Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове
17/07/2019 първо гласуване
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 902-01-35, внесен от Министерски съвет на 03.07.2019 г.
ДОКЛАД
Вх. № 953-18-17/19.07.2019 г.
Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 902-01-35, внесен от Министерски съвет на 03.07.2019 г.
На свое редовно заседание, проведено на 17 юли 2019 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 902-01-35, внесен от Министерски съвет на 03.07.2019 г. Законопроектът беше представен от г-жа Маринела Петрова, заместник-министър на финансите. На заседанието присъстваха и г-жа Цветанка Михайлова, директор на дирекция „Регулация на финансовите пазари“ в Министерство на финансите, както и г-жа Росица Петкова и г-н Калоян Симеонов, експерти в същата дирекция. От Държавната агенция „Национална сигурност“ присъстваха г-н Николай Ненков, заместник-председател; г-жа Таня Каракаш, директор на Специализирана административна дирекция „Правно-нормативна дейност“; г-н Георги Попиванов, директор на Специализирана административна дирекция „Финансово разузнаване”; и г-жа Райна Янева, началник отдел в същата дирекция. От Министерство на вътрешните работи участие взе главен инспектор Явор Серафимов, началник сектор „Изпиране на пари“ в Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“.
Основната цел, която си поставя законопроектът, е привеждането на Закона за мерките срещу изпирането на пари в съответствие с изискванията на европейското законодателство. Именно липсата на национални правни норми, които да въвеждат изискванията на Директива (ЕС) 2018/843, би довело до непълно съответствие на българското законодателство със законодателството на ЕС в тази област и до намаляване на възможностите за превенция и за противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма, което ще се отрази негативно на процеса по присъединяване към Валутния механизъм II (ERM II) и към Банковия съюз. В проектът на Закона за изменение и допълнение /ЗИД/ на Закона за мерките срещу изпирането на пари се предвиждат следните промени.
В чл.4 от действащия Закон за мерките срещу изпирането на пари ще бъдат включени нови категории задължени лица, които съхраняват, търгуват или действат като посредници в търговията с произведения на изкуството, когато това се извършва в свободни зони и когато стойността на сделката или на свързаните сделки възлиза на или надвишава 10 000 евро; лица, които търгуват или действат като посредници в търговията с произведения на изкуството, включително когато това се извършва от художествени галерии и аукционни къщи, когато стойността на сделката или на свързаните сделки възлиза на или надвишава 10 000 евро; лицата, които по занятие предоставят услуги за обмяна на виртуални валути и признати валути без златно покритие; доставчиците на портфейли, които предлагат попечителски услуги.
Също така със законопроекта се въвежда забрана за разкриване или поддържане на анонимни банкови сейфове или банкови сейфове на фиктивно име.
Вносителите посочват, че с цел точно транспониране и постигане на пълно съответствие с разпоредбите на чл.12 на Директива (ЕС) 2015/849, изменена с Директива (ЕС) 2018/843, относно изключенията за прилагане на мерките за комплексна проверка на клиента по отношение на електронните пари се предвижда изменение на чл.24 от сега действащия Закон за мерките срещу изпирането на пари, в т.ч. въвеждане на новите по-ниски прагове на максималния месечен лимит на плащанията с платежен инструмент, както и на максималната електронно съхранявана сума на електронните пари – от 250 евро на 150 евро.
Предвижда се и създаването на нов чл.36а, отнасящ се до съставянето на списък с длъжностите, заемани от видни политически личности, и уведомяване на ЕК за същия, като за целта се предвижда задължение за държавните и местни органи, както и за институциите и ведомствата, при които се заемат такива длъжности, да предоставят в предвидения срок в законопроекта на дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ необходимата информация за включването им в списъка.
В законопроекта е залегнало и разписването на по-конкретни мерки за разширена комплексна проверка по отношение на лица от държави, които не прилагат международните стандарти в противодействието на изпирането на пари и финансирането на тероризма, като се предвижда изменение и допълнение на чл.46 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, както и създаването на чл. 46а.
Предвиждат се допълнения в чл.53 и 54 от Закона за мерките срещу изпирането на пари относно изричното разписване на възможността идентифицирането на клиента и проверката на идентификационните данни да се извършват и чрез средства за електронна идентификация, съответни удостоверителни услуги, предвидени в Регламент (ЕС) 910/2014.
Посредством изменения в чл.63 от Закона за мерките срещу изпирането на пари се въвежда изискването на Директива (ЕС) 2018/843 за формулиране на изрично задължение за действителните собственици – физически лица, да предоставят на учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания и на физическите лица за контакт цялата информация, която е необходима, за изпълнение на задълженията им по заявяване на вписване.
Създават се нови точки в ал.2 на чл.71 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, които транспонират новите изисквания на Директива (ЕС) 2018/843 за обхвата на данните, които националните компетентни органи следва да поддържат за целите на националната оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризъм.
Друго изискване на Директива (ЕС) 2018/843 е за наличие на по-широки възможности за международен обмен на информация от страна на националните компетентни органи, като се транспонира чрез предвиждане на съответните промени в Закона за платежните услуги и платежните системи.
Съобразно изискванията на Директива (ЕС) 2018/843 се предвиждат изменения и допълнения на Закона за кредитните институции, като се разширяват данните, вписвани с поддържания регистър на банковите сметки и сейфове. За транспонирането на изричното изискване на Директива (ЕС) 2018/843 чрез създаването на чл.35а в Закона за регистър БУЛСТАТ се въвежда изискване за осигуряване съвместимост на регистрите, съдържащи данни за действителните собственици на юридическите лица и други правни образувания.
В резултат на проведеното след дискусията гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага (с 5 гласа „за” и 2 гласа „против“) на Народното събрание да приеме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 902-01-35, внесен от Министерски съвет на 03.07.2019 г.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ
КОМИСИЯ ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ
И КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ
ДОКЛАД
Вх. № 953-18-17/19.07.2019 г.
Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 902-01-35, внесен от Министерски съвет на 03.07.2019 г.
На свое редовно заседание, проведено на 17 юли 2019 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 902-01-35, внесен от Министерски съвет на 03.07.2019 г. Законопроектът беше представен от г-жа Маринела Петрова, заместник-министър на финансите. На заседанието присъстваха и г-жа Цветанка Михайлова, директор на дирекция „Регулация на финансовите пазари“ в Министерство на финансите, както и г-жа Росица Петкова и г-н Калоян Симеонов, експерти в същата дирекция. От Държавната агенция „Национална сигурност“ присъстваха г-н Николай Ненков, заместник-председател; г-жа Таня Каракаш, директор на Специализирана административна дирекция „Правно-нормативна дейност“; г-н Георги Попиванов, директор на Специализирана административна дирекция „Финансово разузнаване”; и г-жа Райна Янева, началник отдел в същата дирекция. От Министерство на вътрешните работи участие взе главен инспектор Явор Серафимов, началник сектор „Изпиране на пари“ в Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“.
Основната цел, която си поставя законопроектът, е привеждането на Закона за мерките срещу изпирането на пари в съответствие с изискванията на европейското законодателство. Именно липсата на национални правни норми, които да въвеждат изискванията на Директива (ЕС) 2018/843, би довело до непълно съответствие на българското законодателство със законодателството на ЕС в тази област и до намаляване на възможностите за превенция и за противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма, което ще се отрази негативно на процеса по присъединяване към Валутния механизъм II (ERM II) и към Банковия съюз. В проектът на Закона за изменение и допълнение /ЗИД/ на Закона за мерките срещу изпирането на пари се предвиждат следните промени.
В чл.4 от действащия Закон за мерките срещу изпирането на пари ще бъдат включени нови категории задължени лица, които съхраняват, търгуват или действат като посредници в търговията с произведения на изкуството, когато това се извършва в свободни зони и когато стойността на сделката или на свързаните сделки възлиза на или надвишава 10 000 евро; лица, които търгуват или действат като посредници в търговията с произведения на изкуството, включително когато това се извършва от художествени галерии и аукционни къщи, когато стойността на сделката или на свързаните сделки възлиза на или надвишава 10 000 евро; лицата, които по занятие предоставят услуги за обмяна на виртуални валути и признати валути без златно покритие; доставчиците на портфейли, които предлагат попечителски услуги.
Също така със законопроекта се въвежда забрана за разкриване или поддържане на анонимни банкови сейфове или банкови сейфове на фиктивно име.
Вносителите посочват, че с цел точно транспониране и постигане на пълно съответствие с разпоредбите на чл.12 на Директива (ЕС) 2015/849, изменена с Директива (ЕС) 2018/843, относно изключенията за прилагане на мерките за комплексна проверка на клиента по отношение на електронните пари се предвижда изменение на чл.24 от сега действащия Закон за мерките срещу изпирането на пари, в т.ч. въвеждане на новите по-ниски прагове на максималния месечен лимит на плащанията с платежен инструмент, както и на максималната електронно съхранявана сума на електронните пари – от 250 евро на 150 евро.
Предвижда се и създаването на нов чл.36а, отнасящ се до съставянето на списък с длъжностите, заемани от видни политически личности, и уведомяване на ЕК за същия, като за целта се предвижда задължение за държавните и местни органи, както и за институциите и ведомствата, при които се заемат такива длъжности, да предоставят в предвидения срок в законопроекта на дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ необходимата информация за включването им в списъка.
В законопроекта е залегнало и разписването на по-конкретни мерки за разширена комплексна проверка по отношение на лица от държави, които не прилагат международните стандарти в противодействието на изпирането на пари и финансирането на тероризма, като се предвижда изменение и допълнение на чл.46 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, както и създаването на чл. 46а.
Предвиждат се допълнения в чл.53 и 54 от Закона за мерките срещу изпирането на пари относно изричното разписване на възможността идентифицирането на клиента и проверката на идентификационните данни да се извършват и чрез средства за електронна идентификация, съответни удостоверителни услуги, предвидени в Регламент (ЕС) 910/2014.
Посредством изменения в чл.63 от Закона за мерките срещу изпирането на пари се въвежда изискването на Директива (ЕС) 2018/843 за формулиране на изрично задължение за действителните собственици – физически лица, да предоставят на учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания и на физическите лица за контакт цялата информация, която е необходима, за изпълнение на задълженията им по заявяване на вписване.
Създават се нови точки в ал.2 на чл.71 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, които транспонират новите изисквания на Директива (ЕС) 2018/843 за обхвата на данните, които националните компетентни органи следва да поддържат за целите на националната оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризъм.
Друго изискване на Директива (ЕС) 2018/843 е за наличие на по-широки възможности за международен обмен на информация от страна на националните компетентни органи, като се транспонира чрез предвиждане на съответните промени в Закона за платежните услуги и платежните системи.
Съобразно изискванията на Директива (ЕС) 2018/843 се предвиждат изменения и допълнения на Закона за кредитните институции, като се разширяват данните, вписвани с поддържания регистър на банковите сметки и сейфове. За транспонирането на изричното изискване на Директива (ЕС) 2018/843 чрез създаването на чл.35а в Закона за регистър БУЛСТАТ се въвежда изискване за осигуряване съвместимост на регистрите, съдържащи данни за действителните собственици на юридическите лица и други правни образувания.
В резултат на проведеното след дискусията гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага (с 5 гласа „за” и 2 гласа „против“) на Народното събрание да приеме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 902-01-35, внесен от Министерски съвет на 03.07.2019 г.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ
КОМИСИЯ ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ
И КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ
