Новини
Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева участва във Велико Търново в тържественото открито заседание на Конституционния съд, посветено на 140-ата годишнина от приемането на Търновската конституция
15/04/2019
Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева участва във Велико Търново в тържественото открито заседание на Конституционния съд на Република България, посветено на 140-ата годишнина от приемането на Търновската конституция.
В приветствието си към участниците Цвета Караянчева отбеляза, че Конституционният съд и Народното събрание заседават тук в старопрестолния град, за да честват смелостта и вдъхновението на строителите на България. В продължение на два кратки месеца на разгорещени дебати и политически сблъсъци те успяха да превъзмогнат противопоставянето, а понякога и личната си горделивост в името на една единствена висша цел – възстановяването на българската държавност, добави тя. 16 април 1879 г. е датата, на която България стана част от модерния свят, подчерта Цвета Караянчева.
С гордост наричаме първия ни основен закон един от най-демократичните за времето си, най-важните думи в него, тези, които съдържат възрожденския идеал на бащите-учредители, са свобода и свободен, отбеляза тя. Председателят на парламента цитира текста от Търновската конституция „всякой роб от какъвто пол, вяра и народност да бъде, свободен става, щом стъпи на Българска територия“ и отбеляза, че този текст не съответства на Органическия устав, той е изцяло израз на волята на първите български депутати.
Цвета Караянчева отбеляза, че подписването на Търновската конституция е изцяло българско дело, както Съединението и Независимостта.
Създаването на Конституционния съд от VII Велико народно събрание през 1991 г. също е дело с огромно значение, заяви председателят на парламента. За първи път в България се създава орган, който да осигурява върховенството на основния закон по отношение на актовете на Народното събрание и указите на президента, отбеляза тя.
Независимо, че решенията на Конституционния съд винаги имат политически последици, защото гледат правни актове, в които е облечена политическата воля на различни парламентарни мнозинства и на различни държавни глави, той остава институционален арбитър при осигуряване върховенството на Конституцията, заяви председателят на парламента.
Цвета Караянчева посочи, че през годините в него са работили и работят видни представители на юридическата практика и на правната теория в България. В 30-ата годишнина от началото на българския преход искрено и с гордост можем да кажем, че Конституционният съд остана неопетнена институция, издигната високо над грешките, подводните камъни, интригите и междуособиците, които съпътстваха и вероятно ще продължат да съпътстват политическия живот в България, добави председателят на Народното събрание. Тя пожела на конституционните съдии сила, смелост и мъдрост, за да продължат да надграждат поставения до този момент стабилен фундамент.
В приветствието си към участниците Цвета Караянчева отбеляза, че Конституционният съд и Народното събрание заседават тук в старопрестолния град, за да честват смелостта и вдъхновението на строителите на България. В продължение на два кратки месеца на разгорещени дебати и политически сблъсъци те успяха да превъзмогнат противопоставянето, а понякога и личната си горделивост в името на една единствена висша цел – възстановяването на българската държавност, добави тя. 16 април 1879 г. е датата, на която България стана част от модерния свят, подчерта Цвета Караянчева.
С гордост наричаме първия ни основен закон един от най-демократичните за времето си, най-важните думи в него, тези, които съдържат възрожденския идеал на бащите-учредители, са свобода и свободен, отбеляза тя. Председателят на парламента цитира текста от Търновската конституция „всякой роб от какъвто пол, вяра и народност да бъде, свободен става, щом стъпи на Българска територия“ и отбеляза, че този текст не съответства на Органическия устав, той е изцяло израз на волята на първите български депутати.
Цвета Караянчева отбеляза, че подписването на Търновската конституция е изцяло българско дело, както Съединението и Независимостта.
Създаването на Конституционния съд от VII Велико народно събрание през 1991 г. също е дело с огромно значение, заяви председателят на парламента. За първи път в България се създава орган, който да осигурява върховенството на основния закон по отношение на актовете на Народното събрание и указите на президента, отбеляза тя.
Независимо, че решенията на Конституционния съд винаги имат политически последици, защото гледат правни актове, в които е облечена политическата воля на различни парламентарни мнозинства и на различни държавни глави, той остава институционален арбитър при осигуряване върховенството на Конституцията, заяви председателят на парламента.
Цвета Караянчева посочи, че през годините в него са работили и работят видни представители на юридическата практика и на правната теория в България. В 30-ата годишнина от началото на българския преход искрено и с гордост можем да кажем, че Конституционният съд остана неопетнена институция, издигната високо над грешките, подводните камъни, интригите и междуособиците, които съпътстваха и вероятно ще продължат да съпътстват политическия живот в България, добави председателят на Народното събрание. Тя пожела на конституционните съдии сила, смелост и мъдрост, за да продължат да надграждат поставения до този момент стабилен фундамент.
