Председателствали: председателят Цецка Цачева, заместник-председателите Анастас Анастасов и Екатерина Михайлова

Секретари: Пламен Нунев и Милена Христова


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Декларация от името на Парламентарната група на Синята коалиция – народният представител Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги! Парламентарната група на Синята коалиция възразява срещу начина, по който започна разглеждането на Закона за бюджета на страната. Според този закон трябва да се внесе заедно с консолидираната бюджетна програма, от която да става ясно какъв е общият дефицит на Република България, изключително важен показател.
След внасянето на Законопроекта за бюджета, правителството в лицето на министър-председателя направи няколко дълбоки промени в политиката.
Първо, вдигайки осигурителните вноски вместо увеличаването на изискуемия стаж, което променя взаимоотношенията между Републиканския бюджет и бюджета на Държавното обществено осигуряване. Защото взаимоотношенията между тези два бюджета ще бъдат различни, при положение че бюджетът на Държавното обществено осигуряване реализира повече приходи.
Второ, беше подписано споразумение с Лекарския съюз, което аз няма да коментирам от друга гледна точка, освен от тази, че в следващата година се предвидиха допълнително 130 млн. лв., които трябва да бъдат платени през бюджета и през Касата. Тези 130 милиона не са разчетени в Републиканския бюджет, който ни е представен.
От тази гледна точка, гледането на Закона за бюджета не позволява народните представители да изработват отношение към най-важните политики на страната – тази на трудовата, социалната политика, пенсионното дело и тази за здравеопазването. Освен това в законите за бюджета на Държавното обществено осигуряване и на Националната здравноосигурителна каса е казано, че тези бюджети се приемат преди бюджета на страната или заедно, но заедно трябва и да влязат да се гледат.
От тази гледна точка, процедурата, която следва Народното събрание, е незаконна и аз се обръщам към председателя на Народното събрание да не санкционира неучастието на депутати от Синята коалиция в разглеждането на Закона за бюджета на страната, докато това не стане по предвидения от закона начин – да се внесат двата бюджета, да стане ясно каква политика прави правителството. Защото, ако се случат резултатите от нашите анализи, ще излезе, че правителството ще се появи в Народното събрание без консолидирани три бюджета, което е абсолютно невъзможно да бъде разглеждано, и да се изрази отношение по така представена финансова и бюджетна политика. Това е невъзможно да се прави от народните представители и в Народното събрание.
Разбира се, всичко е възможно, след като ГЕРБ управлява. Но това са изключително недобри прецеденти и една практика за нарушаване на правилата в това Народно събрание, което досега не се е случвало.
Затова, госпожо председател, моля, първо, ако имате желание, да реагирате по правилния начин, да спрете процедурите на гледане на бюджетите, ако не можете това, тоест да не санкционирате депутати от Синята коалиция, когато не участват в изработването на мнението на комисиите по предложения бюджет. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преминаваме към следващата точка от програмата ни за тази седмица:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС, вносители: Любен Корнезов – на 29 юни 2010; Искра Фидосова и група народни представители – на 15 юли 2010 г.; и Михаил Миков, Янаки Стоилов и Мая Манолова – на 22 юли 2010 г.
С доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае госпожа Фидосова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Правя процедурно предложение на основание чл. 39, ал. 2 от нашия правилник да бъде допусната в залата госпожа Даниела Машева – заместник-министър на правосъдието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме направеното процедурно предложение за допускане в залата.
Гласували 117 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Господин Миков, процедура.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз Ви моля да поканите министъра на правосъдието, защото виждам, че отсъства. Вчера тя беше тук – „мяу” не каза по внесения Законопроект за съдебната власт от другите вносители, освен по правителствения законопроект. Тя все пак е добре да изразява отношението на кабинета, и то министърът да го изрази. Чудесно е, че госпожа Машева е тук, защото освен експертната страна, особено на първо четене в законите има и някаква политика, има и някаква философия – понякога тя е на кабинета, когато е вносител, понякога кабинетът трябва да изрази някакво становище. И доколкото внесеният Наказателно-процесуален кодекс е пряко свързан с измененията в Закона за съдебната власт, създаването на извънредния съд, всичко това е предмет на отношение на кабинета. (Реплики.) Добре, вие го наричате специализиран, прощавайте.
Въпросът е, че не може да се гледат такива важни, базисни закони без министърът на правосъдието, поне. В други страни по такива въпроси идва премиерът. При нас нямаме такива високи очаквания! Той на вот не идва, та ще идва по законите!
Но нека поне министърът на правосъдието да дойде, за да заяви – има важни въпроси, има и законопроект на господин Корнезов – премиерът се е произнасял по него.
Моля Ви, да вземете някакви мерки, да поканите министъра на правосъдието. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Миков, това, което съм информирана, е, че министър Маргарита Попова днес е извън страната.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Тя няма цялата година да е извън страната. От юли месец я чакам да ми отговори на въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Фидосова, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА:
„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс,
№ 054-01-61, внесен от Искра Фидосова и група народни представители на 15 юли 2010 г.,
Законопроект за допълнение на НПК, № 054-01-57, внесен от народния представител Любен Корнезов на 29 юни 2010 г. и Законопроект за изменение и допълнение на НПК, № 054-01-63, внесен от народния представител Михаил Миков и група народни представители на 22 юли 2010 г.
Комисията по правни въпроси разгледа законопроектите на свои заседания, проведени на 23 юли и 1 септември 2010 г.
На заседанието на 23 юли 2010 г. присъстваха госпожа Маргарита Попова – министър на правосъдието, госпожа Даниела Машева – заместник-министър на правосъдието, господин Веселин Вучков – заместник-министър на вътрешните работи, госпожа Галина Тонева – заместник на главния прокурор, господин Константин Пенчев – председател на Върховния административен съд, от Висшия съдебен съвет – господин Петър Стоянов, Мая Кипринска, Цветанка Табанджова и Капка Костова, и Стефан Стойков – главен секретар на Гражданска лига за България.
Законопроектът за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, внесен от народния представител Искра Фидосова и група народни представители, беше представен от народния представител Анастас Анастасов. Той посочи, че предлаганите изменения в НПК са необходима последица от предложените промени в Закона за съдебната власт с цел създаване на специализирани съдебни органи. Тази специализация e логична стъпка в процеса на реформиране на съдебната система и е отговор на незадоволителните резултати в борбата срещу организираната престъпност и корупцията, отбелязани в докладите на Европейската комисия в рамките на Mеханизма за сътрудничество и оценка.
С предлаганите промени се урежда компетентността на Специализирания наказателен съд и на Апелативния специализиран наказателен съд. Специализираният наказателен съд ще е компетентен да разглежда дела като първа инстанция, образувани за престъпления против Републиката, квалифицираните състави на отвличане и противозаконно лишаване от свобода, задържането като заложник, трафик на хора, квалифицираните състави на изпиране на пари, образуването, ръководенето и участието в организирана престъпна група, както и за престъпления, извършени по поръчение на или в изпълнение на решение на организирана престъпна група. На него се предвижда да бъдат подсъдни делата за престъпленията длъжностно присвояване, измама, безстопанственост, съзнателно сключване на неизгодна сделка, изпиране на пари, престъпленията по служба по чл. 282-283а от НК и подкуп, когато са извършени от лица с имунитет, членове на Висшия съдебен съвет и на Инспектората към него, както и от ръководители на органите на съдебната власт и техните заместници, съдии, прокурори, следователи и лицата по чл. 19, ал. 2, т. 2 – 4, ал. 3 и 4 от Закона за администрацията.
Господин Анастасов подчерта, че предлаганите разпоредби, уреждащи категориите дела, подсъдни на специализирания наказателен съд, не са новост за наказателния процес, тъй като и сега действащият текст на чл. 35, ал. 3 от НПК предвижда, че на Софийския градски съд са подсъдни като първа инстанция делата за престъпления от общ характер, извършени от лица с имунитет или от членове на Министерския съвет. На базата на статистиката, предоставена от Софийския градски съд, очакванията са Специализираният наказателен съд да гледа около 250-300 дела годишно.
Втора инстанция за делата, разгледани от специализирания наказателен съд, се предвижда да бъде апелативният специализиран наказателен съд, а касационна инстанция – ВКС, което означава, че специализираните съдилища са част от съдебната система и по пътя на инстанционния контрол тяхната дейност ще се контролира от най-висшата съдебна инстанция.
С предлаганите промени към специализираните съдилища ще бъдат създадени и съответните прокуратури, като в състава на специализираната прокуратура ще има следствен отдел.
Господин Анастасов изрично посочи, че със законопроекта се въвеждат някои особени правила, но с тях не се ограничават правата на гражданите, защото те не променят същността на процедурите и не се отклоняват от основните принципи на наказателния процес.
Особените правила се изразяват в това, че:
1. по делата, подсъдни на специализираните съдилища, няма да участват частен обвинител и граждански ищец;
2. предвиждат се кратки срокове за вземане на решение и постановяване на процесуални актове – прокурорът упражнява правомощията си след приключване на разследването в 15-дневен срок, в същия срок трябва да се произнесе съдията-докладчик, а съдът да постанови присъдата или решението си, заедно с мотивите;
3. дава се приоритет на призоваването на участниците в процеса пред специализираните съдилища спрямо призоваването им пред други органи;
4. при неявяване без уважителни причини на свидетел или вещо лице, те ще се водят принудително за следващия заседателен ден, определен от съда;
За нуждите на разследването по дела, подсъдни на специализирания наказателен съд, исканията за разкриване на банковата тайна по Закона за кредитните институции и на данъчна и осигурителна информация по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс ще се правят от административния ръководител на специализираната апелативна прокуратура.
Законопроектът урежда и даването на разрешения за използване на специални разузнавателни средства по делата, подсъдни на Специализирания наказателен съд.
С преходните и заключителните разпоредби на законопроекта изрично са уредени въпросите за висящите към момента на влизане в сила на закона производства.
В заключение господин Анастасов изтъкна, че щетите от икономически престъпления за 2008 г. са в размер на около 1 млрд. лева, а за 2009 г. – около 800 млн. лева. В същото време малко на брой са приключилите с влезли в сила съдебни актове дела за такива престъпления. Това прави невъзможно и отнемането на имущество по Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност.
По представения законопроект се проведе дискусия, в която взеха участие членовете на комисията, министърът на правосъдието, заместник-министърът на вътрешните работи, заместник-главният прокурор, представителите на Висшия съдебен съвет и на Висшия адвокатски съвет, както и главният секретар на Гражданска лига за България.
В началото на дискусията народните представители Христо Бисеров, Четин Казак и Янаки Стоилов поставиха въпроса дали законопроектът е изпратен на Европейската комисия за демокрация чрез право и Венецианската комисия за становище и дали той не следва да бъде разгледан след получаването на това становище. В отговор госпожа Фидосова обясни, че законопроектът е изпратен за становище, но не е необходимо то да се изчака, за да се премине към обсъждане и няма пречка да бъде направено такова обсъждане.
Господин Миков направи няколко възражения срещу законопроекта. Според него създаването на специализиран съд, който правораздава по особени правила, противоречи на европейската практика. Териториалната му подсъдност също е решение чуждо на европейската и българската практика. Според него не са ясни критериите, по които е определена родовата подсъдност – как са избрани престъпленията, защо за някои от тях са включени само квалифицирани, а не и основни състави, не са отчетени особеностите и трудностите във връзка с престъпленията, извършени от организирана престъпна група.
Госпожа Емилия Недева – представител на Висшия адвокатски съвет, изложи своето становище като изтъкна, че с този законопроект се създава субектна подсъдност, че специализираният съд е насочен против лица, а не е съд за определени престъпления, което според нея го прави извънреден. Възражения изказа и по отношение на някои от особените правила, в частност тези за разпит на свидетел с тайна самоличност, тъй като не е предвидено незабавното запознаване на защитата с протокола от разпита; разпоредбата за разкриване на банкова тайна, защото остава неясна процедурата, по която ще се прави това, както и разпоредбата, която задължава съдът да произнесе присъдата си заедно с мотивите в 15-дневен срок.
Позицията на Министерство на вътрешните работи беше изразена от господин Вучков. Той посочи, че законопроектът е израз на специализацията на различните държавни органи в наказателното производство. Успехите на създадените вече специализирани структури в досъдебната фаза пораждат и обосновават идеята за провеждането на такива специализации и в съдебното производство. Такива препоръки има и в последните доклади на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и оценка. Господин Вучков изложи редица аргументи в защита на тезата, че предлаганият съд е именно специализиран, а не извънреден:
1. той се урежда от общите закони – ЗСВ и НПК и по отношение на него приложение намират общите наказателно-процесуални норми;
2. правата на участниците в производството пред специализирания съд, включително и тези на обвиняемия по нищо не се различават от правата на участниците в производството по общия ред;
3. няма разлики и по отношение на мерките за процесуална принуда;
4. еднакви са и доказателствените правила и процедури;
5. няма разлика и в структурата на съдебните заседания, които ще провеждат обикновените и специализираните съдилища;
6. присъдите и решенията на специализираните съдилища подлежат на контрол от ВКС, който преценява тяхната законосъобразност и правилност на базата на критериите, които са относими към всички присъди и решения, произнасяни от съдилищата в Република България.
Заместник-главният прокурор госпожа Тонева изрази категоричната подкрепа на Върховната касационна прокуратура за законопроекта. Тя посочи, че Европейската комисия препоръчва развитие на специализацията, започнала със създаването на съвместни екипи за разследване. Това развитие може да стане със създаването на специализирана прокуратура, а Конституцията изисква структурата на прокуратурата да е в съответствие с тази на съдилищата. Оттук и необходимостта от създаване на специализирани съдилища. Още повече, че в Доклада на Европейската комисия от миналата година се съдържа конкретна препоръка за формирането на специализирани звена за съдебно разглеждане на делата. Тази препоръка липсва в последния доклад, тъй като вече е било заявено намерение за създаването им. Според госпожа Тонева чл. 411а, ал. 2 не определя подсъдността на съда с оглед на субекта, а с оглед на определени видове престъпления, извършени от дадени лица, поради което не е противоконституционен.
Фактът, че специализираните съдилища ще разглеждат само 2% от делата не ги прави ненужни, защото е важно да се отчете какви са по значимост и тежест тези дела, как те засягат обществения интерес, как се извършва разследването по тях.
Народният представител Димитър Лазаров акцентира на това, че необходимостта от специализация на органите на досъдебното производство и съда се предопределя и от необходимостта от повишаване на тяхната квалификация, както и на качеството на разследване и разглеждане на делата. Това с особена сила важи за сложните от фактическа и правна страна икономически престъпления, пране на пари и др. Тази необходимост се доказва и от данните в Доклада на Висшия съдебен съвет за дейността на съдилищата през 2009 г., според който 42% от актовете на наказателните състави на окръжните съдилища са били отменени или изменени от Върховния касационния съд при средно 12 – 14% от актовете на окръжните и апелативните съдилища по граждански и търговски дела.
Народният представител Христо Бисеров изрази своето негативно отношение към специализирания съд, който счита за извънреден, тъй като е съд с оглед на лицата. Освен това според него чл. 411а, ал. 4-6 прекалено много разширяват компетентността на съда.
Госпожа Фидосова изрично подчерта, че всички дела, подсъдни на специализирания наказателен съд, ще се разглеждат по общите правила, че правата на обвиняемия са защитени по един и същи начин, когато делото е подсъдно на Софийския градски съд или на Специализирания съд, и в тази връзка е достатъчно да се направи справка с редакцията на сега действащата разпоредба на чл. 35, ал. 3 от НПК.
Госпожа Мая Манолова изрази опасение, че принципът за случайно разпределение на делата няма да се спазва в специализирания съд. Беше й отговорено от госпожа Фидосова, че това е общо правило, което важи за всички съдилища, включително и за специализирани, и няма отклонение от общите норми и правила. Становище по законопроекта изрази и господин Нотев, който посочи, че той е политически, тъй като е подкрепен от управляващата партия. Той заяви също, че Парламентарната група на Политическа партия „Атака” ще го подкрепи, но ще направи предложения за прецизиране на текстове между първо и второ четене. Изрази своето мнение за несъгласие по няколко от текстовете.
Господин Янаки Стоилов посочи, че предложеният законопроект съдържа твърде общи, уклончиви правила за подсъдността и други „еластични” текстове, които поставят много въпроси. Неприемлив според него е фактът, че прокуратурата чрез правната квалификация на деянието определя подсъдността на делото и обвиняемият не може да възрази срещу това. Според него съществуват сериозни съмнения доколко създаването на такъв съд е средство за решаване на натрупаните с годините проблеми с криминализацията на обществото и на съдебната власт. Според него остава и големият въпрос за доверието в такъв съд. Изрази убеждението си, че много хора ще останат недосегаеми за съда, поради което и поради другите изразени резерви той лично няма доверие в този съд и няма да го подкрепи.
Като вносител становище в подкрепа на законопроекта изрази и госпожа Фидосова. Тя подчерта, че за първи път в 41-то Народно събрание законопроект се внася от цялата Парламентарна група на ПП „ГЕРБ”, което е израз на ясна политическа позиция и воля за борба с корупцията и организираната престъпност. Тя отбеляза също, че макар и да няма писмено становище относно финансовата обезпеченост на законопроекта, от Министерството на финансите е изразена готовност за осигуряване на финансови средства за него, които ще бъдат разписани в проектобюджета.
В края на дискусията отношение по законопроекта взе и министърът на правосъдието. Госпожа Попова посочи, че е правилно да се мисли за създаване на специализиран съд, но трябва ясно да се дефинират целта, която се преследва с него, статутът му и престъпленията, които ще влязат в неговата компетентност. Като предпоставка за неговия успех вижда ясното очертаване и стесняване на кръга от престъпления, влизащи в неговата компетентност - прекаленото им разширяване и включването и на криминални, и на стопански престъпления би разводнило специализацията. Министър Попова подчерта, че за създаването на специализиран съд има политическо решение, което тя подкрепя. Счита, че създаването му е напълно възможно, но отправи няколко препоръки: да се обмисли отново статутът на съда и неговата компетентност, защото обединяването на криминалните и стопански престъпления много ще го натовари; да се преосмисли забраната за участие в производството пред съда на частен обвинител и на граждански ищец.
Законопроектът за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 054–01–57внесен от народния представител Любен Корнезов на 29.06.2010 г., бе разгледан на заседание на Комисията по правни въпроси, проведено на 1 септември 2010 г.
Законопроектът беше представен от господин Любен Корнезов.
С последната промяна на НПК със Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс бе отменен чл. 369а, в резултат на което съкратено съдебно следствие в производството пред първа инстанция бе допуснато за всички видове престъпления. Прилагането на този институт води до намаляване на наказанието на обвиняемия с една трета. Това обаче не е обществено оправдано при умишлено причиняване на смърт или тежка телесна повреда; при причиняване на смърт или тежка телесна повреда по непредпазливост, ако деянието е извършено в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества или техни аналози; за престъпления, извършени от или срещу съдия, съдебен заседател, прокурор, разследващ или полицейски орган при или по повод изпълнение на службата му; както и за престъпления по чл. 142, 142а, 159а - 159г, чл. 242, ал. 2 и чл. 354а, ал. 1 и 2 от Наказателния кодекс. С тези аргументи господин Корнезов предлага да се въведе в НПК разпоредба, с която да се изключи прилагането на съкратеното съдебно следствие за посочените по-горе престъпления.
В обсъждането на законопроекта взеха участие представителите на Висшия адвокатски съвет, Галина Тонева от Върховна касационна прокуратура, представител от Министерство на правосъдието, както и представители на Висшия съдебен съвет. Всички те с изключение на госпожа Радева от Висшия съдебен съвет се обединиха около становището, че законопроектът не следва да се приеме, защото той нарушава изискванията за справедлив процес, като позволява видът на приложимата процедура да се определя по предметен и субектен признак. Според госпожа Тонева чл. 58а от НК, допускащ намаляване на наказанието с една трета, дава достатъчно гаранции за налагането на справедливо наказание на извършителите на всички видове престъпления.
На противното мнение бе госпожа Радева, според която законопроектът е основателен и навременен и следва да бъде подкрепен, защото прилагането на чл. 58а от НК не удовлетворява общественото мнение.
Относно чл. 58а от НК становище изразиха и госпожа Недева и господин Шопов, според които има проблем с разбирането и тълкуването на текста.
В дискусията взеха участие и народните представители Димитър Лазаров и Михаил Миков.
На заседанието на Комисията по правни въпроси, проведено на 1 септември 2010 г., бе разгледан и Законопроектът за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 054-01-63,внесен от народния представител Михаил Миков и група народни представители на 22. 07. 2010 г.
От името на вносителите законопроектът бе представен от господин Янаки Стоилов. С него се цели постигане на по-голяма гъвкавост и бързина в досъдебната фаза на наказателния процес. Предлаганите изменения са в пет насоки:
1) относно бързото и незабавното производство – те да се провеждат винаги, когато са налице предпоставките за това, а в случаите когато въпреки наличните предпоставки се провежда разследване по общия ред, това да става с мотивирано прокурорско постановление, в което да се излагат основанията за неприлагането на бързо или незабавно производство; съдебното производство пред първата инстанция при тези диференцирани процедури да се провежда по общия ред, а не в изключително кратки срокове и без право на участие на пострадалия;
2) да бъде намален максималният срок на мярката за неотклонение задържане под стража в досъдебната фаза, тъй като той е много по-дълъг от срока на разследването и превръща мярката в предварително изтърпяване на наказание лишаване от свобода; съкращаването на сроковете ще дисциплинира прокуратурата и разследващите органи, ще гарантира правата на обвиняемите и ще предотврати евентуални осъждания на България от Съда по правата на човека в Страсбург;
3) да се въведат отново в НПК разпоредбите, които позволяват делото да се гледа от съда по искане на обвиняемия – това се налага с оглед осигуряване на разумен срок на наказателното производство по смисъла на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, гарантират се правата на обвиняемия, осигурява се по-голяма гъвкавост и приключване на делата в разумен срок;
4) да бъде въведен преклузивен срок за отмяна на необжалваното по съдебен ред постановление на прокурора за прекратяването на наказателното производство – така се защитават правата на гражданите и в по-голяма степен се гарантира правната сигурност;
5) да се предвиди участие на повереника като страна в процеса за по-пълна защита на правата на пострадалите в наказателното производство.
В обсъждането на законопроекта взеха участие членове на комисията, както и представители на институциите - госпожа Недева от Висшия адвокатски съвет, госпожа Тонева от Върховна касационна прокуратура, госпожа Меранзова от Министерство на правосъдието и господин Шопов от Висшия съдебен съвет.
Становището по законопроекта на Висшия адвокатски съвет бе изразено от госпожа Недева. Тя посочи, че Висшият адвокатски съвет подкрепя законопроекта с изключение на § 4, който предвижда повереника да бъде страна в съдебното производство. Според нея това е недопустимо, тъй като той няма самостоятелни права, за разлика от защитника, а упражнява правата на частния тъжител, частния обвинител, гражданския ищец и гражданския ответник. Позицията на Върховна касационна прокуратура бе изразена от госпожа Тонева. Тя възрази срещу голяма част от предложените текстове и изрази подкрепата си за няколко от тях. Според нея не е ясно как предлаганото в § 1 намаляване на максималния срок на мярката за неотклонение задържане под стража ще доведе до ускоряване на процеса, дали това ще има дисциплиниращ ефект и на базата на какво се преценява, че досегашните срокове са неадекватни, още повече като се има предвид, че тази мярка се взема и по всяко време може да бъде отменена от съда. Параграф 2 е неясен, не държи сметка за оперативното взаимодействие между прокуратурата и разследващите органи, няма отношение към бързината на досъдебното производство и качеството на събирания доказателствен материал. Относно § 4 подкрепи изразеното становище от госпожа Недева, че повереникът не може да бъде страна в процеса, а по отношение на § 6 и § 8 счита, че не е удачно да се променят сроковете в чл. 360 и 366 от НПК.
Господин Миков направи допълнителни разяснения относно § 1 и § 2. Той посочи, че задържането под стража има и финансова страна, за която също трябва да се държи сметка при определяне на максималната му продължителност. А предложението в § 2 указанията на прокурора да са само в писмена форма мотивира с наличието на случаи на разминаване между устните указания на прокурора и по-нататъшната му позиция в процеса, което затруднява разследващите органи, още повече че те не могат да възразяват на указанията на прокурора.
Госпожа Меранзова изрази позицията на Министерство на правосъдието, а именно че то не подкрепя законопроекта. Във връзка с повторното въвеждане на Глава 26 от НПК „Разглеждане на делото по искане на обвиняемия” предложи да се изчака решението на Конституционния съд. Категорично се противопостави на това повереникът да получи процесуалното положение на страна и отбеляза наличието на противоречие между предложението жалбата на обвиняемия в съдебната фаза на бързото и незабавното производство да се подава в общия срок, от една страна, и задължението на съда да се произнася в съкратени срокове, от друга страна. Счита, че е налице противоречие и между предлаганата редакция на чл. 197 и чл. 196, ал. 1, т. 1 от НПК.
Според народния представител Димитър Лазаров отмяната на Глава 26 от НПК няма отношение към постановяването на осъдителни решения срещу България от Съда в Страсбург. Той счита, че е прекалено да се изисква всички указания на прокурора до разследващите органи да са в писмена форма и на практика това ще затрудни процеса.
Госпожа Е. Михайлова заяви, че ще подкрепи законопроекта най-вече заради § 9, който предвижда връщането на Глава 26, защото тези разпоредби имат дисциплиниращ ефект, гарантират бърз процес и ограничават броя на делата пред Съда в Страсбург. При първоначалното им приемане те са били подкрепени от Европейската комисия и от Венецианската комисия, проработили са и са доказали положителния си ефект, на което се дължи и добрата статистика в момента.
Народният представител Анастасов направи редица възражения по законопроекта. Според него промяната в сроковете на мярката задържане под стража е ненужна, практически е невъзможно да се контролира дали прокурорът дава указания само в писмена форма, поради което е ненужно и изменението на чл. 197, възможността за възобновявяне на прекратеното от прокурора наказателно производство трябва да се ограничава само от изтеклата погасителна давност, а не и от допълнителни по-кратки срокове, затова няма да подкрепи и предложения § 3. Не смята за нужно и правилно да се върне в НПК, Глава 26 и не счита, че тя играе ролята на бариера пред осъдителни решения срещу България по Европейската конвенция за правата на човека.
Госпожа Колева изтъкна, че не може да има вечен обвиняем, затова тя ще подкрепи § 9 и повторното въвеждане на Глава 26 от НПК.
Господин Нотев заяви позицията на Парламентарната група на партия „Атака”, а именно, че те ще подкрепят законопроекта, защото считат че Глава 26 трябва да бъде въведена отново, а и останалите текстове са разумни и се вписват във философията на НПК.
След проведеното обсъждане и гласуване с 12 гласа „за”, без „против” и 12 гласа „въздържал се” Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс № 054-01-63.
След проведеното обсъждане и гласуване, с 6 гласа „за”, 5 гласа „против” и 13 гласа „въздържал се” Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс № 054-01-57,внесен от Любен Корнезов. След проведеното обсъждане и гласуване с 14 гласа „за”, 10 гласа „против” и без „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 054-01-61, внесен от Искра Фидосова и група народни представители.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, госпожо Фидосова.
Заповядайте за процедура.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги народни представители! Вземам думата за процедурен въпрос по начина на водене, тъй като и вчера, и днес бяхме запознати със становище на Правната комисия, което надхвърли 20 минути. Вчера докладът на комисията беше 21 минути, днес е 27 минути, което не е становище на комисията по съществото на закона, а просто преразказване и прочитане на стенографския протокол.
Моля Ви да вземете необходимите мерки и да направите бележка на председателката на Правната комисия, ако това не е възможно, нека да сверят часовника си по останалите комисии. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Мерджанов.
Все пак, бяха три законопроекта и това е докладът. Може би председателите на комисии трябва да преценяват доколко всичко това трябва да бъде изчитано в залата, защото в крайна сметка е важно становището на комисията и основните акценти.
Имат думата вносителите на трите законопроекта. Кой желае да вземе думата?
Има думата народният представител Любен Корнезов да представи своя законопроект, който е първи по ред. Заповядайте, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОНРЕЗОВ (КБ): Госпожо председател, уважаеми народни представители! Законопроектът, който съм ви предложил, касае така нареченото съкратено производство.
Още тук - в началото, трябва да отбележа пред вас, че както преди, и сега съм против съкратеното производство като институт на наказателния процес и против споразумението, което съществува пак в наказателния процес. Не може прокурорът заедно с подсъдимия да се споразумяват, да сключват договор, включително и зад гърба на пострадалия. Но това е по-големият проблем, който не можем да решим днес.
Що се касае до съкратеното производство, то така или иначе съществува. Преди последната промяна, ще ми позволите да прочета чл. 369а: „Съкратеното следствие не се допуска при умишлено причиняване на смърт - значи, умишлено престъпление, убийство - тежка телесна повреда или действие в пияно състояние.”
Следователно проблемът на съкратеното производство, което не е нищо друго освен една привилегия (шум и реплики), точно така, привилегия за престъпника, за обвиняемия, за подсъдимия, ако той признае определени факти, е, няма да се разпитват свидетели и ще му се наложи по-леко наказание. Преди това по-леко наказание беше чл. 55, тоест под минимума, определен в закона. Примерно, ако наказанието е от една до пет години, съдът, ще не ще, трябва да му наложи наказание под една година. Защо? - защото е поискано съкратено производство.
Имаше все пак обаче чл. 369с, но не за всички престъпления, не може за убийства, за тежки телесни повреди, за пияно състояние да има съкратено производство, независимо дали признава или не. Това беше до последната промяна.
След това, уважаеми народни представители, Министерският съвет внесе Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. И Министерският съвет, с подписа на министър-председателя, предлага още повече да бъде стеснено приложното поле на съкратеното производство пак относно убийствата, телесната повреда, пак отново за пияното състояние или употреба на наркотични вещества, защото може да има пияно състояние и за непредпазливи престъпления - една катастрофа. Напил се, пребил хората. Може да не е убийство даже, може да ги е осакатил. За тези престъпления да няма съкратено производство. За тези престъпления да няма привилегия за подсъдимия. Това е предложението на Министерския съвет, което практически и де факто аз преповтарям в моя законопроект.
Неведоми са пътищата Божии. Как се стигна до това, че нашият парламент отмени чл. 369а, който означава, че за всички видове престъпления – моля, обърнете внимание – за всички, включително и за убийците, включително и за изнасилвачите, включително за престъпниците, които отвличат български граждани и ги малтретират – и за тях съкратено производство. Само че имало по чл. 58 някаква юридическа измишльотина – така е, госпожо Фидосова – ще му намалим наказанието с една трета. Тоест, ако му е определено наказание девет години, щом иска съкратено производство, нямало нищо да направи, ще му се сложат шест. Или това е съкратеното производство.
Можем ли да допуснем една такава несправедливост? Житейска несправедливост. Разбира се, аз тук ще ви призная, че конкретният повод да напиша този законопроект, в който нищо друго не съм направил освен това, което е направил Министерският съвет, са черните забрадки на майките, чиито деца са убити. Те не са един и двама. И инициативата на в. „24 часа”. С някои от тях съм се срещал даже и преди два дни. Те поискаха среща с мен. Вижте им черните забрадки и кажете, че има справедливост.
Но, уважаеми народни представители, има мистификация. Ето, аз съм вземал три екземпляра от стенографския протокол при приемането на този прословут чл. 369а или отпадането му. Тоест, съкратено производство за всички престъпници. Уж се борим срещу престъпността. Ето стенографския протокол от 25 март 2010 г. 9,02 ч. Какво правим? Председателят на нашата Правна комисия докладва § 57 всъщност текстът за специалното производство. И има два варианта - този по вносител, тоест на Министерския съвет, Министерският съвет е вносител, и предложение на комисията. Груба грешка е, че не се прочита текстът на Министерския съвет, а се преминава направо към гласуване. Груба грешка. Но по-малката беда бих казал. Председателят, който е ръководил тогава заседанието, цитирам: „Уважаеми народни представители, моля гласувайте § 57 по вно-си-тел”. По вно-си-тел, по вно-си-тел! Тоест - Министерският съвет. По вносител! (Реплика от народния представител Искра Фидосова.) Не ми приказвайте, че ще прочета и Вие какво сте приказвали на Правната комисия, защото Вие сте объркали цялата работа. По вносител! Тоест, поставя се на гласуване това, което иска Министерският съвет.
И 77 народни представители, доверявайки се, че гласуват това, което Министерският съвет е искал, гласуват „за”. Седемдесет и седем - мога да ви ги прочета поименно: 71 от ГЕРБ, 3 от „Атака”, 3 от Синята коалиция, която не виждам. Приема се, разбирате ли, ограничаване на съкратеното производство. Изведнъж обаче, уважаеми народни представители, заравяйки се в нещата, Любен Корнезов открива, че в бр. 32 от 27 април 2010 г., вместо в “Държавен вестник” да се публикува това, което сме гласували тук, изведнъж пише: „чл. 369а се отменя”. Такова нещо българският парламент не е гласувал.
Не искам да бъда подозрителен. При мен се поставя въпросът или пред Конституционния съд, който безспорно ще отмени този параграф, защото той не е гласуван, или да предложа ние, народните представители, тук да си оправим батака, който сме забъркали. И затова, уважаеми народни представители, гласувайте това, което ви предлагам, което ние практически сме гласували, и което Министерският съвет е предложил. Не може убийци да се ползват със съкратеното производство. Който е извършил престъпление, да си носи отговорността и там, където му е мястото. Привилегии - никому!
Затова ви призовавам и от тази трибуна, уважаеми народни представители, подкрепете този законопроект, за да измием срама от челото си. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От името на вносителите на законопроекта от госпожа Фидосова и група народни представители, заповядайте, господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предложените промени на Наказателно-процесуалния кодекс са необходима последица от измененията на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, който ние вчера гласувахме, а именно за създаване на специализирани съдилища. Вчера при дебатите, които касаеха специализирания съд, при изказванията беше засегната и темата за измененията в Наказателно-процесуалния кодекс, поради което аз ще бъде относително кратък в излагането на мотивите. Те вчера донякъде бяха изложени.
Създаването на специализирани съдилища е логична стъпка в процеса на реформиране на съдебната система, което е предвидено като задача в стратегията за продължаване на реформата на съдебната система в условията на пълноправно членство в Европейския съюз. Предложението за създаване на тези специализирани органи, защото става въпрос не само за съдилища, става въпрос и за прокуратура, и за разследващи органи в досъдебното производство, е в отговор на неколкократно посочваните незадоволителни резултати в борбата срещу организираната престъпност и корупцията, отбелязани в докладите на Европейската комисия в рамките на механизма на сътрудничество и оценка.
От друга страна, престъпленията, извършени от организирани престъпни групи, се характеризират с изключително висока степен на обществена опасност и имат негативни последици за обществото, за българската държава и за нейния имидж в Европейския съюз.
С предлаганите промени в Наказателно-процесуалния кодекс се урежда компетентността на този Специализиран наказателен съд, като първа инстанция и на Апелативния специализиран наказателен съд. Той ще е компетентен като първа инстанция да разглежда делата, образувани за престъпления против републиката, квалифицираните състави за отвличане и противозаконно лишаване от свобода, задържането като заложник, трафик на хора, квалифицираните състави за изпиране на пари по чл. 253, ал. 3 и 5 от НПК, образуването, ръководенето и участието в организирана престъпна група, както и за престъпления, извършени по поръчение на или в изпълнение на решение на организирана престъпна група.
На Специализирания наказателен съд ще бъдат подсъдни и делата за длъжностно присвояване, измама, безстопанственост, съзнателно сключване на неизгодна сделка, изпиране на пари и престъпленията по чл. 254а, 254б, престъпления по служба по чл. 282 и престъпленията, касаещи подкупа, когато са извършени от лица с имунитет, членове на Висшия съдебен съвет, Инспектората към него, ръководители на органите на съдебната власт и техните заместници, съдии, прокурори, следователи, лица по чл. 19, ал. 2, т. 2-4, ал. 3 и ал. 4 от Закона за администрацията, както и за тези престъпления, които споменах, наречени с гражданския термин корупционни, извършени от заместник-министри и главни секретари на министерствата.
Този подход не е новост, тъй като в сега действащият чл. 35, ал. 3 на НПК се предвижда за престъпленията, извършени от лица с имунитет и министри да бъдат подсъдни на Софийски градски съд, без значение от характера на самото деяние, докато тук ние ограничаваме този подход спрямо тези лица, извършили тези престъпления, които са посочени, или съмнителните престъпления - подкуп, или престъпленията, свързани с корупция.
Пред така определената материална подсъдност на този съд се очаква той да разглежда около 250-300 дела годишно. Тази прогноза е на базата на делата, които, ако сега се разглеждат в Софийски градски съд, защото основно в момента тези дела и престъпления се извършват в обхвата на подсъдността на Софийския градски съд. Предвидено е като втора инстанция за разглеждане на делата да бъде Апелативния специализиран наказателен съд, а касационната инстанция да си бъде Върховният касационен съд. Това означава, че специализираните съдилища са част от съдебната система в страната и по пътя на институционния контрол тяхната дейност се контролира по общия ред от най-висшата съдебна инстанция. Върховният касационен съд решава споровете за подсъдност, както и исканията за възобновяване на наказателни дела, подсъдни на специализираните съдилища. Съответно към тези съдилища ще бъдат създадени и специализирани прокуратури и съответният следствен отдел, като разследващи органи ще бъдат следователите от този следствен отдел. Ще се прилагат същите процесуални правила, както и общи правила за съдилищата, което всъщност е основанието да говорим, че това е специализиран съд, а не извънреден съд.
Има някои малко по-особени правила. Те не променят и не се отклоняват от основните принципи на наказателния процес, нито ограничават правата на гражданите.
Тук е мястото да кажа, че ние сме на първо четене. При разглеждането в Правна комисия на първо четене на изменението на Наказателно-процесуалния кодекс, касаещ създаването и обхвата на Специализирания съд, се чуха и други становища, но между първо и второ четене няма достатъчно време да съобразим тези предложения.
Особените правила се изразяват в това, че е предвидено да не участват частен обвинител и граждански ищец. Това не е нов подход в нашия наказателен процес, защото тези субекти не участват и при бързото и незабавното производство, а частният обвинител не участва по делата за непълнолетни.
За пострадалия обаче остава възможността да защити своите права и законни интереси по гражданско-правен ред. Предвиждат се кратки срокове за вземане на решения и постановяване на процесуалните актове. Прокурорът упражнява правомощията си след приключване на разследването в 15-дневен срок, какъвто е и срокът, в който съдията-докладчик трябва да упражни правомощията си и съдът да постанови присъда.
Предвидено е да бъде даден приоритет на призоваването на участниците в процеса и осигуряването при специализираните съдилища спрямо другите органи и при неявяване по неуважителни причини на свидетел или вещо лице те ще се водят принудително за следващо заседание на следващия ден. Защо е предвидено всичко това? Всички ние сме свидетели в тези години на преход, когато тези дела, които са с висок обществен интерес, да се разглеждат в продължение на години – една, две, три, с по 40, по 50, по 60 заседания. И една от причините за отлагането на тези дела и гледането им в един нормален и разумен срок и отлагането им е поради неявяване по една или друга причина на свидетели или на други участници в процеса. Тъй като тези дела наистина са с висока степен на обществена опасност, тъй като тези дела предизвикват основателните критики от Европейската комисия и от европейските институции за бавното им разглеждане е предвиден този ред за едно по-бързо разглеждане, като в рамките на закона се осигурява участието на тези свидетели, за да може да бъдат те призовани на другия ден и да може да продължи делото.
Естествено е разрешението за ползване на специални разузнавателни средства, когато касае тази подсъдност, да бъде давано от председателя на специализирания наказателен съд или изрично упълномощен от него заместник.
Очакваният резултат от създаването на специализираните органи е осъществяване на качествено правораздаване по най-тежките дела в разумни срокове при пълно съблюдаване на принципите на наказателния процес и правата на гражданите. По този начин в най-пълна степен ще бъдат защитени интересите както на участниците в конкретното производство, така и на цялото общество и на българската държава. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Лазаров.
Третият законопроект е с вносители Михаил Миков и група народни представители.
Господин Янаки Стоилов, заповядайте от името на вносителите.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Законопроектът, който предлагаме, има за цел да подобри общото наказателно правосъдие. За разлика от предишния законопроект, той не търси някакви други пътища за противодействие на престъпността. В него няма никакви елементи на извънредност и засяга основно четири групи въпроси. За какво накратко става дума? Насочили сме усилията си към това да се подобри досъдебното производство и по-специално да се постигне съответствие между обстоятелствата, които са налице и формата, в която се провежда предварителното производство. Да се създадат допълнителни гаранции за правата на гражданите в хода на процеса и също да се подчертае решаващата роля на съда.
Това се изразява, на първо място, в предложението за прилагане на бързото и незабавното производство. Поне юристите знаят, че това са институти, които бяха установени с новия Наказателно-процесуален кодекс и в него са посочени случаите, когато тези съкратени форми на досъдебното производство трябва да бъдат прилагани. Въпреки това обаче практиката сочи, че те се използват много по-рядко, отколкото случаите, които позволяват това. Затова с цел да се ускори наказателният процес във фазата на предварителното производство и да се постигне процесуална икономия, и не на последно място да се дисциплинират разследващите органи, ние предлагаме прокурорите задължително да провеждат бързо или незабавно производство винаги, когато са налице посочените в закона предпоставки за това. Ако все пак има случай, когато, въпреки наличните предпоставки, трябва да се премине към разследване по общия ред, това да става с мотивирано прокурорско постановление, в което да се посочват конкретно мотивите за невъзможността да се приложи бързото или незабавното производство.
Освен това бързото и незабавното производство трябва да бъдат използвани почти изключително в досъдебната фаза и не виждаме основания заради тяхното използване по-късно в съдебния процес да се въвеждат по-кратки срокове за обжалване на първоинстанционните актове през въззивната инстанция.
Казано илюстративно, когато е известен извършителят на престъплението, когато са налице достатъчно доказателства още с първоначалните действия, няма пречка да се отиде към тези съкратени процедури и делото да се придвижи до съда за неговото окончателно разглеждане. Това са случаи, които са относително по-лесни за разследване, или по които е по-лесно и възможно по-бързо да се съберат доказателствата.
Втората група предложения се отнасят до известно съкращаване на срока, на продължителността на мярката за неотклонение „задържане под стража” в досъдебното производство. Знаете, че общият срок на досъдебното производство е два месеца, разбира се, с възможности за неговото удължаване. Но този срок, съпоставен с максималната продължителност на мярката за неотклонение, е крайно несъответен, защото тя може да бъде до две години за тежките престъпления и една година за останалите, поради което ние предлагаме и в двата случая нейното намаляване с по една четвърт. Така че в единия случай тя да бъде сведена като максимална продължителност до 8 месеца, а в тежки – до година и шест месеца.
Третото предложение е за възстановяване на отменените разпоредби в Глава двадесет и шеста на Наказателно-процесуалния кодекс - за възможността на обвиняемия да иска неговото дело да бъде внесено и разгледано от съда. Сега, след произнасянето на Конституционния съд, който сметна, че тези изменения не са противоконституционни, въпросът се пренася в полето на законодателната целесъобразност.
Смятаме, че действието на този институт за годините, в които той се прилагаше, даде повече добри резултати, отколкото слабости. Единственото възражение, което може да се направи срещу него, е за това, че в някои случаи самите органи на предварителното производство могат да не изпълнят задълженията, които законът им вменява, и така те да съдействат някои от обвиняемите да избегнат наказателната отговорност.
В този случай обаче ние трябва да предпоставяме принципната добросъвестност на органите, които действат от името на държавата, и да се прилагат неотклонно дисциплинарните, ако има основание, и по-тежки мерки на принуда към лица, които не са изпълнили своите служебни задължения.
Забележете, дадени са две години за тежките престъпления и една година за останалите след повдигане на обвинението. Но преди това в повечето случаи се извършват предварителни проверки, които траят месеци. Образува се наказателно производство – също в много случаи първоначално срещу неизвестен извършител, а обвинението се повдига на по-късна фаза в хода на процеса.
Следователно ако органите на предварителното производство са компетентни, добросъвестни и енергични в своите действия, те имат на разположение не месеци, а дори години, за да извършат цялата тази дейност по събирането на доказателства. И след като са изминали тези абсолютни срокове, трябва да има възможност обвиняемият да постави въпроса пред съда – той да прецени дали това е достатъчно, за да бъде осъден или не.
Всичко друго рискува да превърне предварителното производство по-скоро във форма на натиск, а не на ефективно събиране на доказателства и търсене на реално възмездие от извършителите на престъпления. Затова ние предлагаме отново този институт да бъде възстановен.
Последната група предложения са за по-големи възможности за участие на пострадалия от престъплението в наказателния процес. Ние имахме редица запитвания, включително писма от граждани, които отправяха към нас препоръки, дори упреци, че в предишните редакции на закона не сме дали достатъчно възможности на потърпевшите от престъпления да бъдат пълноправни участници в наказателния процес.
Затова смятаме, че качеството страна в съдебната фаза на процеса дава най-пълни гаранции за упражняването на всички предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс права и наред с подсъдимия и неговия защитник, ние прибавяме в тази категория частния обвинител – граждански ищец и ответник, за да могат те в по-голяма степен да упражняват своите права в съдебната фаза на процеса.
В заключение искам да ви обърна внимание, че в комисията тези наши предложения бяха подкрепени в една или в друга степен от всички народни представители, които се изказаха по законопроекта. Това личи от гласуването, защото там вотът се раздели наравно и това попречи законопроектът да премине с положително становище.
Затова апелирам към вашето внимание за тези изменения, които да бъдат присъединени към законопроектите, които се разглеждат. Но ако все пак решите да ги отхвърлите, по този начин вие ще ни разграничите още по-категорично от този извънредно специализиран съд, който предлагате с другите промени в Наказателно-процесуалния кодекс. Ние смятаме, че това са въпроси, които заслужават сериозно внимание и които днес или в бъдеще, поне в една своя част, ще намерят своето положително решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Стоилов.
Дебатът е открит.
Моля народните представители, които желаят да вземат отношение по обсъжданите три законопроекта, да дадат заявка за това.
Господин Корнезов първи поиска думата.
Заповядайте, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Ще се спра само на Законопроекта за изменение и допълнение на НПК, внесен от госпожа Фидосова и група народни представители.
Този Законопроект за Наказателно-процесуален кодекс, категорично пред вас го заявявам, в този му вид е противоконституционен. И то не само е противоконституционен, но той е вреден за всяка една правова държава, каквато ние уж се мъчим да направим. Този законопроект не е нищо друго, освен създаването на един извънреден съд, само че казано – специализиран.
Ще ви прочета това, което вие знаете – чл. 119, ал. 3 от българската Конституция: „Извънредни съдилища не се допускат”.
Сега въпросът е: извънреден ли е или е специализиран, или, както Янаки Стоилов го казва, извънредно специализиран?
Кои са аргументите, че този законопроект е противоконституционен, защото е извънреден? Ще ви посоча седем, макар че бих могъл и много повече. И вреден.
Първо, от политическа гледна точка, уважаеми народни представители от ГЕРБ, които сте се подписали под този законопроект. Предполагам, че познавате вашата програма - никъде във вашата програ-а-ма няма и дума за създаването на такъв съд. Както искате, така го кръстете като име.
Второ, имаме ли стратегия на Министерството на правосъдието относно съдебната реформа? Да. И тази стратегия е оценена, и то високо, от Европейската комисия в Доклада от 10 юли т.г. В тази стратегия няма и ду-у-ма за създаването на такъв законопроект! Ето тук е заместник-министърът, да дойде да каже, макар че министъра го няма. В тяхната стратегия има ли такъв? Няма.
Трето, няма становище на Венецианската комисия, въпреки Резолюция № 1730, приета на 30 април т.г. Ама ние сме изпратили. Какво сме изпратили? Аз не знам. Ама и да сме изпратили, нямаме становище на Венецианската комисия, а то е задължително, бих казал, изискване!
Прочетете Резолюция 1730, госпожо Фидосова. Аз не знам какво сте изпратили. Какво сте изпратили? Дайте да го видя.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Това, което сме внесли.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И да сте го изпратили, чакайте, дайте становището!
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Има го на сайта на Венецианската комисия.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: То ще бъде отрицателно, разбира се - ако сте изпратили това, което сте написали, а не поправката, която смятате да направите.
В мотивите на законопроекта, уважаеми народни представители, няма и дума за това кое налага създаването на такъв извънреден съд. Колко дела ще разглежда той? Колко ще бъде натоварен? Да оставим настрана и това, че няма и дума за финансовото обезпечаване, което пък е задължение, изрично казано в чл. 66 от нашия правилник.
И аз не знам, госпожо председател, как можете да допускате да се разглеждат такива законопроекти, които не отговарят на изискванията на нашия правилник?
Но, да оставим настрана финансовата страна на въпроса. Аз ще ви кажа колко дела ще се гледат от тези, които сега се предвижда да бъдат гледани от този съд в процентно отношение: 2007 г. – 2,33%, 2008 г. – 1,95%, 2009 г. – 1,82%, тоест под 2% от осъдените лица! От осъдените лица! (Реплики.)
От 100%! Щом е процент не знаете ли, че се изчислява? Вие поне сте от Ямбол (обръща се към заместник-председателя Анастас Анастасов), знам ще можете да ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля Ви! Не се репликирайте без да Ви е дадена думата!
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Под 2%, безспорно е това! Вижте статистиката по делата, които вие предвиждате – чл. 411, ал. 1.
И какво предвиждате за тези 2%? – Създаване на два съда, и то в София – първоинстанционен, второинстанционен. Това се предвижда.
Когато говорим за извънреден или специален съд, или специализиран - има, може да се създават специализирани съдилища. Да, само че специализиран съд – това означава по предмет, по материя. По материя! Особено в областта на гражданското право, защото в гражданското право има облигационно, вещно, наследствено, трудово и т.н., и т.н. И едно ГПК отгоре! И е възможно, друг е въпросът дали е целесъобразно, примерно, да се създаде един брачен съд. Така ли е? Или един трудов съд? Да, възможно е. Друг е въпросът, че в нашите условия не е целесъобразно. Тогава е специализиран.
А ако е в наказателното право, уважаеми народни представители – обръщам се към тези, които не са юристи, в наказателното право има два закона. Не е както в гражданското право – стотици. Два закона. Господин Миков е пеналист. Той поне горе-долу ги разбира. Има Наказателен кодекс, има и Наказателно-процесуален кодекс. Нищо друго няма!
Е, ха, създайте специализиран съд?! Е, долу-горе може да се каже – организирана престъпност. Пък що е организирана престъпност – дайте й дефиниция!
Или пък за престъпления по служба – чл. 282. Добре, може тогава да е специализиран.
Такъв съд ли ни се предлага, уважаеми народни представители? Не, разбира се. Предлага ни се типичен извънреден съд. Защо?
Първо, чл. 411а, ал. 1 е един тюрлю-гювеч. Извинявайте за небългарската дума, но вие много добре ме разбирате. В него има ал. 1 – криминални престъпления. Има ли? Има! Има ли стопански престъпления? Има!
И обърнете внимание, че даже има и основен текст за престъпления против Република България! Това е чл. 95 – до 108. И него сте го сложили вътре. Но къде е предметът? Къде е?
Даже нещо повече, уважаеми народни представители, в тази прословута ал. 1 вие не сте посочили основния текст. Основният текст – вижте чл. 142, за т. нар. отвличания. Отвличат хората, искат откупи и т.н., но основният текст е изпълнителното деяние, формата на вреда и целият елемент на едно престъпление, да не ви изнасям лекция тук. Него текст го няма. Дават квалифицираният състав, Янаки! (Обръща се към народния представител Янаки Стоилов.) То, квалифицираният състав е основният текст плюс още някакъв друг елемент. Къде ви е предметът?
Но големият гвоздей в цялата работа е във втората алинея. Втората алинея? Втората алинея, уважаеми народни представители, никой не я е цитирал тук, казва: На специализирания съд са подсъдни дела по еди-кои си членове от Наказателния кодекс, извършени от лица с и-му-ни-тет! Тоест, ние, президентът, конституционните съдии. Те са с имунитет. И оттам-нататък – опа! – съдебната власт, членовете на Висшия съдебен съвет – на тоз съд! Инспекторатът – на тоз извънреден съд са подсъдни. Всички ръководители на органите на съда – и председатели, и прокурори – хоп, на този специализиран съд!
Е, защо го правите това? Ами, това е съд – съд „ин туиту персоне”! Това не е по предмет, а е затова защото определено лице заема определена длъжност.
Знам защо го правите – защото вие създавате и искате да създадете този съд, и този съд да съди бившите министри от тройната коалиция, нищо повече. Нищо повече, и това е извънредният съд!
Или отхвърлете целия законопроект, или го приемете така – с втората алинея, а пък ще се разправяме някъде другаде. Не заплашвам никого. Казвам, че е противоконституционно. Как може така да се създава за определена персона – определен съд?
Значи, какво се получава? Ако си с имунитет или бивш имунитет – министър, не, разбира се, бивш, и си извършил дадено престъпление, ще те съди извънредния съд. За същото престъпление, извършено обаче, ако не си бил министър, ще те съди обикновения съд. Не е ли това извънреден съд? Помислете! Ами, извънреден е, разбира се! (Шум и реплики.) О, Боже Господи!
Второ или трето, по-точно – създават се чл. 411, ал. 4. Вижте ги оттам-нататък, и тъй нататък, буква „е”, „г”, „д” и така... Дава се една безгранична власт на прокуратурата, безгранична власт! Не съдът, не съдията ще каже дали едно дело му е подсъдно в този извънреден съд или на общите съдилища, а прокурорът. Ами, той пише обвинителния акт, той пише членовете, той посочва и по този начин съдът е с вързани ръце и ще-не ще, ще трябва да гледа едно дело. Тоест, извънредният съд.
И обърнете внимание – само едно ще ви посоча тук: когато срещу едно и също лице е повдигнато обвинение за няколко престъпления – две, три, пет, десет, едно само от които е подсъдно на специализирания съд, делото ще се разгледа от специализирания съд. Значи, ще се повдигне едно обвинение и ще се запише един член, примерно чл. 219. Ама, лицето може да бъде оправдано по този текст, защото няма доказателства, но за другите престъпления, които са подсъдни на общите съдилища, лицето ще бъде осъдено от специализирания съд. И това ще го определи прокурорът, а не съда!
И да вървим напред – четвъртият аргумент за това защо е извънреден. В чл. 411, буква „г”, дава възможност – изключително опасен текст – по тези дела, разглеждани от т. нар. извънреден съд или специализиран, всички свидетели, уважаеми народни представители, могат да бъдат анонимни! А-но-ни-мни! А знаете ли какво значи анонимен свидетел? – Нито си му виждал очите, ни му знаеш името, ни го знаеш кой е, а те натапя някъде. Не знаеш и какво е говорил, само ти представят един протокол и ти казват: „А, бе, ти си виновен”. За всички свидетели е така.
Това е и в противоречие, не само конституционно, а това е противоречие на Член 6, Параграф 3, буква „д” от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Как ще съдим така – по анонимност? Не го знаеш кой е, по една анонимка. (Шум и реплики.)
Не е за съдията! Правото на защита е тук, госпожо Фидосова! Това е наказателно право, а не нотариално, извинявайте, с моите уважения към Вас. (Реплики.)
А, бе, прочети чл. 11, буква „г” – всички свидетели могат да бъдат анонимни! Недейте така бе, деца! Вижте го! Вижте го какво сте писали! (Обръща се към народния представител Искра Фидосова.) Вие сте се подписали и първа сте се подписали!
Още по-нататък – вторият шедьовър, или третият: чл. 411ж, защото вече буквите не останаха – та, буква „ж”, ал. 5 – този извънреден, меко наречен, специализиран съд, уважаеми народни представители, де факто и де юре се поставя над Върховния касационен съд и над Върховния административен съд. А вие знаете, че най-висшите правораздавателни инстанции са Върховният касационен съд и, разбира се, в административното право – Върховния административен съд.
Какво ни казва прословутият чл. 411, буква „ж”, ал. 5?
„(5) Участниците в процеса – обърнете внимание, участниците в процеса са длъжни да се явят в съдебното заседание, независимо от призоваването пред другите съдилища и органи на досъдебното производство.”
Ама участници в процеса са всички, не само подсъдимите, а свидетели, вещи лица, тълковници, преводачи – който участва в процеса. И викне ли те такъв съд, такъв прокурор, не те интересува ни Върховен касационен съд, ни Административен съд, ни по-горна инстанция, ни главен прокурор – тичаш към съда. Този специализиран съд се поставя над всички останали правораздавателни органи в България. Това противоречи, разбира се, ще ви посоча и текста, ако приемете този законопроект, и на Европейската конвенция по правата на човека.
Шести аргумент, какво ни предлага чл. 411, буква „ж”, ал. 3? Обърнете внимание, господин Лазаров тук го смекчи при доклада на законопроекта:
„(3) По дела, подсъдни на специализирания наказателен съд, не се конституират частни обвинители и граждански ищци.”
Защо бре, хора?! Частният обвинител е лицето, което е пострадало в престъплението – претрепан, убит, окраден, изнасилен или каквото искате там. Той поддържа обвинението заедно с прокурора, защитавайки своите интереси. Вие казвате: „Ааа, при специализирания съд няма такова нещо!”. Няма и граждански ищец. Тоест в едно престъпление обикновено има вреди. Те могат да бъдат имуществени, неимуществени, защото престъплението не е нищо повече от едно непозволено увреждане по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите и престъпникът, ако е престъпник, трябва да възмезди тези вреди на пострадалия. Трябва ли? Трябва! Защо казвате: „Ааа, гражданският съд няма! Няма, няма, ние само ще ги съдим тъй по бързата процедура”. Ето, това е елемент всъщност от извънредния съд.
Тук вчера, разглеждайки Закона за съдебната власт, един млад колега, когото познавам от предния парламент, каза: „Ама те били общи правилата”. Този съд бил специализиран, защото били общи правилата. А, бе, колега, че не те виждам тук!?
Вижте, и Вие сте се подписали, госпожо Фидосова (показва).
Създава се нова глава 31а. Цитирам: „Особени правила за разглеждане на дела, подсъдни на специализираните наказателни съдилища.”
Вие сте се подписали, не съм аз. Вие създавате особени правила, макар и в НПК, за този съд, за този извънреден съд.
И ще ви кажа още два парадокса.
Тук, в чл. 400в, ал. 2, какво ни предлагате. Разбира се, че ще има съд, ще има прокурори и разследващи органи – разследващи полицаи, тоест този, който ще прави работата. Който ще те разследва, ще те държи в ареста практически или няма да те държи, той всичко прави. Това е следствието, предварителното производство. И какво казвате вие? „Разследващите полицаи се определят със заповед на министъра на вътрешните работи”. Тоест Цветан Цветанов ще определя кой да разследва. Цветан Цветанов със заповед ще определя, не обективно. Не е ли извънреден? (Реплика от народния представител Искра Фидосова.)
Второ, обърнете внимание, този съд ще заседава – господин Лазаров, ще вземете думата, ще Ви я дадат – от един съдия и двама съдебни заседатели. Така ли е? Така е. Хубаво. Кой ще определя кои са съдебните заседатели? Столичният общински съвет. (Смях от КБ.) А кой има мнозинство там? ГЕРБ! ГЕРБ ще определя кой ще бъде съдебен заседател в този съд. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Съдебният заседател, ако не знаете, уважаеми народни представители – тук примерно колегата отзад е съдия, има равен глас, равни права със съдията. Съдебният заседател практически е съдия, когато е в залата. Всъщност двамата могат да определят, въпреки становището на съдията, каква да бъде присъдата и затова е много важно кой ще ги посочва. А съдебният заседател е един обикновен гражданин, който много по-лесно може да се влияе, включително и от пресата, и от телевизията, да оставим – от политическото внушение. Кой ще ги определя? ГЕРБ.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: А БСП ли да ги определя? (Шум и реплики от ГЕРБ и КБ.)
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Защо не?! (Смях от ГЕРБ.) Само че ние знаем кого да определим, а вие и това не знаете. (Шум, реплики и смях от ГЕРБ.)
Ето, запишете! Запишете, признаха си, че те ще определят съдебните заседатели. (Шум и реплики от ГЕРБ.) А, спечелете изборите, за да си определите кой е съдът.
Нали съдът е независим, бе, уважаеми колега? (Силен шум и реплики от ГЕРБ.) Независим е от законодателна и изпълнителна власт, вие подчинявате този извънреден съд на политическата. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Корнезов, не се репликирайте със залата.
Моля за ред в залата! (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Мога още десетки аргументи да ви изтъкна, но ще спра дотук, че времето лети.
Кои са изводите, които можем да направим от аргументите, които ви изтъкнах тук?
Първо, това не е специализиран съд, а е типичен извънреден съд в противоречие на чл. 119, ал. 3. Това ще бъде един политически съд. ГЕРБ създава свой съд за разпра с политическите си опоненти. Тук ясно и категорично трябва да се даде тази оценка, а не да се шикалкави.
Всъщност провалът на ГЕРБ в икономическата политика води до хляб и зрелище. Този съд ще бъде едно зрелище, а не съд. Този извънреден съд, уважаеми дами и господа, де факто ще бъде едно подразделение на Министерството на вътрешните работи, респективно на ДАНС, ама ДАНС е под шапката на МВР, на Цветан Цветанов. МВР си има болница, сега ще си има и съд, особено при тази полегнала ми Прокуратура.
Вижте, този съд за съжаление, като стар съдия ви го казвам, ще бъде един пешкир, а не правораздавателен орган, където политиците ще си бършат ръцете. Нещо като Пилат Понтийски, нали го помните? Това не е притча, записано е в Свещената книга. Пилат си умил ръцете и казал: „Исус е невинен!”, и го дал да го разпнат. Това ще бъде този съд.
Този съд ще бъде основен елемент на една създаваща се в България полицейска държава. Крайната фаза е полицейска държава!
Обръщам се към всички народни представители – и към тези, които са подписали, и тези, които не са подписали, пък и тези, които са извън тази зала. За честта на пагона, за честта на юристите, нека дружно да кажем „Баста!” на този Наказателно-процесуален кодекс, внесен от Искра Фидосова и група народни представители.
Разберете, след време ще се срамувате от този законопроект, защото той като бумеранг може да се върне и върху вашите глави, които не желаят. Затова нека да отхвърлим законопроекта и да кажем също „Баста!” на полицейската държава, която вие искате да създадете. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Полицейска държава?! Хайде стига бе! Аз мислех, че е адвокатска! (Оживление в ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли реплики?
Заповядайте. Фани Христова.
ФАНИ ХРИСТОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Корнезов, с цялото ми уважение към Вас, моля, престанете да заблуждавате колегите. Престанете да повтаряте вчерашния сценарий – „Извънреден, извънреден...”.
Няма да говоря политически, а съвсем професионално някои нещица, които ми направиха впечатление - относно големия „гвоздей в ал. 2”, както се изразихте. Безспорно нуждата от предложеният текст на ал. 2 дава повод за коментар и защита на различни позиции. Това е така. Вероятно обаче същите въпроси могат да бъдат отнесени и към сегашната уредба, която дава компетентност на Софийския градски съд (досега това не го споменахме, нали?) да разглежда делата срещу определени субекти.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Военните съдилища.
ФАНИ ХРИСТОВА: Подкрепям изцяло предложението на госпожа Искра Фидосова и групата народни представители, защото то има точно основание в досега действащото законодателство, което предоставя компетентност за разглеждане на дела срещу определена група субекти единствено и само от Софийския градски съд. С оглед качеството на тези лица, следва се приеме, че решението за разглеждане на тези дела от Софийския градски съд е доказало своята правилност, защото, господин Корнезов, имам основание да смятам, че ако един министър бъде съден от районен съдия, примерно в Каспичан, с оглед обществения отзвук, респекта, който биха имали множество млади районни съдии с малък професионален опит и стаж... (Сигнал за изтичане на времето. Реплика от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Довършете мисълта си.
ФАНИ ХРИСТОВА: Не ме слушате внимателно за Каспичан и Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не се репликирайте от място.
Благодаря, госпожо Христова.
Втора реплика – Искра Фидосова.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Корнезов, и аз ще започна с това, че изключително много Ви уважавам и ще спестя голяма част от нещата, които мога да кажа като реплика, но няма да ми стигнат двете минути. Ще използвам правото си на изказване, и то основно да не Ви обидя.
Ще кажа обаче три неща, които не мога да премълча.
Казахте, многократно повторихте, че е „извънреден”. Няма да направи съда извънреден. Имаме Конституция. Имаме чл. 119. Там в ал. 1 са записани видовете съдилища, а в ал. 2 – възможността за създаване на специализирани съдилища.
Господин Корнезов, защо главата се казва „Особени правила”? Отворете действащия НПК. Прочетете заглавието на глава 31, цитирам: „Особени правила за разглеждане на дела, подсъдни на военните съдилища”. Извинявайте, господин Корнезов, но военните съдилища са специализирани съдилища.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Те са създадени по Конституция.
ИСКРА ФИДОСОВА: Административният съд е именно специализиран съд, господин Корнезов.
И още нещо, защото онова, което казахте тук, беше голяма неистина, дори лъжа. Съдебните заседатели, господин Корнезов, от кой се избират сега и от кой се определят?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Не от Софийската община.
ИСКРА ФИДОСОВА: Избират се от общинските съвети, колеги, по съответните райони на съдилищата. След като седалището е в София, затова е разписано „Софийски общински съвет”. Кой да го избере?! Бобовдолският ли? Кого да напишем, след като седалището на съда е в София? Или може би трябва да кажем: „Там, където БСП има мнозинство, там ще избираме съдебните заседатели”. Нищо политическо не влагаме в това, господин Корнезов. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика? Няма.
Дуплика? Няма да отговаряте.
Следва изказване на народния представител Екатерина Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Днес дебатът е практически продължение на дебата, започнал във вчерашния ден, но разбира се, с още нови теми, тъй като разглеждаме три законопроекта за изменение на Наказателно-процесуалния кодекс.
Ще се спра най-вече на два от тях.
Първата тема, която започна да се разглежда още вчера, е за специализирания съд. Това, което ни се предлага с промяна в Закона за изменение и допълнение на Закона за Наказателнопроцесуалния кодекс, повдига още въпроси за това какво точно се предлага на законодателя да направи. (Оживление в залата.) Никак не е смешно. За мен смехът в залата, когато се коментира толкова тежка и важна тема, е неадекватен. Предлагат се изключително важни неща. Предлагат се неща, които могат да преобърнат из основи съдебната власт. За съжаление в рамките на много години със съдебната власт бяха направени много опити, в това число и през промяна на Конституцията, но не се стига до решение, по което да може да работи по начин, по който желаят обществото и политиците, а по-скоро се посяга и се правят решения, с които всяко мнозинство смята, че ще реши проблема през своята гледна точка. Но не се получава. И не се получава вече няколко парламента. Казвам го със съжаление и болка, защото това, което не се получава, вреди както на съдебната власт, но вреди най-много на българските граждани, на чувството за справедливост. Чувството за справедливост го няма и няма съгласие сред политиците – не само в парламента, но и пред президента, както и в съдебната власт, както и във всички други институции, за да стигнем до съгласие за нужните промени. И понеже не стигаме до това съгласие, внасяме закони, понякога и промени в Конституцията.
Тежките думи, които идват отляво, могат да звучат много добре, ако бяха напълно искрени, защото и там бяха направени опити за посягане върху съдебната власт, и то чрез промяна в Конституцията. Резултатът е, че Конституционният съд отмени текстове на Конституцията - спомняте си – ние, народните представители, да сменяме предсрочно председателите на върховните съдилища и главните прокурори.
Сега се предлага друго. Това, което се предлага, аз искам да кажа съвсем ясно за вас, колеги, от Парламентарната група на ГЕРБ, защо се слага с етикета „извънреден”, а не „специализиран”. Защото и във вчерашния проект, и в днешния, според мен, има елементи, които дават възможност да се говори за извънредност.
Вчера това беше запушването на входа – кой може да стане магистрат – прокуратура, следствие, съд? Запушването на всеки един от редовите съдии, прокурори и следователи да могат да стигнат до атестиране, да могат да стигнат до кандидатстване да влязат в специализирания съд, създава проблема за извънредност.
Днес това, което ни се предлага със законопроекта, който сте внесли, ще кажа кое според мен е най-тежкият момент, който го превръща с този етикет „извънреден”. Специализираният съд е съд по предмет, а не по лица. Когато в един законопроект вие вместо предмет само сте сложили и категория лица, които ще бъдат съдени, го превръща в извънреден. Аргументът, че в момента има друга подсъдност за определена категория лица не е налице, защото правилата са същите, делата са същите, в смисъл за всички видове престъпления и има само промяна на подсъдност.
Сега имаме сменени правила за определен вид престъпления, за точно определена категория лица. Това е извънреден съд. Това, ако не се махне, ако вие проявите политически инат или нещо друго, това наистина е проблем. Проблем, който, според мен, ще стигне до Конституционния съд и няма да оцелее, но каквото и да се случи правно е проблем, защото дава възможност за злоупотреба с власт – власт на всички нива и да не се спираме само в едната власт. Във всяка власт ще има възможност за злоупотреба, защото вие променяте правилата, издавате нещо, което се губи с възможностите за контрол.
Нещо повече, искам да кажа и много се надявам, че няма да има този инат, а ще има вслушване – вслушване в гласовете, които бяха и по време на гледане на законопроекта в комисията – гласове, които дойдоха и от общността на колегите в правосъдната система – представителите на Министерството на правосъдието, в частност министъра на правосъдието; главният прокурор – каза го пред нас, когато гледахме доклада за Главна прокуратура, за дейността на Прокуратурата. Казвам пред нас – народните представители в тази зала. Каза го дори министър-председателят на Република България господин Бойко Борисов, че този текст трябва да отпадне.
Аз много се надявам, че вие ще чуете тези гласове, които казват, че тези текстове трябва да отпаднат, че те ще създадат повече проблеми, отколкото да решат проблеми. С тази надежда се обръщам към вас, дори още днес в пленарната зала да се чуе от мнозинството – има ли желание, има ли воля да се направи отстъпление от тези най-тежки текстове, които превръщат наистина, може би, казвам, добрата идея – тя беше добра идея и ние я подкрепихме, но във вида, в който я видяхме, не можем да я подкрепим.
Надявам се още днес да има заявка. Тази заявка е важна за обществото, да се чуе, че тези крайни решения, които са ни предложени, няма да се случат, че ще има вслушване на гласовете и от професионална, и от политическа воля, за направа на закон, който да е работещ, а не закон, който да е атакуван непрекъснато. Ако той остане в този вид, дори и да заработи, ще бъде подлаган много лесно на атака от всички лица, които ще имат досег с тези структури на съдебната власт.
Сега по втория законопроект, на който аз искам да се спра, и това е законопроектът на колегите Михаил Миков, Янаки Стоилов и Мая Манолова. И в Правната комисия казах, и днес ще го повторя, че ще подкрепя, вярвам, че и колегите ми от Синята коалиция ще подкрепят този законопроект по една проста причина. Този законопроект е всъщност възстановяване на текстове, които имаше в Наказателно-процесуалния кодекс, а именно Глава двадесет и шеста, която даваше възможност на следното: когато от страна на Прокуратурата или разследването се протака едно дело, то засегнатото лице да иска правосъдие, да иска справедливост, тоест бързо да стигне до съд.
Аргументите да отпадне този текст, когато се променяше тук преди няколко месеца НПК, бяха, че няма необходимост от него вече, тъй като вече нямало такива случаи. Само че няма такива случаи, защото имаше този текст. Този текст действа дисциплиниращо.
Още нещо ще кажа – този текст, уважаеми колеги, защото някой може да ми направи чисто политическо изказване и да ми каже: ами вие защо подкрепяте законопроект, внесен от БСП?
Подкрепяме го, уважаеми колеги, защото този законопроект в първичния си вид беше предложен и приет от друга политическа сила. Това беше преди много време – управление преди 10 години, на Обединените демократични сили. И тогава имаше много спорове по съдебната система – как да бъде, какво да бъде. Това е едно от малкото неща, които бяха приети и със съгласие тук, и бяха приветствани навън. Едно от малките неща, за които не е имало спорове, не е имало тежко противопоставяне и се получи позитивен ефект. Затова за мен е необяснимо защо нещо, което е позитивно действащо, което е работило дисциплиниращо за правната система, което е в интерес и на органите – вътре в съдебната власт, и на подсъдимите, да бъде премахнато?
Обръщам се към всички вас, народни представители, да подкрепите този законопроект. Той за съжаление не мина в Правната комисия просто защото гласовете се разделиха – 12:12, което говори само по себе си, че не е било и политически партийно гласуването. Един глас не стигна, за да има позитивна оценка днес пред вас – народните представители. Разбира се, един законопроект, докато не мине през залата не знаем съдбата му. Затова много се надявам, че с гласовете ви днес ние ще можем да възстановим един текст, който по никакъв начин не пречи, а напротив – помага за това да имаме бързо и качествено правораздаване.
Третият законопроект – по него ми е най-трудно да говоря, и в нашата парламентарна група се разделихме – поставя наистина тежък проблем. Тежък проблем за намаляването на присъдите, за бързите производства, за най-най-най-тежките престъпления. От една страна не трябва да има различен режим, от друга страна има тежък проблем сред обществото. Тежък проблем сред хората, които са засегнати от тези тежки престъпления и които, когато процесът приключи, когато се стигне до присъда, биват разочаровани – страната, която е пострадала, техните близки, много от хората, които са следели какво се случва, че се получават доста ниски присъди.
Затова тук няма да кажа как ще гласуваме. Нека всеки по съвест да реши, защото проблемът е тежък. Може би по-скоро трябва Правната комисия и през друга законодателна инициатива да се намери по-прецизното решение или ако може на този етап, аз не съм толкова голям специалист в тази област, за да мога да кажа – може ли с една малка поправка да се постигне нужният ефект и дали няма да се получат пък други проблеми в процесуалния ни закон. Неща, които чухме от хората, които работят с експертиза в тази посока.
С това приключвам изказването си. Поправете законопроекта за специализирания съд – той да е специализиран, не извънреден, защото никой няма полза от това да се създават структури, които няма да свършат работа, а напротив – ще създадат проблем. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики? Няма реплики.
Заявени са изказвания от мен, от господин Нотев, от господин Лазаров.
Колеги, останаха четири минути до 11,00 ч., затова ще ви направя едно съобщение.
В 11,00 ч. в Клуба на народния представител ще бъде открита изложбата „Реалности” на художника Владимир Пенев. Всички народни представители са поканени да присъстват.
Почивка до 11,30 ч. Благодаря.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Продължаваме със изказвания по законопроекти за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс.
За изказване има думата господин Анастас Анастасов.
АНАСТАС АНАСТАСОВ (ГЕРБ): Аз ще започна по реда на законопроектите.
Първо, по законопроекта с вносител Любен Корнезов. Моето предложение е да гласуваме „за” законопроекта на господин Корнезов по отношение на чл. 369. Моите съображения в тази насока са следните: първо, така, както е подаден и внесен текстът е некоректен, съобразявайки го с чл. 58а от Наказателния кодекс, който в момента действа. Въпросът, който той поставя, в това число и госпожа Михайлова, когато се изказа, е че ние трябва да вземем едно категорично решение по повод на този текст. Даже, ако трябва – включително дали чл. 369, дали съкратеното производство да съществува като такова. Доколкото знам, в момента се изготвя проект на НК в Министерството на правосъдието. Там има предвидени корекции в тази насока, но нещата трябва да ги решим и имаме възможността между първо и второ четене да направим това. Предлагам ви да гласуваме „за” законопроекта на господин Корнезов.
По отношение на внесения законопроект от господин Миков, от госпожа Манолова и господин Стоилов. Моите съображения ги изказах още в Правната комисия. Категорично съм против връщането на Глава 26, така наречения статут на „вечния обвиняем”. Мисля, че тази правна форма изигра своята роля, но в някои отношения донесе повече негативи на правната система. Бяха прекратени дела, които много години стояха в следствията и в прокуратурите и определени хора се спасиха от наказателна отговорност. В момента има Инспекторат на прокуратурата, има Инспекторат на ВСС, всеки един административен ръководител е в своите възможности да контролира работата на всеки един свой подчинен – дали съдия, дали прокурор, дали следовател.
Господин Корнезов, благодаря Ви за тези 25 минути изказване, одеве, така ми вдигнахте и тонуса. Наистина ми беше много приятно да Ви слушам!
За Венецианската комисия, утре и вдругиден има заседание – и двата законопроекта, които ние сме внесли, и този текст, който в момента обсъждаме, ще бъдат обсъждани и там. Аз лично никога не съм си позволявал да обсъждам нещо, което е едно бъдещо несигурно събитие. По същия начин говорихте и Вие, и вашите колеги от вашата парламентарна група и по предложените изменения на НПК, които вече са факт. Мисля, че Решение № 10 на Конституционния съд показа къде е правдата и къде е истината. Така че нека да видим решението на Венецианската комисия, тяхното становище, тогава ще коментираме някои от нещата, които Вие посочихте.
С част от Вашите мотиви аз наистина съм съгласен. Има неща, които могат да бъдат променени в този законопроект и мисля, че между първо и второ четене ще го направим, включително и най-болната тема, която поставяте, за ал. 2 на чл. 411. Аз разбирам къде е най-голямата ви болка като партия и политическа сила. Това е въпросът за колко време могат да бъдат осъдени евентуално ваши министри, които са извършили престъпление. В продължение на 20 години тези дела вървяха безконечно в прокуратурата и в съда. Ако си вземете справка от Софийски градски съд ще видите, че примерно 30 внесени такива дела има, 28 оправдателни присъди и 2 осъдителни. Едната от осъдителните присъди е за чисто криминално деяние, което няма нищо общо с дейността на министър по служба.
По отношение на нашия законопроект. Колеги, аз съм съгласен с част от казаното от колегите. Такъв съд трябва да има – специализиран. Той няма нищо общо с извънредния съд. В това съм категоричен! Този съд ще съществува. Аз съм убеден! И той ще свърши своята работа под каквато и да е форма.
Призовавам ви – гласувайте за подкрепа на нашия законопроект, и за този, който господин Корнезов е внесъл. За другия мисля, че решението е ясно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
За изказване – господин Нотев, имате думата.
ЯВОР НОТЕВ (Атака): Благодаря, госпожо председател.
Уважаемо председателство, дами и господа народни представители! Ползвам възможността да се изкажа и по трите законопроекта, които разглеждаме днес, и които практически се явяват продължение на един сериозен дебат, за това по какъв начин би могла да бъде организирана в рамките на сегашната конституционна уредба заявената воля за по-ефективна борба с престъпността. Воля, която е споделена, вярвам от всички нас, изрично споделена и заявена и от Парламентарната група на партия „Атака” като цел, която би следвало да залегне във всеки, който има държавническо мислене, отговорност и идея по някакъв начин да се сложи ред в тази сфера, в която нашата страна търпи изключително сериозни критики. Критики отвътре и отвън. Подчертавам отвътре, защото не вярвам някой от нас да застане на позиция, че българският гражданин е доволен от това, което представлява към настоящия момент съдебната система, че българският гражданин би заявил, че вярва в съда и че това е институция, която отговаря на неговото чувство и представа за справедливост, за бързина и срочност на решаване на най-важните му проблеми.
Преминавам към законопроектите като се опитвам още в самото начало да ви върна към действителните техни наименования и тяхната предметна същност. Чуха се изказвания в тази зала, които би трябвало да ни притеснят и да ни предупредят за настъпваща беззаконност, за това че в съдебната система предстои да бъдат направени реформи, които ще позволят развихрянето на полицейски методи непознати досега, че обвинителната власт добива несъразмерно високи възможности за окончателно произнасяне по въпросите – както за вината, така и по последиците от това обвинение. Като част от тези твърдения потърсих аргументи в текстовете, които предстои да гласуваме.
Не бих могъл да се съглася, при внимателен прочит на тези текстове, с основателността на тези предупреждения. Напротив. Убеден съм, че тогава, когато поставим пръст в раната и отчетем сегашната безпомощност на съдебната система, защото кой от нас ще защити разбирането, че тя е безпогрешна, че кадровото обезпечаване на съда, прокуратурата и следствието, в общ план казано, разследващите полицаи, е гарантирано, и че резултатите от тази работа са добри? Няма кой!
Поставяйки така въпроса, аз бих искал да се върна към наименованието на текстовете и на главата, към която ни насочи господин Корнезов със съответната тревога и безпокойство, и да изложа своето виждане, а също така и виждането на депутатите от партия „Атака” защо ще подкрепим, подчертавам, ще подкрепим и трите законопроекта за изменение на Наказателно-процесуалния кодекс.
На първо място, законопроектът, внесен от името на госпожа Фидосова и група народни представители – с най-голям принос за високия патос и емоции в залата, във връзка с предложението за регламентиране на дейността на създадените с гласувания вчера Закон за съдебната власт специализирани съдилища.
Направиха се възражения относно това, че Глава 31а в предложения ни текст със самото си наименование буди възражения: „Особени правила за разглеждане на дела подсъдни на специализираните наказателни съдилища”. Ако се запознаем със съдържанието на сега действащия Наказателен кодекс ще видим, че такива особени правила се съдържат, и то не едно и две, проф. Корнезов. Част V е озаглавена „Особени правила” и оттам нататък следват наименованията на главите, които са включени в този начин на законодателно уреждане – бързото производство, незабавното производство, съкратеното следствие, освобождаване от наказателна отговорност с налагане административно наказание, особени правила за престъпления извършени от непълнолетни. Имаме особени правила като законодателен подход, няма нищо странно, нищо извънредно в това, че едни „Особени правила” като процедура ще бъдат заложени и в Наказателно-процесуалния кодекс с предлагания проект за изменението му. (Реплика на народният представител Любен Корнезов.) Да, за общи съдилища, като изключим военните и за особени състави, които всъщност разглеждат дела за непълнолетни с нарочна заповед. Така или иначе има известна особеност, разбира се, защото иначе няма смисъл да се включват систематически тези правила в посочената глава. Но това не е обстоятелство, което мотивира извода, че сме изправени пред извънреден съд, каквото наименование се чу многократно в тази зала.
Нямаме никакво основание да споделим такова едно разбиране, доколкото нито вносителите заявяват и се ползват от един такъв термин, нито пък практиката досега може да установи, че с аргументи от евентуално бъдещо нарушаване на закона следва да бъде разкритикувана и съответно подложена на недоверие една законодателна инициатива. Нека да видим тези текстове, работещи по начина, по който са заявени от вносителите, по силата на аргументите, които вече казах, че съдебната система се нуждае от тях, за да можем след това да проверим доколко са основателни страховете, които се събуждат сега с едно предизвестено, но все още нереализирано, неправомерно поведение и злоупотреби с права от страна на обвинителната власт.
Преминавам към конкретните текстове, които проф. Корнезов изреди пред нас като текстове, които будят смущение във връзка с приложението им в наказателния процес. Няма как да не разпознаем в текста на чл. 411а, ал. 4, а именно разпоредбата, че когато срещу едно лице е повдигнато обвинение за няколко престъпления, едното от които е подсъдно, професоре, на специализирания съд делото се гледа от специализирания съд. Няма как да не разпознаем в този текст разпоредбата на сега действащия чл. 38 от Наказателно-процесуалния кодекс. Член 38 по сходен начин урежда подсъдността тогава, когато има деяние, подсъдно на по-висшия съд и той се занимава и с деянията, които са по родова подсъдност подсъдни на по-нисшия съд. Разбира се, това е и житейската, и правната логика, изкуственото разделяне на деянията и съответно поднасяне на вниманието на компетентен съд би довело до забавяне и до неразбория.
Отбелязал съм си и друго сходство – чл. 411а, ал. 5. По същия начин съвпада почти дословно с разпоредбата на чл. 40 и 41 от сега действащия закон. Няма как да не се забележи това сходство и няма как да не се сподели логиката, действала досега и занапред. Става дума за текста под заглавие „Подсъдност при връзка между дела”. Когато две и повече дела за различни престъпления имат връзка помежду си, те са обединяват. Оттам нататък подсъдността се коментира по сходен с казания дотук начин.
По подобен признак са близки и текстовете на чл. 411е от предложеното изменение с чл. 242 от Наказателно-процесуалния кодекс – за правомощията на прокурора. Този тревожен на пръв поглед въпрос – за възможността прокурорът чрез повдигане на обвинение за изброените в предложеното изменение текстове да манипулира подсъдността, съответно да предостави за разглеждане в специализирания съд деяния, които по-късно биха се оказали престъпления, но не от групата на тези, които са подсъдни нему, стои и при сегашната правна уредба. Какво пречи прокурорът да повдигне обвинение с квалификация точно каквато той намери за добре? И по този начин да отнесе делото за разглеждане или в различен по местна подсъдност съд, или в различен по родова подсъдност, да вдигне нивото в градския или окръжен съд без да има основание за това, а подсъдимият впоследствие да бъде оправдан.
Уважаеми колеги, да не влизам по-нататък в конкретните текстове, но твърдя и ако имате доверие в казаното, а то може да бъде и проверено, по подобен начин стоят въпросите с другите текстове, които така или иначе намират място в закона и които не водят до тревожните изводи и тревожните очаквания, които бяха заявени от тази трибуна. (Реплика от народния представител Любен Корнезов.)
Ще се върна на нея, професоре, да, разбира се. Не това е тревогата, а всъщност тревога будят някои от текстовете, заради които още при обсъждането, което беше проведено за специализирания съд, заявих и от името на Парламентарната група на Партия „Атака”, че ще застанем на здрава позиция в търсене на тяхната ясна воля и ясно записване в защита на правата на гражданите. Там, където ние намираме, че те могат да бъдат засегнати. Подчертавам, става дума за приемане на закона на първо четене.
Ето защо като споделям това, за което бях подсетен, тревогата си по текста, както е предложен, текстът на ал. 2, тоест текстът, който въвежда допълнителен критерий и в крайна сметка позволява по субективен признак, а не по обективен и предметен да бъдат подбрани дела, които да се разгледат от съда, ще бъде внимателно подложен на критика и анализ и изискване за прецизирането му, а защо не за отпадането на този текст при съответния дебат за приемане на конкретните текстове на второ четене.
Имаме резерви и по отношение на текстовете, които допускат и регламентират по различен от общите начин статута на анонимния свидетел. Няма как тези текстове да бъда подминати с лека ръка. Не намирам, че това е текст, който е заложен умишлено и който дава инструментариум в ръцете на обвинителната власт, но с оглед на изискването за обективност на съдебния акт при неговото постановяване струва ни се, че този текст, в този вид, няма как да бъде подкрепен и няма да бъде подкрепен.
В заключение, по този проект, който наистина, макар и не първи по време, но така или иначе събуди най-много спорове, намираме основание да бъде подкрепен на първо четене с всички заявени тук и допълнително постъпили забележки към отделните и конкретни текстове, като не споделяме опасението си, че с това широко се отваря вратата за нарушаване на закона и правата на българските граждани. Впрочем, кое от правата на българските граждани не е нарушено или застрашено и при сега действащата система?
Пак повтарям, създадените местни практики и реализираните опити за въздействието на съдии и магистрати изобщо по места не са изключение. Всички данни, потвърдени или не, за корупция на магистрати не са изключение. Какво защитаваме ние, когато заявим, че сме против това делата за най-тежките деяния, най-скандалните, най-тежко засягащите обществените отношения, да бъдат фокусирани, да бъдат под контрола по начин, който изисква да се спазва законът, да бъдат разглеждани от доказани магистрати с професионални и човешки качества? Какво е лошото на тази идея, след като не можем да си отговорим, че има нещо лошо поначало? Ние ще подкрепим този закон с гаранциите, които ще потърсим в конкретните текстове.
Вторият законопроект. Простете, пак казвам, не по време – законопроектът на проф. Корнезов. Също засяга един болезнен за обществото проблем. Този законопроект събуди спорове, разговори и противоречиви мнения и в групата на „Атака”.
Бих искал да споделя пред вас, ако позволите, наблюдение, което имам и от съдебната практика, и да направя извода, че този текст на сега действащия закон е неподходящ и не работи добре в българската правна действителност.
Професор Корнезов е съвсем прав, когато повдига този проблем, разбира се, с резервите, че това, което предлага, не е генералното решение, но е в правилна посока.
Ще кажа още нещо. Парламентарната група на Партия „Атака” проведе среща с Комитета на пострадалите от тежки престъпления – става дума за родителите на загинали млади хора, които се чувстват ощетени и незащитени от държавата и от съда по повод на сполетялото ги непоправимо нещастие. Лично господин Сидеров пое пред тях ангажимента, разбира се, с подкрепата на депутатите от „Атака”, да се търси законодателно решение в посока на възстановяване на справедливостта в процеси за такива тежки деяния.
Няма никаква логика процесите за тези тежки престъпления да бъдат разглеждани по съкратената процедура, без съответните възможности за набавяне на нови доказателства, без възможности на страните да установят, включително и за себе си, истината, без възможност да се почувства ефектът от един публичен процес, който сам по себе си има своето значение по отношение на самия деец и най-вече по отношение на така наречената генерална превенция, на останалите членове на обществото.
Претупването, простете ми израза, на такива процеси не ползва никого от нас. Ние не постигаме целите на процеса.
В този смисъл ще подкрепим законопроекта, внесен от проф. Корнезов, с пълното съзнание, че той е стъпка към повече справедливост на съдебната процедура, а и на съдебните актове, които ще бъдат постановени по тези дела.
Разбира се, остава обещанието, което е поето, пак повтарям, лично от господин Сидеров за това, че ще се работи в посока разширяване приложното поле на подобно изменение на закона за всички тежки престъпления. Няма как да се съгласим, че именно тежките престъпления няма да минат по общата процедура и ще остане горчивото усещане за сделка, за споразумение, което ще доведе до неоправдани и необосновано леки присъди.
Заявявам подкрепата от името на Парламентарната група на „Атака” и на предложението, внесено от депутатите Михаил Миков, Янаки Стоилов и Мая Манолова. Става дума най-вече за основното, за ядрото в техния законопроект, а именно предложението им да бъде възстановена Глава двадесет и шеста, отменена неотдавна, като поддържаме това съображение с аргументи, които вече бяха чути в тази зала. Няма никакво съмнение, че фигурата на вечния обвиняем е неприемлива и несъвместима със заявените цели на законодателната политика както на ГЕРБ, така и на нас, които подкрепяме по принцип тази политика.
Струва ни се, че с едно такова гласуване и даване път на този законопроект, за неговото обсъждане за второ четене и конкретно по текстове, ще се създадат условия за обсъждане на конкретни въпроси – няма да отегчавам дебата днес с тях. Става дума и за правата на гражданските ищци и частни обвинители в процеса, става дума и за други конкретни предложения, които наистина имат място. Някои от тях могат да бъдат определени като технически и редакционни, но имат своето основание да бъдат внесени и разгледани в пленарната зала.
Уважаеми дами и господа народни представители, с оглед на тези съображения, които заявих пред вас на основание на виждането и оценката, които имам за сегашното състояние на съдебната практика, на съдебните институции, аз ви призовавам да вземем решение, с което да не отворим „кутията на Пандора”. Да покажем воля за това, че работата на съдебната система трябва да бъде променена, и тя трябва да бъде променена за добро. Политиката в този дебат трябва да отстъпи място на гражданската доблест, съвест и на професионализма.
Няма как да не се присъединя към призива, за пореден път ще цитирам проф. Корнезов, за честта на пагона. Да, но да изчистим пагона, проф. Корнезов. За кой пагон става дума? Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Нотев.
Реплики? Няма желаещи.
За изказване – народният представител господин Лазаров.
Заповядайте.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател! По отношение на първия законопроект няма да повтарям това, което каза господин Анастасов. Но ще повторя това, което каза колегата Нотев за честта на пагона. Струва ми се, че не бива, когато говорим за сериозни закони, за сериозни проблеми в нашето общество, за сериозните критики в нашата правораздавателна система, само заради честта на пагона да отричаме изцяло, категорично внесените законопроекти и да не обсъждаме с правни доводи, а да правим политически изявления.
По отношение на първия законопроект. Днес аз чух тук странни изказвания – чл. 411г. Ами тук изобщо не става въпрос за анонимен свидетел! Тук се каза едва ли не, че въз основа на чл. 411г – Особени правила за провеждане разпит на свидетел пред съдия, всички свидетели щели да бъдат анонимни. Разпитът на анонимен свидетел се урежда в другите части на Наказателния кодекс съобразно Общите правила. Тук става въпрос за нещо елементарно – не може отвлеченият да бъде анонимен свидетел, уважаеми колеги. Не може принуденият да бъде анонимен свидетел, няма как да бъде анонимен свидетел.
Тук става въпрос за следното: един свидетел, който не е анонимен, ясна е неговата самоличност на обществото, на обвинението, на защитата, но има опасност за неговия живот - за да бъде разпитан пред съдия, този разпит става в присъствието на обвиняемия.
Е, идеята каква е тук? Това е много добра идея. Аз мисля, че ние трябва да я обсъдим и тя да влезе като общо правило в Наказателно-процесуалния кодекс. Идеята е този разпит пред съдия – този свидетел обикновено е пострадалият, да не става, когато до него стои този, който го е отвлякъл, който му е рязал пръстите, за да може този свидетел спокойно, разумно да си изложи доводите. Неприсъствено – по същия ред ще му бъдат снети показанията от съдията. Той не е анонимен за съдията.
Не е анонимен, уважаеми господин професоре, и за страните в процеса. Това е идеята, а не всички да станат анонимни свидетели, както Вие тук представихте.
Аз мисля, че този текст е много добър, защото, съгласете се – когато се касае за блудство и пострадалият трябва да бъде разпитан пред съдия, и до него се изправи този, който е блудствал или който е изнасилвал, как спокойно ще даде показания? Това е един подход, който се прилага. Нито изнасиленият може да бъде анонимен свидетел, нито този, спрямо когото е упражнено блудство – категорично.
Разпитът ще се осъществи пред съдия, под контрола на съдия, но няма да бъде в прякото присъствие на извършителя. Това е идеята на този текст. Ако вие не сте съгласни, кажете, предложете друг подход. Прочетете го внимателно. (Реплика от народния представител Любен Корнезов.)
Добре, да влезе и в Общите правила на НПК, освен тук, когато този пострадал бива отвличан, бива тормозен, биват му рязани пръсти и той трябва да бъде, видите ли, разпитан в присъствие на този, който го е мъчил. Говорим – пред съдия! Това е идеята на този текст.
Чух и други неща – за особени правила. Прочетете НПК, в цяла една Част пета има особени правила – като се започне от Глава двадесет и четвърта, та свършва до Глава тридесета, и все особени правила. Видите ли, защото тук било записано – ами естествено, че в тази глава ще влезе регламентацията в НПК на някои от правилата за специализирания съд. (Реплика от народния представител Любен Корнезов.)
По Вашата логика от Глава двадесет и четвърта нататък всичко е извънредно. (Реплика от народния представител Любен Корнезов.) Добре, че няма студенти да слушат тук, защото като отидат на изпит по НПК (ако имаше студенти, а може би има – вече има), като им се падне билет „Особени правила”, или трябва да ги скъсат, или изобщо да не говорят по тази част, защото означавало извънредност. (Реплика от народния представител Любен Корнезов.)
Уважаеми колеги, има ли нужда от специализиран съд? – Да, има. Практика такава има в редица европейски държави и най странното е това, което слушах тук, че се говори за извънреден съд, специален съд, полицейски съд, като че ли приемаме наредба закон, макар че наредба-закон се е приемало в Министерския съвет преди години и се публикувало в “Държавен вестник”, като че ли приемаме наредба със закон, с която упълномощаваме едни административни служби, а такава практика вие много добре знаете, че е имало през 50-те години, които да произнасят едни присъди. Като че ли не говорим за магистрати, за съд, за съдии, които ще бъдат избирани от този Висш съдебен съвет, господин Корнезов.
Може би, ако Вие имате съмнения в почтеността на избраните по Ваше време членове от състава на Висшия съдебен съвет, заявете го директно. Просто директно го кажете, а не завоалирано, че, видите ли, този съд щял да бъде полицейски съд. Ами, той ще бъде избиран от същите тези магистрати, които бяха преназначавани, бяха повишавани в ранг, бяха определяни за административни ръководители от този същия Висш съдебен съвет, който Вие избрахте, господин Корнезов.
Пак ще повторя, ако се съмнявате в този Висш съдебен съвет, че ще назначава полицейски съд, кажете го директно на тези съдии, членове на Висшия съдебен съвет, и на тези магистрати, които биха били назначени в този съд. Говорим за съд, за съдии, не говорим за тричленки. Не говорим за административно производство, за изселване на някои хора. Хайде, не искам тази тема да я връщам назад. Ясно е за какво става въпрос.
За съд говорим, и съдии! И магистрати! Поради което, уважаеми колеги, защото имаше и основателни въпроси, повдигнати по време на дебата, и в Правна комисия, и днес. И те заслужават – след доводите на колегите, които ги изказаха, правните доводи, а не политическите – наистина, едно внимателно обсъждане за предмета и обхвата на този съд, и за начина на назначаване и избиране във Висшия съдебен съвет. Да, заслужават сериозно обсъждане, но ние сега сме на първо четене.
По отношение на внесения законопроект от господин Корнезов - не зная защо за сериозни теми, уважаеми господин професоре, трябва да подхождаме по този начин. Това е една изключително сериозна тема и във всички парламентарни групи няма единомислие. Няма го и във Вашата парламентарната група - за съкратеното производство. Темата е сериозна и Вие започнахте Вашето изказване с това, че сте противник на споразумението и на съкратеното производство изцяло.
С приемането на новия Наказателно-процесуален кодекс, който сега действа, се въведе съкратеното производство, но този Наказателно-процесуален кодекс беше приет преди да бъдат направени каквито и да е било изменения в действащия Наказателен кодекс, който е от 1968 г., поради което се получиха наистина, и с основание се получиха критики, за неоправдано ниски присъди при прилагането на съкратеното производство не само за убийства, но и за другите деяния, тъй като в много от наказанията нямаше долна граница. И подходът беше сбъркан - да се прилага чл. 55. С измененията сега ... (Шум и реплики.)
А, между другото, понеже споменахте вносител - ами, имаше и такъв законопроект, който ние го гледахме съвместно, където се предлагаше този подход, само че там беше в години намаляването на наказанието при съкратено производство.
Наистина е сериозен въпросът дали искаме едно дело при положение, че подсъдимият признава всички факти и обстоятелства, не вина, колеги, а всички факти и обстоятелства, изнесени в обвинителния акт, да бъдат отново разпитани всичките свидетели наново, да бъдат изслушани всичките експертизи, или делото да приключи в рамките на един ден на първа инстанция?
И аз пак ще се върна на едно тежко дело. Е, трябва ли при това положение да бъдат разпитани пострадалите, ако е изнасилена, при блудството - едно дете, при положение, че самият подсъдим казва, че всички тези факти и обстоятелства, които са заложени в обвинителния акт, той е съгласен с тях и остава съдът да прецени има ли виновно поведение, има ли деяние, и ако има - да произнесе присъда, ако няма - да прочете оправдателна присъда, и делото да отиде на въззивна инстанция, на касационна инстанция.
На този въпрос трябва да си отговорим кардинално и съответно за това да се получи някакво намаляване на присъдата, след като бъде определена по всички правила на Наказателния кодекс. Голямо или малко, това е друга тема. Тук не говорим за слизане под долния минимум. Защото леките престъпления, те вървят по чл. 78а. Там не можем да говорим за съкратено производство. Това е основният въпрос, на който ние трябва да си отговорим и най-сетне да вземем решение.
И аз ще ви дам един пример – делото за убийството във Франция, което продължи достатъчно дълго и в съдебна фаза, а присъдата, ако не се лъжа, е 17-18 години, а делото за убийството в Перник, което приключи за един ден преди около месец, присъдата е доживотен затвор при съкратеното производство. (Реплики.)
Аз ви казвам фактите! (Шум и реплики.) Доживотен затвор! Коя щеше да е последващата присъда? Да не тръгваме на тази тема за следващото по размер наказание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, не се репликирайте от място!
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Ще бъда съвсем кратък - що се касае до законопроекта, внесен от господин Стоилов, Мая Манолова и господин Миков.
Ние през м. март т.г., когато правихме Наказателно-процесуалния кодекс надълго и нашироко излагахме нашите доводи по това защо сме против, тоест възприемаме внесеното от Министерския съвет, от Министерството на правосъдието - отмяна на Глава двадесет и шеста, популярно в медиите и сред колегите - „вечният обвиняем”, чухме страшно много доводи как, видите ли, щяло да има страшно много дела в Страсбург.
Колеги, нека да бъдем наясно! Аз съм го казвал от тази трибуна и ще го кажа още един път – няма модел, няма правна система в европейските държави, където да е сложен срок с оглед забавено или в разумен срок правосъдие. Това се определя с оглед конкретните действия.
Мисля, че съвсем скоро от тази трибуна имах възможност да дам и пример. Но, да не губя време, може би и други колеги ще се изкажат, поради което, колеги, ще ви призова да приемем законопроектът, който е предложен и касае НПК, измененията на НПК, касаещи специализирания съд. И да гласуваме „против” законопроекта за връщането отново на Глава двадесет и шеста, тоест законопроекта на господин Миков, Янаки Стоилов и другите колеги. Благодаря ви. (Реплики.)
Аз казах, че въпросите са достатъчно сериозни, за да седнем и наистина в един сериозен дебат с професионалисти да обсъдим накъде ще вървим, а не да се лашкаме през година в една посока, след това в друга посока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
За изказване - господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Мисля, че достатъчно дълго продължи дебатът, затова няма нужда от много от аргументите, те бяха вече споменати в много от изказванията.
Без да се повтарям в аргументите, които изказах на вчерашното заседание по отношение на Законопроекта за съдебната власт, искам да потвърдя отново своето убеждение, че зад специално двата законопроекта – за съдебната власт и по НПК, целящи създаването на този нов „специализиран” съд, или специализирани съдилища, не се крият сериозни аргументи относно мотивите, причините.
Преди малко господин Лазаров каза, че има мотиви за това, че трябва да се създаде, но не каза защо. Защо, какво в момента в системата на нормалните съдилища пречи в съдебна фаза, повтарям – в съдебна фаза, тези дела по тези текстове, и тези състави на Наказателния кодекс, да се разглеждат обективно и в срок? Още един път повтарям – тогава, когато са вече влезли в съдебна фаза, тъй като явно това е вашата болка. И с какво създаването на тези спец-съдилища ще промени ситуацията в съдебната фаза на разглеждането на тези дела?
Уважаеми колеги, беше казано нееднократно: проблемите при борбата с престъпността по тези състави се крият в недостатъците, слабата компетентност, която е налице в досъдебната фаза, и неслучайно са тези решения, на които ставаме свидетели през всичките тези месеци – промяната на мерките за неотклонение и така нататък. Не може цяла година ти да провеждаш показни полицейски акции, арестуваш, след това почти цяла година не можеш да събереш достатъчно доказателства, за да убедиш съда в правотата поне на половината от първоначално обявените обвинения. И кой е виновен? Пак накрая съдът е виновен. Не е виновен съдът. Виновно е досъдебното производство, виновни са онези, които трябва да съберат достатъчно факти и доказателства, за да убедят съда в правотата на своята теза.
Тези удължени срокове, за които става дума и в другия законопроект, внесен от колегите от Коалиция за България, именно целят да коригират тази основна слабост на нашето наказателно правораздаване – бавното разследване, неубедителния начин, по който се провежда то и се събират доказателствата, като естествено накрая на съда не му остава нищо друго освен да реши, че няма достатъчно доказателства и да прекрати наказателното преследване или да оправдае обвиняемия. Така че, уважаеми колеги, за мен, освен че зад тези текстове се крие явната цел, независимо от това кой ще ги предлага, кой ще ги избира, върху магистратите, които ще бъдат в този съд, ще се фокусира целият натиск от страна на изпълнителната власт. Мисля, че никой няма съмнение в това.
Докато сега, някой спомня ли си имената на съдийките от Софийския градски съд, които постановиха това решение? Някой знае ли имената на съдиите от Софийския апелативен съд, които взеха решение за промяна на мярката за отклонение на една известна личност? Утре цялото внимание и на ДАНС, и изпълнителната власт в МВР ще сочи с пръст магистратите от специализирания наказателен съд и от специализирания апелативен наказателен съд и ще казва: „Тези са виновни!”, ако утре някой е освободен. Те не могат да не изпитат на гърба си това повишено обществено внимание и най-вече натиска от страна на обвинението и изпълнителната власт, която движи обвинението. Така че, уважаеми колеги, ако искате да поставите тези магистрати в ситуация на дискомфорт, в ситуацията на една известна фраза: „Искам отговорът да бъде „да”!” или: „Искам лицето да бъде задържано и отговорът да не бъде друг освен „да”!”, продължавайте в тази посока. Ако искате по този начин да декларирате, че всички досегашни магистрати, които работят в Софийския градски съд, в другите окръжни и апелативни съдилища, не са компетентни да направят трезвата обективна и професионална преценка относно обосноваността на повдигнатите обвинения и събраните доказателства, направете го, само че бъдещето ще ви опровергае категорично, в това нямайте съмнение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма желаещи.
Дебатът е закрит.
Преминаваме към гласуване.
Приканвам народните представители, които са в кулоарите на Народното събрание, да влязат в залата – предстоят гласувания.
Надявам се всички народни представители вече да са в залата.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс с вносител Любен Корнезов от 29 юни 2010 г.
Гласували 150 народни представители: за 149, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс с вносители Искра Фидосова и група народни представители от 15 юли 2010 г.
Гласували 156 народни представители: за 100, против 53, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс с вносители Михаил Миков, Янаки Стоилов и Мая Манолова от 22 юли 2010 г.
Гласували 144 народни представители: за 60, против 66, въздържали се 18.
Предложението не е прието.
Процедура по прегласуване – госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, предложението ми е за прегласуване. Апелът ми е да проявите разум, разбиране и да гласувате за ускоряване на наказателния процес в България, а не просто на инат, защото законопроектът се внася от депутати от опозицията, както всъщност го подкрепят хора от други парламентарни групи, различни от тази на ГЕРБ.
Моля, гласувайте с разум, а не с емоция. Важно е за развитие на правосъдието в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на прегласуване на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на НПК с вносители Михаил Миков, Янаки Стоилов и Мая Манолова.
Гласували 149 народни представители: за 62, против 66, въздържали се 21.
Предложението не е прието.

Преминаваме към следващата точка:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА КЛАСИФИЦИРАНАТА ИНФОРМАЦИЯ.
Вносител – Христо Бисеров.
Изготвени са доклади от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и Комисията по правни въпроси.
С доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще ни запознае господин Ципов.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, госпожо председател.
„Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на свое заседание, проведено на 7 октомври 2010 г., обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация, № 054-01-73, внесен от Христо Бисеров на 14 септември 2010 г.
Законопроектът предвижда даване право на достъп до класифицирана информация на членовете на Висшия съдебен съвет, без да се извършва проучване за надеждност.
Съдържанието на промените, които внася законопроектът, поставя няколко въпроса.
Първият е коя от същинските дейности на членовете на Висшия съдебен съвет обосновава необходимостта от включването им в кръга на лицата, по отношение на които не се извършва проучване за надеждност, посочени в чл. 39, ал. 1, т 1-7, и които по право получават достъп до всички нива на класифицирана информация за срока на заемане на длъжността им при спазване на принципа „необходимост да се знае”, изброени в ал. 3 на същия текст.
Успоредно с това се поставя въпросът членовете на Висшия съдебен съвет магистрати ли са, при положение, че правоотношението им е трудово и възниква от избор на основание чл. 130 от Конституцията на Република България и чл. 30 от Закона за съдебната власт, уреждащи правомощията и дейността на Висшия съдебен съвет. Те не могат да упражняват и дейност като адвокати, което повдига въпроса за основателното приравняване на статута им с този на магистратите, адвокатите или на представителите на изпълнителната власт, предвид естеството на работата им, в какъвто смисъл по същество са предлаганите със законопроекта изменения.
В резултат на проведените разисквания и гласуване с 2 гласа „за”, 11 „против „ и 1 глас „въздържал се”, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация, № 054-01-73, внесен от Христо Бисеров на 14 септември 2010 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
С доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае господин Радев.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ РАДЕВ: Благодаря, господин председател.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за защита на класифицираната информация,
№ 054-01-73, внесен от Христо Дамянов Бисеров
на 14 септември 2010 г.
На свое заседание, проведено на 28 септември 2010 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация, № 054-01-73, внесен от Христо Дамянов Бисеров на 14.09.2010 г.
На заседанието присъстваха представители на Висшия съдебен съвет, на Върховния административен съд, на Върховния касационен съд, на Висшия адвокатски съвет и други институции.
Законопроектът беше представен от народния представител Четин Казак. С него се цели запълване на законова празнота относно достъпа на членовете на Висшия съдебен съвет до класифицирана информация, тъй като този въпрос не е уреден в Закона за защита на класифицираната информация. Със законопроекта се предлага членовете на ВСС да получават достъп до класифицирана информация без проучване за надеждност, защото в противен случай би се създала възможност за тяхното подчинение и контрол от страна на орган на изпълнителната власт. Освен това подобно решение би ги поставило в неравноправно положение спрямо представители на останалите власти, изброени в чл. 39, ал. 3 от Закона за защита на класифицираната информация, които получават по право достъп до класифицирана информация. Основания за подобно неравно третиране липсват.
В проведената дискусия взеха участие проф. Анелия Мингова, проф. Лазар Груев, господин Валери Първанов и госпожа Даниела Доковска.
Според госпожа Анелия Мингова – представляващ Висшия съдебен съвет, неговите членове имат право на достъп до класифицирана информация без проверка за надеждност поради следните причини.
Тези от тях, които идват от магистратурата, запазват статута си на магистрати, като само временно преустановяват упражняването на магистратската си функция. Точно поради наличието на такъв статут по силата на чл. 39, ал. 3 от Закона за защита на класифицирана информация, те са сред кръга на лицата, които разполагат с допуск до класифицирана информация при спазване на принципа „необходимо да се знае”. Статутът на членовете на ВСС, които не са били магистрати, трябва да се приравни на магистратския поради конституционната същност на ВСС като колективен орган на управление, чиито функции не могат да бъдат упражнявани, ако пред изискванията към неговите членове се поставят други условия извън тези, които самата Конституция посочва.
Професор Лазар Груев – председател на Върховния касационен съд, апелира да се прецени допустимата намеса на властите при допуска и изискванията за получаване на допуск до класифицирана информация от членове на ВСС. Обърна внимание, че разпоредба, предвиждаща проверка за надеждност при достъпа до класифицирана информация, е била обявена за противоконституционна от Конституционния съд на Словакия. Отбеляза още, че според него няма хипотези, при които членовете на ВСС ще имат нужда от класифицирана информация, за да упражняват правомощията си.
Господин Валери Първанов – заместник-главен прокурор, изрази становището на Прокуратурата, че членовете на ВСС не се нуждаят от класифицирана информация, за да упражняват правомощията си. Ако обаче за в бъдеще това бъде променено, те следва да имат достъп до тази информация по право, както това е предвидено за представителите на другите две власти и при спазване на принципа „необходимо да се знае”. Няма аргументи членовете на ВСС да бъдат третирани по различен начин.
Госпожа Даниела Доковска – председател на Висшия адвокатски съвет, се присъедини към изразените становища, че членовете на ВСС не се нуждаят от класифицирана информация в своята дейност. Освен това тя посочи, че ако такъв достъп е нужен, той трябва да им се дава по право, а не след проверка за надеждност, защото противното би довело до внасяне на зависимост в дейността на членовете на Висшия съдебен съвет от преценки, извършени от орган на изпълнителната власт и поставяне на условия за изпълнение на конституционни функции от страна на членовете на ВСС, без такова условие да е предвидено в Конституцията. Според нея подобно положение би било противоконституционно.
След проведеното обсъждане и гласуване със 7 гласа „за”, 13 гласа „против” и 2 гласа „въздържали се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация № 054-01-73, внесен от Христо Дамянов Бисеров на 14 септември 2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Бисеров отсъства от Парламентарната група на ДПС.
Има ли изказвания? Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, тъй като по правилник няма възможност друг да представи законопроекта от името на вносителя, аз под формата на изказване ще се опитам да защитя аргументите, с които колегата Христо Бисеров го е внесъл.
Уважаеми колеги, казусът е пределно ясен и то от доста време. Членовете на Висшия съдебен съвет за разлика от редица други лица, заемащи висши държавни длъжности, посочени в съответния текст на Закона за защита на класифицираната информация са поставени в неравностойно положение по отношение на достъпа им до класифицирана информация.
Съгласно текста на члена, който е засегнат в законопроекта, и народните представители, и всички магистрати – от най-високото до най-ниското ниво, и адвокатите дори, имат безусловен достъп до класифицирана информация в рамките на делата и на казусите, с които се занимават, тоест в унисон с принципа „необходимо да се знае” по конкретния казус.
Всички народни представители имат безусловен достъп до всякакъв вид класифицирана информация, която е сведена до знанието на Народното събрание. Единствено и само членовете на Висшия съдебен съвет са пропуснати в този списък от изброени лица, заемащи висши държавни длъжности. По непонятни причини това ги поставя в, както казах – неравноправно, неравностойно положение, най-вече по отношение – да оставим другите висши държавни длъжности извън съдебната власт, но най-вече и на първо място по отношение на магистратите, които те оглавяват по силата и на Конституцията, и на Закона за съдебната власт. Не може един обикновен съдия от Районен съд „Х” или прокурор от Районна прокуратура „Y” да имат безусловен достъп и никой да не поставя под съмнение неговите качества и компетентност да борави с тази информация, а член на Висшия съдебен съвет, който априори е постигнал определена компетентност, натрупал е определен юридически и професионален стаж, включително по специалността, който е минал и през цедката на избора и е получил място във върховния орган за управление на съдебната система, изведнъж той да минава на общо основание като всички други, като редови гражданин през цедката на проверка и на контрол за класифицирана информация на общо основание. Това е от една страна.
От друга страна, другият основен аргумент, уважаеми колеги, който ми се струва най-съществения, е, че подлагането на членовете на Висшия съдебен съвет на подобен контрол и проверка на общо основание за достъп до класифицирана информация нарушава директно конституционния принцип за независимостта на съдебната власт, тъй като, бидейки, както казах, членове на върховния орган, управляващ съдебната власт, изведнъж те ще се окажат в състояние, в положение на подчиненост и на зависимост от решенията на един орган, който е изцяло в рамките на изпълнителната власт и не само това, а на всичкото отгоре, чиито решения са напълно непрозрачни, тъй като не са длъжни да бъдат мотивирани.
Така, уважаеми колеги, се нарушава конституционният принцип за независимост на съдебната власт, най-вече по отношение на изпълнителната и се създават механизми за неправомерно влияние и оказване на натиск от изпълнителната власт върху тези висши магистрати, които са членове на Висшия съдебен съвет.
Уважаеми колеги, аз мисля, че този законопроект заслужава да бъде подкрепен, тъй като той цели именно, от една страна, да премахне тази неравнопоставеност, в която те са поставени по отношение на останалите лица, заемащи висши държавни длъжностни, и, от друга страна, да гарантира независимостта на съдебната власт и членовете на нейния върховен управляващ орган по отношение на изпълнителната власт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Това е един тежък въпрос. Вчера всъщност го разгледахме в Закона за съдебната власт. Лично аз призовавам, разбира се, народните представители да подкрепим законопроекта, макар, господин Казак, от тактически съображения, мисля, че сгрешихте, че го внесохте. Но това е от тактически съображения.
За какво става реч? Членовете на Висшия съдебен съвет – те са 25 по Конституция. Тоест органът, който не само кадрува, но де факто и де юре управлява съдебната система. Трябва ли да се иска достъп до класифицирана информация или не? Сега се твърди, че трябва всеки един от тях да има изрично разрешение. Кой дава разрешението? – ДАНС и МВР – тоест началниците. А да ти дадат или да не ти дадат – нито го мотивират, нито имаш възможност да се защитиш. Те не подлежат и на съдебен контрол, ако ти откажат такъв достъп. Следователно, от тази гледна точка, органите на изпълнителната власт, тоест силовите органи – ДАНС и МВР, ще кадруват Висшия съдебен съвет, или ще държат „на юзда”, ако мога така да се изразя, съответния член на Висшия съдебен съвет. Аз ще ти дам, ама ако ти еди-какво си промениш. Когато не се даде такова разрешение, разбирате – преса, медии, телевизии, радиа и омаскаряване на този, на който му е отказан достъп. Много е опасно – не само във връзка с принципа за разделение на властите.
Вижте още по-големия парадокс. Както ви е известно, уважаеми народни представители, по право членове на Висшия съдебен съвет са главният прокурор, председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд. Не казвам нещо ново, просто казвам това, което и вие знаете. Те са и членове на Висшия съдебен съвет. Ако главният прокурор стои в кабинета си на главния прокурор в Прокуратурата, тоест в Съдебната палата, не му е необходим достъп. Отиде ли в сградата на Висшия съдебен съвет като член на Висшия съдебен съвет ще му искат достъп или ще му откажат достъп. Разбирате, че такава двойнственост е абсурдна. Абсурдна, поне за тримата висши магистрати. Освен това, уважаеми колеги, поне 4/5 от членовете на Висшия съдебен съвет са били преди това, преди да ги изберат за членове на Висшия съдебен съвет, съдии, прокурори, следователи. Всички те по право са имали такъв достъп, сега отиват, бих казал в административната йерархия на по-високо място – Висшия съдебен съвет, били са избрани там или избрани от нас, или от своите колеги, до вчера са имали достъп, пък днеска няма да имат достъп. Не само логика, но то тук, бих казал, че на нищо не прилича.
И това, което вчера приехме, защото е във връзка с този законопроект. На този, който му е отказан достъп, няма право да участва в разглеждането и в гласуването на конкретния въпрос, когато има такива данни. Няма право! Той се изключва от разглеждането на дадения въпрос. Приехме го вчера на първо четене. Но, за да заседава Висшият съдебен съвет е необходим кворум, за да взима някакви решения. Даже, за да вземе решение, даже за назначаването на един районен съдия, ако щете, или районен прокурор в Малко Търново, трябва минимум 13 гласа, независимо даже колко заседават, освен кворума, а някои решения се вземат и с две трети. Представете си, че шефът на ДАНС или шефът на МВР от тези 25 човека, примерно на 15, вземам произволно, мисля, че вчера ви го казах, отказва достъп. В такъв случай Висшият съдебен съвет въобще не може да функционира. Разбирате ли! Нито може да взима решение. Е, какво, ще го разпускаме ли сега, защото не ни е удобен – на един или на друг? Затова, уважаеми колеги, няма как!
Има още един въпрос, който тук също трябва да го пообмислим. Има членове на Висшия съдебен съвет, които не са били магистрати, макар един или двама, примерно, адвокат е бил или преподавател в университета. Те не са имали по право такъв достъп, евентуално, макар един или двама, така че няма как да пренесем тяхното право, което те са имали автоматично като членове на Висшия съдебен съвет. И затова аз съм убеден, че е разумно, наред с теоретичните, конституционни, ако щете аргументи, да дадем и на членовете на Висшия съдебен съвет по право достъп до такава класифицирана информация. Сега като казвам класифицирана информация, да не мислите, че има някакви кой знае какви тайни, защото, то е едно – държавната тайна. Няма такова нещо – подслушвали му телефона и затова няма право да се прочете колко подслушвания и какви протоколи са му снели!? Това е цялата работа. Защо да няма достъп? Ако е необходимо при избора, примерно, на един магистрат или за неговото уволнение, всички членове да се запознаем с това, което е говорил – дали е с Красьо Черния, когото не познавам, или с някой друг. Затова ви призовавам, дайте да подкрепим законопроекта, а между първо и второ четене можем да помислим допълнително – той е с един ред всъщност, защото има опасност да блокираме работата на целия Висш съдебен съвет, независимо дали ни е симпатичен или не, или на бъдещия Висш съдебен съвет. Тази е опасността! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация под № 054-01-73, внесен от Христо Дамянов Бисеров на 14.09.2010 г.
Гласували 85 народни представители: за 19, против 57, въздържали се 9.
С това така предложеният законопроект е отхвърлен.
Господин Казак, заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз още един път ви призовавам да помислите върху аргументите, ако не вярвате на мен, повярвайте на компетентността на проф. Корнезов. Юридическите аргументи са безспорни. Поставяте, първо, в подчинено положение лица, които ръководят независимата съдебна власт по отношение на изпълнителната власт. Второ, не може един народен представител, професоре, Вие казахте, че има един-двама членове на Висшия съдебен съвет, които никога не са били магистрати, тоест не могат да претендират, че са имали преди достъп по право и сега изведнъж са го загубили. Но народните представители, които не са били преди това магистрати, които са много повече, на същото основание, може да се каже – защо тогава те имат по право? Изведнъж избрани за народни представители и получават абсолютно необоримата презумпция, че са годни за достъп до класифицирана информация, а членове на Висшия съдебен съвет имат обратната презумпция, че са негодни и трябва да минат през целия контрол, през цялостната проверка, за да докажат своята пригодност за достъп.
Уважаеми колеги, призовавам ви да подходите добросъвестно и добронамерено към нашия законопроект и да го подкрепите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на прегласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация, № 054-01-73, внесен от народния представител Христо Бисеров.
Гласували 92 народни представители: за 16, против 63, въздържали се 13.
Така внесеният законопроект не е приет.

Продължаваме със следваща точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТЪРГОВСКОТО КОРАБОПЛАВАНЕ, приет на първо четене на 23.09.2010 г.
Докладът ще ни бъде прочетен от господин Вълков.
Заповядайте, господин Вълков.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Правя процедурно предложение, съгласно чл. 39, ал. 2 от Правилника на Народното събрание, за допускане в зала на господин Камен Кичев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията и господин Петър Киров – заместник-изпълнителен директор на Морска администрация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допускане в зала.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, квесторите, поканете гостите.
Господин Вълков, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за търговското корабоплаване.
Комисията подкрепя наименованието на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа наименованието на законопроекта по вносител.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаема госпожо председател, тъй като няма постъпили предложения в комисията от § 1 до § 11, комисията е подкрепила текстовете на вносителя от § 1 до § 11. Предлагам да ги гласуваме ан блок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме ан блок параграфи с номера от 1 до 11 включително в редакцията на вносителя, която се подкрепя от комисията.
Гласували 70 народни представители: за 67, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 12 и предлага следната редакция:
„§ 12. В чл. 40б, ал. 2 се създава изречение второ: „При прехвърляне правото на собственост върху кораб в строеж, който вече е вписан в регистровите книги по чл. 34, ал. 1, т. 4, по заявление на новия собственик корабът може да продължи да бъде вписан по същата партида до окончателното му завършване, като в този случай не се прилага чл. 28.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване § 12 по доклада на комисията.
Гласували 70 народни представители: за 67, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 13.
Гласували 69 народни представители: за 68, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 14 и предлага следната редакция:
„§ 14. В чл. 47 се правят следните изменения:
1. В ал. 2 думата „морска” се заличава.
2. В ал. 3 думите „правото на плаване под българско знаме” се заменят с „регистрация”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 14 в редакцията по доклада на комисията.
Гласували 74 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: По § 15, 16, 17, 18 и 19 комисията подкрепя текста на вносителя по изброените параграфи и предлагам да бъдат гласувани ан блок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване параграфи с номера от 15 до 19 включително в редакцията на вносителя, подкрепена от комисията.
Гласували 72 народни представители: за 71, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Има постъпило предложение от народния представител Емил Радев за § 20.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 20 и предлага следната редакция:
„§ 20. Създава се чл. 50б:
„Права на ипотекарния кредитор
„Чл. 50б. (1) При неизпълнение на задълженията на ипотекарния длъжник кредиторът може да продаде ипотекирания кораб, а когато това е уговорено в договора за ипотека – да отдаде кораба под наем, да възложи управлението му на мениджър или да извърши всяко друго действие, предвидено в този договор.
(2) В случай, че ипотекарният длъжник създаде пречки за изпълнение на някои от действията по ал. 1, ипотекарният кредитор упражнява правата си по реда на Гражданския процесуален кодекс. С приходите от упражнените права се погасява обезпеченото вземане след приспадане на съответните разходи.
(3) Ипотекарният кредитор отговаря за причинените вреди, ако упражни неоснователно някои от правата си по ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Учудвам се на подхода при разглеждането на един такъв важен закон, какъвто е Законът за търговското корабоплаване.
На колегите им е весело, но когато не присъства министър или заместник-министър на второ четене, е не само неуважение към парламента, но това е неуважение към закона и към хората, които работят в този бранш. (Реплика от ГЕРБ.) Моля? Аз говоря за вносителя. Когато внасяш един закон, трябва да си тук. Налагайте нови морални норми. Това е друг въпрос. Опозицията си е опозиция, не я гледайте нея. Вие също сте 60 човека.
Тук трябва да бъде правителството. Това трябва да го знаете, за да отговаря на въпросите, а не да бъде един представител от Юридическия отдел. Вие нямате никой тук и от Морска администрация. (Реплика от ГЕРБ.) В момента говоря за ръководител.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Има заместник-министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Моля без реплики от залата.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Къде е заместник-министърът? Няма го. Защо задавам този въпрос, господин председателю, и аз настоявам наистина като председател на Народното събрание да изисквате това нещо от правителството. Защото ние имахме няколко въпроса и казахме, че ще подкрепим закона, ако имаме позиция на Агенцията по приватизация за това: този закон ще създаде ли някакви проблеми? Аз нарочно станах на този текст да говоря, за да ви покажа, че именно с този текст също можем да създадем много големи проблеми по отношение на приватизационната сделка на БМФ. Защо? Защото тук ние вече говорим какви са правата на кредитора, след като е заложен кораб. Определихме правилата, дадохме свобода и изведнъж казваме, уважаеми дами и господа, че виждате ли, кредиторът може да продаде тези кораби.
Искам да попитам в тази зала, попитах и членовете на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения: знаете ли какви са условията на договора? Не?! Защо не поискахме становище тези текстове ще създадат ли проблеми при осигуряването на общия бруто тонаж, където е ангажимент на този, който закупи БМФ? И създаваме ли условия да се разпродадат, примерно, или да се заложат корабите и в един момент да не се спази това изискване, което е по стратегия на Народното събрание?
Затова аз не участвах в гласуването! Независимо, че бях в залата, заради отговорността, която имам като народен представител, уважаеми дами и господа!
След малко ще стигнем до още един текст, който касае – аз няма да се изказвам по него, надявам се, че колегите ще вземат отношение, пак клаузи в приватизационния договор, който се отнася до работната сила. За първи път в българското законодателство даваме пълна свобода за наемане на чужда работна сила. Досега, за да наемеш един човек – дали ще бъде в екипажа на самолет, или в екипажа на кораб, се искаше специалното разрешение на министъра. Сега изцяло…
Благодаря Ви, господин Кичев, благодаря Ви, че дойдохте и уважихте Народното събрание.
…даваме пълна свобода да се наемат - българските работници в кораба да останат до 25%.
Аз пак искам да попитам: това нарушава ли стратегията и приватизационния договор, който беше подписан за БМФ? Или са някакви текстове, които в момента не знаем дали няма да облекчат до голяма степен изпълнението на тази стратегия, която си постави предишното Народно събрание? Това е проблемът.
Най-добронамерено искахме от вас – дайте становище на Агенцията за приватизация! Никой, включително и председателят на комисията, дори не предприе инициатива за това, за да съм убеден днес, че когато всички ние – аз и всички вие, които гласуваме и подкрепяме този закон, в който не бива да стигаме до каквато и да е политизация, ще гласуваме с чиста съвест и ще знаем, че сме работили наистина за развитието на морския бранш в България. Сега не съм убеден! При мен остават много въпросителни. Ако някой може да ми отговори на този въпрос, аз ще бъда доволен. Благодаря ви, но не мога именно заради това да подкрепя тези текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплика?
Заповядайте, господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Господин Мутафчиев, нека не използваме такива гръмки фрази, когато говорим наистина за един добър законопроект, какъвто, считам че и Вие самият сте убеден, е този.
Агенцията за приватизация е агенцията, която може да наложи промяна в договора за приватизация на съответната компания. Този текст от закона по никакъв начин не задължава или не води до промяна на този договор.
Затова нека подкрепим текста, нека подкрепим предложените промени, тъй като считам, че те не са направени конкретно за един субект, а са по принцип промени, които водят до подобряване на работата, до превръщането на българския флаг в привлекателен и конкурентен на останалите флагове, под които плават плавателните съдове.
Така че отново – нека бъдем принципни и да си дадем ясна сметка, че по никакъв начин действащият приватизационен договор няма да бъде засегнат от този законопроект. В правото единствено на Агенцията за приватизация е да промени този договор. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Втора реплика?
Заповядайте, господин Радев.
ЕМИЛ РАДЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Чухме за пореден път поредните спекулации.
Аз ще се обърна към господин Мутафчиев: посъветвайте се, имате много добри юристи във вашата група, за какво точно става въпрос.
Да се правят спекулации, че текстове, свързани с изпълнението на една ипотека, могат да влияят на приватизационен договор! Още повече, когато тези текстове дават, освен разпореждането с ипотекираната вещ, алтернативи, с две думи, да не излезе от патримониума на собственика, а да може да се запази тонажът и същият кораб да остане в собственост на длъжника – извинявайте, но това е спекулация!
Да не говорим за другите спекулации с работната сила, защото аз се постарах да прочета приетата от вас Стратегия за приватизация на БМФ, защото конкретно цитирате всички аспекти на този закон през призмата на БМФ. Да не забравяме, че БМФ не е единственият корабособственик в тази държава.
Ако толкова бяхте искали да защитите българската работна сила, да бяхте написали нещо вътре в стратегията, защото там няма и един параграф по отношение на работната сила. Вижте си стратегията и вижте какво пише там.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Трета реплика?
Дуплика?
Заповядайте, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): В стратегията е ясно заложено колко трябва да бъдат работниците както от персонала… (Реплика от ГЕРБ.)
Вижте я, бе господа – има я, тя е решение на Народното събрание, тя не е решение на Петър Мутафчиев или на Иванов. (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Без реплики от залата.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Така че ако говорим за спекулации, вие спекулирате в момента. И аз не знам защо ви е страх от едно становище на Агенцията за приватизация? Какъв ви е проблемът? Вие четете – казвате „аз го прочетох, така е, вие имате юристи”. Да, имаме юристи.
Аз ви питам. Отивам и залагам примерно 20 кораба. Имам ангажимент в стратегията за това да запазя определен тонаж. (Реплики от ГЕРБ.) Не е задължително да бъдат същите кораби. Въобще не ги говорете тези неща.
Можеш да вземеш нов кораб, да продадеш друг, но трябва да спазиш общия бруто тонаж.
Залагам всички кораби, в един момент не си спазвам кредита и няма да спазя това право. Какво правим?
Защо сме я правили стратегията? Защо сме ангажирали Народното събрание?
Искате да дадем свобода. Добре, но кажете го. Дайте да го чуем от Агенцията за приватизация. Къде ще бъде нарушен интересът?
Разбирам, аз също искам да подкрепя бизнеса, но не бива да бъде за сметка на работещите, не бива да бъде за сметка на държавата. Ако го правите, както вие в момента, то не е спекулация. Тогава това е лобизъм – разберете го.
Господин Иванов, аз се учудвам на самочувствието, което напоследък имате – да говорите включително от името на Агенцията за приватизация. И ви обясних защо и къде е проблемът, включително и сега.
Разбира се, че това са взаимоотношения, но ние променяме изцяло закона. На база на това юристите могат да ви го кажат – като участник в една приватизационна сделка мога да искам промяна на договора поради промяна на законодателството в България и ще имам пълното основание за това. Това може да ви го каже и Любен Корнезов, както днес цяла сутрин ви обучаваше в тази посока. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 20 съгласно доклада на същата.
Гласували 83 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 12.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на комисията за § 21, който комисията подкрепя.
Гласували 76 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 22 със следното съдържание:
„§ 22. В чл. 51, ал. 1, буква „б” думите „знамето на кораба” да се заменят с „основния регистър”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания, колеги? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаване на нов § 22, съгласно доклада.
Гласували 75 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 23.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 22, който става § 23 и който е подкрепен от вносителя.
Гласували 77 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 23, който става § 24, и предлага следната редакция:
„§ 24. В чл. 84 се правят следните изменения:
1. Заглавието се изменя така: „Свидетелство за регистрация и временно свидетелство за регистрация”.
2. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Свидетелството за регистрация удостоверява правото за плаване на корабите под българско знаме и правото на собственост.”
3. В ал. 2, в текста преди т. 1 думите „акта за националност” се заменят със „свидетелството за регистрация”.
4. В ал. 3 думите „временния акт за националност” се заменят с „временното свидетелство за регистрация”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли изказвания? Не.
Гласуваме § 23, който става § 24.
Гласували 77 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24, който става § 25.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да гласуваме преномерирането на § 24 по вносител в § 25, съгласно доклада на комисията.
Гласували 75 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, който става § 26.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 26 по доклада на комисията.
Гласували 77 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 26, който става § 27, и предлага следната редакция:
„§ 27. Член 88 се изменя така:
„Комплектоване на екипажа
Чл. 88. (1) Корабният екипаж на търговски кораби се комплектова от квалифицирани морски лица. Не по-малко от 25 на сто от длъжностите на управленско и оперативно ниво и не по-малко от 25 на сто от длъжностите на изпълнителско ниво са български граждани.
(2) Корабният екипаж на морски търговски кораби може да се комплектова от лица, които притежават свидетелства за правоспособност, издадени в съответствие с Международната конвенция за вахтената служба, нормите за подготовка и освидетелстване на моряците, както е изменена (STCW, as amended), от Република България, от друга държава - членка на Европейския съюз, или от трета държава, която е призната по реда на вторичното право на Европейския съюз. Корабният екипаж на търговските кораби, които плават по вътрешните водни пътища на Европа, се комплектова от лица, които притежават свидетелства за правоспособност, издадени в съответствие с Препоръките за подготовка на водачите на кораби и снабдяването им със свидетелства за правоспособност за международното корабоплаване на Комитета за вътрешен транспорт на Икономическата комисия за Европа на ООН и Дунавската комисия.
(3) Корабопритежателят назначава корабния екипаж без дискриминация, основана на национална принадлежност, религия, заплащане и други условия на труд, но владеещ определения от него общоразбираем на кораба език.
(4) Капитанът и главният механик на кораба задължително са български граждани или граждани на друга държава – членка на Европейския съюз, или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария.
(5) Екипажът на плавателните съдове за спорт, туризъм и развлечения и такива, неизвършващи стопанска дейност, се комплектова от правоспособни морски лица – български и/или чуждестранни граждани.
(6) Когато поради извънредни обстоятелства корабопритежателят не може да изпълни изискването по ал. 1, той може след разрешение от Изпълнителна агенция „Морска администрация” да наеме квалифицирани морски лица, граждани на други държави – членки на Европейския съюз, на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, а при невъзможност – граждани на трети държави. Разрешението се дава до първото пристанище за смяна на екипажа, което е заявено предварително от корабопритежателя, но във всеки случай за срок, не по-дълъг от три месеца.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, правя предложение за отпадане на ал. 1 в чл. 88, и ще ви кажа защо.
Първото, което го каза и господин Мутафчиев от тази трибуна, е, че ние поискахме становището на Агенцията за приватизация.
Господин Иванов, Вие казвате, че Агенцията за приватизация не може да променя.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Може.
РУМЕН ТАКОРОВ: Може? Не може, аз Ви казвам, че не може. Не може да променя, но тя може да поиска от Министерския съвет да промени клаузи в договора, който е подписан. И Министерският съвет на какво ще се опре? Много ясно – на закона, който днес ще гласуваме. Разбирате ли как се подменят текстовете от приватизационния договор, защото там чрез синдикатите бяха защитени исканията на хората, които работят в този бранш – минимум 80% да са български граждани в корабите, които подлежаха на приватизация. Вие сега казвате: 25%. Но нали знаете, че досега всяко разрешение, което се дава за чуждестранни граждани, се издаваше от министъра. Вие значи не вярвате на своя министър, че той няма да спазва ограниченията, които се искат за повече заетост на българските моряци в корабите, които притежават българските корабособственици.
Има и нещо друго. Вие разбирате ли, че с този текст ние се опитваме да нарушаваме Конституцията и да създаваме предпоставки за дискриминация?! Прочетете какво сме записали в ал. 3 – че корабопритежателят назначава корабния екипаж без дискриминация, основана на национална принадлежност. А ние казваме още в началото, че 25% трябва да бъдат български граждани. Разбирате ли за какво става въпрос? Явно не го разбирате.
Аз бих се съгласил в този текст да напишем 50%, 80%, но разбирате ли, че с това ще стане още по-голямо тълкуване на дискриминацията в текста, който в момента записвате?!
Затова пледирам ал. 1 да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Едно редакционно уточнение. При представяне на текста от председателя на комисията господин Вълков, в ал. 6, в края на предпоследното изречение беше прочетено „а при невъзможност - граждани на трети страни”. Коректният текст е „трети държави”. Ще се придържаме към редакцията по доклада на комисията.
Има ли реплики към изказването на господин Такоров?
Заповядайте, господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Такоров, искам да разберете едно нещо – ГЕРБ не прави закон за нашия министър, за нашата фирма или за нашия човек. (Смях в КБ.) Ние не се притесняваме от морала на нашия министър, но искаме този закон да бъде работещ и в следващите години. При сегашната ситуация по отношение на този член е възможно с разпореждане и със съгласието на министъра да бъде нает екипаж, 90% от който да бъдат чуждестранни граждани. Ние въвеждаме изискване за минимална бройка на български екипаж 25%. По този начин ние, от една страна, ще дадем възможност за гъвкавост при формиране на екипажите, а от друга страна ще гарантираме минимално изискване – част от екипажа да бъде от български граждани, което е 25%.
Затова упрекът Ви, че ние се притесняваме от нашия министър или по някакъв начин влизаме в колизия с ал. 3, в която се говори за дискриминация, не е така. От една страна ние гарантираме българския суверенитет, запазването на правата 25% да бъдат назначавани български граждани.
От друга страна, пак повтарям, ние не правим закон за един министър или за една фирма. Може би вие изхождате от ваши минали начини на действия, които са продиктували това Ваше изказване. Този закон ще действа дълги години и по този начин, с този закон ние защитаваме българския интерес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Господин Иванов, Вие с Вашата реплика на практика ме принуждавате да поискам и отпадането на ал. 3. Защото ако не знаете, че България има Конституция, то има и Закон за защита от дискриминация.
Така че сега правя процедурното предложение, госпожо председател, да отпадне и ал. 3. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители, желаещи да участват в дискусията по обсъжданите текстове?
Заповядайте, господин Вълков.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Първо, искам да ви кажа, че това решение не е изсмукано от пръстите на някоя от тези институции, когато е подавано, а е взето след много широко обсъждане в продължение на шест месеца, на работна комисия в Министерството на транспорта. Присъствали са представители на Морската администрация, Пристанищната инфраструктура и на следните браншови и неправителствени организации: Българска асоциация на корабопритежателите, Българска морска камара, Българска асоциация на корабните брокери и агенти, Българска морска асоциация, Българска дунавска камара, Моряшки професионален съюз, Моряшки синдикат на КНСБ и ФТК „Подкрепа”. Това е предложение, под което са се подписали всички тези организации. Смятам, че промените, които се предлагат, са във връзка с нашия курс, който е приет – да вървим към интеграция в Европа. Защото много от европейските страни – Белгия, Германия и др., имат някакви ограничения, каквито са тези от 25%. Навсякъде този режим е сравнително либерализиран. Единствено у нас до този момент това не беше направено.
От друга страна, понеже има обвинение, че не сме поискали становището на Комисията по приватизация, в крайна сметка ние не правим този закон само за една фирма – БМФ, защото в момента се говори само за БМФ. И БМФ не е българският морски флот като цяло. Така че ако в този договор има такова ограничение, то това, което предлагаме, с нищо не противоречи на приватизационния договор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Не мисля, че трябва да разглеждаме този закон отделно от БМФ и да говорим, че той се отнася за другите корабособственици, а не се отнася за собствениците на БМФ. Напротив, това се отнася за най-големия корабособственик в България – Български морски флот.
И още нещо. Цитирате, че всички браншови организации са съгласни, включително и КНСБ. Учудвам се на господин Краси Велчев, който не само е председател на синдиката на моряците към КНСБ, но е и член на борда на директорите. Не знам в това двойно качество как е дал становището си – като член на борда или като председател на синдиката. Но това, което настояваха от КНСБ и от „Подкрепа”, когато приемахме стратегията, беше да се гарантират 100% българските моряци и работници там. Знаете, че в момента големият проблем в корабоплаването не е средният персонал, не са моряците. Големият проблем е да се осигурят кадри – капитани и т.н.
Ако облекчавахте за капитаните, защо стигнахме дотам, че българският моряк да си търси работа при други корабособственици, а в България да наемаме чужди моряци?! Тогава защо направихме тези облекчения? Спомняте ли си миналата година данъчните облекчения на нашите моряци? Хей така, само за да правим нещо. Госпожо председател, направихме ги самоосигуряващи се лица, струва ми се, които в един момент ще почувстват тази тежест и отговорност, които морякът трябва да носи, а не работодателят.
Не смятам, че сте прави в тази посока. Какво правим? В момента има ангажимент на корабите да бъдат 100% български моряци. Единствено министърът може да разреши за един или двама чужди. Сега вие разрешавате българските да бъдат 25%, а 75% могат да се наемат чужди моряци – от съседни страни като Турция, Румъния и т.н. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
За дуплика – господин Вълков.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Мутафчиев, моля да бъдете малко по-коректен, защото никъде не съм казал, че този закон не се прави за БМФ. Казах, че не се прави само за БМФ. Значи съществуват и други организации.
С това, което казахте, заблуждавате залата. В момента министърът на транспорта има право да назначи до 90% от екипажа на даден кораб. В момента правим ограничение – това право да е минимум 25%.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли други народни представители, които желаят да се изкажат? Няма.
Дебатът е закрит.
Преминаваме в режим на гласуване.
Подлагам на гласуване процедурното предложение в § 27 за промени в чл. 88 – да отпадне чл. 88, ал. 1.
Гласуваме отпадането на ал. 1.
Предложението е на господин Такоров.
Гласували 76 народни представители: за 12, против 58, въздържали се 6.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Такоров за отпадане на ал. 3 от чл. 88.
Гласували 80 народни представители: за 12, против 61, въздържали се 7.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване предложението на комисията, по доклада на комисията за редакцията на § 27.
Гласуваме § 27 по доклада на комисията.
Гласували 80 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 12.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 28 със следното съдържание:
„§ 28. В чл. 188, ал. 3 думите „или новият притежател на правото” и думите „оперативно управление върху” се заличават.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаване на нов § 28 със съдържанието му по доклада на комисията.
Гласуваме.
Гласували 82 народни представители: за 71, против няма, въздържал се 11.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя теста на вносителя за § 27, който става § 29.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 29.
Гласували 75 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 28, който става § 30 и предлага следната редакция:
„§ 30. В чл. 383 се създава ал. 3:
„(3) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация” оправомощава длъжностните лица, които могат да налагат глоба с фиш.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване § 30 в редакцията на комисията.
Гласували 80 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 31.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 31 в номерацията на комисията.
Гласували 72 народни представители: за 66, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: „Заключителна разпоредба”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за наименованието на подразделението и предлага следната редакция:
„Заключителни разпоредби”.
Комисията предлага да се създаде нов § 32 със следното съдържание:
„§ 32. Навсякъде в Кодекса думите „министъра на транспорта” и „министърът на транспорта” се заменят съответно с „министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията” и „министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията”, а думите „Министерството на транспорта” се заменят с „Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания има ли? Не.
Първо, подлагам на гласуване предложението на комисията, която по принцип подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението и предлага то да се казва „Заключителни разпоредби”.
Гласуваме това предложение на комисията.
Гласували 77 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Сега подлагам на гласуване предложението на комисията за създаване на нов § 32 в редакцията по доклада на комисията.
Гласуваме § 32.
Гласували 79 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: § 30. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30, който става § 33.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания няма.
Гласуваме текста на комисията, която подкрепя текста на вносителя за § 30, с преномерирането му в § 33.
Гласуваме § 33.
Гласували 75 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
С това и на второ гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за търговското корабоплаване.
Господин Тошев, заповядайте.
ИВАЙЛО ТОШЕВ (ГЕРБ): Госпожо председател, уважаеми колеги!
На основание чл. 73, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение за удължаване срока за писмени предложения между първо и второ четене на Закона за изменение и допълнение на Гражданско- процесуалния кодекс с общ проект с вх. № 053-03-155 от 07.10.2010 г. с 14 дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за удължаване срока между първо и второ гласуване на общия Законопроект за изменение и допълнение на Гражданско-процесуалния кодекс.
Гласували 79 народни представители: за 76, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка от програмата ни:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТРАНСПЛАНТАЦИЯ НА ОРГАНИ, ТЪКАНИ И КЛЕТКИ, вносител народния представител Лъчезар Тошев.
Постъпили са доклади от комисиите, на които е разпределен проектозакона.
С доклада на Комисията по здравеопазването ще ни запознае председателят й госпожа Десислава Атанасова.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател! Моля на основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъде допусната в пленарната зала госпожа Теодора Джалева, изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по трансплантация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допускане в залата.
Гласували 73 народни представители: за 72, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, № 054-01-66, внесен от народния представител Лъчезар Тошев на 4 август 2010 г.
На свое редовно заседание Комисията по здравеопазване разгледа внесения Законопроект.
На заседанието присъстваха министърът на здравеопазването проф. д-р Анна-Мария Борисова, директорът на Изпълнителната агенция по трансплантация д-р Теодора Джалева, националният консултант по трансплантология доц. Емил Паскалев, представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването и на пациентски организации.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от вносителя господин Лъчезар Тошев. Той посочи, че предлаганите изменения и допълнения имат за цел възстановяване на системата на информирано и съзнателно дадено съгласие за донорство на лицата приживе, а в случаите, когато лицето не е изразило своята воля приживе, да се вземе съгласието на близките. В света се прилагат и двата модела на информирано съгласие и съгласие по подразбиране, като сравнението на двете системи показва, че броят на извършените трансплантации не зависи от системата за отчитане на съгласие, а от начина на организиране на цялостната дейност по процеса.
Господин Тошев допълни, че принципът на свободно и информирано съгласие е утвърден в Хартата на основните права на Европейския съюз и с внесения законопроект се цели българската система да се основава на уважение към човешкото достойнство и насърчаване на донорството като съзнателен акт.
Д-р Теодора Джалева, директор на Изпълнителна агенция по трансплантация информира народните представители, че действащият в момента закон защитава напълно правата на донорите, като едновременно се иска тяхното несъгласие, изразено приживе, след което се питат и близките. Тя допълни, че е необходимо да се намери точния баланс между защита правата както на потенциалните донори, така и на чакащите трансплантация български граждани и гарантиране на конституционното им право за по-добро качество на живот.
Статистиката показва, че в момента приблизително 3000 души са на хемодиализа, като отчетената смъртност на чакащите трансплантация е 9% годишно.
Отчита се и фактът, че повече от 28% от пациентите са с над десетгодишна диализа. Д-р Джалева информира народните представители, че през 2009 г. Европейската комисия е направила препоръка за въвеждането на „съгласие по подразбиране” с цел увеличаване на донорството и по тази система работят редица европейски страни.
В хода на дискусията, членовете на Комисия по здравеопазването се обединиха около мнението, че внесеният законопроект разглежда един философски, религиозен и морално- етичен проблем, който не би могъл да намери своето решение с настоящия законопроект. Те обърнаха внимание на факта, че в резултат на действащия закон броят на извършените трансплантации от починали донори се увеличава съответно през 2007 г. – 9, 2010 г. – 17 и общо бъбречни трансплантации – 39, което е доказателство за факта, че системата работи и смятат, че усилията трябва да бъдат насочени към по-добра информираност на населението и подобряване на организацията на целия процес по трансплантация на органи, тъкани и клетки.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: без – „за”, без – „против” и при 17 „въздържали се”, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, № 054-01-66, внесен от народния представител Лъчезар Тошев.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря и аз.
С доклада на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите – госпожа Ангелова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, № 054-01-66,внесен от народния представител Лъчезар Тошев
На свое редовно заседание, проведено на 30 септември 2010 г., Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, № 054-01-66, на 04.08.2010 г., внесен от народния представител Лъчезар Тошев.
На заседанието присъства д-р Ивелина Георгиева, началник на отдел в Дирекция „Медицински дейности” на Министерството на здравеопазването.
Вносителят господин Лъчезар Тошев, изложи накратко законопроекта и мотивите си към него. Той посочи, че основната идея в направените предложения е да бъде защитено достойнството на донора посредством информирано и приживе дадено съгласие. В случаите, когато това не е направено, да се потърси съгласието на близките. Вносителят счита, че по този начин принципно се защитава човешкото достойнство, както е залегнало в чл. 3 от Хартата за фундаменталните права на Европейския съюз. Там се прогласява, че в областта на медицината и биологията трябва да се прилага свободно и информирано съгласие на засегнатите лица в съответствие със закона. Хартата е приета през 2000 г. в Ница, а с влизането в сила на Лисабонския договор става част от първичното право на Европейския съюз. Според господин Тошев, поставеният въпрос е не само медицински – това е и въпрос на етика и право като част от взаимоотношенията в обществото.
В полза на своята теза вносителят изтъкна и наличието на два модела в световната практика – на информирано съгласие и на съгласие по подразбиране. Сравнението на двете системи показва, че броят на извършените трансплантации не зависи от начина за отчитане на съгласието, а от организацията на целия процес.
Като представител на Министерството на здравеопазването, д-р Георгиева се съгласи, че при даряването на органи, тъкани и клетки трябва да са защитени личността и достойнството й. Според нея обаче, действащата нормативна уредба отговаря на тази принципна постановка. Законът за трансплантация на органи, тъкани и клетки дава възможност на всеки човек приживе да изрази свободно своята воля, като заяви несъгласие да бъде донор след смъртта си. Ако не е направил това, окончателното решение се взима от неговите близки, на които задължително се разяснява възможността за донорство и те могат да направят писмен отказ.
В последвалата дискусия народните представители и гости разискваха морално-етичните, религиозни и философски измерения на проблема, както и потенциалната необходимост от законодателни промени. Надделя тезата, че действащият закон се е доказал в практиката и предлаганата промяна не би била целесъобразна.
След проведеното гласуване, Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите с 1 глас „за”, 6 „против” и 6 „въздържали се” предлага на Народното събрание да не приема на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, № 054-01-66, внесен от народния представител Лъчезар Тошев на 4 август 2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Колеги, няма време – 13,56 ч.
Утре сутринта в 9,00 ч. продължаваме с изказването на господин Тошев и с дебатите.
Съобщения за парламентарен контрол за 15 октомври 2010 г., петък:
1. Заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов ще отговори на два въпроса от народните представители Михаил Михайлов и Емилия Масларова, и на едно питане от народните представители Тунджер Кърджалиев и Четин Казак.
2. Министърът на здравеопазването Стефан Константинов ще отговори на девет въпроса от народните представители на Мая Манолова – три въпроса, Петър Курумбашев, Корнелия Нинова, Михаил Миков, Ваньо Шарков, Нигяр Джафер, Ваньо Шарков и Иван Николаев Иванов.
3. Министърът на културата Вежди Рашидов ще отговори на въпрос от народния представител Петър Курумбашев.
4. Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков ще отговори на въпрос от народния представител Румен Овчаров.
5. Министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов ще отговори на въпрос от народния представител Мая Манолова.
На основание чл. 83, ал. 3 и чл. 86, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- министърът на здравеопазването Стефан Константинов – на питане с писмен отговор от народния представител Лъчезар Тошев;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев – на три въпроса от народните представители Иван Николаев Иванов, Атанас Мерджанов и Павел Шопов и на въпрос с писмен отговор от народния представител Искра Фидосова;
- министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов – на въпрос от народния представител Четин Казак;
- министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Александър Цветков – на три въпроса от народните представители Петър Мутафчиев – два въпроса и Иван Николаев Иванов.
Поради участието в предварително планирани срещи от международен характер в заседанието за парламентарен контрол не може да участва министър-председателят на Република България Бойко Борисов.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не могат да участват министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов и министърът на правосъдието Маргарита Попова.
Закривам заседанието. (Звъни)

(Закрито в 13,58 ч.)




Председател:

Цецка Цачева



Заместник-председатели:

Екатерина Михайлова

Анастас Анастасов

Секретари:

Пламен Нунев

Милена Христова