ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне на първия Проект на програма на Република България за председателството на Съвета на Европейския съюз (1 януари - 30 юни 2018 г.), от госпожа Лиляна Павлова, министър за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018.
2. Изслушване на ръководството на Министерството за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 във връзка с напредъка по подготовката на председателството към 30 юни 2017 година.
3. Разни.

---

ПРОТОКОЛ
№ 8


На 12 юли, сряда, 2017 г. от 15,36 ч. се проведе извънредно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния


ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне на първия проект на Програма на Република България за председателството на Съвета на Европейския съюз (1 януари - 30 юни 2018 г.), от госпожа Лиляна Павлова, министър за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018.
2. Изслушване на ръководството на Министерството за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 във връзка с напредъка по подготовката на председателството към 30 юни 2017 година.
3. Разни.
Заседанието се ръководеше от председателя на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове господин Кристиан Вигенин.



* * *

ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Добър ден! Имаме кворум, можем да започнем нашето заседание. Първо по дневния ред.
1. Представяне на първия проект на Програма на Република България за председателството на Съвета на Европейския съюз (1 януари - 30 юни 2018 г.), от госпожа Лиляна Павлова, министър за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018.
2. Изслушване на ръководството на Министерството за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 във връзка с напредъка по подготовката на председателството към 30 юни 2017 година.
3. Предлагам точка трета „Разни“, тъй като поради ангажимент на заместник-министъра предвидената за точка трета трябва да я отложим за следващата седмица.
Моля, който е съгласен с този дневен ред да гласува. Всички са „за“. Благодаря.

Преминаваме към точка първа:
ПРЕДСТАВЯНЕ НА ПЪРВИЯ ПРОЕКТ НА ПРОГРАМА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА СЪВЕТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (1 ЯНУАРИ - 30 ЮНИ 2018 Г.), ОТ ГОСПОЖА ЛИЛЯНА ПАВЛОВА, МИНИСТЪР ЗА БЪЛГАРСКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА СЪВЕТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ 2018.
Наши гости днес са госпожа Лиляна Павлова – министър за Българското председателство, господин Олег Петков – заместник-министър, Таня Милева – началник на политическия кабинет, Яна Дочева – директор на Дирекция „Подготовка и провеждане на председателството“, Петя Василева – директор на Дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз“ в администрацията на Министерския съвет, и Татяна Митова Бойчева – също от Министерството на Българското председателство. Информирам все пак заради протокола, да се знае, че Министерството е добре представено.
Заповядайте, госпожо Павлова.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Добър ден! Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря за възможността буквално часове след като беше приет на Министерския съвет първия проект на Програмата за Българското председателство и нейните приоритети, да ги представим на Комисията по европейските въпроси и фондове. Със задоволство мога да кажа и че в резултат на усилията на координация от колегите от Дирекция КВЕС на Министерския съвет в рамките на състава и формата на СЕВ проучихме приноса на всички български министерства и отговорни институции за това да разработим първия вариант на основата, на която да можем в следващите месеци всъщност да доразвием програмата на председателството ни и да допълним вече в конкретика и в детайли приоритетите. Именно затова документът се казва „Първи проект“ на програма и приоритети, защото оттук нататък пред нас стоят важните задачи – тук говорим за платформа, за основа, за политически насоки и приоритети. Оттук нататък в резултат на дебат и диалог тук, в Народното събрание, с президентската институция и след обществени обсъждания, дебати и диалог ние всъщност ще трябва да разширим, финализираме тази програма, тези послания и приоритети, и те да придобият вече един цялостен, завършен документ месец декември. Защо месец декември – това е стандартна и обичайна практика за всяко председателство, както и сега в естонското – две седмици преди поемане реално на съответното ротационно председателство през ГСС, през генералния секретариат на Съвета, всъщност ние ще имаме информацията и конкретните досиета, между 130 и 150 на брой, по всеки един от тези приоритети и ще знаем досието на какъв етап е и съответно нашите приоритети на какъв етап ги поемаме, за да можем да кажем какво очакваме –приключване на триалог, започване на триалог или просто така наречените „президънси кънклужънс“ например или заключения на председателството по определената тема.
Затова на този ранен етап сега казваме кои са основните приоритети, фокусът на посланията, които искаме да направим, а през месец декември ще можем да ги допълним, да ги доразвием и те да придобият един много по-детайлен, съдържателен вид, досие по досие. Ние планираме и в момента започна, другият заместник-министър госпожа Панайотова в момента е в Брюксел с генералния секретариат и с всички ресорни аташета. Още сега заедно с колегите от Естонското председателство правят анализ на пакетите и досиетата, за да имаме една добра аналитична подготвеност отсега на екипите от това какво съдържат те.
Отделно извън дебата в Народното събрание, за който споменах, и анализа на досиетата, ние предвиждаме редица обществени обсъждания в няколко формата. Първо по линия на стандартно създадения Съвет за развитие да направим дебат по темата, след което предстои да бъде направена в рамките на формата на тристранката, формат в рамките на включването – една много важна част за нас, това е Национално сдружение на общините, местните власти са важен участник също в този дебат, както и да проведем национални и регионални форуми с неправителствени организации, браншови организации, на които също в тези дебати и обществени дискусии да обсъдим, да представим и да получим обратна връзка по отношение на формулираните у нас приоритети.
Отделно от това всеки един министър, така е записано и в решението на Министерския съвет днес, всеки министър в рамките на своите компетенции и приоритети има ангажимент със своите браншови организации, консултативни съвети и други организации, с които съответното министерство работи, също да проведе вече тематични със специален фокус по отделните приоритети теми. В резултат също ще обобщим тези обществени обсъждания и ще можем да компилираме окончателния вариант на документа, който ще внесем за одобрение първо на Министерския съвет, разбира се и на парламента през месец декември. Както неведнъж сме казвали, и приоритетите, и председателството се стараем да бъдем открити и отворени към гражданите, и към обществото. Затова сме качили на сайта също проекта на приоритети на сайта на Министерството, защото имаше интересен дебат по тази тема, с възможност да получим обратна връзка от гражданите, от гражданското общество, от всички останали организации извън тези, които споменах на високо ниво, по приоритетите, за да постигнем добър диалог и с гражданското общество. Това е по рамката и това какво предстои оттук нататък с тези приоритети и като имам ангажимент, разбира се, до края на годината да бъдат изцяло финализирани.
Кои са ни основните послания? Обобщихме приоритетите, които в момента залагаме като такива за шестмесечието на Българското ротационно председателство. Това са три послания за консенсус конкурентоспособност и кохезия. Консенсусът с фокус върху сигурността и миграцията, превенция на радикализацията и насилствения екстремизъм, правосъдието, бъдещето на Западните Балкани, специален фокус на Българското председателство и устойчив интегриран подход за Дунавския и Черноморския регион, също важна тема, специфична, която поставя Българското председателство.
Второто послание е конкурентоспособност. Тук е много важен фокусът освен икономическото развитие и растеж, подкрепата за малкия и среден бизнес. Тук имаме три важни подтеми. Едната е Енергийният съюз, защото именно в рамките на Българското председателство ще се падне много, много тежък, големият, най-големият всъщност така нареченият „Енерджи Тек“. Това са осем много големи, много тежки досиета, които ще трябва да разгледаме и да работим по тях. Разбира се, тук е дигиталният дневен ред, така че дигитализацията, дигиталният дневен ред, дигиталната икономика и единният пазар също са тема, независимо че са приоритет на Естонското председателство. Отново в рамките на Българското председателство ние ще сме тези, радваме се че и българският еврокомисар активно ще работи по тази тема, ще трябва да завършим голяма част от дебатите по темата за единния дигитален пазар.
Тук говорим и за икономическия и паричен съюз, за околна среда и социалното измерение, тъй като и социалният … на нашите приоритети също е важен и специфично застъпен в нашите приоритети.
Третият фокус това е кохезия – кохезия в широкия смисъл на думата кохезия, сближаване. Тук фокусът е върху няколко елемента. Очакваме в рамките на Българското председателство да излязат заключенията и да започне дебатът за многогодишната финансова рамка след 2020 година, дебатът за бъдещето на кохезионната политика, за бъдещето на общата селскостопанска политика и наред с това предвид че 2018 година е на европейското културно наследство, тук темата с културното наследство и всичко това, което имаме да работим в тази посока, също ще е част от приоритетите, които залагаме.
Пак казвам, в резултат на тези послания, не толкова приоритети и приоритетните вече пакети и теми, които заедно ще анализираме с всички в следващите месеци, ще оформим 3-4, до 5 най-вероятно главни ключови приоритета, ако гледаме примера досега и в момента на Естонското председателство, и преди това на малтийски и други председателства. За момента те се оформят като проект за дебат, четири такива: европейска перспектива за Западните Балкани, сигурност и стабилност, предприемачество и социални иновации, и младите хора и бъдещето на Европа.
В общи линии това са четирите приоритета, около които за момента можем да обобщим посланията. Безспорно това ще е обект на дискусии, на диалог, който ние предвиждаме. Това е най-общо от мен по самите приоритети като такива. Разбира се, в отделните комисии тук, в парламента, ще има специфичен дебат с ресорните министри вече по спецификите на отделните теми и тематики.
Така че това е най-общото, което мога да кажа за приоритетите и какво предстои оттук нататък по тяхното обществено обсъждане и дебат. И, разбира се, съм отворена за всички въпроси.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Министър.
Преди да дам думата на колегите за въпроси, бих искал да благодаря още веднъж за доброто сътрудничество, което имаме с Вас и фактът, че буквално часове след приемането на тази програма Вие сте при нас, за да ни информирате за повече детайли за това докъде е стигнала подготовката вече на самите приоритети.
Наистина от моя гледна точка мога само да приветствам факта, че е на сравнително ранен етап, все пак, имаме тази, можем да наречем рамка на бъдещата програма. Това определено ще ни помогне да излезем от дебата по логистиката и технологията и да се опитаме малко повече да коментираме по същество както в парламента, така и в по-широки заинтересовани кръгове, за да чуе българското общество малко повече за същината на работата, която ни предстои.
Бих искал също да кажа, че от тази гледна точка целенасочено разделихме двете теми за програмата и за напредъка по подготовката на председателството, тъй като и приоритетите са важни, но пък и логистиката също не бива да се подценява. По втория въпрос ще говорим след малко.
Бих искал да Ви информирам, че вчера бе формиран и Общественият съвет към Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. В него участват на практика всички организации, които изброихте, с които ще водите по-широк дебат и Вие като министър и като правителство. Ние ще се опитаме, да използвам тази модерна дума синергия, заедно така да направим, че да има и институционално разбиране за тези проблеми и една обща работа до финала, когато вече този процес ще бъде финализиран.
Бих искал да дам думата на колегите.
Заповядайте, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо министър, просто съм възхитен, не за това, че като коалиционни партньори трябва да се хвалим едни други (смях), а за това, че Вие успяхте да преобърнете точно с главата нагоре, защото беше обърнато с главата надолу в предишните месеци и години, по отношение на нашите приоритети.
Аз съм много радостен да видя три изключително ориентирани в посока на българските интереси приоритети и човек като се разрови в информацията, която е вътре, вижда как няма начин, ако нашите отделни институции се включат и то активно в това председателство, в края на краищата, да не дадем тон за една нова Европа – това, което Вие правите е точно във Вашата програма – ориентиране към общите ценности на Европа във всеки един от тези три приоритета, които са основни, и в същото време успявате да локализирате, така да се каже, едно председателство на България в един такъв район, и да можете да насочите поне за тези 6 месеца вниманието на европейските институции към България. Както сте го направили, дано да бъде утвърдено, защото това си е наше желание, но дали в Европейската комисия секретариатът ще приеме и ще видим после някакъв друг, много по-общ и глобален. Дано да не допуснете това, защото съм разглеждал стратегии и на останалите страни. Само маркират някои от нещата, които Вие сте сложили в сърцевината, имам предвид конкурентостта и кохезията особено, от която сега богатите държави искат да избягат, а пък ние няма да ги пуснем и ще искаме да я наложим, да си остане такава, каквато е била, когато те са били бедни.
Така че само мога да Ви поздравя за работата, която сте свършили и да Ви изкритикувам малко, че не се представяте добре, оставяте се на тези клюки, които се носят из медиите, Вашите пиари и медийни специалисти не акцентират върху цялостното преобръщане на философията на нашето председателство. Това трябва да се разбере от хората. Вие като една много добра ученичка си казвате так-так. Хубаво, обаче бабите и другите не могат да разберат, защото не им е толкова акълът, не могат да разберат за какво става дума. Трябва по-простичко, по-ясно да им се казва на хората, че ето, ние обърнахме всичко това, за което говореше и Кунева, и другите специалисти след нея и го направихме разбираемо, ясно и точно и то е съсредоточено в тези три неща.
Другото, което искам, като по-възрастен, такива на моята възраст вече дават повече акъл, не винаги го имат достатъчно, но все пак искам да Ви насоча върху нещо, което може би Вие не познавате. Вчера и на Обществения съвет го казах: на техническата подготовка, която има нашият секретар на Комисията, на която, доколкото разбирам, само Комисията на госпожа Джема Грозданова съперничи в информационно отношение. Ако успеете с нашата госпожа Кардашлиева и Вашия началник-кабинет да установят добри връзки, това би помогнало много за цялостното обезпечаване информационно, защото наистина сме обезпечени на много високо равнище като членове на Комисията от госпожа Кардашлиева и трябва в това отношение опитът й да бъде предаден и прехвърлен на останалите участници в този процес.
Извинявайте за дългото бърборене, но в общи линии искам от самото начало да Ви подскажа, че трябва някак си посланията Ви да бъдат малко по-прости, малко по-ясни, за да може много от хората да разберат действително какво правите. А за мен, следейки нещата, виждам, че това, които правите, ако успеем да го наложим, ще е много добре за България. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Петров. Днес младши коалиционен партньор даваше съвети в парламента на парламентарната група на ГЕРБ, сега и на министрите, явно сме в момент, в който се пречупват нещата, по-публични стават препоръките.
Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Първо благодаря на господин Петров за подкрепата, за хубавите думи. Наистина се стараем и не отсега. Целият екип, с който работя, са хора професионалисти, които наистина влагат своите усилия за това да имаме една добра програма, приоритети. Искам да Ви уверя, че това са българските приоритети, никой по никакъв начин не може да ни откаже от тях. Напротив, това са приоритети, които ние, когато успешно финализираме, утвърдим окончателно през декември, това ще е и мандатът, който ще дадем вече на нашите представители, на отделните нива работни групи, съвети на министри и така нататък да отстояват. Така че можете да бъдете уверен в това.
По отношение на това как го презентираме и какво представям, стараем се да бъдем максимално достъпни, може би не винаги успяваме. За мен лично темата с фалшивите новини е сериозна тема на дневния ред на обществото, защото обществото дали през медии, дали през Фейсбук, дали през фалшиви новини и изявления, се залива с грешна и невярна информация и за съжаление сами по български се самозакопаваме, самосривайки си сами имиджа първо пред нас самите, българите, естествено после как да ни уважават хората навън, извън България, ако ние сами себе си не уважаваме? Дебатът, принизен само до плочките на НДК или до липса на приоритети или дори, с извинение, да си го мерим кой какъв е и кой какво е направил и не е, е много грозен. Опитваме се да го обърнем, опитваме се да излезем от битовизмите, но както каза и господин Вигенин, и те са важни, защото и най-добрите приоритети да направим, и най-добрата среща да проведем, ако е студено кафето, мръсни помещенията или лоши хотелите, или лоша храната, няма да ни запомнят с нещо добро. Така че трябва да намерим добрия баланс, освен да сме добри на политическите приоритети, това е най-важното, председателството е преди всичко политическото ни участие, разбира се, трябва да бъдем и добри домакини, в смисъл все пак очакваме 20 хиляди души да посетят България и те трябва да бъдат приети по един добър начин. Опитваме се да работим паралелно по тези процеси.
Недейте да имате притеснения, няма да позволим това да се изкривят приоритетите, напротив, трябва да ги допълним и доразвием заедно и с Вас в рамките на дебата, който се очертава. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо министър.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Само да уточня: днес изпратихме все още по имейл неформално, тъй като утре като излезе, самия номер на Министерския съвет, вече ще бъде внесено официално в парламента решението на Министерския съвет, с което ги приехме, за да може след разпределение да се направи дебат конкретен по отделните ресорни комисии и дебата в пленарна зала, който да завърши, разбира се, най-вече декември с окончателното приемане на приоритетите. Така че ще спазим и тази процедура, тя просто изисква малко технологично време.
А иначе и с парламентарния секретар, и началника на кабинета мисля, че поддържаме изключително добра връзка и с двете комисии. Експертите към комисиите са дългогодишни колеги с опит, работили сме заедно в предишни формати на парламента. така че тази институционална приемственост всъщност помага да имаме това ниво на сътрудничество, което имаме установено. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Павлова. Искам само да припомня, че нашето заседание се предава директно онлайн по интернет, но аз мисля, че не е затворено и закрито, така че казвам го от гледна точка на съдържанието на нашите изказвания.
Заповядайте, госпожо Грозданова.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря, господин председател.
Госпожо Павлова и Вашия екип, радвам се, че така бързо станаха нещата. Аз лично съм изненадана, че успяхте да внесете в Министерския съвет проекта на Националната програма в такива кратки срокове. В нея има достатъчно съдържание. Както казахте, тя ще мине през основните комисии, през повечето комисии на Народното събрание, ще се разгледа, после ще се обобщят нашите предложения от Комисията по европейски въпроси. Важно е във външнополитически план двата основни приоритета които сте заложили, аз бях сигурна, че основният фокус на Българското председателство ще бъде Западните Балкани, въпреки че в тях има доста чувствителни политически нюанси и ние трябва да внимаваме точно как формулираме дневния ред на заседанията, които ще водим. Черноморският регион и Дунавската стратегия също са важни, но аз тук очаквам повече да поставим темата, която да върви във времето и да бъде по-скоро завършена в Румънското председателство, което е важно също да се направи, най-вече от гледна точка на различни проекти финансиране на такива проекти, които да бъдат ефективни за региона.
Още веднъж искам да Ви поздравя и да благодаря. Имате пълната подкрепа на Комисията по външна политика. Хубаво е, че уточнихте кога ще внесете програмата официално в Народното събрание. Няма как да не провокирам и колегите от опозицията, защото те внесоха един проект на решение, в който искат проектът на националната програма на бъде представен в срок до 17-ти юли, но всъщност тя ще бъде по-рано внесена. Това е добре, ще има дебати в пленарната зала, разбира се, след като Комисията по европейски въпроси обобщи нашите предложения, ние добре знаем и сме наясно, че в този проект на програма, който представяте, няма да може да има много различни предложения, защото тази програма е на базата на програмата на триото на трите държави, но все пак смятам, че точно за тези нюанси, за които говоря, ще можем да намерим съгласието и за това разчитам и на Комисията по европейски въпроси. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Грозданова.
Заповядайте, госпожо Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаема госпожо министър, колеги! Искам и аз да поздравя лично министър Павлова и нейния екип за добрата организация и ефективността на работата, действително впечатляващо е това, което направихте за краткото време, откакто управлявате процесите по подготовката и провеждането на Българското председателство.
За съжаление не можах да изслушам Вашето представяне, но имах възможността да съм една от първите, която го чух по време на форума, който беше организиран с представяне от страна на Естонското председателство във Ваше лице от страна на българския екип по подготовка на приятелството.
Бих искала в този формат да изтъкна две неща, които изключително много ме впечатлиха по време на този форум с участието на естонския посланик, с участието на много представители от други европейски държави, посланици, представители на различни заинтересовани страни. Две неща ме впечатлиха.
Първото е изказването на един от участниците, всъщност организаторите, за това, че е хубаво да се фокусираме върху говоренето за политики, за национални позиции, за бъдещето на Европа, за нашето място в Европа, за нашата роля при начертаването на пътя на Европа напред. В този смисъл в контекста на фалшивите новини, които и Вие упоменахте, няма как да не изразим огорчението си за това, че се лансират различни внушения, които по никакъв начин не отговарят на истината. Подкрепата, която беше изразена от всички посланици, присъстващи на този форум, за мен е изключително важно доказателство за добрата оценка от страна на останалите държави-членки, от страна и на европейските формати, Европейската комисия, Европейския парламент, Съвета, Секретариата към Съвета относно организацията, която е налице за провеждането на председателството. Радвам се, че първият проект на програмата ще бъде предмет на толкова широко национално обсъждане. За мен това е изключително важно – да имат възможност да изразят мнение от всички институции, граждански и неправителствени организации, за да можем наистина да формулираме едни ясни, консенсусни, важни приоритети на държавата ни, които да отстояваме по време на тези 6 месеца.
Така че благодаря и аз за възможността и Народното събрание да получи веднага след приемането на Министерския съвет проекта на програма и да стартираме обсъжданията по ресорни комисии. И аз като председател на Комисията по околна среда и води искам да изразя задоволството си, че в този проект са обособени като приоритети, разбира се, опазването на околната среда и високите стандарти, свързани с качеството на живот на гражданите, зелената икономика, кръговата икономика и не на последно място Дунавския и Черноморския регион в контекста на опазването на водите. Това е много важна политика и приоритети, които трябва да отстояваме. Радвам се, че ще можем и в общата посока на действия на европейско ниво за лансиране на инициативата за синята икономика и синия растеж и ние да дадем своя дан като една морска държава. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Василева.
Тук като че ли нямаше въпрос. Може и други колеги, ако имате желание. Ако не, ако позволите аз още няколко думи да кажа вече конкретно по самите приоритети.
Първо трябва да констатирам, че определено имаше чуваемост за тезите на опозицията и съответно притесненията й. Вярвам, че все пак натискът, който беше оказан, допринесе за това програмата да бъде готова малко по-рано и с удоволствие в петък ще можем да констатираме, че Проектът за решение е преизпълнен. Надявам се в този положителен, конструктивен дух да продължим и занапред да работим по тези теми.
Второ, да Ви поздравя и Вас персонално за това, че все пак въпросът за Черно море беше включен в тези приоритети, защото знам, че имаше спорове и колебание от страна на Министерството на външните работи по този въпрос. Но аз смятам, че специално тази тема е много добра връзка между следващите председатели, а именно Австрия, която има особен интерес към Дунавската стратегия, но тя, разбира се, засяга пряко и нас сериозно, бих искал даже, залагайки го като приоритет тук, в програмата, ние самите на национално равнище да се опитаме да активизираме малко повече работата по тези въпроси.
И, разбира се, след това Румънското председателство, което се надявам след като ние така вдигаме топката, те да вкарат гола по време тяхното председателство с възприемането на макрорегионална стратегия за Черно море под някаква форма. И се надявам, че тук в следващите седмици и месеци ще има контакти с румънската страна по тези въпроси, когато те започнат вече по-активната работа по тяхното председателство.
Бих искал също специално да отчета и факта, че сериозна част от тези приоритети е посветена на бъдещето на труда – една по-справедлива Европа. Определено това е тема, която е много важна за опозицията в лицето на БСП, разбира се, и на европейско равнище – Партията на европейските социалисти. И тук наистина смятам, че можем добре да си партнираме и да търсим работещи решения, които специално по тази тема особено засягат страна като България, която е сред по-бедните в Европейския съюз.
И последно по отношение на Западните Балкани, определено смятам, че парламентът може да има съществен принос, Комисията по външна политика особено. Вярвам, че в процеса на подготовка на самите срещи в лансирането на тази идея, трябва да се опитаме и Вие да насърчите също и от Ваша страна по-активно участие на българския парламент и конкретно Комисията по външна политика в говоренето по тази тема, защото конкретните решения, които ще бъдат взети, предстои не вярвам да бъдат уточнени и си позволявам да задам един въпрос, поне ако можете на този етап да дадете отговор. Тъй като това ще бъде наш ключов приоритет, как си представяте Вие нашия успех в тази сфера, тоест какво евентуално бихме могли да кажем, че сме изпълнили, след като го поставяме като приоритет, как си представяте резултата от това?
Накрая бих искал пак може би като въпрос, но във времето погледнато, това е рамка и за тези думи, които сега са широко разбираеми в този вариант на програмата, зад всяко едно от тези неща стоят конкретни досиета или поне за повечето от тях. Към кой момент и ние като народни представители, съответно ресорни комисии, бихме могли да имаме достъп вече до самите досиетата, дали може да ги поискаме от Вас и към кой етап ще бъде възможно, да видим какво конкретно предстои да се решава по време на нашето председателство, не беше толкова като общи пожелания и общи приоритети, а като конкретни досиета, за да може да бъдем и ние самите малко повече ефективни във фокусирането си по някои от тях. Благодаря.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря и аз. Още веднъж да изразя благодарност за подкрепата от всички Вас народни представители, независимо, от коя политическа сила, защото за мен това е много важно –всички парламентарно представени политически партии, разбира се, диалогът с гражданското общество и други политически представени субекти, темата за председателството и приоритетите да е обединяваща, а не разединяваща, да търсим общото, консенсуса, солидарното в името на България, а не да се делим партийно, това би било пагубно, според мен, дори за самото председателство освен за България като цяло в дългосрочен аспект.
Започвам отговорите отзад напред. Самите досиета ние ще получим като пакет през месец декември, дотогава няма да ги имаме в нас, но от месец декември нататък ще са на разположение при нас. Разбира се, секретариатът на Съвета, който ще бъде български секретариат по време на ротационното ни председателство, ще готви позиции и допълнителни информации, всичко необходимо по тях, така че да, в оперативен порядък ще може по всяко досие, от което Комисията – и тази комисия, и всяка една друга парламентарна комисия, която има специфичен интерес, ще можем това досие да го презентираме и тук, в България, и в българския парламент по всяко време.
По отношение на темата за Западните Балкани. Темата за Западните Балкани има няколко измерения, ние също смятаме и това е и начинът, по който ние сме подредили плановете за Българското председателство за Западните Балкани, да търсим и конкретни резултати, освен това, че Западните Балкани трябва да са хоризонтален приоритет, когато говорим за сигурност, когато говорим за миграция, когато говорим за транспортна свързаност, говорим за околна среда, когато говорим за образование винаги нашата цел всъщност е, независимо кой неформалният съвет на министрите по определена тема, винаги Западните Балкани могат да бъдат включени и винаги може респективните министри на социалната политика, на здравеопазването, на образованието да участват в съвета тогава, когато имаме възможност и Западните Балкани да бъдат включени.
Предполагам знаете, но още веднъж да потвърдя, считаме, че по отношение на темата за Западните Балкани и не само, е огромният пробив, които България има с това, че след толкова години неучастие за първи път българският премиер господин Борисов е поканен и ще участва на срещата в Триест по линия на Берлинския процес. България досега не беше представена и не участваше. Така че това е важна тема и там, точно там ще поставим фокуса. България иска да бъде посланикът, лидерът от страна държава член на Европейския съюз, който да работи за Западните Балкани чрез сключването вече и на ниво министър-председател, той получи покана от на този етап домакинстващия италиански премиер, за участие в тази среща. Там е големият дебат за включването на Западните Балкани и на Коридор 8, включването на темата „Свързаност“ и развитието на инфраструктурата, и свързаността между страните от Западните Балкани като част от проектите, които да бъдат подкрепени и финансирани за връзката между България и Македония, България и Сърбия и последващите връзки на тези държави към Централна Европа. Така че това е една от важните теми, които още отсега виждаме, че ще можем да поставим на дневен ред.
Втората част на резултатите по темата Западни Балкани, както казах, са в областта на сигурността, правосъдие и сигурност и затова още по време на Естонското председателство на 26-ти и 27-ми октомври България ще домакинства срещата на формата ЕС Западни Балкани в сектор „Правосъдие и вътрешен ред“ именно за да можем да обсъдим темата „Сигурност и миграция“ като перспектива за Западните Балкани специфично, за да подкрепим.
Друга голяма възможност, от която ние считаме, че е много удачен момент да се възползваме, по време на нашето председателство ще излязат европейските заключения на Комисията за напредъка за разширяването и затова и в триото на приоритетите, и в нашата програма ние казваме enlargement/Западни Балкани за разширяване Западните Балкани. Да, всяка държава има своя статут, всяка държава има своя етап на развитие, своите проблеми и своите препоръки, но именно по време на Българското председателство ще трябва да ходим да сложим на масата точно дебата, заключенията по разширяването и да дадем възможност, и да подготвим този така наречен, да кажем екшън план, за всяка една от държавите от Западните Балкани, и за нейната европейска перспектива. И затова ние казваме „европейска перспектива“ и да направим за всяка държава специфичен екшън план.
Следващото, което планираме, е как да го реализираме това, освен на подготвителните нива и съвети, и работни групи да проведем във форума на високо ниво във формата ЕС Западни Балкани, този път на най-високо ниво – ниво министър-председатели и държавни глави в началото на месец май, както в момента Министерство на външните работи рабо́ти по тази дата, в първите дни на май, където реално Българското председателство да завърши с такъв тип „,кънклужънс оф дъ президънси“, както е терминът, заключения на председателството с този план за действие за държавите от Западните Балкани, с перспективата за тях по тема свързаност, миграция, сигурност. Като говорим за свързаност, говоря не само пътна, железопътна, въздушна тема за роуминга, която ние поставихме, отпадането на таксите за роуминг и за Западните Балкани като част от Европа, от географската част на Европа в рамките на този дебат, така и по останалите подсекторни теми, наред, разбира се, със заключенията по разширяването спрямо напредъка или проблемите на отделните държави.
Така че това са най-общо конкретните и специфични стъпки, които ние сме предвидили по темата Западни Балкани, по която да има конкретен резултат като заключение и на председателството, но и на срещата на върха, която да постави рамката и оттук нататък, надявам се, и Австрийското председателство, което подкрепи Западните Балкани като наш и техен в духа на приемственост приоритет, разбира се, и Румъния като съседна държава. Така че вярваме, че това, което ние ще заложим като рамка, ще даде наистина основа оттук нататък тази тема да се работи в конкретика с отделни досиета по нея.

ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: С това можем да приключим точка първа и да преминем към следващата точка, която, така както се е самозадължило правителството да докладва на всеки два месеца приблизително за извършеното по подготовката, напредъка по подготовката за председателството, докладът, който ни беше изпратен, включвам периода до 30-ти юни 2017 година. Може би да направите сега едно експозе и вече отново ще имаме възможност за въпроси и отговори.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Имаме задължението да правим отчет на изпълнението и на плана за подготовката на Председателството. Този към 30 юни беше приет днес, отново утре ще излезе и официалното решение и ще го получите, разбира се, по официален ред. Сега Ви го предоставихме максимално бързо след заседанието предварително, за да е по-лесен дебатът включително днес на това заседание. Изцяло са изпълнени 17 от общо 57 мерки, останалите 40 са в ход, по тях се работи, което е един нормален, естествен процес, все пак до реалното започване на Председателството остават още 5 месеца, така че подготовката и работата по отделните части и компоненти продължава усилено. Налага се някои от сроковете да бъдат леко отсрочени поради това, че на колегите и на екипите е необходимо допълнително време, в което те да бъдат реализирани.
Може би да се възползвам да кажа всъщност няколко важни компонента, които считам, че са важни от гледна точка на плана за подготовката, по които ние също работим, ще ги представим и на Вашето внимание. Първо, освен приоритети, които бяха първа и най-важна задача в момента за нас, за да сложим на масата политическите приоритети, втората важна част, тя е от плана за подготовката, това е календарът на Българското председателство в двете му измерения – българско измерение и съответно измерение в европейските институции.
И тук веднага искам да използвам още веднъж да кажа тази фалшива новина, която не знам защо и как излезе в дебата, в медиите и така нататък, че ще ни отнемат Председателството. Още веднъж държа и пред Вас, въпреки че Вие точно сте Комисията, последната комисия, на която би следвало да го обяснявам, но нека да го потвърдя още веднъж, такава тема не стои, такъв въпрос не е повдиган и категорично тази тема не съществува. Така че председателството е в готовност, напълно сме изпълнили включително даже доста по-рано от някои други държави всички ключови дейности, които обуславят старта и успешното провеждане. Така че още веднъж държа да го потвърдя.
Потвърждавам наличието и готовността ни както с календара на председателството, така и в момента работим вече по неговата актуализация. До края на месеца ще Ви изпратим завършения вариант към тази дата, разбира се, на календара, той вече придоби доста завършен вид, както и актуализираните насоки по самото вече негово имплементиране и провеждане на всички тези срещи, които планираме. Това ще го направим до края на месеца, съпътствано с работата, която правят колегите от Външно министерство и постоянното представителство в Брюксел, които планират официалните формати на срещи.
Друга фалшива новина, която отново използвам и през отчета, който правя днес, да опровергая категорично, че сме сменили концепция, подхода, сменили сме председателството да не е в София, да е в Брюксел и обратно – категорично поредна лъжа, поредна манипулация е това изказване. Както знаете, начинът, по който се провеждат заседанията на всяко едно ротационно председателство, е определен отдавна, няма да открием топлата вода, нито ще променим европейския дневен ред и за това как се случват нещата в европейския дневен ред. Още 1999 година с решението от Хелзинки на Срещата на върха е прието какъв е броят неформални заседания, които могат да се провеждат в столицата на ротационното, но всички останали официални заседания на Европейския съвет, който се провежда два пъти в рамките на едно ротационно председателство, освен ако няма ротационен… както и всички съвети на министрите, се провеждат в Брюксел, с изключение на април и октомври, когато се провеждат в Страсбург. Това е правило и няма Председателство, което да не го е спазило и да не трябва да го спази.
Така че промяна няма, ние предвиждаме 2 европейски съвета, един през март и един през юни, не дай си боже, ако се наложи, разбира се, надявам се, че няма да правим извънредни съвети дали по тема сигурност и миграция или по някое друго извънредно положение.
Отделно от това, както знаете, има 10 съвета на министрите, но с подсъветите и подформатите към тях имаме 22 съвета на министрите –формални, които ще се проведат в Брюксел и Люксембург. Някои от тези съвети ще се проведат по няколко пъти, така че общо 44 формални заседания на съвети на министри в отделните формати и подформати ще бъдат проведени в Брюксел и Люксембург в рамките на Българското председателство. Извън тях, както отново е стандартният ред, и нищо извънредно, което не се случва, съвсем формален ред, за да могат да се случват тези европейски съвети във всичките им нива, има така наречените подготвителни органи на Съвета. Това са работните групи в отделните сектори, на които да обсъждаме, които България също ще председателства, 170 основни работни органа, 100 подкрепящи под-органа, както и допълнителни ад хок групи или 300 работни групи, които ще се председателстват и с председатели и зам. председатели от България по всички теми. Те ще проведат между 1500-1600 заседания, точно толкова колкото ще проведат и Естонското председателство в Брюксел, така че също няма нищо ново, нищо извънредно. Те са абсолютно регулярна част от европейския дневен ред, който пък ние ще председателстваме през шестте месеца на 2018 година.
Наред с това в България планираме също много на брой събития и нямаме промяна в подхода, даже са доста, някой каза доста амбициозен план за това какво да реализираме в България. В България планираме 32 събития на най-високо ниво – премиера, държавни глави, Европейския съвет, форматът ЕС - Западни Балкани, който вече споменах, 12 срещи на министрите в неформалните заседания на министрите по отделните теми, които имаме, две срещи на министрите във формат Европейски съюз – Азия, единият формат е министри на финансите на Европейския съюз – Азия, другия е министри на културата. Заседания на съвета на министрите формат Европейския съюз – Съединени американски щати в областта на правосъдие и вътрешен ред, със същото правосъдие вътрешен ред, но вече форматът е със Западни Балкани, както казах, още октомври тази година, заседания на високо ниво на министерски срещи и форуми, и конференции в четири основни направления: туризъм, на министрите на туризма в София на Европейския съюз, но много е специфична, понеже споменахме темата Черно море, именно защото и Черно море ни е приоритет, правим и във Варна на заседание на очи с министрите на туризма на Черноморския регион със специален фокус върху Черно море предвид че и това е наш важен приоритет, във формат Кохезионната политика и бъдещето на ЕС също среща на високо ниво. Там очакваме отново да завършим със заключение на председателството, за да дадем формата и рамката за бъдещия дебат за кохезионната политика, общата селскостопанска политика и многогодишната финансова рамка, както и в сектор Енергетика и социална политика, тъй като казахме, че и това са важни приоритети за България както енергийния съюз, така и социалния пакет, така че това са другите две срещи на най-високо ниво.
Отделно от това България ще бъде посетена от целия Европейски колеж, Европейската комисия, председателя, зам. председателя и всички европейски комисари ще бъдат на посещения в България на 10-11-ти януари, когато е официалното откриване на Българското председателство, ще имаме срещи и откриване на европейската година на културното наследство. Очакваме посещение на ниво Корепер 1, 2 и КОПС – ниво посланици, заместник-посланици и Съветът за сигурност и отбрана на Европа, също на най-високо ниво, паралелно с, тук вече и лично да Ви информирам, шестте заседания в рамките на Парламентарното измерение КОСАК, КОСАК председатели, както и на останалите заседания, планирани от Парламентарното измерение.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Извинете, госпожо Павлова, това като че ли беше по-скоро към първата част. Може би напредъкът не е свързан с това точно какви срещи ще правим, но хубаво, че ги уточнихте тези въпроси.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Извинявайте, но исках да кажа, че няма промяна в календара. Всичко тръгна от поредната фалшива новина. Напротив, както виждате, календарът и в Брюксел, и в Люксембург, и в София е наситен, промяна няма, календарът е завършен, ще го получите. Имаме и над 200 срещи на работно ниво в София, така че нямаме промяна. По културната програма имаме леко закъснение в отчета на плана на подготовката, но той е само с няколко седмици, до края на месец юни министърът на културата ще го представи на Министерския съвет, ще бъде утвърдена културата програма, след което ще проведат вече подбора на самите проекти за тяхната конкретна реализация, така че и тази мярка, макар и с малко закъснение, която отчитаме, ще бъде приета следващите седмици на Министерски съвет, ще я представим и на Вашето внимание. Приключват обученията, те са текущи по план, имаме финансиране за тези обучения, обученията на министрите и премиера минаха, декември ще е заключителната фаза на всички обучения до ниво министър и министър-председател при специалния брифинг за него, създаден е допълнителен координационен механизъм на ниво заместник-министри, така че оттук нататък работим по темите – доброволци, работа с местните власти през Национално сдружение на общините със специална грантова схема и планиране и поредица от обществени поръчки, с които да финализираме, бих казала, логистичната подготовка на председателството.
Приключихме с процедурата за самата акредитационна система за целите на председателството. Така че в момента довършваме процедурата за оборудване на сградата, обявили сме процедурата за превози, така наречените „шатълс“ на нашите делегации, обявили сме процедурата за хотели и настаняване. Знаете, че всяка държава домакин, канейки на високо ниво, е необходимо да заплати нощувките на едно плюс едно ниво, министър плюс едно на тези официални лица, които ще ни посетят, така че е обявена и тази обществена поръчка. Предстои обявяване на поръчките за кетъринга за изхранване на тези делегации, за сайта на председателството. Може би трябва да кажа няколко думи за клипове, излъчвания, всичко това, което е съпътстващо – брандиране, и с които всъщност до края да годината да изберем изпълнители и от първи януари да можем адекватно да ги изпълняваме.
Две специфики, ако позволите, ако може само още няколко думи да кажа. За да не бъдем загубени в превода, сме предприели това, което прави почти всяко Председателство - директно ще сключим споразумение с Генерална дирекция „Преводи“ на Европейската комисия, която е официален преводач на всички заседания на Европейския съвет, директно сключваме договор с тях, за да осигурят превода, за да сме сигурни, че професионалистите, които провеждат заседанията на министрите в Брюксел, ще превеждат на същото ниво и качество на заседанията в София. Единственият преводач на национално ниво, който ще предвидим…
Да, ще намерим фирма, която ще прави превода на сайта, тъй като той ще има три измерения: парламентарно, сайта и събитията на Съвета, които споменах като такива, и събитията по време на Председателството. Трябва да се превежда на съответните два или три езика в зависимост от спецификата на сайта, така че това е, което ще направим. Ще минем на онлайн излъчване именно в духа на публичност както и днешното заседание. На всички заседания ще правим онлайн стрийминг през сайта за Българското председателство. На сайта ще бъде публикувана поръчката сега, трябва да заработи до края на месец ноември, тъй като българският сайт ще е почти идентичен на този, който сега виждаме на Естонското председателство, за да няма дублиране, практиката е един месец преди поемане ние да имаме работещ сайт, от който да можем от декември да качваме информация и той да заработи края на декември ефективно, бих казала, за целите на председателството, на който да е качен окончателният календар, приоритети и всичко останало, което, така или иначе, ние ще утвърдим също през месец декември. В момента сайтът, който използваме, е бившият сайт за Националния център за председателството, сега е сменено неговото наименование на сайт на министерството. Както всяко министерство, така и нашето, независимо, че е специфично създадено, има своя сайт със специалните бутони за плащания в СЕБРА, за обществени поръчки, жалби, сигнали и всичко това, което имаме по изисквания да съдържа един сайт на министерството. Решихме да не даваме излишни пари за някакъв нов специален сайт, тъй като буквално след месеци заради председателството ние ще трябва да минем към сайта на председателството, който е еднотипен, той се прави от всяко председателство, съгласуван с ГСС, в него няма нещо специфично и различно, което можем да направим. Затова решихме да запазим съществуващия, може би не е най-добре, най-съвършения сайт на Националния център до момента, но върши работа за Министерството. Да, в момента няма превод на всичко на английски, но тези документи, които се искат на английски, ги имаме и ги качваме на английски също, така че няма ощетени информационно колеги.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Заповядайте, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Госпожо Павлова, аз исках да започна с това, с което Вие свършихте, а именно че въпреки отчаяните опити такива като мен не могат да достигнат до сайта на министерството и сега в момента също се мъча, би трябвало по някакъв начин Вашите ИТ специалисти да помислят да го слагат по-напред и да е лесно достъпен от хора, които искат да влязат в сайта.
Другото нещо, което исках да подскажа, е това, че до голяма степен работата на Вашето министерство, пък и на нашето събрание, ще зависи от решението, което Вие ще вземете, защото такава е практиката. В тази връзка бих Ви подсказал да помислите за форум, който да включва нашето Народно събрание заедно със съответните делегации или пък техните ръководства на страните от Балканския регион с представители от парламентите на съответните страни, защото те трябва да подкрепят това, което искаме да правим.
И накрая искам така, ако това е възможно все още, виждам, че е много трудно, но Вие не засегнахте болната тема, по която всички сега станаха специалисти – НДК. Поне аз лично се учудих от самото начало като видях капиталните вложения по ремонта на Националния културен център са включени към Председателството. Много се учудих за това и не е ли възможно дори и на късен етап това нещо да бъде отделено от самото председателство? Това са капитални разходи, имащи някакво отношение, но то всичко, което се прави в София, трябва да го направим към Председателството. Дали не можем това НДК да го откъснем, тъй като по този начин остават малко средства за самото председателство, за логистиката, за всичките тези разходи, които са свързани с меката част, софтуерната част на това председателство? Иначе ще станат 120-130-150 милиона лева, и какво свършихме? Ами нищо не свършихме, ние ги направихме на бетон и желязо. А не е това смисълът на нашето Председателство, не знам кой се сети да го направи това в самото начало.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря за препоръката за сайта. Да, наистина сайтът за министерството, който беше разработен, е малко по-тежък, но се надявам че с колегите и ИТ специалистите ще го направим малко по юзър френдли, казано на чист български, така че ще поработим за по-доброто излизане в Гугъл, ако се напише председателство да излиза по-лесно, колегите ще поработят малко повече, докато стане сайтът на председателството. И може би трябва да кажа, че освен сайт на Председателството имаме сайт във Фейсбук, страница във Фейсбук, ще имаме Инстаграм и Туитър профил, тъй като, както знаем, това са разпространени формати, които са четими и по-лесно достъпни. Така че имаме екип, който работи и по тази тема.
По отношение на НДК само да кажа, ние да разграничаваме все пак разходите за председателството като подготовка, в смисъл на подготовка, и тези, които са така наречените „капиталови разходи“ за подобряване на инфраструктурата. Това са отделни категории разходи, но пък не можем да не отдадем, все пак сериозни инвестиции правим в името на подобряване на сградния фонд и на НДК, и на резиденция „Бояна“, правим го и с перспективата след председателството НДК да бъде един конгресен център, който може да бъде и домакин, вече модерен домакин на големи събития, на големи форуми на най-високо ниво, които да могат да бъдат приемани там.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: По тези въпроси друг колега?
Аз имам няколко въпроса и всъщност, ако позволите, някои от тях са доста конкретни, но ние, навлизайки вече в по-сериозната фаза на подготовка на Парламентарното измерение, започваме да си задаваме въпроси, които трябва да намират отговор полека-лека. Преди това обаче да кажа, че наистина тази сензационност, която на моменти се търси около председателството и неговата подготовка, като цяло вреди, защото всъщност отклонява вниманието от съществените въпроси и обезсмисля на моменти или се цели да обезсмисли първо нашето участие в Европейския съюз и факта, че за пръв път България ще председателства Съвета и чрез това ще може да покаже, че е пълноценен член на Европейския съюз, който не само е член, но може ефективно да води и председателството, да води самия Европейски съюз. И затова от тази гледна точка мисля, че всеки опит това да се случва трябва да среща необходимия отпор от всеки, който може да го направи. Много трудно можем да се борим с такъв тип фалшиви новини, измислици, сензации, но пък се надявам постепенно и хората да започнат сами да филтрират тази информация. Колкото повече официална информация има от страна на институциите, в случая конкретно от Вашето министерство, толкова по-трудно ще може такива сензации и фалшиви новини да пробиват, особено в социалните мрежи.
Имам въпрос, може би пък някои от колегите, които са тука, ще могат по конкретно да отговорят, как ще набираме доброволците, които ще подпомагат Председателството? Вземам повод от това, че бяхме на първа среща на председателите на Комисията по европейските въпроси в Талин онзиден и се оказа, че по Парламентарното измерение работят около 80 човека, една голяма част от тях доброволци. Това е сериозно предизвикателство, включително и за нашия парламент. Въпросът е как това ще се случва, дали ще става отново чрез Вас, дали би следвало да създадем някаква система за набиране на доброволци, а може да бъде някакъв комбиниран вариант?
Второ, Вие коментирахте въпроса за интернет портала и споменахте, че там ще има и част за Парламентарното измерение. Както по този въпрос, така и по други въпроси искам да попитам как ние ще осъществяваме нашата координация между парламента и Парламентарното измерение, включително на техническо равнище? Нямам предвид най-високото политическо равнище, където се срещаме, имаме изслушвания и така нататък, но чисто по отношение на логистиката. Задавам ги тези въпроси, защото времето напредва, идва август и когато се върнем септември, вече ще са останали само няколко месеца по тези неща.
Казвам го, защото е имало случаи, когато има забавяне в комуникацията, налага се някои неща да бъдат изпращани по няколко пъти. Бих предложил, ако нямате конкретен отговор по това, може би да има в самото Министерство освен политическото равнище, доколкото разбирам госпожа Моника Панайотова по-пряко ще работи по тези въпроси с нас, но и да има някаква структура самата администрация или човек, през който да минават пряко всички въпроси, свързани с нашата част от работата, имам предвид Парламентарното измерение, тоест да не се налага ние с отделни хора, конкретни отдели и структури да работим, а през конкретен човек да минава цялата тази комуникация. Пак казвам, това са по-скоро въпроси, които сега изникват и ги задавам, за да може да сме подготвени.
Моят въпрос, понеже стана въпрос за НДК, и още веднъж да кажа, че благодарение на парламента, че ни възложи на нашата Комисия да се занимава с проучването на този случай, за да можем с по-съществените неща да се заемем, но все пак въпросът за НДК се превръща в ключов от гледна точка на логистиката, защото е определен за основното място, където ще се провеждат събитията, поради изтеглянето на сроковете 6 месеца напред няма да бъде готова новата зала на парламента, което означава, че и нашите събития ще бъдат провеждани в НДК.
Та въпросът ми е следният: мислите ли, че поставеният краен срок все още може да бъде спазен за финализиране на ремонтите в НДК, Вие продължавате да бъдете координатор в частта Инфраструктура и сграден фонд, обаче принципал на НДК вече е друг министър – на културата? Как ще става там координацията и как ще се следи доколко и как ще изпълняват в срок ремонтните дейности? Всъщност реалистично ли е да смятам, че реално от първи януари НДК ще може пълноценно да бъде използван, защото първите ни срещи, включително и на нас, са към средата, втората половина на януари и трябва да знаем в някакъв момент докъде са стигнали нещата за да видим дали да ги планираме някъде другаде тези срещи или стоим на варианта НДК.
Това са, общо-взето, по-преките и конкретни въпроси, които исках да задам. По-общият е, и с това свършвам, имаме вече проекта за програма, подготовката напредва, но има ли концепция каква България искаме да покажем на нашите партньори, кое от България? Понеже България е една прекрасна страна, както знаем, и тя е известна с много неща, но все пак е хубаво да имаме някакъв фокус, може би мото, не зная, но има ли вече някаква яснота къде е нашият фокус, като каква искаме да бъде запомнена България, говоря извън конкретните срещи, инициативи, решения, които ще се вземат, защото пък това е свързано с цялостната концепция, включително по материалите, които ще бъдат… Тепърва ще бъде обявявана и поръчката, но конкретните материали, да не кажа, че не е без значение какви подаръци подаряваме, как това се връзва в цялостната идея за представянето на страната ни. И ако няма такава все още, дали пък ние биха могли по някакъв начин да бъдем полезни в това отношение?
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Ще започна конкретно по въпросите, първо като цяло за доброволците. Доброволците наистина ще са важна част от дейностите, които имаме да извършим и да осигурим, защото без тях наистина ще е доста трудно, много такава работа има, оперативно техническа, на която всяко едно Председателство разчита на екипи с доброволци. Какво планираме от тази гледна точка? Планираме доброволци в няколко направления. Първо, доброволци, които да са съпътстващи и подпомагащи екипите и всяка една делегация и така наречените лиезон офисърс извън дипломатите на Външно министерство, които ще имат, разбира се формалния контакт, през посолства от всяка една държава членка на Европейския съюз. За всяка една делегация ще имаме по един лиезон офисър, който има ангажимента да посреща и да осигурява, обезпечава и подпомага всяка една от делегациите, които ние предвиждаме. Това са средно между 35 до 150 делегации в зависимост от формата на срещи, които имаме. Затова средно сме направили изчисление, че ни трябват постоянно присъстващи и добре обучени около 50-60 доброволци и за най-големите формати тази бройка съответно ще се удвоява, където трябва утроява, в зависимост от формата на срещите.
Вторият тип доброволци ще са ни необходими за изграждането на така наречените „информационни бюра“ и „информационни точки“, които предвиждаме да бъдат създадени. Такива ще има на летище София - 3, една е на правителствения ВИП, на който ще идват официалните лица, и две на Терминал 2, където ще кацат останалите делегации. Това ще са специално създадени информационни бюра, на които ще се дава информация за транспортиране, за конференция, логистика, всичко необходимо, с което да можем да напътстваме нашите гости на летище София. По същия начин в сградата на НДК планираме в зависимост още от дооформянето на разпределението на сградата може би между 8 и 10 такива, вече ще са по-компактни, инфопоинтс бих ги нарекла, на които отново младежи-доброволци, специално екипирани, оборудвани и подготвени за това, да дават насоки, защото все пак сградата на НДК е сложна, на няколко етажа се разпростират отделните сгради, залите за почивка, работните офиси, пресцентърът, самите официални зали за заседания и така нататък, за да могат да насочват съответно делегатите спрямо тяхното ниво на достъп, къде какво и как се случва, и къде могат да получат определената услуга.
Предвиждаме и такива инфопоинтс да бъдат изградени и в хотелите: първо в основните хотели, където ще бъдат настанени ВИП делегациите, както и във всички основни хотели на председателството, които ще бъдат препоръчани да бъдат използвани от нашите гости, макар и за тяхна сметка. Също ще има такива информационни точки, на които по двама доброволеца да могат да поемат и да насочват делегациите и хората да не ги изгубим в София, както се шегуваме понякога.
Така че това е едно доста сериозно количество обем работа, на което ще разчитаме на тези млади хора да работят с нас спрямо календара и тяхната ангажираност на календара, отговорна работа, а и предвид, че това е сериозен ангажимент и доста отговорна задача, анализирахме какъв е опитът до момента за подбор на доброволци. Това, за което на този етап работим като финална фаза за подготовката на цялостната дейност на доброволческата дейност, е да се възползваме от съществуващите екипи доброволци, които са подбрани, тествани, обучени и вече работещи като такива, и като доброволци, и като лиезон офисъри и като работещи на този принцип към Европейската комисия в София. В постоянното представителство на Европейската комисия в София има специално създаден екип доброволци, така наречения тийм юръп, в който вече има подбрани обучени, работещи, налични база данни от 150 доброволеца. Така ще разчитаме да сключим споразумение с постоянното представителство на Европейската комисия и да наемем тези млади хора да бъдат лиезон офисър и съответно за екипи доброволци.
Отделно от това има други създадени, от ПанЕвропа също има създадена доброволческа организация от около 30-40 доброволеца, ще се възползваме от вече такива обучени, тествани, работещи в този формат. И тъй като те няма да ни бъдат достатъчни, както споменах, голям е броят доброволци, който е необходим, съвместно със Съвета на ректорите и сдружението на студентските организации ще направим до края на месеца среща, да представим нашата процедура за набиране и подбор на доброволци, които да отговарят на определени изисквания, да са студенти Европеистика, МИО, и така нататък, вече имаме предварителни разговори със Софийския университет и други учебни заведения, които имат тези специалности, знаещи езици, имащи определени умения и най-вече желание и готовност, да участват в този процес доброволно, безплатно. Разбира се, ще бъдат оборудвани, облечени, екипирани и хранени и така нататък, но най-важното, освен опита, който ще придобият, планираме да им дадем сертификат и съответната референция, които те да могат да използват след това и в учебните си заведения и към своето бъдещо професионално развитие. Това е принципът, на който смятаме да работим и да съберем екип от доброволци. Не знаех за този брой доброволци, не сме предвиждали за Парламентарното измерение, честно казано, такъв висок брой, какъвто споменахте, ако правилно разбрах – 80 само за Парламентарното измерение в Естония…
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Не, те са общо 80, но една голяма част от тях бяха доброволци.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Аз реших, че е само за Парламентарното и се изненадах.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Но въпросът е, че тези неща трябва да ги уточним, за да знаем от наша страна дали да подходим и ние…
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: За да не дублираме процеса, ние по-скоро планирахме да предоставим нашите екипи, инфопойнтс, нашите доброволци… Ние не делим срещите на наши и Ваши, всичко е общо. Екипите, които ще създадем, ще работят и за провеждането на срещите от Парламентарното измерение. Те така или иначе ще се провеждат в НДК. Тук може би мога директно да отговоря, както вчера категорично заяви и министърът на културата като принципал и отговорен за довършването на ремонтните дейности, ремонтът да бъде довършен успешно в срок и наистина да поемем всички тези над 240 срещи, планирани в сградата на НДК от януари нататък. До януари няма да има срещи, провеждани в НДК, но от самото Председателство от януари, всички срещи ще бъдат провеждани в НДК и на този етап имаме категоричната увереност на министъра, нямаме притеснения.
Така че не планираме, не търсим друга сграда, понеже излязоха и такива информации, да потвърдя още веднъж и пред Вас, така че в оперативен план предлагам да говорим по отношение на Парламентарното измерение вече конкретния брой екипи и доброволци, които ще подпомагат, но те ще бъдат в НДК за целите на шестте срещи на Парламентарното измерение. Специфичен и различен е подходът за това как се посрещат и изпращат, но предлагам също в оперативен порядък да изчистим този детайл. Тук останалите дейности, свързани с нашето сътрудничество и Парламентарното измерение – да, на сайта Вие сте видели как е основният сайт на Естонското председателство, към него има бутон и линк към Парламентарното измерение, така че ние предвиждаме едно към едно това, което виждате на естонското, същия бутон и линк към частта за Парламентарното измерение на Председателството.
Разбира се, от Ваша страна ще трябва да има определен технически екип, който да ни подадете, за да му дадем права и оторизации да подава информацията, която да бъде качвана, екип говорител, екип пресцентър, екип логистика, екип посрещане и изпращане. Очакваме, разбира се, от Ваша страна да си създадете Ваш екип. От наша страна също са определени дирекцията, която се занимава с логистика, дирекцията, която се занимава със сайта и пресцентъра, така че в духа на добро сътрудничество ще бъдат обучени хората, които Вие ще ни подадете – един човек да работи с акредитационната система, да има да има достъп до нея и да вкарва данни, един човек за сайта, и един човек за логистиката – посрещане и изпращане на делегатите и настаняване, и връзката с доброволците. Така че това сме го предвидили и в оперативен план ще може в зависимост от вече определените от Вас контактни лица с насрещното контактно лице по съответната тема да работят двата екипа и да работим на добро оперативно ниво.
А иначе на политическо ниво мога да потвърдя, че Моника Панайотова плюс екип, разбира се, ще работи вече по самите теми, свързани с досиетата и представянето и презентирането ни в Европейския парламент. По темите свързани с участието на моя екип, разбира се, и на всичките парламентарни измерения парламентарният секретар на министерството има ангажимента също да осигурява тази координация.
Така че имаме много ясно схема, мрежа на лица за контакт, която ще изградим с Вас, за да работим оперативно и на политическо, но и на техническо ниво.
Това бяха първите три въпроса, четвъртият въпрос беше каква България искаме да покажем. Със сигурност както говорихме с Вас и на предишни заседания, много е важна целта да променим като цяло облика и разбирането за това какво е България, къде е, богатата ни природа, история, културното историческо наследство още повече в духа на това, че е година на културно-историческото наследство, със сигурност най-главния фокус е да променим облика и имиджа на България и за това разчитаме и на регионалното измерение на Председателството.
Използвам да кажа, че от Министерството ще предоставим специална грантова схема през Националното сдружение на общините и на общините те да бъдат включени в регионалното измерение на това да усетят и българските граждани извън София първо за Председателството, второ планираме специалните визити и посещения на страната на различните делегации в различните формати, за да можем да покажем наистина не само официални заседания и зали, но и повече от България и от културно-историческото наследство и чрез културната програма и чрез така наречените визити и посещения в българските региони и общини. Очакваме от общините тяхната културна програма, допълнена с националната, да завърши с един цялостен пакет. Все още нямаме слоган на Председателството, имаме анализ чрез социологически агенции и фокус групи, завършваме дебата, по това фокус групите са излезли с няколко предложения.
Първоначално едно от най-харесваните беше „Европа за всеки“, но по много причини, включително това, че малко излиза, че Европа е отворена за всеки, темата с миграция и бежанци дава нюанси и специфика.
Второто, което беше с висок ранг на харесване, беше „Заедно за обединена Европа/единна Европа“, въпрос на превод е. Прецизираме все още дебата, завършваме анализа на резултатите от фокус групите и предстои това също да бъде финализирано, но пък разчитаме и на дебата и обществените дискусии, които провеждаме, за да получим това послание, този слоган, въобще това, което всички искаме. За разлика от Естония нямаме едно, както те казват „Естония диджитал“. В България на този етап не сме успели, няма консенсус, бих казала, по темата кое е това едно единствено, което да обедини всички, което да кажем, ето само това ще е едното единствено. Затова в момента сме се фокусирали върху кохезията, сближаването и бъдещето и Западните Балкани като фокус. Нямаме едно-единствено, поне една този етап не е изкристализирано, както Вие предложихте, готови сме в дебата с Вашите предложения, ако има нещо конкретно и специфично, ако успеем да постигнем, включително и в парламента единодушие, единомислие, можем да изберем и да намерим и ние едно-единствено, за момента такова не е намерено.
По отношение на протокола - подаръци, които остават за спомен от България, без да се изхвърляме излишно, анализирайки опита и на останалите председателства, също готвим такъв пакет подаръци, които да останат за спомен от България. Освен стандартните за мъже вратовръзки и за дами копринени шалове с визуализация на нашия бранд, който сме избрали и цветово оформление на визуализацията, мога да Ви информирам, че сме предприели действия, ще бъде направена специална емисия от Българска народна банка на сребърна монета със специална стойност за Българското председателство. Така че заради хай левъл ВИП-гостите на ниво държавни глави да можем да направим този подарък, тази монета. Ще бъде достъпна да се купува и да се подарява на най-високо ниво.
Паралелно с това сме заявили специална емисия на монети, също в обръщение, които също могат да бъдат използвани за този тип протоколни подаръци. Заявили сме и в момента се работи по оформянето на специална емисия на пощенска марка, също с логото на Българското председателство. Тя също е със своята стойност и ще бъде част от пакета подаръци, с които да бъде запомнена България. Получихме, включително и по линия на спонсорството.
Разбира се и българското розово масло остава неизменна част от тези пакети с подаръци и, може би, това е едно от предложенията, които до момента дооформяме като такива, това са български традиционни чайове, с които сме познати. Това е пакетът извън стандартните папки, химикалки, тефтери, които безспорно се дават по време на всяко председателство. Смятаме, че това е един интелигентен, скромен пакет, който да остане за спомен на нашите гости.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Струва ми се, че на този етап изчерпахме темата. Ще Ви чакаме отново за напредъка наесен, пада се някъде към края на септември.
Да Ви благодаря за участието. Не знам дали ще се срещаме на заседание на Комисията преди края на месец юли, но ако не се срещнем – в пленарната зала със сигурност. И наесен с нови сили да продължим нашата съвместна работа.

Преминаваме към точка Разни.
Буквално телеграфно имам да Ви кажа няколко неща.
Първо, през миналата седмица взех участие заедно със Секретариата на Комисията и Секретариата по подготовката на Българското председателство в среща на председателите на комисии по европейски въпроси в Талин. Докладът ще Ви бъде изпратен веднага, щом е готов. Фактически вече с Естонското председателство влизаме в така наречената тройка. Всички решения се съгласуват и с нас, особено що се отнася до програма, до участници в съответните събития. Следващата среща на Комисията по европейски въпроси ще бъде през ноември. Тогава ще бъде вече пленарният КОСАК с участието на по-широк формат. Пет са темите, които са най-основните.
Идеята ми е в подготовка на това заседание на пленарния КОСАК да започнем наша предварителна дискусия тук, в самата Комисия, за да може отивайки там, да имаме ясни позиции където е възможно на парламента и със съдействието на изпълнителната власт, но при всички случаи тези теми да бъдат предварително обсъдени тук, в нашата Комисия, за да няма импровизация на участниците, които отидат там, да имаме по-ясна позиция. Сега виждам, че тук е написано на 26 и 28 ноември.
Непосредствено в следващите дни има две неща, за които сега искам да Ви информирам. Първо, на 20-ти юли, това е четвъртък, от 3 часа в зала „Изток“ ще се проведе извънредно съвместно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, Комисията по образование и наука и с министъра на образованието, за да може да коментираме състоянието и напредъка по оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. Това е една от проблемните програми, добре е да знаем какво точно се случва и дали ние като парламент можем нещо да направим, за да помогнем излизането от тази ситуация, защото има реална опасност от загуба на средства и то значителни по тази програма.
И на 21-ви юли от петък от 11,30 часа до 12,30 в зала „Изток“ ще се проведе среща на нашата Комисия, Комисията по отбрана и Комисията по икономическа политика и туризъм с Юрке Катайнен – заместник-председател на Европейската комисия, отговарящ по въпроса за работните места, растежа и инвестициите, и конкурентоспособността. Той ще посети България и в рамките на това посещение ще има среща и в Народното събрание, както беше с Мишел Барние. Тук комисиите са 3, но, разбира се, нашата Комисия в такива случаи участва също. Имайте го предвид, ние ще подготвим дотогава и малко допълнителна информация по основните теми, така че да сте наясно каква е целта на неговото посещение и евентуално възможни въпроси, които можем да зададем по време на тази среща. Тя е относително кратка, три комисии са, но при всички случаи ще има възможност за задаване и на въпроси.
Това беше от мен засега. Някакви други коментари, въпроси, предложения? Мисля, че изчерпахме дневния ред.
Редовно заседание ще имаме другата сряда, когато ще разгледаме тази точка, която отложихме днес – ратификацията. Има и още едно-две неща. Както се очертава, другата седмица ще имаме заседания в сряда, четвъртък и петък, много сериозна финална работа на Комисията. Но и последната седмица също няма да е проста и лесна. Но за нея ще си говорим другата седмица.
Благодаря Ви за участието и приятен следобед.
(Закрито в 17,06 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРИСТИАН ВИГЕНИН


Стенограф:
Антон Лазаров