Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Анастас Анастасов


Секретари: Пламен Нунев и Милена Христова


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (звъни): Имаме кворум. Откривам пленарното заседание.
Уважаеми дами и господа, съгласно приетото от нас нарочно решение се провежда настоящото извънредно пленарно заседание с дневен ред, съобразно решението ни, от шест точки.
Преди да започнем с първа точка – едно съобщение.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ, от място): От името на парламентарна група!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: На 15 ноември 2010 г. от Националния статистически институт са постъпили:
Информация за средна месечна работна заплата и списъчен брой на наетите лица по трудово и служебно правоотношение за третото тримесечие на 2010 г.;
Информация за месец септември 2010 г. по следните показатели: индекси на приходите от продажби в сектор „Търговия на дребно”, без търговията с автомобили и мотоциклети; индекси на промишленото производство и индекси на строителната продукция;
Информация за брутен вътрешен продукт за третото тримесечие на 2010 г. – експресни оценки, и
Информация за индексите на потребителските цени за месец октомври 2010 г.
Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
От името на Парламентарната група на Коалиция за България – господин Станишев, имате думата.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър!
„Повод за днешната декларация от името на Парламентарната група на Коалиция за България е ликвидационната политика на правителството на ГЕРБ по отношение на една от най-старите институции в България - Българската академия на науките.
Искам да припомня, че през 1869 г. в Браила се основава Българското книжовно дружество, чиято цел е разпространението на всеобщото просвещение и усъвършенстване на българския език, на българската история и на нашата словесност. Основната задача, която си формулира дружеството, е да се постигне напредък у българския народ и за осъществяването на тази идея работят такива гиганти на Българското Възраждане като Христо Ботев, Любен Каравелов, Добри Войников, Васил Друмев, Васил Стоянов, Марин Дринов! Включват се с волни пожертвования и дарения търговски и занаятчийски организации и множество българи!
Непосредствено след Освобождението Българското книжовно дружество е било покровителствано от българската държава, а в началото на двадесетия век, през 1912 г., е обнародван първият Закон за Българската академия на науките.
През 1925 г. се полага първият камък на сградата на БАН, за която 22-ма академици теглят личен кредит от БНБ в размер на 3 милиона лева!
На 9 май 1929 г. в присъствие на царската фамилия официално е открита сградата на БАН, а две години по-късно, през 1931 г., БАН е приета в Международния съвет на научните организации.
В периода на социализма Българската академия на науките се развива като най-висшия институт в страната. Тя е държавно учреждение със свой самостоятелен творчески, организационен и административен живот.
С приетия през 1991 г. закон Академията се развива като демократична и автономна институция. Висока степен на автономност получават и академичните звена.
Припомням тази историческа справка, за да бъде наясно и Народното събрание, и българското общество за това какво национално престъпление се извършва в този момент!
През 1992-2006 г. Академията на науките реализира 427 успешни проекта с европейско финансиране и получава близо 30 млн. евро европейски субсидии за своята научноизследователска и развойна дейност!
През есента на 2009 г. беше извършена външна международна оценка на БАН, която констатира, че тя е най-голямата изследователска институция в страната, че 55% от научните изследвания в България се осъществяват от Българската академия на науките!
В момента правителството на ГЕРБ води антибългарска и антиевропейска политика в областта на научните изследвания и държавното висше образование! Доказателство за това е, че още в първите си стъпки драстично се орязаха средствата за Академията на науките и държавните висши училища.
Още през месец ноември миналата година БСП реагира остро с декларация срещу намаляването на публичните средства за наука. Тогава предупредихме, че управляващите от ГЕРБ обричат на гибел науката и държавното образование в България. Определихме като непростимо за един български министър да квалифицира БАН като място на феодални старци, които стоят там да събират заплати.
Изявлението на Бойко Борисов от 15 ноември т.г. за ликвидирането на БАН категорично показва, че той води политика като подставено лице и че изпълнява безпрекословно политиката на явно противопоставяне на националните и европейските перспективи за нашата страна в науката и образованието, в здравеопазването, икономиката и социалната дейност.
Реално управляващият в България е „свещената крава” на правителството и бивш чиновник от Световната банка – господин Симеон Дянков. Той формулира политиките и той ги реализира.
БСП предупреди още през миналата година, че тъй нареченото „реформиране” на БАН има само една цел – да се ликвидира перспективата пред българската наука и да се разпродадат имотите на Българската академия на науките на безценица на хора, близки до управляващите. С намерението за ликвидация на БАН и разрушаване на системата на държавното висше образование България вече се обрича на неевропейски път на развитие.
Няма как да се развива общество на знанието, да се изпълняват европейски приоритети за интелигентен растеж с такава политика на държавата, залегнала и в бюджета, който мнозинството гласува на първо четене, и в намеренията за ликвидиране на Българската академия на науките! Посягате към нещо жизнено важно за оцеляването на българската нация – към интелекта на нацията! Това е категорично неприемливо, защото ликвидирането на БАН ще има дългосрочни, трайни негативни ефекти.
Ще се ликвидират научни области и научни направления, най-вече тези, които са свързани с българската идентичност и духовност, българския език, българската литература, българския фолклор, българската история.
Прекъсва се международна традиция на контакти между националния ни научен център и световната научна общност! Страната ни се обрича да се развива като географска територия не с общество и граждани, а с население, което се командва еднолично, защото интелектът винаги е независим, независим и от властимащите. Затова искате да го смачкате, да го унищожите и да изгоните научните работници или на улицата, или в чужбина.
Абсолютна спекулация е твърдението, че университетите можели, видите ли, да поемат функциите на институтите на БАН! По какъв начин, уважаеми дами и господа? Залегнало ли е това в бюджета за следващата година по какъвто и да било начин? Категорично не!
Да не говорим за това какво означава това преструктуриране. Това означава закриване на огромна част от научните институции в България. Давате ли си сметка за какво става дума и какво правите?!
Правителството утре щяло да разглежда този законопроект. Пълно безумие! Безотговорно пред нацията! Казвам го с цялото съзнание за тежестта на тези думи! България, ако това се случи, ще бъде единствената държава в Източна и Централна Европа от бившия социалистически лагер, която закрива своята Академия и посяга върху държавното висше образование. Ще се създаде допълнителна дивизия от безработни, само че този път – висококвалифицирани и интелигентни хора. Това ли искате да постигнете?
Все повече при нас доминира политиката на мускулите, на черния колан за сметка на интелекта, само че това обрича България на безпътица.
И аз се обръщам от тази трибуна към всички народни представители: да се спрат безумните намерения на правителството за ликвидиране на българския научен център – Академията на науките!
Обръщам се и към ръководството на БАН, и към хората, работещи в БАН, и към всички хора, работещи във висшето образование: сега е моментът да се прояви солидарността на всички хора на интелекта срещу намерението за ликвидацията на Българската академия на науките!
Коалиция за България ще се противопостави на тази политика и на това намерение с всички средства!” (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ – продължение.
Изчетени са докладите на комисиите, на които е разпределен законопроектът.
Продължаваме с дискусията.
Имате думата за процедура.
ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Правя процедурно предложение за допускане в залата на господин Симеон Арнаудов – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, и госпожа Красимира Стоянова – директор на дирекция „Правна” към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 132 народни представители: за 125, против 1, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите.
Ще ви информирам за оставащото време, което след изявление за това, може да бъде удължено по реда на ал. 2: към настоящия момент ГЕРБ разполага с 14 мин. 28 сек.; Коалиция за България – 17 мин. 36 сек.; Движението за права и свободи – 11 мин. 43 сек.; „Атака” – 16 мин.; Синята коалиция – 15 мин.; независими – общо 15 мин.
До момента парламентарните групи на „Атака”, Синята коалиция и от независимите не са използвали времето, с което разполагат.
За изказване, по поредността от предходното заседание, следва да чуем Петър Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, най-напред да поискам удължаване на времето за парламентарните групи, тъй като законът наистина е доста интересен, с доста претенции от страна на браншовите организации, със сериозна позиция от страна на правителството.
Тъй като започнахте с противоречието, което има в този закон, искам да поставя най-напред въпроса с промяната на чл. 17, където се отнемат правомощия от страна на общините и се прехвърлят такива правомощия в министерството и лично на министъра. Това е член, който касае изцяло промяната на националната транспортна схема. Това е въпросът, поставянето на който принуди една голяма част от превозвачите да изпращат непрекъснато писма до Комисията по транспорт с възражения за неговото въвеждане, но също така и една голяма част от общините да пишат за това, че се отнемат техни права.
Какви са мотивите за предлагания текст от страна на българското правителство? Мотивите са следните: има проблем в националната транспортна схема; има дублиране на спирки. Допуснато е в течение на годините – от 1998 г. до сега, откакто съществува схемата, да се натрупат много, много проблеми. Затова в градовете с над 30 хиляди жители министърът на транспорта – еднолично или с участието на администрацията в Министерството на транспорта, ще направи национална схема между тези градове. Областните управители ще направят областни схеми, а общините съответно общински схеми и по този начин ще изградим новата национална транспортна схема и ще решим всички проблеми.
Ако беше така, нямаше да има никакъв протест. Защо? Защото в момента проблемът е най-вече на превозвачите. В течение на годините с увеличаването на пътниците непрекъснато е имало претенции от страна на общините да се увеличат дестинациите, да се намали времето между отделните пътувания и в един момент, когато настъпи кризата, съответно намаляха и пътниците, и една част от линиите станаха губещи. Това е причината, поради която в момента се опитваме да вкараме някакъв допълнителен ред. Но това не може да стане, уважаеми дами и господа, тъй като голяма част от договорите са сключени за един дълъг период от време.
Потресаващ е отговорът, който в момента се дава по този въпрос. Когато питаме: „Добре, но как ще прекратите договорите?”, отговорът е следният, господин министър, струва ми се, че Вие го казахте: „Ние ще въведем схемата, примерно, от 2020 г., но сега, съответно с промяната на закона, ще направите конкурсите. И веднага въпросът е: 3-4 години... (Шум и реплики.)
Добре, от 2015 г. ще я въведете. Въпросът, който задаваме, е следният: „Добре, след като ще е от 2015 г. или 2020 г., защо сега ще се провеждат конкурси?”
Оттук идва голямото съмнение, че този текст е лобистки, че този текст цели в момента да осигури добри позиции в най-печелившите линии в автомобилния транспорт между големите градове на фирми, близки до управляващите. И затова сега ще направим конкурсите, а пък те ще влязат в сила след 5 или съответно 10 години, в зависимост от това кога ще изтече срокът на договора, който в момента е в действие.
И още нещо: добре, но каква е връзката между областните и общинските схеми? Когато се прави една национална транспортна схема, тя не се ли прави за пътниците, за връзката, за хората, които са от най-малките населени места до общинските центрове, до големите градове и след това чак връзката със столицата и между отделните областни центрове?
Когато започнем в обратен ред, ние ще се съобразяваме с позицията на министъра на транспорта, на Министерство на транспорта, но в никакъв случай с проблемите на хората в общините. Затова навремето схемата беше изградена именно в този порядък – отдолу нагоре. И мисля, че това е правилният принцип, който, господин министър, не бива да се променя.
Досега как беше? Може да сме допускали хиляди грешки – всички управляващи от 1996-1997 г. насам. Министърът имаше правото на корекция чрез администрацията, и това беше задължение на администрацията, да види дали по наредба са спазени всички правила и съответно да прецени необходимостта от тези превози, които предлагат общините, след като това бъде потвърдено от областния управител, който е представител на изпълнителната власт. Какъв по-добър контрол от това?
Ако има допуснати грешки, дайте да видим къде е нарушен този принцип, къде е нарушен съответно принципът на контрол. Това е големият проблем в закона и ние затова не можем да го подкрепим, а не само затова, защото хората протестират. Честно казано, техните протести и притеснения са правилни именно по чл. 17, че се цели да се дебалансира системата, че заради интереса на няколко големи фирми в момента ще се провали цялата схема, ще се създадат проблеми с придвижването на хората в цялата страна.
Още нещо, виждам опит за воля да се борим със сивата икономика. Тук, ако обръщаме внимание, фирмите на превозвачите не протестират. Защо? Защото по презумпция казваме, че, виждате ли, превозите за собствена сметка до голяма степен са тези, които влизат в сивата му част.
Но какво се предлага? Моторни превозни средства над 12,5 т не могат да бъдат използвани за превоз за собствена сметка. Какъв е смисълът и защо точно този тонаж? Тук обаче протестът идва от големите строителни фирми, които ползват собствени камиони, за да могат да строят магистрали и т.н., и т.н. Не бива ли веднага да си зададем въпроса: няма ли други пътища? Най-важният път в повечето европейски страни е по-сериозният контрол, който администрацията трябва да налага по отношение на превозите, които се извършват от тези фирми.
Друго, защо трябва да регистрират над 12,5 т примерно като фирми на превозвачи? Има и превози за собствена сметка с по-малки тонажи, където могат също да правят сиви курсове, тоест да не са превозвачи, а да извършват услуга и да си слагат парите в джоба. Защо тогава не задължим всички фирми, които извършват превози, съответно да бъдат регистрирани като фирми-превозвачи? Тогава няма да има превози за собствена сметка, няма да има и този проблем. Всички ще отговарят на едни и същи условия.
Аз задавам един въпрос – да, ние не можахме да го решим, защото този въпрос не е лек, не можахме да постигнем консенсус – какво правим с всички превозни средства, които се използват за обществен транспорт? Говоря за автобуси, за камиони, за микробуси, които са собственост на лица, които не са собственост на фирми, и са регистрирани. Те не са единици в България, но се извършват превози с тях. Това не е ли сива икономика и какво е виждането на правителството и на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията? Защото с текста, който предлагате, решаваме частично въпроса. Ако можете да ме убедите, че това е най-големият проблем на сивата икономика, веднага бих го подкрепил и гласувал. Зададох няколко въпроса, на които за съжаление след дългите дебати, които сме водили, не получаваме съответно никакъв отговор.
Не са малко проблемите в този закон. Няма да говоря дълго, тъй като и моите колеги ще се изкажат, те ще засегнат и други въпроси, които са заложени в закона. Но вижте какво, не може да очаквате подкрепа от нас, когато не се излиза с ясна мотивация, с която не се предлага нещо по-добро от това, което съществува в момента, напротив – предлага се по-консервативна система, която е в ръцете само на един човек, което не бива да се допуска в никакъв случай. След време ще дойде отново проблемът за това как се провеждат конкурсите. Имахме такъв случай със Софийска община, спомняте си. За съжаление тогава заместник-кметът по транспорта беше освободен, 4 месеца след като се е случило това. Това показа, че подобна система може да дава много негативни последици и да създава съмнения съответно за корупция.
Затова, уважаеми дами и господа, лично аз не бих гласувал за този закон и предлагам да се намери верният вариант, а той е единствено отхвърлянето на закона на първо четене. Ако оставите, както казвате, закона на второ четене и тогава отпадне чл. 17, аз ви питам: защо въобще го предложихте в пленарната зала, след като най-важният въпрос – целта за националната транспортна схема, няма да бъде решен? Защо тогава въобще дебатирахме и губихме вниманието на народното представителство?
Единственият начин е този – ако вие считате, че трябва да не съществува чл. 17, отхвърлете закона на първо четене и да спрем дотук – да се направят промени, които да дадат реален резултат. Мисля, че това може да стане и с наредбите на министъра на транспорта най-вече по отношение на националната транспортна схема, иначе няма никакъв смисъл от това, което вършим днес. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма желаещи.
По реда на списъка следва изказване на народния представител Ремзи Осман. Той отсъства.
Наред е господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Признавам, че този път може би интуицията ме подведе, защото след като преди месец и половина законопроектът беше приет на първо четене в комисията с гласовете на ГЕРБ и на „Атака”, вече цял месец и половина отлежаваше и не беше допуснат до пленарната зала. Мислех, че и този път премиерът ще наложи отново своето вето върху този законопроект и ще бъде оттеглен от Народното събрание, защото вие знаете, че предният законопроект трая до месец май, когато беше изтеглен и характеризиран като безсилие и саботаж към ГЕРБ, че виновниците ще си ходят и това е как низшите етажи в управлението се поддават на лобистки интереси. Мислех, че съдбата на този законопроект ще бъде същата, само че с оттеглянето му може би и министърът на транспорта щеше да си подаде оставката. Най-вероятно министър-председателят беше ангажиран в усилената подготовка за международната футболна среща в Италия и нямаше време да прочете този законопроект, но все пак и там трябваше да отиде, за да можем да бием италианците на футбол, поне на такова парламентарно ниво.
В този законопроект, както във всички законопроекти, излезли от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, си личи ясно отново лобизъм, отново защита на корпоративни интереси. Това е антисоциален закон, в който се прокрадват корупционни практики и преди всичко противоречи на законите на пазарните механизми. За всичко това, което казвам, мога да дам примери. Например републиканската транспортна схема. С нея ще бъдат ударени всички населени места под 30 хил. жители население. На практика на тези населени места отнехме правото на образование, отнехме им здравните услуги, сега в момента ще ги ограничим в свободното им придвижване на територията на Република България, защото административно ще им кажем кой откъде с какъв вид транспорт ще се движи. И това е така.
Не мога да си обясня как жителите в област като Силистра, знаете, че градът е в периферията и всичките населени места са под 30 хиляди, за да могат да отидат до друг областен център или населено място с над 30 хил. жители, трябва да отидат до населено място, в което има 30 хил. жители, и оттам да се прехвърлят. Ще стане едно прекачване от автобус на автобус, купуване на билети. Да, ще има автобус, който ще тръгва в даденото направление, но кой ще гарантира на практика, че когато отидеш в това населено място, ще можеш да си купиш билет за там?

Ще стане висене по автогарите, ще стане прехвърляне от автобус на автобус. И това го правим в интерес на хората! От всички изказвания по този законопроект, включително на министъра и на управляващото мнозинство, нямаше и една дума, която да бъде в подкрепа на тези, които използват тази услуга – пътниците. Но основната философия – създаването на тази републиканска транспортна схема, ще ви се изясни, когато ви прочета две изказвания. Ще ги прочета, за да не сбъркам в цитата.
1. „Свръхпредлагането означава липса на възможност за инвестиции. Какво се получава в момента? Множество автобуси се надбягват по пътищата в стремеж да си откраднат по някой пътник.
Възможности за инвестиции или тогава, когато е необходимо да се оперира по една линия 5 или 10 г., трябва да се направят инвестиции. Всеки бизнесмен, всеки превозвач иска да има сигурност по тази линия, а не всяка година да се появява нелоялна конкуренция, която му краде пътниците.”
2. „Искам да кажа, че браншът на автобусните превозвачи е в дълбока криза. Рецесията продължава вече втора година, и то с доста задълбочени размери. Цифрите са сериозни. Става дума за спадове от порядъка на 20-30% годишно. Слава богу, в последните няколко месеца нещата се стабилизират, но това не се случва на базата на някакви нормативни промени, които на този етап едва ли обаче ги има.”
Превозвачите казват, че не могат да печелят, защото в нормативната база не са дадени точните права. И министърът веднага е готов да каже „да”, че трябва да се погрижи за инвестициите на големите превозвачи. А какво остава за малките?! Всички от транспортната комисия знаем, че всеки ден идваха по 4-5 подписки против така формулираната транспортна схема на страната.
Мисля, че това нещо няма да заработи. Между двете четения това ще отпадне, но тогава защо го вкарахме, а не го оттеглихме, преди да влезе в пленарната зала?
Другото нещо в законопроекта са специализираните и случайните превози за учениците. Колеги, казвате, че днес тръгваме да увеличаваме възрастта за пенсиониране, а в същото време казваме, че на сегашната възраст ние ще ограничим онези шофьори, които возят учениците, да не могат да ги превозват повече от 60-годишна възраст. Какво ще правят до пенсионирането си до 63 години, или ако беше въведено още от сега искането на министър Дянков - до 65 години?! Какво щяха да правят 5 години тези шофьори?! Ако искате да им решим проблема, нямам нищо напротив, дайте да ги пишем втора категория труд, но аз ви карам да се замислите. Нима не е по-опасно за тези шофьори, които са в градския транспорт в София? Ами другите, които превозват хора?! Дайте и за тях да направим да се пенсионират на 60 години, да решим проблемите на всички в обществения транспорт, които возят не само ученици, но и хора.
Друго безумие. За да покажете, че този законопроект решава проблемите на ученическите превози, вие императивно сте записали: „Автобус повече от 10 години от първата регистрация не може да вози деца или ученици”. Абсолютно съм убеден, че между двете четения това ще претърпи промяна. Защо? Защото сте казали, че договорите, които е подписало предишното правителство, не са финансово обезпечени. Искам да кажа, че този законопроект не е финансово обезпечен. Въпреки че в заседанието на комисията исках министърът на финансите да каже дали този законопроект е финансово обезпечен, не ми беше отговорено нищо! Направих си труда и поисках министър Игнатов да ми отговори колко пари са дадени през последните 4-5 години за закупуване на такива автобуси. Колеги, дадени са над 150 млн. лв. за закупуване на автобуси – за 1007 автобуса! В план-сметките в бюджета за тази година има 107 автобуса, които трябва да се купят, но досега не е купен нито един, а в бюджета за 2011 г. няма нито една стотинка за ученически превози! Питам ви: обезпечен ли е този закон? Явно не е! Защо го пишем? За да можем пак между двете четения да кажем „не”! Няма да са 10 г., но ще ги караме през 3 или през 5 месеца да се явяват на технически контрол и да кажем: „Да, този автобус е годен, другият не е годен.” Може би това е по-правилната позиция, защото автобусът може да е на 4 г., но да е претърпял няколко катастрофи и да не става въобще за функцията, която му приписваме с този закон.
Друго. Смятам, че мисленето на тези, които са писали законопроекта, стига до организацията в транспорта през времето на управлението на Тодор Живков. (Реплика на Станислав Иванов.)
Така е, Станиславе! С него искате да въведете старите ДАП-ове. С този законопроект се борите против сивата икономика, а казвате, че дори най-големите фирми, които използват транспортни средства над 12 тона за технологичен транспорт... Вземете асфалтовите бази, вземете тези, които карат земни маси и инертен материал. Добре, те ли са сивия сектор, че се борим срещу тях?! И какво ги правим? Точно тях ги караме да си съберат транспортните средства в отделни автомобилни предприятия и след това да викат: „Дай ми на мен, ама на теб днес няма, защото на други – другото.” Защо строителните фирми да не могат да се подпомагат една друга?! Ами ако на обяд се счупи багерът или асфалтополагачът? Той като прехвърли тези самосвали от един обект на друг, веднага трябва да се обади, че тези няма да работят на този обект. Разбирате ли несъстоятелността на текста, който сте дали като цяло?!
По принцип в този закон има още много недомислици. Но както казах, той ще удари най-напред малките населени места, малките превозвачи, големите строителни фирми, които използват самосвалите за собствен транспорт.
Не мога да проумея и нещо друго. Наказвате таксиметрова кола, хваната без стикер. Вземате я, вкарвате я в паркинг, който го определяте и той си плаща за нея. Освен глобата, освен наказанието, плаща и платения паркинг в рамките на една година. Това са 6- 7 хил. лв. Та тя колата няма да струва толкова! По-добре я конфискувайте! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Има ли реплики? Няма.
Следващият записан за изказване е господин Петърнейчев. Искам само да Ви уведомя, че остава около 1 минута от времето на парламентарната група.
ГЕОРГИ ПЕТЪРНЕЙЧЕВ (КБ от място.). Отказвам се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Отказвате се, добре.
Заповядайте за изказване господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги!
Ако позволите, господин Мутафчиев, в началото на моето изказване ще използвам реплика от Вашето изказване – че липсва ясна мотивация за предлаганите промени. Господин Мутафчиев, напротив! Съществува много ясна мотивация за предлаганите промени. Тя е продиктувана от това, че хаосът, който съществува в момента в транспортния сектор, води единствено и само до проблеми, които трябва да бъдат решени много бързо.
Като начало Вие споменахте републиканската транспортна схема. Аз също ще започна с този въпрос. Тази схема цели да се изгради транспортна мрежа, чрез която да се съобрази реалната потребност от курсове, съпоставена с необходимостта от пътуване по направления.
Каква е реалната ситуация в момента? След направата на Националната транспортна схема през 2001 г., ако не се лъжа, е имало около 2 хил. разписания. В момента те са променени с около 800 в повече или са 2800.
Това е направено по неясни критерии, но резултатът от увеличаването на разписанията е именно надпреварата по пътищата, борбата за клиенти, дублирането на маршрути и на разписания. Например София-Благоевград има 15 директни и 44, които са с междинна спирка Благоевград, а крайните спирки са някъде наоколо.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (от място): Махнете спирките и да се оправят нещата.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Господин Мутафчиев, целим промяна на републиканската транспортна схема, за да въведем ред и съгласуваност в железопътния и автобусния транспорт.
Другото, което целим като мярка и промяна в закона, е, да се въведат европейските регламенти при изпълнението на дейностите в този сектор. Това е регламент, който ясно и недвусмислено показва, че трябва да бъдат използвани Законът за обществените поръчки и Законът за концесиите при определянето на линиите и разписанията на маршрутите. До момента това нещо не е направено и продължава да не се прави от общините Това е европейски регламент, който е задължителен и трябва да бъде приложен.
С промяната на републиканската транспортна схема смятам, че ще постигнем един плавен преход, а не както нееднократно беше казано, че ще се спират договори. Няма да се спират договори. Договорите няма да бъдат прекратявани, а ще бъдат изпълнявани до техния край и това ще позволи наистина плавен преход в сектора.
Второто, което предлагаме като промяна, е въвеждането на максимални цени за такситата – също много дискутирана тема и в медиите. Аз самият съм участвал в предавания по националните медии, в които имаше представители на таксиметровия бранш, които се изказаха и „за”, и „против”.
В крайна сметка това, около което се обединихме, е, че предлаганата промяна за въвеждане на таван на таксиметровите услуги е нещо много хубаво и крайно необходимо, с което, пак казвам, се съгласиха и браншовите организации, които по принцип бяха против тази мярка. Техните предложения ще бъдат обсъдени от нас. Между първо и второ четене ние си запазваме правото да направим промени.
Не смятам, че законопроектът, както каза господин Такоров, трябва да бъде оттеглен, защото ще се оттегли чл. 17. Нито чл. 17 ще бъде оттеглен, нито останалите членове. Това е един много обхватен проект за изменение на Закона за автомобилните превози, с който ще се регулира моментната обстановка, която е обстановка на пълен хаос във всички дейности.
Смятам, че законопроектът трябва да бъде подкрепен. Той ще въведе ясни правила за борба със сивия сектор, който също е голям проблем за бранша.
Още веднъж моля законопроектът да бъде подкрепен. Аз лично го подкрепям и смятам, че предлаганите промени са единствено в правилната насока и те са промени за подобряване на съществуващата обстановка, и за премахване на хаоса по принцип в целия бранш. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Има ли реплики? Няма.
Следващият записан за изказване е господин Мартин Димитров, но тъй като го няма в залата, думата има господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаеми колеги, законът е такъв, че в него, като че ли на пръв поглед няма абсолютно нищо политическо. Така е само на пръв поглед, но всъщност наистина няма нищо политическо.
Създава се проблем и всичко се политизира по една причина –от БСП и ДПС се опитват да запазят статуквото и в тази област. На тях им харесва състоянието на хаос, тъй като от състоянието на хаос БСП – коалиционният партньор на ДПС, има огромен интерес. Не е тайна, знае се, че ДПС и ДПС-кадрите или функционерите, ако щете и депутатите, имат съответно фирми, и те са най-недоволни. Тъй като днес ДПС не са в залата, от БСП защитават тяхната теза и правят това, което щеше да прави ДПС, ако днес бяха в залата. Наистина щеше да се състои една малка война, тъй като те ще бъдат много засегнати от това, че се преустановява състоянието на хаос и се преминава към ред. Всъщност от БСП повдигат само този въпрос.
Те не повдигат другия основен за промените въпрос, а той е, че се слага пределна цена върху такситата – въпрос, за който отдавна се говореше, който се чакаше дълго време от българския потребител и който най-после намира своето решение в това, което днес ще гласуваме.
Колкото и учудващо обаче да е, в Комисията по бюджет и финанси, колеги от управляващото мнозинство бяха против това. Това не можах да си го обясня и не мога да си го обясня и сега, защото това е един много положителен акт, който се подкрепя и от всички, включително в автомобилния и таксиметровия транспорт.
От всичките фирми в таксиметровия транспорт само две не подкрепят промените. Това стана ясно и безспорно това ще внесе ред и в тази сфера. Тук ще бъдат въведени едни пределни цени в противоречие на всички, които пледират за обратното и които превратно тълкуват свободния пазар, в смисъл че такива пределни цени не е трябвало да бъдат налагани.
В тази връзка ние също ще подкрепим законопроекта. Между двете четения, мисля че и в Комисията по бюджет и финанси, имаше надежди да бъдат направени такива промени, за да отпадне това положение. Това не бива да се случва. Затова ние от „Атака” ще гласуваме законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Господин Иванов, заповядайте за изказване.
ИВАН ИВАНОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Случи се така, че в рамките на една седмица ние гледаме два важни закона, свързани с транспорта – миналата седмица Закона за движението по пътищата, а днес Закона за автомобилните превози.
Подкрепих Закона за движението по пътищата, независимо че имаше недостатъци, които смятам, че ще бъдат изчистени между първо и второ четене, но основното – въвеждането на електронния фиш, беше същността, която трябваше да бъде подкрепена.
В случая със Закона за автомобилните превози за мен нещата стоят точно противоположно. Независимо че в определени текстове има много точни формулировки и необходимост те да бъдат гласувани, аз и моите колеги от Синята коалиция няма да подкрепим закона, защото в предлаганите промени има няколко недопустими текста, които всъщност опорочават и целия законопроект, независимо от полезните промени, които се предлагат в него.
Аз ще се спра именно на тези поправки, които са абсолютно неприемливи.
Започвам, както може да се очаква, с проекта за промяна на чл. 17, ал. 2, а именно републиканската транспортна схема.
Това, което е записано и по което трябва да се произнесем, да гласуваме дали го подкрепяме, или не, е текстът: „Републиканската транспортна схема включва автобусни линии с крайни междинни спирки само...” Забележете, записано е, въпреки че не е необходимо в закона да се запише, но тук е записано: „само градове с население над 30 хиляди души.”
Какво означава това? Преди всичко, ако смятаме, че един закон не се прави за представителите на определен бранш, а се прави за гражданите на страната, трябва да отговорим на въпроса: дали с това въведено ограничение българските граждани ще получат по-добро транспортно обслужване? Ако някой може да ми каже как жителите на населените места под 30 хиляди души с това ограничение получават по-добро транспортно обслужване, аз с голям интерес ще го изслушам, защото всъщност първото, което се набива на очи е, че се въвежда един абсолютно дискриминационен текст. Хората, които живеят в тези градове и села с население до 30 хиляди души, са лишени от права по отношение на тези, които живеят в градове над 30 хиляди души.
На второ място, влошава се обслужването за тези хора. Представете си, че всеки един от вас е жител именно на едно градче с 20 хиляди души. Досега благодарение на това, че е имало дребни превозвачи, които са осъществявали курс от вашия град до далечни дестинации в страната, до по-големи градове, включително до столицата, съгласно този текст, такива превози не могат да бъдат осъществявани. Говоря за текста, който ние днес ще гласуваме, а не какво някой мисли да предлага за второ четене, защото ние се произнасяме по текста, който е пред нас.
Какво трябва да направите вие, ако сте такъв жител? Трябва да вземете рейс от вашето населено място до град с над 30 хиляди души. Там на автогарата вие оставате и чакате час, час и половина, може да чакате и три часа, в зависимост от съответното разписание, за да вземете друг автобус до дестинацията, до мястото, където трябва да отидете. Това подобрява ли обслужването? Това не оскъпява ли обслужването? Оскъпява го, разбира се. Прави ли го по-бавно? Прави го, разбира се. Е, аз питам, по какъв начин законът работи за потребителите на автобусните услуги?
Някой казва: да, но законът ще подобри нещата по отношение на бранша на автомобилните превозвачи. Даже записах едно изказване: „Да не си пречат превозвачите един на друг.” Извинете, аз съм народен представител не за да гласувам закон дали си пречат, или не си пречат превозвачите един на друг. Аз съм на трибуната, за да искам да се решат проблемите на гражданите, които потребяват тези услуги.
На следващо място се казва, че с предлаганите услуги в железопътния транспорт ще се хармонизират тези промени. Ако искаме да засилим железопътния транспорт, дайте да спрем тогава автобусните превози между София и Пловдив и хората да използват наистина жп транспорта между София и Пловдив. Ако има някой, който действително изцяло дублира превозите по железопътния транспорт, това са преди всичко превозите между населените места над 30 хиляди души, защото за по-малките често пъти няма никаква железопътна линия до тези населени места.
Нататък. Ще се наруши конкуренцията, разбира се. Аз не зная защо някои смятат, че дори и тук прозвуча от трибуната, че ще се отчете – какви са реалните потребности. Знаете ли, че това ми напомня едно минало, с което може би господин Такоров се гордее, но аз се срамувам, когато се отчиташе например в „Младост 1”: реалните потребности на хората изискват два магазина „Плод и зеленчук”, една аптека, една месарница и една бръснарница. Това бяха реалните потребности на плановата икономика на социализма.
Именно конкуренцията, пазарната конкуренция ражда качество, съревнование на цени, съревнование на услуги. Когато отнемете права, защото се отнемат правата на дребните превозвачи, вие позволявате да се установява определен монопол и безконтролно повишаване на цените, включително и влошаване на качеството на услугите.
Ще направя едно отклонение и ще попитам: господин министър, кой реално Ви предложи тези промени? Няма съмнение, че Вие като министър не сте в състояние да отделите време да пишете всичките тези промени. Вярно ли е това, което беше написано в пресата, че тези промени са предложени от Вашия съветник Миролюб Столарски – шеф на БАСАТ? Ако това е вярно, то цялата пирамида на лобизъм си застава на мястото.
Аз не мога да приема представителите на едрите превозвачи в страната да налагат своите изисквания върху Народното събрание и да се работи именно в тяхна полза. Затова категорично не мога да приема такъв текст, още повече че той поражда тежки съмнения за корупция и търговия с влияние поради обстоятелството, че съгласно закона така, както се предлага, именно схемата ще бъде разработвана от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”. Говоря за републиканската транспортна схема, а в същото време съгласно чл. 2, ал. 5: „Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация” осъществява контролните функции по този закон.” Как може едновременно изпълнението да се осъществява от агенцията и същата агенция да изпълнява контролни функции? Това е очевиден конфликт на интереси.
Имам още две забележки по този законопроект, които мисля, че са съществени.
Едната е за възрастта на водачите – това е § 11. Заявява се, че възрастта на водачите на Случайни превози, които служат за превоз на ученици и деца, трябва да бъде от 25 до 60 години. В същото време съгласно Кодекса за социално осигуряване пенсионната възраст в страната е 63 години за мъжете. Аз питам: от 60 до 63 години тези хора ще ги лишим от правото да упражняват професията си? И откъде-накъде? Нали има медицински прегледи, има психотест? Всъщност това са инструменти, с които ще се установи годността на един шофьор до възрастта, определена от Закона за пенсиониране, дали да осъществява пълноправно своите права.
След това долната възраст – 25 години. Аз не знам кой измисли това? Някой може да иска 28 години, друг да иска 27 години. Защо 25 години? Не е ли по-важно например да се каже, че тези права придобива шофьор, който има например 3 години стаж със съответния вид свидетелство за правоуправление? Ако той е започнал на 20 години да упражнява тези свои права, на 23 години той ще бъде много по-квалифициран, отколкото човек, който на 25 години, буквално месец, след като е получил това свидетелство за правоуправление, застава на волана на моторното превозно средство. Този текст наистина е безумен!
Продължавам нататък: възрастовото ограничение за автобусите. Налага се възрастово ограничение – 10 години. Това е административна подмяна на необходимостта от ефективен контрол на качеството на моторното превозно средство и на безопасността на придвижване с него. Защото, ако се извършва този контрол така, както трябва, а не както беше показано по телевизията за един контролен пункт, то тогава не е необходимо това ограничение. Възрастта не може да определи годността на Моторното превозно средство. Годността се определя от периодичните прегледи, които трябва да се извършват при спазване на всички изисквания.
И накрая, въпреки че по този въпрос беше казано не малко, е това, което се изисква да се въведе в предшестващия § 8 – създаването на ал. 10 – за превоз на товари за собствена сметка, което не може да се извърши с Моторни превозни средства с допустима максимална маса над 12 тона.
Аз питам защо? Какво подобрява изобщо това при дейностите на фирмите, които осъществяват за собствена сметка такива превози?
Първо, към момента липсват специализирани фирми за такива превози. Това е първият проблем.
На второ място, нарушава се оперативността, особено на компании и фирми, които извършват строителни дейности, където е необходимо буквално за часове тежка строителна техника да бъде транспортирана.
И накрая, ще се оскъпи като цяло строителството. Не се касае за жилищно строителство, а за строителство на магистрали, строителство на железопътни участъци и т.н.
Всички забележки, които отправих към предложения текст на промените в закона, а има и още, за които просто няма да кажа, но ще направя предложение между първо и второ четене, всичко това, не ми дава основание да подкрепя Закона за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, предложен в този му вид.
Това, което ще се предложи между първо и второ четене, ние ще го гледаме тогава и тогава ще се дават пояснения как ще има директни превози за курортни селища, как ще има директни превози за София. Това, по което ние се произнасяме, е това, което прочетох. По него аз категорично заявявам, че то не трябва да се приема. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Заповядайте за процедура, господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, моля да подложите на гласуване процедурата по допускане в залата на заместник-министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията господин Камен Кичев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване така направеното процедурно предложение.
Гласували 84 народни представители: за 83, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Поканете госта.
Заповядайте за изказване, господин Михов.
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Преди да започна моето изказване искам само да декларирам, че преди да постъпя в парламента съм бил управител на транспортна фирма и ако някой прецени, че може да има конфликт на интереси поради тази причина, няма да гласувам този законопроект.
Бих желал да взема отношение най-вече по това, което бе засегнато от преждеговорившите, свързано с автомобилния транспорт, тъй като лично за мен „ябълката на раздора” в законопроекта беше транспортната схема с автобусните линии.
Искрено се надявам между първо и второ четене този въпросен чл. 17 да претърпи голяма промяна, и то за добро, за да не си навличаме гнева на всички браншови организации, общини и т.н., тъй като може би в цялата нова история, 20 години назад в транспортния бранш, това е най-големият проблем в целия бранш. Никога всички организации не са били единни в становищата си и затова не сме имали един действащ закон. Винаги какъвто и закон да е бил променян, все има различни мнения, становища и т.н.
По въпроса за автомобилния транспорт беше засегната темата с превозите за собствена сметка, за случайните превози, със строителната техника. Бих искал да кажа, че специализираната пътна строителна техника, уважаеми колеги, е по съвсем други норми – има специални членове в закона, които уреждат нейното придвижване, работа по магистрали, по различни обекти и т.н.
По въпроса за тези случайни превози или превози за собствена сметка бих желал да ви кажа, че всеки един транспорт, който се извършва на територията на страната или чужбина има аксесоари, които трябва да придружават съответно автомобила тогава, когато той извърши този транспорт. Голяма част от тези аксесоари подлежат на проверка в офисите на фирмите. Те не подлежат на проверка и контрол по време на движение. Много добре знаете, че пътният лист и т.н. при извършване на международен превоз не е длъжен да бъде във водача, а трябва да бъде в офиса. На пътния лист има подписите съответно на отговорните лица по медицинския преглед, по техническия преглед и т.н.
Знаете последните случаи на големи катастрофи с много жертви, че са точно от превозни средства, които возят под така наречената табела „превоз за собствена сметка”. И тези фирми по този начин, тъй като не се водят никъде на отчет, нито в Министерството на транспорта, нито в което и да било министерство, извършват тези нарушения, които не подлежат по никакъв начин на контрол.
Така че тук, господа, не говорим за икономически ползи и за сив сектор, тук говорим единствено и само за понятието сигурност.
Добре знаете, че тахографският лист, който на 24 часа се сменя във всеки един автомобил, трябва да бъде съхраняван по закон 365 дни. Кажете ми, когато тези въпросни превозни средства не се водят никъде на отчет, кой ги проверява дали в рамките на 29 след нормативния ден, 28-29 или 30 дни ги проверя, че водачът… (Реплика от народния представител Петър Мутафчиев.)
Много добре знаете, че в Глава шеста и в Глава седма на Закона за автомобилните превози са упоменати административните наказания и контрол. Кажете ми: кой извършва контролът на тези превозни средства, които не се водят никъде на регистрация, за тези тъй наречени „кариерни автомобили”, които говорите?
Господа, само да ви кажа, че един лиценз струва 300 лв. За една фирма, която има 10-20 или 30 камиона, на стойност няколко милиона, не мисля, че ще са проблем 300 лв. да си извадят един лиценз – на всеки 5 години?! (Реплика от КБ.)
Да не говорим, че всяка една фирма, която осъществява транспорт, това е записано в закона, трябва да има професионално компетентно лице. Това професионално компетентно лице трябва да е издържало изпит пред Министерството на транспорта. Когато тази фирма не се води на отчет кой контролира дейността на фирмата? Къде е това професионално отговорно лице? (Реплика от народния представител Петър Мутафчиев.) Какво става, ако една фирма има две цистерни, а вие казвате „вози за собствена сметка”? Тази цистерна попада под удара на Закона за превоз на опасни материали, тъй наречения ADR. Кой? Къде е консултантът, назначен по закон, който трябва да следи превоза и категорията на ADR, който трябва да бъде возен? Къде?! Никъде!
Да не говорим, че всеки един водач, уважаеми господа, на всеки 5 години трябва да минава психопреглед сам за себе си. Този психопреглед се съхранява при управителя на фирмата. Тази фирма, като не се води на отчет в Министерството на транспорта, кой проверява дали тези шофьори са минали надлежния психопреглед или утре, когато стане катастрофата на Бяла, ние казваме: „водачът не е бил психически оправен”?! (Реплика от народния представител Петър Мутафчиев.)
Всичко това са фактори, които влияят върху сигурността и върху нищо друго, защото пазарът трябва да бъде равнопоставен и един за всички.
Вие казахте: ако има много, които се водят на физически лица. Само да ви зачета: „физически или юридически лица, имащи стопанска дейност и нуждата от тази стопанска дейност предоставя нуждата от превоз за собствена сметка”.
Кажете ми как едно физическо лице може да извършва стопанска дейност, освен ако не е едноличен търговец?! И ако е едноличен търговец и осъществява тази дейност …
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Има физически лица, които са собственици на автобуси.
ЦВЕТОМИР МИХОВ: Вие казахте физически лица. Как едно физическо лице, ако не е ЕТ, ще осъществява стопанска дейност?! Има големи противоречия … Съжалявам, че все пак сте били и министър толкова години и най-малкото трябваше да знаете закона. Благодаря. (Реплика от народния представител Петър Мутафчиев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Моля Ви се, не от място.
Реплики? Няма.
Други изказвания? (Шум и реплики.)
Моля ви, не влизайте в пререкания в залата.
Заповядайте за изказване, господин Карбов.

ДИМИТЪР КАРБОВ (Атака): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Миналата година с голямо нетърпение очаквах Законопроекта за автомобилните превози. Като член на Комисията по транспорт за мен беше важно и си мислех, че вносителят, в лицето на Министерския съвет, действително ще направи един добър законопроект, който да бъде в интерес на българския потребител и на българския бизнес.
Последният законопроект беше гласуван в пленарната зала в Народното събрание през 2007 г. В него също имаше доста скандални текстове. Тогава всички знаем кои бяха управляващи. Чрез него бяха обслужени интересите на големи корпоративни транспортни фирми.
В първия законопроект, представен в Транспортната комисия миналата година, имаше въведено едно понятие „транспортен агент”. Предложението беше транспортният агент да стане посредник в превоза на товари и да обезпечава с една гаранция плащанията по превоза. Също така предложението беше транспортният агент да бъде лицензиран от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, тоест да притежава съответното свидетелство за извършване на този вид дейност. Аз мисля, че това беше изключително важно, при положение че нашата страна беше доста затънала в кризата и специално този сектор, който е изключително важен и мога да твърдя, че той е гръбнакът на икономиката. Той беше застрашен от масови фалити, и то именно заради това, че съответните плащания между товародател и превозвач не бяха коректно обезпечени. Към днешна дата е доста сериозен и смущаващ процентът на българските транспортни фирми, които изпаднаха в несъстоятелност. След като се наложи под давлението на министър-председателя да бъде изтеглен този законопроект и той беше изтеглен именно заради превоза на деца с автобуси, през следващата година беше представен отново в комисията, като понятието „транспортен агент” вече го нямаше. Това мен ме учуди и породи доста широка дискусия от страна на превозваческото съсловие.
Аз лично имам забележки не само по отношение на транспортния агент, а и по това, че действително има нужда от сериозна промяна и в това да се търси отговорност на тези, които извършват така наречените сиви превози – и в товарните превози, и в таксиметровите превози.
Таксиметровите превози също са залегнали в законопроекта и мисля, че не е достатъчно това, което е написано от страна на вносителите. Имам предвид, първо, това, което остана от предните управляващи и по-специално – кандидатстването за издаване на съответния лиценз за таксиметров превозвач или по-специално текстът „водач от името на превозвач”. Как стана това? На мен, а мисля, че и на доста хора не им е ясно какво иска да се каже чрез този текст? Аз мисля, че чрез този текст се обслужват определени интереси на големи компании в таксиметровия превоз.
Трябва да ви кажа, че има една статистика, която е официална. В България има около 50 хил. регистрирани таксиметрови автомобила, от които една десета са тези, които редовно си плащат осигуровките и данъците в държавата. Останалата част попада в сивия сектор. Тоест те кандидатстват, вписват се в определена лицензия, назначават се за около месец с трудови договори, след което всичко им е легално – такситата отговарят на изискванията, имат фискални устройства, но вече нямат трудови договори и излизат на сивия пазар и започват да работят за собствена сметка.
Има изключително важни неща, които трябва да се прецизират. Аз призовавам от тази висока трибуна вносителя да ги преразгледа и между първо и второ четене действително законопроектът да изглежда адекватен и да удовлетвори нуждите на този бизнес, имам предвид превозваческия бизнес.
Аз лично ще гласувам „въздържал се” и между първо и второ четене ще направя съответните процедури за приемане на второ четене на текстове в закона, които смея да твърдя, че ще отговорят на интересите на българските потребители, на българския бизнес и на нашите гласоподаватели. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики?
Заповядайте, господин Крайчев.
СВИЛЕН КРАЙЧЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Господин Карбов, много моля да не се подновява темата с транспортния агент. За по-голямата част от народните представители вероятно темата не е чак толкова позната, но Вие сигурно знаете и аз знам, че в развитите страни в транспортно отношение такъв субект просто няма. Защо ние трябва да вкарваме това нещо тук? Това е един субект, който няма да работи, а всъщност проблемите не идват и оттам. Министерството на транспорта, съобщенията и информационните технологии достойно изтегли текстовете, засягащи транспортния агент и аз му благодаря за това. Считам, че така се действа в правилната посока. Ще защитавам идеята да няма такъв субект и занапред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Има ли втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Карбов.
ДИМИТЪР КАРБОВ (Атака): Специално за транспортния агент – да, такова понятие може да няма в Европа, но мисля, че е нужно да го има в България. Ако трябва да дам пример къде го има, ще кажа – да, има го в Турция. Смея да твърдя, че в Турция чрез въвеждането на понятието „транспортен агент” са се изчистили доста сивите отношения в транспортния бизнес и по-специално в товарните превози.
Аз мисля, че в България имаме нужда именно от такъв – дали „транспортен агент”, или ще го кръстим по някакъв друг начин, който да обезпечава така наречените плащания между товародателя и превозвача. Както казах преди малко, в България това е особено важно за нас и за нашата икономика, защото много от превозваческите фирми, които работеха на нашия пазар, вече фалираха. И то защо? Защото така наречените спедитори в по-малка или в по-голяма част, също са в сивата част на икономиката. Защото, стоейки вкъщи, без офис, без да е лицензиран, без дори да има фирма, той извършва така наречените спедиторски услуги. Тези хора в повечето случаи, първо, че бавят, а второ, някои от тях си позволяват дори да не осъществяват плащанията между товародателя и превозвача. Аз мога да заявя, че това ще го отстоявам от позицията си на народен представител и от трибуната на Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Други изказвания? Няма.
Господин Стоилов, заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, в края на дискусията по този законопроект трябва да очакваме министърът на транспорта да застане на трибуната и да каже дали той продължава да поддържа най-важния текст в този законопроект – за националната транспортна схема и начина, по който тя е организирана. Ако той не направи такова изявление, това ще означава, че идеята е предложена от министерството. Ако той се разграничи от нея, това може да снеме съмненията за корупционни мотиви за този пореден лобистки текст, който се предлага. Ако това не стане, тогава трябва да очакваме министър-председателят да оттегли министъра на транспорта или да се смята, че тази схема е организирана от самото правителство, а не от ръководния състав на министерството.
И още нещо: предлаганата политика не е в интерес нито на гражданите, нито на масовите превозвачи. Тя обаче е последователна политика на ГЕРБ, за съжаление, подкрепяна в редица случаи от „Атака”, която води към подценяване на хората в малките и средните населени места – с предложението за закриване на пощенските станции, с лишаването на хората от малките населени места от правото да си избират кметове и с редица други конкретни стъпки, които се правят от това мнозинство. Това е голямото обобщение на днешната дискусия. В този смисъл тя е много повече политическа, отколкото чисто транспортна. Именно затова този законопроект трябва да бъде отхвърлен! Благодаря. (Единични ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Господин Вълков, заповядайте за изказване.
ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители! Законът за автомобилните превози е един от най-тежките и трудни закони в автомобилния бранш. Това е един от най-популярните видове превози, имайки предвид големия брой браншови организации, различните интереси. Винаги са се повдигали много сериозни полемики в тази насока не само в бранша, но и тук – в Народното събрание, както стана и днес.
Като изключим последното изказване, с което се даде малко повече политически привкус на дебата, смятам, че бяха направени много интересни и задълбочени изказвания. По същия начин се процедира и в самата комисия. Бяха направени две заседания. На първото бяха изслушани всички браншови организации, съюзи и конфедерации – над 23 на брой, които изявиха желание за това. Много малко са законите, по които се процедира по този начин. На второто заседание се изказаха почти всички народни представители. Важното, което искам да подчертая, е, че по-голямата част от браншовите организации подкрепиха промените. Те изказаха свои предложения, становища и дадоха препоръки за някои промени, но като цяло подкрепиха законопроекта. Смятам това за едно от най-важните неща за него.
Този законопроект е необходим, защото не е от 2-3-4 горещи точки, върху които дебатираме през днешния ден. Той е от 54 параграфа, изключително важни за автомобилния транспорт. Никой нищо не каза за текстовете, които ще се приемат за уседналостта, за административно-наказателните разпоредби, за това, че има над 4000 административни акта за 7-8 месеца от началото на годината. Някои от тях се повтарят – между 15-18%. Виждаме, че това продължава, следователно трябва да се вземат по-сериозни мерки. Борбата срещу сивия сектор е основното, заради което този законопроект трябва да се гласува и с което трябва да го запомним – не само с превозите за собствена сметка, но и с републиканската транспортна схема – най-горещият картоф на този дебат!
Наслушах се на две неща. Първото е за корупционни практики и лобистки интереси. Ако има такива практики и лобистки интереси, за да има практика, първо, този закон трябва да влезе в сила, но той не е влязъл в сила. Заради това смятам, че не е нужно повече да коментираме това.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Не е сериозно.
ИВАН ВЪЛКОВ: Наистина, не е сериозно.
По отношение на лобистките интереси, ако има такива, те няма да съществуват, между първо и второ четене всичко ще бъде изчистено, ако някой е имал такива намерения. (Шум и реплики от КБ.)
Трябва да се каже, че републиканската транспортна схема не трябва да остава и да съществува в сегашното състояние. Тази транспортна схема съществува от 2001 г. и от момента на съществуването си всяка година към нея се прибавят по 100 превоза допълнително, за да достигне през 2008 г. 2750 превоза. Тези превози и линии се дублират и създават проблем. Между крайните спирки има разграничение, но при междинните няма никакво разграничение и там е голямата надпревара. Точно това е лобистският интерес – раздаването на близо 800 линии и не само раздаването, но и начинът, по който е ставало това и направените конкурси.
Уважаеми дами и господа, не зная колко от вас са се заинтересували и знаят ли за какви конкурси става дума. Там има такива критерии, като например фирмен знак, собствена бензиностанция, собствена автомивка. Тези критерии се приравняват с критерия цена и във всеки град са различни. Уважаеми дами и господа, на това трябва да се сложи край! Трябва да се въведат европейските наредби, а именно Регламент 1370, с който всички тези конкурси да минават по Закона за обществените поръчки и да се сложи край на тази порочна практика.
Призовавам ви да гласувате „за” законопроекта. Готови сме между първо и второ четене да направим необходимите промени в по-правилната насока. Благодаря ви за вниманието.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Нали в момента има действащи? Защо не ги прилагате?! (Реплики от народния представител Иван Вълков.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Други народни представители желаят ли да вземат отношение? Няма желаещи.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози.
Гласували 122 народни представители: за 85, против 29, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Благодаря ви.

Преминаваме към следващата точка:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ГОРИТЕ.
Вносител е Министерският съвет.
Постъпили са доклади от: водещата Комисия по земеделието и горите, Комисията по околната среда и водите, Комисията по регионална политика и местно самоуправление и Комисията по правни въпроси.
С доклада на Комисията по земеделието и горите ще ни запознае госпожа Танева.
Заповядайте, госпожо Танева.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Първо, правя процедурно предложение съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в залата да бъдат допуснати господин Георги Костов – заместник-министър на земеделието и храните, госпожа Магдалена Дакова – юрист в Изпълнителна агенция по горите, и господин Красимир Каменов – заместник-изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по горите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 108 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Квесторите, поканете гостите!
Госпожо Танева, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА:
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по земеделието и горите,
относно Законопроект за горите, № 002-01-89,
внесен от Министерския съвет на 11 октомври 2010 г.

Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 3 ноември 2010 г., на което обсъди законопроект за горите, № 002 01-89, внесен от Министерския съвет на 11 октомври 2010 г.
В работата на комисията взеха участие господин Георги Костов – заместник-министър на земеделието и храните, от Изпълнителна агенция по горите – господин Красимир Каменов – заместник-изпълнителен директор, господин Тони Кръстев – директор на дирекция „Горска политика и финансова дейност”, госпожа Магдалена Дакова – началник отдел в дирекция „Правни дейности”, представители на неправителствени и браншови организации, граждански сдружения и експерти.
Законопроектът и мотивите към него беше представен от заместник-министър Костов. Той изтъкна, че със законопроекта се създават условия за прозрачно управление на горите, равнопоставеност на различните видове собственост, разделят се контролните от стопанските дейности в горите, като се обособява, от една страна, държавна горска администрация с контролни функции в лицето на Изпълнителната агенция по горите и нейните структури, а от друга страна, се създават държавни горски предприятия, които да осъществяват стопанската дейност в отрасъла. С това преструктуриране управлението от тристепенно става двустепенно, постига се редукция на държавната администрацията, като очакваната икономия е приблизително 3,744 млн. лв. Отпада задължението държавните предприятия да администрират недържавните гори, като очакваната икономия е в размер около 10 млн. лв. годишно. Въвежда се задължително краткосрочно и дългосрочно планиране, съобразено с различните видове собственост. Стеснява се възможността за извършване на разпоредителни сделки, водещи до намаляване площта на горските територии, за сметка на възможностите за предоставянето им под наем или аренда, за учредяване право на строеж без промяна на предназначението, за учредяване на сервитути и право на ползване.
Господин Костов подчерта, че новият закон ще регламентира за първи път горската сертификация, достъпът до горите, браншовите организации в сектора, професионалното обучение, квалификация и преквалификация, горските сдружения и обществените екосистемни ползи от горските територии. В отделни глави е регламентирано управлението на държавните гори, общинските гори, както и на горите – собственост на физически и юридически лица. Не се предвижда приемане на правилник за прилагане на закона. Специалните изисквания за извършване на дейностите в горските територии ще се регламентират с наредби.
В законопроекта могат да бъдат отбелязани следните по-важни акценти:
Дефинирани са приложното поле и целите на закона. Осъвременено е понятието “гора”. Понятието “горски фонд” е разширено и заместено с понятието “горска територия”, дефинирани са функциите на горските територии и в съответствие с тези функции тяхната категоризация.
Във връзка с управлението и устойчивото развитие на горските територии се въвеждат три нива на горско планиране – национално, областно и местно. Те са отразени съответно в Национална стратегия за развитие на горския сектор и Стратегически план за развитие на горския сектор, в областни планове за развитие на горските територии и горскостопански планове и програми, които са задължителни и отразяват обществения интерес. Предвидена е и възможност за извършване на национална инвентаризация на горските ресурси. Регламентирана е горската сертификация като доброволен инструмент, извършван от независими органи, който да удостоверява, че стопанисването на горските територии се осъществява по балансиращ екологичните, икономическите и социалните ползи начин.
Продажба на горски територии – частна държавна собственост ще се допуска само за прекратяване на съсобственост върху горски територии между държавата и трети лица и когато е предвидена промяна на предназначението на горската територия с влязъл в сила общ устройствен план. Замяна на имоти в горски територии - частна държавна собственост, ще се допуска при прекратяване на съсобственост между държавата и трети лица, при изпълнение на задължения на държавата, произтичащи от международен договор, във връзка със строителството на обекти с национално значение и съответно на общински обекти от първостепенно значение и когато това е способ за промяна на собствеността върху съществуващи горски автомобилни пътища между държавата, общини и горски сдружения.
Регламентиран е редът за предоставяне на горските територии под наем или аренда, за учредяване право на строеж без промяна на предназначението, за учредяване на сервитути и право на ползване. Въведена е забрана за промяна на предназначението за срок от 20 години след опожаряване, освен при определени случаи. Регламентирано е също така приходите от извършена промяна на предназначението да се използват целево само за закупуване на гори и земи, както и за създаване на нови гори.
Регламентирани са обществените отношения, свързани със залесяването и защитата на горските територии от ерозия и порои и провеждането на сечи. Въведена е забрана за провеждане на гола сеч във всички гори с изключение на тополовите и нискостеблените. Облекчен е режимът за издаване на позволителни за сеч, като са предоставени правомощия за това на общините и на лицата, регистрирани в публичния регистър за лесовъдска практика.
Запазен е действащият регламент за защита на местните ползватели на дървесина и възможността за сключване на дългосрочни договори за добив и продажба на дървесина, като същевременно са определени критериите, на които трябва да отговарят ползвателите. Облекчен е редът за ползване на недървесни горски продукти. Дадена е възможност за сключване на дългосрочни договори и за договори за отдаване на горски територии под наем.
Пашата на селскостопански животни ще става със заповед на кметовете на населени места, които ще определят разрешените за паша места при спазване на ограниченията в закона и след съгласие на съответните собственици.
Регламентиран е и редът за издаване на удостоверение за износ на необработен дървен материал и на диворастящи гъби.
Подробно са регламентирани правилата за достъп до горите, като е запазен принципът за свободен достъп на гражданите.
Строителство в горските територии ще се допуска само за обекти, свързани непосредствено с управлението и стопанисването на горите и дивеча и за такива, за които не е необходимо промяна на предназначението на горските територии.
Подробно са разписани структурата и функциите на Изпълнителната агенция по горите, както и на нейните структури – регионалните дирекции по горите и специализираните териториални звена. Те ще осъществяват само контролни функции върху всички собственици на горски територии и няма да участват пряко или косвено в управлението на държавните предприятия.
За обсъждане на основни въпроси на горското стопанство се създава Национален съвет по горите като консултативен орган към министъра на земеделието и храните. Той ще включва представители на всички заинтересовани страни, чиято дейност е свързана с управлението и опазването на горите.
За управление на горските територии – държавна собственост, се създават държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон. Те ще имат двустепенна структура – централно управление и териториални поделения, съответстваща на съществуващите държавни горски и ловни стопанства. Органи на управление на предприятията са министърът на земеделието и храните, управителният съвет и директорът.
Предвижда се държавните горски предприятия да не внасят в държавния бюджет такси за ползването на горските територии и съответно да не получават средства от бюджета. За предприятията е въведена забрана да учредяват ипотеки и залози върху горските територии, да създават търговски дружества и да участват в тях. Въведена е и забрана за откриване на производство по несъстоятелност срещу държавните предприятия, те не могат да бъдат обект на концесия и не подлежат на приватизация.
За първи път се регламентират правила за управление на горските територии – общинска собственост.
В законопроекта е предвидена възможност за създаване на горски сдружения като обединения на собственици на имоти в горски територии, които имат за цел съвместно стопанисване и управление на тези имоти.
Правомощията и отговорностите по опазване на горите, включващо предотвратяването и установяването на нарушения, се прехвърля на техните собственици и ще бъде за тяхна сметка. Контролът е възложен на Изпълнителната агенция по горите и нейните структури, като за неговото осъществяване агенцията може да сключи договор за сътрудничество с Министерството на вътрешните работи. Непосредственият контрол ще се осъществява от горски инспектори с лесовъдско образование и с широки правомощия.
Регламентира се статутът на браншовите организации в сектора. Предвижда се създаването на две национални браншови организации на производствен принцип – бранш „Горско стопанство” и бранш „Дървообработваща и мебелна промишленост”, като обединения на съществуващи и новосъздадени браншови организации.
По отношение на всички лица, извършващи дейности в държавните предприятия, общините или частните собственици се предвижда да бъдат регистрирани в публичните регистри на агенцията, като по този начин са изравнени правата и задълженията за всички видове собственост.
Условията и редът за регистрация на физическите лица и търговците са регламентирани в закона. Предвижда се лицата, които извършват оценки на горски територии, да са със статут на независими оценители на недвижими имоти и съответно ще подлежат на контрол по Закона за независимите оценители. В тази връзка вписаните към момента в регистъра на Изпълнителната агенция по горите лица се заличават и имат право за срок до една година да се впишат в регистъра по Закона за независимите оценители. При търговците, извършващи дейности в горите, са запазени рестриктивните ограничения за регистриране, когато са налице доказателства за извършени нарушения при упражняване на дейността.
Законопроектът регламентира обществените екосистемни ползи от горските територии, като защита от ерозия, обезпечаване качеството на водата, поддържане на биологичното разнообразие, екраниране, поглъщане на шум и замърсители, защита на природното и културното наследство и др. Тъй като тяхното реализиране не е задължително, за направените разходи собствениците ще имат право на компенсиране от държавата и общините.
Административно-наказателните разпоредби са формулирани по-общо, като целта е да бъдат обхванати по-голям брой деяния, а размерът на санкциите е съобразен с тежестта на нарушенията. Въведени са и принудителни административни мерки.
В Преходните и заключителните разпоредби е регламентиран редът за довършване на недовършени по досегашния ред процедури. Въвежда се забрана за промяна на предназначението и за извършване на строителство в горски територии, придобити от държавата в резултат на замени, когато териториите са защитени по смисъла на Закона за защитените територии, попадат в Европейската екологична мрежа „Натура 2000” или попадат в зона „А” и „Б” по Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. Изменят се и други закони, свързани с управлението и дейността в горските територии. Предвидено е Законът за горите да влезе в сила от 1 януари 2011 г.
В подкрепа на законопроекта са постъпили писмени становища с конкретни предложения от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, от Министерството на земеделието и храните, от Асоциация „Общински гори”, от неправителствени и браншови организации.
В дискусията взеха участие народните представители Пенко Атанасов, Юнал Тасим, Венцислав Върбанов, Спас Панчев, Михаил Михайлов и Десислава Танева.
Народният представител Атанас Камбитов декларира евентуален конфликт на интереси и заяви, че няма да участва в дискусията и в гласуването на законопроекта.
Народният представител Пенко Атанасов изтъкна, че липсата на приемственост в политиката в сектора и непрекъснатите структурни промени създават несигурност и не позволяват ефективното му управление. Той изрази съмнение, че предложените промени ще изпълнят заявените от вносителите цели и изтъкна, че действащият Закон за горите не може да бъде оценен правилно, тъй като не е имало възможност той да действа достатъчно дълго, за да изпълни предназначението си.
Като недостатък на проекта изтъкна липсата на икономическа обосновка и постави въпроса за това какви са били приходите в системата при действащия закон, какви са разчетите за очакваните приходи от приемането на новия закон и ще допринесе ли неговото приемане за преодоляване на съществуващата за управлението и стопанисването на гората пречка, каквато е липсата на пътища, осигуряващи достъп до нея.
Освен това, постави въпроса доколко предлаганите шест нови предприятия, отговарящи на шестте планово-икономически региона, ще бъдат стабилни като икономически единици и ще могат да обезпечат с приходи двата фонда, които се създават, а от друга страна, доколко ще бъдат мотивирани горските и ловните стопанства, след като се предвижда приходите да отиват към държавните предприятия.
Той отбеляза, че се създава още едно ниво на администрация и че не са решени проблемите с опазването на горите и с незаконната сеч, която по неофициални изследвания е 1-1,5 млн. куб. м годишно. Изрази становището, че с предложените текстове няма да бъде постигнато отделянето на стопанските от контролните функции, което е наистина важният инструмент за стабилното развитие и възпроизводството на горите.
Припомни, че в България има Институт за гората и постави въпроса доколко той е участвал в разработването на проекта и какво е неговото становище по проекта. Посочи, че мястото на регламентацията на браншовите организации е в Закон за браншовите организации, а не в този закон.
В заключение той заяви, че Парламентарната група на Коалиция за България няма да подкрепи законопроекта.
Народният представител Десислава Танева припомни, че в момента няма Закон за браншовите организации, а само проект на Закон за браншовите организации на производители и преработватели на земеделска продукция, депозиран в Деловодството на Народното събрание. Законопроектът е разпределен на Комисията по земеделието и горите като водеща, но той не засяга горския сектор.
Заместник-министър Костов отговори, че анализът на едногодишния опит от приемането на последните промени в действащия закон не показва подобряване на работата в системата на горите както от административно естество, така и от гледна точка на обслужването на гражданите. Не са обезпечени инвестициите в горите и поради това гъстотата на пътната мрежа, осигуряваща достъпа до гората, нейната защита и ползване е намаляла.
Необходимостта от нов Закон за горите се обуславя от идеята да се осигури финансовата стабилност както на горското стопанство, така и на горската промишленост в момент, в който гората не е в състояние да осигури необходимата суровина. Потенциално от българската гора годишно могат да бъдат ползвани, без да се навреди, около 11 млн. куб. м стояща маса, тъй като годишният прираст е повече от 14 млн. куб. м, от които се ползват около 5 млн., а незаконният дърводобив е много по-малък от споменатия.
Относно шестте горски предприятия господин Костов увери, че те ще бъдат икономически стабилни, но не могат да бъдат равностойни, тъй като горските практики са регионално обусловени. Дори само механичният сбор на приходите и разходите на държавните горски стопанства от шестте икономически района е положителна величина, а с приемането на новия закон приходите ще се увеличат допълнително с отпадането на необходимостта от администриране на недържавните гори.
В европейските държави горите са на субсидия, която за България би трябвало да бъде 70 млн. лв. Анализът на министерството показва, че за издръжката на контролния орган, който ще проверява всички собственици, са необходими около 30 млн. лв. годишно. Тези средства ще бъдат осигурени директно от държавния бюджет, а не от приходите от горите, което ще гарантира и независимостта на контролния орган. Разликата от около 40 млн. лв. ще остава в държавните предприятия, в които се формира фонд „Инвестиция в горите”, и средствата ще се използват единствено за строеж на горски пътища. Това са оперативни средства, които досега са се движели като държавни тарифни такси и са отивали в държавния бюджет.
В останалата си част държавните предприятия ще могат да се издържат от дейностите по стопанисване, дърводобив, продажба и други. От държавните предприятия по действащия закон 110 имат положителен финансов резултат, но 66 са с отрицателен финансов резултат и за тях е необходимо държавно подпомагане, което обаче представлява нерегламентирана държавна помощ.
По тази причина проектът предлага шестте големи предприятия, в рамките на които ще има големи приходи, да могат да прехвърлят средства там, където това е необходимо. Солидарният подход е необходим, тъй като инвестициите в горите имат дългосрочен характер. Държавните предприятия ще бъдат разположени в шестте планово-икономически региона. Те ще бъдат задължени да защитават ежегодно пред министъра стопански планове и да ги изпълняват, а техни поделения ще защитават плановете си пред директора на държавното предприятие.
Относно забележката, че се създава допълнително ниво на администрация, заместник-министърът обясни, че досега системата на горите е била с три нива на администрация, а с новия закон те ще бъдат само две. Държавните предприятия, които са независими търговски субекти, ще имат две нива – самото предприятие и поделения. Контролният орган също ще има две нива – Изпълнителната агенция по горите и регионални дирекции по горите.
Народният представител Юнал Тасим заяви, че целите, които проектът на Закона за горите си поставя, не могат да бъдат изпълнени с така предложените от вносителя текстове. Постави въпроса защо се възстановява правото за ползване на дървесина чрез продажба на корен, след като практиката вече е показала, че тя поражда проблеми с контрола, което е било и причина действащият закон да предвиди продажба само от публични складове. Той припомни и проблемите с незаконната сеч, които според него произтичат основно от привилегиите на така наречените големи ползватели, и изтъкна, че е важно те да отпаднат.
Господин Костов отговори, че проектът не предвижда привилегии за големи ползватели, а говори за ползватели със сключени дългосрочни договори, без да се поставят изисквания за количествата използвана дървесина. Относно продажбата на корен отговори, че това е нормална практика, която сама по себе си не предпоставя извършването на незаконна сеч и че предложението е съгласувано с браншовите организации в сектора.
Народният представител Венцислав Върбанов подкрепи законопроекта и изрази становище, че ще внесе стабилност както за бизнеса, така и за работещите в системата на горите. Той оцени обхвата, целите и структурата като добри и изтъкна, че с проекта за пръв път се регламентират някои важни обществени отношения. Даде пример с браншовите организации, разделянето на стопанските от контролните функции, задължителната регистрация на лицата, извършващи дейности в горските територии, и оптимизирането на администрацията. В заключение заяви, че това е един добре структуриран закон.
Народният представител Спас Панчев заяви, че в мотивите на вносителя липсва финансова обосновка и прогноза за очакваните резултати, че в законопроекта има алтернативни и взаимно изключващи се текстове и изрази съмнение във възможностите на общините да управляват природни паркове.
От името на Синята коалиция народният представител Михаил Михайлов заяви, че подкрепят законопроекта и че между първо и второ четене ще внесат конкретни предложения.
От името на неправителствените и браншовите организации отношение взе по един представител. От Коалиция „Да остане природа в България” като проблемни посочиха текстовете, позволяващи продажба на имоти държавна собственост, които попадат в защитени територии, и тези, регламентиращи замяна на такива имоти под формата на уедряване. Друг проблем те виждат във възможността за застрояване на защитени природни територии без промяна на предназначението с лифтове, влекове и съоръжения за ветрогенераторни и фотоволтаични системи, както и в предложението държавният ангажимент за управление на природните паркове да премине към общините. Освен това считат за неприемливо отпадането на ограничението за застрояване на вече заменени гори.
В заключение изтъкнаха, че тези бележки по никакъв начин не са свързани с духа на закона и изразиха категоричната си подкрепа за законопроекта, тъй като той съдържа редица безспорно силни страни, гарантиращи отговорното управление на горите.
Законопроектът беше подкрепен и от Асоциацията на общинските гори. Те изтъкнаха, че с него се хармонизират обществените отношения в сектора и се създава равнопоставеност между различните стопански субекти чрез регламентирането на структурите за управление в общинските горски територии. Като безспорна заслуга на закона отчетоха новия модел на управление, с който държавните горски стопанства се разтоварват от контролните функции и се гарантира реалното отделяне на стопанските от контролните функции.
От браншовата организация на практикуващи лесовъди и горски предприемачи БУЛПРОФОР подкрепиха проекта и отправиха апел той да бъде приет максимално бързо. Като голяма заслуга отчетоха регламентирането на браншовите организации, но изразиха опасение, че с така регламентираните в предмета на дейност на държавните предприятия правомощия дейността на частните предприемачески фирми ще бъде поставена под въпрос.
Изразиха притеснение относно възможността държавните горски предприятия да участват в определени дейности по Закона за обществените поръчки, конкурирайки се с частни предприемачески субекти, и изразиха становището, че предприятията трябва да следят изпълнението на договорите с контрагентите, а не директно да изпълняват конкретни дейности.
Освен това предложиха държавата да може да делегира на браншовите организации някои свои функции, както и регистрацията на субектите за извършване на стопанска дейност да се извършва от националната браншова организация.
От Асоциацията на горските фирми в България подкрепиха законопроекта. Той беше подкрепен и от Националното сдружение на собствениците на недържавни гори в България „Горовладелец”.
В заключение всички представители на неправителствените и браншовите организации се обединиха около становището, че е изключително важно законът да бъде приет в най-кратки срокове.
След проведените разисквания Комисията по земеделието и горите с 12 гласа “за”, 7 гласа “против” и без “въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за горите, № 002-01-89, внесен от Министерския съвет на 11 октомври 2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва докладът на Комисията по околната среда и водите.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
„ДОКЛАД
относно първо гласуване на
Законопроект за горите, № 002-01-89, внесен от
Министерски съвет на 11 октомври 2010 г.
На свое редовно заседание, проведено на 21 октомври 2010 г., Комисията по околната среда и водите разгледа на първо четене Законопроект за горите, № 002-01-89, внесен от Министерския съвет и разпределен на водеща Комисия по земеделието и горите, чийто представител – госпожа Десислава Танева, присъства на заседанието.
От Министерството на земеделието и храните на заседанието присъстваха господин Георги Костов – заместник-министър, господин Тони Кръстев – директор на дирекция „Горска политика и стопански дейности” при Изпълнителната агенция по горите, и госпожа Магдалена Станчева-Дакова, началник отдел в дирекция „Правни дейности” при Изпълнителна агенция по горите, от Министерството на околната среда и водите – господин Михаил Михайлов, директор на дирекция „Национална служба за защита на природата”. Присъстваха и представители на неправителствени организации.
От името на вносителите законопроектът и мотивите за неговото внасяне бяха представени от заместник-министър Георги Костов.
С новия законопроект се създава възможност за разделяне на контрола и обществените функции от стопанските дейности в горите, създаване на независими държавни органи за контрол на всички гори, равнопоставеност на различните видове собственост, опрощаване и прехвърляне на задължения и отговорности от държавата към регистрираните лесовъди и собствениците на гори, децентрализация на отговорностите и редуциране на държавната администрация и определяне на ясни и подходящи режими на ползване на ресурсите и достъпа до горите, точна и ясна регламентация на принципите в управлението на собствеността върху горски територии на общини, на физически и юридически лица, въвеждане на задължително оперативно краткосрочно и регионално дългосрочно планиране, съобразени с различията на различни видове собственост и с множеството заинтересовани лица, въвеждане на съвременни регламенти за поземлените отношения като е стеснена възможността за извършване на разпоредителни сделки, водещи до намаляване площта на горските територии за сметка на регламентирането на повече възможности за предоставянето им под наем, под аренда, за учредяване на право на строеж без промяна на предназначението, за учредяване на сервитути и право на ползване и преструктуриране на сектора и обособяване, от една страна, на държавна горска администрация с контролни функции в лицето на Изпълнителната агенция по горите, а от друга страна – създаване на държавни горски предприятия, които да осъществяват стопанската дейност.
Ограничена е възможността за продажба на горски територии частна държавна собственост, стеснена е възможността за извършване на разпоредителни сделки, водещи до намаляване площта на горските територии за сметка на предоставянето им под наем, аренда, учредяване на право на строеж без промяна на предназначението, сервитути и право на ползване.
В законопроекта са регламентирани само основните обществени отношения, свързани със залесяването, провеждането на сеч и защита на горските територии от ерозия.
Лесовъдските изисквания и добрите горскостопански практики е предвидено да се регламентират в специализирани наредби, каквато е практиката в европейските страни.
За първи път се регламентират правила за управление на горските територии – общинска собственост. Ново положение в законопроекта е регламентирането на горски сдружения като обединения на собственици на горски територии с цел съвместно стопанисване и управление на имотите.
Обществените екосистемни ползи от горските територии се регламентират в предложения Закон за горите. Те са: защита от ерозия на почвата, от лавини и наводнения, обезпечаването на качеството на водата и водоснабдяване, поддържане на биологичното разнообразие, екраниране, поглъщане на шум и замърсители, поддържане на микроклимат, осигуряване на социални, образователни, научни и рекреационни ползи за обществото, включително туризъм, поддържане на традиционния ландшафт, в защита на природното и културното наследство, защита на инфраструктурни обекти и на съоръжения за забавяне на промените в климата.
След подробното представяне на законопроекта в дебатите по него се включиха народните представители Огнян Пейчев, който обърна внимание, че има противоречие между предложения законопроект и други действащи закони като Закон за устройство на територията при учредяване на вещни права върху поземлени имоти. Той получи отговор от заместник-министър Георги Костов.
Включи се и народният представител Георги Курумбашев, който имаше възражения по § 3 от Преходните и заключителни разпоредби със съмнението, че се отварят вратички за събития, каквито вече са се случвали, и изказа съмнение дали посоката за децентрализация при горите е най-правилното, след като говорим за национална и даже наднационална политика за горите, и дали уедряването не крие рискове, като посочи, че ограничаването на достъп до държавни гори от частни субекти не е правилното решение, на което беше даден обстоен отговор отново от заместник-министър Костов.
Отношение по проектозакона взе народният представител Лъчезар Тошев, който отправи питане относно § 7, предвиждащ закупуване на терени в защитени територии и защо при уедряването няма поне период от време, на което господин Костов отговори, че се отнася за стари постройки държавна собственост без строителни книжа и че по тези текстове в момента се работи съвместно с Дирекцията по строителен надзор, като текстът ще бъде прецизиран.
Включиха се и народните представители Тунджай Наимов, Йоана Кирова, Павел Димитров.
След проведените разисквания Комисията по околната среда и водите с 8 гласа „за”, 1 глас „против” и 2 „въздържали се”, подкрепи законопроекта и изразява следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за горите, № 002-01-89, внесен от Министерския съвет на 1 октомври 2010 г., като обсъжданите възможни усъвършенствания и прецизирания се направят между двете гласувания.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Следва да чуем Доклада на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
Господин Татарски, моля.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за горите, № 002-01-89,
внесен от Министерски съвет
На редовно заседание, проведено на 4 ноември 2010 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроект за горите, № 002-01-89, внесен от Министерски съвет.
В заседанието на комисията взеха участие представители на Министерството на земеделието и храните, на Изпълнителната агенция по горите и на Националното сдружение на общините в Република България.
От името на вносителите законопроектът бе представен пред членовете на комисията от господин Георги Костов – заместник-министър на земеделието и храните.
Предложеният нов Законопроект за горите създава възможност за решаване на възникналите проблеми в практиката по прилагането на действащия закон, който е претърпял многобройни изменения.
Основните цели на предложения законопроект са насочени към създаване на необходимите нормативни предпоставки за:
- разделяне на контрола и обществените функции от стопанските дейности в горите; създаване на независими държавни органи за контрол на всички гори; равнопоставеност на различните видове собственост;
- опростяване и прехвърляне на задължения и отговорности от държавата към регистрираните лесовъди и собствениците на гори;
- точна и ясна регламентация на принципите в управлението на собствеността върху горски територии на общини, на физически и юридически лица;
- въвеждане на задължително краткосрочно и дългосрочно планиране, съобразени с наличието на различни видове собственост и с множеството заинтересовани лица;
- въвеждане на съвременни регламенти за поземлените отношения, като е стеснена възможността за извършване на разпоредителни сделки, водещи до намаляване площта на горските територии за сметка на регламентирането на повече възможности за предоставянето им под наем, под аренда, за учредяване право на строеж без промяна на предназначението, за учредяване на сервитути и право на ползване;
- преструктуриране на сектора и обособяване, от една страна, на държавна горска администрация с контролни функции в лицето на Изпълнителната агенция по горите (ИАГ), нейните структури и специализирани териториални звена, и създаване на държавни горски предприятия, които осъществяват стопанската дейност в отрасъла.
В хода на дискусията народните представители се обединиха около необходимостта от приемането на нов закон и поставиха редица въпроси, свързани с финансовата обезпеченост и възможностите за практическата реализация на предлаганата реформа в горския сектор. Основната част от направените бележки и предложения по законопроекта бяха насочени към разпоредбите, визиращи собствеността, управлението и разпореждането с общинските горски територии.
Законопроектът предвижда приходите от промяната на предназначението на поземлени имоти в горски територии да постъпват в бюджета на Изпълнителната агенция по горите. Освен това приобретателите на съответните права придобиват безвъзмездно правото да се разпореждат с дървесината от общинските гори. Ако за държавните гори това донякъде има логика, тъй като приходите от изключване и предоставяне на права е предвидено да постъпват в агенцията, то подобни законодателни решения за общините са най-малкото несправедливи.
Законопроектът дава право на общинските съвети да определят цените за учредяване на право на строеж, на ползване и сервитути в горските територии – общинска собственост, но е предвидено тези средства да постъпват в съответните държавни горски или ловни стопанства, а не в общинските бюджети. Общината има редица задължения по поддържането и опазването на горите си, а в същото време е лишена от приходи от тях. Съгласно Закона за общинските бюджети приходите от управлението и разпореждането с общинска собственост и от предоставените върху нея права са собствени приходи в общинските бюджети, които общинските съвети определят самостоятелно.
В тази връзка в законопроекта трябва да се предвиди, че средствата от промяната на предназначението на поземлени имоти от общинските горски територии, както и от всички права, които се предоставят върху тях на трети лица, да постъпват в общинските бюджети.
Наред с това в частта за промяна на предназначението и освобождаването от заплащане на дължимата за това цена от държавата и общините законопроектът следва да бъде съобразен с последните изменения, направени в действащия вече Закон за горите чрез промените в Закона за държавната собственост, които освобождават държавата и общините от заплащане на цената за изключване при промяна на предназначението за изграждане на национални обекти и на общински обекти от първостепенно значение.
Законопроектът предоставя свобода на общините да определят с наредби управлението и разпореждането с общинските гори по реда и при условията на Закона за общинската собственост, което е правилен подход. Но някои от хипотезите, които са разписани за държавните гори – например по чл. 43 и по чл. 79, трябва да бъдат разписани и за общините, тъй като това са специфични случаи, които Законът за общинската собственост не предвижда и няма как да бъдат уредени в наредбите на общинските съвети, ако не са предвидени в закона.
Необходимо е да се прецени доколко е целесъобразно замяната на поземлени имоти между държавата и общината да се извършва при ограниченията, предвидени за физически и юридически лица, тъй като в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, в Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост не са предвидени ограничения за замяна на имоти между държавата и общината.
Освен това общините следва да бъдат изключени от ограниченията, предвидени в § 3, ал. 1 и 5 на законопроекта, тъй като и в решението на Народното събрание от 3 септември 2009 г. за налагане на мораториум за спиране промяна на предназначението на гори и земи от горския фонд, които са придобити от държавния горски фонд чрез замяна от физически и юридически лица, общините бяха изключени от наложените ограничения.
От законопроекта трябва да отпаднат текстовете на чл. 27, ал. 7 и § 22 от Преходните и заключителни разпоредби, препращащи към чл. 19 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, поради факта, че визираните хипотези не съществуват след последната промяна в чл. 19 от същия закон.
Общините, както и държавата не учредяват сами на себе си или на структурните си звена на бюджетна издръжка право на строеж. В този смисъл хипотезата на чл. 58 от законопроекта е излишна, тъй като е неприложима, а подобните случаи са уредени в чл. 59, ал. 2.
Целесъобразно е в разпоредбите на чл. 61 от законопроекта, предвиждащи учредяване на сервитутни права за обслужване на линейни обекти на техническата инфраструктура, да се предвиди, че в тези случаи сервитутът е и за изграждане на такива обекти, тъй като така е уреден въпросът в специализираното законодателство – например в Закона за енергетиката, Закона за електронните съобщения и други. В подобни случаи сервитутните права съдържат в себе си и правото да се изгради съответният линеен обект, без да е необходимо да се учредява отделно право на строеж, тъй като то се учредява за изграждането на така наречените площни обекти, но не и за линейните обекти.
В Глава единадесета, уреждаща управлението на горски територии, е предвидено, че една от формите е чрез общинско предприятие, но неправилно е посочено, че то е по смисъла на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, тъй като общинско предприятие се създава по реда на Закона за общинската собственост.
Изложените принципни бележки относно визираните по-горе разпоредби се подкрепят и от Националното сдружение на общините.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика и местно самоуправление с 10 гласа - “за”, без “против” и 1 глас – “въздържал се” предлага на Народното събрание Законопроект за горите, № 002-01-89, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Остава да чуем доклада на Комисията по правни въпроси.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, ще ви запозная с Доклада на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за горите, № 002-01-89, внесен от Министерския съвет на 11 октомври 2010 г.
„На свое заседание, проведено на 4 ноември 2010 г., Комисията по правни въпроси разгледа Законопроект за горите, № 002-01-89, внесен от Министерския съвет на 11 октомври 2010 г.
В дискусията се поставиха принципни правни въпроси, които се изразяват в следното:
- предвиденото в чл. 148 ограничение за пътни превозни средства, имащи възможност да се движат по горските пътища само във връзка с горскостопански, селскостопански и ловностопански дейности, да се въведе за тежкотоварни автомобили и специализирана техника, като разпоредбата бъде прецизирана и да се вземе предвид и фактът предвиденото разрешение да не се изисква за собствениците на имоти в горските територии; как ще се осъществява искането и разрешението за движение по горските пътища - еднократно, за шест месеца, за три месеца или пък за една година;
- как ще се осъществи защитата на горските масиви, останали извън горските територии;
- в предвидения законодателен подход към държавните горски и ловни стопанства по Приложение № 2 от Закона за лова и опазване на дивеча се предлага сега съществуващите да се закриват без ликвидация и да се влеят в определените с Приложение № 1 структури като техни териториални поделения, а се споменава и че териториалните поделения на държавните предприятия са правоприемници на съответните прекратени без ликвидация държавни предприятия. Така предвидените способи в законопроекта са взаимно изключващи се;
- предвижда се държавните ловни стопанства, създадени със Закона за лова и опазване на дивеча, да преминат към държавните предприятия по Закона за горите, но те са 6 на брой, а ловните стопанства – 37 на брой. Постави се въпросът кой ще определи кое ловно стопанство към кое държавно предприятие по Закона за горите ще премине;
- недостатък на законопроекта е „неглижирането” на правната уредба за горска територия – общинска собственост. По отношение на горската територия – държавна собственост, всички възможни хипотези са развити много подробно, но за общинската собственост не е така;
- в § 3 от Преходните и заключителните разпоредби е предвидена процедура, с която се уреждат правните последици от извършените замени, като се забранява промяната на предназначението на поземлените имоти в горски територии, предмет на замяната, които се намират в защитени територии, попадат в Натура 2000 или в зона „А” и „Б” по Закона за Черноморското крайбрежие. На 3 септември 2009 г. Народното събрание прие решение за спиране на изключването при промяна на предназначението на гори и земи от горския фонд, придобити от физически и юридически лица, с изключение на общините, чрез замяна с гори и земи от горския фонд - частна държавна собственост. Ако има заварени случаи и започнали процедури от общините, след наложения мораториум да се предвиди преходна разпоредба за тях;
- различният подход при уреждането на държавната и общинската горска територия, като всички такси съгласно чл. 63, ал. 6 следва да се уреждат с наредба на Министерския съвет и да отиват в полза на държавата, би следвало, ако някои от тези територии са общинска собственост, да бъде предвидена възможността таксите да бъдат в полза на общините;
- конкретизация на административно-наказателните разпоредби, тъй като се предлага наказание за други нарушения на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му и на разпореждания и предписания, основани на тях, и предложението за санкция относно нарушение на разпореждане и предписание, което не е публикувано, е пресилено;
- прецизиране на процедурата за учредяване на ограничени вещни права, тъй като в чл. 56, ал. 1 се предвижда заявлението да е комплектувано с редица документи и в т. 4 се визира влязъл в сила административен акт, издаден по реда на Глава шеста от Закона за опазване на околната среда и/или по реда на Закона за биологичното разнообразие или становище на компетентния орган по околна среда, което изискване не става ясно дали е кумулативно или алтернативно;
- учредяването на ограничени вещни права, както и управлението на имотите – отдаването под наем на горски територии, които представляват държавна и общинска собственост, съдържат твърде много изключения от общия режим на разпореждане и управление без търг;
- дефиниране на понятията „горска територия” и „земеделска територия”.
След проведеното обсъждане и гласуване Комисията по правни въпроси с 14 гласа „за”, без „против” и 2 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за горите, № 002-01-89, внесен от Министерския съвет на 11 октомври 2010 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Димитров.
Тридесет минути почивка – продължаваме в 16,45 ч.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заседанието продължава с дебат по първото четене на Законопроекта за горите.
От името на вносителите има думата господин Костов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КОСТОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, позволете ми от името на вносителите да кажа няколко думи за току-що докладвания от комисиите Законопроект за горите. Ще се опитам съвсем накратко и във връзка с извънредното заседание да не повтарям онова, което беше прочетено от председателите на комисиите за разискванията, които протекоха при тях.
Искам да кажа, че един известен американски професор започвал винаги лекциите си с думите: „Горското стопанство не е за дърветата. Горското стопанство е за хората!” Така че с нашия законопроект се опитваме да направим нещо добро за хората на тази държава.
Най-важното, което постигаме със законопроекта, без да повтарям мотивите, изложени няколко пъти, е фактът, че за първи път всички заинтересовани лица на регионално ниво могат да участват във вземането на решения за бъдещето на горите в дадения регион. Това се случва чрез тъй наречените областни горско-стопански планове, които са по Закона за устройството на територията и по Закона за регионалното развитие. Когато за дадена горска територия се реши, че ще се стопанисва по определен начин, по-нататък това става рамково условие за бъдещото оперативно управление на територията.
Това е изключително важно, за да се предпазим от всички бъдещи опасения за грубо нарушаване на целостта на гората.
За първи път горският закон има за цел увеличаване площта на горите и тяхното подобряване. Затова с него се решават всички въпроси, свързани с присъединяване към горските територии на тъй наречените самозалесили се земеделски земи, които нестопанисвани дълго време са се превърнали в гора.
За първи път в новата ни история създаваме обективни и открити процедури по отношение на изключването на гори. Те се извършват само по изключение за важни инфраструктурни обекти или когато населените места няма накъде да се разширяват, като процедурите са свързани с открити търгове. С други думи, даваме възможност горски територии да се отдават под наем, под аренда или със сервитутно право за ползване. Даже за някои временни човешки икономически дейности като прекарването на далекопроводи се дава право на строеж без изключване на стъпките, така че, когато се загуби смисълът от това действие на хората, тази територия да си остане отново горска територия.
Уважаеми дами и господа, в много анализи на международните финансови институции – Световната и Европейската банка, както и в наши вътрешни анализи е подчертана необходимостта от разделяне на контролната от стопанската дейност в горите, за да бъдат ефективни двете дейности и горите да се опазват. Всички институции казват, че това трябва да стане с помощ от държавата. За първи път държавата отделя ресурс в рамките на над 30 млн. лв. за обезпечаване дейността на независим държавен контролен орган.
Отделно се създават държавни горски предприятия, които ще могат да преразпределят ресурс към онези свои поделения – държавни горски стопанства и държавни ловни стопанства, които в момента се нуждаят от това, примерно там, където има създадени много млади гори. В момента те не могат да бъдат печеливши, но ще бъдат печеливши след 50 или 100 години. Такава е особеността на горския капитал – днес влагаш, но си го връщаш след 100 години. Фактически от там, където има достатъчно суровина и печалба, могат да бъдат прехвърлени средства към онези поделения - горски стопанства, където те са необходими сега. Това става въз основа на изпълнението на ясни стопански планове - тъй наречените лесоустройствени проекти.
И накрая, за да не губя времето на уважаемото Народно събрание, ще кажа, че за първи път въвеждаме принципите на равнопоставеност на собствениците в горите. Когато през 1997 г. беше приет сега действащият закон, нямахме нито действаща пазарна икономика, нито имахме различна собственост, нито имахме членство в Европейския съюз. Сега при тези нови условия ние въвеждаме три правила, при които собствениците на гори да са равнопоставени и да извадят от анонимност лицата, които работят в горите и имат право да работят в горите. Отсега нататък няма да е неизвестно лицето, което е извършило една или друга дейност в горите. То е регистрирано и има свой собствен знак и носи отговорност с името и със знака си, независимо дали е на общинска, държавна или частна горскостопанска практика.

Уважаеми дами и господа, Законът за горите, който предлагаме, е в голяма степен иновативен. Той е почерпeн от най-добрите европейски и световни практики.
Например за първи път в Европа се появява глава за обществени екосистеми и ползи от горите. За първи път в Закона за горите се появява глава за професионално обучение и квалификация, за сертификация на общински гори, на браншови организации в горския сектор. Смятам, че всички тези аргументи са достатъчни законопроектът да бъде подкрепен на първо четене.
Разбира се, законопроектът не е съвършен, както и никой от нас не е съвършен. Направените бележки в комисиите ще бъдат взети предвид, ще бъдат извадени и коригирани между първо и второ четене.
Искам да ви кажа, че законопроектът съдържа 277 члена и 30 и няколко параграфа в Преходни и заключителни разпоредби, които сами по себе си представляват съществуващото досега. Реалните бележки, които постъпиха от неправителствените организации и от хората в комисиите, засягат не повече от 10 текста в закона, за което аз искам от тази висока трибуна да благодаря на всички, които работиха по неговото създаване. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По процедура, заповядайте, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Костов, искрено искам да Ви благодаря за това, че представихте закона.
Госпожо председател, усилено се говори, че министърът на земеделието е против този закон и че има сериозни възражения спрямо него. Така че добре е да се чуе позицията на министъра по този законопроект, тъй като в противен случай се създават съмнения как в Министерския съвет е бил одобрен проектът. Кой го е внесъл, след като министърът на земеделието, който е лицето, което трябва да представи законопроекта, има определени съображения, и не е съгласен с текстове в закона, който в момента е представен в пленарната зала.
Затова ще Ви помоля да поканите министъра, за да представи съображенията си по този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Мутафчиев, в документите за настоящото заседание имате пълен набор от заявлението, предложението на министър-председателя с неговия подпис. Приложено е и решението на Министерския съвет, на което е одобрен. Не зная откъде черпите... Най-малкото липсват доказателства за Вашето твърдение.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Клюки
Всичко съм прочела, господин Мутафчиев, благодаря Ви.
Госпожо Плугчиева, заповядайте, имате думата.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Костов! Длъжна съм също да попитам, чисто по процедурни и по принципни съображения, когато се внася един закон в парламента, задължително е присъствието на министъра на земеделието и храните. В случая да разбираме ли, че изказаните притеснения от господин Мутафчиев са подплатени наистина с фактология, или е някакво случайно явление, че министърът го няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Плугчиева, не Ви разбрах! Вие по процедура ли искате думата или по същество.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: По същество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Имате думата по същество.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! По същество ми се струва, че наистина е редно министърът да бъде тук. Но по същество, по закона.
Първо, слушах много внимателно изказването на заместник-министър Костов и трябва да започна с няколко основни въпроса, по които трябва да се съглася с него.
Първият въпрос е: 20 г. след промените в България, имаме ли нужда от нов Закон за горите? Да, имаме нужда след всички политически, обществени, социално-икономически промени, които настъпиха в страната и съответно засегнаха и този сектор. Затова нуждата от такъв закон е налице.
Второ, има ли нужда от реформа в горския сектор? Да, определено има нужда от такава реформа и наистина беше крайно време този закон да влезе в парламента и да има нов Закон за горите и съответно да има структурна реформа в сектора.
Трябва да се припомни също, че този сектор, който е изключително важен и е с икономическа и социална значимост, с екологическа стойност, за съжаление, както и няколко други сектора от обществения и социален живот на България, остана извън вниманието на поредица от правителства и за съжаление този сектор не беше част от преговорния процес. Поради тази причина поредица от правителства се упражняваха върху този сектор и то, за съжаление, крайно несполучливо.
Сега се прави опит да се коригират част от несполучливите реформи.
За съжаление, господин Костов, длъжна съм да се обърна към Вас, защото материята е тясно специфична, тясно професионална и аз разчитам на професионализма на представителите на министерството, на сектора. Апелирам и към колегите, защото в случая ще бъде най-несправедливо и най-непрофесионално, ако се намесят само политически мисли, маниери и начин на оценка на този сектор.
Предимствата на този закон са, които искам да подчертая, в продължение на казаното от господин Костов, освен въвеждането на понятието „областни планове”, където ще трябва да се търсят и да рефлектират интересите на различните целеви групи от обществото. Към предимствата трябва да споделя още: въвеждането специално на глава в закона, която господин Костов незнайно защо не спомена, а именно горската сертификация – една изключително важна тема. Това показва наистина един нов подход, и то съвременен европейски подход в условия на Рost-Кyoto, когато говорим за борба с климатични промени и горският сектор в цял свят придобива все по-голямо значение.
Следващите предимства на закона са именно вече споменатите обществени екосистеми и ползи от горите и ако говорим за чисто практическата дейност – дългосрочните договори.
Към предимствата на закона трябва да спомена още и професионалното обучение и квалификация – една тема, която за съжаление в предходни закони, независимо от поправките, не е съществувала. И спирам дотук с предимствата и достойнствата, които аз намерих в закона.
Уважаеми дами и господа, трябва да ви върна на факта, че горският сектор на България заема 4,1 млн. Хектара, или повече от една трета от територията на страната. Дава около 2,5% от брутния вътрешен продукт, данните са към края на 2008 г., и дава поминък на 150 хил. души население, като тук разбирайте не само горското стопанство, но и горската промишленост. Този сектор има изключителна екологична значимост в България и социална, и икономическа стойност. Това е секторът, който влияе и се отразява върху цялостното състояние на биоразнообразието в страната ни.
Също така трябва да спра вашето внимание на ситуацията в момента в горския сектор. Кризата, която чувстваме в страната, може би в пъти увеличена, се чувства в този сектор.
Какво имам предвид? От тези 150 хил. души, не повече от 50 хиляди са останали, разбирате в три пъти съкратено на заетите в този сектор. В същото време цялата дейност по инвестиции в горския сектор е сведена почти до минимум.
Ще говоря в цифри. Българското горско стопанство има нужда от залесяване на територии от повече от 100 хил. дка. В момента за 2009-2010 г. залесяванията са не повече от 10 хил. дка.
По данни на Министерството на финансите от държавната субсидия, от държавния бюджет за 2010 г. трябва да бъдат осигурени 55 млн. лв. Повече от 36 милиона няма да бъдат осигурени. Това са данни от Министерството на финансите.
В същото време средствата, които като постъпления трябва да постъпят от Държавната агенция по горите към държавния бюджет и трябва да възлизат за 2010 г. над 100 млн. лв., за съжаление неизпълнението е драстично и няма да стигне към края на годината повече от 60 милиона.
Кадровата политика в сектора е най-тревожното нещо, защото освен това, че не се инвестира в залесяване на горите, в правилното стопанисване или в отглеждане на млади насаждения, в строителство на пътища, много по-тежки са пораженията, които се налагат и са постигнати при човешкия фактор. От 160 ръководители на сегашните горски стопанства, 120 души са освободени и са сменени само за една година. От 16 ръководители на регионални управления по горите са сменени 14. Това са кадри с опит, с експертни качества и за разлика от други кадри, това са хора, които не могат да отидат и да сменят като счетоводител работата си от едно предприятие в друго, а те са закрепостени към този сектор. Това са наистина шепа експерти, специалисти, от които очакваме този сектор да бъде стопанисван и управляван професионално и деполитизирано.
По следващите въпроси, които касаят основно закона. Основната тема е свързана с разделяне на функциите на управление на горите от стопанска дейност – на контролните от стопанските функции. Тук трябва да повторя отново, че приветствам усилията на министерството и специално на агенцията за това, че най-сетне се стига до такова разделение и това е един процес, който стартира през 2002 г. За съжаление на предишни правителства и на парламенти не стигна волята да се осъществи истинското преструктуриране на сектора. Ако това беше направено, този сектор отдавна щеше да е стъпил на крака и да внася в бюджета, а нямаше да чака милостиня от държавния бюджет.
Дотук, правилно като решение, въпросът е: какво се осъществява или се предвижда да се осъществи на практика?
Предвижда се да се създадат шест държавни горски предприятия и аргументът, който беше споменат, е именно че се стъпва на принципа на шестте региона на България.
Уважаеми дами и господа, искам да съсредоточите вашето внимание върху факта, че горската територия на страната не е разпределена съгласно регионалното административно разпределение на страната и че няма нищо общо с това. Ако Югозападният регион на страната ни е предимно горист и богат съответно на горски екосистеми, то не можем да кажем същото за Северозападния, не можем да твърдим това и за Североизточна България.
Това, което се предвижда, да се създадат шест абсолютно неравностойни горски предприятия, трябва да ви кажа, че разликата в територията на отделните предприятия е между три и четири пъти. Ако създаващият се Берковско-Ловешки район ще има територия от 215 хил. хектара и 440 хил. куб. метра дървесина, то в същото време регионът Кърджали-Смолян-Пловдив-Пазарджик, обявен като едно горско предприятие, ще има територия от 811 хил. хектара и над 1 млрд. 590 хил. куб.м.
Разбирате, че се появяват шестима актьори на пазара, които ще бъдат в една надпревара и конкуренция помежду си, и съответно ще бъдат поставени в крайно неравностойно положение. В същото време няма да има възможност горе да се събира съответният финансов ресурс от силните предприятия и да се преразпределя към тези, които не могат да добият дървесина и не могат да разчитат на приходи от продажба на дървесина.
Не можем да разчитаме и не можем да искаме от Добруджа, където полезащитните пояси имат своята единствено природозащитна роля, да искаме от този регион да носи същите печалби, каквито ще носи регионът на Югозападна България, на Рило-Родопския регион. Не може да забравим, че в Кърджалийския регион и в други региони на страната има нужда от зелени инвестиции. (Реплики.)
Искам да обърна внимание, госпожо Цачева, на депутатите от Плевенския регион, където има най-ниска залесеност. Трябва да се имат предвид природните дадености. Там има нужда от залесяване, от увеличаване на горската площ на страната, има нужда от зелени инвестиции. Не може да бъдат оставени тези региони поради факта, че такъв им бил късметът да попаднат във втори, трети или не знам в кой регион и държавно предприятие, което няма ресурси, и да са длъжни да се оправят сами – да сеят жито, да гледат овце или да намерят някаква друга странична допълнителна дейност, от която да изкарват приходи, за да могат да изпълняват общата си лесовъдска и природозащитна дейност.
В същото време според всички анализи на Световната банка, на Европейската банка за възстановяване и развитие, тук очаквах господин Костов да сподели, че това е практиката и в повечето европейски страни, държавните гори са организирани в едно държавно предприятие. Още повече в условията на глобализация тогава, когато страните се състезават помежду си, ние имаме нужда от едно силно държавно горско предприятие, което не да се самоконкурира вътре в страната, а което има нужда да се конкурира на външните пазари. Още повече да се отвори вратата за чужди инвестиции и изобщо за инвестиции – да се използва целият потенциал на сектора по отношение на биомаса, по отношение на инвестиции в горски пътища, по отношение на правилното стопанисване на млади насаждения и съответно истинско залесяване.
Тук стигам, господин Костов, до въпроса: как така се стига до принципа, че едва на седмата година, ако няма самозалесяване, едва тогава ще се търси начин да се създава изкуствено залесяване. Разбирате, че това е абсолютно недопустимо. Професионалистите в сферата знаят, че когато веднъж е загубена тази територия за залесяване, на втората или третата година, е абсолютно невъзможно тя да бъде залесена, което означава на практика, че ще се стигне до рязко влошаване на качеството на българските гори.
Трябва да обърна внимание на още един факт, касаещ стопанисването на горите. Въведен е срок над 60 години да започне сеч във високостеблените гори, което означава, че на 61-та година това ще бъде разрешено във вододайни зони, в територии, които са с изключителна екологична стойност. Това е недопустимо, господин Костов, и аз апелирам това да не се допуска.
Трябва да обърна внимание и на следните факти. Въвежда се възможността за продажба и замяна на имоти държавна собственост, попадащи в защитени територии. Това е едно от най-тревожните неща, които са записани в закона. През последните 75 години българската държава многократно е изкупувала частни земи, за да защитава природата в тях, но нито веднъж не се е случвало да продава защитена природа. Никога не се е случвало, независимо в какви кризи се е намирала държавата.
С новия закон се предвижда и замяна на държавните имоти в защитените територии под формата на комасация на собствеността. Подобни предложения се оказа, че са били правени вече в предходни парламенти и те винаги са били отхвърляни.
Проектът за нов Закон за горите създава още начини за застрояване на горите в защитените природни територии и зони чрез разпоредбата на застрояване на горските територии без промяна на предназначение за лифтове, влекове и съоръжения за ветрогенератори.
Вие коментирахте този въпрос, господин Костов, и аз съм изненадана, че не се изключват площи, които ще бъдат циментирани, бетонирани, където ще бъдат разположени съоръжения, които ще се ползват в период от 60-100 години. Естествено е, че тази територия ще бъде загубена един път завинаги за българската природа.
Узаконяват се част от заменките, извършени от предишни правителства. Това беше изключително болезнена тема, която беше критикувана, която беше хвърляна като упрек към бившите правителства, а в крайна сметка се оказва, че точно срещу това, срещу което застана ГЕРБ, сега отново се въвежда, а именно – узаконяване на заменките.
Трябва да споделя още, че освен това се въвежда и възможността държавният ангажимент за управление на природните паркове да се прехвърли към общините. Нещо, което е недопустимо и в същото време самите общини твърдят и показаха, че нямат капацитета и отхвърлят тази възможност, която ще доведе до влошаване качеството на стопанисване на териториите. Създават се възможности за ограничение на достъпа на гражданите в горите.
Последно, за да не изчерпвам времето и да има възможност и моите колеги да изразят допълнително мнение, това, което тревожи господин Костов, е липсата на мястото на българската горско-стопанска наука в този закон. Липсата на присъствието на представители на Лесотехническия институт и БАН в Националния горскостопански съвет. Нещо, което е абсолютно недопустимо!
В заключение искам да ви кажа, че има една мисъл, която Вие, господин Костов, добре познавате. На един водещ европейски учен проф. Гуршел, който казва: „Внимавайте много, защото има голям конфликт между политиците и лесовъдите, тъй като лесовъдите работят с времеви хоризонт от 100-120 години, а политиците работят, за съжаление, само от едни до други избори, с хоризонт от четири години.”
Призовавам господин Костов и всички колеги изключително сериозно и отговорно да се отнесем към този закон и да направим съответните промени между двете четения, за да може този закон да работи в интерес на българската природа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Михайлов.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СК): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Наистина необходимостта от нов Закон за горите беше продиктувана от нещата, които се случиха, а именно от безразборното строителство: това което се случи в Банско, в Пампорово, с опазване на горските територии, със заменките показа, че наистина трябва нов Закон за горите.
В мое лице Синята коалиция подкрепи този закон на първо четене, като естествено ние направихме доста забележки към представящия закона – господин Костов, а именно между първо и второ четене трябва да се отчете следното – допуска се възможност някои от вече заменените гори да могат да се застрояват.
Спомням си, че управляващите преди изборите имаха много категорична позиция във връзка с това, че тези заменки са против интересите на хората и че те ще отстояват именно интересите. В закона виждаме отваряне на вратички, които допускат именно тези места, където са извършени заменките, да бъдат застроени.
Друго, което се допуска, част от държавните гори в защитените територии като Витоша, Пирин и Рила да могат да станат частни. Знаем, че повече от 75 години държавата започна да изкупува частни гори, за да може да създаде народен парк - националният парк „Витоша”, както е известен, така че срещу тези възможности – държавните гори да станат частни, ние ще гласуваме против, ако не видим, че има изменения.
Другото което се допуска, е в горите да могат да се строят ски писти, вятърни и фотоволтаични централи, а изсечените територии да продължават да се водят гори. Тоест допуска се строителство без процедура за смяна на предназначението, което, господин Костов, според нас – аз го казах при обсъждането в комисията, трябва наистина много да се внимава и да не се отварят допълнителни врати. Законът трябва да бъде много по-рестриктивен и ние ще държим и ще внесем предложение между първо и второ четене, за да не се допуска това, което се случи и уж всички се възмущаваме, но мисленето на българина винаги е впоследствие. Случва се нещо и ние след това се хващаме за главата и казваме: „Ама това защо се случи?”
Така че оттук нататък ние трябва да действаме превантивно и това, което каза и госпожа Плугчиева, аз също го казах на комисията, че общините наистина нямат управленски капацитет, за да им прехвърляме отговорности.
Примерът го дадох от една моя приемна в Самоков. Това, което се случва в общинските гори в Самоков, тази безогледна сеч, която е там, и това са престъпления едно след друго, да се види какво се случва с държавната земя и какво се случва с общинската земя на Боровец и в околностите на Самоков.
За мен държавата не трябва да бяга от отговорност, не трябва да се прехвърлят на общините и както е тук в случая с парк „Витоша”, както е със „Странджа”, Сливен, както е и със Самоков – Боровец, просто държавата трябва да си има отговорността да следи за контрола, за сечта – въобще управлението на горите, и по този начин да не абдикира от управлението.
Затова ще настояваме между първо и второ четене, обръщам се към Вас господин Костов, като защитаващ проекта, наистина рестриктивността на самия закон да бъде много по-голяма. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз няма да се изкажа по основната част на Закона за горите, ще взема отношение единствено по този сегмент, който засяга Закона за устройство на територията дотолкова, доколкото аз съм участвал по разискванията на Закона за устройство на територията. Дори очаквах, че господин Татарски може да вземе думата, но това не се случва и затова искам да обърна внимание на следното.
Съгласно § 7 от Преходните и заключителни разпоредби се променя това, което съществува към момента, а то е, че ако има постройка, която е изградена до 22 февруари 2003 г. на територията на паркове и защитени територии и други такива, ползващи се със специалния режим на протекция, лицето, което е изградило съответно постройка, сграда, мрежи и съоръжения, получава собственост върху него, но не върху земята, защото земята е част от защитена територия на Република България.
Това, което се предлага сега, съгласно § 7, ал. 1 гласи, че лице, което е построило до 22 февруари 2003 г. именно сгради, постройки, мрежи и съоръжения в горски територии, частна държавна или частна общинска собственост, включени в защитените територии по чл. 10, ал. 2 от Закона за защитените територии, или е придобило собственост върху такава, може да закупи застроената площ от нея.
Тоест ние даваме право за нещо, което до момента не е било разрешено, да се закупува територия в защитените територии, отново казвам, на Република България. Това е първият текст. Той е свързан с отпратка към Закона за устройство на териториите.
Вторият текст, който също е свързан със Закона за устройство на територията, това е по чл. 23, в който се променя чл. 8 от Закона за устройство на територията. Член 8 от Закона за устройство на територията досега гласеше следното: „Конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с подробния устройствен план и може да бъде ...” Изброяват се пет вида поземлени имота: първо, това са урбанизираните територии или отделни поземлени имоти извън тях, второ, това са земеделските територии, трето, горските територии, четвърто, защитените територии, и накрая нарушените територии. За всяка една от тези категории територии конкретното предназначение досега се определя с подробния устройствен план, който повече или по-малко е публично официализиран.
Сега изведнъж с Преходна и заключителна разпоредба, която не е обект на разглеждане в Комисията по местно самоуправление, където трябва да се гледа Законът за устройство на територията, отпада необходимостта да има подробен устройствен план за всички категории извън първата – не се изисква нито за горските територии, нито за земеделските територии, нито за защитените територии, нито за нарушените територии, където се изисква възстановяване и рекултивация. Това е за кариери, рудници и т.н.
Нещо повече! Изискването за подробния устройствен план е поставено само за първата категория, и то е поставено накрая, при което излиза така, че е „и за други, които се определят с подробен устройствен план”, тоест дори е извън самата първа категория. Считам, че това е сериозно отстъпление от принципите за валидност на подробните устройствени планове.
Обръщам се директно към Вас, доцент Костов! Вие знаете, че имах удоволствието да Ви познавам като доцент и преподавател в Техническия институт, преди да заемете поста сега. Знаете, че се възхитих на Вашата първа изява по програма „Хоризонт” в предаването „Неделя 150”, когато разкритикувахте порочната практика на предишното правителство на тройната коалиция. Аз съм наистина силно обезпокоен и разочарован, че сега, току-що, ви прочетох текстове, с които Вие сигурно сте затворили едни врати, но отваряте други врати, за да се навлиза в защитени и горски територии по недопустим начин и нарушаване на обществения интерес.
Ето защо, независимо от това, което декларира моят колега Михаил Михайлов, аз ще се въздържа по този законопроект, защото искам, включително в Преходните и заключителните разпоредби и отпратките към Закона за устройство на територията, общественият интерес да бъде защитен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Има ли реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Атанасов.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Костов! Разбира се, след колежката Плугчиева като специалист, дълго работил в системата, е трудно да се изказва човек. В общи линии се застъпва всичко, което в голяма част след това изказващите се, и в бъдеще вероятно, темите, които тя застъпи, ще бъдат дискутирани, докато законопроектът бъде приет на второ четене.
Аз искам обаче да кажа няколко думи в посока, в която се изказах и по време на комисията. Мога да кажа следното – че когато се приема всеки един закон, мотивите му са много добри. И този не прави изключение. Големият въпрос обаче е какво става, след като този закон е приет и започне да действа.
Когато ние променяхме последния път закона, нашите мотиви също бяха добри. Сега обаче ги критикувате и вкарвате изцяло нов закон. В мен обаче остава да виси въпросът: постановките, които предлагате за разделянето на стопанските от контролните функции, за тези шест предприятия, във вида, в който сега ги представяте, те ще работят ли по начина, по който на нас би ни се искало да работят?
Според мен не оставихме време последната промяна на закона да покаже дали е добра или лоша. Даже през последната година и нещо не се дадоха средства контролните органи да изпълняват функциите си, за да разберем дали наистина последната промяна е била толкова лоша.
Освен това ние сме прочути с това, че гледаме обезателно да променяме законодателството – сменя се властта и наново обръщаме всичко с главата надолу. Никаква приемственост! Подлудихме системата на горите, подлудихме тези, които работят в тази система! Аз мисля, че всеки би се съгласил с това, което казвам.
Остава отворен, разбира се, въпросът: ще намалее ли незаконната сеч? Аз го поставих и в комисията, той е изключително болезнен. Ако това се случи, мисля, че няма да има недоволен в залата. За мен остава голям въпросът: предложени по този начин постановките в законопроекта, дали ще сработят така, че той да заработи? Аз бих казал, че ние имаме добри закони, само че трудно ги изпълняваме. Изпълнението ни като че ли е нещо друго. Така че колкото и добър закон да създадем, ако той не бъде приложен със силата, с която би трябвало, естествено е той да не сработи както трябва.
Това, което засегнах за браншовите организации на заседание на комисията. Господа управляващи, в сектора на горите вие казвате – искаме да имаме една организация, а пък по Закона за лова и опазване на дивеча – не искаме една организация! Как да ви разбирам сега, къде е последователността? Ако в тази система имаше една организация – за лова и опазване на дивеча, и една организация – за горите, тогава разбирам – да, това е последователна политика, която следва това управление. Но не я виждам! Няма я!
И няколко думички, защото, господин Костов, Вие на комисията не ми отговорихте: все пак Институтът за гората при БАН участва ли в разработването на този законопроект? Аз знам, че отговорът е: не. Но защо досега той е участвал във всички промени на закона, а сега не участва? Или вие слагате поредната крачка в унищожаване на българската наука и въобще незачитането й. Според мен е абсолютно неприемливо!
И още! В новия законопроект изчезва компесаторното залесяване. Мисля, че това беше една добра практика. Във Вашето изложение тук казвате, че с този закон се полагат основите за увеличаване площта на горите, но вие по този начин губите един сериозен лост.
Накрая бих цитирал академик Александров, който казва: „Гората ще изтърпи и този закон!” Господа управляващи, мислете! Защото ние искаме да имаме наистина един добър Закон за горите и той да работи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Има ли реплики? Няма.
Госпожо Раева, заповядайте за изказване.
ПЕТЯ РАЕВА (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Нееднократно Движението за права и свободи е декларирало, че ще бъде конструктивна опозиция на правителството и няма да отхвърля самоцелно идеи, които биха подобрили положението на България като член на Европейския съюз. В началото на мандата новото правителство имаше идея да бъде създаден специален фонд „Гори” извън Министерството на земеделието и храните. Текстът на законопроекта, който в момента разглеждаме, не съответства на първоначалните намерения на управляващите.
В мотивите към законопроекта е записано, че в приоритетите при управлението на горския сектор са залегнали съвременни принципи на устойчиво и природосъобразно, многофункционално стопанисване на горите. Ще цитирам някои от тях: „признаване на първостепенната роля на горите като инструмент – субект и обект, на процесите в борбата и последствията от изменението на климата, засилване на обществения интерес към горите като източник на екологични продукти и услуги, които следва да бъдат възпроизвеждани устойчиво, разширяване на прозрачността при управлението на държавната собственост и другите видове горска собственост, създаване на условия за децентрализация и публичност на действията на администрацията, създаване на предпоставки за развитие на горския сектор на страната, преодоляване на сивия сектор и стимулиране на производството на енергия от възобновяеми енергийни източници, подпомагане на развитието на горските райони в страната и други такива”. Но тези приоритети не могат да бъдат постигнати с новия модел на управление на горския фонд, защото се запазват първоизточниците на проблемите, а именно собствеността остава в лицето на държавата. В България едва 10% от горския фонд е частна собственост. Ще ви дам за сравнение Нова Зеландия – 93% от собствеността е частна, а в САЩ – 57% от горските площи са частна собственост.
Чрез новия законопроект проблемите с неефективното управление на горите и липсата на капиталови вложения няма да бъде решен. Участието на държавата и монополизирането на горския фонд от една държавна компания означава неефективно управление, основано на непазарни принципи и интервенция.

Държавата се намесва при управлението на цените чрез налагането на минимални ценови прагове за дървесина, като се ограничава конкуренцията. В държавното предприятие е съсредоточено правото да се разпорежда с производството на продукция, търговията и дейностите в областта на дърводобива. Въпреки обещанието, че то ще делегира част от дейностите на други субекти, само по себе си това е неефективност, липса на прозрачност и свобода на договарянето.
Законът се основава на грешно допускане, че горите като важен източник на национално богатство и суровина трябва да принадлежат на държавата. Липсата на установени права на собственост води до много негативни последици, като недостатъчни инвестиции в сектора и свръхмонополизиране на ресурса, без да се държи сметка за дългосрочното му развитие. Управлението и стопанисването на горите се контролира от изкуствени норми и правила, които ограничават действията на частните предприемачи и канализират техните усилия в предварително зададени рамки, като липсват стимули за развитие и поддържане на горите в добро състояние.
Ще ви посоча: в няколко направления се въвеждат големи ограничения в свободното договаряне и конкуренцията между различните субекти – собственици на горите. Износът на необработена суровина ще бъде допускан само при изричното съгласие на Министерския съвет, а на вътрешния пазар изкупуването на суровина ще се осъществява при определянето на минимални изкупни цени само от лицензирани складове. Предвиждат се минимални такси, чийто размер ще се определя от Министерския съвет, за ползването на гори от общинския горски фонд. По този начин се ограничава конкуренцията между държавата и общините – собственици на гори.
В общините е нужно да се сключват договори с частни лесовъди след лицензирането на държавните структури по управлението на горите.
Голям порок е продажбата на дървесина на корен, което съществено ще намали приходите от суровината.
Създава се още едно ниво на администрация, чието коварство е, че има способността да се възпроизвежда и постоянно да расте.
Ефективността от прилагането на тези мерки е доста спорна, защото наличието на огромна власт в ръцете на държавата и държавните служители създава големи възможности за злоупотреби и корупция.
Целта на всички тези мерки е да се преборят с незаконната сеч, но се създава единствено възможност за увеличаване на разходите в сектора и увеличаване на сивия сектор в управлението на горите.
По различни изследвания в страната се сече незаконно 1-1,5 млн. куб. м дървен материал годишно. Новият закон въвежда възможността за продажба на имоти, попадащи в защитени територии, частна държавна собственост.
Предлага се природните паркове – най-голямата по площ защитена зона в България, да преминат към общините.
Изпълнението на плановете за управление на защитените територии се прехвърля от администрацията на природните паркове към държавните горски предприятия, а контролът на дейностите – към регионалните дирекции по горите. В горите ще може да се сече и да се строи с изключение само на терените, попадащи в защитените територии и в Натура 2000 или в зоните „А” и „Б” по Закона за устройството на черноморското крайбрежие. По принцип в тези зони разпоредителните сделки със земи са забранени и с други закони. Така написан, законопроектът си противоречи и с предизборните обещания на управляващите. Преди да дойдат на власт, обещаваха, че заменените гори ще останат бутикови и в тях сеч и строителство няма да бъдат позволявани. Всяко застрояване на заменените гори ще доведе до реална наказателна процедура от Европейската комисия за непозволена държавна помощ, като глобата ще бъде платена от държавата, тъй като повечето са сменили собствеността си.
Според министър Мирослав Найденов, макар държавата да пуска строежите в горите, 90% от заменените масиви ще бъдат спасени, защото били в защитени зони. Министърът посочва, че частниците ще плащат шест пъти по-висока такса, за да превърнат горите в строителна площадка. Твърдението му обаче тотално се разминава със собствените му думи преди една година, когато обяви, че е спасил от застрояване три четвърти от над 32 хил. дка. Както е казано: „Победителите не ги съдят”, но министър Найденов трябва да знае, че в политиката няма вечни победи. Съжалявам, че не присъства в залата. На практика този закон узаконява замените, въпреки че предстои Брюксел да ни глоби заради тях, а предвидените доплащания едва ли ще се приемат от Брюксел за изчистване на непозволената държавна помощ.
Предлаганият Закон за горите няма ясно определена регламентация как точно ще се ограничи движението на моторни и други превозни средства в горите, което не е свързано с разрешена стопанска дейност. В гората ще влиза само специализираният транспорт, като предварително обяви своите намерения и има разрешение за тях. Не става ясно как точно населението ще осъществява движението си в горите, например как хората ще могат да берат гъби, боровинки и други такива неща.
Не отричаме, че в този законопроект съществуват много положителни моменти, които са адмирирани от нас. Експерти от Министерството на земеделието и горите и други експерти са свършили много работа, но законът страда от твърде много пороци, които посочихме в изложението си. По тази причина не можем да го подкрепим.
Надяваме се управляващите да променят позицията си по тези спорни текстове, които, ако бъдат коригирани съгласно забележките ни, могат да очакват подкрепа на някои от текстовете на второ четене. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли реплики?
Заповядайте.
АТАНАС КАМБИТОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Костов! В началото ще декларирам евентуален конфликт на интереси и че няма да участвам в гласуването.
Искам да уточня следното. Колежката Раева каза, че има 1-1,5 милиона незаконна сеч. Да, има такива доклади, но те са от вашето управление. Вече не се сече така и именно това е задачата на новия закон.
Искам и от една друга гледна точка да говоря. Хвърлят се твърдения за 1 милион – 1,5 милиона. Да, това е факт и го казвате Вие. Аз съм наясно как става самата работа в горите. Един милион -1,5 милиона са 800 км наредени коли в опашка една след друга. Питам ви като представители на тези, които дълги години управлявахте горите: къде бяхте, за да не видите тези 800 км?! Сигурно те се виждат с невъоръжено око от астронавтите. Следователно говорим за политическа протекция. За да се случи това, има политическа протекция. Такава протекция в момента няма и това е задачата на новия закон. Контролът излиза финансово независим, така че това да не може да се случва. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Друга реплика? Няма.
Госпожо Раева, заповядайте за дуплика.
ПЕТЯ РАЕВА (ДПС): Уважаеми господин Камбитов, много Ви благодаря за репликата. От година и половина не сме видели незаконната сеч в България да е прекратена. Статистиките продължават да сочат наличието на такава незаконна сеч.
Пожелавам ви догодина да няма въпроси по време на парламентарния контрол към министъра на земеделието и горите защо се е увеличила незаконната сеч в България! (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Пехливанов.
НИКОЛАЙ ПЕХЛИВАНОВ (Атака): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Разглеждаме един чисто нов закон, за което вносителите трябва да получат адмирации. Знаем, че се изискват доста усилия за изготвянето на цял нов законопроект, а не за поредното изменение и допълнение.
Искам да акцентирам на няколко положителни неща в този законопроект. Предлага се оптимизация на администрацията, намаляване на администрацията на централно управление с 40%, а в районните дирекции на горите с 16%. Предвижда се икономия в административните разходи на Националната дирекция за горите за над 3 млн. лв. годишно. Също така се създава и публичен регистър на всички лица, извършващи дейности в горски територии.
Не можем обаче да се съгласим с някои предложени текстове в новия закон. За съжаление, дава се възможност инцидентно и синдикално да се секат гори и да се застроява, без това да е ясно урегулирано. Дава се възможност да се преотреждат гори извън урбанизираните територии на общините, или в територии, извън общите устройствени планове на общините, което означава, че продължаваме да поддържаме хаотичното застрояване на горите. И ако наистина горите са ни толкова мили и искаме да ги защитим, трябва да въведем по-големи забранителни форми и мерки, по които да може да се сменя предназначението на земи от горски фонд.
Друг съществен въпрос, който искам да коментирам с вас, е възможността да се закупува земята под застройки, изградени преди 2003 г. Какво означава това? Ако вие сте собственик на обект в защитена територия, в горска територия, имате възможност да закупите земята под тази постройка. Тук законът не дава ясен регламент какво означава земята под тази постройка – купуваш урегулиран поземлен имот, има ли сервитут, има ли регулация, няма ли? Това не е право на строеж, за да може да се купува застроеното право на строеж под постройката. Тук говорим за собственост на земя. И по какъв начин това ще се случи? Ако е урегулиран поземлен имот към настоящата постройка, какво ще му е предназначението – за застрояване ли, за горски нужди ли, за временен обект ли?
Има огромен шанс да повторим грешките, които се случиха с презастрояването на Слънчев бряг. Ще ви припомня, че в Слънчев бряг всяко едно капанче се превърна в 20-етажен хотел именно поради точно такива текстове в закона. И тук имаме предпоставки това отново да се случи, с което ние от Партия „Атака” няма да се съгласим.
Интересен е въпросът за възможността за купуване на земя държавен горски фонд при условие, че земята е дадено възможност да бъде за строителство, с променено предназначение. Ние мислим, че е редно, първо, след като държавата ще продава земя, на която може да се строи, е редно първо тя да се преотреди и чак тогава да се продаде вече като земя за застрояване. Ние ще настояваме да се получава реалната цена за собствеността. Ако ще се продават гори, върху които може да се строи, то трябва да ги продаваме като терен за строителство с ясни параметри, както би направил всеки един частен инвеститор, а не да продаваме гора, за която да е ясно, че можело да се сменя предназначението и по този начин да заменяме кокошка за кон.
Последното нещо, на което искам да акцентирам, това е, че с този закон се дава толеранс на една част от българската икономика, без това да е приоритет, или без това да е обсъждано изрично в Народното събрание, а именно дава се толеранс на възобновяемите енергийни източници. Съгласно този закон, ако вие искате да промените предназначението на земя от горски фонд за изграждането на възобновяеми енергийни източници, вие няма да заплащате такса. Е, питам аз – това ли е най-приоритетният бизнес на България? Това ли е секторът и по какъв начин решихте и избрахте, че точно за този сектор от икономиката ще може безплатно да се преотрежда земята? И колко на брой инвеститори обслужва този текст от закона? Не беше ли приоритет и това не беше ли включено в речта на министър-председателя при откриването на Народното събрание, че приоритет са туризмът и земеделието? По тази логика защо промяна на предназначението на земи горски фонд за туризъм да не бъде освободено от такси? Това е още едно нещо, което също не е дискутирано. Ако е национален приоритет, ако е политика на правителството – добре, но нека да седнем и да го обсъдим. И тук да имаме консенсус.
Като цяло има и други допълнителни текстове от закона, които също ще искаме да коментираме, например да се увеличават санкциите, когато многократно е констатирана незаконна сеч и за рецидив да се носи много по-голяма отговорност, както и ще държим всички, които използват горите за сеч, да внасят задължителна такса „инфраструктура”, тъй като при самата сеч те разрушават общинската инфраструктура, пътната инфраструктура, нанасят огромни щети, което довежда и до огромни разходи на съответната община. Благодаря, ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики? Няма.
Госпожо Михайлова, заповядайте за изказване.
ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, обръщам се и към вносителите в лицето на заместник-министър Костов, искам да се опитам да фокусирам вашето внимание върху факта, че гората, освен ресурс за икономически просперитет и икономически дейности, е шанс за така опазваната природна среда в България, представлява голям процент от биологичното разнообразие и гарантира чистия въздух, чистата вода и развитието на околната среда в страната ни. Това е като от учебник.
Оценявам това, че вносителите са включили екосистемите в горския фонд или в така наречените горски територии и считам, че това е крачка напред в законодателството, касаещо българските гори. За съжаление обаче дяволът се крие в детайлите, защото въпреки че има специално отредено място в законопроекта за екосистемите, заедно с това законопроектът предлага да се дава право на строеж без промяна на предназначението на земя от горските територии. Един въпрос, който повдигнаха много от колегите, които се изказаха преди малко тук. Аз го повдигам от гледна точка на това, че когато се спести процедурата за промяна на предназначение на практика се спестяват и процедурите по оценка на въздействието върху околната среда и по никакъв начин не може да се прецени дали едно или друго съоръжение ще даде някакво отражение върху тази горска територия като екологична система.
Директното разрешаване на промяна на предназначението дори за стратегически проекти означава нарушаване на екологичната система в гората, без да се направи оценка. Кому е необходимо това, защо е необходимо? При положение, че ние имаме вече разработена система, точно защото сме страна – член на Европейския съюз, и точно защото спазваме европейското законодателство, ние имаме процедури, по които може да бъде променено предназначението за стратегически обекти или за обекти, които имат значение за развитие на туризма или за развитие на икономиката в дадена област.
Ще ми кажете, че по всяка вероятност в плановете за развитие в тези шест района ще бъдат заложени проектите, които ще се осъществяват и ще се прави оценка на плана за развитие. По всяка вероятност ще бъде така, защото законът го изисква, но можем ли да гарантираме ние, че оценката за въздействие на околната среда ще гарантира запазване на екологичната система в горската територия? В оценката на един план за развитие – трудно, ако нямаме предвид конкретните параметри на всеки отделен проект.

Лишаването на държавата от таксите е най-малкият проблем в случая, защото тук говорим за защита на околната среда и на горската територия.
Друг проблем, по който никой не се изказа досега – искам да ви обърна внимание, че в законопроекта на няколко места става дума за това, че се ограничава достъпът до гората по една или друга причина. За голяма част от населението в тези райони достъпът до гората е жизнено важен. Не може да бъде забранено. Между първо и второ четене тези текстове задължително трябва да бъдат прецизирани, защото достъпът до гората не означава само разходки и туристически посещения, нито само посещения с АТВ-та, за да се разрушава горският фонд, а в много случаи означава поминък за хората, които живеят в тези райони и територии.
Правото за закупуване на терени в защитена територия беше коментирано много пъти от колеги, които се изказаха. Смущаващо е – определено е смущаващо. В нов законопроект, който претендира да бъде в синхрон с европейското законодателство, в законопроект, който надгражда традициите в защитата на гората в България, изведнъж се оказва, че земите под постройки, построени до 2003 г. – защо точно 2003 г., тези терени в защитените територии могат да бъдат купени. Може би има обяснение защо точно до 2003 г., но това е прецедент, който е в абсолютно противоречие с общата световна практика за защита на гората като екосистема.
Искам да ви обърна внимание, че регламентирането на статута на точно определени две браншови организации в законопроекта като че ли противоречи с редица закони, които действат в момента в България. Правото на сдружаване е свободно право. Винаги съм знаела, че изпълнителната власт предпочита да регламентира и определи гражданските организации, с които би искала да комуникира, преговаря и да работи. Това обаче, слава Богу, в демократична държава не е възможно.
Браншът има право да се организира, да се групира и да се представлява по начин, по който той прецени. Дали това е записано в закона или не, съществуват други закони, които предполагат правото - не само желанието, на българските граждани да се сдружават. Те могат да се сдружават и това им дава право да бъдат представлявани пред държавните институции.
Последното, на което искам да ви обърна внимание. Виждам, че всички вече са много уморени. Изслушах с интерес доклада на Комисията по регионална политика и местно самоуправление и видях, че прехвърлянето на управлението на природните паркове на общините се приема двояко и от самите общини. Тук беше изтъкната причината – липса на капацитет в общините. Някои общини ще кажат, че имат капацитет – някои ще кажат, че нямат.
Общините, които ние в момента поставяме на колене и съкращават едва ли не и главните си счетоводители, но задължаваме по този закон да имат специално назначени лесовъди; общините, които в името на собствените приходи би трябвало да повишават такса смет, данъци за недвижима собственост, се предполага, че трябва да се ангажират с управлението на национални паркове и защитени територии. Те вече просто няма да са национални – те ще са общински.
Ако това е политиката ни за дефиниране на тези защитени територии, то тя трябва да бъде много ясно артикулирана, представена и оттук нататък да знаем, че държавата отказва да поеме отговорност за националните паркове, които традиционно вече са създадени в България, които присъстват и които са обект на специална регламентация за защита. Ние ги прехвърляме като отговорност на общините.
По всяка вероятност звучи елегантно, даже може да се каже, че има децентрализация. Но това е прехвърляне на отговорност – само на отговорност. А дали е прехвърляне на възможности, на ресурси, на политики, които да се провеждат, за да могат да се развиват тези национални паркове? Този въпрос остава открит.
Това са само част от темите, по които безспорно между първо и второ четене ще бъдат предложени много промени в текстовете. Аз не се съмнявам, че днес законопроектът ще бъде приет на първо четене. Виждам вече досадата, с която слушате изказванията.
Но за съжаление, при добрата инициатива за създаването на този закон, при всички добри характеристики на закона, в него има текстове, които непременно трябва да бъдат пипнати между първо и второ четене, защото в противен случай той ще доведе до нарушаване на екосистемите в българската гора, защото тя не е само ресурс. Тя е част от околната ни среда и гарантира качеството ни на екологичен живот. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики?
Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Танева.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, уважаеми господин председателстващ! От името на Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ искам да заявя нашата подкрепа за приемането на Законопроекта за горите на първо четене. Предвид напредналото време, няма в детайли да отговарям на преждеговорившите.
Искам само да подчертая, че законопроектът е готвен достатъчно дълго време от много широк състав от експерти от системата на горите. Второ, този законопроект е предмет на много широко обсъждане от няколко месеца с всички неправителствени организации, с всички браншови организации в сектора.
Независимо че по някои текстове има несъгласие, изрично сме уведомени за това - когато законопроектът беше приеман в нашата комисия, имаше пълно единодушие от целия неправителствен сектор за подкрепа на този законопроект, нещо повече, за крайно наложителното му приемане по най-бързия начин, за да се спрат порочните практики, известни на цялото общество по повод управлението на горските ресурси.
За някои от бележките, които направи например Искра Михайлова. Госпожа Михайлова беше последна, не искам да елиминирам говорилите преди нея. Има поет и политически ангажимент за оттегляне на някои от текстовете, който ние ще изпълним – по повод правото на покупка на защитени горски територии, които са застроени. Също така предмет на дебати и корекция е текстът за правото на общините да управляват природните паркове, ако те се намират на територията на една община. Ще се работи и се работи вече за второ четене в експертен състав много сериозно.
Истината е, че законопроектът е много добър, че с него се слага началото на много сериозна горска реформа. Смятам, че трябва да адмирираме всички правила и норми, които са създадени, особено в първата му част - за собствеността и управлението на горските територии. Смятам, че те отговарят на нуждите на нашето време. Сега действащият закон в тази му част смятам за достатъчно остарял.
Считам, че по най-добрия начин е намерен балансът между това да живеем в природна, екологична среда, госпожо Михайлова, и да стимулираме развитието на предприемачеството в горските територии. Възможността да се упражняват и да се учредяват достатъчно сервитути, без да се изключват от горския фонд, мисля, че можем само да адмирираме. Тези сервитути също струват пари и те ще бъдат пазарни съгласно законовите нормативни актове, които ще бъдат направени в шестмесечен срок, а ние ще опазим гората и ще стимулираме предприемачеството.
Наистина не искам да бъда подробна. Наистина в някои аспекти ще правим корекции. Законопроектът е много добър, Парламентарната група на ГЕРБ ще го подкрепи и поздравява екипа, който го е направил. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики?
Господин Шопов, заповядайте за реплика.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Госпожо Танева, понеже казахте, че са поети политически ангажименти за оттегляне на текста...
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА (ГЕРБ, от място): Министърът го обяви.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Пред кого са поети тези политически ангажименти?
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА (ГЕРБ, от място): Пред неправителствения сектор.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Нека да отговорите оттук. Това е едното.
Друго: има ли поети и други политически ангажименти за... (Реплика от народния представител Десислава Танева.)
Това е едното нещо, с което ние от „Атака” сме несъгласни, и възразихме, и ще възразяваме, разбира се.
Другото нещо са заменките – там, където има заменени територии, не бива да се пробива принципът да не се строи, да не се преотрежда. И не само това. Вие знаете – ние сме крайни и абсолютно радикални в мнението, че трябва да се отиде не към това да се мисли дали може или не може да се преотрежда с оглед на строителство, а да се отиде още по-нататък – връщането на тези площи и територии в активите на държавата.
В това отношение ще направите ли същото – ще поемете ли политически ангажименти, както в първия случай? Какво е Вашето мнение?
Ние считаме, че трябва да се пипнат още няколко текста, за които господин Пехливанов също говори.
Иначе, като цяло, ние не сме недоволни от закона, но с тези уговорки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Втора реплика няма.
За дуплика, госпожо Танева, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Шопов, мога да отговоря това, което беше публично оповестено и това, което министър Найденов публично оповести по време на дебатите с неправителствените организации и наистина пое политически ангажимент да бъде оттеглен текста, както и казах, правото на придобиване на горски територии в защитени територии, които са застроени.
По отношение на § 3 – допускането на възможността за изключване от горския фонд на заменените горски терени, които бяха предмет на замяна с държавни гори, темата беше също много широко дебатирана.
Искам само да обявя, че това принципно решаване на въпроса, горите с един и същи статут, тоест горски територии, които не попадат в защитени зони, не попадат в зона А и Б на Черноморското крайбрежие, да имат еднакъв режим на управление на собствеността при условие, че съгласно текст в Закона за горите, в 6-месечен срок при приемането на Наредбата за таксите, с таксите за тези територии се компенсира по-ниската стойност на замяната.
Това са разговорите, които сме имали до момента.
Освен това, специално за терените, които попадат извън тези зони, в които няма да се допусне изключване от горски фонд, в момента тече процедура и се водят разговорите за включването им в зоната на Натура 2000, което автоматично ще ги изключи също от възможността да бъдат изключвани от горски фонд.
В този смисъл всички проблеми, които поставихте, мисля, че ще бъдат решени в положителния смисъл, в който ги поставихте
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Танева.
Други народни представители, които желаят да участват в дебата, има ли? Няма.
Бяха поставени въпроси.
Заповядайте, за да отговорите, господин Костов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КОСТОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Най-напред искам да изразя благодарността си от името на вносителя за направените бележки, изказаните критики, както и положителните становища по Законопроекта за горите.
Искам да обърна особено внимание на факта, че част от критиките, които получихме, са критики, взети от речника на неправителствените организации – зелените, с които ние сме в добър диалог.
Искам да припомня една ключова дата – 14 февруари 2009 г., когато бяха направени едни от последните промени на сега действащия Закон за горите. Те бяха направени под силовия натиск на хиляди протестиращи отвън. Тогава, между другото, и аз бях отвън като протестиращ. И тогава бяха взети предвид някои неща.
Както виждате днес, тъй като сме в добър диалог със зелените, достатъчно отговорни сме, смятаме, че поетите ангажименти за оттеглянето на § 7 от Преходните и заключителни разпоредби на закона, както и на някои други текстове, свързани с претенциите на неправителствените организации, които смятаме за важни, ще се изпълнят.
Искам да обърна внимание на хората от лявата страна на залата на това, че не можем да прилагаме принципа на еднаквост, на пълна равнопоставеност.
Дами и господа, в България имаме парадокс – имаме 80% държавна собственост на горите. Такава държавна собственост на горите в Европа има само и единствено в Полша. В Полша собствеността е такава, защото там не е извършена пълна реституция по политически причини заради промяната на границата.
В България реституцията доведе само до 20% намаляване собствеността на държавата върху горите. В тези 80% държавна собственост, ако се създаде едно горско предприятие, това ще е пълен монопол! А че отделните шест предприятия са неравнопоставени – да, неравнопоставени са! Но тези шест икономически региона на България са признати в Европейския съюз. И ако районът на Родопите е силен с гората си, районът на Добруджа е силен с пшеницата. И тук става въпрос не за уеднаквяване на практиките, тъй като не държавата ще извършва дейностите, а ще ги възлага на частния бизнес. Това е въпрос на мениджърски практики.
Не може едното предприятие да бъде конкурент с другото, защото само транспортните разходи за дървесината от Родопите до Добруджа са много високи. И тъй като ние въвеждаме пазарно мислене, пазарни принципи, ние не можем да правим еднакви нещата – такива, каквито бяха при социализма.
Особено важно е да подчертая, че при наличието на шест предприятия, всяко едно от тях ще бъде достатъчно жизнено. За това има достатъчно много финансови разчети.
За да облекчим местното население запазваме всички държавни горски, държавни ловни стопанства като клонове, за да могат хората, които познават нещата, които знаят, че там се случват нещата, да бъде това познато за тях, да няма промяна за тях. За обикновените хора комуникацията с „Горското” ще се запази на това равнище, което е сега, а пък и традиционно е било ползвано.
Много е важно да подчертая, като не искам да влизам в детайли, но да кажа на госпожа Плугчиева, че 1 млрд. куб. м дървесина в едно предприятие нямаме! Общият запас на горите в България е 650 млн. куб. м!
Уважаеми дами и господа, още веднъж ви благодаря за направените бележки. С най-важните от тях ще се съобразим.
Към господин Иван Иванов – искам да подчертая, че не изключваме подробния устройствен план като задължително действие. Може би неправилно сте прочели параграфа. Много Ви моля за дебат по въпроса.
Още веднъж: благодаря ви за вниманието!
Имайте предвид, че този закон не е за нас, а е за бъдещите поколения.
И много ми се иска, госпожо председател, една поговорка да Ви прочета: „Най-добрият момент да посадиш дърво беше преди 20 години. Следващият най-добър момент е сега! Нека го използваме!” (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря ви.
Дебатът е закрит.
Подлагам на първо гласуване Законопроектът за горите, внесен от Министерския съвет.
Режим на гласуване.
Гласували 107 народни представители: за 93, против 9, въздържали се 5.
Предложението е прието.

Следва:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ.
Доклад за второ гласуване – от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Господин Петков, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ ПЕТКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители!
„Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за наименованието на закона.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ ПЕТКОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам ан блок на гласуване параграфи с номера от 1 до 3 включително.
Гласували 96 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието, а с това на второ гласуване и Законът за защита на личните данни.

Следваща точка от нашата програма е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КРЕДИТНИТЕ ИНСТИТУЦИИ, внесен от Министерския съвет.
С доклада на комисията ще ни запознае госпожа Менда Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаема госпожо председател, моля процедура – в залата да бъде допуснат господин Румен Симеонов – подуправител на Българската народна банка, управление „Банков надзор”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допускане в залата.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Поканете подуправителя.
Госпожо Стоянова, имате думата.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за наименованието на закона.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи от 1 до 7 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме параграфи с номера от 1 до 7 включително.
Гласували 88 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 8 е постъпило предложение от народните представители Диан Червенкондев и Валентин Николов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 8 със следната редакция:
„§ 8. В чл. 57 се създава ал. 4:
„(4) В случаите на срочен паричен влог с фиксиран лихвен процент, банката не може да намалява лихвата до изтичане срока на договора.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 8 в редакцията на комисията.
Гласували 87 народни представители: за 80, против 6, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 9 има предложение на народните представители Диан Червенкондев и Валентин Николов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 9 със следната редакция:
„§ 9. В чл. 58 се създават ал. 3 и 4:
„(3) В случаите на промяна на лихвения процент или на такса, която води до увеличение на погасителната вноска по кредит, който не е потребителски, банката уведомява клиента по уговорен между страните начин за това преди влизане на промяната в сила.
(4) Когато промяната на лихвения процент произтича от промяна на определен референтен лихвен процент, направен публично достояние чрез използване на подходящи средства и информацията за новия лихвен процент може да бъде намерена в търговските помещения и на Интернет страницата на кредитора, ал. 3 не се прилага.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 9 по доклада на комисията.
Гласували 88 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи от 10 до 13 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам ан блок на гласуване параграфи с номера от 10 до 13 включително.
Гласували 94 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 14 има редакционна поправка в текста на вносителя – не е изписано наименованието на директивата, и ще го прочета:
„§ 14. В чл. 78, ал. 2 накрая се поставя запетая и се добавя „както и за клонове на кредитни институции от трети държави, в които счетоводната рамка е еквивалентна на изискванията на Директива на Съвета от 8 декември 1986 г. относно годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети на банки и други финансови институции 86/635/ЕИО и за които е налице реципрочно третиране.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване редакционната добавка, предложена от докладчика, по отношение изписването в § 14 на пълното наименование на Директива 86/635/ЕИО.
Гласували 93 народни представители: за 91, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Сега подлагам на гласуване пълната редакция на § 14 по вносител, който комисията подкрепя по принцип, с редакционната добавка, която току-що приехме с наше решение.
Гласували 95 народни представители: за 94, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По параграфи от 15 до 17 включително комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 15, 16 и 17.
Гласували 95 народни представители: за 94, против няма, въздържал се 1.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 18 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя със следната редакция:
„§ 18. Създават се членове 92а - 92е:
„Чл. 92а. (1) Когато кредитна институция майка от Европейския съюз и нейни дъщерни дружества или дъщерните дружества на финансов холдинг майка от Европейския съюз – обект на надзор от БНБ, са подали заявление за издаване на разрешение по чл. 40, ал. 2, т. 4, БНБ съвместно с другите компетентни органи в 6-месечен срок от получаване на заявлението вземат общо решение за отказ или за издаване на разрешение и определят сроковете и условията, при които то се издава.
(2) Заявлението се подава до БНБ, която незабавно предоставя копие от него на другите компетентни органи.
(3) Ако в срока по ал. 1 не бъде постигнато съвместно решение, БНБ взема самостоятелно решение.
(4) Решенията по ал. 1 и 3 се мотивират, като в тях се посочват становищата на другите компетентни органи, изразени в 6-месечния срок по ал. 1. Решенията се предоставят на заявителя, а решението по ал. 3 – и на другите компетентни органи.
Чл. 92б. (1) При получаване на искане от компетентен орган на държава членка във връзка с постъпило при него заявление за издаване на разрешение по чл. 40, ал. 2, т. 4, подадено от кредитна институция майка от Европейския съюз и нейни дъщерни дружества, едно от които е кредитна институция, лицензирана в Република България, или съвместно от дъщерните дружества на финансов холдинг майка от Европейския съюз, едно от които е кредитна институция, лицензирана в Република България, БНБ участва при вземането на общо решение за отказ или издаване на разрешение и при определянето на сроковете и условията, при които то се издава.
(2) Когато не е постигнато съвместно решение по ал. 1 в 6-месечен срок и консолидиращият надзорен орган е взел самостоятелно решение, то е задължително за БНБ.
Чл. 92в. (1) Когато е консолидиращ надзорен орган, при прилагането на чл. 73а, чл. 79, ал. 2 и 3 и при прилагането на мярка във връзка с нарушение по чл. 103, ал. 1, т. 11, БНБ съвместно с другите компетентни органи, отговарящи за надзора над дъщерните дружества на кредитна институция майка от Европейския съюз или на финансов холдинг майка от Европейския съюз, вземат съвместно решение за определяне адекватността на консолидирания собствен капитал на предприятието майка по отношение на финансовото му състояние и рисков профил и за определяне на допълнително капиталово изискване съгласно чл. 103, ал. 2, т. 5 както за всяко дружество в рамките на банковата група или финансовия холдинг, така и на консолидирана основа.
(2) Решението се взема в срок 4 месеца от датата, на която БНБ е предоставила на другите компетентни органи доклад, съдържащ оценка на риска на групата, в съответствие с чл. 73а, чл. 79, ал. 2 и 3 и при прилагане на мярка във връзка с нарушение по чл. 103, ал. 1, т. 11. При вземането на решение се отчита оценката на риска на дъщерните дружества, извършена от другите компетентни органи.
(3) Ако в срока по ал. 2 не бъде постигнато съвместно решение, БНБ взема самостоятелно решение относно прилагането на консолидирана основа на чл. 73а, чл. 79, ал. 2 и 3, на мярка във връзка с нарушение по чл. 103, ал. 1, т. 11 и на мярка по чл. 103, ал. 2, т. 5, като отчита оценката на риска на дъщерните дружества, извършена от другите компетентни органи. Преди да вземе самостоятелно решение, БНБ по собствена инициатива или по искане на някой от другите компетентни органи се консултира с Комитета на европейските банкови надзорни органи (КЕБНО), като взема предвид неговата препоръка и се мотивира за всяко съществено отклонение от нея.
(4) Решенията по ал. 1 и 3 се мотивират и предоставят на кредитната институция майка от Европейския съюз, а по ал. 3 – и на другите компетентни органи. В мотивите на решението по ал. 3 се посочват становищата на другите компетентни органи, изразени в срока по ал. 2.
(5) Решенията по ал. 1 и 3 се преразглеждат ежегодно или при възникване на извънредни обстоятелства, когато някой от другите компетентни органи отправи мотивирано писмено искане до БНБ за актуализиране на решението за прилагане на мярката по чл. 103, ал. 2, т. 5. В случай на такова искане БНБ може да преразгледа решенията по ал. 1 и 3 само с участието на компетентния орган, отправил искането.
Чл. 92г. (1) Когато банка, лицензирана в Република България, е дъщерно дружество на кредитна институция майка от Европейския съюз или на финансов холдинг майка от Европейския съюз, БНБ участва при вземането на съвместно решение за определяне на адекватността на консолидирания собствен капитал на предприятието майка по отношение на финансовото му състояние и рисков профил и за определяне на допълнително капиталово изискване както за всяко дружество в рамките на банковата група или финансовия холдинг, така и на консолидирана основа.
(2) Когато не е постигнато съвместно решение по ал. 1, БНБ може да поиска консолидиращият надзорен орган да се консултира с Комитета на европейските банкови надзорни органи (КЕБНО).
(3) Ако не бъде постигнато съвместно решение, БНБ взема самостоятелно решение относно прилагането на чл. 73а, чл. 79, ал. 2 и 3, прилагането на мярка във връзка с нарушение по чл. 103, ал. 1, т. 11 и на мярка по чл. 103, ал. 2, т. 5 спрямо банката, като отчита становището на консолидиращия надзорен орган и препоръката на Комитета на европейските банкови надзорни органи (КЕБНО), когато такава е поискана.
(4) Решенията по ал. 1 и 3 се преразглеждат ежегодно. При възникване на извънредна ситуация БНБ може да отправи мотивирано искане за преразглеждане на решението по ал. 1 или на самостоятелното решение на консолидиращия надзорен орган за актуализиране на решението за прилагане на мярка по чл. 136, ал. 2 от Директива 2006/48/ЕО.
Чл. 92д. (1) Българската народна банка, когато е консолидиращ надзорен орган, създава надзорни колегии от компетентни органи за улесняване изпълнението на функциите по чл. 92, 92а, 92в и чл. 93 и осигурява подходящо ниво на координация и сътрудничество със съответните компетентни органи на трети държави, когато е целесъобразно, при спазване на изискванията за поверителност съгласно ал. 5 и на законодателството на Европейския съюз.
(2) Надзорните колегии осигуряват подходяща организация за изпълнение на следните цели и задачи:
1. обмен на информация;
2. постигане на съгласие по възлагане на задачи и делегиране на правомощия на доброволна основа, когато е подходящо;
3. определяне на план за извършване на проверки, основан на оценка на риска на групата съгласно чл. 79, ал. 2 и 3 и чл. 103, ал. 1, т. 11;
4. повишаване ефективността на надзора чрез премахване на излишното дублиране на надзорни изисквания, включително във връзка с исканията за информация по чл. 93, ал. 2 и чл. 95, ал. 2;
5. последователно прилагане на предвидените в Директива 2006/48/ЕО изисквания за разумен надзор по отношение на всички дружества в групата, без да се засягат възможностите и правото на преценка, предоставени от законодателството на Европейския съюз;
6. прилагане на чл. 92, ал. 1, т. 3 при отчитане на дейността на други форуми, които могат да бъдат създадени в тази област.
(3) Българската народна банка си сътрудничи с другите компетентни органи, които участват в надзорната колегия. Предвидените в чл. 63, 64 и 65 изисквания не възпрепятстват обмена на поверителна информация.
(4) За създаването и дейността на надзорните колегии БНБ след консултации с другите компетентни органи сключва с тях писмени споразумения по чл. 94.
(5) В надзорните колегии могат да участват компетентните органи, отговарящи за надзора върху дъщерни дружества на кредитна институция майка от Европейския съюз или на финансов холдинг майка от Европейския съюз, компетентните органи на приемащата държава, в която са установени значими клонове, а когато е подходящо - и централните банки, както и компетентните органи на трети държави, при спазване на изисквания за поверителност, които според всички участващи компетентни органи са еквивалентни на изискванията съгласно Глава първа, Раздел ІІ от Директива 2006/48/ЕО.
(6) Българската народна банка ръководи заседанията на надзорната колегия и определя компетентните органи, които ще участват във всяко заседание или дейност на колегията, като отчита значението за тези органи на надзорната дейност, която ще бъде планирана или координирана, включително възможното въздействие върху финансовата стабилност в съответните държави членки съгласно чл. 79б, и задълженията по чл. 87б, ал. 3 и 4.
(7) Българската народна банка предварително предоставя на всички членове на надзорната колегия информацията относно организацията на заседанието, основните въпроси, които ще се обсъждат, и действията, които ще се разглеждат. Българската народна банка предоставя своевременно на всички членове на надзорната колегия и цялата информация относно взетите на тези заседания решения и предприетите мерки.

(8) Българската народна банка информира Комитета на европейските банкови надзорни органи (КЕБНО) за дейността на надзорните колегии, включително при извънредни ситуации, и му предоставя цялата информация от съществено значение за целите на надзорната конвергенция.
(9) Създаването и дейността на надзорна колегия не засягат правомощията на БНБ по този закон.
Чл. 92е. Българската народна банка участва в надзорна колегия, организирана от съответния консолидиращ надзорен орган, когато извършва надзор на индивидуална основа върху банка, която е дъщерно дружество на кредитната институция майка от Европейския съюз или на финансов холдинг майка от Европейския съюз. В тези случаи БНБ има правата и задълженията на компетентен орган, произтичащи от чл. 92д.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля желаещите да вземат отношение по този текст. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване § 18 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 84 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 19, 20 и 21.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме ан блок трите параграфа.
Гласували 89 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на това подразделение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме наименованието на подразделението по предложение на вносителя и комисията, която го подкрепя.
Гласували 85 народни представители: за 84, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 22 и 23.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме параграфи с номера 22 и 23.
Гласували 89 народни представители: за 88, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
С това е приет на второ гласуване Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции.
За процедура – заповядайте, госпожо Фидосова.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, ще направя две процедурни предложения.
Първото за промяна на поредността на точки 5 и 6., т. 6 – Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, да стане т. 5 – а т. 6 да стане – Първо четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите.
Второто процедурно предложение е да удължим работното време на пленарното заседание до приключване на т. 5, новата, тоест на Закона за референдумите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване първото процедурно предложение за промяна в подредбата на точките по начина, по който беше предложено.
Гласували 86 народни представители: за 83, против 3, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване второто процедурно предложение – за удължаване на времето до приключване на дебатите и приемане на решение на първо гласуване по т. 5 – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.
Гласували 90 народни представители: за 86, против 4, въздържали се няма.
Предложението е прието.
За доклад на Комисията по правни въпроси думата има госпожа Фидосова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА:
„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси относно законопроекти за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, № 054-01-77, внесен от Красимир Ципов и група народни представители и № 054-01-80, внесен от Яне Янев и група народни представители

Комисията по правни въпроси разгледа двата законопроекта на две отделни свои заседания. Със законопроекта, № 054-01-77, ни запозна и беше представен в комисията от народния представител Красимир Ципов. С него се цели отстраняване на празнота в действащия закон, който не регламентира изрично въпросите, свързани с извършването на проверка на подписка, свързана с предложение за произвеждане на национален местен референдум, национална гражданска инициатива или местна гражданска инициатива.
Не са уредени въпросите относно отговорния държавен орган, който извършва съответната проверка на подписката и финансирането на тази дейност от държавния бюджет.
В Преходните и заключителни разпоредби се предвижда да се уреди прилагането на този закон спрямо изнесените предложения.
В дискусията взеха участие народните представители Янаки Стоилов, Четин Казак, Веселин Методиев и Кристияна Петрова.
Господин Стоилов изказа становище, че законопроектът е излишен, тъй като в действащия закон в чл. 13 се съдържа обща разпоредба, в която може да се включи и проверка на достоверността на събраните подписи.
Господин Казак подчерта, че не споделя виждането на господин Стоилов и че няма изрична и ясна разпоредба относно проверката на достоверността на събраните подписи и не може законът да се прилага по аналогия.
От своя страна членовете на Комисията по правни въпроси се обединиха около становище, че срокът, предвиден в чл. 13, ал. 7 не е преклузивен.
На свое заседание, проведено на 21 октомври 2010 г. Комисията по правни въпроси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, № 054-01-80.
Внесеният законопроект има за цел да отговори на исканията на гражданските организации, които организираха и срещи с председателя на Народното събрание.
С него се улеснява достъпа на гражданите до пряко участие в държавното управление и местната власт.
Действащият закон предвижда прекалено голям брой подписи, като предпоставка за валидност и даване ход на процедурата за внасяне и обсъждане на подписката в Народното събрание.
Законопроектът предвижда гражданите, подкрепящи произвеждането на национален референдум, да вписват своя единен граждански номер без последните четири цифри в него, защото с трите имена и постоянния адрес е достатъчна идентификация на лицето според вносителите.
В дискусията госпожа Колева се изказа по предложения законопроект, като заяви, че се предлага намаляване броя на подписите като предпоставка за валидност и даване ход на процедурата за внасяне и обсъждане на подписката в Народното събрание и съответно насрочване и произвеждане на национален референдум, но няма никакво проучване в тази посока и не може да се каже кой е достатъчният брой подписи за свикване на референдум. Абсолютно задължително е да се изписва целият единен граждански номер на лицето, тъй като само така ще се установи дали съществуват такива лица, имат ли избирателни права и има ли повтаряемост в записите.
Господин Казак изказа становище, че Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление наистина се нуждае от сериозен преглед и корекции, но с предложените промени – драстичното намаляване на изискуемите подписи, като предпоставка за валидност и даване ход на процедурата и съответно насрочване и произвеждане на национален референдум, ще доведе до инициирането на голям брой подписки, които от своя страна биха затруднили работата на Народното събрание. Обяви се против ал. 2 на чл. 10 като противоконституционен.
Изказа се становище, че така предложеният текст на § 5 е противоконституционен, тъй като в чл. 98, т. 1 от Конституцията на Република България е разписано, че Президентът на Републиката определя датата за произвеждане на национален референдум, когато за това има решение на Народното събрание, а самото приемане на решение е разписано в чл. 84, т. 5 от Конституцията.
След проведеното обсъждане и гласуване, Комисията по правни въпроси, с 16 гласа „за”, без „против” и 3 гласа „въздържал се”, предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, № 54-01-77, внесен от Красимир Ципов и група народни представители и при второто гласуване: с 2 гласа „за”, 2 гласа „против” и 15 гласа „въздържал се”, предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, № 054-01-80, внесен от Яне Янев и група народни представители.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Фидосова.
От името на вносителите – желае ли някой да вземе отношение? Не.
Има ли народни представители, които желаят да се изкажат по обсъжданите законопроекти? Не.
Подлагам на гласуване Законопроект с № 54-01-77, внесен от Красимир Ципов и група народни представители.
Гласували 85 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, № 054-01-80, внесен от Яне Янев и група народни представители.
Гласували 87 народни представители: за 3, против 76, въздържали се 8.
Предложението не е прието.

Приехме решение по отношение удължаване на работното време за обсъждане и гласуване на тези два законопроекта с презумпцията, че няма да ни стигне предвиденото по нашия правилник работно време от пет часа. Свършихме преди това, така че преминаваме към следващата точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ
С доклада на Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм ще ни запознае господин Добрев.
Заповядайте, господин Добрев.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ:
„ДОКЛАД
по законопроект за изменение и допълнение на Закона за
защита на потребителите, № 002-01-90, внесен от
Министерския съвет на 12 октомври 2010 г.

На свое редовно заседание, проведено на 27 октомври 2010 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите.
Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите цели да въведе в българското законодателство изискванията на Директива 2008/122/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 януари 2009 г. относно защитата на потребителите по отношение на някои аспекти на договорите за разпределено във времето ползване на собственост, дългосрочни ваканционни продукти, препродажба и замяна и за отмяна на Директива 94/47/ЕО на Съвета.
Директивата възприема принципа на максимална хармонизация, съгласно който държавите – членки не следва да запазват или да въвеждат в националното си законодателство разпоредби, различни от предвидените в директивата.
Нов елемент в уредбата на договорите за разпределено във времето право на ползване на собственост за дългосрочни ваканционни продукти, за препродажба и за замяна е изискването, съгласно което преддоговорната информация, както и информацията, съдържаща се в съответния договор, следва да се предоставя на езика или на един от езиците на държавата – членка на Европейския съюз, в която потребителят пребивава или чийто гражданин е той, по негов избор, при условие че това е официален език на Европейския съюз.
Освен това разпоредбите на законопроекта предвиждат, че преди сключване на договори за разпределено във времето право на ползване на собственост, за дългосрочни ваканционни продукти, за препродажба и за замяна търговецът трябва изрично да уведоми потребителя за наличието на право на отказ от договора, за срока на упражняване правото на отказ и за забраната за извършване на авансово плащане в периода, през който потребителят може да се откаже от договора.
Съгласно предложените изменения потребителят има право да се откаже от договора за разпределено във времето право на ползване на собственост, за дългосрочни ваканционни продукти, за препродажба и за замяна в срок 14 календарни дни считано от датата на сключване на договора или сключване на обвързващ предварителен договор или от получаване на договора, или на обвързващия предварителен договор, когато потребителят ги получава след тяхното сключване.
Прилагането на законопроекта не изисква създаването на нова институционална структура. Контролът по изпълнението на законопроекта ще се осъществява от министъра на икономиката, енергетиката и туризма чрез Комисията за защита на потребителите.
От Комисията за защита на потребителите изразиха становище, че във връзка с § 2 от законопроекта, а именно – въвеждането на забрана за предлагането и продажбата от разстояние на лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание, следва да се измени и чл. 218 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Освен това представителят на комисията се обяви за прецизиране на текста на § 11, относно чл. 148, между първо и второ гласуване на законопроекта.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 10 народни представители, без „против” и „въздържали се” – 5 народни представители.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
С доклада на Правната комисия ще ни запознае госпожа Фидосова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси
относно Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за защита на потребителите, № 002-01-90,
внесен от Министерски съвет
На свое заседание, проведено на 21 октомври 2010 г. Комисията по правни въпроси разгледа законопроекта.
Аз ще бъде съвсем кратка, тъй като колегата изчете преди мен мотивите.
Законопроектът предвижда изменение и допълнение на Закона във връзка с изискванията на Директива 2008/122/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 януари 2009 г.
Предмет на законопроекта са четири вида договори: договори за разпределено във времето право на ползване на собственост; договори за дългосрочни ваканционни продукти; договори за препродажба на разпределено във времето право на ползване на собственост и на договори за дългосрочни ваканционни продукти; договори за замяна на разпределено във времето право на ползване на собственост и на договори за дългосрочни ваканционни продукти.
Комисията по правни въпроси има само бележки по отношение на редакцията на няколко текста, които са предадени на водещата комисия.
След проведеното обсъждане и гласуване с 19 гласа „за”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 002-01-90, внесен от Министерски съвет.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Фидосова.
Остана да чуем становището на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
ДОКЛАДЧИК МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, раздадено ви е пълното становище на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Сега ще прочета само основните моменти относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 002-01-90, внесен от Министерския съвет на 12 октомври 2010 г.
„На заседанието, проведено на 27 октомври 2010 г. взе участие господин Евгени Ангелов – заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма.
І. С настоящия законопроект се въвеждат изискванията на Директива 2008/122/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 януари 2009 г. относно защитата на потребителите по отношение на някои аспекти на договорите за разпределено във времето ползване на собственост, дългосрочни ваканционни продукти, препродажба и замяна и отмяна на Директива 94/47/ЕО на Съвета и се изпълняват част от изискванията на Регламент (ЕО) № 1222/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно етикетирането на гуми по отношение на горивната ефективност и други съществени параметри.
ІІ. Създаването на нова правна рамка за защита на потребителите се обосновава от появата на нови ваканционни продукти и свързаните с тях договори, които не са включени в обхвата на Директива 94/47/ЕО на Съвета, както и от изясняване на някои моменти, които вече са регламентирани, с цел по-голяма защита на интересите и правата на потребителите.
Със законопроекта, в съответствие с Директива 2008/122/ЕО, се въвеждат:
- определения за понятията „търговец”, „потребител”, „договор за разпределено във времето право на ползване на собственост”, „договор за дългосрочни ваканционни продукти”, „договор за препродажба”, „договор за замяна”, „допълнителен договор” и „траен носител”;
- изисквания за предоставяне на преддоговорна информация от търговеца на потребителя;
- забрана разпределено във времето ползване на собственост или дългосрочен ваканционен продукт да се предлагат или продават като инвестиция;
- задължение на търговеца при предлагане на договор по време на събитие с цел промоция или продажба, и при всяка реклама, да предоставя преддоговорна информация;
- европейските разпоредби относно задължителните елементи на договорите за разпределено във времето ползване на собственост, за дългосрочни ваканционни продукти, за препродажба и за замяна;
- специфични разпоредби относно договорите за ваканционни продукти, прекратяване на допълнителни договори, прилагане на директивата в правоотношения с международен елемент, извънсъдебна защита;
- подходящи санкции, в случай на неспазване разпоредбите на директивата.
Законопроектът предвижда Комисията за защита на потребителите да осъществява контрол по изпълнение изискванията на Регламент (ЕО) № 1222/2009 на Европейския парламент и на Съвета.
В заключение може да се каже, че предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите въвежда коректно изискванията на Директива 2008/122/ЕО и изпълнява част от изискванията на Регламент (ЕО) № 1222/2009.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове единодушно предлага с 14 гласа „за” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 002-01-90, внесен от Министерския съвет на 12 октомври 2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Има ли желаещи да участват в дебата? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 002-01-90, внесен от Министерския съвет на 12 октомври 2010 г.
Гласували 92 народни представители: за 87, против 2, въздържали се 3.
Предложението е прието, а с това изчерпваме нашата програма за извънредното заседание.
Приключва и времето, отредено по нашия правилник за пленарно ежедневно заседание.
Утре редовното заседание е с начален час 9,00 ч.
Закривам пленарното извънредно заседание. (Звъни.)

(Закрито в 19,00 ч.)



Председател:

Цецка Цачева



Заместник-председатели:

Анастас Анастасов

Секретари:

Пламен Нунев

Милена Христова