Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Анастас Анастасов и Екатерина Михайлова
Секретари: Петър Хлебаров и Митхат Метин

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Имаме кворум, откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Уважаеми дами и господа народни представители, продължаваме съгласно приетата програма за тази пленарна седмица с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ.
Госпожо Фидосова, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Продължаваме с § 39 от второто четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 39:
„§ 39. В чл. 55 се правят следните изменения:
1. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Доброволната делба по ал. 1 се извършва от областния управител с предварително писмено съгласие на ръководителя на ведомството, на което имотът е предоставен за закупуване.”
2. В ал. 4 думите „Органите по ал. 2 не дават” се заменят с „Органът по ал. 2 не дава”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 39 в редакцията по доклада на комисията.
Гласували 126 народни представители: за 94, против 1, въздържали се 31.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 40:
„§ 40. В чл. 56 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „Право на ползване” се заменят с „Възмездно право на ползване”.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Безвъзмездно право на ползване върху имот - частна държавна собственост, може да се учреди за срок не по-дълъг от 10 години със заповед на областния управител в полза на общини за изпълнение на техните функции или за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение, както и в полза на други лица, след решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Ползвателите не могат да използват имота за извършване на търговска дейност.”
3. В ал. 3 думите „по ал. 1” се заменят с „на областния управител”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 40 по доклада на комисията.
Гласували 121 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 26.
Предложението е прието.
Преди да продължи госпожа Фидосова, едно уточнение. При гласуването на предходния § 39, ал. 2, краят на текста е: „на което имотът е предоставен за управление” по доклада. Докладчикът допусна грешка, прочете го „за закупуване”. Аз подложих на гласуване „за управление”, както е по доклада. Правилно сме го гласували.
Уточнението се прави във връзка с реакцията на секретариата в пленарната зала.
Продължете, госпожо Фидосова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 41.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 42.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 43.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 44.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 45.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме ан блок параграфи с номера от 41 до 45 включително, по доклада на комисията.
Гласували 118 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 27.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 46:
„§ 46. Член 71 се изменя така:
„Чл. 71. (1) При влизане в сила на кадастрална карта за имотите - държавна собственост, се съставят нови актове за държавна собственост, в които се посочват номерът и датата на предходно съставените актове за държавна собственост и данните по чл. 60, т. 1-7 от Закона за кадастъра и имотния регистър.
(2) Когато при влизане в сила на подробни устройствени планове за райони, в които няма влязла в сила кадастрална карта, както и при изменение в подробните устройствени планове, в кадастралната карта (кадастрален план), в плановете за земеразделяне, в лесоустройствените планове и в други планове, свързани с възстановяването на правото на собственост, се образуват нови поземлени имоти, за всеки новообразуван поземлен имот се съставя нов акт за държавна собственост, в който се посочват номерът и датата на предходно съставения акт. За новообразуваните имоти, попадащи в територии с одобрена кадастрална карта, се прилага редът по ал. 1.
(3) Номерът и датата на новосъставените актове по ал. 1 и 2 се отбелязват и в предходно съставените актове и в съответните регистри.
(4) Новосъставените актове по ал. 1 и 2 се вписват в службата по вписванията.
(5) Копие от акта по ал. 4 се изпраща в Агенцията по геодезия, картография и кадастър.
(6) В случаите по ал. 1 и 2 ведомствата не заплащат такса за издаването на скици и предоставянето на справки за имотите - държавна собственост, от Агенцията по геодезия, картография и кадастър.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи народни представители да вземат думата по предложените текстове? Няма.
Подлагам на гласуване § 46 по доклада на комисията.
Гласували 129 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 29.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 47.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 48.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 49.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 50.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 51.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам ан блок на гласуване параграфите с номера от 47 до 51 включително.
Гласували 123 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 20.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 52 е постъпило предложение от народния представител Димчо Михалевски.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 52 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията, която не подкрепя текста на вносителя за § 52.
Гласуваме предложението на комисията.
Гласували 117 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 14.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 53 има предложение на народния представител Христо Бисеров.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Димчо Михалевски.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Любен Татарски.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 53 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отхвърляне на § 53 по вносител.
Гласували 119 народни представители: за 101, против 1, въздържали се 17.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 54, който става § 52.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 55, който става § 53.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 56, който става § 54.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 57, който става § 55.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 58, който става § 56.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 59, който става § 57.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 60, който става § 58.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам ан блок на гласуване параграфи с номера по вносител от 54 до 60 включително, които стават съответно параграфи с номера от 52 до 58 включително, по доклада на комисията.
Гласуваме.
Гласували 124 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 18.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 61 е постъпило предложение на народния представител Христо Бисеров.
Комисията подкрепя предложението.
Постъпило е предложение на народния представител Любен Татарски.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 61 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отхвърляне на § 61 по вносител.
Гласували 117 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 22.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 62 е постъпило предложение от народния представител Христо Бисеров.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 62, който става § 59:
„§ 59. В чл. 87 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Нарушенията по чл. 83, 84 и 85 се установяват с акт на оправомощено от съответния областен управител длъжностно лице.”
2. Алинея 2 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 59 в редакцията по доклада на комисията.
Гласували 107 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 14.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 63 е постъпило предложение от народния представител Христо Бисеров – да отпадне т. 3.
Комисията не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от народния представител Димчо Михалевски – по т. 1, § 1, изразът „електрификация, топлофикация и газификация и електронни съобщителни мрежи” да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Има постъпило предложение от народния представител Юлияна Колева и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 63, който става § 60:
„§ 60. В допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. Параграф 1 се изменя така:
„§ 1. „Национален обект” е обект, определен като такъв със закон, както и инфраструктурни обекти: изграждане и преустройство на транспортно-комуникационни мрежи и съоръжения - пътища от републиканската пътна мрежа, железопътни линии и обекти на железопътната инфраструктура, пристанища, летища и съоръжения към тях; на други мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура – водоснабдяване, канализация, пречистване на питейни и отпадъчни води, третиране на отпадъци, електрификация, топлофикация, газификация и електронни съобщителни мрежи, определени като национални обекти с решение на Министерския съвет.”
2. В § 1а:
а) създава се т. 1а:
„1а. „Равностойно имотно обезщетение” е това обезщетение, при което на собственика на отчуждавания имот се предоставя в собственост имот частна държавна собственост, представляващ земеделска земя от държавния поземлен фонд или гора и земя от държавния горски фонд, еднаква по произход и функции с отчуждавания, в същото или съседно землище, чиято стойност, определена по реда на наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, съответно по реда на наредбата по чл. 19, ал. 1 от Закона за горите е равна или надвишава с до 20 на сто стойността на отчуждавания имот.”
б) в т. 2 след думите „осреднените цени от” се добавя „всички” и се създава изречение второ: „Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождение на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните вписани 20 сделки.”;
в) създава се т. 2а:
„2а. Пазарната цена за имот, подлежащ на отчуждаване, който е включен в обхвата на урбанизирана територия, съобразно действащ устройствен план, но e бил неурегулиран, преди влизането в сила, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, се определя като за имот без предвидено застрояване и се съобразява с установения траен начин на фактическо ползване на имота.”
г) в т. 3 буква ”б” се изменя така:
„б) в зависимост от предназначението на имота притежава правоспособност на независим оценител по смисъла на Закона за независимите оценители за извършване на съответната оценка;”.
3. Параграфи 2а и 2б се отменят.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Христо Бисеров, което комисията не подкрепя.
Гласували 114 народни представители: за 24, против 83, въздържали се 7.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на народния представител Димчо Михалевски, което комисията не подкрепя.
Гласували 113 народни представители: за 24, против 80, въздържали се 9.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване § 60 в редакцията по доклада на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 105 народни представители: за 83, против 1, въздържали се 21.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 64, който става § 61.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да гласуваме § 61 в номерацията по доклада на комисията.
Гласували 107 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 22.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: „Преходни и заключителни разпоредби.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме!
Гласували 105 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 65 е постъпило предложение на народния представител Христо Бисеров.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 65, който става § 62:
„§ 62. Собствениците, имотите на които са отчуждени преди влизането в сила на този закон с решение на Министерския съвет за изграждане на национални инфраструктурни обекти, могат да искат отмяна на отчуждаването след възстановяване на полученото обезщетение, ако в 5-годишен срок от отчуждаването на имота мероприятието по подробния устройствен план не е започнало, като образуваните производства се спират до изтичане на срока”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма желаещи.
Гласуваме § 62 по доклада на комисията.
Гласували 104 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 66 е постъпило предложение от народния представител Любен Татарски.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 66 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания няма.
Гласуваме предложението на комисията за отхвърляне на § 66 по вносител.
Гласували 101 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 67, който става § 63:
„§ 63. В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон започнатите производства пред министъра на регионалното развитие и благоустройството по членове 45, 45а и 55 се довършват по досегашния ред”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 63 по доклада на комисията.
Гласували 109 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 68, който става § 64; за § 69, който става § 65; за § 70, който става § 66, и за § 71, който става § 67.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам ан блок на гласуване параграфи с номера от 68 до 71 включително, по вносител, които стават съответно параграфи от 64 до 67 включително, съгласно доклада на комисията.
Гласуваме!
Гласували 105 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 17.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Постъпило е предложение от народния представител Димчо Михалевски:
Създава се нов § 71а:
„§ 71а. В чл. 63 от Закона за енергетиката се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 3 се изменя така:
„(3) В случаите на ал. 1 енергийното предприятие отправя искане до министъра на икономиката, енергетиката и туризма за предприемането на действия по принудително отчуждаване на имота по реда на Закона за държавната собственост."
2. Създават се алинеи 4, 5, 6, 7 и 8 със следното съдържание:
„(4) В искането по ал. 3 се посочват характеристиката, видът,
местонахождението и размерът на имота и данни за собствениците, съответно за титулярите на други вещни права. Към искането се прилагат доказателства, че:
а) с влязъл в сила подробен устройствен план имотът е
предназначен за изграждането или разширението на обектите по чл. 62, ал. 1;
б) енергийното предприятие е предложило на собственика,
съответно на титуляра, закупуването на недвижимия имот на цена не
по-ниска от цената, която би била определена по реда на Глава трета
от Закона за държавната собственост при принудително отчуждаване на имота за държавни нужди;
в) собственикът, съответно титулярът, в едномесечен срок от
получаване на предложението мълчаливо или изрично го е отхвърлил.
(5) В едномесечен срок от получаване на искането по ал. 1 министърът на икономиката, енергетиката и туризма предприема действия за принудително отчуждаване на имота за държавни нужди по реда на Глава трета от Закона за държавната собственост.
(6) Разходите по принудителното отчуждаване са за сметка на енергийното предприятие.
(7) Отчуждените имоти се предоставят на енергийното
предприятие за изграждане и експлоатация чрез концесия за
строителство по Закона за концесиите. Срокът на договора за
концесия е за срока на лицензията.
(8) При прекратяване на лицензията имотите, предоставени на
енергийното предприятие, се връщат на държавата във вид, при
условия и по ред, определени с концесионния договор.
3. Алинея 4 става ал. 9”.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Димчо Михалевски, което комисията не подкрепя.
Гласували 94 народни представители: за 16, против 75, въздържали се 3.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 72 е постъпило предложение от народния представител Любен Татарски.
Комисията не подкрепя предложението на Татарски – § 72 да отпадне.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 72, който става § 68:
„§ 68. В Закона за общинската собственост се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 25 ал. 3 се изменя така:
„(3) Заповедта по ал. 2 се обнародва в „Държавен вестник”. Копие от заповедта се поставя на определените за това места в сградата на общината, на района или на кметството, или в населеното място, на чиято територия се намират имотите, предмет на отчуждаването, и се публикува на интернет страницата на общината.”
2. В чл. 27, ал. 1, изречение първо думите „връчването й” се заменят с „обнародването й в „Държавен вестник”.
3. В чл. 34:
а) в ал. 4 изречение второ се заличава;
б) създава се ал. 8:
„(8) Към датата на сключването на договорите за разпореждане по ал. 7, актовете за имоти – общинска собственост, следва да са вписани по съответния ред в службата по вписванията.”
4. В чл. 58:
а) в ал. 2 изречение второ след думата „кадастър” се поставя запетая и се добавя „на областния управител”;
б) в ал. 4 след думите „общинска собственост” се добавя „за имот – държавна собственост, преминал в собственост на общината по силата на закон” и се поставя запетая;
в) алинея 5 се отменя.
5. Член 59 се изменя така:
„Чл. 59. (1) При влизане в сила на кадастрална карта за имотите – общинска собственост, се съставят нови актове за общинска собственост, в които се посочват номерът и датата на предходно съставените актове за общинска собственост и данните по чл. 61.
(2) Когато при влизането в сила на подробни устройствени планове за райони, в които няма влязла в сила кадастрална карта, както и при изменение в подробните устройствени планове, в кадастралната карта (кадастрален план), в плановете за земеразделяне, в лесоустройствените планове и в други планове, свързани с възстановяването на правото на собственост, се образуват нови поземлени имоти, за всеки новообразуван поземлен имот се съставя нов акт за общинска собственост, в който се посочват номерът и датата на предходно съставения акт. За новообразуваните имоти, попадащи в територии с одобрена кадастрална карта, се прилага редът по ал. 1.
(3) Номерът и датата на новосъставените актове по ал. 1 и 2 се отбелязват и в предходно съставените актове и в съответните регистри.
(4) Новосъставените актове по ал. 1 и 2 се вписват в службата по вписванията.
(5) Копие от акта по ал. 4 се изпраща на Агенцията по геодезия, картография и кадастър.
(6) В случаите по ал. 1 и 2 общините не заплащат такса за издаването на скици и предоставянето на справки за имотите – общинска собственост, от Агенцията по геодезия, картография и кадастър.”
6. В чл. 60 се създават ал. 3 и 4:
„(3) При настъпване на други промени в данните, вписани в акта за общинска собственост, извън случаите по ал. 1 и по чл. 59, както и при установяване на явна фактическа грешка, се съставя акт за поправка на акта за общинска собственост. Актът за поправка на акта за общинска собственост се вписва в службата по вписванията.
(4) Номерът и датата на актовете за поправка на актове за общинска собственост се отбелязват в актовете, които поправят, и в съответните регистри.”
7. Създава се чл. 60а:
„Чл. 60а. За вписването в службата по вписванията на актове за общинска собственост и актове за поправка на актове за общинска собственост не се заплаща такса.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Любен Татарски, което комисията не подкрепя.
Гласували 97 народни представители: за 17, против 24, въздържали се 56.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме § 68 в редакция по доклада на комисията.
Гласували 96 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 14.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 73, който става § 69.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 69 в номерацията на комисията.
Гласували 94 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 13.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 74, който става § 70:
„§ 70. В Закона за железопътния транспорт се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 15, т. 8 думите „чл. 49” се заменят с „чл. 46”.
2. В чл. 29:
а) създава се нова ал. 1:
„(1) Железопътните магистрали са национални обекти. Железопътните магистрали са железопътни линии или части от тях, които съвпадат с направленията на европейските железопътни коридори, определени с международни договори и споразумения, по които Република България е страна.”
б) досегашната ал. 1 става ал. 2 и се изменя така:
„(2) Категоризацията на останалите железопътни линии, включени в железопътната инфраструктура, закриването на отделни линии или участъци от линии, се извършват при условия и по ред, определени от Министерския съвет.”
в) досегашната ал. 2 става ал. 3;
г) досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея текстът преди т. 1 думите „ал. 2” се заменят с „ал. 3”.
3. В чл. 115д, ал. 5, т. 11 думите „ал. 2” се заменят с „ал. 3”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 70 в редакцията на комисията.
Гласували 90 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията предлага да се създадат нови параграфи 71 и 72:
„§ 71. В Закона за безопасно използване на ядрената енергия в чл. 86, ал. 1, т. 8 думите „чл. 49” се заменят с „чл. 46”.
§ 72. В Закона за преобразуване на Строителните войски, Войските на Министерството на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия в чл. 16, т. 9 думите „чл. 49” се заменят с „чл. 46”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме параграфи с номера 71 и 72 по доклада на комисията.
Гласували 86 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Параграф 75 – постъпило е предложение на народния представител Тодор Димитров.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Постъпило е предложение на народния представител Христо Бисеров по § 75:
„1. Точка 4 (за нова ал. 4 в чл. 144 ЗУТ) да отпадне.
2. Точка 5 (за ново изречение второ в чл. 144, ал. 2, т. 1 ЗУТ) да отпадне.
3. В точка 12 да отпадне новата алинея 10 в чл. 216 от ЗУТ.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Юлиана Колева и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Димчо Михалевски:
„1.Създава се нова точка 2а:
2а. В чл. 131, ал.1 на чл. 131 изразът „според данните от имотния регистър” се заличава.”
Точка 2 няма да я чета, тъй като я подкрепяме.
„3. Точка 5 да отпадне.
4. В точка 6, буква „в” новата ал. 9 да отпадне.
5. Точка 7 да отпадне.
6. Създава се нова точка 9а:
9а. В чл. 213 се създават нови алинеи 2 и 3 със следното съдържание:
„(2) Национална комплексна устройствена схема, районните устройствени схеми и техните изменения не подлежат на обжалване.
(3) Общите устройствени планове и техните изменения се обжалват по реда на дял трети, глава десета, раздел втори от Административнопроцесуалния кодекс.”
7. Точка 10 да отпадне.
8. В точка 11 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата „обжалват” се добавя изразът „чрез органа, чийто акт се обжалва или протестира”.
2. Създават се нови алинеи 2 и 3 със следното съдържание:
„(2) В 7-дневен срок от получаване на жалбата административният орган може да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорен индивидуален административен акт, да го отмени или измени, или да издаде съответния акт, ако е отказал издаването му, като уведоми за това заинтересуваните страни.
(3) Индивидуалните административни актове по ал. 2 се съобщават и подлежат на обжалване по реда, предвиден за съобщаване и обжалване на индивидуалния административен акт, който се оттегля или отменя.”
Досегашните алинеи 2 и 3 стават съответно алинеи 4 и 5.
9. Точка 12 да отпадне.
10. Точка 13 да отпадне.”
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 2 и не подкрепя предложенията по останалите точки.
Постъпило е предложение на народния представител Любен Татарски.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 75, който става § 73:
„§ 73. В Закона за устройство на територията се правят следните изменения и допълнения:
„1. В чл. 122, ал. 4 изречение второ се заличава.
2. В чл. 127:
а) в ал. 6 изречение трето се заличава;
б) в ал. 10 изречение второ се заличава.
3. Член 130 се изменя така:
„Чл. 130 (1) Решението на общинския съвет за одобряване на подробен устройствен план се съобщава чрез обнародване в „Държавен вестник”.
(2) Заповедта за одобряване на подробен устройствен план в обхват до един квартал се съобщава на заинтересуваните лица при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а в обхват над един квартал се съобщава на заинтересуваните лица чрез обнародване в „Държавен вестник”.”
4. В чл. 132, ал. 1, т. 3 думите „компетентния съд, чието решение е окончателно” се заменят със „съда”.
5. В чл. 134, ал. 2 т. 6 се изменя така:
„6. има съгласие на всички собственици на имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1, както и на носителите на ограничени вещни права върху тях;”.
6. В чл. 144 се създава ал. 4:
„(4) За изграждане на национален обект или на общински обект от първостепенно значение не се представя документ за собственост, а влязъл в сила подробен устройствен план и документи, удостоверяващи, че е преведено определеното в акта за отчуждаване обезщетение.”
7. В чл. 149, ал. 2, т. 1 се създава изречение второ: „Не са заинтересувани лица собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземлен имот, за който има влязъл в сила подробен устройствен план и издаден акт за принудително отчуждаване за изграждане на национален обект или на общински обект от първостепенно значение.”.
8. В чл. 150:
а) алинея 5 се отменя;
б) в ал. 7 думите „Алинеи 4 и 5 не се прилагат” се заменят с „алинея 4 не се прилага”, а след думите „обекти по ал. 6” се поставя запетая и се добавя „за национален обект и за общински обект от първостепенно значение”;
в) създават се алинеи 8 и 9:
„(8) Съобщаването на актовете за одобряване на частите на комплексните проекти за инвестиционна инициатива и разрешението за строеж се извършва едновременно при условията и по реда, предвидени за съобщаване на актовете за одобряване на подробни устройствени планове.
(9) Не могат да се съставят протоколи или да се извършват заверки по чл. 157, ал. 1 за начало на строеж, разрешен чрез комплексен проект за инвестиционна инициатива, без да е променено предназначението на територия или на поземлен имот, ако такова е необходимо по силата на друг закон.”
9. В чл. 153, ал. 2 думите „неговото издаване” и „издаването му” се заменят с „влизането му в сила”.
10. В глава осма, раздел ІІІ се създава чл. 156а:
„Чл. 156а. След допускане/възлагане изработването на подробен устройствен план за изграждане на национален обект или на общински обект от първостепенно значение всички органи и лица извършват административно обслужване или съгласуване по този закон в срокове, с една втора по-кратки от предвидените.”
11. В чл. 161, ал. 1 думата „специален” се заличава.
12. В наименованието на глава деветнадесета думите „Съдебен контрол” се заменят с „Оспорване”.
13. Създава се чл. 214а:
„Чл. 214а. (1) В 7-дневен срок от получаване на жалбата административният орган може да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорен индивидуален административен акт за одобряване на подробен устройствен план или за одобряване на комплексен проект за инвестиционна инициатива, да го отмени или измени, или да издаде съответния акт, ако е отказал издаването му, като уведоми за това заинтересуваните страни.
(2) Индивидуалните административни актове по ал. 1 се съобщават и подлежат на обжалване по реда, предвиден за съобщаване и обжалване на индивидуалния административен акт, който се оттегля или отменя.”
14. В чл. 215:
а) алинея 4 се изменя така:
„(4) Жалбите и протестите се подават чрез органа, чийто акт се обжалва или протестира, в 14-дневен срок от съобщаването му, а когато актът се съобщава чрез обнародване в „Държавен вестник” – в 30-дневен срок от обнародването му. Жалбите и протестите срещу актове, с които се одобрява подробен устройствен план или се издава разрешение за строеж на обект с национално значение или на общински обект от първостепенно значение, се подават чрез органа, издал акта, в 14-дневен срок от обнародването на акта в „Държавен вестник”.”
б) създават се ал. 5, 6 и 7:
„(5) Органът, издал акта по чл. 216, ал. 1, има право да обжалва заповедта по чл. 216, ал. 5. В производството пред съда се призовават жалбоподателят, органът, издал акта по чл. 216, ал. 1, и заинтересуваните лица.
(6) Не подлежат на обжалване устройствените схеми и общите устройствени планове, както и техните изменения.
(7) Решенията на първоинстанционния съд по жалби или протести срещу индивидуални административни актове по този закон са окончателни с изключение на решенията по жалби или протести срещу индивидуални административни актове за одобряване на подробни устройствени планове, на комплексни проекти за инвестиционна инициатива и на заповедите за премахване на незаконни строежи от първа до пета категория включително. Решенията на първоинстанционния съд са окончателни и по жалби или протести срещу индивидуалните административни актове за одобряване на подробни устройствени планове или на комплексни проекти за инвестиционна инициатива за изграждане на обекти с национално значение и на общински обекти от първостепенно значение.”
15. Член 218 се изменя така:
„Чл. 218. (1) При оспорване по реда на чл. 215 на индивидуални административни актове за одобряване на подробни устройствени планове или на комплексни проекти за инвестиционна инициатива, чието съобщаване е извършено чрез обнародване в „Държавен вестник”, заинтересуваните лица могат да се конституират като ответници в производството в едномесечен срок от деня на обнародване в „Държавен вестник” на съобщение за оспорването.
(2) Съдът обнародва в „Държавен вестник” съобщение за оспорването на актовете по ал. 1, което съдържа:
1. посочване и описание на оспорения индивидуален административен акт;
2. информация за правата на заинтересуваните лица да се конституират като ответници в едномесечен срок от деня на обнародването;
3. номер на делото.
(3) Когато съдът прецени, че жалбата е недопустима, съобщението по ал. 2 не се обнародва, а производството се прекратява по предвидения за това ред.
(4) Заинтересуваните лица се конституират като ответници в производството пред съда в срока по ал. 1 чрез подаване на заявления до съда, които съдържат:
1. трите имена и адреса, телефон, факс и електронен адрес, ако има такъв – за българските граждани;
2. трите имена и личния номер за чужденец и адреса, заявен в съответната администрация, телефон, факс и електронен адрес, ако има такъв;
3. фирмата на търговеца или наименованието на юридическото лице, изписани и на български език, седалището и последния посочен в съответния регистър адрес на управление и електронния му адрес;
4. номер на делото;
5. акта, който се оспорва, и органа, който го е издал;
6. изявление, че заинтересуваното лице желае да бъде конституирано в производството като ответник;
7. подпис на заявителя.
(5) Към заявлението по ал. 4 се прилагат писмени доказателства, удостоверяващи качеството на заинтересувано лице на заявителя.
(6) Със заявлението по ал. 4 е недопустимо да се правят искания за отмяна на индивидуалния административен акт, както и за присъединяване към подадени жалби в законоустановения срок.
(7) Нередовности в подадените заявления по ал. 4 се отстраняват по реда на чл. 158 от Административнопроцесуалния кодекс.
(8) Съдът с определение конституира, съответно отказва да конституира, заявителите по ал. 4 като ответници в производството.
(9) Отказът по ал. 8 може да се обжалва в 7-дневен срок от съобщаването му с частна жалба по реда на Глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Съдът се произнася с определение, което е окончателно.
(10) Решението на съда по дела, образувани по реда на ал. 1, има сила по отношение на всички заинтересувани лица.”
16. В § 5 от допълнителните разпоредби:
а) в т. 62 след думата „такъв” се добавя „със закон или”;
б) създава се т. 73:
„73. „Общински обекти от първостепенно значение” са: общински пътища, метрополитени, трамвайни трасета, улици от първостепенната улична мрежа, депа или други съоръжения за третиране на отпадъци, гробищни паркове, както и други обекти – публична общинска собственост, определени в програмата по чл. 8, ал. 9 от Закона за общинската собственост за обекти от първостепенно значение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи народни представители, които искат да изкажат съображения по обсъжданите норми? Не.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Христо Бисеров, което комисията не подкрепя.
Гласували 83 народни представители: за 11, против 66, въздържали се 6.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на народния представител Димчо Михалевски в частта му, в която комисията не го подкрепя.
Гласували 82 народни представители: за 7, против 72, въздържали се 3.
Предложението не е прието.
Гласуваме § 73 в редакцията по доклада на комисията.
Гласували 83 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Постъпило е предложение от народния представител Димчо Михалевски – § 76 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 76, който става § 74:
„§ 74. В Закона за горите се правят следните допълнения:
1. В чл. 14 се създават ал. 4 и 5:
„(4) Гори и земи от Горския фонд се считат изключени и с променено предназначение от момента на влизане в сила на подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на национален обект или на общински обект от първостепенно значение, които стават публична държавна или общинска собственост.
(5) В случаите по ал. 4 цената по чл. 19, ал. 1 не се заплаща.”
2. В чл. 14б, ал. 1 след думите „чл. 14, ал. 1, т. 1 и 2” се добавя
„и ал. 4”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Димчо Михалевски, което комисията не подкрепя.
Гласували 84 народни представители: за 7, против 72, въздържали се 5.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване § 74 по доклада на комисията.
Гласували 81 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 77 е постъпило предложение от народния представител Димчо Михалевски - § 77 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 77, който става § 75:
„§ 75. В Закона за опазване на земеделските земи (обн., ДВ...) се правят следните допълнения:
1. В чл. 24 се създават ал. 5 и 6:
„(5) Земеделските земи се считат с променено предназначение от момента на влизане в сила на подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на национален обект или на общински обект от първостепенно значение, които стават публична държавна или общинска собственост.”
(6) В случаите по ал. 5 държавната такса по чл. 30 не се заплаща.”
2. В чл. 25, ал. 1 се създава изречение трето: „В случаите по чл. 24, ал. 5 решение за промяна на предназначението се постановява служебно от съответната комисия и не подлежи на обжалване.”
3. В чл. 26 след думите „по реда на чл. 25, ал. 2” се поставя запетая и се добавя „с изключение на чл. 24, ал. 5”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма желаещи.
Гласуваме предложението на народния представител Димчо Михалевски, което комисията не подкрепя.
Гласували 84 народни представители: за 8, против 73, въздържали се 3.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване § 75 по доклада на комисията.
Гласували 77 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 78 е постъпило предложение на народния представител Димчо Михалевски - § 78 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 78, който става § 76:
„§ 76. Разпоредбата на § 74 се прилага и за производства по изключване и промяна предназначението на гори и земи от горския фонд за изграждане на национални обекти и общински обекти от първостепенно значение, които не са приключили към датата на влизане в сила на този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Димчо Михалевски, което комисията не подкрепя.
Гласували 82 народни представители: за 7, против 74, въздържал се 1.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на комисията за § 76 по доклада на комисията.
Гласували 83 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 79 има постъпило предложение на народния представител Димчо Михалевски - § 79 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 79, който става § 77:
„§ 77. Разпоредбата на § 75 се прилага и за производства по промяна на предназначението на земеделски земи за изграждане на национални обекти и общински обекти от първостепенно значение, които не са приключили към датата на влизане в сила на този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
Гласуваме предложението на народния представител Димчо Михалевски, което комисията не подкрепя.
Гласували 79 народни представители: за 8, против 71, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
И последното гласуване е за § 77 по доклада на комисия.
Гласували 81 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието, а с това е приет и на второ гласуване Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост.

Преминаваме към следващата точка от нашата програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НОТАРИУСИТЕ И НОТАРИАЛНАТА ДЕЙНОСТ.
С доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае господин Тодор Димитров.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Правя процедурно предложение, на основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организация и дейността на Народното събрание, за допускане в пленарната зала на госпожа Светлана Стоянова – главен юрисконсулт в дирекция „Правна” на Министерство на външните работи, и господин Светлан Стоев – административен секретар на Министерството на външните работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допускане в пленарната зала.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, квесторите, поканете гостите в пленарната зала.
Господин Димитров, моля продължете по доклада.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност, № 002-01-55, внесен от Министерския съвет на 18 юни 2010 г., приет на първо гласуване на 8 септември 2010 г.
„Закон за изменение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя, подкрепено от комисията за наименованието на закона.
Гласували 78 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграф единствен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за параграф единствен, подкрепено от комисията.
Гласували 65 народни представители: за 63, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието, а с това е приет на второ четене и Законът за изменение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност.

Следва:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ДЪРЖАВАТА КАТАР ЗА ИЗБЯГВАНЕ НА ДВОЙНОТО ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ И ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА ОТКЛОНЕНИЕТО ОТ ОБЛАГАНЕ С ДАНЪЦИ НА ДОХОДИТЕ.
Вносител е Министерският съвет.
Думата за доклад от името на Комисията по бюджет и финанси има председателят й госпожа Менда Стоянова.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо председател, моля за процедура: в залата да бъде допусната госпожа Десислава Канева – главен юрисконсулт в дирекция „Спогодби за избягване на двойното данъчно облагане” на Министерството на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме направеното процедурно предложение за допускане в залата.
Гласували 72 народни представители: за 71, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля, квесторите, поканете гостите в залата!
Госпожо Стоянова, продължете.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо председател.
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Държавата Катар за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци на доходите, № 002-02-36, внесен от Министерския съвет на 1.10.2010 г.
На заседание, проведено на 7 октомври 2010 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Държавата Катар за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци на доходите, внесен от Министерския съвет.
Законопроектът беше представен от Искра Славчева – директор на дирекция „Спогодби за избягване на двойното данъчно облагане” в Националната агенция за приходите.
Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Държавата Катар за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци на доходите е подписана на 22 март 2010 г. в Доха. Държавата Катар е международен финансов, търговски, транспортен и енергиен център с богат стоков пазар, свободни капитали и търговия с енергоносители. Във връзка с това Катар се ориентира към политика на износ на капитали и се явява перспективен партньор и потенциален крупен инвеститор за българската икономика.
Действието на Спогодбата ще насърчи преките инвестиции в двете държави. Ще се създадат реални и облекчени от данъчна гледна точка възможности за местните лица и на двете държави да осъществяват стопанска дейност в другата държава и да работят под различни правни форми – извънтрудови или трудови правоотношения.
След представяне на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 15 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Държавата Катар за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци на доходите, № 002-02-36, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Стоянова.
Сега нека да чуем доклада на Комисията по външна политика и отбрана от председателя й господин Доброслав Димитров.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
на Комисията по външна политика и отбрана относно Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Държавата Катар за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци на доходите, № 002-02-36, внесен от Министерския съвет на 1 октомври 2010 г.
На редовно заседание, проведено на 7 октомври 2010 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект.
Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Държавата Катар за избягване на двойното данъчно облагане е подписана на 22 март 2010 г. в Доха. Действието на спогодбата е важно с оглед насърчаване на преките инвестиции в двете държави в различни сфери и отрасли, в производството и търговията, в строителството и редица други. Като резултат от спогодбата ще се създадат реални облекчения от данъчна гледна точка и възможности за местните лица да осъществяват стопанска дейност в другата държава, както и да работят под различни правни форми на дейност – трудови или извънтрудови правоотношения. Спогодбата ще облекчи режима на облагане на техните доходи и печалби и ще създаде благоприятни условия за повишаване интереса на инвеститорите от Катар към България.
Спогодбата е в съответствие с основните насоки на българската външна политика. Тя представлява част от усилията на българската държава за развитие на отношенията, основаващи се на взаимноизгодното сътрудничество.
След изслушване мотивите по законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана прие следното становище:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Държавата Катар за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци на доходите, подписано на 22 март 2010 г. в Доха. Становището е прието с единодушие на 7 октомври 2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Изказвания? Няма желаещи.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Държавата Катар за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци на доходите.
Гласували 82 народни представители: за 81, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Госпожо Стоянова, заповядайте за процедура.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо председател, моля на основание чл. 70 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да подложите на гласуване законопроектът да бъде приет и на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА:
„ЗАКОН
за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Държавата Катар за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци на доходите
Член единствен. Ратифицира Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Държавата Катар за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци на доходите, подписана на 22 март 2010 г. в Доха.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване Законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Държавата Катар за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци на доходите с единствен член.
Гласували 82 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.

Преминаваме към:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ПРОТОКОЛА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА АРМЕНИЯ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА АРМЕНИЯ ЗА ИЗБЯГВАНЕ НА ДВОЙНОТО ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ С ДАНЪЦИ НА ДОХОДИТЕ И ИМУЩЕСТВОТО.
С доклада на Комисията по бюджет и финанси ще ни запознае госпожа Менда Стоянова – председател на комисията.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо председател.
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за ратифициране на Протокола между Република България и Република Армения за изменение на Спогодбата между Република България и Република Армения за избягване на двойното данъчно облагане с данъци на доходите и имуществото, № 002-02-38, внесен от Министерския съвет на 4 октомври 2010 г.
На заседание, проведено на 7 октомври 2010 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране на Протокола между Република България и Република Армения за изменение на Спогодбата между Република България и Република Армения за избягване на двойното данъчно облагане с данъци на доходите и имуществото, внесен от Министерския съвет.
Законопроектът беше представен от Искра Славчева – директор на дирекция „Спогодби за избягване на двойното данъчно облагане” в Националната агенция за приходите.
Протоколът за изменение на Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане с данъци на доходите и имуществото между Република България и Република Армения е подписан на 10 декември 2008 г. в София.
Изменението на Спогодбата се налага поради настъпилата промяна в данъчното законодателство на Република България в периода след подписването й – 10 април 1995 г. Приетите в Република България данъчни закони, в сила от 1 януари 1998 г. и направените след тази дата изменения в тях регламентират нови положения, които водят до противоречия с договорените текстове в спогодбата. Това налага актуализиране на Спогодбата, за да може България да реализира правомощията си по част от разпоредбите.
След представяне на законопроекта се проведе гласуване което приключи при следните резултати: „за” – 15 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 и 8 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Протокола между Република България и Република Армения за изменение на Спогодбата между Република България и Република Армения за избягване на двойното данъчно облагане с данъци на доходите и имуществото, № 002-02-38, внесен от Министерския съвет на 4 октомври 2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, госпожо Стоянова.
С доклада на Комисията по външна политика и отбрана ще ни запознае нейният председател Доброслав Димитров.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Протокола между Република България и Република Армения за изменение на Спогодбата между Република България и Република Армения за избягване на двойното данъчно облагане с данъци на доходите и имуществото, № 002-02-38, внесен от Министерския съвет на 4 октомври 2010 г.
На редовно заседание, проведено на 7 октомври 2010 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект.
Протоколът между Република България и Република Армения за изменение на Спогодбата между двете страни за избягване на двойното данъчно облагане с данъци на доходите и имуществото е подписан в София на 10 декември 2008 г.
Сега действащата спогодба, отнасяща се до избягване на двойното данъчно облагане с данъци на доходите и имуществото, е от 10 април 1995 г. и е договаряна при различни от сегашните икономически и правни условия. Оттогава са настъпили редица съществени промени в данъчното законодателство на Република България, които водят до противоречия с договорени текстове от тази спогодба.
Това наложи актуализация на определени нейни разпоредби, за да може спогодбата да представлява ефективен инструмент за преодоляване на нежеланите последици, свързани с двойното данъчно облагане. Актуализираната спогодба ще съдейства за разширяване на икономическото сътрудничество между двете държави.
След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана прие следното становище:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Протокола, подписан на 10 декември 2008 г. в София, между Република България и Република Армения за изменение на Спогодбата между Република България и Република Армения за избягване на двойното данъчно облагане с данъци на доходите и имуществото, подписана на 10 април 1995 г., в сила от 1 декември 1995 г.
Становището е прието на 7 октомври 2010 г. с единодушие.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Протокола между Република България и Република Армения за изменение на Спогодбата между Република Българи и Република Армения за избягване на двойното данъчно облагане с данъци на доходите и имуществото.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Госпожо Стоянова, заповядайте за процедура.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Господин председател, моля на основание чл. 70 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да подложите на второ гласуване Законопроекта за ратифициране на Протокола между Република България и Република Армения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА:
„ЗАКОН
за ратифициране на Протокола между Република България и Република Армения за изменение на Спогодбата между Република България и Република Армения за избягване на двойното данъчно облагане с данъци на доходите и имуществото
Член единствен. Ратифицира Протокола, подписан на 10 декември 2008 г. в София, между Република България и Република Армения за изменение на Спогодбата между Република България и Република Армения за избягване на двойното данъчно облагане с данъци на доходите и имуществото, подписана на 10 април 1995 г., в сила от 1 декември 1995 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на второ гласуване Законопроекта за ратифициране на Протокола, подписан на 10 декември 2008 г. в София, между Република България и Република Армения за изменение на Спогодбата между Република България и Република Армения за избягване на двойното данъчно облагане с данъци на доходите и имуществото, подписана на 10 април 1995 г., в сила от 1 декември 1995 г.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
С това законопроектът е приет.

Преминаваме към следващата точка от дневния ни ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪЦИТЕ ВЪРХУ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА.
Вносител – Министерският съвет. Законопроектът е внесен на 1 октомври 2010 г.
С доклада на Комисията по бюджет и финанси ще ни запознае госпожа Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Господин председател, моля за процедура – да подложите на гласуване в залата да бъдат допуснати: господин Владислав Горанов – заместник-министър на финансите, госпожа Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика” в Министерството на финансите, господин Росен Иванов – директор на дирекция „Данъчно-осигурителна методология” в НАП, и госпожа Венетка Тодорова – началник на отдел в дирекция „Данъчна политика” в НАП.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване така направеното процедурно предложение.
Гласували 80 народни представители: за 79, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите.
Заповядайте, госпожо Стоянова, да ни запознаете с доклада.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА:
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, № 002-01-84, внесен от Министерския съвет на 1 октомври 2010 г.
На заседание, проведено на 7 октомври 2010 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: господин Владислав Горанов - заместник-министър на финансите, госпожа Людмила Петкова - директор на дирекция „Данъчна политика” в Министерството на финансите, госпожа Венетка Тодорова - началник на отдел „Фискална интеграция” в дирекция „Данъчна политика”, и господин Росен Иванов - директор на дирекция „Данъчно-осигурителна методология” в Националната агенция за приходите.
Законопроектът беше представен от заместник-министъра на финансите Владислав Горанов.
Предложените със законопроекта изменения и допълнения на Закона за данъците върху доходите на физическите лица са насочени към прецизиране на текстове, отстраняване на съществуващи пропуски, актуализиране на терминологията и улесняване на данъчно задължените при изпълнението на определени задължения по този закон.
Основните промени в законопроекта са:
- въвежда се облагане на чуждестранни физически лица, установени в юрисдикции с преференциален данъчен режим, с окончателен данък 10 на сто за получените от тях възнаграждения за услуги или права, както и неустойки и обезщетения от всякакъв вид с източник България. Тази мярка цели да се противодейства на възможни данъчни измами и пране на пари;
- предлага се при авансовото облагане на доходите от наем или от друго възмездно предоставяне на права или имущество, данъка да се удържа от платеца на дохода, ако той е предприятие или самоосигуряващо се лице;
- предвижда се глоба за нарушение на чл. 9, ал. 2, която изисква документиране на доходите (различни от облагаемите с окончателен данък) в случаите, когато не се издава касова бележка от фискално устройство или формуляр „Сметка за изплатени суми”;
- предлага се платците на дохода да издават служебна бележка на лицата, получили доходи от други източници (неустойки, лихви, производствени дивиденти и др.), в т. ч. доходи в натура - предметни награди и други;
- уточнява се, че при преобразуване или прехвърляне на предприятие справката за изплатени доходи на физически лица по чл. 73 се изготвя от правоприемника. До момента е липсвала изрична уредба, при което в много случаи за тези доходи не е постъпвала информация в Националната агенция за приходите.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 12 народни представители, „въздържали се” - 3 народни представители, без „против”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, № 002-01-84, внесен от Министерския съвет на 1 октомври 2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, госпожо Стоянова.
Изказвания от името на вносителите? Няма.
Откривам разискванията. Изказвания, колеги?
Заповядайте, господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз си мисля, че трябва малко повече яснота около този термин „платецът на доходи от наем или друго възмездно предоставяне” – говоря за § 4, създадената нова ал. 4.
Платецът на доход от наем наемодателят ли е или е наемателят? Говорим за хора, които не са юристи и не са специалисти по данъчните закони.
В § 5 се създава ал. 7, имам предвид т. 3 – предприятието или самоосигуряващото се лице, платец на доходи от други източници по чл. 35, издава за изплатените доходи служебна бележка по образец, която предоставя на лицето, придобило дохода? Ако е наемодателят, предоставя бележка, че е получил наема на лицето, придобило дохода. Наемателят как ще придобие доход, като той плаща на наемодателя? Не мога да асимилирам тези неща. Предполагам, че това ще създаде проблеми на много хора.
Ако говорим за платеца на дохода от наем – едното да е предприятие или самоосигуряващо се лице, мисля, че тук надали би трябвало да остане „и за самоосигуряващите се лица”, ако са наемодатели.
Доколкото си спомням, самоосигуряващите се лица накрая на годината попълват декларация, където имат право да си удържат от доходи, които са присъщи разходи и т.н. – намалява се данъкът, който е.
Струва ми се, че идеята да се въведе по-голям порядък в тези взаимоотношения се нуждае от по-точно прецизиране в текстовете, които ни представят на първо четене. Предлагам това да се прецизира.
Другото – да се помисли още веднъж дали самоосигуряващите се лица трябва да попаднат наравно с предприятията – юридическите лица. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте за изказване.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаеми господин председател! Алинея 4, за която колегата говори преди малко, наистина се нуждае от допълнително изяснение, защото: защо платецът на доходи трябва да внася данъка?
Тук е записано изрично и нещо друго – „платецът на дохода от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество”. Това обхваща ли арендните отношения, защото земеделските производители са самоосигуряващи се? Просто питам, за да стане ясно какъв е обхватът на данъкоплатците точно по тази алинея.
По-специално ме интересува: земеделските производители, които са арендували големи масиви със земи, влизат ли в съвкупността от длъжниците по тази алинея? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
От името на вносителите – отговор на зададения въпрос?
Господин Горанов, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Господин председателстващ, госпожи и господа народни представители! Виждането на вносителя е, че тези наематели, които са визирани в предложената норма, всичките периодично имат задължение за деклариране и внасяне на осигурителни вноски. В този смисъл те няма да бъдат допълнително натоварени с административна тежест, администрирайки задължението на наемодателя.
Имаше дебати в Комисията по бюджет и финанси. Може би има аргументи за това, че между първо и второ гласуване трябва да се разгледа дали нормата не може да бъде по-ясна с оглед нейното прилагане.
Ние смятаме, че така предложеният текст, освен че ще гарантира по-добра събираемост на този вид данъци, по никакъв начин няма да затрудни наемателите в техните възмездни взаимоотношения, с наемодателя в случая. Изчерпателно се говори за еднолични търговци или за самоосигуряващи се лица, или за други юридически лица. Не говорим за физически лица, които нямат ангажимент за ежемесечно подаване на декларации към НАП и въобще взаимоотношения с приходната администрация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви, господин Горанов.
Изказвания?
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, аз смятам, че трябва да подкрепим нормата. Тя не е нова, тя е следващата стъпка към начина авансово държавата да получава приходи от доходите, а не в края на годината. Този режим не е нов, не е различен от този, който в момента действа за същите тези наематели и юридически лица или самоосигуряващи се лица, когато са работодатели. За своите работници, наети по трудов или по граждански договор, те имат подобни задължения – както да им издават служебните бележки, така и да им удържат и да им внасят данъка при изплащането на възнагражденията.
Така че в този аспект това не е нов режим. Той няма да утежни с нови задължения тези наематели, но ще подобри взаимоотношенията и приходите в бюджета, както и контрола, който се осъществява за тези приходи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, № 002-01-84, внесен от Министерския съвет на 1 октомври 2010 г.
Гласували 83 народни представители: за 69, против 10, въздържали се 4.
С това законопроектът е приет на първо гласуване.

Следващата точка от дневния ни ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ.
Вносител – Министерският съвет. Законопроектът е внесен на 1 октомври 2010 г.
С доклада на Комисията по бюджет и финанси ще ни запознае госпожа Стоянова.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми господин председател, лицата, които гласувахме за предходната точка, е необходимо да останат и за тази, и за следващите две точки. По Ваша преценка нужно ли е ново гласуване?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване предложението на госпожа Стоянова гостите ни да останат и за следващите точки, по които са необходими.
Гласували 71 народни представители: за 71, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА:
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 002 01 85, внесен от Министерския съвет на 1 октомври 2010 г.
На заседание, проведено на 7 октомври 2010 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: господин Владислав Горанов - заместник-министър на финансите, госпожа Людмила Петкова - директор на дирекция „Данъчна политика” в Министерството на финансите, госпожа Венетка Тодорова - началник на отдел „Фискална интеграция” в дирекция „Данъчна политика”, и господин Росен Иванов - директор на дирекция „Данъчно-осигурителна методология” в Националната агенция за приходите.
Законопроектът беше представен от заместник-министъра на финансите Владислав Горанов.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане е изготвен с цел въвеждане на изисквания, налагани от правото на Европейския съюз.
Основните промени в законопроекта са:
- намалява се от 10 на 5 на сто данъкът върху доходите от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения, платени от местни юридически лица в полза на чуждестранни юридически лица от Европейския съюз, когато платецът и получателят на дохода са свързани лица и при изпълнение на определени условия, изисквани от европейското законодателство;
- предлага се облагане на чуждестранни юридически лица, установени в юрисдикции с преференциален данъчен режим, с данък в размер на 10 на сто за доходите им от услуги с източник България;
- изравнява се данъчното третиране на грешки, свързани с данъчни амортизируеми активи с общия ред за коригиране на счетоводни грешки;
- предлага се данъкът върху доходите на чуждестранни юридически лица от наем или друго предоставяне за ползване на недвижимо имущество да се удържа от платеца на дохода, а не от неговия получател, което ще е в съответствие с общия принцип на удържане на данъка при източника;
- прецизират се разпоредбите, касаещи облагането на данъчно задължените лица, извършващи морско търговско корабоплаване, за дейността им от опериране на кораби с цел съответствие с изискванията на правото на Европейския съюз;
- предлага се промяна в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс - въвежда се дефиниране на понятието „притежател на дохода” с цел избягване на противоречивото му интерпретиране. Терминът обслужва прилагането на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане и се тълкува съобразно Коментара на Модела на СИДДО на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие;
- предлага се промяна в Закона за счетоводството, като се предоставя възможност на предприятията, прилагащи облекчена форма на финансова отчетност, да не изготвят Отчет за паричните потоци. Предложението за промяна е породено от необходимостта за намаляване на административната тежест към тези предприятия от гледна точка на изискванията на счетоводното законодателство.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 12 народни представители, „въздържали се” - 4 народни представители, без „против”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 002-01-85, внесен от Министерския съвет на 1 октомври 2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, госпожо Стоянова.
С доклада на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм ще ни запознае господин Делян Добрев.
Заповядайте, господин Добрев.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ:
„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 002-01-85, внесен от Министерския съвет на 1 октомври 2010 г.
На свое извънредно заседание, проведено на 19 октомври 2010 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане.
На заседанието присъстваха Владислав Горанов – заместник- министър на финансите, Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика”, Даниела Нонина и Венетка Тодорова – началник на отдели в дирекция „Данъчна политика”, Димитър Войнов и Диана Терзиева – главни експерти в дирекция „Данъчна политика”, Росен Иванов – директор на дирекция „Данъчно-осигурителна методология” в Централното управление на Национална агенция за приходите, Божидар Алексиев - директор на дирекция „Акцизи” към агенция „Митници”, Наташа Петрова – началник отдел в дирекция „Акцизи” към Агенция „Митници”, Станислава Йорданова – главен юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативна” към Агенция „Митници”, Дора Ненова – директор на дирекция „Държавни помощи и регулации” в Министерство на земеделието и храните, Васил Тодоров – парламентарен секретар на Българската търговско-промишлена палата, Петър Ганев от Института за пазарна икономика и др.
Законопроектът беше представен от заместник-министър Владислав Горанов.
С предложенията за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане на първо място се внасят поправки в данъка върху доходите на чуждестранни юридически лица от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения. Предложението е намаляване от 10 на 5 на сто на данъка върху доходите от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения, платени от местни юридически лица в полза на чуждестранни юридически лица от Европейския съюз, когато платецът и получателят на дохода са свързани лица (едно от двете лица е притежавало непрекъснато за период поне две години най-малко 25 на сто от капитала на другото лице) и при изпълнение на определени условия, изисквани от европейското законодателство.
В законопроекта се предлага и облагане на чуждестранни юридически лица, установени в юрисдикции с преференциален данъчен режим (офшорни зони), с данък 10 на сто за доходите им от услуги с източник България.
Въвеждането на тази мярка цели да се противодейства на възможни данъчни измами и пране на пари. Осъществяването на сделки с чуждестранни лица, установени в юрисдикции с преференциален данъчен режим, се приема за сериозен данъчен риск от всички държави – членки на ЕС.
Според мотивите към законопроекта въвеждането на данък върху тези доходи е наложително по следните причини:
- данъчната практика показва, че в почти всички случаи зад тези доходи не стоят реални услуги;
- не е възможно да се извърши обмен на информация с държавата на получателя на дохода, тъй като с юрисдикции с преференциален данъчен режим България няма сключени спогодби за избягване на двойното данъчно облагане или други споразумения за обмен на информация, а и тези територии не проявяват готовност в обмена на информация;
- съществуват значителни трудности при доказване реалността на услугите; често пъти местните ревизирани лица са некорпоративни и умишлено укриват информация или предоставят само онези данни, които обслужват защитаваната от тях теза;
- винаги съществува несигурност, че подобно дружество изобщо е регистрирано и функционира в юрисдикции с преференциален данъчен режим;
- цената на сделките лесно може да бъде манипулирана в зависимост от потребностите на участващите дружества; при нормални условия такова ценообразуване може да бъде регулирано с помощта на методите за определяне на пазарните цени; при сделките с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, тази възможност в много случаи е ограничена поради характера на самата сделка, структурирана така, че да няма пазарен аналог (например, плащания за обезщетения и неустойки);
- липса на възможност да се събере информация за реалните собственици и управители на тези компании; прикриват се действителните притежатели на доходите, които често са същите български лица, изплатили дохода; този ефект се постига чрез въведените специални правила за защита и неразкриване на определени данни и допускането на формални образувания да притежават и ръководят съответните дружества, например тръстове и други; при това положение дори да е налице сключено споразумение за обмен на информация с юрисдикцията с преференциален данъчен режим, то не работи достатъчно ефективно именно поради тези ограничения в законодателството на тази юрисдикция.
На следващо място се предлага промяна в данъчното третиране на грешки, свързани с данъчни амортизируеми активи, като се изравнява данъчното третиране на тези грешки с общия ред за коригиране на счетоводни грешки. Тоест, данъчните финансови резултати за съответните минали години се коригират съгласно изискванията на действащите закони през съответните минали години, така че все едно грешката не е била допусната.
С Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта се внасят промени в Закона за счетоводството, даващи възможност на определени групи предприятия да не съставят отчет за паричните потоци. Предвижда се и промяна в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, с която се въвежда дефиниране на понятието „притежател на дохода” с цел избягване на противоречивото му интерпретиране.
Предвижда се прецизиране на разпоредбите, касаещи облагането на данъчно задължените лица, извършващи морско търговско корабоплаване за дейността им от опериране на кораби с цел съответствие с изискванията на правото на Европейския съюз.
Предлага се данъкът върху доходите на чуждестранни юридически лица от наем или друго предоставяне за ползване на недвижимо имущество да се удържа от платеца на дохода, а не от неговия получател, което ще съответства на общия принцип на удържане на данъка при източника.
От Министерството на финансите и Националната агенция по приходите подкрепиха законопроекта и изразиха становище, че така предложените изменения и допълнения биха направили закона по-съвършен.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: “за” - 14 народни представители, “против” - 1, и “въздържали се” - 4 народни представители.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 002-01-85/01.10.2010 г., внесен от Министерския съвет”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, господин Добрев.
Колеги, почивка до 11,35 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заседанието продължава.
Предстои да изслушаме доклада на Комисията по труда и социалната политика.
Светлана Найденова.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА НАЙДЕНОВА:
„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 002-01-85, внесен от Министерския съвет на 1 октомври 2010 г.
Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 13 октомври 2010 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 002-01-85, внесен от Министерския съвет на 1 октомври 2010 г.
На заседанието присъстваха: госпожа Лидия Атева – началник на отдел, и господин Димитър Войнов – главен експерт в отдел „Данъчна политика”, Министерство на финансите; господин Росен Иванов – директор на дирекция „Данъчна и осигурителна методология” в НАП, и господин Емил Мирославов – директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд”, Министерство на труда и социалната политика. Присъстваха представители на социалните партньори и на други организации на гражданското общество.
Законопроектът бе представен от госпожа Лидия Атева, началник на отдел „Данъчна политика” в Министерството на финансите.
Основната цел на законопроекта е усъвършенстване на данъчното законодателство и транспониране на норми от европейското законодателство, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз. Законопроектът съдържа разпоредби, които уреждат въпроси, свързани с дължимите данъци върху доходите на чуждестранни юридически лица от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения, дължимите данъци върху доходите на чуждестранни лица със седалище в т.нар. „офшорни зони”, както и други разпоредби относно третирането на някои счетоводни грешки и редица промени, осигуряващи единно прилагане на закона.
Предвижда се регламентът на специфично преотстъпване на корпоративен данък, в случаите когато в резултат на увеличена трудова заетост общината отпадне от списъка на общините, в които безработицата е с или над 35 на сто по-висока от средната за страната, да се прилага до 31 декември 2013г.
Предвидени са разпоредби, които детайлизират дейността на операторите по отпечатването, организирането, контрола и разплащането във връзка с ваучерите за храна, с цел предотвратяване на злоупотреби и въвеждането на по-голяма прозрачност в тяхната дейност.
С оглед постигането на по-голяма степен на устойчивост, предвидимост, прилагането на единни правила на икономическата игра и гарантиране на приходите във фиска се предлага общата годишна квота за предоставянето на ваучери за храна да се утвърждава ежегодно със Закона за държавния бюджет за съответната година.
Същевременно се предлагат и разпоредби, с които се завишават изискванията към дейността на операторите, както и значително повишаване размера на имуществените санкции за оператори, които предоставят ваучери за храна със стойност над определената индивидуална квота или предоставят ваучери без получаване на индивидуална квота.
Предвижда се разширяване на субектите, които имат правомощия за установяване на реда и условията за дейностите на операторите по отношение на отпечатването, организирането, контрола и разплащането във връзка с ваучерите за храна, като освен министърът на финансите се предвижда компетенции да има и министърът на труда и социалната политика.
Предлагат се легални дефиниции на общата годишна квота и индивидуалната годишна квота за предоставяне на ваучери за храна.
Постъпило е становище от отдел „Европейско право” на Народното събрание, съгласно което предложеният законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане въвежда коректно изискванията на Директива 2003/49/ЕО на Съвета от 3 юни 2003 г. относно общата система на данъчно облагане, на плащания на лихви и роялти между свързани дружества от различни държави членки.
След проведено гласуване с резултати: „за” – 17 гласа, „въздържали се” и „против” няма, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 002-01-85, внесен от Министерския съвет на 1 октомври 2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Следва да чуем становището на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
ДОКЛАДЧИК МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги!
„СТАНОВИЩЕ
на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове относно проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 002-01-85, внесен от Министерския съвет на 1 октомври 2010 г.
На заседанието, проведено на 20 октомври 2010 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на Комисията взеха участие представители на Министерството на финансите: госпожа Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика”, госпожа Даниела Нонина – началник отдел в дирекция „Данъчна политика”, експерти.
І. Законопроектът цели въвеждането на изискванията на Директива 2003/49/ЕО относно общата система на данъчно облагане на плащания на лихви и роялти между свързани дружества от различни държави членки.
ІІ. Изискването на чл. 1, § 1 от директивата определя, че плащания на лихви и роялти в държава членка се освобождават от всякакви данъци, налагани върху такива плащания в тази държава, независимо дали се събират чрез удържането им при източника или чрез определянето им на базата на данъчни декларации, при условие че бенефициерът на лихвите или роялтите е дружество от друга държава членка или е с място на стопанска дейност в друга държава членка.
Съгласно клаузите на Приложение VІ-6, „Данъчна политика“ от Договора за присъединяване на България и Румъния към Европейския съюз, България има право да не прилага разпоредбите на член 1 на Директива 2003/49/EО до 31 декември 2014 г. През този преходен период данъчната ставка върху плащанията на лихви и на роялти, извършвани към свързано дружество от друга държава членка или към място на стопанска дейност на свързано дружество от държава членка, намиращо се в друга държава членка, не трябва да надвишава 10% до 31 декември 2010 г. и не трябва да надвишава 5% за следващите години до 31 декември 2014 г.
ІІІ. В съответствие с Директива 2003/49/ЕО се налага създаването на нов член в ЗИД на Закона за корпоративното подоходно облагане. В Глава двадесет и пета е създаден чл. 200а – „Данъчна ставка на данъка върху доходи от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения”, в чийто ал. 1 са определени две кумулативни условия, изпълнението на които определя данъчна ставка от 5% върху доходите от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения:
- притежател на дохода е чуждестранно юридическо лице от държава членка на ЕС, или място на стопанска дейност в държава членка на ЕС, на чуждестранно юридическо лице от държава членка на ЕС;
- местното юридическо лице – платец на дохода, или лицето, чието място на стопанска дейност в Република България е платец на дохода, е свързано лице с чуждестранното юридическо лице – притежател на дохода, или с лицето, чието място на стопанска дейност е притежател на дохода.
С ал. 2 на същия член коректно се въвеждат изискванията на чл. 1, § 16 от Директивата: „Държавата източник връща надвзетия при източника данък в срок от една година след надлежно получаване на заявлението и на такава допълнителна информация, каквато би сметнала за разумно да поиска.“
Видовете плащания, за които държавата източник не е задължена да гарантира предимствата на Директива 2003/49/ЕО, се въвеждат с текстовете на новия чл. 200а, ал. 3, т. 1-4 от законопроекта.
Условията, поставени от чл. 1, § 4, § 5 и чл. 3 от Директивата във връзка с понятията: „дружество от държава-членка”, „свързани дружества” и „място на стопанска дейност” се въвеждат с чл. 200а, ал. 4, т. 1-4 от законопроекта.
Параграф 24 от законопроекта въвежда две нови приложения – № 4 и № 5 към Закона за корпоративното подоходно облагане, относно и във връзка с посоченото в Директивата.
IV. Въз основа на гореизложеното може да се направи заключение, че предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане въвежда коректно изискванията на Директива 2003/49/ЕО на Съвета от 3 юни 2003 г., относно общата система на данъчно облагане на плащания на лихви и роялти между свързани дружества от различни държави-членки.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 10 гласа „за”, 3 гласа „въздържал се” на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за Корпоративното подоходно облагане, № 002-01-85, внесен от Министерския съвет на 1 октомври 2010 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 002-01-85, внесен от Министерския съвет на 1 октомври 2010 г.
Гласували 80 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка от нашата програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ.
С доклада на Комисията по бюджет и финанси ще ни запознае председателят й – госпожа Менда Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо председател.
Колеги,
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 002-01-86, внесен от Министерския съвет на 1.10.2010 г.
На заседанието проведено на 7 октомври 2010 г. Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха господин Владислав Горанов – заместник-министър на финансите, госпожа Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика” в Министерството на финансите, госпожа Венетка Тодорова – началник на отдел „Фискална интеграция” в дирекция „Данъчна политика”, и господин Росен Иванов – директор на дирекция „Данъчно-осигурителна методология” в Националната агенция за приходите.
Законопроектът беше представен от заместник-министъра на финансите Владислав Горанов.
Направените предложения за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност са във връзка с хармонизация на българското данъчно законодателство с изискванията на европейските директиви и решенията на Съда на Европейската общност в областта на косвеното облагане, както и с прецизиране на текстове за улесняване практическото прилагане на закона.
Основните моменти в законопроекта са:
Направени са изменения в облагането на доставките на газ и електроенергия. Предвижда се специалният режим да се прилага и за доставката на газ, транспортиран чрез газопроводи, които не са част от системата за пренос, или режимът ще се прилага за вноса и доставката на газ чрез всякакви системи за природен газ, разположени на територията на Общността, или всякакви мрежи, свързани с такива системи. Предлага се да бъде освободен и вносът чрез плавателни съдове, когато газът се захранва в система за природен газ или в мрежа от газопроводи преди системата. Механизмът за облагане с ДДС на мястото на консумация ще се прилага вече и по отношение на топлинната и хладилната енергия, като така ще се изравнят правилата за данъчно облагане на тези стоки и ще се избегне каквото и да е нарушение на конкуренцията между държавите членки.
Въвежда се изискване при внос на стоки с цел извършване на последваща доставка с тези стоки в държава членка на Общността задължително да се посочи българският ДДС номер на вносителя, както и ДДС номерът на купувача, издаден от държавата членка, за която е последващата доставка на стоките, или ДДС номерът на вносителя, издаден от държавата членка, за която е последващата доставка на стоките.
Стеснява се приложното поле на специалното правило за облагане по мястото на фактическото предоставяне на услуги, свързани с културни, художествени, артистични, спортни, научни, образователни, развлекателни или подобни дейности. За случаите, при които получатели са данъчно задължени лица, мястото на изпълнение ще се определя по общото правило – там, където е установен получателят – данъчно задължено лице. Само достъпът, предоставен на данъчно задължени лица до културни, художествени, артистични, спортни, научни, образователни, развлекателни или подобни събития, ще се облага там, където фактически е събитието.
Предвижда се фактура или известие към фактура от името и за сметка на доставчика – данъчно задължено лице, да може да се издава и от получателя по доставката, ако има предварително писмено споразумение между двете страни.
Променено е данъчното третиране на предоставянето на концесии, които от дейност извън обхвата на закона стават облагаема доставка, която ще е част от независимата икономическа дейност на орган на местна и държавна власт. Изменението се налага предвид решение на Съда на ЕС по дело С-174/06.
Изравнено е прилагането на намалената данъчна ставка за настаняване от хотелиери за всички доставки по настаняване, а не само за тези, които са част от организирано пътуване. Ставката е в размер на 9 процента.
Предвижда се доставката на зъбни протези да е освободена доставка по смисъла на ЗДДС, само когато е от зъболекари или зъботехници.
С цел улесняване администрирането при приемането на VIES декларациите, в които се отразяват вътреобщностните сделки на лицата, и с оглед на обстоятелството, че около 80 на сто от задължените лица ползват електронния път за подаването им, е предложено подаването на тази декларация, включително на справка-декларацията и отчетните регистри, да се извършва само по електронен път.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 14 народни представители, „въздържали се” – 3 народни представители, без „против”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 002-01-86, внесен от Министерския съвет на 01.10.2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, госпожо Стоянова.
Следва доклад на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заповядайте, господин Добрев.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ:
„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 002-01-86, внесен от Министерския съвет на 1 октомври 2010 г.
На свое извънредно заседание, проведено на 19 октомври 2010 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност.
На заседанието присъстваха Владислав Горанов – заместник-министър на финансите, Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика”, Даниела Нонина и Венетка Тодорова – началник на отдели в дирекция „Данъчна политика”, Димитър Войнов и Диана Терзиева – главни експерти в дирекция „Данъчна политика”, Росен Иванов – директор на дирекция „Данъчно-осигурителна методология” в ЦУ на НАП, Божидар Алексиев – директор на дирекция „Акцизи” към Агенция „Митници”, Наташа Петрова – началник отдел в дирекция „Акцизи” към Агенция „Митници”, Станислава Йорданова – главен юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативна” към Агенция „Митници”, Дора Ненова – директор на дирекция „Държавни помощи и регулации” в Министерството на земеделието и храните, Васил Тодоров – парламентарен секретар на Българската търговско-промишлена палата, Петър Ганев от Института за пазарна икономика и др.
Законопроектът беше представен от заместник-министър Владислав Горанов.
Направените предложения за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност са във връзка с необходимостта от хармонизация на българското данъчно законодателство с изискванията на европейските директиви и решения на Съда на Европейската общност в областта на косвеното облагане, както и с цел прецизиране на текстове за улесняване практическото прилагане на закона.
Предложени са изменения относно правилата за облагане на доставките на газ и електроенергия. С новите разпоредби се предвижда специалният режим да се прилага също така и за доставката на газ, транспортиран чрез газопроводи, които не са част от системата за пренос, т.е. режимът ще се прилага за вноса и доставката на газ чрез всякакви системи за природен газ, разположени на територията на Общността, или всякакви мрежи, свързани с такива системи.
Предлага се да бъде освободен и вносът чрез плавателни съдове, когато газът се захранва в система за природен газ или в мрежа от газопроводи преди системата. Механизмът за облагане с ДДС на мястото на консумация ще се прилага вече и по отношение на топлинната и хладилната енергия, като така ще се изравнят правилата за данъчно облагане на тези стоки, което от своя страна ще допринесе за избягване на каквото и да е нарушение на конкуренцията между държавите членки.
Предвидени са промени във връзка с изискванията на Директива 2008/8/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на мястото на доставка на услуги. Приложното поле на специалното правило за облагане по мястото на фактическото предоставяне на услуги, свързани с културни, художествени, артистични, спортни, научни, образователни, развлекателни или подобни дейности, се разделя на две. Промяната стеснява обхвата на това правило за случаите, при които получатели са данъчно задължени лица, като тяхното място на изпълнение ще се определя по общото правило, т.е. там където е установен получателят – данъчно задължено лице.
Само достъпът, предоставен на данъчно задължени лица до културни, художествени, артистични, спортни, научни, образователни, развлекателни или подобни събития (като например панаири и изложби), ще се облага там, където фактически е събитието. По същото специално правило се облагат и свързаните с този достъп съпътстващи услуги.
Изравнено е прилагането на намалената данъчна ставка за настаняване от хотелиери, като намалената ставка ще се прилага за всички доставки по настаняване, а не само за тези, които са част от организирано пътуване. Същевременно е предложено увеличаване на сега действащата ставка, като предложената ставка (9 на сто) също попада в обхвата на намалената ставка по смисъла на европейското законодателство. Предложено е новият размер на данъчната ставка да е в сила от 1 април 2011 г., като по този начин се отчита спецификата на туристическия бранш и по-конкретно практиката на предварително предлагане и сключване на договори за туристически пакети за следващия сезон.
Предложени са промени, свързани с прецизиране на текстове и за решаване на проблеми, възникнали при практическото прилагане на закона. Уточнено е, че лицата, регистрирани само за доставки на услуги, при придобиване или доставка на ново превозно средство също прилагат специалния режим за тази стока, относим към нерегистрираните по закона лица. Предвижда се данъкът да се дължи от лице, различно от доставчика, в случай, че не са налице условията за прилагане на намалени ставки или неначисляване на данък в случаите, когато доставчикът не е могъл да знае за неверността на предоставените от получателя данни при полагане на грижата на добрия търговец.
От Министерството на финансите и Националната агенция по приходите подкрепиха законопроекта и изразиха становище, че така предложените изменения и допълнения биха направили закона по-съвършен.
В хода на дискусията народния представител Мартин Димитров, председател на комисията, изказа съмнение, че са налице конкретни срокове, в рамките на които Европейската комисия настоява ДДС ставката в сферата на туризма да бъде увеличена и попита какви са мотивите за това предложение на Министерския съвет.
Заместник-министър Владислав Горанов потвърди, че позицията на Европейската комисия е за увеличение на ставката, както и, че Република България е приела да отстрани това несъответствие на националното право с правото на Европейския съюз.
Народният представител Петър Димитров отправи въпрос как новата ставка ще се отрази на бизнеса и на бюджета. Заместник- министърът Владислав Горанов отговори, че не се разчита на повишена събираемост от увеличената ставка.
В хода на обсъждането на законопроекта народния представител Румен Овчаров отправи запитване за размера на невъзстановения ДДС към момента и получи отговор, че сумите са в общ размер от около 220 млн. лв. Беше поставен въпрос и относно това дали се изплащат лихви в случаите на забава при възстановяване на ДДС, както е предвидено от законодателя. Беше уточнено, че Министерството на финансите ще предостави в писмен вид информация по поставените от народния представител Румен Овчаров въпроси.
След обсъждането се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 12 народни представители, „против” – 2 и „въздържали се” – 5 народни представители.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 002-01-86, от 1 октомври 2010 г., внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Добрев.
Следва становище на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове – госпожа Моника Панайотова, председател на комисията, ще ни запознае с това становище.
ДОКЛАДЧИК МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги,
„СТАНОВИЩЕ
на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове относно проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 002-01-86, внесен от Министерския съвет на 1 октомври 2010 г.
На заседанието, проведено на 20 октомври 2010 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа горепосочения законопроект.
В заседанието на комисията взеха участие представители на Министерство на финансите – госпожа Людмила Петкова – директор на Дирекция „Данъчна политика” и госпожа Даниела Нонина – началник отдел в Дирекция „Данъчна политика”, както и експерти.
I. Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност е насочен към привеждане в съответствие на българското данъчно законодателство с изискванията на европейските директиви, изменящи основната Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, както и с юриспруденцията на Съда на Европейския съюз в областта на косвеното облагане.
II. Пълното становище на комисията отразява следните основни моменти:
В съответствие с директивите, изменящи основната Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност в законопроекта са предвидени изменения свързани с:
1. Правилата за облагане на доставките на газ и електроенергия.
2. Правното основание за освобождаване от ДДС на определени сделки, предназначени за институциите и органите на Европейския съюз, ще бъде Протоколът за привилегиите и имунитета на Европейските общности от 8 април 1965 г.
3. Въвеждане на изискванията при внос на стоки с цел извършване на последваща доставка с тези стоки в държава-членка на Европейския съюз задължително да се посочи българският ДДС номер на вносителя, ДДС номера на купувача, издаден от държавата членка, за която е последващата доставка на стоките или ДДС номера на вносителя, издаден от държавата членка, за която е последващата доставка на стоките.
4. Стесняване на приложното поле на специалното правило за облагане по мястото на фактическото предоставяне на услуги, свързани с културни, художествени, артистични, спортни, научни, образователни, развлекателни или подобни събития.
5. Освобождаване от ДДС вноса на стоки, за които е предвидено освобождаване от мита по Регламент /ЕО/ № 1186/2009 на Съвета от 16 ноември 2009 г. за установяване системата на Общността за митнически освобождавания.
6. Прилагане на нулева ставка за доставките на стоки и услуги на територията на страната, по които получатели са международни организации, въоръжени сили и други.
7. Предвиждане на възможността фактура или известие към фактура от името и за сметка на доставчика – данъчно задължено лице, да може да се издава и от получателя на доставката, ако има предварително писмено споразумение между двете страни.
8. Третиране на доставката на зъбни протези като освободена доставка, ако е предоставена от лекарите по дентална медицина или от зъботехници.
9. С цел улесняване администрирането при приемането на VIES декларациите е предвидено подаването на VIES декларациите, в които се отразяват вътреобщностните сделки на лицата, да се извършва само по електронен път.
10. Прилагането на намалена данъчна ставка в размер 9 на сто за настаняване от хотелиери за всички доставки по настаняване, а не само за тези, които са част от организирано пътуване.
ІІІ. В законопроекта се предвиждат изменения, свързани с някои решения на Съда на Европейския съюз:
С цел да се защитят добросъвестните лица доставчици, както и в съответствие с тълкуването на Съда на Европейския съюз по Дело C-409/04 относно добросъвестния доставчик в законопроекта е предвидено данъкът да се дължи от получателя по доставката, в случай че последният е действал недобросъвестно, като е предоставил неверни данни, вследствие на което данъкът не е бил начислен.
В съответствие с юриспруденцията на Съда на Европейския съюз по Дело С 174/06 в законопроекта се предвижда, че предоставянето на концесии за строителство, за услуга или за добив представлява облагаема доставка.
ІV. Въз основа на гореизложеното може да се направи заключение, че предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, съответства на изискванията на изменената Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, както и на съдебната практика на Съда на Европейския съюз.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 12 гласа „за” и 1 глас „въздържал се” на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 002-01-86, внесен от Министерския съвет на 1 октомври 2010 г.”
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Вносителите, желаете ли да вземете отношения към законопроекта? Не.
Откривам дискусията.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение към законопроекта?
Заповядайте, господин Димитров - имате думата.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Един от ключовите въпроси, който представлява особено голямо обществено значение, е повишаване на ставката по ДДС за организираните туристи.
Като председател на комисията отправих едно писмо към Министерството на финансите и получих отговор, според който няма никакъв срок, в който България да отстрани проблема с различните ставки за организираните и неорганизираните туристи. Тоест Европейската комисия по никакъв начин не вменява на България задължения за срок, нито за ставка. Тоест не казва по никакъв начин нито да бъде увеличена ставката на 9%, нито казва кога това да се случи в България.
При положение че има сериозна криза и увеличението на данъците, както видяхте с акциза върху цигарите, по-скоро води до намаляване на приходите в бюджета, е абсолютно неразумно да повишавате ставката през 2011 г. Най-малкото, което можеше да се направи, е да се изчака 2011 г., да се видят резултатите поне за първото полугодие, защото в противен случай рискувате един от секторите, който може да извлачи българската икономика на брега - туризмът, да бъде излишно ударен без никакво основание. Няма никакво основание! Тоест изводът е, че решението за повишаване на ставката от началото на месец април 2011 г. в никакъв случай не е на Европейската комисия, която говори, забележете, само за съмнения за проблем. Тя не казва нищо повече. Даже няма процедура срещу България, а казва: „съмнения за проблем”. А ние от това решаваме да увеличим ставката върху отрасъла, който очакваме да бъде силен през 2011 г. и да извади българската икономика от кризата.
Какво можем да направим? Най-малкото, което можем да направим, е да оставим този въпрос да бъде решаван догодина, да кажем на Европейската комисия - да, благодарим за писмото, вземаме мерки, направили сме работна група, която ще предложи окончателното решение. Но не и да повишаваме ставката на туризма. Никой не иска това в момента. Това никой не го е поискал и никой не може да ни го наложи. Абсолютно излишно нещо, от което, както признава и Министерството на финансите, няма да съберем повече приходи в бюджета, а единственият сигурен ефект са по-високи данъци в година, в която още не сме излезли от кризата, а тези по-високи данъци ще бъдат ограничител за растежа на българската икономика. Моля ви, колеги, да проявим разум.
Ние от Синята коалиция няма да подкрепим този законопроект, ще гласуваме „въздържали се”. Разбрахте нашите аргументи, които са много сериозни. Нека да проявим разум и да отложим това решение за 2011 г., да продължим диалога с Европейската комисия.
Аз не изключвам вариант, ако отложим това решение, да приемем 7% ставка и за организирания, и за неорганизирания туризъм. Ако икономиката тръгне нагоре и това доведе до по-висока събираемост и повече данъци в бюджета, няма причина да се стигне до това повишаване.
Така че вие избързвате, колеги! Без никой да иска това от вас, избързвате и рискувате бъдещето на туристическия отрасъл в България. Абсолютно ненужно! Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплики? Няма.
За изказване има думата народният представител Алиосман Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Госпожо председател, уважаеми колеги! Ако това, което каза господин Димитров е вярно, трябва да направим твърде неприятен извод, че мотивацията за тези промени не е правилна – да не използвам по-силен израз, че това е лъжа.
Според мен е много важно да знаем, уважаеми представители на министерството, какво е съотношението между организираните и неорганизираните туристи и това изменение на 9% какъв ефект ще има върху фиска - увеличение или намаление. Ако имате такива разчети, моля, споделете ги с Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплики? Няма желаещи.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение към законопроекта?
Народният представител Иван Костов - заповядайте, имате думата.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Вземам думата, за да заявя още един аргумент от името на Синята коалиция, а той е свързан с нашето отдавнашно настояване да се въведе диференцирана ставка за лекарствата и лекарствените изделия. По необясними причини в последните години се въведе това облекчение за туризма, а по странен начин беше пропуснато здравето на хората, а именно лекарствата. Ние не подкрепяме този подход за въвеждане и за промяна на редуцираната ставка, просто настояваме да има редуцирана ставка за лекарствата и това е наше настояване тук от осем и повече години насам.
Тъй като става въпрос за същия член на закона, затова ще предложим такава редуцирана ставка за лекарствата и това е вторият ни мотив да не подкрепим сега този законопроект. И ви призовавам, ако искате да бъдете отворени към нуждите на хората в сегашната много тежка ситуация за обикновения човек, да направим този жест към тях, защото автоматически достъпността на лекарствата ще се увеличи силно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Има ли реплики? Няма.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение към законопроекта? Не виждам такова желание.
Закривам дискусията.
Поставям на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност, № 002 01 86, внесен от Министерския съвет на 1 октомври 2010 г.
Гласували 90 народни представители: за 67, против 4, въздържали се 19.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред, а именно:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ.
Вносител е Министерският съвет.
Законопроектът е разпределен на водещата Комисия по бюджет и финанси, а така също и на Комисията по земеделието и горите, Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм и на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Със становището на водещата Комисия по бюджет и финанси ще ни запознае председателят й госпожа Менда Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо председател.
Моля за процедура: в залата да бъдат допуснати по този закон господин Божидар Алексов – директор на дирекция „Акцизи” в Агенция „Митници”, госпожа Наташа Петрова – началник отдел „Акцизи”, и госпожа Соня Вълкова – директор на дирекция „Правно-нормативна” в Агенция „Митници”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Поставям на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 80 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА:
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 002-01-87, внесен от Министерския съвет на 01.10.2010 г.
На заседание, проведено на 7 октомври 2010 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха Владислав Горанов - заместник-министър на финансите, Людмила Петкова - директор на дирекция „Данъчна политика” в Министерството на финансите, Венетка Тодорова - началник на отдел „Фискална интеграция” в дирекция „Данъчна политика”, Божидар Алексов – директор на дирекция „Акцизи” в Агенция „Митници”, и Росен Иванов - директор на дирекция „Данъчно-осигурителна методология” в Националната агенция за приходите.
Законопроектът беше представен от заместник-министъра на финансите Владислав Горанов.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове има за цел да хармонизира българското с европейското акцизно законодателство.
Основните моменти в законопроекта са:
1. Променят се определенията за цигари, пури и пурети и друг тютюн за пушене, с което се премахва възможността някои видове цигари или фино нарязан тютюн да бъдат представени като пури, пурети или тютюн за пушене и съответно да бъдат облагани с по-ниската акцизна ставка в тези държави членки, които прилагат по-ниски ставки за пури и пурети и за тютюн за пушене.
2. Повишават се акцизните ставки върху бензина, дизела и керосина за достигане на минималните нива за ЕС:
- за бензина - от 685 на 710 лв. за 1000 л, с което България достига минималния акциз върху бензина за ЕС;
- за дизела и керосина - от 600 на 615 лв. за 1000 л, която е по-ниска от размера на минималния акциз върху дизела за ЕС в размер 330 евро (645 лв.) за 1000 литра; поетият ангажимент е да се достигне минималният акциз за ЕС не по-късно от 1 януари 2013 г.;
- за смеси от безоловен бензин, в който съдържанието на биоетанол е от 4 до 5 процента обемни - от 664 на 688 лв. за 1000 л;
- за смеси от газьол, в който съдържанието на биодизел е от 4 до 5 процента обемни – от 582 на 596 лв. за 1000 л.
3. Повишава се акцизната ставка върху тютюна за пушене от 100 на 152 лв. за килограм, с което акцизът върху тютюна за пушене се изравнява с този за цигарите при среднопретеглена продажна цена на дребно за периода януари-юли 2010 г. в размер 4,45 лв. за кутия.
4. Предвижда се при въвеждане на нов образец на бандерол в срок три месеца преди датата на въвеждането му лицензираните складодържатели да заявяват брой бандероли по действащия образец, ненадвишаващ средномесечното количество на освободените за потребление акцизни стоки, облепени с бандерол, както и да съхраняват в данъчния склад акцизни стоки, облепени с новия и стария образец на бандерол, като ги разграничават както в материалната отчетност, така и физически едни от други;
5. Дава се възможност на лицензираните складодържатели да получават енергийни продукти на място на директна доставка, изпратени от данъчен склад на територията на страната.
6. Регламентират се отговорностите, мястото и моментът на възникване на задължението за заплащане на акциз при допускане или установяване на нередовност по време на движение на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциза между държавите членки.
7. Предлага се в случаите на извършени нарушения, свързани с търговията с тютюневи изделия, наказващият орган да отнема разрешението за съответния обект на юридическото лице, в който е извършено нарушението, а не за всички обекти.
8. Предлага се при превозване на маркирани енергийни продукти на територията на страната лицата за своя сметка да инсталират глобална система за позициониране на транспортните средства, а съдовете за транспортиране да бъдат снабдени със средства за измерване, отговарящи на изискванията на Закона за акцизите и данъчните складове, Закона за измерванията и нормативните актове по прилагането им.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 12 народни представители, „против” – 1 народен представител и „въздържали се” 5 народни представители.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 002-01-87, внесен от Министерския съвет на 01.10.2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Следва докладът на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, с който ще ни запознае господин Делян Добрев.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ:
„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 002-01-87, внесен от Министерския съвет на 1 октомври 2010 г.
На свое извънредно заседание, проведено на 19 октомври 2010 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове.
Законопроектът беше представен от заместник-министър Владислав Горанов.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове е изготвен във връзка с хармонизиране на националното с европейското акцизно законодателство, включително с поети ангажименти с Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз относно повишаване на акцизните ставки върху горивата за достигане на минималните нива на облагане в Европейския съюз. Това е причината в законопроекта да бъде заложен един ръст на акцизни ставки.
За целите на акциза са предложени промени в определенията за цигари, пури и пурети и друг тютюн за пушене:
- за две цигари вече няма да се считат цигарите, които без филтъра или мундщука са по-дълги от 9 см, но не по-дълги от 18 см, а тези, които са по-дълги от 8 см, но не по-дълги от 11 см, съответно като три цигари – тези по-дълги от 11 см, но не по-дълги от 14 см, докато по действащото законодателство като три цигари се считат тези, по-дълги от 18 см, но не по-дълги от 27 см;
- определени пури, които в много отношения са подобни на цигари, да се облагат с акцизната ставка за цигарите;
- тютюнът за пушене, който в много отношения е подобен на фино нарязания тютюн, предназначен за свиване на цигари, да се облага като фино нарязан тютюн чрез разширяване обхвата на определението за фино нарязан тютюн - за фино нарязан тютюн ще се счита и тютюнът за пушене, при който тютюневите частици имат широчина на нарязване, по-малка от 1,5 мм, а не както е досега - по-малка от 1 мм.
Промените в определенията на тютюневите изделия премахват условията, позволяващи някои видове цигари или фино нарязан тютюн да бъдат представени като пури, пурети или тютюн за пушене и съответно да бъдат облагани с по-ниската акцизна ставка в тези държави–членки, които прилагат по-ниски ставки за пури и пурети и за тютюн за пушене.
Промените в определенията за фино нарязан тютюн и тютюн за пушене няма да се отразят върху досегашното им третиране за целите на акциза, тъй като по действащото законодателство тютюнът за пушене и фино нарязаният тютюн се облагат с една ставка.
Предлага се и повишаване на акцизните ставки върху бензина, дизела и керосина с цел достигане на минималните нива за ЕС:
- за бензина - от 685 на 710 лв. за 1000 л, с което България достига минималния акциз върху бензина за ЕС;
- за дизела и керосина - от 600 на 615 лв. за 1000 литра, която е по-ниска от размера на минималния акциз върху дизела за ЕС в размер на 330 евро (645 лв.) за 1000 л; поетият ангажимент е да се достигне минималният акциз за ЕС не по-късно от 1 януари 2013 г.;
- за смеси от безоловен бензин, в който съдържанието на биоетанол е от 4 до 5 процента обемни – от 664 на 688 лв. за 1000 литра;
- за смеси от газьол, в който съдържанието на биодизел е от 4 до 5 процента обемни – от 582 на 596 лв. за 1000 литра.
Предлага се и повишаване на акцизната ставка върху тютюна за пушене от 100 на 152 лв. за килограм. С тази промяна акцизът върху тютюна за пушене се изравнява с този за цигарите при средно претеглена продажна цена на дребно за периода януари - юли 2010 г. в размер 4,45 лв. за кутия.
За подобряване организацията на дейността при въвеждане на нов образец на бандерол на лицензираните складодържатели се разрешава:
- в срок три месеца преди датата на въвеждане на нов образец на бандерол да заявяват брой бандероли по действащия образец, ненадвишаващ средномесечното количество на освободените за потребление акцизни стоки, облепени с бандерол;
- в срок до три месеца преди влизането в сила на новия образец на бандерол да съхраняват в данъчния склад и акцизни стоки, облепени с новия образец на бандерол, като ги разграничават както в материалната отчетност, така и физически от акцизните стоки, облепени с действащ образец на бандерол;
- в срок до три месеца от влизането в сила на новия образец на бандерол да съхраняват в данъчния склад и акцизни стоки, облепени с отменения образец на бандерол, като ги разграничават както в материалната отчетност, така и физически от акцизните стоки, облепени с действащ образец на бандерол.
Регламентират се отговорностите, мястото и моментът на възникване на задължението за заплащане на акциз при допускане или установяване на нередовност по време на движение на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз между държавите членки. За изпращача задължението за заплащане на акциз възниква в държавата членка, където нередовността е допусната, а ако не може да се определи къде е допусната, данъчното задължение възниква в държавата членка на установяването и в момента на установяването.
Законопроектът съдържа и нови предложения относно отнемането на разрешенията за търговия с тютюневи изделия, свързани с изключването на възможността за наказващия орган в административно-наказателното производство да отнема разрешенията за всички обекти на едно юридическо лице в случаите на извършени нарушения. Ограничаването на отговорността само до обекта, в който е извършено нарушението, има за цел да намали тежестта на отговорността на субектите на нарушенията и да изключи възможността за прекомерност на наказанията. Предложени са и изменения, които имат за цел подобряване на митническия контрол с оглед ограничаване дейността на сивия сектор в търговията с енергийни продукти, които се облагат с по-ниска ставка или са освободени от облагане с акциз. Във връзка с това е предложено в случаите на превозване на маркирани енергийни продукти на територията на страната лицата за своя сметка да инсталират GPS на транспортните средства, а съдовете за транспортиране да бъдат снабдени със средства за измерване, отговарящи на изискванията на Закона за акцизите и данъчните складове, Закона за измерванията и нормативните актове по прилагането им.
От Министерството на финансите подкрепиха законопроекта и изразиха становище, че така предложените изменения и допълнения биха направили закона по-съвършен.
От Агенция „Митници” също се изказаха в подкрепа на предложения законопроект.
В хода на дискусията народният представител Мартин Димитров, председател на комисията, постави въпроса дали правото на Европейския съюз допуска отлагане на увеличението на акцизните ставки върху бензина с една година. Заместник министър Горанов отговори отрицателно.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: “за” – 11 народни представители, “против” – 1 и “въздържали се” – 6 народни представители.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 002 01 87, от 01.10.2010 г., внесен от Министерския съвет.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Преди да продължим по-нататък, искам да ви уведомя, уважаеми колеги, че гости на Народното събрание са ученици и преподаватели от Езикова гимназия „Проф. д-р Иван Златаров”, гр. Велико Търново. Те са на образователно посещение.
Добре дошли в българския парламент! (Ръкопляскания.)
Продължаваме с доклада на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Заповядайте, госпожо Панайотова.
ДОКЛАДЧИК МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги,
„СТАНОВИЩЕ
на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 002-01-87, внесен от Министерския съвет на 1 октомври 2010 г.
На заседанието, проведено на 20 октомври 2010 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на Комисията взеха участие Людмила Петкова – директор на дирекция "Данъчна политика" в Министерството на финансите, Соня Вълкова – директор на дирекция "Правно-нормативна", и Божидар Алексиев – директор на дирекция "Акцизи" в Агенция „Митници”.
I. Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове е насочен към привеждане в съответствие на националното с европейското акцизно законодателство, както и в отговор на поети ангажименти с Договора за присъединяване към Европейския съюз относно повишаване на акцизните ставки върху горивата за достигане на минималните нива на облагане в Европейския съюз.
II. Настоящият законопроект въвежда разпоредбите на Директива 2010/12/ЕО на Съвета от 16 февруари 2010 година за изменение на директиви 92/79/ЕИО, 92/80/ЕИО и 95/59/ЕО относно структурата и ставките на акцизите, прилагани към промишлено обработен тютюн, и на Директива 2008/118/ЕО на Съвета от 16 декември 2008 година относно общия режим на облагане с акцизи за отмяна на Директива 92/12/ЕИО.
Законопроектът предвижда повишаване на акцизните ставки върху тютюна за пушене, като за целите на акциза се въвежда промяна в определенията на цигари, пури и пурети, и друг тютюн за пушене.
Установяването на преходни периоди следва да позволи на държавите членки плавно да се адаптират към новите равнища на общия акциз, като по този начин се ограничат възможните странични ефекти.
В законопроекта се предвижда и повишаване на акцизните ставки върху безоловния бензин, газьола и керосина за достигане на минималните нива на Европейския съюз. С така въведената промяна държавата ни изпълнява поетите ангажименти с Договора за присъединяване към Европейския съюз в частта за повишаване акцизните ставки върху горивата за достигане на минималните нива на облагане в Европейския съюз.
На основание Директива 2008/118/ЕО се дава възможност на лицензираните складодържатели да получават енергийни продукти на място на директна доставка, изпратени от данъчен склад на територията на страната.
III. В заключение може да се каже, че предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове коректно въвежда изискванията на посоченото по-горе европейско акцизно законодателство.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове с 12 гласа „за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове № 002-01-87, внесен от Министерския съвет на 1 октомври 2010 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Вносителите желаят ли да вземат отношение? Не.
Откривам дискусията.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по този законопроект?
Заповядайте – народният представител Алиосман Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ние знаем, че акцизите, като косвен данък, се регулират частично, разбира се, от Европейския съюз. И тези увеличения, които се предлагат, в по-голямата си част са отговор на тези изисквания за поетапно повишаване на акцизите.
По отношение на горивата обаче трябва да имаме предвид, че средното увеличение на акциза при най-търсените горива – безоловния бензин, дизела и керосина, които се наричат социални горива, защото с тях обикновено се пече хлябът, увеличението е около 1,02%, а досегашната практика показва, че при това увеличение трябва да се очаква увеличение на инфлацията с около 1% върху всички стоки. Защото знаете, че увеличението на цената на горивата се мултиплицира автоматично върху крайната цена на стоките, особено на стоките от първа необходимост, за които в момента има една тревожна тенденция към нарастване. Според мен необяснимо, защото ние все още се намираме в условия на криза и потреблението е силно свито.
Искам да възразя по предложението за увеличение на акциза на нарязания тютюн от 100 на 152 лв. за килограм. Това увеличение е мотивирано със следното твърдение – че по този начин акцизът се изравнява с този на цигарите при средно претеглена продажна цена на дребно за периода януари-юли 2010 г. в размер на 4,45 лв. за кутия. Аз изразявам несъгласие с това твърдение, защото една елементарна сметка показва, че ако има известно равенство на акциза при цигарите и тютюна, цената на цигарите трябва да се увеличи средно с 3 лв. или при тези условия средно една кутия цигари трябва да струва около 8 лв.
Мисля, че това предложение има друга цел. Тази цел е насочена към намеса в потреблението на тютюневи изделия. На всички в момента е ясно, че има изразена ориентация на пушачите към нарязан тютюн, от който си произвеждат домашни цигари. Има внос на най-различни машини за производство на подобни цигари – ръчни, механични, автоматизирани и т.н., също така филтри и допълнителни материали за тяхното производство. Тези цигари излизат с пъти по-евтини от продаваните на пазара.
Увеличавайки акциза на нарязания тютюн, ние де факто казваме на пушачите: „След като вие не можете да се отървете от този порок, ще отидете и ще купувате ментетата и контрабандата, която се продава във всяка будка, лавка в хилядите български села”.
Ние ще гласуваме „против” това предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Други народни представители?
Заповядайте, господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз също искам да взема отношение по този въпрос - за предлаганото увеличение на акцизната ставка за тютюна за пушене. Искам да обясня моята позиция в Комисията по бюджет и финанси на тази тема.
Ако си спомняте, обръщам се към колегите от управляващото мнозинство, неотдавна тук гласувахме един текст, по който търговците на цигари задължително се регистрират по ДДС. Тогава се изказах, че на практика много от тези магазинчета по селата и малките градове, които продават цигари, или трябва да затворят, или просто няма да продават цигари и че това ще увеличи контрабандната форма на придобиване на цигари, наред с увеличаване цената и на българските цигари, което е факт. Това го заявява и шефът на митниците – че се е увеличила контрабандата на цигари, тоест сивият сектор се разраства.
Сега фактически болшинството от по-бедните слоеве български граждани беше принудено да си прави само цигари. Това 50-процентно увеличение, което е невероятно голямо, изравнявайки ставката с тази на цигарите, де факто пада пак върху същото огромно мнозинство български граждани, които имат много ниски доходи. Струва ми се, че прекалено много стават тези удари, ако мога така да се изразя, върху тази категория хора, която, за съжаление, като че ли става все по-голям процент от българското общество. Лично аз смятам това за поредната несправедливост към тези български граждани, които имат ограничени доходи, а те са мнозинството.
Тоест ако трябва някъде да се търсят допълнителни приходи на държавата, трябва да се намерят начини. Бих подкрепил това, което касае богатите българи – да ги облагат по някакъв начин за каквото и да е и да се пълни хазната.
Малката възможност, която има тук, да си правят сами цигарите, да ги ударим и по този начин – категорично съм против и аз лично няма да го подкрепя. Ще гласувам „против”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Други народни представители, които желаят да участват в дебата?
Заповядайте.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! В Комисията по земеделието и горите разглеждахме този законопроект. Интересно ми е, че не беше прочетено становището на комисията.
Въпросът ми тук е: земеделските производители просто бяха лишени от намален акциз на горивата, като, разбира се, беше обещано от управлението, че в тези 10 лв., които им се полагат, ще бъде намален акцизът. Само че, миналата година получиха малко повече от 14 лв. национални доплащания, включвайки акцизите. Сега те ще получат 10 лв. и им се казва, че намаленият акциз е включен вътре, макар че едното е нотифицирана държавна помощ, а другото е директно плащане на площ.
Нали разбирате, че, по никакъв начин неспоменавайки, реално текстът за тази нотифицирана държавна помощ и намаления акциз на горивата за земеделските производители отпада, че това просто така няма да бъде отминато и земеделците с право ще искат това да се случи, както беше в предишните години, както в почти цяла Европа се получава намален акциз на горивата. Това си е, пак казвам, нотифицирана държавна помощ. Те просто са лишени от тази помощ.
Към правителството и министъра няколко пъти са задавани въпроси по темата – казваше: да, да, ние готвим нотификация. После се оказа, че няма да готвим нотификация.
Аз се обръщам и към земеделските производители, надявам се, че това ще стигне до тях – няма го акциза, просто го няма. Това е едното, което ме притеснява.
Другото. Бих искал да задам въпрос, който и досега за мен си остава неразяснен, въпреки че в някаква степен в чл. 26 има открехване на вратата.
Искам да попитам представителите на министерството: все пак риболовците, промишленият риболов ще има ли намален акциз на горивата? Моля да обясните това, защото браншовиците от тази сфера се вълнуват и искат да знаят какво се случва с тези горива, които бяха с намален акциз и са оцветени. Какво се случва с тях? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Други народни представители? Няма желаещи.
От името на Министерството на финансите – заместник-министърът господин Горанов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаема госпожо председател! Ако разбирам въпроса, той е свързан с акциза върху горивата на риболовните кораби, трябва да се има предвид, че както досега, така и в бъдеще акциз върху зареждането на риболовни кораби няма. Това, че се въвежда още един административен документ, е свързано с подобряване на контрола при зареждането на тези кораби с горива, но акциз не се дължи - нито сега, нито в бъдеще. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители, които желаят да се изкажат, има ли? Не.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складовe, № 002-01-87, внесен от Министерския съвет на 1 октомври 2010 г.
Гласували 79 народни представители: за 63, против 9, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Следваща точка от програмата ни:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО ДЕПОЗИРАНЕ НА ПЕЧАТНИ И ДРУГИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ.
Госпожа Даниела Петрова – председателят на Комисията по културата, гражданското общество и медиите.
Имате думата, госпожо Петрова.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение – на основание чл. 39, ал. 2 в залата да бъде допуснат Димитър Дерелиев – заместник-министър на културата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допускане в залата.
Гласували 66 народни представители: за 65, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Поканете заместник-министъра в залата.
Госпожо Петрова, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, № 002-01-67, внесен от Министерския съвет на 16 юли 2010 г., приет на първо гласуване на 23 септември 2010 г.”
„Закон за изменение и допълнение на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за наименованието на закона.
Моля, гласувайте.
Приканвам народните представители, които са в кулоарите на парламента, да заповядат в пленарната зала – върви второ гласуване.
Гласували 65 народни представители: за 64, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 1 думите „и адрес” се заменят със „седалище и адрес на управление”, а след думата „име” се добавя „постоянния му или настоящ адрес”.
2. В ал. 6 накрая се поставя запетая и се добавя „съответно продуцентът”.
3. Създава се ал. 7:
„(7) Отговорност за наличието на информацията по ал. 1 и по чл. 7а, ал. 1 за периодичните печатни произведения носят и производителят и разпространителят.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 1 в редакцията по доклада на комисията.
Гласували 63 народни представители: за 61, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: По § 2 е постъпило предложение от народния представител Величка Шопова.
Предложението е оттеглено.
Постъпило е предложение от народните представители Силвия Хубенова, Величка Шопова, Таня Димитрова и Даниела Петрова.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 2:
„§ 2. Създава се чл. 7а:
„Информация, идентифицираща действителния собственик на издателя
Чл. 7а. (1) Издателят на произведени в Република България периодични печатни произведения публикува в първия брой за всяка календарна година информация, идентифицираща действителния му собственик. В случаите, когато издателят е публично дружество по смисъла на Закона за публичното предлагане на ценни книжа или по националното си законодателство, за информация, идентифицираща действителния му собственик се смята посочването на компетентната институция, под чийто надзор се намира дружеството.
(2) При промяна в информацията по ал. 1, актуалната информация се публикува в първия брой на печатното произведение след настъпването й.
(3) Издателят, в 7-дневен срок от отпечатването на първия брой на печатното произведение за всяка календарна година, е длъжен да подаде в Министерството на културата декларация по образец, одобрен от министъра на културата, която идентифицира действителния му собственик.
(4) Издателят, в 7-дневен срок от настъпването на промяна в действителния му собственик, е длъжен да подаде декларацията по ал. 3 в Министерството на културата.
(5) Министерството на културата публикува на интернет страницата си информацията по ал. 3 и 4 в 10-дневен срок от получаването на декларациите.
(6) Издателят на произведено в Република България периодично печатно произведение поддържа актуална информация по ал. 1 на електронната страница на изданието, ако има такава.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 2 в редакцията на комисията.
Гласували 65 народни представители: за 63, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Предложение на народния представител Стефан Данаилов.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага да се създаде нов § 3:
„§ 3. В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 след думите „ал. 1” се добавя „т. 2” и се поставя запетая.
2. Точка 2 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 3 в редакцията по доклада на комисията.
Гласували 73 народни представители: за 73, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Постъпило е предложение от народните представители Силвия Хубенова, Величка Шопова, Таня Димитрова и Даниела Петрова.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 4:
„§ 4. В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
„(2) Издателите на периодични печатни произведения, които нарушават изискванията на чл. 7, ал. 1, се наказват с глоба, съответно с имуществена санкция, в размер от 1000 до 1500 лв. Същото наказание се налага на лицата по чл. 7, ал. 7, които са произвели, съответно приели, за разпространение периодични печатни произведения, които не съдържат информацията по чл. 7, ал. 1 или по чл. 7а, ал. 1.”
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея след думите „на чл. 7” се поставя запетая и се добавя „извън случаите по ал. 2”.
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думите „ал. 2” се заменят с „ал. 3”.
4. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея думите „ал. 1 или ал. 2” се заменят с „ал. 1, 2 или 3”, а думите „по ал. 3” се заменят с „по ал. 4”.
5. Създава се нова ал. 6:
„(6) Лице, което не изпълни задължение по чл. 7а, ал. 1, 2, 3, 4 или 6 се наказва с глоба, съответно с имуществена санкция, в размер от 1000 до 2000 лв. При повторно нарушение глобата или имуществената санкция е в размер от 3000 до 5000 лв.”
6. Досегашните ал. 5 и 6 стават съответно ал. 7 и 8.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми дами и господа, има един предлог, който по т. 4 беше прочетен: „а думите „по ал. 3” в доклада е „ал. 3” се заменят с „ал. 4”, както е по доклад, а не както беше прочетено „по ал. 4”.”
Придържаме се към текста по доклада на комисията.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на § 4 по доклада на комисията.
Гласували 79 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Постъпило е предложение от народните представители Силвия Хубенова, Величка Шопова, Таня Димитрова и Даниела Петрова:
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 4, който става § 5:
„§ 5. В чл. 18 ал. 3 се изменения така:
„(3) Актовете за установяване на нарушенията по чл. 7, ал. 1 и на чл. 7а, ал. 1 – за периодичните печатни произведения, извършени от лицата по чл. 7, ал. 7, се съставят от длъжностни лица от съответните общински администрации, определени от кмета на общината, а наказателните постановления се издават от кмета на община или от оправомощено от него длъжностно лице.”
2. Създава се ал. 4:
„(4) Приходите от глобите и имуществените санкции по ал. 3 постъпват по бюджета на съответната община.
3. Досегашната ал. 3 става ал. 5.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 5 по доклада на комисията.
Гласували 71 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Параграф 5 – Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за § 6. Гласуваме § 6.
Гласували 78 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: „Заключителна разпоредба”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на подразделението да се измени така: „Преходна разпоредба”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Гласували 77 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Параграф 6 – Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 7:
„§ 7. Издателите на периодични печатни произведения са длъжни да подадат декларацията по чл. 7а, ал. 3 в едномесечен срок от влизането в сила на този закон и да публикуват информацията по чл. 7а, ал. 1 в първия следващ брой на печатното произведение, излязъл след датата на подаване на декларацията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на § 7, съгласно доклада на комисията.
Гласували 78 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието, а с това и на второ гласуване Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения.

Следва:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА СМЕТНАТА ПАЛАТА. Вносители: Менда Стоянова и група народни представители.
С доклада на Комисията по бюджет и финанси ще ни запознае госпожа Менда Стоянова.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаема госпожо председател, правя процедурно предложение в залата да бъде допуснат председателят на Сметната палата – проф. Валери Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допускане в залата.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Квесторите, поканете професора.
Госпожо Стоянова, имате думата.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА:

„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси по Законопроект за Сметната палата, № 054-01-75, внесен от Менда Стоянова и група народни представители на 16 септември 2010 г.
На заседание, проведено на 7 октомври 2010 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за Сметната палата, внесен от народните представители Менда Стоянова, Ваня Донева, Димитър Главчев, Мартин Димитров, Борис Грозданов, Кирчо Димитров, Димитър Чукарски, Диан Червенкондев и Павел Шопов.
На заседанието присъстваха заместник-министърът на финансите Владислав Горанов, председателят на Сметната палата проф. Валери Димитров и председателят на Института на дипломираните експерт-счетоводители проф. д-р Михаил Динев.
Законопроектът беше представен от народния представител Ваня Донева. Тя изтъкна основните мотиви за внасянето на законопроекта, които са следните:
Въвеждат се международни одитни стандарти пряко в одитната дейност, каквато е практиката на всички държави-членки на Европейския съюз.
Променя се моделът на ръководство на одитната институция. Възприема се моделът на едноличен ръководен орган от типа „генерален одитор”, който е широко разпространен в страните членки на Европейския съюз, включително и в новите страни членки, както и в страните от англосаксонския кръг. Запазва се наименованието „председател на Сметната палата”, тъй като е придобило широка известност.
Разширява се обхватът на дейността на Сметната палата, като ще се извършват одити на управлението и разпореждането с публични активи и пасиви, независимо от основанието за това управление и разпореждане и правното положение на лицата, които го извършват.
Промени се правят и във функционалната и териториална организация на одитната дейност. Независимо от оперативното осъществяване на одитната дейност по места, решенията в одитния процес ще се централизират в централните дирекции на Сметната палата.
Предвижда се създаването на специален колегиален орган – Консултативен съвет на Сметната палата. Съветът се избира от Народното събрание за срок от пет години и включва освен председателя на Сметната палата, който не участва в гласуване, и петима членове с професионален опит в сферата на одита, финансовия контрол, финансите или счетоводството.
По-подробно се урежда статутът на одиторите, като се премахва изискването да бъдат само с юридическо или икономическо образование. Въвежда се изпит по приети от Консултативния съвет правила, с които се доказват професионалните познания, в случаите, че кандидатите не притежават сертификат за одитор.
Усъвършенствани са одитните процедури с цел премахване на субективизма и намесата в работата на одитните екипи.
Предвижда се принципна промяна при годишните одити за заверки на общините с бюджети до 10 млн. лева и на държавните висши училища, като те няма да са задължителни за извършване, както досега от Сметната палата.
Предвиждат се допълнителни правомощия на Сметната палата в случаите на констатирани големи и/или системни нарушения, като възможност за искане за отстраняване на лице, носещо управленска отговорност и свързаното с това оповестяване, както и възможност да се предлага ограничаване на разходите по бюджета на одитирана организация. Ефективността на тези мерки е свързана с тяхната публичност.
В хода на обсъждането дискусията породи редуцирането на броя на членовете на Сметната палата, създаването на Консултативния съвет и необходимостта от него и дали няма да се изпълнява функцията на надзорен съвет, дали е коректно изискването за 15-годишен професионален стаж в областта на одита, финансовия контрол, финансите или счетоводството за председателя и заместник-председателите на Сметната палата.
Председателят на ИДЕС проф. д-р Михаил Динев изказа положително становище относно законопроекта.
След дискусията се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: „за” – 12 народни представители, „против” – 1 народен представител, „въздържали се” – 5 народни представители.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за Сметната палата, внесен от Менда Стоянова и група народни представители на 16.09.2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на госпожа Стоянова.
Следва да чуем доклада на Комисията по правни въпроси от господин Тодор Димитров.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, ще ви запозная с доклада на Комисията по правни въпроси.
„На свое заседание, проведено на 23 септември 2010 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за Сметната палата, № 054-01-75, внесен от Менда Кирилова Стоянова и група народни представители.
На заседанието присъстваха вносителите – госпожа Ваня Донева, която представи законопроекта, и господин Борис Грозданов.
В момента контролната среда, в която Сметната палата извършва дейността си, е коренно променена от 2001 г., когато е приет настоящият Закон за Сметната палата. През 2006 г. изцяло е сменена концепцията на Държавния финансов контрол, а също с цел затваряне на предприсъединителна Глава 28 „Финансов контрол” са приети три нови закона, които определят новата концепция на контролната система: Закона за вътрешния одит в публичния сектор, Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор и Закона за държавната финансова инспекция. Тези три закона определят управленската отговорност, вътрешния одит като елемент на контролната среда и основно преминаването на Инспекцията, дотогава Държавен финансов контрол, от планова основа на принципа на дейност на база на сигнали.
За целия си период на действие на сега действащия закон от 2001 г., по категоричен начин се откроиха несъвършенствата му.
Заложената в него колегиална система определя едни неясни отношения между председателя и членовете на Сметната палата.
Сега Сметната палата се състои от 11 члена, единият от които е председател. Председателят се явява в позицията на пръв сред равни. Неговото положение се затруднява поради факта, че с правните норми от закона той притежава определени правомощия, които са му възложени, но от друга страна, следва да действа като член на колегиален орган.
От друга страна, самите членове на Сметната палата, съгласно сега действащия закон, имат и ръководни, и изпълнителски роли. Те са ръководители на отделения, като по този начин участват и ръководят одитната дейност, като гласувайки в колегията, те гласуват и за решения, които са взели в положение на изпълнители.
Друго несъвършенство е сега действащият обхват на дейността на Сметната палата, който е много ограничителен. Останаха извън обхвата на контрол от страна на държавата държавните предприятия и търговските дружества с държавно и общинско участие.
Трети недостатък е абсолютната липса на изисквания за професионални умения и професионални познания както от страна на членовете на Сметната палата, така и от страна на одиторите. В така предложения законопроект се предвижда разширяване на обхвата, включвайки държавните предприятия, включването на проверки по приватизация и концесиониране, защото в сега действащия закон е посочено, че Сметната палата проверява само средствата от приватизация.
Предлага се въвеждане на изисквания за професионални умения и опит както у ръководния състав, така и от служителите одитори.
Предвижда се съставът на Сметната палата да бъде председател и двама заместник-председатели, като идеята е да може по някакъв начин да се носи отговорност, тъй като при такъв колегиален модел на управление, отговорността се размива и не може да бъде понесена от никой.
Предвижда се създаването на орган, с цел гарантиране прозрачността върху дейността на Сметната палата, така нареченият Консултативен съвет, който както и ръководният състав на Сметната палата, се избира от Народното събрание.
В дискусията взеха участие народните представители Анастас Анастасов, Мая Манолова, Емил Радев, Ивайло Тошев, Веселин Методиев, Димитър Лазаров и Четин Казак.
Господин Анастасов постави въпросите: Необходимо ли е в закона да се вменяват правомощия на Сметната палата да проверява по целесъобразност, а не по законосъобразност с включването на проверки по приватизация и концесиониране? Кой ще определя пазарните условия и средната пазарна цена?
Според него повод по всяко време за образуване на дело е при назначаване на съдебна експертиза, доказването, че цената по договора не отговаря на пазарните условия и че възложителят е превишил правата си и е нанесъл щети.
Заяви, че не може председателят, съгласно вътрешните правила за работна заплата и разполагаемите средства по бюджета за съответната година, да определя основните месечни възнаграждения, тоест при намален бюджет ще се намаляват и заплатите на служителите. С това се губи всякаква стабилност и гаранция за сигурност на тези хора, които работят там и се поставят в зависимост във всеки един момент от решението на председателя. Акцентира, че ясно и точно трябва да се определи структурата на Сметната палата, включително и по териториален признак.
Никъде в законопроекта няма срок за ръководителя, в който той трябва да се произнесе по представения му одитен доклад. Предвижда се един месец за извършване на проверка, но има такива одити, където този срок е абсолютно недостатъчен за извършването им.
Госпожа Манолова се изказа против идеята за централизация, която се прокарва, защото в крайна сметка това няма да доведе до по-висока ефективност на работата на Сметната палата, а до някои порочни практики. Визира също и новото правомощие, като „исканията за отстраняване от длъжност на виновно лице”, като подчерта, че установяване на виновност на едно лице не би могло да бъде в правомощията на Сметната палата.
Господин Радев обърна внимание върху разписаните правомощия при извършването на одитите в чл. 37 и задълженията на ръководителите и длъжностните лица в одитираните организации в чл. 38.
В чл. 37, ал. 1, т. 1 некоректно е изписано „достъп до пасив”, а в т. 5 е предвидено правото на одиторите „да изискват и да получават информация от всички органи в страната, както и достъп до базите им от данни във връзка с дейността на Сметната палата”, което би означавало и достъп до базата данни на разузнаването, на ДАНС и т.н.
В чл. 38, ал. 2 се предвижда, че „лицата по ал. 1 не могат да се позовават на държавна, служебна, търговска, банкова или друга защитена от закона тайна при извършване на одити от Сметната палата”. Би трябвало да се уточни при какви процедури визираните лица няма да могат да се позовават на държавна, служебна, търговска, банкова или друга защитена от закона тайна при извършване на одити от Сметната палата.
Предвижда се председателят да има право да издаде заповед за извършване на проверка на юридическото лице или на едноличния търговец във връзка с отказаната информация, което е извън правомощията на Сметната палата, а в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс е разписано извършването на проверка.
В законопроекта се предлага повишаване на отговорността, а в същото време се предвижда имунитет на председателя на Сметната палата. Не е предвидено при какви процедури се отнема този имунитет.
Господин Веселин Методиев се изказа в подкрепа относно философията на законопроекта. Според него предлаганият проект е по-добър от действащия закон и вносителите предвиждат да заложат не на този вид баланс, който е намерен тогава – политическо-партийният, а да заложат на един професионален принцип, при строго редуциране на броя на хората, които вземат крайното решение. Това предложение може да доведе до много мощен инструмент, който да упражнява контрол върху изразходването на публичния ресурс от централната и общинската администрация.
Господин Лазаров постави въпроса навсякъде ли, където има публични средства, може да бъде извършен одит от Сметната палата, за да се види доколко е законосъобразно разходването им.
В постъпилото становище в Комисията по правни въпроси от Министерството на финансите се изразява принципна подкрепа на законопроекта, като са предложени и редакции на отделните разпоредби, които ще бъдат дадени на водещата комисия.
Институтът на дипломираните експерт-счетоводители в България подкрепя законопроекта като отговарящ на европейските критерии за върховна одитна институция и предложените промени.
Народните представители в мнозинството си се обединиха около становището, че някои от текстовете на законопроекта е необходимо да бъдат прецизирани и редактирани между първо и второ четене.
След проведеното обсъждане и гласуване на 7 октомври 2010 г., с 16 гласа „за”, 4 гласа „против” и без „въздържали се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за Сметната палата, № 054-01-75, внесен от Менда Стоянова и група народни представители.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва да чуем и Становището на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Заповядайте, госпожо Панайотова.
ДОКЛАДЧИК МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги!
„СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за Сметната палата, № 054-01-75, от 19 септември 2010 г., внесен от Менда Стоянова и група народни представители
На заседанието, проведено на 20 октомври 2010 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа горепосочения законопроект.
В заседанието на Комисията взеха участие народният представител Ваня Донева, съвносител на законопроекта, и проф. Валери Димитров – председател на Сметната палата.
Първо, предложеният законопроект запазва утвърдените нормативни решения и достижения на сега действащия Закон за Сметната палата, като същевременно се внасят някои промени в режима на устройството, организацията и дейността на Сметната палата.
Пълното становище на комисията отразява следните основни моменти.
С приключването на преговорите по предприсъединителна Глава 28 „Финансов контрол” е очертана системата на финансов контрол в България, посредством приетите закони в областта на държавния финансов контрол. С приемането на законодателната рамка по отношение на финансовия контрол е променена контролната среда, в която е разписан сега действащият Закон за Сметната палата, поради което се налага преглед на действащото законодателство и създаване на нов Закон за Сметната палата.
Една от основните промени, които се предлагат с разглеждания законопроект, е свързана с модела на ръководството на одитната институция – от колегиален модел се преминава към едноличен ръководен орган от типа „генерален одитор” – фигура, широко разпространена в държавите – членки на Европейския съюз. Предлаганият модел ще допринесе за определяне на по-ясен режим на носене на отговорност и съответно за нейното персонифициране.
Запазва се наименованието „председател на Сметната палата”, тъй като е придобило широка известност. Председателят ще взема окончателните решения в одитния процес и ще се подпомага от заместници, избирани също от Народното събрание. За председателя и неговите заместници се въвежда изискването за висок професионализъм в областта на одита (вътрешен и външен), финансовия контрол, финансите или счетоводството.
Предвижда се създаването на специален колегиален орган – Консултативен съвет на Сметната палата. Той се избира от Народното събрание за срок от пет години. В него ще участва освен председателя (който не участва в гласуването) и петима членове с професионален опит в сферата на одита, финансовия контрол, финансите или счетоводството.
С предложения законопроект се постига съответствие с добрите европейски практики чрез въвеждането на международните одитни стандарти пряко в одитната дейност.
Разширява се обхватът на дейността на Сметната палата – ще се извършват одити на управление и разпореждане с публични активи и пасиви, независимо от основанието за това управление и разпореждане и правното положение на лицата, които го извършват.
По отношение на одитната дейност на средствата от фондове и програми на Европейския съюз следва да се отбележи, че законопроектът не предвижда промени от сега действащия режим на докладване резултатите от одитите към Европейската сметна палата и Европейската комисия.
Въз основа на гореизложеното може да се направи заключение, че предложеният Законопроект за Сметната палата се основава на международните одитни стандарти и е в унисон с добрите европейски практики по отношение на предлагания модел за организиране на външната одитна дейност.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 11 гласа „за”, 2 гласа „против” на Народното събрание да приеме на първо гласуване на Законопроект за Сметната палата, № 054-01-75, внесен от Менда Кирилова Стоянова и група народни представители.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
От името на вносителите – заповядайте, госпожо Донева.
ВАНЯ ДОНЕВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, на вашето внимание е представен един съвсем нов Законопроект за Сметната палата, а не закон за изменение и допълнение на сега действащия. Причините за това могат да бъдат обобщени като две. Едната са промените във външната среда, в която развива дейността си върховната одитна институция. Какво имам предвид? Сега действащият закон е приет през 2001 г. Във времето оттогава досега се случиха много неща с националната контролна система. Затвори се предприсъединителна глава 28 „Финансов контрол”, приеха се три нови закона, които регламентират съвсем нови подходи, принципи и взаимовръзки между лицата в публичния сектор.
В скоби искам да кажа, че точно промяната на тази външна среда, в която Сметната палата развива дейността си, е бил повод на партньорите от СИГМА, които пишат доклад във връзка с проверка, извършена за работата на дейността на Сметната палата. Една от препоръките наистина е да се преразгледа Законът за Сметната палата, предвид изменените условия в контролната среда и наистина да се изготви и да се приеме един съвсем нов закон.
Втората причина, поради която предлагаме нов Закон за Сметната палата, всъщност са несъвършенствата на сега действащия, които за този период на действие – от 2001 г. насам, ясно могат да се отграничат и да бъдат дефинирани. Едно от най-важните несъвършенства е моделът на управление на върховната одитна институция, който е определен със сега действащия закон.
За колегите в скоби искам да информирам, че съществуват три модела на управление на върховни одитни институции, като страните членки имат възможност сами да определят модела за тяхната одитна институция. Единият е едноличен орган на така наречения главен одитор. Този модел се прилага в редица държави – членки на Европейския съюз. Ще изброя само някои – Унгария, Словения, Литва, Естония, Австрия. Списъкът е дълъг. Вторият модел е финансов съд. Така работят Франция, Белгия, Испания, Гърция. И третият модел е този, който е сега действащият при нас – колегиален орган. По този модел са дейностите на сметните палати на Германия, Чехия и Русия.
Защо считаме, че този колективен модел е несъвършен? Само ще маркирам. Докладите на комисиите бяха достатъчно изчерпателни.
Един от основните недостатъци на този модел е размитата управленска отговорност. Затова с новия законопроект ние предлагаме Сметната палата да се състои от председател и двама заместник-председатели, които се избират от Народното събрание. По този начин искаме да може ясно персонализиране на отговорността на председателя на Сметната палата във връзка с одитната дейност.
Кое е второто несъвършенство на сега действащия колегиален модел? Това всъщност са неясните отношения между председателя и членовете, тъй като в сега действащия закон на председателя са възложени редица ангажименти и редица задължения, които той трябва да изпълнява и които затрудняват неговото участие като член на един колегиален орган.
Неясни са и ролите на членовете на Сметната палата, защото един път те като членове участват в гласуването на доклади, които доклади много често са изготвени и утвърдени от тях в качеството на ръководители на отделения. Тоест имаме едно съчетаване на изпълнителски и лидерски функции.
Няма да изпадам в още подробности, ще маркирам кои са новите неща, които предлагаме в новия законопроект.
Освен смяна на модела, предлагаме разширяване на обхвата на дейност на Сметната палата. Включваме дружества с държавно и общинско участие като обект на проверки и държавни предприятия. Въвеждаме изисквания за професионален опит и умения както за ръководния състав на Сметната палата, така и у одиторите – нещо, което в сегашния закон липсва.
Създава се Консултативен съвет, който е колегиален орган и е характерен за едноличните сметни палати. Такъв има в Унгария, Литва, Швеция. Функциите на този Консултативен съвет са изцяло консултативни, свързани са с даване на становища по кръг въпроси от одитната и административна дейност. Целта на този Консултативен съвет всъщност е да се допринесе за едно по-добро управление на Сметната палата. Така наречения външен поглед върху дейността на ръководството на Сметната палата.
Няма да изпадам в повече подробности. В заключение само казвам, че предлагаме нова териториална организация. В момента има шест териториални поделения на територията на страната. Предлагаме тези поделения да са с териториални директори. Всъщност длъжностите на директорите да бъдат премахнати, да има централни дирекции в седалището на Сметната палата. Като считаме, както беше посочено в единия от докладите, че се счита, че е централизация на контролната система, защото сега действащия модел показва, че по места териториалните директори имат възможности, съществуват рискове да влизат в нерегламентирани отношения с ръководители на публични организации на тяхната територия. Затова считаме, че тази централизация в случая е много по-полезна.
В заключение, искам да благодаря на всички колеги, които взеха участие в дебатите в комисиите, в които беше разпределен законопроектът. Бяха дадени много предложения. Работната група, която между първо и второ четене ще подготви текстове за изменения, ще приеме част от тях – тези, които наистина са конструктивни. Само ще отворя скоби, за да парирам изказвания в посока имунитет на председателя. Ще предложим отпадане на този текст от законопроекта. Благодаря на всички, които взеха отношение. Много се радвам, че имаше такъв дебат и крайният продукт, който ще бъде на второ четене, ще бъде наистина това, което смятаме, че е най-добре за контролната система в страната ни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, госпожо Донева.
Колеги, имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, това е един изключително важен закон и аз констатирам със съжаление, че интересът към него не съответства на неговата важност, защото Сметната палата е орган, който със своята дейност може да окаже силно влияние върху ефективността на публичните разходи и оттам косвено върху основните макроикономически фискални показатели. От това каква Сметна палата ще има България и как ще работи тази Сметна палата зависи до голяма степен, колкото и парадоксално да ви изглежда, колко ще бъде дефицитът и какви ще бъдат приходите и разходите, как ще бъдат разпределени в бюджета на Република България.
Преобладаващите системи за сметни палати са колегиалните одитни органи в Европейския съюз. Правя връзка с това, което беше представено от вносителите. Англо-саксонската система, която е централизирана, съответства в най-голяма степен на йерархичното монархично изграждане на обществото. Основният принцип, на който трябва да се изгражда Сметната палата, е независимостта. Това е неотменният принцип. И този закон, и предишният закон трябва да бъдат преценявани именно от гледна точка на това дали осигуряват независимост на тази институция.
Един от недостатъците на този законопроект е, че не се прави достатъчен, задълбочен анализ на това какъв беше ефектът от действието на досегашния закон, какви недостатъци имаше този закон, та се налага да правим съвършено нов Закон за Сметната палата. За съжаление, такъв анализ липсва в законопроекта. Мога директно да кажа, че и досегашният закон имаше недостатъци, но те бяха свързани главно с ограничените възможности на Сметната палата да въздейства! Тя имаше свободата, експертизата и специалистите за оценка на състоянието на публичните разходи.
Сметната палата трябва да контролира изпълнителната власт. Представете си: тя отива в едно министерство и констатира сериозни нарушения. Това досега се правеше. Този законопроект обаче елиминира възможността на Сметната палата да изпълни и втората си основна функция, тоест да въздейства! Принципът за независимост е нарушен в много голяма степен, защото единоначалието в Сметната палата позволява да се манипулират резултатите и от прегледите, и от проверките, които извършва тази Сметна палата.
При онези системи, които имат централизирани схеми за управление на Сметната палата, принципът за независимост е защитен чрез пожизнени мандати. Там председателят или какъвто и да е на Сметната палата е пожизнен. Нито една партия не може да го смени, независимо от това колко време ще бъде на власт. Докато при колективните органи принципът за независимост се осигурява чрез по-дълги мандати на членовете на тази палата и чрез по-усложнени системи за вземане на решения, например две трети, три четвърти и т.н. Ако този закон наистина не осигурява този принцип, направените промени няма да изиграят своята функция да повишат ефективността на публичните разходи.
Кои са другите основни недостатъци на законопроекта? Премахва се колективният орган и се създава така нареченият Консултативен съвет, за който беше казано нещо от вносителите. Този Консултативен съвет, може да се каже, има паразитни функции. Той не замества колективното начало в органа.
На следващо място, заменят се териториалните поделения с така наречените изнесени работни места. Тези териториални поделения имаха известна независимост, известна самостоятелност при извършваните проверки. По този начин ние засилваме централизираното вземане на решение, с което нарушаваме принципа за независимост.
На следващо място, одиторът като основна фигура в Сметната палата няма ясен статут. Той се третира в новия законопроект като обикновен чиновник и неговите функции няма да бъдат изпълнявани така както е необходимо.
Като заключение искам да кажа, че предлаганият законопроект е устройствен, той засяга устройството на един изключително важен държавен орган. По принцип подобни законопроекти не се внасят от народни представители. Моето уважение към вносителите и към тяхната експертиза, но подобни законопроекти не бива да прескачат сложната съгласувателна процедура, която се извършва на равнище Министерски съвет.
В заключение, основната цел на този законопроект според нас е кадровата чистка в Сметната палата. Всички други цели, които си поставя, не са доказани и няма да имат положителен ефект върху публичните разходи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, господин Имамов.
Реплики? Няма.
Други изказвания, колеги?
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, аз съм изключително изненадана как този законопроект, който беше подложен на унищожителна критика в Правната комисия, експресно стигна до пленарната зала, въпреки изключително сериозните критики както по отношение на изцяло новите принципи и за структуриране, и за дейност на Сметната палата, които се въвеждат с него, така и по отношение на негодните правни техники, които на практика ще блокират ежедневната дейност на Сметната палата. Критики, между другото, отправени не само и даже не толкова от опозицията, колкото от представители на управляващата партия. Очевидно е обаче, че някой страшно бърза с приемането на този законопроект - дотолкова, че да е готов, този законопроект, писан от неюристи, който обръща с хастара навън дейността на една институция със 100-годишна история, който съдържа такива разпоредби, които са практически неприложими в нормалната ежедневна дейност на одиторите, да бъде приет и да създаде редица проблеми и неудобства както на одиторите, така и на одитираните лица.
Защо се бърза? Каква е причината за това бързане от страна на управляващата партия? Каква е основната промяна, която въвежда този законопроект и кого обслужва тя?
С този законопроект, както каза и преждеговорившият, Сметната палата, която в рамките на дългогодишната си история е съществувала като колегиален орган, се превръща в едноличен орган. Това означава, първо, че ще бъде изцяло подменен персоналният състав на Сметната палата - нещо, което е скандално само по себе си и нечувано за европейската практика за орган от такъв характер. Но, второ, с тази промяна на основен принцип на структурата и на функционирането на Сметната палата се въвежда принципът на едноличната власт - принцип, който, за съжаление, е характерен за цялата ни държава и най-вече за нейния публичен сектор.
Въпреки че в мотивите се пропагандира, видите ли, въвеждането на персонална отговорност в новия Закон за Сметната палата, по отношение на председателя и на заместник-председателите не съществува не персонална, а практически никаква отговорност, защото и няма орган, който да осъществява проверката и контрола на тази отговорност.
Не мога да приема, че е сериозно Консултативният съвет, за който господин Имамов преди малко каза, че е орган с паразитни функции, най-малкото, ще е в състояние да осъществява ефективен контрол върху дейността на ръководството на Сметната палата.
Тогава искам да ви попитам: каква е формулата и каква е целта на въвеждането на еднолична власт, вземане на еднолични решения без контрол и без отчетност? До какво води една такава комбинация?
Ще ви отговоря. На първо място, до въвеждане и до вземане на манипулирани решения. Второ, до изпълнение на политически поръчки. И, трето, уважаеми дами и господа, до въвеждането на корупционни практики. Това просто е една корупционна среда, в която едни лица да вземат едни решения безотчетно, безконтролно и непрозрачно.
Още повече, че за първи път в историята на Сметната палата, забележете, няма изискване към вида на образованието, което ще трябва да покриват председателят и заместник-председателите на Сметната палата. Те вече не е задължително нито да бъдат юристи, нито да бъдат икономисти. Например едно лице, което е завършило Полицейската академия в Симеоново, спокойно може да ръководи дейността на Сметната палата.
Стигаме до въпроса: защо се правят тези промени? Мисля, че отговорът за всички, които са малко или повече в сферата на публичния одит, е ясно каква е целта на тези кардинални промени.
Първата от тях е, че предстои, уважаеми дами и господа, започването на одита на първата година от управлението на ГЕРБ. Разбира се, много по-удобно e одитът на управлението на ГЕРБ по повод неговата първа годишнина да се прави от един орган, който е назначен от управляващите, който ще бъде политически послушен, който, както и досегашните органи първо ще пита: „Може ли?” и след това ще извършва проверки и одити и който ще спести неудобството на досегашния орган, който макар и да не се опъваше сериозно на управляващите, все пак беше един колективен орган от 11 души.
Много по-лесно е да манипулираш едно лице, което ти си избрал и което практически е безконтролно във вземането на своите решения, отколкото един колегиален орган от 11 души. Там може все някой да се опъне при вземането на някое спорно решение.
Второ, какво ще се случи през тази година? Предстои одитът на политическите партии в една предизборна година, в която ще има местни и президентски избори.
Тези, които са се занимавали с избори, знаят, че за да бъде регистрирана една партия за участие в изборите, трябва да получи едно удостоверение от Сметната палата, което удостоверява извършените от нея публични разходи, тяхното отчитане и, разбира се, одитът, който извършва Сметната палата. Сега одитът вече ще се прави под ръководството на едно лице, а не на 11 членен орган. Едно лице, избрано от това мнозинство, от този парламент. Колко удобно и какъв лесен начин управляващите по време на предстоящите местни избори да се освободят от някои не до там удобни политически конкуренти по един елементарен начин.
Трето, предстои одитът на кметовете в последната година от техния мандат и малко преди част от тях да се кандидатират за следващ кметски мандат. Колко удобно и тези одити да бъдат извършвани под ръководството на един едноличен орган, безконтролен, избран от това мнозинство в този парламент. Ясно е, че кметовете вече се делят на две групи – едни, които са от ГЕРБ, и едни, които не са от ГЕРБ. (Шум и реплики от ГЕРБ.) По този начин се формира и отношението към тях.
За справка, понеже председателят е от Ямбол, само да припомня, че ямболският кмет, срещу който вървят съдебни дела в момента, така и не е отстранен от изпълнение на неговите кметски функции, което не може да се каже за ред други кметове...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Съдът е независим, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: ...срещу които няма съдебни дела и няма повдигнати обвинения.
И нещо, което касае закона. Забележете, уважаеми колега от втория ред, какво правомощие ще има вече Сметната палата? Тя ще има правомощие да предлага отстраняване на одитираните лица. Тоест Сметната палата, ръководена от едноличен орган, ще преценява отстраняването на кой кмет да бъде инициирано. Тоест към репресивните органи се добавя още един, който ще може субективно, самостоятелно и безконтролно да взима решението за отстраняване на, представете си, кмет.
Мисля, че тези текстове са скандални и сами по себе си издават политическата поръчка за предлагането, обсъждането и приемането на този закон, а именно в угода на управляващите, когато ще се ревизира първата година от тяхното управление, когато предстоят местни и президентски избори и когато ще се ревизират кметове.
Втората тема, която също е достатъчно конюнктурна и която мисля да предложа пред вас, касае вносителите на този законопроект. Не коментирам вносителите от присъдружните партии от двете партии от управляващата коалиция. Коментирам основните трима вносители, които са предполагам близки до авторите на този законопроект. Една стара практика, вече стара защото минава година и половина, която е въведена от това мнозинство – хора, които имат лични и професионални интереси да си предлагат съответните законопроекти, с които да си обслужват техните лични, професионални, фирмени и прочее интереси.
Нормално ли е според Вас, господин Димитров, този закон, след това ще Ви кажа защо, който обслужва интересите на регистрираните одитори, на експерт-счетоводителите и на счетоводителите въобще, да бъде внесен от представители на тези гилдии? Нормално ли е? Дали тези хора са в условията на конфликт на интереси? Дали те имат интерес от разпоредбите, които предлагат в този законопроект? Ще ви кажа защо. Сигурно ви прави впечатление, че вече се дава възможност на общините с бюджети до 10 млн. лв. и на висшите държавни училища да не подлежат на одит от Сметната палата, който, както знаете, е безплатен, а да плащат за одитиране на регистрирани одитори.
Тук съм се постарала да направя една сметка, която е проста, може би, не съвсем точна, но е приблизителна и е много показателна. Става дума за над 150 общини, които са с бюджети до 10 млн. лв. и за 37 държавни висши училища.
Сметнете техните бюджети. Те са в рамките на около, 150 умножено по 10 милиона е един милиард и ...
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Давай нататък. (Смях, ръкопляскания и реплики от ГЕРБ.)
МАЯ МАНОЛОВА: ...един милиард и петстотин милиона, от които, като сметнем 15% дължимо разплащане върху размера на одитирания бюджет, се получава, че регистрираните одитори ще получат от българските общини и от висшите училища, които са със силно орязани и ограничени бюджети, суми в рамките над 20 млн. лв. – между 20 и 30 млн. лв. Ето това е финансовият интерес на регистрираните одитори, част от които се явяват вносители на този законопроект.
Сега ми става ясно също така защо господин Игнатов – имам предвид министър Игнатов, сега когато се обсъждат бюджетите на министерствата и евентуално допълнителните пари, които ще получат, казва, че иска да си остави около 20 млн. лв. за непредвидени разходи. Да, това би било непредвиден разход – вместо за учебна дейност, вместо за развитие на висшето образование, висшите училища да плащат на регистрирани одитори за извършвани от тях одити. Ако това не е пилеене на публичен ресурс в условията на криза, на събрани бюджети и ако в случая не става дума веднъж за уволнение на едни 180 души, които работят по териториалните звена на Сметната палата, които безплатно извършват тези одити, освен това са в помощ, включително методическа, за кметовете на общини, за да се прехвърли тази дейност в частния сектор, което да води до облагодетелстване на едни конкретни лица, част от които се явяват вносители на този законопроект.
Всъщност лобизмът може да бъде видян в редица текстове на този законопроект. Без да бъда изчерпателна, ще напомня отпадането на изискването за висше икономическо или юридическо образование на председателя и заместник-председателите на Сметната палата, каквото ограничение всъщност няма за дипломираните експерт-счетоводители, така че част от тях ще могат да кандидатстват за тези длъжности или изискването, което се въвежда, забележете – за 15 години професионален опит в областта на одита, финансовия контрол, финансите или счетоводството – това пише в закона.
При положение, че 15 години професионален одит няма никой в България по понятни причини, а 15 годишен стаж в областта на счетоводството има един счетоводител на физкултурно дружество например или на селска кооперация, това ли са изискванията към хората, които ще извършват публичните одити в публичния сектор?
По-нататък – забележете, че е достатъчно условие за назначаване на работа в Сметната палата без конкурс на лица, които притежават сертификат за вътрешен одитор.
Господин Димитров, Вие сигурно по-добре от мен знаете как се получава сертификат за вътрешен одитор. Дали хората, които в момента работят в Сметната палата, които имат 10 и повече годишен опит в нея, трябва да минат през съответния изпит от неизвестно каква комисия, при положение че едни други лица, които са получили този сертификат или от Министерството на финансите, или от Института на вътрешните одитори неизвестно по какъв начин, направо могат да заемат ръководни функции в този орган?
Мисля, че съмнението – и за лобизъм, и за конфликт на интереси, и за политически цели и поръчки, които ще изпълнява Сметната палата след приемането на този закон, са повече от основателни.
Искам да ви обърна внимание на един друг аспект на този законопроект. Може би част от вас знаят, че Сметната палата е един от органите, които имат своята конституционна регламентация. Ако погледнете, тя е в частта, която касае дейността на Народното събрание и по-конкретно в частта, която регламентира контролните функции на Народното събрание. Ако погледнете систематичното място на Сметната палата в Конституцията и смисъла на чл. 91, е ясно, че това е един от важните органи, от важните инструменти, които гарантират разделението на властите в българската държава, а именно, че чрез нея и чрез нейната дейност Народното събрание, което избира Сметната палата, а чрез него обществото, има възможност за контрол върху публичните финанси (реплики), затова как се изразходват публичните средства в една държава.
Обезличаването и превръщането на Сметната палата в един послушен орган, който да може да се манипулира от изпълнителната власт, е поредната опасност за демокрацията, за демократичните устои на държавата, в която живеем.
Ако в крайна сметка вие подкрепите този законопроект, уважаеми дами и господа от мнозинството, и тези, които са го подписали – при съдружните партии от „Атака” и от Синята коалиция, мисля, че ще извършите поредното последователно посегателство срещу демократичните устои на българската държава. (Реплики.) Отделно от това, ще дадете възможност за поредния опит за реализиране на конкретни частни лобистки, лични цели, които имат основните вносители на този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Димитров.
Има само две минути.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаеми колеги! С трепет и вълнение следях изказването на госпожа Манолова. Тя би била съвършено права, ако в сегашния вариант Сметната палата работеше добре. Ние видяхме много тежки проблеми. За да бъда пределно ясен, искам ясно да кажа, че това не се дължи на работата на досегашния й председател, който каквото можеше – правеше, за да няма недоразумения. Но видяхме одити на Регионалното министерство, които са били неподписани и недовършени целенасочено в мандата на тройната коалиция. Видяхме одити на Министерския съвет, които са заметени случайно, за да не се извади истината. Видяхме, че на Фонд „Земеделие” от години не му е правен сериозен одит.
Явно, госпожо Манолова, на Вас това Ви хареса? Вие искате да продължавате практиката да няма силна и работеща Сметна палата! Вие това искате! Защото на вас ви харесва. Искате да продължите сегашния маниер – да няма силна и сериозна Сметна палата. Това е цялата работа.
А Фонд ПУДООС – Предприятието за управление дейностите по опазване на околната среда – и там от години не беше правен никакъв сериозен одит! И е заслуга на това Народно събрание, че в началото на мандата бяха направени – по инициатива на това Народно събрание – няколко много сериозни одитни документа, от които обаче се видя, че има нужда от промяна. И промяната е към повече отговорности на бъдещия председател и по-силен екип. Така, живот и здраве, ако не бъдат направени грешки, ще имаме една работеща и силна Сметна палата, която контролира!
Това искаме, госпожо Манолова! Нищо повече, нищо по-малко. (Ръкопляскания от ГЕРБ и СК.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Реплики?
За процедура – заповядайте, господин Димитров.
ТОДОР ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правя процедурно предложение за удължаване на времето до приключване на тази точка с гласуване. Благодаря. (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Димитров, часовникът на монитора ми, който приемам за верен до секунда, тъй като другият няма как да отброи, сочи 14 ч. и 14 сек., когато направихте предложението.
Предстои процедура по реплика.
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Господин Димитров, Вие наистина ли мислите, че законопроектът, който предлагате, ще направи Сметната палата един силен и независим орган?
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК, от място): Наистина!
МАЯ МАНОЛОВА: Тогава мога да кажа, че Вие просто не сте го прочели. Защото по този начин Сметната палата наистина ще се превърне в един послушен орган. (Реплики.) В един орган, който първо ще пита изпълнителната власт: „Може ли?”, в лицето на своя едноличен председател, който ще бъде избран от това мнозинство и който ще взема еднолични решения, безконтролни от никого! Този послушен председател ще бъде много по-послушен от 11-членния състав на Сметната палата в момента.
Аз нямам обяснение за вашата подкрепа за един такъв законопроект. Той, първо, противоречи на демократичната традиция в България. Второ, противоречи на европейските практики. Трето, е поредната тухла в стената по изграждането на еднолична власт в тази държава. По модела, по който се управлява държавата, ще се управлява и Сметната палата – органът, който трябва да проверява как се изразходват публичните финанси. Това е абсолютно обезличаване и поставяне на колене един от органите, който има ангажименти за публичен контрол. Това, какви грешки са правени преди, не оправдава и не може да бъде алиби за безобразията, които се вършат или ще се вършат в бъдеще, благодарение на законодателния процес, в който вие участвате.
Аз Ви моля, имате време до гласуването на този законопроект – просто прочетете абсурдите, които се предлагат вътре! (Реплики от КБ.)
Моля за удължаване времето на парламентарната ни група. (Възгласи: „Еее!”. Смях и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Втора реплика – заповядайте.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Не сте прав, господин Димитров, защото ако досегашната Сметна палата беше беззъба, има основание да я наречем беззъба, с този законопроект вие й вадите и очите! Сега тя ще бъде и беззъба и безока!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика? Няма.
Господин Димитров, дуплика.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Госпожо председател, уважаеми колеги! Досега Сметната палата беше парцелирана, имаше ясна квота на ДПС, ясна квота на БСП. Това, което най-много дразни господин Имамов и госпожа Манолова е, че това се променя. Те искат да запазят досегашния парцелиран вид. (Реплики от КБ.) Най-голямото доказателство за това, че досега Сметната палата имаше сериозни проблеми, са двата милиарда необезпечени договори, които извади правителството. (Реплики.) Ако имаше работеща, отговорна Сметна палата, това не можеше да се случи по никакъв начин.
Новият законопроект, колеги, не дава гаранции, че този нов модел ще работи, но поне има надеждата, че е много по-добър. И вече остава: новото ръководство на Сметната палата не трябва да бъдат политически назначения, трябва да бъдат сложени професионалисти, трябва да бъдат сложени хора, които няма да имат никакви политически пристрастия и си вършат работата. Това е най-голямата отговорност оттук-нататък. Но факт е, че променяме досегашната схема на парцелиране 3:5:8. Вече няма да я има!
Госпожо Манолова, в мен оставяте дълбокото съмнение, че сте един от хората, които искат да остане това парцелиране. Когато ние от Синята коалиция пред това Народно събрание и пред обществото извадихме факти за лоша работа през последните години на Сметната палата, не получихме подкрепа от вас. Вие замълчахте, когато извадихме факта, че Регионалното министерство не е било одитирано всъщност. Тогава замълчахте! Не получихме вашата подкрепа, защото това ви е харесвало през цялото време. Вие не искате работеща Сметна палата! Това е целият проблем на БСП и ДПС, но няма да стане!
И между другото сме казали на ГЕРБ: Колеги, когато правите разумни реформи, ще застанем зад тях колкото и трудни да са! И това е пример за такава реформа – трудна е, но е правилна. А когато правите грешки, ще ви казваме грешките!
Така че има ли реформи, ние ще се бием за тях! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Съгласно нашия правилник пленарните заседания продължават до 14,00 ч. Процедурата трябваше да бъде приключена след изказването, за да бъде репликиран изказалият се народен представител и съответно да отговори чрез дуплика.
Дебатът по този законопроект продължава утре в 9,00 ч.
Сега на вашето внимание предлагам съобщения за парламентарен контрол за 22 октомври 2010 г., петък:
Разисквания по питането на народните представители Тунчер Кърджалиев и Четин Казак към заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов относно зачестили прояви на полицейско насилие над български граждани.
След това продължаваме с отговори на въпроси и питания, както следва:
1. Министър-председателят на Република България Бойко Борисов ще отговори на три питания от народните представители Георги Пирински, Милена Христова, Сергей Станишев и Ангел Найденов.
2. Заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов ще отговори на питане от народния представител Антон Кутев.
3. Министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов ще отговори на два въпроса от народните представители Четин Казак, Антон Кутев и Димитър Горов.
4. Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков ще отговори на въпрос от народния представител Румен Овчаров.
5. Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Александър Цветков ще отговори на четири въпроса от народните представители Иван Николаев Иванов, Петър Мутафчиев, Димитър Горов и Калина Крумова.
6. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев ще отговори на три въпроса от народните представители Иван Николаев Иванов, Павел Шопов и Атанас Мерджанов.
7. Министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов ще отговори на два въпроса от народния представител Лютви Местан.
8. Министърът на правосъдието Маргарита Попова ще отговори на четири въпроса от народните представители Георги Андонов, Михаил Миков, Антон Кутев и Михаил Михайлов.
На основание чл. 83, ал. 3 и чл. 86, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- заместник министър-председателят и министър на финансите Симеон Дянков на два въпроса от народните представители Димитър Карбов и Евгений Желев и на две питания от народните представители Корнелия Нинова, Драгомир Стойнев и Емилия Масларова;
- министърът на здравеопазването Стефан Константинов на четири въпроса от народните представители Ваньо Шарков – два въпроса, Иван Николаев Иванов и Мая Манолова;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев на два въпроса, зададени от народните представители Димчо Михалевски и Калина Крумова;
- министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков на въпрос с писмен отговор от народния представител Петър Димитров.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не могат да участват министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов и министърът на културата Вежди Рашидов.
Утре, начален час – 9,00 ч., продължаваме с дебата по Закона за Сметната палата, предстои гласуване по него.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,09 ч.)


Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председатели:
Анастас Анастасов

Екатерина Михайлова

Секретари:
Петър Хлебаров

Митхат Метин