множеството братовчеди в България, дали ние вече не сме на фазата на съпружеството и бизнес спътниците в живота? Това са големите въпроси, които си заслужава да бъдат изяснени, защото имат връзка с цената на лекарствата, които в България не бива да бъдат по-високи, след като в България доходите са най-ниски и се сравняваме със страните с най-скъпи лекарства.
Ако се предприемат действия във всички посоки, за които говорих и в началото, и в края, мисля, че може да се направи така, че в България пациентите да получават много по-висок дял за своите лекарства от Здравната каса, особено децата и пенсионерите, и да има политика наистина с грижа към пациентите, а не за тези интереси в лекарствения бизнес. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Следва питане от народния представител Ваньо Шарков и народния представител Иван Николаев Иванов относно мониторинга на нейонизиращи лъчения от радиостанции, телевизионни предаватели и излъчваните електромагнитни полета от антените на базовите станции.
Заповядайте.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо министър! Да минем към сериозните неща, защото други останаха с „батко” и „братко” в историята и да не се връщаме толкова много назад!
И един друг заместник-министър в предишното правителство, прокуратурата влезе и взе да го проверява за далаверите с лекарствата – той е също личен лекар, но на предишния премиер.
По отношение на въпроса, в последните години, уважаема госпожо министър, поради бързото развитие на телекомуникационните технологии непрекъснато се увеличава броят на антените на базовите станции на телекомуникационните оператори. Често пъти тези антени са на крачка разстояние от жилищните помещения. Това състояние на нещата естествено провокира безпокойството на гражданите и ги притеснява за тяхното здраве.
Според Агенцията за защита на околната среда базовите станции на мобилните оператори са източници на електромагнитни лъчения. Съгласно чл. 57 на Наредба № 36 за условията и реда за упражняване на държавен здравен контрол на министъра на здравеопазването електрическите, магнитните и електромагнитните полета в жилищни и обществени сгради и урбанизирани територии подлежат на държавен здравен контрол. Този контрол се осъществява от Вас, госпожо министър, като министър на здравеопазването, посредством главния държавен здравен инспектор и регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве.
Максимално допустимите стойности на електромагнитните полета са регламентирани в Наредба № 9 от 1991 г. за пределно допустимите нива, тоест от доста отдавна.
Водещи световни научни институти и доказали се учени през последните години и месеци в изследванията си за влиянието на електромагнитните полета върху човешкото здраве издават все по-обезпокоителни сигнали и отправят призиви за ангажиращо поведение на държавите за намаляване на нивата на сега приетите референтни нива на облъчване с електромагнитни полета.
Поради сериозността на въпроса с опазване на здравето на хората от тези облъчвания Световната здравна организация предложи на всички страни-членки на организацията, проект за защита на населението от електромагнитни полета.
В тази връзка е и нашето питане към Вас, госпожо министър. Как се осъществява мониторингът на нейонизиращите лъчения от радиостанции, предаватели, особено на излъчваните електромагнитни полета от антените на базовите станции, които буквално съжителстват с хората? Могат ли гражданите да имат достъп до електронен сайт, в който да намират технически данни за всяка една антена от този вид? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Искам само да допълня информацията. Фулър Олбрайт е американски лекар, който пръв е описал остеопорозата. Поради това така се нарича и сдружението, в което участвахме. Там обаче пропуснахте още един човек, но той не Ви интересува. То никога не се е занимавало с клинични проучвания, нито едно – не е имало това за предмет на дейност. Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми доктор Шарков! Министерството на здравеопазването разработи проект на Наредба за максимално допустимите нива на електрически, магнитни и електромагнитни полета в жизнената среда, който бе публикуван на интернет страницата. В него са отразени основните положения, залегнали в Препоръка 1999/519 на Европейската общност, на Съвета от 12 юли 1999 г. относно ограничаване на експозицията на населението на електромагнитни полета и Резолюция 2008/2211 на Европейския парламент относно опасенията във връзка с въздействието на електромагнитните полета върху здравето.
В Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето са предложени текстове, с които се регламентира създаването на Национална система за анализ, оценка и контрол на нейонизиращите лъчения в урбанизираните територии и обществените сгради.
Обектите са излъчващи съоръжения, които са част от електронната съобщителна мрежа и са включени към обектите с обществено предназначение, което ще доведе до подобряване на държавния здравен контрол, отнасящ се до този вид обекти.
В момента за всеки обект, който по своето основно предназначение излъчва, пренася или трансформира електромагнитна енергия, се определя конкретна хигиенно-защитна зона. На основание чл. 35 от Закона за здравето местоположението на обекта се съгласува от главния държавен здравен инспектор, само при условие че сградите и местата за постоянен или инцидентен престой на хора не попадат в границите на хигиенно-защитната зона.
Министерството на здравеопазването не разполага с информация за електронен сайт, на който да има публична информация за техническите параметри на базовите станции. В Националния център за опазване на общественото здраве и в РИОКОЗ се съхранява информация за онези от тях, за които е съгласувано местоположението и са извършени измервания.
На този етап Министерството на здравеопазването и регионалните структури изпитват затруднения при обективизирането на контрола поради недостиг на апаратура за измерване. В проекта за бюджет за 2010 г. са планирани средства за купуване на необходимата апаратура за десет РИОКОЗ-а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте за уточняващи въпроси, господин Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Това, което Вие ни съобщихте – на мен, на господин Шарков и на народните представители, звучеше добре, но е само като процедура, която евентуално в бъдеще трябва да бъде приложена.
Нашите притеснения, които искам съвсем ясно да заявя, са следните.
Първо, липсва информация, че се извършва контрол – мониторинг над тези устройства по време на експлоатацията. Това, което се прави, е единствено на проектната фаза, за да се разреши тяхното монтиране. След това липсва контрол върху стойността на максималните дози на излъчване.
На второ място, липсва информираност на българското население, защото където и да отидете, госпожо министър, ще видите, че никъде не се спазва изискването на публично място в близост до тези станции на мобилните оператори да има информация какво е излъчването на тези станции и кога е било засечено.
На трето място, липсва ясна промяна, която да е вече факт било в Закона за здравето, било в специален закон, където българските граждани да открият наистина гаранции, че тяхното здраве е защитено, което е основната задача на вашето министерство.
По този повод отправям към Вас два допълнителни въпроса.
Първият е свързан с обстоятелството, че в предишното Народно събрание тогавашният министър на здравеопазването доктор Желев обеща и аз ще го цитирам директно, че: „Специалистите от Националния център по опазване на общественото здраве стартираха разработване на проект на Закон за защита на населението от електромагнитните полета, който да бъде в съответствие със становището на Световната здравна организация и Европейската комисия”. Това нещо факт ли е, напредва ли този законопроект и ще бъде ли осъществен?
Второ, по какъв начин ръководеното от Вас министерство провежда кампания и разяснява на гражданите както безопасността на тези станции, където това е така, така и потенциалната опасност, която могат да представляват? Информираността на българските граждани е задължение на изпълнителната власт. Как това се осъществява от Министерството на здравеопазването? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожо Борисова, две минути имате да отговорите на уточняващите въпроси.
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Върху първия въпрос – относно създаването на закон. В момента с привилегия се ползват законите, които касаят пряко и непосредствено провеждането на здравната реформа и те вървят до края на годината. Те са доста, четири закона са и акцентът е там. Има се предвид и този закон, за който Вие говорите, но той ще бъде едва след тях. Все пак има предпочитания и неща, които трябва да минат преференциално.
Що се отнася до лошата информираност, да, признавам, имаме лоша информационна система, въпреки че се работи върху този въпрос. Но някак си той остава скрито и ти хем работиш, хем другите не разбират, че го правиш. В такъв аспект аз приемам Вашата критика да подобрим информираността на обществото относно това, което ние все пак сме свършили и то не е малко. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Иванов, имате думата да вземете отношение по отговора.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Аз Ви благодаря за откровеността, с която отговорихте на моите два допълнителни въпроса. Едновременно с това си позволявам да кажа, че Законът за защита на гражданите от бездействието на електромагнитни полета е не по-малко важен закон за здравната реформа, защото засяга здравето на всеки български гражданин, а това в крайна сметка е основната цел на създаването на законовата рамка в областта на здравеопазването.
Що се касае до второто, което всъщност е липсата на адекватна информираност на българските граждани за евентуалните опасности от мобилните станции на GSM-операторите, то там вашата констатация трябва да бъде ясен повод, за да може не само в наредбата, но и в закон да се разпишат задълженията на органите, на министерството информираността да стане реален факт. Ще отпаднат съмненията на хората, ако те са неоснователни, в случай, че са добре информирани. Обратното – липсата на информираност, липсата на контрол на мониторинг върху тези станции, всява все по-голямо притеснение у хората и неслучайно в някои градове вече започват акции за демонтирането на такива станции.
Аз все пак Ви пожелавам в рамките на този закон – който надявам се действително да бъде разработен и то в съвсем близко бъдеще, което зависи от волята и капацитета на министерството – да залегнат тези основни положения, да има ясен контрол както при проектирането, така и при експлоатацията, да има ясно разписани задължения на министерството да информира българските граждани. Това в крайна сметка е ангажимент както на цялото министерство, така преди всичко Ваш персонален ангажимент към българските граждани, защото засяга най-голямата ценност на едно демократично общество, а то е здравето на хората. Благодаря ви и ви пожелавам успех.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Следващият въпрос е от народния представител Ваньо Шарков относно дейността и резултатите от работата на револвиращия фонд на Министерството на здравеопазването.
Заповядайте, господин Шарков, да зададете въпрос.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо министър, само едно изречение – за да защитите здравето на хората ще влезете в тежки битки с операторите и ще бъдете подложена на неимоверен натиск, защото те си цъкат антенките под прозорците на хората. Но в тази битка ние ще бъдем на Ваша страна и затова ще предложим и промени в закона в тази насока.
По отношение на моя въпрос, револвиращият инвестиционен фонд беше създаден през м. ноември 2004 г. към Министерство на здравеопазването, като един от финансовите инструменти на Министерството за осъществяване на инвестиционната програма и цялостната му политика. В началото финансовият ресурс на фонда беше около 11 млн. евро или почти 22 млн. лв. Неговата основна цел бе да създаде устойчива схема на инвестиции и базиране на анализ на потребностите, адекватно планиране и способност за поемане на финансови ангажименти от страна на болниците. Той трябваше да помогне да се създаде капацитет за по-ефективно управление на средствата в здравната система. Средствата от фонда трябваше да се изразходват възмездно под формата на безлихвени кредити или финансов лизинг. Министерството на здравеопазването не начисляваше годишен лихвен процент върху стойността на тази инвестиция. На тази база бяха проведени търгове за закупуване на медицинско оборудване за револвиращия инвестиционен фонд. В първия етап бе разпределено оборудване на обща стойност 4,8 млн. евро. То включваше дефибрилатори, многофункционални ултразвукови апарати, монитори за интензивните отделения, перфузори, инфузионни помпи, системи за управление на вливанията и др., от които все още има нужда в системата.
През първата фаза 29 лечебни заведения получиха възмездно медицинска апаратура за около 4,5 млн. евро. Към момента постъпилите от тях месечни вноски в револвиращия фонд, с които те изплащат полученото оборудване в минало време, не към днешна дата, разбира се, бяха около милион и половина.
През 2006 г. стартира втората фаза на револвиращия фонд, като за целта фондът разполагаше с близо 6 млн. евро. Във връзка с това е и моят въпрос към Вас – разполага ли в момента Министерството на здравеопазването с подробен отчет за дейността на револвиращия фонд, каква апаратура е закупена и на кои лечебни заведения е предоставена? Има ли лечебни заведения с дължими към Министерство на здравеопазването суми по правилата за работа на този револвиращ фонд. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте, госпожо министър, за отговор.
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми д-р Шарков! В Министерството на здравеопазването, както и Вие отбелязахте, от 2004 г. има създаден револвиращ инвестиционен фонд, тоест на специална банкова сметка, по която постъпват вноските от лечебните заведения за предоставената им апаратура на основание на договор с всяко отделно лечебно заведение и погасителен план за възстановяване на средствата. В края на всяка седмица средствата, постъпили по тази сметка, се прехвърлят в бюджетната сметка на министерството автоматично от Българска народна банка. През първата фаза на фонда са сключени договори с 30 лечебни заведения на стойност 10 млн. 656 хил. 38 лв. Средствата са постъпили от болниците според техните погасителни планове.
През втората фаза са сключени договори с 23 лечебни заведения на стойност 7 млн. 222 хил. 914 лв. Към 30 юни т.г. са постъпили 4 млн. 521 хил. 453 лв. Според погасителните планове остава да постъпи сума в размер на 2 млн. 701 хил. 461 лв.
В Министерството на здравеопазването се води подробна информация за закупената апаратура и лечебните заведения, на които е предоставена, както и за сумите, които трябва да се възстановят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте, господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо министър, за изчерпателния отговор и информацията, която предоставихте.
Имам една-единствена молба или препоръка към Вас – да извършите проверка за начина, по който са разпределени средствата в револвиращия фонд, критериите, по които са избирани лечебните заведения, на които да бъде предоставена апаратурата и начинът, по който са извършвани обществените поръчки и за доставката на конкретната литература – дали тя е отговаряла на необходимостта, която е съществувала към този момент. Може да Ви изненадат резултатите от извършената проверка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожо министър, желаете ли думата? Не.
Преминаваме към четвъртия въпрос към министъра на здравеопазването, който е от народните представители Кирчо Димитров и Ваньо Шарков относно финансовото състояние на лечебните заведения за болнична помощ в Република България.
КИРЧО ДИМИТРОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! През последните месеци излизаше противоречива информация относно финансовото състояние на лечебните заведения за болнична помощ в Република България. Затова искаме да получим достоверна информация.
В тази посока е и нашият въпрос: уважаема госпожо министър, на каква сума възлизат текущите и просрочените задължения на лечебните заведения за болнична помощ към 31 май 2010 г. и какви мерки предприема ръководството на Министерството на здравеопазването за подобряване на финансовата дисциплина?
Моля да ни предоставите и подробна справка за тези задължения за всяко лечебно заведение за болнична помощ в Република България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожо министър, в рамките на три минути, както е според правилника по отношение на зададен въпрос, можете да отговорите.
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господа Димитров и Шарков! Ето и информацията. Общият размер на задълженията на лечебните заведения за болнична помощ в страната – държавни и общински, е в размер на 345 млн. 669 хил. лв. към упоменатата от вас дата – 31 май 2010 г. Просрочените задължения за тези лечебни заведения са 93 млн. 481 хил.
Само задълженията на държавните лечебни заведения за болнична помощ към тази дата са 281 млн. 765 хил. лв. и просрочените от тях са 63 млн. 189 хил.
Задълженията на общинските лечебни заведения за болнична помощ към тази дата са 63 млн. 904 хил., като размерът на просрочените от тях е 30 млн. 292 хил.
Ръководството на Министерството на здравеопазването, имам предвид новото, се запозна с наследената картина на финансовото състояние на лечебните заведения за болнична помощ. Веднага бяха изискани от управителните органи и изпълнителните директори на по-големите лечебни заведения за болнична помощ, които дължаха и повече, обяснения, както и подробно разписване на антикризисни планове и разчети за погасяване на задълженията им.
Ръководството на Министерството на здравеопазването поема нов курс на работа, при който ние изискваме стриктно да се спазва нормативната уредба в страната и да се достигне до оптимално и ефективно управление на търговските дружества лечебни заведения, като се спазват изискванията за високо качество и достъпно медицинско обслужване. Имам възможност да ви предоставя подробна справка в писмен вид. Тя е на ваше разположение. (Министър Борисова подава папката на народния представител Кирчо Димитров.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Един от двамата задаващи въпроса има право на реплика.
Господин Шарков, Вие ли ще я направите?
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Всички си даваме ясната сметка за изключително тежкото състояние, в което се намират особено лечебните заведения за болнична помощ, предвид и безспорния факт, че плащанията от Националната здравноосигурителна каса към тях закъсняват с два месеца. Всичко това е резултат от сериозната икономическа и финансова криза в страната. Резултат е и от обезпокоителния факт – днес министърът на финансите ни отговори на въпрос, че здравно неосигурените български граждани към 31 май са вече 1 млн. 893 хил., при положение че бяха 1 млн. и 300 хил. в края на миналата година. Това означава много сериозна работа от страна на Националната агенция за приходите по отношение събираемостта на здравноосигурителните вноски, тъй като недобросъвестни работодатели в края на м. септември м.г. дължаха на Касата 200 млн., а сега предполагам, че са още повече.
Всичко това създава проблем за финансирането особено на лечебните заведения за болнична помощ. Някои от мениджърите на тези болници бяха свикнали да харчат без оглед на това с какви средства разполагат, разчитайки, че в края на годината някой ще им плати разходите. За първи път това не им се случи миналата година и тогава те изпаднаха в потрес. Някои бяха свикнали като катерички да трупат по корупционни пътеки, например лекарства в складовете, в резултат на което задлъжняха към определени фирми.
Само като пример мога да ви дам един бивш управител на болницата „Св. Георги” в Пловдив – при одита, който му беше направен преди три години от Министерството на здравеопазването, беше установено, че в склада има лекарства почти за 9 млн. лв., а в същото време той имаше неразплатени 16 млн.
Аз съм бил шеф на Спешна помощ и като подчинен на Министерството на здравеопазването нямах право да харча повече от 500 лв. без разрешение на министерството.
Трябва да въведете сериозен механизъм за контрол на разхода на средства, особено когато лечебните заведения не разполагат с такива, за да се постигнат определени успехи.
Благодаря Ви за отговора и дано успеете в това поне да не нарастват натрупаните задължения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожо министър, желаете ли думата за дуплика?
Заповядайте – в рамките на две минути.
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Уважаеми господа Димитров и Шарков! Мога да допълня само това, че вие поискахте информация към 31 май, но нещата се развиват много динамично и в момента някои от големите болници нямат задължения – вече са на нула. Така че не е това, което е там. Това – първо.
Второ, и този път в складовете на Университетската болница „Св. Георги” има големи запаси – при сегашния оглед там. Имаше ревизия, спомняте си, медицинският одит беше там. Отново там се установяват залежи! Освен това, медицинският одит на министерството пък установи, че капиталовите разходи не са разходвани както е редно, а се държат по банкови сметки. Ние установихме, че общо, сумарно болници държат в банкови сметки 40 милиона! Това също сме установили.
Така че, много неща установяваме и аз смятам (това, което ви казах), че трябва да има ред и дисциплина - трябва да се създаде. Смятам, че тези действия, които сме предприели, и фактът, че ние сме казали, че те трябва да се научат да управляват сами, както претендират че могат да управляват, са дисциплиниращи мерки, които ще доведат до добри резултати след време. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Уважаеми колеги, преминаваме към следващия въпрос, зададен от народния представител Мая Божидарова Манолова относно изработване на областни здравни карти.
Заповядайте, госпожо Манолова, в рамките на две минути да зададете Вашия въпрос.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Изготвянето на областните здравни карти, респективно на Националната здравна карта, която трябва да даде отговор на въпроса от колко болници, респективно от колко лекари има нужда България, е в етап на трескава подготовка. И лекари, и граждани, и цялото българско общество сме вперили поглед във Вашата енергична обиколка из страната, в която Вие по области установявате и обсъждате изработването на областните здравни карти.
Интересът е обясним, защото, както Вие сама заявихте, върху тези здравни карти ще стъпи провеждането на здравната реформа. Те ще дадат отговор на въпроса: какъв е максималният брой легла, от които има нужда всяка област, респективно кои от болниците в тази област предстои да бъдат закрити, пардон – преструктурирани.
Тук възникват няколко резонни въпроса:
Въз основа на какви правила, въз основа на какви критерии към болничните заведения и от какви комисии се изработват тези областни здравни карти, при положение че новият Закон за лечебните заведения не е окончателно приет. Той е в парламента и след обсъждането му на второ гласуване в Здравната комисия единственото, което може да се каже със сигурност, е, че в частта, която касае изработването на здравните карти, е съществено променен в сравнение с предишния.
За какво е цялото това бързане? Тук ще си позволя да цитирам едно писмо, което стана публично известно, издадено от доц. Александров – директор на дирекция във Вашето министерство, с което той обявява на регионалните центрове по здравеопазване, че до 21 юни т.г., до 18,00 ч. същата вечер трябва да бъдат изпратени областните здравни карти в министерството, като той казва: „моля, приемете това за военна заповед и я изпълнете, защото от утре, тоест от 22.06.2010 г. министър Борисова започва разглеждането на всички областни здравни карти без изключение”.
Защо е тази военна обстановка във Вашето министерство при положение, че според закона Националната здравна карта трябва да бъде изготвена до края на тази година?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожо Борисова, заповядайте в рамките на 2 мин. да отговорите на поставените въпроси.
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Манолова! Действащият текст в чл. 32, ал. 1 на Закона за лечебните заведения позволява на министъра на здравеопазването да създава областни комисии, които да изготвят областна здравна карта в съответствие с чл. 29, чл. 30, чл. 31 от Закона за лечебните заведения.
В пълно съответствие с действащия закон са заповедите, които съм издала за областните комисии.
Аз съм наясно с обстоятелството, че успоредно с тези заповеди за изготвяне на областни здравни карти, в момента се извършват и промени в Закона за лечебните заведения с оглед прецизиране на текстове и създаване на възможности за ясно и точно процедиране при извършване на дългоочакваните и необходими промени в здравната система.
Въпросът Ви е уместен, тъй като в действащия закон текстовете, които касаят задълженията на министъра на здравеопазването при разработването на областните и Националната здравна карта са недостатъчно изчерпателно развити. В тази връзка са и предложените от нас промени в Закона за лечебните заведения, които се надявам да подкрепите, подразбирайки зададения от Вас въпрос в тази насока, защото в промените има текст, който предвижда министърът на здравеопазването да задава методика за разработване на областни карти.
Що се касае за методиката, която се прилага в момента, при изготвянето на проекти за областни здравни карти, аз Ви информирам, че в момента ние по същество извършваме преглед на ситуацията. Ние не правим никакви карти. Те изобщо не са направени. Ние подготвяме нещата, за да ги направим, но за да се подготви, нали трябва да знаем каква е ситуацията? В момента ние преглеждаме ситуацията във всички болнични структури в страната. Този преглед се прави въз основа на модели за нива на болнично обслужване, основани на критерии за качество на медицинска дейност, брой специалисти в структурите, обем дейност, налична апаратура. Това е рутинна дейност за министерството. Министърът може по всяко време да извършва такива прегледи и анализи. Това е негово задължение.
По отношение на конституирането на областните комисии считам, че приемате, че това е акт на уважение от моя страна и зачитане мнението на местната власт – областни управи и всички, които имат отношение към здравеопазването, защото ние включихме много широк кръг от обществото в тези предварителни обсъждания преди да настъпи промяната в Закона за лечебните заведения, вадейки си изводи от всичко това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте, госпожо Манолова, за реплика.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо министър, честно казано, аз съм притеснена от Вашия отговор, защото и аз, както и всички български граждани, се интересуваме от реформата в здравеопазването. Тази ситуация, в която уж се изработват здравни карти, а всъщност не се изработват такива, уж се правят по стария ред при положение, че реално новият закон всеки момент ще бъде приет, звучи повече от притеснително.
И за да Ви обясня поводите за моето притеснение, тъй като Вие току-що заявихте, че правите само преглед на съществуващата ситуация, оставам настрана въпроса, че би следвало да сте наясно с нея, ще Ви цитирам следните данни от медиите, а именно, че на 5 юли т.г. във Велико Търново Вие заявихте, че са готови окончателно седем областни здравни карти.
На 12 юли в Бургас Вие обявихте, че Националната здравна карат вече е приключена. За мен тези противоречия в публичното Ви отразяване по време на обиколката из страната и това, което заявявате днес в зала, е наистина притеснително, защото хората се объркват. Объркват се лекарите, шефовете на здравни заведения и в крайна сметка никой не знае какво се случва със здравната реформа.
Аз бих казала, че техните притеснения са абсолютно основателни, защото въпреки уверението Ви, че болници няма да се закриват, при положение, че до м. октомври т.г., което следва от новия закон, те не отговорят на твърде високите критерии, които съществуват в него, те ще бъдат преструктурирани, според Вас.
Вие твърдите, че болниците могат да се преструктурират в медицински центрове, които да имат до 10 легла с до 48 часа за пациенти, но реално пари за подобно преструктуриране в Здравната каса няма.
В момента парламентът обсъжда актуализация на бюджета на Здравната каса и аз искам да Ви уверя, че там изобщо пари за увеличаване на финансирането на доболничната помощ няма.
И възниква въпросът: има ли въобще някакво финансово обезпечение реформата, която правите?
Отделно само да Ви цитирам един момент - какво казахте онзи ден в Стара Загора: обещахте няколко милиона на Университетската и на Многопрофилната болница при положение, че те ще се слеят. Откъде вземате тези пари, с които боравите? Дали случайно резервът на Касата, който ние издирваме, не е някъде в Здравното министерство и с него Вие по някакви необясними начини да финансирате реформата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожо министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Уважаеми господин председател, госпожо Манолова! Ще оперираме с европейски пари. Разполагаме с около 295 милиона, с които аз оперирам. Те са вън и независими от бюджета на България. Това е – едно.
Второ, в Бургас аз не мога да кажа, че е готова Национална здравна карта, тъй като това беше вторият ми южен град, тоест вторият град от Южна България, а те там са 16. Така че, какво пише по вестниците – вероятно някой е бил неточен, но не съм го казала аз, тъй като са ми предстояли още 14 области. Абсолютно не би могла да бъде готова.
Като цяло приемам Вашите познания и информираност в тази посока за доста наивни, погрешни. Съжалявам, може би е хубаво да седнем да поговорим и да Ви информирам лично. (Оживление.)
Усещам, че имате желание да научите, но го научете от мен, а не от вестниците, където е погрешно! (Оживление, ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Следващият въпрос е от народния представител Янаки Стоилов относно въвеждане на критерии за нива на компетентност и натовареност на болниците.
Господин Стоилов, заповядайте в рамките на 2 мин. да развиете въпроса.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, госпожо министър! Наскоро имахте възможност да посетите редица райони и лечебни заведения в страната, което, надявам се, Ви е дало възможност да се ориентирате добре в сложната, бих казал, тежката ситуация, в която се намира българското здравеопазване.
Заедно с това в министерството интензивно се работи по критерии, които да определят нива на компетентност и натовареност на болниците – идеи, които се съдържат в обсъждания тук Законопроект за промени в Закона за лечебните заведения, който още не е станал факт.
Тази подготвителна дейност е обяснима, но това, което предизвиква съмнения и притеснения сред голяма част от българските граждани и от медицинските специалисти е, че още преди да са установени тези изисквания към работещите в здравеопазването започва да се упражнява натиск под една или друга форма те да се съгласят с тези засега възможни рамкови условия.
Например, в началото на седмицата в Берковица по инициатива на областния управител на Монтана е проведена сесия на Общинския съвет, на която е представено предложение на министерството за преобразуване на сегашната болница в болница за долекуване и продължително лечение. Общинският съвет е приел свое решение, с което с категорично мнозинство се изразява намерението болницата да бъде запазена в сегашния й вид. Това е подкрепено от хиляди граждани на тази неголяма община, която болница обслужва и Берковица, и голяма част от жителите на Вършец.
Искам да Ви поставя конкретни въпроси по отношение на критериите за основните нива. Според мен би било прекомерно да се изискват за едно хирургично отделение повече от 650-700 операции на година или 100-150 раждания, другото би означавало да не се държи сметка за ситуацията в такива райони, особено които са трудно достъпни.
Моят въпрос към Вас е: какви са тези нови изисквания към общинските болници и какви ще са последиците от тяхното въвеждане? Готови ли сте Вие да ги преосмислите, да ги съобразите с исканията на лекарите, на Лекарския съюз, за да могат те да запазят достъпа до здравеопазване на българските граждани? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Госпожо министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Уважаеми господин председател, господин Стоилов! Най-напред искам да Ви благодаря за коректно зададените въпроси, от които е видно, че проявявате разбиране към необходимите действия, които следва да осъществяваме, за да се реализира, доколкото е възможно, в по-кратки срокове заявената ни воля за реформа. Обяснимо е вълнението и на лекарите, и на общинските ръководства, изразени чрез Вашия въпрос, но аз отново искам да Ви уверя, че всичко, което ще бъде извършено в здравната система, е в интерес и на пациенти, и на лекари.
Тъй като питате за новите изисквания към общинските болници, бих желала да уточня, че нашите действия са насочени към всички болници. Ние сме предложили в измененията на Закона за лечебните заведения да отпадне класификацията на болниците въз основа на районно обслужвано население, съгласно която те все още се титулуват като районни, областни, междуобластни, национални, или според собственика си – държавни и общински, тъй като много отдавна е разрешен свободен достъп на населението до всички болници. Тази класификация е изиграла своята роля някога във времето, но в момента пречи да се класифицират болниците съобразно техния потенциал, обхват и качество на дейност. Няма пречка една болнична структура да е добра, много добра или отлична в дейността си, независимо къде се намира – дали е в община, в област или е някаква друга болница, стига тя да има необходимите качества от медицинска гледна точка, а не от териториална. В този смисъл са предложени и така наречените нива на медицинско обслужване, които следва да класират реалното качество на структурите. Говори се за структури, а не за болница като цяло, защото в една болница може да има структури, които са много добри, отлични и такива, които не са много добри от гледна точка качество на медицинската дейност.
Нима не е дискриминационно за лекарите от една общинска болница да се казва, че те са на по-ниско ниво от областната, или в частната спрямо държавната? Ето защо ние предложихме понятието „ниво на болнично обслужване” със съответния смисъл на понятието, което следва да съдържа критериите за компонентите на качество на дейност за всяка медицинска специалност, а именно критерий за структурата - оборудване и устройства, критерий за човешкия ресурс - лекари със и без специалност, лекари след 60-годишна възраст или млади, за резултатите и обема извършвана дейност - брой и структура на операции, брой преминали болни и т.н.
И досега приетите с наредби на министъра на здравеопазването медицински стандарти съдържат такива критерии. Впрочем стандартите в България са от 2004 г., вече шест години се работи с тях. Това не е нещо ново, нито е създадено сега и заради корекцията, която ще правим, но в повечето от тях не са ясно дефинирани нивата на обслужване. По тази причина е занижен контролът на съответствието с тях и това води до липса на ефект върху здравната система от така съществуващите некоректни стандарти.
На въпроса за последиците от промените, които подготвяме, отново отговарям: ефективно и адекватно прилагане на критериите за качество, дисциплиниране на системата, създаване на гарантирано добри условия за пациента – това е основното за нас, преструктуриране на неефективни структури с ниско качество в такива, за които имат потенциал, разпределение на дейностите по нива съобразно компетентност на съответната структура. Разбира се, отново ще подчертая, че ние се готвим да реализираме законодателните промени веднага, след като те станат реалност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, госпожо министър.
Господин Стоилов - реплика.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо министър, не оспорвам подготовката на тези нива на медицинско обслужване, които могат да внесат повече яснота в системата и да я направят по-рационална. Аз очаквах да бъдете по-конкретна. Затова Ви дадох примери за някои от най-дискусионните количествени параметри, които определят тези нива на медицинско обслужване, защото не смятам, че към едно хирургично отделение в такава болница, която, независимо че може да не се нарича общинска, обслужва населението от такива населени места, които са многобройни, но с по-малко население, трябва да бъдат, да речем, повече от две на ден. Тези хора са успели в изминалите години да осигурят апаратура, едни специалисти, които в редица случаи са на добро, да не кажа на високо ниво, и те биха могли при такива нормативи, които са съобразени с потенциалните възможности от медицинско обслужване, да продължат да работят и да задоволяват потребностите на населението като достъп и качество. Същият беше и случаят с родилната помощ, особено след като ние самите предлагахме и Вие подкрепихте в комисията, макар и с друга редакция, дори и възможностите за отклоняване от тези критерии, за да се осигури необходимият достъп.
Моето настояване е: аз очаквам да разбера дали го споделяте във Вашето заключение, дали ще прецените точно тези количествени параметри, за да не се превърнат те в претекст за ликвидиране на работещи или пък за силното стесняване на работещи лечебни заведения?
Второ, дали ще се съобрази със социалните и демографските особености структурата на лечебните заведения, която предстои да се подготви?
И като една друга задача, мисля, че трябва да бъде направена преоценка на някои от клиничните пътеки, върху чието остойностяване в изминалите години са повлияли различни фактори и те невинаги отговарят на реалните разходи. Тоест има дейности, които са надценени, а други ощетени. Затова ще застана, разбира се, на страната на мнозинството от гражданите в общините, които отговарят на критериите за медицинско обслужване, където искат да бъдат обслужвани от тези лечебни заведения. Не трябва да си правим илюзии, че създаването на голям брой болници за долекуване може да реши въпросите. В повечето случаи това могат да бъдат отделения към съществуващите болници, тъй като при много от заболяванията хората няма да отидат на такова междинно звено от болницата до дома си. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Уважаеми господин председател! Господин Стоилов, в конкретния пример, който дадохте с Берковица и Монтана, ние предложихме две опции на Берковица, тя избра едната опция. Както решат, така ще работят в бъдеще. Никого насила не преструктурираме. Нашето виждане е, че изборът „болница за долекуване”, оборудвана и изцяло преработена с европейски пари, би допринесло много повече. Берковица се намира на 15 км от Монтана. Спокойно можеше да ползва областната болницата за активно лечение с всичките й структури и отделения, които има, и с отлични специалисти, а в същото време тя да представлява болницата, която ще бъде за долекуване на областта Монтана. Един прекрасен град, планинска околност, чудесно решение на област Монтана, но не се състоя. Добре, тогава отиваме към план „Б”.
Аз съм Ви много благодарна, че в Комисията по здравеопазването се взе такова решение. То беше провокирано от мен и моите впечатления при тази обиколка. Аз наистина отидох в най-затънтените краища на страната. Затова Ви помолих да допишете един текст, който да ми дава възможност някои лечебни заведения, които се намират в такива места, все пак аз да имам друга трактовка извън методологията, която ми е вменена като задължение и аз трябва да спазя по принцип.
Що се отнася до стандартите, в цял свят те са основа на медицината. Ние не можем да лекуваме по друг начин, освен по начина, по който се лекува в цивилизования свят. От 2002-2003 г. в България започнаха да се въвеждат стандарти. Първите стандарти излязоха в началото на 2004 г., работени през цялата 2003 г. Шест години в България се пишат стандарти. Те са вече готови. Налице са 32 стандарта, които са нашата законодателна база, когато вземаме тези решения - кой отговаря и кой не, кой в кое ниво е. Благодаря. Има още много да се каже по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Да благодарим на министър Борисова за участието й в днешния парламентарен контрол.
Следващият, който ще отговаря на въпроси, е господин Вежди Рашидов – министър на културата.
Въпросът е от народния представител Михаил Михайлов относно Решение № 00-0015 от 8 юни 2010 г., с което се обявяват резултатите от проведена открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет „Ремонт и преустройство на съществуващи сгради в имот на Министерството на културата, находящ се в София”.
Господин Михайлов, заповядайте в рамките на две минути да развиете своя въпрос.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СК): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин министър, с Ваше решение от 8 юни 2010 г. сте определили фирма „Мегатурс-1” за изпълнител на обществена поръчка.
Спомняте си преди една седмица, когато се приемаше актуализацията на бюджета, от тази трибуна аз поисках 3 млн. лв. да бъдат прибавени към бюджета на Министерството на културата - от 92 млн. лв. да станат 95 млн. лв., като предложих точно и перото, от където могат да бъдат взети средствата – от областните администрации. Министър Дянков дори каза, че трябва да бъде извършена такава административна реформа в областните администрации. Тогава аз повдигнах въпроса, че тези пари са абсолютно необходими. Когато държавата е в криза, духовността е онова, което трябва да ни запази. Поисках тези пари да бъдат насочени към българското кино, българския театър, игрално и документално кино.
Моят въпрос към Вас е: какво е основанието Ви за определяне на фирмата „Мегатурс-1” за изпълнител, след като предложената от нея цена от 2 млн. 986 хил. 982,68 лв. е пета в класацията? Гледах решението на комисията и за мен буди недоумение, а и съмнение - по какъв начин, когато цената трябва да е определящата върху избора на един конкурс, то на фирмата, която е на пето място в класацията, да й бъде възложено решението?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин министър, заповядайте за отговор в рамките на три минути.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа! Уважаеми господин Михайлов, едно малко предисловие. Необходимостта да обявим ремонт на наш имот е точно защото в момента искаме да правим огромни икономии, тъй като бюджетът ни е сгъстен. Ние плащаме неимоверно големи суми за депата на Операта, на театри, на Кино-центъра, на националните музеи, на Националния исторически музей, на Националната галерия. Ако ви извадя сметките, които плащаме за охрана, за опазването им и за тяхното обгрижване и депониране, ще стигнем до извода (жалко, че господин министърът на културата Стефан Данаилов не е тук, той знае това нещо), че никой не е направил депата на цялото Министерство на културата, а имаме толкова много собственост. Именно за да правим икономии се налага да обявим конкурс.
А сега бих искал да Ви отговоря за класацията. Обявената обществена поръчка с предмет „Ремонт и преустройство на съществуващи сгради в имот на Министерството на културата, находящ се в гр. София, район „Изгрев”, ул. „170” № 26” е единствената предвидена и обявена процедура за извършване на строително-ремонтни дейности. В рамките на бюджета на Министерството на културата за настоящата година има до 3 млн. лв. Обектът е с два етапа на изграждане. Първият етап е до края на 2010 г., а вторият етап, при осигурено финансиране – до средата на 2011 г.
Необходимостта от ремонта на тази сграда се налага от обстоятелството, че през настоящата година предстои да стартира осъществяването на ремонти и реконструкции и на няколко музея на територията на гр. София, финансирането на които е осигурено по Оперативна програма „Регионално развитие” и други европейски програми. Това са Националният музей на българското изобразително изкуство, Националната галерия за чуждестранно изкуство, преместване на музеи на приложното изкуство. Поради предстоящото изграждане на Музей на съвременното изкуство, това налага в периода на ремонтите да бъдат осигурени подходящи помещения за временни фондохранилища за съхранение на над 50 000 експонати на изобразителното изкуство и пластичното изкуство. Изграждането на нов съвременен музеен комплекс в квадрат 500 ще наложи преместването от тези сгради и на други звена на Министерството на културата като Ансамбъл „Филип Кутев”, Езиков център „Алианс”, които, разбира се, няма да оставим на улицата.
Освен това трябва да напомня, че години наред в системата на министерството не са изграждани хранилища за българските филми. Повечето театри също нямат помещения за съхранение на декорите и сме принудени да плащаме наеми на външни лица и фирми.
Обявената от министерството процедура за избор на изпълнител е открита и проведена при стриктно спазване на изискванията на Закона за обществените поръчки. При оценката на офертите е използван предварително обявеният в документацията за участие критерий – икономически най-изгодна оферта, включващ четири показателя: цена, срок за изпълнение, срок за изплащане и размер на неустойка при забава.
Участниците са класирани по получената комплексна оценка по всички показатели, с което се гарантира, че спечелилият участник има реален капацитет за изпълнението на предвидения обем работи съобразно изискванията за срок и качество.
До класиране в конкурса са допуснати 9 кандидати. Предложената цена от участник - Консорциум „Алфа”, от 1 млн. 931 хил. 281 лв. е с над 1 млн. лв. по-ниска от средната цена на всички останали осем участника. Средната цена на другите участници в процедурата е около 2 млн. 970 хил. лв., приблизително колкото е цената и на класирания на първо място участник. Единствената драстична разлика в цените е между Консорциум „Алфа Трейд” и всички други участници.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин министър, времето отдавна изтече.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Приключвам. Останаха няколко изречения.
В съответствие с правилата на закона от участника, който е предложил значително по-ниска ценова оферта, е поискана писмена обосновка с подробни разчети за предложените цени по видове работи. Оферираните от този кандидат необосновано ниски цени пораждат реален риск строителните работи да бъдат изпълнени некачествено, с произтичащи от това последствия за съхраняването на произведенията на изкуството.
Основанието на конкурсната комисия за определяне за изпълнител на обществена поръчка „Мегатурс-1” ООД е, че е получил най-голям брой точки въз основа на комплексната оценка на всички показатели, а именно 82,33 точки. Класираният на второ място участник - Консорциум „Алфа Трейд”, който обжалва процедурата, е с комплексна оценка 66,57. Независимо от факта, че конкурсът е проведен съобразно всички изисквания на Закона за обществените поръчки, Министерството на културата е предоставило цялата документация по процедурата на Комисията за защита на конкуренцията, както и на всички участници в конкурса, които са поискали това. Ще изчакаме окончателното решение на органа, който е единствено компетентен да се произнесе по казуса.
В допълнение казвам: тогава ще сключим договор. Ние нямаме сключен договор. Има дъмпинг на цената и искаме да установим дали комисията ще ни потвърди. Едва тогава ще сключим договор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, господин министър.
Господин Михайлов, имате две минути за реплика.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СК): Вие не сте бил в залата преди един месец и половина. Аз зададох един въпрос, касаещ обществена поръчка в община Садово. Само две седмици след моя въпрос кметът беше арестуван, защото попитах: по какъв начин се правят тези търгове, като вътре в самия търг беше записано за обществената поръчка фирмата производителка на тръбите и така нататък. От тази трибуна попитах министъра на земеделието дали това е нормален ред. Само две седмици след това компетентните органи казаха, че това е била обичайна практика в тази община.
А сега накратко, защото видях решението на комисията. Можем да си говорим откровено. Не може определящи да са останалите показатели, каквато примерно е неустойката (видях 4,5 на избраната фирма). Втората и третата фирма имат по 2 млн. 445 хил.лв. – тоест с по 60-70 000 лв. по-ниски цени. На цена 1,5 млн. лв. това е сериозен процент.
Едната фирма дава с един милион, другите дават с по 500 хиляди по-ниска цена, а се определя фирма, само защото дала примерно три дни по-напред, или един месец по-рано изпълнение, или т.н. Това просто е несериозно.
Аз поздравих от тази трибуна министър Плевнелиев за начина, по който си избират за автомагистрала и другите конкурси. Основното в условия на криза трябва да бъде цената. Нищо друго не може да бъде! Конкурсите се правят точно така – ама тука по тия трите ще те класираме, ясно е, че ще дадеш най-добра такова и фирмата си взима такова. А цената какво е? С един милион – при два милиона цена един милион цена, това е 50%. И другите. Тази фирма е на пето място по цена. Просто за мен буди недоумение и съмнение това нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин министър, в рамките на две минути, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Опасенията Ви, господин Михайлов, са толкова, колкото са и моите. В интерес на истината, трябва да Ви кажа, че помолих точно министър Плевнелиев – той има две инженерни фирми, които да направят справка на цените. Притеснението ни дойде, за да дадем това нещо на Комисията за защита на конкуренцията, и едва тогава да решим дали изобщо ще имаме договор или няма да имаме. На този етап няма притеснение, защото всичко се изяснява.
Дойде от това, че сметките, които се направиха, не покриват материалите, които са необходими, за да направим този ремонт. Отговорът на тази фирма тогава беше: „Ама аз имам материалите на склад”. Това също буди съмнение у нас. В крайна сметка при два-три милиона пари, които ние ще дадем, разбира се, че всяка крачка ще бъде прозрачна, защото си давате сметка, че ако досега всичко е било прозрачно нито аз, като Вежди Рашидов, нито това правителство досега си позволява да върши непрозрачни действия и ние няма да го направим. Ако има най-малкото съмнение, след като чуем и становището на Комисията по защита на конкуренцията, аз Ви уверявам, че такъв договор няма да подпиша. Но необходимостта от депа на българската култура е много въпиюща, има много сериозна необходимост. Нека да изчакаме решението на тази комисия и отново ще отговорим на този въпрос.
Разбира се, самият аз лично съм заинтересован, обществото е много чувствително, съмнения винаги има. Вижте, ако въпросът е да ходим някъде, ние всеки ден подписваме – 500 подписа слагаме. В момента, в който вече сме турили върху документите толкова много подписи, ние винаги сме уязвими. Въпросът е да вземем правилното решение и се надявам, че това решение ще бъде взето на светло, пред Вас, пред всички, аргументирано, с документация и едва тогава ще пристъпим към договорни отношения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, господин министър, и за участието Ви в днешния парламентарен контрол.
Следващите въпроси са към господин Александър Цветков – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Първият въпрос е от народния представител Петър Мутафчиев относно развитието на проектите за изграждането на контейнерни терминали на пристанищата Варна и Бургас.
Господи Мутафчиев, заповядайте в рамките на две минути да развиете въпроса си.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители! Уважаеми господин министър, предходното правителство сключи с японската държава заем, който българската страна трябва да получи от Японската банка за развитие за изграждане на два важни за развитието на транспортната ни инфраструктура обекти и това са контейнерните терминали Варна и Бургас. Изграждането на тези терминали е важно за развитието на връзките на Европейския съюз със Закавказието и Черноморският регион. Дълго време България не предприемаше действия в тази посока, което създаде и ситуация, в която румънската страна и най-вече пристанище Констанца да се утвърди като един от лидерите на контейнерните превози. Затова беше задължително ние да предприемем тези действия.
За съжаление, напоследък чувам, а и по вестниците чета, че проектът започва да се бави и то по причина на българската страна, за това защото България все още нямала ясни позиции дали трябва да се изградят двата терминала, включително, че има предложение единият терминал да отпадне, за да се рехабилитира железопътната линия Варна-Бургас.
Това беше причината, поради която аз подготвих този актуален въпрос и искам да Ви попитам: каква е причината за забавяне на реализацията на проектите за изграждане на контейнерните терминали във Варна и Бургас? Вярно ли е това, което се говореше по медиите, и, ако не е вярно, какви мерки ще предприемете, за да започне изпълнението им, да се работи в график и да възвърнем доверието на нашите партньори от Япония? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви.
Господин министър, заповядайте да отговорите в рамките на три минути.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Мутафчиев, няма да се впускам в подробности по предисторията на този проект, тъй като смятам, че сте добре запознат с него. Към настоящият момент обаче ситуацията е следната:
Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура” като изпълнителна агенция по проекта, в съответствие с процедурите на Японската агенция за международно сътрудничество е провела процедура за избор на изпълнител на консултантска услуга – технически проект и строителен надзор за Проекта „Изграждане и развитие на нови контейнерни терминали на пристанищата Варна и Бургас”.
На 30 септември 2009 г. бе сключен договор за консултантски инженерни услуги във връзка с дейностите по заема с консултантите „Мофат и Никол”, „Енд Ориентал”, Консорциум „Джойн Венчер”. Усвояването на средствата по споразумението на заема не е започнало към настоящия момент, тъй като не са подписани необходимите документи, уреждащи отношенията между обслужващите банки – „Мицубиши банк”, „Уникредит банк” и Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура”, и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Базирайки се на реалната финансова ситуация от края на 2009 г. и началото на 2010 г. ръководството на министерството проведе среща с представители на японската Агенция за международно сътрудничество. На срещата бе изразено становище по отношение бъдещето на проекта, тъй като споразумението за заем е подписано през 2008 г. и направените тогава анализи и прогнози не отразяват в средносрочен и дългосрочен план дълбоките неблагоприятни последици в резултат на световната икономическа криза и техните отражения върху развитието на реалната икономика вътре в страната.
Същевременно бе планирано и провеждането на специализирана мисия – специално съдействие за устойчивост на проекта за Терминал 2А, през м. юли т.г. Едва след като приключи това проучване от страна на специализираната мисия, японската Агенция за международно сътрудничество ще изрази окончателното си становище по въпроса за Проекта „Изграждане на контейнерни терминали на пристанищата Варна и Бургас”. В момента мисията е в България и работи съвместно с всички институции, ангажирани по проекта. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Господин Мутафчиев, заповядайте за реплика в рамките на две минути.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин министър, не се чувствам по-спокоен след Вашия отговор. Първо, трудно ще се подпише споразумение между банките, ако българската страна не работи в една посока. Тоест, ако ние не потвърждаваме отново, че ще строим тези два терминала и не го казваме на нашите партньори. От друга страна, не мисля, че може да се счита като оправдание, че 2008 г., когато се е подписвало споразумението, не било предвидено колко точно кризата ще обхване България или примерно Черноморският регион и т.н. Ако някой можеше в света да прогнозира точно каква ще бъде кризата, то нея даже нямаше да я има, можеше да се избегне.
Това, което исках да кажа пред Вас, и разчитам на Вашата позиция, че тези терминали ще продължат да се работят. Две хиляди и четиринадесета година е годината, в която трябва да бъдат завършени, струва ми се, м. декември, ако не ме лъже паметта. Така че българската страна трябва да направи всичко възможно за ускоряването на проекта.
Това е последният ни шанс, в който България като страна – членка на Европейския съюз, можеше да изтегли кредит от Европейската банка за развитие. Последният ни шанс и това беше със съгласие на японското правителство. Нека да не допускаме грешки каквито допускаха нашите предшественици. Виждате, че в момента и Турция развива своите черноморски пристанища, именно за да обхване този поток от товари през Закавказието.
Затова се надявам, че все пак в скоро време ще получим един сериозен, утвърдителен отговор, че действията по започване на строителството и приключване на консултантската дейност са в ускорен етап. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин министър, в рамките на две минути имате възможност за дуплика.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Уважаеми господин Мутафчиев, надявам се правилно да сте разбрали моя отговор, че в момента мисията на японската агенция работи в България и целта на тези анализи, които правят експертите на японската агенция в момента, са да потвърдят рентабилността на този проект. Така че, когато той бъде изграден и когато трябва да връщаме парите, България с изградените проекти ще може да връща тези пари. Това е желанието и на японската банка, това е желанието и на българското правителство, тъй като изобщо не бива да се допуска взимането на кредити, които не могат да бъдат погасявани след това. Това е нашата цел. Това, разбира се, е и целта на японската банка, тъй като те държат да си взимат редовно средствата. Защото имаме лошия пример на един терминал за насипни товари, построен със средства на японската банка, който в момента не работи на необходимия оборот поради икономическата криза и поради други фактори – като затварянето на „Кремиковци”, и този терминал не може да изплаща вноските по този заем. Това създава много големи проблеми, които, предполагам, Вие много добре знаете. Така че, за да избегнем такива проблеми и за в бъдеще, трябва да се направят много внимателни анализи, каквито се правят и в момента.
Аз също се надявам анализите да потвърдят рентабилността на този проект и да пристъпим към неговото изграждане в най-близко бъдеще. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Следващият въпрос е отново от народния представител Петър Мутафчиев относно реализацията на проект по Оперативна програма „Транспорт”.
Заповядайте, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! По първия въпрос ще кажа една дума: важното е българската страна да не създава впечатление, че ние имаме съмнения по рентабилността. Може би това е една от основните причини. И проверете, дали не е точно това причината, а не някакви съмнения от японска страна.
Вторият ми въпрос е свързан с един от обектите по Оперативна програма „Транспорт” – това е рехабилитация на участъци по жп линията Пловдив–Бургас. Знаете, господин министър, че шест проекта от техническа помощ по ИСПА се подготвят в железопътния транспорт още от 2008 г. Предишното правителство изигра търгове по този въпрос. По тези шест обекта бяха определени изпълнители. В средата на 2009 г. беше почти готов проектът „Рехабилитация на участъци от жп линията Пловдив–Бургас”. За съжаление, заради някои административни промени, които се случиха в Национална компания „Железопътна инфраструктура”, които бяха предприети от страна на министерството и на новото ръководство, този проект незнайно защо се забави с търга, който трябва да се направи, някъде около пет месеца. След това беше проведена тръжна процедура. Вие го обявихте като първия голям проект, който това правителство ще подпише. По тази процедура по технически причини бяха отстранени около пет от участниците, бяха оставени три участника за три лота. След това незнайно защо, каза се, че заради това, че се е постигнала по-висока цена от планираната, но това често се случва в оперативните програми, че това е причината поради която този търг ще бъде отменен. И до този момент, вече повече от месец, няма никаква яснота – започва ли се нов търг, какво правим, ще работим ли по Оперативна програма „Транспорт”, ще има ли железопътни проекти?
Моят въпрос е свързан с това: какви са причините за отмяната на търга за изпълнител на проекта „Рехабилитация на жп участъците Пловдив–Бургас” по Оперативна програма „Транспорт”?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин Мутафчиев! Както знаете, дейностите по изпълнението на обществената поръчка бяха разделени на три обособени позиции, като на участниците беше предоставена възможност да кандидатстват, както за цялата поръчка, така и за всяка от обособените позиции, но само в пълния й обем. Обособените позиции бяха, както следва: „Рехабилитация на жп отсечка Михайлово–Калоянец, 21 км”, позиция 2 – „Рехабилитация на отсечките Стара Загора–Ямбол и Завой–Зимница, с дължина 120 км” и позиция 3 – „Рехабилитация на жп отсечката Церковски–Карнобат, с дължина 28 км и подновяване на жп линията в отсечката Карнобат–Бургас, включително и главните коловози в гарите Карнобат и Бургас, и всички гари и спирки между тях, с приблизително разгъната дължина 122 км”.
В предварително обявения срок – 16,45 ч. на 10 февруари 2010 г., са били подадени документи за участие в търга от осем участника – пет участника в трите обособени позиции, един участник за две от обособените позиции и два участника за по една от обособените позиции. Със заповед на генералния директор на Национална компания „Железопътна инфраструктура” – възложител на обществената поръчка, бе назначена деветчленна комисия със задача да отворят цени и класира предложенията на участниците. Финансовите предложения на участниците в процедурата бяха отворени на 27 април т.г. и в резултат на класирането им бе установено надвишаване на прогнозната стойност на поръчката с около 30%. Във връзка с финансовото обезпечение на проекта трябва да се обърне внимание, че индикативната стойност на средствата предвидени за осигуряване от оперативна програма „Транспорт” възлизат на 187 млн. евро, или около 370 млн. лв.
В резултат на проведената процедура класираните изпълнители по отделните позиции предлагат да изпълнят поръчката за сумата от общо 426 млн. 229 хил. 111 лв. без ДДС или 56 млн. 229 хил. лв. без ДДС в повече от предвидените средства. Това не само значително надвишава финансовия ресурс по проекта, но оставя без каквито и да било средства изпълнението на Договора за оценка на съответствието и строителен надзор и Договора за проектиране и изграждане на системи за сигнализации и телекомуникации в жп възел – Бургас, които също са в обхвата му.
Във връзка с гореизложеното Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез управляващия орган по Оперативна програма „Транспорт”, препоръча на възложителя да приложи изискванията на чл. 39, ал. 1, т. 3 от Закона за обществените поръчки и да прекрати с мотивирано решение процедурата за обществена поръчка с предмет „Рехабилитация на железопътната инфраструктура за участъците в жп линия Пловдив–Бургас”, в случай че не е в състояние да осигури необходимия допълнителен финансов ресурс. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря и аз.
Господин Мутафчиев, реплика в рамките на две минути.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Господин министър, аз не мисля, че това е единствената причина. Най-напред искам да кажа, че начинът по който беше подбрана комисията, тъй като в тази комисия по-ниско от директор в дирекция в Министерството на транспорта и директор на дирекция на НКЖИ, експерти няма, и още в самото начало ние твърдяхме, че една такава комисия трудно би се справила с експертните функции и решения, които предстои да вземе.
Втората грешка е, че се допусна набързо отстраняване, не знам по каква причина, на една част от участниците, което безспорно изигра роля и в това – от останалите участници да останат малко по-високи цени.
Аз искам да Ви попитам: Вие знаете ли, защото твърдяхте, че тази процедура е доста прозрачна, че има сигнали до ОЛАФ? И, от ОЛАФ обаждали ли са се за това, че са допуснати нарушения именно по отношение на отстраняваните фирми-участници, които в голяма част от тях са западноевропейски фирми? Може би, това е един ход, за да се избегне подобен скандал, който се заформяше, но аз мисля, че бездействието от м. април до сега и това, че не се започва с една нова процедура ще повлияе върху Оперативна програма „Транспорт”.
Ами, ако при следващия конкурс, господин министър, отново са с 20 млн. повече и НКЖИ не може да ги осигури тези пари, какво ще правим? Ще се откажем от всички железопътни проекти?
Важно е, когато се прави един конкурс той да бъде открит, честен и да се знае, че сумата, която е постигната е сума, която не може съответно да бъде променена, че това е една реална цена.
Знаете, че в повечето случаи по оперативните програми цените, които се предлагат, са много по-ниски от тези, които се изпълняват и след това се търсят допълнителни споразумения, за да се покрие сумата, която реално може да излезе.
Затова аз апелирам към Вас, господин министър, проверете по какъв начин е станала тази процедура и дали вината не е в администрацията, а не във фирмите, които са предложили тези по-високи цени. Ако се гледаше на това и ако Софийска община не беше се съгласила да изтегли кредит, то тогава и метро нямаше да има. Вие бяхте заместник-министър, спомняте си, че над 40 милиона надхвърли проекта за метрото от това, което беше планирано, но този проект вече върви. Благодаря ви.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Той беше заместник-кмет, а не заместник-министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин министър, желаете ли дуплика в рамките на две минути?
Заповядайте.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Уважаеми господин Мутафчиев, притеснението Ви във връзка с отстраняването на някои от фирмите, които не са представили необходимите документи са неоснователни, тъй като беше извършена проверка по тези обстоятелства и никакви нарушения не са констатирани в тази връзка, така че аз не съм чул за какъвто и да било сигнал или интерес от страна на ОЛАФ по този въпрос.
Що се отнася до това, както Вие твърдите, че другите цени са по-ниски, интересно е Вие откъде знаете това, тъй като цените на фирмите не са отворени, така че въпросът остава открит.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, господин министър.
Последният въпрос за днес е от народния представител Меглена Плугчиева относно собствеността на пристанище – гр. Силистра.
Заповядайте, госпожо Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (КБ): Благодаря, господин председател за жеста, който правите.
Благодаря и на министър Цветков.
Уважаеми господин министър, моят въпрос е свързан със собствеността на пристанище гр. Силистра. Това е една тема, която от 1995 г. на практика се разглежда между институциите, общината и областната управа и за съжаление не се стига до решение. Единственият резултат е рязко влошаване на инфраструктурата и на състоянието на сградния фонд, като пристанището се ползва не само от пристанищната администрация, но и от Гранична полиция, ползва се и от митниците. Състоянието се влошава поради тази пълна безстопанственост и за съжаление опитът, който е направен от страна на общината за прехвърляне на собствеността, остава само като опит. Защото с Решение № 583 от м. юли 2009 г. Министерският съвет е прехвърлил безвъзмездно собствеността на част от пристанищната собственост и след това областният управител обаче в продължение на месеци не прави необходимото, за да деактува имота и след това даже е поискал и отмяна на решението на Министерския съвет. До момента няма информация какво се случва със собствеността – отменено ли е решението, не е ли?
Моят въпрос към Вас, господин министър, е да дадете малко повече яснота не само за мен, но специално за населението на града и за община Силистра: каква ще бъде съдбата на пристанищния комплекс в града? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин министър, заповядайте за отговор в рамките на три минути.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Плугчиева! Действително с Решение на Министерския съвет № 583 от 6 юли 2009 г. от Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура” е отнето управлението на част от имот публична държавна собственост, представляващ част от пристанище Силистра, като същият е обявен за имот частна държавна собственост и е предвидено да бъде безвъзмездно прехвърлен на община Силистра.
При това прехвърляне, за съжаление, не са спазени изискванията на Разпореждане № 1 на Изпълнителна агенция „Морска администрация”, дирекция – Русе от 23 септември 2008 г., издадено на основание Задължителните правила за българските пристанища на р. Дунав, с което са определени акваторията и границите на пристанище Силистра и които са от километър 375.400 до километър 375.100, тоест 300 метра.
Освен това съгласно горецитираното решение на Министерския съвет – на община Силистра се предоставят 399 метра от наклонената кейова стена, която сама по себе си е с дължина 470 метра. Останалата 71-метра кейова стена е недостатъчна не само за извършване на пристанищни услуги, а и за приставане на граничните и митнически кораби именно в изпълнение насочените от Вас ангажименти на държавата по Шенгенското споразумение. Не бива да се забравя и необходимостта от корабно място с административно предназначение за престой на арестувани кораби от Изпълнителна агенция „Морска администрация” или други държавни контролни служби.
Предвид изложените обстоятелства областният управител на област Силистра и Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура” са изразили становища за необходимостта от запазване целостта и статута на пристанище за обществен транспорт Силистра като такова с национално значение. С Решение № 334 на Министерския съвет от 27 май т.г. е отменено горепосоченото Решение № 583 в частта за пристанище Силистра.
Към настоящия момент пристанище Силистра е изцяло включено в активите на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура”, което може да бъде бенефициент по европейски програми, като в момента то е такова по няколко проекта от Оперативна програма „Транспорт”.
Не на последно място с цел по-доброто стопанисване и функциониране на пристанището като публична държавна собственост не е изключен и вариантът за отдаването му на концесия в съответствие със Закона за концесиите. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Заповядайте за реплика в рамките на две минути, госпожо Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Хубавото е, че има яснота по собствеността и че са изяснени вече отношенията за това, че пристанището остава публична държавна собственост. Поне да има яснота кой е истинският стопанин, но оттук нататък произхождат и съответните задължения и аз разчитам, че Вие като принципал ще вземете съответните мерки окаяното състояние, в което се намира в момента сградният фонд и инфраструктурата съответно, да бъдат приведени в съответния вид, така че да изпълняват своите функции такива, каквито ги изброихте. Да припомня, че все повече разчитаме и на речния туризъм, който трябва и се развива, и дава шанс за тази община, която е сравнително с ограничени други възможности. Затова този комплекс не само трябва да бъде функционален, но той трябва да бъде и в съответния вид, така че да не отблъсква туристи, а напротив да привлича такива.
Аз очаквам от Вас да се ангажирате с някакви срокове, които министерството поема, за да може държавата като собственик, респективно Пристанищен комплекс – Русе, да поемат конкретни ангажименти за превеждане в съответния необходим вид на пристанищен комплекс в Силистра или пък, ако предприемете действия за концесия, те също да бъдат своевременно направени, за да може да функционира този комплекс, отговаряйки на очакванията на обществеността, на общината, а и на цялата ни страна. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин министър, желаете ли дуплика?
Заповядайте.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Уважаема госпожо Плугчиева, това, което беше направено като първа стъпка – пристанището да се обособи като пристанище с национално значение и да възвърне собствеността си и публичната си собственост, вече е направено. Оттук нататък предстоят следващите стъпки по предконцесионните анализи и съответно те да бъдат предложени на Министерския съвет за одобрение, за стартиране на такава процедура.
Политиката, която Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщения е предприело във връзка с развитието на пристанищната инфраструктура въобще в България, а именно речните и морските пристанища, е развитие чрез публично частно партньорство по Закона за концесиите. Това е посоката, в която вървим и за пристанище – Силистра. Надявам се, че няма да отнеме толкова много време предварителната подготовка, за да стартираме и процедура за концесия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин министър, благодаря Ви, за участието в днешния Парламентарен контрол.
Уважаеми колеги, поради изтичане на времето за Парламентарния контрол закривам днешното заседание.
Следващото заседание е на 21 юли 2010 г., сряда, от 9,00 ч. (Звъни.)


(Закрито в 14,15 ч.)


Заместник-председатели: Анастас Анастасов

Екатерина Михайлова

Павел Шопов

Секретари: Пламен Нунев
Милена Христова