Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Екатерина Михайлова
Секретари: Пламен Нунев и Милена Христова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Имаме кворум, откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Уважаеми дами и господа, продължаваме с приетата програма за настоящата пленарна седмица.

Следва:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПЛАТЕЖНИТЕ УСЛУГИ И ПЛАТЕЖНИТЕ СИСТЕМИ.
Същият е разпределен на водещата Комисия по икономическата политика, енергетика и туризъм и на съпътстващи комисии – по бюджет и финанси, по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и по правни въпроси.
С доклада на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм ще ни запознае председателят й господин Мартин Димитров.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Първо, процедура за допускане в залата на Милена Бойкова от Министерството на финансите и на Нина Стоянова от Българска народна банка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допускане в залата.
Гласували 115 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ:
„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи, № 002-01-92, внесен от Министерския съвет на 12 октомври 2010 г.
На свое редовно заседание, проведено на 27 октомври 2010 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи.
На заседанието присъстваха: от Министерство на финансите - Милена Бойкова, директор на дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”, и Цветанка Михайлова, началник-отдел в дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”; от Комисията за финансов надзор - Валентина Стефанова, началник на отдел „Методология на финансовия надзор”, и Анна Андонова, юрист в отдел „Юрисконсулти. Нормативна уредба”; от Българска народна банка - Димитър Костов, подуправител, и Нина Стоянова, главен юрисконсулт.
Законопроектът беше представен от госпожа Милена Бойкова.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи има за цел да въведе в българското законодателство изискванията на:
Директива 2009/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 г. за изменение на Директива 98/26/ЕО относно окончателността на сетълмента в платежните системи и в системите за сетълмент на ценни книжа и на Директива 2002/47/ЕО относно финансовите обезпечения по отношение на свързаните системи и вземанията по кредити;
Директива 2009/110/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно предприемането, упражняването и пруденциалния надзор на дейността на институциите за електронни пари и за изменение на директиви 2005/60/ЕО и 2006/48/ЕО, и за отмяна на Директива 2000/46/ЕО;
Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. за изменение на Директива 94/19/ЕО относно схемите за гарантиране на депозити.
Директива 98/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета установява режим, гарантиращ окончателността на нарежданията за превод и нетирането, както и изпълнимостта на обезпеченията по отношение както на национални, така и на чуждестранни участници в сетълмента в платежните системи и в системите за сетълмент на ценни книжа.
С измененията в Директива 98/26/ЕО относно окончателността на сетълмента се осъществяват някои важни промени в областта на сетълмента в платежните системи и в системите за сетълмент на ценни книжа, като се въвеждат понятия за оперативно съвместима система и системен оператор и се изяснява отговорността на системните оператори.
Във връзка с изискването компетентните органи да гарантират, че правилата относно момента на въвеждане в оперативно съвместимите системи са съгласувани и ще бъде избегната правната несигурност в случай на неизпълнение от страна на някоя от участващите системи, в законопроекта се предвижда при оперативно съвместими системи всяка от системите да определя в свои собствени правила момента на въвеждане в системата. По този начин да се гарантира, че правилата на съответните оперативно съвместими системи са съгласувани в това отношение. Също така с оглед ограничаване на системния риск, който може да възникне при оперативно съвместимите системи поради липса на съгласуване относно приложимите правила за момента на неотменимост, е въведено изискването всяка от системите да определя в свои собствени правила момента на неотменимост по начин, гарантиращ, че правилата на всички оперативно съвместими системи са съгласувани в това отношение.
При преразглеждане на Директива 2000/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 септември 2000 г. относно предприемането, упражняването и надзора над дейността на институциите за електронни пари Европейската комисия подчертава необходимостта от ревизиране на тази директива в частта, отнасяща се до дейността по издаване на електронни пари. Някои от нейните разпоредби са оценени като възпрепятстващи възникването на единен пазар на услуги, свързани с електронните пари, както и развитието на такива услуги, удобни за ползване от потребителите. С оглед на това Директива 2009/110/ЕО има за цел да създаде ясна правна рамка по отношение на дейността на издателите на електронни пари и същевременно да осигури адекватно равнище на пруденциален надзор спрямо тази дейност.
Измененията в нормативната уредба на електронните пари, на първо място, предвиждат въвеждането на ясно определение за електронни пари с цел то да бъде технически неутрално. Това определение обхваща електронните пари, независимо дали те се държат в платежно устройство, притежавано от държателя на електронни пари, или се съхраняват от разстояние в сървър и се управляват от държателя на електронни пари посредством специална сметка за електронни пари.
Въвежда се възможност за обратно изкупуване на електронните пари. Възможността за обратно изкупуване сама по себе си не означава, че средствата, получени в замяна на електронните пари, следва да се разглеждат като депозити или други възстановими средства по смисъла на Директива 2006/48/ЕО. Обратното изкупуване е допустимо по всяко време и по номинална стойност, без възможност да се договори минимален праг.
С представения законопроект се изменя Законът за договорите за финансовото обезпечение. Промените, предвидени в Директива 2009/44/ЕО, разширяват приложното поле на Директива 2002/47/ЕС относно финансовите обезпечения по отношение на свързаните системи и вземанията по кредити чрез включването на вземанията по кредити като вид финансово обезпечение. Улесненото използване на вземанията по кредити като финансово обезпечение следва да създаде ползи за потребителите и длъжниците поради по-засилената конкуренция и по-широкия достъп до кредитиране.
Предвидени са и промени в Закона за гарантиране на влоговете в банките, свързани с увеличаване на гарантирания размер на депозитите на 196 000 лв. Съгласно чл. 7, § 1а от Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. за изменение на Директива 94/19/ЕО относно схемите за гарантиране на депозити до 31 декември 2010 г. държавите членки трябва да въведат фиксиран гарантиран размер на депозитите 100 000 евро. Целта на това изискване е да бъдат избегнати пазарни нарушения поради прехвърляне на депозити от държави членки с по-малък размер на гаранцията в държави членки с по-висока защита на депозитите, като чрез въведения еднакъв размер на гаранцията ще се осигурят равни условия в рамките на вътрешния пазар.
Срокът за приемане и обнародване на законовите разпоредби, транспониращи Директива 2009/44/ЕО, е 30 декември 2010 г., а за тяхното влизане в сила съгласно изискванията на чл. 3 от директивата – 30 юни 2011 г.
Срокът за транспониране на Директива 2009/110/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно предприемането, упражняването и пруденциалния надзор на дейността на институциите за електронни пари и за изменение на Директиви 2005/60/ЕО и 2006/48/ЕО, и за отмяна на Директива 2000/46/ЕО е 30 април 2011 г.
Във връзка с това предвиденият в законопроекта срок за влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи е 30 юни 2011 г., с изключение на разпоредбите, въвеждащи Директива 2009/110/ЕО, за които е предвидено да влязат в сила от 30 април 2011 г. и на разпоредбите, въвеждащи Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. за изменение на Директива 94/19/ЕО относно схемите за гарантиране на депозити, за които е предвидено да влязат в сила на 31 декември 2010 г.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: “за” – 21 народни представители, без “против” и “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Димитров.
Следва доклад на Комисията по бюджет и финанси.
Заповядайте, господин Червенкондев.
ДОКЛАДЧИК ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги,
„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи, № 002-01-92, внесен от Министерския съвет на 12.10.2010 г.
На заседание, проведено на 21 октомври 2010 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: Владислав Горанов – заместник-министър на финансите, Димитър Костов – подуправител на БНБ, и Нина Стоянова – главен юрисконсулт на БНБ.
Законопроектът беше представен от заместник-министър Горанов, който изтъкна, че промените на закона се налагат от необходимостта за хармонизиране на българското законодателство с изискванията на европейските директиви в областта на регулацията на финансовите пазари.
Предвидените изменения са в следните области:
1. Транспониране на приети изменения в Директивата относно окончателността на сетълмента в платежните системи и в системите за сетълмент на ценни книжа, като се установява режим, който цели да гарантира окончателността на нарежданията за превод, нетиране и изпълнимост на обезпеченията по отношение на националните и чуждестранни участници в сетълмента в платежните системи и в системите за сетълмент на ценни книжа.
2. Транспониране на приети изменения в Директивата относно предприемането, упражняването и пруденциалния надзор на дейността на институциите за електронни пари. Измененията предвиждат въвеждането на ясно определение за електронни пари. Това определение следва да е достатъчно широко, за да не препятства технологичните иновации и за да се обхванат не само всички продукти, налични днес на пазара, но и продуктите, които може да бъдат разработени в бъдеще.
3. С представения законопроект се изменя и Законът за договорите за финансови обезпечения, което се налага поради изменението в Директивата относно финансовите обезпечения по отношение на свързаните системи и вземанията по кредити. Европейската централна банка въведе вземанията по кредити като допустим вид обезпечения за кредитни операции в Евросистемата, считано от 1 януари 2007 г.
4. Със законопроекта се въвеждат промени и в Закона за гарантиране на влоговете в банките, свързани с увеличаване на гарантирания размер на депозитите, продиктувани от измененията в Директивата относно схемите за гарантиране на депозити. Съгласно тези изменения, в срок до 31 декември 2010 г. държавите членки трябва да въведат фиксиран гарантиран размер на депозитите от 100 000 евро. В изпълнение на това изискване, проектът предвижда размерът на гарантираните депозити да бъде 196 000 лева. Целта е да се избегнат пазарни нарушения, поради прехвърляне на депозити от държави членки с по-малък размер на гаранцията в държави членки с по-висока защита на депозитите, като чрез въведения еднакъв размер на гаранцията ще се осигурят равни условия в рамките на Вътрешния пазар на Европейския съюз.
5. С предложения проект са представени изменения и в Закона за държавния дълг, наложени с оглед необходимостта от прецизиране на разпоредбите относно регистрите, водени от поддепозитарите на държавни ценни книжа.
След дискусията се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: „за”– 19 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Червенкондев.
Следва доклад на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Има думата председателят на комисията госпожа Панайотова.
ДОКЛАДЧИК МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, раздадено ви е пълното становище на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове. Сега ще ви запозная накратко с основните моменти от
„ДОКЛАД
по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи, № 002-01-92, внесен от Министерския съвет на 12октомври 2010 г.
На заседанието, проведено на 27 октомври 2010 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа горепосочения законопроект.
В заседанието на Комисията взеха участие Цветанка Михайлова – началник на отдел в дирекция „Държавен дълг и финансови пазари” в Министерство на финансите, Димитър Костов – подуправител на Българска народна банка, представители на Комисията за финансов надзор.
I. Настоящият законопроект въвежда разпоредбите на следните директиви:
- Директива 2009/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 06 май 2009 година;
- Директива 2009/110/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година;
- Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г.
II. Законопроектът отразява разпоредбите на Директива 2009/44/ЕО по отношение на окончателността на сетълмента в платежни системи и системи за сетълмент на ценни книжа”, определението на термина „участник”, оздравителните мерки или прекратителните процедури спрямо участник, както и мерките по изпълнение на нарежданията за превод и нетиране в системата с окончателност на сетълмента. Нововъведения са още неотменимостта на нареждане за превод и защитата на обезпеченията.
Във връзка с Директива 98/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 1998 г. относно окончателността на сетълмента в платежните системи и в системите за сетълмент на ценни книжа, се въвеждат понятия за оперативно съвместима система и системен оператор и се изяснява отговорността на системните оператори.
Законопроектът въвежда изискванията на Директива 2009/110/ЕО за установяване на правилата за упражняване на дейност по издаване на електронни пари и определяне на институциите, издатели на електронни пари и тяхната дейност, както и за осигуряване на адекватно равнище на пруденциален надзор върху нея.
Дефинира се понятието „електронни пари” и се създава възможността за обратно изкупуване на електронните пари. Освен това се разширява обхватът на дейността на дружествата за електронни пари и се въвеждат правила за извънсъдебни процедури за разрешаване на спорове.
Законопроектът предвижда изменение и допълнение в Закона за договорите за финансово обезпечение. Промените, предвидени в Директива 2009/44/ЕО разширяват приложното поле на Директива 2002/47/ЕО относно финансовите обезпечения по отношение на свързаните системи и вземанията по кредити чрез включването на вземанията по кредити като вид финансово обезпечение.
Промени се осъществяват и в Закона за гарантиране на влоговете в банките, като гарантираният размер на депозитите се увеличава на 196 000 лева. Тези промени са в съответствие с Директива 2009/14/ЕО и целят унифициране на правилата за гарантиране на депозитите в страните членки и съответно по-голяма стабилност на финансовия пазар в Европейския съюз.
III. В заключение може да се каже, че предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи не противоречи на европейското законодателство и коректно въвежда разпоредбите на горепосочените директиви.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове единодушно с 14 гласа „за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи, № 002-01-92, внесен от Министерски съвет на 12 октомври 2010 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, госпожо Панайотова.
С доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае господин Павел Димитров. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ПАВЕЛ ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще ви запозная с
„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи, № 002-01-92, внесен от Министерски съвет на 12 октомври 2010 г.
На свое заседание, проведено на 21 октомври 2010 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи, № 002-01-92, внесен от Министерски съвет на 12.10.2010 г.
На заседанието присъстваха: от Министерство на финансите Цветанка Михайлова – началник-отдел в дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”, от БНБ Димитър Костов – подуправител на БНБ, Нина Стоянова – главен юрисконсулт, от Комисията за финансов надзор Валентина Стефанова – началник-отдел „Методология на финансовия надзор”.
Законопроектът беше представен от Цветанка Михайлова от Министерство на финансите.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи има за цел да въведе в българското законодателство изискванията на Директива 2009/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 г. за изменение на Директива 98/26/ЕО относно окончателността на сетълмента в платежните системи и в системите за сетълмент на ценни книжа и на Директива 2002/47/ЕО относно финансовите обезпечения по отношение на свързаните системи и вземанията по кредити, на Директива 2009/110/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно предприемането, упражняването и пруденциалния надзор на дейността на институциите за електронни пари и за изменение на директиви 2005/60/ЕО и 2006/48/ЕО, и за отмяна на Директива 2000/46/ЕО, както и на Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. за изменение на Директива 94/19/ЕО относно схемите за гарантиране на депозити.
С измененията в Директива 98/26/ЕО относно окончателността на сетълмента се осъществяват някои важни промени в областта на сетълмента в платежните системи и в системите за сетълмент на ценни книжа, като се въвеждат понятия за оперативно съвместима система и системен оператор и се изяснява отговорността на системните оператори.
Директива 2009/110/ЕО има за цел да създаде ясна правна рамка по отношение на дейността на издателите на електронни пари и същевременно да осигури адекватно равнище на пруденциален надзор спрямо тази дейност. Измененията в нормативната уредба на електронните пари на първо място предвиждат въвеждането на ясно определение за електронни пари с цел то да бъде технически неутрално. Въвежда се възможност за обратно изкупуване на електронните пари.
Съгласно направените изменения правото на ползване, предвидено в Закона за договорите за финансово обезпечение, не се прилага по отношение на вземанията по кредити, а събирането на постъпления от тях не води до недействителност и не засяга упражняването на правата върху финансовото обезпечение. За да не се подлага на риск положението на обезпечените лица, длъжниците по вземания по кредити могат да се откажат в писмена форма от правото си на прихващане, както и от правата си, произтичащи от правилата за банкова тайна, ако това пречи или ограничава възможността на кредитора да предоставя информация за целите на финансово обезпечение.
Промените в Закона за гарантиране на влоговете в банките са свързани с увеличаване на гарантирания размер на депозитите на 196 000 лв. Според изискването на чл. 7, § 1а от Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. за изменение на Директива 94/19/ЕО относно схемите за гарантиране на депозити до 31 декември 2010 г. държавите членки трябва да въведат фиксиран гарантиран размер на депозитите 100 000 евро. Целта на това изискване е да бъдат избегнати пазарни нарушения поради прехвърляне на депозити от държави членки с по-малък размер на гаранцията в държави членки с по-висока защита на депозитите, като чрез въведения еднакъв размер на гаранцията ще се осигурят равни условия в рамките на вътрешния пазар. Постигането на унифицирани правила за гарантиране на депозитите на вложителите в Общността ще доведе до укрепване на доверието на вложителите в държавите – членки на Европейския съюз, във финансовия сектор, както и до осигуряване на по-голяма стабилност на финансовия пазар в Общността.
По законопроекта се проведе дискусия, в която взеха участие народните представители Искра Фидосова, Емил Радев, Тодор Димитров, Димитър Лазаров, представители на вносителя и на БНБ.
Народните представители поставиха за обсъждане няколко принципни въпроса:
- По § 6 в чл. 21, ал. 3 от закона, с който се предлага при откриване на производство по несъстоятелност за платежна институция средствата да се разпределят от синдика съразмерно на получените от ползвателите на платежни услуги средства, се препоръча думата „разпределя” да се замени с друга подходяща, тъй като тези средства не са включени в масата на несъстоятелността, а това би създало тълкуване. Припомни се, че в производството по несъстоятелност действията на синдика са под контрола на съда.
Представителите на БНБ уточниха, че тези средства се съхраняват на отделна сметка и се връщат на лицата.
- По § 60, който се отнася до измененията и допълненията в Закона за договорите за финансови обезпечения в чл. 2, ал. 1, 2 и 3 след думата „собственост” се добавя „или пълните права”, а в ал. 4 думата „правото” се заменя с „пълното или ограниченото право” и след думата „собственост” се добавя „или пълните права”.
Във връзка с това тези редакционни поправки поставят въпроса дали са въпрос на буквален превод от Директивата, защото в българската правна система има установени понятия, които са класически и не е ясно какво съдържание се влага в понятието „пълни права”. Препоръча се да се създаде норма в Допълнителните разпоредби, в която въз основа на съдържанието по Директивата да се намери адекватна езикова формула за прилагането в българската правна система, за да няма превратно тълкуване или да се замени „пълните” с „всички права”.
- По § 60 в чл.11, ал. 7 и т. 5 от проекта се препоръча да се изясни и предложи по-точна редакция на хипотезата: „При прехвърлителен договор обезпеченото лице се удовлетворява, като запазва правото на собственост”, както и на израза „при друго събитие” при дефиниране на понятието „незпълнение”.
От името на вносителите подуправителят на БНБ господин Костов и главният юрисконсулт на БНБ госпожа Нина Стоянова дадоха разяснения, като обърнаха внимание, че се получава тълкуване поради нееднаквото съдържание на използваните термини по директивите и съдържанието на същите по българското право, но обект на правото на собственост са финансови инструменти и безналични ценни книги, а не класическата конструкция на правото на собственост върху вещи, която борави с познати понятия. От името на вносителите те поеха ангажимент, че направените бележки ще бъдат взети под внимание и в редакционен порядък ще намерят адекватното съдържание.
След проведеното обсъждане и гласуване с 21 гласа „за” Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи, № 002-01-92, внесен от Министерския съвет на 12 октомври 2010 г.” Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Димитров.
С това приключиха докладите на постоянните комисии.
Вносителите желаят ли да представят законопроекта? Не.
Откривам дискусията. Желаещи народни представители?
Господин Радославов, заповядайте да вземете отношение по законопроекта.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Госпожо председател, уважаеми колеги! Внесеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи, видно от докладите, които ни бяха прочетени днес, по своя характер е изцяло хармонизационен, който сближава нашето законодателство с нормите на Европейския съюз. Ние смятаме, че това е много положителна крачка. Има и уверението на вносителите за някои корекции, които се налагат, както беше обяснено от преждеговорившия, така че Коалиция за България ще подкрепи законопроекта. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Реплики? Няма.
Други народни представители, желаещи да вземат отношение по законопроекта? Не виждам.
В такъв случай закривам дискусията.
Поставям на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи, № 002-01-92, внесен от Министерския съвет.
Гласували 95 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 16.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Процедура – заповядайте.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председателстващ, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение т. 7 от дневния ред – Първо четене на Законопроекта за Българската агенция по безопасност на храните, да стане последна точка – преди парламентарния контрол, а всички останали точки да се преместят с един номер напред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Поставям на гласуване направеното процедурно предложение, а именно т. 7 – Първо четене на Законопроекта за Българската агенция по безопасност на храните, да бъде преди парламентарния контрол, тоест последна от законодателната част на програмата ни.
Гласували 90 народни представители: за 78, против 1, въздържали се 11.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка от приетата наша програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ИЗМЕНЕНИЕ № 1 НА ФИНАНСОВИЯ ДОГОВОР МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА (ПРОЕКТ „БЪЛГАРИЯ – ТРАНЗИТНИ ПЪТИЩА V”).
Законопроектът е разпределен на: водеща – Комисията по регионална политика и местно самоуправление, и Комисията по външна политика и отбрана.
Господин Татарски, заповядайте да ни запознаете със становището на водещата комисия.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Изменение № 1 на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект „България – Транзитни пътища V”), № 002-02-46, внесен от Министерския съвет
На редовно заседание, проведено на 18 ноември 2010 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроект за ратифициране на Изменение № 1 на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект „България – Транзитни пътища V”), № 002–02–46, внесен от Министерския съвет.
От името на вносителите законопроектът бе представен от господин Стефан Сотиров – началник отдел в дирекция „Международни финансови институции и сътрудничество” в Министерството на финансите. Целта на предлаганото изменение е към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект „България – Транзитни пътища V”), ратифициран от Народното събрание със закон от 9 ноември 2007 г., да бъдат включени два нови обекта.
След проведени консултации с представители на Европейската инвестиционна банка е постигнато съгласие в проект „Транзитни пътища V” да бъдат включени два нови обекта – „Пътен възел Бургас – Меден рудник при път І-9 и път ІІ-79” и „Софийски околовръстен път – южна дъга от км 42+800 до км 44+720”.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика и местно самоуправление с 11 гласа „за”, без „против” и 1 „въздържал се” предлага на Народното събрание Законопроект за ратифициране на Изменение № 1 на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект „България – Транзитни пътища V”), № 002–02–46, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Следва доклад на Комисията по външна политика и отбрана.
Заповядайте, господин Тошев.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Уважаема госпожо председателстващ, уважаеми колеги!
„На редовно заседание, проведено на 18 ноември 2010 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект.
В проект „България – Транзитни пътища V” са включени пътни участъци с дължина 1535 км по направление на основните транспортни потоци на републиканската пътна мрежа. Целите на проекта са хармонизиране на националната транспортна мрежа, подобряване на сигурността и комфорта при пътуване, модернизация на транспортната инфраструктура на разширения Европейски съюз.
Общата стойност на проекта е 705 млн. евро със следните източници на финансиране:
- заем от Европейската инвестиционна банка в размер на 380 млн. евро;
- съфинансиране от държавния бюджет в размер на 325 млн. евро.
Финансовите условия по заема са:
- срок на заема – 25 години;
- гратисен период – 6 години;
- срок за усвояване до 31 декември 2013 г. на не повече от 15 транша;
- минималният размер на транш е 10 млн. евро;
- лихва – по избор на заемополучателя за всеки транш – фиксиран лихвен процент, плаващ лихвен процент с фиксиран според и променлив лихвен процент.
След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана с единодушие прие следното становище:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 3 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Изменение № 1 на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект „България – Транзитни пътища V”).” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Не виждам представители на вносителя.
Желаещи народни представители да вземат отношение по законопроекта?
Заповядайте.
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! На нашето внимание е един изключително важен законопроект, който смятам, че всички вие ще подкрепите, защото става въпрос за пътища, става въпрос за пътна инфраструктура, става въпрос за удобство на пътуването – нещо, което винаги е било приоритет в нашите планове. Днес то е приоритет и в Закона за държавния бюджет, който предстои да бъде разгледан и да бъде приет на второ гласуване следващата седмица. Аз подкрепих този законопроект в комисията. Смятам, че всички вие ще се съгласите, че той е изключително важен. Какво се цели с този законопроект? Сумата, която ще се получи, финансовият ресурс е от Европейската банка за възстановяване и развитие, и е в размер на 380 млн. евро.
Не е без значение, че тази сума ще се получи при една изключително ниска лихва и при един изключително дълъг гратисен период - от шест години, тоест ние тези средства, които ще получим, ще започнем да ги изплащаме едва през 2018 г. Не е без значение, че срокът по този договор, е 25 години.
Какво се планира да бъде построено с този финансов ресурс, който ще получим от Европейската банка за възстановяване и развитие? Става въпрос най-вече за изграждане на съвременна пътна инфраструктура, на пътища, магистрали, общата дължина на които е 1528 километра.
Това, което предстои да се случи съвсем скоро – в близките години, е да бъде изграден един много важен пътен възел, който ще обслужва всички, които пътуват в посока на Южното Черноморие. Това е пътният възел Бургас -„Меден рудник”.
Всички, които са пътували в тази посока през миналото лято, знаете на какви огромни задръствания сме били свидетели, колко дълго време чакахме, колко неудобства изпитахме и колко дискомфорт преживяхме, докато преминем това натоварено трасе.
С реализирането на този пътен възел ще се създаде една възможност по един много бърз начин пътните потоци да бъдат отклонени в посока към Южното Черноморие.
Другото по-важно, което предстои да бъде изградено с тези средства, с пари от този заем, е 8 километра от Южната пътна дъга на София – едно изключително натоварено трасе, което е изключително важно. С неговото реализиране ще бъдат създадени възможности за удобно придвижване в тази посока.
Аз съм сигурен, всички вие ще се съгласите с мен, че ако искаме да развиваме модерен туризъм, ако искаме да привличаме инвеститори в България, ние трябва да създадем една модерна и съвременна пътна инфраструктура, която да отговаря на изискванията към България като една съвременна европейска страна.
Аз апелирам към всички в тази зала да се обединят около мнението на комисията и да подкрепят този важен за България законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики няма.
Господин Мутафчиев – за изказване.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Аз ще подкрепя този законопроект, защото средствата по „Транзитни пътища V” от Европейската инвестиционна банка трябва да бъдат усвоени, но аз имам и един друг въпрос.
Говорим за икономисани средства. В мотивите, които прочетох, не разбрах какви са точно причините, за да се икономисат тези средства, кои са обектите, от които са икономисани тези средства, и има ли обекти, които са по списъка, поради това че не са проведени процедури, или има нарушения, или има закъснения, и съответно тези обекти няма да се изпълнят.
Безспорно е, че възелът „Меден рудник” в Бургас е един важен възел не само за града, но и за областта, тъй като свързва Черноморието с другите части на страната. Не бива в никакъв случай този първостепенен обект да се омаловажава, но все пак на нас трябва да ни е ясно за чия сметка ще стане това. Ако само от икономии построим два важни обекта, каквито са и Околовръстното шосе в София, и съответно пътният възел на Меден рудник в Бургас, то тогава би било добре.
От материала, който ни е представен, госпожо председател, не става ясно това. Става дума, че има някакви сключени 11 договора, че има 9 лота, които са пуснати, но точната информация ние я нямаме. И аз имам опасението, че може да стане така, че да отпаднат някои обекти, които досега са заложени… (Шум и реплики в залата.)
Колкото и да ми махате с пръст, господин Михалевски, аз не съм убеден в това и няма да ме убедите с пръста! (Оживление.)
Дали някой няма да бъде ощетен от проектите, които досега съответно бяха заложени? И аз държа представители на Министерство на финансите или на АПИ – Агенция „Пътна инфраструктура”, ако тук в залата има такива представители, да ни кажат: „Господин Мутафчиев, Вашите притеснения са неоснователни! Подкрепете спокойно този закон! Няма да има обект, който преди това е сключен, да не бъде осъществен по програмата „Транзитни пътища V”.”
И още една молба, госпожо председател. Разбрах, че този законопроект е бил разпределен в Комисията по регионална политика и местно самоуправление и в Комисията по външна политика и отбрана. Струва ми се, че по-добре беше да е в Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, тъй като става дума за развитието на пътната инфраструктура, а все пак пътни превозни средства се движат по нея. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Мутафчиев, знаете, че за всеки новопостъпил законопроект получавате информация за това на кои комисии е разпределен. Заинтересованите от материята, която урежда този законопроект, могат в 7-дневен срок по нашия правилник да поискат преразпределение. Не сте слушали или не сте били в залата, когато съм съобщила на кого е разпределен законопроектът.
Реплики?
ЛЮБЕН ТАТАТРСКИ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател. Вземам думата, за да успокоя господин Мутафчиев – включването на тези два обекта не е за сметка на други обекти, които са елиминирани от списъка, а за сметка на средства, които са икономисани вече след провеждане на процедури. За сметка на тези икономисани средства се включват тези два нови обекта. Те са за сметка на икономисани средства по вече проведени процедури! (Реплики на народния представител Петър Мутафчиев от място.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Дуплика – господин Мутафчиев. Имате възможност от трибуната да изкажете своите съображения.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Не знам дали съм прав, но ми се струва, че точно на база на Вашата реплика има риск. И аз ще ви кажа, че има няколко проекта, и ми се струва, че там беше и Пловдив - Асеновград, за които в момента не са изиграни търговете. Ако тези проекти надхвърлят съответно стойността, която е предвидена в договора, какво правим тогава? За тях ще има ли финансиране? Това е моето притеснение – да не стане така, че да противопоставим други инфраструктурни проекти от страната на тези два важни, които включваме допълнително. Аз не виждам гаранция за това.
Ако търгът покаже, че сумата е повече от тази, която е по меморандума, какво ще стане? За сметка на кой ще бъде, след като вече разбирам, че вие и за Околовръстното шосе имате изигран търг, има и съответно за „Меден рудник”. Това е добре, че ще започнат бързо да се усвояват средствата, ами останалите, които се бавят? Те не се бавят, поради това че местните власти, примерно, в определени области или областните управители не си вършат работата, а за това, че, примерно, от Агенция „Пътна инфраструктура” са забавили тези проекти за сметка на други. И оттук да не се получи противопоставяне. Утре да не кажат: „Отново дръпнаха парите към София и към Бургас, а оставиха важни проекти, които се мотаят също от 10 години” и т.н.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване – заповядайте.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Разбира се, всяко решение, което е насочено към финансирането на важни инвестиционни проекти, трябва да получи подкрепа. Парламентарната група на Коалиция за България ще подкрепи този законопроект, но аз искам да обърна внимание на друго обстоятелство, което е много рисково.
Средствата, които се насочват към „Меден рудник” и околовръстната дъга, са най-вероятно, както коментирахме току-що и с господин Татарски, от спестявания от търговете, но огромният проблем пред тези инвестиционни проекти, свързани с държавните инвестиционни заеми, е, че те нямат достатъчно разходни лимити.
Искам да обостря вашето внимание в следващите дни, когато обсъждаме Законопроекта за държавния бюджет на второ четене за следващата година, именно към разходните лимити за държавните инвестиционни заеми. Ще ви дам пример – ако вземем този заем „Транзитни пътища V”, на който общата стойност е някъде около 1 млрд. 100 млн. лв., към него добавим заема за втори и трети клас пътища от Световната банка, който е приблизително закръглено около 200 млн. лв., значи общо 1 млрд. 300, за следващата година лимитите, които Министерството на финансите е предвидило по тези два заема, са в размер на 189 милиона, тоест някъде около 15%. Като се има предвид, че това са пътища, по които има непрекъснато движение и се променят обстоятелствата по тях, ще се наложи дофинансиране на допълнителни разходи в следващите години, освен огромните пропуснати ползи от това, че няма да имаме навреме рехабилитация по тези пътища.
Именно в тази посока е предложението, което сме направили –да намерим начин да увеличим разходните лимити за тези държавни инвестиционни заеми и тогава ще има смисъл и днешното решение, защото в крайна сметка Агенция „Пътна инфраструктура” и Министерството на регионалното развитие и благоустройството трябва да се разполагат в тези разходни лимити. Така че в тази връзка искам да ви насоча и да ви дам само пример, че за последните месеци за съжаление усвояването на държавните инвестиционни заеми се движи по следната схема: за м. май – 0, за м. юни – 0, за м. юли – 1,2 милиона, за м. август – 0, за м. септември – 0.
Ето, това е проблем, който трябва да стои на нашето внимание, и когато подкрепяме такива разумни предложения, да имаме волята да направим и другото действие, за да може да осмислим нашите решения и да има полза за българските граждани и за българската икономика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика? Няма.
Други народни представители? Няма желаещи.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Изменение № 1 на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект „България – Транзитни пътища V”), № 002-02-46, внесен от Министерския съвет на 16 ноември 2010 г.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Господин Татарски – процедура.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, госпожо председател.
С оглед на установената практика предлагам да направите процедурно предложение – на основание чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание законопроектът да бъде приет и на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги!
„ЗАКОН
за ратифициране на Изменение № 1 на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект „България – Транзитни пътища V”)
Член единствен. Ратифицира Изменение № 1 на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект „България – Транзитни пътища V”), подписано на 29 октомври 2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на второ гласуване законопроекта, който е предмет на обсъждане по тази точка.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.

Следва:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРЕБРОЯВАНЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО И ЖИЛИЩНИЯ ФОНД В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2011 Г.
Вносители: Красимир Ципов и група народни представители.
Процедура – господин Стоичков.
ОГНЯН СТОИЧКОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за отпадане от седмичната програма на т. 9, а именно: Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, поради нарушаване на чл. 71, ал. 2 – когато на първо четене са приети повече от един законопроект, уреждащ една и съща материя, водещата комисия да внесе общ доклад, който обобщава всички законопроекти.
Аз съм си позволил да внеса на 22 януари 2010 г. Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, под № 054-01-4, който е приет на първо четене на 29 април 2010 г. и следва да намери място в обобщения доклад, поради което правя процедурно предложение за отпадане на т. 9. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратна процедура – заповядайте, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Госпожо председател, моята обратна процедура за неотпадане на точката е свързана по принцип с начина на определяне на дневния ред. Не може вчера да приемаме дневен ред на парламента, а в днешното заседание да променяме два пъти за един час съответно нашата програма.
Искам да попитам: в края на краищата къде е била Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, когато е трябвало да каже на председателя, че техният доклад не е включен и затова не бива да бъде гледана точката?
Днес променихме веднъж дневния ред, че трябва да бъде преместена напред една точка от Земеделската комисия, сега отлагаме друга точка, местим непрекъснато. Защо тогава в сряда, госпожо председател, бихте ли ми казали, Вие ръководите Народното събрание, приемаме дневен ред? Нека да го оставим текущ за един, за два месеца и да си сменяме всеки ден, както си искаме, съответно точките. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Мутафчиев, съгласно правилника има приета от нас норма, която казва, че е допустимо да се извършват корекции в дневния ред, след като той веднъж е приет. Споделям разбирането Ви, че това не трябва да става често, но в момента е направено процедурно предложение, което намира подкрепа в чл. 71 от нашия правилник, който наистина предвижда, когато на първо гласуване са приети повече от един законопроект, уреждащ една и съща материя, водещата комисия е длъжна да изготви общ законопроект. (Реплика от народния представител Искра Фидосова.)
Този е общ, но има още един, който на мен ми е убягнал от вниманието, когато съм включвала тази точка в дневния ред.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за отпадане на т. 9 – Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс.
Гласували 84 народни представители: за 60, против 7, въздържали се 17.
Предложението е прието.
Следва да чуем доклада на водещата комисия по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за преброяване на населението и жилищния фонд в Република България през 2011 г. – Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
Заповядайте, господин Татарски.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, госпожо председател.
Правя процедурно предложение за допускане в залата на госпожа Мариана Коцева - председател на Националния статистически институт, и госпожа Полина Маргитина – началник на отдел „Правни дейности” в същия институт във връзка с обсъждания законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 83 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите в залата.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за преброяване на населението и жилищния фонд в Република България през 2011г., № 054-01-92, внесен от Красимир Ципов и група народни представители
На редовно заседание, проведено на 18 ноември 2010 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за преброяване на населението и жилищния фонд н Република България през 2011 г., № 054-01-92, внесен от Красимир Ципов и група народни представители.
От името на вносителите законопроектът бе представен от народния представител Стефан Дедев.
Основната цел на предложените изменения и допълнения в закона е насочена към създаване на условия за изпълнение на задълженията на страната по Регламент № 763/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. и провеждане на преброяването във възможно кратки срокове. Според направените анализи и разчети като възможен срок за изтегляне на началото на преброяването е 1 февруари 2011 г. Това от своя страна ще позволи данните от преброяването да се използват и за разработването на Националната програма за развитие: България 2020 г. и новият петгодишен програмен период за усвояване на европейските фондове 2013-2017 г.
Въз основа на проведената дискусия и в резултат на гласуването Комисията по регионална политика и местно самоуправление с 11 гласа „за”, без „против” и с 1 глас „въздържал се” предлага на Народното събрание Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за преброяване на населението и жилищния фонд в Република България през 2011 г., № 054-01-92, внесен от Красимир Ципов и група народни представители, да бъде приет на първо гласуване.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: С доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае господин Димитров - заместник председател на комисията.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ:
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, ще ви запозная с доклада на Комисията по правни въпроси.
„На свое заседание, проведено на 17 ноември 2010 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за преброяване на населението и жилищния фонд в Република България през 2011 г., № 054-01-92, внесен от Красимир Ципов и група народни представители.
Законопроектът беше представен от народния представител господин Ципов.
Съгласно чл. 9 от Регламент № 763/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. относно преброяването на населението и жилищния фонд, Република България като страна членка на Европейския съюз е длъжна да приложи пряко разпоредбите му и да проведе преброяване на населението и жилищния фонд през 2011 г.
В Закона за преброяване на населението и жилищния фонд в Република България през 2011 г. са уредени организацията и провеждането на преброяването на населението и жилищния фонд в Република България през 2011 г.
Единственият източник за събиране на изчерпателна информация и установяване на общия брой на населението на България, както и териториалното му разпределение по области, общини и населени места, за домакинствата и семействата в страната, за техния състав, вид и размер, както и за демографските и икономическите характеристики на лицата, които ги съставляват - възраст, образование, пол, занятие, професия, етнически състав, вероизповедание, майчин език, е чрез преброяването.
То осигурява данни и за наличния сграден и жилищен фонд - информация, която е база за разработване и мониторинг на цялостната политика на държавата в тази област в периода между две преброявания.
Статистическите данни от последните 10 години очертават тенденции на засилваща се мобилност на населението както вътре в страната, така и извън нея, което води до промяна в териториалното разпределение на населението по населени места и социално демографската му структура.
Законът за преброяване на населението и жилищния фонд в Република България през 2011 г. предвижда в чл. 3 преброяването на започне в 8,00 ч. на 10 март 2011 г. и да приключи в 20,00 ч. на 24 март 2011 г.
С оглед на предстоящите задачи за разработване на стратегически документи за развитие на страната - Националната програма за развитие: България 2020 г. в контекста на Стратегията Европа 2020 и новия 5-годишен програмен период за усвояване на европейски фондове - 2013-2017 г., е необходимо своевременното осигуряване на пълна, точна и адекватна статистическа информация за състоянието на населението, икономиката и обществото. Ето защо е необходимо подготовката и провеждането на преброяване 2011 да се извърши във възможно най-кратки срокове.
Предлага се изтегляне на началото на преброяване 2011 г. от 01.02.2011 г., както и промени, засягащи предимно промени на сроковете, свързани с предлагания критичен момент.
Изказаха се становища в подкрепа на законопроекта и предложените в него промени.
След проведеното обсъждане и гласуване, Комисията по правни въпроси с 14 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за преброяване на населението и жилищния фонд в Република България през 2011 г., № 054-01-92, внесен от Красимир Ципов и група народни представители на 16 ноември 2010 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Остава да чуем доклада на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за преброяване на населението и жилищния фонд в Република България през 2011 г., внесен от Красимир Ципов и група народни представители на 16 ноември 2010 г.
На свое редовно заседание, проведено на 24 ноември 2010 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за преброяване на населението и жилищния фонд в Република България през 2011 г.
На заседанието присъстваха Мариана Коцева – председател на Националния статистически институт, и Полина Маргитина - началник на отдел „Правен”.
Законопроектът беше представен от народния представител Ивайло Тошев.
Съгласно чл. 9 от Регламент № 763/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. относно преброяването на населението и жилищния фонд, Република България като страна членка трябва да проведе преброяване на населението и жилищния фонд през 2011 г.
Преброяването е единствен източник за събиране на изчерпателна информация и установяване на общия брой на населението на България и неговото териториално разпределение по области, общини и населени места. Националната статистика провежда регулярно изследвания сред населението по широк кръг от теми, но тези изследвания в повечето случаи са извадкови. Преброяването е източникът, който може да предостави подробни данни, необходими на всяко териториално равнище, включително и за най-малките населени места - за домакинствата и семействата в страната, за техния състав, вид и размер, както и за демографските и икономическите характеристики на лицата, които ги съставляват - възраст, образование, пол, занятие, професия, етнически състав, вероизповедание, майчин език.
Преброяването също така осигурява данни за наличния сграден и жилищен фонд - информация, която е база за разработване и мониторинг на цялостната политика на държавата в тази област.
Данните от текущата демографска статистика от последните 10 години очертават тенденции на засилваща се мобилност на населението както вътре в страната, така и извън нея. Това на свой ред води до промяна в териториалното разпределение на населението по населени места и неговата социална-демографска структура.
С оглед на предстоящите задачи относно разработването на стратегически за развитието на страната документи – Националната програма за развитие „България 2020” в контекста на Стратегията „Европа 2020” и новият петгодишен програмен период за усвояване на европейските фондове – 2013-2017 г., е необходимо своевременно осигуряване на пълна, точна и адекватна статистическа информация за състоянието на населението, икономиката и обществото. В този смисъл се явява необходимостта от подготовка и провеждане на Преброяване 2011 във възможно най-кратки срокове.
В чл. 3 от Закона за преброяване на населението и жилищния фонд в Република България през 2011 г. се предвижда преброяването да започне в 8,00 ч. на 10 март 2011 г. и да приключи в 20,00 ч. на 24 март 2011 г. Направени са анализи и разчети, които сочат като възможен срок за изтегляне на началото на Преброяването 2011 – 1 февруари 2011 г.
Председателят на Националния статистически институт госпожа Мариана Коцева изрази съгласието си с изложените от вносителите мотиви и допълни, че ще бъде дадена възможност на населението за преброяване по интернет през първите 10 дни от започването му.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 14 народни представители, без „против” и „въздържали се” – 4 народни представители.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за преброяване на населението и жилищния фонд в Република България през 2011 г., внесен от Красимир Ципов и група народни представители.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Димитров.
От името на вносителя няма да има изложения на проекта.
Дебатите са открити.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по обсъждания законопроект?
Господин Радославов, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че тези срокове са прекалено амбициозни. В предишното преброяване си спомням какви формуляри трябваше да попълваме, та включително и оградите – колко метра са, навеси и т.н., не става въпрос само за основните сгради. Въобще това си е една трудоемка работа, която, ако някой е правил, сигурно ще си спомни, че е така.
Тук аз го разбирам, че се дава един първоначален срок – от 1 до 9 февруари 2011 г., където през интернет, който ползва интернет, чрез електронен формуляр ще може да даде данните си по този начин. За всички останали се предвижда да се извърши преброяване чрез посещения на домакинства, сгради и жилища от 10 до 28 февруари 2011 г. Не мога да си представя как за 18 дни това може да бъде свършено за цялата страна, тъй като съм сигурен, че болшинството от хората няма да ползват интернет. Може би вносителите ще ни обяснят как си представят чисто технологично това, защото ми се струва, да не търся силна дума, че е трудно реализируемо. Затова моля вносителите да ни дадат някои допълнителни разяснения как на практика си го представят – колко хора ще участват в това по места? Eдва ли не цяла армия трябва да се мобилизира, за да може, особено по селата и малките места, вилни зони, какво ли не – всичко това да се посети на място. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Радославов.
Има ли реплики? Няма.
Думата иска госпожа Мариана Коцева – председател на Националния статистически институт.
Заповядайте, госпожо Коцева.
МАРИАНА КОЦЕВА: Благодаря за предоставената ми възможност да обясня.
Сами разбирате, че това, което ние поемаме е голямо предизвикателство за Националния статистически институт. Конкретно на Вашия въпрос.
Първо, винаги преброяванията в България са били само две седмици като работа на терен. И в предишния законопроект бяха точно две седмици. Сега ние всъщност удължаваме срока на преброяването, имайки две възможности, както е записано и както Вие цитирахте – първите 10 дни възможност по интернет, след което за три седмици ще бъдат посетени всички български домове, за да гарантираме, че няма да изпуснем някого. Тези, които са се преброили по интернет, в момента в който приключат попълването на картата, ще получат код, който трябва да предоставят при посещението на преброителя в техния дом. Това е първият ми отговор.
Второ, преброителите по разчет в България, при това население, са 40 хил. души. Те са разпределени по преброителни участъци. Ние сме започнали подготовка, общинските преброителни комисии работят.
На сайта на Националния статистически институт има подробен план-график. В момента до 10 декември т.г. се набират преброители в цялата страна. Те ще бъдат избрани с решение на общинските преброителни комисии и ще си сключат договори с тях до 15 януари 2011 г. След това ще се проведат обучения в цялата страна, така че ние имаме готовност на 1 февруари 2011 г. да започнем преброяването. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА:Благодаря Ви.
Има ли други народни представители?
Заповядайте, госпожо Янева.
АННА ЯНЕВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Мисля, че няма спор по това, че предстоящото преброяване е много важно. То е необходимо. Беше изтъкната и важността на информацията, която ще получим от него.
Според мен има два въпроса, на които, така или иначе, и в Комисията по икономическата политика аз не получих отговор.
Първият въпрос е свързан с мотивите за изтегляне на сроковете по предстоящото преброяване.
Уважаеми колеги, меко казано те са несериозни и днес ги чухме в становищата на няколко комисии. Като мотиви ни се предлага това, че информацията от преброяването е свързана с предстоящата подготовка на Националната програма за развитие ”България 2020” и подготовката на новия 5-годишен план за усвояване на европейските средства. Какво пречи без да издърпваме сроковете с 40 дни предварително тази информация да се ползва за подготовка на тези изключително важни документи?
На второ място, без да отнемам възможността на колегите народни представители да бъдат инициатори и вносители на законопроекти – защо този законопроект не мина през Министерския съвет? Казвам го неслучайно, тъй като считам, че наистина предстоящото преброяване е много важно.
Ние като Народно събрание, като народни представители трябва да държим сметка за качеството на предстоящото преброяване. Необходимо е да има достатъчно време за подготовката на преброяването, тъй като сроковете наистина са малки, за да получим наистина данните, които искаме да получим.
Считам, че тези мотиви не са достатъчно аргументирани и си мисля, че има други мотиви. Така или иначе и вчера в комисия не ги чух.
Защо се налага наистина да изтеглим сроковете? Какво ще ни даде това? Нито повече информация! Напротив, може да създадем условия и предпоставки да не сме добре подготвени и наистина предстоящото преброяване да не свърши целите, за които е предвидено. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА:Благодаря, госпожо Янева.
Има ли реплики? Няма.
Има ли други народни представители? Няма желаещи да участват в дискусията.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за преброяване на населението и жилищния фонд в Република България през 2011 г.
Гласували 73 народни представители: за 61, против няма, въздържали се 12.
Предложението е прието.
Процедура – заповядайте, господин Татарски.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги! На основание на чл. 73, ал. 1 от нашия правилник, предлагам срокът за предложения по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за преброяване на населението и жилищният фонд в Република България през 2011 г. под № 054 01 92, внесен от Красимир Ципов и група народни представители, да бъде намален на пет дни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение – срокът за предложения между първо и второ гласуване по обсъждания законопроект да бъде от пет дни.
Гласували 73 народни представители: за 60, против 4, въздържали се 9.
Предложението е прието.

Продължаваме със следващата точка:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ И РАЗКРИВАНЕ НА КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ – приет на първо четене на 17 септември 2010 г.
С доклада за второ гласуване ще ни запознае госпожа Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Заповядайте, госпожо Фидосова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Първо, ще направя процедурно предложение, на основание чл. 39, ал. 2 от нашия правилник, за допускане в пленарната зала на госпожа Жанета Петрова – заместник-министър на правосъдието, и на господин Росен Кожухаров – директор на дирекция „Механизъм за сътрудничество и оценка” в Министерството на правосъдието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преди да подложа на гласуване направеното процедурно предложение, уважаеми народни представители, имам удоволствието да ви съобщя, че днес в Народното събрание гостуват делегатите на Дванадесетата национална есенна сесия на младежките и ученическите парламенти в България.
Моля да ги приветстваме с „Добре дошли!” в българския парламент! (Ръкопляскания.)
Тази година техният форум е на тема: „Свободното време – капитал за младите”.
Младите парламентаристи са чести гости на българския парламент и са наши партньори в редица инициативи.
Още веднъж – „Добре дошли!”. (Ръкопляскания.)
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допускане в залата.
Гласували 71 народни представители: за 68, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Поканете гостите!
Госпожо Фидосова, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на комисията за наименованието на закона. (Реплика от народния представител Любен Татарски.)
Тъй като § 1 по предложението на народния представител Любен Корнезов не се споделя, а той третира наименованието на съответния законопроект, действително ще бъде безпредметно, ако ние гласуваме сега наименованието, а след това да обсъждаме предложението на господин Корнезов, поради което, госпожо Фидосова, запознайте ни с неговото предложение.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Предложението на господин Корнезов е – § 1 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението и подкрепя текста на вносителя за § 1. (Реплики от народния представител Любен Корнезов.)
Да, прочетох го!
Наименованието на закона се изменя по вносител – „Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси”. Вие правите предложение по § 1 да бъде променено наименованието. А това, което е заглавието, е заглавието на ЗИД.
Господин Корнезов предлага § 1 да отпадне.
Параграф 1 по вносител е:
„Наименованието на закона се изменя така: „Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси”, тъй като не четеме текстовете по вносител, аз по вносител не го прочетох, прочетох наименованието на ЗИД-а и предложението на господин Корнезов: Да отпадне предложението на вносителя – Министерския съвет за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Сега имате възможност за изказвания.
Господин Корнезов, заповядайте.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Всъщност това, което ни се предлага, е една безсмислица. Казва се: „Закон за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси”. Вносителят, а и комисията ни предлагат думата „разкриване” да я заменим с „установяване” и законът да стане: „Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси”. Е, каква е разликата? Може ли някой да ми обясни? Защо трябва да сменим „разкриване” с „установяване”, и то в наименованието на закона? Ами, то нещо, за да се установи, трябва да се разкрие. Как ще установиш нещо, ако не го разкриеш? Даже, ако погледнете в Българския тълковния речник те са почти синоними. Но хайде, ще кажете, Корнезов сега издребнява. Ама, не издребнявам! Защото в момента има други 33 закона, други закони, които се позовават на сегашния. Ние сега променяме от § 25 до § 57 – 33 други закона, само защото сменяме думата „разкрива” с „установява”. Кому е необходимо това?
Госпожо Фидосова, освен тези 33 закона, известно ли Ви е, че има 40 текста, подзаконови нормативни акта, които трябва да променяте сега само заради тази дума, която нищо не значи, ама, нищо! Безсмислено е!
Сега ще видите и § 2, и той е безсмислен. Пак думичката „разкрива” се заменя с „установява”. Тук разбрах, че има някакъв директор на някаква си незнайна на мен дирекция, представител на вносителя. Да дойде, да каже, кой Ви даде този акъл да сменяте наименованието на закона? Ако питате мен, законът трябва да се казва: „Закон за конфликт на интереси”. И нищо повече. Ама хайде, да не пипаме нататък.
Оставете си наименованието на закона! Хайде, другите текстове вече, ще видим какво по съдържанието да променяме.
Това е абсолютно безсмислено упражнение, слаба законодателна техника! Слаб 2! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, от името на вносителите, да дадете пояснение по наименованието на закона, и какво се цели с тази промяна.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖАНЕТА ПЕТРОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми господа заместник-председатели, уважаеми народни представители! От името на вносителя ще бъда съвсем кратка относно наименованието на закона. Целта на предлаганият законопроект, с който се променя действащият закон, е да създаде комисия със специфична функционална компетентност. Тази функционална компетентност включва установяването на конфликт на интереси, поради което законопроектът предлага и промяна на наименованието на действащия закон, който да замени думата „разкриване” с думата „установяване”.
Ако законът се нарича Закон за конфликт на интереси, това навява асоциация, че той ще се занимава с това как някой да се окаже в позицията на конфликт на интереси.
За нас точното, граматически съответстващо на юридическия смисъл на предлагания законопроект, наименование е това, което носи предложеният от нас законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател!
Уважаеми колеги, аз бих искал да се опитам да дешифрирам замисъла, който се крие зад този текст. Не знам дали той отговаря наистина на действителността, но според мен, всичко това се прави, уважаеми професоре, тъй като се създава този орган сега – комисия, който придобива доста сериозни правомощия едва ли не на „квази съд”. Както знаем всеки орган, който изпълнява подобни функции, не разкрива – разкриват разследващите органи, разкриваме престъпление. Дали след това наистина съдът ще установи има или няма престъпление, комисията вече не е органът, който разкрива и установява категорично има или няма престъпление или в случая конфликт на интереси.
Понеже комисията тук става едва ли не „квази съд”, която получава изключителните правомощия да постанови категорично има или няма конфликт на интереси, а не просто само да разкрие, че еди-къде си има конфликт на интереси, може би затова са предпочели тази дума „установява”. Просто правя предположение без да съм категорично сигурен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Почти безсмислена дискусия! Но като реплика. Защото създаваме комисия и тази комисия трябва да се казва „Комисия за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси”, нали така? Такова е наименованието? Нали ще има печат тази комисия, нали ще има абревиатура? Нали така? Знаете ли каква става абревиатурата? Тази комисия съкратено ще бъде КПУКИ. Разбирате ли какво става?! Смях! С печат – КПУКИ. Кому е необходимо това? (Смях и оживление). Комисия за конфликт на интереси – това е наименованието, това трябва да бъде! Какво имаме сега?
Разбира се, че трябва да го разкриеш, да го установиш – има ли или не конфликт на интереси.
Хора, да си остане наименованието на закона! Нищо не постигаме с тази промяна като заменим думата „разкриване” с „установяване”. Няма повече да се обаждам по наименованието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Господин Казак, за дуплика? Не желаете.
Господин Чукарски иска думата.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Корнезов, господин Казак, колеги! Вижте, ние изпадаме в една ситуация, при която искате да ни убедите в случая, че „разкриването” и „установяването” са синоними.
Аз искам да ви кажа, че ние сме изправени, така както чух обяснението на вносителя, пред една хипотеза, при която по досега действащия закон разкриването се извършва от самото лице, което е в ситуация на конфликт на интереси. Сега ние създаваме орган, който да установи лицата, които са изпаднали в конфликт на интереси и не са го разкрили това нещо преди, когато е трябвало да го направят, при встъпването в длъжност или при възникването на този конфликт на интереси.
Така поне аз го разбирам като идея на вносителя. Надявам се да съм прав и мисля, че тогава комисията не би могла да разкрива, тъй като тя не е търсещ орган. Тя би могла да установи, защото ще установи тези, които не са разкрили конфликта си на интереси в една или друга своя дейност, функция или длъжност, която са заели. Това беше моето изказване, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика?
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Чукарски! Просто искам да внеса едно уточнение. Човекът или съответното засегнато лице не разкрива конфликт на интереси, то разкрива частен интерес или декларира, или някой може да подаде сигнал, че лицето има частни интереси и евентуално е в позиция на конфликт на интереси.
Но дали наистина категорично е разкрито и установено, че има конфликт на интереси, единствено само комисията има правомощията вече по този закон да установи по категоричен начин, който единствено може да се обжалва след това пред съда.
Разкриването не е свързано с термина „конфликт на интереси”, а с частния интерес, който евентуално може да постави лицето в положение на конфликт на интереси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
Заповядайте, господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми колега Чукарски! Аз си мисля, че в предмета на дейност, в самия текст може да се опише точно какво ще върши тази комисия. Не е нужно да се описва в заглавието на закона, едва ли не да вкараме всичко, какво ще прави тази комисия, какви правомощия има. Разбирате ли, това ми се вижда излишно упражнение.
Защото да се разяснява в самите текстове какви ангажименти, какви правомощия има и т.н., ще го има подробно развито. Защо трябва да търсим в самото заглавие това да е категорично изяснено, утежнявайки всички други неща, които трябва след това да се правят, да променяме тук сума ти закони, да губим парламентарно време и народни пари, нещо, което може да се опише и вероятно е описано в правомощията? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Заповядайте за дуплика, господин Чукарски.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа! Аз смятам, че ние вече влязохме в същността на дебата и всички в залата сме на път да разберем за какво става въпрос. Ние говорим за конфликт на интереси. Разкриваме този конфликт на интереси, тоест разкриваме частния интерес, разкриваме интереса, при който този частен интерес би могъл да попречи на взимане на решенията, които ние вземаме, заемайки съответната позиция, и тогава вече идва комисията, която установява дали лицето, заемащо длъжността, изпада в ситуацията на конфликт на интереси.
Ако ме питате мен, понеже ние не говорим само за комисията, тя е една малка част от дейността по въпроса за конфликт на интереси. Може би най-правилното би било законът да бъде като сложим и двете думички – „предотвратяване”, „разкриване” и третата дума „установяване на конфликт на интереси”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Любен Корнезов § 1 по вносител, който параграф предлага промени в наименованието на сега действащия закон, да отпадне.
Това предложение не се подкрепя от комисията.
Гласували 86 народни представители: за 35, против 43, въздържали се 8.
Предложението не е прието.
Благодаря ви.
Сега гласуваме предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за § 1, който предлага наименованието на закона да се измени така: „Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси”.
Гласували 84 народни представители: за 61, против 10, въздържали се 13.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 2 има постъпило предложение от народния представител Любен Корнезов - § 2 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. В чл. 1 думата „разкриване” се заменя с „установяване”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Любен Корнезов, което комисията не подкрепя.
Гласували 85 народни представители: за 20, против 52, въздържали се 13.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за редакцията на §2.
Гласували 90 народни представители: за 74, против 8, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 3 е постъпило предложение от народните представители Тодор Димитров и Ивайло Тошев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думите „Частен интерес е всяка” се заменят с „Частен интерес е всеки интерес, който води до”.
2. В ал. 3 след думата „работа” се добавя „длъжност”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 3 по доклада на комисията.
Гласували 85 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 13.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване ан блок параграфи 4 и 5, които са подкрепят от комисията, съгласно предложението на вносителя.
Гласували 92 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 11.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 6 е постъпило предложение от народния представител Волен Сидеров и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от народния представител Димо Гяуров.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6:
„§ 6. В чл. 14 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 в текста преди т. 1 думите „7-дневен” се заменят „30 дневен”.
2. В ал. 2 накрая се добавя „когато трябва да се отстранят непълноти или допуснати грешки”.
3. Алинея 3 се изменя така:
„(3) При промяна на заеманата длъжност от лице, което остава като задължено лице по чл. 3, не се подава декларация по ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 6 в редакцията по доклада на комисията.
Гласували 93 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Уважаеми дами и господа, преди да преминем по-нататък, искам да ви върна към наименованието на настоящия закон за изменение и допълнение. Увлечени в дебата как трябва след приемането му да се казва самият закон, неговата редакция, неговото наименование е в зависимост от това как ще се казва настоящият закон за изменение и допълнение. За това вече се уточнихме с прието от нас решение. Мой пропуск е, че не подложих на гласуване наименованието на настоящия закон за изменение и допълнение.
Подлагам на гласуване предложението наименованието на настоящия закон за изменение и допълнение да бъде „Закон за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси”, което се подкрепя от комисията. (Шум и реплики от КБ.)
Гласували 75 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Законопроектът за изменение и допълнение трябва да е за промяна на старото наименование на стария закон. Няма промяна в наименованието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Мутафчиев, ще ползваме Вашите усилия и препоръки по законодателната техника.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 7 е постъпило предложение от народните представители Тодор Димитров и Ивайло Тошев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7:
„§ 7. В Глава трета се създава чл. 18а:
„Чл. 18а. (1) Контролът за изпълнение на задълженията, чл. 12-16 се осъществява от съответните комисии по чл. 25, ал. 2, т. 1 и 3 и от органите по избора или назначаването.
(2) При неизпълнение на задълженията, посочени в ал. 1, комисиите по чл. 25, ал. 2, т. 1 и 3 и органите по избора или назначаването изпращат сигнал до Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси за издаване на наказателно постановление по реда на чл. 43.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по обсъжданите текстове? Няма.
Подлагам на гласуване § 7 по предложение и в редакцията на комисията.
Гласували 74 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 8 има постъпило предложение от народния представител Любен Корнезов – в § 8, в ал. 1 думата „отстрани” да се замени с „оттегли”.
В ал. 2 думите „писмено заявява” да се заменят с думите „подава декларация по чл. 12, т. 4”.
Алинея 3 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението по ал. 2 и го подкрепя по принцип в останалата част.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8:
„§ 8. Член 19 се изменя така:
„Чл. 19. (1) Лице, заемащо публична длъжност, е длъжно само да се отстрани от изпълнение на правомощията си или на задължение по служба, когато по конкретен повод е налице частен интерес.
(2) При съмнения за конфликт на интереси лицето, заемащо публична длъжност, може чрез органа по избора или назначаването или съответната комисия по чл. 25, ал. 2, т. 1 и 3 да поиска от Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси да установи налице ли е конфликт на интереси.
(3) Алинеи 1 и 2 не се прилагат за лица, заемащи публични длъжности, когато в специален закон е предвидено друго.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Желаещи за изказване?
Заповядайте, професор Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Предложенията, които съм направил, са за по-добра законодателна техника. Това, което ни се предлага, е: „Лице, заемащо публична длъжност, е длъжно да се отстрани.”
Всъщност, в правото има отвод и самоотвод. Всъщност тук лицето се самоотвежда, защото счита, че в конкретния случай има някакъв конфликт на интереси. То прави това по своя воля. Терминът е „да се отведе” или „да се оттегли”, затова ви го предлагам. Той не се отстранява, сам прави това – такава е хипотезата на ал. 1.
Казвате: приемаме предложението на Корнезов, но „по принцип”. Но казвате „самò да се отстрани”. Да се оттегли. Не е ли така?
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Решихме, че не е толкова коректно.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Как да не е коректно, недейте така! И аз съм бил съдия, и аз съм се самоотвеждал, когато по една или друга причина не трябва да гледам едно дело. И сега е така. Защо трябва да вкарваме други правни термини, които са извън правото?!
Второ, предлагам ви следното: „след писмено заявление”. Ние имаме и сега в сега действащия закон чл. 12: „Лице, заемащо публична длъжност, подава: т. 4. декларация за частен интерес по конкретен повод”.
Лицето, което се отвежда, всъщност трябва да подаде декларация по чл. 12, ал. 4. Защо да не пишем това?! Сега измисляме някакъв друг документ, и някакво писмено заявление. Кому е необходимо това? Не е необходимо, разбира се, то е регламентирано в чл. 12.
Предложенията ми не са по същество и по съдържание, пак повтарям, а са въпрос на правна техника и прецизност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От името на вносителите има ли съображения в посоката на въпросите, които зададе професор Корнезов?
Господин Казак дава заявка за изказване. Това вероятно ще се случи след почивката.
Искам да ви уведомя, че в Клуба на народния представител в 11,00 ч. ще бъде открита изложбата „Да съхраним културното наследство на Стражица”. Експозицията представя богатият фонд на галерията в Стражица, пострадала по време на земетресението през 1986 г. Всички народни представители са поканени на откриването.
Тридесет минути почивка. Продължаваме в 11,30 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заседанието продължава.
Преди почивката господин Казак заяви желание за изказване. Няма го в залата.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по този текст? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Любен Корнезов в частта, в която не се подкрепя от комисията.
Гласували 65 народни представители: за 11, против 51, въздържали се 3.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване § 8 в редакцията по доклада на комисията.
Гласували 75 народни представители: за 63, против 3, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 9 е постъпило предложение от народния представител Любен Корнезов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9:
„§ 9. Член 20 се изменя така:
„Чл. 20. (1) Лице, заемащо публична длъжност, може да бъде отстранено по конкретен повод от изпълнение на правомощията му или на задължение по служба с писмен акт и от органа по избора или назначаването, ако то е декларирало частен интерес. В тридневен срок отстраненото лице може да оспори отстраняването пред Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, която да установи налице ли е конфликт на интереси. Комисията се произнася в 14-дневен срок.
(2) Когато държавен орган, орган на местното самоуправление или друг орган обсъжда и решава въпрос, по който негов член е декларирал частен интерес, последният не участва в обсъждането и гласуването. В тези случаи решенията се приемат с предвиденото мнозинство от членовете на органа, като се изключи лицето, за което е налице конфликт на интереси.
(3) Алинеи 1 и 2 не се прилагат за лица, заемащи публични длъжности, когато в специален закон е предвидено друго.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 9 в редакцията по доклада на комисията.
Гласували 82 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 10 е постъпило предложение от народния представител Любен Корнезов - § 10 да отпадне. Систематичното място на този текст е в глава „Административнонаказателни разпоредби”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Любен Корнезов, което комисията не подкрепя.
Гласували 81 народни представители: за 20, против 52, въздържали се 9.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за § 10.
Гласували 82 народни представители: за 70, против 1, въздържали се 11.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 11 има постъпило предложение от народния представител Любен Корнезов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Постъпило е предложение от народния представител Четин Казак:
„1. В § 11, в новия чл. 22г, ал. 1 се изменя така:
„Чл. 22г (1) Предложения за членове на комисията могат да правят парламентарните групи в Народното събрание. Всяка парламентарна група има право да предложи една кандидатура.”
2. В § 11, в новият чл. 22г, ал. 6 думата „три” се заменя с числото „2,5”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Волен Сидеров и група народни представители:
„1. В чл. 22а, ал. 1 се прави следното допълнение: след „лицата, заемащи публични длъжности” се добавя: „с изключение на тези по чл. 25, ал. 2, т. 1”.
Текстът добива следната редакция:
„Конфликтът на интереси за лицата, заемащи публични длъжности, с изключение на тези по чл. 25, ал. 2, т. 1, се установява от Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, която е независим орган. ”
2. В чл. 22а, ал. 2 се прави следното допълнение:
Добавя се ново изречение както следва: „Комисията се формира на паритетен принцип – по един член, предложен от парламентарните групи, представени в парламента”.
3. Ал. 1 на чл. 22г отпада и ал. 2 става ал. 1.”
Комисията не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от народния представител Димо Гяуров:
І. В § 11, в чл. 22а се правят следните допълнения:
1. В ал. 1, в текста след „лицата, заемащи публични длъжности” се вмъква „с изключение на тези по чл. 25, ал. 2, т. 1” и нататък текстът продължава, както е предложен.
Текстът добива следната редакция:
„Конфликтът на интереси за лицата, заемащи публични длъжности, с изключение на тези по чл. 25, ал. 2, т. 1, се установява от Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, която е независим орган”.
2. В ал. 2 след края се прави следното допълнение:
Добавя се ново изречение, както следва:
„Комисията се формира на паритетен принцип от парламентарните групи, представени в Народното събрание, които предлагат по един член.”
3. Създава се нова ал. 6 със следното съдържание:
„(6) Дейността на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси се контролира от постоянната парламентарна Комисия за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика.”
4. Предложената от вносителя ал. 6 става ал. 7.
ІІ. Алинея 1 на чл. 22г отпада и ал. 2 става ал. 1.
Комисията не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от народните представители Тодор Димитров и Ивайло Тошев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11:
„§ 11. Създава се Глава пета „а”:
„Глава пета „а”
Комисия за предотвратяване и установяване на
конфликт на интереси
„Чл. 22а. (1) Конфликтът на интереси за лицата, заемащи публични длъжности, се установява от Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, наричана по-нататък „комисията”, която е независим орган.
(2) Комисията се състои от петима членове, от които Народното събрание избира трима членове, в т.ч. председател, президентът на републиката назначава един член и един член се избира с решение на Министерския съвет и се назначава със заповед на министър-председателя. Мандатът на председателя и членовете на комисията е 5 години с право на не повече от два пълни последователни мандата.
(3) Комисията е юридическо лице - първостепенен разпоредител с бюджетни кредити със седалище в София.
(4) Комисията е постояннодействащ орган, който се подпомага от администрация.
(5) Организацията и дейността на комисията се определят с правилник, който се приема от комисията и се обнародва в „Държавен вестник”.
(6) Комисията внася в Народното събрание доклад за извършената дейност ежегодно до 31 март на следващата година.
Чл. 22б. (1) Членове на комисията могат да бъдат само български граждани с постоянен адрес в страната, които имат висше юридическо образование и се ползват с обществен авторитет и доверие.
(2) Не може да бъде член на комисията лице, което е:
1. осъждано за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията;
2. на изборна длъжност в орган на държавна власт или в орган на местното самоуправление;
3. член на политическа партия или коалиция и на синдикална организация;
4. на изборна длъжност в ръководен или контролен орган на професионална или съсловна организация съгласно съдебното решение за регистрация;
5. наето по трудово или служебно правоотношение;
6. съпруг или се намира във фактическо съжителство, или е роднина по права линия без ограничения или по съребрена линия до четвърта степен включително и по сватовство до втора степен включително с друг член на комисията или с председателя;
7. едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, управител, търговски пълномощник, търговски представител, прокурист, търговски посредник, ликвидатор или синдик, член на орган на управление или контрол на търговско дружество или кооперация.
(3) Членовете на комисията освобождават заеманите от тях длъжности или прекратяват дейностите, несъвместими с изискванията на ал. 2, т. 2, 4, 5 и 7, в едномесечен срок от избирането, съответно назначаването им.
Чл. 22в. (1) Пълномощията на председателя или на член на комисията се прекратяват от органа, който ги е избрал, съответно назначил, преди изтичане на мандата им:
1. по тяхно искане;
2. при невъзможност да изпълняват задълженията си повече от 6 месеца;
3. когато са осъдени за умишлено престъпление от общ характер;
4. при несъвместимост;
5. при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси;
6. при смърт или поставяне под запрещение.
(2) При смърт или предсрочно прекратяване на пълномощията на председателя или на член на комисията в едномесечен срок се избира, съответно назначава, нов член, който довършва мандата.
Чл. 22г. (1) Предложения за избор на членове на комисията от квотата на Народното събрание се правят от народни представители.
(2) В състава на комисията от квотата на Народното събрание не може да има повече от един член, предложен от народни представители от една и съща парламентарна група.
(3) Народното събрание избира членовете на комисията с тайно гласуване. За председател на комисията се смята за избран членът, получил най-много гласове.
Чл. 22д. (1) Председателят и членовете на комисията имат всички права по трудово правоотношение, освен тези, които противоречат или са несъвместими с тяхното правно положение.
(2) Членовете на комисията получават основно месечно възнаграждение, равно на три средномесечни работни заплати на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор съобразно данни на Националния статистически институт. Основното месечно възнаграждение се преизчислява всяко тримесечие, като се взема предвид средномесечната работна заплата за последния месец от предходното тримесечие.
(3) Председателят на комисията получава месечно възнаграждение с 20 на сто по-високо от основното месечно възнаграждение по ал. 2.
Чл. 22е. (1) Председателят представлява комисията, ръководи и организира дейността й, като:
1. определя дневния ред и свиква заседанията;
2. публикува решенията и докладите за дейността й на страницата на комисията в интернет;
3. внася в Народното събрание годишния доклад за дейността на комисията;
4. осъществява и други дейности съобразно задачите и функциите на комисията.
(2) Когато председателят отсъства, той определя свой заместник от членовете на комисията.
Чл. 22ж. (1) Заседанията на комисията се свикват от председателя й по негова инициатива или по писмено искане на друг член на комисията.
(2) Заседанията на комисията се провеждат при кворум повече от половината от всички членове. Решенията се вземат с мнозинство повече от половината от всички членове с явно гласуване.
(3) За заседанията се води стенографски протокол, в който се отразяват разискванията и гласуването на всеки от членовете на комисията.
(4) Комисията сътрудничи със сродни чуждестранни и международни институции.
Чл. 22з. (1) При изпълнение на своята дейност комисията изисква и получава информация от органите на държавна власт, органите на местното самоуправление, другите институции, както и от юридическите и физическите лица.
(2) Органите и лицата по ал. 1 са длъжни в 14-дневен срок от получаване на искането да представят необходимата информация.
(3) Достъпът на комисията до информационните масиви и регистри на органите на държавна власт и органите на местното самоуправление е безплатен.
Чл. 22и. (1) Комисията води и поддържа:
1. регистър на получените сигнали за конфликт на интереси и на издадените решения за установяване на конфликт на интереси;
2. регистър на съставените актове за административни нарушения и издадените наказателни постановления.
(2) В регистъра по ал. 1, т. 1 се описват пореден номер и дата на сигнала за конфликт на интереси, подателят на сигнала, кратко описание на сигнала, номер, дата и съдържание на решението.
(3) В регистъра по ал. 1, т. 2 се описват датата и съдържанието на акта за установяване на нарушението, номерът и датата на издаденото наказателно постановление и описание на наложеното наказание.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Откривам дискусията по този текст.
Господин Корнезов, имате думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Всъщност това е законът – в този параграф, със създаването на тази комисия!
Първо – по наименованието. Една комисия не е необходимо да възпроизвежда наименованието на закона примерно, всички знаем, че Комисията Кушлев, но тя не се казва „Комисия Кушлев”. Ако има тук човек, включително и говорещият пред вас, да каже точното наименование на тази комисия, обзалагам се, че няма такъв! Просто е ненужно: Комисия за предотвратяване, за установяване на някакви си интереси, и, както казах преди малко, абревиатурата на наименованието ще бъде КПУКИ. (Оживление.)
Да, защо да не кажем „Комисия за конфликт на интереси” – ясно, конкретно? Ясен е предметът на дейност на тази комисия – Комисия за конфликт на интереси. Тя и така ще влезе в речника ни – не само на юристите, а на всеки един от нас, както и на тези, извън тази зала. Комисия за конфликт на интереси – толкова за наименованието.
Второ, уважаеми колеги, тази комисия е нещо като особена юрисдикция. Пак казвам: нещо като особена юрисдикция. Това, което предлагам, е тази комисия да се състои от пет човека, разбира се, както е по вносител, но обърнете внимание, че вносителят ни предлага Народното събрание да избере цялата комисия, тоест мнозинството. (Реплики от ГЕРБ: „Да! Да!”.)
Да, ама не! Да, да – и аз благодаря на Правната комисия, защото се съобрази, че тази комисия, ако се избира само от едно мнозинство, че тя ще стане политически орган, а трябва да бъде независима. И затова предложението ми е тази комисия да се състои от пет човека като имаме от тези пет човека поне трима да са юристи, защото те практически ще правораздават в една материя – много деликатна. Необходими са юридически познания в тази насока. Даже бих казал, че всички трябва да бъдат юристи, но, хайде, да не казваме, че правото е над всичко, но поне трима от тях да бъдат юристи.
Трето, защо комисията да няма заместник-председател и той да се определя кой ще бъде? Сега имаме председател и членове. Е, председателят като излезе в отпуска, в болнични или нещо е ангажиран, той ще трябва да каже кой да го замества. Нека предварително да се знае. Всеки орган, пък и нашият орган – Народното събрание, си има председател, има си и заместник-председатели. Ясно е – има си директор, заместник-директори и т.н. Защо да не кажем, че трябва да има и заместник-председател за функционирането на тази комисия?
Предлагам още председателят и двама от членовете да се избират от Народното събрание. Председателят и двама от членовете! Президентът и министър-председателят съответно да назначават по един, като аз предлагам, разбира се, президентът да назначава, а министър-председателят да назначава заместник-председателя на тази комисия.
И ще приключа изказването си с това, че да разберем що за ниво ни се предлага от вносителя – нещо много оригинално, за пръв път виждам такова чудо, добре, че в Правната комисия го оправихме. Обърнете внимание на това, което ще прочета: „Комисията осъществява своята дейност въз основа на Правилник за организацията и дейността. Правилникът се изготвя от комисията, одобрява се от Народното събрание и се обнародва в „Държавен вестник”.
Ами това е извън Конституцията! Народното събрание приема един правилник, и то правилник за своята си дейност – Правилник за организацията и дейността на Народното събрание! Казано е в Конституцията. Други правилници не приема Народното събрание. Как ще приемаме правилник на тази комисия? Абсурд!
Ако ние приемаме този правилник, той ще стане правилник на Народното събрание, а няма да е на комисията. Затова правилно в Правна комисия казваме: Добре – правилник, нека да се обнародва, но да не обвързваме Народното събрание с нещо, на което то няма право. И затова казаното тук в доклада, че по принцип се приемат предложенията на господин Корнезов, то и по принцип голяма част от тях не се приемат, госпожо Фидосова! Да, и затова поне за наименованието и това, което предлагам, подложете го на гласуване и нека Народното събрание да вземе крайното решение, а не така: „По принцип!”. И в края на краищата се изменя едно предложение, което мисля, че е разумно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин Корнезов, разбирам, че Вие държите да се подложи на гласуване Вашето предложение, което сте направили относно наименованието само или цялото?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, встрани от микрофоните): Относно наименованието. Не цялото, защото някои точки от него са приети.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: В доклада няма подобно нещо, отразено по този начин. Предложението е прието по принцип. Няма част, която не е приета и да е отразена, затова се опитвам да уточня какво държите да се гласува отделно. Държите да се гласува наименованието й какво?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ето, сега, госпожо председател.
На стр. 10, т. 1 – първо, за наименованието, и т. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: И т. 1 – добре. Благодаря.
Ще ги подложа на отделно гласуване.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви предварително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Моля!
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И се надявам лично Вие да ме подкрепите (оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Ще мислим!
Има думата за изказване Четин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Професор Корнезов е прав, че тук в тази глава е разковничето на целия законопроект – Глава пета „а”. Тук изцяло се променя механизмът, по който оттук нататък ще се установява и ще се разкрива ситуации на конфликт на интереси, и ще се предприемат съответните действия, а именно чрез създаването на единен, колективен и независим, надявам се, държавен орган, наречен Комисия за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Но именно, за да се гарантира неговата независимост, както е предложено и от колегата Димо Гяуров, за съжаление това не е записано в окончателния вариант, че тази комисия е независим орган, според мен наистина трябва да има в него възможност всяка парламентарна група в Четиридесет и първото Народно събрание да излъчи поне един представител. Това да е по подобие на определени комисии в Четиридесет и първото Народно събрание, където управляващата партия прие необходимостта те да бъдат на паритетен принцип, така и тук, понеже тази комисия вече ще разследва и ще установява конфликт на интереси и сред народните представители, и в администрацията на Народното събрание, трябва да се пренесе този принцип – паритетният принцип, и в състава на тази комисия.
Така както е записано – трима от членовете – единствено и само да бъдат избирани от Народното събрание, похвално е все пак, че управляващите са се съобразили с това, че една парламентарна група не може да има повече от един представител, но реално по този начин две парламентарни групи де факто са лишени категорично и окончателно от възможността да излъчат свой представител. (Реплики.)
В Народното събрание има пет парламентарни групи, а само трима от членовете ще се избират от Народното събрание, значи е ясно, че две от парламентарните групи няма да могат да излъчат членове. Според мен това трябва да отпадне и да се гарантира, че всяка парламентарна група ще има по един представител в комисията.
И аз виждам, че има направени подобни предложения и от Парламентарната група на „Атака”, и от Парламентарната група на Синята коалиция.
Коалиция за България не са направили подобно предложение. Те са предпочели по-мекия вариант – квотата на Президента да се увеличи. Тяхна воля, но аз мисля, че по-логично, правно издържано и по-оправдано е тази комисия да бъде съставена само и единствено от представители, излъчени от Народното събрание, тъй като и Президентът, и Министерският съвет ще бъдат обект, могат да бъдат потенциално обект на разследване, както персонално, така и служителите от техните администрации.
Президентът е едноличен орган, Министерският съвет е колективен орган, но все пак неговият брой е ограничен – първо.
Второ, той е с ясно изразена една политическа насоченост като произход и е ясно, че представителят на тези две институции общо взето аз бих се осмелил да кажа, че ще бъде в конфликт на интереси с този, който го е предложил.
Единственият орган, който, бидейки колективен, е достатъчно многоброен и многолик и като политическа представителност, е именно Народното събрание. Затова според мен е редно единствено и само той като се спази паритетният принцип да може да посочи членовете на тази комисия, ако ние искаме този орган да бъде наистина независим и обективен.
И второто ми предложение – моля, госпожо председател, то да бъде подложено на гласуване отделно, тъй като няма общо с първата част от моето предложение, а именно да прекратим с тази порочна практика членовете на всички органи, които избира Народното събрание, да имат заплати на народни представители, а техните ръководители да имат дори заплати над тези на народния представител. Това е порочна практика, която се установи отпреди много години и която само принизява статута на народния представител. Според мен членовете на всичките тези органи трябва да получават заплати, които може да са с малко, но да бъдат по-ниски от заплатата на народния представител, за да се гарантира все пак някакъв статут на върховния орган на управление на тази държава.
Затова моето предложение е: вместо „три средномесечни заплати” да бъде „2,5”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Има ли реплики към изказването на народния представител Четин Казак? Няма.
Думата има народният представител Валентин Николов.
Заповядайте.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да взема думата като сега действащ председател на Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика и същевременно да кажа с няколко изречения защо сме направили тези предложения от Парламентарната група на „Атака”.
Първо, приветствам някои от поправките в този закон – те бяха необходими и всички се убедихме в това, а именно поправките в чл. 14, ал. 1 и ал. 3 от закона. Тези поправки бяха подкрепени от почти всички, защото са разумни. Мисля, че ще облекчим доста Върховния административен съд с приемането на поправките и бъдещата комисия ще дава все по-малко констатации и доклади на ВАС във връзка с налагането на административни санкции оттук нататък.
Направили сме следното предложение:
„1. В чл. 22а, ал. 1 се прави следното допълнение: след „лицата, заемащи публични длъжности” се добавя „с изключение на тези по чл. 25, ал. 2, т. 1”.
Знаете много добре, че именно комисията, която аз представлявам в момента, е специална по силата на този специален закон. По силата на чл. 25 на нея е вменено да дава становища, съответно доклади на Върховния административен съд, като се започне от лицата, заемащи публична длъжност, а именно от президент, Конституционен съд, министър-председател, министри – да не ги изброявам всичките, докато стигнем до комисиите, които избираме частично или изцяло в Народното събрание.
Ние смятаме, че не е допустимо новосъздаденият орган, който ще изберем, а именно тази нова комисия, да може да извършва проверки по отношение на избиращите го, както и на другите върховни органи. Имам предвид и независими – върховни съдилища, главен прокурор и така нататък. Това е по поправката чл. 22а, ал. 2.
Все пак не трябва да забравяме, че в Република България парламентът е върховният орган, респективно и комисиите, които се явяват спомагателни към него. Що се отнася до комисията, която ще изберем, мисля, че всички вие сте съгласни, че в нея се съсредоточава абсолютно голяма власт, която според мен лично няма да е в полза на обществото.
По чл. 22а, ал. 2 искам да кажа само няколко изречения. Ние предлагаме, както разбрах и другите колеги, комисията да бъде създадена на паритетен принцип. Виждам, че тук вносителят се е съобразил, а именно с предложението си в чл. 22а, ал. 1, т. 5, което почти е едно и също. Разбирам притеснението на преждеговорившите, че тук не е гарантирано, че членовете, които ще се излъчат от различните парламентарни групи, ще бъдат приети от Народното събрание.
Искам тук да задам един въпрос. Към настоящия момент в Народното събрание съществуват пет парламентарни групи, които съвпадат с членовете на комисията, която се предлага. Ако утре или в другия парламент парламентарните групи са две, това значи ли, че пак ще променяме закона в тази му част? Тук би трябвало вносителят да се замисли малко. Но пак повтарям, съобразили сте се с това, което ние предлагаме, съответно и другите парламентарни групи.
Другите параграфи – мислех да използвам възможността да не вземам отново думата, бих казал, че няма да ги коментирам, защото те стават безсмислени. След като парламентарната комисия, на която, пак казвам, в момента й е вменено по чл. 25 да упражнява контрол, мисля, че тя се обезличава. Даже ще предложим по-нататък може би в Народното събрание да бъде сменено наименованието на тази комисия, защото знаете, че тя се създаде на паритетен принцип три в едно. Оказва се, че относно парламентарната етика – не можем да вземаме отношение по поведението на народните представители, защото нямаме такива правила, и по отношение за конфликта на интереси също се обезсмисля. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплики? Няма.
Желаещи други народни представители?
Народният представител Димо Гяуров – заповядайте, имате думата.
ДИМО ГЯУРОВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Господин Николов с изказването си в голяма степен ме улесни, тъй като прави по-лесно обяснението на предложенията, които съм направил за второ четене. Есенцията им се състои в това, че се опитах да променя текстовете в посока да не даваме възможност на една комисия, на един орган, да се меси в работата на независими власти.
Обърнете внимание, че по силата на предложения от вносителя законопроект става така, че комисията, която предстои да бъде създадена, всъщност ще проверява вас – суверенно избраните народни представители, и не само това, а ще проверява и независимата съдебна власт. Бих се съгласил с неприемането на това мое предложение, ако действително гарантираме независимост на комисията. Това няма да се случи, ако не се приеме паритетното начало при определянето на състава й.
Нещо повече, макар и една голяма част от състава й да бъде избиран от Народното събрание, твърдя, че с предложения текст ГЕРБ си осигурява мнозинство в тази комисия, и нека някой да се опита да го оспори, защото министър-председателят избира един от членовете й и мнозинството в Народното събрание – две партии, да речем, че предложат кандидати, избират още двама, което прави три от пет и не само че си избират мнозинство, а това мнозинство може да взема и самостоятелно решение. Това автоматично обезсмисля твърдението, че комисията е независима.
От друга страна, аз лично не мога да разбера защо предоставяме възможност на президента да определя един от членовете й? Не е ли по-силна и по-аргументирана логиката Народното събрание като суверен и представляващ волята на целия български народ да определя състава и това би гарантирало действително независимост на бъдещия орган.
От друга страна, не приемайки моите предложения, всъщност се случва така, че една парламентарна комисия се задължава да изпълнява разпореждания на бъдещия орган. Парламентарната комисия за конфликт на интереси по силата на текстовете в този законопроект се задължава да предоставя пълна информация на комисията и практически става подчинена на този бъдещ орган, което ми се струва не съвсем конституционосъобразно, поне на прима виста.
Този орган става доста безконтролен, независимо че един път годишно ще внася доклад в Народното събрание. Позволявам си да задам въпроса: какво от това, че ще внася доклад? И Комисията „Кушлев” внася доклад в Народното събрание, но от това не следва нищо. Затова аз съм си позволил да предложа своеобразен контрол от Народното събрание върху дейността на комисията, както правим това по отношение на ДАНС и други изключително сериозни ведомства и институции.
Ще спра дотук, като приключа, че ако тези предложения не бъдат приети, се обезсмисля по-нататък обсъждането на всички следващи предложения, защото те са свързани с основната идея на закона и се опитват донякъде да гарантират действителната независимост на законодателната и на съдебната власт, опитват се донякъде да гарантират независимостта на бъдещия орган, който ще констатира конфликт на интереси – нещо, което само по себе си представлява сериозна власт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплики? Няма.
Има ли други желаещи да вземат отношение по текста?
Заповядайте, господин Тошев.
ИВАЙЛО ТОШЕВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Колеги, в разглеждания ЗИД същественият момент е създаването на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Колегите, изказали се преди мен, засегнаха доста от съществените моменти по отношение на тази комисия – за нейния състав, кой да я избира, от кого да бъдат предлагани членовете, какви да бъдат те.
Онова, което предлага колегата Корнезов – дори за отделно гласуване, първото като предложение беше по отношение на наименованието, а второто – относно кой да предлага състава, как да се избира този състав. Смятам, че в предложената редакция от комисията това е удовлетворено. Единствената разлика е само в предложението единият член да се предлага от Президента, тъй като предложението на колегата Корнезов е двама от членовете да се предлагат от Президента.
По отношение на другите изложени от него доводи – трима от членовете да бъдат юристи, смятам, че в предложения вариант и приет от комисията е казано, че и петимата следва да са с юридическо образование. Това е удовлетворено.
Предлага се председателят и двама от членовете да бъдат избирани от Народното събрание във варианта, предложен от комисията. Това е налице.
По отношение на изказването на колегата Казак за паритетен принцип - това беше засегнато и от други колеги. Смятаме, че когато се предложи съставът да бъде избиран с трима членове от Народното събрание, един от Президента и един от Министерския съвет, се постига по-голям кръг на представителство, тъй като въпросите, които ще бъдат разглеждани от тази комисия, засягат длъжностни лица от тези институции – не само Президента, но и длъжностни лица, работещи в администрацията, така и от администрацията на Министерския съвет. Затова считаме, че трябва да има трима представители, предложени от Народното събрание, един от Министерския съвет и един от Президента.
Що се касае до това кои са предложенията на Народното събрание, считаме, че вариантът, приет от комисията, е най-разумният, тъй като предлага всеки народен представител да може да предлага кандидат за член на тази комисия, който да отговаря на условията.
Това е нашето предложение. Ако има други предложения, имаше възможност те да бъдат направени, а и сега в пленарната зала те също могат да бъдат направени.
Затова казваме, че всеки народен представител може да предлага кандидат за член на комисията. Има ограничение – не могат да бъдат избирани повече от двама представители от парламентарна група. По този начин смятаме, че се получава по-широка представителност и по-голяма независимост в работата на тази комисия.
По отношение на обстоятелството защо не е определен предварително заместник-председателят, нашето предложение е това да е в предложения вариант, защото няма как от тези пет членове, тъй като не е голям броят на членовете на тази комисия и няма как да кажем, че този заместник-председател ще бъде точно определеният и посочен, ако той не е в състояние да изпълнява в определен момент на отсъствие на председателя неговите права и задължения. Тогава няма ли пак да се стигне до варианта – председателят да определя друг заместник? Затова считаме, че в моменти на отсъствия на председателя е удачно тогава да се определя кой да бъде неговият заместник.
Считаме, че предложената редакция на чл. 22, а и следващите, е съобразена с направеното първоначално предложение от страна на вносителя и е съобразено с числеността на състава, което е свързано с финансовата обосновка на ЗИД-а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Реплики?
Заповядайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Тошев, Вие привеждате като аргумент това, че народните представители имали право да предлагат. Нали знаете, че ние знаем, че и вие знаете, че това няма никакъв смисъл?! Тук става дума за политическа концептуалност, за замислена реализация на тази идея по определен начин. Измислена е и формата, по която да се обезпечи. Не ни подценявайте до степен да ни казвате, че ще имаме възможност да предлагаме.
Но аз не станах само за това елементарно възражение. Искам да кажа на мнозинството, че когато управляващите започнат да мислят прекомерно за това как ще управляват безпроблемно, дори когато са загубили доверието в мнозинството, това става пагубно за тях. А ГЕРБ очевидно мисли за този момент, в който ще загуби доверието на избирателите и ще трябва да продължи да управлява. Тази промяна е само брънка от веригата – Сметната палата и редица други промени, които направихте. Това говори за тревожно съзнание в управляващите среди и за тежки последствия за тях. Никой, който мисли за това как ще управлява, когато няма доверие, не може да разчита на успех. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Втора реплика – господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин Тошев, мисля, че стана пределно ясно и колегата Димо Гяуров го каза съвсем точно – този орган няма да бъде независим. Неслучайно и в текста не е записано, че комисията е независим орган, както е записано за много подобни органи в други закони. С този механизъм комисията ще бъде доминирана от управляващите – ще има един представител от Министерския съвет, представител от парламентарната група на управляващата партия и един представител от коалиционния партньор на управляващата партия, така че за никаква независимост тук не става дума.
Ако комисията остане в този си вид, ако не приемете предложението за паритетен принцип, тя наистина може да се превърне в орган за репресии и санкции, дори, както каза и колегата Божинов, когато управляващата в момента партия вече няма да бъде в управлението.
Обръщам се с апел наистина да помислите и да приемете паритетния принцип. За мен, Президентът, който е едноличен орган, и Министерският съвет, който формално е колегиален, но реално е едноличен, особено при днешното управление – техният представител ще бъде в конфликт на интереси точно с този орган, който го е излъчил, тъй като в правомощията на комисията е именно да проверява и тези органи.
Единственият орган, където конфликтът на интереси между излъчените от него членове и самия орган е достатъчно омекотен, е именно Народното събрание, поради това че е многочислен и разнолик. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: За трета реплика – народният представител Бойко Великов.
Господин Великов, имате думата.
БОЙКО ВЕЛИКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Тошев, позволявам си тази реплика, защото възприех Вашето изказване като обобщение на дискусията, което се опитахте да направите с аргументи, че комисията е възприела голяма част от предложенията. Не чух от Ваша страна обаче нито едно обяснение относно прилагането на паритетния принцип. Начинът, по който го обяснявате, според мен е меко казано неясен. Напълно категорично можем да кажем, че по този начин ще се формира една комисия, която няма да бъде независима и в значителна степен ще действа на политически принцип.
На второ място, не отбелязахте нищо по отношение на контрола върху тази комисия. Никакви механизми за контрол върху тази комисия не съществуват и не може да бъде осъществяван такъв контрол.
Господин Гяуров спомена, че внасянето на доклад по никакъв начин не е достатъчно, за да се осъществява такъв контрол. Като членове на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика, ние се сблъскахме с немалко казуси, които ясно показват, че трябва да преодолеем политизирането на подобни проблеми, което е напълно възможно при формирането на комисията на този принцип.
И на трето място, бих искал специално да се спра на Вашето обяснение относно това как се формира самата комисия – че има представител, предложен от Министерския съвет, Народното събрание, Президента. Аз не го възприемам като възможност тези три институции да имат своите представители, защото по този начин проблематиката засяга и тях. Представителствата на различните институции не е на принципа, че комисията осъществява своя контрол и установява конфликта на интереси в тези институции, защото се търси някакъв баланс на самите институции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Великов, времето Ви изтече, вече сте с 30 секунди над него.
БОЙКО ВЕЛИКОВ: Благодаря, Ви!
По Вашата логика в комисията би трябвало да има и представител на съдебната система. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика.
Право на дуплика – заповядайте, господин Тошев.
ИВАЙЛО ТОШЕВ (ГЕРБ): Уважаеми колеги, на първо място искам да прочета разпоредбата на чл. 22а, ал. 1, където в края е казано, че комисията е независим орган. Смятам за неоснователни репликите, че в предложението и правилата на комисията, не е отразено, че тя е независим орган.
На следващо място – доста пъти се спомена този паритетен принцип. Изложените доводи са изцяло съобразени със състава на настоящото Народно събрание, тъй като има пет парламентарни групи, които да излъчват свои представители. Нали нашата цел е да направим закон, който да действа не само за състава на настоящето Народно събрание, а да действа за един по-продължителен период от време и да обхваща възможни варианти, когато в едни бъдещи състави на Народното събрание няма да има пет парламентарно представени групи? Затова при обсъждането на законопроекта и предложенията в Комисията по правните въпроси надделя виждането и разбирането, че народните представители трябва да могат да правят съответни предложения за членове на комисията. В противен случай паритетният принцип ще бъде валиден единствено за настоящето Народно събрание, а за следващото трябва да правим изменения на закона.
По отношение на казаното за това как щял да се осъществява контролът. Мисля, че в доста действащи закони, които уреждат статута, организацията и дейността на различни комисии, именно по този начин е предвиден контролът с ежегоден отчет за дейността на съответната комисия.
По отношение на предложенията – кой и как ги прави, аз не чух реплика към колегата Корнезов, който също предлага членовете да бъдат направени от Народно събрание, от Министерския съвет и от Президентството. Реплика към него нямаше, а сега, виждате ли, предложеният вариант не бил добър. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване има думата господин Методиев, след него господин Шопов.
Господин Методиев, заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател!
Уважаеми колеги, излизам на трибуната, за да се изкажа в полза и да аргументирам още малко предложението на колегата Гяуров от нашата парламентарна група.
Понятието, с което господин Тошев завърши – паритетен принцип, има произход. Ще ви кажа какъв е. Това е волята на българските избиратели. Когато искаме да конструираме независим орган, единствената, доказала се във времето възможност за независимост, е да бъдат равнопоставени българските избиратели в този орган.
Днес парламентарните групи са пет, утре ще бъдат три, в следващия парламент могат да са седем. Нищо не пречи, и това вие, колеги от ГЕРБ, го знаете много добре вече след огромната практика, която натрупахте, да се разправяте с независими органи от предишното управление, отново да се формира на паритетен принцип орган, пред който стои голямата задача за борба с корупцията. Корупцията няма да се изчерпи като проблем и язва на българското общество с управлението на Четиридесет и първия парламент. Никой от нас не е толкова наивен да вярва в подобно нещо. Това е продължителна битка. Модерна Европа я води вече десетилетия наред с променлив успех в различните държави.
Когато направите един партиен, защото не става дума за политически, тук част от колегите бъркат – терминът не е политически орган, а е партиен орган. Когато една партия получи превес моментално този орган се чупи и това го показаха тези 20 години. Доверието, което имаме към вас, колеги, е, че тези 20 години са довели до редица грешки и вие ще ги поправите, а влизате в един от най-големите капани на тези 20 години – наивността, че може да има независими органи. Колегите отляво са ме убеждавали доста пъти и всичките им доводи са отишли по дяволите през тези години. Няма такъв филм, казано на жаргон!
Паритетът, зависимостта от избирателите и всички тези, които са получили доверието на хората, когато застанат заедно да решават тежки въпроси – това е гаранцията за независимост.
Другото е гаранция за политическа, в смисъл разбирай, партийна справедливост на управляващите в момента. Какво от това? Нищо и половина. Мандат, време, примерно четири години, а после? Така не се създава стабилност! Така се задоволява конкретна амбиция за момента, произтекла от конкретен избирателен момент. Това не поражда стабилност на институциите за дълго време.
Един от най-големите успехи, според мен, на управлението на ГЕРБ в тази година и половина е умението да се създадат в парламента няколко работещи органа на този принцип. Вижте тяхната работа, резултатите и ще видите, че всички до един са положителни. Всички до един! Ние имаме три такива органа, формирани в рамките на Четиридесет и първото Народно събрание. И трите работят сполучливо, при условие че попадат на тежки въпроси, при условие че не могат да решат всички въпроси пред себе си. А ще изнесете една администрация абсолютно неконтролируема. Самите вие видяхте годишните доклади, самите вие гласувахте срещу тях и резултат нямаше. Никакъв! Обществен резултат – нулев! И сега самоубеждавате себе си в нещо, което е явна грешка, видима грешка, лесно разбираема, защото има история на тези институции, и тази история може да се прочете спокойно. Идеята, да се подкрепи предложението, контролът върху тази язва на нашето общество да бъде паритетен, е заложена със силата на избирателите. Това може да сработи! Вече показва, че може да сработи.
В комисията стана дума и за следното. Нарочените, нахоканите български политици, особено народните представители – любима тема на обществото – къде са най-големите негодници на българската нация, тука в тази зала? Формира се такова мнение, абсолютно невярно, според мен. Но същевременно всички, които се занимаваме с политика, знаем, че хората изпитват притеснение от корупционни практики в огромна степен от местната власт. Давахме си един на друг примери как ще тръгне да функционира битката с конфликта на интереси в общините на България, което е работа на този орган. Как ще се постигне съгласието? Ще се постигне на паритетен принцип. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Реплики? Няма.
Народният представител Павел Шопов има думата за изказване.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаеми народни представители, този дебат е, и по принцип разсъждаваме тука, относно паритетния принцип, относно независимостта. Той не е толкова конкретен по отношение на този закон и този орган, който избираме, или по-точно формираме.
Ще се опитам и аз да дам моя принос с аналогии от миналото относно споменавания и дискутирания днес паритетен принцип.
Господин Методиев даде пример с миналия парламент и този парламент най-вече, където всъщност били формирани на паритетен принцип органи, които работели добре. Паритетният принцип, да, но той е в рамките на определен орган, който излъчва в себе си определени институции или определени органи. Тук той работи.
Паритетният принцип работи тогава, когато е в рамките на мандата, и когато по принцип тези органи или тези комисии, както е в Четиридесет и първото Народно събрание, са повече временни. Когато е за целия мандат, са по-малко успешни и по-малко добре работещи на този паритетен принцип.
Тук нещата не бива да се пренасят механично и да се говори за паритетния принцип на институция, която ще бъде родена тук, създадена и изнесена оттук и с това ще приключи – пъпната връв между парламента и тази нова институция ще бъде прекъсната. Така че, там да се формира този нов орган на паритетен принцип, няма никаква логика и нищо общо с това, с което стават нещата с организациите или институциите, или комисиите, които се формират вътре в Народното събрание. Да не се прави това смесване.
В миналото Народно събрание, когато ставаше въпрос за комисии, за работещи части на Четиридесетото Народно събрание, по дадена проблематика, на нас ни се изприщиха езиците да говорим – да се формират тези комисии на паритетен принцип. Нищо подобно. В един или два най-много по-незначителни случая, имам предвид за органи, които не бяха от толкова голямо значение тогава за управляващото мнозинство, никога не бяхме послушани и никога не се приложи този паритетен принцип. Той се приложи от Четиридесет и първото Народно събрание, както ви казвам. Той наистина работи, но тук.
Относно политизацията на органите, за зависимостта им от политическите сили, за много големия въпрос за това Народното събрание и партиите в него, които са избрани: дали имат влияние, дали тези комисии са независими? Това е огромна тема, огромен въпрос. По него много се спекулира. Спекулирали сме и ние като опозиция, разбира се. За мен винаги принципът е произхождал от Конституцията и от същността на нашата държава, като парламентарна държава. Оттук трябва да произтича и основното, най-важното, че парламентът такъв, какъвто е формиран според Конституцията и законите, щом избира институции, в случая – една такава комисия, той има пълната воля да реши как да формира комисията. Нищо страшно няма, че това става по пропорция, по съотношение – това е политическият въпрос.
Най-редовно се дава пример с една администрация, една конституционна и правна система зад Океана – на Съединените щати. Знаете, когато дойде новият президент, Вашингтон опустява за две седмици, защото всички си отиват. След две седмици отново на техните места идват новите, другите, защото такава е била волята на народа, който е избрал новата администрация за мандата.
В тази връзка, ако разсъждаваме, моята критика към сегашното мнозинство е, че то не действа по един такъв по-радикален начин. А се вслушва тук, за първи път от известно време чухме и по други поводи, възражения на сегашната опозиция, че запазването на предишните органи и институции трябвало да става така, че те да били коректив, гаранция. Не ги слушайте! Това са приказки от лукаваго.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Реплики?
Реплика – Четин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин Шопов! Вие казахте преди малко, че паритетният принцип нямал логика, че той бил неподходящ за подобен вид органи и т.н.
Искам да Ви прочета т. 2 от предложението, внесено от народния представител Волен Сидеров и група народни представители. В чл. 22а, ал. 2 се прави следното допълнение, добавя се ново изречение, както следва: „Комисията се формира на паритетен принцип – по един член, предложен от парламентарните групи, представени в парламента.”
Искам да Ви попитам, господин Шопов, Вие с Вашето изказване в момента противоречите ли, опровергавате ли писмено внесеното предложение от Вашия лидер Волен Сидеров, или не? Ако искате да кажете, че това внесено предложение вече не е актуално и Вие сте променили вашата позиция, то тогава, декларирайте го открито: партия „Атака” се отказва от паритетния принцип, който сама е предложила писмено, защото управляващата партия е обещала гарантирано едно място в тази комисия и без паритетния принцип.
Едно от двете неща Ви моля да направите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Това е подобно – същата логика, как го наричате вие? Партиите да имат възможността да предлагат, аз така го разбирам. Всъщност това сме имали ние предвид. Нещо против това да имате? (Реплики от КБ и ДПС).
В тази връзка – това е отговорът. Понятието „паритетен” така, както се завъртя в пленарна зала, може да доведе до едни такива спекулации, че да има противоречия между това, което е внесено и това, което...
Моето изказване беше в смисъл политическите сили да имат своята дума, да могат да предложат, да могат да представят свои кандидатури тук в парламента, а не нещата да се изнасят по една такава равнопоставеност, за която вие говорите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Заповядайте за изказване, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Едно от добрите достижения на Четиридесет и първото Народно събрание е, че направи Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси на паритетен принцип. Оценявайки досегашната им работа аз смятам, че те работиха добре досега. Говоря за целия състав на комисията и досегашните председатели. Ние даваме една висока оценка за работата им до момента. До момента оценката е висока!
Европейската комисия казва, че иска независим орган, който да бъде създаден и да се занимава с конфликта на интереси. Ако този независим орган бъде направен така, че една партия, а именно ГЕРБ, да може да има повече представители от другите партии – цялото това важно достижение на Народното събрание се губи. Защото на практика се получава, че един човек от ГЕРБ, вероятно назначен от квотата на парламента, и втори човек – пряко от министър-председателя, стават двама в тази комисия. Тогава се нарушава този паритетен принцип.
Затова, колеги, ви казвам най-директно – има две разумни предложения: на Димо Гяуров и на Волен Сидеров. Двете предложения са за запазване на досегашния начин на работа, който беше успешен.
Знаете ли какво ми харесваше досега в работата на комисията? Тя беше обективна! Когато се види проблем на база на експертиза – юридическа подготовка, икономически анализ, комисията реагираше адекватно. Сега се прави опит този успешен модел до момента, подчертавам успешен, да бъде подменен с друг модел. Не сте прави, колеги! Тези, които предлагат тази подмяна и промяна, категорично не са прави!
Искам да ви кажа следното нещо: разбира се, ГЕРБ в момента, в залата, има мнозинство да гласува, включително и вариант всички да бъдат от ГЕРБ, ако трябва. Имате и гласовете да го направите, но утре оценката, която ще дойде от Европейската комисия по този въпрос, ще бъде лоша. Защото тази комисия няма да бъде независима. Колкото и да се опитвате да я представите като такава, тя няма да бъде независима! Ако в момента могат да бъдат дадени добри примери от работата на въпросната комисия, утре – трудно ще дадете такива примери. Тоест пренебрегнете ли тази равнопоставеност и сегашния модел на работа – утре ще има само проблеми. Ще дойде и доклад от Европейската комисия след известно време затова, че тази комисия не е независима и ще бъдат със сигурност допуснати злоупотреби. Знам, че всяка една партия, която печели избори... Със СДС сме имали също този проблем. Искам да ви напомня, че вие имате сега 117 депутати – СДС имаше 127. Знам, че всяка партия, която печели избори, има желанието да превземе всички органи и да има най-много позиции.
Само че, забележете, колосалната промяна в позицията на ГЕРБ само за една година. Вие гласувахте заедно с нас създаването на такава комисия на паритетен принцип. Какво се е променило толкова много за една година, за да се откажете от този успешен модел? Нищо не се е променило! Просто желаете да имате контрол над тази комисия, което не е правилно, колеги. Тя си губи смисъла, независимостта, губят се всички предимства. Всичко това се губи!
Затова призовавам всички демократично мислещи депутати в Четиридесет и първото Народно събрание да не се отказват от това достижение, което вие направихте. Ние заедно го направихме! Няма разумна причина сега да се откажем. Не чух в тази зала днес нито един разумен аргумент в тази посока.
Да приемем предложенията на Димо Гяуров и Волен Сидеров, които са най-принципните, и ще запазим това важно достижение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Реплики? Няма.
Други народни представители желаещи да вземат отношение?
Заповядайте, господин Михайлов.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам само да ви напомня, че когато разглеждахме Закона за радиото и телевизията и избирахме СЕМ, тогава предложих СЕМ да бъде избиран на паритетен принцип. Зададох въпроса, повечето от вас се съгласиха – какво основание имаме да даваме членове за назначаване от Президентството? Защото в Конституцията никъде не е записано, че президентът има такива правомощия.
Тук също, в този закон, ние даваме правомощия на Президента да има квота на Президентството.
Искам само да ви напомня, че ние сме президентска република. Народното събрание има тези правомощия и затова паритетния принцип, който моите колеги предлагат, наистина е най-доброто за вземане на решения в тази комисия, която ще бъде натоварена с най-големи отговорности. (Реплика от народния представител Михаил Миков).
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Да, моята забележка към господин Михайлов, не като реплика, а като уточняване, за да не изпаднем в объркване – ние сме парламентарна република, а не президентска. Просто за яснота!
Има ли други народни представители желаещи да вземат отношение? Не виждам.
В такъв случай преминаваме към гласуване на § 11.
Първото предложение, което подлагам на гласуване е на народния представител Любен Корнезов, в частта относно наименованието на комисията.
Аз ще го изчета, защото не е прочетено по време на доклада, а беше поискано от господин Корнезов за отделно гласуване. Наистина в тази си част то не е прието.
Предложението е следното:
„Наименованието на комисията да стане „Комисия за конфликт на интереси”.
1. В чл. 22а, ал. 2 да се промени така:
„(2) Комисията се състои от председател, заместник-председател и трима членове, от които поне трима юристи. Председателят и един от членовете се избират от Народното събрание, министър-председателят назначава заместник-председател, а президентът назначава двама от членовете.”
Това предложение не е прието от комисията.
Подлагам го на гласуване.
Гласували 97 народни представители: за 15, против 64, въздържали се 18.
Предложението не е прието.
Следващото предложение, което е направено от народния представител Четин Казак и не е подкрепено от комисията, подлагам също на гласуване в т. 1. (Реплика от народния представител Четин Казак.)
Това беше искане от господин Казак. Гласуваме само структурата на комисията, а след това ще гласуваме отделно възнагражденията. Това е гласуване за структурата на комисията.
Гласували 101 народни представители: за 37, против 56, въздържали се 8.
Предложението не е прието.
Заповядайте за предложение за прегласуване, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за прегласуване, тъй като преди малко господин Мартин Димитров подведе залата, като каза, че най-доброто предложение е това, направено от Волен Сидеров и Димо Гяуров, а трябваше да каже – най-доброто предложение е това, което е направено от Волен Сидеров, Димо Гяуров и Четин Казак, тъй като и моето предложение е идентично с другите две. И аз предлагам същото – комисията да бъде изцяло на паритетен принцип. Така че в това отношение ние, с господин Волен Сидеров и с господин Димо Гяуров, сме на едно мнение. (Весело оживление в ДПС.) Затова правя предложение за прегласуване. Надявам се на вашата подкрепа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Подлагам на гласуване повторно предложението на господин Четин Казак по т. 1 – относно структурата на комисията.
Гласували 99 народни представители: за 43, против 48, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване второто предложение на народния представител Четин Казак, а именно предложението му по т. 2 – относно възнаграждението на членовете на комисията.
За яснота и за стенографския протокол: това е промяната в новия чл. 22г, ал. 6 – думата „три” се заменя с „2,5”.
Гласували 104 народни представители: за 42, против 39, въздържали се 23.
И това предложение не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на Волен Сидеров и група народни представители, което не се приема от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 42, против 26, въздържали се 38.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението, направено от народния представител Димо Гяуров, което също не е подкрепено от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 42, против 31, въздържали се 28.
Предложението не се приема.
Процедура – господин Казак, заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, всъщност господин Мартин Димитров беше прав. Предложението на колегите Димо Гяуров и Волен Сидеров беше по-добро от моето, тъй като там ясно и еднозначно е записано, че комисията ще бъде на паритетен принцип. В моето предложение думата „паритетен” не фигурираше.
Аз мисля, че това е добро предложение, ясно дефинирано като принцип и като целесъобразност, и ви моля да подкрепите това много добре формулирано, включително редакционно, предложение на господин Димо Гяуров. Прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Подлагам на повторно гласуване предложението, направено от народния представител Димо Гяуров.
Гласували 105 народни представители: за 43, против 29, въздържали се 33.
Предложението наново не е прието.
Сега подлагам на гласуване § 11 в редакцията, която ни се предлага от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 60, против 37, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Продължаваме с § 12.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 12:
Предложение от народния представител Четин Казак – в § 12 чл. 23, ал. 2 да отпадне.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Има постъпило предложение от народния представител Димо Гяуров:
1. Текстът на ал. 1 на чл. 23 придобива следната редакция:
„Установяването на наличието или отсъствието на конфликт на интереси се извършва по сигнал, подаден до комисията, по инициатива на комисията или по искане на лице, заемащо публична длъжност, когато искането се отнася до въпросното лице.”
2. Текстът на ал. 2 на чл. 23 придобива следната редакция:
„Комисията може да открие процедура за установяване на конфликт на интереси и по анонимен сигнал, ако е подаден в писмена форма, съдържа конкретни проверими факти и е придружен с писмени доказателства.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя по ал. 1 и не го подкрепя по ал. 2.
Комисията предлага следната редакция на § 12:
„§ 12. Член 23 се изменя така:
„Чл. 23. (1) Установяването на конфликт на интереси се извършва по сигнал, подаден до Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, по решение на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси или по искане на лицето, заемащо публична длъжност.
(2) Установяването на конфликт на интереси не може да се извършва по анонимен сигнал.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Предложението на господин Казак е подкрепено по принцип от комисията.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Димо Гяуров, което комисията не подкрепя.
Гласували 85 народни представители: за 6, против 44, въздържали се 35.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме § 12 в редакцията по доклада на комисията.
Гласували 80 народни представители: за 79, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Димо Гяуров, което комисията не подкрепя.
Гласували 69 народни представители: за 9, против 33, въздържали се 27.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за § 14.
Гласували 75 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: По § 15 има предложение от народния представител Димо Гяуров:
Текстът на чл. 26 се допълва и придобива следния вид:
„Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, както и комисията по чл. 25, ал. 2, т. 1, събират доказателствата по ред на...”, нататък текстът е без промяна.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на народния представител Димо Гяуров, което комисията не подкрепя.
Гласували 71 народни представители: за 6, против 42, въздържали се 23.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за § 15.
Гласували 73 народни представители: за 67, против няма, въздържали се 6.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: По § 16 има предложение на народния представител Волен Сидеров и група народни представители:
Член 27, ал. 1 се допълва и добива следната редакция:
„Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, както и комисията по чл. 25, ал. 2, т. 1 се произнасят с решение в двумесечен срок от откриване на производството по чл. 23, ал. 1.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Димо Гяуров:
1.Член 27, ал. 1 се допълва и добива следната редакция:
„Комисията за предотвратяване и установяване конфликт на интереси, както комисията по чл. 25, ал. 2, т. 1, се произнасят с решение в двумесечен срок от откриване на производството по чл. 23, ал. 1.”
2. Редакционно текстът на целия чл. 27 да се съобрази с това допълнение.
3. В ал. 5 на чл. 27 думата „оспори” да се замени с „обжалва”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Волен Сидеров и група народни представители, което комисията не подкрепя.
Гласували 75 народни представители: за 4, против 30, въздържали се 41.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на народния представител Димо Гяуров, което комисията не подкрепя.
Гласували 65 народни представители: за 1, против 38, въздържали се 26.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за § 16.
Гласували 72 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: По § 17 има предложение на народния представител Димо Гяуров:
В чл. 27а след текста „Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси” се допълва: „както и комисията по чл. 25, ал. 2, т. 1” и нататък текстът продължава.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Димо Гяуров, което комисията не подкрепя.
Гласували 73 народни представители: за 3, против 43, въздържали се 27.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за § 17.
Гласували 68 народни представители: за 65, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: По § 18 комисията подкрепя текста на вносителя за параграфа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 18.
Гласували 73 народни представители: за 72, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: По § 19 има предложение на народния представител Волен Сидеров и група народни представители:
1. В чл. 30 се създава нова ал. 2, както следва:
„(2) След влизане в сила на решението, с което е установен конфликт на интереси, председателят на комисията по чл. 25, ал. 2, т. 1 изпраща решението на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси за издаване на наказателно постановление и за налагане на административно наказание по чл. 35 и чл. 37 и за произнасяне по чл. 33, ал. 2 и 3.”
1. Досегашната ал. 2 става ал. 3.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Димо Гяуров:
1. В чл. 30 се създава нова ал. 2, както следва:
„(2) След влизане в сила на решението, с което е установен конфликт на интереси, председателят на комисията по чл. 25, ал. 2, т. 1 изпраща решението на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси за издаване на наказателно постановление за налагане на административно наказание по чл. 35 и 37 и за произнасяне по чл.33, ал. 2 и 3.”
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли изказвания?
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаема госпожо председател, имам процедурно предложение. Двете предложения - на Волен Сидеров и на Димо Гяуров, са абсолютно идентични текстово, затова предлагам да бъдат подложени на едно гласуване, тоест и двете с едно гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли изказвания?
Подлагам на гласуване предложението на господин Четин Казак поради идентичност на предложенията на народните представители Димо Гяуров и Волен Сидеров, те да бъдат гласувани едновременно. (Уточнения между докладчик Тодор Димитров и председателя на Народното събрание Цецка Цачева.)
Господин Казак, Вие сте абсолютно прав, но това е работа на доклада. Там е трябвало да бъдат обединени и да бъдат поставени на едно гласуване, поради което аз нямам друга правна техника освен да предложа на гласуване Вашето процедурно предложение.
Гласували 67 народни представители: за 63, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложенията на народния представител Волен Сидеров и група народни представители и предложението на господин Димо Гяуров, които са идентични и комисията не ги подкрепя.
Гласували 69 народни представители: за 3, против 32, въздържали се 34.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за § 19.
Гласуваме § 19 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 74 народни представители: за 71, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Предложение на народния представител Четин Казак за създаване на нов § 19а със следното съдържание:
„§ 19а. Създава се нова Глава девета със следното съдържание:
„Глава девета
Последици при установяване на липса на конфликт на интереси
Чл. 33а. В случай на решение на комисията съгласно чл. 27, ал. 2, което не е протестирано от прокурора или на влязъл в сила акт на съда, с който се установява липса на конфликт на интереси, заинтересованото лице, ако е било уволнено, преследвано или по отношение на което са били предприети действия, водещи до психически или физически тормоз, по повод на процедурата по установяване на конфликт на интереси, се възстановява на заеманата длъжност и има право на обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди по съдебен ред.
б) Сегашната Глава девета става Глава десета”.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте за изказване, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! С измененията, които в момента приемаме, този сравнително нов закон придобива все по ясно очертание на един доста сериозен репресивен закон, който може наистина трайно да засегне определени служители, длъжностни лица, ако възникнат съмнения, подадат се сигнали срещу тях за евентуална ситуация на конфликт на интереси. В закона са предвидени доста сериозни санкции: временно отстраняване от длъжност, лицето е принудено да дава показания. Има цяла една процедура пред комисията, която е „квази” – процедурата е почти съдебна, тъй като комисията се превръща в една своеобразна юрисдикция и т.н. Знаете, че все повече и повече обвинения и сигнали за наличие на конфликт на интереси придобиват медийна гласност, създават се обществени настроения на нетърпимост и т.н.
Същевременно в закона има текст, който предвижда сериозни гаранции срещу лицата, които например подадат сигнал срещу някого, че е в ситуация на конфликт на интереси. Но в закона не се предвижда нищо като обезщетение, като обезвъзмездяване на лицето, което е било обвинявано, че е в конфликт на интереси, включително и медийно. То може да бъде отстранено временно или постоянно от длъжност, докато трае процедурата – да бъде отстранено от извършването на определени свои правомощия.
В крайна сметка, ако комисията установи, че няма конфликт на интереси, а в по-късен стадий и съдът установи, че не е имало конфликт на интереси, тоест тотално оневини лицето, в крайна сметка лицето остава омаскарено в обществото. Междувременно са минали много месеци, през които то не е изпълнявало длъжността, било е лишено от правомощия и т.н. Законът нищо не предвижда по тази хипотеза.
Ето защо моето предложение цели да внесе поне малко баланс, малко справедливост по отношение на лицата, които несправедливо биха били обвинени в конфликт на интереси и след това се окаже, че обвиненията са били абсолютно безпочвени. Тези лица трябва да имат право да бъдат възстановени на заеманата длъжност, да им се изплатят всички дължими възнаграждения и обезщетения и т.н. Ако освен материални са претърпели и морални щети, затова че по вестниците е писало, че министърът „Х” или директорът на дирекция „У”, или председателят на агенцията е бил в конфликт на интереси и затова е бил отстранен, и медийно омаскарен - да имат право да поискат обезщетение за претърпени морални щети. Това са основанията на моето предложение.
Специално само една редакционна поправка искам да внеса – вместо „ако е било уволнено”, тъй като по закона се предвижда, че то може да бъде уволнено окончателно само, след влязъл в сила акт, да стане „ако е било отстранено от длъжност”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли реплики? Няма.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение? Няма желаещи.
Преминаваме към гласуване на предложението с редакционната бележка на народния представител Четин Казак, което комисията не подкрепя.
Гласували 71 народни представители: за 13, против 50, въздържали се 8.
Предложението не е прието.
По процедура – заповядайте, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Правя процедура за прегласуване.
Интересно ми е защо комисията не е одобрила текста. За съжаление не съм бил там – не, че ще обърна нещо. Вярно е, че има специален закон за обезщетяване на гражданите, за вреди, нанесени на тях от държавата, но изричен текст, струва ми се, че тук е необходим. Не само че този, който е омаскарен, че е в конфликт на интереси и какво ли не за него, а в края на краищата се оказва, че няма такива, безспорно, търпи ли вреди? Ми, търпи вреди – и имуществени, и неимуществени. Той трябва, разбира се, да бъде обезщетен.
Този текст има и превантивен характер. Това е важното, че ако тази комисия или някоя от тях злоупотребява трябва да знае, че се носи отговорност – имуществена, гражданска. Тук става въпрос за гражданска отговорност. Мисля, че този текст е полезен. Той има възпиращо действие от злоупотреба с власт.
Затова апелирам към уважаемите народни представители, колкото и малко да сме останали тук – законът ще спечели с този текст! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на прегласуване предложението на народния представител Четин Казак с редакционната му поправка, която той отправи в залата.
Гласували 72 народни представители: за 14, против 46, въздържали се 12.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Има предложение на народния представител Димо Гяуров:
1. Създава се нов текст:
„Чл. 34а (1) Лице, заемащо публична длъжност, което не подаде някоя от декларациите по чл. 12, се наказва с глоба в размер от 3 000 до 5 000 лева.
(2) Когато нарушението е повторно, глобата е в размер от 5 000 до 10 000 лева.”
2. Създава се нов текст:
„Чл. 34б (1) Лице, заемащо публична длъжност, което не обяви в декларацията по чл. 12, т. 1 съществуваща несъвместимост, се наказва с глоба в размер от 3 000 до 5 000 лева.
(2) Когато нарушението е повторно, глобата е в размер от 5 000 до 10 000 лева.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на народния представител Димо Гяуров, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 76 народни представители: за 3, против 53, въздържали се 20.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23.
„Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам ан блок на гласуване параграфи с номера от 20 до 23, включително, и наименованието на подразделението, което се подкрепя от комисията.
Гласували 76 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Параграф 24 – предложение на народните представители Тодор Димитров и Ивайло Тошев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24.
„§ 24. (1) В тримесечен срок от влизането в сила на този закон лицата по чл. 3, т. 25, които след 30 март 2009 г. заемат публични длъжности, подават декларация по чл. 12, т. 2. Обстоятелствата по т. 1, 3, 4 и 5 се декларират към датата на влизането в сила на закона, а по т. 2 – една година преди датата на влизането му в сила.
(2) В тримесечен срок от влизането в сила на този закон лицата по чл. 3, т. 25, които до 31 март 2009 г. са подали декларация по чл. 12, т. 2 и за които в периода от 31 март 2009 г. до влизането в сила на този закон е настъпила промяна в декларираните обстоятелства, подават декларация по чл. 12, т. 3.
(3) Започнатите до 1 април 2011 г. производства се довършват по досегашния ред.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 24 в редакцията на комисията.
Гласували 71 народни представители: за 62, против 5, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Предложение на народните представители Тодор Димитров и Ивайло Тошев за създаване на нов § 25.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 25.
„§ 25. (1) Съставът на комисията през първия мандат се обновява след изтичане на две години и половина с един представител от квотата на Народното събрание и с един от квотата на президента и на Министерския съвет.
(2) Представителят от квотата на Народното събрание се определя чрез жребии. Председателят на комисията не участва в жребия.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 25 по доклада на комисията. Това е нов § 25, който комисията ни предлага да бъде създаден.
Гласували 76 народни представители: за 63, против няма, въздържали се 13.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Параграфи с номера 25, 26, 27, 28, 29, 30, 31, 32, 33, 34, 35, 36, 37, 38, 39, 40, 41, 42, 43, 44, 45, 46, 47, 48, 49, 50, 51, 52, 53, 54, 55, 56 и 57 – комисията подкрепя текста на вносителите за тези параграфи, със съответната преномерация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам ан блок на гласуване параграфи с номера от 25 до 57 по вносител, които стават съответно параграфи с номера от 26 до 58 включително.
Гласували 70 народни представители: за 66, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Комисията предлага да се създадат параграфи 59 и 60:
„§ 59. В Закона за защита на потребителите в чл. 165 се правят следните изменения:
а) в ал. 6 думата „разкриване” се заменя с „установяване”;
б) в ал. 8, т. 5 думата „разкриване” се заменя с „установяване”.
§ 60. В Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието в чл. 10а, ал. 2, т. 6 думата „разкриване” се заменя с „установяване”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване параграфи с номера 59 и 60 в редакцията им по доклада на комисията.
Гласуваме ан блок двата параграфа.
Гласували 74 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 58, който става § 61:
„§ 61. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник” с изключение на:
1. параграф 11 относно чл. 22а – 22д, който влиза в сила от 1 януари 2011 г.;
2. параграфи 7, 8, 9, § 11 относно чл. 22е – 22и и параграфи 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22 и 23, които влизат в сила от 1 април 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 61 по доклада на комисията.
Гласували 71 народни представители: за 66, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието, а с това на второ гласуване и обсъждания законопроект.
Тъй като остават няколко минути до края на работното ни време – недостатъчни, за да започнем следващата точка от нашата програма, предлагам на вашето внимание съобщенията за Парламентарен контрол за 26 ноември 2010 г., петък, начален час – 11,00 ч.:
1. Министър-председателят на Република България Бойко Борисов ще отговори на три въпроса от народните представители Георги Божинов, Иван Костов и Мартин Димитров и на две питания от народните представители Сергей Станишев и Петър Димитров – първо питане, и Сергей Станишев и Пламен Орешарски – второ питане.
2. Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Александър Цветков ще отговори на два въпроса от народния представител Лъчезар Тошев.
3. Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков ще отговори на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов.
4. Министърът на културата Вежди Рашидов ще отговори на въпрос от народния представител Антон Кутев.
На основание чл. 83, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със 7 дни са поискали:
- заместник министър-председателят и министър на финансите Симеон Дянков на въпрос от народния представител Петър Мутафчиев;
- министърът на околната среда и водите Нона Караджова на въпрос от народния представител Кирил Гумнеров;
- министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов на въпрос от народния представител Валентина Богданова;
- министърът на отбраната Аню Ангелов на въпрос от народния представител Димитър Чукарски.
На основание чл. 83, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание поради отсъствие по уважителни причини на народния представител Петър Мутафчиев се отлага отговор на негов въпрос към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Александър Цветков.
Поради отсъствие от страната в заседанието за Парламентарен контрол не могат да участват министърът на здравеопазването Стефан Константинов и министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов.
Поради годишен отпуск в заседанието за Парламентарен контрол не може да участва министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев.
Поради предварително поет ангажимент – служебно посещение в гр. Велико Търново на 26 ноември 2010 г., петък, в заседанието за Парламентарен контрол не може да участва заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов.
Уважаеми дами и господа, преди да закрия настоящото пленарно заседание да ви припомня, че съгласно гласуваната програма поради малкия по обем – като време, Парламентарен контрол, който няма да покрие часовете от 11,00 до 14,00 ч., след приключването на Парламентарния контрол продължаваме със законодателна дейност, съгласно гласуваната ни програма.
Начален час на пленарното заседание, утре – 9,00 ч., законодателна дейност.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)

(Закрито в 13,57 ч.)

Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председател:
Екатерина Михайлова

Секретари:
Пламен Нунев
Милена Христова