Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Анастас Анастасов и Екатерина Михайлова

Секретари: Пламен Нунев и Милена Христова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (звъни): Налице е кворум. Откривам пленарното заседание.
Съгласно приетата програма следва:
НОВО ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА, ПРИЕТ ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА 23 ЮНИ 2010 Г., И ВЪРНАТ ЗА НОВО ОБСЪЖДАНЕ С УКАЗ № 176 НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА ПО ЧЛ. 101 ОТ КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Доклад на Комисията по труда и социалната политика.
Господин Стойнев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Процедура: на основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам господин Емил Мирославов - директор на дирекция в Министерството на труда и социалната политика, да бъде допуснат в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допускане в залата.
Гласували 149 народни представители: за 148, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Поканете госта в залата.
Госпожа Манолова – процедура.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, предвид широкия обществен интерес към дискутираната тема, а именно президентското вето върху промените в Кодекса на труда, които регламентират начина, по който българските граждани ще ползват правото си на платен годишен отпуск, предлагам този дебат да бъде предаван пряко по Българската национална телевизия и Българското национално радио. Редно е българските граждани да чуят аргументите на депутатите от ГЕРБ – защо искат да ги лишат от това тяхно конституционно право.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Нека да чуят и вас!
МАЯ МАНОЛОВА: Ако наистина не ви е страх от това да бъдете чути и видени, гласувайте за това предложение. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за пряко излъчване на дебата по тази точка.
Гласували 159 народни представители: за 56, против 36, въздържали се 67.
Предложението не е прието.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Прегласуване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване – заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, хубаво би било българските граждани да видят резултатите от това гласуване, а именно, че Парламентарната група на ГЕРБ е сред тези, които наистина ги е страх с физиономиите си да защитят едно тяхно решение, което е против интересите на българските граждани. Иначе сте много убедителни, когато говорите за прозрачност, за публичност, за откритост на дебатите и взетите решения.
Е, защо тогава ви е неудобно да кажете ясно и високо своите аргументи от тази трибуна в един публичен дебат?
Прави чест все пак на депутатите от Синята коалиция и на независимите депутати, че поне не се притесняват да кажат мнението си, независимо от това какво е то. Малко повече кураж! Затова са ви избрали – да говорите публично, а не да се криете зад натискане на бутоните, които са пред вас.
Процедурата ми е за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на прегласуване направеното процедурно предложение за пряко излъчване на заседанието по тази точка.
Гласували 161 народни представители: за 60, против 70, въздържали се 31.
Предложението не е прието.
Господин Стойнев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви.
„ДОКЛАД
относно Указ № 176 на Президента на Република България,
постъпил на 5 юли 2010 г. за връщане за ново обсъждане на
Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда,
приет от Народното събрание на 23 юни 2010 г.
Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 7 юли 2010 г., разгледа и обсъди Указ № 176 на Президента на Република България, постъпил на 5 юли 2010 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, приет от Народното събрание на 23 юни 2010 г., и мотивите към него.
В заседанието участваха: господин Красимир Попов - заместник-министър на труда и социалната политика, господин Емил Мирославов - директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” в Министерството на труда и социалната политика, госпожа Мика Зайкова - Конфедерация на труда „Подкрепа”, госпожа Румяна Георгиева - парламентарен секретар на Конфедерацията на индустриалците и работодателите в България, както и други представители на социалните партньори и неправителствени организации.
Председателят на комисията запозна народните представители с указа и мотивите на Президента. На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България Президентът връща за ново обсъждане Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, като оспорва § 20, т. 2 относно § 3е от Преходните разпоредби на Кодекса на труда и § 21, т. 5 относно § 8а от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния служител.
В мотивите се посочва, че Законът за изменение и допълнение на Кодекса на труда съдържа разпоредби, които сериозно засягат трудовите права на гражданите, нарушават техни конституционни права, както и права, произтичащи от международни задължения на страната.
Президентът изразява своето убеждение, че посочените разпоредби не са присъщи на прокламираната с преамбюла на Конституцията на Република България социална държава. Изтъква се, че оспорените разпоредби създават предпоставки за отнемане на придобитото до 31 декември 2011 г. от работниците и служителите право на отпуск, и по-конкретно - неговото реално упражняване, както и на съответно обезщетение в случаите, когато се прекратяват трудови и служебни правоотношения и правото на платен годишен отпуск не е упражнено.
В мотивите той посочва, че нормативното определяне на срокове за ползването на отпуски и тяхното компенсиране в изрично предвидените за това случаи за времето до 2010 г. и невъзможността да се използват след 31 декември 2011 г., е недопустимо отнемане на придобити права по чл. 48, ал. 5 и противоречи на чл. 57, ал. 1 от Конституцията на Република България. Не са налице и условията по чл. 57, ал. 3 от Конституцията, при които се допуска временно ограничаване на придобити права. По-нататък се изказва становище, че последиците на икономическата криза се възлагат на работниците и служителите и на държавните служители, чрез лишаването им от възможността да използват изцяло неизползван платен годишен отпуск за предходни календарни години и неговата парична компенсация под формата на обезщетение при прекратяване на трудовите и служебните правоотношения.
Според президента разпоредбите на § 20, т. 2 относно § 3е от Преходните разпоредби на Кодекса на труда и § 21, т. 5 относно § 8а от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния служител от Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда противоречат на чл. 24 от Всеобщата декларация за правата на човека, чл. 7, буква “d” от Международния пакт за икономически, социални и културни права, чл. 2 и чл. 6 от Конвенция № 52 на Международната организация на труда относно платените годишни отпуски, чл. 2, т. 3, чл. F, т. 1, чл. G, т. 1 от Европейската социална харта (ревизирана), чл. 31, т. 2 от Хартата за основните права на Европейския съюз и чл. 7 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент относно някои аспекти на организацията на работното време. Цитираните международни правни документи, по които България е страна, предвиждат задължения за предоставяне на всеки работник правото на периодичен платен годишен отпуск и заместващо го финансово обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, както и условията, при които се допуска ограничаване на някои права – война, бедствие, защита правата и свободите на другите, защита на обществения интерес, националната сигурност, общественото здраве и морал.
В хода на обсъждането беше представено становището на Министерството на труда и социалната политика по мотивите към Указ № 176 от 5 юли 2010 г. на президента на Република България. В него се подчертава, че в българското законодателство е уредено правото на платен годишен отпуск и неговото ползване и финансово обезщетяване при прекратяване на трудовите и служебните правоотношения. Заместник-министърът на труда и социалната политика господин Красимир Попов подчерта, че регламентирането на правото на платен годишен отпуск, ползването на платения годишен отпуск и неговото обезщетяване в предвидените от закона случаи, е в съответствие с международните задължения на страната и правото на Европейския съюз.
Подчертано бе, че степента на закрила в българското законодателство надхвърля минималните изисквания на Конвенция № 52 на Международната организация на труда, а именно изискуемият трудов стаж за придобиване право на платен годишен отпуск според Конвенцията е 1 година, а в България той е 8 месеца. Минималният размер на платения годишен отпуск е най-малко 6-дневен, а в Кодекса на труда и в Закона за държавния служител той е определен на 20 дни. Също така според Конвенцията обезщетението за неизползван отпуск се дължи само в случаите, когато работника или служителя е освободен по причини, зависещи от работодателя. Българското законодателство не обвързва получаването на финансово обезщетение за неизползван отпуск в зависимост от инициативата за прекратяване на трудовите и служебните правоотношения и в този смисъл този режим е по-благоприятен от предвидения в международния акт.
Размерът на платения годишен отпуск от 20 дни е в пълно съответствие с изискванията на Европейската социална харта (ревизирана) и на Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент относно някои аспекти на организацията на работното време.
Осигуряването на платен годишен отпуск за всеки работник и служител е трайно уредено в българското законодателство и по този начин са изпълнени задълженията, произтичащи от Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за икономически и социални права и Хартата за основните права в Европейския съюз.
Предмет на специално внимание бе характера на срока, въведен с разпоредбите на § 20, т. 2 относно § 3е от Преходните разпоредби на Кодекса на труда и § 21, т. 5 относно § 8а от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния служител. По същество това е специфичен преклузивен срок, който има стимулираща роля за упражняването или своевременното изпълнение на субективно право. В този смисъл въвеждането на ограничителен срок за ползването на неизползван платен годишен отпуск за предходни календарни години до 31.12.2011 г. не води до отнемане на права, а допринася за тяхното своевременно и ефективно упражняване, като с изтичането на срока се погасява самото субективно право.
Народните представители от Комисията по труда и социалната политика изразиха различни позиции по отношение на оспорените от президента разпоредби. Представителите на ПП ГЕРБ, Партия „Атака” и Синята коалиция, считат че мотивите на президента са неоснователни, още повече, че не се оспорва предвидения нов ред за ползване на отпуска, както и новите регламенти, които осигуряват нормативни инструменти и механизми за ограничаване последствията на икономическата и социалната криза и допринасят за запазването на работните места. Във връзка с това представителите на ПП ГЕРБ, Партия „Атака” и Синята коалиция изразиха подкрепата си за Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, защото с него се установява повече ред в използването на платените годишни отпуски чрез дефинирането на задължения за работодателя и работника и служителя и се ограничават възможностите за злоупотреби. Същевременно предложените разпоредби целят опазване здравето и работоспособността на работниците и служителите, както и повишаване на контрола.
Подчертано бе, че разпоредбите на закона са резултат от постигнатия консенсус между организациите на работодателите, работниците и служителите и правителството и предвиждат достатъчно дълъг срок за упражняване правото за ползване на платен годишен отпуск за предходни години, а именно 18 месеца. Рискът да не се използват натрупаните отпуски бе определен като хипотетичен, а не реален.
Народните представители от Коалиция за България и Движението за права и свободи считат, че е целесъобразно преразглеждането на оспорените от президента разпоредби, защото с тях се създават предпоставки за реално отнемане на придобити от работниците и служителите права. Изказани бяха становища за необходимостта от провеждането на задълбочена дискусия по два основни въпроса, а именно новата уредба на режима за ползване на платения годишен отпуск и възможността да се ощетят работниците и служителите при ползването на отпуска, включително и невъзможността да се ползва натрупания отпуск по причини, произтичащи от работодателя. Подчертано бе, че регламентите са приети без да е представена и обсъдена информация за размера и причините на натрупания и неизползван платен годишен отпуск за предходни години в държавната администрация, както и евентуалните финансови импликации върху държавния бюджет. Като неприемливи бяха определени предложенията, свързани с въвеждането на нови правила по отношение на вече придобити права.
Представителят на Конфедерацията на труда „Подкрепа” госпожа Мика Зайкова припомни на народните представители, че режима за ползването на отпуските е разрешителен и значителна част от натрупаните отпуски е по причини, зависещи от работодателя. Синдикатите, не подкрепят регламенти, които на практика допринасят за отнемането на вече придобити права от работниците и служителите в резултат на провежданите структурни и административни реформи. Напротив, именно в резултат на тези реформи следва да се повиши ефективността на администрацията и привлекателността на държавната служба. Целесъобразно е да се осигурят възможности за ползване на платения годишен отпуск за предходни календарни години в пълен размер, включително и чрез увеличаване на срока за неговото ползване.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване Комисията по труда и социалната политика с 11 гласа „за” и 4 гласа „против”, „въздържали се” – няма, прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме повторно Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, приет от Народното събрание на 23.06.2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Дебатите са открити.
Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа депутати! В началото искам само да припомня, че последният пакет от антикризисни мерки, който беше приет от правителството за промени в Кодекса на труда, е съгласуван със синдикатите и работодателите. Вече трети месец, след като бяха приети антикризисните мерки с промените в Кодекса на труда, за съжаление се бавим и някой трябва да поеме отговорност за това защо не влизат в действие, за да помогнат на бизнеса и на хората.
Ще припомня само някои от тях:
„От 1 януари до 31 декември 2010 г., след предварително съгласуване с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и на служителите, периодът, за който се въвежда непълно работно време, може да бъде удължен с още три месеца, при условие че работодателят ползва мерки за запазване на заетостта, финансирани от републиканския бюджет или от Оперативна програма „Човешки ресурси”.
3д. До 31 декември т.г. при намаляване обема на работа работодателят може да предостави неплатен отпуск на работника и служителя без негово съгласие в размер до 60 работни дни през календарната година, при условие че по време на неплатения отпуск се ползват мерки за запазване на заетост, финансирани от републиканския бюджет. В случаите неплатеният отпуск се признава за трудов стаж.”
От тази гледна точка ние дадохме подробно становище в Комисията по труда и социалната политика, което беше съобщено преди малко. Искам само да припомня – не става въпрос за отнемане на никакви права, а за слагане на ред в това работниците, служителите и работодателите по график да имат право да ползват отпуската, за да могат да си възстановят силите, и се дава един 18 месечен срок, забележете, в който да бъдат изчистени старите отпуски.
Единственият довод на президента да твърди обратното са неговите опасения, че възприетите срокове за ползване на натрупаните до 1 януари 2010 г. отпуски до 31 декември 2011 г. биха могли да доведат до невъзможност за ползването им. В случая обаче се касае само за едно предположение за настъпване на неблагоприятни последици, и то след 18 месеца. Това е едно предположение.
Искам да ви кажа как е решен този въпрос в други страни от Европейския съюз. Испания – платеният годишен отпуск следва да се използва до 31 декември на съответната календарна година, не може да се прехвърля или да се компенсира парично. Германия – съгласно федералния закон за отпуските неизползваната поради наложителни служебни или лични причини през текущата година годишна отпуска може да бъде прехвърлена, но задължително се ползва най-късно до 31 март на следващата година - още по-рестриктивни мерки. В закона изрично се регламентира недопускане на парично обезщетение за неизползвана редовна годишна отпуска, както и прехвърлянето и начисляването на неизползваната отпуска от настоящата за следващата година при спазване на горецитираните условия.
Уважаеми дами и господа, аз не смятам, че страните от Европейския съюз, включително Испания, Германия и Република България не спазваме конвенциите и европейските директиви. Единствено с тази норма искаме да сложим ред оттук нататък, за да могат хората да ползват това, което им се полага, което е извоювано от синдикатите за ползването на отпуската, за да си възстановят силите. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Тотю Младенов – министър на труда и социалната политика.
Желаещи за изказване народни представители?
Заповядайте, господин Стойнев.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Очаквах преди мен да има изказване от Парламентарната група на ГЕРБ, за да чуем тяхното мнение относно ветото на президента. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Демократичната практика показва, че всяко вето връща спорен текст. Този текст се връща за ново обсъждане (шум и реплики от ГЕРБ), за да се чуят мотивите както на опозицията, така и на управляващите, така и на президента. За съжаление всяко вето като че ли става режим на прегласуване за управляващите. Вярно е, дебатът не е вашата силна част, но поне тук може да има сблъсък на мнения, на предложения и да чуете не само това, което ние казваме, а какво е мнението на обществото.
Не съм изненадан лично аз, че президентът върна последните изменения в Кодекса на труда. Коалиция за България ще подкрепи това вето, защото тези изменения са антисоциални, дискриминационни и противоконституционни. Още когато обсъждахме тук измененията на Кодекса на труда, многократно ви предупреждавахме, че се нарушават конституционните права на българските граждани. Вие не пожелахте да ни чуете, надявам се поне да чуете днес обществото.
Отпуската, уважаеми господа управляващи от „Атака”, Синята коалиция и ГЕРБ, от право се превръща в грях. Това между другото е в пълен синхрон с липсата на каквато и да е социална отговорност на това управление. Просто кризата е едно удобно алиби, за съжаление, за провеждането на антисоциални действия. За една година управлението в социалната политика на ГЕРБ доведе до социална криза. За това, че не могат да се съберат приходи, за това, че министърът на финансите не може да си свърши работата, се наказва нашето общество – работещите, майките и пенсионерите. (Шум и реплики от ГЕРБ.) За управляващите от ГЕРБ, „Атака” и Синята коалиция правата на човека се превърнаха в каприз. Няма как да приемем, че и сега натрупаните отпуски до 2010 г. могат да се вземат до края на следващата година.
Господин министър, това не е хипотеза, а реалност – хората наистина да не си използват отпуските. Човек да си изгуби дори 1 ден от правото на отпуск, ние нямаме моралното право да му го отнемаме. Вярно е, 2011 г. на много хора може да се стори дълъг период, но ако работодателят не пуска работещия, как тогава ще защитим неговите права?! Не мога да приема, че в момента променяме правилата.
Вие, господин министър, правилно цитирахте европейския опит. Всички сме съгласни с този опит. Нека да приемем тази практика, но тя да бъде отсега нататък. Не да променяме правилата със задна дата и да ощетяваме тези хора, които добросъвестно са работили. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Искам да ви припомня, че по сходен начин вие обвинихте и болните хора, че лъжат с болничните си, като че ли са виновни за дефицита на Здравноосигурителната каса. Държавата не може едностранно да променя условия, така че да злепоставя свои граждани, нарушавайки правата им, и самата тя да се облагодетелства по този начин, господа управляващи.
Притеснен съм, че мнозинството демонстрира липса на каквато и да е социална сетивност. Ако от високомерие не искате да чуете нас, от опозицията, поне чуйте хората. Поредната проява на високомерие и самочувствие от страна на управляващите е именно ако отхвърлите ветото на президента. Вие губите връзка с хората, а това наистина е изключително страшно, господа управляващи. Поради тази причина сами виждате какво е и качеството на законите, които се приемат, но от това нещо не страда толкова опозицията, а страдат хората.
Искам да ви кажа нещо – вчера чух вече и новата закачка, която нормалните хора употребяват: „Не само отпуските ще ни вземат, ами ще си плащаме и за това, че работим!”
Затова, много ви моля, подкрепете ветото на президента. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ. Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте, проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Значи от известно време в Социалистическата партия са започнали да държат много социални речи и да се грижат за трудовите хора.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Винаги е било така!
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: А когато въвеждахте плоския данък, мислихте ли за трудовите хора? И тъпчехте гушите на олигархията с много пари! За кого мислихте тогава? Когато имахте огромни финансови възможности, с колко увеличавахте пенсиите, с колко увеличавахте заплатите?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): А сега с колко ги увеличихте?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Какво правихте? Назначавахте хиляди чиновници, които нищо не работиха. Сега трябва да ги съкращават. Това е непопулярно, но няма как. Така че като излизате на трибуната, моля, престанете с демагогията. Социална партия?! Вие много отдавна не сте социална партия. Вие много отдавна сте партия на олигархията, партия на новобогатите хора. Със своята политика защитавате тях. Не вземахте никакви мерки. И сега, когато дойде ГЕРБ, когато за разлика от всички европейски страни не намалява пенсии и заплати и се мъчи да опази социалния мир, започвате да говорите и да защитавате неща, които не могат да се реализират!
Тук социалният министър ви обясни защо става това, обясни ви, че със социалните партньори е договорено, обясни ви всичко, а вие пак излизате и казвате „трудовите хора”. Трудовите хора отдавна нямат връзка с вас! Това ви го казвам със 100-процентова сигурност! (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Заповядайте, господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Много ми е интересно от тази трибуна да слушам лекции от хора, които може би нямат нито един ден трудов стаж или да са работили нещо! (Ръкопляскания от мнозинството, реплика на Любен Корнезов.) Тук става дума за умишлена злоупотреба, първо, от страна на ръководни длъжности и хора, които са работили в управлението, които умишлено не са си пускали отпуска, а са били в отпуска – от една страна, а от друга страна – на лошо управление на държавата. Точно вашият лидер няма никакъв трудов стаж и стана премиер. (Ръкопляскания от мнозинството.) Как да управлява тази държава?! Тези неща са натрупани точно от лошо управление.
Питам и ще помоля в отговор на това господин Пирински да стане и да каже: както сега идва месец август и парламентът трябва да е в почивка, ние например спираме да не излиза никаква кола от гаража, то шофьорите с по десет години отпуска какво ще правят през този месец? Останалите хора в парламента, от администрацията, след като парламентът е в отпуск, какво ще правят, ако не си ползват отпуската?! Мога да ви отговоря директно – изобщо не идват на работа, но се водят на работа. Това е резултат на лош мениджмънт, на лошо управление. Това е принцип в цялата държава. И това не са обикновени хора, за които претендирате, господине, другарю или както там се викате. Това са хора, които не са работили и по този начин са повтаряли именно практиката в Гърция – 13-а, 14-а и 15-а заплата. И сега управляващите трябва да намерят стотици милиони, за да поправят вашата управленска грешка, която няма нищо общо с управлението на държавата. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика?
Стефан Господинов. Заповядайте.
СТЕФАН ГОСПОДИНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Изказванията от господата от левицата не мога да ги нарека с нищо друго, освен смешен плач. Това нещо се повтаря от доста време насам. Това всички го наблюдаваме, може би от Нова година насам, като тенденция – независимо какви са законът, целта, основанията и така нататък.
Тук се направиха доста политически изказвания. Искам да благодаря на социалния президент. Ако не беше той, може би трудещите се нямаше да получават и отпуски.
Колеги, тук не се отнемат права. Тези основания още на първото четене бяха много добре обяснени. Току що министърът обясни всички основания – какви са практиките в Европейския съюз. И ние не правим изключения от тях.
А за госпожа Манолова – госпожо Манолова, ние не сме с физиономии. Ние всички имаме лица. Вие се обърнахте …
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ от място): Нали правите реплика?!
СТЕФАН ГОСПОДИНОВ: Реплика, да.
Плюс това в нашето законодателство има нещо, което може би вие пропускате, и самият президент изказа като презумпция според него. В нашето законодателство е уредено съгласно действащите разпоредби работникът и служителят да използват платения си годишен отпуск в рамките на годината. Ако поради някакви си основателни причини не успее да я използва, има право следващата година за първите шест месеца да я използва. Този срок ние го запазваме. Тук не виждам никакво основание от ваша страна за атака.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето изтече.
СТЕФАН ГОСПОДИНОВ: Смятам, че всички изказвания от ваша страна бяха чисто политически и нямат никакви основания. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За дуплика – господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Благодаря и на колегите за репликите.
Уважаеми господин Велчев, докато Вие сте бил комсомолски секретар, аз съм учил в Сорбоната. (Смях и оживление в мнозинството.) Моята дипломна работа можете да намерите в Сорбоната, ако разбира се, можете да говорите френски език.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ от място): Я кажи къде си работил?!
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Спокойно можете да проверите. Много добре се знае.
На господин Станилов и на господин Велчев. Когато сте бил комсомолски секретар и тук е имало много хора, аз не съм бил комсомолец въобще. Но това е друга тема.
Относно нашият лидер и това, което беше предишното правителство. Именно този е лидерът, който може да си говори с всеки един от ръководителите на няколко езика, за разлика от сегашния министър-председател. Именно този е лидерът, който направи България пълноправен член на Европейския съюз (шум и възгласи в мнозинството), именно този е лидерът, който вдигна заплатите над 80%, който вдигна пенсиите над 70%, който привлече в страната над 25 млрд. евро преки чуждестранни инвестиции – много повече от онова, което е било от 1990 до 2005 г. Именно при този лидер безработицата падна под 6% - най-ниското ниво в страната. (Шум и възгласи в мнозинството.) Именно при този лидер обезщетенията за Коледа от 25 лв. стигнаха до 150 лв. Именно при този лидер майките получават 90% от работната си заплата в продължение на една година! (Силен шум в мнозинството.)
И за този 10% плосък данък – вие знаете, че всяка реформа трябва да се финансира по някакъв начин. Приходите от този данък бяха над 40%. Ако не ви харесва този данък, отменете го, но недейте да го ползвате в политическите си изказвания, защото не ви стиска.
Уважаеми господин Господинов, говорим за правата. Нашето предложение е следното, господин Господинов … (Реплики и силен шум в мнозинството). Хубаво, трябва да се регламентират отпуските, но не да го правим със задна дата. Нека от сега нататък така да бъде, нека отпуските да бъдат изчистени. Но не може на хората, които са придобили това право, новото правителство да дойде и да каже: „Отсега нататък прекратяваме тази схема. Има нови правила. Вие сте виновни за това, че сте натрупали тези отпуски.”
Кажете ми в криза кой работник ще отиде при работодателя и ще каже: „Искам да изляза в отпуска.” Ами че ако той има претенции, ще бъде уволнен. Нека това да бъде отсега нататък (шум в мнозинството.).
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Лично обяснение – Красимир Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Колега, никога ... (реплика от народния представител Емилия Масларова).
Госпожо Масларова, по-спокойно!
Никога не съм бил комсомолски секретар. Това е едно.
Второто нещо – единственият Ви трудов стаж на Вас е година и половина секретарка на Станишев. Това е единственият Ви трудов стаж. (Бурни и продължителни ръкопляскания, чукане по банките в ГЕРБ.) И да казвате от тази трибуна как се работи в бизнеса и че човекът като си поиска отпуската щял да бъде уволнен, това е клевета към целия български бизнес. Аз съм представител на този бизнес.
Ако клевета е, че съм комсомолски секретар, аз го приемам, това е Ваше незнание и просто Вие нямате понятие от живота. Но да клеветите българския бизнес и това да прехвърляте сега вашата вина от липсата на управление в държавата върху управлението на бизнеса, аз съм против. Благодаря ви. (Ръкопляскания в ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Лично обяснение? Заповядайте.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (КБ): Уважаеми господин Велчев, възпитанието не ми позволява да водя подобен диалог с Вас, но само ще Ви кажа: като икономически съветник на министър-председателя аз се гордея от това, което бе постигнато в икономическата сфера предишната година. (Весело оживление, шум, реплики и възгласи в ГЕРБ.)
Относно тази клевета, за която Вие казахте. Ако внимателно слушахте доклада, който прочетох пред вас, аз се съгласих с мнението на синдикатите. Това бе заявено от Мика Зайкова, така че слушайте внимателно и бъдете по-подготвен, когато се изказвате. (Шум и реплики в ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване – народният представител Адемов.
Заповядайте, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, господин министър! Аз ще се опитам да върна дискусията в рамките на Указ 176 на президента. Защо казвам това? Защото тази дискусия винаги е в състояние да разбуни духовете в залата и да се превърне във всичко друго, но не в дискусия по съществото на мотивите на президента.
Уважаеми колеги, трябва да свикнем с факта, че президентът, съгласно чл. 101, ал. 1 от Конституцията, има правно основание да върне както целия закон, така и, както в случая, част от текстовете на Кодекса на труда. Той се е позовал на това си право и връща за ново обсъждане с надеждата да има дискусия по същество и, ако е възможно, ако Народното събрание има воля да се приемат по-добри текстове. Това е единствената цел на ветото на президента
Уважаеми колеги, искам да повторя част от мотивите, в това число и конституционните, с които президентът на Републиката връща за ново обсъждане текстовете в Кодекса на труда, които, забележете, касаят единствено и само въпросите, свързани със сроковете. Нищо друго! Изобщо не става въпрос за механизма, по който се урежда ползването на платения годишен отпуск както досега, така и оттук нататък. Става въпрос за оспорване единствено и само на срокове. Ако направим тази разлика, веднага можем да се върнем много бързо в дискусията, която трябва да проведем тук, в тази зала.
Уважаеми колеги, конституционните текстове, които касаят правото на ползване на платен годишен отпуск, са чл. 48, ал. 5, където е визирано правото на платен годишен отпуск, както и чл. 57, ал. 1 от Конституцията, където е визирана забраната за отнемането на основни права на българските граждани. Има и други, но това са най-важните конституционни мотиви, които влизат в съображение при обсъждането на този въпрос.
Има още шест други международни правни документа – ще ви изброя част от тях: Всеобщата декларация за правата на човека; Международният пакт за икономически, социални и културни права; Конвенция 52 на Международната организация на труда и др., които по време на дискусията на първо и второ четене бяха обсъдени в тази пленарна зала.
Уважаеми колеги, платеният годишен отпуск има два компонента – единият компонент е неговата продължителност и вторият компонент е неговата периодичност. Очевидно е, че е правилно да се вземе отпускът в рамките на календарната година и да се ползват изключенията, които са визирани в закона. И в досегашните текстове на Кодекса на труда, и в променените текстове, които са предмет на днешната дискусия, има възможност, има механизъм за ползването на платения годишен отпуск. Ако направим тази разлика, че ние днес не обсъждаме механизма за ползване на платения годишен отпуск, тъй като с него се съгласява и президентът, а обсъждаме единствено и само сроковете, трябва да дискутираме тук само този въпрос. Всичко друго не е предмет на дискусия. С всичко останало президентът се съгласява. Става въпрос за сроковете.
Затова, уважаеми колеги, аз искам да върна дискусията точно в тази част – единствено и само, ако се загуби възможността за ползването на полагаемия годишен отпуск по различни причини. Ако искате, можем да обсъждаме и причините, но не е предмет на днешната дискусия да обсъждаме причините, поради които е натрупан този отпуск. Само в случаите, когато има възможност за неползване на платения годишен отпуск – това оспорва президентът.
Въпросът е: има ли такава възможност или не за тези оставащи вече около 17 месеца до изтичане на срока до края на 2011 г.? Ако има такава възможност, само и единствено тогава са нарушени и Конституцията, и тези шест нормативни акта, за които споменах преди малко. В другите случаи няма такава възможност. Президентът оспорва именно това. Това, което каза преди малко господин Стойнев – ако един човек не е ползвал дори и само един ден, има проблем. Ако управляващото мнозинство е съгласно с това, че няма никакви проблеми, че до края на 2011 г. ще се ползва неползваният отпуск, натрупан до края на 2009 г., това означава, че няма никакъв проблем. Отхвърляте ветото на президента и продължаваме нататък по механизма, който е разписан от Кодекса на труда за ползването на платения годишен отпуск. Но, ако имате съмнения такива, каквито имат и синдикалните организации ...
Уважаеми колеги, двата синдиката в България са съгласни с ветото на президента и го подкрепят. Тоест те не са съгласни със сроковете, които са заявени в този закон, в Кодекса на труда. Така че всякакви други аргументи в посока на това, че синдикатите подкрепят ... Да, те подкрепят по-голямата част от промените в Кодекса на труда, подкрепихме ги и ние. Но що се отнася до сроковете, които оспорва президента, двата големи синдиката в България не подкрепят предложените срокове. Трябва да сме наясно с този въпрос.
Аз искам да отворя една скоба и да коментирам още един въпрос. Уважаеми колеги, става въпрос за така наречения давностен срок, който влиза в сила от 1 януари 2012 г. Този двегодишен давностен срок съществуваше и преди 1992 г. По мнението на синдикатите, той беше отменен след препоръка на Международната организация на труда във връзка със спазването на Конвенция 52. Повтарям: според мнението на синдикалните организации. Затова има едно малко недоразумение, има един въпрос, който виси: защо експертите на президента не са върнали за ново обсъждане давностният срок? Но тази възможност съществува, защото може да бъде попитан Конституционния съд дали тези текстове противоречат на Конституцията и дали може да бъдат отменени от Конституционния съд.
Уважаеми колеги, призовавайки още веднъж дискусията да се върне в приложното поле на това, което атакува президентът, заявявам, че нашата парламентарна група ще подкрепи мотивите на президента и ще подкрепи ветото на президента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики? Заповядайте, госпожо Спасова.
EМАНУЕЛА СПАСОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Адемов, благодаря, че върнахте дискусията конкретното към ветото. Благодаря Ви и, че цитирахте международните документи, на които се позовавахте и Вие, когато обсъждахме в комисията този проблем, на които се позовава и президентът.
Колеги, за повечето от вас това са едни документи – цитирани са членове и точки, които не знам дали знаете какво означават. Искам просто да ви насоча вниманието.
Цитирани международни документи: Хартата за основните права на Европейския съюз – чл. 31, т. 2, в която пише: „Всеки работник има право на платен годишен отпуск.” Тоест ние изобщо не отнемаме и не влизаме в противоречие с тази Харта за основните права на Европейския съюз, защото ние не отнемаме това право.
Всеобща декларация за правата на човека по чл. 24: „Всеки човек има право на почивка, отдих и периодичен платен годишен отпуск.” Отново ние не отнемаме това право.
Международен пакт за икономически, социални и културни права. Отново се цитира, че всички държави-членки по този пакт трябва да осигурят почивка и периодически платен годишен отпуск.
Колеги, текстовете са идентични. Ние изобщо не нарушаваме тези международни документи. В момента спорим единствено в тази зала, защото с това вето хипотетично Президентът чертае някакви тежки краски и си представя какво би се случило евентуално след 18 месеца.
Тъй като бяха цитирани и синдикатите, бих искала да ви кажа, че в Конвенция № 52 на МОТ, чл. 7 има едни разпоредби и синдикатите са единодушни и заявиха, че тези разпоредби изобщо не са се изпълнявали, не са се прилагали в България. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Госпожо Спасова, времето Ви изтече.
ЕМАНУЕЛА СПАСОВА: Ако те са били прилагани, изобщо нямаше да има такова натрупване. Говоря, че тези разпоредби не са се прилагали от не едно и не две правителства назад. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Втора реплика?
Заповядайте, госпожо Георгиева.
ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА (Атака): Господин Адемов, преди всичко не е вярно, че законът беше отменен 1992 г. по препоръка на Международната организация на труда. Тя е нямала никога отношение по този въпрос. Това е невярна информация, която изнасяте.
От друга страна, що се отнася до великите тревоги и притеснения, които имате за сроковете. Вие всички много добре знаете, че ако удължим срока в момента ще се получи поредното ненужно забавяне на въвеждането на една изключително добра и разумна мярка, която в този момент ще спести на държавата огромни средства. Най-важното, ще се получи пак така, че отпуските ще бъдат отложени за последния възможен срок. Няма да постигнем положителен ефект с това. Няма да помогнем на хората да си вземат отпуските. Тази мярка е дисциплинираща и колкото по-скоро започне процесът, толкова по-сигурно ще може да стане така, защото хората да си вземат отпуските. Във всеки един друг случай, това няма да стане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Трета реплика? Няма.
Господин Адемов, заповядайте за дуплика.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Госпожо Спасова, госпожо Георгиева, благодаря ви за репликите! Аз пак повтарям: механизмът, който е разписан в Кодекса на труда за ползването на платения годишен отпуск, не противоречи на тези конвенции, не противоречи и на Конституцията. Проблемът възниква единствено и само, когато в рамките на предложения срок се изпусне възможността за ползване на платения годишен отпуск. Това са много различни неща. Никога не съм казвал, че тези шест конвенции – международни правни документа, и Конституцията по някакъв начин текстовете на приетия Кодекс на труда и механизма за ползването на отпуска противоречат на тези документи. Не противоречат! Единствено и само, когато се създаде възможност след изтичането на този срок – м. декември 2011 г., само тогава може да има проблем. В другите случаи няма проблем. Казах го много ясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
За изказване – народният представител Михов.
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Не знам каква е икономиката в Сорбоната и в Икономическия университет на „Позитано”, но в другите уважавани български икономически университети има едно понятие, което се нарича „реален сектор”. Тъй като в България над 90% от работещите са заети в реалния сектор и точно този реален сектор определя 100% от брутния вътрешен продукт на България, той създава всички блага, които ние потребяваме. Точно в реалния сектор, където работят тези хора, те нямат този проблем с отпуските. Никъде! Там хората наистина полагат един истински труд, те всеки ден по 8 часа работят. И наистина работят. И на тези хора наистина им е необходимо да почиват.
Както е на запад, така и в България, в голяма част от тези фирми – един път в годината излизат в отпуска целите фирми, за да могат хората да си починат. Защото, когато един човек работи пълноценно, първо, че му е необходимо, и, второ, че законът дава това право да почива, за да може после да бъде работоспособен.
Проблемът остава в другата сфера – т. нар. публична сфера, от която и ние сме част. Тази публична сфера, която през последните осем години от управлението на тройната коалиция, беше увеличена с над 37% по ясни за всички нас причини. Явно дали от увеличението, дали от ненатовареността на хората в продължение на тези 8-10 години, хората не са имали нужда да почиват. Дали не са имали нужда да почиват, защото не са били натоварени или са използвани други приоми като командировки, като болнични и т.н. Знаете ли на колко от т. нар. ръководства на различни общински и държавни фирми, при пенсиониране или при напускане, трябва да им се дължат от порядъка на 20-30 хил. лв.? Хора, които от 15 години не са си ползвали отпуската. Добре, аджеба, съгласете се, че всички ние чакаме да дойде м. август, за да може всички да излязат и да почиват, в един момент тези хора, които би трябвало да са натоварени не на 100, на 110% като управители на такива важни дружества – общински ли държавни. На тях не им е била необходима никаква отпуска.
Проблемът в момента не е за хората, които са заети в реалния сектор, защото там проблеми няма. Там работодателите си правят графици, списъци, хората си почиват – проблемът е в т. нар. публична сфера.
Моля ви да не обръщаме дебата на политическа основа, как – виждате ли ние защитаваме социалните интереси на гражданите, а управляващото мнозинство, едва ли не иска да им наруши конституционните права. Това не е вярно! Посетете публичния сектор, посетете и реалния сектор, вървете в едно предприятие, за да видите как един нормален работник, който 8 часа стои на струга – той няма как да не почива, докато някой служител, който я идва, я не идва, взема болнични и така. Така е професоре! (Обръща се към народния представител Любен Корнезов.) Всички ние го знаем, обаче се притесняваме да си кажем истината. Колко от тези хора, които имат по 100-200 дни ... проверете колко болнични имат. Той има 200 дни натрупана отпуска и същевременно е ползвал 200 дни болнични!
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Дайте един пример да видим.
ЦВЕТОМИР МИХОВ: Примери много, бол! Поискайте справка в Социалното министерство, те ще ви ги дадат. (Реплика от народния представител Любен Корнезов.) Примерите са бол! Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики? Няма.
За изказване – д-р Костов, заповядайте.
ЦВЕТАН КОСТОВ (СК): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! С Указ № 176 Президентът на Републиката върна за ново обсъждане Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, като оспорва § 20 и 21 относно срока за ползване на годишния отпуск за предходни години. В мотивите се изтъква, че законът съдържа разпоредби, засягащи сериозно трудовите права на гражданите и нарушаващи техните конституционни такива, както и права, произтичащи от международни ангажименти на страната. Създават се предпоставки за отнемане на придобито до 31 декември 2011 г. право на отпуск, както и на съответно обезщетение при прекратяване на трудовите договори.
Осигуряването на платен годишен отпуск е трайно уредено в българското законодателство и макар в Кодекса на труда да са записани правила за ползването му, повсеместно се наблюдава натрупване на неизползван отпуск, и то най-вече в бюджетните организации и публичните търговски дружества. Това обуславя високата им вътрешна задлъжнялост – нещо, което в условия на криза е крайно неблагоприятно.
Ето защо, ние от Синята коалиция, смятаме за уместно да се сложи ред в използването на платения годишен отпуск като се дефинират ясно задълженията на работодатели и работници. Според нас промените в Кодекса на труда са едно смислено и адекватно управленско решение, което бе крайно време да бъде взето. Не мога да се съглася, че удължаването на фиксирания 18-месечен срок ще оптимизира процеса на изчерпване на натрупаните отпуски. Просто ще продължим постарому. Наистина, съществуват възможности да не се използват натрупани отпуски. Обективни – като продължителен отпуск по болест, майчинство и др. и субективни – по причини, зависещи най-вече от работодателя, но и от служителите и работниците. Но тези случаи биха могли да намерят своето решение законодателно или по съдебен път.
Уважаеми колеги, би било интересно да се направи детайлизиран анализ на размера на натрупани отпуски, който вероятно ще покаже правопропорционална зависимост между неговата величина и мястото, което заема в йерархията един служител в държавната или общинска администрация. Резултатът от един такъв анализ със сигурност ще дискредитира демагогските твърдения, идващи отляво.
В заключение искам да изразя моята и на колегите ми от Синята коалиция убеденост, че макар и в значителна степен да е императивен и рестриктивен Законът за изменение и допълнение на Кодекса на труда, приет на 23 юни т.г., трябва да бъде подкрепен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на д-р Костов.
Реплики? Няма.
Следващо изказване – Светлана Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин министър, уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Приетите текстове в Кодекса на труда, касаещи новия режим на отпускане на платения годишен отпуск по никакъв начин не противоречат на Конституцията на Република България, на международни актове и на правото на Европейския съюз. Напротив, те са изцяло съобразени с техните изисквания. Член 48, ал. 5 от Конституцията на Република България гласи, че работникът и служителят има право на почивка и отпуск при условия и по ред, определени със закон. Въпросите за правото и размера на платения годишен отпуск са уредени трайно в нашето законодателство – в Кодекса на труда, а за държавните служители – в Закона за държавния служител. С направените промени в Кодекса на труда ние не отнемаме никакви права по отношение на ползването на платения годишен отпуск. Напротив, с направените промени ние по категоричен начин уреждаме това право, а именно до края на календарната година, за която се отнася платеният годишен отпуск. Има едно изключение – работодателят може да отложи ползването на платения годишен отпуск за следващата календарна година, но не повече от 10 работни дни. Регламентирането на правото на платения годишен отпуск е изцяло съобразено с цитираните в мотива към указа на президента международни актове – това е Конвенция 52 на Международната организация на труда от 1936 г. и Европейската социална харта.
Правото на платен годишен отпуск се придобива при най-малко 8 месеца трудов, а за държавните служители – служебен стаж, при постъпване на работника и служителя за първи път на работа. В Конвенция 52 на Международната организация на труда този срок е едногодишен. Размерът на платения годишен отпуск, както за работниците, така и за служителите е изцяло съобразен с цитираните в чл. 2, т. 3 Европейска социална харта, а именно не по-малко от 4 работни седмици, тоест 20 работни дни. Нещо повече, в нашето законодателство за някои категории работници и служители платеният годишен отпуск значително надвишава този срок, а той достига до 48 работни дни. Следователно, правото на отпуск по никакъв начин не е засегнато, то е гарантирано трайно в нашето законодателство така, както са изискванията на международните актове и на правото на Европейския съюз.
Единственият довод да се твърди обратното, това са опасенията на Президента на Република България, че визираният срок 31 декември 2011 г. няма да бъде достатъчен за ползване на старите натрупани отпуски до 1 януари 2010 г. Както каза и министърът – това е само едно предположение за евентуално настъпване на неблагоприятни последици и то след 18 месеца. Въвеждането на ограничителен срок за ползването на старите отпуски не води до отнемане на права, а допринася за тяхното своевременно и ефективно упражняване.
По отношение на цитирания срок 31 декември 2011 г. бих казала, че той дълго време се обсъждаше в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Той беше посочен от социалните партньори. Смятаме, че този срок е абсолютно достатъчен. Това са, както казах, 18 месеца или 360 работни дни.
Проблемът с натрупания и неизползван платен годишен отпуск не е от днес. Той е акумулирал с годините и нито едно правителство не е имало смелостта, не е имало доблестта да сложи ред и да преустанови тази порочна практика, а именно превръщането на платения годишен отпуск в пари като обезщетение при пенсиониране или при напускане на работа. Отпускът се дава, за да може работникът и служителят да възстанови своето здраве, за да може той да бъде работоспособен и да изпълнява чинно задълженията си. Отпускът не е алтернативна форма на финансово стимулиране и законодателят по никакъв начин не трябва да позволи повече да се разглежда като такъв. Подобен феномен в другите европейски държави, както каза и министър Младенов, няма. Там платеният годишен отпуск се ползва за календарната година, за която се отнася и не се прехвърля през следващата календарна година.
Уважаеми колеги, с оглед на изказаните доводи, аз ви призовавам отново да подкрепите Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, с който се дава възможност най-накрая правото на отпуск да бъде ползвано по такъв начин, каквито са неговата същност и характер. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Реплики – Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, с интерес следя включванията на управляващите в този дебат и се опитвам да преброя колко пъти ще бъде повторена една лъжа. Между другото тон даде господин Тотю Младенов – социалният министър, и това се мултиплицира и преповтаря от представители на ГЕРБ. Това е лъжата, че няма отнемане на права на хора на труда, че няма ощетени български граждани от решението, което взе управляващото мнозинство по отношение на отпуските.
Използвам случая, тъй като имаше един спор за физиономиите и лицата от ГЕРБ, да кажа, че госпожа Ангелова е едно от лицата, които предложиха въвеждането на давностния срок, след който хората няма да могат да ползват своите отпуски.
Това, госпожо Ангелова, имайте доблестта да го кажете на всички в залата, ще се случи веднага – не от 1 януари 2012, а още тази година. Тъй като хората първо ще бъдат принудени да ползват отпуска си за 2010 г. и автоматично още в края на тази година ще загубят правото си да ползват отпуска си за 2008 г. Това е Вашето предложение. (Реплика от народния представител Красимир Велчев.)
Лъжа е, също така, че до края на 2011 г. всички български граждани ще имат възможност по график да използват своите платени отпуски. Вие много добре знаете от справките, с които разполага Социалната комисия, че това е невъзможно. Напротив, ако се възприеме този подход означава да бъде абсолютно блокирана администрацията. Защото средностатистически даже в системата на приходната администрация неползваните отпуски средностатистически са над 100 дни. Е, как ще се случи това до края на 2011 г.?
Това е едно решение, което е насочено срещу българските граждани и е истина, че досега нямаше правителство, което да има смелостта, нямаше правителство, което да има нахалството да лиши хората от конституционното им право да ползват своите отпуски. (Шум и реплики.)
Първото правителство и мнозинство, което има това нахалство да лиши хората от правото им да ползват своя платен отпуск е това мнозинство и това правителство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето изтече, госпожо Манолова.
Втора реплика? Няма.
Дуплика, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Манолова, по отношение на давностния срок за ползването на отпуските той не е коментиран във ветото на президента. Вие сте много смела тук и Вашите колеги по отношение на това, че видите ли, този текст е противоконституционен. Къде бяхте Вие, когато се разглежда на първо четене законопроектът в Комисията по труда и социална политика и когато всички вие гласувахте „за” тези промени. Вие се обединихте, това го има в стенограмата, че най-накрая се слага ред в трупането на стари отпуски. (Реплика от народния представител Мая Манолова.) Също така между първо и второ четене, когато вие трябваше да внесете промени, ако не сте съгласни с този текст: защо вие не внесохте текст за отмяна на този срок – 31 декември 2011 г., а внесохте текст за удължаване на срока за ползване на старите отпуски до 31 декември 2012 г.? Една година повече, госпожо Манолова, този текст не го прави по-малко или повече противоконституционен. Вие сте юрист и знаете много добре това. (Силен шум и реплики. Народният представител Мая Манолова иска думата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не виждам в думите й някакво засягане...
Заповядайте за лично обяснение, госпожо Манолова. (Силен шум и реплики.)
Моля за ред в залата!
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Използвам случая да поискам удължаване на парламентарното време на Коалиция за България.
Уважаема госпожо Ангелова, не Ви виждам в залата. Крайно време беше да прочетете стенограмата от заседанието на Социалната комисия, защото Вие продължавате да говорите неистини.
В своето изказване в Социалната комисия обърнах специално внимание върху абсурдността на този текст и предупредих, че след него ще завалят осъдителни решения от съда в Страсбург по повод на това, че хората ще бъдат ощетени от едно противоконституционно решение, че това не е антикризисна мярка, защото тя ще натовари бюджета на държавата с десетки и стотици хиляди левове.
Между другото, ако продължавате да се инатите отново повтарям своите думи, ще се случи именно това. Защото хората няма да седят безучастно и да ви гледат как се упражнявате върху тях.
Що се касае до гласуването в Социалната комисия, тъй като внесения от управляващите проект за промени на Кодекса на труда включваше текстове, които въвеждат гъвкави форми на заетост, нещо за което ние винаги сме твърдели, че е полезно за българския бизнес ... (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
Моля успокойте се. Я, малко по-спокойно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да се изслушваме! Личното обяснение беше ...
МАЯ МАНОЛОВА: Господин Велчев, владейте си нервите! Владейте си нервите!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Личното обяснение беше по повод поведението на госпожа Мая Манолова в комисията. Тя в момента това разказва, какво е правила в комисията.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): За Страсбург, така ли?
МАЯ МАНОЛОВА: Да, това беше моето изказване в Социалната комисия, тъй като госпожа Ангелова повтаря вече за десети път някаква лъжа. Ами прочетете, госпожо Ангелова, стенограмата, ако не сте внимавали там. Прочетете я най-накрая! (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето, госпожо Манолова.
За изказване – Цвета Георгиева.
Заповядайте, госпожо Георгиева.
ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА (Атака): Уважаема госпожо председател, това с упражненията и как върху българския трудов народ се вършиха криминални упражнения, го гледахме много добре през предните два мандата на управляващите. Това е съвсем очевидно докъде е довело, защото въпреки прекрасната илюстрация на победите на предишното управление от господин Стойнев, ние обаче не виждаме резултатът да е такъв. Ако това беше така днес депутатите от Коалиция за България щяха да бъдат не само 40, а щяха например да бъдат 117, само че не е такъв резултатът. (Единични ръкопляскания в ГЕРБ.)
Резултатът, който виждаме в този избор, е именно благодарение на това упражнение и на това отгоре от опозицията продължават нагло да лъжат и да твърдят пред очите на целия български народ, че те имали някакви заслуги или че са имали някакво управление, което е било по-добро. Съвсем очевидно е, че това не е така.
Що се отнася до това, че най-после чрез този текст се слага ред в държавата и се прекратява изключително неприятната практика да се карат отпуски чрез болнични, за да могат да се пестят и вместо тях накрая евентуално да се вземат парични обезщетения. Най-после една ужасна несправедливост, която беше създадена с премахването на давността върху отпуските, си идва на мястото.
На това отгоре не е ясно за какво тук се плаче, че нямало да може да се вземат отпуските от 2008 г., след като давността на отпуските започва да тече от 1 януари 2012 г.? Значи, това, което каза госпожа Манолова, е поредната лъжа, поредното насъскване на хората с явни неистини. При условие че от 2012 г. влиза давността, как може да се твърди, че отпуските за 2008 г. няма да могат да се вземат?
Крайно време е опозицията да започне да внимава какво говори и, най-важното, да не пръска непрекъснато дезинформация, откровени лъжи и помия по управляващите. Не им прави чест, както не им правеше чест и тяхното управление досега. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ, реплика на народния представител Любен Корнезов: „Браво, браво!”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
За изказване – народният представител Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо председател, уважаеми колеги! Същината на въпроса, който Президентът поставя, се съдържа в следното изречение от неговите мотиви: „Невъзможността за ползване на отпуски за времето до 2010 г. след 31 декември 2011 г. или за тяхното компенсиране при прекратяване на трудовото, съответно служебното, правоотношение е недопустимо отнемане на придобити права”.
Това е мотивът. По него спорът е следният. Министърът на труда казва: това е една хипотеза, това съвсем не произтича от нормата на закона, това е предположение било на Президента, било на онези, които са против приетия закон. Напротив, колегите от Коалиция за България и синдикатите твърдят обратното – че това е нарушение на правата на хората по трудово или служебно правоотношение.
Взимам думата, тъй като по това възражение има два принципни въпроса, които непременно трябва да отчетем. Първият е: дали можем да кажем, че всички, които имат голям обем отпуски за ползване или за компенсиране, са злоупотребили с действащото законодателство? И, второ, натрупаният проблем, тъй като проблем очевидно има, така ли трябва да бъде решен, както се предлага или както е постановено в закона, който беше приет?
Тези два принципни въпроса са свързани с начина, по който правителството и мнозинството тръгват към административната реформа. Защото административната реформа е безкрайно нужна, много просрочена и много трудна. Моят отговор на този въпрос е, че този подход не е добрият подход. Първо, защото, уважаеми колеги, не можете да твърдите, че всеки, който има право да ползва отпуска или да бъде обезщетен, недобросъвестно е трупал това право. Огромното мнозинство, твърдя, са хора, които съзнателно не са взимали отпуска, съзнателно са планирали през своя трудов живот, че ще имат право в края да получат определена сума. Имат ли основание хората да направят такава калкулация, да речем, преди всичко в администрацията? Според мен, това е естествено. Вие много добре знаете, че в публичната администрация заплащанията са неколкократно по-ниски отколкото в частния сектор; че една техническа длъжност – секретар или експерт в частна фирма, получава може би повече отколкото един народен представител.
Това разделение между реален сектор, който е по предположение добър – там се създават ресурсите и доходите, и управленската сфера, която по принцип е корумпирана, е много вредно. Защото, за да бъде продуктивен реалният сектор, той трябва да има добро управление, той трябва да има добра администрация, той трябва да има добри закони. И това е нашето задължение тук.
Вие се убедихте какво означава една администрация да не е напълно отговорна, да не изпълнява достатъчно прецизно своите задължения, особено във висшите органи на държавната власт. Така че тук въпросът, който постави и колегата Стойнев, и други колеги, е: имаме ли ние основание да лишим от права, които хората са разчитали да бъдат упражнени, сега с един такъв закон? Вие казвате: ама, ние не ги лишаваме, защото могат да ги ползват до края на 2011 г. Само че в много случаи има достатъчно основания да се счита, че това няма да е възможно. Какво пречи да се даде един по-дълъг срок? Защо непременно до края на 2011 г.?
Това се вписва в този подход, и тук вече е вторият въпрос – за подхода към административната реформа, за решаване с един замах, така да се каже със саблен удар, на проблеми, трупани с години, включително, ако щете, за стажа за пенсиониране, за други промени в пенсионното законодателство, като проява на воля за реформи, за решителност, за добро управление. Не тези подходи са добрите.
Тук прозвуча и в други дебати, примерно, идеята на Синята коалиция, виждам господин Агов в залата, дайте да закрием всички второстепенни разпоредители с бюджетни средства – едно чисто волунтаристично решение, щяло да изстиска, така да се каже, натрупаните тлъстини в разплутата държава.
Грижата ни трябва да бъде да осигурим добро управление. Трябва да видим защо има 37%, ако е толкова, нарастване на администрацитивния персонал, както беше изтъкнато и веднага да се сетим, че по много от законите, които възприехме от Европейския съюз, имаше задължения за създаване на нови административни звена. Не беше достатъчно прецизно преценяване колко от тези функции могат да се понесат от действащи структури. Да!
Но ние какво правим сега? Както каза д-р Костов, няма анализ, първо, на натрупания проблем – нито на сумата, нито на структурата, второ, нямаме анализ за необходимата административна реформа, което беше заявено като намерение от министър Дянков за първото полугодие на тази година. И ние сега тръгваме с една такава норма просто да изчистим въпроса. Това нито е необходимо, от гледна точка, ако щете, на степента на одобрение и подкрепа за сегашното управление - имам предвид и правителство, и мнозинство, нито е допустимо от гледна точка и на права на онези, които искат да ползват трудовите си права и на правата на всеки от нас да има добро управление. Защото това е основно право в Европейския съюз.
Начинът, по който дискутираме този въпрос, е контрапродуктивен, защото тук се разгърна един дебат, който е от лошите примери. За съжаление в голяма степен за него даде тон проф. Станилов, който напоследък какъвто и въпрос да се повдигне, ако се повдига от БСП, той прави характеристика на партия. Това е недопустимо и от гледна точка на правилника, защото той предполага да се дискутира точката, която е в дневния ред и което е по-лошо – измества дебата от същината на въпроса към едно зацикляне в политическо противопоставяне.
Завършвам с това. В мотивите на Президента, в началото, се заявява, че той подкрепя направената поправка в законодателството, тъй като се създават средства за преодоляване или намаляване на неблагоприятните последици на кризата, създават се повече възможности на работодателите за запазване и ефективно използване на работната сила, тоест поначало ключът, с който Президентът влиза за повторно обсъждане, е позитивен.
Аз наистина смятам, че онова, което и господин Местан в предходен дебат заяви, че разглеждането на едно вето на Президента е преди всичко шанс отново да се вгледаме в едно решение, си заслужава да бъде осмислено. Считам, че не е късно все още и ще има гласуване мнозинството да даде възможност за едно такова повторно разглеждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте, д-р Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Слушах изключително внимателно изказването на господин Пирински. Както винаги, като един добър оратор той успя да защити ветото на президента.
Но в неговото изказване пролича един момент на изключително смущение от това, което изрази като позиция и становище, а именно - хората, заети в публичния сектор, които, видите ли, са недобре възнаградени, нарушавайки трудовото законодателство, да могат да натрупват отпуски и по този начин те да могат да кумулират финансови средства на базата на неизползвания отпуск.
Мисля, че в изказването това е доста смущаващо като фактор, тъй като в един момент ние даваме пример как в публичния сектор да не се спазва трудовото законодателство и чрез това неспазване да могат да бъдат кумулирани финансови средства.
Не мога да се съглася с това, господин Пирински, и бих искал да обясните ясно и точно дали това сте имали предвид. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – Красимир Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Пирински, да, въпросът е срокът дали е достатъчен, или не е достатъчен. Ние от ГЕРБ смятаме, че за добросъвестните служители и работници този срок е достатъчен.
Какво имам предвид? Хората, които не са ползвали 2-3-4 години отпуск, ще могат в рамките на този срок да го използват. Хората, които десет години не са ползвали отпуск, за съжаление, може би няма да могат да го използват. Но нали това е думата „справедливост”?
Аз ще илюстрирам с един пример, и то оттук, от Народното събрание за нещо, с което се сблъсках, когато дойдохме – първите дни, и бях удивен. Колеги, да напомня – 38 хил. дни имаше заварени отпуски в Народното събрание! Забележете, тези 38 хил. дни бяха на хора от постоянните комисии и няколко шофьори, забележете – персонални, на персоналните коли!
Изводът какъв е? Кой е следил тези от постоянните комисии какво правят през м. август, през Коледната и пролетната почивка? Какво са правили тези комисии?
Аз съм дълбоко убеден в себе си, че тези хора не са били на работа и изобщо никой не ги е следил.
Ето, тук говорим за лошия мениджмънт, за който споменах преди това. И защо сега управляващите както в Народното събрание, така и във всички останали сектори, трябва да прилагат тази мярка и те да оправят бакиите на предишните, и то в икономическа криза? Откъде да намерим тези пари? Това са стотици милиони, пак повтарям!
Затова единственото правилно нещо, колеги, е този срок да е такъв. (Сигнал от председателя за изтичане на времето.)
Наистина ако хората от БСП са засегнати, защото техният електорат главно е засегнат (сигнал от председателя за изтичане на времето), аз съм убеден, че хората на ДПС изобщо не страдат. Те са си ползвали отпуска. Вашият електорат си е ползвал отпуските. (Реплики от КБ и ДПС.)
Е, малка част от вас, които са в администрацията, сигурно не сте, ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето, господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: ...но вашите хора, вашият електорат си е ползвал отпуските. Така че единствената причина да подкрепяте това нещо е, че вие издигнахте президента и го направихте президент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика – Цвета Георгиева.
ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА (Атака): Този рефрен със срока, освен че е нелеп, започва вече безкрайно да омръзва. На това отгоре много е чудно защо господин президентът оспорва текста за срока, а не оспорва например факта, че когато загубят правото си да ползват отпуска след 1 януари 2012 г. в някаква степен, отпада и правото им на обезщетение. Този текст не се оспорва. Ако президентът беше толкова социален и толкова загрижен за трудовите хора и за техните права, трябваше да оспори и този текст, а не да става мълчалив съучастник в нещо, което той твърди, че е неправилно.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Това реплика ли е?
ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА: Това е реплика, разбира се. (Реплика от народния представител Любен Корнезов.)
Моля Ви се, не ми се обаждайте от място. Като искате, станете и ме репликирайте оттук. (Ръкопляскания и смях от ГЕРБ.)
На всичко отгоре тези случаи на вето, налагано от президента! Очевидно се прави, за да се саботира работата на Народното събрание, а не по някакви социални или други подбуди или защото се защитават правата на хората. За да се саботира работата на това правителство!
Да оставим настрана, че с това вето още повече съкращаваме срока, който иначе хората щяха да имат от влизането в сила на закона – ако законът си беше влязъл в сила, когато го приехме. Така че ветото е изключително нелепо и се занимава само с едно – абсолютно сте прав, да се саботира работата на правителството и, най-важното, да се настройват хората срещу 41-то Народно събрание. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За дуплика – господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Госпожо председател, по обратния ред – дали въпросът за срока е нелеп, измислен или не, е въпрос на спор. Според президента той е съвършено реален. Според синдикатите това е въпрос, който те поставят с цялата си сериозност. Така че, наред с мнението на госпожа Георгиева, залата трябва да преценява и мнението на онези, които намират този въпрос не за измислен, а за напълно реален.
Към господин Велчев. Той започна с едно признание, че, да, има категория хора, които имат да ползват отпуски от пò предходни години, които навярно няма да могат да ползват това свое право. Тоест той самият призна, че ще има накърнени права. (Реплика от народния представител Красимир Велчев.)
Допуска, че ще има накърнени права.
Тоест с отворени очи мнозинството гласува, че е възможно да накърни правата на неизвестно колко голям кръг граждани.
Как обосновава господин Велчев това свое разбиране? Казва „те са злоупотребили”.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Става въпрос за хора, злоупотребили с право!
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Те недобросъвестно не са пускали отпуски и т.н. Точно срещу тази хипотеза възразих. За мен огромното мнозинство от хора, които искат да ползват тези свои права, са добросъвестни служители или работещи по трудово правоотношение.
Тук минавам към репликата на господин Иванов, който центрира своето възражение именно на този момент – че едва ли не аз защитавам тезата, че е допустимо да се легализира неправомерно ползване на такова право.
Аз не казах такова нещо, господин Иванов. Моята теза беше следната – че хора в администрацията, работейки при занижени доходи, могат да планират за себе си, че няма да излизат в отпуск, че ще останат да работят и че ще трупат това право по закон. Това ми беше тезата, а не че ще отидат в отпуск, без да оформят това като отпуск. Разбира се, че не съм имал такова нещо предвид.
След като се поставя въпросът за практиката в Народното събрание, господин Велчев спомена, че са му направили впечатление такива натрупани права в комисиите и в някои случаи – в гаража. Както сами разбирате, контролът върху работата на служителите в комисиите е въпрос на председателите на комисиите. Преди всичко, те са с пò особен статут.
Но имайте предвид, че 40-то Народно събрание две години не излизаше в летен отпуск, защото приемаше законодателство, свързано с хармонизацията на българското с европейското.
Наблюдението на един служител дали в отпускарския период работи или не зависи от неговия ръководител – председателят на комисията, който спокойно може да му е възлагал задачи.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Вие отговаряхте за Народното събрание.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Винаги съм поставял въпроса, когато ми се даде заповед: тази сума, която безспорно е голяма, отговаря ли на законодателството? Категорично съм бил уверяван, че това е в пълно съответствие с действащия закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Пирински.
За изказване – Павел Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Госпожа Георгиева каза преди малко, че ветото било нелепо. То не е нелепо за БСП и за президента. То е много закономерно и е част от голямата политическа игра, която играят те.
Тук затънахме в проблемите и въпросите по същество по социални въпроси, конституционни въпроси, по правни въпроси. Разбира се, ясно е, безспорно е, че е необходима тази мярка, която Народното събрание възприе, това изменение на закона. То е антикризисно, то е абсолютно необходимо, то е поправяне на един проблем, който години наред висеше. Мнозинството, прави му чест, най-после го решава.
Въпросът, уважаеми колеги, обаче трябва да си кажем, е общо политически. И той е в контекста на конкретния момент, който е отговорен. Отива се след година и половина на избори – и местни, и президентски. Поставено е пред президента и пред българското общество какво Първанов ще прави след този мандат.
Това, което виждаме след няколкото вота, след няколкото върнати закони до този момент, няколко от тях с наложеното вето от президента, то е все в този контекст. Явна е връзката между БСП и Първанов. Тя никога не е крита. Връзката е толкова тясна, че те са едно и също нещо.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Нормално е, разбира се!
ПАВЕЛ ШОПОВ: Нормално е, да, нормално е?! Не е нормално, разбира се, а вие го считате за нормално, защото президентът Първанов не е президент на българския народ, той е президент на БСП и на ДПС. Той е президент на онези, които го избраха от Истанбул и от другите турски градове, които идваха с автобуси, но това е отделна тема, по която много пъти е говорено.
Нужен е обаче един процес на адаптация, трансформация и връщането на Първанов в редиците на БСП. Нужна е стиковка, нужни са съвместни акции, нужни са съвместни маневри. Това са маневри между БСП и президента, в които главнокомандващият си влиза във функцията. Това е процес, който трае от известно време и ще трае още година и половина, докато президентът слезе от сцената. Всичко е това.
Не е проблемът, пак повтарям, този, който тук ние разискваме – конституционния, юридическия, икономическия, финансов. Не е проблемът за БСП, разбира се, и в правата на трудовия народ, в това, че БСП била социална партия. Всъщност въпросът е БСП и президентът да демонстрират точно това, защото това е тяхната мисия. Затова този случай е особено удобен за тях, за да направят този панаир, да губят парламентарно време и да предизвикат този безсмислен дебат по същество.
Отдавна решенията се вземат или между президента и БСП, или на „Позитано” № 6, или в Президентството. БСП и ДПС имат два адреса – те имат адрес и на Президентството, и на „Позитано” № 6. Там решенията се вземат между другари, между съмишленици и всичкото, което става всъщност е: слушай БСП и ДПС – слушай президента Или обратното: слушай президента – разбирай, че това ще правят от БСП и ДПС.
Уважаеми колеги, нещата са много по-дълбоки в чисто политически план. Това е част от предизборната кампания. Това е част, трансмисия, начин за трансформиране на президента в неговата бъдеща роля като лидер на така нареченото ляво и на съюзника му ДПС.
Какво очакват те? Във всеки един от тези случаи на върнат закон, във всеки случаи на наложено вето от президента, те правят проба на сега управляващото мнозинството. Всеки един вот, всяко едно вето, е лакмус в очакване да се пропука по някакъв начин сегашното мнозинство, но то и в този случай няма да се пропука. Това трябва оттук нататък да правим – да работим, да действаме и да бъдем такива, че да не се пропука. Тук господин Пирински беше благ и кротък за разлика от нахалните си съпартийци. (Реплики от БСП.)
И, забележете, да се помисли, да се върне, да се приеме, че да се помисли нещо да се направи, та дано се излъже мнозинството и да направи тази грешка - да гласува за ветото на президента. Не, това не бива да се допуска! Залогът е много по-голям. Залогът е общо политически.
С едно такова гласуване от страна на Народното събрание в подкрепа на ветото на президента, опозицията – БСП и ДПС, се надяват да обърнат тренда. Опитват се и се надяват да вземат инициативата, да излязат от абсолютната дупка, в която са изпаднали и да си върнат историческата и политическата инициатива. (Шум и реплики отляво.)
Няма да им направим това удоволствие, както сега, очаквайте и следващото вето на президента, очаквайте нови върнати закони без каквото и да е основание, без нищо конституционно. (Шум и реплики.) Очаквайте от БСП подобни мотиви, каквито бяха изложени тук, в това Народно събрание. Да бъдем единни и да гласуваме против ветото на президента и за закона, така както сме го приели при първото четене и както беше публикуван. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз.
Реплики? Няма.
За изказване – господин Коцев, заповядайте.
НИКОЛАЙ КОЦЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Вземам думата от името на работодател. Точките в закона и параграфа не бих могъл да ви ги цитирам. Мога да се изкажа като човек, който е подписвал заповеди за отпуски, който е подписвал споразумения за извънреден труд, който се е договарял с администрация, която да работи допълнително. Затова бих искал да кажа, че тук малко обръщаме пирамидата. Обикновено колегите отдясно говорят за липса на диалог… (Шум в залата.)
Отляво, да. Съжалявам, извинявам се.
Много добре знаят всички, които гледат и слушат, всички граждани много добре знаят, че това, което вие казвате и наричате „липса на диалог” се нарича „словоблудство” или „празноговорене”, което да отнема времето за работа на парламента, заради което ни обиждат по-късно, че не работим. (Шум и реплики в залата.)
Защо? Защото вашата единствена задача е да ни вмъквате в безсмислени спорове и разговори. (Силен шум и реплики от КБ.)
Да ни вмъквате в безсмислени спорове и разговори!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Ще ви помоля отляво да не се обаждате от място (Оживление в мнозинството.)
Да – отляво, а не отдясно!
А, иначе, огромни претенции за всичко, отляво!
Заповядайте, господин Коцев.
НИКОЛАЙ КОЦЕВ: Благодаря.
И тъй като имаше много голям шум в залата, не разбрах за колегата отляво – колегата, секретар или секретарка го нарекоха, не разбрах много добре. Искам да му припомня нещо. Не знам дали е учил в Сорбоната. Не знам преди това къде е учил в България, обаче искам да му напомня, че има едно желязно правило: никой работодател не гледа с добро око на работника, който не е ползвал отпуската си през изтеклата година. Защо? Защото той не е пълноценен работник. Той не е пълноценен работник, разбирате ли?
И най-накрая искам да ви призова да приключим това словоблудство и това губене на парламентарно време. Защо?
Господа отляво, ако вие предложите този срок да бъде удължен до три години, аз смятам, че тогава ще бъдете най-прозрачни, защото средният ешелон в целия държавен апарат е натрупал най-големите отпуски. Тези хора, така и така, не работят както трябва и сега. Те биха не работили три години. Това означава провал за нашето правителство. Това е, което вие искате – тези хора да не работят, да си използват отпуските, да няма кой да работи в държавата и държавата да затъне хептен в момент на криза. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
За изказване, заповядайте, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Господин председателю, уважаеми народни представители! Като слушах тук представителите на мнозинството, а и министъра, който си тръгна, лично аз не си правя никакви илюзии, че моят глас ще бъде чут в тази зала. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Но все пак, когато се касае до Конституцията, знаете, че поне аз съм много ревнив. Само преди седмица в тази зала почти единодушно отбелязахме даже с декларация приемането на нашата българска Конституция, а сега - както вчера, така и днес сме на път да я погазим.
Понеже тук има спор около този срок. Цитирам ви дословно какво пише във вашия приет закон: „Неизползваният до 1 януари 2010 г. платен годишен отпуск за предходни календарни години може да се ползва само до 31 декември 2011 г.” Това е също и за държавния служител, да не ви казвам текстовете на § 3е.
Следователно, уважаеми дами и господа народни представители, ако един работник или служител, примерно дамата, която стои пред мен, не е ползвала за 2008 или 2009 г. и не може да ги ползва до 2011 г., нейното право се от-не-ма. (Смях.) Две хиляди и осма година или 2009 г. хиляди български граждани са придобили правото на отпуска. Те го имат сега това право на отпуска и вие го отнемате. Това е всъщност една санкция – едно наказание спрямо работници и служители, и то наказани с някаква предполагаема вина.
Господин министърът, а и някои народни представители тук казват: „Ама това е само една хипотеза, една възможност.” И това го повтарят многократно. Но, уважаеми дами и господа, обръщам се към юристите – това се учи още в първия семестър на първи курс.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: И в Сорбоната.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, и в Сорбоната, и в Софийския университет. (Смях.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Моля за тишина в залата!
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Всяка правна норма, уважаеми дами и господа, има хипотеза, диспозиция и санкция – това са трите елемента. И, разбира се, не дай си, Боже, да попаднеш под хипотезата на тази норма. Попаднеш ли под хипотезата, за което министърът говори, ами, ще дойде санкцията и ще ти отнемат правото.
Какво казва българската Конституция в тази насока? Няма да се спирам за Испания и Германия. Въобще не е вярно това, което говори тук министърът.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Как да не е вярно?! (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Разбира се, че не е вярно. Четете го, уважаеми дами и господа.
Питам: може ли някой в тази зала, а и извън нея, да ми каже, че правото на отпуска не е основно конституционно право, не е социално право, регламентирано в чл. 48, ал. 5 от българската Конституция? Кажете ми!
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Отпуската е годишна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Не се обаждайте от залата!
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, годишна отпуска е.
Основно право ли е, млада госпожице? Това е Глава втора от българската Конституция. Основно право е, разбира се.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Коя глава?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Глава втора от българската Конституция, отвори я – чл. 48, ал. 5.
И сега, след като всички признавате, че това е основно право, отиваме на чл. 57, неправилно цитирате ал. 3: „Основните права на гражданите са неотменими.” Не можеш да отмениш основно конституционно право, което е придобито, говоря придобито, а не бъдещо. (Реплики и шум от ГЕРБ.)
И още нещо, уважаеми дами и господа, защото тук се спират на третата алинея. Обърнете внимание – при обявяване на война, военно или друго извънредно положение основните права само могат да бъдат ограничавани. Даже и при война и при военно положение не могат да бъдат отнемани. Нима сме във война, или сме във военно положение според ГЕРБ (реплики от ГЕРБ), че не само ограничавате, а отнемате едно основно конституционно право?
Има и още нещо, уважаеми дами и господа. Президентът в своя указ посочва точно шест не документа, а международни договори се казва, конвенции, които са във връзка с правото на отпуска. Тези конвенции са ратифицирани от България и по силата на чл. 5, ал. 4, ако не знаят някои, те имат даже предимство пред българското законодателство, те стоят над Кодекса на труда.
За да не бъда голословен и да се спирам на всяка една от конвенциите - те са тук, който желае, мога да ги размножа и да му ги дам да се запознае, ще се спра само на една конвенция, тя е 52-а.
Член 6, обърнете внимание какво пише: „Всяко лице, уволнено по причини, зависещи от работодателя, преди да получи полагаемия си отпуск, трябва да получи за всеки ден от дължимия отпуск по тази конвенция размера на въз-на-гра-жде-ние-то.”
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Да, така е.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Така е.
Сега вие какво правите? Значи, няма да ползвам отпуската си по една или друга причина, няма да получа и възнаграждението си по силата на Конвенция 52.
На вас известно ли ви е, дами и господа, че тази конвенция е от 1936 г.?
Известно ли ви е, дами и господа, че има Международна организация на труда, която е създадена 1919 г., а България, макар и царска България, е член на тази международна организация още от 1920 г.? Доколкото аз си спомням и доколкото знам, тогава ГЕРБ не е съществувала, или бъркам? И понеже ГЕРБ я е нямало в правния мир, когато тази конвенция е приета, те казват: „Ама нас конвенцията не ни интересува, няма да я спазваме!”
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: А Българската комунистическа партия съществувала ли е?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, Българската социалистическа партия е съществувала много, много преди конвенцията. Тази конвенция не е на Българската социалистическа партия, тя е на България, на българските работници и служители, защитавайки тези права. Преди почти столетие прогресивното човечество е защитило, доколкото може, по-слабия – работника или служителя, в областта на отпуските и възнагражденията, вие казвате с лека ръка: „Не!”.
Е, аз питам: такъв ли може да бъде един подход? Зная аз как ще гласувате, но трябва да знаете, уважаеми дами и господа, че в първия рунд, когато приехте този закон, го приехте насила. Сега е втори рунд, опомнете се. Ако ли не, както е в аматьорския бокс, има трети рунд и той ще бъде в Конституционния съд, защото силата е в правото. Ние ще победим в Конституционния съд, ако днес вие (смях, ръкопляскания и реплики от ГЕРБ) отхвърлите ветото. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплика – заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Господин Корнезов, докато сте все още близо, да ме чуете по-добре. Най-важното, което казахте, беше в края. Казахте: в Конституционния съд. Конституционният съд ще бъде вкаран в тази игра, за която говорих в изказването си преди малко, защото той е едно от последните ви убежища – и на Вас, и на партията ви, и на ДПС, и на НДСВ, и на президента (тропане по банките, ръкопляскания и смях от ГЕРБ), така че това се върти. Неслучайно Вие с такава убеденост заявихте, че ще победите в Конституционния съд – всичко е съгласувано, всичко е подготвено. Когато гледахме вчера нещо, върнато от Конституционния съд, видяхте, че той действа, винаги съм казвал, като Горна камара. Не е част от съдебната система, но и той е като съдебната система. Трябват коренни преобразования в съдилищата, защото вие много издадохте четата.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ, от място): Господин председател, не може да се говори така за Конституционния съд на България!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Ако обичате, седнете на мястото си! Не се обаждайте от място, ще Ви отстраня от залата.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Оттук нататък, уважаеми колеги от мнозинството, очаквайте, че тези неща, които се случват – с ветото на Президента, с отнасянето до Конституционния съд, с пинг-понга – връщането от Конституционния съд тук, ще зачестят, ще ескалират до президентските избори. На това се разчита. Това е стратегията, а не тактиката. Това е стратегията!
Така че опозицията – ДПС и БСП, се втвърдяват, заиграват твърдо с Президента, с някои институции. Остава ние – управляващите и тези, които ви подкрепяме като управляващи, също да се втвърдим и да играем по-задружно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика – госпожа Фидосова.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Корнезов, ще си позволя да Ви направя реплика като юрист на юрист. (Оживление в блока на КБ.) Уважавам Ви изключително много като специалист и по конституционно право, но много моля за коректен прочит на закона и на Конституцията.
Какво казва Конституцията? Член 48 говори, че работниците и служителите имат право на отпуск при условие и ред, определени със закон.
Хайде сега да четем по-нататък закона – това е Кодексът на труда. Той казва (действащи текстове от Кодекса от 2001 г.): „Платеният годишен отпуск се разрешава на работника или служителя наведнъж или на части, от който най-малко половината се използва на веднъж през календарната година.”. „Работникът или служителят е длъжен да използва този отпуск – казва по-нататък Кодекса на труда – и работодателят е длъжен да го разреши”. Забележете обаче, трябва да има искане от работника или служителя, за да го разреши работодателят. Иначе той търпи санкция.
По-нататък, господин Корнезов, чета Конституцията, чл. 57, ал. 1: „Не се допуска злоупотреба с права”. Случаите, които днес се визират тук и два часа се води диалог и диспут от тази трибуна, е именно злоупотреба с право. Член 58, ал. 1 от Конституцията, господин Корнезов, казва: „Гражданите са длъжни да спазват и изпълняват Конституцията и законите. Никой няма по големи права от останалите в тази държава.” И наистина Ви моля за коректен прочит на закона и на Конституцията. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Трета реплика? Няма.
Господин Корнезов – дуплика.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Госпожо Фидосова, първо, има някои ведомства, където работникът или служителят не може сам да напусне. Примерно МВР и МО. И в другите ведомства докато началникът не те пусне, не можеш да излезеш. Това е ясно за всички.
Освен това когато говоря тук, имам предвид придобито право на отпуска в миналото. И това придобито право на отпуска чрез вашия Кодекс на труда се отнема, отнемат се евентуални права, които са придобити. Ето, това е противоконституционно!
С удоволствие ще се видим в Конституционния съд. Аз ще предложа на Конституционния съд заседанието да бъде публично, пред журналисти. Елате там да се състезаваме. Елате там. Ще Ви кажа още десетина аргументи в тази насока. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Друга изказвания?
Заповядайте, госпожо Манолова.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ от място): Те нямат повече време!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Спокойно, трябва да видя колко време има.
Заповядайте, госпожо Манолова. Говорете. (Мая Манолова изчаква госпожа Цецка Цачева да смени Анастас Анастасов на председателското място.)
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Слушам с интерес темата на мнозинството, че тези, които не са си ползвали отпуските …
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ от място): Нямат право да се изказват!
МАЯ МАНОЛОВА: По повод вашата теза, че тези български граждани, които не са ползвали правото си за отпуск своевременно в съответните години, са злоупотребили с права и са недобросъвестни, искам да попитам: колко от членовете на правителството, които са получили обезщетение за платен отпуск, са недобросъвестни? Например госпожа Христина Митрева, която е шеф на Осигурителния институт (силен шум и възгласи в мнозинството) и която е получила 31 хиляди … (силен шум и възгласи в мнозинството).
Госпожо председател, моля, сложете ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, подала съм сигнал, че времето е изтекло. Завършете си изречението.
МАЯ МАНОЛОВА: Добросъвестна ли е Христина Митрева, която е взела като обезщетение за неползван платен отпуск 31 хил. 265 лв.? Отговорете!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова, времето Ви изтече.
Има ли други народни представители, които желаят да участват в дебата? Няма.
Дебатът е закрит.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, приет на 23 юни 2010 г. и върнат за ново обсъждане.
Моля, гласувайте.
Гласували 176 народни представители: за 128, против 48, въздържали се няма.
Предложението е прието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ от място): Много здраве на Президента!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожа Манолова – за прегласуване. (Смях и оживление в мнозинството.)
Моля за ред в залата!
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, по празните места в половината, която заема мнозинството от ГЕРБ, е видно, че в залата отсъстват повече от 7 депутати от ГЕРБ. (Смях и възгласи „Е-е-е” от мнозинството.)
Затова предлагам прегласуване …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Намеквате, че има гласуване с чужди карти ли, госпожо Манолова? Не мога да разбера.
МАЯ МАНОЛОВА: Намеквам, че информационната система за пореден път не отчита реалното състояние в залата (възгласи „Е е е” от мнозинството). Това намеквам! Имаше аналогичен случай при предно гласуване на президентско вето, когато събирахте гласове.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ от място): Пребройте ги! Нали можете да броите до 100?!
МАЯ МАНОЛОВА: По същество - имате още една възможност: тези, които гласуваха за този закон, който орязва правата на българските граждани, да размислят, защото в момента с това си гласуване си навличате справедливия гняв на хиляди и стотици хиляди хора, които няма да могат да ползват правото си на отпуск.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на прегласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
Моля, гласувайте.
Гласували 179 народни представители: за 130, против 49, въздържали се няма.
Предложението е прието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Обявявам 30 минути почивка. Ще продължим в 11,45 ч.

(След почивката)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Продължаваме заседанието с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВОДИТЕ, приет на първо четене на 26 май 2010 г.
С доклада за второ гласуване на Комисията по околната среда и водите ще ни запознае госпожа Искра Михайлова.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Преди всичко ми позволете да направя процедурно предложение за допускане в залата на господин Асен Личев – директор на Дирекция „Управление на водите” към Министерството на околната среда и водите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване процедурното предложение за допускане в залата.
Гласували 65 народни представители: за 65, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Поканете господин Личев в залата.
Госпожо Михайлова, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА:
„ДОКЛАД
относно второ гласуване на Законопроект за изменение и
допълнение на Закона за водите № 002-01-36, внесен от
Министерския съвет на 11 май 2010 г., приет на първо
гласуване на 26 май 2010 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за водите”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за наименованието на закона.
Гласували 67 народни представители: за 67, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване ан блок § 1, 2, 3 и 4 по вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Постъпило е предложение от народния представител Любен Татарски за създаване на нов § 4а.
Комисията подкрепя предложението за създаване на нов § 4а, който става § 5:
„§ 5. В чл. 11, т. 1 накрая се добавя „- държавна собственост”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Становища? Няма.
Гласуваме § 5 по доклада на комисията.
Гласували 77 народни представители: за 76, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 6.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 7.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 8.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 6, 7, 8 и 9 по доклада на комисията.
Гласували 76 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: По § 9 е постъпило предложение от народния представител Любен Татарски, което комисията подкрепя по принцип.
Постъпило е предложение от народния представител Фани Христова и група народни представители, което е подкрепено по принцип от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 9, който става § 10, и предлага средната редакция:
„§ 10. В чл. 19, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 4, буква „в” думите „без съдържащите се в тях води” се заличават.
2. В т. 5, думите „най-вътрешния пояс” се заменят с „пояс І”, думата „водоизточниците” се заменя с „водовземните съоръжения” и накрая се добавя „и чл. 24, т. 11”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи за изказване по този текст? Няма.
Подлагам на гласуване § 10 по доклада на комисията.
Гласували 85 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 11 по предложение на комисията.
Гласували 84 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 11, който става § 12, и предлага следната редакция:
„§ 12. В чл. 21 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 след думите „чл. 135” се добавя „ал. 1”.
2. В ал. 3 думите „Особено право на водовземане” се заменят с „Концесия за добив”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 12 по доклада на комисията.
Гласували 83 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, 13, 14 и 15, които стават съответно 13, 14, 15 и 16.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме ан блок параграфи с номера от 13 до 16 включително по доклада на комисията.
Гласували 89 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: По § 16 е постъпило предложение на Фани Христова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 16, който става § 17 и предлага следната редакция:
„§ 17. В чл. 43 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 след думите „населените места”, се добавя „и селищните образувания”;
2. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Разпоредбата на ал. 2:
1. се прилага за водовземане от подземни води в рамките на определените в Плановете за управление на речните басейни и обявени в интернет страниците на басейновите дирекции максимални водни обеми за землището на всяко населено място, които не могат да бъдат по-големи от 50 на сто от разполагаемите ресурси на първото от повърхността подземно водно тяло.
2. не се прилага при водовземане от минерални води;”
3. В ал. 5 думите „т. 3” се заменят с „т. 4”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
В доклада има допусната една правописна грешка – записано е „които ни могат”, да се чете, както беше докладвано „които не могат”.
Подлагам на гласуване § 17 по доклада на комисията.
Гласували 85 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 17, който става § 18 и предлага следната редакция:
„§ 18. В чл. 44, ал. 1 се създава т. 3:
„3. в случаите по чл. 58, ал. 1, т. 1 и 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 18 по предложение на комисията.
Гласували 82 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: По § 18 е постъпило предложение от народния представител Фани Христова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 18, който става § 19 и предлага следната редакция:
„§ 19. В чл. 46 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) точка 1 се изменя така:
„1. изграждане на нови, реконструкция или модернизация на съществуващи системи и съоръжения за:
а) регулиране на оттока;
б) линейна инфраструктура, пресичаща водни обекти – аквадукти, мостове, преносни мрежи и проводи;
в) хидрогеоложки проучвания във връзка с дейностите по буква „з”;
г) защита от вредното въздействие на водите;
д) хидротехнически пристанищни съоръжения;
е) плаващи съоръжения в язовири;
ж) водовземане от повърхностни или от подземни води;
з) реинжектиране и за инжектиране на води, за изкуствено подхранване на подземните води и за отвеждане на замърсители в подземните води – в случаите по чл. 118а, ал. 2;”
б) точка 3 се изменя така:
„3. заустване на отпадъчни води в повърхностни води за:
а) проектиране на обекти, в т. ч. канализационни системи на населени места, селищни и курортни образувания;
б) експлоатация на съществуващи обекти, в т. ч. канализационни системи на населени места, селищни и курортни образувания;”
в) точка 9 се отменя;
г) създава се т. 10:
„10. поддържане проводимостта на некоригирани речни легла с цел почистване от храсти, дървесна растителност и отпадъци в зоните по чл. 119а, ал. 1, т. 5, обявени за опазване на местообитания и биологични видове.”
2. Алинея 4 се изменя така:
„(4) Не се изисква разрешително за ползване на воден обект по
ал. 1, т. 3 в случаите на:
1. заустване на битови отпадъчни води за обекти извън границите на населените места и селищните образувания при:
а) максимално денонощно водно количество до 10 куб. м на денонощие и до 50 еквивалентни жители, и
б) осигурено най-малко първично пречистване на отпадъчните води;
2. обекти, формиращи битово-фекални отпадъчни води в границите на населените места и селищните образувания без изградена канализационна система; за тези обекти се прилагат разпоредбите на Закона за устройство на територията.”
3. Създават се ал. 5 - 8:
„(5) Разрешително за ползване на воден обект за реконструкция и модернизация на съществуващи съоръжения се изисква само в случаите по ал. 1, т. 1, букви „а”, „б”, „г” и „д”, а в останалите случаи реконструкцията и модернизацията на съоръженията се извършва след предварително писмено уведомяване на компетентния орган по реда на чл. 58.
(6) Разрешителните за ползване на воден обект за изграждане на съоръженията за подземни води по ал. 1, т. 1, букви „ж” и „з” се издават в рамките на разрешително за водовземане, за отвеждане, за инжектиране или за реинжектиране чрез нови съоръжения.
(7) Когато мястото на заустване на отпадъчни води изисква изграждането на съоръжения, които оказват въздействие върху водния обект, условията за неговото опазване при изграждане на съоръженията се определят в разрешителното по ал. 1, т. 3.
(8) Разрешително за заустване на отпадъчни води по ал. 1, т. 3, буква „а” се изисква и в случаите на проектиране на разширение или изменение на съществуващи обекти, което е свързано с промяна на параметрите и мястото на разрешеното заустване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма желаещи.
Гласуваме § 19 по доклада на комисията.
Гласували 83 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 19, който става § 20 и предлага следната редакция:
„§ 20. В чл. 46а се правят следните изменения и допълнения:
1. Създават се нови ал. 2 и ал. 3:
„(2) Разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация по Закона за устройство на територията се издават за обекти, включително канализационни системи, чрез които се заустват отпадъчни води във водни обекти, само при наличието на издадени по реда на този закон:
1. разрешително за водовземане от подземни води чрез съществуващи съоръжения или разрешително за водовземане от повърхностни води за обекти в експлоатация, и
2. разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води за обект в експлоатация.
(3) Разпоредбата на ал. 2, т. 1 не се прилага за обекти, за които водоснабдяването се осъществява по договор с регистриран по реда на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги оператор В и К.”
2. Досегашната ал. 2 става ал. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Становища? Няма.
Гласуваме § 20 по доклада на комисията.
Гласували 83 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Параграф 20 – постъпило е предложение на народния представител Огнян Пейчев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Постъпило е предложение на народния представител Любен Татарски:
„Параграф 20 се изменя така:
„§ 20. В чл. 47 се правят следните изменения:
1. В ал. 4 думите „част от концесионното плащане, не по-малка от 30 на сто, определена” се заменят с „50 на сто от концесионното плащане, определено”.
2. В ал. 9 думите „експлоатационния ресурс на водовземното съоръжение” се заменят с „определения със заповедта за утвърждаване на експлоатационните ресурси на находището технически възможен дебит на водовземното съоръжение”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 20, който става § 21, и предлага следната редакция:
„§ 21. В чл. 47 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 се създава т. 4:
„4. други цели, когато по реда на чл. 47б при извършване на хидрогеоложки проучвания попътно е разкрита минерална вода.”
2. В ал. 9 думите „експлоатационния ресурс на водовземното съоръжение” се заменят с „определения със заповедта за утвърждаване на експлоатационните ресурси на находището технически възможен дебит на водовземното съоръжение”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи за изказване? Не.
Гласуваме преди това предложението на народния представител Любен Татарски, което комисията не подкрепя.
Гласували 82 народни представители: за 9, против 18, въздържали се 55.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване предложението на комисията за редакция на § 21. Гласуваме § 21 по комисия.
Гласували 81 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 22.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 22 по номерацията на комисията.
Гласували 79 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Параграф 22 – постъпило е предложение на народния представител Фани Христова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 22, който става § 23, и предлага следната редакция:
„§ 23. Създава се чл. 47в:
„Чл. 47в. (1) Лицата, които въз основа на издадено разрешително по реда на този закон са възложили и изпълнили за своя сметка хидрогеоложки проучвания и/или изграждане на съоръжения, предназначени за водовземане и/или оценка на ресурсите и дебитите на водовземните съоръжения за определено находище на минерална вода:
1. имат предимство при предоставяне на право на водовземане или на ползване на воден обект по чл. 46, ал. 1, т. 4, 5, 6, 7 и 8 по реда на този закон или получават по право концесия за добив на минерална вода по реда на Закона за концесиите;
2. не дължат такса за водовземане или концесионно възнаграждение за първите шест месеца от срока на действие на разрешителното или концесията.
(2) При предоставяне на правата по ал. 1, т. 1 се отчитат потребностите на съществуващи лечебни заведения за болнична помощ, определени по реда на чл. 151, ал. 2, т. 1, буква „е” и на общото водовземане за пиене и водоналиване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи за изказване? Не.
Гласуваме § 23.
Гласували 83 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 23, който става § 24, и предлага следната редакция:
„§ 24. В чл. 48 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в текста преди т. 1, след думата „Водоползвателите” се поставя тире, добавя се „титуляри на разрешителни” и се поставя запетая;
б) в т. 2 думите „и условията на тяхното предоставяне” се заменят със „за които са предоставени”;
в) в т. 3 думата „разрешителното” се заменя с „разрешителните”;
г) точка 5 се изменя така:
„5. предприемат действия за определяне на санитарно-охранителните зони на съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и тези за минерални води, използвани за лечение, профилактика, питейно-битови цели и бутилиране и:
а) изпълняват определените мерки в границите на санитарно-охранителните зони съгласно изискванията на наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 6 и заповедта за определяне на санитарно-охранителната зона, и
б) поддържат крайбрежните заливаеми ивици на реките или принадлежащите земи на язовирите, разположени в границите на зоната, в съответствие с нормативните изисквания;”
д) в т. 8 накрая се поставя запетая и се добавя „както и да предоставят изисканата от тях информация в момента на и във връзка с извършване на проверката”;
е) създават се т. 11, 12 и 13:
„11. изпълняват условията в издадените им разрешителни по реда на този закон и комплексните разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда;
12. в срок до 31 март на следващата отчетна година предоставят на директора на съответната басейнова дирекция, а в случаите на издадено разрешително по чл. 46, ал. 1, т. 3 – и на директора на съответната регионална инспекция по околната среда и водите, доклад за изпълнението на условията в издадените им разрешителни; в случаите на издадено разрешително по чл. 117 от Закона за опазване на околната среда докладът се представя като част от доклада по чл. 125, ал. 1, т. 5 от същия закон;
13. изпълняват в срок дадените предписания от контролиращ орган.”
2. В ал. 2:
а) в текста преди т. 1, след думата „Водоползвателите” се добавя „независимо дали са или не са титуляри на разрешителни” и се поставя запетая;
б) в т. 2 след думите „чл. 135” се добавя „ал. 1”.
3. В ал. 3 след думите „чл. 135” се добавя „ал. 1”.
4. Създава се ал. 4:
„(4) Водоползвателите, които не са титуляри на разрешителни и са ВиК оператори по смисъла на чл. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, пречистват и заустват отпадъчни води в повърхностни водни обекти в съответствие с издаденото разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води за съответната канализационна система.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване § 24 в редакцията на комисията.
Гласували 83 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Постъпило е предложение от народния представител Фани Христова и група народни представители за § 24.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 24, който става § 25 и предлага следната редакция:
„§ 25. В чл. 50 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Разрешително за водовземане и/или за ползване на воден обект се издава:
1. на юридически лица и на еднолични търговци;
2. на физически лица само когато искането е за:
а) задоволяване на собствени потребности в случаите по чл. 44, ал. 6;
б) заустване на отпадъчни води по чл. 46, ал. 1, т. 3;
в) минерални води - изключителна държавна собственост, които са предоставени за управление и ползване на общини;
г) земеделски цели от регистриран земеделски производител.”
2. Алинея 6 се изменя така:
„(6) Разрешителното за водовземане по чл. 44 и разрешителното за ползване на повърхностен воден обект по чл. 46 се издават при условията и по реда на този закон и на наредбите по чл. 135, ал. 1, т. 1а и 13.”
3. Създават се ал. 7, 8 и 9:
„(7) Разрешително за водовземане от подземни води по чл. 44 и разрешително за ползване на подземен воден обект по чл. 46, ал. 1, т. 5, 6 и 7 се издават за водовземане или за ползване на подземен воден обект:
1. чрез нови съоръжения;
2. чрез съществуващи съоръжения.
(8) В случаите по ал. 7, т. 1 се издава едно общо разрешително, съдържащо и условията за изграждане на съоръженията.
(9) Правата за водовземане или ползване на воден обект по разрешителното, издадено по реда на ал. 8 могат да се ползват след:
1. приемане на изградените съоръжения, предназначени за водовземане по реда на наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 2 и въз основа на документите за приемане на съоръженията;
2. изменение на разрешителното по отношение параметрите на разрешеното водовземане или ползване, което се извършва служебно от директора на басейнова дирекция, в зависимост от резултатите от проучването на подземните води в процеса на изграждане на съоръженията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 25 по доклада на комисията.
Гласували 82 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Постъпило е предложение от народния представител Любен Татарски за § 25.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 25, който става § 26 и предлага следната редакция:
„§ 26. Член 52 се изменя така:
„Чл. 52. (1) Разрешителното се издава от:
1. министъра на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице за:
а) водовземане от язовирите по приложение № 1;
б) прехвърляне на води между различни райони за басейново управление;
в) ползване на воден обект:
аа) язовирите по приложение № 1, включително за заустване на отпадъчни води;
бб) отвеждане на замърсители в подземни води в случаите по чл. 118а, ал. 2;
вв) инжектиране на въглероден двуокис, природен газ или втечнен нефтен газ в подземни водни обекти;
г) целите на отбраната и националната сигурност;
2. изпълнителният директор на Агенцията за проучване и поддържане на река Дунав – за ползване на воден обект за изземване на наносни отложения от река Дунав;
3. кмета на общината след решение на общинския съвет:
а) за водовземане от води, включително от язовири и микроязовири и минерални води - публична общинска собственост, както и от находища на минерални води - изключителна държавна собственост, които са предоставени безвъзмездно за управление и ползване от общините;
б) за ползване на водни обекти – публична общинска собственост, с изключение на разрешителните по чл. 46, ал. 1, т. 3.
4. директора на басейновата дирекция – във всички останали случаи на водовземане и на ползване на водни обекти.
(2) Разрешителни за ползване на водни обекти - части от река Дунав, вътрешните морски води или териториалното море, се издават от директора на съответната басейнова дирекция след съгласие на министъра на отбраната и на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
(3) Разрешително за водовземане от находищата на минерални води – изключителна държавна собственост, предоставени безвъзмездно за управление и ползване от общините, се издава от кмета на общината след съгласуване с директора на съответната басейнова дирекция по отношение на параметрите на водовземането. Съгласуването се извършва преди подготовката на съобщението за откриване на процедурата за издаване на разрешителното.
(4) Копие от разрешителните по ал. 1, т. 3 се изпраща на директора на съответната басейнова дирекция.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи за изказване? Няма.
Гласуваме § 26 по доклада на комисията.
Гласували 79 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 27.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 28.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване ан блок § 27 и 28 по доклада на комисията.
Гласували 80 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Параграф 28.
Постъпило е предложение на народния представител Фани Христова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 28, който става § 29 и предлага следната редакция:
„§ 29. В чл. 56 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 7 след думите „воден обект” се добавя „и водно тяло”;
б) точка 8 се изменя така:
„8. места на използването, потребление и заустване, включително надморска височина и координати на съоръженията или площта за използване;”.
2. В ал. 2:
а) в т. 3 след думата „допустимото” се добавя „експлоатационно”;
б) точка 5 се отменя.
3. В ал. 3 т. 4 се отменя.
4. Алинеи 4 и 5 се изменят така:
„(4) Разрешителното за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води по чл. 46, ал. 1, т. 3, освен реквизитите по ал. 1 съдържа и:
1. данни за обекта, формиращ отпадъчните води, за канализационната система, за собственика и ползвателя му;
2. данни от разрешителното за водовземане или от договора за предоставена водна услуга;
3. индивидуални емисионни ограничения на всички характерни показатели на отпадъчните води по потоци и места на заустване;
4. срок за достигане на индивидуалните емисионни ограничения;
5. количества на заустваните отпадъчни води – максимално часови, средноденонощни и годишни.
(5) Условията, при които се издават разрешителните, се определят с наредбите по чл. 135, ал. 1, т. 1а и 2 и се оформят като приложение – неразделна част от разрешителното.”
5. Алинея 7 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи да вземат отношение по този текст? Няма.
Гласуваме § 29 по доклада на комисията.
Гласували 87 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Параграф 29.
Постъпило е предложение на народния представител Фани Христова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 29, който става § 30 и предлага следната редакция:
„§ 30. В чл. 57 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 т. 2а се отменя.
2. Създават се ал. 3 и 4:
„(3) Разрешителните за ползване на воден обект за изземване на наносни отложения се издават за срока на прилагане на действащия в момента на издаване на разрешителното план за управление на речния басейн и се преразглеждат ежегодно, във връзка с оценката на съотношението на годишния обем за изземване и годишната възможност на реката да възстанови наносните отложения в участъка.
(4) Разрешителните за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води по чл. 46, ал. 1, т. 3, буква „а” се издават за срок до въвеждането в експлоатация на обекта/канализационната система.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 30 по доклада на комисията.
Гласували 78 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Параграф 30.
Постъпило е предложение на народния представител Фани Христова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 30, който става § 31 и предлага следната редакция:
„§ 31. В чл. 58 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в текста преди т. 1, думите „ако собственикът или ползвателят на недвижим имот има намерение да извърши следните дейности” се заменят със „за извършване на следните дейности:”;
б) създават се т. 3, 4, 5 и 6:
„3. въздушно преминаване на съоръжения;
4. поддържане проводимостта на некоригирани речни легла извън границите на населените места с цел почистване от храсти, дървесна растителност, битови и строителни отпадъци, когато не се нарушава естественото състояние на бреговете и дъното на реката и когато не попада в зони по чл. 119а, ал. 1, т. 5, обявени за опазване на местообитания и биологични видове;
5. изграждане на съоръжения за мониторинг на подземните води съгласно одобрената от компетентния орган програма за мониторинг.
6. хидрогеоложки проучвания, извън посочените в чл. 46, ал. 1, т. 1, буква „в”.
2. Алинеи 2 и 3 се изменят така:
„(2) В случаите по ал. 1 кандидатът представя справка за планираните от него дейности, която включва:
1. местоположение;
2. обем и характер на дейността;
3. мерки, които се предвиждат за опазването на водите и водния обект;
4. срок за изпълнение на дейността.
(3) Ако директорът на басейновата дирекция прецени, че планираната дейност не отговаря на изискванията на ал. 1, той уведомява собственика в рамките на срока по ал. 1 за необходимостта от издаване на разрешително.”
3. Създава се ал. 4:
„(4) Директорът на басейновата дирекция в рамките на срока по ал.1 може да предписва условия и/или ограничения, при които да се осъществява дейността, във връзка с изпълнение на изискванията за опазване на водите, регламентирани с наредбите, методиките и ръководствата по чл.135.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи за изказване? Няма.
Гласуваме § 31 по доклада на комисията.
Гласували 74 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Постъпило е предложение на народния представител Фани Христова и група народни представители за създаване на нов § 30а.
Комисията подкрепя предложението за създаване на нов § 30а, който става § 32:
„§ 32. Член 59 се изменя така:
„Чл. 59. (1) Разрешителното се издава на основата на:
1. документите по чл. 60, и
2. официални и актуални данни от метеорологични, хидроложки, хидрогеоложки, хидрохимични и други инженерни проучвания.
(2) Когато за издаване на разрешителното се изисква представянето на инвестиционен проект по смисъла на Закона за устройство на територията, същият се подготвя от лица, които притежават професионална квалификация "магистър-инженер" по специалността, свързана с вида на исканото разрешително и са регистрирани по реда на Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма желаещи.
Гласуваме § 32 по доклада на комисията.
Гласували 75 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Параграф 31.
Постъпило е предложение на народния представител Огнян Пейчев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 31, който става § 33 и предлага следната редакция:
„§ 33. Член 60 се изменя така:
„Чл. 60. (1) За откриване на процедура за издаване на разрешително кандидатите подават заявление по образец, одобрен от министъра на околната среда и водите, в което се посочват:
1. данните по чл. 56, ал. 1, т. 4-9;
2. адрес за кореспонденция, включително електронен адрес –при наличие на такъв;
3. телефон и факс за връзка с физическото лице или с лицето, което управлява и представлява дружеството по чл. 56, ал. 1, т. 4;
4. параметрите на исканото използване;
5. номера на решението на министъра на околната среда и водите или на директора на съответната регионална инспекция по околната среда и водите по оценка на въздействието върху околната среда или за преценка, че не е необходимо извършването на оценка на въздействието върху околната среда, или за оценка за съвместимост, когато такива се изискват съгласно Закона за опазване на околната среда и Закона за биологичното разнообразие.
(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат:
1. заверен документ за платена такса за издаване на разрешителното;
2. актуална скица или карта за имотите, в които ще се извършва дейността, заверена от съответния компетентен орган;
3. документ, удостоверяващ съгласието на собственика на съоръженията, или договор със собственика на съоръженията за предоставяне на услугата „водоподаване” – когато водовземането или ползването на водния обект е свързано с ползването на съществуващи съоръжения;
4. декларация по чл. 71, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда.
(3) Когато искането е за издаване на разрешително за водовземане от повърхностни води, към заявлението по ал. 1 се прилагат и:
1. прединвестиционно проучване или съответната разработена фаза на инвестиционния проект съгласно изискванията на Закона за устройство на територията, съдържащи хидроложка част и водностопански изследвания, доказващи наличието на исканото водно количество във водния обект или доказващи необходимостта от прехвърляне на води - когато искането е за прехвърляне на води между речни басейни, или проект за завиряване - когато искането е за завиряване на новоизградени водни обекти;
2. обосновка на заявеното водно количество съгласно нормите за водопотребление, определени с наредбата по чл. 117а, ал. 2;
3. проект за санитарно-охранителна зона - когато искането е за питейно-битово водоснабдяване;
4. документи, удостоверяващи съгласието на собствениците на имоти, които ще бъдат засегнати от завиряването и строителството на съоръженията, когато съоръженията не са изградени;
5. съгласувателни становища на компетентните органи, свързани със засягане на изградена инфраструктура и с възможността за промяна на предназначението на земеделските земи и на горите и земите от горския фонд, които ще бъдат засегнати;
6. сравнителна оценка на енергийните ползи и на вредите за околната среда при използване на енергията на водата.
(4) Когато искането е за издаване на разрешително за ползване на повърхностен воден обект, с изключение на заустването на отпадъчни води, към заявлението се прилагат и:
1. за изграждане на нови системи и съоръжения - инвестиционен проект съгласно изискванията на Закона за устройство на територията;
2. за изземване на наносни отложения от река Дунав:
а) схема на заявения участък, посочваща местоположението на участъка с географски координати на границите на участъка;
б) предпроектни проучвания, доказващи, че няма да има негативни влияния върху корабоплавателния път, бреговете, островите и хидротехническите съоръжения;
3. за изземване на наносни отложения от принадлежащите земи на водохранилищата - технически проект за изземването;
4. за изземване на наносни отложения от леглата на некоригираните вътрешни реки:
а) технически проект за изземването;
б) сравнителна оценка на ползите от дейността и на вредите за околната среда;
5. за аквакултури и свързаните с тях дейности:
а) проект за дейността;
б) съгласувателно становище от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури относно зоните за стопански риболов и зоните за рибовъдство в големи язовири - когато язовирът не е зониран;
в) становища по проекта и мястото за изпълнение на дейностите от Щаба по подготовка на Военноморските сили на Република България и от Изпълнителна агенция „Морска администрация” – когато дейността се извършва в крайбрежните морски води или в река Дунав;
г) одобрен от общинския експертен технически съвет проект за промяна на предназначението на малкия язовир, в съответствие с правилника по чл. 141, ал. 3;
6. за плаващи съоръжения в язовири:
а) проект за изграждане на съоръжението и за дейността му;
б) документ за регистрация и годност на плавателното съоръжение от Изпълнителна агенция „Морска администрация”;
в) предварителен договор за транспортиране на отпадъчните води и битовите отпадъци или проект за пречистване на отпадъчните води - в случаите, когато такива се формират от извършваната дейност на плавателното съоръжение;
г) договор с водолазна фирма за годишно обслужване на закотвящите съоръжения.
(5) Когато чрез изгражданите съоръжения или чрез изземването на наносни отложения се изменят физичните характеристики на повърхностно водно тяло към заявлението по ал. 1 се прилагат и обосновки, изчисления и доказателства за изпълнение на изискванията по чл. 156е, ал. 2.
(6) Когато искането е за издаване на разрешително за водовземане от подземни води, към заявлението се прилагат и:
1. документ за собственост или нотариално заверено писмено съгласие от собственика на имота, в който са или ще бъдат разположени съоръженията за водовземане;
2. нотариално заверена декларация от собствениците на имотите, засегнати от проекта за санитарно-охранителната зона, удостоверяваща, че същите са запознати с ограниченията и забраните, определени в наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 6, които попадат в проектните санитарно-охранителни зони – при водовземане, предназначено за самостоятелно питейно-битово водоснабдяване;
3. обосновка на водовземането, включително обосновка на заявеното водно количество, съгласно нормите за водопотребление, определени с наредбата по чл. 117а, ал. 2.
(7) Когато искането е за издаване на разрешително за водовземане от минерални води, към заявлението се прилагат и:
1. документ за собственост или учредено право на ползване върху недвижимия имот, където се осъществява дейността за ползване на минералната вода;
2. проект за присъединяване на отклонението за захранване на водоснабдявания обект към довеждащата система и за измерване на ползваните водни обеми и обосновка на заявеното водно количество съгласно нормите за водопотребление, определени с наредбата по чл. 117а, ал. 2.
(8) Когато искането е за издаване на разрешително за хидрогеоложки проучвания към заявлението се прилагат и:
1. документи, удостоверяващи съгласието на собствениците на имотите, в които ще се извърши проучването;
2. проект за хидрогеоложки проучвания.
(9) Когато искането е за издаване на разрешително за ползване на воден обект по чл. 46, ал. 1, т. 5 - 8, към заявлението се прилагат:
1. доклад за резултатите от хидрогеоложко проучване;
2. технологична обосновка за реинжектиране, инжектиране, отвеждане или изкуствено подхранване, включително обосновка за реинжектираните, инжектираните или отвежданите обеми.
(10) За издаване на разрешително по чл. 46, ал. 1, т. 3 към заявлението по ал. 1 се прилагат и документи, определени с наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 13.
(11) Изискванията към документите за издаване на разрешителни се определят с наредбите по чл. 135, ал. 1, т. 1а, 2 и 13.
(12) Заявлението по ал. 1 и приложените към него документи се подават в два екземпляра - единият екземпляр в качеството му на оригинал се представя върху книжен носител, а вторият - като негов пълен цифров аналог - върху магнитен носител.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на комисията за § 33 по доклада.
Гласували 65 народни представители: за 62, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: По § 32 е постъпило предложение от Фани Христова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 32, който става § 34, и предлага следната редакция:
„§ 34. В чл. 61 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинеи 1 и 2 се изменят така:
„(1) Заявлението за издаване на разрешително се подава до компетентния орган по чл. 52, ал. 1.
(2) Органът по ал. 1 в 20-дневен срок:
1. проверява дали:
а) заявлението съдържа изискващите се информация и приложения, съгласно обявения образец;
б) съдържанието на приложените документи по чл. 60 отговаря на изискванията на този закон;
2. извършва преценката по чл. 62, ал. 1.”
2. В ал. 3 думата “недостатъците” се заменя с “несъответствията” и думите „14-дневен срок” се заменят със „срок до два месеца”.
3. В ал. 4 думата „недостатъците” се заменя с „несъответствията”.
4. Създава се ал. 5:
„(5) Ако при преценката по чл. 62, ал. 1, извършена в срока по ал. 2, се установи, че искането не съответства на изискванията на чл. 62, ал. 1 и са налице условията по чл. 68, органът по чл. 52, ал. 1 издава решение с мотивиран отказ за издаването на разрешително. В този случай, ако несъответствията в приложените документи по чл. 60 не влияят върху преценката по чл. 62, органът издава решението за отказ, без да изисква отстраняване на несъответствията по ал. 3”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за § 34 по доклада.
Моля народните представители да влязат в залата – има гласуване!
Гласували 67 народни представители: за 66, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 33 и 34, които стават съответно параграфи 35 и 36.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания...
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за параграфи 35 и 36, които комисията подкрепя.
Гласували 66 народни представители: за 65, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: По § 35 е постъпило предложение на народния представител Фани Христова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 35, който става § 37, и предлага следната редакция:
„§ 37. В чл. 62а се правят следните изменения и допълнения:
1. В текста преди т. 1 думата „едномесечен” се заменя с „20-дневен”.
2. В ал. 2 накрая се добавя „и се поставя на интернет- страницата на органа по чл. 52, ал. 1”.
3. Алинея 4 се отменя.
4. Създават се ал. 5 и 6:
„(5) Съобщението по ал. 1 се изпраща и на титулярите на вече издадени разрешителни, за които при преценката по чл. 62 е установено, че ще бъдат променени някои от параметрите на разрешеното използване, както и на собствениците на съоръженията, когато искането е за използване на комплексните и значимите язовири по Приложение № 1.
(6) В случаите по чл. 46, ал. 1, т. 5, 7 и 8 съобщението по ал. 1 се изпраща и на заявителя, който в срока по чл. 64 да декларира възможността си да изпълнени предвидените условия”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания няма.
Подлагам на гласуване текста по доклада за § 37.
Моля да гласуваме.
Гласували 68 народни представители: за 68, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 36 и 37, които стават съответно параграфи 38 и 39.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания няма.
Подлагам на гласуване текстовете по вносител за параграфи 38 и 39 по доклада на комисията.
Гласували 68 народни представители: за 67, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Комисията предлага да се създаде нов § 37а, който става § 40:
„§ 40. В чл. 67, ал.1 и ал. 2 думите „органът по чл. 52, ал. 1, т. 2 и 3 се заменят с „органът по чл. 52, ал. 1”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаване на нов § 37а, който става § 40.
Моля да гласуваме.
Гласували 69 народни представители: за 69, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 38, който става § 41, и предлага следната редакция:
„§ 41. В чл. 68 се правят следните изменения и допълнения:
1. В текста преди т. 1, думите „т. 2 и 3” се заличават;
2. В т. 5:
а) в текста преди буква „а”, думите „изграждане на водовземно съоръжение за подземни води за” се заменят с „водовземане от подземни води:”;
б) в букви „а” и „б” в началото се добавя предлогът „за”;
2. Създава се буква „в”:
„в) при условията на чл. 118в;”.
3. Създава се нова т. 6:
„6. искането е за водовземане за питейно-битово водоснабдяване от:
а) повърхностни води, за които не е предвидено пречистване на водата в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 4;
б) подземни води, които са с трайни отклонения по химичните показатели от изискванията на наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 3 и не са предвидени мерки за осигуряване на съответствие с изискванията на наредбата.”
4. Досегашните т. 6 и 7 стават съответно т. 7 и 8.
5. Създава се т. 9:
„9. не са проведени процедурите по Глава шеста от Закона за опазване на околната среда и/или по чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания...
Подлагам на гласуване текста на § 41 по доклада на комисията.
Гласували 70 народни представители: за 70, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи от 39 до 45 включително, които стават съответно от 42 до 48 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме ан блок параграфи от 42 до 48 включително по доклада на комисията, които се подкрепят.
Гласували 70 народни представители: за 70, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Параграф 46 - постъпило е предложение на народния представител Фани Христова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 46, който става § 49, и предлага следната редакция:
„§ 49. В чл. 79 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) текстът преди т. 1 се изменя така: „Действието на издаденото разрешително се прекратява при изтичането на срока му или по решение на органа по чл. 52, ал. 1 при:”;
б) точка 2 се отменя;
в) създават се т. 6 и 7:
„6. настъпили трайни изменения на техническите параметри на водовземното съоръжение, правещи невъзможно използването му;
7. ежегодното преразглеждане на разрешително за ползване на воден обект за изземване на наносни отложения, когато се установи, че годишният обем за изземване от предходната година е надвишил годишната възможност на реката да възстанови наносните отложения в участъка.”
2. Алинеи 2, 3 и 4 се изменят така:
„(2) В случаите по ал. 1, т. 1 и 3 лицата, придобили правата на собственост или ползване на недвижимия имот, съответно правоприемниците на лицата по т. 3, в срок до 3 месеца уведомяват писмено органа по чл. 52, ал. 1 дали желаят да се ползват от правата по издаденото разрешително.
(3) Ако молителите отговарят на условията за издаване на разрешителното и е спазен срокът по ал. 2, органът по чл. 52, ал. 1 в 20-дневен срок прекратява разрешителното и преиздава разрешително на тяхно име.
(4) Ако молителите не отговарят на условията за издаване на разрешителното, органът по чл. 52, ал. 1 отказва преиздаване на разрешителното на тяхно име. Когато лицата са се възползвали от правото за използване на водите в срока до получаване на решението, те заплащат дължимите за това такси по чл. 194.”
3. Създават се ал. 5, 6 и 7:
„(5) При неспазване на срока по ал. 2 разрешителното се смята за прекратено от датата на възникване на обстоятелствата по ал. 1 и се издава ново разрешително по общия ред.
(6) Лицата по ал. 2, които се възползват от правото за използване на водите преди издаване на разрешителното по ал. 5:
1. са в нарушение на чл. 44 или 46;
2. дължат такса за реализираното използване на водите.
(7) Прекратяване действието на разрешителното при изрично заявен отказ от титуляра на разрешителното се извършва след плащане на дължимите такси по чл. 194.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания, колеги? Няма.
Подлагам на гласуване текста на § 49 по доклада на комисията.
Гласували 70 народни представители: за 69, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 47, който става § 50.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания няма.
Подлагам на гласуване § 50 по доклада на комисията.
Гласували 73 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 48, който става § 51, и предлага следната редакция:
„§ 51. В чл. 80 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата „отнемане” се добавя „или прекратяване”.
2. В ал. 4 думите „т. 2 и 3” се заличават.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на § 51 по доклада на комисията в съответната редакция.
Гласували 74 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 49, 50 и 51, които стават съответно § 52, 53 и 54.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текстовете на вносителя за § 52, 53 и 54.
Гласували 68 народни представители: за 66, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Комисията предлага да се създаде нов § 51а, който става § 55:
„§ 55. В чл. 117, ал. 2 след думите „чл. 135” се добавя „ал. 1”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаването на нов § 51а, който става § 55.
Гласували 71 народни представители: за 70, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 52, 53, 54 и 55, които стават съответно § 56, 57, 58 и 59.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за § 56, 57, 58 и 59 по доклада на комисията, които се подкрепят.
Гласували 71 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 56, който става § 60, и предлага следната редакция:
„§ 60. В чл. 118г се правят следните допълнения:
1. В ал. 3:
а) в текста преди т. 1 след думата „подземни” се поставя запетая, добавя се „включително минерални” и се поставя запетая;
б) в т. 2 накрая се поставя запетая и се добавя „включително определените като съоръжения за мониторинг и наблюдателни сондажи в находищата на минерални води”.
2. В ал. 4 след думите „чл. 135” се добавя „ал. 1”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста за § 60 по доклада на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласували 70 народни представители: за 69, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Комисията предлага да се създадат нови § 56а и § 56б, които стават съответно § 61 и § 62:
„§ 61. В чл. 118д, ал. 2 след думите „чл. 135” се добавя „ал. 1”.
§ 62. В чл.118е, ал. 2 след думите „чл. 135” се добавя „ал. 1”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме ан блок § 61 и § 62 по предложението на комисията.
Гласували 76 народни представители: за 72, против 2, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: По § 57 е постъпило предложение на народния представител Огнян Пейчев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Постъпило е предложение от народния представител Фани Христова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Постъпило е предложение на народния представител Фани Христова и група народни представители.
Отново комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 57, който става § 63, и предлага следната редакция:
„§ 63. Създава се чл. 118ж:
„Чл. 118ж. (1) Не се разрешава водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия:
1. при каскадно изграждане на деривационен и руслов тип водноелектрически централи;
2. когато средномногогодишното водно количество в реката е по-малко от 100,0 л/сек;
3. на по-малко от 500 м преди и след пункт за мониторинг на повърхностните води или изградени хидротехнически съоръжения;
4. когато тази част от реката попада в зони за защита по чл. 119а, ал. 1, т. 5, обявени за опазване на местообитание и биологични видове;
5. когато са въведени ограничения и забрани в плана за управление на речните басейни, свързани с постигане на целите по чл. 156а;
6. когато не е осигурена хидравличната непрекъсваемост на реката.”
(2) Ползване на воден обект за изземване на наносни отложения се разрешава само на местата, определени в наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 1а.
(3) Не се разрешава ползване на воден обект за изземване на наносни отложения на определените места по ал. 2, когато:
1. годишният обем за изземване надвишава годишната възможност на реката да възстанови наносните отложения в участъка;
2. изземването създава опасност от прекъсване на изградените диги на реката или от нарушаване стабилитета на съществуващи хидротехнически или други съоръжения.
(4) Не се разрешава ползване на воден обект за изграждане на нови корекции, когато тази част от реката попада в зони за защита по чл. 119а, ал. 1, т. 5, освен:
1. корекции в населени места;
2. корекции, насочени към възстановяване на естествени местообитания и меандрирания на реката;
3. изграждане на дънни и хидравлични прагове, необходими за възстановяване на речното ниво в коригирани участъци;
4. корекции чрез драгиране и изграждане на съоръжения за осигуряване на условия за корабоплаване, включително за защита на брегове и острови в р.Дунав;
5. когато са за защита от вредното въздействие на водите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Желаещи за изказване? Няма.
Гласуваме § 63 по редакцията на комисията.
Гласували 69 народни представители: за 69, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: Има предложение на народния представител Фани Христова и група народни представители – да се създаде нов § 57а.
Комисията подкрепя по принцип предложението за създаване на нов § 57а, който става § 64, и предлага следната редакция:
„§ 64. Създава се чл. 118з:
„Чл. 118з. Мястото за изземване на наносни отложения не се определя в участък:
1. където наносните отложения са разположени след язовирни стени или бентове на 500 м надолу по течението на реката или до първия непресъхващ приток, когато той е на разстояние повече от 500 м от съоръжението;
2. на по-малко от 500 м преди и след:
а) пункт за мониторинг на повърхностните води или пункт за мониторинг на количественото състояние на подземни води, разположен в близост до реката;
б) изградени хидротехнически съоръжения;
3. където са въведени ограничения и забрани в плана за управление на речните басейни, свързани с постигане на целите по чл. 156а;
4. където тази част от реката попада в зони за защита по чл. 119а, ал. 1, т. 5, обявени за опазване на местообитания и биологични видове, с изключение на дейностите по поддръжка на съществуващите корекции на реки;
5. на по-малко от 3 км преди и след пункт за мониторинг на водите на р. Дунав, освен в случаите при построяване и поддържане на хидротехнически съоръжения и фарватера, и в случаите на доказване, че изземването не намалява качеството на мониторинга.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване § 64 по доклада на комисията.
Гласували 72 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 58, който става § 65, и предлага следната редакция:
„§ 65. В чл. 119 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
„(2) Опазването на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, се осъществява така, че да се предотврати влошаването на техните качества, както и с цел намаляване на нивото на прочистването на водите за постигане на изискванията на наредбата по чл.135, ал. 1, т. 3.”
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея навсякъде след думите „чл. 135” се добавя „ал. 1”.
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея в т. 2 накрая се добавя „съгласно наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 6”.
4. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея навсякъде думите „ал. 3” се заменят с „ал. 4”, а след думите „чл. 135” се добавя „ал. 1”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване редакцията на § 65 по доклада на комисията.
Гласували 79 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 59, който става § 66.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 60, който става § 67.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 61, който става § 68.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване ан блок параграфи 66, 67 и 68 по номерация на комисията.
Гласували 73 народни представители: за 73, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: По § 62 е постъпило предложение от народния представител Фани Христова и група народни представители, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 62, който става § 69, и предлага следната редакция:
„§ 69. Член 122 се изменя така:
„Чл. 122. Индивидуални емисионни ограничения могат да бъдат определени като по-строги от емисионните норми, определени в наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 12, когато това е необходимо за:
1. постигане на целите за опазване на околната среда;
2. използване на повърхностните води за питейно-битово водоснабдяване, непредвидено в плана за управление на речния басейн;
3. постигане на определените с наредбите по чл. 135, ал. 1, т. 17 и 18 стандарти за качество.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи за изказване? Няма.
Гласуваме § 69 по номерацията и в редакция на комисията.
Гласували 77 народни представители: за 76, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: Комисията предлага да се създаде нов § 62а, който става § 70:
„§ 70. В чл. 124, ал. 2 след думите „чл. 135” се добавя „ал. 1”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 70 по предложение на комисията.
Гласували 80 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 63, който става § 71.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 64, който става § 72.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 65, който става § 73.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 66, който става § 74.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 67, който става § 75.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 68, който става § 76.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 69, който става § 77.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване ан блок параграфи от 63 до 69 включително по вносител, които се подкрепят от комисията, и стават съответно параграфи от 71 до 77 включително.
Гласували 84 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: По § 70 има направено предложение от народния представител Лъчезар Тошев – в § 70 се създава нова т. 3а със следния текст:
„3а. средствата, необходими за извършване на дейностите по т. 3, се осигуряват от държавата или фондовете на Европейския съюз”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има направено второ предложение от народния представител Лъчезар Тошев, което е подкрепено от комисията.
Има направено предложение от народния представител Огнян Пейчев, което е подкрепено от комисията.
Има направено трето предложение от народния представител Лъчезар Тошев, което е подкрепено от комисията.
Има направено предложение от народния представител Фани Христова и група народни представители, което е подкрепено от комисията.
Има направено второ предложение от народния представител Фани Христова и група народни представители, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 70, но предлага на основание чл. 50, ал. 1 от Указа за прилагане на Закона за нормативните актове, съдържанието на § 70 да се раздели на отделни параграфи от § 78 до §85.
§ 78. В Глава девета „Защита от вредното въздействие на водите”, преди чл. 137 се създава наименование „Раздел І – Общи положения”.
§ 79. В чл. 137 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея се създава т. 8:
„8. защита от предизвикани от морето наводнения на крайбрежни райони”.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Наводненията могат да са:
1. природни наводнения, които са причинени предимно при топене на ледове и снегове, при валежи или при образуване на запори от ледоход или замръзване;
2. техногенни наводнения, които са причинени от други влияния – при повреда на хидротехническо съоръжение, което може да доведе до авария, или при предотвратяване на критични ситуации в хидротехническо съоръжение.”
§ 80. В чл. 138, ал. 4 се правят следните допълнения:
1. В т. 1 след думата „диги” се поставя запетая и се добавя „корекции на реки и дерета”;
2. Създават се т. 6, 7 и 8:
„6. изграждане и поддържане на укрепителни и/или брегозащитни съоръжения по морския бряг за защита от вълновото въздействие;
7. мерки за предотвратяване и ограничаване на щетите, нанесени от природните наводнения, провеждани в съответствие с плановете за управление на риска от наводнения;
8. поддържане на условията за корабоплаване по река Дунав.”
§ 81. В чл. 139 ал. 2 се изменя така:
„(2) Лицата по ал. 1 поддържат и проводимостта на речното легло, диги, корекции на реки и дерета и други хидротехнически и защитни съоръжения в съответствие с параметрите на преливните съоръжения на разстояние до 500 м от язовирните стени.”
§ 82. В чл. 140 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думите „т. 3 и 4” се заменят с „т. 3, 4, 6 и 7”;
2. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Дейностите по чл. 138, ал. 4, т. 5 се финансират от Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет и включват:
1. почистване на речните легла от строителни и битови отпадъци;
2. премахване на израсналите във водното течение дървета, дънери, храсти и всички паднали или с опасност да паднат дървета;
3. опазване на бреговете на реките от ерозия, укрепване на бреговете и защита на крайбрежната растителност;
4. премахване на незаконни постройки, огради, складирани материали и др. от границите на речните легла;
5. премахване на незаконни водовземания и подприщващи съоръжения.”
3. Създават се ал. 4-7:
„(4) Когато почистването на речните легла е в границите на урбанизирана територия:
1. кметът на общината назначава със заповед междуведомствена комисия, включваща представители на Гражданската защита, експерти-еколози и други технически лица;
2. кметът на общината ежемесечно, със заповед, определя участъците от реката, чиято проводимост е намалена по причини, изискващи дейностите по ал. 3, въз основа на констативен протокол, получен чрез оглед от общинската администрация на състоянието на речните легла в границите на населените места;
3. междуведомствената комисия по т. 1:
а) извършва оглед на участъците, определени по реда на т. 2;
б) определя видовете работи за почистване и количествата им;
в) идентифицира и маркира дърветата за премахване;
г) определя участъците за залесителни и други укрепителни и противоерозионни дейности по бреговете на реките;
д) изготвя констативен протокол и подготвя програма за планово почистване на речните участъци;
е) приема с протокол почистените участъци;
4. Кметът на общината:
а) одобрява протокола и програмата по т. 3, буква „д”;
б) уведомява областния управител, ако с протокола по т. 3, буква „д” е установено, че е необходимо почистване на некоригирани участъци;
в) възлага обществена поръчка по реда на Закона за обществените поръчки за избор на изпълнители, за изпълнение на програмата по т. 3, буква „д” по обособени позиции; в договорите за възлагане се определят и местата за извозване на отстранените отпадъци; за всяка обособена позиция се сключва договор за инвеститорски контрол;
г) включва почистените участъци в програмата за стопанисване на общината.
(5) Когато почистването на речните легла е извън границите на урбанизирана територия, дейностите по ал. 4 се организират и координират от съответния областен управител, който:
1. назначава със заповед междуведомствената комисия по ал. 4, т. 1;
2. одобрява констативния протокол и програмата по ал. 4, т. 3, буква „д”;
3. със заповед възлага на кмета на общината дейностите по почистването на определените участъци.
(6) Когато при огледа се установи, че за поддържането проводимостта на речното легло освен дейностите по ал. 3 е необходимо и изземване на наносни отложения:
1. в междуведомствената комисия по ал. 4 и 5 участва и представител на съответната басейнова дирекция;
2. обемът на наносните отложения, които трябва да бъдат иззети, и срокът за извършване на дейността се определят по експертна оценка от междуведомствената комисия;
3. за иззетите наносни отложения лицето, извършило почистването, заплаща такса, определена с тарифата по чл. 194, ал. 6, която постъпва по сметка на съответната община;
4. кметът на общината превежда събраните такси по т. 3 по сметката на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет.
(7) Отстраненият от речното легло дървен материал:
1. когато е годен за ползване, се предава безвъзмездно за разпореждане на кметовете, които го предоставят безвъзмездно за огрев на лица, включени в съответните социални програми;
2. когато е негоден за ползване, се раздробява механизирано и се извозва на определено депо за строителни или за битови отпадъци.”
§ 83. В чл. 141 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 3:
„(3) Специфичните изисквания към експлоатацията на малките язовири се определят с Правилника за правилна и безопасна експлоатация и поддържане на съоръженията от хидромелиоративната инфраструктура (ДВ, бр. 97 от 2004 г.), издаден от министъра на земеделието и храните.”
2. Досегашната ал. 3 става ал. 4.
§ 84. В чл. 146, ал. 1 думата „нови“ се заличава и накрая се добавя „и сервитута на хидротехническите съоръжения”.
§ 85. Създават се раздели ІІ, ІІІ, ІV и V с чл. 145а – чл. 146т.:

„Раздел ІІ
ПРЕДВАРИТЕЛНА ОЦЕНКА НА РИСКА ОТ НАВОДНЕНИЯ
Чл. 146а. (1) За всеки район на басейново управление съгласно чл. 152, ал. 1, включително българската част на река Дунав, се извършва предварителна оценка на риска от наводнения по методиката по чл. 187, ал. 2, т. 6.
(2) Оценката по ал. 1 включва:
1. карти на районите за басейново управление на водите в подходящ мащаб, указващи топографията и предназначението на земята, включително границите на:
а) речните басейни и подбасейни;
б) крайбрежни райони – където съществуват такива;
2. описание на възникнали в миналото наводнения със значителни неблагоприятни последици върху човешкото здраве, околната среда, културното наследство, техническата инфраструктура и стопанската дейност и за които може да се очаква да се повторят в бъдеще;
3. мащаба на наводненията, пътя им на разпространение и оценка на неблагоприятните последици от тях;
4. оценка на евентуалните неблагоприятни последици от бъдещи наводнения за човешкото здраве, околната среда, културното наследство, техническата инфраструктура и стопанската дейност, като се отчитат, доколкото е възможно:
а) топографията, разположението на водните течения и техните общи хидроложки и геоморфологични характеристики, включително ретензионните низини като естествени водозадържащи повърхности;
б) ефективността на създадени от човека инфраструктури (системи и съоръжения) за защита от наводнения, разположението на населените места, районите на стопанска дейност и дългосрочното благоустройство;
в) влиянието на промяната на климата върху появата на наводнения.
Чл. 146б. (1) Предварителната оценка на риска от наводнения по чл. 146а, ал. 1 не се извършва за речни басейни или подбасейни, когато:
1. е установено въз основа на оценка на риска, започната преди 22 декември 2010 г., че съществува или има вероятност за значителен потенциален риск от наводнения;
2. преди 22 декември 2010 г. са издадени решения за съставяне на карти на районите под заплаха от наводнения, карти на районите с риск от наводнения и за разработване на планове за управление на риска от наводнения, които отговарят на изискванията на този закон.
(2) Оценката по ал. 1, т. 1 се извършва от директора на съответната басейнова дирекция.
(3) Решенията по ал. 1, т. 2 се издават от директора на съответната басейнова дирекция.
Чл. 146в. За международните райони за управление на водите Република България осигурява обмен на актуална информация, необходима за предварителната оценка на риска от наводнения, чрез съответната басейнова дирекция за управление на водите.
Чл. 146г. (1) Директорът на басейнова дирекция извършва предварителната оценка по чл. 146а, ал. 1 и определя райони, за които съществува:
1. значителен потенциален риск от наводнения;
2. вероятност за значителен потенциален риск от наводнения.
(2) Районите по ал. 1 се определят за всеки район за басейново управление или за част от район на международен район съгласно чл. 151, ал. 2, т. 2, буква „т” и се утвърждават от министъра на околната среда и водите.

Раздел ІІІ
КАРТИ НА РАЙОНИТЕ ПОД ЗАПЛАХА ОТ НАВОДНЕНИЯ
И КАРТИ НА РАЙОНИТЕ С РИСК ОТ НАВОДНЕНИЯ

Чл. 146д. (1) За районите, определени по чл. 146б, ал. 1, т. 1 и 2 и чл. 146г, ал. 1, се съставят:
1. карти на райони под заплаха от наводнения, и
2. карти на райони в риск от наводнения.
(2) Съставянето на карти съгласно ал. 1 за райони по чл. 146б, ал. 1, т. 1 и 2 и чл. 146г, ал. 1, които са общи с други държави, се извършва след предварителен обмен на информация между съответните държави.
Чл. 146е. (1) Картите на райони под заплаха от наводнения обхващат зони, които могат да бъдат наводнени при:
1. наводнения с малка вероятност за настъпване, при които вероятният период за повторно настъпване е по-голям или равен на 1000 години, както и при непредвидими събития;
2. наводнения със средна вероятност за настъпване, при които вероятният период за повторно настъпване е по-голям или равен на 100 години;
3. наводнения с висока вероятност за настъпване, при които вероятният период за повторно настъпване е по-голям или равен на 20 години, където е целесъобразно.
(2) Върху картите за всеки от вероятностните периоди по ал. 1 се показват следните елементи:
1. разпространение на наводнението;
2. дълбочина или ниво на водата;
3. когато е целесъобразно – скорост на течението или съответно водно количество.
(3) За райони под заплаха от наводнения, предизвикани от подземни води, се съставят картите по ал. 1, т. 1.
Чл. 146ж. Картите на районите с риск от наводнения показват неблагоприятните последици от наводнения за всеки от вероятностните периоди съгласно чл. 146е, ал. 1, изразени чрез следните показатели:
1. приблизителен брой на евентуално засегнати жители;
2. вид стопанска дейност в евентуално засегнатия район;
3. инсталациите по приложение № 4 към чл. 117 от Закона за опазване на околната среда, които могат да предизвикат допълнително замърсяване поради авария в случай на наводнение, и защитени зони по чл. 6 от Закона за биологичното разнообразие, за които съществува възможност да бъдат засегнати;
4. други значителни източници на замърсяване, непосочени в т. 3.
Чл. 146з. (1) Картите по този раздел се съставят по методиката по чл. 187, ал. 2, т. 6, актуализират се и се преразглеждат от директора на съответната басейнова дирекция.
(2) Картите на районите под заплаха от наводнения и картите на районите с риск от наводнения се преразглеждат и актуализират на всеки 6 години едновременно с анализите и прегледа по чл. 156з, т. 2.
(3) Съставянето на първите карти на районите под заплаха от наводнения и карти на районите с риск от наводнения и последващите им преразглеждания се извършват така, че съдържащата се в тях информация да е в съответствие с информацията по чл. 157, т. 1, 3 и 4.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
За Раздел ІV ще Ви смени госпожа Михайлова.
Заповядайте за процедура, господин Димитров.
ТОДОР ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за удължаване на работното време до разглеждане на т. 14 включително от нашата програма. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 81 народни представители: за 72, против 4, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА:

„Раздел ІV
ПЛАНОВЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКА ОТ НАВОДНЕНИЯ

Чл. 146и. (1) Въз основа на картите по чл. 146д се съставят планове за управление на риска от наводнения на ниво район на басейново управление на водите за районите по чл. 146г, ал. 1, както и за районите по чл. 146б, ал. 1, т. 2.
(2) При разработването на плановете по ал. 1 се използват информацията и данните за разработването на плановете за управление на речните басейни.
Чл. 146к. (1) Първите планове за управление на риска от наводнения съдържат:
1. заключенията на предварителната оценка за риска от наводнения съгласно изискванията на Раздел І на тази глава под формата на обобщена карта на района за басейново управление, очертаваща районите, определени съгласно чл. 146б, ал. 1, които са предмет на този план за управление на риска от наводнения;
2. картите на районите под заплаха от наводнения и картите на районите с риска от наводнения, разработени съгласно Раздел ІІ, и заключенията, които могат да бъдат направени от тези карти;
3. описание на целите на управлението на риска от наводнения, определени в съответствие с ал. 2, т. 1;
4. кратко представяне на мерките и техния приоритет, целящи постигане на целите на управлението на риска от наводнения, включително мерките, предприети в съответствие с ал. 2, т. 2, и мерките относно наводнения, изисквани и предприети съгласно други нормативни актове в областта на околната среда, свързани с:
а) оценка на въздействието върху околната среда и екологична оценка на планове и програми;
б) опазване на водите при големи промишлени аварии;
в) плана за управление на речните басейни и постигането на целите за опазване на околната среда по чл. 156а.
(2) Плановете за управление на риска от наводнения включват и:
1. цели за:
а) намаляване на потенциалните неблагоприятни последици от наводненията за човешкото здраве, околната среда, културното наследство, техническата инфраструктура и стопанската дейност;
б) намаляване на вероятността от наводнения;
2. мерки за постигане на целите по т. 1;
3. описание на изпълнението на плана.
Чл. 146л. Описанието на изпълнението на плана по чл. 146к, ал. 2, т. 3 включва:
1. описание на приоритетите и начина за наблюдение на напредъка по изпълнението на плана;
2. резюме на обществената информация и предприети мерки и/или действия за консултация;
3. списък на компетентните органи и, когато е целесъобразно, описание на процеса на съгласуване в който и да е международен район и на процеса на съгласуване с плана за управление на речния басейн.
Чл. 146м. (1) При разработване на плановете за управление на риска от наводнения се отчитат:
1. оценката за разход/ползи;
2. обхватът и пътят на разпространение на наводненията;
3. районите, които имат потенциал да задържат води при наводнения като естествени заливни низини;
4. целите по Глава десета, Раздел ІІІ;
5. управлението на почвите и водите;
6. териториалното устройство;
7. земеползването;
8. опазването на:
а) природата;
б) инфраструктурата, свързана с корабоплаване и пристанища;
9. характеристиките на речния басейн или подбасейн съгласно плановете за управление на речните басейни.
(2) Плановете за управление на риска от наводнения разглеждат всички аспекти на управлението на риска, като се съсредоточават върху:
1. предотвратяването на наводнението;
2. защитата от наводнение;
3. увеличаване на подготвеността за наводнение, включително прогнозите за наводнение;
4. изграждането на система за ранно предупреждение.
(3) Плановете за управление на риска от наводнения могат също да включват насърчаване на практики за устойчиво земеползване, подобряване задържането на води, както и контролирано наводняване на определени райони в случай на наводнение.
(4) Плановете за управление на риска от наводнения не могат да съдържат мерки, които по своя мащаб и влияние значително увеличават риска от наводнение за други държави нагоре или надолу по течението на реката – за международните речни басейни, освен ако тези мерки са съгласувани със съответната държава и са намерили общо решение в съответствие с чл. 146н.
Чл. 146н. (1) За всеки район за басейново управление или за част от международен район за басейново управление се съставя общ план за управление на риска от наводнения.
(2) Когато планът за управление на риска от наводнения е за част от международен речен басейн, който попада изцяло на територията на Европейския съюз, се съгласува със съответните държави членки в случаите, когато не се изготвя общ план за управление на риска от наводнения за целия международен речен басейн.
(3) Когато планът за управление на риска от наводнения е за част от международен речен басейн, който не попада изцяло на територията на Европейския съюз, планът се съгласува със съответните държави, ако е възможно, в случаите, когато не се изготвя общ план за управление на риска от наводнения за целия международен речен басейн.
Чл. 146о. (1) Плановете за управление на риска от наводнения се преразглеждат и актуализират на всеки 6 години.
(2) Актуализацията на плана съдържа:
1. промени или актуализации от публикуването на предходната версия на плана за управление на риска от наводнения, включително обобщение на преразглежданията, проведени в съответствие с този раздел;
2. оценка на напредъка по изпълнението на целите съгласно чл. 146к, ал. 2, т. 1;
3. описание и обяснение за всички мерки, предвидени в по-ранна версия на плана за управление на риска от наводнения, които са били планирани, но не са били предприети;
4. описание на всички допълнителни мерки от публикуването на предходната версия на плана за управление на риска от наводнения.
(3) Първите планове за управление на риска от наводнения се разработват съгласувано с актуализацията на плановете за управление на речните басейни по чл. 159 в срока по § 138, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за водите и се включват към тях.”

Раздел V
ИНФОРМИРАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНОСТТА

Чл. 146п. При разработването, извършването на прегледа и актуализирането на плановете за управление на риска от наводнение, както и на предварителната оценка, на решенията и оценката по чл. 146б и на картите по Раздел ІІ на тази глава се осигурява информация на обществеността за планираните мерки и достигнатите резултати от тяхното прилагане.
Чл. 146р. (1) За всеки район на басейново управление се публикуват и обявяват на обществеността, включително на водоползвателите, за консултации и писмени становища:
1. проект на предварителната оценка и/или оценката по чл. 146б;
2. проект на картите по Раздел ІІ на тази глава и предложенията за изменение и актуализация;
3. проект на план за управление на риска от наводнения, включително планираните мерки и очакваните резултати от тяхното изпълнение, както и постигнатите резултати и предложенията за изменение и актуализация на мерките и плана.
(2) Информацията се предоставя на обществеността, както следва:
1. по ал. 1, т. 1 - три и половина години преди началото на периода, за който се отнася планът за управление на риска от наводнения;
2. по ал. 1, т. 2 - две и половина години преди началото на периода, за който се отнася планът за управление на риска от наводнения;
3. по ал. 1, т. 3 - в сроковете по чл. 168б, ал. 2, т. 3.
(3) Информацията по ал. 1 се публикува на интернет страницата на съответната басейнова дирекция и на интернет страницата на Министерството на околната среда и водите.
(4) Съобщението, че е обявена информацията по ал. 1, се публикува в два централни ежедневника и в електронните средства за масова информация.
(5) При поискване се осигурява достъп до документите и информацията, използвани за разработването на съответните проекти по ал. 1.
Чл. 146с. (1) Проектите се обявяват на обществеността за становища:
1. за срок два месеца – за проектите по чл. 146р, ал. 1, т. 1 и 2;
2. съгласно сроковете по чл. 168в, ал. 1 - за проектите по чл. 146р, ал. 1, т. 3.
(2) Всяко лице в срока по ал. 1 може да се консултира със съответната басейнова дирекция относно документите по чл. 146р, ал. 1 и да представи писмено становище.
(3) Становищата по ал. 2 са неразделна част от документацията към плановете за управление на риска от наводнение, както и на предварителната оценка, на решенията и оценката по чл. 146б, и на картите по Раздел ІІ на тази глава.
Чл. 146т. (1) Разпоредбите на чл. 146р и 146с се прилагат и при преразглеждането и/или актуализирането на:
1. плановете за управление на риска от наводнение;
2. предварителната оценка, решенията и оценката по чл. 146б;
3. картите по Раздел ІІ на тази глава.
(2) При преразглежданията и/или актуализирането съгласно ал. 1 се отчитат вероятните последици от промяната на климата върху опасността от наводнения.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на госпожа Михайлова.
Тъй като виждам, че господин Тошев има желание за изказване, 30 мин. почивка - до 14,30 ч., след което започваме с дебати по предложените текстове.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заседанието продължава с изказване на народния представител Лъчезар Тошев.
Господин Тошев, имате думата.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми народни представители, предложението, което съм направил, беше дискутирано много дълго в комисията. То има за цел да изясни един въпрос, който не е изяснен. Дори и господин Личев, който е тук, в залата, от името на Министерството на околната среда и водите, в края на тази дискусия каза, че депутатите трябва да направят известен компромис със своята съвест, да гласуват текста, както е, и след това да се търси начин да се изясни този въпрос.
За какво става дума? Става въпрос за това кой ще плати за възложените със закона сериозни дейности, които се възлагат на общините. Общините нямат средства за извършат тези дейности, затова моето предложение е да се запише: „Финансирането на дейностите по т. 3 се осигурява от държавата и/или фондовете на Европейския съюз”.
В момента говорим за корекции на реки и дерета, укрепителни и/или брегозащитни съоръжения по морския бряг за защита от вълновото въздействие, поддържане на условията за корабоплаване по р. Дунав и други мерки за предотвратяване на наводнения и т.н. Всички тези мерки струват много милиони, за да бъдат реализирани от общините, особено в сегашната ситуация, в която дори намалихме техния бюджет. Подчертавам, че на първо четене гласувах „за” Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет, така че мисля, че в момента сме заедно обединени около едно желание да намерим решение на този въпрос, който не е решен.
Няма опасност общините да представят сметка на правителството и да кажат: моля, осребрете ни тези фактури тук. Това няма как да стане. Но биха могли да кандидатстват пред различните институции на държавата, откъдето могат да се получат тези средства - да искат средствата да бъдат одобрени, и тогава да реализират съответните мероприятия. Защото това е логичното разрешение на този въпрос.
В противен случай ще се окаже, че в момента ние вменяваме на общините задължения, а те нямат средства да ги изпълнят. Може би могат да кандидатстват - не е ясно дали ще спечелят, или няма да спечелят, и ще останат в ситуация на нарушители на закона. Това не е в интерес на никого да се случва.
Затова смятам, че все пак с една малка поправка в закона може да се уточни, че всички тези дейности не се финансират със средства от общинския бюджет. Има други начини на финансиране. В сегашната уредба остава неяснотата за тези други начини, тъй като има различни възможности и всичко това не е казано съвсем ясно. Но по-добре е така, отколкото да остане задължение на общините за инвестиционни проекти в размер на милиони левове, които те няма да могат да изпълнят. Намирам, че това е разумно и че не е добре и за никого в момента да приемаме текстове, с които да се конфронтираме и с общините по този въпрос. Имахме достатъчно други проблеми, с които се сблъсквахме. Този проблем трябва да бъде решен по разумен начин. Затова съм внесъл това предложение и се надявам да го подкрепите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Реплика - заповядайте, госпожо Михайлова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Тошев, ние с Вас проведохме тази дискусия по време на заседанието на комисията, но се чувствам задължена да информирам и колегите за същността й.
Става дума за това, че при въвеждането на директивата за наводненията в българското законодателство ние чрез законопроекта възлагаме определени функции на българските общини, а Вие предлагате да запишем изричен текст, че тези функции, тези дейности ще бъдат финансирани от държавния бюджет или от фондовете на Европейския съюз.
Аз имам два довода срещу това предложение. Първо, защото ние в други текстове на законопроекта, които предлагаме, предоставяме нови възможности на българските общини да стопанисват водни ресурси, включително и да получават такси за дейности, които те ще извършват – такси за водовземане, такси за разрешителни. Те имат възможност да отдават на концесия язовирите, които са общинска собственост, имат възможност да оперират с имуществото, което засяга водния ресурс на територията на общината. Това, първо.
Второ, много е трудно да ограничим в един текст финансовите ресурси, от които биха могли да бъдат подкрепени общините.
Вие дадохте две предложения на практика. Едното беше по-общо, а другото се конкретизира върху държавния бюджет и средствата от Европейския съюз. Но има двустранни програми: програма с Дания, програма с Норвегия. Има поредица от други финансови инструменти, по които общините като местни власти, когато носят отговорност за тези дейности, биха могли да кандидатстват и да получат финансиране. Така че много е трудно в закона да изпишем всички възможни опции, от които те биха могли да получат финансиране за тези дейности.
Моето мнение, затова Ви репликирам, е, че в случая в по-голям интерес на общините е да оставим отворени всички възможности, чрез които те биха могли да финансират тези дейности, отколкото да ги ограничим само от държавния бюджет и от фондовете на Европейския съюз. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика – господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо Михайлова, Вие казвате, че общините ще получат допълнителни приходи в своите бюджети, но това е силно съмнително, тъй като става въпрос за минерални води, които никой досега не е поискал. Може и никой да не поиска, така че не е ясно какви ще бъдат приходите от тях.
Второ, не всяка община има минерални извори, които може да даде, за да има приходи. Не всяка община има язовири, примерно, с които да разполага. Ако община Балчик, например, където има свлачища, както знаете, желае да направи това, откъде ще получи тези средства? Може би ще кандидатства по някоя програма, може да не я спечели, а трябва да изпълни това задължение. Задължението си е задължение! Как ще решим този въпрос? Нямаме друг начин освен да запишем, че това не е за сметка на бюджета на общините. Има други начини, поне да не бъдат нарушители. Поне да не бъдат нарушители! Иначе, хем им възлагаме нещо, което е записано в закона – да извършват тази дейност, а от друга страна, те нямат средствата да го направят. Не е решен въпросът. Аргументите, че ще получат много пари от тези нови добавки в закона, които правим, също е нещо, което е под въпрос. Не е сигурно, че ще стане така.
Ако за толкова години някой имаше интерес към всички тези обекти, вече щеше да е поискал концесия. Ако няма, значи интересът е слаб. Ако интересът е слаб, и цената ще е малка, ако изобщо се намери някой да вземе тези източници. Следователно приходите в общинския бюджет няма кой-знае колко да се увеличат. Тогава нещата, които казах, остават валидни.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА (от място): Така е за съжаление.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Лъчезар Тошев, което комисията не подкрепя.
Гласували 80 народни представители: за 4, против 33, въздържали се 43.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за § 78 до § 85 включително по доклада на комисията.
Гласували 79 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: По § 71 е постъпило предложение на народния представител Фани Христова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 71, който става § 86 и предлага следната редакция:
„§ 86. Член 148а се изменя така:
„Чл. 148а. (1) Република България участва в разработването и съгласуването съвместно с други държави на политики, програми и стратегии за опазване на трансграничните води на основата на принципите по чл. 2а, т. 4.
(2) Република България съвместно с другите държави осигурява:
1. координация за разработването на единните планове за управление на международните речни басейни, които попадат изцяло на територията на Европейския съюз, и осигуряване постигането на добро състояние на водите в българската част от международните райони за басейново управление;
2. изпълнението на изискванията на чл. 156а-156ж и на програмите от мерки в рамките на международните райони за басейново управление.
(3) Разпоредбата по ал. 2, т. 1 се прилага при възможност и когато международните речни басейни не попадат изцяло на територията на Европейския съюз, а при установяване на невъзможност планът се прилага в българската част от международните райони за басейново управление.
(4) Изпълнението на дейностите по ал. 1 и 2 може да се извършва в рамките на съществуващи структури, създадени по силата на международни споразумения, а при необходимост при изпълнение на изискванията на ал. 2, т. 2 - със съдействието на Европейската комисия.
(5) Представители на Република България в международните комисии, координиращи дейностите по ал. 1 и 2, са длъжностни лица, определени по предложение на министъра на околната среда и водите.
(6) Изпълнението на дейностите по ал. 1 и 2 и компетентността на длъжностните лица по ал. 5 се определя с наредба на министъра на околната среда и водите и министъра на външните работи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме § 86 по доклада на комисията.
Гласували 87 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 72, който става § 87 и предлага следната редакция:
„§ 87. В чл. 151 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2:
а) т. 1 се създава буква ”к”:
„к) приема плановете за управление на речните басейни и плановете за управление на риска от наводнения.”;
б) в т. 2:
аа) буква „в” се изменя така:
„в) предлага за приемане от Министерския съвет:
аа) плановете за управление на речните басейни, и
бб) плановете за управление на риска от наводнения;”;
бб) буква „д” се изменя така:
„д) утвърждава районите по чл. 146г, ал. 1;”;
вв) букви „ж”, „и”, „м” и „н” се отменят;
гг) в буква „с” думите „и координира” се заличават;
дд) създава се буква „ю”:
„ю) разпределя функциите по стопанисване и поддържане на пунктовете и станциите по чл. 13, т. 2.”.
2. В ал. 3 се създават т. 5 и 6:
„5. издава периодичен бюлетин за състоянието на водните ресурси на Република България въз основа на данните от проведения мониторинг на екологичното и химичното състояние на водите и данните за количеството на водите, предоставени от Националния институт по метеорология и хидрология при Българската академия на науките;
6. създава и поддържа специализирани бази данни, карти, регистри и информационна система за водите.”.
3. В ал. 4:
а) в т. 2 след думите „формиращи отпадъчни води” се добавя „включително пречиствателните станции на населените места” и се поставя запетая;
б) точка 4 се изменя така:
„4. поддържа база данни за извършения мониторинг, включително собствен мониторинг на титулярите на издадени разрешителни, за количествените и качествените характеристики на отпадъчните води и за контрол за състоянието на отпадъчните води;”;
в) в т. 5 накрая се поставя запетая и се добавя „общи и специфични замърсители”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме § 87 по предложение на комисията.
Гласували 82 народни представители: за 81, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 73 и § 74, които стават съответно § 88 и § 89.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване ан блок § 74 и § 74 по вносител, които стават съответно § 88 и § 89, съгласно доклада на комисията.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: По § 75 е постъпило предложение от народния представител Костадин Язов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 75, който става § 90 и предлага следната редакция:
„§ 90. В чл. 155, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 2 се изменя така:
„2. разработва:
а) плана за управление на речния басейн;
б) предварителната оценка по чл. 146б, ал. 1, картите по глава девета, раздел ІІІ и плана за управление на риска от наводнения.”
2. В т. 6 думите „които издава” се заличават.
3. Точка 11 се отменя.
4. В т. 13 думите „утвърждава експлоатационните” се заменят с „определя естествените и разполагаемите”.
5. Точка 19 се изменя така:
„19. приема изградените съоръжения за подземни води, предназначени за водовземане;”.
6. В т. 20 след думите „басейново управление” се добавя „и за управление на риска от наводнения” и думите „по отношение на управлението на водите” се заменят с „в съответствие с държавната политика за двустранно и многостранно сътрудничество и след съгласуване по нормативно установения ред”.
7. Създават се т. 21, 22 и 23:
„21. извършва оценката на състоянието на водните тела;
22. издава предписания в рамките на компетентностите си по този закон.
23. издава становище за допустимост на инвестиционни намерения за съответствието им с плана за управление на речния басейн и плана за управление на риска от наводнения.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли становища? Няма.
Гласуваме § 90 в редакцията на комисията.
Гласували 82 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Комисията предлага да се създаде нов § 75а, който става § 91:
„§ 91. В чл. 155а, ал. 1, т. 1 и 2 след думите „чл. 135” се добавя „ал. 1”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други предложения или изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 91 по доклада на комисията.
Гласували 81 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 76, 77, 78, 79, 80 и 81, които стават съответно параграфи от 92 до 97 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ан блок гласуваме параграфи с номера от 76 до 81 по вносител, които стават съответно параграфи с номера от 92 до 97 включително.
Гласували 80 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Комисията предлага да се създаде нов § 81а, който става § 98:
„§ 98. В чл. 156и, ал. 1 навсякъде след думите „чл. 135” се добавя „ал. 1”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи за изказвания?
Подлагам на гласуване § 98 в редакцията на комисията.
Гласували 81 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 82 и § 83, които стават съответно § 99 и § 100.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 79 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: По § 84 е постъпило предложение от Фани Христова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 84, който става § 101, и предлага следната редакция:
„§ 101. В чл. 157 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея в т. 12 след думите „чл. 135” се добавя „ал. 1”.
2. Създават се ал. 2 и 3:
„(2) Директорите на басейнови дирекции участват в разработването на общи планове за управление на международни речни басейни, когато те попадат изцяло на територията на Европейския съюз.
(3) За постигане целите на този закон, когато не е разработен общ план съгласно ал. 2, директорите на басейнови дирекции разработват планове за управление на речен басейн, покриващи тези части от международния басейн, които попадат в тяхната територия.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Желаещи да вземат отношение по предлагания § 101? Няма.
Гласуваме § 101 по доклада на комисията.
Гласували 87 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 85, който става § 102.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 102 в номерацията на комисията.
Гласували 86 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Комисията предлага да се създаде § 85а, който става § 103:
„§ 103. В чл. 159, ал. 2, в текста преди т. 1, след думите „чл. 157” се добавя „ал. 1”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме предложението на комисията за нов параграф под номер 103 в редакцията по доклада на същата комисия.
Гласували 89 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 86 и § 87, които стават съответно § 104 и § 105.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да гласуваме ан блок параграфи с номера 104 и 105 по доклада на комисията.
Гласували 86 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 88, който става § 106, и предлага следната редакция:
„§ 106. В чл. 170 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 1 думите „твърд отток” се заменят с „плаващи наноси”;
б) в т. 4 думите „състоянието на” се заличават.
2. В ал. 3 след думите „чл. 135” се добавя „ал. 1”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания няма.
Гласуваме § 106 по доклада на комисията.
Гласували 87 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 89, 90, 91 и 92, които стават съответно 107, 108, 109 и 110.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ан блок гласуваме параграфи с номера от 107 до 110 по номерацията в доклада на комисията.
Гласуваме!
Гласували 87 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: По § 93 е постъпило предложение на народния представител Фани Христова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 93, който става § 111, и предлага следната редакция:
„§ 111. В чл. 182, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1:
а) в буква „в” след думите „чл. 157” се добавя „ал. 1”;
б) създават се букви „е” и „ж”:
„е) ресурсите на подземните водни тела;
ж) уведомленията за извършване на хидрогеоложки проучвания по чл. 58, ал. 1, т. 5 и 6”.
2. В т. 3 накрая се добавя „и за разрешителните, издадени от органа по чл. 52, ал. 1, т. 4”.
3. Създават се т. 4 и 5:
„4. Изпълнителна агенция „Проучване и поддържане на река Дунав” – за разрешителните, издадени от органа по чл. 52, ал. 1, т. 2;
5. генералния директор на Националния институт по метеорология и хидрология – за пунктовете и станциите за мониторинг на количеството на водите”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията по § 93, който става § 111.
Гласували 84 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 94, 95, 96, 97, 98, 99, 100 и 101, които стават съответно параграфи 112-119, включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания…
Подлагам на гласуване предложенията по вносител със съответната промяна от параграфи 94 до 101, които съответно стават параграфи от 112 до 119, включително.
Гласували 82 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 3.
Предложенията са приети по вносител.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: По § 102 е постъпило предложение на народния представител Аспарух Стаменов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 102, който става § 120, и предлага следната редакция:
„§ 120. В чл. 194а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думата „сертифицирани” се заличава.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) В случаите на повреда на измервателните устройства за изчисляване на таксата по чл. 194, ал. 1, т. 3 се вземат предвид разрешените в разрешителното количества”.
3. Създава се ал. 4:
„(4) При техническа невъзможност за монтиране, поддръжка и контрол на измервателни устройства към повърхностни и подземни водоизточници, установена в двустранен протокол между органа, издаващ разрешителното, и ползвателя, се допуска монтажът им да се извърши на хранителната тръба на напорния резервоар или на довеждащия водопровод, при директно включване на потока във водоснабдителната система на населеното място”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания…
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 102, който става § 120, според доклада.
Гласували 85 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 103, който става § 121.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания…
Подлагам на гласуване текста на вносителя, който комисията подкрепя.
Гласували 92 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: По § 104 е постъпило предложение на народния представител Любен Татарски.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 104, който става § 122, и предлага следната редакция:
„§ 122. В чл. 195а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “или на Министерството на околната среда и водите” се заличават.
2. Създава се нова ал. 2:
„(2) Таксите по чл. 194, ал. 1, т. 1 и 2 за води и водни обекти публична общинска собственост, се заплащат по бюджетната сметка на общината, посочена в разрешителното, с което е предоставено правото за използване на водите”.
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3.
4. Създава се ал. 4:
„(4) Таксите за издаване на разрешителни по чл. 50, ал. 2 се заплащат по бюджетната сметка на:
1. басейновата дирекция – когато компетентен да издаде разрешителното е директорът на басейновата дирекция;
2. Министерството на околната среда и водите - когато компетентен да издаде разрешителното е министърът на околната среда и водите;
3. Агенцията за поддържане и проучване на река Дунав – когато искането е за издаване на разрешително за ползване на воден обект за изземване на наносни отложения от река Дунав;
4. общината – когато искането е за издаване на разрешително за минерална вода - публична общинска собственост, или минерална вода - изключителна държавна собственост, когато находището е предоставено за стопанисване, ползване и управление на общината, както и в случаите на издаване на разрешително за водовземане или за ползване на воден обект – общинска собственост”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 104, който става § 122 според доклада.
Гласували 84 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 4.
Параграфът е приет по доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 105 и 106, които стават съответно § 123 и § 124.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване параграфи 105 и 106 по вносител, подкрепени от комисията, които стават съответно § 123 и § 124.
Гласували 80 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 2.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 107 и предлага да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадането на § 107.
Гласували 85 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 108, който става § 125, и предлага следната редакция:
„§ 125. В чл. 200, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1, буква „г” думите „или води по чл. 14, т. 2” се заличават.
2. В т. 4 думата „водовземането” се заменя с „разрешеното водовземане или ползване на воден обект”.
3. В т. 27 след думите „водни количества” се добавя „от комплексните и значими язовири”, а думите „чл. 56, ал. 7” се заменят с „чл. 53, ал. 1”.
4. В т. 34 след думите ”чл. 135” се добавя „ал. 1”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания, колеги? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 108, който става § 125 според доклада.
Гласували 82 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 109, 110, 111, 112, 113 и 114, които стават съответно от § 126 до § 131 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията по вносител, които са подкрепени от комисията, от § 109 до § 114, които стават съответно от § 126 до § 131 включително.
Гласували 84 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 5.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 115, който става § 132, и предлага следната редакция:
„§ 132. В останалите текстове на закона:
1. Думите „органа по чл. 52, ал. 1, т. 3” се заменят с „органа по чл. 52, ал. 1, т. 4”.
2. Думите „органът по чл. 52, ал. 1, т. 2 и 3” и „органа по чл. 52, ал. 1, т. 2 и 3” се заменят съответно с „органът по чл. 52, ал. 1” и „органа по чл. 52, ал. 1”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 132.
Гласували 76 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 5.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: „Преходни и заключителни разпоредби.”
Комисията подкрепя наименованието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване предложението на комисията за наименованието „Преходни и заключителни разпоредби”, което комисията подкрепя.
Гласували 75 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: По § 116 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, който става § 133, и предлага следната редакция:
„§ 133. (1) Министърът на околната среда и водите може да предостави безвъзмездно за управление и ползване на съответните общини за срок 25 години от влизането в сила на този закон минералните води от находищата по Приложение № 2 към чл. 14, т. 2, от които не са предоставени:
1. концесии за добив на минерална вода и не са подадени молби за предоставяне на концесии за минерални води;
2. разрешителни за водовземане за питейно-битово водоснабдяване на повече от една община;
3. разрешителни за ползване на повече от 51 на сто от утвърдените експлоатационни ресурси на находището.
(2) Списък на находищата по ал. 1 се публикува ежегодно до 31 декември на интернет страницата на Министерството на околната среда и водите.
(3) Предоставянето на минералните води по ал. 1 се извършва не по-късно от 31 януари на следващата година след подадено писмено заявление от кмета на съответната община въз основа на решение на общинския съвет.
(4) Министърът на околната среда и водите в срок до 14 дни от подаване на заявлението по ал. 3 с решение предоставя находището на минерална вода на съответната община. Решението се публикува на интернет страницата на Министерството на околната среда и водите.
(5) Кметът на общината стопанисва предоставените минерални води по ал. 1 в съответствие с изискванията, определени с наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 2.
(6) Общините имат право да ползват безвъзмездно наличната в Министерството на околната среда и водите информация за находищата на минерални води, предоставени на съответната община.
(7) За ползването на минералните води по ал. 1:
1. общинският съвет определя с решение:
а) по реда на чл. 41 общото водовземане на минерална вода от находищата по ал. 1 за пиене и водоналиване от населението, когато минералната вода е със състав и качества, подходящи за използването й с такава цел;
б) дали искането за издаване на разрешително за ползване на минерална вода съответства на политиката и плана за развитие на общината и дали да бъде издадено разрешително за водовземане, или да бъде предоставена концесия за добив на минерална вода;
в) дали минералната вода от определено находище да бъде предоставена за ползване безвъзмездно, или след заплащане на такса, определена с тарифа, приета от общинския съвет.
2. кметът на общината:
а) стопанисва и поддържа в изправност съоръженията в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 135, ал. 1, т.2;
б) осигурява ползването на минералната вода, без да нарушава обществените интереси и в интерес на населението;
в) издава разрешителните за водовземане по чл. 52, ал. 1, т. 3;
г) изпраща копия на издадените разрешителни в Министерството на околната среда и водите и ги публикува на интернет страницата на съответната община;
д) ежегодно до 31 март представя на министъра на околната среда и водите отчет за ползването на минералните води, включващ: баланс на ресурсите на всяко находище; баланс по водовземни съоръжения, посочващ утвърдения технически възможен дебит на всяко съоръжение, предоставения за ползване дебит от всяко съоръжение и свободния дебит от всяко съоръжение, както и списък на водоползвателите с данни за фактически използваните през годината обеми минерална вода.
(8) За находищата на минерална вода по ал. 1, т. 3, за които са предоставени права за водовземане с разрешително, издадено от министъра на околната среда и водите, таксите за водовземане:
1. се определят съгласно тарифата по чл. 194, ал. 6, и
2. се превеждат по сметката на съответната басейнова дирекция, публикувана на интернет страницата на басейновата дирекция.
(9) За находищата на минерална вода по ал. 1, т. 3, за които са предоставени права за водовземане с разрешително, издадено от кмета на общината, таксите за водовземане:
1. се определят съгласно тарифата по ал. 7, т. 1, буква „в”, и
2. се превеждат по сметка на съответната община, публикувана на интернет страницата на общината.
(10) В случаите, когато се ползва минерална вода от едно находище и за едни и същи цели, предвидените такси за водовземане в тарифата по ал. 7, т. 1, буква „в” не могат да бъдат по ниски от таксите съгласно тарифата по чл. 194, ал. 6.
(11) Директорът на басейнова дирекция не разглежда подадени в периода 1 януари – 15 февруари заявления за издаване на разрешителни за водовземане от минерални води.
(12) В срок до 14 дни от постановяване на решението по ал. 4 директорът на басейнова дирекция изпраща служебно подадените документи по ал. 11 по компетентност на кмета на съответната община.
(13) Средствата, събирани от такси по ал. 7, т. 1, буква „в”, постъпват в приход на общинските бюджети.
(14) Правото на управление и ползване на минералните води по ал. 1 се погасява при неупражняването му за срок пет години.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Поставям на гласуване редакцията на комисията за § 116, който става § 133 съгласно доклада.
Гласували 93 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи с номера 117, 118, 119, 120, 121, 122, 123 и 124, които стават съответно параграфи от 134 до 141.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Поставям на гласуване параграфи с номера от 117 до 124 включително съгласно вносителя, които стават съответно параграфи с номера от 134 до 141, които предложения комисията подкрепя.
Гласували 73 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 4.
Предложенията са приети по вносител.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Постъпило е предложение на народния представител Фани Христова и група народни представители – в „Преходните и заключителни разпоредби” да се създаде нов § 124а.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага да се създаде § 124а, който става § 142, със следната редакция:
„§ 142. Разпоредбите на чл. 118, ал. 1 и ал. 5 и чл. 151, ал. 2, т. 2, буква „ц” се прилагат до влизането в сила на наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 17.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаване на § 124а, който става § 142 според доклада.
Гласували 86 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: По § 125 е постъпило предложение на народния представител Аспарух Стаменов.
Предложението по т. 2 е оттеглено.
Комисията подкрепя предложението по т. 1.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 125, който става § 143, и предлага следната редакция:
„§ 143. (1) До монтирането на измервателни устройства съгласно изискванията на чл. 194а, ал. 1, и когато титулярът на разрешителното е ВиК оператор, таксата за водовземане по чл. 194, ал. 1, т. 1 се определя на базата на сумата от максимално часовите водни количества, за които за оразмерени по проект отвеждащите водопроводи и съоръженията към тях след водовземането от подземни води и/или след водохващането от повърхностни води.
(2) До изграждане на пречиствателните станции на населените места с над 2 хиляди еквивалентни жители таксата за замърсяване по чл. 194, ал. 1, т. 3, буква „а” се изчислява годишно на базата на разрешеното годишно водно количество и индивидуалните емисионни ограничения, посочени в разрешителното.
(3) ВиК операторите монтират измервателни устройства не по-късно от три години след влизане в сила на този закон.”
ПРЕСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Заповядайте, господин Стаменов.
АСПАРУХ СТАМЕНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, колеги, съвсем накратко ще ви запозная с мотивите за направеното от мен предложение за промяна в този текст на закона.
Към края на миналата година в България действат 58 ВиК оператора, които са добили приблизително 1 млрд. куб. м вода. На база на отнетия воден обем, който тези ВиК оператори са направили, са заплатили или заплащат такса за водовземане. Според чл. 194а от досега действащия Закон за водите тази такса за водовземане се базира на база на отнетите водни количества, които към момента са, както следва – чл. 194а от сега действащия закон: „Отнетият при водовземането обем вода или обемът на отпадъчните води се измерва посредством отговарящи на нормативните изисквания сертифицирани измервателни устройства”.
Следващата точка: „Таксата по предходната точка се определя на базата на разрешения годишен обем вода до монтиране или при повреда на устройствата по ал. 1”.
Колеги, доколко са мотивирани ВиК операторите да се монтират водомери? Членовете на досега действащия закон са от 2006 г., сега сме 2010 г. Към момента са минали четири години откакто действат разпоредбите на този закон.
Според данните, предоставени ми от 5-годишните бизнес планове – дългосрочни, по които оперират ВиК операторите на територията на страната, общият брой на водоизточниците на територията на Република България е 7848. Съответно монтираните към този момент водомери са 2596 – близо две трети от водоизточниците към момента нямат монтирани устройства. Тук ще ви зачета само някои по-фрапиращи данни от конкретни ВиК оператори. Например:
- ВиК – Благоевград, от 136 водоизточника има монтирани 16 водомера;
- ВиК – Видин, от 110 водоизточника има монтирани 29 водомера;
- „Кюстендилска вода” – от 194 водоизточника – 6 водомера;
- ВиК – Севлиево, от 93 водоизточника – нула водомера;
- ВиК – София, от 625 водоизточника – 9 монтирани водомера.
Да не говорим, че има разлика между данните, които са предоставени от тези бизнес планове, и данните, които се намират в Министерството на околната среда и водите, където има разлика от близо 2000 водоизточника. Тоест в Министерството на околната среда и водите водоизточниците, от които се черпи вода за питейно-битови нужди, според тях, са 5414. Според мен, това по-малко количество е обяснимо, тъй като именно по тези декларирани пред Министерството на околната среда и водите брой водоизточници се плащат и съответните такси за водовземане. Да не говорим, че в още повече от всички тези монтирани 2000 водомера, които са декларирани от ВиК операторите, само 300 са минали последваща проверка според Закона за измерванията, или по-малко от 5% от монтираните измервателни устройства са технически годни за измерване на добитите водни количества.
Тук е налице един вместо обективен, по-скоро чисто субективен характер на измерване на добитите водни количества, защото загубите във водопреносната система в края на краищата се прехвърлят и в цената на водата, тъй като към момента действащият Закон за регулиране на канализационните и водопроводни услуги загубите са основният показател за ефективност на ВиК оператора, а в същото време допустимите загуби, които са предварително уточнени и договорени в 5-годишните бизнес планове на всеки един оператор, са заложени в крайната цена на водата. Тоест потребителите плащат загубите, които са предварително уточнени за всяка една от годините на действие на този бизнес план.
Аз нямам информация към момента декларираните от ВиК операторите загуби да се различават от тези, които реално са получени.
Поради тази причина смятам, че предложената мярка ще стимулира ВиК операторите да доизградят едно водомерно стопанство в обслужваните територии като приоритетно се оборудват пунктовете на подводоснабдителна система. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики?
Заповядайте, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председателстващ! Господин Стаменов, аз само искам да Ви обърна внимание, че неслучайно има проблем в тази посока и неслучайно цитираните от Вас ВиК оператори в Благоевград, Видин, Севлиево и другите, които споменахте, не са монтирали достатъчно измервателни уреди, защото има една подробност, която е обективна. Голяма част от техните водоизточници са в планински условия, обикновено над 1000 метра надморска височина. Голяма част от тях – повърхностни. Това силно затруднява както експлоатацията и поддръжката, така и коректното отчитане на данните.
Затова според мен тук не по-скоро трябва да въведем стимули на операторите и то административни стимули, защото те имат реален технически проблем, а да се помисли в перспектива как наистина да се отчитат водните количества, които те ползват, защото те плащат такси за това, но, разбира се, това в крайна сметка да не утежнява крайната цена на услугата, която предоставят.
Тук операторите не са виновни. Обективността на ситуацията след приетия закон през 2006 г. е такава, че те не могат да изпълнят чисто технически тези разпоредби и затова трябва наистина законодателят, заедно с експерти да помисли в тази посока. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Стаменов.
АСПАРУХ СТАМЕНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Михалевски, с цялото ми уважение към Вас като човек, който дълго време се е занимавал с проблемите на този сектор, явно не сте в течение на това, което в момента гласувахме. Само преди половин час по мое предложение гласувахме следната ал. 4, която се добави към действащия чл. 194а, която гласи:
„При техническа невъзможност за монтиране, поддръжка и контрол на измервателни устройства към повърхностни и подземни водоизточници, се допуска монтажът им да се извършва на хранителната тръба на напорния резервоар или на довеждащия водопровод, при директно включване на потока във водоснабдителната система на населеното място”.
Бъдете сигурен и уверен, че сме помислили много добре именно за тези трудни места, където не биха могли да бъдат монтирани водомери на водоизточника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 143 в редакцията и съдържанието му по доклада на комисията.
Гласували 92 народни представители: за 85, против 1, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 126, който става § 144.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да гласуваме § 144 по номерацията на комисията.
Гласували 91 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 127, който става § 145 и предлага следната редакция:
„§ 145. (1) Производства по издаване на разрешителни, започнали преди влизането в сила на този закон, се довършват от органите, приели заявленията за издаване на разрешителни, при спазване на условията и забраните по този закон.
(2) В срок до 3 месеца от влизането в сила на този закон, директорите на басейнови дирекции предоставят на кметовете на съответните общини копия от издадените до влизане в сила на този закон разрешителни за водовземане от води – публична общинска собственост, и за ползване на водни обекти - публична общинска собственост, заедно с копие от документацията въз основа на която са издадени разрешителните.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Становища? Няма желаещи.
Гласуваме § 145 по доклада на комисията.
Гласували 92 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Обръщам внимание на народното представителство, че по следващия параграф Комисията по околната среда и водите изработи Допълнителен доклад с № 053 11-31 от 9 юли 2010 г., във връзка с постъпило предложение на народния представител Фани Христова и група народни представители:
„В Преходните и заключителни разпоредби да се създаде нов § 127а.”
Комисията подкрепя предложението.
Постъпило е предложение на народния представител Костадин Язов, направено по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Предложението е оттеглено.
Постъпило е предложение на народния представител Костадин Язов, направено по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Предложението е оттеглено.
Комисията предлага създаването на нов § 127а, който става § 146:
„§ 146. (1) Издадените до влизането в сила на този закон разрешителни за изземване на наносни отложения се преиздават при изпълнение на изискванията на този закон в срок до една година от влизането му в сила.
(2) Всички издадени до влизането в сила на този закон разрешителни, освен посочените в ал. 1, се привеждат в съответствие с изискванията на закона при първото им изменение или продължаване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 146 в редакция на комисията, по допълнителния доклад.
Гласували 90 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 128, който става § 147 и предлага следната редакция:
„§ 147. В Закона за опазване на околната среда в чл. 71, ал. 2 се изменя така:
„(2) Не се издават разрешителни или разрешения на лица, които имат парични задължения към държавата или общината по смисъла на чл. 162, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, или задължения към предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда, определени със специалните закони в областта на околната среда.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 147 по доклада на комисията.
Гласували 90 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 129, 130, 131, 132 и 133, които стават съответно от § 148 до § 152 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме ан блок параграфи с номера от 148 до 152 включително по доклада на комисията.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 134, който става § 153 и предлага следната редакция:
„§ 153. Разпоредбата на § 133 влиза в сила от 1 януари 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 153 в редакция на комисията.
Гласували 88 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Постъпило е предложение от народния представител Огнян Пейчев – в Преходните и заключителните разпоредби на закона за изменение да се създаде нов § 135, което е оттеглено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Тъй като няма какво да се подлага на гласуване Законът за водите е приет на второ гласуване. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Много благодаря на всички колеги за колегиалното отношение и съвместната ни работа. (Ръкопляскания.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ.
Госпожо Атанасова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Уважаема госпожо председател, на основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, моля да бъде допусната в пленарната зала госпожа Людмила Василева от Дирекция „Правна” от Министерството на здравеопазването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА:
ДОКЛАД
за второ гласуване
относно Законопроект за изменение и допълнение
на Закона за лечебните заведения, № 002-01-5, внесен
от Министерски съвет на 11 януари 2010 г.
Комисията по здравеопазването на основание чл. 73, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлага за второ гласуване следния проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за наименование на закона.
Гласували 85 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Постъпило е предложение от народния представител Лъчезар Иванов, направено по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 1 със следната редакция:
„§ 1. В чл. 2а, ал. 1 се изменя така:
„(1) В медицинските факултети и факултетите по дентална медицина на висшите медицински училища може да се извършва лечебна и диагностична дейност при провеждане на практическо обучение на студенти и докторанти по медицина, дентална медицина и фармация, следдипломно обучение на лекари и лекари по дентална медицина, както и при извършване на научна дейност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 1 по доклада на комисията.
Гласували 80 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Постъпило е предложение от народните представители Даниела Дариткова и Десислава Атанасова.
Комисията подкрепя предложението.
Постъпило е предложение на народния представител Лъчезар Иванов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 1, който става § 2:
„§ 2. В чл. 3 ал. 2 се изменя така:
„(2) Лечебните заведения по чл. 8, ал. 1, т. 1, буква „а” и т. 2, буква „а” се учредяват от:
1. физически лица – лекари и лекари по дентална медицина;
2. еднолични търговци или еднолични търговски дружества регистрирани от лекари и лекари по дентална медицина. В случаите, когато лечебното заведение се учредява като еднолично търговско дружество, едноличният собственик управлява и представлява лечебното заведение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи за изказване? Не.
Подлагам на гласуване § 2 по доклада на комисията.
Гласували 82 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Параграф 2 – предложение от народните представители Хасан Адемов и Нигяр Сахлим:
В § 2 т. 2 да отпадне.
(Реплика от народния представител Хасан Адемов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Оттеглено е предложението.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, който става § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 3.
Гласували 75 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Постъпило е предложение от народния представител Лъчезар Иванов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 2а, който става § 4 със следната редакция:
„§ 4. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 в изречение първо думата „стандартите” се заменя с „медицинските стандарти” и в изречение второ думата „Стандартите” се заменя с „Медицинските стандарти”.
2. Създава се ал. 5:
„(5) Контролът върху лечебните заведения за спазване на стандартите по ал. 1 и изискванията по чл. 19, ал. 2 и 3 се осъществява от контролните органи посочени в този закон, Закона за здравето и Закона за здравното осигуряване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи да вземат думата по § 4? Няма.
Гласуваме § 4 по доклада на комисията.
Гласували 83 народни представители: за 77, против 1, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Параграф 3. Постъпило е предложение на народния представител Лъчезар Иванов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 3, който става § 5:
„§ 5. В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 2, буква „в” думите „дентален център” се заличават;
б) създава се т. 4:
„4. дентални центрове;”
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Към лечебните заведения по ал. 1, т. 2, букви „в” и „г” и т. 4 могат да се откриват до 10 легла за наблюдение и лечение до 48 часа.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи за изказване?
Народният представител – Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, предлагам ви да обърнете внимание на този текст, защото тук е разписано новото чудо на здравната реформа, новото ноу хау, което предлага новият здравен министър, а именно така наречените болнички с до 10 легла и с 48-часов прием.
За какво става дума? Намерението е болниците, които ще бъдат преструктурирани, да не кажа закрити, в резултат на извършваната реформа, да се трансформират в такива малки болнички. В тези малки болнички, видно от други законови текстове, ще работят по трима лекари, те ще имат по 10 легла и там максимално възможният прием на пациенти е в рамките на 48 часа. Интересно е, че тези малки болнички, които само се казват болнички, са лечебни заведения, които не попадат в сферата на болничната помощ. Което означава, че увеличението на финансирането за болничната помощ, което направихме с разблокирането на 220 милиона от резерва на Касата, всъщност с увеличаване на разходната част на Касата с 220 милиона, по никакъв начин не може да касае звената в извънболничната помощ, защото такива средства там не са предвидени.
Тук моят резонен въпрос е следният: как точно ще се финансират тези болнички, които са основно структурно звено в новата концепция за здравната реформа и откъде ще се осигурят средствата?
Задавам този въпрос и като народен представител от Кюстендилска област, където болницата в Бобов дол има честта да е опитно зайче в ръцете на втори министър. След като министър Нанев се упражняваше върху тази болница и там парадно, и с фанфари откри първия спешен кабинет, това беше неговото разбиране за преструктурирането на болниците, който спешен кабинет се състоеше от една стая с една кушетка, с един празен шкаф за лекарства. Той просъществува някакво време, и между другото, не беше необходим, тъй като в Бобов дол има спешен център, който изпълнява идеално своите функции. Сега бобовдолци са заплашени от трансформиране на тяхната болница в такава малка болничка с 10 легла и с 48-часов прием.
Питам аз: как точно ще се извърши това преструктуриране и как хората от това населено място – там има мини, въгледобивна промишленост и ТЕЦ с около 7-8 хил. работници, та как тази болничка ще обслужи нуждите на това население? Как ще се случи нейното превръщане от едно лечебно заведение в друго?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Да – министър Борисова.
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо Манолова! За съжаление не е българска новост да има такива лечебни заведения. Това е обичайно в страните на Западна и Средна Европа, това оптимизира лечебната структура в съответната страна, здравеопазната структура, това създава възможност в онези малки селища, където няма лекари, където има и малко население. За пример ще ви дам така наречената болница в Трън, която за една година е била посетена от 18 пациента.
Ето например в Трън освен да направим медицински център за тези 18 души, ние нямаме какво повече. За вашия пример – Бобов дол, пациентите са били някъде около 117, може би трябва да си донеса документацията. (Реплика от народния представител Мая Манолова.) Това означава, че в онези селища, където няма достатъчно лекари-специалисти, ние нямаме друг избор. Не може да правиш болница с трима лекари, не може да правиш болница с шест лекари и да имаш две отделения. За тези две отделения, което е минимумът в новия закон сега, вие ще чуете като стигнем съответния член и параграф, трябва да имаме доста повече лекари, а ние ги нямаме. Именно липсата на лекари налага в малките селища да направим тези лечебни заведения, които с европейски пари ще бъдат обзаведени, защото Европа иска да помогне на България да придобие структурата, която те имат. Това касае както тези центрове, така и болниците за долекуване. Това са нещата, които липсват на България и които Европа иска ние да изградим и затова ще ни финансира, за което аз вече имах удоволствието да ви съобщя, че ще имаме 148 млн., за да направим това.
Бобов дол е един от малкото късметлии в България наред с още, ако не се лъжа, 18 такива медицински центъра, където хората пожелаха сами да станат такива, защото просто няма лекари. Те ще бъдат обзаведени напълно с европейски пари, ще има съответна и медицинска кола, която е необходима в тези случаи. Когато имаме пациент, който има примерно болка в корема за 48 часа лекарите трябва да решат дали това е един остър гастрит и пациентът си отива вкъщи или се касае за заден инфаркт, защото при него има болка в корема или да се касае за остър корем и тогава трябва да отиде в хирургичното отделение и той да бъде надлежно транспортиран в областната болница.
Помислено е за всичко в името на пациента да бъде така организирано, че дори и в малките селища, без лекари, ние да създадем нужната структура и организация, за да се погрижим за нашите пациенти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър Борисова.
За изказване – д-р Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, госпожо министър! Колеги, вижте сега какво сме записали в ал. 2 на § 5:
„Към лечебните заведения по ал. 1, т. 2, букви „в” и „г”...”
Колеги, забележете кои са лечебните заведения към т. 2. Това са индивидуална практика на специализирана медицинска помощ. Това означава, че един специалист примерно кардиолог, който има индивидуална практика на специализирана медицинска помощ, има право да разкрие към това лечебно заведение десет легла. Това сме записали в този текст.
Моето предложение, що се отнася до груповите практики там няма проблем, за консултативните центрове, за медицинските центрове, за медико-диагностичните центрове – там няма никакъв проблем, но индивидуална практика за специализирана помощ, тоест един очен лекар, примерно доц. Алексиева е срещу мен, има право да разкрие десет легла и как само един специалист ще наблюдава 48 човека? Нещо, което сме го записали.
Затова моето предложение, е съгласявайки се с вашите мотиви да отпадне поне тази точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: В чл. 8, ал. 2 предлагате към лечебните заведения по ал. 1, т. 2, букви „в” това е медицински център, дентален център и медико-дентален център; „г” – диагностично-консултативен център. Кое от двете да отпадне?
Текстът е коректен д-р Адемов. Груповата практика е буква „б”. Буква „б” не се пипа по този текст.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Оттегляте предложението си.
Има ли други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 5 в редакцията на комисията.
Гласували 77 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Постъпило е предложение от народните представители Евгений Желев, Мая Манолова и Янаки Стоилов за § 4.
Комисията подкрепя предложението по т.1.
Комисията не подкрепя предложението по т. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прочетете т. 2.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Постъпило е предложение от народния представител Лъчезар Иванов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 4, който става § 6:
„§ 6. В чл. 9, ал. 4 и 5 се отменят.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Само едно допълнение – частта, в която не се подкрепя от комисията предложението на народните представители Евгений Желев, Мая Манолова и Янаки Стоилов е в § 4, чл. 9, т. 2 също да отпадне.
В тази част комисията не подкрепя предложението.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Евгений Желев, Мая Манолова и Янаки Стоилов в частта, в която комисията не го подкрепя, а това е за отпадане на т. 2 по вносител, където всъщност се предлага отпадане на алинеи 4 и 5.
Гласуваме.
Аз мисля, че са разменени и в доклада, защото предложението по т. 1 ...
Отменете гласуването.
Предложението на народните представители Желев, Манолова и Стоилов. Те предлагат в т. 1 – ал. 3 да отпадне. По текста на вносителя ал. 3 е: „Лечебно заведение за болнична помощ има ниво на компетентност, определено съобразно критериите, установени в наредбата по чл. 46, ал. 3”.
Точка 2 е за ал. 4 и 5. В чл. 9, ал. 4 и 5 се отменят. Разбрах.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Евгений Желев, Мая Манолова и Янаки Стоилов в частта, в която не се подкрепят от комисията.
Гласували 77 народни представители: за 13, против 60, въздържали се 4.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване § 6 в редакцията по доклада на комисията.
Гласували 73 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Параграф 5.
Предложение от народните представители Евгений Желев, Мая Манолова и Янаки Стоилов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Лъчезар Иванов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 5 да се отхвърли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на комисията за отхвърляне на § 5 по вносител.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Параграф 6.
Предложение от народните представители Евгений Желев, Мая Манолова и Янаки Стоилов – в § 6, в чл. 10, т. 3 се изменя така:
„3. диспансер и център за психично здраве”.
Комисията не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от народния представител Лъчезар Иванов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 6, който става § 7:
„§ 7. В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 3 се изменя така:
„3. център за психично здраве;”
2. Създават се т. 3а и 3б:
„3а. център за кожно-венерически заболявания;
3б. комплексен онкологичен център;”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Желания за изказвания?
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, ще използвам по-късно в дебатите по този законопроект възможността да отговоря на министър Борисова по отношение финансирането на малките болнички, включително честта на Бобов дол да бъде един от центровете на една такава малка болничка.
Тук конкретно искам да кажа за предложенията за закриване на онко-, психо-, белодробните и туберкулозните диспансери или по-точно преобразуването им в съответни медицински центрове. Искам да задам простия въпрос. В момента, съгласно действащите текстове на Закона за здравето, тези диспансери – психодиспансерите, онкодиспансерите и останалите, се финансират от държавата. Тоест цялата им дейност се осигурява с държавно финансиране. Сега предлагате те да се превърнат в съответни медицински центрове, което моментално ги изпраща в сферата на доболничната помощ. Доболничната помощ борави също със съответни клинични пътеки, съответни договори с Касата и съответно плащане по тези клинични пътеки. Питам аз: как точно ще се случи финансирането на тези медицински центрове, (реплики от ГЕРБ) след като актуализацията на бюджета не предвиди никакво увеличение на средствата за доболнична помощ? Как едни пари, които до момента ги даваше държавата и се осигуряваха през бюджета на Министерството на здравеопазването, сега ще се трансформират в парите на Здравноосигурителната каса, след като ние не предположихме, не предвидихме и не заложихме такова нещо в нейния актуализиран бюджет?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте.
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Манолова, искам да Ви напомня, че в момента не е ден за парламентарен контрол. Това се прави в петък, тоест в утрешния ден. Въпросите, които имате към здравния министър, си ги задайте в подходящо време и в подходящия момент. В момента разглеждаме на второ четене този законопроект, така че тези въпроси нямат отношение към темата, която в момента се обсъжда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика!
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колега, това е една от най-абсурдните реплики, които изобщо някога са ми правени! (Оживление в ГЕРБ.)
Въпросът е конкретен и касае закона, който приемаме - касае финансирането на преобразуваните лечебни заведения. Законът влиза в сила веднага след неговото приемане, видно от Преходните и заключителните разпоредби. Абсолютно нормално е да попитам по какъв начин ще се финансират новите правни форми, които се въвеждат с този закон – новият вид лечебни заведения! Това е един изключително резонен въпрос!
Аз не държа да ми отговори министър Борисова. Могат да ми отговорят също така депутатите от Здравната комисия или някой от вносителите, или който прецените. Ето тук са господин Лъчезар Иванов, госпожа Десислава Атанасова – който иска, той да ми отговори.
Но въпросът е, че тези въпроси трябва да имат отговор! Защото не може да се прави реформа, още повече в здравеопазването, без хората, които внасят гръбнака на реформата да са наясно какво се случва, как се извършва преструктурирането, как се осигурява финансирането и какво изобщо правим! Аз тук ще се въздържа да коментирам, че всъщност министър Борисова вече направи областните здравни карти без изобщо законът да е приет – нещо, което ако вас, като законодатели не ви тревожи, не знам кой трябва да е разтревожен. Вече реално всичко това е факт и е реализирано, а ние в момента обсъждаме закона. Нормално е да питам откъде са парите и е нормално някой да ми отговори. (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Министър Борисова, заповядайте.
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Госпожо председател, дами и господа! Вече имах повод да бъда пред вас и да кажа, че областни карти не са направени, а е направена само ревизия, инспекция, или както искате изберете – преглед, снимка, на здравеопазната система в момента, за да се ориентираме какво е положението. Едва тепърва ще се работят, и към късната есен ще бъдат готови. Това – първо.
Второ, ние в момента подготвяме здравеопазната система за следващата година. И когато ние работим върху бюджета за следващата година, ние ще заложим вече новите структури, новите нужди. Едва тогава. Така че не се безпокойте – тези 220 милиона не са свързани с това, което в момента говорим в този закон. Този закон е за 2011 г. и за тогава ще си имаме съответния бюджет.
Що се касае до диспансерите, тъй като първоначалният ви въпрос все пак беше този, това бяха отклоненията. Диспансерите – никъде в света няма диспансери. Навсякъде в света има или болници, или отделения, или клиники, или центрове. Това е нещото, което съществува в света. И ние няма да откриваме топлата вода, а просто ще се придържаме към структурата, която е в света. Ето защо част от така наречените диспансери в момента, които на практика представляват истински болници – и това забелязах, че няколко онкологични диспансера, те ще се наименуват специализирани болници по онкология.
Що се отнася до други диспансери, които, примерно, са с 10 легла, те, освен да бъдат център, какво друго могат да бъдат? Или пък, примерно, да се присъединят и да станат отделения към областна болница, защото това е държавническият подход и защото няма смисъл да се плаща за поддръжка на сградата за тези десет легла, режийните за тази сграда, администрацията за тази сграда. И аз имах вече повод много пъти да обърна внимание, че има, например, кожен диспансер с 30 легла и 63 служители вътре. Тридесет болни – 63 служители! Вие как възприемате това? Или, в един от областните градове в една сграда се намират три диспансера с три входа, три администрации, три технически тела. То не е само един техник – няколко! Всичко по три! Това не е държавнически подход. По този начин не може да се продължава. Или диспансер, в който имаме десет легла, беше кожен, и имаше 7 или 8 администратора. Това нормално ли е? Не, разбира се. Не!
Така че подходът към сегашните диспансери е коренно различен. Психодиспансерите няма да бъдат пипнати. Те са много специални структури. Тези, които са големи, ще бъдат специализирани психиатрични болници и така ще бъдат наименовани. Тези, които са малки, ще бъдат центрове за психично здраве или там както е дефинирано точно в закона.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Кой ще ги финансира?
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Абсолютно индивидуален подход. Не се безпокойте. Финансирането, което е било досега, ще бъде и в бъдеще. Държавата е имала ангажимент досега, държавата ще има ангажимент и в бъдеще.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Това означава ли, че ще имат право да сключват договори със Здравната каса?
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Разбира се, че ще имат право да сключват договори със Здравната каса. Разбира се.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Тоест ще имат двойно финансиране.
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: И сега го има. Те няма да бъдат ощетени. За това не се безпокойте. На тях няма да им е достатъчно финансирането по линия на пътеки и ние ще имаме нужда да ги подпомагаме отново. Това ще бъде прегледано надлежно и никой няма да остане недофинансиран. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли други желаещи народни представители да вземат думата? – Десислава Атанасова.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, госпожо председател.
Похвално е, че колегите Манолова и Адемов толкова се интересуват от темата здравеопазване и конкретно от Закона за лечебните заведения, за разлика от останалите колеги от вашата група. Но наистина, ако сте се задълбочили, щяхте да знаете, че Глава дванадесета „Финансиране на лечебните заведения” изобщо не е променяна в този законопроект, който разглеждаме в момента. И както проф. Борисова Ви отговори, финансирането на диспансерите е чрез целева субсидия от държавните бюджети като делегирана от държавата дейност през общинските бюджети и през Националната здравноосигурителна каса. Това финансиране продължава да съществува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли реплики?
Господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, колеги! Госпожо Атанасова, вижте какво е казано в чл. 10, който променяме в момента – лечебни заведения по този закон са… и са изброени. Към тази група ние прибавяме сега нови лечебни заведения. Това са Център за психично здраве, Център за кожно-венерически заболявания, Комплексен онкологичен център. Има други лечебни заведения по чл. 8, които сключват договор с Националната здравноосигурителна каса респективно с регионалните поделения. Въпросът, който задаваме, е абсолютно резонен, защото новите центрове или трябва да се финансират от държавния бюджет, както е казано в Закона за здравето, или трябва да се финансират от Здравната каса така, както са лечебните заведения по чл. 8, или трябва да имат двойно финансиране.
И сега ние питаме кое от всички тези неща е вярно – дали ще продължат да се финансират за сметка на държавния бюджет само и единствено, или ще имат възможност да сключват точно тези центрове, дали ще имат възможност да сключват договори с Касата? Това е въпросът, който търси своя отговор. Ако държавата продължи да финансира тези центрове за психично здраве и кожно-венерически заболявания и онкологични центрове, тогава какъв е смисълът те да сключват договори с Касата? Това е въпросът, който търси своя отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли втора реплика? Няма.
Имате думата за дуплика, госпожо Атанасова. Няма да ползвате.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение? Доктор Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги. Бих искала да Ви обясня тревогите на колегите отляво за диспансерите, защото терминът се използва предимно в страните от бившия комунистически блок, където централизираното здравеопазване на авторитарните режими по време на комунистическия период през ХХ век, позволява систематично наблюдение на групи от пациенти. Това е определението за диспансер. Ние сме на нов европейски модел на здравеопазване, който почива на солидарния принцип. При този модел наблюдението на болните се гарантира от основния пакет, където е разписано, че диспансерната дейност се финансира от Националната здравноосигурителна каса. Да, на този етап имаше лечебни заведения като диспансерите, които допълнително бяха финансирани чрез бюджетите, но ние трябва да подкрепим солидарния модел и да преминем към единен начин на финансиране на диспансерното наблюдение. Диспансерното наблюдение се разписва в наредба от министъра на здравеопазването. В него е точно и ясно разписано какви са дейностите на лекарите, които са носители на диспансерното наблюдение в съответното лечебно заведение.
По отношение наблюдението на болните. Затова финансирането на психичните диспансери като дейност, която се гарантира от държавата, е изцяло от държавния бюджет. Те нямат финансиране от Националната здравноосигурителна каса и, д-р Адемов, Вие много добре знаете това. Докато останалите диспансери до края на тази година имат осигурено финансиране. Новите центрове, които ще встъпят в своите функции едва след следващия период на договаряне, тоест след 1 януари 2011 г., ще имат гарантирано финансиране от Националната здравноосигурителна каса и бюджетът на държавата, ако това се позволи в следващите финансови разчети. Но финансирането от Националната здравноосигурителна каса е наистина гарантирано и там е написано всичко това в основния пакет дейности. Така че болните ще бъдат наблюдавани както всички останали болни, както болните със сърдечни заболявания, които се диспансеризират и наблюдават именно в центровете за доболнична помощ.
Освен това белодробните диспансери получават финансиране от глобалния фонд. Така че в България в момента се оказва, че ние имаме лечебни заведения, които са на тройно финансиране. Смятам, че този финансов комфорт трябва да бъде еднакъв за всички, защото няма по-важни и маловажни болести в България. И всички пациенти трябва да бъдат наблюдавани на базата на едни и същи принципи, които да почиват на медицинските стандарти и на правилата на добра медицинска практика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Реплика? – Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, жалко е, че по една наистина толкова съществена тема отношението е абсолютно непрофесионално. (Оживление в ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля за ред в залата.
МАЯ МАНОЛОВА: Сега можем да се връщаме назад в историята и да правим различни аналогии, но имаме един конкретен въпрос и искаме да получим отговор на него – как ще бъдат финансирани тези центрове за спешна помощ и тези центрове за психично здраве, както са разписани в новия вариант на Закона за лечебните заведения.
Един конкретен въпрос, защото законът влиза в сила три дни след неговото обнародване.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Как три дни? След 2011 г. влиза.
МАЯ МАНОЛОВА: Лечебните заведения имат задължение да се приведат в съответствие в 4-месечен срок след влизането в сила на този закон.
Прочетете какви са изискванията към лечебните заведения за привеждане в съответствие с новите правила. Има 4-месечен срок.
Едномесечен срок има министерството да изготви новите медицински стандарти. Три месеца след това лечебните заведения имат срок да се приведат в съответствие, а до края на тази година Националната здравна карта трябва да бъде окончателно готова.
Какво говорите, д-р Иванов? Не от 1 януари 2011 г., а от сега!
Така че тези процеси текат и на тези процеси трябва да има ясен отговор.
Освен това, прехвърлянето на отделения, на активи и на собствености от лечебни заведения, които са общинска собственост, в такива, които са държавна собственост; от такива, които са търговски дружества, в такива, които са общинска собственост, създава пълен хаос в този закон!
Това, което ми отговори министър Борисова – как така ще станат част от диспансерите отделения в многопрофилните болници?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето изтече, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Едното е общинска собственост, другото е търговско дружество. Това би могло да стане, но трябва да има ясно разписан механизъм (сигнал от председателя за изтичане на времето), който липсва в този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Разбрахме Ви. Времето, госпожо Манолова. Благодаря Ви.
Това беше реплика.
Втора реплика? Няма.
Доктор Дариткова – за дуплика.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Манолова, много смело шествате в сферата на здравеопазването, но за съжаление са Ви объркани понятията дотолкова, че се опитвате да объркате даже нас, които разбираме от това. (Ръкопляскания от мнозинството.)
В момента това, което гласуваме, касае именно преобразуването на лечебните заведения, но законът ще влезе в сила от 1 януари, защото в следващите разпоредби точно това се трактува и преобразуването ще се случи чак тогава! (Реплика от народния представител Хасан Адемов.)
Финансирането за тази година е осигурено. Всички видяхме, че това се случи - особено наскоро беше с актуализацията на бюджета. (Реплика от лявата част.)
Не е така. Като стигнем до тези параграфи, ще Ви го обясня, защото иначе ще се объркате съвсем.
Освен това, пак повтарям, психичното здраве е приоритет - на държавно финансиране. И досега психодиспансерите са работили само с финансиране от държавния бюджет. И тепърва пак така ще работят, защото те не работят по клинични пътеки.
За останалите ви казах, че диспансерното наблюдение е елемент на основния пакет дейности, който се финансира от Националната здравноосигурителна каса. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте, министър Борисова.
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Всичко, което е в момента, ще бъде и в бъдеще. Това трябва да знаете. Първо.
Второ, ние преместваме дейността, а не имотите. Ние не пипаме нищо от имотите. Сградата на общината си е сграда на общината. Тя си остава на общината. Ние нищо не правим с тази сграда. Тя си е общинска.
Ние преместваме дейността, защото, извинете, не трябва да харчим излишни пари извън тези, които трябва да харчим за самите болни – да купуваме лекарства, да имаме възможност да правим повече и по-добри, качествени изследвания, които са и по-скъпи.
Ние трябва да насочим тези средства основно в самия лечебно-диагностичен процес, а не да плащаме за допълнителни сгради, за допълнителни режийни, за допълнителни администрации.
Това е правилно поведение – да поприберем малко част от парите и да ги концентрираме върху самото здравеопазване. Това е държавническото поведение.
Що се отнася до психоболниците, каквото е в момента, такова ще бъде в бъдеще.
Що се касае до тези, които стават клиники или отделения в болници – същото!
Аз имам официално писмо от представителя на Глобалния фонд в България д-р Върлева, която е директор на моя дирекция, която ми пише: „Ние от Глобалния фонд финансираме дейност – не структура! Нас не ни интересува къде се работи тази дейност.”
Те плащат туберкулозата. „Дали тази туберкулоза се намира в център, дали се намира в отделение, дали се намира в болница, за нас е без значение.” Имам официален документ. Благодаря. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
Дебатът е закрит. Преминаваме към режим на гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Евгений Желев, Мая Манолова и Янаки Стоилов за промени в § 6, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 88 народни представители: за 13, против 74, въздържал се 1.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване § 7 в редакцията по доклада на комисията.
Гласували 90 народни представители: за 83, против 6, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 7 е постъпило предложение от народните представители Даниела Дариткова и Десислава Атанасова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 7, който става § 8:
„§ 8. В чл. 16 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „дентален център” се заличават.
2. Създава се нова ал. 2:
„(2) Дентален център е лечебно заведение, в което не по-малко от трима лекари по дентална медицина с различни признати специалности осъществяват първична и специализирана извънболнична дентална помощ.”
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3.
4. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думите „ал. 2” се заменят с „ал. 3”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията по § 7, който става § 8 съгласно доклада.
Гласували 86 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 8 е постъпило предложение от народните представители Евгений Желев, Мая Манолова и Янаки Стоилов:
В § 8, чл. 19 ал. 2 придобива следната редакция:
„(2) Лечебното заведение за болнична помощ осигурява непрекъснато 24-часово изпълнение на лечебна дейност по медицински специалности, по които това е необходимо, съгласно решението по чл. 47.”
Комисията не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от народния представител Лъчезар Иванов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
„§ 9. В чл. 19 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея се създава т. 4в:
„4в. диспансеризация;”.
2. Създават се ал. 2, 3 и 4:
„(2) Лечебното заведение за болнична помощ по ал. 1 извършва дейността си:
1. в съответствие с утвърдените по реда на чл. 6, ал. 1 медицински стандарти и правилата за добра медицинска практика;
2. при осигуреност на лечебното заведение за болнична помощ с медицински специалисти на основен трудов договор;
3. при наличие на определените в медицинските стандарти по чл. 6, ал. 1 технически изправна медицинска апаратура и техника на територията на съответното лечебно заведение.
(3) Лечебното заведение за болнична помощ по ал. 1 осигурява непрекъснато 24-часово изпълнение на лечебната дейност по медицински специалности, съгласно разрешението по чл. 47, включително и на медицинска помощ при спешни състояния.
(4) Финансирането на медицинската помощ при спешни състояния по ал. 3 се извършва по ред и методика, определени от министъра на здравеопазването, в рамките на средствата, предвидени в бюджета на Министерството на здравеопазването за съответната календарна година.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Евгений Желев, Мая Манолова и Янаки Стоилов, което комисията не подкрепя.
Гласували 85 народни представители: за 16, против 68, въздържал се 1.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията по § 8, който става § 9, съгласно доклада.
Гласували 71 народни представители: за 66, против няма, въздържали се 5.
Предложението на комисията е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 9 е постъпило предложение от народните представители Евгений Желев, Мая Манолова и Янаки Стоилов:
В § 9, чл. 20, ал. 2 придобива следната редакция:
„(2) В болницата могат да се откриват структури за долекуване и продължително лечение или за рехабилитация”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания – заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, разбирам вашето нежелание да има дебат по този законопроект. Това донякъде е може би оправдано, тъй като часът е 17,00, всички са изморени! (Шум в залата.)
Но в крайна сметка този закон е важен и тук трябва да получат отговор много от въпросите, които си задават и шефове на болници, и лекари, и българските граждани. (Реплики.)
Уважаема госпожо Дариткова, медицинските познания изобщо не са достатъчни, за да обосноват една цялостна визия за здравната реформа и конкретните решения в този законопроект, както и обратното – не е необходимо да имаш медицинско образование, в крайна сметка, за да можеш да си отговориш какво се случва с реформата на здравната система. От нея, така или иначе, се ползват не само лекарите, но и всички български граждани …
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Може ли по същество, госпожо Манолова?!
МАЯ МАНОЛОВА: Трябва да е ясно какво точно се случва!
Защото след всеки въпрос на някой от опозицията започва едно брожение в залата, едно отегчение и нежелание тук да се слушат аргументи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви за напомнянето, но просто по същество, ако обичате! (Шум и реплики в залата.)
Моля, без реплики от залата!
МАЯ МАНОЛОВА: Така че моят въпрос по този текст е следният: една от анонсираните идеи за преструктуриране на болнични заведения е за превръщането им в болници за долекуване и продължително лечение. От този текст разбираме, че всъщност структури за долекуване и продължително лечение или за рехабилитация практически ще могат да се разкриват във всички болници за активно лечение, така както е разписано в текста.
И питам аз тук къде ще е стимулът на директорите на тези болници, които имат собствени такива отделения, евентуално да насочват пациенти към специализираните болници за долекуване и за рехабилитация? Защото на всяка малка болница в момента, на която й предстои закриване или преструктуриране, й се обещава: ще станеш болница за долекуване, за рехабилитация или ще станеш болничка с 10 легла.
От къде и как ще бъдат осигурени пациенти за тези болници? И кой ще накара шефа, примерно, на една софийска клиника, кой на една софийска болница, който си има съответните отделения, да ги праща, примерно, в Бобов дол?
И понеже става дума за болницата в Бобов дол, на която й е предложено да се превърне в едно от тези нови заведения, само да кажа, уважаема госпожо министър, че там за миналата година са лекувани 1500 пациенти със средства от Касата и още толкова – извън клиничните пътеки на Касата със собствено разплащане; че там работят 22 лекари и не става дума за някакъв дефицит на лекари. Болницата в момента има пет отделения. Е, как цялата тази дейност, която се извършва в този мащаб, ще се поеме от една болничка от 10 легла и трима лекари и какво ще стане с останалите?
Или пък, ако има щастието да се превърне в такава да долекуване, кой ще е този мотив, който ще накара шефовете на околните болници да си пращат пациентите за долекуване именно там? Това са резонни въпроси.
В крайна сметка вашето неуважение към въпросите на опозицията и едно високомерно отношение е неуважение и високомерно отношение към въпросите на гражданите, на които вие, така или иначе, трябва да отговорите. Не всички са с медицинско образование. Мисля, че това не е беда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики? Няма реплики.
Госпожо министър, заповядайте.
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Уважаеми господин председател, госпожо Манолова! Преди 20 години Световната здравна организация прави равносметка, че делът на хроничните заболявания от 40% от общо всички заболявания, ще стане две трети до три четвърти. Светът от 20 години се готви за удара на хроничните заболявания. Светът от 20 години намалява броя на активните си легла и в същото време те са за остри заболявания като инфаркта, като инсулта, току-що открит остър диабет и трябва да се започне инсулин. Той е в кетоацидоза – ще умре, ако не започнем. Това са острите случаи.
В същото това време, колкото по-малко са активните легла, страните и съответните техни здравеопазни системи, все повече и повече увеличават броя на леглата си за долекуване, за да поемат точно тези хроници – хроници, за които ние знаем диагнозите, но които регулярно трябва да приемаме и не в острите легла. Не им е там мястото.
Фактически, цялата здравеопазна система на България е сбъркана и ние в момента трябва да я направим такава, каквато е в цивилизования свят. В цивилизования свят сега има повече легла за долекуване, а ние нямаме. Ние нямаме едно легло. Едно нямаме! Ние сме представители на Евростат фалшиви резултати – резултатите от леглата си за рехабилитация, които нямат нищо общо с леглата за долекуване. Един диабетик с известен диабет, назначено му е лечение, знае всичко за заболяването си, той на две-три години трябва да влезе точно в такова отделение за долекуване. Затова ние ще създадем възможността в големите болници – областни, да има отделения за долекуване, за да може болните хроници от областта да имат удобството и да влизат в тези отделения. Ако в тази област сме успели да създадем болница за тази област – ето там ще бъде мястото за долекуване. Там ще бъде мястото за хрониците.
Един пациент, който е бил, да кажем, с двустранна бронхопневмония, усложнения от страна на сърцето, сърдечна недостатъчност, поради тежката инфекция, той ще се лекува в активната болница, в болницата с активни легла, след което той няма да бъде изпратен директно вкъщи. Той ще отиде малко в отделението за долекуване, за да се достабилизира или пациент, който е бил с тежка хирургическа операция няма веднага да го пратим в къщи. Ще мине през отделението за долекуване и така нататък, и така нататък.
Ние не измисляме колелото. То е измислено. Ние само го въвеждаме в нашата страна. Ние имаме нужда от тези легла за долекуване и това създаваме. И ние строго разглеждаме картата на България, за да видим къде сформирахме тези болници, къде ще има нужда да добавим в областните болници легла за долекуване и ние сме предупредили колегите, че това ще се случи, че това предстои, но едва след като направим равносметката какво става с активните легла – къде, колко има, достатъчно ли е, не е ли. Ние ще коригираме, ако има нужда.
Ние сега сме направили само първоначалния преглед. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Други изказвания?
Лично обяснение – госпожо Дариткова, заповядайте.
Имам само една молба, колеги. Моля въпросите за квалификации и т.н. – кой какво работи и колко е добър, да бъдат оставени за друго време.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Не съм използвала квалификации.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Аз се обърнах към всички, госпожо Манолова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА (ГЕРБ): Макар и да не се чувствам особено засегната, госпожо Манолова, използвам възможността, защото искам да разберете какво се случва с този закон.
Аз наистина имам само медицинско образование, защото за да бъдеш лекар, да се специализираш и квалифицираш, трябва непрекъснато да се учиш и да поддържаш своите знания. Само така може да бъдеш на нивото на професията. Предполагам, че и за юридическата професия се отнася същото. Затова смятам, че за една реформа е необходима не само визия, но и политическа воля.
Ние имаме политическата воля да извършим тази реформа и сме готови да поемем целия негатив и цялото евтино политиканстване, което вие правите сега на гърба на реформата, с която сме се заели. Вие използвате всеки повод за промяна, за да буните духовете на населението с обичайни политически хватки и приказки, а наистина това е много необходимо, защото бъдещето на здравеопазването в България наистина зависи от тази реформа. Забавянето през тези години се струпва сега със силата на всичките последствия, с лошите резултати, които имаме по всичките показатели за здравето на нацията, по индекса на потребителя на здравни услуги, по който България миналата година беше на последно място. Именно затова се налага и ние пледираме за широк обществено-политически консенсус за извършването на тази реформа.
Съжалявам, че Вие сега сте активна, но ние с колегите в Комисията по здравеопазването, дори от вашата партия, изяснихме много от спорните въпроси по този закон. (Реплика от народния представител Мая Манолова.) Беше хубаво тогава да присъствате на заседанието на комисията и заради Вашите предложения - да си изясните подробностите и въпросите, с които сега занимавате аудиторията.
Разбирам и Вашата енергичност, защото Вие няколко часа не бяхте в залата и успяхте да починете и да съберете сили (ръкопляскания от ГЕРБ), но ние наистина сме тук, заинтересовани сме от това, което правим, и вярваме, че успешното приемане на този закон ще бъде и успешен повод за осъществяването на реформата в България. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Госпожо министър, аз мисля, че говорим съвсем различни неща. Вижте за какво става въпрос в този текст. Тук даваме възможност на всички болници за активно лечение да разкриват отделения за продължително лечение и рехабилитация.
Доктор Дариткова, обръщам се към Вас. Ако един болен от вашата област, откакто сте избрана Вие за народен представител, се оперира в Пловдивската университетска болница например, след като даваме възможност и на Пловдивската болница да разкрива отделение за долекуване и продължително лечение, къде, в кое отделение за долекуване и продължително лечение ще отиде този болен? Естествено че ще остане в Пловдивската болница. Кой е този директор на болница, който ще изпусне болния - да не вземе парите от Здравната каса за този болен, да не ги усвои, а ще го изпрати в Смолянската болница?! Няма такава логика. Точно за това говори и госпожа Манолова.
Ако идеята на реформата е във всички болници за активно лечение да има отделение за долекуване и продължително лечение, това е едната теза, нека да го кажем ясно. Ако обаче искаме във всички области да има само по една болница... Говорихме досега в хода на реформата като философия, малките болници, които не отговарят на критериите за болница за активно лечение, да бъдат преобразувани, да бъдат преструктурирани в болници за долекуване, продължително лечение и рехабилитация, защото за това ще имат възможност. Ще им трябват по-малко лекари, ще им трябва по-малко специализиран персонал. Тогава кажете ми откъде ще дойдат болните за тези болници, за малките болници? Защото ако болният се лекува в по-голямата болница и тя има възможност за разкриване на такова отделение, какъвто е текстът, това означава, че те ще се лекуват там, а онези болници няма да имат болни и няма да отговорят пак на условията за преминали болни.
Ако искаме да развием тази дейност – това, което каза министъра, е точно това, аз нямам нищо против в България да има болници за долекуване, продължително лечение и рехабилитация. Искаме това да се случи. Не е вярно, че няма такива легла. Има такива легла, госпожо министър, и аз мога да Ви покажа отделение, мога да Ви кажа точно къде са, но те не функционират в момента, защото досега не сме намерили начин да направим всичко възможно те да бъдат финансирани по съответния начин. Има такива легла, има такива отделения, но няма механизъм за тяхното финансиране – това е големият проблем. Колкото по-бързо направим възможно тяхното финансиране, толкова по-добре и по-коректно ще се развиват нещата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Евгений Желев, Мая Манолова и Янаки Стоилов по § 9, което комисията не подкрепя.
Гласували 88 народни представители: за 12, против 76, въздържали се няма.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя по § 9, който става § 10, подкрепен от комисията.
Гласували 82 народни представители: за 77, против 2, въздържали се 3.
Предложението на комисията по вносител е прието.
Уважаеми колеги, 15 минути почивка. Започваме в 17,20 ч. с § 10.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Започваме.
Има думата за процедурно предложение народният представител Валентин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, на основание чл. 73, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам удължаване на срока за предложения по Закона за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол с три дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 68 народни представители: за 67, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 10 е постъпило предложение от народните представители Желев, Манолова и Стоилов – в § 10, чл. 23, ал. 3 отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение на Евгений Желев, което е оттеглено.
Постъпило е предложение на народния представител Лъчезар Иванов.
Комисията подкрепя предложението.
Постъпило е предложение на народния представител Десислава Атанасова, направено по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 10, който става § 11.
„§ 11. Член 23 се изменя така:
„Чл. 23. (1) Многопрофилна болница е лечебно заведение, което има отделения или клиники най-малко по две медицински специалности.
(2) Специализирана болница е лечебно заведение, което има отделения или клиники по една медицинска или дентална специалност.
(3) В специализирана болница могат да се откриват структури и по специалности с преобладаваща хирургична, терапевтична, клинико-диагностична или друга насоченост и по анестезиология и интензивно лечение, осигуряващи осъществяването на специалността, по която болницата е специализирана.
(4) Специалностите по ал. 1-3 и тяхната насоченост се определят по реда на чл. 181, ал. 1 от Закона за здравето.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Евгений Желев, Мая Манолова и Янаки Стоилов, което комисията не подкрепя.
Гласували 76 народни представители: за 15, против 57, въздържали се 4.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 10, който става § 11 съгласно доклада.
Гласували 75 народни представители: за 69, против 2, въздържали се 4.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 11 е постъпило предложение от народните представители Адемов и Сахлин.
Предложението е оттеглено.
Постъпило е предложение от народния представител Ваньо Шарков, направено по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 11, който става § 12:
„§ 12. Член 26 се изменя така:
„Чл. 26. (1) Център за психично здраве е лечебно заведение, в което лекари с помощта на друг персонал извършват следните дейности:
1. спешна психиатрична помощ;
2. диагностика и лечение на лица с психични разстройства;
3. периодично наблюдение и консултации на лица с психични разстройства и домашен патронаж;
4. психотерапия и психо-социална рехабилитация;
5. психиатрична и психологична експертна дейност;
6. създаване и поддържане на регионална информационна система на лица с психични разстройства за нуждите на регистъра по чл. 147а, ал. 1 от Закона за здравето;
7. промоция, превенция и подобряване психичното здраве на населението;
8. информиране на обществеността по проблемите на психичното здраве;
9. научноизследователска дейност в областта на психичното здраве.
(2) Лечебната дейност в центъра за психично здраве се ръководи от лекар с призната специалност по психиатрия и с квалификация по здравен мениджмънт.
(3) Центърът за психично здраве се състои от следните звена: приемно-диагностични; за спешна и мобилна психиатрична помощ; за активно лечение на лица с тежки психични разстройства, които могат да са специализирани по пол, възраст, профил на заболяването или друг признак; рехабилитационни и ресоциализационни, включително за трудова терапия.
(4) Към центъра за психично здраве могат да се откриват легла за диагностичен и лечебен престой.
(5) Центърът за психично здраве може да предоставя социални услуги по реда на Закона за социалното подпомагане.
(6) Устройството, дейността и вътрешният ред на центъра за психично здраве се уреждат с правилник, утвърден от ръководителя по ал. 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 11, който става § 12 по доклада.
Гласували 84 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Постъпило е предложение от народния представител Лъчезар Иванов – да се създаде § 11а.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Постъпило е предложение от народния представител Лъчезар Иванов, направено по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от народния представител Ваньо Шарков.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 11а, който става § 13, със следната редакция:
„§ 13. Създават се чл. 26а и 26б:
„Чл. 26а. (1) Център за кожно-венерически заболявания е лечебно заведение, в което лекари с помощта на друг персонал извършват следните дейности:
1. диагностика, лечение и рехабилитация на лица с остри и хронични дерматологични заболявания;
2. периодично наблюдение на лица с кожни и венерически заболявания, включително животозастрашаващи булозни дерматологични заболявания (форми на пемфигус);
3. диагностика, лечение и профилактика на лица със сексуално предавани инфекции;
4. периодично изготвяне на анализ на епидемиологичните показатели за сексуално предаваните инфекции и оценка на качеството и ефективността на провежданите диагностични, лечебни, профилактични и рехабилитационни дейности;
5. експертна дейност в областта на сексуалното здраве и на кожно-венерическите заболявания;
6. промоция, превенция и подобряване на сексуалното здраве на населението и на кожно-венерическите заболявания;
7. информиране на обществеността по проблемите на сексуалното здраве и на кожно-венерическите заболявания;
8. научно-изследователска дейност в областта на сексуалното здраве и на кожно-венерическите заболявания.
(2) Лечебната дейност в центъра за кожно-венерически заболявания се ръководи от лекар с призната специалност по кожни и венерически болести и с квалификация по здравен мениджмънт.
(3) Центърът за кожно-венерически заболявания се състои от специализирани диагностично-консултативни кабинети и подпомагащи дейността им звена.
(4) Към центъра за кожно-венерически заболявания могат да се откриват до 10 легла за диагностичен и лечебен престой.
(5) Устройството, дейността и вътрешният ред на центъра за кожно-венерически заболявания се уреждат с правилник, утвърден от ръководителя по ал. 2.
Чл. 26б. (1) Комплексен онкологичен център е лечебно заведение, в което лекари с помощта на друг персонал извършват следните дейности:
1. активно издирване, диагностика и лечение на лица с онкологични заболявания;
2. периодично наблюдение, консултации и проследяване на болните с онкологични заболявания и преканцерози;
3. регистрация и диспансеризация на болни с онкологични заболявания и преканцерози;
4. създаване и поддържане на раков регистър за съответната територия, на обслужвания район и за нуждите на Националния раков регистър;
5. промоция и превенция на онкологичните заболявания;
6. информиране на обществеността по проблемите на онкологичните заболявания;
7. експертна и консултативна дейност в областта на онкологията и медицинската онкология;
8. научноизследователска дейност в областта на онкологията;
9. провеждане на клинични и терапевтични изпитвания в областта на медицинската онкология;
10. реализиране на комплексни програми за обучение и специализация по онкология, медицинска онкология и лъчелечение и здравни грижи;
11. осъществяване на консултации по проблемите на онкологичните заболявания в обслужвания район;
12. извършване на профилактика и скринингови програми за онкологичните заболявания.
(2) Лечебната дейност в комплексния онкологичен център се ръководи от лекар с призната специалност по онкология или медицинска онкология и с квалификация по здравен мениджмънт.
(3) Комплексният онкологичен център има следната структура:
1. диагностично-консултативен блок, който се състои от специализирани диагностично-консултативни кабинети, лаборатории и отделения без легла по образна диагностика, патоанатомия и нуклеарна медицина;
2. стационарен блок, който се състои от отделения, съответстващи на основните методи от комплексното лечение - медицинска онкология, лъчелечение, онкологична хирургия;
3. звено за регистрация и профилактика на онкологичните заболявания;
4. аптека за задоволяване на собствените си нужди.
(4) В комплексния онкологичен център могат да се откриват легла за долекуване, продължително лечение, рехабилитация и палиативни грижи.
(5) Комплексният онкологичен център може да предоставя социални услуги по реда на Закона за социалното подпомагане.
(6) Устройството, дейността и вътрешният ред на комплексния онкологичен център се уреждат с правилник, утвърден от ръководителя по ал. 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакция на комисията за създаването на § 11а, който става § 13 според доклада.
Гласували 93 народни представители: за 87, против 1, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, който се подкрепя от комисията за § 12, който става § 14.
Гласували 85 народни представители: за 84, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 13 е постъпило предложение от народните представители Даниела Дариткова и Десислава Атанасова – в § 13, в чл. 28 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Хосписът е лечебно заведение, в което медицински и други специалисти осъществяват палиативни грижи за терминално болни пациенти”.
2. В ал. 3 се заличават думите „лечебно заведение”.
3. В ал. 4 се заличават думите „лечебни заведения”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания?
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Даниела Дариткова и Десислава Атанасова по § 13, което комисията не подкрепя.
Гласували 89 народни представители: за 26, против 21, въздържали се 42.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя по § 13, който става § 15 съгласно доклада и който се подкрепя от комисията.
Гласували 86 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 2.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 14 е постъпило предложение от народните представители Дариткова и Атанасова, което е подкрепено по принцип от комисията.
Постъпило е предложение от народния представител Лъчезар Иванов, което е подкрепено по принцип от комисията.
Предложение от народния представител Лъчезар Иванов, направено по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 14, който става § 16:
„§ 16. В чл. 29 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думата „диспансерите” се заменя с „центровете за психично здраве, центровете за кожно-венерически заболявания, комплексните онкологични центрове”.
2. Създават се ал. 3-7:
„(3) За изработване на областната здравна карта министърът на здравеопазването назначава комисия, която включва областния управител, един представител на регионалния център по здравеопазване, един представител на регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве, двама представители на районната здравноосигурителна каса, по един представител на районната колегия на Българския лекарски съюз, районната колегия на Българския зъболекарски съюз и регионалната колегия на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, един представител на представителните организации за защита правата на пациентите и двама представители на общините в съответната област.
(4) Представителите на общините по ал. 3 се определят по реда на чл. 61 от Закона за местното самоуправление и местната администрация. Представителите на представителните организации за защита правата на пациентите се избират и освобождават от организациите, признати по реда на чл. 86в от Закона за здравето.
(5) За всяка област картата обхваща общините съгласно списъка по чл. 6, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване.
(6) При изработването на областните здравни карти комисията по ал. 3 е длъжна да съобрази достъпа до медицинско обслужване на населението, живеещо в труднодостъпните и отдалечените райони.
(7) Всяка областна комисия представя на министъра на здравеопазването изготвената областна здравна карта и цялата първична информация, използвана за създаването й, както и предложения за преструктуриране на лечебните заведения за болнична помощ.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Госпожо министър, колеги, правя процедурно предложение в ал. 3 в окончателната редакция на комисията, в края думите „и двама представители” да се заменят с думите „и по един представител на общините в съответната област”.
Става въпрос за тези комисии, които изготвят областната здравна карта и които назначава министърът. Какво имам предвид? Има области, в които има по десет, по дванадесет, а някои области и с повече общини, а ние тук предлагаме в тази комисия да участват само двама. Първо, от тези десет общини кои ще са двете общини и по какъв начин ще бъдат избрани техните представители, а не казваме как ще бъдат избрани. Но от коя община ще бъдат тези представители?
Затова правя процедурно предложение от всяка община, за по-голяма прозрачност за решенията, които ще се взимат в тази комисия, предложенията, които се правят, за да бъдат сведени до съответната община, да има поне по един представител от всяка община. Защото сега в области, в които има по десет общини, тук сме казали само „двама представители”. Как тези десет общини ще изберат от кои от двете общини да има представител в тази комисия?
Затова предлагам „по един представител от всяка община”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики?
Заповядайте, госпожо Атанасова.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Доктор Адемов, в Закона за местното самоуправление и местната администрация в чл. 61 са описани правилата, по които се конституират и взимат решение в тия междуобщински съвети и/или комисии, както и техните компетенции, когато общините са постигнали това съгласие. Аз предполагам, че всички общини ще постигнат съгласие при изработването на областната здравна карта.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Ако не постигнат, какво ще правят?
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Както знаете, и до момента в многопрофилните болници, които се намират в областните центрове, всички общини участват в капитала на многопрофилната болница, както и държавата.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Защо тогава ги лишавате от правото?
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Не, не ги лишаваме. Така или иначе те имат представител, който е излъчен от тях.
Освен това, това е един работен орган, който ще следи само дали отговарят на стандартите, дали разполагат с необходимата апаратура, дали имат необходимия брой специалисти и дали ще осигурят 24-часов прием на населението. Това ще правят областните комисии по здравеопазване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика? Няма.
Господин Адемов, заповядайте за дуплика.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Колеги, госпожо Атанасова! Няма никакъв проблем да участва по един представител на всяка община. Първо, защото ако тези десет или повече общини не могат да изберат кои две общини ще изпратят свои представители в тази комисия, кажете ми – тази комисия ще бъде ли легитимна? Всеки един административен съд ще отмени всяко едно решение на тази комисия. Защото от десетте общини в една област кой ще каже от кои две общини ще бъдат избрани представители?!
За ваше улеснение, за да не спъваме процедурата, предлагам – по един представител от всяка община. Не можете ли да разберете това нещо? Толкова е просто – всяка една община да бъде представена в тази комисия. Какъв е проблемът не мога да разбера?! Как от десет общини в област Пловдив например ще бъдат избрани двете общини, които ще изпратят свои представители?! Това няма как да стане и никъде не е казано какво се случва, ако не бъдат избрани тези двама представители. Кой е този орган, който ще каже? Законът за местното самоуправление и местна администрация казва по какъв начин да бъде избран представителят на съответната община. По какъв начин ще кажем кои са съответните общини? От десет как ще изберем две? Това ми беше въпросът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви.
Госпожо Манолова, заповядайте за изказване.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, аз подкрепям предложението, което беше направено от колегата Адемов. Искам да задам следния въпрос: защо по отношение на състава на комисиите, които се занимават с изработването на областните здравни карти, се приемат толкова драстични промени в сравнение със сега съществуващия ред? Кое налага да бъде ограничено представителството на общините и да бъде разширено представителството на държавната власт?
Забележете, кои участват в тези комисии! Областният управител – представител на държавата; представителят на РЦЗ – представител на държавата; представителят на Регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве – да предположим, че до тогава те ще се слеят, така че тук става един; двама представители на Здравноосигурителната каса; по един представител на съсловните организации; и само двама представители на общините от съответната област.
Вижте, тук не се държи сметка изобщо за това колко голяма е областта, колко общини има в нея и колко например са общинските болници. Включително и това, което каза председателят на комисията, е аргумент в подкрепа на моето становище, независимо от представителството на общините в многопрофилните болници. В част от случаите това по никакъв начин не отменя интереса на представител на общините да участва в комисията, която определя изработването на областната здравна карта.
Естествено е, че общините имат различни интереси, включително по отношение на това как ще бъде осигурен достъпът до медицинска помощ и е нормално представител на всяка община да бъде включен в тази комисия, за да може в крайна сметка нейният акт да бъде легитимен и да не бъде оспорван от населението. Аз лично не разбирам защо правите тази промяна и защо създавате допълнителни трудности по изработването и приемането на тези карти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, госпожо Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Бих искала да обясня защо се налага тази промяна. Смисълът на здравната карта, която ние сега приемаме, за разлика от досега утвърждаваните здравни карти, е, че тя е задължителна, а не препоръчителна и че финансирането на лечебните заведения, които фигурират в тази здравна карта, ще бъде задължително от Националната здравноосигурителна каса. В този смисъл органът, който ще определи местните здравни карти, областните здравни карти, ще направи това на базата на обективни критерии за потребностите от първична спешна и специализирана медицинска ... (Реплика от народния представител Хасан Адемов.)
Следващите текстове на закона, д-р Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): За броя на хората кажете.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Затова смятам, че тази комисия ще трябва именно след отчитане на тези потребности да извърши одобрението на тези карти. В никакъв случай потребностите в общините не могат да се определят от самите общини, защото те са елемент на медицинската статистика и на конкретните изисквания за наличие на брой специалисти на определен брой население. Всички тези медицински изисквания ги знаем и те са предварително формулирани от тези комисии като е разработен здравно-демографски анализ на съответните области.
Тази комисия е един оперативен орган. Вярвам, че общините в даден регион ще могат да се споразумеят помежду си и да защитават интересите, още повече, че областният управител не може да не се погрижи за интересите на населението в областта, която защитава. В никакъв случай тук не може да става дума за лобистки търсения на интереси – любимият ви термин, а става въпрос за обективни покрития на потребностите на населението от медицинска помощ в даден регион. (Реплика от народния представител Мая Манолова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики?
Доктор Адемов, заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Господин председател, госпожо министър, колеги! Доктор Дариткова, всичко това, което казахте е вярно, и аз го споделям. Само че аз задавам въпроса по друг начин: от тези 10 или 15, или в Пловдив разбрах, че са 17 общини, как ще бъдат определени двамата представители от двете общини, от които ще има представител? Разберете, че този текст е неработещ! Този текст няма как да заработи и ще ви създаде проблеми. Аз искам да улесня дейността на тази комисия. В крайна сметка министърът е този, който решава въпроса. Как от всички тези общини ще изберете двете, от които да изпратите представител? Има един обективен критерий – ще може ли тук да се намесят юристите, защото обективният критерий за улеснение – нещо, което споделих преди малко с госпожа Фидосова ... Обективният критерий е поне да влязат представители от общините, от които има лечебни заведения за болнична помощ. Ето един съвършено обективен критерий.
Пак повтарям, съвсем добронамерено искам да бъде работещ този текст, не да ви създава проблеми. Разберете това нещо!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплика?
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Това, което казахте за задължителния характер на областните здравни карти, е още един аргумент в подкрепа на това, че те наистина трябва да бъдат изработени при постигането на един консенсус от живеещите в съответната област. Нормално е да има представител на всички общини или поне на тези, в които има заведения за болнична помощ. Тук не става дума за никакъв лобизъм, този термин ще употребя малко по-късно, по повод на други текстове от този законопроект, които наистина предполагат лобистки действия. В случая става дума за една адекватна защита на интересите на живеещите в една община от техния представител.
Ето, сега питам на съседната на моята област – Благоевградска област, в която има 14 общини, и в няколко от тях има болнични заведения: как ще се определят тези двама представители?
Освен това искам да ви напомня, че задължително условие за получаване на тези пари, за които министър Борисова говори, а именно парите по програмите за регионално развитие на болници, изискват изработването на Национална здравна карта, която след като веднъж бъде изработена и стане основа включително и на тези финансирания, след това не може да бъде променяна. Всякакви атаки по отношение на това кои са органите, които са изработили областните карти – съставна част на националната карта, тяхната легитимност и всякакви корекции в тези областни здравни карти, наистина няма да могат да бъдат възможни, без това да постави изобщо под заплаха европейското финансиране.
Вслушайте се в това разумно предложение – да влязат максимален кръг заинтересовани лица, за да бъде легитимен крайният продукт и да намери необходимата подкрепа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Господин Георгиев, заповядайте за трета реплика.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, госпожо Дариткова! Механизмът, който се предвижда с този текст е да има някакво представителство – държавно, общинско и съсловно, но да доминира и да се гарантира решението на предложението на държавата, с други думи – на министъра. Хубаво, лошо – това е замисълът! Лошото е, че по този начин се блокира създаването на тази комисия. Блокира се, защото не е оказан редът, по който ще се избират тези двама представители. Нали си представяте какво ще се случи? Областният управител, да кажем, или шефът на РЦЗ ще покани представители на общините да кажат: дайте да се договорим кои две общини да имат представител?
Веднага ви давам примера с област Пловдив. Доктор Адемов, там са 17 общини, от които половината имат многопрофилни болници. Как ще се споразумеят, ако става реч всеки да защитава интересите на своята община? Тук не бива да идва реч за това, тук тези двама представители би следвало да гарантират, че се прави това обективно, като гаранти на общините, че се прави обективно.
Нормално би било да допълните този текст, че при непостигане на съгласие това се прави от областния управител – посочва се кои две общини на базата на наличието на болници в тях или големината на общините, да имат свои представители в тази комисия, иначе ще блокирате процеса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Струва ми се, че има логика в предложението на колегата Адемов, освен ако няма някаква друга логика, която ние не знаем – които не сме в Здравната комисия.
Ще кажа защо. Защото, наистина е подпроблем – защо само от две общини в една област ще бъдат представени при оформяне на предложенията? Наистина ще има спор: защо точно тези общини? Има болници, които обслужват по няколко общини и в повечето случаи са такива. Ами, ако отидат представители от общините само на територията на едната болница, а не дойдат въобще представители на общините от другаде, където се намират болници. Това неминуемо ще създаде проблеми. Казвам, че ще създаде проблеми и след това, каквото и решение да се вземе. Защото ще отвори едни местни войни. Защо – едни са отишли, защо – други не отишли? Ще се вкарат и политически елементи. Аз споделих с колегите си: мен ме занимават например с проблема с болницата на Нови пазар и аз съм поела ангажимент да задам въпрос. Защо точно Новопазарската болница може да й се случи нещо, а на друга болница да не й се случи, която пак е на територията на Шуменска област? Давам примера, защото има още много такива примери, които могат да се дадат. Освен това, редът, който е посочен в следващата алинея – ал. 4, че представителите на общините по ал. 3 се определят по реда на чл. 61 от Закона за местното самоуправление и местната администрация. Консултирах се с колегата Татарски, който е председател на Комисията по местно самоуправление в парламента – това е редът, по който общинските съвети изпращат своя представител, тоест законът не е уредил редът, по който ще бъдат излъчени дори и тези двамата.
Затова има логика в предложението на колегата Адемов. Още повече, че това са препоръчителни решения, които ще взима комисията. В крайна сметка, окончателното решение е в ръцете на министъра. Защо да създаваме проблем? И без това има напрежение. Всяка община се чувства задължена да застане, да отстоява позиции, което е нормално. Всички знаем в случаи, в които има тежки решения да се вземат, как се разпалват местни страсти.
Аз дори си помислих – какво се случва в област Кюстендил? Госпожо Манолова, извинявайте, че към вашия район ще дам пример, но знам отношенията между Кюстендил и Дупница. Представете си, че дойдат само от едната част от общините, а от другата – няма. Не си представям после как ще им се обясни. По-добре да участват в дискусията.
В този смисъл аз подкрепям предложението на господин Адемов. Моля ви да кажете, ако има някакъв друг ред, някаква друга причина това да се направи, защото остава нещо, което буди подозрението, че ще се разпалят местни битки, които няма смисъл да ги подклаждаме през парламентарни решения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики?
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Вариантите всъщност са два. Може би, трябва да имате предвид и другото предложение, което правя, а именно да участват в тази комисия общините, в които имат болнични лечебни заведения или медицински центрове. Значи – болнични лечебни заведения или медицински центрове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Тоест, това не е реплика, а редакционно предложение? (Шум и реплики.)
Моля, от място не се обаждайте! Вземете думата!
МАЯ МАНОЛОВА: Това са възможните опции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Госпожо Манолова, тоест да приема ли, че това е Ваше редакционно предложение, а не реплика на изказването? (Реплика на народния представител Мая Манолова.) Благодаря.
Госпожо министър, заповядайте.
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Уважаеми господин председател, драги колеги! И двете страни са прави по своему. Това, което се предлага в закона е, за да има оперативност в решенията. Защото в противен случай ще станат невъобразими говорилни. Вие представяте ли си 17 общини плюс тези 10, които са по закон – 27 души, каква говорилня ще бъде и как ще се стигне до решение? Трябва да ви кажа, че при обиколките, които правех, канех много широк кръг от хора. Канех стара комисия по стария закон, нова комисия – по новия закон, отварях и към депутати от други партии да дойдат, идваха и други хора. Имаше сбирки по 50-60 души на някои места, не се дишаше вътре. Аз го правех умишлено, защото исках да стане достояние на повече хора това, което ще правим. Но, не мога да си представя, този сбор от хора да вземе оперативно решение. В такъв аспект ние сме го направили: за оперативност в работата.
От друга страна, не мога да не се съглася и с направените предложения тук, от тримата уважаеми колеги, че всяка болница трябва да има, но болнично лечебно заведение, болнично, моля! В никакъв случай не всеки медицински център, ми че те ще дойдат и джипитата, те ще дойдат и бързите помощи. Вие представяте ли си какво ще стане! Ние трябва да събираме по едно читалище хора. В такъв случай би се блокирала тотално работата.
Така че: казвам и „да”, казвам и „не”.
Няма да е оперативно, ако се съгласим. Това вие трябва да го имате предвид! Няма да е оперативно! Ще бъде говорилня! Невероятна!
Освен това, в една област ще има 17 представители, в друга област ще има 5 представители, а в трета ще има 10. По този начин ще има една променлива величина в броя на тези комисии. И смятам, че ще излезем извън правилата на играта.
Все пак аз тук чух, че става дума за избор на двама представители по чл. 61, където всичко е регламентирано. Все пак това е нещо отиграно, нещо, което е в закона. Бих се придържала към него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Други изказвания?
Заповядайте за изказване, госпожо Атанасова.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин председател.
Разбира се, залата ще реши точно кой текст ще подкрепи, но аз бих задала един въпрос към господин Адемов и госпожа Манолова. Ако запишем „лечебно заведение за болнична помощ” трябва да уточним и само тези, които са учредени от общини или от държавата. Защото, ако има частни лечебни заведения чии представители ще поканим в тази комисия, господин Адемов? Може би трябва да се редактира текстът, да стане по-ясен, затова ще направя и процедурно предложение да продължим натам и след няколко параграфа да бъде уточнен текстът и да го гласуваме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Тоест, правите предложение за отлагане на гласуването на този текст, да продължим.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на народния представител Десислава Атанасова за отлагане гласуването на този текст и да се продължи с гласуването на останалата част на законопроекта.
Гласували 83 народни представители: за 80, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Постъпило е предложение от народните представители Адемов и Сахлим § 15, ал. 3 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от народните представители Желев, Манолова и Стоилов:
„В § 15, чл. 30 се правят следните промени:
1. В ал. 1, в т. 1-4 думите „лечебното заведение” се заменят с думите „лечебните заведения”.
2. Създават се нови т. 5 и 6 със следното съдържание:
„5. географската, инфраструктурната, демографската, социалната и здравната характеристика на областите в страната;
6. потребностите от спешна, първична и специализирана извънболнична и болнична помощ.”
3. Създава се нова ал. 4 със следното съдържание:
„(4) Лечебните заведения за болнична и извънболнична помощ в региони с неблагоприятна географска, инфраструктурна, демографска, социална и здравна характеристика, които не отговарят на изискванията на ал. 1, се финансират целево от Министерството на здравеопазването при условия и по ред, определени с наредба, издадена от министъра на здравеопазването.”
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1.
Комисията не подкрепя предложението по т. 2 и 3.
Постъпило е предложение от народните представители Дариткова и Атанасова:
„§ 15. В чл. 30, ал. 1 се изменя така:
„Чл. 30. (1) Областните здравни карти се създават след оценка на:
1. географската, инфраструктурната, демографската, социалната и здравната характеристика на областите в страната;
2. потребностите от спешна, първична и специализирана извънболнична и болнична помощ;
3. съответствие на дейността на лечебното заведение с утвърдените по реда на чл. 6, ал. 1 медицински стандарти;
4. осигуреност на лечебното заведение за болнична помощ с медицински специалисти на основен трудов договор;
5. наличие на нормативно определената и технически изправна медицинска апаратура в лечебното заведение;
6. възможност за осигуряване на 24-часов прием на пациенти;”
Комисията не подкрепя предложението по ал. 1, т. 1-6.
Предложението по ал. 1 т. 7 е оттеглено.
Постъпило е предложение от народния представител Лъчезар Иванов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Постъпило е предложение от народния представител Лъчезар Иванов, направено по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 15, който става § 17:
„§ 17. Член 30 се изменя така:
„Чл. 30. (1) Областните здравни карти се създават след оценка на съответствието на лечебните заведения с изискванията по чл. 19, ал. 2 и 3.
(2) Лечебните заведения за болнична помощ се финансират със средства от републиканския бюджет или от бюджета на Националната здравноосигурителна каса само за дейността на клиники и отделения, за които е установено съответствие с изискванията по ал. 1 и по реда на чл. 34, ал. 4.
(3) Лечебните заведения за болнична помощ се финансират със средства от републиканския бюджет или от бюджета на Националната здравноосигурителна каса за дейността на клиники и отделения, за които не е налице съответствие с изискването по чл. 19, ал. 2, т. 2 при условията и по реда на чл. 59, ал. 12 от Закона за здравното осигуряване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Изказвания?
Заповядайте, госпожо Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители! Аз бих искала да насоча вашето внимание към нашето предложение по т. 2. То е в съответствие с предложението на т. 6 от предложението на д-р Желев, госпожа Манолова и господин Стоилов. В областните здравни карти да се извърши оценка не само на лечебните заведения за болнична помощ, което се визира в окончателния текст на чл. 30, така приет от комисията, а да се отразят и потребностите от спешна, първична и специализирана извънболнична помощ.
Предлагам в окончателния текст на чл. 30 това да се запише, защото областните здравни карти трябва да отразяват здравеопазването в един регион в неговата цялост, с всичките нива на медицинското обслужване.
Затова ви моля, при гласуването, господин председателю, да подложите на отделно гласуване нашето предложение по т. 2, като оттегляме останалите предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Прощавайте, д-р Дариткова, но понеже се сменяхме в момента с господин Анастасов, тоест Вие поддържате само в частта на т. 2.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: На т. 2. Потребностите от спешна, първична и специализирана извънболнична...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Алинея 1, т. 2 държите да съдържа гласуването, другите – оттегляте.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Да, да! Като в чл. 30 впоследствие тя стане със следната редакция:
„Чл. 30. (1) Областните здравни карти се създават след оценка:
1. на потребностите на лечебните заведения;
2. след съответствието на лечебните заведения с изискванията на чл. 19, ал. 2 и 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Аз ще подложа вашето предложение на гласуване както сте го направили. Ако то се възприеме, тогава председателят на комисията ще ни предложи редакция.
Точно така, първо ще гласуваме предложението, а след това, ако се приеме Вие ще кажете точно.
Спокойно, госпожо Манолова, уточнявах, за да знам какво ще подложим на гласуваме.
Искате думата или реплика? Думата.
Заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Радвам се, че с д-р Дариткова сме на едно мнение поне по този въпрос и сме направили всъщност еднакви предложения. Надявам се, че няма да стигнем до парадокса да гласувате направеното от нея предложение „за”, а направеното от Коалиция за България – „против”.
Искам да ви обърна внимание на една друга част от предложението, което сме направили с колегите Желев и Стоилов и което се намира и в нейното предложение, а именно, че при създаването на областните здравни карти да се вземат предвид географската, инфраструктурната, демографската, социалната и здравната характеристика на областите в страната.
Според мен това е необходимият минимум от характеристики, които трябва да се имат предвид плюс това, което предлага и д-р Дариткова да се гласува, а именно потребностите от спешна първична и специализирана извънболнична и болнична помощ.
Ще дам отново пример за област Кюстендил. Предполагам, че подобна е ситуацията с всяка една от областите, а именно ситуацията с община Бобов дол, която макар и неголяма по население, има сериозни промишлени предприятия. Там работят над 6 хил. работници, заети във въгледобива и в производството на ел. енергия. Това би трябвало да се отрази в крайна сметка при изработването на областната Здравна карта и е нормално тези критерии да фигурират тук.
Така че, ако ще се гласува поотделно всяка една от точките на нашето предложение и това – на колегата Дариткова, ще моля да се подложи отделно на гласуване и т. 1 от нашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Точка 1 е възприета по принцип. Не са възприети т. 2 и т. 3. Вие искате разделно гласуване на т. 2 и т. 3.
МАЯ МАНОЛОВА: От предложението на Дариткова в нашето предложение - това са в т. 2, точки 5 и 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: По доклада на комисията т. 1 на вашето предложение е прието. Не е прието по т. 2 и т. 3.
МАЯ МАНОЛОВА: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Искате отделно да ги гласуваме.
МАЯ МАНОЛОВА: По т. 2 има две подточки 5 и 6. Точка 6 е т. 2 от предложението на Даниела Дариткова. Те са идентични.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Добре, само че аз първо ще подложа на гласуване Вашето предложение.
МАЯ МАНОЛОВА: Все едно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Не е все едно, защото все пак трябва по някакъв ред да се гласува.
Искате ли отделно гласуване на т. 2 и т. 3?
МАЯ МАНОЛОВА: Да, но респективно на т. 5 и т. 6 от нашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: На т. 2 – също две отделни гласувания.
МАЯ МАНОЛОВА: На точка 2 – т. 5 и т. 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: И тях поотделно. (Шум и реплики в ГЕРБ.)
МАЯ МАНОЛОВА: Моля Ви, госпожо председател, аз разбирам, че има хора, които не се интересуват от дебата и може би това е нормално в 18,15 ч. Но много ви моля, оставете ни наистина нормално да обсъждаме и да правим конкретни предложения. (Шум и викове от ГЕРБ.) След всяко мое изказване има реплики от място.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Спокойно, госпожо Манолова. Уточних, записах си какво искате. Моля Ви, нека спокойно да уточним всичко и да подложим всичко на гласуване.
МАЯ МАНОЛОВА: Това ще е възможно, ако има съответната обстановка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Сега Вие ми говорите на мен, а те пък не Ви чуват какво им говорите.
МАЯ МАНОЛОВА: Те изобщо нямат желание да слушат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли други желаещи народни представители за изказвания? Няма.
Сега ще започнем да гласуваме по реда на предложенията.
Първото предложение, което подлагам на гласуване, е на народните представители Хасан Адемов и Нигяр Сахлим.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Оттегляме го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Оттегляте го, тоест него не го гласуваме.
Следват предложенията на народните представители Евгений Желев, Мая Манолова и Янаки Стоилов.
Тук ще подложа на разделно гласуване, така както пожела госпожа Манолова:
Първо, подлагам на гласуване неприетата т. 2 – създават се нова т. 5 и т. 6, тоест т. 5 от предложението им в т. 2.
Гласували 93 народни представители: за 5, против 71, въздържали се 17.
Предложението не е прието.
Вие поискахте отделно гласуване и гласувахме само т. 5, а след това гласуваме т. 6.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Точно така. Просто казвам, че това е предложението на Дариткова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Поставям на гласуване предложението на народните представители Евгений Желев, Мая Манолова и Янаки Стоилов в частта т. 6 на т. 2.
Гласували 89 народни представители: за 70, против 14, въздържали се 5.
Предложението на колегите Желев, Манолова и Стоилов е прието в частта му в т. 6.
Поставям на гласуване предложението на същите народни представители за създаването на нова т. 3, което е нов текст на ал. 4, неподкрепено от комисията - за създаване на нова ал. 4 в § 15, чл. 30.
Гласували 95 народни представители: за 14, против 77, въздържали се 4.
Не се приема това предложение.
Преминаваме към следващото предложение на народните представители Даниела Дариткова и Десислава Атанасова.
Госпожо Атанасова, тъй като има припокриване с това, което сте предложили и това, което вече е гласувала залата, аз няма да подложа на гласуване вашето предложение, тъй като то вече е прието с предишното гласуване.
Моля, да кажете точно къде отива гласуваното от пленарна зала: „2. потребностите от спешна, първична и специализирана извънболнична и болнична помощ;” в основния текст, който ще подложа на гласуване.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): В тялото на ал. 1.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА:
„Чл. 30. (1) Областните здравни карти се създават след оценка на потребностите от спешна, първична и специализирана извънболнична и болнична помощ и съответствието на лечебните заведения с изискванията по чл. 19, ал. 2 и ал. 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване предложението на комисията с редакцията, която ни предлага комисията и с приетото допълнение на § 15, който става § 17.
Гласували 92 народни представители: за 91, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Параграф 16.
Предложение от народните представители Даниела Дариткова и Десислава Атанасова.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Десислава Атанасова, направено по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Госпожо председател и уважаеми колеги, съгласно внесения Допълнителен доклад към Доклада за второ гласуване, има постъпило предложение от народния представител Даниела Дариткова, направено по реда на чл. 73 от правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 18:
„§ 18. Член 31 се изменя така:
„Чл. 31. (1) Областните здравни карти съдържат:
1. географските граници на здравните райони;
2. вида, броя, дейността и разпределението на лечебните заведения по отделните нива на медицинското обслужване в областта, без тези по чл. 32, ал. 2, т. 2;
3. необходимия минимален брой на лекарите и лекарите по дентална медицина в извънболничната помощ по специалности;
4. минималния и максималния брой легла за активно лечение (терапевтични, хирургични, педиатрични, акушеро-гинекологични и легла за интензивно лечение) и за долекуване и продължително лечение;
5. лечебните заведения за болнична помощ, с които Националната здравноосигурителна каса задължително сключва ежегодно договори по смисъла на Закона за здравното осигуряване.
(2) Разпределението на броя на леглата по ал. 1, т. 4 се определя съобразно броя на населението в областта по ред, определен в методика, утвърдена от министъра на здравеопазването.
(3) При изработването на методиката по ал. 2, министърът на здравеопазването е длъжен да съобрази достъпа до медицинско обслужване на населението.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Желаещи за изказвания народни представители?
Госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Ще се опитам да бъда кратка и да ви обърна вниманието върху един от конкретните елементи на областните здравни карти, за който твърдя, че е текст с тежко корупционно съдържание. (Реплики от ГЕРБ.) А именно обстоятелството, че задължителен характер в областните здравни карти има оценката за минималния и максималния брой легла за активно лечение и за долекуване и продължително лечение, което означава, че съставът на комисията, по която все още няма окончателно решение на парламента, ще определи максималния брой болнични легла, които ще има в съответната област по специалности, ще ги разпредели по общини и – забележете – по болнични заведения.
В следващата ал. 2 казвате, че методиката, по която ще се прави това разпределение, ще се изготвя от министъра на здравеопазването, но няма и следа от посочването на каквито и да било обективни критерии, които ще помогнат на министъра да вземе това решение.
Уважаеми колеги от Кюстендилски избирателен район, понеже виждам вашето веселие по темата, искам да ви питам как ще обясним ние на нашите избиратели как се взема преценка, как се взема решение по това в една от Дупнишките болници да има 70 легла, а в тази в Кюстендил – 50, например? Как ще го обясним, като това няма обективна база в закона? И подобни примери, повярвайте ми, ще има във всяка област с всяка областна здравна карта. И как тези легла ще се разделят между частната болница в Дупница и между общинската болница? И как това ще се случи в други по-големи градове, в които има няколко болници?
Съгласете се, че не можем да оставим на министъра да изготвя една методика, вместо да са посочени критериите, базата, върху която тя трябва да стъпи с тази методика. Такъв е по принцип законодателният процес – тогава, когато се оставя нещо на оперативна преценка на министъра, критериите да са тук. Иначе ще ви кажа тук какви аргументи ще надделяват при определяне на броя на леглата по общини и по болници. И това със сигурност няма да са обективни, а ще бъдат корупционни елементи, неясни елементи. Едва се преборихме при предното обсъждане на този закон и на Закона за здравното осигуряване да не се дава на субективната преценка на шефа на регионалната здравна каса да определя клиничните пътеки, с които трябва да борави всяка болница. Между другото, текстовете впоследствие бяха атакувани пред административните съдилища и там, където бяха атакувани, бяха отменени. А сега тук създаваме този прецедент с корупционен привкус.
Искам да ви кажа, че от това как ще вземем това решение сега тук ще зависи едно друго решение. Вчера в парламента постъпи едно предложение за промени в Закона за здравето. Там, в Преходните разпоредби се предлагат други изменения в Закона за лечебните заведения. Да, забележете, ние в момента обсъждаме Закона за лечебните заведения на второ четене, а Министерският съвет вече е внесъл нови предложения за изменения в този закон. Тук оставям абракадабрата по кой закон ще се правят тези изменения – по действащия към момента на внасянето на онзи законопроект или по този. Но там, забележете, се дава възможност на министъра на здравеопазването еднолично да решава кои нови болници да бъдат регистрирани – еднолично и субективно. Тоест подходът, който въвеждаме тук, се мултиплицира в последващи решения, които дават възможност на едно лице да взема такива решения. Аз съм убедена, че госпожа Борисова ще е първият човек, който ще възрази срещу един такъв подход, защото не вярвам тя да иска върху нейните плещи да легне такава отговорност без всякакви обективни критерии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Има ли реплики? Заповядайте.
ВАЛЕНТИН МИКЕВ (ГЕРБ): Госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Длъжен съм да отговоря, тъй като колежката от Кюстендилския избирателен район госпожа Мая Манолова поиска такъв отговор.
Първо, искам да изкажа удовлетворението си от посещението на министъра на здравеопазването в Кюстендил и проведената среща и обсъждане на предстоящата областна здравна карта. Това, което трябва да кажа, е, че на срещата не присъства госпожа Манолова. На тази среща бяха изнесени в проценти, в брой легла, в брой лекари, брой специалисти всички данни за всички здравни заведения. Процент на намалението, което се предвижда за всички отделения, не засяга реално заетите легла. Даже се оставя резерв във всички здравни заведения, така че там могат да бъдат удовлетворени нуждите на всички жители от областта.
Аз призовавам за повече прагматичност при изказванията, защото не е добре да се изговарят неща, които не отговарят на истината. Всички ръководители на здравните заведения в Кюстендилска област останаха удовлетворени от срещата, включително и във вече станалата известна в цяла България болница в Бобов дол, където ще бъдат запазени необходимият брой легла за активно лечение, а останалата част ще бъде за доизлекуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Има ли втора реплика? Заповядайте.
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаема проф. Борисова, уважаеми колеги! Аз мисля, че сме се събрали да обсъждаме един закон, който касае цялостното здравеопазване в България, а не да решаваме един конкретен проблем на област Кюстендил, община Кюстендил, община Дупница и т.н. Има петъчен парламентарен контрол. Вие, госпожо Манолова, можете да зададе Вашите въпроси, касаещи общинската болница в Кюстендил, общинската болница в Дупница и т.н. Защото всички 27 области, ако започнат в момента да разглеждат колко легла трябва да има в една болница, няма да ни стигнат сигурно и две седмици. Така че всички тези конкретни случаи ги задавайте в парламентарния контрол и да вървим по закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли трета реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, убедена съм, че такива отговори, каквито ние от Кюстендилска област даваме на хората, които са ни избрали, и на болниците, ще давате и вие. Така че ситуацията в Кюстендилска област е същата, като във всяка една друга област. Просто там ще трябва да се отговори освен на въпроса как е определен този максимален брой легла, как са разпределени между общини и как са разпределени за всяка една от болниците. Колеги, това е и ваш проблем, не е само на Кюстендил. И ако госпожа Борисова беше поканила и депутатите от опозицията, когато е обсъждала този въпрос в Кюстендил, сигурно и аз щях да присъствам на тази среща. А сега просто мога да Ви кажа, господин Михов, че Вие сте били там, но или там нещо друго сте говорил, или не сте разбрали, защото се намаляват леглата във всяка една от болниците в областта, а болницата в Бобов дол се намалява на болничка с 10 легла и 48-часов прием. В момента, за справка,0 там има пет отделения и там работят 21 лекари, за в бъдеще ще работят само три. И целият Бобов дол е настръхнал от този факт.
Аз не разбирам кое ви радва в подхода. Хубаво, че са събрани хора от областта или по-точно тези, които представляват мнозинството, но в крайна сметка, за да имат легитимност тези решения, трябва да е ясно на базата на какви обективни критерии се вземат. Ето това го няма. За да може утре вие да обясните в Бобов дол защо тази болничка реално се закрива, или защо леглата се режат, или защо се разпределят по този начин? И това е във всяка една област. Това е и ваш проблем, не само наш проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Министър Борисова, имате думата.
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Дами и господа, това са моите лични записки (министър Борисова поставя на трибуната 4-5 обемисти папки), а в министерството са някъде около 50 кг документация, която изучава статуса на българското здравеопазване.
Това са моите лични записки. Бобов дол:
„Бобов дол” към днешна дата има 70 легла, 35% използваемост. Имайте предвид, че ние трябва да имаме между 80 и 90. С други думи, тя извършва една трета от необходимата дейност, която трябва да извършва. (Реплика от народния представител Мая Манолова. Шум и реплики от ГЕРБ: „Мълчи!”)
Хирургичното отделение има двама хирурзи, двама ортопеди и двама от специалистите са над 60-годишна възраст.
Използваемост на леглата – 35%. Операциите са под 250. Четирима души, което означава, че всеки от хирурзите за една година извършва по 60 операции. Разделено на 12 месеца, той извършва по 5 операции на месец. Разделено на четири седмици, един хирург извършва една операция на седмица, което означава, че той е деквалифициран, тъй като не тренира.
Вътрешното отделение в момента има 20 легла, 5 лекари. За сведение, всички лекари в тази болница на брой са 11! Всичко 11, от които трима... (Реплика от народния представител Мая Манолова.)
Моля ви се! В хирургията има четири. Във вътрешното отделение има пет. В детското отделение има трима, единият е над 60-годишна възраст. В неврологията има един и по закон не може да има отделение по неврология. Това са.
Единадесет лекари, от които трима или четирима са над 60-годишна възраст. Всичко това са мои лични записки и аз знам във всяка болница в България какви отделения има, какви лекари, на каква възраст, с кои клинични пътеки работят, каква е използваемостта, колко са леглата и колко трябва да се променят.
Това е наука, госпожо Манолова. Това е наука, медицинска наука! (Ръкопляскания от ГЕРБ и възгласи: „Браво!”)
Това не е моя субективна оценка. Медицинска наука е това – тя определя при определена използваемост колко легла трябва да има.
Що се отнася до максимален и минимален брой легла. Първо, защо една държава трябва да има минимален брой легла? За да осигури на населението си да не се увеличава смъртността, заболеваемостта и болестността. Ние не трябва да паднем под минималния брой легла – това е задължително. Във всичките си здравни карти сме го имали досега – и в четирите.
Сега за първи път имаме максимален брой легла, така както има в целия свят. Целият цивилизован свят си определя максимален брой легла.
Знаете ли защо, госпожо Манолова? За да си пази Здравната каса! Здравната каса има определен ресурс и този ресурс е достатъчен примерно за хикс легла, да кажем, че са хиляда, но тя няма пари за хиляда и първото. Тя ще фалира.
Затова целият свят... (Реплика от народния представител Хасан Адемов.)
То си има индекси! (Реплика от народния представител Хасан Адемов.) То си има индекси!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Моля, не репликирайте от място.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Касата финансира дейност, не финансира легла!
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Моля Ви се! Тази дейност се извършва с определена скорост на определен брой легла.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Няма такова нещо!
Прочетете Закона за здравното осигуряване!
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Моля Ви се! В цял свят си има определен максимален брой легла и това навсякъде е известно!
Хората се смеят, че ние нямаме максимален брой легла. Така е.
Това, което се прави в света, това ще правим и ние! Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по текста?
Господин Адемов, заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, госпожо министър! Аз правя процедурно предложение в т. 4 да отпадне максималният брой легла. (Реплики от ГЕРБ.) Знам, че вие няма да приемете това предложение.
Уважаеми колеги, вие сте дясна партия. С този текст отричате каквато и да е конкуренция! Налагайки максимален брой легла, означава, че вие централизирате, регулирате, изключвате каквато и да е конкуренция между лечебните заведения.
Какво означава да има максимален брой легла? Ами, уважаеми колеги, обърнете се към Закона за здравното осигуряване и прочетете какво финансира Здравната каса! Парите на всички данъкоплатци в България финансират лечебната дейност, а не финансират нито структури, нито легла! Легла и структури се финансираха по времето на социализъма, както би казала госпожа Мая Манолова.
Сега, в момента се финансира дейност! Ако има дейност, ако тази дейност отговаря на критерии и стандарти, ако тази дейност е харесвана от Негово Величество Пациента, той отива и получава финансиране от Здравната каса! За какъв максимален брой става въпрос, уважаеми дами и господа? Наложете максималния брой и ликвидирайте конкуренцията в здравеопазването в България.
ПРЕСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплики?
Реплика ли имате, госпожо Манолова? Вие се изказахте в посока като господин Адемов. Как ще го репликирате? Ще излезе, че се изказвате различно.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Искам да Ви кажа, че не сте съвсем прав, защото определянето на максимален брой легла абсолютно връща командно-административния подход и дейността на Касата става абсолютно излишна! Ако таванът ще се определи от максималния брой легла и се определи в коя болница точно колко ще бъдат позиционирани като бройка, в крайна сметка от Касата няма никакъв смисъл!
Направете един отдел към Здравното министерство от трима души – чиновници, счетоводители, икономисти, които да насочват парите за тези легла в съответните отделения.
Конкуренцията в този сектор се осъществява именно и чрез дейността на Касата, която в условията на конкурентна битка между различните лечебни заведения предоставя съответните пари по клинични пътеки на едно или друго заведение. По този начин, като определите максималния брой легла и при неясни критерии определите в кои болници ще бъдат тези легла, вие освен че тотално убивате конкуренцията, предоставяте тази субективна преценка на един орган без правила и без критерии! И създавате колосални условия за корупция!
Как ще преценя аз в коя болница да дам този максимален брой легла? Като ги дам веднъж, заковавам изобщо интереса на другите болници да се борят за легла по определената специалност!
Тук госпожа министърът не ми отговори именно на тези въпроси. (Оживление и шум от ГЕРБ.) Как ще определи на кои болници да даде тези легла?
РУМЕН ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Нали е реплика към господин Адемов? Защо госпожа министърът?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Втора реплика има ли? Няма.
Господин Адемов, искате ли дуплика? Това не беше реплика, но...
Други желаещи за изказвания?
Заповядайте.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ (ГЕРБ): Госпожо председателстваща, госпожо министър, уважаеми колеги! Много страсти – малко разбиране по темата. Смесване на понятията „минимален”, „максимален” брой легла и никой не си задава въпроса: какво се изчислява върху тези легла?
Когато казваме „минимален брой легла”, ние казваме колко легла ще са ни необходими, за да обезпечат българското население с болнична помощ. Когато казваме „максимален брой легла”, ние казваме, че върху тези легла ще изчислим потребностите от финансов ресурс, който също ще обезпечи населението с необходимата болнична помощ. Така че да кажем на българите, че с парите, които ние събираме от тях, те ще получат достатъчно и адекватно лечение.
За да можем да знаем колко пари са необходими, трябва да знаем колко легла ще обслужват българското население при максимална натовареност, защото върху леглата има оборот. Върху този оборот можем да изчислим колко болни ще минат, така че да не остане нито един болен в България, без да бъде обслужен.
С леглата ние определяме потребностите от финансов ресурс, което не можем да го запишем вътре в закона. Има една друга наука, която се казва „Икономика на здравеопазването”, и тя третира тази материя.
Затова по-надолу ние сме казали, че по ред и методика от министъра на здравеопазването се определя разпределението на леглата и как ще стане това нещо.
Разбирам, че има леко неразбиране по отношение на това как ще се разпределят леглата при изпълнителите. Моето лично мнение е, че ние няма да ограничим изпълнителите за болнична помощ, тоест леглата няма да са онзи инструмент, който ще ограничи изпълнителите, за да попречим именно на това, което вие казвате, да няма конкуренция.
Ние искаме да изчислим финансовия ресурс, така че когато Касата започне да плаща, тя да може да плати достатъчно и тези изпълнители, които отговарят на условията: медицинските стандарти, оборудване, 24-часова спешност, да могат да получат адекватно заплащане. Колко болници смятате, че ще могат да отговорят на тези критерии и стандарти, които сега ясно ги регламентираме? Затова министър Борисова обикаля страната в момента – не, за да направи здравната карта, а да направи първия прочит. Първият прочит, за да видим какви лечебни заведения, след като въвеждаме тези мерки, ще могат да останат на пазара на медицинските услуги, така че не да бъдат лишени хората от адекватно здравеопазване и от болнични заведения, а да им предложим алтернативи. Там, където не може да има лечебни заведения, да им се предложи адекватна форма.
Затова и ние в началото още на промените в Закона за лечебните заведения разширяваме обхвата на лечебните заведения, които могат да разкриват легла. Досега беше, че само в диагностично-консултативните центрове можеше да има до десет легла, сега даваме възможност и в медицинските центрове да го има това нещо, даваме възможност и при медико-денталните центрове да го има. Тоест, ние искаме да изнесем леката патология – тази, която в момента пълни болниците и заплащаме за нея твърде скъпо, в извънболничната помощ. Затова даваме тази възможност там. Ние знаем, че изнасяйки част от леглата в извънболничната помощ, те неминуемо ще трябва да бъдат редуцирани в болничната помощ.
Що се отнася пак до препратката към болниците за долекуване – защо една болница за активно лечение не може да има отделение за долекуване. Ние категорично искаме да разграничим различните структури. Болницата за активно лечение да се занимава само с активно лечение – оборудването в една такава болница, персоналът имат своята специфика, своите особености. Те са различни от една болница за долекуване.
Да, ако в Благоевград, да речем, няма отделение за долекуване, ще има пътеки за долекуване. Тогава вече ще има друго лечебно заведение, което ще види интереса си, ще се структурира и ще предложи тази услуга на пазара. Това е много просто и логично, така че аз не виждам никаква драма в максималния брой легла.
Наистина, споделям вашите притеснения за това как ние точно ще определим леглата и как ще бъдат разпределени. Надявам се с методиката, която ще бъде изработена, имаме уверението на госпожа Борисова, че това ще стане в Здравна комисия, така че ние ще имаме достатъчно възможности да изчистим и този елемент, така че в началото на следващата година ние да имаме яснота кой ще работи в болничната помощ, как ще са разпределени леглата, какви средства ще получават.
В никакъв случай ние не искаме да убиваме конкуренцията, още повече хората, които сме отдясно. Малко така смешно звучи, извинявам се за израза, че ние искаме да ограничим конкуренцията и да върнем социалистическото здравеопазване. То е приоритет на левите сили, не на нас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики?
Заповядайте, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми д-р Цеков, колеги, госпожо министър! Аз разбирам потребността от това да има минимален брой легла, които да гарантират достъпа, които да гарантират лечението, но не мога да разбера защо трябва да има максимален брой легла.
Аз знам къде ви стяга чепикът, както се казва по народному. Искате финансовият ресурс, който се определя за сектор „Здравеопазване” да съответства на броя на леглата. Ама, не е вярно това нещо!
Не е вярно, защото тази дейност може да бъде извършвана и на територията на десет легла, може да бъде извършвана и на територията на сто легла. Разберете го това нещо, че максималният брой няма никакво значение. Касата плаща единствено и само качествено извършена дейност, която отговаря на стандартите. Какво значение има максималния брой на леглата, не мога да разбера. И не знам защо го правите това. Нямам идея.
Ако мислите, че като сложите максимален брой легла ще ограничите хоспитализациите, ще ограничите харченето на средства от Касата, лъжете се дълбоко! И ще ви кажа защо.
Хоспитализацията може да я ограничите само по един начин и този начин е да определите алгоритъм за ход в болницата, каквито има в рамковия договор. Направете ги критериите, направете хода към болничното лечение достатъчно адекватен и ще решите въпроса. Защо трябва да слагате такива ограничения като максимален брой?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Господин Георгиев – втора реплика.
Госпожо Манолова – трета. Госпожо Манолова, господин Георгиев е преди Вас.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Цеков! Аз съм съгласен с Вашите изводи, че минималният брой легла детерминира екзистенц-минимума за болничното здравеопазване на населението. Максималният брой в един момент, макар и на емпиричен подход, детерминира наличния финансов ресурс, който може да се отдели за болничното лечение на населението, но не съм съгласен, че дори по някакъв начин да определите начина, по който ще се определя това кой какви максимални възможности да има в болничното здравеопазване, впоследствие ще решите този проблем в неговата динамика.
Ако възникнат интереси и желание да се разкрият нови болнични заведения, тоест нови инвеститори, създавайки по-добри условия, нали трябва да се предвиди възможност за тяхното влизане в системата, а този механизъм, който вие предлагате, не го допуска? Този механизъм казва: да, ние познаваме картината и казваме на базата на някаква статистика – тук толкова, тук толкова и тук толкова. Отчитаме чрез договорите на Здравната каса наличните условия да се сключи договор, а именно, доколкото си спомням, те бяха минимум двама специалисти, апаратура и още нещо, но не отчитаме, когато в средата на годината възникне ново такова болнично заведение, как то ще се включи в системата.
И още нещо, госпожо министър, според мен не се отчита. Не се отчита в този момент, когато се прави това разпределение по различните специализации как ще се вземе предвид, че медицинската статистика в България е изкривена в момента. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Не се обаждайте от залата! Трябва да се довърши изказът.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: ... Силно завишени са инсултите и инфарктите спрямо реалността, защото са по-скъпи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Георгиев, времето Ви изтече.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Свършвам.
... защото са по-скъпи пътеките и там ние ще предвидим повече ресурс, отколкото е необходим, може би.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Госпожо Манолова – трета реплика.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Господин Цеков, радвам се, че най-накрая все пак някой се нае да отговори на въпроса, който задавам, а той е: по какъв начин ще бъдат разпределяни тези максимален брой легла?
Вашият отговор потвърди моите опасения. Даже самият Вие предполагате, имате предположения, имате лично мнение за това трябва ли или не трябва да бъдат разписани тези максимален брой легла по конкретни лечебни заведения. Ами, именно в това е моето притеснение, че се залага един критерий и се дават едни правомощия на министъра без всякакви обективни критерии и без изобщо визия за това дали ще се заковат тези максимален брой легла по лечебни заведения. А си давате сметка, че това има значение за съществуването и за функционирането на тези заведения.
Освен това има едни определени срокове, в които трябва да се изготвят тези областни карти. И ако тепърва ще се прави методиката, тепърва ще минава през Здравна комисия, това е някакъв времеви рубеж за след няколко месеца. Все пак тук има срок до края на тази година да е окончателно готова Националната здравна карта, а тепърва вие ще си отговаряте на въпроса какво точно ще съдържа това разпределение и как ще се прави. Ами, това е несериозно!
И тук по-скоро бедата е, че субективният фактор ще взема кардиналните решения на кои лечебни заведения да дава право на живот и на кои – не. И не съм убедена, че министърът иска да се товари с тази отговорност, защото подозренията и обясненията за натиск, включително корупционен, при едно или друго решение, ще бъдат колосални. И това може да се изчисти единствено и само чрез въвеждането на обективни критерии, които да не допускат подобни тълкувания, отделно от това на какво ще бъде подложен всеки народен представител да обяснява какво се случва в неговата област и защо на тази болница – толкова, а на другата – толкова, ако, да кажем, и двете отговарят на стандартите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Дуплика?
ПЛАМЕН ЦЕКОВ (ГЕРБ): Господин Адемов, напусна залата.
Убеден съм, че максималният брой легла трябва да съществува и че този брой легла не трябва да ограничава броя на изпълнителите на болнична помощ. Тази моя позиция се споделя и от госпожа Борисова и не е това замисълът на така структурираните изменения в Закона за лечебните заведения.
Що се отнася до това дали съм притеснен, че ще отпаднат болници, които не трябва да отпадат. Аз не съм притеснен, защото след първоначалния прочит на болничната система в България се оказа, че ще отпаднат лечебни заведения, които вече са отпаднали отдавна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакционното предложение на народния представител Адемов – в § 16, който съгласно доклада става § 18, в чл. 31, ал. 1, т. 4 изразът „и максималният” да отпадне.
Гласували 79 народни представители: за 6, против 73, въздържали се няма.
Предложението не е прието.
Госпожо Атанасова.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин председател.
Колеги, във връзка с предходното гласуване и подкрепените текстове в чл. 30 – предложенията на д-р Дариткова и на народните представители Мая Манолова и Евгений Желев, които подкрепихме, предлагам в чл. 31, ал. 2 да се направи следната редакция:
Алинея 2 да звучи така: „Разпределението на потребностите по чл. 30, ал. 1 – който ние гласувахме – и на броя на леглата по ал. 1, т. 4 се определя съобразно броя на населението в областта по реда, определен в методиката, утвърдена от министъра на здравеопазването.”
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Какво предложение е това?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Приключихме вече дебатите.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Какво е това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Момент само да чуя за какво става въпрос.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Госпожо Атанасова, наистина дебатът приключи и нямате възможност за такова редакционно предложение, съжалявам.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: То следва от това, което вече гласувахме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Независимо от това.
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване редакцията на текста на комисията за § 16 – това е от допълнителния ни доклад, който съгласно доклада става § 18.
Гласували 84 народни представители: за 80, против 2, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Параграф 17 – предложение от народните представители Даниела Дариткова и Десислава Атанасова:
„Чл. 32. (1) Националната здравна карта се изработва от комисия, назначена от министъра на здравеопазването, който е председател на комисията, в съответствие с националните здравни приоритети.
(2) Националната здравна карта съдържа:
1. утвърдени от министъра на здравеопазването областни здравни карти;
2. необходимия минимален брой центрове за трансфузионна хематология, хемодиализни центрове, лечебни заведения за стационарна психиатрична помощ и домове за медико-социални грижи, в които се осъществяват медицинско наблюдение и специфични грижи за деца;
3. брой лечебни заведения за болнична и извънболнична помощ, с които Националната здравноосигурителна каса задължително сключва договори по смисъла и при условията на Закона за здравното осигуряване;
4. списък на лечебните заведения за болнична помощ, които не подлежат на приватизация.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Лъчезар Иванов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Лъчезар Иванов, направено по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Пламен Цеков.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 17, който става § 19:
„§ 19. Член 32 се изменя така:
„Чл. 32. (1) Националната здравна карта се изработва от национална комисия, назначена от министъра на здравеопазването, който е председател на комисията.
(2) Националната здравна карта съдържа:
1. съдържанието на областните здравни карти по чл. 31, ал. 1 след съгласуването и утвърждаването им от министъра на здравеопазването;
2. необходимия брой центрове за спешна медицинска помощ, центрове за трансфузионна хематология, лечебни заведения за стационарна психиатрична помощ, лечебни заведения за лечение на онкологични заболявания, с изключение на комплексните онкологични центрове, лечебни заведения за лечение на инфекциозни болести, включително особено опасни инфекциозни болести и домове за медико-социални грижи, в които се осъществяват медицинско наблюдение и специфични грижи за деца;
3. националните здравни приоритети;
4. лечебните заведения за болнична помощ, с които Националната здравноосигурителна каса задължително сключва ежегодно договори по смисъла на Закона за здравното осигуряване за осигуряване на достъпна медицинска помощ;
5. минималния и максималния брой легла за активно лечение (терапевтични, хирургични, педиатрични, акушеро-гинекологични и за интензивно лечение), и за долекуване и продължително лечение на лечебните заведения по т. 1 и 2;
6. списък на лечебните заведения за болнична помощ, които не подлежат на приватизация.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Даниела Дариткова и Десислава Атанасова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, едва ли има някой в тази зала, който да не си дава сметка за важността на този закон. Този закон шест месеца се обсъжда в Здравната комисия.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Това го каза.
МАЯ МАНОЛОВА: Не мисля, че е сериозно да го приемаме тук, в тази ситуация, в 7,00 ч. вечерта. Аз разбирам вашето недоволство от това, че с колегата Адемов се изказваме по много текстове, но така или иначе трябва да се чуе и другото мнение. Не мога да ви обещая, че от тук до края на закона ние ще си мълчим, за да се случи всичко по-бързо.
Затова ви предлагам да прекратим за днес разглеждането на този законопроект, като искам да ви кажа, че има и една легална форма това да се случи - ако сега поискаме поименна проверка на кворума.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Къде са вашите? (Силен шум и реплики.)
МАЯ МАНОЛОВА: Тук трябва да има 121 души. Няма да разигравам Събранието и да искам поименно със ставане, но в момента да се направи проверка на кворума с гласуване. (Шум и реплики от ГЕРБ.) С гласуване да се направи проверка на кворума, защото наистина няма никакъв смисъл и ви казвам защо го правя. Защото не е нормално в 7,00 ч. вечерта да обсъждаме този важен закон. Не е нормално, направете извънредни заседания. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Кажете защо правим това в седем часа вечерта?! Защо, след като шест месеца се обсъжда в Здравната комисия? Нека да направим извънредно заседание. Нека да го направим в понеделник, вторник, когато искате! Но не е нормално в седем часа вечерта да обсъждаме този важен закон!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Госпожо Манолова, разбрахме предложението. Ще го гласуваме.
РЕПЛИКА ОТ МНОЗИНСТВОТО: Сядай! Сядай! Не било нормално!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Гласуваме процедурното предложение на народния представител Мая Манолова за прекратяване на заседанието.
Гласували 79 народни представители: за 3, против 73, въздържали се 3.
Предложението не е прието.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ от място): Процедурното ми предложение беше – госпожа Цачева ме разбра - за проверка на кворума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Поискахте прекратяване на заседанието.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ от място): Добре, ще направя процедурното предложение след малко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова, без да претендирам, че точно съм Ви разбрала в движение, но Вие искате - по аргумент от чл. 42, ал. 3 от правилника – проверка на кворума, която се извършва по следния начин: „Председателят във връзка с предстоящо гласуване може да извърши по своя инициатива или до два пъти общо в едно заседание по искане на парламентарна група проверка на кворума чрез поименно прочитане имената на народните представители или чрез преброяване на народните представители от секретарите на Народното събрание”.
Процедурната възможност е дадена от името на парламентарна група и е коректно поне половината от тази парламентарна група да присъстват в пленарната зала. (Смях и възгласи от мнозинството.)
След като не виждам половината от вашата група, считам, че коректно беше подложено на гласуване предложението Ви за прекратяване на разискванията. То беше отхвърлено. Така че нека да не нагнетяваме обстановката и да продължим своята работа. Ще видим до къде ще стигнем. Действително времето напредна много. Имаме доста текстове, но нека не изнервяме обстановката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване предложението на народните представители Даниела Давидкова и Десислава Атанасова, което комисията не подкрепя.
Гласували 85 народни представители: за 3, против 55, въздържали се 27.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на комисията за § 17, който става § 19 по доклада.
Гласували 87 народни представители: за 85, против 1, въздържали се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 18 има предложение от народните представители Желев, Манолова и Стоилов - § 18 отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 20.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Евгений Желев, Мая Манолова и Янаки Стоилов за отпадане на § 18, което комисията не подкрепя.
Гласували 87 народни представители: за 4, против 80, въздържали се 3.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 18, който става § 20 и който се подкрепя от комисията съгласно доклада.
Гласували 93 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Има предложение на народния представител Лъчезар Иванов – да се създаде § 18а.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Има предложение на народния представител Лъчезар Иванов, направено по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 18а, който става § 21 със следната редакция:
„§ 21. В чл. 34 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 думите „се вземат предвид и акредитационните оценки” се заменят със „се отчита съответствието с изискванията по чл. 19, ал. 2 и 3”.
2. Създава се ал. 4:
„(4) Националната здравна карта по ал. 1 е задължителна за разпределението на лечебните заведения по чл. 29, ал. 1 и за финансирането на заплащаните от Националната здравноосигурителна каса медицински дейности, с изключение на лечебните заведения по чл. 8 ал. 1, създадени от лекари по дентална медицина по реда на този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на комисията за редакция на § 18а, който става § 21 съгласно доклада.
Гласували 90 народни представители: за 86, против 2, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Има предложение на народния представител Лъчезар Иванов – да се създаде нов § 18б.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 18б, който § 22 със следната редакция:
„§ 22. В чл. 35 се създават ал. 4 и 5:
„(4) Издаването на правилника по ал. 3 се извършва след проверка от регионалния център по здравеопазване и регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве относно спазването на медицинските стандарти и на здравните изисквания, удостоверени с документите и по реда на чл. 47, ал. 4.
(5) В случаите, когато лечебното заведение ще извършва вземане и присаждане на органи, тъкани и клетки, издаването на правилника по ал. 3 се извършва и след проверка от Изпълнителната агенция по трансплантация и издадено по реда на чл. 47, ал. 6 удостоверение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на § 18б, който става § 22 съгласно доклада.
Гласували 88 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, сега сме на § 23, а законопроектът съдържа 78 параграфа. Сметнете колко пленарно време е необходимо и има ли някакъв смисъл от това мърморене от микрофона, от което в крайна сметка не разбираме нищо. По този начин бяха допускани наскоро грешки. Тази обстановка не е нормална. Нищо не налага тази спешност и екстреност – в осем чеса вечерта да приемаме толкова важен закон! Кой от вас може да вникне в това какво обсъждаме и приемаме в момента?! (Реплики от мнозинството.)
В тази връзка на основание чл. 42, ал. 3 правя формално предложение за проверка на кворума чрез преброяване, за да не губим допълнително време, като използваме първата хипотеза - чрез поименно прочитане имената на народните представители. Да използваме втората хипотеза – чрез преброяване на народните представители от секретарите на Народното събрание.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ от място): Няма го дежурния секретар.
МАЯ МАНОЛОВА: Правя това предложение от името на парламентарна група.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Само двама души сте от вашата група.
МАЯ МАНОЛОВА: Сега ще видим колко души от вашата група са тук – дали не отсъстват 40 души от Парламентарната група на ГЕРБ. (Силен шум и реплики в мнозинството.)
Предлагам да се направи преброяване от секретарите. За да поискам това, не е необходимо тук да са половината от Парламентарната група на Коалиция за България, уважаема госпожо председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Съгласно графика за дежурството на парламентарните секретари за четвъртък, 22 юли 2010 г. дежурни са Пламен Нунев от Парламентарната група на ГЕРБ и Милена Христова от Парламентарната група на Коалиция за България. Тъй като в залата не присъстват секретарите, които по график са определени, за да извършат въпросното преброяване на народните представители, няма как да изпълним съответната хипотеза по чл. 42, ал. 3.
Продължаваме.
Госпожа Атанасова, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, госпожо председател.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 23.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 23.
Гласували 97 народни представители: за 91, против 1, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 20 е постъпило предложение от народния представител Лъчезар Иванов, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 20, който става § 24:
„§ 24. В чл. 37 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думата „диспансерите” се заменя с „центровете за психично здраве, центровете за кожно-венерически заболявания, комплексните онкологични центрове”.
2. В ал. 2 след думите „чл. 26, ал. 1” се добавя „чл. 26а, ал. 1, чл. 26б, ал. 1, чл. 27, ал. 1”.
3. В ал. 3 думата „диспансери” се заменя с „центрове за психично здраве, центрове за кожно-венерически заболявания, комплексни онкологични центрове”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 24 по редакция на комисията.
Гласували 102 народни представители: за 96, против 1, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Постъпило е предложение от народния представител Лъчезар Иванов да се създаде § 20а.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде § 20а, който става § 25 със следната редакция:
„§ 25. В чл. 39 ал. 3 думите „Стоматологичният факултет” се заменят с „Медицинският факултет или Факултетът по дентална медицина”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 25.
Гласували 100 народни представители: за 98, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 21 е постъпило предложение от народните представители Желев, Манолова и Стоилов – в § 21, чл. 40, ал. 6 след думата „стандарти” изразът „а при несъответствие дава предписания и определя срок за отстраняването им” се заличават.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Дариткова и Атанасова, което е подкрепено по принцип от комисията.
Предложение от народния представител Лъчезар Иванов.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1, а предложението по т. 2 и 3 е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 21, който става § 26:
„§ 26. В чл. 40 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 1 думите „актуално удостоверение за търговска регистрация” се заменят с „данни за Единния идентификационен код на дружеството или кооперацията от Търговския регистър”;
б) точка 7 се изменя така:
„7. свидетелство за съдимост – за лицата, членове на управителните и контролните органи на лечебното заведение;”;
в) точки 8, 9 и 11 се отменят;
г) точка 12 се изменя така:
„12. документи за платена държавна такса по чл. 41, ал. 3 от този закон и по чл. 46 от Закона за здравето, а в случаите по ал. 5 – и документ за платена държавна такса по чл. 11, ал. 6 от Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки.”
2. Алинея 2 се отменя.
3. Създават се нови ал. 3, 4 и 5:
„(3) В деня на постъпване на заявлението за регистрация по ал. 1 и 7 регионалният център по здравеопазване изпраща по служебен път искане до съответната регионална инспекция за опазване и контрол на общественото здраве за извършване на проверка относно спазването на здравните изисквания от лечебното заведение.
(4) В 14-дневен срок от постъпване на искането по ал. 3 регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве издава хигиенно заключение за обекта. В заключението се посочва дали обектът съответства на здравните изисквания, а при несъответствие се дават предписания и се определя срок за отстраняването им.
(5) В случаите, когато лечебното заведение ще извършва вземане и присаждане на тъкани и клетки, регионалният център по здравеопазване в деня на постъпване на заявлението по ал. 1 изпраща по служебен ред искане до Изпълнителната агенция по трансплантация за извършване на проверка относно спазването на утвърдените медицински стандарти от лечебното заведение.”
4. Създава се ал. 6:
„(6) В 14-дневен срок от постъпване на искането по ал. 5 Изпълнителната агенция по трансплантация издава удостоверение. В удостоверението се посочва дали лечебното заведение може да извършва вземане и присаждане на тъкани и клетки в съответствие с утвърдените медицински стандарти, а при несъответствие се дават предписания и се определя срок за отстраняването им.”
5. Досегашната ал. 3 става ал. 7 и в нея:
а) в т. 2 думите „лекарите-преподаватели по стоматология” се заменят с „лекарите-преподаватели и лекарите-преподаватели по дентална медицина”;
б) точка 3 се отменя.
6. Досегашната ал. 4 става ал. 8 и се изменя така:
„(8) При непълноти на представените документи по ал. 1 и 7, в 14-дневен срок, директорът на регионалния център по здравеопазване уведомява писмено лицето за това и определя срок за отстраняването им.”
7. Досегашната ал. 5 става ал. 9 и се изменя така:
„(9) В 14-дневен срок от получаване на документите по ал. 4 и 6 или от отстраняване на непълнотите по ал. 8, директорът на регионалния център по здравеопазване издава удостоверение за регистрация на лечебното заведение или удостоверение за извършване на лечебната дейност по чл. 2а.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Желев, Манолова и Стоилов, което комисията не подкрепя.
Гласували 101 народни представители: за 9, против 91, въздържал се 1.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване § 26 по редакцията на комисията.
Гласували 98 народни представители: за 94, против 2, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 22 има предложение от народния представител Лъчезар Иванов.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Цвета Георгиева.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 22, който става § 27:
„§ 27. В чл. 41 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а) в текста преди т. 1 думата „общодостъпен” се заменя с „публичен”;
б) в т. 4 думите „име, паспортни данни, единен граждански номер, адрес” се заменят с „име от документа за самоличност”;
в) в т. 5 думите „име, паспортни данни, единен граждански номер, адрес” се заменят с „име от документа за самоличност”.
2. В ал. 2, т. 4 думите „чл. 40, ал. 3, т. 2” се заменят с „чл. 40, ал. 7, т. 2”. ”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 27 в редакция на комисията по доклада.
Гласували 96 народни представители: за 93, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 23 има предложение от народните представители Дариткова и Атанасов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Има предложение от народния представител Лъчезар Иванов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 23, който става § 28:
„§ 28. В чл. 44 ал. 1 се изменя така:
„(1) Директорът на регионалния център по здравеопазване прави мотивиран отказ за регистрация:
1. при непълноти на предоставените документи по чл. 40 и неотстраняването им в срока, определен по реда на чл. 40, ал. 8;”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: „... представените документи по чл. 40 ...”.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: „2. когато лице, представляващо лечебното заведение, е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, освен ако не е реабилитирано, или е лишено от правото да упражнява определена професия или дейност;
3. когато регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве констатира неспазване на здравните изисквания, които не са отстранени в определения от нея срок;
4. когато Изпълнителната агенция по трансплантация констатира неспазване на утвърдените медицински стандарти, които не са отстранени в определения от нея срок.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи за изказвания?
Госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, в тази ситуация се правят грешки, които могат да имат съвсем недобри последствия, включително и грешката, която току-що направи при четенето председателят на комисията при бъркането на две думи. Няма как да се следи в тази обстановка и в толкова часа.
Сега искам да ви обърна внимание на това, че в целия закон се борави и с двата института – Регионални центрове за здравеопазване и Регионална инспекция за контрол на общественото здраве, като те имат взаимно допълващи се ангажименти и правомощия по този закон. Съвсем в предишните дни беше анонсирано сливането на тези два института.
В предишния текст, който гласувахме, се използва терминът „име” за името на лечебно заведение и за имената на лица, които представляват лечебните заведения – неща, които, ако работим в нормална обстановка, могат да бъдат огледани и евентуално да се вземат някакви адекватни решения по тях.
Апелирам към това наистина да отложим гледането на този законопроект в някакъв друг нормален момент – или в извънредно заседание, или когато и да е. Това, което се случва в момента, според мен, е ненормално. Ние с колегата Адемов, предвид и настроенията в залата, съвсем съзнателно вече се въздържаме да коментираме и да предлагаме и неща, които са резонни и могат да отстранят грешки, но разберете, че това не е в полза на законодателството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова, има представен доклад за второ гласуване от съответната комисия. Условие, за да разглеждаме този доклад в момента, е в комисията много внимателно да бъдат обсъждани всички текстове.
Да, Вие сте права, че пленарната зала е тази, която може допълнително да изказва съображения. Ако имате конкретно предложение по редакцията на текст, направете го и ще го обсъдим.
Не считам за коректно на всеки един текст да взимате думата за процедурна реплика и да предлагате едно и също, което няма воля в залата да се случи.
Смятам, че в момента се злоупотребява с права, след като важността на обсъждания законопроект явно се демонстрира от вашата парламентарна група – няма да обявявам публично колко души присъстват. (Реплики от народния представител Мая Манолова.)
Да, ще има ред в залата, ще има тишина в залата. Ако обичате, не ни пречете да си свършим работата. Нека да уважаваме министър Борисова. Тя е тук и като народни представители подобно поведение не ни прилича.
Аз не разбрах имате ли конкретно предложение по редакцията на тези текстове? (Реплики от народния представител Мая Манолова.)
По същество няма предложение за редакционна бележка.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение? Не.
Подлагам на гласуване § 28 в редакцията по доклада на комисията.
Гласували 90 народни представители: за 86, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 24 е постъпило предложение от народния представител Лъчезар Иванов, направено по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 24, който става § 29:
„§ 29. В чл. 45 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Регистрацията на лечебно заведение се заличава:
1. когато районната колегия на съсловната организация е заличила от регистъра лекаря или лекаря по дентална медицина, учредил лечебно заведение по чл. 8, ал. 1, т. 1, буква „а” и т. 2, буква „а”;
2. при установено нарушение по чл. 3, ал. 4;
3. при осъществяване на дейности в нарушение на извършената регистрация;
4. при осъществяване на дейности в нарушение на утвърдените медицински стандарти и здравни изисквания;
5. при неосъществяване на дейност повече от 6 месеца;
6. при настъпване на обстоятелствата по чл. 44, ал. 1, т. 2;
7. по искане на лечебното заведение;
8. при прекратяване на юридическото лице, при смърт на регистрирания или поставянето му под запрещение.”
2. В ал. 2, т. 2 думите „стоматологичния факултет” се заменят с „медицинския факултет или факултета по дентална медицина”.
3. В ал. 4 думите „по ал. 1, т. 1, 2 и 5” се заменят с „по ал. 1, т. 1-6 и ал. 2, т. 4”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Гласуваме § 29 по доклада на комисията.
Гласували 78 народни представители: за 75, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 25 е постъпило предложение от Евгений Желев, Мая Манолова и Янаки Стоилов – в § 25, в чл. 46, т. 2 – в ал. 2 накрая се добавя „или упълномощен от него заместник-министър”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Лъчезар Иванов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 25, който става § 30:
„§ 30. В чл. 46 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думата „диспансерите” се заменя с „центровете за психично здраве, центровете за кожно-венерически заболявания, комплексните онкологични центрове”.
2. В ал. 3 след думите „лечебните заведения” се добавя „за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи, както и условията и реда за откриване на структури по чл. 20, ал. 2”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи да изкажат съображения по обсъжданите текстове? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Желев, Манолова и Стоилов, които комисията не подкрепя.
Гласували 86 народни представители: за 11, против 73, въздържали се 2.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме предложението на комисията за редакция на § 30 по доклада на комисията.
Гласували 86 народни представители: за 83, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Параграф 26 – постъпило е предложение от Евгений Желев, Мая Манолова и Янаки Стоилов:
Предложението е оттеглено.
Постъпило е предложение от Даниела Дариткова и Десислава Атанасова.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Лъчезар Иванов.
Комисията го подкрепя по принцип – по т. 1, буква „а”.
Комисията подкрепя предложението по т. 1, букви „б” и „в” и т. 2-10.
Постъпило е предложение от народния представител Ваньо Шарков, направено по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2:
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 26, който става § 31:
„§ 31. Член 47 се изменя така:
„Чл. 47. (1) Разрешение за осъществяване на дейност от лечебните заведения по чл. 46, ал. 1 се издава след представяне на заявление до министъра на здравеопазването, към което се прилагат:
1. данни за Единния идентификационен код на дружеството или кооперацията от Търговския регистър, а за дружествата, регистрирани в държава – членка на Европейския съюз, или в държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство – документ за актуална регистрация по националното законодателство, издаден от компетентен орган на съответната държава;
2. правилникът за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение;
3. диплома за съответното висше образование на лицата, управляващи лечебното заведение, а за лицата по чл. 63, ал. 1 съответно и диплома, свидетелство или удостоверение за квалификация по здравен мениджмънт или диплома, или свидетелство за призната специалност по медицинска информатика и здравен мениджмънт или по икономика на здравеопазването;
4. данните от документа за самоличност – за членовете на изпълнителните и контролните органи на лечебното заведение;
5. свидетелство за съдимост – за лицата, членове на управителните и контролните органи на лечебното заведение;
6. разрешението от компетентния държавен орган, когато в лечебното заведение ще се използва медицинско оборудване с източник на йонизиращо лъчение;
7. удостоверението за вписване в регистъра на Българския лекарски съюз, съответно на Българския зъболекарски съюз – за членовете на изпълнителните или контролните органи, които са лекари или лекари по дентална медицина;
8. документи за платена държавна такса по чл. 49, ал. 3 от този закон и по чл. 46 от Закона за здравето, а в случаите по ал. 6 – и документ за платена държавна такса по чл. 11, ал. 6 от Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки.
(2) Заявлението по ал. 1 се подава в регионалния център по здравеопазване.
(3) В деня на постъпване на заявлението регионалният център по здравеопазване изпраща по служебен път искане до регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве за извършване на съвместна проверка относно спазването на изискванията на наредбата по чл. 46, ал. 3, правилника по чл. 28а, ал. 3 и на утвърдените медицински стандарти.
(4) В 30-дневен срок от постъпване на искането по ал. 3 регионалният център по здравеопазване и регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве издават съответно удостоверение и хигиенно заключение за изпълнение на изискванията на наредбата по чл. 46, ал. 3, правилника по чл. 28а, ал. 3 и на утвърдените медицински стандарти, а при несъответствие дават предписания и определят срок за отстраняването им.
(5) В случаите, когато лечебното заведение ще извършва вземане и присаждане на органи, тъкани и клетки, Министерството на здравеопазването в деня на постъпване на заявлението от регионалния център по здравеопазване изпраща по служебен път искане до Изпълнителната агенция по трансплантация за извършване на проверка относно спазването на утвърдените медицински стандарти в областта на трансплантацията от лечебното заведение.
(6) В 30-дневен срок от постъпване на искането по ал. 5 Изпълнителната агенция по трансплантация издава удостоверение. В удостоверението се посочва дали лечебното заведение може да извършва вземане и присаждане на органи, тъкани и клетки в съответствие с утвърдените медицински стандарти, а при несъответствия се дават предписания и се определя срок за отстраняването им.
(7) В едноседмичен срок от изтичането на срока по ал. 4 и 6 регионалният център по здравеопазване изпраща на министъра на здравеопазването документите по ал. 1, 2, 4 и 6.
(8) При непълноти на представените документи по ал. 1 министърът на здравеопазването в 30-дневен срок уведомява писмено лицето за това и определя срок за отстраняването им.
(9) До отстраняване на непълнотите срокът по чл. 48, ал. 1 спира да тече.
(10) При необходимост длъжностни лица, определени от министъра на здравеопазването, могат да извършат проверка относно спазването на изискванията по ал. 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Гласуваме параграф 31 по предложение на комисията.
Гласували 74 народни представители: за 71, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Процедура от господин Анастасов.
АНАСТАС АНАСТАСОВ (ГЕРБ): Уважаеми колеги, правя процедурно предложение на основание чл. 93, ал. 1 на утрешния ден – в петък, да няма парламентарен контрол. Съгласно ал. 1 Народното събрание изслушва въпросите, питанията и отговорите по тях последните три часа на заседанието всеки петък.
Предлагам да гласуваме да няма парламентарен контрол, а да продължим с редовно пленарно заседание при дневен ред: продължаване с Второ четене на Закона за лечебните заведения и следваща т. 16 – Второ четене на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение утре пленарното заседание да бъде посветено на законодателна дейност, без парламентарен контрол. (Думата иска народният представител Пенко Атанасов.)
Обратно предложение ли, господин Атанасов? Да? Съжалявам.
Гласували 79 народни представители: за 75, против 4, въздържали се няма.
Заповядайте, господин Атанасов.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Безспорно споделям устрема на ГЕРБ да върви законодателството и в това отношение ви подкрепяме абсолютно. (Възгласи: „Браво!”)
Предлагам да не отменяте парламентарния контрол. Има зададени въпроси, които дълго време са отлагани, не само от мен, не че аз утре имам един въпрос. Има въпроси, които наистина са изключително сериозни и важни, за които ми се струва, че не е добре да бъдат отлагани. Предложете заседание в понеделник, предложете заседание в неделя ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: И това ще стане, господин Атанасов.
ПЕНКО АТАНАСОВ: ... но не отменяйте парламентарния контрол.
Процедура по прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря. (Шум и реплики.)
Моля народните представители да заемат местата си. Заседанието продължава.
Подлагам на прегласуване направеното процедурно предложение утре пленарното заседание да бъде посветено на законодателна дейност, тоест аргумент за противното, следва, че няма да има парламентарен контрол.
Гласували 92 народни представители: за 88, против 4, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Петнадесет минути почивка.
В 20,00 ч. заседанието продължава.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Продължава пленарното заседание.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Параграф 27.
Постъпило е предложение от народните представители Евгений Желев, Мая Манолова и Янаки Стоилов – в § 27, чл. 48, т. 1, ал. 1, изразът „или оправомощено от него длъжностно лице” се заменя с израза „или упълномощен от него заместник-министър”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Даниела Дариткова и Десислава Атанасова.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Лъчезар Иванов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 27, който става § 32:
„§ 32. В чл. 48 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) В тримесечен срок от подаване на документите по чл. 47 министърът на здравеопазването издава разрешение за осъществяване на дейността на лечебното заведение или прави мотивиран отказ за издаването му. В разрешението за осъществяване на лечебна дейност се вписват:
1. пълното наименование на лечебното заведение по търговска регистрация – за търговските дружества и кооперации;
2. Единният идентификационен код на лечебното заведение (за търговските дружества и кооперации) и единен регистрационен номер;
3. дейностите съответно по чл. 19, чл. 20, ал. 2, чл. 24, 25, 26, 26а, 26б, 27 и 28а;
4. нивото на компетентност на съответните структури;
5. медицинските специалности, по които лечебното заведение осъществява дейност;
6. клиниките и отделенията, в които се осъществява дейността, както и клинико-диагностичните структури, с техните нива на компетентност;
7. адресът, на който се осъществява дейността.”
2. Създава се нова ал. 2:
„(2) Министърът на здравеопазването издава мотивиран отказ:
1. при непълноти на представените документи по чл. 47 и неотстраняването им в определения по реда на чл. 47, ал. 8 срок;
2. когато лице, представляващо лечебното заведение, е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, освен ако не е реабилитирано, или е лишено от правото да упражнява определена професия или дейност;
3. когато се констатират несъответствия със здравните изисквания, утвърдените медицински стандарти по чл. 6, ал. 1, наредбата по чл. 46, ал. 3 и правилника по чл. 28а, ал. 3, които не са отстранени в срока по чл. 47, ал. 4;
4. когато Изпълнителната агенция по трансплантация констатира неспазване на утвърдените медицински стандарти, които не са отстранени в определения от нея срок.”
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи да вземат отношение по предложения текст на комисията?
Госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, правя процедурно предложение този текст да бъде гласуван едновременно или след гласуването на параграфа от Допълнителните разпоредби, който дефинира новото понятие, което се въвежда, а именно „ниво на компетентност” и последвалите понятия, които дефинират самото ниво на компетентност. Това наистина ще бъде един показател, който ще даде или ще отнеме правото на живот на ред структури от болниците. Прекомерното завишаване на така наречените нива на компетентност, които на практика са изискванията към съответния вид болнични отделения, може да се окаже и пагубно за съществуването на ред болници, тъй като това, което до момента съществува като общо впечатление, е, че са прекалено високи критериите към тези нива на компетентност и не са съобразени с реалната ситуация.
Освен това, съгласете се, че едва ли е целесъобразно да се предявяват едни и същи нива на компетентност към едно отделение, което се намира в една малка болница в малка община...
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Например Бобов дол.
МАЯ МАНОЛОВА: ...и същото – в една по-голяма община.
Тъй като този дебат наистина има смисъл в контекста на дефинирането на това понятие, правя процедурното предложение за § 48, който става § 56 - това са Допълнителните разпоредби, които дефинират понятията, заложени в § 32, който току-що беше прочетен от председателката на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Тук ще се позовем на парламентарната практика и на възможността да отложим гласуването по един текст, въпреки че по чл. 59 няма такава поредност на гласуването. Тъй като сме го правили, а имаме вече и по този закон случай с § 16, заради това подлагам на гласуване предложението на народния представител Мая Манолова § 32 да се гласува съвместно с § 48, когато се приемат легалните определения за понятия, използвани в редакцията на § 32.
Гласували 83 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Параграф 28.
Постъпило е предложение от народните представители Евгений Желев, Мая Манолова, Янаки Стоилов.
Комисията не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от народните представители Даниела Дариткова и Десислава Атанасова.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Постъпило е предложение от народния представител Лъчезар Иванов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Постъпило е предложение от народния представител Цвета Георгиева.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 28, който става § 33:
„§ 33. В чл. 49 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) В Министерството на здравеопазването се води регистър на лечебните заведения, получили разрешение за лечебна дейност. Регистърът е публичен и съдържа:
1. номер и дата на разрешението за лечебна дейност;
2. данни за лечебното заведение – име, седалище, капитал, Единен идентификационен код и единен регистрационен номер, адрес на осъществяване на дейността;
3. ниво на компетентност на съответните структури;
4. име от документа за самоличност – за лицата, членове на управителните и контролните органи на лечебното заведение;
5. видове лечебни дейности, за които е издадено разрешението;
6. дата на отнемане на разрешението и основанието за това;
7. промени в обстоятелствата по т. 1-6.”
2. Създава се ал. 4:
„(4) Средствата от таксите по ал. 3 се разходват за създаване, поддържане и водене на регистъра по ал. 1, както и за обучение на служителите от централната администрация на Министерството на здравеопазването.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли съображения по предложения текст? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Евгений Желев, Мая Манолова, Янаки Стоилов, които комисията не подкрепя.
Гласували 85 народни представители: за 12, против 73, въздържали се няма.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме § 33 в редакцията по доклада на комисията.
Гласували 88 народни представители: за 81, против 1, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Параграф 29.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 34.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 34 по номерацията на комисията.
Гласували 86 народни представители: за 80, против 1, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА АТАНАСОВА: По § 30 е постъпило предложение от Хасан Адемов и Нигяр Сахлим:
„В § 30 т. 1б – в т. 5 „шест месеца” се заменя с „една година”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Лъчезар Иванов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 30, който става § 35:
„§ 35. В чл. 51 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) т. 3 се изменя така:
„3. се нарушава Глава трета, раздели І, ІІ и ІІІ и Глава четвърта, раздели ІІІ и ІV от Закона за здравето;”;
б) създават се т. 4 и 5:
„4. е установено повторно нарушение на утвърдените медицински стандарти по чл. 6, ал. 1;
5. не е започнало или е спряно извършването на лечебна дейност в продължение на шест месеца.”
2. Създава се нова ал. 3:
„(3) В случаите по ал. 1, т. 4 разрешението се отнема с писмена мотивирана заповед на министъра на здравеопазването в частта му за осъществяване на лечебна дейност по медицинската специалност, за която е установено нарушение на утвърдения медицински стандарт.”
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4 в нея след цифрата „2” се добавя „и 3”.
4. Досегашната ал. 4 става ал. 5.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи за изказване?
Доктор Адемов, имате думата.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Госпожо председател, госпожо министър, колеги! Предложението, което съм направил, е в § 30, т. 5 думите „шест месеца” да се заменят с „една година”.
За какво става въпрос? Става въпрос за лечебни заведения, за които министърът на здравеопазването издава разрешително. И ако това разрешително е издадено, примерно, през месеците февруари и март, след януари, когато изтича срокът за сключване на договор с Националната здравноосигурителна каса, на практика това лечебно заведение няма практическата възможност да се включи в рамките на тези шест месеца. Ще се окажем в ситуация, в която лечебното заведение регистрирано, отговаря на всички условия, отговаря на всички стандарти, но няма как сключи договор със Здравната каса. Защо трябва след шест месеца да се отнема разрешението на това лечебно заведение и след това отново да кандидатства, за да може да се включи в сроковете, в които се сключва договор с Касата.
Затова предлагам тези шест месеца. За никакъв проблем не става въпрос. Става въпрос за това на тези лечебни заведения да не им се отнема разрешителното, което веднъж вече е издадено от министъра на здравеопазването, за да може в крайна сметка те при следващото сключване на договор с Касата да имат разрешително и да не се налага да има повторно разрешително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли други народни представители? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Хасан Адемов и Нигяр Сехлим, което комисията не подкрепя.
Моля, гласувайте.
Гласували 86 народни представители: за 15, против 65, въздържали се 6.
Предложението не е прието.
Господин Миков, имате думата.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, дами и господа! Пак да ви обясня за какво става въпрос. Когато се издава разрешение министърът има тримесечен срок. Единият месец ХЕИ-то по старому и Агенцията по трансплантация проверяват, два месеца мисли министърът. В случая има едно предложение, което е абсолютно разумно и произтичащо от това, че може в рамките на календарната година обективно да изтече договорът.
И накрая само да обърна внимание на този текст, че министърът мотивирано отнема тогава, когато са нарушени медицинските стандарти. В останалите случаи не е ясно с какъв акт, защото сте го сложили върху стария текст. Така че, когато изтече и този акт на министъра също ще бъде обжалваем. Аз ви моля да помислите още веднъж и мисля, че съвсем разумно, когато по обективни причини изтече срокът, да има достатъчно време тези хора да не бъдат поставени в обективна ситуация на невъзможност да бъдат финансирани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на прегласуване предложението на народните представители Адемов и Сахлим, което комисията не подкрепя.
Моля, гласувайте.
Гласували 84 народни представители: за 11, против 66, въздържали се 7.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване § 35 в редакцията на комисията по доклада.
Моля, гласувайте.
Гласували 84 народни представители: за 78, против 3, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31, който става § 36.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 36 по номерацията на комисията.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Момент!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 31, който става § 36. По този текст ли искате думата?
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Много неясно е написано. Искам по чл. 57.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Отменете гласуването.
Параграф 31 се отнася до това как се изменя чл. 56, ал. 1, т. 1 и се подкрепя от комисията изцяло в редакцията на вносителя.
Гласуваме § 36.
Гласували 89 народни представители: за 84, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Постъпило е предложение от Лъчезар Иванов да се създаде § 31а.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде § 31а, който става § 37 със следната редакция:
„§ 37. В чл. 57 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Клиниките, отделенията и медико-диагностичните лаборатории имат ниво на компетентност, определено в съответствие с утвърдените медицински стандарти по чл. 6, ал. 1. Нивото на компетентност се определя по ред и критерии, определени в наредбата по чл. 46, ал. 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли изказвания?
Госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, в синхрон с решението, което взехме по отношение на § 27, предлагам обсъждането и приемането на този параграф да се отложи до обсъждането на Допълнителните разпоредби, в които са дефинирани понятията ниво на компетентност и свързаните с него понятия, които го дифинират.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното предложение. Нужно е да бъдем последователни, след като веднъж приехме такова предложение.
Гласували 95 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 32 има предложение от народните представители Евгений Желев, Мая Манолова и Янаки Стоилов - § 32 отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Лъчезар Иванов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 32, който става § 38:
„§ 38. В чл. 59 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, изречение първо думите „основна или профилна” се заличават.
2. Алинея 2 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Желев, Манолова и Стоилов, което комисията не подкрепя.
Гласували 84 народни представители: за 10, против 71, въздържали се 3.
Предложението не е прието.
Гласуваме § 38 в редакция на комисията.
Гласували 82 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 33 има предложение от народните представители Евгений Желев, Мая Манолова и Янаки Стоилов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Лъчезар Иванов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 33 да се отхвърли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Становища? Няма.
Гласуваме предложението на комисията за отхвърляне на § 33 по вносител.
Гласували 101 народни представители: за 89, против 2, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 34 има предложение от народните представители Хасан Адемов и Нигяр Сахлим.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Евгений Желев, Мая Манолова и Янаки Стоилов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложението от народните представители Даниела Дариткова и Десислава Атанасова е оттеглено.
Предложение от народния представител Даниела Дариткова, направено по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 34, който става § 39:
„§ 39. Създава се чл. 60а:
„Чл. 60а. Консултативните кабинети извършват прегледи и прием на пациенти, нуждаещи се от хоспитализация или контролни прегледи след дехоспитализация.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 39 в редакция на комисията.
Гласували 95 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 35 е постъпило предложение от народния представител Лъчезар Иванов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 35 да се отхвърли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на комисията за отхвърляне на § 35.
Гласували 94 народни представители: за 81, против 4, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Комисията предлага да се създаде нов § 35а, който става § 40, със следната редакция:
„§ 40. В чл. 63, ал. 5 след думите „т. 3” се добавя „и 4”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 40 по предложение на комисията.
Гласували 104 народни представители: за 88, против 4, въздържали се 12.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 36 е постъпило предложение от народните представители Евгений Желев, Мая Манолова и Янаки Стоилов:
В § 36, в чл. 65, ал. 3 последното изречение се изменя, както следва:
„Атестацията се провежда при условия и по ред, определени с наредба, издадена от министъра на здравеопазването.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Хасан Адемов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 36, който става § 41:
„§ 41. В чл. 65 се създава ал. 3:
„(3) Директорът на център за спешна медицинска помощ, на център за трансфузионна хематология, на лечебно заведение за стационарна психиатрична помощ и на дом за медико-социални грижи, в който се осъществяват медицинско наблюдение и специфични грижи за деца, се атестира на всеки три години от комисия, назначена от министъра на здравеопазването. Редът за провеждане на атестацията се определя в съответния правилник по чл. 35, ал. 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Желев, Манолова и Стоилов, което комисията не подкрепя.
Гласували 105 народни представители: за 24, против 80, въздържал се 1.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме § 41 в редакцията на комисията.
Гласували 99 народни представители: за 83, против 6, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37, който става § 42.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 42 в номерацията на комисията.
Гласували 98 народни представители: за 94, против 2, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 38 има предложение от народния представител Лъчезар Иванов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 38, който става § 43:
„§ 43. В чл. 79, ал. 1, т. 2 думите „сестринските кадри в лечебното заведение” се заменят с „медицинските специалисти в лечебното заведение с образователно-квалификационна степен „бакалавър” и „професионален бакалавър”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания няма.
Гласуваме § 43 по доклада на комисията.
Гласували 101 народни представители: за 94, против 4, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 39, който става § 44.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 40, който става § 45.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ан блок гласуваме параграфи с номера 44 и 45 по доклада на комисията.
Гласували 104 народни представители: за 89, против 2, въздържали се 13.
Предложението е прието. (Шум и реплики в залата.)
Господин Миков иска прегласуване.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Моето извинение към колегите от Здравната комисия, ама Вие сте юрист – как лечебното заведение е длъжно да осигури? Може ръководителят му да е длъжен, това гласувахте преди малко. Лечебното заведение – това е юридическо лице, как то ще е длъжно? Може ръководството му, може някой човек, който е субект и има воля. Лечебното заведение не може нищо да е длъжно. (Реплики.)
Такова нещо се прие. Аз това искам да ви кажа, ма вие давайте, карайте, тара-вара! Това приехте, че лечебното заведение – чл. 80, ал. 3, и комисията го е подкрепила бодро този текст на вносителя, лечебното заведение за болнична помощ е длъжно да осигури и като не ги осигури – какво, ще го намажете с катран и с пера ли ще го налепите лечебното заведение? (Оживление.) Сега, извинявайте!...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По трудовото правоотношение, господин Миков, лечебното заведение е юридическото лице. Освен това имахте възможност за изказване, не направихте предложение.
МИХАИЛ МИКОВ: Предлагам ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще го подложа на прегласуване. Разбрах тезата Ви.
МИХАИЛ МИКОВ: Добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Според мен текстът е коректно разписан.
Подлагам на прегласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя по § 39 и § 40, които стават съответно 44 и 45.
Гласували 106 народни представители: за 89, против 7, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 41 – предложение от Желев, Манолова и Стоилов:
Параграф 41 отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от Лъчезар Иванов – комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 41, който става § 46:
„§ 46. В чл. 86 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Лечебните заведения за болнична помощ, диализните центрове, центровете за трансфузионна хематология, центровете за спешна медицинска помощ, центровете за психично здраве, центровете за кожно-венерически заболявания, комплексните онкологични центрове, домовете за медико-социални грижи, медико-диагностичните и медико-техническите лаборатории, медицинските центрове, денталните центрове, медико-денталните центрове и диагностично-консултативните центрове и тъканните банки подлежат на доброволна акредитация за:
1. цялостната медицинска дейност на лечебното заведение;
2. отделните медицински дейности;
3. възможностите за обучение на студенти и специализанти”.
2. Създава се нова ал. 2:
„(2) Лечебните заведения по ал. 1, които искат да провеждат обучение на студенти и специализанти, задължително се акредитират за дейностите по ал. 1.”
3. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Желев, Манолова, Стоилов, които комисията не подкрепя.
Гласували 103 народни представители: за 23, против 78, въздържали се 2.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме § 46 в редакцията на комисията.
Гласували 102 народни представители: за 85, против 5, въздържали се 12.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Постъпило е предложение от Лъчезар Иванов да се създаде нов § 41а.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 41а, който става § 47, със следната редакция:
„§ 47. В чл. 87, ал. 3 се изменя така:
„(3) Методиката за акредитация съдържа правилата за формиране на акредитационната оценка, оценъчна скала и стандартен протокол за решение”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания няма.
Подлагам на гласуване § 47, съгласно предложението на комисията.
Гласували 104 народни представители: за 89, против 5, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 42 има предложение от Желев, Манолова, Стоилов - § 42 отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от Лъчезар Иванов – комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за § 42, който става § 48:
„§ 48. Член 88 се изменя така:
„Чл. 88 (1) Акредитацията е първоначална или последваща и се осъществява при условията и по реда, определени с наредбата по чл. 87, ал. 1.
(2) Първоначална акредитация се извършва на лечебни заведения или структури, които са осъществявали дейност по-малко от една година, съответно по-малко от 6 месеца. Всяка следваща акредитация е последваща и се извършва след изтичане на срока на присъдената акредитационна оценка или при промяна на получената акредитационна оценка, по искане на лечебното заведение.
(3) Първоначална акредитация не се извършва на центровете и отделенията за трансфузионна хематология, центровете за спешна медицинска помощ, центровете за психично здраве, центровете за кожно-венерически заболявания, комплексните онкологични центрове, домовете за медико-социални грижи за деца и тъканните банки.
(4) Лечебното заведение осигурява необходимите условия и съдейства за осъществяване на акредитацията.
(5) Акредитиращото се лечебно заведение заплаща държавна такса за процедурата по акредитация, определена с тарифа, приета от Министерския съвет.
(6) Средствата по ал. 5 се разходват за дейностите по извършване на процедурата по акредитация”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания – господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
В духа на това, което казах преди малко, предлагам редакционна поправка в чл. 88, ал. 4: ръководството на лечебното заведение да осигурява необходимите условия за съдействие и осъществяване, а не лечебното заведение. Защото в ал. 4 пише, че лечебното заведение осигурява необходимите условия и съдейства за осъществяване на акредитацията.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Миков, това е юридическото лице – лечебното заведение.
МИХАИЛ МИКОВ: Добре, но разберете, че това са глупости.
Предлагам и в ал. 5: „За акредитацията на лечебното заведение се заплаща държавна такса”. Защото е записано, че акредитиращото се лечебно заведение заплаща държавна такса.
Поправките са редакционни, не променят смисъла. Разберете, че не може лечебното заведение да осигурява необходимите условия, ръководството му ги осигурява. (Реплика от народния представител Красимир Велчев.)
Само за Велчев може, ама той Велчев...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Миков, коректно ще подложа редакционното Ви предложение на гласуване, но след като има една логика на изложението в текстовете до момента и тази логика навсякъде е юридическото лице, лечебното заведение, считам, че няма да е добър пример на нормотворчество, ако в един и същи нормативен акт сменим подходите – веднъж говорим за юридическо лице, а втори път – за ръководителя на юридическото лице.
Оттегляте ли предложението си?
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Не, не го оттеглям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има и други предложения.
Господин Янаки Стоилов. (Реплики от ГЕРБ.)
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Някакви анонимни гласове чувам от залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, без реплики от място!
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Госпожо министър, госпожо председател! Казвам, някакви анонимни гласове чувам от залата, но може би по-ясно трябва да се артикулират, ако искат да им отговоря. (Реплика от народния представител Красимир Велчев.)
Само в късните вечерни часове, господин Велчев, но искам да Ви обърна внимание, че особено когато приемаме Закон за лечебните заведения, не трябва да се нарушават елементарните норми за лечебна дейност дори в парламента, защото спомняте си, че в подобна удължена процедура се приемаше Бюджет 2010...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По същество, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: ... и той беше сериозно ревизиран.
Провокират ме хората от залата, все пак искат някаква комуникация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не се поддавайте на провокации, продължавайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Сега към предложението, което съм направил по този параграф заедно с моите колеги. Реагирам и на предложението на господин Миков. Искам да му кажа да не се тревожи толкова за редакцията, защото тази разпоредба и следващите, дори да бъдат приети в най-прецизния вид, са едни почти мъртви текстове, които няма да бъдат прилагани.
Нашето предложение е за запазване на задължителния характер на акредитацията на лечебните заведения, затова сме предложили отпадане на текста. Мнозинството предлага достатъчно усложнена процедура за акредитация, която, ще забележите от последващите разпоредби, има доброволен характер.
В същото време си давате сметка, че не може лечебната дейност като много чувствителна социална област да не подлежи на подробна държавна регулация. И вие това го правите, но по обходен път - със законопроект, който е внесен вчера или онзи ден, и то в друг закон, нямащ отношение към лечебните заведения, където обаче възлагате тази функция не на Акредитационния съвет, а на министъра на здравеопазването. Така че тенденцията, която се развива, е изпълнителната власт да определя условията за съществуване на лечебните заведения. Това според нас е неуместно, защото така се концентрира властта в този, който трябва да извършва контролната дейност, в този, който осъществява отчасти финансирането заедно със Здравната каса. Това неминуемо създава множество проблеми, освен голямата натовареност, защото същият министър трябва в съкратени срокове да издаде наредбите, които определят условията за дейността на лечебните заведения, които те трябва да покрият във връзка с различните нива на компетентност или с профила, който имат различните лечебни заведения. Затова нашето предложение е за отпадане на тази разпоредба и запазване на досегашния ред.
Това едва ли ще го възприемете, но обяснявам какви са последствията от него и как по тези заобиколни пътища отново се връщате към темата, но решавайки я по начин, който гарантира по-малко обективност, който съсредоточава върху министъра всички функции – регулативни, организационни и контролни, и създаване на паралелна, доста тромава система, която в най-добрия случай ще бъде използвана може би за някакъв допълнителен атестат, който да имат лечебните заведения, дори без да се ползват и с предимства от това, че са получили акредитацията, която е подробно разписана в другите текстове. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Стоилов, извинявам се, но аз Ви разбрах, че имате конкретно предложение по текста.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Аз говорих по моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Дебатът по този текст е закрит.
Подлагам на гласуване редакционните бележки на народния представител Михаил Миков.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Това го има в предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да, има го.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Желев, Манолова и Стоилов за отпадане на § 42, което комисията не подкрепя.
Гласували 102 народни представители: за 25, против 77, въздържали се няма.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме предложението на народния представител Михаил Миков за редакция в ал. 4 на чл. 88 по § 48 – вместо „лечебното заведение” да се счита „ръководството на лечебното заведение”.
Гласували 106 народни представители: за 25, против 75, въздържали се 6.
Предложението не е прието.
Гласуваме § 48 в редакцията на комисията.
Отменете гласуването.
Господин Миков направи и втора редакционна бележка в ал. 5: вместо „Акредитиращото се лечебно заведение” да бъде вписан текстът „За акредитацията лечебното заведение заплаща такса”.
Гласуваме редакционното предложение на народния представител Михаил Миков за редакция на ал. 5 в чл. 88 по § 48.
Гласували 100 народни представители: за 17, против 78, въздържали се 5.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме § 48 в редакцията на комисията.
Гласували 82 народни представители: за 64, против 14, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Постъпило е предложение от Лъчезар Иванов – да се създаде нов § 42а.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде § 42а, който става § 49 със следната редакция:
„§ 49. Създава се чл. 88а:
„Чл. 88а. (1) Акредитацията се осъществява от Акредитационен съвет, който е специализиран орган по акредитация към министъра на здравеопазването.
(2) Акредитационният съвет се състои от 13 членове, в това число председател и заместник-председател.
(3) В състава на Акредитационния съвет се включват пет представители на Министерството на здравеопазването, двама представители на Националната здравноосигурителна каса, трима представители на Българския лекарски съюз и по един представител на Българския зъболекарски съюз, Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи и на представителните организации за защита правата на пациентите.
(4) Представителите по ал. 3 на Министерството на здравеопазването се определят от министъра на здравеопазването.
(5) Представителите по ал. 3 на Националната здравноосигурителна каса се определят от Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса.
(6) Представителите по ал. 3 на Българския лекарски съюз, Българския зъболекарски съюз и на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи се определят от управителния съвет на съответната съсловна организация.
(7) Представителят по ал. 3 на представителните организации за защита правата на пациентите се определя от организациите, признати по реда на чл. 86в от Закона за здравето.
(8) Министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса, Българският лекарски съюз, Българският зъболекарски съюз, Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи и представителните организации за защита правата на пациентите определят и по един резервен член, който може да замества титуляра в състава на Акредитационния съвет за участие в заседанията и при вземане на решения.
(9) Акредитационният съвет се създава със заповед на министъра на здравеопазването, в която се определят председателят и заместник-председателят, както и размерът на заседателните възнаграждения. В заповедта се посочват и резервните членове по ал. 8.
(10) За председател на Акредитационния съвет се определя представител на Министерството на здравеопазването, а за заместник-председател – представител на Българския лекарски съюз.
(11) Организацията на дейността и функциите на Акредитационния съвет се определят с наредба по чл. 87, ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Предлагам ал. 6 да отпадне. Това, че мнозинството решава представителят на Министерството на здравеопазването да се определя от министъра, е добре, както и на Националната здравноосигурителна каса – от Надзорния съвет. Но за представителите на автономните организации като Българския лекарски съюз, Българският зъболекарски съюз, Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи и т.н. не бива в закон да се записва кой орган ще ги представлява. Това ще бъде органът, който ги представлява и който е вписан в съда. Утре може да си сменят системата на управление, могат да направят някакви промени, могат да решат този представител да се определя от общото събрание. Не може със закон да се вменява на автономни и самостоятелни организации как ще се представляват. Ще се представляват, както е според регистрацията им в съда и вътрешните им правила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Освен ако в закона не е казано друго.
МИХАИЛ МИКОВ: Може хората да решат това да става по друг начин. Не може да се бъркате в автономни организации. Затова предлагам ал. 6 да отпадне. Вие така ще регулирате и БСП кой да го представлява (смях в мнозинството.) Ще тръгнете по този път при Закона за политическите партии. (Смях и оживление в залата.)
В ал. 7 е написано добре – „Представителят на представителните организации за защита правата на пациентите, признати по реда...” Тук е добре. Но тези автономни структури утре могат да решат това да става по друг начин. Могат да решат общото събрание да избере този представител, защото е важно. Така че това е намеса в дейността на тези организации. Затова предлагам да отпадне ал. 6. По никой начин няма да се наруши тяхното представителство. Те имат регистрация в съда, имат начини за определяне на представители. Ами ако нямат управителни съвети? Това са мотивите ми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте, госпожо Атанасова.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Господин Миков, предполагам знаете, че съществува Закон за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина. Именно в него, в чл. 7 е записано кои са органите на тези съсловни организации. Управителният съвет на Българския лекарски съюз и на Българския зъболекарски съюз е орган на тази съсловна организация на национално равнище. Така че няма никакъв проблем и противоречие. Освен това се избира от Събора на лекарския, съответно от Конгреса на Зъболекарския съюз и е с 3-годишен мандат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика – господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо Атанасова, значи Вие ме подкрепяте. Щом там е определен редът, защо го преписвате тук? Така че на същото основание – не бива това да се записва в закона. Щом там е определен, защо го записвате тук?! Ако утре онзи закон се промени, трябва да променяте и този. Ами ако организацията реши да има по-различен избор? Това са автономни организации. Недейте да ги казионизирате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители, които имат отношение към обсъжданите текстове? Не виждам желаещи за изказване.
Дебатът е закрит.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков – ал. 6 в чл. 88а по § 49 да бъде отхвърлена.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 25, против 72, въздържал се 1.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване § 49 в редакцията по доклада на комисията.
Гласували 99 народни представители: за 79, против 7, въздържали се 13.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 43 е постъпило предложение от Лъчезар Иванов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 43, който става § 50:
„§ 50. Член 89 се изменя така:
„Чл. 89. (1) Оценяването на лечебното заведение се извършва съгласно методиката по чл. 88, ал. 3 по петстепенна оценъчна скала, която включва положителни оценки – „отлична”, „много добра”, „добра”, „средна” и отрицателна оценка – „лоша”.
(2) Положителните акредитационни оценки се определят за срок от една до пет години.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 50 по доклада на комисията.
Гласували 93 народни представители: за 80, против 5, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА АТАНАСОВА: Постъпило е предложение от народния представител Лъчезар Иванов да се създаде нов § 43а.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 43а, който става § 51 със следната редакция:
„§ 51. В Глава девета се създава чл. 89а:
„Чл. 89а. (1) Акредитационната оценка се определя със заповед на министъра на здравеопазването по предложение на специализирания орган по акредитация към министъра на здравеопазването.
(2) Заповедта за присъждане на акредитационна оценка съдържа една или няколко от следните оценки:
1. оценка на цялостната медицинска дейност на лечебното заведение и срок, за който тя се присъжда;
2. оценка на отделните медицински и други дейности на лечебното заведение и срок, за който тя се присъжда;
3. оценка на обучението на студенти и/или специализанти в лечебното заведение и срок, за който тя се присъжда.
(3) В заповедта за определяне на акредитационна оценка за обучение на студенти и/или специализанти се вписват видът на обучението и специалностите, по които то се провежда.
(4) Заповедта по ал. 1 подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 55 по доклада на комисията.
Гласували 93 народни представители: за 77, против 13, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Курумбашев.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Прави ми впечатление между другото, колеги, че всеки път, като излизаме да говорим, много рядко се обръщаме към председателя с „уважаема, госпожо председател”, един към друг като колеги – „уважаеми дами и господа народни представители”.
Според мен си дължим това уважение един на друг и имам един призив: макар и в този час да имаме това уважение един към друг.
Иначе моето предложение, тъй като възникнаха сериозни дебати в нашата група по някои от следващите текстове, е да бъде дадена почивка по искане на парламентарна група. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Петнадесет минути почивка.
Продължаваме в 21,25 ч.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, моля да заемете местата си.
Заседанието продължава.
Госпожо Атанасова, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, госпожо председател.
По § 44 има предложение на народния представител Лъчезар Иванов.
Предложението е оттеглено по т. 1 в частта й за отпадане на т. 1.
Комисията подкрепя предложението по т. 2 и по т. 1, в частта й за отпадане на т. 2.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 44, който става § 52:
„§ 52. В чл. 90 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2, изречение първо думата „положителна” се заменя с ”много добра” или ”отлична”.
2. Създава се ал. 5:
„(5) Средствата за финансиране на обучението на студентите и докторантите се осигуряват от държавния бюджет в частта му за образованието и науката, а средствата за обучение за придобиване на специалност в системата на здравеопазването на места, финансирани от държавата – от държавния бюджет в частта му за здравеопазването.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 52 в редакцията на комисията.
Гласували 83 народни представители: за 69, против 3, въздържали се 11.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Комисията не подкрепя теста на вносителя и предлага § 45 да се отхвърли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на комисията за отхвърляне на § 45 по вносител.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Има предложение от народния представител Лъчезар Иванов да се създаде нов § 45а.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 46, който става § 53.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 53 в номерацията на комисията в подкрепа текста на вносителя за § 46. (Народният представител Михаил Миков иска думата.)
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: В режим на гласуване сме.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Тогава ще искам прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласували 89 народни представители: за 82, против 4, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Прегласуване – господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, в тази късна доба правим неща, които ще създадат много сериозни проблеми по отношение на експертизите, които са необходими за съдебната система.
В момента много патоанатоми функционират единствено и само, за да обслужват нуждите на досъдебното производство.
Наистина има огромни задължения към лечебни заведения за такива средства, но няма такива средства, предвидени по бюджета на Министерството на вътрешните работи, включително и по бюджета на съдебната система.
Ако няма такива средства, няма да може да бъде извършвана тази дейност, която е изключително важна.
В много болници тези отделения функционират и експертизите, които се извършват, са необходими за функционирането на съдебната система.
Вкарването на един такъв текст ще създаде много сериозен проблем в една друга система – правораздаването.
Аз ви моля поне да отложите този текст, макар че го приехте, защото утре ще задам въпрос на министъра на правосъдието: има ли предвидени средства за експертизи? (Смях. Шум и реплики от ГЕРБ) И това веселяческо хихикане в залата ще видите как ще изглежда пред Европейската комисия. Благодаря ви. (Смях. Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: С цялата сериозност на процедурата, която направихте, ще подложа на прегласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за § 46, който става § 53.
Гласували 103 народни представители: за 85, против 16, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Постъпило е предложение от народния представител Лъчезар Иванов да се създаде § 46а.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 46а, който става § 54 със следната редакция:
„§ 54. В чл. 101 ал. 2 думите „2 и 4” се заменят с „и 2”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаването на § 46а, който става § 54.
Гласували 102 народни представители: за 88, против 5, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 47 е постъпило предложение от Хасан Адемов и Нигяр Сахлим.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение от Евгений Желев, Мая Манолова и Янаки Стоилов.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение от Даниела Дариткова и Десислава Атанасова, което е оттеглено.
Комисията не подкрепя теста на вносителя и предлага § 47 да се отхвърли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отхвърляне на § 47.
Гласували 104 народни представители: за 103, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Има предложение от народния представител Лъчезар Иванов да се създаде нов § 47а.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Има предложение на Ваньо Шарков.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение на Хасан Адемов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 47а, който става § 55 със следната редакция:
„§ 55. В чл. 106 се създава ал. 3:
„(3) Държавата може да предоставя субсидии на учредени от общините лечебни заведения за болнична помощ, по предложение на Националното сдружение на общините в Република България, в труднодостъпни и/или отдалечени райони по критерии и ред, определени в методика на министъра на здравеопазването, съгласувана с министъра на финансите, в рамките на средствата, предвидени в бюджета на Министерството на здравеопазването за съответната календарна година.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания?
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, искам да ви обърна внимание на този изключително важен текст, който дава право на живот на така наречените защитени болници, а именно които се намират в райони, които са трудно достъпни или отдалечени, с неблагоприятна среда.
Тук за коректност би следвало да кажа, че нашите предложения – моето и на колегите на Коалиция за България, които бяха направени по § 15 и визираха същия проблем, а именно създаването на защитени болници, беше отхвърлено. Даже, за коректност не беше разписано, че се приема поне по принцип, тъй като основните положения на това предложение са залегнали именно тук.
В тази връзка, уважаеми господин председател, аз си позволявам да направя следното редакционно предложение като черпя основание за това от нашето предложение, което е прието по принцип и се намира на стр. 16, и касае също защитените болници, като предлагам след думите: „... в трудно достъпни и/или отдалечени райони” да се добави „и райони с неблагоприятна демографска, социална и здравна характеристика”. Тоест, това е тази част от предложението от стр. 16, което не се съдържа в този текст.
Ще ви обясня за какво става дума. Това дава възможност на държавата да предоставя субсидии на лечебни заведения, които са в трудно достъпни или отдалечени райони. С това се е съгласила Здравната комисия, но не се е съгласила да се предоставят такива субсидии и в райони, които са с неблагоприятна демографска, социална или здравна характеристика.
Образно ще си позволя да ви дам примера, който днес, така или иначе, цял ден се използва – с бобовдолската болница. (Силен шум, реплики и смях.) Защото там не може да се каже, че става дума за труднодостъпен район или за отдалечен такъв по смисъла на легалната дефиниция, която се предлага по-късно. Но, и такива случаи има много в страната. Това е един район, който е с неблагоприятна демографска, социална и здравна характеристика предвид фактите, които вече изложих пред вас. Там има вредни производства, минно производство, в което са заети над 6 хил. души, има много хора, които са в сериозно неблагоприятно здравословно състояние в резултат от работата си в тези предприятия. Така че би било удачно да се въведат и тези критерии за подобни случаи.
Много ви моля, да подложите на гласуване това предложение, да се отнесете с необходимата сериозност към него, защото сред вас има народни представители от такива райони и ще трябва да давате адекватен отговор – защо не сте го подкрепили?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За реплика – Георги Андонов. Заповядайте.
ГЕОРГИ АНДОНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, госпожо министър, колеги! Уважаема госпожо Манолова, цял ден днес слушаме за бобовдолската болница и за проблемите в Кюстендил. (Смях.) Мисля, че най-сетне намерихме лобиста в това Народно събрание. (Силен шум и реплики.) Поне признайте, какъв ангажимент сте взели към тази болница? Защото, искам да кажа, че на 15 км от Бобов дол се намира Дупница. Това са близо 15 минути път. В Дупница има две страхотни болници, които може да се ползват от гражданите на община Бобов дол. Така че проблемът с Бобов дол е с цел или някакъв ангажимент – паричен, или не знам си какъв, но поне просто си го признайте!
Това е, което искам да кажа. Благодаря. (Шум, реплики и смях.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За втора реплика – госпожа Атанасова.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин председател.
Госпожо Манолова, само ще Ви припомня, че колегите не подкрепиха Вашето предложение в § 15 по т. 3. И в доклада, така е записано, и в зала го прегласувахме, ако се сещате, колеги, разделно, по ваше искане, и никой от колегите от групата на ГЕРБ – защото вие бяхте само двама в залата в този момент – не подкрепи това предложение. Това предложение е прието консенсусно на Здравна комисия, подкрепили сме предложението и на д-р Шарков, и на д-р Адемов. Това е най-доброто, което можем да предложим на трудно достъпните и отдалечените райони.
Последно ще кажа: никъде в закона няма защитени болници.
Когато говорите по Закона за лечебните заведения, моля, гледайте Преходните и заключителни разпоредби, за да се ориентирате в дефинициите. Благодаря. (Ръкопляскания в ПГ на ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Трета реплика? Няма.
Заповядайте, госпожо Манолова, за дуплика.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колега Андонов, освен (силен шум и реплики) че ще предам съвсем добросъвестно стенограмата от днешното заседание с Вашето изказване на гражданите на Бобов дол, ще Ви кажа и следното. Бих била лобист, ако осъществявах медицинска или лечебна дейност в болницата в Бобов дол. (Смях.) Или като колегите, които седят около Вас и които внасят закони, които касаят пряката дейност с която са ангажирани – арендатори, собственици на ловни стопанства и т.н.
Ако се приеме, че аз съм лобист на гражданите на Бобов дол и на болницата в Бобов дол, току-що Вие направихте също лобистко изказване. Защото, препоръчахте на гражданите от Бобов дол да се лекуват в Дупница. (Силен шум, смях и реплики.) Значи, Вие сте лобист на частната болница в Дупница, по тази логика.
А иначе, сериозно, наистина вникнете в смисъла на това предложение, то дава възможност на живот на болници, които са в райони, които не са отдалечени на 60 км от най-близкото населено място, но поради демографската, социалната и здравна характеристики на населението се нуждаят от държавна подкрепа за техните болници. И няма нищо лошо да станете лобисти на гражданите на тези населени места, защото така ще окажете подкрепа и ще участвате в решаването на важни за тях проблеми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Други изказвания? Няма.
Заповядайте, господин Михалевски, за изказване.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Аз виждам, че вие се вълнувате като видите на трибуната моята колежка Мая Манолова и това явно ви пречи да чуете предложението.
Това, за което става дума, е много съществено, защото този текст, който и вие сте подкрепили консенсусно в Здравната комисия, искате да създадете инструмент, който да даде възможност на Здравното министерство в определени ситуации да подпомогне хора в райони, в които наистина има проблем. Ние искаме да ви предложим: да разширим и да доуточним този инструмент с квалификацията – райони с проблемен демографски и социален статус, дори аз ще се опитам да дефинирам това понятие, наистина в момента в България обстановката се усложнява и този инструмент ще бъде нужен на министъра на здравеопазването, така че това е повод да се замислим.
Аз подкрепям това което каза госпожа Манолова – да разширим, както е текста: трудно достъпни, и/или отдалечени райони и такива със затруднен демографски и социален статус. Какво имаме предвид?
В България около 28% от населението е в пенсионна възраст. Предлагаме да сложим едно и също число: райони, които имат повече от 35 на сто население в пенсионна възраст и райони, които имат повече от 35% по-висока от средната регистрирана за страната безработица, и веднага отварям скоба: защо е необходимо това? Защото, достъпът до здравеопазване не е само пътуването и отдалечеността, а е възможността тези хора да отидат до съответното лечебно заведение.
Именно поради това ви предлагаме с тази добавка и с тази дефиниция да дадем този инструмент на Министерство на здравеопазването, а то ще бъде отговорно и, съответно, по необходимост да предоставя на тези общински болници допълнително финансиране. Това ви предлагаме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители, моето предложение е в текста след думата „държавата” да отпаднат думите „може да”.
Каква е логиката на предложението, което правя? Очевидно е, че в случая вносителят и съответно комисията следват логиката държавата да подпомага, да предоставя средства на здравни заведения в районите, които са посочени в текста на този параграф. Аз ви предлагам да засилим императивния характер като отпадне възможността, тоест сравнително пожелателния характер на израза „може да”, и да бъде задължена държавата да предостави. Струва ми се, че има логика, защото първото ограничително условие... (Шум и реплики.)
Моля, колегите да внимават, защото ми се струва, че е важно да се гласува по този текст. Първото ограничително условие е, че държавата предоставя средствата в рамките на средствата, които са утвърдени по бюджет. Тоест няма как държавата да изразходва повече средства, освен тези, които са предварително определени.
Второ, имаме поредица от обстоятелства, които следва да бъдат налице, за да се предоставят тези средства. Първото е да има предложение на Националното сдружение на общините; второ, очевидно да отговарят на критериите, които са в рамките на методиката на Министерството на здравеопазването; и трето – да има съгласуване с министъра на финансите. Тоест в случая имаме поредица от обстоятелства, които трябва да бъдат налице, за да бъдат предоставени средствата. Това е достатъчно, за да запишем задължението за държавата да предоставя необходимите средства, подпомагащи съответно здравното заведение в труднодостъпните и отдалечените райони.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, аз разбирам, че положението е тежко щом вече се радвате повече на нашия лидер, отколкото на вашия си, но ще направя едно скромно предложение редакционно, господин председател: „субсидии на учредени от общините” да се замени с легалния термин, който е даден в § 56 отзад „общинско лечебно заведение” и текстът да стане: „Държавата предоставя субсидии на общински лечебни заведения за болнична помощ”.
Отзад е казано какво е общинско или държавно лечебно заведение, докато въведеният текст от народния представител Иванов – отсъстващ в момента, е „създадени или учредени”. Първо е едно и също, второ такъв термин „учредени” няма. Има легален термин, който е в § 56 – „общинско лечебно заведение”. И затова пак повтарям, за да ме разберете: „Държавата предоставя субсидии на общински лечебни заведения за болнична помощ.” Тоест да отпадне „на учредени от”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: „На учредени от общината” да отпадне?
МИХАИЛ МИКОВ: Не, не. „Субсидии на общински лечебни заведения за болнична помощ” да стане текстът. Да отпадне „учредени от общината”, да се замени с „общински лечебни заведения”, което е и във връзка със следващия § 56, т. 2, който казва, че „Държавно или общинско лечебно заведение е лечебно заведение, чийто капитал над 50 на сто е на държавата или на общината”. Мисля, че това внася повече яснота. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Първо подлагам на гласуване редакционното предложение на народния представител Мая Манолова в § 55 - в чл. 106, се създава ал. 3, а именно в ал. 3 след израза „труднодостъпни и/или отдалечени райони и райони с неблагоприятна социална, демографска и здравна характеристика”...
Подлагам на гласуване така направеното предложение.
Гласували 116 народни представители: за 25, против 85, въздържали се 6.
Предложението не е прието.
На второ място, предлагам да се гласува редакционното предложение на народния представител Ангел Найденов: в § 55, ал. 3 след думата „държавата” да отпадне текстът „може да”.
Моля да гласуваме.
Гласували 111 народни представители: за 19, против 89, въздържали се 3.
Предложението не е прието.
На трето място, подлагам на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков в същия § 55, в ал. 3 след израза „субсидии на” да отпадне изразът „учредени от общините”, а да се замести с „общински лечебни заведения за болнична помощ”.
Моля, гласуваме!
Гласували 111 народни представители: за 22, против 84, въздържали се 5.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за създаване на § 47а, който става § 55, съгласно доклада.
Гласували 115 народни представители: за 110, против 3, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Предложение от народните представители Евгений Желев, Мая Манолова и Янаки Стоилов за § 48.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народните представители Дариткова и Атанасова.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народния представител Лъчезар Иванов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Лъчезар Иванов, направено по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 48, който става § 56:
„§ 56. Параграф 1 от Допълнителната разпоредба се изменя така:
„§ 1. По смисъла на този закон:
1. „Единен регистрационен номер” е десетцифрен код, който се образува от кода на съответната област (първите две цифри), кода на съответната община (вторите две цифри), кода на вида лечебно заведение (следващите три цифри) и поредния номер на лечебното заведение за областта (последните три цифри) при вписването на лечебното заведение в регистъра по чл. 49.
2. „Държавно или общинско лечебно заведение” е и лечебно заведение, чийто капитал над 50 на сто е на държавата или на общината.
3. „Повторно нарушение” е нарушение, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за същото по вид нарушение.
4. „Терминално болни пациенти” са лица с прогресиращи неизлечими заболявания, при които прилагането на лечение не променя неблагоприятната медицинска прогноза по отношение продължителността на живота.
5. „Труднодостъпен район” е район с неблагоприятен географски терен – планински, полупланински и/или с неблагоприятна пътна инфраструктура и време за достъп до най-близкото лечебно заведение за болнична помощ над 60 минути със специализиран медицински автомобилен транспорт.
6. „Отдалечен район” е район с отдалеченост от най-близкото лечебно заведение за болнична помощ над 60 минути със специализиран медицински автомобилен транспорт.
7. „Основен трудов договор” е трудовият договор, сключен за определен или неопределен период от време на пълно работно време, установено за съответната длъжност.
8. „Ниво на компетентност” са видът и обхватът на осъществяваната лечебна дейност от съответната структура на лечебното заведение за болнична помощ и неговият капацитет.
9. „Капацитет” е максималният обем медицински дейности, които се осъществяват от съответните клиники и отделения при спазване на изискванията за осигуреност с медицински специалисти на основен трудов договор, наличие на определената в медицинските стандарти технически изправна медицинска апаратура и техника и в съответствие с утвърдените от министъра на здравеопазването медицински стандарти.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Има ли изказвания?
Процедура – заповядайте, господин Станишев. (Шум и реплики.)
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Процедурата ми няма отношение към сегашния дебат. (Шум и реплики.)
Господин председател, ще въведете ли ред в залата?
Само преди минути стана известно, че пет дни преди да навърши 77 години почина писателят Дончо Цончев – един от най-известните български писатели, сценарист, автор на близо 60 книги, човек с много силна и ясна гражданска позиция, със силен, открит характер. Няма смисъл да изброявам неговите заслуги. Той е бил народен представител в Четиридесетото Народно събрание, мнозина от депутатите в това Народно събрание го познават добре и лично. През 2004 г. е бил награден с орден „Стара планина”, през 2007 г. става носител на Голямата награда за литература на Софийския университет „Св. Климент Охридски”.
Процедурното ми предложение е да почетем неговата памет. (Народните представители стават. Едноминутно мълчание.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Уважаеми дами и господа, продължаваме с изказвания по така предложения параграф.
Няма изказвания.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Как да няма?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте!
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, ако си спомняте, предложих и вие приехте след разглеждането на този параграф, да бъдат разгледани и параграфите, които визират разрешенията, които министърът на здравеопазването дава за създаването на болнични лечебни заведения. Тоест § 32 следва да бъде разгледан едновременно или след като обсъдим този параграф. Моето предложение беше свързано и се основаваше на въвеждането на ново понятие, а именно „ниво на компетентност” на съответните структури, като „структури на болничните заведения” очевидно се разбират клиники и отделения, в които се осъществяват дейности на съответната болница. Всъщност нивото на компетентност според § 32 е един от елементите в разрешението за осъществяване на лечебна дейност, което издава министърът на здравеопазването.
Очакването ми беше, че в Допълнителните разпоредби, в които се дефинират понятията – има легални дефиниции на новите понятия, „нивото на компетентност” ще бъде дефинирано по един по-определен начин, който да изключва субективизма при неговото определяне от страна на министъра на здравеопазването.
Това, което се чу до момента във връзка с нивата на компетентност, е, че евентуално те ще бъдат три, че всяко по-високо ниво ще поглъща предишното. Тоест ще съдържа характеристики плюс тези на предишното ниво и че те може би ще бъдат съобразени с действителното състояние на болничната помощ в България.
Само че основите на това понятие абсолютно липсват в този закон и ако има някакъв опит да се дефинира понятието „капацитет”, като т. 9 от Допълнителните разпоредби - § 1, то по отношение на нивото на компетентност не се казва нищо, като се уточнява само, че това е „видът и обхватът на осъществяваната лечебна дейност в съответната структура”.
От друга страна, разрешението, което ще издава министърът и в което ще фигурира и това ниво на компетентност, ще дава определени възможности на съответната структура за осъществяване на дейности. Тоест ще бъде жизнено важно за това какво ще се прави в отделенията на една болница.
Според мен би следвало тези нива на компетентност да съдържат количествени и качествени характеристики „от-до”, както и да бъде дефинирано колко са. Но това е само според мен, а може би някой в залата ще изрази свое мнение.
Проблемът тук е друг – че поне основите на това ново понятие трябва да бъдат дефинирани в този закон, за да се изключи субективният подход на министъра на здравеопазването по този повод.
Аз вече ви казах, че не бих искала да съм на мястото на здравния министър, ако ще трябва чисто субективно да давам разрешения за създаване на нови болници, каквато възможност се открива с внесения друг закон за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, нито пък искам да съм на мястото на органа, който ще определя как да се разпределя максималният брой легла на територията на една област и по болници. Защото винаги една подобна преценка носи със себе си съмнителния дъх на някои некоректни практики, на корупционен натиск или най-малкото – на един субективен подход, при вземането на толкова важни решения.
Така че, ако тук няма да се даде някаква по-конкретна дефиниция на тези нива на компетентност, аз правя формалното предложение те да отпаднат, както от Допълнителните разпоредби – т. 8, така и в § 32, ал. 1, т. 4. Защото те просто ще дадат прекалени правомощия на здравния министър, от които той не се нуждае без никаква обективна основа върху тях. Или поне липсва такава в закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение? Няма.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на народния представител Мая Манолова за отхвърляне на т. 8, където е дадена легална дефиниция на понятието „ниво на компетентност”.
Гласували 107 народни представители: за 15, против 92, въздържали се няма.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване § 56 в редакцията на комисията.
Гласували 105 народни представители: за 91, против 5, въздържали се 9.
Предложението е прието.
Господин Велчев – процедура, заповядайте.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Имам процедурно предложение да прекратим днешното заседание, 22,00 часа е, и да продължим утре в 9,00 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно предложение – господин Стоилов. (Оживление и реплики в ГЕРБ.)
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, моето предложение не може да се класифицира като обратно, но е различно от това на господин Велчев.
Тъй като не остана много време, за да завършим приемането на закона, мисля, че с оглед на рационалното разпределение на собственото ни време е по-добре след приключването на приемането на закона и половинчасова почивка да продължим с дневния ред за утрешното заседание. При това положение ще можем да приключим преди 14,00 ч. и мисля, че хората ще могат да използват по-добре оставащото им време.
Това е моето предложение, което ние от Коалиция за България ще подкрепим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Стоилов, Вашето предложение е преждевременно в смисъл, че ще подложа на гласуване предложението на господин Велчев, след което ще имате възможност, ако поддържате Вашето предложение, да го направите.
Подлагам на гласуване предложението за прекратяване на пленарното заседание.
Моля, гласувайте.
Гласували 110 народни представители: за 91, против 15, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Прегласуване. (Смях в ГЕРБ.)
Моля за тишина, да дадем възможност и на отрицателния вот.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): По процедурни въпроси няма отрицателен вот, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще има изказвания по същество тепърва.
МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, против всякаква логика вие решавате, когато остават само няколко параграфа и законът върви към приключване, да бъде прекратено днешното заседание, макар че тогава, когато се претупваха и се смачкваха без дебат важни текстове, вие отказахте да се съгласите с мен, че е по-добре утре да обсъждаме този законопроект.
В тази зала има само един човек, който има някакво основание да подкрепи такова предложение. Тава е господин Пламен Цеков, който с наближаването на дванадесет часа вероятно има някакви притеснения. (Смях и оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля за спокойствие в залата!
Подлагам на прегласуване процедурното предложение за прекратяване на заседанието, въпреки че виждам господин Цеков, който най-вероятно, като лично засегнат, ще поиска думата. Ако прекратим заседанието, ще имате възможност да вземете отношение по-нататък.
Гласуваме.
Гласували 111 народни представители: за 92, против 17, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Следващото заседание ще започне утре от 9,00 ч. със законодателна дейност.
Заседанието е закрито. (Звъни.)

(Закрито в 22,10 ч.)



Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председатели:
Анастас Анастасов
Екатерина Михайлова

Секретари:
Пламен Нунев

Милена Христова