Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове
15/01/2020 първо гласуване
Законопроект за изменение и допълнение на Валутния закон, № 902-01-64, внесен от Министерски съвет на 02.12.2019 г.
ДОКЛАД
Вх. № 053-18-1/16.01.2020 г.
Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Валутния закон, № 902-01-64, внесен от Министерски съвет на 02.12.2019г.
На свое редовно заседание, проведено на 15 януари 2020 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа законопроект за изменение и допълнение на Валутния закон, № 902-01-64, внесен от Министерски съвет на 02.12.2019 г. Законопроектът беше представен от г-жа Росица Велкова, заместник-министър на финансите. На заседанието присъстваха и г-жа Надалина Младенова, главен експерт в дирекция „Данъчна политика“ в Министерство на финансите, както и г-жа Цецка Дочева, началник на отдел „Административнонаказателна дейност и разследващи органи“, Главна дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ в Агенция „Митници“.
Законопроектът предлага промяна в чл.11а, ал.2, която има за цел прецизиране на разпоредбата във връзка с осъществяването на законосъобразен и ефективен валутен контрол. Предвижда се изрично да бъде описано в закона правомощието на митническите органи да не допускат пренасянето на парични средства в размер на 30 000 лв. или повече, или тяхната равностойност в друга валута, през границата на страната за трета страна при получена от митническите органи по служебен път информация за наличието на публични задължения на лицето.
Ограничението не е в противоречие с Регламент (ЕО) 1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 година относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността, както и с нормите на съюзното право, определящи принципа на „свободно движение на капитали“.
Европейската комисия е анализирала отговорите на националните органи и е стигнала до заключението, че националното законодателство не е в съответствие с принципите на недискриминация, правна сигурност и пропорционалност, както и с правилата за свободно движение на капитали, предвидени в Договора за функциониране на Европейския съюз.
На 25 юли 2019 г. Европейската комисия издава мотивирано становище – „Съгласно член 258, първата алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз: като поддържа в законодателството си система за наказателни и административни санкции, съгласно която във всички случаи се изисква задължително пълно отнемане на недекларираните парични средства, както и налагане на имуществени глоби или лишаване от свобода, и която предвижда неадекватно определени прагове за налагане на имуществени административни санкции, Република България не е въвела система за налагане на ефективни, пропорционални и възпиращи наказателноправни и административни санкции и поради това не е изпълнила задълженията си по член 4, параграф 2 и член 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) 1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността. Съгласно член 258, първата алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз Комисията приканва Република България да вземе необходимите мерки, за да се съобрази с настоящото мотивирано становище в срок от два месеца от получаването му.“
Вземайки под внимание ясната, последователна и категорична практика на Съда на Европейския съюз по тълкуването на разпоредбите на Регламент (ЕО) 1889/2005 и доколкото административнонаказателната разпоредба на чл.18, ал.1 от Валутния закон се различава от състава на престъпление по чл.251 от Наказателния кодекс единствено по обективния критерий – стойността на недекларирания предмет, се налага изменение в административнонакзателните разпоредби на Валутния закон.
С проект на акт се изменя разпоредбата на чл.18 от Валутния закон, като за нарушение на разпоредбите на чл.11а, ал.1, 2 и 3 и чл.14а, ал.1 от Валутния закон, както и на нормативните актове по тяхното прилагане е предвидено административно наказание – глоба в размер на една пета от стойността на недекларираните парични средства или благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях, ако деянието не съставлява престъпление. Същото наказание се предвижда да се наложи на този, който извърши или допусне извършване на нарушение по чл.11, ал. 2 и 2 и чл. 14, ал. 2 и 3.
В законопроекта е предвидено и когато предметът на нарушение по чл.18, ал.2 е укрит по специален начин, наказанието да е глоба в размер на една четвърт от стойността на недекларираните парични средства или благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях, ако деянието не съставлява престъпление.
Също така е предвидено създаването на нова т.21 от параграф 1 от Допълнителната разпоредба на Валутния закон, в която е дадена дефиниция за „укрит“ предмет на нарушението.
В проекта на акт е предвидено и чл. 20 от Валутния закон да бъде отменен, с което българското законодателство ще бъде в съответствие с практиката на Съдът на Европейския съюз по отношение на отнемането в полза на държавата на цялата недекларирана сума. Направените предложения са в съответствие с член 4, параграф 2 и член 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) 1889/2005. Предвижда се адекватно определяне на размера на глобата – част от размера на стойността на предмета на нарушението.
В разпоредбата на чл.18а, ал.3 от Валутния закон се предвижда актовете за установяване на нарушенията по чл.11б, ал.3 и чл.14б, ал.2 да се съставят от митническите органи, а наказателните постановления се издават от директора на Агенция „Митници" или оправомощени от него длъжностни лица. В тази връзка с предложените промени в законопроекта е предложено уеднаквяване на определената законова компетентност по установяването на нарушения на Валутния закон, както на външната така и на вътрешната граница.
С предложените промени се предвижда, когато нарушението е извършено от лице по чл.13, ал.1, актовете за установяване административни нарушения по ал.6 и ал.7, т.2 да се съставят от органите на Националната агенция по приходите, а наказателните постановления да се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощени от него длъжностни лица.
Предложените промени в проекта на акт няма да доведат до въздействие върху държавния бюджет.
Очакваните резултати от приемането на предложените промени са привеждане на нормативната уредба по отношение на административнонаказателни разпоредби във Валутния закон в съответствие разпоредбите на Регламент 1889/2005 и с константната практика на Съда на Европейския съюз в областта на санкциите при неспазване задължението за деклариране по чл.3 от Регламент (ЕО) 1889/2005.
В резултат на проведеното след дискусията гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага (със 7 гласа „за” и 2 гласа „въздържал се”) на Народното събрание да приеме Законопроект за изменение и допълнение на Валутния закон, № 902-01-64, внесен от Министерски съвет на 02.12.2019 г.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ
КОМИСИЯ ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ
И КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ
ДОКЛАД
Вх. № 053-18-1/16.01.2020 г.
Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Валутния закон, № 902-01-64, внесен от Министерски съвет на 02.12.2019г.
На свое редовно заседание, проведено на 15 януари 2020 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа законопроект за изменение и допълнение на Валутния закон, № 902-01-64, внесен от Министерски съвет на 02.12.2019 г. Законопроектът беше представен от г-жа Росица Велкова, заместник-министър на финансите. На заседанието присъстваха и г-жа Надалина Младенова, главен експерт в дирекция „Данъчна политика“ в Министерство на финансите, както и г-жа Цецка Дочева, началник на отдел „Административнонаказателна дейност и разследващи органи“, Главна дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ в Агенция „Митници“.
Законопроектът предлага промяна в чл.11а, ал.2, която има за цел прецизиране на разпоредбата във връзка с осъществяването на законосъобразен и ефективен валутен контрол. Предвижда се изрично да бъде описано в закона правомощието на митническите органи да не допускат пренасянето на парични средства в размер на 30 000 лв. или повече, или тяхната равностойност в друга валута, през границата на страната за трета страна при получена от митническите органи по служебен път информация за наличието на публични задължения на лицето.
Ограничението не е в противоречие с Регламент (ЕО) 1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 година относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността, както и с нормите на съюзното право, определящи принципа на „свободно движение на капитали“.
Европейската комисия е анализирала отговорите на националните органи и е стигнала до заключението, че националното законодателство не е в съответствие с принципите на недискриминация, правна сигурност и пропорционалност, както и с правилата за свободно движение на капитали, предвидени в Договора за функциониране на Европейския съюз.
На 25 юли 2019 г. Европейската комисия издава мотивирано становище – „Съгласно член 258, първата алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз: като поддържа в законодателството си система за наказателни и административни санкции, съгласно която във всички случаи се изисква задължително пълно отнемане на недекларираните парични средства, както и налагане на имуществени глоби или лишаване от свобода, и която предвижда неадекватно определени прагове за налагане на имуществени административни санкции, Република България не е въвела система за налагане на ефективни, пропорционални и възпиращи наказателноправни и административни санкции и поради това не е изпълнила задълженията си по член 4, параграф 2 и член 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) 1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността. Съгласно член 258, първата алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз Комисията приканва Република България да вземе необходимите мерки, за да се съобрази с настоящото мотивирано становище в срок от два месеца от получаването му.“
Вземайки под внимание ясната, последователна и категорична практика на Съда на Европейския съюз по тълкуването на разпоредбите на Регламент (ЕО) 1889/2005 и доколкото административнонаказателната разпоредба на чл.18, ал.1 от Валутния закон се различава от състава на престъпление по чл.251 от Наказателния кодекс единствено по обективния критерий – стойността на недекларирания предмет, се налага изменение в административнонакзателните разпоредби на Валутния закон.
С проект на акт се изменя разпоредбата на чл.18 от Валутния закон, като за нарушение на разпоредбите на чл.11а, ал.1, 2 и 3 и чл.14а, ал.1 от Валутния закон, както и на нормативните актове по тяхното прилагане е предвидено административно наказание – глоба в размер на една пета от стойността на недекларираните парични средства или благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях, ако деянието не съставлява престъпление. Същото наказание се предвижда да се наложи на този, който извърши или допусне извършване на нарушение по чл.11, ал. 2 и 2 и чл. 14, ал. 2 и 3.
В законопроекта е предвидено и когато предметът на нарушение по чл.18, ал.2 е укрит по специален начин, наказанието да е глоба в размер на една четвърт от стойността на недекларираните парични средства или благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях, ако деянието не съставлява престъпление.
Също така е предвидено създаването на нова т.21 от параграф 1 от Допълнителната разпоредба на Валутния закон, в която е дадена дефиниция за „укрит“ предмет на нарушението.
В проекта на акт е предвидено и чл. 20 от Валутния закон да бъде отменен, с което българското законодателство ще бъде в съответствие с практиката на Съдът на Европейския съюз по отношение на отнемането в полза на държавата на цялата недекларирана сума. Направените предложения са в съответствие с член 4, параграф 2 и член 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) 1889/2005. Предвижда се адекватно определяне на размера на глобата – част от размера на стойността на предмета на нарушението.
В разпоредбата на чл.18а, ал.3 от Валутния закон се предвижда актовете за установяване на нарушенията по чл.11б, ал.3 и чл.14б, ал.2 да се съставят от митническите органи, а наказателните постановления се издават от директора на Агенция „Митници" или оправомощени от него длъжностни лица. В тази връзка с предложените промени в законопроекта е предложено уеднаквяване на определената законова компетентност по установяването на нарушения на Валутния закон, както на външната така и на вътрешната граница.
С предложените промени се предвижда, когато нарушението е извършено от лице по чл.13, ал.1, актовете за установяване административни нарушения по ал.6 и ал.7, т.2 да се съставят от органите на Националната агенция по приходите, а наказателните постановления да се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощени от него длъжностни лица.
Предложените промени в проекта на акт няма да доведат до въздействие върху държавния бюджет.
Очакваните резултати от приемането на предложените промени са привеждане на нормативната уредба по отношение на административнонаказателни разпоредби във Валутния закон в съответствие разпоредбите на Регламент 1889/2005 и с константната практика на Съда на Европейския съюз в областта на санкциите при неспазване задължението за деклариране по чл.3 от Регламент (ЕО) 1889/2005.
В резултат на проведеното след дискусията гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага (със 7 гласа „за” и 2 гласа „въздържал се”) на Народното събрание да приеме Законопроект за изменение и допълнение на Валутния закон, № 902-01-64, внесен от Министерски съвет на 02.12.2019 г.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ
КОМИСИЯ ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ
И КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ
