Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Анастас Анастасов

Секретари: Пламен Нунев и Милена Христова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум, откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Уважаеми дами и господа, съгласно приетата Програма за работата на Народното събрание предстои:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2011 Г.
Десислава Атанасова, заповядайте.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Правя процедурно предложение за удължаване на срока за предложения между първо и второ четене по Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина със седем дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за удължаване на срока за предложения между първо и второ четене по Законопроекта за лекарствените продукти в хуманната медицина.
Гласували 166 народни представители: за 153, против 3, въздържали се 10.
Предложението е прието.
Господин Велчев, заповядайте за процедура.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! На основание чл. 38, ал. 2 предлагам точка трета от дневния ни ред – Първо гласуване на Законопроекта за държавния бюджет на Република България, да бъде пряко предавана по Националното радио и телевизия. Предполагам, всички знаете за повишения интерес. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 171 народни представители: за 160, против 6, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Моля да бъдат включени камерите и микрофоните на Българската национална телевизия и Българското национално радио.
С мое разпореждане Законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2011 г., внесен с № 002-01-83 от Министерския съвет на 1 октомври 2010 г., е разпределен на постоянните комисии. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Ще изчета последователността на другите комисии, защото в този ред ще изслушаме докладите им: Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, Комисията по правни въпроси, Комисията по регионална политика и местно самоуправление, Комисията по външна политика и отбрана, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, Комисията по земеделието и горите, Комисията по труда и социалната политика, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, Комисията по здравеопазването, Комисията по околната среда и водите, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, Комисията по културата, гражданското общество и медиите, Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите, Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика, Комисията за контрол на Държавна агенция „Национална сигурност” и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Преди да чуем доклада на водещата и съпътстващите комисии, следва да изслушаме доклада от името на Министерския съвет, с който ще ни запознае заместник министър-председателят и министър на финансите господин Симеон Дянков.
Заповядайте, господин Дянков. (Шум и реплики.)
Заповядайте за процедура.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Моля преди изслушването на доклада на господин вицепремиера и преди докладите на комисиите да гласуваме допускане в зала на следните лица: Владислав Горанов – заместник-министър на финансите, Валентина Симеонова - заместник-министър на труда и социалната политика, Добрин Пинджуров – директор на дирекция „Бюджет” в Министерството на финансите, Владимир Петров – директор на дирекция „Държавни разходи” в Министерството на финансите, Валентина Грозданова – директор на дирекция „Финанси на общините” в Министерството на финансите, и Карина Караиванова – изпълняващ длъжността директор на дирекция „Национален фонд” в Министерството на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допускане в залата.
Гласували 169 народни представители: за 158, против 7, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Моля, квесторите, поканете гостите.
За процедура – господин Ангел Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вземам думата, за да направя предложение освен експерти и заместник-министри, имащи отношение към законопроекта, естествено преди тях да бъде поканен министър-председателят и правителството.
Аз очаквах, че представителите на мнозинството по начина, по който направиха предложението за пряко предаване, ще отправят към Вас, госпожо председател, предложение да бъдат поканени членовете на Министерския съвет, начело с министър-председателя. Едва ли в пленарната зала има човек, който вече да не знае, че ни предстои да разгледаме един от най-важните, за да не кажа най-важният законопроект за текущата година – Законопроектът за държавния бюджет, в който има текстове, в който са заложени политики, в който можем да видим смисъла на управлението за следващата календарна година, които, естествено, засягат живота и дейността на всеки един от българските граждани. Няма оправдание за индиферентното отношение или – да кажа – за безразличието, което биха демонстрирали с отсъствието си членовете на Министерския съвет.
В този смисъл, много Ви моля, госпожо председател, на базата на достатъчно натрупан вече опит, и за да не се създава напрежение в началото на разискванията по държавния бюджет, да направите необходимото и при доклада на вицепремиера да присъстват министър-председателят и членовете на Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Давам думата на вицепремиера и министър на финансите. (Реплика от КБ.)
За процедура - господин Миков.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ, от място): Направено беше процедурно предложение да поканите министър-председателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Нямам такова правомощие. (Реплики от КБ.)
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, днешното заседание започва с поредната доза тепегьозлък, който проявява кабинетът. Народното събрание обсъжда съществените политика на правителството, на държавата и е редно министър-председателят и министрите, които са отговорни за тези политики, да бъдат в Народното събрание.
Затова предлагам процедурно Народното събрание да задължи министър-председателя и членовете на кабинета, които са в страната, не откриват обекти и не режат ленти, да се явят в Народното събрание. А тези, които режат ленти, откриват обекти и се разхождат из държавата, когато се обсъжда бюджетът в парламента, да се свържете с тях и им кажете за решението на Народното събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение да бъдат поканени министър-председателят и членовете на кабинета.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): А президента да повикаме ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласували 167 народни представители: за 65, против 62, въздържали се 40.
Предложението не е прието.
Господин Местан, имате думата.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Правя процедура за прегласуване, защото няма обяснение вотът ви, с който криете министрите си от тези дебати. Необходимо е да бъдат тук и мисля, че има един вицепремиер, който е най-заинтересован да се приеме това процедурно предложение. Това е вицепремиерът Симеон Дянков.
Ще припомня и вие ще се съгласите, че в повечето комисии ресорните министри се оправдаваха именно с вицепремиера Симеон Дянков. Те били поискали 138 милиона за бюджета на културата, но финансовият министър не дал. Или образователният министър искал повече, но финансовият министър не дава. Затова е необходимо целият кабинет да е тук, за да е ясна и отговорността. В противен случай наистина и ние, народните представители, ще поемем много тежка отговорност да ни се каже, че в крайна сметка ние решаваме какъв да бъде бюджетът. Това не е вярно. По отношение на този акт между първо и второ четене не настъпват и не е възможно да настъпват драматични изменения. Затова е важно всички министри да бъдат тук, за да е ясна и тяхната персонална отговорност, и отговорността на кабинета като цяло.
Затова моля да преосмислите вота си по това процедурно предложение, което направи колегата Михаил Миков. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на прегласуване предложението да бъдат поканени министър-председателят и членовете на кабинета му.
Гласували 170 народни представители: за 67, против 66, въздържали се 37.
Предложението не е прието.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Отрицателен вот!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Отрицателен вот по процедурен въпрос няма как да бъде даден. Само когато гласуването е по същество.
Заповядайте за процедура, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаеми колеги, моето предложение е да поканим един друг човек. (Смях в ГЕРБ.) Да поканим Георги Първанов. (Ръкопляскания от ГЕРБ) Неслучайно казвам Георги Първанов, защото след днешния ден изглежда не бива повече да го назоваваме президент. Защото днес той е политик, днес той създава политическа партия и от висотата, на която се намира, от този политически Олимп на България, на най-високото място, той много пъти се е произнасял по въпроси за управлението на страната. Както виждате, от известно време той страшно недоволства от политиката на правителството в много нейни области, особено в социалната област. Не сме го виждали не помня от кога. Едно негово конституционно задължение по чл. 98 от Конституцията е да идва в Народното събрание, да го виждаме, да ни информира, да дискутираме с него, да коментираме. Ако дойде днес тук, той ще има възможност да се произнася, да взима отношение, да недоволства или да одобрява това, което се внася от правителството с държавния бюджет на България.
Така че вместо днес той да прави партия в нарушение на всякакви негови конституционни права и задължения, нека той дойде тук да изпълни може би това най-важно задължение. Освен това ще го види целият български народ в едно общение с парламента, в една връзка с всички нас.
Така че моето процедурно предложение, колеги, е да гласуваме, както гласувахме преди малко, по подобен начин да гласуваме най-учтиво да го поканим да дойде днес, да намери време при това много важно негово задължение в кавички, което има във връзка с новата партия. Аз мисля, че държавният бюджет е по-важно негово задължение, да дойде тук да го чуем ние. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За обратно предложение - госпожа Михайлова.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Като ги няма министрите и нямай кой да защити бюджета, да дойде президентът да го защити. Така ли?
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Можем да поканим и Президента. Можем да поканим и съдебната власт. Можем да поканим и други, защото това е Законът за държавния бюджет и засяга всички институции.
Затова моето предложение, госпожо председател – ако ще каним някого, да поканим всички, но на първо място – Министерският съвет. (Ръкопляскания от КБ.) Все пак това е проект за Закон за държавен бюджет!
Аз ви моля поне парламентът да се държи на нивото на своите отговорности.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Костов винаги си защитаваше бюджета!
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гледането на Законопроекта за държавния бюджет в Народното събрание е отношението на парламента към управлението и неслучайно се внася от Министерския съвет. Така е от няколко века, откакто парламентът е извоювал правото си веднъж годишно да гледа Закона за държавния бюджет и, ако не го одобри, дори да сваля правителство – от времето на лорд Норд! Става дума за Великобритания – ХVІІІ век.
Много ви моля – все пак българският парламент през ХХІ век да се държи като парламент, и то в страна с парламентарно управление!
Тоест моята процедура – ако се подлага на гласуване предложението да каним някого, то нека каним всички институции, госпожо председател. В България има три власти, освен това, има и Президент. Ясно е кого трябва да поканим. Не можем да каним избирателно един, независимо дали го харесваме или не. Това няма никакво отношение към темата, която в момента дебатираме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По отношение направените процедурни предложения считам за недопустимо спрямо Президента Народното събрание да провежда гласуване по причина, че неговите правомощия са изрично разписани в Конституцията. Негово е правото, ако желае, да посети пленарно заседание на Народното събрание. Но ние, уважаеми дами и господа, нямаме такова правомощие – да задължаваме Президента.
Тъй като основното предложение не го подлагам на гласуване, оттук следва, че няма да бъде подложено и обратното предложение, направено от народния представител госпожа Михайлова.
Преминаваме към изслушване Доклада на Министерския съвет.
Господин Главчев.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ (ГЕРБ): Госпожо председател, уважаеми колеги! Търпеливо изслушах всички предложения.
Предлагам ви да допуснем в залата и представител на Висшия съдебен съвет, а именно господин Иван Колев. Предложението е от Комисията по бюджет и финанси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допускане в залата на представител на Висшия съдебен съвет.
Гласували 159 народни представители: за 154, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Поканете представителя на Висшия съдебен съвет.
Заповядайте, господин Дянков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми колеги! Представям на вашето внимание Проектозакона за държавния бюджет на Република България за 2011 г. Ще бъда кратък, за да има достатъчно време за обсъждане.
Рамката на бюджета е базирана на следните прогнози:
1. ръст на брутния вътрешен продукт от 0,7% в края на 2010 г.;
2. ръст от 3,6% за 2011 г.;
3. двигатели на икономическия растеж ще бъдат основно износът и плавното възстановяване на вътрешното потребление през 2011 г.
Основните фискални цели, заложени в бюджета, са ясни:
1. планиран дефицит в размер на 1 млрд. 963 млн. лв. или 2,5% от прогнозирания брутен вътрешен продукт – по този начин България ще изпълни критериите на Пакта за стабилност на Европейския съюз за дефицит под 3%;
2. по-висока приходна част, засилен контрол от страна на приходните агенции;
3. стегната и последователна политика по отношение на разходите;
4. плавно намаляване на публичните разходи до ниво от 35 до 36% от брутния вътрешен продукт.
Бюджет 2011 г. следва средносрочната фискална рамка за мандата на нашето правителство, която включва:
1. стабилност на валутния борд;
2. ниски данъци за бизнеса и за домакинствата, всъщност от 1 януари 2011 г. – най-ниските данъци в Европейския съюз;
3. ориентиране на публичните разходи към стимулиране на растежа;
4. осъществяване на пенсионна, здравна и административна реформи; и
5. запазване размера на пенсиите и на заплатите в публичния сектор.
Относно приходната част. Предвиденият размер на приходите е 25 млрд. 844 млн. лв. или 33,5% от брутния вътрешен продукт. Номиналният ръст на приходите спрямо 2010 г. е 1 млрд. 296 млн. лв. или с 5,3% повече от 2010 г.
Делът на приходите в реалното преразпределение през бюджета ще бъде ограничен с 0,8% от брутния вътрешен продукт спрямо 2010 г.
От началото на 2011 г. някои от акцизните ставки ще бъдат синхронизирани с изискваните от Европейския съюз минимални нива. Очакваният фискален ефект от тази синхронизация е около 65 млн. лв.
Емисионната политика ще бъде сред основните инструменти за управление на държавния дълг и за подкрепа на фиска. Тук основният акцент ще бъде развитие на местния пазар на ДЦК при минимална възможна цена и оптимална степен на риска.
Продължаване политиката на ниски данъци с цел подобряване на бизнес средата, насърчаване на заетостта и ограничаване на сивия сектор.
Решението за увеличаване на осигурителните вноски за фонд „Пенсии” с 1,8% е част от взаимосвързаните мерки за провеждане на пенсионната реформа. Тези мерки бяха обсъдени, съгласувани и приети заедно със социалните партньори.
По-добро усвояване на средствата от фондовете на Европейския съюз остава стратегически приоритет. Спазва се принципът за допълване на финансовите средства, предоставени от бюджета на Европейския съюз. Приоритетните цели ще се осъществяват с национални ресурси, допълнени със средства от фондовете на Европейския съюз.
Относно разходната част. Планираните публични разходи за 2011 г. са 27 млрд. 807 млн. лв. или 35% от брутния вътрешен продукт. С това намаляваме преразпределителната роля на държавата и оставяме повече свободен ресурс в ръцете на хората и на бизнеса.
В социалния сектор са предвидени разходи в размер на 12,6% от брутния вътрешен продукт. Осигурени са средства за провеждане на политиката по намаляване на безработицата, съхраняване и поддържане на работната сила.
И последно, предлагаме засилване на контрола при поемането на ангажименти за разходи. Министерският съвет ще може да определя и актуализира лимити на държавните органи, министерствата и ведомствата за сключване на договори.
Уважаеми дами и господа, Бюджет 2011 г. е бюджет на стабилността.
Желая ви ползотворни дебати. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва да чуем доклада на Висшия съдебен съвет, който ще ни бъде представен от господин Иван Колев.
Заповядайте.
ИВАН КОЛЕВ: Уважаеми дами и господа, уважаеми господин министър! Съгласно Закона за съдебната власт, за четвърти път, за четвърта година, представям пред Народното събрание доклада за бюджет на съдебната система.
Ще се опитам да бъда кратък.
Основният принцип при разработване на бюджетната прогноза на съдебната власт за следващите две години е независимост и прогнозиране на оптимален размер на средствата за нормално функциониране на съдебните институции. Разчетите са изцяло съобразени с допълнителните приоритети и мерки на Стратегията за продължаване на реформата на съдебната система в условията на пълноправно членство в Европейския съюз.
Разчетите са изготвени като за база са използвани обективните потребности от числеността на магистратите и служителите от съдебната система, съдебната администрация, определени спрямо броя на съдебните производства и темпа на тяхното нарастване, както и действието на Единния класификатор на длъжностите в съдебната администрация и Таблицата за заплатите на магистратите.
Данните са консолидирани от предложенията на органите на съдебната власт, направени на база на минимални разчети необходими за нормалното им функциониране и осигуряващи сравнително бързо правораздаване, като са отразени последните промени в Закона за съдебната власт и други нормативни актове с добавен резерв.
Разчетите са изготвени на база на указанията на Министерство на финансите за подготовката на бюджетната прогноза за периода 2011-2013 г. и проекта на бюджет за 2011 г., като е предвидена промяната в макроикономическите показатели.
Политики в компетентностите и отговорностите на Висшия съдебен съвет, подлежащи на бюджетно финансиране.
При разработването на разходната част в бюджетната прогноза за периода 2011-2013 г. е предвидено оптимално финансово осигуряване на основните политики, заложени в актуализираната Стратегия за реформа на българската съдебна система, на които е подчинена дейността на всички работещи в съдебната система на Република България.
Реформата в тази сфера е насочена към постигането на равен достъп до правосъдие и на европейски стандарти в областта на правната помощ, съдебното изпълнение и алтернативното решаване на споровете.
Тези политики са следните:
Политика 1: Осъществяване на правосъдие и правораздавателна власт с цел защита правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата.
Първата политика включва дейността на съдилищата в Република България – Върховен касационен съд, Върховен административен съд, апелативни, военни, окръжни, административни и районни съдилища. Приоритет на тези органи на съдебната власт са осигуряване на равенство и условия за състезателност на страните в съдебния процес като се прилагат законите точно и еднакво спрямо всички за установяване на истината.
Конкретните програми, предвидени по практическото реализиране на политиката в компетентностите и отговорностите на Висшия съдебен съвет, подлежащи на бюджетно финансиране, са следните:
Програма 1: Щатно комплектуване на цялостната дейност на съдилищата във връзка с изискванията на Закона за съдебната власт, както и създаване на механизми за достъп на информация с цел повишаване на общественото доверие в съдебната власт.
Конкретните задачи за осъществяване на програмата са, както следва: осигуряване на възнаграждения за труд и издръжка на магистратите и съдебните служители в съдилищата; участието на вещите лица и съдебните заседатели и заплащане на техния труд и осигурителни вноски на основата на законоустановените критерии.
Програма 2: Подобряване на инфраструктурата и сигурността в съдилищата.
Дейността по осъществяването на тази политика е насочена към подобряване на материалните условия на работещите в органите на съдебната власт, създаване на съвременни условия на гражданите, включително за обвиняемите, за провеждане на съдебния процес, създаване на условия за опазване на класифицираната информация.
Конкретните задачи за осъществяване на програмата са, както следва: осигуряване на минимално необходимите условия за нормален съдебен процес – съдебни зали, информационно- озвучителни инсталации, помещения за охранителния състав, за свидетелите и за другите участници в наказателните производства, защитни приспособления; съвременно оборудване и обзавеждане на кабинетите на магистратите и специализирано оборудване на помещенията на съдебната администрация – архиви, съдебни деловодства и др.
Програма 3: Усъвършенстване на информационните технологии в работата на съдилищата и разширяване на автоматизирания обмен на специализирана информация между съдебните институции и държавната администрация.
Целта на Висшия съдебен съвет в областта на тази програма е дооборудване на системите за събиране на данни за поддържане на стратегически масиви, повсеместно внедряване на системи за управление на делата и разширение на техническите възможности за връзка между отделните органи на съдебната власт, включително и осигуряването на автоматизиран достъп до публичните съдебни регистри.
Конкретните задачи за осъществяване на програмата са, както следва: цялостна компютъризация на съдилищата; въвеждане на стандарти за обмен на информация между отделните подсистеми в съдебната власт; създаване и внедряване на стандартен софтуер за публичните регистри и информация за работата на съдебните институции.
Политика 2: Спазване на законността в Република България чрез привличане към отговорност на лица, извършили престъпления, ръководене на разследването, поддържане на обвинения по наказателни дела и упражняване на надзор при изпълнение на наказателни и други принудителни мерки.
Програма първа към тази Политика : щатно комплектуване на цялостната дейност на Прокуратурата на Република България, създаване на механизми за достъп до информация с цел повишаване на общественото доверие в съдебната власт.
Конкретните задачи за осъществяване на програмата са, както следва: осигуряване на възнаграждения за труд и издръжка на магистратите и съдебните служители в Прокуратурата; осигуряване участието на съдебни експерти чрез нормализиране заплащането на техния труд на основата на законово установените критерии.
Програма 2: Подобряване на инфраструктурата и сигурността в Прокуратурата на Република България.
Конкретните задачи за осъществяване на програмата са, както следва: съвременно оборудване и обзавеждане на кабинетите на магистратите и специализирано оборудване на помещенията на съдебната администрация; подсигуряване на оборудване за работа с класифицирана информация; дооборудване на обекти със специално предназначение и битовите помещения към тях; оборудване и обзавеждане на четвъртия етаж на Съдебната палата след приключването на ремонта.
Програма 3: Усъвършенстване на информационните технологии в работата на Прокуратурата и разширяване на автоматизирания обмен на специализирана информация между съдебните институции и държавната администрация.
Конкретните задачи за осъществяване на програмата са, както следва: цялостна компютъризация на Прокуратурата за удовлетворяване на нуждите на част от заетата численост във връзка с работата с унифицираната информационна система; въвеждане на стандартите за обмен на информация между отделните подсистеми в съдебната власт; създаване и внедряване на стандартен софтуер за публичните регистри и информация за работата на съдебните институции и актуализиране на съществуващите програмни продукти.
Програма 4: Осъществяване на сътрудничество и участие в международни програми с институциите на Европейския съюз.
Конкретните задачи за осъществяване на програмата са, както следва: дейности по международни програми, по които Прокуратурата е бенефициент; издръжка на специалните съветници в EURODJUST – Група на Европейския съюз за юридическо сътрудничество, и в други международни институции, чиято цел е засилване на борбата срещу тежката и организирана престъпност чрез взаимодействие с държавите – членки на Европейския съюз.
Програма 5: Изграждане на единна информационна система за противодействие на престъпността.
Конкретните задачи за осъществяване на програмата са, както следва: разработване на конвертор за връзка на Унифицираната информационна система на Прокуратурата на Република България с ЕИСПП – Единна информационна система за противодействие на престъпността, и актуализиране при промяна на стандартите, включително закупуване на комуникационно оборудване и комуникационни компоненти за свързване на ведомствената система към ядрото на ЕИСПП; разработване на конвертор за връзка на Централния полицейски регистър с ЕИСПП и актуализиране при промяна на стандартите, включително закупуване на комуникационно оборудване и комуникационни компоненти за свързване на ведомствената система към ядрото на Единната информационна система за противодействие на престъпността; разработване на конвертор за връзка с информационната система на Главна дирекция за изтърпяване на наказанията с ЕИСПП и актуализиране при промяна на стандартите, включително закупуване на комуникационно оборудване и комуникационни компоненти за свързване на ведомствената система към ядрото на ЕИСПП; закупуване, инсталиране и поддръжка на комуникационни компоненти за връзка на съдилищата към ядрото; осигуряване на преносна среда за нуждите.
Политика 3: Управление и организация на работата на съдебната власт без да се нарушава нейната независимост.
Програма 1: Щатно комплектуване цялостната дейност на Висшия съдебен съвет с цел качествено изпълнение на предвидените в Закона за съдебната власт задължения и повишаване на обществено доверие в съдебната власт.
Програма 2: Подобряване на инфраструктурата на Висшия съдебен съвет.
Програма 3: Усъвършенстване на информационните технологии в работата на Висшия съдебен съвет и съдебната система.
Програма 4: Включване на Висшия съдебен съвет и съдилищата към ЕИСПП във връзка с чл. 378, ал. 2 от Закона за съдебната власт.
Политика 4: Укрепване на професионалната квалификация на правоприлагащите органи.
За реализирането на тази политика е предвидено изпълнението на следните задачи: начално обучение на младши съдии и младши прокурори; срещи на магистрати-наставници с младши магистрати с цел обмен на добри практики и намиране на решение по възникнали проблеми; текущо обучение при повишаване в длъжност на съдии и прокурори.
Програма 1: Щатно комплектуване на цялостната дейност на Националния институт на правосъдието с цел качествено изпълнение на предвидените в Закона за съдебната власт задължения.
Програма 2: Подобряване на инфраструктурата на Националния институт на правосъдието.
Програма 3: Усъвършенстване на информационните технологии в работата на Националния институт на правосъдието.
Политика 5: Контрол на органите на съдебната власт, основаващ се на принципите на законосъобразност, обективност и публичност.
Програма 1: Щатно комплектуване на цялостната дейност на Инспектората към Висшия съдебен съвет с цел качествено изпълнение на предвидените в Закона за съдебната власт задължения.
Програма 2: Подобряване на инфраструктурата на Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Програма 3: Усъвършенстване на информационните технологии в работата на Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Уважаеми дами и господа народни представители, предварително искам да ви се извиня, че току-що ми беше съобщено, че трябва да се явя пред вас, и поради това така набързо съм нахвърлял бележките, които ви прочетох.
Във връзка с всичките тези програми, които ви съобщих, по предложение на Висшия съдебен съвет бюджетът е 483 млн. 429 хил. лв., становището на Министерския съвет е 387 млн. 705 хил. лв., разликата е 95 млн. 724 хил. лв. По предложението на Висшия съдебен съвет в общата сума на разходи за 2011 г. са предвидени средства за дейностите, произтичащи от нормативни актове, пряко свързани с характера и динамиката на съдебния процес. Другата част са текущи разходи, свързани с издръжката и промените в тяхното равнище във връзка с ръста на цените на основни услуги и общият индекс на инфлацията.
В становището на Министерския съвет предвидените разходи за 2011 г. са в същия размер, както по бюджета за 2010 г., не е заложен ръст. Очакваното изпълнение на разходите за 2010 г. ще бъде с около 10 млн. лв. повече от утвърдените средства със Закона за държавния бюджет за 2010 г. Тази разлика ще се финансира от очакваното в същия размер преизпълнение на приходите. За 2011 г. не може да се гарантира преизпълнение на приходите за осигуряване на допълнителен източник за разходите над определените със Законопроекта за държавния бюджет за 2011 г. Несериозно е при изготвянето на бюджета на съдебната власт да се разчита на бъдещи несигурни събития.
Заплати, които са предвидени по предложение на Висшия съдебен съвет: средствата са 286 млн. 548 хил. лв., в становището на Министерския съвет – 263 млн. 372 хил. лв., разлика –23 млн. 176 хил. лв. Последните няколко години ръстът на съдебните производства не беше осигурен с аналогичен ръст на съдебните кадри вследствие недостатъчен размер на средства по бюджета на съдебната власт, което води до задържане ръста на числеността на съдебните кадри. В резултат на това се предвижда назначението на свободна щатна численост на 946 броя през следващата година, в това число 519 магистрати и 427 служители, както и назначението на 28 нови щатни бройки, за което са необходими 22 млн. 600 хил. лв.
Други възнаграждения: предложение на Висшия съдебен съвет – 31 млн. 969 хил. лв., становище на Министерския съвет – 20 млн. лв., разлика – 11 млн. 969 хил. лв. Съдебната система ще изпадне в невъзможност да изплаща средствата за служебни защитници, обезщетенията при пенсиониране и напускане на магистрати и служители с дългогодишен стаж в съдебната система. За 2010 г. тези разходи ще бъдат покрити от очакваното преизпълнение на приходите, тъй като не бяха утвърдени в бюджета за 2010 г. Средствата за изпълнение на обезщетения при пенсиониране или напускане на магистрати и служители с дългогодишен стаж в съдебната система за 2011 г. са в размер на 8 млн. 300 хил. лв. общо за 343 щатни бройки, в това число 73 магистрати и 270 служители.
Относно осигуровките: предложение на Висшия съдебен съвет – 71 млн. 704 хил. лв., становище на Министерския съвет – 61 млн. лв., разлика – 10 млн. 704 хил. лв. Средствата за осигуровки възлизат на 25% от средствата за работна заплата.
Издръжка: предложение на Висшия съдебен съвет – 67 млн. 243 хил. лв., становище на Министерския съвет – 40 млн. 247 хил. лв., разлика – 26 млн. 996 хил. лв. В бюджета за 2010 г. не са утвърдени средства за възнаграждение на вещи лица, които ще бъдат покрити от очакваното преизпълнение на приходите. Поради тази причина възниква реална опасност през 2011 г. съдебната система да няма възможност да изплаща тези средства, които са предвидени в размер на 5 млн. лв.
В предложения от Министерския съвет бюджет на съдебната власт за 2011 г. не са предвидени средства за осигуряване на дейността по подготовка и предоставяне на удостоверения по § 4 и от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за Търговския регистър. Предвидените средства по проекта на Висшия съдебен съвет са в размер на 3 млн. лв. Не са предвидени средства по изпълнителни листове по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Именно за тези разходи са предвидени средства в размер на 2 млн. 800 хил. лв. по данни на Прокуратурата на Република България за дължими обезщетения.
Съществува реална необходимост от средства за текущ ремонт на съдебните сгради, където не може да не се отчита обстоятелството, че има непрекъснат поток от граждани и други лица, включително недобросъвестни действия, което не е характерно за повечето бюджетни учреждения. Предвидени са средства в размер на 4 млн. 491 хил. лв., от които 1 млн. лв. са предназначени само за Прокуратурата на Република България.
Капиталови разходи: предложение на Висшия съдебен съвет – 25 млн. 325 хил. лв., становище на Министерския съвет – 2 млн. 450 хил. лв., разлика – 22 млн. 875 хил. лв. В последните три години утвърждаваните средства за капиталови разходи са крайно недостатъчни и са извършени минимални разходи. В органите на съдебната власт техниката е морално и физически остаряла, с ниски технически параметри, което затруднява работата с наличните информационни системи.
В предложения от Министерския съвет бюджет на съдебната власт за 2011 г. не са предвидени средства и няма да могат да се осъществят следните основни задачи: преместване състава на Софийския районен съд в сградата на бул. „Цар Борис ІІІ” –разходите, предвидени в проекта на Висшия съдебен съвет, са 10 млн. лв., предвидените средства са за капиталови разходи и обхващат цялостно обзавеждане, оборудване на сградата за протичане на нормален работен процес на магистратите и съдебните служители, които ще се помещават в сградата; изграждане на Единна информационна система за противодействие на престъпността и включването на органите на съдебната власт. Предвидените средства по проекта на Висшия съдебен съвет са в размер на 5 млн. 200 хил. лв. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Продължаваме с докладите по законопроекта.
С доклада на водещата Комисия по бюджет и финанси ще ни запознае нейният председател госпожа Стоянова.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми министри, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси по Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2011 г., № 002-01-83, внесен от Министерския съвет на 1 октомври 2010 г.
На съвместно заседание, проведено на 28 октомври 2010 г., Комисията по бюджет и финанси, Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, Комисията по здравеопазването и Комисията по труда и социалната политика разгледаха Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2011 г., внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: Симеон Дянков – заместник министър-председател и министър на финансите, Иван Искров – Управител на Българската народна банка, Владислав Горанов – заместник-министър на финансите, и следните директори на дирекции в Министерството на финансите: Добрин Пинджуров и Владимир Петров, Иван Колев – член на Висшия съдебен съвет и председател на Комисията по бюджет и финанси на Висшия съдебен съвет, Валери Димитров – председател на Сметната палата, Стефан Константинов – министър на здравеопазването, Тотю Младенов – министър на труда и социалната политика, Иван Славчов – главен секретар на Народното събрание, Христина Митрева – управител на НОИ, Гинка Чавдарова – председател на Националното сдружение на общините в Република България, Димитър Манолов – вицепрезидент на КТ „Подкрепа”, Пламен Димитров – изпълняващ длъжността президент на КНСБ, представител на Българския лекарски съюз и други.
На основание чл. 87, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 20 от Закона за устройството на държавния бюджет Министерският съвет с Решение № 706 от 1 октомври 2010 г. е одобрил Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2011 г. и го е внесъл в Народното събрание на същата дата, с което е спазил изискването на Закона за устройството на държавния бюджет внасянето му в Народното събрание да стане не по-късно от два месеца преди началото на бюджетната година.
С писмо № 02-01-153 от 4 октомври 2010 г., заведено в Народното събрание под № 002-00-51 от същата дата, Министерският съвет е изпратил Протокола за разногласията от проведените консултации на основание чл. 37 от Закона за общинските бюджети между Министерството на финансите и Националното сдружение на общините в Република България по Законопроекта за бюджет на Република България за 2011 г. Протоколът е неразделна част от Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2011 г.
От името на правителството Консолидираната фискална програма и Законопроектът за държавния бюджет за 2011 г. беше представен от министър Симеон Дянков.
Предлаганата макрорамка за 2011 г. е изготвена на база на очакването европейската икономика да продължи да се възстановява, достигайки растеж от около 1% през 2010 г. и 1,7% през 2011 г. За същия период прогнозите за световната икономика са, че тя ще отбелязва нарастване от 4,2% през 2010 г. и 4,3% през 2011 г. Затова се очаква през 2011 г. брутният вътрешен продукт на нашата страна да достигне до 77 млрд. 076,7 млн. лв. и реален растеж от 3,6%, което спрямо очакваното за 2010 г. е увеличение на брутния вътрешен продукт с 5 млрд. 350,3 млн. лв. и увеличение на реалния растеж с 2,9%.
Общата годишна инфлация в края на 2010 г. се очаква да се увеличи до 4,5%, а средногодишната – до 3,2%.
Прогнозира се валутният курс на щатския долар към лева в края на 2011 г. да бъде 1,58 лв., тоест на очакваното ниво за края на 2010 г.
През 2010 г. се очаква дефицитът по текущата сметка да се снижи до 3,3% от БВП, при над 9,9% през 2009 г.
Основна цел на фискалната политика е чрез използване на всички възможности за фискална консолидация – достигане на близка до балансирана позиция за следващата година и преди края на тригодишния период, като дефицитът по консолидираната фискална програма в процент от брутния вътрешен продукт не надвиши 2,5% за 2011 г., 1,5% за 2012 г. и 1% за 2013 г.
Основните рискове за фискалната устойчивост са свързани с: първо - изместване структурата на икономическия растеж към по-висок принос на нетния износ и по-ниска данъчна събираемост; второ – застаряване на населението, водещо до натиск върху пенсионната и здравната система; и трето – усвояването на средствата от европейските фондове.
Въз основа на състоянието и развитието на световната и националната ни икономика и предложените макроикономически очаквания, правителството предлага следната рамка на консолидираната фискална програма за 2011 г.: (таблицата е дадена в доклада пред вас).
През 2011 г. се предвижда размерът на приходите по консолидираната фискална програма да бъде 25 млрд. 844 млн. лв. или 33,5% от брутния вътрешен продукт при номинален ръст 1 млрд. 295,9 млн. лв., което представлява ръст от 5,3 % спрямо програмата за 2010 г. Сравнено с 2010 г., през следващата година се очаква делът на приходите в реалното преразпределение през бюджета да бъде ограничен с 0,8% от брутния вътрешен продукт.
В общия размер на приходите за 2011 г. делът на националния бюджет е 91,7 на сто, а делът на европейските средства – съответно 8,3 на сто.
От общия размер на приходите за 2011 г. най-голям е относителния дял на данъчните приходи – 78,7%, от които е предвидено да постъпят 20 млрд. 327,4 млн. лв. Тази сума е по-голяма от сумата на данъчните приходи през 2010 г. с 1 млрд. 109,5 млн. лв. при номинален ръст от 5,8%.
За неданъчните приходи са предвидени 3 млрд. 301,8 млн. лв. и относителен дял от 12,8%. Тази сума е по-малка от неданъчните приходи по актуализирания бюджет за 2010 г. с 96,6 млн. лв.
Третата група от общата сума на приходите са приходите от външни помощи и помощи от страната в размер на 2 млрд. 214,7 млн. лв. за 2011 г., или в повече от очакваните за 2010 г. с 282,9 млн. лв. Тук основната сума са помощите, даренията и други безвъзмездно получени суми от чужбина в размер на 2 млрд. 200,2 млн. за 2011 г. срещу 1 млрд. 912,5 млн. лв. за 2010 г.
Общите разходи по консолидираната фискална програма, без вноската в бюджета на Европейския съюз за 2011 г., възлиза на 26 млрд. 995,5 млн. лв.
Основните акценти на разходната политика в Бюджет 2011 са насочени към: запазване на номиналния размер на средствата за заплати, достигнат в края на 2010 г., и определяне на индивидуалните възнаграждения съобразно концепцията „Реформа за заплащане в бюджетната сфера”; осигуряване на средства за национални доплащания на хектар земеделска земя и животни; запазване на разходите за издръжка, капиталовите разходи и субсидиите от националния бюджет на нивата от актуализирания бюджет за 2010 г.
Във връзка с горното със законопроекта се предлага общият размер на разходите, трансферите и вноската в общия бюджет на Европейския съюз за 2011 г. да бъде 27 млрд. и 807 млн. лв.
Предложено е и разпределение на разходите по функции, подробно описани в доклада.
Бюджетното салдо по консолидираната фискална програма за 2011 г. предвижда дефицит в размер на 1 млрд. 963 млн. лв., което е 2,5% спрямо брутния вътрешен продукт. Спрямо актуализацията на държавния бюджет за 2010 г. дефицитът по консолидираната фискална програма за 2010 г. възлиза на 3 млрд. 262,1 млн. лв., което е 4,5 % от брутния вътрешен продукт.
Следователно за 2011 г. има значително намаление на отрицателното бюджетно салдо спрямо 2010 г. в размер на 1 млрд. 299,1 млн. лв., което е намаление от 2% спрямо брутния вътрешен продукт.
По общинските бюджети и взаимоотношенията им с държавния бюджет.
Разчетените в консолидираната фискална програма разходи за общините за 2011 г. са в размер на 3 млрд. 760,2 млн. лв. при 3 млрд. 710 млн. лв. за 2010 г. Налице е компенсирано увеличение от 50,2 млн. лв., произтичащо от увеличение на текущите разходи и намаление на капиталовите разходи. Текущите разходи са увеличени със 70,2 млн. лв., а капиталовите разходи са намалени с 20 млн. лв. – главно от екологични обекти.
По икономически елементи увеличение има в средствата за заплати и осигурителни плащания, както и в издръжката поради промяна на натуралните показатели в отрасъл „Образование”.
Разчетените бюджетни взаимоотношения на общините в проектобюджет 2011 са увеличени спрямо държавния бюджет за 2010 г. с 67,2 млн. лв., тоест в местните дейности с 23 млн. лв., а в делегираните от държавата дейности – с 44,2 лв. За 2011 г. е предвиден ръст от 23 млн. лв. на общата изравнителна субсидия за общините във връзка с очертаващата се тенденция за намаляване на общинските приходи, свързани със сключените сделки за продажба на недвижими имоти или общинско имущество и с цел осигуряване на нормално равнище на предоставените от общините услуги на населението.
На основание чл. 9, ал. 3, т. 3 от Закона за местното самоуправление и местната администрация и чл. 37 от Закона за общинските бюджети, на 20 и 28 септември 2010 г. са проведени консултации между Министерството на финансите и Националното сдружение на общините в Република България по законопроекта в частта за общините. Съгласуваните въпроси са отразени в Законопроекта на държавния бюджет за 2011 г., а за различията е съставен и подписан Протокол за разногласията.
Нерешени между страните останали въпроси са следните:
Първо, по държавните трансфери: увеличение на трансферите за функция „Общинска администрация” – с 14 млн. лв.; неудовлетворено искане за увеличение на средствата за капиталови разходи извън екологичните обекти – с 27,7 млн. лв.; неудовлетворено увеличение на средствата за зимно поддържане – с 14 млн. лв.
Другите предложения включват актуализиране на изостаналите размери на стандартите за социални услуги; преразглеждане на единните разходни стандарти във функция „Здравеопазване” за детски ясли, яслена група в ОДЗ и за медицинско обслужване на здравен кабинет на дете; и в § 53 от Преходните и заключителни разпоредби да се запише нова ал. 7, с която Министерският съвет да предостави средства в размер на 5 млн. лв. за насърчаване въвеждането на делегирани бюджети в детските градини и обслужващите звена.
Управление на европейските фондове и програми.
В рамките на общата фискална политика на правителството - както в конкретния период, така и в дългосрочен план, е постигането на оптимален положителен ефект върху икономиката от усвояването на средствата от Европейския съюз. Затова основните приоритети на бюджета за 2011 г. са секторите, стимулиращи икономическия растеж, които намират значителна финансова подкрепа от оперативните програми и са финансирани от структурните и кохизионните фондове 2007-2013 г. от Европейския съюз, както и от други фондове и програми.
Съгласно чл. 87, ал. 2 от Конституцията на Република България, Законопроектът за държавния бюджет се изготвя и внася от Министерския съвет, а съгласно чл. 4 от Закона за устройството на държавния бюджет, държавния бюджет обхваща републиканския бюджет, бюджета на Народното събрание и бюджета на съдебната власт.
Републикански бюджет.
В приходната част на бюджета са включени предложените от правителството промени в данъчното законодателство, внесени в Народното събрание и приети на първо гласуване.
В републиканския бюджет е предвидено да постъпят общо приходи в размер на 16 млрд. 71,8 млн. лв., която сума е по-голяма от общите приходи по закона с 839,5 млн. лв.
За 2011 г. се предвижда от ДДС да постъпят 6 млрд. 480 млн. лв.
Общата прогноза за приходите от ДДС за 2011 г. е определена при данъчна основа 32 млрд. 400 млн. лв., като тя може да бъде постигната при повишаване на относителния дял на ДДС към потреблението с 0,1 пункта.
Следващият голям косвен данък са акцизите - 3 млрд. 800 млн. лв. от различните видове източници. Общата сума на акцизите за 2011 г. е по-малка от сумата за 2010 г. със 100 млн. лв.
Предвижда се повишаване на някои акцизни стоки за 2011 г. до постепенно достигане на минималните ставки за Общността, като газьол, керосин, безоловен бензин и тютюн за пушене.
Приходите от облагането на доходите за физическите лица за 2011 г. са разчетени при запазена единна данъчна ставка за всички данъкоплатци – 10% (без необлагаем минимум), с изключение на доходите от стопанска дейност на едноличните търговци, за които ставката е в размер на 15%.
Постъпленията от данъците по Закона за доходите и данъците на физическите лица за 2011 г. са разчетени в повече от размера на 2010 г. с 66,2 млн. лв.
За корпоративните данъци разчетите са направени при запазване на законодателната рамка, като постъпленията от корпоративни данъци за 2011 г. спрямо 2010 г. са с ръст от 18,5%.
По разходите.
Със Закона за бюджета за 2011 г. се предвижда да се направят разходи от 8 млрд. 163,6 млн. лв. За 2010 г. същият разход е одобрен на сума 8 млрд. 502,3 млн. лв. Следователно за 2011 г. се предлагат по-малко разходи с 338,7 млн. лв.
Със законопроекта за 2011 г. се предвижда нетен размер на трансферите (субсидии и вноски) от републиканския бюджет на обща сума 9 млрд. 814,1 млн. лв. Спрямо закона за 2010 г. трансферите са повече със 179,5 млн. лв. Увеличенията за общините са с 67,2 млн. лв.; за националния фонд към Министерство на финансите с 287,1 млн. лв.; за Държавен фонд „Земеделие” със 101,2 млн. лв., а намаленията са за държавното обществено осигуряване с 278,9 млн. лв. и за бюджета на съдебната власт с 10,5 млн. лв.
Вноската в общия бюджет на Европейския съюз за 2010 г. със закона е одобрена на сума 779,7 млн. лв., а законопроектът предлага сума от 811,5 млн. лв. или увеличение от 31,8 млн. лв.
Бюджетното салдо за 2010 г. е дефицит и със закона е одобрено на сума 3 млрд. 684,2 млн. лв. Със законопроекта за 2011 г. бюджетното салдо също е дефицит, но сумата е 2 млрд. 717,4 млн.лв. или по-малко дефицит спрямо 2010 г. в размер на 966,8 милиона лв.
По бюджета на съдебната власт.
В член 2 на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. е приет бюджет на съдебната власт:
- с приходи 95 млн. лв.;
- разходи 387,7 млн. лв.;
- резерв за неотложни нужди 0,6 млн. лв.;
- субсидия от републиканския бюджет, покриваща тези разходи в размер на 292,7 млн. лв.
По предложените от Висшия съдебен съвет текстове към чл. 2 на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2011 г. бяха констатирани следните различия със становището на Министерския съвет:
1. Министерският съвет не подкрепя предложената от Висшия съдебен съвет редакция на ал. 5, за „размерът на неусвоения лимит за разходи в края на годината да остава като преходен остатък по бюджета на съдебната власт и да се разпределя по ред, определен от Висшия съдебен съвет”.
2. Министерският съвет не подкрепя по принцип предложената от Висшия съдебен съвет ал. 6, че „неизпълнението на приходите от дейността на органите на съдебната власт е за сметка на централния бюджет”. Предлага се съдържание в следната редакция:
„Неизпълнението на приходите от дейностите на органите на съдебната власт е за сметка на наличностите по сметки от предходни години. При недостиг на средства от наличности неизпълнението се компенсира с допълнителна субсидия от централния бюджет.”
Тази редакция е в съответствие с чл. 361 от Закона за съдебната власт, съгласно който неизпълнението на приходите по бюджета на съдебната власт за съответната година е за сметка на неизползвани наличности от предходни години и допълнителна субсидия от централния бюджет.
Бюджетът на Народното събрание.
Проектобюджетът на Народното събрание за 2011 г. беше разгледан на заседание на подкомисията по отчетност на публичния сектор към Комисията по бюджет и финанси и след обсъждането му подкомисията взе решение да подкрепи проектобюджета на Народното събрание.
За 2011 г. Министерският съвет предлага бюджетът на Народното събрание да има следните параметри:
- приходи от 2,3 млн. лв.;
- разходи от 53 млн. лв.;
- субсидии от централния бюджет на сума 50,7 млн. лв.
Бюджетът на Народното събрание е балансиран.
Бюджет на Сметната палата.
Предложените разходи за 2011 г. на Сметната палата са в размер на 15,1 млн. лв., от които текущи разходи са 14,9 млн. лв.
Субсидията за 2011 г. също е в размер на 15,1 млн. лв.
Бюджет на Комисията за финансов надзор.
При непостигнато споразумение между органите на изпълнителната власт и Комисията за финансов надзор по проектобюджета на Комисията за 2011 г. Министерският съвет, в изпълнение на чл. 28, ал. 3 от Закона за Комисията за финансов надзор, в Законопроекта за държавния бюджет е включил проектобюджета на комисията, предложен от нейното ръководство, както и свое становище по него.
Комисията за финансов надзор предлага бюджетът на надзорния орган за 2011 г. да бъде приет по приходите със сума 4 млн. лв., а по разходите – със сума 13,6 млн. лв. и субсидия от централния бюджет в размер на 9,6 млн. лв.
Със становището си Министерският съвет предлага бюджетът да бъде приет по приходите на 4 млн. лв., толкова колкото е предложен от комисията и по разходите – 9,4 млн. лв., като субсидията от републиканския бюджет е 5,4 млн. лв. Този размер на средствата беше одобрен със Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет за 2010 г. По този актуализиран бюджет комисията получи допълнително 2,9 млн. лв. увеличение на разходите и съответно субсидията от централния бюджет.
Бюджетите на държавните органи, министерства и ведомства.
За държавните органи, министерствата и ведомствата за 2011 г. се предлага да постъпят собствени приходи в размер на 1 млрд. 241,7 млн. лв., а за изпълнение на държавните функции на тези органи се предлага разходи на сума от 5 млрд. 636,2 млн. лв.
Предвиденият нетен размер на трансферите е 291,1 млн. лв. Предвидено е положително бюджетно салдо и финансиране от сума на 253,2 млн. лв. Със законопроекта се проведе обширна дискусия, по време на която народните представители направиха задълбочени и аналитични изказвания по Законопроекта за държавния бюджет за 2011 г.
След приключване на дискусиите се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати:
1. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2011 г., с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и 2: „за” 2 народни представители , „против” 13 народни представители и „въздържали се” 4 народни представители.
2. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2011 г., с включен проект на Комисията за финансов надзор по чл. 1 и 5: „за” – няма гласували народни представители; „против” – 13 народни представители; „въздържали се” – 6 народни представители.
3. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2011 г., с включени проекти на Висшия съдебен съвет и на Комисията за финансов надзор по чл. 1: „за” – няма гласували народни представители, „против” – 14 народни представители и „въздържали се” – 5 народни представители.
4. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2011 г., със становище на Министерския съвет по чл. 1, 2 и 5: „за” 13 народни представители, „против” 4 народни представители и „въздържали се” 2 народни представители.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2011 г., със становище на Министерския съвет по чл. 1, 2 и 5.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
По процедура – заповядайте, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, господин министър, дами и господа народни представители! Днешните обсъждания на Закона за държавния бюджет, госпожо председател, започнаха с едно флагрантно нарушение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Това е нарушението на чл. 70, ал. 3, който изисква в началото на представянето на обсъжданията на становищата, да се започне със становище на водещата комисия и след това да се представят мотивите на вносителя.
Правилникът не прави разлика между различните законопроекти. Той казва, че се представят законопроектите по начина, по който е заявено със становище на водещата комисия.
Госпожо председател, лошото обаче е, че освен нарушение на Правилника, ние продължаваме с нарушение и на парламентарната традиция.
Аз съм убеден, че вицепремиерът и министър на финансите стои високо в държавната йерархия, но той не стои по-високо от парламентарните процедури и, разбира се, не стои по-високо от народното представителство. В този смисъл прави впечатление продължаващото отсъствие на министър-председателя и на Министерския съвет. Стои въпросът: какво обсъждаме в момента – Законопроект за държавния бюджет, който е продукт на Министерския съвет, или финансови заключения, които са резултат от дейността на финансовия министър и които не обвързват Министерския съвет? Разбира се, докато отсъстват министър-председателят и Министерският съвет, ние няма да имаме отговор на този въпрос.
Госпожо председател, на основание чл. 45, ал. 2, предлагам отлагане на заседанието до времето, в което министър-председателят и членовете на кабинета са в състояние да дойдат в Народното събрание и съответно да участват в представянето и обсъждането на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Найденов, ще подложа на гласуване направеното от Вас процедурно предложение за отлагане на заседанието.
Ще направя пояснение относно това дали е нарушен нашият Правилник, след като първо е изслушан докладът на Министерския съвет има Закон за устройството на държавния бюджет. В него има Глава трета – „Приемане на държавния бюджет”, където в чл. 22 се казва, че: „Народното събрание изслушва доклад на Министерския съвет, представен от министъра на финансите и доклад от комисията, отговаряща за бюджета, след което проектът на годишния Закон за държавния бюджет.” Считам, че в този случай това е специален закон, който игнорира нормите на нашия правилник, поради което се ръководи от процедурата, разписана не в нашия Правилник, в нарочния специален Закон за устройство на държавния бюджет.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от господин Ангел Найденов за отлагане на заседанието докато дойде министър-председателят.
Гласували 121 народни представители: за 39, против 79, въздържали се 3.
Предложението не е прието.
Благодаря ви.
За процедура – господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Госпожо председател, процедурата ми е по начина на водене. Тълкуването, което дадохте за поредността на докладване, не отговаря на нормата на Конституцията.
Съгласно чл. 73 от Конституцията: „Организацията и дейността на Народното събрание се осъществяват въз основа на Конституцията и на правилник, приет от него.” Нищо друго не може да важи за процедурата тук, освен Конституцията. Вашето позоваване на Закона за устройство на държавния бюджет е изцяло неоснователно.
Категорично възразявам срещу начина, по който водите днешното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Пирински, нали не искате да ми кажете, че чл. 22 от Закона за устройство на държавния бюджет е противоконституционен?
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Никой не отрича, че се изслушва доклад – и от Министерския съвет, и от комисията. Целият въпрос е: с каква поредност? Вие произволно тълкувате нормата на закона като по-висока от нормата на Конституцията. Нямате никакво основание! (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Конституцията не възпроизвежда поредност. Конституцията препраща при правилника. При колизия между нормите на специален устройствен закон и правилника, моето становище като юрист е, че се прилага специалният закон.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Съгласно чл. 5 от Конституцията – тя е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Конституцията не урежда поредност на изслушване на докладите.
Следва доклад на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Господин Димитров, заповядайте да ни запознаете с доклада.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, колеги, господа министри!
Разбирам, че има съгласие за по-кратко представяне на докладите.
„ДОКЛАД
по Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2011 г., № 002-01-83, внесен от Министерския съвет на 1 октомври 2010г.
На извънредно заседание, проведено на 28 октомври 2010 г., съвместно с Комисията по бюджет и финанси, Комисията по труда и социалната политика и Комисията по здравеопазването, Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2011 г.
Проектобюджетът за 2011 г. е разработен при спазване на приетите от Министерския съвет основни допускания по отношение на данъчно-осигурителната политика, политиката по доходите, публичните разходи, както и фискалната цел относно бюджетното салдо за следващия тригодишен период, които са база за приетите разходни тавани по първостепенни разпоредители с бюджетни кредити.
При дефинирането на бюджетните параметри за 2011 г. са заложени следните цели:
- запазване стабилността на валутния борд при сегашния фиксиран курс на лева към еврото;
- ориентиране на публичните разходи в посока на стимулиране на факторите, ускоряващи икономическия растеж в съответствие с обновената Лисабонска стратегия;
- подобряване на бизнес средата и на инвестиционния климат.
Основните акценти на разходната политика в бюджет 2011 г. са насочени към:
- запазване на номиналния размер на средствата за заплати, достигнат през 2010 г. и определяне на индивидуалните възнаграждения съобразно реформата за заплащане в бюджетната сфера;
- осигуряване на средства за национални доплащания на хектар земеделска земя и за животни;
- запазване на разходите за издръжка, капиталовите разходи и субсидиите от националния бюджет на нивата от актуализирания бюджет за 2010 г.
При определянето на разходите по бюджетите за 2011 г. е следван принципът на приоритетно финансиране на основните социални отговорности на държавата и равнопоставеност между отделните бюджети в условията на финансови ограничения. Бюджетната политика е фокусирана към осъществяване на засилен контрол върху разходите и размера на бюджетния дефицит и свързаните с това структурни реформи.
Общият размер на публичните разходи през 2011 г. възлиза на 27 млрд. 807 млн. лв.
За първи път в най-новата ни история държавата планира да похарчи не повече от предходната година. Това е израз на волята на правителството за предприемането на мерки за фискална консолидация.
Министърът на икономиката, енергетиката и туризма господин Трайчо Трайков, представи проектобюджета на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма за 2011 г.
Заложените основни параметри в него са:
- приходи – в размер на 156 млн. 355 хил. 700 лв.
- разходи – в размер на 82 млн. 771 хил. 200 лв., разпределени по политики и програми, както следва:
1. Политика „Устойчиво икономическо развитие и конкурентоспособност” в размер на 31 млн. 946 хил. лв.
2. Политика „Устойчиво развитие на туризма и ефективно външно икономическо сътрудничество”. Бюджетът по политиката е в размер на 17 млн. 131 хил. лв.
3. Политика „Устойчиво и конкурентоспособно енергийно развитие” със стратегическа цел „Създаване на условия за сигурна, ефективна и екологосъобразна енергетика”. Бюджетът по политиката е в размер на 23 млн. 841 хил. лв.
4. Програма „Администрация”, в която са включени дейностите, които подпомагат изпълнението на програмите за постигането на стратегическите цели на министерството.
След приключване на дискусията се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 12, „против” – 4 и „въздържали се” – 2 народни представители.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2011 г. със становище на Министерския съвет, № 002-01-83, внесен от Министерския съвет на 1 октомври 2010 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Следва докладът на Комисията по правни въпроси.
Думата има госпожа Фидосова – председател на комисията.

ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Ще прочета накратко:
„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2011 г., № 002-01-83, внесен от Министерския съвет на 1 октомври 2010 г.
На свое заседание, проведено на 28 октомври 2010 г. Комисията по правни въпроси разгледа Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2011 г.
Становището на Министерския съвет по проекта за бюджет на съдебната власт, съставен от Висшия съдебен съвет, бе представено от заместник-министър Горанов, който първо се спря накратко на общата част на проектобюджета за 2011 г. и посочи, че той е разработен при спазване на приетите от Министерския съвет основни допускания по отношение на данъчно-осигурителната политика, политиката на доходите, публичните разходи и фискалната цел относно бюджетното салдо за следващия 3-годишен период. При дефинирането на бюджетните параметри са следвани целите, заложени в приетата от Правителството средносрочна фискална рамка. Приходната част на бюджета е консервативна, разходите са 35.5 % от брутния вътрешен продукт или с около 140-150 млн. лв. по-малко, отколкото през 2010 г. След като запозна народните представители с основните положения в проектобюджета, заместник-министър Горанов подробно представи становището на Министерския съвет по проектобюджета на Висшия съдебен съвет. Висшият съдебен съвет предлага приходната част на бюджета на съдебната власт за 2011 г. да възлиза на 105.5 млн. лв, в това число приходите от съдебни такси – 89.031 млн. лв. Предложението на МС е същото и така за първи път през последните няколко години е постигнато равенство между проекта на Висшия съдебен съвет и на Министерския съвет. Министерският съвет предлага неизпълнението на приходите от страна на органите на съдебната власт да се компенсира от наличностите по сметки от предходни години, а при недостиг на средства по тези сметки – с допълнителна субсидия от централния бюджет. В проекта на Висшия съдебен съвет се предлага недостига на средства да се компенсира само със субсидия от централния бюджет.
Предложението на Висшия съдебен съвет за размера на разходите е за 483.4 млн. лв., от които за текущи разходи 457.5 млн. лв., а за капиталови – 25.3 млн. лв. Заместник-министър Горанов подчерта, че при определяне размера на разходите по бюджета на съдебната власт като част от държавния бюджет Министерския съвет е отчел всички фактори, оказващи влияние върху формирането на бюджетните параметри за 2011 г. на консолидирана основа и съответно възможностите на бюджета в условията на ограничен финансов ресурс. По проектобюджета на Министерството на правосъдието са включени допълнителни средства за капиталови разходи за органите на съдебната власт, в изпълнение на възложените на министъра на правосъдието функции по управление на недвижимото имущество на съдебната власт.
Позицията на Висшия съдебен съвет бе представена от господин Колев. Той обоснова по-високите разходи, залегнали в проекта на Висшия съдебен съвет, и посочи, че ако се приемат разходите, предлагани от Министерския съвет, редица дейности ще останат финансово необезпечени.
След проведената дискусия по Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2011 г., № 002-01-83, внесен от Министерския съвет:
1. С 3 гласа „за”, 2 гласа „против” и 13 гласа „въздържали се” Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2011 г. с включен проект за бюджет на съдебната власт, съставен от Висшия съдебен съвет.
2. С 12 гласа „за”, 6 гласа „против” и 4 гласа „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2011 г. с включен проект за бюджет на съдебната власт със становището на Министерския съвет.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Следва да чуем доклада на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
Думата има председателят на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господа министри!
„ДОКЛАД
на Комисията по регионална политика и местно самоуправление по Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2011 г., внесен под № 002-01-83 от Министерския съвет
На редовно заседание, проведено на 21 октомври 2010 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2011 г., № 002-01-83, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на комисията взеха участие господин Росен Плевнелиев – министър на регионалното развитие и благоустройството, представители на Министерството на финансите, на Министерството на околната среда и водите, на Министерството на образованието, младежта и науката, на Националното сдружение на общините, на Националната асоциация на председателите на общинските съвети и на синдикалните организации на работещите в сферата на образованието.
От името на вносителите законопроектът бе представен от госпожа Валентина Грозданова – директор на дирекция „Финанси на общините” в Министерството на финансите, която представи пред народните представители подробна информация за предвижданията на законопроекта в частта му за общините.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството представи пред комисията подробна информация за предвидените в проекта средства по бюджета на министерството, като обърна внимание за необходимостта от допълнителни средства по основните направления на дейностите, осъществявани от министерството.
Представителите на Министерството на околната среда и водите и на Министерството на образованието, младежта и науката информираха членовете на комисията за предвидените средства по бюджетите им, които могат да се използват за общински дейности.
Представителите на Националното сдружение на общините мотивираха предложението си за увеличаване със съответните средства на трансферите за функция „Общинска администрация”, на средствата за капиталови разходи, за изграждане и ремонт на общински пътища и за зимното им поддържане и снегопочистване, както и за актуализиране на стандартите за социални услуги, за детските ясли и медицинското обслужване, като изтъкнаха, че целта на предложенията е да се достигнат нивата от бюджета за 2010 г.
Представителите на Националната асоциация на представителите на общинските съвети възразиха срещу предложението в законопроекта, предвиждащо спиране на възнагражденията на общинските съветници в случаите, когато общинския съвет не приеме бюджета на общината в предвидения в закона срок, като обърнаха внимание, че той е кратък и същевременно не се предвижда срок, в който кметовете на общини да бъдат задължени да внесат проекта на общинския съвет. По този начин, ако кметът внесе проекта в последния момент или не внесе проекта за бюджет, общинските съвети ще търпят санкция, без да имат вина за забавеното приемане на общинските бюджети.
Представителите на учителските синдикални организации подкрепиха исканията на общините за увеличаване на трансферите от републиканския бюджет за бюджетите на общините.
В хода на дискусията народните представители поставиха редица въпроси, свързани с отделните параметри на бюджета, на които отговориха представителите на Министерството на финансите и на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Всички народни представители, които взеха отношение по законопроекта, изразиха съгласие с предложението на общините и на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за необходимостта от увеличаване на средствата за отделните дейности. Бяха направени и конкретни предложения между двете гласувания на законопроекта, да се потърсят допълнителни механизми за увеличаване на приходната част на бюджета и чрез съответните корекции в преразпределението на разходите да се предоставят допълнителни средства за общините и за Министерството на регионалното развитие и благоустройството, като се отчетат и специфичните особености при формиране на бюджетите на отделните общини, с оглед осигуряване на необходимите финансови ресурси, с които общините да оперират самостоятелно през следващата година.
Въз основа на проведената дискусия и в резултат на гласуването, Комисията по регионална политика и местно самоуправление, с 10 гласа – „за”, 4 гласа – „против” и 1 глас – „въздържал се”, предлага на Народното събрание Законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2011 г., № 002-01-83, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Татарски.
Предстои да чуем доклада на Комисията по външна политика и отбрана.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
на Комисията по външна политика и отбрана относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2011 г., № 002-01-83, внесен от Министерския съвет на 1 октомври 2010 г.
На две заседания, проведени на 7 и 12 октомври 2010 г., Комисията по външна политика и отбрана обсъди Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2011 г. в частта му за Министерството на външните работи, Министерството на отбраната, Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана.
С чл. 6, ал. 1 на проекта на Закон за държавния бюджет на Република България са определени приходите, разходите, трансферите и субсидиите от централния бюджет за държавните органи, министерствата и ведомствата за 2011 г.
І. В сравнение с бюджета за 2010 г. основните показатели в проекта на бюджет за 2011 г. в частта му за Министерството на външните работи са следните:
Приходи – 44 млн. 745 хил. лв., изменение спрямо актуализирания бюджет за 2010 г. – 0%, разходи – 104 млн. 240 хил. лв., изменение спрямо актуализирания бюджет за 2010 г. – 1,7%.
С предвидените средства по проекта на бюджет за 2011 г. на Министерството на външните работи са финансово обезпечени следната политика и програми:
- външна политика;
- Програма за управление, координация и осигуряване на дипломатическата служба;
- Програма на задграничните представителства, консулските отношения и подкрепа на гражданите в чужбина;
- Програма за осъществяване на публична дипломация;
- Програма за външна политика и многостранна дипломация;
- Програма за национален визов център, инструмент Шенген и управление на кризи.
След приключване на изложението на министъра на външните работи се проведе дискусия, в която преобладаваха въпроси, свързани с отделените средства за капиталови разходи. Народните представители изразиха загриженост за влошеното състояние на част от сградния фонд на българските посолства. Обърна се внимание на проблемите, произтичащи от съкращаване на дипломатическия състав и закриване на посолства.
Постъпи предложение средствата от преизпълнението на приходната част на бюджета на министерството да бъдат използвани за погасяване на задължения, прехвърлени от предходни години в настоящия бюджет.
ІІ. В сравнение с бюджета за 2010 г. основните показатели в проектобюджета за 2011 г. в частта му за Министерството на отбраната са следните:
Приходи – 62 млн. лв., изменение спрямо актуализирания бюджет за 2010 г. – -13,9%, разходи – 990 млн. 630 хил. лв., изменение спрямо актуализирания бюджет за 2010 г. – 11,2%.
През 2011 г. Министерството на отбраната предвижда осъществяване на две основни политики:
Политика „Отбранителни способности”, като основната й стратегическа цел е усъвършенстване и развитие на отбранителните/оперативните способности, с приоритет ускорено придобиване на способности за декларираните сили.
Политика „Съюзна и международна сигурност” като основната й стратегическа цел е активно участие във формиране на политиката на НАТО и Европейския съюз в областта на сигурността и отбраната и изпълнение на ангажименти към други международни организации.
Проектът за бюджет на Министерството на отбраната за 2011 г. е разработен в програмна структура от десет основни програми, включени в съответните политики, които министерството ще провежда. Програмният формат на бюджета на Министерството на отбраната отразява въведените промени в начина на бюджетиране в резултат на проведената структурна реформа, насочена към вземане на бюджетни решения за планиране на цели и резултати по изпълнение на политиките и програмите, в рамките на разполагаемите финансови средства.
В областта на отбраната през 2011 г. Министерството на отбраната ще провежда и изпълнява основните направления на политиката на правителството, а именно:
- стабилизиране на Министерството на отбраната;
- провеждане на политика на прозрачност и отчетност за премахване на условията за корупция и неефективно управление в Министерството на отбраната;
- систематично изграждане на отбранителните способности на Въоръжените сили;
- развитие на Министерството на отбраната като модерна отбранителна институция на демократична държава;
- усъвършенстване на военния и цивилния професионализъм;
- модернизиране на системата за военно образование, квалификация и бойна подготовка;
- осигуряване на надеждна колективна сигурност и отбрана.
Основният доклад по проекта за бюджет изложи министърът на отбраната, който беше допълнен от началника на отбраната. В провелата се дискусия неколкократно се засегна темата за неразплатените задължения на министерството от предишни години, както и за финансовото обезпечаване на политиките на министерството. Беше обърнато внимание на предстоящите промени на законодателството в социалната област и отражението им върху статуса на настоящите и на пенсионираните военнослужещи.
ІІІ. В сравнение с бюджета за 2010 г. основните показатели в проекта на бюджет за 2011 г. в частта му за Националната служба за охрана са следните:
Приходи – 250 хил. лв., изменение спрямо актуализирания бюджет за 2010 г. – 0%, разходи – 31 млн. 240 хил. лв., изменение спрямо актуализирания бюджет за 2010 г. – 0%.
С предвидените средства по проекта на бюджет за 2011 г. на Националната служба за охрана се осигуряват условия за изпълнение на възложените й със Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България функции и задачи.
ІV. В сравнение с бюджета за 2010 г. основните показатели в проекта на бюджет за 2011 г. в частта му за Националната разузнавателна служба са следните:
Приходи – няма, разходи – 19 млн. 120 хил. лв., изменение спрямо актуализирания бюджет за 2010 г. – 11,7%.
С проектобюджета на Националната разузнавателна служба за 2011 г. са разчетени необходимите средства за изпълнение на специфичните функции и задачи на службата в съответствие с разпоредбите на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
По време на обсъждането народните представители изразиха опасения, че поради очаквания недостиг на средства би се стигнало до напускане на висококвалифицирани служители и сериозен кадрови недокомплект в службата.
След приключване на обсъжданията се проведе гласуване, в резултат на което с 11 гласа „за” и 4 гласа „против” Комисията по външна политика и отбрана прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Димитров.
Следва да чуем и доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
С него ще ни запознае господин Ципов.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2011г.
Комисията на свое заседание, проведено на 13 октомври 2010 г., разгледа внесения законопроект.
На заседанието присъстваха от Министерството на финансите: господин Владимир Петров – директор на дирекция „Държавни разходи”, и госпожа Надежда Генова – началник на отдел от същата дирекция; от Министерството на вътрешните работи: господин Павлин Димитров – заместник-министър, и експерти от министерството; от Държавна агенция „Национална сигурност”: господин Светлин Йовчев – председател на агенцията; от Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА: господин Евтим Костадинов – председател на комисията, и експерти към комисията; от Държавната комисия по сигурността на информацията: господин Захари Захариев – заместник-председател на комисията, и експерти към комисията; от Комисията за защита на личните данни: госпожа Венета Шопова – председател; и от Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”: господин Станимир Пеев – председател на агенцията.
От името на вносителя основните параметри на законопроекта бяха представени от Владимир Петров – директор на дирекция „Държавни разходи” в Министерството на финансите.
Проектобюджетът на Министерството на вътрешните работи за 2011 г. бе представен от заместник-министъра на вътрешните работи Павлин Димитров. В бюджета на МВР за 2011 г. са предвидени приходи в размер на 99 млн. лв. и разходи в размер на 1 млрд. 6 млн. лв., в т. ч. 975 млн. 684 хил. лв. текущи разходи и 30 млн. 316 хил. лв. капиталови разходи. С проектобюджета на МВР се предвиждат средства за изпълнението на основните цели, задачи и приоритети в сферата на опазването на вътрешния ред и сигурността на страната през 2011 г. Господин Павлин Димитров отбеляза, че с оглед удовлетворяване на минималните потребности на МВР от средства за текуща издръжка е необходимо осигуряването на допълнителни такива за материали, консумативи и др.
В обсъждането взеха участие народните представители Иван Петров, Михаил Миков, Йордан Бакалов, Атанас Мерджанов и Красимир Ципов.
Проектобюджетът на Държавна агенция „Национална сигурност” за 2011 г. бе представен от господин Светлин Йовчев – председател на агенцията.
Общите разходите на агенцията за 2011 г. са определени в размер на 85 млн. 340 хил. лв., от които текущи разходи, в т. ч. за заплати, други възнаграждения и осигурителни вноски – в размер на 83 млн. 400 хил. лв., и капиталови разходи – 1 млн. 940 хил. лв.
Господин Йовчев определи бюджета на агенцията като критичен, особено що се касае до разходите за текуща издръжка, но отбеляза, че Агенцията ще успее да се справи с основните си функции.
В обсъждането взеха участие народните представители Иван Петров, Михаил Миков и Атанас Мерджанов, които поставиха въпроси за осигуряване на средства за обезщетение на напусналите служители на ДАНС.
При обсъждането на проекта на бюджета на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската армия председателят на комисията Евтим Костадинов уточни, че в рамките на предоставения бюджет на комисията за 2011 г. ще бъдат изпълнени поставените пред нея задачи.
Проектът на бюджет на Комисията за защита на личните данни за 2011 г. бе представен от госпожа Шопова. Бюджетът на Комисията за защита на личните данни за 2011 г. възлиза на 2 млн. 560 хил. лв., от които са предвидени за текущи разходи 2 млн. 185 хил. лв., за капиталови разходи – 375 хил. лв.
Бюджетът на Държавната комисия по сигурността на информацията бе представен от господин Захари Захариев – заместник-председател на комисията. Бюджетът на комисията за следващата 2011 г. е предвиден в размер на 4 млн. 960 хил. лв., от които 3 млн. 860 хил. лв. за текущи разходи, 1 млн. 100 хил. лв. – за капиталови разходи. Господин Захариев изрази мнение, че предвидения бюджет ги удовлетворява и с него ще се реализират възложените им със Закона за защита на класифицираната информация функции и задачи.
Председателят на Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” Станимир Пеев представи проекта на бюджет за 2011 г. на агенцията. В бюджета за следващата година са предвидени общо разходи в размер на 75 млн. 617 хил. 800 лв., от които 23 млн. 839 хил. лв. за текущи разходи, 1 млн. 396 хил. 700 лв. – за капиталови разходи, 50 млн. 381 хил. 900 лв. – за прираст на държавния резерв.
Господин Пеев обърна специално внимание на ангажиментите, които страната ни е поела към Европейския съюз по глава „Енергетика” във връзка със Закона за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти, според които държавата трябва да съхранява определени дневни запаси от горива. Предвид евентуалната възможност от стартиране на санкционна процедура срещу Република България, господин Пеев се обърна към народните представители предвид законодателната инициатива, с която разполагат, да предложат на водещата комисия да бъдат осигурени нужните средства за това.
В заключение Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред взе решение да отправи препоръка към водещата Комисия по бюджет и финанси за отпускането на необходимите средства, за да бъде избегната евентуална наказателна процедура спрямо Република България.
В резултат на проведените разисквания Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 9 гласа „за”, 4 гласа „против” и 1 глас „въздържал се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2011 г., № 002-01-83, внесен от Министерски съвет на 1 октомври 2010 г., заедно със становището на Министерския съвет по чл. 1, 2 и 5.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Ципов.
Следва доклада на Комисията по земеделието и горите. С него ще ни запознае председателят на комисията госпожа Танева.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА:
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по земеделието и горите относно Законопроект за държавния бюджет на Република България
за 2011 г., № 002-01-83, внесен от Министерския съвет на 1октомври 2010 г.
Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 20 октомври 2010 г., на което обсъди Законопроекта за държавния бюджет на Република България.
По законопроекта е постъпило писмено становище от министъра на земеделието и храните, с което се съгласува по принцип проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2010 г. Направен е анализ на финансовата обезпеченост на Министерството на земеделието и храните и Държавен фонд ”Земеделие” с конкретни аргументирани предложения за корекции на предвидените средства. Становището беше представено от министър Найденов.
1. По проекта на бюджет на Министерство на земеделието и храните.
Предложеният разходен таван на Министерството на земеделието и храните за 2011 г. е 255 803,0 хил. лв.
2. По средствата за осъществяване на Общата селскостопанска политика.
Първи стълб на Обща селскостопанска политика на Европейския съюз. По схемата за единно плащане на площ (СЕПП) през 2011 г. се предвижда да бъдат разходвани 1 060,8 млн. лв., като 767,4 млн. лв. са за директни плащания и 293,4 млн. лв. за национални доплащания.
Средства за подпомагане на животновъдството. Заложените средства за национални доплащалия по схемите за животни са в размер на 53 млн. лв.
Мерки за пазарна подкрепа. За прилагането на пазарните мерки са заложени 98,1 млн. лв. европейско финансиране, като финансирането е изцяло със средства от Европейската комисия.
Втори стълб на Обща селскостопанска политика на Европейския съюз. Общо предвидените средства по Програмата за развитие на селските райони за 2011 г. възлизат на 611,9 млн. лв., от които 145,0 млн. лв. национално съфинансиране.
Средствата за финансиране на разходите за данък върху добавена стойност на общините по одобрени за подпомагане проекти по Програмата за развитие на селските райони с в размер на 32 млн. лв.
Средствата предвидени по Общата рибарска политика в размер на 10 млн. лв., в т. ч. 2,5 млн. лв. национално съфинансиране.
Национални програми в областта на земеделието. В проекта на бюджет за 2011 г. се предвижда да се запазят функциите и финансиранията на Държавен фонд „Земеделие”, свързани с изпълнението на национални програми, като за изплащане на държавни помощи, средствата са в размер на 30 млн. лв. Запазват се параметрите за предоставяне на инвестиционни кредити за земеделски производители в размер до 80 млн.лв. лв. и за временна финансова помощ до 20 млн. лв.
В заключение народните представители се обединиха около становището да подкрепят предложения проект за държавен бюджет, като между първо и второ четене следва да бъдат взети предвид бележките, направени в становището Министерството на земеделието и храните и от народните представители.
След проведените разисквания Комисията по земеделието и горите с 11 гласа “за”, 3 гласа “против” и 0 гласа “въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2011 г., № 002-01-83, внесен от Министерския съвет на 1 октомври 2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Танева.
Предстои да чуем доклада на Комисията по труда и социалната политика.
Има думата господин Стойнев – председател на комисията.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър!
„ДОКЛАД
по Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2011 г., № 002-01-83, внесен от Министерския съвет на 1 октомври 2010 г.
Комисията по труда и социалната политика, съвместно с Комисията по бюджет и финанси, Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм и Комисията по здравеопазването на заседание, проведено на 28 октомври 2010 г., разгледа и обсъди Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2011 г., № 002-01-83, внесен от Министерски съвет на 01.10.2010 г.
Законопроектът бе представен от господин Симеон Дянков, заместник министър-председател и министър на финансите, който акцентира върху рамката въз основа на която е изготвен проектът на бюджет за 2011 г., а именно ръст на брутния вътрешен продукт с 3,6 на сто, който се основава на прогнози за умерен растеж на износа и възстановяване на потреблението на домакинствата, което от своя страна ще окаже благоприятно въздействие върху вътрешното търсене и личните потребителски разходи.
Господин Дянков определи проекта на бюджет за 2011 г. като бюджет на стабилността, като се мотивира със запазването на валутния борд, стабилността на публичните финанси, ниското равнище на подоходно и корпоративно облагане и най-ниското равнище на преразпределение на брутния вътрешен продукт от преходния период.
Социалните политики и програми за 2011 г. бяха представени от господин Тотю Младенов – министър на труда и социалната политика. Разходите по бюджета на министерството на труда и социалната политика се предвижда да са 951 270,8 хил.лв., като е необходимо да се уточни, че независимо от регистрираното увеличение спрямо проекта за бюджет за 2010 г. от 19,1 на сто на практика при отчитането на допълнителните средства, предоставени с актуализирания бюджет за 2010 г. разходният таван за министерството е идентичен с този за предходната година. През 2010 г. допълнителните 152 450 хил. лв. са част от бюджета на Министерството на труда и социалната политика с актуализацията на бюджета, като от тях 142 млн. лв. са за социално подпомагане, 10 млн. лв. за активна политика на пазара на труда и 450 хил. лв. за социални трапезарии. Разходите за заплати и текуща издръжка са без промяна.
В областта на социалното подпомагане и подпомагането на семействата не се предвиждат промени по отношение на размера на гарантирания минимален доход, прага за достъп до помощи за деца, размера на еднократните и целевите помощи за деца и семейства, както и размера на интеграционните добавки за хора с увреждания, включително и за деца с увреждания. Планира се увеличение на хората, обект на подпомагане с месечни социални помощи, главно поради увеличаването на хората с временни затруднения по отношение на материалният им статус. Предвижда се и разширяване на проектите за разкриване на обществени трапезарии.
Не се предвиждат промени и по отношение на параметрите на помощите по Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане и на целевите помощи за отопление. Размерът на целевите средствата за диагностика и лечение на български граждани без доходи и/или лично имущество е без промяна в сравнение с 2010 г. – 2,5 млн.лв.
Министър Младенов подчерта, че предвидените средства ще позволят регулярно да се изпълняват социалните ангажименти и държавата да реализира своите функции.
В хода на дискусията по законопроекта бяха повдигнати множество въпроси, като народните представители от Синята коалиция изказаха мнение, че с проекта за бюджет за 2011 г. е налице отказ от реформите. Изказаха се и опасения относно намеренията за финансиране на някои енергийни проекти, ниските приходи от приватизация и предизвикателствата, свързани с повишаване на събираемостта на приходите.
Представителите на парламентарната група на Коалиция за България подчертаха, че не се наблюдава увеличение на средствата за социална политика, няма позитивни промени в политиката по заетостта и в политиката за интеграция на хората с увреждания. Изказаха се и опасения, че предвиденото увеличение на бенефициентите на месечни социални помощи е подценено, не отразява реалното положение в контекста на намаляващи реални доходи и ще се реализира за сметка на ограничаване на социалните права на българските граждани.
Представителите на национално представителните организации на работниците и служителите отбелязаха отсъствието на мерки, които да стимулират допълнителни приходи в държавния бюджет. Сериозни опасения бяха изказани по отношение на износа, като основен фактор за икономическия растеж през 2011 г. Изказано бе и безпокойство от неприлагането на координирана демографска политика. Синдикатите не подкрепят политики и мерки, които отнемат социални права. Подчертано бе, че е необходимо да се криминализира укриването на неплащането на осигурителни вноски, както и да се въведе политика по доходите, която да стимулира вътрешното потребление.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за” – 10 гласа, „против” – 5 и „въздържал се” – 1 глас, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2011 г., № 002-01-83, внесен от Министерския съвет на 01.10.2010 г. със становището на Министерския съвет по чл. 1, 2 и 5.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Стойнев.
Предстои да чуем доклада на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.
Има думата господин Стоичков.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2011 г., внесен от Министерския съвет на 1 октомври 2010 г.
На свое редовно заседание, проведено на 20 октомври 2010 г., Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта разгледа и обсъди Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2011 г.
Проектът за държавния бюджет в частта за функция „Образование” и група „Наука” от страна на Министерството на образованието, младежта и науката (МОМН) бе представен от господин Красимир Вълчев. Той изложи накратко основните политики и допускания, при които е разработен проектът на Закон за държавния бюджет на Република България за 2011 г.
Реалният растеж на икономиката за следващата година се прогнозира да бъде 3,6%, като се очаква положително развитие на българската икономика в резултат увеличението на износа и възстановяване потреблението на домакинствата.
Конкретно по разходите за образование. С проекта на Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г. по функция „Образование” са планирани 2 535,4 млн. лева. Разпределението на разходите за образование за 2011 г. са представени в таблица по доклад, като:
по бюджета на МОМН – 337,1 млн. лв.;
по бюджета на други министерства и ведомства – 87,0 млн. лв.;
за държавните висши училища – 572,6 млн. лв., в т.ч. за висшите военни училища — 25,1 млн. лв.;
по бюджетите на общините – 1 376,9 млн. лв.;
в централния бюджет – 79,6 млн. лв.;
по бюджета на Националния фонд към Министерството на финансите – 82,2 млн. лв.
СРЕДНО ОБРАЗОВАНИЕ
За политиката в областта на средното образование са планирани близо 1 946,4 млн. лв. по функция „Образование” за 2011 г. при планирани 1 950 млн. лв. за 2010 г.
В Таблица 2 са представени сравнителни данни на бюджетните разходи за средно образование за 2009, 2010 и 2011 г.
Предвидените разходи по осигуряване на образователно-възпитателния процес в училищата и детските градини са на база обезпечаване възпитанието на 145 140 деца в детските градини, задължителната предучилищна подготовка на 90 753 деца, обучението на 593 025 ученици в общообразователните училища, 180 532 ученици в професионалните училища. Средно претегленият стандарт за 2011 г. е в размер на 1350 лв.
Предвидените средства за реализиране на национални програми за развитие на средното образование за 2011 г. са намалени с 6,4 млн. лв. спрямо ревизирания бюджет за 2010 г. По отношение на Бюджет 2011 г. в частта му за средното образование в Комисията постъпи единно писмено становище, подписано от всички синдикални организации - Синдикат на българските учители към КНСБ, Синдикат „Образование” към КТ „Подкрепа”, Независим учителски синдикат, Съюз на работодателите в системата на народната просвета и Сдружение на директорите в средното образование.
Като се обявяват срещу стремителното намаляване на средствата за училищно образование и предучилищно възпитание и подготовка, предлагат в бюджета за 2011 г. да се планират допълнително средства, които са крайно необходими за нормалното функциониране на образователно-възпитателния процес.
В дискусията народните представители поставиха акцент върху няколко въпроса:
1. относно намаляването на Единния разходен стандарт за издръжка на един ученик от 1375 лв. за 2010 г. на 1350 лв. за 2011 г.;
2. относно възстановяване на правото в средното образование да се работи със 100% от този стандарт за финансиране на дете и ученик;
3. относно броя на петгодишните деца и финансовите разчети за тяхната задължителна предучилищна подготовка за 2011 г.;
4. относно предвидените в стандарта средства за повишаване квалификацията на учителите и възможността за по-ефективното им усвояване, чрез разписването им на отделен ред в бюджета;
5. относно отпадането на § 55 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2011 г. В същия бе разписан размерът на средствата за 2010 г., предвидени в централния бюджет за финансиране на националните програми за развитие на средното образование, одобрени от Министерския съвет, общо 10 на брой.
ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ
В системата на висшето образование субсидията за държавните висши училища за 2011 г. възлиза на 311 млн. лв., в това число 289,4 млн. лв. за гражданските висши училища и 21,6 млн. лв. за висшите военни училища към Министерството на отбраната.
Разпределението на субсидията по елементи съгласно чл. 91 от Закона за висшето образование е, както следва:
субсидия за издръжка на обучението - 228,5 млн. лв., която е предвидена да обезпечи обучението на 165 267 учащи при среден норматив 1383 лв.;
разчетената субсидия за присъщата научна и художественотворческа дейност е в размер на 8 млн. лв., което също е на нивото на актуализирания бюджет за 2010 г.;
субсидиите за социално-битови разходи на студентите и докторантите са в размер на 41,4 млн. лв., като също са без изменение спрямо ревизирания бюджет за 2010 г.;
субсидията за капиталови разходи е в размер на 9,7 млн. лв. и е на нивото на бюджета за 2010 г.
НАУКА
Средствата за наука за 2011 г. са предвидени в размер на 209,7 млн. лв. Спрямо предходните години съотношението е дадено в Таблица 3. Разпределението е, както следва:
по бюджета на БАН субсидията се запазва на нивото на 2010 г. ревизиран бюджет в размер на 59,8 млн. лв.;
по бюджета на Министерството на образованието, младежта и науката - 59,1 млн. лв., което също е на нивото на бюджета за 2010 г.;
по бюджетите на другите министерства и ведомства - 38,1 млн. лв., като основната част от тази сума е за Селскостопанската академия към Министерството на земеделието и храните и 5 млн. лв. от централния бюджет, основна част от която е за Националния иновационен фонд.
Становищата на висшите училища, БАН и Селскостопанската академия по Бюджет 2011 г. могат да се обобщят така:
1. Запазването през 2011 г. на рамката от 228,5 млн. лв. в издръжката на обучение на студентите, такава, каквато е през 2010 г., не отчита, че според Закона за висшето образование това е четвъртата поредна година, в която се увеличава приемът на студенти и че има действителен ръст от 10,6% нарастване на студентите или 15 835 студенти, за които не е предвидена издръжка.
2. При липса на нов модел на финансиране не е приемливо увеличените коефициенти за издръжка на инженерните специалности да бъдат за сметка на останалите професионални направления.
3. В държавната субсидия за висшите училища отново са занижени средствата за научноизследователска дейност и не е спазена нормата на чл. 91, ал. 7 от Закона за висшето образование — определянето на средствата за наука да е в размер не по-малък от 10 на сто спрямо издръжката на обучението.
4. Констатира се пълно разминаване на средствата за стипендии на студенти и докторанти с това, което е записано в наредбите. Базовият норматив от 963 лв., предвиден в Бюджет 2010, в Бюджет 2011 г. е 630 лв. - ниво, по-малко и от 2004 г.
5. Мерките за икономия, които университетите са принудени да прилагат, включват например двойни часове, за да може в рамките на 3 месеца да се преподаде материал, който е предвиден за 4 месеца и половина.
6. От БАН и Селскостопанската академия поставиха въпроса, че без допълнителни субсидии не могат да участват в международни проекти.
Процентът за образование към брутния вътрешен продукт е 3,3 като се полагат усилия да бъдат осигурени допълнително 40 млн. лв., което ще добави още 0,1%.
Позицията на Министерството на финансите е, че това е максималното, което може да се направи, защото във всеки момент, в който общата фискална политика стане заложник на секторни политики, всички секторни политики ще се сринат.
ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО, АГЕНЦИЯ ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ И МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
Бюджетът за 2011 г. на агенцията бе представен от господин Калин Каменов. В своето изложение той отбеляза, че агенцията разработи и представи пред Министерството на труда и социалната политика проектобюджет за 2011 г. в размер на 2,5 млн. лв., но поради запазването на параметрите на консолидирания бюджет за 2010 г. средствата за ДАЗД остават непроменени и за 2011 г. Въпреки че това ще направи невъзможно оптималното изпълнение на вменените от Закона за закрила на детето функции на агенцията и е на границата на санитарния минимум, господин Каменов заяви, че съзнават състоянието на държавата и ще работят с това, с което разполагат.
В комисията бе изразено безпокойство по повод констатацията, че ДАЗД ще изпълнява функциите си на контрол по правата на децата, дотолкова доколкото има средства за това.
Господин Ивайло Иванов представи средствата, определени в бюджета на Министерството на труда и социалната политика по програма „Закрила на децата чрез преход от институционални грижи към алтернативни грижи в семейна среда”. Размерът на програмата за 2011 г. - 7,4 млн. лв., се запазва на нивата от 2010 г.
Министерството на здравеопазването представи писмено становище за бюджетните средства, определени по програма „Медико-социални грижи за деца в неравностойно положение”.
Според доклада на Министерството на здравеопазването след направения анализ на дейността на програмата за нейното дори икономично финансово обезпечаване са необходими още 36 млн. лв. Очевидно, че предвидените средства за 2011 г. за издръжка на домовете за медико-социални грижи за деца до 3-годишна възраст са недостатъчни и този недостиг възлиза на 4,3 млн. лв., без дори да са предвидени средствата за капиталови разходи.
Единните стандарти, определени за издръжката на домовете за деца, лишени от родителски грижи от 3 до 18 г., и домовете за деца с увреждания, не са променени в сравнение с 2010 г.
МИНИСТЕРСТВОТО НА ФИЗИЧЕСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ И СПОРТА
Проектът за държавния бюджет за 2010 г. бе представен от господин Лазар Каменов. Той изтъкна, че предвидените разходи за спортна дейност за 2010 г. са съобразени с прогнозите за макроикономическата среда. Общият размер възлиза на 33 625,8 хил. лв., включително 777,2 хил. лв. собствени приходи.
В предоставеното писмено становище относно Бюджет 2011 г. Министерството на физическото възпитание и спорта предоставя сравнителен анализ между планираното и одобрено ниво на разходните параметри за 2011 г.
Най-съществен е недостигът на бюджетни средства по политика „Спорт за учащи и спорт за всички” - 36%. В тази връзка през 2011 г. няма да бъдат финансирани следните програми”, описани в доклада.
„В хода на дискусията беше отбелязано, че част от въведените промени в Закона за физическото възпитание и спорта няма да бъдат осъществени поради липса на финансова обезпеченост.
По време на обсъждането народните представители се обърнаха към заместник-министър Горанов с предложение да се потърсят резерви за попълване на необходимите средства за подготовката на спортистите за Олимпиада 2012 г.
РЕШЕНИЕ:
С 9 гласа „за”, „против” 2 и без „въздържали се” Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2011 г.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Стоичков.
Тридесет минути почивка – продължаваме в 11,35 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля народните представители да заемат местата си – заседанието продължава с Доклада на Комисията по здравеопазването.
Моля, д-р Алексиева, заповядайте, за да го представите.
ДОКЛАДЧИК ГЕНОВЕВА АЛЕКСИЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
Представям на вниманието ви
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2011 г., № 002-01-83, внесен от Министерски съвет на 1 октомври 2010 г.
На съвместно заседание на Комисията по бюджет и финанси, Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, Комисията по труда и социалната политика и Комисията по здравеопазването, проведено на 28 октомври 2010 г., беше разгледан и обсъден Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2011 г., № 002-01-83, внесен от Министерски съвет на 1 октомври 2010 г.
На заседанието присъстваха министърът на финансите -господин Симеон Дянков, министърът на здравеопазването - д-р Стефан Константинов, управителят на Националната здравноосигурителна каса - д-р Нели Нешева, представители на синдикатите, съсловните организации в сферата на здравеопазването и на пациентските организации.
Министър Константинов представи основните параметри на функция „Здравеопазване”, предвидени в проектобюджета за 2011 г. Той уточни, че в условията на настоящата икономическа криза и необходимостта от фискални ограничения с цел запазване на финансова стабилност на държавата, разходите по проектобюджета се запазват на равнището за 2010 г.
Съгласно проектобюджета за 2011 г., общият размер на предвидените разходи на Министерство на здравеопазването възлизат на 570 094.6 хил. лв., като с тези средства ще бъдат финансирани дейности, политики и програми в областта на опазването и контрола на общественото здраве, дейности, свързани с централните доставки на скъпоструващи лекарствени продукти, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, национални здравни програми, свързани с лечението и профилактиката на социално значими заболявания, осъществявани от бюджетните структури към Министерство на здравеопазването, спешната помощ, както и всички останали дейности, свързани с общественото здраве.
Чрез бюджета на Министерството на здравеопазването ще се финансират и преобразуваните държавни и общински лечебни заведения за болнична помощ и лечебните заведения за болнична помощ с държавно и/или общинско участие в капитала, за осъществяване на дейностите, определени от действащото законодателство като отговорност на държавата. За тази цел са предвидени средства в размер на 80 млн. лв.
Министър Константинов поясни, че чрез бюджета на Министерство на здравеопазването за 2011 г. са предвидени средства в размер на 17,5 млн. лв. за трансфер към Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) с цел финансиране на дейностите, посочени в чл. 82, ал. 1 от Закона за здравето и чл. 37, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване.
Министърът на финансите - господин Симеон Дянков, информира народните представители, че през 2011 г. правителството се ангажира да провежда дисциплинирана бюджетна политика, като усилията ще бъдат насочени основно към повишаване на контрола върху разходите и размера на бюджетния дефицит, и свързаните с това структурни реформи. Той подчерта, че правителството потвърждава поетите ангажименти за осигуряване на стабилност на публичните финанси на държавата, като уточни, че предприемането на мерки от страна на приходните администрации за повишаване събираемостта на данъците през 2011 г. е от изключителна важност за постигане на поставените цели.
В хода на дискусията членовете на Комисията по здравеопазването изразиха становище, че предвидените в проектобюджета за 2011 г. средства за функция „Здравеопазване” се запазват на равнището от 2010 г., което неминуемо ще доведе до напрежение в системата както от страна на работещите в нея, така и от страна на пациентите.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за” – 11, „против” - 5, без „въздържали се”, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2011 г., със становището на Министерския съвет по чл. 1, 2 и 5, № 002-01-83, внесен от Министерски съвет на 1 октомври 2010 г.”. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: С Доклада на Комисията по околната среда и водите ще ни запознае председателят на комисията – госпожа Михайлова.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
„ДОКЛАД
относно Проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2011 г., № 002-01-83, внесен от Министерския съвет на 01.10.2010 г.
На свое редовно заседание, проведено на 21.10.2010 г., Комисията по околната среда и водите разгледа на първо четене Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2011 г., № 002-01-83, внесен от Министерски съвет.
На заседанието присъстваха: от Министерство на околната среда и водите – госпожа Клементина Денева, главен секретар, и от Министерство на финансите – господин Румен Порожанов, началник кабинета на министъра, госпожа Весела Петрова - началник отдел в дирекция „Национален фонд”, господин Божидар Петков - началник сектор в дирекция „Държавни разходи”, господин Любомир Генов и господин Александър Гаргов - държавни експерти.
Присъстваха още и представители на неправителствени екологични организации.
Главният секретар на Министерството на околната среда и водите - госпожа Денева, представи проекта на държавния бюджет в частта „Околна среда”, Министерство на околната среда и водите, и за екологични проекти за общините.
Публичните разходи за жилищно строителство, благоустройство, комунално стопанство и за опазване на околната среда за 2011 г. са 2 млрд. 412 млн. лв., или 8.9% от общите разходи, като спрямо 2010 г. отбелязват увеличение с 430 млн. 300 хил. лв.
Разходите на ПУДООС, които за 2011 г. са в размер на 49 млн. 452 хил. лв. включват 44 млн. 902 хил. лв. капиталови разходи като трансфери към общините и бюджетните структури.
Основно те са насочени към изграждането на малки водоснабдителни обекти, пречиствателни станции за отпадъчни води, канализационни мрежи и довеждащи колектори и корекции на речни корита; депа за твърди битови отпадъци; сепариращи инсталации и системи за рециклиране; енергоспестяващи технологии; обезопасяване на негодни пестицидни препарати; проекти за биоразнообразие и екотуризъм; информационна и образователна дейност по опазване на околната среда.
Със Законопроекта за държавния бюджет за 2011 г. за Министерството на околната среда и водите се определят приходи на сума 11 млн. 348,4 хил. лв., при 8 млн. 500 хил. лв. за актуализирания бюджет за 2010 г., или увеличение от 33,5%, разходи на сума 45 млн. 309,3 хил. лв. при 44 млн. 588 хил. лв. от бюджета за 2010 г., или със 721 хил. лв. повече.
Предвижда се намаление на текущата издръжка, увеличение на заплати и възнаграждения с над 1 млн. лв. и почти тройно увеличение на капиталовите разходи. Предвиждат се разходи за сграда на Басейнова дирекция - Пловдив, за отлагани ремонти на бази за отдих и други. Административни разходи около 6 млн. лв. от ПУДООС са предвидени за дейности в защитени територии.
Разходите за екологични проекти, около 20 млн. лв., включват и отстраняване на стари екологични щети. Средствата по Оперативна програма „Околна среда”, финансовият инструмент ИСПА и други фондове основно са насочени към управлението на водите.
Отношение по законопроекта взе господин Порожанов, като допълни, че в разходите от държавния бюджет се предвижда трансфер от около 2 млн. лв. към Министерството на околната среда и водите за екологични проекти, а от Европейския съюз са предвидени 400 млн. лв.
След откриване на дебатите отношение взеха народните представители Румен Такоров, Искра Михайлова, Георги Божинов, Огнян Пейчев и Петър Курумбашев.
След проведените разисквания Комисията по околната среда и водите подкрепи законопроекта с 9 гласа „за”, 1 глас „против” и без „въздържали се”, като представителите на Движението за права и свободи не гласуваха на този етап, и изрази следното становище:
Комисията подкрепя законопроекта и заложените в него показатели по отношение на опазването на околната среда и предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2011 г., № 002-01-83, внесен от Министерския съвет на 1 октомври 2010 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, госпожо Михайлова.
С доклада на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения ще ни запознае нейният председател господин Вълков.
Заповядайте, господин Вълков.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители!
„ДОКЛАД
на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2011 г., № 002-01-83, внесен от Министерския съвет на 1 октомври 2010 г.
На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 28 октомври 2010 г., бе обсъден Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2011 г., № 002-01-83, внесен от Министерския съвет на 1 октомври 2010 г.
Законопроектът беше представен от господин Ивайло Московски – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и господин Румен Порожанов – началник на кабинета на министъра на финансите.
Основната цел на бюджета на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията е изграждане на устойчива транспортна система, развит съобщителен и жизнеспособен пощенски сектор, съвременна електронна инфраструктура и услуги. Това се постига чрез провеждането на основните политики в компетентностите и отговорностите на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията:
- Политика за модернизиране на транспортната инфраструктура.
- Политика за подобряване на организацията и управлението на транспорта.
- Политика за безопасност, сигурност и екологосъобразност в транспорта.
- Политика в областта на съобщенията.
- Политика в областта на електронното управление.
- Политика в областта на информационните технологии.
Предвидените собствени приходи по бюджета на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията за 2011 г., които се администрират от Централно управление и второстепенните разпоредители, са в размер на 41 млн. 074 хил. лв., от които 51% се генерират предимно от държавни такси, събирани по Тарифа № 5 за таксите, събирани в системата на министерството, а 37% са разчетени приходи от концесии.
Общият размер на разходите за 2011 г., предвидени в бюджета на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, възлизат на 1 млрд. 498 млн. 234 хил. 600 лв.
За реализирането на политиката за модернизиране на транспортната инфраструктура са предвидени средства в размер на 1 млрд. 030 млн. 787 хил. 500 лв.
Предвидените капиталови разходи са за следните инвестиционни проекти: Изграждане на втори мост на р. Дунав при Видин-Калафат; Строителство на Зимовник за 39 речни кораба, плаващи по р. Дунав; Реконструкция и електрификация на жп линията Пловдив-Свиленград; Интермодален терминал - София.
Планираните средства по линия на Оперативна програма „Транспорт” са за: Реконструкция и електрификация на жп линия Свиленград-турска граница; Изграждане на връзка на автомагистрала „Хемус” с околовръстен път на София; Изграждане на автомагистрала „Марица”; доизграждане на автомагистрала „Тракия” - лотове 2, 3, 4; Подновяване на участъци от железопътната инфраструктура и модернизация по жп линията Пловдив-Бургас; Модернизация на път Е79 Враца-Ботевград; Строителство и рехабилитация на пътна отсечка Кърджали-Подкова; Изграждане на автомагистрала „Струма”; Етап ІІ от разширение на метрото: пътен възел Надежда – Централна жп гара – пл. „Света Неделя” – бул. „Черни връх”; Създаване на речна информационна система в българската част на р. Дунав и други.
В програмния формат на бюджета на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията за 2011 г. са включени и субсидии и капиталови трансфери за „БДЖ” ЕАД, Национална компания „Железопътна инфраструктура” и Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура”.
Предвидените средства за реализирането на политиката в областта на съобщенията са в размер на 10 млн. 425 хил. 500 лв. Тя се реализира с помощта на програмите „Съобщения” и „Развитие и поддържане на електронна съобщителна инфраструктура за държавно управление”.
За реализирането на политиката в областта на електронното управление в бюджета на министерството са залегнали средства в размер на 4 млн. 337 хил. 400 лв.
Политиката в областта на информационните технологии се реализира посредством Програма „Развитие на информационното общество”. Предвидените средства за нея са 825 хил. 200 лв.
На заседанието на комисията бе разгледан и обсъден бюджетът на Комисията за регулиране на съобщенията.
Планираните приходи на комисията за 2011 г. са в размер на 50 млн. 770 хил. лв.
Разходите за 2011 г. са в размер на 10 млн. 451 хил. 800 лв., в т.ч. 2 млн. 437 хил. 700 лв. за капиталови разходи.
В хода на заседанието на комисията от народните представители бяха изказани мнения и зададени въпроси, свързани с отделните параметри на бюджета на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, заложените разходи в бюджета на Комисията за регулиране на съобщенията, предвидените средства за реализирането на транспортните инфраструктурни проекти, както и за разходите, заложени в бюджета на министерството за Авиоотряд 28.
След проведената дискусия и изказаните мнения Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 10 гласа „за”, 4 гласа „против” и 1 глас „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2011 г., № 002-01-83, внесен от Министерския съвет на 1 октомври 2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, господин Вълков.
С доклада на Комисията по културата, гражданското общество и медиите ще ни запознае председателят на комисията госпожа Даниела Петрова.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Представям на вашето внимание:
„ДОКЛАД
на Комисията по културата, гражданското общество и медиите относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2011 г., № 002-01-83, внесен от Министерския съвет на 1 октомври 2010 г.
На редовно заседание, проведено на 27 октомври 2010 г., Комисията по културата, гражданското общество и медиите обсъди Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2011 г., внесен от Министерския съвет в частта култура, гражданско общество и медии.
За 2011 г. за функция „Култура” по консолидираната фискална програма са предвидени общо разходи в размер на 368 млн. 100 хил. лв., които са 0,5% от брутния вътрешен продукт, като за текущи разходи са предвидени 318 млн. 100 хил. лв., а за капиталови - 50 млн. лв.
Приетият от Министерски съвет проектобюджет предвижда разходи на Министерството на културата в размер на 94 млн. 569 хил. 100 лв. От тях текущи разходи са 90 млн. 259 хил. 100 лв. и 4 млн. 310 хил. лв. капиталови разходи. В сравнение с актуализирания бюджет за 2010 г. разходите се увеличават с 2 млн. 280 хил. лв. или с 2,5 %. Приходите от 17 млн. 700 хил. лв. се запазват спрямо бюджета за 2010 г.
Разходите по бюджета на Министерството на културата са насочени към осъществяването на: политика в областта на опазването на културното наследство и подпомагане създаването и разпространението на изкуство, на културни продукти и услуги; политика в областта на популяризиране на културата; политика в областта на качественото образование по изкуства и култура; програма „Администрация”.
С предвидените средства в проектобюджета на Министерството на културата за 2011 г. трябва да се осъществяват следните дейности: опазване и съхраняване на движимото и недвижимото културно наследство; подпомагане реализирането на дейности и проекти в областта на театъра, музиката, музейното дело, книжния сектор; подпомагане създаването и разпространението на филмопроизводството; финансиране на проекти и програми за развитие на културата, както и финансиране на дейности в областта за популяризирането на културни продукти и услуги.
В проекта за държавния бюджет за 2011 г. за юридически лица с нестопанска цел е запазена държавната субсидия спрямо 2010 г. в размер на 10 млн. 612 хил. 600 лв.
Предвидени са средства за финансиране на проекти на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност в размер на 750 хил. лв. Условията за кандидатстване и критериите за обществената значимост на проектите за финансиране са посочени в чл. 9, ал. 3 и ал. 4 на Законопроекта за държавния бюджет за 2011 г.
Предвидената субсидия за Българската телеграфна агенция се запазва в размер от 4 млн. 185 хил. лв., без целеви трансфер за придобиване на дълготрайни материални активи.
За Съвета за електронни медии в Законопроекта за държавния бюджет за 2011 г. са предвидени приходи в размер от 1 млн. 300 хил. лв. и разходи в размер на 1 млн. 420 хил. лв.
За Българското национално радио в Законопроекта за държавния бюджет за 2011 г. са предвидени разходи в размер на 51 млн. 151 хил. 900 лв. и са увеличени спрямо 2010 г. с 2%.
За Българската национална телевизия в Законопроекта за държавния бюджет за 2011 г. са предвидени разходи в размер на 70 млн. 100 хил. лв., увеличението спрямо 2010 г. е незначително и е в размер от 12 хил. лв. Капиталовите разходи, в т.ч. по чл. 70, ал. 4, т. 2 от Закона за радиото и телевизията, са в размер на 15 млн. 343 хил. 600 лв.
В § 73 от Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта за държавния бюджет за 2011 г. се отлага за следващо време действието на § 2, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 на Закона за радиото и телевизията, съответно за 2011 и 2012 г. Текстовете определят държавното субсидиране на Съвета за електронни медии, Българската национална телевизия и Българското национално радио на основание издръжка, определен от Министерския съвет норматив за час програма и отсрочване на финансирането от фонд “Радио и телевизия” по чл. 103 от Закона за радиото и телевизията.
След дискусия и гласуване, Комисията по културата, гражданското общество и медиите с 9 гласа “за”, 5 “против” и 1 “въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2011 г., № 002-01-83, внесен от Министерския съвет на 01.10.2010 г., в частта му за културата, гражданското общество и медиите.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Предстои да се запознаем с доклада на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
Господин Бакалов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН БАКАЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2011 г., № 002-01-83, внесен от Министерския съвет на 1 октомври 2010 г.
На редовно заседание, проведено на 14 октомври 2010 г., Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите разгледа внесения от Министерския съвет Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2011 г.
От името на вносителя законопроектът беше представен от господин Владимир Петров. Той се спря на макроикономическите показатели, при които е разработен проектобюджетът, като обърна внимание, че Бюджет 2011 г. е изготвен върху допусканията, които Министерският съвет е приел в областта на данъчната политика, публичните разходи и на политиката по доходите. За първи път бюджетът има дефицит от 2,5%, който се приема предварително. Това е следствие на изискването на Съвета на пакта за стабилност и растеж на Европейския съюз.
От представените институции, чийто бюджет предстои да бъде разглеждан в комисията, само две са първостепенни разпоредители –Омбудсманът на Република България и Комисията за защита от дискриминация. По отношение на второстепенните разпоредители бе обърнато внимание, че заложените параметри не са окончателни и е възможна промяна на бюджетите им след преценка на техните принципали.
За институцията Омбудсман на Република България е предвиден бюджет от 2 млн. 278 хил. лв. Изтъкнато беше, че той е с увеличение 7% спрямо коригирания бюджет за 2010 г., но спрямо първоначално одобрения от парламента бюджет за миналата година е намален с 14%.
За Комисията за защита от дискриминация разчетените разходи са 2 млн. 380 хил. лв. В сравнение с 2010 г. бюджетът е малко завишен, като за първи път в него има перо „Приходи”. Председателят на комисията поясни, че приходите идват от реализирани съвместни проекти с партньори от Европейския съюз.
Отпуснатата субсидия за вероизповеданията отново е в размер на 3 млн. лв. - толкова, колкото е в бюджет 2010 г. От тях 700 хил. лв. са отделени за българските православни общини в чужбина, за Българската православна църква в страната - 1 млн. 660 хил. лв.; за мюсюлманското вероизповедание – 180 хил. лв.; за Централния Израилтянски духовен съвет – 30 хил. лв.; за Арменската Апостолическа православна църква – 40 хил. лв.; за други регистрирани вероизповедания – 40 хил. лв.; за ремонт на църковни сгради с национално значение – 300 хил. лв.; за издаване на религиозна литература – 50 хил. лв. Директорът на дирекцията по вероизповеданията изрази надежда, че ще бъде намерена възможност за допълнително отпускане на средства през 2011 г.
На Държавната агенция за бежанците бюджетът е същият, както за 2010 г. – 3 млн. 200 хил. лв., въпреки че е поискано увеличение от близо 2 млн. лв., необходимо за съфинансиране на европейски проекти, един от които е транзитен център за бежанци в с. Пъстрогор, община Свиленград, който е включен в плана „Шенген” и пусковият му срок е в края на 2010 г.
Предвидените средства в бюджета за Държавната агенция за закрила на детето остават същите, както и през 2010 г. - в размер на 1 млн. 325 хил. 370 лв., които са крайно недостатъчни. Но тъй като бюджетът на Министерството на труда и социалната политика тази година е увеличен с 152 млн. лв., има надежда на агенцията да бъдат отпуснати допълнителни средства.
Средствата, определени за Държавната агенция за българите в чужбина, са 758 455 хил. лв. Молбата на председателя на агенцията е те да бъдат завишени. Приетите изменения в Закона за българското гражданство възложиха на агенцията да бъде единственият държавен орган, издаващ удостоверения за български произход. Само за четирите месеца, през които действа законът, броят на издаваните удостоверения се е увеличил два пъти. Друга причина за увеличение на разписаните средства е нарастването броя на българските училища и културни центрове в чужбина.
В хода на дискусията народните представители изразиха недоумение защо не са представени писмени параметри за бюджета на Националния съвет за сътрудничество по етническите и демографските въпроси, който е много важен консултативен и координиращ орган към Министерския съвет.
Членовете на комисията подкрепиха направените предложения от директора на дирекция „Вероизповедания” към Министерския съвет и от председателя на Държавната агенция за българите в чужбина, като приеха единодушно следното становище:
Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите препоръчва на Министерския съвет на Република България приоритетно да дофинансира текущо през 2011 г. от евентуални допълнителни приходи или икономии Дирекцията по вероизповеданията и Държавната агенция за българите в чужбина.
Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите с 9 гласа „за”, 3 гласа „въздържали се” и 1 глас „против” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2011 г., № 002-01-83, внесен от Министерския съвет на 1 октомври 2010 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Бакалов.
Сега предстои да се запознаем с доклада на Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика. Думата има нейният председател, господин Николов.

ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ:
„ДОКЛАД
на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика по Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2011 г., № 002-01-83, внесен от Министерския съвет на 1 октомври 2010 г.
Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика на свое заседание, проведено на 21 октомври 2010 г., разгледа Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2011 г., внесен от Министерския съвет.
В резултат на проведените разисквания, Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2011 г., внесен от Министерския съвет.
Становището на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика е прието с 2 гласа „за”, 1 „против” и 1 заявил неучастие в гласуването от присъствалите на заседанието членове.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
С доклада на Комисията за контрол на Държавна агенция „Национална сигурност” ще ни запознае председателят й господин Волен Сидеров.
ДОКЛАДЧИК ВОЛЕН СИДЕРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители!
„ДОКЛАД
на Комисията за контрол на Държавна агенция „Национална сигурност” по Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2011 г., внесен от Министерския съвет на 1октомври 2010 г. с № 002-01-83
Комисията за контрол на Държавна агенция „Национална сигурност” на свое заседание, проведено на 14 октомври 2010 г., разгледа Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2011 г., внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъства госпожа Маринела Белева – заместник-директор на дирекция „Финансово-стопанска и управление на собствеността” на ДАНС.
Проектозаконът предвижда увеличение с 10,3% на разходите на Държавна агенция „Национална сигурност” спрямо актуализирания бюджет за 2010 г. Ръководството на агенцията има уверенията на правителството, че ще бъдат осигурени средства за изплащане на законовите обезщетения на освободените през 2010 г. служители. Това гарантира минимума от средства за осъществяването на дейностите на агенцията в условията на финансова криза.
В резултат на проведените разисквания Комисията за контрол на Държавна агенция „Национална сигурност” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България, № 002-01-83, внесен от Министерския съвет.
Становището на Комисията за контрол на Държавна агенция „Национална сигурност” е прието с единодушие от присъствалите на заседанието членове.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Сидеров.
Остава да чуем и доклада на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Госпожица Панайотова има думата.
ДОКЛАДЧИК МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги!
„СТАНОВИЩЕ
на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове относно Проект на закон за държавния бюджет на Република България за 2011 г., № 002-01-83, внесен от Министерския съвет на 1 октомври 2010 г.
На заседанието, проведено на 13 октомври 2010 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Проект на закон за държавния бюджет на Република България за 2011 г., внесен от Министерския съвет.
В заседанието на комисията взеха участие господин Томислав Дончев – министър на управление на средствата от Европейския съюз, и Карина Караиванова – изпълнителен директор на дирекция „Национален фонд” в Министерството на финансите.
Пълното становище на доклада на комисията отразява следните основни моменти:
1. Основните приоритети на националния бюджет за 2011 г. са даване на предимство на секторите, стимулиращи икономическия растеж, които намират финансова подкрепа от структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, както и други фондове и програми на Европейския съюз.
2. Вноската на Република България в общия бюджет на Европейския съюз за 2011 г. се очаква да възлезе на 811,5 млн. лв.
3. В проекта на държавен бюджет за 2011 г. са заложени разходи в размер на 1,923 млрд. лв. по линия на предприсъединителните и структурните инструменти на Европейския съюз.
Планираните приходи по линия на предприсъединителните и структурните инструменти на Европейския съюз в проекта на държавния бюджет за 2011 г. са в размер на 1,652 млрд. лв. и се базират на определения индикативен размер на разходите, които се очаква да бъдат възстановени от Европейската комисия през 2011 г.
В проекта на бюджета за 2011 г. е осигурено национално съфинансиране по програмите по линия на предприсъединителните и структурните инструменти на Европейския съюз в размер на 389,5 млн. лв., с което общият размер на планираните разходи, тоест. европейско и национално съфинансиране, за тези програми е от порядъка на 2,312 млрд. лв.
4. Планираните общи разходи в проекта на държавен бюджет за 2011 г. по линия на Структурните фондове и Кохезиония фонд на Европейския съюз са в размер на 1,574 млрд. лв., а планираните общи разходи са от порядъка на 2,008 млрд. лв., от които 1,698 млрд. лв. европейско финансиране и 310,2 млн. лв. - национално съфинансиране. Дава се приоритет в разходната част на развитието на инфраструктурата.
5. По разглежданите от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове други европейски политики и програми - Инструментът Шенген, Преходният финансов инструмент, Финансовият механизъм за Европейското икономическо пространство и Норвежката програма за сътрудничество за икономически растеж и устойчиво развитие в България в проекта на държавния бюджет за 2011 г. са предвидени общо разходи в размер на 71,3 млн. лв., от които 38,4 млн. лв. национално съфинансиране. Инструментът Шенген е в заключителен етап от своето изпълнение. През 2011 г. ще стартира процедурата по приключване на сметките.
6. Общо предвидените средства по Програмата за развитие на селските райони за 2011 г. възлизат на 611,9 млн. лв., от които 466,9 млн. лв. европейски средства и 145 млн. лв. национални средства.
По линия на Оперативната програма в сектор „Рибарство” в проекта на бюджет за 2011 г. са заложени общи разходи в размер на 10 млн. лв., от които 2,5 млн. лв. национално съфинансиране.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 9 гласа „за”, 1 глас „против” и 2 гласа „въздържали се” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2011 г., № 002-01-83, внесен от Министерския съвет на 1 октомври 2010 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожице Панайотова.
Преди да обявя откриване на дебатите, искам да ви уведомя за времето, с което разполагат парламентарните групи. Съгласно чл. 48, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, това е удълженото време по нашия правилник.
Парламентарната група на ГЕРБ разполага с 40 мин.; Парламентарната група на Коалиция за България – 25 мин.; Парламентарната група на Движението за права и свободи – 24 мин.; Парламентарната група на „Атака” – 21 мин.; Парламентарната група на Синята коалиция – 20 мин.; независими – 15 мин. Общо 145 мин. са ни нужни, ако се използва максимално времето, предвидено за парламентарните групи.
До момента са постъпили писмени заявки за изказвания от името на Парламентарната група на ГЕРБ, Синята коалиция, Движението за права и свободи. Поредността на изказванията ще бъде съобразно големината на парламентарните групи като започнем от най-голямата група.
Изявление от името на парламентарна група – заповядайте, господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Госпожо председател, господин вицепремиер, дами и господа народни представители! Днес, в началото на това заседание, което е много важно, защото се приема републиканския бюджет господин Шопов – заместник-председател на парламента и представител на Партия „Атака” в председателството, предложи Народното събрание да покани господин президента Георги Първанов, да присъства тук на приемането на бюджета. В същото време, сега, дами и господа народни представители, в този момент, вместо да е тук в най-висшия, най-високия форум в българската политика – господин Първанов съставя нова партия, учредява нова партия в НДК. (Шум и реплики от КБ.)
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): По точката от дневния ред.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Няма право по друг въпрос.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Точно в този момент, с което, дами и господа народни представители, той извършва нарушение на Конституцията. Аз ще прочета точно кой член от Конституцията нарушава господин президентът в момента.
Господин Корнезов тук ли сте?
„Чл. 95. (2) Президентът и вицепрезидентът не могат да бъдат народни представители, да изпълняват други държавни, обществени и стопански дейности и да участват в ръководството на политически партии.”
Обръщам се към всички юристи в залата. Знам, че тук има висококвалифицирани юристи, конституционалисти. Професор Корнезов, бъдете така добър и отговорен към българското общество, излезте и кажете днес господин Първанов нарушава ли Конституцията или да? Бъдете така добър и честен! Освен това Вие ще го направите и от сърце, защото той в момента изтегля хора и от Вашата партия. В един репортаж видях, че там са няколко депутати от групата на господин Станишев. Доколкото знам, там имаше някакво партийно нареждане да не присъстват, видях поне две-три лица, което означава, че държавният глава освен, че нарушава Конституцията, ами и бракониерства политически. (Ръкопляскания и смях от ГЕРБ и „Атака”.) Досега той бракониерстваше в ловно-рибарски смисъл (смях), стреляше по време, когато има забрана, убиваше животни, които са под закрила и т.н. Сега вече започва да бракониерства и политически.
Дами и господа народни представители от всички парламентарни групи, от всички – аз се обръщам специално, с особено внимание към групата на господин Станишев, защото аз мисля, че там би трябвало с голямо партийно удоволствие да се присъединят към една подписка за импийчмънт и най-после да покажат своето отношение към политическото ренегатство и към политическото бракониерство по този начин.
В крайна сметка, това е дълг на всички нас, включително и на тези, които са партията, която е пак с три буквички – не АБВ, но три други и която спаси миналия път господин Първанов от импийчмънт, знаете за коя говоря, сега тя в момента е рупор на Алексей Петров, но всъщност винаги е спасявала и работила за Първанов.
Обръщам се и към Синята коалиция, макар че госпожица Михайлова сутринта защити господин Първанов и аз разбирам защо, защото господин Първанов навремето спаси Синята коалиция, връщайки бариерата от 8% и по този начин допусна да влязат в парламента, иначе щяхте да се събирате някъде на някакъв партиен кръжок и да обсъждате политиката извън парламента.
Аз се обръщам към всички вас с призив да започнем една инициатива по импийчмънт и наистина да я доведем докрай, за да докажем, че наистина Народното събрание е върховният орган на властта в държавата, че не може да има АБВ, ВГЗ, РЗС, ХЗС, ИЮЯ и т.н., които да подменят не политическия модел, а всъщност модела на демокрацията. Защото това, което става сега, е подмяна на модела на демокрацията. Това е някакъв вид преврат в политическия модел, дори можем да кажем – държавен преврат.
Държавният глава участва в учредяване на политическа сила, която иска да вземе властта и той участва с всички ресурси на държавната власт, защото той е там с държавната охрана НСО, която е подготвила залата, подсигурила я е. Той участва там с всички атрибути на държавната власт, финансиран от държавата и съставя политическа сила, с която се готви утре да бъде в политиката.
Аз питам: сега на Нова година, когато държавният глава по традиция поздравява българския народ, той декларация на АБВ ли ще прочете по Българската национална телевизия или какво? Когато утре тръгне да връща вето, ще го връща от името на АБВ или от името на държавния глава? Такова объркване, такава подмяна не трябва да бъде допускана, защото това наистина е пробив в демократичната система и когато този пробив се прави не от Йоло Денев, а от Георги Първанов на най-високия пост вече втори мандат, мисля, че трябва да сме разтревожени и трябва да действаме.
В заключение отново да повторя, че моят призив към всички е да се съберем и да обсъдим процедурата за импийчмънт и този път да я доведем докрай, въпреки партията на Алексей Петров. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ и „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Думата има госпожа Менда Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Дянков, уважаеми колеги! Бюджетът, който ще разглеждаме днес, е подложен на обсъждане в публичното пространство вече няколко седмици, така че всички – и отляво, и отдясно, и от ГЕРБ, успяха през медиите да дадат своите оценки, своето мнение за този бюджет. Към него имаше отправени множество критики, не липсваха и добри думи. Това е нормално, особено нормално е за опозицията, това е и нейната роля. Аз обаче искам да кажа, че този бюджет, колеги, доказва за пореден път последователната позиция на правителството за запазване на финансовата устойчивост и фискалната консолидация на страната.
Този бюджет е поредното доказателство за това, че правителството води политика на запазване на доверието вътре в страната и към чуждестранните партньори и инвеститори за подобряване на бизнес средата и инвестиционния климат и в крайна сметка все фактори, водещи към ускоряване на икономическия растеж.
Искам ясно да откроя две основни цели, които аз виждам в бюджета.
На първо място, бих поставила запазването на валутния борд, запазването на борда при настоящия курс лев-евро като гарант за финансовата и икономическата стабилност на държавата вече колко години и в следващите години като гарант и като доказателство, че това е особено важно за нашата страна, особено по време на криза, по врече на бурята на кризата.
Факторите, които гарантират това са трайни и те са налице.
На първо място искам да спомена международните валутни резерви на страната.
Към края на третото тримесечие на тази година те достигат 12,5 млрд. евро. Тези парични средства покриват на практика 186,2% от паричната маса, от паричната база в България, тоест почти двойно. Освен това валутните резерви покриват над 104% от краткосрочния външен дълг на страната ни – все фактори, които означават стабилност на държавата.
Важен показател в тази посока е дефицитът по текущата сметка. През 2010 г. също има дефицит, но размерите му намаляват като за осемте месеца на 2010 г. той е под 1% от брутния вътрешен продукт. Най-големият принос за тази тенденция е подобряването на търговския баланс. Българският износ нараства трайно през всичките месеци от началото на годината, като дефицитът по търговското салдо за осемте месеца на 2010 г. се свива до минус 4% от брутния вътрешен продукт. За сравнение в същия период на миналата година, то е било минус 8% от брутния вътрешен продукт. Тоест налице е трайно подобрение на платежния баланс на страната.
Трябва обаче да отбележа, че се запазва негативната тенденция за спад в преките чуждестранни инвестиции. Тенденция, започнала през 2009 г., продължаваща през 2010 г., и надяваме се, през 2011 г. тази тенденция да се обърне.
Какъв е изводът от всичко казано дотук?
Изводът е, че са налице трайни, положителни тенденции, които ние чрез Бюджет 2011 г. трябва да гарантираме, че ще се запазят и ще действат и през следващата 2011 г.
На следващо място, искам да откроя другата основна цел на политиката на Бюджет 2011 г. Политика на ниско изземване на доходите от бизнеса и хората. Все посока, осигуряваща ускоряване на икономическия растеж, посока, която води до подобряване на бизнес средата и инвестиционния климат. Именно тази политика е материализирана в предвиждания в бюджета реален ръст на брутния вътрешен продукт от 3,6%, както и в дефицита на консолидирана база от 2,5% за 2011 г., с тенденция за снижаване за 2012 г. на 1,5%, и 2013 г. до 1% от брутния вътрешен продукт.
Постигането на тези показатели се обуславят, на първо място, от запазване на ниското данъчно облагане, основно от преки данъци. През 2011 г. България ще бъде на първо място в Европейския съюз по най-ниско пряко данъчно облагане. Едновременно с това продължава да расте и относителното тегло на косвеното облагане в рамките на приходите за бюджета.
Ниското преразпределение на доходите, на бизнеса и на хората през бюджета, е налице. През 2011 г. то е предвидено да бъде 33% от брутния вътрешен продукт. Това означава, че само 33% от доходите на хората ще бъдат преразпределени през публичните разходи. Това гарантира тяхното по-ефективно разходване и инвестиране, защото държавата отдавна е доказала, че е лош стопанин. Държавата отдавна е доказала, че няма качества да инвестира ефективно публичния ресурс, затова той трябва да бъде оставен на хората и на бизнеса, а не държавни чиновници да решават как, в какви дейности, да преразпределят нашите доходи и доходите на нашите деца и родители.
Много критики се изсипаха върху прогнозата за брутния вътрешен продукт и по-скоро върху предвидения ръст от 3,6% от него.
Уважаеми колеги, зад тези прогнози стоят официални институции, стоят сериозни, дълго разработвани модели, методи. За всяка една прогноза са използвани много на брой допускания от вътрешни експерти, от външни експертни, допускания за развитието на европейската и световната икономика, а оттам и за развитието на българската икономика.
Българската икономика е малка, отворена към външните пазари, зависима от суровини и стоки от тези пазари. Това означава, че нашата икономика е зависима от развитието на международната икономическа обстановка. Несериозно е да се твърди, че ние можем да се развиваме автономно, независимо от това какво се случва около нас. Имаше един такъв период, дето се самозадоволявахме. Може би някои от вас го помнят, но аз искам да се върна на прогнозите. Ще ви посоча някой от тях.
Агенцията за анализи и прогнози, която сега е дирекция към Министерството на финансите, предвижда ръст на брутния вътрешен продукт за 2011 г. на 3,6%. Прогнозата на Българската народна банка, която също има много сериозен анализаторски отдел, предвижда ръст на брутния вътрешен продукт – 3,5%, Международният валутен фонд и Европейската комисия, от своя страна, предвиждат ръст от 2,6%, а Европейската банка за развитие предвижда ръст от 2,4%. Виждате, че всички тези тенденции са близки. Основното различие между българските и чуждестранните анализатори е в това, че българските анализатори се основават на една структура на растежа на брутния вътрешен продукт, залагат на по-високия износ, като основен в този ръст, а международните анализатори считат, че през 2011 г. ще се засили сериозно вътрешното търсене, което ще доведе до един по-висок внос. Всички ние знаем, че по-високият внос дава отрицателен принос към растежа.
Сигурно ви отегчих с всичките тези разсъждения, но все пак изводът от тях се налага: за 2011 г. ще има добър растеж на брутния вътрешен продукт, основно стимулиран от преструктурирането на българската икономика към износ и умерено възстановяване на вътрешното търсене, основаващо се на ръста в заетостта, възстановяване на потребителското доверие и нарастване на частното потребление. Между другото тази тенденция вече е налице през 2010 г., като очакваният ръст на брутния вътрешен продукт през 2010 г. е между 0,5% и 0,7%.
От данните на Националния статистически институт виждаме, че постепенно се възстановява преработващата промишленост. Промишленият оборот започва да расте, първо, в експортно ориентираните отрасли – още от третото тримесечие на 2009 г., а после, след първото тримесечие на 2010 г., започва растеж и на вътрешния пазар. Това е много важно. Това обуславя разширяване на възстановяването в един по-широк кръг икономически дейности, а това всъщност е и основната разлика на растежа между 2010 г. и 2011 г., тъй като през 2010 г. основно ръстът в промишленото производство беше в частта на експортно ориентираните отрасли.
Именно, залагайки на една такава структура на брутния вътрешен продукт, или по-скоро на растежа на брутния вътрешен продукт, трябва да кажем, че този растеж няма да доведе до голямо увеличение на данъчните приходи в бюджета. Българската данъчна система е ориентирана към косвено облагане, а то при един растеж на износа не генерира приходи адекватни на този растеж.
Прякото облагане на ниско ниво – 10%, и, макар че е предвиден ръст в приходите от данните върху печалбата и данъка върху общия доход, на база на растежа на възстановяването на потреблението и на работните места, този ръст не може да бъде компенсиран.
Всичко това води до необосновани критики, че при такъв голям планиран ръст на брутния вътрешен продукт, трябва да се планират повече приходи от тези, които правителството е предвидило в Бюджет 2011 г. Критики, че правителството не може, или не иска да си събере данъците.
Уважаеми колеги, по-добре е консервативно планиране на приходите! Ако ние не планираме едни реални, консервативни приходи, рискуваме те да не се случат, а ако те са надценени и не се случат, това от своя страна, ще доведе до натиск върху разходите. Това ще доведе до една невъзможност, в крайна сметка, за контрол върху дефицита. Ние всички го видяхме през 2009 г., когато в Бюджет 2009 г. бяха заложени по-високи приходи. Те не се случиха. Приходите през 2009 г. се сринаха на база на икономическата криза. Докато приходите не идваха, спиралата на разходите предвидена в бюджета, се въртеше и въртеше.
Уважаеми колеги, аз няма да ви отегчавам повече с моето изказване.
Накрая искам да ви призова да подкрепите Бюджет 2011, да подкрепите българското правителство, да подкрепите икономическата стабилност на България и нейното бъдещо стабилно развитие! Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Стоянова.
Реплики?
За процедура – господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа! Започнаха същинските дебати, първото изказване на мнозинството. Водени от разбирането, че мястото на правителството при обсъждането на бюджета е в Народното събрание – на министър-председателя, на съответните министри, да чуят, госпожо Стоянова, не през медиите да се води дискусията, а тука – очи в очи в Народното събрание. Водени от това разбиране, загрижени за авторитета на Народното събрание като върховен орган на власт по Българската конституция, искаме и да разсеем това отношение, което премиерът има към Народното събрание, наричайки народните представители безделници.
От името на Парламентарна група, госпожо председател, искаме да дадем още един шанс на правителството да дойде в Народното събрание, водено от министър-председателя. Искаме и почивка – половин час почивка, за да дадем шанс на кабинета да дойде в Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обявявам 15 минути почивка.
Заседанието продължава в 12,50 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Продължаваме с изказване на народния представител Сергей Станишев.
Господин Станишев, имате думата.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Първо, искам да отбележа за пореден път абсолютно възмутителния и арогантен начин на поведение и отношение на българското правителство към българския парламент. Не се е случвало бюджет на Републиката да се обсъжда в блестящо отсъствие на правителството, което трябва да защитава своите тези, политики, да убеждава народните представители. Това е съзнателно принизяване на ролята на Народното събрание. Чудя се защо депутатите от мнозинството преглъщат това. Това е унизително отношение към вас като към безделници – по думите на министър-председателя.
По същество. Имаше дълга разправия по бюджета в общественото пространство. Имаше хвалби, че е най-рано внесеният бюджет в Народното събрание, след което настъпиха маса промени в намеренията на правителството. До ден-днешен не е ясно в крайна сметка какъв бюджет ще излезе от парламента. Междувременно беше отменена безумната пенсионна реформа на правителството или най-малко отложена във времето, увеличи се осигурителната тежест, което е в разминаване с предизборния ангажимент на ГЕРБ. Случиха се други неща.
Четейки бюджета, се опитах да видя политика, цели, приоритети и не ги намерих, в общи линии. Дори управляващите се затрудняват да дадат название на този бюджет – за какво е?
Опитах се да направя своя анализ и най-важният извод е, че това е бюджет на безсилието – безсилието да формулираш ясна политика и приоритети.
Най-ясно доказателство в това отношение е пълният провал на политиката за приходи. Ще припомня обещанията на вицепремиера господин Дянков, който казваше, че „Това правителство ще увеличи приходите в хазната с 2 млрд. лв. в повече, отколкото предишното крадливо правителство”. (Реплики от ГЕРБ.) Нали така беше?! Но тази година приходите са с 2 млрд. лв. по-малко от миналата година. Нещо повече, вижте какво се получава. През 2008 г. България е произвеждала брутен вътрешен продукт 69 млрд. лв. Държавата е събирала приходи за 26 млрд. 400 млн. лв. През следващата година се планира, вие планирате брутният вътрешен продукт да достигне 77 млрд. лв. – с 8 милиарда повече, отколкото през 2008 г. Дай, Боже, въпреки че малко икономисти вярват на прогнозите на правителството за растеж. Приходите обаче са планирани на 23 млрд. 700 млн. лв. без европейското финансиране. Какво означава това? – Че ще бъдат събрани по-малко с почти 3 млрд. лв. по-малко приходи, отколкото през 2008 г., когато брутният вътрешен продукт е бил с 8 млрд. лв. по-малко.
Е, аз ви питам с един въпрос: къде са парите?! Уважаеми дами и господа от мнозинството, къде са парите?!
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Къде са? Ти кажи!
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Има много бизнесмени в Парламентарната група на ГЕРБ. Дори показахте, че със заплата от МВР могат да се купят много апартаменти. Отговорете на този елементарен въпрос!
Нали премиерът казваше, че най-добрата антикризисна мярка са арестите. То не бяха показни операции, прелитания с хеликоптери, но няма отговор на въпроса: защо? Обяснявам нагледно. Защо, когато брутният вътрешен продукт расте с 8 милиарда по сравнение през 2008 г., приходите намаляват с почти 3 милиарда в сравнение със същата тази 2008 г.?
Аз имам отговор: убихте реалната икономика, удушихте я. Позволихте пълна свобода за контрабандата в страната. Като че ли това е целенасочена политика. Няма никаква среда за окуражаване на икономиката и за излизане от кризата.
Също така това е бюджет на лъжата, започвайки от прогнозата за икономическия растеж, която, опасявам се, няма как да бъде реализирана.
Искам да ви припомня какви бяха обещанията на ГЕРБ – приоритетите – образование, здравеопазване, съвсем закономерно. Как стоят нещата в реалността? През 2010 г. за образование в бюджета бяха планирани 4,2% от БВП. Две хиляди и единадесета година – 3,3%. Уважаеми дами и господа, това са нива от африкански държави, които плътно ни нареждат на последно място в Европа.
За каква икономика на знанието ще говорим, за каква конкурентоспособност с такова отношение към образованието, особено висшето, към научните изследвания, към Българската академия на науките?
Твърди се, че за здравеопазването се дават повече пари. Бюджетът на Министерството на здравеопазването е увеличен с нула лева. Впрочем, извършва се една кражба – прехвърляне на средства от Националната здравноосигурителна каса като самостоятелен фонд, който се пълни от вноски на гражданите, с 340 млн. лв. ограбвате гражданите, за да се изпълняват задълженията на държавата. Вноските не са за тези задължения, които изпълнява Министерството на здравеопазването – спешната помощ, онкоболните, психиатричната помощ и редица други.
Впрочем, опитвайки се да намеря все пак приоритети, те проличаха: Министерството на вътрешните работи – нараства с 45 млн. лв., разбира се, Държавна агенция „Национална сигурност” – с 10% увеличение. Това са единствените два приоритета, но и тях не можете да реализирате така, че работещите в системите да са доволни.
Фрапантно е, че за културата се дават 94,5 млн. лв. – по-малко, отколкото в Република Македония, която има 2 милиона население, а за подслушване се планират 100 млн. лв.! Това ли е най-важното за българската държава и за нейното бъдеще днес?
Голяма лъжа се оказа обещанието за административни реформи. Няма административна реформа в света, която да не води до намаляване на разходи.
Проглушихте света за икономии и затова как ще се съкращава администрацията. Задавам въпроса: защо тогава разходите за 2011 г. за централната администрация нарастват със 128 млн. лв.?! Ето ви едно перо за преразпределение към крайно необходими социални сфери и разходи.
Искам да обърна внимание на бюджета на Министерския съвет. Това е много показателно. Спомням си обещанията, че министрите, премиерът сами ще си плащат кафетата, когато идват делегации. Защо тогава бюджетът на Министерския съвет нараства със 7 млн. лв. за следващата година, включително за заплати, за заплати?! А всичко останало е замразено?!
Още един съществен детайл. Една година преструктурирахте всички независими регулиращи органи с мотива за икономии, „Ние ще икономисваме”. Вкарахте свои хора, променихте балансите, за да контролирате независимите институции.
В крайна сметка, един пример. Бюджетът на Комисията за регулиране на съобщенията след преструктурирането нарасна с 2 млн. лв. Толкова много остри нужди има страната, а това е бюджетът на ледената ера в социалната сфера.
Искам да припомня цитат от министър-председателя, който каза: „Забранявам думата „замразяване”. Също така беше казал: „Преди да се напълнят хладилниците, трябва да вкараме в затвора тези, които ги изпразниха!”.
Официално вече може да се каже, то е заявено и от правителството: до 2013 г. няма да има увеличаване на доходите – нито на заплатите, нито на пенсиите. Вие вкарахте във фризера всички български граждани на минус 10°С. Защо? – ще попитате. Защото инфлацията до края на следващата година за 30 месеца ваше управление ще бъде близо 10%. Това означава реално 10-процентно обедняване на доходите на хората, а за бедните – много по-голямо, защото тяхната потребителска кошница е различна от тази на средния българин.
За първи път има намаляване на разходите за пенсии и социални помощи със 110 млн. лв.
Уважаеми дами и господа от ГЕРБ, бъдете последователни поне в нещо!
Обещахте за тази година да се увеличат пенсиите за хората над 75-годишна възраст, вдовишките пенсии. Тази година ги орязахте. Предложихме преди няколко седмици да си изпълните обещанието с наш законодателен проект. Отново го отхвърлихте. Направете поне една стъпка за най-беззащитните пенсионери, поне една!
Впрочем, вече официално – добре е българските граждани да го чуят, особено пенсионерите, няма да има и Коледна пенсия. За първи път от колко – от десет и повече години?!
Това още е и бюджет на задлъжняването. За година и половина ще изядете близо половината от фискалния резерв, оставен от предишното правителство – той беше 8 млрд. 200 млн. лв. Вие вкарвате държавата и хората в огромна задлъжнялост, защото те ще плащат за дълговете, които вие вземате заради неспособността да събирате приходи.
Още тази година държавният дълг е нараснал със 750 млн. лв., а за догодина планирате вероятно поне с около 2 млрд. лв. увеличаване на дълга, като таванът ще бъде 3 млрд. 400 млн. лв. Пита се: кой ще връща, кой ще плаща тези дългове? Данъкоплатецът, гражданите – те ще плащат за вашите грешки! Това се случва за първи път от 1996 г.
Уважаеми дами и господа, при цялата формалност от страна на правителството към тази дискусия все още нещата са в наши ръце – на цялото Народно събрание. Все още има време за формиране на бюджет на надеждата.
Парламентарната група на Коалиция за България ще предложи за второ четене наши конкретни алтернативни предложения и в разходната, и в приходната част като алтернативен проектобюджет.
Вие ще кажете: „Лесно ви е на вас, вие сте в опозиция, можете да приказвате, каквото си искате”. Не, много внимателно ще подходим към нашите предложения, защото гледайки с каква бързина вървят процесите в страната, колко бързо хората се разочароват и отчайват от политиката на това правителство, може да се наложи много по-бързо от планираното да оправяме бакиите от вашето управление. Затова ще предложим промени и в приходната част – реалистични, които могат да бъдат постигнати при една нормално функционираща държава. Ще предложим и промени, насочени към преструктуриране на разходите – административни разходи, подслушване и други излишества на властта, към крайно важни социални сектори – образование, особено висшето, наука, култура, пенсиите, поне на най-беззащитните граждани, разходите на местното самоуправление и социалната сфера.
Уважаеми дами и господа, не подкрепяйте този вариант на бюджета! Той трябва да бъде фундаментално преработен, ако искаме България да излезе от сегашното състояние. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма желаещи.
Ред е на Парламентарната група на Движението за права и свободи.
Първи по списъка е заявил желание за изказване народният представител Алиосман Имамов.
Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, господин министър, дами и господа! Вече почти две години българската икономика се намира във фаза на рецесия. През текущата година публичните разходи и особено планираните приходи претърпяха неочаквани отрицателни промени, което неизбежно доведе до актуализация на Бюджет 2010.
В Проектобюджет 2011 се експериментират някои новаторски елементи в бюджетния процес. Първоначалният вариант беше готов почти месец по-рано от предвидения в закона срок. Това даде възможност на анализираторите и широката публика да се запознаят по-задълбочено с проекта и да участват по-активно в дискусиите.
Друг е въпросът дали избързването с един месец има положителен ефект върху качеството на този важен финансов план на държавата.
На този етап със сигурност може да се каже, че голяма част от текстовете в първия вариант няма да бъдат същите и ще бъдат променени в последния, окончателния вариант на бюджета.
Ще започна с целите, заложени в Бюджет 2011.
Уважаеми дами и господа, тези цели в голяма степен са формулирани произволно, като се следва повтаряща се схема, шаблон през последните години. Липсва съответствие между тези цели и онова, което е заложено в бюджета като разпределителни и преразпределителни операции с финансовия ресурс. Липсва адекватност на посочените цели с необходимите антициклични мерки, които задължително трябва да се приложат през следващата година.
Истинската основна цел, която много ясно прозира в заложените макропоказатели на бюджета, е свиване на бюджетния баланс в рамките на 3-процентния дефицит. Това е същността на целите в този бюджет. Ще кажете, че в това няма нищо лошо. Да, но тази фискална цел се абсолютизира, като се пренебрегват такива важни антициклични мерки като стимулиране на икономическата активност, повишаване на инвестиционната дейност и активизиране на свитото потребление. Образно казано, авторите на този бюджет се опитват да получат повече мляко, без да се погрижат за кравата, която дава млякото.
Прогнозите за 3,6% растеж на икономиката през следващата година, както и на 5-процентния растеж на консолидираните приходи, са притеснително оптимистични. Госпожо Стоянова, наистина българската икономика е отворена, госпожа Стоянова не е тук, но през този период всички държави в Европа, пък и света, стимулираха икономиката да излезе от рецесията. А в същото време ние я натискахме, ние я душахме и не й дадохме възможност да поеме въздух, за да може да генерира този ръст и тези приходи, които залагаме в този бюджет.
Ако се анализират показателите за номиналния растеж на брутния вътрешен продукт през последните години се вижда, че Бюджет 2011 г. надценява – и то в голяма степен – възможностите на относително малката и силно отворена българска икономика. Когато икономиката ни влизаше в рецесия в началото на 2009 г., темпът на свиване на номиналния брутен вътрешен продукт беше минус 1% спрямо предходната година. А според проекта за бюджет следващата година трябва да бъде изходът от кризата и очакваният номинален растеж на брутния вътрешен продукт трябва да е плюс 8%.
Ясно е, че в проекта са заложени неадекватни неизпълними темпове на растеж. Не е възможно, уважаеми дами и господа, да излезем от дупката на рецесията с много по-голяма скорост от скоростта, с която сме паднали в тази дупка. При това все още не са елиминирани опасностите да останем в дупката за по-продължително време. Предвиденият обем на брутния вътрешен продукт от 77 млрд. лв. за 2011 г. е раздут. Неизпълнението на този обем може да предизвика много неприятни изменения във всички относителни макропоказатели, които се получават като процент от брутния вътрешен продукт. Това се отнася както за бюджетния дефицит, който ще бъде по-голям от 2,5%, така и за планираните консолидирани разходи от близо 27 млрд. лв., които ще бъдат по-големи от планираните 35%.
Заложеният в проекта дефицит от 2,5% съдържа в себе си висок риск за неизпълнение на основната цел за фискална стабилизация в допустимите граници. Разликата от половин процент между 2,5 и 3% много лесно може да бъде изядена от неочаквани промени във външната среда, на която толкова много се разчита за растежа на икономиката. С други думи, този дефицит е твърде голям и не може да играе ролята на буфер в този бюджет. Дефицитът в Бюджет 2011 г. е неизбежен, но според нас той не бива да бъде по-голям от 1-1,5% от планирания брутен вътрешен продукт.
Всъщност, след внимателен прочит на проекта става ясно, че не са заложени никакви буфери срещу евентуални външни и вътрешни икономически и финансови шокове. Няма да е пресилено, ако кажем, че липсата на предпазни мерки в този определено рисков бюджет граничи с икономически и фискален авантюризъм. Тази необяснима непредпазливост може да застраши фискалната стабилност на държавата с всички тежки икономически и социални последици за българското общество. При всички тези неблагоприятни предпоставки относно приходите и дефицита, актуализацията на този бюджет става все по-вероятна. Една евентуална актуализация обаче неизбежно ще бъде съпроводена с допълнително нарастване на дълговото бреме на държавата, на увеличение на данъчната тежест.
По отношение на консолидираните разходи на Бюджет 2011 г., предвидените промени са незначителни спрямо предходната година. Това означава, че всяко увеличение на разходите в дадена бюджетна система е за сметка на намаление на друга бюджетна система. Това вътрешно преразпределение на едни и същи финансови ресурси предполага ясно дефинирани приоритети. Подобни приоритети, уважаеми дами и господа, липсват в проекта за бюджет. Преразпределителните процеси са направени по неясни критерии. Това много добре се вижда от преразпределянето на разходите между различните министерства, общини, както и преразпределението на субсидиите между различните висши учебни заведения.
Липсата на ясно дефинирани фискални приоритети е следствие от липсата на намерения за провеждане на така необходимите реформи в някои обществени сектори. Бюджет 2011 г. пропуска историческия си шанс да бъде бюджет на възстановяването и бюджет на реформите. Резките движения в този бюджет съзнателно са избегнати. Това е един бюджет на спокойствието в изборната 2011 г.
Уважаеми дами и господа, в заключение искам да кажа, че по традиция между първо и второ четене на Закона за бюджета има много предложения, особено от опозицията. Този път предложенията ще бъдат многократно повече. Управляващите ще предлагат последните корекции, опозицията ще предлага алтернативи.
Във връзка с това искам да заявя, че Парламентарната група на ДПС няма да подкрепи:
1. предложения, които не са насочени към искрени реформи в критичните бюджетни системи;
2. предложения, които не стимулират икономическата активност;
3. предложения, които не водят към поддържане на финансовата стабилност на държавата;
4. предложения, които увеличават планираните приходи, данъчната тежест и бюджетния дефицит;
5. предложения, които водят до безпринципни и лобистки преразпределения на бюджетни средства между различните бюджетни системи;
6. предложения, които увеличават дълговото бреме на държавата; и
7. предложения, които не подобряват финансовото състояние на общините.
В същото време ние изразяваме нашата готовност да се отнесем с необходимото уважение и сериозност към всички реформаторски предложения, които подобряват европейските позиции на страната ни по всички финансови, икономически и социални показатели.
Излизането на България от кризата, уважаеми дами и господа, е необходима, но вече недостатъчна цел на българското общество. Дали след кризата България ще бъде същата – най-изостаналата и най-бедната страна в Европейския съюз, зависи изцяло от управляващите. Ние сме наясно, че с един бюджет не могат да бъдат решени толкова важни и тежки задачи на нашето развитие, но в този бюджет трябва да има ясни знаци за категорични намерения в тази посока. Това е, което ние очакваме да видим в Бюджет 2011 г.. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Имамов.
Реплики? Няма.
Наред е на Парламентарната група на „Атака”. От нейно име има думата народният представител Павел Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин министър, уважаеми колеги! Когато разглеждаме бюджета и днес, както и винаги, трябва да си даваме ясна сметка какво е политическо статукво в настоящия момент и откъде произтича то.
Искам да ви припомня, че на изборите само преди година и половина българският народ даде своя най-голям вот за партия ГЕРБ и тя беше натоварена с огромното задължение да състави правителство. „Атака” получи своите 9,3% и 21 депутати. Казвам това неслучайно, защото, ако „Атака” беше в обратната позиция – да беше получила мнозинство и да трябваше да състави правителство, да управляваше България, евентуално с подкрепата на ГЕРБ, „Атака” щеше да предложи съвсем друг бюджет със съвсем друга философия, със съвсем други параметри, основан на съвършено други принципи.
С няколко думи, какъв щеше да бъде в основни линии бюджетът на „Атака”?
По приходите той щеше да бъде много по-различен от представения бюджет – с това, че „Атака” щеше да направи всичко възможно да събере парите от онези държавни активи, които изтекоха в небитието, в нищото и бяха харизани „на наши и чужди гости”, както казва великият поет.
Господин министър, от „Атака” много пъти сме казвали, че там лежат заровени милиарди и не е късно те да бъдат потърсени от всички тези, които получиха хиляди български предприятия, които ги разсипаха или не докрай, от които има да се събират още много задължения.
Казвали сме, че от Агенцията за приватизация, от бившата Агенция за контрол на приватизацията има едни пари – 6 7 800 млн. лв. с изпълнителни листове, които са изискуеми и ликвидни, от които (в бюджета се вижда) се събират като намерение в приходите на настоящия бюджет някъде 2-3%. Това е много малко. Тези пари трябва да бъдат събрани.
Да не говорим за това, че трябва да бъдат развалени – или по съдебен ред, или с актове на Народното събрание, много сделки, които не бяха изпълнени по задължение на преобретателите, на тези, които получиха държавните активи. Тук със система от законови, съдебни и административни мерки може да се направи така, че тези активи да бъдат върнати в държавния патримониум и оттам държавата да получава онова, което й се полага. Тук се касае до обикновено, откровено грабителство.
Заменките, където се крият активи за 7-8 млрд. лв. и за които ние отдавна предлагаме едно просто решение, което може да бъде гарнирано с възможности – тези, които са получили нещо като заменки, ако желаят да го запазят или са построили и там нещата са необратими, да бъдат по пазарни цени. Това ще бъде програма, която ще бъде дългосрочна. В продължение на дълги години държавният бюджет ще получава, не само бюджетът за тази година, хазната ще се захранва. Това са пари, които ще могат да бъдат получени.
Не знам как ще се почувствате – днес се разпространи информация, че предприятието „Софийска вода” (може би малко българи знаят, че досега е притежание на някакъв английски пенсионен фонд) се продава за 600 млн. английски лири! Можете да направите сметка, че това е някъде около милиард! И това е само предприятието „Софийска вода”!
Да не говорим за електроразпределителните дружества, които генерират огромна печалба, която се изнася; където не се изпълняват задълженията; където инвестиционните програми, които са поети, не се изпълняват; където българското правителство има перманентни, тежки проблеми. Има всичките основания лицензите на електроразпределителните дружества да се отнемат и да се върнат в патримониума на държавата. Огромни суми могат да идват от тези естествени монополи и да влизат за българските пенсионери, а не за английските. Или печалби да изтичат от тази фирма, която ще придобие този актив, който на фона на всичко, което беше разграбено, което беше продадено, разбира се, е много малък.
Могат да се съберат повече пари, казвали сме го и в комисия, говорил съм го с Вас и на четири очи, от държавните имоти – колкото са останали, давани под наем или под някаква друга форма. Тези пари винаги са били неглижирани като перо в държавния бюджет. От „Атака” сме говорили това много години.
В това отношение няма правилна политика. Може би в Министерството на финансите няма структура, няма точните хора, които да работят – да съберат тези приходи. Ето нещо, което „Атака” би направила, за да се увеличат парите, които влизат в държавния бюджет.
Едно огромно друго перо. Тук се изнесе от госпожа Менда Стоянова, а това го знаем всички, че около 12,5 милиарда са резервите. Към тях влиза и фискалният резерв. Ние от „Атака” и в Четиридесетото Народно събрание много пъти сме говорили за този огромен резерв – той беше и по-голям.
В началото на вашия мандат Вие предприехте стъпки към връщането на част от тези пари – да бъде раздвижен бюджетът, да бъдат вкарани те в реалното потребление за нуждите на българската икономика. Към тези пари – 6-7 милиарда, които са фискалният резерв, трябва да се отправят и парите от така наречените, неслучайно казвам, така наречените частни фондове. Тези, които ги държат, които „ги управляват”, вдигнаха такъв шум. И така наречените войнстващи либерални икономисти безродници, които направиха мощна кампания от това, за да ви стопират в доброто ви намерение. Защото имахте много правилната политика тези пари да се върнат, а не да стоят първите, от фискалния резерв по незнайни банки, за което ние сме питали „Къде са?”, но никога не сме получили адекватен отговор. Може би в държавни ценни книжа, за 1-1,5 или 2% лихва. И парите от пенсионните фондове, които също са изнесени, и те са в чужбина. И го знаете това. Вместо тези пари да се върнат в България и да работят за българската икономика.
През цялото време се правят доводите: „Какво ще кажат рейтинговите агенции?”. „Мудис” какво ще каже? Да, може би това е много важно за някои. Но по-важното за мен е тези пери да се върнат в реалния сектор, в българската икономика – да идат в здравеопазването, да идат за заплати.
Ако ние от „Атака” правехме бюджет и управлявахме, щяхме да премахнем най-после плоския данък. Шества една легенда, която е широко разпространена – легенда, която изобщо не е вярна, и това се втълпи, наби и психологически наистина работи като голяма, всестранна и взаимна лъжа, че от плоския данък се събирали повече пари в държавния бюджет. Това просто не е вярно. Това не е вярно!
Тук някой ще каже: „Вижте, в цифри тази година как беше, следващата година как беше”. Това изобщо не е вярно.
„Атака”, ако съставяше бюджет и управляваше, ако беше на мястото на ГЕРБ, щеше да направи и това, и други неща, разбира се.
Времето е ограничено, обаче ще кажа няколко неща по разходите, които „Атака” би променила, ако управляваше и съставяше бюджет. Продължават да съществуват около 130, 135 ли са държавните агенции, за две трети от които ние от „Атака” сме огледали нещата, анализирали и ви заявяваме, че са абсолютно излишни. Останалата една трета може да работи със значително по-малки суми.
Продължават да изтичат пари в Комисията за защита от дискриминация. Можем да дадем още десетки примери за такива синекурни държавни структури, които ние от „Атака” не бихме се колебали и не бихме се притеснявали да съкратим.
Пак са много парите, ако щеше, и за омбудсмана. Не знам кой е помогнал на предишния, кой ще помогне на настоящия, но там също отиват доста милиони – за коли, секретарки, сгради, администрация, която се възпроизвежда и надолу, по места. И в общините има борба, каквато беше тук – в центъра, кой ще стане омбудсман. Така че пирамидата се разраства надолу.
Бихме съкратили 5-6 милиона от БНТ. Спокойно бихме ги взели. Нямаше да пострада нито една от програмите, от предаванията на БНТ. Просто това са 5-6 милиона – парите, които отиват за новините на турски език.
Българите знаят, че всяка вечер за 5 или 10 минути в 16,00 ч. за тези новини отиват, нека всички да знаят, 5-6 милиона! Затова тече подписка в страната, която „Атака” е организирала. Но това е политическата страна на нещата. Финансовата има тези изражения в Законопроекта за държавния бюджет.
Къде да отидат парите, които биха се спестили при тази наша философия, при тази наша логика? Повече пари за образование, разбира се, за Академията на науките. Не зная каква е тази разрушителна страст към тази столетна институция, създадена преди да е създадена българската държавност?!
От историята ни е известно за двама министър-председатели, които са водили такава борба. Единият е Александър Стамболийски. Няма какво да говорим за него. Другият е един човек, български политик, който изключително много уважавам. Това е Богдан Филов. Но, за съжаление, и единият, и другият, не са свършили добре. Има нещо символно в това. И това е ваша грешка! Не мисля, че само вие го правите това.
Още повече пари бихме дали ние от „Атака” за инфраструктурни проекти, защото в криза, при това състояние на нещата, тези пари, които ще отидат за инфраструктура ще бъдат много добре похарчени пари при новите условия и особено по начина, по който сега се осъществяват търговете, оказва се контрол в това отношение.
Бихме дали повече пари за един стратегически проект, който е съдбоносен за България, и това е проекта АЕЦ „Белене”, защото без него ще се върнем във времето преди комунизма. Нашето твърдо становище е, че тук би било добре да си запазим по-голямото участие на България като дял в този проект.
Бихме дали повече пари и за ДАНС, защото българските специални служби са разградени, разтурени. Знаем съвременните заплахи от тероризма, от ислямския фундаментализъм, от мераците и от попълзновенията на една съседна нам държава, така че българските служби трябва да получат повече. Впрочем, в тази съседна държава, представете си, за тези аналогични служби се изразходват между 3 и 4 милиарда евро! Това е между другото.
Иначе, този бюджет си е такъв, какъвто е, и какъвто беше миналия бюджет, и каквито бяха бюджетите още отпреди 90-те години, но този бюджет определено е по-добър от тях. И това е така, защото в условията на икономическа криза той намалява дефицита до един размер, който е особено добър спрямо другите европейски страни, намалена е безработицата, която ще бъде под 10%. Брутният вътрешен продукт при условия на криза също като цифрово изражение добре изглежда. Подобрен е платежният баланс на страната.
Нисък е процентът на това, което се изземва от брутния вътрешен продукт – само 33%, но и този бюджет, както сме казвали много пъти от „Атака”, страда от това, че е монетарен. Той е рестриктивен и той най-вече е под диктовката на Международния валутен фонд, който преди около 15 години ни вкара в една матрица, пред вид на което липсва гъвкавост, липсва отчитане на нашия национален интерес. Това прави до голяма степен ни налага да правим бюджет под диктат, намалява нашата самостоятелност.
Това всичкото, което го говоря, не е в противоречие с изискванията като към страна – член на Европейския съюз, и с отношенията с нашите европейски партньори.
Ако миналият бюджет беше „бюджет на плоската пица”, както се характеризираше, „и на оцеляването”, този бюджет е наистина правилно охарактеризиран. Ние сме съгласни с това ваше определение и той е наистина „бюджет на стабилността”!
Ние ще подкрепим този бюджет най-вече заради друго. И аз ще ви го кажа – то е политическо, и политологическо.
Политологическо – казваме причината, поради която ние ще го подкрепим, е обстоятелството, че при гласуването на един бюджет става ясно кой е опозиция и кой участва в управлението, кой подкрепя управлението. Това е чисто политологически. Лъжа няма! Този въпрос се решава от това кой гласува за правителството и как се гласува при вотовете на доверие и недоверие.
А чисто политически ние държим да подкрепим това управление, защото това управление отстранява трайно и, надяваме се, завинаги партиите БСП и ДПС от власт!
И когато всички тук гласуваме, всеки трябва да гласува от тази гледна точка, и да се нареди сред едните или сред другите. И тези, които – в момента може би визирам от дясно т. нар. Синя коалиция, ако си въобразяват, че ако не подкрепят този бюджет това ще им се размине, и че това ще бъде под мотото: „Ден да мине, друг да дойде!”, това просто няма да е така! Те, ако ще гласуват дори и „въздържали се”, каквито декларации се правят, това тяхно гласуване ще бъде гласуване с БСП и с ДПС. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики няма.
Сега е ред на Синята коалиция. Първи по списъка е народният представител Мартин Димитров.
Преди това – процедура.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Имайки предвид, че дебатите явно ще продължат по-дълго, затова ви предлагам да удължим работното време до приключване на точката и до приемане на бюджета – на държавния бюджет, на основание чл. 38, ал. 2. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за удължаване на времето за работа на Народното събрание до приключване на дебатите и гласуване по обсъжданата точка от нашата програма.
Гласували 107 народни представители: за 101, против 1, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Господин Димитров, имате думата.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, господин вицепремиер, дами и господа! Най-важният въпрос, на който трябва да отговорим днес е къде се намираме и къде отиваме.
Има глобална криза, която засегна целия Европейски съюз. Само четири страни от Европейския съюз продължават да се давят и да не изплуват от тази криза. Това са Латвия, Румъния, Гърция и, за съжаление, България.
Лошото наследство на тройната коалиция е нещо ясно, за което няма да говоря сега. Въпросът е какво правим, как излизаме от тази ситуация?
Това правителство има следващата година – 2011, и ако успее да си изкара мандата, което е въпрос, ще има още един цял бюджет – за 2012 г. Ако сега няма предвидени реформи, вече наистина няма за кога! Вече официално се казва, че реформи няма да бъдат правени. Ако сега не се предвижда – 2011 г., това да бъде направено, няма за кога това просто вече да се случи.
И най-важната функция на всеки един бюджет – да гарантира стабилността. Това е най-важната функция, за да можем въобще да говорим за някаква предпоставка за излизане от кризата. Буферите или резервите в този бюджет са крайно ограничени или са минимални. Само проектите „Белене” и „Южен поток” стигат за пълна промяна във финансовата картина в страната, а виждам, че готовност за ангажименти да бъдат поети тук има, и то веднага.
Искам да ви прочета една мисъл на Милтън Фридман, тъй като все по-рядко чувам мнение на десни икономисти в тази зала, което ме учудва все повече: „Да прогнозираш средните икономически показатели е все едно да уверяваш човек, който не умее да плува, че ще успее да премине през реката, понеже средната й дълбочина е не повече от метър и половина.”
Има опасност да се удавим, колеги. Има опасност през 2011 г. да има много по-голям дефицит от това, което сте предвидили, и това може да стане по много направления.
Веднага ще започна с министър Дянков, който е единствен тук останал. Имам чувството, че той и в правителството е сам, това е моето лично впечатление. Той не знае отсега как много от неговите колеги в една предизборна година ще имат нов национален спорт – допълнителните разходи, допълнителното харчене. Това създава много големия въпрос: догодина колко ще бъде бюджетният дефицит? Тези от вас, които казват, че системата била под контрол и щял да бъде под 3%, не си дават сметка за какви рискове и опасности говорят. Догодина ще бъде третата година вероятно с дефицит над 3% в България. Така наречените резерви или спасителен пояс, продължавайки примера за реката и възможното удавяне, за което говори Милтън Фридман, са много малко. Буферите в бюджета са около 300 млн. лв. Повече няма и няма откъде да намерите, за това става въпрос. Затова ви предложихме фискален борд – нещо, което се обсъжда в целия Европейски съюз, но за съжаление до момента виждаме откъслечно мнение на отделни икономисти, на отделни хора, но няма категорична позиция. Това би било много силна стъпка за гарантиране на стабилността.
Връщайки се към основния въпрос за голямата картина – голямата картина е къде се нарежда България. Виждате реформите, които прави Дейвид Камерън във Великобритания. Виждате това, което прави Ангела Меркел в Германия. Виждате реформите в Естония, които умножиха чуждите инвестиции, за които говореше госпожа Менда Стоянова, че станаха четири пъти повече в най-голямата криза. Такива мерки вижда ли някой от вас в България? Вижда ли ги в момента, вижда ли ги и догодина? Няма такова нещо.
Къде отиде идеята за намаляване на административните разходи? Какво беше свършено до момента? Ама, абсолютно нищо не е направено. Никаква решителна стъпка не е направена. Усещам желанието някак си плавайки по нанадолнището, нещата сами да се случат, ама, не става така нито в живота, нито в икономиката, още по-малко в държавата. И това само и само постоянно ви натоварва с допълнителни рискове за вас и за съжаление за цялата държава.
Тези, които казват, че нямало пари в бюджета, общо взето нямат понятие за какво говорят. Разходната част на този бюджет е с близо 6 млрд. лв. повече от това, което беше 2007 г. преди кризата. Има шест милиарда повече, като само половината са социални плащания, другата половина просто се харчат повече. Там беше резервът за големи реформи и икономии, защото българският премиер каза две неща, които не се изпълняват. Едното е, че до две-три години ще имаме европейски доходи. С тази политика няма да имаме европейски доходи. За година и половина България се отдалечи от средноевропейските доходи. Ние вървим в другата посока. Ножицата стана все по-голяма, разстоянието стана все по-голямо.
Другото, което каза премиерът, е: човек прави реформи, като има пари, тогава едно семейство си оправя кухнята.
Напротив, правиш реформи, когато нямаш пари, когато не ти стигат. Това прави в момента Великобритания. Когато не стигат, тогава правиш реформите, а не когато имаш пари. Това е друга много фундаментална, философска грешка, която допуска кабинетът.
И идва големият въпрос: това ако го няма 2011 г., кога ще го има? Ами, явно няма да го има! Стигаме до този извод и затова няма да подкрепим бюджета. Синята коалиция ще гласува „въздържали се”. Явно няма да видим тези реформи, заради които ние в началото убедено и с чиста съвест подкрепяхме това правителство. Явно няма да ги видим, аз стигам до този извод.
Другото обещание на премиера беше да не се вдига данъчно-осигурителната тежест. Ама, колеги, какво стана? Защо се повишават осигуровките? Ние ви предупредихме да не вдигате акциза върху цигарите. Това доведе само една тежка контрабанда. Сега ви казваме: не повишавайте пенсионната осигуровка, нищо добро няма да видите от това. Защо го правите, като имаше обещание да не се вдигат данъците? Защо се вдига ДДС-то върху туризма до 9%? Защо правите всичко това? Няма нищо добро да се получи като резултат от всички подобни мерки.
За съжаление голяма част от икономическите мерки, които провежда ГЕРБ, включително идеите за национализация, защото когато нещо е частно и го вземат и отиде в държавна структура, това не е нищо друго освен национализация и води до лява политика в правителството. Затова се отдалечаваме, колеги, все повече с вас. Имахме най-доброто желание да ви подкрепяме за реформите, но такива не виждаме. Когато се прави лява политика и леви мерки, ние нямаме морала и съвестта да застанем зад тях. Затова дистанцията между нас и ГЕРБ ще става все по-голяма, както е тръгнало положението, защото ние стоим на нашите ясни деснодемократични позиции, а вие, за съжаление, в последно време ярко тръгнахте наляво. Затова няма как да не сме ваша дясна алтернатива. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики?
Заповядайте, проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Към речта на господин Мартин Димитров имам да кажа само две-три думи. Понятието „реформа” не значи унищожение и съкращение. В Англия не правят реформа, а правят съкращение на администрацията – това е ясно.
За реформата Борисов е прав, че трябват пари, защото при реформата преструктурираш една структура и я правиш оптимална в съответствие с новите условия, които е създала икономиката. Това са елементарни азбучни истини във всички учебници по икономика. Реформата не значи унищожение, а преструктуриране и оптимална работа. Понякога реформата разширява параметъра на актива. Понякога той става даже по-голям, прибавят се още хора. Без пари не може да се направи реформа. Например нашата здравна реформа без пари няма да стане, просто не може да стане. Нали 20 години все това правим – реформи, реформи и сме на това положение, защото всичко се разбира като унищожение и разрушаване на активите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Втора реплика? Няма.
Дуплика, господин Димитров?
Заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Веднага разбрах, проф. Станилов, какво не разбирате. Много малко правителства в България са правили реформи. Тройната коалиция никаква реформа не е направила. След 2001 г. в България истински реформи по същество не са правени и оттам идва огромният проблем. Затова кризата трябва да бъде използвана като повод за подобряване ефективността на разходите, за една по-добра среда, затова се правят реформите.
Когато правителството на Обединените демократични сили правеше реформи, имаше пари, понеже те спестяват пари и в най-тежката криза увеличава пенсиите с процента на инфлацията. В най-тежката криза, по-тежка от сегашната, защото правехме реформи, оставаха пари в бюджета и постоянно повишавахме пенсиите. Затова, господин Станилов, дясната политика всъщност спестява пари (реплика от народния представител Станислав Станилов), прави по-ефективен целия бюджетен сектор...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Моля Ви, без реплики от залата!
МАРТИН ДИМИТРОВ: Моля Ви да седнете и да слушате, както всеки възпитан човек прави.
Затова успявахме тогава хем да стабилизираме икономиката, хем да въведем Валутния борд, хем постоянно да увеличаваме пенсиите. Затова са толкова ключови реформите.
Да, за тях са необходими пари, но пари, както ви казах ясно, в бюджета има. Има 6 млрд. лв. повече спрямо 2007 г. и единственият ключов въпрос за всеки разумен човек е как тези пари се харчат. Голяма част от тези пари потъват.
Връщам се към здравеопазването. Как запушихме дупките в здравеопазването, какво се направи? Единствената промяна е нов и нов министър. Ще минат няколко месеца и сигурно пак ще има предложение за нов министър на здравеопазването. Как запушихме изтичането на парите през сферата на здравеопазването, какво беше направено? Нищо до момента не е свършено.
Какво направихме в цялата социална сфера? Тази пенсионна реформа според вас ще свърши ли работа? Вдигането на осигуровките ще свърши ли работа? Няма да свърши работа. Това не са мерките, които ще доведат до стабилизиране на България.
Виждам, че има хора, които очакват растежът на износа и външните фактори, външната среда да издърпат България, ама не се получава така. Затова исках да ви кажа ясно кои са добрите европейски примери. Знам, че не харесвате политиката в Англия и мерките, които се вземат там от дясното правителство на Дейвид Камерън. Това е напълно нормално, знам, че на вас не ви харесват. Нормално е на „Атака” такива мерки да не харесват. Това са правилни мерки, нормално е да не ви харесват. Въпросът е на ГЕРБ защо не харесват – това не мога да разбера? (Силен шум в ГЕРБ.) На десните партии защо не харесват? (Реплика от народния представител Станислав Станилов.) Това е напълно нормално.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Професор Станилов, моля Ви, не от място!
МАРТИН ДИМИТРОВ: Моля да сте спокоен, господин Станилов. Препоръчвам Ви повече спокойствие.
Идва ключовият въпрос: какво ще стане с това движение, с тези мерки? Ние ще изоставаме все повече. Това се очертава, колеги. Това е нашето безпокойство! Изоставаме все повече, ден след ден. Изоставаме! Затова, колеги, не можем да напреднем с този бюджет. Синята коалиция ще има конкретни предложения във всички области, които да се подчинят на следните принципи: реформи и невдигане на данъците в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Независимите народни представители имат възможност да направят изказвания в рамките на 15 минути. Има ли желание за изказване? Няма.
От партия ГЕРБ за изказване се е записал господин Главчев. Заповядайте.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер и министър на финансите, уважаеми колеги! Проектобюджетът за 2011 г. е разработен при спазване на приетите от Министерския съвет основни допускания по отношение на данъчно-осигурителната политика, политиката на доходите, публичните разходи, както и фискалната цел относно бюджетното салдо за следващия тригодишен период, които станаха база за приетите разходни тавани по първостепенни разпоредители с бюджетни кредити. Основна задача пред правителството е намиране на механизми за справяне с макроикономическите и фискалните предизвикателства, пред които е изправена икономиката.
При дефинирането на бюджетните параметри за 2011 г. са следвани целите, заложени в първата приета от настоящото правителство средносрочна фискална рамка, обхващаща мандата на правителството, а именно: запазване стабилността на валутния борд при сегашния фиксиран курс на лева към еврото; ориентиране на публичните разходи в посока на стимулиране на факторите, ускоряващи икономическия растеж в съответствие с обновената Лисабонска стратегия; подобряване на бизнес средата и на инвестиционния климат.
Основните рискове за фискалната устойчивост са свързани с изместване структурата на икономическия растеж към по-висок принос на нетния износ и по-ниска данъчна събираемост. Това може да го повторя, тъй като предполагам, че ще възникнат много въпроси.
Друг риск за фискалната устойчивост е застаряване на населението, водещо до натиск върху пенсионната и здравната система.
На последно място, но не по значение – усвояване на средствата от европейските фондове.
В Бюджет 2011 правителството запазва данъчните ставки при преките данъци, които са на едни от най-ниските нива в страните от Европейския съюз, а именно при корпоративните данъци сме заедно с Кипър, а при данъците за физическите лица сме еднолично на първо място. Последно изследване на уважавана консултантска фирма постави България на десето място в света по най-ниски данъчни ставки. Правителството ще продължи процеса на последователно прехвърляне на тежестта към косвените данъци чрез повишаване на някои акцизни ставки от началото на 2011 г., което е в съответствие с постигнати европейски споразумения.
През 2011 г. се предвижда размерът на приходите по консолидираната фискална програма да бъде в размер на 25 млрд. 844 млн. лв., което представлява 33,5% от брутния вътрешен продукт при номинален ръст от 1295,9 млн. лв., което представлява ръст от 5,3%. Сравнено с 2010 г., през следващата година се очаква делът на приходите в реалното преразпределение през бюджета да бъде ограничено с 0,8%.
Стабилната данъчна стратегия има за цел смекчаване на негативните последици от глобалната криза върху икономиката. Усилията са насочени към подобряване на бизнес средата, стимулиране на инвестиционната активност, насърчаване на заетостта и ограничаване на сивия сектор.
Приоритет при данъчната политика е избягване на резки изменения по отношение на доходите при настоящия икономически спад. Запазват се данъчните ставки при преките данъци, които са едно от най-ниските нива в страните от Европейския съюз, както споменах, и продължава процесът на последователно прехвърляне на тежестта към косвените данъци.
Предизвикателство пред данъчната политика е подобрената ефективност на събираемостта на данъците. Мерките, предприети от страна на приходните администрации, включват повишаване на броя на данъчните ревизии на място, подобряване работата на мобилните групи, извършване на по-чести и подробни одити, както и въвеждане на по-стриктни счетоводни правила и съдебно преследване на незаконни практики, ощетяващи фиска. Размерът и структурата на консолидираните приходи в Бюджет 2011 отразяват прогнозата за постъпленията по отделните приходоизточници в консолидираната фискална програма в съответствие с данъчноосигурителната политика на правителството.
Разчетите за 2011 г. по корпоративни данъци са направени при запазване на законодателната рамка, имаща влияние върху размера на постъпленията от корпоративни данъци, като са отразени предложените изменения в Закона за корпоративното подоходно облагане за 2011 г. Размерът на ставката по корпоративния данък от 10% остава най-нисък в Европейския съюз, което прави страната ни привлекателна за инвестиции. Ниските данъчни равнища стимулират изсветляването и развитието на икономиката. Предвижда се запазване на размера на ставката от 5% за данъците върху дивиденти и ликвидационни дялове.
Във връзка с предвидените промени в Закона за корпоративното подоходно облагане за 2011 г., от 1 януари е предвидено намаляване от 10 на 5% на данъка върху доходите от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения, платени от местни юридически лица в полза на чуждестранни юридически лица от Европейския съюз, когато платецът и получателят на дохода са свързани лица, съгласно Директива 2003/49/ЕО. Държавите – членки на Европейския съюз, нямат право да облагат лихви, авторски и лицензионни възнаграждения, начислени от местни дружества в полза на дружества от други държави членки, когато платецът и получателят на дохода са свързани лица.
В договора за присъединяване на България и Румъния към Европейския съюз страната ни е договорила дерогация, съгласно която България има право да не прилага директивата до 31 декември 2014 г. През този преходен период данъчната ставка върху плащанията ще бъде в размер на 5%.
От 1 януари 2011 г. е предвидено облагане на чуждестранни юридически лица, установени в юрисдикции с преференциален данъчен режим, тъй наречените офшорни зони, с данък от 10% за доходите им от услуги или права с източник България. Всичко това е с цел изсветляване на доходите в страната.
Прогнозният размер на постъпленията от корпоративни данъци за 2011 г. възлиза на 1 млрд. 702,6 млн. лв. или ръст около 23% спрямо очакваното изпълнение за тази година.
Други данъци по Закона за корпоративно подоходно облагане – не се предвижда промяна в нормативната уредба на алтернативните данъци по Закона за корпоративното подоходно облагане. Те се оценяват на 178,2 млн. лв.
При доходите за физически лица по Закона за данъците върху доходите на физически лица е предвидено облагане на чуждестранни физически лица, установени в юрисдикции с преференциален данъчен режим – офшорни зони, с данък от 10%, аналогично на доходите при Закона за корпоративното подоходно облагане. Въвеждането на тази мярка цели да се противодейства на възможни данъчни измами и прането на пари. Осъществяването на сделки с чуждестранни физически лица, установени в юрисдикции с преференциален данъчен режим, се приема за сериозен данъчен риск от всички държави – членки на Европейския съюз, и от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, включително и от България. Приходите от облагане на доходите на физическите лица за 2011 г. са разчетени при запазване на единната данъчна ставка за всички данъкоплатци – 10%, без необлагаем минимум, с изключение на доходи от стопанска дейност на еднолични търговци, за които ставката е в размер на 15%.
Очакваният размер на приходите от лично подоходно облагане включва постъпления от данък върху доходите на заети по трудови и приравнени на тях правоотношения.
Приходи по извънтрудови правоотношения.
Постъпленията от данъци по Закона за данъци върху доходите на физически лица за 2011 г. са разчетени в размер на 2 млрд. 92,4 млн. лв. при очакван размер на приходите за 2010 г. от 2 млрд. 5 млн. лв.
При данъка за добавената стойност е предвидено изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност и е направено във връзка с необходимостта от хармонизация на българското данъчно законодателство с изискванията на европейските директиви и решения на Съда на европейските общности в областта на косвеното облагане, както и с прецизиране на текстове, които създават проблеми при практическото прилагане на закона. Промените са свързани с изискванията на Директива 2009/162 ЕС и на Съвета за изменение на различни разпоредби от Директива 2006/112 на Европейските общности относно общата система на данъка върху добавената стойност.
Изменението е свързано с определяне на данъчната основа при условията на бартер - данъчната основа ще е пазарната цена, която си дължат един на друг контрагентите на данъчната основа на това което получават.
Изравнява се данъчната ставка за настаняване на хотелиери, като тя ще се прилага за всички доставки по настаняване, а не само за тези, които са част от организирано пътуване. Тоест споменатото увеличение на данъчна ставка при организирани пътувания - с 2%, се съпровожда от намаляване - при неорганизираните пътувания, от 20% на 9%. Това е в размер на 11%.
В резултат на нови акцизни ставки на горива, бензин, газьол, тютюн за пушене, които влизат в данъчна основа на ДДС за тези стоки, в бюджета ще постъпят допълнително около 30 млн. лв. от ДДС. Осигуряването на дистанционната връзка между НАП и фискалните касови устройства следва да допринесе за подобряване на събираемостта на данъка.
Общата прогноза за приходи от ДДС за 2011 г. е в размер на 6 млрд. 480 млн. лв. при данъчна основа от 32 млрд. 400 млн. лв. Тя може да бъде постигната при повишаване на относителния дял на ДДС към потреблението с 0,1 пункта.
Във връзка с направената връзка за понижена събираемост на ДДС и пряка корелация с брутния вътрешен продукт, смятам, че това не е най-точният показател, с който трябва да се свързват постъпленията от ДДС. По-скоро крайното потребление е такъв показател, тъй като структурата на брутния вътрешен продукт е изменена по посока на износ. Очевидно е, че няма как да има постъпления в същия размер, каквито са били досега, когато предимно са били от внос.
При акцизите имаме основно промени по Закона за акцизите и данъчните складове, които са свързани с поети ангажименти за достигане на минимални за Общността размери по акцизи за различни видове стоки и със засилване на контрола от страна на митнически органи и мерки за борба със сивата икономика.
В изпълнение на изискванията на Директива 2010/12 на Европейския съюз и на Съвета от 16 февруари 2010 г. са предвидени изменения в Закона за акцизите и данъчните складове, свързани с облагането на тютюневи изделия с акциз. Предвижда се повишаване на някои акцизни ставки за 2011 г. до постепенно достигане на минимални ставки за общността, както следва: при газьол минималният акциз в общността е 330 евро за 1000 литра. Това е 645 лв. Поет е ангажимент за достигане на минимални нива на общността до 1 януари 2013 г.
Увеличаването на акциза за дизела ще доведе до положителен ефект на бюджета, оценяван на около 37 млн. лв.
При керосина минималният акциз в Общността отново е 330 евро за 1000 литра или 645 лв. за 1000 литра. Поет е ангажимент да се достигне минимална ставка на Общността до 1 януари 2013 г. и увеличаването на размера на акциза на керосина няма да има ефект за бюджета през разглежданата година, тъй като керосинът се използва за зареждане на въздухоплавателни средства и акцизът се възстановява в сроковете, предвидени в Закона за акцизите и данъчните складове.
При безоловния бензин имаме минимален акциз в общността - 359 евро на 1000 литра или 702 лв. Поет е ангажимент за достигане на минималните нива на общността до 1 януари 2011 г. Увеличаването на акциза на бензина ще доведе до положителен ефект за бюджета, оценяван на около 32 млн. лв.
При тютюна за пушене в резултат на повишената ставка се очакват допълнително около 5 милиона за бюджета. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Има ли реплики? Няма.
От името на Коалиция за България за изказване, заповядайте господин Орешарски.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ (КБ): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин вицепремиер, колеги! Няма да говоря за приходите. Струва ми се вече е очевидно и за неспециалисти, че тяхната събираемост слезе на далеч по-ниско ниво от достигнатото в предходни периоди. Все едно дали приходните агенции не могат, не искат или им се пречи да ги съберат.
Ще прескоча и разходите.
При пределно ниски приходи какви разходи могат да се очакват? Във варианта, който гледаме в момента, те са толкова близки до актуализирания вариант на настоящата година, че с основание може да се говори за софтуерната функция „copy - paste” .
И все пак има нещо по-различно през следващата година. Не е вярно, че няма и това по-различно е финансирането. Свидетели сме на заявени намерения в следващата финансова година активно да се задлъжнява, за да се покрива бюджетният дефицит. Ще направя кратки коментари относно обръщането на тенденциите в дълга.
Страхувам се, че тези действия са функция на инерцията, а не на някаква целенасочена стратегия. След като тази година активно се използва наследеният от предходното правителство фискален резерв, за следващата година се предвижда да се натоварва бъдещото поколение с нови дългове. Тази практика е нова или ако трябва да бъда точен - позабравена стара.
За последен път бюджетът се е финансирал с пазарни дългове през 1996 г. Процесът на заемане на нови дългове всъщност вече стартира. От началото на тази година вътрешният дълг е увеличен с около 750 млн. лв. и намерението е да се продължи по същия път и за следващата година.
Само през септември, ако не се лъжа, беше емитирана една голяма еврова облигация с доходност от 6,5 - обърнете внимание! - с доходност 6,5, като рисковият според по тази облигация надминава спредовете на страни с дългови проблеми, които ние много ожалвахме и се страхувахме да не станем като тях. Това са Ирландия, Гърция, Испания, които пласират по-евтин дълг от този, който ние правим. Обърнете внимание на това! Оттук не е много трудно да се прогнозира каква ще бъде цената на финансирането през следващата година, когато засилим още емисиите. Сами направете сметка колко скъпо ще ни струва това.
По принцип емисията на дългове е лоша политика, от който и зрителен ъгъл да се гледа. Емисията на вътрешен дълг в настоящата икономическа ситуация е още по-лоша политика. Защото вместо правителството да прави усилия да насърчава стопанската активност, за да може по-бързо да се преодолее рецесията, страхувам се, че правим обратното – изтегляме ресурси от кредитния пазар и по този начин изтласкваме частния бизнес от достъпа му до кредитни ресурси. Всъщност не откриваме нищо ново. Ефектът на изтласкването много отдавна е описан в литературата, остава само да следваме лош опит на други, а не тепърва ние да правим упражнения в тази материя.
Правителството често се позовава и на оценките на агенциите за кредитен рейтинг. Признайте си, колко от вас четоха докладите им!
Направил съм си труда да ви извадя най-често използваните аргументи за приличните, бих казал, оценки, с които запазват кредитния ни рейтинг: сравнително високи фискални резерви, ниско ниво на дълга, членство в Европейския съюз. Отговорете си сами кои от тези критерии са достойнство на сегашното правителство. Тези тенденции, които сега залагаме – намаляване на резервите и увеличение на дълга, кредитните агенции ще ги уловят малко по-късно. Те винаги така правят. Сега те оценяват стари тенденции. След 1-2 години ще уловят тенденциите, които днес произвеждаме.
Така направиха и с „Лиман брадърс”. Ще припомня, че банката фалира с добър кредитен рейтинг, което е показателно. (Ръкопляскания в КБ.).
За следващата година правителството предвижда добър икономически растеж. Без да влизам в спор доколко е реалистично, искам да отбележа, че наличието на растеж предполага възстановяване на балансиран държавен бюджет. Не забравяйте, че сме в система на паричен съвет. Досега не чух никой тук, в тази зала да спомене този простичък факт. Няма да пледирам за бюджетни излишъци. Струва ми се съвсем очевидно, че те не са по силите на това правителство. За да се направи бюджетен излишък е необходимо да се води благоразумна фискална политика с отговорност за бъдещето. Не е достатъчно само да се говори за това.
Призовавам ви да преразгледате политиката на бюджетни дефицити, което ще бъде достатъчно да елиминирате и понататъшните дискусии от типа на тази, която аз се опитвам да отворя – за нарастващия размер на дълга.
Уважаеми колеги, оценката на дейността на едно правителство се прави по много критерии – един от най-важните, от които е, какво е спестил за годините на мандата и какъв дълг е завещало. След като последните три български правителства увеличаваха резервите и намаляваха дълга, предлагам вие, господа народни представители, да си отговорите на въпроса: какво точно прави настоящото правителство?! Защото съвсем очевидно е вече, че то прави обратното – намалява резервите и увеличава дълга. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики?
Заповядайте, господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря ви, господин председател.
Господин Орешарски, аз си мисля, че нямате морално право да критикувате този бюджет по простата причина, че вие сте един от неговите бащи. Всички разбират, че ако държавният дълг на България беше 60% от брутния вътрешен продукт – около 47 млрд., бюджетът щеше да е друг.
Всички разбирате, че, ако нямаше фискален резерв, бюджетът щеше да бъде друг. Най-напред всички разбирате, че ако не бяха вашите данъчни реформи, да бяхте сложили най-ниските данъци и банката да ви обяви за реформатор на света – бюджетът щеше да бъде друг.
От тази гледна точка напомням какво направихте и затова нямате морално право. Върнахте предсрочно 2 млрд. дълг! Предсрочно! Кой ви караше, господин Орешарски? (Оживление в КБ.) Формирахте допълнителен излишък от 4 млрд. 200 млн. лв.! Не взехте нови кредити, можехте да вземете поне 10-15 млрд. лв. нови кредити – ето я магистралата от София до Дамаск с по 3 ленти в двете направления (Оживление в КБ.)
Ако Вие, господин Орешарски, ако Вие, господин Станишев, тъй като и Вие носите тази отговорност, бяхте направили това нещо, сега нямаше къде да бъркат, нямаше да има резерв, нямаше да могат да вземат кредити от никъде, тъй като таванът щеше да е достигнат. Щяха да правят истински, а не мними реформи и резултатът за България щеше да бъде коренно различен. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ).
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика?
Заповядайте за дуплика, господин Орешарски.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ (КБ): Уважаеми господин Димитров, аз поемам част от вината, защото искам да обърна внимание на всички в тази зала и в т.ч. на старата десница, колко е прав господин Димитров, тъй като в периода 1997-2001 г., бяха направени много реформи точно заради предпоставките, за които той говори – нямаше пари в хазната. Не съм убеден, че ако имаше пари тогава, щяха да се направят тези реформи. Но това е история.
Искам да се върна към вашите реплики. Аз преди малко говорих за управлението с отговорност за бъдещето. Ако всичко това, което вие казахте, беше станало, днес нямаше да имаме по същество българско правителство, а щеше да ни управлява европейският отдел на Международния валутен фонд. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: От името на парламентарната група на Движението на права и свободи ... (Народният представител Сергей Станишев иска думата за лично обяснение. Шум и реплики от КБ.)
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Можете в края да му го дадете. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте за лично обяснение.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Това е цирк вече! (Шум и реплики от ГЕРБ.)
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Димитров, извинявайте, но не мога да поема, отговорността за политиката на това правителство. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Всяка една политика се прави в конкретна реална ситуация и търси конкретни цели.
Да, водихме политика за намаляване на данъчното бреме, водихме политика, за да се привлекат преки чуждестранни инвестиции и постигнахме 25 млрд. евро преки инвестиции за четири години.
Водихме политика за натрупване и на фискални излишъци. Искам да припомня, че в предишния мандат много хора от десницата упрекваха предишното правителство, че стиска парите, че не са ни необходими фискални излишъци, че не ни е нужен този резерв. Господин Димитров, ако го нямаше този резерв, сега близо година и половина с какво щеше да финансира това правителство неспособността си да събере приходи? Нямаше как да стане! Не мога да се съглася с вашия подход.
Сега обаче е верен един факт – тази година държавният дълг е нараснал вече със 750 млн. лв., а през следващата година се планира задлъжнялостта да нарасне с около 2 млрд., може би 3 млрд. 400 млн. лв. и тези пари ще трябва да ги връщат българските данъкоплатци и ще се отразят на наследството на това правителство и на батака, който се създава с този бюджет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Господин Местан, заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, чухме с разбираем интерес представянето на втория проект за държавен бюджет на кабинета Борисов, представен от основния диалог на правителството господин Симеон Дянков.
Експерти оцениха Бюджет 2011 като copy-paste на 2010, но ние все пак успяхме да уловим няколко нови момента в представянето му.
Първо, променена е акустиката на оратора и на пленарната зала. Няма го апломба, няма я и еуфоричната рецепция на мнозинството.
Второ, съзнанието, че морето не е до колене се отразява и на стилистиката. Няма ги алативите, с които бе представен предишният проект.
Да припомня, че този, предишният бюджет, беше единствено възможният, най-добрият сред всички възможни добри бюджети по света, дори скромното, че е най-добрият в Европа не чухме.
Разбираема е еуфорията от подсещането, че светът започва от вас. Усещането за непогрешимост е заменено с политическа неувереност – има защо. В този бюджет ги няма реформите. Изглежда сте съгласни с премиера, че реформи не се правят в условия на криза. Е, истината е точно обратното. Няма как да разчитате на успех, ако не преодолеете едно обективно противоречие. Това е противоречието между намаляващите приходи в хазната и запазената структура на разходите.
Приемаме във аванс контратезата ви, че сме ви завещали недотам реформирани системи. Управлявахме в условия на икономически подем, ако щете и на финансов разкош и успявахме да подхраним глада на така наречените от вас недостатъчно реформирани системи, но го правехме при условие, че заделяхме милиарди фискален резерв.
Вие не приведохте общите разходи в съответствие с намалените приходи. Дори ги увеличавате за сметка на резерва и ако той не стигне, видно от бюджета, ще прибегнете до нещо още по-лесно, но и особено опасно – увеличаване на държавния дълг.
За първи път от 1996 г. насам, има заявено намерение за увеличаване на външния дълг. Това не е дясна политика, уважаеми колеги, от ГЕРБ! Това е политика, която представя ГЕРБ като квази дясна партия, затова и днес ще загуби дясната подкрепа за управлението си.
Бюджетът е направен не с оглед стратегическите цели на България, а с оглед тясно партийния интерес на ГЕРБ, да спечели президентските и местните избори. Дори, обаче, представянето ви да е успешно, това няма да ви спести неизбежното. Дали преди или след президентския вот, управлението ще влезе в режим на агония, защото не сте в състояние да спестите на страната депресията. Дори да излезем от рецесията „с такъв бюджет на икономическото замръзване, цитирам колегата Имамов, ни чака тежка и дълга депресия”. Политическото измерение на депресията е загубено доверие и в резултат – управленска агония. Преди или след местните избори, неизбежно ще се изправите пред дилемата – предсрочен вот или агонизиращ пълен мандат.
Основната причина – отношението ви към българското образование и наука, и иновации. Тук националните политики са в най-драстична асиметрия с „Европа 2020”. За 15 месеца ваше управление издръжката на един студент падна с над 30% – от 963 на 630 лв., на БАН – с цели 38%. Това е политика на финансов геноцид над българското образование и наука!
Затова пък МВР продължава да бъде толерирано. България е единствената страна, вероятно в света, уважаеми колеги, в която бюджетът за подслушвания е по-голям от бюджета за културата.
Имаме един откровен призив: да не злоупотребявате с присъщата академична коректност на учения, и поне него не го лъжете така елементарно грубо, от уважение към интелекта му. Преди ден министър Игнатов откровено излъга, направи го в 35-о училище, че австрийското правителство спира от 1 януари 2011 г. субсидията за Австрийската академия на науките. Проверката в Австрия показа, че това категорично не е вярно. Същият ден министърът на науката на Австрия заяви публично, че не само, че няма да се намали бюджетът на Австрийската академия на науките, но единствено този бюджет, предвид рестрикцията на останалите сектори, ще бъде увеличен. Казаното може да се провери в сайта на Австрийското министерство на образованието.
В заключение, уважаеми колеги от ГЕРБ! Имахте възможност днес да представите бюджет, който да разчита на малко по-широка подкрепа. Не го направихте! И затова след час или два, след края на тези дебати, гласуването ще формализира една тенденция, за която предупредихме отдавна, а именно редукцията на парламентарната подкрепа за кабинета. Отговорността за това няма да е на „сините”, а собствено ваша, защото вие избрахте бетонирания вот на „Атака” пред експертизата на Синята коалиция. Изборът е ваш! Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
От името на Парламентарната група на „Атака”?
Разполагате с няколко минути. Няма желаещи.
От името на Синята коалиция – народният представител Иван Костов.
Заповядайте, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Уважаема госпожо председател, колеги народни представители! Дълго мислех как да изразя отношението си към това обезценяване на стойностите, за които съм работил в продължение на 20-21 години. Аз виждам парламента самичък, безпомощен, да обсъжда Закона за бюджета на страната, нещо, което никога не се е случвало досега. Никога не съм си позволявал подобно нещо, помнят го добре тези, които бяха навремето тук. Винаги, с огромно уважение, кабинетът стои, участва в дебата, отговарят. Това се приемаше като нещо много сериозно, до предишното правителство, когато господин Станишев тук, час и половина един път, реч държа, очевидно пълен с желание да докаже някаква своя правота.
Къде е правотата сега на ГЕРБ? Къде е тази правота? Какъв е този стил на управление? Аз не мога да разбера! Защо се обезценява всичко около нас? Къде са министрите? Защо не отговарят на критиките на депутатите? Къде е премиерът да очертае насоките, да каже в името на какво тази работа не беше свършена? Това е упадък на парламентаризма! Това е поглед като към работа, ще се съглася тука, на някакви безделничещи хора, на които това им е работата – да безделничат. Да се включа и аз в това безделничене сега, ми се струва много обидно, много недостойно, защото вече някак си ни е показано, че някой се опитва да отнеме властта на парламента, да го принизи през неговата процедура, през неговата традиция. Защото това, за което говоря аз, е традиция. Къде е тази традиция? Защо я няма?
И знаете ли къде намирам отговора? В това, че министър-председателят, за първи път от 10 ноември 1989 г., реабилитира предишния комунистически диктатор Тодор Живков.
Аз съм сигурен в едно, че за Тодор Живков Народното събрание са били същите безделници, нямащи никакво отношение към големите работи, с които той се занимава. И сега този човек е образец за управлението! И аз така си отговарям на това принизяване на ролята на Народното събрание. Щом онзи е образецът, значи ние тука трябва да сме някакви хора напълно излишни, които пречат да се режат лентите на половината платно на бул. „Брюксел” в посока от София към летището, защото след това ще се отреже още един път лентата, от летището към София.
Аз това не го разбирам. Аз това не го разбирам! И след като в най-сериозното нещо, което ние считахме, че сме в Народното събрание – ролята да гарантираме, че това управление върви в правилна посока, че осъществява европейска модернизация, че се движи срещу кризата, щом в това отношение никой не потърси нашата гаранция, никой не потърси нашето мнение нито преди изработването на бюджета, нито по време на изработването, нито след, макар да беше казано, че все ще има някаква консултация, аз се питам ние как даваме гаранция на някой, който не иска никаква гаранция от нас! Ние самите се оказваме хора, които нямат място в тази формация, която се е нагърбила да управлява страната. Това прави ГЕРБ.
Аз не зная дали съзнават, обаче краят ще бъде съвсем друг – няма да има 36 години, както на Тодор Живков. Защото България е друга, България е демократична. Няма комунистически диктатури наоколо и няма как да се проведе друг възродителен процес с правилни цели и по-правилни методи. Няма как да стане това нещо!
Ето защо не можем да подкрепим този бюджет. Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС и от СК.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
От името на независимите народни представители има ли желаещи? Няма.
От името на Парламентарната група на ГЕРБ има думата проф. Грозданов.
БОРИС ГРОЗДАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми дами и господа народни представители! В представения проект на държавния бюджет за 2011 г. за общините е предвидена субсидия за делегирани от държавата дейности в размер на 1 млрд. 878 млн. 955 хил. лв., което е с 10,3% и повече в сравнение с 2010 г. Предвиден е ръст от 10,8% на изравнителната субсидия, но е намален обемът на целевата субсидия за капиталови разходи от 110 млн. 210 хил. лв. на 90 млн. 210 хил. лв. или с 18% по-малко, като е запазено и нивото на целевата субсидия за изграждане и ремонт на общински пътища. Намалението е за сметка на целевата субсидия за капиталови разходи за екологични обекти.
Освен целева субсидия за покриване на капиталовите разходи на общините са предвидени и 566 милиона собствени бюджетни средства. По такъв начин с предвидените капиталови разходи е осигурено финансирането на делегираните от държавата дейности.
Уважаеми колеги, основният проблем на общините е свързан и с въвеждането на финансовата децентрализация в България. Този процес започна още през 2002 г. с Решение № 399 от 13 юни 2002 г. на Министерския съвет, с което се утвърждава Концепция за финансова децентрализация и програма за нейната реализация. Анализът на изпълнението на програмата показва, че до 2010 г. са изпълнени около половината от набелязаните мероприятия. На практика финансовата децентрализация е изградена по отношение на юридическите и физическите лица, тъй като за тях са въведени най-ниските преки данъци в световната практика в настоящия момент.
Тя, децентрализацията, е запазена и в условията на икономическата криза, но при общините е въведена само административна децентрализация с предоставянето на данъчни правомощия на общинската администрация – общинските съвети да определят местните данъци, при условия и в границите, установени в закона и за размера на днешните такси по ред, постановен със закон. Това създаде условия от началото на 2008 г. общините да провеждат реална финансова политика чрез определяне на ставките на местните данъци в граници, определени от закона, както и да планират, събират и отчитат местните данъци и такси.
За въвеждането на финансова децентрализация при функционирането на общините обаче е необходимо значително увеличение на собствените приходи. Техният обем съществено бе намален с премахването данъка върху печалбата за общините. По-точно този данък бе обединен с данъка върху печалбата за републиканския бюджет и под наименованието „Корпоративен данък” без насочен към републиканския бюджет.
Подобна съдба има и данъкът върху общия доход, който бе местен данък и се предостави на републиканския бюджет. В резултат на ограничаване на финансовата база, размерът на собствените приходи спадна от 32% – през 2008 г., на 29% – през 2009 г., и продължава да пада в условията на икономическата криза.
Анализът на собствените приходи на общинските бюджети в 40 държави от Европа, Азия, Африка и Латинска Америка показва, че България се намира на едно от последните места, непосредствено след Русия и Китай, които са с около 30% относителен дял на собствените приходи и при среден размер на анализираните държави – над 40%. След нас е само Уганда – с 4,9%.
С Решение № 454 от 2 юли 2010 г. на Министерския съвет е приета актуализирана стратегия за децентрализация и програма за изпълнение на Стратегията за децентрализация и Програма за изпълнение на Стратегията за децентрализация за периода 2010-2013 г. В Програмата за изпълнение на стратегията за децентрализация се предвижда собствените приходи на общините да достигнат 50%. Същият относителен дял е заложен и за общинските инвестиции в инвестицията на консолидираната фискална програма. За постигането на тази цел до 2013 г. е необходимо съществен републикански приход да се прикрепи към общинските бюджети, както увеличаване на приходите от местни данъци.
При сегашната приходна система по общинските съвети програмата не може да се изпълни, тъй като патентният данък е със затихващи функции. Данъкът върху наследствата е почти нулифициран. Приходите от управление на общинско имущество също са незначителни.
Уважаеми дами и господа, ниският размер на собствените приходи по общинските бюджети повишава ролята на бюджетните трансфери. В световната практика се използват три форми на бюджетни трансфери: субсидия, процентни отчисления от републикански приходи и вноски във висшестоящия бюджет. Всяка държава, оценявайки положителните моменти на отделните форми, оптимизира тяхното използване. В страните от Европейския съюз с малки изключения се използват и трите форми. Само в Холандия, Франция, Норвегия, Белгия, Испания и България разбира се, бюджетните трансфери са под формата на субсидия, без преотстъпване на данъци. В тези държави обаче собствените приходи са от 47 до 82%: за Ирландия - 82%, за Норвегия - 60%, за Франция - 50%, за Белгия - 47%, за Испания - 48%.
Анализът на бюджетните трансфери показва, че основен приход, от който се правят бюджетни отчисления, е данъкът върху доходите на физическите лица. Той се прилагаше и у нас след отпадането на данъка върху оборота.
Методът на споделените данъци има много предимства и те са свързани с получаване на приходи в съответствие с обема на данъка и намаляване на зависимостта на местните органи на управление от централната власт. Освен това данъкът осигурява ритмични постъпления по общинския бюджет през целия месец, тъй като той се внася в бюджета в деня на теглене на наличните парични средства от търговска банка за изплащане на работните заплати.
От значение е и обстоятелството, че с нарастване обема на данъка се увеличават постъпленията в общинския бюджет. Основният недостатък е свързан с облагодетелстване на по големи градове и промишлени центрове, но той е преодолим чрез вноски във висшестоящия бюджет и диференциране на процентните отчисления.
В проектобюджета за 2011 г. бюджетни трансфери под формата на процентни отчисления от републиканския приход не се предвиждат, тъй като по отношение на общините е приложен принципът за финансиране срещу реформи. Общинската администрация също подлежи на реформиране, но това трябва да стане със закон. Оставянето на бюджетните структури сами да се реформират забавя реформата в бюджетния сектор.
В проектобюджета за 2011 г. е включена и методиката за определяне на субсидиите за общините от централния бюджет. В нея е запазено класифициране на общините в две групи в зависимост от относителния дял на предоставяната изравнителна субсидия през 2009 г. спрямо отчетените собствени приходи плюс предоставяната изравнителна субсидия. При преизпълнение на Програмата за финансова децентрализация и достигане на собствени приходи 50% през 2013 г. ще може да се даде и методика за споделените данъци.
Искам да споделя още един момент. При укрепването на финансовата децентрализация е необходимо мястото на определянето на методиката за субсидията за общините от централния бюджет да се измести от Закона за държавния бюджет за съответната година в Закона за устройството на държавния бюджет. По този начин в процеса на бюджетното планиране общините предварително ще знаят обема на субсидията и ще могат да прогнозират по-точните бюджети. Абсурдно е методиката да се утвърждава едновременно с гласуването на обема на субсидията и тя да има валидност една година. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
От името на Коалиция за България, господин Ивелин Николов, заповядайте.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще имам време само да кажа следното. Очевидно, че образованието, науката, културата, младежката политика и духовността не са приоритет на това правителство.
Факт е, че с 86 млн. лв. се вдигат парите за съдебна система за извънредните съдилища, а се намаляват със 75 млн. лв. парите за висше образование. На практика не могат да се изпълняват закони, приети през последната година. За издръжката, определена с постановление на този Министерски съвет, на студентите във ВУЗ, на приетите тази година, не достигат 24 млн. лв. Липсват капиталовите разходи на общините за осигуряване подготовката на 5-годишните. Липсват средства за квалификация на учителите. Стандартът за издръжка на един ученик при подписано споразумение от Бойко Борисов още преди изборите, който трябваше да бъде над 1 700 лв., пада на 1 350 лв.
Стана дума, че бюджетът на БАН е 15 пъти по-малък от този на МВР. Криза! В същото време бюджетът на Министерския съвет расте над 15%, а на държавната администрация – с над 8%.
В същото време бюджетът за култура намалява с 50 млн. лв., на Българската национална телевизия – с 15 млн. лв., на Българското национално радио – с 5 млн. лв., намалява субсидията за творчески проекти, намаляват парите за българско кино.
Какво е очевидно? - че в официална политика на правителството се превръща заявлението на министър Дянков: „Като им спрем парите, сами ще се закрият” и това се подкрепя от министър-председателя Борисов.
Искам да попитам все пак: какъв законопроект гледаме днес?! Този ли наръч от хартия (показва документ), който е внесен официално в Народното събрание, или обещанията на министър Дянков към отделните кръгове какво ще промени между две четения?!
Последно, това е бюджет на бездуховността, на съсипията.
Българинът е търпелив човек, но има неща, които няма да прости и това е да съсипете образованието на неговите деца. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи, заповядайте, господин Тасим.
ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Поради отсъствието на министър-председателя Борисов и министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов, ще се обръщам към вас, колеги, най-вече от управляващите.
В тази зала се чуха много определения за бюджета. Аз имам също определение и го наричам „бюджет на мизерията”.
Основанията за това са много, но аз ще се спра на финансовите разчети за Министерството на земеделието и храните и Държавен фонд „Земеделие” в неговите три функции.
Уважаеми колеги, три години след като сме в Европейския съюз Министерството на финансите и Министерството на земеделието и храните правят различен прочит на един ясен, прост документ и това е документът, с който ние сме в Европейския съюз. Министерството на финансите смята, че българските земеделски производители трябва да получават 10 млн. лв. по-малко. След три години членство в Европейския съюз има разминаване между разчетите на Министерството на финансите и Министерството на земеделието и храните.
Уважаеми колеги, в този бюджет не виждам 38 млн. лв., които бяха предявени от Министерството на земеделието и храните за специфичното подпомагане. Имайте предвид, че тези пари трябва и ще бъдат възстановени от Европейския фонд за развитие на земеделието – пари, които ни се полагат, които се възстановяват, тях ги няма!
Помня преди година и половина тук пред парламента два месеца българските животновъди протестираха, протестираха при това при по-голям бюджет за тях. Сега с този бюджет от 53 милиона не съм сигурен дали няма да искат да влязат в тази зала.
Уважаеми колеги, този въпрос се решава с една наредба. Вие, управляващите, издадохте тази наредба през м. февруари 2010 г. С нея искате от Европейската комисия нотификация. България вече получи тази нотификация. В тази наредба и в тази нотификация, показвам ви я, ако господин министърът не я е видял, (показва два документа), господин министър, ето наредбата, която Вие сте издали, освен всичко друго, защото времето ми е ограничено, е казано, че България може да си позволи да взема помощи още три години за тютюнопроизводство. Не само това. Там е казан и размерът - 73 млн. евро. Казано още по-ясно - 143 млн. лв. за българските тютюнопроизводители.
Уважаеми колеги, вие излъгахте българските тютюнопроизводители! Вие ги измамихте, защото съгласно тази наредба, уважаеми колеги, те се регистрираха от тютюнопроизводители като земеделски производители. За да получават тези пари, те трябваше да се регистрират, да платят всички вноски към държавата, Националния осигурителен институт. Казвам това съвсем отговорно и може да се провери.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Осем години ги мамехте.
ЮНАЛ ТАСИМ: Те платиха с последните си пари всичко към държавата с обещанието, което давахте с този документ. Сега обаче в държавния бюджет липсва и един лев за тях! За втора поредна година! Това ако не е измама, официална – с документ! В доклада на Европейската комисия се казва, че можем да си позволим тези средства.
Колеги, имайте предвид, че в Европа се произвеждат около 250 хиляди тона тютюн. Българското производство не е повече от 15% от тях. Всички европейски държави официално заявиха, че ще продължат това подпомагане. Само България и Бойко Борисов казаха „не” на тютюнопроизводството. Как?!
Недейте забравя, че тютюнът е най-експортната стока на България! Деветдесет и пет процента от тази продукция се изнася. Тютюнопроизводителите, тютюнопреработвателите и цигарените фабрики дават над 2 милиарда на фиска, на държавния бюджет, господин министър. Това ако не е мизерия?! В крайна сметка, отговорността е само Ваша. Вие обещахте, Вие дадохте тези документи и Вие сега не изпълнявате това обещание.
Много ми се искаше да кажа за това, за което говорехте много, но не изпълнявате. Господин министър, Вие казвахте, че не се усвояват европейските средства. Чета за бюджета на Министерството на земеделието и храните, че Вие сте предвидили 612 млн. лв., а нужните средства са 1 млрд. 108 млн. лв. Това са средства, които Вие трябва да разплатите от проекти от наше време – от така наречената тройна коалиция. Следователно с този бюджет Вие казвате, че 500 млн. лв. ще бъдат загубени за българските земеделци. Това е факт, господин министър, факт е и мога да Ви дам много данни!
Има един проблем, който много пречи. Заявявам го съвсем отговорно. Това е проблемът с финансирането на ДДС от общините. В този бюджет, господин министър, Вие сте заложили 32 милиона. Ако с тези 32 милиона можете да осигурите 1 млрд. лв., кажете как става всичко това. Директно заявявате, че Вие няма да изпълните този ангажимент към общините, още повече, че това е един от прекрасните начини за усвояване на тези средства.
Имаше заявено намерение от министъра на земеделието и храните, че България се нуждае от по-голяма сигурност на храните. Обявихте, че ще създавате Българска агенция по храните. За тази агенция в този бюджет няма един лев. Според Вас оттук нататък ние пак трябва да разчитаме на това, че министърът на земеделието всяка вечер ще се обажда от някой маркет и ще казва какво да ядем и какво да не ядем. Само на това ще разчитаме, за да кажем кое производство ще съществува в България или няма да има такова. Факт ли е? Факт е.
Според Вас догодина няма да има птичи грип в България, защото няма един лев. Догодина няма да има чума, защото няма предвиден един лев. Още по-интересното, като че ли забравихте 2005, 2006, 2007 г., когато имаше наводнения. Към този бюджет не е прибавен един лев за тях. Имате усещането, че няма и да вали. Може би имате споразумение с Господа, или самият Господ Ви управлява.
Какво друго определение може да се даде на такъв бюджет, освен голяма мизерия и тя продължава. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДПС и КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте, господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Уважаеми господин Тасим, Вие много добре знаете, че тази година, благодарение на това, което вие бяхте договорили с Европейския съюз, българските тютюнопроизводители не трябваше да получат пари. И не обвинявайте премиера, защото точно по настояване на премиера и със съдействието на министър Мирослав Найденов, които направиха пътека до Брюксел, за да могат да се разрешат тези плащания, и благодарение на министър Дянков, който успя в годината на най-тежка криза и на бюджет, от който трябваше да се икономисва отвсякъде, нашето правителство изплати 116 млн. лв. в срок на тютюнопроизводителите. При положение, че тази година, повтарям, те не трябваше да получават тези пари.
Ясно им е казано, коректно им е казано, че такива пари вече, няма да има. За съжаление. Защото аз съм съгласен и всички знаем, че техният труд, особено на тези, които не ползват механизация в планинските райони, е тежък и наистина заслужават тези пари. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли втора реплика? Няма.
Ще ползвате ли дуплика, господин Тасим? Имате думата.
ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Господин Димитров, аз Ви благодаря за въпроса, но веднага Ви заявявам: господин Димитров, това, което казахте, е невярно. Това са спекулации.
Две неща. Първо, историческият прочит казва следното: реколтата от настоящата година се плаща с бюджет следващата година. Запомнете това нещо! Втора поредна година ви обяснявам.
Второ, дадох два документа на министъра на финансите – наредба, издадена от това ваше правителство, плюс нотификация на тази наредба от Европейската комисия. Това са двата документа, които казват какво следва да се прави. Всъщност цяла Европа обявиха един референтен тригодишен период, който касае 2010-2013 г., господин Димитров. Аз разбирам, че не разбирате тази материя, но слушайте по-внимателно, един път да разберете. А след малко ще ви обясним още по-подробно, защото нямам време за това.
Така че всички държави наскоро заявиха, че ще продължат тази политика. Единствено нашето правителство каза „не” на това производство. Единствено! Гарантирам това. Ако не съм прав, отказвам се от депутатството си. (Реплики и възгласи от ГЕРБ: „Е е е!”)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От името на Парламентарната група на „Атака”, заповядайте, господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Госпожо председател, дами и господа народни представители, в двете минути, които имаме като партия, аз искам да кажа не експертно счетоводни думи, нещо, което да обобщи политическия извод от днешните дебати, от днешния ден, в който се приема републиканския бюджет.
Партия „Атака” подкрепя на първо четене бюджета, който ни представя правителството (реплики и възгласи: „Браво!” от ДПС и КБ), с ясното съзнание, че това е бюджетът, който може да бъде направен. Това е, което реалностите ни дават. Но, партия „Атака” прави един много ясен политически извод от дебатите днес и този извод е извън сферата на счетоводното, експертното или псевдоекспертното говорене, с което може дълги часове да бъде успивано обществото. Този извод е в сферата на чисто политическото начало и той е, че партиите на статуквото, които управляваха 20 години – БСП, сините с всички разновидности и ДПС, категорично и вече истерично протестират и напират, и искат да направят всичко възможно да провокират и саботират властта, която народът даде на една партия, която не е управлявала, тоест извън статуквото – ГЕРБ, и подкрепата на още една партия, която не е управлявала, тоест извън статуквото – „Атака”. Ето затова сега си подхвърлят топката сини и червени. Ето затова виждаме нещо невиждано досега – червените и ДПС призовават ГЕРБ да си сътрудничат със сините. И дори вече изпадат в плач: ама, защо вие разчитате на подкрепата на „Атака”, а не на така добре познатите ни сини, с които си представяхме далаверата през всичките тези 20 години? Защо залагате на „Атака”, тази лоша „Атака”, която не е корумпирана (ръкопляскания от ГЕРБ и „Атака”), която поддържа българския интерес и която не се е продала на наши и чужди гости? Много ги мъчи и много страдат от това.
Искам да им кажа съвсем ясно, че въпреки всички тези саботажи и провокации, нашата подкрепа е принципна и политическа. И затова даваме подкрепата си на този бюджет. Защото знаем, че, ако не го направим, ние участваме, ние влизаме в играта на партиите на статуквото. Това няма как да стане, защото народът е казал, че вече на двадесетата година от този преход (реплики от КБ: „Времето!”) най-после ако може партиите на статуквото да се приберат, да се снишат и да дадат път на новото в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето, господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Това и това ще бъде. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ и „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От името на Синята коалиция – господин Кирчо Димитров. Заповядайте.
КИРЧО ДИМИТРОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги, много е трудно да се прави изказване след изказването на господин Костов. Хубаво е наистина всички ние да се вслушаме в неговите думи, но хубаво е също така и господата министри да се вслушат в неговите думи. Днес те наистина отсъстват. Защо? Отсъстват защото, господин вицепремиер, Вие и вашето министерство отново успяхте да намерите пари за всички. И не само да намерите пари, за някои даже и да ги увеличите. Но това няма положителен ефект. Затова господата министри не правят нищо различно, а единственото, което правят, е да бранят своята администрация, да защитават това финансиране, което Вие сте им осигурили. И нещо повече – да търсят дори и повече пари.
Това, което искам да кажа, господа, е, че затова в проектобюджета работните заплати заемат такъв голям относителен дял, нещо повече. Те дори са и на нивото от 2008 г. В най-силна степен това важи и за Министерството на здравеопазването. Там отново не е записана нито една реформа. Нещо повече – през 2010 г. имаше записани поне няколко реформи. Реформи, които трябваше да се осъществят, но те не се осъществиха. Реформа, която трябваше да доведе до преструктуриране на това здравеопазване. Трябваше да се оптимизира болничната дейност. Трябваше да се промени начинът на финансиране на здравеопазването. За съжаление здравеопазването се превърна в една бездомна яма, която отново ще погълне голям финансов ресурс.
В момент, когато спестяването на бюджетите и намаляването на разходите се предприема в почти целия свят, ние отново разглеждаме проектобюджет, в който е записан дефицит от 2,5%. Нещо повече, разходите са запазени на ниво от 2010 г. Затова още при дискутирането на Бюджет 2010 г. ние, от Синята коалиция, принципно заявихме нашата позиция, че в един бюджет трябва да съществуват реформи, трябва да съществува това намаляване на разходите. Няма реални и значими съкращения, които наистина да доведат до съкращаване на ненужните най-вече дейности и ненужните и неефективни структури. Но наистина това е един голям риск, който вие сте поели и най-вероятно този риск ще доведе до предсрочно актуализиране на държавния бюджет. Благодаря ви. (Ръкопляскания от СК.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
От името на Парламентарната група на Коалиция за България, заповядайте, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Колеги, темата за общинските бюджети е много болезнена, но след като се запознах с числата в бюджета и чух розовата картина, която се очерта в изказванията на управляващите, мога да кажа за стандарта на централната към местната власт само: „Нямам думи!”. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли реплики? Заповядайте за реплика, господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ): Господин Михалевски, като нямате думи, ако нямате и числа, всичко това изглежда като едно клише. Благодаря ви. (Реплики на народни представители от ГЕРБ към КБ.)
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Селски номера!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика няма.
Заповядайте за дуплика, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми колеги, ако стандартите на отношенията на централната към местната власт ви се струват селски номера, това е ваша оценка!
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Не, ваша!
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Господин Такоров, ще Ви обясня с три примера! Стандартът не е само числа, той е отношение.
Първо, стандартът на управляващите към общините е недалновиден, защото в момента, в който вдигат парите в националния фонд с 300 милиона, за да се усвоят повече пари, им режат разходите за капиталови инвестиции, които им трябват, за да отчуждят терените, които са невъзстановими разходи. Резултатът ще е изненада за всички нас – колко висок ще е процентът на усвояване в кавички.
Второ, стандартът, който се прилага към общините е двоен, защото за централната администрация възстановяваме парите за заплати, а за местната ги смазваме на нивото, което бяха. Тоест, няма да има експерти, които да работят по еврофондовете, да дават публични услуги и резултатът ще е – назначаваме в София, и ще уволняваме и мачкаме в цялата страна.
Трето, стандартът е циничен, защото в момента, в който казваш: „Аз съм десен политик и няма да вдигам данъците, а тези в местната власт да бъдат добри финансисти и да използват увеличените тавани на местните данъци и такси, които им даваме”, това само означава, че не обясняваш, че ти разполагаш с инструментите на резерва, с инструментите на дълга, който, между другото, като министър можеш да увеличаваш, благодарение на ниското ниво, което три правителства оставиха, и прехвърляш цялата тежест върху общините, които имат неразплатени разходи, не могат да поемат нов дълг и не могат в година на изборите да излязат пред хората и да кажат: „Ще вдигаме вашите данъци, защото ние не сме десни политици, а сме леви партизани!”.
Затова този бюджет, който няма мото, и аз ви предлагам едно мото, той не е бюджет на хората и техните проблеми, той е бюджет на властта, която иска повече власт! (Ръкопляскания от КБ, реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От името на независимите народни представители има ли желаещи за изказвания? Няма.
От името на Синята коалиция – заповядайте, господин Агов.
АСЕН АГОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Въздържанието в политиката не е най-добрият ход. Много по-добре е да казваш „да” или „не”, но за разлика от въздържанието от алкохола, не носи винаги положителни резултати. Но ще кажа защо в случая въздържанието е единственият възможен избор за Синята коалиция. Защото ние знаем, че тогава, когато реформите не се извършват, а трябва да се извършват, когато политиката на реформи не е заложена в този бюджет, а трябва да бъде заложена, ние няма как да подкрепим този бюджет.
В същото време ние няма как да не подкрепяме онези политики на правителството, които водят до успехи в борбата с организираната престъпност и до известни успехи в областта на образованието.
Ще дам един такъв пример, за да разберете смисъла на реформите – Министерството на отбраната изплаща тази година 14 и повече милиона за компенсации на освободените хора. Догодина обаче от заплати ще бъдат спестени 10 млн. лв. По-догодина – ще бъдат спестени още 10 млн. лв., тоест разходът, направен тази година, ще бъде покрит за следващите две години. Ето смисълът на реформата.
И докато в правителството едни правят реформи, а други отказват да правят реформи, нашият извод е само един – няма съгласие в правителството. Когато едно правителство вътре в себе си не може да изгради необходимата степен на съгласие, няма как да търси широко политическо съгласие в обществото за извършването на тези много тежки реформи. Защото те чукат на вратата, не само защото е криза и са крайно необходими на България, а защото често спряганата, абсолютно безпредметно впрочем, от Първанов Програма 2020, предвижда точно такива реформи. И тези реформи ще бъдат обвързани с бюджетната и фискалната дисциплина. На 29 октомври т. г. това стана много ясно на срещата на върха на Европейския съвет.
Тези реформи чукат и не могат да бъдат повече отлагани. Ето затова ние смятаме, че с въздържането си тук даваме ясен сигнал за пълната неотложност на тези реформи, за които чувам, че в тази зала има много голямо съгласие, но които така и не се прилагат. Нека този сигнал да прозвучи ясно за цялото общество, че няма никакво време за отлагане на тези реформи.
Затова Синята коалиция не от солидарност с други политически групи, а от вярност към своите принципи за реформи, за изправяне на крака на българското общество, така, че разходите, които то плаща, да му носят дивидент, да му носят комфорт, да му носят сигурност, да му носят спокойствие в неговото ежедневие, ето за това ние се въздържаме!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма желаещи.
От времето, което остава, Движението за права и свободи разполага с 10 секунди, Синята коалиция – също толкова горе-долу, и 15 минути – за независимите народни представители.
Има ли желаещи народни представители с оглед обявеното време да участват в разискванията? Няма.
Дебатите са закрити.
Преминаваме към режим на гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2011 г. (Народните представители от Парламентарната група на Коалиция за България вдигат червени листове с надпис: „Бойко отново не е в час!”.)
Отменете гласуването!
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Свалете листчетата! (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми дами и господа, на гласуване следва бъдат поставени: законопроекта с проекта за Висшия съдебен съвет по чл. 1 и чл. 2 от закона; Законопроект с проект на Комисията за финансов надзор по чл. 1 и чл. 5 от закона; Законопроект с проект на Висшия съдебен съвет и Комисията за финансов надзор по чл. 1, и Законопроект със становището на Министерския съвет по членове 1, 2 и 5.
Подлагам на гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2011 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет. (Силен шум и реплики в залата.)
Гласували 200 народни представители: за 20, против 152, въздържали се 28.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2011 г. с включен проект на Комисията за финансов надзор. (Народни представители от Коалиция за България вдигат червени листове с надпис: „Бойко отново не е в час!”.)
Гласували 198 народни представители: за няма, против 158, въздържали се 40.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2011 г. с включени проекти на Висшия съдебен съвет и Комисията за финансов надзор.
Гласували 199 народни представители: за няма, против 161, въздържали се 38.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2011 г. със становището на Министерския съвет.
Гласували 202 народни представители: за 130, против 58, въздържали се 14. (Ръкопляскания от ГЕРБ, „Атака” и независими народни представители.)
Предложението е прието.
Обяснение на отрицателен вот – народният представител Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Благодаря ви, уважаеми колеги. (Силен шум и реплики. Част от народните представители стават и започват да напускат залата.)
Във вторник се връчваха наградите „Черноризец Храбър”. Тошо Тошев каза нещо, което е хубаво да чуете, тъй като повечето ви нямаше там. Каза: „Всеки ден излита самолетът от София до Варна. Никой не се интересува как се казва пилотът. Всички се интересуват самолетът да кацне. Ако самолетът не кацне, тогава целият свят ще научи името на пилота.” (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
Скъпи приятели, ще катастрофирате самолета на България.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Вие сте в трамвая, не сте в самолета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля народните представители да заемат местата си. Заседанието не е приключило.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Давам ви пример какво правят другите европейски държави в условията на криза. Дания увеличава преразпределението през бюджета от 51,8 на 58,5%, Швеция от 51,5 на 54,9%, Финландия от 49,3 на 56%. Нито една държава в Европейския съюз не сваля преразпределението под 40%. Единствената държава в Европейския съюз, която го сваля на 35%, е България! Какво правите господа управляващи?! Убивате държавата, убивате държавността! Ако вие съберете върху 40% от брутния вътрешен продукт, трябва да съберете допълнително 7 млрд. 300 млн. лв., които да влязат в образованието, в културата, в съдебната система, да влязат в държавността на България. Беше хубаво, ако тези пари ги оставите в бизнеса и в хората. Вие не ги оставяте нито в бизнеса, нито в хората, тъй като данъците са същите. (Реплики от ГЕРБ. Почти всички народни представители са станали.) Добре е да докарате списък на фирмите и хората, в които ще оставите тези 7 млрд. лв. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля народните представители да заемат местата си. Заседанието продължава. Има и съобщения. Моля за още малко търпение.
Втори отрицателен вот - Янко Янков. Заповядайте.
ЯНКО ЯНКОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги народни представители! Заедно с моите колеги гласувах против Закона за държавния бюджет. Част от аргументите бяха казани от тях. Това, заради което аз лично гласувах против, беше най-вече заради бюджета на общините.
Уважаеми колеги, нашият закон, който току-що приехме, на практика стопира процеса за децентрализация на общините. Налице е прехвърляне на отговорности без финансово покритие, затормозява се процесът на усвояване на еврофондовете, влошава се предоставянето на качествени социални услуги на населението, изчерпан е процесът за оптимизация на общинските администрации.
Уважаеми колеги, с настоящия бюджет, който приехме, се задълбочава финансовият дефицит на общинските бюджети, на определени места той ще граничи с финансов колапс.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Няма да ви слушаме цял ден!
ЯНКО ЯНКОВ: Причините са следните. Заложен е нереалистичен ръст на собствените приходи на общините и в двете му части - данъчна и неданъчна. Не се актуализират единните стандарти за разходи по делегираните държавни дейности. Разликите се покриват от ограничените собствени приходи на общините. Пример: издръжката на децата в детските ясли, детските градини, администрацията, ограничаването на различните субсидии от страна на държавата. Исканията на общините в тази посока са изключително основателни. Нашата парламентарна група напълно подкрепя исканията на Националното сдружение на общините, които са посочени и разписани в Протокола за разногласия.
Субсидията за капиталови разходи е крайно недостатъчна и е разпределена по неясни критерии. За някои от общините намалението е с 96% спрямо 2010 г. За други има увеличение, макар и минимално. (Реплики от ГЕРБ: „Времето, времето...”.)
Благодаря ви за вниманието, уважаеми колеги. Считам, че има още аргументи, които ще кажем по-нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За трети отрицателен вот - Антон Кутев.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаеми колеги, истински се учудвам на веселбата, която настана в тази зала в резултат на безумния бюджет, който приехте. Учудвам ви се, защото сметката ще си я платите вие в близката една година, защото в края на краищата всички нелепици на тези числа ще паднат върху вашите глави. Така че не знам защо сте толкова щастливи.
А къде е нелепицата? Аз съм член на Комисията по културата, гражданското общество и медиите и ще говоря само за тази част. Защото в крайна сметка образованието, културата и духовността са онова, което очевидно липсва на вашите вождове и си личи по бюджета. А липсва, защото когато на мястото на 100 млн. лв. за подслушване стоят само 94 млн. лв. за култура. Това, разбира се, е бюджетът на Бойко Борисов. Това не е вашият бюджет. Бюджетът на Бойко Борисов - 94 млн. лв. за култура, 100 млн. лв. за подслушване!
Бюджетът на Бойко Борисов е този, който противоречи на Закона за киното. Има Закон за киното, който казва: „18 млн. лв. за кино”, има и бюджет, на който сега вие му се радвате, който казва: „10 млн. лв. за кино”. Едните ще съдят другите. Но вие ще сте тези, които трябва да кажете защо го направихте, защото днес току-що нарушихте закона! (Реплики от ГЕРБ.)
Отделно, само в бюджета за БНТ за тази година вече имаме 18 млн. лв. назад. С бюджета, който заложихте на Българската национална телевизия, те ще станат минус 40 млн. лв., като целият бюджет на телевизията е около 60 млн. лв. Тоест това, което току-що направихте - с шеги и закачки, както видях - е, че фалирахте Българската национална телевизия! Ако това е веселото нещо, което постигнахте, мога само да добавя, че последните 300 хил. лв., които министърът на вътрешните работи е пренесъл, за да плати отоплението на трите училища по изкуствата, са 300 хил. лв., взети от замразяването на археологически обекти, които ще бъдат разграбени през тази година. Ще бъдат разграбени милиони! Ако това е радостта, която изпитвате, много съжалявам за мястото, на което се намирам. (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Няколко съобщения.
Комисиите, които имат обявени заседания за днешния следобед, ще започнат работа в 16,00 ч.
Съобщение за парламентарен контрол на 12 ноември 2010 г., петък.
Пръв ще отговаря заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов на три въпроса от народните представители, както следва: първият въпрос – от Антон Кутев; вторият въпрос – от народните представители Четин Казак, Тунджер Кърджалиев и Корман Исмаилов; третият въпрос е от Георги Божинов. Има и едно питане от Антон Кутев.
Министърът на здравеопазването Стефан Константинов ще отговаря на въпрос от народния представител Ваньо Шарков.
Министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов ще отговори на шест въпроса от народните представители Димитър Карбов, Пенко Атанасов, Спас Панчев – два въпроса, Димитър Горов и Антон Кутев.
Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков ще отговори на въпрос от народния представител Иван Иванов.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев ще отговори на три въпроса: от народните представители Лютви Местан и Неджми Али, от Калина Крумова и от Николай Пехливанов.
Министърът на външните работи Николай Младенов ще отговори на въпрос от народния представител Ваньо Шарков.
Министърът на правосъдието Маргарита Попова ще отговори на въпрос от народния представител Антон Кутев.
На основание чл. 83, ал. 3 и чл. 86, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- министър-председателят на Република България Бойко Борисов на въпрос от народния представител Георги Божинов;
- заместник министър-председателят и министър на финансите Симеон Дянков на въпрос с писмен отговор от народния представител Иван Николаев Иванов;
- министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов – на въпрос от народния представител Михаил Миков;
- министърът на правосъдието Маргарита Попова - на въпрос с писмен отговор от народния представител Захари Георгиев;
- министърът на околната среда и водите Нона Караджова – на два въпроса: от народния представител Меглена Плугчиева и от Александър Радославов, Георги Божинов и Петър Мутафчиев. Последните трима задават общ въпрос.
На основание чл. 83, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание поради отсъствие по уважителни причини на народния представител Лъчезар Тошев, се отлагат отговорите на два негови въпроса към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не може да участва министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов.
Утре – начало на пленарното заседание в 9,00 ч. със законодателна дейност на Народното събрание.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)


(Закрито в 15,30 ч.)
Председател:

Цецка Цачева


Заместник-председател:

Анастас Анастасов

Секретари:

Пламен Нунев

Милена Христова