Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Анастас Анастасов

Секретари: Пламен Нунев и Милена Христова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (звъни): Налице е кворум. Откривам пленарното заседание.
Уважаеми дами и господа, на основание чл. 43, ал. 5 правя предложение за промяна в дневния ред:
Като точка втора, след изслушване на вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков, по реда на чл. 99 от Правилника да обсъдим Обобщения годишен доклад за прилагането на закона и дейността на Прокуратурата и разследващите органи през 2009 г. с вносител – Висшият съдебен съвет.
Като точка трета да включим Обобщен годишен доклад за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища през 2009 г. с вносител – Висшият съдебен съвет.
Следваща точка – Доклад за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за периода 20 декември 2009 г. – 20 юли 2010 г., с № 020-00-50, внесен от Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
Още една допълнителна точка – Законопроект за ратифициране на Временното споразумение за икономическо партньорство между Кот д'Ивоар, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна. Това ще бъде като предпоследна точка в програмата ни за днешния ден, тъй като от вчера останаха дебатите по законопроекта, който започнахме. Само изслушахме докладите по него, но не сме имали дебат.
Подлагам на гласуване включването на допълнителните точки в следната поредност: след изслушването на министър Дянков слушаме Доклада на Върховния административен съд, следват Докладът на Прокуратурата, Докладът за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия и Законопроектът за ратифициране на Временното споразумение за икономическо партньорство между Кот д′Ивоар, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна.
Гласували 146 народни представители: за 112, против 10, въздържали се 24.
Предложението е прието.
Професор Пантев – от името на парламентарна група.
АНДРЕЙ ПАНТЕВ (КБ): Достолепно и благородно представителство, господин министре! Неотдавна се упреквах, че една фраза не беше произнесена в тази зала за 6 септември 1885 г. Тогава се утешавах с мисълта, че имаме от криза да излизаме, имаме активни законодателни действия, мероприятия и актове, спасяваме държава, лекуваме рани и прочие. Така че е разбираемо този ден да бъде може би подминат, макар че тъкмо той може да бъде източник за разбирателство. Днешният ден се надявам, че може да стане също такъв. Той не е генератор на противопоставяне и той не бива да бъде възприеман по този начин. (Реплика от заместник-председателя Павел Шопов, отивайки към Парламентарната група на „Атака”. Оживление и смях.)
Този пазарски, стадионен глъч, който чувам по този повод, показва интелектуалните възможности на тъкмо това представителство, което току-що назовах благородно.
Девети септември е край и начало. Има сериозни разграничения между тези две състояния. Девети септември сложи край на онази България, която три пъти през ХХ век беше обявена за агресор, беше обявена за победител, беше наказана. Девети септември сложи край на онази България, в която 80 на сто от населението беше неграмотно, а това беше индикатор за изостаналост, най-високият процент на селско население на Балканите. Девети септември беше отрицание на всичко онова, което дотогава толкова силно накърняваше нашия имидж пред очите на света.
И понеже много обичате да цитирате един държавник нобелист, англичанин, Девети септември беше край на една правителствена формация, която беше наричана от него „престъпна клика”. Аз не споделям тази категоризация, но това е документирано дълго преди Червената армия да пресече Дунава.
Преди Девети септември над нас трещяха, летяха и падаха бомби, които не бяха насочени срещу членовете на Коминтерна – бяха насочени срещу тях. А те се криеха в Чамкория.
И в този смисъл ние назоваваме един край, необходим. И тук нямам никакво намерение да падам толкова ниско, за да напомням не само сцените след Девети септември, а сцените преди Девети септември, когато се носеха глави на кол и се палеха къщи.
Тук искаме да почетем едни честни кости, които са смятали, че загиват, страдат за България.
Това е смисълът на този ден и аз намирам, че е много по-важно не кой започна тази отвратителна крамола (не знам дали има единствено число за тази дума), важното е кой ще я спре, дами и господа.
В това отношение можем да кажем, че ако ни е необходимо историческо отрицание на Девети септември, то ще дойде не по пътя на декларации и междуметия от трибуна и зала, а ще дойде тогава, когато България отново пропълзи малко по-високо към онзи рейтинг, онази класация на жизнен стандарт, която имаше при презираното комунистическо минало, онова състояние на здравеопазване, онази раждаемост, онези писатели, поети, художници, скулптори, които бяха културните авторитети на страната без паралел днес! (Реплики от СК.)
И каквото и да подвиквате, това е словесна, а може би и друга импотенция, така че тук обявяваме този ден за ден не на помирение от наша страна. Ние не знаем дали загиналите биха искали да се помирят.
Ние говорим за бъдещето. Ние говорим за слагане на край на това противопоставяне, което толкова ни блокира, толкова ни травмира, толкова ни демобилизира, толкова ни прави безпомощни, че тогава, когато ми заговорят за миналото, освен ако не е преклонение, това е израз на пълна съвременна безпомощност.
Ние свеждаме чела към всички, но все пак важното е кой. Тези хора стояха прави, знаейки много добре, че далеч не всички са си отишли и са били пожертвани просто така, защото са били добри и патриоти, и безкористни, и безкариеристични. Тези хора стояха и ще стоят прави в памет. Искам и вие да стоите, по-точно - надявам се, умолявам ви и вие да стоите прави при подобни случаи.
Защото иначе всичките ни други приказки за параграфи, алинеи, проценти и статистики ще увиснат във въздуха, както са увисвали във въздуха и досега. Това прави чест на тези хора. Това ще направи чест на всички вас. Дотогава обаче такива като мен – хора на равновесието, винаги ще стоят и ще се запътват към онази част от пленарната зала, та макар и там височко в галерията. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преминаваме към:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛЯ И МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ СИМЕОН ДЯНКОВ ЗА РАЗХОДВАНЕ НА СРЕДСТВАТА ОТ ПРЕДХОДНИЯ ОСТАТЪК И ИЗЛИШЪК НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА В БНБ ОТ 2000 г. ДОСЕГА.
Изслушването е предвидено за днес и е по реда на чл. 99 от нашия правилник.
Господин Шарков, по процедура имате възможност да поставите въпроси от трибуната.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Има няколко причини за провеждането на това изслушване на вицепремиера и министър на финансите на Република България.
Първо, защото това е нормална парламентарна практика, разписана в нашия правилник – и като възможност, и като процедура, и доста често забравяна и в предния парламент или отклонявана, когато ние като опозиция я изисквахме от предишния кабинет.
Второ, защото тежката криза, в която се намира българското здравеопазване - непрекъснато нарастване на задълженията на лечебните заведения, липсата на остойностяване на медицинските дейности, недостатъчния и неефективен контрол на разходите създава сред пациентите и лекарите усещането за липса на справедливост, почтеност и солидарност в управлението и разходването на събираните от държавата здравни вноски.
Трето, защото липсата на информация и отчетност през последните десет години всъщност насажда впечатление за недобросъвестност и крадливост на хората, които управляват страната.
И тук искам да посоча, че последните публични данни за този преходен остатък на Националната здравноосигурителна каса, публични данни са дадени в отчети за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса и тези последни данни са от 2001 г. и 2002 г.
Цитирам Отчета за изпълнение на бюджета за 2001 г., където пише: „Остатък по сметка, включително и неизразходван резерв, е в размер на 716 млн. 604 хил. 371 лв.”.
В Отчета за изпълнение на бюджета за 2002 г. пише: „Наличност в края на 2002 г. - 785 млн. 92 хил. 680 лв.”.
Оттогава до днес никакво число не показва в отчетите на предните два кабинета какво се случва с тези пари. Затова е важно да има такова изслушване, предвидено в правилника.
Каква е истината обаче? За десет години бюджетът на Националната здравноосигурителна каса е приеман пет пъти с излишък, три пъти с дефицит и два пъти с балансирано салдо.
Истината е, че при отчетите за изпълнение на бюджета нещата изглеждат различно – шест пъти, или шест години има излишък и четири пъти има дефицит.
През 2004 г., 2005 г. и 2006 г. не е нужно да ви казвам кой управлява тогава, вие добре го знаете, е записано, че този бюджет е приеман с дефицит. В законите е записано, че този дефицит е за сметка на парите на Националната здравноосигурителна каса в БНБ. До 2006 г. обаче парите от здравни вноски са стигали до Националната здравноосигурителна каса и оттам са постъпвали по депозитната сметка в БНБ и в Касата са знаели колко пари имат там.
Тази година на познание обаче е последната, защото правителството на тройната коалиция решава тази „порочна” практика да бъде прекратена и парите вече стигат само до Финансовото министерство и оттам в БНБ. Това всъщност е моментът, в който Националната здравноосигурителна каса престава да бъде „каса” и официално се превръща в разплащателна агенция към Министерство на финансите. Горе-долу по това време тя спря да бъде и „национална”, защото бе нарушен трипартитният принцип, бе заличено договорното начало, нямаше национален рамков договор, одържавяването вървеше с пълен ход, който, за съжаление, все още не е спрян.
По-големият проблем е, че след като не е „национална” и не е „каса”, вече май не е и „осигурителна”, защото след въведените от правителството на НДСВ и ДПС регулативни стандарти или известните ограничения на направленията, използвани активно от тройната коалиция, за съжаление, след орязването с 30 до 50% на делегираните бюджети от ГЕРБ и „Атака”, пациентите са лишени от достъп до качествена медицинска грижа.
Двете предни правителства с едни и същи тайни или явни участници се напъваха да правят реформа на реформата и тези напъни за реформиране доведоха до деформиране. Това има опасност при новото управление да лиши от смисъл съществуването на Националната здравноосигурителна каса и да ни върне в годините на бюджетното финансиране по съветския модел от времето на БКП. (Оживление.)
Ако това е целта и смисълът на всичко, което се прави, трябва да бъде изречено от тази трибуна от хората, които управляват държавата.
Искам да се спра обаче на два факта от казаното от министър Дянков миналата седмица.
Цитирам: „През 2007 г. Здравната каса е на дефицит. Ето защо държавата я субсидира със средства от републиканския бюджет в размер на 339 млн. лв.”.
Истината – Законът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г. е приет с балансирано салдо според чл. 1, ал. 4. С актуализацията на бюджета са увеличени трансферите от централния бюджет с 56 млн. лв. и накрая Касата завършва с излишък от 9,5 млн. лв.
Втори цитат: „През 2008 г. Здравната каса отново е на дефицит. Държавата покрива разликата между приходите и разходите с 206 млн. лв. от републиканския бюджет”.
Истината – Законът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса от 2008 г. е приет с балансирано салдо според чл. 1, ал. 3. Съгласно отчета има уточнен план по приходната част като приходите от здравни вноски са завишени с 85 млн. лв., трансферите и субсидиите не са променени, а реализираният излишък е 46 млн. лв.
Затова, господин вицепремиер, човекът, който Ви е дал данните, които изнесохте пред парламента, Ви е подвел, защото през 2008 г. за разлика от 2007 г. няма дори актуализация на бюджета на Националната здравноосигурителна каса. За 2007 г. и 2008 г. бюджетите са приемани с балансирано салдо, но отчетите имат реализиран излишък.
Тук искам да отговоря на БСП, защото мнозинството на ГЕРБ мълчи. Защо през 2009 г. има излишък от 455 млн. лв.? Защото, колеги, когато управлявахте в рамките на тройната коалиция, заложихте този излишък с приемането на бюджета. Заложихте 401 млн. лв., те са станали 455 милиона, защото Касата не може да разходва пари повече от определените им с бюджета и затова отиват в излишъка. Отговорът е елементарен. Вие го заложихте, а сега питате защо се е случило.
Когато се залагаше този прекомерен излишък от 401 млн. лв., ние от Синята коалиция нарекохме това кражба на здравните вноски на българските граждани. Лошото, господин вицепремиер, обаче е фактът, че последвахте техния пример и при увеличението на базата, при която се плащат здравните вноски от самоосигурените, от 240 на 420 лв., техните вноски отново отиват във фискалния резерв, а не в здравната система. Оставаме на Вас да кажете този път какво е това.
Преходният остатък беше предвиден от правителството на Обединените демократични сили като гарант, че в критични финансови, икономически или здравни ситуации няма да се отразят на ползваните от гражданите здравни услуги и грижи. Днес в този преходен остатък има почти 1 млрд. 300 млн. лв. Те са част от фискалния резерв на страната и на практика участват в пазенето на държавата от убийствен бюджетен дефицит. Умни хора са казали, че в условията на криза не се пипат парите за здраве, за топло, за храна, за да не стане икономическата криза политическа. И тук идват въпросите, на които гражданите, които си плащат добросъвестно здравните вноски, пациентите, които очакват качествена здравна помощ, лекарите, които не заслужават да са на минимална работна заплата, очакват отговор – какви конкретни допълнителни обстоятелства освен известните на всички в макроикономически план и в сектора на здравеопазването могат да доведат до активирането на нормативните възможности за ползването на този преходен остатък в условията на днешната криза.
Второ, този резерв, натрупан от здравните вноски на българските граждани, не трябва ли да бъде активиран за финансово обезпечаване на реформирането на здравната система?
Всъщност след казаното от вицепремиера миналата седмица, българските граждани наистина могат да бъдат спокойни. Парите от здравните им вноски са в БНБ и никой не ги е харчил за друго, освен за покриване на бюджетни дефицити на Касата в разрешените от закона случаи. Друг е отговорът на въпроса обаче дали са доволни от това обстоятелство при положение, че са платили за нещо, което има вероятност да не могат да ползват? Дали са доволни, след като са лишени от свободата на избор на лечебно заведение заради орязаните делегирани бюджети, а са здравноосигурени? Дали са доволни, че почти четвърт от фискалния резерв се крепи на платените от тях здравни вноски, но ходят в съседни държави за лекарства, защото там има диференцирана ставка по ДДС за лекарствата, а у нас това го има само в предизборните обещания?
Очевидно отговорът е ясен и затова ние от СДС и Синята коалиция внесохме промяна в Закона за здравното осигуряване – парите от здравни вноски да отиват единствено в Касата за разплащане за извършените от лечебните заведения дейности.
Здравноосигурителните системи в целия свят се крепят на няколко принципа. Основните от тях са солидарност, справедливост и свобода на избора. Продължаването на политиката, наследена от – ползвам думите на проф. Пантев - „кликата на социалисти, царисти и доганисти в здравеопазването”, няма нищо общо с ценностите на дясната политика, която вие в ГЕРБ твърдите, че отстоявате. Изборът всъщност е ваш, но подкрепа от нас за нарушаване на тези принципи не може да бъде очаквана. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Шарков.
Господин вицепремиер и министър на финансите, имате възможност да отговорите, след което съгласно процедурата по чл. 99 ал. 2 от нашия правилник от името на всяка парламентарна група могат да говорят в рамките на 2 мин. двама народни представители, както и един независим народен представител. След вземане на думата от страна на народните представители, изслушваното лице – в случая вицепремиерът Дянков, отговаря на зададените от питащия господин Шарков въпроси и на допълнителните въпроси, които постъпват при изказванията на народните представители.
Господин Дянков, имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Изказването ми е по повод на запитване на народни представители относно състоянието на резерва на Националната здравноосигурителна каса и разходването на средства по преходния остатък от 2000 г. до днес. Миналата седмица по своя инициатива поисках извънредно думата, за да изясня този въпрос пред вас. Позволете ми отново да представя данните, които изнесох, като ги допълня с по-детайлна информация за наличностите и движението по сметките на Касата през тези години.
Бюджетът на Здравната каса е част от общия консолидиран държавен бюджет. От своето създаване през 2000 г. до 2002 г. Касата е разпределяла по-малки разходи от общия размер на събраните приходи от здравноосигурителни вноски. До края на 2002 г. се натрупват наличности по сметките на Касата в размер на 785 млн. 100 хил. лв. Това е станало по следния начин. Към 31 декември 2000 г. наличността по сметките на Здравната каса в БНБ е 530 млн. лв., в т.ч. депозит от 281 млн. лв. В края на следващата 2001 г. по сметките има 717 млн. лв., от които 600 млн. лв. са депозит. Към 31 декември 2002 г. наличността е в размер на 785 млн. лв., от които 700 млн. лв. са депозит.
В края на 2003 г. състоянието е следното: 763 млн. лв. наличност по сметки, в което число 700 млн. лв. са депозит, както през 2002 г.
През 2004 г. съгласно Закона за държавния бюджет и по-точно на основание § 22 ал. 4 от Закона за бюджета за 2003 г., както каза господин Шарков, постъпленията от здравноосигурителните вноски, глоби, санкции и други неданъчни приходи, както и възстановените разходи, се централизират в единна сметка. Това се прави във връзка с изпълнение на критерия по споразумението с Международния валутен фонд за включването в СЕБРА на автономните бюджети. Така поетапно през 2004 г. сметките и плащанията на Здравната каса и на нейните подведомствени разпоредители са включени в СЕБРА и от 2004 г. са централизирани в тази единна сметка.
През 2005 г. Здравната каса е с планиран дефицит от 111 млн. лв. и наличността по сметките намалява от 756 млн. лв. към 31 декември 2004 г. до 654 млн. лв. в края на 2005 г.
От следващата 2006 г. финансирането на болничната помощ се поема изцяло от Здравната каса. Така част от наличностите се използват за покриване на здравноосигурителните плащания и средствата по сметка на преходния остатък в БНБ намаляват от 654 млн. лв. до 366 млн. лв. към 31 декември 2006 г.
За 2007 и 2008 г. Касата е с планирани дефицити, които се покриват с пари от републиканския бюджет, както следва: 339 млн. лв. за 2007 г. и 206 млн. лв. за 2008 г. По този начин наличностите по депозитите в БНБ се запазват. Конкретните числа са следните: към 31 декември 2007 г. наличностите са 376 млн. лв., от които 350 млн. лв. са депозит. Към 31 декември 2008 г. – 426 млн. лв. наличност при същия депозит от 350 млн. лв.
Депозитът от 350 млн. лв. остава непроменен и до днешния ден.
През изминалата 2009 г. и през текущата 2010 г. към днешна дата, бюджетът на Здравната каса се формира само и единствено от здравноосигурителни вноски и трансфери за здравно осигуряване. Няма планирани дефицити и затова доплащания от републиканския бюджет не са предвидени, не са били необходими и не са правени. Към края на 2009 г. наличностите по сметката на Касата в БНБ са 860 млн. лв., а към 31 юли тази година (цифрите, които докладвах миналата седмица) – 1 млрд. 235 млн. лв. Както вече отбелязах, депозитът от 350 млн. лв. остава непроменен и до днес.
Уважаеми народни представители, надявам се, че с тези данни дадох изчерпателен отговор на въпроси за наличностите и движението по сметките на Здравната каса от създаването й до днес.
В заключение отново бих искал да отбележа, че размерът на средствата, които Здравната каса може да разходва, се определят със законите за бюджета на Касата, гласувани от парламента и обнародвани в „Държавен вестник” всяка година.
Средствата от преходния остатък, които се съхраняват по сметки в БНБ, могат да се разходват тогава, когато Касата е с планиран дефицит. Съгласно действащото законодателство, резервът на Здравната каса формира и част от фискалния резерв на страната. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Дянков.
Имате възможност, уважаеми дами и господа, съгласно процедурата, разписана в правилника.
Заповядайте, господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Уважаема госпожо председател! Господин министър, Вие сам посочихте, че над 1 млрд. 200 млн. лв. са наличностите, преходният остатък на Националната здравноосигурителна каса в Българската народна банка към момента.
Моят въпрос е: защо не се заплаща на болниците изцяло за извършената от тях лечебна дейност? Това е вече трайна практика през последните месеци.
Защо държавата, в лицето на част от най-големите болници, е най-големият длъжник на здравеопазването?
Защо, след като министър-председателят преди няколко дни обеща, че ще бъдат осигурени над 200 млн. лв. допълнително за финансиране на болниците, Вие вчера заявихте, че ще бъдат заделени над 60 милиона? Тоест повече от три пъти по-малко средства от тези, които са необходими, за да се достигнат нивата от миналата година.
Моля във Вашия отговор да не се позовавате на разходните лимити, заложени в бюджета, на прехвърлянето на плащания за последните два месеца от миналата към настоящата година или на анексите, които сключва Здравната каса, с които се предвижда да не се заплащат изцяло средствата на изпълнителите за дейността, която те са извършили през годината.
Очаквам Вашите конкретни отговори на тези въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Стоилов.
Заповядайте, д-р Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Миналата седмица тук, в пленарната зала, и сега, преди малко, господин вицепремиер, Вие заявихте, че наличностите по сметки на Здравната каса в БНБ към 31 юли 2010 г. са в размер на 1 млрд. 234 млн. 700 хил. лв. От тях по текущи бюджетни сметки – 885 милиона, и по депозитни сметки – 350 млн. лв. Това е най-малкото странно, защото в Закона за здравното осигуряване е казано, че Националната здравноосигурителна каса има само една централизирана сметка в БНБ, в която държи временно свободните средства или така нареченият преходен остатък, или голям резерв, както е известно.
Текущите бюджетни сметки се обслужват от търговски банки, избрани след подбор от Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса по предложение на министъра на финансите и Българската народна банка. Това е процедурата, разписана в Закона за здравното осигуряване.
В тази връзка ми позволете да задам няколко въпроса:
На първо място, какъв е размерът на приходите по месеци от януари 2010 г. до 31 юли 2010 г. за всички задължително здравоосигурени лица по структура и осигурител – вноски за сметка на работодател; лични здравноосигурителни вноски; вноски от самонаети; вноски от работодател, когато осигурител е държавата; вноски за държавни служители от МВР и Министерството на отбраната; вноски за пенсионери и деца – ученици, безработни и какъв е размерът на трансфера, който НАП е направила по месеци за същия период към НЗОК, както и месечните плащания, обща сума и разпределение по видове здравноосигурителни плащания?
Вторият въпрос: какъв е размерът на средствата от оперативния резерв, така нареченият малък резерв, за периода 2000 2010 г. – по години? Колко са и за какво са изхарчени средствата, какъв е остатъкът и как той е заведен в бюджетите за следващите години?
Задавам тези въпроси, защото Вашият заместник-министър на финансите на заседание на Министерския съвет на 30 юли тази година е заявил, че тъй като не можем да си позволим да похарчим всички пари, които наливаме в Касата, бюджетираме с излишък, който всъщност не е реален излишък за бюджета, защото не са постъпили от вноска. Това е излишък, който ние от един данък местим от една сметка на друга, на практика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, д р Адемов.
Заповядайте, д-р Михайлов.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СК): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин вицепремиер, имам два въпроса към Вас:
Кои мерки по оперативните програми след една година управление на ГЕРБ са достъпни за болниците? Това е много важен въпрос, който касае дофинансирането на здравеопазването.
Вторият въпрос е: как болниците да противодействат на процесите на декапитализация на активите и амортизацията на структурите при бюджетните ограничения и още повече непрекъснато нарастванията, задълженията към лекарствата, разплащанията с болниците, които с всеки изминат месец нарастват, именно неразплащанията? Как да бъде преодоляно това именно при тези бюджетни ограничения, които Вие предприемате?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Други въпроси?
Заповядайте, госпожо Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин министър, искам да поставя един въпрос от името на Парламентарната група на ГЕРБ: как биха могли да се разходват натрупаните средства в резерва на Националната здравноосигурителна каса за здравноосигурителни плащания без да се повиши дефицитът в консолидирания държавен бюджет? Благодаря.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Като се уреждат други разходи. Много просто.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Заповядайте, господин Орешарски.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин вицепремиер! През 2009 и през настоящата година Касата реализира излишъци, защото през 2008 г. беше увеличена здравната вноска от 6 на 8% като първа стъпка към планираната структурна реформа в сектора на здравеопазването. По една или друга причина тази структурна реформа не беше реализирана. За съжаление, наблюдаваме, че вече повече от година тя продължава да не бъде реализирана. Не виждам или поне аз не съм запознат с никакви по-сериозни планове за преструктуриране на системата на финансиране, а може би и на управление на системата на здравеопазването.
В този контекст моят въпрос е: не виждате ли конфликт между така изградения финансов модел и начина, по който структурно се управлява системата на здравеопазването? Един проблем, който ще продължи да ражда излишъци и който, ако го екстраполираме във времето, тоест ако нищо не се направи в структурен план, след още няколко години фискалният резерв ще се състои почти само от средства на Здравната каса. Тоест ние извършваме и едно вътрешно преструктуриране на средства на централния бюджет и средства на Касата.
В този контекст, да обобщя още веднъж: Какви са Вашите планове за следващата финансова година от гледна точка на промяна на модела на управление, на финансовия модел или и на двете? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Други въпроси?
Заповядайте, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин вицепремиер, колеги народни представители! Както е известно, през есента на миналата година, във връзка с подкрепата, която Синята коалиция даде за приемането на бюджета на страната за 2010 г., беше сключено споразумение, което ние накратко заедно нарекохме: „Пари срещу реформи”. Под това споразумение стои и Вашият подпис. (Обръща се към заместник министър-председателя Симеон Дянков.) Моят въпрос е: как оценявате изпълнението на това споразумение? Ако го оценявате, така както ние го оценяваме, тоест, че не се изпълнява, моля да посочите основните причини за това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Колеги, има ли други въпроси? Няма.
Господин Дянков, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вчера Здравната каса изнесе данни, съгласно които средствата за болничната помощ от 2006 г., откакто Касата финансира изцяло хоспитализациите до днес, непрекъснато нарастват. Всяка година заявките и касовите плащания са по-големи, отколкото за предходната година. Всяка година тази тенденция е безспорен факт. Този факт показва следното: всяка година системата гълта все повече пари, без самата система да се променя, без да има реформа. И какво излиза? Излиза, че системата, която лекува хората, е болна. Кой е отговорен за това? За това не са отговорни лекарите и медицинските работници, вината не е тяхна. Няма фронтова линия – от една страна лекари, от друга страна държавата. Отговорността се носи от изпълнителната власт и от законодателната власт.
Факт е, че реформите в здравеопазването спират през 2001 г. Две хиляди и първа година е последната година с реформа в здравеопазването. Каквото е направено по същество, е направено до 2001 г. Последните две правителства не са направили нищо, за да помогнат за здравето на хората. (Ръкопляскания от СК.)
Реформите в здравеопазването спират преди близо десет години и ето резултатът и последствията днес са налице. Кой трябва да се справя с тези последствия? Ние, но не само ние в правителството, а и вие като народни представители, защото вие гласувате законите.
Пак казвам, че от 2001 г. последните две правителства на НДСВ и ДПС и след това на тройната коалиция не са направили нищо – нито йота в реформата на здравеопазването.
Вчера в рамките на работната група с лекарските и пациентските организации отново обсъдихме възможностите за допълнително финансиране на Касата за 2010 г. Такова допълнително финансиране е необходимо, за да не може нереформираната система да изпадне в колапс. Последствията от такъв колапс ще носим всички. Затова предложихме допълнително финансиране в размер на 65 милиона до края на 2010 г. Тази сума е изчислена на базата на средномесечните разходи за болнична помощ през последните пет години – по заявки и по касови плащания.
Средномесечният разход за тези пет години е около 80 млн. лв., като, разбира се, тенденцията е непрекъснато да се повишава.
По текущия бюджет на Касата до края на годината са предвидени плащания от по 67 милиона на месец за общо пет оставащи месеца. С допълнителните 13 милиона на месец се достига средномесечната сума от 80 милиона – пет месеца по допълнителни 13 милиона. Това е сметката за 65-те милиона, за да се достигнат нивата от предишни години.
Проблемът за тази година ще бъде донякъде решен с това допълнително финансиране, но то не решава проблема по принцип. Този проблем остава. Ще бъде същият и догодина и ние всички знаем защо, защото една нереформирана система гълта все повече пари, без да се променя.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Какво направихте вие за година и половина?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Моля ви, не от място. (Шум и реплики от КБ.)
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Имаше няколко сравнително детайлни въпроса, особено от господин Адемов. В момента нямам този тип данни в мен. В следващите няколко дни обещавам да събера тези данни и да ги представя и на народните представители, които конкретно зададоха тези въпроси, и разбира се, пред всички народни представители.
Имаше обаче няколко въпроса, които различни народни представители зададоха, но са еднакви по смисъл. Ще започна от въпроса на господин Костов. Да, имаше такова споразумение действително и с моя подпис, и с подписа на тогавашния министър на здравеопазването, и с ваши подписи – „Пари срещу реформи”. Тези пари ги знаем какви бяха и нашето желание, нашата амбиция беше тези реформи да станат досега и тези пари да се влеят в здравеопазването.
Факт е, че реформите все още не са осъществени.
Както казах, като финансов министър, само срещу реформи могат да се дават допълнителни пари, иначе ще стане това, което ставаше през последните няколко години – все повече пари влизат в системата на здравеопазването, но тя не става по-здрава, тя продължава да е болна.
Пак казвам, че тази тенденция започва от 2001 г. или по-скоро от 2002 г. Две хиляди и първа година е последната година с реформа. Така че, господа от левицата, тези, които стоите оттук, помислете вие какво направихте за осем години. (Шум и реплики от КБ.) Помислете, помислете и тогава говорете!
Понеже десет години не е правена реформа, е трудно в рамките на година и два месеца, откакто ние сме на власт, да се направят всичките реформи. Да, имаше изоставане. Отчита го това правителството, че можеше повече да се направи през последната година и два месеца и точно затова днес ние всички го усещаме. В такава година на тежка икономическа криза ние трябва да вливаме допълнителни пари над това, което е правено, дори в най-добрите фискални години – 2007-2008 г. В момента в тежка икономическа криза в българското здравеопазване влизат повече пари, отколкото в най-добрата фискална година на България в последното десетилетие. Защо? Защото системата все още не е напълно реформирана. Защо не е реформирана? Вие трябва да отговорите осем години какво правихте?! (Обръща се към КБ. Шум и реплики от КБ.)
Имаше и няколко други въпроса, които за мен са свързани. Как може да се използва резервът на Здравната каса, без да се увеличава дефицитът. Знаете, че дефицитът и пазенето на дефицита под определени норми е добре за всички български граждани – не само за пациентите и лекарите и хората, които работят в здравеопазването, а е за всички българи, защото дефицитът е свързан със стабилността на финансовата и банковата ни система и е важно той да се пази по параметри, които не съумяха да запазят някои от нашите съседки и видяхте там какво стана.
Например, данните от Гърция от вчера показват, че за второто тримесечие гръцката икономика се е свила с близо 6%, че търсенето в Гърция се е свило с 12%. Българските данни са доста по-добри и ще стават все по-добри, ако ние успеем да запазим фискалната дисциплина, което в последните 15 месеца правителството на ГЕРБ е успяло да запази. Краткият отговор е, че този резерв не може да се използва, без да се увеличи дефицитът. Това е положението по време на криза. Извън криза, това просто е фискалната действителност. За да се използва този резерв и повече пари за здравеопазването, са необходими две неща.
Първо, необходима е реформа. Реформата да се състои и веднъж завинаги българите да имат достъп до по-добро здравеопазване. Трябваше голяма част от това да стане досега. Отчитаме, че има известно забавяне, но то реално е десет години и за това сте виновни вие, тези, които стоите отляво на залата. (Шум и реплики от КБ.) Осем години без реформа! Това е първата причина.
Реформата трябва да се състои, за да не влизат пари все повече и повече в една нереформирана болна система. Това няма да помогне на никой. Виждате, че парите се увеличават, за последните пет години с 60% са се увеличили парите в Здравната каса. По-здраво ли е българското общество? Данните показват, че не е по-здраво. Тези пари просто не се използват достатъчно ефективно.
Вторият отговор, разбира се, който и господин Адемов даде, е, че могат да се правят съкращения в други пера на бюджета. Тези съкращения вече са правени. Правихме ги още от втората седмица, откакто сме на власт. Още в началото на м. август на миналата година правихме такива съкращения в държавната администрация, благодарение на което България продължава да е една от малкото страни с добри макроикономически данни в целия Европейски съюз. Благодарение на това ние получаваме положителните оценки от „Standard and Рoorיִs”, от „Fitch”, от „Moodyיִs” и т.н., нещо, което вие, господа, от предишното правителство, не успяхте да получите. Напротив, оценките от международните организации в последните години на вашата власт постоянно се понижаваха. Нещо, което ние по време на криза успяхме да избегнем и не само да избегнем, а да постигнем по-добри резултати. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ и СК.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Благодаря на господин Дянков за участието му в днешното пленарно заседание.

Продължаваме със следващата точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ОБОБЩЕНИЯ ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА ПРИЛАГАНЕТО НА ЗАКОНА ЗА ДЕЙНОСТТА НА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ СЪДИЛИЩА ПРЕЗ 2009 Г.
Със становището на Комисията по правни въпроси ще ни запознае нейния заместник-председател господин Тодор Димитров.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, първо, ще направя предложение на основание чл. 39, ал. 2 от нашия правилник за допускане в зала на господин Константин Пенчев – председател на Върховния административен съд, госпожа Радка Петрова, господин Цони Цонев и госпожа Цветанка Табанджова – членове на Висшия съдебен съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване така направеното процедурно предложение.
Гласували 96 народни представители: за 95, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите в залата.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, ще ви запозная със:
„СТАНОВИЩЕ
на Комисията по правни въпроси
На заседание, проведено на 24 юни 2010 г. Комисията по правни въпроси разгледа обобщен годишен доклад за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища през 2009 г., № 011-00-4, внесен от Висшия съдебен съвет на 28 май 2010 г.
На заседанието присъстваха председателят на Върховния административен съд Константин Пенчев, проф. д-р Анелия Мингова и госпожа Радка Петрова от Висшия съдебен съвет.
Докладът бе представен от господин Константин Пенчев, който в своето изложение отрази основните тенденции в дейността на административните съдилища през отчетната година и обърна внимание върху някои специфики в работата на административните съдилища. Информацията в доклада е структурирана и анализирана в два раздела и приложения, които представят дейността на ВАС, дейността на административните съдилища през 2009 г., както и раздел, съдържащ предложения за законодателни промени в отделни закони.
При утвърден от Висшия съдебен съвет общ брой на съдиите 82, през различни периоди са работили различен брой съдии – членове на ВАС и командировани административни съдии.
От 01.01. до 01.07.2009 г. във Върховния административен съд са работили общо 77 съдии. През периода 01.08. – 30.09.2009 г. броят на съдиите е 76; през м. септември 2009 г. съдиите са 81, а от м. ноември до края на годината съдиите са 80.
Поради обема на работата са командировани през различни периоди от време 8 съдии.
Щатът за съдии във ВАС не е бил попълнен. Не е използвана възможността за увеличение на щата, поради завръщане на съдии, чиито места се пазят по закон, но са били обявени за заемане чрез конкурс по атестиране от Висшия съдебен съвет. Използвана е възможността за командироване на съдии от административните съдилища.
През 2009 г. във Върховния административен съд са постъпили 17 190 броя дела. Наред с постъпленията се е увеличил броят на свършените дела, като за 2008 г. те са 16 263 дела, а разгледаните през 2009 г. дела са 21 681 броя.
Данните в доклада сочат трайна тенденция за увеличаване на делата, разглеждани от Върховния административен съд. Основната причина за това е приемането през 2006 г. на Административнопроцесуален кодекс, разширяващ обхвата на съдебния контрол върху администрацията. Тенденцията за увеличаване на броя на административните дела е неизбежна, защото осигурява по-пълна защита на правата на гражданите и организациите от неправилни действия на администрацията.
Основните показатели за дейността на съда, въз основа на които е изготвен докладът, са броят на свършените дела, брой на новообразуваните дела в началото на отчетния период и брой на висящите дела за същия период. От общо 16 263 свършени дела, 1144 са приключени в едномесечен срок (7 %), 10 725 – в срок до три месеца (66 %) и 4394 – в срок над 3 месеца (около 27 %).
През тази отчетна година делата във ВАС са били разглеждани сравнително бързо и съдебните актове са били изготвяни преимуществено в законния едномесечен срок.
През 2009 г. са отменени изцяло или частично като незаконосъобразни или обявени за нищожни нормативни актове по 6 дела, а са отхвърлени или оставени без разглеждане жалби срещу нормативни актове по 25 дела.
През докладвания период във Върховния административен съд са образувани пет дела по искания за издаване на тълкувателни решения – едно по искане на председателя на ВАС и четири по искане на главния прокурор и едно по искане на председателя на ВАС и на главния прокурор. Общото събрание на колегиите на ВАС се е произнесло с пет тълкувателни решения през 2009 година, а към 01.01.2010 г. има висящи три дела по искания за тълкувателни решения.
В раздел ІІ е представена обобщена информация за дейността на регионалните административни съдилища през 2009 г.
През 2009 г. в административните съдилища са постъпили общо 36 040 дела, а свършените са 35 710 такива. Най-големи са постъпленията в Административен съд – София-град, Административен съд – Бургас и Административен съд – Хасково.
За по-пълното използване на капацитета на административните съдилища биха могли да допринесат поправки в АПК, които да свалят подсъдността на много дела от ВАС на административните съдилища. Много важно е да се промени и местната подсъдност, която да бъде по местожителство или седалище на жалбоподателя, като така ще се натоварят равномерно административните съдилища.
През отчетния период десет от административните съдилища са работили в намален състав. Поради непровеждане на конкурс за младши съдии в административните съдилища, предвидените по щат бройки за младши съдии са незаети.
От обжалваните общо 10 222 съдебни акта, резултат има по 9242 дела. Общо 6640 съдебни акта са потвърдени (72 %), 2146 (23%) са отменени изцяло и 456 (5 %) са отменени отчасти.
През 2009 г. Административен съд – София-град е отправил две запитвания до Съда на Европейския съюз.
Осъществено е и международно сътрудничество под формата на семинари, реализиране на проект, командировки и споразумение.
В заключението на доклада се съдържат редица предложения за законодателни промени. Целта им е да се разтовари Върховният административен съд като първоинстанционен съд, за да може да се утвърди като касационна инстанция и да засили своята конституционно определена дейност за издаване на тълкувателни решения и постановления. От друга страна, такива промени ще натоварят допълнително административните съдилища и те ще заработят с пълен капацитет, каквато бе и целта на реформата в административното правораздаване.
Изказаха се становища, че няма равномерно натоварване в дейността на отделните съдилища и е необходима реформа, която едновременно да доведе до изравняване на натоварването в съдилищата и едновременно спазване на сроковете за изготвяне на съдебните актове.
В доклада се съдържат обективните констатации и данни за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища, като причината за натовареността на Върховния административен съд се корени в това, че според Конституцията на Република България, чл. 125, ал. 2 същият се произнася по спорове за законността на актовете на Министерския съвет и министрите, както и на други актове, посочени в закона. Необходима е промяна в организацията по издаването на административните актове в отделните министерства, което от своя страна ще доведе до разтоварване на Върховния административен съд.
Като цяло народните представители се обединиха около становището, че следва да бъде дадена положителна оценка на доклада и работата на административните съдилища в страната през отчетния период.
След проведената дискусия Комисията по правни въпроси направи следните констатации и препоръки във връзка с Доклада за прилагането на закона и дейността на административните съдилища:
1. Докладът е изготвен в съответствие със Закона за съдебната власт, представени са статистически данни и са изготвени сравнителни анализи въз основа на тях.
2. Да се изработи единен стандарт за натовареност на съдиите в отделните съдилища и се извърши преценка къде е налице дефицит и къде излишък на кадри като база за вземане на кадрови решения.
В края на дискусията Комисията по правни въпроси с 18 гласа „за” прие единодушно Доклада за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища през 2009 г., № 011-00-4, внесен от Висшия съдебен съвет на 28 май 2010 г.”
Уважаеми колеги, ще ви представя и проекта за Решение:
„Народното събрание на основание чл. 84, т. 16 от Конституцията на Република България и чл. 80, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
Р Е Ш И:
1. Приема обобщен годишен доклад за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища през 2009 г., № 011-004, внесен от Висшия съдебен съвет на 28 май 2010 г.
2. Предлага на вниманието на Висшия съдебен съвет и на Върховния административен съд констатациите и препоръките, които се съдържат в становището на Комисията по правни въпроси.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, господин Димитров.
От името на вносителите от Висшия съдебен съвет и Върховния административен съд – желаете ли изказване?
Заповядайте, господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми членове на Висшия съдебен съвет! Докладът на Правната комисия беше много изчерпателен и в цялата пълнота представи основните положения в отчетния доклад за работата на Върховния административен съд и на административните съдилища през 2009 г.
Аз няма да ви отегчавам с допълнителни данни или цифри като, разбира се, съм готов да отговарям на всички ваши въпроси. Искам да акцентирам само на две основни положения. Те бяха споменати в доклада на Правната комисия за постепенното през годините увеличаване на постъпленията на Върховния административен съд от 12 хиляди през 2005 г. до 17 хиляди през 2009 г. Това е една тенденция, очевидно крайна, и за това доколко пълноценно се използва капацитетът на образуваните през 2007 г. 28 административни съдилища.
Искам да подчертая тук, че самият факт, че се увеличават делата във Върховния административен съд показва една тенденция, че в България административните спорове се увеличават, а не намаляват. Оттук нататък дали 28 административни съдилища са много или малко и дали са равномерно натоварени, защото имаше и такива поставени въпроси, това е вече въпрос по моему на Народното събрание да разпредели по подходящ начин подсъдността. Това е работа и на Висшия съдебен съвет. Защото, когато ние говорим за съдебна реформа, непрестанно наблягаме на начина на подбор на кадрите, на критериите и т.н. Основното в реформата на всяка една област, включително съдебната реформа, е така да се разпределят структурите и кадрите в тях, че да работят ефективно и наистина тези пари, които наливаме всяка година, да не отиват напразно като вода в пясък. Тук основната отговорност е на Висшия съдебен съвет и той е започнал вече своята работа в преоценка работата на всички звена на съдебната система, на тяхната натовареност и в преразпределение на кадрите, което е абсолютно необходимо и аз съм съгласен в това отношение. Нямам нищо против дори, ако се постигне окрупняване в административното деление на страната, каквито идеи има. Нямам нищо против, съвсем нормално е да има окрупняване и в разпределението на съдебната система. Например, ако се направят шест административни области, нека да има шест окръжни съдилища, шест административни и два апелативни. Нищо лошо няма в това. Това е въпрос на законодателност, това е въпрос вече на съвсем други механизми.
Що се отнася до Върховния административен съд и административните съдилища, в доклада е посочено: „Да, ние работим, работим усърдно, ще работим при голямо натоварване – някои от нас, други – не при толкова голямо натоварване.” Знам, че през Министерския съвет мина предложен от Министерството на правосъдието проект за промени в Административнопроцесуалния кодекс, които са по посока разтоварване на Върховния административен съд като първа инстанция, разтоварване на административните съдилища. Аз приветствам този проект. Надявам се да имаме възможност при обсъждане доклада в комисия да кажем нашето становище, да направим евентуално нашите предложения и препоръки, защото е в интерес на всички нас да върви работата в цялата държава, включително и в съдебната система.
Може би се вълнувам малко, но това е обяснимо, тъй като днес е моят последен отчет пред Народното събрание. Знаете, че мандатът ми изтича, за мен е било винаги чест и удоволствие да изслушам препоръките на народните представители и доколкото мога да се съобразявам с тях в моята работа. Благодаря ви. Готов съм да отговоря на всякакви въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря, господин Пенчев.
Колеги, откривам разискванията по така представения доклад.
Изказвания?
Заповядайте, госпожо Колева.
ЮЛИАНА КОЛЕВА (ГЕРБ): Уважаеми колеги, уважаеми магистрати, уважаеми членове на Висшия съдебен съвет, господин Пенчев, господин главен прокурор! Аз бих искала да се спра на три пункта в работата на административните съдилища, част от които са залегнали в доклада, но друга част би трябвало според мен да бъдат поставени също на вниманието на Народното събрание.
Ще напомня на всички, които не са юристи, в залата, че административните съдилища са тази част от съдебната система, която стои най-близо до изпълнителната власт, контролира действията и актовете на цялата администрация в държавата и на практика е, смея да твърдя, най-ефективният коректив на тези действия, защото тази група от съдилища правораздава по жалби на граждани срещу действията и актовете на административните органи.
Друга много интересна характеристика на тази група съдилища – административните съдилища, е това, че те са нови съдилища. Създадени са от нищото, работят от 2007 г. и в тях екипите от съдии са назначени след един централизиран, открит и с много ясни правила конкурс. Тоест това идва да покаже, че в тази част на съдебната система работят едни много високо квалифицирани специалисти, които се занимават с административните спорове.
На фона на тези две характеристики смятам, че е много ненормална ситуацията с подсъдността и с разпределението на делата между тези съдилища. Не е нормално всичките 28 броя съдилища в страната да са разгледали два пъти повече дела от тези, които е разгледал Върховният административен съд. Очевидно е, че тук ние като законодателен орган сме длъжници на административното правораздаване и затова бих апелирала и към изпълнителната власт да осигури възможно най-бързо условията ние да се заемем със законопроекта, който ще облекчи работата на Върховния административен съд, разбира се, в рамките на конституционните възможности за това и ще разпредели тази работа между всичките административни съдилища в страната.
На второ място, смятам, че изпълнителната власт е длъжник на административните съдилища по още един проблем. В Административен съд – Сливен, 8 души съдии работят в един кабинет, в който има три бюра и един диван. В този кабинет те на практика на могат да се съберат на едно нормално заседание. В деловодството, което е разположено също в едно помещение, са секретари, деловодители, архив, всички папки на дела на Административния съд и 15 души чиновници–служители в тази администрация. То е с квадратура някъде около 25 кв.м. Нормално ли е това за един правораздавателен орган, който и да бил той?
В тази посока апелирам също изпълнителната власт да намери най-после необходимите средства, защото от 2007 г. досега въпросът със сградния фонд на административните съдилища се урежда много малко, много бавно и в никакъв случай не помага на нормалното правораздаване на тези органи.
На последно място, бих искала и си позволявам да поднеса своите поздравления към изключително доблестната, точна и навременна реакция на господин Пенчев към скандала, който се разрази с председателите на отделения на Върховния административен съд. Смятам, че този укор, изразен чрез възможните действия на господин Пенчев към деянията, които бяха извършени от тях, би трябвало да бъде отличителен и възприет като един добър пример за останалата част от органите на съдебната система. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Има ли реплики?
Заповядайте, господин Василев.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, ще изразя едно мое лично мнение, което обаче се споделя от мнозина юристи, пък и от парламентаристи. Много силно се съмнявам дали България имаше нужда от създаване изобщо на административните съдилища.
Административните съдилища са едно безкрайно скъпо удоволствие, което нашата държава не може да си позволи. Изхарчиха се не знам колко десетки милиона лева за сграден фонд. Защо беше необходимо всичко това? Вярно е, че административните съдилища не са докрай уредени, включително със сграден фонд. Ще ви дам един пример, да речем, с Благоевградския окръжен административен съд, който се помещава в МОЛ-а. Ако специално не сте получили подробни указания къде се намира този административен съд, никога не бихте могли да го откриете. И след като преминете през сергиите с мобилни апарати, със сутиени и попитате няколко служителки по различните сергии, на вас ще ви кажат къде се намира този административен съд.
Моето лично становище е, че в една нова Конституция - за пореден път повтарям и няма да се уморя да го повтарям, че ние имаме нужда от нова Конституция, имаме нужда от коренно различна структура, организация и управление на съдебната ни власт, от един нов мениджмънт на съдебната власт и аз силно се надявам, че в една нова Конституция това ще бъде добре осмислено – дали ние имаме нужда от създаване на система от самостоятелни административни съдилища и дали формулата със съдилища, в които има наказателно, гражданско и административно отделение, не е далече по-добра. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Втора реплика? Няма.
Госпожо Колева – дуплика? Не.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СК): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Пенчев! Вземам отношение по представения ни доклад, защото в него заслужава да бъдат отбелязани няколко неща и аз ще се спра основно на тях.
Първо, вече започна да става традиция в българския парламент да се разглеждат докладите на съдебната власт. И тук мога да споделя, защото е първият, който ще гледаме, че аз бях дълбоко резервирана, когато се правеше тази промяна в Конституцията, но виждам, че не е била безсмислена. В крайна сметка парламентът добива една по-голяма представа не само за това как функционира съдебната власт, а след малко, когато започнем да разглеждаме и следващия доклад, ще видим какво върши и изпълнителната власт. Така че нужно е през докладите да може да добиваме представа с оглед законодателството, което извършваме, а и да искаме от изпълнителната власт, защото това са правомощията ни – ние не можем освен да пожелаваме нещо на съдебната власт, но изпълнителната власт можем да контролираме и да настояваме за предприемане на определени действия.
Първото нещо, което искам да кажа. Бях провокирана от репликата на народния представител преди мен, да кажа, че административните съдилища са едно от добрите неща, които се случиха в съдебната власт. Така както е конструирана Конституцията ни, съдебната власт е най-лошо регламентирана. Това не е нещо, което в момента се открива от някого. Това е дебат, който върви вече в рамките на 10 години в българския парламент, но и не само в него. Но едно от добрите неща, които има в Конституцията, е регламентирането на това да има административни съдилища. Защото това е един от способите за контрол върху изпълнителната власт, която и да е тя, независимо дали управлява ГЕРБ, тройна коалиция, ОДС, Синя коалиция, ДПС и т.н. Няма значение! Административните съдилища дават възможност за контрол върху изпълнителната власт.
Тук обаче следва въпросът за организацията на административните съдилища. Защото така, както беше направена тя, след приемането на законите, регламентиращи административния съд, се създаде нещо порочно.
Аз искам да заявя позицията на Демократи за силна България за това какво трябва да се промени, защото така както е в момента наистина е не само нелепо, то е и нелогично и недопустимо, а и финансово – съжалявам, че вицепремиерът и министър на финансите си тръгна, е абсолютно скандално.
В момента имаме колко на брой – 31 ли, да не греша - 28 административни съдилища плюс Върховен административен съд. Отворете, колеги, на страници 13 и 14, за да видим колко са натоварени. В най-ниско натоварения – хайде, няма с него да се захващаме тук, за да не се засягат колегите – Разградският, имат средно 5 дела на месец. Добре, да вземем един средно голям съд, примерно в Перник, това ми попада пред очите, не съм го избирала предварително – средна натовареност на месец на съдия: 13 дела. Тринадесет административни дела! Юристите знаят какво означава това. Това означава, че нямат работа. А за този съд преди малко чухме, но и не само за този, а въобще за административните съдилища – нямали сграден фонд, нямали достатъчна обезпеченост. Всеки съд, освен че има съдии, които биват назначени и получават заплати – 13-а и 14-а и т.н., има служители, има кола, има телефони, има ток и разходи и т.н.
Предложението, което правим и според нас може да се осъществи, и е нещо, което много се радваме, че днес господин Пенчев практически застана зад него, е Висшият съдебен съвет през механизмите, които има и в закона, да направи преглед на цялата съдебна власт, на структурата й и на числения й състав. Нормалното нещо за административни съдилища, извън Върховен административен съд, е да има шест, колкото са плановите райони. Това е нормалното.
Ненормалното е това, което се направи. Слава Богу, когато се правеше, успяхме – казвам го в опозиция, бяхме с колежката Масева, се разправяхме с Правна комисия, че не допуснахме и разрастване на едни административни прокуратури, които щяха да са по 7, 8, 10 души, примерно, а работа няма. Но щат има, заплати има. А в същото време на други места виждаме запушване на системата от прекомерна натовареност.
Аз съм чувала председателя на Правната комисия и то в пленарната зала да казва следното: за да стане балансът, уважаеми народни представители, променете подсъдността. Това е другият способ. Той се е обръщал към нас – свалете много от делата да не са на подсъдност във Върховния административен съд, а да слязат на ниското ниво. Това е по-сложният подход и той отваря проблеми, които са свързани с други теми. Например министърът на вътрешните работи ли ще подписва заповедите, или ще прехвърля правомощия по районите? Това е вече съвсем друг дебат. Затова нашето настояване е за административна реформа на Административния съд – нещо, което може да стане, не само може, а трябва да стане, ако искаме да направим модерна работеща система. Това са неща, които Народното събрание може да предприеме през законодателство, а Висшият съдебен съвет да изпълни задължението си равномерно да натовари съответните съдилища в страната. И да няма толкова абсурдни неща, които се изнасят.
Преди мен колегата Колева, с цялото уважение към Сливен – нямам нищо против Сливен, ако погледнем и към другите градове, положението ще е същото – осем административни съдии за Сливенска област. Извинявайте много! С колко работа? Ще отворя да видя Сливен точно колко е натоварен. Не се заяждам с него – 7,59 дела месечно! Седем цяло и петдесет и девет дела месечно може да е един-единствен ден в месеца съдебният процес, в който влиза съдията. И после, ако ги реши, да им напише решението. И това, да си кажем, не са най-тежките дела, които гледат съдиите. Всички юристи го знаят. Има и сложни. Не отричам, че има сложни. Там по-скоро се иска кураж да застанеш понякога срещу един акт, който е издаден от определено лице с политическа власт, което също трябва да бъде адмирирано, когато има този кураж. Но не са най-сложните, за да бъде тази натовареност.
Това е предложението, което правим. Надявам се то да бъде чуто както в парламента, така и от представителите на съдебната власт. С цялото уважение към всички, които работят в тази система, започнах и ще завърша: България има нужда от Административен съд и не бива това нещо, което е завоювана демократична придобивка, да бъде унищожавано, но и да не бъде опорочавано, защото в момента започва да не изглежда добре. Приключвам с това пожелание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Има ли реплики към изказването на госпожа Михайлова?
Заповядайте, господин Радев.
ЕМИЛ РАДЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин главен прокурор, господин председател на Върховния административен съд, членове на Висшия съдебен съвет, уважаеми колеги, уважаема госпожо Михайлова! Да, така е, има ясна диспропорция в натовареността на административните съдилища и на Върховния административен съд. Видимо от доклада, който е представен на вниманието ни, се вижда, че тенденцията е многократно увеличаване на делата, които се разглеждат от Върховния административен съд. И може би тук е и тапата, която става при разглеждането на делата и влизането в сила на тези решения.
Освен че трябва да се приемат административни мерки за подобряване организацията, смятам, че ние като Народно събрание трябва да предприемем и нужните законодателни мерки, защото наистина прекалено много са делата, които Върховният административен съд гледа като първа инстанция.
Първите крачки са направени. Например със Закона за предотвратяване и разкриване на конфликта на интереси ние направихме крачката Върховният административен съд да не е и първа, и касационна инстанция по делата, разглеждани по този закон. Този законопроект вече е в парламента и аз се надявам в най-скоро време той да е факт, защото това е един много очебиен пример как Върховният административен съд налага наказанията и като втора инстанция разглежда също тези дела. Така че ние трябва също да поемем нашата отговорност и да предприемем нужните мерки, защото с новите промени в Закона за обществените поръчки ние скъсихме драстично сроковете, в които се произнася Върховният административен съд. И мисля, че тези дела са едни от много важните и изискващи бързина, защото основният приоритет на държавата в усвояването на еврофондовете в 99% от случаите минава през обществени поръчки. И тук бързината и ефективността на тези дела е особено важна. Именно затова призовавам и членовете на Висшия съдебен съвет, и председателя на Върховния административен съд да предлага нужните законодателни промени. И смятам, че ние в най-кратки срокове ще предприемем нужните промени, за да облекчим работата на Върховния административен съд. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви, господин Радев.
Има ли втора реплика? Заповядайте, господин Василев.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ (независим): Става хубав дебат и това ме радва. Също и това, че госпожа Михайлова подкрепи някои мои тези, които казах преди това.
Вземам тази реплика, за да добавя нещо по въпроса за подсъдността, за която каза госпожа Михайлова. В края на краищата аз не виждам защо това е разписано така в процесуалния закон, в Административнопроцесуалния кодекс – един държавен служител, който, примерно, е уволнен в Каварна, понеже седалището на държавния орган е в София, трябва да води дела в София и ние да правим едно мегаадминистративно съдилище, каквото е Административният съд – София град. А същевременно, както се каза, в окръжните административни съдилища, образно казано, играят карти по цял ден.
По въпроса за отговорността на магистратите. Защо отговорност трябва да поемат само софийските магистрати? Пак проблем на подсъдността. Защо актовете на министрите и на правителството трябва да се обжалват пак пред мегаадминистративното съдилище? Ако един гражданин в Ловеч не харесва някой акт на правителството, нека го обжалва в Административния съд в Ловеч. Защо трябва първа инстанция да е Върховният административен съд?
Тук идва и още един проблем – защо Върховният административен съд трябва да бъде, образно казано, касационна инстанция на самия себе си и всичко да се решава от тричленен и от петчленен състав на Върховния административен съд? Същевременно магистратите по места избягват от тази отговорност.
Действително, уважаеми колеги, сме изправени пред много сериозна реформа на съдебната власт. Дебатът тръгва. Това много ме радва. Нека всички да мислим за нова Конституция. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Има ли трета реплика? Няма.
Госпожа Михайлова – дуплика.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СК): Благодаря, господин председател. Не бяха съвсем реплики и аз ще направя нещо като дуплика.
Практически изказванията и на двамата колеги подкрепяха тезата, която застъпих. Може да бъде направена административна и структурна реформа в административния съд, стига да има желание и воля. Това зависи от парламента, зависи и от Висшия съдебен съвет. Топката е в техните ръце и в нашите. Това може да се случи, ако искаме да се случи.
Първо, това означава да направим много по-ефективен административния процес. Второ, това ще бъде финансово обосновано. На трето място със създаване на 6 административни съдилища. Аз ще кажа защо казвам шест и защо това е нашето предложение. Защото от друга страна не бива да качваме всичко само на най-високото ниво в София като правораздаване. Защото хората имат и правото и на достъп до правораздаването. То трябва да е сравнително близо. Но все пак тук говорим за административно правосъдие. Това е напълно възможно да бъде в рамките на шестте планови района. Напълно възможно. Без това върви окрупняване на част от администрацията по този път.
Тук ще кажа още нещо, което ние от Синята коалиция сме предложили. Ние сме предложили не само административните съдилища да се окрупнят на шест плюс Върховен административен съд. Ще предложим и за апелативните и окръжните. Но това е дебат за по-нататък. Нещо, което сме предложили, е да бъде направено административното устройство на България – на шест големи района. Тогава България ще влезе, първо, в едно много по-икономична администрация, много по-евтина финансово администрация, и на трето място, не без значение – много по-съответстваща на европейската регионализация.
Говорим за Европа на регионите. Ами българските региони, ако регионите ни са областите, не отговарят на европейските региони? Те са много малки. Няма нужда да се обиждаме, но са малки. Те са неконкурентни, те не могат да си партнират.
Ако искаме нормално партниране и изграждане на европейска структура, то през шестте района, плюс София, разбира се, нещата могат да станат, а това е и Административният съд. Първата крачка може да бъде направена, стига да имаме воля. Надявам се, че такава ще се появи. Поне това, което чувам засега в залата, ме кара да гледам с оптимизъм напред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаеми колеги! По тези доклади за работата на Върховния административен съд и за работата на неговия председател господин Константин Пенчев винаги най-критични сме били ние от „Атака”. И ще продължим да бъдем такива. Тези доклади на Константин Пенчев винаги са били на принципа „доклад да мине, година да премине”. Те са били огледални.
Тази година има само едно нещо – докладът е понабъбнал малко. Има включени няколко таблици – кое административно отделение какви дела е гледало. Това не променя по същество доклада и неговата безкритичност – бих казал, неговото пълно безсмислие.
Тук се задаваха много въпроси. Защо стана хубав дебат, както се каза? Дебатът става винаги тук, в залата, когато се провокират проблемите. Даваха се много рецепти какво да се прави, направиха се и препоръки.
Но всичко това, което става в залата, го правят народните представители, а то трябваше да бъде направено в самия доклад. В самия доклад да бяха повдигнати тези проблеми, да бяха дадени идеи за тяхното решение. Господин Пенчев е съгласен с много от тези препоръки – през цялото време клатеше глава явно одобрително.
Господин Пенчев, да, и сега сте съгласен с това, което казвам. Ама това беше Ваша работа! Вие трябваше да го кажете в този доклад, Вие трябваше да го предложите!
С този доклад, както Вие явно бяхте планирали и решили – ако ние си бяхме замълчали, щяхме да бъдем като щрауса, който си крие главата в пясъка. Всички знаем, че проблемът е в съдебната система, а административните съдилища и Върховният административен съд са част от тази система. Това, за което нашите партньори от Европейския съюз непрекъснато ни критикуват, е съдебната система.
Ако нещата бяха толкова безпроблемни, така както в този доклад се навяват асоциации, мисли, идеи и внушения, ние нямаше да бъдем критикувани и нямаше цялото българско общество да се тресе от този голям проблем изобщо със съдилищата и съдебната система.
Във Върховния административен съд нещата не бяха до успехи, не бяха до това през изминалата година колко дела са били гледани, от кой състав и колко решения на Министерския съвет или други актове са отменени. Тези неща могат да бъдат погледнати – това е въпрос на справка.
Проблемите с Върховния административен съд бяха за това, че цяла година, или хайде – месеци, Върховният административен съд беше разтресен от най-грозните и диви скандали, които се случиха в България, с висши магистрати, със съдии от Върховния административен съд. Това беше злободневието, това беше резилът.
Тук колежката каза, че господин Пенчев взел достойно отношение по въпроса. Да, взел го е, когато скандалът тресеше цялото българско общество. Тогава нищо друго не му остана, освен да излезе и да каже няколко думи против колегите си, против хората от Върховния административен съд по начин, който ми се струва, че беше „след дъжд – качулка”. След като всичко се тресеше, какво друго му оставаше? Не това беше достойната позиция! Не е неговата работа след този скандал да се намесеше и да вземеше отношение по този начин.
Като член на Висшия съдебен съвет, един от тримата най-важни членове, бих казал, които по право участват във Висшия съдебен съвет, като председател на Върховния административен съд неговата роля е кадрова, неговата роля е сигнална, неговата роля е превантивна за това, което се е случвало! Нещо, което не е свършил.
Както предишни години във Върховния административен съд се постановяваха диви решения, бих казал, противоправни решения за целия български народ – решения, с които беше заличен, давам един пример, парк „Странджа”! Та тук Четиридесетото Народно събрание се чуди какви салто морталета да прави, за да се спаси положението и да излезем от резила.
Преди това – други решения, свързани с приватизационни сделки, с позорната сделка за БТК, по която господин Пенчев имаше отношение и за която аз винаги съм казвал, и от тази трибуна, че до голяма степен той беше назначен за председател на Върховния административен съд, защото предстоеше спор по приватизацията на БТК! Всички знаем резултата – резултатът е поне 1 млрд. евро загуба за българското общество! Затова няма пари, както каза преди няколко дни тук Волен Сидеров. Това е една от причините! Този 1 млрд. – това струва!
Ние сме призовавали господин Пенчев да подаде оставка в предишни години. За такива мои изказвания в качеството на депутат той някъде беше казал, че ще ме съди – не го направи. Нищо лично не съм имал. Сега ще го кажа накрая на мандата му, както той каза (в края на мандата, слава Богу, казвам аз), защото за тези толкова проблеми в административните съдилища считам не, разбира се, само него за отговорен - и той, защото той ръководеше тази система в нейния зачатък, в началото - от създаването й, развитието през първите години, които, както знаем, както за човека и детето, са най-важни за всяка една система. Оттам идват безбройните проблеми, за които тук и госпожа Михайлова, и другите колеги питаха: защо, не беше ли по-добре? Да, така е.
Тази система до голяма степен се дължеше на господин Пенчев и на него тежеше отговорността за нейното формиране, за нейното развитие, за нейното адекватно създаване и състояние – да се достигне до тези проблеми сега.
Бих казал „Слава Богу!”, че това е последен негов доклад. Той наистина трябваше да подаде оставка. Разговарял съм за това и с колеги от Върховния административен съд, които общо-взето се държат, като с човек малко за посмешище. Казвам го!
А тук с колегите юристи ние се познаваме добре. Всичките сме завършили плюс-минус един, два, пет, десет випуска и се знаем един други, знаем кой кой е, кой какво може, кой за какво става като юрист, като администратор. И нямаше нищо страшно господин Пенчев да беше направил това предишните години.
Вчера го направи шефката на националната статистика след една дълга среща с депутати от Парламентарната група на „Атака”, на която ние й разкрихме какво е сторено и поискахме от нея отговор за това кой ще понесе отговорността за тази много тежка историческа грешка, която е направена с картите за преброяване, с електронната карта. Госпожата постъпи много достойно след тази среща, след този тежък, продължителен разговор. Явно осъзна какво е направила, пое отговорността и подаде оставка.
В това няма нищо страшно, нищо недостойно. Дори това винаги мен ме е възхищавало – когато един човек осъзнава онова, което прави или осъзнава, че не става за работата, на която е назначен и която трябва да изпълнява, и го направи.
Ние ще гласуваме против този доклад. Разбира се, това няма някакво особено значение, тъй като приемането на докладите е информативно за Народното събрание, но това, както и други години, е било знак от страна на „Атака” за оценката на една система, в случая за Върховния административен съд, който далеч не е на необходимото ниво. Аз не съм този, който констатира този факт. Той се констатира много пъти от цялото българско общество, на всички нива, от нашите партньори в Европейския съюз, така че аз ви призовавам също да се гласува против приемането на този доклад, което да бъде знак. Това ще бъде знак, това ще бъде сигнална лампа, че има проблеми и то много тежки проблеми, които трябва тепърва да бъдат отстранявани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз.
Реплики? Няма.
Заповядайте, господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Благодаря ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми магистрати! Дебатът по прилагането на закона и дейността на административните съдилища по-скоро прерасна в дебат за перспективите за тяхното развитие, което е добре.
Аз вземам думата първо, за да се противопоставя от името на нашата парламентарна група на прокарваната идея от Синята коалиция за рязко намаляване броя на административните съдилища.
Това е една тема, която беше актуална, когато създавахме административните съдилища и тогава, според нас, правилно се възприе онази конструкция, която днес виждаме. Разбира се, никой от нас не очакваше, че ще има съдии с по пет дела месечно, че натовареността ще бъде толкова дебалансирана, но тогава когато решавахме този въпрос, изхождахме от принципа за достъпност до правосъдие.
Идеята да има шест административни съдилища в България не е добра идея, защото тогава аз питам как един гражданин от Ивайловград ще си защити правата в Пловдивския съд? Представяте ли си колко неудобства ще създадем на този човек с права? Имането на право не е достатъчно. Имането на възможност да защитиш правото си е задължително условие, за да кажем, че има нормален достъп до правосъдие.
Да не говорим за това, че той не може да си наеме адвокат. Кой адвокат ще се наеме? Откъде ще вземе адвокат? Ако го вземе от неговия район, ще трябва да му плати разноски по пътуването. Как да си наеме адвокат от Пловдив, примерно? Той трябва да отиде там специално за това.
Да не говорим, че тук ГЕРБ имат някакви идеи да реконструират, да променят транспортните схеми в България. Ами, ако човекът е от едно ивайловградско село, той сигурно трябва да тръгне два дни по-рано за Пловдив, примерно.
Давам тези примери, за да е ясно, че смелите идеи за административни реформи трябва да бъдат малко по-балансирани.
Според нас правилният подход е да се балансира и да се регламентира така броят на съдиите по отделните съдилища, щото те да имат еднакво работа, най-общо казано.
На следващо място – наистина да се промени подсъдността, така че Върховният административен съд да бъде разтоварен от работа, обаче това означава да бъде разтоварен и от съдии. Да не забравяме това! Защото, ако намалим работата на Върховния съд, ще намалим и съдиите. Ще увеличим съдиите по места, ако трябва.
И едно от добрите неща в доклада е, че има предложение на административните съдилища по законодателни промени относно тази т. 6, макар че докладът е малко кратичък. Така, казано като за последно, господин председател на съда, няма лошо, но е много добре, че ги има тези предложения. Това е база за перспективите за развитието на съдилищата.
В доклада няма нищо казано за работата на председателя. Можеше да има нещо казано, защото, господин председател на съда, има едно актуално дело във вашия съд, в който един интересен въпрос се повдига – въпросът е за това в една дейност да има нужда да доказваме компетентност. И да я доказваме с документи. (Оживление.)
Вижте за какво става въпрос. Да не стане нужда да преосмисляме, включително и законодателството. Примерно, магистратите, питам аз, които ръководят административни структури – и в прокуратурата, и в съда, те имат ли компетентност да са административни ръководители? Имат ли документ за такава компетентност? Разбирате ли за какво става въпрос?
Господин председател на Върховния административен съд, докладът е добър, проблемите обаче остават. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте за реплика, господин Василев.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Отново имаме опити за плъзгане по повърхността от хора, които може би не познават достатъчно добре съдебната система в България, пък и процесуалните закони.
Въпросът не е толкова в това колко дела ще има един конкретен съдия, нито пък е в бройката на съдилищата, въпреки че това са много важни неща. За мен проблематично е какво всъщност правят административните съдилища и какъв тип контрол упражняват. Защото тогава, когато един контрол се прави само заради законосъобразност – дали, примерно, един административен акт има подпис и печати, дали е издаден от компетентен орган в кръга на правомощията му и дотук свършваме, а същевременно, господин Пенчев, виждаме как делото буквално крещи от корупция и закононарушения, а Административният съд всъщност не може да направи нищо.
В бъдеща конституционна реформа, при една нова Конституция, аз се надявам на административните съдилища или пък на административните отделения да се даде възможност да осъществяват контрол и за целесъобразност на административния акт.
Тук вече опираме и до реформа и на множество материални закони. Само споменавам прословутия Закон за обществените поръчки, Законът за концесиите – там, където 90% всичко опира до корупция. И Административният съд, уважаеми господин Пенчев, е превърнат, за съжаление, в средство за узаконяване на корупцията, за създаване на някакви квазиправна форма на корупцията – нещо, приемливо за обществото, което е абсурдно. Мисля, че това е унизително и за много от съдиите – да узаконяват корупция. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика няма.
Господин Бисеров, ще ползвате ли правото на дуплика? Не.
За изказване желание е изявил народният представител господин Яне Янев.
Заповядайте, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми магистрати, колеги! За пореден път пред най-висшата институция в държавата се представя доклад за дейността на административните съдилища. Откакто е направена конституционната промяна за тези доклади, до момента последствията от дебата в пленарната зала след докладите са никакви. Резултатите – също. Така че тази конституционна промяна, която беше направена, е поредно доказателство, че този кърпеж в Конституцията по никакъв повод не помага за развитие на гражданското общество. След като няколко часа текат дебати по тези доклади, в крайна сметка няма никакви законодателни действия. Аз си направих труда да проследя всички доклади, четени от прокуратурата и от председателя на Върховния административен съд и колко промени са направени в действащото законодателство по предложение на Върховния административен съд. Числото е унизително ниско. Някои текстове впоследствие дори са изкривени в значима степен. Затова този доклад, който прочетохте, господин Пенчев, за мен е изключително непълен и не засяга много болезнени теми, които касаят обществото.
Подробно и внимателно се опитах да намеря фактология за администрацията на административните съдилища, защото тази тема е много важна – каква е администрацията, какъв е помощният персонал на съдиите от Върховния административен съд. Само виждаме от докладите и от тяхното текучество, че за периода 2004 2010 г. броят на съдиите е нараснал повече от два пъти, а чиновниците, които ги обслужват, колко са? Твърди се, че са били около 200. Истина ли е или не е истина? Бихме искали да знаем, защото това е много сериозно перо на разход.
Освен това възникват редица други въпроси, свързани с парливи за обществото теми, когато Върховният административен съд трябва да бъде политически арбитър. Защото по отношение на избори, господин Пенчев, законодателството е структурирано така, че Върховният административен съд в определени случаи играе ролята на трети тур на изборите.
Давам конкретен пример, който касае Вашия последен доклад. Ние обжалваме частичните избори от името на „Ред, законност и справедливост” в София. Делото само в Градския административен съд се проточи 8 месеца и 12 дни, господин Пенчев! Това нормално ли е? Осем месеца и 12 дни! Това показва, че Върховният административен съд (за голямо съжаление трябва да съм изключително прям и искрен и да кажа) в огромна степен е политизиран. Но не е бедата, че само Върховният административен съд е политизиран. Политизирана е цялата съдебна система. И няма как при тази Конституция, при тези правила ние да мислим за съдебна реформа. Съдебна реформа е невъзможна! Който иска да прави съдебна реформа, той прави поредния кърпеж, от който няма никакъв резултат. Затова ние апелираме и много пъти сме казвали, че трябва ново конституционно устройство на съдебната система. Наново трябва да се напишат текстовете за структурата на съдебната система. В противен случай ние в пленарната зала ще обсъждаме доклади, след които ще има един или два дни минимален шум в медиите и няма да има никакви резултати.
Приготвил съм около 20 конкретни въпроса по отношение на Вашия доклад, но не вярвам, че сега е мястото и тук трябва да навлизаме в такива подробности, защото те касаят конкретни съдии от Върховния административен съд, а така също и от административните съдилища по страната. Става въпрос за конфликт на интереси, става въпрос за търговия с влияние, става въпрос за хора, които трябваше да си попълнят декларациите за конфликт на интереси. Докато бях председател на комисията, успях да направя справка, от която са видни, меко казано, нелицеприятни факти.
Господин Пенчев, в крайна сметка кадровата политика в съда преди всичко е Ваш приоритет. Разбираме, че законът е така структуриран, че Вие в известна степен сте с вързани ръце, но има много правомощия, които Вие не сте употребили.
Освен това прави впечатление в самия доклад, че има фактология, която липсва – не само по отношение на натовареността в съответните административни съдилища, но и по отношение на жалбите на гражданите спрямо дейността на магистратите. Никъде в доклада не видях да има описание на тези жалби. В парламентарната Комисия за борба с корупцията имаше повече от 50 сигнала, които касаят конкретни магистрати от административните съдилища в страната. Тези сигнали по един или друг повод са препратени или в прокуратурата, или при вас, или при различните компетентни институции.
В доклада има пропуски. Не видях и едно изречение на тази тема.
Последното, с което искам да завърша, е, че Вие като един от най-важните магистрати в републиката сте принуден да работите по правила, по които ефективността граничи с нула, за съжаление! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Янев.
За реплика има думата господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Госпожо председател, колеги, господин Пенчев! Колега Янев, правя следната реплика. Оставам с убеждението, че позицията на „Ред, законност и справедливост” и по-точно на нейния председател е, като че ли всички държави, където има парламентарна форма на управление, са им виновни конституциите и самата форма на управление за всички недъзи в една или друга система на държавата. Категорично отхвърлям такава теза. Нека да говорим за напредналите и с установена демокрация държави, които имат аналогично парламентарно управление и аналогично разделение на властите. Ние просто забравяме, че за тези 20 години България прави такава коренна реформа – от един вид държавно управление в съвършено друг тип управление и изграждане на тези три самостоятелни институции. Съвсем естествено е в този процес да се усъвършенства работата на тези институции и самите закони. Иначе се добива впечатлението, както едно време в онзи виц за Мирча Кришан и краставицата, че при всеки повод са виновни Конституцията и парламентарното управление. Тоест като сменим парламентарното управление, като сменим парламентарната република с някаква друга, изведнъж всичко ще се нареди по мед и масло. Това е илюзия. Точно затова е и репликата ми – че когато се говори за нещо конкретно, едва ли не да изкарваме, че Конституцията и парламентарния тип управление са основните причини. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
За дуплика има думата господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Аз зная къде е вашата болка. Зная защо БСП иска да крепи това порочно посттоталитарно статукво вече 20 години. Зная защо искате на всяка цена и с всички средства да спрете дебата за нов тип конституционно устройство на държавата, но времето показва, че този конституционен модел е напълно изчерпан.
В момента, в който видите архитектите на сега действащата Конституция – от Луканов до вашия стратег Лилов, може само и единствено, ако имате, разбира се, останала съвест, тя във всички случаи трябва да бъде гузна. Защото в началото на прехода вие заложихте такива капани в тази Конституция, които в момента всички български граждани усещат, и няма нито една власт – не само съдебната власт, и местната власт е сбъркана, и законодателната власт е сбъркана, и изпълнителната власт. И вие неслучайно направихте такава Конституция, която да задържи старата номенклатура заедно с всички олигархични кръгове на власт вече 20 години. Затова, когато чуете думите „Конституция” и „промяна”, бягате като Дявол от тамян. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Янев.
Други народни представители за изказване? Има желаещи, поради което ще дам почивката.
Преди това едно съобщение:
На 8, 9 и 10 септември 2010 г. е свещеният за мюсюлманите празник Рамазан Байрям. Всяка година, както повелява традицията, народните представители от Парламентарната група на ДПС черпят с баклава колегите си от другите парламентарни групи и всички служители в Народното събрание.
В тази връзка каня всички народни представители и гости от пленарната зала да почетем колегите от ДПС на техния празник.
Тридесет минути почивка. Продължаваме в 11,40 часа.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Госпожо Манолова, заповядайте за изказване.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, радващо е, че поредният доклад за дейността на административните съдилища предизвика такъв интерес в пленарната зала. Радващо е, че се чуха изказвания от всички парламентарни групи, което общо-взето е необичайно за този състав на българския парламент, включително и с включването на неюристи и шефове на политически партии.
Според мен, произнасянето на патетични политически речи по една тема като работата на съдилищата е, бих казала, повече от неуместно, още повече, когато е гарнирано с откровени нападки срещу системата и намерение същата да бъде разрушавана, да се оказва натиск върху кадруването в съда, а в предни случаи, включително да се обсъждат и да се решават дела в Правната комисия или в пленарната зала.
Може би е порок в някаква степен на представения доклад от шефа на административния съд неговата краткост, но даже и това очевидно не накара някои от народните представители да го прочетат. Ако го бяха прочели, сигурно щеше да им направи впечатлените динамиката в развитието на някои цифри. Например фактите, че за 2009 г. Върховният административен съд е разгледал 17 хил. 190 дела, от които са свършени 16 хил. 263. Може би на някой щеше да му направи впечатление, че голяма част от делата се решават в двумесечен срок, а най-дългият срок за решаване на едно административно дело е тримесечният. Може би някой щеше да прочете цифрите, че върховните административни съдии разглеждат средно годишно между 180 и 250 дела, което означава, че решават повече от едно дело дневно.
Не знам за тези, които не са юристи, как точно им изглежда процедурата на разглеждане и решаване на едно административно дело, но в случая обикновената статистика е повече от неуместна. Не знам кой въведе изобщо тази практика – ефективността от работата на съдиите да се мери с броя на решените дела, и на кой му хрумна, че е нормално един съдия да решава средномесечно 30 дела – по едно на ден.
Във всички случаи подобни сравнения са повече от неуместни и показват едно абсолютно неразбиране за същността на работата на българските съдилища.
Според мен е стряскащо, че и част от колегите юристи се подвеждат по тази формална статистика като тук чухме някои авангардни идеи, включително за закриване на част от административните съдилища. Тази идея, ако е извършена от ГЕРБ, едва ли щеше да ни изненада, защото след закриването на малките общини, след идеята за закриването на болниците, като че ли закриването на съдилищата идва като една логична стъпка, но интересното е, че тази тема се подема от Синята коалиция, която както в сутрешния дебат, върши удобната работа, за да се финализират едни намерения на това управление.
Може би не трябва да се изненадваме и на развоя на този дебат в контекста на общото говорене, особено от страна на управляващите, срещу съдебната система, в което тя се превърна в удобния и необходим грешник за всички неблагополучия в битката срещу престъпността, когато тя се превърна наистина в една боксова круша за всички неблагополучия, може би и за ред други управленски решения.
Не е лесно да се работи в такава среда и моето изказване освен като представител на една парламентарна група – на Парламентарната група на Коалиция за България, е изказване на юрист, който е наясно със спецификата на работата в съдебната система и на гражданин, защото административните съдилища са тези, които са призвани да решават проблемите на българските граждани, да ги защитават от произвола на администрацията и наистина да бъдат арбитър в ежедневните проблеми, които има всеки гражданин. Може би защото имам представа каква е работата на един съдия, колко квалифициран, а напоследък неблагодарен е този труд, затова си давам сметка, че тук, от тази трибуна, предвид цифрите, които са представени пред народното представителство и то може би не си е направило труда да прочете, трябва да се кажат и няколко добри думи за честните, почтени и квалифицирани съдии, които са преобладаващата част сред българските магистрати.
Изключително опасно е, ако на натиска, който е насочен срещу цялата съдебна система, се поддадат и административните съдии, защото това са съдилищата, които са призвани да решават споровете на гражданите с изпълнителната власт и да осъществяват контрол за законосъобразност тъкмо върху актовете на изпълнителната власт.
Ако доверието към политиците се измерва относително често на избори, доверието в съдебната система и в магистратите е фундаментално и то е едно от устоите изобщо на демокрацията. Затова и моят призив от тази парламентарна трибуна и към съдиите е наистина да не се поддават на никакъв натиск, включително и на този на общественото мнение, защото те имат ангажимент да решават делата единствено и само спрямо закона и законовите правила. За да имат самочувствие да го правят, това, което очакват от тях българските граждани, е наистина да се очистят от тези 5% магистрати, които представляват лъжицата катран в кацата с мед изобщо на българската система. Защото, за да имаш самочувствието да се изправиш срещу едни неоснователни атаки, наистина трябва да бъдеш образец на почтеност, на професионализъм и на никакви съмнения за поддаване на други интереси. В тази посока, мисля, че председателят на Върховния административен съд е един пример за това, че наистина човек макар и да произхожда от средите на магистратурата, макар и да представлява най-големия съд, бих казала – най модерният съд, може да бъде достатъчно обективен и спрямо недъзите, които има съдебната система, и най-вече ръководеното от него съдилище.
Що се отнася до опитите тук, в тази зала, да започне един конституционен дебат, мисля, че Коалиция за България нееднократно е доказала, че ние не бягаме от този дебат. Напротив, ние търсим такъв дебат, но тези, които го започват по една съвършено различна тема, нито имат капацитета, нито имат потенциала, нито очевидно имат желанието да водят наистина сериозен разговор за Конституцията, за евентуално необходимите промени в нея.
По повод предложенията, които са направени в доклада на Върховния административен съд за промени в подсъдността и за промени в редица закони, трябва да призная, че предишното мнозинство е длъжник на Върховния административен съд, най-вече поради това, че нямахме докрай волята наистина да променим законодателството в посока, която да гарантира едно по-равномерно разпределяне на делата, една по-равномерна натовареност както на регионалните административни съдилища, така и на Върховния административен съд. Това е една посока, в която може да работи сегашното мнозинство с подкрепата и на другите парламентарни партии, но във всички случаи това не трябва да става за сметка на достъпа на българските граждани до правораздаване и в никакъв случай по линията на най-малкото съпротивление, а именно продължаване на тенденцията да закриваме всичко, включително и съдилищата в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
От името на парламентарна група – господин Костов, заповядайте.
ИВАН КОСТОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Взимам думата от името на Синята коалиция, за да дам отговор на словата, които бяха изречени за Девети септември от името на Коалиция за България.
Очаквах дясното управление на ГЕРБ да реагира на тези слова и след като то не реагира – а негова е, така да се каже, то носи знамето в това отношение – ще си позволя да прочета един текст.
Навършват се, наистина, 66 години от Девети септември, началото на комунистическия режим у нас. Тогава бе прекъснат европейският ни път, избран още през ХІХ век от строителите на съвременна България. След този ден антифашистката кауза беше превърната от Съветския съюз и нейните сателити в инструмент на терора и аргумент на потисничеството. Бе свалено правителство, което бе обявило война на нацистка Германия и бе обезоръжило немските войски в страната. Бяха извършени беззакония, насилие и масови убийства. България бе вкарана в социалистическия лагер. Унищожена беше многопартийната система. У нас започна утопичен експеримент, който забави с десетилетия нашето развитие. За нас и за всички народи от Източна Европа този експеримент завърши, както и Втората световна война, с падането на Берлинската стена през 1989 г.
Българският комунизъм потъпка човешките права и принципите на конституционализма – началата, върху които започна изграждането на обединена Европа. Диктатурата отне свободата на българските граждани и унизи човешкото достойнство, организира мащабни репресии на цели етнически и религиозни общности, но не постигна справедливост и благоденствие.
Българската модернизация се провали от затворената и неефективна система на държавното планово стопанство. Комунизмът рухна в сблъсък с ценностите на европейската цивилизация и стопанските реалности на модерния свят. Провали се социален експеримент, основан върху идеологически илюзии и политическо насилие.
„Днес, когато България е пред прага на Европейския съюз и месеци след приемането й в НАТО, се правят опити за героизиране на Девети септември. Всичко това е в противоречие с победилата кауза на българската демокрация. В Европа отдавна демократите, както отдясно, така и отляво, заклеймиха комунизма като форма на тоталитаризъм.”
Сега ще разберете какво чета: „Ние, народните представители от Тридесет и деветото Народно събрание осъждаме комунистическия режим, установен в България на 9 септември 1944 г. и отдаваме почит на жертвите му. Противопоставяме се на всички опити за реабилитация на неговите символи и фалшификации на комунистическото минало”, на което бяхте свидетели сутринта.
Надявам се искрено, че на всеки Девети септември оттук нататък, когато от името на социалистите се поиска думата, за да се извърши реабилитация на някои от символите на комунизма или да се фалшифицира комунистическото минало, тук ще се намери народен представител да стане и да прочете ето тази декларация, която е приета на 9 септември 2004 г. Няма нужда да им се говори нищо повече! Благодаря ви. (Ръкопляскания от СК и ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Уважаеми колеги, други изказвания по Доклада за административните съдилища? Няма.
Прекратявам разискванията.
Господин Пенчев, заповядайте.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Аз благодаря за очевидно големия интерес, който имаше от всички парламентарни групи към дейността на административните съдилища. Няма да отговарям поотделно на всеки един народен представител.
Да, прав е господин Шопов, че аз на всички изказвания кимах със знак на съгласие, макар че много добре знам онзи стар анекдот за съдията, който казал: „И ти си прав, и ти си прав, а така не може! Все пак, трябва да се вземе решение.”
Това, че бях съгласен с всичките изказващи, е, защото действително всеки един от изказващите даваше добри идеи, които лично аз съм обмислял дълго време.
Първо, имаше ли смисъл да има административни съдилища? Да, подкрепям изцяло казаното от госпожа Михайлова: това беше най-хубавото нещо, което се случи през тези двадесет години на съдебната система. Това бяха наченките на истинската реформа. Защо? Защото това е реформата – да направиш структури, които да работят по-добре. Това се случи с административните съдилища – и веднага ще кажа, защо не отделения? Съгласно Административнопроцесуалния кодекс всички дела, образувани до 2007 г., се довършват от окръжните съдилища, които са заварени. В момента в Софийски градски съд например действа административно отделение, което безуспешно, повтарям безуспешно, се опитва да довърши дела, образувани 2000, 2001, 2002 г., не успява и не успява! И няма да успява още дълги години. Е, затова може би беше по-добре да има Софийския административен съд, който ги свърши в горе-долу разумни срокове.
Тук на господин Янев ще отговоря: аз не знаех, че делото за избор за кмет на София е продължило осем месеца. Това не е правилно, това е безобразие, това противоречи на Закона за местните избори, където има точен срок, в който трябва да се свършват делата. И ще обърна внимание на ръководителя на Административния съд София-град.
И понеже се обръщам към господин Янев, аз нямам нищо против, тези двадесет въпроса, които имате към мене, да ми ги предадете и аз ще Ви отговоря.
От друга страна, трябва ли да има административна реформа, както каза госпожа Михайлова, на административните съдилища. Госпожо Михайлова, трябва да има административна реформа на всичките съдилища, на цялата съдебна система. Това искам да Ви кажа. Защото тези съдилища, които имат по пет дела на месец, в същите окръжни градове окръжният съд има по-малко от пет дела на месец, тоест няма административен съд в България, който да е по-малко натоварен от съответния окръжен съд.
Аз ще ви дам друг пример: моята кариера започна преди 30 години в гр. Своге – районен съдия. Бях единствен съдия и председател, имаше един прокурор. Вършихме добра работа. В момента в гр. Своге има 4 районни съдии и 4 прокурори. Ако някой ми каже, че населението на Своге се е увеличило четири пъти за тези 30 години или пък делата са се увеличили 4 пъти, ще сбърка. Не е вярно, намалели са.
Това се е случвало, уважаеми госпожи и господа, през тези 20 години. Това се е случвало в съдебната система. И ако неудачните назначения, ако връзкарските назначения са били под прицела на обществото, под прицела на голяма част от самите магистрати, то никой никога не се е опитвал да говори за това, което се случва с кадровата политика, тоест с тези бройки, които в продължение на 20 години всеки, който има някакви позиции в съответния Висш съдебен съвет, е издействал – две, три, четири, пет бройки. В момента това е положението!
Имаме много раздут щат, в София, разбира се, недостатъчен, в провинцията на повечето места – много раздут. Имаме несменяеми магистрати и вие не можете да ги съкратите поради съкращаване на щата, и този въпрос трябва да го решим всички заедно – и вие, и ние. Дали ще бъдат шест съдилища, но с шест административни и с шест окръжни.
Господин Бисеров е много прав – достъпът до правосъдие е основно европейско изискване. Не можем да накараме човечеца от село да пътува стотици километри, за да получи правосъдие. Този въпрос също трябва да бъде решен. Дали ще има отделение на съдилища, дали ще има изнесени състави, това е въпрос на организация, който трябва да го реши парламентът и Висшият съдебен съвет, но въпросът е този. Аз съм „за” по-ефективна организация, „за” намаляване на бройките в някои съдилища, но нека да е за всички еднакво, а не само за Административния съд. Те работят добре.
Тук, господин Шопов, не съм съгласен, че Европейската комисия е критикувала административните съдилища. Никога! Никога Европейската комисия, която във всеки доклад критикува съдебната система, не само че не е критикувала административните съдилища, напротив, тя ги е хвалила и е отбелязвала, че има реформа, че има административни съдилища, избрани по един почтен начин – съдиите, с всеобщ конкурс и това е добре за системата. Това го има в европейските доклади, така че аз не съм съгласен с това. Недейте да идентифицирате административните съдии с цялата съдебна система. Това, какво се е случило в Административния съд, Върховния административен съд, този скандал – Приморско, знам за какво говорите. Аз питам: когато в Приморско 400 души са получили имоти по този начин и когато това се е знаело от цялата общественост, дали председателят на Върховния административен съд е този, който е трябвало да направи разследване, да издири тези лица и да ги накаже?! Имало е и други органи, за които разбрахме, че през годините са си затваряли очите. Така че аз не приемам тази критика.
По повод на това, че съм искал да Ви съдя – не е вярно! Никога не съм имал намерение да Ви съдя по простата причина, че когато съм на този пост, аз съм длъжен да търпя всякакви изказвания по мой адрес. Това ми е, както се казва, отговорността и тежестта.
По повод на Вашето искане за оставка – да! Вие сте последователен и всяка година ми искате оставката. Аз ще Ви отговоря защо не съм си я подал досега. Не защото ме е страх и това колко е страшно, защото мисля, че съм показал в тези години мандат, че не съм от най-страхливите, а защото смятам, че не трябва да я подам. Смятам, че си върша добре работата, това е моето мнение. Може би други хора, които Вие включително представлявате, смятат обратното. Въпрос на преценка, но аз не съм намерил за необходимо да си подам оставката и смятам да си завърша мандата почтено. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Колеги, подлагам на гласуване проекта за Решение, който беше докладван и от господин Димитров, а именно:
„Народното събрание на основание чл. 84, т. 16 от Конституцията на Република България и чл. 80, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

Р Е Ш И:

1. Приема обобщен годишен доклад за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища през 2009 г., № 011-004, внесен от Висшия съдебен съвет на 28 май 2010 г.
2. Предлага на вниманието на Висшия съдебен съвет и на Върховния административен съд констатациите и препоръките, които се съдържат в становището на Комисията по правни въпроси.”
Гласували 113 народни представители: за 98, против 14, въздържал се 1.
С това Решението беше прието.

Продължаваме със следваща точка от дневния ни ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ОБОБЩЕНИЯ ГОДИШЕН ДОКЛАД НА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА ПРИЛАГАНЕТО НА ЗАКОНА И ЗА ДЕЙНОСТТА НА ПРОКУРАТУРАТА И РАЗСЛЕДВАЩИТЕ ОРГАНИ ПРЕЗ 2009 г., № 011-00-3, ВНЕСЕН ОТ ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ НА 28 МАЙ 2009 г.
Със становището на Комисията по правни въпроси ще ни запознае господин Лазаров.
Заповядайте, господин Лазаров.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ:
„ОБОБЩЕН ГОДИШЕН ДОКЛАД
на Прокуратурата на Република България за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и разследващите органи през 2009 г., внесен от Висшия съдебен съвет на 28 май 2010 г.
На заседание, проведено на 24 юни 2010 г., Комисията по правни въпроси разгледа Доклад на Прокуратурата на Република България за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и разследващите органи през 2009 г., № 011-00-3, внесен от Висшия съдебен съвет на 28 май 2010 г.
На заседанието присъстваха: от Главна прокуратура – господин Борис Велчев – главен прокурор, господин Валери Първанов – заместник-главен прокурор; от Висшия съдебен съвет – госпожа Анелия Мингова и госпожа Радка Петрова – членове на Висшия съдебен съвет.
Докладът бе представен от господин Борис Велчев. Той посочи по-важните статистически данни, съдържащи се в доклада, и открои като проблемни области в работата на прокуратурата огромната й натовареност, особено в големите градове и в София, както и недоброто й взаимодействие с контролните органи.
Докладът представя дейността на прокуратурата по прилагането на закона в наказателноправната, гражданскоправната и административноправната сфера, като е отчетена и работата на разследващите органи. Той съдържа обобщена информация за дейността на повече от 400 структури на прокуратурата, следствието, разследващите органи от МВР и Министерство на отбраната на местно и национално ниво. Анализирани са тенденциите на регистрираната и наказана престъпност, като са използвани статистиката на МВР за регистрирани и разкрити престъпления, както и данните на прокуратурата за предадени на съд и осъдени лице. Отчетено е и взаимодействието с ДАНС, Министерство на финансите, Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност и други административни органи и неправителствени организации. Представени са постигнатите общи резултати в противодействието на престъпността. Те са сравнени със съответните данни от 2007 и 2008 г., на базата на което са направени оценки и изводи. Очертани са проблемните области, посочени са предприетите мерки от страна на прокуратурата за тяхното решаване, поставени са конкретни проблеми от материално и процесуалноправен характер, както и такива, свързани с цялостното реформиране на съдебната система и на прокуратурата в частност, които са от компетентност на Народното събрание. Акцентът в доклада е поставен върху делата от особен обществен интерес, образувани за престъпления, свързани с организираната престъпност, корупцията, злоупотреби с финансовите средства на Европейския съюз и други тежки престъпления.
Докладът е в обем от 259 страници, структурирани в 5 раздела, и е придружен с 6 приложения. Обхватът и структурата му съответстват на изискванията на Висшия съдебен съвет в това отношение.
Настоящето становище си поставя за цел да открои на базата на доклада на прокуратурата основните й постижения и проблеми при прилагането на закона с оглед на предоставените от Конституцията законодателна функция и контролни правомощия на Народното събрание.
От тази гледна точка интерес представляват данните в Раздел I „Обобщени изводи за дейността на прокуратурата и разследващите органи”. В този раздел на Доклада се съдържат обобщени данни за постигнатите резултати и тенденциите в противодействието на престъпността, формулират се проблемите и се посочват предприетите мерки за решаването им. Регистрираните през 2009 г. криминални престъпления са 121 140. Те бележат ръст от 6,9% спрямо 2008 г. и с около 1% спрямо 2007 г. Коефициентът на престъпност за 2009 г. е 1593 и бележи ръст от 109 престъпления на 100 хил. души население в сравнение с 2008 г. и от 22,4 спрямо 2007 г.
Структурата на регистрираните през 2009 г. криминални престъпления се запазват в наблюдаваните през последните години параметри. Доминират престъпленията против собствеността (63,2%), следвани от общоопасните престъпления (24,8%) и престъпленията против личността (4,6%). През 2009 г. са разкрити 58 хил. 82 криминални престъпления, което представлява 48% от регистрираните криминални престъпления и бележи минимално намаление в сравнение с 2008 г., когато са разкрити 48,3% от регистрираните престъпления. Разкритите икономически престъпления са 10 хил. 790 и е налице увеличение спрямо предходните 2 години (за 2008 г. те са 9 хил. 353, за 2007 г. – 9 хил. 467).
Запазва се структурата на разкритата икономическа престъпност: престъпленията против стопанството, финансовата, данъчната и осигурителната система представляват 33%, документните престъпления (31,4%), престъпления против държавната и общинска собственост (23,4%), престъпления против дейността на държавните органи и обществени организации (5%). Преустановена е дейността на 176 организирани престъпни групи.
По отношение на прокурорските преписки по следствения надзор в доклада е отбелязано, че през последните три години прокурорите работят по над 400 хил. преписки годишно, като се констатира и непрекъснат ръст – 6% спрямо 2008 г., и 3% спрямо 2007 г. Като причина за това се сочи множеството сигнали от граждани и институции за различни нередности, по които прокуратурата трябва да се произнесе с мотивиран акт, независимо дали има извършено престъпление или не. Делът на решените спрямо общо наблюдаваните преписи през 2009 г. е 92%. Подобрена е срочността на решаването им – 86% от тях са решени в рамките на един месец, като за 2007 г. този процент е 79%.
По отношение на досъдебните производства в доклада е посочено, че през 2009 г. на производство са били 213 хил. 151 дела (с 4% повече в сравнение с 2008 г.). Новообразуваните дела са 139 хил. 894, с 6 % повече в сравнение с 2008 г. Тези образувани дела - досъдебни производства представляват 66% от делата на производство.
Намалял е броят на спрените дела: от 961 хил. 713 през януари 2007 г. до 654 хил. 334 в края на 2009 г., като 98% от тях са спрени поради неразкриване от полицейските органи на извършителите.
През 2009 г. са прекратени по давност 141 хил. 716 дела. Намалението е с 40% спрямо 2008 г. и с 48% спрямо 2007 г. 99% от прекратените по давност дела са срещу неизвестен извършител. Налице е трайна тенденция на увеличаване броя на незабавните и бързите производства. Те са общо 12 хил. 769 за 2009 г. при 11 хил. 351 за 2008 г. и 10 хил. 024 за 2007 г. Като проблем във връзка с тези производства са посочени сравнително кратките срокове, в които трябва да се извършат множество формални и излишни действия. Поради това в 1/3 от случаите те се преобразуват в производства по общия ред. През 2009 г. прокурорите са решили 93% от делата, по които е приключило разследването, като в 97% от случаите са се произнесли в 1-месечен срок от получаване на делото. Съдът е одобрил 99,1% от неотложните следствени действия и е дал разрешения за използване на СРС в 99% от случите. Исканията за задържане под стража са уважени в 83% от случаите, като в 14% от тях е взета мярка домашен арест или друга по-лека мярка, а в 3% са отхвърлени като неоснователни. 2,5% от прекратените от прокурора досъдебни производства са отменени от съда, а 1,5% от горестоящ прокурор.
Относно внесените в съда прокурорски актове докладът отчита увеличение на техния брой спрямо 2008 г. През 2009 г. в съда са внесени 45 хил. 147 прокурорски акта (спрямо 43 хил. 428 за 2008 г.), които представляват 28% от решените дела. През 2009 г. на съд са предадени 52 хил. 883 лица. За сравнение, през 2008 г. този брой е 52 хил. 149, а през 2007 г. – 55 хил. 677.
По 96,5% от внесените прокурорски актове първоинстанционните съдилища са постановили осъдителни и санкционни съдебни решения. Броят на тези съдебни решения е 43 хил. 558 и те са постановени срещу 49 хил. 745 лица; 86,7% от предадените на съд лица са осъдени с влязла в сила присъда, а 4% са оправдани с влязла в сила присъда. Продължава тенденцията за намаляване на броя на върнатите от съда дела. През 2009 г. на прокуратурата са върнати 6% от внесените в съда дела при 8% за 2008 г. и 10% за 2007 г.
Докладът съдържа конкретни данни относно дейността на прокуратурата за противодействие на организираната престъпност, корупцията, престъпленията, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз, изпирането на пари, данъчните и други финансови престъпления, незаконния трафик на хора и наркотици. Посочено е, че тези дела от особен обществен интерес представляват само 5,8% от делата, но са определящи за доверието на обществото към съдебната система. Отбелязан е ръст на новообразуваните дела в сравнение с 2008 г. или с 39% повече: 8 хил. 137 новообразувани дела през 2009 г. спрямо 5 хил. 843 за 2008 г.
Най-голямо, шесткратно, е увеличението на делата за злоупотреби с еврофондове. Внесените в съда прокурорски актове по посочените по-горе дела са увеличени с 26%, а предадените на съд лица със 17%. Най-значително е увеличението на предадените на съд лица за злоупотреби с еврофондове – 8 пъти повече в сравнение с 2008 г. С 23% се е увеличил броят на осъдените лица с влязла в сила присъда. За 2009 г. те са 2 хил. 764, за 2008 – 2 хил. 234, за 2007 г. – 2 хил. 060.
Във връзка с вида на наложените наказания през 2009 г. в доклада е отбелязан ръст на наказанията, различни от ефективно и условно лишаване от свобода, налагани в около 2/3 от случаите. Прокуратурата поддържа предложението си от предходни години за диференциация на престъпленията на леки и тежки, декриминализация на голяма част от престъпленията по действащия Наказателен кодекс и създаване на специализирани структури със съответна процедура за противодействие на тежката престъпност. През 2009 г. прокурорите са изпълнили 36 хил. 283 от изпратените им от съда 26 хил. 675 присъди, което представлява 99% от тях.
По отношение на административно-съдебния надзор – проверени са 110 хил. 505 издадени административни акта при 100 хил. 623 за 2008 г. и 54 хил. 703 за 2007 г. През 2009 г. са извършени 15 хил. 585 прокурорски проверки при 17 хил. 200 за 2008 г. и 22 хил. 777 за 2007 г.
Относно международното сътрудничество е отчетено увеличение на броя на издадените Европейски заповеди за арест, извършените екстрадиции, трансфери на наказателно производство и изпълнените молби за международна правна помощ. Като проблем е отбелязано забавянето на изпълнението на изпратени от прокуратурата молби за международна правна помощ.
В доклада е отчетено увеличение на средната годишна натовареност на прокурорите в териториалните структури, както и във ВКП и Върховната административна прокуратура. Голямата им натовареност се отчита като проблем, който се преодолява с вътрешноорганизационни средства. Предлагат се законодателни промени за ограничаване на формализма и диференциация на престъпленията и на наказателната процедура.
Прокуратурата отбелязва в доклада наличието на ефективна вътрешноинституционална система за контрол; постигната максимална прозрачност и отчетност в рамките на закона; засилено информационно обезпечаване, но, от друга страна, нефункционирането на Единната информационна система за противодействие на престъпността е отчетено като проблем.
В доклада се сочат проблеми от законодателен характер пред работата на прокуратурата. Oтбелязано е, че голяма част от предложенията на прокуратурата са отчетени при приемането на Закона за изменение и допълнение на НПК (ДВ, бр. 32/2010 г.), но проблемна остава разпоредбата на чл. 234, ал. 7 от НПК. Само някои от предложенията на прокуратурата обаче са намерили място в Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (ДВ, бр. 26/2010 г.).
Раздел II “Дейност на териториалните прокуратури” съдържа обширна информация относно: преписките по следствения надзор, структурата на регистрираните и разкрити престъпления по данни на МВР, броя досъдебни производства, приключените досъдебни производства, новообразуваните досъдебни производства, пострадалите физически лица; бързите и незабавните производства, броя на решените досъдебни производства и видовете актове, с които това е направено, данни относно спрените и прекратени дела, данни относно исканията за използване на СРС, за вземане на мярка за неотклонение задържане под стража, образувани, разгледани и решени дела, осъдителни и санкционни решения; осъдени и санкционирани лица.
Общият брой преписки, по които са работили прокурорите от териториалните прокуратури през 2009 г., е 351 хил. 800 при 332 хил. 734 за 2008 г. и 343 хил. 286 за 2007 г. Останалите нерешени от предходната година преписки са 45 хил. 955. Новообразуваните са 305 хил. 485.
Констатира се увеличение с 12,8% на образуваните през 2009 г. преписки. Решени са 322 046 или 91,5% от наблюдаваните преписки. Средната годишна натовареност на един прокурор в териториалните структури – 698 постановени прокурорски актове, заедно с броя участия в съдебни заседания.
Раздел III е посветен на дейността на ВКП. Структурата на ВКП е определена със Заповед № 3049/01.09.2008 г. на главния прокурор и е запазена и през 2009 г. Единствената промяна в нея е създаването на Отдел Х “Междуведомствено взаимодействие, мониторинг на делата, наблюдавани от Европейската комисия и от Висшия съдебен съвет, и международни проекти”. Докладът съдържа подробна информация за дейността на всички десет отдела на ВКП и на секторите в тях. Посочени са проблемите, които среща всеки отдел, и мерките за тяхното решаване.
В доклада се съдържат данни за броя на преписките, по които са работили прокурорите от ВКП и за тяхната натовареност. През 2009 г. тези преписки са 45 029, при 38 646 за 2008 г. Новообразуваните преписки са 25 542 при 17 070 за 2008 г. Взети на специален надзор са 1505 преписки при 433 за 2008 г.
Прокурорите от ВКП са решили 44 248 или 98,2% от преписките, участвали са в съдебни заседания по 2303 дела. В края на 2009 г. са останали нерешени 620 преписки или 1,4%. През 2009 г. във ВКП са работили реално 90,3 прокурори при 91 за 2008 г. Увеличена е средната им натовареност. Всеки от тях е работил средно по 499 преписки при 425 за 2008 г. като е решил 490 от тях при 373 за 2008 г.
Раздел IV “Дейност на териториалните прокуратури и на Върховната административна прокуратура по административния надзор за законност” съдържа данни за организацията на работа на апелативните, окръжните и районните прокуратури и ВАП по надзора за законност, за кадровото им обезпечаване и квалификацията на прокурорите, за тяхната натовареност, за взаимодействието им с контролни органи, за проблемите при прилагането на нормативната уредба и предложенията им за законодателни промени.
През 2009 г. прокурорите от териториалните прокуратури са участвали в съдебни заседания по 24 229 административни дела. За 2008 г. участието в тези дела е по-високо – 33 536. Това се дължи на по-малкия брой първоинстанционни дела, по които участва прокурор задължително или по преценка. Нараства обаче броят на преписките по надзор за законност. През 2009 г. те са 10 609 при 10 245 за 2008 г. Увеличението е с 3,55% спрямо 2008 г. и с 20,35% спрямо 2007 г., когато образуваните преписки са 8512.
Прокурорите от отдел “Административно-съдебен надзор” са участвали в общо 843 открити съдебни заседания по 11 871 административни дела при 826 съдебни заседания по 11 194 административни дела за 2008 г.
Прокурорите от отдел “Надзор за законност, защита на обществения интерес и правата на гражданите” са работили общо по 465 преписки, като средната натовареност на прокурор е 66 преписки. Броят на преписките за 2008 г. е бил 387, а за 2007 г. – 391.
В отдела “Информация, анализи и методическо ръководство” през 2009 г. са образувани 214 входящи и изходящи преписки.
В Раздел V са формулирани следните приоритети за дейността на прокуратурата и разследващите орани през 2010 г. и в по-дългосрочен план:
- ефективно противодействие на престъпността; подобряване качеството и срочността на разследване;
- задълбочаване на взаимодействието и оперативното сътрудничество с органите по предотвратяване, разкриване и разследване на престъпленията;
- подобряване взаимодействието с контролните органи и активиране на дейността на надзора за законност по отношение на тяхната дейност;
- регулярно анализиране в национален мащаб на резултатите от разследванията и особено на тежката престъпност;
- активен диалог и интегриран подход за разрешаване на проблемите в дейността на прокуратурата и разследващите орани от компетентността на законодателната и изпълнителната власт;
- повишаване на професионалната квалификация, включително чуждоезиковото обучение, на прокурори и разследващи органи;
- продължаване на дейността по уеднаквяване на противоречивата прокурорска практика; активна дейност по изготвяне на искания до ВКС и ВАС за уеднаквяване на противоречивата съдебна практика;
- пълноценно използване на достиженията на съвременните информационни технологии;
- повишаване на общественото доверие и на европейските институции по отношение дейността на правоприлагащите органи и превръщане на прокуратурата в признат гарант на държавния и обществения интерес.
В последвалото обсъждане на доклада взеха участие народните представители Четин Казак, Тодор Димитров, Искра Фидосова, Христо Бисеров, Екатерина Михайлова, Анастас Анастасов, Любен Корнезов, Явор Нотев, както и Радка Петрова като член на Висшия съдебен съвет.
Народните представители се обединиха около становището, че докладът е добре структуриран и подробно представя дейността на прокуратурата през 2009 г., която се е увеличила по обем в сравнение с 2008 г. Като проблеми пред прокуратурата продължават да стоят голямата й натовареност, особено в София, която съчетана с лошите материални условия, при които работят прокурорите, снижава професионално равнище на тяхната дейност и затруднява повишаването на професионалната им квалификация. В същото време много по-малката натовареност на военните прокуратури и военните следователи поставя въпроса за тяхното бъдеще. Дейността на прокуратурата се затруднява и от това, че е често сезирана от граждани и институции с всякакви сигнали, които излизат извън пределите на нейната компетентност, което позволява на контролните органи да се чувстват комфортно и да не проявяват нужната активност.
Малко на брой и с недобро качество са сигналите до прокуратурата, подадени от контролните органи. Всичко това налага цялостен преглед на системата от тези органи и на тяхната дейност.
Следва да бъде отбелязано, че продължава положителната тенденция за подобряване на качеството и срочността на постановените прокурорски актове, което се изразява и в намаления брой прекратени по давност наказателни дела. Изключително положителна роля за противодействието на организираната престъпност са изиграли създадените съвместни екипи за разследване. Остава необходимостта от предприемане на всички възможни вътрешноорганизационни мерки за преодоляване на нееднаквото натоварване на различните прокуратури и за намаляване на осъдителните решения срещу прокуратурата по Закона за отговорност на държавата и общините за вреди.
След проведената дискусия Комисията по правни въпроси направи следните констатации и препоръки във връзка с дейността на прокуратурата, както и във връзка с изготвянето на Доклада на прокуратурата за прилагането на закона и дейността на разследващите органи през 2010 г. и следващите години:
1. Прокуратурата да следва формулираните в Доклада приоритети, като обърне особено внимание на повишаване на професионалната квалификация на прокурорите и разследващите органи;
2. Да се използват съществуващите вътрешноорганизационни и контролни механизми, с които да се регулират публичните изявления на прокурори по неприключили наказателни дела;
3. Прокуратурата да проявява по-голяма активност при изразяване на своята позиция и предложения за решаване на констатираните проблеми в работата й пред другите държавни органи.
4. В Доклада за 2010 г. и следващите години да бъдат включени подробни данни за броя осъдителни решения срещу прокуратурата по Закона за отговорност на държавата и общините за вреди, причините за тях, наказателните дела, във връзка с които са постановени, санкционираните прокурори, изплатените обезщетения.
В края на дискусията Комисията по правни въпроси с 18 гласа „за” и без ”против” и „въздържали се” прие Обобщен доклад на прокуратурата на Република България за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и разследващите органи през 2009 г. и предлага на Народното събрание проект на решение:
„РЕШЕНИЕ
за приемане на Обобщен доклад на прокуратурата за
прилагането на закона и дейността на прокуратурата и
разследващите органи през 2009 г., № 011-00-3,
внесен от Висшия съдебен съвет на 28.05.2010 г.
Народното събрание на основание чл. 84, т. 16 от Конституцията на Република България и чл. 80, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
Р Е Ш И:
1. Приема Обобщен годишен доклад за прилагането на закона и дейността на прокуратурата и разследващите органи през 2009 г., № 011-00-3, внесен от Висшия съдебен съвет на 28.05.2010 г.
2. Предлага на вниманието на Висшия съдебен съвет и на главния прокурор на Република България констатациите и препоръките, които се съдържат в становището на Комисията по правни въпроси.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
От името на вносителите желаете ли изказване?
Има думата главният прокурор на Република България Борис Велчев.
БОРИС ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Мисля, че едно от нещата, за които нашият доклад не може да бъде критикуван, е, че е кратък. Ние се опитахме да направим доклада си за миналата година малко по-кратък от предишния, но не успяхме да го свалим под около 300 страници. И това не е случайно – има огромна по обем дейност, която трябва да отчетем.
Ако сравните докладите, които внасяме след последните конституционни изменения в Народното събрание, и следите динамиката на цифрите в тях, вие ще установите една относителна устойчивост. Нараства броят на регистрираните и разкрити престъпления, но това нарастване е незначително. Запазва се като устойчива цифра с мънички увеличения през годините броят на хората, предадени на съд.
Аз няма да повтарям статистиката или поне не цялата статистика, в никакъв случай, която беше изнесена в доклада на Правната комисия и народните представители имаха възможност да я чуят. Позволих си да отделя пред скоби само няколко цифри, за да очертая обема на работата в Прокуратурата и проблемите, с които се сблъскваме.
Моля ви да обърнете внимание – не на всички цифри, защото една част от тях могат да бъдат тълкувани и като подвеждащи: колко е нараснал броят на делата е индикация за обема на работа, а не за качество на работа. Единствената индикация за качеството на работата е броят на осъдителните присъди. Аз ще си позволя, когато стигна дотам след няколко минутки, да акцентирам върху една трайна, устойчива, макар и за съжаление слабо изразена тенденция на нарастване на броя на осъдителните присъди.
Иначе, за разлика от колегите в регионалните административни съдилища, за които слушахме преди почивката, в Прокуратурата обемът на работа е огромен. Той нараства с всяка година. Само един пример да дам – за последната година е нараснал с 6%. Когато говорим за 400 хил. преписки, тези 6% придобиват много сериозни очертания.
Средната натовареност на един прокурор изисква през годината той да реши около 290 преписки, 175 досъдебни производства, да участва в 114 съдебни заседания, да прекрати по давност 117 дела, макар че за прекратените по давност дела ще се спра отделно, да спре 538 дела срещу неизвестен извършител.
Представете си какъв огромен обем писмена работа – искам да подчертая, мотивирана писмена работа, трябва да извърши всеки един прокурор в Република България.
Вероятно обърнахте внимание – в края на доклада на Правната комисия имаше една препоръка да активизираме предложенията си във връзка с работата на контролните органи. Аз сигурно започвам да досаждам с тази тема, затова няма да навлизам в детайли, но не мога да не отбележа, че през 2009 г. всички над 30 контролни органа в страната с всичките им регионални подразделения са внесли в Прокуратурата 1484 преписки и качеството им е било такова, че само по една трета от тях са започнали разследвания.
В същото време броят на преписките, образувани чрез самосезиране от Прокуратурата по сигнали на медиите, е приблизително същият. Не е възможно медиите и цялата контролна система на страната да предоставят на Прокуратурата един и същи обем работа.
Още един път искам да обърна внимание, че докато не се мобилизира цялата контролна система на държавата и докато всички очаквания в България се фокусират върху Прокуратурата, от която се очаква да реши всички проблеми на обществото, и ако е възможно – със средствата на наказателната репресия, особено ефективна Прокуратура няма да имаме.
Иначе със задоволство мога да кажа, че по голямата част, 90% от преписките, решението се произнася в едномесечен срок. Опитали сме се да създадем някаква система на срочност в Прокуратурата. Ако внимателно четете доклада, една част от цифрите в него могат да ви се сторят непоследователни, но, уверявам ви, те имат своята логика. Ние отчитаме като неприключили наказателните производства, започнали и в края на 2009 г. Очевидно е, никой не очаква едно наказателно производство, започнало през м. октомври, ноември или декември 2009 г., да бъде приключено в рамките на същата година. Така че, за съжаление, винаги има една мъничка неяснота в статистиката, която води до непоследователност на пръв поглед.
В Прокуратурата е работено по 213 хил. дела. Отделно от тези 213 хил. досъдебни производства, прокурорите периодически са извършвали надзор върху 700 хил. спрени такива производства. Опитвам се да ви спестя малко статистика.
Съществено намаля броят на прекратените поради давност дела. Това е един от показателите, с които ние се гордеем. Бяхме изправени, когато трябваше да внеса първия си доклад в Народното събрание, пред една шокираща цифра – средно всяка година в последните три години ние прекратявахме малко над четвърт милион, 250 хил. наказателни производства поради давност. След три много тежки години сега успяхме, през 2009 г., да свалим с 50% броя на прекратените поради давност дела. Те, разбира се, остават изключително висока цифра – 141 хиляди. Тази цифра още веднъж говори, за съжаление, за недобро управление и в системата на МВР, и в системата на Прокуратурата, и в системата на следствието за последните 20 години.
Хубавото на цялата тази история е, че от тези 141 хил. прекратени поради давност дела миналата година само 1% са били срещу известен извършител.
Устойчив е броят на наказаните лица. Той действително може да варира през годините, но държи порядъка на 58 хиляди за последните три години. Хубаво е, че намалява бройката на върнатите от съда дела – това беше един критерий, по който и Комисията на Европейския съюз ни преценяваше много внимателно. Постепенно от 10% през 2007 г. и 8% през 2008 г., през 2009 г. те са били малко над 6. Не че и 6% са малко, но все пак една трайна, надявам се, устойчива тенденция на постепенно намаление е налице. Една от причините за това намаление е засиленият контрол в Прокуратурата, повишената взискателност и оттам – макар и частично, подобряване на качеството на работата.
Моля ви да обърнете внимание върху следните цифри. Нараства броят на осъдените лица за определени категории престъпления. Ако преди две години за пране на пари в България са били осъдени 7 души, през миналата година са били осъдени 35. Това може би не е чувствително нарастване.
Позволете да ви припомня, че през 2006 г. имахме много осъдени. Постепенно в България се създаде практика по делата за пране на пари и това се доказва в статистиката за осъдените лица.
Преди две години нямахме нито един осъден за престъпление с предмет фондове на Европейския съюз. През 2008 г. имаше 4 осъдени. През 2009 г. вече те са 39. Това е чувствително нарастване и сочи наистина подобрена ефективност.
Същите са цифрите за трафика на хора, за данъчните престъпления, за трафика на наркотици. Всички цифри показват съществено нарастване.
Особено се гордея с една цифра – цифрата за санкционираната организирана престъпност. Сигурно няма да ви се види особено значителен броят, но през 2009 г., която отчитаме, са били осъдени за участие в организирани престъпни групи 185 лица. И ако тази цифра не ви се струва особено значима, да я сравним с цифрата от 2007 г. – 77. Става дума за чувствително нарастване.
Също добър показател за качеството на работа на Прокуратурата са оправдателните съдебни актове. Те варират през годините, но в последните три години стоят устойчиво под 4%. За 2009 г. цифрата е 3,65%. По останалите внесени прокурорски актове са постановени осъдителни съдебни актове.
Напоследък често се коментира – и в медиите, и публично, въпросът за мерките за неотклонение. Те се превърнаха в някаква лакмусова хартия, по която се съди за бъдещия успех или неуспех на едно дело. Длъжен съм да ви кажа, че като цяло само 3% от исканията ни за тежки мерки за неотклонение, говоря за задържане под стража и за домашен арест, са отхвърлени от съдилищата. Три процента. По всички останали дела съдилищата са се съобразявали с нашите аргументи.
Една цифра, свързана с друг болезнен проблем – използването на специални разузнавателни средства. На практика всички искания за използване на специални разузнавателни средства – 99,3%, са уважени от съда, но това не е нещо, с което трябва да се гордеем. Използването на специални разузнавателни средства е изключително необходимо и полезно за определен кръг престъпления – онези, които се отличават с висока конспиративност, за дейността на организираните престъпни групи, при корупционни престъпления, но тяхното често използване деморализира разследването, кара разследващите органи и прокурорите да забравят, че специалните разузнавателни средства са последно средство. Те могат да се използват, когато няма други начини да се събере съответната процесуална информация.
Позволих си да направя такова предложение в Комисията по правни въпроси, поддържам го и пред пленарната зала – налага се най-сетне да дисциплинираме органите, които използват специални разузнавателни средства, включително и прокуратурата. Разбирам, че не можем да направим това с вътрешни указания. Не можем да отнемем вътрешното убеждение на един прокурор да поиска или не специално разузнавателно средство. Но все пак предлагам да си плащаме, като ние, прокуратурата, да имаме определен бюджет, за да може да се знае, че това е изключително скъпо нещо, което коства на държавата страшно много пари, страшно много време и към него трябва да се прибягва в изключителни случаи.
Подобрена е работата по защитата на свидетели, но има статистики, с които ми се струва, че е излишно да занимавам Народното събрание.
Няколко думи за общия надзор като функция на прокуратурата. Мисля, че това е необходима функция в наши дни, когато контролната система на страната обективно бездейства. Съзнавам, че тази функция по отношение на прокуратурата е с очаквания, които по-лесно биха изкристализирали, ако бъдат насочени към много контролни органи в страната. Вече имам повод да казвам, че ние отговаряме и за качеството на храните, и за незаконното строителство по Черноморското крайбрежие, и за реда в болниците, и за какво ли не. Много ми се иска да поставим нещата на тяхната правилна основа. Тези държавни органи, които имат съответните отговорности в тези сфери, в които отговарят, да си понесат отговорността, да наложат съответните административни санкции и само когато констатираните от тях нарушения имат характера на престъпна дейност, да ги изпращат при нас.
Иначе в административното производство прокурорите са участвали в над 15 000 административни дела. Проверени са около 100 000 актове на административни органи. Установени са 5 218 нарушения по проверените актове.
Уважаеми дами и господа народни представители, няма да навлизам повече в статистики. Ако вашите въпроси изискват това, ще се върна към тях след това. Ще си позволя да откроя още два много кратки акцента, с което ще завърша.
Като отчете човек колко много са осъдителните актове на съда и оттам прави извод за ефективността на прокурорската работа, трябва да отчита и един друг факт. Около една трета, хайде да е по-малко от една трета, но горе-долу това е порядъкът, от всичките тези осъдителни актове са за каране в пияно състояние. Това не е особено сложна и престъпна дейност. Тя се разследва бързо, доказва се сравнително лесно. Критериите за доказването й са доста обективни. Поради това и осъдителните присъди там са гарантирани. Аз обаче се питам: при условие, че само шест на хиляда от всички извършители на такъв тип престъпления – каране в пияно състояние, биват наказани с лишаване от свобода, какъв е смисълът да ги санкционираме по наказателно-правен ред?!
Това поставя един принципен въпрос – просто използвах повода, за да го поставя още веднъж на вниманието на Народното събрание – може би си струва до приемането на нов Наказателен кодекс, по който зная, че е започнала работа в Министерството на правосъдието, да се направи една сравнително бърза преоценка на част от съставите в Наказателния кодекс и да се мине към една засилена декриминализация, но не за да оставим ненаказани деяния, а за да натоварим контролните органи в страната с тяхното наказване. Защото и сега контролните органи биха наказали едно престъпление с глоба, и ние на практика го наказваме с глоба. Само че контролните органи могат да го направят много по-бързо, много по-ефективно, в една много по-малко формална процедура за разлика от нас.
И последният въпрос, който бих искал да поставя на вашето внимание, е свързан със структура, която се изгради в прокуратурата с активното съдействие на МВР през последните три години – това са тъй наречените смесени или съвместни екипи за разследване. Те бяха отбелязани с добра дума и в докладите на Европейската комисия, и в двете им части – тези, които се противопоставят на организираната престъпност, и тези, които имат за предмет престъпленията с еврофондовете.
Много ми се иска да кажа по този повод, че има много престъпни дейности, които изискват специализация. Фактът, че можахме да постигнем добри резултати, след като успяхме да създадем условия за такава специализация, показва, че не е лоша идеята да се мисли и за специализирани съдилища. Зная, че тази тема е болезнена. Затова ще си позволя само две изречения.
Аз съм привърженик на идеята за специализиран съд за борба с организираната престъпност. Нищо повече. Много ми се иска този специализиран съд да бъде натоварен с това да разглежда най-тежките дела, които се отнасят до организираните престъпни групи, но не всички дела за организирани престъпни групи, а тези, които са за организирани престъпни групи, създадени с цел убийства, отвличания, наркотрафик, пране на пари, а може би и още няколко такива добавки. Мисля си, че идеята за създаване на специализиран съд е добра. Трябва да внимаваме тя да не обрасне с допълнителни идеи. Не мисля, че е необходима особена специализация, за да бъдат съдени от специален съд народни представители, министри, кметове, магистрати. Затова бих си позволил да пледирам пред Народното събрание да осмисли още веднъж Законопроекта за създаване на специализирани съдилища и живот и здраве – да го остави в един редуциран вид. Ако този съд създаде добра съдебна практика и покаже възможности, допълнително може да бъде натоварен и с бъдещи отговорности. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Има ли изказвания?
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Велчев, уважаеми колеги! Вземам думата, за да засегна няколко теми от предложения доклад от главния прокурор, на които искам да обърна внимание.
Първата тема е нещо, с което завърши изложението на главния прокурор, без да влизам в темата за специализирания съд, защото дебатът предстои, а по-скоро за отбелязаното в доклада. Мисля, че Народното събрание трябва да вземе активно участие и да доразвие онова, което е започнало като работа, а именно създаването на нова наказателна политика. Ако на първо място не изработим наказателна политика, а след това да правим законите, ще направим грешка. Първо се прави концепцията, първо се залагат принципите. В нея трябва да сложим онова, което аз подкрепям в доклада на главния прокурор – че не може само с наказателна санкция да се постига ред и законност в държавата, че прокуратурата, разследването и съдът могат да се разтоварят от част от делата, ако те минат по административен път, с административни санкции, а не непременно наказателни. Но това първо трябва да стане в концепцията. Ако не приемем първо каква да бъде наказателната политика и как ще я прилагаме, то да пишем Наказателен кодекс, да пишем Наказателно-процесуален кодекс, е работа на парче. Не че досега не сме го правили. И този парламент няма да е нито първият, нито последният, който работи на парче в тази тема. Само че това не е добре – не само за тези, които прилагат законите, но най-вече не е добре за българските граждани, защото системата не функционира добре. И през докладите, които ние сега виждаме и четем, виждаме запушените участъци. Зная, че в Министерството на правосъдието е започната работата. Само че започването на работата в Министерството на правосъдието не означава, че тя ще завърши докрай успешно. Защото такива опити имаше и преди.
Моят призив днес е, макар че няма как да го запишем в решение, но ако има съгласие, можем да го реализираме: да се приеме наказателна концепция, която дори да мине през санкция в някаква част поне, в най-големите принципи – през парламента, така че да се сложи стабилна рамка, върху която оттам нататък да се гради целият материал на законите, които след това ще се приемат.
Втората тема е тема, която и миналата година, когато разглеждахме Доклада на Прокуратурата, беше на вниманието, поне на колегите от Синята коалиция. Този път и в комисия поставихме въпроса, видях, че и колеги от други парламентарни групи се включиха в този дебат. Искам да кажа, че въз основа на Доклада на главния прокурор миналата година, ние с народния представител Иван Костов зададохме въпрос към министър-председателя и сега ще кажа за какво – за дейността на контролните органи.
В доклада миналата година имаше много смущаващи факти – за това, че, първо, сигналите са малко на брой; второ, сигналите, които се подават от контролните органи, не водят до резултати. Да го кажа най-общо, некачествен материал. Тоест подава се нещо, от което не излиза нищо. Това не е работа. Това е работа, която може дори да запуши системата. Данните за контролните органи от доклада миналата година бяха много лоши.
В отговора на министър-председателя Бойко Борисов на въпроса, който зададохме, беше ангажимент да се подобри работата в контролните органи. За съжаление, това, което виждаме в тазгодишния доклад, вярно, че е за 2009 г., но тенденцията се влошава.
Моят въпрос към Вас, господин главен прокурор, е: според Вас, на какво се дължи?
Аз имам едно обяснение, но то е политическо и сигурно е само едно, и не бива да е само то. Едното ми обяснение: по средата на годината избори, смяна на властта, контролните органи не си вършат работата. Само че, ако това е обяснението, значи контролните органи наистина не са си на мястото, защото те трябва да си вършат работата, независимо от това кой управлява. Тяхната работа е да санкционират нарушенията. Да откриват и да санкционират, а когато е нещо по-голямо, да го пращат вече в Прокуратурата.
Второто нещо, което искам да попитам, защото тук излиза като статистика, е, че към Прокуратурата се подава огромно количество сигнали, които практически са непроверени. Когато аз, като народен представител, подавам сигнал до Прокуратурата – правила съм го от името на нашата парламентарна група и в предишни парламенти сме подавали сигнали до Прокуратурата, но преди да ги подадем сядаме, изчитаме всичкия материал, събираме информация и едва тогава, на базата на тази информация и приложените документи, се обръщаме към Прокуратурата.
От данните, които излизат тук, се вижда насипно състояние на преписки, които се стоварват в Прокуратурата и тя после нещо да прави. За мен това е много смущаващо и моят следващ въпрос, защото, пак казвам, имам специален интерес към дейността на контролните органи и от миналия доклад и ще продължа да гледам какво става и в следващия доклад: защо и какво е качеството на това, което получавате като сигнали?
Третия пункт, на който искам да се спра, е въпрос относно наново структурата и това как изглежда съдебната власт в момента. Говорихме много в предишния дебат за това, че има нужда от преструктуриране с оглед натовареност на съдилища. Същото се отнася, разбира се, и че трябва да се направи преглед и на „Разследване” и Прокуратура. Смятате ли, че има нужда от едно такова преструктуриране? Не говоря само за Прокуратурата, а и за съдебната власт и то не само за административните съдилища. Правилно беше поставен въпросът тук, че не бива да гледаме изолирано само административните съдилища, а цялата организация на съдебната власт.
Още нещо, което има в доклада и което беше коментирано в комисията и предстои да бъде коментирано – проблемът с военните прокурори и с тяхната натовареност. Може би колеги пак ще кажат: не трябва да гледаме само натовареност, когато решаваме нещата. Обаче вижте, колеги, военни съдилища и оттам прокуратури и „Разследване” го има заложено в Конституцията. Има го заложено обаче във време, в което имаме задължителна наборна служба. Имаме съвършено друга организация на армията, имаме военизирана полиция. Сега имаме девоенизирана полиция, имаме друга армия – офицери, хора, които отиват да служат доброволно в армията. Сменихме текстовете в Конституцията. И при това положение да седят военни съдилища, да седят военни прокуратури на мен лично ми изглежда нелогично. Не само защото няма достатъчно натовареност, просто защото концепцията на държавата се е сменила въобще към начина на организация на армия, кои лица въобще са в системата на военизираност и оттам носещи друг тип отговорност.
Тук аз смятам: дори това, че го има в Конституцията, не е пречка. Ако има воля – Висшият съдебен съвет има съгласие пред органите на съдебната власт и съгласие, разбира се, и в парламента да се освободим от тези военни структури. Те вече нямат работа. Или ако трябва да останат, ще трябва да са много малко и съвсем с друг капацитет на действие. Това беше третото, на което исках да обърна внимание, защото то вече е проблем за българската държава. Създавано е при други условия, при друг поглед, при друга представа каква ще бъде тяхната дейност. В България след 20 години, когато е приета Конституцията, много неща са се сменили. Даже и Конституцията се е сменила в една част. Но тогава, когато сме оправяли текстовете за наборната служба, не сме погледнали, че ще има военни съдилища (реплика от народния представител Любен Корнезов) или може би сме погледнали, но не сме направили достатъчно добра крачка, защото сега се явява проблем. Това беше констатирано по време на дебатите в Правната комисия.
Това са бележките, които имах по този доклад.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господа магистрати, уважаеми колеги! Това, което чухме от главния прокурор на Републиката, наистина потвърждава изнесеното от медиите през последната година за свръхнатовареност, особено на определени прокурори – на прокурори, които съвестно и почтено си вършат работата. Но същевременно се забелязва и друга тенденция – едва ли не в превръщане на Прокуратурата във врата на футболно игрище и всеки, който се сети по някакъв повод, отпраща топката по съответен сигнал в тази широко отворена врата. След това главният прокурор трябва да се превръща във вратар, който да преразпределя тези многобройни топки. Дори да е свръхчовек, няма как да проследи и да потърси отговорност, защото Прокуратурата е една огромна армия. Аз не зная, дори в 7-годишният мандат, ако се използва в максимална степен главният прокурор да се занимае с работата на всяка една от всички районни прокуратури и в детайли да влезе във всички преписки, това е невъзможно.
Оттам идва и големият въпрос, който възниква на чисто конституционна основа: дали съдиите и адвокатите, да речем, във Висшия съдебен съвет могат да избират прокурори, когато те не са наясно със спецификата на тяхната дейност? Или обратното – дали прокурорите, които цял живот са били само прокурори, имат компетенции да избират съдии? И за самото кадруване в съдебната система: как се избират районни прокурори или как се провеждат самите конкурси?
Това е една изключително деликатна тема, която вълнува обществото. Господин главен прокурор, искам да Ви кажа, че от моите срещи и приемни в цялата страна се забелязва тенденция на феодализиране на цели региони. Там съответен районен прокурор, съответен районен съдия, кмет и други фактори в общината, са направили една странна хранителна верига, едно странно взаимодействие, което се осъществява във форми, които няма и как да бъдат конституционно регламентирани, но те съществуват. Те сформират дори специфични ловни дружинки, на които обсъждат цялата проблематика и не точно проблематика, а как да задържат максимално дълъг период от време властта в съответната община. Сякаш тази община не е част от унитарния характер на републиката. Там и прокуратурата в това число действа по други механизми, по други стереотипи и по други закони дори. Затова би следвало в доклада за следващата година да се обърне малко повече внимание на тази тенденция.
Иначе като цяло ние сме доволни от това, което изнесе главният прокурор на републиката и най-вече от неговата категорична позиция по отношение на изключително деликатни и трудни за обществото теми като една от темите, която продължи да се разисква от момента на внасянето на сигнала до главния прокурор от „Ред, законност и справедливост” и до ден днешен по отношение на нарушения, груби нарушения на изборния процес в Република Турция. Това е първият главен прокурор на прехода, който има́ силата, достойнството и нямаше никакъв страх от така наречената политическа класа да внесе този казус, защото това е конституционен казус и се установи, че наистина има нарушения. Нима е нямало нарушения на предишните избори за Четиридесето Народно събрание? Нима е нямало нарушения за Тридесет и девето, Тридесет и осмо или Тридесет и седмо? Разбира се, че е имало нарушения, но никой до момента нямаше смелостта и професионализма да отстои на този процес, на това изключително опасно явление за обществото.
Освен това е много важно да се подчертае, че не бива по всякакъв повод и за всичко да се казва: „Прокуратурата трябва да си свърши работата.” Е, тя прокуратурата колкото и възможности да има, въпреки че не малко прокурори работят в национален мащаб, те няма как да отговорят на предизвикателствата на престъпленията, които се модифицират с всеки изминал ден.
За последните 15 години има около над 30 вида престъпления, които изобщо никой от нас не си е въобразявал, че могат да съществуват преди пет или десет години, но те са факт и всеки един от прокурорите трябва да бъде специалист и по много други теми, за да може да се справи, да речем, с подобен род материя. Тук вече възникна основателно въпросът на колежката, която говори преди мен, по отношение на инспекторатите, да речем в министерствата.
Не знам, господин главен прокурор, не прочетох в доклада да сте засегнали темата дали не е възможно голяма част от прокурорите във Върховна касационна прокуратура, да речем, да бъдат командировани в съответните инспекторати, за да може там работата да върви по-добре. Дали не е необходима законодателна промяна? Процентът на сигналите и на преписките, които идват при вас и имат достатъчно качества, те ще продължават да бъдат достатъчно ниски, ако там не работят солидни професионалисти, които познават тази материя.
От друга страна, прокуратурата е ограничена с възможности да прави експертизи или да наема вещи лица в съответни материи, които са изключително трудни. Да речем, единият от сигналите, в които ние сме влезли – за сделката с външния дълг, беше в началото на мандата на предишния главен прокурор и до момента така или иначе не сме получили никаква информация какво се е случило с една изключително важна за обществото тема. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Прекратявам разискванията.
Господин Велчев, искате ли да се изкажете? Заповядайте.
БОРИС ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Накратко по реда на изказванията на народните представители.
Уважаема госпожо Михайлова, Вие поставяте и моя болен въпрос, свързан със санкционирането на правонарушението в държавата.
Аз не зная какво правят контролните органи, но да си призная честно, тази година съм решил да разбера. Вече възложих една общо надзорна проверка на Върховната административна прокуратура, резултатите от която ще оповестя публично. Не са готови, за да ги кажа сега, но мога да ви кажа критериите, по които съм поръчал проверка. Освен да направим точна инвентаризация на всички органи с контролни правомощия в държавата, на мен ми се иска да видя колко глоби и имуществени санкции са наложени през миналата година, колко от тях ефективно са събрани, колко актове на тези административни органи са паднали в съответните административни съдилища, за да видим цената на правонарушенията в публичния сектор и дали имаме наказана система от правонарушения или не.
Уверявам ви, че веднага щом получа тази информация, аз ще я предоставя на Народното събрание и на Вас лично, за да можете и Вие да я използвате в рамките на парламентарния контрол.
Че идват непроверени сигнали в прокуратурата – идват. Идват и от народни представители, идват и от държавни институции, но това е по-малкият проблем. По-големият проблем е, че идват стотици хиляди сигнали – това не е преувеличение. Стотици хиляди сигнали от граждани, които погрешно смятат, че прокуратурата е органът, който трябва да реши един или друг проблем. На всички тези граждани ние дължим мотивиран отказ. Ние не можем простичко да напишем към дело и да оставим документа в архива, нито можем да го изпратим по компетентност на съответния орган просто така. Ние трябва да започнем проверка, трябва да дадем задача на контролния орган или на полицията, или на ДАНС, да чакаме резултатите, да ги задълбочим в една или друга посока, ако те са недостатъчни и после да отговорим на гражданина. Най-често отговаряме на гражданина, че няма данни за извършено престъпление, но за да стигнем до един понякога очевиден отговор и очевиден от естеството на самия сигнал, който го поражда, боя се, че харчим твърде много усилия.
Не знам как ще се преодолее това, уважаема госпожо Михайлова. Мислил съм си, но честно казано, не съм стигнал до извод. Може би трябва да възпитаваме хората бавничко, постепенно, че не всичко, което се случва в страната и което е лошо, непременно е престъпление и не всичко трябва да се отнася до прокуратурата.
Що се отнася до преструктурирането на прокурорските служби, напълно сте права. Вероятно тази Ваша позиция произтича от анализа на доклада и Вие виждате, че в системата на прокуратурата има много натоварени и не толкова натоварени прокуратури, макар че и не толкова натоварените също са доста натоварени. Би било добре да можем да преструктурираме прокуратурата и ако това зависеше от нас, вероятно щяхме да го направим.
За съжаление, всички знаем това, структурата на прокуратурата е функция от тази на съдилищата. Докато не намерим обща позиция по отношение на съдилищата, няма как ние да преструктурираме нашите служби. Иначе, че те трябва да се окрупнят, аз нямам никакви особени съмнения.
Що се отнася до военните съдилища и прокуратури – Вашият въпрос е напълно основателен. За съжаление, той не е от моята компетентност. Аз също съм съгласен с Вас, че военните магистратури в момента са недостатъчно натоварени на фона на огромната натовареност в останалите прокуратури и съдилища, които са цивилни.
Уважаеми господин Янев, Вие сте напълно прав, има 153 прокуратури в страната – в тях работят над 1600, близо 1700 прокурори и 560 следователи, множество служители. Нямам и не мога да имам личен, персонален поглед върху дейността на всеки един магистрат, не и при наличието на около един милион дела, заедно със спрените дела, които в момента са на производство в системата. Нека тази цифра да не Ви се струва изкуствена, тя е истинска. Благодарен съм и за добрите думи.
Принципният въпрос, който Вие поставяте, е свързан с определени местни сраствания, които не са непознати и за нас –ръководството на прокуратурата, и ние също се отнасяме към тях с известна доза притеснение. Единственият начин това да се реши за съжаление стои извън нас, и може би в една бедна държава може да се реши много трудно, е чрез ротация. Ако ние не създадем условие, при което кариерното израстване на един прокурор или съдия ще бъде функция от броя на случаите, в които той е променил местоработата си, боя се, че няма как да стимулираме колегите да работят другаде, няма как да разбием тези създаващи се странни връзки по места.
Що се отнася до командироване на прокурори от ВКП в инспекторатите. Първо, не са чак толкова много прокурорите от ВКП, уверявам ви. Второ, не виждам защо трябва да вършим работата на инспекторатите. Иска ми се държавата да бъде нормална до степен – те да си свършат работата и тогава, когато я свършат, да ни сезират. Защото, знаете ли, аз не се оплаквам тук от работа, не бива да ме разбирате по този начин – че прокуратурата има много работа и множество сигнали, които биха се решили по-добре другаде. Мен ме притеснява фактът, че не се решават тези сигнали. Гражданите не получават защита. Защото ние не можем да им дадем защита с наказателноправни средства по всички проблеми, които те имат, а те имат това очакване от нас. За съжаление очевидно и ние не сме създали по никакъв начин друга представа за себе си в обществото. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване проекта за решението, така както беше докладван от господин Лазаров. Всъщност в заглавието на решението се добавя изразът „обобщен годишен”, който е пропуснат като такъв.
В т. 1 на самото решение също се добавя „обобщен годишен”, както и номерът на самия доклад, от кой е внесен и датата 28.05.2010 г., когато е внесен в Народното събрание.
Моля да гласуване така предложените корекции на решението.
Гласували 101 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 1.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване целия проект за решение, а именно:
„РЕШЕНИЕ
за приемане на Обобщен годишен доклад на прокуратурата на
Република България за прилагането на закони за дейността
на прокуратурата и разследващите органи през 2009 г.
Народното събрание на основание чл. 84 т. 16 от Конституцията на Република България и чл. 80, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание,
РЕШИ:
1. Приема Обобщения годишен доклад на прокуратурата на Република България за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и разследващите органи през 2009 г., № 011-00-3, внесен от Висшия съдебен съвет на 28.05.2010 г.
2. Предлага на вниманието на Висшия съдебен съвет и на главния прокурор на Република България констатациите и препоръките, които се съдържат в становището на Комисията по правни въпроси.”
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Така докладваният годишен доклад на прокуратурата е приет със съответното решение.
Искам да благодаря на господин Велчев и на господин Пенчев за участието им в днешното заседание.
Продължаваме с:
ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА КОМИСИЯТА ЗА РАЗКРИВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ И ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА ПРИНАДЛЕЖНОСТ НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ КЪМ ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ И РАЗУЗНАВАТЕЛНИТЕ СЛУЖБИ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА АРМИЯ ЗА ПЕРИОДА 20 ДЕКЕМВРИ 2009 Г. – 20 ЮЛИ 2010 Г.
Със становището на Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред ще ни запознае господин Сичанов.
Заповядайте, господин Сичанов.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН СИЧАНОВ: Уважаеми господин председател, правя процедурно предложение за допускане в зала на председателя на комисията господин Евтим Костадинов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване така направеното процедурно предложение.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, поканете госта.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН СИЧАНОВ: Уважаеми колеги, ще ви запозная с:
„ДОКЛАД
за дейността на Комисията за разкриване на документите
и за обявяване на принадлежност на български граждани
към Държавна сигурност и разузнавателните служби
на Българската народна армия за периода
20 декември 2009 г. – 20 юли 2010 г. под № 020-00-50,
внесен от Комисията за разкриване на документите
и за обявяване на принадлежност на български граждани
към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия на 19.07.2010 г.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на свое заседание, проведено на 8 септември 2010 г., разгледа Доклад за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за периода 20 декември 2009 г. – 20 юли 2010 г., № 020-00-50, внесен от Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българска народна армия на 19.07.2010 г.
На заседанието присъстваха от Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия – Евтим Костадинов, председател и Орхан Исмаилов, заместник-председател.
Евтим Костадинов представи накратко данните за дейността на комисията в посочения отчетен период. Докладът е структуриран по раздели, в които са отразени данни за създаването на централизиран архив на документите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за състоянието на материалната база и сградния фонд. Представена е и работата с граждани, публичната и международната дейност на комисията, състоянието на нормативната уредба, финансовата отчетност, информация за влезлите в сила съдебни актове по дела, заведени срещу решения на комисията, и предстоящите задачи.
В своето изложение Евтим Костадинов обърна внимание, че комисията, спазвайки разпоредбите на закона, за отчетния период е извършила проверка на 8152 български граждани, приети са 43 решения и е обявена принадлежност на 1299 лица. В специално приложение към доклада са посочени всички решения на комисията за извършените проверки по държавните институции и обявената принадлежност на лицата от тези институции.
В отчета е посочено, че към настоящия момент се извършва проверка при спазване изискванията на чл. 3 от закона, на лица от Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция „Национална сигурност”, централната и териториалната администрация на изпълнителната власт и от изпълнителни агенции, създадени със закон или с постановление на Министерския съвет, както и проверка по изясняване списъците с лица от регионални печатни издания, Министерство на отбраната, Националната разузнавателна служба, Служба „Военна информация” към Министерството на отбраната и други.
В заключение господин Костадинов подчерта, че комисията е работила в пълен унисон с МВР по предаването на архивите на министерството, като се очаква това предаване да завърши в началото на следващата година.
В хода на дискусията бе отправен въпрос от народния представител Цветан Сичанов за уточняване на броя на проверените служители от Министерството на вътрешните работи.
В резултат на проведените разисквания, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с единодушие подкрепи внесения доклад и предлага на Народното събрание да приеме проект за Решение по Доклада за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за периода 20 декември 2009 г. – 20 юли 2010 г., № 020-00-50, внесен от Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия на 19.07.2010 г. със следната редакция:
„РЕШЕНИЕ
За приемане на Доклад за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност
на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за периода 20 декември 2009 г. – 20 юли 2010 г.
Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 4, ал. 5 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия и чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Приема Доклада за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за периода 20 декември 2009 г. – 20 юли 2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Сичанов.
От името на вносителя желаете ли да вземете отношение? Не.
Дебатът е отворен. Моля народни представители, които имат отношение към обсъждания доклад за дейността на комисията, да го изразят публично.
Има ли желаещи народни представители?
Заповядайте, господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Госпожо председател, колеги, господин Костадинов! Моето лично впечатление от това, което излиза в пресата, в официалните публикации и доклади за резултата на комисията за отчетния период, е, че комисията работи много активно. Мисля, че съгласно закона и това, което беше заложено в този закон да се свърши, комисията успешно си е свършила работата. Поздравления към председателя и членовете на комисията. Това е лично мое мнение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Друг народен представител? Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване проект за Решение за приемане на Доклада за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за периода 20 декември 2009 г. – 20 юли 2010 г., съгласно предложението по доклада на Комисията за вътрешна сигурност и обществен ред.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.

Следва:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ВРЕМЕННОТО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ИКОНОМИЧЕСКО ПАРТНЬОРСТВО МЕЖДУ КОТ Д'ИВОАР, ОТ ЕДНА СТРАНА И ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ И НЕЙНИТЕ ДЪРЖАВИ-ЧЛЕНКИ, ОТ ДРУГА СТРАНА.
Постъпил е доклад от комисиите, на които е разпределен. Първо ще чуем доклада на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заповядайте, господин Добрев.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ:
„ДОКЛАД
по Законопроект за ратифициране на Временното споразумение за икономическо партньорство между Кот д'Ивоар, от една страна, и Европейската общност и нейните държави-членки, от друга страна, № 002-02-31, внесен от Министерския съвет на 30 юли 2010 г.
На свое редовно заседание, проведено на 8 септември 2010 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроекта за ратифициране на Временното споразумение за икономическо партньорство между Кот д'Ивоар, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна.
На заседанието присъстваха господин Иво Маринов – заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма, госпожа Галатея Коликова – държавен експерт в същото министерство, и господин Михаил Краваев от Министерство на външните работи. Законопроектът беше представен от заместник-министър Иво Маринов.
Временното споразумение за икономическо партньорство между Кот д'Ивоар и Европейската общност и нейните държави членки е част от процеса на договаряне, свързан с целите на споразуменията за икономическо партньорство, определени в Споразумението от Котону, и преговорните насоки за СИП с държавите от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн.
С това споразумение се цели да се позволи на Кот д'Ивоар да се ползва от подобрен достъп до пазара на Европейската общност като се избегнат сътресения в търговията между африканската държава и Европейската общност след изтичането на срока на действие на преходния търговски режим по Споразумението от Котону. Да се намали бедността, да се насърчи регионалната интеграция, икономическото сътрудничество и доброто управление на Западна Африка са други от целите на споразумението.
Проектът на Временно споразумение с Кот д'Ивоар е одобрен от Министерския съвет на 10 декември 2008 г. Държавите-членки на Европейския съюз като страни по споразумението следва да го ратифицират в съответствие с вътрешните си процедури.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 15 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 от Конституцията на Република България, Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Временното споразумение за икономическо партньорство между Кот д'Ивоар, от една страна, и Европейската общност и нейните държави-членки, от друга страна, внесен от Министерския съвет.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Следва да чуем доклада на Комисията по външна политика и отбрана.
Заповядайте, господин Тошев.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
„На свое редовно заседание, проведено на 1 септември 2010 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект.
Временното споразумение с Кот д'Ивоар е част от процеса на договаряне, свързан с целите на споразуменията за икономическо партньорство, определени в Споразумението от Котону, и преговорните насоки за споразуменията за икономическо партньорство с държавите от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн, приети от Съвета на 12 юни 2010 г. Споразумението е част от преговорите със страните от региона на Западна Африка, който включва Икономическата общност на Западна Африка и Мавритания. Документът е договорен през м. декември 2007 г. заедно с почти идентично споразумение с Гана. Двете споразумения целят да предотвратят влошаването на износа на тези страни за Европейския съюз след изтичането на търговските договорености на Споразумението от Котону. От друга страна, се осигурява допълнително време за договаряне на всеобхватно споразумение за икономическо партньорство, което да включва всички страни от Западна Африка и което да съдържа разпоредби относно търговията с услуги, инвестиции и правилата, свързани с търговия.
До приключването на преговорите за всеобхватно регионално споразумение за икономическо партньорство почти всички страни от региона на Западна Африка ще продължат да се ползват от безмитен достъп до пазарите на Европейския съюз по силата на преференциите в рамките на Инициативата „Всичко-освен оръжия” за най-слабо развитите страни. Само Нигерия, която не е сред най-слабо развитите страни, се ползва от Общата система за преференции на Европейската общност.
Държавите – членки на Европейския съюз, като страни по Споразумението, следва да го ратифицират в съответствие с вътрешните си процедури.
След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана единодушно прие следното становище:
Предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 от Конституцията на Република България, да ратифицира със закон Временното споразумение за икономическо партньорство между Кот д’Ивоар, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна.”
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Остана да чуем доклада на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Има думата народният представител Моника Панайотова.
ДОКЛАДЧИК МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
„СТАНОВИЩЕ
на Комисията по европейските въпроси и контрол на
европейските фондове
относно проект на Закон за ратифициране на
Временното споразумение за икономическо партньорство между Кот д’Ивоар, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна, № 002-02-31, внесен от Министерския съвет на 31 юли 2010 г.
Първо, на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 от Конституцията на Република България с настоящия законопроект се предлага на Народното събрание да ратифицира със закон гореспоменатото Временно споразумение за икономическо партньорство между Кот д’Ивоар, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга.
Второ, временното споразумение с Кот д’Ивоар е част от процеса на договаряне, свързан с целите на споразуменията за икономическо партньорство, определени в Споразумението от Котону, и преговорните насоки за Споразумението за икономическо партньорство с държавите от Африка, Карибския и Тихиокеанския басейн, приети от Съвета на 12 юли 2002 г.
Преговорите за сключване на споразумение за икономическо партньорство със страните от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн стартират през м. септември 2002 г. и са структурирани в шест региона. Споразумението с Кот д’Ивоар е част от преговорите със страните от региона на Западна Африка, който включва икономическата общност в Западна Африка и Мавритания. Временното споразумение с Кот д’Ивоар е договорено през м. декември 2007 г., заедно с почти идентично споразумение с Гана. Двете споразумения целят да предотвратят влошаването на износа на тези страни за Европейския съюз след изтичането на търговските договорености на Споразумението от Котону.
От друга страна, се осигурява допълнително време за договаряне на всеобхватно споразумение за икономическо партньорство, включващо всички страни от Западна Африка, както и разпоредби относно търговията с услуги, инвестиции и правила, свързани с търговия. Необходимо е да се спомене, че до приключването на преговорите за всеобхватното регионално споразумение почти всички страни от региона на Западна Африка ще продължат да се ползват от безмитен достъп до пазарите на Европейския съюз по силата на преференциите в рамките на Инициативата „Всичко освен оръжия” за най-слаборазвитите страни. Само Нигерия, която не е сред най-слаборазвитите страни, се ползва от общата система за преференции на Европейската общност.
Временното споразумение за икономическо партньорство между Кот д’Ивоар, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга, е структурирано в седем дяла, съдържащи разпоредби относно партньорството за развитие, търговия режим по отношение на стоките, услуги, инвестиции и правила, свързани с търговията, както и разпоредби, регламентиращи предотвратяването и уреждането на спорове.
Трето, целите на временното споразумение с Кот д’Ивоар са:
- да позволи на африканската държава да се ползва от подобрен достъп до пазара на Европейската общност в рамките на преговорите за сключване на споразумение за икономическо партньорство и едновременно с това да се избегнат сътресения в търговията между Кот д’Ивоар и Европейската общност след изтичане срока на действие на преходния търговски режим по Споразумението от Котону;
- да се изгради основата за договоряне на споразумение за икономическо партньорство, което да допринесе за намаляване на бедността, да насърчи регионалната интеграция, икономическото сътрудничество и доброто управление в Западна Африка и да подобри капацитета на региона в сферата на търговската политика и свързаните с нея въпроси;
- да насърчи хармоничната и постепенна интеграция на Западна Африка в световната икономика в съответствие с нейните политически решения и приоритети за развитие;
- да укрепи съществуващите връзки между страните по споразумението на основата на солидарността и взаимния интерес.
Четвърто, данните за стокообмена между България и Кот д’Ивоар са променливи, като тенденцията е за отрицателен търговски баланс. Вносът в България значително надвишава износа, като следва да се отбележи, че приблизително 98,5% от вноса на какаова маса и какаово масло през 2009 г. произтича от Кот д’Ивоар. Засилен е и вносът на каучук и кафе от същата държава. Водещи стоки в българския износ през 2009 г. са текстил и дрехи, желязо и стомана, стъклени изделия и обувки. По данни на Българската народна банка не са регистрирани български инвестиции в Кот д’Ивоар.
Пето, държавите – членки на Европейския съюз, са страни по временното споразумение и следва да го ратифицират в съответствие с вътрешните си процедури. В тази връзка Република България, като пълноправен член на Европейския съюз, е подписала споразумението, при условие за последваща ратификация, отчитайки, че приемането му е въпрос на смесена компетентност в рамките на Европейския съюз.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведено гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, след прието с единодушие предложение, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за ратифициране на Временното споразумение за икономическо партньорство между Кот д’Ивоар, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна, № 002-02-31, внесен от Министерския съвет на 30 юли 2010 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Панайотова.
Има ли желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Временното споразумение за икономическо партньорство между Кот д’Ивоар, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Господин Добрев, заповядайте за процедура.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Правя процедурно предложение за преминаване към второ гласуване на Законопроекта за ратифициране на Временното споразумение за икономическо партньорство между Кот д’Ивоар, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ:
„ЗАКОН
за ратифициране на Временното споразумение за
икономическо партньорство между Кот д’Ивоар, от една
страна, и Европейската общност и нейните държави членки,
от друга страна
Член единствен. Ратифицира Временното споразумение за икономическо партньорство между Кот д’Ивоар, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на второ гласуване обсъждания законопроект.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте за процедура, госпожо Цачева.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми колеги, вземам тази процедура, тъй като следващата сряда е 15 септември – първият учебен ден. Искам да споделя с вас, че обсъждахме на Председателски съвет идеята как да заседава Народното събрание идната сряда. До момента, най-общо казано, се обединихме около две групи предложения.
Първото е да няма пленарно заседание, тъй като всички народни представители са получили покани по избирателни райони от училища и културни институти, които на този ден откриват учебната година.
Имаше и второ предложение. Няма да скрия, че го направих аз – да има следобедно пленарно заседание от 14,00 ч. Но възражението, което получих в разговор с народни представители (а сега и в залата чувам), е, че няма да бъде възможно на народните представители от по-отдалечените от София райони да се върнат за 14,00 ч.
Като държа сметка за това какви са възможните законопроекти и проекти за решения, които ще бъдат включени в програмата за следващата пленарна седмица, както и за разписаната в чл. 73 възможност и правна норма, че организацията и дейността на Народното събрание се осъществяват въз основа на Конституцията и на правилник, приет от него, въз основа на която норма има изричен текст в нашия правилник, който казва, че по изключение Народното събрание може да променя времето, което ние сме предвидили за редовни заседания (това е чл. 38, ал. 2), предлагам да приемем решение на 15 септември 2010 г. да няма пленарно заседание по причини, че народните представители ще изпълняват задълженията си на такива по избирателни райони.
С оглед конкретните точки, които ще имаме за включване в дневен ред, по-късно ще предложа на 28 септември, вторник, да имаме извънредно заседание, но тъй като отсега не мога да посоча конкретните точки за дневния ред, преждевременно само ви информирам за това. Повтарям, ще бъде в съответствие с това какво имаме готово като подадени законопроекти от постоянните комисии.
В този смисъл моля да подкрепите предложението на 15 септември 2010 г. да няма пленарно заседание, което не означава, че това не е работен ден за народните представители. Ние просто ще бъдем по избирателните си райони. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване така направеното процедурно предложение.
Гласували 87 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.

Продължаваме с дебата по:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА.
От името на вносителите – госпожо Кирова, заповядайте.
ЙОАНА КИРОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! В последно време всички ставаме свидетели как по екраните се завъртат едни игри за големи – така наречените реалити шоу и реалити игри. Невинаги в тях виждаме само добро поведение, добро отношение и добри нрави. Не съм тук, пред вас, да давам оценка на този тип предавания, а да изостря вашето внимание за нещо, което е много по-сериозно – включването на деца в такъв тип реалити шоута.
Напоследък станахме свидетели, че в много такива се появиха и участваха и малки деца. Реакцията на обществото към това явление беше, меко казано, негативна.
Уважаеми колеги, ние всички сме граждани на тази държава. Много от нас сме родители, а други ще бъдат. Като такива не можем да останем настрани от обществената реакция, от това, че обществото реагира агресивно за това да бъдат включвани деца в този тип реалити формати.
Разликата при нас обаче е, че ние сме народни представители. Ние сме тук да отговаряме на очакванията на народа, да създаваме правилата, рамките и нормите, които могат да гарантират едно добро отношение на добра държава – правова и демократична.
Факт е, че от членовете на всички постоянни комисии, в които беше разглеждан този проблем, нуждата да се промени законът така, че да не се допускат деца в реалити шоу беше подкрепена почти единодушно. Това е добре, това е показател, че когато става въпрос за децата на България и за нашите деца, всички ние мислим в една посока – да ги защитим.
Вярно е, че според действащата нормативна уредба на Република България – това са Семейният кодекс, Наказателният, Законът за закрила на детето, Конституцията, родителите са тези, които отговарят за живота и здравето на децата си. Те полагат необходимите грижи за тях и вземат решения, които да не противоречат на техните интереси. Вярвам, че всеки родител, който е включил децата си в такъв тип шоу, е бил воден и ръководен от мотивите, че чрез съответните материални или финансови облаги ще подобри както своя живот, така и живота на своите деца.
Тук задаваме големия въпрос: каква е цената, която тези деца ще трябва да заплатят? Някак си като че ли това остава встрани от основната цел.
Всички знаем, че, възпитавайки децата си, много родители използват различни методи и похвати. За някои от тях е нормално физическото насилие – нещо, което отдавна е отречено от нормалните демократични и цивилизовани общества. Какво правят органите и институциите в такъв случай? Те реагират, те се намесват, опитват се и са длъжни, естествено, да защитят правата и интересите на тези деца – правото им на нормален и спокоен живот.
Казвам това, не за да говоря общи приказки, а за да обърна внимание, че за да се развива едно дете, всички знаем колко фина и колко тънка е неговата психика, колко те всъщност са чупливи и са нежни. Има много фактори в техния живот – не винаги трябва да са физически, нещо, което би довело до някакво трайно негативно въздействие относно тяхното развитие. Едно такова развитие с евентуално негативен ефект би било участието в едно реалити шоу – нещо, което измъква децата от естествената им нормална среда и ги поставя в центъра на една игра, едно тото, в което, за съжаление, нашите деца нямат място.
Оказа се, че няма изрична разпоредба, която да не позволява тези деца да бъдат вкарани в такъв тип шоу. Нашата цел е не само да търсим наказание, когато тези деца бъдат включени, а ние трябва да го предотвратим. Тяхното място, всички знаем, не е там.
Подбудите за недопускане на децата в такъв тип шоу се породиха от това, че СЕМ като регулативен орган в тази държава, който контролира и санкционира нередностите, които медийните оператори излъчват, има правомощия за нещата, които се показват само на екрана, но това не значи, че тези деца не са там, че те не попадат под нападките на недобри отношения, недобри нрави - много пъти виждат неща, които не е редно едно дете да види.
Единствено водени от желанието да защитим правата и интересите на нашите деца, предлагаме на вашето внимание настоящия законопроект и се надявам да го подкрепите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Кирова.
От името на останалия вносител има думата господин Стоичков.
ОГНЯН СТОИЧКОВ (Атака): Преди да взема отношение, правя процедурно предложение да удължим заседанието до приемането на тази точка, тъй като тя веднъж беше отложена. Така ще можем да приключим гласуването по тези два законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Едно обратно становище, господин Стоичков. Очакваме Барбара Щам – председател на Лантага на Бавария – официално посещение. Заместник-председателите имаме отношение. Притеснявам се дали това ще бъде възможно във времето.
Коректно е обаче да подложа на гласуване Вашето предложение.
Лично аз очаквам повече изказвания и мисля, че няма да успеем.
ОГНЯН СТОИЧКОВ: В такъв случай оттеглям моето процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви за разбирането.
ОГНЯН СТОИЧКОВ: В подкрепа на това, което каза колегата Кирова, действително в законодателството в момента има празнота. Тези реалити-предавания използват децата за комерсиални цели. Това е право на тези частни телевизии, но наше право като народни представители, а и като родители е да браним интересите на децата. В този дух е предложението на колегите от ГЕРБ. В този дух е и моето предложение. То е подкрепено от Министерството на културата, Министерството на труда и социалната политика и Държавната агенция за закрила на детето. Съмненията за цензура и противоречие с Конституцията считам за несъстоятелни. Дори и да има и най-малка неяснота в тази насока, аз съм готов между първо и второ четене да направя необходимите поправки.
Считам, че закон, който брани най-висшия интерес на детето, не може да противоречи на Конституцията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Стоичков.
Има ли народни представители, желаещи да се изкажат? Няма.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията с вносители Даниела Миткова, Йоана Кирова и Диан Червенкондев.
Моля, гласувайте.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията с вносител Огнян Стоичков.
Моля, гласувайте.
Гласували 75 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
За процедура има думата госпожа Шопова.
ВЕЛИЧКА ШОПОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедура за удължаване на максималния срок между първо и второ четене на двата законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията съгласно правилника. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване процедурното предложение за максимално удължаване между първо и второ гласуване на двата законопроекта, които ще бъдат в един общ Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията.
Моля, гласувайте.
Гласували 74 народни представители: за 73, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Съобщение за парламентарния контрол на 10 септември 2010 г., петък, начален час 9,00 ч.
Поради среща с председателя на Баварския Ландтаг госпожа Барбара Щам, министър-председателят на Република България Бойко Борисов ще може да отговаря след 10,30 ч. на въпрос от народния представител Янаки Стоилов.
Контролът ще започне с изслушване на заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов, който ще отговори на шест въпроса от народните представители Калина Крумова, Цвета Георгиева, Атанас Мерджанов – два въпроса и Антон Кутев – два въпроса.
Заместник министър-председателят и министър на финансите Симеон Дянков ще отговори на два въпроса от народните представители Иван Костов и Янаки Стоилов, а също така и на едно питане от народните представители Яне Янев, Тодор Великов и Емил Василев.
Министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов ще отговори на едно питане от народния представител Яне Янев.
Министърът на здравеопазването Анна-Мария Борисова ще отговори на три въпроса от народните представители Милена Христова и Мая Манолова – два въпроса, и на едно питане от народния представител Димитър Горов.
Министърът на културата Вежди Рашидов ще отговори на четири въпроса от народните представители Захари Георгиев и Петър Курумбашев – първи въпрос, Александър Радославов – втори въпрос; Анна Янева и Петър Курумбашев – трети въпрос, и Лютви Местан, Емел Етем и Четин Казак – четвърти въпрос.
Министърът на земеделието и горите Мирослав Найденов ще отговори на седем въпроса от народните представители Румен Петров и Спас Панчев – първи въпрос, Меглена Плугчиева – втори въпрос, Лъчезар Тошев – трети въпрос, Цветан Сичанов – четвърти въпрос, Михаил Миков – пети въпрос, Пенко Атанасов – два въпроса, и на две питания от народните представители Дарин Матов и Антон Кутев.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев ще отговори на три питания от народния представител Димчо Михалевски.
Министърът на правосъдието Маргарита Попова ще отговори на три въпроса от народните представители Михаил Миков, Милена Христова и Мая Манолова.
На основание чл. 83, ал. 3 и чл. 86, ал. 2 от Правилника отлагане на отговори със седем дни са поискали министърът на здравеопазването Анна-Мария Борисова – на два въпроса от народните представители Ваньо Шарков и Мая Манолова, и на въпрос с писмен отговор от народните представители Ваньо Шарков, Михаил Михайлов и Лъчезар Тошев.
Министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов – на питане от народния представител Емилия Масларова.
Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков – на въпрос от народния представител Корнелия Нинова.
Министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов на три въпроса: от народните представители Драгомир Стойнев – два въпроса, и Мая Манолова.
Министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов – на два въпроса с писмен отговор от народните представители Ваньо Шарков и Лъчезар Тошев, и на питане от народния представител Емилия Масларова.
На основание чл. 83, ал. 4 от Правилника поради отсъствието на народни представители по уважителни причини се отлагат отговорите на четири въпроса – от народните представители Четин Казак, Ваньо Шарков – два въпроса, и от Ивелин Николов към министъра на здравеопазването Анна-Мария Борисова.
Въпрос от народния представител Георги Андонов към министъра на правосъдието Маргарита Попова.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не могат да участват министърът на външните работи Николай Младенов и министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Александър Цветков.
В заседанието за парламентарен контрол поради ползване на полагаем годишен отпуск не може да участва министърът на околната среда и водите Нона Караджова.
Изтече пленарното време за днешния пленарен ден. Утре – начало на парламентарния контрол от 9,00 ч.
Закривам пленарното заседание. (Звъни)

(Закрито в 14,05 ч.)



Председател:

Цецка Цачева


Заместник-председател:

Анастас Анастасов


Секретари:

Пламен Нунев

Милена Христова