ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне и обсъждане на „Специфичните препоръки за България и актуализираната Национална програма за реформи в Република България в рамките на Европейския семестър за 2017 г.“

2. Изслушване на ръководството на Дирекция „Централно координационно звено“ към Министерски съвет във връзка с напредъка по програмите, съфинансирани със средства на Европейския съюз и на страните от Европейското икономическо пространство през програмен период 2014 – 2020 г. и приключването на програмите от програмен период 2007 – 2013 г.

3. Разни.

---

П Р О Т О К О Л
№ 2


На 31 май 2017 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния


ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне и обсъждане на „Специфичните препоръки за България и актуализираната Национална програма за реформи в Република България в рамките на Европейския семестър за 2017 г.
2. Изслушване на ръководството на дирекция „Централно координационно звено“ към Министерския съвет във връзка с напредъка по програмите съфинансирани със средства на Европейския съюз и на страните от Европейското икономическо пространство през програмен период 2014 – 2020 г. и приключването на програмите от програмен период 2007 -2013 г.
3. Разни.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15.30 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Кристиан Вигенин.


* * *

ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Добър ден!
Аз предлагам да започваме, имаме необходимия кворум. Преди да преминем към гласуването на дневния ред, няколко думи да кажа.
Първо, че така, както приехме в нашите Правила, нашите заседания се излъчват директно онлайн на сайта на Народното събрание. Надявам се да има достатъчно зрители, които да видят с какво се занимава Комисията по европейски въпроси.
Второ, да кажа, че в Секретариата на Комисията са постъпили няколко законопроекти, програми, доклади и отчети, които са на разположение на членовете на Комисията:
- Проект за решение за приемане на актуализирана Национална стратегия за развитие на научните изследвания в Република България 2017 – 2030, внесен от Министерски съвет на 19 май и ще бъде включено в дневния ред на заседанието на Комисията следващата седмица.
- Законопроект за концесиите, внесен от Данаил Кирилов на 30 май 2017 г. Допълнително ще уточним кога ще влезе в дневния ред. Чакаме становище на основната комисия.
- Конвергентната програма на Република България 2017 – 2020. Това е тема, която днес ще обсъдим, тя е за сведение на членовете на Комисията.
Също така искам още отсега да предупредя, че заседанието в ни на 7 юни 2017 г. е предвидено изслушване на госпожа Лиляна Павлова – министър за българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г., във връзка с постигнатия напредък в подготовката за председателството. Така че се надявам тогава да получим една по-цялостна информация докъде са стигнали нещата и, разбира се, с какво нашата Комисия може да бъде полезна на този етап.
Искам също така да информирам, че бяха създадени акаунт на нашата Комисия в туитър, страница във фейсбук, където се публикува информация от нашите заседания от инициативите на Комисията и където се надявам и нашите избиратели – гражданите, да могат да задават своите въпроси, коментари. Ще ги отчитаме в нашата работа.
Сега минаваме към дневния ред.
Предлагам следния дневен ред:
1. Представяне и обсъждане на „Специфичните препоръки за България и актуализираната Национална програма за реформи в Република България в рамките на Европейския семестър за 2017 г.
2. Изслушване на ръководството на дирекция „Централно координационно звено“ към Министерския съвет във връзка с напредъка по програмите, съфинансирани със средства на Европейския съюз и на страните от Европейското икономическо пространство през програмен период 2014 – 2020 г. и приключването на програмите от програмен период 2007 –2013 г.
3. Разни.
Имате ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
Приема се.

Тогава започваме по точка първа от дневния ред.

Предлагам нашите гости да заемат своите места, а наши гости са Маринела Петрова – заместник-министър на финансите; Росица Трънкова – главен експерт в отдел „Стратегии и програми за икономически растеж в дирекция „Икономическа и финансова политика“ от Министерството на финансите, и Магдалена Влахова – младши експерт в Министерство на финансите. Те може би не са дошли. Комисията не са ме предупредили, но госпожа Влахова е тук.
Заповядайте, госпожо Влахова.
МАГДАЛЕНА ВЛАХОВА: Здравейте. Предполагам, че госпожа Петрова закъснява, така че аз ще започна, докато я изчакваме.
Относно специфичните препоръки за 2017 г. На 22 май 2017 г. Европейската комисия публикува своето предложение за препоръка на Съвета относно Националната програма за реформи и актуализация за 2017-та и Становище за Съвета относно Конвергентната програма 2017 – 2010 г. на Република България в рамките на така наречения „Европейски семестър“. Предстои те да бъдат разгледан и одобрени от Съвета на ЕКОФИН на 16 юни тази година и окончателно да бъдат приети от Европейския съвет на заседание на 22-и и 23 юни също тази година.
За настоящата година препоръките остават четири, като основно се фокусират върху областите с макроикономически дисбаланси, банков и небанков финансов сектор и активни политики на пазара на труда, както и върху социалната политика и обществените поръчки.
Комисията очаква, че България ще продължи да спазва изискванията на Пакта за стабилност и растеж и през 2017 г. Поради тази причина за 2017 г. е отпаднала частта от препоръката от 2016 г. за постигане на съобразена с икономическия цикъл корекция на структурния дефицит, тъй като страната вече е достигнала средносрочната си бюджетна цел.
В препоръката се акцентира върху борбата със сивата икономика, в частност с недекларирания труд. В областите банков и небанков финансов сектор се препоръчва страната да продължи укрепването на надзора, в тясно сътрудничество с европейските органи да се ускори прилагането на реформираната рамка на несъстоятелността и да се насърчи функционирането на вторичен пазар на необслужвани кредити.
Трета специфична препоръка е насочена към отделни социални аспекти – секторите „Заетост“, „Образование“ и „Здравеопазване“, които бяха обект на наблюдение и през 2016 г. Активните политики на пазара на труда следва да са по-добре насочени. Връзката между социалните услуги и заетостта на хората в неравностойно положение трябва да се подобри. В здравеопазването е необходимо да се увеличи покритието на здравното осигуряване, да се намалят нерегламентираните разплащания, да се адресира проблема с недостига на медицински специалисти. Приемането на Механизма за определяне на минималната работна заплата също е засегнато.
Последната препоръка касае ефективното изпълнение на мерките, заложени в Националната стратегия за развитие и сектор „Обществени поръчки“.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря.
Госпожо Петрова, не знам дали сега да Ви включа, нещо ако искате да добавите към казаното от госпожа Влахова.
МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря.
Първо, да се извиня за закъснението.
Освен да се присъединя към това, което беше представено, може би малко информация, която не се намира в официалните доклади, в официалните презентации. Тя касае комуникацията и отношенията между екипите в България и екипите в Брюксел, по-специално натрупването на пропуски в комуникацията от страна на Комисията и риска от субективна оценка, който може да бъде отправен към някоя от държавите, в това число и България.
Липсата на фокус, това е нещо, което сме представили на заседание на министрите на финансите в Брюксел – липсата на фокус върху действително проблемните области за страната и понякога плъзгане по странични тематики, които са важни, но не са от първостепенно значение за развитие на държавата. Това допълвам като мнение, което ние сме изразявали. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Петрова.
Аз само искам да уточня преди да преминем дискусия и въпроси, разбира се, ако имат колегите, че смисълът да поискаме тази дискусия и това представяне беше, че все пак Комисията по европейски въпроси особено в периода, в който се приближаваме и към председателството на Съвета на Европейския съюз, трябва да следи малко по-внимателно отделни секторни политики, въпреки че това е повече в преките отговорности на други парламентарни комисии, доколкото това е свързано пък с нашето участие в Европейския съюз и пълноценното изпълнение на препоръките, затова искахме да обърнем внимание на тази тема.
Колеги, да попитам, първо, дали Вие имате въпроси. Ако искате, докато си помислите, някои неща, свързани с препоръките и малко по-широко в отговорностите на Вашето министерство.
Следейки препоръките, които сега бяха отправени от Европейската комисия ми прави впечатление, че има две-три неща, които засягат сериозно политики, по които, разбира се, много се говори, частично някои неща са направени, но самата Комисия оценява, че направеното не е достатъчно и то има пряк ефект върху целите, които се поставят в Европейския семестър. По-конкретно въпроса за данъчното законодателство, където използваната дума е, че спазването продължава да е проблематично. В този смисъл, имате ли информация дали се подготвят допълнителни мерки, законодателни включително, все пак за нас това е важно като парламентаристи, които да гарантират законодателство, което може да бъде спазвано, нали, проблемът къде е – самото изпълнение или самото законодателство може би е проблемно и затова не може да се спазва?
И въпросът, свързан конкретно с работната сила и свързаното с това – проблемите в образованието, които изрично са споменати тук. Вие как оценявате перспективите изобщо? Доколкото това са политики, които са доста дългосрочни или мерките, които се взимат сега, ще дадат ефект на доста по-късен етап? Тук конкретно има ли някакви конкретни мерки, които на база на тези препоръки смятате да препоръчате Вие самите или да поискате от съответните ресорни министерства? Как точно е структурирана Вашата комуникация като водещо министерство с останалите министерства в тази посока?
И накрая, ако разбира се, позволите и се чувствате готова да коментирате и този въпрос. В последните дни стана доста актуална темата за Еврозоната, евентуално нови предложения, които би направила Европейската комисия. Правителството и нашия министър Горанов даде заявка, че България е готова да предприеме вече стъпки към присъединяване към Еврозоната, тоест първите стъпки. В този смисъл има ли някакъв ориентировъчен график вече, подготвят ли се конкретни предложения от Вас към Министерския съвет и Народното събрание в тази връзка или все още правите необходимите анализи, дали сме готови да направим тази стъпка и дали е в интерес на страната? Благодаря.
МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря.
Да отговарям сега предполагам и след това, ако има допълнителни въпроси.
За данъчната събираемост. Това беше, макар че според колегите на експертно ниво няма изненада в препоръките. Да, в глобален мащаб няма изненада, за нас беше обаче относително изненадващо да видим данъчната събираемост като проблем предвид резултатите, които са регистрирани до момента и усилията, които наистина са положени.
При по-задълбочено прочитане на текстовете и разговорите с Брюксел се оказа, че всъщност по-голямата част от акцента на тази препоръка пада върху недекларираната заетост, борбата със сенчестата икономика и недекларираната заетост. Тоест действително има известен, да го наречем „пропуск“ или „слабост“ в координацията на усилията на държавата като такава да събира задълженията си по всички фронтове, защото до момента основната тежест пада на приходните агенции като данъчна и митническа администрация, но някак си встрани остават другите администрации, които също отговарят за това приходите на държавата да са съгласно закона и правилата. Това е едното.
Другото, което се предвижда като допълнително усилие от страна специално на Министерство на финансите и всъщност тази по-обединена Стратегия, с участието на други администрации, ще залегне в новата стъпка, това е да се продължат – всъщност ние имаме сега една такава Стратегия, срокът й изтича тази година, тя ще се удължи, с нови мерки ще се обогати, но дискусията тепърва започва и първо ще има оценка на изпълнението на това какви са резултатите, след което ще се тръгне на актуализация и допълване с нови мерки.
Тези дни, мисля, че на сайта на НАП излезе една информация, която е свързана по-скоро пак с облекчаване на спазването на законодателството и облекчаване на бизнес средата. Тя е възможността заинтересовани фирми и компании да изискват по електронен път информация за задължения или плащания към бюджета, липса или наличие на данъчни задължения директно от НАП, без да необходимо затова лицето, което трябва да предостави тази информация, да отиде лично до НАП или то да изиска тази информация и след това… Една стъпка се съкращава. Направен е преглед на законодателството в тази област, има доста такива разпоредби в националната рамка, които вероятно, също в следващ период, ще се преодолеят, в смисъл точно това изискване да отпадне – за самото лице, което предоставя информацията, то да е посредника между двете институции.
По отношение на образованието всъщност трябва да кажем, че препоръките са доста скорошни и тепърва при нас механизмът, който прилагаме за извличане на нови идеи от министерствата, ще стартира.
Като мярка в Националната програма за реформи, която забавихме, за да отразим приоритетите на правителствената програма, е включено повишаването на заплатите в сектор „Образование“ и промяната на модела на заплащане, като се постави акцент върху качеството на произвежданата услуга, качеството на образованието и не толкова върху количествените параметри. Много промени минаха през образованието през последните години и там системата, според моята оценка и според оценката на други колеги, е, че всяка промяна трябва внимателно да се реализира, защото всъщност рискът може да бъде в посока понижаване качеството, отколкото подобряване качеството на образователната система.
Като механизъм за координация, с едно решение на Министерския съвет, където всъщност водещата роля е на Министерството на финансите като национален координатор по програмата, се въвежда график за отчитане, който е на шестмесечна база на заложените мерки в сегашната национална програма за реформи, като някъде, мисля, че август месец даваме сравнително спокоен период след приемането на окончателните препоръки и изискваме от министерствата предложения, а също и от неправителствения сектор предложения за мерки, които да адресират настоящите препоръки. Има една работна група в разширен формат, която включва представители на икономическия и социален съвет, работодатели и неправителствени организации, които са известни с анализите си в областта на икономическата политика и оттам всъщност търсим нови идеи, които да се отразят в следващата актуализация в Националната програма за реформи.
По последния въпрос за Еврозоната, това, което мога да кажа, и което и преди съм казвала, че всъщност на този етап дипломацията се води на тихия фронт, тоест без много шум, проучва се какви са нагласите в останалите държави членки, особено след изборите в ключови държави членки особено и предвид изборите в Германия.
От наша страна, това, което ние формално следим, е все пак да се вместим в Маахстрихтските критерии, които знаем, че са важни, но не толкова определящи за членство във Валутен механизъм 2. Това, което също правим към момента, ние създадохме един координационен механизъм за разработване на програма за приемане на еврото, в момента тече актуализация на състава на Съвета за координация между министерствата. На почти окончателна фаза е разработването на анализ, разходи, ползи, съвместно с БНБ и МФ, където се опитваме да идентифицираме какви са потенциалните рискове от прагматична гледна точка. Не широко известните теоретични ползи, които можем да прочетем навсякъде. Когато сме готови, а надявам се скоро, и имаме актуализиран състав на координационния съвет ще представим този анализ за дискусия и одобрение. На тази база ще се тръгне вече към работа по сектори, отново за разработване на мерки и пътна карта. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, госпожо Петрова.
Колеги, допълнителни въпроси?
Ако няма, да Ви благодарим за участието и за информацията днес. Надявам се, че скоро пак ще се видим във връзка и с това, което казахте, когато имате готовност по въпроса за Еврозоната. Защото това е тема, която предстои да бъде, разбира се, по-широко дискутирана и в българското общество, преди да могат да се вземат съответните решения. Успешна работа да Ви пожелая!

Да минем към следващата точка в дневния ред.

Да поканя нашите гости: Иван Иванов – директор на дирекция „Централно координационно звено“ към администрацията на Министерския съвет, и Екатерина Алексиева – държавен експерт в същата дирекция. Заповядайте.
Имате думата, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Аз много благодаря.
Основно в рамките на представянето ще засегна приключването на период 2007 – 2014 г., и след това ще се фокусирам върху настоящия програмен период като ми се ще, ако остане време може би ще кажа няколко думи и за приоритетите ни в контекста на председателство в областта на кохезионната политика. Там текат много интересни процеси и при всички положения е хубаво да се запознае уважаема Комисия с това, какви предизвикателства предстоят за страната ни.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Даже държим да го направите и ще осигурим необходимото време. Заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Ще се постарая да бъде по-синтезирана информацията, по отношение на приключването, за да може да коментираме, защото според нас е важно по определени теми да се търси много широк консенсус.
За период 2007 – 2013 г. трябваше да изпратим и изпратихме финалните отчети до 31 март, които са от страна на сертифициращия орган. Това беше важен тест за кондицията на системата. Бяха изпратени навреме, на практика с цялата попълнена информация. В момента Европейската комисия има един срок от пет месеца, в рамките на които очакваме и някакви коментари. По-специфичното е, че се направи една проверка от страна на Главна дирекция „Регионална политика“, която няма нищо стресиращо принципно. Тя е по смисъла на регламента, но те имат право в някои случаи да получат допълнително увереност, преди да одобрят окончателните отчети.
Нямаме такава заявка от Главна дирекция „Заетост“, така че оттам просто очакваме някакви коментари и съответно реакции в рамките на тези пет месеца. Над 95% са повечето програми. В материала, който представих има таблица, в която се вижда съответно, че и в рамките на Кохезионния фонд, Фонда за регионално развитие и Социалния фонд, всъщност усвояването е над 95%. С една дума, правейки една препратка към 2010 г., която е като еквивалент съответно на 2017 г. за настоящия програмен период, си спомням какви мрачни прогнози имаше тогава, че едва ли не България ще загуби много средства, че няма да успее да ги усвои навреме. Това може да каже в контекста на тези изпратени отчети от страна на национален фонд, че не се случи.
За мен по-важното в случая е да говорим не само за цифрите. Това беше първи програмен период, имаме редица научени уроци, опит, който натрупахме. Важно е да се говори и за ефектите, които постигнахме с тези средства, а не просто за това, какво усвоихме.
Знаете, че Министерството на финансите поддържа един инструмент, който се казва „Сибила“ и който прави разлика най-общо и сравнение между два сценария. Единият е: какво би било икономическото развитие без европейските фондове? Другият е съответно: какво е в момента благодарение на фондовете по определени икономически показатели, откъдето може да се извади и направи извод всъщност по каква степен, при сравняването на двата сценария, фондовете влияят върху икономиката.
Цифрите са много красноречиви.
Благодарение на първия програмен период в момента брутният ни вътрешен продукт е по-голям с 11% в сравнение със сценария, който би бил примерно без европейско финансиране. Забележете, частните инвестиции са нараснали с 22%, а заетостта с 15% е по-висока в сравнение със сценария, който е без европейско финансиране. Средната работна заплата е нараснала с 14%. Това са цифри, които са изцяло обективни и се базират на икономически анализи. В тях няма и доза субективизъм.
Относно научените уроци, ще се опитам да го вплета в контекста на настоящия програмен период, ще правя препратки там, където всъщност имаме по-добри решения, като ми се ще да започна с няколко думи за общото изпълнение.
В момента с Програма за развитие на селските райони договарянето е в размер на 37%, а 9,7% са плащанията. Ще поговорим малко – подготвил съм всякакви сравнения, сравнения със същия период за предишната година, сравнение с другите страни членки. Важно е да се каже, че се намираме на фаза, при която ключово е по-скоро договарянето. Имаме едни 12 мл. лв., които са в оборот. Това са обявени процедури. Годината е ключова, от гледна точка на това просто да имаме добро ефективно контрактуване на средствата.
Какво е новото за този програмен период в сравнение със стария? Всъщност това е може би първия научен урок. Това са така наречените „предварителни условия“. Изводът, който може да се направи, е, че инвестициите с европейски средства са ефективни само в сектори, в които имаме ясна политика. Имаме ясна идея, ако щете, за реформи принципно, тоест сектори, които са реформирани със стратегии и с визия съответно.
Какво искаме да направим за един дълъг период от време напред? Това са така наречените „предварителни условия“. Аз ще кажа няколко думи и за всяко едно от тях, което в момента договаряме или приключваме. Тук е важно обаче да се знаят две неща – имаме два срока за тяхното докладване. Първият е 30 юни с годишните доклади, които са по оперативните програми и втората опция вече е, ако не успеем да докладваме някое предварително условие като изпълнено в рамките на този един месец, който предстои, е със стратегически доклад, който ще подготвим по смисъла на регламента 1303 към края на август месец.
Работим по единствената опция да докладваме абсолютно всичките до 30 юни. В момента не разглеждаме някое предварително условие като опция да остане за месец август.
Преди да преминем към оперативните програми – там ще говоря съответно за тези, които са тематичните, да кажа няколко думи за единственото хоризонтално, което все още преговаряме с Комисията, това е за обществените поръчки. Темата е важна, виждате, че по някаква причина се настани и в Механизма за сътрудничество и в специфичните препоръки по страни. В момента сме на етап, при който сме докладвали условието като изпълнено. Прието е като такова от Европейската комисия и имат четири доизясняващи въпроса.
Първият от тях е, че очакват да подготвим типови образци и в областта на околната среда, които са за типово възлагане. Това е нещо, което е в доста напреднала фаза, очакваме да го финализираме през юни месец.
Вторият въпрос, който зададоха, имахме нужда от малко допълнителна информация по отношение на втората инстанция на обжалване, тоест на начина, по който работи съда. Не е тайна, основно предизвикателство за изпълнението на проектите принципно – те знаете, че минават задължително през обществена поръчка, понякога е забавянето, което идва от обжалванията. През КЗК и през ВАС. В този смисъл те очакват много ясна гаранция, че тези две структури работят прозрачно, ефективно и най-вече за мен от гледна точка на усвояването – ефективно, защото това би гарантирало просто липса на забавяне за фондовете.
Последните два въпроса касаят – имаме един проект, който изпълняваме с Института по публична администрация, тост как работим по капацитет за прилагане на обществени поръчки. Последният е свързан с капацитета на Агенцията обществени поръчки. Там очакват да докладваме. Те са сравнително малко на този етап, но има сравнително малко незаети бройки, които трябва да бъдат заети и има един проект на Световна банка за засилване на капацитета на Агенцията за обществени поръчки.
При всички положения вече сме в режим на доизясняване на някакви финални донапасвания, така че това условие до голяма степен го считаме за затворено.
Другите, които все още представляват предизвикателство и които ще засегна малко по-надолу са Стратегията за интелигентна специализация, която е обвързана с картата за пътна инфраструктура, Стратегията за научни изследвания. Вие анонсирате, че ще се занимае Комисията на едно от следващите заседания, тоест това е добра новина, тоест имаме напредък там. Във финална фаза сме по отношение на предварителното условие за водите и за ромското включване. Това са на практика от всичките 45 условия – това са тези, които в момента преговаряме, така да се каже, на някаква финална фаза.
Преди да мина към програмите ми се иска да кажа няколко думи за законодателството, защото, знаете, парламента прие в края на 2015 г. Закон за управление на европейските средства, тоест вече имаме една година lag на практика, който все пак предполага някакво тестване. Законът не е просто механично вкарване на това, което имахме като опит в рамките на законов акт от по-висша степен. Съдържаше сам по себе си реформа вътре, защото на практика минахме от едно неизяснено положение по отношение на Договора за безвъзмездна финансова помощ към така наречения „административен договор“ – беше въведен вътре, след това го въведохме и в АПК, тоест по същество съдържаше доста съществена реформа по отношение на процедурите.
Основната логика беше да осигурим предсказуемост, правилата да не се сменят толкова често, защото това е един от научените уроци от предишния програмен период. Ние прекалено често сменяхме правилата. И другата логика беше да осигурим необходимата степен на правна защита на бенефициентите, защото вече обжалването минава през Административния съд.
Имахме един тежък период в началото на донапасване. Имаше един период, в който управляващите органи просто трябваше да свикнат с прилагането на АПК. Буквално на един месец и половина работихме с тях, януари и февруари миналата година – по какъв ред се довършват старите производства, по какъв ред стартират новите, пък как трябва да се гледа примерно на производството по верификация, как трябва да се гледа на производство по финансова корекция, отделни ли са и така нататък. Включително, влязохме в един режим на въпроси и отговори, срещнахме се с тях и ги публикувахме тези неща, за да могат и бенефициентите да четат на Единния информационен портал.
В момента тестовете и сигналите, които имаме от съдебната власт е, че Законът работи добре. Имахме една среща с общините, мисля, че наскоро, и там те изразиха задоволство от това, че всъщност той изпълнява основната си функция, а именно в определени ситуации се явява в съдебната власт коректив на изпълнителната власт. Позволява да се натрупа определена практика, примерно, по такива горещи теми като налагане на финансови корекции, което е добре. Единственото е, че имаме един казус там с определянето на основата за финансова корекция. Там съответно чакаме едно решение на съда, за да видим какви действия трябва да се предприемат, защото буквално съдебната власт чете, че това е Закон за ЕСИФ, а пък знаете, че във всеки грант всъщност има и национално съфинансиране и те подхождат доста формалистично. Но това не го разглеждаме като сериозно предизвикателство. Стараем се просто съдебната практика редовно да я разпространяваме, за да може всички да четат, защото това е важно от гледна точка на ефективните процедури.
Цялата подзаконова нормативна база вече е приета, включително за ВОМР имахме постановления. Финансови корекции, дори мисля, че преди две седмици или три седмици, вече ми се губи точната дата, Министерският съвет одобри и методология за прилагане на опростени разходи, нещо, което е много важно. В постановлението за допустимост на разходите, всъщност за този програмен период въвеждаме, забележете, за разходи за организация и управление задължително прилагане на опростени разходи, в смисъл като идея, по която трябва да се работи, защото за нас това е единственият начин съществено, съвместно с ИСУН, съществено да облекчим административната тежест. Така че впечатленията ни от начина, по който работи Закона, са по-скоро добри.
Няколко думи за оперативните програми. Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. Там ключовото е предварителното условие, което е Карта за научна инфраструктура и Стратегията за научни изследвания. Тук е първият ми апел, трябва просто тази Стратегия за научни изследвания да мине максимално бързо през комисиите на Народното събрание, за да можем да докладваме условията, които изпълним, до края на месец юни.
Това, което очакват да видят в Пътната карта, която е за научната инфраструктура е, че средствата, които ще бъдат инвестирани сега от Програмата за наука, ние имаме ясна стратегия как ще поддържаме тази инвестиция в бъдещето. Масово, ще видите, че е същото и с предварително условие за води. Всъщност очакват ясно послание от страната ни, че имаме визия, инвестирайки европейски средства, след това какво се случва и как се поддържа тази инфраструктура, независимо за какъв тип инфраструктура говорим.
Вчера сме имали среща в Брюксел. Сигналите са позитивни и вече сме на финална фаза на донапасване. Там има един срок до 8 юни, когато трябва да изпратим на Европейската комисия финалния вариант преди да тръгне за одобрение от Съвета за интелигентна инфраструктура и Министерския съвет.
Имаме предизвикателство с Първа приоритетна ос. Запознати сте. Служебният кабинет прекрати една обществена поръчка, която беше за набиране на външни оценители. В момента тя е в процес на обжалване. Има назначен състав съответно и очакваме решение на съда на втора инстанция на 6 юни. Поради този факт започнахме да работим по сценарий „Б“ и централното координационно звено обяви конкурс за външни оценители, което приключи успешно тази седмица и в момента има алтернативен сценарий, при който, ако не се отиде към обществена поръчка, много бързо да бъдат набрани оценителите, съответните експерти от страна на МОН, защото там имат срок до 20 юни, в който трябва да приключи работа Оценителната комисия за научните центрове. Това е ключово в момента за Програмата. Работи се активно с Министерството на образованието.
Другото нещо, което е, знаете, одита, който беше от Европейската комисия. Там беше изготвен един план за действие от служебния кабинет, който сега е припознат от новото правителство. Вътре се съдържат, договорени с Европейската комисия, много ясни мерки и там трябва да покажем, че има разделение вътре в рамките на системата за управление и контрол. Поискаха съответно да се номинират отделни заместник-министри, които да упражняват съответно контрол по отношение на оперативната програма и отделен, съответно за МОН като бенефициент. Такова решение мина през Министерския съвет, така че работим активно по изпълнението на препоръките, които са в рамките на този план за действие.
„Конкурентоспособност“, споменах вече за Стратегията за интелигентна специализация, тя е ключова. Тя е пряко обвързана и с Картата за научна инфраструктура, тоест тази логика, която ще заложим в момента в Картата за научна инфраструктура, ще залегне до голяма степен и в Стратегията за научна специализация. Тя е по-лесния в момента, образно казано, за договаряне документ. По-скоро предизвикателството е по отношение на Картата за научна инфраструктура. Поради тази причина там се работи съвместно с двете министерства – Министерство на икономиката и Министерство на образованието и науката. Създали са много ясна организация, с ясни срокове, за да може съответно и това предварително условие да бъде докладвано до края на месец юни. Защото оттук вече пряко вече зависят всичките колове, които ще бъдат съответно за иновации и стартъпи, технологична модернизация и така нататък. Тази Стратегия за интелигентна специализация всъщност трябва да изведе секторите, които са двигатели на растеж, в които, най-простичко казано, си заслужава да инвестираме.
Имаме съответно включване на българо-гръцката газова връзка.
Малко предизвикателство имаме с българо-сръбската, защото там нямаше осигурено финансиране от страна на сръбската страна, но вече има такова осигурено, така че предполагам, че там нещата ще се ускорят.
Оперативна програма „Околна среда“. Тя е пряко свързана с предварителното условие за водите. Смея да твърдя, че там нещата също са на финална фаза на преговори с Европейската комисия. Основното, което очакват, и там е ясна заявка за поддържането на инфраструктурата. Тоест съответно окрупняване на инфраструктурата, която е ВиК, ясно послание по отношение на собствеността и съответно инвестиционен план в бъдеще как и по какъв начин изградената инфраструктура, ще се поддържа. Работим активно и с ценовия регулатор, защото той е ключов по отношение на функциите му, които са свързани със законодателството – различните наредби, които се издават, ценообразуването. Там обмисляме съответно да поискаме помощ за административния капацитет от страна на Европейската банка за възстановяване и развитие.
По Приоритетната ос, която е за отпадъците, всъщност имаме много активно ударно обявяване на схеми.
„Региони в растеж“. В момента много активно се работи по Интегрираните планове за градско възстановяване и развитие. Там основно помагаме на колегите в междинните звена, защото не е тайна, че това е нова структура, определено имаше нужда дори, ако щете, от методическа подкрепа – как да се осъществява оценителния процес. Имаха едно предизвикателство, което е свързано с индикаторите, но подготвиха план за действие и всъщност на последния комитет гласуваха прехвърляне на пари по отношение на образователната инфраструктура, за да може да се изпълни рамката за изпълнение.
„Транспорт и транспортна инфраструктура“. Там ключовите два проекта, разбира се, са „Струма“ и метрото. По отношение на „Струма“ имаме напредък по отношение на Лот 3.1 и 3.3. Те са на етап, при който предстои изпращане на Европейската комисия на апликационната форма.
По отношение на 3.2, което е „Крупник – Кресна“, изключително ключова е. Там имаме вече избран идеен проект и съответно предстои там да се обявят процедури за обследване, за строителство и така нататък и е планиран, в началото на следващата година мисля, че беше заложено – 2018 г.
РЕПЛИКА: До края на тази година, оптимистичният сценарий – да бъдат обявени процедурите и сключване на договори май месец 2018.
ИВАН ИВАНОВ: Да изпратим апликационната форма, да.
Тук също имаме едно предварително условие, което е генералният план за транспорта. Той също е планиран да бъде гласуван в Министерския съвет юни месец. В момента е на етап – почти приключваме предварителната оценка, която е. Мисля, че има добра координация с Министерство на околната среда и водите. Така че при всички положения очакваме да бъде гласуван юни месец, защото това е важно ключово условие не само по отношение на тази Програма, а и на „Региони в растеж“.
„Добро управление“, тя директно е свързана с Пътната карта в областта на административната реформа и Стратегията в съдебната реформа и електронното управление. Там имаме някои предизвикателства, свързани най-вече със съдебната власт. Аз останах много учуден от една среща, на която бях, при която чухме някакво послание от страна на съдебната власт: няма да Ви изпълняваме проектите, понеже едва ли не, нали, няма такава опция екипите за управление да получават допълнително средства.
Работим по този казус, така или иначе, но все още забелязваме едно такова мислене от страна на определени ведомства, при които те не припознават, или поне свързват проектите, едва ли не, само с някакво усвояване на средства. Едва ли не някой друг носи отговорност за тях, а не като нещо, което е важно за правенето на политика от тези ведомства. Това е начин на мислене, който определено трябва да се работи по него, защото на един етап започва да вреди.
„Човешки ресурси“ – тя ударно и традиционно по принцип се справя добре. Там имаме някакви казуси, които са свързани най-вече с прилагането на режима на държавни помощи. Малко понякога се губи връзката между политикоправещите дирекции, съответно и управляващия орган, но работим в активна координация с колегите, заедно с Министерство на финансите. Това, което забелязваме е, че понякога се прилага прекалено много режимът на „де минимис“. Нещо, което в един момент, то е по-лесно за управляващия орган, защото създава едно усещане за правна сигурност, обаче не е добре за бенефициентите и определено там трябва да се работи в посока, при която тези режими да се изследват и да се прилагат на по-широка база.
Ще ми се и няколко дума да кажа за Програма за развитие на селските райони, защото е една от ключовите. Там най-важното ни предизвикателство принципно е интегрирането им в общото законодателство и определено забелязваме напредък. Ако преди известно време позата беше „тези правила не важат за нас“, заради това изключение, което беше в Закона, че те прилагат собствени наредби, в момента определено там има еволюция и промяна и по-скоро се срещаме, за да мислим как да направят нещата в съответствие със ЗУСЕСИФ. Защото след интегрирането й в рамките на законодателството, следва и по-голямото предизвикателство, вкарването й в ИСУН. и това е нещо, което го разглеждаме като ключов приоритет.
Бяла лястовица в това отношение е ВОМР, които в постановлението изрично записахме, че прилагат ИСУН. Така че това са двете стъпки, които според нас трябва да предшестват интеграцията въобще на тази Програма – не само в рамките на законодателството, но и в рамките на електронизирания процес, защото това е единствената гаранция за успешно изпълнение.
Две приказки да кажа за Норвежкия финансов механизъм. Там са едни 210 милиона, които сме на финална фаза на договаряне. България беше една от първите страни, които подписаха Меморандум за разбирателство, съответно в рамките на Норвежка програма и Европейското икономическо пространство. Имаме срок от шест месеца, в рамките на които трябва да изпратим детайлните концепции. Този срок изтича на 9 юни. Това в момента е един от най-ключовите фази, съответно, на програмиране, защото се намира в пиков момент, в който залагаме приоритетите.
Това, което ни прави впечатление, е, че изключително много от страна на норвежците се държи на така наречения „ромски фокус“. Искаха включително да се направи отделна програма, която да е насочена само към ромската общност. Заложили са едни 10% вътре задължително от мерките да отиват за ромско включване. Така че това ни е едно от предизвикателствата. Преговаряме с тях и се опитваме да докажем буквално във всяка една от програмите, че имаме подобно нещо. Това не винаги е лесно. Ето примерно програмата, която е за правосъдие, основно е фокусирана върху корекционните дейност, тоест затворите и се опитваме да обясним, че вътре е много трудно, когато имаме мерки, които са насочени към, примерно, социализиране след това на затворниците, които излизат и след изтърпяването на присъдата, е много трудно да отделим там колко точно ще бъдат, примерно, и че дори е леко дискриминационно да бъде насочено изключително и само към ромската общност. Но, както и да е, това е предизвикателство, което предполага добра комуникация с тях.
Последното нещо, с което искам да завърша, е Председателството. Сега това, в рамките на триото, което ние сме извели като приоритети, са опростяването и допълняемостта между фондовете, което казано на по-простичък език значи, че очакваме много ясна заявка от регламентите за интегрирането на Програма за развитие на селските райони и въобще на тези фондове в общия мейнстрийм, образно казано. Това ще ни бъде един от приоритетите, които ще отстояваме. А сега тук, знаете, че България съвместно с Естония и Австрия, Австрия като страна-донорка – всъщност и това е важно да се каже, че е подето от повечето страни-донорки в момента, се опитват да вкарат в рамките на дебата за следващия пробен период така наречената „диференциация“. Това на прост език значи, че ако за нас се прилагат N на брой контроли, за тях този брой контроли да е в пъти по-малък, с мотива, че в България примерно фондовете са около 80% от публичния инвестиционен ресурс, докато примерно за една Австрия е 0,2%. Това е нещо, което за нас обаче, е червена линия, защото виждаме в това, в нашата област Европа на две скорости. В един момент ние ще имаме регламент, в който половината примерно ще важи и за така наречените „бели страни“, а целия ще важи за всички останали и го разглеждаме като рисково. Те обаче настояват. Дори днес сутринта имах среща с директора, който е там, който отговаря за Председателството и се опитват съответно да го презентират с посланието, че така, едва ли не, първо, ще се постигне сериозно опростяване и, второто, което е, че ще бъде по-лесно комуникирано, ще има такава политика към, едва ли не, редовия избирател, ако на него му се обясни, че фондовете са станали по-простички за Австрия, че едва ли не там няма да се налага толкова контроли, поради факта че процентът от инвестиционния им ресурс е толкова нисък, ще може да презентираме и да комуникираме.
Определено в момента има едно такова усещане на умора в донорките. Ситуацията на преговори не е тази ситуация, която беше преди 10 години. И, естествено, поради Брекзита се говори за по-малко пари. В контекста на това, което казах, искат да се вкарат вътре разделечителни линии и различни условия. Говори се за засилване на така наречените „централизирани инструменти“, които се изпълняват директор от Брюксел, което също за нас е неясно, тъй като в момента нямаме абсолютно никакви наблюдения те да са много успешни, в сравнение с Оперативните програми, които са в условията на споделено управление. Така че има много интересни центробежни сили.
Закъснява Многогодишната финансова рамка. В един момент трябваше да бъде за нашето Председателство, сега се говори за края на Австрийското председателство.
Преди да имаме Многогодишна финансова рамка не може да имаме и проекта на регламенти, които твърде възможно е да останат чак за Румънското. Тоест отсега, по отношение на преговорите, по независещи от България причини, ние вече сме в хипотетично забавяне и трябва да имаме ясна стратегия. Това, което нас ни притеснява е, че ако преди 10 години имаше много ясно откроени лагери, така наречените „кохезионни страни“ и донорките, сега кохезионните страни са подозрително мълчаливи. Дори и такива, които са традиционни травъл мейкъри като унгарците, като поляците, дето се вика, стоят и се ослушват, нали, накъде ще задуха вятърът. Така че определено ще имаме предизвикателство с позиционирането ни и с отстояването на тази позиция. Трябва да търсим всякакви линии, дори сценарии, които в миналото, са ни се стрували леко екзотични по принцип. Защото за нас е излишно за казвам, че този ресурс е ключов. Това е общо взето, което имам да кажа.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря господин Иванов.
Да кажа, че беше полезен фактът, че започваме нашата работа по контрола на Европейските фондове с един по-цялостен преглед за това, докъде сме стигнали, какво предстои и, разбира се, в следващите седмици малко по малко ще коментираме всяка една от програмите по-конкретно със съответните управляващи органи. Ще видим как точно ще структурираме нашата работа.
Колеги, въпроси?
Заповядайте госпожо Василева, след това господин Иванов.
МИНИСТЪР ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Иванов, аз искам да благодаря за наистина аналитичното и детайлно представяне на напредъка, свързан с управлението на Европейските програми, тъй като, както и Вие споменахте, докладът от България беше изготвен и представен на Европейската комисия към 31 март, тази година – момент, към който имаше действащ служебен кабинет и нямаше действащ парламент, може би е хубаво да се обединим тук представителите на парламентарно представените партии с общото мнение, че България действително успешно се справи с първия програмен период.
Първи за държавата, както и Вие сам споменахте, над 95% е усвояемостта по всички оперативни програми. Имаше време, когато се представяха доста апокалиптични картини и действително злокобни предвиждания за това как България няма да се справи. България преживя и много тежки периоди. Спомняме си, че имаше спирания и на програми – Оперативна програма „Околна среда“, в частност за която и аз в качеството си на министър отговарях, беше спряна по време на правителството Орешарски за повече от една година време. Време, през което не само, че разплащанията от Европейската комисия към държавата бяха спрени, а в продължение на повече от 6 месеца нямаше разплащания и от националния бюджет към бенефициентите, което силно затрудни инвестиционния процес.
В края на 2014 г., ноември месец, когато влязохме в мандат и Европейската комисия даде зелена светлина за отпушване на Програмата, усвояемостта беше 36%. Тоест в рамките на година и малкото повече от един месец наистина колегите от управляващия орган успяха да се справят заедно с бенефициентите, заедно с изпълнителите и сега виждаме, че Програмата е с изпълнение над 95% като частта, финансирана от Европейския фонд за регионално развитие, е на 100% изпълнение, тъй както и изпълнението на Програмата за развитие на човешките ресурси – 100%, Техническа помощ – 100%. Наистина, смятам, че това е забележително и действително е успех на българската администрация, успех на всички институции – и юридически, и физически лица, които са били бенефициенти по програмите и един знак, че наистина административният капацитет, който беше изграден, професионализмът, експертизата доведе до ползи и за гражданите ни, и за регионите на България, и за бизнеса.
Затова напълно споделям мнението Ви, че е необходимо да говорим повече за ползите, не да се придържаме към сухите числа, разбира се, без тях не може, но тази политика – провежданата политика по сближаване, наистина носи реални ползи за хората и за икономиката на България.
Струва ми се, че това, което беше направено през изминалия програмен период с разработването на специалното законодателство, Законът за управление на европейските средства, с цялата подзаконова нормативна уредба към него, всички усилия, които бяха положени за унифициране на процедурите, за опростяване на процедурите, за електронизиране на процесите, също дават ефект и, разбира се, трябва да се продължи по тази посока, защото безспорно това улеснява както бенефициентите, така и управляващите органи, и контролните органи.
Приветствам и усилията, специално на Централното координацинно звено, за това да поддържа и да развива системата ИСУН с все повече модули към тази система, която позволява ефективно управление на европейските средства, както и прозрачност и откритост към българските граждани, които във всеки един момент могат да проверят какво се случва с Европейските фондове и програми и конкретните проекти, които се изпълняват по тях.
Разбира се, ще Ви подкрепяме с усилията за по-добро интегриране на Програмата за развитие на селските райони. Смятам, че това е важно и се радвам, че има напредък в тази посока. Така че и аз лично, както надявам се и колегите, ще съдействаме, ако е необходимо за това.
Бих искала да отчета и усилията, които бяха вложени за подобряване на Закона за обществените поръчки, както и процедурите за провеждане на обществени поръчки, което, надявам се, че ще намали до минимум грешките, които се допускат, респективно и тежките последствия от финансовите корекции, особено за общините. Знаете, те са много болезнени.
В този смисъл Вие споменахте, че стандартизираните документи, които бяха изготвени още в края на миналата година от управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда“, съгласувани с Агенцията за обществени поръчки, ще бъдат приети юни месец. Не знам каква е причината за това близо половингодишно забавяне, но горещо се надявам, че това ще бъде направено, защото това всъщност е един процес, който беше горещо приветстван от Европейската комисия, включително и други държави – членки, защото е форма на пилотна инициатива въвеждането на стандартизирани документи, което отново е инструмент за намаляване на грешките.
Това, което искам да попитам е предвид фактът, че в документа, който сте представили, към настоящия момент договорените средства в рамките на бюджета за новия програмен период възлизат на 37,1%, респективно реално изплатените – близо 10%, обявените процедури са на стойност над 12 млрд. лв. Видно е, че наистина програмите вървят с добро темпо. За жалост, имаше спекулации – и политически, може би липса на достатъчно информация за това, че, видите ли, България за пореден път изостава, че няма движение по оперативните програми. Аз съм убедена, че България стои на добро място сред останалите държави – членки и информацията, която Вие представихте на вниманието ни, е доказателство за това.
Затова искам да попитам дали имате конкретна информация за това как България стои спрямо другите държави – членки при изпълнението на ангажиментите си през втория програмен период? Приветствам също така и приемането на Националната методология за прилагането на единната ставка за организация и управление на проекти и смятам, че това до голяма степен ще облекчи административната тежест, така че всяка една мярка и действие в тази посока мисля, че трябва да бъде насърчавано. Това ще улесни процесите и, разбира се, когато говорим за научени уроци, доброто планиране според мен е най-важният урок. Необходимостта от добро планиране е най-важният урок, който научихме. В този смисъл се радвам, че се работи съвместно с управляващите органи, че и Централното координационно звено съдейства за това да се унифицират процедурите, да се извършва планирането, така че да няма драматични обрати, загуби и така нататък. В този смисъл процесите вървят изключително плавно, умерено.
Още веднъж поздравения за това както на Централното координационно звено, така и на всички управляващи органи, а разбира се, и на контролните органи, Изпълнителна агенция „ОСЕС“ и Национален фонд към Министерството на финансите, които изключително професионално се справиха с ангажиментите си.
Аз ще спра дотук, тъй като в документа, който ни представихте, се съдържа информация и за Норвежката програма, така популярно известна, може би да предложа в последващо заседание малко по-подробно да поговорим за нея предвид на това, че в момента се изготвят концепциите за управление на програмите. Благодаря още веднъж.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Василева, за този почти съдоклад и въпросите, които поставихте – надявам се, сте си отбелязали.
Аз бих предложил да си зададем ние въпросите, за да върви по-гладко процесът.
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! И аз благодаря за пространното изложение както от Ваша страна, така и от колегата Василева. Вие очевидно сериозно сте се подготвили за днес.
Аз оценявам факта, че все пак Вие сте едно координационно звено с методическа насоченост и не се занимавате с директното изпълнение на програмите, затова ще бъда максимално неконкретен във въпросите, за да може да отговаряте и Вие, тъй като не се занимавате с прякото изпълнение на оперативните програми.
Първо, искам да направим няколко уточнения от техническа гледна точка, тъй като във Вашия доклад сте посочили, че реално изплатените средства към днешна дата са 9,7%. Това включва ли в Програмата за развитие на селските райони, тъй като в системата ИСУН е посочено 9,48% – това включва, тоест успели сте да ги съчетаете по някакъв начин, тъй като несъвместимостта на двете системи създава проблеми, както Вие сам се изразихте. И сте посочили във Вашия доклад, че срокът – може би е техническа грешка, за отстраняване на тези несъответствия по предварителните условия е за юни 2016 г. Може би е техническа грешка, нали? Може би юни 2017? (Реплики.)
Да, добре. Защото за мен беше изненадващо, но дотук с формалностите.
Няколко въпроса. Доста оптимистично звучат – и отчета, който е направен за предния програмен период, и за новия. Първо, по стария програмен период. Някаква информация по отношение – без известна контретика, разбира се, защото сме на комисия и тук не е допустимо според правилника – какъв е процентът, ако имате информация, разбира се, между реално изплатените средства от националния бюджет и тези, които са възстановени от Европейската комисия по първия програмен период? Каква е разликата?
И по новия програмен период – основните проблеми, които сме посочвали през последните месеци, бяха нестартирането на няколко оперативни програми. Виждаме, че те са вече стартирали и има договорени средства, но не и разплатени, а не са и посочени във Вашия доклад – фонд „Сигурност“, миграция и така нататък. Какво се случва там?
По отношение на „Околна среда“. Тъй като едно от предварителните условия е именно за сектор „Води“, какво е Вашето наблюдение извън тези разговори, които се водят с Европейската комисия, до постигане на всички критерии вътре в национално ниво, тоест подготовката на ВиК операторите, регионалните прединвестиционни планове, тъй като информацията ми е, че доста закъсняват с тяхното изготвяне? Лично ми предстои да задам такъв актуален въпрос към регионалния министър.
Как оценявате, има ли риск в тази посока, по отношение на усвояването на тези средства? Ранните, така наречени „проекти по околна среда“ и сектор „Води“, които бяха фазирани от предния програмен период – говоря за Добрич, Асеновград, Пловдив и Плевен, какво е състоянието там, тъй като те влизат в процента договорени средства, какво е положението?
И сякаш да спра дотук, защото тези въпроси са доста. Аз все пак анонсирах, че Вие не сте пряко изпълняващ оперативните програми, а сте координационен орган. Дали имате някаква визия в тази посока и какво е Вашето виждане? Най-вече и рисковете, които Вие виждате, тъй като тук не са посочени, тъй като все пак е хубаво да знаем това нещо.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря господин Иванов.
Други колеги?
Заповядайте, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Предполагам, господин Иванов, не се учудва, че на това много говорене, все пак сте в парламент.
Аз искам обаче да Ви кажа, че имаме голям проблем и бих предложил тук на Комисията, на председателя, на членовете на Комисията, в най-скоро време да направим една среща между Вас, Министерство на финансите, Министерството на земеделието, храните и горите, защото там има огромен проблем, а той е, че Вие няма какво да включите, след като всичко направите, нали, там няма гнездо, където да вкарате Вашия куплунг. Там е изключително тежко положението. Там практически няма информационна система, там практически няма средства за предоставяне на данни. Мисля, че една такава среща трябва да проведем в най-скоро време, защото ни грози провал в организацията на нашето председателство, защото години наред това министерство беше лишавано от финансиране на информационната система и там за никакъв ИСУН, за нищо не може да става дума в този му вид. Някаква степен на припокриване между ИСУН и ИСАК евентуално – информационна, но в работна фаза да влизаме е изключено да мислим засега, защото, пак повтарям, няма какво да включите от системата ИСУН там. И моето предложение по скоро е ние в най-скоро време да организираме една среща и да се направят съответните законодателни промени, защото иначе няма да станат нещата. Вие видяхте какви проблеми имаше там с едно ВОМР, където така и така не можаха да станат работите, както трябва. Някои оперативни програми не бяха включени, което е загуба, разбира се, за тези хора, защото това са единствените средства, които могат да получат. Това беше изказването ми, господин Председател.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Петров.
Няколко думи от мен и Ви даваме възможност след това, господин Иванов, да отговорите, да обобщите.
Първо, да кажа, че неизбежно въпросът с Европейските фондове и усвояването на средствата ще продължи да бъде част и от политическия дебат. Ние добре знаем как тече той. Винаги едната и другата страна имат своите аргументи. Едните говорят колко са разплатените средства и те наистина изглеждат малко, другите говоря колко са договорените, те изглеждат много, но на широката публика тези цифри и числа, по-скоро не говорят чак толкова много. Добре познати са и споровете около това, кой спира и кой пуска, при кого се спират и защо се спират програмите. Все пак за България, в края на краищата, е важно да приключи с едно добро равнище на усвояемост. Ако се потвърдят тези числа и становището на Комисията е положително, което, доколкото разбирам, в юли-август някъде ще знаем какво е становището на Комисията по първия ни програмен период.
Няма причини да не поздравим Вас и тези, които пряко се занимават с реализацията на проектите за добре свършената работа. Разбира се, ние сме длъжни през това време да упражняваме нашия контрол и да Ви критикуваме преди всичко, а не да Ви хвалим, защото не трябва да се отпускате, така малко и шеговито, но в края на краищата това е ролята на нашата Комисия.
Бих искал, преди да си задам въпросите, да споделя, че е хубаво тези анализи, доколкото разбирам, които имате, част от числата Вие ги споменахте – за ефекта на европейските средства върху развитието на българската икономика и на други сектори, които са пряко свързани с икономиката, тези анализи да бъдат правени достояние на по-широката публика, защото една част от аргументите са, че всъщност с тези европейски средства почти нищо не се случва. Добре знаем опорните точки, свързани с това, че колкото плащаме в бюджета, толкова и получаваме и така нататък. Ние тук в тази Комисия добре знаем, че това не е така, но освен, че трябва да говорим за проценти, усвоямост и колко от тези средства, на които имаме право, реално сме усвоили, трябва да се говори все повече и за ефекта на това, защото това е и начинът да обясним на хората, че членството в Европейския съюз има пряка връзка с икономическото и социално развитие на страната. Много хора не го усещат това, защото и не знаят.
Вторият момент, разбира се, един от проблемите, който виждам, че сега ще има своето значение, при договарянето на следващата Многогодишна финансова рамка, е фактът, че чуждестранните инвестиции в България са на доста ниско равнище в последните години – по обективни, но и по субективни причини, можем да кажем. Всъщност основните свежи средства, които идват в България, са именно по линия на европейските фондове и това неизбежно прави тяхното значение още по-голямо за нас. Затова и предстоящите ни разговори и преговори по отношение на това как те ще изглеждат в следващия програмен период, при какви условия и така нататък, ще бъдат за нас от много по-голяма важност, отколкото за други страни членки, особено пък за тези, които са донорите.
В тази връзка бих предложил – ние това ще го говорим и с другите министри, които ще имат пряко отношение към предстоящите преговори конкретно по председателството – да видим на един по-ранен етап как реагираме ние на това, което и Вие споменахте днес, вероятността да се наложи или да се направи опит да ни бъде наложен диференциран контрол върху тези средства, защото това вече не е технически въпрос, това е политически въпрос преди всичко и той не може да бъде оставен за решаване на Вашето равнище. Трябва да бъде решаван на равнище парламенти, съответни министри, а бих казал и министър-председател. Така че отсега трябва да вдигнем червения флаг, както се казва, и Ви благодаря, че го направихте днес. Ние внимателно ще си го отбележим.
Исках да попитам и не искам това да прозвучи като някакво заяждане или критика, но според Вас тези проверки, които в момента прокуратурата прави в Агенция „Пътна инфраструктура“ и които са все пак за едни значителни по обем средства, по какъв начин те се отразяват на евентуалното становище на Европейската комисия за това как и доколко ние сме усвоили законосъобразно средствата, които са ни отпуснати? Комисията искала ли е допълнителна информация по този случай? Очаквате ли, че е възможно така внезапно да възникнат проблеми и по други програми?
Пак подчертавам, питам, не за да уязвявам управляващи или да играя някаква опозиционна роля, а защото, смятам, че това е съществено по отношение на доверието на Европейската комисия за способността ни да управляваме законосъобразно и ефективно тези средства. Знаете ли кога се очаква да приключат тези проверки и Комисията има ли намерение да чака тяхното приключване преди окончателното си становище? Тази одитна мисия, реална, която е била тук, искала ли е по-детайлна информация по този случай, евентуално за да ги отчете при финалното си становище? Благодаря Ви още веднъж за подробната информация.
И да попитам това, което Вие сте ни дали като обобщение, може ли да бъде направено и публично достояние, тоест да го качим на сайта на Комисията, за да може, който се интересува да прочете какво е написано тук? Тоест има ли нещо, което според Вас не бива да излиза публично? Благодаря.
ИВАН ИВАНОВ: Аз може би да започна в обратен ред, ако позволите. Това, което казахте за това, че трябва да се комуникира, аз казах и в рамките на изложението. Усещането ми е, че ние прекалено много сме се фиксирали върху цифрите. Говорим за усвояване. Това е ключовото по отношение на публичния интерес и това неминуемо изкривява, ако щете, начинът, по който въобще се изпълняват програмите. Има една фиксация върху документооборота, върху правилата, а би трябвало тази фиксация да е върху резултатите и ползите. Имам чувство, че сме се фокусирали, дори когато изпълняваме проекта върху това документацията да е о`кей, всичко да е законосъобразно и така нататък, не се питаме какво остава след тях, поддържаме ли го и по какъв начин това въобще допринася за публичния интерес. Това не е проблем в мисленето или бъг в мисленето само за България. И неслучайно в момента, в контекста на преговорите, една от мантрите е, че трябва кохезионната политика да се ориентира към резултатите и ефектите, а не към документооборот.
За съжаление, все още забелязваме и това не е само впечатлението на България, че това остава все още пожелание, което си го говорим на високите форуми, но всъщност реално, в полеви условия, се случва точно обратното, говорейки за начина, по който гледаме на тази система.
За това, което казахте за прокуратурата. В никакъв случай не може да се твърди, че това не е сътресение в системата и че на практика не би могло да доведе до такова. Знаете, че заради такива проблеми по принцип, които излязоха, бяха спрени парите по предприсъединителната програма ИСПА. Сега аз искам да препращам и да казвам дали случая е идентичен или не. Това обаче, което мога да декларирам е, че към момента нямаме искане от страна на Европейската комисия за допълнителни проверки или информация. Това не значи обаче, че казуса не се следи по принцип. И най-отговорно мога да кажа, че при всички случаи просто това е система, която е калибрирана по начин, при който такива сътресения оказват изключително негативно влияние, дори ако щете вътре заради стреса, който е в такава ключова структура като АПИ.
Не давам експертно мнение по отношение на същината на проверките – трябва ли да ги има, не трябва ли да ги има, но като експерти и като…, защото говорехте за рисковете. Това е изключително комплицирана система, която буквално е изградена от рискове. В известен смисъл моята работа е да ги предвиждаме тези рискове и да ги управляваме. Има рискове, разбира се. Въпросът е да се работи по сценарий и винаги да има сценарий „Б“. Ще говорим детайлно по отделните оперативни програми и според мен ще се убедите принципно, че навсякъде, където наблюдаваме такива рискове, винаги има и сценарий „Б“. Винаги трябва да има сценарий „Б“.
Може би за ИСУН и ИСАК. Проблемът е ключов. Беше ми възложено преди две седмици да направя справка за усвояването по принцип на Глава – мисля, че беше в отделните общини, първо, за ЕСИФ, даже не е коректно да се говори за ЕСИФ – за структурните инструменти и отделно, нали, справката, която взехме от ИСУН за два часа и отделно трябваше да направим такава за ПРСР. ПРСР ни я подадоха след 24 часа. Нали, справка, която примерно системата ИСУН я вади за отрицателно време. Нали, ще кажете, дреболия, но е показателно. Винаги проблемът на тази програма е било сепаративното мислене, това че те са се разглеждали като система, която е извън другите фондове. И за мен това по принцип, и това се опитваме да им обясним, че е проблем преди всичко за тях, защото включването им в момента в правилата значи, че те ще станат по прозрачни, процедурите ще се случват по-бързо, нещата ще се случват по-бързо и в този смисъл дори, ако щете, ще бъдат по защитими. Така, че това е ключов приоритет. Аз неслучайно го казах в контекста въобще на това изслушване, защото ние имаме нужда всъщност от ясно политическо послание и подкрепа и консенсус въобще, за да се върви в тази посока.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Все пак извинявайте, мога да Ви прекъсна може би… Мислите ли, че една такава среща на Министерството на финансите, на Министерството на земеделието и Вас, и нашата Комисия би свършила работа или пак продължаваме, както в предишни години, да си прехвърляме топката. Там наистина положението е много тежко.
ИВАН ИВАНОВ: Всяка една среща би била полезна, независимо какъв е форматът. За мен е малко спорно тук участието на Министерството на финансите, защото те нямат пряко отношение въобще, а по-скоро трябва да е между координационното звено, съответно управляващият орган, който е, и съответно Комисията, но както и да е. В смисъл, може би от гледна точка на това, че са сертифициращ орган, е важно и те да бъдат включени в процеса.
Да, при всички положения, ако искате еднозначен отговор – да, хубаво би било да се направи, за да се види дори и посланието от Ваша страна, принципно, че го разглеждате като ключов приоритет това нещо, защото това не може да бъде едностранно усилие от страна само на администрацията.
Беше ми зададен въпрос по отношение на това, какво сме разплатили и какви са получените траншове. Аз се извинявам, че нямам… (Реплика.)
Не, не, имам цифрите пред мен, но просто ги нямам като разлика. На практика реално изплатените в момента са… (Реплика: Това е за първия програмен период.)
А, за първия програмен период, чакайте да видим. По-скоро нямам готовност. Имам засега, ако искате мога да Ви кажа цифрите… (Реплика от народния представител Иван Иванов.)
Да. Ето виждате принципно системата… (Реплики извън микрофоните.)
Мисълта ми е, че не, не… (Реплики извън микрофоните.)
Фактът, че в момента може да влезете, да проверите и не е необходимо да нося тук с мен хиляди таблици и така нататък, е показателен затова, че е добре ИСУН като цяло, и въобще да се върви към посока развиване на тази система.
За Фонд – Сигурност, Миграцията и така нататък, нямам същото конкретни цифри в момента за усвояването. Съжалявам, просто мислех, че фокусът ще бъде малко по-различен. Но там, само искам да маркирам, за мен в момента предизвикателство е това, че те са извън обхвата на Закона за ЕСИФ, защото ние го приехме на основание регламента и имахме такива ограничения, но на практика в момента тези програми продължават да се изпълняват с предишната двоичност, която имаше примерно по отношение, ако щете, най-елементарното нещо, което се започва, статутът на договора за безвъзмездна финансова помощ все още продължава при тези програми. Там ще трябва да продължаваме примерно да уреждаме такива важни неща като финансови проекти и така нататък с постановление, което е малко проблем.
Мислим за сценарий, при който с лека промяна в Закона за ЗУСЕСИФ да не ги включваме в обхвата, но да кажем, че определени раздели от Закона се прилагат и за тях, за да може просто да се вкарат в тази рамка, в която са другите фондове.
Къде сме по отношение на останалите страни? Знаете, в момента на формата Вишеград, председателка е Полша. Така, че те са много активни. Полша и Унгария в момента, поради всичките там политически проблеми, които има в тези страни, забелязваме вече сигнали от Комисията и от страна на Германия, че се търси някаква логика на обвързване на фондовете с, дори, ако щете, начинът, по който се прилага законодателството, принципно за правата на човека в тези страни. Само го маркирам. По-скоро за нас това е процес, който е страничен, но си мисля в тази посока, както и да е. Те са изключително активни във формата Вишеград и за наша изненада имахме една обща среща там на страните Вишеград плюс, където те изнесоха една презентация, в която има две скали. Може би по-меродавната е процент на междинните плащания, защото това е обективното, в сравнение с нетния размер. И, забележете, че от новите страни членки България е на второ място след Естония. Значи, пред нас, на практика от всички 28 страни са Литва, Финландия, Гърция, Естония и Португалия. След това идва България.
Малко са по-стари данните, защото е явно към по-стар период с 5,2% на разплащане, но след нас, забележете, са Полша с 4,6%, примерно Швеция с 3,1%, в Испания в момента процентът на тези междинни плащания е 2,3, забележете, Германия е 1,1% са разплатени. Тоест ние сме десет пъти повече от страни, които чисто институционално би трябвало да стоят и да са в много по-силна позиция от страната ни.
Разбира се, в известен смисъл това е просто една диаграма. Пак казвам, въпросът е какво стои зад усвояването на тези средства и това е нещото, което трябва да търсим. За мен са три ключовите фактора, за да имаме успешно изпълнение.
Първото, което е, ясна стратегия и логика в секторите, в които инвестираме.
Второто нещо, което е, трябва да имаме съответно опростени правила и електронизация – информационната система на няколко пъти беше спомената.
И третото ключово нещо е административният капацитет. Тук визирам не само централната администрация, ако щете, общинска администрация и въобще бенефициентите. И това са областите, които трябва да разглеждаме като приоритетни.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Освен да Ви благодаря, господин Иванов.
Заповядайте, за доуточнение, господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Иванов, Вие само в началото фокусирахте, че цифрите не трябва да са водещи, но виждам, че дискусията тук се води около цифрите. Действително устойчивостта на резултатите трябва да бъде водеща във всички инвестиции, които се правят от европейски средства в България, но все пак не чух отговора от Вас и Вашето наблюдение за сектор „Води“, аз това го зададох.
ИВАН ИВАНОВ: Там не е тайна, че работим много активно с „Джаспърс“, съответно и Световна банка, съвместно с Европейската комисия. Много ясно трябва да се каже, че в случая, както споменах, ключове е ролята на регулатора. Значи в това отношение получихме препоръки от страна на „Джаспърс“ да се укрепи и да търсим някакъв вариант там, защото през стратегията, която всъщност провежда като политика регулатора, което минава чрез ценообразуването и наредбите всъщност, минава и логиката на това подреждане на инвестициите.
Иначе има ясна визия по отношение на окрупняването, има ясна визия по отношение на собствеността. Нали, нещо, което беше дебат много дълги години. За мен реално трябва да се работи вече към финализирането на практика на тази визия. И, разбира се, това което казах: капацитета на КЕВР.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Може ли още един уточняващ въпрос?
По-скоро за мен интерес представлява дали имате пряко наблюдение върху това, което се случва в Регионалното министерство, така наречените „регионално прединвестиционни проучвания“? На какъв етап са? Има ли някакви рискове по отношение на тяхното приключване за самата Програма и така нататък?
Защото, ясно е, че се водят разговори с Комисията по отношение на това предварително условие. Въпросът е тук, в България, какво се случва? Дали имате наблюдение? Ако нямате, разбира се, не е упрек, защото аз все пак разбирам, че Вие сте координационно звено.
ИВАН ИВАНОВ: Еднозначно и ясно трябва да се заяви, че в момента не го разглеждаме като рисково. Нещата са под контрол. Работи се активно по принцип. Много активно се работи, пак казах, въобще по линията „Джаспърс“ – Световна банка – Европейска комисия, в тази посока съответно. Така че стриктно се наблюдава и не идентифицираме някакъв риск. По-скоро това, което е важно в случая, е, ние имаме в момента такива, които са доуточняващи въпроси от страна на Комисията, финализиране и трябва да го докладваме на 30 юни и след това вече много активно да следим как нещата се случват в практиката. Защото все пак предварителното условие, то е определена визия, която ще защитим, остава след това предизвикателство, съответно това нещо да се случи и в реални условия.
Ако искаме да имаме ефективни, а не разпокъсани инвестиции в сектор „Води“, това е пътят, по който трябва да се върви. Всичко останало не предполага синергия, не предполага обща логика и оттук вече понякога се губи ефектът.
Това е, предварителните условия са ключът.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Вече мога ли да благодаря на господин Иванов, за изчерпателната информация? Оставаме във връзка с Вас. Ако ни е необходима допълнителна информация, надявам се, може да разчитаме на Вас. Още веднъж да попитам: това, което ни изпратихте, може ли да бъде публично, или за наше сведение само да бъде? (Реплики извън микрофоните.)
Да, да разбира се, просто в името на прозрачността така питаме хора, колегите, които изпращат. Да, проверете си все пак, да няма нещо което… (Реплики.)
Въпроса е, че в материала може да има неща, които…, все пак е черно на бяло. (Шум и реплики.)

И по един много добър начин минаваме към точка разни.

Да кажа, че на 6 юни, по-скоро Ви подсещам в точка разни, че на 6 юни от 9,00 ч. в зала „Роял 1“ на София, хотел „Балкан“ се организира конференция „Финансови инструменти на Европейския съюз, поуки и перспективи“. Това е съвместна инициатива на Европейската сметна палата и Сметната палата на Република България. Мисля, че даже насърчавам колегите, които имат възможност, да се включат. При всички случаи експертите на Комисията ще бъдат. Това е следващият вторник.
И да посетя също, че на 2 юни, пак това е свързано пък с първа точка, която обсъждахме днес – в зала „Роял 3“, в София, хотел „Балкан“ се провежда конференция „Представяне на специфичните за България препоръки от Европейската комисия, в рамките на Европейския семестър 2017 г.“, с участието на Валдис Домбровскис – заместник-председател на Европейската комисия, представителството на Европейската комисия в България е организатор. Който от Вас има възможност може да отиде.
Делегация на Комисията по европейските въпроси и контрол на Европейските фондове посети Малта за участие в пленарното заседание на КОСАК. Ще подготвим по-подробен писмен доклад за заседанието. Мисля, че беше много полезна среща и за нас, като Комисия, която току-що влиза в своите функции, на която й предстои да председателства и да отговаря за парламентарното измерение на българското председателство.
Естония поема сега това председателство. Ние влизаме в така наречената тройка, тоест нашата водеща роля, полека-лека се увеличава. Темите, които бяха обсъждани, смятам са от интерес и за България. Те ще намерят своето продължение в Естонското председателство, което се фокусира главно, включително и парламентарното измерение, върху дигиталната икономика, електронното правителство и всичко, което е свързано с цифровата икономика, всичко цифрово. Ето чухме и днес, че това също е едно от важните неща за България. Надявам се новите структури, които бяха създадени в предишния мандат, сега в този – третото правителство на господин Борисов, да дадат реален резултат.
Подсещам още веднъж за участието на Лиляна Павлова, другата седмица, на 7 юни.
На тази среща ще поканим и нашите нещатни експерти, а малко по-нататък предстои да формираме и обществения съвет към Комисията, но по този въпрос ще коментираме и с колегите тук, и с ръководството другата седмица, за да подготвим и това.
Благодаря Ви още веднъж и приятна вечер.



(Закрито в 16.35 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Кристиан Вигенин



Стенограф:
Красимира Коева