Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Анастас Анастасов

Секретари: Петър Хлебаров и Митхат Метин

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Уважаеми дами и господа народни представители, предлагам на вашето внимание следната Програма за работата на Народното събрание за времето от 13 до 15 октомври 2010 г.
1. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи. Вносител е Министерският съвет.
2. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Вносители на първия законопроект са Искра Фидосова и група народни представители; и вторият законопроект е на Министерския съвет.
3. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. Вносители: Любен Корнезов – първи законопроект; втори законопроект на Искра Фидосова и група народни представители; и трети законопроект на народните представители Михаил Миков, Янаки Стоилов и Мая Манолова.
4. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация. Вносител е Христо Бисеров.
5. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване. Приет е на първо четене на 23 септември 2010 г.
6. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки. Вносител е Лъчезар Тошев.
7. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс. Вносител е Министерският съвет.
8. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност. Приет е на първо четене на 20 януари 2010 г. – продължение.
9. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Гърция за трансгранично полицейско сътрудничество. Вносител е Министерският съвет
10. Парламентарен контрол.
Подлагам на гласуване предложената ви Програма за работата на Народното събрание.
Гласували 162 народни представители: за 146, против 3, въздържали се 13.
Предложението е прието.
Няколко съобщения.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 6 октомври 2010 г. до 12 октомври 2010 г., както следва:
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Вносители са Красимир Ципов и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси.
- Законопроект за горите. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по земеделието и горите. Съпътстващи са: Комисията по околната среда и водите, Комисията по регионална политика и местно самоуправление и Комисията по правни въпроси.
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм. Съпътстващи са: Комисията по правни въпроси и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Съпътстващи са: Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и Комисията по правни въпроси.
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронния документ и електронния подпис. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Съпътстващи са: Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
- Законопроект за Държавната агенция за разузнаване. Вносители са Иван Костов и Димо Гяуров. Водеща е Комисията по външна политика и отбрана. Съпътстващи са: Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, Комисията по правни въпроси и Комисията по труда и социалната политика.
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност. Вносители са Ивайло Тошев, Даниела Миткова и Юлиана Колева. Водеща е Комисията по правни въпроси.
На 7 октомври 2010 г. на основание чл. 5, ал. 2 от Закона за здравето в Народното събрание е внесен Годишен доклад за състоянието на здравето на гражданите за 2009 г. и изпълнението на Националната здравна стратегия. С мое писмо докладът е изпратен на Комисията по здравеопазването и е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

Преминаваме към точка първа от приетата програма за днес:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ.
Разпределен е на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, Комисията по правни въпроси и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
С доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще ни запознае народният представител Галина Милева. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Във връзка с чл. 39, ал. 2 от нашия правилник, правя предложение за допуск в залата на Веселин Вучков – заместник-министър; Снежана Малеева – началник отдел в дирекция „Европейски съюз и международно сътрудничество”; Борис Димитров – директор на дирекция „Човешки ресурси”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допускане в залата.
Гласували 141 народни представители: за 139, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Квесторите, моля поканете гостите.
Госпожо Милева, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 002-01-81, внесен от Министерския съвет на 16 септември 2010 г.
На свое редовно заседание, проведено на 29 септември 2010 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 002-01-81, внесен от Министерския съвет на 16 септември 2010 г.
На заседанието присъстваха от Министерството на вътрешните работи – Веселин Вучков – заместник-министър; Снежана Малеева – началник отдел в дирекция „Европейски съюз и международно сътрудничество”; Анастас Караначев – директор дирекция „Планиране и управление на бюджета”; Борис Димитров – директор дирекция „Човешки ресурси”; Николай Нанков – началник отдел в дирекция „Правно-нормативна дейност”; както и представителите на Синдикалната федерация на служителите в МВР – Валентин Попов – председател; Валентин Грозев – заместник-председател; и Борислав Мазнев – заместник-председател.
От името на вносителя законопроектът бе представен от заместник-министър Вучков.
Основна промяна, която се предлага със законопроекта, е свързана с ангажиментите на Република България във връзка с присъединяването ни към Шенгенското пространство и обмена на информация в рамките на Шенгенската информационна система. Шенгенската информационна система е основната база данни, чрез която се гарантира сигурността на гражданите в Европейския съюз. Посредством тази база данни полицейските органи имат възможността да получават постоянен достъп до най-актуалната информация за издирване на изчезнали лица, за лица с отказ за влизане на територията на Шенгенското пространство, за изгубени или откраднати вещи и други.
По отношение на Шенгенската информационна система първата група промени в законопроекта е свързана с регламентиране изпълнението на изискванията по чл. 100 от конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген, който предвижда в Шенгенската информационна система да се въвеждат данни и съответно да се извършват действия по сигнали за откраднати, незаконно присвоени или изгубени моторни превозни средства, огнестрелни оръжия, бланки на официални документи за самоличност и др. В тази връзка в законопроекта е разписано правомощието на полицейските органи временно да изземват с протокол за срок до 30 дни откраднати или изгубени вещи, които са обявени за издирване в Шенгенската информационна система от друга държава членка.
С цел да се осигури изпълнението на ангажиментите на Република България относно извършването на „специфичен контрол”, предвиден в чл. 99 от горепосочената конвенция, в чл. 68 и 69 от законопроекта се регламентира разширяване на предпоставките за извършване на обиск на лица и претърсване на превозни средства.
Втората група промени, свързани с Шенгенската информационна система, предвиждат сред целите и средствата за осъществяване на оперативно-издирвателната дейност да бъдат добавени издирването на вещи и извършването на справки за вещи.
С третата група промени се регламентира създаването на Националната Шенгенска информационна система в МВР, която представлява автоматизирана информационна система с национална база данни, осигуряваща обмена между държавите, прилагащи Шенгенското законодателство, на информация за защита на националната сигурност и обществения ред.
Друга основна част от законопроекта предвижда Главна дирекция „Пожарна безопасност и спасяване” и Главна дирекция „Гражданска защита” да се обединят в една обща дирекция – „Пожарна безопасност и защита на населението”. Интегрирането на двете дирекции в една цели да премахне дублирането на отделни функции и редуцирането на администрацията. Очакваният резултат е подобряване на организацията на работа, оптимизиране на времето за реакция на новата структура и намаляване на разходите при извънредни ситуации за ангажираната техника и човешки ресурси.
В законопроекта също се предвижда и трансформация на Главна дирекция „Досъдебно производство”. Необходимостта от изграждане на съвременна криминална полиция с европейски профил налага укрепване наказателно-процесуалните функции на Главна дирекция „Криминална полиция”, като в Годишния доклад на Европейската комисия по механизма за оценка и сътрудничество е отправена подобна препоръка и по този начин се очаква българската криминална полиция да се доближи до класическите примери за европейска полиция.
Предвижда се в Главна дирекция „Криминална полиция” да се създаде звено, което да осъществява и изпълнява методически функции над цялата наказателно-процесуална дейност на разследващите полицаи. В тази връзка се предвижда част от разследващите полицаи в дирекцията да бъдат пренасочени към Главна дирекция „Криминална полиция”, а друга – към Главна дирекция „Борба с организираната престъпност”.
Със законопроекта се предлагат също така изменения и допълнения по отношение на:
- дисциплинарната отговорност и прекратяването на служебното правоотношение;
- статутът на дирекция „Международно оперативно полицейско сътрудничество”, „Специализирания отряд за борба с тероризма” и дирекция „Специална куриерска служба”;
- възможността за осъществяване на въздушно наблюдение на границите, предвид ангажиментите на Република България за въвеждане на въздухоплавателни средства при наблюдение на външните граници на Шенгенското пространство;
- участието на служители на МВР в мисии извън територията на страната и за изпълнението на длъжност в институции или структури на Европейския съюз, или в международни организации въз основа на договори, по които България е страна, и др.
В Преходните и заключителните разпоредби на предлагания законопроект изчерпателно са уредени отношенията във връзка с правоприемствата на Главна дирекция „Противопожарна безопасност и защита на населението”, Главна дирекция „Криминална полиция” и ГДБОП.
От името на Синдикалната федерация на служителите в МВР Валентин Попов представи становище по законопроекта, като на членовете на комисията бяха раздадени писмени бележки, изготвени от синдикалната федерация.
В дискусията участваха народните представители Цветан Сичанов, Галина Милева, Корнелия Нинова, Иван Петров, Йордан Бакалов, Атанас Мерджанов и Красимир Ципов. Поставиха се въпроси за интегрирането на двете дирекции „Пожарна безопасност и спасяване” и „Гражданска защита” в една, за работата на МВР по изпълнение на критериите за членство в Шенгенското пространство, за предложенията за промени, направени от Синдикалната федерация на служителите в МВР, за необходимостта от поемане на функциите на досъдебното производство от Главна дирекция „Криминална полиция”, за подхода при изготвянето на промени в Закона за МВР във връзка с осъществяването на реформата в тази система и др.
В отговор на поставените въпроси заместник-министър Вучков пое ангажимента да бъдат обсъдени всички разумни предложения по законопроекта между първо и второ гласуване, включително и тези на Синдикалната федерация на служителите в МВР, с оглед на прецизирането на внесените текстове и приемането на един работещ закон.
В резултат на проведените разисквания Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 9 гласа „за”, без гласове „против” и с 6 гласа „въздържал се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 002-01-81, внесен от Министерски съвет на 16.09.2010г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Докладът на Комисията по правни въпроси ще изчете госпожа Фидосова. Заповядайте, госпожо Фидосова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги народни представители! Ще прочета:
„ДОКЛАД
на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 002-01-81, внесен от Министерския съвет на 16 септември 2010 г.
Комисията по правни въпроси разгледа законопроекта на свое заседание, проведено на 23 септември 2010 г.
На заседанието присъстваха представители на Министерството на вътрешните работи: г-н Бойко Славчев – началник на политическия кабинет на министъра на вътрешните работи, Снежана Малеева – началник отдел в Дирекция „Европейски съюз и международно сътрудничество”, Камен Койчев – експерт в Дирекция „Човешки ресурси”, Николай Наков – началник сектор „Нормотворческа дейност” в Дирекция „Правно-нормативна дейност”, Кристина Лазарова – експерт в сектор „Нормотворческа дейност”.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи бе представен от господин Бойко Славчев. Той посочи, че предлаганите промени могат да се обединят в три групи:
1. Изменения във връзка с присъединяването на България към Шенгенското пространство - с тях се уреждат въпросите, свързани с обмена на информация чрез Шенгенската информационна система (ШИС);
2. Изменения, свързани с интегрирането на Главна дирекция „Пожарна безопасност и спасяване” и Главна дирекция „Гражданска защита” в нова Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”, което ще доведе до премахване на дублирането на функции, оптимизиране на работата им, а оттук и намаляване на разходите при извънредни ситуации както по отношение на ангажираната техника, така и по отношение на човешките ресурси;
3. Изменения, целящи изграждането на съвременна криминална полиция с европейски профил – изразяват се в закриването на Главна дирекция „Досъдебно производство” и преминаването на нейните служители към Глава дирекция „Криминална полиция” и Главна дирекция „Борба с организираната престъпност”. В Глава дирекция „Криминална полиция” се създават две звена – едното, включващо разследващите полицаи, а другото с методически функции по отношение на цялата наказателно-процесуална дейност по разследването.
По представения законопроект се проведе дискусия, в която взеха участие членове на комисията и представители на МВР. Народният представител Веселин Методиев обърна внимание на § 56, в който се дава възможност на Академията на МВР да обучава български и чуждестранни граждани за придобиване на степени на висшето образование. Така според него академията става висше училище с ранг на университет, тъй като се премахва специалният й статут и се отваря нейният профил. Господин Николай Наков поясни, че Академията на МВР отдавна е с ранг на университет, а народният представител Красимир Ципов допълни, че въпросът за лицата, които могат да се обучават в академията, и досега е бил уреден донякъде в нейния правилник, но е по-добре това да се направи на законово ниво. Посочи още, че парламентарната група на политическа партия „ГЕРБ” ще подкрепи законопроекта. Интегрирането на двете главни дирекции е необходимо, тъй като има нужда от прецизиране на техните функции.
Другият важен момент в законопроекта – преминаването на Главна дирекция „Досъдебно производство” към Главна дирекция „Криминална полиция”, също трябва да бъде подкрепено, защото ще подобри работата на полицията по разследване на престъпления.
Госпожа Малеева обърна внимание, че до 5 ноември 2010 г. цялата нормативна база, уреждаща Шенгенската информационна система, трябва да влезе в сила, защото от тази дата България започва въвеждането на сигнали в системата.
Народният представител Димитър Лазаров постави въпроса дали чл. 69а, ал. 8 е съобразен с разпоредбите на НПК, тъй като урежда случаи, в които иззета вещ ще се ползва като доказателство в наказателното производство. В същото време редът за изземването й е различен от този, прилаган в наказателния процес и уреден в НПК. Госпожа Лазарова отговори, че няма противоречие, защото, ако у нас има образувано наказателно производство, ще се приложи НПК. До прилагането на чл. 69а, ал. 8 ще се стигне, само ако не е образувано такова.
Народният представител Ивайло Тошев попита дали чл. 69а, ал. 8 предвижда служебно връщане на иззетата вещ от прокурора. Госпожа Малеева отговори, че това е така. И двамата народни представите изразиха становище, че е по-добре вещта да се връща служебно. Димитър Лазаров посочи, че следва да се прави разлика между връщане и освобождаване на вещта.
Народният представител Анастас Анастасов зададе въпрос дали след преминаването на разследващите полицаи от Главна дирекция „Досъдебно производство” към Главна дирекция „Криминална полиция” и Главна дирекция „Борба с организираната престъпност” те ще придобият полицейски функции. Господин Славчев отговори положително и поясни, че наред с това длъжността „разследващ полицай” ще бъде запазена.
След проведеното обсъждане и гласуване със 17 гласа „за”, без „против” и 2 гласа „въздържали се” Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 002-01-81, внесен от Министерския съвет.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва становището на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, с което ще ни запознае председателят на комисията Моника Панайотова.
Заповядайте, госпожице Панайотова.
ДОКЛАДЧИК МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги народни представители,
„СТАНОВИЩЕ
на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове относно проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 002-01-81, внесен от Министерския съвет на 16 септември 2010 г.
На заседание, проведено на 29 септември 2010 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа горепосочения законопроект.
В заседанието на Комисията взе участие господин Веселин Вучков – заместник-министър на вътрешните работи, и експерти от Министерството на вътрешните работи.
I. Във връзка с присъединяването ни към Шенгенското пространство, с настоящия законопроект се предлага приемането на разпоредби, гарантиращи прилагането на достиженията на правото от Шенген по отношение на Шенгенската информационна система в българското законодателство. В изпълнение на препоръки, произтичащи от Годишния доклад на Европейската комисия по механизма за оценка и сътрудничество, с настоящия законопроект се предлагат разпоредби, свързани с изграждането на съвременна криминална полиция с европейски профил. В законопроекта се предлагат и разпоредби, които не са свързани с изискванията на европейското право, по отношение на звената в МВР и техните функции.
II. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи е съобразен с изискванията на Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген относно регламентирането на обмена на информация в рамките на Шенгенската информационна система.
В Дял IV от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген е регламентирано създаването и експлоатацията на Шенгенската информационна система, представляваща основната база данни, чрез която се гарантира сигурността на гражданите в Европейския съюз. Системата се състои от централна система в Страсбург и системи с национални данни. Шенгенската информационна система е сред най-важните компенсиращи мерки, предприети в резултат на премахването на контрола по вътрешните граници. Посредством Шенгенската информационна система полицейските органи получават постоянен достъп до най-актуалната информация за издирвани и изчезнали лица, за лица с отказ за влизане на територията на Шенгенското пространство, а също така и за изгубени и откраднати вещи.
III. Съгласно чл. 100 от Конвенцията, в Шенгенската информационна система се въвеждат данни за издирвани вещи с цел конфискация или за да послужат като доказателство в съдебен процес. Ако при търсене в системата се установи, че има сигнал за открита вещ, органът който е установил това, се свързва с органа, подал сигнала, с цел съгласуване на необходимите мерки. Мерките се изпълняват в съответствие с националното законодателство на договарящата страна, в която е била открита вещта. В тази връзка, в законопроекта са предвидени промени, свързани с въвеждането на сигнали и изпълнението на действия по сигнали за откраднати, незаконно присвоени или изгубени вещи.
В чл. 99 от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген е посочено, че данните относно лица или превозни средства се въвеждат за извършване на скрито наблюдение и специфичен контрол. При специфичния контрол може да се извършва обиск на лицето, претърсване на превозното средство и на превозваните вещи. Това изискване е въведено в § 35 и § 36, както и в § 90 от законопроекта.
В § 57 и 58 от законопроекта, във връзка с Шенгенската информационна система, е предвидено да се добави издирването на вещи и извършването на справки за вещи сред целите и средствата за осъществяване на оперативно-издирвателната дейност.
В нов раздел III б на Глава тринадесета „Информационна дейност” са предвидени разпоредби относно създаването на Националната Шенгенска информационна система на България. Обработването на информация и лични данни в Националната Шенгенска информационна система се осъществява по реда на Закона за МВР и Закона за защита на личните данни.
В § 22 от законопроекта са предвидени разпоредби относно участието на служители на МВР в мисии извън територията на страната и за изпълнението на длъжност в институции или структури на Европейския съюз или в международни организации въз основа на договори, по които България е страна.
В § 24 от законопроекта са предвидени разпоредби, свързани с укрепване на наказателно-процесуалните функции за Главна дирекция „Криминална полиция” чрез възлагане на функции по разследване на престъпления (събиране на доказателства и провеждане на досъдебно разследване) по правилата на Националния процесуален закон.
IV. В заключение може да се каже, че предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи съответства на изискванията на Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 14 гласа „за” на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 002-01-81, внесен от Министерския съвет на 16 септември 2010 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожице Панайотова.
От името на вносителя – заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи господин Цветан Цветанов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи е последващите действия, които трябва да бъдат предприети, първо, за да оптимизираме структурата на Министерството на вътрешните работи, и другото е, да изпълним ангажимента, който има българското правителство за влизане в Шенгенското пространство.
Основният акцент на законодателните промени е свързан предимно с въвеждането и влизането в експлоатация на Шенгенската информационна система, за да може Министерството на вътрешните работи да ползва тази база данни, която реално ще бъде компенсираща мярка за отваряне възможността да бъдем в Шенгенското пространство. Всичко това е съобразено с изпълнението на ангажимента ни и прилагането на Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген, отнасящи се до Шенгенската информационна система и трябва да мине естествено през призмата на българското законодателство. Затова днес е предвидено да бъдат приети на първо четене законодателните промени в тази посока.
Колегите депутати изложиха всичко това, което е като доклади. Смятам, че на всички става ясна важността от изпълнението на ангажиментите, които са свързани със синхронизиране на законодателството със страните от Шенгенското пространство.
Мога само да кажа, че румънските колеги и депутати приеха тези законодателни промени точно преди десетина дни.
В началото на м. декември ще бъде извършена и последната проверка, която е свързана точно с Шенгенската информационна система, и се надявам, че с приемането на законодателството в рамките на предстоящите 20 дни на първо и второ четене България ще изпълни своя ангажимент, който има пред българското правителство и пред законодателството на страната.
Втората част от законодателните промени са свързани с интегриране на „Пожарна безопасност” и „Гражданска защита”, защото още първите неотложни законодателни мерки, приети в началото на Четиридесет и първото Народно събрание, бяха свързани със закриването на Министерството на извънредните ситуации и преминаването на „Гражданска защита” към структурите на Министерството на вътрешните работи. Мога да ви уверя, че това, което реализирахме през последните 12 месеца с извършването на тези структурни промени на базата на промените в законодателството, даде една по-добра оперативност, по-добра възможност за контрол на разходването на парите, предвидени за бедствия и аварии. Защото има възможност да се направят и насрещни проверки за всяко едно от заявените искания по суми за бедствия и аварии от съответните общини.
Това, което искам да спомена, е, че обединяването и интегрирането на двете служби ще даде възможност всяка една от съответните дирекции да запази своята идентичност, което да не повлияе на процеса при подобно интегриране и преминаването им в една обща дирекция.
Това, което също е много важно да се знае, е, че няма да се вземат функциите от едната, за да се припишат на другата, свързани с превенцията и с изпълнението на съответните оперативни задачи, които имат като изпълнение двете дирекции.
Това, което също смятам, че е добре и е цел на подобни реформи, които би трябвало да продължат в Министерството на вътрешните работи, е да обединим административния капацитет и да нямаме разпиляване на човешкия ресурс, който пълни администрациите в съответните дирекции поотделно.
Това, което е третият акцент в законодателните промени, е свързано с разследващата Криминална полиция, която определено трябва да придобие един европейски модел. Всички ние сме наясно с препоръките, които бяха дадени в последния доклад на Европейската комисия. Точно в тази връзка вървим към оптимизиране на работата. Това, което дадоха и експертите в Министерството на вътрешните работи на базата на последните промени, извършени в законодателството в тази посока, дава възможност да оптимизираме и подобрим както работата на разследващите полицаи, така също и да създадем работна среда още от самото начало на разследването между разследващите полицаи – оперативни работници, и Охранителната полиция.
Това, което мога да кажа като основен акцент в тези промени, е, че с трансформирането на Главна дирекция „Досъдебно производство” и с преминаването й като част от структурите на Криминална полиция ще дадем възможност действително за една по-добра оперативност в работата. Също така ще създадем звено, което ще бъде изцяло натоварено с методически функции по обучението и повишаване на квалификацията на служителите от Министерството на вътрешните работи. Освен това ще неутрализираме едни проблеми, които възникнаха с досъдебни производства, които се водят при престъпления, извършени на самата граница. С въвеждането на тези законодателни промени ще дадем възможност както в Главна дирекция „Борба с организираната престъпност”, така също в Главна дирекция „Гранична полиция” да бъдат създадени съответни звена, които да могат да правят съответните разследвания още в самото начало. Защото при въвеждането на последните законодателни промени имаме случаи, когато на границата имаме задържана контрабандна стока, а са необходими часове, за да се организират съответните структури от областната дирекция - на съответната дирекция, за да могат дознателите да отидат на място. По този начин ще можем да профилираме дейността на колегите, които ще бъдат разследващите полицаи в съответната криминална полиция, свързана изцяло с прилагането на шенгенското законодателство и всичко свързано с контрабандата и трафика на хора през границата.
Аз смятам, че с предложените законодателни промени днес Политическа партия ГЕРБ и Парламентарната група на ГЕРБ изпълняват поетия ангажимент. Всички може би сте запознати с програмата на Политическа партия ГЕРБ преди участието й, при подготовката и кампанията й за Четиридесет и първото Народно събрание и всичко, което беше разисквано в Сектор „Сигурност и обществен ред” със нашите колеги-партньори от САЩ и от Германия. Смятаме, че 85% от предизборните обещания в предизборната програма на Политическа партия ГЕРБ за 4-годишния управленски мандат, който в момента изпълняваме, 85% от всички тези предвидени законодателни промени за оптимизиране и подобряване работата на Министерството на вътрешните работи, вече ще бъдат факт. Това, което сме заложили и беше разисквано в началото на мандата, е, че трябва да върнем в общи линии така наречената Национална полиция. Защото с нейното закриване и създаването на съответните подструктури се създаде една възможност за по-голямо разпиляване на време и да няма централизиране на управленския подход в работата на министерството.
Искам да благодаря на колегите – депутати, които активно участваха в разработването на тези текстове. Искам да благодаря и на колегите – служители от Министерството на вътрешните работи, които на база подобряване работата на Министерството на вътрешните работи участваха активно в междуведомствената работна група, сформирана по тези законодателни промени. Благодаря ви и за това, което днес ще бъде взето като решение, защото това е началото. Надявам се, че след 10 дни ще го има и края в изпълнение на последната стъпка за присъединяването на страната ни към Шенгенското пространство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи господин Цветанов.
Дебатът е открит.
Заповядайте – народният представител Пламен Нунев.
ПЛАМЕН НУНЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин заместник министър-председател, уважаеми колеги народни представители! Искам да акцентирам вашето внимание върху една от групите промени в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за МВР, а именно интегрирането на „Пожарна безопасност” и „Гражданска защита”.
Обединението на сегашните две главни дирекции „Пожарна безопасност и спасяване” и „Гражданска защита” в една обща Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” има за цел подобряване на готовността, ефективността и ефикасността на реагиране и защита преди всичко на гражданите, но също така на околната среда, имуществото, включително на културното наследство в случаи на природни бедствия, терористични актове, както и на технологични радиологични и екологични аварии.
По-конкретно какви биха били позитивите на една такава обща структура? На първо място, подобряване на взаимодействието в провеждането на едно координирано разгръщане на сили и средства за реагиране и най-вече, и най-важно – скоростта на реакцията при получаване на сигнали за бедствия и аварии.
На следващо място е правилното разпределение на силите според потребностите на обществото, според потребностите на хората, според природно-климатичните условия и според географските особености на районите, засилване ролята на тази обединена структура в интеграция на усилията на специализираните органи и служби с тези на централната и местната власт при различните природни и предизвикани от човека бедствия.
Друг позитив е осъществяването на икономия на ресурси – човешки, материални и финансови. Намаляване на администрацията на тези две структури в максимална степен, като за сметка на това обаче се засили изключително експертният потенциал и способностите за намаляване риска при природни бедствия и аварии.
В контекста на скоро случилата се авария в Унгария – изтичане на алкални води и утайка от хвостохранилището, и други такива подобни инциденти в страни от Европейския съюз и у нас говорят, че се налага засилване на експертния потенциал, и то с химици, с физици, с ВиК-експерти, с хидроинженери и други, а именно за реализиране на една успешна политика на превенция и повишаване устойчивостта на обектите от критичната инфраструктура на националното ни стопанство в пълен унисон с европейските директиви.
На следващо място като позитив, това е засилване на способностите за реакция при бедствия и оказване на хуманитарна помощ в рамките на Европейския съюз и извън него, като нашата страна трябва да превърне в конкретен ангажимент клаузата за солидарност от Лисабонската стратегия за предоставяне на помощ. Такава е като цяло практиката в повечето от европейските държави, където органите за пожарна безопасност и за защита на населението са съответно към министерствата на вътрешните работи.
Първата стъпка в развитието на единната спасителна система бе преминаването на Гражданска защита към Министерството на вътрешните работи, което стана с промените в Закона за МВР в началото на нашия мандат. Втората стъпка, естествено, е обединяването на тези две служби.
От създаването на общата главна дирекция следва да видим какво очакваме. На първо място – постигането на една интегрирана национална политика най-вече в областта на анализа и управление на природни и предизвикани от човека рискове. Идентичността на пожарната безопасност и Гражданската защита в новата главна дирекция ще даде възможност за съответстващите на европейските и натовските структури взаимодействия, тоест за включване, и то в движение, в създадените европейски сили за защита и адекватно международно участие.
Каква е ситуацията в момента? Тези две служби действително са в едно разкрачено положение. Звената по пожарна безопасност са част от областните дирекции на Министерството на вътрешните работи с една шапка отгоре – Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”. А Гражданска защита е една централизирана структура, извън областните дирекции на МВР. И това неминуемо трябва да бъде преодоляно и то с днешните промени, за да можем да отговорим на изискванията на Европейския съюз. Така че аз определено считам, че интегрирането на тези две структури е необходимо и смятам, че всички колеги ще го подкрепим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли реплики? Няма желаещи народни представители да репликират.
Има ли други, които желаят да се включат в дискусията?
Господин Великов, заповядайте.
ТОДОР ВЕЛИКОВ (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Пред нас е поредната промяна на Закона за МВР, която цели да осъществи няколко промени. Като че ли времето на управление на колегите от ГЕРБ доста напредна, но някои от тях са закъснели, а някои са неуместни и несъвместими с това, което се предлага. Например, темата за Шенгенската информационна система трябваше много по-рано да бъде дискутирана тук, в Народното събрание и да се направят промените, за да отговорим на критериите за влизане в Шенген, които са поместени и предложени в този законопроект.
Аз искам да наблегна на няколко момента, които са предложени в това изменение мимоходом и които още при първото обсъждане на новия закон, който в момента господин Цветанов предложи пред нас, висят. Не знам по какви причини се прави такова изменение, след като ние нямаме стратегия за националната сигурност, на базата на която да бъде изработен такъв законопроект. Смятам, че действията на министерството в момента са доста хаотични в няколко предложения. Например, господин Цветанов, аз мога да Ви изкажа съображение по чл. 189, ал. 4, която мимоходом отменя конкурсите за категория Б на служителите, за кадровото израстване и мотивацията за работа на служителите в Министерството на вътрешните работи. Аз съм се срещал с много от протестиращите и това, че в момента цялата система на МВР ври и кипи, е вследствие на това, че Вие не провеждате разговори с тези хора, които работят в системата на Министерството на вътрешните работи, и не защитавате техните права, които те имат като такива.
Ето един типичен пример с премахването на конкурсите за категория Б. Вие всъщност искате да легализирате назначаването на политически партизани в Министерството на вътрешните работи. Ваши служители ми заявяват: „Господин Великов, какво означава текстът на чл. 5а от Закона за МВР, че в своите си действия полицаите се ползват от неприкосновеност?” Какво означава думата „неприкосновеност”? Какъв е периметърът на действие на служителите? Защитени ли са те по някакъв начин? Това са основни въпроси, които аз очаквах по някакъв начин да бъдат аргументирани тук, пред нас. Вместо това Вие използвате Шенгенската информационна система, за да вмъкнете някои промени и някои добавки и така да кажете: „Ето, ние направихме промени в Закона за МВР”.
Ние имаме нужда от съвсем нов Закон за Министерството на вътрешните работи, който да регламентира правата и отговорностите на служителите. Това, че в момента сливаме тези дирекции „Пожарна безопасност” и „Гражданска защита”, Вие не отговаряте основно на въпроса какво стана с обръчите от фирми на Ахмед Доган например в Гражданска защита? Или правим закон, с който искаме отново да ги легализираме?
Да не говорим за синдикалните организации, които постоянно поставят въпроси, свързани с тяхното членство, защото в момента синдикалните организации са лишени от участие в Съвета за тристранно сътрудничество към Министерския съвет. По закон те нямат право да участват в синдикални организации извън системата на Министерството на вътрешните работи. Затова Вие постоянно имате проблеми със синдикалните организации, защото във всички разговори с хората, които работят в Министерството на вътрешните работи, те са учудени от вашите неадекватни реакции спрямо техните задължения и техните права. Всичко това, което се предлага тук, с половинчати мерки, които народните представители от „Ред, законност и справедливост” няма да подкрепят, докато не бъде изработена стратегия за национална сигурност, която да регламентира един нов законопроект за Министерство на вътрешните работи, който да решава основните въпроси, свързани със служителите на Министерството на вътрешните работи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Има ли реплики? Няма.
Господин Цветанов, желаете ли да отговорите? По-късно.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Законът ни се представя като необходим за влизането на България в Шенгенското пространство и като изпълнение на поети ангажименти от страна на държавата и това е така. Законът е важен в тази си част. Но между текстовете, които касаят Шенген, има и такива, които наистина смущават и които могат да се превърнат в пречка и в проблем в процеса за присъединяването на България към Шенген.
Част от тези текстове са наистина премахването на конкурсното начало за категория Б. Може би знаете, че категория Б са от началници на РПУ до заместник-директори на областни управления – изключително важни постове. Премахва се един принцип, който е установен в цялата държавна администрация, в Закона за държавния служител и не можем да не мислим, че това се прави, за да има политически назначения и да се овладее политически системата, защото няма как на един конкурс да спреш всички, които желаят и които са подготвени да се явят. Може да се появят и неудобни хора. Няма начин да се спрат. По-добре да премахнем конкурсите, за да нямаме изобщо проблеми и да си назначава министърът персонално тези, които иска, за да овладее системата.
Във Вътрешната комисия синдикалните организации изразиха несъгласие със закона както по начина му на приемане – по процедурата, така и по съдържанието му. Служителите на системата на МВР са хората, които са натоварени с най-големи очаквания и с най-голяма отговорност във важния ви приоритет за борба с корупцията, за борба с конфликтите на интереси и с организираната престъпност. А тези хора не са чути при обсъждането и приемането на законопроекта в парламента.
Господин Цветанов, тези дни казахте, че явно представителите на синдикатите или не са в час, или не искат да разберат, или тенденциозно искат да създадат напрежение в служителите на МВР.
С това изказване Вие се показвате като непоследователен политик по отношение на служителите на МВР. Защото през 2008 г., когато те се канеха да протестират и протестираха, и имаха много по-големи искания – за 50% увеличение на заплатите, каквито сега нямат - не искат увеличение на заплатите, Вие казахте, че ако до края на мандата не се промени отношението спрямо българския полицай, ще има протести. И 100 човека да излязат, и 50 да са, това ще бъде ясен признак за това управление, тоест предишното, че не се справя.
Казвате също, че те работят при тежки условия и при ниски заплати. Тези условия сега не са подобрени – заплатите бяха малко повишени от предишното правителство.
Но защо по един и същи въпрос, даже в случая при много по-леки искания от страна на синдикатите и на служителите в МВР, Вие имате две различни позиции? Може би властта променя отношението на човека по принцип, а и в конкретния случай към служителите на МВР.
Уважаеми колеги, има нещо, което вече е изключително тревожно, което касае нас като народни представители и което някак си остана скрито, може би умишлено, от обществото и от нас като депутати. Пристигнало е до парламента – до госпожа Цецка Цачева, а чрез нея и до нас, до премиера Борисов и до господин Цветанов писмо на Европейския полицейски съюз. Този съюз обхваща полицейски обединения в цяла Европа. В него членуват 400 хиляди души. Това, което Европейският полицейски съюз пише до правителството и парламента, е изключително тревожно и според тяхното мнение сега обсъжданият закон може наистина да бъде пречка за приемането ни в Шенген.
На 3 и 4 септември на международна конференция в Букурещ е обсъден законопроектът и промените в закона, които ние днес гледаме. Може би не всички знаем този факт. След това обсъждане тази международна организация ни пише следното, тоест тя пише до министър-председателя и до парламента:
„Вашето правителство не прави разлика между водене на социален диалог и процес на вземане на политически решения. Вашето правителство е насочило професионалните организации към парламента, който да изпълни промените, които те желаят да се извършат.”
Тоест ръководството на Министерството на вътрешните работи бяга от отговорност за диалог със своите служители и им е казало „идете в парламента, където ще се гледа законът и там си поставете исканията”.
„Това – пише Европейският полицейски съюз – е в противоречие с европейските правила и споразумения относно промените в закона, защото служителите на МВР нямат право на политически разговори и участие в политически дебати. Промените, предложени от синдикатите – пишат те – са в съответствие с европейските и други международни правила. С предложените промени в закона изглежда вашето правителство, на ГЕРБ, иска да действа в противоречие с тези международни закони.
Ето защо във връзка със законите и наредбите, които засягат социални права на служителите в сектора, ние оспорваме аргумента, изтъкнат от страна на вашето правителство, че настоявате за тези промени като една необходима част от проекта за влизане в Шенгенската зона. Всъщност Договорът за Шенген не съдържа подобни изисквания. Европейският съюз също не ви поставя подобни изисквания.”
С този аргумент искам да подкрепя твърдението си, че зад шенгенските текстове се опитвате да прокарате нещо, което е в противоречие с международни закони и с изискванията на Европейския съюз за влизане в Шенген.
Накрая те оспорват процедурата, по която законопроектът е внесен в парламента, и казват: „Ние бихме искали да обърнете внимание на факта, че това ускорение на процедурата е в противоречие със законите на Република България.” И една тежка квалификация за вас, управляващите: „Неразбираемо е за нас и най-вероятно за гражданите на България, че вие бихте нарушили вашите собствени закони. Това ще повлияе неблагоприятно върху доверието на вашето правителство както на национално, така и на международно ниво.”
Колеги, забележете, че това писмо е от 6 септември. Оттогава Европейският полицейски съюз очаква отговор от някоя от институциите в България и такъв отговор няма, включително и от нас – от парламента и от госпожа Цачева.
Най-смущаващото е заключението в тези две писма, че Европейският полицейски съюз ще информира Европейската комисия и Европейския парламент относно състоянието на нещата в България. Ще предприеме мерки пред европейските институции, за да ги уведоми какво се случва в процеса на влизането на България в Шенгенската зона. А за нас в парламента – също, ще информират Европейската комисия как работим ние по този въпрос - по отношение на влизането на България в Шенгенската зона.
Ако тези хора наистина предприемат такива стъпки и европейските институции се заемат с несъвършенствата в закона и с опитите зад Шенген да прикрием други неща, които вършим, то това наистина може да се превърне в пречка пред иначе необходимото, което трябва да предприемем, за да влезе България в Шенген, да забавят този процес и да доведат до това България да бъде критикувана, санкционирана и т.н. Затова моля да обърнете внимание на тези писма. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики?
Господин Лазаров, заповядайте за първа реплика.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господин Цветанов, уважаеми колеги! При цялото ми уважение към полицейските синдикати, към Полицейския съюз, тук чух – писмото, което Вие прочетохте, едно силно политическо изявление и съм учуден. В това писмо имаше противоречие в твърденията: от една страна, че този закон не е необходим, нямало изискване на европейските институции – така го чух, без да съм се запознал, а, от друга страна, че нямало нужда от бързане.
Учуди ме друго – в писмото се говори първо за нарушаване на български закони с оглед внасянето и приемането на този Законопроект за изменение на Закона за Министерството на вътрешните работи. Изключително общо изказване. Нищо конкретно. От друга страна се говори и се дава политическа оценка от един Полицейски съюз или синдикат на действията на едно българско правителство! Аз просто съм озадачен!
Това писмо наистина е на един Полицейски съюз, но при внимателния прочит оставам с впечатлението, че един полицейски синдикат, един съюз на Европейските полицейски синдикати прави политически оценки относно готовността на България за влизане в Шенген. Общи оценки. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Втора реплика? Няма.
Госпожо Нинова, заповядайте за дуплика.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Съжалявам, колега, че не сте ме разбрали правилно по отношение на писмото. В него пише, че наредбите, законите и промените, които приемате, които засягат социалните права на служителите в публичния сектор, не са условие за приемането в Шенген, че това го няма записано нито в споразуменията, нито в поетите ангажименти.
Полицейският съюз не е против приемането изобщо на този закон или против влизането на България в Шенген. Те са против зад нормите за Шенген да прикривате социалните проблеми и да се оправдавате, че това е наложително заради влизането на България в Шенген.
Така че, моля, не изопачавайте и не манипулирайте думите ми, и не подценявайте писмото на Полицейския съюз, защото когато техните аргументи стигнат в Европейската комисия и Европейския парламент, това ще попречи на държавата да изпълни условията и ангажиментите, които е поела. Нека сериозно да разгледаме тези аргументи, за да не се превърнем ние в парламента в пречка за успеха на България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Други изказвания?
Господин Ципов, заповядайте.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател.
Ще си позволя да направя кратък коментар по изказванията на господин Великов и госпожа Нинова относно текста на чл. 189, ал. 4 от законопроекта и действащия закон.
Действащият закон гласи: „Условията и редът за израстване в категория, както и в степените на категории Б, Г и Е се определят с наредба на министъра на вътрешните работи”.
Искам да обърна внимание, колеги, че тук въобще не става дума за премахване на конкурс. Конкурс има, а проблемът, който тук се визира със законопроекта, е, че в категория Б няма степени и е нормално този текст да бъде заличен от действащата разпоредба на чл. 189, ал. 4.
Относно Шенген – много добре сте наясно, че присъединяването към Шенгенското пространство е един от ключовите приоритети на България в Европейския съюз и през последната година бе създадена една добре работеща координация между всички ангажирани институции.
В процеса на подготовка усилията ни бяха насочени към постигане на високите шенгенски стандарти за обезпечаване на надеждни външни граници, които представляват над 1200 км от общата външна европейска граница.
За изпълнение на тези критерии в периода на подготовка се предприеха всички необходими действия за своевременното привеждане на националното законодателство в съответствие с шенгенското, актуализиране на международната ни договорна правна база, и не на последно място – осигуряване на необходимото съвременно техническо оборудване и инфраструктура, и укрепване на административния капацитет, като държавата ни ползваше през последните години добрите практики на държавите – членки на Европейския съюз.
През последните две години се проведоха всички мисии за оценка по линия на Шенген и публикуваните доклади от тези мисии не препоръчаха провеждане на повторни проверки, което според нас е позитивна оценка за работата на правителството през последната година. Докладите от тези проверки обективно отразиха напредъка на България, като в тях в повечето случаи се посочва, че не се изпълняват единствено и само шенгенските критерии, но се прилагат и най-добрите практики в съответната област. Разбира се, посочени са и някои аспекти, които следва да бъдат подобрени. За целта бяха предприети съответните мерки. Изпълнението на Шенгенските критерии изискваше и един значителен финансов ресурс. Знаете, че до средата на 2009 г. по Шенгенския инструмент бяха усвоени едва 30% от сумите, предвидени за българската държава. Само за три месеца Министерството на вътрешните работи успя да създаде необходимата организация и да контрактува близо 40% за периода до края на 2009 г. Бе успяно да бъде договорено и отлагане на срока, в който трябваше да приключи това контрактуване – до м. март т.г., който доведе до 100-процентното контрактуване на договорите във връзка с Шенгенския финансов инструмент.
Не на последно място трябва да се отбележи, че българското правителство добави едно значително национално финансиране в размер на 56 млн. лв., макар и в условията на настояща икономическа и финансова криза.
В заключение искам да обърна вниманието ви на обстоятелството, че присъединяването на България към Шенгенското пространство ангажира и работата на Народното събрание. Преди няколко месеца бяха предприети промени в Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест. Сега разглеждаме необходимите промени в Закона за МВР. Предстоят да бъдат приети промени в Закона за чужденците в Република България и Закона за защита на личните данни.
По отношение на писмото от Европейския полицейски синдикат и твърдяното от госпожа Нинова, че под промените в Шенгенското пространство се крият промени в разпоредбите за синдикалната дейност на МВР, искам категорично да заявя, че по никакъв начин не се посяга на никаква социална придобивка на служителите на МВР. Това заяви и господин Цветанов в открито писмо към служителите на МВР онзи ден.
Промените на Закона за МВР от края на 2009 г. и предстоящите промени – до края на 2010 г., имат за цел единствено и само оптимизиране на структурата и функциите на министерството. Безпристрастният прочит на законопроекта ще доведе до извода, че въпросът за ограничаване на социални придобивки в МВР изобщо не следва да бъде поставян! Така че, колеги, не виждам по какъв начин вие можете да обосновете своите твърдения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Колеги, ние все едно четем два различни текста и говорим на различни езици!
Господин Ципов, казвате, че категория Б отпада, защото в нея няма степени, нали така? Само че текстът е следният: „Условията и редът за израстване в категория, както и в степените на категории Б, Г и Е, се определят с наредба на министъра на вътрешните работи”.
Изключвайки категория Б, ние я изключваме не само защото няма степени, а я изключваме от текста, че „условията и реда за израстване”, изобщо в категория Б. И Ви питам: в закона категория Б отпада като регламентация, отпада като регламентация и в наредба на министъра с този текст. Е, как ще се урежда израстването в категория Б тогава? С какъв акт, след като ние го махаме от закона, махаме го и от наредбата? Ако можете да ни отговорите на този въпрос.
И пак моля – не ми манипулирайте думите постоянно! Не съм казала, че Европейският полицейски съюз се противопоставя на отнемане на социални права. Да, прочела съм какво е казал господин Цветанов вчера, че няма да бъдат отнемани социални права, само че заплащането на нощен труд е нормално право, което е регламентирано и в Директива на Европейския съюз, и в българско законодателство. И отказът да се плаща нощен труд – давам само един пример – е недопустимо както по международно, така и по българско законодателство! Вие ми говорите за това, че не им се намаляват заплатите, че не им се намаляват отпуските – добре, но не заплащате нощния труд.
Вчера господин Цветанов казва, че няма да се пипат и условията за категорията на труда, само че от днес виждаме, че във вашето правителство отново има противоречия по отношение на категориите. Говоря за пенсионната реформа, за Кодекса за социално осигуряване и т.н. Той категорично казва: „Няма да пипаме категории!”, а днес цял ден слушаме, че не се знае какво ще стане с категоризирането на труда на служителите на МВР. Е, на кое да вярваме?! Искаме някакво категорично становище за правата на тези хора! Благодаря ви. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – народният представител Тодор Великов.
ТОДОР ВЕЛИКОВ (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Ципов, Вие казвате, че не се премахват конкурсите, но Вие знаете ли в момента, откакто управлява Политическа партия ГЕРБ, дали е проведен един конкурс за категория Б? Не е проведен и няма и да се проведе, защото министърът на вътрешните работи иска да си сложи негови политически протежета. В това е работата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика?...
За дуплика – господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Уважаеми колеги, наистина може би четеме съвсем различни неща. Това, на което ще обърна още веднъж внимание на залата – в категория Б няма степени! Няма степени, съответно конкурс за израстване в степени в тази категория няма как да има! Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители, които желаят да участват?
Господин Бакалов, заповядайте.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Точно една година и един месец след последните поправки в Закона за Министерството на вътрешните работи на вашето внимание отново са предложени поредните поправки.
Уважаеми колеги, господин вицепремиер, аз искам да ви кажа моята позиция по въпроса за поредните поправки, но като действие, а не като съдържание. Като съдържание ще ги коментирам после.
В системата за сигурност, а и, ако решите да действате по този начин, според мен, ще бъде правилно, но в системата за сигурност големите поправки, големите промени се правят в първата година. Втората година, тоест вече тя е започнала, се дооправят някои неща, които не отговарят на стандарти, пречат на работата в битката срещу престъпността, и трета и четвъртата година би трябвало вече Министерството на вътрешните работи, пък и най-вече българският народ да получават добрите резултати с оглед и на организираната престъпност и най-вече битовата, така наречена конвенционална престъпност.
Моето голямо притеснение е да не продължите след година и един месец със следващи поправки, защото тогава реално погледнато няма да има разлика между вашето управление и управлението на тройната коалиция, така че ако сте решили, че това е окончателното, според вас е добре. В това, което е предложено в тези поправки, има много неща, които бих казал, че не са чак толкова добре обмислени. Има неща, които не са оправени, не са пипнати изобщо и според мен това вече създава един от проблемите.
Друг е въпросът за стратегията. Тук някой спомена, че тогава когато се правят едни такива важни поправки, хубаво е да има и приета стратегия, защото даже и в това, което в момента се коментира и според вас е някъде на 90% готово, има някои разминавания между закона и стратегията. Стратегията все още не е тема на дебати.
Три са важните поправки според Министерството на вътрешните работи.
Присъединяване към Шенгенската информационна система - там определено може да се каже, че може би това е най-малко спорният въпрос. Тук може да се разсъждава в посока на това, особено след изказването онзи ден на госпожа Меркел, че няма кой знае каква гаранция, че евентуално догодина ще се присъединим към Шенгенската зона. Дано да стане, дано да бъдем оценени, както тя каза, честно и почтено. Тогава действително МВР ще може да използва информационната система.
Не са прави някои наши колеги, които едва ли не казват, че това давало допълнителни възможности на МВР. Не е вярно, тук определено може да се каже, че е добре структурирано. Дано обаче да стане и да започне да функционира. Това може да стане, само ако получим реално поканата.
Другата важна промяна - обединението на Пожарната и „Гражданска защита”. Тук определено може да се каже, че преди да се пристъпи към този акт, беше хубаво да се обсъди допълнително. Защото, уважаеми колеги, доколкото разбирам, Министерството на вътрешните работи или Министерският съвет ще дадат доста пари за такива проучвания, но предварително мога да им кажа, че няма единен модел за действие и на Пожарната, и на „Гражданска защита”.
Има държави в света, например Германия, Швеция, Франция и Испания, в които Пожарната е към самите кметства - те са приели такъв модел, а „Гражданска защита” е към Министерството на вътрешните работи. Има модели, в които примерно „Гражданска защита” е към администрацията. Въпросът е дали не приемаме този модел, бих казал, механично. При приемането преди година и един месец на предишния закон казах, че трябва да се пристъпи към тази стъпка. Хубаво беше това да се обсъди, да се прецени кой модел ще бъде много по добър, особено с оглед на това, което и вицепремиерът сигурно трябва да го знае, че европейските практики, европейските министерства на вътрешните работи са доста, доста децентрализирани особено в тази сфера.
Относно доклада на Комисията по евроинтеграция специално за „Гражданска защита”. Уважаеми колеги, дано Министерството на вътрешните работи да е оценило това, но „Гражданска защита” съгласно чл. 176 от Лисабонския договор, много добре знаете, че това е договорът за присъединяване на България към Европейския съюз, както и към стратегическата концепция на НАТО, има определени отговорности. Дано тези отговорности са преценени, тогава когато ги събирате, защото и в договора, и в НАТО тя фигурира с името „Гражданска защита”. Виждам, че и синдикатите са направили предложение да не се променя името. Дано всичко това да е калкулирано.
Големият проблем по-скоро е, че има доста голям дисбаланс между Пожарна и „Гражданска защита”. В „Гражданска защита” са 1500 човека, в Пожарната, доколкото си спомням, са 7500. Общо взето, на телефон 112 „Гражданска защита” има много повече реакции, така че дисбалансът отново опира до политиката на самото Министерство на вътрешните работи. Оттук нататък как функционира, как действа?
Другото, което ми прави впечатление – че се дава възможност на хора, които са пенсионери не по органа, който ги е назначил, тоест министърът, да преценяват и да решават дали да продължат своята работа в МВР – чл. 245, ал. 1. Уважаеми господа, във финансова криза при оптимизиране на разходите е хубаво в крайна сметка не само да им се даде тази възможност, но е добре да им се даде и възможност да избират дали ще получават пенсия, или ще получават заплата. Защото някак си на някои богопомазани малко множко ми се струва, че ще им дойде с пенсия и със заплата. Това сте направили като предложение, или по скоро това ще е следващото.
Болната тема, която много пъти съм коментирал и ще я споделя отново пред вицепремиера Цветанов, е недобре оптимизираният състав на Министерството на вътрешните работи. Веднага мога да ви дам пример с „Човешки ресурси”. Не може към Министерството на вътрешните работи да има 150 човека, работещи в „Човешки ресурси”, и отделно във всяка главна дирекция, във всяка специализирана дирекция отново да има „Човешки ресурси”. Че само тази дирекция от 150 човека ви струва към 150 хил. лв. сигурно на месец, отделно да не говорим за областните РПУ-та и т.н. Това е недобре структуриран състав на Министерството на вътрешните работи. Аз много пъти съм го казвал - неудачите се дължат не толкова на финанси, а на лоша организация. Лошото е, че този закон не подобрява организацията.
Другото, което ми прави впечатление, че не е пипнато - образованието. Тук ще ви кажа нещо, на някой може да прозвучи на шега, но за мен е самата истина - не може да изправиш човек, който е завършил академията на МВР, срещу човек, който е завършил Софийския университет. Трябва да си го признаем, защото няма как Давид да се бори с Голиат, ако ще да са по двама. Дознатели, прокурори и следователи, завършили в академията на МВР, а срещу тях завършили Софийския университет. Резултатите ги знаем, аз не искам да ги коментирам. Това трябва да ни подскаже, че е време Министерството на вътрешните работи да си отвори очите за подготовката на собствените си кадри, да махне ограниченията за даване на бакалавърски и магистърски степени само и единствено от академията на МВР и да направи цялостна концепция за подготовката на кадрите на Министерството на вътрешните работи. Архаичните структури, които са останали от време оно с това обучение на академията на МВР, резултатите, както ви казах, ги видяхме. Това е другият болен въпрос - без образование, без подготовка на дознатели, следователи и прокурори няма как да стане. Давид срещу Голиат, Испания срещу България – предварително знаем резултата.
Другият голям проблем - ведомствените болници към Министерството на вътрешните работи. Там безспорно има добри специалисти и добра апаратура. Това обаче трябва да даде възможност на министерството отново да мисли в посока, че на ведомствени структури като МВР болница, ведомствени обучителни структури като академията на МВР им е време да отидат в историята, защото в България има много по-добри университети с подготовка. Много добре знаете, че единственият критерий за качеството на образованието се дава от Националната агенция.
Това е положението. И тогава наистина нещата ще станат равностойни. Но сега трябва да се заложи образование, обучение и всичко останало. Единственото, по което трябва да ги обучава Академията на МВР, са специалните умения, които трябва да придобият, както е в модерния европейски свят, в модерните европейски школи за подготовки в Европейския съюз. Това са нещата, на които според мен не е обърнато внимание. Има и много други неща, но мисля, че ще стане прекалено дълго.
Това донякъде ме накара да се въздържа на заседанието на комисията. Тя не е против онова, което в момента се предлага. По-скоро с тези си гласове дано да се накара Министерството на вътрешните работи с най-ускорени темпове, както обеща министър Цветанов преди година и един месец, да има нов закон. Това трябва да стане по най-бързия начин за всичките неща – за обучение, за ведомствените структури, за начина на взаимодействие между отделните структури, децентрализацията на Министерството на вътрешните работи и оттам – по-голяма ефективност, оттам – намаляване на 650 те хиляди дознания срещу неизвестен извършител, а това са все битови престъпления. Така се действа! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Друг народен представител, който желае да участва в дебата?
Господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Този законопроект се състои от две части. Едната е необходима. По нея и в предишните изказвания няма никакви спорове. Става въпрос за нормативното въвеждане на възможностите за ползване на Шенгенската информационна система. Вторият и третият въпрос са за отговорността, но това са отговорности на господин министъра. Вярвам, че Министерството на вътрешните работи ще се справи с този въпрос.
Добре би било, когато се работи законодателно за Шенгенската информационна система, да се реши още един фундаментален въпрос, който винаги създава проблеми в отношенията между МВР и обществото. Това е въпросът за полицейската статистика, който въпрос е в сегмента „информационната база данни” и нейното значително разминаване с регистрираната престъпност. Това е въпрос, който може би си струва да обсъждаме на второ четене – как да се реши законодателно, така че веднъж завинаги в обществото да се премахне усещането, че има много тежки и сериозни разминавания между регистрираната престъпност и полицейската статистика. В предизборната програма на ГЕРБ е записано такова решение – за изграждане на Единната система. И ние го бяхме записали, преди нас и други правителства са го записали, но тази политическа амбиция се сблъсква с жестоката действителност на възможностите за изграждане на тази система.
Вторият въпрос е свързан със структурни разбирания за функциониране на системата. Преди малко господин Бакалов говори по този въпрос – специално за сливането на Гражданската защита и Пожарна безопасност. Там има два аспекта. Единият е на рационалността, на целесъобразността за интегрирането на тези две системи. Вторият обаче е свързан с европейски ангажименти на България, където трябва да се види добре да не стане някакъв проблем.
Третият основен въпрос, свързан с интегрирането на тези две системи, е дали това е работа на Министерството на вътрешните работи, обрасло със структури от време оно, както се изрази преждеговорившият - един тип дейности, които продължават да изсмукват финансовите възможности на системата! Всъщност може би това е добре за функционирането на системата, но като цяло ще създава онзи финансов и икономически дисбаланс, който не позволява да се изгради модерна система за вътрешна сигурност от Министерството на вътрешните работи. (Реплика на Иван Костов.)
Костов, и ти не си го направил! (Оживление в залата.) Не подвиквай оттам! После се изкажи!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, не се репликирайте от място!
МИХАИЛ МИКОВ: Има обаче няколко въпроса, които ние не можем да приемем. Заради тях ще се въздържим на първо четене. Ще видим как ще се развие този процес на второ четене.
Измененията в чл. 171 са, че министърът на вътрешните работи утвърждава щатовете в МВР. И досега текстът е такъв, само че с едно допълнение: „в рамките на утвърдената численост и бюджет”. Не мисля, че става въпрос за формално изречение. То дава рамката, която определя политиката в сектора, а политиката се прави от Министерския съвет. Политиката се прави чрез бюджета. Управлението на системата чрез бюджета по този начин се освобождава от параметъра, който се задава в гласувания от парламента бюджет. Така че аз смятам категорично да поддържам запазването на досегашната рамка – че министърът на вътрешните работи утвърждава щатовете в МВР в рамките на утвърдената численост и бюджет. Другото би означавало да се върнем към времето на господин Костов, когато имаше гласуван от Министерския съвет тъй наречения „недокомплект” от 10 хил. щата в Министерството на вътрешните работи, неосигурени бюджетно, но съществуващи, разхвърляни по отделните структури вътре в министерството. Отне ни една година да изчистим тези небюджетно осигурени щатове. Трябва да е много ясно, че както всички останали системи, така и Министерството на вътрешните работи назначава хора в рамките на политиката за сектора, в рамките на утвърдения бюджет и численост. Другото би означавало волунтаризъм – създаване на щатове, назначаване на хора, а после обратно - искане на пари за финансово осигуряване на тези щатове. Смятам, че това би било връщане назад във времето, когато се казваше, че за системата на МВР винаги ще се намери. И ръководещите системата – имам предвид преди 20 и 30 години – никога не са се съобразявали в своите действия с бюджета, който трябва да осигури политиката в сектора за вътрешна сигурност.
Уважаеми дами и господа, по въпроса за досъдебното производство. Доста подробно господин Бакалов анализира ситуацията. Смятам, че при сегашната ситуация предлаганата промяна ще намали специализирания капацитет на Министерството на вътрешните работи за работа по събиране на доказателства в рамките на досъдебното производство.
Прехвърлянето на разследващите полицаи в отделните структури на Криминална полиция, съответно на Дирекцията за борба с организираната престъпност, ще доведе до още един проблем, който съществува откакто в България има разследване и който е още от края на 60-те години. Констатирано е и са правени последователни опити за относително обособяване на тази функция и на служителите, които се занимават с нея. Относителното обособяване е необходимо, но не само за да се търси диференцирано заплащане, а за да се повиши капацитетът и той да се изравни с капацитета ... (Реплики: „Времето, времето”.)
Госпожо председател, да удължим времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще го съобразя. Благодаря.
МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря и аз.
Капацитетът и заплащанията да се изравнят поне с тези на ниво районна прокуратура. Ако това не се постигне, ще продължи онова, за което предупреди и господин Бакалов.
Естествено физически не може със заплата 700-800-900 лв. да подготвиш такива кадри, които да могат да се противопоставят, които да могат да вършат същата работа, каквато е необходима за кадри, които получават 1500 лв. заплата. Просто е!
Разтурването на досъдебното производство няма да даде възможност Министерството да осигури диференцирано заплащане на тези служители. Те са около 2000 души в Министерството на вътрешните работи. Аз знам настроенията на другите служители по отношение на тях, но ако ние се плъзнем по по-лесната линия на уравняването, на уравнировката, никога няма да можем да достигнем необходимия капацитет.
Вярно е, че в доклада на Европейската комисия от миналата година се говори за консолидация. Аз разбирам този текст „консолидация” като едно по-добро сътрудничество, по-добра организация на работата между криминална полиция и досъдебно производство. В никакъв случай консолидацията не означава премахване на възможността за една по-висока специализация, с оглед спецификата на събиране на доказателства за силно формализиран наказателен процес, какъвто е българският. Това определено в перспектива ще създаде проблеми.
Още един проблем, свързан със зависимостта на разследващия полицай. Относителното обособяване на тази структура го прави и относително независим от прекия си началник. Във висока степен той трябва обективно да събира доказателствата в рамките на досъдебното, с указанията на прокурора. Когато той няма относителната обособеност на областно равнище, на централно равнище, при всички случаи ще трябва да се съобразява с прекия си началник и това няма как да не се отрази при събирането на доказателствата.
В условията на все още неизграден състезателен процес у нас това крие много тежки и сериозни рискове за събиране на доказателства, обслужващи единствено и само обвинителната теза, особено когато натискът върху системата в тази ситуация е в посока: „Да обвиним, пък после каквото ще да става в съда.”
Една такава структурна промяна още повече ще засили събирането на доказателства, обслужващи обвинителната теза, най-малкото защото това ще бъде основно искане на началника и няма да има отгоре – въпросът не е само методологичен, да не говорим и за тази страна на въпроса, че съществуването на такава дирекция би трябвало да доведе до един силен методологически капацитет.
Пръснати служителите в другите структури на криминална полиция в областните дирекции, в звеното за борба с организираната престъпност, няма как те да не изпълняват понякога и други задачи, което ще ги откъсне от пряката им работа и ще намали възможностите за тяхната специализация по събиране на доказателства. Министерството на вътрешните работи в дългите години на преструктуриране има един съществен проблем и това е проблемът за тесния изход на продуктите, които излизат от него – към медиите, към наказателния процес. Работят десетки хиляди хора от едната страна, които събират информация, сведения, данни и пр., а от другата страна, това, което изтича като годни доказателства по наказателния процес, минава през тези около 2000 души. Такъв тип решения още повече ще намалят качеството на излизащото от системата.
Ето това, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа, са причините, поради които ние ще се въздържим на първо четене по този законопроект и съответно ще направим предложения за второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Миков.
Реплики?
Заповядайте – народният представител Иван Петров.
ИВАН ПЕТРОВ (ГЕРБ): Госпожо председател, господин министър! Господин Миков, Вие сте бил министър на вътрешните работи и най-добре би било да познавате материята и най-вече проблемите, които бяха досега с досъдебното производство – онази разпокъсаност и до известна степен един стремеж да се създаде ново следствие в органите на Министерството на вътрешните работи. Те не доведоха до тази ефективност и поне до онова, което всички се стремим да достигнем и то е най-вече, стремейки се да следваме модела на европейските държави, които много по-рано преди нас са разбрали, че все пак една разследваща полиция има много повече възможности, тъй като тя първа пристига на мястото на определено престъпление и може да започне едно производство с всичките налични веществени доказателства и условия да се създаде тази база.
Онова, към което Министерството на вътрешните работи в момента се стреми, е именно този ресурс от множеството полицаи, които имат възможности в различна степен – на закона и това, което могат да работят по НПК, в зависимост от различната степен на престъпност и на престъпления най-вече, създава предпоставка за по-голяма множественост и онези забавяния, които предполагам, че и Вие при Вашето ръководство сте усетили. Имаше едно затлачване на системата. Не може определен брой дознатели, вживявайки се като Главно следствено, както навремето имаше, или пък вживяващи се над оперативните работници, да доминират и до известна степен, забавяйки процеса – първо, защото са малко, и, второ, защото това им създава допълнително трудности да се води едно съвременно и най-вече своевременно разследване, дотолкова доколкото примерно те са достатъчно обучени. Аз виждам това и в изказването на господин Бакалов. Дайте възможност на тази система, нека самата тя да направи така, че провеждайки съвещание, лека-полека смятам, че полицаите ще се научат и дознанието ще достигне тези знания, каквито има в европейските структури. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Втора реплика.
Не виждам желаещ.
За дуплика – господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа! Уважаеми господин Петров, и на мен ми се искаше да не са 2000, да са 5000 тези хора със специализирани познания. Не можеш да дадеш на фелдшера да прави неврохирургическа операция. При цялото ми уважение към мястото и ролята на всеки един от служителите на МВР – необходима е висока квалификация.
Втората причина, за да е невъзможно това, което ...
Господин Петров, ако искате все пак да чуете.
... да стане това, което се случи в европейските страни. България все още не е изградила същински капацитет на разследваща прокуратура. Прави го от 3-4-5 години, но все още прокурорът е на бюро. Все още българският прокурор не е като немският прокурор да присъства при огледа и да дава пряко указанията на служителите на МВР, кои доказателства са важни и са относими за наказателния процес, а не да събира всичко в торбата и накрая казва в съда: „Явно, че човекът е голям престъпник, ама тия от съда пак го пуснаха.”
Трето, виждате, че нашият съд има много нисък процент оправдателни присъди. Отидете и вижте в тези системи, за които говорите, в които системата се е структурирала за 50, за 100 години, вижте там колко са оправдателните присъди. Господин министър, това преструктуриране в перспектива ще доведе до увеличаване на оправдателните присъди. не защото не са извършили престъпления, а защото доказването им пред съда няма да става по предвидения от наказателния процес ред. Това са проблемите! Ако имахме истинска разследваща прокуратура, която да влезе на терена, да участва и тя, особено при тежките престъпления, още при първоначалните следствени действия, няма проблем, нека този процес да става постепенно. Ние това се опитвахме да направим. Сега се прави по-шоково. Може пък сега да е успешно, но аз казвам, че това са сериозни рискове пред крайния резултат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Други народни представители?
Заповядайте, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, госпожо министър, уважаеми колеги народни представители! От името на Синята коалиция ще заявя, че ние ще подкрепим този законопроект, въпреки че ще го направим с неудовлетворение и с разочарование, защото стъпките, които ние ви предложихме, бяха много по-сериозни, много по-радикални и наистина реформиращи Министерството на вътрешните работи. Времето, което тече – на прехода, прави все по-ясни действията, които трябва да се извършат, и това, което е правено като грешки. В Министерството на вътрешните работи, вече според самите полицаи, има недопустимо съотношение между действащи, специализирани служители, между полицаи и хора, които представляват обща, помощна или обслужваща администрация. Недопустимо съотношение! Това съотношение създава голямата несправедливост вътре в министерството, защото едните са на улицата, на студа, в действие, а другите са по канцелариите и взимат едни и същи заплати, и всички се водят специализирана администрация.
Големият проблем на министъра да направи реформата, тя вече става съвършено проста и ясна, е не да направите отнемане на правата на истинските хора, на така да се каже, на фронтовата линия, а да олекотите, да отнемете правомощията, да намалите тази администрация, която тежи, да й отнемете привилегиите на специализирана държавна администрация, каквато трябва да имат хората, които наистина стоят срещу престъпния свят или срещу огъня, срещу бедствията и т.н. Вие това нещо не го правите – не го правите решително, не го правите смело! Ако тука мнозинството и Вашият колега министър, имат куража да вкарат и да задължат финансовия министър да запише колко струват вашите служители като специализирана администрация, да го видите в бюджета какво означава това нещо, Вие самият ще бъдете потресен, защото тогава огромната субсидия, трансферът на републиканския бюджет ще мине през бюджета на Министерството на вътрешните работи и ще отиде за пенсии на пенсионираните служители. Защото специализираната администрация, истинският полицай, истинският огнеборец са хора, които струват много скъпо на държавата. Те обективно струват скъпо, защото дават живота си, защото се контузват, защото получават травми, защото това е тежка професия. Но това не може да се отнася за всички други, които са се наредили под Вашето крило. Това нещо, ако има кой да Ви го обясни и да го разберете, да го видите с очите си, самият Вие ще разберете какво точно се случва в Министерството на вътрешните работи и какво означава да имаш под крилото си какви ли не служби, и да поддържаш тази обща абсолютно излишна администрация, и тази сложна териториална структура в тези райони, където няма 30 хил. души активни хора, във Видинско, вероятно, или 35 хиляди, но има какви ли не структури на Министерството на вътрешните работи, впрочем, както и на Министерството на земеделието, както и на всички останали министерства. На 30 хил. души активен народ, който практически, и вероятно не се занимава с престъпна дейност – кой знае каква, и няма откъде да възникнат рискове – кой знае какви, вие поддържате огромни администрации.
Ние Ви предложихме опростяване на териториалната структура, изобщо на структурите на Министерството на вътрешните работи, опростяване на съотношението между действащите служители, които са изложени на риска, това, което искат всъщност в момента полицаите.
Аз се боя, господин министър, че този законопроект няма да снеме температурата на протестите, които се надигат, и искрено казано, силно се притеснявам заедно с колегите си, че тези протести няма да намерят отговор в този законопроект. От Вас ще се иска нови действия, ще се иска много допълнителна енергия, за да можете да стабилизирате министерството.
Сега има консенсус и може да се направят тези неща. Сега е ясно това, което трябва да се направи, и ние искрено желаем Вие да съберете сили, умения, професионализъм, смелост, за да направите това, което искат вече и редовите полицаи, редовите пожарникари, хората, които се борят с бедствията, с пожарите и с престъпността! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Костов.
Реплики? Няма желаещи.
Други народни представители, които желаят да участват в дискусията? Не виждам.
Думата има вицепремиерът и министър на вътрешните работи господин Цветанов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Изслушах с голямо задоволство всичко, което чух като мнения от всички политически партии. Господа народни представители и уважаеми парламентарни групи, всяка една от вас е минала през управлението на държавата. През последните 20 години ние нямахме тази резултатност, която наблюдаваме в рамките на една година. И понеже се говори за оптимизиране, говори се за намаляване на щата, говори се за поредния експеримент, който трябва да бъде приложен към правоохранителната система, дайте да не се заблуждаваме, и да говорим нещата им с истинските им имена! Аз ще ви кажа каква е била числеността 1996 г. – 62 хил. служители, каква е била числеността 2001 г. – 62 хил. служители, каква е била числеността 2005 г. – 66 хил. служители, каква е била числеността 2009 г. – 63 хил. служители. В момента служителите са 58 хиляди. Това не е ли стъпка към тази реформа, за която говорим? Но реформите трябва да се правят поетапно и не трябва да бъдат възприемани като поредния експеримент.
Господин Миков, когато Вие направихте последната реформа в МВР диаметрално противоположна на това, което беше в началото на нашия управленски мандат, аз заварих непреназначени служители по щатовете две години по-късно. Господин Миков, папките бяха в дирекция „Човешки ресурси” и Вие просто не благоволихте да ги преназначите служителите по законопроекта, който Вие сте внесли и който беше приет.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Какво от това?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Как „Какво от това”?! Това е несигурност в служителите – кой къде лежи и на какъв щат е, кой му е началник и по коя структура е – по сега действащия закон или по предишния, който е бил на предишния Ваш предшественик?
Уважаеми дами и господа народни представители! Правоохранителната система е основополагаща и гръбнакът на едно демократично общество. Моля ви, нека да не пипаме там по този начин, по който го правихте 20 години. Защото днес държавата е много по-силна въпреки съпротивленията, които има на определени структури, определени партии и определени лица, които все още са в зависимост с тези структури на организираната престъпност, които всъщност задушаваха. Точно това се наричаше октоподът, който овладя държавата. Помогнете да бъде отскубнат!
Това, което мога да ви кажа за синдикатите. Това правителство, този парламент прие законодателните промени, които регламентираха синдикалната дейност в Глава двадесета на закона, който беше приет 2009 г.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Нинова! Да Ви обясня нещо за синдикатите – специално за тези, с които Вие комуникирате редовно и защитавате.
Познато ли Ви е лицето Нидал Алгафари? Познат Ви е, нали! Участвал е активно във вашите предизборни кампании и т.н., и на президент и тем подобни. Неговият брат в момента е този, който консултира синдикатите, за които Вие говорите.
Знаете ли политическият началник на кабинета на господин Миков – госпожа Кузманова, нейният съпруг е един от активните синдикални лидери в синдикалната организация на този синдикат, за който говорите. (Ръкопляскания от ГЕРБ. Реплика от народния представител Михаил Миков.) Нали разбирате, че това, което беше казано от господин Лазаров, малко изпадаме не в чисто синдикалната дейност, а в политически оттенък на подобна дейност.
Това, което беше изразено с моето писмо, което бях изпратил до всички служители, е, че никога по никакъв повод не е говорено и в този законопроект, който днес разглеждаме на първо четене, не се говори за никакви социални придобивки, които са на служителите, да бъдат отнети.
Що се касае до нощния труд. Госпожо Нинова, защо не приехте да го плащате, когато бяхте вие? Защото първа категория на служителите от Министерството на вътрешните работи и всички тези бонуси, които получават, никога по никакъв повод през последните 20 години не е плащан нощният труд на тези държавни служители. Нека да бъдем искрени, когато говорим от тази трибуна!
Това, което се говореше от представителя на РЗС, те, както обикновено ги няма в залата, защото имат да вършат други дейности. Това, което мога да ви кажа, е, що се касае до чл. 189, ал. 4, беше много добре казано от господин Ципов. Просто четете и вижте какво се случва! Как може да развиваш някой в степени, когато в категория „Б” няма степени. Как може да го развиваш? Каква степен ще го развиеш? Кажете ми в каква степен ще го развиете? Просто говорите някой път ей така, само и единствено, за да може да манкирате и да покажете, че нещо сте прочели, видели сте, че нещо се отменя, но не сте прочели съдържанието, а не сте и попитали за това, за което става въпрос. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Що се касае до конкурсите. По никакъв повод, това беше дебат в миналия законопроект, който беше внесен, и тогава ние отстъпихме – знаете много добре. Конкурсите в Министерството на вътрешните работи се провеждат!
Господин Миков, всичките временно изпълняващи длъжността „директор” на областни дирекции по Ваше време, в момента всички имат назначения на база конкурси, които са обявени точно от мен, като министър на вътрешните работи. Конкурсите в Министерството на вътрешните работи в момента са ограничени поради икономическата криза и необезпечения бюджет, който има министерството. В момента анализът, който правим, е да подсилим тези структури и възможностите, които може да направи Министерството на вътрешните работи точно с тези назначения, за които Вие казахте, господин Костов. Вие говорите за администрация, говорите за структури. Всички структури в Министерството на вътрешните работи бяха и по Вашето управление. Всичките структури бяха по Вашето управление и на тройната коалиция. Тези структури реално са функционирали.
Това, което направи това правителство, и което разсекретихме за първи път в историята през последните 20 години, е да дадем заявките си за ЕВРОСТАТ, за да не стои празното поле. Българската полиция на глава от населението не отстъпва по нищо на европейските ни партньори. Но, понеже имаме много дейности, които изпълняваме и които в различните държави са по различен начин, затова просто има такава численост.
За Вас администрация ли е „Гражданска защита”, за Вас администрация ли е „Пожарната”, за Вас администрация ли е СДОТО? За Вас администрация ли е типичната администрация архивът, където е?
Вижте, това са неща, които по никакъв начин не са се увеличавали като щатна бройка, а дори са се намалявали. И Вие да казвате, че аз не познавам естеството на работа в МВР, мисля, че е малко обидно.
Господин Бакалов, когато говорите за всичко, което казахте. Вие бяхте шеф на Комисията по вътрешен ред и сигурност в един период от време и когато аз Ви казах миналия път, че боравите със стари текстове: аз съм Ви извадил специално за днешното заседание програмата на Политическа партия ГЕРБ в сектор „Сигурност и обществен ред”, за да видите стъпка по стъпка това, което е направено. Никога не сме казали, че ще има нов Закон за МВР. Последният закон за МВР е от 2006 г. (Реплика от народния представител Йордан Бакалов .)
Господин Бакалов, нека все пак да се уважаваме от гледна точка на това, че Вие сте моят работодател и аз все пак искам да се придържаме към някакви нормални етични норми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да не репликирате от място.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Това, което искам да Ви кажа и което е свързано с Шенген. Не сме закъснели. В момента трябва да приемем законодателството си до края на годината. Аз се надявам, че българският парламент ще приеме това законодателство дотогава, а в началото на м. декември ние ще очакваме последната проверка, която е по Шенгенската информационна система.
Що се касае за готовността. Технически страната беше в изключително голямо изоставане и не бяха около 30%, а бяха 21%, които бяха усвоени, господин Миков.
Благодарение на активната намеса и на депутати в Европейския парламент, и решението, което беше взето от Европейската комисия във връзка с политическата ситуация в България и Румъния, във връзка с проблемите, които имаше по усвояването, се удължи срокът до 31 март 2010 г. да се контрактуват и да се подпишат договорите по Шенген.
Българското правителство усвои 100% парите по Шенген, и 56 милиона въпреки тежката икономическа криза, но понеже това е важен приоритет за държавата и за обществото, ние осигурихме 56 милиона, за да изпълним този ангажимент.
Това, което се говори също и за Академията на МВР. В Академията на МВР за 120 места миналата година имаше 600 кандидати. Тази година във връзка с това, че връщаме доверието в правоохранителната система, имаше 3000 кандидати за курсанти в българската академия. (Ръкопляскания от ГЕРБ. Реплика от народния представител Георги Божинов.)
Променена е изцяло концепцията на обучение на служителите. Това, което мога да ви кажа, е, че в момента се прави някакво разделение, някакво дефиниране. Господин Миков казва, че трябва да има разследващи прокурори. Вижте, в момента с трансформирането на Главна дирекция „Досъдебно производство” се цели точно това – хората да работят в екип и да са запознати в самото начало на разследването, това са дознателите.
Господин Миков, Вие имахте една терминология, която използвахте и убеждавахте колегите като слагахте всичко на общия знаменател. Един дознател в едно районно има 20 досъдебни производства, 20 дознания, а един служител от Главна дирекция „Борба с организираната престъпност” има 5.
Господин Миков, разликата от „кокошкарската кражба” и разликата в тежката организирана престъпност е огромна. В тази връзка правим точно тези промени, за да може действително да оптимизираме работата и да подобрим качеството на разследващите полицаи. С последните промени, които бяха в НПК, ние вървим към европейския модел за европейска полиция и европейска разследваща полиция.
Що се касае до обединяването и интегрирането на „Гражданска защита” и „Пожарната”. Това е необходимост и ще доведе до оптимизиране работата и осигуряване на повече ресурс у служителите, които да бъдат включени „в боя”, както се казва, за да можем тези администрации, които са с дублиращи функции, да ги премахнем, да има една такава. В тази посока не виждам нищо лошо и това е практика в по-голямата част от страните.
Що се касае до бюджета на Министерството на вътрешните работи, защото съм чувал много приказки, че бил много голям, че било необосновано харчене. Преди една седмица се върнах от провинция Хесен, в Германия. Населението е 6 милиона. С министъра на вътрешните работи и с депутати си говорих – за тях дискусията беше дали ще намалят със 100 милиона бюджета на Министерството на вътрешните работи във връзка с икономическата криза и си направих труда да попитам колко е бюджетът им, за който спорят. От 2 милиарда и половина милиона евро дали ще бъде 2 милиарда и 400 милиона евро. Тогава те ме попитаха какъв е нашият бюджет, с който разполагаме. Аз казах: „Нашият, малко ми е неудобно да ви кажа – 500 млн. евро.” (Реплика от народния представител Петър Димитров.)
Господин Димитров, изказвате се в момент, в който, първо, Ви нямаше в залата, второ, не сте взели по етапния ред думата и много Ви моля, не ме прекъсвайте. Защото Вие бяхте министър на икономиката, доколкото си спомням, кажете какво направихте за развитието на икономиката и насърчаването на чуждите инвестиции? (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Всъщност, разпределението на благата на държавата и приемането на бюджетните разходи в бюджетите е функция на икономиката, естествено. Но къде бяхте Вие и какво направихте?
Това, което мога да кажа накрая. Аз все пак искам да благодаря на парламентаристите, които ще приемат поправките, които днес се предлагат. Уверявам ви, че всички промени, които предлагаме, и всичко, което се случва в Министерството на вътрешните работи, е по един прозрачен начин, на базата на всичко, което ще доведе до по-добрата работа на правоохранителната система. В никакъв случай не говорим за поредния експеримент, който трябва да бъде приложен към българската правоохранителна система. Защото експериментите доведоха до това, за което маркирате, че трябва да бъде направено.
Самият факт, че имаме положителни доклади от Европейската комисия, самият факт, че имаме положителна оценка от Държавния департамент, самият факт, че канцлерът на Германия казва, подчертава и акцентира върху борбата с организираната престъпност и корупцията, означават, че се движим в правилната посока.
Подкрепете тази политическа воля! Подкрепете това, което всички ние очаквахме в рамките на 20 години и всеки един от вас, натискайки бутончетата, го е правил много години за много правителства! Виждаме обаче какви са ефектът и резултатите днес – една нереформирана управленска система, едни проблеми, които са наслагвани, едни двойни лица на политиците, които излизат оттук и говорят едно, а всъщност вършат друго.
Политическа партия ГЕРБ, Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ е модел, който няма две лица. Има едно поведение, има една визия и всичко минава през призмата да защитим интересите на държавата и действително да покажем това, което обществото очаква. Благодаря ви и за подкрепата. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Благодаря ви и за тази дискусия, която има днес. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Народният представител Иван Костов поиска думата за лично обяснение.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин вицепремиер, уважаема госпожо министър, колеги! Аз много съжалявам, че Вие реагирате обратно – с упреци, за неща, които трябва да направите, които са Ваше предизвикателство. Много съжалявам, че превръщате в упрек осъществените реформи и ги наричате „експеримент”. Това е езикът на Българската социалистическа партия от последните 20 години.
Много рядко обяснявам какво се е правило в миналото, защото считам, че това е подценяване на качествата на хората да разберат сами каква е била истината за събитията.
Сега ще си позволя да ви обясня защо се направи така в Министерството на вътрешните работи. Защото нямаше Закон за държавната администрация, защото нямаше Закон за държавния служител, защото големите категории служители и роли в държавата не бяха изяснени. Защото всичко това се е правило или поне сме се мъчили да го направим в тези години - между 1997 и 2001 г. Тогава беше поставена тази основа, върху която сега ви призоваваме да стъпите. Ние ви казваме, че тези служители не са специализирани служители по смисъла, който ние сме влагали в реформите, които Вие сега наричате „експеримент”. Вие не разбирате естеството на промените, през които е минала страната. Аз трябва да го кажа с дълбоко огорчение. Вие си мислите, че светът започва от ГЕРБ, а това не е вярно! Вие имате свое предизвикателство, а предизвикателството са полицаите, които утре ще Ви стачкуват и ние Ви даваме едно възможно решение за обмисляне, за дискутиране – един начин, по който можете да решите въпросите. И Вие го връщате обратно като упрек, което е най-неприемливото поведение на министър!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Петър Димитров – лично обяснение.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Него досега го нямаше!
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин министър, направихме добронамерена реплика, за да си спомните, че, цитирайки колко се дава за полицията в германската провинция, би трябвало да кажете колко е брутният вътрешен продукт на тази провинция. Това, за което говорите, са несравними неща. Като бяхте започнали в тази посока, трябваше да кажете какви са заплатите на полицаите в съответната провинция, за да ви чуят и българските полицаи.
Напомням Ви, че вие вече 16 месеца се хвалите само с едно нещо – че пазите данъците, които ние въведохме. Кой въведе 10-процентния корпоративен данък? Кой въведе плоския данък? Кой въведе 7% в туризма?
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Къде е личното обяснение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това е извън темата, господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Той ме пита какво сме направили и аз му отговарям какво сме направили. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Като министър ли го направи това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля за ред в залата!
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Цветанов, съберете си приходите! Не харчете парите от резерва! Решили сте да похарчите 4 милиарда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Димитров, излизате извън темата.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Половин милиард вече взехте тази година, 2 милиарда - планирате за следващата година. Съберете си парите и тогава питайте нас какво сме направили! Благодаря ви. (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Лично обяснение – народният представител Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря.
Господин министър, дами и господа! Аз бих се чувствал ужасно недостойно не като министър, не като политик, а като човек, ако бих си позволил това, което знам за роднинските връзки, за личните контакти, за назначенията, да го употребявам в парламентарна дискусия, за да притискам синдикати. Бих се чувствал ужасно недостойно! Благодаря ви. (Ръкопляскания и викове: „Браво, браво!” от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Лично обяснение – Корнелия Нинова. (Викове: „Е-е-е!”, шум и реплики от ГЕРБ.)
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Колеги, като не се научихте с повод и без повод да ни споменавате имената, ще ни слушате да ви отговаряме в лични обяснения. (Викове: „Е-е-е!”от ГЕРБ.)
Господин Цветанов, твърдението, че се политизират исканията на служителите на МВР, Вие се мъчите да ги омаловажите. Твърдението Ви, че нямате две лица, не е вярно. Как може едни и същи искания на едни и същи хора през 2008 г. - даже в по-голяма степен искания, през 2008 г. да бъдат справедливи и да говорят за провал на управлението, а през 2010 г. - да са несправедливи и да са политизирани?
Що се отнася до твърдението и обвинението Ви лично към мен, че редовно се срещам с полицейските синдикати...
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Вие го казахте.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Или го докажете сега и тук с факти и аргументи, или веднага ми се извинете! (Силен шум и реплики в ГЕРБ.)
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Има го в стенограмата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли народни представители, които желаят да участват в дебата? Няма.
Дискусията е закрита.
Преминаваме към гласуване.
Поставям на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 002-01-81, внесен от Министерския съвет на 16 септември 2010 г.
Гласували 139 народни представители: за 108, против 9, въздържали се 22.
Предложението е прието. (Бурни ръкопляскания от ГЕРБ.)
Уважаеми дами и господа народни представители, в северното фоайе ще бъде открита фотоизложбата „Творчеството на възрожденския първомайстор Никола Фичев”. Изложбата е част от проявите, с които се отбелязва 210 години от рождението на Кольо Фичето. Тя ще гостува на парламента до 22 октомври 2010 г. Всички народни представители са поканени да присъстват на откриването.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Продължаваме със следващата точка от днешния дневен ред –
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ.
Имаме внесени два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Първият е под № 002-01-78, внесен от Министерския съвет на 10 септември 2010 г. Вторият е под № 054 01-60, внесен от народните представители Искра Фидосова и група народни представители на 15 юли 2010г.
С доклада по законопроекта, внесен от Министерския съвет, ще ни запознае госпожа Фидосова.
Заповядайте, госпожо Фидосова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги народни представители!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 002-01-78, внесен от Министерски съвет на 10 септември 2010 г.
На свое заседание, проведено на 28 септември 2010 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. На заседанието присъстваха представители от Министерството на правосъдието: Маргарита Попова – министър, Жанета Петрова – заместник-министър; от прокуратурата: Валери Първанов – заместник-главен прокурор; от Върховния касационен съд: Лазар Груев – председател и Гроздан Илиев – заместник-председател и председател на Наказателната колегия; от Върховния административен съд: Константин Пенчев – председател; от Висшия съдебен съвет: проф. д-р Анелия Мингова – представляваща ВСС, Петър Стоянов, Радка Петрова, Цони Цонев и Георги Шопов – членове на ВСС; от Инспектората към Висшия съдебен съвет: Ана Караиванова – главен инспектор, Петър Михайлов и Мария Кузманова – инспектори; от Висшия адвокатски съвет: Даниела Доковска – председател; от Софийски градски съд: Георги Колев – председател; от Софийски районен съд: Красимир Влахов – председател; от Окръжен съд –Пловдив: Сотир Цацаров – председател; от Окръжен съд – Варна: Ванухи Аракелян – председател; от Националния институт по правосъдие: Пенчо Пенев – директор; от Института за правни анализи и изследвания: Петър Бакърджиев – председател на Управителния съвет; от Българската асоциация на съдиите по вписванията: Илиана Дикова – председател на Управителния съвет; от Асоциацията на държавните съдебни изпълнители: Мария Колева, Христина Колчева и Людмил Станев.
От името на вносителя законопроектът беше представен от министър Маргарита Попова. Тя посочи, че законопроектът е изготвен въз основа на и в съответствие със Стратегия за продължаване на съдебната реформа в условията на пълноправно членство в Европейския съюз. Необходимостта от него произтича от това, че Законът за съдебната власт, макар и приет сравнително наскоро – през 2007 г. – не може да отговори в пълна степен на нуждите и очакванията на съдебната система и на обществото.
Целите, които се преследват със законопроекта, и приоритетните му области могат да се обобщят по следния начин.
1. Укрепване на органите на съдебната власт чрез надлежен подбор на кадрите и осигуряване на тяхното развитие в съдебната система. В тази връзка основните предложения за промени касаят атестирането на магистратите и конкурсите за първоначално постъпване в системата и за кариерното им израстване. Процедурата по атестиране е разделена от тази за кариерно израстване. Атестиране се извършва в два случая: при придобиване на несменяемост и периодично – на всеки три години.
От окръжно ниво нагоре се създава още един орган по атестирането – атестационни комисии. Атестирането на магистрата ще се извършва от атестационна комисия в горестоящия съдебен орган, който предвид упражнявания инстанционен контрол най-добре познава неговата работа.
Относно конкурсите се предлага такива да се провеждат както за първоначално постъпване, така и за израстване в съдебната система. Отпадат така наречените конкурси чрез атестиране, тъй като те не са конкурси в истинския смисъл и не дават гаранции за подбор на най-добрите и достойни магистрати за съответната длъжност.
В законопроекта е залегнало разбирането, че постъпването и израстването в съдебната система трябва да е свързано не само с наличието на определен юридически стаж и професионални качества, но и с притежаването на високи нравствени и морални качества. Затова е предвидено създаването на Комисия по етика и антикорупция във Висшия съдебен съвет и етични комисии на различни нива в съдебната система, които ще събират и проверяват информация за нравствените и морални качества на магистратите.
2. Нови правила за подбора на членове на ВСС и на административните ръководители на органите на съдебната власт. Основната цел на предлаганите промени е постигане на пълна прозрачност за това кой по какви критерии и ред се избира, какви са неговите нравствени и морални качества. Кандидатите за членове на ВСС и за административни ръководители трябва да представят и защитят своя управленска концепция. Заместниците ще се назначават и освобождават по предложение на съответния административен ръководител, а не както е сега с конкурс чрез атестиране, и няма да имат мандат. Така ще се създадат професионални управленски екипи, които ще носят своята отговорност за функционирането на съответния съдебен орган.
Във връзка с проблема с неравномерната натовареност на различните съдилища и прокуратури се предлага Висшият съдебен съвет да приеме наредба, в която да се определят критериите и показателите за натовареността в съдебната система. Тя ще послужи и като отправна точка при бюджетирането и продължаването на структурната реформа в съдебната система.
3. Законопроектът предвижда всички магистрати и членове на ВСС да декларират членството и участието си в граждански проекти, структури и организации с цел максимална прозрачност на тяхната дейност. Наличната по този начин информация ще се използва и при решаването на въпроса за отвод на магистрат или член на ВСС.
4. Предлагат се промени в правилата, уреждащи първоначалното постъпване в съдебната система. Кандидатите за младши магистратски длъжности трябва да издържат централизиран конкурс, провеждан от ВСС. След това преминават през 9-месечно обучение в Националния институт по правосъдие. С увеличаване на срока на обучението от 6 на 9 месеца се отговаря на задължителните европейски изисквания в това отношение. Назначението на младшите магистрати ще става след успешно положени изпити в края на това обучение. Тези, които не ги издържат или се откажат по друг начин от обучението или от заемането на съответната длъжност, трябва да върнат стипендията, която са получавали в периода на обучението си.
5. Предлагат се промени във връзка с Инспектората, сред които министърът на правосъдието подчерта увеличаването на изискванията към инспекторите като гаранция за това, че те ще са в състояние компетентно и професионално да изпълняват функциите си.
6. Законопроектът предвижда правомощията на министъра на правосъдието по отношение на държавните съдебни изпълнители и съдиите по вписванията да бъдат прехвърлени на Висшия съдебен съвет. Така един и същи орган ще отговаря за назначаването, контрола върху работата им, бюджета им, което е много по-логично, отколкото съществуващия дуализъм в уредбата на статута и функциите им.
7. Предлага се: разпоредби, целящи подобряване на комуникацията и взаимодействието на Главна дирекция „Охрана” и административните ръководители на органите на съдебната власт, както и издаването на наредба от министъра на правосъдието, съгласувано с ВСС, която да уреди по-детайлно това взаимодействие.
В последвалата дискусия в Комисията по правни въпроси се включиха представители на органите на съдебната власт, неправителствени организации, народни представители.
Становището на ВСС беше изразено от проф. Анелия Мингова. Тя отбеляза, че законопроектът е амбициозен и е в унисон със заложените цели и приоритети в Стратегията за реформа на съдебната система. В него има много положителни предложения, свързани с подобряване на управленския капацитет на органите в съдебната система, с утвърждаване функцията на ВСС като управленски орган. Даде положителна оценка на предложенията, свързани с функциите на постоянните комисии по етика и по предложенията и атестирането, усъвършенстване на дисциплинарните функции на ВСС и подбора на членовете му.
Професор Мингова заяви, че ВСС има и някои препоръки и несъгласия със законопроекта:
- ВСС възразява срещу § 4, предвиждащ членовете на ВСС да получават разрешение за допуск до класифицирана информация и счита, че те имат достъп до тази информация по право, защото членовете, които идват от магистратурата, запазват магистратския си статут, а статутът на останалите се приравнява на този на магистратите поради конституционната същност на ВСС;
- ВСС възразява и срещу възлагането му на функции по отношение на държавните съдебни изпълнители и съдиите по вписванията. Те не са магистрати, Конституцията не предвижда такива правомощия за ВСС, според тях няма практически проблем при сегашната уредба на държавните съдебни изпълнители и съдиите по вписванията;
- ВСС се противопоставя и на минимизирането на неговата роля при подбора на младшите съдии и прокурори, която вижда в провеждането на два изпита без ясна програма, при това провеждани от два различни органа. Предлага, ако са необходими два изпита, то водеща роля в тях да има ВСС, а не Националният институт по правосъдие;
- ВСС не приема и идеята за децентрализация на конкурсите за кариерно израстване и атестирането. Смята, че изграждането на помощни атестационни органи при ВСС или подобряването на административния му капацитет са по-добрите решения, които ще допринесат в най голяма степен за единната кадрова политика.
Председателят на Върховния касационен съд проф. Лазар Груев обърна внимание, че стремежът към пълна прозрачност, залегнал в законопроекта, е довел до някои предложения, които се нуждаят от преосмисляне и прецизиране. Като пример посочи § 2, според който всеки кандидат за член на ВСС трябва да представи концепция, което на теория означава 22 различни концепции за управление на съдебната система.
Според него § 3 също ще доведе до практически проблеми поради необходимостта да се провеждат две национални делегатски събрания в рамките на един или два месеца.
Професор Груев възрази и срещу § 4, като апелира да се прецени допустимата намеса на властите при допуска и изискванията за получаване на допуск до класифицирана информация от членовете на ВСС. Отбеляза още, че според него няма хипотези, при които членовете на ВСС ще имат нужда от класифицирана информация, за да упражняват правомощията си.
Призова внимателно да се обсъди, преди да се отрича децентрализирането на конкурсите, особено като се има предвид колко бавно стават назначенията при действащата в момента уредба.
Обърна внимание на голямата дилема относно това дали трябва да се кандидатства за конкретно място в съдебната система, или това да се решава накрая, след последния изпит, като посочи, че вторият вариант може да постави много социални и др. проблеми пред кандидатите.
Председателят на Върховния административен съд господин Константин Пенчев заяви, че определено има нужда от изменения в ЗСВ, защото трябва да се подобри системата на кадруване и най-вече да се съкратят сроковете за назначаване на магистрати, които понастоящем са изключително дълги и сериозно затрудняват работата на съдебната власт, особено на по-ниските нива.
Категорично се обяви за централизирано атестиране и централизирани конкурси, провеждани от ВСС по централизирани и постоянно действащи критерии. Посочи, че е изключително важно и нужно закон да дава рамката при определяне на натовареността на съдилищата и да гарантира достъпа на граждани до правосъдие, а не да се препраща изцяло към наредба, приемана от ВСС.
Обяви се против предлагания в законопроекта механизъм за назначаване на младшите магистрати едва след полагане на изпита след обучението им в НИП и задължението им да върнат стипендията, ако се откажат от това назначение, защото подобно решение е социално обременяващо и сериозно би намалило броя на желаещите да кандидатстват за младши съдии и прокурори.
Позицията на Прокуратурата по законопроекта бе изразена от господин Валери Първанов – заместник главен прокурор. Той заяви, че Прокуратурата подкрепя промяната в начина, по който е предвидено да става първоначалното постъпване на магистрати в системата.
Прокуратурата подкрепя и разделянето на атестирането от кариерното израстване, което ще позволи по-бързо провеждане на конкурсите. Сега те продължават около година и половина, което затруднява изключително много работата на Прокуратурата на районно и окръжно ниво.
Господин Първанов заяви от името на Прокуратурата, че не подкрепя § 4. Становището на Прокуратурата е, че членовете на ВСС не се нуждаят от класифицирана информация, за да упражняват правомощията си.
Второто принципно несъгласие на Прокуратурата е по отношение на изискването за заместници на административните ръководители да се предлагат само магистрати от същия съдебен орган. Смята, че в това отношение уредбата и за административните ръководители, и за заместниците им трябва да е еднаква. Господин Първанов изрази подкрепа за отпадането на мандатите на заместниците на административните ръководители и издигането по този начин на екипния принцип на управление.
Госпожа Ана Караиванова обърна внимание, че, след като се върнат в магистратурата, четиригодишният стаж на инспекторите от Инспектората към ВСС не им се зачита при атестирането и призова това положение да бъде променено.
Госпожа Даниела Доковска изрази становището на Висшия адвокатски съвет, който приветства създаването на Законопроект за изменение и допълнение на ЗСВ, защото счита, че ЗСВ съдържа някои концептуални грешки, както и норми, които се нуждаят от промяна.
Тя заяви обаче, че Висшият адвокатски съвет има възражения по конкретния законопроект, по-съществените от които според госпожа Доковска са:
- § 2 не може да изисква от кандидат за член на ВСС да представя концепция за управление на съдебната система, защото управлението се осъществява не от него еднолично, а от колективния орган;
- текстът на § 4 е противоконституционен, защото с него се внася зависимост в дейността на членовете на ВСС от преценки, извършвани от орган на изпълнителната власт;
- § 6 е неприемлив, защото би следвало критериите за степента на натовареност на съдилищата да се уредят в самия закон, а не в наредба на ВСС;
- в § 42 не трябва да се ограничава възможността за първоначално назначаване за по високите по степен съдилища и прокуратури;
- § 90 и предвиденото в него обучение на бъдещите младши магистрати, и най-вече връщането в предвидените случаи на стипендиите, създава много проблеми.
Госпожа Доковска предложи да се преосмисли концепцията цялостната досегашна дейност на министъра на правосъдието спрямо държавните съдебни изпълнители и съдиите по вписванията да се прехвърли върху ВСС, тъй като те не са магистрати.
Обяви се срещу предложенията за децентрализация на атестирането и конкурсите, както и срещу предлаганото явно гласуване във ВСС, което според нея ще създаде напрежение за противоконституционност.
Господин Георги Колев - председател на Софийския градски съд, се ангажира да представи писмено становище от ръководителите на най-големите съдилища по законопроекта и постави въпроса: защо отпадат правомощията на административните ръководители с предвидената в § 10 отмяна на чл. 38, ал. 3–5 от ЗСВ?
Госпожа Ванухи Аракелян изложи предложението на съдиите от Окръжния съд – Варна, да се въведе във ВСС квотен принцип на представителство, така че всеки апелативен съдебен район да излъчи свой представител.
Господин Пенчо Пенев подкрепи законопроекта относно разпоредбите, които уреждат обучението на магистратите.
Господин Георги Шопов се обяви за запазване на централизираните конкурси и скъсяване на сроковете за обжалване и произнасяне на съда в рамките на тези конкурси, което ще доведе до цялостно ускоряване на процедурата.
Господин Петър Бакърджиев подкрепи законопроекта в частта му, касаеща съдиите по вписванията.
В дискусията взеха участие народните представители Янаки Стоилов, Мая Манолова, Михаил Миков, Четин Казак, Екатерина Михайлова, Анастас Анастасов и Явор Нотев.
Господин Янаки Стоилов посочи, че действително има нужда от промяна в Закона за съдебната власт и изрази положителна оценка за някои от предлаганите със законопроекта изменения - предложението атестирането да се извършва при придобиване на несменямост и периодично, задължението магистратите да декларират членството и участието си в организации и проекти.
В същото време той посочи и редица проблеми и възражения по законопроекта: децентрализацията на атестирането и конкурсите, което води до обезвластяване на ВСС и повече възможности за натиск от горестоящите магистрати. Според него е недопустимо да има различния между трите власти по отношение допуска им до класифицирана информация; твърде далеч отива изискването всеки кандидат за член на ВСС да представя концепция; неприемливо, според него, е ограничението за влизане в системата, както по отношение на нивата, така и чрез замяната на израза „20%” с „до 20%” във връзка със свободните длъжности, предназначени за заемане с конкурс за първоначално назначаване; държавните съдебни изпълнители и съдиите по вписванията не са магистрати, според него, затова не може да се иска автоматично да им бъде признато място в съдебната система. Освен това, ако отпаднат правомощията на министъра на правосъдието спрямо тях, те няма да могат да бъдат обект и на парламентарен контрол. Неуместно е съдебни и прокурорски помощници да се назначават на най-ниското - районно ниво. Изключение може да се направи само за Софийски районен съд и прокуратура, защото те са най-натоварени. Необходимо е да се детайлизират съставите на дисциплинарна отговорност на магистратите и заяви позиция, че Коалиция за България няма да подкрепи законопроекта.
Народният представител Мая Манолова направи възражения срещу правомощията на етичните комисии, които според нея ги превръщат в „другарски съдилища” и разследващи органи. Тя изрази несъгласие и с това, че производството пред комисиите може да започне по сигнал на граждани.
Според народния представител Михаил Миков законопроектът не постига целта за засилване на капацитета за самоуправление на съдебната система и нейната независимост. Напротив, с предлаганите текстове се създават реални законови възможности за феодализация на системата, за създаване на зависимост на магистратите от преките им административни началници.
Народният представител Четин Казак заяви, че парламентарната група на Движението за права и свободи не споделя голяма част от вижданията за реформа на съдебната система, въплътени в законопроекта, защото те увеличават риска от външен натиск върху магистратите. Според него безпокойство буди идеята за децентрализация на атестирането и конкурсите, защото то води до ограничаване на независимостта. Господин Казак не сподели и принципа за екипност, така както е уреден в законопроекта, противопостави се на идеята кандидатите за членове на ВСС да представят концепция. Изложи и своите аргументи против предложението членовете на ВСС да искат допуск до класифицирана информация, защото това води до подчиняването и контрола им от орган на изпълнителната власт и ги поставя в неравноправно положение спрямо представителите на другите две власти.
Госпожа Екатерина Михайлова заяви, че ще подкрепи законопроекта. Тя подкрепи принципа за въвеждане на различни критерии за прозрачност при заемане на определени постове, подкрепи и § 5, с който се дават правомощия за разпределение в съдилищата и заетите бройки относно степента на натовареност. Според нея положително следва да бъде оценен и въвеждания принцип на екипност, както и изпитите, полагани в Националния институт за правосъдие и особено задължението на кандидатите за младши магистрати да върнат предоставената им стипендия в предвидените в законопроекта случаи.
Народният представител Анастас Анастасов заяви, че законопроектът е изключително обемен и по него са направени много бележки и предложения, с някои от които е съгласен, с други - не. Обърна внимание, че е много важно административният ръководител и заместниците му да са добър екип, защото в противен случай трудно могат да работят. Заяви, че следва законопроектът да се подкрепи на първо четене и много от дискусионните въпроси ще бъдат решени между двете четения.
Господин Явор Нотев декларира подкрепата на Парламентарната група на Политическа партия „Атака” за приемането на законопроекта на първо четене.
След проведеното обсъждане и гласуване, с 16 гласа „за”, 5 гласа „против” и 1 глас „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 002-01-78, внесен от Министерски съвет на 10.09.2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
С доклада по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, внесен от народните представители Искра Фидосова и група народни представители, също ще ни запознае госпожа Фидосова.
Заповядайте, госпожо Фидосова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин председател.
„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за изменение и
допълнение на Закона за съдебната власт, № 054-01-60.
Разгледан е от комисията на 23 юли 2010 г.
На заседанието присъства Маргарита Попова – министър на правосъдието, Даниела Машева – заместник-министър на правосъдието, Веселин Вучков – заместник-министър на вътрешните работи, Галина Тонева – заместник-главен прокурор, Константин Пенчев – председател на Върховния административен съд, от Висшия съдебен съвет: Петър Стоянов – председател на Комисията по дисциплинарните производства, Цветанка Табанджова, Мая Кипринска и Капка Костова – членове на Комисията по предложенията и атестирането на съдии, Емилия Недева – член на Висшия адвокатски съвет и Стефан Стойков – главен секретар на Гражданска лига за България.
Законопроектът беше представен от народния представител господин Ципов, като един от вносителите.
С промените в Закона за съдебната власт се уреждат структурата на специализираните съдилища и прокуратури, назначаването на магистратите в тях, правомощията на ръководителите им.
Моделът за създаването на специализиран наказателен съд включва - първоинстанционен съд с ранг на окръжен и седалище в София, един апелативен специализиран наказателен съд отново със седалище в София, а като касационна инстанция ще действа Върховният касационен съд, като към всеки от специализираните съдилища се създава и съответно специализирана прокуратура и апелативна специализирана прокуратура. В специализираната прокуратура се формира следствен отдел, състоящ се от следователи.
Предвижда се магистратите в тези специализирани органи да се назначават от Висшия съдебен съвет по общите правила, уредени в Закона за съдебната власт, с някои специфики, отразяващи особеностите на тези нови структури. Предлагат се завишени изисквания относно професионалния стаж на магистратите, като се изключва възможността да бъдат назначавани лица извън съдебната система. Предложенията до Висшия съдебен съвет за назначаване на магистрати в специализираните органи се правят само от административния ръководител на съответния орган или от 1/5 от членовете на ВСС.
Една от основните специфики е свързана с предвидената възможност атестирането на магистратите от тези специализирани органи на съдебната власт да се извършва само от Комисията по предложенията и атестирането на Висшия съдебен съвет.
Въпросните промени по никакъв начин не изменят същността на процедурата за назначаване на магистрати, за вземането на решения от Висшия съдебен съвет, както и за независимостта на магистратите от специализираните органи и на тези органи като цяло.
С Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта са уредени сроковете, в които следва да бъдат предприети необходимите действия за структурирането на тези специализирани структури.
По представения законопроект се проведе дискусия, в която взеха участие членовете на комисията, министърът на правосъдието, представителите на Висшия съдебен съвет и на Висшия адвокатски съвет.
Министърът на правосъдието госпожа Попова заяви, че подкрепя специализацията и специализираните структури, че няма никакво съмнение и спор относно създаването на специализиран съд и неговото функциониране, но че той трябва да работи при ясни и внимателно подредени правила. С оглед на това, министърът препоръча да се помисли по статута на този специализиран наказателен съд и посочи също така, че следва да се преосмисли неговият обхват с оглед на двата големи вида престъпност – стопанска и криминална.
Същевременно госпожа Попова отбеляза, че наред с поставените въпроси следва да се помисли по въпроса с подбора на кадрите в този специализиран съд, и по-конкретно как ще бъдат подбрани тези кадри.
Тя подчерта също така, че има критерии, които могат да се направят за подбора и там да отидат качествени колеги, които заслужават да работят по тежки дела. Държавата трябва за тях да вземе абсолютно всички мерки да ги защити и да им осигури сигурност и те да правораздават без страх, без външни и вътрешни вмешателства и качествено, като отлични професионалисти.
Според министъра, в контекста на предложенията в проекта, би трябвало този подбор да не е служебен, а да могат да участват всички магистрати.
В заключение министър Попова изтъкна, че като дефинираме ясен статут, недвусмислен и конституционно издържан подбор на кадрите и подобряване на процедурите, специализираният съд ще бъде един от успешните и много добрите детайли от задълбочената и ефикасна реформа в съдебната система.
Според господин Стоилов единственият критерий за специализация е предметният, поради което не трябва да има никакви отклонения от общите правила, включително и при подбора на магистратите.
Отношение по законопроекта изрази и госпожа Капка Костова, която адмирира становището на министъра на правосъдието и посочи, че изложеното относно компетентността на съда, подбора на магистратите, възможността за участие в процеса на частния обвинител и гражданския ищец са все аргументи в подкрепа на тезата, че това следва да е специализиран съд с предметна специализация.
В същата насока становище изрази и господин Петър Стоянов.
Представителят на Висшия адвокатски съвет госпожа Недева посочи, че има възможност да бъде създаден специализиран съд и без съществуващите специализирани екипи.
Госпожа Недева възрази по принцип и срещу затварянето на съдебната система като цяло, тъй като не се назначават адвокати с голям стаж, от една страна, а от друга – липсват ясни критерии при атестирането на магистратите и като цяло заяви, че не подкрепя законопроекта.
След проведеното обсъждане и гласуване на 1 септември 2010 г., с 14 гласа „за”, 10 гласа „против” и без „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 054-01-60, внесен от Искра Фидосова Искренова и група народни представители на 15.07. 2010 г.”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви.
От името на вносителите?
Госпожо министър, заповядайте по първия проект.
МИНИСТЪР МАРГАРИТА ПОПОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми гости! Благодаря за дадената ми дума да изложа още веднъж, отделно от моето изложение, което направих пред Комисията по правни въпроси, идеите и основните компоненти на така предложения от Министерството на правосъдието и приет единодушно от моите колеги в Министерския съвет Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.
Уважаеми колеги, Законът за съдебната власт е Устройственият закон на третата власт в България. Неговото приемане, така че той да осигури ефективно, справедливо и достъпно правосъдие, е от изключително значение по пътя към реформиране на съдебната система, каквато амбиция има нашето правителство и която амбиция то преследва неотлъчно от 27 юли миналата година.
Вие си спомняте и знаете, че през м. май тази година ние предложихме и изготвихме една обширна, професионална, добре структурирана Стратегия за продължаване на съдебната реформа, в която набелязахме три основни стратегически цели, а именно: подобряване управлението на съдебната система, което в момента е проблем с дефицит; антикорупция в съдебната система; и повишаване качеството на правосъдието, като в центъра на правосъдието стои европейският гражданин с неговите проблеми, с неговите права и когато той е от едната страна на закона и срещу държавата, когато е нарушил правилата, и когато е пострадал и в процедурите по граждански и административни дела.
Преследвайки задачите и целите, които поставихме основно в стратегията – един всеобщо признат от всички парламентарно и извънпарламентарно представени политически сили като много добър политически документ, който даде сериозни жалони за продължаване на реформата доста години оттук насетне, направихме и нашите предложения за промени в Закона за съдебната власт. Още когато в залата на Народното събрание представях пред вас Стратегията за продължаване на реформата, заявих, че изготвянето на стратегията върви успоредно и ние ще довършим докрай нашия ангажимент с изработването именно на изменения на Закона за съдебната власт, тъй като, пак повтарям, това е основният закон на съдебната система, на третата власт в държавата, и функционирането на държавната власт въобще е от изключително значение и зависи от добрия Закон за съдебната власт и добрите професионалисти, които го прилагат.
Във връзка с това ние предложихме, следвайки Стратегията за продължаване на реформата в съдебната система, няколко основни неща за изменение в Закона за съдебната власт:
Първо, следвайки нашите стратегически цели неотклонно и професионално, предлагаме разпоредби и институти, с които ще подобрим управлението на съдебната система.
На първо място, нашите предложения са насочени към по-добро управление от страна на Висшия съдебен съвет; укрепване на Висшия съдебен съвет като основен управленски орган в съдебната система; укрепване института на административните ръководители в екип с техните заместници; укрепване на Инспектората към Висшия съдебен съвет, който е изключително важен орган в помощ за управление на съдебната система и за контрол върху действията на съдебната система.
На второ място, предлагаме много важни подобрения, които, още сега искам да кажа, се приеха изключително добре. Всъщност те бяха дадени като предложения от широката магистратска общност, а именно подобряване на процедурите за постъпване в рамките на съдебната система, за оценка и кариерно израстване на кадрите в съдебната система.
На трето място, дадохме възможност да укрепнат някои институции в съдебната система, които така или иначе вече като практика съществуват, с които ще се акцентира изключително много и значително на проблема за нравствените и моралните качества при подбора и при действията на магистратите при упражняване на тяхната професия. Разбира се, обърнахме внимание на Инспектората към министъра на правосъдието, който не може да има същите правомощия, които имаше допреди да се структурира Инспекторатът към Висшия съдебен съвет. Обърнахме внимание на Главна дирекция „Охрана”, която контактува ежедневно със съдебната система, и изчистихме доста от техните контакти, за да можем да постигнем ефективност в тяхното управление, с което смятаме, че с така предложените институти в тяхната логика и в тяхната взаимовръзка действително се дава възможност да кажем след време, че благодарение на измененията, които предлагаме, съдебната система е в състояние да функционира по-добре, да самоконтролира себе си, да търси отговорност от себе си, да наказва, да проверява и да е в състояние да работи в качествено правосъдие в името на европейския гражданин.
Уважаеми народни представители, съвсем накратко бих искала да кажа по няколко думи за някои от институтите, които общо представих пред вас до момента в моето експозе.
Предлагаме подборът на членовете на Висшия съдебен съвет, както и подборът и изборът на административни ръководители в съдебната система да става прозрачно, по ясни и високи критерии. Предлагаме обществото да бъде наясно достатъчно време преди избора - да знае кой и защо предлага, кой е предлаганият и как той вижда своето участие в съдебната система, бидейки избран на висок пост от нея. Трябва да знаем как административните ръководители и хората, които ще управляват във Висшия съдебен съвет макар и колективно, възприемат съдебната система, как те ще изпълняват политиката на държавата за добро управление и за качествени резултати в съдебната система, какво смятат те, че е възможно да се подобри като взаимодействие в работата между върховния управленски орган в лицето на Висшия съдебен съвет и административните ръководители по места, които са кадри на управление, които чертаят политики и носят отговорност за тяхното изпълнение.
Предлагаме няколко неща: ясен, прозрачен избор с изслушване от ваша страна, с предлагане на концепции, тоест залагаме на състезателността за проверка на управленските, комуникативните, дори и представителните качества на хората, които ще представляват съдебната система вътре в страната и извън нея. В рамките на Европейското пространство на свобода, сигурност и правосъдие имаме нужда от хора, високо образовани, с безупречна морална и нравствена репутация, които са способни безотказно да отстояват своята професионална магистратска позиция и да работят категорично и безотказно, без възможности за външни и вътрешни влияния.
Досега, уважаеми колеги, се акцентираше на подбор на магистрати, които постъпват и кариерно израстват в съдебната система по не толкова ясни, в голяма степен объркани, хаотични критерии, които се смесваха с конкретни показатели за оценка на тяхната работа и на тяхното поведение. В същото време, макар и изписано и досега в Закона за съдебната власт, по никакъв начин не се отчиташе кой, как и по какви критерии, по какви правила и процедури ще проверява и ще дава оценка за техните морални и нравствени качества, за поведението на тези хора в обществото, което генерира доверие в обществото към съдебната система, тоест доверие на обществото към държавната власт въобще.
Магистратските професии, професиите и длъжностите на административните ръководители, както и на управленския и ръководния орган на съдебната система, са изключително важни компоненти, които залагат и чертаят авторитета, компетентността и устойчивостта на държавната власт въобще. Затова ние предложихме и намерихме според нас подходящи институции и процедури, с които да отговорим на тези изисквания и да докажем след време чрез промяна в действията в съдебната система, че сме намерили реалните гаранции за подобряване на работата в съдебната система, както и за подобряване и посочване на гаранции за подбор и постъпване в съдебната система отвън и за кариерно израстване вътре.
Бих искала да обърна специално внимание на два проблема, по които в доклада на председателя на комисията бе посочено, че има нееднозначно разбиране и нееднозначна оценка. Става дума за два института, които ние променяме – за конкурсите и за атестирането.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Госпожо министър, времето изтече.
МИНИСТЪР МАРГАРИТА ПОПОВА: Приключвам.
Господин Корнезов, нямам повече време да говоря. Виждам, че слушате с интерес.
Конкурсите и атестирането не са абсолютно децентрализирани. Имаше неразбиране. Предполагам, че някои от колегите не бяха прочели внимателно законопроектите. В известна степен има децентрализация и на конкурса, и на атестирането като процедури. Сега процедурата е смесена – и от Висшия съдебен съвет има атестиране и конкурси, но магистратите в цялата страна на национално съвещание на съдиите подкрепиха недвусмислено децентрализацията, доколкото я предлагаме на конкурсите, а за атестирането – единствената обструкция от тяхна страна беше, че комисиите, които предлагаме да атестират по места, не бива да се избират за дълъг срок, защото това ги обременява. Поискаха по-кратък мандат – примерно една година или атестиране и избор на комисия само за определен случай.
Това са двете неща. Всички други неща, които ще дискутирате, аз ще слушам с внимание и интерес. Моля да отправите към мен всички въпроси, на които с удоволствие ще отговоря, за да подложим на солиден, задълбочен и професионален дебат измененията в Закона за съдебната власт, който е решителна и логическа крачка по пътя на реформите на съдебната система.
Благодаря. Очаквам вашите диспути и вашите въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря и аз, госпожо министър.
По втория законопроект – от името на вносителите има думата господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Ще представя накратко мотивите ни към Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.
От докладите на Европейската комисия в рамките на механизма за сътрудничество и оценка бяха отправени препоръки към България за предприемане на по-ефективни мерки за противодействие на организираната престъпност и корупцията по високите етажи на властта.
Като успешна стъпка в преодоляването на проблемите, стоящи пред правоприлагащите органи в тази насока, бе създаването през миналата година на съвместните екипи за разследване, в които влизат представители на прокуратурата, МВР и ДАНС. Според нас успехите на тези екипи доказват необходимостта от продължаване на процеса на специализация в правоприлагащите органи за по-ефективно противодействие на по-сложните форми на престъпност.
Считаме, че първата стъпка в тази насока е свързана със създаването на специализирани органи, чрез които да се даде възможност за качествено правораздаване чрез специализация в системите на съда, прокуратурите и разследващите органи, а именно по отношение на противодействието на организираната престъпност и корупцията.
Основната цел на законопроекта е създаване на специализирани съдилища и прокуратури, чрез които да се постигне от една страна по-качествено правораздаване, а от друга страна да се създаде възможност за образуване, разглеждане и решаване на наказателни дела в разумни срокове.
Чрез тази специализация ние очакваме да бъдат постигнати следните резултати: На първо място, повишаване капацитета на разследващите органи, прокуратурата и съда; на второ място – избор и назначаване на магистрати с по-високи професионални и нравствени качества; на трето, но не на последно място – полагане на специални грижи от страна на държавата чрез съответната материална и техническа обезпеченост.
Конституционната основа за тези изменения е чл. 119, ал. 2 от Конституцията, според който със закон могат да бъдат създадени специализирани съдилища, както и чл. 126, ал. 1, според който структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата. Принципният модел включва създаването на специализиран наказателен съд, първоинстанционен съд с ранг на окръжен и със седалище в София, един апелативен специализиран наказателен съд отново със седалище в София, а като касационна инстанция да продължи да действа Върховният касационен съд. Към всеки от специализираните съдилища се създава съответно специализирана прокуратура и апелативна специализирана прокуратура. В специализираната прокуратура предлагаме да се формира следствен отдел, състоящ се от следователи.
Предвижда се магистратите в тези специализирани органи да се назначават от ВСС по общите правила, като единствените отклонения са във връзка със завишените изисквания към професионалните качества и стаж на магистратите. Естествено, това трябва да намери своето отражение и в присъждането на съответен ранг. Това обосновава и въвеждането на разпоредби, според които съдиите и прокурорите от специализирания наказателен съд и специализираната прокуратура са с ранг съответно на съдия и прокурор от апелативен съд и прокуратура, а тези от Апелативния специализиран наказателен съд и Специализираната апелативна прокуратура - съответно на съдия от Върховен касационен съд или прокурор от Върховна касационна прокуратура.
Друга основна специфика е свързана с предвидената възможност атестирането на магистратите от тези специализирани органи на съдебната власт да се извършва само от Комисията по предложенията и атестирането на ВСС. В законопроекта са направени съответни промени за уреждане статута на магистратите, а именно въпросите, свързани с тяхното командироване, правото им на отпуски и др. Предложени са и съответни разпоредби за избора на съдебни заседатели, за определяне на изискванията към съдебните служители, като в Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта са уредени сроковете, в които следва да бъдат предприети необходимите действия за структурирането на тези специализирани органи на съдебната власт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Откривам разискванията по двата законопроекта.
Има ли изказвания?
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Всички ние продължаваме да живеем в една приказка. Но това не е приказката, която управляващите ни разказват за смелия юнак, който ще пребори триглавата ламя. За съжаление това е приказката, в която всички ги е страх и всички се притесняват да кажат, че царят е гол. Аз нямам такова притеснение.
Нещо повече, ние от опозицията сме длъжни да кажем истината за царя. Длъжни сме да кажем, че създаването на извънредни съдилища в България е заплаха за демокрацията в страната - с всички рискове на подобно твърдение, защото отново е впрегната цялата пропагандна машина, защото дебатът „за” и „против” извънредните съдилища се представя пред публиката като дебат между добри хора (разбирай управляващите), които искат да преборят организираната престъпност, и едни лоши хора (разбирай опозицията), които са се заинатили и не искат да разберат ползите и добрините на извънредното правораздаване – прийом стар като света.
Искам да ви кажа, че не откривате топлата вода, господа управляващи. Защото когато не можеш да покажеш, че си добър, че имаш правилни и подходящи идеи, прибягваш към стария прийом за създаването на образа на врага – грозен и лош, за да можеш ти и твоите абсурдни идеи да изпъкнете на неговия фон.
Според мен обаче всички тези PR-ходове, не са самоцелни. Аз лично все още продължавам да си мисля, че някъде дълбоко в себе си, госпожи и господа управляващи, може би не всичките, може би част от вас или може би тази част от почтените юристи, които седят в тази зала, си давате сметка за абсурдността на едно такова предложение, за абсурдността на самата идея да се създадат специализирани извънредни съдилища в България, които ще ни направят отново уникални в Европа в един екзотичен екземпляр, който ще прикове върху себе си вниманието на европейските институции. Тогава възниква въпросът: защо го правим? Защо са ви нужни тези извънредни съдилища, уважаеми дами и господа управляващи? Определено не за това, според мен, че ситуацията в България е извънредна.
Едва ли има човек в тази зала, който да мисли, че битката с престъпността в момента е в извънредна ситуация. Определено не и за това, че МВР провежда шумни акции. Това му е работата на МВР – да провежда акции, да гони престъпници – колко ефективно, друга тема. Това не означава, че ситуацията в България е извънредна. Определено не е, защото извънредните съдилища се препоръчват от Европа – нито в европейския доклад от лятото, нито в някакъв друг европейски документ е записано очакване към България да създаде извънредни съдилища. Специализация на съдиите – да, но специализирани съдилища – няма такова нещо в доклада от м. юли т.г.
Не и защото, уважаеми колеги юристи, някой в Европа или в България си мисли, че проблемите в наказателното правораздаване са в съдебната фаза. Напротив, всеки от вас много добре знае, че проблемите са в досъдебното производство, в качеството и в годността на събраните доказателства. Тогава се връщаме на първоначалния въпрос: защо са ви нужни извънредните съдилища? Защо?
Това, което се налага като извод и което, забележете, не идва от нас – от опозицията, това, което казвате на хората вие – управляващите, с внасянето на този законопроект и с идеята да се създадат извънредни съдилища, е, че не можете да се справите, че не можете да си свършите работата в рамките на нормалните демократични процедури, че не можете да го направите по нормалния начин с нормални процесуални средства. Затова са ви необходими извънредни съдилища, извънредни мерки, извънредни способи, с всички произтичащи от това последствия и опасности както за демокрацията, както за правата на човека, така и за цялото общество.
И още, с шумотевицата по създаването на извънредните съдилища отклонявате вниманието от едни други теми – от темата за това, че съдебната система е така затлачена, че на моменти е до невъзможност да изпълнява своите функции. За качеството на магистратските актове, за качеството на обвинителните актове на прокуратурата, за годността на доказателствения материал, който влиза в съда – всички тези въпроси не се решават със създаването на извънредни съдилища, защото всеки юрист знае, че бързината и ефективността на един съдебен процес се определят от качеството на доказателствата и от квалификацията на съдиите, но не и от това колко е извънреден съдът, който ще гледа дадено дело, освен ако нямате очакване, че тези съдилища ще произнасят присъди, затваряйки си очите пред натиска на управляващите под натиска на общественото мнение, независимо от качеството на внесените доказателства.
Напротив, освен това, според мен, специализираните съдилища създават ред други проблеми и задават ред други въпроси. Първият въпрос е: колко ще струва това специализирано правораздаване на България? Колко пари от републиканския бюджет за следващата година? Колко пари по осъдителни присъди, които ще понесе България в Страсбург заради нарушени човешки права? Въпросът за това: как ще бъдат избирани съдиите, които ще дават това извънредно правосъдие в тези извънредни съдилища? Въпросът за това: с кои точно дела и с кои точно лица ще се занимават тези извънредни съдилища? Дали те няма да се превърнат в поредното средство на управляващите за разправа с политическите опоненти?
На този фон трябва да направя няколко тревожни и изключително тъжни констатации.
На първо място, за лицата, които ще правораздават в извънредните съдилища. За техния професионален и публичен имидж, ако мога да цитирам и правосъдната министърка, която говореше за нравствените, моралните и професионалните качества на съдиите. Дори и сред тях да има качествени хора, дори да има добри професионалисти, върху тях ще се лепне подозрението, ще се лепне заметата, че това са едни политически послушковци, които са избрали начин за бърза професионална кариера с ангажимента да изпълняват политически поръчки.
Второ, какви присъди ще издават специализираните извънредни съдилища? Дали върху присъдите, които ще произнася този съд, няма да легне предварителното подозрение, че тогава, когато са произнесени, особено срещу политически опоненти, а и не само, те са предварително компрометирани. Предварителното недоверие срещу едни такива присъди, произнесени от едни такива съдилища и всичко това облечено в абсурдната форма, с абсурдната дилема за това какво трябва да изберем в България в началото на ХХІ век – свобода или сигурност. Един въпрос, който е абсурден за което и да е демократично общество.
Тук, според мен, вече въпросът е далеч над рамките за това: през 2007 г. били ли сме готови за европейското си членство. За мен лично и за Коалиция за България положителният отговор на този въпрос е безспорен. Тук възниква един друг въпрос, а именно за пътя, който сме поели през 2010 г., бивайки пълноправни членове на Европейския съюз. Това е път, който е диаметрално противоположен на европейския път и диаметрално противоположен на демокрацията, защото това, което в момента си позволяват управляващите, внасяйки и гласувайки този законопроект, е да прекрояват институции, да нарушават изконни принципи на разделението на властите, на независимостта на съда, на неприкосновеността на основни човешки права, и всичко това безспорно в тесен партиен интерес.
Понеже започнах своето изказване с една приказка, искам да го завърша с друга. Приказката за рибаря, който уловил златната рибка и я отнесъл вкъщи за лична употреба, за да го обслужва. (Смях от ГЕРБ.)
Приказката със специализираните съдилища, уважаеми господа управляващи, много прилича на тази приказка, когато ГЕРБ си създава специализирани съдилища, които иска да използва в интерес и в полза на управляващите, в интерес и в полза на управлението, в интерес и в полза на самата политическа партия ГЕРБ. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания, колеги?
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Когато Мая Манолова започна да разказва приказката за царя и че царят е гол, имах чувството, че тя има предвид техния цар, с който бяха в коалиция и с който кадруваха във Висшия съдебен съвет и във всички институции на съдебната власт и система в съотношение 8:5:3 и до голяма степен с този цар и те самите, разбира се, са причина за това положение, в което се намира съдебната система.
Ако с нещо не съм съгласен, то е, че в един от докладите се говори как с този закон се прави опит да се подобри работата и на Висшия съдебен съвет. Не, госпожо Попова, работата на този Висш съдебен съвет не може да бъде подобрена. Пътят е пълната смяна и разпускане на този прогнил от корупция и абсолютно компроментиран криминален Висш съдебен съвет, което сме казвали още когато този Висш съдебен съвет в тази зала по партиен принцип беше избиран, така че когато негови представители идват, сядат там отзад и се гледат като хитри котараци с всички тези отляво, а тук всички вие и ние – вие от ГЕРБ и ние от „Атака”, си въобразяваме, че този Висш съдебен съвет е някакъв независим орган, който върши работа в съдебната система и си изпълнява задълженията.
Няма да се връщам на този въпрос, защото конкретно въпросът е за специализираните съдилища. Специализираните съдилища, колеги, специализираните съдилища! Три пъти повтарям тази дума, защото тук става въпрос за специализирани органи, специализирани съдилища, а не, както преди малко тук, от госпожа Мая Манолова, ни беше набивано и ни беше внушавано за извънредни съдилища. Преброих до 21 пъти термина, двадесет и един пъти, дотук спрях! Двадесет и един пъти – това беше набиване, повтаряне, мантра някаква: извънредните, извънредните, извънредни съдилища, което всъщност от опозицията, от БСП правят и пред медиите. Ще ни накарат и ние да започнем да говорим, ако щете, в залата, чисто психологически, този прийом е познат, общо взето, стил Кашпировски, както комунистите много добре са го правили винаги и са го повтаряли безброй пъти. Та, за извънредни съдилища, това е тясна специалност на вас, комунистите, отляво, защото ваши са извънредните, чрез вичайните съдилища, чрез вичайните комисии на чичко ви Дзержински. Вие тези неща ги знаете, специализирали сте ги и имате боен опит в това. Включително и за извънредните съдилища след 9 септември – другарските съдилища, които изпратиха на съд вече убити и избити хора. (Реплики от КБ.) Да, подсмихвате се! Така е! Вместо да се засрамите и да замълчите, с което да докажете, че не сте комунисти. Ама вие не сте комунисти! Даже вие сте си комунисти, не сте социалисти! Не правите опит дори да го опровергавате.
Всичките въпроси, които тук се поставиха – за натовареността на съдилищата, за движението на делата, за затлачеността на системата, това са въпроси, въпроси и въпроси, които стоят от десетилетия. Те съществуваха в правната система и пред съдилищата като проблеми много, много преди 10 ноември. Нищо ново не казваме, затова нека да се съсредоточим по въпроса за специализираните съдилища, в които наистина ще идат най-добрите съдии. Да, така е! Тук при всички приказки из целия град за качествата на тези хора – да, има колеги съдии, които са по-добри, които са още по-добри, които са най-добри, които са най-качествени и най-честни, защото виждаме, че има и такива, които доведоха до едно вчерашно фамозно решение на Върховния апелативен съд, което в крайна сметка е тържество за хората отляво. То е наистина тържество за БСП, и разбира се, за РЗС. Решение, което безброй пъти има своите аналози при безброй казуси, поставени пред българското правораздаване, и което ние се стараем със специализираните съдилища, щях да кажа – извънредните съдилища, ще бъде избегнато. (Реплики.)
Колеги от ГЕРБ, призовавам ви, без каквото и да е съмнение, този дебат може би е ненужен, аз излязох на трибуната, защото беше направено изявление отляво, на което беше нередно да се замълчи, и да не бъде отговорено. Имате нашата подкрепа от „Атака”. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
За изказване, господин Янев, заповядайте.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ние сме изненадани, че след толкова дълго бабуване върху Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт на практика Министерският съвет и група депутати от ГЕРБ са внесли две недоносчета, които с високопарни приказки се опитват да внушат на обществото, че ще правят съдебна реформа.
Първо, на юристите с достатъчно солидна практика е ясно, че такава съдебна реформа са заявявали, че ще направят почти всички правителства без изключение за целия преход. И такава реформа така и не се е случила в онзи вид, в който очакваха справедливо правораздаване българските граждани. Но най-учудващото е, че чрез този законопроект вносителите искат да променят Конституцията.
И аз ще дам няколко елементарни примера. Надявам се, госпожо Попова, Вие да вникнете в това, което казвам, защото все пак сте магистрат, професионалист и си давате сметка какъв е отзвукът във Вашите среди. Вие искате на практика да ограничите определени магистрати от Висшия съдебен съвет, които са главата на съдебната система, които са правителството на съдебната система, да не могат да ползват класифицирана информация, а всички редови съдии и прокурори могат да ползват такава. Искам да Ви дам още по-конкретен пример: всички народни представители без изключение могат да ползват класифицирана информация. По Вашата логика – Председателството на парламента да бъде атестирано дали може да получи допуск до класифицирана информация? Тоест всички народни представители могат да ползват, но ръководството на парламента – не може! Такава е логиката! Защото Висшият съдебен съвет е конституционно регламентиран орган. Той се състои от точно определена бройка членове. Това са 25 души. Вашето правителство и Вашето мнозинство за първи път стигна до абсурдната ситуация да работи Висшият съдебен съвет в непопълнен състав, вече месеци наред, и то Вие заедно с премиера Борисов на заседание на Висшия съдебен съвет поехте ангажимент, че попълването на състава ще стане в максимално кратък срок.
И как може, питам аз: сега по същата логика някой утре ще внесе законопроект – народните представители да нямат допуск до класифицирана информация. Примерно, определени народни представители или народните представители да бъдат атестирани от ДАНС – кой да получи допуск, и кой – не, до класифицирана информация?! Такова безумие няма в нито една европейска държава!
А това, което Вие правите с тези специализирани съдилища, ще бъде същият вариант, какъвто се опитаха Ваши колеги да внесат в Закона за развитие на академичния състав. Там ние казахме на министъра, бяхме категорични и му посочихме кои текстове са противоконституционни. Той упорстваше до последния момент и в крайна сметка Конституционният съд отмени близо 50% от текстовете. Сега същото ще се случи и с тези законопроекти, които внасяте. Конституционният съд, убеден съм, ще отмени поне една трета от тези текстове, свързани със специализираните съдилища.
И нещо друго. Аз не мога да разбера как може да искате да правите съдебна реформа без да промените Конституцията? Това е просто абсурдно! Това е поредното фиаско, което ще претърпи този опит за съдебна реформа. И Вие като министър на правосъдието сама се убедихте, че от този прословут Консултативен съвет по национална сигурност към Президента, до момента нито един срок за промяна в законодателството не е спазен.
И затова най-важното нещо, най-полезното за обществото, което може да направите, е да оттеглите и двата законопроекта – и на Министерския съвет, и на госпожа Фидосова и група народни представители от ГЕРБ, и да мислите откъде трябва да се започне. А то е ясно, може да се започне от едно единствено място – от фундамента, от Конституцията. Иначе тези опити са абсолютно напразни, защото в този законопроект на госпожа Фидосова пък дори няма два реда за финансовата обезпеченост. Откъде ще дойдат тези пари, дори да минат тези съдилища? Това е пълен абсурд в условия на криза! Няма как! „Акъл ви лъже”, както е казал народът, ако мислите, че може да върнете Живковия режим с Бойко Борисов начело. Това няма как да се случи! Напротив. Оттук нататък ще ви гледаме съдбата, която ще бъде най-тежката за целия 20-годишен преход. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители! Неслучайно градусът и патосът в пленарна зала днес е повишен, тъй като и двата законопроекта, които в момента са на нашето внимание, са от изключителна важност за бъдещото развитие на страната и специално по отношение спазването на основните демократични принципи на правовата държава.
Без да изпадам в някои крайности, не мога да не се присъединя към огромното безпокойство, което беше изказано по отношение законопроекта, внесен от група народни представители от Парламентарната група на ГЕРБ, неслучайно внесен от група народни представители ...
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): От цялата група.
ЧЕТИН КАЗАК: Добре, от групата народни представители на ГЕРБ, а не от Министерския съвет и по-специално от Министерството на правосъдието. Аз все си мисля, че специално правителството би изпитвало известно неудобство пред нашите европейски партньори – Европейската комисия, от една страна, от друга страна – Венецианската комисия, в рамките на Съвета на Европа, да предложи официално като правителство подобен законопроект.
Затова се минава през този къс път, не толкова ангажиращ директно правителството, какъвто е – чрез група народни представители. Защо? Защото самото предложение – до такава степен – е в крещящо противоречие с основни конституционни и международноправни норми за гарантиране независимостта на съдебната система, за забрана да се създават извънредни съдилища, тъй като те са такива. Предлаганите съдилища са точно извънредни или ако предпочита господин Шопов съкратеното на специализирания е спецсъдилища. Спецсъдилища, които ще обслужват точно желанията, това, което би искало обвинението, и, на първо място, органите на досъдебното производство да получат било то като предварително решение по отношение на мярка за неотклонение, било то като крайно решение на всеки конкретен казус.
Първо, за всички е ясно, че не може да има специализация на съд в рамките на един отрасъл от правото, каквото е наказателното право, и никъде в света няма в рамките на наказателното право специализация на съдилища.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Има, има.
ЧЕТИН КАЗАК: Може да има специализация на съдилища по отношение на основни отрасли на правото. Например има държави, в които има трудови съдилища, които разглеждат трудови спорове, има съдилища, които разглеждат административни, търговски и т.н., но никъде няма по отношение само на определени текстове, избрани произволно от съответния наказателен закон или кодекс на съответната държава, специализация на целия съдебен орган.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Има.
ЧЕТИН КАЗАК: Има, във Франция. Тук беше подчертано, че има държави, в които има специализирани състави. Във Франция има дори специализирани съдии, които се специализират в областта на борбата с тероризма, други се специализират в друга област, но това не са самостоятелни цялостни съдебни органи, а това е специализация в рамките на съответната нормална съдебна система и организация на съдилищата в съответната държава.
Самото предложение да се специализират съдилища в рамките на наказателното производство е абсурдно. То неминуемо ще бъде квалифицирано като нарушаващо Конституцията и забраната да се създават извънредни съдилища, и естествено, противоречащо на международните норми в тази област.
За да приключа с изказването си точно по тази тема, където мисля, че няма две мнения специално по отношение на групите извън тези, които подкрепят управляващата партия, ще кажа, че с това предложение се цели да се постигне една-единствена цел – МВР и ДАНС да си имат съд. Това е! Това е основната цел – МВР и ДАНС да си имат съд, тъй като в момента явно сегашното устройство не ги устройва и нормалният съд не откликва на техните пориви за получаване на всичко онова, което искат винаги и на всяка цена. Затова трябва да създадем един съд, който да бъде наречен МВР-съд или Ведомствен съд на МВР и ДАНС, който ще издава решения така, както искат ръководствата на тези две институции.
По отношение на другия законопроект, който наистина вече е внесен от Министерския съвет, и който министърът на правосъдието представи – в него наистина има много цели. Някои от тях или голяма част от тях заслужават сериозно внимание и подкрепа като усилия да се коригират реално съществуващи дефекти и слабости в организацията и функционирането на съдебната система, но за съжаление, значителна част от тези разпоредби, които се предлагат, съдържат в себе си абсолютно неприемливи тези и ние категорично няма да подкрепим подобен род предложения.
На първо място – изискването кандидатите за членове на Висшия съдебен съвет да представят концепция за това как се виждат в развитието на управлението на съдебната система е абсурдно предложение, тъй като всеки знае, че, първо, Висшият съдебен съвет е колективен орган и нито един член на Висшия съдебен съвет не може поотделно и еднолично да решава какъвто и да било въпрос, свързан с управлението на съдебната система. Това предложение е лишено от всякаква логика и не може да бъде подкрепено.
На второ място – противоконституционното предложение за това всички членове на Висшия съдебен съвет за разлика от всички останали лица, магистрати, народни представители и т.н., всички, които са изброени в съответствие със Закона за класифицираната информация, членовете на Висшия съдебен съвет задължително да минават на проверка за достъп до класифицирана информация пред ДАНС. Категорично противоконституционно, тъй като подчинява по този начин върховния орган на една от трите власти, а именно независимата съдебна власт, на решения, които дори не са мотивирани, те не са прозрачни за обществото, на един орган, който е изцяло и тясно свързан с изпълнителната власт, тъй като се ръководи от лице, назначено пряко от министър-председателя.
На следващо място – претендираната децентрализация, която се предлага за атестиране и израстване в кариерата на магистратите. По този начин, уважаеми колеги, ние рискуваме вместо да решим проблемите, особено по места, на негативни явления на феодализации и капсулиране на някои съдебни структури, ние вместо да решим този въпрос, допълнително ще го задълбочим като изцяло подчиним кариерното израстване на редовите магистрати на усмотрението на техния административен ръководител.
Всичко това, гарнирано и подплатено с още едно предложение, което ми се струва абсурдно, а именно: заместниците на административните ръководители на органите на съдебната власт вече да се назначават и освобождават по предложение и то без мандат. Значи по всяко едно време, във всеки един момент, административният ръководител може да предложи своя заместник да бъде освободен. Дори ако се скарат за нещо предната вечер, на следващия ден без всякакви мотиви, той може да поиска неговото отстраняване.
По този начин, уважаеми колеги, ние поставяме под въпрос и опасност независимостта на тези магистрати, които изпълняват длъжността и на заместник-административни ръководители, тъй като по този начин ние създаваме пряк инструмент за намеса в тяхното вътрешно убеждение, тъй като те са магистрати, решават и конкретни дела, за пряка намеса от страна на административния ръководител върху тяхното вътрешно убеждение под предлог, че „Ти си зависим от мен”, под благовидния девиз за екипност в органите на съдебната власт всъщност се утвърждава един друг принцип, характерен за други силови и военизирани структури, а именно принципът на единоначалието, който ще задълбочи проблемите в съдебните органи, вместо да ги реши. Аз чух аргументи, включително на някои бивши административни ръководители: „Елате да видите как се управлява съд, когато не можеш да разчиташ на своите заместници”. Това, уважаеми господин председател, не може да бъде аргумент, за да се стига до такава крайност – административният ръководител да държи в подобно състояние на абсолютно подчинение и безпрекословна подчиненост заместниците, включително държейки този инструмент като инструмент на влияние върху тяхното вътрешно убеждение при решаване на конкретни дела, на конкретни казуси.
На следващо място, това, което също буди недоумение, е предложението да се създаде един нов, N-ти на брой публичен регистър, в който да се вписват обстоятелствата и всяка година магистратите и членовете на Висшия съдебен съвет да декларират своето участие в дружества, организации и т.н., и т.н.
Уважаеми колеги, това ще бъде, както казах, вече N-тия регистър за определен вид публични личности. Както знаем, по Закона за публичност на лица, заемащи висши държавни длъжности, има регистър, по който включително магистратите трябва да декларират всякакво имотно и финансово състояние, финансови взаимоотношения, икономически зависимости и т.н.
На следващо място идва още един регистър, който е създаден по Закона за конфликт на интереси. Там също магистратите и членовете на Висшия съдебен съвет, както всички останали лица, заемащи висши държавни длъжности, декларират членство в организации и всякакви положения, които биха могли да доведат до основателно съмнение за зависимост, за лична облага или поставяне в ситуация на конфликт на интереси.
Аз недоумявам какви са мотивите в момента да се въвежда трети такъв регистър и какво ще съдържа той, тъй като не е ясно. Там е предвидено, че Висшият съдебен съвет ще изработи някакви критерии и така нататък. Това също трябва да отпадне.
И не на последно място, уважаеми дами и господа, този Законопроект за изменение на Закона за съдебната власт съдържа редица слабости, които бяха отбелязани и в становищата, изказани от адвокатурата, от самите представители на Висшия съдебен съвет, от други заинтересовани граждански организации, съсловни организации и така нататък. Въпреки, че неговото внасяне се забави доста във времето, в неговия краен вариант, уважаема госпожо министър, не са били взети под внимание всички становища на заинтересованите съсловни организации и той се нуждае от допълнителна преработка между първо и второ четене, ако бъде приет. И аз се обръщам с апел към колегите от ГЕРБ, специално членовете на Комисията по правни въпроси, нека ако този законопроект бъде гласуван, а той сигурно ще бъде приет, да има достатъчно време между първо и второ четене констатираните слабости и недостатъци да бъдат отстранени, за да може наистина законопроектът да изпълни целите, с които е внесен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли реплики към господин Казак? Няма желаещи.
Има ли други народни представители, които желаят думата?
Има думата госпожа Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Днес разглеждаме два законопроекта – и двата изключително важни – за промени в Закона за съдебната власт.
Единият е внесен от правителството на ГЕРБ, вторият е внесен от Парламентарната група на ГЕРБ. Това е първото странно нещо – имаме два законопроекта, внесени от управляващите по различен път и те са доста различни. Аз ще се спра и на двата законопроекта и ще обоснова защо ще гласувам по един или друг начин за всеки един от тях.
Ще подкрепя законопроекта, внесен от правителството на ГЕРБ, защото смятам, че то в рамките на това, което предлага Конституцията, се движи в рамките на реформа в съдебната власт. Разбира се, може би преди конкретиката за двата законопроекта трябва да кажа, че позицията на Синята коалиция е, че истинска реформа в съдебната власт е невъзможна без промяна на Конституцията – нещо, което сме заявявали многократно не само в този парламент. В този още при старта се обърнахме към спечелилите изборите – партия ГЕРБ, и им казахме, че сме готови с идеи за това да бъде направена промяна на Конституцията. За съжаление това не се случи. Струва ми се, че все по-трудно може да стане в този парламент. Дано да стане, защото истинска реформа без промяна в Конституцията няма да може. Това е нашето убеждение. Но в рамките на Конституцията това, което ни се предлага от Министерския съвет, се движи във вярната посока.
Защо смятам, че се движи във вярната посока? Първо, защото ни предлага развитие на концепцията, на стратегията за развитие на съдебната реформа, която беше предложена от Министерството на правосъдието и която струва ми се беше подкрепена от всички политически сили, разбира се с определени резерви в определени части. Но това е в тази посока.
На второ място, в този законопроект ни се предлагат наистина заложени принципи за публичност и прозрачност относно лицата, заемащи магистратски позиции – нещо, което е изключително важно и което е нужно да бъде направено. Затова аз ще подкрепя този законопроект.
На трето място е предвидено задължение на Висшия съдебен съвет, не че не можеха да го правят и досега, но вече ще са задължени да направят анализ на състоянието на съдилищата в страната, тяхната натовареност и вследствие на това да направят и преструктуриране вътре в самата съдебна власт. Ние наскоро гледахме докладите и на прокуратурата, и на Административния съд, и на Върховния касационен съд, както и на Висшия съдебен съвет и Инспектората, и се видя изключително неравномерна натовареност на съдилищата. Крайно време е органите, които управляват съдебната власт, да приемат своята отговорност и да предприемат действия, така че да променят структурирането, имам предвид натовареност, разпределение на дела и подсъдност. Нещо изключително важно.
На четвърто място, ще подкрепя този законопроект, защото предвижда принципа на екипност при административните ръководители. Тази промяна не води до несменяемост на кандидата, така че тези рискове, които преди малко бяха казани от колегата преди мен, не съществуват. Екипността е важен момент, важен елемент при управлението на една административна структура и затова е крайно време да се заложи и в съдебната власт.
Има и още нещо, заради което ще подкрепя този законопроект – високите изисквания, които се поставят пред лицата, които ще влизат в съдебната власт. Нещо, което е изключително важно.
Поради тези причини и поради това, че този законопроект има подкрепа за тези промени в масата от съдилищата, от хората, които работят в съдилищата, ще гласувам „за”.
Относно втория законопроект – законопроектът, който ни е предложен от колегите от Парламентарната група на ГЕРБ. Аз ще се спра само на аргументите, които са във връзка с този законопроект. Защото много от колегите ми, които обосноваваха преди малко защо няма да подкрепят създаването на специализирани съдилища, говориха практически за промените в Закона за Наказателно-процесуалния кодекс – нещо, което тепърва предстои да разглеждаме.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): И тук го има.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: В момента разглеждаме само промяната в Закона за съдебната власт и затова аргументите ми ще бъдат в рамките на този закон.
Когато се лансира идеята за специализиран съд, от Демократи за силна България ние казахме, че ще подкрепим специализиран съд. За съжаление обаче това, което видяхме като проекти за закони, както в Закона за съдебната власт, така и в Закона за НПК, който ще гледаме след малко, ни кара да смятаме, че това, което се създава, не е специализиран съд, а излиза извън това, което е предвидено в Конституцията.
Може би между първо и второ четене нещата ще се променят – може би, защото чух дори министър-председателят да казва, че част от нещата, които са ни предложени в законопроектите, трябва да бъдат оттеглени. Но така или иначе ние в момента гледаме нещо, което имаме пред нас – от него не е оттеглено нищо. Тук искам да кажа, че така както ни се предлагат нещата, наистина поставят въпроси, които са и юридически, и конституционни.
Преди малко беше изказана много остра критика срещу Висшия съдебен съвет, който трябва да бъде променен – чух това от колегата Шопов. След това чух, че Специализираният съд щял да бъде съд, който да е на ДАНС и на МВР.
Но, колеги, какво ни се предлага в законопроекта?
В законопроекта ни се предлага лицата, които ще влязат в този Специализиран съд или прокуратури, да бъдат определяни от този Висш съдебен съвет, и само от него! Инициативата въобще някой да влезе в този съд се дължи само на една пета от Висшия съдебен съвет или на административния ръководител. Редови съдия, прокурор, следовател не би могъл да стигне въобще дотам! Това е абсурд!
Абсурд е и това, което се говори. Казваме: тези са лоши, трябва да ги махнем; след това им даваме, в момента, на тези същите, само на тях – не на ДАНС, не на МВР, а на сегашния Висш съдебен съвет да определи тези най-квалифицирани юристи. Ами аз му нямам доверие, че ще го направи.
Освен това, не вярвам и знам, че не може да се запушва системата. Това е затваряне на системата, капсулиране! Тук бих казала - отваряне на възможности и клиентелистки, и корупционни, и всякакви други, защото стартът остава само на административния ръководител и само на една пета от Висшия съдебен съвет. Това означава, че само някои ще могат да кадруват. Само някои! Другите, всички останали – квалифицирани или не, няма никакво значение, въобще не могат да помислят да тръгнат по процедурата. Ето затова аз няма да подкрепя този законопроект.
Още нещо, което беше казано по време на обсъждането на този законопроект в комисията. Именно този тип ограничение е срутил подобен закон в Словакия! Точно това запушване, това ограничаване, това кадрово решаване кой може въобще да стане само в определен кръг! Нещо, което, струва ми се, противоречи на Конституцията, не го намирам за полезно, а и не намирам, че ще намери решение. Това няма да помогне. Напротив, това може да създаде още по-големи проблеми. След около една година кой знае какъв закон за изменение на съдебната власт ще гледаме, за да търсим решение как да се спасим от това решение! Ето затова няма да гласувам „за” този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Михайлова, аз приветствам Вас и вашата парламентарна група, че няма да подкрепите един от двата законопроекта, а именно този, предложен от Парламентарната група на ГЕРБ. Само не разбрах от Вашето изказване какво предлагате в замяна, след като по принцип подкрепяте идеята за подобни спецсъдилища. Какво предлагате Вие?
Преди малко ми се стори, че казахте: дори няма МВР, няма ДАНС да предлагат, ами Висшият съдебен съвет. Кой трябва да предлага? Искате ДАНС и МВР ли да предлагат директно за членовете на тези съдилища? (Реплики от КБ.) Изяснете се.
В противен случай остава в пространството, че едва ли не Вие подкрепяте тази тенденция, която се налага, че трябва да има спецсъдилища, които именно да бъдат нещо извън сегашната съдебна система – нещо, което да бъде по-близко до МВР и ДАНС, до обвинението, за да изпълнява по-стриктно техните искания, и да се отиде в посока на това: чрез спецсъдилища на ГЕРБ и шпицкоманди на „Атака” към едно демократично, плуралистично общество. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Заповядайте, проф. Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Под формата на реплика бих искал да задам въпрос към госпожа Михайлова, за да разбера нейната позиция.
Вашата позиция беше, че ще подкрепите - Вие и вашата парламентарна група, законопроекта, внесен от Министерския съвет (това ясно го казахте, нали така) и няма да подкрепите другия законопроект.
Мен поне ме интересува, надявам се и колегите, които са в залата: в законопроекта на Министерския съвет има един § 4, може би най-спорният текст, че членовете на Висшия съдебен съвет трябва да искат да получат достъп до класифицирана информация, 25-те членове – тази класифицирана информация кой ще я дава? Ще я дават органите на изпълнителната власт – ДАНС и МВР.
Вие подкрепяте ли един такъв текст? Не го ли считате за противоконституционен? Какво би станало, ако примерно на 15 от членовете на Висшия съдебен съвет ДАНС не даде разрешение за класифицирана информация? (Реплика от ГЕРБ.)
Ако, разбира се, желаете да отговорите. Няма ли да разделим тези членове на Висшия съдебен съвет на две класи, на две групи – едни, които имат права, и други, които нямат права? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика?
Имате думата за отговор на поставените въпроси.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
По реда, по който ми бяха направени репликите.
Господин Казак, да развивам каква е моята идея за специализираните съдилища под формата на дуплика ми се струва несериозно. Знаем, че Специализиран съд е по предмет – той е Специализиран съд за организирана престъпност, точно дефинирана коя, а не общо понятие. Може да бъде подкрепено. Трудови съдилища – предмет, да. Но другото е нещо, което аз не мога да подкрепя и затова казах съвсем ясно, струва ми се.
Относно ДАНС и МВР - че няма да е техен съд. То беше един вид реплика към Вас. Разбира се, че не може да стане това и не бива да се допуска подобно нещо. Аз Ви отговорих, че нещата няма да се решават от това, което Вие казвате. Тоест няма този риск, защото просто нещата се затварят в рамките на Висшия съдебен съвет и административния ръководител, което не е добре. И не само не е добре, а смятам, че е и противоконституционно, и капсулира системата на всичкото отгоре.
Второ, аз казах, че ще подкрепя законопроекта на правителството и няма да подкрепя законопроекта на Парламентарната група на ГЕРБ. Не съм правила, уточнявам, тези изявления от името на парламентарната си група, защото няколко пъти ми отправихте това запитване. Говоря от лично име. Казвам го съвсем ясно.
Казвам го много ясно – ние имаме много спорове по много от текстовете. Един от споровете, който имахме, и дебатът относно законопроекта на правителството, беше именно за § 4 - относно допуска, с който се разрешава достъпът до класифицирана информация на членовете на Висшия съдебен съвет. За мен текстът не е притеснителен и ще кажа защо – защото има една втора алинея, която казва, че член на Висшия съдебен съвет, който не притежава разрешение за достъп, не участва в заседанията, когато се обсъждат материали и документи, съдържащи класифицирана информация и не се запознава с тях, тоест те остават членове на Висшия съдебен съвет, не губят своето качество, а само в случаите, когато има класифицирана информация, не могат да се запознават с този материал.
В този смисъл смятам, че не е пречка да бъде подкрепен законопроектът на първо четене. Ако има необходимост от доуточняване на текстове между първо и второ четене, нещата са отворени, но в крайна сметка ние гледаме закон на първо четене, а не гледаме един текст от него. Гледаме принципа, който е заложен, а принципът, който е заложен в законопроекта на Министерския съвет, стъпва на реформиране на съдебната система – нещо, което смятам, че трябва да бъде подкрепено. И го казвам най-убедено! И желая успех на министъра на правосъдието в тази посока! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на госпожа Михайлова.
За изказване – Юлиана Колева.
ЮЛИАНА КОЛЕВА (ГЕРБ): Уважаемо Председателство, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Аз ще започна с това, че очаквах едно малко по-задълбочено изследване на тези два проекта от страна преди всичко на опозицията и очаквах изказвания и конструктивни критики спрямо нашия законопроект, защото ние не се изживяваме като откриватели на топлата вода, не се изживяваме и като хора, които твърдо настояват да въведат страната в някакво извънредно положение, както вие подозирате – дали сериозно наистина го мислите това, не зная. (Оживление.)
Това, че повтаряте постоянно думичката „извънреден съд” няма да го направи такъв, уверявам ви! Това, че нашият Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт е свързан с конкретни предложения за създаване на една нова система за разследване и наказване на виновни лица, не я прави тази система извънредна! И самият факт, че вие непрекъснато говорите за извънредни съдилища, пренебрегвайки цялата система и цялостната концепция, която е вложена в изменението на закона, говори, че наистина е доста повърхностно отношението към този толкова сериозен въпрос.
Бъдете сигурни, че ние също сме тревожни и също сме много внимателни по отношение на темата с извънредното законодателство, стъпвайки на тежките исторически наследства, оставени от всички политически партии, които са се появявали на политическата сцена не само след 9 септември, а и преди това, стъпвайки на обстоятелството, че у нас действително е имало серия от извънредни закони по различни поводи, нашият искрен стремеж е да направим действително специализиран съд, специализирана прокуратура и специализирани разследващи органи, които да са адекватни на конкретната криминогенна обстановка в страната и които наистина да помогнат в борбата срещу организираната престъпност и корупционните схеми. Това е нашата идея.
Ние от момента, в който сме внесли нашите предложения за проект също търпим еволюция в една част от идеите си и тази еволюция вие ще я видите в предложенията ни между двете четения, но аз мисля, че ние сме твърдо убедени в едно нещо, че в България има невъзможност на сега действащата съдебна система да се справи с тежката усложнена престъпност и че има необходимост от много бързи действия в тази посока, които да могат да осигурят както участието на хора със специални, с квалифицирани знания в тези процеси, така и разтоварването на останалата част от системата от тези тежки, усложнени дела, за да може тя пък да се концентрира върху обичайната криминална престъпност в страната, която също е проблем.
Самите вие няколко пъти в изказванията си поставяте въпроса, че системата се нуждае от повишаване на капацитета както на ниво разследващи органи, така и на ниво прокуратура и съдилища. И аз не разбирам защо, когато ние предлагаме концентрация на една по-висока компетентност и специализация в определена система от органи, които сега в момента ви се предлагат, вие не я желаете тази концентрация на знания.
Мислите ли вие, че един прокурор с 10-годишен стаж и с повече от 10-годишен стаж, или един съдия с 10-годишен стаж и по-голям от 10-годишен стаж, може да затрие доброто си име, мисленето си на съдия, което е много важно като психологически елемент, да затрие знанията си, за да се подчини на един полицай, който му казва какво да направи?! Мислите ли го наистина това?!
Мислите ли, че този съд ще бъде подчинен на МВР и ДАНС? Наистина ли го мислите това, при положение че тези съдии и тези прокурори се избират измежду най-добрите, с най-богат опит в гилдията на съдиите, няма да има привнасяне хора отвън, те ще бъдат професионалисти съдии!? Няма да има привнасяне отвън и в системата на прокуратурата.
Ако бяхме отключили системата, както се чуха тук гласове, щяхте да кажете – вие внасяте ваши хора в тази система, която е априори и по презумпция независима от политиците. Сега, след като затваряме избора точно в сферата на тази независима система – и аз откровено казвам, че не се съмнявам в независимостта на 80% от магистратите в тази система – вие казвате: защо пък са те?
Тук се чу изказване за това дали не би могла някаква мандатност да се въведе в избора. Ами, ако се въведе мандатност, пък ще кажете: да, като му изтече мандатът и вие не сте доволни от присъдите, пак ще искате да го подменяте. Въобще, тук ние нямаме полезен ход!
Винаги, когато ние предложим нещо, вие обръщате смисъла на това. И аз мисля, че това не е конструктивизмът в цялата работа. Ние наистина ще възприемем конструктивните критики и ще се опитаме да направим един по-добър от сегашния вариант на законопроекта между двете четения, а пък що се отнася до НПК – нека да оставим коментарите за следващия дневен ред, когато ще се разглежда НПК. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики? Няма реплики.
Господин Миков, заповядайте за изказване.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители! В дневния ред неслучайно първо разглеждаме Устройствения закон, за да не разбере залата колко несъстоятелно е предложението за създаване на извънреден съд в България. (Реплика от ГЕРБ: „Това не е вярно!”, шум.) Каквито и благовидни мотиви да имате вие, вносителите за извънредния съд, сигурно благовидни са били мотивите и на немския Райхстаг, когато е приемал Закона за Ван дер Любе – смъртно наказание за палеж, и само след 10 ина години Берлин е горял доста повече от подпалването на Райхстага.
Всичко това е съпроводено с поредица от действия, включително като се почне с такъв тип публични акции по отношение на радикалния ислям в кавички, създаване на обществена хистерия, в която България трябва да изглежда като страна на организираната престъпност и корупцията, включително с изявления на вицепремиера, че България незаслужено е влязла в Европейския съюз, и създаване на предпоставки за промени в съдебната система, които да ударят последното звено, което се опитва да бъде в конституционния дух и това, което е правила в България 20 години – да бъде независима.
Неслучайно поне двама души от подписалите законопроекта, които говориха преди мен, изразиха философията, разбирането си за устройството по този въпрос. Не е случайно и голямото мълчание на министъра на правосъдието по внесения проект за извънредния съд. Тя беше доста по-откровена в Комисията по правни въпроси, но може би тук участието в кабинета, съдружието с мнозинството й пречи да бъде толкова откровена.
Госпожа Колева каза: „Съдът трябва да се справи с престъпността!”. Е, госпожо Колева, по това се различаваме ние двамата – с престъпността трябва да се справи Министерството на вътрешните работи и Прокуратурата, а съдът трябва да съди справедливо. И не да се стига до констатации в тази зала от господин Шопов от типа: сега има съдии, които пускат арестантите. Ами, уважаеми дами и господа, ако укоряваме съда и съдиите за това, че пускат арестантите, по-добре да няма съд. Няма нужда от съд – имате си вътрешен министър, има си прокурори, задържайте си ги. Дайте да променим мерките да не са по 24 и 78 часа. Дайте да ги направим 2-3 години, докогато каже представителят на изпълнителната власт, че са изпълнили предназначението си. Няма нужда от съд, ако укоряваме съда за това, че пуска, защото голяма част от мотивите, от мисленето, от концепцията, от философията на днешната власт, изразявана най-силно от вицепремиера Цветанов, споделяна по-малко от министър-председателя и съвсем предпазливо от правосъдния министър, е тази. Това, което днес гледаме в пленарната зала, е продукт именно на това мислене, което води до там, че съдиите трябва да бъдат проверявани за нравственост, за благонадеждност. Ами, проверявали са ги. Тридесетте години са ги проверявали в Германия. В България са ги проверявали преди 10 ноември за нравственост и благонадеждност. Проверявани са от същите органи, чиито наследници днес се занимават общо взето със същата работа. Имахме ли независима съдебна система?
Големият проблем в правителствения законопроект не е този, че някой ще има или няма да има допуск. Проблемът е, че допускът не е процедура, която се обжалва пред съд, и по този начин службите могат да създадат свои вербувани кадри вътре в съдебната система, което да накърнява тяхната независимост и единственият въпрос е дали службата се казва ДАНС, ДС или някаква друга, няма значение.
Не може тайните служби да държат зависими хора в съдебната система. Сега широко обругаваният Алексей Петров, ами и той е имал допуск. От кого му е издаден? Той е работил в ДАНС. Какво пречи на един съдия или прокурор по същия начин да има допуск, а в същото време този допуск да е издаден, за да бъде държан в зависимост, за да може да съди правилно, да може да се бори с престъпността, осъзната като политическа воля.
Всъщност думата „политическа воля”, употребявана от вашите ръководители, доста плаши, защото тя е характерна в нацистката лексика за периода на 30-те години в Германия. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Да, да, направете справка, има го в историята. Политическата воля като основен лост, като аргумент. Всъщност и там има една „Атака” от 1927 г. – „Дер Ангриф”.
Прекалено много са подобните неща, които не могат по никой начин, госпожо Колева, да ни направят добронамерени и отнасящи се в детайлите на това, което предлагате. Щяхме да повярваме, ако вие не бяхте държали Висшия съдебен съвет една година без да излъчите членове на управляващото мнозинство. Щяхме да повярваме, че имате добронамереност системата да функционира, да има мандат и да има преходност. Вие и там искате да постигнете зависимост.
Уважаеми дами и господа, така не се изгражда правова държава. Може би ние ще трябва да минем включително и на поименно гласуване на тези законопроекти, за да е ясно всеки от вас как гласува, защото виждате какво става с вашите партньори. Едните ще ви подкрепят по правителствения проект да проверяваме магистратите за достъп, другите ви подкрепят по принцип, но нека да е ясно, когато се приема едно или друго решение, кой народен представител персонално за какво отговаря. Неслучайно двата законопроекта се гледат заедно, за да може да се размият. Шест месеца стои законопроектът приет от Правната комисия, след това влезе и правителственият, за да няма сериозна дискусия, защото аз мога да ви направя още доста исторически аналогии с извънредно законодателство. Прости са тези аналогии – има такива и след 45 та година, има такива и в 30-те години. Всеки, който по-съвестно е прочел историята на правото, ще ги открие. А иначе въпросът за правната техника е лесен, въпросът е за политическата философия, която се влага в законопроекта.
Не, ние няма да подкрепим. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики? Няма.
За изказване - господин Лазаров, заповядайте.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър! Върнаха ни 30-те години и аз правя припомняне на един друг принцип от 30-те години – една лъжа, повторена сто пъти, се приема за истина. (Шум и реплики от КБ.)
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Това го правите вие през цялото време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, не се обаждайте от залата, ще имате възможност за реплика.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Извънреден съд – лошо няма, въпрос на внушение. Законопроектът е за специализиран съд. Да, Конституцията забранява създаването на извънредни съдилища, допуска създаването на специализирани съдилища – наистина въпрос на внушение. Но аз тук чух едно такова ашладисване, което може би и Мичурин не може да направи: извънреден специализиран съд. Поне 20 пъти чух тази реплика: „Извънреден специализиран съд”. Как може да бъде хем извънреден, хем пък специализиран?! Едно такова словесно ГМО ми е малко странно, но това говори за отношението към тази сериозна тематика, за едно политическо говорене, просто за да се обезсмисли сериозността на тази тематика.
Тук разбрах, че има съд на Министерството на отбраната – наказателен. Предполагам ще има такъв, защото е включено създаването на специализиран съд. Нормално е, в много държави го има. Че ще има и съд на Министерството на образованието, младежта и науката за непълнолетни. По същата логика предвиденият проект за специализиран съд щял да бъде съд на МВР и на ДАНС. По тази логика, след като има на Министерството на отбраната, ще има и на Министерството на образованието, младежта и науката, защо пък да няма и съд на МВР и на ДАНС. По тази логика, така беше зададен въпросът.
Не мисля, че специализираният съд в Испания е съд на тяхното вътрешно министерство и на техните служби. Има ли специализирани съдилища в практиката на европейските държави? Да, има. Предмет на тяхно разглежданe ли са определени материи, кръг от наказателната материя? Да. Когато се правеше Кръгла маса и се говореше за принципите, върху които да се изгради специализираният съд, чухме, че едва ли не такива съдилища има в Гана. Казаха го не представители от тази зала, а други представители, с претенцията да формират политиката и мнението в областта на правото. Издават и специализирана литература.
Госпожа Михайлова е права. Да, ние сме на обсъждането на Закона за съдебната власт, що се касае до частта за специализирания съд, където се предвижда създаването на специализирани съдилища. На първо четене сме. Възможно е някъде да има нещо, което не е най-удачното. Аз, а и ние, колегите вносители, сме склонни и възприемаме разумните и нормални становища.
Ще припомня, че двата проекта за изменение на закона (за НПК и Закона за съдебната власт, касаещ специализирания съд) са изпратени на Венецианската комисия.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (от място): Дайте становищата.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Ще ги има другата седмица. Ние сме на първо четене.
През м. март по отношение измененията на Наказателнопроцесуалния кодекс слушах същите изявления – колко противоконституционни изменения се внасят от страна на Министерския съвет и как ние ги подкрепяме. Тук ни призоваваха да отхвърлим част от тези изменения, защото били противоконституционни, водели до извънредност, до полицейщина, до скрити присъди. Говореше се за резервния защитник.
Уважаеми колеги, има Дело № 10 на Конституционния съд по отношение сезирането на Конституционния съд от страна на Президента и от страна на група народни представители, касаещо измененията в Наказателнопроцесуалния кодекс. Защо не го споменавате?! Единодушно Конституционният съд – не случайно повтарям – единодушно отхвърли тези искания и каза, че няма абсолютно нищо противоконституционно в приетите изменения на Наказателнопроцесуалния кодекс.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Кажи за академичния състав!
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Единодушно, уважаеми колеги! Няма даже и особено мнение, за разлика от други решения, където има особени мнения от уважавани съдии.
Тъй като сме на темата специализиран съд, призовавам ви да подкрепите този законопроект на първо четене. Между първо и второ четене могат да се изменят неща, могат да се внесат промени, съобразени с евентуалните забележки на Венецианската комисия. Но ние сме на първо четене! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Лазаров, Вие тук много пламенно громихте нашите аргументи – от страна на опозицията, срещу Вашия законопроект. Но нито от Вас, нито от госпожа Колева, нито от вносителите чухме сериозни аргументи защо предлагате да се създадат подобни – няма да ги нарека извънредни, но спец съдилища? Защо? С какви мотиви? Какво не ви харесва в нормалната организация на съдебната система и специално в съда, което да продиктува необходимостта от създаването на такива съдилища?! С този закон вие искате да кажете, че не сте доволни от досегашните решения на българския съд по тези състави на Наказателния кодекс, след като предлагате окръжните и апелативните съдилища да не се занимават с подобни дела, а те да се прехвърлят на този нов съд. Какви са основните мотиви? Това искаме да чуем ние. Разбрахме кое не било вярно, че не били на МВР, не били на ДАНС и т.н. Но защо трябва да бъдат създадени? Това искаме да чуем. Искаме да чуем защо вие го внасяте, след като става въпрос за такава радикална промяна в организацията, в структурата на една от трите власти, а не се внася от Министерския съвет, който по Конституция трябва да води вътрешната и външната политика на държавата, да задава основните насоки за развитие на държавата и организацията на всички държавни структури?! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма желаещи.
За дуплика има думата господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Казак, много ми е странно защо някои си мислят в зависимост от мястото, което заемат, че слънцето изгрява от запад, а не от изток? Как обосновахте създаването на административните съдилища по време на вашето управление и приехте закона? (Реплика на Любен Корнезов.)
Ще отговоря. По същата логика аз не искам да задавам въпроси. Би трябвало да запитам: А кой внесе закона за ДАНС? Правителството на тройната коалиция. Нека да имаме по-отговорен дебат! В мотивите е записано: докладите на Европейската комисия за мониторинг и последният доклад, който дава положителна оценка за усилията на това правителство за борба с организираната престъпност, защото темата винаги е била борбата с организираната престъпност в България. Та и последният доклад говори за специализация. Винаги в дебатите е ставало въпрос, че липсва специализация. Учудвам се защо говорите само за съда. Всички практикуващи юристи тук много добре знаят, че преди години имаше специализирани отделения и във Върховния съд. Така ли е, професор Корнезов?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Така е, но...
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Имаше специализирани отделения и в районните съдилища, които гледаха криминални дела с оглед различните състави и специализацията. За тези години на прехода България най-вече в частта правосъдие търпи критики за недобрата работа в системата на правосъдието. Мисля, че няма нищо по-естествено от това да се създаде такъв специализиран съд от прокурори, разследващи полицаи и съдии.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Хайде да продължим утре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За процедура има думата господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаеми колеги, правя процедурно предложение. Ние сме гласували правилника. На основание чл. 38, ал. 2 предлагам да удължим работното време до приключването на тази точка. Много работа ни чака тази седмица.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Нека да продължим утре. Има заседания на комисии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение – работното време да бъде удължено до гласуване на законопроекта.
Гласували 105 народни представители: за 85, 12 против, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Има ли други народни представители, които желаят да участват в дебата?
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, госпожо министър, госпожи и господа народни представители! Оживената дискусия по внесения законопроект за промяна в Закона за съдебната власт от групата на ГЕРБ не ми дава възможност да се спра и на важните промени, които внася правителството в Закона за съдебната власт. В тези няколко минути, в самия край на дискусията, ще се опитам да обобщя това, което беше най-спорно за това дали ние сме изправени пред предложение за създаване на специализирани съдилища или тези съдилища имат в някои свои елементи извънреден характер. Кои са критериите, по които трябва да бъде направена тази преценка? Единият от тях са правилата на подсъдността. В случая трябва да забележим, че не става дума за специализирани съдилища, а за създаване на един съд, на един съд – първоинстанционен и на един съд, пред който се обжалват неговите решения като апелативна инстанция. С това предложение по същество се ликвидира местната подсъдност, която е правило за останалите случаи.
По втория критерий – как се определят делата, които ще разглежда този съд? Ако става дума за специализирано правосъдие, ние не можем да говорим просто за специален наказателен съд. Трябва да говорим в коя материя на наказателното правораздаване той е специализиран и бихме могли да имаме специализирано правосъдие по отношение, да речем, на дела за организираната престъпност или на дела, които са от стопански характер.
Да се говори, както това е направено, въобще за специализиран наказателен съд, забелязвате, че това вече граничи с абсурда и той се засилва от това, че едно от основанията за така наречената специализация е качеството на субектите.
Не би могло според това дали едни престъпления са извършени от лица със специално качество, това да е достатъчно те да бъдат изправени пред този съд. Следователно вие вместо да изведете ясен предметен признак за специализацията, вие правите една твърде неясна палитра от престъпни състави като в тях се включва и качеството на извършителя.
По третия признак според процедурите. Да, допустимо е. Някои от предложените разпоредби допускат такава специализация на наказателните процедури, ще посоча само една, която е в твърде голямо отклонение от общия принцип. На останалите съдилища се вменява задължението след като те разгледат делото, съдът да произнесе присъдата и му се дава срок, в който той да представи своите мотиви. Тук не само срокът е съкратен – не е това главното, а това, че в този 15-дневен срок съдът трябва да направи своето произнасяне.
Представете си на какъв, понякога обществен и неофициален натиск могат да бъдат подложени тези лица в периода, в който те формират окончателната си воля дали едно лице е виновно или не.
Най-накрая, според начина на назначаване на магистратите. Тук също са въведени отклонения и стесняване на иначе съществуващите възможности за представяне на предложения. Въпросът не е в това, че те ще бъдат избирани от Висшия съдебен съвет, а за това кои са вносителите на тези предложения.
В заключение, именно тези отклонения, ако искате да бъдете малко по-спокойни, вие всъщност ни предлагате един извънредно специализиран съд, което означава, че в цялата палитра от направени предложения, наред с тези, които могат да бъдат обосновавани като целесъобразна специализация, има извънредни характеристики и аз обръщам внимание точно на тях и затова се налага вие да ревизирате изцяло своята концепция, ако продължавате да я поддържате.
Аз мисля, че тези многобройни, около стотина вносители на предложението, няма как да го защитят в неговата цялост.
Призовавам да обърнем достатъчно внимание наистина към реалната тема за големия размах на организираната престъпност, въобще на престъпността и корупцията в годините на прехода. Вие не обръщате достатъчно внимание на това, което също в голяма степен засяга българските граждани, а именно обстоятелството, че да я наречем класическата, масовата престъпност дори се увеличи през последните една-две години. Стигна се до такива драстични форми като разрушаване на недвижимо имущество – това, което го няма в правната теория, но по същество представлява кражба дори на недвижими вещи. Ето това са големите проблеми.
Ние искаме да видим реални резултати от това, което е ограбено от обществото как ще бъде санкционирано, но не с някакви допълнителни извънредни средства, а с това, което трябва да вършат – и МВР, и Прокуратурата, и да може то да бъде потвърдено от съда.
Затова именно ние предявихме всички тези претенции. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, ще се опитам да бъда съвсем кратък, за да разнеса някои съмнения, които се опитват да бъдат натрапвани на колегите по отношение на това дали става дума за специализиран или извънреден съд.
Искам да изложа няколко важни аргумента, поне според мен. За какво става дума?
Първият и основен аргумент, ако се касаеше за извънреден съд, щяхме да търсим промени в друг закон, а не в действащите закони, а именно Законът за съдебната власт и Наказателно-процесуалния кодекс. Такъв друг законопроект за създаване на тези специализирани органи на съдебната власт няма.
На второ място, искам да ви обърна внимание, че с тези промени в Закона за съдебната власт и на Наказателнопроцесуалния кодекс няма абсолютно никаква промяна по отношение на правата на участниците в процеса, включително и правата на обвиняемия.
На трето място, по отношение на мерките за процесуална принуда. Това също смятам за много важен аргумент – няма никакви специални процедури, които да са предвидени в законопроектите.
Друг много важен аргумент, според мен, са правилата за събиране на доказателствата. Отново няма абсолютно никакво отклонение от предложените и действащи общи правила.
Именно една такава процедура, ако бяхме предложили, във връзка с правилата за събиране на доказателствата, би могла да превърне този съд от специализиран в извънреден.
На последно място, структурата на съдебните заседания, който също е сериозен аргумент. Те абсолютно ще съвпадат със структурата на съдебните заседания, които са предвидени в обикновените съдилища.
Последният, за мен най-важен аргумент, това е действието на последната инстанция. Продължаваме да твърдим, че ние сме за това Върховният касационен съд на Република България да преценява законосъобразността и правилността на присъдите и решенията, произнесени и от този съд, както и от останалите съдилища.
По отношение на законопроекта на Министерския съвет също искам да кажа няколко думи относно децентрализирания модел при въвеждането на атестирането и на конкурсите в органите на съдебната власт.
Конкурсът за административни ръководители, както бе и досега, ще се провежда централизирано от Висшия съдебен съвет, но чрез събеседване, в рамките на което ще се преценява както професионалната подготовка, така и управленската компетентност на кандидатите за административни ръководители. Централизиран остава и конкурсът за младши магистрати и за първоначално назначаване в органите на съдебната власт.
В същото време в законопроекта на Министерския съвет е констатиран и друг съществен проблем, произтичащ от оправданото смесване на конкурса за кариерно израстване на магистрати с правната фигура на атестирането. Негативните последици от това показаха и подход да се търсят възможни решения за нов подход за атестиране, именно по конкретен повод за повишаване в длъжност или за преместване. Този подход, за съжаление, който действаше досега, може би не дава желаните резултати, предвид формалните случаи на провеждане на това атестиране. Затова в законопроекта на Министерския съвет е възприет този подход за децентрализирано периодично атестиране от атестационната комисия на горестоящия орган на съдебната власт, който предвид упражнявания дистанционен контрол ще познава най-добре работата на магистратите.
Във всички посочени случаи както атестационната, така и конкурсната процедура, уважаеми колеги, завършва с решение на Висшия съдебен съвет, с което се оформят резултатите от нея. В тези решения е материализирана преценката на Висшия съдебен съвет, който със свое решение материализира волята на колективния орган по управление на съдебната власт за всеки конкретен случай. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Други народни представители?
Има ли желаещи да участват в дебата? Няма.
Призовавам народните представители от кулоарите, каня ги в залата, предстои гласуване. Дебатът е закрит.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт № 054-01-60, внесен от Искра Фидосова и група народни представители на 15 юли 2010 г.
Гласували 132 народни представители: за 94, против 36, въздържали се 2.
Предложението е прието. (Реплики.)
Господин Казак, заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за прегласуване. Ето, дори при гласуването се видя известно пропукване в монолитната убеденост (смях и реплики) на вносителите на законопроекта. (Шум и реплики.) Това означава, че нашите аргументи, аргументите които изказахме, не са били съвсем лишени от основание. Те не бяха лишени от основание, защото ние не чухме и от последното изказване на господин Ципов защо след като няма никаква разлика нито в подбора, нито в процедурата в процесуалните правила, правата на защита и т.н., какво налага създаването на тези спецсъдилища? Какво налага? Ето, това не чухме! Отговорът на този въпрос не чухме, освен една политическа воля, която трябва да бъде превъплатена в каквито и да са предложения, дори и те да са противоконституционни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на прегласуване.
Гласували 136 народни представители: за 96, против 39, въздържали се 1.
Предложението е прието. Благодаря ви.
Подлагам на първо гласуване Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт № 002-01-78, внесен от Министерския съвет на 10 септември 2010 г.
Гласували 138 народни представители: за 107, против 31, въздържали се няма.
Предложението е прието. Благодаря ви.
Поради изтичане на времето, съгласно приетото от нас решение за удължаването му до гласуване на тези два законопроекта, обявявам пленарното заседание за закрито.
Утре, начален час 9,00. Продължаваме със законодателната програма на Народното събрание. (Звъни.)

(Закрито в 14,17 ч.)


Председател: Цецка Цачева

Заместник-председател: Анастас Анастасов
Секретари: Петър Хлебаров
Митхат Метин