Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Анастас Анастасов и Екатерина Михайлова

Секретари: Петър Хлебаров и Митхат Метин

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (звъни): Налице е кворум. Откривам пленарното заседание.
Уважаеми дами и господа, на основание чл. 43, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам като точка втора в днешната програма да приемем внесените проекти за решения за промяна в ръководствата на Комисията по външна политика и отбрана, Комисията по труда и социалната политика, Комисията по здравеопазването и Комисията по бюджет и финанси.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 165 народни представители: за 158, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.

Преминаваме към предвидения за днес като точка първа:
ДОКЛАД НА МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ОТНОСНО УЧАСТИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ПРОЦЕСА НА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ПРЕЗ ПЪРВОТО ПОЛУГОДИЕ НА 2010 Г. И ПРИОРИТЕТИТЕ НА СТРАНАТА НИ ПО ВРЕМЕ НА БЕЛГИЙСКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА СЪЮЗА ПРЕЗ ВТОРАТА ПОЛОВИНА НА 2010 г.
Докладът на министър-председателя е по реда на чл. 113 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, за което изслушване, първо представяне на доклада, вчера приехме нарочни процедурни правила.
Давам думата на министър-председателя на Република България господин Бойко Борисов да ни запознае с доклада си.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги! В изпълнение на чл. 113 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание на 28 юли 2010 г. внесох Доклад за участие на Република България в процеса на вземане на решения в Европейския съюз през първото полугодие на 2010 г. и за приоритетите на страната ни по време на Белгийското председателство на Съюза през втората половина на 2010 г.
Искам да отбележа, че не само през първите шест месеца, но и през цялата първа година от управлението на ГЕРБ България участва много по-активно в процеса на вземане на решения в Европейския съюз, отколкото в предишните години. През този период България действа като конструктивен партньор при намирането на консенсус по важни решения на Европейския съюз винаги в съответствие с националните интереси и цели.
Следвайки приоритетите на Испанското председателство на Съюза през първата половина на 2010 г., България съсредоточи усилията си към приемането на Стратегия „Европа 2020”, одобряването от пролетния Европейски съвет на Нов план за действие за европейската енергийна политика (2010-2014 г.), разработване на Стратегия за вътрешна сигурност на Европейския съюз, както и в дискусиите по други теми.
Бих искал да акцентирам на направеното по новата стратегия на Европейския съюз за растеж и заетост „Европа 2020”, тъй като тя определя до голяма степен рамката на бъдещото икономическо развитие на България. С нея се уточняват приоритетите и целите на европейската икономика до 2020 г. България участва активно в дискусиите във връзка с формулирането на бъдещата стратегия.
В съответствие с одобрената на заседание на Европейския съвет на 17 юни 2010 г. стратегия, българското правителство определи и националните си цели за изпълнението й. Те са: повишаване до 76% заетостта на жените и мъжете на възраст от 20 до 64 години; увеличаване равнището на комбинираните публични и частни инвестиции в областта на научноизследователската и развойната дейност в рамките на 1,4 до 2% от брутния вътрешен продукт; намаляване емисиите на парникови газове с 20% в сравнение с нивата от 1990 г. и увеличаване до 16% дела на енергията от възобновяемите източници в брутното крайно потребление на енергията до 2020 г. Това отразява и постигането на задължителната цел с 10% дял от енергията от възобновяеми източници в крайното потребление на енергия в транспорта, подобряване на енергийната ефективност приблизително с 25% и намаляването с 50% на енергийната интензивност на БВП до 2020 г., снижаване под 11% на дела на преждевременно напусналите училище и увеличаване до 36% на дела на лицата на възраст от 30 до 34 години със завършено висше или равностойно на висше образование.
След приключване на първия шестмесечен период на 2010 г. за първи път в координационния механизъм по европейските въпроси в изпълнителната власт бе направен обстоен доклад за развитието на приоритетите за страната ни и теми и досиета по време на Испанското председателство на Европейския съюз – януари-юни 2010 г., и за това доколко България е успяла да защити националните си позиции и интереси.
Може да се каже, че за този период по всички приоритетни теми и досиета България има съгласувани по надлежния ред и одобрени от правителството национални позиции. С тези свои усилия страната ни активно участва в процеса на вземане на решения в рамките на Европейския съюз като един надежден и последователен европейски партньор. България съдейства и за постигане на компромисни предложения в рамките на Европейския съюз, които съответстват и на приоритетите на страната ни.
Във връзка с механизма за сътрудничество и оценка нашето правителство осъществява конструктивен диалог и сътрудничество с Европейската комисия и държавите членки по всички въпроси, свързани с него. Това взаимодействие бе оценено като нов етап на партньорство в последния доклад на Европейската комисия от 20 юли 2010 г.
Както в междинния доклад на Европейската комисия за напредъка на България по механизма за сътрудничество и оценка от 23 март 2010 г., така и в последвалия го двугодишен доклад от 20 юли 2010 г. обективно бяха отразени и оценени постиженията на страната ни в периода след м. юли 2009 г. Бяха признати силният импулс и твърдата политическа воля на правителството на ГЕРБ за извършване на задълбочени и устойчиви реформи в областта на съдебната система и в борбата с организираната престъпност и корупцията. Бе направена констатацията, че за първи път от въвеждането на механизма за сътрудничество и оценка от страна на правителството се осъществява, цитирам: „ефикасно противодействие на финансовите измами, организираната престъпност и корупцията по всички етажи на властта”. За първи път в доклада са отчетени резултатите по всички наблюдавани показатели на механизма за сътрудничество и оценка.
България прие препоръките на Европейската комисия, които съвпадат с посоките на бъдещите действия, планирани от българските институции. В тяхно изпълнение на 27 юли 2010 г., както знаете, Министерският съвет на Република България одобри График с неотложните мерки на правителството и съдебната власт за изпълнение на показателите за напредък в областта на съдебната реформа в борбата с корупцията и организираната престъпност за периода август-декември 2010 г.
Сред приоритетите за последващите действия на правителството са: успешно прилагане на стратегията за съдебна реформа, осъвременяване на наказателното законодателство в изпълнение на приетата от правителството концепция за наказателна политика, усъвършенстване на законодателството за предотвратяване и разкриване на случаите, свързани с конфликт на интереси, законодателни промени за оптимизиране на мерките за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, нов Закон за обществените поръчки, отразяващ и бележките на Европейската комисия в доклада й за напредъка, повишаване на професионалната подготовка на полицаи, прокурори и съдии в съответствие с опита на държавите - членки на Европейския съюз, укрепване на компетенциите на смесените разследващи екипи.
Бих искал да уточня пред вас и фактите около стартиралата на 13 юли 2010 г. в Съвета на Европейския съюз процедура за свръхдефицит срещу България. Процедурата започна заради ревизираната оценка за дефицита на правителството за 2009 г. от 1,9% от БВП на 3,9% от БВП. Причините за направената промяна на оценките на дефицита са свързани с трудностите при установяването на реалното финансово състояние на държавата още в началото на управлението на нашето правителство. Констатирано бе разминаване в резултат на неосъществен от предишното правителство ефективен контрол в първостепенните разпоредители с бюджетни кредити и нарушаването на фискалната дисциплина през 2008 г., и най-вече през последните месеци от управлението на предходното правителство. Това е създало възможност да бъдат подписани договори и анекси към тях, както и да бъдат поемани ангажименти за разходи, които не са обезпечени с финансиране при свитата фискална рамка за 2009 г.
Независимо от финансовите затруднения, както и от факта на вече стартирали процедури срещу повечето държави - членки на Европейския съюз, правителството на ГЕРБ предприе незабавно мерки, за да коригира бюджетния дефицит. Тези мерки дават резултати и затова планираме да спазим критерия за бюджетния дефицит още през 2011 г. Към момента залагаме той да е не по-голям от 2.5% за 2011 г., да бъде 1,5% за 2012 г. и 1% за 2013 г.
Ефективното усвояване на европейските фондове е наш основен приоритет в борбата срещу последиците от икономическата криза. Подчертавам, че в условията на бюджетни затруднения това е важен ресурс, който ни дава реален шанс за подобряване условията за развитието на страната.
Затова през изминалата година съществено бе подобрен диалогът с европейските институции. Закрити бяха всички отворени въпроси по отношение на конфликт на интереси, прозрачност и съмнения за политическа намеса в процеса на вземане на решения при усвояването на средствата от Европейския съюз.
Бяха предприети и редица нормативни и административни мерки за ускоряване и подобряване на процесите с оглед средствата да достигат по-бързо до крайните бенефициенти. Налице е значително подобряване на изпълнението на всички програми. В резултат, ако към 31 юли 2009 г. при предишното правителство изплатените суми по оперативни програми са 94 млн. евро, към 31 август 2010 г. тази сума е 627 млн. евро, а по Програмата за развитие на селските райони и Рибарската програма вече са изплатени над 1 млрд. лева или над 532 млн. евро.
По време на испанското председателство на Европейския Съюз набра скорост дебатът за реформиране на европейската политика за икономическо, социално и териториално сближаване за следващия програмен период 2014-2020 г. България участва с конструктивни предложения и позиции в работата на институциите и органите на Европейския съюз, както и в работната група на високо равнище към Европейската комисия за подготовка на бъдещите основи на политиката. България ясно е заявила, че бъдещата регионална политика на Европейския съюз трябва да продължи да бъде насочена към всички европейски региони и основно - към подпомагане на най-слабо развитите.
Българската страна се обяви в подкрепа за задълбочаване на териториалното сътрудничество, базирано на макрорегионалните стратегии за развитие, като тази за Дунавското пространство, с която ще бъдат зададени общи насоки и правила за по-координиран подход между България и съседните й страни за прилагането на европейските принципи в региона, за планирането на инвестиции и решаването на общи за страните въпроси.
Отстояваме пред европейските ни партньори виждането, че помощта от еврофондовете за инфраструктурата, за повишаване на конкурентноспособността на малките и средни предприятия и за развитие на човешкия капитал на България са задължителен етап за постигане на реална конкурентоспособност. В рамките на дебата за успеха на кохезионната политика нашите представители последователно подкрепяха по-нататъшното опростяване на правилата и процедурите за прилагане на политиката, в т.ч. за намаляване на административната тежест при управлението на програмите с цел ускорено постигане на ефективни и устойчиви резултати.
Същевременно е важно да има баланс между реализирането на резултати, от една страна, и прилагането на необходимия минимум от контрол за постигане на добро и законосъобразно финансово управление, от друга страна. В резултат на общите ни усилия беше усъвършенствана нормативната рамка за управление на структурните и Кохезионния фондове за периода 2007-2013 г.
По време на Белгийското председателство Европейската комисия ще излезе със своя пети доклад за сближаване, който в голяма степен ще даде отговор на въпросите, които бъдещата кохезионна политика има да решава. България вече има своята позиция по редица от тези въпроси благодарение и на най-активния диалог, който водим с Европейската комисия, страните - членки на ЕС, социално-икономическите партньори и структурите от гражданското общество.
На национално ниво, към Министерския съвет, е създаден Съвет за развитие, с което беше значително подобрена междуведомствената координация по въпросите на стратегическото развитие. Предстои ни амбициозната задача да изготвим и одобрим национален програмен документ, който ще съдържа интегрираната Стратегия за развитие на България за периода 2012–2020 г., отразяваща всички източници на финансиране.
На 1 юли 2010 г. Белгия пое председателството на Съюза. Въз основа на програмата на Белгийското председателство беше подготвен работен документ - шестмесечна програма, с приоритетните за България теми и досиета за периода юли – декември 2010 г. Водещите приоритети на Белгийското председателство съвпадат с въпросите, по които България ще съсредоточи усилията си при участие в процеса на вземане на решения в Европейския съюз в следващия шестмесечен период. Това се отнася до предотвратяване на последствията от икономическата и финансовата криза, прилагането на новите приоритети и цели от Стратегията „Европа 2020”, доизграждането на пространството на правосъдие, свобода и сигурност и други.
В допълнение към посочените сфери от програмата на Белгийско председателство като особено важни ще бъдат изведени и няколко специфични за България въпроси. Това са :
- Енергетика. Ние разглеждаме извеждането на сигурността на енергийните доставки, на енергийната ефективност и развитието на нови технологии като основни елементи за новия План за действие на европейската енергийна политика;
- Земеделие. При дебата за бъдещето на общата селскостопанска политика през 2013 г. България ще отстоява позицията, че директните плащания са задължителен елемент и той трябва да продължи да се прилага;
- Регионална политика. Подкрепяме инициативата за изготвяне на макрорегионална стратегия за региона на р. Дунав като инструмент за реализиране на териториалното сближаване в Европейския съюз.
Основната цел на шестмесечната програма на Съвета по европейските въпроси към Министерския съвет за периода юли - декември 2010 г. е да насочи усилията към важните за България въпроси, които е планирано да бъдат поставени на дневен ред по време на Белгийско председателство.
В същото време продължават задълженията и работните групи проследяват политиките и промените в законодателството на Европейския съюз в съответната област, както и да изготвят и съгласуват национални позиции по всички въпроси, които се разглеждат от Европейския съвет, Съвета на Европейския съюз и неговите спомагателни органи, както и в процеса на вземане на решения по чл. 290 и чл. 291 от Договора за функционирането на Европейския съюз.
Уважаеми господа депутати, искам да ви уверя, че правителството на ГЕРБ ще продължи да действа като един надежден партньор и да изпълнява своите ангажименти като държава - член на Европейския съюз, в съответствие с националните ни приоритети. Благодаря за вниманието на тези, на които им беше интересно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър-председателя. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Съгласно приетия вчера ред за изслушването на доклада има възможност от всяка парламентарна група по един народен представител в рамките на 10 минути да вземе отношение. Желание за изказване направи господин Станишев.
Заповядайте, господин Станишев. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател, господа министри! Днешното обсъждане не трябва да мине просто формално, между другото, защото решенията, които се вземат в Европейския съюз, в Европейския съвет, в Европейския парламент, естествено и в Европейската комисия, засягат всеки един сектор от живота на българските граждани. Затова е много важно Народното събрание да подходи към доклада на Министерския съвет отговорно, аналитично, и изобщо да дискутираме начина на формулиране и отстояване на националните позиции във вземането на европейските решения. Защото това е сложен процес, няма спор. Достатъчно е да си представим как 27 страни, всяка със своя специфика – икономическа, социална, културна, трябва да постигнат в голяма част от случаите консенсусни решения или решения с голямо мнозинство. Това е труден процес. Той изисква няколко предпоставки, няколко условия, за да може България да бъде успешен член на Европейския съюз.
Първо, ясно и публично формулиране на целите с максимално широк кръг констатации не само на неправителствени организации, но най-вече на политическите сили, на институциите в страната, на всички, които са реално заинтересовани, формулиране на национална цел.
Второ, изключително важно условие – последователност в тяхното отстояване.
И трето, намиране на верните партньори, съюзници в рамките на страните – членки на Европейския съюз, за да бъдат реализирани. Ще дам само два примера от миналото.
През 2008 г. Европейската комисия предложи такива условия за постигане на целите за намаляване на емисии на въглероден двуокис за енергетиката, която ще произвежда по-малко въглероден двуокис, които бяха непоносими за България, най-вече за българските граждани от гледна точка на крайната цена, която биха плащали. Тогава формулирахме целта, че трябва да намерим начин, тези условия, които бяха поставени на България, да бъдат намалени. Заедно с голяма част от новите страни членки формирахме група, обща позиция, заявена на Европейския съюз, по която се ангажира, в процеса на преговори, да влезне и френското председателство, в Европейската комисия. Този процес продължи много време, но се постигнаха много по-благоприятни условия, които спестиха на България стотици милиони евро инвестиции, спестиха огромни, много тежки сметки за българските граждани, които не са сред най-богатите.
Вторият пример за последователност – темата „Козлодуй” и искането на допълнителни средства. Какво се случи? Когато България влизаше в Европейския съюз бяха договорени компенсации само до 2009 г., за разлика от Словакия, за разлика от Литва. И ако още тогава, преди влизането на България в Европейския съюз, през 2005 г., не беше поставен въпросът пред Европейския съвет и не беше записано в протокола, че в рамките на 2007-2013 г. България не приема и смята за несправедливо, въпреки че не бяхме член на Европейския съюз, че ще получаваме компенсации само до 2009 г., нямаше да можем през 2008 г. да поставим въпроса за допълнителни компенсации, да водим разговори с Комисията, да търсим подкрепа от страните членки и в крайна сметка да получим 300 млн. евро допълнителни компенсации вече за периода 2009-2013 г. Давам тези примери, за да подчертая колко може да спечели и може да загуби България в зависимост от подхода.
Това, което ме притеснява в представения доклад, е, че основните теми, особено „Европа 2020”, всъщност не са в центъра на дискусията на българското общество. В доклада се казва, че е имало консултация в рамките на м. януари с неправителствени организации, синдикати, работодатели, дори Сдружението на общините, но липсва една институция – Народното събрание. Правителството да е попитало Народното събрание за мнение по отношение на „България 2020”? Основна стратегия на Европейския съюз, която се дискутира сега. И сега правим мимоходом, между другото, частична дискусия. И това е голям проблем. Нямаше достатъчно прозрачност в обществото. Попитайте средния българин какво е „Европа 2020”. Разбира се, че не знае. Това е ангажимент на правителството, на парламента да се въведе тази дискусия, да се обясни и да формулираме основни цели. Това е основният и фундаментален проблем на доклада, представен от Министерския съвет.
Вторият проблем е формалният подход. Защото, очевидно за разлика от повечето министри, аз го прочетох. Ще ви кажа защо е формален. Вижте какво пише само като заглавия на главите. Страница 2 „Испанско председателство на Съвета на Европейския съюз (януари-юни 2010 г.)”. Страница 6 „Белгийско председателство на Съвета на Европейския съюз (януари-юни 2010 г.)”. Техническа грешка от администрацията, но това означава, че повечето членове на Министерския съвет не са чели заглавията, та да не забележат такава груба, елементарна грешка. Да не говорим за съдържанието.
Но по същество. Има няколко основни политики в центъра на вниманието на Европейския съюз в момента – политика срещу икономическата криза, стратегия Европа 2020, темите, свързани с енергийната политика, разбира се, още една специфична и важна за България тема – земеделието.
Какво се вижда в действията на българското правителство на фона на Европейския съюз? Докато повечето страни членки в периода 2009 г., за да помогнат на икономиките си, увеличиха публичните инвестиции и, да, влязоха в по-тежки дефицити и сега, през 2010 г. консолидират фискалните си позиции и бюджетите, намаляват дефицитите, при нас стана точно обратното – правителството, стремейки се да влезне в ERM-ІІ, в Еврозоната в 2009 г. се стремеше към балансиран бюджет, отложи множество публични плащания за извършени дейности и прехвърли тези неща към 2010 г., когато сега, с актуализацията на бюджета влязохме в свръх дефицит. Това е икономическа грешка, защото, междувременно проблемът беше създаден.
Има и реакции на Европейската комисия по отношение начините на формиране на бюджетите и постоянно променящите се параметри от страна на българското правителство. Основният въпрос, за който става дума е в доклада – „Европа 2020”. Знае ли народното представителство какви точно цели си поставя правителството? Прочетохте ли?
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Да.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Не съм сигурен, защото това са изключително амбициозни цели. Но е важно отсега да започне да се действа и в този бюджет, и в следващия, не след 2013 г., не през 2017 или 2018 г. Защото, питам аз, как ще постигнем целите на Европейския съюз за 3% финансиране на научна, изследователска и развойна дейност? Да, българското правителство е заложило по-ниски цели, но за тази година финансирането на научни изследвания и развойна дейност ръста е намален до три пъти в сравнение с бюджет 2009. Давам само този пример, могат да се изброят много примери по отношение на кохезионната политика, по отношение на политиката на социално сближаване. Трудно реализуеми цели, ако не се започне сега.
Енергийната политика без съмнение е една от основните за Европейския съюз и аз искам да изразя и безпокойството от това, че след като правителството по същество се отказа от енергийната стратегия, приета от предишния кабинет, министър Трайков заяви, че до края на 2009 г. ще бъде изготвена нова, нямаме такава и в момента. Има забавяне в реализацията на проектите, които бяха извоювани от предишното правителство за междусистемни връзки България - Гърция, България - Румъния в газовата област.
Искам да обърна внимание и върху още един важен момент – българското селско стопанство. И да задам въпроса: готово ли е правителството сега да формулира цел при обсъждането на рамката на европейския бюджет за 2013-2020 г. да постави, в съюз с други, нови страни членки, въпроса за догонващо ускоряване на директните субсидии за българските селскостопански производители? За да може не към 2020 г. българските фермери да получават парите, които получават фермерите във Франция или в Германия, а няколко години по-рано и да получим няколко милиарда евро повече. Това е директен въпрос.
И последно, като заключение – Народното събрание е длъжно да влезе в своите функции, които са описани в договора от Лисабон. Имаме огромна отговорност при формиране на националните позиции. Това не се случва през последната половин година и обръщам внимание, че трябва да се случи. Трябва да се наложи – и това е отговорност на правителството – реална, публична, прозрачна дискусия в обществото за нашите национални цели за Европа 2020 и България 2020. И БСП ще го направи като своя визия и свое предложение.
И последно – европейското законодателство трябва да продължи да бъде прилагано, защото бяхме на първи места по прилагане, в петицата на страните през 2008 г. и не бива да изоставаме и да губим тези позиции. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Станишев.
От името на други парламентарни групи желаещи за изказвания?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Не може ли да отговорим на въпросите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Приехме процедура.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Как са извоювали междусистемни връзки и колко са изгодни? Да кажат оттук колко струва „Белене”. Дали е 4 милиарда?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще има възможност, господин Борисов. (Оживление.)
Госпожа Искра Михайлова – от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи.
ИСКРА МИХАЙЛОВА (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо председател, господин премиер, господа министри, господа евродепутати, дами и господа народни представители! В предложения ни за разглеждане материал и в експозето на министър-председателя основно внимание е обърнато на „основния, ключов”, цитирам, „приоритет на първата половина от годината в работата на Европейския съюз, а и на съвместната работа на българското правителство с Европейския съюз – подготовката и приемането на Стратегия 2020”.
Нека припомним хронологията по отношение на Стратегия 2020. На 16 февруари 2010 г. Стратегията в нейния първоначален вариант е предложена от председателя на Европейската комисия на неформална среща на Съвета на Европа, тоест на Съвета на министър-председателите, и от този момент нататък Стратегията е лансирана в публичното пространство за обществени обсъждания, допълнения и развитие.
За да бъдем съвсем точни и да се връщаме от време на време какво се случва в България, искам само да кажа, че още на 27 февруари Движението за права и свободи направи своето първо обсъждане на Стратегия 2020. Направихме го, защото сме убедени, че това е основен документ, който ще определи политиката на Европейския съюз, в това число и политиката на България като член на Европейския съюз през следващите десет години.
На 3 март Стратегията беше официално публикувана на сайта на Европейската комисия, отново обсъдена на 25 и 26 март от Европейския съвет. Според доклада, който разглеждаме, и според премиера на 30 април са проведени двустранни консултации между България и Европейския съюз, по време на които са обсъждани националните цели.
Отново, за да върна нещата и по отношение на работата на Движението за права и свободи, на 1 май ние вече работехме по вариант на концепцията „България 2020” в контекста на „Европа 2020”. Тази хронология ми дава основанието да обърна внимание на някои от основните моменти в Стратегията „Европа 2020”, това, което ни смущава в представения доклад, както и да насоча вашето внимание към някои въпроси, които не намират отговор в доклада. Надявам се да получим отговор от министър-председателя и от бъдещите действия на правителството.
На 5 май Министерският съвет на Република България формулира националните цели, а Стратегията „Европа 2020” е приета със заключенията на Европейския съвет от 17 юни 2010 г.
В т. 4 от Глава първа на заключенията е написано, че „държавите членки трябва сега да предприемат действия, за да изпълнят тези приоритетни задачи” (имат се предвид приоритетите на Стратегията) „на политиките на национално равнище. Те следва, в тесен диалог с Комисията, бързо да финализират своите национални цели, като отчитат съответните си начални позиции и национални особености в съответствие с националните си процедури за вземане на решения. Следва също да установят основните пречки за растежа и да посочат в своите национални програми за реформи как възнамеряват да ги отстранят. Напредъкът към постигането на общите цели ще бъде обект на редовен преглед.”
Цитирам дословно заключение от Съвета на Европа. Очевидно и според този цитат, и според целия документ Обединена Европа, към която принадлежи и България, подготвя своя Стратегически план за развитие и растеж до 2020 г., като се обръща към всяка страна член да намери своята визия за развитие през следващите десет години и облика си в края на този период в контекста на общата визия и облик на Европейския съюз.
Искам да подчертая, че Стратегия 2020 не е само план за излизане от кризата, въпреки че съдържа всички характеристики на такъв план, анализ и процедури, които биха могли да бъдат следвани. Стратегия 2020 не е само визия за развитие на Обединена Европа през следващото десетилетие. Тя е и двете – и план, и визия, но също така и палитра от инструменти, и ясен механизъм за контрол.
Неразбирането на тази особеност на стратегическия документ води до неразбиране на смисъла от неговото прилагане като инструмент на общото развитие и реализацията на националните интереси. Възможностите на Стратегията са в нейното прилагане и изпълнение от деня на представянето й до края на 2020 г. Всички водещи инициативи, които представляват инструментариума на Стратегията, ще бъдат в действие до края на тази година.
Връщам се към основното, ключовото в това, което казах – прилагането на Стратегията започва от момента на нейното лансиране като документ и стратегическа визия за развитието на общия Европейски съюз, част от който е и Република България. Всяка стъпка, направена днес от правителствата на страните членки, е част от реализацията на Стратегия 2020.
Тук са трите основни проблема, които ние виждаме в представения ни доклад - в неговата част, посветена на Стратегия 2020. Първо, в доклада не става дума за „България 2020” в контекста на „Европа 2020”. За съдбата на „България 2020” можем да съдим от публикации в пресата и електронните медии за проведени обсъждания. В доклада също са посочени обсъжданията, които са правени по отношение на националните цели в контекста на „Европа 2020”. Все още обаче България не работи по документа „България 2020”.
Какъв е обликът на страната ни през 2020 г.? Каква е визията за развитието ни до 2020 г.? Как България ще използва инструментите на общата стратегия? Ще успеем ли да предложим българския прочит на някои от тях? Ще приемем ли като неотменима рамка това, което казва Стратегията, без да отчетем своите национални особености, както подчертава документът за приемане на Стратегията?
България вече един път, в изпълнение на Лисабонската стратегия, разработи своя Седемгодишна национална стратегическа референтна рамка. Направихме го, направихме го добре, но допуснахме и грешки. Ще допуснем ли тези грешки отново? Ще объркаме ли отново цели с желания и инструменти с възможности? Това зависи от българското правителство. Това обаче, дами и господа, зависи и от нас – народното представителство, защото, освен всичко останало, ние сме носители на политическия опит и на политическата визия в България. Нали ние всички си даваме сметка, че формулирането на националните цели и приоритети ще бъде в основата на договарянето на подкрепата от европейските финансови инструменти за периода 2014-2020 г.? Вгледайте се в така наречените национални цели и целите на общата стратегия. Виждате ли националната специфика? Аз не.
Второ, в доклада се говори за Стратегия „Европа 2020” в бъдеще време. По никакъв начин не става ясно как българската държава реализира ангажиментите си по Стратегията сега! Напротив, противоречията са очевидни.
Да погледнем целите. „Европа 2020” казва повишаване на 75% на заетостта на жените и на мъжете на възраст между 20 и 64 години. Националната ни цел е 76%. Как при сегашното състояние на осигурителната ни система, нивото на безработицата, което наблюдаваме в страната, тенденциите в развитието на безработицата, зациклилата пенсионна реформа, възможно ли е? Какви са стъпките, които предприемаме сега, за да имаме резултат през 2020 или ние ще приемем стъпки през 2019? Няма да можем да постигнем този резултат, ако не започнем със стъпките днес, още сега, включително и с работата по законодателната програма на Народното събрание.
„Европа 2020” казва: повишаване на равнището на комбинираните инвестиции в областта на научноизследователската и развойна дейност от страна на публичния и частния сектор – до 3% от брутния вътрешен продукт. Националната ни цел е повишаване в рамките на 1.4 до 2%. Защо? Технологичното ниво на българската индустрия е основен проблем на конкурентоспособността ни.
Какви са инвестициите за 2010 г. в тази насока? Много далече от целите, които се поставят за 2020. А кога ще стигнем до процента 1,4 или може би 2 – през 2020 г.? А през това време останалите страни членки ще инвестират по 3% ежегодно. Къде отива технологичното равнище на българската икономика през този период?
Дали бюджетната политика по отношение на Българската академия на науките и висшите училища в България има нещо общо с приоритетите на „Стратегия 2020”, която се прилага? Прилага се в страните членки от момента, в който е била публикувана.
„Европа 2020” определя необходимостта от намаляване под 10% …(Председателката дава знак, че времето за изказване е изтекло.)
Благодаря Ви, само за момент.
Искам да обърна внимание последно, финално, на третия недостатък в доклада - това е липсата на национални приоритети. Как ще постигнем общите национални цели? Като повтаряме формулировките на стратегията, а не дефинираме свои национални приоритети?
В заключение искам да кажа, че това са въпроси, които остават без отговор към този момент, въпроси, на които могат да бъдат намерени отговори, ако се постигне общо национално, прозрачно обсъждане за постигане на целите на „Стратегия 2020”, ако се загърбят тясно партийните интереси, ако отговорно се разработи виждането за развитието на страната ни до 2020 г. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От името на Парламентарната група на ГЕРБ – Моника Панайотова.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър-председател, господа вицепремиери, господа министри, уважаеми колеги народни представители! Това, което ни бе представено като визия, за съжаление не отговаря на това, което виждаме ние и 1,7 милиона граждани, които гласуваха преди една година за правителството за европейско развитие на България.
Това, което ние видяхме преди една година бяха три основни момента в контекста на европейското ни членство, а именно – загуба на европейското доверие от страна на нашите европейски партньори, поставяне под съмнение обективността на оценките, които ни бяха давани от страна на Брюксел и на трето, но не по важност, място - именно спирането на европейското финансиране.
Сега – една година след управлението на правителството на ГЕРБ, може да очертаем наистина пет коренно различни момента, които са изцяло в унисон с приоритетите на тройното председателство на Европейския съюз и в частност на сегашното, настоящото белгийско председателство.
Първо, бе подобрена наистина комуникацията с Брюксел и нивото на сътрудничество. Всички отношения се изграждат на основата на пълна прозрачност, на взаимно уважение, на взаимно доверие, което позволява наистина да се реализира т. нар. момент на ранно сигнализиране, и още на съвсем ранен етап, когато има потенциални препятствия ние да ги преодоляваме чрез взаимодействие ефективно в така наречения институционален триъгълник, а именно Европейска комисия - Европейски парламент и Европейски съвет.
Тази добра комуникация, политическа воля и устрем за реформи бяха съответно отбелязани в последния доклад на Европейската комисия по механизма за сътрудничество и проверка, като той отчете от една страна именно напредъка на България в посока борба с организираната престъпност и корупцията, а от друга страна този доклад за първи път от 2007 г. показа, че това наистина е механизъм за сътрудничество, защото целият процес на изготвяне на доклада беше чрез взаимна обмяна на данни, на констатации, на информация, което показа, че е механизъм за сътрудничество и оценка, а не механизъм за контрол от страна на Брюксел, както беше възприемано до момента.
Вторият важен момент, който мога да очертая, че наистина България участва активно вече във формирането на европейския дневен ред – в самия доклад на премиера се отбелязва, че от 35 приоритетни теми в досиетата в 6-месечната програма по време на испанското председателство, 17 от тях са стратегически и страната ни има принципна подкрепа, но по 18 от досиетата България има изказани резерви и искания.
България вече не се изказва автоматично и не реагира автоматично. България вече не казва „Да!”, преди да бъде питана. Благодаря има ясна позиция и ясна визия за това каква политика реализира.
В тази връзка България съответно определи своята ключова роля в процеса на европейска интеграция на страните от Западните Балкани чрез ясното поемане на политически ангажимент от страна на българското правителство, чрез обмяната на опит, експертиза и съответно подкрепа на страните от Западните Балкани. Ние наистина заявяваме своята готовност за принос за един по стабилен регион, защото по-стабилните Балкани означават и по-стабилна Европа.
Четвъртият момент, който искам да очертая, е, че България участва активно, както в Брюксел по формиране на стратегията на Европейската комисия „Европа 2020”, така и участва активно при формиране на националните приоритетни цели в контекста на тази стратегия.
В тази връзка смятам, че тук е мястото да отправя призива към вас, че това е един стратегически документ, който дава възможност на всички нас оттук нататък да преодолеем своите теснопартийни интереси и да започнем да формираме една обща визия за развитието на страната ни 10 години напред, именно да постигнем трите основни типа растеж: интелигентен растеж, който се базира на икономика, базирана на знанието и иновациите; устойчив растеж, свързан с по-конкурентноспособна и по-ниско въглеродна икономика и трети тип растеж - приобщаваща икономика, която да се характеризира с високи темпове на заетост и съответно включване на уязвимите социални групи.
Когато говорим за растеж, не мога да не подчертая и петия основен момент, който се очертава, а именно – напредъка на страната ни по отношение на един от основните източници на този растеж. Това са европейските програми.
България за една година успя да ускори със седем пъти темпа на усвояване на средствата от Европейския съюз. Ако до преди една година имахме около 1% усвояемост и 10% договаряне, то ние можем да се похвалим към днешна дата със 7,66% усвояване и съответно над 34,47% договорени средства, което в парично изражение означава над 5 млрд. лв. договорени и над 1 млрд. 200 млн. лв. усвоени.
В тази връзка мога да очертая, че днес България: първо, има кредита на доверие на своите европейски партньори.
Второ, обективността – възприема оценката на Брюксел като мотиватор за извършваните реформи, защото оценките са наистина обективни. Те дават както положителния напредък, така и не спестяват критичния тон, когато е необходимо.
И, трето, имаме размразяване на съответното европейско финансиране и заявка за новия програмен период през 2014-2020, който трябва да е в унисон с „Европа 2020” и с приоритетите на страната ни по повод приоритизиране на необходимостите на българската икономика.
И последното, което искам да отбележа, е по повод критиките. По отношение на критиките за свръхдефицита: към 2010 г. единствено две държави членки от 27 не са под процедура на свръх дефицит. Това са Естония и Швеция, като България спрямо останалите страни – членки на Европейския съюз, е на второ място по най-нисък публичен дълг след Естония – с 14,3%, а също така е на четвърто място по най-нисък бюджетен дефицит.
По отношение на последните параметри, които се разглеждат от агенциите „Муудис”, „Стандарт енд Пуърс” и „Фич”, те потвърждават всъщност положителната перспектива на кредитния рейтинг на страната ни, така че нека наистина да бъдем обективни, когато отправяме критика към направеното от страна на правителството.
А по отношение на дискусията за „Европа 2020”, изключително важен за нас е прекият диалог, участието на всички заинтересовани страни в процеса. Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове през втората половина на м. септември предвижда съвместно с Обществения консултативен съвет, който е към комисията и включва участието на неправителствения сектор, бизнеса, съответно да коментираме вече „България 2020” в контекста на стратегията на Европейската комисия „Европа 2020”. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Други изказвания от името на парламентарни групи има ли?
Заповядайте, господин Пирински, за процедура.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин председател, по хода на протичане на заседанието. Както сам разбирате, не е възможно заседанието да продължи в отсъствието на министър-председателя. Затова предлагам да дадете почивка, да влезете във връзка с господин Борисов и да изясните кога ще се завърне в залата, след което да подновим заседанието. (Ръкопляскания от КБ и ДПС. Шум и реплики от ГЕРБ.) Другото е абсолютна подигравка с парламента, един много красноречив знак за неумение да се спазват елементарни европейски норми и е повече от смешно да продължим да дискутираме в отсъствието на господин Борисов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Конкретно, Вие нямате никакво процедурно предложение в момента. (Реплики от КБ).
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Много ясно е процедурното ми предложение - за прекъсване на заседанието до завръщане на министър-председателя в залата. Ако трябва, поставете го на гласуване, ако не сте готов да го направите без гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване така направеното процедурно предложение от народния представител господин Пирински.
Гласували 134 народни представители: за 40, против 81, въздържали се 13.
Предложението не е прието.
Други изказвания от името на парламентарни групи? (Народните представители от Коалиция за България започват да напускат залата.)
Заповядайте, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми министри, уважаеми колеги! Искам да напомня, че този дебат, изобщо тази процедура е в сила по предложение на десницата, сега представена от Синята коалиция. Още в правилника на предишното Народно събрание ние искахме да се изслушва на 6 месеца министър-председателят, което срещна сериозна съпротива. Беше бойкотирано от предишния министър-председател, когото видяхме да се изказва тук. През 1997-98 г. – две години нямаше нито едно обсъждане по тази тема. Интересът очевидно и сега е изключително слаб и обяснява до голяма степен поведението на Българската социалистическа партия, на лявата коалиция и на техните партньори. Добре е, че министър-председателят излиза с този доклад, за да покаже, че българското правителство заема активна позиция по отношение на формирането на европейските стратегически документи. Това е положително, това трябва да бъде приветствано, защото е добра практика на Народното събрание.
Преди да кажа няколко думи за тези документи, искам да кажа следното: българското Народно събрание трябва да си дава ясна сметка, че Европейският съюз когато влиза в процедура да съставя свои стратегически документи, наистина организира и известно съгласуване, известно... (Шум, смях и ръкопляскания от ГЕРБ.)
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Къде са ви комшиите? (Смях от ГЕРБ, реплики от министър-председателя Бойко Борисов.)
ИВАН КОСТОВ: Сега остава БСП да се върне и ще стане съвсем водевилно. (Реплики от министър-председателя Бойко Борисов. Смях.)
Искам да кажа, че Европейският съюз съгласува тези стратегически документи, което не означава, че ги изпълнява. Трябва много ясно да си даваме сметка, че Европейският съюз не изпълни стратегическите документи до 2010 г., поради тази причина... (Депутатите от КБ влизат в залата. Шум, смях и тропане по банките от ГЕРБ.)
Излиза, че това чакане трябва да мине от моето време. Няма значение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще съобразим времето, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ: Аз и не се каня да говоря дълго. Искам само да предупредя, че досега Европейският съюз не изпълнява стратегическите документи. Така може да се случи и с документа „Европа 2020”. Основната причина Европейският съюз да не изпълни предишния стратегически документ е, че не включваше идея, че ще се появи глобалната криза, нямаше механизми да реагира на глобалната криза и последните години показаха ясно тежки разстройства в бюджетните и финансови политики на преобладаващата част от европейските страни. Това е реалността – Европа не изпълни собствените си стратегически документи, така че не бива тук като мантри да се повтарят тези неща, а трябва със сериозно вникване в процеса да се участва с реално отчитане на националните условия.
Кои бяха основните причини? Сега е моментът да се каже за сериозното разминаване на доверието на Европейския съюз към тристранната коалиция, която управляваше страната, и които обусловиха прекъсването на финансирането на европейските средства за България. Една от основните причини, сега трябва да се каже - пълно разминаване между стратегическите документи на Европейския съюз и това, което беше планирало българското правителство в своята стратегическа референтна рамка. Това е отразено в многобройните одити, където е казано, че проектите, които реализира българската страна, не повишават конкурентоспособността, не постигат целите на Лисабонската стратегия, изобщо това са проекти, които служат за обогатяване на определени групи, лица и фирми и не тласкат България напред. Имаше съществено разминаване между стратегическите документи на страната и документите на Европейския съюз.
Сега положението действително се променя към по-добро и ние трябва да заявим подкрепа за това отрезвяване, за тази много по-реалистична позиция на българското правителство и едновременно да кажем на българското правителство и на управляващото мнозинство – тези така заявени български национални цели в Стратегия 2020 трябва да се превърнат в национална стратегическа референтна рамка, трябва да станат инструмент на администрацията за оценка на проектите. Те трябва да зададат целите на администрацията, когато придвижва и управлява процеса на усвояването на европейските фондове, за да се постигнат така заявените стратегически цели. От управленска гледна точка това е едно изключително трудно упражнение, което искрено желаем да бъде решено от правителството.
Аз се боя, че пътят на консултации само със заинтересованите лица, с бизнеса, със синдикатите, с неправителствените организации и прочее няма да бъде достатъчен. Добре е политическата отговорност на Народното събрание точно в този контекст да бъде засилена, защото тук е основният институт, който контролира точно това съответствие между европейски средства, български програми и българска национална стратегия в рамките на Европейската стратегия. Това трябва да бъде контролирано от парламентарната комисия. Тук тя трябва да бъде центърът на този надзор върху изпълнението на тази, пак ще повторя, изключително сложна задача. Това не може да бъде заменено с консултации, с когото и да било, тъй като тези групи, с които правителството се консултира извън парламента, наистина защитават своите специални интереси, които трябва да бъдат отчитани, но които не могат да бъдат решаващи, когато България строи стратегическа икономическа програма за развитие за излизане от кризата. Това са съвършено различни неща и заради това ние пожелаваме на правителството успех.
Тук искам да кажа, че една от причините Синята коалиция да подкрепя правителството на ГЕРБ е обстоятелството, че има размразяване, положително движение по отношение усвояването на европейските средства, най-вече по отношение на диалога, по отношение на възстановения контакт, на прозрачността, на доброто разбирателство при работата по съвместните проекти. В това отношение ние искаме да заявим, че ще продължим да даваме своята подкрепа, като желаем българското правителство да постави и някои специфични изисквания, когато се разисква политиката на Европейския съюз.
Аз например, без да съм се консултирал с колегите си, бих предложил на българското правителство да изрази ясна позиция срещу разрастването на администрацията в Брюксел и увеличаването на разходите за тази администрация. Когато се планират средствата по бюджета за хоризонт 2020 г., не може Европейският съюз да разходва по такъв неприемлив за нас начин такива огромни средства. Не може да се създава и раздува тази европейска администрация! Ние бихме желали в това отношение българското правителство да застане на по-твърда позиция, защото това все пак са средства и на българския данъкоплатец.
Изразявам готовност да участваме активно в работата на Парламентарната комисия по европейските въпроси. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от Синята коалиция.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Костов.
Има ли желаещи за изказване от други парламентарни групи? Няма.
Съгласно нашите процедурни правила има възможност за изказване на членове на Европейския парламент.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Бих искал да отговоря на въпросите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: След изказванията на представителите в Европейския парламент.
Първи даде заявка за изказване господин Калфин. Имате думата.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги! Преди всичко искам да благодаря на парламента, че прие процедура, която съществуваше в предишния парламент и даде възможност на нас, членовете на Европейския парламент, да участваме в това според мен много важно обсъждане, което би трябвало да определя част от основните приоритети на развитие на страната ни през следващите месеци. Мисля, че обсъждането ще има смисъл, ако се чуят всички гледни точки, а не ако си слагаме розовите или черните очила.
България вече трета година работи като страна – член на Европейския съюз. Имаме своите постижения, имаме и своите недостатъци. Мисля, че най-полезният дебат в Народното събрание би бил тогава, когато имаме ясна представа къде са недостатъците и къде са ни постиженията.
След една година работа на Народното събрание и на Европейския парламент аз със съжаление трябва да кажа, че все още не сме изградили механизма, добрия механизъм за взаимодействие. Имахме редица срещи. Срещахме се и с госпожа Цачева по време на посещението й в Брюксел, направихме семинар в България с господин Пирински, срещахме се с министрите на външните работи, на европейските фондове. За съжаление това, което се случваше, оставаше на равнището на добрите намерения.
Ще си позволя за пореден път от името на делегацията на българските социалисти в Европейския парламент да заявя нашите предложения – какво трябва да се направи.
Първо, Народното събрание поне един път в сесия, на комисия и в пленарната зала би трябвало да обсъжда въпросите, свързани с участието ни в Европейския съюз – по начина, по който се случва и днес.
На второ място, Народното събрание трябва реално да влезе във функциите си по изпълнение на правомощията си по Лисабонския договор, което означава, че би трябвало да има експерти и комисии, които да оценяват европейското законодателство от гледна точка на субсидиарност. Това право парламентът го има. То все още не се използва. Разбира се, тези позиции би трябвало да се правят с участието на депутатите в Европейския парламент от различните партии.
На трето място, тези консултации би трябвало да бъдат максимално публични, за да се даде възможност и на неправителствените организации, на гражданското общество да участва ефективно чрез работата на Народното събрание и чрез евродепутатите в това, което се решава в Европейския съюз.
Мисля, че тези предложения, които за пореден път правя, ако станат факт, ще работим доста по-добре и доста по-координирано в европейските институции.
Нека се върнем на участието на България в работата на Европейския съюз за последната година. Безспорен приоритет – както на Европейския съюз, така и на голяма част от страните членки, е борбата с икономическата криза. Това е основна тема, която се обсъжда и в България. Няма да се спирам на това, което вече беше казано в пленарната зала, а и от председателя на Парламентарната група на Коалиция за България господин Станишев, в дебата - за начина, по който ние участваме в европейския дебат по изхода от икономическата криза. Но има няколко неща, които би трябвало да отбележим.
Първият инструмент на Европейския съюз е Програмата за икономическо възстановяване. По нея Българя получава около 80 млн. евро за свързване на газопреносните системи със съседните страни. Когато това се договаряше, условието беше до края на 2010 г. тези проекти да приключат. Това бяха избираемите проекти. В момента имаме забавяне и рискуваме да загубим единствената възможност по отношение на плащания на средства, които Европейският съюз предвижда за България по справянето с икономическата криза.
На второ място, това, което прави Европейският съюз, е координацията на националните икономически политики. Господин Станишев спомена преди малко какво се случва. Когато миналата година европейските страни увеличаваха публичните разходи, за да намалят ефектите от намаленото търсене, ние правехме обратното. Ние приземихме твърдо икономиката и я преохладихме със спиране на плащанията. Когато тази година европейските страни имат строги мерки за фискална консолидация, точно по това време, когато се обсъждаше на Европейския съвет, минаваше актуализацията на бюджета в българския парламент с три пъти увеличение на бюджетния дефицит. Това е политика на единствената страна, която води подобна важна политика в пълно противоречие с политиката на Европейския съюз и на останалите 26 страни. (Възгласи: „Е-е-е”в мнозинството.) Няма друга страна, която да увеличава бюджетния си дефицит. Ако намерите такава, посочете я. Няма! (Възгласи в мнозинството.)
На следващо място, това, което предизвика първата – забележете – проверка с новите правомощия на Европейската комисия в България, беше липсата на добра прогноза за икономическото развитие. Не само актуализацията на бюджета, а цялата макроикономическа рамка, която се промени изцяло само няколко месеца, 3-4 месеца, след като беше приет предишният бюджет! И сега можем да кажем, и хората, които се занимават с икономика, са наясно, а това се чува и от представители на управляващите, че сегашната рамка за 2011 г. не е реална. И тя пак ще се промени. Това е в пълно противоречие с желанието на Европейския съюз да координира националните икономически политики. Мисля, че тук действително е в наш интерес да си вземем бележка от тези проблеми.
Абсолютно недоумение между другото породи незаинтересованата и напълно пасивна позиция на България по един важен проблем. Създаде се огромен фонд в Европейския съюз от 750 млрд. евро за подпомагане на страни, които са в затруднено икономическо положение. Тези 750 млрд. евро се насочиха само към страните от Еврозоната. Къде е интересът на България? Защо ние не се намесихме?! Ние въобще отсъствахме от този дебат и не поискахме този европейски фонд (някои му казват Европейски валутен фонд) да важи за всички европейски страни. Защото България участва в него! Ние плащаме чрез европейския бюджет 60 милиарда, който поема от тези средства. Ние плащаме, но не получаваме нищо. Къде е националният интерес? Къде е националният интерес в едно писмо, което подписахме заедно с още осем страни за това да се смени методиката за изчисляването на бюджетния дефицит?
България има ли намерение с публични средства да подсилва пенсионната система, особено в капиталовата й част във втори и трети стълб? Не! Но ние подписахме такова писмо само преди месец, с което предизвикахме изключително остра реакция от финансовия министър на Германия, от финансовия министър на Франция. Къде беше националният интерес? Защо го направихме? Някой разбра ли? Аз не разбрах.
Когато говорим за участие в европейските политики, много е важно какво искаме, защо участваме и как правим предложенията, които искаме да се получат. В противен случай създаваме впечатление за липса на национален интерес, колеблива позиция и липса на възможности за влияние върху вземането на решения в европейските политики.
Изключително важен е дебатът по „Европа 2020”. Тук, господин Костов каза, че не са се случили целите в Лисабонската стратегия до 2010 г., че има причини за това нещо. Каза нещо, което абсолютно не е вярно, че е имало критики към Националната референтна рамка. Точно обратното. Националната референтна рамка на България беше давана за пример по това време. Не знам защо излъга господин Костов? Това, което е важно в момента – ние да си поставим задачите за следващите десет години – как България ще се развива, като знаем как се развиват останалите европейски страни. Те много ясно поставят кои са им приоритетите, къде ще инвестират, къде ще отидат публичните средства, какъв е желаният резултат. Ако цел на българското общество е ние да достигнем средните равнища на Европейския съюз, ние трябва да се съпоставим към това, което се случва в Европа. У нас този дебат действително го няма. В доклада на господин премиера се казва, че е имало една консултация. Стана ясно, че в парламента въобще не е обсъждан, а това е смисъла на участието в Европейския съюз – сега се поставят приоритетите за следващите години.
За съжаление нито правителството, нито ние – евродепутатите, успяваме до момента да пренесем европейските теми тук в България. Ние си създаваме някои теми, обсъждаме ги, които са много далеко от това, което се обсъжда в Европейския съюз, а нямаме интерес от това нещо. България е пълноценна страна член, която би трябвало и която може да влияе върху решенията.
Ние често използваме Европейския съюз да ни доказва партийните тези. Видяхме колко прочита имаше на доклада по механизма за правосъдие и вътрешни работи. Видяхме как правителството обвинява предшествениците си, че нарушили закона пред европейските чиновници без да има решение на съда. Видяхме как евродепутати говорят за полицейщина в България.
Уважаеми колеги, това са проблеми, които ние трябва да решим тук с работещи институции, за да имаме силна национална позиция, с която България действително да бъде силен член на Европейския съюз. Много има какво да работим по това нещо. Казвам го съвсем добронамерено от името на делегацията на българските социалисти в парламента и заявявам нашата готовност да работим действително за защита на интересите на страната ни, които не са партийно оцветени, а са важни и са важни за българските граждани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Калфин.
От името на Парламентарната група на Европейската народна партия – господин Андрей Ковачев.
АНДРЕЙ КОВАЧЕВ: Уважаема госпожо председател на Народното събрание, уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господа министри! Разрешете ми, първо, да ви благодаря за честа, която имам, да говоря тук от трибуната на Народното събрание за първи път в моя живот. Вълнувам се затова, че е изключително важно и отговорно за мен, да представя един европейски прочит на извършеното от правителството на ГЕРБ през последната година. Не намирам непредубеден довод, с който да бъде оспорен фактът, че работата на това правителство се оценява много високо от нашите европейски партньори.
Аз няма да се връщам на това, което наследи това правителство. Искам обаче да подчертая, че волята за промяна и бързи действия, с които да бъде преодоляно огромното изоставане в усвояването на европейските фондове, да бъде спряна корупцията и организираната престъпност, тази воля се превърна в реални действия и оценката не закъсня. Поредният доклад на Европейската комисия, съгласно прилагания механизъм за сътрудничество и оценка, е най-положителен, който България е получавал. Друга оценка дойде преди няколко дни от Агенция „Муудис” – за положителната перспектива на България, определяйки състоянието на държавата и финансите като средно за Европейския съюз. Факт, който във време на криза говори много за икономика на държава, която в следствие на двадесет години, успешен за тези, които не знаят – успешен, в кавички, преход, – водени от многословни и всезнаещи политици, които допреди малко чухме, които са в момента от опозицията, е на опашката на Европейския съюз в икономическо, политическо, социално и което искате друго отношение.
Сериозен атестат за работата на правителството е положителната оценка, която дойде от Световната банка.
Уважаеми госпожи и господа, на това правителство се падна и огромната отговорност да започне реално да участва в процесите на взимане на решения на равнище Европейски съюз. България вече има зрелостта и самочувствието не просто да се съгласява с предложенията от Брюксел, но и активно да участва в правенето на политиките на съюза. Ние защитаваме нашите позиции, а не просто повтаряме нечии други. Така страната ни среща респекта и уважението на европейските ни партньори.
Това правителство и този парламент имат и отговорността да работят по новите правила записани в Лисабонския договор. Вашата сила и вашият глас при вземането на решения на ниво Европейски съюз, уважаеми дами и господа народни представители, вече е реалност, която трябва да бъде упражнявана, както в името на интересите на България и на българските избиратели, така и, разбира се, с респект на интересите на целия Европейски съюз, на всички 500 милиона европейски граждани.
Тук искам да напомня факта, че по силата на Лисабонския договор и ролята на Европейския парламент нарасна, и неговия глас е равен на този на Съвета, което прави и нашата отговорност в Европейския парламент по-голяма.
Искам да изразя своето задоволство от зрелостта и националното мислене на всички мои колеги евродепутати избрани от България. Ние безспорно имаме различия в полето на националната политика, които днес се видяха много добре, но когато защитаваме национални каузи, успяваме да намерим консенсус и да свалим доспехите на нашето политическо противопоставяне, въпреки че преди малко се разколебах, при това, което чух от някои от моите колеги.
България упорито и компетентно работи по време на испанското председателство. Аз не искам да повтарям това, което господин министър-председателят преди малко каза, не искам да повтарям също за дискусията, която се разрази преди малко, затова кой повече или по-малко обсъждал „Европа 2020”. Не го приемам за сериозно по партийни пристрастия да казваме: ние или нашата партия повече обсъждахме от другите. Това, дами и господа, не е сериозно за мен.
Приоритетите на настоящето белгийско председателство са и дневният ред на Европейския парламент. Аз се надявам и смятам, че всички евродепутати от България имаме обща воля да поставим в центъра на своята дейност и трите специфични въпроса, които страната ни извежда като приоритетни за сегашното и следващото председателство – това е енергетика, земеделие и регионална политика.
Енергетиката, защото, от една страна, е отрасъл, който е основен за националната икономика, а от друга страна, защото наистина не искаме да бъдем зависими само от един енергиен източник или от един доставчик.
Земеделие, защото сега е на дневен ред в Европейския съюз обсъждането на общата селскостопанска политика на Съюза след 2013 г. Полагаме всички усилия да защитим интересите на българските фермери без това, разбира се, да накърнява по непоправим начин или неприемлив начин интересите на колегите и на другите страни членки. Смятам, че балансът е възможен, балансът е постижим и балансът е предмет на преговори. Така аз бих искал да отговоря на господин Станишев: не се притеснявайте, господин Станишев, това, което ни казахте като Ваши примери – как ние трябва да работим – ние знаем как да работим и как да убедим нашите колеги в Европейския парламент, за да могат да бъдат защитени интересите на българските фермери. А видяхме, разбира се, какво наследихме от вас като имидж на България миналата година! Имидж и доверие много бързо се разрушават и много бавно наново се изграждат, и не става от един ден: доверие можеш да загубиш за един ден, но да го възстановиш става за много по-дълго време.
Регионална политика, защото икономическото развитие на регионите е основно за икономическото развитие на държавата и оттук за териториалното сближаване на Европейския съюз. Един термин, който е много важен за Европа – Европа да намали разликите в икономическо и социално отношение между Изтока и Запада.
Освен тези важни за страната ни приоритети, България активно участва и насърчава работата на целия Европейски съюз и в други области представляващи интерес за България. Европейските институции са водещи в изработването на Дунавската и на Черноморската стратегии, които целят подобряване условията на развитие на европейските региони. Тези две стратегии се отнасят за много български общини, които се очаква да получат допълнителни механизми за финансиране.
Бяхме активни в дебата по създаването на новата служба за външни действия на Европейския съюз, успешно защитихме позицията си, а именно със спазването на географския баланс при назначаването на персонала и гарантирането на адекватно представителство на всички държави членки, за да може наистина върховният представител по външната политика на Европейския съюз да бъде представител на целия Европейски съюз, а не само на старите страни членки.
В Европейския парламент отстояваме интересите на българските общности извън пределите на България, като например в Македония и Украйна.
Българските представители в Европейския парламент активно работят по европейския отговор на икономическата криза, която засегна особено тежко страните от Централна и Източна Европа през есента. През м. октомври очакваме да се приеме междинния доклад по възстановяване на европейската икономика в Комисията по финансовата, икономическата, социалната криза, където госпожа Илияна Иванова е заместник-председател.
Искам да ви информирам също, че започна работата в Европейския парламент и на Комисията по следващата финансова перспектива за Съюза за 2014-2020 г. Това включва бюджетен преглед и изготвяне на финансовата програма за седем години напред. Въпросът е от първостепенна важност, за това как ще се разпределя тежестта по финансирането на бъдещия бюджет на Европейския съюз. Можете да си представите, че това ще е много тежък дебат – кой колко ще плаща в общия джоб на Европейския съюз. Там също имаме наши представители – господин Владимир Уручев от Европейската народна партия.
Уважаема госпожо председател на Народното събрание, уважаеми господин министър-председател, госпожи и господа народни представители, господа министри! Разрешете ми накрая да изразя убедеността си, че успехите ни ще продължат, само ако имаме координирани и целенасочени общи действия на институциите, които представляваме: Европейският парламент, Народното събрание, българското правителство. Оценката за това ще дадат нашите избиратели и, разбира се, партньорите ни. Като член на Европейския парламент искам да ви уверя от свое име и от името на моите колеги, избрани от листата на политическа партия ГЕРБ, че сме на ваше разположение, за да синхронизираме нашите действия така, че България да продължи да утвърждава своя авторитет като уважаван и пълноправен член на Европейския съюз. Благодаря ви много. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Ковачев.
Няма други евродепутати, направили предварителна заявка за изказване. Все пак, ако някой желае думата от другите парламентарни групи? Няма желаещи.
Сега следва отговорът на министър-председателя на Република България господин Бойко Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Съжалявам, че не давате думата и на министрите, защото тук се чуха доста, бих казал, лъжи и можем да ги оборим веднага с факти и цифри, но ще се спра на това, което господин Станишев каза, че дебатът трябва да бъде в Народното събрание и че Стратегията 2020 трябва да бъде в Народното събрание.
Помолих да ми покажат тоалетната, вие се измъкнахте цялата група, пиехте кафе и пушехте цигари по кафетата. (Бурна реакция в опозицията.) Един нямаше тука! Като се върнах след две минути, нямаше един в парламента да слуша другите ви колеги какво говорят по Стратегия 2020. Кажи, Масларова?! (Смях и оживление.) Нещо дъвчеш и ми обясняваш, не те разбирам? (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Дъвчеш дъвката и не те разбирам, не мога да чуя какво казваш!
Искам да кажа на своя колега предшественик – господин Станишев. Ние с цялото си уважение дойдохме заедно с колегите да говорим, да отговорим, да дебатираме по Стратегията. Вие в момента, в който излязох, нямаше нито един депутат от БСП повече да слуша. Не ви ли интересува другите депутати какво говорят, какво казват, какви са техните виждания, след като искате дебат? Или искате дебат, аз да дойда, за да може да се изкажете, да ви снимат по телевизията и после да си отидете в кафето, да си пиете кафе?! Така че с вашето несериозно отношение, вие провокирате ние да не търсим дебат с вас. (Реплики от КБ.)
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Карайте така.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Ами, караме, разбира се! Виждате, че и Муудис завчера ни даде положителна перспектива. Знам, че това ви дразни. (Смях и оживление.) Думата положителна перспектива ви дразни! Вие сте свикнали да има спрени еврофондове. (Силен шум и оживление.) Да не говорим и за тези 300 млн. евро. Нямаше да ги дадат и тези 300 млн. евро и си спомняте като бях в Брюксел, господин Барозу излезе и каза: „Даваме тези 300 млн. евро.”, след това минаха през Европарламента, през какво ли не, така че и сега са в нашата каса – на България.
Ние сме се наслушали на вашите идеи и бъдещи планове, дето се вика, остаряхме с тях. Ако прецените, и Трайков, и Дянков могат да ви отговорят на конкретните обвинения. Съветвам ви, когато ни каните или когато искате да дебатирате с нас, да се отнасяте сериозно, защото това не е правилно – да изляза и да се измъкнете всички след мене! Това го правихте и при приемането на бюджета, това и днеска го правите, и колегите ви от ДПС се налага тука да седят, да се червят вместо вас. (Смях и оживление в ГЕРБ.) Не го правете друг път! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преминаваме към втора точка от нашата програма:
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ПРОМЕНИ В РЪКОВОДСТВОТО НА КОМИСИИ ОТ ИМЕТО НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА ГЕРБ.
„Проект
РЕШЕНИЕ
за промяна в ръководството на
Комисията по външна политика и отбрана
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 20, ал. 4 във връзка с ал. 3 и чл. 18, ал. 2, т. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Освобождава народния представител Живко Веселинов Тодоров като председател на Комисията по външна политика и отбрана.
2. Избира Доброслав Дилянов Димитров за председател на Комисията по външна политика и отбрана.”
Моля да гласуваме.
Гласували 140 народни представители: за 132, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
„Проект
РЕШЕНИЕ
за промени в състава на
Комисията по труда и социалната политика
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18, ал. 7 и чл. 20, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Светлана Ангелова Найденова за заместник-председател на Комисията по труда и социалната политика.”
Моля да гласуваме.
Гласували 156 народни представители: за 154, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
„Проект
РЕШЕНИЕ
за промени в състава на
Комисията по здравеопазването
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18, ал. 7 и чл. 20, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Даниела Анастасова Дариткова-Проданова за заместник-председател на Комисията по здравеопазването.”
Моля да гласуваме.
Гласували 142 народни представители: за 141, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
„Проект
РЕШЕНИЕ
за промени в състава на
Комисията по бюджет и финанси
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18, ал. 7 и чл. 20, ал. 1 и ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Освобождава Светлана Ангелова Найденова като член на Комисията по бюджет и финанси.
2. Избира Валентин Алексиев Николов за член на Комисията по бюджет и финанси.”
Моля да гласуваме.
Гласували 150 народни представители: за 149, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.

Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ОРЪЖИЯТА, БОЕПРИПАСИТЕ, ВЗРИВНИТЕ ВЕЩЕСТВА И ПИРОТЕХНИЧЕСКИТЕ ИЗДЕЛИЯ.
Господин Ципов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 113:
„Чл. 113. (1) Лицето по чл. 112, ал. 1, получило разрешение за транспортиране, в едноседмичен срок преди извършването на всяка доставка на огнестрелни оръжия и боеприпаси представя на ГДОП на МВР:
1. заявление по образец, което съдържа: име и адрес на управление на получателя; адрес на обекта, до който ще бъдат доставени огнестрелните оръжия и боеприпасите; количеството огнестрелни оръжия и боеприпасите; идентификационни данни на огнестрелните оръжия и боеприпасите и маршрут на доставката;
2. предварително писмено съгласие за приемане на доставката, издадено от компетентен орган на приемащата държава членка, когато такова се изисква по националното й законодателство.
(2) Главна дирекция “Охранителна полиция” на МВР извършва проверка на място преди експедиране на доставката за съответствието между данните, посочени в заявлението по ал. 1, т. 1, и огнестрелните оръжия и боеприпасите, предназначени за транспортиране, както и проверява лицата, които ще осъществяват въоръжената охрана на транспортните средства. При констатиране на съответствие с изискванията се издава документ за транспортиране на огнестрелни оръжия и боеприпаси в рамките на Европейския съюз по образец.
(3) Документът по ал. 2 придружава доставката и се представя при поискване от компетентните органи на другите държави членки.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на чл. 113, съгласно редакцията на комисията по доклада.
Гласували 85 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Член 114.
Предложение на народния представител Николай Петков и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Христо Бисеров, което е оттеглено.
Има предложение на народните представители Венцислав Лаков, Любомир Владимиров и Огнян Стоичков, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 114:
„Чл. 114. (1) Разрешение за еднократно транспортиране на огнестрелни оръжия и боеприпаси от територията на Република България до територията на друга държава членка/други държави членки се издава на лица, получили разрешение за търговия по реда на този закон, от директора на ГДОП на МВР или оправомощено от него длъжностно лице.
(2) Лицата по ал. 1 представят заявление по образец до ГДОП на МВР, придружено от:
1. копие от разрешението за търговия;
2. документацията по чл. 112, ал. 2;
3. предварително писмено съгласие за приемане на доставката, издадено от компетентен орган на приемащата държава членка, когато такова се изисква по националното й законодателство.
(3) Когато огнестрелните оръжия и боеприпасите попадат в обхвата на Закона за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба, се прилагат и изискванията, установени в него.
(4) Главна дирекция “Охранителна полиция” на МВР извършва проверка на място преди експедиране на доставката за съответствието между данните, посочени в заявлението по ал. 2, и огнестрелните оръжия и боеприпасите, предназначени за транспортиране, и на лицата, които ще осъществяват въоръжената охрана на транспортните средства.
(5) Разрешението за транспортиране по ал. 1 се издава по реда на чл. 118, има срок на действие 3 месеца от датата на издаването му и в рамките на този срок може да се използва еднократно.
(6) Разрешението за транспортиране на огнестрелни оръжия и боеприпаси придружава доставката и се представя при поискване от компетентните органи на другите държави членки.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на чл. 114, съгласно редакцията на комисията по доклада.
Гласували 81 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Член 115.
Предложение на народния представител Николай Петков и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Венцислав Лаков, Любомир Владимиров и Огнян Стоичков, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 115:
„Чл. 115. (1) Разрешение за еднократно транспортиране на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях от територията на Република България до територията на друга държава членка/други държави членки се издава на лица, получили разрешение за придобиване и/или съхранение по реда на този закон, от директора на ГДОП на МВР или оправомощено от него длъжностно лице.
(2) Лицата по ал. 1 представят заявление по образец до ГДОП на МВР, в което се посочват:
1. основателна причина за издаване на разрешението;
2. данни за получателя, доставчика и за лицата, осъществяващи транспортирането на доставката - име, адрес, телефонен номер и адрес на електронната поща;
3. количество и идентификационни данни на огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях;
4. описание на начина на транспортиране и на маршрута на доставката;
5. дата на изпращане и очаквана дата на получаване;
(3) Заявлението по ал. 2 се придружава от:
1. копие от съответното разрешение;
2. предварително писмено съгласие за приемане на доставката, издадено от компетентен орган на приемащата държава членка, когато такова се изисква по националното й законодателство;
3. документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 12.
(4) Главна дирекция “Охранителна полиция” на МВР извършва проверка на място преди експедиране на доставката за съответствието между данните, декларирани в заявлението, и вида и количеството на огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях в доставката.
(5) Разрешението за транспортиране се издава по реда на чл. 118 и има срок на действие 3 месеца от датата на издаването му и в рамките на този срок може да се използва еднократно.
(6) Разрешението за транспортиране по ал. 1 придружава доставката и се представя при поискване от компетентните органи на държавите членки.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на чл. 115, съгласно редакцията на комисията по доклада.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По чл. 116 и чл. 117 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Има ли изказвания по тези членове? Няма.
Подлагам на гласуване текстовете на чл. 116 и 117 по вносител, които комисията подкрепя.
Гласували 84 народни представители: за 83, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Член 118.
Предложение на народния представител Николай Петков и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 118:
“Чл. 118. (1) При постъпване на документацията по чл. 112, ал. 2, чл. 114, ал. 2 и чл. 115, ал. 2 и 3, ГДОП на МВР оценява пълнотата и съответствието на подадените документи с изискванията за издаване на разрешение.
(2) При констатиране на непълноти и/или несъответствия с изискванията на този закон ГДОП на МВР уведомява писмено заявителя и дава указания и 30-дневен срок за отстраняването им, в който срокът по ал. 4 спира да тече.
(3) Ако констатираните непълноти и/или несъответствия не бъдат отстранени в дадения срок по ал. 2, производството по издаване на разрешението се прекратява.
(4) Директорът на ГДОП на МВР или оправомощено от него длъжностно лице издава разрешение или мотивирано отказва издаването му в едномесечен срок от подаване на заявлението.
(5) Отказът по ал. 4 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(6) При постъпване на документите по чл. 116, ал. 4 и чл. 117, ал. 2 ГДОП на МВР издава Европейски паспорт за огнестрелно оръжие.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на чл. 118 съгласно редакцията на комисията и по доклада.
Гласували 81 народни представители: за 80, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 119.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на чл. 119 по вносител, който комисията подкрепя.
Гласували 79 народни представители: за 78, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По чл. 120 има предложение от народния представител Христо Бисеров.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 120:
„Чл. 120. (1) Лица, пребиваващи на територията на други държави членки, могат да транспортират огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях на територията на Република България с разрешение за транспортиране или с Европейския паспорт за огнестрелно оръжие, издадено от съответния компетентен орган на държавата членка, в която са пребиваващи, след предварително писмено съгласие от МВР.
(2) Когато лицето по ал. 1 транспортира огнестрелно оръжие за ловни, спортни или културни цели на територията на Република България, може да носи и употребява оръжието само в срока и за целите, посочени в документа, удостоверяващ причината на пребиваването му, или в поканата за участие в спортно или ловно мероприятие.
(3) Не се изисква разрешение за транспортиране на боеприпаси за неогнестрелни оръжия по реда на този раздел.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на чл. 120 съгласно редакцията на комисията по доклада.
Гласували 76 народни представители: за 75, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: „Глава шеста.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на Глава шеста да се измени така: „Глава шеста – внос, износ и транзитен превоз на взривни вещества, пиротехнически изделия, огнестрелни оръжия и боеприпаси”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието на Глава шеста, както е редакцията на комисията по доклада.
Гласували 80 народни представители: за 79, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По чл. 121 има предложение от народния представител Николай Петков и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 121:
„Чл. 121. (1) Транспортиране с цел внос и/или износ на взривни вещества, пиротехнически изделия, огнестрелни оръжия и боеприпаси за и/или от територията на Република България се извършва от физически и юридически лица, регистрирани като търговци по националното законодателство на държава членка, след получаване на разрешение за транспортиране при внос/износ на взривни вещества, пиротехнически изделия, огнестрелни оръжия и боеприпаси, издадено от директора на ГДОП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице.
(2) Лицата по ал. 1 подават до директора на ГДОП на МВР заявление по образец, придружено от следните документи:
1. ЕИК, когато са регистрирани по реда на Търговския закон, или удостоверение за вписване в съответния регистър по националното законодателство на другата държава членка - в легализиран превод на български език;
2. документите по чл. 61, ал. 4 за управителя или за членовете на управителния орган на лицето по ал. 1;
3. разрешение за придобиване и/или съхранение, издадено по реда на този закон – при внос;
4. адрес на обекта за съхранение на взривни вещества, пиротехнически изделия, огнестрелни оръжия и боеприпаси - при внос;
5. копие от документ, удостоверяващ правното основание за ползване на обекта по т. 4, когато лицето по ал. 1 няма разрешение за съхранение;
6. копие от договори за търговски сделки с контрагенти, установени на територията на третата държава, със заличена информация, представляваща търговска тайна;
7. удостоверение за годност на превозното средство, в случаите когато такова се изисква, съгласно изискванията на международните споразумения за превоз на опасни товари, по които Република България е страна;
8. копие от договор с лице, получило лиценз да извършва охранителна дейност по реда на Закона за частната охранителна дейност; когато доставката ще се охранява от служители на лицето по ал. 1, се представя копие от удостоверението за регистрация, издадено по реда на Закона за частната охранителна дейност;
9. предварително писмено съгласие, издадено от компетентен орган на третата държава, когато това е предвидено в националното й законодателство - при износ;
10. декларация, че обектът за производство на взривни вещества за граждански цели, разположен на територията на третата държава, е получил буквено-цифров код съгласно изискванията на чл. 15, ал. 3 или е получил буквено-цифров код от компетентен орган на друга държава членка;
11. документ за платена държавна такса в размер, определен с тарифата по чл. 12.
(3) Когато лицето по ал. 1 е получило разрешение за производство, търговия или съхранение по реда на този закон, то не представя документите по ал. 2, т. 1-5.
(4) Когато взривните вещества, пиротехническите изделия, огнестрелните оръжия и боеприпасите попадат в обхвата на Закона за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба, се прилагат и изискванията, установени в него, и не се подават документите по ал. 2, т. 1, 2, 6 и 9.
(5) Когато взривните вещества за граждански цели и пиротехнически изделия нямат нанесена “СЕ” маркировка, могат да се внасят само количества, предназначени за провеждане на тестове за оценяване на съответствието им съгласно Закона за техническите изисквания към продуктите.
(6) Разрешението по ал. 1 придружава доставката и се представя при поискване от компетентните органи на държавите, през територията на които доставката преминава.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на чл. 121 съгласно редакцията на комисията по доклада.
Гласували 73 народни представители: за 72, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По чл. 122 има предложение от народния представител Николай Петков и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 122:
„Чл. 122. (1) Огнестрелни оръжия за самоотбрана, за ловни, за спортни или за културни цели и боеприпаси за тях могат да се внасят и изнасят от лица, получили разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба по реда на Глава четвърта, след получаване на разрешение за внос и износ, издадено от директора на ГДОП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице.
(2) Лицата по ал. 1 подават до директора на ГДОП на МВР заявление по образец, придружено от следните документи:
1. копие от разрешението за съответните дейности, издадено по реда на този закон;
2. документ, удостоверяващ причината за издаване на разрешението за внос и/или износ;
3. предварително писмено съгласие, издадено от компетентен орган на третата държава, когато това е предвидено в националното й законодателство - при износ;
4. сертификат за качество - при внос на нови огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях;
5. документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 12.
(3) Когато лицата по ал. 1 не придружават доставката, трябва да осигурят транспортирането й със специално оборудвани и допуснати за целта от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията превозни средства, когато това се изисква съгласно международните споразумения за превоз на опасни товари, по които Република България е страна.
(4) Разрешението за внос и износ придружава доставката и се представя при поискване от компетентните органи на държавите, през които преминава.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Моля да гласуваме текста на чл. 122 съгласно редакцията на комисията по доклада.
Гласували 76 народни представители: за 75, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По чл. 123 има предложение от Николай Петков и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 123:
„Чл. 123. (1) Български граждани, граждани на други държави членки, пребиваващи на територията на Република България, граждани на трета държава, постоянно пребиваващи на територията на Република България, физически и юридически лица, регистрирани като търговци и юридически лица с нестопанска цел, регистрирани по националното законодателство на държава членка могат да внасят огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, придобити в трета държава, когато предварително са получили разрешение за придобиване по реда чл. 76 и разрешение за внос.
(2) Лицата по ал. 1 подават до директора на ГДОП на МВР заявление по образец, придружено от документацията по чл. 122, ал. 2, т. 1, 2, 4 и 5.
(3) Лицата по ал. 1 спазват изискванията на чл. 85.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на чл. 123, съгласно редакцията на комисията по доклада.
Гласували 74 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По чл. 124 има предложение на Николай Петков и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на Христо Бисеров. Предложението е оттеглено.
Предложение на Спас Панчев. Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 124:
“Чл. 124. (1) При постъпване на заявлението и документацията по чл. 121, 122, 123 или чл. 126, ал. 2 ГДОП на МВР оценява пълнотата и съответствието на подадената документация с изискванията за издаване на разрешение.
(2) При констатиране на непълноти и/или несъответствия с изискванията за издаване на разрешение ГДОП на МВР уведомява писмено заявителя и дава указания и 30-дневен срок за отстраняването им, в който срокът по ал. 4 спира да тече.
(3) Ако констатираните непълноти и/или несъответствия не бъдат отстранени в дадения срок по ал. 2, производството по издаване на разрешението се прекратява.
(4) Директорът на ГДОП на МВР или оправомощено от него длъжностно лице издава разрешение или мотивирано отказва издаването му в едномесечен срок от подаване на заявлението.
(5) Отказът по ал. 4 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Има ли изказвания по така направеното предложение? Няма.
Подлагам на гласуване текста на чл. 124, съгласно редакцията на комисията по доклада.
Гласували 77 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По чл. 135 има предложение на Николай Петков и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на Лаков, Владимиров и Стоичков. Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 125:
„Чл. 125. (1) Разрешенията по чл. 121, 122, 123 и чл. 126, ал. 1 се издават за срок 6 месеца и в рамките на този срок могат да се използват многократно.
(2) Издадените разрешения по ал. 1 важат само за посочените в тях видове изделия в съответните количества и могат да се използват само от лицата, на чието име са издадени.
(3) Не се изискват разрешения за транспортиране с цел внос и/или износ на боеприпаси за неогнестрелно оръжие.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на чл. 125, съгласно редакцията на комисията по доклада.
Гласували 73 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Колеги, часът е 11,00. Почивка до 11,30 ч. Продължаваме с четенето на същия законопроект.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля народните представители да заемат местата си. Продължаваме с второто четене на доклада.
Заповядайте, господин Ципов.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
По чл. 126 – предложение на Николай Петков и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 126:
„Чл. 126. (1) Физически лица, пребиваващи на територията на трета държава, могат да внасят/изнасят до и от територията на Република България огнестрелни оръжия за ловни, спортни и културни цели и боеприпаси за тях след получаване на разрешение за внос/износ от директора на ГДОП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице.
(2) Лицата по ал. 1 подават до директора на ГДОП на МВР заявление по образец, в което се посочват идентификационни данни на огнестрелното оръжие и боеприпасите за него, придружено със следните документи:
1. документ, удостоверяващ причината за внос/износ – покана, в която е посочено мястото, на което ще се проведе съответното мероприятие, и времетраенето му;
2. копие от документа, удостоверяващ, че лицето има право да носи и употребява огнестрелното оръжие, издаден от компетентен орган на третата държава;
3. документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 12.
(3) Разрешението за внос/износ по ал. 1 се издава по реда на чл. 124.
(4) Лицата по ал. 1 могат да транспортират внесеното на територията на Република България огнестрелно оръжие и боеприпаси за него на територията на друга държава членка след получаване на Европейски паспорт за огнестрелното оръжие по реда на чл. 117 и 118.
(5) Физически лица, пребиваващи на територията на трета държава, могат да внасят/изнасят на територията на Република България огнестрелно оръжие за самоотбрана и боеприпаси за него само в случаите, когато са служители на държавна или международна организация с предмет на дейност борба с престъпността или осъществяват охрана на официални делегации от трети държави.
(6) Когато лицата по ал. 1 и 5 внасят/изнасят огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, те могат да носят и употребяват оръжието само в срока и за целите, посочени в документа, удостоверяващ причините за пребиваването им, или в поканата за участие в спортното или ловното мероприятие. Огнестрелното оръжие и боеприпасите за него се съхраняват при условията на чл. 98, ал. 1-3.
(7) Лицата по ал. 5 декларират внесените/изнесените огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях на ГКПП.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване чл. 126 в редакцията на комисията.
Гласували 74 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 127:
“Чл. 127. (1) Физически лица, пребиваващи на територията на трета държава, транзитно преминаващи през територията на Република България, пренасят притежаваното от тях огнестрелно оръжие за самоотбрана, за ловни, спортни и културни цели и боеприпаси за него без разрешение, но задължително го декларират на ГКПП.
(2) Спускателният механизъм на оръжието по ал. 1 се запечатва при внасянето и се разпечатва при изнасянето му от органите на МВР на ГКПП.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 127.
Гласували 78 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
По реда на чл. 55 от нашия правилник вицепремиерът и министър на финансите господин Дянков иска думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Във връзка със запитване на народни представители относно разходване на средствата по преходния остатък, излишък на Здравната каса в БНБ от 2000 г. досега бих искал да отговоря следното.
По предварителни данни наличностите по сметки на Здравната каса в БНБ към 31 юли 2010 г. са в размер на 1 млрд. 234 млн. 700 хил. лв. От тях по текущи бюджетни сметки – 885 млн. лв., и по депозитни сметки – 350 млн. лв.
Точният размер на средствата, които Касата може да изразходва всяка година, се съгласуват и гласуват със Закона за бюджета на Здравната каса. Средствата от преходния остатък, тоест от натрупания резерв, който се съхранява по сметки в БНБ, могат да се изразходват само тогава, когато Касата е с планиран дефицит.
Бюджетът на Здравната каса е част от общия консолидиран държавен бюджет. През 2004 г. съгласно Закона за държавния бюджет на Република България за 2003 г. и във връзка с изпълнение на критерия по Споразумението с Международния валутен фонд приходите от здравноосигурителни вноски, глоби, санкции и други неданъчни приходи, както и възстановените разходи се централизират в единната сметка.
Ето как се движат нещата хронологично. От своето създаване до 2002 г. Здравната каса е разпределяла по-малки разходи от общия размер на събраните приходи от здравноосигурителните вноски. В рамките на този период се натрупват наличности по сметки в размер на 781 млн. лв. Съгласно изискванията на Закона за здравното осигуряване с решение на Управителния съвет на Здравната каса средствата са инвестирани на депозит в БНБ, за което Касата получава и постъпления от лихви.
През 2005 г. депозираните средства в БНБ намаляват от 757 млн. лв. на 654 млн. лв. в съответствие с предвидения дефицит по Закона за бюджета.
През 2006 г. Касата започва да финансира изцяло болничната помощ. Във връзка с това част от средствата в наличностите се използват за здравноосигурителни плащания. В резултат на това средствата по сметка на преходния остатък в БНБ остават на 367 млн. лв.
През 2007 г. Здравната каса е на дефицит. Ето защо държавата я субсидира със средства от републиканския бюджет в размер на 339 млн. лв. По този начин наличността в сметките в БНБ се запазва.
През 2008 г. Здравната каса отново е с дефицит. Държавата покрива разликата между приходите и разходите с 206 млн. лв. от републиканския бюджет. Наличността по сметки в БНБ в размер на 375 млн. лв. се запазва. С други думи, през 2008 г. предишното правителство отново субсидира Касата, но не пипа резерва й.
През 2009 и 2010 г. бюджетът на Здравната каса се формира единствено от приходи от здравноосигурителни вноски и трансфери за здравно осигуряване. Субсидии от републиканския бюджет не са необходими и такива не са правени.
Уважаеми народни представители, в заключение – през всичките тези години от 2000-та насам, резервът на Касата не е пипан, в която и да е година. В годините, в които тя е на дефицит, този дефицит е бил покриван със средства от републиканския бюджет.
Нашето правителство не е харчило пари от резерва на Касата за покриване на каквито и да е било други разходи. Няма и да го направи.
По смисъла на закона резервът на Здравната каса е част от фискалния резерв, следователно изразходването на средства от резерва на Касата означава да се намали фискалния резерв и да се увеличи бюджетния дефицит над заложеното в бюджетната рамка. Увеличаването на дефицита ще бъде в ущърб не само на лекарите и пациентите, но и на всички граждани. Това не би било отговорна политика и ние няма да го правим. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Продължаваме с второто четене.
Господин Ципов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
По чл. 128 – предложение на Николай Петков и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 128:
„Чл. 128. (1) Транзитен превоз на взривни вещества, пиротехнически изделия, огнестрелни оръжия и боеприпаси през територията на Република България се извършва от физически и юридически лица, регистрирани като търговци, след издаване на разрешение за транзитен превоз от директора на ГДОП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице.
(2) Лицата по ал. 1 подават заявление по образец до директора на ГДОП на МВР, придружено със следните документи:
1. разрешение за внос или за транзитен превоз през територията на държавата, следваща Република България по маршрута на транзитния превоз, издадено от компетентния орган на съответната държава;
2. удостоверение за годност на превозните средства в случаите, когато такива се изискват съгласно изискванията на международните споразумения за превоз на опасни товари, по които Република България е страна;
3. при автомобилни превози - валидни ADR свидетелства на водачите, когато стоките са включени в международните споразумения за превоз на опасни товари, по които Република България е страна;
4. документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 12”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: В т. 3 след „на опасни товари” – „по пътищата, по които Република България е страна”. Може би е грешка на езика, че пропуснахте „по пътищата”?
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Не, извинявам се. Не го пропуснах.
Правя процедурно предложение в т. 3 думите „по пътищата” да бъдат заличени, тъй като коректното изписване е: „международните споразумения за превоз на опасни товари, по които Република България е страна”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Значи, „в международните споразумения за превоз на опасни товари по пътищата, по които Република България е страна” да отпадне „по пътищата”.
Подлагам на гласуване редакционното предложение на господин Ципов в чл. 128, ал. 2, т. 3, „по пътищата” като текст да отпадне.
Гласуваме!
Гласували 91 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Сега гласуваме целия текст на чл. 128 с приетата вече редакционна поправка в ал. 2, т. 3.
Гласували 91 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По чл. 129 – предложение на Лаков, Владимиров и Стоичков.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 129:
„Чл. 129. (1) Разрешението за транзитен превоз на взривни вещества, пиротехнически изделия, огнестрелни оръжия и боеприпаси се издава по реда на чл. 124, има срок на валидност 3 месеца и в рамките на този срок може да се използва еднократно.
(2) Издадените разрешения по ал. 1 важат само за посочените в тях видове изделия в съответните количества и могат да се използват само от лицата, на чието име са издадени.
(3) Не се изисква разрешение за транзитен превоз на боеприпаси за неогнестрални оръжия”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания няма.
Гласуваме чл. 129 в редакцията на комисията.
Гласували 98 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По чл. 130 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме чл. 130.
Гласували 96 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По чл. 131 има предложение на Николай Петков и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 131:
„Чл. 131. Митническите органи към ГКПП отразяват в издадените разрешения по тази глава датата на осъществения внос, износ и транзитен превоз, както и съответното количество взривни вещества, пиротехнически изделия, огнестрелни оръжия и боеприпаси”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания няма.
Гласуваме чл. 131 в редакцията на комисията.
Гласували 101 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По Глава седма има предложение на народния представител Христо Бисеров за ново наименование:
„Глава седма – Ремонтни дейности, видоизменяне, бракуване, унищожаване и утилизация”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Лаков, Владимиров и Стоичков – предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава седма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Христо Бисеров за наименование на Глава седма, което комисията не подкрепя.
Гласували 90 народни представители: за 17, против 61, въздържали се 12.
Предложението не е прието.
А сега гласуваме предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за наименованието на Глава седма.
Гласували 92 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Раздел І – предложение на Николай Петков и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на Христо Бисеров за ново наименование на Раздел І: „Ремонтни дейности и видоизменяне на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Лаков, Владимиров и Стоичков.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на Раздел І да се измени така: „Ремонтни дейности на оръжия и боеприпаси за тях.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Христо Бисеров, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 28, против 59, въздържали се 8.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на комисията за наименование на Раздел І.
Гласували 89 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Член 132 – предложение на Николай Петков и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на Христо Бисеров.
Комисията подкрепя предложението по т. 1 и не го подкрепя по т. 2.
„2. Създава се нов чл. 132а със следното съдържание:
„Чл. 132а. „Видоизменяне на огнестрелното оръжие” са технически операции, водещи до съществена промяна на основните характеристики на оръжието (конструкция и принцип на действие).”
Предложение на народния представител Спас Панчев.
Заявка за оттегляне в залата от господин Панчев.
Предложение на Лаков, Владимиров и Стоичков.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 132:
„Чл. 132. (1) Ремонтни дейности по смисъла на този закон са:
1. разглобяване на оръжия, подмяна на негодни детайли с нови или рециклирани и сглобяване с цел привеждането им към годност за употреба;
2. операции, предвидени в съответните технологии за привеждане на боеприпасите за огнестрелни оръжия в съответствие с установените стандарти, с цел привеждането им към годност за употреба.
(2) За ремонтна дейност се считат техническите прегледи, даването на експертна оценка за техническата годност и обезопасяването от нежелателен достъп и от сработване по предназначение на огнестрелните оръжия, както и даване на експертна оценка за дулната енергия на пневматични оръжия.
(3) Не се счита за ремонтна дейност:
1. реставрацията на негодни за употреба огнестрелни оръжия за колекциониране;
2. преработката на взривни вещества с цел привеждането им в съответствие с установените стандарти.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по обсъжданите текстове? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Христо Бисеров в частта, която не се подкрепя от комисията. Това е предложението му по т. 2.
Гласували 97 народни представители: за 11, против 77, въздържали се 9.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме чл. 132 в редакцията на комисията.
Гласували 90 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Член 133 – предложение на Николай Петков и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на Христо Бисеров – в чл. 133, ал. 1 и ал. 2 след думите „ремонтни дейности” да се добавят думите „и видоизменяне”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Лаков, Владимиров и Стоичков.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 133:
„Чл. 133. (1) Ремонтни дейности по чл. 132 могат да извършват освен лицата, получили разрешение за производство по реда на глава втора, и физически и юридически лица, регистрирани като търговци по националното законодателство на държава членка, които са получили разрешение за ремонтни дейности, издадено от директора на ГДОП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за ремонт.
(2) Ремонтни дейности по чл. 132, ал. 2 се извършват и от служители на компетентни структури на МВР, СДВР или ОДМВР, за което се заплаща такса в размер, определен с тарифата по чл. 12.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Христо Бисеров, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 6, против 79, въздържали се 4.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме чл. 133 в редакцията на комисията.
Гласували 84 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Член 134 – предложение на Николай Петков и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на Христо Бисеров:
„1. В чл. 134, ал. 1 и ал. 2 след думите „ремонтни дейности” да се добавят думите „и видоизменяне”.
2. В чл. 134, ал. 1 след думите „за ремонт” се добавят думите „и видоизменяне”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Лаков, Владимиров и Стоичков.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 134:
„Чл. 134. (1) Лицата по чл. 133, ал. 1, извършващи ремонтни дейности по чл. 132, ал. 1, т. 1, трябва да разполагат с обекти за ремонт, отговарящи на изискванията за физическа защита на строежите съгласно Закона за устройство на територията и притежаващи разрешение за ползване или друг заместващ го документ, издаден по реда на Закона за устройство на територията.
(2) Лицата по чл. 133, ал. 1, извършващи ремонтни дейности по чл. 132, ал. 1, т. 2, трябва да разполагат с обекти, отговарящи на техническите правила и норми за проектиране на строежи, предназначени за производство и съхранение на взривни вещества, боеприпаси и пиротехнически изделия, и на изискванията за физическа защита на строежите съгласно Закона за устройство на територията и притежаващи разрешение за ползване или друг заместващ го документ, издаден по реда на Закона за устройство на територията.
(3) Служителите на лицата по чл. 133, ал. 1 трябва да притежават квалификация за извършване на ремонтна дейност на оръжия и боеприпаси за тях, определена в наредбата по чл. 14, ал. 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Гласуваме предложението на Христо Бисеров, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 12, против 74, въздържали се 3.
Предложението не е прието.
Гласуваме чл. 134 в редакцията на комисията.
Гласували 84 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 3.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По чл. 135 има предложение на Николай Петков и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение на Христо Бисеров:
1. В чл. 135 след думите „ремонтни дейности” да се добавят думите „и видоизменяне”.
2. В чл. 135, т. 5 „престъпление от общ характер” се заменя с „тежко умишлено престъпление”, накрая се добавя „което е относимо към регламентираните дейности по този закон”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на Лаков, Владимиров и Стоичков, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 135:
„Чл. 135. За получаване на разрешение за ремонтни дейности лицата по чл. 133, ал. 1 подават до директора на ГДОП на МВР, съответно до началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за ремонт, заявление по образец, придружено от:
1. документите по чл. 17, ал. 1, т.1-4, 6 и 15;
2. документ, удостоверяващ квалификацията на лицата по чл. 134, ал. 3;
3. копие от договор с лице, получило лиценз да извършва охранителна дейност по реда на Закона за частната охранителна дейност; когато охраната на обектите за ремонт ще се осъществява от служители на лицето по чл. 133, ал. 1, се представя копие от удостоверение за регистрация, издадено по реда на Закона за частната охранителна дейност;
4. копие от договор за СОТ за обектите по чл. 134, ал. 1;
5. свидетелство за съдимост или аналогичен документ по националното законодателство на друга държава на управителя/управителите или членовете на управителните органи на лицето по чл. 133, ал. 1, удостоверяващо, че съответното лице не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер;
6. официален документ, издаден от орган на съдебната власт, или съответен документ по националното законодателство на друга държава, удостоверяващ, че срещу управителя/управителите или членовете на управителните органи на лицето по чл. 133, ал. 1 няма образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер;
7. медицинско свидетелство от лечебно заведение или аналогичен документ по националното законодателство на друга държава, удостоверяващо, че управителят/управителите или членовете на управителните органи на лицето по чл. 133, ал. 1 не страдат от психически разстройства;
8. декларация от управителя/управителите или членовете на управителните органи на лицето по чл. 133, ал. 1, че за тях не са налице обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 5-8.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Желаещи за изказване? Не виждам.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Христо Бисеров, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 84 народни представители: за 17, против 64, въздържали се 3.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване предложението на комисията в редакцията на комисията по чл. 135.
Гласували 78 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По чл. 136 има предложение на Николай Петков и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Има предложение на Христо Бисеров:
В чл. 136, ал. 1 след думите „за ремонт” се добавят думите „и видоизменяне”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на Лаков, Владимиров и Стоичков, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 136:
„Чл. 136. (1) При постъпване на заявлението и документацията по чл. 135 ГДОП на МВР, съответно РУ на МВР по местонахождението на обекта за ремонт, оценява пълнотата и съответствието на подадената документация с изискванията за издаване на разрешение и извършва проверка на място на обекта за ремонт.
(2) При констатиране на непълноти и/или несъответствие с изискванията на този закон ГДОП на МВР, съответно РУ на МВР, уведомява писмено заявителя и дава указания и 30-дневен срок за отстраняването им, в който срокът по ал. 4 спира да тече.
(3) Ако констатираните непълноти и/или несъответствия не бъдат отстранени в дадения срок по ал. 2, производството по издаване на разрешението се прекратява.
(4) Директорът на ГДОП на МВР или оправомощено от него длъжностно лице, съответно началникът на РУ на МВР по местонахождението на обекта за ремонт, издава разрешение или мотивирано отказва издаването му в едномесечен срок от подаване на заявлението.
(5) Отказът по ал. 4 подлежи на обжалване по реда на Административно-процесуалния кодекс.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Желаещи да се изкажат? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Христо Бисеров, неподкрепено от комисията.
Гласували 81 народни представители: за 16, против 61, въздържали се 4.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване чл. 136 в редакцията на комисията.
Гласували 82 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По чл. 137 има предложение на Николай Петков и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение на Христо Бисеров:
1. В чл.137 след думите „ремонтни дейности” да се добавят думите „и видоизменяне”.
2. В чл. 137 „валидно за срок пет години от датата на издаването му” се заменя с „безсрочно”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на Лаков, Владимиров и Стоичков, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 137:
„Чл. 137. Разрешението за ремонтни дейности на оръжие и боеприпаси за тях е валидно за срок пет години от датата на издаването му, важи само за посочените в него дейности и може да се използва само от лицето, на чието име е издадено.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Първо поставям на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Христо Бисеров.
Гласували 79 народни представители: за 20, против 51, въздържали се 8.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване чл. 137 в редакцията на комисията.
Гласували 80 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Член 138.
Предложение на Христо Бисеров:
„В чл. 138 след думите „ремонтни дейности” да се добавят думите „и видоизменяне”.”
Предложение на Лаков, Владимиров и Стоичков.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 138.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Първо, гласуваме предложението на народния представител Христо Бисеров, което не се подкрепя.
Гласували 82 народни представители: за 10, против 68, въздържали се 4.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме чл. 138 по вносител.
Гласували 77 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Член 139.
Предложение на Николай Петков и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на Христо Бисеров:
„В чл. 139, ал. 1 и 2 след думите „ремонтни дейности” да се добавят думите „и видоизменяне”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Лаков, Владимиров и Стоичков.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 139:
„Чл. 139. (1) Лицето, получило разрешение за ремонтни дейности на оръжия и боеприпаси за тях, уведомява директора на ГДОП на МВР, съответно началника на РУ на МВР, при:
1. преустройство на обектите по чл. 134, ал. 1 и 2;
2. промяна на лицата по чл. 134, ал. 3;
3. промяна на търговската регистрация;
(2) В случаите по ал. 1 лицето, получило разрешение за ремонтни дейности, представя в 14-дневен срок от настъпването на промяната документите, свързани с нея, когато е приложимо, и документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 12.
(3) Оценяването на документите по ал. 2 и проверката на място на обектите за ремонт, когато е необходимо, се извършват по реда на чл. 136, ал. 1–3.
(4) Директорът на ГДОП на МВР или оправомощено от него длъжностно лице, съответно началникът на РУ на МВР по местонахождението на обекта за ремонт, отразява в 14-дневен срок промяната в издаденото разрешение за ремонтни дейности.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли желаещи народни представители да се изкажат? Няма.
Първо, гласуваме предложението на народния представител Христо Бисеров, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 83 народни представители: за 18, против 63, въздържали се 2.
Предложението не е прието.
Сега поставям на гласуване редакцията, която ни се предлага от комисията на чл. 139.
Гласували 83 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 5.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Член 140 – предложение на Николай Петков и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на Христо Бисеров:
„1. В чл. 140, ал. 1, т. 1, ал. 5 след думите „ ремонтни дейности” да се добавят думите „и видоизменяне”.
2. В чл. 140, ал. 1, т. 2 след думите „за ремонт” се добавят думите „и видоизменяне”.
3. В чл. 140, ал. 2, накрая се добавя: „или по електронен път”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Лаков, Владимиров и Стоичков:
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 140:
„Чл. 140. (1) Лицата по чл. 133, ал. 1 водят регистър, който съдържа:
1. идентификационни данни на приетите за ремонт оръжия и/или боеприпаси за тях;
2. име и адрес на лицето, което е предоставило оръжията и/или боеприпасите за тях за ремонт, номер на разрешението за носене и употреба и дата;
3. идентификационни данни на основните части или компоненти, които са подменени, и номер на разрешението за придобиването им.
(2) Лицата по ал. 1 в срок от 10 работни дни след приключване на всяко тримесечие представят на директора на ГДОП на МВР или на съответния началник на РУ на МВР, издал разрешението, копие от регистъра за изтеклото тримесечие, на хартиен или електронен носител.
(3) Данните по ал. 1 се съхраняват от лицата по чл. 133, ал. 1 за период 10 години от датата на вписването им в регистъра и се предоставят при поискване на органите на МВР.
(4) При прекратяване на дейността си лицата по чл. 133, ал. 1 предават в едномесечен срок регистъра по ал. 1 на съответния орган на МВР.
(5) В случаите по ал. 4 разрешението за ремонтни дейности прекратява действието си и обстоятелството се вписва в регистъра по чл. 11.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Първо, гласуваме предложението на народния представител Христо Бисеров, неподкрепено от комисията.
Гласували 78 народни представители: за 10, против 62, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Сега ще гласуваме чл. 140 в редакцията на комисията.
Гласували 78 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Член 141 – предложение на Христо Бисеров:
„В чл. 141 след думите „ремонтни дейности” да се добавят думите „и видоизменяне”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Лаков, Владимиров и Стоичков.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 141.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме предложението на народния представител Христо Бисеров, неподкрепено от комисията.
Гласували 79 народни представители: за 6, против 71, въздържали се 2.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме чл. 141 по вносител.
Гласували 75 народни представители: за 73, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Предложение на народния представител Христо Бисеров за чл. 142:
В чл. 142 след думите „за ремонт” се добавят думите „и видоизменяне”.
Предложение на народните представители Венцислав Лаков, Любомир Владимиров и Огнян Стоичков.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 142:
„Чл. 142. (1) При приемане на оръжие за ремонт, лицето получило разрешение за ремонт съставя двустранен приемо-предавателен протокол по образец.
(2) Приетото за ремонт огнестрелно оръжие в извънработно време се съхранява при спазване изискванията на чл. 98.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме предложението на народния представител Христо Бисеров, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 77 народни представители: за 6, против 66, въздържали се 5.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване чл. 142 в редакцията на комисията.
Гласували 74 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Предложение на народния представител Николай Петков и група народни представители за чл. 143.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Христо Бисеров:
„1. В чл. 143 след думите „за ремонт” се добавят думите „и видоизменяне”.
2. В чл. 143 „след предварително уведомяване на съответния компетентен орган, издал разрешението на ремонтни дейности”се заменя с „както и до други обекти за ремонт , придружени от копие на регистъра по чл.140”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Венцислав Лаков, Любомир Владимиров и Огнян Стоичков.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 143:
„Чл. 143. Лицата по чл. 133, ал. 1 и лицата, получили разрешение за търговия по реда на този закон, могат да транспортират приетите за ремонт оръжия от обекта за ремонт или търговския обект до стрелбище с цел прострелването им, както и до друг обект за ремонт или търговски обект и обратно, след предварително уведомяване на съответния компетентен орган, на чиято територия се намира обекта, до който се осъществява транспортирането.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Няма желаещи депутати за изказвания?
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Христо Бисеров, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 73 народни представители: за 13, против 57, въздържали се 3.
Предложението не е прието.
Гласуваме чл. 143 в редакцията на комисията.
Гласували 72 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Предложение на народния представител Николай Петков и група народни представители за чл. 144.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Венцислав Лаков, Любомир Владимиров и Огнян Стоичков.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 144:
„Чл. 144. Забраняват се:
1. извършването на ремонтна дейност на боеприпаси без предварителен инструктаж съгласно технологичните изисквания за правилата на безопасност при работа с тях, определени от производителя;
2. промяна в конструкцията и механизмите на оръжията и боеприпасите, свързани с тяхното действие;
3. монтаж на детайли от различни модели и системи или на детайли, изработени от различен от оригиналния материал, с изключение на неметални детайли (приклади, ложи, полуложи, ръкохватки и др.);
4. промяна на фабрично наложени номера върху основните компоненти и/или на уникалната маркировка по чл. 26 и 27 или маркировката съгласно Конвенцията относно взаимното признаване на контролните щемпели върху преносимите огнестрелни оръжия, подписана на 1 юли 1969 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма желаещи.
Гласуваме чл. 144 в редакцията на комисията.
Гласували 71 народни представители: за 71, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: „Раздел ІІ.”
Предложение на народния представител Николай Петков и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на Раздел II да се измени така:
„Раздел II – Бракуване и унищожаване на взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия и утилизация на оръжия и боеприпаси”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на комисията за редакцията на наименованието на Раздел ІІ.
Гласували 69 народни представители: за 67, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Предложение на народния представител Николай Петков и група народни представители за чл. 145.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 145:
„Чл. 145. (1) На бракуване и унищожаване задължително подлежат:
1. негодни за употреба пиротехнически изделия и взривни вещества;
2. огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, чието разглобяване е опасно или технически невъзможно;
3. оръжия, с изключение на тези за колекциониране, когато повредите на основни части от тях са довели до постоянна нефункционалност и е невъзможно да бъдат отстранени, подменени или модифицирани, без да се наруши конструкцията им;
4. огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях без нанесена уникална маркировка по чл. 26 и 27;
5. взривни вещества за граждански цели без нанесена уникална идентификация по чл. 29, ал. 1.
(2) Годни части от бракувани огнестрелни оръжия могат да бъдат използвани за ремонтни дейности при условията на чл. 141 след извършване на утилизацията им и заличаване на уникалната маркировка, ако същата е поставена на съответния годен основен компонент.
(3) Заличаването на маркировката по ал. 2 се извършва от лицето, извършващо утилизацията.
(4) Взривните вещества, оръжията, боеприпасите и пиротехническите изделия, извън тези по ал. 1, могат да се бракуват или унищожават по реда на членове от 146 до 150 по желание на собственика им.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
Гласуваме чл. 145, съгласно доклада на комисията.
Гласували 75 народни представители: за 74, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По чл. 146 и 147 комисията подкрепя текстовете на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване ан блок чл. 146 и 147 по вносител и комисия.
Гласували 75 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Член 148.
Предложение на Николай Петков и група народни представители. Комисията подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Христо Бисеров. Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 148:
„Чл. 148. (1) Взривни вещества, боеприпаси за оръжия и пиротехнически изделия се унищожават чрез взривяване или изгаряне.
(2) Чрез взривяване се унищожават взривни вещества, които не са загубили способността си да детонират - снаряди, мини, челни части на реактивни гранати и взриватели, запалки, капсули, електродетонатори и други средства за взривяване, ексудирали нитроестерни взривни вещества.
(3) Чрез изгаряне се унищожават взривни вещества, загубили способност да детонират - барути, пиротехнически средства и състави и боеприпаси за оръжие с калибър до 15 мм.
(4) Допуска се унищожаването на взривни вещества по химически начин при спазване на установените стандарти и технологии съгласно Закона за управление на отпадъците.
(5) Оръжията се унищожават по механичен начин чрез счупване, смачкване, разглобяване и други методи, след което се претопяват.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 148.
Гласували 75 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Член 149.
Предложение на Николай Петков и група народни представители. Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 149:
„Чл. 149. Взривните вещества, боеприпасите и пиротехническите изделия се унищожават на специални площадки при спазване изискванията на Закона за управление на отпадъците”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме чл. 149 по текста на комисията.
Гласували 77 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 150.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме чл. 150.
Гласували 76 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Член 151.
Предложение на Николай Петков и група народни представители. Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Христо Бисеров. Комисията подкрепя предложението по т. 1 и 3, а по т. 2 е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 151:
„Чл. 151. (1) Утилизацията на оръжия е процес на необратимо преобразуване чрез разглобяване, при който съответното оръжие се разпада до съставните си елементи, които след това са годни за употреба по предназначението си.
(2) Утилизация на боеприпаси е процес на необратимо преобразуване чрез разснарядяване на отделни съставни елементи с последващо използване на отпадъчните барути, взривни вещества, празна опаковка, черни и цветни метали.
(3) Утилизацията по ал. 1 и 2 се извършва от лица, които притежават разрешение за производство на оръжия и боеприпаси.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 151 в редакцията на комисията.
Гласували 73 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Глава осма.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава осма.
По чл. 152 има оттеглено предложение от народните представители Венцислав Лаков, Любомир Владимиров и Огнян Стоичков.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 152.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме ан блок предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за наименованието на Глава осма и чл. 152.
Гласували 75 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Член 153.
Предложение на Николай Петков и група народни представители. Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Венцислав Лаков, Любомир Владимиров и Огнян Стоичков. Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 153:
“Член 153. При осъществяването на контрола органите по чл. 152 имат право:
1. на достъп до всички обекти, свързани с осъществяване на дейностите по чл. 1, ал. 1 с взривни вещества, с оръжия, с боеприпаси и с пиротехнически изделия;
2. на достъп до регистрите, водени по този закон, до системата за проследяване движението на взривните вещества за граждански цели и до всякаква друга документация, свързана с дейностите по чл. 1, ал. 1;
3. да проверяват документите по т. 2 и да правят копия от тях;
4. да извършват проверки на взривните вещества, оръжията, боеприпасите и пиротехническите изделия;
5. да вземат образци от взривни вещества и пиротехнически изделия и да ги предоставят за изпитвания;
6. да отнемат издадените разрешения по реда на този закон и да изземват взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия;
7. да преустановят транспортирането на взривни вещества, пиротехнически изделия, огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, когато установят, че доставката не е придружена с издаденото разрешение или с документ за транспортиране в рамките на Европейския съюз, до представянето на разрешението или на документа за транспортиране в рамките на Европейския съюз;
8. да изземват огнестрелното оръжие от лице, което го пренася без издадения Европейски паспорт за огнестрелно оръжие, до представянето му на компетентния орган;
9. да разпореждат бракуването и унищожаването на взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия в случаите по чл. 145, ал. 1;
10. да дават задължителни предписания, свързани с изпълнение на изискванията на този закон за осъществяване на дейност с взривни вещества, с оръжия, с боеприпаси и с пиротехнически изделия;
11. да участват в комисии за провеждане на изпити за правоспособност, бракуване и унищожаване, обезопасяване на огнестрелни оръжия, за изпълнение на учебните програми по обучение, свързани с дейностите с взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия;
12. да съставят актове за установяване на административни нарушения по този закон;
13. да сезират органите на прокуратурата при установяване на данни за извършено престъпление.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи да вземат отношение по обсъждания чл. 153? Няма.
Гласуваме чл. 153 в редакцията на комисията.
Гласували 79 народни представители: за 78, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По чл. 154 има предложение от народния представител Николай Петков и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Христо Бисеров.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение от Лаков, Владимиров и Стоичков.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 154:
„Чл. 154. (1) Органите по чл. 152 след издаване на разрешенията по реда на този закон извършват проверки на обектите по чл. 153, т. 1 и на документацията по чл. 153, т. 2:
1. по предварително утвърден годишен план от директора на ГДОП на МВР;
2. по сигнали на други контролни органи;
3. при заявяване от страна на Европейската комисия или от компетентни органи на други държави членки;
4. по сигнали от граждани.
(2) Органите по чл. 152 могат да извършват и внезапни проверки.
(3) При проверките по ал. 1 и 2 органите по чл. 152 констатират дали дейностите по този закон с взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия се извършват в съответствие с издадените разрешения.
(4) При констатиране на нарушения на изискванията по този закон органите по чл. 152 издават задължителни предписания за отстраняването им. Заповедта за задължителните предписания се изпълнява незабавно, освен ако съдът не постанови друго.
(5) Заповедта се издава, обжалва и изпълнява по реда на Административнопроцесуалния кодекс.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи да вземат отношение по чл. 154? Няма.
Гласуваме чл. 154 в редакцията на комисията.
Гласували 81 народни представители: за 80, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По чл. 155 е постъпило предложение от народния представител Николай Петков и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 155:
„Чл. 155. (1) При настъпване на някое от обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 2-8 издаденото разрешение се отнема с решение на органа, издал разрешението.”
Госпожо председател, правя процедурно предложение за отлагане на този текст на чл. 155 и разглеждането му във връзка с чл. 213, тъй като вчера комисията на свое заседание прие Допълнителен доклад по членове 155 и 213.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: И предлагате?
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Предлагам отлагане на гласуването по чл. 155 за утрешния ден.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Добре, преминаваме към Глава девета „Административнонаказателни разпоредби”.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава девета, както и подкрепя по принцип предложението на Христо Бисеров, направено по цялата Глава девета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване наименованието на Глава девета съгласно предложението на народния представител Христо Бисеров, което комисията подкрепя, и предложението на комисията. Нещо не мога да се ориентирам.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Ако позволите, госпожо председател?
Колегата Бисеров е направил предложение, свързано с всички санкции по Глава девета. Това, което трябва да се постави на гласуване, е наименованието на Глава девета по вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да, разбрах след Вашето уточнение.
Подлагам на гласуване предложението на комисията, която подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава девета.
Гласували 75 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По чл. 156 има предложение от народния представител Николай Петков и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага чл. 156 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 157.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на комисията за отхвърляне на чл. 156 по вносител.
Гласували 80 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията предлага да се създаде нов чл. 156 със следната редакция:
„Чл. 156. (1) Който не изпълни изискванията на чл. 6, ал. 6, се наказва с глоба от 200 до 500 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба от 500 до 2000 лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма желаещи.
Гласуваме чл. 156 по предложение на комисията.
Гласували 76 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА: По чл. 157 има предложение от народния представител Николай Петков и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 157:
„Чл. 157. (1) Който не изпълни задължителните предписания по чл. 154, ал. 4, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв. и/или с имуществена санкция от 3000 до 5000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба от 1500 до 3000 лв. и/или имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв. и отнемане на разрешението за срок до две години.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Желаещи да вземат отношение? Няма.
Гласуваме чл. 157 по предложението на комисията.
Гласували 74 народни представители: за 73, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА: По чл. 158 има предложение на народния представител Николай Петков и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 158:
„Чл. 158. (1) Който откаже да предостави взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия и/или документи за тях за проверка или възпрепятства и/или отказва достъп до обектите по чл. 153, т. 1 и до документацията по чл. 153, т. 2 на длъжностно лице при упражняване на контрол по този закон, се наказва с глоба в размер на 1000 лв. и/или с имуществена санкция в размер на 5000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба в размер на 2000 лв. и/или имуществена санкция в размер на 10 000 лв. и отнемане на разрешението за срок до две години.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи да се изкажат по това предложение на комисията? Няма.
Гласуваме чл. 158 в редакцията на комисията.
Гласували 74 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА: По чл. 159 има предложение на народния представител Николай Петков и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 159:
„Чл. 159. (1) Който не изпълнява задължението си да води регистър по този закон се наказва с глоба в размер на 3000 лв. и/или имуществена санкция в размер на 10 000 лв. и отнемане на разрешението за срок до една година.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба в размер на 6000 лв. и/или имуществена санкция в размер на 20 000 лв. и отнемане на разрешението за срок до две години.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме чл. 159 по предложение на комисията.
Гласували 76 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА: По чл. 160 има предложение на народния представител Николай Петков и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 160:
„Чл. 160. (1) Който не спазва изискванията, определени по този закон, за водене на регистър, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв. и/или с имуществена санкция от 2000 до 5000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба от 1000 до 2000 лв. и/или имуществена санкция от 5000 до 8000 лв. и отнемане на разрешението за срок до една година.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме разпоредбите на чл. 160 по предложение на комисията.
Гласували 78 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА: По чл. 161 има предложение на народния представител Николай Петков и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 161:
„Чл. 161. (1) Който води регистър по реда на този закон и не представи в срок от 10 работни дни след изтичане на всяко тримесечие копие на регистъра за изтеклия период на компетентните органи, се наказва с глоба в размер на 1000 лв. и/или с имуществена санкция в размер на 10 000 лв.
(2) Който след прекратяване на дейността си по този закон не представи в едномесечен срок регистъра си на компетентните органи, се наказва с глоба в размер на 2000 лв. и/или с имуществена санкция в размер на 20 000 лв.
(3) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба в размер на 2000 лв. и/или имуществена санкция в размер на 20 000 лв. и отнемане на разрешението за срок до една година.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване чл. 161 по редакцията на комисията.
Гласували 72 народни представители: за 71, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА: По чл. 162 има предложение от народния представител Николай Петков и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 162:
„Чл. 162. (1) Който поддържа системата по чл. 33, ал. 1 и не представи в срок от 10 работни дни след изтичане на всяко тримесечие данните от системата за изтеклия период на компетентния орган, се наказва с глоба в размер на 1000 лв. и/или с имуществена санкция в размер на 10 000 лв.
(2) Който след прекратяване на дейността си по този закон не представи в едномесечен срок системата по чл. 33, ал. 1 на компетентния орган се наказва с глоба в размер на 2000 лв. и/или с имуществена санкция в размер на 20 000 лв.
(3) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба в размер на 2000 лв. и/или имуществена санкция в размер на 20 000 лв. и отнемане на разрешението за срок до една година.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване чл. 162 в редакцията на комисията.
Гласували 80 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА: По чл. 163 има предложение на народния представител Николай Петков и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 163:
„Чл. 163. (1) Лице, получило разрешение за производство на взривни вещества за граждански цели, което не поддържа система за събиране и съхранение на данни за целия жизнен цикъл на взривните вещества за граждански цели, се наказва с глоба в размер на 1000 лв. и/или с имуществена санкция в размер на 5000 лв. и отнемане на разрешението за срок до една година.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба в размер на 2000 лв. и/или имуществена санкция в размер на 10 000 лв. и отнемане на разрешението за срок до две години.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 163 в редакцията на комисията.
Гласували 71 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА: По чл. 164 има предложение на народния представител Николай Петков и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 164:
„Чл. 164. (1) Лице, получило разрешение за производство на взривни вещества за граждански цели, което не поддържа системата за събиране и съхранение на данни за целия жизнен цикъл на взривните вещества за граждански цели в съответствие с изискванията на този закон, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв. и/или с имуществена санкция от 2000 до 5000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба от 1000 лв. до 2000 лв. и/или имуществена санкция от 5000 до 8000 лв. и отнемане на разрешението за срок до една година.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване чл. 164 в редакцията на комисията.
Гласували 72 народни представители: за 71, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА: По чл. 165 – предложение на Николай Петков и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 165:
„Чл. 165. (1) Който не представи в 14-дневен срок документи, свързани с промяна на обстоятелствата, при които е издадено разрешение за съответната дейност с взривни вещества, пиротехнически изделия, оръжия и боеприпаси по този закон, се наказва с глоба в размер на 200 лв. и/или с имуществена санкция в размер на 5000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба в размер на 400 лв. и/или имуществена санкция в размер на 10 000 лв. и отнемане на разрешението за срок до една година.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме чл. 165 в редакцията на комисията.
Гласували 77 народни представители: за 76, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА: По чл. 166 – предложение на Николай Петков и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 166:
„Чл. 166. (1) Лице, получило разрешение за производство, което не изпълни задължението по чл. 26 или 27, се наказва с глоба в размер на 1000 лв. и/или с имуществена санкция в размер на 20 000 лв. и отнемане на разрешението за срок до една година.
(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на лице, получило разрешение за производство, което не изпълни задължението си по чл. 29, ал. 1 и 2.
(3) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба в размер на 2000 лв. и/или имуществена санкция в размер на 40 000 лв. и отнемане на разрешението за срок до две години.
(4) Наказанието по ал. 3 се налага и при повторно нарушение по ал. 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме чл. 166 по предложение на комисията.
Гласували 75 народни представители: за 74, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА: По чл. 167 – предложение на Николай Петков и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 167:
„Чл. 167. (1) Лице, получило разрешение за производство, което не спазва изискванията на наредбата по чл. 29, ал. 4 относно местоположението и начина на нанасяне на уникалната идентификация, се наказва с глоба от 200 до 1000 лв. и/или с имуществена санкция от 3000 до 5000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба от 1000 до 2000 лв. и/или имуществена санкция от 6000 до 8000 лв. и отнемане на разрешението за срок до една година.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на чл. 167 по редакцията на комисията съгласно доклада.
Гласували 75 народни представители: за 74, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА: Член 168 – предложение на Николай Петков и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 168:
„Чл. 168. (1) Който не осигури дейностите по производство и съхранение на взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия с въоръжена охрана, се наказва с глоба в размер на 1000 лв. и/или с имуществена санкция в размер на 10 000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба в размер на 2000 лв. и/или имуществена санкция в размер на 15 000 лв. и отнемане на разрешението за срок до една година.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на чл. 168 съгласно редакцията на комисията по доклада.
Гласували 71 народни представители: за 70, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА: Член 169 – предложение на Николай Петков и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 169:
„Чл. 169. (1) Който не изпълни изискванията на чл. 34, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв. и/или с имуществена санкция от 2000 до 5000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба от 1000 до 2000 лв. и/или имуществена санкция от 6000 до 8000 лв. и отнемане на разрешението за срок до една година.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на чл. 169 съгласно редакцията на комисията по доклада.
Гласували 80 народни представители: за 79, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА: По чл. 170 – предложение на Николай Петков и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 170:
„Чл. 170. (1) Който не изпълни изискванията на наредбата по чл. 35, ал. 5 относно конкретните изисквания за устройство на обектите за търговия и условията за търговия, се наказва с глоба от 200 до 1000 лв. и/или с имуществена санкция от 1000 до 3000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба от 1000 до 2000 лв. и/или имуществена санкция от 3000 до 5000 лв. и отнемане на разрешението за срок до една година.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на чл. 170 съгласно редакцията на комисията по доклада.
Гласували 81 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА: По чл. 171 – предложение на Николай Петков и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 171:
„Чл. 171. (1) Който извършва дейности с взривни вещества, пиротехнически изделия, огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях в нарушение на чл. 9, ал. 1, се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв. и/или с имуществена санкция от 5000 до 15 000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба от 3 000 до 6000 лв. и/или имуществена санкция от 15 000 до 30 000 лв. и отнемане на разрешението за срок до една година”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания няма.
Подлагам на гласуване текста на чл. 171, съгласно редакцията на комисията по доклада.
Гласували 76 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 2.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА: По чл. 172 – предложение на народния представител Николай Петков и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 172:
„Чл. 172. (1) Лице, получило разрешение за търговия, което не изпълни изискванията на чл. 45, ал. 1, т. 1, се наказва с глоба в размер 5000 лв. и/или с имуществена санкция в размер на 10 000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба в размер 3000 лв. и/или имуществена санкция в размер 15 000 лв. и отнемане на разрешението за срок до една година”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания няма.
Подлагам на гласуване текста на чл. 172, съгласно редакцията на комисията по доклада.
Гласували 78 народни представители: за 77, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА: По чл. 173 – предложение на Николай Петков и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 173:
„Чл. 173. (1) Лице, получило разрешение за търговия, което не предостави в седемдневен срок попълнения контролен талон към разрешение за придобиване при продажба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях на компетентния орган, се наказва с глоба в размер на 500 лв. и/или с имуществена санкция в размер на 2000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба в размер на 1000 лв. и/или имуществена санкция в размер на 5000 лв. и отнемане на разрешението за срок до една година”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания, колеги? Няма.
Подлагам на гласуване текста на чл. 173, съгласно редакцията на комисията по доклада.
Гласували 76 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА: По чл. 174 има предложение на Николай Петков и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 174:
„Чл. 174. (1) Лице, получило разрешение за търговия, което продава нови огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях без сертификат за качество по чл. 25, ал. 4 и/или употребявани огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях без удостоверение за годност за употреба, издадено по реда на чл. 87, ал. 2, се наказва с глоба в размер на 500 лв. и/или с имуществена санкция в размер на 2000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба в размер на 1000 лв. и/или имуществена санкция в размер на 5000 лв. и отнемане на разрешението за срок до една година”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания няма.
Подлагам на гласуване текста на чл. 174 по редакцията на комисията, съгласно доклада.
Гласували 75 народни представители: за 74, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА: По чл. 175 има предложение на Николай Петков и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 175:
„Чл. 175. (1) Лице, получило разрешение за търговия, което извърши нарушение на чл. 48, се наказва с глоба в размер на 1000 лв. и/или с имуществена санкция в размер на 5000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба в размер на 2000 лв. и/или имуществена санкция в размер на 10 000 лв. и отнемане на разрешението за срок до една година”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания няма.
Подлагам на гласуване текста на чл. 175 по редакцията на комисията, съгласно доклада.
Гласували 76 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА: По чл. 176 – предложение на Николай Петков и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 176:
„Чл. 176. (1) Който извърши нарушение на чл. 49, се наказва с глоба в размер на 1000 лв. и/или с имуществена санкция в размер на 10 000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба в размер на 2000 лв. и/или имуществена санкция в размер на 20 000 лв. и отнемане на разрешението за срок до една година”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания няма.
Подлагам на гласуване текста на чл. 176 по редакцията на комисията, съгласно доклада.
Гласували 77 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА: По чл. 177 има предложение на Николай Петков и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 177:
„Чл. 177. Лице по чл. 50, ал. 1-3, което в установения срок не подаде заявление до компетентния орган за издаване на разрешение за придобиване, се наказва с глоба в размер на 200 лв. и/или с имуществена санкция в размер на 1000 лв.”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания няма.
Подлагам на гласуване текста на чл. 177 по редакцията на комисията, съгласно доклада.
Гласували 74 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 4.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА: По чл. 178 има предложение на Николай Петков и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 178:
„Чл. 178. (1) Който не спази срока по чл. 54, ал. 1, се наказва с глоба в размер на 500 лв. и/или имуществена санкция в размер на 1500 лв.
(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на лице, което не спази срока по чл. 54, ал. 2.
(3) При повторно нарушение по ал. 1 и 2 се налага глоба в размер на 1000 лв. и/или имуществена санкция в размер на 3000 лв.”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на чл. 178, съгласно редакцията на комисията по доклада.
Гласували 76 народни представители: за 72, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА: Член 179 – предложение на народния представител Николай Петков и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 179:
„Чл. 179. (1) Който не изпълни задължението си по чл. 55, се наказва с глоба в размер на 500 лв. и/или имуществена санкция в размер на 1500 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба в размер на 1000 лв. и/или имуществена санкция в размер на 3000 лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на чл. 179, съгласно редакцията на комисията по доклада.
Гласували 77 народни представители: за 73, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА: Член 180 – предложение на народния представител Николай Петков и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 180:
„Чл. 180. (1) Който продаде, дари или замени огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, без предварително да уведоми съответния компетентен орган, се наказва с глоба в размер на 1000 лв. и/или с имуществена санкция в размер на 5000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба в размер на 2000 лв. и/или имуществена санкция в размер на 10 000 лв. и отнемане на разрешението за срок до една година.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на чл. 180, съгласно редакцията на комисията по доклада.
Гласували 74 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА: Член 181 – предложение на народния представител Николай Петков и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Христо Бисеров.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 181:
„Чл. 181. (1) Който допусне малолетно или непълнолетно лице да употребява оръжия и боеприпаси в стрелбище без писмено съгласие на законните му представители, се наказва с глоба в размер на 1000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба в размер на 2000 лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на чл. 181, съгласно редакцията на комисията по доклада.
Гласували 73 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА: Член 182 – предложение на народния представител Николай Петков и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Христо Бисеров.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 182:
„Чл. 182. (1) Който допусне лице, ненавършило 18 години, да придобие или носи неогнестрелно оръжие, се наказва с глоба в размер на 500 лв. и/или с имуществена санкция в размер на 2000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба в размер на 1000 лв. и/или имуществена санкция в размер на 4000 лв. и отнемане на разрешението за търговия за срок до една година.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на чл. 182, съгласно редакцията на комисията по доклада.
Гласували 75 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА: Член 183 – предложение на народния представител Николай Петков и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 183:
„Чл. 183. (1) Който изгуби взривни вещества, оръжие, боеприпаси или пиротехнически изделия и не уведоми незабавно за това органите на МВР, се наказва с глоба в размер на 2000 лв. и/или с имуществена санкция в размер на 5000 лв.
(2) Който намери взривни вещества, оръжие, боеприпаси или пиротехнически изделия и не уведоми незабавно за това органите на МВР и/или наруши местоположението им, се наказва с глоба в размер на 1000 лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания, колеги? Няма.
Подлагам на гласуване текста на чл. 183, съгласно редакцията на комисията по доклада.
Гласували 75 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА: Член 184 – предложение на народния представител Николай Петков и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 184:
„Чл. 184. (1) Който носи и/или употребява оръжия и боеприпаси при и след употреба на алкохол, наркотични или упойващи вещества, установена по реда на Закона за движението по пътищата, се наказва с глоба от 500 до 3000 лв. и отнемане на разрешението за срок до една година.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба от 3000 до 5000 лв. и отнемане на разрешението за срок до две години.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на чл. 184 съгласно редакцията на комисията по доклада.
Гласували 75 народни представители: за 71, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА: По чл. 185 има предложение на Николай Петков и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 185:
„Чл. 185. (1) Който извърши нарушение по чл. 60, ал. 1, извън случаите на чл. 184, се наказва с глоба от 500 до 2500 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба от 3000 до 8000 лв. и отнемане на разрешението за срок до 2 години.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на чл. 185 съгласно редакцията на комисията по доклада.
Гласували 79 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА: По чл. 186 има предложение на Николай Петков и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 186:
„Чл. 186. (1) Който не притежава съответните разрешения по този закон и е придобил огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях в друга държава членка и в установения срок не предаде придобитите огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях на органите на МВР, се наказва с глоба в размер на 1000 лв. и/или с имуществена санкция в размер на 5000 лв.
(2) Който притежава съответните разрешения по този закон и е придобил огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях в друга държава членка и в установения срок не уведоми органите на МВР, се наказва с глоба в размер на 500 лв. и/или с имуществена санкция в размер на 3000 лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на чл. 186 съгласно редакцията на комисията по доклада.
Гласували 78 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА: По чл. 187 има предложение на Николай Петков и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 187:
„Чл. 187. (1) Който в срок до 7 дни от придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие (пистолети и револвери), с изключение на тези по чл. 91, ал. 1 и 2, не предостави оръжието за прострелване на органите на МВР, се наказва с глоба в размер на 1000 лв. и/или имуществена санкция в размер на 5000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба в размер на 2000 лв. и/или имуществена санкция в размер на 10 000 лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на чл. 187 съгласно редакцията на комисията по доклада.
Гласували 78 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА: По чл. 188 има предложение на Николай Петков и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 188:
„Чл. 188. (1) Който в 14-дневен срок от придобиването на огнестрелни оръжия по чл. 6, ал. 3, т. 4 и 5 не ги предостави за обезопасяване от нежелателен достъп и сработване по предназначение на лицата по чл. 133, се наказва с глоба в размер на 500 лв. и/или с имуществена санкция в размер на 3000 лв.
(2) Лице, получило разрешение за съхранение по чл. 80, ал. 2, което не предостави незабавно наетите огнестрелни оръжия на лицата по чл. 133 за обезопасяване от нежелателен достъп и сработване по предназначение, се наказва с глоба в размер на 500 лв. и/или с имуществена санкция в размер на 3000 лв.
(3) При повторно нарушение по ал. 1 и 2 се налага глоба в размер на 1000 лв. и/или имуществена санкция в размер на 6000 лв. и отнемане на разрешението за срок до 1 година.”
ПРЕДСЕДАЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на чл. 188 съгласно редакцията на комисията по доклада.
Гласували 78 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА: По чл. 189 има предложение на Николай Петков и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Има предложение на народния представител Христо Бисеров:
Член 189, ал. 1 придобива следната редакция:
„Който носи притежавани от него огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях без това да е придружено със съответното разрешение, се наказва с глоба до 200 лв.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 189:
„Чл. 189. (1) Който носи повече от 1 бр. огнестрелно оръжие за самоотбрана от посочените в издаденото разрешение за носене и употреба или носи притежаваното от него огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, без то да е придружено от съответното разрешение, се наказва с глоба в размер на 500 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба в размер на 1000 лв. и отнемане на разрешението за срок до 2 години.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Първо подлагам на гласуване предложението на народния представител Христо Бисеров, което комисията не подкрепя.
Гласували 81 народни представители: за 21, против 58, въздържали се 2.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на чл. 189 в редакцията на комисията съгласно доклада.
Гласували 79 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА: По чл. 190 има предложение на Николай Петков и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 190:
„Чл. 190. (1) Лице, получило разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за спортни или ловни цели, което не пренася разделно огнестрелното оръжие, боеприпасите за него, барута и капсулите по чл. 6, ал. 5, се наказва с глоба в размер на 500 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба в размер на 1000 лв. и отнемане на разрешението за срок до 1 година.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на чл. 190 съгласно редакцията на комисията по доклада.
Гласували 80 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА: Член 191 – предложение на народния представител Николай Петков и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 191:
„Чл. 191. (1) Който носи огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях в нарушение на чл. 94, ал. 1, се наказва с глоба в размер на 1000 лв.
(2) В случаите по ал. 1 на лицата по чл. 81, ал. 2 се налага имуществена санкция в размер на 5000 лв.
(3) При повторно нарушение по ал. 1 и 2 се налага глоба в размер на 2000 лв. и/или имуществена санкция в размер на 15 000 лв. и отнемане на съответното разрешение за срок до една година.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на чл. 191 съгласно редакцията на комисията по доклад.
Гласували 82 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА: Член 192 – предложение на народния представител Николай Петков и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 192:
„Чл. 192. (1) Който не застрахова служителите си, получили разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, за осъществяване на охранителна дейност със застраховка „Гражданска отговорност”, се наказва с глоба в размер на 2000 лв. и/или с имуществена санкция в размер на 15 000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба в размер на 4000 лв. и/или имуществена санкция в размер на 30 000 лв. и отнемане на разрешението за срок до една година.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на чл. 192 съгласно редакцията на комисията по доклад.
Гласували 78 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА: Има направено предложение от народния представител Христо Бисеров:
Създава се нов чл. 192а със следното съдържание:
„Който наруши сроковете по чл. 87, ал. 1 се наказва с глоба до 500 лв.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Христо Бисеров, което комисията не подкрепя.
Гласували 80 народни представители: за 14, против 64, въздържали се 2.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА: Член 193 – предложение на народния представител Николай Петков и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 193:
„Чл. 193. (1) Който не изпълни изискванията на чл. 98, ал. 1-3 за съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, се наказва с глоба от 500 до 1500 лв. и/или с имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба от 2000 до 4000 лв. и/или имуществена санкция от 15 000 до 30 000 лв. и отнемане на разрешението за срок до една година.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на чл.193 съгласно редакцията на комисията по доклад.
Гласували 81 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА: Член 194 – предложение на народния представител Николай Петков и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 194:
„Чл. 194. (1) Който не спази изискванията на чл. 98, ал. 4, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба от 1500 до 3000 лв. и отнемане на разрешението за срок до една година.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на чл. 194 съгласно редакцията на комисията по доклад.
Гласували 83 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА: Член 195 – предложение на народния представител Николай Петков и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 195:
„Чл. 195. (1) Който транспортира взривни вещества, огнестрелни оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия на територията на Република България без въоръжена охрана и/или без допуснати за целта транспортни средства от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, когато такива се изискват, се наказва с глоба в размер на 2000 лв. и/или с имуществена санкция в размер на 5000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба в размер на 4000 лв. и/или имуществена санкция в размер на 10 000 лв. и отнемане на разрешението за срок до една година.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на чл. 195 съгласно редакцията на комисията по доклад.
Гласували 80 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА: Член 196 – предложение на народния представител Николай Петков и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 196:
„Чл. 196. (1) Който транспортира взривни вещества, огнестрелни оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия на територията на Република България, без доставката да е придружена от копие на издаденото разрешение или не изпълни изискванията на чл. 103, ал. 2, се наказва с глоба в размер на 1000 лв. и/или с имуществена санкция в размер на 3000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба в размер на 2000 лв. и/или имуществена санкция в размера на 6000 лв. и отнемане на разрешението за срок до една година.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на чл. 196 съгласно редакцията на комисията по доклада.
Гласували 79 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА: Предложение от народния представител Николай Петков и група народни представители за чл. 197.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Христо Бисеров, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 197:
„Чл. 197. (1) Който при извършване на дейности по товарене и разтоварване на взривни вещества, пиротехнически изделия, огнестрелни оръжия и боеприпаси не спази изискванията на чл. 105, ал. 1, се наказва с глоба в размер на 500 лв. и/или с имуществена санкция в размер на 2000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба в размер на 1000 лв. и/или имуществена санкция в размер на 4000 лв. и отнемане на разрешението за срок до една година.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на чл. 197, съгласно редакцията на комисията по доклада.
Гласували 81 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА: Предложение от народния представител Николай Петков и група народни представители за чл. 198.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 198:
„Чл. 198. (1) Който при съвместно транспортиране на взривни вещества не спазва изискванията, определени от производителя, се наказва с глоба от 200 до 1000 лв. и/или с имуществена санкция от 2000 до 4000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба от 500 до 2000 лв. и/или имуществена санкция от 4000 до 6000 лв. и отнемане на разрешението за срок до една година.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на чл. 198, съгласно редакцията на комисията по доклада.
Гласували 74 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА: Предложение от народния представител Николай Петков и група народни представители за чл. 199.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 199:
„Чл. 199. (1) Който извърши нарушение на чл. 106, се наказва с глоба в размер на 500 лв. и/или с имуществена санкция в размер на 2000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба в размер на 1000 лв. и/или имуществена санкция в размер на 4000 лв. и отнемане на разрешението за срок до една година.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на чл. 199, съгласно редакцията на комисията по доклада.
Гласували 80 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Последното гласуване за деня.
Госпожо Милева, предложете текста за чл. 200.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА: Предложение от народния представител Николай Петков и група народни представители за чл. 200.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 200:
„Чл. 200. (1) Който транспортира взривни вещества за граждански цели, огнестрелни оръжия и боеприпаси от или до територията на друга държава членка, без доставката да е придружена със съответното издадено разрешение или със съответния документ за транспортиране в рамките на Европейския съюз, се наказва с глоба в размер на 1 000 лв. и/или с имуществена санкция в размер на 5 000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба в размер на 2 000 лв. и/или имуществена санкция в размер на 10 000 лв. и отнемане на разрешението за срок до една година.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания няма.
Гласуваме чл. 200 в редакцията на комисията.
Гласували 81 народни представители: за 80, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Поради напредналото време – 14,00 ч., следват съобщения за парламентарния контрол, предвидени за утрешния петъчен ден с начален час 11,00 ч., а в 9,00 ч. продължаваме с обсъждане и второ гласуване на законопроекта, който върви в момента.
Съобщения за парламентарен контрол на 3 септември 2010 г., петък:
1. Заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов ще отговори на два въпроса от народните представители: Христо Бисеров, Лютви Местан, Ремзи Осман и втори въпрос на Неджми Али и Иван Костов.
2. Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков ще отговори на осем въпроса, поставени от народните представители: Петър Димитров, Анна Янева, Мартин Димитров и Иван Николаев Иванов, Румен Овчаров – два въпроса, Иван Николаев Иванов – два въпроса, Петър Курумбашев и на едно питане от народния представител Иван Иванов.
3. Министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов ще отговори на четири въпроса, поставени от народните представители Мая Манолова – три въпроса, Милена Христова – един въпрос и на едно питане от народния представител Антон Кутев.
4. Министърът на отбраната Аню Ангелов ще отговори на два въпроса от народните представители Спас Панчев и Ангел Найденов.
5. Министърът на външните работи Николай Младенов ще отговори на въпрос от народния представител Димитър Чукарски.
6. Министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов ще отговори на един въпрос от народните представители Христо Бисеров и Четин Казак и на едно питане от народния представител Яне Янев.
7. Министърът на здравеопазването Анна - Мария Борисова ще отговори на пет въпроса от народните представители: Ваньо Шарков, Четин Казак, Милена Христова, Мая Манолова и Ивелин Николов.
8. Министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов ще отговори на седем въпроса от народните представители: Румен Петков и Спас Панчев, Меглена Плугчиева, Лъчезар Тошев, Цветан Сачанов, Михаил Миков, Пенчо Атанасов – два въпроса и на две питания от народните представители Дарин Матов и Антон Кутев.
9. Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Александър Цветков ще отговори на един въпрос от народния представител Петър Мутафчиев и на едно питане от народния представител Калина Крумова.
На основание чл. 83, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- министър-председателят на Република България Бойко Борисов - на въпрос от народния представител Янаки Стоилов;
- заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов - на два въпроса от народните представители Калина Крумова и Цвета Георгиева;
- министърът на здравеопазването Анна-Мария Борисова - на два въпроса от народните представители Ваньо Шарков и Мая Манолова.
Поради предварително поети служебни ангажименти и пътуване извън страната, в заседанието за парламентарен контрол не може да участва министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев.
Поради отсъствие от страната, в заседанието за парламентарен контрол не могат да участват министърът на културата Вежди Рашидов и министърът на правосъдието Маргарита Попова.
В заседанието за парламентарен контрол, поради ползване на полагаем годишен отпуск, не могат да участват заместник министър-председателят и министър на финансите Симеон Дянков и министърът на околната среда и водите Нона Караджова.
Утре, начален час за законодателна дейност – 9,00 ч.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,05 ч.)


Председател:

Цецка Цачева


Заместник-председатели:

Анастас Анастасов

Екатерина Михайлова

Секретари:

Петър Хлебаров

Митхат Метин