Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Анастас Анастасов

Секретари: Петър Хлебаров и Митхат Метин


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум, откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Уважаеми дами и господа, представям ви проекта за
ПРОГРАМА
за работата на Народното събрание за
8-10 септември 2010 г.
1. Проект за Решение за промени в състава на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите. Вносители – Красимир Велчев и Тодор Димитров.
2. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства. Вносител – Министерският съвет.
3. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух. Вносител – Министерският съвет.
4. Първо четене на Законопроекта за данък върху застрахователните премии. Вносител – Министерският съвет.
5. Първо четене на Законопроекта за изменение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност. Вносител – Министерският съвет.
6. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за прилагане на общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз. Вносител – Министерският съвет.
7. Първо четене на Законопроекта за изменение на Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти. Вносител – Любен Корнезов.
8. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията. Вносители – Даниела Миткова, Йоана Кирова и Диан Червенкондев; и Огнян Стоичков.
9. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия. Вносител – Лъчезар Иванов.
10. Парламентарен контрол.
Предвижда се парламентарният контрол да бъде в целия петъчен ден от 9,00 до 14,00 ч., поради натрупаните много въпроси и питания, отправени към членовете на кабинета.
Моля, гласувайте проекта за програма за тази седмица.
Гласували 137 народни представители: за 129, против 4, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Постъпило е предложение от народния представител Любен Корнезов по реда на чл. 43, ал. 3 от правилника за включване в програмата на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обезщетяване на собствениците на одържавените имоти.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): То е включено в програмата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Включено е в програмата. Оттегляте Вашето предложение поради липса на предмет.
Второ предложение за включване в програмата на основание чл. 43, ал. 3 от правилника – искане от народните представители Ваньо Шарков, Димо Гяуров, Лъчезар Тошев, Йордан Бакалов и д р Цветан Костов – да се проведе изслушване по реда на чл. 99 от правилника на министъра на финансите Симеон Дянков относно разходването на средства от предходния остатък – излишък на Националната здравноосигурителна каса в БНБ от 2000 г. досега.
Спомняте си, че миналата седмица министър Дянков даде разяснения по този въпрос в писмен вид, отговорът му е предоставен на всички парламентарни групи.
Имате думата, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Въпреки че миналата седмица имаше изказвания от вицепремиера Дянков, за нас остава съмнението и въпроса как след 2001 г. са били изразходвани парите за здравеопазване, как е бил изразходван преходният остатък, дали не е попълван с тях фискалният резерв. Този въпрос за нас остава неясен. Данните, които ни бяха представени, не са пълни. За определени периоди от време виждаме рязко нарастване на сумата, която стои в резерва и рязко спадане след това, което може да бъде обяснено само с използването на тези средства за други цели. Затова ние поддържаме своето искане за изслушване и периодът на изслушване, за който смятаме, че има допуснати нередности, след 2001 г. Трябва да бъде отговорено по един категоричен начин на тези въпроси, няма нищо за криене. Както се казва, няма причина тези неща да не бъдат ясни на Народното събрание и да ни бъде отговорено по един категоричен начин на всички тези въпроси.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Не гледай към нас, ние ще ви подкрепим.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Понеже става въпрос за период от девет години, колкото по-рано се отговори, толкова по-добре.
Ние сме внесли проектозакон с много ясен смисъл, а именно, че парите, събирани за здравеопазване, могат да бъдат харчени само за здравеопазване, което ще бъде важен прогрес оттук нататък по този въпрос. Но все пак е важно да уточним в последните девет години дали някой си е позволил пари, събирани за здравеопазване, да ги харчи за други цели. И няма по-полезен човек от министър Дянков, който в тази зала да отговори по един категоричен и ясен начин на всички поставени въпроси, тъй като има въпроси. Не е достатъчно той да стане просто в тази зала и да прочете няколко числа. Тези числа някак си не се връзват едно с друго. Нещо липсва. И ние смятаме, че е крайно време парламентът, като институцията, която контролира, ние не просто приемаме закони, ние контролираме дали тези закони се спазват, е редно да видим за последните девет години каква е истинската ситуация, истинската картина. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Аз мисля, че тези цифри, които бяха подадени, ще бъдат добра основа, за да бъдат подготвени групите в предстоящото изслушване.
Само не уточнихте коя точка да бъде.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК, от място): Първа точка за четвъртък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Предложението е по реда на чл. 99, като първа точка в утрешното пленарно заседание да бъде изслушан министърът на финансите Симеон Дянков за разходване на средства от предходния остатък и излишък на Националната здравноосигурителна каса в БНБ от 2000 г. досега.
Моля, гласувайте.
Гласували 142 народни представители: за 123, против 15, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги! Парламентарната група на Коалиция за България подкрепи това искане, защото аналогично искане беше отправено и от нас. (Възгласи: „Е-е-е!” от ГЕРБ.)
Моето предложение е да бъдат изработени процедурни правила, които да дадат възможност не просто министър Дянков, както направи предната седмица, да съобщи едни цифри пред пленарната зала, а да могат да му бъдат зададени конкретни въпроси, на които той в утрешното изслушване да отговори.
Така че, предложението ми е със съгласието на парламента да бъдат приети процедурни правила, които да предвиждат участието на всички парламентарни групи в това изслушване, което наистина да се превърне в един дебат по най-важната тема в момента за българските граждани, а именно - колапсът на здравната система.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова, резонно е предложението Ви за правила, но такива се съдържат в чл. 99, ал. 2, където е разяснено, че когато Народното събрание пристъпва към провеждане на изслушването, вносителят на предложението прави изложение на въпросите в рамките на 10 минути. Изслушваното лице информира Народното събрание по въпросите, предмет на изслушване. По двама народни представители от парламентарна група и един независим, всеки в рамките на 2 минути, могат да зададат допълнителни въпроси. Изслушваното лице отговаря след задаването на всички допълнителни въпроси.
По аргумент от § 2 на нашия правилник, който казва, че по въпроси, неуредени с този правилник, можем да приемаме решение, считам, че след като има изрична уредба на процедурата по чл. 99, ал. 1, развита в следващата ал. 2, нямаме основание да променяме правилата на изслушването. По този ред ще процедираме утре като точка първа от нашата програма.
Съобщения за постъпили законопроекти и проекторешения от 1 септември 2010 до 7 септември 2010 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване. Вносители – Мартин Димитров и Ваньо Шарков. Водеща – Комисията по здравеопазването. Разпределен е на съпътстваща комисия – по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника. Вносител – Министерският съвет. Водеща – Комисията по земеделието и горите.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията. Вносители – Тунчер Кърджалиев и Четин Казак. Водеща – Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите. Съпътстваща – Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции. Вносител – Стефан Господинов. Водеща – Комисията по бюджет и финанси. Съпътстваща – Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Проект за Решение за промени в състава на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите. Вносители – Красимир Велчев и Тодор Димитров.
Общ брой – 5 постъпили законопроекти и проекторешения.

Преминаваме към точка първа от програмата ни за тази седмица:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРОМЕНИ В СЪСТАВА НА КОМИСИЯТА ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА, ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА, ЖАЛБИТЕ И ПЕТИЦИИТЕ НА ГРАЖДАНИТЕ.
Постъпил е Проект за Решение за промени в състава на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите:
„Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18, ал. 7 и чл. 20, ал. 1 и ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
Р Е Ш И:
Избира Светлана Ангелова Найденова за член на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.”
Едно пояснение – от квотата на Парламентарната група на ГЕРБ имаше незаето място за член в тази комисия.
Моля, гласувайте.
Гласували 134 народни представители: за 129, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.

Точка втора:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОДЗЕМНИТЕ БОГАТСТВА.
Вносител – Министерският съвет. Разпределен е на: водеща – Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, и съпътстващи – Комисията по околната среда и водите и Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
С доклада на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм ще ни запознае председателят й народният представител Мартин Димитров.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Първо – процедура за допускане до залата на Марий Косев – заместник-министър, и на Диана Янева – директор на дирекция „Природни ресурси и концесии”, от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте.
Гласували 133 народни представители: за 128, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят гостите.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ:
„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, № 002-01-49, внесен от Министерския съвет на 3 юни 2010 г.
На свое редовно заседание, проведено на 30 юни 2010 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства.
На заседанието присъстваха: господин Марий Косев – заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма, и госпожа Диана Янева – директор на дирекция „Природни ресурси и концесии” в същото министерство, господин Васил Белогушев – началник на отдел „Геология и разрешение за проучване” в Министерството на околната среда и водите, инж. Иван Андреев – изпълнителен директор на Българската минно-геоложка камара, проф. Христо Дабовски от Геологическия институт при БАН и др.
Законопроектът беше представен от заместник-министър Марий Косев.
С проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства се създават законови предпоставки за усъвършенстване на институционалната рамка, като след извършване на административната реформа единният орган по управлението на подземните богатства – Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, ще изготви национална политика и стратегия за тяхното управление. Въз основа на стратегията, приета от Министерския съвет, ще бъде изготвен проект на нов Закон за подземните богатства, в който ще бъдат уредени по нов начин обществените отношения в тази сфера. Един от мотивите за това е фактът, че дейностите по управление на подземните богатства са икономически по своята същност, поради което в повечето държави в Европа са в ресора на икономическите министерства.
Законопроектът съдържа предложение за промяна на администрирането на процесите относно подземните богатства в две насоки:
1. Въвеждане на единен подход при определяне на държавната политика за разпореждане с подземните богатства, приложима за цялостния процес, обединяващ фазите на търсене, проучване и експлоатация, както и управление на технологичните отпадъци.
2. Интегриране на функциите на държавно управление относно предоставянето на права за търсене, проучване и добив на подземни богатства и контрол по изпълнението на концесионните договори, разпръснати досега в три министерства.
В тази насока проектът следва утвърдената управленска практика на повечето европейски държави, както и критериите на европейската „Инициатива за суровините” за въвеждане на принципа „на едно гише”.
Предимствата на институционалната рамка на „единния орган” пред сега действащия модел са:
- ясно регламентиране на отговорностите за изготвяне и провеждане на държавната политика и стратегия в областта на управлението на подземните богатства на Република България като част от икономическата политика на държавата;
- по-голяма ефективност и прозрачност при регулиране на отношенията между държавата и частния бизнес в областта на търсенето, проучването и добива на подземни богатства;
- намаляване на административната тежест чрез възприетия подход при администрирането „на едно гише”;
- постигане на съответствие с възприетите институционални модели за управление на подземните богатства в държавите от Европейския съюз.
В законопроекта е нормативно обвързано взаимодействието на минната администрация с Министерството на околната среда и водите и регионалните инспекции по околната среда и водите. В тази насока ясно е очертано разпределението на функциите, свързани с опазването на земните недра. Министерството на икономиката, енергетиката и туризма ще осигурява опазването на земните недра посредством контрола, който ще осъществява за рационално използване на подземните богатства при тяхното търсене, проучване, добив и преработка. А в съответствие с разпоредбите на Закона за опазване на околната среда Министерството на околната среда и водите ще продължи да осъществява превантивен, текущ и последващ контрол върху компонентите на околната среда и факторите, които им въздействат.
В заключение следва да се подчертае, че концепцията на единен орган означава концентриране на управлението на икономическите дейности по търсенето, проучването, добива и първичната преработка в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и изземване на досегашните правомощия на другите министерства – Министерството на околната среда и водите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството – за предоставяне на права върху подземни богатства. Администрирането на икономическите дейности в областта на подземните богатства се осъществява чрез разрешителния режим за предоставяне на права за търсене и проучване и концесия за добив.
Отговорен за тяхното упражняване е единният орган, което обосновава и контролните му правомощия по изпълнението на задълженията на титулярите на права за търсене и проучване или за проучване и на концесионерите за спазването на изискванията за рационално използване на подземните богатства.
От Министерството на околната среда и водите подкрепиха законопроекта и изразиха становище, че така предложените изменения и допълнения биха направили закона по-съвършен.
От името на Българската минно-геоложка камара, инж. Иван Андреев подкрепи предлаганите промени, свързани със създаването на единен орган за управление на подземните богатства. Но също така изрази и мнение, че процедурите във връзка с достъпа до земя и процедурите по Глава шеста от Закона за опазване на околната среда имат нужда от цялостното законодателно решение. И това се налага, за да се избегнат пречките пред стопанските субекти при осъществяване на дейностите за търсене, проучване и добив на подземни богатства.
В хода на дискусията бяха поставени въпроси относно това сведена ли е до минимум възможността от екологични рискове, които са били внимателно следени до момента, както и не се ли създава свръхцентрализация, която ще затрудни бизнеса и ще блокира работата на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: “за” – 11 народни представители, без “против” и “въздържали се” – 3 народни представители.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, внесен от Министерския съвет.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Димитров.
Сега ще чуем доклада на Комисията по околната среда и водите.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо председател, дами и господа народни представители!
„ДОКЛАД
относно първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, № 002-01-49,
внесен от Министерски съвет на 3 юни 2010 г.
На свое редовно заседание, проведено на 17 юни 2010 г., Комисията по околната среда и водите, разгледа на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства.
На заседанието на комисията присъстваха представители на Министерството на околната среда и водите в лицето на госпожа Ивелина Василева, заместник-министър; господин Тодор Димитров, директор на дирекция „Земни недра и подземни богатства” и господин Васил Белогушев, началник на отдел „Геология и разрешения за проучване”.
От Министерство на икономиката, енергетиката и туризма присъстваха господин Марий Косев, заместник-министър; госпожа Дияна Янева, директор на дирекция „Природни ресурси и концесии”; господин Цветан Цветков, държавен експерт в дирекция „Природни ресурси и концесии” и госпожа Мариета Немска, съветник в дирекция „Икономическа и социална политика”.
Присъстваха и господин Петко Ковачев от Институт за зелена политика и господин Ради Радев, председател на Сдружение „Екофорум”.
От името на вносителя законопроекта и мотивите за неговото внасяне бяха представени от заместник-министър Марий Косев, който посочи, че с проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства се създават законови предпоставки за усъвършенстване на институционалната рамка, като след извършване на административната реформа единният орган по управлението на подземните богатства – Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, ще изготви национална политика и стратегия за тяхното управление и въз основа на стратегията, приета от Министерския съвет, ще бъде изготвен проект на нов закон за подземните богатства, в който ще бъдат уредени по нов начин обществените отношения в тази сфера”.
Предимствата на институционална рамка на „единния орган” пред сега действащия модел са няколко и те бяха изредени в подробния доклад на Икономическата комисия.
Искам да отбележа, че по време на представянето на законопроекта беше отбелязано, че е нормативно обвързано взаимодействието на минната индустрия с Министерството на околната среда и водите и регионалните инспекции по околната среда и водите.
„В тази насока в проекта ясно е очертано разпределението на функциите, свързани с опазването на земните недра. Министерството на икономиката, енергетиката и туризма ще осигурява опазването на земните недра посредством контрола, който ще осъществява за рационално използване на подземните богатства при тяхното търсене, проучване, добив и преработка. В съответствие с разпоредбите на общия закон – Закона за опазване на околната среда, Министерството на околната среда и водите ще продължи да осъществява превантивен, текущ и последващ контрол върху компонентите на околната среда и факторите, които им въздействат.
Министърът на околната среда и водите запазва функциите си за осъществяване на държавния контрол по опазването на земните недра по реда на Закона за опазване на околната среда по отношение на: прилагане на методи, технологии и системи, ограничаващи отрицателното влияние върху земните недра, околната среда, защитените територии, зони и обекти; спазване на екологичните изисквания за депониране и съхраняване на почвените материали и минните отпадъци; опазване и възстановяване на околната среда; дейностите по рекултивация на нарушените терени от търсенето, проучването, добива и първичната преработка на подземните богатства.
Подобни текстове не са разписани в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, тъй като систематичното им място е в Закона за опазване на околната среда”.
Беше проведена дискусия, по време на която бяха зададени въпроси към представителите на министерствата относно разпределението на компетенциите между двете министерства – на Министерството на околната среда и водите и на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. Изказаха се и представители на неправителствения сектор.
„След проведените разисквания, Комисията по околната среда и водите с 7 гласа „за”, без ”против” и 5 „въздържали се”, подкрепи законопроекта и изразява следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, № 002-01-49, внесен от Министерски съвет на 3 юни 2010г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
С доклада на Комисията по регионална политика и местно самоуправление ще ни запознае нейният председател господин Татарски.
Заповядайте, господин Татарски.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, господин председател.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, № 002-01-49, внесен от Министерския съвет
На свое редовно заседание, проведено на 24 юни 2010 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, № 002-01-49, внесен от Министерски съвет.
В заседанието на комисията взе участие госпожа Диана Янева – директор на дирекция „Природни ресурси и концесии” в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, която представи законопроекта пред членовете на комисията.
Основната цел на предложения законопроект е насочена към промяна на администрирането на процесите относно подземните богатства в две насоки: въвеждане на единен подход при определяне на държавната политика за разпореждане с подземните богатства, приложима за цялостния процес, обединяващ фазите на търсене, проучване и експлоатация, както и управление на технологичните отпадъци; интегриране на функциите на държавно управление относно предоставянето на права за търсене, проучване и добив на подземни богатства и контрол по изпълнението на концесионните договори, разпръснати досега в три министерства.
В тази насока проектът следва утвърдената управленска практика на повечето европейски държави, както и критериите на европейската „Инициатива за суровините” за въвеждане на принципа „на едно гише”. Интегрираното осъществяване на управленските компетенции относно дейностите по търсене, проучване и предоставяне на концесии за добив на подземни богатства и тези по геоложките изследвания в едно министерство – на икономиката, енергетиката и туризма, ще осигури изработването на необходимата единна икономическа политика, без да се пренебрегват чувствителните за отрасъла изисквания за устойчиво развитие и участие на обществеността.
В хода на дискусията народните представители се обединиха около становището, че предложените изменения и допълнения са целесъобразни и следва да бъдат подкрепени.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по регионална политика и местно самоуправление с 9 гласа – “за”, без “против” и “въздържали се”, предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, № 002 01 49, внесен от Министерски съвет, да бъде приет на първо гласуване.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, господин Татарски.
От името на вносителите изказване? Няма, благодаря.
Откривам дебата, колеги.
Заповядайте, господин Татарски.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! На пръв поглед внесеният законопроект решава един тривиален проблем – подобряване организацията и управлението на дейностите, свързани с разпореждането, с използването и контрола на подземните богатства. Така е записано и в мотивите на вносителя. Този единен подход, който сега се предлага, е добър и е съобразен с практиките в другите европейски държави. Същият мотив е бил предложен и приложен като основание през 2008 г., когато се извършват последните промени в този закон. Единният подход, приложен в досега съществуващия закон, определено не е довел до очакваните резултати. Затова сега се налага отново да променяме закона, макар че в мотивите се казва, че по-нататък ще бъде предложен изцяло нов закон за подземните богатства, което сигурно е разумно и е добре да бъде направено.
Според мен предложеният на вашето внимание законопроект не решава някои основни проблеми. Те са свързани основно с тромавата процедура, с прекалената бюрокрация, която сега пречи за реалното използване на правата, които дава този закон за проучване и добив на подземни богатства. Всички ние знаем и сигурно сме се сблъсквали с преписки, с проблеми, свързани със забавянето на преписките. От години стоят стотици, може би хиляди преписки по министерствата, които не се придвижват. Обяснението и оправданието е в липсата на капацитет, в липсата на мотивация на хората, които трябва да обработят тези преписки.
Това води до другия основен проблем – ниските постъпления, които нашата държава получава от тази дейност. Ще дам пример. Поисках справка за постъпленията от концесии за миналата година. В Министерството на регионалното развитие и благоустройството за миналата година от концесионни такси и постъпления за строителни материали и скално-облицовъчни материали са влезнали 10 млн. 834 хил. лв., а в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма за рудни и нерудни изкопаеми, за горива – нефт и газ, са влезли 30 млн. лв. – една нищожна сума на фона на реализираните продажби от тези материали, а по информация на министерството те са над 2 млрд. лв. От Министерството на околната среда и водите получих информация за събраните такси, предоставени съгласно заповед на министъра относно издадените разрешителни за изземване на наносни отложения (пясъци, филц и т.н.), от всички басейнови дирекции в нашата държава – дунавския район, черноморския район, източнобеломорския, западнобеломорския район, всички реки, включително и река Дунав. Представете си, събрани са 137 хил. лв. от такива такси. Сещате се за какво става въпрос.
Дали този законопроект решава този въпрос? Според мен – не. Според вносителите събирайки сега на едно място управлението, разрешението, контрола и процедурите, ние ще ползваме същите тези хора. Ще съберем на едно място всичките тези структури и те щели да си вършат по-добре работата. Според мен това очевидно не може да се случи. Същите тези хора не могат да свършат по-добре работата. Даваме им възможност обаче на едно място да концентрират много повече права.
Друг основен проблем, който според мен също не се решава с предложените изменения в този закон, е проблемът с контрола. В много общини, особено в Родопите – в Ивайловградско, в Гоцеделчевско, се добиват безконтролно огромни количества скално-облицовъчни материали. Никой не контролира този добив. Всеки копае кой където знае. Постъпления – никакви. Да не говорим за увреждането на околната среда. Очевидно досега съществуващите подход и ред не са добри.
Неслучайно в началото обърнах внимание на изменението на закона от 2008 г. До този момент в чл. 3 имаше една алинея, която тогава бе отменена, но която даваше право на собственост на общините на строителни материали до 10 000 кубика, добивани по открит способ. Това беше тяхна собственост и те даваха съответните разрешения по съответните закони. През 2008 г. това беше отнето – абсолютно неправомерно и противоконституционно! За това има решение на Конституционния съд, въпреки че е един от аргументите на вносителите тогава, през 2008 г. Неслучайно обръщам внимание на този факт.
Какво може да се направи в тази посока? Аз лично съм подготвил и с колеги сме обсъждали въпроса. Ще внесем предложение за изменение между първо и второ четене специално за строителните и скално-облицовъчните материали, посочени в чл. 2, ал. 2 – или изцяло, или поне част от тях, в зависимост от обема на находището, да бъдат върнати отново на общините. Смятаме, че по този начин ще бъде решен въпросът с контрола по добива, използването и експлоатацията и получаването на допълнителни средства от общините чрез предоставянето на този ресурс.
Аргументът „против” от страна на специалисти от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма е, че видите ли, в общините нямало такъв капацитет и те не можели да се справят. До 2008 г. обаче можеха да се справят! Ние вече им предоставихме водите, земеделските земи. Не виждам причина да не им предоставим още един ресурс и ако те могат, ако са гъвкави и оправни, биха получили доста сериозни приходи в своите бюджети от тази дейност. Пак казвам, от нея в момента и стотинка не влиза в тази дейност, респективно и в държавата. Това е жест към тях. И когато говорим за децентрализация, това не означава непременно да им даваме повече пари. Има предложение и аз го подкрепям, то ще бъде внесено между първо и второ четене – концесионната такса, която се отчислява за общините, от 30% да стане 50%. Това е резонно. Вместо да им предоставяме директно пари, по-добре е да им предоставим ресурс и те сами да се възползват от него, ако могат. В тази посока е необходимо да се помисли и между първо и второ четене в процеса на обсъждането в комисията и със специалисти от министерството да направим тези промени, които като цяло ще подобрят използването и прилагането на закона. Защото проблемите, които споменах, съществуват и сега.
Смятам, че като основна цел законът трябва да бъде подкрепен във вида, в който сега се предлага, но трябва да бъде допълнен с нещата, които споменах, защото те ще го доразвият, ще го оптимизират и ще дадат още по-добра възможност на общините и на държавата за допълнителни приходи, ефективно използване на тези ресурси, законосъобразно и екологосъобразно използване на тези ресурси и прилагането на тези дейности на територията на Република България.
Колеги, надявам се, че тези предложения на второ четене ще бъдат подкрепени. Още повече, че в моята комисията има постъпили предложения и писма в подкрепа на предложените от нас предложения, включително от страна на Националното сдружение на общините в Република България. Те казват точно това – че с приемането на тези промени ще се осигури по-добро стопанисване и управление на подземните богатства, ще се преодолеят евентуално възникнали конфликти на местните общности при добиването им. Също така законово ще бъдат регламентирани приходите от местни такси, които до 2008 г. съществуваха в Закона за местните данъци и такси в отделен раздел и даваха възможност за допълнителни приходи в общините – тъй наречените такси за добив на кариерни материали, които се заплащаха от лицата, които ги добиват.
Пак казвам, няма проблеми от конституционен характер, въпреки че това е един от аргументите, посочен в мотивите на вносителя. Има специално решение на Конституционния съд. Това право на общините е отнето през 2008 г., без да бъдат те, както Конституцията казва, обезщетени равностойно. Тези 30% не са равностойно обезщетение.
Затова се обръщам към вас – между първо и второ четене да се запознаем с предложенията, които ще постъпят в комисията и евентуално да ги подкрепим, след като се обсъдят с представители на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики към изказването на господин Татарски? Няма такива.
Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства под № 002-01-49, внесен от Министерския съвет на 3 юни 2010 г.
Гласували 103 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 13.
С това Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства е приет на първо гласуване.

Продължаваме със следващата точка от днешната ни програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧИСТОТАТА НА АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ.
Водеща е Комисията по околната среда и водите. Докладът на същата ще бъде представен от народния представител госпожа Михайлова.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Първо правя процедурно предложение за допускане в залата на господин Иван Ангелов – директор на Дирекция „Опазване чистотата на атмосферния въздух” в Министерството на околната среда и водите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване така направеното процедурно предложение.
Гласували 91 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 2.
Моля, поканете господин Ангелов в залата.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
„ДОКЛАД
относно първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух № 002-01-59, внесен от Министерския съвет на 6 юли 2010 г.
На свое редовно заседание, проведено на 15 юли 2010 г., съвместно с Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, Комисията по околната среда и водите разгледа на първо четене Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, внесен от Министерския съвет на 6 юли 2010 г.
От Министерството на околната среда и водите на заседанието присъстваха заместник-министър Евдокия Манева, господин Иван Ангелов – директор на Дирекция „Опазване чистотата на атмосферния въздух”, госпожа Райна Хардалова – началник на отдел „Биологично разнообразие”, и госпожа Антоанета Димитрова – началник сектор „Генетично модифицирани организми”.
Присъстваха и представители на Дирекция „Законодателна дейност и европейско право” при Народното събрание.
От името на вносителя законопроектът и мотивите за неговото внасяне бяха представени от заместник-министър Евдокия Манева.
Със законопроекта се цели на първо място въвеждане изискванията на Регламент (ЕО) № 1005/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно вещества, които нарушават озоновия слой, така наречения ВНОС, отменящ Регламент (ЕО) № 2037/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 29 юни 2000 г. относно вещества, които нарушават озоновия слой.
На второ място е разширяването обхвата на съществуващия контрол по отношение на продукти и оборудване, които зависят от ВНОС, за да не могат да се заобикалят разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1005/2009.
С измененията на закона се прецизират някои от разпоредбите, свързани с извършването на дейностите по посочения регламент и продукти и оборудване, съдържащи или зависещи от тези вещества, с цел подобряване на техния контрол.
На трето място, с проектозакона се цели постепенно прекратяване употребата на такива вещества, които нарушават озоновия слой, осигуряване използването единствено на регенерирани или рециклирани не напълно халогенирани хлорфлуорвъглеводороди и намаляване на емисиите на вещества, които нарушават околната среда в атмосферния въздух.
Предлаганите със законопроекта други по-важни изменения и допълнения могат да бъдат обобщени, както следва:
Въвеждане на принудителни административни мерки с цел осигуряване прилагането на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1005/2009 и актуализиране на глобите и имуществените санкции при прилагане на законовите разпоредби.
Очакваните резултати от прилагането на законопроекта са: подобряване на съществуващия контрол по отношение на тези вещества, намаляване потреблението на ВНОС в резултат на влязлата в сила от 1 януари 2010 г. забрана за използване на свежи вещества и използване единствено на регенерирани и рециклирани вещества, в резултат на което се намаляват и емисиите им в атмосферния въздух и увеличаване на приходите от глоби и санкции.
По време на заседанието на комисията беше представено и положително становище на Дирекция „Законодателна дейност и европейско право” с някои препоръки.
След откриване на дебата, отношение взеха членове и на двете комисии, които подчертаха, че няма спорни въпроси по законопроекта, който е свързан с хармонизация на националното законодателство с това на Европейския съюз.
След проведените разисквания, Комисията по околна среда и водите без „против” и „въздържали се” единодушно подкрепи законопроекта и изразява следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух № 002-01-59, внесен от Министерския съвет на 6 юли 2010 г.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
С доклада на подпомагащата Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове ще ни запознае нейния председател госпожа Панайотова.
Заповядайте, госпожо Панайотова.
ДОКЛАДЧИК МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги!
„СТАНОВИЩЕ
на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове относно проект на Закона за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух № 002-01-59, внесен от Министерския съвет на 6 юли 2010г.
На извънредно заседание, проведено на 15 юли 2010 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на комисията взеха участие представители на Министерството на околната среда и водите: Евдокия Манева – заместник-министър, и Иван Ангелов – директор на Дирекция „Опазване чистота на атмосферния въздух”.
Първо, с настоящия законопроект се осигурява прилагането на изискванията на Регламент на Европейската общност № 1005/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно вещества, които нарушават озоновия слой, отменящ Регламент на Европейската общност № 2037/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 29 юни 2000 г. относно вещества, които нарушават озоновия слой.
Второ, настоящият законопроект предлага приемането на разпоредби, гарантиращи съответствието на българското законодателство с европейските изисквания относно контрола върху дейности с вещества, които нарушават озоновия слой, както и върху продукти и оборудване, които зависят от вещества, които нарушават озоновия слой. В съответствие с изискванията на посочените регламенти, в законопроекта се предвиждат и разпоредби за контрол върху етикетирането и дейностите с флуорирани парникови газове и продукти и съоръжения, които съдържат тези вещества, контрол върху етикетирането и дейностите с регенерирани, не напълно халогенирани хлорфлуорвъглеводороди.
Предложените разпоредби целят постепенното прекратяване на употребата на вещества, които нарушават озоновия слой, както и осигуряване използването единствено на регенерирани или рециклирани ненапълно халогенирани хлорфлуорвъглеводороди и намаляване на емисиите на вещества, които нарушават озоновия слой в атмосферния въздух.
В §4 от законопроекта се определят и санкции при нарушаване на изискванията при извършване на дейности с вещества, нарушаващи озоновия слой, флуорирани парникови газове и регенерирани, ненапълно халогенирани хлорфлуорвъглеводороди. Предлага се въвеждането на принудителни административни мерки с цел осигуряване прилагането на разпоредбите на Регламент ЕО № 1005/2009, както и актуализирането на административни санкции при прилагане на законовите разпоредби.
Трето, съгласно представените мотиви на Министерския съвет към законопроекта, прилагането на законопроекта ще доведе до подобряване на съществуващия контрол по отношение на вещества, които нарушават озоновия слой, както и до намаляване потреблението на вещества, които нарушават озоновия слой, в резултат на което се намаляват и емисиите на вещества, които нарушават озоновия слой в атмосферния въздух. В допълнение се очаква увеличаване на приходите от наложените глоби и санкции.
Четвърто, в заключение може да се каже, че предложеният законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух съответства на изискванията на Регламент ЕО № 1005/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно вещества, които нарушават озоновия слой, отменящ Регламент ЕО № 2037/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 29 юни 2000 г. относно вещества, които нарушават озоновия слой.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 14 гласа „за” на Народното събрание да приеме на първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 002-01-59, внесен от Министерския съвет на 6 юли 2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, госпожо Панайотова.
От името на вносителя има ли изказвания? Няма.
Откривам дебата.
Колеги, разисквания, изказвания? Няма такива.
Закривам дебата.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 002-01-59, внесен от Министерския съвет на 06 юли 2010 г.
Моля гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 3.
С това Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, е приет на първо гласуване.

Продължаваме със следващата точка от дневния ни ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ЗАСТРАХОВАТЕЛНИТЕ ПРЕМИИ.
Вносител е Министерският съвет.
Водеща е Комисията по бюджет и финанси, подпомагащи – Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм и Комисията по правни въпроси.
С доклада на Комисията по бюджет и финанси ще ни запознае нейният председател – госпожа Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА:
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за данък върху застрахователните премии, № 002-01-58, внесен от Министерския съвет на 30 юни 2010 г.
На заседание, проведено на 15 юли 2010 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроекта за данък върху застрахователните премии, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха представители на Министерството на финансите: Людмила Петкова – директор на дирекция ”Данъчна политика”, Лидия Атева – началник на отдел и Димитър Войнов – главен експерт в същата дирекция и представители на Асоциацията на българските застрахователи: Орлин Пенев – председател и Константин Велев – член на Управителния съвет на асоциацията.
От името на вносителя законопроектът беше представен от госпожа Людмила Петкова.
Със законопроекта се въвежда облагане с данък на застрахователните премии по облагаеми застрахователни договори (общо застраховане с изключение на някои видове застраховки). Предложеният нов данък не променя съществуващия ред за данъчно облагане на печалбата на застрахователите съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане.
С оглед разпоредбата на чл. 157 от Директива № 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност предложението за въвеждане на данък върху застрахователните премии не противоречи на европейското законодателство в областта на застраховането и презастраховането. Посочената разпоредба дава възможност всеки застрахователен договор да подлежи на облагане с косвени данъци и парафискални такси върху застрахователните премии в държавата членка, в която е разположен рискът, или в държавата членка, в която е покрито задължението. Директивата допуска всяка държава членка да разработи и въведе национален механизъм, като за него не се поставят специални изисквания.
В законопроекта се дефинират като облагаеми всички застрахователни договори с изключение на договорите:
- за презастраховане и ретроцесия;
- по всички видове застраховки и рискове, посочени в Раздел I от Приложение № 1 към Кодекса за застраховането (животозастраховане);
- по част от застраховките и рисковете, посочени в Раздел II от Приложение № 1 към Кодекса за застраховането, в т.ч. щетите/загубите, нанесени на летателни апарати, плавателни съдове и гражданската отговорност, свързана с притежаването и използването им, както и за застраховка на товари по време на международен превоз.
Основанието за изключване от облагане на животозастраховането се съдържа в спецификите в данъчното третиране на застраховките „Живот”, необходимостта от насърчаване на здравното и пенсионното застраховане и данъчното облагане в другите държави членки. Освобождаването от облагане на някои от посочените договори е свързано и с липсата на еднозначно третиране относно разположението на носените рискове. Предлага се данъчната ставка да е 2 на сто, а данъчната основа да е получената застрахователна премия от застрахователя. Данъчната основа се увеличава с възстановените бонуси и отстъпки на застрахователя и се намалява с включените в застрахователната премия суми за Гаранционния и Обезпечителния фонд по Кодекса за застраховането, както и със сумите за Държавен фонд „Земеделие” съгласно Закона за подпомагане на земеделските производители.
Намалението на данъчната основа се налага, за да не се начислява данък върху събираните парафискални такси от застрахователите.
Данъкът става изискуем от застрахователя на датата, на която е получена застрахователната премия. Въвежда се задължение за застрахователя да посочи данъка в застрахователния договор отделно от дължимата застрахователна премия и дължимата на застрахователя сума. Във връзка с това са направени и съответните предложения за промени в Кодекса за застраховането по отношение на сумите за Гаранционния и Обезпечителния фонд. Предложенията за това са свързани с изискванията за прозрачност и информираност на застрахованите лица за дължимите парафискални такси и данък по съответния застрахователен договор.
Дължимият данък се внася в бюджета ежемесечно. Данъчно задължените лица подават данъчна декларация в Националната агенция за приходите за всяко тримесечие.
Законопроектът дава възможност на застраховател, който осъществява дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги, да определи данъчен представител, който да го представлява във всички негови данъчни правоотношения, възникнали на основание на предложения законопроект.
След представяне на законопроекта се проведе дискусия, при която членовете на комисията се обединиха около становището за подкрепа като цяло на законопроекта, като след първото му гласуване бъдат направени промени в § 5, касаещ влизането в сила на закона, както и в § 2 от преходните и заключителни разпоредби относно обхвата на застрахователните договори, за които ще се прилага закона. Представителите на Асоциацията на българските застрахователи представиха писмено становище по законопроекта, в което също възразяват срещу срока за влизане в сила на закона – 1 септември 2010 г, тъй като предвидените в закона промени налагат промяна в информационните системи на застрахователните компании, което изисква технологично време за това.
След дискусията се проведе гласуване което приключи при следните резултати: „за” – 13 народни представители, „против” – 9 народни представители, без „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за данък върху застрахователните премии, № 002-01-58, внесен от Министерския съвет на 30 юни 2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, госпожо Стоянова.
С доклада на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, ще ни запознае нейният председател господин Мартин Димитров.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа!
„ДОКЛАД
по Законопроекта за данък върху застрахователните премии, № 002-01-58, внесен от Министерския съвет на 30 юни 2010 г.
На свое редовно заседание, проведено на 14 юли 2010 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроекта за данък върху застрахователните премии.
На заседанието присъстваха от Министерството на финансите – госпожа Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика”, госпожа Лидия Атева – началник на отдел и господин Димитър Войнов – главен експерт, от Комисията по финансов надзор – господин Емил Атанасов – заместник-председател, и госпожа Зорница Василева – директор на дирекция „Регулаторни режими и защита на потребителите”, от Асоциацията на българските застрахователи – господин Орлин Пенев – председател, и господин Константин Велев – член на Управителния съвет. Законопроектът беше представен от госпожа Людмила Петкова.
Според мотивите, представени от вносителя, предложението за въвеждане на данък върху застрахователните премии се аргументира с факта, че в условията на икономическа криза, водеща до намаляване на бюджетните приходи, е необходимо намирането на източници за увеличаване на тези приходи. В повечето държави – членки на Европейския съюз, съществува подобно облагане на застрахователните премии, поради което застрахователите, осъществяващи дейност в България, ще бъдат в съпоставимо положение спрямо останалите европейски застрахователи.
Проектът на Закон за данък върху застрахователните премии въвежда облагане с данък на застрахователните премии по облагаеми застрахователни договори (общо застраховане с изключение на някои видове застраховки). Предложеният нов данък не променя съществуващия ред на данъчно облагане на печалбата на застрахователите съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане.
Въвеждането на данък върху застрахователните премии не е в противоречие с европейските актове в областта на общото застраховане, които са напълно транспонирани в българското законодателство. С оглед на разпоредбата на чл. 157 от Директива № 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност предложението не противоречи и на изискванията на европейското законодателство в областта на застраховането и презастраховането.
В законопроекта се дефинират като облагаеми всички застрахователни договори с изключение на договорите:
- за презастраховане и ретроцесия;
- по всички видове застраховки и рискове, посочени в Раздел I от Приложение № 1 към Кодекса за застраховането (животозастраховане);
- по част от застраховките и рисковете, посочени в Раздел II от приложение № 1 към Кодекса за застраховането.
Основанието за изключване от облагане на животозастраховането се съдържа в спецификите в данъчното третиране на застраховките „Живот”, необходимостта от насърчаване развитието на здравното и пенсионното застраховане и данъчното облагане в другите държави-членки. Освобождаването от облагане на някои от посочените договори е свързано и с липсата на еднозначно третиране относно разположението на носените рискове.
Предложената данъчна ставка е 2 на сто.
Предлага се данъчната основа за облагане да е получената застрахователна премия от застрахователя. Данъчната основа се увеличава с възстановените бонуси и отстъпки на застрахователя и се намалява с включените в застрахователната премия, суми за Гаранционния и Обезпечителния фонд по Кодекса за застраховането, както и със сумите за Държавен фонд „Земеделие” съгласно Закона за подпомагане на земеделските производители. Намалението на данъчната основа се налага, за да не се начислява данък върху събираните парафискални такси от застрахователите.
Данъкът става изискуем от застрахователя на датата, на която е получена застрахователната премия. Въвежда се задължение за застрахователя да посочи данъка в застрахователния договор отделно от дължимата застрахователна премия и дължимата на застрахователя сума. Във връзка с това са направени и съответните предложения за промени в Кодекса за застраховането по отношение на сумите за Гаранционния и Обезпечителния фонд. Предложенията за това са свързани с изискванията за прозрачност и информираност на застрахованите лица за дължимите парафискални такси и данък по съответния застрахователен договор.
Дължимият данък се внася в бюджета ежемесечно. Данъчно задължените лица подават данъчна декларация в Националната агенция за приходите за всяко тримесечие.
Предложено е законът да влезе в сила от 1 септември 2010 г. Той ще се прилага за облагаеми застрахователни договори, сключени или предоговорени след 31 август 2010 г., както и за застрахователни премии, получени след 31 август 2011 г., по застрахователни договори, сключени преди 1 септември 2010 г. Законът няма да се прилага по отношение на облагаеми застрахователни договори, които са сключени след провеждане на обществена поръчка, ако срокът за подаване на оферти за участие в поръчката е изтекъл преди 1 септември 2010 г., тъй като офертите няма да съдържат данъка върху застрахователните премии.
От името на Комисията за финансов надзор, господин Емил Атанасов подкрепи законопроекта в цялост. Той изрази становище относно срока за влизане в сила на закона – 1 септември 2010 г., като обяви, че по отношение на администриране на данъка той е доста кратък.
В негова подкрепа се обяви и господин Орлин Пенев – председател на Асоциацията на българските застрахователи. Той допълни, че в този срок трябва да бъдат изтеглени от обръщение над 2 млн. отпечатани книжни екземпляра на полици и те да бъдат заменени с нови, които тепърва предстои да се отпечатат. И това се предхожда от промяна на общите условия по застрахователните договори и одобряването им от Комисията за финансов надзор. В заключение господин Пенев изтъкна, че по-реален е срокът 1 октомври 2010 г.
В хода на дискусията народният представител Мартин Димитров попита какви са очакваните приходи от администрирането на този данък и изрази мнение, че ако има проблеми със събираемостта те трябва да се решават чрез по-ефективна данъчна администрация, а не чрез въвеждането на нови данъци.
Народният представител Георги Икономов постави въпрос относно разминаването в изискванията за данъчния представител по отношение на физическо и юридическо лице. И дали наказателните разпоредби по отношение на този закон са съобразени, например с тези в Закона за данък върху добавената стойност, дотолкова, доколкото и двата данъка се явяват косвени по своята същност.
Народният представител Румен Овчаров попита очакваните приходи от този данък отчетени ли са в актуализирания бюджет.
Народният представител Делян Добрев изтъкна, че този законопроект е в отговор на решение, прието от тристранния съвет и е част от антикризисните мерки на правителството, свързани с увеличаването на приходната част на бюджета.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 13, „против” – 6, без „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за данък върху застрахователните премии, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
С доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае господин Ципов – преди това процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Първо, процедурно предложение за допускане в залата на основание чл. 39, ал. 2 от нашия правилник на заместник-министър Владислав Горанов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване така направеното процедурно предложение.
Гласували 77 народни представители: за 77, против няма, въздържали се няма.
Моля поканете господин Горанов.
По доклада на Комисията по правни въпроси – господин Ципов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, господин председател.
„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за данък върху застрахователните премии, № 002-01-58, внесен от Министерския съвет на 30 юни 2010 г.
На свое заседание, проведено на 15 юли, Комисията по правни въпроси обсъди внесения законопроект. На заседанието присъстваха: от Министерството на финансите – госпожа Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика”, госпожа Лидия Атева – началник отдел и господин Димитър Войнов – главен експерт в същата дирекция.
От името на вносителя законопроектът беше представен от госпожа Людмила Петкова.
Предложението за въвеждане на данък върху застрахователните премии е породено от необходимостта за намиране на източници за увеличаване на бюджетните приходи в условията на икономическа криза. Въвеждането на данък върху застрахователните премии не е в противоречие с европейските актове в областта на общото застраховане. Разпоредбата на чл. 157 от Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност дава възможност всеки застрахователен договор да подлежи на облагане с косвени данъци и такси върху застрахователните премии в държавата – членка, в която е разположен рискът или в държавата – членка, в която е покрито задължението, като директивата допуска всяка държава – членка да разработи и въведе национален механизъм, като не се поставят специални изисквания.
В законопроекта се изключват от облагане договорите за презастраховане и ретроцесия, животозастраховането и част от застраховките и рисковете, посочени в Раздел ІІ от Приложение № 1 към Кодекса за застраховането.
Предлага се данъчната ставка да е 2 на сто, а данъчната основа за облагане да е получената застрахователна премия от застрахователя. Данъчната основа се увеличава с възстановените бонуси и отстъпки на застрахователя и се намалява с включените в застрахователната премия суми за Гаранционния и Обезпечителния фонд по Кодекса за застраховането и със сумите за Държавен фонд „Земеделие”, съгласно Закона за подпомагане на земеделските производители.
Данъкът става изискуем от застрахователя на датата, на която е получена застрахователната премия и се въвежда задължение да се посочи в застрахователния договор, отделно от дължимата застрахователна премия и застрахователна сума, поради което се предлагат и промени в Кодекса за застраховането по отношение сумите за Гаранционния и Обезпечителния фонд.
Дължимият данък се внася ежемесечно в бюджета, а данъчно задължените лица подават данъчна декларация за всяко тримесечие в Националната агенция за приходите.
Предлага се законът да влезе в сила от 1 септември 2010 г., като ще се прилага за облагаеми застрахователни договори, сключени или предоговорени след 31 август 2010 г., както и за застрахователни премии, получени след 31 август 2011 г., по застрахователни договори, сключени преди 1 септември 2010г.
След обсъждането народните представители се обединиха около следното становище: Законопроектът не е съобразен с разпоредбите на Закона за устройството на държавния бюджет (ЗУДБ) и по-специално разпоредбата на чл. 2, ал. 3, която императивно изисква: „Данъчните приходи да се определят по силата на действащите данъчни закони към датата на влизане в сила на годишния закон за държавния бюджет.” Това е основен принцип в бюджетното и данъчното право и когато се съставя годишния бюджет на държавата или неговата актуализация, приходите и разходите, макар и прогнозни, задължително встъпват на „действащите данъчни закони” към момента на влизане в сила на закона за годишния държавен бюджет или неговото изменение.
В този смисъл е и Решение № 9 на Конституционния съд от 1996 г., с което е прието, че нормите, с които се въвеждат данъчни задължения или данъчни утежнения, трябва да бъдат създадени преди времето, за които те се отнасят, тъй като гражданите трябва да знаят предварително, преди настъпването на финансовата година данъците и техния размер, които те ще плащат.
Преходните и заключителни разпоредби се нуждаят от внимателно обсъждане и прецизиране между първо и второ гласуване на законопроекта.
След проведеното обсъждане и гласуване с 13 гласа „за” и 4 гласа „въздържали се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за данък върху застрахователните премии, № 002–01–58, внесен от Министерски съвет на 30.06.2010 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, господин Ципов.
От името на вносителите има ли изказвания? Няма.
Откривам разискванията.
Изказвания?
Заповядайте, господин Димитров.
КИРЧО ДИМИТРОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Ние от Синята коалиция няма да подкрепим предложения ни Законопроект за данък върху застрахователните премии. Основните ни мотиви за това са няколко.
На първо място, ние от Синята коалиция многократно заявяваме, че в период на криза сме категорично против вдигането на данъците и не само вдигането на данъците, а и въвеждането на нови данъци, независимо дали те са преки или косвени. Защото предложеният ни данък в момента сам по себе си е един косвен данък.
Ние разбираме желанието на правителството да търси нови приходи за попълване на държавния бюджет, но считаме, че в период на свит пазар, в период на намалено потребление, това няма да даде отражение. Защото, колеги, този данък е данък на потреблението, тоест тежестта от него отново ще бъде понесена от самите потребители.
Какво имам предвид? Застрахователите ще калкулират стойността на този данък в самата застраховка и тя неминуемо ще се оскъпи, тоест ще се вдигне цената й и самата тежест отново ще бъде понесена от потребителите на тези застраховки. Така че ние считаме, че в период на свито потребление това няма да доведе до този ефект, който се очаква и ни беше така предложен от порядъка на 15-20 милиона. Нещо повече, най-вероятно ще доведе до утежняване на ситуацията в застрахователния бизнес.
Също така ние считаме, че не е необходимо там, където не се събират данъците, тоест имаме ниска събираемост, да се въвеждат алтернативни данъци, за да могат да се събират повече приходи. Ние предлагаме да се усъвършенства тази събираемост, тоест да се въведат по-прецизни методи за събиране на данъците, за да може наистина да има по-добри приходи в републиканския бюджет.
Пак повтарям, ние няма да подкрепим този законопроект, поради факта, че няма да донесе този желан ефект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма желаещи.
За изказване – Румен Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз нямам илюзията, че ще успея да наруша апатията, която е обзела пленарната зала. Но все пак ми се ще да кажа за какво става дума в този законопроект и какво точно се опитваме да направим с него в един, според мен, доста неподходящ момент.
Първо, този законопроект е един, може би даже единственият, който продължава да се изпълнява като резултат от приетите през м. март-април антикризисни мерки – вторият пакет нереализирани антикризисни мерки на правителството. Този пакет, не знам дали вече някой си спомня, включваше промени в Закона за хазарта, въвеждане на данък лукс – щяхме да облагаме яхти, щяхме да облагаме не знам какви неща. Всичко това отдавна вече е забравено. По абсолютно неразбираеми за мен причини обаче продължава да се движи Законопроектът за облагане на застрахователните премии. При това вече продължава да се движи по един значително модифициран начин. Ако в първия вариант на законопроекта се облагаха наистина премиите, които се получават от застрахователите, то сега с този променен вариант ние вече ще облагаме директно застрахованите граждани на Република България.
Казвам го, защото, според мен, самите антикризисни мерки бяха направени по един странен начин – анкризисните мерки прехвърляха цялата тежест от кризата върху тези, които не присъстваха на заседанията на тристранния съвет. Там не присъстваха пенсионерите, значи те ще понесат тежестта! Там не присъстваха застрахователите, значи и те ще бъдат наказани! Там не присъстваха държавните служители, значи отново ще понесат основната тежест от така наречените в кавички анткризисни мерки.
Какъв беше формалният аргумент? Той е много елементарен и доста неверен. Видите ли, бизнес за един милиард оборот плаща на хазната само пет милиона – ами, като плаща толкова малко, дайте да намерим механизъм и да го накараме да плаща повече и затова ще извадим застраховането от досегашния механизъм, по който то се облагаше, като един нормален бизнес като корпоративен данък и ще въведем за застраховането един принципно нов данък – косвен данък директно върху потреблението. Да, това може да бъде направено. Това е направено в много от европейските страни. Но може ли това да се направи така ад хок в средата на годината? Според мен това е абсолютно недопустимо, а и няма вече никаква възможност това да стане от 1 септември.
Става дума за принципна промяна – принципна промяна в начина на облагане на застраховането. Става дума за преминаването на един бизнес от корпоративно облагане, от пряко облагане в прехвърлянето му в косвено облагане директно на потреблението. И ние се опитваме да направим това в средата на годината – ей така, между другото.
Не виждам никаква логика да се прави това, още повече резултатите едва ли ще бъдат такива, каквито някой си представя. Ако миналата година от застраховане са били събрани 5 млн. лв., тази година едва ли ще бъдат събрани повече, те пак ще бъдат толкова.
Не виждам причина, поради която трябва да се съгласяваме с лека ръка. Тук виждам в много голяма степен ефекта от, как да кажа, хроничното заболяване на сегашните управляващи – след елементарен лобизъм в парламентарната комисия и в парламентарната група на ГЕРБ, някак си управляващите се отказаха да облагат застрахователите и преминаха към система, в която ще облагаме директно застрахованите и то след безкрайните и безбройните декларации на министър-председателя, че данъците няма да се увеличават!
Казвайки всички тези неща, отново повтарям, нямам амбицията да събудя пленарната зала, но ми се иска все пак да ви припомня какво повтаряше непрекъснато министър-председателят: данъците няма да се увеличават. А това е директно увеличаване на данъците не върху бизнеса, а директно увеличаване на данъците върху потребителите на услугата застраховане.
Това става от средата на годината! Не виждам никаква причина, поради която това трябва да се направи сега. Отново повтарям: това е принципна промяна на облагането на бизнеса със застраховането в България. Това е елемент от цялостната данъчна политика, която води една управляваща коалиция или едно управляващо мнозинство, което и да е то. Неговият естествен ред за решаване е при приемането на целия пакет от данъчни закони. Няма никакъв смисъл сега в момента въобще да се занимаваме с него! Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други желаещи за изказвания?
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаеми колеги, и аз като господин Овчаров бих казал: за какво става дума?! Става дума за особен бизнес, така както и банките, но явно в тези две сфери има толкова силни лобита, че българското Народно събрание, българският законодател години наред не може да ги вкара в някакви що-годе нормални граници и да им създаде известни реглажи, каквито в нормалните икономики и в нормалните финансови, банкови, застрахователни и икономически системи в другите страни съществуват.
Господин Овчаров, не е въпросът до оборот от 1 милиард, а до много повече. Данните дават около 2-2,5 милиарда, пък и повече. Не може на този бизнес да се гледа като на всеки друг бизнес и той да бъде щаден, да бъде някаква свещена крава. Тук става дума за въвеждането на абсолютните минимуми, които този бизнес трябва и следва да понесе!
Не съм съгласен, че въпросът с този закон трябва да се свързва с противокризисните мерки на правителството. Колеги от ГЕРБ и вносители на законопроекта, считам, че по този начин само давате храна за спекулациите на противниците на въвеждането на този данък – на сините и на БСП, които в тази връзка имат за цел да кажат: „Всички останали други противокризисни идеи се провалиха, и тази също – ние желаем и ето, виждате, се проваля”. В този смисъл се налива вода в тяхната мелница, на техните пропагандни идеи за провала на правителството относно противокризисните мерки.
Господин Овчаров, нека видим наистина за какво става дума! Да направим първо аналогия с другите европейски страни! В много малко от тях, мисля в две или три страни няма подобен данък.
Да направим аналогия за размера на този данък. Размерът там е от 1 до 17%, забележете, като само в една-две страни той е минималният 1%. Наистина големите намерения от началото да се въведе данък в тази сфера стигнаха до едно бих казал израждане – само до 2%. Забележете, това е в толкова малко сфери от застраховането, че на практика те игнорират сериозните насоки и сегменти от застраховането. Беше изброено кои сфери се освобождават от този данък, те са сигурно около 70%.
В Комисията по бюджет и финанси мисля, че колегите станаха свидетели какво мощно лоби се задейства, за да се омекоти ефектът от това намерение на правителството и на управляващите. Който имаше очи да вижда и уши да слуша, можеше да види как явно се задействаха мощни лобита, подкрепяни най-вече от сините и от БСП, които постепенно обезсмислиха усилията на вносителите и на управляващите и доведоха нещата до този минимален ефект, който ще доведе до събирания за държавната хазна в размер около 20 млн. лв. на година.
Ако могат да се отправят някакви критики към закона в този му вид, в който е представен, те трябва да бъдат точно в тази насока: че законът няма да се приеме в първоначалния си вид и според първоначалните намерения, според които щеше да доведе до много по-сериозен и значим ефект върху тази сфера.
Друга критика, разбира се, е за записаната дата – 1 септември, която вече е невъзможна. Ще ви обясня защо това стана така. От м. май, когато беше вкаран законът, тези определени лобита въздействаха. От БСП и СДС направиха всичко възможно законът да се подложи на непрестанен вътрешен дебат, отлагане, веднъж беше отложено гледането му на заседание на комисията, за да се стигне до днешната дата на влизане в пленарна зала, когато ехидно от страна на Синята коалиция и БСП аргументите са едни и същи. Твърди се, казва се и то вече основателно, благодарение на техните усилия, действащи като лобита на тези кръгове и сили, че е невъзможно от 1 септември, не е разчетено с оглед на държавния бюджет за 2010 г., тази актуализация на това перо е могла да стане в приходната част, когато се правеше актуализацията на бюджета в края на пролетната сесия на Народното събрание. Благодарение на усилията на тези лобита се провали възможността законът да влезе и да започне да действа от 1 септември т.г.
Всички тези аспекти трябва да се вземат предвид и да се имат предвид в бъдеще.
Този закон сигурно ще претърпи промени. Аз се надявам на един истински сериозен реглаж и при неговите поправки за следващи бюджети, за следващите години да добие един вид, който да е по-близък до този вид, който се имаше като намерение при неговото внасяне в Народното събрание за гледане още в първия момент.
За разлика от сините и от БСП, „Атака” ще подкрепи този законопроект по съображенията, които ви изложих. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте за реплика, господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаеми господин Шопов, честно да си призная, наслушал съм се от тази трибуна на какви ли не изкривявания на това, което се случва и в пленарната зала, и в обществото. Да обвините обаче Коалиция за България за това, че е предложила промяна в първия вариант, при положение че промяната е предложена от Министерския съвет и на практика с нея се случи това, за което Вие говорите – лобизмът – вследствие на лобирането на застрахователните компании данъкът върху застрахователните премии от данък върху доходите на тези застрахователни компании се превърна в данък върху тези, които плащат – върху застрахованите лица, и Вие сега да обвинявате Коалиция за България и Синята коалиция – тези, които и в единия, и във втория случай гласуваха против приемането на тази промяна, затова, че видите ли, те били някакъв лобизъм?! Вие сте проводници на лобизма, господин Шопов – вие и Парламентарната група на ГЕРБ. Вие направихте тази промяна, правителството я внася, а Вие обвинявате нас?! Ето, в мотивите на законопроекта пише, че той е част от тези антикризисни мерки. Не сме си го измислили ние в комисията.
Затова, когато говорим тези неща, нека малко от малко да се съобразяваме с истината. А истината е тази – първият законопроект беше отложен, защото там се наказваше един бизнес, без да е ясно защо и как става това. Във втория му вариант, вследствие на лобирането на този бизнес, вече се наказва не бизнесът, а се наказват тези, които ползват услугата застраховане. Толкова ли силно е разпространено застраховането в България, че искаме още повече да го намалим? Толкова ли е голяма застрахователната култура на българите, че искаме да накажем тези, които се опитват да направят този бизнес легален, да застраховат имуществото и бизнеса си?
Това са аргументи, на които не виждам как ще отговорите. Няма ги тези приходи в актуализирания бюджет. Коя е логиката, поради която ние сега, в края на годината, даже не в средата, се опитваме да правим тези абсолютно инцидентни промени?
Отново ви повтарям – могат да бъдат направени, има такива принципи на облагане на застраховането, но защо не го направим заедно с целия пакет данъчни закони, които буквално след седмица ще влязат в пленарна зала? Какъв е смисълът от това сега? Но пък се опитваме да се крием зад някакви измислени лобизми, и то с обратен знак.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Точно това ми бяха задръжките, господин Овчаров, защо чак сега и защо толкова време беше отлагано. Аз казах, че ако има нещо основателно в критиките по отношение на закона, това е така. Но аз обясних и защо стана така. Вътре в комисията и изобщо кръговете и правителството, което беше внесло закона, бяха подложени на много силен натиск. Това е показателно и трябва да бъде урок за управляващите във всичките институции, измерения и проявления, че не бива да се поддават на такъв натиск, защото се стига точно да тази ехидност – защо се забави, вие сте си виновни… Да, така е.
Затова в други случаи при една такава добра идея, каквато имаха вносителите, трябва да се действа много по-бързо, по-радикално и да не се вслушваме определено във воплите и стоновете на кръгове и кръгчета, които си играят своите интереси и имат своите цели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Има ли други народни представители, които желаят да участват в дебата?
Господин Орешарски, заповядайте.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз ви призовавам да не подкрепяте този данък не само сега, а дори да бъде внесен и по-късно в пакета данъчни закони, които подготвят фискалната среда за следващата финансова година. Аргументите вече бяха изложени. Това е увеличение на данъчно-осигурителната тежест, в случая на данъчната. Без да ги повтарям, аз ще предложа само още един от гледна точка на кореспонденцията на този данък с целите на икономическата политика.
В последните няколко месеца правителството обявява, че между основните цели на икономическата политика е увеличаване на вътрешното търсене и потребление за следващата финансова година. Този данък влияе точно обратно. Той намалява разполагаемия доход на домакинствата и при равни други условия ще намали потреблението. В подобна посока чувам са и първите анонси за данъчната политика за следващата година. Разбира се, сега е рано да дискутираме и тях, но те също ще намалят възможностите за потреблението. Изниква логичният въпрос какво всъщност правим, как инструментариумът подкрепя целите. Ако инструментите не подкрепят целите, тогава жалко за целите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли реплики? Няма желаещи.
Господин Агов, имате думата.
АСЕН АГОВ (СК): Госпожо председател, преди да започна своето изказване искам да Ви помоля да се разпоредите да се оправи озвучаването в залата. Помислих, че аз, поради единния си граждански номер и датите, записани в него, не чувам добре. Обаче попитах хора в тази зала, които са с двойно или тройно по-малко години от мен, и се оказа, че и те не чуват. Следователно е необходимо нещо да се направи, защото тук, при апатията, за която стана дума преди малко, звучи едно мънкане в парламента по една много важна тема. Много Ви моля за това, госпожо председател.
И сега започвам по темата.
Въпросът за увеличаването и намаляването на данъци е политически въпрос и той винаги е разделял десницата и левицата. Честно казано, аз съм малко смутен, че депутат от левицата, като господин Орешарски, става и защитава тезата за това да не подкрепим закона. Но като си помисля, че при неговото министерство не бяха взети мерки, които отговарят на десните принципи на управление във финансите, си казвам, че нещо в България се е объркало. Днес имаме едно дясно правителство, което предприема мерки за увеличаване на данъците.
Нашата позиция, позицията на Синята коалиция, е много принципна - ние заставаме от мястото, от ъгъла и критикуваме този законопроект на хората, които се обявяват против увеличаването на данъчната тежест.
Ако следите внимателно целия дебат в Европа и в света около икономическата криза, ще видите, че има две школи. Едната е да се увеличават данъците - това са пламенни социалисти из цялата Европа, включително и някои управляващи в Съединените щати, а другите са онези, към които аз принадлежа и симпатизирам, които казват, че колкото повече пари остават в населението, е толкова по-добре, за да се преодолее кризата, да се увеличи подкреплението. Ето това, според мен, е големият политически водораздел. И когато ние днес се обръщаме към гласуването на първо четене, което е политическото гласуване за този законопроект, ние трябва да изхождаме именно според мен – извинете, че казвам думата „именно” като Михаил Миков - но според мен ние трябва сами да решим от коя страна на този водораздел сме: дали сме на водораздела на свободните граждани, които да имат повече пари, или сме от другата страна – онези, които гледат да приберат повече пари от всички – това са обикновено социалистите. Според мен това трябва да ни ръководи, когато днес вземаме своето решение кое копче да натиснем за този законопроект. Защото, простете, но аз смятам, че 20-те милиона, които ни бяха съобщени в Комисията по бюджет и финанси, ще бъдат събрани догодина, са прекалено оптимистични прогнози. Според мен - позволете ми и аз да надхвърля една прогноза – тази сума няма да надхвърли 12 милиона.
В същото време, когато дебатирахме тук актуализацията на бюджета, спомняте си, че ние представихме цял списък от необходими административни реформи, които, ако бъдат приложени, ще донесат 500 милиона в бюджета от спестяване на текущи разходи. Е, кое е по-правилното - да лишим хората от пари, защото няма съмнение, и тук ще се съглася с аргумента, че се натоварват застрахованите, или да пуснем повече пари в държавата, като извършим тази административна реформа? Според мен този размисъл трябва да ни ръководи при днешното гласуване, уважаеми народни представители – ние от десницата ли сме, или сме от другата страна на водораздела?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли реплики?
Заповядайте, господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Агов, абсолютно съм съгласен с Вашите разсъждения за дясната и лявата политика, но ние като дясна партия не можем да абдикираме от нашите социални задължения в държавата. Поради тази причина правителството предприе мерки за свиване на разходите, съответно предприе мерки и за увеличаване на приходната част на бюджета. Но все така ние трябва да си изпълняваме нашите задължения и търсим варианти, така че най-малката тежест от мерките, които ще се вземат, да падне върху българските граждани.
Това е една от мерките, която се взе в Тристранния съвет. Именно поради тази причина предлагаме тази малко нестандартна мярка. Очакваме да бъде подкрепена, защото трябва да си изпълним нашите ангажименти и да не увеличаваме дефицита в платежния баланс на държавата. Мисля, че колкото и да е нестандартна, тя е правилна мярка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Дуплика – господин Агов.
АСЕН АГОВ (СК): Аз имам фундаментално възражение срещу това Тристранният съвет, заедно с правителството, да взема решения на гърба на хората, защото единствените антикризисни мерки – едната, беше изтъкната тук, е този закон, а другата е да се обложат политическите партии. Това беше прието.
Няма нито една от антикризисните мерки, измислени в това заседание на Тристранния съвет, която да е довела до някакво намаляване на разходите или увеличаване на приходите.
Господин Николов, моето възражение, както вероятно сте го разбрали Вие, е принципно. Не е защото искам да се правя на опозиция, а защото отстоявам принципите си. Ние в Синята коалиция отстояваме принципите си! Няма да отстъпим от това да не се увеличават данъците и да се изпълни това обещание на министър-председателя!
Второ, социалните ангажименти на правителството. Вие споменахте тук Тристранния съвет. Дайте да поразсъждаваме по-дълбоко: ще ги изпълним, когато съкратим разходите, влязат повече пари в бюджета и бъдат спестени 500 милиона, които тогава могат да бъдат използвани за покриване на социални нужди, или когато ще вземем 10-12 милиона?! Това ли са социалните грижи на правителството?
Разберете, вчера го каза и Аснар, който беше поканен от министър-председателя – десните правителства не качват данъци!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Господин Главчев, заповядайте за изказване.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Колкото и да се изненадате, ще ви предложа да подкрепите законопроекта. Ще ви изложа и няколко аргумента в тази посока. Първият аргумент е, че това е предложение, което е прието на Националния съвет за тристранно сътрудничество. (Оживление и реплики от КБ.)
Колкото и да имате забележки към работата на този орган, колкото и да имате забележки, все пак това е официалният орган с най-широка обществена подкрепа.
ИВАН КОСТОВ (СК, от място): Стачки ще ви направят!
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Добре, вторият аргумент. Спираме – не харесвате работата на Националния съвет за тристранно сътрудничество. (Реплики от СК.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Моля ви, не от залата.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Вторият аргумент – обръщаме се към европейската практика. Осемнадесет страни в Европейската общност имат такъв закон – действащ. Вие можете да преброите колко са тези, които нямат. Въвеждането на такъв закон поставя в равни условия, както чухте от докладите на комисиите, всички застрахователни дружества в тези 18 страни. Равнопоставеността на данъчните субекти е много важен принцип. Не знам дали сте съгласни с това.
Още един аргумент в тази посока. Не съм съгласен с господин Овчаров, който казва, че се изменя принципът на облагане в корпоративното облагане. Абсолютно непроменен е принципът на облагане. Ако се вгледаме какъв е там принципът, там наистина отново има неравнопоставеност. Единствено застрахователните дружества могат да формират резерви преди облагане на печалбата, което явно че свива облагаемата основа по ЗКПО. Всички останали търговски дружества формират тези резерви след облагане на печалбата. Разбирате за какво става въпрос. (Реплики от КБ.)
Именно – няма печалба. Точно защото няма печалба. Европейската практика, ако забелязвате напоследък, е, че точно такива, които са изпуснати от облагане, каквито са банковите транзакции, които се предлагат за облагане, отново ви връщам към европейска практика, са една от мерките да се постигне фискална консолидация.
Мисля, че с тези аргументи би трябвало да приключа и наистина ви призовавам да подкрепите законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики?
Господин Шопов, заповядайте за реплика.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Господин Главчев, една много малка реплика. Тук може би трябваше да напомните, че печалбите съгласно правилата за събиране на корпоративния данък са 5 6 млн. лв. Това се получава до този момент от бизнес, който върти 2,5 млрд. лв.! За това става дума.
Тук всеки, който казва „да оставим този бизнес на общите правила, на правото, на Търговския закон като субекти в гражданския оборот и правоотношения и да ги третираме като всички други” – това означава, виждате. Европейското право е въвело този данък неслучайно, защото по друг начин не можеш да ги хванеш.
Вие споменахте за транзакциите на банките, да, и там нещата са подобни.
Според новата икономическа философия, която тръгва, за разлика от тази, която шестваше през 80-те, 90-те години и досега, която доведе до тази страшна криза, за тези неща трябва да се мисли оттук нататък с други измерения по отношение на банките, по отношение на застрахователните институции. Затова е този вой в момента – защото се създава прецедент.
За първи път, господин Главчев, се въвеждат някакви правила и се изисква нещо от тези стопански субекти. Затова е притеснението. Не е за 20-те милиона, които ще се събират евентуално - правилно господин Агов каза, че могат да бъдат и по-малко. Не е въпросът в тези нищожни, минимални пари. Въпросът е, че става прецедент, че тук се отпушва и въвежда още един налог, който в бъдеще може да се окаже и по-сериозен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Втора реплика?
Заповядайте, господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Главчев, абсолютно мисля, че не са правилни аргументите Ви, особено първият.
Не можете да говорите от лявата страна за Съвета за тристранно сътрудничество, при условие, че те никога не са били в такъв съвет, или ако са били, за тях това е седянка. Явно продължава да бъде именно такава тяхната позиция относно този Съвет. Абсолютно правилно там Ви репликират, че не трябва да го изтъквате това. Те просто не знаят какво е това. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Трета реплика няма.
Господин Димитров, заповядайте за изказване. (Реплики.)
Извинявайте, но господин Главчев има право на дуплика. Той се отказва.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз смятам, че по тази тема след всички емоционални и бурни изказвания, е добре да чуем няколко рационални икономически аргументи.
На първо място – кой ще го плаща този данък? Според Павката Шопов – един от най-видните български икономисти, това са „лошите застрахователи”, само че ако отворите учебник по икономика, вижте кой плаща косвените данъци. Кой плаща ДДС-то? Плащат ги крайните потребители, тоест тези хора, дето си купуват застраховките, те си го плащат. Този въпрос първо да го изясним, за да няма объркване.
Ако имате забележки към икономическата теория, те да бъдат направени явно – за корекции в учебниците, господин Шопов, за да е ясно и да няма объркване.
Оттук нататък – защо се въвежда този данък?
Между другото, чисто процедурно, господин председател, искам удължаване на времето на парламентарната група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Моля да го продължите.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Сега - защо се въвежда този данък? Защото Националната агенция по приходите не може да събере данъка, има проблеми с определянето на печалбата.
Има ли други сектори с такива проблеми? Да, има много сектори, в които има сива икономика – и в ремонтите на коли, и във фризьорските салони, има много сектори със сива икономика.
Навсякъде ли ще въвеждаме алтернативни данъци там, където не може да ги събере Националната агенция по приходите? Ето на този въпрос трябва да отговорим: навсякъде ли ще правим алтернативен данък на база оборот, на база хора, които влизат в дадено заведение или на брой селскостопански животни, примерно? Това са все алтернативни данъци, защото не можем да определим печалбата и Националната агенция по приходите не може да ги събере. Това е проблемът всъщност.
Има много сектори, в които не може да има такъв проблем. Въпросът е не да има нов алтернативен данък, а да започне да им се събира със съответните мерки и санкции, да се определя конкретно и коректно печалбата и да се събират приходите за бюджета. Ето това е истинският проблем, който очевидно не е разбран в залата.
И, между другото, стана един колега, иначе много начетен, симпатичен и умен човек – господин Главчев, и каза, че това води до равнопоставеност, защото го има в другите европейски страни, само че има следният проблем – досега сме имали конкурентно предимство. Досега в тази област има по-ниско облагане в България спрямо Европейския съюз, тоест за хората от Германия и Италия той наистина води до равнопоставеност, но за хората в България, които нас ни избират и за които ние работим, води до загуба на конкурентно предимство. Ние чий интерес защитаваме? – От гледна точка на България е допълнително данъчно облагане и загуба на конкурентоспособност. Да, за другите европейски страни е добре дошло, защото води до техни конкурентни предимства спрямо България. Нека да разбираме какво означава думата „равнопоставеност”.
И най-важното – ще съберем ли повече приходи от този данък? Когато увеличавахте акциза върху цигарите, ние от СДС и Синята коалиция добронамерено, икономически, не политически, ви предупредихме, че в криза много трудно се събират данъци. Когато ги увеличите по време на криза сигурният ефект е по-висока сива икономика, а несигурният, съмнителният ефект, е събирането на повече приходи в бюджета. Много съмнителна работа!
Акцизът върху цигарите беше доста увеличен. Ами, събрахте ли повече приход? Събрахте ли повече приход – не събрахте! Сигурният ефект е, че като обикалям страната, навсякъде предлагат сиви цигари – обикалят там разни съмнителни люде с пакети цигари в ръце. Това е ефектът!
Застрахователният пазар и въвеждането на допълнителен данък няма да доведе до тези 20 млн. лв., които очаквате да дойдат в бюджета. Няма да го има този ефект. Сигурният ефект обаче – стремеж към по-висока сива икономика, загуба на конкурентоспособност, и, забележете нещо друго!
Премиерът каза преди няколко месеца нещо много важно и нещо много смислено: ”Няма да увеличаваме данъците!”. Ами, днес какво правим? Има ли някой от вас, който да казва, че това не е увеличение на данъците в България? Има ли такъв – да вдигне високо ръка? Няма такъв!
Добре, ако няма да увеличаваме данъци, нека да не ги увеличаваме. Иначе, ако го казваме това, пък не го изпълняваме, не сме коректни, не сме искрени към българското общество. И наистина ние не трябва да увеличаваме българските данъци.
И много е важно дебат като днешният не бъде политизиран. Това е принципен дебат – данъци в криза не се увеличават. Вижте добрите световни примери. С това, което се прави днес, нищо добре не ни чака! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Колеги, 11,00 часа е.
Продължаваме в 11,30 ч. с дебата по така обсъждания законопроект.


(След почивката)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заседанието продължава с реплики към изказването на народния представител Мартин Димитров.
Заповядайте, господин Икономов.
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, господин Мартин Димитров го няма, но аз ще си направя своята реплика. Добре, че господин Мартин Димитров започва да говори икономически по този въпрос, а не политически, защото вече започнахме да си създаваме мнението, че когато правителството внесе законопроект, засягащ застрахователите, Синята коалиция и БСП започват да протестират в един и същи глас. (Мартин Димитров влиза в залата.) На това нещо бяхме свидетели и когато разглеждахме проблемите на Гаранционния фонд на застрахователите и техния бюджет, когато се опитвахме да ограничим административните разходи.
Моята реплика към господин Димитров или по-скоро въпрос е: Господин Димитров, не разбрах от Вашето изказване Вие против налагането на данък на застрахователите ли сте или против налагането на този нов данък в този му вид? Защото има огромна разлика. Това – първо.
Второ, Вие казахте, а и няма икономист, който да не се съгласи, че косвеният данък е за сметка на хората и на фирмите. Бих добавил, че ако обложим застрахователните дружества с пряк данък, те пак биха го калкулирали в техните премии и пак биха го взели от хората.
В крайна сметка искам да разбера дали въобще сте против налагането на този данък или сте против налагането му в този вид?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Госпожо председател, уважаеми колеги! Господин Икономов, Вие сте интелигентен човек без всякакво съмнение. Затова вижте колко е елементарно – при положение, че крайният потребител ще плаща този данък, няма как да се убива застрахователят. Вижте колко е простичко! Тоест убиваме всички крайни потребители, всички български граждани, гдето го плащат. Вижте колко е елементарно! Тоест във Вашето изказване има противоречие. След като ще го плащат крайните потребители – българските граждани, те са заинтересовани да го няма.
Оттук нататък искаме максимално проста и ясна данъчна система в България. Ние сме против въвеждането на нови данъци, защото това само усложнява системата, не води до повече приходи, а води до повече сива икономика. Вижте колко е ясно, просто и категорично! Мисля, че една дясна партия трябва да застане на тази позиция.
Пак ви казвам: въведохте доста по-висок акциз върху цигарите, но колко пари събрахте? Когато се случи нещо лошо в живота на човек, когато се види, че една мярка е неуспешна, тя трябва да бъде анализирана и да не бъдат правени повече грешки веднага след това. Защото тези мерки няма да дадат ефектите, на които вие се надявате и които вие очаквате. Тогава, разбира се, тази мярка ще бъде определена като неуспешна.
Какво трябва да се направи? Националната агенция по приходите на базата на всички известни модели в Европейския съюз трябва да започне да си събира приходите. В момента има действащ корпоративен данък. Националната агенция, използвайки всички методи, включително глоби, санкции, включително метода на аналога, трябва да си събира приходите. Няма нужда от алтернативни данъци. Вижте глобално цялата икономика. Има много сфери и сектори, където не се събират данъците. Навсякъде ли ще има алтернативен данък? Ако тук има външен наблюдател, той може да зададе следния прост и много справедлив въпрос: защо само там? Защо във всички други сектори, където има проблеми със събираемостта, примерно дискотеките, не се въведе алтернативен данък? Тоест там да няма корпоративен данък, а да се облагат на база влезли в дискотеката или нещо друго, примерно на квадратура – колко е голяма дискотеката. Ето, давам ви пак алтернативен данък. Ако тръгнете по тази наклонена плоскост, къде ще спрете? Това е грешната посока, защото има десетки и десетки сектори, където има проблеми със събиране на данъците. Това не трябва да се разбира като сигнал за въвеждането на нов алтернативен данък, а трябва да се разбере като необходимост от по-добри специалисти, по-добре мотивирани хора в Националната агенция по приходите, на които да им се окаже помощ, включително законодателна, ако трябва, за да си свършат работата, а не да има нови алтернативни данъци на базата на странни критерии, които ще доведат само до нови начини на тяхното избягване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря, господин председател.
Аз вземам думата, за да дам икономически мотиви и да изразя политическо учудване, което ще направя накрая. Боя се, че парламентарните групи на ГЕРБ и „Атака” откриват колелото. Ще кажа простичко за какво става въпрос.
Застраховането е солидарно действие на хора за споделен риск. Плаща се застрахователна такса, а получава този, който е претърпял събитието. Това е система, при която хората отблъскват щети, които рискът така или иначе стоварва върху тях, но го правят солидарно. Всички хора плащат, а потърпевшите са единствените, които получават. Така е тази система. За да работи добре застрахователната система, трябва да ви е ясно за какво говорите. Защото аз имам чувството, че не се разбира естеството на самия бизнес. Застрахователната система е добра, когато се презастрахова застрахователният риск, когато единият застраховател сподели риска с друг застраховател, когато под рисковете стои цяла мрежа, която посреща и отбива онова, което се случва на отделни хора, защото отделен човек си блъска колата или претърпява щета. Основното предназначение на тази система не е да трупа печалби. Искам това много добре да се разбере. Тази система не е за печалби, а за да се блокират рисковете за хората, да се отговаря на рисковете. Това е основното й предназначение. Така е възникнала. Така е и с банките. Това трябва да се разбере.
Всички леви атаки по принцип са срещу банките и срещу застрахователите.
Сега да се върнем на числата, за да ви ги преведа, без да съм сигурен какво означават, но съм почти сигурен, че ситуацията е такава. Ако има 5 млн. лв. събрани данъци, това означава, че печалбата на застрахователите е 50 милиона. Това означава, че те предварително, преди годините на кризата са отделяли в резерв да кажем вероятно почти същата сума. Те с основание са отделили тази сума от 50 милиона, защото годините са кризисни, защото всички претърпяват трудности. Това означава, че печалбата им е горе-долу около 100 млн. лв. преди отделянето на резерва. Това е оборот от 1 млрд. лв. Виждате как се получават числата. Това е бизнесът. Съвсем неоснователно се твърдеше друго. Един милиард, 100 млн. лв. печалба, 50 млн. лв. резерв, 50 млн. лв. се облагат, 5 млн. лв. се облагат според схемата. Това е застрахователното дело в България.
Ако се промени тази система на облагане, ако не се облага чистият резултат и се сложи облагане върху целия оборот (всъщност това, което плащат потребителите), това означава директна преса, както беше казано тук, върху потреблението.
Абсолютно основателно е ние, като законодатели, да сме загрижени от следното обстоятелство – че българите не споделят риск със солидарна отговорност. Не си помагат да посрещат трудностите. Когато стане наводнение, всички търчат в държавата. Когато се случи бедствие – никой не си е застраховал къщите. Всички отново се обръщат към държавата. Това е реалността в България.
Тоест ние имаме една слабо развита застрахователна система, много по-слабо развита отколкото на Запад, и тая слабо развита система се опитваме да я култивираме в продължение на 20 години. Вие идвате и откривате колелото отново. Сещате се, че тя не е обложена добре. Ама тя не е развита. Свидетелство за нейната неразвитост е ... – погледнете какви огромни разходи прави държавата и какви пари заделя, за да посреща рискове, за които хората, иначе на Запад, сами се застраховат и споделят тия искове помежду си. Изградили са солидарна система – плащат и застрахователите им възстановяват къщите от наводнение и всичко. Това е реалността в нашата страна.
Сега, учудването. Това е състоянието на сектора. Секторът е в тежко положение. Не искам да защитавам застрахователите, но този сектор е в тежко състояние, защото много малко хора се застраховат. Малко хора застраховат за големите рискове. Това е истината.
Накрая – учудването. Вчера или завчера министър-председателят се включва по телефона и казва: „Ние сме единственото правителство, което в Европа не сме вдигнали данъците”. Аз чух да го казва. Значи той прави и говори едно пред хората, вие тук правите нещо съвсем друго политически. Тоест вие играете някаква сложна игра, в която аз просто не мога да се ориентирам. Кой казва истината – министър-председателят, който вчера, включвайки се в телевизионно предаване, заявява, че не вдига данъците и е единственото правителство или вие – ГЕРБ и „Атака”, които вдигате данъците сега, в момента? Не може да се управлява така една страна в условия на криза. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване Законопроект за данък върху застрахователните премии под № 002-01-58, внесен от Министерския съвет на 30 юни 2010 г.
Гласували 97 народни представители: за 75, против 21, въздържал се 1.
Така предложеният Законопроект за данък върху застрахователните премии е приет на първо гласуване.

Продължаваме със следващата точка от дневния ни ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НОТАРИУСИТЕ И НОТАРИАЛНАТА ДЕЙНОСТ.
Водеща е Комисията по правни въпроси. Подпомагаща е Комисията по външна политика и отбрана.
С доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае господин Тодор Димитров – заместник-председател на комисията.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Благодаря, господин председател.
Първо ще направя процедурно предложение за допускане в залата на госпожа Радослава Кафеджийска – директор на Дирекция „Правна” в Министерството на външните работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване така направеното процедурно предложение.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, поканете госпожа Кафеджийска.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, ще ви запознае с доклада на Комисията по правни въпроси.
„На свое заседание, проведено на 1 юли 2010 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност № 002–01–55, внесен от Министерския съвет на 18 юни 2010 г.
На заседанието присъстваха госпожа Радослава Кафеджийска – директор на Дирекция „Правна”, и госпожа Светлана Стоянова – главен юрисконсулт в същата дирекция към Министерството на външните работи.
От името на вносителя законопроектът беше представен от госпожа Кафеджийска.
С него се цели изменение на разпоредбата на чл. 84 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, която урежда правото на българските дипломатически и консулски представители да изпълняват нотариални функции.
Същата дава право на българските дипломатически и консулски представители в чужбина да удостоверяват датата, съдържанието и подписите на частни документи, които не подлежат на вписване, верността на преписи и извлечения от документи, представени от български граждани, както и да съставят нотариални завещания на български граждани, като подписите на чужди граждани се заверяват само ако документът е предназначен да произведе действието си в Република България.
С оглед постигане на яснота по отношение обхвата от нотариалните функции, които българските консулски длъжностни лица могат да извършват, с проекта на Закон за изменение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност се предлагат изменения в чл. 84, чрез които изрично да им се предостави правото за удостоверяване на съдържанието на частни документи, представени от чужди граждани, когато такива документи не подлежат на вписване, съставени са на български език и са предназначени да произведат действието си в Република България.
В дискусията взеха участие народните представители Светослав Тончев и Емил Радев.
Поставиха се въпросите понятието „български консулски длъжностни лица” съответства ли на „български дипломатически и консулски представители” и има ли регистър на тези длъжностни лица, за да може да се направи проверка дали съществува съответния документ и заверен ли е от оправомощеното лице?
След проведеното обсъждане и гласуване с 14 гласа „за”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност с № 002–01–55, внесен от Министерски съвет.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: С доклада на Комисията по външна политика и отбрана ще ни запознае господин Владимир Тошев.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Уважаема госпожо председател!
„На свое заседание, проведено на 30 юни 2010 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект.
Проектът на Закон за изменение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност предвижда изменение на разпоредбата на чл. 84, която урежда правото на българските дипломатически и консулски представители да изпълняват нотариални функции.
Разпоредбата на чл. 84 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност дава право на българските дипломатически и консулски представители в чужбина да удостоверяват датата, съдържанието и подписите на частни документи, които не подлежат на вписване, верността на преписи и извлечения от документи, представени от български граждани, както и да съставят нотариални завещания на български граждани. Подписите на чужди граждани се заверяват само ако документът е предназначен да произведе действието си в Република България.
С оглед постигане на яснота по отношение обхвата от нотариалните функции, които българските консулски длъжностни лица могат да извършват, с проекта на Закон за изменение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност се предлагат изменения в чл. 84, чрез които изрично да им се предостави правото за удостоверяване на съдържанието на частни документи, представени от чужди граждани, когато такива документи не подлежат на вписване, съставени са на български език и са предназначени да произведат действието си в Република България.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, в резултат на което с единодушие Комисията по външна политика и отбрана прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Тошев.
Становища? Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по обсъждания законопроект?
Господин Корнезов, заповядайте.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
По-скоро бих искал да попитам – или на мен нещо не ми е ясно... Винаги дипломатически и консулски представители на България имат и са имали нотариална компетентност. Те са едни от нотариалните органи – значи нищо ново в тази връзка.
Сега действащият член е 84, който поне от 60 години в същия си текст действа и нашите консули извършват нотариални дейности.
Сегашният текст казва: „Български консулски представители в чужбина могат да удостоверяват датата, съдържанието и подписите на част от документите.” Това е точно преписана т. 1 от законопроекта.
Второ, верността на преките извлечения на документи – това е т. 2.
Точка 3 е: „Съставя нотариални завещания на български граждани” – това е нотариалната компетентност на консулските представители. Тя, разбира се, е по-ограничена от тази на нотариусите, които действат на българска територия.
Питам се: кое е новото, което налага промяна в чл. 84? Само да кажем т. 1, т. 2, т. 3 ли? Или има нещо друго? Аз четох и мотивите, че имало затруднение в приложението на тази нотариална компетентност на нашите консулски представители. Кое е това затруднение? Вече десетилетия нашите консули извършват нотариална дейност – ако искате в Испания, Германия, където имаме дипломатически представители – ако искате Канада, ако искате Америка, разбира се, българският гражданин ще отиде там да си свърши работа, няма да идва в България за едно пълномощно или за някаква заверка на дата. Това е и сега.
Моля колегите от Правната комисия или от Външната комисия да ми кажат: кое е новото? Кое – разширяваме ли, стесняваме ли? Каква е разликата между чл. 84 и това, което ни се предлага? Аз не я виждам. Ако можете да ми разясните това – тогава да взема отношение дали е правилно или неправилно. Излишно е да приемаме текстове, които практически сега действат и те са от памтивека, ако мога така да се изразя. Благодаря ви.
Вижте сега, във всеки един учебник по гражданско съдопроизводство го пише. Има даже отделна дисциплина „Нотариално производство” – не е нищо ново. Не знам – кажете ми!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други изказвания? Има ли други, желаещи да се изкажат? Поставиха се и въпроси.
От името на вносителя?
Заповядайте, госпожо Кафеджийска, да отговорите на поставените въпроси.
РАДОСЛАВА КАФЕДЖИЙСКА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Корнезов! Наистина, поглеждайки текста на закона за изменение и допълнение човек остава с впечатлението, че той повтаря дословно текста на съществуващия чл. 84. Както знаете обаче, лице, което не е нотариус, може да изпълнява нотариални функции само и единствено доколкото това е определено в закона.
Второто изречение на съществуващия текст на чл. 84 казва какво могат българските дипломатически и консулски представители да заверяват, когато е представено от чужденец. В настоящия момент българските дипломатически и консулски представители могат да заверяват само подписите на чужди граждани – не и дата, не и съдържание. (Реплика от народния представител Любен Корнезов.) Да, не могат да заверяват дата и съдържание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Как да не могат?
РАДОСЛАВА КАФЕДЖИЙСКА: Предлаганият текст от Министерския съвет, на който вносител в Министерски съвет е Министерството на външните работи, цели точно това – цели по безспорен начин да бъде казано в закона, съобразно текста на чл. 81, какво могат да заверяват българските дипломатически и консулски длъжностни лица – съдържание, дата и подпис. Нещо, което сега не е казано изключително в закона и този текст буди разнопосочни тълкувания – второто изречение на чл. 84.
В нашата практика в Министерството на външните работи имаме множество случаи, в които се иска заверка на съдържанието на документ, представен от чужденец, който ще произведе действие в Република България. Ние сега нямаме право по закон да заверим съдържание.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Но се заверява.
РАДОСЛАВА КАФЕДЖИЙСКА: Нямаме право по закон. Вършим закононарушение, ако заверим. Това е целта на този текст. Неслучайно този текст получи подкрепата и на Нотариалната камара. Може би знаете, че в хода на обсъждането на Закона за нотариусите и нотариалната дейност имаше най-различни предложения, още преди внасянето на законопроекта за изменение и допълнение в Министерски съвет. Подкрепа получи единствено този текст, тъй като той ще даде възможност в бъдеще за една по-изчерпателна, по-навременна проверка на документите, които заверяват в чужбина нашите дипломатически и консулски представители. Включително има идея това да става и в реално време, а не както се прави досега – с писма, по начин, по който невинаги отговаря на бързината на процеса.
На практика това е нещото, което се цели с текста. Цели се изрично, каквото е изискването на чл. 81, да се определят функциите на консулските длъжностни лица по отношение заверката на документи, представени от чужди граждани в чужбина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Други желаещи за изказване?
Стана ли ясно, господин Корнезов?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не стана.
Господин Емил Радев сега ще Ви поясни.
ЕМИЛ РАДЕВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Корнезов, Вие знаете, че нотариалното производство е едно много формално производство и дадените правомощия, както и на нотариусите, така и на консулските представители, трябва да са изрично уговорени в закон, защото имаше доста разнопосочна практика и различните нотариуси тълкуваха доста различно в различните региони доколко един документ, заверен в консулските служби, възпроизвежда действието пред тях и по какъв начин.
Мисля, че по този начин, в който е предложен в законопроекта, изрично се урежда въпросът. Вече не става въпрос за тълкуване, а едно изрично законово правомощие, което ще бъде и в пояснение и на чуждите граждани, които използват тази услуга в нашите консулски отдели, защото другата процедура е малко по-дълга. Знаете, нотариална заверка пред чужд нотариус, апостил, легализация в Министерството на правосъдието – това е по-простия и по-лесния вариант един чужд гражданин, който иска да упражни дадени права на територията на Република България. Също така, това е и начинът, който за сключване на една сделка ще бъде лесно проверим, защото е много по-лесно един документ да се провери в консулското ни представителство, чрез Министерството на външните работи, отколкото...
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): То и сега е така, колега.
ЕМИЛ РАДЕВ: Да... Не за всички документи. Тук изрично се казва какво може да се заверява – дата и съдържание, а не само подпис.
Мисля, че тези законови промени ще докарат до по-голяма яснота и по-голямо улеснение за гражданите както български, така и чужди, които заверяват документи в консулските отдели. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма желаещи за изказване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност.
Гласували 92 народни представители: за 86, против 1, въздържали се 5.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка от нашата програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ОБЩИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ НА ПАЗАРИТЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОДУКТИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ.
Законопроектът е разпределен на Комисията по земеделието и горите като водеща комисия. От нея е постъпил доклад.
Заповядайте, госпожо Танева.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Първо, искам да направя процедурно предложение съгласно нашия Правилник за организацията и дейността на Народното събрание в залата да бъде допусната госпожа Снежана Благоева – директор дирекция „Директни плащания и пазарна подкрепа” в Министерството на земеделието и храните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допускане в зала.
Гласували 89 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 1.
Предложението е прието.
Моля поканете госпожа Благоева.
Госпожо Танева, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА:
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по земеделието и горите относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за прилагане на общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, № 002-01-64, внесен от Министерския съвет на 13 юли 2010 г.
Комисията по земеделието и горите проведе извънредно заседание на 27 юли 2010 г. на което обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за прилагане на общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, № 002-01-64, внесен от Министерския съвет на 13 юли 2010г.
В работата на комисията взеха участие госпожа Людмила Хъмчева – директор на дирекция „Директни плащания и пазарна подкрепа” в Министерството на земеделието и храните, господин Слави Кралев от Министерството на земеделието и храните и експерти.
Законопроектът беше представен от госпожа Хъмчева. Тя изтъкна, че промените въвеждат разпоредби, гарантиращи съответствието на българското законодателство с европейските изисквания в три основни насоки. По отношение на системата за официален контрол на защитените географски означения, органите за официален контрол върху храните ще поемат и контрола и върху защитените наименования за произход. Второто изменение обхваща контрола върху съответствието на обявеното качество на пресните плодове и зеленчуци с изискванията за качество и задълженията на организациите на производители на плодове и зеленчуци при изтеглянето им от пазара, като се правят и някои терминологични уточнения. Последното изменение касае изискванията за статута на лицата, извършващи изкупуване на краве мляко, като либералният режим, даващ право да бъдат лицензирани и изкупвачи, регистрирани на територията на друга държава членка, се изменя и се въвежда изискването, одобрените от министъра на земеделието и храните изкупвачи на краве мляко, да са само търговци по смисъла на Търговския закон. Изменението се прави във връзка с писмо от Европейската комисия, че само лица, регистрирани на територията на България, могат да бъдат изкупвачи.
Със законопроекта се изменят разпоредбите относно воденето на информационни регистри, като се предвижда замяна на регистрите с бази данни. Целта е да се избегне необходимостта от създаване на сложна и скъпа система за регистрация. В тази връзка се правят съответните промени и в останалите текстове на закона.
С промяната чл. 24 и чл. 25 се прецизира кръгът на лицата, имащи право да използват географско означение или означаването „храна с традиционно специфичен характер” и се прецизират текстовете относно забраните за тяхното използване.
Новосъздадените разпоредби на чл. 25а и 25б са във връзка със задължението на държавите членки да имат изградена система за официален контрол на защитените географски означения и съответно този контрол да бъде обезпечен чрез наличието на официален орган или органи за контрол. Новите разпоредби предвиждат официалният контрол върху съответстващите на чл. 2 от Закона за храните, земеделски продукти или храни, както и върху употребата на защитени географски означения и храни с традиционно специфичен характер да се осъществява от органите на официалния контрол по Закона за храните. По отношение на храните от животински произход това са органите на държавния ветеринарно-санитарен контрол, а по отношение на всички останали храни това са органите на държавния здравен контрол. Предвижда се органите на официалния контрол да имат правомощията, предвидени в Закона за храните, включително да налагат административни мерки. Освен това те ще трябва ежегодно да представят подробен отчет за извършените проверки, констатираните нарушения и наложените санкции, съответните последващи проверки, както и списък на проверените лица. Начинът на осъществяване на официалния контрол върху употребата на защитени географски означения и храни с традиционно специфичен характер ще бъде определен с наредба на министъра на земеделието и храните и министъра на здравеопазването, като срокът за нейното издаване е 6 месеца.
В чл. 40 се прецизират текстовете относно контрола върху съответствието на обявеното качество на пресните плодове и зеленчуци с изискванията за качество. Предвижда се Министерството на земеделието и храните да събира такса за издаване на сертификата за съответствие в размер, определен с тарифа на Министерския съвет.
В чл. 42 се предлага да отпадне необходимостта лицата, осъществяващи износ или внос на пресни плодове и зеленчуци, да уведомят писмено контролния орган два дни преди осъществяването на износа или вноса.
С промените в чл. 43 се предвижда министърът на земеделието и храните с наредба да определи условията и редът за подпомагане на групи производители. Уреждат се и задълженията на признатите организации на производители на плодове и зеленчуци за ежегодно представяне на информация в Министерството на земеделието и храните, а организациите, които не са представили и не изпълняват оперативна програма, ежегодно ще представят информация за стойността на търгуваната през годината продукция в Разплащателната агенция.
В чл. 44 се предвижда Разплащателната агенция да одобрява оперативните програми на признатите организации на производители на пресни плодове и зеленчуци съгласно Националната стратегия за устойчиви оперативни програми и съответно да извършва плащания.
В чл. 45 се предвижда организациите на производители да могат да включват в оперативните си програми изтегляне от пазара на пресни плодове и зеленчуци, като за всяка операция по изтегляне са длъжни писмено да уведомят Разплащателната агенция в тридневен срок преди нейното извършване. Изтеглените продукти ще бъдат реализирани чрез безплатно разпределяне за благотворителни организации, училища, детски градини или лечебни заведения.
Въвеждат се строги санкции при неспазване на разпоредбите на регламентите и закона по отношение на географските означения, с цел защита на интелектуалната собственост на територията на Република България.
Законопроектът предлага промени в Закона за храните и в Закона за марките и географските означения, свързани с въвеждането на разпоредбите относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни и относно селскостопанските и хранителните продукти с традиционно специфичен характер.
По законопроекта е постъпило становище от дирекция „Законодателна дейност и европейско право” на Народното събрание с конкретни препоръки за корекции по отношение на текстовете, които ще бъдат отразени между първо и второ четене. Общата констатация е, че предложеният законопроект съответства на разпоредбите на съответните европейски регламенти.
Следва да се отбележи, че между първо и второ четене е необходимо да бъде синхронизирана използваната терминология и навсякъде думите „операционни програми” да се заменят с „оперативни програми”. Необходимо е да бъде дадена съответната дефиниция и бъде отменена старата.
В заключение Комисията по земеделието и горите с 16 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, № 002-01-64, внесен от Министерския съвет на 13 юли 2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря ви.
Има ли изказване от името на вносителя?
Госпожо Благоева, ще се изкажете ли? Заповядайте.
СНЕЖАНА БЛАГОЕВА: Господин председател, дами и господа народни представители! Госпожа Танева направи доста детайлно представяне на измененията, които се предвиждат в Закона за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз. Аз ще акцентирам на някои от тях, които Министерството на земеделието и храните смята за съществени във връзка с прилагане на обща селскостопанска политика на Европейския съюз в България.
Знаете, че общата селскостопанска политика има два основни стълба. Единият стълб е развитие на селските райони. Така нареченият първи стълб на общата селскостопанска политика включва директните плащания и пазарната подкрепа. Със Закона за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на практика се създава националната законодателна рамка за прилагане на пазарните мерки на Европейския съюз в страната.
С измененията, които в момента са предложени в закона, се правят промени в няколко области, които се регулират от закона. На първо място, разглеждани като изключително съществени от страна на Министерството на земеделието и храните, са промените по отношение на политиката по качество.
Политиката по качество на Европейския съюз има една доста сериозна история и се представят много малко факти по този въпрос. В Европейския съюз има защитени 850 географски означения и означения за храни с традиционно специфичен характер. Това се разглежда като много съществена политика на Съюза, насочена към инвестиране в бъдещата конкурентоспособност на земеделските производители. Това е нещо, което лека-полека започва да се разбира от нашите производители и те се насочваха в тази посока. България е подала първото досие за защита на географско означение в рамките на Европейския съюз. Надяваме се, през м. септември да излезе окончателният регламент, с който то ще бъде изписано в Европейския регистър.
Важно е да се отбележи, че продуктите, които са със защитено географско означение или с традиционен специфичен характер, са продукти с високо качество, с висока стойност и осигуряват по-високи доходи за земеделските производители. Наистина е важно да подпомагаме земеделските производители финансово чрез субсидии и мерки за подпомагане, но не трябва да забравяме, че няма по-добра помощ за производителите от това да имат добро пазарно присъствие и да си осигуряват добър доход от високата конкурентоспособност на продуктите, които предлагат.
В областта на политиката по качеството предлагаме няколко изменения. На първо място, госпожа Танева отбеляза, че сме получили писмо от Европейската комисия, така наречената тълкувателна нота, насочена към всички държави – членки на Европейския съюз, с които Европейската комисия обръща внимание на държавите членки, че трябва да осигурят законови основания за изграждане на система за защита по служебна инициатива на защитените географски указания. Ние правим това с изменението в закона, като задължително трябва да се посочи държавният орган, който ще бъде отговорен за прилагането на официалния контрол. За България на този етап са определени Националната ветеринарномедицинска служба като орган за извършване на официален контрол по отношение на продуктите от животински произход и органите на Държавния здравен санитарен контрол към Министерството на здравеопазването – за останалите продукти. В бъдеще, когато бъде създадена Агенцията по храните, тези функции ще се изпълняват от органите за контрол към нея.
Със закона се предвиждат и санкции при нарушаване правото на интелектуална собственост, което на практика представляват защитените географски указания. Без такива санкции не може да гарантираме на производителите, че си струва да положат немалко усилия, да вложат немалко финансови и други средства, за да успеят да включат продукта в европейския регистър за защитени наименования.
Разширяват се правомощията на държавните органи за осъществяване на контрол, включително за налагане на санкции. Също така се прави изменение в чл. 57а от Закона за марките и географските означения, с което се предвижда на практика служебно включване на вписаното означение в европейския регистър и в националния регистър и се избягва паралелното съществуване на означението в националния и в европейския регистър. Така се създава по-голяма правна сигурност за онези оператори, които са регистрирали географско означение или храна с традиционен специфичен характер.
Важно е да се приеме изменението на закона в тази част на политиката по качество, защото в обръщението на Комисията към държавите членки за осигуряване на служебна инициатива на официален контрол върху защитените географски означения и най-вече посочването на националния орган, който ще бъде отговорен за осъществяването на този контрол. В писмото Европейската комисия казва: „Държавите членки трябва да го направят възможно най-скоро”.
Подобни изменения бяха предложени и миналата година, но поради политическата ситуация и изборите в страната те не можаха да бъдат приети. Затова смятаме, че е важно сега да бъдат приети от Народното събрание.
Освен политиката по качество, измененията в закона касаят и общата организация на пазара по отношение на продуктите – пресни плодове и зеленчуци. На практика този сектор не се субсидира директно със специфични мерки, насочени към него. Субсидията, подпомагането по-скоро, в тази област се осъществява чрез признаването на организации на производителите, чиято чел е да заздравят пазарните позиции на производителите на пазара. Тоест много е важно да се стимулира създаването на организации на производителите. Това се прави по няколко начина с изменението в закона. На първо място се прави административното улесняване с това, че няма да се създава регистър на организациите на производителите, а база данни, което ще доведе също и до спестяване на финансови средства.
Освен това се въвежда изискването организациите на производители да изпращат информация на определения от държавата членка компетентен орган, в случая Министерството на земеделието и храните, относно тяхното актуално състояние и той трябва да докладва ежегодно тази информация на Европейската комисия.
Освен това се въвежда задължението организациите на производителите и техните оперативни програми да впишат мярка „Изтегляне на плодове и зеленчуци от пазара” и затова да се предвидят и процедурни правила за прилагането на тази мярка.
В закона е предвидено и приемането на наредба от министъра на земеделието относно признаването на група производители. Това е важно, тъй като въпреки съществената роля, която организациите на производители на плодове и зеленчуци могат да играят на пазара, това някак си не се случва в България. Няма сериозна активност в създаването на организации на производителите, за което има и някои обективни пречки.
Затова е важно да се възползваме от възможността министърът на земеделието и храните да признава групи производители като преходна мярка преди признаването на организации на производители, които ще имат възможност в техните програми да предвиждат и изпълнението на инвестиционни мерки, които ще бъдат частично финансирани от Европейския съюз. С изменението в закона е предвидено основанието за приемане на такава наредба.
Друго изменение в областта на прилагане на общата организация на пазара на плодовете и зеленчуците е въвеждане на такса за издаването на сертификати за съответствие на качеството. Тази дейност „Оценка на съответствието на качеството на пресни плодове и зеленчуци” Министерството на земеделието и храните извършва от доста време без до момента да е предвидена такса за това.
За съжаление разходите по извършването на тази дейност нарастват непрекъснато. Наложи се да се предвиди текст, според който чрез наредба, приета от Министерския съвет, да се предвиди заплащане на сертификата. Важно е да се знае, че в таксата не е калкулирано възнаграждението на длъжностните лица, които ще извършват издаването на сертификата.
Има и някои несъществени промени, свързани с промени в общата организация на пазара на европейско ниво за плодове и зеленчуци, отпадането на мярката за подпомагане на някои плодове и зеленчуци, предназначени за преработка. Средствата за тази схема бяха включени в пакета за директни плащания на България по схемата за единно плащане на площ. Наложи се да се направи актуализация на закона.
В областта на млякото госпожа Танева обясни детайлно: прави се промяна по отношение на статута на изкупвачите на прясно мляко. Те трябва да бъдат регистрирани по Търговския закон по реда на националното законодателство.
Най-общо мога да кажа, че с измененията в закона ще бъдат постигнати няколко цели. На първо място, повишаване на конкурентоспособността на българското земеделие чрез производство и предлагане на пазара на продукти с висока стойност.
От друга страна, ще се осигури и ефективна защита на интелектуалната собственост на територията на страната и ще се осигури правилно прилагане на общата организация на пазара на земеделски продукти, като се отстранят някои противоречия между закона и регламентите на Европейския съюз. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Колеги, разисквания, изказвания? Няма.
Прекратявам дебата.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, № 002 01 64, внесен от Министерския съвет на 13 юли 2010 г.
Гласували 85 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 8.
Така внесеният законопроект е приет на първо гласуване.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЕЗЩЕТЯВАНЕ НА СОБСТВЕНИЦИТЕ НА ОДЪРЖАВЕНИ ИМОТИ.
С доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, ще ви запозная с:
„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси
На свое заседание, проведено на 1 септември 2010 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение на Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти, № 054-01-52, внесен от Любен Корнезов на 7 юни 2010 г.
Законопроектът бе представен от вносителя – господин Корнезов.
С приетите изменения на Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени имоти през 2006 г., съгласно чл. 7, ал. 2 гражданите, чиито имоти са отнети, получават жилищни компенсаторни записи, с които могат да закупят държавно или общинско жилище. В случай, че не им бъде предоставено такова, на гражданите се изплаща тяхната левова равностойност.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 5 от Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти, искането за обезщетение с жилищни компенсаторни записи се отправя до областния управител по местонахождението на имота в 3-месечен срок. В много случаи този срок е пропуснат. Други са очаквали отмяна на влезлите в сила съдебни решения по реда на чл. 303 от ГПК, а някои са се обърнали към Съда по правата на човека в Страсбург.
Получава се несправедливост, тъй като гражданите са заплатили реалната цена на жилищата, а в един момент държавата ги връща на бившите собственици, прогонва живеещите в тях, а не им дава и жилищни компенсаторни записи. Поради това се предлага да се даде нов 6-месечен срок за снабдяване с тези жилищни компенсаторни записи.
След проведеното обсъждане и гласуване, 8 гласа „за”, 2 гласа „против” и 9 гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да отхвърли на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти, № 054-01-52, внесен от Любен Корнезов на 7 юни 2010 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Димитров.
От името на вносителя – господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Има още един доклад на комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Няма постъпил доклад от нея, тя не е водеща, поради което е време за Вашето изложение като вносител.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Законопроектът, който ви предлагам, всъщност е само от един параграф и три думи, но той поставя един принципен въпрос: допустимо ли е днес в една демократична, уж правова държава една държава да ограбва своите граждани?! Разбира се, всеки ще каже „не”. Е, тогава трябва да приемем закона!
Става реч за следното.
Хиляда деветстотин четиридесет и седма – 1948 до 1950 г. са приети около 17 закона, които и чрез които се национализират, ако мога така да кажа, то е точно така, с редица закони се отнемат жилища на български граждани, безспорна несправедливост. В тези жилища се настаняват под наем други български граждани, които са нуждаещи се. Те живеят като наематели десетки години. И през 60-те години – 1960-1965-1970 г., държавата решава да продаде жилищата на тези наематели. Такива се 99% от случаите. Българските граждани, които са били настанени, са семейства, някъде дори има по няколко семейства, купуват по тогавашните цени жилищата, теглейки заеми, плащайки лихви, заплащат тези жилища на българската държава. Продължават да живеят в жилищата. Плащат включително данък сгради и всички данъци, както всички български граждани.
Дойдоха промените, приети бяха няколко реституционни закони, да не ги изброявам, които казаха, че тези жилища могат да бъдат върнати, възстановени на гражданите, респективно на техните наследници, от които през 1947-1948-1949 г. са били отнети. Дават се определени основания.
Уважаеми колеги, една голяма част от договорите между държавата и гражданите, когато гражданите закупуват от държавата, са подписани не от председателя на общинския, тогава областен или окръжен народен съвет, а от техни заместници, с така наречената запетайка. Знаете, че когато отсъства титулярът, пише примерно: „директор”, „председател” или „министър”, не се подписва министърът, а неговият заместник, като удря една запетайка. Това е традиция, сега я правим и аз съм го правил.
Върховният съд обаче приема, че тези договори са нищожни и възстановява жилищата на бившите им собственици. Право или криво, това е така, решенията са влезли в сила, няма да оспорвам решенията на Върховния съд и на съдилищата.
И сега, български граждани, които са закупили, дали са парите, живели са, плащали са наемите, трябва да излязат от жилището. Добре, ще излязат, но къде ще отидат?! Поне да им дадем жилищно-компенсаторни записи. Някои са ги получили.
Други не са ги получили по следните причини, уважаеми колеги. Всички сме свидетели на това в живота. Тези записи, които са книжки на някаква стойност, всъщност се продаваха за 15-20 до 30 ст. Някои хора се правят на обидени и въобще не ги получават, не са ги получили.
Второ, някои от тези, които загубиха делата, се мъчеха чрез така наречената отмяна на влезли в законна сила решения – чл. 231 от ГПК, а сега е чл. 303, да отменят тези решения. Трети започнаха да съдят България в Страсбург. Междупрочем – от около 40 дела, по 12 България вече е осъдена, защото се получава несправедливост. Ясно е за всеки.
И сега какво ви предлагам или предлагаме, защото съм се консултирал с мои колеги – тези граждани сигурно се обаждат и на вас, обаждат се и на мен дали с писма, дали по телефона – абе, направете нещо.
Понеже срокът за получаване на тези записи е изтекъл, ви предлагам да дадем нов шестмесечен срок на тези, които не са си получили записа, а със съдебни решения са изгонени от жилищата, не живеят в жилищата, поне да си получат тези записи, които по-нататък ще им дадат възможност по някакъв начин да удовлетворят жилищните си нужди. Даже днес съвсем случайно един гражданин, преди да вляза сутринта, който също е осъден, областният управител на София отказва да му издаде - даже мълчалив отказ – отказва да му издаде запис. И той вика: „Чакай сега, защо тази държава трябва да ме ограбва?” - Казвам му: „Освен да обжалваш мълчаливия отказ пред Административния съд”.
Веднага обаче Министерство на финансите, за съжаление не можахме да чуем становището на Комисията по бюджет и финанси, казва: да, но това струва пари, да не издъним бюджета, защото има и финансови измерения.
Уважаеми колеги, аз поисках от заместник министър-председателя и министъра на финансите данни как са вървели нещата досега. И ще ми позволите да ви кажа, че от 2007 г. до този момент са осребрени тези компенсаторни записи в рамките точно, цитирам, на 2 млн. 8 хил. 985 лв., като за 2007 г., закръглявам цифрите, са 201 хил. лв., за 2008 г. – 678 хил. лв., за 2009 г. – 867 хил. лв., а за 2010 г. – 262 хил. лв. Следователно, средно около 500 хил. лв. на година. За 500 хил. лв. не можем да издъним бюджета.
Освен това, уважаеми колеги, това е документът, подписан от министър Дянков, където изрично се казва: „Предвид на действащата наредба (има Наредба 7) в определения срок в рамките на бюджета за 2011 г. ще бъдат предвиждани такива целеви средства.” Ето го документът на министъра. Значи ще бъдат предвидени и тези средства в бюджета.
В едно от становищата се казва: „Корнезов, не даваш точни разчети”.
Имам второ писмо от министър Дянков. Не нападам министъра. Напротив, това е в наша полза, ако може така да се каже. Заместник министър-председателят каза: „В този смисъл Министерството на финансите не разполага с точна информация относно броя на гражданите, които евентуално са пропуснали определения срок.” Заместник министър-председателят го казва. След като той не може да ни даде точните данни, откъде Любен Корнезов ще трябва тук да ги изнесе със стотинките конкретно? Това е невъзможно. За съжаление в България няма такива статистически данни. Но от това, което ви цитирах, уважаеми колеги, в продължение вече на четири години с тези данни, е за една сума от около 500 хил. лв., което, пак казвам, не може да се отрази на бюджета.
Ще приключа, уважаеми народни представители, уважаеми народни представители – не поглеждайте кой е вносителят на законопроекта! Да помогнем на тези хора, на които в края на краищата са иззети жилищата и са изгонени от тях, поне да си получат тези компенсаторни записи. Разбирате, че горчилката, когато е несправедлива, е за всеки един човек. Може да е далече от нас, но този, който е пострадал, сигурно би ни разбрал. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дебатът е открит.
Има ли желаещи народни представители за изказване? Не виждам желаещи да дискутират.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение на Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 27, против 7, въздържали се 62.
Предложението не е прието.
Заповядайте за процедура, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Процедурата ми е за прегласуване. Каквото имах, аз го казах. Обръщам се към всеки един от вас – и колегиално, и по съвест.
Може би само още един юридически аргумент. Всъщност тук се касае за една погасителна давност, а тази погасителна давност е уредена в чл. 110 от Закона за задълженията и договорите. Там е пет години, има и по-специално за обезщетенията – три години. Тук ви предлагам шест месеца. Защо трябва да ограбваме гражданите си? Моля за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Съгласно процедурата на народния представител господин Корнезов, подлагам законопроекта на прегласуване.
Гласували 95 народни представители: за 28, против 6, въздържали се 61.
Предложението не е прието.
Заповядайте за процедура.
ДИМИТЪР КАРБОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, от името на Парламентарната група на „Атака”, според чл. 54, ал. 2, искаме 30-минутно прекъсване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обявявам 15 минути почивка. Ще продължим в 13,05 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля народните представители да заемат местата си.

Продължаваме с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА.
Два законопроекта – първият по време е с вносители Даниела Миткова, Йоана Кирова и Диан Червенкондев; вторият по време е на господин Огнян Стоичков. Законопроектите са разпределени на съответните комисии – предстои да изслушаме докладите им.
Доклад на Комисията по културата, гражданското общество и медиите.
Моля, госпожо Петрова.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение на основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъде допуснат в залата Димитър Дерелиев – заместник-министър на културата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте.
Гласували 77 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят заместник-министъра в залата.
Госпожо Петрова, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА:

„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 054-01-48, внесен от Даниела Миткова, Йоана Кирова и Диан Червенкондев на 14 май 2010 г.
На свое редовно заседание, проведено на 2 юни 2010 г., Комисията по културата, гражданското общество и медиите обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 054-01-48, внесен от Даниела Миткова, Йоана Кирова и Диан Червенкондев на 14 май 2010г.
На заседанието присъстваха: от Министерството на културата – Димитър Дерелиев, заместник-министър, и Боян Милушев, парламентарен секретар; от Държавната агенция за закрила на детето – Калин Каменов, заместник-председател, Радиона Никова, началник на отдел „Програми, координация и сътрудничество”, и Мариана Узунова, старши юрисконсулт; от Агенцията за социално подпомагане – Янита Манолова, заместник-председател; от Националната мрежа за децата – Михаил Стефанов; от Съвета за електронни медии – Георги Лозанов, председател, София Владимирова, Анна Хаджиева и Георги Стоименов; от Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори – Гриша Камбуров, изпълнителен директор.
Законопроектът бе представен от госпожа Йоана Кирова. Вносителите на законопроекта предлагат да се създаде нов чл. 17а, съгласно който на доставчиците на медийни услуги се вменява задължението да не допускат участие на деца в предавания, които са неблагоприятни за тяхното физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Предвижда се и създаване на разпоредба при нарушение на чл. 17а да се налага имуществена санкция в размер от 15 000 до 30 000 лв. При повторно нарушение имуществената санкция за доставчиците на медийни услуги да бъде в размер от 40 000 до 60 000 лв.
Необходимостта от промени произтича от негативните и отрицателни обществени реакции, предизвикани от участието на деца в предавания. Също така се поставя въпросът относно спазването на правата и интересите на децата и как участието им в т.нар. реалити предавания се отразява на нормалното им физическо, психическо и умствено развитие.
Според мотивите на законопроекта е наложително създаването на изрична разпоредба, чрез която да се предотврати всякаква произволна или незаконна намеса в личния живот на децата, както и да се създадат условия за максимална защита на техните права, интереси и правилно развитие.
В становището си Министерството на културата подкрепя законопроекта и предлага Държавната агенция за закрила на детето като компетентен орган да извършва преценка на критериите по отношение на неблагоприятните факти за физическото, психическото, интелектуалното, нравственото и социално развитие на децата, които ще участват в предаванията.
Представителите на Държавната агенция за закрила на детето и на Агенцията за социално подпомагане изразиха подкрепа на предлаганите промени в Закона за радиото и телевизията. Държавната агенция за закрила на детето не може да санкционира доставчици на медийни услуги, поради което се предлага при констатирането на такива случаи санкциите да бъдат налагани от Съвета за електронни медии по предложение на председателя на Държавната агенция за закрила на детето.
Доцент Георги Лозанов, председател на Съвета за електронни медии, също подкрепи необходимостта от това да има нови нормативни основания за защитата на децата във връзка със създаването на рискови формати.
По време на дискусията народните представители се обединиха от необходимостта за промяна на Закона за радиото и телевизията и изразиха своята подкрепа по философията на обсъждания законопроект.
След проведена дискусия Комисията по културата, гражданското общество и медиите с 13 гласа „за”, без „против” и 1 „въздържал се” предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 054-01-48, внесен от Даниела Миткова, Йоана Кирова и Диан Червенкондев на 14 май 2010г.”
На вашето внимание ще представя и втория доклад на комисията:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 054-01-53, внесен от Огнян Стоичков Янакиев на 8 юни 2010 г.
На редовно заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите, проведено на 16 юни 2010 г., бе разгледан Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 054-01-53, внесен от Огнян Стоичков Янакиев на 8 юни 2010 г.
В дискусията участваха: от Министерството на културата –Димитър Дерелиев, заместник-министър; от Държавната агенция за закрила на детето – Калин Каменов, заместник-председател, и Радиона Никова, началник на отдел „Координация, програми и сътрудничество”.
На вниманието на комисията бяха представени становища по законопроекта от Министерството на културата и Държавната агенция за закрила на детето, в които се изразява подкрепа за измененията и допълненията в Закона за радиото и телевизията, внесен от народния представител Огнян Стоичков.
С предлаганите изменения и допълнения на закона се доразвива досега съществуващата уредба, като се създава възможност за още по-ефективна защита на интересите на децата. Предложените текстове са в съответствие с Конвенцията на ООН за правата на детето и целят да се синхронизират действията на двата специализирани органа: единия в областта на медийната регулация – Съветът за електрони медии, и другия в областта на децата и техните права и интереси – Държавната агенция за закрила на детето.
В законопроекта се предлага Съветът за електронни медии, доставчиците на медийни услуги и Държавната агенция за закрила на детето да сключват ежегодно в срок до 31 март споразумение за защита на децата от предавания със съдържание, което уврежда тяхното физическо, психическо, нравствено, интелектуално или социално развитие. Също така Съветът за електронни медии и Държавната агенция за закрила на детето да разработват критерии за оценка на съдържание, което уврежда или създава опасност от увреждане на здравето на децата.
В § 3 от предлагания законопроект се увеличават правомощията на председателя на Държавната агенция за закрила на детето да предоставя мотивирано предложение до Съвета за електронни медии за незабавно преустановяване на предавания с възможни неблагоприятни последствия за физическото, психическото, нравствено и интелектуално развитие на децата. С тези разпоредби отново се цели регламентиране на реални механизми за ефективна координация и взаимодействие между специализирания орган за закрила на детето и независимия специализиран орган, регулиращ медийната среда.
За нарушаване на разпоредбите от страна на доставчиците на медийни услуги вносителят предвижда завишаване на имуществената санкция в размер от 15 000 до 30 000 лв. Чрез тези предлагани финансови санкции се цели по-добра защита на значим обществен интерес, съотносим към степента на обществена опасност, свързана с намеса в личния живот на децата.
По време на дискусията народните представители принципно се обединиха около необходимостта от промяна и в подкрепа на предлаганите промени в Закона за радиото и телевизията, но бяха изказани съображения относно разпоредбата на § 3, с която се предлага в чл. 32, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията да се създаде нова т. 12а, касаеща възможността за преустановяване на излъчване на предаване и от евентуалната необходимост от прецизирането й във връзка с нейната конституционосъобразност.
Бе обърнато внимание, че тази норма може да противоречи на чл. 39, чл. 40 и чл. 41 от Конституцията на Република България, както и върху обстоятелството, че по този повод Конституционният съд се е произнесъл в две решения: Решение № 7 от 4 юни 1996 г. по Конституционно дело № 1 от 1996 г., което е тълкувателно по отношение на чл. 39, чл. 40 и чл. 41 от Конституцията, и Решение № 21 от 14 ноември 1996 г. по Конституционно дело № 19 от 1996 г. за установяване на противоконституционността на разпоредби от Закона за радиото и телевизията от 1996 г., който впоследствие е отменен с приетия през 1998 г. Закон за радиото и телевизията.
В една от разпоредбите са се давали правомощия на Националния съвет за радио и телевизия по налагане на следните принудителни административни мерки: „даване на задължителни предписания на ръководителите на радио- и телевизионните организации; временно спиране разпространението на определено периодично предаване; временно спиране разпространението на програмите на радио и телевизионната организация”, и в следващите алинеи е разписана процедурата по налагане на изброените мерки.
Конституционният съд е обявил за противоконституционна тази разпоредба, като противоречаща на нормата на чл. 40 от Конституцията, според която печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура; спирането и конфискацията на печатно издание или на друг носител на информация се допускат само въз основа на акт на съдебната власт, когато се накърняват добрите нрави или се съдържат призиви за насилствена промяна на конституционно установения ред, за извършване на престъпление или за насилие над личността.
След проведеното разискване Комисията по културата, гражданското общество и медиите, с 12 гласа „за”, без „против” и 2 „въздържали се”, предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 054-01-53, внесен от Огнян Стоичков Янакиев на 8 юни 2010 г.”. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Петрова.
Следва да чуем докладите по двата законопроекта на Комисията по правни въпроси.
Заповядайте, господин Светослав Тончев.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще ви запозная с
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 054-01-48, внесен от народните представители Даниела Миткова, Йоана Кирова и Диан Червенкондев на 14 май 2010 г.
На свое заседание, проведено на 27 май 2010 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 054-01-48, внесен от народните представители Даниела Миткова, Йоана Кирова и Диан Червенкондев.
На заседанието присъстваха госпожа Милда Паунова – директор на дирекция „Правна” към Министерство на културата, и господин Гриша Камбуров – изпълнителен директор на Асоциация на българските радио и телевизионни оператори.
Законопроектът бе представен от вносителя - госпожа Йоана Кирова.
Предложените промени са резултат от негативните обществени реакции, предизвикани от участието на деца в телевизионни предавания. Поставя се въпросът до колко се спазват правата и интересите на децата и как се отразява участието им на физическото, психическото и умственото им развитие.
Участието на деца в телевизионни предавания, в т.ч. в реалити-програми, е станало причина Комитетът за правата на детето към Организацията на обединените нации в доклада си от м. октомври 2008 г. изрично да посочи, че участието на деца в такива предавания може да се смята за незаконна намеса в личния им живот и препоръчва на държавите – страни по Конвенцията за правата на детето, да регламентират участието на децата в реалити-програмите, за да се гарантират техните права.
Целта на законопроекта е създаването на изрична разпоредба, според която доставчиците на медийни услуги са длъжни да не допускат участието на деца в предавания, отразяващи се неблагоприятно на физическото, психическото и умственото им развитие, да се предотврати всякаква намеса в личния живот на децата и да се гарантират в максимална степен техните права, интереси и развитие.
В постъпилото писмено становище от СЕМ не се подкрепя законопроекта, тъй като те смятат, че предлаганата разпоредба трябва да намери своето систематично място в Закона за закрила на детето и Държавната агенция за закрила на детето е компетентният орган, който да забрани участието на деца в реалити и в други подобни формати на телевизионни предавания.
Госпожа Милда Паунова изрази отрицателното становище на Министерство на културата. Тя изказа следните съображения: § 1 от законопроекта е нецелесъобразен, тъй като в него няма разписани критерии по отношение на неблагоприятните факти, относно развитието на децата, участващи в предавания.
Параграф 2 противоречи на т. 47 от Преамбюла на Директива 2007/65 на Европейския парламент и Съвета от 11 декември 2007 г. за изменение на Директива 89/552/ЕИО на Съвета, относно координирането на някои разпоредби, формулирани в действащи закони и подзаконови актове на държави членки, отнасящи се до упражняването на телевизионна дейност.
Господин Гриша Камбуров – изпълнителен директор на Асоциация на българските радио и телевизионни оператори, също изрази отрицателно становище по законопроекта. Текстовете в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията са неясни и противоречиви и не се предлагат никакви критерии при оценяване дали определено съдържание попада в хипотезата на тези текстове.
В дискусията взеха участие народните представители Янаки Стоилов, Четин Казак, Искра Фидосова, Веселин Методиев, Светослав Тончев, Явор Нотев, Христо Бисеров, Димитър Лазаров, Екатерина Михайлова, Анастас Анастасов и Мая Манолова.
Господин Бисеров изказа мнение, че противоречивите становища, изразени от институциите, търсят аргументи в полето на правото, но такъв проблем, според него, няма. И като Комисия по правни въпроси, комисията трябва и е задължена да се обърне към водещата комисия с аргументи и препоръки, и единодушното подкрепяне на законопроекта ще бъде ясен знак за позицията на комисията.
Госпожа Искра Фидосова възрази на представителя на Министерство на културата, че предложеният текст е целесъобразен с оглед възпитанието на подрастващото поколение. Относно нарушаване на визираната Директива след направената справка се установи, че няма такива нарушения, а размерът на предложените санкции може да се коригира между първо и второ четене. Освен това е необходимо в Допълнителните разпоредби на закона да се даде дефиниция за термина „предаване” или „реалити-предаване”.
Народните представители подкрепиха единодушно философията на законопроекта. Обединиха се около становището, че проблемът е реален и предложеният законопроект е стъпка в правилната посока. Необходимо е не само забрана на участие на децата в подобни предавания, но да се ограничи и въздействието и върху децата, до които същите достигат чрез доставчиците на медийни услуги. В тази връзка се направи предложение да се изтеглят предаванията в късните часови пояси, когато няма да могат да въздействат върху лицата, които нямат още формирани възгледи.
Обсъди се и евентуално да се предвиди промяна на разпоредбите в Закона за закрила на детето, относно забраната за участието на деца в реалити и в други подобни формати на телевизионни предавания, също да бъде предложена промяна и във всички закони, касаещи проблема.
Народните представители от Комисията по правни въпроси предложиха да окажат съдействие на вносителите, относно прецизиране на текстовете между първо и второ четене.
След проведената дискусия единодушно с 21 гласа „за”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 054-01-48, внесен от народните представители Даниела Миткова, Йоана Кирова и Диан Червенкондев на 14 май 2010 г.
Уважаеми колеги, ще ви запозная и с доклада относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията № 054-01-53, внесен от Огнян Стоичков на 8 юни 2010 г.
„На свои заседания, проведени на 24 юни и 1 юли 2010 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията под № 054-01-53, внесен от Огнян Стоичков на 8 юни 2010 г.
На заседанието присъства господин Гриша Камбуров – изпълнителен директор на Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори.
Законопроектът бе представен от своя вносител – господин Огнян Стоичков, с който се цели защита на децата в медийното пространство. До момента приложението на Закона за радиото и телевизията показва, че има некоординирани действия между двете компетентни инстанции, а именно между Съвета за електронни медии и Държавната агенция за закрила на детето.
В законопроекта се предвижда увеличаване на компетентността на Държавната агенция за закрила на детето, като тя да бъде трета страна в споразумение между доставчика на медийните услуги и СЕМ и това споразумение да се подписва ежегодно до 31 март всяка година, като съдържанието е обвързано с критериите, които ще бъдат изготвени от Държавната агенция за закрила на детето, съгласувани със Съвета за електронни медии, които да бранят интересите на децата в медийното пространство.
Също така е предвидено и преустановяване излъчването на предаването, когато се увреждат или се създава опасност от увреждане на интересите на децата, като крайна мярка. Това се извършва само и единствено по предложение на Държавната агенция за закрила на детето.
Предвидените законови ограничения и финансови санкции по своя характер представляват превантивни и последващи мерки за постигане на висока защита правата на децата и техните интереси.
В заседанието на 1 юли 2010 г. се проведе дискусия, в която взеха участие народните представители Четин Казак, Димитър Лазаров, Искра Фидосова, както и представителят на АБРО – господин Гриша Камбуров.
Господин Казак изложи принципни възражения по предложения законопроект. От една страна, той категорично възрази срещу тезата, че един регулаторен орган, какъвто е Съветът за електронни медии, който има доста сериозни правомощия в това си качество ще упражнява надзор върху спазването на съответните принципи и правила за осъществяване на дейността на радио- и телевизионните оператори, трябва да сключва, и то ежегодно, споразумения с надзираваните от него субекти. От друга страна той изтъкна, че в чл. 10 и в други разпоредби на Закона за радиото и телевизията има принципи и правила, освен тези за закрила на децата, които се нарушават, напр. чрез излъчване на предавания, които подбуждат към расова омраза и вражда, но въпреки това и при наличието на достатъчни по обем правомощия на СЕМ, регулаторният орган не упражнява ефективно контрола по спазването на тези принципи.
Отношение по законопроекта взе и народният представител Димитър Лазаров, който приветства идеята да се регламентира по някакъв начин цялата тази материя, но отбеляза, че сключването на споразумение по принцип означава съвпадане на волята на страните по съдържанието на споразумението и ако не постигнат съгласие, какви са последиците от това.
Госпожа Искра Фидосова изрази принципна подкрепа по отношение на § 1 от законопроекта, като изтъкна, че вече има подкрепен и друг законопроект с подобно съдържание – за недопускане на деца до участие в предавания, които са неблагоприятни за тяхното развитие.
Във връзка със споразумението, предвидено с разпоредбата на § 2, тя подкрепи казаното от господин Лазаров.
Цитирайки Тълкувателно решение № 7 от 4 юни 1996 г. на Конституционния съд, тя посочи, че мерките по чл. 40, ал. 2 от Конституцията са специални и поради това трябва да се разглеждат като изключение от принципната забрана на цензурата, съдържаща се в чл. 40, ал. 1. Ето защо тяхното използване е предоставено единствено на съдебната власт, а приложението им следва да се уреди със закон, съобразно спецификата и компетентността на отделните органи на съдебната власт.
Самият принцип за забрана на цензурата изключва каквито и да са други средства за въздействие върху дейността на печата и другите средства за масова информация.
По отношение на другото Решение № 21 от 14 ноември 1996 г. на Конституционния съд госпожа Фидосова изтъкна, че с него е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 89 от отменения Закон за радиото и телевизията, която е идентична с предлаганата с § 3 от законопроекта, като Конституционният съд е приел, че спирането на разпространението на определено периодично предаване или на програмите на радио- или телевизионна организация осуетява разпространяването, съответно получаването на информация и нарушава изрично признати конституционни права.
Подчерта, че в момента има сформирана работна група към Министерството на културата, която изготвя нов Закон за радиото и телевизията.
След проведеното обсъждане и гласуване Комисията по правни въпроси с 5 гласа “за”, без „против” и 10 гласа “въздържали се” предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията № 054-01-53, внесен от народния представител Огнян Стоичков на 8 юни 2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Тончев.
Следва да чуем доклада на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.
Ще докладва госпожа Банковска.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА БАНКОВСКА:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията № 054-01-48, внесен от Даниела Димитрова Миткова, Йоана Кирова и Диан Тодоров Червенкондев на 14 май 2010 г., и 3аконопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията № 054-01-53, внесен от Огнян Стоичков Янакиев на 8 юни 2010 г.
На свое редовно заседание, проведено на 16 юни 2010 г., Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията № 054-01-48, внесен от Даниела Димитрова Миткова, Йоана Кирова и Диан Тодоров Червенкондев на 14 май 2010 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията № 054-01-53, внесен от Огнян Стоичков Янакиев на 08 юни 2010 г.
На заседанието присъстваха господин Калин Каменов – заместник-председател на Държавната агенция за закрила на детето, госпожа Радиона Никова – началник отдел „Координация, програми, сътрудничество" в Държавната агенция за закрила на детето, и господин Георги Лозанов – председател на Съвета за електронни медии.
На вниманието на комисията бе представено становище по законопроектите от Министерството на труда и социалната политика, в което се изразява подкрепа за същите и се приветстват усилията на народните представители в търсене на адекватен отговор на високия обществен интерес, предизвикан от участието на деца в телевизионни предавания.
Двата законопроекта съдържат следните общи моменти:
1. С оглед закрилата на „най-добрия интерес на детето” се въвежда изрична забрана за участие на деца в предавания, които увреждат или създават опасност от увреждане на тяхното физическо, психическо, нравствено, интелектуално или социално развитие.
2. Предвижда се увеличаване на имуществената санкция за доставчика на медийни услуги, като същите са съотносими със степента на обществена опасност и дългосрочния неблагоприятен ефект от нарушенията, свързани с произволна и незаконна намеса в личния живот на децата.
От страна на вносителите, Законопроект № 054-01-48 и мотивите към него бе представен от госпожа Даниела Миткова. Тя изложи основната цел на проекта, а именно: недопускане на деца в предавания, които оказват вредно въздействие върху тяхното развитие и завишаване размера на имуществената санкция при нарушаване правата на детето.
Законопроект № 054-01-53 бе представен от вносителя господин Огнян Стоичков. Той подчерта, че настоящите предложения целят да осигурят съгласуваност и взаимна обвързаност в прилагането на правни норми, регулиращи различни области на обществените отношения, като създадат допълнителни гаранции за постигане на обществен консенсус при определянето на „най-добрия интерес на детето”.
В духа на европейските стандарти и практика е необходимо да се приложи принципът на корегулация. Въпреки, че в етичния кодекс на българските медии е включена „специална отговорност” към децата, практическото й приложение е ограничено. Предложението в § 2 е с оглед конкретизиране на механизма за реализиране на принципа за „специална отговорност” към децата, чрез включване на специализирания държавен орган за закрила на детето като равнопоставен субект при изработването и сключването на ежегодно споразумение за защита на децата от медийно съдържание, което уврежда или би могло да създаде опасност от увреждане на тяхното физическо, психическо, нравствено и интелектуално развитие. В тази връзка се предвижда съвместно, от двата органа, разработване на критерии за оценка на медийно съдържание. С промяната ще се засили междуинституционалното сътрудничество и взаимодействие за гарантиране на правата на децата.
С § 3 се разширяват правомощията на председателя на Държавната агенция за закрила на детето, като му се разписва правото да предоставя мотивирано предложение до Съвета за електронни медии за незабавно преустановяване на предавания с възможни неблагоприятни последствия за физическото, психическото, нравствено и интелектуално развитие на децата.
С предложените разпоредби се цели регламентиране на реални механизми за ефективна координация и взаимодействие между специализирания орган за закрила на детето и независимия специализиран орган, регулиращ медийната среда.
Господин Стоичков сподели, че в Комисията по културата, гражданското общество и медиите вниманието е било насочено върху текста на § 3, чл. 32, ал. 1, т. 12а и евентуалното му противоречие с чл. 40, ал. 2 от Конституцията, като в подкрепа на това са цитирани решения на Конституционния съд. Той уточни, че такава аналогия е несъстоятелна с оглед чл. 16 от Конвенцията на ООН за правата на детето и с оглед съответната юриспруденция на Европейския съд по правата на човека.
Съгласно действащата нормативна уредба в Република България, родителите носят отговорност за живота и здравето на децата си, задължени са да полагат необходимите грижи за тях, както и да вземат решения, които да не противоречат на техните интереси. Предложението в § 7 от Преходните и заключителни разпоредби – чл. 45, ал. 14, е с оглед конкретизиране и обвързване на тази отговорност с финансова санкция.
В заключение той изрази твърда увереност, че настоящите промени ще създадат допълнителни правни гаранции за прекратяване на безнаказаността при нарушения на правата на детето.
В дискусията по законопроектите взеха участие представителите на Държавната агенция за закрила на детето, Съвета за електронни медии, както и народните представители Стоичков, Банковска, Соколова, Богданова, Николов и Местан.
Заместник-председателят на Държавната агенция за закрила на детето господин Калин Каменов изрази пълна подкрепа и по двата законопроекта, като уточни, че предложените промени са в отговор на засилената обществена чувствителност за закрила правата на детето и на препоръките на Комитета по правата на детето към ООН по прилагането на Конвенцията за правата на детето.
Председателят на Съвета за електронни медии господин Георги Лозанов благодари за поканата и изказа съгласие по принцип с духа на законопроектите, но изложи някои резерви, относно: систематичното място на разпоредбите за закрила на детето по отношение на Закона за радиото и телевизията и Закона за закрила на детето; въвеждането на ново правомощие на Съвета за електронни медии за незабавно преустановяване излъчването на предавания с възможни неблагоприятни последствия за физическото, психическото, нравствено и интелектуално развитие на децата по мотивирано предложение на председателя на Държавната агенция за закрила на детето; както и за превенцията по отношение на медийното съдържание, което бе квалифицирано като „цензура”.
В отговор на съмненията за „цензура”, господин Стоичков потърси аналогия с принудителната административна мярка – незабавно извеждане на дете в риск от семейството до произнасяне на съда.
Госпожа Радиона Никова от Държавната агенция за закрила на детето поясни, че посоката, в която се върви с настоящите промени, е към намиране на пресечна точка между двата закона. Тя припомни, че неслучайно в Закона за радиото и телевизията фигурират специални раздели, насочени към защита на децата и неблагоприятното въздействие върху тях. Освен това по силата на Закона за защита на детето политиките за децата са хоризонтални и засягат много институции.
Народните представители в своите изказвания застанаха категорично зад предложените законодателни промени.
След проведената дискусия членовете на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта взеха следното
„РЕШЕНИЕ:
1. С 14 гласа „за”, „против” и „въздържали се” няма Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 054-01-48, внесен от Даниела Димитрова Миткова, Йоана Кирова и Диан Тодоров Червенкондев на 14 май 2010 г.
2. С 14 гласа „за”, „против” и „въздържали се” няма Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 054-01-53, внесен от Огнян Стоичков Янакиев на 08 юни 2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Банковска.
Тъй като остава една минута до края на днешното пленарно заседание, предлагам вносителите да имат възможност в утрешното заседание да изложат своите виждания.
Преди да закрия днешното пленарно заседание – утре в 9,00 ч. започваме с изслушване на господин Дянков по реда на чл. 99.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 13,59 ч.)




Председател: Цецка Цачева


Заместник-председател: Анастас Анастасов


Секретари: Петър Хлебаров

Митхат Метин