Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове
» Преглед на видео архив
21/06/2017
- Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс
- Законопроект за ратифициране на Рамково споразумение за заем между Банката за развитие на Съвета на Европа и Република България, механизъм за съфинансиране на проекти, изпълнявани със средства от ЕС по оперативните програми, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове за програмния период 2014 - 2020 г.
» Преглед на видео архив
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, разглеждане и приемане на Доклад по Законопроект за ратифициране на Рамково споразумение за заем между Банката за развитие на Съвета на Европа и Република България, механизъм за съфинансиране на проекти, изпълнявани със средства от Европейския съюз по оперативните програми, съфинансирани от Европейските структури и инвестиционни фондове за програмния период 2014 – 2020 г., № 702-02-1, внесен от Министерския съвет на 9 юни 2017 г.
2. Представяне, разглеждане и приемане на Доклад по Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 702-01-4, внесен от Министерския съвет на 13 юни 2017 г.
3. Разни.
П Р О Т О К О Л
№ 5
На 21 юни 2017 г. се проведе редовно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, разглеждане и приемане на Доклад по Законопроект за ратифициране на Рамково споразумение за заем между Банката за развитие на Съвета на Европа и Република България, механизъм за съфинансиране на проекти, изпълнявани със средства от Европейския съюз по оперативните програми, съфинансирани от Европейските структури и инвестиционни фондове за програмния период 2014 – 2020 г., № 702-02-1, внесен от Министерския съвет на 9 юни 2017 г.
2. Представяне, разглеждане и приемане на Доклад по Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 702-01-4, внесен от Министерския съвет на 13 юни 2017 г.
3. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Кристиан Вигенин.
* * *
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Колеги, можем да започнем днешното заседание. Имате проекта за дневен ред. Няма да изчитам точките, само ще предложа да ги разменим, тъй като се оказа, че в Правната комисия днешният ред е същият и, за да може съответно представителите на двете министерства да се включат и там, и тук, се налага точка втора да стане първа, а първа да стане втора, и съответно точка трета е „Разни“.
Други предложения по дневния ред? Не виждам.
Който е съгласен с така направеното предложение и корекция, моля да гласува. Благодаря Ви.
За – 7, против и въздържали се – няма.
Преминаваме към точка първа:
ПРЕДСТАВЯНЕ, РАЗГЛЕЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ДОКЛАД ПО ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС, № 702-01-4, внесен от Министерския съвет на 13 юни 2017 г.
Наши гости са проф. Николай Проданов – заместник-министър на правосъдието, и господин Александър Стефанов – държавен експерт в Дирекция „Съвет по законодателството”.
Заповядайте, господин Проданов, да представите Становището на Министерството на правосъдието. Благодаря Ви, че успяхте да дойдете на нашето заседание.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПРОДАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми членове на Парламентарната комисия! Извинявам се за известната неразбория. Уверявам Ви, че това вероятно се дължи на обстоятелството, че все още не сме навлезли съвсем в работна атмосфера, но това ще бъде направено. (Влиза господин Александър Стефанов – държавен експерт в Дирекция „Съвет по законодателството”.)
Ето, вече сме в пълен състав.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Да кажа, че това е господин Александър Стефанов – държавен експерт в Дирекция „Съвет по законодателството“. Добре дошли!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПРОДАНОВ: Уважаеми членове на Парламентарната комисия, ще си позволя да помоля господин Стефанов да каже няколко думи по отношение на Законопроекта дотолкова, доколкото обстоятелствата са такива, че той е в по-голяма степен в течение на въпросите.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Разбира се, заповядайте господин Стефанов.
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, с Ваше позволение ще представя основните аспекти в Законопроекта наред с европейските актове, които въвеждаме с него.
Първата основна цел на Законопроекта е да се ускори наказателния съдебен процес, като е заложена нова концепция относно крайния момент за решаване на въпросите за допуснатите в досъдебното производство отстраними съществени нарушения.
Второ, да се осигури ефективно правораздаване при корупционни престъпления, които са извършвани от така наречените лица по високи етажи на властта, като се предвиждат мерки за обезпечаване на качествената работа и тези деяния се прехвърлят, подсъдността им, от Софийския градски съд на Специализирания наказателен съд. В тази връзка е взето предвид и Решение № 10 на Конституционния съд по конституционно дело № 6 от 2011 г. Освен това са предвидени мерки за въвеждане на незабавно изпълнение на присъдите с цел предотвратяване на бягство от правосъдие. Това допринася и за допълнителни гаранции за защита на жертвите на престъпления, като се предоставя възможност за незабавно привеждане в изпълнение на влезлия в сила съдебен акт по преценка на участвалия в касационното производство прокурор. Досега такава възможност съществуваше във въззивното производство, въвежда се и в касационното производство.
Относно въвеждането на европейските актове.
Законопроектът въвежда изискванията на Директива 2012/29 на Европейския съюз относно установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защита на жертвите на престъпления.
Със Законопроекта се предвижда, на първо място, гарантиране правото на пострадалия да получи писмен превод на актовете, които засягат неговите права и законни интереси, разбира се, в случаите, ако не владее български език.
Предвижда се специално основание за назначаване експертиза с цел установяване на специфични нужди от защита на свидетел във връзка с участието му в наказателното производство. Тук на преценка ще бъде подложен рискът от вторично и повторно виктимизиране, както и възможностите за сплашване, отмъщение и така нататък, като ще бъдат определени съответните подходящи мерки за защита. Участието на пострадалия при депозиране на показания в хода на разследването е обезпечено с нови правила, което е гаранция срещу възможните рискове, включително от неговото емоционално и психическо травмиране, с цел запазване достойнството на жертвата на престъплението. Предвижда се разпит на свидетел със специфични нужди от защита в наказателното производство да се извършва като се избягва контакта му с обвиняемия, включително чрез използване на специално оборудвани помещения – така наречените „сини стаи“, както и да се използват възможностите на видеоконферентната и телефонната връзка. Предвижда се уредба относно защитата на малолетните и непълнолетните, пострадали от престъпления, които са една специфична и уязвима категория лица. С отделна група изменения от проекта се въвеждат изискванията на Рамково решение № 948 от 2009 г. на ПВР във връзка с предотвратяване и уреждане на спорове за упражняване на компетентност при наказателни производства.
Целта на тези мерки е да се повиши ефективността на наказателните преследвания и едновременно с това да се гарантира доброто правораздаване, с което да се допълни цялостната програма от мерки за прилагане на принципа за взаимно признаване на съдебните решения по наказателно-правни въпроси. По този начин ще се предотвратят случаите, при които спрямо едно и също лице може да се водят паралелни наказателни производства в различни държави членки за едни и същи факти, което създава опасност от постановяване на повече от едно окончателно решение на всяко от тези производства. Така ще се осигури спазване на принципа non bis in idem, регламентиран в чл. 54 от Конвенцията за прилагането на Споразумението от Шенген.
С оглед на гореизложеното, моля уважаемата Комисия, да подкрепи предложения Законопроект и да предложи на Народното събрание приемането му на първо гласуване. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, господин Стефанов.
Колеги, имате ли въпроси?
Заповядайте, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Вие всъщност предлагате Антикорупционен закон на Народното събрание? И вторият ми въпрос е: как виждате запазване анонимността на свидетелите?
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Петров.
Заповядайте, господин Стефанов.
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: Благодаря Ви, че ми предоставихте думата. По принцип не предвиждаме антикорупционен закон с това нещо, защото антикорупционният закон е материална норма, а това са процесуални норми. По принцип Вие имахте отношение и в предходното Народно събрание, когато се подготвяше антикорупционен закон. Сега също се работи по такъв проект на антикорупционен закон, той ще бъде представен на уважаемите народни представители, но в момента това са процесуални норми, които предлагаме на Вашето внимание, на законодателния орган на страната, с цел подобряване на съдопроизводството и отстраняване на критиките, които търпим в борбата с корупцията. Това са част, пакет от професионални мерки, да има резултати по корупционни дела, свързани с високите етажи на властта и така нататък.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Стефанов. Аз имам въпрос.
Първо, да кажа, че все пак нашата Комисия гледа на този тип законопроекти преди всичко от гледна точка на това дали ефективно, правилно въвеждат европейското законодателство, дали те не противоречат също така на правото на Европейския съюз. От таблицата за съответствие, която е приложена към Законопроекта, можем да направим извода, че това е факт, тоест европейското законодателство се въвежда чрез промените, които Вие правите. Разбира се, той предвижда и други норми, които не са пряко въвеждане на европейско право, но това, разбира се, е въпрос, който преди всичко в Правната комисия би следвало да бъде разглеждан в по-голяма степен и по същество.
Въпреки, че донякъде мога да предположа отговора на моя въпрос, но искам да Ви попитам, доколко с тези промени ние ще отговорим на препоръките и очакванията по линия на Механизма за сътрудничество и оценка? Защото това пък е друг елемент от нашата работа все пак като Комисия да кажа, че в десет годишния доклад по линия на този Механизъм имаше някои препоръки, които бяха реално не толкова сложни за осъществяване. И едно от нещата, които сме коментирали и в тази Комисия, включително е евентуално предприемането на стъпки за поетапно отпадане на Механизма за България, още повече, че предстои да председателстваме Съвета на Европейския съюз, си струва и парламентът, и Министерският съвет да направят усилие максимално голяма част от препоръките по линия на Механизма да бъдат взети предвид в месеците, които ни предстоят до края на тази година, за да очакваме някакви положителни сигнали от Европейската комисия за евентуалното му отпадане.
Този Закон в тази посока ли е и, ако имате представа все пак, доколкото сте в Съвета по законодателство, има ли все пак и други стъпки, които предстоят в следващите седмици, месеци, които да са в тази посока? Благодаря Ви.
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: И аз Ви благодаря, господин Председател.
Конкретно този Законопроект и част от мерките, предвидени в него, са именно в изпълнение на препоръките на Механизма за сътрудничество и оценка и по-голяма част от тези мерки произтичат от така наречения, постъпил през месец януари, мисля, че беше, ако не бъркам, технически доклад на Европейската комисия във връзка с набелязани констатации и мерки за изпълнение.
Отделно от това с решение на Министерския съвет № 139, ако не бъркам номерацията, моля да ме извините, бяха възложени да бъдат разработени пътни карти с конкретни мерки и план за действие по препоръките на техническия доклад. По тях също се работи, като част от тях касаят независимата съдебна власт, но те така или иначе се осъществяват и със съдействието на изпълнителната власт, в лицето на Министерството на правосъдието, така че мога да Ви уверя, уважаеми народни представители, че се правят такива мерки от страна на правителството, съдебната власт, респективно Министерството на правосъдието, за да бъдат изпълнени всички тези препоръки, да отпадне този Механизъм. Част от тези мерки в Законопроекта отговарят и на препоръките на техническия доклад и Механизма за сътрудничество и оценка. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря и аз, господин Стефанов.
Други въпроси, мнения?
Заповядайте, господин Проданов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПРОДАНОВ: Бих искал да кажа буквално две изречения. Както вероятно добре знаете, миналата седмица имаше работно посещение във връзка с Механизма за сътрудничество и оценка. Министерството на правосъдието взе активно участие в съответните срещи и уверявам Ви, доколкото зависи от нас, ние ще направим всичко възможно, така че тази 10-годишнина, която стана вече от Механизма за сътрудничество и оценка да бъде последната кръгла годишнина, да не се налага да честваме след някоя и друга година примерно 15-годишнина. Крайно време е може би към едни по-активни действия, така че този Механизъм да бъде в крайна сметка закрит. Уверявам Ви, че Министерството на правосъдието ще направи всичко онова, което зависи от него. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, господин Проданов.
Господин Аврамов, искахте да се изкажете – заповядайте. Само микрофона да включите, за протокола.
ДИМИТЪР АВРАМОВ: Исках само да попитам нормата, която засегнахте за промяна на подсъдността, която в момента е от Софийски градски съд към специализирания, как ще отрази на започналите производства? Ще се прехвърлят ли веднага или започналите ще излязат по стария ред? Разписано ли е, предвидено ли е изрично това – понеже не съм чел проекта?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПРОДАНОВ: Нормата, за която Вие говорихте, е в чл. 411а, ал. 4, добавена, нова, където са разписани тези процесуални предпоставки за гледане на делата в специализирания съд, а в преходните и заключителните разпоредби има такъв предвиден параграф, който урежда заварените случаи.
За съжаление, Законопроектът ми е в Правна комисия горе, не го нося в себе си, не мога директно да Ви го прочета, но това са такива норми, които уреждат заварените положения.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Други въпроси? Ако няма, с ясното съзнание, че с този Законопроект ще трябва да стане по-ефективно преследването на представители на висшите етажи на властта, включително на депутати, уважаеми колеги, които … (Шум и реплики.)
Тъкмо се включвате в гласуването след цялата дискусия.
Моля, който е съгласен да приемем така предложения Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, да гласува.
За – 7, против и въздържали се – няма.
Единодушно решаваме, че нашата Комисия подкрепя Вашия Проект за изменение и допълнение на НПК.
Благодаря Ви за участието, господин Проданов, господин Стефанов, и да се надяваме, че и в залата нещата ще продължат, както трябва.
Минаваме към следващата точка.
Точно навреме в нашата Комисия влиза заместник-министър Кирил Ананиев и с него би трябвало да са Руска Ружинова – началник отдел „Европейски финансови институции“ в дирекция „Международни финансови институции и сътрудничество“, и Галина Папушева – държавен експерт в отдел „Европейски финансови институции“ в дирекция „Международни финансови институции и сътрудничество“.
Бих искал да Ви дам думата, господин Ананиев, за да ни представите аргументите в подкрепа на ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА РАМКОВО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ЗАЕМ МЕЖДУ БАНКАТА ЗА РАЗВИТИЕ НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, МЕХАНИЗЪМ ЗА СЪФИНАНСИРАНЕ НА ПРОЕКТИ, ИЗПЪЛНЯВАНИ СЪС СРЕДСТВА ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ПО ОПЕРАТИВНИТЕ ПРОГРАМИ, СЪФИАНСИРАНИ ОТ ЕВРОПЕЙСКИТЕ СТРУКТУРНИ ИНВЕСТИЦИОННИ ФОНДОВЕ ЗА ПРОГРАМНИЯ ПЕРИОД 2014 – 2020, № 702-02-1, внесен от Министерския съвет на 9 юни 2017 г.
Заповядайте, господин Ананиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Рамковото споразумение за заем между Банката за развитие на Съвета на Европа и Република България има за цел да подпомогне страната ни, правителството и въобще държавата ни в ускореното и ефективно усвояване на средства, които ни се предоставят от Европейския съюз.
Банката за развитие на Съвета на Европа е най-старата международна финансова институция и е създадена през 1956 г. първоначално като фонд за социално развитие към Съвета на Европа с основни приоритети, свързани със социалното сближаване на хората, насърчаване на правовата държава и зачитането на човешките права. Тя продължава да поддържа тези политики, да оперира по тези политики на Съвета на Европа и в днешно време. Като банка тя се преоформя в 1999 г., а България става член на Банката за развитие към Съвета на Европа през 1994 г.
Чисто процедурно, какво се случва с този заем?
В чл. 68 от Закона за бюджета на Република България за 2016 г. и 2017 г. е предвидено, от вас законодателите, правителството на Република България да проведе преговори и да подпише рамково споразумение с Банката за развитие на Съвета на Европа за заем от 200 млн. евро и, разбира се, съответния механизъм за усвояване на тези средства по Оперативните програми по Европейските структурни и инвестиционни фондове.
Разбира се, веднага след това Ваше решение има и решение на правителството от 7 декември 2016 г., с което правителството приема Проект на рамково споразумение с Банката за развитие на Съвета на Европа, като определя параметрите на това споразумение и възлага на министъра на финансите да подпише споразумението с Банката за развитие с условие, разбира се, за последваща ратификация от Народното събрание. Това става факт на 21 декември 2016 г., когато оторизираният министър на финансите подписва това рамково споразумение, а по-късно с Решение № 38 от 9 юни 2017 г. Министерският съвет препотвърждава, приема рамковото споразумение и на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5, 7 и 8 от Конституцията на Република България го предлага на народните представители за ратификация.
Кои са трите основни програми, които ще подпомагат този заем от 200 млн. евро? Това са: Оперативна програма „Регионално развитие 2014/2020“, Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2014/2020“ и „Наука и образование за интелигентен растеж“, също на този планов период 2014/2020 г. Самият заем, казах, възлиза на 200 млн. евро с 20-годишен срок за усвояване, като може да има предварително погасяване на заема. Разбира се, като се платят, ако има такива, разноски на банката по преждевременното изплащане на заема от наша страна. Няма никакви други комисионни, такси и така нататък. Предвижда се заемът да бъде усвояван на траншове – най-малко два, като първият транш не може да бъде по-голям от 50% от размера на заема.
Това са най-общо опорните точки по отношение на това рамково споразумение.
Накрая ще повторя това, с което започнах, че на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5, 7 и 8 ние сме пред Вас. Готови сме да отговаряме на Вашите въпроси, тъй като се нуждаем от Вашата ратификация. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, господин Ананиев.
Колеги, въпроси към господин Ананиев?
Заповядайте, госпожо Христова.
ПОЛИНА ЦАНКОВА-ХРИСТОВА: Благодаря, господин Председател.
Моят въпрос е свързан с така посочения благоприятен лихвен процент. Моля да изясните дали действително е благоприятен за нас и да дадете подробна информация? Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Господин Ананиев, само да питам, ако има и други въпроси, и тогава да отговорите на всички. Мисля, че ще бъде по-добре.
Заповядайте, госпожо Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Ананиев, чисто технически въпроси: кога възнамерявате да усвоите първия транш от заема и тези заемни средства за какво ще бъдат ползвани – само за допълване на националната част от финансирането на проектите? Бенефициенти могат ли пряко да ползват заемни средства или не? Това са двата ми въпроса.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Василева.
Други въпроси?
Тогава и аз да си задам въпроса, който е по-фундаментален. Какви са причините изобщо да имаме нужда от този заем? Защо не бихме могли сами да поемем това съфинансиране при положение, ако е вярно това, което лансира и премиерът като информация, че излишъкът е между 1,5 и 3 милиарда, няма причини да не можем в рамките на този период – сега сме 2017 г., но до 2020 г. това са три години – 200 милиона не изглеждат чак толкова много. А всеки заем все пак се отразява по различни начини, но обикновено няма положителен ефект върху икономиката и финансите на страната и е свързан при всички случаи с лихви и такси.
Въпросът ми е кое реално налага това да се прави чрез заем? Неизбежно ли е? Ако не е неизбежно, все пак какви са причините да се тръгне към това? Благодаря Ви. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, господин Председател.
Ще отговаря на Вашия въпрос, но нека да помоля първо колежката да отговори на първите два въпроса, тъй като тя е донесла конкретните разчети, ние очаквахме тези въпроси да се зададат, за да стане ясно за лихвата и, разбира се, за усвояването. Заповядайте.
РУСКА РУЖИНОВА: Опциите относно лихвения процент са две: фиксиран лихвен процент и плаващ лихвен процент, като при всеки един транш, когато се изпраща искане за усвояване, заявителят посочва какъв лихвен процент би желал да ползва – дали фиксиран, дали плаващ. При плаващия лихвен процент се използва индексът EURIBOR – тримесечен или шестмесечен, плюс надбавка. В момента и двата индекса са отрицателни. Надбавките, които ни е котирала Банката, са в порядъка от 20 до 40 базисни точки. В момента шестмесечният индекс е минус 0,271 точки, а тримесечният – 0, 329. В началото на споразумението е включено едно определение, че ако сумата от индекса плюс надбавката е отрицателна величина, то лихвеният процент е нула. (Реплики.)
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Мисля, че Ви даде отговор на въпроса. (Реплики)
ПОЛИНА ЦАНКОВА-ХРИСТОВА: Прогнозата за тези последващи 20 години, в които има право държавата да усвои кредита, каква ще бъде?
РУСКА РУЖИНОВА: Това вече зависи от монетарната политика.
ПОЛИНА ЦАНКОВА-ХРИСТОВА: Ние не трябва ли да сме подготвени, да очакваме?
РУСКА РУЖИНОВА: Зависи от лихвения процент.
ПОЛИНА ЦАНКОВА-ХРИСТОВА: Как може да реагираме – дали действително тези благоприятни условия биха се запазили?
РУСКА РУЖИНОВА: Казах само за плаващия лихвен процент, сега и за фиксирания лихвен процент. Максималната срочност на заема е 20 години. При максимална срочност от 20 години има 5 години гратисен период, през който не се плаща главница. Периодът може да бъде и по-кратък. Може да бъде и 3 г. При 3-годишния период това, което ни е котирала банката, лихвен процент – нула, а при 20-годишен период – 1,06% фиксиран лихвен процент. (Реплики). Ние можем да изберем или между плаващ, или между фиксиран.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Извинявайте, че се намесвам, но все пак да уточним това. Разбирам, че условията по отношение на лихвения процент са благоприятни, но никоя банка не дава пари просто, хей така. Какви са допълнителните такси? По какъв начин Банката на практика ще си гарантира, че тези пари, давайки ги като заем на България, имат някаква възвращаемост? Иначе малко се обезмисля…
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Няма никакви такси. Споменах го в моето изложение. Знаете как стои в момента банковият пазар в Европа и света – банките са пълни с ликвидност и всяка една от банките гледа да намери някакъв начин тези техни пари да влязат в някаква употреба. Тук не е целта вече даже печалба от цялата тази работа, защото лихвените нива са отрицателни. Това е моят отговор по този въпрос.
На въпроса на госпожа Василева: кога ще бъде тегленото на заема по първия транш?
РУСКА РУЖИНОВА: Заемът за национално съфинансиране, защото това беше също един от въпросите, който зададохте – тегленето на траншовете ще се обвърже с разчетите на трите оперативни програми, които бяха изброени от заместник-министър Ананиев. И още веднъж да кажа, че Банката за развитие на Съвета на Европа има ясно изразен социален мандат, това е нейната мисия, да подпомага единствено и приоритетно социални проекти със социален елемент. И затова само тези три оперативни програми, които имат приоритетни оси със социален характер, само проекти и инвестиции, изпълнявани по тези програми, са допустими.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Още малко да кажа: когато започнем да разговаряме есента за бюджета за 2018 г. и тригодишната бюджетна прогноза за 2018–2020 г., ще имаме конкретни разчети за усвояване на средства по тези три оперативни програми, съответните приоритети, оси и така нататък. На базата на това ще предвидим и постъпленията от този заем за съответната година в зависимост от изпълнението на самите оперативни програми. Тоест този разговор, този дебат ще го проведем септември, октомври, при вас ноември месец, вече като влезем в парламента.
И последният въпрос, който остана, той ми беше зададен и в Правната комисия, даже там беше обвързано и с големия размер на фискалния резерв: трябва ли да теглим заем след като във фискалния резерв имаме такъв голям ресурс?
Отговорът е в две направления – първо, със Закона за публичните финанси е казано точно и ясно за какво може да се ползва фискалният резерв в две направления. Едното направление е за финансиране на бюджетния дефицит. И другото – за осигуряване финансирането от страна на държавата на задълженията, които излизат по заемите, които сме взели с падеж през съответната година. Това от една страна.
От друга страна обаче, това е един инструмент, който се използва от всички страни – членки на Европейския съюз, тъй като той не е просто едно рамково Споразумение за получаване на едни пари, а това е едно Споразумение, което на партньорски начала банката ни подпомага за по-ефективното усвояване на средства от Европейския съюз и за постигане на целите, които сме си поставили с изпълнението на тези проекти по трите оперативни програми. Тоест това не е банков кредит в чистия смисъл, това е едно партньорство между европейските институции и съответните правителства, държави за постигане общоевропейските цели, които си е поставил Европейският съюз, разбира се, в контекста на съответните държави. Това е моят отговор за това, че не ползваме средства от фискалния резерв.
Що се отнася до излишъка, който споменаваме и към януари, и към февруари, и към март, април, и към май, така ще бъде сигурно и към юни, има една крива, която определя състоянието на фискалния резерв. Ако погледнете няколко години назад ще видите, че в началото на годината започва едно много сериозно натрупване на фискалния резерв, тъй като, за съжаление, бюджетният календар е направен така, че повечето от разходите, и то тези с по-големи размери, са към края на бюджетната година, което стопява винаги фискалния резерв на едно по-ниско ниво.
Не случайно Вие като законодатели в Закона за бюджета за съответната година определяте минимално ниво на фискалния резерв и то е четири милиарда и половина от няколко години вече, включително и за тази година.
Това Споразумение за заем е един инструмент, който съчетава както получаването и използването на този ресурс от 200 милиона евро, така и съвместната ни работа с Европейската комисия по общите цели, които осъществяваме по отделните програми – инвестиционни, структурни фондове и така нататък.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Ананиев.
Нещо допълнително да е възникнало? Не виждам.
Да преминем към гласуване.
Който е съгласен да приемем Законопроекта за ратифициране на Рамково споразумение…, да не го чета цялото, за заем между Банката за развитие на Съвета на Европа и Република България, моля да гласува.
За – 4, без против, въздържали се – 3.
С 4 гласа „за“ и 3-ма „въздържали се“ Законопроектът е приет.
Благодаря, господин Ананиев. Госпожо Ружинова, госпожо Папушева, успешна работа Ви желая!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря и аз.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: А ние стигаме до точка „Разни”.
В нея бих искал да Ви информирам за две предстоящи събития.
Първо, на 29 юни, това е другият четвъртък, от 14,00 ч., в зала „Изток“ – сградата на Народното събрание, ще се състои среща на главния преговарящ на Европейски съюз за излизането на Великобритания от структурите на Европейския съюз господин Мишел Барние с Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове и Комисията по външна политика. Отбележете си го в календара – 29 юни, 14,00 ч., зала „Изток“. Ние, разбира се, ще пуснем и напомняне, но да знаете отсега.
И второ, което знаете, разбира се, но все пак да припомня – на следващия ден петък, 30 юни, от 10,30 ч., пак в зала „Изток“, ще се проведе нашето заседание. Имайте предвид в сряда, другата седмица, няма да имаме заседание, в петък от 10,30 ще бъде. То е редовно така, както по Правилник сме го приели, и точката в дневния ред е: „Политически аспекти на парламентарното измерение на първото българско председателство на Съвета на Европейския съюз“.
Да Ви кажа, че в заседанието са потвърдили своето участие Димитър Главчев – председател на Народното събрание, от комисиите по Отбрана, Вътрешна сигурност, Икономическа политика и туризъм, Външна политика, Бюджет и финанси и Енергетика. Това са комисиите, които имат планирани инициативи по време на българското председателство и неговото парламентарно измерение.
Знаете, че сме изпратили покани и до членовете на Европейския парламент. До момента са потвърдили своето участие господин Андрей Новаков, Андрей Ковачев, Момчил Неков и Георги Пирински. Очакваме и други да се включат. Целта ни е максимално широко да поставим начало на разговора в българския парламент за целите на парламентарното измерение.
Ако имате Вие да добавите нещо – предложения, идеи, нещо да питате? Не виждам. (Разговор встрани от микрофоните.)
Предполагам, че и това, но заедно с това вероятно да чуе и нашето мнение по въпроса. Впрочем има позиция и основни тези на правителството по този въпрос. Ние в нашата Комисия и във Външна комисия също, мисля, че не са обсъждани тези въпроси, но има такава национална позиция, изработена от правителството. Тя ще бъде изпратена, разбира се. Но вероятно идеята е все пак и на парламентарно равнище в допълнение на срещите с правителството и представители на правителството, които ще има, да се срещне и с представителите на българския парламент, тъй като това са и компетентните комисии съответно по тази тема.
Допълнителна информация ще Ви изпратим до края на тази седмица, включително опорни точки за разговора с господин Барние.
Да Ви благодаря за участието днес. Сравнително експедитивно отхвърлихме две сериозни точки. Благодаря за работата и успешен ден! До утре. Довиждане.
(закрито в 16,20 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Кристиан Вигенин
Стенограф:
Маргарита Крачунова
1. Представяне, разглеждане и приемане на Доклад по Законопроект за ратифициране на Рамково споразумение за заем между Банката за развитие на Съвета на Европа и Република България, механизъм за съфинансиране на проекти, изпълнявани със средства от Европейския съюз по оперативните програми, съфинансирани от Европейските структури и инвестиционни фондове за програмния период 2014 – 2020 г., № 702-02-1, внесен от Министерския съвет на 9 юни 2017 г.
2. Представяне, разглеждане и приемане на Доклад по Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 702-01-4, внесен от Министерския съвет на 13 юни 2017 г.
3. Разни.
П Р О Т О К О Л
№ 5
На 21 юни 2017 г. се проведе редовно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, разглеждане и приемане на Доклад по Законопроект за ратифициране на Рамково споразумение за заем между Банката за развитие на Съвета на Европа и Република България, механизъм за съфинансиране на проекти, изпълнявани със средства от Европейския съюз по оперативните програми, съфинансирани от Европейските структури и инвестиционни фондове за програмния период 2014 – 2020 г., № 702-02-1, внесен от Министерския съвет на 9 юни 2017 г.
2. Представяне, разглеждане и приемане на Доклад по Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 702-01-4, внесен от Министерския съвет на 13 юни 2017 г.
3. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Кристиан Вигенин.
* * *
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Колеги, можем да започнем днешното заседание. Имате проекта за дневен ред. Няма да изчитам точките, само ще предложа да ги разменим, тъй като се оказа, че в Правната комисия днешният ред е същият и, за да може съответно представителите на двете министерства да се включат и там, и тук, се налага точка втора да стане първа, а първа да стане втора, и съответно точка трета е „Разни“.
Други предложения по дневния ред? Не виждам.
Който е съгласен с така направеното предложение и корекция, моля да гласува. Благодаря Ви.
За – 7, против и въздържали се – няма.
Преминаваме към точка първа:
ПРЕДСТАВЯНЕ, РАЗГЛЕЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ДОКЛАД ПО ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС, № 702-01-4, внесен от Министерския съвет на 13 юни 2017 г.
Наши гости са проф. Николай Проданов – заместник-министър на правосъдието, и господин Александър Стефанов – държавен експерт в Дирекция „Съвет по законодателството”.
Заповядайте, господин Проданов, да представите Становището на Министерството на правосъдието. Благодаря Ви, че успяхте да дойдете на нашето заседание.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПРОДАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми членове на Парламентарната комисия! Извинявам се за известната неразбория. Уверявам Ви, че това вероятно се дължи на обстоятелството, че все още не сме навлезли съвсем в работна атмосфера, но това ще бъде направено. (Влиза господин Александър Стефанов – държавен експерт в Дирекция „Съвет по законодателството”.)
Ето, вече сме в пълен състав.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Да кажа, че това е господин Александър Стефанов – държавен експерт в Дирекция „Съвет по законодателството“. Добре дошли!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПРОДАНОВ: Уважаеми членове на Парламентарната комисия, ще си позволя да помоля господин Стефанов да каже няколко думи по отношение на Законопроекта дотолкова, доколкото обстоятелствата са такива, че той е в по-голяма степен в течение на въпросите.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Разбира се, заповядайте господин Стефанов.
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, с Ваше позволение ще представя основните аспекти в Законопроекта наред с европейските актове, които въвеждаме с него.
Първата основна цел на Законопроекта е да се ускори наказателния съдебен процес, като е заложена нова концепция относно крайния момент за решаване на въпросите за допуснатите в досъдебното производство отстраними съществени нарушения.
Второ, да се осигури ефективно правораздаване при корупционни престъпления, които са извършвани от така наречените лица по високи етажи на властта, като се предвиждат мерки за обезпечаване на качествената работа и тези деяния се прехвърлят, подсъдността им, от Софийския градски съд на Специализирания наказателен съд. В тази връзка е взето предвид и Решение № 10 на Конституционния съд по конституционно дело № 6 от 2011 г. Освен това са предвидени мерки за въвеждане на незабавно изпълнение на присъдите с цел предотвратяване на бягство от правосъдие. Това допринася и за допълнителни гаранции за защита на жертвите на престъпления, като се предоставя възможност за незабавно привеждане в изпълнение на влезлия в сила съдебен акт по преценка на участвалия в касационното производство прокурор. Досега такава възможност съществуваше във въззивното производство, въвежда се и в касационното производство.
Относно въвеждането на европейските актове.
Законопроектът въвежда изискванията на Директива 2012/29 на Европейския съюз относно установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защита на жертвите на престъпления.
Със Законопроекта се предвижда, на първо място, гарантиране правото на пострадалия да получи писмен превод на актовете, които засягат неговите права и законни интереси, разбира се, в случаите, ако не владее български език.
Предвижда се специално основание за назначаване експертиза с цел установяване на специфични нужди от защита на свидетел във връзка с участието му в наказателното производство. Тук на преценка ще бъде подложен рискът от вторично и повторно виктимизиране, както и възможностите за сплашване, отмъщение и така нататък, като ще бъдат определени съответните подходящи мерки за защита. Участието на пострадалия при депозиране на показания в хода на разследването е обезпечено с нови правила, което е гаранция срещу възможните рискове, включително от неговото емоционално и психическо травмиране, с цел запазване достойнството на жертвата на престъплението. Предвижда се разпит на свидетел със специфични нужди от защита в наказателното производство да се извършва като се избягва контакта му с обвиняемия, включително чрез използване на специално оборудвани помещения – така наречените „сини стаи“, както и да се използват възможностите на видеоконферентната и телефонната връзка. Предвижда се уредба относно защитата на малолетните и непълнолетните, пострадали от престъпления, които са една специфична и уязвима категория лица. С отделна група изменения от проекта се въвеждат изискванията на Рамково решение № 948 от 2009 г. на ПВР във връзка с предотвратяване и уреждане на спорове за упражняване на компетентност при наказателни производства.
Целта на тези мерки е да се повиши ефективността на наказателните преследвания и едновременно с това да се гарантира доброто правораздаване, с което да се допълни цялостната програма от мерки за прилагане на принципа за взаимно признаване на съдебните решения по наказателно-правни въпроси. По този начин ще се предотвратят случаите, при които спрямо едно и също лице може да се водят паралелни наказателни производства в различни държави членки за едни и същи факти, което създава опасност от постановяване на повече от едно окончателно решение на всяко от тези производства. Така ще се осигури спазване на принципа non bis in idem, регламентиран в чл. 54 от Конвенцията за прилагането на Споразумението от Шенген.
С оглед на гореизложеното, моля уважаемата Комисия, да подкрепи предложения Законопроект и да предложи на Народното събрание приемането му на първо гласуване. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, господин Стефанов.
Колеги, имате ли въпроси?
Заповядайте, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Вие всъщност предлагате Антикорупционен закон на Народното събрание? И вторият ми въпрос е: как виждате запазване анонимността на свидетелите?
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Петров.
Заповядайте, господин Стефанов.
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: Благодаря Ви, че ми предоставихте думата. По принцип не предвиждаме антикорупционен закон с това нещо, защото антикорупционният закон е материална норма, а това са процесуални норми. По принцип Вие имахте отношение и в предходното Народно събрание, когато се подготвяше антикорупционен закон. Сега също се работи по такъв проект на антикорупционен закон, той ще бъде представен на уважаемите народни представители, но в момента това са процесуални норми, които предлагаме на Вашето внимание, на законодателния орган на страната, с цел подобряване на съдопроизводството и отстраняване на критиките, които търпим в борбата с корупцията. Това са част, пакет от професионални мерки, да има резултати по корупционни дела, свързани с високите етажи на властта и така нататък.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Стефанов. Аз имам въпрос.
Първо, да кажа, че все пак нашата Комисия гледа на този тип законопроекти преди всичко от гледна точка на това дали ефективно, правилно въвеждат европейското законодателство, дали те не противоречат също така на правото на Европейския съюз. От таблицата за съответствие, която е приложена към Законопроекта, можем да направим извода, че това е факт, тоест европейското законодателство се въвежда чрез промените, които Вие правите. Разбира се, той предвижда и други норми, които не са пряко въвеждане на европейско право, но това, разбира се, е въпрос, който преди всичко в Правната комисия би следвало да бъде разглеждан в по-голяма степен и по същество.
Въпреки, че донякъде мога да предположа отговора на моя въпрос, но искам да Ви попитам, доколко с тези промени ние ще отговорим на препоръките и очакванията по линия на Механизма за сътрудничество и оценка? Защото това пък е друг елемент от нашата работа все пак като Комисия да кажа, че в десет годишния доклад по линия на този Механизъм имаше някои препоръки, които бяха реално не толкова сложни за осъществяване. И едно от нещата, които сме коментирали и в тази Комисия, включително е евентуално предприемането на стъпки за поетапно отпадане на Механизма за България, още повече, че предстои да председателстваме Съвета на Европейския съюз, си струва и парламентът, и Министерският съвет да направят усилие максимално голяма част от препоръките по линия на Механизма да бъдат взети предвид в месеците, които ни предстоят до края на тази година, за да очакваме някакви положителни сигнали от Европейската комисия за евентуалното му отпадане.
Този Закон в тази посока ли е и, ако имате представа все пак, доколкото сте в Съвета по законодателство, има ли все пак и други стъпки, които предстоят в следващите седмици, месеци, които да са в тази посока? Благодаря Ви.
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: И аз Ви благодаря, господин Председател.
Конкретно този Законопроект и част от мерките, предвидени в него, са именно в изпълнение на препоръките на Механизма за сътрудничество и оценка и по-голяма част от тези мерки произтичат от така наречения, постъпил през месец януари, мисля, че беше, ако не бъркам, технически доклад на Европейската комисия във връзка с набелязани констатации и мерки за изпълнение.
Отделно от това с решение на Министерския съвет № 139, ако не бъркам номерацията, моля да ме извините, бяха възложени да бъдат разработени пътни карти с конкретни мерки и план за действие по препоръките на техническия доклад. По тях също се работи, като част от тях касаят независимата съдебна власт, но те така или иначе се осъществяват и със съдействието на изпълнителната власт, в лицето на Министерството на правосъдието, така че мога да Ви уверя, уважаеми народни представители, че се правят такива мерки от страна на правителството, съдебната власт, респективно Министерството на правосъдието, за да бъдат изпълнени всички тези препоръки, да отпадне този Механизъм. Част от тези мерки в Законопроекта отговарят и на препоръките на техническия доклад и Механизма за сътрудничество и оценка. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря и аз, господин Стефанов.
Други въпроси, мнения?
Заповядайте, господин Проданов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПРОДАНОВ: Бих искал да кажа буквално две изречения. Както вероятно добре знаете, миналата седмица имаше работно посещение във връзка с Механизма за сътрудничество и оценка. Министерството на правосъдието взе активно участие в съответните срещи и уверявам Ви, доколкото зависи от нас, ние ще направим всичко възможно, така че тази 10-годишнина, която стана вече от Механизма за сътрудничество и оценка да бъде последната кръгла годишнина, да не се налага да честваме след някоя и друга година примерно 15-годишнина. Крайно време е може би към едни по-активни действия, така че този Механизъм да бъде в крайна сметка закрит. Уверявам Ви, че Министерството на правосъдието ще направи всичко онова, което зависи от него. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, господин Проданов.
Господин Аврамов, искахте да се изкажете – заповядайте. Само микрофона да включите, за протокола.
ДИМИТЪР АВРАМОВ: Исках само да попитам нормата, която засегнахте за промяна на подсъдността, която в момента е от Софийски градски съд към специализирания, как ще отрази на започналите производства? Ще се прехвърлят ли веднага или започналите ще излязат по стария ред? Разписано ли е, предвидено ли е изрично това – понеже не съм чел проекта?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПРОДАНОВ: Нормата, за която Вие говорихте, е в чл. 411а, ал. 4, добавена, нова, където са разписани тези процесуални предпоставки за гледане на делата в специализирания съд, а в преходните и заключителните разпоредби има такъв предвиден параграф, който урежда заварените случаи.
За съжаление, Законопроектът ми е в Правна комисия горе, не го нося в себе си, не мога директно да Ви го прочета, но това са такива норми, които уреждат заварените положения.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Други въпроси? Ако няма, с ясното съзнание, че с този Законопроект ще трябва да стане по-ефективно преследването на представители на висшите етажи на властта, включително на депутати, уважаеми колеги, които … (Шум и реплики.)
Тъкмо се включвате в гласуването след цялата дискусия.
Моля, който е съгласен да приемем така предложения Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, да гласува.
За – 7, против и въздържали се – няма.
Единодушно решаваме, че нашата Комисия подкрепя Вашия Проект за изменение и допълнение на НПК.
Благодаря Ви за участието, господин Проданов, господин Стефанов, и да се надяваме, че и в залата нещата ще продължат, както трябва.
Минаваме към следващата точка.
Точно навреме в нашата Комисия влиза заместник-министър Кирил Ананиев и с него би трябвало да са Руска Ружинова – началник отдел „Европейски финансови институции“ в дирекция „Международни финансови институции и сътрудничество“, и Галина Папушева – държавен експерт в отдел „Европейски финансови институции“ в дирекция „Международни финансови институции и сътрудничество“.
Бих искал да Ви дам думата, господин Ананиев, за да ни представите аргументите в подкрепа на ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА РАМКОВО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ЗАЕМ МЕЖДУ БАНКАТА ЗА РАЗВИТИЕ НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, МЕХАНИЗЪМ ЗА СЪФИНАНСИРАНЕ НА ПРОЕКТИ, ИЗПЪЛНЯВАНИ СЪС СРЕДСТВА ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ПО ОПЕРАТИВНИТЕ ПРОГРАМИ, СЪФИАНСИРАНИ ОТ ЕВРОПЕЙСКИТЕ СТРУКТУРНИ ИНВЕСТИЦИОННИ ФОНДОВЕ ЗА ПРОГРАМНИЯ ПЕРИОД 2014 – 2020, № 702-02-1, внесен от Министерския съвет на 9 юни 2017 г.
Заповядайте, господин Ананиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Рамковото споразумение за заем между Банката за развитие на Съвета на Европа и Република България има за цел да подпомогне страната ни, правителството и въобще държавата ни в ускореното и ефективно усвояване на средства, които ни се предоставят от Европейския съюз.
Банката за развитие на Съвета на Европа е най-старата международна финансова институция и е създадена през 1956 г. първоначално като фонд за социално развитие към Съвета на Европа с основни приоритети, свързани със социалното сближаване на хората, насърчаване на правовата държава и зачитането на човешките права. Тя продължава да поддържа тези политики, да оперира по тези политики на Съвета на Европа и в днешно време. Като банка тя се преоформя в 1999 г., а България става член на Банката за развитие към Съвета на Европа през 1994 г.
Чисто процедурно, какво се случва с този заем?
В чл. 68 от Закона за бюджета на Република България за 2016 г. и 2017 г. е предвидено, от вас законодателите, правителството на Република България да проведе преговори и да подпише рамково споразумение с Банката за развитие на Съвета на Европа за заем от 200 млн. евро и, разбира се, съответния механизъм за усвояване на тези средства по Оперативните програми по Европейските структурни и инвестиционни фондове.
Разбира се, веднага след това Ваше решение има и решение на правителството от 7 декември 2016 г., с което правителството приема Проект на рамково споразумение с Банката за развитие на Съвета на Европа, като определя параметрите на това споразумение и възлага на министъра на финансите да подпише споразумението с Банката за развитие с условие, разбира се, за последваща ратификация от Народното събрание. Това става факт на 21 декември 2016 г., когато оторизираният министър на финансите подписва това рамково споразумение, а по-късно с Решение № 38 от 9 юни 2017 г. Министерският съвет препотвърждава, приема рамковото споразумение и на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5, 7 и 8 от Конституцията на Република България го предлага на народните представители за ратификация.
Кои са трите основни програми, които ще подпомагат този заем от 200 млн. евро? Това са: Оперативна програма „Регионално развитие 2014/2020“, Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2014/2020“ и „Наука и образование за интелигентен растеж“, също на този планов период 2014/2020 г. Самият заем, казах, възлиза на 200 млн. евро с 20-годишен срок за усвояване, като може да има предварително погасяване на заема. Разбира се, като се платят, ако има такива, разноски на банката по преждевременното изплащане на заема от наша страна. Няма никакви други комисионни, такси и така нататък. Предвижда се заемът да бъде усвояван на траншове – най-малко два, като първият транш не може да бъде по-голям от 50% от размера на заема.
Това са най-общо опорните точки по отношение на това рамково споразумение.
Накрая ще повторя това, с което започнах, че на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5, 7 и 8 ние сме пред Вас. Готови сме да отговаряме на Вашите въпроси, тъй като се нуждаем от Вашата ратификация. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, господин Ананиев.
Колеги, въпроси към господин Ананиев?
Заповядайте, госпожо Христова.
ПОЛИНА ЦАНКОВА-ХРИСТОВА: Благодаря, господин Председател.
Моят въпрос е свързан с така посочения благоприятен лихвен процент. Моля да изясните дали действително е благоприятен за нас и да дадете подробна информация? Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Господин Ананиев, само да питам, ако има и други въпроси, и тогава да отговорите на всички. Мисля, че ще бъде по-добре.
Заповядайте, госпожо Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Ананиев, чисто технически въпроси: кога възнамерявате да усвоите първия транш от заема и тези заемни средства за какво ще бъдат ползвани – само за допълване на националната част от финансирането на проектите? Бенефициенти могат ли пряко да ползват заемни средства или не? Това са двата ми въпроса.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Василева.
Други въпроси?
Тогава и аз да си задам въпроса, който е по-фундаментален. Какви са причините изобщо да имаме нужда от този заем? Защо не бихме могли сами да поемем това съфинансиране при положение, ако е вярно това, което лансира и премиерът като информация, че излишъкът е между 1,5 и 3 милиарда, няма причини да не можем в рамките на този период – сега сме 2017 г., но до 2020 г. това са три години – 200 милиона не изглеждат чак толкова много. А всеки заем все пак се отразява по различни начини, но обикновено няма положителен ефект върху икономиката и финансите на страната и е свързан при всички случаи с лихви и такси.
Въпросът ми е кое реално налага това да се прави чрез заем? Неизбежно ли е? Ако не е неизбежно, все пак какви са причините да се тръгне към това? Благодаря Ви. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, господин Председател.
Ще отговаря на Вашия въпрос, но нека да помоля първо колежката да отговори на първите два въпроса, тъй като тя е донесла конкретните разчети, ние очаквахме тези въпроси да се зададат, за да стане ясно за лихвата и, разбира се, за усвояването. Заповядайте.
РУСКА РУЖИНОВА: Опциите относно лихвения процент са две: фиксиран лихвен процент и плаващ лихвен процент, като при всеки един транш, когато се изпраща искане за усвояване, заявителят посочва какъв лихвен процент би желал да ползва – дали фиксиран, дали плаващ. При плаващия лихвен процент се използва индексът EURIBOR – тримесечен или шестмесечен, плюс надбавка. В момента и двата индекса са отрицателни. Надбавките, които ни е котирала Банката, са в порядъка от 20 до 40 базисни точки. В момента шестмесечният индекс е минус 0,271 точки, а тримесечният – 0, 329. В началото на споразумението е включено едно определение, че ако сумата от индекса плюс надбавката е отрицателна величина, то лихвеният процент е нула. (Реплики.)
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Мисля, че Ви даде отговор на въпроса. (Реплики)
ПОЛИНА ЦАНКОВА-ХРИСТОВА: Прогнозата за тези последващи 20 години, в които има право държавата да усвои кредита, каква ще бъде?
РУСКА РУЖИНОВА: Това вече зависи от монетарната политика.
ПОЛИНА ЦАНКОВА-ХРИСТОВА: Ние не трябва ли да сме подготвени, да очакваме?
РУСКА РУЖИНОВА: Зависи от лихвения процент.
ПОЛИНА ЦАНКОВА-ХРИСТОВА: Как може да реагираме – дали действително тези благоприятни условия биха се запазили?
РУСКА РУЖИНОВА: Казах само за плаващия лихвен процент, сега и за фиксирания лихвен процент. Максималната срочност на заема е 20 години. При максимална срочност от 20 години има 5 години гратисен период, през който не се плаща главница. Периодът може да бъде и по-кратък. Може да бъде и 3 г. При 3-годишния период това, което ни е котирала банката, лихвен процент – нула, а при 20-годишен период – 1,06% фиксиран лихвен процент. (Реплики). Ние можем да изберем или между плаващ, или между фиксиран.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Извинявайте, че се намесвам, но все пак да уточним това. Разбирам, че условията по отношение на лихвения процент са благоприятни, но никоя банка не дава пари просто, хей така. Какви са допълнителните такси? По какъв начин Банката на практика ще си гарантира, че тези пари, давайки ги като заем на България, имат някаква възвращаемост? Иначе малко се обезмисля…
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Няма никакви такси. Споменах го в моето изложение. Знаете как стои в момента банковият пазар в Европа и света – банките са пълни с ликвидност и всяка една от банките гледа да намери някакъв начин тези техни пари да влязат в някаква употреба. Тук не е целта вече даже печалба от цялата тази работа, защото лихвените нива са отрицателни. Това е моят отговор по този въпрос.
На въпроса на госпожа Василева: кога ще бъде тегленото на заема по първия транш?
РУСКА РУЖИНОВА: Заемът за национално съфинансиране, защото това беше също един от въпросите, който зададохте – тегленето на траншовете ще се обвърже с разчетите на трите оперативни програми, които бяха изброени от заместник-министър Ананиев. И още веднъж да кажа, че Банката за развитие на Съвета на Европа има ясно изразен социален мандат, това е нейната мисия, да подпомага единствено и приоритетно социални проекти със социален елемент. И затова само тези три оперативни програми, които имат приоритетни оси със социален характер, само проекти и инвестиции, изпълнявани по тези програми, са допустими.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Още малко да кажа: когато започнем да разговаряме есента за бюджета за 2018 г. и тригодишната бюджетна прогноза за 2018–2020 г., ще имаме конкретни разчети за усвояване на средства по тези три оперативни програми, съответните приоритети, оси и така нататък. На базата на това ще предвидим и постъпленията от този заем за съответната година в зависимост от изпълнението на самите оперативни програми. Тоест този разговор, този дебат ще го проведем септември, октомври, при вас ноември месец, вече като влезем в парламента.
И последният въпрос, който остана, той ми беше зададен и в Правната комисия, даже там беше обвързано и с големия размер на фискалния резерв: трябва ли да теглим заем след като във фискалния резерв имаме такъв голям ресурс?
Отговорът е в две направления – първо, със Закона за публичните финанси е казано точно и ясно за какво може да се ползва фискалният резерв в две направления. Едното направление е за финансиране на бюджетния дефицит. И другото – за осигуряване финансирането от страна на държавата на задълженията, които излизат по заемите, които сме взели с падеж през съответната година. Това от една страна.
От друга страна обаче, това е един инструмент, който се използва от всички страни – членки на Европейския съюз, тъй като той не е просто едно рамково Споразумение за получаване на едни пари, а това е едно Споразумение, което на партньорски начала банката ни подпомага за по-ефективното усвояване на средства от Европейския съюз и за постигане на целите, които сме си поставили с изпълнението на тези проекти по трите оперативни програми. Тоест това не е банков кредит в чистия смисъл, това е едно партньорство между европейските институции и съответните правителства, държави за постигане общоевропейските цели, които си е поставил Европейският съюз, разбира се, в контекста на съответните държави. Това е моят отговор за това, че не ползваме средства от фискалния резерв.
Що се отнася до излишъка, който споменаваме и към януари, и към февруари, и към март, април, и към май, така ще бъде сигурно и към юни, има една крива, която определя състоянието на фискалния резерв. Ако погледнете няколко години назад ще видите, че в началото на годината започва едно много сериозно натрупване на фискалния резерв, тъй като, за съжаление, бюджетният календар е направен така, че повечето от разходите, и то тези с по-големи размери, са към края на бюджетната година, което стопява винаги фискалния резерв на едно по-ниско ниво.
Не случайно Вие като законодатели в Закона за бюджета за съответната година определяте минимално ниво на фискалния резерв и то е четири милиарда и половина от няколко години вече, включително и за тази година.
Това Споразумение за заем е един инструмент, който съчетава както получаването и използването на този ресурс от 200 милиона евро, така и съвместната ни работа с Европейската комисия по общите цели, които осъществяваме по отделните програми – инвестиционни, структурни фондове и така нататък.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Ананиев.
Нещо допълнително да е възникнало? Не виждам.
Да преминем към гласуване.
Който е съгласен да приемем Законопроекта за ратифициране на Рамково споразумение…, да не го чета цялото, за заем между Банката за развитие на Съвета на Европа и Република България, моля да гласува.
За – 4, без против, въздържали се – 3.
С 4 гласа „за“ и 3-ма „въздържали се“ Законопроектът е приет.
Благодаря, господин Ананиев. Госпожо Ружинова, госпожо Папушева, успешна работа Ви желая!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря и аз.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: А ние стигаме до точка „Разни”.
В нея бих искал да Ви информирам за две предстоящи събития.
Първо, на 29 юни, това е другият четвъртък, от 14,00 ч., в зала „Изток“ – сградата на Народното събрание, ще се състои среща на главния преговарящ на Европейски съюз за излизането на Великобритания от структурите на Европейския съюз господин Мишел Барние с Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове и Комисията по външна политика. Отбележете си го в календара – 29 юни, 14,00 ч., зала „Изток“. Ние, разбира се, ще пуснем и напомняне, но да знаете отсега.
И второ, което знаете, разбира се, но все пак да припомня – на следващия ден петък, 30 юни, от 10,30 ч., пак в зала „Изток“, ще се проведе нашето заседание. Имайте предвид в сряда, другата седмица, няма да имаме заседание, в петък от 10,30 ще бъде. То е редовно така, както по Правилник сме го приели, и точката в дневния ред е: „Политически аспекти на парламентарното измерение на първото българско председателство на Съвета на Европейския съюз“.
Да Ви кажа, че в заседанието са потвърдили своето участие Димитър Главчев – председател на Народното събрание, от комисиите по Отбрана, Вътрешна сигурност, Икономическа политика и туризъм, Външна политика, Бюджет и финанси и Енергетика. Това са комисиите, които имат планирани инициативи по време на българското председателство и неговото парламентарно измерение.
Знаете, че сме изпратили покани и до членовете на Европейския парламент. До момента са потвърдили своето участие господин Андрей Новаков, Андрей Ковачев, Момчил Неков и Георги Пирински. Очакваме и други да се включат. Целта ни е максимално широко да поставим начало на разговора в българския парламент за целите на парламентарното измерение.
Ако имате Вие да добавите нещо – предложения, идеи, нещо да питате? Не виждам. (Разговор встрани от микрофоните.)
Предполагам, че и това, но заедно с това вероятно да чуе и нашето мнение по въпроса. Впрочем има позиция и основни тези на правителството по този въпрос. Ние в нашата Комисия и във Външна комисия също, мисля, че не са обсъждани тези въпроси, но има такава национална позиция, изработена от правителството. Тя ще бъде изпратена, разбира се. Но вероятно идеята е все пак и на парламентарно равнище в допълнение на срещите с правителството и представители на правителството, които ще има, да се срещне и с представителите на българския парламент, тъй като това са и компетентните комисии съответно по тази тема.
Допълнителна информация ще Ви изпратим до края на тази седмица, включително опорни точки за разговора с господин Барние.
Да Ви благодаря за участието днес. Сравнително експедитивно отхвърлихме две сериозни точки. Благодаря за работата и успешен ден! До утре. Довиждане.
(закрито в 16,20 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Кристиан Вигенин
Стенограф:
Маргарита Крачунова
