Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове
28/02/2018 първо гласуване
Законопроект за ратифициране на Измененията на Протокола от 1999 г. за намаляване на подкиселяването, еутрофикацията и тропосферния озон (Гьотеборгски протокол) към Конвенцията от 1979 г. за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния, приети на Тридесетата сесия на Изпълнителния орган на Конвенцията на 4 май 2012 г. в Женева, № 802-02-7, внесен от Министерски съвет на 19.02.2018 г.
ДОКЛАД
Вх. № 853-18-7/13.03.2018 г.
Относно: Законопроект за ратифициране на Измененията на Протокола от 1999 г. за намаляване на подкиселяването, еутрофикацията и тропосферния озон (Гьотеборгски протокол) към Конвенцията от 1979 г. за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния, приети на Тридесетата сесия на Изпълнителния орган на Конвенцията на 4 май 2012 г. в Женева, № 802-02-7, внесен от Министерски съвет на 19.02.2018 г.
На свое редовно заседание, проведено на 28 февруари 2018 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа законопроект за ратифициране на Измененията на Протокола от 1999 г. за намаляване на подкиселяването, еутрофикацията и тропосферния озон (Гьотеборгски протокол) към Конвенцията от 1979 г. за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния, приети на Тридесетата сесия на Изпълнителния орган на Конвенцията на 4 май 2012 г. в Женева, № 802-02-7, внесен от Министерски съвет. Законопроектът беше представен от г-н Красимир Живков - заместник-министър на околната среда и водите и г-н Георги Михайлов - началник отдел "Опазване чистотата на въздуха" в Министерство на околната среда и водите.
Конвенцията от 1979 г. за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния, сключена под егидата на Икономическата комисия на ООН за Европа, е основната международноправна рамка, регламентираща сътрудничеството и мерките за ограничаване на постепенно намаляване и предотвратяване на замърсяването на въздуха и неблагоприятните му последствия за човешкото здраве и околната среда, със специален акцент върху трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния. Конвенцията е подписана от Република България на 14 ноември 1979 г. и е ратифицирана на 9 юни 1981 г.
Към днешна дата действието на Конвенцията е разширено с осем протокола, в т. ч. с Протокола от 1999 г. за намаляване на подкиселяването, еутрофикацията и тропосферния озон (Гьотеборгски протокол). Протоколът е подписан от Република България на 1 декември 1999 г. и е ратифициран на 5 юли 2005 г.
На Тридесетата сесия на Изпълнителния орган на Конвенцията са приети две решения (Решение 2012/1 и 2012/2), с които се изменя текстът на Протокола и на приложенията към него, като се добавя таван за нов замърсител – фини прахови частици с размер до 2,5 микрометра), както и две нови приложения – X и XI. Измененията следва да бъдат ратифицирани от страните.
Правото на ЕС е приело инструменти по въпросите, обхванати от Измененията на Протокола, включително посредством Директива 2016/2284/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2016 г. за намаляване на националните емисии на някои атмосферни замърсители, за изменение на Директива 2003/35/ЕО и за отмяна на Директива 2001/81/ЕО и Директива 2015/2193/ЕС на Европейския парламент и Съвета от 25 ноември 2015 г. за ограничаване на емисиите във въздуха на определени замърсители, изпускани от средни горивни инсталации. Двете директиви би следвало да се прилагат успоредно със съществуващите директиви на ЕС за намаляване на емисиите при източника, в т.ч. Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно емисиите от промишлеността.
Основните цели на предложението за изменения на Гьотеборгския протокол са нови национални ангажименти за намаляване на емисиите, които трябва да бъдат постигнати до 2020 г. и след това - за сяра, азотни оксиди, амоняк, неметанови летливи, ограничени съединения и фини прахови частици; насърчаване на намаляването на емисиите на сажди; осъвременяване на пределно допустимите стойности на емисиите, определени в приложенията към Протокола.
Очакваните резултати от приемането на Закона за ратифициране на Гьотеборгския протокол са свързани с предотвратяването или минимизирането на превишенията на критичните натоварвания от подкиселяване и биогенен азот, преодоляване или минимизиране на критичните нива на озон за човешкото здраве и растителността както и намаляването на вредните емисии в атмосферния въздух.
В последвалата дискусия Кристиан Вигенин, председател на КЕВКЕФ, попита дали е направен анализ на това как ратификацията ще рефлектира върху бизнеса и ще има ли нужда от допълнителни разходи за инвестиции в секторите, имащи отношение към замърсяванията трябва да направят. Ивелина Василева, зам.- председател на КЕВКЕФ, обърна внимание, че за България вече има произнесено съдебно решение във връзка със замърсяването с фините прахови частици и текуща наказателна процедура за замърсявания със серен оксид в района на гр. Гълъбово и поиска разяснение ще бъдат ли достатъчни тези изменения на нормите или ще са необходими допълнителни за преодоляването на тези предизвикателства и до каква степен се различават от досега заложените в законодателството норми. Представителите на МОСВ информираха, че няма данни за негативно въздействие върху бизнеса и при процедурата за обществено обсъждане на законопроекта не са постъпили възражения. Беше подчертано, че измененията в Гьотеборгския протокол не налагат и разработване на ново законодателство, защото то вече съществува и с този законопроект не се въвеждат нови изисквания към бизнеса. По отношение на фините прахови частици и серните оксиди те поясниха, че новото в Гьотеборгския протокол е въвеждането на таван на фините прахови частици като замърсител, а по отношение на серните оксиди, те увериха, че всяка година нивата им се понижават с изключение на района на гр. Гълъбово, но е предвидено да се вземат мерки.
В резултат на проведеното след дискусията гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага (със 7 гласа „за”) на Народното събрание да приеме законопроект за ратифициране на Измененията на Протокола от 1999 г. за намаляване на подкиселяването, еутрофикацията и тропосферния озон (Гьотеборгски протокол) към Конвенцията от 1979 г. за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния, приети на Тридесетата сесия на Изпълнителния орган на Конвенцията на 4 май 2012 г. в Женева, № 802-02-7, внесен от Министерски съвет на 19.02.2018 г.
КРИСТИАН ВИГЕНИН
ПРЕДСЕДАТЕЛ
КОМИСИЯ ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ
И КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ
ДОКЛАД
Вх. № 853-18-7/13.03.2018 г.
Относно: Законопроект за ратифициране на Измененията на Протокола от 1999 г. за намаляване на подкиселяването, еутрофикацията и тропосферния озон (Гьотеборгски протокол) към Конвенцията от 1979 г. за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния, приети на Тридесетата сесия на Изпълнителния орган на Конвенцията на 4 май 2012 г. в Женева, № 802-02-7, внесен от Министерски съвет на 19.02.2018 г.
На свое редовно заседание, проведено на 28 февруари 2018 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа законопроект за ратифициране на Измененията на Протокола от 1999 г. за намаляване на подкиселяването, еутрофикацията и тропосферния озон (Гьотеборгски протокол) към Конвенцията от 1979 г. за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния, приети на Тридесетата сесия на Изпълнителния орган на Конвенцията на 4 май 2012 г. в Женева, № 802-02-7, внесен от Министерски съвет. Законопроектът беше представен от г-н Красимир Живков - заместник-министър на околната среда и водите и г-н Георги Михайлов - началник отдел "Опазване чистотата на въздуха" в Министерство на околната среда и водите.
Конвенцията от 1979 г. за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния, сключена под егидата на Икономическата комисия на ООН за Европа, е основната международноправна рамка, регламентираща сътрудничеството и мерките за ограничаване на постепенно намаляване и предотвратяване на замърсяването на въздуха и неблагоприятните му последствия за човешкото здраве и околната среда, със специален акцент върху трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния. Конвенцията е подписана от Република България на 14 ноември 1979 г. и е ратифицирана на 9 юни 1981 г.
Към днешна дата действието на Конвенцията е разширено с осем протокола, в т. ч. с Протокола от 1999 г. за намаляване на подкиселяването, еутрофикацията и тропосферния озон (Гьотеборгски протокол). Протоколът е подписан от Република България на 1 декември 1999 г. и е ратифициран на 5 юли 2005 г.
На Тридесетата сесия на Изпълнителния орган на Конвенцията са приети две решения (Решение 2012/1 и 2012/2), с които се изменя текстът на Протокола и на приложенията към него, като се добавя таван за нов замърсител – фини прахови частици с размер до 2,5 микрометра), както и две нови приложения – X и XI. Измененията следва да бъдат ратифицирани от страните.
Правото на ЕС е приело инструменти по въпросите, обхванати от Измененията на Протокола, включително посредством Директива 2016/2284/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2016 г. за намаляване на националните емисии на някои атмосферни замърсители, за изменение на Директива 2003/35/ЕО и за отмяна на Директива 2001/81/ЕО и Директива 2015/2193/ЕС на Европейския парламент и Съвета от 25 ноември 2015 г. за ограничаване на емисиите във въздуха на определени замърсители, изпускани от средни горивни инсталации. Двете директиви би следвало да се прилагат успоредно със съществуващите директиви на ЕС за намаляване на емисиите при източника, в т.ч. Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно емисиите от промишлеността.
Основните цели на предложението за изменения на Гьотеборгския протокол са нови национални ангажименти за намаляване на емисиите, които трябва да бъдат постигнати до 2020 г. и след това - за сяра, азотни оксиди, амоняк, неметанови летливи, ограничени съединения и фини прахови частици; насърчаване на намаляването на емисиите на сажди; осъвременяване на пределно допустимите стойности на емисиите, определени в приложенията към Протокола.
Очакваните резултати от приемането на Закона за ратифициране на Гьотеборгския протокол са свързани с предотвратяването или минимизирането на превишенията на критичните натоварвания от подкиселяване и биогенен азот, преодоляване или минимизиране на критичните нива на озон за човешкото здраве и растителността както и намаляването на вредните емисии в атмосферния въздух.
В последвалата дискусия Кристиан Вигенин, председател на КЕВКЕФ, попита дали е направен анализ на това как ратификацията ще рефлектира върху бизнеса и ще има ли нужда от допълнителни разходи за инвестиции в секторите, имащи отношение към замърсяванията трябва да направят. Ивелина Василева, зам.- председател на КЕВКЕФ, обърна внимание, че за България вече има произнесено съдебно решение във връзка със замърсяването с фините прахови частици и текуща наказателна процедура за замърсявания със серен оксид в района на гр. Гълъбово и поиска разяснение ще бъдат ли достатъчни тези изменения на нормите или ще са необходими допълнителни за преодоляването на тези предизвикателства и до каква степен се различават от досега заложените в законодателството норми. Представителите на МОСВ информираха, че няма данни за негативно въздействие върху бизнеса и при процедурата за обществено обсъждане на законопроекта не са постъпили възражения. Беше подчертано, че измененията в Гьотеборгския протокол не налагат и разработване на ново законодателство, защото то вече съществува и с този законопроект не се въвеждат нови изисквания към бизнеса. По отношение на фините прахови частици и серните оксиди те поясниха, че новото в Гьотеборгския протокол е въвеждането на таван на фините прахови частици като замърсител, а по отношение на серните оксиди, те увериха, че всяка година нивата им се понижават с изключение на района на гр. Гълъбово, но е предвидено да се вземат мерки.
В резултат на проведеното след дискусията гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага (със 7 гласа „за”) на Народното събрание да приеме законопроект за ратифициране на Измененията на Протокола от 1999 г. за намаляване на подкиселяването, еутрофикацията и тропосферния озон (Гьотеборгски протокол) към Конвенцията от 1979 г. за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния, приети на Тридесетата сесия на Изпълнителния орган на Конвенцията на 4 май 2012 г. в Женева, № 802-02-7, внесен от Министерски съвет на 19.02.2018 г.
КРИСТИАН ВИГЕНИН
ПРЕДСЕДАТЕЛ
КОМИСИЯ ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ
И КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ
