Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове
» Преглед на видео архив
30/06/2017
» Преглед на видео архив
ДНЕВЕН РЕД:
Дискусия на тема: „Политически аспекти на Парламентарното измерение на първото българско председателство на Съвета на Европейския съюз“ с участието на членовете на Европейския парламент от Република България и ръководствата на Комисията по външна политика, Комисията по отбрана, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, Комисията по бюджет и финанси, Комисията по икономическа политика и туризъм и Комисията по енергетика.
П Р О Т О К О Л
№ 7
На 30 юни 2017 г., петък, от 10,30 ч. се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния
ДНЕВЕН РЕД:
Дискусия на тема: „Политически аспекти на Парламентарното измерение на първото българско председателство на Съвета на Европейския съюз“ с участието на членовете на Европейския парламент от Република България и ръководствата на Комисията по външна политика, Комисията по отбрана, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, Комисията по бюджет и финанси, Комисията по икономическа политика и туризъм и Комисията по енергетика.
Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от господин Кристиан Вигенин – председател на Комисията.
* * *
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Добър ден! Мисля, че вече можем да започнем нашата среща.
Искам да благодаря на всички, които се отзоваха на поканата ни, преди всичко – на председателя на парламента господин Димитър Главчев.
Искам изрично да спомена участието на нашите евродепутати, ще очакваме и те да се включат в дискусията.
Наш гост днес е госпожа Моника Панайотова – заместник-министър за българското председателство на Съвета на Европейския съюз – 2018. Едно от първите й участия, тази седмица всъщност е нейното второ участие в събитие на българския парламент. Тя е заместник-министър само от няколко дни, но всъщност е бивш председател на тази Комисия, така че разчитаме на нейното активно сътрудничество в нашата работа оттук нататък.
Днешната ни среща е посветена на подготовката на българското председателство, и по-конкретно на Парламентарното измерение на българското председателство на Съвета на Европейския съюз. Тази инициатива беше лансирана преди няколко седмици от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Междувременно процесът на подготовка и в нашия парламент напредва. Беше взето решение за създаване на специална структура, която ще движи тези въпроси оттук нататък. Смятам, че днешната ни среща ще бъде полезна – да започнем да разговаряме вече не само и толкова по техническите аспекти, но и малко повече за политиката. Разчитам на ползотворен и открит, свободен разговор по това, което ни предстои.
С това кратко встъпление от моя страна бих искал да дам думата на председателя на Народното събрание господин Димитър Главчев.
Заповядайте, господин Главчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Уважаеми колеги, позволете ми да Ви приветствам днес на заседанието на Комисията – то е в разширен, но много качествен състав. Дискусията съм сигурен, че ще бъде много ползотворна. Темата е „Политическите аспекти на първото българско председателство на Съвета на Европейския съюз“. Особено се радвам, че българските представители в Европейския парламент са тук, и то от различни политически сили. Предизвикателствата, които стоят на прага на председателството пред България, са такива, че можем да ги преодолеем само с общи усилия. А когато ни свързват европейските ценности, като свобода, демокрация, върховенство на закона, мисля, че не е трудно да се обединим в името на България.
Ролята и на националните парламенти, и на Европарламента е много голяма при определяне политиката на Европейския съюз, така че е още един факт в потвърждение на това – добре, че сме заедно с нашите представители в Европарламента.
Онзи ден бях на заседание на Комисията по външна политика, днес – на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Надявам се по-нататък заседанията да са съвместни, за да можем да пестим време и да насочваме усилията си съвместно в посоката, за която говоря.
Пожелавам Ви ползотворна работа и след председателството да сме доволни от това, което сме постигнали. Успешна работа Ви желая!
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, господин Главчев.
Разбира се, координацията между нашите комисии ще бъде много тясна, но от друга страна, и характерът на инициативите е различен – няма припокриване на дейността, това е най-важното. В дух на сътрудничество смятам, че ще продължим нашата съвместна работа.
Няколко думи, преди да открия дискусията. Бих искал да кажа, че след приемането на Лисабонския договор ролята на националните парламенти значително се разшири. Да не е значително, но бяха предоставени допълнителни възможности на националните парламенти да влияят върху решенията, които се вземат на европейско равнище. От тази гледна точка всеки от националните парламенти в тези години разви по сходен начин своите ангажименти в тази връзка, разширявайки дискусиите и полето на работа върху европейските въпроси. Това се случваше поетапно и в нашия парламент, но вярвам, че сега, с наближаването на българското председателство, европейската тематика ще навлиза доста по-активно в дейността не само на специализираните комисии, които приоритетно се занимават с тези въпроси, но на всяка една от комисиите, които имат отношение към решенията, които се вземат на европейско равнище.
В тази връзка искам да благодаря за това, че на нашата покана се отзоваха председатели и ръководства на комисии, които ще имат свои инициативи в рамките на Парламентарното измерение.
Бих искал да кажа, че още в предишния мандат на Народното събрание беше планиран календар на събитията, които ще проведе българското Народно събрание в рамките на нашето председателство от 1 януари до края на юни 2018 г. Той включва Конференция на председателите на комисиите по европейските въпроси, Интерпарламентарна конференция по въпросите на общата външна политика и сигурност и политиката по сигурност и отбрана, Съвместна група за парламентарен контрол на Европол, Среща на председателите на комисиите по енергетика, Пленарно заседание в разширен състав на комисиите по европейски въпроси, Интерпарламентарна конференция за стабилност, икономическа координация и управление на Европейския съюз.
Много е важно – някои от тези събития ще бъдат проведени в Брюксел, защото такава е практиката, но, разбира се, водещи ще бъдат съответно пак нашите комисии. Други ще бъдат проведени тук, в София – ние да започнем разговор по целите, приоритетите, които различните комисии си поставят в подготовката на тези срещи, защото смятам, че между тях трябва да има известна връзка. И теми, които поставяме като важни за България в един формат, могат да намерят своето продължение в други формати.
Важни теми, които ще бъдат поставени в сферата на външната политика и сигурността, могат да намерят своето развитие и финализиране по време на пленарните срещи на комисиите по европейски въпроси например. Тук споменавам въпроса за разширяването, Западните Балкани, идеята да включим и темата за Черноморския регион.
По същия начин можем да коментираме и въпросите, свързани с енергетиката. Срещата на председателите на комисиите по енергетика – вероятно ще поставят въпроси, които, освен за целия Европейски съюз, имат своето значение и за България. Тази тема може след това да бъде изведена като една от темите, които да поставим по време на пленарното заседание на Комисията по европейски въпроси. Или пък темите за сигурността, които включват все пак и енергийна сигурност, освен всичко друго, могат да бъдат продължени в другите формати.
Давам само няколко откъслечни примера, за да кажа, че е изключително важно за нас, като парламент, да имаме добро взаимодействие, комуникация и взаимна информация за тези теми, които след това да се опитаме да ги налагаме в рамките на срещите, които предстоят.
Бих искал да отдам особено внимание на членовете на Европейския парламент от България, които в рамките на предстоящите събития ще имат съществена роля. За нас ще бъде много важно да бъдат по-пряка връзка между темите, които ние поставяме на европейския терен, и това, което Европейският парламент формира като свои приоритети в рамките на всяко председателство. От тази гледна точка те могат да ни помогнат чрез своята активност в съответните политически групи и съответните комисии в Европейския парламент. Да се опитаме да намерим синхрон в следващите месеци, които предстоят преди началото на нашето председателство.
С това встъпление бих искал да приключа встъпителната част и да дам възможност сега да направим дискусия, в която разчитам да се включат както ръководствата на съответните комисии от парламента, така и нашите евродепутати.
Преди това, понеже така започнах, бих искал да дам възможност на госпожа Моника Панайотова да ни информира кратко за онова, което по нейна преценка предстои и което взаимно можем да направим. Тук няма да формираме изцяло някакви наши собствени приоритети – движим се по българските приоритети, които заедно с изпълнителната власт ще формираме в следващите седмици и месеци.
Заповядайте, госпожо Панайотова.
След това ще продължим с дискусията.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители, господа членове на Европейския парламент! Благодаря за топлото посрещане, защото за мен е чест и удоволствие да започна всъщност встъпването си в длъжност именно в Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, както и през тази седмица в Комисията по външна политика на Народното събрание.
Предвид ресора ми – отношенията с Европейския парламент, изключително много ще разчитам в работата си за тясно сътрудничество с Вас – народните представители, и с Вас – членовете на Европейския парламент, тъй като по този начин съм сигурна, че ще можем да гарантираме демократичната легитимност на европейския и национален дневен ред по време на ротационното председателство.
По отношение на свършеното до момента – с няколко думи искам да маркирам три основни неща.
Първото, знаете, вече е обособена програмата на триото, в която българското правителство взе активно участие. Всъщност бих могла да кажа, че значителен принос на страната ни е по отношение на поставянето във фокуса на внимание на Западните Балкани и експлицитното оформяне на точка, свързана именно с разширяването. Това се обособи в контекста на областта „Съюзът като мощен фактор на световната сцена“.
Като цяло програмата на триото е ориентирана към бъдещето и към очакванията на гражданите за по-голяма сигурност, повишаване на заетостта и повече присъствие на Европейския съюз на международната сцена. Разбира се, програмата е направена така, че да намери баланс между стратегическите и специфичните приоритети на всяка държава.
Към момента това, което се подготвя от страна на Министерския съвет, е обособяването на три ключови послания, които бихме искали да отправим по време на ротационното председателство в първите шест месеца на 2018 г. Това са така наречените „три К-та“, а именно консенсус, конкурентоспособност и кохезия. Искаме да бъдем не само координатори и администратор на процесите – ще направим всичко възможно със съвместните усилия на всички ни да бъдем политически лидер и посредник по време на ротационното председателство.
Ясно е, че България ще работи по широк спектър от теми, но за нас бе важно да се формулират приоритетите, така че да бъдат запомнящи се, така че да могат да изпращат ясни послания към гражданите и да спомогнат за активното комуникиране на председателството, така че да се види българският отпечатък в него.
Тези три К-та са лесно запомнящи се приоритетни области и те всъщност са свързани с най-важните сфери, от които зависи бъдещето на Европейския съюз, а именно конкурентоспособността, която определя икономическия просперитет на гражданите; кохезията, която е предпоставка за социално стабилен Европейски съюз; и разбира се, ролята на България в рамките на тези шест месеца в търсенето на широк консенсус сред страните членки по важните теми на Европейския съюз, търсейки компромиси и предлагайки решения.
Това, което предстои – на 10 юли да бъдат гледани на Съвета „Европейски въпроси“ предложенията от страна на всички министерства, за да бъде предложен всъщност първият вариант на Програма на българското председателство. Ако вървим по график, на 12 юли следва да бъде приета на Министерски съвет, но, подчертавам, че това е първи вариант, защото след това вече ще разчитаме на Вашето интелектуално въображение и принос в рамките на широките дискусии, които ще бъдат стартирани по отношение на Програмата.
Ще бъдат обсъждани във формат неправителствен сектор – бизнес – академични среди, в парламента, в ресорните комисии. И разбира се, във формати, които Вие допълнително считате за подходящи, така че да можем максимално да създадем импулс в обществото, че ще бъдем определящи европейския дневен ред в началото на следващата година. България наистина може да даде съществен принос за това. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, госпожо Панайотова.
Сигурен съм, че ще получим цялото сътрудничество от страна на Вашето министерство и заедно ще можем да поставим наистина важните въпроси. Не само да ги поставим, но някои от тях да се опитаме и да решим.
Бих искал вече да отворим дискусията и се питам дали да не стартираме с представителите на комисиите на българския парламент, които са представени днес и ще имат тези инициативи в рамките на председателството.
Разбира се, ако някой от евродепутатите е готов да стартира дискусията – имам чувството, че господин Пирински. Все пак е и бивш председател на Народното събрание, това има особено значение за нас.
Заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми народни представители, дами и господа! Приветствам тази възможност да направим първата крачка в това, което трябва да стане постоянен процес на взаимодействие между Комисията по европейските въпроси и другите комисии и ние – представителите в Европейския парламент.
Господин Вигенин, имам няколко предварителни въпроса. Доколкото разбирам, има седем насрочени или набелязани събития по така наречената категория „С“, които бих бил благодарен, ако можете да ги съобщите с по няколко думи – кога и как се предвижда да бъдат проведени.
Второ, имахме среща в Брюксел с господата Ламбев и Краевски, които фактически информираха, че е създаден координатор – господин Ламбев не знам дали е тук, по Парламентарното измерение на българското председателство и има такова звено. Така че на Вашия въпрос: по какъв начин да взаимодействаме, предлагам изцяло и пълноценно да се задействат господата Краевски и Ламбев.
Що се отнася по съществото на проблематиката – с благодарност към госпожа Моника Панайотова, присъединявайки се към пожеланията, тя с летящ старт поема тези свои отговорности. Да се постараем в тези дни до 10 юли, както тя съобщи, максимално да се информираме на какъв етап е Програмата, до каква степен е постигнато това съчетаване на общата проблематика на Европейския съюз със спецификата, която ние преследваме, защото това е въпрос с повишена сложност.
Ако позволите, само едно изречение по общо разсъждение. За българското председателство мерило ще бъде до каква степен ние сме способни да изпълняваме функцията на работещ за консенсус, за първото „С“ фактор – председателство, в един момент, когато Европейският съюз изпитва почти непознати трусове и затруднения, и в момент, когато дискусията вътре в Европейския съюз и в Европейския парламент е доста изострена. Няма вече голяма коалиция в Европейския парламент – има сериозно обосноваване на различни гледища във връзка със сценариите, които се обсъждат.
Накрая, що се отнася до приоритетите, които бяха споменати. Струва ми се, че би следвало да се постараем по-общите насоки да се фокусират в горещи точки, например като миграцията и Дъблинското споразумение, които очевидно са блокирани – и в Съвета, и в Парламента няма особено придвижване в позитивна посока, а това е може би една от най-горещите теми. Така че наред с по-общите въпроси на политиката за сигурност, на отбраната, е целесъобразно да се помисли за едно такова фокусиране.
И другите две теми, пак с по едно изречение – въпросите за Западните Балкани и въобще за региона. Тук бих се обърнал – виждам, че и господин Цветанов е сред нас, бих искал да привлека вниманието му, госпожа Грозданова, на въпроса за Парламентарното измерение на процеса на сътрудничество в Югоизточна Европа и на остро открития от осем години въпрос за седалището на Секретариата на Парламентарната асамблея. Този въпрос е блокиран по спор между България и Турция. Турция се противопоставя на това Секретариатът да е в София – няма разумни аргументи за такова противопоставяне, защото вече съществува Секретариат за парламентарно сътрудничество още от 2008 г.
България е страна – член на Европейския съюз, така че ако сериозно искаме да говорим за европейска ориентация на самия процес, естествено е България да бъде с такова седалище. Още повече, че България няма нито едно звено или структура на Европейския съюз, което да е базирано в България.
Различните страни членки на този процес от Югоизточна Европа изпитват различни влияния, включително и от страна на Турция, която настоява за своята кандидатура.
С госпожа Грозданова имахме възможност в Брюксел да разменим две думи по този въпрос. Тя сподели, че по тази тема се работи достатъчно последователно.
Тук може би, господин Вигенин, има една специализирана функция на Комисията по външна политика, която да поеме тази кауза и да бъде наистина активна, защото е необходимо да се обоснове отново, че опитът да се пренасочи това домакинство, да речем, към трета страна, да няма този спор между България и Турция не е принципен. Това е някакво безпринципно търсене на компромис, който не е обоснован.
Неслучайно споменах и господин Цветанов, защото този въпрос придобива измеренията на въпрос, който трябва на правителствено и на държавно равнище да бъде поставен, включително и на турската страна, с обосновка, че едни конструктивни отношения предполагат и конструктивен ход – такова решение.
Позволявам си да повдигна въпроса, господин Вигенин, защото той се задържа според мен на равнище генерални директори, които няма да го решат – въпросът е политически и трябва да бъде достатъчно принципно поставен от българска страна.
Последното изречение, разбира се – за кохезионната политика. Завчера комисарят Йотингер направи предложението си за многогодишната финансова рамка – не предложение, а как да се финансира Европейският съюз, заедно с госпожа Крецу – комисаря по регионална политика. Всички сме наясно, че тази тематика ще бъде една от най-горещо дискутираните. Тук споделихме с колегите, че по нея очевидно и в Европейския парламент ще трябва да действаме единно. Благодаря Ви за тази възможност.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, господин Пирински. Сигурно в рамките на дискусията ще възникнат и други въпроси. Това, че бяхте първи, смятам, че ще Ви даде възможност след това да се включите отново. Дадохте старт на дискусията.
Господин Новаков, бих предложил да редуваме европейските и българските депутати, ако не възразявате, още повече господин Цветанов беше споменат поне два пъти от господин Пирински, а господин Пирински спомена и въпросите на миграцията, Дъблинското споразумение.
Имате думата, господин Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря Ви, господин Вигенин.
И аз искам да се присъединя към казаното от преждеговорившите – с благодарност за организирането на тази среща. Благодаря за това, че както председателят на българския парламент, така и председателите на основните комисии, които имат пряко отношение към председателството, ще можем действително да изградим работещ диалог и ще можем да се представим по възможно най-добрия начин.
Искам да благодаря и на Министерството по председателството в лицето на Моника Панайотова, която, както каза и господин Пирински, влиза с летящ старт, има необходимите познания, била е и евродепутат – познава начина на функциониране на европейските институции.
Искам да благодаря и на администрацията в българския парламент, която има пряко отношение към подпомагането дейността на всички комисии. Мисля, че тук тези млади хора са част от екипа, който е създаден по председателството.
Преди да вляза в същността на това, което каза господин Пирински, бих Ви предложил, може би да предложим на председателя на парламента и на главния секретар – да има определени хора от администрацията, които да бъдат персонално към дадените комисии и да могат в общи линии да бъдат точката за контакт, да може да се отработва по-бързо необходимата кореспонденция, която ще се осъществява с Европейския парламент, Европейската комисия, българското правителство и парламента. Смятам, че в тази посока, може би към края на днешното заседание трябва да определим или да ни дадат възможност в рамките на три-четири дни да се определи по един човек от администрацията, който да бъде пряко обвързан с дадената ресорна комисия.
Що се касае до казаното от господин Пирински, изцяло мога да кажа, че ще имаме много сериозна роля в това председателство, и то по една изключително важна и съществена тема, която днес вълнува целия Европейски съюз – това е сигурността. Дъблинският регламент, всичко, свързано с миграционните потоци, с реалните политики, които са за регионите – България ще има сериозно отношение. Убеден съм, че ще можем да развием истинската си концепция не само за председателството, но и за след председателството – отношението на Европейския съюз към Западните Балкани.
Смятам, че в тази връзка трябва да използваме максимално и възможностите на Залцбургския форум, който се представлява от осем държави от Европейския съюз. В него участват и Западните Балкани, като наблюдатели, но те участват реално във втория ден на Залцбургския форум. Знаете, че ротационният принцип – трябва да бъде изградена комуникацията и с него, за да може действително част от тези приоритети, които залагаме в нашето председателство, да могат да бъдат заложени и като възможност на Залцбургския форум – да се формират като позиция и на осемте държави от Европейския съюз, и в партньорство с представителите от Западните Балкани.
Убеден съм, че по тема „Сигурност“ трябва да използваме много и информационните системи – и за обмяната на информация в реално време, и за интегритета, който трябва да бъде изграден между държавите членки.
Смятам, че тук държавата ни има изключително голямата привилегия, че имаме ръководител на най-важната агенция, която е свързана с информационните системи – тя е в Талин, в Естония и се оглавява от достойния българин Крум Гърков. Убеден съм, че от тази гледна точка можем също да се възползваме – в мероприятията, които ще бъдат планирани на ниво парламент, на ниво Министерски съвет, Крум Гърков да бъде част от панелите, в които ще се обсъждат въпросните теми, свързани с информационните системи и начина, по който могат да бъдат интегрирани.
Дори си спомням, че дебатът, който беше организиран от Европейския парламент само преди седмица в Брюксел, дори в панел, в който участваха представители на Европол, представители от Агенцията, лично Крум Гърков представляваше позицията на Европейския парламент и на Европейския съюз. От тази гледна точка изцяло съм солидарен с това, което каза господин Пирински, че трябва да оптимизираме политическото си лобиране, и в диалог с Турция – да могат те да направят отстъпка и да можем ние да се възползваме. Онова, което каза господин Пирински за Югоизточна Европа.
Убеден съм, че от тази среща, която приемаме като първа, може да бъде като чисто организационна – молбата ми е, господин Вигенин, Вие и председателят на парламента, заедно с Джема Грозданова, да бъдете инициаторите за подобни работни срещи. Може да не бъдем в чак толкова голям формат, защото може да има нещо, което да е рутинно, което да се създаде като по-бърза комуникация – смятам, че тази комуникация в момента съществува и тя трябва да бъде запазена до края на председателството и, разбира се, след това.
Благодаря на евродепутатите, че са тук, че присъстват и че могат да бъдат също носители на добрите идеи, които могат да бъдат част от успешното председателство и популяризирането на страната ни като важен фактор и за региона, но преди всичко с основния фокус, който вече е заложен като част от триото, като председателство – Западните Балкани.
Повече фокусирах върху темата „Сигурност“ – мисля, че вече колегите ще могат да се придържат повече към другите теми, свързани с общото председателство, кохезионната политика и всичко, свързано с останалите приоритети. Темата „Сигурност“ е изключително актуална, по която трябва да се говори, и можем да говорим на един език. Благодаря.
Още веднъж – поздравления за организирането на днешната среща.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, господин Цветанов.
Преди да дам думата на господин Новаков, бих искал да направя едно уточнение. Тук е господин Ламбев.
Междувременно обаче в администрацията на Народното събрание, освен този Секретариат, беше създадена дирекция „Българско председателство на Съвета на Европейския съюз и европейско сътрудничество“. Секретариатът е част от тази дирекция, така че активната работа на равнище администрация ще бъде разширена.
Освен това, да информирам, че както е по правилата, от 1 юли в Европейския парламент, в Секретариата на КОСАК нашият парламент изпраща свой представител, който ще бъде там в следващата година и половина, докато България е част от така наречената „тройка“. Това е Лидия Симова, която също е тук – скромно поклаща глава, изключителен експерт по европейските въпроси. Така че връзката става още по-директна и пряка – вярвам, че ще можем да я развием, наред с работата на господин Краевски.
Заповядайте, господин Новаков.
АНДРЕЙ НОВАКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Господин Председател на парламентарната група на ГЕРБ, уважаеми народни представители, госпожо Заместник-министър, скъпи колеги! За добро или лошо, по времето на българското председателство ще се стовари отговорност върху нас, която беше отвъд въображението преди две-три години, че може да ни се случи.
Изказването ще си фокусирам основно върху темите и комисиите, в които работя – бюджет, регионално развитие, контрол на бюджета. Там според мен, наред с другите големи теми, ще имаме огромна отговорност.
На първо място – преговорите за Многогодишна финансова рамка. Говорим за преговори на стойност над 1 трилион евро, за това в каква форма ще бъдат те – 5 години, 5+2, 5+5. За пръв път се налага да водим такъв разговор за бъдещето на Съюза. На всичкото отгоре това ще се случи на фона на Brexit. Още към момента е ясно, че ще ни липсват 15 млрд. евро годишно заради това, че Великобритания вече няма да престира по отношение на европейския бюджет своята вноска.
Тук сме изправени пред няколко варианта – или да намалим обема политики, които финансираме, или обема съфинансиране, който предоставяме на държавите членки, или да увеличим вноските. Има и вариант 4 – да създадем най-после собствени ресурси на Европейския съюз. И това ще е отговорност на България, включително.
Считам, че това е възможност да покажем какво можем българите, на какво сме способни и да оставим следа с трайни решения.
Веднага след приемането на Многогодишната финансова рамка предстоят преговорите за европейските фондове – колко, какви, как? На практика можем да сме съпричастни към революция, що касае консервативната система на фондовете, това да окрупним всички фондове в един – възможност, която се представя на България. Финансирането в земеделието – отново.
Така че позволете ми да се присъединя към добрите думи, които бяха отправени към Вас, господин Вигенин, за инициативата за тази среща. В шестте месеца минимум 135 досиета ще минат по време на българското председателство и ролята ни там ще бъде, разбира се, водеща, но трябва да имаме изключително добра комуникация.
Наред с големите дебати, които ни чакат, предстои европейска винетка, предстои законодателният пакет… (израз на английски език). Това са промени, които на практика ще променят облика на Европейския съюз само след две-три години.
Нашият принос там ще бъде ключов и аз съм уверен, че благодарение на всички експерти, които сме събрали тук, и на това, че можем да имаме добра комуникация, повтарям, ще направим добро впечатление. Ние ще сме в prime time шест месеца, така че нека да извадим най-доброто от нас. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, господин Новаков. За оптимизма – също.
Давам думата на госпожа Джема Грозданова – председател на Комисията по външна политика.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Здравейте! Да минем от финансови теми към външнополитически. Искам да кажа няколко думи за конференцията, която е задължително събитие по Обща външна политика и Политика за сигурност. Тя е сравнително обемна конференция. От гледна точка на участниците се равнява на Пленарната конференция на КОСАК, така че очакваме над 200 участници. Имаме проблем с датата, която ще бъде определена заради участието на Федерика Могерини – върховния представител за външна политика. Знаете, че има традиция преди тази конференция да се организира Неформалният съвет на външните министри – Гимних, а също и Среща на министрите на отбраната. Това малко затруднява определянето на датата, но очакваме това да се случи или в началото на февруари, или в началото на април. Чакаме потвърждение.
От гледна точка на организацията в този Секретариат, който вече е отдел или структура към дирекцията, която е новосъздадена, има по един представител, който отговаря за всяко задължително събитие от Парламентарното измерение. Считам, че заедно с експертите, които са вътре в самите комисии, и външните експерти, които ще бъдат назначени – смятам, че имаме нужда от такива, ще се справим организационно.
Това, което каза господин Вигенин – започна определяне на структура, която да работи по-ефективно по всичките теми и определяне най-вече на дневен ред на всички събития, този дневен ред да бъде свързан между събитията и да има последователност, а в крайна сметка – ефект от всички конференции, които задължително трябва да бъдат проведени в София. Мисля, че само една от конференциите по Член 13 е в Брюксел, по финансовите въпроси – всичко друго е в София. Така че ще има достатъчно работа.
От гледна точка на дневния ред, който ще бъде обсъден и приет за Конференцията по външна политика – естествено че ще говорим за Западните Балкани, за разширяване, за европейска перспектива. Хубаво е, че терминът „разширяване“ влезе в Програмата на триото, а не остана само „европейска перспектива“. Това все пак е решение на Комисията, което е добро.
Хубаво е България през този период да стане ефективен – знаете, че не сме член на Берлинския процес формално. В момента правим усилия да станем член, а не наблюдател на Берлинския процес, защото се очаква негово разширяване – така нареченият „Берлин плюс“, който ще има доста инвестиции, и е хубаво България да бъде член. Очакваме до края на юли да имаме яснота по този въпрос. Ще говорим за Brexit – вчера имахме среща с Мишел Барние. Нещата са много интересни като начало – не е ясно какъв ще бъде резултатът. В началото на 2018 г., когато България ще председателства Европейския съвет, се очаква да приключи първата фаза от преговорите, така че ще имаме достатъчно работа.
Господин Новаков каза един голям брой досиета, които ще бъдат придвижвани – нека така да го казваме, а не „финализирани“, защото малък брой досиета ще бъдат финализирани. Ние ще движим достатъчен брой досиета и Австрия ще има задачата да финализира повечето от тях, защото след австрийското председателство всъщност приключва мандатът на тази Европейска комисия.
Още една тема, която ние приемаме, предложена от нашите колеги и от господин Станишев, който организира първия такъв дебат и форум по тази тема, е Черно море. Ние искаме да разглеждаме Черно море от гледна точка най-вече на екологичното му измерение, да говорим повече за Синя икономика, за чиста вода и така нататък. Ясно е – Черноморският регион е проблемен от гледна точка на геополитиката. Смятаме, че не бива да навлизаме в това негово измерение. Общо взето, това е, което искам да кажа.
Естествено, че ще говорим и за сценариите за бъдещето на Европейския съюз, така наречената „Бяла книга“, която беше предложена от Юнкер. Има много неща, по които да се говори и да се изработи българска позиция по този въпрос. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, госпожо Грозданова.
Господин Неков поиска думата.
Заповядайте, господин Неков.
МОМЧИЛ НЕКОВ: Благодаря Ви, господин Вигенин.
Дами и господа народни представители! Първо искам да направя уточнение, че ние не трябва да разсъждаваме председателството във фокуса – да не се изложим, а какви ще бъдат приоритетите и как ще ги защитаваме.
Това, което каза госпожа Грозданова за Черноморската стратегия – тук трябва да включим и Дунавската стратегия, която е един от приоритетите на Австрия. В случая трябва да си кажем, че ако нещо ще се случи в това българско председателство, най-вероятно ще бъде един от приоритетите, който е съгласуван в самото Трио. В тази връзка Дунавската стратегия е приоритет.
Северна България е от изключителен национален приоритет в сравнение с Южна България от гледна точка на европейските политики. В последната седмица имахме среща с транспортния сектор и се доказа, че той е един от лидерите в Европейския съюз. От тази гледна точка можем да използваме и развитието на речния транспорт – да станем лидер в речния транспорт. Превоз от Русе до Ротердам е с 33% по-евтин, отколкото жп транспорта. Тези цифри си заслужава да бъдат разгледани от такава гледна точка, при условие че на Дунав има пет столици, като включим и Букурещ. Ние можем да станем транспортен коридор. Това е за Дунавската стратегия – в нея можем да включим околната среда, биоразнообразието.
И преминаваме към следващата тема – Обща селскостопанска политика, която неминуемо е свързана с Кохезионната политика. Ако говорим за Обща селскостопанска политика, за селските райони, за отдалечените региони, трябва да кажем, че там основно е фокусирано производството на продоволствените нужди на населението, на Общността. В тази връзка през 2030 г. ще трябва да увеличим двойно производството на храни в световен мащаб, а през 2050 г. да го увеличим още веднъж.
Това означава, че ако говорим от гледна точка на национална сигурност, което засегнаха господин Пирински и господин Цветанов, тук трябва да говорим и за продоволствена сигурност. Ние настояваме 40% от бюджета на Европейския съюз да си останат за Обща селскостопанска политика. И ако от тази гледна точка разглеждаме Общата селскостопанска политика за осигуряване на продоволствените нужди на населението, за развитие на биоразнообразието и опазването на околната среда, Кохезионната политика я разсъждаваме като транспортния сектор, който свързва тези различни региони, който свързва селските региони с градските такива.
Точно в тази връзка една от темите на европейско ниво сега е – при условие че населението на градските райони се повишава и ще стане 80%, трябва да се сложи по-голямо ударение откъде идват тези хранителни продукти, как се транспортират. В случая – насоките на Общата селскостопанска политика, за да не излизат тези големи ресурси – 40%, които се дават от европейския бюджет, извън земеделието.
В тази връзка в България можем да се поучим доста от опита, най-вече от Франция, с късите вериги, организациите на производителите. В България този процент е изключително нисък – за организации на производители, а в Западна Европа е около 90%.
В тази връзка вече можем да говорим за нелоялните търговски практики и как самите производители могат да се защитават по веригата на нелоялните търговски практики, включително и с натиска от страна на хранителните вериги върху самите производители и преработватели.
Това, което наблюдаваме сега, като скандала за качеството на храните, също ще влезе в българското председателство. Обсъждането на Общата селскостопанска политика също ще влезе в българското председателство. Докладът на Европейския парламент за многогодишната финансова рамка също ще бъде по време на българското председателство. Има страшно много теми.
Това, което беше казано на днешната среща – да има работни групи, които да са по същество, а не само по организацията, за да може да се избистрят определени политики. Ние да даваме нашите насоки от европейско ниво, тъй като имаме възможност да се срещаме с нашите колеги, и в случая да работим по-тясно в сътрудничество с Естония и с Австрия.
Пожелавам успех на това заседание – да продължи с други срещи в работни варианти. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, господин Неков.
Да уточня, че след Австрия пък идва Румъния, така че можем да направим мост между двата формата и да използваме максимално възможностите, които това предоставя. Затова се радвам, че беше възприета идеята за Черноморското сътрудничество и евентуалните идеи, които могат да бъдат реализирани чрез това. Ако ние повдигнем достатъчно силно темата, тя може да бъде продължена през австрийското и финализирана вече при румънското председателство – вече в следващото трио. Въпрос на активна работа и на Министерството на външните работи все пак, за да гарантира тази приемственост.
Бих искал сега да дам думата на господин Цонков – заместник-председател на Комисията по отбрана. Тук беше и председателят Константин Попов – наложи му се да тръгне. Комисията по отбрана, съвместно с Комисията по външна политика, ще участва в Интерпарламентарната конференция, за която госпожа Грозданова спомена. Тепърва предстои съгласуването на темите и така нататък.
Заповядайте, господин Цонков, по тази тема.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Благодаря Ви, господин Вигенин.
Дами и господа народни представители, господа евродепутати, уважаеми гости! Приветствам и аз срещата, която провеждаме. Мисля, че трябва да продължим с тези инициативи, за да гарантираме успешно председателство на Европейския съвет.
За мен основните две направления на председателството, ако мога така да ги генерализирам, са сигурност в контекста на вътрешна и външна сигурност на Европейския съюз, и кохезията с нейното икономическо и социално измерение. Така бих определил двете основни направления.
По отношение на сигурността – мисля, че е достатъчно динамична средата. Ние трябва да се възползваме като външна граница на Европейския съюз – да генерираме стабилност и да бъдем двигателя на процесите на Балканите и в Черноморския регион.
Имаше идеи, които сега бяха споделени, за Черноморския регион. Ако направя препратка към Дунавския регион, хубаво е да развием тази идея за по-сериозно, задълбочено сътрудничество в Черноморския регион – екологично, енергийно, икономическо, в сферата на сигурността, защото е необходим стабилен както Балкански, така и Черноморски регион. Тук ми се струва, че е хубаво да повдигнем темата за един финансов инструмент, който да гарантира това сътрудничество в Черноморския регион, както имаме и финансово осигуряване на Дунавската стратегия.
Защо казвам, че България е хубаво да се възползва на Балканите и от председателството? Трябва да бъдем инициатор на процесите от гледна точка на по-сериозно сътрудничество, макар че го има между балканските държави, в посока към Западните Балкани също. Затова казвам, че трябва да бъдем и генератор на стабилност.
В тази посока виждам ролята на България да засили своите взаимоотношения с Румъния, Гърция и да се опитаме да приобщим Македония. Още повече, ние обявихме, че ще подпомогнем присъединяването й, процеса на присъединяване на Македония.
Това смятам, че е важно в контекста на повдигнатите въпроси за европейска колективна сигурност. Това е другата голяма тема, която би трябвало да продължим да развиваме. Очевидно тя е актуална по отношение на миграционния натиск, по отношение на терористичните атаки. Очевидно трябва да се развива някакъв тип европейски отбранителни способности. Ето защо трябва да се намери някаква форма на взаимодействие между НАТО и Европейския съюз от гледна точка на създаване на европейска колективна отбрана и сигурност.
Затова ми се струва, че фондът, който предстои да стартира, по отношение на отбраната е важен инструмент и ние трябва да настояваме, да го поставяме като основна тема, говорейки за сигурността, да бъде използван за сътрудничество, задълбочаване на връзките между европейските държави по отношение на отбраната, включително и военнопромишлените комплекси на отделните страни.
Струва ми се, че имаме още една тема, върху която трябва да помислим, когато говорим за председателство на България. Нека заедно да помислим какви конкретни ползи можем да извлечем от това председателство. Например по отношение на отбраната, военнопромишленият комплекс в България да се възползва максимално и от създаването на един такъв фонд по отбраната.
Разбира се, хубаво е да помислим и да преосмислим ролята на Европейската агенция по отбрана – как може и тя да се впише в този процес на задълбочаване на връзките във военната сфера между европейските държави. В общи линии в тази посока смятам, че трябва да се мисли, когато говорим за европейска сигурност и приоритетите на българското председателство. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, господин Цонков.
Наистина темата за европейската сигурност става все по-сериозна в различните ѝ аспекти, разбира се – и външна, и вътрешна. Тук има какво да направим. Ние имаме думата, доколкото сме и външна граница – това е важно значение.
Господин Уручев ми се стори, че поиска думата.
Заповядайте, господин Уручев.
ВЛАДИМИР УРУЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Дами и господа народни представители, колеги! Моника Панайотова тук ли е още? Ще си спестя приветствените думи за инициативата. Всичко, което говорим тук, е изключително полезно.
Искам само да повдигна един въпрос, по който като че ли много малко говорим, а може би въобще не говорим. Едно друго измерение на нашето председателство – как да създадем видимост? Ние можем да си правим конференции и трябва да ги правим. Една добре организирана конференция по дадена тема може да доведе до решаване на въпроса и така нататък, ако е добре подготвена.
Видимостта обаче на нашето председателство в Европейския съюз ще дойде през някакви други, обществени събития – как ще представим българския фолклор, българските храни. Затова попитах за Моника Панайотова – наистина по този въпрос дотук не съм чул да се говори. И много моля хората, които са натоварени с подготовката на председателството, да започнем да планираме нещата. Да не стане така, че ще празнуваме само Трети март и 24 май, и с това ще се изчерпи. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, господин Уручев. Абсолютно сте прав – това председателство е шанс да се покажем в положителна светлина и трябва да го използваме максимално. Това, бих казал, че е повече ангажимент на изпълнителната власт в случая, доколкото една голяма част и от събитията на самия парламент ще бъдат обслужвани от изпълнителната власт – инициативите, които там предстоят.
Заповядайте, Вие искахте думата.
ИРЕНА ДИМОВА, член на Комисията по бюджет и финанси: Благодаря Ви, господин Вигенин.
Като начало искам да благодаря от името на нашия председател госпожа Менда Стоянова за поканата в днешното заседание. За съжаление, тя отсъства – извън страната е поради служебна ангажираност.
Искам да Ви запозная набързо с организацията в нашата Комисия.
В резултат на приетата програма на 25 юни – 18-месечната програма, Комисията по бюджет и финанси започна обсъждането на експертно ниво относно формулирането на темите на Интерпарламентарната конференция за стабилност, икономическа интеграция и управление в Европейския съюз или така наречената „Комисия по Член 13“. За тази цел ние определихме лице за контакт на експертно ниво – госпожа Весела Шикова, която е експерт с дългогодишен опит и работа във и с европейските институции. В момента се дискутират и темите на експертно ниво с дирекция „Икономическа и социална политика“ – Министерството на финансите, която, както знаете, координира подготовката по председателството в самото Министерство.
Искаме да Ви заявим нашата съпричастност и ангажираност. Ще бъдем в постоянен контакт с представителите на Европейския парламент за формулиране и обсъждане на съответните теми.
Да се извиня, но ще трябва да напусна заседанието. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви и аз, госпожо Димова. Мисля, че полека-лека отиваме към края на нашата среща.
Преди това – господин Курумбашев и, доколкото форматът е отворен, гостите, експертите са добре дошли също да споделят своите виждания.
Заповядайте, господин Курумбашев.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Благодаря Ви, господин Вигенин.
Исках да се изкажа, за да не остане съмнение, че ще има евродепутат, който не се е изказал.
Първо, да Ви поздравя за Вашата инициатива, защото смятам, че Парламентарното направление или измерение на нашето председателство е изключително важно.
От друга страна, искам да отбележа, че едва ли има по-подходящо място за обсъждане на приоритетите на българското председателство от българския парламент. Тук щях да отбележа например, че като има срещи и с господин Барние, е хубаво да не го научаваме от медиите, а да бъдем информирани от изпълнителната власт, защото сигурно и ние можем да предложим някои идеи, например за правата на българските граждани във Великобритания. Разбира се, най-добре те могат да бъдат представени от управляващите, но сигурно и други политически сили могат да участват в този процес така, както това по естествен начин се случва в българския парламент.
Когато говорим за конкретика на председателството, аз искам да отправя, ако щете, и едно предизвикателство към нашия външен министър по отношение на разширяването на Западните Балкани. Към момента ние сме на ниво декларации – всички ги подкрепяме, само че не е много ясно как. Те имат пред себе си едно изключително обезкуражаващо изявление на Европейската комисия, а именно, че никой няма да бъде приет преди 2020 г., което не означава абсолютно нищо – че например някой ще бъде приет 2021 или 2022 г.
Искам да Ви припомня нашето кандидатстване. Ние почти не вярвахме, когато правителството на Костов подаде нашето заявление през 1999 г. и той беше определил хоризонт – 2006. Между другото, наистина през 2007 г. България стана член на Европейския съюз.
Тези държави нямат пред себе си времеви хоризонт и мисля, че България може да бъде държавата, която да постави въпроса да има конкретен времеви хоризонт пред държавите от Западните Балкани.
Този времеви хоризонт, разбира се, не е автоматичен – да се каже, че примерно 2022 г. Черна гора може да бъде приета. Той трябва да бъде обвързан с конкретни и ясни критерии. Но трябва да бъде поставен, тъй като в момента дори и Черна гора, която споменах и която е най-напред в преговорния процес, казва: „Ние преговаряме вече 5 години и половина. Надяваме се, че след още 5 години и половина ще успеем да си приключим преговорите“.
Знам, че в момента няма сериозна воля в Европейския съюз както за това да се определят срокове за разширяване, така е и доста спорно изобщо дали иска да се разширява Европейският съюз. Но ние специално можем да бъдем „водещата“, „светещата звезда“ за останалите държави от региона и да поставим този въпрос.
Искам пак да Ви припомня как ни помагаха нашите съседи, когато бяхме кандидат за член на НАТО. Турция беше държавата, която много ясно ни подкрепяше по пътя за нашето членство в НАТО. Когато кандидатствахме за Европейския съюз, Гърция беше държавата, която много ясно подкрепяше Румъния и България.
Така че бих се радвал да има конкретни заявления от страна на българската държава, на повече политически сили, които да подкрепят този процес, а именно – поставянето на ясна времева рамка при изпълнението на ясни условия.
Конкретно измерение на такова сътрудничество би могло да бъде и поставянето на конкретни проекти в района. Извън процеса на деклариране – радвам се, че тук госпожа Грозданова спомена точно Берлинския процес и възможността ние да се присъединим към него – е изпълнението на конкретни проекти.
Знаете например, че беше направена магистрала между Дуръс и Прищина. Сърбите работят много усилено. Мисля, че Сърбия ще приключи 2017 г. и магистралата си между Ниш и Димитровград.
Ако се изгради и магистрала между Ниш и Прищина, което не е голямо разстояние и не е такъв тежък терен, очертава се реално да имаме възможност, условно погледнете, да свържем Дуръс с Бургас през магистрали.
Друга възможност е да се коментира Сплит – Сараево, не през Загреб да се минава, Сплит – Сараево, през Сърбия и отново да влиза или в Белград, или при Ниш друг такъв транспортен коридор.
Ние много говорим за европейски транспортни коридори. Не е ли време, когато сме председатели, да поставим въпроса за балкански транспортни коридори? Възможността да бъдат свързани Йонийско, Адриатическо и Черно море – те да бъдат свързани с магистрали, които съответно ще ни разширят възможностите както за търговия, така и за туризъм, така и просто да се познаваме по-добре, тъй като е ужасяващо да гледам много често мои колеги, които пътуват за Тирана или за Подгорица, минавайки през Виена или Франкфурт.
Мисля, че ние можем да поставим такъв въпрос, тоест някак си да уплътним тази наша декларация за държавите от Западните Балкани и тя да не бъде просто на ниво декларация, а да бъде свързана с конкретни проекти и с конкретна времева рамка. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, господин Курумбашев.
Наистина е важно ние не просто декларативно, а по същество да поставим някои от нещата, включително и във връзка с последните положителни развития в отношенията между България и Република Македония. Те трябва да имат конкретно развитие.
Сигурен съм, че това, което казахте, ще бъде вдъхновяващо по отношение на Министерството на българското председателство, когато финализира идеите за нашата програма през следващата седмица.
Едно уточнение само, ако позволите. С цялото ми уважение към господин Костов, но молбата за членство на България в Европейския съюз беше подадена през 1995 г. и стъпките – след това.
Да попитам: някой друг от експертите иска ли да се включи в дискусията? Засега като че ли не. Тя, разбира се, в други формати ще продължи и по-нататък.
Мисля, че можем да вървим към финализиране на днешната ни среща. Пак подчертавам, че тя е просто една първа среща, максимално свободна – да се чуят различните виждания.
Искам специално да благодаря на евродепутатите и да знаят, че винаги са добре дошли тук. Ние даваме много повече време за изказване, отколкото те могат да получат в Европарламента. Знам го от опит. Така че разчитаме да продължим тази наша добра комуникация.
Да благодаря и на представителите на комисиите с инициативи по Парламентарното измерение за тези първи информации, за намеренията, за конкретните предложения по организацията, които ще бъдат взети предвид, вярвам, от Председателския съвет и от двете комисии, когато се финализира идеята за структурата, която ще придружава този процес до края на годината, разбира се, и по време на председателството.
Да Ви пожелая приятен ден и до нови срещи!
(Закрито в 11,45 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кристиан Вигенин
Стенограф: Райна Зарева
Дискусия на тема: „Политически аспекти на Парламентарното измерение на първото българско председателство на Съвета на Европейския съюз“ с участието на членовете на Европейския парламент от Република България и ръководствата на Комисията по външна политика, Комисията по отбрана, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, Комисията по бюджет и финанси, Комисията по икономическа политика и туризъм и Комисията по енергетика.
П Р О Т О К О Л
№ 7
На 30 юни 2017 г., петък, от 10,30 ч. се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния
ДНЕВЕН РЕД:
Дискусия на тема: „Политически аспекти на Парламентарното измерение на първото българско председателство на Съвета на Европейския съюз“ с участието на членовете на Европейския парламент от Република България и ръководствата на Комисията по външна политика, Комисията по отбрана, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, Комисията по бюджет и финанси, Комисията по икономическа политика и туризъм и Комисията по енергетика.
Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от господин Кристиан Вигенин – председател на Комисията.
* * *
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Добър ден! Мисля, че вече можем да започнем нашата среща.
Искам да благодаря на всички, които се отзоваха на поканата ни, преди всичко – на председателя на парламента господин Димитър Главчев.
Искам изрично да спомена участието на нашите евродепутати, ще очакваме и те да се включат в дискусията.
Наш гост днес е госпожа Моника Панайотова – заместник-министър за българското председателство на Съвета на Европейския съюз – 2018. Едно от първите й участия, тази седмица всъщност е нейното второ участие в събитие на българския парламент. Тя е заместник-министър само от няколко дни, но всъщност е бивш председател на тази Комисия, така че разчитаме на нейното активно сътрудничество в нашата работа оттук нататък.
Днешната ни среща е посветена на подготовката на българското председателство, и по-конкретно на Парламентарното измерение на българското председателство на Съвета на Европейския съюз. Тази инициатива беше лансирана преди няколко седмици от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Междувременно процесът на подготовка и в нашия парламент напредва. Беше взето решение за създаване на специална структура, която ще движи тези въпроси оттук нататък. Смятам, че днешната ни среща ще бъде полезна – да започнем да разговаряме вече не само и толкова по техническите аспекти, но и малко повече за политиката. Разчитам на ползотворен и открит, свободен разговор по това, което ни предстои.
С това кратко встъпление от моя страна бих искал да дам думата на председателя на Народното събрание господин Димитър Главчев.
Заповядайте, господин Главчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Уважаеми колеги, позволете ми да Ви приветствам днес на заседанието на Комисията – то е в разширен, но много качествен състав. Дискусията съм сигурен, че ще бъде много ползотворна. Темата е „Политическите аспекти на първото българско председателство на Съвета на Европейския съюз“. Особено се радвам, че българските представители в Европейския парламент са тук, и то от различни политически сили. Предизвикателствата, които стоят на прага на председателството пред България, са такива, че можем да ги преодолеем само с общи усилия. А когато ни свързват европейските ценности, като свобода, демокрация, върховенство на закона, мисля, че не е трудно да се обединим в името на България.
Ролята и на националните парламенти, и на Европарламента е много голяма при определяне политиката на Европейския съюз, така че е още един факт в потвърждение на това – добре, че сме заедно с нашите представители в Европарламента.
Онзи ден бях на заседание на Комисията по външна политика, днес – на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Надявам се по-нататък заседанията да са съвместни, за да можем да пестим време и да насочваме усилията си съвместно в посоката, за която говоря.
Пожелавам Ви ползотворна работа и след председателството да сме доволни от това, което сме постигнали. Успешна работа Ви желая!
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, господин Главчев.
Разбира се, координацията между нашите комисии ще бъде много тясна, но от друга страна, и характерът на инициативите е различен – няма припокриване на дейността, това е най-важното. В дух на сътрудничество смятам, че ще продължим нашата съвместна работа.
Няколко думи, преди да открия дискусията. Бих искал да кажа, че след приемането на Лисабонския договор ролята на националните парламенти значително се разшири. Да не е значително, но бяха предоставени допълнителни възможности на националните парламенти да влияят върху решенията, които се вземат на европейско равнище. От тази гледна точка всеки от националните парламенти в тези години разви по сходен начин своите ангажименти в тази връзка, разширявайки дискусиите и полето на работа върху европейските въпроси. Това се случваше поетапно и в нашия парламент, но вярвам, че сега, с наближаването на българското председателство, европейската тематика ще навлиза доста по-активно в дейността не само на специализираните комисии, които приоритетно се занимават с тези въпроси, но на всяка една от комисиите, които имат отношение към решенията, които се вземат на европейско равнище.
В тази връзка искам да благодаря за това, че на нашата покана се отзоваха председатели и ръководства на комисии, които ще имат свои инициативи в рамките на Парламентарното измерение.
Бих искал да кажа, че още в предишния мандат на Народното събрание беше планиран календар на събитията, които ще проведе българското Народно събрание в рамките на нашето председателство от 1 януари до края на юни 2018 г. Той включва Конференция на председателите на комисиите по европейските въпроси, Интерпарламентарна конференция по въпросите на общата външна политика и сигурност и политиката по сигурност и отбрана, Съвместна група за парламентарен контрол на Европол, Среща на председателите на комисиите по енергетика, Пленарно заседание в разширен състав на комисиите по европейски въпроси, Интерпарламентарна конференция за стабилност, икономическа координация и управление на Европейския съюз.
Много е важно – някои от тези събития ще бъдат проведени в Брюксел, защото такава е практиката, но, разбира се, водещи ще бъдат съответно пак нашите комисии. Други ще бъдат проведени тук, в София – ние да започнем разговор по целите, приоритетите, които различните комисии си поставят в подготовката на тези срещи, защото смятам, че между тях трябва да има известна връзка. И теми, които поставяме като важни за България в един формат, могат да намерят своето продължение в други формати.
Важни теми, които ще бъдат поставени в сферата на външната политика и сигурността, могат да намерят своето развитие и финализиране по време на пленарните срещи на комисиите по европейски въпроси например. Тук споменавам въпроса за разширяването, Западните Балкани, идеята да включим и темата за Черноморския регион.
По същия начин можем да коментираме и въпросите, свързани с енергетиката. Срещата на председателите на комисиите по енергетика – вероятно ще поставят въпроси, които, освен за целия Европейски съюз, имат своето значение и за България. Тази тема може след това да бъде изведена като една от темите, които да поставим по време на пленарното заседание на Комисията по европейски въпроси. Или пък темите за сигурността, които включват все пак и енергийна сигурност, освен всичко друго, могат да бъдат продължени в другите формати.
Давам само няколко откъслечни примера, за да кажа, че е изключително важно за нас, като парламент, да имаме добро взаимодействие, комуникация и взаимна информация за тези теми, които след това да се опитаме да ги налагаме в рамките на срещите, които предстоят.
Бих искал да отдам особено внимание на членовете на Европейския парламент от България, които в рамките на предстоящите събития ще имат съществена роля. За нас ще бъде много важно да бъдат по-пряка връзка между темите, които ние поставяме на европейския терен, и това, което Европейският парламент формира като свои приоритети в рамките на всяко председателство. От тази гледна точка те могат да ни помогнат чрез своята активност в съответните политически групи и съответните комисии в Европейския парламент. Да се опитаме да намерим синхрон в следващите месеци, които предстоят преди началото на нашето председателство.
С това встъпление бих искал да приключа встъпителната част и да дам възможност сега да направим дискусия, в която разчитам да се включат както ръководствата на съответните комисии от парламента, така и нашите евродепутати.
Преди това, понеже така започнах, бих искал да дам възможност на госпожа Моника Панайотова да ни информира кратко за онова, което по нейна преценка предстои и което взаимно можем да направим. Тук няма да формираме изцяло някакви наши собствени приоритети – движим се по българските приоритети, които заедно с изпълнителната власт ще формираме в следващите седмици и месеци.
Заповядайте, госпожо Панайотова.
След това ще продължим с дискусията.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители, господа членове на Европейския парламент! Благодаря за топлото посрещане, защото за мен е чест и удоволствие да започна всъщност встъпването си в длъжност именно в Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, както и през тази седмица в Комисията по външна политика на Народното събрание.
Предвид ресора ми – отношенията с Европейския парламент, изключително много ще разчитам в работата си за тясно сътрудничество с Вас – народните представители, и с Вас – членовете на Европейския парламент, тъй като по този начин съм сигурна, че ще можем да гарантираме демократичната легитимност на европейския и национален дневен ред по време на ротационното председателство.
По отношение на свършеното до момента – с няколко думи искам да маркирам три основни неща.
Първото, знаете, вече е обособена програмата на триото, в която българското правителство взе активно участие. Всъщност бих могла да кажа, че значителен принос на страната ни е по отношение на поставянето във фокуса на внимание на Западните Балкани и експлицитното оформяне на точка, свързана именно с разширяването. Това се обособи в контекста на областта „Съюзът като мощен фактор на световната сцена“.
Като цяло програмата на триото е ориентирана към бъдещето и към очакванията на гражданите за по-голяма сигурност, повишаване на заетостта и повече присъствие на Европейския съюз на международната сцена. Разбира се, програмата е направена така, че да намери баланс между стратегическите и специфичните приоритети на всяка държава.
Към момента това, което се подготвя от страна на Министерския съвет, е обособяването на три ключови послания, които бихме искали да отправим по време на ротационното председателство в първите шест месеца на 2018 г. Това са така наречените „три К-та“, а именно консенсус, конкурентоспособност и кохезия. Искаме да бъдем не само координатори и администратор на процесите – ще направим всичко възможно със съвместните усилия на всички ни да бъдем политически лидер и посредник по време на ротационното председателство.
Ясно е, че България ще работи по широк спектър от теми, но за нас бе важно да се формулират приоритетите, така че да бъдат запомнящи се, така че да могат да изпращат ясни послания към гражданите и да спомогнат за активното комуникиране на председателството, така че да се види българският отпечатък в него.
Тези три К-та са лесно запомнящи се приоритетни области и те всъщност са свързани с най-важните сфери, от които зависи бъдещето на Европейския съюз, а именно конкурентоспособността, която определя икономическия просперитет на гражданите; кохезията, която е предпоставка за социално стабилен Европейски съюз; и разбира се, ролята на България в рамките на тези шест месеца в търсенето на широк консенсус сред страните членки по важните теми на Европейския съюз, търсейки компромиси и предлагайки решения.
Това, което предстои – на 10 юли да бъдат гледани на Съвета „Европейски въпроси“ предложенията от страна на всички министерства, за да бъде предложен всъщност първият вариант на Програма на българското председателство. Ако вървим по график, на 12 юли следва да бъде приета на Министерски съвет, но, подчертавам, че това е първи вариант, защото след това вече ще разчитаме на Вашето интелектуално въображение и принос в рамките на широките дискусии, които ще бъдат стартирани по отношение на Програмата.
Ще бъдат обсъждани във формат неправителствен сектор – бизнес – академични среди, в парламента, в ресорните комисии. И разбира се, във формати, които Вие допълнително считате за подходящи, така че да можем максимално да създадем импулс в обществото, че ще бъдем определящи европейския дневен ред в началото на следващата година. България наистина може да даде съществен принос за това. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, госпожо Панайотова.
Сигурен съм, че ще получим цялото сътрудничество от страна на Вашето министерство и заедно ще можем да поставим наистина важните въпроси. Не само да ги поставим, но някои от тях да се опитаме и да решим.
Бих искал вече да отворим дискусията и се питам дали да не стартираме с представителите на комисиите на българския парламент, които са представени днес и ще имат тези инициативи в рамките на председателството.
Разбира се, ако някой от евродепутатите е готов да стартира дискусията – имам чувството, че господин Пирински. Все пак е и бивш председател на Народното събрание, това има особено значение за нас.
Заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми народни представители, дами и господа! Приветствам тази възможност да направим първата крачка в това, което трябва да стане постоянен процес на взаимодействие между Комисията по европейските въпроси и другите комисии и ние – представителите в Европейския парламент.
Господин Вигенин, имам няколко предварителни въпроса. Доколкото разбирам, има седем насрочени или набелязани събития по така наречената категория „С“, които бих бил благодарен, ако можете да ги съобщите с по няколко думи – кога и как се предвижда да бъдат проведени.
Второ, имахме среща в Брюксел с господата Ламбев и Краевски, които фактически информираха, че е създаден координатор – господин Ламбев не знам дали е тук, по Парламентарното измерение на българското председателство и има такова звено. Така че на Вашия въпрос: по какъв начин да взаимодействаме, предлагам изцяло и пълноценно да се задействат господата Краевски и Ламбев.
Що се отнася по съществото на проблематиката – с благодарност към госпожа Моника Панайотова, присъединявайки се към пожеланията, тя с летящ старт поема тези свои отговорности. Да се постараем в тези дни до 10 юли, както тя съобщи, максимално да се информираме на какъв етап е Програмата, до каква степен е постигнато това съчетаване на общата проблематика на Европейския съюз със спецификата, която ние преследваме, защото това е въпрос с повишена сложност.
Ако позволите, само едно изречение по общо разсъждение. За българското председателство мерило ще бъде до каква степен ние сме способни да изпълняваме функцията на работещ за консенсус, за първото „С“ фактор – председателство, в един момент, когато Европейският съюз изпитва почти непознати трусове и затруднения, и в момент, когато дискусията вътре в Европейския съюз и в Европейския парламент е доста изострена. Няма вече голяма коалиция в Европейския парламент – има сериозно обосноваване на различни гледища във връзка със сценариите, които се обсъждат.
Накрая, що се отнася до приоритетите, които бяха споменати. Струва ми се, че би следвало да се постараем по-общите насоки да се фокусират в горещи точки, например като миграцията и Дъблинското споразумение, които очевидно са блокирани – и в Съвета, и в Парламента няма особено придвижване в позитивна посока, а това е може би една от най-горещите теми. Така че наред с по-общите въпроси на политиката за сигурност, на отбраната, е целесъобразно да се помисли за едно такова фокусиране.
И другите две теми, пак с по едно изречение – въпросите за Западните Балкани и въобще за региона. Тук бих се обърнал – виждам, че и господин Цветанов е сред нас, бих искал да привлека вниманието му, госпожа Грозданова, на въпроса за Парламентарното измерение на процеса на сътрудничество в Югоизточна Европа и на остро открития от осем години въпрос за седалището на Секретариата на Парламентарната асамблея. Този въпрос е блокиран по спор между България и Турция. Турция се противопоставя на това Секретариатът да е в София – няма разумни аргументи за такова противопоставяне, защото вече съществува Секретариат за парламентарно сътрудничество още от 2008 г.
България е страна – член на Европейския съюз, така че ако сериозно искаме да говорим за европейска ориентация на самия процес, естествено е България да бъде с такова седалище. Още повече, че България няма нито едно звено или структура на Европейския съюз, което да е базирано в България.
Различните страни членки на този процес от Югоизточна Европа изпитват различни влияния, включително и от страна на Турция, която настоява за своята кандидатура.
С госпожа Грозданова имахме възможност в Брюксел да разменим две думи по този въпрос. Тя сподели, че по тази тема се работи достатъчно последователно.
Тук може би, господин Вигенин, има една специализирана функция на Комисията по външна политика, която да поеме тази кауза и да бъде наистина активна, защото е необходимо да се обоснове отново, че опитът да се пренасочи това домакинство, да речем, към трета страна, да няма този спор между България и Турция не е принципен. Това е някакво безпринципно търсене на компромис, който не е обоснован.
Неслучайно споменах и господин Цветанов, защото този въпрос придобива измеренията на въпрос, който трябва на правителствено и на държавно равнище да бъде поставен, включително и на турската страна, с обосновка, че едни конструктивни отношения предполагат и конструктивен ход – такова решение.
Позволявам си да повдигна въпроса, господин Вигенин, защото той се задържа според мен на равнище генерални директори, които няма да го решат – въпросът е политически и трябва да бъде достатъчно принципно поставен от българска страна.
Последното изречение, разбира се – за кохезионната политика. Завчера комисарят Йотингер направи предложението си за многогодишната финансова рамка – не предложение, а как да се финансира Европейският съюз, заедно с госпожа Крецу – комисаря по регионална политика. Всички сме наясно, че тази тематика ще бъде една от най-горещо дискутираните. Тук споделихме с колегите, че по нея очевидно и в Европейския парламент ще трябва да действаме единно. Благодаря Ви за тази възможност.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, господин Пирински. Сигурно в рамките на дискусията ще възникнат и други въпроси. Това, че бяхте първи, смятам, че ще Ви даде възможност след това да се включите отново. Дадохте старт на дискусията.
Господин Новаков, бих предложил да редуваме европейските и българските депутати, ако не възразявате, още повече господин Цветанов беше споменат поне два пъти от господин Пирински, а господин Пирински спомена и въпросите на миграцията, Дъблинското споразумение.
Имате думата, господин Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря Ви, господин Вигенин.
И аз искам да се присъединя към казаното от преждеговорившите – с благодарност за организирането на тази среща. Благодаря за това, че както председателят на българския парламент, така и председателите на основните комисии, които имат пряко отношение към председателството, ще можем действително да изградим работещ диалог и ще можем да се представим по възможно най-добрия начин.
Искам да благодаря и на Министерството по председателството в лицето на Моника Панайотова, която, както каза и господин Пирински, влиза с летящ старт, има необходимите познания, била е и евродепутат – познава начина на функциониране на европейските институции.
Искам да благодаря и на администрацията в българския парламент, която има пряко отношение към подпомагането дейността на всички комисии. Мисля, че тук тези млади хора са част от екипа, който е създаден по председателството.
Преди да вляза в същността на това, което каза господин Пирински, бих Ви предложил, може би да предложим на председателя на парламента и на главния секретар – да има определени хора от администрацията, които да бъдат персонално към дадените комисии и да могат в общи линии да бъдат точката за контакт, да може да се отработва по-бързо необходимата кореспонденция, която ще се осъществява с Европейския парламент, Европейската комисия, българското правителство и парламента. Смятам, че в тази посока, може би към края на днешното заседание трябва да определим или да ни дадат възможност в рамките на три-четири дни да се определи по един човек от администрацията, който да бъде пряко обвързан с дадената ресорна комисия.
Що се касае до казаното от господин Пирински, изцяло мога да кажа, че ще имаме много сериозна роля в това председателство, и то по една изключително важна и съществена тема, която днес вълнува целия Европейски съюз – това е сигурността. Дъблинският регламент, всичко, свързано с миграционните потоци, с реалните политики, които са за регионите – България ще има сериозно отношение. Убеден съм, че ще можем да развием истинската си концепция не само за председателството, но и за след председателството – отношението на Европейския съюз към Западните Балкани.
Смятам, че в тази връзка трябва да използваме максимално и възможностите на Залцбургския форум, който се представлява от осем държави от Европейския съюз. В него участват и Западните Балкани, като наблюдатели, но те участват реално във втория ден на Залцбургския форум. Знаете, че ротационният принцип – трябва да бъде изградена комуникацията и с него, за да може действително част от тези приоритети, които залагаме в нашето председателство, да могат да бъдат заложени и като възможност на Залцбургския форум – да се формират като позиция и на осемте държави от Европейския съюз, и в партньорство с представителите от Западните Балкани.
Убеден съм, че по тема „Сигурност“ трябва да използваме много и информационните системи – и за обмяната на информация в реално време, и за интегритета, който трябва да бъде изграден между държавите членки.
Смятам, че тук държавата ни има изключително голямата привилегия, че имаме ръководител на най-важната агенция, която е свързана с информационните системи – тя е в Талин, в Естония и се оглавява от достойния българин Крум Гърков. Убеден съм, че от тази гледна точка можем също да се възползваме – в мероприятията, които ще бъдат планирани на ниво парламент, на ниво Министерски съвет, Крум Гърков да бъде част от панелите, в които ще се обсъждат въпросните теми, свързани с информационните системи и начина, по който могат да бъдат интегрирани.
Дори си спомням, че дебатът, който беше организиран от Европейския парламент само преди седмица в Брюксел, дори в панел, в който участваха представители на Европол, представители от Агенцията, лично Крум Гърков представляваше позицията на Европейския парламент и на Европейския съюз. От тази гледна точка изцяло съм солидарен с това, което каза господин Пирински, че трябва да оптимизираме политическото си лобиране, и в диалог с Турция – да могат те да направят отстъпка и да можем ние да се възползваме. Онова, което каза господин Пирински за Югоизточна Европа.
Убеден съм, че от тази среща, която приемаме като първа, може да бъде като чисто организационна – молбата ми е, господин Вигенин, Вие и председателят на парламента, заедно с Джема Грозданова, да бъдете инициаторите за подобни работни срещи. Може да не бъдем в чак толкова голям формат, защото може да има нещо, което да е рутинно, което да се създаде като по-бърза комуникация – смятам, че тази комуникация в момента съществува и тя трябва да бъде запазена до края на председателството и, разбира се, след това.
Благодаря на евродепутатите, че са тук, че присъстват и че могат да бъдат също носители на добрите идеи, които могат да бъдат част от успешното председателство и популяризирането на страната ни като важен фактор и за региона, но преди всичко с основния фокус, който вече е заложен като част от триото, като председателство – Западните Балкани.
Повече фокусирах върху темата „Сигурност“ – мисля, че вече колегите ще могат да се придържат повече към другите теми, свързани с общото председателство, кохезионната политика и всичко, свързано с останалите приоритети. Темата „Сигурност“ е изключително актуална, по която трябва да се говори, и можем да говорим на един език. Благодаря.
Още веднъж – поздравления за организирането на днешната среща.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, господин Цветанов.
Преди да дам думата на господин Новаков, бих искал да направя едно уточнение. Тук е господин Ламбев.
Междувременно обаче в администрацията на Народното събрание, освен този Секретариат, беше създадена дирекция „Българско председателство на Съвета на Европейския съюз и европейско сътрудничество“. Секретариатът е част от тази дирекция, така че активната работа на равнище администрация ще бъде разширена.
Освен това, да информирам, че както е по правилата, от 1 юли в Европейския парламент, в Секретариата на КОСАК нашият парламент изпраща свой представител, който ще бъде там в следващата година и половина, докато България е част от така наречената „тройка“. Това е Лидия Симова, която също е тук – скромно поклаща глава, изключителен експерт по европейските въпроси. Така че връзката става още по-директна и пряка – вярвам, че ще можем да я развием, наред с работата на господин Краевски.
Заповядайте, господин Новаков.
АНДРЕЙ НОВАКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Господин Председател на парламентарната група на ГЕРБ, уважаеми народни представители, госпожо Заместник-министър, скъпи колеги! За добро или лошо, по времето на българското председателство ще се стовари отговорност върху нас, която беше отвъд въображението преди две-три години, че може да ни се случи.
Изказването ще си фокусирам основно върху темите и комисиите, в които работя – бюджет, регионално развитие, контрол на бюджета. Там според мен, наред с другите големи теми, ще имаме огромна отговорност.
На първо място – преговорите за Многогодишна финансова рамка. Говорим за преговори на стойност над 1 трилион евро, за това в каква форма ще бъдат те – 5 години, 5+2, 5+5. За пръв път се налага да водим такъв разговор за бъдещето на Съюза. На всичкото отгоре това ще се случи на фона на Brexit. Още към момента е ясно, че ще ни липсват 15 млрд. евро годишно заради това, че Великобритания вече няма да престира по отношение на европейския бюджет своята вноска.
Тук сме изправени пред няколко варианта – или да намалим обема политики, които финансираме, или обема съфинансиране, който предоставяме на държавите членки, или да увеличим вноските. Има и вариант 4 – да създадем най-после собствени ресурси на Европейския съюз. И това ще е отговорност на България, включително.
Считам, че това е възможност да покажем какво можем българите, на какво сме способни и да оставим следа с трайни решения.
Веднага след приемането на Многогодишната финансова рамка предстоят преговорите за европейските фондове – колко, какви, как? На практика можем да сме съпричастни към революция, що касае консервативната система на фондовете, това да окрупним всички фондове в един – възможност, която се представя на България. Финансирането в земеделието – отново.
Така че позволете ми да се присъединя към добрите думи, които бяха отправени към Вас, господин Вигенин, за инициативата за тази среща. В шестте месеца минимум 135 досиета ще минат по време на българското председателство и ролята ни там ще бъде, разбира се, водеща, но трябва да имаме изключително добра комуникация.
Наред с големите дебати, които ни чакат, предстои европейска винетка, предстои законодателният пакет… (израз на английски език). Това са промени, които на практика ще променят облика на Европейския съюз само след две-три години.
Нашият принос там ще бъде ключов и аз съм уверен, че благодарение на всички експерти, които сме събрали тук, и на това, че можем да имаме добра комуникация, повтарям, ще направим добро впечатление. Ние ще сме в prime time шест месеца, така че нека да извадим най-доброто от нас. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, господин Новаков. За оптимизма – също.
Давам думата на госпожа Джема Грозданова – председател на Комисията по външна политика.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Здравейте! Да минем от финансови теми към външнополитически. Искам да кажа няколко думи за конференцията, която е задължително събитие по Обща външна политика и Политика за сигурност. Тя е сравнително обемна конференция. От гледна точка на участниците се равнява на Пленарната конференция на КОСАК, така че очакваме над 200 участници. Имаме проблем с датата, която ще бъде определена заради участието на Федерика Могерини – върховния представител за външна политика. Знаете, че има традиция преди тази конференция да се организира Неформалният съвет на външните министри – Гимних, а също и Среща на министрите на отбраната. Това малко затруднява определянето на датата, но очакваме това да се случи или в началото на февруари, или в началото на април. Чакаме потвърждение.
От гледна точка на организацията в този Секретариат, който вече е отдел или структура към дирекцията, която е новосъздадена, има по един представител, който отговаря за всяко задължително събитие от Парламентарното измерение. Считам, че заедно с експертите, които са вътре в самите комисии, и външните експерти, които ще бъдат назначени – смятам, че имаме нужда от такива, ще се справим организационно.
Това, което каза господин Вигенин – започна определяне на структура, която да работи по-ефективно по всичките теми и определяне най-вече на дневен ред на всички събития, този дневен ред да бъде свързан между събитията и да има последователност, а в крайна сметка – ефект от всички конференции, които задължително трябва да бъдат проведени в София. Мисля, че само една от конференциите по Член 13 е в Брюксел, по финансовите въпроси – всичко друго е в София. Така че ще има достатъчно работа.
От гледна точка на дневния ред, който ще бъде обсъден и приет за Конференцията по външна политика – естествено че ще говорим за Западните Балкани, за разширяване, за европейска перспектива. Хубаво е, че терминът „разширяване“ влезе в Програмата на триото, а не остана само „европейска перспектива“. Това все пак е решение на Комисията, което е добро.
Хубаво е България през този период да стане ефективен – знаете, че не сме член на Берлинския процес формално. В момента правим усилия да станем член, а не наблюдател на Берлинския процес, защото се очаква негово разширяване – така нареченият „Берлин плюс“, който ще има доста инвестиции, и е хубаво България да бъде член. Очакваме до края на юли да имаме яснота по този въпрос. Ще говорим за Brexit – вчера имахме среща с Мишел Барние. Нещата са много интересни като начало – не е ясно какъв ще бъде резултатът. В началото на 2018 г., когато България ще председателства Европейския съвет, се очаква да приключи първата фаза от преговорите, така че ще имаме достатъчно работа.
Господин Новаков каза един голям брой досиета, които ще бъдат придвижвани – нека така да го казваме, а не „финализирани“, защото малък брой досиета ще бъдат финализирани. Ние ще движим достатъчен брой досиета и Австрия ще има задачата да финализира повечето от тях, защото след австрийското председателство всъщност приключва мандатът на тази Европейска комисия.
Още една тема, която ние приемаме, предложена от нашите колеги и от господин Станишев, който организира първия такъв дебат и форум по тази тема, е Черно море. Ние искаме да разглеждаме Черно море от гледна точка най-вече на екологичното му измерение, да говорим повече за Синя икономика, за чиста вода и така нататък. Ясно е – Черноморският регион е проблемен от гледна точка на геополитиката. Смятаме, че не бива да навлизаме в това негово измерение. Общо взето, това е, което искам да кажа.
Естествено, че ще говорим и за сценариите за бъдещето на Европейския съюз, така наречената „Бяла книга“, която беше предложена от Юнкер. Има много неща, по които да се говори и да се изработи българска позиция по този въпрос. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, госпожо Грозданова.
Господин Неков поиска думата.
Заповядайте, господин Неков.
МОМЧИЛ НЕКОВ: Благодаря Ви, господин Вигенин.
Дами и господа народни представители! Първо искам да направя уточнение, че ние не трябва да разсъждаваме председателството във фокуса – да не се изложим, а какви ще бъдат приоритетите и как ще ги защитаваме.
Това, което каза госпожа Грозданова за Черноморската стратегия – тук трябва да включим и Дунавската стратегия, която е един от приоритетите на Австрия. В случая трябва да си кажем, че ако нещо ще се случи в това българско председателство, най-вероятно ще бъде един от приоритетите, който е съгласуван в самото Трио. В тази връзка Дунавската стратегия е приоритет.
Северна България е от изключителен национален приоритет в сравнение с Южна България от гледна точка на европейските политики. В последната седмица имахме среща с транспортния сектор и се доказа, че той е един от лидерите в Европейския съюз. От тази гледна точка можем да използваме и развитието на речния транспорт – да станем лидер в речния транспорт. Превоз от Русе до Ротердам е с 33% по-евтин, отколкото жп транспорта. Тези цифри си заслужава да бъдат разгледани от такава гледна точка, при условие че на Дунав има пет столици, като включим и Букурещ. Ние можем да станем транспортен коридор. Това е за Дунавската стратегия – в нея можем да включим околната среда, биоразнообразието.
И преминаваме към следващата тема – Обща селскостопанска политика, която неминуемо е свързана с Кохезионната политика. Ако говорим за Обща селскостопанска политика, за селските райони, за отдалечените региони, трябва да кажем, че там основно е фокусирано производството на продоволствените нужди на населението, на Общността. В тази връзка през 2030 г. ще трябва да увеличим двойно производството на храни в световен мащаб, а през 2050 г. да го увеличим още веднъж.
Това означава, че ако говорим от гледна точка на национална сигурност, което засегнаха господин Пирински и господин Цветанов, тук трябва да говорим и за продоволствена сигурност. Ние настояваме 40% от бюджета на Европейския съюз да си останат за Обща селскостопанска политика. И ако от тази гледна точка разглеждаме Общата селскостопанска политика за осигуряване на продоволствените нужди на населението, за развитие на биоразнообразието и опазването на околната среда, Кохезионната политика я разсъждаваме като транспортния сектор, който свързва тези различни региони, който свързва селските региони с градските такива.
Точно в тази връзка една от темите на европейско ниво сега е – при условие че населението на градските райони се повишава и ще стане 80%, трябва да се сложи по-голямо ударение откъде идват тези хранителни продукти, как се транспортират. В случая – насоките на Общата селскостопанска политика, за да не излизат тези големи ресурси – 40%, които се дават от европейския бюджет, извън земеделието.
В тази връзка в България можем да се поучим доста от опита, най-вече от Франция, с късите вериги, организациите на производителите. В България този процент е изключително нисък – за организации на производители, а в Западна Европа е около 90%.
В тази връзка вече можем да говорим за нелоялните търговски практики и как самите производители могат да се защитават по веригата на нелоялните търговски практики, включително и с натиска от страна на хранителните вериги върху самите производители и преработватели.
Това, което наблюдаваме сега, като скандала за качеството на храните, също ще влезе в българското председателство. Обсъждането на Общата селскостопанска политика също ще влезе в българското председателство. Докладът на Европейския парламент за многогодишната финансова рамка също ще бъде по време на българското председателство. Има страшно много теми.
Това, което беше казано на днешната среща – да има работни групи, които да са по същество, а не само по организацията, за да може да се избистрят определени политики. Ние да даваме нашите насоки от европейско ниво, тъй като имаме възможност да се срещаме с нашите колеги, и в случая да работим по-тясно в сътрудничество с Естония и с Австрия.
Пожелавам успех на това заседание – да продължи с други срещи в работни варианти. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, господин Неков.
Да уточня, че след Австрия пък идва Румъния, така че можем да направим мост между двата формата и да използваме максимално възможностите, които това предоставя. Затова се радвам, че беше възприета идеята за Черноморското сътрудничество и евентуалните идеи, които могат да бъдат реализирани чрез това. Ако ние повдигнем достатъчно силно темата, тя може да бъде продължена през австрийското и финализирана вече при румънското председателство – вече в следващото трио. Въпрос на активна работа и на Министерството на външните работи все пак, за да гарантира тази приемственост.
Бих искал сега да дам думата на господин Цонков – заместник-председател на Комисията по отбрана. Тук беше и председателят Константин Попов – наложи му се да тръгне. Комисията по отбрана, съвместно с Комисията по външна политика, ще участва в Интерпарламентарната конференция, за която госпожа Грозданова спомена. Тепърва предстои съгласуването на темите и така нататък.
Заповядайте, господин Цонков, по тази тема.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Благодаря Ви, господин Вигенин.
Дами и господа народни представители, господа евродепутати, уважаеми гости! Приветствам и аз срещата, която провеждаме. Мисля, че трябва да продължим с тези инициативи, за да гарантираме успешно председателство на Европейския съвет.
За мен основните две направления на председателството, ако мога така да ги генерализирам, са сигурност в контекста на вътрешна и външна сигурност на Европейския съюз, и кохезията с нейното икономическо и социално измерение. Така бих определил двете основни направления.
По отношение на сигурността – мисля, че е достатъчно динамична средата. Ние трябва да се възползваме като външна граница на Европейския съюз – да генерираме стабилност и да бъдем двигателя на процесите на Балканите и в Черноморския регион.
Имаше идеи, които сега бяха споделени, за Черноморския регион. Ако направя препратка към Дунавския регион, хубаво е да развием тази идея за по-сериозно, задълбочено сътрудничество в Черноморския регион – екологично, енергийно, икономическо, в сферата на сигурността, защото е необходим стабилен както Балкански, така и Черноморски регион. Тук ми се струва, че е хубаво да повдигнем темата за един финансов инструмент, който да гарантира това сътрудничество в Черноморския регион, както имаме и финансово осигуряване на Дунавската стратегия.
Защо казвам, че България е хубаво да се възползва на Балканите и от председателството? Трябва да бъдем инициатор на процесите от гледна точка на по-сериозно сътрудничество, макар че го има между балканските държави, в посока към Западните Балкани също. Затова казвам, че трябва да бъдем и генератор на стабилност.
В тази посока виждам ролята на България да засили своите взаимоотношения с Румъния, Гърция и да се опитаме да приобщим Македония. Още повече, ние обявихме, че ще подпомогнем присъединяването й, процеса на присъединяване на Македония.
Това смятам, че е важно в контекста на повдигнатите въпроси за европейска колективна сигурност. Това е другата голяма тема, която би трябвало да продължим да развиваме. Очевидно тя е актуална по отношение на миграционния натиск, по отношение на терористичните атаки. Очевидно трябва да се развива някакъв тип европейски отбранителни способности. Ето защо трябва да се намери някаква форма на взаимодействие между НАТО и Европейския съюз от гледна точка на създаване на европейска колективна отбрана и сигурност.
Затова ми се струва, че фондът, който предстои да стартира, по отношение на отбраната е важен инструмент и ние трябва да настояваме, да го поставяме като основна тема, говорейки за сигурността, да бъде използван за сътрудничество, задълбочаване на връзките между европейските държави по отношение на отбраната, включително и военнопромишлените комплекси на отделните страни.
Струва ми се, че имаме още една тема, върху която трябва да помислим, когато говорим за председателство на България. Нека заедно да помислим какви конкретни ползи можем да извлечем от това председателство. Например по отношение на отбраната, военнопромишленият комплекс в България да се възползва максимално и от създаването на един такъв фонд по отбраната.
Разбира се, хубаво е да помислим и да преосмислим ролята на Европейската агенция по отбрана – как може и тя да се впише в този процес на задълбочаване на връзките във военната сфера между европейските държави. В общи линии в тази посока смятам, че трябва да се мисли, когато говорим за европейска сигурност и приоритетите на българското председателство. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, господин Цонков.
Наистина темата за европейската сигурност става все по-сериозна в различните ѝ аспекти, разбира се – и външна, и вътрешна. Тук има какво да направим. Ние имаме думата, доколкото сме и външна граница – това е важно значение.
Господин Уручев ми се стори, че поиска думата.
Заповядайте, господин Уручев.
ВЛАДИМИР УРУЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Дами и господа народни представители, колеги! Моника Панайотова тук ли е още? Ще си спестя приветствените думи за инициативата. Всичко, което говорим тук, е изключително полезно.
Искам само да повдигна един въпрос, по който като че ли много малко говорим, а може би въобще не говорим. Едно друго измерение на нашето председателство – как да създадем видимост? Ние можем да си правим конференции и трябва да ги правим. Една добре организирана конференция по дадена тема може да доведе до решаване на въпроса и така нататък, ако е добре подготвена.
Видимостта обаче на нашето председателство в Европейския съюз ще дойде през някакви други, обществени събития – как ще представим българския фолклор, българските храни. Затова попитах за Моника Панайотова – наистина по този въпрос дотук не съм чул да се говори. И много моля хората, които са натоварени с подготовката на председателството, да започнем да планираме нещата. Да не стане така, че ще празнуваме само Трети март и 24 май, и с това ще се изчерпи. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, господин Уручев. Абсолютно сте прав – това председателство е шанс да се покажем в положителна светлина и трябва да го използваме максимално. Това, бих казал, че е повече ангажимент на изпълнителната власт в случая, доколкото една голяма част и от събитията на самия парламент ще бъдат обслужвани от изпълнителната власт – инициативите, които там предстоят.
Заповядайте, Вие искахте думата.
ИРЕНА ДИМОВА, член на Комисията по бюджет и финанси: Благодаря Ви, господин Вигенин.
Като начало искам да благодаря от името на нашия председател госпожа Менда Стоянова за поканата в днешното заседание. За съжаление, тя отсъства – извън страната е поради служебна ангажираност.
Искам да Ви запозная набързо с организацията в нашата Комисия.
В резултат на приетата програма на 25 юни – 18-месечната програма, Комисията по бюджет и финанси започна обсъждането на експертно ниво относно формулирането на темите на Интерпарламентарната конференция за стабилност, икономическа интеграция и управление в Европейския съюз или така наречената „Комисия по Член 13“. За тази цел ние определихме лице за контакт на експертно ниво – госпожа Весела Шикова, която е експерт с дългогодишен опит и работа във и с европейските институции. В момента се дискутират и темите на експертно ниво с дирекция „Икономическа и социална политика“ – Министерството на финансите, която, както знаете, координира подготовката по председателството в самото Министерство.
Искаме да Ви заявим нашата съпричастност и ангажираност. Ще бъдем в постоянен контакт с представителите на Европейския парламент за формулиране и обсъждане на съответните теми.
Да се извиня, но ще трябва да напусна заседанието. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви и аз, госпожо Димова. Мисля, че полека-лека отиваме към края на нашата среща.
Преди това – господин Курумбашев и, доколкото форматът е отворен, гостите, експертите са добре дошли също да споделят своите виждания.
Заповядайте, господин Курумбашев.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Благодаря Ви, господин Вигенин.
Исках да се изкажа, за да не остане съмнение, че ще има евродепутат, който не се е изказал.
Първо, да Ви поздравя за Вашата инициатива, защото смятам, че Парламентарното направление или измерение на нашето председателство е изключително важно.
От друга страна, искам да отбележа, че едва ли има по-подходящо място за обсъждане на приоритетите на българското председателство от българския парламент. Тук щях да отбележа например, че като има срещи и с господин Барние, е хубаво да не го научаваме от медиите, а да бъдем информирани от изпълнителната власт, защото сигурно и ние можем да предложим някои идеи, например за правата на българските граждани във Великобритания. Разбира се, най-добре те могат да бъдат представени от управляващите, но сигурно и други политически сили могат да участват в този процес така, както това по естествен начин се случва в българския парламент.
Когато говорим за конкретика на председателството, аз искам да отправя, ако щете, и едно предизвикателство към нашия външен министър по отношение на разширяването на Западните Балкани. Към момента ние сме на ниво декларации – всички ги подкрепяме, само че не е много ясно как. Те имат пред себе си едно изключително обезкуражаващо изявление на Европейската комисия, а именно, че никой няма да бъде приет преди 2020 г., което не означава абсолютно нищо – че например някой ще бъде приет 2021 или 2022 г.
Искам да Ви припомня нашето кандидатстване. Ние почти не вярвахме, когато правителството на Костов подаде нашето заявление през 1999 г. и той беше определил хоризонт – 2006. Между другото, наистина през 2007 г. България стана член на Европейския съюз.
Тези държави нямат пред себе си времеви хоризонт и мисля, че България може да бъде държавата, която да постави въпроса да има конкретен времеви хоризонт пред държавите от Западните Балкани.
Този времеви хоризонт, разбира се, не е автоматичен – да се каже, че примерно 2022 г. Черна гора може да бъде приета. Той трябва да бъде обвързан с конкретни и ясни критерии. Но трябва да бъде поставен, тъй като в момента дори и Черна гора, която споменах и която е най-напред в преговорния процес, казва: „Ние преговаряме вече 5 години и половина. Надяваме се, че след още 5 години и половина ще успеем да си приключим преговорите“.
Знам, че в момента няма сериозна воля в Европейския съюз както за това да се определят срокове за разширяване, така е и доста спорно изобщо дали иска да се разширява Европейският съюз. Но ние специално можем да бъдем „водещата“, „светещата звезда“ за останалите държави от региона и да поставим този въпрос.
Искам пак да Ви припомня как ни помагаха нашите съседи, когато бяхме кандидат за член на НАТО. Турция беше държавата, която много ясно ни подкрепяше по пътя за нашето членство в НАТО. Когато кандидатствахме за Европейския съюз, Гърция беше държавата, която много ясно подкрепяше Румъния и България.
Така че бих се радвал да има конкретни заявления от страна на българската държава, на повече политически сили, които да подкрепят този процес, а именно – поставянето на ясна времева рамка при изпълнението на ясни условия.
Конкретно измерение на такова сътрудничество би могло да бъде и поставянето на конкретни проекти в района. Извън процеса на деклариране – радвам се, че тук госпожа Грозданова спомена точно Берлинския процес и възможността ние да се присъединим към него – е изпълнението на конкретни проекти.
Знаете например, че беше направена магистрала между Дуръс и Прищина. Сърбите работят много усилено. Мисля, че Сърбия ще приключи 2017 г. и магистралата си между Ниш и Димитровград.
Ако се изгради и магистрала между Ниш и Прищина, което не е голямо разстояние и не е такъв тежък терен, очертава се реално да имаме възможност, условно погледнете, да свържем Дуръс с Бургас през магистрали.
Друга възможност е да се коментира Сплит – Сараево, не през Загреб да се минава, Сплит – Сараево, през Сърбия и отново да влиза или в Белград, или при Ниш друг такъв транспортен коридор.
Ние много говорим за европейски транспортни коридори. Не е ли време, когато сме председатели, да поставим въпроса за балкански транспортни коридори? Възможността да бъдат свързани Йонийско, Адриатическо и Черно море – те да бъдат свързани с магистрали, които съответно ще ни разширят възможностите както за търговия, така и за туризъм, така и просто да се познаваме по-добре, тъй като е ужасяващо да гледам много често мои колеги, които пътуват за Тирана или за Подгорица, минавайки през Виена или Франкфурт.
Мисля, че ние можем да поставим такъв въпрос, тоест някак си да уплътним тази наша декларация за държавите от Западните Балкани и тя да не бъде просто на ниво декларация, а да бъде свързана с конкретни проекти и с конкретна времева рамка. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, господин Курумбашев.
Наистина е важно ние не просто декларативно, а по същество да поставим някои от нещата, включително и във връзка с последните положителни развития в отношенията между България и Република Македония. Те трябва да имат конкретно развитие.
Сигурен съм, че това, което казахте, ще бъде вдъхновяващо по отношение на Министерството на българското председателство, когато финализира идеите за нашата програма през следващата седмица.
Едно уточнение само, ако позволите. С цялото ми уважение към господин Костов, но молбата за членство на България в Европейския съюз беше подадена през 1995 г. и стъпките – след това.
Да попитам: някой друг от експертите иска ли да се включи в дискусията? Засега като че ли не. Тя, разбира се, в други формати ще продължи и по-нататък.
Мисля, че можем да вървим към финализиране на днешната ни среща. Пак подчертавам, че тя е просто една първа среща, максимално свободна – да се чуят различните виждания.
Искам специално да благодаря на евродепутатите и да знаят, че винаги са добре дошли тук. Ние даваме много повече време за изказване, отколкото те могат да получат в Европарламента. Знам го от опит. Така че разчитаме да продължим тази наша добра комуникация.
Да благодаря и на представителите на комисиите с инициативи по Парламентарното измерение за тези първи информации, за намеренията, за конкретните предложения по организацията, които ще бъдат взети предвид, вярвам, от Председателския съвет и от двете комисии, когато се финализира идеята за структурата, която ще придружава този процес до края на годината, разбира се, и по време на председателството.
Да Ви пожелая приятен ден и до нови срещи!
(Закрито в 11,45 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кристиан Вигенин
Стенограф: Райна Зарева
