Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 802-01-39, внесен от Министерски съвет на 11.10.2018 г.

---

ДОКЛАД
Вх. № 853-18-26/18.10.2018 г.

Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 802-01-39, внесен от Министерски съвет на 11.10.2018 г.

На свое редовно заседание, проведено на 17.10.2018 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 802-01-39, внесен от Министерски съвет на 11.10.2018 г. Законопроектът беше представен от г-жа Росица Велкова – заместник-министър на финансите. На заседанието присъстваха и г-жа Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика“ в Министерство на финансите, г-жа Мина Янкова и г-жа Петя Копчева – началник отдели в дирекция „Данъчна политика“ и г-жа Татяна Накова – главен експерт в същата дирекция.

Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане предвижда въвеждането в националното данъчно законодателство на Директива 2016/1164/ЕС на Съвета от 12 юли 2016 г. за установяване на правила срещу практиките за избягване на данъци, които пряко засягат функционирането на вътрешния пазар, както и във връзка с усъвършенстване на данъчното законодателство и прецизиране на разпоредбите на закона с цел отстраняване на неясноти и улесняване на практическото му прилагане. Чрез разпоредбите на Директивата са приети правила срещу практиките за избягване на данъци, които пряко засягат функционирането на вътрешния пазар.

Съгласно мотивите на законопроекта Директивата е отговор на завършването на проекта за борба със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби на Г-20 и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, както и на исканията от страна на Европейския парламент, бизнеса и гражданското общество за по-мощен и по-съгласуван подход на Европейския съюз срещу злоупотребите в сферата на корпоративното данъчно облагане.

С въвеждането на Директивата в националното данъчно законодателство се очаква Република България да изпълни ангажиментите си към ЕС и към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за въвеждане на законодателството на ЕС и изпълнение на международно приетите стандарти и препоръки на организацията във връзка с предотвратяване свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби. Директивата обхваща всички данъкоплатци, които подлежат на облагане с корпоративен данък. В тази връзка разпоредбите на предложения законопроект са насочени към всички данъчно задължени лица, които подлежат на облагане с корпоративен данък по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане.

Законопроектът съдържа промени в разпоредбите както на Закона за корпоративното подоходно облагане, така и чрез Преходните и заключителни разпоредби и в нормите на Закона за данъците върху доходите на физически лица, Закона за местните данъци и такси, Закона за акцизите и данъчните складове, Закона за данък върху добавената стойност, Закона за счетоводството, Закона за юридическите лица с нестопанска цел и Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия. Предвижда се да бъдат направени и изменения в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във връзка с предложенията в данъчните закони.

Чрез промените, налагани с проекта на закон, също така се очаква да бъдат решени основни проблеми в данъчното законодателство, сред които: наличието на административна тежест и разходи за бизнеса и гражданите, произтичащи от задълженията в данъчните закони; нанасянето на щети на бюджета, поради съществуване на възможности за укриване и невнасяне на данъци, агресивно данъчно планиране и отклонение от облагане; установените пропуски и несъответствия между Закона за юридическите лица с нестопанска цел и Закона за счетоводството; затрудненията при практическото прилагане на законите, вследствие на недостатъчно ясни и точни законови разпоредби.

В последвалата дискусия г-н Петър Петров – заместник-председател на КЕВКЕФ попита какъв е процентът на събираемостта на ДДС в България, защото по данни, които е получил от работното посещение на КЕВКЕФ в Румъния, там събираемостта възлиза на 60 процента. Като допълнение той поиска и информация относно това дали се предвижда да се обложи с данък собствеността на земеделските земи. Г-жа Петкова припомни, че при предходно проучване от страна на Европейската комисия България е била на едно от последните места по събираемост на ДДС и информира, че в резултат на предприети редица мерки, в последното такова проучване България вече е на една от челните позиции в положителен аспект. По отношение на въпроса, касаещ налагането на данък върху земеделските земи г-жа Петкова обясни, че след направен анализ на практиката на други европейски държави е установено, че само две страни имат данък върху земеделските земи, така че на този етап не се планира такава стъпка. Г-н Димитър Аврамов зададе въпрос във връзка с обратното начисляване на ДДС за зърнените и техническите култури, дали в бъдеще то ще продължи, в какви срокове, предвижда ли се разширяване на кръга от стоки, за които ще се въведе обратно начисляване и какви са ефектите от тази практика до сега. Г-жа Петкова информира, че удължаване на срока е предвидено до 2022 година, защото до момента ефектът за бюджета е положителен.

В резултат на проведеното след дискусията гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага (с 5 гласа „за” и 3 гласа „въздържал се”) на Народното събрание да приеме законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 802-01-39, внесен от Министерски съвет на 11.10.2018 г.


КРИСТИАН ВИГЕНИН

ПРЕДСЕДАТЕЛ
КОМИСИЯ ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ
И КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ