Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Архив Народно събрание

Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове
20/07/2017
    Видео архив » Преглед на видео архив
    ДНЕВЕН РЕД:

    Изслушване на ръководството на Министерството на образованието и науката във връзка с текущото състояние на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020 г.
    П Р О Т О К О Л
    № 10


    На 20 юли 2017 г., четвъртък, се проведе съвместно заседание на Комисията по образованието и науката и Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове при следния

    ДНЕВЕН РЕД:

    1. Изслушване на ръководството на Министерството на образованието и науката във връзка с текущото състояние на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020 г.

    Списък на присъствалите народни представители – членове на комисиите, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
    Заседанието беше открито в 15,03 ч. и ръководено от председателя на Комисията по образованието и науката госпожа Милена Дамянова и председателя на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове господин Кристиан Вигенин.

    * * *


    ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Уважаеми колеги, гости! Двете комисии имат кворум – можем да започнем нашето съвместно заседание.
    И като всяко заседание, започваме с гласуване на дневния ред – двете комисии заедно.
    Предлагаме за съвместното заседание на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове и Комисията по образованието и науката следния дневен ред – точка първа и единствена: Изслушване на ръководството на Министерството на образованието и науката във връзка с текущото състояние и напредъка по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020 г.
    Моля, който е съгласен, да гласува.
    Гласували: за – всички членове на комисиите, против и въздържали се – няма.
    Дневният ред се приема единодушно. Благодаря.

    Преминаваме към точка първа от дневния ред:
    ИЗСЛУШВАНЕ НА РЪКОВОДСТВОТО НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА ВЪВ ВРЪЗКА С ТЕКУЩОТО СЪСТОЯНИЕ НА ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „НАУКА И ОБРАЗОВАНИЕ ЗА ИНТЕЛИГЕНТЕН РАСТЕЖ“ 2014-2020 г.
    Без излишно да удължаваме заседанието с предисловия, предлагам веднага да дадем думата на господин Вълчев – министър на образованието и науката.
    Заповядайте, господин Вълчев.
    МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
    Уважаема госпожо Дамянова, уважаеми господин Вигенин, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ще се опитам накратко да Ви представя степента на изпълнение на Оперативната програма и предизвикателствата, пред които сме изправени по отношение на оползотворяването на средствата по нея.
    Към 30 юни 2017 г. са договорени 24,7% от общия бюджет на Програмата.
    По Първа ос няма договорени средства, което е основна причина за относително по-ниския процент спрямо останалите оперативни програми. По първа ос са средствата за научни изследвания и технологично развитие.
    Ще направя едно отклонение – кое е особеното в Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, или по-различното, може би, спрямо останалите програми. Може би на първо място е това, че за първи програмен период се реализира оперативна програма в рамките на сектора „Образование и наука“.
    Втората особеност е, че Министерството освен че е Управляващ орган, е и най-големият конкретен бенефициент от всички министерства не само от тези, които са управляващи органи, но въобще от всички министерства. Близо 650 млн. лв. е предвидено по Оперативната програма Министерството да получи като конкретен бенефициент за целия програмен период. По-големи бенефициенти са само Столична община, Агенция „Пътна инфраструктура“ от Министерството. Това са предимно средствата по образование по Втора ос повече и по-малко по Трета ос, така наречените „системни операции“. На тези системни операции по-късно ще се спра като съдържание и смисъл.
    Третата особеност е, че това е двуфондова програма. Източник на средствата по нея са както Европейският фонд за регионално развитие, така и Европейският социален фонд.
    Първа ос на Оперативната програма се финансира на сметка на Европейския фонд за регионално развитие и предвижда основно средства за изграждане на нови научни инфраструктури. Това са центровете за върхови постижения, центровете за компетентност, уникалните научни инфраструктури, регионалните научни центрове. Тези мерки, така наречените „твърди мерки“, въпреки че в този обем от 560 млн. лв. по Първа ос има и средства за възнаграждения и меки мерки, образно казано, по принцип тези средства са с по-дълъг проектен цикъл и по-дълъг цикъл на изпълнение.
    По Втора ос, където са основната част от средствата за образование, за образователната система, договорираните средства са в размер на 46,7%. Тук нивото на програмираните средства е задоволително. То би било още по-високо, ако не беше изискването ние да фазираме системните проекти. През изминалия програмен период такова фазиране, когато бяхме бенефициенти по Трета и Четвърта ос на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ нямаше. Сега, образно казано, големите ни системни операции са разделени на две за програмния период, за да може анализирайки изпълнението от първата фаза, да внесем подобрение във втората фаза, което обаче се отразява на по-нисък размер на програмираните средства. Ако го нямаше това фазиране, вероятно тук щяхме да бъдем – нямам точна сметка, но близо на 85% от договорените средства по Втора ос.
    По отношение на Трета ос размерът на договорените средства е 31,2%.
    И Четвърта ос, която е в относително малък размер, тъй като това е техническата помощ, размерът на договорените средства са 43,8%.
    Констатира се сравнително нисък процент на разплатените средства спрямо бюджета на Програмата, което е в резултат на няколко фактора. От една страна, това е проектният цикъл. Големите системни проекти стартираха ефективно в началото на изминалата учебна година. Към 30 юни 2017 г. процентът на разплатените средства е 4,5%.
    Какво предстои преди да кажа какви са основните предизвикателства и какво предприемаме като мерки.
    В Индикативната програма за 2017 г. се предвижда до края на годината по Приоритетна ос 2 да стартират пет операции на стойност 25 млн. лв., фокусирани върху качество, модернизация, пазарната насоченост на професионалното образование, по Приоритетна ос 3 да стартират четири процедури на обща стойност 99,5 млн. лв., насочени към повишаване квалификацията на учителите за работа в мултикултурна среда, подкрепа на уязвими групи за достъп до висше образование, както и за осигуряване на качествено образование и социално приобщаване на децата от маргинализирани общности, малките населени места и трудно достъпните райони.
    Това, което пропуснах да кажа, е, че по Трета ос са средствата, насочени предимно към приобщаващо образование, интеграция, включване в системата на образованието на деца от уязвими групи, както в предучилищното и училищното образование, така и в системата на висшето образование.
    Надяваме се до края на 2017 г. да бъдат одобрени две нови операции, свързани с изграждането на регионални научни центрове и уникални научни инфраструктури на обща стойност 144 млн. лв. по Първа ос на Оперативната програма.
    Какви са предизвикателствата? Тук задължително трябва да говорим отделно за Първа ос и отделно за Втора и Трета ос, когато говорим за предизвикателства.
    По Първа ос е най-голям рискът от загуба на средства от гледна точка на междинната цел през 2018 г. Такава междинна цел липсваше в предходния програмен период. В момента имаме одобрени две операции на стойност 350 млн. лв., които са стартирали, но не са стигнали до сключване на договори, затова и процентът на договорираните средства е нула.
    Това са операциите за изграждане на центрове за върхови постижения и центрове за компетентност. Операцията за центровете за върхови постижения е на стойност 200 млн. лв., а центровете за компетентност са на стойност 150 млн. лв.
    Тук, от една страна – дългият проектен цикъл, а от друга страна – това, че процедурата предвижда оценяване от независими външни оценители, които от своя страна следва да бъдат избрани по Закона за обществените поръчки.
    Ще Ви дам пример – за разлика от Оперативна програма „Региони в растеж“, която в общата си част работи на базата на интегрирани планове или предефинирани списъци, този подход, който е по Първа ос е по-времеемък от тази гледна точка, че трябва да се извърви една по-дълга процедура.
    Ще направя само едно отклонение – Министерството е основен отговорник и за изпълнението на Трета ос на Оперативна програма „Региони в растеж“, където са средствата за национална и регионална образователна структура и там вече сме на етап „Изпълнение“ като бенефициенти, тъй като това са средствата за държавните висши училища и най-вече за професионалните гимназии, основната част, от които са финансирани чрез бюджета на Министерството на образованието и науката, заради което и ние сме бенефициент.
    Там още в 2014 г. бяха направени методики за приоритизиране, което позволи веднага да бъдат стартирани тези операции. Към днешна дата можем да кажем, че ние имаме достатъчна увереност, че по Трета ос на Оперативна програма „Региони в растеж“ заедно с Министерството на регионалното развитие и благоустройството ще успеем да направим така, че да бъдат оползотворени всички средства, докато тук освен това имаме и малки забавяния в изготвянето, бих казал, или поне това е моята лична оценка, през 2015 г. и 2016 г. по отношение на изготвянето на всички документи за стартирането на тези операции. Имаме и забавяне от 2017 г. в резултат на прекратяването на процедурата за оценители. Това прекратяване беше обжалвано и на 22 юни имаме Решение на Върховния административен съд на втора инстанция, което потвърждава, всъщност отхвърля Решението за прекратяване на процедурата като незаконосъобразно и предопределя пред нас варианта да работим с оценителите, които са избрани въз основа на процедурата, проведена по реда на Закона за обществените поръчки.
    Към момента е сключен договор и предстои да се организира оценяването. Признавам си, че имаме малки трудности дори и с това към момента, защото юли и август се оказа, че е по-трудно да се организира голям екип от оценители, отколкото по друго време на годината.
    Предизвикателството ни е по отношение на Първа ос е със сроковете – сроковете за тези две големи операции, и с това да стартираме и другите две операции – за уникалните научни инфраструктури, и за регионалните центрове.
    Разговорите с Европейската комисия са трудни. Тук има народни представители, които са работили като ръководители на управляващи органи, така че знаете, че това е един процес, който изисква дълго и трудно съгласуване.
    По отношение на Втора и на Трета ос на Оперативната програма предизвикателството ни е свързано с изпълнението на плана с препоръките от Одитния доклад, който Министерството получи през февруари месец въз основа на одит, проведен през октомври-ноември месец миналата година. Изпълнението на тези препоръки е предпоставка ние да имаме възможност да сертифицираме средства, тъй като междинната цел е свързана със сертифицирани средства, тоест с включване на средствата в сертификат-искане за възстановяване на средства от Европейската комисия.
    В същото време процедурите по Втора и Трета ос се изпълняват. Това са предимно системните проекти. Те не са прекъснати. Средствата се отчитат. Аз като министър съм положил, смея да твърдя, максимални усилия. Надявам се колегите да са ги разбрали тези усилия, да се отчита бързо, регулярно, да се отчитат и верифицират средства, всъщност не толкова да се верифицират, защото Управляващият орган е независим. Той отговаря за верификацията.
    Ние като Министерство през предходния програмен период работихме с междинно звено. Сега като Управляващия орган, съчетавайки функциите на конкретен бенефициент и управляващ орган от нас се изисква да докажем разделение на функциите, нещо, което не беше доказано пред одиторите и която е една от основните ни препоръки в Одитния доклад.
    Другата голяма част от препоръките е свързана с оценителния процес, за който е бил отговорен през миналата година Управляващият орган.
    Ние бяхме регламентирали, така да се каже, своеобразна китайска стена в Министерството, но това не е достатъчно. Становището на одиторите е, че трябва да има по-ефективно разделение на функциите, министърът да не е ръководител на Управляващия орган. В последните разговори, които проведохме, имаме категорична позиция на Европейската комисия за изнасяне на функциите на Управляващия орган от Министерството.
    Ние трябва да изнесем една от двете функции, за да изпълним тези одитни препоръки – или на конкретен бенефициент, или на управляващ орган.
    Изнасянето на функциите на конкретен бенефициент е риск от гледна точка на изпълнението на системните проекти. Изнасянето на функциите на Министерството като Управляващия орган пък е рисково от гледна точка на това да се осигури непрекъсваемост на процесите. От гледна точка на днешните разговори, които сме имали, това, което ще вземем като решение е изнасяне на функциите на Министерството като Управляващия орган при запазване на непрекъснатост на позициите, тоест едни служители един ден отиват на работа вместо в главната дирекция – в изпълнителна агенция. Това няма да създаде предпоставки за забавяне на дейностите. Няма да се налага нова акредитация на Управляващия орган, а в същото време ще запази възможността Министерството да осигури и ефективно изпълнение на едни проекти, по които е конкретен бенефициент. Всъщност, дори част от тях ще бъдат изнесени, примерно, по проектите в системата на висшето образование ще бъдат в следващите фази определени висшите училища като конкретни бенефициенти.
    Тези проекти, по които Министерството е конкретен бенефициент, са много важни за системата. Те са, бих казал, и по-ефективни в разходно отношение. Постига се много по-висока разходна ефективност и по-ефикасни като интервенция, защото са насочени към всички образователни институции.
    Другите операции, по които кандидатстват определени училища, те по-скоро финансират островчета от мрежата от образователни институции за определени интервенции, докато при системните проекти ние осигуряваме равен, така да се каже, достъп на всички образователни институции до дейности, които се изпълняват в тях.
    Ще Ви дам пример с Проекта „Твоят час“. В него участват почти всички училища – 2400, над 330 хиляди деца са обхванати, и над 30 хиляди преподаватели, от които 26 хиляди – от системата на училищното образование. Тези дейности се изпълняват ежедневно, ежеседмично в системата на образованието. Тези дейности са важни за ефективното надграждане на микса от политики и процеси, които имаме в системата на образованието и ние трябва да ги запазим. Разбира се, трябва да ги направим по-фокусирани, по-ефективни тези интервенции. Това са ни усилията, включително и в съвместните разговори с Европейската комисия, но не трябва да ги прекъсваме тези проекти.
    Трябва да докажем укрепване и подобряване на капацитета на Управляващия орган. Това е третото основно предизвикателство – предизвикателство, което всъщност постоянно стои на дневен ред. То не е само капацитет като брой хора, но и капацитет да оценява по-ефективно и по-прозрачно проектите, операциите.
    Факт е, че голяма част от препоръките ни в Одитния доклад са свързани точно с пороци в оценителния процес. Трябва да привлечем допълнително квалифицирани експерти.
    Факт е, че относителното ниво на капацитета на нашия Управляващ орган спрямо останалите е по-ниско, не само за това, че за първи път сме управляващ орган, но и поради редица други обективни и субективни фактори.
    Това е накратко. Може би има още неща, които следва да споделя с Вас, но към момента не се сещам. Предполагам, че Вие ще ми помогнете с Вашите въпроси. Благодаря Ви.
    ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Министър, за представената информация. Част от нея я имаме и писмено, като подготовка на днешното ни заседание.
    Да уточня, че освен Вас, от Министерството на образованието и науката тук са проф. Иван Димов – заместник-министър на образованието и науката, Кирил Гератлиев – директор на Главна дирекция „Структурни фондове и международни образователни програми“, и Магдалена Димитрова – експерт в отдел „Програмиране и договаряне“ към Главна дирекция „Структурни фондове и международни образователни програми“. Съветникът на министъра – проф. Костадинов, също е тук.
    Ние с госпожа Дамянова ще възприемем един малко по-иновативен подход. Двамата заедно ще водим съвместното заседание на комисиите. Когато колеги от Комисията по образованието и науката искат думата, тя ще я дава, а когато искането е от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове – ще се включвам аз, така че думата е Ваша, за въпроси и коментари.
    ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте, господин Мирчев.
    СТОЯН МИРЧЕВ: Уважаеми председатели на комисии, уважаеми колеги, уважаеми гости! Господин Министър, благодаря за информацията, която ни изнесохте и също за информацията, която получихме по имейл относно доклада.
    С голяма част от информацията все пак сме запознати, като хора, които се интересуват от Оперативната програма.
    Важно нещо, което трябва да се каже, е, че българската наука основно разчита на Оперативната програма, тъй като парите, които се отделят в бюджета, са само за оцеляване на научните звена в България. По тази тема говорихме и когато приемахме Стратегията, и при Отчета на БАН, включително и миналата седмица по законите за академичния състав, така че няма да се спирам на тези теми.
    Както знаем са над милиард договорените средства за Оперативната програма, като цяло. Доколкото си спомням, още в началото на годината – януари месец, гръмна първият скандал. Тогава имаше едно доста откровено и сериозно писмо от част от Софийския университет, от Техническия, от БАН, че по две от осите има сериозна опасност ние да загубим пари, включително усвояването тогава беше около 16 млн. лв., тоест беше горе-долу около 1% от договорените средства – много ниско ниво на усвояване.
    Мен лично ме интересува Оперативната програма в частта ѝ – центрове за върхови постижения и за компетентности, защото там бяха големите проблеми и там гръмна скандалът с госпожа Кунева, която, от една страна, беше бенефициент, а от друга страна контролираше изразходването на средствата – нещо, за което беше предупреждавана, че това може да доведе до спиране на тези пари.
    Ние още тогава – януари месец, алармирахме тук, от Народното събрание, групата на БСП, че има такава опасност. Тогава бяхме обвинени от Томислав Дончев и от госпожа Кунева, че няма такова нещо, но в последствие се оказа, че наистина има сериозни проблеми.
    За Одитния доклад също казахте няколко думи.
    На мой въпрос министър Денков като служебен министър на образованието на 28 април, ако не се лъжа, в Народно събрание – тук, ми отговори, че са взети нужните мерки за извършване на корекции, на оправяне на недъзите, които бяха създадени по времето на министър Кунева и че рисковете за загуба на финансови средства са минимални, особено ако се спазва оздравителният път, по който са тръгнали нещата. Той е тук и ще се радвам, ако какво и той да коментира спрямо този отговор, който получих тогава и спрямо реалната обстановка сега.
    Моите въпроси към Вас са – първо, какъв процент е усвоен? Чух нещо – 4,5. Дали процентът е коректен?
    Другото, което ме интересува, е: има ли риск от загуба на финансови средства по тези две конкретни оси, за които коментирахме – за върхови постижения и за компетентности, и този риск в какъв мащаб е? Какви средства можем да загубим? Дали са предприети всички нужни мерки от Ваша страна това да не се случи?
    Мен лично това ме интересува, а не цялостното състояние на Програмата, тъй като пак ще се върна на това, с което и започнах – бюджетът на държавата позволява науката само да оцелява, а не да се развива и наистина европейските средства са много важни. Вие, министър Вълчев, трябва да сте много добре запознат с това, тъй като точно тези проблеми, за които говоря, са от времето на министър Кунева, а Вие тогава бяхте главен секретар, така че трябва да сте добре запознати с реалната обстановка. Благодаря.
    ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на господин Мирчев.
    Въпросите бяха няколко, ще дадем възможност на министъра да отговори, след което ще пристъпим към задаването на следващ въпрос, ако нямате нищо против.
    Заповядайте, господин Вълчев.
    МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Всъщност одитът на Европейската комисия беше по отношение на операциите, финансирани по Втора, Трета и Четвърта ос на Оперативната програма, тоест операциите с източник Европейския социален фонд не обхваща операциите за центровете за върхови постижения и центровете за компетентност. Те не бяха и стартирали и нямаше как да ги обхване тези операции.
    Въпросът за потенциалния риск по Първа ос на Оперативната програма ми беше зададен и на блиц контрол. Аз се постарах да отговоря откровено – потенциалният риск е в размер на близо 70 млн. лв., толкова е междинната цел или частта от средствата с източник Европейския фонд за регионално развитие. Това е междинна цел по Първа ос.
    По отношение на Втора и Трета ос – това, което казахте, действително, ако бъде изпълнен плана с препоръките, предвид размера на програмираните средства и оставащото време до междинната цел, би следвало да няма намаление на средствата.
    Центровете за върхови постижения и центровете за компетентност – да, аз бях главен секретар, но предвид разделението на функциите, отговорността се носи преди всичко от тези, които са изпълнявали функциите на управляващ орган или са били ръководители на управляващия орган, или са били в йерархична подчиненост с ръководители на управляващия орган.
    Основната част от времето, което беше оценено през одитния период, ръководители на управляващия орган са били госпожа Кунева и господин Иван Модев. Това е, което мога да Ви кажа.
    По оценителния процес – никой през този период в Министерството, поне по моя информация, от моя страна, не се е месил в оценителния процес на Управляващия орган като такъв. Нямаме и право да се месим. Ние трябва да осигурим допълнителна независимост на Управляващия орган. Освен разделението на функциите, основната част от препоръките в този Одитен доклад, са свързани, направо ще Ви го кажа, с безобразния оценителен процес, който беше проведен от Управляващия орган в този период.
    ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Други въпроси?
    Госпожа Стоянова, заповядайте.
    СТАНИСЛАВА СТОЯНОВА: Уважаеми председатели!
    Уважаеми господин Министър, аз имам два въпроса към Вас относно напредъка по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020.
    Първият е: кой и кога реши операциите за изграждане на нови научни инфраструктури да се правят на конкурентен принцип?
    Вторият ми въпрос е: съгласуван ли беше планът за изпълнение на препоръките, който одобри служебното правителство, с Европейската комисия?
    Вие във Вашето изложение също така изложихте въпроса и за разделението на функциите, но по-конкретно кой вариант за разделение на функциите ще изберете – да изнесете Управляващия орган или функциите на Министерството на образованието и науката като конкретен бенефициент? Благодаря.
    ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте, господин Вълчев.
    След това ще преминем към другата Комисия. Ще редуваме комисиите при задаване на въпросите.
    МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Ако не се лъжа, основната част от решенията са взети 2013-2014 г. Професор Денков е участвал в основната част от разговорите по отношение на дизайна на Първа ос на Оперативната програма. Предполагам, че той може да Ви даде повече информация.
    Всъщност ние имаме добър дизайн. Ние нямаме проблем с дизайна. Това, което аз подчертах, е, че той е по-времеемък в този си вид. Разбира се, има алтернативата тук, до колкото знам има и категорична становище на Генерална дирекция „Регионално развитие“ в Европейската комисия, че този дизайн е за предпочитане, има алтернативата да се картографират точките на научен потенциал и да се финансира предопределен списък от научни центрове, но, така или иначе, това не се е случило. Оперативната програма беше одобрена в началото на 2015 г.
    Съгласуван ли беше плана? Аз не открих документална следа. Получих информация, че той е съгласуван. В разговорите, които имах с представители на Европейската комисия останах с впечатлението, че той е съгласуван, но по отношение на разделението на функциите, може и да се възприеме и като втвърдяване на тяхната позиция, те са на мнението, че трябва да се изнесе Управляващия орган – едно мнение, което, честно да Ви кажа, и аз споделям, защото моят анализ, нашият анализ показва, че то ще доведе до значително по-малко рискове за изпълнение на Програмата, отколкото изнасянето на функциите на Министерството като конкретен бенефициент, ако успеем да осигурим тази непрекъсваемост, а имаме всички гаранции, че тя ще бъде осигурена в изпълнението на Програмата.
    Другото означава да рискуваме функция „Изпълнение на проектите“, по които Министерството е конкретен бенефициент. Планът не предвижда това, тоест разликата в изпълнението на Плана е тази и мисля, че ще реализираме това решение. Казвам „мисля“, защото господин Гератлиев, като ръководител на Управляващия орган ще направи последен тур от разговори следващата седмица, затова оставям една доза условност. Благодаря.
    ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Министър.
    Сега – господин Петров, от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Заповядайте.
    ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря, господин Вигенин.
    Господин Министър, искам да Ви кажа, защото Вие не ме познавате. В първите 15 години от трудовия си стаж аз съм се занимавал с проучване, проектиране, изграждане и пускане в експлоатация на значително големи индустриални обекти. И от тази позиция, искам да ме разберете правилно, че за да усвоите средствата, които имате по план, абсолютно задължително е в много кратък срок да изградите едно абсолютно независимо тяло, което да ръководи процеса на проучване и инвестиране.
    Знаем какви са условията на Програма „Регионално развитие“. Имате там 70% твърди и 30% меки средства.
    Вашият Управляващ орган се превръща в една и по дефиниция е една инвеститорска дирекция. Това е така. Тя трябва да следи за правилното протичане на инвестиционния процес.
    В тази връзка никакви такива смесвания на, според мен, учени, които се занимават с научни технологии с инвеститорски процес. Това са абсолютно различни неща.
    Ако се допуснат учените, то трябва да бъдат от типа на този професор Аврамов, който стои там – най-открая, с бялата коса, който е минал по един такъв път, без да се страхувате, но е необходимо да имате изградено звено. Бих дал за пример, примерно, човека, който водеше до голяма степен изпълнението на най-критичната и най-трудната програма – по опазване на околната среда, като заместник-министър – Атанаска Николова. Тя сега е пак заместник-министър. Аз я познавам. Тя е минала по всичките тези отделни стъпала за ръководенето на крупни оперативни програми.
    Много се страхувам, че ако се оставите на научните среди да Ви водят, да Ви дават ум, просто ще останете с неизпълнена програма и това може да означава и край на кариерата Ви, без да се обиждате. (Оживление.)
    Наистина нещата… Аз следих предния път и това, което направи накрая президента Плевнелиев – на 30 декември, в последния ден, когато все още имаше възможност да открие строителството на този, така наречен „бизнес инкубатор“, това просто е на дневен ред да стане и сега, а това е изключително опасно за българската наука.
    Аз мисля, че просто наистина сте в много критично състояние. Аз бих желал да Ви помогна с това, като Ви казвам още веднъж: трябва да направите едно отделно, да искате статут на едно отделно, независимо тяло, което даже да не зависи от Вас, както Държавен фонд „Земеделие“ не зависи по никакъв начин от министъра на земеделието и храните. Абсолютно опасна работа е това, което до момента става – хора, като, примерно, този – Модев, аз го познавам, един чиновник, или пък госпожа Кунева, която не е направила едно задание за проектиране, тя не знае какво е това „задание за проектиране“, да ръководят един такъв инвестиционен процес.
    Казвам и на всички присъстващи тук, че наистина без наука, България няма никакъв път. Наникъде е! Тя, България, отива наникъде, след като няма учени хора.
    Това ми е препоръката. Изобщо не се притеснявайте да направите един абсолютно независим орган. Ако трябва и в Народно събрание със специален закон да бъде създаден такъв орган, като Държавен фонд „Земеделие“, за да можете да усвоите средствата. Мисля, че другото е едно мъчене и едни огромни спорове в научните среди за това кой е излъгал и кой е откраднал.
    Съжалявам за този си тон, но аз наистина съм много обезпокоен за това, че ние – българите, не можем да образуваме тимове, не можем да образуваме работни групи, които да постигат национални цели. Това ни е в гена на нас.
    ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Петров. Винаги сте извън клишетата. Мисля, че това ще допринесе за дискусията.
    Господин Министър, моля.
    МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
    Всъщност точно това са ни може би двете най-големи предизвикателства, всъщност – едно, независим и силен управляващ орган.
    Аз ще започна, така да се каже, отговора към Вас с връщане към въпроса на господин Мирчев. Ние – всички, които сме били в Министерството, малко или много, сме виновни със сигурност за едно нещо и това е слабия капацитет на Управляващия орган. Ние имаме относително по-слаб капацитет на Управляващия орган. Аз като главен секретар, господин Денков като заместник-министър, не толкова като министър, защото за три месеца дори ръководителя на Управляващия орган не можа да смени като министър, и всички министри назад, може би – госпожа Клисарова, не сме направили достатъчно за укрепването на капацитета на Управляващия орган. Тук си го признаваме, но няма съмнение обаче, че този управляващ орган трябва да бъде независим и ние трябва да направим, ако е необходимо, крайната крачка. Ние това и предлагаме в момента.
    ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Министър.
    Още един въпрос от нашата Комисия.
    Госпожо Василева, заповядайте.
    ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
    Уважаеми председатели, колеги! Господин Министър, аз преди всичко искам да пожелая успех на Вас и Вашия екип, защото предизвикателството, пред което сте изправени, а именно успешното управление и изпълнение на Програмата, е наистина сериозно.
    Предизвикателството е голямо, защото всъщност Министерството на образованието и науката за първи път е в ролята на управляващ орган. Освен това, Програмата сама за себе си, е доста сложна, имайки предвид, че тя е двуфондова, изпълняват се проекти, финансирани по ЕФРР (Европейски фонд за регионално развитие) и по Европейския социален фонд, които са с различен характер и фокус.
    Не само това. Министерството едновременно е управляващ орган, конкретен бенефициент, а и бенефициент по друга оперативна програма, така че наистина задачите пред Вас са сериозни.
    Имайки предвид обаче, че това е Програма, която в сериозна степен съставлява фокус на приоритета на цялото правителство, на управлението, именно подпомагане на образованието, подпомагане на науката, аз съм убедена, че всички ние – народните представители, съответно ни обединява желанието да помогнем с каквото е възможно. Ако смятате, че е необходима някаква законодателна инициатива, подкрепа от наша страна – убедена съм, че всички ние тук ще работим заедно за успеха на тази Програма.
    Действително е трудно, защото наследството, което Вие заварвате, е доста тежко. Необходимо е да реорганизирате работата на Програмата, да сформирате един екип, който да изгради добър капацитет, както стана ясно, съгласно препоръките на Комисията, да изнесете в самостоятелно звено Управляващия орган, което ще стане чрез обособяването на изпълнителна агенция.
    Това, което Вие сте заложили като план, разбира се, предполагам, че е обвързано с конкретен график във времето. Моят въпрос към Вас е: дали и до каква степен това ще се отрази? Вие казахте, че няма да има прекъсваемост на процесите, но смятате ли, че ще има някакво забавяне, касаещо Приоритетна ос 1, и по-специално оценката, която, така или иначе, към настоящия момент все още е в неясна фаза?
    И това, което искам да пожелая, предвид на рисковете, които и Вие очертахте, е успешна работа по преодоляването им съвместно с Европейската комисия. Да, действително разговорите с Комисията са важни и партньорството с нея. Надявам се, че времето, което остава до междинната оценка ще бъде достатъчно за преодоляване на тези рискове. В този смисъл има възможност за действие и това, в което съм убедена, е, че всички ние – народните представители, ще направим всичко възможно, не за да създаваме проблеми, пречки и обструкции, а по-скоро да подпомагаме работата на Министерството и на Програмата. Благодаря.
    ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Василева.
    Имаше един въпрос.
    Заповядайте, господин Министър.
    МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Изнасянето на функциите на Управляващия орган не предполага нова акредитация. Трябва да има пълна правоприемственост, пълна приемственост на процесите и дейностите от единия за другия ден, буквално казано.
    По отношение на специализираната администрация на новата агенция не би трябвало да има никакво прекъсване. Аз ще направя необходимото да заработи веднага и общата администрация, да се изградят системи за финансово управление и контрол, всички процедури за документооборота и така нататък.
    Това, което повече ме притеснява е това, което господин Петров каза и то пак е свързано с капацитета на Управляващия орган. Ще Ви дам пример – по Оперативна програма „Региони в растеж“, там, където сме бенефициент, предприехме действия преди година и ангажирахме няколко инженера, които сега изпълняват добре, включиха се успешно и ефективно в изпълнението на проектите, въпреки че те се изпълняват преди всичко от външни изпълнители. Докато към днешна дата ние нямаме нито един инженер в Управляващия орган и това е една от задачите, които сме си поставили, така че напълно основателна е бележката, която изложи господин Петров.
    По-голямото ни предизвикателство е свързано с капацитета ни, с прекъсването на функциите. Ние, разбира се, сме с надеждата, че оценителите вече, с които има сключен договор, ще бъдат коректни в изпълнението на договора.
    ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Сега преминаваме към Комисията по образованието и науката.
    Господин Мехмед поиска думата.
    ЕРОЛ МЕХМЕД: Благодаря, госпожо Председател.
    Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Много кратък ми е въпросът – от доклада, който ни е даден, разбирам, че при определен бюджет от 100 млн. лв. до края на 2017 г. предстои да бъдат одобрени няколко операции, една от които е изграждане на регионални научни центрове.
    Въпросът ми е: има ли готовност под формата на внесени проекти и проявен интерес, и замисъл в Министерството къде да бъдат изградени тези научни центрове? Благодаря.
    ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на господин Мехмед.
    Заповядайте, господин Вълчев, за отговор.
    МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Всички операции за нова научна инфраструктура ще се изграждат на конкурентен принцип, тоест ще се кандидатства за тези центрове. Предстои да бъдат одобрени критериите за избор на операции, с което стартира самата процедура, така че още сме далеч от разработването на самите проекти.
    След това се открива процедурата, разработването на проектите. Те със сигурност, тези проекти, дори при оптимистичен план, няма да могат да бъдат стартирани през 2018 г. с целия процес на кандидатстване и оценяване.
    ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
    Госпожа Малешкова, заповядайте.
    ДАНИЕЛА МАЛЕШКОВА: Уважаеми председатели, уважаеми господин Министър! Аз имам два въпроса към Вас и понеже са взаимно свързани, ще ги задам и двата.
    Първият е: вярна ли е тезата, че служебното правителство е трябвало да прекрати процедурата за избор на оценители чрез обществена поръчка и до какво забавяне води прекратяването на съответната процедура?
    И вторият: можеше ли да бъдат сключени договори с подбраните от Централното координационно звено оценители и щеше ли това да доведе до по-ранно оценяване? Благодаря Ви.
    ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
    Господин Вълчев, моля.
    МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Ако кажа, че тезата е била вярна, означава да оспоря решенията на две инстанции – на Комисията за защита на конкуренцията и на Върховния административен съд, които постановиха, че прекратяването е незаконосъобразно.
    Да, наистина имаше юридически казус относно това може ли да се докаже експертизата, но не е задължително от гледна точка на така постановените решения.
    Можеше ли да бъдат сключени договори и всъщност, до какво забавяне води – това води до 5-месечно забавяне. Толкова е времето от прекратяването на процедурата до решението, респективно с толкова се забавя сключването на договор с оценителите.
    Може би тук е коректно да кажа, че имаме административна оценка, която обаче трябва да бъде потвърдена, така че условно казано, един месец по-малко е това забавяне. По моя оценка забавянето е от четири месеца.
    Можеше ли да бъдат сключени договори с оценителите? След прекратяването на процедурата, стартира процедура за подбор на оценители чрез Централното координационно звено, е стартирала по време на служебното правителство. Тази процедура е алтернативна процедура за подбор по реда на Закона за управление на средствата от Европейския съюз, но не е алтернативна процедура за възлагане по реда на Закона за обществените поръчки, което означаваше, че ние можехме да сключим договори без да нарушим Закона за обществените поръчки или без да докажем, че всеки един от тези оценители, условно очаквахме да бъдат 40, можеше и 45 да са, всеки един от тези оценители върши работа, различна от другия.
    Едно такова доказване за мен беше почти невъзможно, беше кауза пердута, защото най-малкото те щяха да оценяват инженерна част, финансова част, тоест има общи дейности.
    Ние щяхме при друго решение на Върховния административен съд, ние щяхме да бъдем изправени пред дилемата или да нарушим закона, или да сме виновни за загуба на средства и за допълнително забавяне, казано с други – стартирането на тази процедура не е било обмислено от гледна точка на сроковете и е било безотговорно.
    Отделно от това Закона за обществените поръчки не позволява, не си спомням точната разпоредба – дали беше чл. 130, не позволява сключване на договори преди да е прекратена другата процедура, тоест ние щяхме да имаме двойно нарушение на Закона за обществените поръчки. Аз също ги прочетох тези тези и тези тези са непрофесионални. Това е моята оценка.
    ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Министър.
    Давам думата на господин Иванов – заповядайте.
    ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Уважаеми председатели, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, уважаеми гости!
    Аз внимателно слушах досега изложенията. Разбира се, голяма част от констатациите, които излагате и Вие са описани в доклада, който е представен. Разбира се, трудно бих се съгласил с някои констатации, тоест от политическа гледна точка бих ги приел като радостни, тъй като тук представеното от госпожа Василева за лошо наследство, би трябвало да говори за лошо наследство от кабинета на Борисов 2, защото все пак времето на управлението на служебното правителство беше доста кратко, така че Вие сте в един режим на приемственост, разбира се, от предния кабинет, тъй като сте били част от него като главен секретар, разбира се, и сте пряко запознат, въпреки че твърдите, че не сте участвали в процесите, с които са се вземали решения по отношение на Оперативната програма.
    Та да мина на въпроса – в предоставения ни доклад има немалко констатации. Вие самият заявихте, че едно от решенията за наваксване на закъснението е трансформирането на Управляващия орган в изпълнителна агенция. Тук е записано, тъй като проверката, която е направена, е по отношение на Ос 2 и Ос 3, но, разбира се, касае и затрудненията, които имаме по Ос 1, а именно пропуски в системата за управление и контрол и непрозрачни и неясни критерии, по които се подбират членовете на екипите за организация и управление на проектите с бенефициент Министерството на образованието и науката.
    Въпросът ми е: трансформирайки Управляващия орган в агенция, имате ли конкретни набелязани мерки как ще избегнете именно тези вече набелязани констатации от проверката по отношение очевидно на персонала, който работи по тази тематика?
    И ако можете да отговорите, аз, понеже не чух на въпроса на госпожа Василева: имате ли конкретен график, по който да се движат всички тези процеси, които Вие сте набелязали във Вашия план, защото тук има само дейности, които трябва да се извършат, но не и някакъв конкретен срок? Ако няма такъв в момента, бихте ли ми посочили конкретен срок, в който най-малко на Комисия да бъде представен такъв график, за да можем ние да бъдем запознати, разбира се, и да бъдем в течение на това какви дейности се изпълняват от ръководеното от Вас ведомство? Благодаря.
    ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Иванов.
    Ако позволите, господин Министър, уточняващ въпрос и от мен във връзка с идеята за изграждане на самостоятелно административно звено: имате ли предварително съгласие на Европейската комисия, че тази трансформация е възможна в режим на непрекъсваемост и уверение, че няма да бъде необходима нова акредитация на Управляващия орган?
    И, второ, до колкото един от въпросите, които и Вие засегнахте изрично беше за недостатъчния капацитет на Управляващия орган, изваждането му като самостоятелно звено ще помогне ли и по какъв начин за привличане на експерти, които могат, те вероятно няма да ускорят процесите, но ще направят по-ефективна работата на звеното, така че за в бъдеще да се избегнат нови забавяния? Благодаря Ви.
    Имате думата.
    МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Заради двуфондовия характер на Програмата ние сме в комуникация както с Главна дирекция „Заетост“, която отговаря за Втора и Трета ос, така и с Главна дирекция „Регионално развитие“ отговаря за Първа ос.
    Това е настояване до голяма степен – за изнасянето на Управляващия орган, вариант, който дава най-голяма сигурност относно независимостта и ни отваря възможност за подобряване на капацитета.
    Много са факторите, които ще допринесат за подобряване на капацитета, дори и по отношение на възнагражденията. В момента допълнителното възнаграждение в Главната дирекция е зависимо от допълнителното възнаграждение на останалите звена, въпреки че имат средства по техническата помощ.
    Правенето на екипа е перманентна задача. Ние се надяваме, обърнали сме се и към вицепремиера, и към ръководителите на останалите управляващи органи, да бъдем подпомогнати в усилията за по-бързо укрепване на капацитета.
    Имаме ли уверения, че няма да се изисква акредитация – акредитиращият орган е Агенция „Одит на средствата от Европейския съюз“. Засега имаме тяхното категорично становище, че това не изисква нова акредитация, едно такова изнасяне не изисква нова акредитация.
    Всички разговори, които сме имали с Европейската комисия ни дават тази увереност.
    По отношение на конкретния график – ние изпълняваме графика, приет от служебното правителство, за изпълнение на препоръките. В този график различните мерки са с различни срокове, но последните срокове, цитирам по памет, бяха в края на август – казвам го с риск да сбъркам. Ние можем да Ви го представим този график. Към днешна дата всички мерки, за които е настъпил крайният срок, сме ги изпълнили. Надявам се обаче такава да бъде и оценката на Европейската комисия. Това, че сме ги изпълнили, не означава, че тя ще ги приеме като изпълнени. Вероятно ще има и процес на допълнителни, както ни показва практиката, бележки по отношение на част от мерките.
    Най-важното е ние да направим преоценка на проектите или да направим плоска финансова корекция по отношение на грантовете, грантовите операции, което да докаже нашата възможност да бъдем самокритични и да се самонакажем, така да се каже, и да придобият увереност, че Управляващият орган е независим.
    ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Клисарова, заповядайте.
    АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Уважаема госпожо Председател, господин Председател, дами и господа народни представители, колеги, драги гости! Аз ще върна малко назад Програмата, затова защото наистина Министерството на образованието и науката има за пръв път оперативна програма, която да изпълнява, и това са усилията на няколко правителства. Не можем само да критикуваме усилията на хора, които август 2014 г. почти живяха в Брюксел, за да докажем този капацитет. Тогава бяхме с главния секретар, сега – министър, Вълчев, тогава бяхме с господин Модев и с господин Иван Кръстев.
    Затова нека не казваме, че не сме направили всичко възможно тази Програма да я има! И, за да задаваме днес въпросите, за да има милиард и 200 милиона лева за наука и за образование, това наистина е усилие на всички нас, които сме участвали в този процес.
    Разбира се, че Програмата е застрашена и то не само защото няма капацитет. Най-труден е въпросът с капацитета. Абсолютно съм съгласна, но трябва да кажа, че непрекъснатата смяна на правителства, на директори на дирекции също отслаби капацитета. Таман подготвим малко хора, смяната се налага, идват други хора, започваме пак от начало. Нека да кажем истината! Това е истината!
    И сега са необходими изключително много усилия, за да можем да спечелим, да запазим по-скоро, ние сме я спечелили вече, а да запазим тази Програма.
    И сега тези усилия ще бъдат направени. Много се надявам, че тази агенция, която ще направим – изпълнителната, няма да има нужда от акредитация, защото има ли нужда от акредитация, отиде на шест месеца! Това трябва да ни е абсолютно ясно, точно и разписано, и да имаме един план Б. Ако каже Европейската комисия, че трябва акредитация, да имаме план – друго да вадим, защото няма… И засега средствата са замразени. Това е истината! Замразени са, защото и бенефициентът, и Управляващият орган са едни и същи. Затова не можем да правим и сертифицирането. Говоря по Ос 2 е Ос 3. Не говоря за Ос 1. Ще се върна после и към Ос 1.
    Нека да намислим един план Б. Готови сме да помогнем с каквото трябва наистина, за да може това да се случи и да не забавяме Програмата и средствата, защото по Ос 2 и Ос 3, Министерството на образованието и науката има капацитет. То е работило по тези проекти, те функционират и бих се радвала даже, ако видя пък там един анализ на Министерството на образованието и науката не само като пари, а за това какъв е ефектът.
    Аз съм убедена, че има дейности, които са изпълнени и ние трябва да отчетем техния ефект, което е много по-важно отколкото това колко пари сме вложили. Дай Боже, да ги оценим, но какъв е ефектът на вложените пари? Такъв анализ ни липсва, колеги. И мисля, че всичките сме заинтересовани да го имаме.
    И тогава вече се връщам на Ос 1. Много е трудно. Сроковете, които ни бяха поставили за проверката на Ос 1, за оценителите – ами, то до 20 юли трябваше да бъдат оценени проектите. Днес е 20 юли, а ние сключваме договор. Мисля, че е сключен вече договор с фирмата. Вие ще потвърдите или не, ще ми кажете. Дай Боже, тези оценители да излязат изключително точни и коректни и да не дадат отговор към края на декември кой проект е оценен и кой – не.
    И вече си задаваме въпросите: може ли, например, да не бъдат оценени всички проекти на един път, а съответно за върховите постижения по определените направления, в които са работи, в зависимост от това как работят оценителите, да бъдат сключвани договори или трябва да бъдат сключени на един път?
    Знам, че са подадени 44 проекта. Първото оценяване, първата проверка е минала. От тези 44 проекта има ли отхвърлени – за върхови постижения и за центрове за компетентност, които не са отговаряли на точките, на минималните изисквания? Тя е вътрешна, тя е наша проверка. Има ли такава? И имаме ли – то, как да имаме гаранция, но изключително важно е в договора, който сключваме с фирмата-оценител, италианската фирма, не го казвам името, за да не го сбъркам, „Прогетти плант“. Мисля, че те го спечелиха.
    Задължително е в тяхното да имат условие до колко време да направят тези проверки и да оценят проекти, и да ги класират. Не бива да им даваме големи срокове, защото ще забавим после сключването на договорите. Благодаря Ви.
    ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
    Господин Вълчев, заповядайте.
    МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Относно това, което казахте, че бихте се радвали да видите анализ, това ни е една от мерките в Плана за изпълнение на препоръките.
    Едно от задълженията е да стартираме втори фази на големите операции, така че ние задължително ще трябва да го направим този анализ. Аз се надявам да бъде направен по най-добрия начин, така че да позволи операциите във втората си фаза да бъдат още по-ефективни, по-фокусирани.
    Преди малко казах, че договорът е сключен, но сега господин Гератлиев ми подсказа, че все още чакаме подписан договор от страна на изпълнителя, тоест съм сгрешил в изложението си.
    Да, наистина, надяваме се по-бързо да се организират. Срокът е 3-месечен за оценката. Този срок, който казахте, 22 юли, той е по другата процедура за чист подбор на оценители чрез Централното координационно звено.
    Има отхвърлен един проект на етап „Административна оценка“, но тази административна оценка трябва да бъде потвърдена от избрания изпълнител. По-притеснителното е, че има много проекти, които не са успели да бъдат входирани в системата до крайния срок и това генерира напрежение в академичните среди.
    Няколко пъти сме говорили по тази тема и със Съвета на ректорите. Тук е професор Тотев. Да, ние мислим по един и същи начин с професор Клисарова. Ако може да не се сключват заедно. Ние ще направим така процедурата, че тези, които са готови за по-бърза оценка, има по-малка конкуренция по отделни направления, направленията са две по четири, четири научни области за две операции, тоест по някое от направленията има по-малко проекти, може да се направи по-бърза оценка, да я направим и да излезем с частични решения, така че да скъсим сроковете.
    Разбира се, зависими сме и от реактивността на изпълнителя. Едно от предимствата на това да работим с външен изпълнител, че те ще осъществяват цялата координация на изпълнителите. Ако бяха оценители, подбрани чрез Централното координационно звено, една такава координация би била много по-трудна и допълнителна предпоставка за забавяне. Това е, което мога да кажа.
    ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
    Други въпроси към министър Вълчев от народните представители? Не виждам.
    Професор Тотев изяви желание за изказване. Заповядайте!
    ЛЮБЕН ТОТЕВ: Уважаеми госпожи и господа председатели, уважаеми господа народни представители! Аз искам да допълня само това, което започна министър Вълчев и официално да кажа, че имаме внесено официално писмо до заместник министър-председателя, до господин Вълчев и до господин Гератлиев във връзка с приетите, но без да се знае дали ще бъдат допуснати до оценяване 11 проекта.
    Основанията ни се базират на това, че в срок – на 1 март беше обявено на сайта на Министерството на образованието и науката, да се подадат необходимите доказателствени материали, че проектите са мъчени да бъдат вкарани от 19,00 ч. на 28-ми. Събрали сме всички документи, които са били изпращани до Министерския съвет и до Министерството на образованието и науката. Те са групирани в три групи, където от различни места в страната са се получавали едни и същи невъзможности за влизане на документацията във времето до 19,00 ч. И тези обективни факти ни накараха да си мислим, че системата е създала някакви технически проблеми и че трябва да търсим някакъв изход, в крайна сметка, защото, както каза професор Клисарова, за да се стигне до този етап на Оперативната програма, много екипи продължително време са работили, така също и екипите, които са подготвяли проектите работеха в продължение на повече от половина година, ако не и една година. И сега, накрая да не могат да бъдат допуснати до оценка, вече оценката ще покаже какво ще се случи по-натам, но молбата ни е в писмото, което е до министър Вълчев и до вицепремиера, да бъдат допуснати всички подадени документи, независимо че са влезли с 1-2, 4 или 6 минути по-късно, след 19,00 ч. Благодаря.
    ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на проф. Тотев.
    Ще сме благодарни с господин Вигенин, ако изпратите копие на тези писма и до двете комисии, за да бъдем информирани също, предвид изслушването, което правим днес.
    Професор Аврамов изяви желание за изказване.
    ЛЪЧЕЗАР АВРАМОВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще започна с директна реакция към изказването на проф. Тотев.
    Тези, които сме подали при същите условия, същата система, проектите в срок ще се противопоставим с всички законови средства да бъдат нарушени европейските процедури, но не това е целта на моето изказване.
    Това обаче може да се използва като повод за илюстрация на цялата процедура по Оперативната програма.
    Някой спомена за дизайна на Програмата. Аз още при изготвянето на Програмата многократно, на различни места, се опитвах да обяснявам, че този дизайн е порочен, тъй като става дума за изграждане на инфраструктура на върхови постижения в науката, а науката представлява една пирамидална структура и всъщност това е опит да се изгради нейният връх при условие, че тази пирамида е с прогнила основа и прогнило тяло – кадрово, вече, финансово и материално.
    Но, така или иначе, дори и при тези обстоятелства… За това вина обаче нямат хората, които са изготвили тази Програма и аз не отправям никакви обвинения срещу тях, защото те са изпълнявали частична задача – изграждането на върха. Вина за това имат политиците – някои, които са тук, някои, които са били, някои, които ги няма.
    Отношението към българската наука е такова, че води до абсурди. Ето, това са двата абсурда – едното, създаване на условия за развихряне на най-нелоялна вътрешно-общностна конкуренция, което ще се случи, и второто – опити да се изгради върхът на пирамида, която не съществува. Това всичкото ще рухне, защото вече има, така да се каже, пилотни проекти. В последните няколко години отделни колективи – и университетски, и от Академията на науките, получиха сравнително големи европейски програми, които са пълни аналози на тази Програма. Това са програми инфраструктурни, тоест получават се средства за закупуване на модерна апаратура, след което, когато се изпълни проектът, при това – успешно, тя престава да функционира. Ако се интересувате, ще Ви дам примери не един и не два, и сега, в момента, хората, които са назначени по тези програми в тези колективи напускат, няма консумативи за тази скъпа апаратура, няма дори за заплащане на електричество. Всичко това е една прогнила система, уважаеми дами и господа!
    Обаче, по същество по днешния повод. Аз съм много доволен, че две комисии са се събрали, за да разгледат този важен проблем и според моите очаквания, разговорът отиде, разбира се, повече в администрирането, в компетентност на Управляващия орган и така нататък, общо-взето така и очаквах. Тук става дума за изграждане на научна инфраструктура.
    Благодаря на господин Петров, който посочи белите ми коси, защото имам опит от създаване на научни инфраструктури до получаване на научни постижения, обаче Управляващият орган е изключително важно нещо, което по никакъв начин няма да доведе до успешно изпълнение на Програмата. Този орган може да доведе само до спазване на законността – Закона за обществените поръчки, и всякакви други условия, но това няма нищо общо с науката.
    Моите опасения са, че, първо, не става дума за риск от загуба на 70 млн. лв., а като начало на 350 млн. лв. Тези центрове – всичките, науката е така структурирана, че едно забавяне не носи частични загуби, уважаеми дами и господа! Едно забавяне носи провал на всичко! Провал на всичко! Това също е доказано с дейността на Фонд „Научни изследвания“, който традиционно в годините има такава практика. Колектив – научен, печели конкурс, финансира се първа година на изследване, след това в продължение на две години не се финансира, след това се финансира вторият етап и това всичко е безсмислено. Така върхови постижения не се получават. Така не могат да се получат и средни, нормални научни изследвания. Всичко се обезсмисля от организацията и от политическото отношение на държавата към тази дейност.
    Тук в случая възниква и една още по-голяма опасност. Опасно е не да се загубят тези пари, а да се пропилеят тези пари. Да се пропилеят! Не случайно беше сменена процедурата за оценка. Вярно, оказа се, че е в нарушение на закона, обаче когато спазването на закона води до лоши резултати, ние какво можем да направим?
    Тази фирма или тези фирми, които са спечелили няма да направят обективна оценка, защото нямат капацитет и защото това никъде по света не се прави! Никъде не се прави! Да не говорим, че още в началото, тъй като тази процедура колегите от Министерството се опитваха да я провеждат в относителна прозрачност, за което ние дори изказваме задоволство, излезе информация какви са тези фирми и какви са потенциалните оценители на тези проекти.
    Това са хора, които въобще идея нямат! Те не могат, те няма нищо да разберат, какво ли да оценят?! Там имаше хора почти без образование, хора, които са слабо свързани с науката, хора с бакалавърски дипломи и сега – те ще ни оценяват?!
    Аз съм ръководител на една от базовите организации за един център по върхови технологии и едва ли е мястото тук да Ви кажа какво представлява този проект?! Първо, този проект от двама души не може да бъде оценен. Това е изключително сложен научен, технологичен, финансов, кадрови и всякакъв друг проект! Кой ще го оцени това нещо? Ще ми изпратят един румънски учител или какво?
    Това е единственото, за което аз искам да обърна внимание. За съжаление, имам името на малко лош пророк – всичко, което говоря през последните няколко години, включително това, че ще се явят пари в държавата, обаче няма да има кой да се занимава с наука, се реализират на практика. С тази Оперативна програма ще стане същото. Не е голямата опасност да загубим парите, въпреки че е крайно нежелателно. Още по-голяма опасност е, че ще ги попилеем, ще ги унищожим и само ще създадем още по-големи търкания и разруха в научните среди. Благодаря Ви.
    ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на проф. Аврамов.
    Професор Иван Димов поиска думата.
    Преди това – Решение на Върховния административен съд! Ако съветвате министъра да не спази Решението, аз лично не бих искала да съм на неговото място! Това е решение на Върховен административен съд все пак!
    Професор Иван Димов и след това, ако ми позволи и господин Вигенин, да дам думата и на експерта към нашата Комисия – Бисер Банчев. Професор Герджиков – ректор на Софийския университет, е изпратил мнение. Трябваше да дойде на Комисия, но поради проблем в последния момент е възпрепятстван за това и помоли просто това, което е имал намерение да каже, и го е изпратил, да бъде прочетено на Комисията.
    Професор Димов, заповядайте.
    ИВАН ДИМОВ: Благодаря, уважаеми дами и господа народни представители! Тук госпожа Дамянова съвсем правилно отбеляза, че имаме Решене на Върховния административен съд и в това отношение нещата са ясни.
    Аз искам само да направя един коментар към изказването на проф. Аврамов, защото с него се познаваме много отдавна – от Българска академия на науките и аз съм точно с един ден по-възрастен от него, макар че косите ми не са побелели, защото ги няма, но ние много добре… (Оживление.)
    Искам да кажа, че наистина като критерии, като метрика за качеството на оценяване много често се използват наукометрични показатели, но ние много добре знаем, че показатели като Н-индекс не е точната метрика, която би определила качеството на оценяване и го казвам това като човек, който има Н-индекс 19. Тук, в залата, съм сигурен, че има поне един човек, който има много по-висок Н-индекс от мен и това е проф. Денков. Той има 40 или може би 41 вече, но ние добре знаем хората, които сме участвали в оценяване на такива проекти, че в някакъв смисъл това може да се разглежда като необходимо, но не е достатъчно условие. Значи, нужни са и допълнителни компетенции и освен това, след Решението на съда, ние сме в невъзможност да се реализира.
    Освен това, самите критерии за оценителите, които бяха разработени от проф. Велев навремето, с някакво мое участие, те буквално копираха критериите, които се прилагаха към съответните комисии на Висшата атестационна комисия преди време, тоест в този смисъл има някаква гаранция затова, че качествено оценяване ще бъде направено.
    Освен това, не е невъзможност привличането от италианската фирма на оценители от тази база данни, която е изработена, така или иначе.
    Това беше моят кратък коментар. Благодаря.
    ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
    Професор Денков поиска също думата.
    Ако искате, господин Банчев, да изложите становището на проф. Герджиков, и след това ще дам думата на проф. Денков. (Експертът на комисията господин Бисер Банчев чете изложението на проф. Герджиков, ректор на Софийския университет, което се прилага към Протокола.)
    Благодаря. Бяхме длъжни да изпълним молбата на проф. Герджиков.
    Професор Денков, заповядайте. Имате думата.
    НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
    Господин Председател, дами и господа народни представители! Разбира се, мога да говоря много за Оперативната програма, но това, върху което ще се концентрирам е съвсем накратко допълнителна информация, която мисля, че ще бъде полезна по няколко въпроса, които ми се виждат важни.
    Първото е, че аз ще се присъединя към призивите, когато става дума за Оперативната програма и науката в България, да забравим всякакви политически пристрастия, подходи. Действително тази област е в трудна ситуация в момента. Говоря в общия смисъл, но също така и по отношение на конкретните действия по Оперативната програма и всички – и учени, и политици от различните партии трябва да направим всичко възможно да помогнем и на Министерството, и на министър Вълчев, и на всички, които участват във вземането на решения, така че по най-бързия начин да се придвижи Програмата напред.
    От тази гледна точка идват и коментарите ми – по отношение на казуса с оценителите. Както вече спомена проф. Аврамов, проблемът не е само в законосъобразност, проблемът е дали може да се осигури на необходимото ниво оценка на такива сложни проекти. Затова има определени европейски изисквания.
    Това, което не беше казано досега, е, че през месец декември 2015 г. – януари 2016 г., с Европейската комисия ние уточнихме едни изключително прецизно дефинирани изисквания към оценителите като индивидуални личности и към възможна фирма, която да се яви като координатор на проекта.
    За съжаление, тези изисквания, въпреки че бяха договорени с Европейската комисия, не бяха използвани, когато беше пусната тази процедура от госпожа Кунева през месец август или септември 2016 г. Това е проблем, защото тези занижени изисквания вече предопределиха известно подозрение дали експертите, които и да бъдат те, биха отговорили на съответните високи изисквания.
    Още по-големият проблем се появи при подаването на офертите. Аз не съм се запознавал лично с офертите, но помолих без имена, без съответните фирми, защото министърът няма право да ги вижда, това има право само ръководителят на „Техническа помощ“, който е възложител на съответната обществена поръчка, да видя какви са показателите на кандидатстващите експерти.
    Оказа се, че освен че са занижени тези изисквания, в подадените оферти, не само за тази фирма, говоря и за другите фирми, няма информация, че тези експерти покриват даже минималните изисквания.
    Освен това, когато проверяващата комисия е потърсила в достъпните бази данни, които са публични, такава информация, се е оказало, че за голяма част от експертите тя не е налице. И тук от гледна точка на целесъобразността, за мен никога не е имало съмнения, че с тази процедура има проблем.
    По отношение на законосъобразността лесно може да провери човек по документите, че изобщо казусът не е толкова еднозначен, колкото може би изглежда от Решението на Висшия административен съд. Можете да погледнете юридическите аргументи. Можете да погледнете и изказването на прокурора по делото във Висшия административен съд и ще видите, че има доста ясна друга гледна точка, която в крайното Решение не е застъпена.
    От тук нататък, след като това е Решението, то трябва да се изпълнява, но трябва да е ясно, че то си има своите последствия от гледна точка на експертизата на оценителите.
    По отношение на забавянето, министър Вълчев каза, че неговата оценка е, че има около четири месеца забавяне поради тази промяна. Аз обясних, първо, че от гледна точка на целесъобразност, опитът да се променят оценителите е напълно обоснован. От гледна точка на законосъобразност, докато не излезе Решението на Върховния административен съд не беше ясно как ще приключи тази процедура. От гледна точка на забавянето мога да кажа, че оценката за административно съответствие, която винаги е била задължение на българската страна, това е уговорено с Европейската комисия, тъй като това административно съответствие трябва да съответства на българските закони, то никога не е било задължение на чуждестранните оценители, защото те нямат капацитет за това нещо, тази оценка отне поне три месеца, така че от тези пет месеца, ние трябва да извадим поне три месеца за това административно съответствие.
    Разбира се, въпрос на договор с италианската фирма, е как тя ще използва така получената оценка за административно съответствие от българска страна, но те самите не могат да го направят в пълния му вид, защото не познават българските закони и особеностите на тази правна уредба.
    По отношение на извеждане на Управляващия орган – когато се получи одита от Европейската комисия, тоест отивам на другата тема. Ние предложихме пет варианта на Европейската комисия. Един от тях беше извеждането на Управляващия орган. Нашето мнение беше, че това създава рискове за забавяне и с акредитация, и с изпълване на капацитет, и с документация, която трябва да бъде изпълнена и със съдържание, и поради това ние предложихме друг вариант.
    В това отношение министър Вълчев има право да смени неговото мнение какъв е предпочитаният вариант. Той е предпочел другия вариант. Това, което мога да кажа, е, че в преговорите с Европейската комисия те никога не са настоявали за единия или за другия. Това решение винаги е било оставяно на българската страна, така че от тук нататък вече тръгва да се реализира тази част. Който го е решил, си носи отговорност.
    По отношение на предефинираните проекти и изборът дали да бъдат предефинирани или не, тази възможност беше обсъждана по време на преговорите през 2014 г. с Европейската комисия, но съответно стандартите на Европейската комисия за това как се подготвят едни такива предефинирани проекти изискваха около две години предварителна подготовка на българската държава, каквито тогава нямаше и в момента ги няма. Така че тази опция беше обсъждана, но крайното решение беше, че няма готовност да се пристъпи към този вариант и беше приет другият вариант, при който се минава към конкурсни сесии, каквито в момента се опитваме да реализираме.
    И двата варианта – и с предефинираните проекти, и с конкурсите, и двата са европейска практика. Няма един стандарт, който да се е наложил. Това е. Благодаря Ви за вниманието.
    ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
    Други желаещи за изказване?
    Професор Костадинов, заповядайте.
    КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Уважаема госпожо Председател, господин Председател, дами и господа народни представители! Искам да опонирам на колегата Аврамов, тъй като при дизайна на Първа приоритетна ос, характерът на създаването на тези центрове за съвършенство и за компетентност, се основават на базата на консорциуми, които включват както научни организации, така и висши училища, така и бизнес организации, клъстери и така нататък, и то не да ги включват сумарно, а да са изградени на базата на предварителна работа.
    Там има индикатори, заложени като съвместни статии с бизнеса, патенти и иновационни проекти. Трябва да се дадат заглавията на иновационните проекти, за да могат оценителите, било то фирми или индивидуални оценители, да оценят предварителната история на един консорциум, който има капацитета, има и желанието да направи устойчива инвестиция в науката.
    Ако разглеждаме тези проекти като инвестиция, ще имаме устойчива инвестиция. Ако ги разглеждаме като проекти, в които участва един научен институт в Пета рамкова програма и прави такъв център или в Седма рамкова програма „Регионален потенциал“ и свършва проекта, то е нормално да няма устойчивост, но когато има един добре изграден консорциум и то не само за участие в проекта, а консорциум, който има предварителна работа, тогава условията за добра инвестиция, както каза народният представител Петров, ние трябва да разглеждаме като инвестиция – инвестиция в науката. Там досега не се каже, че сме правили досега добри инвестиции в науката.
    Другото основно свойство на учения е да се разделя и това не е добър показател, тъй като 44 проекти, колеги, са много. Ние сме разсеяли капацитета на 44 проекта, когато може да се очаква да имаме четири центъра по съвършенство, а имаме 12 проекта, 12 консорциума.
    Ами, трябва да Ви кажа, че при преговорите от Комисията казаха, че се очаква да имаме капацитет за два проекта за центрове за съвършенство. Ние, като разсеем капацитета, очаква се да нямаме консорциум с добър капацитет, който да кандидатства.
    За радост, поне по една от приоритетните оси успяха и то на базата на предварителна работа, да представят едно проектно предложение. Надявам се оценителите да оценят предварителната работа на консорциумите, за да имаме устойчивост.
    В това отношение съм съгласен с колегата Аврамов, че трябва да инвестираме в тези проекти, в които се очаква да има устойчивост. Още повече, че те са дългосрочни проекти от пет години – шест, и се очаква да покрият показателите за устойчивост. Благодаря Ви.
    ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря и аз.
    Заповядайте.
    КИРИЛ ГЕРАТЛИЕВ: Благодаря.
    Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа!
    Вземам думата, за да се намеся в разговора и първо – да благодаря за всички идеи, които чух. Записах си доста от тях.
    Няма да коментирам решенията, които Върховния административен съд е издал. Аз смятам да ги изпълня и смятам да направим наистина един оценителен процес, който да не разделя научната общност, а да я обедини по някакъв начин.
    Ако ме питате как ще стане това в момента, честно да Ви кажа, нямам отговора и е редно да бъда искрен с Вас.
    Аз съм си сложил главата в торбата, както споменахте, господин Вълчев, също, така че ние заедно ще гарантираме създаването на този независим Управляващ орган. И аз гарантирам тук, пред Вас, едно нещо – аз ще говоря с всички, ще вземам решенията единствено и само съобразно това, което пише в българското законодателство и това, което пише в Оперативната програма, проследявайки, естествено, цялата документация по казусите във всеки един казус.
    Нямаме друг път. Не знам дали го разбирате. Единственият начин е да спрем със скандалите, да спрем с проблемите и да се опитаме да направим, да изпълним, бих казал, една от най-важните оперативни програми в България.
    Ясно е, че капацитетът е разпилян. Аз съм изцяло съгласен с това, което казвате, господин Костадинов. Трябва да търсим решения заедно и аз от първия ден, откакто съм в Управляващия орган се опитвам да обясня и мисля, че ще го направя с част от експертите там, както и с тези, които се надявам да привлека, защото в много от управляващите органи вече има добри практики, има натрупан опит, има хора, които знаят какво правят, имаме инженери, включително, по другите оперативни програми.
    Трябва да погледнем малко по-глобално на цялата картина и наистина да седнем заедно да обсъдим не само критериите за регионални центрове, но и наистина най-възможния прозрачен начин, по който очевидно избраната фирма трябва да извърши тази оценка. За мен това е най-адекватно.
    Аз имам опит от оценки, имам опит от предишни свои местоработи и вярвам, че мога с колегите в Управляващия орган и с колегите от партньорските управляващи органи да помогна. Мисля, че трябва да оставим експертите, заедно с колегите от научната общност, дискутирайки всички казуси, които изникват, да намерим решенията. Това е адски трудно, но ако има разбиране от всички страни, аз не вярвам, че има нещо, което да не можем да решим! Наистина вярвам, така че зависи от нас.
    Зависи от нас, като Управляващ орган, който вече ще е извън Министерството и ще има оперативна самостоятелност, ще се спрат влиянията, аз ще гарантирам за това, като същевременно ще гарантирам и спазването на правилата такива, каквито са в акредитираните системи за управление и контрол.
    Знам, че това не е лесна задача! Знам, че все още няма и в самия мен ясен график, както Вие споменахте! Ще го имате, ще Ви го покажем, ще го изработим заедно с колегите и ще го споделим с всички. Ще покажем пътя, по който мислим, че тази Програма трябва да се изпълни. Това не е лека задача, но аз мисля, че ако имам подкрепата на всички Вас, защото чух, че се обеща в аванс подкрепа за инициативи, включително и законодателни, България има страхотни учени, страхотни хора, страхотни експерти! Просто трябва да седнем заедно! Това е. Благодаря Ви за вниманието.
    ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Гератлиев.
    Известен оптимизъм звучеше във Вашите думи. Имайте предвид, че това, което казахте вече е публично. Остава за историята в стенографските протоколи на Народно събрание и много скоро ще преценяваме дали този оптимизъм е бил основателен.
    И да Ви кажа, понеже отиваме към финала, преди да дам думата на господин Министъра да обобщи, макар и накратко, да кажа, че Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове ще следи със специално внимание тази Оперативна програма до колкото тя към момента се очертава като най-проблемна. Бяха очертани доста стъпки. Ще видим как ще бъдат реализирани.
    Разчитаме скоро да има и някакъв график, срокове, защото без срокове, знаете че нещата не винаги се получават. Трябва да има известен натиск от наша страна, освен подкрепа, така че и днешното съвместно заседание показва, че проявяваме интерес и искаме да помогнем, в края на краищата, заедно нещата да се случват, така че от тази гледна точка нямайте съмнение.
    Заповядайте, господин Министър.
    МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Аз искам да благодаря на всички за въпросите и предложенията, които бяха направени, конструктивните предложения.
    Може би ще се повторя, ако отново кажа какво трябва да направим. Задачите и предизвикателствата пред нас са ясни – да изпълним препоръките, да подобрим капацитета на Управляващия орган, да гарантираме добър оценителен процес. Лично на мен като министър основната ми задача е, може би, да гарантирам независимост на Управляващия орган във всяко едно отношение и да помогна на ръководителя на Управляващия орган да изгради капацитет, от своето институционално ниво да му съдействам, без да се меся в работата на Управляващия орган.
    Разбира се, Министерството трябва да бъде силно ангажирано с процеса на програмиране, всички политико-правещи дирекции трябва да бъдат ангажирани с процеса на програмиране, но не и с останалите дейности на Управляващия орган. Благодаря.
    ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на господин Вълчев.
    Разбрахме се с господин Вигенин нашата Комисия да закрие днешното заседание.
    Със сигурност не само Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове ще следи Оперативната програма, а и ние като Комисията по образование и наука.
    Днес нямаше политически разговор, в никакъв случай. В нашата Комисия се стремим винаги политиката да я оставим на една страна и да търсим, макар че понякога имаме различни предложения, различни решения на въпросите. Това е нормално. Всеки един от нас има своите аргументи, както и всяка една парламентарна група има своите аргументи и всеки смята, че те са конструктивни, така че можете да разчитате и на подкрепа, но и на това, че ние ще контролираме стриктно Вашата дейност и всички стъпки, които предприемате от тук нататък, защото Оперативната програма е важна.
    За първи път образователната система и науката се радват на такава Програма и не мисля, че е редно системата като такава, да покаже по някакъв начин, че има проблем с управляването. Това е въпрос на приоритет, наистина, и за системата на образованието, и за системата на науката. В този смисъл можете да разчитате и на предложения.
    Разчитаме на Вашата експертиза. Вие го казахте – ще разчитате на академичната общност, ще разчитате на експертите. Ние понякога също имаме конструктивни предложения, така че се надявам да ги вземете под внимание.
    Казахте „законодателни инициативи“. Аз ще помоля, ако имате предвид някаква законодателна инициатива, то да бъдат съобразени всички срокове. Обещахме като Комисия още когато проф. Денков беше министър, че ще спазим сроковете за приемане на Стратегията за научни изследвания и макар всяка една парламентарна група да имаше известни критики към Стратегията, включително и нашата – на ГЕРБ, Вие знаете, че сроковете бяха максимално спазени, така че ангажиментите, които поемаме в интерес на Програмата, ги изпълняваме, но все пак Ви молим да съобразявате по принцип сроковете за преминаване през Народното събрание на какъвто и да е законопроект, това да бъде включено по някакъв начин в графика Ви. Благодаря Ви.
    Колеги, ако нямаме други въпроси, закриваме днешното заседание.
    И, предполагам, че през септември месец отново ще имаме възможност за едно такова съвместно заседание, за да отчетем дейностите, които са изпълнени през месец август. Благодаря.


    Закривам заседанието.

    (Закрито в 16,50 ч.)



    ПРЕДСЕДАТЕЛИ:


    МИЛЕНА ДАМЯНОВА


    КРИСТИАН ВИГЕНИН


    Стенограф:
    Вася ЙОРДАНОВА
    Форма за търсене
    Ключова дума