Сградата на Народното събрание е една от първите обществени сгради, построени след Освобождението. През февруари 1884 г. Министерският съвет, оглавяван от Петко Каравелов, взема решение за построяването й. Дотогава българският парламент заседава в Търново, в Свищов и в София. Заседанията в столицата се провеждат първоначално в Офицерския клуб, в новопостроената гимназия и в залата на Военното училище. Проектът е възложен на виенския архитект от славянски произход Константин Йованович. Той е учил в Австрия и Швейцария, проектирал е и сградата на Скупщината в Белград.
Основният камък е положен на 4 юли 1884 г., а сградата е тържествено осветена на 25 ноември същата година. На освещаването митрополит Климент произнася реч за значението на това „свято място”, където ще се решават съдбините на българския народ.

През есента на 1885 г., по време на Сръбско-българската война, сградата е превърната в лазарет.

Северното фоайе на сградата е част от масивна триетажна пристройка, изградена по проект на архитект Пенчо Койчев по време на последното преустройство на Народното събрание през 1925 – 1928 г. Тогава сградата е разширена и откъм северната страна е пристроена с отделен вход, голямо фоайе, внушителни колони, трираменно стълбище, работни кабинети, библиотека. Запазен е духът на старата част.
Сградата на парламента е в стил неоренесанс. Тя е исторически, архитектурен и художествен паметник на културата от национално значение. На официалния вход е изписан девизът „Съединението прави силата”.